Текст
Гсиргч< Капало#
ПЪЛЕН
руск&български
РЕЧНИК
ПЪЛЕН
РУСКО-БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
СЪСТАВИЛ
ГЕОРГИ БАКАЛОВ
ХЕМУС
ПЕЧАТНИЦА .ХЕМУС* Я. Д. - СОФИЯ
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
Изучаването на руския език е една необходимост за всеки
българин, който милее за своето образование.
Руската литература е една от най-богатите литератури на
света. Тя е повлияла могъщо и благотворно върху създаването и
развоя на българската литература. Руската наука все повече и по¬
вече заема едно от първите места в световната наука. На руски
се превежда всичко по-ценно от литературата и науката на дру¬
гите страни. Освен това, новият обществен живот създаде и
създава редица понятия и думи, които прескачат границите на
СССР и лесно са станали и стават международни.
Руският език — тоя, по думите на Тургенева, „велик, могъщ,
правдив и свободен руски език" — е престанал да бъде нещо
като провинциално наречие и се е превърнал в един от най-бога¬
тите, най-йрасивите, най-интересните и нужни интернационални
езици. Неговото изучаване се налага навсякъде. Още повече се
налага то на нас българите, които толкова много дължим на руския
език за своята култура, образование, наука и литература.
Близостта на нашите езици — руския и българския — из¬
вънредно много улеснява за нас изучаването на руския език. До-
като другите международни езици изискват, за да ги овладеем, ко¬
лосални усилия, които рядко се увенчават с пълен успех, — руският
език започва да ни се дава от самото начало, стига здравата да
се заловим за руската книга. Изучаването му върви гладко, равно,
бързо, и ускореното разкриване на неговите прелести изпълва сър¬
цето с радост и наслада. Учащият се напряга ум и памет, за да
достигне час по-скоро ония върхове, от които ще му станат до¬
стъпни в своя разкошен оригинал творенията на толкова писатели,
мислители и учени, които руският народ е дал на човечеството.
Но близостта на руския и българския езици не значи
тяхната еднаквост. Колкото близки и да са те, все пак по¬
между им има толкова различия, че се налага едно усилено
изучаване на руския език от наша страна. Подценяването
на тия различия е карало и кара мнозина недобросъвестни писачи
да наплодяват с преводи от руски нашата литература, без да имат
елементарните познания по руски език.
Най-същественото пособие за изучаване на езика е речникът.
Имали ли сме ние добри руско-български речници?
От ония, които са излизали в България и са се предназна¬
чавали за българския читател, първом трябва да споменем руско-
българския речник на Георги Кърджиев (София 1883). Необходи¬
VI
мостта от създаването на такъв речник Кърджиев я мотивира с
обстоятелството, че у нас „комай цялата интелигенция, от три-
класния ученик до първостепенния учител, от простия писец дори
до министра, от унтерофицерина та дори до най-горния офицерин,
както и голямо число интелигентни търговци и занаятчии, си по¬
магат с руския език“. С ясното съзнание: да помогне и на тия.
които четат, и на ония, които превеждат от руски, спомагайки и за
развитието на самия български език, — Кърджиев е пристъпил
към своята задача. Днес неговият речник е съвършено неизпол-
зуваем, и затова е основателно забравен: толкова двата езика са
напреднали през тоя период от повече от полустолетие. Голяма
част от руските думи, които Кърджиев е обяснил, са отдавна из¬
мрели, не се срещат нито в писмения, нито в говоримия език, и
следователно са ненужни. При липсата тогава на съответните бъл¬
гарски думи, Кърджиев е предавал руските думи или с думи турски,
или с съчинени от него думи, или с дълги обяснения. И трябва да
се чудим не толкова на несполучливите обяснения, с които реч¬
никът на Кърджиев изобилва, колкото на много сполучливите
обяснения, на които той нерядко попада.
Втори по ред е руско-българският речник на Петко Гъбев.
Трябва да се отдаде справедливост на тежкия и добросъвестен
труд на Гъбева, който — при бедността и несъвършенството на
тогавашния български език — се е опитал в неговите тесни рамки
да вложи богатото съдържание на руския език. Наистина, не ви¬
наги се е удавало на автора да даде равнозначното българско
слово срещу руското. Но това се дължеше не на незнанието на
автора, а на липсата на съответните понятия и думи в българския
език. Яко у служещите си с тоя речник се явяваше известно иро¬
нично отношение към него, това се дължеше на опитите на Гъбева
да изковава нови думи, които не винаги излизаха сполучливи. Но
когато гледаш на тоя речник от раздалеч, грапавините му се из¬
глаждат и изпъкват само достойнствата на един честен труд.
При по-добри условия са се намирали Димитър Благоев и
Георги Миндов, когато са съставяли своя руско-български речник.
Нашият език, под натиска на бързо развиващия се обществен,
научен и литературен живот, под влиянието на масата нови поня¬
тия, идещи заедно с тяхното обозначение с думи, — се бе значи¬
телно развил, за да даде възможност за един по пълен и по-точен
речник. Нвторите на тоя речник са го работили както с добро
познаване на двата езика, така и с чувството на научна отговор¬
ност. Те са се постарали да дадат един възможно по-добър руско-
български речник за времето си. Речникът на Благоев и Миндов
е действително пълен речник, колкото въобще един речник за
всеобщо употребление (а не за специалисти) може да бъде пълен.
Нвторите са дали един труд, който отлично вършеше своята служба
в течение на четвърт столетие. Десетки хиляди българи пазят
благодарност към авторите, задето са ги улеснили в изучаването
на руския език.
VII
Но колкото добър и да бе речникът на Благоев и Миндов,
за днешното време той вече не отговаря. Това може да се каже
за всички речници на чужди езици, но най-вече, в няколкократна
степен повече, то е вярно за речници на оня език, който претърпя
за последното двайсетилетие цяла революция. Днес руският език
е значително по-друг отколкото бе преди двайсет години. Лко чо¬
век, добре знаещ руския език, заспеше летаргически сън преди две
десетилетия и се събудеше днес, — той би почувствувал големи за¬
труднения да се ориентира в един език, претърпял толкова изме¬
нения. Заедно с измирането на стария живот, с свойствените
нему понятия и език, се роди и развива нов живот, който носи
нови понятия и създава свое езиково богатство. Не толкова из¬
черпването на Благоев-Миндовия речник (той можеше лесно да се
преиздаде, ако отговаряше на днешния живот), — но главно не¬
говото несъответствие с днешния руски език прави необхо¬
димо създаването на нов речник, за новия руски език, обяснен с
новия български език, и той от своя страна значително обогатен
през последното четвъртвековие.
За пълнота заслужава да се помене и джебният руско-бъл¬
гарски речник на Д. Д. Тодоров. Лко и малък, но все пак даващ
значително количество от най-необходимите думи, на тоя речник,
съставен доста умело, се е падала честта да запознава с руския
език българския читател през последните години, когато се по¬
чувствува липсата на Благоев-Миндовия речник. Но ако последният
вече не отговаря на днешния руски, много повече това може да
се каже за речничето на Д. Д. Тодоров, което по самия си обем ни¬
кога не е могло да задоволи нуждата от изучаването на руския език.
Необходимостта от един нов и пълен руско-български реч¬
ник е станала просто крещяща. За нейното задоволяване ние из¬
работихме нашия „Пълен руско-български речник“.
За ръководство са ни служили новите съветски речници
на разни езици. Оттам сме взели богатството на нови думи, както
и съкращенията, с които изобилва днешният руски език. За да не
направим речника си трудно използуваем, ние, за сметка на новия,
живия език, изхвърлихме ония думи (или някои от някогашните
значения на думи), които вече са измрели и би трябвало да ока¬
пят като изсъхнали листи от живото дърво на развиващия се език.
Освен тия вече измрели или измиращи руски думи, ние
освободихме речника си, първо, от всички думи, които са буквално
общи с българските и не се нуждаят от обяснения; второ, от
ония чуждици в руския език, които са възприети и в българския
и обяснението на които, ако са не съвсем ясни за читателя, може
да се намери в всеки речник за чужди думи. Изключение правим
за глаголите на еднаквите в двата езика чуждици (напр.
не поставяме протест, но поставяме протестовать).
Целта на нашия речник е чисто практическа: да
съдействуваме чрез него за по-лесното изучаване на
VIII
руския език, без да обременяваме обема на речника с нену¬
жен материал, като даваме обаче по възможност всичко нужно.
Затова сме се въздържали от дълги бяснения и много при¬
мери, като сме дали само най-необходимите. Пределната крат¬
кост и точност са ни ръководили.
По същата причина сме изоставили указанията за частите
на речта (съществително ли, прилагателно ли и др.) и за родовете
на обясняваните думи, — като излишни. Също така не сме превеж¬
дали, като от само себе си подразбиращ се, женския род на съще¬
ствителни, които са дадени на същото място за двата рода (напр.
срещу всадник, всадница обясняваме само мъжкия род).
За по-лесно намиране на руските думи, печатаме ги малко
изпъкнало извън редовете, и то всяка дума поотделно за себе си,
а не в група с други думи.
Справяли сме се с всички съществуващи руско-български
речници, като сме използували от тях главно най-ценния — речника
на Благоев и Миндов. Л от новите руски източници сме се пол¬
зували както от съветския „Толковый словарь русского языка“ том I,
19351, така и от съветските руско-немски (1934) и руско-френски
(1936) речници.
Очакваме сведущата и добросъвестна критика, както и пол¬
зуващите се от нашия речник лица, да ни посочат грешките и не¬
пълнотите, за да ги изправим при друго издание на речника.
София, есента 1937.
Георги Бакалов
1 Грешките и непълнотите, които руската критика посочи в
първия том, забави излизането на другите два тома, които още
не са видели бял свят. (Б. Л.)
А а, ами, но, пък, ако, че, докато, като,
а бе, е, том, ако не, иначе; а т 6 —
иначе, ако не; а что — че какво?
какво има ? АI т е п ё р ь понимаю
— е, сега разбрах ; а не з н А е ш ь, т а к
не говор Л — като не знаеш, не при-
казвай.
■ ? какво ? как ?
а 1 а 1 аха I о !
абака горната част от капител на колона
във формата на плоча.
аббАт игумен, абат,
аббатйса игу менка.
аббАтство абатство; игуменски чин, игу¬
менство.
абзАн нов ред (в книга); текстът между
два нови реда, алинея.
абонемент абонамент.
абовевт, -ка абонат, спомоществовател.
Ебонйровать абонирам, записвам абонати,
абордаж вчепкване на два неприятелски
кораба борд до борд.
абордйровать атакувам неприятелски кораб
чрез вчепкване с него.
абориген местен жител, туземец,
абортировать абортирам, помятом, раждам
предивременно.
абракадАбра магьосна дума, неразбрантина,
неразбрана реч.
абревиатура, абревиАцня съкращение; дума,
съкратена от две или няколко думи,
напр. колхоз, наркомпрос.
абрикде зарзала, кайсия.
абрикосовый зарзален, кайсиен ; а б р и к д-
совое в а р ё н ь е — сладко от зар¬
зали.
Абрис контура, план, скица, очерк, рисун¬
ка, чертеж, общо очертание на предмета,
абсорбировать абсорбирам, всмуквам, по¬
глъщам.
абстрагйровать(ся) абстрахирам (се).
авАвзала преден салон, помещение пред
главната зала, предеалонче.
авансировать авансирам, давам аванс.
авАвсом в аванс, като аванс, в предва¬
рителна получка.
ававтАж предимство, преимущество, полза.
ававтАжвый благоприятен, правещ благо¬
приятно впечатление.
авАрия авария, злополука, повреда на ко¬
раб, самолет, вагон и др.; загубите при¬
чинени от авария.
августейший августейши, титла на членове
от императорско семейство.
авиабАза база за аероплани.
авиазавод фабрика за аероплани.
авмамАтка, ввиавдеец морски кораб, приспо¬
собен за отлитане и кацване на аеро¬
плани.
авиаразведка аеропланно разузнаване,
авиасъёмка фотографиране от въздуха.
Авиатрёст Държавен гръст за авиационна
индустрия.
Авиахйм вж. Осоавиахим.
авиашкола училище за въздухоплаване,
авизо съобщение, авизо; вестоносец (бърз
и лек параход).
авиоковструктор строител на самолети,
авибтка авиетка, аероиланче с маломощен
двигател.
авбеь дано, дано да, белки, може би ; на.
а в 6 с ь — насполуки, на късмет : о т
а в 6 с я добрА не жди — не се на¬
дявай на случая.
аврАл аврал, работа на морски кораб, в
която участвува цялата команда; а в р А л !
— всички на палубата 1
австрнйк австриец.
автд автомобил.
автобАза база за автомобили,
автоброяевйк блиндиран автомобил.
автогарАж гараж за автомобили.
автогёвиыЙ самороден, произходящ под
влиянието на много висока температура
без обработка с оръдия.
автогйр, автожир автожир, летателен апа¬
рат със способността да слиза почти вер¬
тикално.
Автоддр Дружество за съдействие на авто¬
мобилизма и за подобрение на пътищата
в СССР.
автозавод фабрика за автомобили,
автдл автол, масло из нефт,
автоматизировать автоматизирам, правя ав¬
томатично.
автомоатер механик,
автоплуг моторен плуг.
авторвзовАть упълномощавам, давам право.
автосАви автоматична шейна.
автосборка монтиране на автомобил,
автосмёсь автосмес, горяща смес за авто¬
мобили.
автотрАкторвый завдд фабрика за автомо¬
били и трактори.
автотрАвспорт автомобилен транспорт, пре¬
возване с автомобили.
агА! аха ! да, разбира се, така си е ; ага*
господар, бай, чичо.
агАва агава (тропическо растение).
агАт ахат (скъпоценен камък).
агАтовый ахатов.
агёвтша агентка.
агитбАза агитационна централа.
агитбрнгАда агитационна бригада,
агитировать агитирам.
АГИ
2 —
АКЦ
агитка агитационен лист; произведение на
изкуството с преобладание на агита¬
ционния елемент.
агиткампания агитационна кампания,
агитмассовый: агитмассовая рабо¬
та — агитационна работа между масите.
агитпроп отдел за агитация и пропаганда.
аглицкий английски.
агнец агнец, агне, жертвено животно ; кро¬
тък човек.
агонизировать агонизирам, бера душа.
агрйрий едър земевладелец.
аграрник аграрник, специалист по аграрния
въпрос.
аграф чапраз. катарама, скоба.
агромаксимум максимум агрономически по¬
знания.
агроминимум минимум агрономически по¬
знания.
г гропдмощь агрономическа помощ; система
от агрономически станции.
агропропагАнда пропаганда за подобрение
на земеделието.
агропункт агрономическа станция.
агу, агушенькн ласкаво обращение към су-
калче.
адамант елмаз, брилянт; твърд п убеж¬
денията си човек.
адамова голова мандрагора (растение).
адамово йблоко адамова ябълка, изпъкна¬
лата кост на гръкляна.
адёх черкез.
г дмввистрировать администрирам. управ¬
лявам.
адмиралтейство адмиралство, върховно уп¬
равление на флота ; място за работене
военни кораби.
адмиральский час адмиралски час, време за
закуска.
адов адски, пъклен, дяволски,
адоптировать адоптирам, усиновявам.
адресный адресен; адресный стол
— адресно бюро.
адресованный адресиран, надписан,
адресовать адресирам, напътвам, изпращам
по адрес; -ся обръщам се. отнасям се
към някого.
адски адски, дяволски. страшно много.
адъюнкт адюнкт, помощник, лице, заемащо
младша длъжност в научно учреж¬
дение.
адэкватный адекватен, равнозначен.
ажитация възбудено състояние, вълнение.
аж, ажно дори, даже, чак; нали.
аз: ни аза не знать — нищо не
знам ; твердить азы — стоя на а-бе.
азалея, -ия азалия (декоративно растение),
азарт сприхавост, буйност, раздразнение,
силно увлечение, ревност; игра на карти,
комар.
азартничать увличам се в риск, влизам
в азарт.
азартно страстно. с увлечение.
азартный азартен. увличащ се, несдержан*
сприхав, раздразнителен; случаен •
азартная игра — комар.
азбучка букварче.
азёфшина азефщина, голяма политическа
провокация.
азиат азиатец; некултурен, груб човек,
азиатчина азиатщина ; некултурност. кул¬
турна назадналост, грубост.
Азнефть Обединение на азербайджанската
нефтена индустрия.
азы а-бе; зачатъци.
аир блатно растение — акарус.
аист щъркел; -мха щъркел (женската).
ай ! ай-ай-ай I ай I уф ! ах I ой !
айда ! хайде I
ай да виж ли ти, така ли; ай да х р а.
б р ё ц ! — глей ти юначина I
ай-люли припев в народните песни,
айва дюля. дуля.
айсберг ледна планина.
аканье изговаряне „о“ като „а“.
акать произнасям „о* без ударение като
„а“ ; често питам : а ? какво ?
акафист акатист. хвалебно черковно пение,
акающий произнасящ „о“ на „а“.
аквамарин аквамарин. скъпоценен камък
с цвета на морска вода.
акведук водопровод.
аквилин аквилон, силен северен вятър,
аки ако, като.
акклиматизировать аклиматизирам, приспо¬
собявам към климата; -ся аклиматизи¬
рам се.
аккомпанировать акомпанирам.
аккордный акорден, на парче; аккордная
работа — работа, плащана на парче.
аккумулировать натрупвам.
аккумуляция акумулация, натрупване.
аккуратно редовно, точно, грижливо,
аккуратный точен. грижлив, акуратен,
акробАтничать занимавам се с акробатстве.
акробатнича.
аксельбанты акселбанти. шнурове през ра¬
мо на щабни офицери, адютанти, жан¬
дарми.
Актеатр Академически театър.
актёр актьор; -ка акт|^1^и^^а; лоша актриса.
актёрствовать актьорствувам, съм актьор ;
приструвам се, фалшивя.
актив актив; достижение, предимство; най-
напредничавата и деятелна част на орга¬
низация.
актнвнзаипя активизиране.
активизировать]- активировать активизирам.
активист, -ка активист, принадлежащ към
актива.
актовый актов.
актуариус архивар-регистратор, секретар .
акты книжа. документи, актове.
акурАт . точно, тъкмо, както трябва.
акцентировать турям ударение, натъртвам .
акцептировать акцентирам.
АЛА
— 8
АНЕ
«алармист алармаджия.
алгебраист алгебрист.
алебАрда алебарда, старовремско оръжие —
секира на дълга дръжка.
алабАстр алабастър, дребнозърнест гипс.
александрийская бумАга дебела бяла хартия
голям формат за рисуване.
александрийский лист или стручок сслимикия
(слабително лекарство).
ллександрйт александрит, скъпоценен ка¬
мък, изменяш основния си зелен цвят
в зависимост от осветлението.
алембик аламбик, казанче за преваряване
течност^ ’
алеть аленея, ставам ален, червенея се.
дли или, нима, дали.
алиментщик алиментчик; конто плаша али-
менти.
Алиментщица жена,която получава алименти.
Алименты алименти. средства за издържане
отделно живущите нетрудоспособни чле¬
нове иа сегашно или по-раншно се¬
мейство. f
алкАть силно желая, ламтя, жадувам, гла¬
дувам.
алкоголизм алкохолизъм.
алкоголик алкохолик.
алкоголь алкохол, спирт,
алкогольный алкохолен,
Аллея пътека, алея.
аллилуйщик който с неумерено хвалене на
съществуващото прикрива отрицателни¬
те явления и пречки на борбата про¬
тив тях.
аллюр алюр, ход на кон, вървеж, ишкин.
алмАз елмаз, диамант.
алмАзить придавам блясъка на диамант,
алмАзный елмазен, диамантен,
аловетый възален, възчервен.
Алость аланина, червенина.
ало» алое (расте в Африка). «ч
алтАрь олтар, жертвеник, престол (чер¬
ковен).
алтей ружа.
алтын стара руска медна монета (три ко¬
пейки).
алтъ^ни скъперник, дребен спекулант;
-нвца скъперница.
алфавйт азбука,
алфавитный азбучен,
алчбе лакомия, ненаситност,
Алчущий алчущ, жаден,
аль или, нима, дали,
альбом албум,
альбомвый албумен.
альков вдлъбнатина в стена за креват;
легло, спалня.
альковный от алькбв; любовен, ероти-
чески.
альпагА алпака, южноамериканско домашно
животно от семейството на ламите; ви-
сокосортна материя от неговата козина;
низкосортен вълнен плат, люстрин.
альпакА алпака, металически сплав за лъ¬
жици, вилици и др.
альтист, -истка алтист, музикант, свирещ
на виола.
Алый ален, ясночервен.
алюминий алуминий.
а-ля а-ла, па подобие, като, по образеца на.
альянс съюз, съглашение, уговор.
ал повАто грубо, неодялано, без вкус на¬
правено.
аляповатый неизящен, недодялан, грубо на¬
правен.
амазбвка амазонка, ездачка ; дълга женска
дреха за ездене на кон.
амальгамировать правя амалгама,
амавАт аманет. залог; заложник.
амарАвт шир (растение).
аматер, -ка любител.
амбАр хамбар, магазин, депо, склад,
амбАрго ембарго ; възбрана.
амбйрвый хамбарен, влагалищен ; пазач
или служещ при хамбар.
амберщива наем за хамбар, магазинаж,
Амбра амбер (ароматично вещество); аро¬
мат, благовоние.
амбразура бойница, мазгал; отвор в стена
за прозорец.
амбре вид парфюм; благоухание.
аметист аметист, скъпоценен морав камък,
амикошбнство амикошонство, безцеремон-
но, прекадено фамилиарно обращение.
аммвАк амоняк.
аммнАчвый амонячен.
амнистировать амнистирам, давам амнистия,
амплификАция разширение с подробности,
амплнфвцировать разширявам, повтарям с
разни думи за усилване.
ампутировать ампутирам, отрязвам, правя
ампутация.
Амторг Американско акционерно друже¬
ство за търговия с СССР.
амулет муска.
амурнться, амурничать занимавам се с лю¬
бов, флиртувам.
амфибия земноводно животин ; особен вид
хидроаероплан с колела за слизане и
издигане на суша.
ай ала, не щеш ли.
анализировать анализирам.
аиАльный заднопроходен, свързан с зад¬
ния проход.
Анатомировать Анатомирам, разрязвам
(труп).
АиАфемА анатема, отлъчване от черквата,
проклятие. *
Анафемски дяволски.
ангажировать ангажирам.
ангАр хангар, стряха, сушина ; помещение
за самолети.
англизировать англицизирам, поангличан-
вам ; отрязвам опашката на кон по ан¬
глийски.
Анестезировать анестезирам, обазболявам.
АНИ
— 4 —
АРХ
анис анасон.
анисовка един вид ябълка; анасонова
ракия.
анисовый анасонен.
Анкер регулатор на махалото в часовник ;
желязна скрепка в каменен зид.
аиаексйровать анексирам, присъединявам.
аинотАция анотация: кратко изложение
съдържанието ка книга с критична
оценка и библиографски указател.
аннотировать анотирам, описвам в формата
ня анотация.
аннулировать анулирам.
авбвс обява, публично оповестяване,
анонсировать обявявам.
АнтАнта Съглашение; политически съюз
на Англия, Франция и др. държани,
които заедно с тях се обявиха против
Германия в световната война 1914—1918.
антарктический южнополюсен.
антиалкогольный противоалкохолен.
антиква вид печатарски букви.
автимбиий антимон (метал); разводйть
антимбнию — занимавам се с праз¬
но дъ дрене.
аитнсовАтский антисъветски.
антиципировать предваряй; присвоявам.
автАновка вид ябълка, трайна, с зелени¬
каво-жълт цвят.
автбвов огбвь гангрена.
автрашА подскокване и удряне крак в
крак при игра.
автрепревёр предприемач,
антреприза предприятие.
антресоль етаж над партера ; галерия,
аитрша вж. антраша.
авфнлйровать обстрелвам на длъж.
авчАр дърво от Малайския архипелаг с
отровен сок.
авчбус аншуа, хамсия.
аншлАг обявление, афиш ; пьёса идёт
с аншлагом — пиесата се играе при
пълен сбор.
анютинь) глАзкм градинска теменуга,
апеллировать апелирам; правя апел,
апеллянт подаващ апелационна жалба,
апелляционный апелационен, апелативен,
апелляция апелация.
апельсин портокал,
апельсинным, -овый портокалов, порто¬
кален.
аплике посребрен или позлатен метален
предмет.
аплодировать аплодирам, ръкопляскам,
апдрт (на куче) донесй ! дай I вид едри и
трайни ябълки.
апофебз апотеоза, боготворение, възвели-
чаване.
апрель април,
апрельский априлски,
апретйровать излъсквам.
апретуршнк, -увщица излъсквач»
апрОбАимя одобрение.
апробировать одобрявам.
арабеск, -а арабеска, украшение но араб¬
ски стил.
аравмтАвин арабин.
арАк спиртно питие от ориз и други пло¬
дове.
аракчеевщина система на жестока воен¬
щина в управлението.
аравжйровать уреждам, устройвам, нагла¬
сявам.
арАп, -ка арапин, негър, чернокож ; шей-
ретин, измамник.
арапник дълъг камшик от ремъци.
арбА кола.
арбуз диня, любеница, карпуз.
арбузный динен, карпузов.
аргамАк порода бързи и леки коне за
ездене.
аргументировать аргументирам.
арестовАть арестувам ; секвестирам, нала¬
гам запор.
арифметика аритметика,
арифметйческнй аритметически.
аркАд сорт летни сладки и ароматни
ябълки.
аркАв ласо, дълго въже с подвижна прим¬
ка на края (за ловене коне).
аркАнить ловя с ласо.
Аркос Английско акционерно дружество
за търговия с СССР.
Арктика северната полярна област на зем¬
ното кълбо.
армеец войник или офицер от действува¬
щата армия.
армейский от действуващата армия, армей¬
ски.
армейщвна ироничен прякор на офицери
от старата армия, означаващ грубост,
недодяланост.
армяк селска горна дреха от дебел въл¬
нен плат.
армянин арменец.
армянский арменски,
арваутка твърдозърнеста бяла пшеница.
Арника арника (алпийско растение).
артАчиться опира се, тегли назад, упор-
ствува, инати се (за кон).
артбАза артилерийска база.
артель артел, сдружение, дружина, чета*
от работници за съвместна работа с
определено по договор участие в дохо¬
дите и обща отговорност.
артельвый общ, съвместен, дружествен,
артельщик член на артел; артелчик.
артикулировать учленявам, произнасям
звук.
артвстйзм склонност, вкус към изкуство,
към артистични занятия.
артишбк ангинар.
артшкбла артилерийска школа.
архалук горна къса мъжка дреха (у азиат¬
ците).
архивАриус архивар,
архивист специалист по архивното дело.
АРШ
— 5 —
БАГ
аршйн аршин ; руска мярка за дължина
от преди въвеждането на метричната
система, равна на 0,711 метра; мёрить
на свой аршйн — съдя по своему,
едностранчиво; как (или будто, слов¬
но) аршйн проглотах — за чо¬
век, който се държи неестествено из¬
правен.
аршинник (иронично) търговец, продавач
на дребно.
арык арк, напоителна вада.
асбест вж. а з б е с т.
аспид отровна змия, усойница ; змия-чо¬
век ; плочест камък, плочник, леска ;
аспидная доска — плака, плоча
(за писане).
аспирант, -ка сътрудник в научно-изследо¬
вателско учреждение ; кандидат за про¬
фесор. >
аспирантура стаж на аспирант ; кандидати
за професори.
ассамблея при Петра I танцувална вече¬
ринка във висшето петербургско обще¬
ство по западноевропейски образец.
ассигвовать асигнувам, отпущам пари,
ассимилировать асимилирам, смилам, пре¬
топявам ; -ся асимилирам се.
ассистировать асистирам.
ассоциировать асоциирам, сдружавам, свърз¬
вам заедно ; -ся сдружавам се.
АССР Автономна съветска социалистическа
република.
Дстра звезда (цвете).
астраханка вид селда; вид пъпеш,
асфальтировать асфалтирам, настилам с
асфалт.
ась ? а ? какво ? що ? как ?
аськать питам често : що ? как ? какво ?
атаковать атакувам, щурмувам.
атаман казашки главатар,
ателье ателие, работилница,
атлас атлас (географски),
атлас сатен, атлаз (плат).
атб, атбж ами как, разбира се, как дру¬
гояче.
атрофироваться атрофирам се.
АТС автоматична телефонна станция,
аттестовать атестирам, давам атестат,
ату ! дръж I лови I хвани 1 (за куче),
атукать викам ату, насъсквам куче,
ду! ayl y-yl и-и! (вик кога се търсят в гора),
аукать викам ; -ся обаждам се.
аукциби продажба на публичен търг, раз¬
продажба с наддаване.
аул планинско село на Кавказ и Крим,
афганец, -ка афганистанец.
афинировать чистя от примеси (метал),
афинянин, -ка атинец, атинчанин.
афишировать афиширам, разгласям,
аханье охкане, пъшкане.
ахать ахкам, охкам, възклицавам ах, изказ¬
вам удивление, съжаление, печал.
ахинея безсмислица, глупост, ниврели-ни-
кипели.
ахнуть изохквам; цапвам, удрям; гръмвам.
аховый лошо качество, не го бива, не чини:
отчаян, пакостен, своеволен.
ахти axl горко! олеле! ай! А хтй мие —
горко мен; не ахтйкак, не ахтй
к а к б й — не чини, не особено, не
много.
аше ако.
азродрбм летище, аеродрум.
аэромайк фар за въздухоплаване,
аэропбрт въздушно пристанище,
аэропбчта въздушна поща.
аэросани шейна, движеща се с помощта на
перки; снегоход.
аэросклад склад с потреби за въздухопла¬
ването.
аэросъёмка въздушна снимка, фотографи¬
ране от въздуха.
аэрошкбла училище по въздухоплаване.
Бб вж. бы.
ба ! ба ! бре ! брей I
баба жена (проста); баба ; женко, ме-
кушав мъж ; токмак, трамбой; количе,
козуначе ; 6 о й баба — сербез жена,
мъжка Драгана; каменная баба —
идол ; снё жн а я баба — кукла от
сняг.
бабай вж. бай - ба й.
бабахнуть удрям с все сила; гръмвам, про¬
извеждам шум.
бабашка празен квадрат (в набор).
баба-яга стара вещица, жена плашило (в
приказките).
баббит бял метал,
бабёнка женица.
бабёшка женица (презрително).
бабий женски ; бабье лето — сиро-
машко лято.
бабище женище.
бабка баба ; бабувачка ; надкопитна кост ;
малка наковалня; стойка; вързоп, сноп ;
жило влак ; повивальная бабка
— акушерка; игра в бабки — игра
на ашици (кокалчета).
бабник женкар.
бДбнвчать бабу вам ; държа се като жена,
постъпвам по женски.
бабочка пеперуда ; млада невяста, булка,
бабуся бабичка (ласкателно).
бабушка баба, бабичка, стара жена ; ба -
б у ш к а надвое сказала — не¬
известно дали ще го бъде, не се знай,
знай ли се ; вот тебе, бабушка,
и юръев день — туй ти е тебе,
булка, Спасовден.
-бабьё женория.
багажник приспособление на велосипед за
малък багаж.
багет железен прът; железен карниз,
багбр ченгел, кука, канджа.
багрец алена боя, пурпур ; ален копринен
плат.
багрение ловене риба с кука.
БАГ
— б —
БАЛ
бАгрить ловя риба с кука; изтеглям с
канджа ; отмъквам.
багрить багря, боядисвам червено,
багровАть почарванявам.
багровый гъсточАрвен, кървав, пурпурен
цвят.
багрянец багрен цвят, червеникавост.
багрянить боядисвам червено.
бАгряница багреница, пурпурна наметка
(знак на върховна власт).
багроаЫй багрен, чарван.
бадАн каменоломка (растение),
бадейка ведърце, кофичка.
бадейщик правам на ведра и кофи, бъч-
вар; рудокопач, който пълни и изпразва
кофита с руда.
бадья ведро, кофа,
бадьян росан (растение).
бадягА речна гъба, пресноводан сюнгер ;
шега.
бадяжничать шегувам се, подигравам се.
баз обор, яхър.
базАр пазар, тържище.
базАрить търгувам ; разпилявам (пари,
имот).
базАрный пазАрен; базарная баба —
креслива жана; базарн ые рАчи —
улични думи.
бАзАровшинА вулгарен материализъм, ни-
хилистически практицизъм, изразен в
отричане на естетическите ценности.
базировать основавам ; -ся изхождам от
нещо, основавам се на, почивам на.
бАиньки нанканн; идй баиньки —■
иди да нанкаш.
бАй бай.
бай-бай нанни; хочу бай-бай — искам
да нанкам.
байбАк мармот ; мързеливец, безделник ;
стар ерген, самотен човек.
байдАра тясна и лека лодка.
бАйка приказчица или пасен (за приспи¬
вана деца); бархет.
бАйковЫй мултонен.
бак бака ; голям затворен съд за пазене
вода; предна част на горната палуба на
кораб ; предница па лодка.
6аналайвый бакалски.
бакалейщик бакалин,
бакалея бакалия, бакалска стока.
бАкан морски знак (дърво, бура) за пред¬
пазвана кораби от плитки места.
бакАв бакам (боя).
бакаут гвайаково дърво.
бакборт лява страна на кораб,
бАкен вж. бакан.
бАки баканбарди.
баклАга бъкъл; войнишка манерка.
6аклажАн патладжан.
баклАн корморан, морски гарван ; чукан,
пън ; обирник по друмищата.
баклуша чугунено колело (в водни инста¬
лации) ; дърво за правене лъжици, па¬
ници и др.; подпора в мини ; цимбал ;
бить баклуши — безделнича, кла¬
тя си краката.
баклушничать безделнича, клатя си краката.
бакштАйн вид сирена.
бактеризовать турям под действието на
бактерии.
бакчА, бакшА бахча, бостан.
балаболка, балабошка дъдрица, бърборко ;
дрънкулка, висулка.
балагАн барака ; колиба, хижа ; простона¬
роден театър по панаирите.
балагАнить, балАгАввичАть зевзеча се, дър¬
жа се несериозно, като палячо.
6алагАнный панаирджийски ; просташки,
балагАншик карагьозчия, смехотворен; сто¬
панин на простонароден театър.
балагур смешник, веселяк,
балагурить бръщолевя, пущам шеги,
балАкать бъбря, разговарям,
балалАечвик тамбураш.
балалАечный тамбурашки.
6алалАйка тамбура, булгария ; бъбрив чо¬
век, празнословац.
баламут човек безпокоен, внасящ смут,
раздор.
баламутить обърквам, слисвам, тревожа,
смущавам, внасям раедор с клюки, мътя,
балАвдА вид лобода; тарятор; фурда, мар¬
да, измет ; безделник.
балАндаться вж. валандаться,
балансАр акробат, въжеиграч,
балансировать държа рАвновееии; правя
баланс.
балАнсы дървен материал за хартия,
балахон лятна селска драха; роба, фустан.
балбес дебелак, тъпак.
балбАсничать безделнича, прекарвам си
времето безсмислено.
балдА токмак, топуз ; дебелото на сопа ;
глупак, дебелак, диване.
бАлАтчнк танцувач в балет,
бАливать боледувам. '
бАлка греда, мартак ; дол, трапчина.
бАлкАры тюркска народност на Кавказ,
балл балажка, оценка ; число, означаващо
силата на вятъра.
баллАстировАть засипвам,
баллотировать избирам чрез гласуванн;
гласувам ; -ся кандидатирам се.
балованный глезен, разглезен,
баловАть глезя, разглазвам; лудувам, вър¬
ша глупости ; закачам са ; разбойнича
по друмищата ; -ся глезя са, закачам са,
немирувам.
бАловень глезено, галено дете, любимец,
баловник, -ница който глези другиго ; раз¬
глезено дете, немирник.
баловство глезене, немирство,
балык осолена и сушена храбтова част на
безкостна риба.
бальзАм балсам,
бальзамировать балсамирам.
БАЛ
7 —
БАР
бальзамнрдвка балсамиране,
бальзамировщик балсамировач.
бальзамйческий балсамичен.
бальвик бележник, ведомост с бележките
за успеха и поведението на ученик.
балйсива стълбец, пречка, пармаклък.
балАсвик който прави пармаклтци ; шего¬
биец.
балясввчать правя смехории, пущам шеги,
бальсы пармаклъци; то ч й т ь б а л i с ы
— пущам шеги.
бандура вид тамбура, украински инстру¬
мент.
бавдурйст свирач на бандура ; гуслар.
бАвка буркан, гърне, кюлче ; кутия (за
консерви); вендуза: весларска скамейка;
подводен насип, плитко място.
банкир банкерин, сарафин. /
банкирский банкерски.
бАвковский, -овый банков,
банкомёт банкер (при игра на карти),
бавкрбт банкрут, фалирал търговец,
банкротиться фалирам, обанкрутвам се.
банкротство фалираме, обанкрутване.
бАвввк изтривалка (в баня); метла от тънки
клончета, с която се удрят къпещит* се
в руска баня за сгорещяване; цилиндри-
ческа четка на дълъг прът за чисте¬
не топ.
бАвиый банен, бански.
бавт фльонга, заьръзка, петелка ; банд
(на сабя).
бАвтик фльонгичка; губки б Антиком
— малки устица с рязко очертана линия
на горната устна.
баичОк вид азартна игра на карти.
бАвтик, -щица баняр ; омивач, теляк.
баобАб боабаб.
бар бар, малък ресторант с бюфет ; гра¬
мада пясък в устие на река; желязна ос;
единица на атмосферно налягане.
барабАвить думкам тъпан ; разгласявам ;
често и ситно тракам ; гръмко и не из¬
кусно свиря на пиано ; бързо и неясно
говоря.
барабАнщнк тъпанар, барабанчик.
бар А к барака ; временна дъсчена сграда ;
отделна болнична постройка, обикновено
за заразни болести.
барАв овен, коч; стенолом (машина за раз¬
биване укрепления); простак.
барАвий овчи, овнешки ; согнуть в
барйний рог — натиквам в кози
рог; мъча.
барАвива овче месо, овнсшко месо.
барАвка вид геврек, крендел.
барАвок ренде ; назъбено длето.
барАвочвик геврекчия.
барАвчик иглика ; овенче.
барахлить правя и говоря глупости; про¬
извеждам ненужен шум.
барахло вехти износени домашни вещи ;
негодна вещ, фурда.
барахблка битпазар.
барАхтавье боричкаме, мятане, противене.
барАхтаться боричкам се, противя се, мя¬
там се, тръшкям се.
барАхты : с бухты-барАхты — вне¬
запно, необмислено, безпричинно.
барАшек овне, овнение, агънце ; астраган ;
женска бурма ; къдрав облак ; бекас.
барАшковый астраганен.
барАшкн овчици; пенести вълнй, далгн;
къдри, реса, кичур.
барАшком на ситни къдри (за прическа),
барбарйзм варваризъм, варварщина.
барбарис кисел трън (растение).
барббс дворно куче ; груб човек.
барвйвок зеленика.
бардА пръщини (при получаване спирт от
жито), отброски при варене на ракия и
пиво.
бАре мн. ч. от б А р и н.
бареж бареж, лек вълнен плат.
баретка женски чехъл.
бАржа шлеп, ладия.
бАрвв помещик, дворянин - земевладелец,
господин, господар, благородник; лице,
принадлежащо към горните класи.
бАрич разгален, изнежен човек, белорък;
син на дворянин.
бАрка варка, лодка.
баркАс голяма гимия с весла, шлеп ; малко
пристанищно параходче.
бАрмы наметало от парадната премяна на
московските князе и царе.
бАрочвнк лодкар,
баррикадироваться забарикадирвам се.
барс пантера.
бАрский господарски.
бАрсовмй пантерен.
бАрствеввмй важен, свойствен на господар.
бАрство дворянско съсловие, болярство.
бАрствовать живея господарски, чорбаджий-
ствувам.
барсук борсук, язовец.
бархАв пясъчен хълм, образуван от вятъра.
бАрхат кадифе.
бархатистый кадифян, мек.
бАрхатка кордела от кадифе.
бАрхатник конто се облича разкошно, кон-
тешки; човек от привилегирано съсловие.
бАрхатаый кадифян.
бархдтка кадифяна кордела.
барчАта господарски синове.
барчбвок, барчук господарски син.
бАрщива при крепостното право безплатен
принудителен труд на селяните в полза
на помещика ; ангария, меджия.
бАрщнввик крепостен селянин, работещ ан¬
гария.
САры вж. 6 А р е ; само в израза : т А р ы
бАры-растабАры — празни при¬
казки, бръщолевене, дър-дър бър-бър
бАрмвка умалително от б А р ы н я.
бАрмвя господарка; госпожа.
БАР
— 8 —
БЕГ
барыш печалба, горница, връхнина, полза,
добив.
барышник закупвач, прекупвач, препрода¬
ван ; джамбазин.
барышничать занимавам се с дребно нре-
купване и иренродаване.
барышнический прекупнически; лпхварски.
барышничество прекупване, препродаваме.
бАрышня госпожица, мома ; момиче от гос¬
подарско семейство; служетка в учреж¬
дение, в магазин (преди революцията);
кисёйная бАрышня — леко мо¬
миче, вятърничава мома.
барьер бариера, преграда.
бАсевный баснен.
бАсевка басничка.
басйть говоря или пея бас.
баскАк представител на ханСката власт и
бирник на данъци.
бАсма вид боя за вапцване косите.
басмА печат с образа на хана.
басмАч басмач, контрареволюционен бан¬
дит през време на гражданската война в
Средна Азия.
басмАчество бандитизъм, контряреволю-
ционното движение на басмачите в
Средна Азия.
баснослбвить разказвам басни, лъжа,
баснь басня.
басовйтый басист.
басбк дебела басова тетива; не особено си¬
лен глас с низък тембър.
басда галун, ширит,
басдвшнк, -шмца гайтанджия, ширитчия.
бАста! стига! доста 1
бастовАть стачкувам, напущам работата,
правя стачка.
басурмАн, басурмАвня друговерец; мохаме¬
данин; неверник.
баталёр домакин на кораб.
батАлия сражение, битка, бой.
батальби дружина (войскова част),
батальонный дружинен.
батенька любезнип ми, драгий ми.
батйст батиста.
батбг бастун, тояга, пръчка за телесно на¬
казание.
батожьё тояги, пръчки.
батби бял хляб с дълга цилиндрична фор¬
ма ; дълга медена корабийка.
батрАк ратай, аргатии, работник за полска
работа под наем в кулашко или поме-
щическо стопанство.
батрАикнй, -ческнй ратайски, аргатскп.
батрачАта ратайчета.
батрАчество ратайство, аргатство ; селско¬
стопанските работници като обществен
слой ; селскостопански пролетариат.
батрАчнть ратайствувам, аргатувам.
батрачкой ратайски комитет.
батрачднок дете-ратай.
батюшка, бАтька, бАтя баща, татко, тейко,
отец; дядо поп; драгий ми, любезнип ми
господине ; б а т ю hi к и (мо й) I — въз¬
клицание на изумление или уплаха :
как вас по батюшке (з ват ь)?
— как се казвате по баща, какво е ба¬
щиното ви нме?
баул корубесто пътно сандъче, куфар.
бахвАл самохвалко, хвалипръцко, фан¬
фарон.
бахвАлнться хваля се, преувеличавам си
силите!
бахвАльство хвалипръцтво, фанфаронство,
самонадеяна хвалбливост.
б Ахнуть бухвам, гръмвам, издавам отри¬
вист низък и силен звук ; шумно пляс-
вам, изтраквам, изтървам, счупвам.
бахромА ивица от едната страна с ресни,
реса, висулка, пискюл.
бахрбмчатый обшит с ресни.
бахчевник бахчеванин, бостан джин ; вардач
на бостан.
бац! цап! бух[ пляс! туп! бум! е rd бац
по г о л о в ё — цапна го, бухна го по
главата ; с б А ц у — без да му мисли.
бАивуть вж. б А х н у т ь.
баш: баш на баш (търговско арго) —
точно толкова, вещ за вещ, без при-
наждане.
бАшенка куличка.
бАшеииый кулски.
башкА глава; куфалница; рибя глава; овча
глава.
башковАтый умен, съобразителен.
башлйк башлък, качулка.
башмАк пантоф, чепик, обувка; особен вид
тормоз (кучка), подлаган под колелото на
движеща се кола.
башмАчвик обущар.
башмАчничать занимавам се с обущарство,
обущарсткувам.
башмАчиый обувен, обущарски,
башмачок умалит, от б а ш м а к, чехълче.
бАшня кула.
баштАи бостан, бахча.
бАю: б А й-б а й, баю ш к и-б а ю, б А н-
б а ю in к и • б А ю — нанни, на-ни-ла.
баюканье присвиване.
баюкать приспивам, папкам.
бАюшкм вж. б А ю.
баяв старовремски ноет и певец ; голяма
хармоника с сложна система клавиши.
баянист хармонист, свирач па баян.
бАять приказвам, говоря, хортувам.
бдеть бдя, бодърствувам, пазя, вардя, вни¬
мавам.
бе вж. бэ; (детско) лошо, мръсно; бее
(блеене).
бебешка бебенце, бебешок.
бег бяг, тичане, надбягване; иподром, място
за надпрепускване; избягване, дезерти-
ране ; бей.
бёгать тичам, бягам, избягвам, уфейквам ;
лети; избелява.
БЕГ
— 9 —
БЕЗ
бегемОт хипопотам, речен кон ; лсбел нено-
вратлив чонек, дсмбел.
бсглАц бежанец, дезертьор.
бАгло бързо, пъргаво; бегло, повърхно, от-
горс-отгоре.
бАглость пъргавинА, бързина.
бАглый избягал, дезертьор ; бърз ; повърх¬
ностен, бегъл.
беглянка бсжанка; избягала.
беговой за надбягвана.
багОм ^бежешком, бежашкатА.
беготня тичане нагоре-надолу.
бегун скороход, бегач, линкач ; горен воде¬
ничен камък ; название на адна старо-
обрсдна секта. /
бедА нещастие, зло, беля, беда.
бедАкер пътеводител,
бедлАм лудница.
беднеть обеднявам, осиромашавам.
бедняга, бедняжка клетник, нещастник,
бедняк, -яячка бедняк, сиромах, влизащ в
селската беднота, като социална група,
за разликА от кулака и средняка.
бедняцкий бедняшки ; в връзка с селската
беднота.
беднотА сиромашия, бедност ; бедните ; д а-
ревёнская б е д н о т а — селско
беднячество.
беднячество беднота в смисъл на общест¬
вен слой.
бедОвый опасан, смал, дързък, безстрашен;
отворен, находчив.
бедокур пакостник, палавец.
бедокурить пакостя, причинявам неприят¬
ности и безредие с лудориите и непред¬
пазливостта си.
бедствовать бедствувам, прекарвам в ми¬
зерия.
бежАть тичам, бягам, вървя бързо, проти¬
чам ; изкипявам ; лъкатуша, извивам се ;
скривам са тайно, избягвам, спасявам се.
бежевый бежов, бсж.
бАженец бежанец,
беженство бажанство; бежанци,
безалАберность безредие, разхвърляност,
нерАзораншинА, нехайство.
бАзАлАберный безреден, неразбран,
бсзалАбсрщина бъркотия, неразбория,
безбедно охолйо, леко.
безбедность охолност, леснотия.
безбедный охолен.
безбАлкОвылй базалбуминсн.
бсзбокнй без една страна, с хлътнали хъл¬
боци.
бАзболАзнснно безболезнено, без болки ; без
мъчнотии.
безбОлл вид игра на топка,
безбородый голобрад.
безбоязненно безстрашно,
безбоязненность смелост,
бсзбрдвый без вежди.
безведрне лошо време.
безвАрие безверие, нсрслигиозност; невсрие,
недоверчивост.
безвестность неизвестност,
безвинный невинен, простодушен,
безвластие безвластие, анархия,
безвозбрАиьый незАбрАнен, позволен, без¬
препятствен.
безвозвратно безвъзвратно,
безвоздушный безвъздушан.
безвозмездно безвъзмездно, безплатно, да¬
ром.
безволОсы|й без косми, гол.
безвременно ненаврема, неуместно,
безвременный ненавременен, неуместен,
бсзврсмСньс лошо време ; епоха на обшсст-
вана пасивност, застой.
безвЫгодность нсизгодност, липса на облага,
на печалба. -
безвЫгодный неизгоден,
безвыездный постоянен, неотлъчен,
безвЫходно безизходно.
безвыходность безизходност,
безвыходный безизходен,
безглАзый безок, сляп.
безголовый без глава ; баз ум в главата,
глупав; крайно разсеян, забравлив.
бсзголёсый безгласен.
бсзгрАнный безграничен, безбрежен,
безгрудый с хлътнали слаби гърди,
бездАнный бездАнъчан, необложен с данък,
безмитен.
бездАрь бездгрност; бездарни хора,
безделица, -ка безделица, нищожна дре¬
болия.
бездАлушка малък предмет» служещ за
украса, изящна малка ваш.
бездельный празан, незает.
бездельничать безделнича, скитам без ра¬
бота.
безденежный бсзпаричен.
безденежье безпаричие.
бАвдна пропаст, бездна; много, множество,
маса.
бездОждие бездъждие, суша,
бездоказательность липса на доказателства.
бсздённЫй бездънен, много дълбок,
бездорджны1й без проходими пътища.
безДОрОжье безпътица, развалени пътища,
непроходими пътиша.
бездумный без мисъл, който не са тревожи
с размишления, на се замисля.
бездынАнвый мъртъв,
безА целувка (сладкиш),
беззаботно безгрижно,
беззабОтность безгрижие,
беззАбОтный безгрижен.
бАззАветны|й безрезервен, беззаветен,
беззакатный който на залязва, безкраен.
беззвкОнничать беззАконствувам, беззакон-
нича. .
беззапрАтвый назабрАНАн ; неудържим,
беззастенчиво безсрамно.
беззастенчивость безсрамие, наглост,
беззастенчивы^ безсрамен, нагъл,
безземелье нямане замя, недостиг от зсмя.
БЕЗ
— 10 —
БЕЗ
безземельвый лишен от земя, безземен; жи¬
вущ в село и при надлежащ към селското
население, но не ползушпт се от земя и
не ф занимаващ се с селско стопанство,
беззычный безгласен, безшумен,
безйг, безйк един вид игра на карти,
безлепестковый безвенечен (за растение),
безлесный безлесен, незалесен, беден или
съвсем лишен от гора.
безлесье нямане гори, бедност откъм гори,
безликий безличен, без физиономия, без
характерни признаци.
безлйственный безлистен.
безлошАдник селянин без кон.
безлошадный лишен от кон поради бед¬
ност.
безмАла почти, без малко,
безмяток пчелен кошер без матка,
безмездный безплатен, безкористен,
безмен кантар.
безмерный грамаден; неизмерим, '
безмОзглый безмозъчен, безсмислен, глупав,
безмолвствовать мълча, пазя пълно мълча¬
ние, не казвам дума.
безмятежно мирно, спокойно,
безмятежность тишина, спокойствие,
безмятежный спокоен, тих.
безналичный без плащане с готови пари, а
чрез вписване в документи. .
безначалие безвластие, анархия,
безначальный безкраен, вечен,
безо без.
безОблыжный не лъжлив, справедлив,
безобманный честен, точен, без измама,
безобрйзина грозилите.
безобразничать безобразнича.
безОбразный не съдържащ поетични образи,
безобразный грозен, гнусен, възмутителен,
безобразен.
безоглядно безогледно.
безоглйдный безогледен, не подбиращ сред¬
ствата, не гледащ последиците,
безоговорочно безрезервно, безусловно,
безоговорочный безусловен, безрезервен,
безоружный без оръжие, обезоръжен,
безостановочно безспирно,
безостановочный безспирен, непрекъснат.
безОстый без осил.
безответность безотговорност, кротост,
безответный безгласен, тих, кротък,
безответственно неотговорно.
безответственность неотговорност.
безотвязный лепка, дотеглив, нахален.
безотговорочно безпрекословно-
безотговорочный безпрекословен,
безотказный безспирен, непрекъснат, рабо¬
тещ без спиране.
безотлагательный, безотлОжный неотложен,
незабавен, не търпящ отлагане.
безотлучно неразделно,
безотлучный постоянен, неразделен,
безотменный безвъзвратен, неотменим,
безотносительный верен при всички усло¬
вия, абсолютен.
безотрадно безрадостно,
безотрадность безутешност.
безотрадный безрадостен, безутешен,
безошибочно безпогрешно, точно,
безошибочность безпогрешност, точност,
безошибочный безпогрешен.
безраздельный неразделен, не споделян с ни¬
кого ; беззаветен, безрезервен.
безрассветный продължителен (за нош);
безнадежден, безизходен.
безрассудно безразсъдно,
безрассудный безразсъден,
безрассудствовать правя лудории,
безрасчетный без сметка, необмислен,
безрессирный безпружинен.
безрбдиый без род и роднини, не позна¬
ващ родителите си.
безрукавка вид куртка или блуза без
ръкави.
безрукий безрък, без една или две ръце ;
несръчен.
безрыбье безрибие, нямане риба,
безубыточный, -бй без загуба,
безугольный лишен от въглища.
безударный без ударение,
безудержность неудържимост.
безудержный неудържим, необуздан, спри¬
хав.
безуездвый: б. г 6 р о д град, който преди
революцията не е бил административен
център.
безукоризненно безукорно,
безукоризненность безукорност.
безукоризненный безукорен.
безумолку несмълкаемо, непрекъснато, по¬
стоянно.
безумолчный песмълкаем, непрекъснат,
безумствовать лудувам, върша глупости,
безупречно безукорно.
безупречность безукорност.
безупречный безукорен, безпорочен.
безуспешно без успех, безрезултатно,
безуспешность несполучливост, безплодност.
безуспешный безплоден, несполучен.
безусталн неуморно.
безустанный непрестанен, неуморим,
безусый без мустаци, кьосе ; много млад,
—зелен.
безутешность неутешимост. *
безутешный неутешим.
безух Аввый изгубил аромата си, без мирис,
без дъх.
безухий без ухо или уши, безух.
безучастие равнодушие, безразлично отно¬
шение, студенина, индиферентност.
безучастность индиферентност, безразличие,
равнодушие.
безучастный равнодушен, индиферентен,
безызвестно: ему неб. той трябва да
знае, нему не му е неизвестно,
безызвестность неизвестност.
безызвестный неизвестен, незнаменит,
безымённый, безымённый, безымянный без-
имен, анонимен.
БЕЗ
— 11 —
БЕР
безынтересный неинтересен.
бей бий (поселит, наклонение от бить);
бей, турски големец.
бейдевинд вятър отстрана.
бек в футболна или хокейна команда —
защитник; бей; съкращение на думата
болшевик.
бекасиный бекасов,
бекасинник съчми за лов на бекаси,
бекеша зимно дълго палто.
беков вж. б i к о н.
бекрёнь : набекрёнь накриво; н а д ё т ь
шапку набекрёнь — накривим
шапка.
белевё бу кика, попадиина, блян; белены
о б ъё л с я забравил се, дяволите го
взеха.
белевдрясы глупости, празни приказки,
белёяме белене, белое на не.
беленький беличек.
белесоватый, белёсый белезникав, възбял.
белёть белее, побелява; -ся белее се.
белёк послушник (в манастир),
беля бяло течение.
белнбердё безсмислица, нелепост, глупост,
галиматия.
белнзвё белота, белизнина.
белила белило.
белильня работилница или фабрично отде¬
ление за избелване, белянка, пералня.
белить беля, белосвам, чистя ; -ся белосвам
се; бели се (за платно).
бёличий катеричен.
бёлка катерица; белене.
белки бялото на очите; опулени очи.
белковйна белтък, белтъчно вещество, ал¬
бумин.
белкбвый белтъчен, албуминен,
белладёвва старо биле, раввалниче.
белб бяло, чисто.
белобавдйт бандит от белите,
белобёквй с бели страни, бял отстрани,
белобмлётвмк негоден за военна служба,
получил от наборна комисия свидетел¬
ство за това, т. н. бял билет.
белобородый бе л об рад.
белобрысый с много светли, белезникави
косми, вежди и клепки.
беловАтый възбял, белезникав,
беловик белова, нещо преписано на чисто,
беловбй преписан на чисто.
беловолосый беловлас.
белегвардёйщива белогвардейци, бяла еми¬
грация.
белоголовый белоглав.
белодеревец, белодерёвец столар, който ра¬
боти мебели от бели сортове дърво.
белёк белтък ; албумин ; бялото на очите;
зъркали.
белокалйльвый нажежен до бяло,
белокопытник подбел.
белокрОвне белокръвие, увеличаване белите
телца в кръвта.
белокурый рус, светлорус, блондин,
белоручка който бяга от физически труд,.
от груба и мръсна работа,
белорыбица лосос. семга,
белотелый белокож,
белотурка вид пшеница,
белошвёйка шивачка (на долни дрехи),
белоэмигрАат бял емигрант.
белуга вид моруна ; ревёть белугой
крещя с див глас, бясно.
белужнва месо го на моруната,
белуха бял делфин.
белый бял, чист; белогвардейски; белокож;
б'ёлая горичка побъркване от
пиянство; бёлая кость болярска
порода ; бёлые нбчи северни свет¬
ли нощи.
бель белина.
бельведёр белведер, кьоск, чардак, тераса,
бельё долни бели дрехи, пране, препирни,,
бельо.
бельевшйца завеждаща бельото в интернати
и санатории; майсторка,кърпеща бельото.
бельмёс: ни бельмёса не знёть
съвсем нищичко не зная.
бельмб белег на окото; как б- на глазу
като трън в очите; само в мн. ч.
б е л ь м ы зъркали,
бельатАж първи етаж; първи балкон (в
театър).
беляк бял заек.
белйва плоскодънна гемия за пренасяне
дървен материал.
беляака жена белолица ; момиче ; бяла зе¬
лена пеперуда; печурка; белица, живот¬
но с бяла козина (крава, телица и др.).
бёмскнй: бёмское стекло бохемско
стъкло, висококачествено стъкло за
прозорци.
бензйвка нагревателна машинка с бензин,
бензвнмотдр мотор с бензин.
бергамёт вид круша, бей армуд, бейска
круша.
бердАака берданка (еднозарядна пушка),
бердд бърдо.
бердыш секира с закръглено като полуме¬
сец острие.
берег бряг.
берегись! варда ’
береговдй брегови, крайбрежен,
бередйть раздразним, разбутвам, чопля,
бережённый пазен, охраняем.
бережливо икономно.
бережливость пестене, икономност.
бережливый икономен.
бережно предпазливо, внимателно,
бережность предпазливост, благоразумие,
бережный предпазлив, внимателен, грижлив,
бережбк брягче.
берёза бреза.
берёзннк, березвйк брезак, брезова гора ;
брезови съчки.
березовик вид маматарка (гъба).
1ЕР
— 12 —
БЕС
берёзовый брезов,
берейтор играч на коне в цирк ; учител по
езда.
беременеть забременявам,
беременная бременна, трудна,
беременность бременност,
берёмя товар, вързоп, наръч (пръчки),
берёста» берестА брезова кора.
берёт беретка.
беречь пазя, чувам» съхранявам, вардя,
жаля, щадя, спестявам, икономисвам ;
-ся пазя се.
берйлл берил, прозрачен изумруд,
берковец мярка от 10 пуда (преди въвеж¬
дането на метричната система в СССР),
беркут скален орел.
берлбга зимно леговище на мечка, меча
дупка, бърлога; жилище.
бертолётка бертолетова сол.
бёрце, берцО пищял, свирка (костта между
коляното и стъпалото).
берцбвый пищялен.
бес дявол, бяс, нечиста сила, зъл дух.
бес без; употребява се пред глухи съглас¬
ни, напр. бессмертный.
беседа беседа, разговор» сказка, лекция,
интервю, слово ; дружество, събрание,
беседка павильон, кьошк, беседка,
беседовать разговарям, беседвам.
бесёдчик сказчик, ръководител на беседа
с участие на слушателите.
бесёнок дяволче; немирник, палавец,
бесената дявол чета ; немирници,
бесить сърдя, дразня, разсърдвам, раздраз¬
вам ; -ся хващат ме дяволите; побес¬
нявам.
бескозырка шапка без козирка, шапчица,
бескозырный без коз.
бесконечно безкрайно, безконечно,
бескормица нямане храна за добитъка, не¬
достиг на фураж, лоша реколта на сено.
бескорбввость нямане крави у селяните,
бескостный без кости.
бескровный безкръвен ; неокървавен ; без¬
домен, безприютен.
бескрылый без крила, безкрилен.
бесиовАнне побеснява не, полудяване, ярост,
бяс, беенуване.
бесиовАтыЙ побеснял, хванат от бяс.
бесвовАться беенувам, лудея, разярявам се.
бесовка зла жена, чума.
бесОвский дяволски.
беспАлый без пръсти, лишен от пръсти.
беспАмятиость лоша памет.
беспАмятвый безпаметен, забравач.
беспардОнвый безцеремонен, нахален, без¬
скрупулен.
бесперебойно непрекъснато, безспирно, без
нарушение правилния ход на работата,
регулярно.
бесперебойный непрекъснат, регулярен,
беспеременный неизменен.
бесяерерывнЫй непрекъснат, неиреривен.
бе с л ерес А л очный директен, прав, без пре¬
хвърляне.
бесперечь непрестанен, винаги,
беспёрый без перушина.
беспечальный не омрачен от скръб, ра¬
достен.
беспечно безгрижно,
беспечность безгрижие; нехайство,
беспечный безгрижен, нехаен,
бееппеменный който няма свое четмо и
писмо, своя писменост (за народ).
бесплановость нямане план, работене без
определен план.
бесплотность без плътност, нематериалност.
бесплОтный безплътен, безтелесен, невеще¬
ствен, нематериален.
бесповоротно безвъзвратно.
бесповорОтвость безвъзвратност,
бесповоротный безвъзвратен, окончателен,
нейзменен.
беспозвоночный безгръбначен.
беспокОнть безпокоя, главоболя.
беспокОйно неспокойно.
беспокойный неспокоен; подвижен; неприя¬
тен, неудобен.
беспОлый безполов,
беспоместный без земя, без недвижим имот,
без чифлик.
беспопОвшина една религиозна секта,
беспорочность безукорност. безпогрешност.
беспорОчный безпогрешен, безукорен, чист,
честен.
беспортОчвый безгащник, дрипльо, много
беден.
беспорядки безредици, вълнения,
беспорядок безредие, разстройство,
беспорядочно безредно, разхвърляно, раз-
строено-
беспорядочвость безредие.
беспорядочный безреден, разхвърлян, хао¬
тичен, неакуратен.
беспОшлнвео безмитно.
беспОшлнввость безмитност. освобождаване
от мита.
беспошлинный безмитен.
беспошАдио немилостиво, безмилостно,
беспощадность немилостивост, жестокост.
беспошАдиый немилостив, безжалостен, без¬
пощаден, жесток.
беспредмётвик привърженик в изобрази¬
телните изкуства на направление, otdh-
чащо изобразяването на предметите.
беспредметность безцелност, отвлеченост.
беспредметный безцелен, без съдържателен,
беспрекословно без възражение.
беспрекословный не допущаш възражение,
неоспорим.
беспрепятственно без пречки, без спънки,
беспрепятственный свободен, без пречки,
беспрерывно непрекъснато.
беспрерывность непрекъснатост, иерманент-
ност.
беспрерывный непрекъснат, безспирен, пер¬
манентен.
БЕС
13 —
БЕС
беспрестанно постоянно, непрекъснато,
беспрестанный непрекъснат, постоянен,
бесприбыльно без печалба.
бесприбыльность бездоходное ; липса на
печалби. „
бесприбыльный недоходен, не даващ пе¬
чалби.
беспрпдйннвцй мома без зестра,
беспрвзбрник изоставено дете, безнадзорно,
без грижи за него, бездомно.
беспризорность пълно изоставяне на произ¬
вола деца.
беспризорный бездомен, не възпитаван от
никого, живущ на улицата ; напуснат,
оставен без внимание.
беспримерность без пример, ‘безподобност.
беспримерный безподобен, безпримерен.
беспричинно без причина, без право, неос¬
нователно.
беспричинность нямане причини,
беспричинный безпричинен, нямащ причини,
бесприютный бездомен, безприютен, без
подслон, без убежище.
беспробудно непробудно,
беспробудный непробуден,
бесордволочный безжичен.
беспрогульвый изпълняван безотлъчно, без
напущане (за работа и служба).
бесприигришный без загуба, със сигурна
печалба.
беспросветный съвършено тъмен, мрачен,
безрадостен; безизходен.
беспросыпный непробуден, непрекъснат,
беспросыпу непрекъснато, непробудно,
беспутник развален човек, развратник,
беспутничать развратнича, водя развратен
живот.
беспутный лекомислен, безреден ; ветрен,
развратен.
беспутство разврат, разюзданост,
бессвязно несвързано, безсмислено,
бессвязность несвързаност, безсмислие,
бессвязный несвързан, откъслечен, без¬
смислен.
бессемейный несемеен, бездомен,
безменный безсеменен; безсеменное
з а ч й т и е безсеменно зачеване.
бётсёыёподИльпыЙ нeтёыёподёлёп.
бессемерование Бесемеров способ за добива¬
не на стомана.
бессемЯнка вид круша без семки.
бессемЯнный безсеменен, нямащ семки,
зърна.
бессердечие безсърдечност ; жестокост,
бессердечно безмилостно, жестоко,
бессердечность нечувствително^, жесто¬
кост, безсърдечност.
бессердечный безсърдечен.
бесслАвнть обезс ланям, опозорявам, без¬
честя, хуля, подкопавам доверие.
бессловесность немота, неспособност да
говоря.
бессловесный лишен от дарбата да говори;
безсловесен, мълчалив, ням.
бессменно през всичкото време, постоянно,
несменяемо.
бессменность несменяемост, перманентное.
бессменный несменяем, постоянен, дожи¬
вотен.
бессмертие безсмъртие, безсмъртност.
бессмертник безсмъртни че.
бессмертный безсмъртен.
бессметный без предварителен бюджет, без-
бюджетен.
бетсднёттно безсъвестно.
бессдвестность безсъвестно^, нечестност,
безсрамие.
бессивествь1й безсъвестен, безчестен, без¬
срамен.
бессодержательность липса на съдържание ;
незначителност.
бессодержательный безсъдържателен, незна¬
чителен.
бессознательно несъзнателно,
бессознательность несъзнателност.
бессознательный несъзнателен,
бессдвница безсъница.
бессииный безсънен.
бесстыдник, -ннца безсрамник.
бесстыдничать държа се безсрамно, не¬
прилично.
бесстыдно безсрамно, неприлично,
бесстыдный, бесстыжий безсрамен, нахален,
бессубъектный: бессубъе ктное пред¬
ложение безлично предложение, пред¬
ложение без подлог.
бессчетный безброен, неизброим.
бест в Персия място, което дава на всеки
преследван от властта право на временна
неприкосновеност (джамия, чуждо по¬
солство и др.).
бесталанный бездарен, безталантен, неспо¬
собен; злочест, нещастен, несретен.
бестелесность безплътност, невещественое.
бестелесный безплътен, безтелесен, нема¬
териален.
бестнализм преобладание на животински
инстинкти, скотщина, животинщина.
бестия нехранимайко, пепрокоnтапик, хи¬
трец, проклет човек, джанабетин; п ро¬
ду в н А я бестия шмекер.
бестовАрье нямане стоки, липса на стоки,
бестолкбвость неразбранщина, неразбория,
глупост.
бестолкАншина безредица, бъркотия.
бестолкеный неразбран, непонятлив, ^съ¬
образителен, несвързан, неразумен, глу¬
пав.
бестолочь вж. бестолкдвщина.
бестрепетно смело, неустрашимо, безтре-
петно.
бестрепетность смелост, неустрашимост.
бестрепетный смел, решителен, неустра¬
шим, безтрепетен.
бесхвестный (арго във вузовете) без за¬
качка, без опашка ; бесхибстные
переходы наследующие к у р-
с ы преминаване направо в по-горен курс.
БЕС
14 —
БИТ
бесхвостый без опашка.
бесхитростно искрено. наивно, простодушно,
бесхитростность наивност. простодушие.
бесхитростный искрен. простодушен. не-
покварен.
бесхлебица безхлеоица. глад. недостиг на
храна. нужда.
бесхозййный безстопанствен. никому не
принадлежащ; напуснат.
бесхозяйственность лошо стопанисване. не¬
радение.
бесхозяйственный не умееш да води. да уп¬
равлява стопанство. допущащ загуби и
разстройство на стопанството от нераз-
поредителност.
бесцветкОвый безцветен.
бесценность голяма ценност; малоценност.
бесценный безценен. скъпоценен; без стой¬
ност.
бесценок: з а 6. много евтино. бадева. без
пари» на умряла цена.
бесчестить безчестя. клеветя.
бесчестно нечестно.
бесчестный нечестен, опозорен. срамен,
бесчестье срам. позор. клеветене.
бесчИнный непристоен. безреден. развален»
неприличен.
бесчинство нарушение на' реда. скандал.
бесчинствовать постъпвам неприлично.
скандалнича.
бесчисленно безбройно, безкрайно.
бесчисленность безбройност.
бесчисленный безброен. неизброим.
бесшабашно нехайно. безгрижно.
бесшабешность нехайно отнасяне. нехайство.
бесшабешвый безреден. нехаен. несмислен.
отчаян.
бесшёрстный. -ый без косми. лис» гол.
бесшивный направен без шевове.
бесштённый безгащник. дрипльо. краен
бедняк
бетель овивен. индийски храст.
било клепало.
бетонйровать бетонирам.
бетономешЛлка бетонобъркачка.
бетбнщик работник специалист по работата
с бетон.
бетоньерка машина, изработваща бетон.
бечевА яка връв. въже за теглене шлепове.
бечёвка въженце. тънка връв.
бечевник крайбрежна ивица, по която хора
или коне теглят шлепове с въжета. а
също и за спиране» за прастанище.
бечевдй от б е ч е в е ; б е ч е в е я тйгя
теглене с въжета ; същото с б е ч е в-
нйк: то бурлакй идут б е ч е¬
в 6 й бурлаците вървят по крайбреж¬
ната ивица.
•бечь бягам.
бешамель соус от яйца. мляко и брашно.
бешено бясно. лудо.
бешенство беснотия. лудост. ярост. умо-
повреда ; б. м а т к и нимфомания.
бешенный бесен. яростен. необуздан. луд.
бзик. бздык странност. ненормалност. ка¬
призи.
бешмет антерия (у татарите).
библиотекарша библиотекарка.
бнветь бия.
бивень преден зъб. резец. издаден навън.
бивуДк бивак.
бивуАчвый бивачен.
бидон бидон. съд за мляко.
бневне удряне. тупане. биене.
бизевь задна мачта. платното. вързано
за нея.
билетёр. -ша контрольор на билети.
бильярд билярд.
бильярдный билярден.
биллИв низкопробно сребро за монети.
бимс напречна греда. подкрепяща покрива
на кораб (палубата).
бннтоиАть навързвам. завързвам. бип-
тувам.
бирАть взимам.
биржа борса. пияца.
биржевик борсов спекулант.
биржевой борсов.
бирка рабуш ; дъсчичка с номер или над¬
пис. л
бирюк вълк; мрачен. нелюдим човек.
бирюзе туркоаз.
бирюзовый туркоазен; с цвета на туркоаз.
бирЮльки детска игра — от купчина дреб¬
ни неща с кука да се вадят едно след
друго. без да се помръднат останалите ;
играть в бирюльки занимавам
се с празни работи.
бирючина маслинка (растение).
бисер мъниста; бисер, маргарит; п и с е т ь
б й с е р о м пиша ситно. но красиво и
четливо.
бисерина бисерно зърно.
бисировать изпълнявам на бис.
битА. битке халка. ракета; бухалка.
битенги греди за привързване котвените
въжета.
битва битка. сражение. бой.
биткоиый i б. сбор пълен сбор.
битком : битком набитый препъл¬
нен. претъпкан.
биток топка от кълцано месо. кюфте.
битс вж. б й те н г.
битый бит; убит; разбит. счупен; б й т ы й
час цял час. бйтые слИвки раз¬
бит крем.
бИть бия» удрям. тепам; коля. убивам.
умъртвявам; побеждавам. надвивам. по-
ражавам; стрелям. улучвам; раздробявам.
чупя; шурти. блика. извира; бить мАс-
л о бутам масло; бить монету лея
пари ; бить баклуши безделнича;
бить наверняке преследвам нещо
сигурно. без риск ; лошадь бьёт
з е д о м конят рита с задните си крака;
бить по ру к е м дай ръка. работата
БИТ
— 15 —
БЛА
е свършена (при пазарлък); бить в
цель попадам в целта, постигам иска¬
ния резултат; бить ч е л д м почти¬
телно моля; бьёт по карману при¬
чинява загуба; бить ключбм бурно
блика.
битьё биене, побой, чупене, удряне.
биться бия се, сражавам се, съсгезавам се;
блъскам се, мятам се, тръшчам се; трудя
се, бъхтя се, мъча се ; тупкам, туптя ;
разбивам. се, чупя се.
битки, биткш як работен кон; здрав мъж.
бифуркация разделяне, разклонение в две
посоки.
бифштекс бифтек,
бичевй вж. б е ч е в 5.
бичевАвве бичуване.
бичевать бия с камшик, бичувам.
бичёцка вж. бечёвка.
бишь* непреводима частица, вмъквана в го¬
вора като напомняне главно за казаното
от събеседника; как 6 и ш ь е rd зо¬
вут а бе как го казваха, кажи го де.
блДго добро, щастие, благо ; полза, имот,
интерес; толкоз повече че, благодаре¬
ние че.
благоверный православен, правоверен ;
съпруг.
благовестить бия камбана ; разгласявам.
блДговесть биене камбана.
благовещение благовест, благовещение,
благовйдвый благовиден, с приятна вън-
кашност, приличен, скромен.
благоволение благосклонност, доброжелател¬
ство, благоволение
благоволить благоволявам, съизволявам,
удостоявам, оказвам благосклонност.
благовоние приятна миризма, аромат,
благовонный ароматен, благоуханен,
благовоспитанность добро възпитание,
благовоспитанный добре възпитан, с добро
повеление.
благоврёменвый навременен, своевременен,
благоглупость глупост, казана важно,
благоговейно почтително.
благоговейный благоговеен, набожен, благо¬
честив, богобоязлив, почтителен.
благоговение найдълбоко почитание, бла¬
гоговение.
благоговеть благоговея, почитам, тача,
благодарить благодаря.
благодарственный благодарствен, тържест¬
вено изразяващ благодарност.
благодарствовать благодаря.
благодаря благодарение на, вследствие, по
причина на, с помощта на.
благодатный добър, изобилен, благодатен,
благодать благодат, благословия, изобилие,
благоденствовать благоденствувам, живея
добре.
благо дётел ьный бла годетелен, спасителен,
полезен.
благодётельствовать благодетелствувам,
правя добро.
благодушествовать намирам се в спокойно,
благодушно разположение на духа
благожелательствовать желая доброто на
някого, оказвам покровителство някому,
благозвучный благозвучен, сладкозвучен,
хармоничен, мелодичен.
благой добър ; благйм м Ат о м кри¬
чать викам с все сила, колкото ми
глас държи.
благолепие хубост, богато украшение,
разкош.
благомыслящий добромислещ.
благоиамёреииость добри намерения,
благбиамёреввый благонамерен, придържащ
се о официалния начин на мислене.
благонравие благонравие, добро поведение,
благообразие хубост на лицето.
благообразный благообразен, приятен на
глед, хубав, внушаващ уважение с въи-
кашността си.
благоприобретенный придобит,
благопристойно прилично, учтиво,
благопристойный приличен, учтив, скромен,
благоприятствовать помагам, благоприятс-
твувам, фаворизирам, покровителствувам.
благорастворёввый чист, здрав (за въздух,
време).
благорддие благородство, големство, титла
на дворянин ; в А ше благорддие
ваша милое г.
благородйть облагородявам.
благородный дворянски, от аристократски
произход, благороден.
благословение благословия.
благословить, -лйть благославям, одобрявам,
благосостояние благосъстояние.
благостный добър, милостив; умиротво-
ряващ.
благостыня милост, щедрост, даяние,
благотворительствовать благотворителству-
вам, правя благодеяние.
благоугёдныЙ приятен, любезен,
благоусмотрёние добра воля, мнение, ре¬
шение.
благоустроенный благоустроен, добре наре¬
ден, комфортен.
благоухание приятна миризма, парфюм,
благоухать благоухая.
благочйвие „приличие, благопристойност;
няколко енории, подчинени на един чер¬
ковен надзор.
благочинный приличен; свещеник, надзира¬
ваш няколко енории.
блажённый блажен, щастлив, невъзмутимо
радостен; възглупав, чудак.
блажёнствовать блаженствувам, радвам се
на пълно щастие.
блажйть ублажавам, хваля; лудувам, го¬
воря глупости, немирствувам, закачам се,
пакостя.
блажной безсмислен, капризен, своенравен,
инатчия, екстравагантен.
БЛА
16 —
БОБ
блажь лудост, безумие, безразсъдс^о, ди¬
вотия, нелепа фантазия, болнаво само-
нравие; выкинь блажь из г о л о-
в ы изхвърлй тая дивотия от главата си.
блавк бланка, формуляр.
блавмавже желе с каймак или бадемово
масло.
бланшировать беля, избелям; мня, пера,
блатняй, -ый блатная музыка апаш-
ки жаргон.
блевйть бълвам, повръщам, блювам.
блевдтива бълвоч; гадост, мръсотия,
бледнеть бледнея, посърнунсм.
бледнолицый бледнолик, ’
блейвейс оловно белило.
блеклость увехналост, посърналосс; мъж-
дивост.
блёклый увехнал, посърнал ; мъждив.
блёкнуть увяхвам, посърнувам; потъм¬
нявам.
бленда рудничарски фенер.
блеск блясък, ярка светлина; желез-
н ы й б. хематит.
блесгй вид въдица (металическа рибка или
пластинка с кука).
блеснуть, блестеть блестя, светя ярко, лъщя,
горя.
блёстки искрици, светещи точки ; златни
люспици, пулчета за украса; ярки проя¬
ви (на ум, талант, красноречие).
блестяи е бляскаво, блестящо, чудесно,
блеф блъф.
блеяние блеене.
блеять блея.
ближайший най-близък ; съседен ; следва¬
щият.
ближе по-близко.
ближвый ближен.
близ до, при, край, близо до.
блнзевек близък.
близёхонько много близко, съвсем близко,
близичко.
близиться приближавам се, наближавам се,
доближавам се.
близкий близък, сходен ; близък роднина ;
интимен.
близко близо, близко; интимно,
близлежащий съседен, близък,
близнец близнак.
Близнецы Близнаци (съзвездие)?
близорукий късоглед; недслёковuдеп,
близорукость късогледство; недалековидност.
близость близкост ; сходство; интимност,
близь близкост.
блик светло петно или точка на тъмен фон.
блив баничка, палачинка; первый блин
к б м о м първата баничка излиза на
тонка, несполучливо начало.
блиндировать блиндирам,
блинчик баничка.
блистательность блясък,
блистательный бляскав, разкошен, светъл,
блистать вж. блестеть.
блок скрипец, макака ; блок ; блокиране,
коалиция.
блокгаус блскхаус. '
блокировать блокирам, обсаждам ; -ся бло¬
кирам се, групирам се.
блокнрбвка блокиранн ; система от механи¬
чески сигнали за показване дали е заета
или свободна железопътната линия.
блок-сигнал сигнал дали е заета или сво¬
бодна , железопътната линия.
блондинистый русокос, светлорус.
блбнды вид копринени дантели,
блохи бълха.
блячяый отнасящ се до скрипеца.
блбшка бълхица; вид детска игра,
бляшивый бълхен, бълхов.
блошистый пълен с бълхи.
блуд блудство.
блудить блудствувам, развратнича ; блуж¬
дая, скитам се.
блудливость похотливост, сладострасте ;
мръснодумство.
блудливый похотлив, развратен, мръсно-
думец.
блудни развратни похождения.
блудный : блуди ы й сын блуден спн,
откъснал се от родителския дом.
блудящий лутащ се, скитащ се ; блудя¬
щий о гя н ь блуждаеща светлина.
блужденне скитане, лутане, блуждаепе.
блуждйть блуждая, скитам се, лутам се,
странствувам.
блузник който носи блуза, работник, за¬
наятчия.
блюдечко блюдце, чиний^а, паничка.
блюдо чиния, паница; ядене.
блюдолиз блюдолизец, дармоед, тунеядец,
мухтанджия.
блюдце вж. блюдечко.
блюминг грамадна машина за металически
листове.
блюмс металически слитък, обработен на
блюминг.
блюсти пазя, вардя, наблюдавам, бдя.
блюститель пазач, пазител.
бл^ха метална плочка, плака.
бо защото, понеже, тъй като.
боб боб; турецкие бобы фасул;
бобы разводйть приказвам праз¬
ни работи ; остаться на бобйх,
сидеть на бобйх оставам на сту¬
дените бани, изгубвам всичко, измамвам
се в очакванията си.
бобер бобър,
бобина макара.
бобки плодът на лаврово дърво,
бобкявый бобов.
бобя боли (детски) ;• пйлец бобд пръс¬
тът ме боли.
боббк бобче, бобово зрънце,
бобрёаок бобърче.
бябрик кастор (плат),
бябриком остригване алаброс.
БОБ
— 17 —
БОЛ
бобрйха женски бобър.
бобрйвияа боброво месо.
бобрйвый бобров.
бобрята бобърчета.
бобыль беден. безземен; бездомен. самотен.
богадельня приют за недъгави. благотво¬
рително заведение.
богатей богаташ.
богатеть забогатявам.
богатйть обогатявам. правя богат.
богатырскйй юнашки. херкулесовски.
богатырь юнак. епически герой; снажен
човек. атлет.
богяч богаташ.
богдыхян син на слънцето. китайски им¬
ператор.
богема бохема.
богемный бохемски.
богобдрец богоборец. нъзставащ против
бога.
богобоязненный богобоязлив. благочестив.
бОгонскЯтель боготърсач. търсещ в рели¬
гията отговор на всички въпроси.
богонскятельство умонастроение. поведение
на богоискател ; религиозно-философско
течение в Русия в края на 19 век. което
в религията търсеше разрешението на
обществените противоречия.
богомйз лош иконописец.]
Богомйтерь Богородица.
богомерзкий нечестив. безбожен. снето-
татец.
богомйл. -ка богомолка (насекомо). *
богомдлец, -ка богомолец. поклонник. ха¬
джия.
богомйлье поклонничество. хаджилък.
богомдльный набожен.
бггонйсец богоносец. непосредствено изра¬
зяващ идеята за бога. изпълняващ рели¬
гиозна мисия.
богоотступник богоотстъпник. вероотстъп¬
ник.
богопротИвный враждебен богу.
богородская травя мащерка. "
богослднстновать разсъждавам на богослов¬
ски теми.
богоспасяемый закрилян от бога. благопо¬
лучен. мирно съществуващ.
богостройтел ьств о литер ату р но-ф илос офс ко
течение всред руската социалистическа
интелигенция ,в епохата на реакцията
след революцията от 1905. стремящо се
да съчетае марксизма с религията.
боготворить обожавам. боготворя.
богохульничать, -ствовать богохулствувам.
бодкло остен.
бодять. -ся бода. мушкам (с рога).
боднуть. -ся боднувам. бодвам.
бодрИть ободрявам. оживявам. възбуждам.
одушевявам ; -ся давам си кураж.
бйдрствовать не спя. бдя. бодърстнунам.
бодун бодльо; бык-бодун бодлив бик.
бодяга вж. б а д й г а.
боевйк член на бойна дружина в револю¬
ционна партия (преди революцията);
шлаггр; Самолет. назначен за възду¬
шен бой. '
боевйй боен. боеви ; решителен. неотстъп-
чив; сезонен. изискван от дадения мо¬
мент.
боек ударник (на огнестр. оръжие).
боец борец. воин; убивач на добитък;
кулячный боёц — боксьор.
божбА заклеване. уверение.
бйженька божичко; икона.
божйться заклевам се. веря се.
божвйца рафт за икони. ико^^н^та; па¬
раклис.
божйк идол.
бйжья корйвка калинка. божа краничка.
бой бой. биене. удряне. тепане. тупане.
думкане. тракане; битка. сражение ; чу¬
пене. трошене.
бой-бяба сербез жена. мъжка драгана.
ббйкнй пъргав. жив. хитър. сръчен. енер¬
гичен.
бййкость енергичност. сръчност. подвиж¬
ност ; лекота.
бойкотйровать бойкотирам.
бойкотйст участник в политически бойкот.
бойнйпа бойница. мазгал. амбразура; място
за криене работниците при разбиване
канари с динамит.
бййвя скотобойна. салхана; касапница ;
клане. избиване.
бййче. бойчее по-бойко.
бок страна; фланг; хълбок ; б о к о бок
едно до друго; ня бок изкривено. на
една страна ; под б б ко, м под носа.
близко; помять кому боке на-
бъхтвам някого.
бокял чаша за вино. пахар.
боковая : н а боковую лягам си да спя.
боконйй страничен ; отстрани ; боковяя
к я ч к а — корабно клатене.
бйком не направо. отстрани. с рамото на¬
пред.
боксер боксьор.
боксйронать боксирам. бия се по прави¬
лата на бокса.
болнЯн пън; идол. кумир; глупак. простак.
дебелак. балван.
болвяачвк идолче. статуйка.
болгярин. -ка българин.
болевой болезнен.
бдлее повече. по-много ; б. или мёнее
повече или по-малко; н е б. и не мёнее.
как — тъкмо. точно. именно. не повече
и не по-малко от ; б. чем повече от;
б. т о г д нещо повече ; б. в с е г д най-
вече. най-много; б. ч е м повече от; и е
б. к а к не повече от; как нельзя
б. както не може понече.
болезненно болнаво. болезнено.
болезненность болнаност.
болезненный болнан. болничав. болезнен.
болезнотвдрвый болестотнорен. патогенен.
2
БОЛ
— 18 —
БОР
болезнь болест.
болеть боледувам, болея ; боли ме.
болеутоляющий укротяващ. смекчаващ бол¬
ката.
болова буца на дърво.
болбнка малко къдраво кученце.
бело? истый блатист. мочурлив. тинест.
болотный блатен.
болбто блато.
болт болт. клин. желязо за затваряне
врати.
болтать разклащам» клатя. клятушккм;
разбърквам ; бия. бутам (масло); дрън¬
кам. бърборя, бъбря. брътвя ; -ся клатя
се. клатушкам се; скитам. броля без ра¬
бота ; приказва се.
болтливость бъбривост.
болтливый бъбрив. много приказлив.
болтнуть дрънвам. избърборвам.
болтовня бърборене. дърдорене. дрънка-
ница. пустословие. клюка. измислица.
болтолбгия дърдорене. пустословие.
болтун. -унья дърдорко. пустословец. клю-
кар.
болтушка бъбрица ; уред за бъркане ; ха-
мур. каша.
болтыхать клатушкам. разклащам (теч¬
ност).
боль болка. болесс; скръб. мъка. тъга.
лошо.
бДльно болно. болезнено; неприятно. досад¬
но. тежко. тъжно. мъчно. плачевно. зле ;
много» твърде. силно ; м н е б. боли ме.
тежко ми е.
бйльнбй болен. болнав. нездрав ; пациент.
болник ; развален. негоден.
большОк глава в къщи ; най-голсмият син ;
широк друм.
ббльше по-голям ; повече. вече.
большевизация болшевизиране.
большевизйрсвать болшевизирам.
большевистский болшевишки.
большеголовый едроглав ; макроцефал.
больший по-голям. повечеео; по боль¬
шей части предимно. главно. пове-
чето пъти ; самое большее най-
много. не повече.
большинство мнозинство, болшинство.
большой голям. едър. силен. важен. личен.
виден. бележит. възрастен; б. свет ари¬
стократическо общество ; большая
дорога широк път. шосе; б. пале ц
палец; большая буква главна буква.
большущий много голям. огромен.
болОчка загоряла раничка на кожата ; не¬
достатък. слабо място.
бом бум (детско).
бомбардировать бомбардирам.
бомбардировщик бомбардировъчен самолет.
бомбовоз.
бомбёжка хвърляне бомби от самолет.
бомбить хвърлям бомби от самолет с по¬
мощта на прицелни прибори.
бомбист който си служи с бомби при из¬
вършване на терористична акция.
бомбовбз бомбардировъчен самолет.
бомбодержатель приспособление за дър¬
жане бомби на самолетите.
бомбомёт бомбохвъргач.
бомбосбрасыватель бомбохвъргач.
бомббшка бонбонче.
бом-брам-рей четвъртото отдолу напречно
дърво на мачтата.
бом-брамсель малка мачта на върха на го¬
лямата.
бом-брам-стевьга горна част на главната
мачта. третата степга отдолу. продълже¬
ние на брамстенгата.
бсидарный бъчварски.
бондаряя бъчварница.
бовдарство бъчварство. кацарство.
бондарь бъчвар. кацар.
бонза будийски свещеник в Япония и
Китай.
бовмо острота. остра дума.
бон плаваща ограда от дървета. бъчви и
железни сандъци за зашита мястото на
флотата от неприятелски миноносци и
подводни лодки.
бонна бавачка.
бовтбн добри маниери. светска обноска.
вежливост.
бор борова гора; бор (химически елемгент);
стоманено свределче при зъболечението;
сыр б. загорелся дигна се врява ;
с бору да с сосенки безразбор¬
но. отдето попадне.
бордак. бордель публичен дом. бардак.
борей северен вятър.
боржбм боржом (кавказка минерална вода).
борзая хрътка.
бьрзописец бързописец ; писател. който пи¬
ше много. но небрежно.
ббрзый бърз. пъргав.
бормотание мърморене.
бормотать мърморя ; гугукам.
бормотун мърморко ; гугутка.
борный боров.
боров шопар. глиган ; отвор в свода на
печка.
боровик маматарка (гъба'.
борсвинка вид есенни възкисели ябълки.
борода брада.
бородавка брадавица.
бородавчатый брадавичен.
бородастый с голяма брада.
бородатый брадат. с брада.
бородач възстар брадат човек; брадат
орел.
бородка брадичка ; главичката на ключ.
борозда бразда.
бороздильник вж. борозднйк.
бороздить браздя. набраздявам.
б рбздка браздичка. гънка; дълбей.
бороздник плевачка. сечиво за чистене пле¬
вели.
бордздчатый набразден.
БОР
— 10 —
БРА
боровА брана, зъбест пляк, търмък.
боронйть, борововАть браня, прекарвам влак
по угар.
бОровьбА бранене, прекарване влак по угар,
борйться боря се.
борт борд, страна на параход; ръб на
мъжка дреха ; з а ббртом извън ко¬
раба, във водата.
бортйше дузина.
борт-мехАннк механик, придружаващ летеца
на самолет.
бортничество горско пчеловъдство.
бортбвый бордов.
борть кошер в издълбано дърво,
борш борш.
бссякбм бос, босешката.
Ббсвня Босна.
боскст горица, група от дървета,
босбй бос, необут.
бостбв вид игра на карти; скъп сорт
фино сукно ; название на танец
бОстбвка малка печатна машина.
бостбяшик печатарски работник при бо-
стонка.
босАк босяк, скитник,
бот варка, лодка (с една мачта),
ботанизирка ботаническа кутии,
ботанизировать събирам растения.
ботвА стъбло и листа на цвеклото и на
Др. коре оплодни растения.
ботвинья студена чорба от руски квас със
зеленчуци и риба.
бдтнк лодчица.
ббтнки високи дамски галоши,
ботинки половин обуща, пантофи,
ботфбрты високи чизми, кавалерийски бо¬
туши.
бдты вж. б 6 т и к и.
бДнман старши подофицер на военен кораб.
бОчАк яма, залята с вода, дълбока бара.
бочАр бъчвар, кацар.
ббчАрвнчать занимавам се с бъчварство,
правя бъчви.
бочАрвым бъчварски, кацарски.
бочАрвя бъчварница.
ббчка бъчва.
бочкбм странично, изотстрани.
бочбвок бъчвичка, буренце.
боязливо страхливо, плашливо,
боязливость страхливост.
боязливый страхлив, боязлив.
боАзво страшно, опасно.
бойзвь страх, уплаха.
бойв вж. б a i н,
боАрнн болярин, господар,
боярский болярски.
бойрство болярство, болярско съсловие.
боАрщияа болярска земя, болярски имот ;
данъци (които болярите са вземали от
селяните) ; ангария, меджия, безплатна
работа ; чифлигарство ; господство на
болярите.
ббАрывя боляркиня, жена на болярин,
боярышик глог; глогинка.
боярышв! болярска дъшеря.
боАться боя се, страх ме е.
бра стенен светилник.
ОравАда лекомислена храброст, безцелно
дръзко предизвикване.
бравировать бра вирам.
брАво браво ; храбро, мъжествено,
бравурный шумен, надигнат, оживен.
брАвый мъжествен, юнашки, смел.
брАга вид домашно пиво.
брадобрей бръснар, берберин.
брАжявк смукач, пияница.
брАжвичать пирувам, гуляя,
брак брак ; развалена стока, марда,
бракбваввый бракуван.
брак, вАть бракувам, отхвърлям като не¬
годно.
бракбяка бракуване, отхвърляне негодното,
браковшйк, -шйца бракувам ; който отбира
по качество продуктите на производ¬
ството.
брАковый бракуван.
браке дел работник, който работи лошо,
дава много изделия за бракуване.
браконьер ловец на дивеч в чужди места,
браконьерство бракониерство.
бракосочетАвме бракосъчетание.
брАмсель платно на малката мачта.
брАм-стёвьга малка мачта, принадена към
голямата.
бравднхлыст лошо, много слабо питие,
храна ; празен, лош човек; суп бран¬
дахлыст — супа-помия.
бравдвАхта кораб за пристанищна стража,
стационер.
БрАндер кораб—запалител на други кораби,
бравдмайбр началник на пожарните ко¬
манди в града.
браядмАуер пожарна стена (за предпазване
от пожар).
брандмейстер началник на пожарна команда,
бравдепбйт пожарна тулумба.
бранить мъмря, хокам, гълча, карам се,
хуля ; -ся карам се.
брАнвыЙ войнствен, воински ; оскърбителен,
ббиден.
бравчйвый, бранчливый свадлив, кавгаджия.
брань караница, препирня, глъчка, непри¬
лични думи, ругателство, сквернословие;
война, борба, бой.
брас въже на върлините на кораб,
брасс вид плуване.
брат брат, братовчед, близък приятел, дру¬
гар ; двоюродный б. — пръв бра¬
товчед ; с в б д и ы й 6. — заварен брат,
доведен брат ; тр оюр од н ые брАтья
— втори братовчеди ; к р ё с н ы е б р А-
т ь я — побратими ; наш б. — аз и
мен подобните ; в а ш б. вие и вам по¬
добните ; молбчный б. — брат по
кърмене.
братАн братовчед ; по-голям брат ; брат ;
братов син.
БРА
— 20 —
БРО
братАнье побратимяване.
брАтнться побратимявам се.
братвА другари, братя, момчета.
брАтец братко.
братина голям съд за вода, гърне, кана,
кърчаг.
брАтмшка братче ; брат.
братия, брАтья братя, калугери от един
манастир ; събратя, другари, компания.
брАтяий, брАтввя братов.
братбм братче, брат.
братушки иронично вместо братья-сла¬
вяне, б р А т ь я-б о л г А р ы (в време
на руско-турската война 1877-78)-
брать взимам; бера, събирам, ловя ; над¬
вивам, сполучвам, печеля, достигам ; -ся
залавям се, наемам се, хващам се.
брАшпиль чекрък, витло, макара, хоризон¬
тален рудан (за изтегляне котва на па¬
раход).
бревенчатый направен от греди.
бреввд греда; тъп, безчувстпен човек,
дръвник.
бред бълнуване ; безсмислица,
бредень малка мрежа (за риба),
бредить бълнувам, сънувам ; говоря глу¬
пости ; -ся мерджелее ми се, струва
ми се.
бредни глупости, дивотии, нелепи мисли,
странни фантазии.
бредовбй бълнувай.
брезгать, брезговать гнуся се, отвращавам
се ; съм придирчив.
брезгливость гнусливост.
брезгливый гнуслив, гадлив; придирчив (в
яденето).
брезгун придирчив (в яденето).
брёзжнть, -ся зазорява се, разсъмва се;
блещука.
брейд-вымпел знаме (на кораб).
брелбк медалион (за верижка на часовник
или на гривна).
бременить натоварвам, обременявам,
бремя бреме, товар, тежина, иго.
бренный тленен, малотраен, проходят.
бреичАть дрънкам, бръмча.
брести кретам, мъкна се, влека се, вървя
бавно.
бретёр дуелист, побойник.
брехАть, брехнуть лая; хуля, клеветя, лъжа,
брехня лъжа, измислица, дрънканица.
брехун лъжко.
брехун:и лъжко ; адвокат.
брешь отвор, прелез, пролом, щърбина.
бреющий бръснещ ; б. полёт низко хори¬
зонтално летене на самолет.
бриг кораб с две мачти, ладия.
бригАда бригада (войскова част); железо¬
пътна бригада ; колектив с определена
производствена задача ; у д А р н а я б.
ударна бригада; група от активни ра¬
ботници в предприятието, задължила се
да изпълнява образцово задача по пови¬
шаване производителността на труда.
бригадир бригадир, бригаден командир;
старши работник в бригада ; ръководи¬
тел на бригада.
брвгадйрша жена на военен бригадир.
бригАдник участник в бригаден колектив,
бригантина лек платноход (корсарски, вое¬
нен).
Бриз Бюро за работническо изобретателство,
бриз крайморски вятър.
брйтва бръснач, бръснич.
брйтвевннца бръснарска кутия (зя инстру¬
ментите).
бритвенный бръсничен, за бръснене,
бритый бръснат, обръснат.
брить бръсна ; -ся бръсна се.
бритьё бръснене.
бричка бричка, каруца.
брбвиа веждица.
бровь вежда.
бродило мая, фермент,
бродйльвый за ферментиране.
брбдить бродя, мъкна се, влача се, вървя
бавно, лутам се, ходя нагоре-надоле без¬
целно; ври, втасва, шупва, ферментира.
бродАга скитник, опросял. бездомник, не¬
хранимайко.
бродяжничать скитам се, безделнича, вага-
бонтствувам.
брОдАжвический скитнически,
бродяжничество скитничество,
бродячий скитнишки, ч^ргарски, подвижен,
брожение брожение, кипение, ферментация;
недоволство, вълнение.
брбмовый бромов,
бронебашвя бронирана куличка,
бронеббйиый пробиващ броня,
броневик брониран автомобил,
броиевбй брониран.
броиеьбсец броненосец (военен кораб);
щитоносец (животно).
бровеядсный щитоносен,
бронепоезд брониран влак.
бровесйлы военни оръдия и машини, по¬
крити с щит (танк, брониран автомобил,
брониран влак).
орбвза бронз, туч; сплав от мед, калай и
цинк; художествено изделие от бронз.
броизнровАть бронзирам, покривам с бронз,
бронзмрбвка бронзиране.
бронзврбвщик майстор на бронзови изделия,
работник по бронза.
бронзолитейшвн бронзолеяр.
бронированный брониран, покрит с щит;
запазен, ангажиран.
брониривАть завардвам, резервирам,
брбня броня, щит; запрещение, завардване.
бросАтельный метателен.
бросАть , брбснть хвърлям, мятам, замерям ;
изоставам, напущам, преставам; -ся хвър¬
лям се, нахвърлям се, впущам се, завти¬
чам се, мятам се.
БРО
— 21 —
БУЙ
брбскяй биеш на очи, ярък, рязък.
броскДм с един скок.
бросовбй, бросбвый негоден, неструваш,
лош. долен; -вый Экспорт експорт
на загуба, дъмпинг ; -в й я ц е н а цена
псьдолна отколкото струва на произво¬
дителя, дъмпингова цена.
брбшеньый напуснат, захвърлен,
броширбваиный броширан.
брошюра брошура
брошюровАльвый брошуровъчен.
брошюрбвавяый брошируван.
брошюровать броширам, везя, съшивам,
подшивам.
брошюрбвка броши ране.
брошюрёвачная работилница за броширане,
книговезница.
брошюрбвщнк -бвщнца брошировач.
брудершАфт побратимяване.
брус четириъгълна греда или камък ; ка¬
менно точило.
брускбвый четвъртит, имащ фомДата на
тухла.
брусника червени боровинки.
брусничник боровник, мясго, обрасло с чер¬
вени боровинки.
брусбк предмет с продълговата четири¬
странна форма; брус, точилен камък.
брусничный червенС'боровинен.
брыжейка мезентерий.
брызгАлка пръскалка, пръскало, църкало.
брызгать пръскам, сипя, църкам; бликвам,
шуртя; -ся пръскам се, опръсквам се,
оцапвам се.
брызги пръски, ръсене, пръскане, водна
роса (като прах).
брызнуть вж. брызгать.
брыкАть, -ся ритам, хвърлям къч; упор-
ствувам, опирам се.
брыкнуть вж. брыкать,
брыкун ритлив.
брынза сирене (овчо),
брысь I пет I (за прогонване котка).
брюзгА мърморко, кавгаджия.
брюзгливость свадливост.
брюзглйвый постоянно недоволен, мър¬
морещ, свадлив.
брюзжАть карам се, мърморя, от всичко
съм недоволен ; бръмча.
брюква сладка ряпа (растение),
брюкн панталони, горни гащи,
брюх&в кормест, тумбест.
брюхАтнть правя бременна.
брюхо корем, търбух, тумбак, шкембе,
брюхоибгие коремоноги.
брюшина коремница, перитоний.
брюшинный коремничен.
брюхб коремче, тумбаче.
брюшной коремен.
вряк ! цоп !
брякать, брАкнуть дрънкам, хвърлям, удрям,
звънтя; изтърсвам (думи).
брйкнуться тръшкам се, струполявам се,
сгромолясвам се.
бряцАние дрънкане, звънтене.
бряиАть дрънкам, звънтя.
БССР Белоруска съветска социалистическа
република.
БСЭ Голяма съветска енциклопедия,
бубен дайре, дааре.
бубенец, бубенчик хлопка, дрънкалка, звънче;
перуника.
бублик геврече, колаче.
бубийть мърморя, дрънкам,
бубнбвый каро ; б. т у з асо каро,
бубны каро.
бугАй бик.
бугель железен обръч.
бугбр баир, хълм, могила; тумба,
бугорбк могилка ; буца, нарастък, чвор ;
туберкул
бугорчАтка туберкулоза, охтика.
бугорчАтыЙ грудковиден,
бугристый могилест.
буде ако, ако би, в случай че.
будёновка особен образец червеноармейски
шлем.
будеиь вж. будни,
будеть I доста 1 стига I
будйлмцик събуждач.
будйровать цупя Се, сърдя се.
будйть будя, събуждам, пробум-дам. въз¬
буждам.
будни делник; катадневие
будний делничен, работен,
будничность делничност, прозаичност.
будничный делничен, всекидневен; про¬
заичен.
будорАжить тревожа, безпокоя, вдигам на
крак, изплашвам, разбърквам, разми-
рявам.
будочник полицейски стражар, пазваптин.
будто уж, уж че, като че; нима, така ли;
б. б ы ? възможно ли е? истина ли ?
будучи бидейки,
будущее бъдеще.
будущий бъдещ, следващ; близък, идеш,
будущие сть бъдеще, бъдещност.
будь бъдй.
буек буй, шимандра, морски знак (за по¬
казване опасни места).
буер лек платноход (шейна с платно).
буерАк долчинка, трапчина, изровен път.
буженина варено свинско месо.
бузА бозн; скандал, шумна безредица.
буаинА бъз, бъзовина, свирчовина.
бузйть вдигам скандал.
бузовАть бия, пердаша, бъхтя, налагам,
бузотёр скандалист.
бузун отайна сол (в езера); кавгаджия, по
бойник.
буй вж. буёк,
буйвол бивол; -йца биволица,
буйвбловый биволски
буйствовать буйствувам, вироглавствувам,
не немирствувам, вдигам шум, беенувам.
БУК
— 22
БУР
бук бук ; луга, пепелна вода; каче за на¬
кисване пране.
бУка караконджо, върколак, таласъм:
саможив, мрачен човек.
букАшка буболечка.
буквАльвый буквален, дума в дума,
букволитейщкк букволеяр.
букет букет, китка;, съвокупност от аро¬
матни н вкусови свойства.
буки едновремешно название на буквата б.
букинист продавач на вехти книги, ан¬
тиквар.
буккер селскостопанско оръдие за раз-
равяне почвата.
букли къдри.
буковый буков.
букс чемшир.
букса металическа кутия, в която се върти
оста на вагона.
буксир параход, влачещ други ; ко¬
рабно въже за букси ране; обществено
съдействие эа ускоряване темпа на рабо¬
тата.
буксировать тегля, влека (с въже друг
кораб).
буксирбвка реморкиране, теглене,
буксование въртене на едно място (за ко¬
лело).
буксовый чемширен.
булава топка (на края на тояга); тояга,
сопа, боздуган, топуз, жезъл.
булавка карфица , топлийка; англий¬
ская б. безопасна игла.
булАвочник кутийка или възглавничка за
игли ; иглар.
буланый кулест (кон).
булат сабя дамаскиня; стомана, чилйк.
булатный стоманен.
булгачить вдигам скандал, разтревожвам,
безпокоя, възбуждам.
булка бял хляб, франжела.
булла папско послание.
булочная хлебарница, фурна,
булочник, «вица хлебар, хлебопекар,
бултых! цамбур! люп !
бултыхаться, бултыхнуться цамбурвам, па¬
дам във водата, хвърлям се във водата,
булыжник камък; калдаръм.
булыжный камъчен ; -ная мосто в А я
калдаръм.
буль-буль I къл-къл ! цамбур !
бульвар булевард.
бульвАрвый булеварден.
бульдиг булдог,
бульканье кълколене.
булькать кълколи, прави къл-къл.
бум бум (звук на камбана); сензация, шум,
изкуствено оживление.
бумага хартия, книга (за писане); писмо,
рапорт, официален писмен докуменн;
ценни книжа ; (само в мн. ч .) лични до¬
кументи, книжа, листи с ръкописен
текст; памук, памучно изделие.
бумагодержАтель притежател на ценни
книжа.
бумагопрядение памучна индустрия,
бумагомарака, бумагомарАтель, -вица драскач,
цапач на хартия, бездарен писач.
бумагопрядильный памукопредачен.
бумагопрядильня памучна предачна фабрика,
бумажка къс хартия; банкнота; канцеларски
документ
бумАжник джебен портфел; работник в па¬
мучна фабрика ; работещ в памучна
индустрия.
бумАжвый хартиен, книжен ; памучен,
бумажбвка нищо и никакво късче хартия,
бумазейный бархетен.
бумазея бархет.
Бунд Бунд, Всеобщ еврейски работнически
съюз в Литва, Полша и (преди рево¬
люцията) в Русия.
бундовец член на Бунда,
бундовский бундов, бундовски,
бункер помещение за въглища.
бункеровАть насипвам въглища в бункер,
бунт бунт, въстание, метеж, размирица;
вързоп стока.
бунтАрь бунтовник, подстрекател към бунт;
член на революционната група „бунтари“
— предшественици на партията „На¬
родная воля“ в Русия през 1870-те го¬
дини.
бунтовАть бунтувам, възбуждам към въ¬
стание ; -ся бунтувам се.
бунтовскбй бунтов, метежен,
бунтовщик, -овщица бунтовник.
бунчук конска опашка на върлина (знак за
властта на хетман, нА паша); тояга на
казашки началник.
бур пробивачка, машина за пробиване
горски породи ; бур (народност).
бура боракс.
бурав свредел, бургия.
буравить свредля, пробивам, провъртам.
буравчик свредълце, свредле.
бурак цвекло.
буран снежна виелица, фъртуна.
бургомистр кмет, градски глава,
бурда буламач, помия.
бурдюк мех, толум.
буревестник буревестник, албатрос,
бурелйм повалена от бурята гора,
бурение пробиване, провьртане.
бурёнка, буренушка кестенява крава .
буреть ставам тъмнокестеняв.
буржуй буржуа.
буржуйка буржуазна ; подвижна малка же¬
лязна печка във време на топливната
криза.
бурильный за пробиване, пробивен,
бурильщик пробивач.
бурить пробивам (почва, планински поро¬
ди) ; дълбая (кладенец).
бурка плъстено наметало.
БУР
— 23
БЫЛ
буркалы зъркали (очи).
буркать мърморя» брътвя, говоря неясно,
бурки плъстено наметало.
бурке кулест кон.
буркнуть вж. буркать.
бурлАк работник лодкар, гемиджия. работ¬
ник, теглещ гемия с въже.
бур л А честно професията на бурлак; бурлаци.
бурлАчать занимавам се с бурлачество,
бурливый немирен, бурен, шумлив.
бурлбть бучи» шуми, кипи, бурно клокочи ;
карам се, вдигам врява.
б}рмйстр селски старейшина, управител на
чифлик (при крепостното право).
бурнус клашник с качулка.
буровйк специалист по пробиване (със
свредел земен пласт).
бурёвать копае земя, набраздява (за коле¬
ло на кола); пъка, кипи.
буровбй : -в А я машйна пробивна ма¬
шина.
бурса семинария ; възпитаниците на семи¬
нария.
бурс А к семинарист.
бурский бурски; б. ш л А п а —широкопола
мека шап*а.
бурун вълна над подводните камъни,
бурундук набраздена катерица.
бурхАа будистки идол (на светец у мон-
голците).
бурчАнае мънкане ; куркане.
бурчАть невнятно говоря; мънкам, мър¬
моря ; курка (за черва); клокочи.
бурый мургав, кестеняв (кон), сур (лиси¬
ца) ; б. уголь долен сорт каменни
въглища.
бурьйн бурен, буренак.
бурАт, -ка бурят (народност),
бусина, -ка мънисто, зрънце, синче,
буедль бусола, компас.
бусы синци. мъниста*
бут мек камък за зидане,
бутафдрия реквизит; лъжлива видимост,
бутафдрскнй неистински; театрален.
бутАть правя основи от мек камък,
бутсвый от мек камък.
бутди пъпка; пришка.
бутсы специални обувки за футбол.
бутуз топарлачесто дете, топарлак; къс
дебел човек, тъкназ ; мълчалив човек.
бутузить набивам с юмруци,
бутылочка малка бутилка, шишенце,
бутылочная работник, правещ бутилки,
шишета.
бутылочный бутилков,
бутйль голямо шише,
буф комически, забавителен.
буфер тампон,
буферный тампонен.
буфдн комик, изпълняващ шутовски роли ;
шегаджия.
буфонАда смешна игра, фарс.
Бухарест Букурещ,
бухАреи жител на бившето ханство Бухара*
бухаться вж. бухнуться.
бухгАлтер книговодител.
б)Хгалтёрня книговодство.
бухгАлтерскнй книговодски.
бухнуть бухвам; гръмвам, изгърмявам; каз¬
вам неуместна приказка, правя гаф;
набъбвам.
бухнуться цопвам се, тръшвам се, падам в
краката някому.
бухта малък морски залив; търкало от
свито корабно ьъже.
бухточки заливче.
бухты-барАхты : с б. — внезапно, необмис¬
лено, от невиделица.
буча шум, гюрултия; объркване, уплаха,
бучйльня пералня, перачница.
бучить пера, изпирам, намокрям, накис¬
вам в лишня.
бушевАть буча, рева, шумя, викам силно,
вдигам голяма врява, буйствувам, вилнея,
лудувам, върлувам, бушувам.
бушлА матроски ямурлук от док.
бушпрйт преден полегат стожер на кораб,
буйн немирник, побойник.
буйннть буйствувам, безчинствувам, вдигам
врява, безобразнича.
бы бих, би; вы бы присёли да бях¬
те поседнали; спели бы да бихте
попели, я попейте; чтд бы н й было
каквото и да бъде; чтд бы ни с л у
ч й л о с ь каквото и да стане; во чтд
бы то ни стАло — на всяка цена;
как бы то н й было както и да
бъде, всякак; ка к й м бы нй было
дбразом по какъвто и да е начин ;
кудА бы нй было дето и да
бъде.
бывАло някога, случвало се; как ни
в ч ё м н е б. сякаш нищо не било, ни
лук ял, ни на лук мирисал ; ни чуть
неб. никак, никога.
бывАлый ставал, бивал, случвал се ; опи¬
тен, патил, вещ.
бывАлыцнва разказ за нещо наистина ста¬
нало, за действително произшествие.
бывАть бивам, става, случва се ; същест¬
вувам; посещавам, отивам, ходя често.
бывший бивш, бил, минал, предишен, ня¬
когашен.
быдло скот, добитък, говеда.
быв бик, вол; подпорен зид; стълб, под¬
пора на мост.
былка трева, злак, билка,
былина руска народна епическа песен,
былйака стрък трева.
бмлйащик певец, разказвач на народни
епически песни.
было мин. вр. от быт ь, употребява се
с други глаголи ; я чуть было не
у п А л насмалко щях да падна; он х о-
тёл было сказАть что том ис¬
каше да каже нещо.
БЫЛ
— 24 —
ВАЛ
былИе минало.
былий станал, минал, някогашен, предишен,
быль истинска случка; разказ за действи¬
телно произшествие.
быльё билка. трева; быльём порос-
л 6 отдавна забравено.
быстрине бързей; бързина.
быстро бързо. скоро.
быстроглазый бързоок, с много подвижен
поглед ; събуден. жив.
быстрокрылый бързокрил, бързо летящ.
быстроногий бързоход.
быстрота бързина, скорост, стремителност,
пъргавина.
быстротечный скоротечен,
быстроходный бързоходен.
быстрый бърз, пъргав, сръчен.
быт бит, живот, съществуване, начин на
живеене.
бытнё битие, живот, съществуване, ре¬
алност.
бытность: в б— в битността на; в б.
мою студентом когато бях студент,
бытовАть има ме, намирам се, същест¬
вувам.
бытовик рисувач на , нравите.
бытовбй битов; -вы е услбвия усло¬
вия на живота.
бытсписАнне описание живота на един
народ.
бытопнсетель бито писател, историк ; автор
на описващи живота произведения.
быть съм, намирам се ; става, случва се ;
отивам, бивам; есть ли у вас день¬
ги? имате ли пари ? б. беде ще се
случи нещаатии; будет, да п е пе¬
ребудет ще стане и оттатък ще мине;
будет ли с вас )тих денег?
ще ли ви стигнат тия пари? как есть
съвсем, цял ; с т е л о б. значи, следова¬
телно, и така, дето ще рече; так и б.
нека бъде така ; б. м е ж е т може би ;
д о л ж н 6 б. по всяка вероятност; н е д о
б. вероятно, може да се предполага ;
будь, что будет каквото и да
става, във всеки случай; будет доста,
стига ; б. пос)му така да бъде.
бытьё живеене, съществуване ; жить ё-
бытьё — житие-битие, начин на жи¬
веене, поминуване.
бЫчАчнй, бычий волски, биков.
бычиться нацупвам се; заинатявам се, упор-
ствувам.
бычин биче, волче, юнче ; попчета (риба),
бьеф участък на река или канал между
два яза.
бэ название на буква б; н и б э, ни мэ
нн бъкел, нищичко.
бдкон сланина, пушени свински гърди,
бювАр мапа.
бюллетень бюлетин; болничен лист.
бЮргер гражданин, дребен буржуа ; фили¬
стер.
бюрократизировать бюрократизирам, насаж¬
дам бюрократизъм.
бюстенгельтер корсаж, сутиен,
бязевый басмян, читен.
б зь басма, чит, груб памучен плат,
бйка (детско) лошо, акано; лош човек,
биша бее I (звукоподражание, с което ви¬
кат овце, агнета).
бишка бейка, агънце ; акано нещо.
В в в, през, за, в течение на ; по, на, от;
место в два рублА място- по
две рублн; вдень за един ден ;
кбмната в дв)дцать квадр)т-
ных мётров стая от 20 кв. метра ;
я сделаю это в два месяца
— ще го направя за два месеца; н е д о-
стеток в овощах — недостиг, лип¬
са на зарзават.
вАбик пискунче (за примамване птици),
вАбило примамка, стръв.
вАбить примамвам.
вавнядны крпвулици, лош почерк; п и¬
с е т ь в. кандилкам се (за пиян).
вАга големи пазарски везни ; лост ; бончук
на процеп (във файтон).
вагоновожАтый ватман.
вагрАака пещ за претапяне желязо,
вагрАящик нагледник на пещ за претапяне
желязо, леяр.
вадемекум пътеводител, джебно ръковод¬
ство, указател.
вАжничдть важкича, придавам си важност,
големея се, перча се.
важнецкий доброкачествен,
вакансия незаета служба, вакантно място,
вакАцин ваканция.
вАкснть ваксвам.
вАкуум празно пространство.
вал окоп, табия, землен насип; цилиндър в
разни машини, въртящ се около своята
ос; вълна.
валАвдаться скитам се без цел, безполезно
си прекарвам времето, разтакавам се.
валАх влах.
валгАлла валхала.
валежник повалени от вятъра дърва в го¬
рата.
валёк бухалка (за пран); валек (за гладе¬
не); бунчук, дръвцето, за коего впрягат
логоите в каруца; дебелата част на гор¬
ния край на веслото; валек (печатарски),
цилиндър.
вАленки плъстени обуща.
велений плъстен.
ввлериАна, Валерина дилянка, котешка трева,
валерьинка валериан, валерианови капки,
внлет момче (в карти).
вАлик цилиндърчч; обла възглавничка (на
канапе).
валить повалям, събарям, струполясвам»
тръшвам, разрушавам ; трупам ; вървя;
вървя на тълпа ; -ся падам, руша се,
ВАЛ
— 25 —
ВВА
у него всё из рук -с я нищо не
му спори, не му върви.
валка струпване, натрупване ; сваляне, се¬
чене (гора) ; валяне.
валкий клатещ се, прекалл их от една страна
на друга, неустойчив.
в&лко : н и ш а т к о ни в. ни добро, ни
лошо; криво-ляво.
валкость нестабилност,
валовдй изцяло, общ, бруто.
валом : в. валить прииждам на тълпа,
купом.
валтдрна валдхорн, музикална тръба.
валув валчест камък (окръглен и огладен
от природата).
вальдшнеп горски бекас,
вальс валс.
вальсировать танцувам валс.
вальцевать изглаждам с валек ; сплющвам
на листове (метал).
вальцевый на цилиндри,
вальяжный тежък, дебел, як, масивен,
валюта валута.
валютный валутен,
валютчик спекулант с чужда валута,
валйлььнай: -ное производство
производство на плъст, плъстина, кече.
валяльня тепавица.
валилыцик, -щица тепавичар.
валить валям, тепам ; търкалям, омачквам,
меся (тесто); бъхтя, тупам ; валяй I
карай да върви, хайде ! в а л и й во
все лопатки карай с все сила ; в.
дураки правя се на ахмак ; -ся тър¬
калям се, вардалям се, излежавам се.
ам, вами вж. в ы.
ваниль ванилия (плод),
ванильный ванилен, с ванилия.
Винна вана, баня, къпалня.
винный банен.
винты дебелите въжа, поддържащи мачтата
и свързани помежду си с тънки напреч¬
ни върви (във формата на стълба).
ВЬвька сиромашки файтонджия.
ванькн-встаяька детинска играчка (човече
с олово на едина край, та както и да го
туриш, все се изправя).
ваворнзатор изпарител.
вапоризация превръщане в пира, изпаря¬
ване.
вар вряла вода; стопена смола, зифт.
варивать лошо работя, правя неумело,
варакушка синьогушка (пойна птичка),
варвар варварин.
варваризацня варваризиране, превръщане
във* варварско състояние.
варгиннть правя нещо как да е.
варево чорба, кашица ; вариво.
варега, варежка плетена ръкавица с един
голям пръст.
варенец подквасено в пещ мляко,
варение вж. вирка.
вареники малки банички с отвара.
вареный варен .
варенье сладко.
вариво вж. вйрево,
варить варя, сварявам ; смилам, меля (за
стомаха); -ся варя се
варка варене, сготвяне (обяд).
варнак избягал от каторга; каторжник.
Вариитсб Всесъюзна асоциация на работ¬
ниците по наука и техника за съдейст¬
вие на социалистическото строителство.
варввца соловарня.
варшавивка название на полска револю¬
ционна песен („Вйхри враждебные веют
над .ними“).
варьете вариете,
варьировать варирам, меня се.
вериги норманско племе, от което са про¬
излезли първите руски князе.
василек метличина,
василькевый метличен, светлосив,
васисдас малко прозорче на врата или на
прозорец.
вита вата, памук (за подплата),
ватага дружина, чета, тълпа,
ватерклозет клозет, нужник с водна про¬
мивка.
ватерлиния линията по борда, до която па¬
раходът е потопен във водата.
ватермашина вид памукопредачна машина,
ватерпас водно равнило, уред за определя¬
не хоризонтални повърхнини.
ватерпруф горна дълга дреха за дъжд; жен¬
ско лятно палто.
ватерщица текстилна работничка на ватер-
на машина.
ватка памуче ; малко памук,
ватный памучен, памуклия.
ватрушка питка с отвара по средата,
вафельннк, вафельщнк вафладжия.
вафельница тава за печене вафли.
вахлак нехайно вчесан или облечен човек,
невъзпитан, грубичек, неодялан.
вахта дежурство (на кораб); състав на де¬
журната смяна.
вахтенный дежурен.
вахтпарйд военен церемониал при смяна на
караула (преди революцията).
вашгерд апарат за промиване руди,
ваиние ваене, скулптура,
ваитель скулптор, ваятел.
ввить извайвам, правя скулптурни изделия,
вбегать, вбежать втурвам се.
вбивать вж. вбить; -ся вбивам се.
вбирать поглъщам, попивам, всмуквам,
вдишам ; -ся всмуквам се, прониквам,
вмъквам се.
сбить забивам, набивам; втълпявам,
вблизи близко, наблизо.
вбон встрани, настрани.
вброд : переходить в. преминавам в
брод.
вваливаться втурвам се ; хлътвам.
ввл
— 26 —
ВЕД
ввалйть хвърлям, кату рвам, събарям ; -ся
нахълтвам ; хлътвам.
введёвие увод, въведение ; въвеждане,
ввезтй внасям, вкарвам.
ввек никога, докато съм жив.
ввергАть, ввергнуть хвърлям, мятам, съба¬
рям в нещо.
вверенный поверен.
вверить поверявам; -ся поверявам се, осла¬
ням се.
ввернуть, -тёть, ввёртывать завъртам, за-
витлям ; ввернуть словцб вмък¬
вам една дума.
вверх нагоре, отгоре; руки в. I горе
ръцете !
вверху горе.
вверять поверявам ; -ся поверявам се, до¬
верявам се.
ввести въвеждам, установявам.
в виде във вид на, като.
в виду пред вид на.
ввйвтвть, ввинчивать завинтвам.
ввод въвеждане, вмъкване, вкарване,
вводить вкарвам, въвеждам, вмъквам ; -ся
въвежда се, влиза.
ввддвый вкаран, вмъкнат, въведен; уводен,
ввоз внос, импорт.
ввозить внасям, вкарвам, импортирам ; -ся
внася се, импортира се.
ввДзный вносен, импортен.
ввблю колкото си ща, до насита.
ввАсьмеро осем пъти, осмократно.
ввдсьмером по осем.
ввысь във въздуха, във вишинето.
ввязАть, ввязывать намесвам, заплитам;
-ся намесвам се.
вгнб гънка, подгъвка.
вгибАть вгъвам, подгъвам, загъвам ; -ся
вгъвам се.
вглубь надълбоко, навътре.
вглядётьс, вглядываться вглеждам се, взи¬
рам се.
вгнездиться загнездям се, настанявам се.
вгонять вкарвам, вбивам ; -ся вбивам се.
вгрызаться вгризвам се.
вдавйться вдавам се, изпадам.
вдавАть, вдавливать натискам, налягам, пре-
сувам.
вдАлбливать втиквам, вкарвам (в издъл¬
бана дупка); втълпявам ; -ся втълпя¬
вам се.
вдалеке, вдалй далеч, надалеч от, в дале¬
чината.
в дальнейшем по-нататък, в бъдеще,
вдаль надалеко.
вдАться напредвам, навлизам.
вдвмгАть втисквам, вкарвам, пъхвам; -ся
впъхяам се.
вдвмжнбй подвижен, който може да се
вади.
вдвйвуть(ся) вж. в д в и г й т ь (с я).
вдвбе двойно, два пъти повече,
вдвоём двама заедно» диамина.
вдвойвё дваж, двойно, два пъти.
вдевАть вдявам, провирам; -ся провирам се.
вдевятеро девет пъти, деветократно.
в-девйтых девето.
вдёлать, -ывать турям, вместям нещо в
друго ; вковавам.
вдёргивать, -путь вдявам. провирам,
вдёсятеро десет пъти, десетократно,
в-десйтых десето.
вдеть вдявам, пъхвам.
вдобАвок на това отгоре, освен това.
вдовА вдовица.
вдовёть вдовея, вдоВувам.
вддвий овдовял.
вддволь достатъчно, изобилно, до насита,
вдовствовать вж. вдовёть.
вддвушкд вдовичка.
вддвый идовишки.
вдогбвку след, подир; послАть в. пра¬
щам да го стигнат.
вдолбйть втълпявам.
вдоль надлъж, надолу по; в. и поперёк
надлъж и нашир.
вддсталь вж. вддволь.
вдох вдъхване.
вдохновёние вдъхновение,
вдохаовёввый вдъхновен.
вдохновитель, -вица вдъхновител,
вдохвовйть, -лять вдъхновявам, въодушевя¬
вам ; -ся вдьхновявам се.
вдохвуть вдъхвам.
вдребезги на парчета, на сол; в. пьяный
мъртвешки пиян.
вдруг веднага, незабавно, тутакси, извед¬
нъж, неочаквано, ненадейно, внезапно.
вдрызг напълно ; в. п ь й н ь i й пиян-за-
лян, кьор-кютюк пиян.
вдувАнве вдухване ; пневмоторакс.
вдувАть вдухвам.
вдуматься замислям се, размислям се, вдъл-
бочавам се в мисли.
вдумчиво замислено, вдълбочено.
вдумчивость замисленост, вдълбоченост.
вдумчивый размислен, вдълбочен, сериозен»
вдумываться вж. вдуматься.
вдунуть, вдуть вж. в д у в А т ь.
вдыхАине вдъхване ; инхалация.
вдыхАтельный дихателен.
вдыхАть вдъхвам, поемам въздух.
вёдать зная» познавам ; управлявам, ръко¬
водя.
ведающий управляващ, ръководещ,
ведение знание, компетентност,
ведение водене, ръководене.
ведёрный събиращ едно ведро.
ведомо знайно е, то се знае, разбира се,
наистина; с моегд -ма с мое зна¬
ние.
вёдомственный ведомствен, служебен,
вёдомство ведомство, държавен ресор, ком¬
петенция.
ведомый познат» известен.
вёдро ведро» ясно.
ВЕД
— 27 —
ВЕР
ведущий водещ, главен.
ведь нали, ами, ами че. но; работата е там,
че ; в. я не ребёнок не съм дете
я ; в. это п р А в д а ? нали това е
истина ?
ведьма вещица.
вАёр ветрило.
веерообразный ветрилоподобён .
везде навсякъде.
вездесущей вездесъщ, всякъдашан.
вездесущность вездесъщност.
везти возя, карам, нося (с превозно сред¬
ство), тегля ; ему не -ё т не му вър¬
ви, няма късмет ; -сь возя се, водя се.
век век, живот, години, време; весь
свой в. цял живот ; 6 т ж и л свой
в. минало му времето.
вёко клепач.
вековечный вечен.
ваковИй вековен, дълготраен,
векселедатель платец (на полица),
векселедержатель притежател на чужда по¬
лица.
векселевадпнсатель жирант,
векселеполучатель получател на полица,
вексель полица, менителница.
вексельный поличен.
вАкша катеричка.
валАниа заповед, повеля,
велеть заповядвам, заръчвам,
великгй голям, велик,
великоватый възголям.
великовозрастный голям, възрастен,
великодержавный великодържавен.
великодушничать великодушнича, правя
снизхождение.
великолепие блясък, великолепие,
великомученик великомъченик.
великорус великорусин.
великордслый едър, с висок ръст,
великосветский от висшето общество, гели-
косвегски.
велнчАво величаво, величествено,
величавость величественост.
вёлнчйвый величествен, величав,
величайший най-големият.
величина големина, величина, едрина, де¬
белина.
вельбот малък кораб за ловене китове,
вельвет вид манчестерско кадифе.
ВАна Виена.
венгерец унгарец, маджарин,
венгерка унгарка ; унгарска куртка,
венгАрский унгарски, маджарски.
Венгрия Унгария,
вёнец виенчанин,
венАц венец, корона ; венчило, венчавка ;
връх, чест, слава, похвала, награда.
веник метла; метличка от клончета с листа
(за баня).
вёнка виенчанка.
ванИк венец, гирлянда.
венский виенски.
вентилировать проветрям.
веичАльный венчален, сватбен,
вевчАнге увенчаване ; венчаване,
венчАть венчавам; коронясвам ; -ся венча¬
вам се ; коронясвам се.
вАнчик венчА, коронка.
венчиковидный, -обрёзный във формата на
венчё, на коронка.
вепрь дива свиня, глиган,
вАра вяра, религия; вярване; доверие,
вАрба върба.
вербёна върбинка.
верблидь камила,
верблюжий камилски; от камилска вълна,
вАрбный върбен ; -ое воскресёние
Връбница.
вербовать вербувам, набирам, спечелвам;
-ся вербува се.
вербдвка вербуване, рекрутиране.
вербдвочный наборен.
гербОвцик вербувач, набирач, събирач,
вербовый върбов,
верАвка връв, въже.
верёвочка връзка, шнур, връвчица,
верАвочный въжен.
веред пъпка, цирей,
верезжёть вж. в е р е щ А т ь.
вереница върволица ; орляк,
вёрёск пирен, изтравниче (растение),
веретен) вретено; ос (на везни),
веретенообразный вретеновиден,
верещАть врещя, пискам, пищя,
верзила дънгалак, върлина (човек),
веритель, -ница доверител,
верительный доверителен.
верить вярвам, имам вяра ; давам на вяра,
в кредит ; -ся вярва ми се.
верки крепостни отбранителни съоръжения,
вермишель фиде.
вернвсАж полиране, излъскване, гледжос-
ване.
верно вярно, точно, предано, сигурно ; на¬
вярно, вероятно.
вАрнопиданничАский верноподан.
вернопИданный верноподаник.
верность вярност, преданост, точност, си¬
гурност, истинност.
вернуть връщам, възвръщам ; -ся връщам
се, дохождам си.
вАрный верен, предан, сигурен, точен,
истински, несъмнен.
веровёвие вяра, вярване,
веровАть вярвам, имам вяра в .
веролИмно коварно, измен ически.
веролИмность, -ство коварство, изменниче¬
ство, клетвопрестъпничество.
веролИмный вероломен, изменнически, ко¬
варен.
вёрИнвка гергьовденче.
вероотступник, -ца вероотстъпник, ренегат,
вёроотступннчАскнй ренегатски,
вероотступничество ренегатство.
ВЕР
— 28 —
BET
веротерпимость веротърпимост, толерант¬
ност*
веротерпимый толерантен,
веройтне вероятност.
верстА верста (мярка за дължина около
1070 метра).
верстАк тезгях, стан за рендосване.
верстАльщик свързвам (на страници).
верстАтка компас (за набиране букви).
верстАть свързвам на страници; -ся свърз¬
ва се.
вёрстка свързване на страници,
верстовдй верстов.
вертел шиш ; част от бедрената кост (тро-
хантер).
вертеп пещера, вертеп, гняэдо, котило,
вертёть въртя, завъртам ; -ся въртя се.
вертвкАльвый отвесен, вертикален.
вертлб свредел; сонда за отваряне дупки в
земята.
вертлюг главичка (на кост при ставите) ;
раменце (на топ).
вертлйвость подвижност, кокетливост-
вертлявый подвижен, въртележка (човек).
вертоирАх развейпрах, вятърничав човек,
вертушка въртележка ; вентилатор ; извеян
човек ; лекомислено момиче.
вертушвйся въртящ се.
верфь корабостроителница,
верх връх, горна част, горното,
верхй горни слоеве; управляващи кръгове ;
високи ноти.
верхний горен.
верховный върховен, висш.
верховодить главатарствувам, играя първа
роля.
верховдд водач, шеф.
верховАдвть ръководя, команду вам.
BepxoiOfl ездитен; ездач; нагоре, по тече¬
нието.
верхОвье връх, горна част на нещо; начало
(на река).
верхоглйд повърхностен човек, зяпльо,
заплес.
верхоглйдинчать зяпам, заплесвам се, гле¬
дам повърхно.
верхоглядство повърхностност.
вёрхом отгоре ; препълнен,
верхом ездешком, на кон.
Верхсуд Върховен съд.
верхушечный горен, връхен,
верхушка връх, вършец; върхове, управ¬
ници.
верчёвме въртене, въртеж; провъртане,
продупчване.
вёрша кош (за ловене риба).
вершАть свършвам, довършвам, решавам,
вершина връх, било; кулминационна точка,
вершинный връхен.
вершитель изпълнител, извършител,
вершить вж. в е р ш И ь.
вершкбвый дълъг един в е р ш б к.
вершдк вършец ; мярка 8а дължина — 4,445
см.; -к й хватать уча повърхно.
вее тегло, тежина; важност, значение, те¬
жест, влияние ;уд{льный в. отно¬
сително тегло ; -б м в 5 к и л б тежък
5 кила.
веселить веселя, развеселявам, забавлявам;
-ся веселя се, забавлявам се.
весёлка лонатчица (за бъркане),
весёлый весел, забавителен.
весёлье веселба, веселие, веселост,
весельный лопатен, от весло.
весельчАк веселяк,
веселйщвй развеселяващ,
весенний пролетен.
весить тегля, претеглям, меря; тегна, тежа,
веский солиден, сериозен, важен.
веско авторитетно,
вескость солидност, важност, авторитетност.
весвА пролет.
веенбй напролет, пролетес.
веснушка луна, луничка (на лицето),
веснушчатый луничяв, лунест.
весовйй теглнлен, кантарен.
весовщйк, -щета претеглям, мерач, кантар-
джия.
весомость претеглимост, тегливост.
веебмый теглив.
вест западен вятър.
вестй водя, карам, тегля, повличам, мъкна,
извеждам, правя, въртя, държа, върша,
измятам, изкривявам; в. себя държа се;
лихорАдка -дёт мъчи го треска;
он ухом не -дёт не иска и да знае ;
в. за с о б б й докарва, има за след¬
ствие; в. переписку водя преписка ;
А то ни к чему не-дёт нищо няма
да излезе от това ; жАром д б с к и
-дёт горещината И8мята дъските; н а
дворё -дёт вън се топи.
вестило знайно е, известно, вярно, на¬
истина, разбира се.
вестись въдя се; постъпва се, има оби¬
чай ; има; так -д ё т с я исстарй
такъв е обичаят от старо време ; у
него-дутся дёиежки той има па¬
рички.
вестник вестоносец, известител, куриер,
известняк.
вестовбй ординарец ; известителен.
весточка, весть новина, известие, слух,
мълва.
весы везни, теглилки, терзии, къпони.
весь цял, всичко, всичкия, целия; в с е г б
на в с е г б всичко на всичко ; в о всё
г б р л о колкото ми глас държи ; при
всём том въпреки всичко.
весьмА твърде, много, силно,
ветвистый клонат, клончест.
ветвйтьс. разклонява се.
ветврАч ветеринарен лекар,
ветвь клон, вейка.
ветер вятър ; д о -р у по нужда.
ветерб(че)к ветрец.
ветка вж. ветвь.
ветлА бяла върба.
BET
— 29 —
взв
веточка клонче» клонченце.
ветдшник вехтяр. вехтошар,
ветошь вехтория, стари неща, дрипи,
вётревик, -вица вятърничав човек.
вётрево вятърно, ветрено.
ветреное*! ь лекомисленост, вятьрничавост.
ветреный ветровит, ветрен, вятърничав,
ьетрбло платно на кораб.
ветры ветрове ; газове в червата,
ветрйк, -нка вятърна мелница,
вётрявый ветрен.
вётхвй вехт, стар, остарял; немощен, слаб,
ветхость отживялост, старина.
ветчивё жамбон, шунка,
ветшание овехтяване, разпадане.
ветшДть овехтявам, остарявам, разладам се.
веха изправен прът (за знак), жалон ;
ориентирован пункт ; м е и я т ь -и про¬
меням си ориентацията.
вече народно събрание, народен съвет (у
старите славяни).
вечер вечер, вечеря, вечеринка ; под в.
привечер, надвечер; в ч е р й -ом снощи.
вечереть мръква се, сттмнява се.
вечерний вечерен.
вечерея вечерно богослужение.
вечербк умалително от в ё ч е р.
вечдр вчера вечерта, снощи.
вечёрка вечерен вестник (московския в.
„Вечёрная Москвё“).
вёшалка закачалка; гардероб; върлина за
сушене дрехи.
вешать закачам, окачам; простирам;
обесвам, беся ; -ся обесвам се ; окач¬
вам се.
вёшиый пролетен.
вешйние предсказване, пророкуване.
вешёть предсказвам, пророкувам; говоря
тържествено.
вешевдй вещен, предметен.
вешстеввость вещественост, фактичност,
материалност.
вешёствеавый веществен, материален,
веществб вещество, материя.
вёщий вещ ; пророкуващ, предвещаващ,
вешйца дребулия, вещйца, нещичко.
вешун, -}нья предсказвач, магьосник, гле¬
дач ; гледачка, врачка.
вещь нещо, предмет, вещ.
веялка веялка ; дърмон (за отсяване жито),
вёяльщак отвевач.
веяние веене ; отвяване ; повей.
веятель отвевач.
вёять вея, духам (за вятър), отвявам (жито),
вживаться, вжиться вживявам се.
взад назад, заднешком, надире,
взаимнодёйствовать взаимодействувам.
взаймы на заем.
взамен на място, в замяна на.
взапертй под ключ, затворено,
взаправду наистина, действително, се¬
риозно.
взапуски с надпреварване.
взаебе до забрава.
взашей по врата ; прогнйть в. изтлас¬
квам.
взбаламутить, -чивать размъщам. сму¬
щавам. тревожа, възбуждам.
Взбалмошный несмислен, безразсъден,
взбалтывание разклащане, разбъркване,
взбйлтывать вж. взболтать.
Взбегйть, взбежйть изтичвам нагоре,
взбелениться разярявам се.
взбеейть разсърдвам до ярост, правя да
побеснее от яд ; ся побеснявам.
взбешённый разярен, побеснял.
взбввАть вж. взбить.
Взбираться изкачвам се, катеря се.
взбить разбивам (яйца), бия (сметана),
сбивам, пребърквам, пребъхтвам, преко¬
павам.
взболтйть разбълниквам, разклащам,
взбороздить вж. бороздйть.
взборонить вж. боронйть.
взбрасывать хвърлям, смъквам,
взбрести : в. в гблову скимва ми.
взбрбсить вж. взбрасывать,
взбрызгивать, -ауть поръсвам, напръсквам,
взбудоражить вж. взбаламутить,
взбунтовать разбунтувам; -ся разбунтувам
се, въставам.
взбухнуть подувам се, подиухвам.
взбучка тупаница ; накастряне.
взвАлнвать, взвалйть стоварям (върху),
взвар извара; вид компот; топлината, при
която се заварява желязото.
взвесить претеглям, измервам ; обмислям,
взвестй привеждам, покачвам*; издигам,
взвешенный претеглен ; обмислен,
взвёшнвание претегляне ; обмисляне.
взв; шиваться претеглям се.
взвиваться извивам се високо,
взвйдеть: с в ё т а не в. притъмня ми на
очите.
взвизгивать, -вуть скимтя, пищя, изским-
тявам, изпищявам.
взвинтить, -тнвать завинтвам; усилено въз¬
буждам ! в. ц ё н ы силно покачвам
цените.
взвйвченный силно възбуден.
взвить издигам ; -ся издигам се ; дига се
на задните си крака (за кон); извива се
високо (за птица).
взвихрить разрошвам.
взвихрить завъртявам; -ся издигам се,
завъртявам се като вихър.
взвод взвод; издигане.
взводйть завеждам, изкачвам (на); издигам
(ударника на пушка); набедявам, хвър¬
лям върху някого клевета.
взводнбй взводен,
взвбднмй взводен командир,
взволнованно развълнувано,
взволвбванный развълнуван, трогнат,
смутен.
взволиовАть развълнувам, разтревожвам.
взв
— 30 —
взы
смущавам ; -ся развълнувам се, трогвам
се, смущавам се.
взвыть вия, заплаквам с вик.
взгляд възглед ; поглед, глад: н а м о й в.
според мене; с первого а от пръв
поглед ; н а в. по вънкашност, като го
погледнеш.
взглядывать, -вуть поглеждам, загледвам,
хвърлям поглед.
взгреть : в. к о г б лйбо хубаво нажул-
вам някого.
взгруснуть става ми мъчно, натъжвам се.
вздваивать сдвоявам.
вздёргивать, -вуть повдигам, вдигам; в.
на вйселицу качвам на бесилката ;
в. н о с вдигам нос, възгордявам се.
вздор глупост, дивотия, дребнавост; кара¬
ница, препирня ; мо л бть в. дрънкам
глупое, и.
вздорить карам се.
вздорность абсурдност, нелепост, глу¬
пост ; лекомислие.
вздбрвый глупав, безсмислен ; лекомислен,
вздорожание поскъпване.
вздорожать поскъпнявам, заскъпвам.
вздох въздишка, въздъхване.
вздохнуть въздъхвам.
вздрагивание потреперване.
вздрагивать потрепервам.
вздремнуть подрямвам.
вздрогнуть трепвам.
вздувать раздухвам ; набъхтвам ; отича,
надува се; -ся подпухва, отича, пов¬
дига са (тесто).
вздумать намислям, измислювам; -ся идва
ми на ум, теква ми, скимва ми.
вздутие подуване, набъбване.
вздуть вж. вздувать.
вздымать повдигам, издигам ; -ся по¬
вдигам се.
вздыхатель любовник, обожател, поклонник,
вздыхать въздишам.
взнмквие взимане, получаване.
взимАть взимам, получавам.
взиркть гледам, погледвам ; н е -р а я на
без да се гледа на, въпреки.
взламывание счупване, строшаване,
взламывать счупвам, строшавам, разбивам,
разковавам.
взлелАять възнитвам, отхранвам, грижа са.
взлёт хвръкване, полет.
взлетать, взлетАть хвърквам, полетявам,
взлом строшаване, разбиване, взлом,
взломать вж. взламывать.
взломщик разбивач.
взлохматить разрошвам.
взлохмаченный разрешен, разчорлен.
взлюбить обиквам.
взмах замах, замахване, удряне с крила.
взмахивать, -путь замахвам, размахвам,
удрям с крила.
взмёт първа оран.
взметать подхвърлям нагоре; -ся подемам
се внезапно.
взмОкший измокрен, наквасеп.
взмолИться замолвам се.
взморье краймориё, морски бряг,
взмостИться качвам се някъде, разполагам
се удобно, настанявам се.
взмыленный разпенен, покрит с пяна,
взмылить заменям, пущам пяна; -ся по¬
кривам се с пяна.
взнести вж. взносйть.
взнос внос, вноска, плащане, влог, влагане,
взносить внасям, плащам; изкачвам, из¬
дигам.
влез(а)ть влизам, вмъквам се.
внуздать, внуадывать обуздавам, турям юзда,
взобраться вж. взбираться.
взойти в. всходйть.
взор поглед, взор.
взорвкть вдигам на въздуха, пръсвам; ряз-
сърдвам, раздразнивай, ядосвам ; -ся из¬
бухвам ; пуквам се.
взрасти раста, израствам, пораствам,
взрастить взврашивать отраствам, отглед-
вам, отхранвам.
взреветь изревавам; измучавам.
взрез прорез.
взрезать разрязвам; правя разрез,
взрослость порястнялост, зрялост,
взрослый възрастен, израсъл.
Взрыв избухване, експлозия, взрив,
взывАть вж. взорвать; ровя, копая,
разравям ; -ся Аксплодирам, избухвам ;
пръсвам се.
взрывной експлозивен, взривен, избухва-
телен, избухлив.
взрывчатость избухливост.
взрывчктый избухлив,
взрыть ' ровя, копая, разравям,
взрыхление правене рохкав.
взрыхлить, -лять правя рохкав, разрохквам.
взъедаться настървявам се, ожесточавам
се (против).
взъезд изкачване.
взъезжать изкачвам се (не пеш),
взъерепАниться сърдя се, ядосвам се ; за¬
хапва (юзда).
взъербши(ва)ть разрошвам, разчорлям ; -ся
настръхвам, наежвам се.
взъесться вж. взъедатьс^я,
взъехать вж. взъезжать.
взывать моля, викам (за помощ); призо¬
вавам, апелирам.
взыскание изискване, търсене (сметка),
събиране (дълг), екзекуция, глобяване.
взыскать вж. взыскивать,
взыскивание изискване по законен път,
наказание, глобяване, събиране (дълг,
данък).
взыскивать изисквам, събирам, търся из¬
плащане, диря сметка; не в зы щ йте
не се обиждайте, бъдете снизходителни.
взя
— 31 —
вис
взятие хвашане, улавяне; превземане; аре¬
стуване, задържане.
взйтка подкуп, рушвет, непростени облаги;
взятка (в игра на карти); в з А т к и
глАдки разчистени сметки.
взятдк плячка, обир,
взяточник, -вица рушветчия. взяткаджия.
взяточничество рушветчилък. подкупни-
чество
взять(ся) яж б р а т ь(с я).
вибрировать вибрирам.
вввАт ура, да живей I
вивёр гуляйджия.
вигбвь лама.
вид вид, изглед, външност, форма; и м ёт ь
в. изглеждам ; для -ду за форма ; в.
н а р е к I изглед към реката ; о и на
-д у следят го ; д ё л а т ь в. дапам си
изглед; под -дом под формата; -д ы
на у р о ж ft й изглед за реколта;
имёть в -ду имам предвид; на в.,
с -у на глед, по външност; ни под
ка к й м -о м по никой начин ; в. н а
ж и т ел ь с т в о лична карта; видали
м ы -ы виждали сме ги ний такива.
вйдаввыЙ виден, виждан ; -ное ли это
д ё л о ? де се е чуло и видяло, може
ли таквоз нещо ?
вндйть(ся) вж. в й д е т ь (с я).
видение привидение, призрак, видение,
видеть пиждам; в. сон сънувам,
вйдетьс • виждам се, срещам се.
видимо видимо, изглежда, че.
вйдимо-аевйдимо безбройно много, необо¬
зримо, масояо.
вйдимость привндност ; различаемост ; п о
-с т и изглежда.
видимый видим ; привиден,
вндаетьс < показва се, яветвува, става ясно,
вйдао то се вижда, както изглежда, ясно
е, че.
вйдиый виден, личен, красив, представи¬
телен.
ввдовдй видов,
видоизменённый видоизменен, променен,
видоизменить, -нять видоизменям, проме-
меням; -ся видоизменям се, вариирам,
променям се.
ввдоискйтель визьор, приспособление към
фотоапарат за насочване обектива върху
фотографирвания предмет.
визг скимтене, писък,
визгливый писклив, скимтящ, креслив,
визжйть скимтя, пищя.
визига сухи жили от моруна, чига, мерсин.
визировать визирам.
визитёр, -ерши посетител,
визйтка жакет.
вик общински изпълнителен комитет,
вика фий.
внкторйва игра на питания и отговори.
внктАрня сорт ягоди.
вйлеиский вилненски (от гр. Вилна).
вилка вилица ; кучка (за спиране кола);
ядец (у птица); вилообразна подпорка,
айлочвыи вилен, от вила.
вилбк кочан (на зелка),
вилы вила.
вильнуть вж. в и л й т ь.
вилйвие махане на опашка; умилкване.
внлйть хитрувам, шикалкавя; в. хвостдм
въртя си опашката.
виий вина, грях; причина.
винегрет винегрет; руска салата със зелен¬
чуци ; бърканица, неразбранщина.
вивйть обвинявам ; -ся обвинявам се, при¬
знавам се.
вйвкель ъгълник (зидарски инструмент),
вйяаииа изба за вино, механа.
вйявый винен, ракиен; в. к ft м е н ь тригя;
-ная ягода смокиня.
вияб вино, ракия; гнать в. правя ракия.
ВияовАт виновен; извинявайте, пардон!
вияовАтый виновен, крив,
виногрйд лоза ; грозде.
виноградарский лозарски.
вяаоградАрство лозарство.
виноградАрь лозар.
вичогрйдива гроздово зърно.
ввиогрАдвик лозе.
вияогрАдный гроздов, лозов,
винодел винар,
винодёлие винарство,
винодельческий винарски,
винокур ракаджия.
вивокурёвие варене, произвеждане на ракия,
винокуренный спиртен, спиртов,
виноторгдвец търгопец на вина,
аиноторгдвля търговия с вино; винен склад,
вивочёрпий пиночерпец.
вият витло, вида, бурма, винт ; вид игра
на карти.
вйятнк винтче.
вивтйть завинтвам, завивам витло ; играя
на винт.
винтовальный винторезен.
вивтдвка пушка, карабина, винтовка,
виатовдй винтов; -вйя лёстница вита
стълба.
вивтДвочвый пушечен,
ввятдм на спирала.
виятообрАзиЫй спирален,
вира глоба (за убийство) ; вдигай I вира I
виртуАльвый възможен,
вмрулёятвость вирулентност, отровност,
вирулеатвый вирулентен, отровен,
вйршя стихове, лоши стихове,
виселица бесилка.
вйсельввк обесен човек ; обесник.
вгееть вися, надвисвам.
вдеки ракия, виски,
вислоухий клепоух.
висмут бисмут,
висмутовый бисмутен, бисмутов.
виснуть висвам, увисвам,
вйсок сляпото око.
ВИС
— 32 —
ВЛЕ
височный слепоочен,
вист вист (игра на карти).
вистовйть играя на вист.
висюлька висулка.
висИчнй висещ. увиснал.
витать витая. пребивавам. живея. намирам
се (някъде): движа се във височините.
внтиев&то ораторски. с цветист стил ; пре¬
тенциозно.
витиеватость префиненост. претенциозност.
витиеватый цветист. ораторски. претен¬
циозен.
витийство красноречие. ораторско изкуство.
витийствовать ораторствувам.
вития оратор.
витий извит.
вмтдк завитък. един обрат на витлооб раз¬
на линия. на телено кълбо.
виттова плоска хорото на свети Вит.
витушка извито нещо; извит хляб.
вить суча. осуквам ; вия. мотая ; увивам.
свивам.
вИтязь храбър воин. ратник. юнак. герой.
вихор китка косми. перчим.
вихревой вихров. вихрен.
вихрем като вихър.
вихриться върги се. вие се.
вихрь вихър. вихрушка.
вйшевиик вишнева градина.
вишеввый пишноп.
вишнёвка вишньовка.
вишнёвый вишнев (цвят).
вишня вишня.
ввшь! я глей! виж ли ти! в. ты какой
виж какъв си бил ти.
вкАвывать заравям. закопавам.
вкатить. вкатывать търкулвам. вкарвам.
хлузвам.
вкачать напълвам (с помпа).
ВКК Временна контролна комисия.
вклад влог. внос. принос. дар. влагане.
туряне.
вклОдка допълнителен лист; белег.
вкладндй допълнителен.
вклодочный влогов.
вклодчик вложител. дарител. депозитор.
вкладывание влагане. пласиране. депо¬
зиране.
вкладывать влагам. турям. внасям. депо¬
зирам. вместям.
вкладыш подложка. възглавничка.
вклеивать. вклОить залепям. прилепям (с
лепило).
вклейка залепка. залепване.
вклинивать. вклинить вмъквам. пъхвам. на¬
вирам ; -ся вмъквам се. пъхвам се.
включать включвам. описвам. вмествам. ту¬
рям в числото на; включая включи¬
телно. в това число и ; -ся включвам се.
включение включване.
включИть(с ) вж. в к л ю ч о т ь (с я).
вковать. вковывать заковавам. приковавам.
сковавам.
вколочивание забиване. начукване.
вколачивать. вколотить забивам. набивам.
зачукгам; втълпявам.
вколоть заковавам.
вконец напълно. всецяло.
вкованный закопан. забит. заровен; с той т
как в. стои като вдървен.
вколйть вж. вкапывать.
вкоренИть. -оть вкоренявам. втълпявам; -ся
вкоренявам се. пущам корени.
вкось изкриво. накриво, на верев. поле¬
гато. наведено.
ВКП(6) Всесъюзна комунистическа партия
(на болшевиците).
вкрйдчиво промъкващо се. хитро.
вкрадчивость промъкване. добиване дове¬
рие с подлизурство.
вкрадчивый мазен. подлизурка. лисица
(човек).
вкрадываться. вкрасться промъквам се. до¬
бивам доверие.
вкратце накъсо. кратко.
вкривь накриво. не по права лигия. по¬
легато.
вкривь и вкось безредно. на всички страни.
вкруг около.
вкрутую твърдо. не рохкапо.
Вкт Всеобща конференция на труда.
вкупе заедно. вкупом.
вкусить. вкушать опитвам. вкусвам.
влага влага. влажност. мокрота. течност.
влагалище вместилище. калъф. ножница.
кобур; влагалище (анатомия).
влагалищвий влагалищен.
влагать вж. вклад ь! ват ь.
влагоёмкий хигроскопичен.
влагоёмкость хигроскопичност.
владелец, -лица притежател. собственик.
владетел.
владение притежание ; имот ; владение.
владетельный царству ваш.
владеть владея. притежавам. управлявам.
господствувам.
владыка господар ; владика.
владычествовать господарувам. управлявам.
царувам.
владычица царица.
влажввать натъкмявам. нагласявам. оста¬
вям. славям (две неща).
влажнеть овлажнявам.
вламываться втурвам се. влизам насила.
чрез строшаване. махване пречките.
властвовать господствувам. управлявам.
властелин. -ша господар. заповедник,
властитель. -ница вж. в л а с те л й н.
властно авторитетно.
властный властен. силен. могъщ. автори¬
тетен.
власянИца власеница. риза от козина (за
покаяние).
влачИть влача. мъкна, влека ; -ся влача се.
влево наляво. отляво.
влезШть влизам. вмъквам се.
влепить. -ливать. -лИть лепвам. залепвам.
ВЛЕ
— 33 —
ВОГ
влетать, влететь мятам, хвръквам (в), вли¬
зам бързо, втурвам се; връхлитам (на),
влечь влека, мъкна, повличам; докарвам,
вливание наливане, вливане ; инжектиране.
влн(в!)ть наливам, вливам ; -ся влива се,
втича се.
влипнуть попадам, изпадам на тясно,
вливаме вливане ; влияние.
влнйть влияя, упражнявам влияние.
ВЛКСМ Всесъюзен Ленински комунистически
съюз на младежта.
вложение влагане, вложение, t
вложить влагам, пласирам,
вломиться вж. вламываться,
влопаться хлътвам ; влюбвам се.
влюбить, -лять влюбвам; -ся влюбвам се.
влюблённость влюбеност.
влюблённый влюбен, залюбен.
влюбчнность влюбливост.
влюбчивый влюблив.
вмйзать, вмАзывать замазвам,
вмазка замазване.
вмснёвве вменяване,
вмевйть вменявам, смятам, турям, при¬
писвам.
вменяемость отговорност, вменяемост,
вменяемый действуващ съзнателно, вменяем,
вмевять вменявам ; -ся вменява се.
вмёру по мярка, удобен.
вместе заедно ; в. с т е м в същото време,
заедно с това.
вместимость вътрешен обем, вместимост,
вместительность просторност.
вместйтельвмй просторен, широк.
вместйть(ся) вж. в м е щ А т ь (с я).
вместо наместо.
вметАть, вмётывать трупосвам, илдисвам.
вмешательство намеса; интервенция.
вмешАть, вмешивать смесвам, разбърквам ;
вплитам, намисам; -ся намесвам се.
вмешйть вместям, турям (в); побирам, съ¬
държам ; -ся помествам се, събирам се.
вмиг моментално.
вмивйть натискам, притискам (в).
вмуровДть, вмурдвмвать завиждам.
ВМШ Виеше музикално училище,
внаём, внаймы под наем.
внакидку наметнато, върху раменете,
внаклйде в ущърб, на загуба.
внаклАдку: пить чай в. пия чай със
захар.
вначАле първо, преди всичко, в~началото.
вне вън, вън от, извън.
внебрачный извънбрачен, неозаконен, не¬
законен.
вневрёменвый извънвременен.
внедрение внедряване, проникване,
введрйть, -Дть внедрявам, втълпявам, вко-
ренявам, вдъхвам, въвеждам, проник¬
вам; -ся внедрявам се.
ввемАточвый: -и а я беременность
извънматочна бременност.
ввеочередвбй извънреден, екстрен, нале¬
жащ.
внепартийный извънпяртиен.
внеплановый извънреден, извън плана,
ввесёане внасяне ; плащане ; записване,
ввеслужёбвый извънслужебен,
внесметный извънреден, извън бюджета,
ввесонётсквй извънсъветски, вън от СССР,
ввестй вж. в н о с й т ь.
внесудебный извънсъдебен, администра¬
тивен.
веешкдльимй извънучилищен,
ввёшие външно, вънкашно.
внешний външен, вънкашен.
ввёшность вънкашност, видимост,
внештатный извънщатен.
Ввештбрг Народен комисариат за външна
търговия.
Внешторгбанк Банка за външна търговия
на СССР.
нннз надолу, долу,
внизу долу, надолу, отдолу.
ввикАть, вникнуть вниквам, внимателно раз¬
глеждам, вдълбочавам се.
ввимйть внимавам, слушам.
вничью : окбнчиться в. свършва'*'се
без признаване победа на една от стра¬
ните.
ввйве отскоро, наскоро, неотдавна,
вновь отново, пак.
вносить внасям ; изплащам; записвам,
вписвам.
внутренне вътрешно,
внутренний вътрешен,
ввутрсввостн вътрешности ; черва,
внутренность вътрешност, утроба,
внутри вътре, навътре,
внутрипартийный вътрешнопартиен,
внутрь вж. в и у т р й.
внучата внучета,
ввучйтвый втор братовчед.
ввушАть внушавам, вдъхвам, подбуждам,
виятво ясно, разбрано.
внАтность яснота, разбраност.
вийтный ясен, разбран,
внять вж. внимать.
но вж. в.
вАбла червеноперка, бабушка (риба).
вобрйть(ся) вж. в б и р а т ь (с я).
в обрез едва, с голяма мъка, оскъдно,
в дбшем изобщо, изобщо взето,
вовёк вечно, завинаги.
вовлекать въвличам, вмъквам,
вовлечёвве въвличане, увличане, вмъкване,
ангажиране.
вовлёчь вж. вовлекать,
вовнё навън.
во-внутрь навътре,
вд-время навреме, тъкмо навреме,
вдвее напълно, всецяло, съвсем.
bo-всю с все сила.
во-вторых второ, на второ място,
во глнвё начело.
вогвйть вж. в г о и i т ь.
вогнутость вдлъбнатост, вгънатосг, хлът-
налост.
3
ВОГ
— 34 —
ВОЗ
вбгвутый вдлъбнат, хлътнал.
вогнуть вгъвам, подгъвам ; -ся вгъвам се.
водё вода ; ключевая в. изворна во¬
да; вывести на свёжую -у
разкривам, разоблачавам; концы в
- у изличвам следите ; как с гуся - ы
като че пито не е било ; п б л н а я в.
разлив, пълноводие ; прё с ня я в.
сладка вода.
водворение въдворяване, въвеждане,
водворйть, -рять въдворявам, възстановя¬
вам, заселим, въвеждам ; -ся настанявам
се, заселвам се, въдворявам се.
водйть водя, карам ; -ся среща се, съГце-
ствува, обичайно е.
яддка ракия ; д а т ь на - у давам да се
почерпи, бакшиш.
вбдиик работник по водния транспорт,
вёдный волен.
водобоязнь хидрофобни, болезнен страх от
вода.
водовместйлише резервоар,
водовбз преноси ч на вода, сакаджмя.
водоворбт водовъртеж, вир.
водоем резервоар, басейн, хавуз.
водоизх ешёвве водоизместване (от кораб).
Водокаяалстрдй Тръст по водния транс¬
порт и но постройката на канали.
водокДчка помпа, гулумба.
водолаз водолаз; нюфаундлепдско куче,
водолей изливач на вода ; дърдорко, праз-
нословец ; Водолей (съзвездие).
водонапорный; - ная башня постройка
с високо издигнат резервоар за изтласк¬
ване на водата по водопровода.
водонепровмц&емость непроницаемост, не-
пропускаемост на вода.
водояепроннцйгмый непропускащ вода,
водонбс водоносач; кофа, ведро; коби¬
лица.
водоносный водоносен,
водоотвбдный водоогвеждащ.
водоподъёмный: - н а я машина помпа,
водопбй поило, корито ; водопой.
водопбйка чашка за вода (в птичи кафез),
водопблье разлив на река.
водопроводчик работник по канализация,
водорез край на носовата част, с който
корабът пори водата.
водорбсль водорасъл, морска трева,
водоснабжение водоснабдяване.
водоспуск водоспусък, врата на яз.
водосток водосток, олук, подземен канал,
водостбчвый водосточен.
водотолчение непроизводителна работа,
безплодни занятия.
водоупорный непросмукаем.
водочерпательный водоизчерпващ.
вОдочка ракийца.
вОдочвщй ракиен, спиртен ; в. э а в б д
спиртна фабрика.
водружать, -зйть издигам, настанявам, за¬
бивам, забучвам ; -ся издигам се, наста¬
нявам се.
в Оды бани (курорт), водна станция,
водянйстость водникавост, липса на ст>дър-
жание.
водявйстый воденист, водникав, блудкав,
водянка оток (на тялото) ; воден паяк.
водянОй воден ; воден дух.
воевать воювам, водя война, бия се.
воедино заедно, наедно, дружно,
воеямз&икя милитаризиране,
военизировать милитаризирам,
воевинженер военен инженер.
воевкдм военен комисар.
военкОр военен кореспондент.
воевмОр военен моряк, матрос от марината,
военнообязанный подлежащ на военна
служба.
военнокружвОи от военното окръжие,
военрук военен ръководител, инструктор.
Военсанупр Военно санитарно управление.
вожОк водач.
иожётый водач, ръководител ; ватман,
вожделение въжделение, горещо желание,
вожделенный горещо желан, искан, търсен,
очакван.
вожделеть горещо желая,
вождь главатар, водач, предводител, вожд.
вожжД юзда, дизгин, ремък на юздата,
воз кола ; товар ; куп.
возблагодарить благодаря, отблагодарявам,
п о бл а го д а ря ва м.
возбранйть, -ять забранявам, запрещавам.
возбудймость възбудителност.
возбудимый възбудим,
возбудить, -ждОть възбуждам, подбуждам,
повдигам ; -ся възбуждам се.
възбужд&емость възбудителност.
возбуждающий възбуждащ, възбудителен,
возбуждённый възбуден.
возведение въздигане, покачване, пови¬
шение.
возвелйчи(ва)ть възвеличавам, издигам, по-
хвалявам.
возвести вж. возводйть.
нозвестйтель вестоносец, известител.
возвестйть, -вешОть известявам, обявявам,
съобщавам.
возвещение известие, известяване,
возводйть вдигам, издигам, въздигам, пови¬
шавам.
возврат възврят, поврат, повръщане,
возвратить връщам, повръщам ; възстано¬
вявам (на) ; -ся връщам се, повръщам се.
возвратный възвратен ; периодично повта¬
рящ се ; обратен.
возврашОть(ся) вж. в о в в р а т й г ь(с я).
возвращение повръщане.
возвращённый повърнат,
возвысить, возвышать издигам, повдигам,
възвишавам, покачвам ; -ся издигам се,
стърча.
возвышение издигане ; възвишение, издиг-
натина, хълм.
воз
— 35 —
ВОЗ
возвышенность възвишеност. възвишение.
хълм. рътлина.
возвышенный издигннт; възвишен. суб-
лимен.
возглавить, -лить заставам начело. стоя на¬
чело. възглавявам.
возглавляемый възглавяван. начело с.
вдзглас възглас. възклицание. нровикване.
возгласить, -шЯть гръмко заявявам. провъз¬
гласявам. разгласявам.
позгдп сублимат.
возгднка сублимация. превръщане твърдо
тяло в пара.
возгонять правя сублимация. изпарявам и
чрез изстудяване пак втвърдявам.
возгораемость запалителност. лесно плам-
ване.
возгор&емый лесно запалителен.
возгораться вж. возгореться.
возгордиться възгордявам се.
возгореться запалвам се. възпламенявам се.
пламвам.
воздавать. -дАть отдавам. възнаграждавам.
връщам. огплащам.
воздаяние въздаяпие. възнаграждение. от-
плашапе.
воздвигать. -путь издигам. строя. съоръжа¬
вам ; -ся издигам се.
воздвижение издигане. повдиганн ; Кръ-
стовден.
воздевать (руки) простирам. вдигам. из¬
дигам ръце.
воздействие въздействие. влияние.
воздействовать въздействувам. упражнявам
влияние.
воздёлать. -ывать обработвам (земя). кул¬
тивирам.
воздержавшийся въздържал се. не гласувал.
воздержание въздържане. умереност трез¬
вост.
воздерженность въздържаност. умереност.
возлержСн^ый въздържан. умерен. трез¬
вен.
воздержаться^оздерживаться въздържам се.
вОздух въздух.
воздухобИйный предназначен за стрелба
срещу самолети.
воздуходувка духалка. машина за изтик-
ване сгъстен въздух.
воздухомер аерометър. вьздухомер.
воздухообоазный въздухообразен.
воздухоплавание въздухоплаване.
воздухоплаватель въздухоплавател.
воздухоплавательный въздухоплавателен.
воздушник специалист по въздушни съоб¬
щения.
воз^шный въздушен ; в. ш а р балон.
воздыматься) вж. в з д ы м а т ь (с я).
возжаждать почувствувам жажда. пожела¬
вам силно.
возжечь. -жигать запалвам. подпалвам. раз¬
палвам. възбуждам.
воззвание позив. възвание. апел.
воззвать вж. взывать.
воззрение възглед. начин на гледане. яше-
ние.
воззреть вж. взирать.
воззриться вглеждам се. взирам се.
возИть возя. карам. нося (на кола) ; -ся
возя се ; занимавам се. мъча се. трудя
се. залягам. шетам.
возИще грамадна кола.
вбзка носене. возене. превоз.
возлагать възлагам. турям. полагам. сла¬
гам (върху).
вдзле при. около. до. близо до.
возлежать лежа.
возлечь прилягвам.
возликовать силно се зарадвам. идвам в
възторг. възликувам.
возлиЯние възлияние ; пийване.
возложение възлагане.
возложИть възлагам.
возлюбИть обиквам.
возлюбленный любим. възлюбен. любовник.
возмездие възмездие. отплата. награда. на¬
казание. отмъщение.
возместить вж. возмещать.
возмечтать възмечтавам. въобразявам си.
имам високо мнение за себе си.
возмещать попълвам. наваксвам. обезщетя¬
вам. възнаграждавам.
возмещение заместване. възнаграждение.
обезщетение.
возмджно възможно.
возмджность възможност ; п о мёре -с ти
колкото е възможно.
возмджный възможен.
возмужалость възмъжалост. възмъжаване.
возмужалый възмъжал.
возмужать възмъжа вам.
возмутИтель. -ннпа възбуждан. подбудител.
бунтовник.
возмутительно възмутително.
возмутительный възмутителен; възбудите¬
лен. ^бунтовнишки.
возмутить. -щать смущавам. нарушавам;
възбуждам. бунтувам. възмущавам ; -ся
възмущавам се ; въставам.
возмущение вьзмущении ; бунт; пертур¬
бация.
возмущенный възмутен.
вознаградить. -ждЯть възнаграждавам.
вознаграждение възнаграждение. заплата.
хонорар.
вознаграждённый възнаграден.
вознамериваться възнамерявам. имам наме¬
рение да. наканвам се. решавам се да.
вознегодовать възнегодувам.
возненавидеть намразвам.
вознесение възнасяне. възнесение.
вознести(сь) вж. в о з н о с й т ь (с я).
возникать вж. возн^ну™.
возникновение възникване. пораждане.
возникнуть появявам се. показвам се. из¬
никвам.
воз
— зв —
вол
возница, -ничий кочияш, каруцар, файтон-
джия ; Возач (съзвездие).
возносить възнясям, издигам; превъзнасям;
възхвалявам; -ся възгордявам са.
вознИ шум, шетня, бъркотия ; грижене,
блъскане.
возобладить надвивам, получавам превес,
возобновить възобновявам, подновявам, поч¬
вам отново; поправям, възстановявам.
возобновление възобновяване, възстановя¬
ване.
возобновлИть вж. возобновйть; -ся
започвам отново.
возАк покрита шейна.
возомнить (о себ)) въобразявам си, имам
високо мнение 8а себе си.
возр&довать(ся) зарадвам се.
возражйтель опонент.
возражИть, -звть възразявам,
возражение възражение,
вбзраст възраст.
возрастание израстване, порастване,
возрастить раста, пораствам,
возрастИющий растящ, възрастващ.
возрасти вж. возрастить,
вАзрастный възрастен.
возродить, -раждИть възраждам ; -ся въз¬
раждам са.
возрождение възраждане,
возроптИть възроптавям, запротестирам.
вАзчик колар, каруцар.
возымёть почувствувам, намислям; в. д А й-
с т в и а подействувям.
воинский военен,
воинствующий воинствуващ, борещ се.
воистину наистина, действително,
воИталь воии, ратник; кавгаджия.
вАйлок плъст, кече,
вАйлочвый плъстен.
вАйско войска, армия-
войсковАй войскови.
войти влизам,
вокибулы думи,
вонзИл гара, станция,
вокзИльвый станционан.
вокруг наоколо, около.
ВОКС Всесъюзно дружество зя културни
връзки със странство.
вол вол, бик.
волгИрь волжанин; корабен работник в
Поволжие.
вАлглый овлажнял, влажен,
вАлгнуть овлажнявам.
ВолгострАй Електрическа станция на Волга,
волдырь пришка, мехур; бучка, подутост.
волавдй волев, волеви.
вАлай-навАлай щаш-нащаш.
вАлжскнй волгенски (от р. Волга),
волясполкАм общински изпълнителен ко¬
митет.
волк вълк,
волк-машИва машина за чепкане памук ;
машина за разтрошаване торф.
волкодИв вълкодавец (куче),
волколИс мелез от вълк и лисица,
волвИ вълнИ, талаз.
волнение вълнение, възбуждане, треппт;
-ния вълнения, бунт,
волнистый вълнист, на вълни,
волновИть вълнувам, възбуждам, смуща¬
вам, тревожа, бунтувам ; -ся вълнувам
се, безпокоя се, бунтувам се.
волномАр вълномер.
волвообрИзяый вълнообразен,
волнорез вълнолом,
волАвий волски.
волАвина волско месо; волска кожа,
вйлок : т а щ й т ь -ком влека,
волокита протакане, разтакаване ; женкар,
женоугодник.
волокИтство женкярство, кокетство; систе¬
ма на разтакаване; бюрократизъм.
волокИтчик бюрократ, формалист, майстор
по разтакаването.
волокнИва фибрин,
волокнистый влакнест.
волокнА влакно, фибра,
вАлоком влечешком.
волонтёр доброволец, волонтер,
вАлос косъм, влакно, нишка; вълна, козина;
коса, косми; пружина на часовник,
волосИтнк воден дълъг тънък червей,
волосИтость косматост.
волосИтый космат, власат.
волАсик косъмче,
волАсннка косъм,
волосИстый влакнест,
вАлосность капилярност.
вАлосный капилярен,
волосообразный космовидён,
волостнёй общински,
вАлость община,
волосянёй космен.
волочАнне правене тел.
волочИльня фабрика зя тел.
волочИть влача, нося небрежно, влека, мък¬
на, протакам; точа, правя тел; -ся влача
се; ухажвам, задирям.
волАчь влача; -ся влача се.
волхв влъхва, звездоброец; гледач, ма¬
гьосник.
Волховстрой Строителство на Волховската
електростанция.
волч&нка лупус.
вАлчнй вълчи,
волчИха, волчица вълчица,
волчАк фърфаляк, пумпал, топач, дзвинка.
волчёнок вълче.
волшАбник, -вица магьосник, врач, въл¬
шебник.
волшАбный вълшебен, фееричен,
волшАбство магия, очарование,
волыниться разтакавам се, бавя се, работя
мудно и неохотно.
волынка гайда; разтакаване в работата,
волынщик гайдар; човек, който с мудност¬
та си внася безредие в работата.
вол
— 37 —
ВОР
вольготно свободно, без принуждение,
вольготный облекчен, свободен.
вдльная документ за освобождаване от
крепостничество.
вельница банда,
вдльвнчать своеволнича,
вОльно свободно.
вольан: в. ему было кой го караше,
вольнодумец свободомислещ.
вольнодумный свободомислеш.
вольнодумство свободомислие,
вольнОдУмствовать отличавам се със свобо¬
домислие.
вольво л юбйвый свободолюбив,
вольномыслие свободомислие,
вольнонаёмный наемен работник ; волно¬
наемен.
вольноопределяющийся лице, което поради
образователния си ценз е постъпвало
доброволно, а не по жребий, да изслужи
военната си служба.
вольяьотпущенвнк освободен роб.
вольноотпущенный освободен, пуснат на
свобода.
вольнопрактикующий на частна практика,
вольнослушатель, -вица нередовен студент,
вольность свобода, волност.
вОльный свободен, независим, непринуден,
доброволен.
вольтижёр изкусен ездач,
вольтижйровать занимавам се с волтижи-
ровка.
вольтнжнрдвка гимнастически упражнения
в скачане, които волтижорът прави при
движение на коня.
волюта завитък, спираловидно украшение
на горната част на стълб.
вблюшка свобода.
вОля воля, свобода, желании; произвол;
в вб л ю колкото си искам ; отпус¬
кать на -ю пущам на свобода ; р у¬
к е м -и не д а в й й не си позволявай
да удряш.
вомчаться втурвам се, нахлувам,
вов вън, навън ; ето; в. там ей там;
из рУ ки в. плбхо съвсем лошо,
вдна ето; я гледай, виж ли ти.
вошз&ть, вонзйть мушкам, ръгам, забивам ;
дръпвам му, пийнувам ; -ся забивам се.
вонйща много силна воня.
вовь воня, лоша миризма,
вонючей вонеш, смрадлив,
вонючка вонешица ; бучиниш.
вонйть воня, вонея, смърдя.
воображаемый въображаем, мним,
воображать, -зйть въобразявам си, предпо¬
лагам, мисля.
воображение въображение, фантазия,
вообшё въобще, изобщо, изцяло,
воодушевить въодушевявам, изпълвам с
ентусиазъм; -ся въодушевявам се.
вооду^шевлёвие въодушевление, ентусиази¬
ране.
воодушевлённый въодушевен, ентусиазиран.
воодушевлять(ся) вж. в о о д у ш е в й ть(с я).
вооружАть въоръжавам, повдигам, наострям;
-ся въоръжавам се, наострювам се.
вооружение въоръжение,
вооружённый въоръжен.
вооружйть(ся) вж. в о о р у ж й т ь (с я).
воОчню с очите си, лично, по личен опиг.
во-первых първо, най-напред, на първо
място, преди всичко,
вопела кресльо, ревльо.
вопйть викам, провиквам се, крещя, ридая,
оплаквам.
вопиющий крещящ, викащ, зовящ, въпиющ;
възмутителен.
вОпленица оплаквачка,
воплотйть, -щОть въплотяввм; -ся въпло-
щавам се.
воплощение въплощение, олицетворение,
воплощённый въплотен, олицетворен,
вопль вик, плач, охкане, вопъл.
вопреки въпреки, без да се гледа на, на¬
пук, напротив.
вопрдс въпрос, питане, запитване,
вопросительный въпросителен,
вопресннк въпросник.
вопрОсный въпросен,
вопрошАть питам, запитвам,
вопрошающий запитващ,
вор крадец, хайдутин.
вбрвань топена мас от морски животни
(кит, тюлен).
ворветься вж. врываться,
ворйшка крадец на дребно ; малък крадец,
ворковАние гукане, гугукане.
ворковать гукам, гугукам.
воркотпе мърморене,
воркотун, -тунья мърморко.
воробьйный врабчов.
ворбванный краден, откраднат,
вороветый крадлив, дяволит, шейретин.
воровйть крам, обирам, грабя, плячкосвам.
вордвка крадла, хайдуткиня.
воровскй по хайдушки, мошенически, кра¬
дешком.
воровскбй хайдушки, обирнишки.
воровстве кражба,
верог враг, дявол.
ворожб! врачуване, баене, гледане,
ворожея врачка, баячка, гледачка.
ворожйть врачувам, бая, магьосвам.
вОрон гарван.
вордна врана, гарга, чавка; простак, хапльо,
воронёнок вранче, гардже.
воронёный покрит с черно, лъскаво черен,
ворОннй вранен ; в. глаз вранско око
(растение).
вореннть бивам невнимателен, зазяпвам се.
воронйть покривам (метал) с лъскав черен
цвят.
ворбнка фуния,
воронкд вран кон.
воронкообразный фуниеобразен.
ВОР
— 38 —
ВОС
вдронов : цвет -в а крыла лъскаво-
черен цвят.
ворондй черен (за коне); прокатйть на
-А х провалям на избори.
вороньё лешояди, врани.
вдрот скрипец, чекрък за издигане те¬
жести ; якй.
ворйта порта, врата.
воротйлн главният (в някоя работа),
воротйть вж. вернуть; -ся връщам се.
воротник якА.
воротничок якйчка, якА.
вордтиа портнчка.
вйрох куп, грамада.
ворочАть въртя; помръдвам, отмествам;
търкалям ; обръщам, преобръщам ; раз¬
пореждам се ; -ся въртя се; размърд-
вам се.
ворошить преобръщам, прехвърлям, раз¬
търсвам, разхвърлям, разравям; събирам
на куп ; пипам, бъркам, разбърквам.
ворошбк купчинка; шумолене.
ворс мъх, влас, косматост (на платове),
ворсйльный служещ за правене мъх на
плат.
ворсйнки мъхче, косъмче.
ворсистый власат, мъхнат, рошав,
ворсйть давам мъх. разчесвам (плат).
ворсовАльвый вж. в о р с й с тМ Й.
ворсовАние разчесване на плат.
ворсовАть вж. ворсйть.
ворсдвка вж. ворсовАние.
ворсйнка, -йльная шишка лугячка (растение).
ворчАнне мърморене ; куркане.
ворчАть мърморя, гълча, карам се ; курка
(за черва); ръмжи (за куче'.
ворчливость намръщеност.
ворчливый мърморлив, ръмжащ,
ворчун, -унья мърморко.
во-свойси към къщи, у дома си, у тях си.
восемнадцатый осемнайсети.
восемнАдцать осемнайсет.
вАсемь осем.
вбсемьдесять осемдесет,
восемьсдт осемстотин,
восемью по осем.
воск восък.
восклйкнуть вж. восклицать,
восклицйние възклицание, възглас, про-
викване.
восклицательный възклицателен ; в. знак
удивителна.
восклицАть провиквам се, възклицавам,
воскобдй извличане на восъка от медната
пита.
воскбвка навосъчена хартия,
восковбй восъчен.
воскресАть, -крёснуть възкръсвам,
воскресение възкресение.
воскресенье неделя.
воскресйть възкръсявам, съживявам,
воскрёснмк колективна извънредна работа,
извършвана доброволно в почивни дни
(първоначално в неделя, когато тя бе
почивният ден).
воскреснуть възкръсвам, оживявам,
воскресный неделен.
воскрешАть вж. воск ресйть.
воскрешение възкръсяване.
воскрешённый възкръснал,
воскрылйть, -лять окрилявад!.
воскурйть, -йть кадя,
вослед след, подир.
воспаление възпаление,
воспалённый възпален,
воспалйтельвмй възпалителен,
воспалйть, -Ать запалвам, разпалвам, раз¬
гарям ; -ся запалвам се, възпалявам се,
разпалвам се.
воспарить, -парйть хвръквам, издигам се
във въздуха ; предавам се на вдъхно¬
вение.
воспевАть, воспеть възпявам, възхвалявам,
воспетый възпят.
воспитАиие възпитание,
воспитана ми, -вица възпитаник, ученик,
воспйтанность възпитаност.
воспйтанный възпитан.
воспитАтель, воспйтывать възпитавам, уча.
воспламенение запалване, пламване, въз¬
пламеняване.
восиламевёпный възпламенён, запален,
воспламенить запалвам, пламвам, възпла¬
менявам; -ся възпламенявам се.
воспламевйемость възпламенимост.
воспламеняемый възпламеним.
воспламевйть(с ) вж. воспламе-
н й т ь (с я).
восполнимый попълнйм, заменйм.
восполнить, -йть попълвам, допълвам,
воспользоваться възползувам се.
воспоминАние спомен, спомняне, припом-
нянеч възпоминание.
воспрепятствовать попречвам.
воспретительный забранителен, запрети¬
телен.
воспретить, -щАть забранявам, запрещавам;
воспрещается забранено е.
воспрещение забрана, запрещение,
воспрещённый забранен.
восприемник, -нима кръстник, кум.
восприимчивость възприемчивост, възприем-
ливост.
восприимчивый възприемлив, възприемчив.
воспринвмАемость способност за възприе¬
мане.
воспривимАемый възприеман.
воспрмнимАть схващам, възприемам, усво¬
явам.
воспринимающий възприемащ,
воспринять вж. воспринимать,
восприятие възприемане.
воспроизведение възпроизвеждане,
воспроизвести възпроизвеждам, произвеж¬
дам отново.
воспроизводительный възпроизводителен,
воспроизводить вж. воспроизвести
ВОС
— 39 —
ВОТ
воспроизводство възпроизводство,
воспротивиться възпротивявам се, противо¬
поставям се.
воспрянуть подскоквам, рипвам; сепвам се,
стресвам се; в. л у х о м добивам кураж.
воспылАть пламвам.
восседАть заседавам (в тържествена обста¬
новка).
воссесть сядам; в. на престдл кач¬
вам се на престола.
воссвАть почвам да сияя, эасиявам.
восслАвить, -лАть прославям, възхвалявам,
воссоединение съединение отново,
воссоединить, -Ать съединявам отново, съ¬
бирам разпръснатото.
воссоздаиание пресъздаване.
воссоздавАть, -дАть пресъздавам.
воссоздАвие пресъздаване.
восставАть въставам, ставам, повдигам се,
изправям се; възраждам се.
восстанАвливать възстановявам, рестав¬
рирам; -ся възстановявам се.
восстание въстание,
иосстнвовймый възстановим,
восстановитель възстановител,
восстановительный възстановителен.
иосстановйть(ся) вж. восстанАвли¬
вать (с я).
восстановление възстановяване,
восстановлйть възстановявам.
восстАть вж. восставАть.
воссылАть възнясям, изпращам нагоре.
востОк изток, източните страни,
иостокоиед ориенталист.
востоковедение изтокознание.
востоковедный : в. В У 3 Висша школа по
източните езици.
востдрг възторг, възхищение, ентусиазъм,
екстаз.
восторгАться възхищавам се.
восторженно възторжено,
восторженность възторженост.
восторженный възторжен, ентусиазиран.
восторжествовАть възтържествувам,
востбчник, -вица ориенталист.
востОчный източен. /
востребование поискване, изискване; до
-н и я до поискване, посг-рестант.
востребовать поисквам.
вострепетАть трепвам, потрепервам,
вострйть изострям.
вострО : держать ухо r. отварям си
очите на четири.
востроглАзый ококорен, ачигьоз.
вострондгнй пъргав, подвижен,
востроносый остронос.
вострубйть засвирвам с тръба, затръбявам.
воструха, вострушка жива, пъргава, живак-
момиче.
вОстрый остър.
восхваление възхваление, възхвала, по¬
хвала.
восхвалённый възхвален, лрехвален.
восхвалять хяаля, прехвалям, превъзнасям,
восхитительно възхитително,
восхитйтельаын възхитителен.
восхитить отнасям в висините,
восхмтйть, -шАть възхищавам, пленявам;
-ся възхищавам се.
восхищение възхищение, унисане.
восхищённый възхитен, унесен.
восхОд изкачване, издигане; изгрев; по¬
никване.
восходйть изкачвам се. възлизам, издигам
се ; изгрява (слънце, луна); изниква
(растение); вдига се (тесто); в э о in л 6
наум идва ми на ум.
восходящий възходящ,
восхождение изкачване ; нагряване,
восшествг.е втзшествие (на престола).
восьмАя осминка (нота).
восьмерйк мярка или предмет, съдържащи
осем еднакви единици ; впряг or осем
коня.
восьмерйчный осмократен, осморен.
восьмёрка осморка ; лодка с осем весла.
восьмервОй осморен.
вОсьмеро осем души, осмина.
R ось мгвесельный с четири чифта весла.
вОсьмигрАняик октаедър, осмостен.
восьмидесятник осемдесегник ; общественик
или писател от 80-те години на 19 в. в
Русия.
восьмидесятый осемдесети,
восьмидневный осмодневен.
восьмиклассник, -вица осмокласник.
восьмикрАтныЙ осмократен.
восьмилётный осемгодишен,
восьминдг осмокрак, октопод,
восьмисложный осмосричен.
восьмисотый осемстотни,
восьмистйшие осмостишие.
восьмкстОпный осмостъиен.
восьми струнный осмострунен.
восьмиугольник осмоъгълник,
восьмиугольный осмоъгълен,
восьмичасовой осемчасов,
восьмдй осми.
восьмуха, восьмушка осмина, осминка.
вот ето. ей, на, виж; в. ещё само туй
липсваше ; в. те бё раз нА, видя ли
сега I в. вы к а к 6 й виж какъв сте ;
в. и вся не долга и туй то I в.
к а к I в. что? виж ли ти ! во т-в о т !
още малко и . . ., един момент и . . .,
ей на сега.
вотировать гласувам, вотирам.
воткАть втъкавам.
воткнуть вж. втыкАть.
в отру ill к а питка (с отвара по средата),
вдтский вотяшки, удмуртски,
вдтум вот, гласуване, вотиране.
вОтчим отчов, мащех-баща, баща на зава¬
рени деца.
вОтчкна наследствен имот.
вотчйвник, -вица наследствен притежател.
вот
— 40 —
ВПР
ватше напразно, напусто,
вотяк, -чка вж. удмурт,
вохбтку при желание, с удоволствие, по
вкус, харесва ми.
вихра вж. Охра.
воцарение възцаряване ; качване на пре¬
стола.
воцариться, -яться възцарявам се ; качвам
се на престола.
вочеловечение очеловечване, ставане човек,
вочеловечнться въплотявам се в човешко
тяло, добивам човешки лик.
вошебНйка дезинфекционна камера,
вНшка, вошь въшка.
вощанка восъчена мушама ; празна клетка
в медна пита.
вошанНй восъчен, като восък,
вощеный навосъчен, натъркан с восък,
вощина неочистен восък от медните пити;
клетки без мед.
вощить навосъчвам, намазвам, натривам с
восък ; излъсквам мебел.
воюющий воюваш.
вояж пътуване.
вояжер пътник ; к о м м и- в. търговски
пътник, пътуваш агент.
вояжировать пътувам.
война воин ; свадлив, кавгаджия.
впадать надам в, попадам, изпадам ; спо¬
лита ; хлътва, пропада ; влива се.
владённе втичане, вливане.
впадина яма, вдлъбнатина, кухина, праз¬
нина.
впИнвать споявам, заварявам,
впайка спояване, заваряване,
впалость хлътналост.
впалый хлътнал.
впасть вж. впадать,
впаИть вж. впЗнвать,
впервИй : и е в. не за пръв път.
впервые за пръв път, първом,
вперебивку прекъсвайки един други,
вперебИй надпреварвайки се.
вперевалку : х о д й т ь в. клатушкам се.
вперегНб превит, низко прегънат.
вперегНнкн с надпреварваме, с надтнчване.
впертд напред, занапред, друг път, после,
отсега нататък.
впереди напред, отпред, нанапред, зана¬
пред ; в а ш а речь в. помнете си ду¬
мата ;продолженне в. продълже¬
нието следва.
вперемежку едно след друго.
вперемешку размесено, объркаин; едно
след # друго.
вперерыв с надпреварване.
впереть(ся) вж. в п и р а т (с я).
вперехват прехващайки, обхващайки от
всички страни; пресичайки (някому пътя),
вперНть, -Нть вперям ; в. в з о р втренчвам
поглед.
впечатлять правя силно впечатление.
впгвАть просмуквам, попивам, поглъщам ;
-ся впивам ; забивам нокти, зъби; втрен-
чвам поглед.
впНку напук.
впнрать натиквам, втиквам; -ся вмъквам се.
вписать записвам, вписвам.
впНска, -ывавне вписване ; написаното,
впНсывать вж. вписать; -ся записвам се.
впвтать поглъщам, всмуквам, попивам; -ся
всмуквам се.
впИтыванве всмукване, поливане.
впИтывать(ся) вж. впитать (ся),
впНться вж. впнвйться.
впНхивать, -нуть намъквам, избутвам, на¬
тиквам.
вплйввть, -лНть вмъквам чрез разтапяне.
вплавь плавайки.
вплёскввать, -нуть вплискам, вливам чрез
плискане.
вплести, вплетать вплитам, заплитам; вмък¬
вам, забърквам, замесвам; -ся вплитам се.
вплотную много плъгно, съвсем близко,
здравата, яко.
вплоть: в. д о близо до, чак до, до самото,
вплывать, вплыть влизам плувайки, заплу¬
вам в.
вповалку: спать в. спим на земята един
до друг.
вподбНр поместване на съшия ред (при
набор).
вполглаза с половин око; спал я в. спах
тревожно.
вполгНлоса полугласно, тихо,
впользйть, -тН промъквам се пълзешком.
вполне напълно, всецяло, съвсем,
вполоборбта полуизвърнат.
вполовНну наполовин, на половината,
вполпутН всред пътя, на половината път.
вполпьянИ полупиян.
вполсытй полугладен, недоял си.
впопйд тъкмо, на място, на време, спо¬
лучливо.
впопыхах набързо, бързешком, бързо-
бързо.
впНру овреме, на време; тъкмо на мярката;
это мне в. тъкмо ми приляга.
впорхцуть влитам.
впоследствии после, по-подир,впоследствие,
впотьмах в тъмното, в тъмнината; в неве¬
дение.
вправду наистина, действително, сериозно,
вправе: онв. той е прав, има право,
вправить намествам, нагласям.
вправка наместване,
вправлНть вж. вправнть,
вправо надясно, от дясна страна,
впрах вж. в п у х.
впредь занапред, отсега нататък, за в бъ¬
деще; в. д о — до, чак до.
впрвглядкк: пгть чай в. пия чай без
захар.
впрндачу към това, нещо повече, като при¬
бавка.
BIIP
— 41 —
ВРЕ
вприкуску: пить ч а й в. пня чай с отхап-
нане.на захарта.
вприпрыжку. вприскочку подскачайки. с
подскокване.
вприсядку приклеквайки. с приклекване.
впроголодь полугладно. недоял.
в продолжение в продължение.
впрок в запас; в полза; это пойдет в.
това me послужи.
впросОк: попасть в. попадам на тясно.
ипрОсОнках не съвсем буден. сънлив.
впрыгивать. -яуть скачам вътре. скокиам на.
впрыскивание нащър^ине. инжекция.
впрыскивать. -нуть църкам. нацърквам. ин¬
жектирам.
впрягать впрягам. запрягам; -ся впрягам се.
впрядАть впридам.
впрямь наистина. действително.
впрясть впридам.
впрячь вж. впрягать.
впуск позволение за влизане. пущане.
впускать пускам да влезе ; забивам.
впускной входен. за пущане.
впустО в запустение. без стопанска екс¬
плоатация (за земя).
впустить вж. впускать.
впустую на разно. на вятъра. на пусто.
без никакъв резултат.
впутать. -ывать вплитам. намесвам. въвли¬
чам ; -ся намесвам се. ангажирам се.
ипух и ипрах съвсем. съвършено : раз-
бйть в. и в. правя на пух и прах; раз¬
одет п. и п. наконтен богато. раз¬
кошно.
впущенный пуснат да влезе.
впяливать. впялить натягам на гергеф ;
пъхвам. вмъквам.
впятеро петорно. пет пъти.
впятерОм петмина. пет души.
ВпЯтить вкарвам заднешком.
в-пятых пето.
впяченный вкаран заднешком.
впячивать вж. впятить.
врабатываться. -отаться влизам в работата.
прииикнувам към работата.
враг враг. противник. неприятел; дявол.
враждовать враждувам.
вражеский. вражий неприятелски.
враз едновременно. наведнаж.
вразбивку разбъркано.
вразброд разпръснато. разпокъсано. не
дружно.
вразброс поотделно. разхвърляно.
вразвалку вж. вперевалку.
вродрдбь на части. разделно.
вразлад несъгласно. в несъгласие.
вразнобой не дружно. не с общи усилия.
вразрез в разрез. противно. не съглася¬
вайки се.
вразрядку разредено.
вразумительность яснота. разбраност ; убе¬
дителност.
вразумительный ясен. разбран; убеди гелен.
вразумИть. -лять вразумявам. правя да раз¬
бере. да се убеди.
вразумленный вразумен.
врЯки вж. враньё.
враль лъжльо; дърдорко. бръщолевен.
вральман лъжльо. лъжко.
вранье празни приказки. лъжи. дрънка-
пици.
враскЯчку олюлявайки се.
врасплох неочаквано. внезапно. непригот-
вено. изненадано.
врассыпную разпиляно. пръснато.
врастание врастване. срастване.
врастать. -И врастиам. сраствам.
врастяжку протегнато. и цяла дължина.
вратЯ врати. порти.
врать лъжа. бърборя. дрънкам ; часы
врут часовникът не върви право.
врач лекар ; ж ё н щ и н а в. лекарка.
врачебный лекаре и. медицински.
врачевание лекуване.
врачевать лекувам. церя.
вращательный вращателей. кръгов.
вращать въртя. обръщам; -ся въргя се.
вращение обръщане. въртене.
вред вреда. пакост. зло.
вредитель животно. насекомо. причиняващо
вреда и селското и горското стопанство;
саботаж ник и разрушител. причиняващ
на държавата икономическа и политиче¬
ска вреда за подкопаване на нейната
сила.
вредИть вредя. повреждам. пакостя.
врезать. врезЯть врязвам. поставям чрез
врязване ; -ся врязвам се. вмъквам се ;
влюбвам се.
врезка резнатина; вместяне чрез врязване.
врезной врязан. турен на врязано място.
врезыгеать(ся) вж. и р а з а т ь (с я).
временами на моменти. от време на време.
понякога.
иременнИк летопис. периодично издание.
временность преходност.
иременщИк фаворит. любимец. човек слу¬
чаен. парвеню.
время време. епоха. траене. продължител¬
ност ; свободно време ; годишно време,
сезон; и то в. и онова време; н а в.
за малко време. временно; и б- в. тъкмо
на време ; и о в. иъв времето. при. ня¬
кога. когато ; п о и р е м е н Ям. -ме¬
не м. -м е н н от -мени от време на
време. понякога ; до п о р ы. д о -м е¬
н и до време ; тем -менем и това
време; со -менем след време; н у и
-менЯ ! ех че времена са настъпили I
-менЯ гбда годишните времена ;
-менЯми понякога. и известни вре¬
мена.
иремячислеаие календарна система. иреме-
изчисление.
иремявка малка печка. поставяна временно.
времяпровождение прекарване на времето.
ВРЕ
— 42 —
ВСК
врёмячко временце, кратко време.
вргд временно изпълняващ длъжността,
вровень наравно, догоре.
врОде един вид, нещо такова, като,
врождённость вроденост.
врождённый вроден.
врОзинпу на дребно.
вроз(н)ь поотделно, отделно, разделено, на
разни страни, разпръснато.
вруб дупка в минерални пластове за по-
лесното им раэкъртване.
врубНть, -Нть вмес гам, врязвам, забивам ;
-ся прониквам, пробивам си път.
врубовая матГна, -ка машина за пробиване
земни пластове.
врукопашную действувайки с ръце,
врун, -ья лъжльо, лъжко.
вручать връчвам, предавам; поверявам,
вручение връчване, предаване.
вручНтель подател, приносител,
вручНть вж. вручНть.
вручную от ръка, с ръчен способ,
вруша, врушка лъжльо, лъжла.
врывНть вж. врыт ь; -ся втурвам се, на¬
хлувам, влизам насила; заравям се, вко-
павам се.
врыть вкопавам, заравям.
вряд ли едва ли, надали, съмнявам се далй,
не вярвам.
всадНть вж. вей жгвать,
всадник, -ннца ездач, конник.
всНжнвать забивам, ти вам, пъхвам; по¬
мествам, употребям, похарчвам.
всамделишный истински, същински, ка-
къвто си е.
всасывание всмукване, повиване, поглъ¬
щане.
всНсывать всмуквам, просмуквам, поглъ¬
щам, попивам ; -ся всмуквам се.
всасывающий попиваш, всмукващ,
все всички.
неё всичко ; цяло ; непрестанно, всякога,
все ; всё р а в н б все едно ; прг
всём том въпреки това; всё т а к й
все пак, при всичко това; ему всё нн
по чём той не иска да знае за нищо;
да и всё тут — и гуй то ; в с е г б
д о р б ж е най-скъпо, нап-мило от
всичко.
всеблагой всеблаг.
всевНть вж. всея г ь.
всеведение всезнание,
всеведущий всезнаещ, всеведущ,
всевидящий всевиждащ, виждащ всичко,
всевобуч всеобщо военно обучение,
всевозможный всевъзможен, нап-различен.
всегда всякога, винаги.
всегдИшний всякогашен, обикновен, по¬
стоянен.
всегО всичко, в обща сума ; толкоз, не по¬
вече; до виждане, всичко добро; т б л ь к о
и в. само това.
вседержитель вседържител.
вседневный всекидневен, обикновен,
в-седьмых седмо.
всеединство единство, включващо в себе си
всичко.
всезнИйка човек, който си мисли, че знае
всичко.
ВсекобНнк Всеруска кооперативна банка,
всекоаечно безсъмнено, безспорно.
Все(ко)цромсоюз Всеруски съюз на про¬
мишлените кооперации.
Всекохбтсоюз Всеруски ловджийски коопе¬
ративен съюз.
вселение вселяване, настаняване,
вселенная вселена, цял свят,
вселённый вселен, настанен.
вселенский всемирен, общочерковен.
вселить, -лНть заселвам, преселвам, наста¬
нявам ; вдъхвам, вселявам ; -ся устано¬
вявам се, заселвам се.
ВсемедСп^осантруд Всеруски съюз на ме¬
дицинските и санитарните работници.
всемерно по всякакъв начин, всякак, с
всички средства.
всемеро седморно, седем пъти.
всемерОм седмина, по седем заедно,
всемнлостнвейшнй много милостив,
всемогущество всемогъщне.
всемогущий всемогъщ.
всеннжНйшнй най-низък, най-покорен, най-
смирен. '
всенДшная вечерня (черковна служба),
всеобуч всеобщо обучение, задължително
първоначално образование.
всеДбщнй общ, всеобщ, универсален,
всеобщность общност, всеобщност,
всеобъемлющий всеобемащ, всеобхващащ,
всеоружие пълно въоръжение,
всепоглощающий поглъщащ всичко,
всепожнр&юи нй унищожаващ всичко по
пътя си.
всепокорнейший най-покорен.
всепрощение пълно опрощаване.
ВсерНбнс Професионален съюз на работ¬
ниците по изкуството в СССР.
всердцНх в гнева си, ядосано.
всеросййскнй всеруски, общоруски, на
РСФСР.
всерьёз сериозно.
всесветный всемирен, световен, всесветски.
всесожжегне огнена жертва.
всесокрущНющнй окончателно унищожавани
всесословный всесъсловен.
всесоюзный всесъюзен, на целия СССР,
всесторонне всестранно.
всесторонний всестранен,
всё-такн все пак, при все това.
всечНсно всеки час, непрестанно,
всеНдный всеяден.
в силу в силата на, по причина на.
вскИкнвать скачам, сковавам, хвърлям се*
мятам се, изкачам, излизам на.
вскапывать копая, прекопавам,
вскарИбкаться изкатервам се.
век
— 43 —
ВСП
вскармливание отхранваме; отглеждане,
вскармливать отхранвам; отглеждам,
вскатИть, вскатывать търкалям нагоре, из¬
качвам с търкаляне.
вскачь препускайки, в галоп.
вскидывать, вскивуть хвърлям нагоре, под¬
хвърлям; -ся нахвърлям се.
вскипание кипване, възвиряне.
вскипать, вскипёть кипва, възвира.
вскипятить възвирям.
вскипячённый заврял, сварён.
вскисать, вскиснуть вкисва се, < очва да
ферментира.
вскладчИву с общи разноски,
всклепАть бедя, набедявам,
всклИкиуть вж. воскликнуть,
всклокоченный разчорлсн.
всклокочить роша, разрошвам, разчорлям.
всклАчка разрошване; задёт ь.-к у вчеп-
кване за косите. -
вскббку стрижсне косата наравно отпред
и отзад, но над челото по-късо.
вскок чрез подскоквянс.
всколебать разклащам, развълнувам; раз¬
колебавам ; -ся разклащам сс.
всколошматить, -мСчивать набивам, нягуп-
вам силно.
всколупнуть, всколупывать разчоплям, от¬
къртим ; -ся откъртя се.
вскосматить разплъчквам, разчорлям.
всколыхвуть разклащам, раздвижвам ; -ся
разклащам се, раздвижвам се.
вскользвуть промъквам се бързо, незабе¬
лязано.
вскОльзь леко, повръхно, отгорс-отгорс.
искАпаииыА изкопан, разкопан.
вскопать вж. вскАпывать.
вскочить вж. вскакивать.
вскАрё наскоро, в кратко време, малко
слсд товя.
искорм отхранване.
вскормИть вж. вскармливать^,
вскбрости наскоро, скоро слсд това,
вскосматить правя космат.
вскочИть вж. вскАкивать.
вскрик извикване, изпищяванс.
вскрИи1^1^1^ть, -вуть, -чАть извиквам, изпи¬
щявам.
вскружить завъртам, замайвам ; -ся ; у н е-
г 6 голов) - лась главата му се
замая.
вскручИииться затъгувям, домъчнява ми.
вскрывать отварям, рязрязвям труп, аутоп¬
сирам ; показвам, разкривам ; -си отваря
се ; размразява сс (за река).
вскрытие разкриванн ; аутопсия ; рязмръз-
ване.
вскрыть вж. вскрывёть.
вскрИкнуть изкряквам.
всласть изобилно, до на^гя, колкото ти
сърцс искя.
вслед след, веднага слсд.
вследствие поради, по причина на, вслед¬
ствие.
вслепую сленешкятя, на сполуки,
вслух високо, с глас.
вслушаться, -иваться вслушвам сс, внима¬
вам добре.
всматриваться, всмотреться взирам сс, вглеж¬
дам сс.
всмИтку рохко, рохаво.
ВСНХ Висш съвст на народното стопанство.,
всАваииый наврян, пъхнят.
всовать, всИвывать пъхам, вмъквам, нави¬
рам, хлузвам ; -ся навирам се.
всосанный всмукан,
всосёться вж. всасываться,
вспадАть попадам,
вспаивать отхранвам с мляко,
вспИлзывать вж. сползёт ь.
вспаривать, -ть размекчавам с пАра ; по¬
парвам, разгорещявам, изпотявам ; раз¬
оравам за угар ; хубавичко напердаш-
вам.
вспархивать подхвръквам, полетявам,
вспарывать разпарям, изтръмбушвам, из¬
кормим, разрязвам.
вспасть попадам,
вспАханный разоран,
вспахать, вспАхивать ора, изоравам,
вспАшка оран, изораване.
вспенённый разпенен.
вспенивать, -ить запеням, разпсням ; ся-
покривам сс с вяна.
вспетушиться разядосвам се.
всплакнуть поплаквам си.
всплеск плискане, плисък.
всплеснуть плискам (с вода) ; пляскам (с
ръце).
всплошиую наред, навред, гъсто, един до
друг.
всплывать, -ыть изплувам, изкачам (на
яве).
вспоить вж. вспёивать^.
всполАскивать, всполоснуть оплакнувам.
всползать, -тИ изпълзявам нагоре, изка-
тёрвам се.
всполИх подплата, залис, бъркотия,
всполошИть лодплашвам, обезпокоявам; -ся
разтрсвожвам сс.
вспоминать, вспдмнить споменувам, припом¬
ням, спомням ; -ся спомням си, идва ми
на ум.
вспомагИтАльиыА спомагателен, помощен ;
второстепенен.
вспомоществовАние спомягянс ; поддържа¬
на ; парична помощ.
вспомоществовать давам материална по¬
мощ. *
вспомянуть вж. вспоминать,
вспомИвутый споменатият, казаният,
вспордть вж. вспАрывать,
вспИротый разпран.
вспорхнуть вж. вспАрхивать.
вспотелый изпотен, покрит с пот.
sen
— 44 —
вти
вспотеть изпотявам се.
вспрыгивать, -иуть скачам, скокяам.
вспрыски: д ё л я т ь в. поливам, черпя се.
вспрыскнвАние ръеене, поръеване.
вспрыскивать, -муть поръсвам, напръсквам;
поливам ; бъхтя, пердаша.
вспугивать -яуть уплашвам, подплашвам.
вспугнутый подплашен.
вспузыриваться, -нться покривам се с ме¬
хури.
вспухАнме подпухване, подуване,
вс пух Ат ь, -иуть подувам се, отичам,
вспучйть подувам; -ся подувам се.
вспылАть ядосвам се, разсърдвам се, раз-
гневявам се, кипвам.
вспылчнвость сприхавост, запаленост.
вспылчявый сприхав.
вспыхмвАть, -путь подпалим се, запалвам
се, пламвам, избухвам.
вспышка пламване, кипваме, избухване,
вспять назад, наназад.
в среднем средно, средно взето.
вставАвне ставане, вдигане,
вставить ставам, вдигам се, изправям се.
вставить, -лАть турям, наместим, поставям.
«стАвка туряне, вмъкване, вместяне ; при¬
бавка.
«стнвнАй: -н Ы е р А м ы двойни прозорци;
- н ы е зубы изкуствени зъби.
ъстАвочха перодръжка.
встАвочиый прибавен, прикрепен,
встйиька вж. В £ н ь к а - в.
встврииу, встарь в старо време, някога,
«стать вж. вставить; изгрявам, поя¬
вявам се, изникнам.
«стревджить разтревожвам, алармирам ; -ся
обезпокоявам се.
■встрёпанный разрошен, разчорлен; как в.
като че ли нишо не е било.
встрепАть разчорлям.
встрепенуться трепвам, събуждам се ; раз¬
търсвам, трепкам с крилата (за птица),
встрёпка начес ване ; з а д А т ь - ку нахок-
вам.
«стрепыхАться, -нуться раздвижвам се упла¬
шено.
встрётвть(ся) вж. в с т р е ч А ть (с я),
встреча среша, посрещане.
встречать срещам, посрещам ; -ся срещам
се ; случва се.
встреченный срещнат, посрещнат.
Фстрёчвый срещен, насрещен ; срещнат ; в.
и поперёчный когото срещнеш,
всеки срещнат.
ветровку прав като свещ, опнат, без по-
мръдване.
«струхнуть изплашвам се.
встряска раздрусване, разтърсване, силно
душевно преживяване; мъмрене с ру¬
гатни.
встряхивать, встряхнуть разтърсвам, раз-
друсвам; -ся разтърсвам се ; съживя¬
вам се.
вступать влизам, постъпвам, стъпвам; въз¬
качвам се ; -ся застъпвам се, защища¬
вам.
вступительный уводен, встъпителен,
вступйть вж. вступАть.
вступлёние постъпване, влизане, стъпване,
възкачване ; встъпление, увод, предго¬
вор.
вс|е напразно, безполезно,
всувуть вж. в с 6 в ывать.
всухомятку сухоежбина.
всучАть, -йть вплитам, усуквам, бутвам,
подхвърлям, шибвам.
ВСФК Висш съвет по физическа култура,
всхлйпывание хълцане (при плач), хленчене.
всхлипывать, -муть хълцам, хленча,
всход възкачване, възхождаме ; изгрев;
поникване, покарване.
веходйть никна,
вехдды кълнове, пбници, издънки,
всхожесть способност за никнене.
вехбжый способен да поникне,
всхрапнуть, всхрапывать позаспивам.
всыпАть, всыпать всипвам, насилиям, из¬
сипвам.
всыпка насипване.
всю вж. весь,
всюду навсякъде, навсЪде.
вся вж. весь.
всяк всякой, всеки човек,
всякий всеки, всякакъв.
всАко всякак, всичко.
всАчесмв всякак, по всякакъв начин,
всяческий всякакъв, от всякакъв вид.
вейчяна : в с А к а я в. сбирщина, всякакви
неща.
всАчмнма : со -кой различно, и така и
инак.
втайне тайно, скришом.
втАлхнвать тласкам, вкарвам, втиквам,
вмъквам.
втАптывать втъпквам, стъпквам.
втАскивать вж. в т а щ й т ь.
втачАть вшивам.
втАчка вшито парче.
вташйть внасям, домъквам, дотътрям ; -ся
вмъквам се.
втекАвяе втичане, вливане.
втекАть, втечь влива се, втича се.
втёмную слепешката, на сполуки.
втемАшявать, -ить втълпявам; -Ся втъл¬
пява се.
втерёть вж. в т и р А т ь.
втесАться промъквам се с сила, с нахал¬
ство.
втеснённый втиснат.
втеснйть, -нАть вмъквам, пъхвам насила.
втирАине нагъркване, триене, фрикция.
втирАть натърквам, вкарвам с триене ; въ-
вирам, пъхвам, вгиквам; -ся намък-
вам се.
втируша натрапник.
вти
— 46 —
ВЪЕ
втНскнвать, -нуть вмъквам, завирам (с на¬
тискане).
втихомолку, -молочку мълчешком, скришно,
втишН тихичко, тайно ; далеч от шума,
втолкнуть вж. вталкивать.
втолковать, втолковывать разправям, рав-
яснявам, давам да се разбере.
втолОчь набъхтвам, начуквам, набивам,
втоптанный затъпкан.
втоптать вж. втаптывать,
втора втора цигулка, втори глас,
второчнвать привързвам с ремъци огзад на
седлото.
вторгНться, -нутьс I нахълтвам, нахлувам,
навлязвам; бъркам се.
вторжение нахлуване ; бъркане.
BTtyftiTb повтарям ; пригласям ; свиря вто¬
ра цигулка, пея втори глас.
вторично повторно, втори път.
вторичный повторен, втор.
второбрИчный второбрачен; роден от втори
брак.
второгодник ученик, който повтаря класа,
второгОдннчество повтаряне на клас,
второзаконие петата книга на МоНсея,
вторОй втори.
второочередной изпълняван на второ място,
по-маловажен.
второпНх набързо ; в бързината,
второчНть вж- вторачивать.
втравИть, -лНть въвличам, вмъквам ; при-
учвам към лов (животни).
втрамбовНть, -бовывать объхтвам.
втрескаться влюбвам се.
в-третьих трего.
втрНдешева три пъти по-евтано; много
евтино.
втридорога прекадено скъпо,
втрое, втройне тройно, три пъти,
втроём трима, трима заедно, троица,
втройне три пъги повече.
втугую много стегнато.
втуз виеше техническо учебно заведение,
втузовец, -овка студент в втуз,
втузовский втузовски, вж. втуз.
втулка запушалка, канела, шурак; халка
за главина на колело.
втуне напразно, безрезултатно.
втупйк слисване ; с т а т ь в. обърквам кон¬
ците ; поставить в. турям на тясно.
втыкОть втиквам, мушкам, забивам, ръг-
вам, пъхвам.
втЬ1чка запушалка.
итюрнться хлътвам, пропадам неочакмнн;
влюбвам се,- лапвам въдицата.
втНгнвать, втянуть въвличам, вкарвам; пое¬
мам, всмуквам, смуча ; -ся увличам се,
вмъквам се ; привикнувам.
втИпаться изпадам в неприятно положение,
вуалНровать забулвам, правя неясно,
вуз виеше учебно заведение.
вузовец, -овка студент в вуз.
вузовский вузовски, от вуз.
ВукопспНлка Всеукрайнски съюз на потре¬
бителните кооперации.
вулканизировать подхвърлям на вулканиза¬
ция, вулканизирам.
вульгаризировать вулгаризирам.
вурдалНк върколак, вампир.
ВУСПС Всеукрайнски съюз на професио¬
налните съюзи.
ВУЦИК Всеукрайнски централен изпълни¬
телен комитет.
входНть влнзам,
входной входен.
вхождение влизане,
вхожий имаш достъп в къщи,
вхолостую напразно.
вцепиться, -лНться закачам се, залавям се,
хващам се, докопвам се, вчепквам се.
ВЦИК Всеруски централен изпълнителен
комитет.
ВЦСПС Всесъюзен централен съвет на про¬
фесионалните съюзи.
вчерйеь вчера.
вчерне на черно, в черновка, нахвърлено,
недовършено, в необработен вид.
вчертНть начертавам вътре,
вчётверо четворно, четири пъти повече,
вчетвером четирма.
в-четвертых четвърто,
вчинни^ -ять предявявам.
вчНстую съвтем, окончателно.
вчгтйться, вчНтываться вниквам в смисъла
на произведението.
ВЧК Всеруска извънредна комисия за бор¬
ба с контрареволюцията, чека.
ВЧКЛБ Всеруска извънредна комисия за
ликвидиране на неграмотността.
вчувствованне проникване в същността на
нещо чрез чувствено съзерцание.
вчувствоваться с чувство прониквам в същ¬
ността на нещо.
вчуже отстрана, не бидейки в близки от¬
ношения.
вша въшка.
вшестеро шесторно, шест пъти повече,
вшестербм шестима.
в-шестых шесто,
вшнбйть, вшибНть вбивам.
вшивИть пришивам,
вшнвёть въшчасвам.
вшНвец въшльо.
вшНвка вшиване ; пришивка,
вшивной вшит, пришит.
вшНвок пришивка,
вшИвость въшливост.
вшОвый въшкав, въшчасал.
вширь в ширина.
вшить вшивам, пришивам,
въедАться, въесться разяжда, прояжда (за
течности); вкоренява се ; втръсва ми се
(храна).
въезд влизане (не пеш); мястото, дето се
влиза.
ВЬЕ
— 46 —
ВЫВ
въезжАть, въехать влизам (не леш); нео¬
чаквано настъпвам.
въйве, въявь нс на сън, наяве ; открито ;
наистина, и действително.
вы вие, вин.
выбАлтывать раямърдвам, разклащам (теч¬
ност) ; изтърсвам, казвам (нещо, коего
не трябвало да се казва).
выбаришиичать спечелвам при продажба,
выбег изкачане ; изкипяване ; израстване ;
надтичванс.
выбегАть, выбежать избягвам вън, изкачам
вън ; изходвям ; надтичвам ; изниквам,
израствам бърже ; изкипява.
выбелить избелвам, белосвам.
выбелка белосване.
выбивать разбивам, счупвам, очупвам,
строша вам, изпочупвам, избивам; из¬
хвърлям, изтласквам, изкарвам ; отуп-
вям (прах; ; напущам, излизам ; щампу-
вам ; тропкам.
выбмрАть избирам, отбирам ; требя, чистя,
махвам ; -ся излизам, пренасям се, из¬
мъквам се : избирам се.
выбиться избавям се, измъквам се, пости¬
гам с труд ; в. и з с и л ослабвам, силно
се уморявам от напрежение; в. в люди
след дълги усилия достигам известно
обществено положение.
выблевать, выблёвывать избълвам ; -ся из-
бълвам се.
выбоива яма, трапчинка.
выбойка щамнуване ; платно, щампувяно с
една боя.
выболтать, выболтнуть вж. выбалты¬
вать.
выбор избор, подбор, предпочитане,
выборзок мелез от домашно куче и хрътка.
выборка избиране ; отбрано място от кни¬
га, цитат.
выборность избираемост.
выборный изборен ; делегат, депутат, пред¬
ставител, избраник.
выборщик избирател,
выборы избори.
выбранить изругавам, изпсувам, нахоквам.
выбрасыватель изхвъргач.
выбрасывать изхвърлям, изключвам, зачерк¬
вам ; -ся изхвърля се.
выбраться вж. выбираться,
выбрести излизам отнякъде ; намирам
пътя.
выбрить обръснувам ; -ся обръснувам се.
выброизйровать боядисвам в бронзов цвят,
выбросить вж. выбрасывать,
выбросок изхвърлак, измет.
выброшенный изхвърлен,
выбрызгать изпръсквам.
выбывать напущам, излизам, отстраня¬
вам се.
выбытие излизане, напущане.
выбыть вж. выбывать.
вываливать, вывалить изпущам, изтърсвам,
събарям ; изсипвам ; -ся пада, прекату-
ря се.
вывалять(ся) вж. в а л я т ь (с я).
вывАривать, выварить варя ; изварявам, из¬
вличам чрез варене.
выварка изваряване.
выварки останки след изваряване,
выварнбй, выварочный получен чрез изва¬
ряване ; служещ за изваряване.
вывёдать, выведывать сполучвам да разбе¬
ра, разузнавам.
вывести изкарвам, изнасям ; спасявам,
выверить проверявам.
выверка проверка, проверяване,
вывернуть, вывёртывать отвъртявам; из¬
кълчвам ; изопачавам ; обръщам ; -ся из¬
плъзвам се, избавям се, избягвам (от
нещо опасно) ; веднага намирам какво
да кажа ; изврътцям се ; извалям се.
выверт неестествена постъпка ; чело¬
век с -ом човек с странности.
вывершить завършвам постройка,
выверщик проверител.
выверять проверявам.
вывесить окачам, афиширам ; тегля, пре¬
теглям ; изравнявам теглилка.
вывеска надпис, фирма, табела ; маска ;
претегляне.
вывести вж. вы в о д й ть.
выветривание проветряне ; изветряне.
выветривать, выветрить проветрявам ; из¬
ветря вам ; -ся изветрява се ; изчезва.
выветрившийся изветрял,
вывешеаиый окачен, изложен.
вывешивать вж. вывесить,
вывинтить, вывинчивать отвъртам, развин¬
тим.
вывих изкълчване.
вывихауть изкълчвам.
вывод извод, заключение ; извеждане, от¬
страняване ; преселване.
выводить изкарвам, изваждам, извличам ;
премахвам, очиствам, унищожавам ; из¬
веждам, правя извод; извъждам; в. н а
свёжую в д д у изкарвам му мръс¬
ните ризи на пазар.
выводка премахване на петна ; извеждане
кон на разходка
выводок птича челяд, пилци.
вывоз износ, експорт.
вывозйть изнасям, експортирам; превозвам
навън; избавям от затруднение; -ся пре¬
насям се; омърхолявам се.
вывозка изнасяне, откарване.
вывознбй йзносен, експортен,
выволакивать, выволочить извличам, измък¬
вам навън. *
выволочка извличане ; наказание, придру¬
жено с бой и дърпане за косите.
выворАчивать, выворочвть преобръщам, ка-
турвам обръщам наопаки (дреха); -ся
вж. вывернуться.
выв
— 47 —
выд
выворот обръщане: опако; в а в наопаки,
вывошить напосъчвам.
вывязать изплитам ; заработвам чрез пле¬
тене.
вывяливать, вывялить просушвам (риба),
выгадать, выгАдывать спечелвам, извличам
полза.
выгарки останки от горено; сгория.
выгатить покривам с фашини.
выгиб кривина; гръб, извивка (на свод).
выгибАвие прегъване, превиване.
выгибАть прегъвам, превивам ; -ся преви¬
вам се.
выглядеть, выглАжнвать изглаждам, оглеж¬
дам, изравнявам, излъсквам, полирам ;
гладя, ютюлдисвам, с иде рос вам.
выглаженный огладен.
выглодать изглозгвам, изгризвам.
выглядеть изглеждам, огледвам, избирам,
выглядывать, выглянуть поглеждам, показ¬
вам се.
выгнать вж. в ы г о п А т ь.
выгнуть прегъвам.
выгнутый изпъкнал, изпъкнат,
выговаривать изговарям, произнасям; за¬
пазвам си правото; мъмря, сгълчавам.
выговор произношение; мъмрене,
выговорить вж. выговаривать,
выгода полза, облага, печалба, изгода,
выгодный изгоден, полезен, печалбен.
выгои изкарване (стадо); пасбище, мера ;
преваряване, дестилация.
выгонка дестилация.
выговАть изгонвам, пропъждам, изкарвам ;
преварявам, дестилирам.
выгорАживать ограждам; опазвам, закрилям.
выгорАть, выгореть изгарям; изменям си
цвета (от слънцето); сполучвам(в нещо),
выгородить вж. выгорАживать.
выгравировать гравирам.
выгрАннвать, выгранить правя ръб.
выгреб изгребване; мястото, отдето се гре¬
бе; помийна яма.
выгребАть, выгрести изгребям; изравям, из¬
копавам.
выгружАть, выгрузить разтоварвам,
выгрузка разтоварване, стоварване,
выгрузнбй служещ за разтоварване,
выгрузчик разтоварван.
ВыгрызАть, выгрызть изгризвам, пробивам,
выгрязнить изцапвам с кал.
выгуливаться, выгулАться съвземам се, по¬
правям се.
выдавАть давам ; предавам ; екстрадирам ;
давам се за ; в. з А м у ж омъжвам ; в.
с головдй предавам; -ся подавам се,
стърча, изпъквам ; дава се.
выдавить, выдАвлнвать изстисквам, из¬
цеждам.
вмдАивать издоявам.
аыдАлблнвать издълбавам, изкопавам ; за-
учвам папагалски.
выдать вж. выдавАть.
выдача предаване; изплащане; екстрадиция,
выдающийся виден, личен, бележит,
выдвигАние изтъкване, избутване напред.
выдввгАть изваждам ; премествам пред;
изтъквам, изваждам на първо място ;
-ся изпъквам, напредвам, прогресирам.
выдвиженец, -женки работник, изтъкнат на
отговорна длъжност в органите на дър¬
жавното и стопанското управление; сту¬
дент, изтъкнат от учебните организации
за подготовка към научна дейност.
выдвижение изтъкване, избутване на първо
място, напредване.
выдвиженчество система за назначаване и
избиране работници на ръководни длъж¬
ности в органите на стопанското и дър¬
жавното управление.
выдвижной който се изтегля навън ; в.
А щ и к чекмедже.
выдвинутый изтъкнат.
выдвмнуть(ся) ВЖ. в ы д в и г А т ь (с я).
выдел дележ, делба; дял, част, пай.
выделать правя, изработвам, обработвам ;
щавя.
выделение отделяне; секреция ; отделяне
ненужното.
выделка приготвяне, изработване ; обра¬
ботка; щавене.
выделывать вж. выделать.
выделить отделям ; турям настрана ; изби¬
рам ; означавам ; давам всекиму часпа
му; отличавам ; -ся отличавам се ; отде¬
лям се.
выделка обработка, изработка,
выделывать изработвам ; обработвам ; вър¬
ша, правя; -ся изработва се, върши се.
выделАть(ся) вж. выделиться),
выдергать, выдёргивать изскубвам, измък¬
вам, откъсвам, изваждам, издявам.
выдержанность издържаност; спокойствие,
коректност, самообладание.
выдержанный издържан, последователен ;
-н о е в и н б старо вино
выдержать, выдерживать държа, издържам,
понасям, изтърпявам, отраявам; оставям
да отлежи.
выдержка извадка, цитата; самообладание,
выдернуть вж. выдёргивать.
выдирАть отдирам, смъквам, олющвам,
выдоить издоявам.
выдолбить издълбавам ; изучавам наизуст,
выдох вж. виды х.
выдохнуть издъхвам ; -ся изветрям се, из-
фирясвам.
выдра видра, самур.
выдрать вж. выдирАть; бия, тегля
(за ушите).
выдренок видричка, малкото на видра,
выдрессировать дресирам.
выдубить щевя, щавя.
выДувАлыцик работник в стъкларско про¬
изводство, който надува стъклените из¬
делия.
выд
— 48 —
вык
выдувАть надувам; издухвам ; изпивам (до
капка); изгасим (пещ); -ся отървем се
благополучно.
выдувка надуване, духане,
выдумать вж. выдумывать,
выдумка измислица, лъжа.
выдумщик, -щица изобретател; лъжец, клю-
кар, хвалопръцко.
выдумывать измислям, изнамирам; -ся из¬
мисля се.
выдуть вж. выдувАть.
выдых, -Авне нздишане.
выдыхАть издишам, изпарявам, изпущам
(дъх, газове); дишам; издъхвам; умирам;
-ся изветря, изпарява се; изтича (срок).
выедАть гризя, глождя, разяждам; изяждам,
введенный разяден; изяден,
выезд излизане (не пеш), заминаване,
выездить дресирам, обучавам (кон),
вь'кздка обучение, дресиране (на кон),
выездной служещ за отиване на гости, вън
от къщи.
выезжАть излизам, тръгвам (не пеш); за¬
минавам; местя се (на друга квартира),
выемка вадене, изваждане ; изрязка, из¬
вивка ; изземване, конфискуване, нала¬
гане възбрана; дълбей.
выемочный подлежащ на изземване,
выесть вж. выедАть.
выехать вж. выезжАть.
выжать изстисквам; повдигам тежест; по-
жънвам.
выждать вж. выжидАть.
выжелтить пожълтявам, боядисвам жълто,
выжечь вж. выжигАть.
выживАть преживявам, оцелявам; изместям,
пропъждам; прекарвам известно време,
выжига изпечен мошеник, измамник.
выжигА аие изгаряне, обгаря не.
выжигАть изгарям, правя белег с наже¬
жено желязо; горя, обгарям.
выжвдАнне очакване,
выжидательный очаквателен.
выжидАть очаквам; причаквам, дебяа.
выжнмАвве изстискване, изцеждане ; бавно
повдигане на тежести за опитване си¬
лата.
выжнмАть изстисквам, изцеждам; бавно по¬
вдигам тежести за опитване силата.
выжимка изстисканото, изцеденото ; пре¬
вземи а.
выжимки пръщини, джибри, остатъци.
выжимАтельиый изстисквателен.
выживать пожънвам.
выжитый изгонен, изхвърлен,
выжить вж. выживАть.
выжлец, -лица хрът.
выжрать опапвам; изядам средата на нещо,
вызвать викам, повиквам, извиквам ; по¬
канвам ; предизвиквам, докарвам, при¬
чинявам, възбуждам, пораждам; -ся пред¬
лагам си услугите.
вызвездить озвездява се, покрива се със
звезди.
вызволить, -Ать спасявам, освобождавам,
выздоравливать оздравявам, поправям се,
възстановявам здравето си.
выздоравливающий оздравяващ,
выздороветь вж. выздоравливать,
выздоровление оздравянс.
вйзелееить озеленявам, боядисвам зелено.
вьЪвмовать врезимувам.
выэиавАть, вызвать разузнавам.
вызов повикване ; сигнал за повикване по
телефон и др.; извикване на дуел; пред¬
извикване.
вызолачивать, вызолотить позлатявам,
вызолоченный позлатен.
вызревать, выпреть узрявам.
вызубривать, вызубрить зазубрим, научваи
папагалски; ощърбявам.
вызудить зазубрям.
вызывать вж. вызвать,
вызывающий предизвикателен,
вызябать измръзвам, загивам от студ,
выиграть, выигрывать спечелвам; получа¬
вам облага.
выигрыш печалба; добив, полза, пре¬
димство.
выигрышный печалбен, с премии,
выискать, выискивать търся, намирам, ча¬
кам (случай).
выйти вж. в ы х о д й Т ь.
выказать, выказывать показвам, излагам
на показ, проявявам, манифестирам,
выкаливать вж. выколоть.
выкапывать изкопавам, откоиавам, из¬
равям.
выкарабкаться, выкарабкиваться измъквам
се, отървем се от затруднение.
выкармливать отхранвам, отглеждам ; уго¬
явам.
выкат : г л а з А на в. изблещени очи.
выкатать оглаждам; заработвам от возене,
выкатить, выкАтивать изтъркулвам; в.
глазй изблещям, опулим очи.
выкать вийосвам, говоря на вие.
вЫкачать вж. в ы к А ч и в а т ь.
выкАчвваиве изпомпване.
выкАчнввть изпомпвам,
выкашлять изхрачвам, изплювам (с каш¬
ляне).
выкидывать изхвърлям; помятам; издигам;
правя нещо неочаквано.
вЫкидыш помятане; недоносче.
выкинуть вж. в ы к й д ы в а т ь.
выкипать, выкипеть изкипявам, извирам,
прекипявам.
выкипятить подлагам на продължително
кипение, изпарявам.
выкладка излагане, нареждане за показ;
изчисление, смятане; гарнитура (на дре¬
ха); инкрустация.
выклАдывать, выкласть изваждам навън,
разстилам; украсявам с обшивка; ско-
пявам.
ВЫк
— 49 —
В1ЬЛ
выклевать, выклевывать кълва, изкълвавам;
-ся излупва се.
выклАивать, выклеить облепям, излепям.
выклеймить поставям клеймо.
выклепать, выклепывать разковавам; клепя.
выкликАть, выклАкивать, выкликнуть извик¬
вам навън, извиквам по име (напред);
провиквам се.
выклививАиие постепенно намаляване дебе¬
лината на слой от руда, пясък и др.
выключатель ключ за електрически ток.
выключать, выключить изключвам, отстра¬
нявам, изхвърлям, премахвам, изпъждам;
прекъсвам действието на нещо.
выключая изключвайки, с изключение на,
изключая, освен.
выключение изключване.
выклянчивать, _выклянчить "изпросвам, из-
крънквам. *
выковАть, выковывать изковавам; изработ¬
вам, създавам.
выковыривать, -путь, -ять изчоплям.
выколАчквать, выколотить избивам (кол);
изтупвам; натупвам.
выколотка болт за избиване гвоздеи ; дър¬
во за разплескване гьон ; четириъгълно
дръвце за изравняване буквите на набор,
выколоть избождам, изваждам; къртя,
выколупать, выколупливать, -нуть откърт¬
вам, отчеквам.
выконопатить, -пАчивать затъквам с къл¬
чища, калафатя.
выкопать вж. вы кАпы ват ь.
выкоптить опушвам.
выкопченный пушен, опушен,
выкормить вж. выкАрмивать.
выкормок, выкормыш в къщи отхранено
добиче, без майка; храненик, храненица.
выкорпеть постигам с голямо залягане,
выкорчевать, -евывать изкоренявам,
выкорчёвыванье изкореняване,
выкосить покосявам.
выкрАдывать изкрадвам, изнасям (едно по
едно).
выкрАивать скроявам ; спестявам,
выкрасить вапцвам, боядисвам,
выкрасть вж. вы крАдыв ать.
выкрест, -ка покръстен друговерец,
выкрестить покръщавам.
выкрик провикване.
выкрАкввать, -нуть извиквам, изкрясквам ;
повиквам.
выкристаллизоваться, -двываться кристали¬
зирам се.
выкроить вж. выкраивать.
выкройка кройка, терк; мостра, образец
(за кроеж).
выкромсать изрязвам неумело, накълцвам.
выкрошить натрошавам.
выкруглить, -лять закръглям.
выкрутАсы заврънгачки, завракулки ; фио-
ритури; увъртвания; ловки телодвижения,
выкрутить вж. выкручивать.
выкручивание отърване, измъкване, изкопч¬
ва не.
выкручивать усуквам, извивам, извъртам;
изкълчвам; -ся отървем се, измъквам се,
откопчвам се.
выкрыть покривам напълно,
выкувырнуть катурвам, изтърсвам,
выкуковать изкукувам, предсказвам бъде¬
щето.
выкуп откупване ; откупни пари,
выкупать изкъпвам; -ся изкъпвам се.
выкупАть, выкупить откупвам, изкупвам,
изпокупвам.
выкупнйй бткупен, откупван.
выкупщик откупвач.
выкуривать, выкурить изпушваас; изпъж¬
дам ; преварявам.
выкусить изхапвам, изгризвам.
выкушать хапвам, пийвам.
вылавировать показвам се (лавирайки).
вылавливать издавям.
вылазка излаз, внезапно нападение от об¬
садените ; нападка ; разходка със ски.
вылакать излочвам, изпивам.
вылАмывать отчулвам, изкъртвам; изкълч¬
вам, навяхвам.
вылежать пролежавам ; -ся отлежавам си,
отпочивам си ; доузрявам.
вылезАть, вылезть излизам ; окапва, опада
(коса).
вылепить моделирам,
вылепка моделиране.
вылет отлита не; он был рАнен на
в. куршумът премина през тялото му.
вылетАть, вылететь изхвръквам, изтичвам,
изкачам бърже ; в. в т р у б у про¬
падам, фалирам.
вылёчавать, вылечить излекувам, изцеря¬
вам ; -ся излекувам се.
выливАнве изливане.
выливАть изливам ; -ся изливам се, прели¬
вам се.
вылизать, вылйзывать излизвам, облизвам,
вылинять меня си козината, изгубвам си
цвета, избелявам.
вылитый излян ; много приличен.
вылить вж. выливАть.
вылов улавят; количество на уловената
риба.
выловить вж. вылАвливать.
выложить вж. в ы к л А д ы в а т ь.
БЬ1лом откъртване, отчупване; откъртеното
място, пролом.
выкошать, -нть вж. вЫлАмывать.
выломка вж. вылом.
вылдщеииый излъскан, лустросан,
вылощить излъсквам, лустросвам.
вылудить калайдисвам, ганосвам.
вылуженный калайдисан, ганосан.
вькупить, -лять иялупям, обелвам (кора),
олющям, очушквам ; изблещям очи ; -ся
излупвам се.
4
выл
— 60 —
вып
вылущить очиствам от кората, олющвам,
обелвам; изваждам чрез операция.
вЫмазать намазвам ; измазвам ; изцапвам ;
-ся изцапвам се, намазвам се.
вымакать изтапям.
вымалевать, -свивать нашарвам без вкус,
боядисвам грубо.
вымалывать измолвам, изпросвам.
выманивать, выманить подмамвам; добивам
с измама.
вымарать, вымарывать заличвам, задраск¬
вам, зачерквам; зацапвам, омацвам.
выматывать измотавам ; разпилявам ; из¬
мъчвам.
вымачивать натапям, изкисвам ; -ся напи¬
кавам се.
вымащивать настилам, павирам,
вымелить натривам с тебешир,
выменивать, выменять разменявам, обме¬
ням, придобивам чрез размяна.
вымереть вж. вы мирйть.
вымерзать, вымерзнуть замръзвам; измръз-
вам (за растения).
вымеривать, вымерить, вымерать измервам,
вымесить омесвам, омисам.
вымести измитам,
выместить вж. в ы м е щ й т ь.
выметать измитам, помитам,
выметенный изметен, пометен,
вымётывать: в. п ё т л и обшивам илици,
вымешать омесвам, омисам.
вымешать отмъщавам, изкарвам си отдру-
гиго, отвръщам си.
вымирать измирам,
вымогатель, -ннца изнудвач.
вымогательский изнудвачески.
вымогательство изнудване.
вымогать изнудвам.
вымоина яма, трап, място, изровено от
водата.
вымокать, вымокнуть измокрям се ; изкис¬
вам ; прогнивам.
вымолачивать овършавам.
вымолвить издумвам, изричам, казвам,
продумвам, произнасям.
вымолить измолвам, изпросвам.
вымолот овършаване ; овършаното,
вымолотить овършавам.
выморозить измразямм; изсушавам (на
студ ; очистям със студ ; изтребвам със
студ.
выморозки алкохолни напитки, станали по-
силни от замръзването на влизащата в
техния състав вода.
выморить изморявам, погубвам, изтреб¬
вам; гася (вар).
выморочный безстопанствен имот (след
смърт без наследници).
вымостить настилам, павирам,
вымотать вж. выматывать,
вымочить вж. вымачивать.
вЫмпел раздвоен на края и дълъг флаг (на
кораб).
вымученный измъчен ; добит с напрегнати
усилия, не творчески.
вымучивать, вымучить изтръгвам чрез го¬
лямо настояване ; измъчвам.
вымуштровать вж. муштровать,
вымывать измивам; -ся измивам се.
вымисел измислица, лъжа, фантазия,
вымыть вж. вымывать,
вымышлеаный измислен, фиктивен,
вымышлять измислям,
вымя виме.
вынашивать вж. выносить,
вынестн изнасям.
вынизать, вынизывать обнизвам.
вынимать изваждам, измъквам, изтеглям,
вынос изнасяне (мъртвец); н а в. без право
да се пие там, дето се купува питието.
выносйть изнасям; претърпявам, пренасям,
отрайвам.
выноска изнасяне; бележка отдолу на стра¬
ницата.
выносливость издържливост.
выносливый издържлив, изтрайлив.
выношенный обмислен, зрял.
вынудить, вынуждать изнудвам; принужда¬
вам, заставям, накарвам.
вынужденный принуден, заставен,
вынуть вж. вынимать.
вынырнуть изкачам из водата ; явявам се
неочаквано.
выынюхать, вынюхивать изсмърквам (емфе);
подушвам, помирисвам, узнавам,
вынянчить отглеждам (дете).
выпад напад; нападка.
выпадать изпадам, изтърсвам се; вали; из¬
мирам ; отпадам; пада се, случва се.
выпадение падане, спаданн ; окапване.
выпазить издълбавам, правя дълбей.
выпйлзывать изпълзявам ; окапва (коса),
выпаивать разпоявам, изваждам, чрез раз-
появане ; отхранвам с поене.
выпал гърмеж, гръмване.
выпаливать, выпалить изгърмявам; изтърс¬
вам (дума); изгарям.
выпалывать изплевям, очистям от плевел,
выпаривание изпаряване.
выпаривать, выпарить попарвдм; изпаря¬
вам; запарям.
выпархивать изхвръквам, изпърпелквам.
выпарывать разпарям, изтръмбушвам ; на¬
бивам, набъхтвам.
выпас изпасване ; пасище,
выиасти изписвам.
выпасть вж. выпадать.
выпахать, выпахивать изоравам ; печеля с
оран ; изравям ; изтощавам.
выпачкать нацапвам, оплесквам; -ся изцап¬
вам се, омърсявам се.
выпаять разпоявам, изваждам чрез раз-
появане.
выпевать изпявам; заработвам с пеенн;
казвам право в очите.
выпекать изпичам, опичам.
вып
— 51 —
ВЫП
выпестовать отглеждам (дете),
выпеть вж. выпевйть.
выпечка изпичане ; изпеченото,
выпечь вж. выпекать.
выпнвАла любител да си пийне, пияч,
выпивать изпивам, изсушавам (чаша) ; по-
сръбвам, попийвам. ‘
выпивка ппйване, гуляй; питиета,
выпивши пийнал.
выпаливать, выпилить режа, нарязвам (с
трион); заработвам с рязане.
выпирать изпъквам, издавам се , напъвам,
изтиквам, изтласквам.
выписать вж. в ы п й с ы в а т ь.
выписка изписване, абониране; извлечение;
кратък извод ; цитат ; описване.
выписнАй изписан от някъде.
выпНсывать преписвам, правя извлечени) ;
грижливо написвам; изписвам, абони¬
рам; заличам; изключвам ; -ся изписвам
се, излизам, напущам.
выпнсь извлечение от документ,
выпить вж. вы пивАть.
выпахивать, выпихнуть изтласквам, изхвър¬
лям.
выплавить, -лйть плавя, разтопявам (отде¬
лям метала от рудата).
выплавка плевене, разтапяне.
выплавок кюлче, късче стопен от рудата
метал.
выплакать изплаквам; изпросвам със съл¬
зи ; в. глаза повреждам си очите от
плач ; -ся наплаквам се.
выплата изплащане,
выплатить, выплачивать изплащам,
выплаченный платен, изплатен.
выплевать, выплёвывать изплювам, из¬
храчвам.
выплескать, -нуть, выплёскивать нзплиск-
вам, изплнчквам, разливам.
выплести, выплетать отплитам, разплитам ;
оплитам, изплнтам ; заработвам с пле¬
тене.
выплутаться измъквам се, отървам се.
выплывать, выплыть изплувам, изплавам,
выплнвок нарастък, буца на дърво,
выплюнуть изплювам.
выплясать заработвам с игра,
выплясывать танцувам, играя,
выпоить отхранвам с поене,
выполаскивать изплакнувам, оплакнувам.
выползать, выползти изпълзявам, излизам
навън ; окапва (коса).
выползок хвърлена кожа (на насекомо,
въсеница, змия); червей.
выполировать отполирвам.
выполнение изпълнение, изпълняване,
выполнймый изпълним, реализуем,
выполнйтель, -нипа изпълнител.
выполнить, -йть изпълнявам, извършвам,
осъществявам, реализирам; напълним.
выполоскать оплакнувам, правя гаргара,
выполоть вж. в ы п А л ы в а т ь. ..
выпользовать изцерявам, излекувам,
выпорок отпрано парче.
выпороток недоносче, извадено от корема
на майка си (най-често за северен елен).
выпороть разпарям ; набивам,
выпорхнуть изхвръквам, изпърперквам.
выпот ексудат.
выпотеть изпотявам се.
выпотрошить изкормим.
выправить вж. выправлйть.
выправка поправка; стройност на фигурата,
выправлйть изправям, поправям, оправям ;
-ся изправям се, поправям се.
выпрастывать изпразвам; изваждам,
выпрашивать изпросвам, измолвам,
выпревАть, выпреть изгнивам; изпаря¬
вам се.
выпровАжгвать, выпроводить нзпровождам,
изпъждам.
выпрокйдывать, выпроквдвуть прекатурвам,
гаврътвам, преобръщам, изтърсвам.
выпросить измолвам, нзпросвам; -ся из¬
молвам се.
выпростать изпразвам ; изваждам,
выпрошенный изпросен.
выпрыгивать, выпрыгнуть изскоквам, скок-
вам.
выпрыскать, выпрыскивать, выпрыснуть нз-
пръсквам, изплисквам.
выпрягать разпрягам, отпрягам, изпрягам.
выпр дать нзпридам; заработвам с пре¬
дене.
выпряденный изпреден,
выпряженный изпрегнат.
выпрямитель уред за превръщане промен¬
ливия електрически ток в ток само в
една посока.
выпрямить, -лйть изправям (изкривено); -ся
изправям се.
выпрямление изправяне,
выпрясть вж. выпрядАть,
выпрячь вж. выпрягать.
выпугивать, выпугнуть подплашвам, изгон¬
вам с подплашване.
выпукло изпъкнало, издуто, релефно,
выпуклость изпъкналост, издутост.
выпуклый изпъкнал, релефен, издут,
выпуск пущане ; изпущане ; пропуск ; еми¬
сия, издаване ; свитък; випуск; издадена
част на здание ; обшивка, поръбване на
дреха; паша.
выпускать пущам, изпущам, пропущам,
отпускам, изваждам, изкарвам, издавам
(вестник, книга).
выпускник последнокласник.
выпуск нйй: в. экзамен последен из¬
пит ; в. клапан клапа за изтичане ;
-нАя яйчнгца пържени яйца (цели),
выпустить вж. выпускать.
выпутать, выпутывать размотавам, откоп¬
чавам; отървавам; -ся отървам се.
вьшучнвать, -ть издувам, изпъчвам; в.
глазА опулям очн.
вып
— 52 —
ВМС
выпушить обшивам с кожа,
выпушка кожена обшивка на дреха,
выпущенный пуснат, освободен.
выпытать, выпытывать изпитвам, разпит¬
вам, изтръгвам признание.
выпь воден бик (птица).
выпиливать, выпялить (■лаза) опулвам
очи.
выпятить, выпячивать излъчвам ; изтиквам
заднешком.
вырабатывать, выработать изработвам,
свършвам, произвеждам ; заработвам.
выработка изработване, изработка ; изра¬
ботеното; място, използувано за изкопа¬
ване руда.
выравнивать изравнявам, уравнявам; -ся
изравнявам се.
выравнивание изравняване, нивелиране,
выражать изразявам, изказвам ; -ся изказ¬
вам се, намирам израз ; псувам.
выражение израз, начин на изказване,
выраженный изразен, подчертан, пронон-
сиран.
выразитель, -вица изразител, тълкувател,
выразйтельно изразно, характерно,
выразительность изразност, изразителност,
выразительный изразителен, енергичен,
выразить вж. выражать,
вырастать, вырасти израствам, пораствам ;
появявам се, възниквам,
вырастить вж. выращивать,
выращивание отглеждане, отхранване.
выращивать отглеждам, отхранвам.
вырвать(ся) вж. в ы р ы в и т ь (с я).
вырез изрязване, срязване,
вырезать вж. вырезывать,
вырезка изрязване ; изрязка, отрязка ; ри¬
бица (месо).
вырезндй изрязан, отрязан ; марангозлия.
вырезывание изрязване, отрязване,
вырезывать изрязвам, отрязвам; гравирам,
издълбавам ; изкалам.
вырешить решавам, разрешавам,
вырисивывать изрисувам, грижливо рису¬
вам; -ся показвам се, поличавам, изпък¬
вам.
выровнять вж. выравнивать,
выродиться . израждам се, дегенерирам,
выродок изрод, недоносче.
вырождаться израждам се, дегенерирам,
вырождающийся израждащ се, дегенери¬
ращ.
вырожденец дегенерат,
вырождение израждане, дегенерация,
вырожденческий дегенеративен,
выронить изтървам, изпущам.
вырост отрастък, нарастък.
выруб рязка, дялано място ; сечище,
вырубать, вырубить отрязвам, отсичам ;
изсичам; издялвам.
вырубка сечене, изсичане; рязка; изсечено
място; сечище,-
вырубщик изсеквач, дървар.
выругать изругавам, нахоквам, напсувам,
выручать, выручить избавям, отървавам;
придобивам, изкарвам.
выручка получка ; помощ; избавление,
отърване [приходйть на - ку ид¬
вам на помощ.
вырывание издърпване, изтръгване,
вырывать отскубвам, изтръгвам ; изравям;
-ся изтръгвам се, отървам се; изпуша
се (дума); изравя се.
вырыть изравям, изкопавам.
вырядить, выряжать нагиздям, наконтям ;
-ся наконтвам се.
выряженный нагизден, наконтен.
высадить вж. выса живать.
высадка слизане, излизане на суша ; пре-
саждане.
высаживать свалям на брега ; изкарвам,
стоварвам, свалям ; пресаждам ; изкърт-
вам с силен удар ; уволнявам, прогон¬
вам, давам му пътя.
высадок пресадено растение.
высаливать, высалить намазвам с лой, из-
мазнявам.
высасывать изсуквам ; изсмуквам,
высачивать изтакам, пущам му сока,
высверливать, высверлить провъртам, про¬
бивам, продупчвам (с свредел).
высвистать, -еть, высвистывать изсвирвам;
освирквам; заработвам с свирня ; по¬
виквам с изсвирване.
высвободить, -ждать освобождавам ; -ся
отървам се.
высвобождение освобождение, отърване.
высев посев ; количество на посятото,
высевать посявам ; пресявам.
высевки отсевки, трици.
высевок малко парче засята земя,
высеивать вж. высевать.
высекать изсичам, издълбавам, гравирам ;
секвам (огън).
выселенец, -ка изселник, преселник,
выселение изселване, изгонване,
выселить вж. выселять.
выселок поселище (от преселници),
выселить изселвам ; -ся изселвам се.
высемениться изронва се (за зряло расте¬
ние).
высеребрить посребрявам,
высечка рязка, ваене ; замба. *
высечь вж. высекать; набивам, из¬
тупвам.
высеять посявам ; пресявам.
высидеть проседявам; измътвам, излуп-
вам ; добивам с дълго седене ; -ся пазя
стаята.
высидка излупване, инкубация ; затвор,
высажаваaве излупване, инкубация.
высиживатЦся) вж. в ы с и д е т ь (с я).
вЫсеенть посинвам, боядисвам синьо,
выситься издигам се, стоя на високо ; въз*
гордявам се, надувам се.
выс
— 63 —
ВЫС
выскабливание изстъргване; кюртаж.
выск!бливать изстъргвам, изтърквам, из¬
тривам,
высказать, высказывать изказвам, излагам;
-ся изказвам се.
высказывание изказване, проява, съжде¬
ние, мнение, изявление.
выскакать обгонвам при надпрепускване ;
добивам с надпрепускване.
выскакивать изкоквам, излизам навън ; на¬
тъквам се на ; появявам се неочаквано,
выскйльзивать изплъзвам се, измъквам се.
выскоблить вж. выскабливать.
выскользать, выскользнуть вж. выс ка-
льзывать.
выскочить вж. выскакивать,
выскочка парвеню.
выскребать, выскрести изчегъртвам, из¬
стъргвам, огрибвам.
высланный заточен, интерниран,
выслать вж. высылать.
выследить, выслеживать проследявам, ула¬
вям дирите.
выслеженный проследен.
выслуга изслужване, изслужено времм;
заслуга ; за -у лет за прослужени
години.
выслуживать, выслужить изслужвам; -ся
дослужвам ; напредвам по служба чрез
фаворизация.
выслушать, выслушивать изслушвам, пре-
слушвам.
выслушивание преслушване.
Высмаливать насмолявам, натърквам с
смола.
высматривать изглеждам, оглеждам, на¬
блюдавам тайно.
высмёнвать осмивам.
высмолить вж. высмаливать,
высморкаться изсеквам се.
высмотреть вж. высматривать;
сглеждам си, харесвам си.
высовывать издавам, подавам (навънн; из-
плевям ; -ся издавам се навън, подавам
си главата.
высакнй висок, голям, горен, знатен,
высоковальтный свързан с токове от ви¬
соко напрежение.
высокомерничать държа се високомерно,
высок)нько много високо.
высокопарно надуто, превзето,
высокопарность надутост, превзетост.
высокопарный надут, превзет,
высокорослый едър, висок,
высокоторжественный най-тържествен.
высокоумный който се мъчи да се покаже
много умен.
высокочтимый многоуважаем,
высолить насолявам добре,
высосать изсуквам ; изсмуквам,
высот) височина, възвишение, връх,
высотомер уред за измерване висотата,
высохвуть вж. высыхать.
высохший пресъхнал ; изсъхнал, сбръчкан
от старост.
высоченный много висок.
высочить изтикам, карам да си пусне сока,
выспаривать вж. выспорит ь,
выспаться наспивам се.
выспевать, выспеть узрявам,
выспорить спечелвам в спор, на облог,
выспрашивать разпитвам, разузнавам,
выспренность в^:зв1^1^€^мн^о^тг; надутост.
выспренный издигнат, висок, възвишен;
надут.
выспросить вж. выспрашивать,
выставить вж. выставл)т ьЛ
выставка изложба.
выставл)ть излагам ; изтъквам, показвам,
предлагам, поставям, доставям ; изпъж¬
дам, прогонвам ; строшавам с удар.
выставвОй вадещ се, подвижен,
выставочный изложбен.
выст)ивать престоявам, устоявам, спечел¬
вам с дълго стоене ; -ся губя или печеля
някои качества (сила, вкус, зрялостт;
отдъхва си (за кон).
выстегать, выстёгивать обшивам от двете
страни ; нашибвам.
выстилать постилам, настилам,
выстирать изпирам.
выстлать постилам, настилам,
выстоять вж. выстаивать,
выстрадать изпашам, изтеглям, претърпя¬
вам ; добивам с дълго страдание.
выстраивать построявам, издигам, напра¬
вим ; строя, нареждам ; -ся строя се.
выстрел изстрел, гръмване, гърмеж,
выстрелить изстрелвам, изгърмявам,
выстригать, выстричь остригвам; -ся остриг¬
вам се.
выстрогать рендосвам.
выстронть(ся) вж. в ы с т р ) и в а т ь (с я).
выстрочить изшивам зад игла,
выстругать, выстругивать рендосвам,
выстручиться пущам чушки.
выстуживать изстудявам.
выстукать пречуквам, перкутирам ; преда¬
вам ритъм, мелодия с почуквания ; чрез
условни почуквания се сношавам с дру¬
гари по затвор.
выстукнванне пречупване, перкутиране.
выступ издадина, изпъкналост.
выступать, выступить излизам i ред събра¬
ние, вземам думата, държа реч ; изстъ-
писвам се, тръгвам, настъпвам ; изпък¬
вам, издавам се напред; излизам, напу¬
щам.
выступление излизане, тръгванн ; вземане
думата, държане реч ; акция.
выстывать, выстыть силно изстивам,
высудить, высуживать добивам чрез съд.
высунуть вж. в ы с б в ы в а т ь.
высучивать усуквам, извивам ; заработвам
с сучене, увиване ; издърпвам.
высушивание изсушаване, сушене.
ВМС
— 54 —
ВЫХ
высушивать, высушить изсушавам,
высчитать, высчитывать пресмятам, пре¬
броявам.
высший висши, по-висок, най-висок ; -ш а я
мера наказания смъртно наказа¬
ние.
высылать изпращам, пращам, изпровож-
дам ; издавам напред ; заточвам, интер¬
нира м.
высылка пращане, изпращане ; заточение,
изгнание.
высыпать изсипвам, изтърсвам; изрива се;
-ся изсипва се; насипвам се.
высыхать изсъхвам.
высь височина.
выталкивать, вытолкать изтласквам, из-
блъсквам.
вытанцовываться: дело не -ет ся ра¬
ботата не се нарежда.
вмтАплнвать затоплям ; стопявам,
вытаптывать отъпквам, изтъпквам.
вытарАщивать. вытаращить ококорим, опу-
лям очи.
вытаскать, вытаскивать измъквам, изтег¬
лям, извличам, смъквам ; крада.
вытАчивать изстругвам ; изострям, източ¬
вам ; изгризвам.
вытачка шев откъм опакото на дреха,
выпашить вж. вытаскивать,
вытвердить, вытверживать научвам на¬
изуст.
вытверженный заучен.
вытворять правя нещо странно ; в. глу¬
пости върша глупости.
вытекАть изтичам; произтичам ; произ¬
лизам.
выперебить изскубвам.
выпереться) вж. вы ти р i т ь (с я).
вытерпеть изтърпявам, изпащам, издържам,
вытертый изтъркан, изтрит, охлузен,
вытесать вж. вытёсывать,
вытеснение изместване, изтласкване,
вь1теяаетс, -пйть изблъсквам, изтласквам,
вытёсывать издялвам, одялвам.
вытечь вж. вытекать.
вытирАть изтривам, обърсвам, очистям;
-ся изтривам се, обърсвам се.
вMтасеатс, -иуть, -нять отпечатвам,
выткать изтъкавам ; придобивам с тъкане,
вытолкать, -нуть изтласквам.
вMтопатс затоплям ; стопявам ; -ся затоп¬
лям се.
выхтопки пръжки (от топено),
вытоптать стъпквам.
выторговать, выторгдвывать спечелвам от
търговия ; получавам отстъпка, намале¬
ние (в цена).
Выпоченный правен на струг ; изтдчен ;
с л б в н о в. правилен, с тънки строги
ли-гчи.
оточить вж. вытачивать.
выточка изстругванн ; наточване ; черво¬
едина.
выправить, вытрАвливать, -лйть изтребвам,
отравям ; опасвам, отъпквам ; разяждам
(с течност).
вытравабй разядлив.
вытрАливать, вытралить улавям във во¬
дата (мина).
вытрамбовать трамбувам, оглеждам с трам-
буване.
выхтребовать изисквам, получавам по иска¬
не, заставям да се яви.
вытрезвитель изтрезнител (санитарно-меди¬
цинско заведение за отвикване от пиян¬
ство).
вьlтрe8ватс, -лять правя да трезнее; отвик¬
вам от пиянство; -ся отрезнявам.
вытрезвление отрезняване,
выхтрепать очуквам, мъна.
вытрескать изцуцвам, изпивам жадно,
выхтровть утроявам ; три пъти преварявам
ракия ; три пъти преоравам.
вытрусить изтърсвам, изтръсквам.
вытрясАть, вытрясти изтърсям, отръсвам.
вытряхАты, вытряхивать, вытряхнуть из-
тръсвам, изтупвам.
вытурить изпъждам, натирям, давам му
пътя.
иыть вия, плача, рева ; бучи, фучи.
вытьё виене, реване.
вытягивать протягам, изтягам ; изтеглям ;
изсмуквам ; издържам ; -ся протягам се,
изтягам се ; изправям се ; поддава се.
вытяжка сок, екстракк ; войнишка стойка,
държане.
вытяжняй извлечен, екстрактен; служещ за
изсмукване.
вMтяеуть вж. вытягивать.
вынудить, выуживать хващам с въдица, из-
лавям ; измъквам с хитрост.
выхутюжить изглаждам, ютюлдисвам.
выученик ученик, последовател.
выучивать, выучить научвам ; изучвам (ня¬
кого).
выучка изучване, умение [придобито с
учене.
выфрантиться изконтям се.
выхАживать отглеждам; отървам от болест,
вывяливать, выхвалять разхвалвам, пре¬
възнасям.
выхватить, выхватывать изтръгвам, измък¬
вам, изваждам.
выхлебать, -иуть изсърбвам.
выхлестать, -нуть нашибвам; изплисквам.
выхлопотать издействувам.
выход изход ; излизане ; появяване ; тръг¬
ване; изселване; издание; вход (в къта)
выходец бежанец, пришелец, преселенец,
емигрант.
выхбдит излиза, оказва се, така че, следо¬
вателно, значи.
выходить отглеждам ; правя да оздравее,
выходя™ ивлизам ; напущам (къща) ; из¬
черпва се, свършва се, изхарчва се ;
оженвам се ; излизам от печат ; оказва
вых
— 66 —
выя
се; става; в. в люди правя добра ка¬
риера ; в. э А м у ж омъжвам се ;
выйти ив доверенности из¬
губвам доверие; в ы й г и в о ф и ц ё-
р ы ставам офицер; выйти из за
обеда ставам от трапезата.
выходка неочаквана груба, дръзка по¬
стъпка.
выходанк работник или служещ в своя по¬
чивен ден.
выходабй йзлазен, свободен ; в. день
свободен от работа ден ; я с е г 6 д н я
в. днеска съм свободен, днес не съм на
работа; -нбе посббие пособие при
напуща не на работата; -н А я роль
роля на фигурант.
выходящий излизащ,
выхолеваый грижливо отгледан,
выхолить отглеждам грижливо,
выхолостить скопявам.
выхолощенный скопен.
выхухоль вихухол, мускусен плъх,
выцарапать, выцарапывать надрасквам ; из-
драсквам; с усилия добивам, изкрънквам.
выцвести, выцветАть ирецъвтявам ; изгуб¬
вам. изменям си цвета.
выцветший избелял, изгубил цвета си.
вь'щедить, выцеживать наточвам (вино, би¬
ра) ; изсмуквам.
вычАливать, вычалить изкарвам от водата
и привързвам на брега (лодка).
вычекАннвать, вычеканить насичам (пари);
говоря ясно, разделно.
вычёркивать, вычеркнуть зачерквам, за-
личвам.
вычернить почерням, боядисвам черно,
вычерпать, -нуть, вычерпывать изчерпвам,
вычертить начертавам.
вычерченный начертан; с тънки очертания,
вычесать, вычёсывать изчесвам, реша ; вла¬
ча (вълна).
вычески косми, паднали при чесано; дреб
(от влачене коноп, лен).
вычесть изваждам; удържам (сума),
вычет спадане, удръжка, отбив.
вычинить изкърпвам,
вычисление изчисляване, пресмятане,
вычислитель пресметач; който обработва
цифровия материал; сметачна машина.
вычислительный занимаващ се с изчисля¬
ване.
вычислить, -лйть изчислявам, пресмятам,
вычистить очиствам; уволнявам от служба
или изключвам от организация; -ся очи¬
стим се.
вычгтАемое изважданото,
вычитйние изваждане.
вычитать, вычитывать изчитвам, прочитам,
намирам в четеното; при четене попра¬
вям ръкопис (за печат).
вычитка читка на ръкопис (за печат),
вычищать очиствам, чистя.
вычищенный очистен.
вычурно по един изискан маниер,
вычурность маниерность, неестественост,
превзетост.
вычурный неестествен, превзет, маниерен.
вычухаться изтрезнявам; ок опитвам се.
вышагать, вышагивать, вышагнуть преми¬
навам известно разстояние с размерени
стъпки.
вышАрнвнть, вышарить претършувам.
вышвыривать, вышвырнуть изхвърлям на¬
вън, прогонвам.
выше по-горе, по-високо, повече; над.
вышелушивать, вышелушить изчушквам,
олющим от шушлюшката.
вышеназванный гореспоменатия.
вышеознАчеииый гореозначения, гореказа¬
ния.
вышепоименованный гореспоменатия,
вышеприведенный горенриведения.
вышестоящий по-горен.
вышеуказанный гореказания, горепосоче¬
ния.
вышеупомянутый гореспоменатия.
вышибАла нахал, грубиян.
вышибание разбиване, изкъртване (врата,
прозорец).
вышибАть, вышибить разбивам, изкъртвам;
изтласквам, прогонвам, изключвам.
вышивАнье везане, бродиране.
вышнвАль, -щнна бродерист.
вышивАть бродирам, везя, извезвам ; зара¬
ботвам с бродиране.
вышивка бродерия.
вышнвиОй бродиран,
вышить бродирам,
вышитый бродиран,
вышка пристройка над здание; кула за
наблюдение.
вйшколить дресирам, дисциплинирам,
вышлифовать, вышлифовывать шлиф у вам,
изглаждам, научвам на благовъзпита-
ност.
вышмйгивать, вышмигнуть изкачам незабе¬
лязано, измъквам се.
вышпАривать, вышпарить попарвам, обли¬
вам с вряла вода.
выштукатурить, выштукатуривать измазвам,
варосвам.
вышутить, вышучивать осмивам.
выщелАчнвать, выщелочить изпирам, кисна
дрехи в лишня.
вй щербить нащърбявам.
выщербленный нащърбен.
выщипать, вышйпывать изскубвам, оскуб-
вам.
выщупать, выщупывать опипвам,
выя врат, шия.
выявнть(ся) вж. в ы я в л А т ь (с я),
выявление разкриване, проявление,
выявлять откривам, показвам, правя оче¬
видно, проявявам ; привеждам в извест¬
ност ; разобличавам; -ся откривам се,
ставам явен, проявявам се.
выя
— 66 —
ГАЙ
выяснён! е изяснение, обяснение,
вымснить, выяснять изяснявам, обяснявам ;
-ся изяснявам се, обяснявам се.
вьюга снежна буря, фъртуна.
вьюк товар, денк, бала, вързоп,
вьюн змийорка ; много подвижен човек,
вьюнок телеграфче (цвете),
вьюрдк чинка (птичка),
вьючить товаря, свързвам денкове,
вьючный товарен ; - н о е сед лд самар ;
- н а я лбшадь товарен кон.
вьюшка капак, похлупак на печка,
вьющийся виеш се ; къдрав (за коса); пъл¬
зящ (за растения).
ВЗО Всесъюзно електротехническо обеди¬
нение.
вяжущий свиващ, стягащ ; стипчав.
вяз бряст.
вязАльный плетачен ; - н ы е с п йц ы ку¬
ки 9а плетене.
вязАаьшнк, -щнца сноповръзвач ; плетач,
вязАака снопче, вързоп, наръч.
вязаный плетен.
вязАнье плетене ; плетено нещо; връзване,
вязАть свързвам ; плета ; -ся : что-то
не вяжется одно с другим
някак не върви едното с другото,
вязяга вж. в и з й г а.
вязка свързване ; плетене ; връзка, въже,
вйзкнй жилав, леплив, лепкав ; клисав ;
мочурлив.
вязкость жилавина ; лепкавост ; мочурли-
вост.
вязнуть потъвам, затъвам ; загазвам.
вязовый брястов.
вйзчнк свързвач.
вязь старовремско писане с преплетени
букви.
вЯкать говоря неясно, дърдоря глупости,
вяление сушене
вяленый сушен, приготвен чрез сушене;
- о е мйсо сушено месо,
вялить суш) (на въздух или слънце),
вяло отпуснато, без енергия. -
вялость увехналост, посърналоот; отпус¬
натост, заспалост.
вялый увехнал, посърнал ; отпуснат,
вйнуть вехна, по^рнувам, отслабвам, от¬
пускам се; т а к что уши -нут че
не мога да го слушам.
вйтичи староруско племе, живущо край р.
Ока.
вяхирь гривек, голдуп (гълъб).
вящшнй по-голям, най-горен ; к - шей
р ) д о с г и за най-голяма радост.
Га хектара (съкратено от гектаре).
ГаАга Хага.
Гавйи, ГавЯйские острова Хавай, Хавай¬
ски острови.
тЯванский п^стенищ^,
гАвань п^станидо,
гАвкать, -вуть лая, джавкам.
гагара гмурец (птица).
гад земноводно, пълзящо животно ; гад,
долен, отвратителен човек.
гадальщик, -щица, -ка гадател, врач, баяч,
гледач, отгатвач, хиромант.
гадАние врачуване, баене, гледане, отгат¬
ване, хиромантия.
гадЯтельный предположителен, проблема¬
тичен.
гадЯть гадая, отгатвам, гледам, предвиж¬
дам, предполагам, мисля.
гАдина гадина, сволоч.
гАдить мърся, цапам, калям ; развалям,
обезобразявам ; причинявам погнуса, от¬
вращение.
гАдкий,лошав, мръсен, противен, омразен,
геоЭ8HГбёзобразен.
гадлйвость гнусливост, гадливост.
гадлявый гнуслив, гадлив.
гАдный гаден, мръсен, отвратителен,
гАдость мръсотия, отвратителност, ееnея-
стойност.
гадюка змия, усойница.
гАер смешник, комедиант, карагьозчия, па-
лячо, шут.
гАерство смехотворство, палячество.
гАерствовать правя каеагьозчилъци, коме¬
дии, шегувам се.
гАечный вж. г)йка.
гАже па-мръсен.
газОль газела ; арабско любовно стихотво¬
рение.
газОта вестник.
газОтчяк, -чяца вестникар, журналът;
вестнико п рода вец.
газАровить газирам, насищам с въглена
киселина.
газированный газиран, наситен с въглена
киселина.
газифицировать добивам газ от нещо ; пре¬
хвърлям на газово топливо.
газобаллдн балон с газ.
гАзовый газов.
газокаляльный нажежаващ с газ.
газоём резервоар за газ.
газомет газохвъргачка, уред за изхвърляне
задушливи газове.
газЯн чим, морАва.
гА9оосвешеняе газово осветление,
газоубежище скривалище от задушливи
газове.
Гайтя Хаити.
гайдА I хайде I
гайдамАк украйнски казак-въстаник про¬
тив иоляците в 17 и 18 в. ; конник от
украйнската национална Армия по вре¬
мето на Директорията и на петлюров-
щината.
гайдамАчина въстаническо движение в
Украйна (17 и 18 в.) против поляците.
гайдрёп въжето, изхвърляно от аеростат
при спущането.
ГАЙ
— 57 —
ГЕЛ
гайдук хайдутин ; слуга (унгарски) ; дън-
галак.
гАйка желязна халка ; манка у витло, жен¬
ска бурма.
гак добавка, в повече.
галантерейный манифактурен, галантериен,
галаuтерейшек галантераст, манифактур-
джая.
галантерея галантерия,
галдеж глъчка.
галдеть шумя, кряскам, говоря с висок
глас.
галера вид кораб ; принудителен труд на
престъпници като гребци на такъв ко¬
раб.
галерка театрална галерии; публиката в
театрална галерия.
гАлечнак конгломерат.
галиматьи галаматия, безсмислица, нераз¬
бория.
галАпом в галоп, много бързо.
гАлочий гарджешкв, чавкин.
гАлочка гардже, чавче.
галс въже за разперяне платната на ко¬
раб ; насока.
гАлстук връзка, вратовръзка.
гАлстучек вратозръзчаца.
гАлка гарга, чавка ; главня (летяща в вре¬
ме на пожар).
галлере * галерия,
галлюцинировать халюцинирам,
галмей цинкова руда.
галопировать ездя галоп ; препускам,
галун ширит, галон.
галченок чавче, гардже.
гальванизировать галванизирам.
гальвАно отпечатък от клише или от гра-
вюоа чрез галванопластика.
гАлька дребни кръгли камъчета, чакъл,
гам глъчка, крясък, врява, гюрултия.
гамАк хамак, люлка.
гандакАп надбягване ; уравняване на сла¬
бите участници в спортно състезание
чрез предоставянето им някои предим¬
ства.
гантель гимнастическа гиря,
гарантийный гаранционен, -
гарантировать гарантирам.
гарАнтня гаранция, поръчителство,
гардемарин морски кадет,
гардеробщик гардеробаер.
гардина перде, завеса,
гарем харем.
гАрмать, -нуть грача, изкрясквам с все сила,
гармонизировать хармонизирам, нагласям
тонове.
гармоника хармония ; хармоника,
гармонировать хармонирам, съм в съгласие
с нещо.
гармонйст хармонаст.
гармАниум фисхармония.
гармонический хармоничен, съзвучен, бла¬
гозвучие.
гармония хармония, съзвучие, благозвучие:
хармоника.
гармАнь, -шка хармоника.
гАраец мярка (за жито) 3*2 литри,
гарнир гарнитура (на гозба).
гарнитур компллкк ; асортимент,
гарный предназначен за горене.
гарпун харпуна ; метателно копие (за ло¬
вене китове).
гарус вид груба вълнена прежда ; внд па¬
мучен плат, на пипане приличен на въл¬
нен.
гарцовАть яздя сърчено на кон, кърша се,
перя се (на коня).
гаршнеп малка бекасина, глухарче.
гарь . миризма от изгорено ; пахнет
гарью мирише на изгорено.
гасИльник калпаче за гасене лампи, фене¬
ри, свещи.
гасить гася, огасям.
гаснуть огасвам : изчезвам,
гастролировать гастролирам,
гастрономический деликатесен,
гатВть слагам фашана.
гать път, настлан с фашина.
гауптвахта хауптвахт ; арестно помещение
за военни ; караулен пост в крепости.
гашение гасене.
гашеный гасен.
гашетка спускова пружинка, тетак.
гашВш хашиш.
гащивать гостувам (многократно),
гвалт крясък, глъчка.
гвардеец военен, служещ в гвардия,
гвоздарный гвоздарски
гвоздарня гвоздарная, гвоздарска рабо¬
тилница.
гвАздак гвоздейче.
гвоздика каранфил.
гвоздИльный гвоздеи,
гвоздильщик гвоздар.
гвоздИчный каранфилен.
гвоздодёр клеща за гвоздеи
гвоздь гвоздей, пирон ; в атом г. во¬
проса тук е ядката на въпроса; и
никакйх - ё й ! и нищо друго, ни¬
какви възражения !
гвоздянАй гвоздеи.
где де ; г. - н и б у д ь, г. - л й б о. г. - т о
някъде, някъде са, къде да е.
где-где тук-таме.
гегемония хегемония,
гей ! хей !
Гейне Хайне,
гекатомба хекатомба,
гексаметр хексаметър.
гексабдр хексаедър.
гектар хектар.
гектографировать хектографирам.
гектолВтр хектолитър.
гелертер книжно-учен човек,
гелертерство голяма ученост.
гелай хелий.
ГЕЛ
ГИП
геликоптёр хеликоптер, летателен апарат,
вдигащ се в въздуха вертикално.
гелиогравюра хелиогравюра, фотогравюра.
гелногрАф хелиограф.
гелиоскбп хелиоскоп.
гелиотроп хелиотроп (растение, минерал,
геодезически уред).
гелиоиевтрйзм хелиоцентризъм.
Гёльсянкн Хелсингфорс.
гемисфёра полукълбо, полушарие,
гемоглобйн хемоглобин.
геморондальвый хемороиден.
геморбй хеморой, маясъл.
гемофилия хемофилия.
гсвер-тлизйровать обобщавам, простирам
върху други явления и факти.
геиерАльпый генерален, общ.
генеральствовать генералствувам ; държа се
властно, началнишки.
генергдия поколение ; електромагнитни ко¬
лебания в антената, произлизащи извън
предаването и създаващи пръщение в
радиото.
геиерйровать подхвърлям се на генерация
(електромагнитни колебания в антената).
гениАльничать гениалнича, държа се или
говоря за себе си с важността на гений.
Гёнрих Хайнрих.
геясёк генерален секретар,
геясовёт генерален съвет.
Геят Ганд.
Генуя Генуа.
геяштАб генерален щаб.
геаштабйст офицер от генералния щаб.
геолкдм геологически комитет.
георгйи(а) гергина, далия, далче.
герАльднка хералдика.
герАнь мушкато (цвете).
гербаризйровать събирам растения за хер¬
барий.
гербАряй хербарий.
гербовник книга с изображения и описания
на гербовете.
геркулёс човек с колосална сила ; чукан
овес.
германизировать понемчвам.
гермафродйт хермафродит, двуполов.
герметически херметично.
гербльд херолд, глашатай, протогер.
герцог, -йяя херцог.
гетёра хетера,
гётмав хетман.
гётманство хетмански чин, власт, управле¬
ние.
гетманщина част от Унгария, влязла през
17 в. в московската държава под управ¬
лението на хетмана ; хетманско управле¬
ние в периода на опитването да се въз¬
станови монархическата власт в Украй¬
на 1918 г.
гсшефтмАхер гешефтар, сгекилант.
гваийст хиацинт (скъп камък); зюмбюл
цвете).
гйбель гибел, съсипия, пагуба ; много,
гйбкий гъвкав.
гибкость гъвкавост,
гйблый пропаднал, загубен, безнадежден,
гйбяуть гина, загивам.
гибрид хибрид, мелез, помес.
гвбридизАция хибридизация, скръстване.
гибче по-гъвкав, по-гъвкаво.
гягиёна хигиена,
гягиенйст хигиенист,
гигненйческнй, -бчный хигиеничен,
гигроскопйческнй хигроскопичен.
гидАльго хидалго, испански дворянин (до
19 в.).
гбдра хидра,
гидравлический хидравличен.
гидрАт хидрат.
гндроаэроплАв хидроаероплан.
гидробиология хидробиология.
гвдрогрАфия хидрография.
гидродигАмяка хидродинамика,
гидролйз хидролиза,
гядролбгяя хидрология,
гидромётрня хидрометри».
гидропАтия хидропатия, водолечение.
гидроплАн хидроплан.
гвдростАнцкя хидростанция.
гидростАтнка хидростатика.
гидротерапия хидротерапия, водолечение,
гидротёхивк хидротехник.
гмдротёхника хидротехника.
гядротехяйческ! й хидротехнически,
гидротдрфь хидравлически начин за доби¬
ване торф; предприятие за добиване
торф по тоя начин ; торф, добиван по
тоя начин.
гвдрофлдт въздушна флота от хидроаеро-
плани.
гвдрофОбия хидрофобни, водобоязън.
гядроцеятрАль хидроцентрала,
гидроэлектрический хидроелектрически,
гяёяа хиена.
гяероглйф ероглиф.
Гиа Държавно издателство ; вж. Госиз¬
дат и Огиз.
гик, гйканье вик (при нападение),
гйкать надавам диви викове,
гяль глупост, празна работа,
гильотйяа гилотина,
гнльотяяйровать гилотинирам.
гильотинка машинка за отрязване крайче-
ца на пура.
гилйки ед. ч. г и л й к, една от народно¬
стите в Далечния Изток на СССР.
ГямалАи Хималаи.
гимён, гямевёй брак, съпружество,
гимн химна, химн.
гимвАст гимнастик, акробат,
гимнастёрка блуза, рубашка.
Гивдукуш Индукуш, Хиндукуш.
гйяуть гина, пропадам,
гипербола хипербола.
гяп
60 —
гли
гепеебоеёйскяй хиnееборейскя, северен,
студен.
гиперемйя хине ре мия, препълвано с кръв
кръвоносните съдове на някой орган.
гвпертрофия хипертрофия,
гяпвоз хяпноз, хипноза,
гиввотнзОцня хипнотизиране.
гипнотизёр хипнотизатор,
гипнотизировать хипнотизирам,
^метйзм хипнотязъм.
гипнотический хипнотическя.
гипостазировать хяпоста9ярам. придавам
обективно съществуване на някоя от¬
влечена представа, качество, признак.
гяпЯтеза хипотеза, предположение,
гипотека ипотека.
гипотенуза хипотенуза.
гипотетический, -ный хипотетичен, предпо¬
ложителен.
гиппопотам речен кон, хипопотам,
гепсДваняыИ гипсиран.
гипсовОть гипсирам.
гипсометр висотомер.
гиревик спортист, специалист по вдигане
гири.
гЯрло устие, ждрело,
гироскоп хироскоп.
гЯря тежест, тегло ; гира.
гястОлИгия хистологля, наука за тъканите
на организма.
гит пробег на определена дистанция при
конни състезания ; вид съревнование
при колоездачно надпрепускване.
гигАра китара,
гитарИст китарист.
гитов корабно въже, с което се събират
платната. ~
ГИХЛ Държавно издателство за художе¬
ствена литература.
гИчка вид тясна, лека, бързоходна лодка,
главО глава ; началник ; кубе ; глава (на
книга); в о - О начело.
главёрь главатар.
главбух главен книговодител, шеф по кни¬
говодство.
главврОч главния лекар,
главенство първенство, хегемония,
главенствовать възглавявам, стоя начело,
глОек главно управление.
главкОм главнокомандуващ.
ГлавконцасскИм Главен концесионен коми¬
тет при Совнаркома на СССР.
Главкурупр Главно курортно управление.
Главлит Главно управление за литература
и издателство.
Глав наука Главно управление на научните
учреждения.
Глдвполитпросвёт Главно управление на
политико-просветните учреждения.
ГлввпромкАдр Главно управление на инду¬
стриалните кадри.
ГлавпрофЯбр Главно управление на про¬
фесионалното образование.
Глaвеепeегком Главен репертоарен коми¬
тет.
Главсевморцуть Главно управление на се¬
верния морски път.
Главсоцвдс Главно управление по социал¬
ното възпитание и политическото обра¬
зование на децата.
Глввтуз Главно управление на висшите
технически учебни заведения.
глагОл дума ; глагол,
глёдеиький гладичек.
гладИльный гладилен, за гладене,
гладИльщица гладачка.
глОдять гладя, изглаждам ; милвам.
гладь обширна гладка повърхннот; гла¬
дък шев ; тишь да г. безметежно
спокойствие, мирен идиличан живот.
глОже по-гладък, по-гладко.
гЛАжевне гладено, ютилдисване.
глаз око; н а г. на око; с - у н а г.
между четири очи; на мойх - Ах
пред очите ми ; за - А зад гърба ; з а
-А довбльно предостатъчно ; д О¬
ла т ь - к и поглеждам любовно ; - А
на выкате и9боещоеи очи.
глазАстый окОт, с големи очи ; далекоглед,
глазеяОпы очи, зъркали,
глазёнки очички.
глазет копринен плат с златни или сре¬
бърни украшения.
глазеть зяпам, гледам безцелно.
глазнрИвка гледжосване; покривано с слой
от захарен сироп, глазура
гоа9нрЯваввый гледжосан; покрит със слой
от захарен сироп.
глазировАть гледжосвам ; покривам с гла¬
зура.
главвик окулист, специалист по очни бо¬
лести.
глазнИца очна кухина.
глазвИй очон.
глазЯк очице, оченцо; дёлать -к я по¬
глеждам любовин ; анютины -к я
градинска теменуга.
глазомОр окомер, измервано разстояние с
око.
глАзуиья пържени яйца на очя.
глазур глоч; захарен сироп; застинал слой
от тоя сироп.
глОвды сливици.
глас глас, звук.
гласЯть казвам, глася, разгласявам, пред¬
писвам.
глОсво публично, явно.
глОсвость публичност, гласност.
глОсвый гласен, открит, явен, публичен ;
г. думы общински съветник; зОм-
скяй г. делегат в земство.
глет разтопен оловен окис.
глАснс^й глинест!
глИвншо трап, от който сс копас глина,
глЯвка гляничка; висш сорт глина,
гоивобИтвыИ кирпичен.
гла
— 60 —
ГНУ
глинтвейн горещо вино,
глиняный глинен.
глист, глисте глист, гл истин; върлина,
пържана (за човек).
геостогеномй глистогонен, изкарващ гли¬
стите.
глобА прът върху купе (за да~се крепи),
глАдииный оглозган.
глодАть глождя, гризя.
глот глътник, скубач, кръвопиец,
глотенае гълтане.
глотАть гълтам, поглъщам,
глАтка глътка, гърло,
глотнуть глътвам.
глотАк, -Ачек гълтане; глътка, глътчаца.
глАточный гърлен.
глАхнуть оглушавам; заглъхвам, съхна,
глубже по-дълбоко.
глубинА глъбина, дълбочина,
глубинный глъбанен, в дълбочината,
глубдкай дълбок,
глубАко, глубоке дълбоко,
глубоковАдвый дълбоководен,
глубоком ы^енный дълбокомислен,
глубокомыслие дълбо^ма^^.
глубокоуважаемый дълбокоуважаем.
глубочайший най-дълбок.
глубь дълбочина.
глубьевАй който става на дълбоко място в
морето.
глум гавра.
глумйться шегувам се, присмивам се, под¬
игравам се, гавря се.
глумление шега, подигравка, гавра,
глумлйвый шеговит, шегобиен.
глупенький глупавичек.
глупеть глупея, оглупявам,
глупИть върша глупости,
глуповАтый възглупав.
глупыш глупчо (галею); буревестник
(птица).
глухарь глухар, див петел ; глухчо ; работ¬
ник, който отвътре в котел заперчамя
гвоздеи ; особен вант.
глуховктый глухачек, възглух.
глухАй глух; заглъхнал ; тъмен ; пуст ; за¬
тънтен; задънен, без изход.
глухонемей глухоням.
глуше по-глухо, по-пусто, по-затънтено.
глушИтель приспособление за ослабяване
силата на звука; който заглушава, смаз¬
ва .някакви стремежи; реакционер.
глушйть докарвам в безчувствено състоя¬
ние, зашеметявам; заглушавам; смазвам,
глушь пущинак ; затънтен край, далеч от
центровете на обществения и културния
живот.
глыба буца, монолитна маса, блок,
глАдать кльонча (за пуяк).
гляделка очи, зъркали.
глядеть гледам, поглеждам; глядь! я
погллж; -дя по )бст)iте)сст-
вам според обстоятелствата ; -ся огле¬
ждам се.
глйнец гланц, лустро.
глйвуть поглеждам, хвърлям поглед,
глянцАваиный излъскан, лъснат,
глянцевать излъсквам, лъскам,
глянцовйтый лустросан, полиран, лъскав,
глянцевый лъснат.
гм ! хм ! ха ! аха !
гмйна селска община.
гнать гоня, подгонвам, пъдя, карам, пре¬
следвам, притеснявам, пресилим ; прева-
рявам, дестилирам ; -ся тичам, мъча се
да достигна.
гневаться гневя се, сърдя се, ядосвам се.
гаевАть разгневявам, сърдя, дразня,
гневлйвый лесно изпадащ в разгневено
състояние.
гнёдка, гнедко дорчо, название на кафяво-
червеникав кон.
гнедой кафявочервеоикав. дорест кон.
гнездАрь ловджийска птица, уловена и
дресирана от малка.
гнездАться свивам гняздо, загнездвам се.
гнсздовАние виене гняздо.
гнездышко гнездце.
гнейс гнайс.
гнести гнетя, угнетявам, потискам, при¬
тискам, притеснявам.
гнет гнет, натиск, тежина, преса, притес¬
нение; прът за притискане сено или сно¬
пи (натоварени на кола).
гнетущий потискащи тягостен, мрачен,
гнилец болест по личинките на пчели; му-
хъл, плесен.
гнилей гнал, развален ; влажен, дъждовен,
гонеокрАвне отравяне на кръвта с гнилост¬
на бактерии (сапремая).
гнилушка гнил предмет.
гниль, -льА гнилост, гнило нещо, нездра¬
вост, плесен, тление.
гнотс гния, разлагам се.
гноекровие отравяне на кръвта с гноеродни
бактерии (пиемия).
гноеточйвый гноясал, с гноен секрет,
гнойть гноясвам ; причинявам гниене ; на¬
торявам (земя); -ся гноясва.
гнойнИк абцес ; огнище на зараза,
гнойончек малък абцес.
гнус гад; гнусен човек,
гнусавить гъгнач говоря през нос.
гнусАвость гъгнивост.
гнусАвый гъгнив, гъгнещ.
гнусйть гъгна.
гвуслйвый гъгнив, гъгнещ.
гнусность гнусота, гнъсна постъпка,
гнусь нещо гнусно.
гнутый вгънат, прегънат.
гнуть прегъвам, превивам, свивам; к у д е
ты гнёшь? какво искаш да кажеш,
каква ти а целта ? -ся превивам се, уни¬
жавам се.
гнутьё прегъване.
ГНУ
61 —
гол
гнушаться гнуся се, отвращавам се.
гобойст хобоист.
гОбЯй хобой (музикален инструмент),
говаривать поговорвам.
говельщик, -щица който говее. пости се.
говенье говеене, постене.
говеть говея, постя.
говорить говоря, казвам. приказвам, раз¬
казвам; во о б ш ё -р я казано изобщо;
не -р я у ж 6 без и да се говори за ;
собственно -рй собствено казано;
стрбг о -рЯ строго речено ; ч т о и
г. и дума да не става, така си е ; не¬
чего г. от само себе си се разбира ;
иначе -рЯ с други думи; -ся при¬
казва се, говори се.
говорливость приказливост.
говорливый приказлив.
говорабй приличен на устна реч.
говорбк маниер на говорене.
говорун, -унья бъбрица, словоохотник.
говядина говеждо месо.
говяжий говежди.
гог и магог, гог-магяг нещо страшно, вну¬
шаващо, ужас; силен, влиятелен.
гбгель-мягель, гбголь-мяголь жълтък, разбит
със захар, понякога и с ром.
гбголь потапница (водна птица); х о д й т ь
-е м вървя надуто, гордо, сербез.
гдгот крякане (на гъскии; кикот.
год година; и з -а в г. от година на
година ; с г. тому назад преди
година; в г. в една година; круглый
г. цяла година ; без -у неделя ня¬
колко дни, неотдавна.
годами по цели години ; някои години,
гядик годинка.
година време; година,
годять чакам.
годяться струвам, ставам, влизам в работа,
дотрябвам, бива ме ; н е г. не чини, не
е хубаво, не трябва.
годичный годишен.
годовАлый едногодишен; годинясал.
годовбй годишен.
годовщина годишнина,
годочек годинчица.
гоготйнье крякане (на гъски),
гоготйть крякам (за гъскии; кикотя се.
гбды години; време; възраст.
Гознак Държавно управление по производ¬
ството на банкноти.
гой хей; не евреин,
голйвль кефал (риба),
гблбец преградено място в селска къща
зад печката.
голгйфа голгота,
голенастые дългокраки, блатни птици,
голеяяще кончов (на обуща).
гялень пищял,
гдленький голичек.
голец пъстърва ; ягулец, кластак, паскЯл
(риба).
голизиа голота.
голйк метла от пръчки (без листа),
голявка изсъхнало дърво.
голица кожена ръкавица,
голландец холандец.
голландка холандка ; холандска печка ; хо¬
ландска крава.
голландский холандски.
головя. глава ; началник, шеф ; кмет ; не
идёт из -ы не ми излиза от ума ;
выкинуть из -ы изхвърлям от гла¬
вата си; забрать себе в -у ту¬
рил съм си на ума, намислил съм ; т е¬
р я т ь -у забърквам- се ; очертя -у
безразсъдно, безогледно; сломя -у
много бързо ; с о р в й г. луда глава ;
в -а х под възглавницата; в первую
-у на първо място, преди всичко ; в ы-
мыть, намылить - у смъмрювам
строго, нажулвам ; к а к снег ня -у
внезапно, неочаквано ; разбйть нй
- у окончателно разбивам ; с б о л ь-
нбй -Ына здорбвую стоварвам
вината другиму ; с - 6й умен човек,
над човешки ръст, всецяло, съвърше¬
но ; в ы д а т ь - 6 й предавам някого,
разкривам тайните на някого.
головастик попова лъжичка ; главанак.
головастый с голяма глава, главанак.
головешка главня, главнйчка.
головязна глава от голяма риба.
голявка главичка ; връх, група водачи,
централен ръководен орган.
головняй от глава, за глава ; - н ы1 е б б-
л и главобол.
головия главня ; главня (паразитна гъба
по житата).
головокружение завиване свят; г. от успе¬
хов замайване на главата от успехи.
головокружительный замайващ,
головолямка уморителна умствена работа ;
ребус.
головолймиый мъчен, главоломен,
головомяйка мъмрене, хокане.
головонягне главоноги.
головорез главорез, разбойник.
головотяп ограничен глупак, тъпак, сер¬
семин.
головотяпский серсемски, идиотски,
головотяпство крайно небрежно, нелепо и
безсмислено водене на работата ; идиот¬
ска постъпка, серсемлик.
голёвушка глава, главичка; пропяла
мой г. загинах.
гйлод глад ; чувствителен недостиг,
голодание гладуване.
голодать гладувам,
голодающий гладуваш.
голядный гладен, оскъден,
голодбвка гл^адуванн ; гладна стачка,
голодранец просяк, дрипльо.
голодуха : с - ухи от глад.
гололедица поледица.
гол
— 62 —
ГОР
голонАгнй го л окра к, бос.
голопузый с гол корем ; дрипльо,
гблос глас ; быть в - е за певец, кога*
то гласът му звучи добре; с - а по
слух ; с ч у ж б го -а без свое мне¬
ние. сляпо повтаряйки чуждото ; кри¬
чать в г. викам много високо, с все
сила.
голосистый гласовит.
голосить провиквам се, високо пея, високо
говоря ; плача и нареждам.
голосйще гласите, силен глас.
гОлослАвяость голословие.
голоснуть гласувам (еднократно),
голосевАнне гласуване.
голосовать гласувам.
голосоведение изкуство да съчетаеш два
или повече паралелно звучащи гласове
в едно съзвучно цяло.
голосовАй гласов, гласен, вокален.
голосАчек гласченце.
голоусый без мустаци ; млад, недозрял.
голоштАняяк голтак, лумпен ; дете, което
още не носи гащи.
гОлоштАааый просяшки,
голубе аок гълъбче.
голубеть ставам небесносин ; синея се.
голубец сърмА ; вид небесносиня боя.
голубнзнА сннкавина.
голубика боровинки,
голубиный гълъбов; кротък, смирен,
голубить лаская, коткам.
голубйца, -ка гълъбица, гълъбче.
голубовАтый възсин, синкав.
голубоглАзый синеок.
голубАЙ небесносин, светлосин; - А я
кровь синя кръв, аристократски про¬
изход.
голубА(че)к гълъбче,
голубушка, -чек гълъбче, миличко.
голубцы сърми от зеле.
гблубь гълъб.
голубАтива месо от гълъб.
голубАтвян ястреб кокошар или гълъбар.
голубАтвя гълъбарник.
гАлый гол ; чист; сиромах.
голытьбА сиромаш, беднотия, парцалан-
ковци.
голыш голишарче ; голтак ; валчест огла¬
ден камък.
голышка голишарче.
голышАм без дреха, гол.
голь сиромаш, голтаци, лумпенпролетарии;
голо място.
гольё части от заклано, крайници и въ¬
трешности на животното; кожа, пригот¬
вена за щавене.
гольём без припраоки, в неразреден вид.
гольтепА вж. голытьба.
голяк голтак.
голяшка бедрена кост, пищял.
гомивдАа коминтанг, китайска национали¬
стическа партия.
гомввдАвовец член, привърженик на пар¬
тията коминтанг.
гомявдАковсквй коминтанговски.
ГАмзы Държавно обединение на машино¬
строителните заводи.
гомогёв, -гёявый хомогенен.
гАмов глъч, неясен шум от много гласове,
гомовйть гръмко говоря.
гомосексуализм хомосексуализъм,
гомруль хомрул, самоуправление,
гомункул, -ус хомункулус; човече.
гои гонене ; място за лов ; стара мярка за
разстояние.
гонец бързо ходец, куриер,
гонимый гонен, преследван.
гАика гонене, гонитба ; надпреварване; пу¬
щане по река ; сал; дестилация ; мъмре¬
не, хокане.
гАнкн надпреварване.
гАнквй неумбрен в гонене на дивеч ; лек,
бърз ; прав, висок.
гАнор честолюбие.
гонорАр хонорар,
гоиоррея трипер.
гАаочвый участвуващ в надпреварване, в
надбягване.
гОвт дъсчица (която се слага под кереми¬
дите).
гОвчАр грънчар.
говчАрвыЙ грънчарски.
гончАрвя грънчарница.
гАвчая : г. собака хрътка, ловджийско
куче.
гАвщик професионалист по надпрепусква-
нията; участник в спортни надбягвания;
превозвач на сал.
гонять вж. гнать.
гоп ! хоп !
гопАк украйнски народен танец, ръченица,
гдпать скачам.
гоплА I хол, хоп I
гАпвуть скоквам.
горА планина, височина, баир, могила,
хълм ; в - у. на - у нагоре ; п б д - у
надолу ; н е з а -ами не е далеч ;
пир - б ю лудешко пируване ; с т б-
ять за к о г 6 -бю защищавам ня¬
кого с всички сили.
горАзд способен, изкусен, вреден, бива го;
кто во что г. всеки според сили¬
те си.
гОрАздо много ; г. б б л е е много повече,
горб гръб ; гърбица, изпъкналост; н а-
м А т ь г. набивам ; гнуть г. преви¬
вам гръб, работе,
горбаик градска банка.
горбАтость гърбатость, гърбавина.
горбАтый гърбав, гърбат.
гОрбАч гърбав човек, гръбльо; еренде с из¬
пъкнало дърво.
гАрбнк, -Айка малка гърбица.
гАрбвть прегърбвам, сгърбям; -ся сгър-
бям се.
ГОР
— 63 —
ГОР
горбовАсый гърбавонос.
горбун, -увья гърбав човек, гръбльо, гър-
бушка.
горбувАк гръбчо ; морско конче (риба).
гАрбуша сърп : морска риба от семейство
лососи.
горбушка горната кора (на хляб); крайщ-
ник.
горбыль капак ; крайните дъски при ря¬
зане на трупи, с едната страна изпък¬
нала.
гордец горделивец.
гордйться гордея се, големея се.
гордый и безкрайна гордост, високомерие
гордйчка горделива жена.
гАре скръб, печал, тъга; нещастие, бед¬
ствие ; лош I горе, високо; с - я от
скръб ; г. т е 64 I горко ти I г. учё¬
ный жалък учен ; е му - я мало
той не иска и да знае, не се кахъри
много ; г. в р а ч лош лекар, пази-боже
лекар.
гОревАть скърбя, тъгувам, оплаквам ; бед-
ствувам.
горелка лампа с светилен газ за лабора¬
торна работа, Бунзенова лампа ; ракия.
горелки игра на гоненица.
горелый горял, изгорял, изгорен,
горемыка нещастник, несретник.
горемычвый злополучен, нещастен.
гАревка стаичка.
гАрестаый печален, тъжен, горък, огорчи¬
телен, скърбен.
гАресть скръб, тъга, жалба, злочестина,
нещастие, огорчение.
гореть горя, светя, блестя.
гАрец планинец.
горечАвка синя тинтява.
гАречь горчивина, горчилка, огорчение.
горвзАвт хоризонт.
гормзовтАльвыЙ хоризонтален,
горилка вж. г о р А л к а.
горимость количество на пожарите в една
местност за определено време.
горвсполкАм градски изпълнителен комитет,
горйстый планинист. хълмист.
горвхвАстка градинска червеноопашка
(птиче).
горицвет свиларка (растение).
гАрка малко възвишение; пирамидална
етажерка ; к р а с н а я г. първата сед¬
мица след великденската.
гАрквуть вгорчавам се.
горкАм градски комитет на партията.
горлАв кресльо.
горлАнить викам, крещя, кряскам.
горлАстый креслив, устатен.
гАрлевка, -ина гургулица, гърлица; гъ¬
лъбче.
гАрло гърло ; пог. до гушата ; с х в а-
т й т ь за г. хващам за гръцмуля.
горлАвнва дупка за влизане в трюм, ци¬
стерна и др. в параход.
горловАй гърлен.
горлодёр, -пав кресльо, викач, който си де¬
ре гърлото ; калпава ракия.
гАрлышко гърло; шийка (на стъкло).
гормАв хормон.
горя тръба, зурна, рог; ковашка пещ,
огнище, горнило.
гАрвый небесен, възвишен.
горвйло пещ за топене (метали) ; огнище
(в ковачница).
горвйст горнист.
гАрвица стая.
гАрввчва! слугиня за стаите, камериерка,
горвозавАдский от минна индустрия, ме¬
талургичен.
горвозавАдчмк, -иромышлеввик притежател
на мини, на минни заводи.
горворабАчий рудничар, миньор.
гОрностАй хермелин (вид пор).
гАрвый планински, минен, изкопаем, мине¬
рален; -о е д б л о рудничярство; г. и н-
с т и т у т минна академия ; г. х р у с-
т А л планински кристал, кристализиран
кварц; -ное мАсло газ, нефт, пе¬
трол; -а я смолА асфалт; -о е с 6 л н-
ц е кварцова лампа.
горвйк рудничар, миньор; студент в ми¬
нен институт ; инженер ; скиор-специа¬
лист по скалистите местности.
горвяцхвй минен, рудничарски.
гАрод град.
городйть ограждам, заграждам (с тараба);
брътвя, бръщолевя.
городишко градле, затънтен градец,
горидйше грамаден град ; градите, разва¬
лини от стар град или укрепление,
городкй вид игра на кегли.
городвйчество градоначалство; администра¬
тивна единица — град, управляван от
градоначалник.
городвйчша жена на градоначалник,
городевАй градски; стражар.
городАк градче.
городскАЙ градски.
гОрожАввв, -ка гражданин.
гороскАп хороскоп, предсказване човешката
съдба по положението на звездите.
горбх грах; при ц а р б Горбхе в неза¬
помнено минало, много отдавна.
горАховый грахов ;-вое пальтб шпио¬
нин (в царско време); чучело -вое
градинско плашило.
горошек грашец; капки на плат; м б л к и м
-к 6 м рассылаться омилквам се;
д у ш й с т ы й г. секирче (цвете).
горАшмва грахово зърно.
горАшнвка грахово зрънце.
горАшком разпиляно.
гАрскмй планински,
горсовёт градски съвет.
гАрсточка шепичка.
горсть шепа; незначително количество.
гортАввый гърлен.
ГОР
— 64 —
гОртАнь гръклян, гръцмул, ларинкс,
гортензия хортензия (цвете),
горфб градски финансов отдел,
гбрче по-горчиво, по-горчив.
горчйть горча, нагарчам, вгорчавам.
горчЯчннк синапер, пластир.
горчйчвицв бурканче ва горчица.
гдрше по-лошо, no-зле, по-тежко, по-гор¬
чиво.
горшёнр, -шёчнни грънчар,
горшечный гърнен; саксиен; грънчарски,
горшбк гърне; саксия.
горшдчек гьрненце; саксийка.
гбрькая горчивка (ракия); пить -у ю
смуча като сюнгер.
гдрькнй горчив; нещастен; печален; върл;
г. п ь А н и ц а голям пияница.
горьиовАтый в ъз горчи в, горчивичек.
горй>н нещастник, несретник.
горючее топливо; бензин,
горючесть горителност, горимост,
горячечный трескав.
горйчий горещ, пламенен, буен ; п о -и м
следом по пресните дири; п о д -у ю
руку когато човек е възбуден; в с ы-
п а т ь -их наказвам с пръчки.
горячительный сгорещяващ ; -н ы е н fl-
питки спиртни питиета.
горячиться горещя се, разпалвам се; сърдя
се, ядосвам се.
горАчка треска, огница ; страстно увлече¬
ние, разпаленост; лют човек; п о р 6 т ь
•к у върша нещо с разпаленост, при¬
бързано, необмислено.
горйчность горещина, разпаленост.
горячб горещо, разпалено.
госапиврАт държавен апарат.
ГосбАнк Държавна банка.
госбюджет държавен бюджет,
госзавбд държавна фабрика (завод),
госзаем държавен заем.
гбсваповёдник държавно забранено място,
държавен природен парк.
ГоснздАт Държавно издателство,
госкапитализм държавен капитализъм,
госкредйт държавен кредит.
Гослитиздат Държавно издателство на ху¬
дожествена литература.
ГосмеднздАт Държавно издателство на ме¬
дицинска литература.
Госмётр Тръст по приготвяне, производ¬
ство и продажба на метрически мерки и
теглилки.
госоргАи държавен орган,
госпиталь болница.
госпитАльный болничен.
ГосплАи Държавна планова комисия,
господин господар; господин.
госпбдсквЙ чокойски, господарски,
госпбдствующвй господствуващ.
госпбдчик госиодинчо, лице, не вдъхващо
уважение.
госпредприятие държавно предприятие.
Госпроектстрбй Държавен тръст за строи¬
телни прсекти.
госпромышлеяность държавна индустрия.
госсельсклАд държавен селскостопански
склад.
госсиабжёние държавно снабдяване.
Госстрах Главно управление на държавни¬
те застраховки.
гостеАтр държавен театър,
гостевбй гостенски.
гостеприимный гостоприемен,
гостеприимство гостоприемство,
гостйвая гостна, гостна стая, салон зя го¬
сти: комплект от мебелировката за салон,
гостйнец подарък, армаган; -ц ы бонбони,
сладкиши.
гостйвица хотел.
гостинодворец търговец, притежаващ мага¬
зин на пазаря (преди революцията).
гсстЯиЬй салонен ; г. двор пазар,
гостйть гостувам, съм на гости.
Гостбрг Държавна износно-вносна търгов¬
ска кантора.
госторгбвля държавна търговия.
гострудсберкАсса държавна спестовна каса
за трудещите се.
гость, -ья гост, гостенин ; и д т й в - и
отивам на гости.
госудАрствеввик държавник.
госудАрствеивость държавност.
госудАрствеивый държавен.
гссудАрстго държава.
гОсудАрыня господарка, владетелка ; госпо¬
жа; милостйвая г. многоуважаема
госпожо.
госудАрь господар, владетел ; милости¬
вый г. многоуважаеми господине.
госучреждение държавно учреждение,
госфднд държавен фонд.
госпйрк държавен цирк,
готовальня пергелна кутия,
готбвевький готовичък.
готбвнть приготвям ; готвя (ястие).
гОттентбт, -ка хотентот.
гофрЯровать щампосвам.
ГОЭЛРО Държавна планова комисия по
електрификация на РСФСР.
ГПУ вж. ОГПУ.
граб габър.
грАбнть грабя ; гребя.
грАбли грапа, гребло, търмък.
грабштйхель резало, длето (на гравьор).
гравёр гравьор.
гравёрный гравьорски.
грАвий чакъл, едър пясък.
гравировАльный служещ за гравиране.
грввировАть гравирам, възпроизвеждам ри¬
сунка с изрязване върху твърд материал,
гравврбвка гравиране,
гравирбщвик гравьор.
град град, градушка ; град, вж. г 6 р о д.
грАдина зърно от град.
— w —
ГРИ
градир, градйряя сграда за изпаряване сол
иа открит въздух, сдлница.
градировать изпарявам солена вода в г ра¬
ди р н я.
градобйтае градобитнина.
грйдои в множество, като град,
градуировать правя градация.
граждаяочка гражданка.
грай грак.
грёмота грамота, четене и писане, грамот¬
ност ; свидетелство за даване права, на¬
града, отличие; документ.
граметёй грамотен, книжен човек,
гр&мотка писмо.
граайт нар; вид скъпоценен камък,
граайтевк нарово дърво.
граа&товый наров (на растението); грана¬
тов (за скъпоценния камък).
гранёаве шлифуване.
граяёвый изгладен, шлифуван на ръбове и
стени.
граайльяый за изглаждане.
граайльпшк шлифовчик на скъпоценни ка¬
мъни.
граайть шлифувам скъпоценни камъни,
гравйчвть гранича.
грйвка шпалта.
гранулировать правя зърнест; -ся подлагам
се на гранулация ; превръщам се в зър¬
несто състояние.
грааулйпвя постепенно зарастване на рана
с нови тъкани; ненормално разрастване
на тъканите, диво месо; обръщане в
зърнесто състояние,
грань граница, предел, межда, синур; фа¬
сета, страна на ръбесто тяло.
грассйровать произнасям .р* с корена, а
не с върха на езика; зафелквам.
графйа стъкло за вода, шише, гарафа.
графинчик малко стъкло за вода.
графйть линирам, прокарвам линии, чертая,
разграфявам.
графлёвне линиране, разграфяване.
графлёный лнниран, начертан, разграфен.
грач полски гарван.
грйчниый гарвански, гарванов.
Грачёвой гарванче.
гребенка гребен; стричь под -к у
стрижа низко; стричь всех под
о д н f -к у приравнявам всички.
гребёночка Гребенче.
гребенчатый приличен на гребен; имащ
гребеновидни части.
гребенщйк гребена р.
гребешдх гребенче.
гребля Гребене, каране на лодка,
гребневидный във формата на гребен, гре¬
беновиден.
гребндй който се кара с лопати; който
гребе.
гребнечесальный: -ня машйна дарак,
гребндй привеждан в движение с лопати;
гребет.
гребдк едно загрибане; лопата от воденич¬
но или параходно колено.
грёза сън, бълнуване; блян, мечта,
грёзнть бълнувам, фантазирам, мечтая; -ся
присънва се; вижда се.
грёйфер голяма желязна кофа на подемен
кран.
грек грък.
гремёть гърмя, буча, еча ; нападам ; про-
чувам се.
гремучий гърмящ, шумящ; -а я змей
кротал.
гремушка дрънкулка.
грёва. бубено семе,
грейка пържени резенчета хляб,
грести гребя; загребвам.
греть топля, стоплям, сгрявам; -ся грея се,
топля се.
трёх грях ; грешка ; лошо е ; с -6 м по¬
полам как да е.
греховддянк, -яйца грешник, развратник;
немирник.
греховдданчать водя лекомислен живот,
грецйзм гърцизъм.
грёцквй гръцки ; г. о р ё х орех,
грёч елда.
гречйвка гъркиня.
грёчесхвй гръцки,
гречйха елда.
гречневый елден.
грешйть греша, сбърквам.
грешдк малък грях, слабост,
гриб гъба.
грвбкдвый гъбов.
грвбвйпа зародишевата част на гъба, ми¬
целий; чорба от гъби.
грибндй гъбен, гъбов.
грнбдк гъбичка; гъба (от дърво, за пле¬
тене чорапи).
грйва грива ; баир, обрасъл с гора ; плит¬
чина, подводен нос.
грввйстый гривест, с дълга грива,
гравеннвк сребърна монета от 10 копейки;
десет копейки.
грйвеввичех умалително от грйвенник.
грйвка гривичка; вид прическа: вчесана на
челото и равно подстригана коса.
грйвиа парична единица в стара Русия:
сребърно или златно парче, тежко около
един фунт ; монета от 10 копейки ; сре¬
бърно или златно украшение на шията.
гривуйввый нескромен, игрив, не съвсем
приличен.
грйднвца, грйдая помещение при княжески
дворец в стара Русия за телопазителите.
грвдь княжеска дружина от телопазители
в стара Русия; член на тая дружина,
грвзётка момиче с леки нрави.
грвмйсвах, -явна който обича да гримас¬
ничи.
грвмдсвжчать гримаснича, правя гримаси,
грвмвровйть гримирам.
5
ГРИ
— 66 —
ГРУ
гриф в митологията крилато чудовище с
глава на орел и тяло на лъв; дългата
тясна част на струнен инструмент, към
която музикантът притиска струните за
регулиране висотата на тона ; печат с
изображение на подпис или на друг ръ-
кописен текст; сграбчване ръката на
противника в борба.
грйфель калем (за плоча).
грйфельаый направен от лескА ; -н а я
д о с к А плоча (за писане). #
грвфби кондор, брадат орел, каменно ар¬
хитектурно украшение, изобразяващо
митическото чудовище гриф, порода
ловджийско куче с дълга козина.
гроб ковчег за мъртви; гроб,
гробовдй гробен, мъртвешки; ковчежен.
гробовщйк който прави ковчези за умрели.
гробоковАтель гробар; учен, който се за¬
нимава с подробно изучване на старите
времена и е неспособен за трудове от
общо значение и широк интерес.
грозА буря с гръмотевици, хала; суровост,
строгост, заплашване ; нещастие, опас¬
ное* ; плашило.
грозйть заплашвам, застрашавам, закан¬
вам се.
ГрозвАфть Главен комитет на грозненските
нефтепромишлени заводи.
грАвяый страшен, жесток, суров, свиреп,
ужасен.
гроэовбй бурен, с чести бури.
грАи гръм, гръмотевица.
громАда грамада; колос; название на някои
украйнски и белоруски политически ор¬
ганизации.
громАднва колос.
гроиАдвость грамадност.
громАдный грамаден, огромен,
громйла крадец с взлом; участник в по¬
гром, шайкаджия.
громАть разбивам, разгромявам, съсипвам,
опустошавам, разрушавам, събарям, из-
побивам; нападам, гърмя (с думи).
грбикнй висок, силен, гръмък; прочут.
грАмко гръмко, с висок глас, шумно,
громкоговоритель високоговорител,
громкоголосый гръмогласен, с висок глас,
громовержец гръмовержец.
гроиовАй гръмотевичен.
гроиАвый гръмотевичен; съкрушителен,
унищожаващ.
громоглАсво гръмогласно, публично.
громоглАсный гръмогласен.
громозвучный много гръмък, тържествен,
надут.
громоздйть трупам, накамарям; -ся натруп¬
ва се.
громбздквй обемист, голям, мъчен за пре¬
насяне.
громоздкость обемистост.
громоотвОд гръмоотвод.
громОводОбаый звучащ като гръм.
грОмче по-високо.
громыхАвве гърмел, шум.
громыхАть, -нуть гърмя, дрънколя.
грос гроса, 12 дузини.
грАсбух главната книга.
гросмейстер глава на орден; звание на из¬
кусен шахматист, който получава пър¬
венство в турнир.
грот пещера ; голямо корабно платно на
средната мачта.
грот-мАчта средната, най-високата мачта на
платноход.
грдхяуть пущам, тръшкам ; -ся струполяс-
вам се, сгръмолясвам се.
грАхот гърмел, трясък, шум, тракане, тът¬
неж; силен смях; едро решето, дърмон.
грохотАнье трополене, гърмел, тътнеж.
грохотАть гърмя, трополя ; тътне, бумти;
смея се силно.
грош някогашна монета от половин ко¬
пейка; парА.
грошАвый евтин; долнокачествен, нищожен.
грубАть загрубявам, закоравявам. __
грубйть нагрубявам, говоря грубости.
грубвАвнть грубиянствувам.
грубовАтый възгруб, грубичък.
грубошёрстный от груба кожа,
груда куп, купчина; буца.
грудАстый гърдест.
грудова гръдна кост; месо от гръдната
част.
грудйика месо от гръдната част,
грудка гърдица, гърдичка.
грудница възпаление на гръдните жлези.
груднАй гръден ; г. ребёнок кърмаче ;
-и А я ж А б а гръдна ангина, а. пекто-
рис; -нАя к л А т к а гръден кош.
грудобрюшный : -н а я преграда диа¬
фрагма.
грудь гърди ; гърда, цица ; с т о А т ь -ю
8 а к о г б смело защищавам някого,
грушевый натоварен.
груз товар, тежина,
груздь лютива млечница (гъба).
грузйло оловена топка (на мрежа) ; лот за
измерване дълбочина.
грузАть товаря; -ся натоварвам се.
грувка товарене.
грузнАть натежавам,
грузно тежко,
грузность натовареност, тежкост.
грузнуть потъва (ог тежина),
грузный тежък; неповратлив, дебел.
грузовАк камион, товарен автомобил,
грузовладелец товаропритежател.
грузовйй товарен.
грузооборот количество на превозените
стоки.
грузоотправитель товароизпращач, експе¬
дитор.
грузоперевдзка товаропревозване, превоз¬
ване на стоки.
ГРУ
— 67 —
ГУЛ
грузоподъёмность пределната способност на
един механизъм да вдига тежести ; пре¬
делният товар, който кораб или вагон
могат да издържат ; тонаж.
трузошод-ъемвь^: г. кран подемна ма¬
шина.
грузополучатель товарополучител.
грузопоток товарно движение по пътищата
за съобщение.
грузохоз^ин товаропритежател.
грузчик товарител, комисионер.
грум слуга, придружаваш на кон някой
конник или кола.
грувт почва, земя, основа, фон; грунт
(първата боя).
грунтовать турям първата боя.
грунтбвка туряре първата боя.
грунтовбй почвен, основен ; -в ы Д в 6 д ы
подпочвени води.
групкбм групов комитет.
группировать групирам, събирам (наоко¬
ло); -ся групирам се.
групповбд водач, ръководител на група,
групповбй групов.
группорг групов организатор.
грустить тъгувам, тъжа, скърбя, жаля,
копнея.
грустный тъжен, печален, нажален, скър-
бен.
грусть тъга, скръб, печал,
груша круша.
грушевидный крушовиден,
грушевый крушов.
грушбвка крушевица ; сорт сладка ябълка,
грыжа кила, кил, изсипване, херния,
грызнуть гризвам.
грывня гризене ; кавга.
грызовдй годен за гризене, за ядене,
грызть гризя, глождя ; хапя, чупя с зъби;
безпокоя, мъча ; -ся хапя се, гризя се ;
карам се, ям се.
грызун, -ья гризач,
грышва стар мърморко, дъртак,
грЮидер организатор на спекулативни
предприятия.
гряда леха ; ред, верига, върволица,
грйдка леха, лехица.
гряднбй растящ на лех£.
грядущее бъдеще.
грядущий гредутц, бъдещ, идещ, близък;
на с о н г. пред заспиване.
грязевбй кален ; - а я баня кална баня,
гряаелечёбннца заведение за лекуване с
кални бани.
грязелечение лекуване с кални бани,
грйзн минерална кал.
грязища калите, изобилна кал.
грязнёть окалям се, замърсявам се, оцап-
вам се.
грязнйть калям, мърся, цапам ; опорочвам,
безчестя ; -ся калям се.
грязновйтый възкален, калничък.
грязнуля мръсник, нечист човек.
гразнуть потъвам, затъвам, тъна (в кал),
грязнуха, грязнушка мръсник, нечист човек,
трйвный кален, нечист, мръсен ; - н о е
в е д р б кофа за боклук.
грязь кал, нечистотия, тиня.
грйнуть вж. г р е м ё т ь.
грясти идвам, наближавам, настъпвам.
ГСО готов за санитарна отбрана.
ГТО готов за труд и отбрана.
ГСЭИ Държавно издателство за речници и
енциклопедии.
гуань мандарин, китайски чиновник.
гукшь непрозрачна акварелна боя ; карти¬
на с такава боя.
губа устна, бърна, джука ; малък морски
залив ; прахан (гъба); у н е г б г. не
дура той има добър вкус, разбира от
хубавото.
губйстый джунест, с дебели бърни,
губнспохкдм губернски изпълнителен коми¬
тет.
губительный пагубен.
губить погубвам, губя, съсипвам.
губка устничка ; гъба, сюнгер,
губнбй устен.
губоцвётные устноцветни.
губошлёп който мънка, говори бързо и не¬
ясно ; несръчен, неодялан.
губчатый гъбест, дупчест.
гугнивый гъгнив.
грггу: ни г. ! тс, нито дума, нито звук,
гудение бучение, бръмчене.
гудёть бръмча, буча, бумтя, звъня, ехтя,
кънтя.
гудбк свирка, сирена.
гуж дебело въже ; ремък на хамут; взяв¬
шись за г.» не говор й, чтоне
д ю ж уловил ли си се на хорото, тряб¬
ва да играеш. х
гужевбй: г. транспорт коларски
транспорт.
гужбм на кола ; сухопътно (пренесен) ; на
върволица.
гузка трътка.
гузно задница, задник (у животни).
ГУКХ Главно управление на общинското
стопанство.
гул глух шум, екот, фучение.
гулёна гуляйджия.
гуленька гълъбче.
гулкий звънлив, гръмък, с силен резонанс,
гульба празно прекарване на времето,
пиянствуване, гуляй.
гульбище място за веселия.
гуль-гуль звук за викане на гълъби,
гулька гълъбче.
гульлйвый склонен да гуляе, постоянно гу¬
ляещ.
гульнуть погулявам.
гуля гълъб.
гулака веселяк, гуляйджия, разпуснат чо¬
век, прахосник, мързеливец.
ГУЛ
ДАВ
гуляша малък гуляй ; свободното от ра¬
бота време.
гулАиье разходка, равхождане; веселба,
празнуване.
гулАть разхождам се, скитам се; веселя
се, гуляя, прекарвам разпуснат живот.
гулАщай празен, свободен, без работа;
разпуснат; -шая ж ё н щ и н а про¬
ститутка.
ГУМ Държавен универсален магазин,
гуманность хуманност, человеколюбие,
гумкать хъмкам, често произнасям „хъм-
хъм !•
гуммАровать покривам с тънък слой замк.
гуммарАвха намазвам с замк.
Ямад харман, гумно ; житница.
'МП Управление на новите заводи за
черна металургия.
г}мус тор от гниеши органически остатъци.
гуядАсять гъгна.
гуаи хун.
гунька вехта скъсана дреха, дрипел.
гувйвый оскубан, оплешивял.
гурия хурия, източна хубавица.
гурмАа, -ка лакомец, любител на изискани
ястиета.
гурмАвство пристрастие към изискана хра¬
на ; страст към изискани неша.
гурт стадо (за продан); ръб на монета ;
- д м вкупом, наведнаж, всички дружно,
гуртовбй на едро, изцяло, масово, много
наведнаж.
гуртовщйк търговец на добитък иа едро ;
който кара, който пасе стадото.
гурьбА навалица, тълпа, куп, върволица,
ГУС Държавен научен съвет.
гуртоправ който кара стадото.
гусАк гъсок, паток, патак, пат.
гуеАр хусар.
гусАрский хусарски.
гусёк гъсе, патенце ; вид игра,
гусельный гуслей.
гусевАдство гъсковъдство.
гусеница гъсеница, въсеница; широка
сключена верига върху колелата на
тежки машини (трактори, танкове и др.).
гусеничка гъсенична.
гусеничный гъсеничен; движещ се с по¬
мощта на гъсенична верига.
гусёнок, гусёныш гъсе, гъсенце, малкото на
гъска.
гусАный патешки, гъши ; - ы е л А п к и
бръчки иа слепите очи у стари хора,
гусит хусит.
гусли гусла.
гуслАр гуслар.
густёть сгъстявам се.
густйть правя по-гъст, сгъстявам,
густо гъсто ; изобилно, пълно.
густобрАвый дебеловежд.
густоволАсый с гъста коса.
густАй гъст, чест ; дебел ; г. г 6 л о с пъ¬
лен бас ; г. А й ц о твърдо сварено яйце.
густолйствеввый, -лйстый гьстолиствен.
густопсАвый с гъста козина на шията (за
куче); същински, върл.
густот! гъстота, плътност, наситеност,
гусыня женската гъска.
гусь гъска, патка ; как с гуся в о д А
като че нищо не било.
гуськАм един зад друг, на върволица.
гусАтвна месо от гъска.
гусАтнак курник за гъски; продавач на
гъски ; вид ястреб.
гута стъкларска фабрика; зданието с стък¬
ларската пещ.
гуталАн вид боя за обуща.
гутАрить приказвам, бъбря,
гуща отайка, мъток, каша ; гъсталак;
тълпа.
гуще по-гъсто.
гущннА вж. густотА и гуща,
гымкать вж. гумкать.
ГЭР хидроелектростанция.
ГЭТ Държавен електротехнически тръст.
ГюгА Юго, Хюго.
гюйс флаг, който се издига на носа на
военен параход, пуснал котва.
Дда, тъй ; и ; ты да я аз и ти ; но,
а пък; и хочет, да не может
иска му се, но не може; че ; да с к а-
ж й т е мие че кажете ми ; нека, да,
я ; даб^дегтак! нека бъде така!;
да будет свет! да бъде светлина!;
да н у егд! я го остави I
дабь'1, дАбы ва да, щото.
давАлец, -щвк мющерия (с свой материал).
давАть давам, предоставям, оставам ; до¬
насям (приход); д. м А х у излъгвам
се, не сполучвам ; д. о т б 6 й давам
отбой, закачам телефонната слушалка ;
а он давАй бежАть а той хукна
дя бяга ; д. д о р 6 г у струвам път ;
дать т А г у, дать стрекочА
офейквам; давАй игрАть хайде
да играем ; -ся давам се, оставям се,
поддавам се; дАлся им гдлос
м о й 1 какво са се заловили за гласа
ми!; математика ему не да¬
ётся не му върви в математиката;
далАсь ему i т а п ё с и я хареса
му тая песен; я дйву даюсь не
мога да се начудя.
дАвеча преди малко, одеве.
дАвешвмв одевешен, по-раншен.
ДавАло преса за изстискване гроздов сок.
давйльвый който служи за мачкане, за из¬
стискване.
давить притискам, стискам, мачкам, тъп¬
ча, налягам ; изстисквам ; душА ; оду-
шавам ; -ся одушавам се, задушавам се.
дАваа навалица, блъсканица.
давлёвме налягане, натиск, морално при¬
нуждение.
дАвлеиый смазан, смачкан ; одушен.
ДАВ
— ВО —
ДВК
даввёвько много отдавна.
дАвний, дОвнншвнй отдавнашен, стар; с
-их пор отдавна.
Ahead отдавна ; давним - д. много от¬
давна, от едно време ; д. п о р i отдав¬
на е време.
давнопрошедший отдавна преминал.
Давность отколешност ; давност.
давдк : - к 6 м, однйм - к 6 м, с й л ь-
ны м - к 6 м с натискане, с рязко и
бързо налягане.
давывать давам.
даёшь възклицание със значение: искаме ;
д. культурный отдых искаме,
дайте ни културна почивка I
дОивоть доя. .
дакать, -нуть дадакам, потвърждавам с
•да“.
дОле, далее по-далече, по-нататък; и т а к
д. и тъй нататък ; не д., как в ч е¬
р а едва вчера беше. -
далёкий далечен ; дълъг.
далекб, далёко, далече далеч, нататък;
много ; д. з а след дълго време ; д. н е
съвсем не ; д. п ойтй напредвам мно¬
го ; д. з а й т й прекалявам го.
долекбнько долечко.
даль далечина,
дольвевидёние телевизия, -
дальневосточный далекоизточен ; - а я ар¬
мия специална армия за Далечния Из¬
ток.
дальнейший по-нататъшен, следващ,
дОльный далечен, отдалечен, нататъшен,
дольнобдйность далекобойносг.
дальнобойный далекобоен.
дальновидно предвидливо,
дальновидность предвидливост, проница¬
телност.
дальновйдный далековиден, предвидлив,
дальноземелье разположение на нивите да¬
лече от местожителството.
дальноздркий далекоглед, далековиден,
дальнозоркость далекогледство.
дальномер далекомер, теле метър,
дАльность далечина, отдалеченост,
дОльвый далечен, отдалечен.
дальше по-далеч, по-нататък, нататък,
дамба насип, вълнолом.
дАмка двойна пионка (в играта на шашки).
дАмочко дамичка.
дОнник данъкоплатец,
данность даденост.
данные данни, факти.
дАнный дадения, тоя, въпросния,
дань данък, контрибуция ; дан.
дар дар, подарък ; дарба, талант,
дарёный подарен.
дарИть дарявам, надарявам, подарявам,
даря,
дармоёд, -ка готован, харамоед, тунеядец,
паразит.
дармоедничать готоваиствувам, живея и ям
на чужда сметка.
дармоедство тунеядство, паразитство.
доровАние подаряване, надаряване ; дарба,
талант.
дарованный подарен.
даровАть давам, дарявам, подарявам,
даровОй подарен, безплатен.
доровщйна, -щинко подарено нещо, дор,
подарък.
даром даром, безплатно, гратис ; напусто,
напразно, безполезно, току тъй ; макар,
дарственный да ровен.
дотйрованный датиран,
датировать датирам.
дОточный донъкоплАтен.
доть(ся) вж. д о в О т ь(с я); ни д. ни
взять досущ еднакви.
доуоснвйровать турям едно страна в пълна
икономическо зависимост чрез отпуща-
нето й зоем при условие да се вмесвам
в нейния стопански живот.
дацОн будийски молитвен дом у буряти,
колмици и др. ломаисти.
дАчо довоне, дажба ; дочо, вила,
дачевладелец, -нцо притежател но вило.
дошнокцутюн арменско националистическо
партия.
дво два, две ; по д. по две, чифтно ; в
д. счёта едно, две I двАжд и д.
две по две.
дводцатигрАнник двайсетостен.
дводцотнлетие двайсети летие.
двадцатипятилетие двайсет и пет годишнина,
двадцатый двайсети.
двАдцоть двайсет.
двОдцотью двайсет пъти, по двайсет.
двАжды дваж, два пъти ; д. д в о ч е ты-
р е две по две четири.
двенадтнтагрАнник додекаедър, двонойсе-
тостен.
двенодцотид юймивый дванайсетдюймов.
двенадцатиперстный : - а я кишкО дво-
найсетопръстното черво.
двенадцотнслджный двонойсетсричен, алек¬
сандрийски стих.
двенадцатый дванайсети,
двенадцать дванайсет.
дверндй но вратото.
дверцО вратичка.
дверь врота.
двести двесте.
двАгонне движение, мърдоне, тлосконе,
двАготь движа, местя, кором, мърдом,
тласкам, бутом, влачч; раздвижвам,
възбуждам, вълнувам; -ся движа се,
вървя, мърдам се, люлея се, клотя се,
потеглям.
движАнец работник по движението (желез¬
ница, трамвай).
движущий . движещ.
двйнуть(ся) вж. д в й г о т ь (с я).
ДВК Далекоизточния крой но РСФСР.
ДЕВ
двёе две, два, двамина, двама, двоица;
на с в о й х на д в о й х на хаджи»
пешовия, пешком.
двоедушие двуличие, лицемерие,
двоедушный двуличен, лицемерен,
двбечвнк двойкар, ученик, получаващ
двойки.
двоешка лешник с две ядки ; блиайаци.
двойть деля на две, удвоявам ; -ся удвоя»
вам се, раздвоявам се, разделям се на
две ; у н е г 6 в глазйх-йтся
той вижда двойно.
двойнбй двоен,
двойвй, -нйжка, -нйшка близнаци,
двойчйтка предмет, съставен от две еднак»
ви части.
двор двор ; постойлый д. хан ; н а
»е на двора, навън; быть не ко
-у не го бива.
дворёцкнй надзорник на слугите в бога¬
ташка къща, иконом.
двдрик дворче,
двбрнвк вратар, портиер,
дворвйцкая жилище за домашните слуги,
дворнйчнха жената на вратар.
дворвй прислуга (всички слуги в една
къща).
двОрвйгН, -нйжка дворно куче,
дворбвый дворен, къщен,
дворявочка дворянка (умалително),
дворйнчвк дворянче.
двоюродный : д. брат братовчед ; - н а я
сестрй братовчедка.
двояковбгвутый двойно вдлъбнат,
двояковыпуклый двойноизпъкнал.
двоякодышащие двойнодишаши.
двойжкв вж. двойчАтка.
двубортный с два реда копчета,
двугорбый двугърб.
двугранный двустранен,
двугривенный монета от 20 копейки,
двудольный двуделен, двусеменоделен.
двудышащие двойнодишащи.
двужйльный як, издържлив.
двуколёсный с две колела,
двукблка двуколка, кабриолет.
двупАлый с два пръста (на ръцете или на
краката).
двупсрстве кръстене с два пръста,
двушёрстный извършван с два пръста,
двупблый двуполов.
двупблье обработване на земята, при кое-
то всяка година половината остава угар.
двурукие двуръки.
двуручный с две дръжки,
двурушник двулнчник.
двурушнвчпть двулича.
двурушничество двуличие,
двусветный с два реда прозорци,
двусемеводбльный двусеменоделен.
двускатный : - н а я крыша стряха с
два наклона.
двуслбжный двусричен.
двусмёваый на две смени,
двуствблка двуцевна пушка, чифте,
двуствольный двуцевен.
двустворчатый с две крила (за врата); с
две черупки.
двустёпный двустъпен.
двусторднный двустранен.
дтутаврОвый имащ в напречен разрез про¬
фил в вид на буква Н (за желязо),
двууглекйслый бикарбонат.
двуутрдбка кенгуро.
двухАктвый двуактеи, в две действия,
двухнршйнный дълъг или широк 2 аршина,
двухверстка карта в мащаб две версти в
дюйм.
двухвёрстный двуверстов; изпълнен в
мащаб две версти в дюйм.
двухвесёаьный с две весла, двулопатен.
двухгодичный двегодишен.
двухгодовёлый двегодишен, на две години,
двухдекйдвнк две декади (20 дин), посвете¬
ни на някаква обществена кампания, на
колективна работа.
двухдюйиювка дъска дебела два дюйма,
двухколёсный двуколен, на две колела,
двухкопеечный двекопейков, за две копейки,
двухлемешный двупалешен, с два палеш-
няка.
двухдлмве двухълмие.
двухпалатный двукамарен, с две законода¬
телни камари.
двухсотлётне двестегодишнина.
двухсотый двестегни.
двухтысячный двехиляден.
двучлён бином.
де вж. д ё с к а т ь.
дебаркадёр перон ; място за разтоварване,
скеля.
дебатировать дебатирам, разисквам; -ся
разисква се.
дебёлый дебел, угоен, тлъст,
дебет дебит, разход.
дебетировать, дебетировать вписвам в раз¬
ход.
дебдш буйство, скандал, гюрултия,
дебошир скандалист, гюрултаджия.
дебоширить, -йрннчать, -йрствовать устрой¬
вам скандали, буйствувам.
дебри гъста гора ; затънтен край ; лаби¬
ринт.
дебушйровать излизам от тясно дебуше.
дебютировать дебютирам.
девйть турям, дявам ; -ся дявам се. скри¬
вам се ; к у д А мне д. де да се дяна ?
девйчество моминство.
дёвнчнй момински.
девйчнмк вечеринка у годеницата пред
сватба.
дёвичья случинска стая,
дёвка мома ; слугиня ; улично момиче,
дёвочка момиченце, малко момиче,
девушка младо момиче; слугиня,
девчйтн момичета.
ДЕВ
— 71 —
ДЕЛ
девчёнка малко момиче, момиченце, га-
менка.
девчурка, девчушка момиченце (ласкателно),
девявосто деветдесет.
девяаостолётаый деветдесетгодишен.
девявёстый деветдесети.
девятерых мярка или предмет, съдържащи
девет единици.
девятервдй деветорен.
дСвятеро деветмина, девет,
девятвдесятый деветдесети,
девятваийтвый деветократен.
девятилетка деветилетка (училище),
девятисотый деветстотни,
девйтка деветка, цифрата 9.
девятвАдцатый деветнайсети.
девятаАдцать деветнайсет.
девятый девети ; д. в а л най-бурната
вълна.
девять девет,
девятьсот деветстотин,
девятью по девет, девет пъти,
дегатйровать вж. декатйровать.
дегевербровьть израждам се.
деготь катран,
дегрвдйровать деградирам,
деггйряик, -вица катранджия.
дегтярный катранен.
дегтАрвя, катранджийница.
дегустАтор специалист, определящ по вкус
качеството на продукта.
дегустировать определям по вкус качество¬
то на продукта.
дед дядо.
дёдевька дядко, дедичко.
дедова наследствено родово владение в
стара Русия.
дёдовскнй дядов; старинен,
дёдка,дядко.
дедуцировать доказвам чрез дедукция,
дйдушка дядо, дядко.
дёжа, дёжка нощви,
дежурить дежуря,
дежурка дежурна стая,
дезабилье небрежно облечен, неглиже ; не¬
брежна домашна дреха.
Дезавуировать дезавуирам,
девертйр дезертьор,
дезертировать дезертирам,
дезертирство дезертьорство,
девивсёкция изтребване паразитните на¬
секоми.
дезивтегрАтор трошачка, машина за раз-
трошване на камъни, на руда,
дезаафяцйровавве дезинфектиране.
девввфмцбровать дезннфектирам.
дезодоратор уред, средство за дезодорация.
Дезодорация премахване лоша миризма too
химически начин.
дезодорировать премахвам лоша миризма
по химически начин.
дезорганизовать разстройвам,
действовать действувам.
дёк закрита палуба.
дёка резонатор; дъската, на която са оп¬
нати струните.
декабрйст участник във въстанието в Ру¬
сия на 14 декември 1825.
декАбрь декемврц.
декАбрьсквй декемврийски.
декАда декада, десетодневие.
декАдняк декада, посветена на някоя об¬
ществена кампания, на колективна ра¬
бота.
декалькировать възпроизвеждам рисунка
чрез декалкомания. ,
декллькомАвня способ за прёпечатване мно¬
гоцветна рисунка от хартия на стъкло,
фарфор, дърво; направената по тоя на¬
чин рисунка.
деквтвровАть обработвам вълнен плат с
пАра или сваряване за предпазването му
от влага.
декатврОвпик, -пиша който се занимава с
декатиране.
декламировать декламирам,
декларировать декларирам,
деклассироваться декласирам се.
декорйровать декорирам,
декретировать декрети рам.
дёлаввость изкуственост, неестественост.
дёлаввый изкуствен, неестествен.
делать правя, работя, върша ; д. вид да¬
вам изглед; д. выговор правя мъм¬
рене ; д. карьеру правя кариера;
д. доклАд държа доклад; д. п о с А д-
к у натоварвам, качвам; -ся ставам,
случва се, прави се, върши се.
делегировать делегирам,
делёж, делёжка делба, дележ,
делец гешефтар.
делвкАтввчать деликатнича.
делАмое делимо.
делйть деля, разделям, споделям; -ся деля
се, разделям се, споделям.
делАщки работици.
дёло работа, дело, нещо, процес; а т е б ё
к а к 6 е д.? а на тебе какво тн влиза в
работата ? в чем д. ? какво има, за
какво се касае? д. п л 6 х о лоша рабо¬
тата, спукана е работата; в самом -е
и действително, наистина; на -е, на
с А м о м -е в действителност, в същ¬
ност; с к о р ё е к д. по-скоро на ра¬
бота; д. в том, что там е работата,
че; стрАнное д. чудно нещо; н А ше
д. б ё д н о е ние сме бедни хора ; д ё-
лайте своё д. вършете си работата;
А т о д. така е, право е, не е играчка ;
что за д.1 голяма работа! А т о плё¬
вое д. това не е нищо ; т о и д. по¬
стоянно, току само; по -д м пада му се,
според васлугиге; т о л и д. друго не-
шо е; д. в ш л А п ё работата е опе¬
чена ; как -А ? как сте, как върви ра¬
— 72 —
ДЕР
ботата ? что вал за д. ? какво ви
влиза в работата ?
делоибк делови човек,
делоиёй делови, работлив,
делопроизводйтель секретар,
дёльно смислено.
дёльиость деловитост.
дёльный гдден, способен, разумен, осно¬
вателен, за в, работа.
дёльце малък гешефт.
делйга делови човек; добър работник,
делйва, делйака дял, пай ; горски участък,
определен за изсичане, сечище.
деляческий ограничено-практически, мер¬
кантилен.
делячество ограничен практицизъм, без-
прииципност, забравяне политическите
задачи.
демаскировать демаскирам.
демобилизовать демобилизирам,
демократизировать демократизирам,
демонстрйровать демонстрирам,
деморализовать деморализирам.
дёмпвнг дъмпинг,
демуниципализировать демуниципализирам.
деивтураливовёть денатурализирам.
денатурёт денатуриран спирт, спирт за го¬
рене.
денатурировать денатурирам.
денацновалвзйровать денационализирам.
дёндв конте, франт, моден човек.
дёнежка половин копейка; парй.
дёиежки парй.
денежный паричен; паралия, богат.
денё(че)к ден.
деазввк паричен знак, банкнота,
девйкивщнва движение под предводител-
ството на генерал Деникин против съ¬
ветската власт.
денница зора; съмване; зорница,
дёяно в вдщво денонощно.
денядй дневен, денен.
денонсировать денонсирам.
деискдй : день д. целия ден.
денудёиня изравняване на земната повърх¬
нина под действието на водата, вятъра
и ледниците.
девщйк ординарец, вестовой.
девь ден ; б у д н ы й д. делник, работен
ден ; выходнбй д. свободен от ра¬
бота ден ; з а д. до един ден пре¬
ди; и з 6 дня в д. из ден в ден, все¬
ки ден ; д. ото дня от ден на ден;
д. на дворе съмна се; н а - д н й х
тия дни; с каждым днём от ден
на ден ; д. спустя след един ден;
днём девем, през деня ; нисколь¬
ко дней т о м I н а з & Д преди ня¬
колко дни; третьего дня онзиден.
Деньги парй.
деньжёта, девьждвкн парички,
депбвеи работник в железопътно депо,
депонировать депозирам.
дератизация изтребване плъховете с хими¬
чески средства.
дербалйаяуть гаврътвам, изпивам ; зашле-
вявам, удрям.
дёр би надпрепусквания на тригодишни
коне.
дёрганье дърпане, скубане; тик.
дёргать дърпам, тегля, изваждам, скубя ;
свивам, гърча; вълнувам, тревожа; -н у-
ла менй нелёгкая сказать
дяволът ме накара да кажа това.
Дергйч ливаден дърдавец (птица); метали¬
чески инструмент за вадене гвоздеи,
деревенеть вдървявам се.
деревёнскнй селски; по -с к о м у по сел¬
ски, селяшки.
деревёншина селящина, дебелащина; прост,
див човек.
деревёнька селце,
деревйна греда, отсечено дърво,
деревня село.
дерево дърво.
дерёвообделёчннк работник специалист по
работене с дърво; дърводелец.
деревообдёлОчный дърводелски,
деревообрабатывающий обработвай! дърво,
деревообработка обработване дърво,
деревушка селце.
дёревце, деревцд дръвче,
деревяийстый дървесен; невкусен, корав,
деревётный дървен; неподвижен, тъп ;
-ное м й с л о прост зехтин,
деревйшка чукан, дървен крак, протез,
держёва държава; сила, власт; златна топ¬
ка с кръст отгоре.
держёвный суверенен, върховен ; могъщ,
величествен.
держёлка дръжка,
дёржанный държан.
дёржаный употребяван, изндсен.
держатель държател, носител; подпора,
держёть държа, задържам, спирам, имам ;
-жй язык за з у б й м и свивай си
устата; д. парй обзалагам се, хващам
се на бас; д. путь отивам, пътувам;
-ж й п р i м о карай направо; -ся дър¬
жа се, придържам се.
держвмдрда човек с грубо полицейски на¬
клонности.
дерзёние дръзване, смелост.
дерзёть дерзая, дръзвам, позволявам си,
осмелявам се, решавам се. наемам се,
имам кураж.
дерзйть нагрубявам, говоря дързости,
дерзкий дързък, смел, безочлив, безсрамен,
дерзновение дързост, смелост,
дерзновёявый смел, решителен, дързостен.
дерзнуть вж. дерзйть.
дёрзостный вж. дерзновенный,
дерзость дързост, безочливост.
дёрзче по-смело, по-дръзко,
дёрка набиване, набъхтване.
дёрн чим, морёва.
ДЕР
— 73 —
ДИВ
дсрияиа парче чим; чим.
дерийстый: -а я з е и л i мъчна эа разравя-
не земя (от много корени).
дерайвый чинов, постлан с чим.
дёрнуть вж. дергать.
Дерулуфт Немско-руско дружество за въз¬
душно съобщение.
Дерутра Немско-руско транспортно акцио¬
нерно дружество.
дерьмД лайно, куришки; тор; парцал,
дерюга груб плат.
дерйбвуть сръбвам; хлиперям, удрям силно,
дёсенный венечен, на зъбния венец,
дескать тъй да се каже, демек, казва,
каже.
десвй венец (на зъбите).
десть тесте хартия (24 листа).
десятерйк мярка или предмет, съдържащи
десет единици.
десятерабй десеторен,
десятеро десетмина, десет души.
десятвгрАвявк декаедър, десетостен.
десятидневка декада, десетодневка.
десятикопеечный десеткопейков.
десятикратный десетократен,
десятилетие десетилетие, десет години,
десятилетний десетгодишен,
десятимесячный десетомесечен.
десятйна десетък ; мярка за земя = 1-092
хектара.
десятинйгне десетокраки.
десятирублёвка монета или банкнота от
десет рубли.
десятирублёвый струващ десет рубли,
десятвелбжя&й десетосричен.
десатнугйльевк десетоъгълник.
десятйчный десетичен,
деейтка десетка,
деейтннк десетник.
десяток десетина, десет парчета ; он не
труслйвого -ка той не е от
страхливите.
деейточек десетчица.
Десйтский селски помощник-кмет, надзира¬
тел на десет къщи.
десятый десети,
дёсять десет,
десятью десет пъти,
деталнзйровать, -зов&ть уточнявам, разра¬
ботвам детайлно, в подробностите,
детйль детайл, подробност, дреболия.
детвА личинки на пчели; току-що излупени
пчели.
детиорй дечурлига,
детдввжёвве детско движение,
детгородбк детско градче,
детдйм детски дом.
детёктор уред за приемане електрическите
вълни, част от радиоприемателя.
детёныш малко (на животно).
Дйтн деца,
детйаа мъжага.
детйиец вътрешна крепост.
детйшкм дечица.
детйгце дете, рожба,
дётка мило дете,
деткомйссня комисия за грижи за децата,
детонировать пея или свиря с фалшива
интонация.
деточка мило детенце.
детплошАдка площадка за детски игрн.
детейд детска градина, забавачница,
детская детска стая.
дёть(ся) вж. д е в А т ь (с я).
дефеязйва дефанзива, отбрана; в Полша —
обществена безопасност.
дефябрёр машина за стриване дървото в
дървесна маса.
дефилировать дефилирам,
дефляция дефляция.
деформировать деформирам; -ся изменям
си формата.
дехкйн селянин (в Средна Азия),
децеатрализовйть децентрализирам,
децеряат управление чрез децерненти.
децеряеат длъжностно лице в учреждение
с пълни права и лична отговорност за
разпорежданията си.
дешевёе по-евтино, по-евтин,
дешёвейший, дешевейший най-евтин,
дешёвенький евтиничък.
дешевёиько доста евтино, много евтино,
дешеветь поевтинявам, евтинея.
дешевйзва евтиния.
дешевйть подбивам цена, предлагам много
евтино.
дешёвки много низка цена, евтина раз¬
продажба.
дёшёвле по-евтино,
дёшево евтино.
дешёвый евтин,
дешифрировать дешифрирам,
деяться сгава, върши се.
джемпер пуловер.
джёрсн жерсе, копринен трикотаж,
джнгйт изкусен ездач.
джмгитбвка сложно военно упражнение на
кон (у кавказките планинци и казаците),
джйвка китайски платноход.
джут юта (растително влакно, правят чу¬
вали от него).
дзёкаяье произнасяне »дз“ и „ц“ вместо
„Д“ и „т“.
дзмвь{ дзън I
диАвол дявол,
двагиостйровать определям диагноза.
диАкОв дякон.
дваыАт диалектически матермализъм.-
днва прочута актриса.
дивАа канапе; съвет на висши сановници
при султана; сборник лирически стихо¬
творения (в източните литератури).
дивергйвт който отвлича вниманието на
обществото в противната страна.
давйть очудвам; -ся чудя се, очудвам се.
див
74 —
ДОБ
дйво чудо, чудесия, чудно; я -ом дн-
вй л с я страшно се очудих.
дивоваться очудвам се.
дикбрскна дивашки,
дикарство дивота, дивачество; саможивост,
дикарь, -ка дивак; саможив човек,
дикий див; чудноват, странен,
дикобрйз бодливо свинче; бодливко.
двкивин(к)а рядкост, чудо,
днкдвииный рядък, чуден,
дикорастущий растящ в диво състояние,
дйкость дивота, дивотия, диващина.
дикткторствовать диктаторствувам.
диктовать диктувам.
дилижанс дилижанс, пощенска кола,
динамитчик дииамитар; терорист,
дивь-днаь I дрън-дрън I
дипкурьер дипломатически куриер,
дипломировать издавам диплома,
дарить дера.
директорствовать директорствувам.
дирижёр диригент, капвлмайстор.
дирижировать дирижирам,
днсгнрмоийровать дисхармонирам.
дисквалифицировать лишавам от квалифи¬
кация.
дисковый дисков, във формата на диск.
днскрсдитЬровать дискредитирам,
дискуссировать, -тйровать разисквам,
дисдетчер участъков разпоредител на же¬
лезопътно, трамвайно и др. движение,
диспутировать диспутирам.
диссимулировать дисимулирам, престру¬
вам се.
Диссонировать звуча като дисонанс,
дистиллировать дйстилирам.
дисциплинировать дисциплинирам,
дате, дитя дете.
дйтвтко детенцето ми.
дгфeрвнцHроиить диференцирам,
дифирймб дитирамб.
дифундбровать прониквам чрез дифузия,
дичйть подивявам, дивгя.
двяйна дивеч,
дичиться живея като див, отбягвам хората,
дичВк диво дръвце ^присадено;; срамеж¬
лив, необщителен човек.
днчь дивеч; диво място, пущинак; дивотия,
глупост; нестй, п о р В т ь д. плещя
глупости.
давай дължина,
длинно дълго,
длинноватый въздълъг, дългичък.
длинноволосый дългокос,
длнввогOлHвый дългоглав, долихоцефал,
длнввонHгнй дългокрак,
дливнонисый дългонос.
длиннопВлый ДЪЛГОПОЛ,
длиннота дългота.
длинношерстый с дълга козина,
длинный дълъг.
длительность продължителност, бавност,
длительный баввн, продължителен.
длить продължавам, протакам, забавям г
-ся трав, продължава, протака св.
для за, заради, зарад; д. ч в г б защо, за
ковто, поради ковто ; 4 т о д. ч в г В ?
това защо е? д. т о г й что зашото ;
д. т о г 6 чтобы за да; н е д. ч в г 6
няма защо.
дневалить дневалствувам, съм дневален,
дневать денувам, прекарвам деня.
дневна диевка, почивка (по път),
дневней, днВмый дневен.
днём денем, през деня.
Днвпрострдй Днвпрострой, построяване-
електрическа станция на р. Днепър.
Днепрогэс Днепровска хидроелектрическа
станция.
днище дъно (на лодка, на бъчва),
дно дъно; дном вверх с главата на¬
долу ; иттй ко дну потъвам.
дноуглубитель драга, машина за изкопа-
ване.
до до, пред, почти, около ; до с й х пор
досега ; до тВх пор дотогаз; д о
тогВ докато, дотогаз, дотогава ; ч т о
до м в и я колкото до мвн ; до по¬
ры до времени до едно време,
до времв ; до . потбпа преди пото¬
па ; до зимы преди да настъпи зи¬
мата ; у меня до вас дВло имам
работа с вас; мне не до смВху
нв ми в за смях; ему ие до сме¬
ху нв му е за смях ; ему не до т о-
г 6 то нв му влиза в работата.
добивать, добавлять прибавям, допълням,
притурим.
добавок добавка, прибавка.
добивочный допълнителен, прибавен, при¬
наден ; -ная с тВ н м о с ть прина¬
дена стойност.
добВгаться докарвам си пакост, намирам
си белята.
добежать : д. до концВ стигам, дотич-
вам до края. •
добели до побеляване, до бял жар.
добелить довършвам белосването.
Лббермаа-пинчвр порода ловджийско куче,
добавить бия до смърт, доубивам, довърш¬
вам ; -ся домогвам св, докопвам св, мъ¬
ча се да получа нещо.
добирать досъбирам, доиабирам ; -ся прн-
сламчвам се, докопвам се, достигам;
доберусь я до тебя щв те пип¬
на аз тебе.
добить вж. добивВть; -ся постигам,
сполучвам.
доболтаться навличам си неприятности с
бъбренето си ; наговорим нелепости.
добир досъбиране.
добрать(си) вж. добираться,
добрейший много добър, най-добър.
Лббрввький добричък.
добрести домъквам се.
ЛОБ
— 75 —
дог
добрёть подобрявам се, ставам по-добър;
дебелея, тлъстея.
добрввАть, добрАть доизбръснувам.
дОбрА добро, добре ; личен имот ;, д. п о-
жАловать добре дошли.
доброжелАтельствовать желая доброто, бла¬
го пожелавам.
ДОбрАм с добро, по добър .начин.
доброворАдОчвый порядъчен, приличен, до¬
стоен ва одобрение.
добросердечие, -ёчиость сърдечност,
добросердечный добросърдечен, сърдечен.
добрАснть хвърлям до, стигам с хвърля¬
не до.
добротА добрина ; доброкачественост, со¬
лидност.
добрАтвый хубав, добър, траен.
добрОхАтаый доброжелателен ; доброволен.
доброхАтство благосклонност, доброжела¬
телство.
дАбрый добър, добросърдечен ; в д. ч а е
иа добър час; - р ы е два ч а с А
цели два часа ; ч е г 6 -ого току
виж, боя се, възможно е.
добудАтьс с мъка събуждам.
добывАвме добиване; извличане,
добывать придобивам, спечелвам, получа¬
вам ; добивам, изкарвам, намирам ; -ся
стремя се да получа, добива се, изкар¬
ва се.
добывАющяй добиващ; -ш а я промыш¬
ленность добивателна индустрия.
дОбь*1ть(ся) вж. д о б ы в а т ъ (с я).
добыча добив, придобивка,- извличане;
плячка, грабеж, лов.
довАлвваться, довалйться дотъркулвам се,
дотътрям се.
ДовАривнть, доварАть довършвам варенето,
досварявам ; -ся досварява се.
довевАть довявам, отвявам.
доведаться разузнавам, получавам све¬
дения.
доведение докарване,
доведываться вж. довАдаться.
довезтА докарвам, довеждам.
довёввать довявам ; свършвам да вея.
довёрить вж. доверАть.
довернуть, довертеть, довёртывать довър-
там, развалям от въртене.
дАвеку завинаги, до края на живота.
дАверху чак догоре, до самия връх, пре¬
пълнено.
довершАть довършвам, свършвам,
довершеяне довършване, завъртване, свър¬
шване.
довершАть вж. довершат ь.
доверять доверявам, поверявам ; -ся дове¬
рявам се.
довесить добавям недостигащото при тег¬
лене ; допретеглям.
довесок добавка за изпълване мярката при
теглене.
довестА вж. доводить.
довестАсь случва ми се; мне не - л 6 е ь
нямах случая.
довешать, -ввать допретеглям.
довеять довявамсвършвам да вея.
довзыскать, довзыскивать дополучвам.
довивАтъ довивам.
довиатАть, довАнчнвать довършвам завинт¬
ването.
довирАться вж. доврАться.
довАть довивам.
довлеть стигам, бивам достатъчен, задо¬
волявам.
ДОВОДАть довеждам, докарвам ; -ся пада
се, смята се, случва се, среща се.
доаоевАться, довоевываться претърпявам
несполука, постигам нещо неприятно в
резултат на войната.
дОвозАть довозвам, докарвам, пренасям.
доволАкнвать, доволочйть, доволочь домък-
вам, дотътрям.
довАльво доста, достатъчно, стига ; с м е-
н А д. стнга ми, достатъчно ми е.
довАльвый доволен.
довАльствме снабдяване с храна, довол-
ствуване, продоволствие.
довбльство доволство, заможност.
довАльствовнть продоволствувам; -ся за¬
доволявам се, продоволствувам се.
дОвооружАть, -жйть довъоръжавам.
доворовАться, доворАвываться изпашам си
от много крадене.
доврАться изпашам си от много лъгане.
доврёменвый предивременен.
довреиёивый изначален, вечен.
довыбирАть доизбирай, привършвам избо¬
рите.
довыборы допълнителни избори,
довыполнить, довыполвАть доиэвършвам.
догадАться, догАдываться досещам се.
доглАдить, -дывать, -живать доизглаждям.
доглодАть доизглождам.
доглядеть, доглАдывать забелязвам, до-
глеждам, съглеждам ; я не - д ё л про¬
пуснах, не забелязах.
догматизАрОвать догматизирам.
дОгаАть вж. догонять; д. и пере¬
гнать застигам и изпреварвам, сти¬
гам и надминавам.
догвввАть, догаАть доиэгнивам.
дОговАривать доизказвам, доизговарям ;
договарям ; -ся договарям се, уговарям
се, съглашавам се, спазарявам се.
договорсвяость договореност, споразуме¬
ние.
договорАть(ся) вж. договаривать (ся).
доголА съвсем голо, до пълна голота;
раэдёть д. смъквам му ризата от
гърба.
догАвя догонваме, настигане.
догояАть достигам, настигам.
догорАние догаряне, изгаряне.
догорАть, догорёть догорявам. догарям,,
угасвам.
дог
дограбить доограбвам.
догребать, догрестй догребвам; доплувам
(с весла).
догружать, -зйть доиатоварвам.
догрузка донатоварване.
догрызать, догрызть доизгризвам.
догуливать, догулять доизгулявам.
додавать, додАть додавам, придавам, до*
плащам.
додача додаване.
додёлать, доделывать доправям, привърш-
вам, довършвам.
додержать доиздържам ; -ся държа се до.
додуматься, -ываться намислям.
доедать доизяждам.
доездить дояздвам.
доезжкть пристигам (не пеш); сандардис-
вам.
доесть доизяждам.
доехать вж. доезжбть.
дожарить доиэпичам. допържвам ; -ся до-
изпичам се, изпържвам се.
дожать доизстисквам; пожънвам.
дождкть(ся) вж. дожидаться,
дожденкоие одъждяване, изкуствен дъжд,
дождевбк прахотка* гъба, ирахавица ; му¬
шама (за дъжд).
дождевбй дъждовен,
дождём като дъжд.
дождемер дъждомер.
дбждик дъждец.
дождёвка дъждовна капка,
дождйть времето е дъжделиво ; ръми.
дбждичек дъждец.
дождйще силен дъжд,
дождлйвый дъжд е ли в.
дождь дъжд; д. идёт вали дъжд; д.
ливмя льёт вали като из ведро;
скбро д. пойдёт скоро ще завали.
дожевать, дожёвывать досдъвквам.
дожечь доизгарям.
доживать доживявам, живея до.
дожагАть доизгарям.
дожадДть(ся) очаквам; жду не дож¬
дусь чакам с нетърпение.
дожимать доизстисквам.
дожЕйкть дожънвам.
дожирать доизяждам.
дожйтне доживяване,
дожйть вж. доживать,
дожр&ть доизяждам.
дозквуч училище, подготвящо децата за
постъпване в фабрично-заводските учи¬
лища.
дозамужиый станал преди омъжването.
дозарезу крайно много, наложително.
ДОзйучь вж. д о з а в у ч.
дозваниваться вж. дозвон йться.
дозваться успявам да повикам,
дозволение позволение, разрешение,
дозволйтельиый позволителен.
дозвблить, -ять позволявам, съгласявам се.
дозвоийться звъня, докато ме чуят, докато
се явят на телефона.
дозимовать дозимувам.
дозировать дозирам,
дознаваться, дозваться научавам се, узна¬
вам дрбре.
дозбр патрул, нощна стража ; х о д й т ь
-ом патрулирам.
дозбриый патрулен,
дозревать, дозрёть дозрявам, узрявам,
доиграть, доигрывать доигравам; привърш-
вам играта, свиренето ; -ся навличам си
неприятност от игра.
дойлвца крава, от чието мляко се храни
семейството.
добльаик, -иица ведро за доене на мляко,
дойлмцвца доячка.
доискаться, добсквваться издирвам, нами¬
рам, научавам се.
дойть доя; давам мляко,
дбйка доене.
дбйло дневното количество мляко от една
крава.
дбйаый дбен ; - а я корбва дойна кра¬
ва.
дойтй вж. доходйть.
дбка майстор, познавач, способен, изку-
ссн«
доказать, доказывать доказвам; обвинявам,
докаливать, докалйть дозакалявам.
докалывать доразцепвам ; доубивам.
доккичивать довършвам, доизкарвам.
докапчивать доопушвам.
докапывать копая до; доизкопавам ; -ся
стигвам до, набутвам, изравям.
докарабкаться, -иваться изкатервам се до.
докармливать вж. докбрмить.
докатать, -йть, докатывать доизтъркулвам,
дотъркалям, свършвам търкалянето или
гладенето с валяк; -ся налитам на не¬
приятност.
докашивать докосявам, привършвам ко-
ситбата.
докидать, докидывать, докйиуть дохвър-
лям, хвърлям до; довършвам хвърля¬
нето.
докипать, докипеть доизкипявам, кипя до.
докладывать довършвам нареждането едно
върху друго ; притурям, дотурям; до¬
кладвам, долагам, рапортирам, рефери-
рам, излагам ; -ся докладва се, добавя се.
доклев&ть, доклёвывать доизкълвавам.
доклеивать, доклеить доизлепям.
докликаться, докликаться никам, докато ме
чуят, докато ми се обадят.
доконать, докдвывать доковавам, доизко-
вавам.
доковылять дотътрям се.
доколачивать, доколотйть дозабивам; до-
изтупвам ; дочупвам ; бия докато.
доколдть доразцепвам; доубивам.
докдль ? доколе ? докога ? докъде ?
доковать довеждам до крайност ; довърш¬
вам, погубвам.
докбачвть довършвам, доизкарвам.
док
— п —
ДОИ
докооАть докопавам, доизкопавам ; -ся вж.
докапываться.
докормйть донахранвам ; с прекалено хра¬
нене докарвам до.
докосйть вж. докашивать.
дохрДнвать доскроявам, свършвам крое¬
нето.
докрАсвть свършвам боядисването,
докрйска добоядисване.
дОмрасна до почервеняване, докато стане
червено.
докрвчйться викам, докато ме чуят; ви¬
кам до.
докройть вж. докрйивать.
докрутйть, докручивать доосуквам, довърш¬
вам ; -ся изпадам в неприятно положе¬
ние.
докрывйть, докрыть, допокривам, свърш¬
вам покриването.
дбкторва жена на лекар ; лекарка,
дохода, дожудова ? докъде ? докога ?
докука додяване, дотягаме, досада, отег-
чаване.
докумеггйровать документирам.
докув1ть доокъпвам, докъпвам; докупу-
вам.
докупйть докупвам.
докуривать, -йть допушвам, свършвам да
пуша.
докучАть досаждам, отегчавам, дотягам,
докучлйвость дотегливост, отегчителност.
докучлйвый отегчителен, досаден, дотеглив.
докушать, докушявать доядам, допивам.
дол долина.
долДвлнвать долавям, доизлавям.
доламывать дочупвам, доизчупвам.
долбануть ца нарос вам, силно ударям.
долбёж, долбежка зубрене.
долбйло длето.
долбйть дълбая ; зубря, уча наизуст дума
по дума.
долблёнке дтлбаене; зубрене.
долбвй зубрене.
долг дълг, длъжност ; паричен дълг ; о н
в -у. как в шелку той е потънал
в дългове.
дблгвй дълъг,
дблго дълго,
долговечный дълготраен,
долговой за дълг, дългово.
долговолбсый дългокос,
долговременный дълговременен,
долговязый дълганак, върлина.
долгогривый дългогрив; дългокос,
долгоденствие дългоденствие.
долгожданный дългоочакван,
долголетне дълголетие,
долголетний дългогодишен,
долгопбжка дългокрак комар,
долгопдснк житоядец, житна гъгрица (на¬
секомо).
долговОсый дългонос.
долгдяько много дълго, множко време.
долгопблый ДЪЛГОПОЛ, с дълги поли,
долгосрочный дългосрочен.
долгот* дължина; географическа дължина,
долготерпеливый много търпелив,
долготерпение дълготърпение.
долгувёц дълговлас лен.
долгуша вид дълга кола, линейка.
долгошёрст(н)ый дълговлас, с дълга козина,
с дълга вълна.
долевой надлъжен ; делов.
ддлее вж. д 6 л ь ш е.
долежйть, долёживать лежа до; узрявам
с лежене ; -ся с много лежене причиня¬
вам си нещо неприятно.
долезйть, долезть изпълзявам, изкачвам
се до.
долетйть, долететь до летя вам, хвъркам до.
долечивать, долечбть доизлекувам ; -ся до¬
излекувам се; с прекалено лекуване
причинявам си неприятности.
долж&ть задлъжнявам.
дблжев длъжен, задължен,
долженствовйвве което трябва да бъде,
долженствовать длъжен съм, задължен съм,
трябва да.
должйшкв дълговце.
должнйк, -яйца длъжник,
ддлжно трябва, необходимо е ; д. быть
вероятно, види се.
ддлжное дължимото,
должностной длъжностен,
должность длъжност, задължение, служба,
пост.
дОлжный длъжен, задължен, потребен, съ¬
ответен ; - и ы м Образом както се
следва.
должОк малък дълг ; за в 0 м и есть
д. вие сте ми малко длъжни.
долввОть доливам, напълвам.
долвзОть, долизывать доизблизвам.
долйввый долинен.
долнтОЙ долят,
долйть доливам, напълвам,
доловйть долавям, излавям.
доложОть вж. докладывать.
долОЙ! долу I
доломОи хусарски мундир; вид женска
широка дреха.
доломкть, -иОть дочупвам, изпочупвам.
долотО длето.
дОлу надолу, към земята.
дОлька дял.
дОльаий дОльвый долинен; земен, човешки.
дОльше по-дълго.
дОльшнк, -швда съдружник, участник с
дял.
дОлюшка участ.
дОля дял, пай ; част, дроб ; съдба, участ,
късмет.
дОма в къщи, у дома си.
домйлывать досмилам.
доматывать вж. домотать.
дот
дОмАхивать, домахнуть бързо пристигам
(не пеш).
домАшввать донастилам, свършвам калда-
ръма.
домелйть доначертавам с тебешир.
дАмелый : - а я п ё ч ь висока пещ.
дАиевшнк, доменщик работник при висока
пещ.
домеривать, домерять доизмервам ; приту-
рям за изравнение.
домесйть домесвам.
доместй, дометАть доизмитам.
домётить донабелязвам.
дометнуть, домётывать дохвърлям, хвър¬
лям донякъде.
домешАть, домешивать доразбърквам.
дАмяк къщичка.
домАва грамадна къща.
домнвАть доомесвам, доомачквам.
доминировать доминирам, господствувам.
домйшко къщурка.
домАще голям дом.
домкАм домов комитет.
домкрАт ръчен уред за издигане тежки
неща.
дАмяа висока пещ.
домовотость къщовничество.
домовбтый къщовен, къщовник.
домовиАчать оставам да пазя къщата, ко-
гато другите са излезли.
домовАй вампир, таласъм.
домАвый домов, къщен.
домОгАтельство домогване, залягане да се
постигне нещо.
домогАться домогвам се, стремя се.
домодельный правен в къщи,
домодельщина нещо, правено с домашни
средства.
домАЙ у дома, у дома си, в къщи ; п о р а
д. време е да си ходим; ступайте
д. идете си у вас, в къщи.
дОмАк къщица, домакинство.
домАквуть донакисвам.
домолАчивать, -отйть доовършавам.
доморАщеаный доморасъл.
домосед, -сёдка къщно пиле (който обича
да седи в къщи).
ДомострАй Домострой, паметник от руска¬
та писменост на 15—16 в., съдържащ
свод от житейски правила и нравоуче¬
ния.
домострдевскнй патриархално суров, кон¬
сервативен и груб (за семейния бит),
домотйть донамотавам, доразпилявам.
домоткАвнва домашен плат
домОткАяный изтъкан в къщи.
домохоаАив, -зАйка хазяин, стопанин на
къщата.
домочАдес който живее в едно семейство
като негов член, домашен слуга.
дАмра, домрА музикален инструмент като
тамбура.
домработавца домашна помощница.
домрачей свирач на домра при двора
на московските царе.
домучивать, домучить доизмъчвам.
домушник крадец по къщята.
домчАть бързо закарвам.
домывАть доминам, доизмивам.
дАмыеел, дАмысл неоснователно предполо¬
жение, догадка.
домыть домивам, доизмивам.
домйть доомесвам, доомачквам.
доаАшивать доносвам, износвам (дреха);
пренасям, доиэиасям ; разрешавам се от
бременност не по-рано от срока (за жена).
ДовбАсс Донецки (каменовъглен) басейн,
доаёльзя до немайкъде, до край, до по¬
следен предел.
довести донасям; съобщавам, обаждам ; -сь
достига, долита (звук, сведение).
донёс донски казак (по-рано).
довжуАиствовать донжуанствувам.
доаизАть донизвам, донанизвам.
дАнизу чак додолу.
доиАзывать донизвам, донанизвам.
доивмАть не оставям на мира, измъчвам.
доякнхАтствовать донкихотствувам.
дАнвнк кумонига (растение),
дднвый дънен.
довосйть донасям; правя донос, съобщавам;
износвам (дреха); освобождавам се от
бременност не по-рано от срока (за же¬
на); -ся достига, чува се, доизносва се.
дОискАй донски.
Довуголь Донецки държавен каменовъглен
тръст.
дАвце дънце.
доныне досега.
донырнуть доплувам чрев гмуркане,
дАаышко дънце.
довй>хаться, донюхиваться от много смър¬
кане на емфе причинявам си неприятни
последици.
дОиАть вж. доннмйть.
дообёдать, дообёдывать наобядвам се.
доотвАла: есть д. ям до насита, пре-
тъпквам се.
допАнвать вж. допойть и допаАть.
допАлзывать вж. доползёт ь, до¬
полз т й.
допАлывать доплевям.
допАрввать, дОпАрнть до изпарвам, допо-
парвам.
довАрывать доразпарям.
допахАть, допАхивать дооравам.
допАчкать, допАчкнвать доизцапвам.
допАшка доораване.
допаАть дозаварям, доспоявам.
допевАть допявам, доизпявам.
допекАть допичам, изпичам; мъмря, гълча,
хокам; досаждам; сандардисвам.
довётровскмй отпреди Петра първи,
допёть допявам, доизпявам.
допечАтать допечатвам.
доп
— 79 —
дос
дояечАтка доотпечатка, допълнително из¬
дание.
допечатывать доиечатвам.
допечь вж. допекАть.
допввАть допивам, доизпивам; -ся от мно¬
го пиене идвам до.
допиливать, допАлвть свършвам рязането
с трион.
доовсать, дописывать дописвам, изписвам ;
довършвам (картина); -ся от много пи¬
сане навличам си нещо неприятно, пре-
стъпвам някаква граница.
допйть вж. допивать,
доплата доплащане.
доплатить, доплачивать доплащам, доиз¬
плащам.
доплёвывать донзплювам.
доплёскивать, доплеснуть доизплисквам,
плискам до.
довлестй доплитам, доиздлитам.
доплестйсь домъквам се, дотътрям се.
доплетАть доплитам, доизллнтам.
доплетённый доплетен, донзплетеи.
доплывать, доплыть доплувам,
доплюнуть донзплювам, плювам до.
довлясАть, доплясывать донгравам; -ся с
много игра не, с лекомислено поведение
си навличам неприятности.
допбдлиаао точно, безпогрешно,
допбдлнавый същински, автентичен,
допойть донапоявам.
дополаскивать доизплаквам; доизпирам.
доползкть, доползтй допълзявам.
дополнение допълнение.
доодлвеивый допълнен,
дополвйтельво допълнително,
дбполийтельвый допълнителен,
допблнвть, доволвАть допълням, притурим ;
-ся допълня се.
дополоскАть доизплаквам; доизпирам.
дополАть доплевям.
доволучАть, -чйть дополучавам, получавам
остатъка.
ДООР Дом за принудителна работа.
допрАшнвать изпитвам, разпитвам,
допризывник повикан на военно обучение
преди своя набор.
допродавать, допродать доизпродавам.
допрбс разпит, разпитване.
довросАть изпитвам, разпитвам ; -ся доби¬
вам с усилена молба; узнавам чрез раз¬
питване.
доирёсвый рёзпитен.
доврАсчвк разпитвам.
доврАшеввый разпитан,
допрыгаться изтощавам се от скачане; на¬
вличам си неприятност с лекомислено
поведение.
допрыгивать, допрыгнуть доскоквам, ска¬
чам до.
допрйсть допридам, доизпридам.
ддпуск достъп, допущане.
дооускАемь|8~’допустим.
дОПускАть, допустить допущам, допускам,
позволявам, пущам.
допутёвве допущане, предположение,
допущенный допуснат.
допытаться, допйтываться разузнавам, уз¬
навам чрез разпитване.
дбпьяна до пълно опиване.
дорабатывать, дорабАтать доизработвам,
свършвам работата ; -ся навличам сн
иещо с много работа.
дорастАть, дорастб дораствам.
дорвАть докъсвам; -ся добирам се; изпадам
в неприятност.
дорёзать дорязвам, доотрязвам.
дорисовАть, дорисовывать дорисувам.
дорАга път, улица, пътуване ; -г о ю по
пътя; счастлйвой -ги добър път;
• т у д А ему и д. така му се пада;
желёзная д. железен път, железни¬
ца; нам по -г е пътят ни е същият;
дать -г у струвам път ; -г у ! дайте
път I
дАрого скъпо.
дороговАтый скъпичък.
дороговизна скъпотия.
дорАгой по пътя, из пъгя.
дорогАй драг; скъп, ценен.
дорАдиость, -ство снажност, дебелина.
дорАдяый едър, снажен.
дорожАть поскъпнявам, заскъпвам.
дорАже по-скъпо, по-скъп,
дордженька умалит, от дордга, път.
дорожАть скъпя, ценя; -ся скъпя се.
дорАжка пътека, пътечка, път; голяма
въдица.
дорАжаый пътен, пътнишки.
дортуАр обща спалня (в пансион и др.).
дорубАть, дорубить доизсичам, досичам.
дорывАть, дорыть доизкопавам, докопавам;
-ся натъквам се, попадам.
досАдн досада, яд, неприятност.
досадить досаждам, безпокоя, сърдя, ядос*
вам.
досАдовать ядосвам се, сърдя се.
досаждАть досаждам.
досАлввать досолявам.
досАсывать досмуквам, доизсмуквам.
досбирАть досъбирам.
досверливать, досверлить допробивам.
досёв дозасяване, довършване засяването.
досевАть, досеивать, досеАть досявам, до-
засявам.
досёле досега; дотук.
досядёть, досаживать достоявам, седя до
край.
доскА дъска, плоча; прочитать от
-к й до -кй прочитам от кора до ко¬
ра; занестй на красную -к у
вписвам на червената дъска, за похвала.
|доскАблввать доизстъргвам.
доскакАть, доскАкнвать пристигам с пре¬
пускане; -ся от миого скачане навличам
си нещо неприятно.
дос
— 80 —
дот
доскоблить доизстъргвам.
досконально точно, дума в дума,
доскмйльяый подробен, основателен, истин¬
ска, точен.
доскочйть доскачем, стигам със скок,
доскрёбнвать, доскрестй достъргвам.
дослать доизпращам; изпращам до.
дослёдовавие доразследване.
доследовать доразследвам, изследвам до¬
пълнително.
досябвно буквално, дума по дума,
дослбввый буквален, съвършено точен,
дослуживать, дослужить доизслужвам; -ся
достигам със служене; дослужвам до
известен чин.
дослушать, дослушивать доизслушвам.
досмеяться преставам да се смея ; смея се
до някакви последици.
досмолйть вж. досмаливать,
досматривать доглеждам, доизглеждам;
забелязвам, наглеждам.
досмотр преглед, надзор, претърсване,
досмотреть вж. досматривать; не
д. пропуснал съм да видя нещо.
досмйтрщик, -типа преглеждач.
досоветский досъветски, отпреди съвет¬
ската власт.
досоайть досолявам, донасолявам.
дососать доизсмуквам.
досдхиуть доизсъхвам.
досОчинйть допритурям, доизмислям.
досийть доспивам.
доспевйть, доспёть доузрявам.
доспехи оръжие; пълно въоръжение на
рицар.
досплетничаться изпащам си от много клю-
карствуване.
доспбрвть довършвам спора ; -ся навличам
си неприятност с много спорене,
доспросйть задавам допълнителен въпрос,
досрочный преди срока, досрочен,
доставать достигам, стигам; получавам,
придобивам, намирам, свалям, изваждам,
вземам ; Отого ещё не-ало това
му още липсваше ; до негб р у к 6 й
не -нешь не можеш го стигна ти
него, той е недостъпен ; у м е н й не
-Янет духу няма да имам смелостта;
-ся пада се (дял); е м J часто - 6 т-
с я често му се карат.
доставить, -лйть доставям, набавям, снаб¬
дявам, намирам, давам.
достаивать достоявам.
достаньнбй останал.
достаток заможност, имотност; имот;
человек с -ком състоятелен чо¬
век.
достаточно достатъчно,
достаточность достатъчност,
достаточный достатъчен ; заможен.
достйть(ся) вж. д о с т а в а т ъ (с я).
достигать, достигнуть достигам, постигам.
достижение достигане ; успех, постижение,,
достижение.
достижимость реализуемост,
доствжймый достижим, реализуем,
достйчь вж. достигать,
достодблжиый заслужен.
достбвиство достойнство ; стойност ; каче¬
ство ; чин, сан.
достопамятный паметен, незабравим,
достопочтенный многоуважаем.
достопрмм ечётельность бележитост.
достопримечательный бележит, достоен за
внимание.
досточтймый дълбокоуважаем.
достойиие имот, притежание ; наследие,
достойть достоявам, стоя до края,
достраивать довършвам постройка,
достригать, достричь доостригвам.
дострбнть привършвам постройка,
дострбйка довършване иа пост ройка,
дострёйщвк достройвач.
достукаться с своите действия навличам
си неприятни последици.
доступ достъп,
доступность ДОСТЪПНОСТ,
доступный достъпен.
достучаться чукам, докато ми отворят,
досуг свободно време.
досужий, досужный свободен о г работа,
празен.
дбсуха съвсем сухо.
досушивать, досушить доиэсушавам.
досчитать, досчитывать изброявам пре¬
броявам, доизброявам ; -ся намирам точ¬
ната сметна.
досылать изпращам остатъка,
досыпать досилвам ; доспивам си.
дбсыта до насищане.
досыхать доизсъхвам.
досада дотука, до това място,
досягаемость досегаемост.
досягаемый досегаем, достижим, достъпен,
досягать, досягнуть достигам нещо, допи¬
рам до, досягам.
дотаивать доразтапям се.
дотапливать доотоплявам.
дотаскать, дотаскивать доносвам, донзна-
сям.
дотащйть домъквам, дотътрям ; -ся домък-
вам се.
дотаять доразтапям се.
дотерёть доизтрнвам.
дотерпеть изтрайвам, търпя до край,
дотирать доизтрнвам.
дотла съвсем, до основата, до капка ; д е-
ревня д. в ы горела селото стана
на пепел.
дотлевать, дотлёть доизтлявам.
дотбле, дотбль дотогава, докато.
дотопйть доотоплявам.
дотдшимй опитен, сведущ, акуратен,
дотрагиваться, дотрбиуться пипам, докос¬
вам се, побутвам.
дот
— 81 —
дотуда дотам,
дотушйть доиэгасям.
дотягивать, дотянуть домъквам; разтака¬
вам ; едва просъществувам; -ся дости¬
гам ; простирам се; докопвам се.
доужинать довечервам си.
доупбду до припадане, да не можеш по¬
вече.
доучивать доучвам (някого); доизучвам
(сам); -ся доучвам се, свършвам обра¬
зованието си ; уча се до.
дофилософствоваться стигам до абсурд.
дОхё шуба с кожа отвътре и отвън,
дохлебёть, дохлёбывать доизсърбвам.
ДОхлеп мърша ; запъртък ; слабак.
Дбхлый умрял ; кекав.
дохлйтиеа мърша ; хилав човек,
дохлйк кекавец, хилав човек,
дохвуть умирам (за животно),
дохнуть дъхвам ; лъхам, повявам.
доходйть дохождам, достигам, докарвам
\ работата, свършвам ; узрява ; п р й п а-
с ы у нас -ят провизиите ни се
свършват; хлебО уже дошлй жи¬
тата узряха ; не -ят руки не мога,
дохбдыш ко доходец, малък доход,
доцвестй, доцветАть доцъфтявам.
дбчеяьна дъщерна, щерчица.
дбчерний, ддчерин на дъщерята,
дочертйть, дочерчивать дочертавам.
дочесёть, дочёсывать дочесвам.
дочесть дочитам; доизброявам.
дочинивать, дочинить доизкърпвам.
ддчиста съвсем чисто; всичко, съвсем,
дочйсткть доизчиствам.
дочитёть, домётывать доизчитам.
ддчка, дочурка терка, дъщерка.
дочь дъщеря.
дошагёть, дошагивать, дошагнуть дохождам,
достигам.
дошалиться навличам си неприятност с
много лудуване.
дошатёть доразклащам; -ся докарвам си
неприятност с много скитане.
дошвыривать, дошвырнуть дохвърлям, хвър¬
лям до, запокитим.
дошвырёть доизхвърлям.
дошнбёть, дошибить доубивам, допричук-
вам.
дошивёть, дошйть дошивам.
дошколёнок дошколниче.
дошкольник, -иица дете от предишколна
възраст; учител в забавачница.
дошкольный предучилищен.
дбшлый израсъл, узрял, втасал; опитен,
изпечен.
дошутйться навличам си неприятности с
постоянните си шеги.
дощёнвни плоскодънна лодка,
дощаный, дощётый дъсчен,
дошёчка дъсчица.
доярка доячка.
драбйит войник от личната охрана на ко-
мандувашия (остаряло).
драгировать издълба вам дъно с драга,
драгбй драг ; скъп (остаряло),
драгоценность скъпоценност.
драгоценный скъпоценен
драшййший най-скъп, най-драг.
дражё захарни бонбончета с ликьор или
сироп.
дразайть дразня, ядосвам, раздразнявам.
дрёка караница, тупаница.
дрёла: задать -лу офейквам.
драмкружбк драматически кръжок,
дрёна летвичка.
Дрёный изпокъсан ; измършдвял.
Дрань летви, шиндри.
драп дебело сукно.
драпануть, дрёпать бързо избягвам (арго).
драпнровёть дра пирам ; -ся дра пирам се.
дрётва навосъчен конец (обущарски),
драть дера, късам, смъквам; тегля, дър¬
пам ; бия ; бягам ; д. з й уши тегля за
ушите ; д. шкуру одирам кожата;
д. г л 6 т к у дера си гърлото, викам
колкото ми глас държи ; д. рбзгами
бия с пръчки ; д е р н д. вадя чимове;
-ся бия се.
драхвй дропла.
драцёиа драконово дърво, драцена,
драч голям дърводелски струг,
др&чка дървен гребен за чесане конопи,
драчлйвость свадливост.
драчлйвый сеадлив, зачеклив, побойн и че¬
ски.
драчуа( -уиья побойник.
дребедень безсмислици, бабини деветини.
дребезг: с - г о м със звън; разбить¬
ся в мёлкие -ги разбива се на
парчета, става на сол.
дребезжйнне треперлив, глух звук, дрън-
чене.
дребезжёть треперливо звънти, дрънчи,
дребезжащий дрънчащ.
древесйаа дървесина.
древесница нотна пеперуда, на която гъ¬
сеницата се храни с дървесина ; дър¬
весна жаба.
древесный дървен, от дърво,
дрёвко прът, дръжка.
дрёвпвй древен, античен, стар,
древнегреческий старогръцки,
древнееврейский староеврейски,
дрёво дърво.
древовидные дървенисти растения,
древоёды дървесиноядн бръмбари,
дрсвоиасаждённе посадяване на дръвчета,
древотбчец ликояд (бръмбар).
дрейф отклонение на кораб от курса му.
дрёйфить плаша се, отстъпвам пред труд¬
ностите.
дрейфовать отклонява се от правия път по
действието на вятъра или течението;
6
ДРЕ
— 82 —
Д»Б
влече се от силата на вятъра или на те¬
чението.
дрек малка котва.
дрекблье, дрекЯлья сопи, тояги, колове,
криваци.
дрель свредел, докарван в движение с за¬
вито около него въже.
дрёма, дрем! дрямка; руменка, вид карам¬
фил.
дремать дремя ; спя.
дремота дремене, сънливост,
дремитный сънлив.
дремучий гъст; д. лес гъста и непрохо¬
дима гора.
дренаж&ровать, дренировать правя дренаж,
дресвЯ чакъл, едър пясък.
дрессировать дресирам, обучавам,
дрессировщик, -щица дресировач.
дрёфить вж. дрейфит ь,
дриль вж. дрель,
дробилка трошачка.
др< Сильный трошилен.
дробильщик трошач.
дробинка съчма.
дробить раздробявам, троша ; разкъсвам ;
-ся раздробявам се, разкъсвам се.
дробление раздробяване, разтрошаване.
дроблёный раздробен, разтрошен.
дробница торбичка за съчми.
дрИбно ситно.
дрИбный надребнен, разтрошен; ситен,
дребен; дробен.
дробовик съчмалийка, ловджийска пушка
с съчми.
Дро(болИтиый: д. завод фабрика за
съчми.
дробь дроб ; парчета ; съчма ; биене (на
барабан), чести прекъсвани звукове,
дрова дърва (за горене).
дровёа, дровешки дръвца,
дрбвнн селска шейна (товарна),
дровнИшки лоша шейна,
дровозаготовки снабдяване с дърва,
дровокдл брадва; дървоцепач.
дрововбс дървоносач.
дроворёзный дърворезачен.
дроворуб дървар.
дровосек дървар ; сечко-бечко (насекомо),
дровяник търговец на дърва.
дровянка топор; локомотив, работещ с
дърва.
дровянбй дървен, за дърва,
драга стърчишка (на кола),
драги дълга кола без ритли ; погребална
кола.
дрдгнуть потрепервам ; трепвам ; дръпвам
се, отстъпвам.
дрожание треперене ; вибрация.
дрожйака: в -ку играть треперя,
треся се от студ.
дробительный придружен с треперене ; д.
паралич парализа с треперене иа
крайниците. Паркинсонова болест.
дрожить треперя.
дрожащий треперещ, тръпнещ,
дрИжжн мая, подкваса,
дрИжки файтон с един кон.
дрожмя : д. дрожать силно треперя,
дрожь треперене, тръпки; меня в д.
бросает тръпки ме побиват.
дрок жълтуга (растение),
дрИтик копие (за хвърляне),
дрофа, дрохва дропла.
дрочёна ястие от яйца, мляко и брашно
или стрити картофи.
друг приятел ; друг ; д. - г а един дру-
гиго ; д. в 6 зле -га един до друг ;
д. за - г о м един след друг ; с а м -
д. двамина, с един друг ; д. с - г о м
един с друг; д. к, - г у един към
Друг; Д. от - г а един от друг ; д.
на - г а един върху друг.
другая стока от втори сорт,
другИй друг, втор.
дружеский приятелски,
дружество дружба, приятелство,
дружйнник член на дружина,
дружить дружа, приятелствувам.
дружИще близък приятел, побратим,
дружка шафер ; другар, еш.
дружбк, дружИчек приятелче.
друз друза, група сраснати заедно мине¬
рали.
Друзг сухи дървета, върхари,
дрыгать, дрыгнуть ритам, мърдам, троп-
вам.
дрызгать цапам, мацам ; -ся цапам се.
дрызготня буламач, помия,
дрызгун, -ья мръсник.
дрыхала сънльо
дрыхать, дрыхнуть спя много,
дрючить налагам, въздействувам с строгост
и побои.
дрючдк дебела тояга, върлина.
дрИблость повехналост, посърналост-
дряблый посърнал ; повехнал ; отпуснат ;
дупчест, шуплив.
дрябнуть отпущам се, посърнувам.
дрягиль хамалин, носач.
дрйзги сплетни, разправии, кавги, недора¬
зумения.
дрянненький лошавичък, калпавичък.
дрИнно лошо, калпаво.
дряниИй лош, калпав, долнокачествен, не¬
годен.
дрянь боклук, мръсотия ; а х, т ы д. I
ах, ти, нехранимайко ! дело д. рабо¬
тата лоша.
дряжлеть отслабвам от старост, изнемошя-
вам.
дряхлость престарялост, изнемощялост.
дрйхлый слаб, отпаднал от старост,
дряхнуть вж. дряхлеть,
дуб дъб.
дубасить тупам, пердаша, бъхтя,
дубЯльный за щавене ; - н о е в е ш е¬
с т в 6 танин.
— 83 —
ДУХ
дубйва сопа, кривак, тояга ; кютюк, пън,
будала.
дубинка тояжка, палка.
дубнввОгблАвый тъпогла в.
дубАвушка ласкателно за дубйва; име
на трудова песен („Эй, д., уХнем I“).
дубАтелъ вещество за щавене,
дубить щавя.
дубка, дублевве щавене,
дублёный щавен.
дублАроввть дублирам,
дубвйк дъбова гора.
дубовАтость дебелащнна.
дубовАтыЯ дебелашки, груб, възглупав.
дубАвый дъбов ; груб ; тъп, тежък.
дубАк, дубАчек дъбче, дъбченце.
ДубрАва, дубрАвушка дъбрава, гора,
дубьё сопи, тояги ; глупаци.
дувАв подялба на плячка,
дуванить поделям плячка.
дугА дъга ; брдви - 6 го вити вежди.
дуговАй дъгов.
дугообрАзвыЙ дъгообразен, дъговиден,
дудёть, дудйть свиря, свиркам.
дудка свирка, пищялка; дудки! да
имаш да вземат, кому ще ги разпра¬
вяш такива I
д|дочка свирчица.
дудочввк Свирач на свирка, свирчо,
дудчатый цевест.
дужка дъгичка ; дръжка в форма на дъга;
гръдната кост на птица.
дуло дуло, устата на огнестрелно оръжие,
дульце уста, пискун на инструмент.
дуля сорт круша ; юмрук с палец, пъхнат
между средния пръст и показалеца.
дума мисъл; род украйнска народна пе¬
сен ; събрание от представители, дума ;
городская д. градски съвет.
Думать мисля, вярвам, предполагам ; о н
м н 6 г о о с е б ё -ает той много си
въобразява ; не - а ю не ми се вярва ;
не дблго -ая без много мислене;
-ся: мне - а е т с я струва ми се, чи¬
ни ми се, мисля си.
Думец член на държавна или градска ду¬
ма, думски деец.
думка малка възглавничка,
думушка мисълчица.
думский думски.
ДувАй Дунав.
ДувАйсквй дунавски,
дувовёаае духване, полъхване.
дунуть духвам.
дупель голяма бекасина.
дувлекАт дубликат,
дуплистый хралупест.
дуплА хралупа, кухина,
дура глупачка, патка, будала.
дурАк глупак, дурак, будала, ахмак; д.
- к б м голям глупак ; к р у г б м д.
съвсем глупав; нашёл - к А наме¬
рил си кого да излъжеш.
дураковАтый възглупав, глупавичък,
дуралёй глупак.
дурАвда кюспе.
ДурАцквй глупашки.
дурАчество глупавина, лудория,
дурачйаа голям глупак.
дурАчвть вземам някого за подигравка,
подигравам, гавря се; -ся лудувам, пра¬
вя глупости ; шегувам се.
дурачмй вид игра на карти.
дурачАк глупчо; идиот.
дурачьё глупаци, глупци.
дурАшка глупчо.
дурАшлввмй възглупав ; закачлив,
дуревь глупак, идиот.
дуреть глупея, изгубвам си ума.
дурёха глупачка.
дурвЙ: -ая головА глупав човек.
дурАть немирувам ; върша глупости; ина¬
тя се.
дурвша голяма глупачка.
дурковАтый смахнат.
дурмАв татул ; опиум ; упойка.
дурмАвать замъглявам съзнанието, упой¬
вам, замайвам, отравям.
цураёть погрознявам.
дурвеховек много лош, много грозен,
дурво лошо, зле ; мне д. лошо ми е.
дурвоёзжмй който мъчно се кара, инат
(кон).
дурвАЙ грозен, лош, калпав ; глупав.
дурвОтА грозота; призляване, виене свят,
дурвушка. дураышка грозничка жена,
дурость глупост, каприз.
дурочка малка глупачка.
дуршлаг тенекиено решето с дръжка ; лъ¬
жица за огребване пяната.
дурында дръвник, глупак.
дурь глупост, смахнатост, инат, каприз,
твърдоглавство.
д|твк издут предмет от метал или стъкло;
сърдитко.
дутый пуст, надут, преувеличен, фалшив.
Дуть духам, вея ; бия, пердаша; цукам,
пия много ; върша бързо, безспирно ;
•ci надувам се ; сърдя се, цупя се.
дутьё духане.
дух дух, душа ; душа ; настроение ; дъх ;
смелост, кураж; быть в - е добре
съм разположен ; перевестй д. от¬
дъхвам си, поемам си дъха ; выпить
однйм -ом изпивам изведнаж, на
един дъх; собраться с -ом съв¬
земам се, осмелявам се; с к а к А т ь
во весь д. препускам с все сила ;
о нём ни слуху, ни -у нищо се
не чува за него.
духАв кръчма (на Кавказ).
духАвшвк, -шица кръчмар.
духА парфюм.
ДухобАрцы религиозна секта, отхвърляща
външната обредност на православната
черква.
ДУХ
— 84 —
ЕДИ
духовик музикант, свирещ на духов инстру¬
мент.
духбвка пещта в готварска машина.
духовой духов; д. оркестр духов ор¬
кестър ; д. отоплёние отопление
с горещ въздух ; - и я печь вж. д у*
х 6 в к а.
Д^хом моментално, в един миг.
духотО задуха, мараня ; развален въздух,
души душа, съвест, сърце ; крепостен се¬
лянин ; у неги было сто душ
имаше чифлик със сто селяни; о н в
ней -шу не чает той много я оби¬
ча; у неги за -ш 6 й ничего нет
той си няма нищичко.
душевой на глава, на човек,
душегрёйка елече, антерия без ръкави,
душегуб душегубец, убиец.
душегубка убийца; тясна, неустойчива лодка,
душегубство человекоубийство, злодейство,
душенька душичка, миличка.
душепрнкОэчяк, -чипа изпълнител на заве¬
щание.
душечка душичка.
душешипОтельный сантиментален,
душистый миризлив, благоуханен, ароматен,
душить душа, одушвам ; парфюмирам ; -ся
задушавам се; парфюмирам се.
душка душичка, миличък ; ямичка отдолу
на гърлото.
душвйк отдушник, дупка в печка за за¬
топляне с нагорещен въздух.
душно задушно; мне д. задушава ме.
душный задушлив, вонещ.
душок миризмица, намирисваме,
душонка низка дребнава душа.
дыба бесилка; оръдие за изтезаване,
дыбиться щръквам (за коси); изправям се
на задните крака (за животно).
дыбом изправено, стърчащо.
дыбы: стать на д. изправям се на
задните крака (за животно); дгпорствувам
на своето.
дылда дънгалак, върлина, драс.
дым дим, пушек; огнище, къща,
дымить димя, пуша, кадя; -ся пуши,
дымка лек воал; креп; мъгла,
дымный димлив, запушен,
дымовой димен, прогиводимен.
дымоволок, дымоволок дупка за дима в
къща без комин.
дымовье живеелите, къща.
дымог&рный: -ы е трубки тръбички
вътре в парния котел, по които преми¬
нава пламъкът от пещта.
дымок пушече.
дымохбд комин,
дымбчек слаб пушек.
дымчатый цвят на опушено, на дим.
дынный пъпешов.
дыжка пъпешче, каунче.
дыня пъпеш, каун.
дыра дупка; затънтен край.
дйрка дупчица.
дырокол перфоратор.
дырочка дупчица.
дырчатый надупчен, с много дупки,
дырявить дупча, пробивам; -ся надупчва се.
дырявый надупчен, изподупчен, дрипав,
дыхальце трахея, дихалце у насекомите,
дыхбнне дишане, дъх, дихание; създание,
дыхнуть дъхвам.
дышать дъхам, дишам; духам, вея; пъхтя.
дышло процеп, аръш.
дьяволёнок дяволче, малък дявол,
дьяк секретар, писар.
дьйконнть, дьяконствовать дяконствувам.
дьячОха жената на псалт.
дьячок псалт.
дЮже много силно,
дюжий силен, як, едър,
дюжина дузина.
дюжинный обикновен човек, със средни
способности.
дюйм мярка за дължина, около 25 мм.
дюймовка дъска дебела един дюйм; назва¬
ние на предмети в размер на един дюйм,
дюймовый дюймов, в размер един дюйм,
дюшёсс вид едри водни круши.
дигиль ангелика (сенникоцветно растение),
дяденька чичо, вуйчо; байо.
дядечка чичо, вуйчо,
дОдвн чичов, вуйчов.
дйдька надзорник на пансион ; помощник-
| възпитател; главатар.
дОдюшка чичко,
дОдя чичо, вуйчо,
дОтель кълвач.
ЕевразОец привърженик на евразийството.
евразОйский материк евразийски ма¬
терик, материк Европа-Азия.
евразййство учение, което се мъчи да до¬
каже своеобразието на руската расова
култура и на родствените ней източни
култури и твърди, че тая култура щяла
да смени разлагащата се романо-герман-
ска култура.
европеизировать приобщавам към западно¬
европейската култура.
егермейстер началник на придворните ловци,
егерский ловджийски.
ёгерь наемен ловец ; войник от стрелкови
егерски полк.
его него, го; негов.
егоз! немирник, жив, безпокоен, живак
(за дете).
егозйть немирувам, не седя спокойно, не
се спирам на едно място ; умилквам се,
угоднича.
еда ядене, яете; храна; не по рылу е.
не е за твоите уста лъжица.
едва щом, току-що; едвам, с мъка; едва ли.
надали.
еднвить обединявам,
едивоббрство дуел, пехливанлък.
ЕДИ
— 85 —
ЖАД
едняодержАвие самодержавие, монархия,
единодержец самодържец, монарх.
единовременно едновременно, на един нът.
едннокрАвный еднокръвен.
единоличник отделен стопанин, селянин не
влизащ в колхоз.
единоличный едноличен, индивидуален,
единомышленник съмишленник.
едвноначАлие еднолично управление,
едвнообрАзм еднообразие,
ед^мноплемёяяик съплеменник.
едиворАг митично животно еднорог ; нар¬
вал (кит).
единый един, единствен, обединен, единен;
е. фронт единен фронт; все до
-ото всички до един.
ёдкнй лют, остър; разядлив; саркастичен,
хапещ.
едкость разядливост, хапдиввст; сарка-
стичиост.
едАк ядач, един човек, едно гърло; гладник,
едун гладник; лакомище.
её нея, я; неин,
ёж таралеж, еж.
ежевика къпина,
ежевйчник място, обрасло с къпина,
ежевичный къпиноп.
ёжелн ако, в случай.
ежемесячник месечно списание,
ежесуточный всекидневен,
ёжнк таралежче.
ёжиком: стричься ё. стрижа си ко¬
сата алаброс.
ёжиться свивам се, сгърчвам се; намръщ-
вам се.
ежАвый ежов ; д е р ж е т ь в -бвых
рукавйцах държа строго.
ездить яздя; пътувам ; е. в е р х 6 м яздя
кон.
ездовАй ездитен; куриер, конник.
ездек ездач, конник; пасажер, пътник (не
пеш).
АзжАлый много явдил, свикнал да язди,
езжАть яздя.
езженый язден; отъпкан,
езепствовать пита иносказателно.
ей ней, й; да, наистина, истина; е й - е й,
е й - б о г у бога ми, наистина.
ёкать, ёкнуть потрепервам, трепвам,
ёле, Але-еле едвам, с мъка.
елйко : е. возможно колкото се може,
ёлка малка ела, коледно дръвче.
слАзить пълзя,
ёлочка еличка.
ель ела (иглолистно дърво),
ельник елова гора; елови клони.
Емеля простак-дърдорко.
ёмкий обширен, просторен, вместителен,
ёмкость обширност, просторност, вмести-
телност.
ему нему, му, на него.
ендовА кана, шуле, мащрапа, чаша за вода
с дръжка.
енет вид мечка.
АпанчА наметало, зимна широка горна
дреха.
ералАш безредица, бърканица, безсмислици,
глупости; вид игра на карти.
АрепАннться инатя се, упорствувам.
ёрзать не стоя мирно, не ме сдържа на
едно място.
Арнк ерче (умалително за голям и малък
ер).
ермАлка плитка шапчица, капа, таке,
ёрничать пакостнича, развратнича,
ерАшнть роша, разрошвам, разчорлям ; -ся
настръхвам; дърпам се, опирам се, тегля
назад.
еруидА бабини деветини, глупости, вятър
работа.
ерундйстика безсмислено дърдорене.
ерундить приказвам и върша глупости,
ерундевскнй, АрундАвый глупав, безсмислен;
незначителен.
ёрш бабан (риба); четка за чистене лампо-
ви стъкла; назъбен гвоздей; смес от ра¬
кия и бира.
ершистый щръкнал; опърничав.
ершить разрошвам; назъбвам гвоздеи; -ся
упорствувам, инатя се.
ершём прическа алаброс.
есаул казашки капитан.
Асли ако, ако ли, в случай че; -6. тблько
ако само, стига да.
ессентуки вид минерална вода (от Кавказ),
есть е, има, съществува ; ям ; разяждам ;
лютя, подлютявам; ржа е. желАзо
ръждата разяда желязото; д ь! м е. г л а¬
з А димът люти на очите; е. хбчетс я
яде ми се, гладен съм.
есть I разбрано ! дадено !
ефАс дръжка (на сабя).
ефнАп етиопец.
Ахать возя се, яздя, пътувам (не пеш), оти-
х>вам (не пеш).
ехидна усойница, пепелянка; злобен човек,
ехидничать, ехидствовать ехиднича, ехид-
ствувам, злобствувам.
ехидный зъл, злобен, лукав,
ехидство злоба, злина, лукавство.
ещё още; а. б ы как не, разбира се, то се
знае, не ща и дума.
Аю чрез нея, с нея, от нея.
Ж ж вж. же.
жАба жаба (сухоземна); ангина,
жАберный хрилен, с хриле.
жАбий жабен, жабешки,
жабинец лютиче (растение).
жАбник очеболец (растение).
жАбры хриле; взять за жАбры пип¬
вам за якАта, принуждавам за нещо.
жАворонок чучулига.
жАдина алчен, скъперен човек,
жаднАть ставам по-лаком.
жлд
— 86 —
ЖЕЛ
жАдавчать алчно желая, лакомя се; скъпер¬
ница.
жАдво жадно, лакомо, ненаситно.
жАдвость лакомия, алчност; скъперниче¬
ство, корыстолюбие.
жАдвый жаден, лаком, ненаситен,
жадеита, жадюга алчен, скъперен човек.
жАжда жажда, жадност; ненаситност, алч¬
ност.
жаждата жаднея, жадувам, ламтя.
жакт жилищно-арендно-кооперативно сдру¬
жение.
жАктовеи избран да управлява жакт.
жалёйка селски музикален инструмент,
свирка.
жалеть жаля, съжалявам, милея, оплаквам;
пестя, павя, щадя.
жАлвть жиля, ужилвам, бодвам; ухапвам.
жАлкий жалък, горки, окаян.
жАло жило; острие (на бръснач); язви-
телност.
жАлоба жалба, оплакване.
жАлобмться оплаквам се.
жАлобвый жаловит, скърбен; оплаквателен
жАлобшвк, -щвца тъжител; истец.
жАловаввый подарен, даровен; -н а я г р а-
м б т а свидетелство за даряване.
жаловавьйшко заплатица.
жАловать подарявам, надарявам; обичам,
благосклонен съм към, гледам добре на;
ходя, отивам, посещавам; -ся оплак¬
вам се.
жаловбсные жилоногни (насекоми).
жАлостливость състрадание.
жалостливый милостив, състрадателен,
жаль жалост, жал, скръб; мъчно, свидно;
за жалост.
жАльче по-жалко,
жалюзй жалузи.
жАмкать, жАмквуть стискам; мляскам,
жавкардйст работник на жакардов тъка¬
чен стан.
жавтйльвичать чупя се, превземам се, ко-
кетнича.
жавтйльвый превзет, кокетлив.
жар горещина, пек, жега, огън, темпера¬
тура, жарава; ревност, страст.
жар А жега, горещина, пек.
жАрево печена, пържена храна.
жАревне печене, пържене.
жАревое печено, пържено, пражено.
жАревый печен, пражен.
жАрнть пържа, пека; -ея пека се, пържа се.
жАркдй горещ, жежък.
жаркбе печено, пражено.
жарбввя мангал.
жаровбй огнищен; сгряван с жарава; при¬
чинен от жега.
жарбк малко повишена температура.
жароповвжАюшвй намаляващ температурата,
жаротрубвый: ж. котёл паров котел, на¬
гряван с горящ газ, който минава по
тръби отвътре на котела.
жар-птйца в руските народни приказки —
птица, чиито крила горят като жарава.
жарт малък хумористичен разказ в Русин
от 17 в.
жАрче по-горещо.
жасмив ясмин, жасмин,
жасмйввый ясминов.
жАтва жетва, жътва, реколта.
жАтвеввый жътва рек и ; -ная м а ш й н а
жътвачка.
жАтка жътвачка.
жать жъна ; стискам, натискам, налягам,
притискам, изстисквам; -ся притискам се,
свивам се, стискам се.
жбав дървена кана.
жвАлы дъвкателен орган у насекомите, че¬
люсти.
жвАчка преживяне, предъвкване, гвачка ;
предъвкваната храна ; тютюн (за дъв¬
кане).
жвАчвый прежйвен; -н ы е преживни жи¬
вотни.
жгут турй (осукана кърпа).
жгутвк турйчка ; камшиче (орган за дви¬
жение у инфузориите).
жгучесть парливост, люти вост, разядливост.
жгучий горещ, лютив, разядлив, изгарящ-
ж. д. железопътна линия.
ждать чакам, очаквам, надявам се ; жду
не дождись с нетърпение чакам.
же но, пък, я, де, още, също ; в т б ж е
в р ё м я в същото време ; о т в е ч А й
ж е I отговори де! т а м же също там,
на същото място ; о н ж е той същия ;
тот же същия; т о г д А же пак то¬
гава, в същото време ; т у д А же все
там; н у же хайде де; сегбдня же
оше днес; п б л н о же стига де ; он
всё тот же той си е все същият.
жевАвве дъвкане.
жёвавый сдъвкан; смачкан.
жевАтельвый дъвкателен ; конто служи за
дъвкане.
жевАть дъвча, предъвквам, преживям, гва-
ча; ж. ж в А ч к у предъвквам до втръс¬
ване.
жевбк топка сдъвкана храна, едъвкана
хартия.
желАть желая, искам
желвАк буца на тялото, подутост на жле¬
зите.
желвАтый покрит с буци по тялото.
желеэА жлеза.
жеаёзваа железен къс.
железистый жлезист, пълен с жлези, лим-
фатичен; съдържащ желязо.
желёзка парченце желязо, желязна пла¬
стинка.
желёзка жлезичка, сливица,
железко железце, желязна пластинка,
желёзная дорбга железен път, железница.
железеодорАжввк железничар.
железводорожвый железопътен.
ЖЕЛ
— 87 —
ЖЕС
железный железен; ж. з а в 6 д железарска
фабрика; ж. блеск хематит (минерал).
железиАк желязна руда, хематит.
желязо желязо; вериги, окови,
железобетон бетон арме.
железоделательный з а в б д фабрика за
добиване желязо от руда.
железоплавильная печь леярска пещ.
железоплавильный з а в б д леярска фа¬
брика.
железопрокАтный з а в б д фабрика за пра¬
вене на железни плочи.
железоирокАтчнк работник леяр на железни
плочи.
железосплАвь сплав на желязо с друг
метал.
жёлоб жлеб, капчук, улей, корито, олук,
водосток.
желобйть правя вдлъбнатина, жлеб, бразда,
желоббк малък жлеб, дълбей, улейче.
желобчатый имащ формата иа жлеб,
желбнка дълъг цилиндър с клапа на дъно¬
то (за изсмукване нефта из пукнати¬
ната).
жел6вшва работник при желбнка.
жёлтенький жълтичък.
желтеть жълтея, пожълтявам; -ся жъл¬
тея се.
желтнзнА жълтина, жълта боя.
желтинка жълти петънца, жълт нюанс,
желтйть пожълтявам, боядисвам жълто.
желтовАтый жълтеникав, възжълт.
желткевый жълтъчен.
желтОк жълтък,
желтопузик голям слепок,
желторотый с жълто на устата; младичък,
неопитен.
желтдчвый жълтъчев.
желтоцвет гороцвет.
желтуха жълтеница,
желтушный жълтеничав.
жёлтый жълт.
желть жълта боя.
желудевый желъдов; ж. кофе кафе от
желъди.
желудок стомах.
желудочек стомахче, желъдък (на сърцето,
на мозъка).
желудочвый стомашен, •
жёлудь желъд,
желчение пожълтяване, жълтене.
желчеотделение отделяне на жлъчката,
жёлчность жлъчност, горчивина,
жёлчный жлъчен, раздразнителен, злобен,
жёлчь жлъчка; злоба, яд.
жемАннться превземам се, кипря се, цере¬
моня се, карам да ме молят.
жемАнница превзета, претенциозна жена,
жеманничать превземам се.
жемАнный превзет, претенциозен,
жемАиство превзетост, маниерничене.
жАмчуг бисер, маргарит.
жемчужии^а зърно маргарит, бисерно
зърно.
жемчужница маргаритка, бисерна мида;
туберкулоза у домашните животни и
птици.
жемчужный бисерен, маргаритен.
женА съпруга, жена.
женАтый женен.
женделегАтка делегатка на работнички и
колхознички.
женив на жената, женин.
женить женя, оженвам; -ся оженвам се.
женйх годеник; момък за женене.
женвхАться държа се като годеник,
жевнх6всанй годенишки.
жевихбвство годеничество.
же^ншАк годениче.
жёнка женица, женичка.
женоргаиизАтор организатор, ръководител
на жени.
женотдел женски отдел, секция при коми¬
тетите на ВКП(б) за обществена и по¬
литическа работа между жените.
жен-премьер артист, изпълняващ ролята на
пръв любовник.
жёнушка мила женичка.
женьшень гинсенг; диво растение в Ман¬
джурия и Корея, корените на което се
смятат за вселечебно средство.
женщина жена.
жердйна дълъг прът,
жёрдочка, жердь прът, върлина.
жерёбая ждребна (кобила).
жеребей жребий,
жеребёнок ждребче.
жеребец ждребец, хайгър, ат.
жеребиться ждреби се (за кобила),
жерёбость бременност на кобила,
жеребчик ждребче.
жеребьёвка хвърляне на жребий, вадене на
жребий.
жеребАтнна месо от ждребче.
жеребйчнй на ждребче ; много игрив, не¬
удържимо закачлив.
жеребАчиться лекомислено, неудържимо лу¬
дувам.
жерлб устие, гърло, ждрело; дупка, от-
върстие ; кратер.
жерлАнка вид жаба,
жёрнов хромел, воденичен камък,
жертвовать жертвувам, давам, подарявам,
жестикулировать жестикулирам.
жёсткий корав, як, твърд ; ж. в а г о н ва¬
гон с дървени пейки.
жёстко кораво, твърдо,
жесткокрылые твърдокрили, бръмбари.
Жёсткость твърдост, коравина ; суровост,
непреклонност.
жестокосердие жестокост, безсърдечност.
жестокосердный безжалостен.
жёстче по-корав, по-твърд,
жесть тенеке.
жестАннк тенекеджия.
ЖЕС
— 88 —
ЖИР
жестивка тенекиена кутия ; парче тенекия,
жестяебй тенекиен, тенекен.
жечь горя, паля ; пекк ; люти, пйри;
-ся гори, пали, люти. *
жжение горене, изгаряне, палене, лютене,
смъдене.
жжёнка вид пунш,
жжёный обгорен.
жнвйлый патил, опитен в живота.
жнвАть живея.
живгазАта жив вестник,
живАй I по-живо I по-бързо I
живёхонек жив и здрав, невредим,
живАц жива стръв ; представител на т. н.
жива черква в СССР.
живАтальный съживитАлен, подкрепителен,
целебен.
жввйть съживявам, ободрявам; -ся печеля,
ползувам са.
жюйиа терпентин.
живность домашни птици (за храна); жи¬
вот, приживе.
жИво живо, ясно ; силно, оживено ; бързо,
скоро.
живо^т експлоататор, изедник, чорба¬
джия.
жвводёр дерач, скубач, живодер, -
живодёрня дерачница, място за дране на
животни.
Жявбй жив, буден, бодър, бърз.
жнвов^нсйтъ описвам живо, картинно,
живородящий живорбден.
живорождАние раждане малките живи (на
от яйце).
живорождённый живороден,
живорыбный садбк езеро за въдене риба,
жиибт корем, търбух ; живот; надор¬
вать ж. повреждам се от носене теж¬
ко ; с - ом с подут корем (за бремен¬
на жена).
животворить оживявам, оживотворявам.
жнвдгнк коремче, тумбаче.
животина домашно животно ; говедо,
жноотиoо<бд животновъден,
жиоотоовбдство животновъдство,
животноводческий животновъдски.
живбтиое животно ; говедо (за груб човек),
живбтный животински.
животрепещущий животрептящ, актуален,
жнвоцеркбвник привърженик на организа¬
цията „жива черква“.
живучесть способност за живеене, живост,
жилавина, живо състояние.
живучий жизнеспособен, жилав, издръж¬
лив.
живчик много . подвижен човек, живак (за
дете) ; мъжка полова клетка, спермато¬
зоид ; живо тупкане на артерията,
живьё живи същества.
живьём жив, в живо състояние.
жигАлка вид муха.
жн^н пакостник, мошеник, нехранимайко,
жигануть удрям силно (с камшик, сопа).
жид евреин (подигравателно, отпреди ре¬
волюцията).
жидАль каша, течно вещество.
жиденький редичък.
жидкий течен ; рядък, разводнен ; слаб ;
тънък ; несъдържатАлен.
жидкокбстный мършав, с слабо телосложе¬
ние.
жидкоибгий с тънки и слаби крака,
жидкость течност.
жидбвка еврейка (подигравателно, отпреди
революцията).
жид^вс^и^ие рационалистически секта в
православната черква, 15 в.
жижа рядка каша, сок, чорбалък, кашка-
вина.
жиже по-рядък.
жижица рядка кашица, сок.
жизнедеятельность жизнедейност.
жнзоеoпиciнне животоописаниe. биография,
жизнеощущение животоусещане.
жизнАпоннмАнаА схващане, разбиране на
живота.
жнзнер&достиость жизнерадост.
жизнодАвец животодател.
жизнь живот.
жила жила, вена, нерв ; жила (в земятаа;
жилка (растителнна; заграбник, скъпер¬
ник.
жил-был (в приказките) имало едно време,
жилАт жилет ; особен самобръснач.
жилец квартирант ; жител ; о н н е ж.
сегб мйра няма да го бъде, ща
умре.
жилистый жилест, мускулест ; жилчест.
жилить присвоявам ; -ся силя се ; скъпер-
нича.
жилица, жиличка квартирантка.
жилковАние разпределяне на жилките по
крилете на насекомите и по повърхни¬
ната на листите ; нервация.
жнлковАтый жилчест.
жнлкооперАция жилищна кооперация,
жилбй годен за живеене, назначен за жи¬
веене, обитаем, в който живеят.
жилотдел жилищен отдел,
жилвлбщадь жилищна площ.
жилсоюз жилищен съюз, обединяващ жи¬
лищните кооперации.
жилстроительство жилищно строителство.
жилтовАришество жилищна кооперация,
жнлфбид жилищен фонд, наличен запас от
жилищни помещения.
жильё живелите, жилище,
жилынчать присвоявам.
жнлчиха квартирантка ; жена на кварти¬
рант.
жимолость нокът (растение).
жниАть жъна.
жир маз, лой, сало, тлъстина, мазнина,
масло ; к й т о в ы й ж. спермацет ; с
жиру беситься широко му около
врата, та на знае какво му се иска.
ЖИР
— 88 —
ЗАЛ
жиреть затлъстявам, надебелявам.
Жиркёсть Тръст за преработване на тлъс-
тини и кости.
жйрно маяно, тлъсто,
жирный тлъст» мазен,
жировик стеатит» мазен камък ; липом»
подкожна доброкачествена буца.
жировой тлъстинен.
жнромолёчвость изобилие и тлъсгинност
на млякото у животното.
жироотложение отлагане на тлъстини в
тялото.
жироприказ бележка за жиросване.
жнротёп работник, занимаващ се с разто¬
пяване на лой.
жнротёпвя топилнина (за лой).
жисть живот.
жительница жителка.
жительство живеене ; местопребивание ;
жилище.
жительствовать живея» пребивавам, седя,
житие житие, живот; биография,
жйтвица хамбар.
жйто жито ; ечемик ; ръж.
жить живея ; приказал долго ж.
умря; живёт добре е» бива го; з д о-
р 6 в о живёшь за права-бога, току-
тъп ; ж. поживать живея си по
малко : ж. д а ж. б ы да беше пожи¬
вял onie ; он там ж и в м А - в ё т
там кисне той дене и ноше.
житьё живот, съществуване, поминуване ;
ж. -бытьё житие-бнтие.
жмтьйшко животен, лош живот,
жмот пинтия, вариклечко.
жмурить мижа, эамижавам, жумя, зажумя-
вам.
жмурки сляна баба» криш-миш, криеница
(игра).
жыыхй кюспе,
жнейка жътвачка.
жвец жътвар.
жнея жътва рка.
жвйво, жнивьё стърнище ; слама, останала
на корен след жътвата ; жътва, време
на жътвата.
жввтвё слама, останала на корен след жът¬
вата ; жътва, време на жътвата.
жвйца жътварка.
жолнёр» жолнёр пехотинец в полската
армия
жёлоб жлеб, олук ; капчук.
жёлтый жълт,
жёлудь желъд.
жом стискало, преса; стиснат човек,
скрънза.
жонглировать жонглирам.
жАржик матрос-конте.
жёрнов воденичен камък, хромел,
жох шмекер, шейретин.
жраньё, жрАтва лакомо ядене, лапане, гъл-
таница.
жрать лапам, гълтам, ям лакомо.
жребий жребие, съдба, късмет,
жрув» -я лакомец, лапник, гладник,
жужелвпа бегач (твърдокрило насекомо),
жужжйиие бръмчене.
жужжАть бръмча,
жуйр гуляйджия.
жуйровать гуляя, живея весело и безгрижно.
Жук бръмбар.
жулик крадец, измамник, мошеник,
жуликоватый склонен към шмекерски по¬
стъпки ; свойствен на един шмекер.
жульё крадци, мошеници.
жульлвчать мошенича, употребявам шме¬
керски похвати.
жульничество измама; мошеничество.
журавлёнок щъркелче.
журавлёвый щъркелов, щъркелскн.
журАвль щъркел ; геранило, лост за вадене
вода от кладенец.
журить мъмря, карам се, кастря, хокам.
журчАние шуртене.
журчАть шуртя, ромоня,
жуткий зловещ, ужасяващ,
жутко мъчно, тежко, страшно ; мне
жутко грозй ми е.
жуть гроза, чувство на безпокоен страх ;
ж. берёт от Них рассказов
страх ме взема от тия разкази.
жухлый потъмнял, сбръчкан,
жухнуть потъмнявам, сбръчквам се.
жучить измъчвам с хокане, с строги об¬
носки.
жучка дворно куче,
жучёк бръмбарче.
Зза зад, отвън, отвъд, оттатък ; за, за¬
рад, поради ; подир, след; през; по,
на, в, при, в време на, с, от» из, у;
върху, над ; за г о р б й зад планина¬
та; дбводы за и прбтив до¬
води за и против; ни за чтб» ни
про ч т ft за нито на света; сидеть
за столбм седя на (при, до) масата;
выйти за ворбта излизам извън
портата ; за недёлю до седмица
преди; за дёсять лет преди де¬
сет години, в течение на десет години ;
за кем? след кого ? за мной! по¬
дир мене ! ден за днем ден след
ден ; за м б р е през морето ; з а м ft-
рем отвъд морето ; за шумом н и-
ч е г ft не слышно от шума нищо се
не чува; взять за руку улавям
за ръката ; за недостатком по¬
ради липса ; за исключением с
изключение; за 10 км. отсюда
на 10 км. оттука ; з А городом из¬
вън града ; ему за 50 лет той е
над 50 години ; ft ч е р е д ь за в й м и
ваш е редът.
заававсйровать изплащам една част в аванс,
заалеться почвам да червенея,
заальпййсквй трансалпийски.
ЗЛА
— «О
ЗАБ
зааплодировать почвам да ръкопляскам.
ааревдовАть, зааревдбвывать вземам под
аренда.
эаарестовАть, -бвыввть арестувам.
заартЛчвться заинатявам се.
заатлавтйческий преэатлантически.
заАхать завайквам се.
забАвнть, забавлять вабавлявам, развличам;
-ляться забавлявам се, развличам се.
забАввнк, -евца шегаджия, шегобиец, смеш¬
ник.
забАвяый забавителен, смешен.
забАлнвать заболявам, разболявам се.
забалластировать засипвам,
забаллотйровать провалям на избори, от¬
хвърлям с гласоподаване.
забарабАввть вж. барабанйть.
забаррнкадйровать барикадирам ; -ся бари¬
кадирам се.
забасить запявам, заговорвам бас.
забастбвочвый стачен.
забастовать обявявам сгачка, напущам ра¬
ботата.
забастовка стачка,
аабастдвшвк, -шина стачник,
забвёвве забравяне, забрава,
забёгвть затичвам, почвам да тичам.
забегАть, забежАть наминавам; изтичвам
напред ; -ся премалявам от тичане.
забежвбй : - н А я площадка площад¬
ка при завоя на стълбата от един етаж
за други.
забелеть, -ся бялвам се, почвам да се белея,
эабёлнвать, забелить белосвам ; подправям
чорба с кисела сметана.
ваберегАть повреждам болен член на тяло¬
то от много пазене да се не движи,
забеспокоиться почвам да се безиокоя.
забивАвне забиване, зачукване.
забнвАть забивам, зачуквам. заковавам;
задръстим ; напълням ; втълпявам ; одо-
лявам ; доубивам ; затъпявам ; -ся зави¬
рам се, пъхвам се ; забива се (за гвоз¬
дей); затуптява (за сърце); задръства се.
забйвка забиване, зачукване.
забнвтовАть, забинтовывать забинтувам.
забирАть забирам, вземам, отнасям, зади¬
гам ; вземам напред или на вяра ; зала¬
вя, действува, хваща ; -ся вмъквам се, по¬
качвам се, докопвам се.
забйтость на плашен ост, измъченост.
забитый измъчен, наплашен, затъпял.
забйть вж забивать.
забвйка побойник, кавгаджия.
заблаговремевво овреме, отрано.
заблаговременный направен предварително,
заблагорассудить намирам за добре.
заблевАть почвам да бълвам; оцапвам с
бълване.
заблестеть почвам да блестя, блесвам.
заблейть почвам да блея, заблейвам.
заблвстАть вж. заблестёть.
заблудить заблуждавам ; -ся сбърквам пъ¬
тя, загубвам се.
заблудший объркал пътя, загубен,
заблуждаться заблуждавам се.
забодАть убивам или силно пзбодвам (с
рога).
забОй забиване, зачукване ; част от минна
галерия ; място на изкопаване рудата;
ред колове, забити напряко в реката ;
количество на заклания добитък.
забОйшак рудокопач.
заболАчввавне образуване на блато ; при¬
криване с блатни растения.
заболАчнвать превръщам в блато ; -ся пре¬
връща се в блато.
заболевАнве заболяване.
заболевАть, заболёть разболявам се, забо¬
лявам.
зАболояь бел; младия външен слой на
дървесината, направо под кората,
заболдтиться вж. заболачиваться.
заболтАть заклащам ; забъбрям ; -ся закла¬
щам се; раздрънквам се.
забор стобор, ограда; вземане стока от
магазин.
заббрнстый силно действуващ, остър, лют ;
интересен, пикантен.
заббрвая кввжка книжка за получаване
нормирани продукти, продоволствена
карта ; кооперативна членска книжка.
заббраый огрАден, неприличен, груб,
заборовйть браносвам, изравнявам.
заббршвк, -шнца консуматор, лице, получа¬
ващо продукти по продоволствена
книжка.
заббта грижа, безпокойствие, кахър.
заббтвть причинявам грижи, тревожа, без¬
покоя ; -ся грижа се.
заббтлпво грижливо, старателно,
заботливость грижливост.
заботливый грижлив, внимателен.
забОтвый грижлив, загрижен.
забоАться побоявам се.
забракдваввый бракуван,
забражовбть, забраковывать бракувам,
забрбло наличник, вдигаща се решетка на
шлем (за лицето).
забрасывать нахвърлям, засипвам ; занема¬
ря вам, изоставям, напущам; -ся за пу¬
щам се, занемарвам се.
звбрАть(ся) вж. з а б и р А т ь (с я); з. с е-
б ё в гблову втълпявам си.
звбредАть, забредить завълнувам,
забрезжиться появява се; зазорява се.
забревчАть забрънчавам, задрънквам.
забрести затънтим се, погрешно попадам ;
случайно попадам.
забрввАть, забрйть вземам за войник,
забродйть почвам да ферментирам,
эабровйроваввый запазен, резервиран.
забронвровАть покривам с щит; ангажи¬
рам, запазвам, резервирам ; -ся защища¬
вам се, ограждам се.
ЗАВ
— DI —
ЗАВ
заброс : быть в - е бивам захвърлен,
изоставен.
забросАть, забросить вж. забрасывать,
звбрбшевиость изоставеност.
заброшенный захвърлен, изоставен, напус¬
нат.
забрызгать, забрызгивать запръсквам;
опръсквам.
забубённый разпуснат, безгрижен, отчаян,
забулдыга безпътен човек, хаймана, пия¬
ница.
забуриваться, забуриться излизам от рел¬
сите, преставам да действувам,
забурлить забучавам, закипявам.
звбурчАть заклокочва ; закурква.
забухать загърмявам.
забухАть, забухнуть набъбвам.
забушевАть почвам да върлувам,
забуйввть почвам да буйствувам.
звбывАть забравям ; -ся забравям се, уна¬
сям се.
забывчивость забравливост.
забывчивый забравящ, разсеян,
забытый забравен.
забытЦся) вж. з а б ы в А т ь (с я).
забытье забравяне, унасяне ; задрямване.
заважничать почвам да се държа важно.
завАл запушване, задръстване ; преграда,
барикада.
завАливать засипвам, затрупвам, задръс¬
тим, претрупвам; навеждам ; -ся зава¬
лям се ; лягам ; струполявам се ; изгуб¬
вам се.
завАлавка пейка от пръст (край стари сел¬
ски къщи).
завалйть вж. заваливать.
завАлка затрупване.
зАваль застояла стока, мърдА.
завалять овалям, оцапвам ; -ся овалям се ;
залежавам се ; застоява се (за стока).
завАрявать, заварйть заварявам ; -ся зава¬
рява се.
завАрка : ч а го осталось на одну
- к у останал е чай само за един път,
за едно заваряване.
завариОй : з. чан казан за варене пиво,
заведовать заведвам, управлявам.
заведомо съзнателно ; знаейки отнапред ;
нарочно.
заведомый познат, добре известен,
завёдыванве управляване, водене,
завёдыввть водя, управлявам, заведвам.
завёдываюшнй управляващ, заведващ.
вавезтй вж. завозйтъ.
завенвать завейвам, затрупвам.
завербовАть завербувам.
заверение уверение, категорично заявление,
заверить вж. заверить.
завёрнутый обвит, опакован.
завернуть завивам, опаковам; скривам се
зад завой, наминавам, отбивам се ; за-
винтвам ; казвам нещо неочаквано ; -ся
завивам се.
за вер тёть завъртявам: -ся завъртявам се.
завёртка опаковка, обвивка, амбалаж; пар¬
тенка.
завёртывать вж. завернуть.
завершАть, завершить завършвам ; -ся за¬
вършва се.
завершённе свършване, завършване,
заверить уверявам, удостоверявам ; заве¬
рявам.
завесить вж. в а в ё шивать,
завестй вж. заводйть.
завёт завет, завещание.
завётвый заветен ; интимен ; горещ, много
желан.
завечерёть спечерява се.
завёшанвый окачен, наокачен.
завешать наокачвам.
завешенный покрит с завеса,
завёшивать закривам с завеса, окачам
перде.
зввещАть завещавам,
завёять завивам; заспивам.
завзятый упорит, върл, фанатичен, стра¬
стен.
завмвАть завивам, усуквам, накъдрям ; -ся
фризирам се, къдря се.
завйвка къдрене,
завидеть съглеждам отдалеч,
завидки: з. 6 е р у т ь чувствувам завист,
зввнднёться показвам се отдалеч,
завидовать завиждам.
завидущий ненаситен, завистлив.
зввнзжАть заскимтявам.
завилять почвам да се увъртам,
завинтить, завинчивать завинтвам.
завирАться забравям се, лъжа без мярка,
завируха виелйца ; забъркано положение ;
отчаян лъжец.
зависеть завися,
завитдй, -тый накъдрен, фризиран,
завнтдк, завитушка къдрица; извивка, кри-
вулица ; мустаче у пълзящи растения ;
заврангулки (при подписване).
завйть вж. завивАть.
завкбм заводски комитет,
завкомовец член на заводски комитет.
завладевАть, завладеть завладявам, пре-
взимам.
завлекАтельвый увлекателен.
зивлекАть, завлёчь увличам, примамвам,
завбд завод, фабрика, работилница ; пру¬
жина за навиване (на часовник, меха¬
низъм); в -е н е т не е заведено, няма
таквоз нещо.
заводйть завеждам; снабдявам се ; завъж-
дам; навивам (часовник); въвличам ; ос¬
новавам; отварям (фабрика); -ся снаб¬
дявам се, сдобивам се; завъждат се (на¬
секоми).
зав&дка навиване, навъртяване.
заводвдЙ навивен, с пружина,
заводоуправлёвие дирекция на завод, фа¬
брично управление.
ЗАВ
— 92 —
ЗАГ
завёдсквй, -скдй заводски, фабричен,
завёдчик, -чипа фабрикант.
зАводь завой, заливче.
завоевАвне завоюване, завладяване, при¬
добивка.
завоевать, завоевать завоювам, завладявам;
спечелвам.
завёз докарване, пристигане ; докарана
стока.
завозйть закарвам, занасям; -ся разшетвам
се, ставам безпокоен.
эавёзвый вънкашен, докаран отвън; пре¬
возен.
заволАхнвать забулвам, застилам; заоблач-
ва се (за небето); завличам.
завдлжсинй разположен по левия бряг на
Волга.
заволяовАться развълнувам се.
заволдчь вж. заволАкивать.
завонАть развонява се.
завовйть развиквам се.
заворАжмвать омагьосвам, омайвам; почвам
да врачувам.
заворАчквать вж. завернуть,
заворковать загугуквам.
заворожённый омагьосан, очарован,
заворожйть вж. завораживать.
зАворт обръщане, завиване; запретване.
заворотйть повръщам назад ; отбивам се ;
запрятам.
заворДчать започвам да търкалям.
завраждовАть почвам да враждувам.
заврАться прекалявам го с лъжите си.
завсегдА винаги.
завсегдатай постоянен посетител.
зАвтра утре.
зАвтрак закуска; к о р м й т j> -ами хра¬
ня с празни надежди.
зАвтракать закусвам, похапвам.
зАвтрашинй утрешен.
завуалировать забулвам, прикривам,
завхёз завеждащ стопанската част, домакин.
завшввАть въшчасвам, овъшливявам.
завмвАаяе виене, фучение.
завывАть, завыть почвам да вия, да рева.
завядАть завяхвам.
завАдшвй завехнал.
завАзаааый завързан.
завязАть завързвам, заплитам ; започвам ;
загазвам, потъвам; -ся завързва се, за¬
хваща Се.
завАзкп връэка; завързване; завръзка,
завйзвуть потъвам ; забивам се ; загазвам,
изпадам в трудно положение.
завязывать вж. завязАть.
зАвязь яйчник (на цвета).
завЯлнвать, завЯлить изсушавам,
завялый увехнал.
завАвуть увяхвам, посърнувам.
загАдать вж. загадывать.
загАдить вж. загАживать.
загАдка гатанка.
загАдочвость загадъчност.
загАдочаый загадъчен, необясним.
загадывать намислям си; задавам гатанка;
врачувам, бая.
загаженный зацапан, оплескан.
загАживать нацапвам, омърсявам,
загалдеть почвам да вдигам шум.
загАр загаряне (от слънцето).
загасАть, загаснуть гасна, угасвам, изчез¬
вам, умирам.
загасйть угасявам,
загатйть, загАчивать настилам с фашини.
загашАть загасявам.
загАшеввый угасен,
загвоздйть приковавам.
загвдздка заковаване; мъчнотия, пречка,
загйб гънка, дипла; подгъва не; прегъване;
завиване, завой; отстраняване, отклоне¬
ние, крайност, преувеличение.
загибАть прегъвам, подгъвам, превивам;
завивам; казвам нещо рязко; искам мно¬
го голяма цена.
загибщик: л 6 в ы й (прАвый) з. леви-
чар (десничар).
загипнотизировать хипнотизирам.
загввсовАть гипсирам.
заглАдять, заглАживать изглаждам, заглеж¬
дам, изравнявам.
ааглазА зад гърба, в отсъствието на; мно¬
го и премного, предостатъчно.
заглазёться зазяпвам се.
ааглАзио зад гърба, в отсъствието на.
заглАтывать, заглотАть поглъщам,
заглёточный ретрофарингеален, задфа-
ринксов.
заглдхнуть заглъхвам,
заглёхшнй заглъхнал.
заглушАть, заглушйть заглушавам, задуша¬
вам; успокоявам (за болка).
заглядение хубост, нещо, на което не мо¬
жеш да се нагледаш.
заглядеться вж. заглядываться,
заглйдывать поглеждам, надзъртам ; вли¬
зам за минутка; -ся вглеждам се.
заглянуть вж. заглядывать.
зАгеанность съсипване, преумора.
загвАть вкарвам ; вбивам ; прогонвам ; за¬
пращам ; уморявам с каране (кон); про¬
давам.
загнивАяие загниване.
загиАваться почвам да се сърдя.
загнввАть загнивам.
загвоёввый загноен.
загаойть оставям да загнои ; оставям да
загиие; -ся загноява.
загв|тый прегънат, превит,
загнуть вж. загибать.
заговАрнвать заговорвам; произнасям за¬
клинание, магьосвам, бая; дотягам с
приказките си; -ся заприказвам се; увли¬
чам се при говоренето; говоря глупости,
несвързано.
зАговеаье заговяване; заговезни.
заговеться, заговляться эаговявам.
зАговор съзаклятие, заговор ; заклинание,
магически думи.
ЗАГ
— 03 —
ЗАД
заговорёввый омагьосан.
заговорить вж. заговаривать; з. з у-
б ы мъча се да измамя, да вкарам в
заблуждение, да отвлека със странични
разговори.
заговбрщвк, -щвца съзаклятник.
гагоготАть закряквам; закисквам се.
загогулава заврънгулка (при писането).
зАгодя от по-рано.
заголйть заголвам, оголвам; -ся за гол вам се.
з&голдвок заглавие, название, надпис,
заголовочный заглавен.
заголосить провиквам се.
ваголубёть почвам да се показвам (за нещо
синкаво).
заголйть(ся) вж. з а г о л й т ь (с я).
загомонить почвам да шумя.
загба вкарване (на добитък); прекарване,
уморяване (кон); ограда за добитък; ма¬
териал набран, но не поместен ; быть
в. «е неглижиран, изоставен.
загоайть вкарвам (добитък); загащям (ди¬
веч): силно заморявам.
загдвщик участник в хайка, който изкарва
дивеча.
загорАжввать заграждам ; запречвам ; -св
ограждам се.
вагорАть загарям (от слънце); -ся пламвам,
запалвам се.
загОрбок горната част на гърба между ра¬
менете.
загордиться възгордявам се.
загоревАть затъгувам.
загорёть(ся) вж. з а г о р А т ь (с я).
загорлАмвть развиквам се.
загородить заграждам; запречвам; натруп¬
вам; заговорвам глупости; -ся ограж¬
дам се.
вагорбдка преграда, бариера.
зАгородиый извънградски,
загорбжеввый заграден, ограден,
загорячйться разгорешявам се.
загостйться заседявам се на гости.
заготАвлавать вж. заготбвить.
заготовитель, -вица доставчик на храни,
заготовйтельвый приготовителен,
ваготбввть приготвям отрано ; натрупвам
запаси; закупувам, запазвам, произ¬
веждам.
заготдвка приготвяне, доставяне; капак,
к>з (на обувка).
заготовлять вж. заготбвить.
заготбвщвк, -щвца приготовител, доставач.
заграбАстать, загрАбнть загребвам.
заградитель военен кораб за поставяне
мини.
заградательамй служещ за преграда, за
попречване.
звградйть, заграждАть заграждам,
ааграждёиие заграждане, преграда,
заграждёваый заграден, препречен,
заграайца странство, чужбина.
звгравйцей, заграницу в странство, в чуж¬
бина.
заграничный за граничен.
знгребАть загребвам, трупам на куп ; за¬
гребвам с весло.
загрёбистый който се стреми много да за¬
граби, алчен.
загрсбадй гребец, който работи с първите
откъм кормилото лопати; -н 6 е веслд
първата откъм кормилото лопата; -и А я
с т о р о н А лявата страна на лодката от
кормилото към носа.
вагреб^швй вж. загрёбистый,
загреметь загърмява.
загрестй, загресть вж. загребАть.
загрйвок долната част на гривата; задната
част на шията, под тила (у човек).
внгрвмяровАть, знгрнмнрбвывать гримирам,
загробный задгробен, следсмъртен.
загромождать, загромоздить задръстим,
препълвам.
загромыхАть загърмявам, задрънколявам.
вагрбхать, загрохотАть загърмявам, забум-
тявам.
загрубевАть загрубявам, закоравявам.
загружАть, загрузить претоварвам.
загрузка натоварване; пределно изпълнимо
количество работа.
загруатовАть, загрунтовывать покривам с
първия слой боя.
загрустить домъчнява ми. затъжавам.
загрызАть, загрызть разкъсвам със зъби ;
измъчвам.
загрязнение зацапване, окаляне.
загрязвйть, загрязвйть оцапвам, окалям; -ся
оцапвам се.
ЗАГС отдел за записване актовете за граж¬
данското състояние (в СССР).
загсйронаться записвам се в ЗАГС, влизам
в брак.
загубить загубвам; погубвам,
загугнить почвам да гъгна.
загудеть засвирвам, зазвънтявам, заехтявдм.
загуливать, загулйть разгулявам се; -ся раз¬
хождам се много време, увличам се в
разходка.
загустёть сгъстявам се.
загустйть сгъстявам,
загутбрвть разприказвам се, разбъбрям се.
ЗаГЗС Задкавказка електрическа станция,
зад задница, задна част, гръб.
задАбрввать одобрявам, разполагам в своя
полза.
задавАть давам, задавам ; -ся задавам си ;
важнича.
задавить, задАвлнвать смазвам; задушавам.
вадАлблввать задълбавам; зазубрям.
задАаве задача, възложена работа.
задАваый зададен, предписан.
задарйть обсипвам с подаръци.
задАром даром, безплатно.
задАтка задатъци, зачатъци, зародиши.
задАток пей, капаро.
ЗАД
— 04 —
ЗАЕ
задАточнщй предплатен, капарирян.
задАть(ся) вж. э а д а в А т ь (с я).
задДчлввый щастлив, сполучлив,
задвигать почвам да движа, да местя ; -ся
размърдвам се.
задвйжка ключалка, сюрме, реве,
задвнжидй който може да се издърпа, из¬
тегли.
задвинуть втиквам, затварям, заключвам ;
-ся запъхва се, затваря се.
задвойться почва да се двои,
задвбрки заден двор.
задевАть задявам, засягам; закачам, дразня;
забутвам; -ся докосвам се; забутвам се.
задекламировать почвам да декламирам,
заделать запушвам, затварям, затъквам; за¬
виждам; -ся ставам.
задёлка запушване; поправка,
заделывать вж. задёлать.
задёльаый на парче.
з адёргааный измъчен, обезсилен,
задёргать эадърпвам, затеглям; измъчвам,
задёргивать спущам (перде), покривам, за¬
кривам.
задеревенелый вдървен,
задеревенеть вдървявам се.
задсржАине задържане; арестуване,
задержанный задържан, арестуван.
вадержДть, задерживать задържам, спирам,
преча, забавям; арестувам; -ся задържам
се. забавям се.
задержка задръжка, спиране, пречка, за¬
къснение;
задсрнонАть покривам с чим.
задёрнуть спущам (завеса), закривам,
задетый засегнат.
задеть вж. задевАть.
зАдешево, задёшево евтино,
задйра, задирАла зачеклица.
заднрДть запършвам; закачам, търся кав¬
га; вдигам високо; виря нос; разкъсвам,
изядам.
заднепрдвскнй от десния бряг на днепър.
зАдннк кббарак, задница на обуща,
заддбрить вж. задабривать,
аадёк задна част, гръб (на нещо),
задолбить задълбавам; зазубрим, кълва,
задолбленный зазубрен.
зАдолгО преди много време.
вадолжАвшнй задлъжнял.
задолжАть задлъжнявам.
задолженность задълженост, дългове.
зАдом залнешком.
заддр горещина, разпаленост, страстност,
патос.
задОрнна рязка, драсканица.
вадОрннка: ни с у ч к А. ии -ки много
гладко, без никакви спънки.
ааддрнться изпадам в патос.
задОрно предизвикателно,
задорный горещ, предизвикателен.
зАдорого, заддрого скъпо.
задОхляк неизлупено от яйцето, задушено
пиленце.
задохнуться вж. задыхаться.
зндрАзннвать, задразнить измъчвам, раз¬
стройвам с дразнене.
задрапнровАть занавесвам, драпирам; -ся
затъвам се.
задрАть вж. задирАть.
задребезжАть зазвънтявам.
задремАть задрямвам.
задрожАть звтрелервам.
задрыгать заритвам, затропвам.
задрызгать опръсквам с рядка кал.
задрыхать заспивам.
задубАскть заудрям.
аадувАть духвам, угасявам; започва да ду¬
ха, да вее; разпалвам, разгорявам.
задувка разпалване, разгоряване.
задумать(ся) вж. задумываться),
задумчивость замисленост.
задумчивый замислен, съсредоточен, меч¬
тателен.
задумывать замислям, намислям; -ся за¬
мислям се.
задуиАйскнй заддунавски, по десния бряг
на Дунава.
задурить почвам да върша лудории, да
лудея.
задуть вж. задувАть.
задушёвный сърдечен, искрен, интимен,
задушевен.
зад^шёнве удушаване.
задушенный удушён.
задушить душА, задушавам; потушавам; -ся
задушавам се.
зады: повторить з. повтарям старото,
задымйть задиыявам; о дим явям ; -ся за¬
пушвам.
эадыхАнне задъхваме, запъхтяване.
задыхАться заптхтявам се; задушавам се.
вадышАть почвам да дишам.
васгозйть разшавам се; не се спирам на
едно място.
заедАть хапвам (след нещо); разкъсвам със
зъби, изхапвам, измъчвам; разяжда (за
киселина); присвоявам чуждо, изядам.
заезд всяко отделно състезание при над-
препускване; отбиване, посещение (при
миназане с кола).
заёзднть изнурявам, изморявам, измъчвам,
заездом на минаване.
заезжАтельство грубост, произвол по отно¬
шение нв подчинените.
заезжАть отбивам се, наминавам, посеща¬
вам; попадам; отивам за някого.
ваёзжсвный изнурен; банален.
заёзжнй дошъл отвън, минуващ; з. д в о р
хан; з. т р у п п а пътуваща трупа.
яаёкать затуптявам.
заелбзнть запълзявам; измърсявам се.
заёмщик, -шаца заемач, получаващ пари в
заем, длъжник.
заёрзатьзапълзявам седешком; ивцапвам се.
ЗАЕ
— 95
ЗЛИ
заесть вж. з а е д А т ь.
заехать вж. заезжАть.
8ажАрввать, зажАрвть запичам, запържвам;
започвам негцо.
зажАть вж. зажимАть изажинАть.
заждАться уморявам се да чакам.
гажевАть з'здъвквам.
важелтёть зажълтявам; жлътнува се.
важелтйть ожълтявам.
зажелчённый ожълтен.
важемАниться почвам да се назлъндисвам.
зажестнкулйровать почвам да жестикулирам.
зажечь(ся) вж. з а ж и г А т ь (с я).
зажжённый запален.
зажнвАть(ся) вж. з а ж й т ь (с я).
аажмвйть заздравявам, зараствам,
заживление зарастване, заздравяване,
зажнвлйть вж. заживйть.
вАжвво приживе, жив.
аа жввбе вж. ж и в 6 й.
зажнгАлка, зажигАтельннца запалка.
важвгАаме запалване, подпалване.
зажвгАтель подпалвач.
зажагАтельвый запалителен.
зажмгАть запалвам, подпалвам, подклаж¬
дам ; разпалвам ; -ся запалвам се, раз¬
палвам се, пламвам.
зажиливать, зажйлпть, присвоявам,
важим стягане, затягане, смазване ; з. с а-
мокрйтики задушаване на само¬
критиката.
зажммАть стискам ; притискам ; стеснявам,
ограничавам; з. ему рот запушвам
му устата, не му давам да говори,
зажимистый способен силно да стиска;
скъперник, сметкаджия.
эажимвдй, зажймный приспособен за стис-
кане.
зажимщик потисквач на самокритиката,
зажйн начало на жътвата.
аажниАть почвам да жъна,
аажкрёлый затлъстял, задебелял.
зажиреть затлъстявам, задебелявам.
зажитАй заработен, спечелен, придобит,
заслужен.
зажиточно охолно,
зажиточность заможност, имотност.
зажиточный заможен, състоятелен.
зАжитый вж. з а ж и т 6 й.
зажйть заживявам, започвам да живея;
спечелвам с труд ; заздравява (рана);
-ся застоявам се, живея дълго време на
едио място.
зажмуривать, зажмурить зажумявам.
заждр ледна грамада ; събрана вода под
сняг.
важужжАть забръмчавам.
зажулить пипвам, обсебвам,
зажурить измъчвам с хокане.
важурчАть зашуртявам.
зажухнуть потъмнявам, сбръчквам се.
вазвАть вж. зазывать,
зазвенеть зазвънтявам.
зазвонить почвам да звъня.
зазвучАть зазвучавам, заечавам.
зазвякать задрънквам.
заздравный за здраве, наздравен ; з. тост
тост.
зазевАться, яазёвываться зазяпвам се.
зазеленеть зазеленява, почва да веленее.
зазеленить оэеленявам.
заземление съединяване с земята,
зазенлйть, заземлйть съединявам (електри¬
ческа верига) с земята.
зазямовАть преэимувам.
зазймок първи сняг; първи студ,
зазнаваться възгордявам се, заголемявам се.
зазнАйство възгордяване.
зазвАмо съзнателно, умишлено, знаейки
отнапред.
зазяАться вж. зазнаваться,
зазвйба любовно влечение; либе, изгора,
зазнобить замразявам; втрисам,
зазидбушка либе, изгора.
зазбр цепнатина между два предмета;
срам, позор, безчестие.
зазбрно срамно.
заздраый срамен, за осъждане.
зазрение : без - н и я сбвести без¬
срамно, безсъвестно.
зАзрнть : сбвесть - л а угризенията
на съвестта му побъркаха.
зазубренный нащърбен ; зазубрен
зазубривать нащърбявам, назъбвам ; зазу¬
брим (урок).
зазубрена щърбина, нащърбено,
вазубрвть, зазубрить вж. зазубривать,
зазыв, зазывАине покана, повикване.
зазывАть настойчиво покьнвам, повиквам,
зазывндй, зазывный локанителен.
зазйбнуть измръзвам ; умирам от студ,
зайграннмй негоден, изтъркан от често
употребление.
зангрАть заигравам ; засвирвам ; правя не¬
годно от често употребление ; изтърк¬
вам, банализирам; -ся забравям се в
игра, в свирене.
зайгрываине кокетиране, любезничене, под-
милкване.
зайгрывать кокетнича, любезнича, флирту¬
вам, подмилквам се.
зайка пелтек, заекващ.
заниАине заекване, пелтечене.
заикАться, заикнуться заеквам, пелтеча;
он нё дал мне и -кнуться об
Атом той не ми даде и да помена за
това.
займка завземане на незает парцел; пар¬
цел далеч от другите земи на селото,
ваймствовать заемам.
вайндевелый заскрежен.
зайндеветь покрива се с скреж.
вавнтересовАть, вайнтереейвмвать заинтере¬
сувам ; -ся заинтересувам се.
звиетриговАть заинтригувам.
зАинька вайченце.
зли
— ве¬
зли
зайскать вж. з а й с к и в а т ь.
зайскаваиае подмилкване, подмазвапе.
зайскнвать подмазвам се, подмилквам се.
зайскмваюше мазно, с подмилкване.
зайскпвающмй угодлив, мазен,
зайскрнться изпущам искри.
зАйка зайче.
зАимише земя край река, низко блатисто
място, батак.
займовый заемов.
займодержатель притежател на облигации
от заем
зайти вж. заходйть.
зайчёвок зайченце.
зайчвк зайче; светло петно от слънчев
лъч.
зайчиха женски заек,
зайчдвок малкото на заек,
вакабалёавый заробен,
закабалйть, закабалйть заробвам ; -ся за¬
робвам се.
закавкАзскяй задкавказки,
закавычить кавичкосвам, турям в кавички,
закадычный интимен.
закАз поръчка ; запрещение.
закАзаааый поръчан ; забранен.
заказАть вж. заказывать.
закАзец малка поръчка.
заказвйй направен по поръчка ; препоръ¬
чан.
закАзчак, -яйца клиент, мющерия.
закАзмвать поръчвам ; забранявам, не по¬
зволявам ; заповядвам.
закАиваться заричам се.
закАл закаляване ; твърдост на характера;
клисавина.
закалённый закалён.
эакАливать, за кА лить закалявам ; -ся зака¬
лявам се.
закАлкн закаляване.
закАлывать вж. заколбть.
закалйть закалявам.
закамАяеть вкаменявам се, втвърдявам се.
закАячивать завършвам.
закАпать накапвам ; закапва, почва да ка¬
пе, да тече.
закапрйзяячать почвам да капризнпча.
закапчивать опушвам, одимявам.
закАпывать закопавам, заравям ; -ся зара¬
вям се.
закАркать почва да грачи (за врана).
вакАрмлавать вж. закормйть.
вакартАвить лошо произнасям „ра.
закаспййский задкаспийски.
закАт залез, захождане.
закАтаявый скатан ; изгладен ; пръждо-
сан.
закатАть затъркалям; затъвам, обвивам ;
облепям ; оглаждам изравнявам ; пръж-
досвам.
закАтнстый гръмък и непрекъснат,
закатйть изтъркулвам ; забутвам ; зашле-
вявам, хързулвам ; пиша лоша бележка ;
устройвам нещо необикновено ; з. г л а-
з А премирам ; з а к А т ы в а й I карай
бърже ! -ся забутвам се ; залязвам ; из¬
чезвам ; отивам някъде ; з смехом,
кашлем, слезами засмивам се,
закашлям се, заплаквам така, че не мо¬
га да се спра.
закАтвый залезен.
закАтмвать вж. закатйть.
закачАть залюлявам ; зашемедявам ; -ся за-
люлявам се ; влошава ми, завива ми се
ср.ят от люлеене.
закАшнвать почвам да кося ; заработвам с
косене.
8акАшлнватьс , закАшлкть, -с закашлям се.
закАяться заричам се.
заквАкать завряквам.
заквАснть подквасим.
заквАска квас, мая ; подкласа.
заквАшеавый подквасен.
заквАшивать подквасим.
ЗакгостАрг Задкавказко държавно търгов¬
ско обединение.
закивАть почвам да кимам с глава.
захидАть, закидывать почвам да хвърлям ;
обсипвам.
закйиуть захвърлям ; премятам ; -ся отмя¬
там се назад
закнпАть, закипеть кипвам, завирам.
закнсАть, закйсвуть вкиснувам се.
зАкясь окис.
захлАд залог, ипотека ; обзалага не. облог;
биться об. з. обзалагам се.
заклАдка туряне основите; впрягане; знак
(книжка, ширитче) за отбелязване стра¬
ницата в книга.
закладвАя заложно свидетелство ипотечен
акт.
закладвбй заложен, ипотечен.
заклАдчик, -чипа заложител ; обзалагащ се.
заклАдывааие залагане, залог, гаранция,
закладывать турям основите, полагам
основния камък ; залагам, ипотекирам ;
турям белег (в книга); дявам, турям не¬
известно де ; впрягам.
заклАвве закалане, заколение.
заклАсть завиждам, запушвам.
заклАть закалам, принасям в жертва,
заклёваяяый изкълван, измъчен, убит.
звклевАть, заклёвывать закълвавам, нара¬
нявам, убивам с кълване.
ваклеёввый залепен,
заклёввать, заклейть залепвам,
заклёйка залепване ; лепило,
заклеймить заклеймявам,
заклёпка заперчимяване ; гвоздей, клин,
заклёпывать ваперчимявам.
эаклёпаввый за перчи мен.
закликать за вик вам ; подвиквам,
закликать повиквам, поканвам.
закливАвве заклинане, заклеване ; магиче¬
ска формула.
заклнвАтель, -яйца заклинател ; магьосник.
ЗАК
— 97 —
ЗАК
заклинать заклевам ; омагьосвам,
закл&вивать, заклйиить заякчавам с клин.
заклокотАть почва да клокочи, да ври.
ваклубйться започва да излиза на кълба.
вделючАть заключвам, затварям; сключвам;
заключавам; завършвам; съдържам; «ся
затварям се ; заключава се, състои се,
съдържа се.
заключение затваряне ; затвор ; заключе¬
ние, извод ; сключване ; край.
заключённый затворен,
заключйть вж. заключать,
заклясть вж. заклинАть.
заклАтве заклеване ; заричане.
заклАтый заклет, непримирим.
заковАть, заковывать заковавам, оковавам;
сковавам ; почвам да кова.
заковйка закачка, спънка,
заковылять закупу к вам.
заковырка, заковычка пречка, неочаквана
спънка ; хитрост, лукавство, недоизказ-
ване.
заколачивать набивам с чук, заковавам, за-
чуквям; прибивам.
заколдОвавиый омагьосан,
заколдовать, заколдовывать очаровам, ома¬
гьосвам.
заколебать залюлявам, заклащам; -ся раз¬
клащам се, почвам да се колебая.
заколесить почвам да обикалям,
заколобрйдить почвам да върша лудории,
заколддвть явява се спънка, пречка,
заколоситься почва да класи.
заколотить вж. заколачивать.
заколОтый заклан ; забоден.
эаколдть закалам, промушвам с нож; за-
пробада ме ; -ся закалам се.
заколоченный забит; прибит.
заколошмАтнть прибивам; почвам да бия.
заколошмаченный прибит.
заколыхать залюлявам, раздвижвам; -ся
залюлявам се.
захОввхк, -ииця познавач на законите ; па¬
зител на закона.
законовёд юрист, добре познаващ [закони¬
те ; преподавател по законоучение (по-
рано).
законоведение юриспруденция, правна наука.
законопАтить, законопАчнвать изпушвам;
затъквам с кълчища ; запушвам си уши¬
те с памук ; хвърлям в тясно, неудобно
помещение; заточвам надалеч.
законоучение учение на някоя религия, ве¬
роучение.
законоучитель учител по закон божи,
законсервировать консервирам,
законспирйровать за конспирирам ; почвам
да конспирирам.
законтрактовать, законтрактовывать анга¬
жирам с контракт.
законфузиться сконфузвам се.
законченность завършеност.
законченный завършен, цялостен; съвър¬
шен.
закончить завършвам ; -ся завършва се.
закопАть почвам да копая ; закопавам,
закопёршик десетник при набиване на ко¬
лове в река с машина ; главен инициа¬
тор.
закопошйться зашавам, запъплям.
закоптелый опушен, одимен.
закоптеть почернявам от пушек,
закоптйть почва да пуши; почвам опуш¬
ването на нещо.
закопчённый опушен, окаден ; одимен,
закоренёть пущам корени ; вкоренявам се.
закормйть угоявам, претъпквам с храна.
закорОбнть почва да ме шокира,
закорпёть почвам да се потя над нещо,
закорузлый загрубял, грапав.
закорюка, закорючка кука ; закачка, преч¬
ка, спънка, мъчнотия.
закосйть захващам да кося; закосявам
чужда ливада.
закосвевАть вж. эакоснёть.
закоснёлость закоравя лост; инертност, ру¬
тина.
закосвёлый закоравял, непоправим,
закоснёть изпадам в инертност,
закостеневать, закостенеть закостенявам,
втвърдявам се.
закостылАть тръгвам с патерици,
закоулок задънена уличка ; затънтено
място.
закочевряжиться заинатявам се.
закоченелый вкоченясал.
закочевёть вкоченясвам се.
закрАдываться промъквам се, вмъквам~се.
закрАивать почвам да кроя; скроявам;
правя дълбей (на дъска).
закрАина краище ; ледена кора край брега.
закрАпать заканва, заръмява, заросява.
закрАсить вж. закрашивать.
закрАска боядисване.
закрасвёть почва да се червенее ; -ся почва
да се червенее ; изчервявам се.
закрАсться промъквам се.
закрАшнвать боядисвам, замазвам ; разху¬
бавявам.
закрёпа опорка, задръжка,
закрепительный закрепващ.
закрепйть закрепявам, заякчавам; затягам;
обезпечавам, осигурявам ; прикрепявам ;
-ся закрепвам ; прикрепявам се.
закрепление уякчаване ; осигуряване,
закреплять вж. закрепйть.
закрепостйть, -щАть закрепостявам, правя
някого крепостен ; заробвам ; -ся зароб¬
вам се.
закрепошёние закрепостяване.
закрепощённый закреностен.
закреспФблака Задкавказка република,
закреститься почвам да се кръстя,
закривйть изкривявам, закривявам ; -ся за-
кривявам се ; иочвам да гримаснича.
7
ЗАК
ЗАЛ
закривление изкривяване ; изкривеното,
закривлённый изкривен, закривен.
закривлАть(ся) вж. з а к р и в й т ь (с я).
закрнсталлизовАться кристализирам се.
вакрнчАть завиквам ; виквам ; разрева¬
на м се.
закройть почвам да кроя ; скроявам ; из¬
дълбавам (в дъска).
закрой скрояваме; фасон (на дрехата);
дълбей, фа ли.
закрдйаый кроячен.
закрёйшвк, -шипа крояч.
зАкром, замрём хамбар,
закруглённе закръгляване ; нещо кръгло ;
-ся закръглявам се.
закруглённость закръгленост.
закруглённый закръглен,
аакр^глйть, -лйть закръглявам ; завършвам,
закруженный, закруж ввый завъртян,
закружйть завъртявам се; з. к о г б-л й б о
завъртвам главата на някого; -ся завърт¬
вам се; голова - й л а с ь зави ми
се свят.
закрутить засуквам. осуквам, завъртвам,
стягам ; вмъквам остроумна дума; зави¬
вам главата някому ; почвам да пиян-
ствувам ; -ся завъртвам се, обвивам се.
закрутка засукване ; приспособление за за¬
сукване.
эакрученный засукан.
закручввать(ся) вж. з а к р у т й т ь (с я).
закручиниться разтъжвам се, закахъря-
вам се.
закрывать покривам, заслонявам, затварям,
закривам, ликвидирам ; -ся затваря се.
закрытие затваряне, закриване; прикритие,
закрытый затворен.
закрыться) вж. з а к р ы в 4 т ъ (с я).
закряхтеть заохквам, занъшквам.
закудАхтать закудкудяква (кокошка),
закулисный задкулисен ; таен.
закупАть, закупйть на купувам, закупувам ;
подкуивам.
закупка покупка, закупуване,
закупленный закупен,
вакупвдй купен, добит чрея купуване,
закупдреваый запушен.
закупоривать, закупорить запушвам, затва¬
рям ; -ся запушва се.
закупорка запушване,
закоренный опушен,
закупшвк, -щица купувач, закупвач.
закуривать, закурйть запушвам ; измъчвам
с тютюнев пушек ; започвам да дестили¬
рам.
закусапямй изхапан, изгризан.
закусАть почвам да хапя ; изхапвам.
закусить закусвам ; захапвам ; з. я з ь'1 к
прехапвам си езика, мълча.
закусочная бар, млекарница.
закусывать вж. з-а к у с й т ь.
закут, закута кочина ; килер ; коптор.
закутать завивам, увивам, покривам; -ся
завивам се, огъвам се, покривам се.
закутйть почвам да гуляя, предавам се на
пиянство ; -ся запивам се.
закутка, закуток копторче ; кът в селска
къща край печката.
закутывать(ся) вж. закутаться.
зАл, зАла салон.
залАдить повтарям, приказвам едно и съ¬
що, върша едно и също.
залАзать, залАзнть почвам да пълзя, да
лазя.
залаквровАть лакирам, покривам с лак.
залАмывать : з. ц ё н у искам голяма це¬
на; ходйть заломя г 6 л о в у
ходя с вирната глава.
залАпать пипам грубо с ръце, изцапвам.
залАсвть замърсявам, покривам с мазни
петна.
звласкАть обсипвам с ласки; измъквам с
милувки.
аалАстнть прнглаждам космите на една
страна.
залатАть закърпвам.
валАять яалайвам.
залгАться наговорвам много лъжи.
залегАнне залягане ; месторазположение.
залегАть залягам ; лежа, намирам се, раз¬
положен съм.
заледенелый заледен, вледенен,
заледенеть вледенявам ; вкоченясвам.
залежАлый застоял ; непродаден ; развален
от стоене.
залежАться, залёживаться залежавам се,
развалям се от лежане.
зДлежь минерални пластове; целина, келе-
ме ; зелен.ала стока, мардб.
залезАть, эалёзть завирам се, вмъквам се,
влизам.
залениться вленявам се.
залепетАть заговорвам по детски, джумоля.
залепить, залеплять залепявам, облепям,
залёт прилитане, пристигане.
залетАть, зялетёть прехвърквам, прелитам;
отлитам ; сбърквам пътя.
залётный случайно прелетял ; буен, летящ,
залёчввать, залечйть изцерявам; з. до
с м ё р т и убивам болен с лошо леку¬
ване.
залечь залягам; лежа ; вкоренявам се в
съзнанието ; ставам непроходим, запуш¬
вам се.
залив зблив ; преливащ се звънлив лай.
залввАть заливам, обливам; эапушвам чрез
заливане ; хваля се, лъжа.
залйвка заливане.
заливвдй периодически заливан (при навод¬
нение) ; служен) за поливане ; звънлив
глас с извивания.
зализАть, залйзывать изблизвам ; приглаж-
дам.
звлитОй, залйтый залят,
залйть вж. заливАть.
ЗАЛ
ЗАМ
залвхвАтский смел, лудешки.
зАло салон, зала.
залдг залог; ипотека ; залог (у глаголите),
залбговый ипотекарен.
заложенный заложен, вложен : запушен.
заложАть вж. закладывать,
заломить вж. заламывать.
залОсвнвать, залбсанть охлузвам, изтърк-
вам от носене.
залощить излъсквам.
зАлпом наведнаж.
залупАтъ, залувАть, залуплйть эабелвам;
искам много скъпо ; почвам да тупам ;
набивам до умрелб.
валучАть, эалучйть привличам.
зАльвый салонен.
зальстАть почвам да лаская ; привличам с
ласкателство.
зАльце салонче, заличка.
аалюбовАться вагледвам се възхитен, не
мога да се нагледам.
залягАть заритвам ; убивам с ритане.
зам заместник, помощник.
замАзать замазвам ; зацапвам ; прикривам;
-ся зацапвам се.
замАзва замазване ; лепило за замазване,
вамазуля нечист, мръсен.
замАзмвать вж. замазАть.
аамАЙ : не з. не бутай, оставй на мира,
замалёваввый изписан.
замалевАть, замалёвывать боядисвам, при¬
давам по-хубав изглед.
замАливать измолвам.
замАлчивать млъквам.
замавввать, замавйть примамвам, привли¬
чам.
замАачивость примамливост.
зак'Авчнвый привлекателен, примамлив.
замарАть, замарывать зацапвам, заличвам ;
очерням.
замарашка мръсник, мръсница.
замаривовАть маринувам, консервирам; за¬
хвърлям под миндеря, отлагам една ра¬
бота.
замаскмровАть, замаскировывать замаски¬
рам.
замАсливать, замАслвть намаслям, намазвам
с масло ; мазня се.
заматерелый вкоравен ; застарял, вкоренен.
замАтмвать замотавам, увивам; клатя (гла¬
ва) : прахосвам, пилея.
замахАть почвам да махам, размахвам,
замахнуться замахвам (да ударя).
замАчивать намокрям, накисвам.
замАшвстый горделив, пёрнат.
замАшка начин на действие, привичка, оби¬
чай, навик.
замАшнвать павирам.
замАять уморявам, изнурявам, измъчвам;
-ся изнемогвам,
замайчить почва да се мярка,
замедлеаве забавяне, закъсняване,
замедленный забавен.
замедлять, замедлйть забавям, закъснявам;
*ся ставам по-бавен.
замелькАть почвам да блещукам, да се мяр¬
кам.
заменАть, заменйть заменям, замествам; -ся
сменям се.
замереть замирам, премирам.
замерзАнне замръзване.
замерзАть замръзвам ; умирам от студ,
замёрзлый замръзнал.
замёрзнуть вж. замервАть.
замертветь вцепенявам се, изтръпвам.
зАмертво като умрял, без съзнание.
?Амесь месене (хляб); замесеното,
замесйть замесвам (тесто),
заместй замитам, засипвам,
заместйтель, -явна заместник, помощник,
заместйтельный заместващ.
заместАтельство заместване, временно из¬
пълняване длъжността на другиго.
заместить замествам.
знмёсто наместо, вместо,
замёта бележка.
заметАть завявам, засипвам, затрупвам;
заличвлм (следи); зашивам набързо ; -ся
хвърлям се, затичвам се насам-нататък.
заметить вж. замеча ть.
замётка знак, белег ; бележка,
замётлввый наблюдателен.
заметно забелязано, очевидно, вижда се.
замётвый забелязан, виден, значителен,
бележит.
замётывать вж. заметАть.
замечАвие бележка ; мъмрене.
замечАтельно чудесно.
замечАтельвыЙ бележит; чудесен.
замечАть забелязвам; отбелязвам; правя
бележка ; -ся забелязва се.
замёченвый забелязан.
замечтАться замечтавам се, потъвам в мечти,
замёшаивый замесен, намесен.
замешАтельство забъркване, смущение, за¬
труднение.
заметАть, замёшнвать забърквам ; замес¬
вам, вплитам.
замёшеввый замесен (тесто),
закёшнвать вж. замесйть и заме¬
шать.
замешка задръжка, зябавяне, объркване,
замёшкать, -ся забавям се, закъснявам.
заметАть замествам.
замешёвие заместване.
замзАв заместник на завеждащия, подди¬
ректор.
замвгАть почвам да мигам, заблещуквам.
замввАть потъпквам, потушвам; -ся зали¬
вам се.
замАвка задръжка, затруднение.
замврАвие замйране.
звмнрАть замирам, премирам ; припадам,
замврёнве помиряване,
замирить, замирять умирявам, помирявам ;
-ся сключвам мир.
ЗАМ
— 100
ЗАН
вАмкиутость затвореност; усамотеност.
зАмквутый затворен ; усамотен, необщите¬
лен.
замквуть(ся) вж. з а м ы к А т ъ (с я).
зАмковый от замък, кула,
замковый от кофдр, брава,
замлёть изтръпвам.
замварвАм помощник-народен комисар,
замогальвый задгробен.
зАнок замък, кула, дворец, крепост.
замАк кофАр, катанец, брава, ключалка,
замолвить : з. когб-лйбо слово ч-
к о казвам добра дума, походатайству-
вам за някого.
замол&ть измолвам.
замолкАть, замолкв^ть замлъквам, занемя-
вам.
замолотить почвам да вършея; заработвам
от вършеене.
замолАть почвам да вършея.
8амолАчеввый заработен от вършеене.
замолчАть млъквам ; эамълчавам.
заморАжввать замразявам, вледенявам.
эаморгАть замигвам.
замордовать измъчвам,
звморёввый уморен, изнурен,
заморйть уморявам, измъчвам до смърт.
заморАжеввый замръзнал.
заморОзить замразявам.
аАморозкн слана,
заморосйть эаръмява.
замОрсквй задморски, чуждестранен.
замОрыш хилав човек, слабак.
Замоскворечье част от гр. Москва от дяс¬
ната страна на р. Москва.
замостйть павирам.
замотАть вж. з а м А т ы в а т ь ; -ся нави¬
ва се; изнемогвам.
эамОчек бравичка, кофАрче.
замочбть намокрям, накисвам,
замощёвве настилане, павиране,
зампред подпредседател,
замудрить почвам да мъдрувам.
эамудрствОвАться раэфантазирам се.
зАмуж: выходйть з. омъжвам се;
выдавать з. омъжвам.
зАмужем : быть з. омъжена съм.
замужество женитба, брак,
замужвяя омъжена.
замурлыкать замърквам.
замуровАть, замуровывать завиждам; -ся
затварям се, уединявам се.
8ам|слввать, замуслить олигавям, зацапвам.
замусАлить замазнявам ; изтърквам, правя
банално ; -ся замазнява се.
замусАрвть набоклучвам.
замутйть размътвам,
замухрышка нищо и никакъв човек,
замучивать, замучйть измъчвам, мъча до
смърт.
зАмша обработена кожа на сърна.
зАмшелый покрит с плесен, с мъх.
замшёть^покривам се с мъх.
вамшйть покривам с мъх.
взмывать измивам зацапано,
замызгать, замызгивать охлузвам от носе¬
не, изцапвам.
замыкАеве затваряне ; сключване.
замыкАть затварям, заключвам, сключвам ;
-ся заключвам се ; затварям се в себе си.
зАмыссл замисъл, план, проект, намерение,
замыслить намислям.
8ДМЬ|словАто хитро, мъчно за разбиране,
заплетено.
заиысловАтость комплицираност.
замысловАтый остроумен ; труден, сложен,
комплициран.
замыть измивам, изпирам.
замычАть замучава, почва да мучи,
замышлять намислям, възнамерявам, про¬
ектирам.
замйть(ся) вж. з а м и и А т ь (с я).
ввмяукать замйуква.
зАаавес завеса.
зававёсвть, вававёшвввть покривам със за¬
веса, с перде.
зававёсва перде.
заиавАзвть наторявам; набоклучвам.
зааАшивать износвам, овехтявам, развалям
(дреха).
заве тъй като, ващото.
завебёсвый заднебесен, отвъд видимото
небе.
зввемёть занемявам.
аавемогАть, завемАчь заболявам, побеля¬
вам се.
завёрвивчать почвам да нервнича.
завестй вж. заносить.
заввмАтельвый интересен, занимателен.
завимАть вземам на заем; заемам, завзе¬
мам; занимавам, интересувам ; -ся зани¬
мавам се ; пламва (пожар); показва се
(зората).
зАвово наново, отново.
вавАза тресчица, трънче ; зачеклив, свад-
лив, трън-човек.
зввАзастый придирчив, надоедлив,
занозить убождам се с трън.
занАс: снежный з. снежна вихрушка,
снежен насип.
завОсАть занасям; отнасям, завличам; вди¬
гам ръка (върху някого); вписвам, запис¬
вам ; затрупвам; -ся гордея се, бивам
надменен.
зснАсвый донесен, довлечен, дошъл отвън.
эанАсчавость високомерие, надутост, над¬
менност.
завАсчавый надменен, горделив, надут.
эавочевАть, зааочёвывать пренощувам.
зааАшеивый износен, измърсен.
8веуждАться почвам да се нуждая.
завумерАваавый нумериран.
завумеровАть, занумервровывать^номерирам,
регистрирам.
завь'|ть започва да боли.
ЗАН
— 101 —
ЗАП
занятие занятие, работа ; завземане, зае¬
мане.
зааАтвый интересен, занимателен.
зАвято! заето! не е свободно!
занятой зает, лишен от свободно време.
зАвятость заетост.
зАвятый зает (с работа, на заем), завзет.
завйть(ся) вж. заниматься),
заоблачный задоблачен; нереален.
заодвб единодушно, дружно ; заедно с то¬
ва, по тоя случай, и.
заозёрный задезерен, отвъд езерото,
заокеавсввй задокеански, отвъд океана.
заорАть развиквам се; разревавам се.
заострёвве заостряне, изостряне,
заострйть, заострйть заострям.
зяохАть почвам да охкам.
забчввв занимаващ се по системата на
задочното обучение.
вабя во задочно.
заОчный задочен.
запАдать западам, почвам да падам.
западАть падам зад нещо; попадам; впеча¬
тлявам се.
яападвя примка, капан,
занАздывавне закъсняване.
запАздывать закъснявам.
вапАнвать, запайть споявам, запойвам.
ааиАйка спояване; споено място.
завАиоваввый опакован.
вапаковАть, запаковывать опаковам.
вапАкоствть измърсявам, зацапвам.
запАкощевный оплескан, изцапан.
ЗВпАл дупка за запалване, шнур за запал¬
ване нзбухвателни вещества ; запъхтя-
ване, трудно дишане; емфнзема у конете.
вапАливать, запалйть запалвам ; запушвам ;
почвам да стрелям.
вапАльчввость разпаленост, сприхавост,
буйност.
вапАльчввыЙ разпален, буен, сприхав.
вапАмятовать забравям.
запавибрАта фамилиарно, безцеремонно.
запавибрАтство фамилиарно, безцеремонно
отнасяне.
запАрвться запарвам се; припадам от дъл¬
го ходене, яздене, работа.
запАрка запарване, задушаване,
запаршиветь окраставявам.
запасАть приготвям запас; -ся запасявам се.
запАслнвый грижлив, мислещ за запасяване.
запасвбй запасен, резервен; резервист.
запастй(сь) вж. з а п а с А т ь (с я).
заиАсть вж. з а п а д А т ь.
запатентованный патентуван.
запатевтовАть патентувам.
зАлах миризма, аромат.
завахАть, запАхввать заоравам.
запАхввать, запахвуться загръщам се.
запАхвуть замирисвам.
запАчкать зацапвам, омърсявам.
вапАшка оран; заораване; място за оран.
запАшввк уред за плитко заораване.
запашбк мнризмица, навоняване.
запАяввмй заварён, споен.
запайть споявам, заварявам; зашлевявам.
запёв запява не.
запевАла запевач, запевчик.
запевАть запявам.
запекАвка украйнски ликьор, ракия с разни
подправки; запечено във форма, пудинг.
запекАть запичам ; -ся запича се ; съсир¬
ва се.
запёкшийся съсирен, запечен.
запелевАть, запелёнывать повивам (в пе¬
лени).
запёвить запенвам.
заперёть(ся) вж. з а п и р А т ь (с я).
запертбй заключен
эАпертыЙ затворен.
запеть запявам.
запечАтать запечатвам.
запечатлевАть, запечатлёть запечатлявам;
-ся врязва се, запечатва се.
запечАтывать запечатвам.
аапёчь(ся) вж. з а п е к а т ь (с я).
запввАть почвам да пия, да се напивам ;
пия след нещо.
запквбха пияница.
запнлйть почвам да режа с трион ; измъч¬
вам с хокане.
запнвАться запинам се, запъвам се (в го¬
ворене).
запйвка запинане ; б е 9 -к и гладко, без
спъване.
запирАтельство отказване, отричане.
запарАть затварям, заключвам ; -са затва¬
рям се; отричам, не признавам.
запировАть почвам да гуляя.
запвсАться вж. з а п й с ы в а т ь (с я).
запйска бележка, писъмце ; вписване ; з а-
п й с к и записки, дневник, спомени, ме¬
моари.
запвсвАЙ запйсен, бележен ; истински, въ-
плотен; -нАя кнйжка бележник.
запйсочка записчица, писъмце.
аапАсываиве записване, отбелязване; впис¬
ване.
записывать записвам, вписвам, приписвам;
-ся записвам се.
зАпясь бележка, записване, вписване, реги¬
стриране; документ.
аапйть вж. запивать.
запвхАть, запихивать, запйхнуть затиквам,
въвирам, напъхвам.
запвшАть запищявам.
заплАвать заплувам.
заплАвить, заплавлАть заварявам, запушвам
с разтопен метал.
заплАкавныЙ разплакан.
заплАкать заплаквам, разплаквам се.
заплАта кръпка, ямА.
заплатАть закърпвам,
заплатйть изплащам, плащам.
заплАтка, заплАточка кръпчица.
заплАчеаный заплатен.
ЗАП
— 102 —
ЗАВ
заплёванный оплют.
заплевАть, заплёвывать знплювам, оплювам.
заплескать, заплёскивать опръсквам, измо¬
крям.
заплёсвевелый плесенясал, мухлясал,
заплесневеть, ваплесиёть плесенясвам, му¬
хлясвам.
заплеснуть заплисквам.
заплестй, заплетАть заплитам, оплитам,
заплёчвый задраменен; з. м А с т е р палач,
запломбированный пломбиран,
заплдченный заплатен.
запломбировать, запломбировывать плом¬
бирам.
заплутАться сбърквам пътя.
заплывАть, заплыть : отплувам ; покривам
се със слой от нещо ; -ь'1 в ш и й ж й-
ром плувнал в тлъстини ; -ы в ш и е
г л а з 0 сплути очи.
заплясАть заигравам,
запнуться вж. эапиндться.
заповёднмк охранявана територия, нацио¬
нален парк.
заповедный забранен, неприкосновен ; ин¬
тимен. 4
запогАвить измърсявам, изцапвам.
эаподОзревАть, заподозрёть, заподозрить по¬
дозирам.
запоздАлОсть закъсня лост.
запоздАлый закъснял.
запоздАние закъсняване.
запоздАть закъснявам.
запоить упивам.
знпдй пристъп на пиянство, периодическо
запиване; зайдем със силно увле¬
чение.
ааползАть, звползтб запълзявам; промъквам
се с пълзене.
заполнение запълване, попълване,
заполнить напълвам; попълвам.
зАполночь след полунощ.
заполнить попълвам, напълвам,
заполонить пленявам.
заполоскАть, заполоснуть изплаквам, оплак-
нувам, измивам.
заполучАть, заполучйть получавам, добивам.
зяполыхАть пламвам, запламтявам.
заполярный зад полярен.
Заполярье задполярните области.
запомннАнне запомняне.
запомннАть, запОмннть запомням.
зАпонка копче (на яка, на маншети).
запдр затваряне ; ключалка ; запичане, за¬
пор, констипация.
запорожец запорожки казак.
Запорожская Сечь казашка войска от 15—17
в., с главен лагер около праговете на
Днепър.
Запорожье центърът на казаците около
праговете на р. Днепър.
запордть набивам до умиране ; наговорвам
глупости.
запорошйть напрашвам, покривам (с прах»
със сняг).
запостйться почвам да постя ; ослабвам от
постене.
запотелый запотен,
запотёть изпотявам се.
запрАвдашный истински, същински,
заправбла големец, главният, ръководител.
запрАвить на местям, нагласям ; приготвям
за употребление; подправям (ястие).
запрАвка подправка (на ястие).
заправлять вж. заправить; управля¬
вам.
запрАвскнй истински, същински,
запрашивать запитвам, искам справка; ис¬
кам много скъпо.
запре дел ьный отвъд пределите на реалната
действителност.
запрёт забрана; възбрана,
запретйтельный забранителен,
запретить забранявам
запретный забранен, запретен,
запрещать забранявам, запрещавам.
запрешёние забраняване ; възбрана, запор,
секвестър.
запрещённый запретен, забранен,
заприметить, запрнмечАть забелязвам, за¬
помням (виденото).
заприходовать вписвам на приход.
запродавАть, запродАть продавам предвари¬
телно.
запродАжн предварителна продажба,
запроектировать проектирам.
запрокидывать, запрокинуть отмятам, от¬
хвърлям назад.
запропаститься изгубвам се.
запрбс запитване; интерпелация; пазарлък;
изискване.
запросить вж. запрашивать.
зАпросто съвсем просто, без церемонии,
запротестовать почвам да протестирам,
запротоколйровать, звлротокблвть вписвам
в протокола, протоколирам.
запрбшенный запитан.
запруда яз, бент, преграда.
запрудбть, запружАть, запруживать преграж¬
дам; претъпквам.
запрь'пать заподскачам.
запрыскать, запрыскивать опръсквам, на¬
пръсквам.
запрягАть впрягам, запрягам ; -ся впря¬
гам се.
запряжённый впрегнат.
запряжка впрягане; впряг; такъм.
запрйтать, запрятывать скривам, забутвам.
запрйчь впрягам.
запуганность наплашеност.
запуганный наплашен, плах.
запугАть наплашвам.
яапугнвлнье наплашване, тероризиране.
запугивать наплашвам.
запудривать, запудрить напудрям,
запузыривать напъвам, надувам.
ЗАП
— 103 —
ЗАР
запускАть хвърлям, пущам; пъхам, въви-
рам; забивам; изоставям, занемарявам.
запустёть запустявам, о без людвам се.
запустен не опустяване, обезлюдване.
запустйть вж. запускать,
запутанно заплетено, забъркано,
запутаннссть забърка но ст.
запутанный заплетен, комплициран,
запутать, запутывать обърквам, забърквам,
заплитам; -ся забърквам се, заплитам се.
запухАть, запухнуть подпухвам, отичам,
запушйть покривам като с пух.
запущенность занемаряване, изоставяне,
запушенный изоставен, занемарен.
запылАть пламвам.
запылённый напрашен, покрит с прах,
запылйть вдигам прах, напраитвам, покри¬
вам с прах; -ся напрашвам се, покривам
се с прах.
запыхАться запъхтявам се, задиитам се.
запыхтеть запъшквам.
запьянеть опиянявам, ставам пиян,
запьянствовать почвам да пиянствувам.
запястье китка (на ръка); браслет, гривна.
запятАя запетая.
запАткн място за слуга отзаде па колата ;
стоить на -ках стоя отзаде на ко¬
лата.
запятнАть опетнявам.
варабАтывать, заработать заработвам, из¬
карвам с труда си; почвам да работя.
зАработная плАта работна заплата.
зАработок заработване, работна заплата,
изкарване с труд.
зарАвиивать изравнявам, изглаждам.
заражАть заразявам; -ся заразявам се.
заражение заразяване,
заражённый заразен.
зарАз на един път, наведнъж.
заразйть(ся) вж. з а р а ж А т ь (с я).
заразиха воловодец (растение).
зарАзиый зарАзен, инфекционен.
заранее предварително, от по-рано, отна¬
пред, овреме, с време.
зарапортоваться почвам да говоря ниврели-
никипели.
зарастАть, зарастй обраствам; зараства, за¬
тваря се (за рана).
зарвАтъся прекалявам, забравям се.
зарвАвшнйся прекаден, забравил се.
зардеться зачервенявам се.
заревАть зарсвавам; замучавам.
зАрено зарА, отблясък на слънчев залез или
на пожар.
зарегвстрйровать, зарегмстровАть регистри¬
рам; -ся регистрирам се; вписвам се в
брачния регистър.
зарез беда, безизходно положение ; это
для м е н А з. това ми е смъртта; вж.
дозарёзу.
зарезать закалам, убивам; -ся закалам се.
зарезвиться почвам да лудувам ; забравям
се от лудуване.
зарекАться заричам се.
зарекомеадовАть: з. себя проявявам се,
препоръчвам се (в добра или лоша
страна).
заречный задречен.
заречье място отвъд река,
ввречься заричам се.
заржавелый ръждясал,
заржаветь ръждясвам.
заржАвнть причинявам ръждясване.
заржАнлевный ръждясал.
заржАть зацвилвам.
зарнсовАть нарисувам,
зарнсбвка нарисуване; рисунка,
варисбвыватъ нарисувам.
зйрнться силно желая, хвърлям око,
зарпйиа святкане, светкавица без гръм.
заровнАть изравнявам.
зародйть, зарождАть пораждам, зараждам^;
-ся поражда се, произлиза.
зарождение пораждане, зараждане,
зарозовёть добивам розов цвят,
зароиться почвам да се роя.
зардк заричане, заклеване.
зарокотАть загърмявам, забучавам, заех-
тявчм.
заронйть заронвам, възбуждам; изтървам,
зароптать почвам да роптая.
зАросль храсталак,
зарплАта работна заплата.
зарубАть съсичам; почвам да сека, засичам;
изрязвам знак.
зарубежный задграничен.
зарубйть вж. зарубАть; з. с е б ё на
носу хубаво си го запиши, добре го
помнй.
зарубка рязка, засечка; закопка.
зарубцевАться зараства с белег (рана), ци-
катризира.
зарубшнк рудокопач.
заругАть изхоквам, изругавам ; -ся почвам
да ругая.
зарумяниться зачервявам се.
заручАться, заручиться осигурявам си, обез¬
печавам си.
заручка протекция, покровителство,
зарыбление развъждане на риби.
зарывАтъ заравям, закопавам ; -ся заравям
се; забравям се.
зарыдАть заридавам.
зарыть заравям; -ся заравям се.
зарычАть за рева вам (за лъв),
зарябйть почва да се мержелее (пред очи¬
те) ; -ся набръчква се, покрива се с
бръчки.
зарйд заряд, напълване.
зарядить напълвам (огнестрелно оръжие);
влагам известно количество електриче¬
ска енергия; занареждам.
варАдка напълване; сутрешна гимнастика;
възбуждане, подкрепление; запас от
енергия и бодрост.
заряжАть вж. зарядйтъ.
104 —
ЗАС
зараженный, заряжённый пълен,
засадйть вж. засаживать.
засАдннть засмъдява.
засАживать засаждам, насаждам; затварям;
-ся засядам (за дълго време).
засАлнвать омазнявам; насолявам.
засАлнть омазнявам; -ся омазнявам се.
засАрнвать набоклучам, задръствам със
смет; -ся запушва се, задръстя се.
засасывать почвам да суча ; изсуквам;
глождя, измъчвам, вмъквам, поглъщам.
засахаренный захаросан; покрит със захар,
аас&харать захаросвам; покривам със за-
твърдей слой от сироп; -ся захаросвам се.
засверкАть почвам да святкам.
засверлбть захващам да пробивам,
засветить запалвам (да свети); соетявам,
светвам (плесница).
засветлеть почвам да светлея.
аАсветло по видело.
засвечивать запалвам (да свети),
засвндётельствовать засвидетелствувам, удо-
стоверявам, заверявам (с подпис).
засвнстАть, засвистеть засвирвам.
засдавАться, засдАться погрешно раздавам
картите (при игра).
засёв засяване.
аасевАть засявам.
заседАть заседавам,
засеивать засявам.
зАсека забранена за сечене гора; п pen реч-
ване на пътя с дървета.
засекАть засичам, отбелязвам с брадва; на-
шибвам до умиране.
засекрётить, засекрёчнвать обявявам за 'се¬
кретно, изпращам тайно ; доверявам^се-
кретна работа някому.
заселённа заселване,
заселённость населеност, гъстота на насе-
> лението.
заселённый заселен, населен.
заселить, заселйть заселвам, населвам : -ся
заселвам се.
зассменйть заситнявам (да ходя),
засеребрйться засребрявам се.
засерёть засивявам.
засёсть засядам, затварям се, навирам се,
притаявлм се.
засечь вж. засекАть; -ся изранява се
от търкане краката един о друг (за кон),
засёянный засят.
засёять засявам.
засидеть, засаживать зацапвам с изпражне¬
ния (за мухи); -ся заседявам се.
засйлье надмощие,
аасйм после, след това,
засинеть почвам да се синея.
засйннвать, засннйть, засинАть боядисвам
синьо ; прекомерно засинявам.
заснять засиявам.
заскакАть, заскАкивать заскачам, запрепуск-
вам ; стигам далеч.
заскандАлмть почвам да скандалнича.
засквозйть ставам прозрачен ; показвам се
през j>aaTpor.
заскобленный заскобен, турен в скобки.
заскОк временно затъмнение на ума ; пре¬
калено усърдие ; левАцкий з. ле¬
вичарско отклонение.
заскользить почвам да се плъзгам,
заскорузлость закоравялост, загрубяване,
заскорузлый загрубял, скоравял, грапав.
заскорузЪуть скоравявам се, сгърчвам се,
покривам се с грапава кора ; ставам не¬
подвижен, изоставам от съвременността.
заскрежетАть заскърцвам със зъби,
заскрести, заскрестись застъргвам, почвам
да дращя.
заскрнпёть заскриптявам, заскърцвам.
заскулить ааскимтявам, заквичавам.
заскучАть почвам да се отегчавам,
засластйть засладявам си ; подсладявам.
заслАть изпращам на погрешен адрес ; из¬
пращам за разузнаване.
засдедАть, заслёжнвать измърсявам с крака,
заслезиться засълзявам (за очи),
заслепйть, заслеплйть заслепявам.
заслонить засланям, затулям,
заслбнка затулка, капак, врата (на печка);
клапа.
засдонАть засланям, затулям.
заслуженный заслужил, почтен, уважаем,
заслуживать заслушвам.
заслужить заслужвам; -ся прослужвам
дълго.
заслушать, заслушивать изслушвам ; -ся за¬
слушвам се, слушам внимателно.
заслышать зачувам, подочувам ; усещам,
заслюнивать, заслюнить, заслюнявить на-
плюнчвам, олигавям.
засмАлнвать насмолявам, намазвам с ка¬
тран.
засмАтривать поглеждам, надзъртам ; за¬
глеждам се, не мога да се нагледам,
заемёивать осмивам.
засмёянный осмян.
засмеять осмивам ; -ся засмивам се.
засмолить вж. засмАливять.
засморкАть изцапвам със секнене.
засмотреться вж. засмАтриваться.
заснуть заспивам.
засвйтый снет, фотографиран, филмиран.
заснАть снемам, фотографирам, филмиравь
засбв ключалка, сюрме.
засбвестнться засрамвам се.
засдвывать завирам, пъхам ; скривам.
засАл солене, посоляване ; пресол, сала¬
мура.
засолйть почвам да соля, насолявам.
засйлка вж. з а с д л.
засопёть засумтявам ; запръхтява (кон),
засорёние замърсяване ; задръстване, за¬
пушване.
засорённость набоклучване, задръстване,
засорйть, засорАть вж. засйривать.
засОсАть вж. засасывать.
ЗАС
— 105 —
ЗАТ
засдхнуть засъхвам, изсъхвам,
засочйться захапва, почва да тече по малко.
зАславный сънлив.
заспйть успивам; з. ребёнка удуш-
вам дете (при спане); -ся успивам се.
заспиртовАть, заспиртовывать спиртосвам.
заспдрнть зае по рвам; -ся увличам се в
спора.
засрамйть засрамвам, опозорявам.
застАва бариера, преграда ; застава, стра¬
жа.
заставить сварвам, заварвам, намирам,
заставить вж. заставлять.
застАвка винетка, украшение,
заставленный затрупан, претъпкан,
заставлять заставлявам, карам, принужда¬
вам ; заграждам, запречвам ; натрупвам.
застАвный : -пая буква начална буква.
застАнваться застоявам се ; развалям се от
дълго стоене.
застарелый застарял, закоренял ; хрониче¬
ски (за болест).
застареть застарявам.
застАть вж. заставать,
застёгивать, застегнуть закопчавам,
застёжка закопчалка ; аграф.
застеклйть, застеклйть застъклявам, поста¬
вям стъкла, в стъкло.
застелить застилам, постилам.
застенок затвор ; стая за разпит, за изте¬
заване.
застенчиво срамежливо,
застенчивость свенливост, срамежливост.
застенчивый срамежлив, свенлив, нереши¬
телен.
застнгАть, застигнуть сварвам, настигам,
изненадвам.
застнлАть, застлАть постилам, настилам;
примрежвам.
застилка настилка.
застирАть, застирывать поизпирам.
зАстнть затулям (светлината),
застйчь вж. застигать.
застойный застоял; непродаден,
застольный трапезен, банкетен.
заето и А ть запъшквам, почвам да стеня.
застдпоривать, застдпорить спирам, задър¬
жам.
застояться вж. застаиваться.
застрАнвать застроявам.
застраховАть, застраховывать застраховам,
осигурявам.
застрАчнвать, застрочйть захващам да шия;
захващам да шия зад игла.
застращАть, застрАщявать застрашавам, за¬
плашвам, наплашвам.
застрАщиванне заплашване.
застревАть затъвам.
застреливать, застрелйть застрелвам, уби¬
вам.
застрАльщик, -щнца стрелец; преден борец,
инициатор.
застрелйть почвам да стрелям.
застреха надвесена стряха, капчук.
застрнгАть, застричь остригвам, изрязвам
низко.
застрогбть почвам да рендосвам,
застрднть застроявам.
застрОйка застрояване.
застройщик, -щнца строител върху наето
място.
застрочить почвам да пиша набързо, на-
драсквам ; захватам да шия зад игла.
застругАть, застругивать вж. застро¬
гать.
заструйтьс почвам да тека, да шуртя,
застрйпаться прекарвам много време в
кухнята, увличам се от готвенето.
застрЯнуть затъвам,
застудйть, застуживать изстудявам.
зАступ желязна лопата.
заступАть, заступить застъпвам; -ся застъп¬
вам се, вземам под своя закрила.
заступник, -ница застъпник, защитник, по¬
кровител.
заступничество застъпничество.
застучАть почвам да чукам, затраквам.
застывАть застивам, изстивам; смрьзва се,
съсирва се.
застыдйть засрамвам; -ся засрамвам се.
застыжевный засрамен.
застйнуть, застыть вж. застывАть.
засудить осъждам строго.
засуетиться безпокоя се, вълнувам се, раз-
шетвам се.
засунуть вж. засовывать.
зАсуха суша.
засухоустдйчивый устояващ на сушата.
засучАть, засучивать, засучйть запретвам,
засушивание изсушаване.
засушивать, засушить суша, изсушавам,
засушливый сух
засчитАть, засчитывать зачитам, турям в
сметката ; почвам да броя.
засъёмка киноснимка.
засылАть вж. s а с л А т ь.
засыпАть засипвам, обсипвам ; заспивам ;
-ся засипва се, покрива се ; успивам се.
засыпка насипване ; насипвам.
засыхАть засъхвам, изсъхвам,
затаврйть налагам клеймо, дамгосвам.
затаённый скрит, таен.
затаить скривам ; замълчавам ; в. д м-
х А н и е спирам си дъхът.
затаацовАть почвам да танцувам.
затАплквать запалвам (печка); почвам да
паля.
затаптывать затъпквам.
затаратдрнть задрънквам.
затАсканный банален, охлузен, изтъркан.
затаскАть, затАскивать износям, отърквам,
охлузвам, овехтявам (дреха) ; измъчвам
някого с разкарване ; завличам, замък-
вам.
затачАть, затАчивать зашивам, закърпвам.
затачнвАть, затачйть наточвам, изострям.
ЗАТ
— 106 —
ЗАТ
затащить завличам* замъквам.
затвердевАть втвърдявам се, вкоравявам се.
затверделость затвърдялост.
затверделый втвърден,
затвердение втвърдяване.
затвердеть затвърдявам, вкоравявам се.
затвердйть научвам (наизуст) ; почвам да
твърдя.
затвбр затвор (на огнестрелно оръжие);
врата (на яз) ; ключалка, сюрме; келия,
жилище на отшелник; затвор.
затворйть затварям; -ся затварям се.
затвбрннк, -ннца отшелник, пустинник,
затвбрнмческнй отшелнически, самотен,
затворничество отшелничество, усамотеност.
затевать намислям, кроя, проектирам, пред¬
приемам, започвам.
затейлив остроумно, духовито,
затейливость изобретателност, духовитост,
затейливый духовит, хитър, изкусен; заба¬
вителен, интересен.
затейннн, -вина смешник, шегаджия ; дяво¬
лит, хитър; начинател (в масови игри).
затекАть затича, протича ; отича (ръка,
крак); кръвясват (очи).
затем подир това, след това, после; з. ч т о
защото, понеже ; з. чтобы за да;
вслед з. веднага след това.
затемнение затъмняване, затъмнение,
затемвёть започвам да тъмнея.
затемнить затъмнявам, помрачавам.
зАтемно докато е тъмно.
затемнять затъмнявам, помрачавам,
затенить, затенять засенчам.
затепливать, затеплить запалвам.
зАтепло докато е топло.
затеребить затеглям, задърпвам, заскубвам.
затереть вж. затирать.
затеривать вж. затерять,
затерянный изгубен; забравен, захвърлен,
затерйть изгубвам, загубвам; -ся изгубвам
се, забърквам се.
затесАть задялвам, почвам да дялам; -си
въвирам се, прониквам.
затеснить, затеснять притискам,
затечь вж. затекАть.
затея измислица, план, намерение, кроеж,
фантазия.
затейть вж. затевАть.
затйв засенчено място, усойна.
затирАнввать, затирАвить тиранизирам, из¬
мъчвам с жестоки обноски.
затирАть изтривам, изтьрквам, заличвам;
затискам; изтласквам.
затйскать, затйскнвать, затиснуть смазвам,
задушавам; запъхвам.
затнхАть, ватйхяуть затихвам, утихвам, пре¬
ставам.
заткАть затъкавам.
заткнуть запушвам, затъквам ; -ся запуш¬
вам се; замълчавам.
затлеться почвам да тлея.
затмевАть затъмнявам, помрачавам.
затмАнве затъмняване, помрачаване,
затмить затъмнявам, помрачавам,
затб затова пък, в замяна на това, в съ¬
щото време.
затоваренность претовареност, претъпка-
ност.
затоваренный претоварен, претъпкан.
затовАриваане претрупване на стоки.
затовАривать, затовАрить препълням пазаря
със стоки.
затбк предния край на платно ; завой (на
река).
затолкАть, затолкнуть блъскам, изтласквам;
смазвам (в тълпа).
затолбчь почвам да чукам, да кълцам,
затомиться заморявам се.
затбн залив ; потопено място; бент (за ло¬
вене риба).
затонуть потъвам.
затдиать затропвам (с крака)
затопить запалвам, отоплям , потопявам,
заливам.
затбпка запалване (на печка); запалка,
затопление потопяване, заливане,
затоплйть вж. з а т о п й т ь.
затоптАть вж. затАптывать.
затбр спиране, прекъсване ; натрупване ;
каша (при варене бира).
затормозйть запирам, спъвам,
затормошить затеглям, задърпвам.
затДрный: з. чан казан за варене пиво,
заторопйть почвам да ускорявам ; -ся за-
бързвам.
заторцевАть, заторпдвывать правя дървена
настилка на улика.
затосковАть домъчнява ми, започвам да
тъгувам.
заточАть, заточить заточавам ; изострям,
източвам.
затошнить повдига ми се, прилошава ми.
затравить преследвам с хайка ; гоня до
смърт.
затрАвленный подгонен, измъчен.
затрАвливать вж. затравйть.
затрАгивать вж. затрагивать,
затрапезный делничен, домашен, всекидне¬
вен.
затрАта изхарчване, разноски.
затрАтнть, затрАчивать изхарчвам, разход¬
вам,
затребовать изисквам.
затрепАть износвам, изхабявам, развалям,
за трепет Ат ь затрепервам, затреитявам.
затрешАть затрешявам, запръщявам.
затрещина силен удар, плесница,
затрагивать, затронуть затрогвам, засягам,
затрубйть за тръбя пям.
затруднительность мъчнотия, пречки,
затруднить, затрудяАть затруднявам, преча,
спъвам; -ся затруднявам се.
затрусить побоявам се.
затрусйть залинквам, тръгвам лек тръс
(за кон).
ЗАТ
107 —
ЗАХ
затрясти задрусвам, заклащам ; -сь затре-
первам.
затужйть почвам да тъжа.
затумАиивать, затумАннть замъглявам ; -ся
замъглявам се, омрачавам се.
затувйть, затувлАть затъпявам, изхабявам,
загасвам; вмирисва се, разваля се.
затухАняе загасване.
затухАть, затухнуть загасвам.
затушевАть, затушёвывать затуширвам ; за¬
булвам, прикривам.
затушйть угасявам.
зАтхлость миризма на мухъл.
зАтхлый спорен,
затыкать заговорвам някому на „ти“.
затыкАть запушвам; затъквам.
затылок тил, врат; месо от врата,
затылочный тилов, тилен.
затычка запушалка, тапа; заместник.
затюковАть, затюковывать свързвам на
денк.
затявкать залайвам, заджавквам (за куче),
затягивать стягам, затягам; дърпам, тегля,
смуча (тютюн); вмъквам; протакам, бавя;
заздравява (рана); запявам (песен) ; -ся
стяга се ; вдишвам, засмуквам (дим от
тютюн); протака се (за работа); заздра¬
вя (рана).
затяжка засмукване (тютюн); затягане, за¬
бавяне.
затя ж в Ой п ро дължи те ле н«
затянуть вж. затягивать.
заумнвк писател-футурист, автор на „за-
умни“ произведения.
заумничать замъдрувам.
заумный снръхинтелектуален; основан на
създаването на нови думи без предмет¬
но-смислено съдържание, чрез подбор
на произволни съчетания на звукове.
заумь заумно творчество, заумни литера¬
турни произведения.
заунывность печал, меланхолия,
заунывный жален, тъжен.
зауорймнться заинатявам се, противя се,
упорствувам.
заур&льскнй задуралски.
заурядный обикновен, посредствен,
заусеница забелена кожица около нокъта
на пръст.
заутра утре заранта.
заутреня утрена (черковна служба),
заутюживать, заутюжить заглаждам с ютия,
заучивать, заучйть за у ч вам наизуст ; пре-
учвам.
заушйть лепвам плесница; оскърбявам,
заушинпа заушки.
заушный задушен, зад ухото,
зафальшивить запявам фалшиво,
зафантазировать почвам да фантазирам,
зафклосбфствовать почвам да философ-
ствувам.
зафвксйровать зафиксирам.
зафорсить почвам да се перча.
зафрантить почвам да се контя,
зафрахтовать, зафрахтовывать наемам кораб,
захаживать започвам да ходя; наминавам.
захаидрйть ставам ипохондрик.
захАпать, захАпывать пипвам, загребвам.
захАркать захарчвам.
захАять захоквам, за мъмря м.
захвАленный прехвален.
захвАливать, захвалйтъ прехвалвам.
захвАсться почвам да се хваля ; забравям
се (от похвали).
захвАт заграбеяне, завземане.
захвАтанный измърсен (от пипане); бана¬
лен, вулгарен.
захватАть зацапвам с пипане.
захватить вж. захватывать; з. врас-
п л б х изненадвам.
захвАтннческнй грабежнически. узурпатор¬
ски.
захватный грабежнически.
захвАтчик узурпатор, грабител,
захватывать вземам; завземам, завладявам;
грабвам; вземам със себе си ; увличам ;
сварвам; заварвам.
захворАть заболявам.
захиреть ставам хилав, болнав, слаб ; за¬
съхвам, заглъхвам.
захихикать почвам да се кикотя, да се
кискам.
захлебнуть, захлёбывать глътвам, заливам ;
-ся задавям се.
захлесвуть стягам, затягам (възел, клуп);
заливам, обливан, преливам, увличам.
захлестать почвам да шибам; нашибвам до
смърт.
захлипать разхълцвам се, разрида вам се.
захлбпать почвам да пляскам, да ръко¬
пляскам.
захлбпнуть затръшвам, затварям с шум
(врата).
захлопотАть загрижвам се; -ся измъчвам се
от грижи.
захлопывать вж. захлбпнутъ.
захлороформировать хлороформирам.
захныкать захленчвам.
захдд залез; посещение, отиване.
заходйть наминавам, отбивам се, посеща¬
вам ; заобикалям, захождам, залязвам ;
почвам да ходя.
захождение залязване ; на ми лава не ; заоби¬
каляне.
захджий минувач, дошъл от другаде,
захозяйничать започвам да се разпореждам
в къши ; .ся уморявам се от домашна
работа.
захолодеть става студено ; измръзвам.
захолонуть замирам, вцепенявам се.
захолустный затънтен ; провинциален,
захолустье затънтено място, пущинак, глу¬
ха провинция.
захоровбдить увличам някого, завъртам му
главата.
захоронАене погребение.
ЗАХ
— W8 —
ЗАЩ
захоронОть скривам; погребвам,
захотеть поисквам; -ся поисква ми се,
иска ми се.
захохотАть разсмивам се с глас.
захрапеть захърквам; заспивам ; пръхтя
(за кон).
8ахребётннк, -нппа готован.
захрипеть присипнувам.
захромАть закуцвам.
захрустеть захрущявам.
захрйсауть сгъстява се, втвърдява се ; за¬
тъвам, потъвам.
захудАлый изпаднал, измършавял.
захудёть обеднявам, упадам, губя^ обще¬
ствено значение.
зацАпать, зацАпывать пипвам,
зацарапать задрасквам, почвам да дращя,
зацвестй зацъфтявам.
запеловАть обсипвам с целувки; -ся поч¬
вам да се целувам; целувам се много,
зацепйть закачам ; -ся закачам се.
заиёпка скачване; кука; протекция;
спънка.
зацеплять вж. зацепйть.
зачарованный очарован, омагьосан.
зачаровАть омайвам, очаровам; омагьос¬
вам.
зачастйть зачестявам,
зачастую често, много пъти.
зачАтие зачеване, зачатие.
зачАток зачатък, начало, произход.
зачАточный зачатъчен, зародишен, руди¬
ментарен.
ЗачАтый заченат.
зачАть заченвам, забременявам ; започвам,
захващам.
зачахнуть линея, ослабвам.
зачвАввться възгордявам се.
зачем защо, за какво,
зачервиветь червясвам.
зачёркивание зачеркване, изличване.
зачёркивать, зачеркнуть зачерквам,
зачернеть почернява ; -ся зачервява се.
зачернить зачерням, боядисвам черно,
зачерпнуть, зачерпывать загребвам,
зачерствелость закоравялост, затвърдялост.
зачерствелый корав, закоравял; баят (за
хляб).
зачерствёть за коравя вам.
зачертйть нахвърлям с щрихи ; почвам да
чертая ; зачерквам.
зачерчивать зачертавам, зачерквам,
зачёс вчесване наназад.
зачёсанный причесан.
зачесАть почвам да чеша, да реша ; при¬
месвам ; -ся зачесвам се ; сърби ме.
зачесть зачитам, смятам.
зачёсывать вчесвам нагоре, наназад.
зачёт зачитане, туряне в сметката ; сту¬
дентски изпит, бележка; в з. за сметка,
зачйв начало.
зачннАть вж. з а ч А т ь.
зачинивать, зачнвйть кърпя, поправям.
зачОнщвк, -щипа подбудител, главатар, ини¬
циатор.
зачисление зачисляване, вписване,
зачислйть, зачислить смятам, зачислявам,
зачйстить изчиствам ; изглаждам.
зачитАть прочитам гласно ; задържам чуж¬
да книга ; изхабявам книгата ; -ся зачи¬
там се ; прочита се.
эачбтывать вж. зачесть, зачитАть.
зачвшАть изчиствам; изглаждам.
зачнхАть разкихвам се.
зачумлённый чумав,
зачуять предусещам.
зашагАть тръгвам, почвам да крача,
зашалйть захващам да правя лудории.
зашАркать правя реверанс ; издрасквам по¬
да с тътрузене на краката.
зашатАть заклащам.
зашвартовАть, зашвартОвывать прикрепявам
(кораб) с въжета и котва в пристанище,
зашвыривать, зашвырнуть, зашвырять за¬
хвърлям.
зашевелиться замърдвам, зашавам,
зашелестёть зашумоляла (за листа),
зашелохиуть помръдвам се.
зашелушиться почвам да се лющя.
зашептАть зашепвам.
зашнбАть, зашнбйть наранявам, утрепвам ;
спечелвам ; много посръбвам.
зашнвАть зашивам.-
зашйвка зашиване ; зашито място,
зашйкать почвам да издавам неодобрител¬
ни викове.
зашипеть засъсквам.
заш&ть зашивам.
зашнфрОвАть зашифрирам.
зашвуровАть, зашнуровывать затягам с
шнур.
заптаклевАть, зашпаклёвывать слепим, съе¬
динявам с замазка.
зашпйливать, зашпилить забождам.
заштАтиый свръхщатен, извънреден ; з.
г 6 р о д град без околия.
запием пелевАть, заштемпелёвывать запечат¬
вам.
заштОпать, заштопывать смрежвам, закърп¬
вам.
заштукатуривать, заштукатурить замазвам
(стена).
заштуковАть, эаштукдвывать зашивам без
да се познава шевът.
зашуметь зашумя вам, вдигам шум.
зашуршАть зашумолявам.
зашушукаться почвам да шушукам,
защебенивать, зашебевОть запълням с чакъл.
защебетАть зачуруликвам.
зашекотАть загъделичквам, уморявам от
гъделичкане ; закряква (за сврака),
защёлка ключалка, сюрме.
защёлкать заизвивам глас.
зашелкАть измъчвам с чслкане.
защёлкивать, защёлкнуть затварям с клю¬
чалка, заключвам.
ЗАЩ
— 10© —
ЗЕМ
зашемйть, защемлять прискрипвам; у ме-
н А с ё р д ц е ■ и й л о свива ми се
сърцето.
вашепАть, защеплйть зацепвам (при рендос-
ване).
защиоАть защипвамj силно щипя,
защвпнуть хващам с щипци.
защитить, защнщАть защищавам, закрилям,
защищённый защитён.
заявить заявявам,
заявка заявяване, съобщение,
заявлять заявявам.
заАвщнк, -щнца заявител.
заАдлйй втрд, ревностен, страстен,
заясаиться почва да се прояснява.
зАян заек ; безбилетен пасажер.
зАячвй зайчи, заешки.
зАячина заешко месо.
звАяве съсловно състояние; титла; наиме¬
нование, име.
звАяый повикан, поканен.
звАтельвый : з. падеж звателен падеж.
звАть викам, поканвам ; зова, наричам;
п о м и н А й, как а в А л и иди го ди¬
ри, безследно изчезна.
звёздный звезден, обсипан с звезди,
звездорыл североамериканска къртица,
звездочёт звездоброй, астролог.
звёздочка ввездииа.
зненёть звъня, звънтя,
звенд халка, брънка ; звено, група,
звееовйк ръководител на звено.
звеновАЙ групов, на звеното,
звенячёйка групова ядка,
зверёк зверче.
зверёнок, зверёныш малкото на звяр,
звереть озверявам се.
зверйва грамаден звяр,
зверйвеа менажерия,
звериный животински.
зверобой 8въника, посечена трева, жълт
кантарион ; зверолов.
зверовдд зверовъд.
зверовАдство развъждане на животни в по¬
лудиво състояние.
зверосовхоз совхоз, занимаващ се с зверо¬
въдство.
зверствовать постъпвам жестоко, по звер¬
ски.
зверушка умалително от звяр,
звёрем като диво животно,
зверьё диви животни,
зверюга звяр, животно,
зверятнн зверчета (ласкателно),
звон звън, биене на камбана,
звонарь звънар.
звовоть звъня ; бия камбана ; повиквам по
телефона ; -ся звъни се. -
звАнкий звънлив, звучен; -кая м о н А-
т а металически пари.
звдвкость звънливост; звучност.
звонАк звънец, звънче ; иззвъняване.
звАнчатый звучен, звънлив.
звАнче, звончёе по-звучно.
звуковАй звуков.
звукоооерАтор кинооператор (на звукови
филми).
звукоороводйщнй пропушат звуковете,
звукоуловитель уред за улавяне шума на
приближаващ се самолет.
звукофнцйровать правя звуков (кинотеатър).
звучАнне звучене, звънтене, кънтене.
звучАть звуча, звъня, кънтя,
звучный звучен, звънлив, висок,
звяканье звънкане. дрънкане.
звйкать звънтя, дзънкам, дрънкам,
звйквуть вж. з в i к а т ь ; звъня по теле¬
фона.
зга : ни з г й не в й д н о нищо се не
вижда.
здесь тук, тука,
здёшннй тукашен,
здороваться здрависвам се, поздравля-
вам се.
здоровенный здравеняк, силен, як, набит;
много голям, солиден.
здороветь оздравявам, поправям се.
здоровёшенек съвсем здрав.
здАрово добре, бива си го, чудесна работа.
здорАво I здравей I добър ден I
здорАвый здрав.
здорАвье здраве.
здорАвьвшко здравенце.
здоровйк, -Очка здравеняк,
здравица наздравица.
здравоохранение здравеопазване,
здравотдел отдел по здравеопазване.
здрАвстовать здравея, добре съм; -с т в у й-
т е I здравейте ! да - с т в у е т 1 да
живее I '
зев, зёв уста, гърло, зев.
вевАка зяпльо; заплес.
зевАнве зеене, прозяване.
зевАть заплесвам се, пропущам, не забе¬
лязвам; зея, прозявам се, зяпам.
зевнуть прозявам се.
зевбк прозявка.
зевотй прозяване.
зелёненький зеленичък.
зеленеть зеленея, позеленявам.
зеленйть боядисвам зелено,
зелевнбй зеленчуков; -нйя лйвка зар-
заватчийница.
зелеиовАтый зеленикав, въззелен.
зелевОглАзка житна муха.
зеленоглАзый зеленоок.
8еленшАк, -щйца зарзаватчия.
зелёный зелен; незрял.
зёлевь зеленчук, зарзават; зеленина; зелена
боя.
зелд много, извънредно.
зелье отровно питие.
земелька земица.
земельный землен, поземлен.
земец земски деец; привърженик на зем-
ското самоуправление.
ЗЕЛ!
— ПО —
зло
землевёдевис география,
зсмлевбльческнй от „Земля и Воля*1 — на-
родническа революционна партия през
70-те години на 19 век.
вемлекбп копач.
асылепАшество земеделие, а гр и култура.
всмлепАшец, землербб земеделец,
землербйка остро муку неста мишка,
землесбс машина, която с помощта на пом¬
па заедно с водата изхвърля пръст (при
издълбаване водно дъно).
землетрясение земетресение, земетръс,
зеылеудобрёвве наторяване (земя),
землечерпалка драга, екскаватор, багер,
землйстый съдържащ много частици пръст;
сивкавобледен, земен цвят.
землйца земица.
вемлбшка лошава земица.
земля земя; страна; почва; пръст,
землбк едноземец, нашенец, земляк, съсе¬
лянин, съгражданин.
земляника ягода,
землявйчвый ягоден.
землйвка землянка, колиба,
землянбй земен, направен от пръст; з.
о р ё х фъстък.
земнбй земен.
вемотдёл отдел по земеделие; агрикултурна
секция при исполком.
земский земски.
земство вид ограничено местно самоуправ-
ление в царска Русия.
земфбнд поземлен фонд,
зензубель вид струг,
вёньки зъркали, очи.
зеркало огледало,
зёркальный огледален,
зеркальце огледалце,
зерийстый зърнест,
зернб зърно; житни храни,
зерновидный зърновиден.
зерновдй зърнен,
вердовшйк търговец със зърнени храни.
8ерводробилка зърнотрошачка.
зернообразный зърнообразен.
8срносовкбз совхоз за житни храни,
зерносушилка зърносушачка.
зервотрёст тръст за житни храни,
зериохранйлкще хамбар,
зерноядный зърнояден.
зёрнышко зрънце.
зиждительный съзидателен, творчески,
зиждиться основава се, почива.
анмовАть зиму вам, презимувам.
зимбвка зимувка, презимуване ; зимно по¬
мещение.
зимбвшик зимувач.
зимовье зимовище,
зимбй през зимата,
знкорбдок рибарче (птица),
зимушка зимица.
зипун селска горна дреха,
зипунишка лоша горна дреха.
звцредактор отговорник, подставен редак
тор за лежане в затвора при осъждане
на вестника.
зняане зеене.
зиять зея.
зняюшнй зеещ, зинал,
злак трева, злак; злАки треви; х л ё б-
ные з л А к и житни растения,
златоглавый златоглав, със златен купол,
златокудрый със златисти къдри,
златоцвет хризантема.
злАчность тревистост, изобилие от треви.
злАчный плодороден, изобилен с треви и
пасбища.
злёе по-зъл, по-лош; по-зле, по-лошо.
злёйший най-зъл, най-лош.
злеть ставам лош, зъл.
злить сърдя, ядосвам, дразня; -ся сърдя се.
зло зло, лошо нешо, яд ; лошо, зле ; н а
зло напук ; зло менй берёт яд
ме взема.
злобйть озлобявам,
злобствовать храня злоба,
зловёшнй злокобен, зловещ,
зловбнке лоша миризма, смрад, воня.
зловДнный вонещ, с лоша миризма,
зловредность пагубност, гибелност, вред¬
ност.
зловредный пагубен, вреден,
злодействовать върша злодеяния,
злоехбдничать проявявам ехидност, зла
ирония.
зложелательствовать желая някому зло.
злой зъл, лош; сърдит.
злоключённе нещастие, злополука,
злокозненность коварност.
злокбзиенпый зломислен, коварен,
злопамятный злопаметен, карезлия.
злопыхательский злобен,
злопыхательство злобност.
злорадствовать злорадству вам.
злоречие злословие,
злоречивый злословен.
злослбвить злословя, говоря лошо за дру¬
гите.
злбстность предумишленост.
злбетный лошав, злостен; предумишлен, из-
мамнически.
злость лошавина, злоба, яд.
злосчастный нещастен, злополучен,
злотворный пагубен, вреден.
албтый злоти (полска монета = 37V2 златни
копейки).
илоумышлёние лошо намерение, зла мисъл,
злоумышленник, -лица зломисленик.
злоумышленный зломислен, с лоши наме¬
рения.
злоумышлять имам лошн намерения, мисля
злото.
злоупотребйть, злоупотреблять злоупотре¬
бявам.
злоязычие злоезичие, злословие,
злоязычный злоезичен, злословен.
злы
— 111 —
ЗУБ
злыдень беден, нещастен човек; безделник,
мързеливец.
злыдни зла съдба,
злюка злючка зъл, лют човек.
ЗЛЮЩИЙ много лот, много зъл.
змеевидный змиевиден.
змеевик змиевидна тръба, охладител ; сер¬
пентин (минерал).
змеёк змейче, малко хвърчило,
змеёныш малкото на змия, змийче.
змееобразный змиеобразен;
змеиный змийски.
змеистый змиест, напомнят движеща се
змия.
змейться извивам се, хлъзгам се.
змей змей; змия; хвърчило,
змейка малка змия, змиичка.
змей, змнй змия.
знавбть зная, познавам,
знакбмая познайница,
знакбмеп познайник.
знакомить запознавам; опознавам; -ся за¬
познавам се; опознавам се.
звакдмка познайница,
знакомство познанство,
знакомый познат; запознат; познайник,
знамеа&тельность бележитост, важност,
знаменательный знаменателен, бележит, ва¬
жен, тежък.
знбмевне знак, белег, знамение,
знамённый знаменен.
знаменовать ознаменувам, показвам,
знамёнщик знаменосец.
знбмо известно, знайно е.
звбмя знаме, пряпорец.
зв&тность принадлежност към висшата ари¬
стокрация.
знатный знатен, виден, хубав, голям, про¬
чут.
зватбк познавач, вещ, компетентен.
знать зная, познавам ; май че, вероятно ;
знатно общество, аристокрация; -ся по¬
знавам се, имам сношения.
знбхарь, -ка врач, магьосник,
знахбрство магьосничество, баяне,
зннчймость важност.
значить знача, имам значение ; означава ;
-ся записан съм, смятам се.
значдк знакче, белегче, значкб,
знбющнй знаещ, сведущ, учен, експерт,
знобить тръпна, тресе ме.
звой жега, пек, голяма горещина,
знбйный горещ, жежък; страстен,
зоб гуша.
зоббтый гушав, с голяма гуша,
збдческий зидарски, архитектурен,
зддчество архитектура, зидарство,
збдчнй зидар, архитект.
30Л ЗЪЛ, лош.
золб пепел.
золпть пера в пепелява вода; щавя кожи в
ЛИ1ПИЯ.
золбвка зълва.
золотарь златар; нужникочистач.
золотйльшнк златар, позлатвач.
золотистый златист.
золотйть позлатявам; -ся лъщя като злато,
зблотко миличкото ми, ненагледното ми.
золотник золотник (стара мярка за тег¬
ло = 4,266 грама); клапа (в парна ма¬
шина).
зблото злато,
золотоволосый със златни коси,
золотонекбтель златоторсач.
золотбй златен ; жълтица, златна монета ;
-тых дел мбетер златар.
золотокудрый със златни къдри,
золотоносный златоносен,
золотовогбнннк еполетаджия.
золотопромышленник притежател на златна
мина.
золотопромышленность индустрия за доби¬
ване злато.
золоторбтец арестант, босяк, дрипльо,
золототысячник червен кантарион,
золотошвейка златошивачка, сърмаджийка.
золотуха скрофулоза.
золотушный скрофулен, скрофулозен.
зблотце миличко, ненагледно,
золбтчик майстор-позлатвач.
золочение позлатяване,
золочёный позлатен.
зОлушка пепеляшка,
збльник пепелник (дето пада пепелта); ка¬
ца за щавене кожи.
збльность пепели о съдържание,
зонд сонда.
зоняйровать пущам сонда ; сондирам,
зонт чадър ; заслон, стряха над вратб.
збитнк чадър ; сенник.
збнтнчный сенникоцветен
зоопбрк, зоосбд зоологическа градина,
здренька зора, зорица.
збркнй остър, проницателен, далековиден,
збркость проницателност.
збрька, здрюшка зорица.
зрачбк зеница, гледец.
зрёлище представление, зрелище ; гледка,
зреть зрея ; виждам, гледам.
ЗРК закрита работническа кооперация,
зря необмислено, напразно, безцелно, без¬
полезно, току тъй, на вятъра.
зрбчнй виждащ, гледащ,
зряшный пуст, негоден, ненужен.
ЗСФСР Задкавказка социалистическа фе¬
деративна съветска република.
зуб зъб.
зуббстый зъбест.
зуббтка морски вълк (риба),
зубец зъбец (на стена, на инструмент) ;
зъбер (на планина),
зубйло назъбен чук.
зубнйк зъбар, дантист,
зубидй зъбен.
зубОвный : скрёжет з скърцане на
зъби.
ЗУБ
112 —
ИДТ
зубоврачёбввиа зъбо лечебница, зъболекар¬
ски кабинет.
зубоврачебный зъболекарски,
зубоврачевание зъболечение,
зубодер, -жа зъботрошач, зъбар.
зуббк зъбче; на з. выучить твърдо
изучвам наизуст.
зуболечебница зъболечебница.
зуборезный служещ за нарязване зъбци,
аубоск&л присмехулно ; подигравач.
аубОскАлнть зъбя се, хиля се, присмивам се.
зубоскальство груба подигравка,
зуботычина удар по зъбите с юмрук,
зубдчек зъбченце.
зубочистка клечка за зъби, зъбочистка.
зубр зубър; ретроград.
зубрёж, зубрёжка зубрене, кълване.
зубрила, зубрйлка зубрач, кълвач,
зубрйстнка система на учене, основана вър¬
ху зубренето.
зубрйть зъбя, назъбвам: зубря, кълва, уча
папагалски.
зубчатка назъбено колело, чарк,
зубч&тый назъбен, зъбест.
зуд сърбеж, сърбел, смъдеж.
зудй отегчигелен човек, мъргазё.
зудень краста.
Зудёть сърби, смъди.
зудйть отегчавам, досаждам; зубря,
зуёк дъждосвирец (птица).
зуммер електрически прекъсвач, издаващ
бръмчащ звук.
зумпф, зумф и9дълбаване за набиране на
водата (в рудник).
зыбёть, зыбить, зыбить люлея, разклащам,
зыбка люлка (висеща).
8Ыбкнй клатещ се, колеблив, неустойчив,
неясен.
зыбкость подвижност, нестабилност,
зыбучий ронлив.
зыбь морска вълн£ (без вятър).
8ЫК гръмък, рязък звук, вик.
зыкать, зыкнуть гръмко извиквам,
зырйне коми, една от източно-финските на¬
родности.
зычность звънливост, звучност.
зычный звучен, звънлив, висок, гръмлив,
звозя: з. з io з е й, к а к -я съвършено
пиян.
зюйд южна посока; южен вятър; з. -ос т
югоизток, югоизточен вятър ; 9. -в е с т
югозапад, югозападен вятър.
зйбкнй зиморничав,
зыбкость зиморничавост.
зАблевая всп&шкв есенна оран,
зйблик чинка (пойна птичка),
эйблый измръзнал.
зббнуть мръзна, измръзвам, студено ми е.
зябь есенна оран.
зятёк зетче.
зять, 8йтушка зет.
И и, също, макар че, нито, но, даже ; и
хочу да не могу i т о г о сде¬
лать макар че искам, но не мога да
го направя; я д а в 3 л ему и тыся¬
чу и две давах му хиляда, даже две
хиляди ; он А и не молодо, и не
хороша тя не е нито млада, нито ху¬
бава.
йбо защото, понеже,
йва върба; плакучая й. плачеща върба.
Ивкн-дв-Марья гайтаника (растение).
Иван-чай върбовка (растение),
ивняк върбалак; върбови пръти,
йвовый върбов,
йволга авлига (птица),
иглб игла; трън, бодил, тип.
иглистый покрит с игли,
нгловётый бодлив.
нглодержАтель иглодържятел.
иглокбжие бодлокожи,
игнорбровать игнорирам,
вгблка игла.
мгблочка игличка ; с. -к и току-що ушито,
нгблочвик игленик; майстор иглар.
нгблочный иглен.
нгбльвик, -янца игленик,
нгбльный иглен.
нгОльчвтый игляв; и. ружьё пушка
иглянка.
игбльшнк иглар, работник в иглено произ¬
водство.
кгдрка игрица.
игбпный игрален.
игра игра; свирене,
нгрёлише играчка,
игральный служещ за игра,
игранный игран,
играный вече употребяван за игра,
играть играя; свиря.
нгрёючн без усилия, лесно, сякаш на шега,
игреневый, нгрёный червеникав с бяла гри¬
ва и опашка (за кон).
игристый пенест, пенлив,
игрбк играч; свирач,
нгрун, -ья палавец.
игрушечка играчка, малка играчка,
игрушечник майстор на играчки,
игрушка играчка.
игуменствовать изпълнявам игуменска длъж¬
ност.
ндеализйровать идеализирам,
вдентнфяцйровать идентифицирам, отожде-
ствявам.
идёт! бива, става, добре, съгласен съм.
ндйллнк автор на идилии,
бдиш еврейски жаргон.
идти отивам, вървя, ида; прилича; дава се;
\ вали; i т о к вам идёт това ви при¬
лича ; сегбдня идёт „Фауст"
днес се дава „Фауст“ ; дождь идёт
вали дъжд; дордга идёт налёво
пътят води наляво; мёсяц идёт на
убыль луната се намалява ; идёт
с т р д й к а строежът напредва.
НЕЗ
— 113 —
изв
иезуитствовать езуитствувам.
иерействовать изпълнявам длъжността на
иерей.
иждивенец, -ка живущ на чужда издръжка,
иждивёиие разноски, разходи.
иждивенство живеене на чужда издръжка,
■же : ей ж е сними които са с него,
вз из, от ; с ; през.
■зба селска къща ; стая ; и 9 б а - чи¬
тальня селско читалище.
избавить, избавлять избавям, спасявам,
отървам, освобождавам ; -ся избавям се.
избалованность разглезеност.
избалованим! разглезен.
избаловать, избаловывать разглезвам, раз¬
галвам.
избАч селски библиотекар, ръководител на
селско читалище.
избегать избягвам.
пзбёгвть извървявам, изходвам; -ся умо¬
рявам се, изнурявам се от ходене,
избегнуть избягвам.
избежёаве: во и. за да се избегне,
избежать избягвам.
избёнка къщурка.
избечь избягвам,
взбивать набивам ; избивам ; развалям,
избвевие набиване ; избиване.
взбврать избирам ; -ся избирам се, бивам
избран.
избиркбм изборен комитет, изборна коми¬
сия.
избитость баналност.
взбитый набит, натупан ; охлузен, изтър¬
кан, банален.
взбить вж. избивать.
изблевать, изблёвывать повръщам, езбъл-
вам.
избдияа кюспе.
изборник ръкописен сборник (в стара Ру¬
сия).
избороздить набраздявам.
избочениваться, избочениться, избочиться ез-
стъпвам се с ръце на хълбоците.
избрание избиране,
избранить езругавам. нахоквам.
избрать избирам ; -ся избирам се.
избродить преброждам, изходвам.
избродИжавчаться свиквам на скитничество,
ставам закоравял скитник.
избрюзжаться ставам мърморко.
езбура възмургав.
избушечка, избушка къщурка.
избывать отървам се, избягвам,
избыток излишък, изобилие,
избыточный изобилен.
избыть отървам се, избягвам,
изважничаться ставам много важен, възгор-
дявам се.
извайиве статуя, изваяно нещо.
извайть извайвам, правя скулптурни изде¬
лия.
изведанный изследван, изпитан.
изведать, изведывать изследвам, издирвам;
изпитвам, научавам.
извергать, извергнуть изхвърлям навън ; из¬
ригва (за вулкан).
извержение изхвърляне; изригване ; из¬
пражнение.
езвержеввый изхвърлен ; еруптивен,
извериваться, извериться изгубвам вяра,
извернуться, извертеться измъквам се, отър¬
вавам се.
извести разпилявам, прахосвам; изнуря-
вам, съсипвам ; възбуждам, раздразня-
вам ; изтребвам ; унищожавам ; -ся из¬
требвам се, съсипвам се.
известить известявам,
извёстка вар (гасена),
известкование наторяване с гипс,
известковать наторявам с гипс,
известкивый варовие; и. раствор хо¬
росан.
езвестийк варовнек, варовит камък,
известь вар.
извет донос, клевета,
езветреевечаться ставам много лекомислен,
извётчик доносчик, клеветник.
изиетшАть извехтявам, овехтявам.
извечны!* стар, традиционен.
извещать известявам ; -ся информирам се.
извещение известие, съобщение.
извеять извивам.
извИв извивка, кривулеца.
извиваться извивам се, кривулича ; преви¬
вам се.
извИлина лъкатушка, кривулеца.
извИлистый кривулмчещ, лъкатушен.
извинИть, -Ить извинявам, прощавам ; -ся
извинявам се.
извинтйть, извИичивать развалям резките
на витло ; езпонадупчвам.
изванИть^я) вж. е з в е н й т ь (с я).
извИть извивам; -ся извивам се.
извлекать извличам, изваждам.
извлечение извличане; извадка, извлече¬
ние.
извлечь извличам, изваждам,
извне отвън.
нзвеутре отвътре,
езвбд прахос&анн; редакция
езводМть вж. е з в е с т й.
извбз коларство, каруцарство.
извозничать занимавам се с каруцарство,
с файтонджилък.
извбзчек файтонджия ; файтон,
изволение воля, позволение, желание,
извбзчичий файтонджийске.
извблить намирам за добре, благоволявам,
заповядвам; че г о изволите? как¬
во обичате ? какво ще заповядате ? из¬
вольте заповядайте, нека бъде така,
изволновАться измъчвам се от вълнение,
изволбк възвишеност с малък наклон,
изволочИть развалям, износвам ; -ся износ¬
ва се ; изтощавам се от хаймануване.
изв
— 114 —
ИЗЛ
извольничаться ставам своеволен, разпус¬
нат, непослушен.
изворачиваться отървавам се.
извороваться привиквам да крада, ставам
непоправим крадец.
изворот заобикалка ; средство, леснина.
изпорОтдвпость находчивост, сръчност,
изворотливый сръчен, ловък.
изворчаться ставам нетърпим мърморко.
извратить, извращать извратявам, изопача¬
вам.
извращение извратяване, изопачаване ; не-
нормалност.
извращённость извратеност.
извращённый извратен, ненормален,
извязать, взвааывить изплитам.
изгадить, изгАживать изцапвам, измърся-
вам ; развалям.
изгарина згурия ; стари, прегорели съдове,
изгиб извивка, кривулица, завой; и. м ы с-
л и ход на мисълта.
изгибать огъвам, извивам, изкривявам ; -ся
извивам се.
изгйбииа извивка, кривина.
изгйбистый крипуличещ, гъвкав.
изгладить, изглаживать изглаждам ; залич-
вам ; -ся заличвам се.
изглоданный оглозган.
изглодать изгризвам, оглозгпам.
изгнание изгонване, отстраняване ; изгна¬
ние, заточение.
изгнать изгонвам, изпъждам ; заточавам ;
и. плод правя изкуствено помятане,
изгнивОть, изгнить изгнивам.
изгой човек извън обществена групировка,
прокуденик.
изголовок, изголОвье пъзглавие ; възглав¬
ница.
изголодаться страшно гладувам,
нзгояать вж. изгнать.
изгорбить прегърбвам ; -ся прегърбвам се.
изгореть изгорявам, изгарям.
изгородка малък, нисък плет,
изгородь плет.
изготавливать, изготовить изработвам, из¬
готвям, произвеждам.
изготовка, взготовлёвие приготвяне,
изготовлить приготвям ; -ся приготвям се.
изграфить, изграфлйть разграфявам.
изгрызать, изгрызть изгризвам, излапвам,
изгрязнить, изгрязнять изкалям, окалвам ;
-ся изцаппзм се.
издавать издавам, отпечатвам.
издавна отдавна, отколе.
издалека, издалёка, издали отдалече, изот-
далеч.
изданный издаден.
издать издавам, отпечатвам,
издевательский подигравателен,
издевательство присмех, подигравка, гавра,
издеваться подигравам, гавря се.
издёвка, издёвка вж. издевательство,
издёрганный измъчен, изнервен, разстроен.
издёргать, издёргивать издърпвам, изни-
щям, скъсвам; докарвам в болезнено
нервно състояние ; -ся скъсвам си нер¬
вите. .
издержать, издерживать изхарчвам, израз¬
ходвам, употребявам ; -ся изхарчпам се.
издёржки разноски.
издетства от детинство, от малък,
издоиться престава да дава мляко (за
крава).
издолбить изподълбавам, изподупчвам.
издольщина аренда с плащане за земята d
натура (с част от реколтата).
издохлый пукнал, издъхнал, умрял,
пздихпуть умирам, пуквам,
издревле от старо време,
издыхание издъхваме, агония,
издыхать умирам, издъхвам,
издробить разтрошапам, раздробявам,
издрогнуть измръзвам, помръзпам.
издыраветь изподупчпам се.
издырявить изподупчвам.
изжаливать, изжалить изпожилпам.
изжарить изпичам, изпражвам.
изжёванный сдъпкан, предъвкан ; смачкан,
изжевать, изжёвывать сдъвквам.
изжелта пъзжълто, жълтеникаво,
изжелтить пожълтявам, боядисвам жълто,
изжечь изгарям ; -ся изгарям се.
изживание изживяване, преживяване,
изживать изживявам, преживявам,
изжитие изживяване,
изжитой, изжитый изживян,
изжить изживявам.
изжога сгоруха, врене на кисело,
из-за поради, по причина на ; иззад,
иззелеиа въззелено, зеленикаво,
иззеленить боядисвам зелено,
иазубривание ощърбяпане.
иззубривать, иззубрить ощърбяпам, назъб-
вам.
нззйбнуть измръзпам, вкоченясвам от студ,
излавливать улавям, излапям.
излагать излагам, обяснявам.
излйзмть: и. все углы влача се по
всички места, обхождам всички кътчета,
изламывать изпочупвам.
излетать покривам с кръпки,
излаять изругавам, нахоквам.
излениваться изхайлазпам се, привиквам на
леност.
изллт: пуля на -е куршумът пред
падането му.
излетать, излететь излитам, облита м.
излечение излекуване, оздравяване,
излечивать, излечить излекувам, изцерявам;
-ся излекувам се.
изливать изливам, разливам ; -ся изтича,
излива се ; влива се.
излизать, излизывать изблизвам.
излить вж. изливать.
излишествовать предавам се на излише¬
ства.
изл
115 —
ИЗО
взлвВнне изливане, излияние,
взловВть улавям, взлавям.
изловчиться ставам ловък, вещ, похватен,
изложить излагам. .
взлВжнвца, излВжня калъп за отливане ме¬
тали.
нзлВм чупка, пречупено място ; рязък за¬
вой ; болезнено пречупване на характера.
взлВмаяность сломе ност.
взлВманвый счупен ; сломен,
взломВть взпочупвам.
взломать счупвам на едно място, пречуп¬
вам.
взлохматиться одрипавявам.
излупить натупвам.
излучить излъчвам,
излучение излъчване.
излучина рязък завой, лъкатушка.
излучить излъчвам.
излюбленный най-любим, възлюблен.
взмВзать, измазывать зацапвам; измазвам.
взмалА от малък.
■змалевАть, измалёвывать изпонарисувам,
изподрасквам.
изманёрничаться изгубвам естествеността
си, почвам да маниернича.
измарить изцапвам, напалвам ; -ся изцап¬
вам се.
взмВслввать, взмАслить взмазнявам.
взметывать изнурявам, разстройвам ; -ся
изхабявам си нервите.
измАяться измъчвам се, уморявам се.
взмельчАнве вздребняване ; израждане,
измельчить издребнявам ; израждам се.
измельчить натрошавам, раздробявам.
взмеяВть(ся) вж. и з м е н я т ь (с я).
изменчивость променлввост, непостоянство,
изменщик, -шина изменник.
изменять изменявам, изменям, изневерявам,
напущам; -ся изменявам се.
измёрзнуть измръзвам.
взмерввать, измерить измервам, премервам.
измеритель взмервач.
измерить вж. измАривать; -ся бивам
измерен, измервам се.
взмещАниться поеснафчвам се.
измождённый изтощен, изнемощял,
измВквуть измокрям се.
нзмолАчввание овършаване.
измолАчнвать овършавам.
измолВт овършаното,
взмолотВть овършавам.
взмолИть смилам до край,
измир- изгладняване, изтощаване,
изморённый изтощен от глад,
изморВть изморявам, изнурявам.
нзморВжеввый измръзнал,
взморозВть измръзвам.
Взморозь слана, скреж.
Изморось ситен дъжд.
взморщввнть взпонабръчквам; -ся покри¬
вам се с бръчки.
взмотАть(ся) вж. в з м В т ы в а т ь (с я).
взмочАлквать, взмочАлвть разнищвам, из*
мъчвам, правя нервен.
взмочВть измокрям; -ся измокрям се.
измучивать, измучить измъчвам, изтезавам;
-ся измъчвам се.
измывательство гавра, зла подигравка,
измывВться гавря се, подигравам се.
измызгать, измызгивать взмърсявам.
измыливать, измылить изхабявам сапун,
измыслить измислям,
измышление измислица; изобретение,
измышлИть измислям.
нзмякАть, из мякнуть съвсем омеквам,
измВтый смачкан, измачкан,
измВть омачквам; взмесвам.
изнАвка опако ; на -к у наопаки,
изнасйлованне изнасилване,
изнасВловать изнасилвам.
изначАла отдавна, от самото начало.
изначальный предначален.
изнашивание износване.
изнАшввать износвам; -ся изтърква се, раз¬
валя се от носене.
изнёживать, изнежить взнежвам; -ся взнеж-
вам се.
изнемогАть изнемогвам, премалявам, от¬
слабвам.
изнеможение изнемогване.
изнеможённый взнемогнал, обезсилен,
нзвемВчь вж. изнемюгАть.
изнервничаться похабявам си нервите.
нзяизАть, изиизыиать изнизвам,
изничтожить, изиичтВжить унищожавам съ¬
вършено, изтребвам.
изиВс износване, овехтяване.
нзносВть(ся) вж. в з н а ш в в а т ь (с я).
взндшенвОсть износеност,
взнВшенный износен, изтъркан, овехтял,
изнурение изтощение, изнемощяване, взну-
ряване.
изнурённый изнурен, отпаднал, изнемощял,
взиурВть, изнурять изтощавам, съсипвам,
изморявам, изнурявам; -ся изтощавам се,
съсипвам се.
изнутри отвътре, изотвътре.
нзнывАть слабея, вехна, чезна, съсип¬
вам се.
Изо вж. из; в. днИ в день от ден
на ден.
ИзИ Отдел по изобразителните изкуства
при Наркомпроса.
взобВдеть обиждам силно, жестоко,
взобВловать изобилствувам
взоблвчВть, взоблвчВть изобличавам.
изображать, изобразить взображавам, рису¬
вам, представям.
изобрести, изобретать откривам, взнамер-
вам; измислям.
ИЗОГИЗ Държавно издателство по изобра¬
зителните изкуства.
взоврАться свиквам се да лъжа, ставам не¬
поправим лъжец.
взоглВсса линия, съединяваща на географ»
изо
— ив —
ил
ска карта места с еднакви езикови осо¬
бености.
нзИгнутый прегънат, извит,
изогнуть вж. изгибать,
изодранный изпокъсан,
изодрать изпокъсвам; -ся изпокъсвам се.
изойти ослабвам, изнемогвам,
изолгАпшибся изпечен да лъже.
изолгаться ставам непоправим лъжец,
изолировать изолирам,
изолировочный изолаторски.
изолиния изолация,
издрваяний скъсан, изпокъсан,
изорвОть скъсвам, изкъсвам.
изостлать разстилам, постилам,
изощренность изостреност.
изощренный изострен.
изощриться, изощряться изострям се; доби¬
вам голяма сръчност, съвършенство,
из-под изпод; за.
израболепствоваться ставам крайно рабо¬
лепен.
изразвратничаться ставам голям развратник,
изразец кахлена плочка, гледжосана глине¬
на плочка за облицуване на печка.
изразиОвый кахелен.
изранить покривам с рани,
израсходовать харча, изразходвам ; -ся нз-
харчвам се.
изредка сегнз-тогиз, понякога,
пзрёэать, изрезывать нарязвам,
изрекйть, изрёчь казвам, изричам, произна¬
сям (тържествено).
иэрешётнть, изрешечивать изпонадупчвам,
надупчвам като решето.
изринуть изринвам.
изрисовать, изрисовывать покривам с ри¬
сунки.
изрубать, изрубить насичам, иакълцвам.
изругать изругавам, напсувам.
из рук вон: i т о из рук вон плдхо
това е извънредно лошо.
изрывать изкопавам, изравям,
изрыгать, изрыгнуть изхвърлям, повръщам;
изригвам.
изрыскать изходвам.
изрытый изровен,
изрыть изкопавам, изравям,
изрИдиый отличен, доста добър ; значите¬
лен, голям.
изубрать украсявам, накичвам.
изувер, -ка ужасен фанатик,
изуверский ужасно фанатичен,
изуверство ужасен фанатизъм; жестокост.
изуверствовать предавам се на жестокости,
изувечение осакатяване.
изувечивать, изувечить осакатявам,
нзунрйснть, изукрашивать украсявам,
изумйтельность удивителност.
изумительный чуден, удивителен,
изумить очудвам, смайвам, поразявам ; -ся
очудвам се.
изумление очудване, удивление, смайване.
изумлённый очуден, смаян,
изумлять вж. и з у м й т ь.
изумруд изумруд, смарагд.
изумрудный, нзумрудовый смарагдов.
нзуродовавие осакатяване.
изурбдовать осакатявам.
изустный устен, предаващ се от уста на
уста.
изучать уча, изучавам,
изучение учене, изучаване.
изучйть уча, изучпам.
изъедать проядам, наядам.
изъеденный прояден, наяден.
изъездить изходвам, пропътувам, обикалям
(не пеш).
изъезженный продънен, развален (път),
изъёмка изземане.
изъесть проядам, наядам.
изъявить, изъявлять изявявам, изказвам,
изъязвить изязвявам, покривам с рани,
изъязвлённый изязвен.
нзъязвлНть вж. изъязвйть.
изъНн попреда, недостатък, кусур; щета,
загуба; порок, несъвършенство.
изъяснить, изъяснить обяснявам, излагам
смислено.
изъитие изземане, конфискуввне; изклю¬
чение.
нзъИть, изымать изземам, конфискувам; из¬
важдам, изключвам.
изыскание издирване, изследване, търсене,
изысканно изискано, фино.
изысканность изтънченост, финес,
изысканный изтънчен, фин.
изыскать, изыскивать търся; издирвам; на¬
мирам.
изюбр елен, рогач.
изюм стафиди, сухо грозде.
изюминка зрънце стафида, стафидка; ярко
своеобразие, придаващо привлекателност,
острота.
изюмный стафиден.
иисуснк човек, който се преструва на не¬
винен и кротък.
йканне произнасяне „и* вместо „е* и „я*
(в и с н а, кипитбк вместо весне,
к и п я т б к).
Икать произнасям „и* вместо „е* и .я*.
икйть хълцам.
икнуть изхълцвам.
икИрка малко хайвер, хайверец,
икИта хълцане.
ИКП Институт за червена професура.
икре хайвер; прасец (ка крак); паюсная
и. пресуван хайвер; метать -р у
хвърлям си хайвера.
икрИна, икрИвка хайверено зърно,
икристый съдържащ много хайвер,
икрИться хвърлям си хайвера (за риба),
икрометание хвърляне на хайвера,
икрянИй хайверен; пълен с хайвер,
иктерИчный жълтеничен.
ил тиня.
ИЛЕ
— 117 —
ИНС
йлем, Длим бряст,
йлвстый тинест.
яллюмннАтор кръгло прозорче в борда на
кораб; който устройва илюминация.
вллюмпнОвАть илюминирам.
иллюстрировать илюстрирам.
вловйтый възтинест.
■ль или.
йлька пор.
ильм бряст,
йльмеи наводнено от реката място, блато,
йльмовый брястов.
ям от него; тям, на тях.
имбйрь исиот, жннжифил (растение),
■мёвве имот; имение, чифлик,
нмеийнивк, -вица именник; я сегбдня и.
днес ми е именният ден.
имевйииый именен,
пмеийиы имен ден.
нмевибй поименен; личен.
нмеаовДть наименувам, наричам, назовавам;
-ся наричам се, казвам се.
вмевослАв списък на имената на светците,
именьице малък чифлик,
вмервтйвы грузинско племе.
иметь имам; -ся намира се, има.
ймв с тях.
имитировать имитирам, подражавам,
иммигрировать «мигрирам,
имматрикулйровать иматрикулирам.
иммунизировать имунизирам.
нмпераАл империал, златна монета от 10,
после от 15 рубли; покрив, място на по¬
крива (в омнибус).
импонйровать импонирам.
импортировать импортирам, внасям,
импровизировать импровизирам,
имущий богат, заможен, владеещ.
ИМЭЛ Институт Маркс-Енгелс-Ленин,
ймя име, малкото име; репутация,
нмярёк едикойси, имерек.
ми е, нали, или, май че.
инакомыслящий другояче мислещ,
пнйче.инак, иначе, другояче,
инвалюта чуждестранна валута,
внбйрь исиот, жинжифил.
инвектива гневна нападка, псувня,
инвентарнзйровать правя инвентар,
инвестировать инвестирам, влагам капитал,
ингалятор инхалатор.
иегалНмя инхалация.
ингушй кавказка народност,
йида та чак, та дори,
йидеветь заскрежвам се.
индёйка пуйка, мисирка, фитка.
индейский индийски; и. петух пуяк.
авдёйцы индийци; общо название на на¬
родностите (без алеути и ескимоси),
които са съставлявали първоначалното
население на Америка.
нидийнка индийка.
индивидуДл който еднолично (не в група)
извършва някоя работа.
мвдивидуалмзйровать индивидуализирам,
йядо та чак. та дори,
индоссировать жиросвам.
медустаий индуски език.
индустриализйровать, индустриализовать ин¬
дустриализирам.
явдюк пуяк. куркой, фит, мисиряк.
надюшДчвй, индюшечий пуяков.
индюшка пуйка, мисирка, фитка.
ввдюшАнок пуйче.
иней скреж.
нвжйр смокиня; смокинено дърво.
ЬвистыЙ заскрежен, покрит със скреж.
инкассировать инкасирам.
иикбр чуждестранен кореспондент,
инкорпорировать инкорпорирам, включвам
в едно цяло.
инкрнминйровать инкриминирам,
пикрустйровать украсявам с инкрустация,
инкуббровать затоплям яйца в инкубатор
(за излупването им).
иннервировать инервирам.
инобытие друга форма на битие на нещо,
ииовёрец, -ка друговерец,
иноверческий друговерен,
иногда понякога, сегиз-тогиз.
нкогорАдиый външен, от друг град,
■иозёмед, -ка чужденец,
иноземный чуждестранен,
индй друг, някой.
йвок калугер; -иня калугерка,
инокулйровать пресаждам, инокулирам.
иномыслие разномислие.
пиоплемёаиик, -ница друго племен.
иноплеменный чуждоплеменен.
ииорАдец чужденец, нерусин.
пиорбдимй чужд; различен,
иносказание алегория,
иноскавйтеаьпый алегоричен.
иаострДнед, -ка чужденец.
ииОстрАнеый чуждестранен, чужд,
инострйишвиа чуждестранщина, всичко
чуждестранно.
ивохбдец рахван-хон.
йноходь рахван (конски ход),
йноческий калугерски, монашески.
Иночество монашество, калугерство.
иноязычный другоезичен.
мисинуйровать инсинунрам.
инспектировать инспектирам,
ииспёкторствовать заемам инспекторска
длъжност.
ииспёкторша жена на инспектор; инспек-
торка.
внспектрйса инспекторка в женско учебно
заведение (някога).
инспирировать инспирирам.
институтка възпитаница в женски институт
(някога); наивно-възторжено, неопитно
момиче.
меструктйровать инструктирам,
пвструмеитйровать, инструментовать инстру-
ментирам.
ИНС
— 118 —
ИСК
инсургент въстаник, бунтовник,
квсневВровать внсценврам.
интегрировать интегрирам, намирам ин¬
теграли.
интенсифицировать правя по-интензввно,
мвтервенИ]р»вать внтервенврам.
внтервюВровать вземам интервю,
интересАнт, -ка интересния.
интересничать кокетнича. правя се инте¬
ресен.
интересовать възбуждам интерес; -ся инте¬
ресувам се.
интернационализировать интернационализи¬
рам.
интернировать интернирам,
интерпеллировать внтерпелврам.
интерполировать вмъквам думи, фрази, гла¬
ви в чуждо съчинение (при преписване),
интерпретировать тълкувам, обяснявам,
внтВмнвчлть интимнича.
внтонВровать изговарям с интонация,
интриган, -ка интригант.
интриговать интригувам.
Интурист Всеруско акционерно дружество
„Чуждестранен туризъм“.
инфяцйровать заразявам,
инфлапия инфлация.
информВровать информирам,
кеъ£кпвя инжекция.
в. о. изпълняващ длъжността, и. д.
иддистый съдържащ йод.
водный йодов.
воввзВровать йонизирам,
йоркшВр йоркшврска свиня,
иподиАкон, впольанон поддякон.
впостазВровать вж. гнпостазйро-
в а т ь.
впостбсь едно от лицата на християнската
троица.
Врвс ирис (на окото); перуника, тъжек.
врВс вид бонбони.
врВска едно бонбонче ирис,
Врод мъчител, изверг.
Вродов проклет, калпав,
иронизировать иронизирам.
искажАть развалям, изопачавам, обезобра¬
зявам.
искажение изопачаване, обезобразяване,
искажённый преиначен; изменен от кон¬
вулсия.
всказВть вж. искажать,
искалечивать, искалечить осакатявам,
искалеченный осакатен.
искание търсене, дирене.
вскипать накапвам, опръсквам с капки,
нскДпывать накапвам; изкопавам,
искармливать похарчвам за храна на ня¬
кого.
вскВтель търсач; просител; кандидат,
искательный подмазващ се.
искательство домогване; подмазване.
вскАть търся, диря; изисквам.
нсклевАть, исклевывать взкълвавам.
исключить изключвам, отстранявам; -ся
изключва се.
нсключВя с изключение,
нсключеяве изключване; изключение,
исключить вж. исключать,
исковеркать развалям; изопачавам,
исковой исков.
исковыривать, всковырать взчоплям, изчо
върквам.
исколесить пропътувам.
всколотВть набивам хубавичко; взпотро-
шавам.
всколдть взбождам, взпонадупчвам.
исколупАть, всколупывать взчоплям, взчо-
върквам.
вскдмкать измачквам.
искдмое неизвестното, търсеното,
Искони от край време, от незапомнени вре¬
мена.
исканный старовремски, традиционен,
исконопатить, исконопачивать изразходвам
за калфатене; обезобразява лицето (за
шарка).
вскопать изкопавам.
ископтИть опушвам с дим.
искореживать, искорёжить сгърчам се, иэ-
корубвам се.
вскоренИть, искоренять изкоренявам, из¬
требвам.
искорка искрица.
вскормИть изразходвам за храна на някого,
вскоробить изкривявам, взкорубвам.
Вскоса накриво, отстрана.
вскосВть турям на верев; изхабявам, прв«
тъпявам (коса).
нскосоодчиться съвсем се изкривяваме,
нскДсок притъпена коса,
искраивать взпонарязвам.
Искренничать преструвам се на вскрен.
вскрестВть взчертавам с кръстосани линии,
искривИть изкривявам; -ся изкривявам се.
искривление изкривяване.
искривлённый изкривен,
искривлять изкривявам,
искристый искрест, взпущащ искри,
вскрВться хвърлям, пущам искри,
искровавить окървавям.
Вскровец привърженик на в. „Искра“,
вскровявить окървавявам.
вскрВенвый взпонарязан.
вскрбвть взпонарязвам.
искромётный пущащ искри,
искромсать нарязвам на парчета, накълн-
вам; развалям прв кроене.
вскрояВть взпонапръсквам.
вскрошВть взтрошавам, надробявам на
ситно; изсичам.
искроудержатель, искроуловитель металиче¬
ска мрежа върху тръби в комини за за¬
държане излитащите искри.
вскрйх вж. йскровец.
вскупйть изкъпвам ; изкупвам ; -ся изкъп¬
вам се ; изкупвам се.
иск
— 119 —
ИСП
искупНть изкупвам.
нскупНтель избавител, изкупител.
искупление избавление, изкупление,
нскурввать, искурНть нзпушвам.
искус изпитание, проба, проверка,
искусНть нзхапвам, изпохапвам.
нскусИтель изкусител, съблазнител.
искусить вж. и с к у ш О т ь.
искусник, -внца майстор d работата си.
искусность майстория, способност,
искусывать изпохапвам.
искушНть изкушавам, съблазнявам ; изпит¬
вам, опитвам.
искушённый опитен.
■слАм ислям,
испНивать изразходвам за напояване,
нспАкостить изпоцаппам, изпоразаалям.
испАрина пот.
испаритель уред за изпаряване течности,
испарить, нспарНть изпарявам; -Нться изпа¬
рява се, изфирясва.
испаскудить изпоразаалям, изпоцапвам.
испахАть, нспАхнвать изоравам до край.
нспАчкать изцапвам ; -ся изцапвам се.
испепелить, испеиелНть обръщам d пепел,
изпепелявам.
испестрИть, нспестрНть изпъстрям, нашар-
вам.
испечь опичам ; -ся изпича се.
испещрИть изпъстрям, нашарвам.
испнаАть изпивам ; отпивам.
нспИлммть, испилИть нарязвам (с трионн;
развалям (от много рязане).
исписАть, нспНсыаать изписвам (лист, стра¬
ница) ; изхабявам при писане (молив,
перо); -ся изписвам се.
нспитдй изпит, сух, изтощен,
испНть изпивам ; отпивам.
исплАвать изплувам.
нсплевАть, исплевывать оплювам, изпона-
плювам.
нсповедАльщик изповедник.
псповОдвине изповядванн; вероизповеда¬
ние.
нсповОдать(ся) аж. нсповОдывать-
(е я).
исповедник, -ннца изповядващ се ; изповед¬
ник.
исповедный изповеден.
нспоаёдывать изповядвам; -ся изповяд¬
вам се.
исповесничаться ставам непоправим хай¬
мана.
нспогАвввать, испогАнать изпомърсявам;
развалям, изхабявам.
Исподволь малко по малко, полека-лека.
испбдлачаться ставам подлец.
исподлобья изпод вежди, недоверчиво, не¬
дружелюбно.
исподнизу, исподнизу изотдолу.
испОдный долен.
испОдникн долни гащи.
испОдница долна риза.
исподтиткб тихичко, скришната.
испоНть изразходвам за напояване, за на-
паване.
нспокОо: и. веки от памтивека, от
край време.
неволить: тебА и. I хвала ти, да жи¬
вееш I
исполбюрО изпълнително бюро,
исползНть изпълзявам.
исполкОм изпълнителен комитет.
исполкОмщнк член на изпълнителен коми¬
тет.
исполнение изпълняване, изпълнение,
исполненный изпълнен.
исполнимость изпълнимост.
исполнНмый изпълним .
исполнитель, -ннца изпълнител,
исполнительность изпълнителност,
исполнительный изпълнителен, точен, аку¬
ратен.
исполнить, исполнить изпълним, изпълня¬
вам ; -ся изпълва се ; осъществява _ се.
исполниюшнй изпълняващ.
исполОанак изполичар.
исполОвначать работя на изполица,
еспoлOпиuчecтвс изполичарстао.
нсполосоаНть нарязвам на ивици ; нашиб-
вам до кръв.
Нсполу на половина.
испОлььовать, нспользОаывать използувам
испОльямчать работя на изполица.
испОлыничество нзполичарство.
нспОльный нзполнчарскн.
нспОлыцик изполичар.
испдльщниа аренда, изплащана не с пара,
а с половината реколта.
нспорОть изпоразпарям.
испортить развалям; -ся развалям се.
испорченность разааденост; развала, по¬
квара.
испорченный развален ; покварен,
испостНться изтощавам се от постене.
испОшакть, испошлНть баналнзирам, опош-
ляаам ; -ся опошлявам се.
испраадОм, нспрааИлка поправителен дом.
испрапНмый поправйм.
исправительный поправителен.
испрАвать поправям.
исправление поправка, поправяй; изпъл¬
няване (длъжност).
нспривленный поправен.
испраалНть поправям ; изпълнявам (длъж¬
ност) ; -ся поправям се.
нспраалНюший изпълняващ.
нспрАаннк околийски началник (преди).
испрАвдица, нспрАвеечиxа жена на околий¬
ска началник (преди).
испрАпно редовно, добре, точно.
нспрАваость точност, редовност, изправ¬
ност.
испрАвиый точен, редовен,
нсправт|рудддм поправителен трудов дом.
испражниться, нспражнНться ходя по нужда.
исп
— 120 —
ИСТ
испрашивать измолвам ; -ся измолвам се.
нспрОбовать опитвам, пробвам,
вспросВть измолвам.
испрошенный измолен, изпросен,
испрыскать, вспрыскивать взпопръсквам.
вспрддевный изпреден.
вспрямйть, нспрямлйть изправям,
вспрйсть взпрвдам.
испуг уплаха, страх,
испуганный изплашен, уплашен,
нспугАть уплашвам, изплашвам ; -ся уплаш-
вам се.
испускАть, вспустВть взпущам ; отделям от
себе св ; издавам, надавам.
испытание изпитание ; опит ; изпитване,
изпит.
испытательный йзпвтен, опитен (за опити),
изпитателен.
вспытйть изпитвам.
испытуемый подложен на изпитание, на
изпит.
вс1пыту|ю1пе: в. смотреть гледам из¬
питателно.
испытывать опитвам, изпитвам,
вспяткать покривам с петна,
вссВливать, вссВлвть взмазнявам.
иссасывать изтощавам с сукане,
иссвёрлпвать, вссверлВть взпробввам.
вссекйть вж. иссе чь.
йссера възсиво, сивкаво,
иссечение издялва не.
иссечь вздялвам ; насичам ; набивам,
вссВза възтъмносвво.
вссВня възсиньо, синкаво,
исследование изследване,
исследовать изследвам, взучвам.
вселюнИвать, всслюнИть, исслюнявить ос-
люнчам, изцапвам с слюнка.
вссолВть взсолявам, разходвам за солене,
иссосать изтощавам с сукане.
вссбхнуть изсъхвам,
иссдхший изсъхнал,
Исстари от старо време,
исстегАть, исстёгивать набивам с пръчка,
исстелВть, исстилать настилам.
всстирАть, исстирывать изпирам, разходвам
за пране.
исстрадаться измъчвам се.
исстреливать, всстрелйть изстрелвам: взпо-
надупчвам.
исстрогать взрендосвам, взпуцвам.
всстрочВть изписвам, покривам хартията с
редове ; разходвам на шев.
всстругйть, исстругивать вж. в с с т р о-
г а т ь.
исступление изстъпление ; екстаз ; ярост,
исступлённо лудешки.
исступлённость беснуване, полуда,
исступлённый прехласнат, екзалтиран.
нссушАть, вссушВть изсушавам,
иссыхать изсъхвам.
иссякать, иссякнуть пресъхвам, спирам, из¬
чезвам.
иссякший пресъхнал, угаснал, спрял,
истаивать съвсем се стопявам,
истапливать вж. истопйть.
истаптывать стъпквам, смачквам; зацап¬
вам с крака ; взпвтявам (обуща),
исгИсоаиuосгь износеност.
истАскаиный износен, изтъркан,
истаскйть, встаскивать износвам, съдврам.
истачивать вж. источйть.
нстВять съвсем се стопявам.
истекать изтичам ; произтичам ; извира
(река).
истёкший изтекъл, минал.
истереть изтривам ; стрввам ; -ся изтърк¬
ва се.
истерзанный измъчен.
нстерзЙть разкъсвам, измъчвам; -ся измъч¬
вам се.
ис^ртый изтрит, изтъркан ; стрит,
истесанный издялан.
встесАть, истёсывать вздялвам.
истечение изтичанн; свършване,
истечь вж. истекать,
Истинно наистина, истински,
Истинный истински, същински.
встврВть(ся) вж. истереться,
истискать притискам, смазвам,
истица истца, тъжителю.
встлевеиве взгнвване, взтляване.
истлевать, истлеть взтлямм; изгнивам,
с плувам се.
истмат исторически материализъм,
Ветово ревностно, усърдно,
встВн взввране; извор.
встолкАть смазвам в навалица,
истолкование изтълкуване, обяснение.
встолковАтель тълкувател ; обяснвтел, ко¬
ментатор.
истолковать, истолковывать обяснявам, из¬
тълкувам.
встолВчь скълцвам, счуквам, правя на прах,
нстИлчевный счукан.
истема разслабеност, приятна слабост,
встомВть обезсвлям, взнемощявам; капвам,
истомлённый изморен, измъчен, изтощен.
встомлЯть(ся) вж. в с т о м й т ь (с я).
встончВть, встончИть изтънявам.
встопВть напалям (печкк); разходвам за
напаляне; разтапям до край.
встопнИк слуга за печките; огняр,
встоптВть вж. истВптывать.
всторгАть, ястВргнуть изтръгвам, издърп¬
вам, изваждам; -ся изтръгвам се.
истосковаться измъчвам се от тъга,
встачВть изливам; проливам; пръскам,
всточВть изострям, източвам; разядам, вз-
понадупчвам.
источник извор; източник.
встВшиыы: в. крик диво стенещ, от¬
чаян вик.
встощйть, встощВть изтощавам, изчерпвам;
довършвам, разпилявам ; -ся изтощавам
се; изчерпва се.
нстпарт история на партията.
ист
— 121 —
КАБ
Истпарт Комисия по изучване историята
на партията.
Нстпроф Комисия по изучване историята на
професионалното движение в Русия.
встретить изхарчвам; -ся изхарчвам се.
истрАченный изхарчен.
встрАчивать(ся) вж. и с т р 4 т и т ь (с я).
истребАть, нстреблАть изтребвам; унищожа¬
вам; -ся унищожавам се.
истребование поискване,
истребовать получавам при искане,
встрёпанный раздърпан, окъсан.
встрепАть, истрёпывать раздърпвам ; износ¬
вам; и. нёрвы разстройвам си нервите.
истрескАться напуквам се.
истукАн идол, изтукан; статуя,
иступить, иступлАть притъпявам.
исты* истински, същински, същи,
истыкать, истыкивать надупчвам.
встязАнне изтезание, измъчване.
нстязАтель мъчител.
встязАть изтезавам, измъчвам; -ся измъч¬
вам се.
истязаемый подложен на мъчения,
исусик вж. и и с | с и к.
всхАживать изхождам, обикалям,
исхитрйться, иснтрйться изхитрявам се,
улучвам момента.
исхлестАть, исхлестывать нашибвам; скъс¬
вам от шибане.
исхлопотать издействувам
нсхйд изход, излизане, излаз; край, при¬
вършване.
в сходАтайствовавке издействуване, измол-
ване.
в сХбдАтайствовать изходатайствувам.
исходить излизам, изхождам, произлизам ;
обикалям; ослабеем, изнемогвам.
нсхудАлыЙ отслабнал, изпаднал ; измърша-
вял.
всхудАть отслабвам.
исцарАпать, всцдрАпывать издрасквам, одра¬
сквам, -ся издрасквам се.
исцелёвне изцеряване, излекуване, оздра-
вяне.
исцелённый изцерен, излекуван.
всцелАмый излечим.
всцелАть, нсцелАть изцерявам, излекувам;
-ся излекувам се.
ясчАдве изчадие, изрод.
всчАхнуть изсъхвам, отслабвам, изпадам,
исчез А в не изчезване.
псчезАть изчезвам, изгубвам се.
исчезновёние изчезване.
исчезнуть изчезвам, изгубвам се.
исчёрканный изподраскац.
нсчеркАть, исчёркать, исчёркивать изподраск-
вам; изчертавам.
нсчерпАть, исчерпывать изгрибам, изпраз¬
вам; изчерпвам; -ся изчерпвам се.
исчерпывающий изчерпателен.
исчертить, исчерчивать изначертавам, по¬
кривам с черти ; изхабявам с чертаене
(молив).
всчйркать издрасквам всичкия кибрит,
исчнслёяне изчисление ; изброяване; пре¬
смятане.
всчйслять, исчислАть изчислявам, изброявам,
пресмятам; -ся изчислява се.
исшарить претършувам.
исшАркать издрасквам, изтърквам с тътре-
не на краката си.
исшнырить изброявам, изхождам.
нсшепАть нацелвам трески.
всшйпать изщипвам, нащипвам.
итАк и така.
нтальйвец, -ка италианец.
итальАнский италиански,
итдг равносметка, сбор, сума.
втогА сбор, всичко, общо, в резултат.
втАговый общ.
втАжить сумирам, събирам в едно,
и т. п. и др. т. (и други такива).
ИТР инженерно-технически работннии.
ИТС инженерно-техническа секция,
нттй вж. и д т й.
их техен, им.
йхввй техен,
ишь вж. в и ui ь.
вшАк магаре; катър,
виёйка копой; шпионин,
ищущий търсещ.
июль юли.
ийльсинй юлски.
нюнь юни.
июньский юнски.
К к към, при, у, на, за.
ка я; частица след повелителното накло¬
нение за придаване нюанс на придум-
ване, за смекчаване на заповедта .* д А ft-
те - к а пройтй я ме пуснете да
мина.
кабал А обвързване, тежка зависимост, ро¬
бия, робство.
кабалйть заробвам.
кабАльвый робски, заробващ.
кабАн глиган, дива свиня; буца, блок.
кабАанй глигански.
кабанина месо на дива свиня.
кабаргА мускусен бик.
кабАтчнк, -чина кръчмар.
кабАцкий кръчмарски; г о л ь -кая опро-
сели пияници.
кабачАк кръчмица; гостилничка.
кАбельиый кабелен.
кАбельтов дебело корабно въже (180 ме>ра
дълго); кабел същата дължина.
кАбельтовый дълъг един кабелтов.
набестАи вертикален скрипец (за повдигане
тежести).
каблук ток (на обуща).
каблучбк токче; част от корниза.
каботАж крайбрежно плаване; флота за
крайбрежно плаване.
каботАжнмчать плавам покрай бряг,
кабы ако, ако да, да би, ако би.
кла
— 122 —
КАЛ
кааалергАрд войник нлн офицер от полк,
влизащ а състава на гвардейската тежка
кавалерия.
кавалькАда разходка с коне.
кавардАк каша, забъркана работа.
кАверза интрига, сплетня, лукавщина.
^веринк, -инца клюкар, интригант.
кАвepзеечать интригувам, ровя за кара¬
ница.
кАкцкзвый клюкарска, антригантски.
кавшкОла кавалерийско училище.
кавыка знак над реда (в черксвеославяе-
ската писменост).
кагйл еврейска община; шумно сборище,
кагавАц канднлце.
кадАт юнкер; член на конституционно-де¬
мократическата партия.
кадило, кадИльница кандалнаца.
кадНть кадя (тамян); хваля, лаская.
кА дка каче, качка.
кАдочка каченце.
кАдочник кацар. •
кадровик военен служещ а кадрова вой¬
ска; от кадрите на нещо.
кадушка каче.
кадык Адамова ябълка, гръклян, ларинкс,
каёмка, каёмочка кенарче.
каёмчатый с кенар.
каждение надене (тамян); ласкателство,
каждогАдпый ежегоден.
каждодневный всекидневен.
кАждый, кажИяиый всякой.
кАжется, кажась каточелн, струпа ми се,
сякаш.
кАжушайся привиден.
казакин казашка горна дреха.
казАлось бы ба та се струвало, изглежда.
казАть: не к. глаз, нбсу нийде се не
показвам.
казАться показвам се, изглеждам; сякаш,
изглежда.
кааАцкай казашки.
казАчка казаканя, казачка.
казачАк казаче; момче (слуга), облечено по
казашка; казашка танец.
казачдвок казаченце.
каземАт затвор, тъмница, бетонно при¬
критие.
казематировать укрепявам с каземата про¬
тив огъня на артилерия и въздушна
флота.
казёенокйштеый на държавна разноски сти¬
пендиант (преди).
казённый държавен; казионен; официален;
лишен от акус ; -ная а б д к а моно¬
полна ракия.
казёнщина казиоещана. формализъм,
казистый лачен, представителен.
казнА хазна, държавно съкровище,
казначей касиер, ковчежник,
казначейство ковчежничество.
казнённый екзекутиран.
казнАть мъча, наказвам; екаекутирам.
казнокрАд крадец на държавни пари.
казнокрАдство кражба на държавна пара,
казнь мъчение; смъртно наказание, екзе¬
куция.
кАзус необикновен, извънреден случай.
кАзусный необикновен, извънреден.
кайлА копачка.
кайлопИще дръжка на копачка.
кайловщИк копач, рудокопач.
каймА прашавка, кенар, кант.
как как; като, както, колко, какъв; откакто;
к. б у д т о каточели; та к к. понеже, тъй
като ; к. быть? какво да се прави ?
к. бы он ни был богАт колкото
и богат да е той; к. т б л ь к о, к. с к б-
р о щом като, веднага; к. л й б о, к. н а-
буд ь някак, по някакъв начин; к п о¬
п А л о както се случа ; к о ё - к. както
и да е, краво-ляво ; к. - ж е? ами как,
разбира се ; к. есть съасем ; к. бы
не т й к как не, да имаш да вземаш ;
уже два месяца к. я верн ул-
с я стават вече два месеца, откакто съм
се върнал; к. раз точно така, именно;
к. известно както се знае.
какИе какъв, какъвто.
каковА как, какао,
каковАй който, какъвто.
какбаский какъв ; п о - к. на какъв език.
какИе каквб ти, какво, що думаш.
какой кой ; какъв; к. - то някой си, ня¬
кой ; к. -ни будь някакъв, какъв
да е; - й м ббразом? по кой на¬
чин ? к. - л й б о някой, някакъв.
какАй-то някакъв си, какъв ли.
как-попАло случайно, както се случи ; не¬
хайно.
кАк-то някак си; к. раз веднаж, един
път.
как то като например, като.
кал изпражнения,
каламбурить правя каламбури.
каламАика гладък конопен или ленен плат,
калАадр гладачна машина.
каланча наблюдателна кула (за пожарни¬
кари) ; дълганак, върлнна.
калАч кравай, колачч ; тёртый к. из¬
печен хитрец.
калАчиком сват, на кравай.
калАчник, -инца гепрекчия.
калёвка вид ренде, струг,
калека сакат човек,
каление нажежава не.
калёный нажежен ; опечен,
калечить осакатявам.
калибрировать, калибропАть измервам ка¬
либъра, придавам калибър.
калАка просяк, слепец,
калИльный за нажежаване, за закаляване,
калйльвя помещение за закаляване метали¬
ческа изделия.
калИнник място, обрасло с калпни,
калАтка, калиточка протка, вратичка.
КАЛ
— 123 —
КАП
калВть нажежавам ; каля (желяяо); пека,
кальмыкв монголска народност.
калеша галоша ; сесть в • ш у блами¬
рам се, изпадам в глупаво положение.
калым откуп, който младоженецът внася
на родителите на булката (у някои на¬
родности).
кальвВль сорт кримски ябълки.
кАлька копирна хартия ; копие, снето през
нея.
калькВрОвать копирам праз хартия,
калькулировать калкулирам, пресмятам,
кальсоны мъжки долни гащн.
кальйв наргеле.
оалйоать бъбря, хорту вам.
камарВнская руска народна песен, герой на
която е пиян „камарински мужик* ;
играта, която се изпълнява при тая пе¬
сен.
камбала калкан (риба).
камбуз кухня (на кораб).
камвольный обработен с гребен за произ¬
веждане гладки платове; изработваш пла¬
тове от камволна вълна, влв търгуващ
с тях.
камедь клей, замк.
камелёк камина; огнище.
камеаеть вкаменявам се ; втвърдявам се.
каменка сгорещени камъни в баня, поли¬
вани с вода, за да се получи пара.
каменноугольный каменовъглен,
камеиобВец работник, който троши чакъл,
каменный каменен.
камеаолДмшио каменар,
камсаотёс каменоделец.
каменщик зидар ; масон, франкмасон,
камень камък.
кбмера келвя, стая ; камера.
камерьер, -ша придворен чиновник,
камердИвер камериер.
камеристка слугиня за став, камериерка,
камешек камънче.
камзол къса мъжка дреха без ръкави,
камилавка оамилявоа.
камка Дамаска (плат),
камиевдец каменотрошач.
камнедробилка каменотрошачка.
камнетесный кaмeнодалеои.
оамдроа стаичка ; килерче.
кампанейский вършен не планомерно, а
чрез отделни кампании.
кампанейщина увличане от кампании,
камрАд другар, съслуживец, приятел,
камушек камънче.
камфар! камфора,
камфарный камфорен.
камфйрка спиртна влв газова машинка ;
горната част на самовара йа поставяне
чайника.
камыш тръстика, камъш.
камышевка бастун от тръстика ; плетена
лопатка от тръстика за отупване ; вод¬
на кокошка.
камышВт строителен материал от тръсти¬
ка, пресував на плочи.
камышевы^ тръстиков,
канава ров, хендек, канал,
канавка каналче, ровче.
канал канал ; тръба, проход,
каналввВровать, канализовать канализирам,
канальски силно, много, дяволски,
канальский взмамнвчесоu. 'шмекерскв.
канальство шмекерство, калпазанство.
канАлья вагабо^ти^ каналия.
канареечник продавач на канарчета,
канареечный канарски.
канарейка канарче,
канАт дебело въже.
канатный въжен, въжарскв ; о. плясун
въжеиграч ; - иая железная до¬
р 6 г а фвнвкюлер.
канйтчвк работник в въжарска фабрика,
канаус прост копринен плат.
канашка вагабонтка (одобрително),
кандалы окови, вериги, прангв.
канделйбр свещник (с много свещи),
каидuбДбар : с - о м чудесно.
кандиль сорт сочни кримски ябълки,
канИкулы ваканция.
канакуларвый ваканционен,
канителить забавям, протакам ; -ся разта¬
кавам се, губя си времето.
канитель сърмени конци ; протакане, до¬
садно губене на време ; т й н у т ь к.
губя св времето.
канительный сърмен, досаден, дълъг,
канителыщик, -щвца сърмаджвя, работник
в сърменото производствв; който се
разтакава влв разтакава другите.
канифас ленен плат на вввцв ; материя за
корабно платно.
канифИлить натърквам с смола,
канвфдль смола за лък, колофон,
канканировать танцувам канкан (неприли¬
чен танец).
канонизировать, канонизовать канонизирам,
зачислявам към светците.
кант гайтан, ивица, ширит, канн; похвал¬
на песен.
канталупа сорт пъпеши.
каатовать турям кант (на дреха),
кДнтор певец в синагога.
канун предвечерие, надвечерве.
кануть потъвам ; изчезвам.
кануфер вратвга, въртвга (растение),
канчук камшик.
канючить дотегвам с молби,
капать капя.
капелировать очвстям златото от оквсляе-
мв метали.
капель капене, протичане,
капельдИнер слуга в театър,
капельмейстер капелмайстор.
капелька капчица ; мъничко,
капельник сталактит ; ледна шушулка,
капельница капкоброй, гутатор.
КАП
— 124 —
КАР
кАпельный много малък.
кАпер морски разбойник ; пиратски кораб.
кАперстио нападение на неприятелски ко¬
раб с цел ва грабеж.
кАперсы капарне (тропично растение),
капитализоровать капитализирам,
капиталовложение влагане на капитал.
капнтАльиый капитален ; главен, значите¬
лен, основен.
капнтулйровать капитулирам,
капитулАат капитула нт.
капитулАятсжиЯ капитулянтски.
капитулАвтство капитулянтство,
капитулация капитулация.
жалкАв капан, примка.
каплсобрАзвыЯ капкоподобен.
капл}я скопен петел.
жАлля капка.
кАпяуть капвам,
жалдж растителна вълна от вътрешността
на плодове от боабабови дървета ; сорт
остиндийски памучен плат.
жАпор капюшон, женска шапка.
кАпорцы вж. кАперсы.
капдт халат; шинел на френски войници ;
калъф за разни механизми (мотор и др.),
капотйровавяе покриване с калъф.
капрАл капрал, ефрейтор.
жапрАльство ефрейторство; грубост на
военните нрави.
капрпзних, -вица капризен, своенравен чо¬
век.
капрйзввчать капризнича.
жапрАзаыЯ капризен, своенравен,
капризуля капризен, своенравен,
каприфбль нокът (растение).
кАпсуль, капсюль капсул, кабза, евза.
капсюля капсула ; капсул,
каптировать каптирам,
капуста зеле; зелка.
капустках бостан с зеле ; зелник ; зелева
пеперуда.
капустный зёлен, зАлев.
капут край, гибел.
капуцАя капуцинер (монах); пореч (расте¬
ние).
иапюшАв гугла.
кАра наказание,
карабин карабина (пушка).
карАбкаться катеря се.
жаравАй самун, пита, кравай.
жвравАа керван.
каравАнвый кервански.
караваасарАЙ кервансарай.
карагАч порода бряст.
жарАембсть наказуемост.
жарАемый наказуем.
жаракалпАки тюркска народност в Средна
Азия.
Кара-калпакская АССР Каракалпакска авто¬
номна съветска социалистическа репуб¬
лика.
жаракАтица сепия.
каракиргизы вж. к и р г й з ы.
карАкоиый дорёст.
карАкулевый астраганен.
карАкуль астраган.
каракульгА широкоопашат.
карАкули гарванани, драскулки. неразбра¬
но писане.
харАмора дългокрак комар.
караадАш молив.
караядАшвый моливен.
карантия карантина ; карантинно здание,
карапузах малко и пълно дете; вид бръм¬
бар.
карАсь карас, каракуда (риба).
карАтель наказвач.
карАтельяый наказателен.
карАть наказвам.
караулить карауля, стоя на стража ; при¬
чаквам, пазя.
караулка будка (караулна).
караульня помещение за пазач, за караул,
караульщик, -щниа пазач, вардач.
жарачАевцы тюркска народност на Кавказ.
харАчхв : на - к а х на ръце и крака, на
четири крака.
карачун смърт, край.
кАрбас, жарВАс голяма лодка с високи бор¬
дове.
карбовАнец рубла ; -цы парй.
карбблка карболова киселина,
карбоаизпровать карбонизирам.
карбункул карбункул, сляп цирей ; гранат
(скъпоценен камък).
карбюрировать овъглявам.
каргА гарга; зла баба, вещица.
кАрда даракчийски гребен; чесало, маши¬
на за разчесяане вълнени платове.
карёжаться сгърчвам се.
карёлы западно-финска народност.
Карёльская АССР Карелска автономна съ¬
ветска социалистическа република,
карета файтон, кола.
карётка колца ; цилиндър в разни машини,
каретник колар; стряха, сайвант (за колй).
карётяый коларски, за колй.
хАрвй кестеняв.
карикатурить представям в карикатурен
вид.
карикатурщик карикатурист.
хАркавьс грак, грачене.
кархАс скелет ; завит тел.
кАркать, кАркауть грача.
жАрла, кАрлвх, -ца джудже.
хАрлаковый дребен.
кармазАв сукно с кърмъзов цвят,
кармазинный ясночервен. ален, кърмъзов.
кармАа джеб ; он за с л 6 в о м в к.
не полёзет той знае как да отго¬
вори.
кармАявих джебчия.
кармАвный джебен.
кармАачик, кармАшек джебче.
каротАль червен морков.
КАР
— 125 —
КАТ
каротелька морковче ; един морков,
карп шаран, сазан,
карпётка къс чорап.
кАрий, кАрпвя шаран,
карповые шаранови.
картавить лошо изговарям „р“ или „л“,
картавость лошо взговаряне на „р“ или <,Л‘,
картвелы! грузики; в широк смисъл —
група задкавказки народности : грузвни,
лаэове, мвнгрелв в свани.
картёж комар, игра на карти,
картёжник, -яйца картоиграч, комарджия.
картёжничать страстно играя на карти, за¬
нимавам се с комарджилък.
картёжный комарджвйскв.
картелирование картелиране.
картелировать картелирам.
картер приспособление за пазене на меха¬
низъм от повреждане и прах.
картечина куршум от картеч ; едра съчма.
картечь снаряд, пълен с куршуми за ши¬
роко разсейване при изстрел ; едри
съчми.
картИнОчка картинка,
картИшки карти (за игра),
картографировать нанасям на географска
карта ; съставям картограма.
картонажи дребни изделия от картон,
картИнка кутвя от мукава.
картВнщвк работник, зает с правене на
картон влв на картонени изделия,
картофалезагОтВаоа доставка на картофи,
картофелекопалка, картофелекопатель кар¬
тоф око пачка, машина за бране на кар¬
тофите.
картофелесажалка, картофелесажатель ма¬
шина за садене на картофи.
^^ртИфелвна картоф,
картВфель картофи, барабой, патати.
картИфель выВ картофен.
карточка картичка ; портрет ; визитна кар¬
точка ; билет ; бланка с купони ; лйста.
картВшка картофи ; картоф.
картуз каскет, кепи ; книжен пакет, книж¬
на кесия.
картузник каскетаджвя, шапкар.
картузный ка с кетен ; пакетен ; к. к о з ы-
р € к каскетна козирка ; - а я б у м А¬
г а дебела обвивна хартия, хартия за
пакети.
картутка чертежът на компаса с означа¬
ване посоките на вятъра.
карусель въртележка с дървени кончета,
карусельный станВк вертикален, въртящ се
струг за обработване на метал.
карусельщик работник на въртящ се струг,
карч, карче затънало дърво влв пън с ко¬
рените.
карчеподъёмник, карчеподъёмница уред за
изваждане затънали дървета.
карьер карвер, най-бърз ход; кариера, ка¬
меноломне.
касаемо досежно.
касание допиране, допир, контакт,
касательная тангеита, допирна линия,
касетельно досежно, що се отнася до.
касетелъство причастност, общо нещо, от¬
ношение.
касИтво гълъбчето мв, мвлвчкото мв.
касетка лястовичка ; миличкатн мв.
касаться допирам се, докосвам се, засягам,
зачеквам ; отнася се; что -ется ме¬
н В що се отнася до мене.
оасоНд водоппд ; порой, изобилие,
каскадный опаритъчно-шаиcоиегеи, леко-
нравен, неприличен.
кассВр, -ша касиер,
кассировать касирам,
оастальИиша жена, която се грижи за бе-
льото в някое учреждение.
кастет бокс.
кастВр вид сукно,
кастИрка рициново масло,
кастВровый касторен (платт; бобров (ко¬
жа) ; рицинов.
кастрйт скопец,
кастрация скопяване.
кастрВровать скопявам. ,
кастрюлька тенджерка.
кастрюля тенджера,
кат палач; макара (за издигане котва),
катавасия безредица, бъркотия ; неразбо¬
рия ; пение от двата клироса в черква,
каталежка затвор, келвя за арестувани,
каталогизировать каталогизирам.
кИт ль работник, който кара колца.
катавье търкаляне ; гладене ; разходка с
кола; пързалянн ; не мытём, так
- н ь е м ако не така, то другояче.
катапульта машина за хвърляне камъни (в
старо време); приспособление за изтласк¬
ване самолета от палубата на параход.
катаректы прагове (на река),
катаракта перде на окото,
оатАть търкалям ; валям ; гладя (с валяк) ;
возя, разхождам (с кола) ; -ся търкалям
се ; пързалям се ; возя се.
катевыка сторублева банкнота (с лика на
Екатерина II).
катись! хайде, да те няма, махай се от-
тука!
катВть търкалям ; карам бързо ; -ся тър¬
калям се ; текат (сълзи, вълни).
оАтов! способен леко да се търкаля ; плъз¬
га в.
катВв пързалка ; цилиндър, валяк ; маши¬
на за гладене.
каторга каторга ; затвор с тежка работа ;
прднутитееен труд; непоносим живот,
■вторжвнин, каторжанка бивш каторжник,
каторжник, -вица каторжник, затворник,
осъден на тежка работа (предиН; калпа¬
занин.
катушка макара.
кАтышек топчвца, топче,
катышИм като топка.
КАУ
— 126 —
КИЗ
кАупер постройка за нагряване на въздуха
в високите пещи.
каурка кулест кон.
каурый светлокестеняв, кулест.
каучуковдсы растения, от които се добива
каучук.
кафе кафене.
кАфедрд катедра.
кафедрАльвый катедрален.
кАфель кахелна плочка ; вж. и з р а з А ц.
кАфельвый кахелен.
кАфл кахелна плочка.
кафтАв горна мъжка дреха с дълги поли.
кафтАаншкн лош кафтан.
кахетАацы племенно подразделение на гру-
зинците.
кацавёйка къса дрешка, подплатена с кожа.
кацАп, -ка касапин ; украйнска подиграва¬
те лаа дума за русин (преди).
качАлка люлка ; стол за люлеене.
качАвие люлеене; изпомпване.
качАть люлея, клатя; помпя, вадя веда (с
помпа); -ся клатя се, люлея се, олюля-
вам се.
качели люлка (с дъска).
кАчка клатене, люлеене, люшкане, друса-
не, тръскане ,* детска люлка ; помпене.
кАчкий неустойчив ; плавно клатещ се.
качнутъ(ся) вж. к а ч А т ь (с я).
кашевАрить изпълнявам кашеварска длъж¬
ност.
кашевАрвя кухня в казарма.
кАшель кашлица.
кашемАр кашмир (плат).
кАшка каша ; детелина.
кАшлявуть изкашлям се.
кАшлять кашлям.
кашне шал за врата.
квштАв кестен.
каштАво ый кестеняв ; светлокафяв,
каюк каик ; край, гибел.
квют-компАния общ салон в параход.
кАяться кая се, разкайвам се ; к А ю с ь
да си призная.
квАкакье квакане, врякане, крякане.
квАкать квакам, врякам, крякам (за жаба),
квакуша, кгакушка жаба-кекерица.
квАкша дървесна жаба,
кв&лифицйроваавый квалифициран,
квалифицировать квалифицирам.
квартАл квартал, махла; тримесечие; гор¬
ски участък.
квартАльвый тримесечен ; квартален ; мах¬
ленски полицейски пристав (преди).
квартирвик, -вииа домашен работник.
квартировАть квартиру вам, живея.
квартироаавнмАтель квартирант,
квартирохозяин, -хозййка стопанин на жи¬
лището.
квартплата жилищен наем,
квас пивоквас; мая, квас, подкваса,
квАсить подквасвам; вкиселявам.
квасвАЙ: к. патриот шовинист.
квасАк квасец; с кваскбм възкисел.
квасцевАть, квасно вАть стипчосвам.
квасцАвый стнпцов.
квасцы стипца.
квАшевие подквасване; вкиселяване.
квАшевый подквасен, вкиснат, окиселен,
кисел.
квашай нощви,
квелый слаб, хилав, мек; отпуснат, болен,
кверху нагоре.
КВЖД Китайско-източна железница.
квнтАться уреждам си сметката.
квохтАнье кудкудечене.
квохтАть кудкудеча (за кокошка),
кегля кегла.
кейф кеф.
кейфовАть правя си кеф.
келарь монах-иконом на манастир,
кёлейка келийка.
келейник слуга на игумен,
келейно скришно, тайно, секретно,
келёйвый келиен; таен,
кельая мистрия, зидарска лопатка,
келья келия.
кем от кого,
кёвар, кенарь мъжкото канарче.
кевАф едногодишна трева от семейството
слезови в предна Азия; развъждат го в
СССР на юг, като текстилен суров ма¬
териал, заменящ юта.
кендырь тревисто растение даващо влакна
близки до конопените.
кеньги топли обуща; обувки от еленска ко¬
жа с козината навън.
кепка кепи, фуражка, каскет.
керенка банкнота от времето на Керен-
ски (1917).
керёнщииа режимът на Керенски.
керосин газ, петрол.
керосинка газова машинка, уред за готве¬
не; съд за газ.
керосинщик продавач на газ.
кессАв непропущаща вода голяма камера
(за подводна работа).
кессАнщик специалист по работене в кесон.
кёта, кетА сьомга.
КЗОТ Кодекс на законите за охрана на
труда, трудово законодателство.
кибитка бричка, покрита кола; шатра, ка-
тун.
кивАние кимане (с глава).
кивАть кимвам; давам знак,
кйвер вид войнишка шапка, шако.
кивнуть вж. к и в А т ь.
кивАк кимване.
квдАтъ хвърлям, захвърлям, напущам; -ся
спущам се; бие на очи.
киевлянин, -ка киевчанин.
киёк малък кий.
Киж Комунистически институт по журна¬
листика.
кизйл дрян; дренки.
кизйльаик дренак.
— 127 —
КЛА
кизйльиий дрянов.
квзАк тезек, топливо от тор.
кикимдра караконджо. талъсъм; грозница,
кикс неолучка, удар на изплес (в билярд).
каксовАть правя кикс (при игра иа билярд),
кнл хума.
килА кйла, изсипване, херния; върга, буца
(на дърво).
килевАть обръщам кораб на едната страна,
кнль основната греда, която минава по
дължината на кораб в подводната му
част.
кнльвАтер бразда, следа от кораб върху
вода.
кильвАтерный : -н а я колднна редица
кораби, вървящи един зад други по
права линия.
кйлька сардела.
кильсАн греда над килия (вътре в кораб).
кииамАн канела, тарчин.
каигстАн клапа в подводната част на ко*
раб за пълнене с вода котлите.
киижАл кама,
ккаовередвйжка подвижно, пътуващо кино,
кквосеть мрежа от кинематографски театри
и учреждения.
ивосъёмка кинофотография.
ивофнпйровать устройвам мрежа от кине¬
матографи.
книАшка кинотеатър,
кйвуть вж. к и д А т ь.
киАск будка; павильон в изложба,
киоскёр будкаджия.
кипа куп; баля, денк, вързоп, връзка,
кипёяие врене, кипене.
кйпень вряла вода; бяла пяна от кипене,
кипрёй върбовка (растение).
кипучий кипящ, врящ,
кипятилка парен котел; помещение на пар¬
ния котел.
кипятйльвик парен котел,
кипятить възварявам, възвирам ; -ся кип¬
вам, възвирам.
кипяток вряла вода.
кипятАчная помещение, дето се получава
вряла вода.
кипячёо възваряване.
кипячёный врял.
кврАса броня,
кирасир войник или офицер от гвардейски
(кирасирски) полк.
Киргйзская АССР Киргизка автономна съ¬
ветска социалистическа република.
киргизы тюркска народност в Средна Азия,
кирка протестантска черква.
кнркА мотичка; зидарски чук.
кирпйч тухла.
кврпйчатый направен от тухли,
кирпйчик тухличка; кубчета (детска играч¬
ка); кубче.
кирпичник тухлар.
кирпичный тухлен, тухларски.
кйса писе, маца.
кисА кесия с връв.
кисейный муселинен ; -н а я бйрышня
превзета мома с ограничен кръгозор.
кнселеобрАзный пихтиеобразен.
кисель желе от сока на плОд и картофено
брашно; полутечна маса, пихтия.
кисет кесия за тютюн,
кисёя муселин, тюл.
кйска писенце.
кис-кйс пис-пис I
кйсленькый киселичък, възкисел.
кислёть вкисвам се.
кислинка: с -кой малко киселичък.
кислйть подкиселявам; киселА.
кяслйца киселец.
кисловатость възкиселост.
кисловАтый възкисел, киселичък.
кислбвка обработване с киселина.
кислАвщик работник, обработващ платове с
киселина.
кислослАдкий киселосладък.
кислотА киселина.
кислотность киселинност,
кислотообразующий произвеждащ киселини,
кислотоупорный не подаващ се на действие¬
то на киселини.
кислый кисел, вкиснат; начумерен.
кислАй отпуснат, досаден, хленчещ човек,
кислятиаа вж. кислАй; кисслок, нещо
кисело.
кйсвуть вкисвам се, вкиселявам се; кисна,
плуя.
кисАаька писение.
кистёвь топуз. боздуган,
кистевидный кичуровиден.
кистенАсаыЙ кичуроносен.
клстовязь майстор на четки за боядисване,
кйсточка четчица; кичурче ; китчица ; пис-
кюлче.
кисть четка (на живописец); грозд, чепка;
кичур; пискюл; китка (на ръката).
иитайчАнОК китайче, китайско дете,
китайвка китайка.
китобАЙ китоловец, вает в китоловството.
китобАйный: -п р д м ы с е л китоловство,
кичиться големея се, гордея се.
кйчка женски накит за глава,
кичливость надутост, хвалбливост.
кичливый горделив, надменен.
киш къш I
кишеть пъкам, гъмжа.
кишечник червата,
квшёчоое чръвно.
кишкА черво; маркуч.
khuikoобрАэный чревообразен.
кишлАк село (в Средна Азия),
кишмиш жълти стафиди.
кишмА : к. к и ш й т гъмжи. 1
КК Контролна комисия.
клавикАрды пиано стар тип.
клад имане, съкровище.
клАдбнще, кладбйше гробища,
кладбищевский гробищен.
КЛА
— 128 —
КЛУ
илйдезь кладенец,
кладеяёи: меч к. сабя френгия.
клАдеаый скопен, кастриран.
клйдкм туряне, слагане; натрупване, на¬
реждане; зидане; носене (яйца); скова¬
ване (на животни).
кладовйн склад; килер; магазия, антре-
лозит.
кладОвка, кладовушка килерче,
кладовщик магазинер.
жладоискАтель иманяр, малджия.
клйдчик нареждач, наслагвам,
кладь товар; корабен товар.
клах ръкопляскане.
клАка клакьори. в
клАаяться покланям се, поздравлявам, пра¬
щам много здраве.
клАпаа клапа; капак на джеб.
класс клас; класа; разред, група,
классифицировать класифицирам.
класть турям, поставям, слагам, влагам,
полагам ; градя, зидам; нося, снасям ;
скопявам.
клёв лепване на въдица; сегбдня хо¬
рд ш и й к. днес времето е благоприят¬
но за ловене на риба.
клевать кълва; лепвам въдица,
клёвер детелина, трилистник.
клеветАть клеветя.
клевОк клъване.
клеврет поддържннк, съучастник,
клееварение фабрикация на лепило.
клеёнка мушама,
клеёночный мушамен.
клеёны! просмукан с клей,
клеить лепя ; -ся върви добре,
клей клей, лепило; столйрный к.
туткал.
клёйка лепене, туткалене.
клейкий лепкав, леплив,
клейковина растителен белтък,
клёйкость лепливост, лепкавост.
клеймение заклеймяване, клеймосване, жи-
госване.
клейменый белязан, заклеймен, жигосан.
клеймЬть клеймя, жигосвам, дамгосвам,
опетнявам.
клеймф клеймо, печат, белег, дамга ; замбА.
клёкот, клекотАаие орлов вик.
клекотАть издавам вик (за орел),
клён клен.
клеийльшнк перчимджия.
клеиАть клепя, перчимя, занитвам ; бедя,
клеветя, наклопвам.
клёпка заперчимяне; дъска (на бъчва,
каца).
клерк търговски помощник ; писар,
клеровйть рафинирам, пречистям, избис¬
трям.
клёст, клестОвка кръсточовка, европейски
папагалчета.
клетка клетка ; кафез ; квадратче,
клетковйна целулоза.
клеточный клетъчен ; кафезен ; на квад¬
ратчета.
клетушка кафезче ; стаичка,
клетчйтка клетъчна тъкан : целулоза,
клетч&тый кариран, на квадрати,
клеть килер; склад за продукти,
клёцка топка от тесто, кнедла.
клёш : брюки к. панталони клош;
Юбка к. пола клош.
клешей клещи (на рак).
клешневидный, клешнеобразный клещевиден,
клещеобразен.
клёшвик конте, носещо панталони клош,
клещ кърлеж.
клещевина кърлеж (растение), рицин,
клещевинный рицинов.
клеёнка съд за варене лепило,
клйвер предно триъгълно платно на кораб,
клик вик, зов, възглас.
клйкать, клйкеуть викам, повиквам,
кликд марка шампанско вино.
кликуша истеричка,
кликушество истерия с остри крясъци,
климатизироваться приспособявам се към
климата, към условията на живота.
клинкер холандска тухла.
клиндк клинче, малък клин; желязната
част на нож.
клйнушек, клинышек клинче,
клипер скороходей платноход,
клир духовенство.
клирик, клирошёивн духовно лице.
клистир клизма,
клистирный клиэмен.
клич вик, зов, провикване.
кличка прякор ; име на домашно животно,
клобук калимявка.
клок кичор, вълмо, фан да к ; парче, малка
част.
клдкот, клокотание клокочене.
клокотать клокоча, вря.
клон наклон, навеждане.
клонить навеждам, клоня, склонявам, на¬
клонявам, превивам; -ся навеждам се,
клоня, стремя се.
клон дървеница, тахтаба ; хлапе,
клопдвник гняздо на дървеници, тахтаб-
ница.
клопомдр средство за изтребване на дър¬
веници.
клохтйаье клопа не, кукудечене.
клохтйть клопа, кудкудечи.
клохтуаья квичка.
клдчить разрошвам, разчорлям.
клочковатый парцалив. .
клочдк парченце.
клуб клуб ; кълбо, топка,
клубень грудка, коренище,
клубеньковые грудковидни, кореноплодни,
клубйст клубен член.
клубиться издига се, вие се на кълба,
клубмея постоянен посетител на клуб,
клубника градинска ягода.
КЛУ
— 120 —
КОЕ
клубвйчка ягодка ; нещо нескромно, мръс¬
но, еротично.
клубвпчяик леха, засята с ягоди; ягоден
стрък; любител на мръсни приказки,
клубничный ягоден ; мръсен.
клубАк кълбо,
клумба цветна леха,
клуша квачка,
клык глик ; кучешки зъб.
клыкастый с големи зъби,
клюн човка, клюн.
клюз дупка на борда на кораб за въже¬
тата на котвата.
клюкй патерица, тояга с закривен край,
клйжва вид боровинки (растение).
клй>вуть клъвнувам.
ключ ключ ; извор ; горния камък на свод.
ключсвАЙ изворен.
ключвк ключенце.
клй>чанк, -вица иконом на дома.
клАкса петно от мастило.
клАачить изпросвам, измолвам, изкрънк-
вам.
кляв дръвце за запушване устата (на не¬
мирно животно).
клясть кълна, проклинам; -ся кълна се,
заклевам се.
клАтва клетва, заклеване.
клАтвеввый клетвен,
клятвопреступлёаве клетволрестъпление.
клятвопреступник, -анпа клетвопрестъпник.
кляуза донос, интрига, клюка.
клАузавк, -авца доносчик, клюкар.
клАузанчать доноснича, клюкарствувам; ши-
канирам, завеждам дела за нищо и ни¬
какво.
клАузаый интригантеки, доноснически.
клАчв, клячАвка кранта, мършав кон.
кмвв кимион.
кааружй навън.
кнАстер сорт серт тютюн,
кнель топка от кълцано месо или риба.
кавгонАша амбулантен книгопродавец, пъ¬
тен книжар; разносвач на книги.
кнпгооечАтвнк печатар.
квпгопечАтня печатница.
кааготоргАвля книжна търговия.
Кавгоцеатр Книжна централа.
каАжечка, каАжииа книжчица, книжка,
кввжйша голяма книга.
квмжбнка книжле.
кивз$ надолу,
квбца коляно дърпено или желязно за за¬
крепване корабни части.
квАпка копче; габърче.
квут камшик,
кнутик камшиче.
каутовйше дръжка на камшик,
квутрй навътре.
кияжёаае князуване.
квяжАть князувам.
киАжнч принц, княжески син.
квяжаА княжеска дъщеря, принцеса.
квяжёк князче; синигер,
ко вж. к, к а.
хоагулйровать съсирвам, сгъстявам,
кобелёк мъжко кученце.
кобёль мъжко куче; човек с грубо чув¬
ствени отношения към жената.
кобёенться кривя се, чупя се, инатя се,
правя фасон.
кАбза, кобзй украйнска тамбура.
кобзАрь украйнски народен певец, който
си акомпанира с тамбура.
кАбра кобра, очилата змия.
кобурА кожен калъф, кобур.
кАбчик сокол чучулигар.
кобыла кобила ; дървено магаре,
кобылица кобила.
кобылка млада кобила; скакалец; мага¬
ренце, подпорка на струните на цигулка.
кобылАтваа месо от кобила.
ковАль ковач, налбантин.
кАваввый копан, подкован.
кАвааый направен чрез коване ; обкован ;
изкован.
кбвАть кова ; подковавам ; заковавам ; -ся
кова се, подковавам се.
ковёр килим, губер, черга, кавьор.
коверкавве разваляне, повреждане,
ковёркать развалям, кривя, осакатявам;
лошо говоря (език); -ся кривя се.
кйвка коване ; ковано нешо.
кАвквй ковък.
кАвкость ковкавост.
кбврАга валчест хляб, самун, пита.
коврАжка меден хляб.
кАврмк килимче, кавьорче ; пътека.
коврбвшАк, -шАца килимар.
коврАвмй килимен,
ковчежец ковчежче.
ковш кепча, нащрапа ; черпалка ; приста¬
ните.
кАвшвк кепчичка, нашрапичка.
кАвы коварни действия, планове,
ковйль коило (трева).
ковыльавк степен заек.
ковылАть куцам, накуцвам.
ковырАть чопля, човъркам ; работя неуме¬
ло, бавно; -ся ровя се, пипна се.
когдА кога ; когато ; някога ; ако.
когдА-либо, когдА-внбудь когато и да е, ня¬
кой път, някога.
хогдА-то някога, в миналото ; неизвестно
кога в бъдещето.
когАрта кохорта, легион, сплотена група
от хора.
кбготАк нокътче.
кАгОть нокът (у животните).
когтАстый ноктест, с остри нокти,
коггйть разкъсвам с нокти.
коднфвцАровать кодифицирам,
кое-где тук таме, сам-там.
кое-кАк едвам, с мъка ; как да е, надве-
натри.
кое-какАй някой, някакъв.
9
КОЕ
— 130 —
КОЛ
кое-квкие някои, няколко.
кое-ктб тоз-онзи, някой и други, някой,
кое-иуде тук-таме, дето и да било,
кисчяый : к. больндй стационерен бо¬
лен ; -ое лечение лекуване на
легло.
кое-чтй нещо си, туй-онуй, малко нещо,
кожии кожена горна дреха ; прилеп,
кожиика кожена куртка.
кожйиый кожен,
коживСявик вж. кожевник,
кожсвСнны! кожарски ; табашки ; - н о е
д е р е в ц 6 смрадлика.
кожёвввк кожар, табак; работник в ко¬
жарско производство.
кожевня табахана, кожарница.
кожеед кожояд (бръмбарче),
кожимит имитация на кожа.
кожистый коажесс; приличен на кожа,
кбжавк лекар по кожни болести, дермато¬
лог.
Кожсиидикит Всеруски кожарски синдикат,
кожуре кора, кожа ; луспица.
кожух кожух, шуба ; калъф, покривка (на
машина).
козСк казак.
коаачик вж. ка з а ч 6 к.
козёл козел, пърч ; к. отпущения из¬
купителна жертва.
козлёнок козле,яре.
ковлетин неприятен глас на певец,
киалик козленце.
козлиный козлов, от козел.
ковлить правя резки скокове (за кон); пея
фалшиво.
козлдвый от кожата на козел.
кйзлы капра (на файтонн; дървено мага¬
ре ; рогач, пирамида (за пушки).
козлик вид маматарка (гъба),
козлитваа козе месо.
козлитки коаленца.
низин интриги, машинации, коварни за¬
мисли.
козовия козовъд.
козоводство козовъдство.
козодий нощна лястовица, козодуй.
кдзочка козица, коаичка.
козуля сърна,
козырёк козирка, коаирок.
козырний, козырный козов (за карти),
кизырь коз; сербез човек, юначина ; х о-
дйть -рем вървя гордо, юнашки.
козырить играя коз ; хваля се, перча се ;
поздравявам, давам чест (по военному).
коаюлька амийче.
козюля змия ; засъхнал сопол.
козявка калинка.
кий кой, какъв,
кой-гдС тук-таме, сам-там.
койка легло ; походен креват.
кой-кбк, кой-какий, кой-когдИ, кой-кти, кой-
чти вж. к о е - к и к и пр.
кок чук I кок (причеекка; готвач (на пара¬
ход).
кика коко, яйце (по детски) ; кокаиново
дърво.
кикать вж. к е к н у т ь.
кокетничать кокетнича.
коклюшка вретенце (за плетене дантели),
коклюшаида работничка на дантели,
кбквуть чукам ; чупя ; убивам.
ко киа пашкул.
кокИра долната част на дърво с отвесен
към стъблото му корен (за правене • на
лодки); дърво, изтръгнато с корен.
кокСшник труфило за глава (у селянки),
коксовить превръщам въглища в кокс,
колйч кравай, колаче.
колАчивать вж. к о л о т й т ь.
колбесная саламджийница.
колбИсник саламджия.
колдебнна изровено (от вода), трап с вода,
колдовать врачувам, правя магии, магьос-
вам.
колдо*ск6й магьоснически,
колдовстви магия, магьосничество,
колдоговир колективен договор,
колдун, -унья магьосник, гледач,
колсИСнвс клатене, люлеене, нибрация ; из¬
менение ; колебание, двоумение,
колебительвый колеблив, трептящ,
колебеть клатя, разклащам, люлея; -ся
клатя се ; люлея се ; не се решавам, ко¬
лебая се.
колёблемость колебливост.
коленка коляно, коленце,
колевкир хасе.
колеочитый коленчест, на коленца.
килер цвят, боя ; побесняване, изстъпле¬
ние (у конете).
колёсико колелце.
колесить правя аавой, заобикалям ; изход-
вам.
колёсник който прави колела, колар,
колёсный колесен ; с колела, на колела,
колеси колело.
колесовеим смъртно наказание чрез раз¬
късване с въртящо се колело.
колесовить мъча (на колело),
колёт кавалерийска куртка,
колСчко пръстенче.
колея коловоз, следа от кола ; железопът¬
на линия.
Юли когато ; ако.
колвровить присаждам на пъпка, на око.
колиривка присаждане на пъпка.
килка цепене, чупене.
килквй цеплив ; остър, бодлив ; язвителен,
килко остро, грубо.
кСлкость цепливост ; язвителна подиграв¬
ка, грубост.
коллСгия колегия, министерство, департа¬
мент.
коллежский колежки ; първата част от на¬
званията на някои граждански чинове
в Русия (предни; к. советник.
кол
— 131
кол
коллективизировать колективизирам.
коллектор канал или голяма тръба за съ¬
биране течности, газове от други кана¬
ли и отвеждането им другаде ; цилин¬
дър на динамомашина, в който промен¬
ливият ток се превръща в постоянен ;
при голямо издателство — отдел, който
разпределя книгите по библиотеките;
Учреждение за прибиране безприютните
деца и разпределянето им по детски
домове.
коллекционировать събирам, правя колек¬
ция.
коло обединение на полските национали¬
стически партии в Държавната дума в
царска Русия, в австрийския и герман¬
ския парламенти.
колобАшка вж. к о л о б б к ; валчест пред¬
мет.
колобок валчесто хлебче, самунче.
колобродить шетам, правя шум, лудувам,
скитам се безцелно, безпокойно блуждая,
коловорот въртоп, водовъртеж; кръгообра-
щение ; маткап (сечиво за пробиване).
коловрАтка кръговръщалка (микроскопич¬
но животно).
коловрАтный въртящ се; непостоянен, про¬
менлив.
коловращение _ кръгообразно движение, вър¬
тене.
колода пън, чукан ; дръвник (за цепене
дърва); корито (за поене); пранга ; те¬
сте карти (за игра).
колодезник кладенчар, бунарджия.
колодезный кладенчов. *
колОдез, колодец кладенец.
колодка обущарски калъп ; дървената част
на инструмент ; умалително от к о л 6¬
д a.
колодвнк затворник (в вериги), пранга-
джия.
колок колче, клечка^
колоколевка камбанарийка.
колокол камбана.
колокольный камбанен,
колокольня камбанария,
колокольчик звънче ; звънче (растение),
колокОльшик камбанар.
коломазь маз за колела.
колоаазйровать, колонизовать колонизирам,
заселвам.
колонка колонка ; стълбец; самовар (за
баня).
колонновожАтый водач на колона,
колонок сибирски пор.
колос клас (житен).
колосистый класист, с много класове,
колоситься изкласява, класи.
колоснак скара.
колотить удрям, бухам (пранне; тупам,
пердаша ; -ся тупкам ; бия се ; бъхтя се.
колотушка набивалия (за път); дървено
чукче ; лек удар с юмрук.
колотый начупен ; насечен ; проводен,
колоть пробождам ; коля ; убивам ; цепя ;
чупя ; жиля.
колотьё бодеж, пробадане.
колоша определено количество руда и го¬
риво, сипвани заедно в висока пещ.
колошенье класене, изкласяване.
колошмАтить бия, бъхтя.
колАшанк отвърстие отгоре на висока пещ.
колпАк калпак; похлупка; простак, глупчо,
колп&чнть мамя, изигравам.
колпачок шапчица, калпаче, предпазител
(на молив); чорапче (на газова лампа).
колтун кел.
колтыхАть, колтыхнуть разбълниквам.
колун топор, брадва.
колупАть, колупнуть чопля, лупя, лющя,
колхдз колхоз, колективно стопанство,
колхозвик, -вица колхозник, член на колек¬
тивно стопанство.
Колхозцентр Всесъюзен съюз на селските
колективни стопанства в СССР.
колчаковщина движение под водачеството
на Колчака против революцията.
колчАн кобур, паласка за стрели,
кодчедАн пирит.
колчедАвный пиритен.
колченогий куц, кривокрак, с един крак
по-къс от другия.
колыбАль люлка,
колыбелька люлчица.
колыбельный люлчен; - ная песня
приспивна песен.
колымАга едновремешна кола, талига.
колыхАвие клатене, вълнуване, люлеене.
колыхАть, колыхнуть клатя, движа, раз-
мърдвам ; -ся клатя се; вълнува се
(море).
колышек колче.
коль ако; когатт; колко ; к. скоро
щом.
колье огърлица.
кольнуть бодвам, ръгвам, мушвам.
кольраби алабаш.
кольт система револвер и картечница,
кольцевонне обмазване на стъбло с смола
за предпазване от насекоми ; надяване
на краката на птици и на опашките на
риби белязани пръстенчета за изследва¬
не миграцията, скоростта на движение¬
то, възрастта и др.
кольцевать произвеждам кольцева¬
ние.
кольцевидный пръстеновиден,
кольцевой пръстенов.
кольцеобразный пръстснообразен.
кольцо пръстен ; халка.
кольчатый прешленест ; - т ы е прешле¬
нести червеи.
кольчуга ризница, броня.
кольчугалюминий дюралюминий с прибавка
0'5° о никел.
колючепёрые рыбы бодлоперкн риби.
кол
— 132 —
КОН
колючесть бодливост.
колючей бодлив ; язвителен ; - а я п р 6-
волока бодлив тел.
колючка трън, тип, бодил,
колюшка бодлива рибка.
колядА коледа.
колядка обредна коледна песен.
колядовать коледувам.
колйска каляска; детска колца.
ком буца. топка.
КОмакадемня Комунистическа академия при
ЦИК.
комаадйам командуващ армия.
комавдвровАть командировам.
командировочный командировъчни пари.
помАидовать комавдувам. заповядвам.
командир виеше звание в рицарските ор¬
дени ; лнце, стоящо начело на ятт-клуу;
началник на отред авиационен или на
моторни шейни ; чин в флотата. предше¬
ствуван! адмиралския (преди).
комАрвк комарче.
комариный на комар; крайно малък.
комбАт дружинон командир ; батареей ко¬
мандир.
комбед комитет на беднотата.
комбввАт целокупност от комбинирани
предприятия. група от такива. обедине¬
ние на комбинирани заводи.
комбинировать комбинирам. съчетавам.
комбрйг бригаден командир.
комвуз комунистическо виеше учебно за¬
ведение.
комдопутАт комунистически депутат.
комдйв дивизионен командир.
комАдь комедия.
кАмель долната. до корена част (на расте¬
ние. косъм. перо. рог).
комевддр морски артилерист.
кАми вж. з ы р i н е.
комиссионерствовать занимавам се с коми¬
сионерство.
комиссия комисия ; поръчка ; затруднение.
грижи.
комитАтчик член на комитет.
кдмкать мачкам. смачквам ; претупвам на¬
две-натри.
кОмковАтый на буци.
комментировать коментирам.
коммерсант търговец.
коммерция търговия.
коммерческий търговски.
комми търговски помощник.
коммивояжер търговски пътник.
коммувАльник чиновник или работник в ор¬
ганите на общинското стопанство.
коммунотдАл общински отдел.
кбмната стая.
кдмнатка стаичка.
кАмаатвый стаен.
кАмнезАм комитет на незаможните селяни
(в Украйна).
комАд долап. гардероб.
комАк буца. топка.
комОлый безрог.
комАчок топче. буцичка.
компанейский компавски; общежителен.
компания компания; дружество.
компавьин съдружник; другар. спътник.
компаньАнка вж. компаньон; жена. наета
в господарска къща за развлечение и
придружаване на дамите и госпожиците.
вомАрка стаичка. килерче.
компартия комунистическа партия.
компАунд особна система парна машина.
компенсировать компенсирам.
компвлйровать компилирам.
комплектование комплектуване.
комплектовать комплектувам.
комплекция телосложение.
комплиментщик комплиментаджия.
композйторствовать съчинявам музикални
произведения.
комполка полкови командир.
компоновать съставям. нареждам.
компонбвка нагласяме. съставяне.
компбет изкуствен тор от растителни от-
бросъци.
компАстер уред за правене условни знакове
на контрол (на пломби. билети и др.).
компостировать надупчвам условен знак за
контрол.
компрометировать компрометирам.
комеа комсомолци.
ком сАд комисия за съдействие.
комсомол комунистически младежки съюз
в СССР.
комсомАлап. -ка член на комсомола.
комсомАлмя комсомолци.
комсостАв команден състав. командири.
комфортАбельвость комфортвост.
комфортАбельный комфортен.
комфрАкция комунистическа фракция.
комкАа комунално стопанство.
комчвАвство комунистическо високомерие.
комячейка комунистическа ядка.
кон очертано място. дето трябва да се по¬
падне в някои игри ; мястото. дето се
слага залогът (в игра) ; партия от игра.
конАрмия кавалерия. .
ковАться хвърлям жребий; състезавам се.
коввАйр подвижна верига. движеща со
левта.
конвейрвзйровать, конвейрuаовАть снабдявам
с конвойр. прехвърлям в конвейрна
система.
коввАйрщик работник. управляващ движе¬
нието на конвойр.
коввевАвсы условности. приличия.
конверт плик.
конвертпровать конвертирам.
конвАртор въртяща се пещ от крушовидна
форма (при Бесемеровия способ за до¬
биване стомана).
конвоировать конвоирам. придружавам.
кондачкА: с к. лекомислено. несериозно.
кон
— 133 —
кон
конденсировать сгъстявам,
кондитер, -ша сладкар,
кондитерская сладкарница,
кондитерский сладкарски.
кондовбй, кНвдовый, конддвый старинен,
солиден, основателен.
кондрашка апоплексия, дамла, удар,
кондуит дневник, в който се отбелязвало
поведението на учещите се или на слу¬
жещите във войската.
коневДд коневъд.
коневддство коневъдство.
конёк конче; кънки ; слабост, пристрастие,
мания.
конесовхоз совхоз за коневъдство.
конёи край ; свършек ; връх, острие ; раз¬
стояние; цел, намерение; в х у д 6 й к.
в краен случай ; и дело с -цбм! и
свършено I в б б а -ц А за отиване и
връщане.
конечно то се анае, разбира се, не ще и
дума, непременно, сигурно, без съм¬
нение.
конечность крайност, крайник, край, свър¬
шек, граница, предел.
конечности крайници (на тялото),
конечный краен, последен, окончателен,
кдник конче; в селски къщи пейка върху
сандък.
конина конско месо,
■Онка конски трамвай,
конкретнзйровать конкретизирам,
конкурировать конкурирам.
коннозаводство развъждане породисти ко¬
не; конен завод.
коннозавбдчик притежател на конски за¬
вод (преди).
■Ннный конски, конен.
коновал конски л^1^«арлош, невежествен
лекар.
коновйд конски водач; главатар,
коновОдать главатарствувам.
коногда който кара конска вагонетка в
рудник.
конопДтвть калфатя, запушвам с кълчища,
конопатка калфатене ; желязна лопатка за
калфатене.
конопатчок който калфати.
конопатый лунест; изровен от шарка,
■оноваченне калфатене.
конопли конопи, гръсти.
коноплиннк конопище, място, засято с ко¬
нопи.
ковоплинка конопа рче (птиче),
конопляный конопен.
коисерн^'тдрец, -ка ученик в консерватория,
консервировать консервирам.
консерны консерви; предпазителни очила,
консдли консолидирани заеми,
консолидировать консолидирам.
консИль консола.
конспектировать съставям конспект,
конспирировать конспирирам.
ковстатйровать констатирам;
конструировать организирам, създавам,
кбнсульствовать изпълнявам консулска
длъжност.
консультировать консултирам,
контагнданый заразителен,
■онтннгентнронать установявам контингент,
коитдрка писалищна маса, бюро,
контдршнк, -щкца писар, книговодител,
контрадмнрал флотски чин на две степени
по-долу от адмиралския.
контрактация договаряне (за доставяне про¬
дуктите на селското стопанство, аа на¬
биране работници).
контрактнровать договарям,
контрактдвщнк договарящ, договорна страна,
контрапунктовать съчинявам по правилата
на контрапункта.
■oвтрасснгнHpoвать, контрассигновать при-
подписвам, скрепявам документ с подпис,
контрастировать съставлявам контраст,
контрагайка винт, който се завърта върху
друг, аа да го заячи.
кбнтрвть спирам ненужно движение,
контрмера противомярка.
контрманёвр контраманевра.
контрнастувленне ■oвтранаcтъпление.
^тровая прдволока предпазителна жица,
контроверза спорен въпрос; спор по раз¬
ногласия.
контролер контрольор,
контролировать контролирам.
оятрдллер апарат на електрическия мотор
за управляване движението на трамвай,
контрдль контрола,
контрпир контрапара.
контр-пракИа контра-заповед,
ковтр-рааведкн контра-разузнаване,
контрфдрс масивна подпорка на стена,
кентры разногласия, конфликт,
контуженный контузен,
контузить натъртвам, контузя,
контузия контузия, натъртване,
кднтур контура.
конуре кучешка колиба ; много тясна
стаичка.
конурка, конурочка кучешка колибка,
конфедерат участник на въоръжени орга¬
низации в стара Полша, защищаващи
нейната независимост.
конфедератка вж. конфедерат; пол¬
ска национална шапка.
конфета бонбон,
конфетный бонбонен ; блудкав, сладникав,
излъснат.
конфетчик, -чипа сладкар, работник във,
фабрика аа бонбони.
конфирмовать конфирмирам.
конфисковать конфискувам,
конфликтна™ имам конфликт с някого,
конфузить конфузя, срамм; -ся смуща¬
вам се.
концевий краен, намиращ се в края.
кон
— 134 —
КОР
концевтрИроввть съсредоточавам,
концертант даващ концерт,
концертировать давам концерти,
ковцлагер концентрационен лагер,
ковцивка винетка в края на книгата ; за¬
ключителна част на произведение
кончать свършвам, довършвам, завършвам;
прекъсвам; -ся свършвам се; умирам,
киичениый свършен, решен,
киичик връх; крайчец.
кончина край, смърт.
к^нтЦся) вж. кончать (с я).
коньки кънки.
конькобежец, -вца който се пързаля с
кънки.
кинюх коняр, конюх,
конюшенный конюшен,
коняга конче.
кооперировать кооперирам,
ксопкиижка кооперативна книжка,
коопработннк кооперативен работник,
коопремивт кооперативно кърпене на обуща,
кооптировать копти рам.
коордивировать координирам,
коокл прозрачна смола (за лакове и др.).
копание копане, ровене.
копать копая; -ся търся, ровя, диря; пипна
се, бавя се.
копевладёлец притежател па мини,
копеечка копейчица.
копеек ви к тънък сметкаджия, скъперник,
копеечный копеечек, струващ копейка ; ни¬
щожен.
копейка копейка, стотна част от рубла,
копёр копър; уред за набиване колове,
кипв рудник, мина.
копилка спестовна касичка,
копирка копирна хартия,
копировальный копирен,
копирование копиране, преписване,
копировать копирам, снемам копие,
копировшик, -щица копирован.
копиручёт копирно-карточен метод за кни¬
говодство.
копить събирам, натрупвам ; -ся натрупва
се, увеличава се.
кипия копие, препис,
кипка копаене, копан.
копнА куп, купчина; купа (сено или снопи),
копнуть копвам.
копотливо мудно, пипкаво.
копотливость пипкавост.
копотливый бавен, пипкав.
копотни бавно изпълнение на нещо,
копотун, -нья пипкав човек.
кипоть сажди; дим.
копошиться мърдам, шавам; гъмжа,
коптеть одимявам, опушвам ; занимавам се
усърдно, кисна над работата,
коптилка газениче.
коптильный за опушване,
коптилься заведение за опушване (месо или
риба).
коптиль^вк работник по опушването на
месо или риба.
коптить пуша; опушвам,
копун, -ья, копуши пипнив човек,
копчёние пушене, опушване (на месо),
копчёнка пушено (риба или месо),
копчёности пушени продукти,
копчёный пушен, опушен.
кипчик опашната кост (у човскк) ; сокол,
чучулигар.
копчушка дребна пушена риба,
копыл дървено стълбче.
копытный копитен.
копыто копи го.
копь рудник, мина.
копьё копие.
корабельный кбрабен.
корабельщик притежател на кораб; моряк,
кораблевождение наука за правилата как
да се кара кораб.
кораблик корабче.
корйбль кораб.
корвет старинен тримачтов военен кораб,
кирда въже, по което гонят конете в кръг,
кордебалет балетен персонал.
кордегардия помещение за военен караул,
ксрдит бездимен барут.
кордовой който гони кон в кръг.
корежнит: е rd -т от ббли гърчи се
от болка.
коревбстый с големи яки ; набит,
къс, дебел.
кореннзация коренизиране (вж. корен и¬
з й р о в а ть).
ооревтзИрoиаеь организирам местните уч¬
реждения на националните републики
така, че работата да се върши от пред¬
ставителите на местното, коренното на¬
селение.
корениться кореня се.
коренник кон, впрегнат в средата.
коренний вж. корен нй к; коренен, осно¬
вен, главен, първоначален; к, ж й т е л ь
кореняк.
коренья корени, зеленчуци.
корешик коренче; дръжка на гъба; гръб на
книга; талон.
корзина кошница,
корзинка, корзиночка кошничка.
корзинщик, -шица кошничар.
коринка дребни стафиди без зърна,
корить коря, укорявам, натяквам,
корица канела, тарчин.
коричневатый кафеникав, възкафяв.
коричневый канелен, кафяв.
корочный канелен.
корка кора, корица, кожа; на все -и
много силно.
кирковый на кората ; -в ы е центры
мозга кортикални центрове на мозъка,
корм храна ; фураж ; подножный к.
паша.
корма кърма, задна част на кораб.
КОР
— 136 —
КОР
кормёжка хранене. нахранване.
кормилец хравитол; благодетел.
кормилица хранителна ; дойка. кърмачка ;
благодетелка.
кормйлыцик, -шица. кормитель който дава
храна на птици, на животни.
кормить храня; кърмя; прехранвам. издър¬
жам; -ся храня со.
кормлАвие хранене; кърмене.
кормовой служещ за храна ; предназначен
за хранене; намиращ се на задната част
на ' кораб; матрос. работещ на тая част.
кормушка сандък или корито (за хранене
на животни); ясли.
кОрмчая. кормчая книга сборник от черков¬
ни закони. основани на византийското
черковно право; номоканон.
кОрмчий кормчия; ръководител.
кдрмшик кормчия.
корвАть кастря. отрязвам низко.
корвевигсе коровище.
корневой коренен. от корена.
корвевдгно корненожки.
корнеплОд корноплодни (картофи. моркови.
целина и др.).
корнерезка машина за нарязвано ма коре¬
ните за храна на добитъка.
корнеслов етимологичоски речник ; етимо-
лог. изследващ произхода ва думите.
корнесловие етимология. наука за произ¬
хода на думите.
корвёт пръв офицерски чин в кавалерията.
корниловец участник в корниловщината.
корниловщина движение начело с генерал
Корнилов в 1917—18 г. против револю¬
цията.
корнистый кореняст. с големи разклонени
клони.
корноухий с надрязани уши. *
корквшов краставички в оцет.
кОраб кутия. кош. сандъче.
коробАйвик амбулантен продавач на мави-
фяктура и галантерия.
к^]^<обить свивам. сгърчвам. кривя. изко-
рубвам ; правя неприятно впечатление ;
-ся извива се. изкривява се. изкорубва се.
коробка кутия. картонена кутия.
короблОвие свиване. сгърчваме. изкоруб-
ване.
коробйк кутийка; кошче. савдъче.
коробочка кутийчица. кутийка.
кордбочяик. -вица който прави кутии. кар¬
тони.
коробочный кутион.
коробушка кошче.
коробчОтый извит. елиптичен.
корова крава.
коровий самун. валчест хляб.
коровий кравешки. крави.
коровка кравичка ; божья к. калинка.
божа кравичка.
коровник краварница; кравар.
коровница краварка. прислужница за крави.
Королёва кралица.
королАвич кралски син. принц.
королАвва кралска дъщеря. принцеса.
королАвский кралски.
королевство кралство.
королек червен портокал; жълтоглаво крал-
че (птичо); потил или кокошка от много
дребна порода.
король крал.
коромысло кобилица (за носене вода. на
возни. на помпа); кобиличка (насекомо).
корововЙмио коронясване. коронация.
корововить коронясвам; -ся коронясвам се.
корообдирщик работник в целулозното про¬
изводство. който чисти дървото от ко¬
рата му.
кордста краста. шуга.
коростАль воден дърдавец (птица).
коростовый крастав.
корот&ть прокарвам си времето.
коротенький късичок.
короткий къс. кратък. низък. близък.
кОротко късо. накъсо. кратко ; близко.
коротковолновик лице. което продава и
приема по радио ма къси вълни.
коротковолновой, коротковолновый ма къси
вълни.
коротковолосый с къси коси.
короткоголовый брахицефал. с къс череп.
коротконогий късокрак.
коротконожка човок с къси крака.
короткорукий с къси ръце.
корОткость късота ; близост. интимност.
короткохвостый късоопашат.
короткошАнй с къс врат.
короткошёрстый. короткошёрстый с къса
козина.
коротышка къс човек ; парче молив.
короче по-късо. по-къс; накъсо; по-близко.
кОрочка коричка.
корпОние продължително усърдие. приле¬
жание.
корпеть вися над мощо. занимавам се по¬
стоянно с нещо.
корпулОнция снажност.
корпус тяло ; корпус ; отделно здании.
корректировать поправям. коригирам.
корреспондировать преписвам се ; пращам
кореспонденции ; съответствувам.
корсак стопна лисица.
корсОр морски разбойник.
корсорство морско разбойничество.
корсетка корсаж.
корсАтница работничка в шевната инду¬
стрия — специалистка по изработвано
на корсети.
корсетный» корсёточвый корсетем.
кортик къса сабя. каквито комадмият съ¬
став на морската и въздушната флота
носи.
мОртОчкн: сидАть на -чках седя
приклекнал.
корча гърчене. спазма. конвулсия.
КОР
— 136 —
кот
корчАга голямо гърне.
корчёвалка машина за изкореняване на
дървета.
корчевАть кореня, изкоренявам,
корчевка изкореняване.
корчевье изкоренените пънове,
корчёмеяк кръчмар.
корчем аый кръчмарски ; безпатентен, тай¬
но продаван.
корчемство безплатна продажба на спиртни
питиета.
кАрчить свивам, сгърчам; -ся свивам се,
превивам се, гърча се.
корчмА кръчма.
корчмАрь, -ка кръчмар.
кбршув каня (граблива птица),
корь морбили, дребна шарка,
корьё кори.
корьдробйлкд коротрошачка, машина за
стриване дъбилни кори.
корьерезка корорезачка, машина за рязане
дъбилни кори.
кдрюшка риба от семейството на пъстър¬
вите.
корйвость грапавина.
корйвый грапав, надупчен от шарка; сбръч¬
кан, изкривен ; некрасив, неумел, груб,
коряга чепат, възлест дънер.
коряжистый чепат, възлест.
корякй народност на крайния североизток
на Азия.
корАчвть разкрачвам ; -ся разкрачвам се ;
инатя се.
корячки : на • к а х на четири крака.
косА коса (за косене); плитка, сплетена
коса; ивица земя, вдадена в вода; иви¬
ца от гора.
косАрка косачка.
косАрь косач ; голям готварски нож, сатър.
ьосАтяк перуника ; миличък, сърдечно лю¬
бим.
косАтка миличка, сърдечно любима ; бър-
золет (птиче).
косАч тетерев.
косАя банкнота от 1000 рубли (до въвеж¬
дането на съветския червонец).
косец косач.
косйлка косачка (машина),
косйвка неголямо кривогледство.
косйть кося ; унищожавам масово ; кривя,
изкривявам, турям полегато, режа косо;
к. глазйми гледам изкриво ; -ся на¬
вежда се на една страна; гледам из¬
криво.
косйчка плитчица (коса).
космАтать разрошвам, разчорлям.
космАтый вълнат, с дълга гъста козина ,
разрешен, чорлав.
косвёть кисна, тъна, стоя в същото съ¬
стояние ; вкоравявам се.
кйсяость застой, неподвижност, инертност,
рутина.
косаоязь1чве заекване, пелтечене.
косноязычный заеклив, пелтек.
коснуться вж. касйтъся.
кАсвый невъзприемчив, рутинен; непод¬
вижен, ленив.
КОСО криво, изкриво, полегато, страниш-
ком, косо-
кОСОбАквй изкривен, крив,
косовйца косене ; коситба.
косовите дръжка на коса (за косене).
кОСОворАтка руска мъжка блуза.
косоглАзяе кривогледство,
косоглазый кривоглед.
косогАр нанадолише, склон.
косАй крив, полегат ; кривоглед ; заек.
косОДАпый кривокрак; несръчен,
косов Атый кривоуст.
косоугольный остроъгълен.
костёл католишка черква,
костевёть вкостенявам се, вцепенявам се.
костевйть вцепенявам.
костёр клада; огън,
костерь пиявица (растение),
костйстость костеливост.
костйстый костелив, с много кости,
костить хокам, карам се, кастря,
костлявость слабост, само кости,
костлявый слаб, мършав, с изпъкнали ко¬
кали.
костный костен, кокален.
костоёда кариес (гниене на костите).
костолАм болка в костите
костолАмка ревматизъм ; сифилис ; разва¬
лен път.
костопрАв правач (на счупено, на изкъл¬
чено).
кАсточка кокалче ; кокичка, костилка ; ба-
лён.
кАсточковый с кокички.
кострА очукано конопено стъбло, паздер.
кострёц слабини, хълбок, кръст ; говежда
кълка.
кострйка вж. костра.
костыль патерица ; пирон с завит под
прав ъгъл горен край.
костылять бия, пердаша,
костюмер шивач в театър,
костюмйровавяый бал бал-маске.
костюмйроваться костюмирам се.
костюмчик костюмче.
костАк скелет.
костявАй кокален. костен,
костйшка кокал.
ВОСуля сърна ; вид плуг.
кос-халвА халва с орехи,
косыйиа триъгълна кърпа, забрадка,
косывочка вратовръзчица.
косьбА косене, коситба.
коейк стълб, дирек, подпора; хергеле,
стадо, ято.
кот которак, котак ; държа ней.
котёл котел, казан.
котелАк котле ; котелкА ; бомбе,
котельная помещение за котли.
кот
— 137 —
KPA
котёльиик, котельщик котляр, казанджия.
коте вок, котёночек котенце.
котик млад которая; морска котка (вид
тюленн; кожа от морска котка.
котировать котирам ; -ся котира се.
котировка котиране.
котиться коти се, окотва се.
котлета котлет : кюфте.
котлетка котлетче ; кюфтенце.
котловАн изкоп.
котАмба торба.
который който, кой ; колко . . иякой ; к.
час? колко е часът.
который-нибудь някой,
котофей котак, которак.
котонизировать превръщам в материал,
приличен на памук.
котурны високи обуща (у старогръцките
актьори).
коты вид топли обуща,
кАупер вж. каупер.
кАурка кулест кон.
коурый светлокестеняв, кулест.
кАфе кафе.
кофеек кафенце.
кофевма кафяно зърно, зърно от кафе,
кАфей кафе.
кофейник кафениче.
кофейница воденица за кафе; кафеница,
кутия за кафе ; гледачка на кафе.
кофейничать пия кафе.
кофейный кафян : • и ая гуща телве,
гъстото от кафе.
кофейня кафене,
кАфта женска блуза,
кАфточка женска блузка.
кохАвка възлюблена.
кохинхtиa. кохинхинка кокошка едра порода.
кочевАние чергарство.
кочевАть скитам, водя чергарски живот,
кочёвка чергарски лагер ,* чергарствА.
кочевник чергарско племе, чергари.
кочевой чергарски, скитн^ки.
кочеврАжвться дърпам се, уж не ща.
кочевье чергарски лагер ; областта на чер-
гарствотт; чергарство.
кочегАр огняр.
кочегАрка, кочегАрня помещение за парни¬
те котли.
кочедык памукчийско шило.
коченеть вкоченявам се, замръзвам,
кАчень кочан.
кочергА ръжен; брънтия.
кочерёжка ръженче.
кочерыжка кочан на зелка,
кАчет петел.
кочетАк петле ; колче, към което се при¬
вързва веслото на лодка.
кАчка купчинка пръст, бутруна.
кочкари място, покрито с бутруии.
кочковАтмй бутрунчест, неравен,
кочкорев плуг за разораване неравно поле.
кош кош ; чергарски лагер ; военно брат¬
ство в Запорожието ; шатра, катун.
кошАтина котешко месо.
кошАчиик, -на любител на котки ; коткар.
кошАчий котешки
кошевАй : к. а т а м А н казашки атаман,
кошелек кесия ; мрежа за напудрена мъж¬
ка перука.
кошель чанта, торба, мрежа ; кесия,
кошение косене.
кошенйль кърмъз.
кошеиАльный кърмъзов.
кошенина покосена трева.
кАшер катер, кашерна храна.
кошерный кашер, чист, разрешен за храна
(от староеврейските религиозни закони),
кАшечка котенце.
кАшка котка ; женска котка ; котва с че¬
тири куки ; обувка с шипове ; плетен
камшик.
кошкодАв, кошкодёр откупвач на котки (за
кожата им).
кошмА парче от пльст; скеля от много
редове дребни дръвчета (на Волга). '.
кошт издържане ; разноски,
кошурка котенце.
кощей изнемощял човек, същински скелет;
скъперник.
кощунствовать светотатствувам.
КП(б) Комунистическа партия (болшевики).
КП(б)У Украинска комунистическа партия
(болшевики).
КПК Комисия за партиен контрол.
крАвчий придворен чин при московските
царе.
крАги кожени калци.
крадучись промъквайки се ; тайно, скрито,
краеведеим изучване на страната.
краевАй краеви, ат края ; краен,
краеугольный най-важеи, основен.
крАешек крайче ; късче.
крАжа кражба.
край край, страна, земя, област; ръб,
свършек, крсйшитк,
крайисполком областен изпълнителен коми¬
тет.
крайкАм областен партиен комитет.
крАйее крайно, твърде, извънредно, осо¬
бено, належащо.
крАйвмй краен, последен, извънреден, ре¬
шителен, надежащ; по -ей мере
поне.
крайпотребсоюз областен потребителен
съюз.
крайсовпрАф областен синдикален съюз.
краковАк вид полски танец.
крАля хубавица ; момиче (в карти),
к^амАла политически заговор, метеж, бунт,
смут; революционна дейност.
крамольник, -иица революционер, метеж¬
ник.
крaмOльатчаеь бунтувам,
крамАльный метежен, рсзмириичесот.
KPA
— 138 —
KPA
крав канела. чеп. грездей, щурак ; меха¬
низъм за вдигано и местене ма тежести.
крааоещйк работник. обслужващ подемем
кран.
арап петна. капчмихи; знак на карта.
крапать капя. накапвам. напръсквам, ръмя.
крапива коприва.
крапивник място. обрасло с коприва.
крапивница копривва треска ; жълтогляео
кралчо (птичо).
кралйввый копривен.
крапива. крапивка капчица ; петънце.
краплАние изпръскване. накапваме. беля¬
зано.
краплёный : - н ы е карты белязани.
подправени карти.
крапп бояджийско вещество от корема на
броша.
крапплкк вид яркочервена боя.
крупчатый пъстър. ма капки.
краси хубост ; украса ; хубавица.
красивей, -вца хубавец.
красйвчвк хубаво дето ; конте.
красивепький хубавичък. красивичък.
красивость мнима външна красота. претен¬
ция за красота.
красильный бояджийски. вапцарски.
красильня бояджийница. вапцарница.
крвсилыцик. -щвца бояджия. вапцар.
краситель вапцващо вещество.
красить боядисвам. вагацвам; рисувам с
бои ; разхубавявам ; -ся боядисвам си.
мажа си.
криска боя ; боядисване ; червенина на ли¬
цето.
красковар работник в текстилното произ¬
водство. който готви бои за платовете.
красковарня в текстилното производство
— помещението, дето се варят боите.
краскам червен командир. лице. принадле¬
жащо към командния състав ма черве¬
ната армия.
краскотёр разгривач ма бои; чук за раз¬
триване на бои.
краскотёрка дъска или чашка за разтри¬
вано ма бои.
красненькая банкнота от 10 рубли (в цар¬
ско време).
красвёть почервенявам; -ся червения си.
красноармёиц черве ноармеец.
красвоармАйский червеноармейски.
краснобай дърдорко. любитол на красиви
фрази.
краснобайство многословие. външна ефокт-
ност ма речта.
красвобурый червенокестемяв.
красноватый червоникав. възмирвив.
красногвардеец червемогвардеец.
красвогвардОйсквй чАрвеногвардойски.
краснодеревец, краснодеревец дърводелец на
скъпи сортове мебел.
краснознамёнец носител иа ордена ма Чер¬
веното знаме.
краснознамённый отличён с ордена на Чер¬
веното змамо.
красвокил нажежавани до червено.
краснокажий червевокож.
краснолесье олова гора. главно борова.
краснолицый червендалест.
красноламкий трошлив при нажежавани до
червено.
крвсвовасый с червом нос.
краснопёрка чераeвопАрка. бабушка. белица
(риба).
красньпёрый с червени пера; с чорвОви
перки.
краснорыбный от красная рйба без¬
костни риби.
краёв рйдец манифактурист.
краснота чорвевина.
краснофлатоц военнослужещ в флотата па
СССР. червем моряк.
красвошёйка червемогу^шка (птиче).
краснощёквй червенобузёст.
краснуха рубеола (шарка).
красный червом ; хубав ; светъл ; - а я
строки нов ред; -ое дёре во
махагони ; - ые дёнечки хубавите
дни ; к. з в а р едър дивоч (мочки. въл¬
ци. лисици); к. х л о б пшеница ; - а я
г 6 р к а Томива недоля ; - о е с л о в¬
ц б остроумна шега; -ная цена
добра цена ; к. товар манифактурна
стока ; к. петух пожар. подпалваме ;
к. пАрец червем пипер; к. лес ело¬
ви породи дървета ; к. у го л 6 к поме¬
щение за политическа и културно-про¬
светна работа; -ая присига клет¬
вата при постъпваме в Червената армия;
к. о б 6 з обоз. организирам от селяни¬
те за придаваме по твърди цови храни¬
те в държавните складово ; 6 р д е н
Красного знамени военев ор¬
ден в СССР за големи заслуги отпреди
К еволюцията ; брден трудовбго
ррсног о знамени орден за
гражданска заслуга.
красоваться вижда се; изтъквам. гордея
со ; бия на очи.
крнсатка хубавелия. миловидно момиче;
възлюблона.
красочность богатство от бои. живописност.
красочаый богат с цветове. колоритен.
ярък. изразителен ; - ная промыш¬
ленность индустрия за бои.
красть крада. крам ; -ся промъквам со кра¬
дешком.
красящий боядисващ.
крат : в б сто к. сто пъти.
краткий кратък. къс. лаконичен.
кратчайший вай-къс. май-кратък.
крктчо по-кратко. по-макъсо.
крахмал кала. скорбяла. нишесте.
крахмалить колосвам.
крахмальный скорбелон ; колосам.
краше по-хубаво. по-хубав.
KPA
— 139 —
КРИ
крАшенве боядисване.
крашенина боядисано грубо селско платно.
крАшеный боядисан.
кр&юха крайшник (от хляб).
крАюшек крайче.
краюшка крайшниче.
креветка скарида,
кредитка банкнота,
крсдитовАннс кредитиране,
кредитовать кредитирам; -ся вземам в
кредит, правя заем.
крейсер крайцер, кръстосван,
крейсировать крейсирувам.
крекинг завод аа крекинг-процес; крекинг-
процес.
крекинг-процесс дестилиране на нефта в на
нефтените продукти чрез термическото
им обработване, главно аа получаване
бензин.
крекировать подлагам на крекинг-процес,
кремень кремък.
кремешок крсмъче.
кремлёвский кремлевскв Л
кремль вътрешна градска) крепост,
кремнёвка пушка кремъклийка.
кремнёвый кремъчен ; твърд,
кремнезём кремиовем, крсмъчна земя,
кремний силиций, премий.
кремнистый каменист, състоящ от кремно-
зсм.
кремовый кремов ; кремав (цвят).
крен наклоняване, навеждане (на една
страна).
кренделёк крснделче, геврсчс.
■рСндсльшнк който прави или продава крен¬
дели, гевречета.
кренить наклонявам, навеждам на една
страна (параход); -ся наклонява се.
крепежный подпиращ, аа подпиранс.
крепильщик работник в мина, който прави
подпори.
крепительный подпорен ; подкрепителен,
крепВть крепя, укрепявам, усилвам' -ся
държа се, крепя се.
крепкий силен, траен, здрав, крепък, твърд,
як, бодър, суров ; оскърбителен ; - к а я
в 6 д к а азотна киселина ; - к в и на-
п й т к в спиртни питиета ; он - о к
нА ухо той недочува ; - кое с л о-
в о псувня.
крИпко яко, силнн; к. - нСкрепко
много силно, много строго.
■рспkсвBтый доста силен,
крепкоголивый, крепколобый нссъобразите-
лен, тъп, якоглав, твърдоглав.
креплСнис подпиране, уякчаванс.
крепнуть заяквам, усилвам се.
крепостник реакционер, защитник на кре¬
постното право.
крепостничество обществена наредба, осно¬
вана на крепостни отношения; възгледи,
начин на мислене, поведение на кре¬
постник.
крепостной крепостен,
крепостцС малка крепост,
крёпость крепост ; якост, сила, трайност ;
документ за владение.
крепчать усилвам се.
крепче по-силно, по-твърдо, по-яко, по-
трайно.
крепыш здравеняк.
крспь крепостно право; заякчаване.
кресс кросо (растение).
крест кръст; орден; тсжка съдба, изпи¬
тание.
крестСц кръстец (от снопи) ; кръст (на
тяло)- г
крести спатия (карта).
крестик кръстче,
крестиком на кръст,
крестильный кръщелен,
крестины кръщение.
Крecтввтсрв Международен сслски съвст,
креститель кръстител.
крестить кръщавам; кръстя; зачерквам, ту¬
рям кръст; -ся кръстя сс; кръщавам се.
крестном сслски комитет за взаимно по-
маганс.
крестник, -пипа кръщелник.
крёстный : к. ход черковна процесия; к.
отёц кръстник, кум ; -н а я мать
кръстница, кума; к. сын кръщелник;
-н а я дочь кръщелница; -нос в м в
кръщелно вмс.
крестовидный кръстообразен,
■рсстовНк кръстоносец (паяк).
крестовина кръстообразно съединени дъс-
чвцв; приспособление аа прехвърляне от
едни рслси на други.
крестовка спатия (карта).
крестовник телчарка (растснис),
крестовый кръстов; кръстоносен; спатия,
крестоносец кръстоносец.
■рсстснHсвыЙ кръстоносен.
kрсстссбрАзный кръстообразен,
крестопоклонный: -ная недСля четвър¬
тата седмица на всликв пости.
крестоцветные кръстоцветни (растения),
крестцовый: -а я кость кръстна кост,
крестьянин, -ка сслянвн.
крестьянский сслски.
крестьянство ссляни, селско съсловие, се¬
лячество, селения, сслски масв ; селски
труд.
крестьянствовать занимавам се с земеделие,
с сслски труд.
крстон дсбсло памучно платно.
кречет вид сокол.
^решснис кръщаване; Богоявление, Водици;
боевое к. първо участие в боя.
крсшСнскнй богоявленски.
крсшсный кръстен.
кривАя крива линия,
криветь ослепявам с идното око.
криввзнА кривина, извитост, лъкатушка.
КРИ
— 140 —
КРО
кривить кривя, изкривявам; -ся изкривявам
се; пъча се, гримаснича.
жривлАка който се криви, гримасничи.
кривдАняе кривене, гримасничене,
кривляться превземам се, гримаснича,
криво полегато, криво.
крввобдкнй неправилен, изкривён.
крнвоглАзмй едноок.
криводушничать кривя си душата,
криводушный неискрен, фалшив,
кривдн крив, изкривен, извит; едноок;
фалшив, несправедлив,
крввовдгий кривокрак.
крввовОжка кривокрак човек,
кривондсый с изкривен нос.
криворотый с криви уста.
кривотОлки лъжливи слухове,
кривошеей с крив врат,
кривошёй крива шия, неправилно положе¬
ние на главата.
кривошйп дръжка (за въртене оста на ма¬
шина).
кривуля извивка; нещо изкривено; едноок,
кривуша вид орало ; малка коса с крива
дръжка.
крик вик; крясък,
криклйвость кресливост.
крикливый креслив.
крйкяуть виквам, извиквам,
крикса непрекъснат плач; плачльо, ревльо.
крикун, -ья крескач, гюрултаджия.
крвмввАл криминално дело, углавно пре¬
стъпление.
крйвка пръстено гърне.
кристОляк кристалче,
кристаллизировать, кристаллнзовАть криста¬
лизирам ; -ся кристализирам се.
критвкАн, -ка критикар,
крнтикАнство критикарство. придирчива
критика.
критякОиствовать критикарствувам.
ьрятиковАть критикувам,
крйна безформен къс желязо.
кричАть викам, кряскам.
крмчАшнй викащ; креслив, крещящ,
кричный : к. способ получаване безфор¬
мени късове желязо от чугун, разтапян
с дървени въглища.
кроАтскнй хърватски,
кройты хървати.
кров покрив; жилище; убежище.
кровАвнть окървавявам.
кровавокрАсный кървавочервен, яркочервен.
кровАвый кървав, окървавен.
жровйтка креватче.
кровАтный креватен.
кровАть креват,
кровелька покривче.
кровельный пдкривен; -ое ж е л ё з о ла¬
марина.
кровельщик покривач (на здание), тене-
кеджия.
кровеносный кръвоносен.
кровйнка капка кръв.
крйвля покрив.
крдвио интимно, дълбоко.
крёввый кръвен, родствен, еднокръвен ;
чистокръвен, породист ; най-тежък, же¬
сток.
кровожадность кръвожадност.
кровоизлияние кръвоизлияние.
кровообращение кръвообращение,
кровоостанавливающий кръвоспиращ,
кровоочишёние менструация.
кровоподтёк екхимоза, подкожен кръво¬
излив.
кровоточивость хемофилия, склонност към
кръвоизлияние.
кровоточивый предразположен към кръво¬
излияние.
кровоточйть отделям, изпущам кръв.
кровохАркаине кръвохрачене.
крдвушка кръвчица.
кровь кръв.
кровянйстий съдържащ кръв. .
кровявДЙ кръвен; кървав; червен,
кройть кроя.
крдйка кроене.
крокйровать нахвърлям кроки; удрям с топ¬
ката си топката на друг играч (на би¬
лярд).
крдкус минзухар; прах за полиране,
крдлик питомен заек; кожата му.
кролвковддство развъждане на питомни
зайци; стопанство за зайцевъдство.
кроликовый, крдличвй зайчи.
ьрольчАтник работник в зайцевъдско сто¬
панство; помещение за развъждане на
питомни зайци; зайцевъдско стопанство,
крсльчйха женската на питомен заек,
крдме освен, с изключение, свръх,
кромешный: а д к. пъкъл; т ь м А -а я дъл¬
бока тъмнина.
крдмка край, кенар.
крОмсАть режа небрежно, накълцвам.
крон минерална хромова боя; хромов прах
за дървеници.
крдяа връх на дърво; крона (монета),
крднверк външно крепостно укрепление.
кронглАс специално стъкло за оптически
прибори.
крднистый с голям връх (дърво),
кронциркуль пергел за чертаене малки
окръжности.
кроншиёп голям свирец (птица).
крднштейн полегата подпорка в стена или
към стена ; консола.
кропбтель, -яйца кърпач, калпав писател,
драскач.
кропАть работя бавно и лошо; цапам,
драскам.
крепило ръсило, китка за ръсене.
кропйльннца менче с вода за ръсене.
кропйть ръся; пръскам.
кропление ръсене.
кропотлАво внимателно, точно, педантично.
КРО
— 141 —
КРУ
кропотливость старателно отнасяне към ра¬
ботата, усърдие, прилежание.
кропотливый изискващ много внимание,
усилия, търпение; усърден, вникващ в
дребулиите.
кропотнй досадна, педантична работа,
кропотун, -ья муден в работата, вникващ в
ненужни подробности.
крдсно тъкачен стан,
крот къртица.
кротёвый къртов, къртичен; от кожата на
къртица.
крохй троха.
крохобёр педант, дребнавец; вариклечко.
крохобёрство дребнавост, педантизъм; скъ¬
перничество.
крёхотвый много малък,
крёшево кълцано.
крёшечка трошичка; много малко, мъничко;
детенце.
крёшечиу много мъничко,
крёшечный много малък,
крошилыцвк трошач.
крошйть дробя, кълцам; натрошавам, роня;
-ся дроби се, рони се.
крёшка вж. к р б ш е ч к а.
круг кръг; заобикблен път; търкало,
кругленький кръгличък, топарлачест.
круглёть закръглям се, ставам кръгъл,
круглбть закръглям, правя кръгъл,
кругловатый кръгловат, възкръгъл.
круглоголёвый кръглоглав.
круглогубцы щипци.
круглолицый кръглолиц; с вал често лице,
круглордтые кръглоустни (животни),
круглость кръглост, облост.
круглосуточный: -а я раббта работа през
цялото денонощие.
круглотй кръглост, облост.
круглый кръгъл, валчест ; цял, пълен, съ¬
вършен.
круглыш валчест камък.
круглйк валчест камък; заоблен дървен
материал.
круговдй кръгов, движещ се по кръг, цир¬
кулиращ; -ё я порука солидарно по¬
ръчителство ; -а я п ё с н я хороводиа
песен.
круговордт кръгообръщане ; непрекъснато
движение.
круговращательный движещ се в кръг, око¬
ло нещо.
круговрашёане движение в кръг, кръгооб-
рашение.
кругозёр кръгозор, хоризонт.
кругом : головё идёт к. вие ми сс
свят.
кругём наоколо, около, околовръст; съвсем,
напълно, от всяка страна; кръгом.
кругооборёт кръгообращение, циркулация,
кругообразный кръгообразен,
кругосветный околосветен.
кружбло дървен калъп за свод; грънчарско
търкало; пергел; кръчма.
кружева дантела.
кружеввйца плетачна или продавачка на
дантели.
кружевнёй дантелен,
кружевпе, кружевиё дантелка.
кружёиие въртене.
кружечка вж. кружка.
кружйть завъртявам ; въртя ; заобикалям ;
замайвам, зашемедявам; -ся завива се,
вие се.
кружка кана, чаша; кутия (за събиране
пари).
кружкдвеи, -ка член на кръжок,
кружковёд ръководител на кръжок,
кружкёвый кръжочен.
кружкёвшииа груповщина; котерийност,
кружкёвый кръжочен, групов.
кружный: к. Путь околен път.
кружёк кръжок, група, кръг.
круждчек групичка, кръжоче, кръгче,
крумцйркуль пергел за дебелина,
круп круп (болест); задница (на кои),
крупё бългур, ирмик, грис ; сугращиця,
ситен град.
крупинка зърно, зрънце; частица.
крупАца частица.
крупйчатый дребнозърнест ; приготвен от
фино пшенично брашно.
крупнёть едрея, наедрявам.
крупно едро; важно, силно, сериозно,
круппозернёстый едрозърнест.
крупный едър, голям, крупен; значителен,
крупорушка воденица за очистване и олющ¬
ване (зърна от житни храни).
крупчйтка най-хубавото пшенично брашно,
хас-брашно.
крупчатый зърнест.
крупяаАк вид пудинг,
крутенек доста стръмен.
крутнзвА стръмнина.
крут&ДО чакрък (за усукване въжа).
крутильная фабрика въжарска фабрика,
крутйть въртя, суча, извивам, навивам, за¬
въртам; разпореждам се; гуляя; к. л ю-
б 0 в ь въртя любов; к. руки връзвам
ръцете отзад; -ся въртя се, усуквам се.
крутка усукване, засукване.
круто стръмно ; скоро, бързо, изведнъж ;
яко, гъсто: строго.
крутобережный със стръмен бряг,
крутдй стръмен ; рязък, внезапен ; гъст,
твърд, корав: суров, строг; упорит.
круторёгвй с вити рога,
крутость суровина, строгост, упоритост,
круча стръмнина.
круче по-стръмно; по-кораво; по-строго,
кручёное усукване, извиване.
кручёный усукан, извит,
кручина скръб, тъга, печал, грижа,
кручиниться натъжавам се, угрижвам се.
кручёввый опечален, натъжен.
КРУ
— 142 —
КУЗ
кручинушка ласкателно от к р у ч й н а.
крушение разбиване, пропадане, катастрофа,
крушина боя, зърнастсц (растение),
крушить троша, чупя; унищожавам, изтреб¬
вам; измъчвам, опсчалявам; -ся съкру-
шавам се.
крыжовник цариградско грозде,
крылатка мъжко палто с пелеринка,
крылач вентилатор (напр. с всячка).
крылечко умалително от к р ы л ц а,
крылышко крилце.
крыльцВ вход на къта; външната стълба,
крымская АССР Кримска автономна съвет¬
ска социалистическа република.
крвмчАк, -чАчка кримчанин, от Крим,
крынка гърне.
крыса плъх,
крысёнок плъхчс.
крысиный плъхов.
крысолов плъхоловсц, мишеловец.
крысоловка капан ; мишколовец (порода
куче).
крытый затворен, покрит; к. рынок
закрит пазар, хали.
крыть покривам ; обличам (с плааГ ; скри¬
вам; критикувам, кастря; -ся скривам сс;
крие се, съдържа сс.
крыша покрив; покривка, горна част,
крышечка похлупаче, капаче.
крышка капак, похлупак; край, гибел,
крюк кука; забикалка.
крючить свивам, превивам; -ся гърча се,
превивам се.
крючковаты^ кукест, закривен,
крючкотвор интригант.
крючкотворство шикани, извъртане на исти¬
ната; умишлено натрупване на формал¬
ности, дребулии в използуването вм с
користна цсл.
крючкотворствовать шикапирам, интригу¬
вам; извъртам истината.
крючник хамалин, носач,
крючничать хамалствувам.
крючок кукичка ; закопчалка ; придирка,
умишлено заплитане.
крюшон смес от бяло ввно с ром вли ко¬
няк, приготвяна с пресни плодове.
краду непрекъснато, подред,
кряж планинска верига, хълмисто плато ;
пън, чукан.
кряжевой, кряжевый от кра ж; як, нссъкру-
швм, цялостен.
кряжистый плътен, дебел; як, набит,
крякать кряка (за патка),
кряква дива патица, юрдечка.
кряквуть вакряква (за патица),
кряхтенье охканс, пъшканс.
кряхтеть охкам, пъшкам.
кряхтун, -ья охкаш, пъшкащ човек,
ксёиз католишкв свещеник (в Полша).
КСИ Червен спортен интернационал.
КСК Комисия аа съветски контрол,
■стАтн на време, на място, апропо, разгслс.
КСУ Комвсия аа съдействие на учените,
кто кой, който.
кто-либо който в да е, всеки човек,
кто-нибудь някой, безразлично кой.
кто-то някой си, един човек.
куб куб; кубвчсскв метър; аламбвк; котел;
казан; вндвго (растение).
кубАнка сорт пшеница ; кожен калпак с
плоско дъно.
кубарём премятайки се, търкулвайки сс
като кълбо.
куб&рь фърфалак, дзвинка, топач, пумпал,
кубик кубче ; кубически сантиметър теч¬
ност.
кубвкв кубчета (игра).
кубовый яркосин, гъстосин, цветът на ин¬
диго.
кубок чаша,
кубрик долна палуба (на кораб).
КУБУ Комвсия по подобряване живота на
учените.
кубышка тумбест съд ; спестовна кутия ;
дсбслана; бардучс (растение).
кувалда тежък ръчен чук ; тежка, отпус¬
ната жена.
■увшНн гърне, делва, стомна, глинена кана,
кувшинка, кувшинчик водна роза.
кувырк гаврът I търкул 1
кувыркание премятано,
кувыркАть, кувыркнуть премятам, прекатур-
вам; -ся премятам сс (презглава).
^вырколСгня премятанс, прскатурване; без¬
редица, бъркотия.
кувырком презглава.
кувыфкнутЦся) вж. к у в ы р к а т ь (с я),
куда къде, къдсто ; к. - л й б о, к. - н и¬
б у д ь, к. - то някъде, някъде си, къдсто
в да с ; к. как колко ; к. ему это?
защо му е това ?
кудахтание кудкудяканс, кудкудсчсне.
кудахтать кудкудякам (аа кокошка),
кудСль къделя, повссмо.
кудсрькВ къдричкв.
кудСсить магьоснича, правя лудории,
кудСсник, -ннца магьосник; фокусник,
кудластый, кудлатый рошав.
кудреватый ■ъдравичък възкъдрав; запле¬
тен, превзет (стил).
кудри къдри,
кудрявиться извива сс на къдри,
кудрявость къдравост.
кудрявый къдрав, накъдрен; маниерсн.
кудряш къдрав момък.
кудряшки къдричкв.
куды къде.
Кузбасс Кузнсцкв (каменовъглен) басейн,
куаСн братовчед.
кузВна братовчедка,
кузнСц ковач; налбантин.
■Узнсцкстрой Кузнецко строителство,
кузнечик скакалец.
кузнСчный ковашки,
кузница ковачница; налбантница.
КУЗ
— 143 —
КУП
кФзои кош, кошничка; сандък (на кола),
кузькина мать: он тебе покажет
-н у м. I те те научи той тебе I
кукарекать кукуригам (за петел),
кукарекнуть изкукуригвам.
кукареку кукуриго 1
кукиш юмрук с палеца между средния
пръст и показалеца ; показывать
к. подигравам някого; покСзыисть
к. в ксрмСн) заканвам се някому
зад гърба.
кукование кукуване.
куковать кукувам, кукам,
куколка кукличка; какавида.
куколь къщица ; качулка (на монах),
кукольный куклен.
кукситься мръщя се.
кукурекать, кукурёквуть, кукуреку вж. к у-
карекать и др.
кукуруза царевица, кукуруз.
кукушечиый кукувичен.
кукушка кукувица.
кулак юмрук ; лост за придаване движение
на механизма (и машинна; зъб на коле¬
ло ; селски чорбаджия, думбазин, изед-
ник.
кулацкий кулсшки, ^р^джий^^
кулёчествА кулачество, селско чорбаджий-
li ство.
кулачка жена на кулак ; селска богаташка,
кулачки : и т т й на к. бия се с юмруци,
кулачный юмручен.
кулачёк селски чорбаджия ; лостче,
кулачьё кулаци, селско чорбадж^овА.
кулебяка рибник, зелник, млин изпълнен с
нещо.
кулёк торба, чозалче, чанта от лико ; па¬
кет.
кулёчек пакетче.
кулига горска поляна, разчистена за разо¬
раване.
кулик свирец (птица).
куликать пиянствувам.
кулич козунак.
кулички : к чёрту на к. много далеч;
на они край на света.
куль човал от лико.
кульминировать преминава най-високата
точка на небосклона (за светилл); до¬
стигам най-високата точка.
культармёец участник в култпоход.
культбёза база за културна работа,
культивированне култивиране.
культнв . ровать култивирам,
культ^ми^я комисия за културна работа,
культотдёл културен отдел, секция за кул¬
турна работа.
культполитпрАсвет отдел за културно-поли¬
тическа просвета.
культпохёд кампания по ликвидиране на
иeгрalмoт)locсrте; културно-просветна
кампания ; колективно посещение на
театри, музеи и др.
культпрбп отдел за култура и пропаганда,
культраббта културна работа .
оультрсбOтиио, -ница културен работник,
просветител.
культсббр събиране средства за културни
цели.
культсёктор културен сектор.
культурнвчествО културна работа, откъсна¬
та от политиката.
культурфильм, культурфильма учебно-про¬
светителен филм.
культфёнд фонд за просветни цели,
кyльтфрёне културен фронт.
культшеф организация или учреждение,
поели грижата за оулгурио-просвееиаеа
работа в друго учреждение или пред¬
приятие.
куль^сфстио работа и длъжности на култ-
шефа.
культячейка културна ядка.
культи, культяпка чукан (на ампутирани
крайници); чолак.
куманёк кумчо.
куманика къпина,
кумач червен памучен плат,
кумёкать съобразявам, размислям,
кумирня идолопоолоискт храм.
кумиться свързвам се с кумство ; влизам в
приятелски връзки.
кумовства кумствв ; непотизъм, зетьошу-
робсджсисотзъм.
кумушка кумичка ; клюкарка.
кумЫки тюркска народност на Кавказ,
кумыс питие от кАбилешко мляко,
кумЫсник болен, лекуващ се с кумис.
кунак побратим (у кавказците).
куначество побратимство ; взаимно госто¬
приемство. защита и дружба.
кунжут сусам.
кунжутный сусамен. сусамов.
КУНМЗ Комунистически университет Марж-
левски за националните j малцинства на
Запад.-
куница бялка, самсар (животно), -
кунсткамера сбирка или рядкости, музей,
кунтуш едновремешна горна дреха у поля¬
ците и украйнците.
купа : к. деревьев трупа от дървета.
Купйла, Иван - Купала Еньозден.
купальница бардуче, жълта водна роза,
купальный къпален, бански.
купальня къпалня, баня,
купальщик, -щица къпещ се.
купанье къпане ; място за къпане,
купать къпя ; -ся къпя се.
купец търговец ; търговски кораб ; крас¬
ный к. работник в съветския търгов¬
ски апарат.
купеческий търговски,
купечество търговци ; търговско съсловие,
купина храст.
купить купувам,
купленный купен.
кэп
— 144 —
КУС
купля купуваме.
купво заедно. дружно.
купол купол. кубе.
купольный имащ формата на кубе.
купорас общо назаанио за металните соли
на сярната кисолима ; модный к.
син камък ; желёзный к. зелен
камък.
купцавский търговски. подобаващ на тър¬
говец.
купчая продавателно.
купчмк млад търговец. търговче.
купчина тежък търговец.
купчйха търговка ; жива на търговец.
купюра изрезка. съкращение ; отделна об¬
лигация.
кур : как к. в б щи като потил в къл¬
чища.
кура кокошка.
курага хошаф от зарзали.
куражиться продавам сорбезлик.
куранты часовник с музика (стевов или на
кула).
куратор попечитель. опекун ; хоспитамт.
курбат конски скок (с свити продни кра¬
ка) ; каприз. стравва постъпка.
кургйм могила.
кургузить подрязвам опашка ; скъсявам.
кургузый късоопашат. с подрязана опаш¬
ка ; къса. тясва дреха.
курды кюрди (иранска народност).
курдюк тлъста овча опашка.
курдянка кюрдка.
курово вещо за пушено ; тютюн ; дим от
пушеве.
курАнио пушове.
курёнок пиле.
курАмь сламена колиба ; барака ; отделение
от военния лагер на запорожиити ; ад¬
министративно деловие ма запорожката
войска под управлението на курен-
н б й атаман.
курзйл казиво.
куривать попушвам си.
курий кокоши.
курилка стая за пушене; пушач ; ж и в к.
той бил още жив I
курильница кадилница.
курильня пушилия. заведение за пушоне.
курйльщик, -щнца пушач.
курйно-голсмастыё блатни птици.
курЯмый кокоши.
курйтельный за пушено.
курить пуша ; опушвам ; приварявам ; -ся
пуши : пуша се. кадя со ; проварява се
(ракия).
курица кокошка.
курицын кокоши ; к. сын кокоши сине.
куркул украински кулах. селски чорба¬
джия.
куркума индийски шафран.
курлыкать крякам (за жерав).
курник млин с кокошо месо ; курник.
курвай отопляван без комин ; к. уголь
смолисти въглища.
курвдсый чип. с чип нос ; курнбсая
смъртта.
курнуть запушвам малко. всмуквам вед¬
нъж.
куровйд специалист по кокошевъдство.-
куроводство развъждаме на кокошки ; сто¬
панство. развъждащо кокошки.
курЯк ударник (на пушка).
куролёсить лудувам. скандалнича.
куролОсвик. -ница лудетина.
куропатка яребица.
курочка кокошчица.
курсант слушател на курсове ; ученик в
военно училище.
курсировать циркулирам.
курсовОй курсов.
куртйна стена между два бастиона ; леха.
курточка малка куртка.
Курупр Курортно управление.
курчавиться къдрее се.
курчавоволасый къдравокос.
курчавость къдравост.
курчавый къдрав.
курчавой пило.
куры кокошки ; стройть к. ухажвам.
курьёз куриоз.
курьёзный куриозен. чудов.
курьАр куриер.
курйнвк. -ка жител ма Курск.
курйтина кокошо месо. '
курятивка кокошо месии.
курятник кокошарник. курнии ; кокошар ;
ястроб-кокошар.
курйтмый, куричий кокоши.
кус къс. парче.
кусака хапливо животно ; злобен човек.
кусать хапя. жиля ; пЯри. люти ; к. н 6 г¬
т и гризя си. ям си ноктите ; -ся хапя.
хапя со ; бивам много скъп. недостъпен
по иема.
кусачки клеши.
кусй ! хапй 1
кусищо голямо парче.
кусками на парчета.
кусковай варязав. вачупив. на парчета.
куснуть ухапвам.
кусдк късче. парче ; малко.
кусЯчок парченце.
куст храст ; стрък ; група обединени ин¬
дустриални предприятия ; групово обе¬
динение на домопритижатоли.
кустарник храсталак. шубрак. храсти.
кустарниковый в формата на храст.
кустарничать занаятчийствувам; работя
примитивно.
кустарничество работа. която со върши
примитивно. неорганизирано. неизкусво.
кустарно примитивно. бизсистемво.
кустарность примитивност. неизкусвост.
безсистемвост.
КУС
— 14В —
ЛАК
кустИряый произвеждан домашно, занаят¬
чийски ; примитивен, ^изкусен, бсзси-
стсмен.
куст^^щаяа вж. кустарничество.
кустИрь домашен производител; занаятчия,
кустик храстте ; стръкче.
кустистый който образува туфи,
кусточек храстче, стръкче.
кустпрдм домашна индустрия.
кутИс шнур с пискюл; кравешки гердан с
звънче.
кутать увивам, загръщам; -ся увивам сс,
загръщам сс.
кутИфья грозно облечена жена.
КУТВ Комунистически университет за тру¬
дещите сс от Изток.
кутёж гуляй, пируванс.
кутСйник черковник, чернокапец.
кутсрьмИ безредица, бъркотия, неразбория,
кутила гуляйджвя, пияница.
кутйть, кутнуть пиянствувам, гуляя, водя
разпуснат живот.
кутузка дранголник.
кутьИ жито за умрял.
кухИрка готвачка.
кухарничать готвя, занимавам сс с готвар¬
ство.
кухарь готвач.
кухмистер главен готвач ; гостилничар,
кухмистерская гостилница.
кухонный кухненски.
кухонька кухничка.
куцый без опашка ; с отрязана опашка ;
■ъс, с къси поли ; ограничен, орязан,
недостатъчен ; заек.
куча куп, купчина, грамада.
кучами на купища.
кучевдй : - ые о б л а к & гъсто струпани
облаци.
кучсчка купчинка,
кучер файтонджия.
кучсрскИя стая за файтонджии.
кучсрскИй файтонджийски.
кучерявиться изввва се на къдрв,
■учИрНвый къдрав.
кучить натрупвам на купчвна.
кучка купчинка ; шспа хора, неголяма
група.
кучкНзм привързаност към интересите на
малка групичка ; груповщина ; движе¬
ние на композиторитс-кучкисти.
кучкНст композитор от могучая куч¬
ка — групата от петте прогресивни
руски композитори в втората половина
на 19 вск (Балакирев, Мусоргскн, Рвм-
ски-Корсаков, Бородин в Кюн).
куш паричен влог; голяма печалба, голям
рушвет ; куш I лягай I
кушйк пояс, колан,
кушанье яденс, ястие.
кушать ям, пня, обядвам; к. чай пия
чай.
кушачИк псясчи, коланче.
кушСтка кушетка, канапе, софа,
куща шатра, колибка.
кущИ еврейски празник в памет тна стран-
ствуванетс с Мойсся.
кюрИвцы, кмрйвы сдна от Дагестане китс
народности на Кавказ — разновидност
на лезгинците ; леагвнци.
Лл. литър
лабйа брашнарскв магазин.
лабИзинк житар, брашнар.
лабардИя, лабсрдИв трсскИ (солсна),
лавИнда ливанто (растение),
лавировИнис лавиране,
лавировать лавирам,
лИвка дюкян, магазин ; пейка,
лЬвОчка дюкянче,
лUвсеввk, -ввца дюкянджия, бакалин,
лИвочный дюкянджвйскв, бакалскв.
лИвра манастир (първокласен),
лавчИвка нищо и никакво дюкянче или
пейка.
лаг уред за измерване скоростта иа пара¬
ход.
лИгбух корабен дневник,
лад съгласие, мир, сговор ; акорд, съзву¬
чие ; клавиша ; начин, способ.
лИдан тамян.
лИдвть спогаждам сс, жввся добре с няко¬
го ; нагласям, нарждам; -са: не л.
нс върви.
лИдвО добре ; съгласен,
ладИнь длань.
ладИши : б и т ь вл. пляскам с ръце, ръ¬
копляскам.
ладьИ ладия, кораб ; тур (в шахмат),
лаж ажио.
лаз дупка (за промъкванне; лаз (народ¬
ност).
лИзавьс лазенс, изкачване, катсрснс,
лИзать лазя, катеря сс, изкачвам се.
лазСйка дупка за измъкване, прелее;
оставить -ку оставям св отворе¬
ни врата.
лИзать вж. лИзать,
лаздрсвый лазурен, небесносин,
лИэсыН: л. язык лазки език, езикът
на лазите.
лазуревый : л. к И м е н ь лазулит,
лазурик лааулит (минерал).
лазурь ясносвня боя, ултрамарин ; небесна
синевина.
лазутчвк съгледвач, разузнавач, шпионин,
лИзящнс пълзящи.
лНйба гвмия, голяма лодка,
лИйка обработена кучешка кожа ; кучс,
лИйковы^ от кучешка кожа. .
лак лак, лустро,
лакИть лоча, лижа, облизвам,
лакействовать лак^йствувам.
лакировИть лакирам,
лбкоматься угаждам си, храня се с вкусни
работи.
10
ЛАК
146 —
ЛЕЗ
лсорTця. лакричник женско биле, следниче.
лампАде, лампАдке кандило,
лемнАвшио лембеджия, фенерджия.
лАмпочке лампичка.
лангуст лангуст, морски рак.
лАндыш момина сълза,
лените буза, страна.
ланцетник ланцетник, амфиоксус.
лань сърна.
лАпе лапа ; нога, крак (на животно) ; ши-
рокете част на котвс.
лапотник, -нвца Апинчер ; цървулан, селяк,
лАпоть обувка от лика, цървул.
лептА палка (за игра на топ); игра на топ.
лАпчетый с лапи, лаповиден; ципестокрак.
лспш) фиде.
ларёк будка, кьоск, дюкянче,
ларец сендъче, ковчежче.
лАрчик малко коичежче.
ларь сандък.
лАске ласка, милувка ; вид пор.
лескАть милвам, лаская ; -ся лаская се ;
умилкием се.
лАскаиа ласкаво.
лАсковость любезност, прииетливост.
лАсковый ласкав, приветлив, милващ,
ласт два тона (мярка за тежина).
лАствться умилкием се.
лаетснАгие перконоги.
лАсточке лястовица,
лАсты перки.
лАта латвийска монета.
летАты : задать л. плюя си на петите,
одухвам.
летАть кърпя, поправям,
латвийский летишои.
латиитзTроиать латинизирам.
лАтка кръпка, зекръпое, ямА,
латук маруля.
латунный пиринчен.
латунь пиринч.
лАты броня, ризница,
латынь латински език,
латыш, -ка летиш, латвиец,
лефА : тебе л. късметлия си.
лАцкан ревери (на дреха),
лачуга колиба, бордей, коптор.
лАять лея ; навиквам някого ; -ся карам се.
лганьё лъготене, лъжи.
лгать лъжа.
лгун, -ья лъжец, лъжко, лъжльо.
лгунише голям лъжец.
лсбедА лобода.
лебёдка сорипец (зе вдигане тежести) ;
лебедица.
лебединый ; - ея л)с) нь по¬
следна дума на умиращ.
лебедбвый лободен.
лебёдушка мила ми.
лебезА мазник,
лебезить умилкием се, подмазвАм се.
лебйжий лебедов.
лев лъв ; лев (българска монета).
леиАк леиичср, левак.
левАцквй левичарски,
леветь влевявам.
левизнА левичарство,
левобй шибой (цвете),
левобережный от левия бряг,
леиосторTнный ат лявата страна,
леирётое хрътке.
левшА левак, левичср.
легализировать легализирам.
легнровАть слепям (метал с метал),
лёгкий лек; лесен, пъргси ; лёгок нс
п а м й н е за него се говдри — и
ето го.
легки леко ; лесно ; добре.
легкоиАтый лекичек, иъзлек.
легковерие лековерие.
легковерный лековерен.
легковесный лек на тегло; неважен,
лсгк<^|^В^)^-: л. извбзчик фейтонджия.
легковоспламеняющийся лекАвепелиеелeн.
лёгкое, лёгкие бял дроб,
легкокрылый лекАкрил.
легкомысленно лекомислено,
легкомысленность лекомислие,
легкомысленный лекомислен.
легкоплАвкий лесно разтопим (зе метал),
лёгкость лекост, лекота, леснине, сръчност,
легбнькА лекичко, полекичка.
лёгочный белодробен.
легчАйшнй ней-лек, ней-лесен ; много лек,
много лесен.
легчАть олеквам, намалявам, спадам,
легче по-лесен, по-лесно ; по-полека.
ледАший хилав, нехелит; резирСтен, него¬
ден.
леденеть вледенявам се.
леденец нсбетшекер ; бонбон,
леденить смразявам, вледенявам,
ледевйший вледеняващ, смразяващ,
ледива парче лед.
ледник ледница, изба за лед.
ледник ледник, глетчер,
ледоодл, ледорез ледАразбивач (параход).
ледостАв: у нас нынче пбздний
л. тази година рекат) замръзна късно.
ледохАд чупене и влачене на леда,
ледяной леден.
лежАлый отлежал ; развален (от стоене) ;
стар, вехт.
лежАнка низка собс, на каята се лежи,
лежанье лежене.
лежАть лежа ; почивам ; болен лежа ; из-
тягам се, не върша нишо ; намирам се.
лежАчий лежаш, легнал,
лежебДкА мързеливец, дембел.
лежень аснаинс лежсщс греда ; мързели¬
вец.
лёжка лежане, почивка ; леговище (на ди¬
веч).
лежий: л. лежАть лежа без да се
вдигне.
лезвёв, лёзвие острие, режещ крей.
ЛЕЗ
— 147 —
ЛЖЕ
лезгинка лезгинка ; лезгински танец.
лезгины кавказко племе.
лезть лазя. каторя си. качвам се. слизам ;
влизам ; излизам ; пъхам се. увирам си.
навирам се; пада. окапва (за коса. ко¬
зина). .
лейборист член на Лейбър-парти (Работни¬
ческата партия) в Англия.
лейденсквй лайденски ; - а я бйнка
лайдонска стъкленица.
лейка поливачка. лейка ; фуния.
лойт-мотИв лайтмотив.
лоайло модел. калъп. форма. шаблон ; ли¬
неал (за чертаено криви ливии).
локпом лекарски помощник. фелдшер.
лёлОять галя. тая. пазя грижливо, тропоря
над вешо. лелоя.
лОмих палошник (ма плуг).
ленИвиц мързеливви ; ленивец (животно).
лёвивиц ленинист.
ленбться мързи ме. бивам мързелив.
лОнник васал.
лёвовыо ленени (растения).
лОнточка панделка. кордола. лонта на ор¬
ден.
лёвточный лентов. кордолон ; - а я г л и -
с т й тения.
лентяйничать лонтяйнича. мързелувам.
ливцО : раббтать с - 6 й работя от¬
пуснато. хлабаво.
ловь леност. мързел.
липестдк венечно листче ; парцал ; откъс¬
нато парче.
лОпот джумолене. бърборене ; шуртеве.
лепетать джумоля. бърборя; шурти (за
вода).
лепёшка питка. галета. пастилка. таблетка;
добелава.
лопбть лопя. слопям. моделирам. давам
форма; правя (гняздо. медна пита и др.);
-ся лопя се. прилепвам; моделира се.
лёпка моделираме.
лепвдй моделиран.
лёпшнк модольор. ваятел.
лос лес. гора. кория ; дърва. дървен мате¬
риал ; дремучий л. гъста непрохо¬
дима гора; строевбй л. гора за
строителен материал; опушка -а
край ма гора ; заповедный л.
охранявана гора ; сплавнбй л. дър¬
ва. карами по вода.
лМ скеля ; гори. лосове,
лёса. лёска прът ма въдица.
лАсонка стълбичка.
лосбстый горист.
леснйк горски стражар ; търговец на дър¬
вен материал
лосвВчий лесничей.
лесвдй горски ; дървен.
лесовик обитател ма гора ; горски дух.
лёсовбд лесовъд.
лесовъдство лесовъдство.
лесовщик горски стражар.
лесозагот^вкн насичаме. приготвяни на дър¬
вен материал.
лосоистреблОвнА унищожаваме на горито.
легдк горица. горичка.
лАсокомбвНкт комбинат за горска инду¬
стрия.
лАсоматорвЪлм строителен материал.
лесонасаждение залесяване.
лесопилка. лесопильня дъскорезница. гатор.
лесопромышленник търговец на дървен ма¬
териал.
лесопромышленность горска индустрия.
лесоразведение развъждано на гори.
лесоруб дървар. дървосек.
лесосека браните. сочещо.
лесосплОв сплавяне иа дървен материал.
лосбчок горица. горичка.
лесоэкспорт износ на строителен материал.
лёсс льос. отложовио през чотвъртичната
епоха.
лестница стълба.
лестничный стълбон.
лАстно лъстиво. ласкателно. лестно.
лесть ласкателство.
лёт летене. хвърчове.
литО години. възраст.
летАние хвърчено. летене.
летйть вж. летё ть.
латАюший летящ. хвърчащ.
лететь хвъркам. лотя ; отлетява. отива си;
капе (за листа).
лётвек лятно растонио. лятно цвоти.
лётный авиационен ; -ая шкдла авиа¬
торско училище.
лото лято ; година.
лотдк дупка. отвор на кошер.
летом бързо.
летосчисление уотоеисуeмиe.
лётось миналото лято ; миналата година.
лами.
лАтошвый лански.
летув хвъркач. чергар (за работник. който
се прехвърля от едва работа на друга.
от едно място на друго).
летучесть изпаримост. изфирясваве.
летучий хвърчащ. летящ. изпарим. изфи-
рясващ. изветряш; л. змей хвърчи¬
ло ; - а я мышь прилоп ; л. м й-
ти н г митинг на бърза ръка.
лотучка хвърчащ лис г; въздушно писмо.
писмо по аороплан ; чапля.
лётчик летец. авиатор. пилот.
лечОть лекувам. церя ; -ся лекувам се.
лочь лягам.
лёший горски таласъм,
лищ платика (риба).
лошадь плоча.
лишбна лиска. лошвик (дървото).
ужесавд> толь лъжесвидетел.
лжесвидетельство лъжесвидетелство.
лжеудёриик лъжеударник.
лжеучёние лъжливо ученио.
лжец лъжец.
лжи
— 148 —
ЛИЦ
лжйвость лъжливосг.
лжйвый лъжлив, фалшив,
либеральничать либералнича.
лйбо или ; где л. дето и да било ; к о г-
д А л. когато и да било, някога ; кто
л. някой, който и да е ; что л. нещо.
лЬвеиь проливен, пороен дъжд.
лйвер дреболии, вътрешности (на доби¬
тък) ; сифон.
лйвериый : - а я к о л б а с А колбаса от
черен дроб.
лнвмй като из ведро, из ръкав,
лнврёя облекло на слуги.
лизать,, лизнуть лижа, облизвам,
лизоблюд блюдолизец, паразит,
лнкбёз ликвидиране на неграмотността,
ликвндйровать ликвидирам, разпущам, раз¬
турвам.
ликер ликьор,
ликовйние ли к у ване,
лвковйть ликувам.
ликпувкт пост по ликвидиране на негра¬
мотността.
лилейный бял като лилия.
лилёйаые лилиецветни, лилиеви растения,
лиловйтый възлилав, лилавичък.
лнловёть ставам лилав,
лилдвый лилав.
лимйт последна граница; най-високата
сума.
лимятйровать определям лимит, ограни¬
чавам.
лвмитрдф съседна държава,
лимитрофный съседен.
лммОнвый лимонен, лимонов.
лвмОнчик лимонче, лимон.
лвневДть линирам.
линеечка линия; линийка,
линейка линия; линейка, колй.
линёйвый линеен; л. корйбль военен
кораб на бойната линия; -ы е в д й с к а
строеви войски.
линёк въже (за платната на кораб),
лйнза леща (оптическа).
лвнО, лииобатйст рядка батиста,
линованный линиран ; -а я бумага ли-
нирана, чертана хартия.
ливОвать чертая, линирам.
линчевать линчувам.
линь, линёк лин, каленик, блатарка (риба),
лйвька линеене.
линючий който избелява (за цвят), лесно си
променя боята.
лввйлмй избелял; менил си кожата, кос¬
мите, перата.
лвнОть линея; избелява (за плат); падат (за
коси); менява си козината, перата, ко¬
жата.
лйпа липа; фалшив документ,
лйпец бял мед (от липов цвят).
лйпка малка липа; облупйть как -у
оскубвам до ларО.
лйпяий лепкав, леплив.
лйпкость лепкавост, лепкавина.
лЬпвуть лепна, прилепвам; не се откачам,
липввк липова гора.
липдвый липов; фалшив, паянтов.
лвсА лисица; Л и с 4 Патрикёевна
Кума Лиса.
лисёнок лисиче,
лйсмй лисичен.
лисйчка лисица; припънка (гъба),
листать прелиствам.
лнствй листак,
лбствевный листат, покрит с листа,
лйстик листче, малък лист,
листов&ть прелиствам.
лнстОвка позив, хвърчащ лист.
листовОЙ листен, на листа,
листдк лист; вестник.
листОчек листченце.
литвйв, -ка литвинец, литовец,
литёйная леярница, ливница.
литейный леярен.
литёйшнк леяр.
лйтера буква; излята буква; печатна буква;
право на билет с намалена цена.
литкружидвец член на литературен кръжок,
литкруждк литературен кръжок,
лктмовтйж литературен монтаж.
литОвец литовец, литвин,
китёнка литовка, литпинка; вид куртка,
литой излят, лят.
литфак факултет по литература.
лвтфрАвт литературен фронт,
лить лея, изливам, наливам ; тече (пот);
роня (сълзи); -ся лее се, излива се, тече,
литьё леене, изливане; отливане,
лиф талия, корсаж.
лифт асансьор, подемна машина,
лйфчвк сутиен.
лихач първокласен файтонджия; юнак,
храбрец.
лйхо лошо, зло, злобно; смело,
ляходёй злосторник.
лвхоймеп рушветчия; лихвар, скубач.
лвхоймство лихварство, рушветчилък, ко¬
рупция.
пвхдй лош, зъл, злобен ; решителен, смел,
бърз, чевръст; буен.
лвхокДвка треска,
лихорадить тресе ме, имам треска,
лихор&дка треска,
лвхорйдочво трескаво,
лихорадочность трескавост.
лихорадочный трескав,
лйхость смелост, буйност.
лйхтер плоскодънсн кораб за разтоварване
и донатоварване кораби на плитко място,
лицевйть украшавам отвън; обръщам дреха,
лицевдй лицев; личен.
лицезреть съзерцавам, гледам,
липемёрить лицемеря.
лицензия позволително,
лввепрвйтие пристрастие,
лицеприятный пристрастен.
лиц
— 140 —
ЛОТ
лиц) лице, физиономия, обрас; личност,
човек; вид, изглед.
личикА личице.
личине маске, було,
личинке личинка, лерве,
лишАй лишей; кел.
лишАйник лишей (растение),
лишАть лишавам, отнемам; -ся лишавам се,
изгубвам.
лишенец лице, лишено ат права.
лишйть(ся) вж. л и ш А т ь (с я).
лишний излишен, ненужен.
лишь семо; щом; л. т 6 л ь к а щом като;
л. б ы, л. б ы тАлько стига дс, стига
семо да, еко само.
лоб чело,
лобзАние целуваме, целувка,
лобзАть целувам.
лАбзик пиле за изпиляване метал,
лобкОвый: -е я кость сремнетс кост,
лАбный челен; -а е м ё с т о лобно място,
дето се извършва смъртното наказание,
лобовАй челен, фронтален.
лобАк сремне могиле (на таза),
лоботрйс глупак.
ловелас женкар.
ловить ловя, улавям, хващам,
ловкАч, -ке ловък човек, майстор,
лАвкий ловък, сръчен, изкусен; удобен,
лАвля лАвитба, лов.
ловушка примка, капен.
лог дол; корито (не реке); нива, покрита с
гъста трева, целина.
лОвчнй ловец, ловджия; -е я соб)к) лов¬
джийска куче.
логарифм логсритъм,
логарифмический лога ритмически,
лАгоинше, лАгово леговище, прибежище (на
диви зверове), пещера, дупка; лагер (на
оръдие).
лАдочое мелке лодка.
Лодочник лодкар.
лодыжка глезен.
лодырничать хaйлaвувaм. не си гледам ра¬
ботата.
лАдырь хейлазин.
ложбина вдлъбнатина,
лАже легло ; коритА (на реке) ; ложе (на
пушке).
лАжечкА лъжичка.
ложиться лягам, лягам си; зсхождс (за
слънцето).
лАжоа лъжица,
ложкАрь лъжичар.
лАжность лъжливост.
лАжный лъжлив, лъжовен, фалшив,
лОжнА лъжовна, лъжливо
ложь лъж).
лоз) лоза; върба,
лозяйк върбалак,
локализировать, локализовать локализирам.
Локаф Литературно обединение на Черве¬
ната армия и флота.
лАкон къдрица.
локотник налакътник.
локотАк, локотАчек лакътче,
лАооть лекът.
локтевбй лакътен.
лом перчете; железен лост,
ломАке превзет човек.
лАменый счупен ; пукнае ; л. русский
язык резвслен руски език.
ломАнье чупене, трошене; кълчене, кривене,
ломАть чупя, троша, бъхтя; кърша; разва¬
лям, събарям ; -ся чупи се, троши се ;
кривя се, кълча се, гримаснича; превзе¬
мам се, придавам си важност.
ломбАрд заложна къщс.
лОмбер вид игра на керти,
лАмберный : л. стол игрална мсса,
ломить вж. ломАть; л. цену поисквам
висока цене ; у м е н i плечб -й т
боли ме рамото ; -ся превива се ; втур¬
вам се.
лОмка чупене, трошене ; преобразование ;
скъсване (печат); каменоломня, кариера.
лАмкий трошлив, чуплив, крехък,
лОмоость чупливост, трошливост, орехово.
ломовик колер, талигер; камион.
лАмовОй: -4 я рсббта тежка работа; -А я
лОшадь товарен кон; л. изв)з щик
талигар, ерабсджия.
лОмАта тъпа продължителна болка в кости¬
те и мускулите.
ломАть резен, филия, парче, комет.
лАмтик резенче, късче,
лопАрский лапландски.
лооАрь лаплсндец.
лАпасть широк и плосък крей на нещо (ло¬
пате, лъжица, весло); стъпало (не крек);
дъно не казашке шапке.
лАпать лапем, пукем, плюскам; -ся пуквам
се, счупвам, фалирам.
лАпнуть вж. лопаться; у нег) на¬
дёж д а -ула той изгуби надежда.
лопотАть мърморя, бърборя.
лопоухий клепоух, с увиснали уши.
лопух репей.
лорнировать гледам с лорнет.
лосина кожа на северен елен, бледожълте
кожа; месо на северен елен.
лОск лъскавинс, блясък, гланц, лек ; вън¬
шен блясък, изтънчена светска външност,
лоскут парцел, дрипа; парче.
лоскутник вехтошар, иехтар; псрцаланко.
лоскутный парцалив; л. ряд битпазар ;
-ое государств) амалгама от дър¬
жавици.
лоскутАо, лоскутАчек парцалче, перцслченце.
лосниться лъщя, лъшея се.
лоснйшийся лъшянц лъсксв,
лососёвые пъстървови риби,
лососине сьомга (месото й).
лосОсь сьомга, лосос.
лось северен елен.
лот сонда, оловен отвее зс измерване вод¬
на дълбочина ; някогашна мярка за те¬
жина ('/зз от фунта = 12*8 грама).
лот
— 150 —
ЛЮБ
лотерейный лотариен.
лоторОя лотария.
котИк табла; плоско корито; жлеб на стряха.
лотИшвик амбулантен продавач.
лохОвька лАгенче. лиенче.
лохОнь коритце за пране. за миоме съдове;
лиен. леген.
лохмАтвть разрошвам. разчорлям; -ся раз-
рошва се. разнищя си.
лохмАтый рошав. чорлав.
лохмИтья парцали. дрипи.
лИхмы фитили (коса).
лИция кормчийство. лоцманска служба;
пътеводител. справочник.
лИцмав лоцман. кормчия. пилот.
лошадёнка лош дребен кон.
лошадИвый конски.
лошАдка конче; дървено конче.
лошадь кон; верховен л. оздитон кон;
в о р 6 н а я л. вран кон; к р А в и а я л.
чистокръвен кон; пристяжная л.
логой; л. в о д я н Оя речен кои; у п р А¬
ж н а я л. впрегатен кон; садйться
нал. качвам се на кон; загнИть л.
прекарвам кон.
лошАк муле. катър.
лощёнка мушама.
лощОньо лъскане. полиране.
лощёный излъскан. лъснат.
лощильный : л. п р е с с гладачна машина.
лощИна вдлъбнатина. долинка.
лощИть лъскам. давам гланц. полирам;
гладя.
луб в лико. кора от дърво.
лубИк парче кора от дърво; шина (за счу¬
пена кост); вж. лубочная к а р-
т й н к а.
л/бИчный направен от дървена кора. на
дървена кора; -ная картйнка
проста. лошо нарисувана картина.
лубявИй от лико. от дървена кора.
луг ливада. лъка.
луговИдство ливадарство. ливадовъдство.
луговИй ливаден; л. б ё р е г нисък бряг.
лудИльвый служещ за калайдисване.
лудильщик калайджия.
лудйть калайдисвам. ганосвам.
лужа локва. бара. гьол; сёсть в -у
загазвам.
лужАйка полянка в гора.
лужАвио калайдисване. ганосване.
лужёный калайдисан. гавосан.
лужица ло^ичка. гьолчо. баричка.
лужИк. лужИчек ливадка. ливадичка.
луза дупка. кесийка. мрежа (в билярд).
лузгИ ръб на ликов чувал; люспа от риба.
лук лък. дъга. лък на цигулка; лук. чер¬
вен лук. кромид; л. порёй праз-лук.
лукИ кривина ; лъкатушка. завой ; кривина
на седло. колтак.
лукОвиц лукав. хитър човек.
лукАвнть лукавствувам. хитрувам.
лукомдрьо морски бряг.
лукИшко кошница (от лико).
лувка трапчинка.
лунь сокол-мишкоядец. мишелов ; седёй
как л. бял като сняг.
лувйн лупина. вълчи грах.
лупИть лющя боля. обелвам ; скубя. дера.
обирам; бия. бъхтя. налагам; л. глазё
опулвам со; -ся лющи си.
лупоглОзый опулен. облещен. ококорен. с
изпъкнали очи.
луч лъч. лъчё.
лучовИй лъчон; -А я кость лъчева кост.
радиус.
лучезОрность лъчезарност.
лучезОрный лъчезарен.
лучеиспускАнни лъчеизпущане.
УучАаспускАюшиЙ лъчиизпушащ. лъчезарен.
лучепреломление пречупване на лъчите. ре¬
фракция.
лучИна. лучИвка борина; трески.
лучИстый лъчист; свотлив.
лучИк лъкче. малък лък.
лучше по-добри. по-добър. по-хубав. по-
хубаво.
лучший по-добър. по-хубав; най-добър. най-
хубав.
лущение лющене. белеве. чушка но.
лущИть лющя; плюскам. ям лакомо.
лыжа ски; навострйть л ы ж и плюя
си на потите. одухвам.
лыжник. -ница скийор.
лыжный скийорски.
лысОть опУАшиаяаам, окапват ми косито.
лысина. лысинка плош; бял знак (на челото
у кон. крава); петно (на материя).
лысый плешив.
ль ли.
львёнок лъвче.
львИный лъвски; -а я дёля лъвски пай.
львИпа лъвица.
льгИта привилегия. изключително право.
предимство. облекчение.
льгИтный облекчителен. привилегирован.
льдИва ледон блок.
льдИстый ледовит.
льновИд леновъд.
льновИдство линовъдство.
льнопрядИльвый ловопродачен.
льнуть лепна. прилепям си. привързвам со
към някого. любознича с някого. имам
слабост към някого.
льнянИй ленен.
льстец лъстец. ласкател. подлизурка.
льстйвость ласкателство. подлизурство.
льстИвый ласкателен. подлизурски.
льстИть лъстя. лаская. подлизу^^с^т^ву^^ам; -ся
пролъствам си.
любОзник галантен човек.
лгабОзвичать любезнича.
любИмчик галено дето; най-малкото любимо
дите.
любИть обичам. любя.
любо мило. приятно. драго.
ЛЮБ
— 151 —
МАЛ
любоваться любувам сс.
любИй който обичаш, който искаш, всски,
любопытствовать любопитствувам.
любостяжание алчност, лакомия (за богат¬
ство).
люгср малко военно корабчс.
люд свят, хора, народ.
люди хора, чсвини, люде; слуги; чёрные
л. простият народ; в ы д т и в л. ставам
човек, направям кариера.
людскАя стая за слуги,
людный многолюден, оживен,
людскИ: по л. по човешки, като у всички
хора.
людскбй хорски, човешки ; на домашната
прислуга.
люк вратичка на кувсртата за влизане във
вътрешността на кораб.
люлечка, люлька люлка; лула (къса),
люди : ай л. I тралала 1
люмnинпрслитlрнАт лумпeнпрслeтариат.
люстра полилей.
люстрИн лустрвн (тънък плат),
лютик лютиче.
лютня лаута, лютна; лира,
лютость свирепост, жестокост,
лютний лют, свиреп, жесток, страшен,
ля ла (нота).
лягАвый: -а я с о б А к а ловджийско куче
с дебела муцуна.
лягАть, лягнуть ритам; хвърля къч.
лягуший, лягушИный жабешки, жаби,
лягушка жаба.
лйжка бедро, кълка, бут; копан.
лязг звънтсж, скърцане,
лйагать звънтя.
лймка каиш (за теглене ладия), прсзрамсн
ремък; т 1 н у т ь -у тегля каиша.
лйвать пляскам, лепвам, цапвам.
лйвнс лапис, адски камък,
лИпнуть изтърсвам (дума).
лИпсус ^пущане, грешка, лапсус.
лАсаать: л. а у б А м и тракам със зъби.
лАсы смехории, смешки, шеги ; т о ч й т ь
л. правя шсгв.
Ммаг магьосник, маг, влъхва.
магарАджа махараджа, индийски княз,
мнгазИнка пушка.
иагазйншнк мягазвнер.
магарыч черпня; малка комиси^а.
мАгвк магьосник.
магистраль главна линия, главен канал,
магнетизёр магнетизатор.
магнетизировать магнствзврам.
мАгиаевыЯ магнезиев.
мАп.ий магнезий,
магнИтить намагнитисвам.
МагомАт Мохамед.
магометАнин мохамеданин.
мадьАр, -ка маджарин, унгарец,
мадьйрский маджарскв, унгарски,
маёвка майски празник.
маёвничать празнувам първи май.
мАзанка ^щурка, мазана с глина.
мАзавый намазан, нацапан, мръсен.
мАзать мажа, намазвам; рисувам лошо, ца-
пам ; -ся мажа сс: цапам се ; подмаз-
вам сс.
мазИлка четка аа мазане ; лош живописец,
цапАло.
мааяуть вж. м А а а т ь.
ма 1 ня цапотня.
маадк мазванс; натривка.
мааурик джсбчия, измамник, панта.
мазут нефтени остатъци при добиването
на газ, служещи за топливо на парни
котли.
мазь маз, мазнина.
МАИ Международен агрономически ин¬
ститут.
мАнс царевица, мисвр, кукуруз.
мАйка спортно трико, фанелл; майски
бръмбар.
майорАв риган (растение),
макака макак (маймуна).
макАть топя, натопявам, потапям,
макет проект, скица, модел.
макннтАш мушама, пардесю, ^пропускащо
вода.
маклАк прекупвач, джамбазин.
маклАчество джамбазлък, прскупвачество.
мАклер търговски посредник, мисвтин.
мАхлерствовать посреднича, занимавам сс
с търговско посредничество.
мАковка макова главв; теме (на главна ;
връх (на эданве, на дърво).
макрСль скумрия.
макулатура лошо отпечатан лист, магнв-
тура (неправилно).
макушка теме; връх.
малаиАй кожена шапка (с'наушнвци).
малсвАть боядисвам; рисувам; -ся мажа се,
цапам сс, беля се, червя се.
малСйшей най-малък, минимален,
малёк дребна риба, дребосък.
мАленьквй малък, мънвчск ; нищожен, не¬
значителен, малолетен.
мАлсвько малко, мъничко,
малСц момче, хлапе.
малИнник малина (храст).
малИновка малиновка (настой от малиннИ;
градинско копривачс (птиче).
малИновый малинов; тъмноалсн.
мАло малко ; м. т о г б нс стига това, нс
само, нс само това, нещо повсчс; м. л и
что, м. ли чегб какво ли нс, какви
ли нс работи.
маловАт възмалък, мъничък.
маловАто възмалко, мъничко,
малорИслый дребен.
малордсс малорусвн (така наричаха украйн-
цитс преди).
маловСс фалшиви гврв,
маловразумИтсльн^ть липса на яснота.
МАЛ
— 162 —
MAC
мeловрАвумTтельтый не много ясен; неубе¬
дителен,
маловыгодны! не много изгоден,
малоговорящий мелко говорещ; нищо не
казващ, не много убедителен.
малоголдвый мелкоглеи.
малодействительный неефикасен,
малодеятельный слабо активен,
малодушествовать мелодушниче.
мАлоо : без -ого без мелко, приблизи¬
телно.
малоезженемЯ : -н а я л 6 ш а д ь мелко
обезден кон.
мвлO]АбДелввы! негрижлив.
малозаметный незабелязан; незначителен,
малоземелье, мвлоземельность липса на земя,
недостатъчна земя.
малознакдмый слабо познат,
мАлокрдвие мелок ръвие.
мелолюдие, малолюдность рядка населе¬
ност.
мило-мильски от мелко мелко, що-годе.
маломочный беден.
малААбдуманиАсть необмисленост.
малопитАтельный слабо хранителен,
MАЛОПАддрЖАИHЫЙ почти нов.
мило-пО-милу мелко по малко,
малопо нОшенный мелко изхабен,
малопонятливый несхветлив.
малопонятный труден за разбиране,
малоприбыльный не много доходен,
малорбсслый дребен,
малосемейный с мелко семейство,
малосильный слаб.
малосостоятельный несъстоятелен; неубе¬
дителен.
малостойкий нестабилен.
мялость дреболия, дребна работа ; мелко
нещо.
малотребовательный j не изискващ много,
непретенциозен.
мильвА слез, кемиляк.
малоусидчивый не много прилежен,
милый малък; момче.
малыш дете; къс човек; най-малкият син.
мяльвовые слезови (растения).
мильчвк момче; слуга ; м. с пяльчик
момче колкото едно пръстче, малешко.
мальчишески: п о м. момчешки, хлепешки.
мальчишество момчешка работа, геменске
работа.
мальчишка хлапе, хлапак, гамен,
мельчугин момчурлек, хлепск,
малюсенький много мъничек.
малютке, малюточка детенце,
маляр бояджия (не здания),
малярийный малариен,
малярйха жена на бояджия,
малярничать бояджийствувам, занимевем
се с бояджийство.
малярия малария,
малярный бояджийски,
мамиша, мименька мемичка, майчице.
мАмeиькии мамин, майчин,
мемзель госпожица; гувернантка, домашна
учителка.
мимка дойке, кърмачке,
мАмОчка мемичка, майчица,
мангуста ихневмон,
мАHДАтTртй мандатьор, пълномощник,
мандрагОре разковниче, алрауна, мандра¬
гора.
маневр маневре,
маневрировать маневрирам,
манежить обездвам, дресирам (кон),
манер, менОра маниер, нечин,
манерничать маниернича.
маниловщина празна мечтателност.
манипулировать манипулирам.
манить примамвам, викам със знак, кимам,
привличам, залъгвам.
манифестировать манифестирам,
манишка нагръдник,
манкировать менкирем.
минна грис,
минный грисои.
меновевне кимане, замахване с ръка, знак,
мантилья наметка.
маньяк манияк.
маракоиить нещичко зная, поразбириам.
маринке цапане, мсцене.
марить цепам, очерням; -ся цапем се, ме-
цем се, оплесквем се.
миргвиец мвнгсн,
миргАвцовый манганов,-
мирево мираж,
мерена брош (растение).
Ларинская система система от канели, съе¬
диняващи Волга и Невс.
меринид мери нАта,
мАриновАть маринувем; оставям де плесе¬
няса; турям под миндера.
мирки! лесно цепащ се, зацаплив.
маркировить маркирам,
маркировщик маркирвеч.
мвркш&йаер минен измериач.
марморировать превръщам в мрамор, при¬
давам вид не . мрамор.
мародерствовать мародерствуиам.
мирочка мерке.
марс площадке около мачта,
марсила марселе ко вино.
Марсель Марсилия.
мАртеноиский: -а я печь Мартинове пещ
(и леярне фабрика),
мартышка макак (дългоопашата маймуна),
мер^пии оура бе, курабия (с бадеми),
миршн низоо и блатисто място,
марширАвить мсрширувем.
маскировить маскирам,
мисленна) сирница, сирна неделя,
маслинов кутия зс мссло; маслениче.
масленок масленое, меслова гъбе,
масличные маслинови (растения),
маслобОй маслвр.
мTслеиый маслен; ближен, с масло.
MAC
— 153 —
МЕД
маслинный маслинен.
мАслвть намаслим, намазвам с масло.
мАслипе масълце.
маслобАйка бутало (за масло).
маслобАйня масларница.
маслодёл маслар (Производител).
маслоторгАвец маслар (търговец).
кАсляаая сирница.
маслявАсты8 мазен, маслен.
мАслявниа сирница.
мАслявый маслен, мазен,
массировать правя масаж.
массовАк организатор на политическата и
културна , работа всред масите ; който
ръководи работата на масите.
массАвка масово събрание.
мастАк майстор чоиек.
м Астер майстор; зо лотмх дел м. зла¬
тар; он на все р у к и м. бива го за
всичко.
мастерить правя, произвеждам, фабрикувам,
мастерйца майсторка; шивачка ; изкусна
жена.
мастеровАй занаятчия, работник.
мастерсвАя работилница, ателие,
мастерскй майсторски, изкусно,
мастерской майсторски.
мастерство занаят, изкуство, майсторлък.
MfctAeb сакъз; лепило.
мастАковый: -ос дёре в о сакъзово дърво.
мастАт възпаление на гръдната жлеза.
мастАтый достопочтен, уважаем,
масть цвят, боя.
мат: н а в е с т й м. направим матово; мат
(в шахматна игра); рогозка ; сламеник ;
кричАть блАгим -ом крещя кол¬
кого ми глас държи; крыть -ом псу¬
вам на майка.
мАтервый неприличен, на майка (за псувня).
матерАй едър, силен, дебел; стар,
матёратый от плат, от материя.
матершАва псуване на майка.
мАтва майка, женската (у животните); ко¬
била: царица (у пчелите); матка; плодник.
мАточввк клетка за царицата на нов рояк;
плодник; маточина.
матрАс матрац,
матрицировать отливам матрици.
мАтушка майка, майчица ; добра жено,
бульо.
мать майка ;крёстная м. кръстница ;
посажённая м. кума (при венча¬
ване) ; м. сыра з е м л А влажната
земя.
мах замах махане, удар; крило, махало на
ветрена мелница; однйм -ом с един
удар : дать -у не улучвам.
мгхёльвый сигналист, показвач.
мдкАть махам, правя знак ; -ся вее се, раз¬
вява се.
махАва нещо тежко, огромно,
м ахивАцая машинация.
махнуть махвам; заминавам, отпътувам;
м. р у к 6 й зарязвам.
махвАвшвва движение в Украйна под вода¬
чеството на Махно (против революцията),
махорйк колело (на машина).
маховАй махален; -бе к о лес 6 вж. м а-
х о в й к; -ь'1 е п ё р ь я големите крайни
пера на крилете.
мАхом с един замах, тутакси, бързо.
махАвьквй мъничък.
махрОвый кичест; истински, същински.
мАчеха мащеха.
машввнзАровать машинизирам.
мАятвик махало.
мАять омаломошавам, изнурявам, обезсил¬
вам, изтощавам; -ся измъчвам се.
маАчвть мярка се, показва се отдалеч; ски-
торя по света.
мгла мъгла.
мглАстый мъгляв, тъмен, мрачен,
мгвовёвве миг, момент.
мгаовёвво мигом, моментално,
мгновенный моментален.
МГУ Московски държавен университет,
мёбелыцвк фабрикант или търговец на
мебели.
мебелвровАть мебелирам,
мебелировка мебелировка,
мелвёдвна мечка (женската); Б о л ь ш А я,
М А л а я М. Голямата, Малката мечка
(съзвездия).
медвёдь мечка; тромав човек.
медвежАтвва мечешко месо.
келвежАтвнк мечкар; ловец на мечки,
медвежий мечи, мечешки; -ь я о х 6 т а лов
за мечки.
медвежОвок мече, мечение.
Медгвз Държавно издателство на медицин¬
ска литература.
мелнтатйвный замислен, вдаден в мисли,
мёдлевво бавно, мудно,
мёдлеавость бавност.
медленный муден, бавен,
медлительно с забавяне,
медлительность бавност, медленост.
медлительный тежък, муден.
кёдлить бавя, забавям, протакам,
мёдвик медникар, бакърджия.
медволвтёйвый завАд меднолеярница.
медволОбый безсрамник, нахал.
медаОпрокАтвый завАд фабрика за изливане
мед на листи.
мёдный меден, бакърен ; м. лоб без¬
срамник.
медАвый меден, от мед.
медобсл^жнвавме медицинска помощ,
медоембтр медицински преглед.
медосОс вид колибри (птиче).
медоточивый меден, от който капе мед;
м. словА думи, сладки като мед.
медперсовАль медицински персонал.
медлАмоть медицинска помощ,
медпуакт медико-санитарен пункт.
МВД
— 154 —
Медсантруд Професионален съюз на меди¬
ко-санитарните работници.
медуяха люцерна.
медфах медицински факултет,
медёк медна монета.
меж между, помежду,
междокётие междуметие.
межА межда, граница, синур, слог.
междув: действенный между разните ресори,
междугорддвый междуградски.
межевАвме размеряне земи, разграничаване.
межевАть отмерим, разграничавам, турям
погранични знакове.
межевАЙ граничен, межден; м. столб
граничен стълб.
межевшйк земемер.
межёиь средно ниво на водите,
межзубный междузт>бен.
межклёточвый междуклетъчен,
межпланетный междупланетен.
Межрабпом Международна работническа
помощ.
межрёберный междуребрен.
мездрА страната откъм месото (на кожата),
мейстерзингеры майстерзингери.
мел тебешир, креда,
мелеть ставам плитък.
мелАссн маточина,
мелкий дребен, ситен; дребнав; плитък,
мелкобуржуазный дребнобуржуазен.
мелководвость плиткост.
мелководный плитък, не дълбок,
мелко ераистый дребнозърнест,
мелкол'сье храсталаци.
мелволйственимй дребнолистен.
мелкопоместный : -о е дворй нство
дребно дворянство.
мелкотА дребосък.
мелкотравчатый дребнотревест; малък, ни¬
какъв; -а я политика дребнава по¬
литика.
мёлхость древност; плиткост.
меловАЙ кредов, тебешнрен.
мелдк тебешир (къс).
мелочвАй дребен; дребнав,
мелочность дребнавост.
мёлочиый незначителен, дребнав,
мёлочь дреболия ; дребосък ; дребни пари ;
по -ч А м надребно.
мель плитко място ; пясъчно възвишение
(в море).
мелькАние мяркане, блещука не, святкане.
мелькАть мярвам се, святка, блешука.
мельком набърже, бегло, повъркно.
мёльянк, -вйчака воденичар, мелничар,
мёльвячный воденичен.
мелыкАр металически сплав, покрит със
сребро, ново сребро.
мельчайший най-дребен; най-плитък.
мельчАть ставам малък, издребнявам ; из¬
раждам се.
мёльче по-дребно, по-ситно, по-плитко.
мельчАть раздробявам, скълцвам, счуквам.
мелюзгА дребосък,
кёаа размяна; трампа,
менее по-малко; тем не м. при все това;
тем м. толкоз по-малко ; м. в с е г 6
най-малко ; чем м. колкото по-малко ;
м. чем за пять р у б л ё й за по-
малко от пет рубли.
меневАЙ размёнен; -А я стоймость рав-
меннв стойност.
меасвшйк менител, занимаващ се с раз¬
менна търговия, търговец.
менструировать менструирам.
меньше по-малък, по-лребен; по-малко.
мёньший най-малък ; по -шей м ё р е
най-малкото, поне.
меньшянствё малцинство.
мсвьшАЙ по-малък, по-млад,
меня мене, ме.
меняла сарафин.
менАльаый сарафски.
менять менявам, променям, разменям, из¬
меням; .ся изменям се; обменя»! се.
мёра мярка; по м ё р е тог в, как спо¬
ред както, доколкото ; в м ё р у уме¬
рено.
мерёшиться мержелее се, мярка се, показ¬
ва ми се; виждам (на сън).
мёрзквй мерзък, омразен,
мёрзлость, мерзлстА замръзналост.
мёрзлый замръзнал; зиморничав,
мёрзнуть мръзна, замръзвам.
кёрзоствый отвратителен, мръсен, гнусен,
мерзость мръсотия, гнусота, отвращение,
ужас ; м. запустения ужасът иа
запустяването.
мёрвн скопен кон.
мерить меря, измервам; -ся меря се, при¬
целвам се.
мёрка мярка; портнбй снялс н е г £>
-у шивачът му вземА мярка.
мёрквуть помрачавам се, затъмнявам, угас¬
вам.
мерлушка агнешка кожа,
мерно ритмично.
м'рность размереност, ритмичност,
мерный размерен, ритмичен.
мёрочкн малка мярка,
мёртвенвость смъртна бледност.
мёртвенвый смъртнобледен, бледен като
мъртвец.
мертветь побледнявам като мъртвец; вце¬
пенявам се.
мертвец мъртвец,
мертвёокня морга.
мертвецки смъртно, мъртвешки; м. пьян
пиян до забрава.
мертвеч<*нн мърша, леш; гнилост.
мертвйть умъртвявам, осмъртявам, убивам,
мертворождённый мъртвороден.
мертвый мъртъв, умрял.
мерпАнне блещукане.
мериАтельный вибриращ, трепкащ.
мерцДть блещукам, трепкам.
МЕР
— 153 —
МИН
мёрить(ся) вж. м ё р и т ь (с я).
мёснво замесена, забъркана храпа (за пти¬
ци или добитък).
месйть меся.
местами на някои места.
местёчко местенце, местице; паданка,
градче.
местй мета, измитам.
местком местен профсъюзен комитет,
мёстинчество право на първенство ; даване
преднина на местните интереси пред
държавните.
мёсто място: служба; връзка, денк, куфар;
плацента, детски последък (у родилка),
месть мъст, отмъщение.
месяц месец; месечина, луна,
мёсячный месечен ; -ы е менструация,
мёта знак, белег.
металлазйровать покривам с тънък мета¬
лен пласт.
металлообрабАтывакиг мй : -а я промыш¬
ленность метална индустрия.
металлоплавйльвыИ : -а а печь метало-
леярна пещ,
металлопрскётный: м. з а в 6 д фабрика за
металически листи.
метАине хвърляне, мятане.
метАтель хвъргач.
метАть мятам, запращам, хвърлям, изхвър¬
лям, изпушам; м. банк държа банката;
-ся мятам се, хвърлям се, тичам насам-
нататък.
метёляца снежна виелица, фъртуна.
метёлка, метёлочка метличка; метличка от
пера (за прах); съцветие-метла.
метёль снежна виелица, фъртуна.
метёльчатый метловиден.
метйлыцвк, -шица метач,
метевве метене, измитане,
метйз металически изделия.
метнзАцвя кръстосване (на животни),
метить отбелязвам, бележа, турям знак;
меря, целя, прицелвам се, имам предвид,
загатвам, турям на око; -ся целя се.
мётка знак, белег, марка,
мётквй улучлив, верен, точен,
метко сполучливо.
мёткость точност, улучливост.
метнуть вж. метать.
мётче по-улучлив, по-точен.
мётчик свредел за пробиване на бурми;
маркирвач, отбелязван.
мех (мн. м е х А) кожа, кожухарски стоки,
кожа за подплата; (мн. м ё х и) мях, ту-
лум; духало.
механизировать механизирам.
мековАЙ подплатен с кожи, кожен, кожу¬
харски.
меховшйк кожухар.
мёчевый белязан, означен, маркиран,
мечёть джамия.
меч-рыба риба-меч, мечоносец.
мечтАть мечтая.
мешАлка бъркалка,
мешанйва бърканица, мишмаш.
мешАть бъркам, разбърквам; смесвам, ме¬
ша; преча; -ся меся се, обърква се.
мёшкать бавя, забавям.
мешковАто (за дреха) стои като човал.
мешковатость отпуснатост (за човек) ; пре¬
кадена ширина (за дреха).
мешковатый тежък, отпуснат (човек); мно¬
го широка, лошо направена (дреха),
мёшкотаость пипнивост, бавене, маене.
мёшкотный муден, пипнив.
мешдк чувал, торба,
мешбчек чувалче, торбичка; пакет.
мешАчвнк торбар, дребен спекулант с хра¬
нителни продукти (в гладните години на
гражданската война).
мешавйн, мешАика еснафлия, дребен бур¬
жуа; филистер.
мешансквй еснафски, дребнобуржуазенГ
буржуазен; филистерски.
мешАнство еснафство, дребна буржуазия ;
пошлост, филистерство.
мзда награда, отплата, възнаграждение;
полза, печалба
мзооймец продажна душа, рушветчия.
мздоимство подкупничество, рушветчилък.
мнгАвае мигане.
мигАть, мигнуть мигам, намигвам.
мйгом веднага, моментално.
мигрировать мигрирам,
мизинец к уте л, кутре, малкият пръст,
мвкстура лекарски разтвор, лекарство,
миленький ми личе к.
милитаризировать милитаризирам.
м лованне помилване.
мвловАнне милване, галене,
мйловать помилвам, прощавам.
мнловАть милвам; целувам,
мнлосёрдне милосърдие.
мАлоставец покровител, благодетел,
мйлоставый милостив, благосклонен, сниз¬
ходителен; м. госудАрь уважаеми
господине.
мАлость милост ; доброта ; добрина, благо¬
склонност, благоволение; награда; с д ё-
лайте м. имайте добрината; -с т и
п р д с и м 1 заповядайте, добре дошли !
по в А ш е й -сти благодарение на вас.
милочка миличка.
мАмо покрай, мимо, отстрани, настрана,
мвмоёздом пътьом, минавайки (не пеша).
мммохАд м пътьом.
мйна мина, торпила ; лице, изражение;
сдёлать кйслую -у мръщя се.
мнигрёлы кавказко племе,
миндалевидный бадемовнден.
мввдАлвва един бадем (плод); сливица,
маидйль бадем (дърво), бадеми.
миадАльннчать приказвам сладко, кокет-
нича, сантименталнича.
мввдАльвый бадемов.
минёр миньор, рудокоиач.
ЛИН
— 166 —
МОК
минёрный минен.
минировать минирам; подкопавам.
мииовАнно минаване. преминуване.
минОвАть минавам. преминавам. оставям
без внимание. отбягвам.
миномёт минохвъргачка.
•минувшее минало.
минувший минал. миналия.
минуточка минутка.
мИнуть вж. миновАть.
мир свят; мир; солска община.
мирабёль кумбола. джагала.
мирволить вървя по волята. гледам през
пръсти. разглАзвам (дете).
-мирить помирявам ; -ся примирявам се.
търпя.
мировАя помирително.
мнровОзфённе мироглед.
мировой световен. всемирен ; мирен.
мИром всички заедно. купом.
мирской светски. мирски ; -А я сходка
общинско събрание.
мИрра балсамово дърво. тамяново дърво;
тамян.
миска паница; супник.
мистифацйpоавть мистифицирам.
мирт мирта (растение).
митинговать свиквам митинг. правя съб¬
рание.
миткАль хасо.
митральеза картечница.
миф мит.
мишАвь мишгенка. нишан; цол.
МИшка меняв. баба меца.
мвшурА сърма. златна пр^ежга; фалшив
блясък.
мишурный сърмен; фалшив.
МК Московски комитет на партията.
МКК Московска контролна комисия на
партията.
МКХ Московско общинско стопанство.
младенец сукалче. бобе.
младой млад.
млАдший най-млад; -ы о клАссы долни
класово.
мУАкопнтАюшие бизайници.
млеть тръпна. примирам.
млечник млечок.
мви на мене. ми. за мене.
мнить мисля. вярвам. предполагам; въобра¬
зявам си; -ся струва ми се. изглежда.
многие мнозина. много.
многогрАнннк многостин. полиедър.
многовато твърди много. множко.
мнОгое много нещо. много; в о -о м в
много отношения.
многозсмОлнный богат със земя.
многокрасочный многоцветен.
многолипсстковий с много вонечни листца.
многоножки стоножки (насекоми).
многообeщАюmвй многообещаващ.
многопольо многополна система.
мяогостороввый многостранен ; разностра¬
нен.
миоготирАжка вестник с голям тираж.
многоугольник многоъгълник.
многоязычный многоезичен. полиглот.
мной. мвбю от мене. чрез мене.
множАвво увеличаване. разплодяваме. ум¬
ножение.
множИть умножавам. помножавам. увели¬
чавам ; -ся множа си. размножавам со ;
умножава се.
мобилизовать мобилизирам.
могарыч черпня. малка комисиона.
могвкАно мохикани (североамериканско
племо); последний из Ан послед¬
ният мохикан; последният човек от одно
поколение. партия и др.
могИла гроб; могила.
могильник гробница.
могИльный гробен. гробовин.
могильшни гробар.
могол титла на някогашните монголски
владетели на Индустан.
моготА мощ. сила. моженн; мне не в
-т у не ми и по силите. не мога го на¬
прави.
могучесть могъшие. сила. власт.
могучий могъщ. мощен. силон.
могущественность вж. могущество.
могущественный могъщ. властен. силон.
могущество могъщество. власт. сила. мощ.
Могас Московско обединение на електри¬
ческите станции.
модел ' ровать моделирам.
модернизировать модернизирам.
модифицировать видоизменям.
модник. -вица конти ; който со облича по
модата.
модничать следвам модата.
модулировать променям глас или тон.
модуляция модулация.
может быть. может стАться можо би. може
да со случи. възможно а.
можетея: мне не м. не ми е добре. не
се чувствувам добре.
можжевёловый хвойнов.
можжевОлина плод или клон от хвойна.
можжовОльник хвойна. смрика.
можно може. бива.
мозг мозък.
мозглый изгнил. развален отвътр; гра-
нясал.
мозгляк болнав. немощен. хилав.
мозговой мозъчен. мозгов.
мозжечок малкият мозък.
мозжИть счупвам. раздробявам. смазвам;
м. г олову що ми се пръсне главата.
мозолистый мазолест. корав.
мозолить: м. г л а з А омръзвам. дотогвам.
мозоль мазол. шия. '
мозольный мазолен.
мойка миене. прано.
мокнуть намокрям. квася. кисна.
мок
— 157 —
мокрёховек съвсем мокър.
мокрец мокър лишей (конска болест),
мокроватый въвмокър, мокричък.
мокрАтв храчки.
мОкротА влага, мокрота.
мол стена, вълнолом; каже, речй го, демек.
молвА мълва, слух.
мАлввть мълвя, говоря, казвам, думам.
Молдавская АССР Молдавска автономна съ¬
ветска социалистическа република,
молёльвя молитвен дом.
молАльшвк, -ищца богомолец.
молетАчеяа проядено от молци,
молить моля; -ся моля се.
мАлкнуть мълча, млъквам.
молвиевАсный мълниеносен.
мАлввя светкавица, мълния.
молодАйка млада жена, невяста,
молодёжь младеж,
молйдевьквй младичък,
молодёть младея се.
молодёц юнак, смел, сръчен, честен ; мо¬
мък; момче (слуга); он на вей м. 8а
всичко го бива.
молодёикв храбро, сербез,
молодёцкгй, молодёческвй юначен, смел,
молодечество юнячество, сърченост, храб¬
рост, смелост; продаване сербевлик.
молодить подмладявам; -ся подмладявам се.
молодйца млада жена.
молАдка млада кокошка,
молодняк млада гора ; подрастващо поко¬
ление.
молодожёвы младоженци.
иолодАЙ млад.
мАлодость младост,
молодуха млада жена, невяста,
молодцеватость сърдечност, юначество.
молодцевАтый смел, юначина ; напет, сна¬
жен.
молАдчвк юначе.
молодчева юначина.
моложАво: м. выглядеть изглеждам
млад.
моложАвость младоликост.
моложАвый младолик.
молАзвво коластра, първото мляко на ро¬
дилка.
молокАн молоканин (от секта, отричаща
тайнства, свещенство, икони, обреди,
гражданска власт и военна служба).
молАкк семето у мъжка риба.
молокО мляко.
молокосАс неолитен младеж.
мАлот чук.
молотилка вършачка.
молотильный вършитбен.
молотильщик, -ц.ица вършач.
молотйть вършея.
молотобАец ковач; чукач, трошач (на чакъл).
молотАк чук, чукче; продавАть с
-т к А продавам на търг, публично раз¬
продавам.
мОлАть меля; бърборя, дрънкам.
молтьбА вършитба, вършеене.
молочАЙ млечок, млечна,
молочайные млечни, млечкови растения.
молочнАя млекарница.
мОлАчвнк гърне за мляко; млекар.
молАчвица млекарка; coop, белезникави
петна ло лигавицата на устата.
молАчво-кйслый от млечна киселина.
молАчный млечен.
мАлча мълчалив, мълчешком,
молчаливо мълчаливо,
молчаливость мълчаливост.
молчаливый мълчалив; дискретен.
молчАльивк мълчаливец.
молчАвве мълчание.
молчАвка игра на мълчание.
МОлчАть мълча.
молчАк мълчание, замълчаване.
молчкАм мълчешката.
моль молец; мол, миньор; грам-молекула.
мАльберт триножник (у живописци).
мОяАшевка монахиня, калугерка,
монетчик който сече пари,
мовйсто герлан, наниз.
ЛовА Московски отдел за народно образо¬
вание.
мовополизировать монополизирам,
мовпаасьё вид карамел,
монтёр монтьор.
моатйрочать монтирам,
морализировать морализирам.
морг морга.
моргАть, моргнуть мигам; смигвам.
мАрда муцуна, мутра; кош за риба.
мордАстый муцунест, с голяма муцуна.
мордвА мордвинци, Мордовии.
МордАвская АССР Мордовска (Мордвинска)
автономна съветска социалистическа ре¬
публика.
мАрдочка муцунка.
мАрем по море,
морёвый грохнал, едва живеещ, отровен,
морйть моря, тровя, изтребвам, измъчвам
до смърт; м. йзвесть гася вар; при¬
давам абаносов цвят (на дърво).
моркАвка, моркАвь морков.
моровАй чумен, заразителен ; -А я А а в а
чума.
морАжеваца съд 8а правене сладолед.
морАжевое сладолед, ледено,
морбжевшнк сладоледаджия.
морАжевый смразён, замръзнал.
морАз мраз, студ; трескучий м. дър¬
во и камък се пука.
морАзвть: мордзит замръзва.
морАзно студено, мразовито.
морАзвый мразовит, студен.
мороковАть зная малко, отбирам малко
нещо.
моросить роей, ръми.
морАчвть мамя, лъжа с хитрост, мърдос-
вам, шашардисвам.
ЖОР
— 158 —
МУЖ
морАшха вид къпина.
морс сок от плодове (разхладително питие),
морскбй морски.
морщАиа бръчка; гънка, дипла.
морщинистый набръчкан, набран.
морщ вить набръчква се, набира се (за плат),
морщинка бръчка, гънчица.
мдршвть намръщим; набръчквам, правя
гънки, набирам ; -ся мръщя се, чумеря
се, муся се ; набира се.
МосгорбАик Московска градска банка.
МосгорнсполкАм Изпълнителен комитет на
Московския градски съвет.
москатёльвый дрогистки ; -а я л А в к а
дрогерия.
москательщик дрогнет, дрогерист.
мсскв ч, -ка московец, московски жител.
Москвошвёй Московски държавен тръст за
шевна индустрия.
МособлмсполкАм Изпълнителен комитет на
Московската област.
МоссельпрАм Московски тръст за земедел¬
ска индустрия.
Моссовёт Московски съвет на работниче¬
ските, селските и червеноармейските
депутати.
мост'львый настилен.
мостйльшвк настилач, калдъръмджия.
мостйть настилам, павирам.
мосткй мостче ; скеля около здание ; дъска
за минаване на рекичка.
мостовби калдъръм; настилка, паваж,
моето вой к строител на мостове.
ЛостАрг Московско държавно областно
предприятие за търговия на едро и на
дребно.
мАська мопс; муцуна, мутра,
мот прахосник, разсипник, разточител.
мотАть мотая, намотавам, засуквам; клатя,
въртя (глава); прахосвам, разпилявам ;
-ся клатя се, скитам се.
мотнуть : м. головбй поклащам глава.
мотАвка прахосница, разсипиите.
мотовскАЙ разточителен, прахоснически.
мотОвствА разсипничество, разсипия, пра¬
хосничество, разточителност.
мотАк паемб от конци, гранка.
мотАрка моторна лодка.
мотыга мотика,
мотыжить копая с мотика,
мотылёк пеперуда.
мОТылькАвые пеперудоцветни (раст.).
мох мъх; пух.
мохаатёть обрасвам, ставам мъхнат, кос¬
мат, власат, перест.
мохнАтость мъхнатост.
мохвАтый мъхнат, космат, власат.
м*ховйк кравешка гъба.
моховАЙ мъхав.
моциАн упражнение, разходка.
мочА урина, пикоч.
мочАлвть разнищвам, правя на влакна.
мочАлка изтривалка от морска трева.
мочАло разнищено лико.
мочевАва пикочина, урея; застояла бара.
мочевДй пикочен.
мочегАниый усилващ отделянето на пикоч,
мочеиспускание уриниране, пикаене.
мочеиспускательный : м. к а н А л пикочен
канал.
мочекАслый пикочно-кнеел; -а я соль
урат.
моченый киснат, мокрен.
мочеотделёвае отделяне на пикоч от бъб¬
реците.
мочйть мокря, намокрям, квася; топя, на¬
кисвам; -ся омокрям се; пикая.
мАчка мокрене, топене, квасене, накисва¬
не ; влакно, нишка, жичка ; меката част
на ухото.
мочь сила, мощ, могъщество; мога,
мошенничать мошенича.
мАшка мушица.
мошкарА мушйчки.
мошкА кесия с връв; кесия.
мошАнка мъдна торба, скротум.
мощёвве настилане, павиране,
мощёный павиран.
мразь мръсотия, гадост; мерзавец, негодник.
мра»вёть помрачавам се, потъмнявам,
мрёет здрачава се.
мститель, -вица отмъстител.
мстительность отмъстителност.
мстительный отмъстителен.
мстить отмъщавам.
М1С машино-тракторна станция.
муАр муаре; плат на талази,
мудрено мъчно, ловко, изкусно, майсторски,
чудно; не м. не е за чудене.
мудрёный мъчен, чуден, чудноват, непоня¬
тен, хитър, изкусен; -о е д 6 л о мъчна
работа; м. человёк чудноват човек,
мудрёц мъдрец, философ,
мудреть мъдрувам, хитрувам,
мудро мъдро.
мудрА хитроумно, тънко,
мудрость мъдрост.
мудрствовАть мъдрувам, философствувам.
мудрый мъдър.
муж мъж; съпруг.
мужАть възмъжавам; -ся давам си кураж,
муженёк мъжле.
мужеподАбвый мъжеподобен.
мужеский мъжки,
мужественно мъжествено, юнашки,
мужественность мъжественост,
мужественный мъжествен, храбър,
мужество мъжество, храброст,
мужеубййство мъжеубийство.
муж^к селяк, селянин; мъж.
мужвковАтость грубост, селащина.
мужнковйтый селашки, груб.
мужАпкий, мужичий селски,
мужичйна много едър мъж.
мужвчбх, мужвчАвка селянин, дребен се¬
лянин.
мужимй, мужвнв мъжов.
мужичьё селенйя, селски народ.
МУЖ
— 150 —
МЫШ
мужлАи простак, неодялан човек,
муже кАй мъжки.
мужчйна мъж.
мужьй мъже, съпрузи,
музвцйровать компонирам; свиря,
мука мъка, болка, мъчение.
МукА брашно.
мукойАл мелничар, воденичар,
мул муле, катър.
мукомольный : м. з а в 6 д брашнарска фа¬
брика.
мумифицироваться превръщам се на мумия.
мувдшт|к зъбалец на юзда; край на ци¬
гаре или на музикален инструмент, който
се туря в устата.
мундштучить турям зъбалеца в устата
на кон.
муравА морйва, зелена трева.
Муравёй мравка,
муравёйвик мравуняк.
мурАвнть гледжосвам.
мурАвлеиый гледжосан.
мурАвчатый на капки (за плат).
муравьАд мравоед.
муравйяый мравков, мравчи.
мурАшка мравчица; тръпка,
мурлыканье мърка не; тананикане.
мурлыкать мърка, преде (котка); мърморя,
тананикам.
мусАт чилик (за точене).
мускАт мискет.
мускАтаый : м. о р А х индийско орехче,
мускус мускус, миск.
муслив муселин (плат),
муслить слюня, олигавям.
мусор смет, боклук,
мусорвть набоклучвавг.
мусорный боклучав; за боклук.
мусоросжвгАтельвый : -а я печь пет за
изгаряне на боклук.
мусорщик боклукчия.
муссировать преувеличавам значението на
нешо.
мутйть мътя, размъщам ; смущавам, повди¬
гам раздори; меня -й т лошо ми е,
повдига ми се; -ся размътва се.
мутгёть става мътен.
мутновАтый възмътен.
мутность мътност; замъгленост.
мутный мътен; затъмнен.
мутАвка бутало, бъркалка; клюкарка.
муть размътено място.
муфлдв див овен,
муфта, муфточка маншон.
мухомАр мухоморка (отровна гъба).
мухАртый дорест кон с бяло чело ; хилав,
дребен човек.
мучение мъчене, измъчване, изтезание,
болка.
м|чеиак, -вица мъченик,
мученический мъченически,
мученичество мъченичество,
мучитель, -вица мъчител.
мучительный мъчителен,
мучвтельский тирански, жесток,
мучить мъча; -ся мъча се, страдам,
мучйца, мучка брашъние.
мучник брашнар.
мучнистый съдържан! брашна,
мучнйца брашнен бръмбар.
мучвАЙ брашнен, с брашно,
мушиный мухов.
мушка мушица; бенка; вид игра на карти;
пластир от испанска муха ; мушка (на
огнестрелно оръжие).
мушкёт мускет (старовремска пушка),
мушкетёр мускетар.
муштАбель подпорка (пръчица за ръката у
рисувачите).
муштра, куштровАнве, муштрАвка мущру-
ване, дресиране.
муштровАть дресирам.
МХАТ Московски художествен академиче¬
ски театър.
мчать нося бързо, отнасям с голяма бър¬
зина; -ся припкам, летя.
мшистый мъхнат, обрасъл с мъх.
мшйться ставам мъхав.
ми.ёвве отмъщение,
мы ние, ний.
мыза чифлик, полска къща,
мызгаться цапам се.
мызник чифликчия.
мыкать : г 6 р е м. мъкна теглото, стра¬
дам; -ся лутам се, скитам се.
мылить сапунисвам, насапунисвам; -ся са¬
пунисвам се.
мылкий който пуща много пяна, измива
добре.
мыло сапун; пяна от пот (на кон).
мыловАр сапунджня.
кыловарёние сапунджийство.
мыловАренный сапунджийски ; м. з а в А д
фабрика за сапун.
мыльнииа сапунка, паничка за сапун,
мыдьвый сапунен.
мыльвйвка сапунче (растение),
мыльце сапунче, късче сапун,
мыс нос, мис.
мыслить мисля.
мысль мисъл, идея.
мыт линеене, меняване перата (у пти¬
ците); мито.
мытАрнть изпитвам търпението на някого,
мыть мия, измивам; пера; -ся измивам се;
опирам се.
мытьё миене; пране.
мычАнве мучене.
ммчАть мучи (за крава).
мышелАвка капан,
мышёнок мишче.
мышечный мускулен,
мышиный миши.
мышлён>е мислене.
мышца мускул; ръка,
мышь мишка ; летучая м. прилеп.
МЫШ
— 160 —
НАБ
мышьяк арсеник,
мягкий мек; нежен,
мягковатый мекичък, възмек.
мйгко меко; деликатно.
мягжосердёчиый мекосърдечен, състрада¬
телен.
мягкосёрдве мекосърдечност, благост.
мягкость мекост, мекота.
мягкотелость мекотелост; слабост.
мягкош рстный с мека вълна,
мягче по-мек, по-меко.
мягчёвие омекчаване.
мягчительный умекчителен, смекчаваш,
мягчить омекчавам, смекчавам, размекча-
вам.
мякина плява.
мяквш среда (от хляб); месеста част (на
плод).
макнуть омеквам.
мйкоть мекота; крехтина; месеста част (на
овощия).
мАлка мелица (за лен).
мямлить мънкам, говоря провлечено,
мямля развлечен, нерешителен човек,
мясистый месест, меснат.
м> свЯя месарница,
мисник месар.
мясиёй месен; месист, меснат.
мисо месо.
мясорубка машина за кълцане на месо,
мясосовхоз държавно имение за произвеж¬
дане на месо.
мЯта мента, джоджун, гюзум, нане,
мятёж метеж.
мятежник, >нвца метежник, бунтовник,
мятежный метежен.
мятёль снежна виелица, фъртуна.
мятный ментен.
мятый смачкан, стъпкан.
мять мачкам, тъпча, меся, валям; мъна; -ся
мънкам ; колебая се ; мачка се ; меси се,
мъна се.
мяукать муяка (за котка),
мяч, мячик топка.
Нна на, върху, за, с, срещу, през, пред;
на! сесть на стул сядам на сто¬
ла ; на стол върху масата ; з а-
пасы хлеба на в ё с ь год хра¬
нителни запаси за цяла година; уехать
на зиму заминавам за през зимата;
на метр ш й р е с един метър по-
широко; променйть на чтолйбо
разменям срещу нещо; на наших
глазах пред очите ни; н а на, дръж,
вземи.
набавить прибавям, притурям; поскъпнявам.
наббвка прибавка; покачване на цената,
набавлять вж. набавить.
набавочный допълнителен,
набЯвшнк наддавач.
набаламутить причинявам смущение, скар¬
вам хората с клюките си.
набалдашник дръжката на бастун,
набаловаться разглезвам се.
набальзамировать балсамирам,
ннбЯт тревога ; камбанен звън.
набег нашествие, нахлуване, нападане; н а-
))гом внезапно.
набегать налитам, удрям, блъсвам се, на¬
тъквам се; стичам се.
набЯгаться натичвам се.
набедокурить извършвам пакости,
набежать вж. набегать.
набекрень: шапку н. накривен калпак,
набелиться белосвам се.
набело: перепйсывать н. преписвам
на чисто.
набережная крайбрежна улица, кей.
набивАть набивам, начуквам ; натъпквам,
напълням, натрупвам ; щампосвам ; на¬
търтим ; набивам много ; покачвам цена ;
-ся натъпквам се, пълня се ; трупам се,
събирам се на тълпи ; н. оскбмину
скомнясват ми зъбите; н. руку на¬
виквам.
набивка набиване, зачукване, натъпкване,
напълване, щампосване (плат).
вабнаний за щампосване; за напукване;
-а я цепа много висока цена
набирать събирам, набирам, вербувам ; на¬
реждам, набирам (букви); -ся набирам се,
събирам се, придобивам; н. смелости
добивам смелост.
набитый натъпкан; н. дурак голям глу¬
пак ; б и т к д м н. препълнен.
набить вж. набивать.
наблюдать, наблюсти наблюдавам, следя, на¬
глеждам ; -дается забелязва се.
набдйка подметка; басма, щампа,
нвббйщнк типосвач на платове,
набок на една страна.
наболевший наболял, чувствителен ; горещ,
наложителен.
наболеть става чувствителен, боли от малко,
наболтать наговорвам глупости ; -ся на-
бъбрям се до насита.
нЯбольшый най-големият, първият, глава,
началник.
вабдр събиране; набор (войници); набиране,
набор (при печатанн); комплект, асор¬
тимент.
набдрная словослагателско отделение,
набёрный: -а'я м а ш й н а наборна машина.
набОршик, -щнца словослагател.
набрасывание изхвърляне, скициране.
набрасывать нахвърлям; мятам; екипирам;
-ся нахвърлям се.
набрЯть вж. набирать.
набредать, набрести натъквам се, срещам,
попадам.
набросать нахвърлям, екипирам,
набрёсить вж. набрасывать,
набрёсок скица.
набрызгать напръсквам, попръсквам.
набрюшник колан.
— 161 —
нлв
аабухАине набъбване, подпухване.
■абухАть, набухнуть набъбвам, подпухвам.
навАга вид трескА (риба).
вавАлавать, иавАлять натрупвам, струпвам;
натоварвам, претоварвам; -ся натрупва
се; навалям се, опирам се; правя усилие,
аавалйть върша нещо криво-ляво, надраск-
вам (статия, съчинение); навалям, на-
тепвам.
■авАр мазнината над супата ; пяната на
вряшо ястие; бульон.
■авАрмвать, наварить изварявам; заварявам,
споявам; клепя.
■авДрвстыЙ силен.
навАрка спояване.
наварнйй с мазнина отгоре; клепай; споен.
■авАстрмвать наострям; -ся изострям се,
научавам се, добивам сръчност.
вавАщмвать навосъчвам, натърквам с восък.
аавсвАть навявам; внушанам, инспирирам,
наведаться вж. навёдываться.
ваведёвне туряне; насочване ; вземане; ин¬
дукция; н. к р А с о к туряне на боите;
н. подзбрной трубы насочване
на далекогледа; н. справок взимане
на справки.
вавёдываться осведомявам се, информирам
се. разузнавам; посещавам, отивам.
вавезтй надокарнам (с кола).
■аьёнвать навявам
навея, вавёка вечно, винаги, до живот,
наверно точно; сигурно; вероятно.
аавербовАть набирам.
вавереуть вж. навёртывать; -ся по¬
явява се, намира се, показва се ; -улея
покупатель намери се купувач;
слёзы -улись у негд сълзи се
показаха на очите му.
яавераякА непременно, съвсем сигурно,
■авёрстывавие наваксване.
■ввёрстывать, наверстАть наваксвам, изкар¬
вам си отдругаде, възвръщам си.
■авертёть, навертывать навивам, навъртам;
затягам (витло); и. д ы р пробивам
дупки ; -ся навива се.
■Аверх, наверху горе, отгоре,
■внёс стряха, покрив.
нА-вес на тегло, по тегло,
навеселё малко пийнал,
вавёснть вж. н а в ё in и в а т ь.
навеска теглене ; претегленото ; покривка ;
панти (на врата).
■ввести вж. наводйть.
■авестйть навестявам, посещавам,
навесу във въздуха, виснал.
аавет клевета.
■авётрекный обърнат към вятъра.
■авёшать, аавёшнвать окачвам, закачвам;
наокачвам.
■авещАть вж. навевАть.
■Аввничь на гърба си.
■Авзрыд хълцайки.
■ававАть навивам, намотавам; натурвам (с
вила); овнвам много (венци).
навивка навиване, мотаене. *
вавивнйй за навиване.
■а вид. на виду на лицё, на показ.
наввдАться наглеждам се.
■авинтйть, навинчивать навинтвам. завит-
лям; -ся завинтва се.
навинчивание завинтване.
вавмсАть, навие! уть написвам; застрашавам,
нависший нависнал.
нарлекАть навличам.
■■влечение навличане.
навлечь навличам,
наводйть насочвам ; покривам ; навеждам,
докарвам; поставям, турям, слагам; правя,
вавбдка построяване (на мост); насочване,
наводнить, наводнять наводнявам.
вввйдчик мерач. амалгамаджия (на огле¬
дало); указвам.
наводящий: н. в о п р 6 с въпрос, посочваш
отговора.
вавожден»е побъркване ; халюцинация,
навйз тор, гюбре.
навйзить наторявам,
иавозйть надокарвам (с кола),
навйзаак тбрен бръмбар.
навдзный тбрен; н. ж у к тбреи бръмбар,
навбй кросно.
наволакивать, наволочить намъквам, навли¬
чам, довличау; на нёбе -клб небето
е покрито с облаци.
■Аволок крайречна ливада, нисък бряг.
■Аволока, вАволочка калъф (за възглавница).
■Аволочный калъфен.
иавоийть овонявам въздуха.
■аворАчивать натрупвам, нахвърлям, нато¬
варвам; намотавам, навивам.
наворовйть накрадвам.
■аворошйть омагьосвам; врачувам, предри¬
чам, предсказвам.
иаворотйть вж. наворАчиввть.
навострить вж. навАстривать.
на во шить вж. наващивать.
наврАть наговорвам много лъжи,
навредить навреждам.
на время временно, за известно време,
наврйд, наврйд ли едва ли, надали.
■авсегдА аавииаги; раз н. веднъж зави¬
наги.
навстрёчу насреща, срещу някого,
навыворот наопаки, изопачено.
навйкат, навыкате: глазА навыкате
облещени очи.
иавыкАть навиквам, привиквам.
навылет минал от една страна на друга,
навыаос: торгдвля винбм н. про¬
дажба на спиртно питие надребно, аа
пиене на самото място.
навырез: взять мйсои. каквото си из¬
береш от месото.
■авьпяжку право, стройно, с изопнати на¬
долу ръце.
■авьючаванме натоварване.
I навьйчавать, аавьйчать натоварвам.
11
НАВ
— 162 —
НАД
навязАть яж. навязывать.
навАзка наставка.
аавАзвуть иалепва се. остава на.
вавАзчнвость натрапливост, нахалство, без-
очливост.
навязчивый натраплив. отегчителен.
вавАзыванне натрапване.
навАзывать навързвам, привързвам, върз-
яам; наилитам; налагам, натрапвам; -ся
натрапвам се.
вагадать напомням» припомням.
нагАдать нацалвам; развалям (работа), при¬
чинявам неприятности.
вагАйка бич. казашки камшик.
нагАн револвер (система Наган).
вагАр изгоряло; изгорял фитил (на свещ).
нагАрать нажежава се; хваща угарка.
вагибАть навеждам, превивам ; -ся навеж¬
дам се. превивам се.
нагишйм гол-голеничък.
ваглАдить, яаглАжввать гладя, ютилдисвам.
■а-глАз на око.
ваглАваик наочник, клапа за очи.
ваглАть нахалнича.
наглАц нахал.
нАгло нахално, дръзко.
иДглость нахалство, наглост.
вАглый нахален, дързък.
ваглотАться налапвам се.
наглумиться присмивам се, подигравам се
до насита.
наглухо херметично, плътно.
вАглый нахален, безочлив, безсрамен, на¬
гъл.
■аглядёться наглеждам се.
наглАдно нагледно.
наглАдность нагледност.
наглАдный нагледен.
нагнАть вж. нагонять.
вагнетАтельаый: и. помп помпа с на¬
лягане.
вагнетАть натискам, налягам,
вагноёяне нагнояване.
нагноить нагноявам.
нагнуть вж. нагибАть.
наговАрявать наговарям, наказвам (много
думи); наклеветявам; магьосвам. бая.
нАгОвор наклеветяване. клевета ; баене.
наговорйть вж. наговаривать; -ся
изприказвам се.
вагбй гол.
нАгодо на голо, голо; досущ.
вагОлАвивк углавник.
нАголову: разбйть н. разбивам съв¬
сем, до край.
наголодАться на гладувам се. гладувам дъл¬
го време.
нагАльный: н. тулуп неподплатен ко¬
жух.
нвгОнАЙ мъмране, хокане, сгълчаване.
нагонять догонвам, стигам, настигам ; на-
докарвам, насъбирам ; причинявам, до¬
карвам ; набивам (обръчи); смъмрям.
сгълчавам; преварявам, дестилирам.
нагорАживанне натрупване.
нагорАжнвать вж. нагородйть.
нагорАть, нагорАть нажежава се; хваща
угарка ; пресъхва ми гърлото; мне
- р А л о получих мъмране.
нагдриый планински ; висок,
нагдрье планинска страна.
нагородить натрупвам; изправям много
прегради ; настройвам ; наговорвам куп
глупости.
ваготА го лота.
наготАвлнвать вж. наготбвить.
наготАвье: быть и. бивам готов.
наготАвнть приготвям голямо количество.
нагрАбить награбвам.
наградйть вж. награждать,
наградные пари от награда, гратифика¬
ция.
награждать награждавам, възнаграждавам;
надарявам.
награждение наградяване, възнаграждение,
награфить чертая, линирам. разграфявам.
нагрев нагряване, затопляне.
вагревАть, нагреть нагрявам, сгрявам, стоп¬
лям ; -ся сгрявам се.
нагрешить направим много грехове.
иагромождАть натрупвам ; -ся натрупва се.
нагромождение натрупване,
нагромоздить натрупвам.
нагрубить нагрубявам,
нагрудннк нагръдник,
нагрудный нагръден.
нагружАть, нагрузить натоварвам ; -ся на¬
товарвам се ; напивам се.
нагрузка натоварване ; извънредна работа;
обществена работа.
нагрянуть явявам се внезапно, връхлитам,
нагул угояване.
вагуливать, нагулять угоявам ; -ся угоя¬
вам се,
над над. върху, отгоре.
надавАть надавам много; -ся наклонява се.
надавйть, вадАвлквать натискам; активи¬
зирам, ускорявам работата.
надАввать издоявам.
надаровшиаку даром, гратис.
надбАввть, надбавлять прибавям, притурим,
поскъпвам ; наддавам.
иадбАвка прибавка.
нацбАвочный допълнителен.
надвигАть, надвинуть намъквам ; -ся при¬
ближавам се, наиждам, напредвам.
нАдвое надве ; двусмислено, и така и инак,
надвдрный дворов, дворски.
надвявАть, вадвАзывать на плитам, прнпли-
там, удължавам.
вадгвбАть попрегъвам.
иадгОртАнпвк епиглотис, хрущял на ла¬
ринкса.
иадгрАбне надгробен надпис, епитафия.
надгрмзАть нагризвам. нахапвам.
наддавАть наддавам, притурим.
наддАлблнвать почвам да дълбая.
НАД
— 163 —
НАЕ
наддйтчнк наддавач.
вадбраввый над веждите,
наддача наддаване ; притуряне.
наАдульння : н. мушка мушка (над ду¬
лото на пушката).
надеванве обличане, обуване, намятане, на¬
лагане (на шапка).
авдев&ть обличам, обувам, слагам,
надел дял, част, пай.
наделать направям, причинявам,
нвделенве даване дял.
наделённый снабден с дял.
наделать вж. наделать,
надельный : - а я з е м л а дял, пай.
ааделйть надарявам, снабдявам, давам дял.
надёргать, надёргивать издърпвам, наскуб-
вам.
надеть вж. надевать,
надеяться надявам се, разчнтам.
надзирать наглеждам, надзиравам,
наднваться : не могу н. не мога да се
начудя.
надкалывать, нвдколЯть набождам малко ;
непвам малко, зацепвам.
надкджица епидерма ; кутикула,
надкол цепване.
надкрылье, нвдкрыльввк елитри, твърди
крила на бръмбарите.
надкусить, надкусывать нахапвам.
надламывать начупвам, счупвам малко,
надлежать трябва, длъжен съм.
надлежащей длъжен, нужен, потребен, под¬
ходен, приличен ; - щ и м ббразом
както трябва.
надлобный надчелен ; челен,
надлом строшено място; пречупване,
надломать начупвам, счупвам малко,
■а-двйх тия дни, наскоро ; неотдавна,
надо над, върху; трябва, нужно е.
надобно нужно.
надобность нужда ; необходимост,
надобный необходим, нужен, потребен, по¬
лезен.
надогнутый превит, пречупен,
надоедание омръзване, досажда не.
надоедать дотягам, досаждам,
вядоёдлввость отегчителност.
надоёдлевый отегчителен, досаден,
вадоёсть вж. надоедать.
надоить издоявам.
надолго за дълго, за дълго време,
надорвать вж. надры в а т ь.
надоумить, надоумливать наумявам, вразу¬
мявам, сумясвам.
надпарывать поотлепвам (чрез смекчаване
иа пара).
надпиливать, надпилить подрязвам малко
(с трион).
надписать, надписывать н^.д|^п^с^|^в^м; под¬
писвам полица иа гърба, жиросвам.
надпороть вж. надпарывать,
надпдчечаыы: - ная железа надбъб-
речна жлеза.
надрать наобелвам (кора); н. у ш и по
дръпвам уши.
надрёз рязване ; рязнато място,
надрезыванве рязване, одраскване,
вадрёзать, надреаАть, вн^дрёзывать рязвам,
клъцвам.
надрубать, надрубать засичам, правя белег
с брадва.
надрубка засечено място ; рязка, белег,
надругательство гавра, подигравка,
надругаться подгаврям се, нахоквам, без¬
честя, срамя.
надрыв скъсано място ; повреда от вдигане
тежеста; душевно съкрушение.
надрыюать пресилям, нанасям повреда от
напрягане ; -ся пресилям се, повреждам
се от напрягане.
надрывный истеричен,
надойда повреда от пресилване.
надсадать, вадсажввать пресилям, повреж¬
дам от пресиляне.
надсмотр наглеждане,
надсмотрщик, -щвца нагледник, надзирател,
иадставнть принаждам, наставям,
надставка донаяждане, удължение,
надставлать принаждам, наставям,
иадстранвать, надстрЙить надстроявам,
строя над нещо ; повдигам (здание).
надстрочный турен над думите, над редо¬
вете.
надтреснутый спукан, пречупен,
надувала лъжец, измамник,
надувательский измаменчeскн.
надувательство измама, излъгване, моше-
ничество.
надувать надувам ; надухвам ; измамвам,
излъгвам ; -ся надувам се, възгордявам
се ; цупя се, сърдя се.
надувной който се надува, с въздух,
надуманный измислен ; намислен ; изкуст¬
вен.
надурачиться налудувам се.
надуть(ся) вж. н а д у в а т ь (с я).
надушенный напарфюмиран.
надушать напарфюмирам : -ся напарфюми¬
рам се.
надымать надимявам, напушвам.
надышаться надишвам се; не н. н а
и е ё не мога да й се нагледам.
наедаться наяждам се.
наедине насаме, между четири очи.
наезд идване, посещаване, визита ; стече¬
ние ; неприятелско нападение, нахлу¬
ване.
наездник ездач, конник ; ихневмон (насе¬
комо).
наёзднвца амазонка ; циркова ездачка.
ндёадвнчать занимавам се с езда,
еaeздввчестео езда, изкусна езда,
наездом на път, за късо време.
наезжать сблъсквам се; дохаждам понякога,
наидвам ; прииждам на тълпи,
наезженный отъпкан.
НАЕ
— 164 —
HAH
ввёзжввааве наминаване.
ваёзжвй дошъл за малко, странен, вънка-
шен.
ваём наем ; наемане,
наёмщик, -швца наемател, квартирант,
иаёсться наядам се.
ваезжАть сблъсквам се, натъквам се ; ид*
вам, пристигам.
важАравать, важАрвть опичам; нагрявам
силно, нажежавам ; -ся напичам се.
важАтве натискане, налягане.
аажАть натискам ; активизирам, ускоря¬
вам работата ; жъна, нажънвам.
важдАк шмиргел.
авждАчаый шмиргелов.
важёчь вж. жечь,
важйва печалба : примамка.
важввАть спечелвам, напечелвам ; заслуж-
вам ; -ся забогатявам.
важйвка примамка, стръв.
важиввАЙ който може да се спечели, при¬
добие.
важвгАть напичам (много); нажежавам,
нагарям.
важим натиск, потискане, стягане.
ввжвмАть натискам, налягам; стискам,
стягам.
важитАЙ спечелен : заслужен,
важйть вж. н а ж и в А т ь.
важрАтьСя наплюсквам се.
вазАвтра утре ; на другия ден.
вазадй назад, отзад.
вазалязовАть произнасям носово,
вазарёй назарянин.
вазвАть вж. н а з ы в А т ь.
назём тор, гюбре, гной,
ввзёмаый тбрен.
вАзеи на земята.
вазидАаяе наставление, поука, назидание.
вазвдАтельаый поучителен.
ва-заА напук.
вазвачАть, ввзаачйть назначавам, опреде¬
лям, отреждам, предписвам.
вавАйлввость натрапливост, нахалство,
назойливый натраилив, досаден.
вазревАвае узряване.
аазревАть, аазрёть узрявам,
назубок триъгълна пила,
вазуббк : знать и. знам наизуст,
назубривать, яазубрАть назъбвам, нарязвам
зъбин; нащърбявам.
вазывАть наричам, именувам, означавам;
поканвам (гости); -ся наричам се, каз¬
вам се ; поканвам се.
иазАбв)ться измръзвам.
наиболее най-вече, най-много,
вавббаьшвй най-голям
вайвапчать наивнича.
наивысшей най-висок.
вавграть печеля чрез игра; -ся наигра-
вам се.
наигрывать свиря сн тихичко.
вавзаАвку наопаки.
hi нлучшнй най-добър, най-изгоден,
ваимёвее най-малко.
вавиееовАть наименувам,
наименьшей най-малък, минимален.
ванпАчС най-вече, най-много, особено.
вавскАться търся дълго време.
навскосОк, ввйскось накриво, на верев, от¬
страна.
иайтмс интуиция, внушение,
вавхудшвй най-лош.
вавдёвыш намерено дете,
вааайт, -ка наемник.
ааитй(сь) вж. н а х о д й т ь (с я).
ннкАз заповед, разпоредба, инструкция.
вакаэАть вж. накАзывать.
аакАэвый; н. а т а м А н изпълняващ
длъжността атаман (водител на каза¬
ците).
накАзывать наказвам, мъча ; заповядвам,
поръчвам.
ввкАл нажежаване, нагорещяваие до по¬
червеняване.
накалсааость нажеженост.
ваквлсевый нажежен ; горещ.
макАлввавпе нажежа нане.
вакАаанать, аакалйть нажежавам (до по¬
червеняване) ; -ся нагорешявам се.
вакёлывать надупчвам ; убождам се ; за¬
бождам, набождам.
вакалАемость нажежи мост,
накаляемый нажежим.
вакалАть вж. накаливать.
вакаввфАлвть натърквам с смола (лък на
цигулка).
вакаауае ден по-рано, в надвечерието, в
предвечерието.
вакАпать капвам ; закапвам.
вакАлловааве натрупване.
вакАлливать натрупвам.
накАпывать накапвам; изкопавам.
вакАрнать предсказвам нещастие,
векАт под от греди.
еакатАть вж. к а т А т ь ; съставям навър¬
же, изкалъпвам ; -ся налюлявам се ; на¬
три еквам се.
накАшваать накосявам.
наквдАть нахвърлям, натрупвам,
аакйдка наметка, наметало, пелерина ; до¬
бавка.
вакйдывать, вакАауть нахвърлям, натруп¬
вам ; прибавям, поскъпвам ; намятам ;
-ся нахвърлям се ; намятам се.
ваквпАть, ваиввёть накипявам; образува
кора.
вАквль пяна ; твърда отайка (в котлите) ;
кора.
иаквпятАть сварявам.
ваклАд загуба, щета.
ваклАдьа турено върху нещо ,* украшение
на дреха ; повдигане на цена; пить
чай в - к у пия чай с захар.
вакладаАя фактура, товарителница,
ванладвде турено, прибавено ; - н ы е в 6-
ВАК
— 166
НАЛ
л ос ы изкуствена коса ; - н ы е рас*
х 6 д ы добавъчни раэноски.
ваклАдный носещ загуби.
ааклАдывать наслагам, натурям, натовар¬
вам ; налагам, турям на.
ааклеветАть наклеветявам.
наклёвывать : - ы в а е т с я наглася се.
иаклёввать, наклеить налепвам, залепям,
ваклёйка налеиване ; етикет.
наклепАть наковладвам, наклеветявам.
наклйкать, вакликАть, ааклАкввать извик¬
вам, навличам си.
наклонить, дакловйть наклонявам, навеж¬
дам ; -ся наклонявам се, навеждам се.
наплакаться натрясквам се.
ваковАть наковавам ; съединявам чрез ко¬
ване, занитвам.
накАжвый кожен.
ваколАчввавве начупване (на обръчи).
ааколАчивать наковавам ; зачуквам, наби¬
вам.
наколдовАть омагьосвам, бая.
вакдлка накит за глава : коафюра ; бонё.
наколотить начуквам ; набивам.
ваколдть забождам, набождам ; убождам ;
татуирам, налепвам, начуквам.
ввконев най-после, накрай в заключение,
ваковёчанк краище ; всяко нещо, принаде¬
но към края на друго.
нвконАть изкопавам.
лакапАть натрупвам, събирам,
вакоплёаке натрупване.
накоплять натрупвам ; -ся събира се, на¬
трупва се.
аакоптёть почернявам от пушек.
накоотАть надимявам, напушвам ; опуш¬
вам.
накормйть нахранвам.
нвкдс накосяване ; окосеното.
накОсАть кося, накосявам; навеждам на
една страна.
вакбстввиа хрущялен нарастък на конски
крак.
накостылАть натупвам, набивам.
аАкось косо, наведено, накриво, на верев.
■Авося нА, нА ти, дръж.
накАшеиный наносен, окосен.
вакрАдывать нзпокрадвам.
ваирАпывать заръсва, запръсква, наръ-
мява.<
вакрАсить боядисвам, измазвам.
вакрАсть нзпокрадвам, награбвам.
вакрахиАлваать колосвам.
накрахмАлеввый колосан.
вакрАшввать боядисвам ; измазвам.
вакреивть навеждам на една страна.
вАкрепко здраво, много яко.
нАкрест на кръст, кръстообразно.
вакрнчАться навиквам се.
аакройть накроявам.
вакрошАть натрошавам, надробявам, на¬
рязвам на малки парчета.
ввкрутить, закручивать насуквам, навивам;
върша глупости ; -ся навива се.
вакрынАть, накрыть покривам, похлупвам,
слагам ; изненадвам, залавям на мястото
на престъплението; съвокупявам (за
жребец); -ся покривам се, турям си
шапката.
вакупАть, вакупАть накупувам.
накуривать, ьакурАть надимявам, напуш-
вам.
накушаться наядам се.
налАвлввать налавям.
валагАть вж. наложйть.
ва-лАд в ред.
налАдвть, налАживать нагласям, нареждам;
повтарям едно и също.
валАдка, валАжнвавие нагласяне, туряне в
ред.
аалакврбваваый лакиран.
валаквровАть лакирам.
валАкомвться наяждям се с вкусни неща.
валАмывать нччупвам (много).
валгАть налъгвам; наклеветявам.
налегАнве налягане, натискане.
налегАть наблягам се; наблягам, натискам;
притеснявам, угнетявам; старая се, за¬
лягам.
аалегкё без багаж, леко облечен.
валежАть спечелвам си болест от лежане ;
-ся належавам се.
аалезАть, еалёзть навлизам ; нахлувам,
аалеойть, валеплйть налепим.
налёт прихвръкване ; налитаме, внезапно
нападение ; тънък пласт (върху нещо);
налеп ; с - у внезапно, отведнъж.
валетАть, ввлетёть при ле типам, дохождам,
ида (хвърчейки); спущам се, налитам ;
сблъсквам се (летейки); набира се, на¬
палва (с прах).
валётвый прихвръкнал, прелетен ; паднал
(върху нещо).
налету както летя, в въздуха,
налётчик разбойник, бандит, нападател,
налечь вж. налегАть.
налАв наливане ; сок, мъзга ; прииждане
на сок, наедряване.
аалввАвве наливане ; узряване.
налмвАть наливам, сипвам; напълним, на¬
сипвам; -ся наливам се, пълня се; зрее,
наедрява, става сочен.
налйвка ликьор (от плодове).
аалнвнбй: -н бе Аблоко сочна ябъл¬
ка; - н 6 е колесб хидравлическн
колело ; -нде судно кораб - ци¬
стерна.
валнвнйк инфузория.
валАвочяый лнкьорсн.
иалвзАться, валйзываться натрясквам се,
нарязвам се.
налАм михалца (риба),
налвмбанться напивам се, упивам се.
валянсвАть линирам, начертавам.
налапАвве налепване, прилепване.
МАЛ
— 166 —
наямпАть» налипнуть прилепва, налепва се.
аалнтАй палят.
наяйть(ся) вж. н а л и в А т ь (с я),
наленА налице.
валАчне наличност,
налйчнак рамка (на врата, прозорец),
валичный наличен, готов.
наяАбннк превръзка на челото ; начелник,
ремък през челото (на конска юзда).
■аловйть налавям.
наловчиться ставам изкусен, добивам съ¬
вършенство. изтъшявам се.
налАговый данъчен,
налогоплательщик данъкоплатец,
налогоспособность данъкоплатежност.
наложёние облагане, налагане» туряне,
наложить слагам върху, налагам, облагам;
напълвам, натоварвам ; н. на с е б i
р J к и посягам иа живота си. самоуби¬
вам се.
налАжявца държанка, наложница.
налокАтвнк налакътник; ръкав на броня.
валомАть начупвам.
налАпаться налапвам се. нагълтвам се. на¬
тъпквам се. наплюсквам се.
иалущйть налютвам. набелвам.
аалюбовАться нарадвам се, наглеждам се.
■амагнйтать, -чавать намагнитнсвам.
намагнАчвваняе намагяитисване.
намагничивать намагнитнсвам.
пнмАзнть намазвам ; натривам ; -ся намаз¬
вам се.
намазывание намазване, натъркване.
намазывать намазвам, натърквям.
намарАть» иамАрывять нацапвам, изплеск-
вам.
намасливать, вамАслнть намазвам с масло.
нанАтывание намотаване, навиване.
мамАтывать намотавам, навивам.
намАчивать намокрям, натопявам, накис¬
вам.
намАяться намъчвам се.
намёднн неотдавна, напоследък, тия дни.
ввмалевАть нацалвам, нарисувам лошо,
намёк загатване, подсещане, алюзия.
иамскАть, намекнуть загатвам, подсещам
отдалеч, намеквам, правя алюзия.
намыливать, намеайть придобивам чрез раз¬
мяна.
намеревАться възнамерявам, смятам,
намерен: я н. имам намерение,
намеренный преднамерен, нарочен.
намерзАть» намёрзнуть покривам с лед.
наместА намитам.
вамёт насип, нанос ; пряспа ; покривало
за шатра ; палатка ; мрежа.
наметАть намитам; нахвърлям, натрупвам ;
илдисвам, тропосвам ; -ся навиквам,
упражнявам се.
намётять вж. намечАть.
намётка тропосване; нахвърля не; набеляз¬
ване, първоначален план ; мрежа (за ло¬
вене птици, риба); шемизетка.
намётывать нахвърлям, набелязвам ; при¬
шивам леко, тропосвам.
намечАть набелязвам, посочвам, означавам;
предлагам ; нахвърлям ; маркирам ; -ся
набелязва се.
намешАть смесвам.
иАми от нас. чрез нас.
аамогйльаый надгробен.
намозАлнть : н. г л а з А дотягам, отег¬
чавам, омръзвам.
ввмокАаяе намокряне, накисване»
намокАть, вамдквуть намокрям, накисвам.
яамолАчивать. намолотАть овършавам.
намАрщить набръчквам, намръшям; -ся
намръщим се, набръчквам се.
вамотАть вж. наматывать; - А й т е
себё на ус запомнете го добре.
намАтка навиване, намотаване,
памочйть вж. намАчнватъ.
иамутАть мътя, размътвам; причинявам
раздори с клюкарство.
намучиться намъчвам се.
намыв» намывАние нанос (от течението на
река), утайка.
намывАть измивам, изпирам; нажулвам ;
образува се нанос (от течението).
намывнАй наносен.
намыливать сапунисвам,
намыть вж. н а м ы в А т ь.
намякАть, намякнуть омеквам,
намять : н. б о к А хубаво опер да ш вам.
■внесение нанасяне.
нанестА вж. наносйтъ.
ка-нёт : сводйтъ н. свеждам до нищо.
наннзАть» нанизывать нанизвам.
вавамАтель, -явна наемател, квартирант.
ваяимАть наемам, вземам, хващам, пазаря-
вам ; -ся наемам се, пазарявам се, хва¬
щам се на работа.
нАнка нанкин, аладжа (плат).
навосАть надонасям, нанасям, натрупвам ; %
навявам, ианнсам ; снася (яйца).
навбсный алувиален ; изкуствено нанесен ;
зает от другаде.
нАнсун вид батиста.
нанюхаться намирисвам се; насмърквам
се (с емфе).
аанйть вж. нанимАть.
иаобещАть наобещавам.
ввоборАт наопаки, обратно,
наобум на приумица, без да мисля, на
късмет.
наорАть съдирам си гърлото от викане ;
наоравам.
наАтмашь с опакото на ръката,
наотрёз решително, отсечено, с една дума.
нАошупь по пипане, пипнешком.
наладАть нападам, нахвърлям се, налитам,
обземам; натъквам се. попадам, слу¬
чайно намирам.
напАдать нападвам (много).
напАнвать напоявам; упивам.
МАП
— 167 —
НАЛ
■ апАкостить оцапвам, измърсявам ; причи¬
нявам неприятности.
вапАрыпаться натъквам се.
вапасАть приготвям в запас, набавям, до¬
ставям. купувам.
вапАсть нападам ; сблъсквам се, попадам ;
нещастие, напаст.
вапёв мелодия.
вавевАть тананикам.
вапекАть напичам; опичам,
вапереббй с надпреварване.
наперевАл пряко, направо.
ваяеревёс: ваять ружьё и. за бой
с нож.
наперегонки с надпреварване.
наперёд напред, преди,
вапередй отпред,
ваперекёр напук.
наперерез пресичайки пътя някому,
наперерыв с надпреварване.
ваперёть вж. напирёть.
наперечёт: знать всехн. познавам
ги вснчки добре.
наперсник, -вица фаворит, любимец, дове¬
реник, сърдечен приятел.
вапёрсвый нагръден, гръден,
напёрсток напръстник.
наперстянка дядов зъб (растение),
вапёть пея, тананикам ; н. л л а с т й н-
к у пея за фонограф.
напечатать напечатвам, отпечатвам,
напечь напичам ; опичам.
папивАться напивам се ; опивам се.
напилить изпилвам ; изрязвам с трион,
вавйлок, вапйльпик пила.
яапврАть натискам, напирам, наблягам,
подчертавам.
аапвсАть написвам.
вапвтАть насищам, нахранвам, напоявам ;
-ся насищам се ; просмуквам се.
вавйток питие.
иапйтывать(ся) вж. н а п и т а т ь (с я).
■апйться пия, утолявам си жаждата; напи¬
вам се.
аапвхАть, папйхивать на пъхвам, натиквам,
натъпквам ; -ся пъхвам се.
вапёчкать натъпквам; -ся натъпквам се,
надумквам се.
паплАкать развалям си очите от плач ; -ся
наплаквам се.
вапластовАвне напластяване, наслояване;
пласт, слой.
наплевательский небрежен, нехаен, презри¬
телен ; -ое отношёние жеман-
футизъм.
ваплевАть плюя, наплювам; не обръщам
внимание, презирам, не искам да знам.
вапаескАть оплисквам, наплисквам.
наплести, ааплетАть на плитам (известно ко¬
личество); наплитам (чорап); наговорвам
глупости.
ааплечне, ваплечввк нарамник; всяко укра¬
шение на раменете; пагони.
наплёчный переменен,
ваплодйть иаплодявам.
вАплыв наплнв; нарастък. буца (на дърво).
наповАл с един удар, на място; всички до
един.
вапсдёбве като, подобно на, на подобие,
напойть напоявам; упивам.
напОкАз на показ.
ваползАть, яаползтА натъквам се (пълзей¬
ки); вмъквам се (с пълзене).
ваполвёвие напълняне, пълнене,
напёлвеввый пълен, напълнен.
вапёлавть, наполнить пълня, изпълним, на¬
пълним; -ся изпълвам се.
наполовину наполовин, наполовина.
нопомАднть намазвам с помада.
вапомввАвве напомняне; алюзия.
вапомввАть, вапёмввть напомням,
напёр напор, налягане; енергия,
вапёрвстый напиращ, енергичен; нахален,
вапёрвый наляган;; -а я б А ш н я висок
резервоар.
папорёться натъквам се.
ваиорошАть напрашвам.
напоследок в последно време, напоследък,
вапр. например.
вапрАввть, направлять насочвам, упътвам,
направлявам; -ся направлявам се, отивам,
ваправлйюшнй насочващ, направляващ.
вапрАво надясно.
вапрактвковАться, вапрактвкёвываться на-
практикувам се.
папрАслвва несправедливо обвинение ; из¬
мислица, клевета; туна беда.
вапрАсво напразно, напусто, безполезно;
безосновно, безпричинно.
вапрёсвый напразен, безполезен, незаслу¬
жен, безпричинен.
валрАшнвать изпросвам ; поканвам (мнози-
па); -ся каня се, натрапвам се, правя да
ме поканят, предлагам се.
папрокАзвть, вапрокАзввчать направим много
лудории.
вапрокАт под наем.
вапролёт от единия край до другия, през
всичкото време; всю ночь н. през
цялата нощ.
вапролём направо, безлошадно,
напропалую отчаяно, напропала.
вапрорёчнть пророкувам.
вапросёть(сп) вж. н а п р а ш и в а т ь (с я).
запрёте в срещу, насреща, визави ; напро¬
тив, наопаки.
напружвваться, вапружвться напъвам се,
правя голямо усилие.
вапрягАть напрягам, напъвам: -ся напря¬
гам се.
вапрпжевве напрягане, напъване, напре¬
жение.
вапряжёввость напрегнатост, интензивност,
вапряжёавый напрегнат, интензивен,
вапрямёк направо, откровено, открито, без
забикалки.
НАЛ
— 168 —
вапрАсть напридам, изпридам.
вапрАчь напрягам.
вапугаваый наплашен, ужасён.
яапугАть наплашвам, уплашеам; -ся на*
плашчам се, уплашвам се.
напудривать, аапудрвть напудрям ; -ся на*
пудрям се.
пАпуск с пуша не ; натиск, напор ; издадена
част (на къща).
вапускАть впущам; спущам; насъсквам; -ся
нахвърлям се, смъмрям, сгълчавам.
вапусмвбй престорен, фалшив, привиден,
лъжлив.
вапустйть вж. напускАть; давам сн
вид; -ся нахвърлям се.
вапутать забърквам, заплитам,
вапутственвый напътствен, за на път, за
сбогуване.
аапутствие напътствие, наставление ; бла¬
го пожела ние (за път).
вапутствовать пожелавам лек път ; напът-
ствувам.
вапухАвве подуване, подпухване.
вапухАть, вавухвуть надувам се, подпухвам.
вапь'1житься наежва се, надува се (за пти-
ца); перча се, давам си важен вид, правя
усилия.
аапылйть напрашвам.
вапьппеввость надутост, високомерност.
ваоь1шеввь|й надут, високомерен.
вапАлввать, ааполнть натягам, обтягам, про¬
стирам, разпъвам: налагам (шапка).
зарабатывать, варабдтать наработвам, из¬
работвам; напечелвам (с работа); -бтаться
уморен съм от работа.
ааравнА наравно, наред, на същата линия,
също така, също както.
варАдоваться: не н. не мога да се на¬
ра двам.
вараспАшку незакопчано; откровено,
нараспев пеещо, провлечено.
нарастАаие нарастване, увеличаване.
аарастАть, варастА нараствам, увеличавам
се, усилвам се.
варастйть наставям.
варасхвАт страшно бързо; товАр берут
и. стоката се разграбва.
варАщввавне наставяне
варАшввать наставям.
аарвАть набирам (цвете); накъсвам (хартия);
узрява (цирей); -ся натъквам се.
аард индийско миризливо растение,
варёз нарез; рязка; отмерване.
варезАвве изрязване.
варёзать нарязвам; изрязвам; правя рязка;
-ся нарязвам се, напивам се.
варёзма вж. н а р ё з ; нарязване,
аарезвбй за нарязване; набразден, на рез¬
ки; -бе ружьё винтовка.
варёзывавве нарязване, изрязване,
варёзывать вж. нарезАть.
варекАвве мъмрене, укор, порицание.
варехАть наричам, укорявам.
варечёвве наименуване, даване име; назна¬
чение.
варечёвиый наречен, назначен; избраник,
годеник.
варзАн нарзан (минерална вода на Кавказ):
нарзанов извор.
вараговАть нарисувам.
мармдАяне наименуване.
варидАтельвый нарицателен; номинален,
яарвцйть наричам, укорявам.
варкдм народен комисар.
варкомАт народен комисариат.
Наркомввештбрг Народен комисариат за
външна търговия.
Наркомнвудёл Народен комисариат по въ¬
трешните работи.
Наркомввутдрг Народен комисариат за въ¬
трешна търговия.
Нарномвбд Народен комисариат за водния
транспорт.
НаркомвоевмАр Народен комисариат по
военните и морските работи.
НаркомздрАв Народен комисариат за обще¬
ственото здраве.
Наркомзём Народен комисариат по земеде¬
лието.
Наркомвндел Народен комисариат по външ¬
ните работи.
Наркомлегпрбм Народен комисариат по ле¬
ката индустрия.
Наркомлсс Народен комисариат по горската
индустрия.
Наркомместпрбм Н я роден комисариат за
местната индустрия.
Наркомоборбвм Народен комисариат за за¬
щита на СССР.
Наркомоншепрйм Народен комисариат по
индустрията за храненето.
Нарвомпрдс Народен комисариат по про¬
светата.
Нврвоилочтель Народен комисариат по по¬
щите, телеграфите и радиовръзката
(остаряло: вж. НаркомсвАзь).
Наркомвуть Народен комисариат по пъти-
игата за съобщение.
НаркомрабмрАв Народен комисариат по ра-‘
ботническо-селската инспекция; РКИ.
НаркомсвАзь Народен комисариат по по¬
щенските и електрическите съобщения.
Наркомсваб Народен комисариат по снаб¬
дяването.
Наркомсобёс Народен комисариат по обще¬
ствените застраховки.
Наркомсовхдз Народен комисариат по зър¬
нените и животновъдските совхози.
Наркомтруд Народен комисариат по труда.
Наркомтяжпрдм Народен комисариат по
тежката индустрия.
НаркОмфАв Народен комисариат по фи¬
нансите.
НаркомхАз Народен комисариат по общин¬
ското стопанство.
HAP
— 169 —
НДС
Нарком Лит Народен комисариат по право¬
съдието.
народить раждам, на раж дам; -ся нараж-
дам се.
яарHдонкн народници ; народни демократи
в Русия през 70-те и 80-те години на
19 век — привърженици на „селски“
дребеобyржуазео социализъм: през 90-те
години — буржуазии демократи.
народничество идеи и движение на народ¬
ниците.
народнохозяйственный народностопански-
народовед етнограф.
народоведение ^родсз^ни); етнография,
народовдлец член на партията „Народна
Воля“.
нaрoдосчнслёене преброяване на населе¬
нието.
нарождаться нараждам се; уголемявам се.
нарождение раждане, появяване ; н. м )-
с я ц а новолуние.
нарбст израстък, нарастък ; зародиш (на
яйце).
нарочито нарочно,
нарочитый нарочен.
нарочный бърз куриер,
нара . т народно хранене,
нарсуд народен съд.
нарта шейна с елени; шейна с кучета,
нарубать, нарубить насичам, нарязвам, на-
кълцвам; правя рязка, знак.
нарубка насечка.
наружное външно (лекарство),
наружность вьнкашност, външен вид.
наружный външен, вънкашен ; престорен,
на вид.
нарукавивк полуръкав. наръкавник (за па¬
зене ръкава от изтриване).
нАруку наръки, иа място; изгодно, полезно,
нарумяненный начервен, намазан с червило,
нарум^нть турям черввно; -ся червис-
вам се.
наручни, наручники белезици за ръце, ръч¬
ни окови.
нарушать, нарушить нарушавам,
нары дървено легло, одър, нарове,
нарыв гнойник, абцес.
нарывание набиране, гноясване.
нарывать набирам (цветя); накъсвам; бере,
набира (ri^<^>^); изравям ; -ся сблъсквам
се, натъквам се.
варывнёй ускоряващ гноясвянето.
нарыт изкопавам, накопавам.
нар Ад заповед, разпореждане, разпреде¬
ление ; наряд; премяна, облекло, тру-
фило, украса.
нарядить вж. наряжать,
нарядно гиздаво, елегантно,
парадность елегантност.
нарядный пременен, накоптён, нагизд^г,
елегантен.
наряд) редом, наравно, еднакво.
наряжАть пременям, нагиздям, украсявам ;
нареждам; изпращам; -ся кич) се; труфя
се, обличам се.
насадить насаждам; въвеждам; прикрепям.
насАдка туряне, прикрепяне ; примамка .
стръв.
насажать насадявам; турям, настанявам,
насаждать садя, насаждам ; разпростра¬
нявам.
насаждение насаждане, садене; въвеждане:
разпространение.
насаживать насаждам; турям, настанявам,
насаливать, насАлить намазвам с маз, на¬
цапвам.
насАхарить посипвам с захар,
насвистыюать свиркам, свиря с уста ме¬
лодия.
насед зародиш на яйце.
наседать прилепва, пада на ; напирам, на¬
стоявам.
наседка квачка.
насеивать посявам, засявам; пресявам,
насекЯть насичам, нарязвам, правя резки,
насёкоь ое насекомо.
населёние населяване; население,
населённый населен.
населить, населять населявам; колонизирам:
обитавам.
насельник жител.
насёст пръчка за кацане и нощуване на
кокошки (в кафез).
насесть вж. наседать,
насёчка насечка; рязка,
насечь насичам, правя насечки,
насёять насявам.
насидеть, насиживать населявам се ; забо¬
лявам от седене; измътвам, люпя яйца
(за кокошка); -ся заседявам се.
оасHженоый отдавна заеман, затоплен,
насиловать насилвам, принуждавам, изна¬
силвам.
насилу едвам, най-после, с голяма мъка,
насHльончать насилница.
насильно насила,
насильный принуден.
насказать, наскАзывать наприказвам.
наскакивать вж. наскочит ь,
еаскн6з от край до край, изцяло, съвсем,
наскоблить настъргвам.
наскдк скок ; нападение, пристъп, атака ‘
человек с -ом разпален човек; с
-у изведнъж, без много мислене.
васкдлько колко, доколко, колкото, до-
колкото.
наскоро набързо, па бърза ръка.
наскочить налитам ; нахвърлям се ; натък¬
вам се.
наскребать, наскрести настъргвам; пона-
трупвам.
наскучивать, наскучить дотягам, омръзвам.
отегчавам.
наслАву чудесно, отлично.
насладиться, наслаждаться наслаждавам се.
НАС
— 17® —
HAT
наслАиваться наслоявам се. напластявам се.
наслАть нанзирягпам.
васлАдае наследство.
заследить оставям следи, накапвам (от
ходене).
васлАдяый наследен,
ааслёдовать наследявам,
наслоить наслоявам; -ся наслоянам се.
наслушаться изслушвам се.
наслушаться чувам,
яаслышка слух, хорски думи.
вАсмерть смъртно, на живот или смърт ;
много, извънредно.
вАсмех на смях, за подигравка,
насмехаться присмивам се, подигравам се.
авсмешйть разсмивам,
нвсмёшка присмех, подигравка,
васмёшлвво подигравателно,
насмешливость подигравателност, приеме-
« хулство.
нвсмАшанвы® подигравателен,
яасмёшник, -вица подигравам, присмехулно,
васмешннчать присмивам се, подигравам се.
васмёяться присмивам се, подигравам се ;
насмивам се.
вАсморк хрема.
васобАчиться изтъщавам се, ставам из¬
кусен.
■веолйть насолявам ; причинявам неприят¬
ности.
васорйть набоклучвам.
ваеде помпа, тулумба.
насосАться насуквам се; насмуквам се.
вАспех набързо, на бърза ръка,
васт замръзнала снежа кора.
наставАть наставам, настъпвам; прибли¬
жава се, започва.
наставительно поучително, менторски,
наставйтельвы® поучителен,
наетбвмть вж. наставлять.
настАвка наставено парче.
настввлАть натурам, поставям; настанявам;
насочвам; наставлявам, поучавам,
ваствввбй наставен, донаден, прибавен.
вастАивать накисвам, правя настойка ; на¬
стоявам; -ся настоява се.
вастАть вж. наставАть.
нАстежь съвсем отворено.
ааствгАть, настигнуть настигам,
настйл дървена настилка (на мост).
настялАть постилам, настилам,
настилка постилка, настилане, настилка,
настйльаый: н. в У с т р е л изстрел на¬
равно с земята ; н. о г 6 н ь бръснещ
огън.
настйчь настигам.
вастлАть постилам; настилам,
настдй, настойка запарен чай ; ликьор (ра¬
кия с накиснати треви, плодове) ; раз¬
твор, тинктура.
наетблько толкова, до такава степен,
настольный наръчен,
васторАжкватьсн наострям уши, съм на¬
щрек. I
васторбже нащрек.
насторожиться вж. настораживаться.
вастоАнае настояване, настоятелна молба,
настоятельно настойчиво.
настоятельность настойчивост,
внетойтельиый настойчив, упорит.
ввстоАть вж. настаивать,
наето А шее сегашно, днешно, настояще.
аастоАщнй сегашен, настоящ; същински,
истински; по -ему ка кто трябва.
вастрАивлть нагласям, настройвам, акорди¬
рам; -ся наглася се.
настрелять убивам дивеч (известно коли¬
чество).
настрАчь остригвам, отрязвам,
настроить нарендосвам.
вАстрого: стрдго-н. най-строго,
'встроить на строявам (много къщи); вж.
настраивать.
нветрбйка акордиране,
вастрдйшик, -шнца акордьор.
настрочить надрасквам, написвам набърже;
минавам на машина.
настрАпать наготвям (яденета).
ннетудйть изстудявам.
настукать изчуквам (на пишеща машина).
наступАтельвый настъпателен, нападателен,
наступать настъпвам; нападам, преследвам;
настъпва, настава, приближава се.
наступающий настъпващ.
наступить вж. наступать,
наступлю вие приближаване, настъпване, на¬
стиване; настъпление, нападение.
настурция пореч, друмче (растение).
настывАть, настыть настивам.
насулйть наобещавам.
насупить намръщим, навъсям; -ся намръщ-
вам се.
насупротив срещу, насреща,
насурьмйть начерням (вежди).
нАстхо съвсем сухо.
насушввать, васушйть изсушавам, насу-
шавам.
пас^швый насъщен, съществен; всеки¬
дневен.
насчёт по отношение, колко то за, досежно.
нвсчвтАть, насчитывать наброявам ; -ся на¬
броява се.
насылАть наизпрашам. ,
насыпАть сипвам, насипвам, напълним,
насыпка насипване, напълня не.
насылнбй изсипан, насипан, нанесен,
насытить насищам, задоволявам.
наемшАемость наситим ост.
васыщАть насищам; задоволявам,
насышёиие насищане,
насыщенность наситеност,
насыщенный наситен,
натйлкаваться сблъсквам се, натъква
натАпливать напалим; натоплям, нагрявам;
разтапям»
ватАптывать нанасям кал, изцапвам с к р
ката си.
HAT
— 171 —
МАЧ
ватаскАть, ватАскввать надонасям, надомък-
вам, намъквам (на себе си); напомпвам.
ватАчввать изострям, наточвам,
натащить надонасям.
ватворйть направим.
вА-те нА 1 дръжте I вземете I
ватекАть натича, набира се.
ватёльаый носен направо върху тялото,
ватерёть вж. натирАть.
ватервёться страдам дълго време, много
претърпявам.
яатечь натича, набира се.
яатёшвться забавлявам се, радвам се до
насита.
ватврАвие иатриване, намазване.
ватнрАть мажа, намазвам, натривам, на-
търквам ; стри вам ; обиват (обуща).
■Атаса натиск ; отпечатък ; нападение.
ватвскАть, ввтйскввать натискам, натъпк¬
вам набързо; -ввиться натрупвам се,
натъпквам се.
■аткАть натъкавам.
ватквуть(ся) вж. н а т ы к а т ь (с я).
ватолквуть(ся) вж. наталкивать (ся),
натолбчь скълнвам, счуквам.
натопить вж. и а т А пливать.
■атоптАть вж. натАптывать.
■аторговАть, наторговывать спечелвам с
търговия.
наторелый навикнал, научен,
ваторёть навиквам, научавам се.
■аточйть изострям, наточвам.
ватошАк на гладно сърдце.
натр : едкий н. натриев хидрат, сода
каустик.
■атравйть, аатрАвлввать насъсквам.
■атрепАть намъням (конопи, лен),
аатрудыть уморявам се от работа.
ватрясАть, аатрястй друсам, надрусвам, на-
тръсвам.
натуга напън, напрягане, пресиляне.
натужиться напъвам се, правя усилие.
■атурьлизовАть натурализирам.
аатурАльио натурално, естествено,
натуральный натурален, естествен,
■атуршнк, -щнца жив модел.
натыкать забивам, втъквам, натиквам ; на-
бучвам, набождам ; натъквам.
натягивать обтягам, опъвам, изпъвам; с
мъка обличам.
иатяженве натягане, обтягане,
аатйжка пресилено твърдение.
натяЖнОй натегиат, прилепнал,
ватйвутость натегнатост, хладина,
ватйвутый натегнат. хладен : пресилен,
натянуть вж. натАгивать.
ваугАд несполуки, напосоки,
ваугбльинк ъгломер ; етажерка в ъгъл.
ваудАчу на късмет, несполуки,
ватдйть налавям (с въдица).
наука наука ; учение, учене ; урок, поука,
■ауськать, ва|скмвать насъсквам.
наутёк: пустйться н. плюя си на
петите, одухвам.
яаучАть, научить научвам. научавам ; -ся
иаучвам се.
наушник, -аяпв клеветник, доносчик,
наушника наушници (клапи за ушите —
на шапка); слушалка (за радио).
наушнвчвть клеветя, правя лъжливи до¬
носи.
яаушянчество клевета ; неверни доноси.
еаушАть получвам, подстрекавам, подбут-
вам.
наущён не подучване, подстрекавана.
■вфАбрвть начерням (мустаци).
■ахАльвичать нахалнича.
■ахАльство нахалство, безсрамие, безочли-
вост.
нахвАлввавие прехвалване.
■ахвАяввать прехвалвам.
нахвалиться : н е м о г у н. не мога дя
се нахвяля.
иахватАть, нахвАтывать налавям, набирам ;
придобивам ; -ся налапвам се.
нахлебник, -вица пенсионер ; храненик,
нахлёстка къс кожа.
■ахлоб|чавать, нахлобучить нахлупвам
(шапка).
нахлобучка мъмрене, теглене калай,
нахлынуть нахлувам, нахълтвам ; надохож-
дам.
нахмуривать, нахмурить намръщвам; -ся
намръщвам се, начумервам се. намусих*
се : заоблача се (небето).
находйть намирам, откривам, заварям ;
срещам, натъквам се ; налетям ; навли¬
зам ; -ся намирам се ; досещам се ; на¬
ходкам се.
иахддка намерено нещо, находка.
нахАдчавость досетливост, присъствие н»
духА.
находчивый досетлив, находчив,
■а ходу в движение.
находящийся намиращ се.
нахождёнве намиране.
аахбхлвться настръхвам перата си.
нахохотаться смея се много, насмивам се.
яахрАшм с сила, насила.
яацарАпать, яааарАпывать надрасквам.
вааарАпанвый надраскан.
■ацедйть нацеждам.
аацелавяться, нацАлаться целя се, прицел¬
вам се.
вацепйть, яадеплйть закачам, прикачим.
■адаонАл представител иа някоя нация в
СССР.
аацаоавлнзйровать национализирам.
иацнАн представител на национално мал¬
цинство.
■ацмёньшннство национално малцинство,
вацреспублвка национална република.
начадАть задимявам, опушвам.
вачАльный начален, елементарен, пръв.
аачАльствованве началствуване, команду-
ване.
начАльствовать началствувам, заповядвамг
командувам.
ИАЧ
— 172 —
НЕВ
■ачАткн начятъци, рудименти, първи по¬
нятия.
начАточвый начеващ.
начАть(ся) вж. н а ч и н А т ь (с я),
начдив дивизионен началник.
начекАнать насичам (пари).
на-чеку : быть на -чеку бивам готов.
кАчерво на черновка, нахвърляно.
«ачерлАть, начерпывать напълням с греба¬
не (течност).
вачертАнас нахвърлен, скица.
«ачертАтельвый графически ; - н а я гео¬
метрия дескриптивна геометрия.
«ачертАть написвам, нарисувам набързо,
екипирам.
начертить, яачёрчввать начертавам.
вачесАть, начёсывать навлачям, начесвам,
наранявам от чесане.
аачёсть намирам недостиг, начитам,
аачёт недостиг, загуба, липса, дефицит,
вн четвереньках на четири крака.
«Ачетверо на четири дяла,
аачётчвк, -ца начетен човек.
аачвнАнне започване, почване ; начинание,
предприятие.
вачннАть начевам, почвам, захващам, за¬
почвам ; -ся започва се.
яачявёввый напълнен, натъпкан.
начинить напълням ; натъпквам ; подряз¬
вам, подострям.
авчйвка пълнене, напълване ; с каквото се
пълни.
яачнвять напълням, натъпквам.
начисление туряне в сметката, начисля¬
ване.
«начислйть, начислить вписвам в сметката,
начислявам.
начйстнть почиствам.
нАчвсто начисто ; направо, с една дума ;
съвсем.
«ачйтанность начетеност,
начитанный начетен.
аачвтАть изначитам, прочитам много кни¬
ги ; -ся начитам се ; пълня си главата
с прочетеното.
аачнхАть: а мне начихАть на не-
г б не искам да го зная.
аачншАть почиствам.
начсостАв команден състав, командири,
начудить извършвам лудории,
нашатырный нишадърен.
аашатыр нишадър,
нашёдшвй намерил,
аашёвтывание шепнене,
нашёптывать шепна, шушна,
нашеромыжку на чужда сметка,
нашивать пришивам.
нашивка пришиване ; пришито парче ; на¬
шивка.
наши iftfl пришит.
нашлепать наплясквам.
нашлёпка напляскване.
нашлёпывать наплясквам.
нашуметь нашумявам,
нашутйться хубаво се пошегувам.
ващенАть нацепвам.
нащупать, вашупывать напипвам ; изпит¬
вам, сондирам.
наалектрнзовАть наелектризирам.
вайбедевчать наклеветявам.
наяну наяве, в будно състояние,
вайрнвать върша усърдно, карам,
не не, няма ; не на ч т б няма с какво,
небезупречный не безукорен.
иебезызвёстао : н.а что знае се много
добре, че ; не е неизвестно, че.
небеленый суров, небелен (за плат),
вебережлйвость немарливост,
небережливый неикономен ; немарлив,
вебесноголуббй небесносин,
нёбный небен, на небцето,
нёбо небе.
нёбо небце (в устата).
небольшдй не голям, малък ; к и л б с
- ш й м кило и нещо.
небоскрёб небостъргач, много висока къща,
неббсь както ми се вижда, струва ми се,
мисля, може би, май че ; нали ?
небрёжначать държа се небрежно,
вебрытый небръснат.
небмнАло невиждано, нечуто, небивало.
небывАлый небивал, невиждан, нечуван ;
въображаем ; неопитен.
небывАльщниа, небылйца небивалица, из¬
мислица, приказки.
иебьйиинйся нечуплнв.
иевАжво средна хубост; А то н. това не
е важно, то няма значение ; д е л А
идут н. работите не вървят блестящо.
вевАжнмй неважен, маловажен ; слаба ра¬
бота, не го бива.
невдалеке недалеч, близко.
невдогАа, невдомёк не ми идг на ума, не
се досещам.
|еведенве незнаене; незнание, неведение,
веведомо незнайно, не се знае.
неведомый незнаен,
нсвелйкмй неголям, малък, дребен,
невелйчка малък.
невесёлый тъжен, скърбен.
■евесккй лек; повърхностен, слаб,
невеебмый нетеглим; несолиден, слаб,
иевёста годеница; мома за женене,
невестка снаха.
невесть не се знае, бог знае,
ненешёствевность нематериалност.
вевешёствевный нематериален,
невзачёт нзнън сметката,
невзгбда нещастие, несполука; несгода.
вевзврА въпреки, без да се гледа,
невзлюбить не обиквам, намразявам.
вевзвачАЙ неочаквано, нечакано, случайно,
вевзлбе невнасяне, неплащане.
невзрАчаость лоша вънкашност.
невзрАчный грозен на глед, жалък.
НЕВ
— 173 —
вевзисвАтельвость непридирчивост. непре¬
тенциозност.
вевзыскАтельвый непридирчив, скромен,
вёввдввь н ев и де лица, чудо невидено, ряд¬
кост.
вевйдаввый невиждан, нечуван, необикно¬
вен. чудесен.
вевмдбмвв: сделаться -кой ставам
невидим ; ш А и к а н. приказна шапка,
която прави човека невидим,
вевйдвый неважен, нейзгледен.
веввдАщий невиждащ.
вевлАствый безсилен.
ве в меру прекадено много, безмерно.
вевмешАтельство ненамеса,
невмоготу, вевмбчь: А т о становится
н. това става непоносимо, свръх силите.
веввАтво неразбрано, неясно.
яеввАтвость неразбраност, неясност.
аеввАтаый неясен, неразбран,
вёвод рибарска мрежа,
вевоёааый цивилен, не военен.
вевозбрАвво свободно.
вевозбрАввый свободен, безпрепятствен,
вевозвратймый безвъзвратен, невъзвратим.
вевозврАтво безвъзвратно.
аевозврАтаый безвъзвратен; непоправим,
вевозврашёвае невъзвръщане; неповръщане.
яевоздёваввый необработен, див.
вевоздёржаввость невъздържаност,
вевоздёржяваый невъздържан, неудържим,
вевозмбжво невъзможно; ужасно,
вевозмбжвость невъзможност.
невозмбжяь|й невъзможен; нетърпим.
аевозмутДмо невъзмутимо,
вевозмутймость невъзмутимост.
вевозмутймый невъзмутим,
вевозааградбмость незаменимост.
вевозвагрядймый незаменим,
вевблвть насилвам, принуждавам.
вевАльввв, -ивца роб.
«евбльввческвй робски,
вевбльввчество робство.
невбльвнчвЙ робски,
вевбля робство» неволя ; нужда ; в б л е й-
неволей щеш - нещеш ; н е в 6 л е ю
насила.
вевоспламевйемость невъзпламенимост.
вевосплвмевАемый неэапвлим, невъзпламе-
няем.
вевоспрвймчввссть невъзприемливост; иму¬
нитет.
вевоспрвАмчввый невъзприемлив; нечув¬
ствителен.
вевострёбоваввый непоискан, непотърсен.
вевполвё не напълно.
вевполАд не на време, не на място,
вевразукйтевьво неразбрано, неясно.
■евразумАтельвость неясност, неразбраност;
неубедителност.
вевразумйтельвый неразбран, неясен; неубе¬
дителен.
вевручёвве невръчване, непредаване.
вевтерпёж за нетьрпене.
вевйгода неизгода; вреда, загуба,
вевыгодво неизгодно, неизносно.
гевыгодвый неизгоден, неизносен.
вевыделаввый необработен, суров,
невыдержанность неиздържаност, недисцип-
линираност, колеблнвост, неравност,
вевыдержаввый неиздържан ; неравен, без¬
реден.
вевылАзвый ; -а я грязь непроходима
кал.
вевыносАмо нетърпимо, непоносимо,
вевьп осймость нетърпимост,
вевывосимый нетърпим, непоносим,
невыплата неизплащане.
вевыполвёвве неизпълнение,
аевыполвимость неизпълнимост.
вевыполнАмый неизпълним,
вевыраббтаявый не изработен, необработен,
вевыразйми ненаказано, неизразимо,
вевыразймость неиэказаност.
вевыразАмый неизразим.
вевь1свазвввь|й нсизказан; скрит, таен.
вевысДкнй възнисък, малък на ръст; лош;
умерен.
вевыспавшнйся неотспал си.
вевысыхАющий непресъхващ, несекваиц
вевыход неизлизане; неявяване,
вевыясвенвость неуясненост.
вевыясвеввый неуяснен.
вевяэва вж. неувАзка.
вегармов! р>тощай нехармонират.
вегярмовАчвость нехармоничност.
вегашёвый негасен (за вар),
вёгде няма къде, няма откъде.
вегАбкаЙ негъвкав.
вегвгвевйчеслнй, вегвгвевйчвый нехигие¬
ничен.
веглвжйровать пренебрегвам.
веглубАкнй плитък, недълбок.
вегвупый не глупав,
вегвядя без да се гледа.
вегодовАть негодувам.
иегодАй, -ка негодник, калпазанин, нехра¬
нимайко.
вегорючай негорящ.
вегостепрвАмвый негостоприемен.
■егоивАвт търговец.
вегритевов негърче,
вегустбй рядък.
ведАввый неотдавнашен, неотколешеи.
ведалёввй близък, недалечен; ограничен,
ведавекб недалече, близко,
ведалекость ограниченост.
ведальвовАдвость непредвидлнвост, недал-
новидност.
ведал ьво вид вый недалековиден, непред-
видлив.
ведАром не напразно ; не без причина, не
без основание.
ведввжймость неподвижност.
аедвАжвмость недвижим имот.
ведввжАммй неподвижен.
МЕД
— 174 —
НЕЗ
медвйжвмый недвижим.
яеделовАй не делови, непрактичен,
аедобросбвествость недобросъвестност.
ведобросАвествый недобросъвестен.
аедАбрый эъл; лош: не добър,
аедоверйть недоверявам.
аедовёс непълно тегло.
аедовесйть, недовешивать тегля непълно,
ексик.
аедовыполвёвве непълно извършване, не-
доизпълняване.
ведовйработка недоизработване.
недовыручка недополучав, липса.
ведогАдливость недосешане.
аедогл деть не забелязвам, пропускам.
ведоглАдка педоглеждапе.
недоговаривать не доизказвам,
аедоговорёввость педоизказване ; неяснота,
неопределеност.
недогрузить недонатоварвам.
ведогрузка непълно натоварване.
ледодАча остатък, недодадено.
аедодёлавный недонаправен, недовършен.
ведодержАть недостатъчно осветявам; не¬
достатъчно проявявам (фотография).
недодёржка недостатъчно осветяване ; не¬
достатъчно ироявяване (фотография).
ведоедАвне не до яж да не.
ведоедАть не доизяждам ; не си дояждам,
търпя глад.
аедоедАющвй недояждащ си.
недозавАз недостатъчно докарване (до¬
ставяне).
ведоймка недобор,
аедоймочвый педоборен.
недоимщик, -щнца неизправен данъкоилатец.
аедокАвчеввость незавършеност.
ледокАнчеввый незавършен; несъвършен,
недолго недълго време.
ле долго еАчвость не дълготрайност,
ледолговёчвый недълговечен; нетраен,
ведолёт недостигане, недолита не.
недолюбливать не обичам твърде.
ведАля нещастие.
недомёравать недомервам; късо меря,
аедомёрок непълномерно.
ведомОгАвве неразположение.
ведомогАть не съм разположен, не ми е
добре.
аедомАавка педоизказване, премълчаване.
аедомолАт недобре смляно жито.
аедоаАсок недоносче.
■едовАшевиый недоносен, роден преди сро¬
ка (за дете).
ведооиёвввать, ведооцевйть недооценявам.
ведооцёвка недооиеняване.
ведопнсАть недопнсвам.
аедоплатйть недоплатам.
недополучать, недополучить недополучавам,
не получавам всичко.
недопотребление непълна консумация.
аедопровзвАдство непълно производство,
аедопущёаве недопущане.
ведорогАй нескъп, евтин,
ведордд слаба реколта.
вёдоросль малолетен, недораслек, зелен от¬
къснат; глезено дете, мамино детенце.
ведосёв недосяване; непълно реализиране
на посевния план.
недослышать недочувам.
ведосмАтр недоглеждане, повърхностен
преглед.
недосмотреть недоглеждам, не забелязвам,
про пущам.
ведосАл недосоляване.
ведоспАть не си доспивам,
недоспелый недоузрял,
недоставать, ведостАть не достига, липсва.
аедостАилеавый недоставен.
ведостАток недостиг, липсв ; немотия, нуж¬
да ; недостатък.
недостаточно недостатъчно.
ведостАточвость недостатъчност; бедност.
ведостАточамй недостатъчен ; беден.
недостАча липса.
недостающей недостигащ, липсващ,
ведостижбмый непостижим.
недоступность недостъпност,
недоступный недостъпен ; непонятен, не¬
разбран.
недосуг лииса на време; мие н. нямам
време.
ведосчатАться, ведосчАтываться не излиза
сметката, липсва нещо,
вед осыпАть не си доспивам.
недотрога много чувствителен човек, не-
допирка.
недоуздок оглавник, юлар, пбвод.
недоумевать недоумявам ; двоумя се.
недоуменный учуден, смутен,
недоучка недоук.
ведохвАтка недостиг, липса,
недочёт недостиг, дефицит ; грешка, праз¬
нота.
аедрёмлюшай буден,
недруг неприятел, противник,
ведружвмй разединен ; безреден,
недуг недъг, болест, немощ,
ведужвый болнав.
ведурво не лошо, доста добре.
недурвАЙ доста добър, не лош ; хубав, не
грозен.
ведюжвввость необикновеност.
ведюжвнвый извънреден, отличен.
веждАво: н. -негАдано неочаквано.
веждАпйй неочакван, нечакан.
мёжели отколкото.
вежевАтый неженен, ерген,
вежеака нежен, деликатен човек.
вежалАЙ необитаем, изоставен, празен,
вёжвть изнежвам, глезя.
вежввчать нежнича ; любезнича.
везабвёввый незабравим,
незабудка незабравка.
везвдАча неуспех, несполука.
везадАчаввый нещастен.
«ЕЗ
— 175 —
НЕИ
незадАлго малко по*преди, преди малко,
незаклеенный незалепен.
оезак6нчеооoсть незавършено^.
оёзамАечнный непримамлив, несъблазните-
лен.
незамАть не закачам, не бутам,
незамедлительно незабавно.
кзамерзАюшнй незамръзващ.
незаметно незабелязано,
незамётный незабелязан ; незначителен,
незамеченный незабелязан.
оезамдшоок, -ннца незаможен селянин (в
Украйна).
незамужняя неомъжена,
незамысловатый прост, безпретенпиозен.
незанятый незает, свободен,
незапамятный незапомнен, от памтивека.
незйпертмй отворен, не затворен,
незапятнанный неопетнен.
незаработанный оeзаработео, не чрез труд
придобит.
оезатАскаоный не банален,
незатёйливо просто, без претенция,
незатейливость простота, оепретeнnиoзоост.
незатейливый прост, непретенциозен.
незатухАющвй неугасващ, продължаващ се.
везаурйдяый необикновен, извънреден,
незачем няма защо.
незащищённый незащитен, изложен.
незвАный неканен, свикан.
нездоровиться : мне н. не съм добре, не
ми ё добре.
нездордвый нездрав, болен, неразположен ;
вреден.
нездорииье неразположеност.
веземнОй неземен, небесен,
незнакомец, -ка непознат човек,
незнакдмство ^познанство.
незнакомый непознат,
незримый невидмм.
незыблемо непоколебимо,
незыблемость непоколебимост.
незыблемый непоколебим, непоклатим,
здрав, як, твърд.
нензнедавный неизвестен, неизследван, не¬
изучен.
кй^зданный неиздаден, ^издаван, непуб,
ликуван.
неизъяснимый необясним,
ненмАеие нямане, липса,
неимущий безимотен.
неискусно непохватно,
неискусный непохватен,
неискушённость неопитност, невинност,
неискушённый неопитен,
неисповедимы^ неузнаваем.
неисЛ' лнёние неизпълнение.
неисполнимый неизпълним,
оeнcпoлонтельный ^^изпълнителен.
нeвcnlbpчeовocть непоквара.
оенсDдрчеооый ^покварен, неразвален ;
чист, незасегнат.
неисправимость непоправимост.
неисправимый непоправим,
неиссякЯёмый непресъхващ, неизчерпаем,
нейстово яростно, свирепо, буйно,
неистовство изстъпление, беснуване, вил-
неене, ярост, буйство, свиреност.
оeнcтдвcтнонать свирепствувам, беснувам.
вилнея.
неистовый яростен, разярен, бесноват.
неистощимый неизтошим.
неисцелимость неизлечимост.
неисцелимый неизлечим.
неисчислимый неизброим,
нейзильбер бял метал, ново сребро,
неймётся : ему н. не го сдържа, не мо¬
же да стои спокоен.
нейтрализация неутрализиране.
нейтрализировАть неутрализирам,
нейтралитет неутралитет.
нейтрильно неутрално,
нейтральность неутралност,
нейтральный неутрален.
неказистый неправещ добро впечатление ;
лош, грозен.
некий някой, някой си.
некОвкий нековък.
некогда някога, едно време ; нямам време,
некого няма кого.
некоммерческий нетърговски,
нёкоторый някой, известен,
некишенный докосен, неокосен.
некрепкий слаб.
некрупный малък, дребен.
некстАти не намясто, не навреме,
некто някой, някой си.
некуда няма къде,
некурящий непушещ.
некчему няма защо, няма нужда, безпо¬
лезно е.
млАдно не добре, не в ред, не тъй.
оелАдоой лош; обезпокоителен,
нелады разногласие, неразбиране.
нелегАльщина нелегална литература,
нелёгкая: вот тебя и. принесли!
кой дявол те докара ?
иелеониа, нелепость безсмислица, абсурд,
нелепост.
нелепый безсмислен, абсурден,
нелетучий неизпаряващ се, неизфирясващ.
нёлипеприятный безпристрастен.
нелишний : быть -ним не е излишно,
неловкий несръчен, непохватен, неловък ;
неудобен.
нелужёный нёкaлaйднсао, неганосан.
нельзя не може, не бива, невъзможно, не¬
позволено.
нАльмя сибирска сьомга,
нелюбовь отвращение,
нелюдим, -ка саможивец.
нелюдимость саможивство.
нелюдимый саможив ; недостъпен,
немило доста, не малко, много,
немилый немалък, доста голям,
немедленно незабавно, веднага, тутакси.
17в —
ИЕО
аемёддеввый бърз, незабавен, неотложен,
вемёть немея, онемявам ; вцепенявам се.
вемёпквй немски.
веммлоеёрдво безмилостно, немилосърдно.
вёжка немкиня, немцойка.
вемвбгве малцина.
вемвбго малко,
вемвдгое малко нещо,
вемвбжечко, яемяджко мъничко, малко,
всмбй ням ; изтръпнал, вцепенен,
вемолодбй възстар.
вемблчвый продължителен, непрестанен,
вёкочь болна вост, болест.
вембчьгя: мие нембжется не се
чувствувам добре.
Немресвублвка Автономна съветска социа¬
листическа република на крайволжките
немци.
аемудрый, аемудрйший прост,
аеаавйдеть мразя, ненавиждам,
мевавйствиж, -вица омразник.
вевав!ствый омразен, противен,
яёвавясть омраза, ненавист,
вевагдядвый миличък, ненагледен,
вевадежвость несигурност,
веяадёжвый ненадежден, несигурен.
вевадлежАшвй : - щ и м Дбразом не
както трябва.
яеаАдобвмй непотребен, ненужен.
вевАдобво ненужно ; няма нужда.
вевЭдобвость непотребност, безполезност,
веваддлго не за дълго, за кратко време»
иеванёревво не нарочно.
вевамёренвый непреднамерен,
веварбвом случайно, не нарочно,
яевйпвый дъжделик, намръщен, ветровит,
вевдстье лошо време.
вёвны сибирска народност, (по-рано) са-
моеди.
веобдёлаввый не изгладен, необработен,
■еобдумавво необмислено ; лекомислено,
весбдумаввый необмислен.
веоЗозвйчеваый неовначен, неотбелязан.
веобраббтаввость необработеност.
всобраббтаввый необработен ; суров,
веобходйтельвость нелюбезност.
веобходьтельвый недружелюбен, нелюбе¬
зен.
веобычво необикновено.
веобычМвость необикновеност.
веобычвый необикновен, извънреден,
веобязйтельвый незадължителен, факулта¬
тивен.
веодмвйжовй нееднакво, различно,
веодввйжовость нееднаквост.
веодняДковый различен, нееднакъв,
аеодвожрйтво не веднъж, нееднократно,
много пъти.
веодвокрйтвый нееднократен.
аеодаОрйдя сть нееднородност,
аеодаорбдвый нееднороден,
■есдоломость непреодолимост.
веодолймый непреодолим, непобедим.
веодушевлёвяый неодушевен,
веожйлавио неочаквано,
веежйданвость неочакваност; изненада,
сюрприз.
веожидаввый неочакван,
веожлвдвбй: н. сбор акциз,
веокбнчеввость незавършеност.
веокбвчеваый незавършен,
веоперйвшнйся без пера ; още зелен,
веоплйтвЬ1 й неплатежоспособен, несъстоя¬
телен ; неивплатим.
веоплАчеввый неизплатен,
веопбэяаавый непознат,
веопровержймо необоримо,
веопроверж^мость необоримост.
веопровержСмый необорим,
веоярйтво нечисто, мръсно,
велпрйтаость нечистота, мръсотия,
аеопрйтвый нечист, мръсен,
веосвёдомлеввый неосведомен, неинформи¬
ран добре.
веосёдлый неоседнал, чергарски.
аеослйбао непрестанно, постоянно.
вессдАбяый непрекъснат,
веосмотрйтельвс непредпазливо,
веосмотрйтельвость непредпазливост,
веосиотрйтельвый непредпазлив, необмис¬
лен, безразсъден.
веост< рбжво непредпазливо, невнимателно,
веосторошвость непредпазливост,
веосторбжвый непредпазлив, невнимателен,
веосуществбмость неосъществимост.
веогушеств)мый неосъществим,
веосязаемость неосеэаемост.
веосяз&емый неосеэаем.
веотвётствеивый неотговорен.
веотвратймо неизбежно,
веотвратйг.ость неизбежност,
неотвратимый неизбежен,
неотвйзвь.й натраплив.
веотвйзчявость натрапливост.
вютёсавность неодяланост.
ыеотё<сввый неодялан, груб,
веотвуда няма откъде,
веотлбжво без отлагане, бързо,
веотлбжиость неотложимост.
веотлбжоый бърз, неотложим.
веотлучво неразделно, неотлъчно,
веотлучаый неразделен, постоянен,
веотразймо непреодолимо,
веотразйшсть неиреодолимост.
веотра ймый неотразим, неизбежен,
веятступво неотстъпно, настойчиво,
вео ступвость настойчивост,
веотступный настойчив.
веотъёмлемость неотнемливост, неотнимае-
мост.
веотъёмлемый неотнимаем.
■еохотв неискане, нежелание,
веохбтво против желанието си, неохотно»
вепаряожопытяые нечифтнокопитни.
веощутительвый незабелязан, нечувству-
ван.
НЕП
НЕП
вепАрвый нечифтен ; разделен,
вевахучвй неароматен.
вепереводймый неареволнм.
непередаваемый непредаваем, ненаказуем,
неописуем.
аеперехддвый среден (глагол).
аеЬвтАтельвость нехранителност.
вепвтАтельвый нехранителен.
аеилАвквй неразтопим.
веилатеж неплащане.
веплатёлыдвк неплащач.
веплдтвО неплътно, неприлепнало, слабо,
веялдтвый рядък ; некомпактен.
вевовАдвый неприятен, непривлекателен,
веповйвво невинно, невиновно,
неповйввость невиновност, невинност,
яеповйввый невинен, невиновен,
веповивовёаве непослушание, непокорство,
веповордтливо тежко, непохватно,
веповордтлавость непохватност, тежкопод-
вижност.
аеповорбтлввый непохватен, тежък,
вепогбда лошо време.
веподалёиу наблизо, недалече,
веподатвдй освободен от данък,
веподдёльно искрено.
неподдельность неподправеност, автентич*
ност; искреност.
неподдельный истински, натурален, непод¬
правен, нефалшифициран ; искрен.
неподобАюще ненавременно, неуместно, не-
сгодно, не подобаващо.
неводобАющвй неподобаващ, неприличен,
веподс^двмй неподсъден.
неподходящей неподходен.
непозволительно непозволено, недопустимо,
вевозволйтельность непозволеност, недо¬
пустимост.
непозволительный непозволен, недопустим,
непокбйво неспокойно; неудобно,
вепокдйный немирен, неспокоен; неудо¬
бен.
веиолАдки несъгласия, разправии; грешки,
неполноправный непълноправен.
веволаотА непълнота,
неполноценный непълноценен,
иепблвый непълен.
непомерно извънредно, прекомерно,
вепомёрвость безмерност, извънмерност.
вепомёрвый извънмерен, безмерен.
веповвмАвне неразбиране.
вепоийтлввость неразбиране, неинтелигент-
иост.
яеповАтлввый неразбран, неразумен, не¬
смислен, неинтелигентен.
неповйтво неразбрано.
веповАтвый неразбран,
вепорйдок безредица; нередовност,
вепорйдочпо нечестно.
вепорАдочвость нечестност.
вепорйдочвый нечестен,
невосвящёнвый непосветен.
вевосёда подвижен, жив. неспокоен човек;
който не се спира на едно място,
вепосёдлввость подвижност, живост.
непоседливый който не се спира на едно
място.
вевосйльво не по силите, свръх силите,
вепосйльвый непосилен, не по силите,
вепоствжймо недостижимо,
вепоствжймость недостижимост.
вепоствжймый недостижим,
вепоступлёвве непостъпване.
вепотребвый ненужен, непотребен ; разна-
лен, развратен.
яевбтрёбство безпътство, разврат,
вепохджвй неприличен.
вевочАтый небутнат, непокътнат,
вепочтёвне неуважение.
вепочтйтельвость непочитанне, неуважение,
непочтительный неуважителен, непочтите¬
лен.
веврАвда неистинност, лъжа ; несправед¬
ливост ; не е вярно, не е истина.
вевравоиёрвбеть неправилност, незакон¬
ност.
веправомбчвость неправоспособност.
вепрввомочвый неправоспособен,
веправос^дке неправосъдие.
неправомерный неправилен, незаконен,
неправотА неправота, несправедливост.
вепрАвый неправ, несправедлив,
вепревзойдёпяый ненадминат,
вепредубеждёвяость не предубеденост,
вепредубеждёпвый не и ре ду беден,
вепредумышлеваый неумишлен,
вепредуемдтревный непредвиден,
вепредусмотрйхельмо безразсъдно, непред-
видливо.
вепредусмотрйтельвость непредвидливост.
вевредусмотрйтельаый непредвидлив.
аеврелсжвость неотменност, неизменност;
безспорност.
аеврелбжвый неотменен, неизменен; не¬
оспорим.
агвремёяеый постоянен, непроменлив, не¬
изменен, непременен.
вепреоборсмый непреодолим,
вевререкаемый неоспорим,
веврерйваа непрекъсната работна седмица,
вепрерйвво непрекъснато.
кепрерыввый непрекъснат, перманентен,
веорерываость непрекъснатост,
вевреходяш* й непреходен, траен.
вепрввь|Кшвй неевнкнал.
вепрввычка ненавикване, липса на навик,
вепрявычвый ненавикнал ; необикновен,
вевриглйдвый неугледен, не хубав, грозен,
вепрягбдвый негоден, неспособен, неизпол-
зуем.
вепрвёмлемость неприемливост, недопусти¬
мост.
вепрвёмлешый неприемлив, недопустим,
вепрмзвёвве непризнаване.
■епрйзваввый непризнат.
12
НЕЛ
— 178 —
НЕС
неприкрашенный неукрасен, ^разхубавен,
нeоатрyфее, естествен.
неприменимый неприложим,
непрнмёгоыl! незабелязан, ^съгледан.
непринуждённо непринудено, свободно,
непринуждённость непринуденост, естестве*
ноет.
непринуждённый непринуден, естествен,
свободен.
непринятие ^приемане, отказ,
неприспособленность неприспособепост.
неприспособленный оeпрнспocобео.
непристойно неприлично.
непристойность неприличие,
непристойный неприличен.
неприступность непристъпност, недостъп¬
ност.
неприступный недостъпен, непристъпен ;
горд.
неприсутственный неприсъствен,
непритворно еeпрecтореоо, искрено.
иепритвОрвость искреност, непрестореност.
непритворный ^престорен, искрен.
яепряxOтднвocть безпретееnиозеотт.
неприхотливый безпрете^^^^ невзиска-
телен ; прост.
оепрочАстоы! ненамесен,
неприязненно враждебно,
непряЯзяеянoсть враждебност,
неприязненный враждебен,
неприЯзнь вражда, неприятелство.
непроводник изолатор.
непроглядный непроницаем, непрогледен,
непродолжительность ^продължителност.
непродолжительный непродължителен, кра¬
тък.
нeпрrёзжой непроходим (за кола),
непромокяемый непропускащ (вода),
непротивленец привърженик на Толстоево-
то учение за ^противенё на злото.
оепpoтив.nЛeон: н. злу ^противене на
злото с насилие.
непротивленство учение за ^противене на
злото с насилие.
непрочитанный ^прочетен.
непрочно крехко, чупливо, нетрайко,
непрочность нетрайност.
непричный нетраен, чуплив, нездрав,
яепрОчL не съм против, готов съм, не се
отказвам.
непрошенным неканен.
непр мОй косвен ; человек н. лицемер,
непутёвый безреден ; безпътен.
нерабОчни : н. день почивен ден.
неравно нееднакво, неравно
неравно изведнъж, ако ; н т ыз ) б о-
л е е ш ь ако ти се разболееш.
неравн I сторонный ^равностранен,
неровный нееднакъв, различен, неравен,
нерадение нехайство.
нерадеть занемарвам, не се грижа, прене¬
брегвам.
нерадивость немарливост.
нерадивый нехаен, немарлив,
нерaнбЯвлеоиый еeразредеlг (с вода),
неразбериха неразбранщина.
неразбOрчено неясно, нечетливо,
неразборчивость непридирчивост ; нечетли-
вост.
неразборчивый нечетлив ; непридирчив,
неразвитой неразвит.
неразговорчивость неприказливост.
неразговорчивы!! неприказлив.
неразлучно неразделно, иеразлъчио.
неразлучность неразделност.
оеразлучоый неразделен.
неразрывно нераэнъсваемо, неразделимо,
неразрывность ^^разкъсваемост, неразде¬
лим ост.
неразрывный неразкъсваем, неразделен,
нерассудительно безразсъдно,
нерассудительность безразсъдност.
нерассудительный безразсъден,
нерасторжимость неразтръгваемост.
нерасторжимый неразтръгваем.
нерасторопность пипкавост.
еерасторОпяый пипкав.
нерасчётливость оenресметлиност.
оeроcчeтловый непресметлив ; ^икономен.
нервировать нервирам.
нервический нервен,
нервничать проявявам нервност, нервнича.
нередко често пъти, не рядко, доста често,
нёрест хвърляне на хайвера.
нереститься хвърля си хайвера,
нерешимость неразрешимоот; нерешител¬
ност.
оёрешнмы! неразрешим,
неробкий нес пенлив, смел,
нерАвно нееднакво, неравно ; грапаво,
неровны^ неравен ; негладък, грапав,
оeрдвоотть грапавост ; нееднаквост.
о)рОвоый нееднакъв ; грапав ; пресеклив.
нерАвня: ты ему и. ти не се мерй с
него.
: з а - ом поради яенамиpa-
нёто.
нерпа тюлен,
нерукотворный неръкотворен,
нерушимо неразрушимо.
нерушимость неразрушимост.
аеруиОмый неразрушим.
неряха нескоnотник, мръсник,
неряшество, неряшливость яеткопотяотт.
неряшливо l^eткoкотоо, мръсно,
оеряшлнный еecкonoсео, мръсен,
еeтбЫlточоость нетбъднаёмотт, оеосъш^етт-
вимост.
несбыточный неосъществим,
оеснорёеяе ^смилане.
несварймость ^смилаемо^.
яёснарuмый нёсмилаем.
оесноеврем)яео ненавременно,
яeсвоенремёяяы! яеоанремеоео,
несвязно несвързано.
еетнязеотть несвързано^.
НЕС
17» —
НЕУ
несвязный несвързан.
несгнбАемый несгъваем.
несговорчивость несговорливост.
несговорчивый несговорлив.
несгорАемость неизгоряемост, огнеупорност.
■есгорАемый неизгорим, неизгоряем.
несдержанность несдържаност.
несдержанный несдържан ; неизпълнен,
несение носене.
несессёр несесер, прибор.
несжнмАемость несвиваемост.
весжвмАемый несвиваем.
вескАзанно неиэказано.
вескйзаяность веизкаэаност.
весхДзаввый ненэквэан, неизразим, неопи¬
суем.
аесклАдица несвързаност, безсмислица.
несклАдво безформено, иеспърз&но.
несклАдвость несвързаност. разбърканост.
несклАдный несвързан, лошо направен,
разбъркан, неразбран,
несколько малко нещо ; няколко.
весковчАемо безк рай но.
несковчАемый безкраен,
аесльиавао нечувано,
веслыхаявый нечуван.
веслывжо нечуто, тихо, безшумно,
неслышвый тихичък, нечут.
несметность неизброимо количество,
несметный безброен, неизброим.
весмолкАемо несмълкаемо, непрекъснато.
несмоакАемый немлъкващ, непрекъснат.
весмотрА въпреки, без да се гледа.
несмывАемый неизмиваем.
несмышлёвыш глупак.
весоблюдевне неспазване, несъблюдаване.
несовершеннолетие непълнолетие,
несовершеннолетний непълнолетен,
несовершенный несъвършен,
несовершенство несъвършенство,
весе вместимость несъвместимост,
несовместимый несъвместим,
несовпадающий несъвпадаш.
несовпндАнке песъвпадане, несъвпадение,
несогласие несъгласие.
несоглАсица раздор, несъгласие,
яесоглбсвость дисхармония.
несогаАсвый несъгласен,
несогласованность несъгласуваност, некоор-
диниране.
несогласованный несъгласуван, некоорди-
ниран.
несозвучный несъзвучен, нехармоничен.
несОлово безсолно ; уйти н. хлебав-
ш и отивам си с празни ръце,
неспелый неузрнл, зелен,
несподручный неудобен.
неспОрый неспорен ; непроизводителен, ба¬
вен.
веепростА не току тъй, не без причина, с
задна мисъл.
нестерпимо нетърпимо,
нестерпймость нетърпимост.
нестерпимый нетърпим.
вести нося ; принасям ; докарвам ; изпъл¬
нявам ; лети, тича ; търпя, пренасям ;
мирише ; -сь летя, тичам ; снасям (за
птици).
нестдйкяй нестабилен,
аестбюгцяй неструващ.
нестроевОЙ не служещ за строеж; не¬
строеви.
несудоходный некорабоплавателен.
несуразность несвързаност, неразбранщина;
абсурдност.
несуразный неловък, безсмислен, абсурден,
нелогичен.
несушка нослива кокошка.
весхОдвость нееднаквост.
несходный неподобен ; неизносен, неподхо¬
ден.
несходство различие, неприлика.
несчАстье нещастие, злощастие, злочестина.
несчастливец, -ливица нещастник.
несчАстливый, несчАстный нещастен, зло¬
чест.
несчётный неизброим, безброен.
весъедОбный не за ядене, неядлив.
вет не ; няма.
нетвёрдо нетвърдо, несигурно,
нетвёрдость мекота, липса на твърдост,
нетвёрдый мек ; несигурен ; слаб,
нетерпеливо нетърпеливо,
нетерпеливый нетърпелив,
нетерпенве нетърпение.
нетерпимо нетърпимо,
нетерпимость нетърпимост,
нетерпимый нетърпим,
нетопырь прилеп.
нетребовательный невзискателен, безпре-
тенциозен, прост.
ве-тронь-менА не-ме-пипай, слабокога (ра¬
стение).
нетрудовой : н. элемёнт нетрудов еле¬
мент ; н. д о х б д рента, доход, не
придобит с труд.
неубранный неприбран, неразтребен.
неуважительность неуважение ; липса на
причини.
неуввжйтельвый неуважаван; немотивиран;
неудовлетворителен.
неувнлАемость неувехване,
веувядйемый неувехващ.
веувязка несъгласуваност, некоординира-
ност.
неугасаемый, неугасимый неугасим, неиа-
требим : неодолим, ненаситен.
неугомонность неуморимост, неукротимост.
неугомОяный неуморен, немирен, неукро¬
тим, шумлив.
неудача несполука, неуспех.
веудАчнмк, -ница нещастник,
неудачно несполучливо,
неудачный несполучлив, нещастен,
неудержимо неудържимо,
неудержимый неудържим.
— 180 —
НИ Ж
веудобовврймый мъчносмилаем.
1СуДОбО|СПОЛВйМЫЙ мъчноизпълним.
■еудобоповйтвый мъчноразбиряем.
■еудобоороязаосймый мъчнопроизносим;
неприличен.
веудобочатбемый нечетлив, мъчен за че¬
тене.
■еудовлетворёввость незадоволеност, неу¬
довлетвореност.
■судов летворё вам й невадоволен, неудовле¬
творен.
■еудовлетворОтельао незадоволително, не-
удовлетворително.
■еудовлетворйте лысый незадоволителен, не¬
удовлетворителен.
веужёла нима, мигър, истина ли, може ли
да бъде ?
■еуживчввость несживяване, необшител-
ност; нетърпимост.
яеужйвчнвы* несживяващ се, нетърпим,
кавгаджия.
веужлдвво неотклонно, твърдо, решително,
веуклдквость неотклонност, твърдост, не¬
отстъпчивост.
веувлбввыА неотклбнен, твърд, решителен.
■еуклй>же непохватно, нескопосно.
всужлфжесть недодяланост, несръчност.
веужлюжвй непохватен, недодялан, неско-
посен.
■еужвсжбтельжо незабавно, бързо,
веужосайтельвый незабавен, бърз,
веужрошсжвый неукротен.
веуиблчао несмълкаемо, непрекъснато.
веуллЙта неплащане. незаплащане.
■еурлввовёшежжость неуравновесеност,
веураввовёшеввый неуравновесен,
■еурожёй слаба реколта, неплодородие.
веурожАйвость неплодородност.
веурожёйвый неплодороден.
сеурбчвый ненавременен, не когато трябва,
аеурядмпа неуредица, безредие, бъркотия,
пеусйдчввесть липса на постоянство, на
усърдие, на устойчивост.
■еусйдчквы! неэаседнал на работа, неу¬
стойчив.
аеустёвво неуморно,
■еустёжвость неуморимост.
веустёваый неуморим,
веуставбвлеввый неустановен,
веустравймый неотстраним,
веуетрашймо безстрашно,
веустрашбмость безстрашие.
веустрашймый безстрашен,
неуступчивость неотстъпчивост,
веуступчввый неотстъпчив.
веусывво неуморно, бдително,
■еусыпвость бдителност,
веусыпеый неумб| ен, бдителен,
веутешво неутешимо, безутешно,
веутешбмый неутешим, безутешен,
веутолймый ненаситен, неутолим,
■еутомймо неуморно, неуморимо,
■еутомбместь неуморимост.
веутсмомьсй неуморим, неумбрен.
вёуч неук, простак, невежа.
■еуютво неудобно, без комфорт,
неуютность липса на комфорт.
■еуютвый неудобен, без комфорт.
■еф кораб (пространството между аркти-
ката и олтара в черква).
■ефтелбвка дюкян за продаване газ.
■ефтевалнвндй : -де с|дно кораб-ци¬
стерна за нефт.
нефтеносный нефтоносен, съдържат нефт,
нефтепровод тръбопровод за нефт,
■ефтепромышленвив нефтоиндустривлец.
нефтепромышленность нефтена индустрия,
нефтепромышленный нефтоиндустриален.
НефтесввдввАт Нефтен синдикат в СССР,
нефть нефт, нафт.
■ефтянйн работник или служещ в нефтена¬
та индустрия.
■ефтявдй нефтен.
вехватЯть не достига.
нехватка недостиг, липса.
нехозяйственяость липса на практически
смисъл ; неикономност ; лошо стопанис¬
ване.
нехозяйственный лош стопанин.
нехорОшнй лош. не добър, развален,
нехорошо лошо, не добро.
нёхотя неохотно, без да искам, против во¬
лята си.
нечАявво неочаквано, ненадейно.
■ечАяввость неочакваност.
вечДянный неочакван, ненадеен, непредви¬
ден.
нёчего нищо; няма защо, няма какво ; ня¬
ма нужда, излишно е.
нечему нема защо, няма за какво.
нечет нечетно число, тек.
нечётко нечетливо,
нечёткий нечетлив.
нечетный нечетен, тек.
нечто нещо,
нешуточвый сериозен,
нешадво безмилостно, безпощадно.
нешАднмй безпощаден, безмилостен,
неявна неявяване, неявка.
неядовитый неотровен.
нн ни, нито ; и да ; что я им н и го¬
вор й л каквото и да им казвах,
■вбудь и да било (вж. кто-н., что-н.).
■ввелйровать нивелирам.
■■весть кЯк, в. когдЯ и др. т. не се знае
как, не се знае кога и др. т.
■вгдё нийде, никъде.
нв-гтгу I ни думица, нито гък 1
нижайший най-нисък, най-дълбок ; най-по¬
корен.
нйже по-нисък, по-долен; по*ниско. по¬
долу.
■■жеазлбжевный долуизложеният.
■■жеподмсавшнйся долуподписаният,
■■жеповмевбваввый долуспоменатият,
■вжепрмведёвный долуприведеният.
янж
— 181 —
НОГ
нижеследующее следното, следващото по¬
долу.
нижеупомянутый долуспоменатият,
нАжний долен.
низ долна част, дъно,
низАть нижа. ♦
низведение свеждане, сваляне, снемане,
анзвергать, низвергнуть събарям, свалям,
струполясвам.
«извержение събаряне, твалянё,
«язвестА, низводАть свалям, снемам,
вн 8гн : нн згй не вйдно тъмно
като в рог.
яАзенькнй ннснчък ; мъничък,
мзкопоклaнянчaты лакействувам, лазя, ннз-
коnоклояяича.
■изкопрЯбный долнокачествен, долнопро¬
бен.
«нзкорАслый нисък, с малък ръст,
низлагАть свалям, събарям ; детронирам,
«изложение събаряне, свалянн; детрони¬
ране.
«изложАть вж. низлагать,
низменность низина ; ннзост.
низменный нисък, долен, подъл,
внзовня нисши чиновник, нисши функцио¬
нер.
низипай от по-ниските места ; н. аппа¬
рат нисшите чиновници.
ннзЯвый разположен при устието иа река,
■внЯньё долното течение на река.
нязойта слизам,
низринуть събарям, катурвам.
низший нисши, долен, по-долен,
визы низини, долните народни слоеве,
никАк никак, по никой начин ; струва ми
се ; съвсем.
«Акёлевый никелов,
внкёлнрoнявне никелиране,
«нкеларовать никелирам,
янкeлярaнщнк янкелнрнач.
«Якнуть навеждам, клюмвам.
никогда никога, никой път.
няконм Абразом по никой начни,
анктА никой.
никудА никъде, нийде ; за нищо,
никудышный негоден.,
никчёмность безполезност, негодност,
внкчёмвый негоден, никакъв,
никчему за нищо, напразно,
яикшяH млък, нито дума I
нимйло никак, нн най-малко,
ниоткуда отникъде.
нипочем безразлично, толкоз ми струва,
не искам да зная ; много евтино ; за ни¬
що иа света.
яискалько никак, нн най-малко,
ннспадАть, ноcпAсты падам надолу,
ниспослАть, ннспошлАть изпращам, пра¬
щам.
янcII]р>вepгr)ты, ниспровергнуть събарям, сва¬
лям.
янcп]ровepжёянё събаряне, сваляне.
ннсходАть слизам.
ннсходЯщнй слизащ надолу, низходящ,
нисхождение слизане.
янтeвйдныlй, нитeoбрАзяыlй нишковиден,
нАтка нишка, конец, жица; шить на
живую нйтку шия набързо, яа-
едро.
нАточка конча, жичка.
вАточный : - о е производство про¬
изводство на конци.
ннтрнфеHаpoнАтьтя янтрифнцнра се.
нить нишка.
нАтяный от нишки.
ниц надолу с очите.
ничегА нищо ; няма нищо ; не ё лошо ; н.
с е б ё бнва сн го, не ё лошо.
ничей, -ьА, -ьё, -ьА на никого, ничий (ни¬
чия, ничие, ничииН; в ничьи в ни¬
коя полза.
яичкАм на очите сн, с лице към земята,
ничтА ннщо. ,
ничуть нн най-малко, съвсем не.
наша вдлъбнатина (в стена), ниша,
оящAты изпадам в крайна бедност, опро-
сявам.
яЯшёнкА просякина.
нАшенский просяшки ; мизерен, жалък,
ейшeыcтно просешко състояние,
нащeнcтеoнать прося, живея от просна,
нАшеествуюшнй просяшки.
нищетА мизерия, крайна бедност,
нашнй беден, сиромах ; просяк,
новёйшнй яай-оон- последен, модерен,
нанеяыкнй новичък ; неопитен,
новнзнА новост, новота.
новинА целнна, оeразораяа земя ; небелен*
платно.
нонаяка новина, нещо ново, новост,
новячак новак.
еoвoгадяей новогодишен,
новогреческий новогръцки,
нояообразоlавшн!тя новообразуван,
новообразование нова формация; тумор,
неоплазма.
яовообрaзовАнnый новообразуван,
нoнообрaшённыlй новопокръстен,
еoвопрнбыншнй новопристигнал, новодо¬
шъл.
оoворождённыlй новороден,
новосёл нов квартирант,
новосёлье ново жилище, нова квартира,
яОнОстрЯ!ка нови строежи,
нАность новина ; известие,
новоЯвленный яовопоянен.
о6ншecтно нововъведение.
нАвый нов.
новь девствена, еeразораяа земя,
ногА крак, нога ; стъпало,
ноготдк нокътче ; ружа.
нАготь нокът,
ногтевАй нокътен.
ногтоеда загнояванё около нокът, пана-
рнцйн.
нож
— 182 —
О
вожевбше острието на ножа,
во жевка трионче.
вбжих ножче,
вбжяа краче ; крак,
вбжвяоы ножици ; неравновесие, разлика,
вошнбй с крака, за крака, крачен.
вбжвы ножница, капия,
вожбвый ножен, ножов; н. мастер
ножар.
■оздревАтость шуплнвина.
воздревАтый шуплест,
воздревбй на ноздрите.
воздрЬ ноздра ; носна кухина,
волевбй нулеви.
воль нула,
вбмер номер ; стая в хотел.
вомерабй стаен ; хотелски слуга.
вомеровАть номерирам.
вомербх номерче.
вомхяАл номинална стойност,
вбрв дупка.
ворд север, северен вятър,
вдрма дупчица; вид пор.
вормалкзйровать, вормалязовАть нормали¬
зирам.
вормировАть нормирам.
вбров нрав, лош нрав ; своенравие, упори¬
тост, инат : с - ом вироглав, инат.
воровбстый своенравен, вироглав,
воровйть домогвам се, целя; чакам случай,
гледам да.
восАстый, восАтый с голям нос. .
вбснх носле.
восбльвый за носене ; - н о е бельё но¬
сените долни дрехи.
восйльшвк носач, хамалин.
воспть нося ; -ся нося се, износвам се ;
тичам, летя.
вбска носене ; снасяне.
вбскмй износлив, траен ; нослив (за ко¬
кошка, •
вбскость износливост, трайност,
восовбй носен ; за нос.
восоглбтха назофаринкс.
восби мъжки чорап, къс чорап; носле;
нос (на чайник» на обута).
иосуха бразилска мечка.
НОТ Научна организация на труда,
■очев&ть нощувам.
вочёвха нощуване, пренощуване.
вбчевька ношичка.
вочлАг нощувка, място за нощуване,
воч лёжка нощувка, нощен приют,
вочлёжввк» -вниа пренощувач.
■ОЧЛ ЖВЫЙ ношувен ; н. дом нотен
приют.
■очвбк нощна лампичка.
вочвбй нощен.
вочь нощ ; н д ч ь ю нощем ; спокой¬
ной н б »i и I лека нощ ’
вбша товар. 1
кошёвке носене.
вбщао : д ё н н о и и. дене и ноте, дено¬
нощно.
ноябрь ноември.
воАбрьскк ноемврийски.
врАвмться харесва ми.
в. ст. нов стил.
в. сч. за наша сметка.
ву хайде, де, хайде де ; е» ама че, ами ;
е добре ; н у е i 6 I мАхни го ! н у
ж е ! хайде де? и у, уж человёк
ама че човек.
вудво отегчително.
вудвый досаден, отегчителен, противен.
вуждА нужда ; бедност : крайност.
яуждАтьсв нуждая се, имам нужда, тряб¬
ва ми.
ну-ха I ха де, ха да видим 1
вулевбй нулев, никакъв,
нуль нула.
вумер вж. н д м е р.
вумеровАть нумерирам.
вутрб вътрешност ; Ото мне не по
- р у това не ми се харесва.
вутряабй вътрешен.
мвешвий днешен, сегашен,
вывче сега, днеска,
вырбм гмурец (птица).
вырбвме Гмуркане
вырйть, вырвуть гмуркам се, плавам под
водата.
вытях човек-баба, без воля, постоянно
хленчещ, оплакващ се.
выть хленча, оплаквам се; чувствувам
глуха болка, къса ми се сърцето.
вытьё хленчене ; глуха болка,
вью-фаукдлеяд нюфаундлендско куче,
взп нова икономическа политика.
взпАч, вбпмав непман, нов богаташ.
вАпмавовсххй от периода на непа.
вбпманша жена на непман.
вюавсйровать нюансирам, отсенчам.
вюамсврбвка нюансиране.
вювм: распустйть н.» вюввть рева,
хленча, скимтя.
вюх дъх, мирис, способност за подушване.
вюхальщвк, вюхатель, -хвца който смърка
емфе, смъркач.
вюхавве душене, мирисане.
вюхательиый : н. т а б А к емфе.
вюхать мириша ; душа ; смъркам (емфе);
-ся миришат се, Душат се.
вбвька бавачка, бона,
вбвьчвть бавя, гледам (дете); -ся много се
занимавам с някого, коткам.
вйвя, вявюшха бавачка.
0о, об, ббо, за ; на ; по ; о; върху;
към; около ; с ; де! ; о!; ударить
о к А м е н ь удрям па камък ; о н й
идут рукА об руку те вървят
ръка за ръка; об бту пбру по то¬
ва време; удариться об стёну
удрям се о стената ; стол о трёх
н 6ж к а х маса с три крака.
о
— 183
ОБЕ
о. съкращение на отец, остров, ор¬
дер.
об вж. о.
Оба двамата, двата ; г л я д ft в Оба от¬
варяй сн очите.
обАбнться оженвам се : ставам женствен,
обагрйть, обагрйть обагрям, боядисвам чер¬
вено ; оцапвам с кръв ; -ся оцапвам се
с кръв.
обалделый замаян, зашеметен.
обалдевАть, обалдеть замайвам се, шатар-
дпсвам се.
обанкротиться фалирам.
оббивАть, оббить обконавам.
обвёл срутване ; сринато място.
обвАлнвать, обвалють събарям, сривам ; на¬
трупвам (околовръст); -ся събаря се,
срутва се, сринва се ; бива натрупан.
обвАрнвать, обварЬть попарям ; -ся попар¬
вам се.
обвенАть вея, отвивам,
обведение обграждане.
обвезтй возя, карам (около).
обвенчАть венчавам.
обвернуть, обвёртывать завивам, увивам,
обвивам.
обкёс погрешка или измама п тегленето,
обвесить измамвам при тегленето; изпона-
качвам.
обвестй вж. о б в о д ft т ь.
обветренный обветрен, обгорен от слънце,
обветреть загарям на слънце ; -ся прове¬
трим се.
обветшалость овехтялост, разка па ност.
обветшалый остарял, развален.
обветшАть остарявам, разпадам се.
Обвешивать вж. о б в ё с н т ь.
обвеять вея, обвивам.
ОбвивАть обвивам, о мотав а м ; -ся обви¬
вам се.
обвнвбть, обвинять обвинявам.
обвисАть, обвйенуть увисвам, надвесвам се.
обвбелый, обвисший увиснал, надвесен,
обвйть вж. обпивать.
обвдд обграждане ; контура, обиколка,
обводйть водя (наоколо); обграждам, за¬
обикалям ; правя контури.
бвбдка обграждане.
обводнение оноднянане, напояване, ири¬
гация.
обводнйть, обводнять оводнявам, снабдя¬
вам с вода.
обвбдный : о. к а н О л страничен канал,
обвозбть возя, карам (около).
обволАкяванне покриване, обличане.
обволАкнвать покривам ; -ся покривам се.
обвораживать ома гьосвам, очаровам,
обворовать, <бворОвывать окрадвам.
обворожительно омайно, възхитително,
обворожительный възхитителен, чаровен,
обворожить омагьосвам, очаровам.
обвязАть вж. обвязывать,
обвйзка превръзка ; рамка.
обвязывание завързване,
обвязывать превързвам; обвързвам, обви¬
вам.
обглАдывать, обглодАтъ нзглозгвам.
обглоданный оглозган.
обгонйть надминавам, изпреварвам, над-
тичвам.
ОбгорАть, обгорёть обгарям.
обгрызАть, обгрызть оглозгвам.
обгрызок оглозган къс ; остатък.
обдавАть, обдАть обливам, заливам; м е н й
ббдало хблодом почувствувах студ,
тръпки ме побиха.
Абдблать вж. обдёлывать.
Обделйть вж. обделйть.
обдёлка обработка, изработка,
обдёлывать обработвам; изработвам; укра-
шавам; извършвам, уреждам ; измам¬
вам.
обделЯть измамвам в делбата, давам по-
малко, изядам пая.
обдёрганный окъсан, одърпан, парцалив.
обдёргивать, обдёрнуть издърпвам, опра¬
вям (дреха); -ся турям си тоалета в ред.
обдирйла скубач, грабител.
обднрАние одиране, обелване.
обднрАть одирам ; обелвам кората (на дър¬
во) ; обирам.
обдирный олющен, очистен.
обдувАла измамник, шмекер.
обдувАть одухвам ; измамвам.
обдуманно обмислено,
обдуманность обмисленост.
обдуманный обмислен,
обдумать, обдумывать обмислям,
обдуть одухвам ; измамвам.
ббс две, двете.
обегать, обегйть нзпообикалям, обикалям с
тичане. Тичам наоколо.
обёдать обядвам,
обеденный обеден,
обедневший обеднял, осиромашал.
Обеднение обедняване, осиромашаване.
обеднеть обеднявам.
обёдвя литургия.
ОбежАть вж. о б ё г а т ь.
обезболивание обезболяване, анестезиране.
обезбОлнвать, обезболить обезболявам.
обезбблнваюший анестезиращ,
обезвредить, обезврёживать обезвредявам.
обезглАвмть, обезглавливать обезглавявам,
обезглавлённе обезглавяване.
обездёнежеть обезнаричвам се, оставам без
пари.
обездоленный обезнаследен, нещастник.
Обездоливать, обезлОлнть обезнаследявам,
лишавам от дял, правя нещастен,
обезжиривание отнемане на тлъстините.
обезжиривать, обезшйрнть махвам тлъсти*
ните.
ОбеззарАжмввние обеззаразяване, дезинфек
ция.
ОБЕ
— 184 —
ОБК
обеззарАжавать, обеззаразить обеззаразявам,
дезинфектирам.
обеззеилёане обезземяване.
Обезземеленный обезземен, лишен от земя,
обезлесить обезлесявам.
обезлвчёгае, обезличивание обезличаване.
Обезличивать, обезличить обезличавам ; .ся
обезличавам се.
обезлйчка безотговорност, липса на лична
отговорност.
обезлюдеть опустявам,
обезлюдить обезлюдявам,
обезнадёживать, обезнадёжить отнемам на¬
деждата, обезнадеждявам.
обезобрАживание загрозяване, обезобразя¬
ване.
обезображивать, обезобразить обезобразя,
вам.
ОбезопАсить запазвам, отстранявам опас¬
ност.
обезоруживание обезоръжа ване,
обезоруживать, обезоружить обезоръжавам.
Обезуметь обезумявам.
обезьйиа маймуна,
обезьяний маймунски.
обезьАаичааие маймунствуване.
ОбезьАнка маймунка.
0бе8ьйннчать маймунствувам, подражавам
като маймуна.
обеление оправдание.
обелйть, Обелять белосвам; оправдавам,
реабилитирам.
оберегАть пазя, завардвам ; .ся пазя се.
обер-кондуктор началник-трена.
Обернуть обвивам ; обръщам ; -ся превръ¬
щам се, изменям се; успявам да на¬
правя.
обёртка обвивка,
обёрточный обвивен,
обёртываться вж. обернуться.
обескрАвить обезкръвявам.
обескровление обезкръвяване.
обезкрАвленный обезкръвен.
обескураживать, обескуражить обезсърчавам,
обезкуражавам.
ОбеспАмятеть изгубвам си ума.
обеспёчение осигуряване, обезпечаване, оси¬
гуровка.
обеспеченность осигуреност,
обеспеченный осигурен ; заможен,
обеспёчивать, обеспечить осигурявам, гаран¬
тирам ; -ся осигурявам се.
ОбесплАдмть обезплодявам.
обеспокАмть обезпокоявам ; -ся обезпокоя¬
вам се.
ОбессАхарнть обеззахарявам.
обессйлеть изгубвам сили, изнемотявам.
обессиливать, обессилить обезсилвам, изто¬
щавам.
обесслАвить опозорявам.
обессмёртнть обезсмъртявам.
Обессмыслить обезсмислям, правя безсмис¬
лен.
обессудить: не обессудьте! изви¬
нете !
обесцветить обезцветявам.
обесцвечивание обезцветяване.
Обеспенёние обезценяване
обеснённвать. Обесценить обезценявам, под¬
бивам цената.
обесчестить посрамявам, обезчестявам.
обешАть обещавам.
обжаловать обжалвам.
ОбжАть вж. обжимАть.
обжёчь(ся) вж. о б ж и г А т ь (с я).
обживаться, обжйться привиквам да живея
някъде, с някого.
обжйг, обжнгАвне обгаряне ; печене, изга¬
ряне.
обжигАтельный обгарящ.
обжигАть обгарям, опарвам, опърлям, из¬
гарям ; пека ; -ся изгарям се.
обжвмАане притискане отвсякъде.
обжимАть притискам от всички страни.
ОбжнрАться преяждам.
обжиться вж. обживаться,
обждг изгорено, рана от изгорено.
обжАра лакомите, ненаситник.
обжАрливость, обжАрство лакомия, лаком¬
ство.
обжАрливый лаком.
обжАрный : о. ряд пазар за хранителни
продукти.
обзаведение обзавеждане, снабдяване.
обзавестАьс, обзаводиться обзавеждам се,
снабдявам се.
обзАр преглед.
ФбзывАть наричам, назовавам ; ругая.
обивАть обрулям ; свалям ; облепям, обко-
вавам, обишвам, подплатявам, гарнирам,
тапицирам ; износвам ; изтърквам,
обйвка гарниране; материалът за гарни¬
ране.
обидеть вж. о б и ж А т ь.
обАдчмвость докачливост.
обидчивый докачлив.
обАдчкк, -чина оскърбител.
обижАть обиждам, докачам ; увреждам ;
-ся обиждам се, докачам се.
обАлие изобилие,
обйльво изобилно,
обильный изобилен, богат,
обинуясь : не о. не без двоумение,
обиняк забикалка ; без - к б в направо,
без забикалки.
обирАть бера, обирам ; ограбвам,
обнтйлнще жилище, къща.
обитАть живея, обитавам,
обитель жилище ; манастир,
обить вж. обивАть.
обмхАд обичай, навик, нужда, потреба ;
домакинство, стопанство.
обихАдвый къщовен, домакински ; нужен,
необходим ; за всеки ден.
обкАпать окаивам, измърсявам.
обкарнАть отрязвам, окастрям, скъсявам.
ОБИ
— 185 —
ОБМ
обкатбть, обжАтывать обливам.
обклАдка покриване, налагане, гарниране,
обкладывать заобикалям с ; покривам, об¬
граждам, гарнирам ; облагам.
обклёввать, обклёить облепям.
обкАм областен партиен комитет.
обкорвАть отрязвам, окастрям.
Обкрадывать окрадвам.
обкуривать опушвам.
обкусАть, обкусывать обгризвам, изгризвам;
обяждам, излапвам.
облАва хайка,
облагать облагам ; обграждам,
облагодетельствовать облагодетелствуван.
облагорАживать, облагорАднть облагородя¬
вам.
ОбладАние обладаване, притежаване, вла¬
дение.
обладатель, -каца притежател.
облвдАть притежавам, разполагам.
Облако облак.
обламывать очупвам; -ся очупва се.
облАпнть несръчно прегръщам.
облапАшить измамвам.
обласкДть обласкавам.
областям областен.
облДтка вулинка, облатка ; просфорка.
облачАть обличам; -ся обличам се.
облачёине облекло ♦, свещеническо облекло.
облачАть вж. облачАть.
Облачко облаче.
еблАять лая някого ; напсувам.
облегДть прилепва (за дреха); ограждам.
облегчАть облекчавам, улеснявам ; успокоя¬
вам ; -ся облекчавам се.
облегчение облекчение, улеснение,
облегчённый облекчен.
облегчбть вж. облегчАть.
обледенёть заледявам се.
облёзать пада, капе (за коса); скубе се
(за козина); бели се, лющи се (за боя,
мазилка).
облезлый окапал, оскубан.
Облёзть вж. облезАть.
ОблекАть обличам; -ся обличам се.
облепиться ставам мързелив.
облепАть, облеплйть облепям, налепвам.
облесение залесяване.
облесйть залесявам.
облетАть, облетёть хвърча наоколо ; над-
хвърчам ; окапвам.
Облечение обличане (в власт), туряне в
владение.
Облечённый облечен (в власт); - н о е у да¬
рён и е сложно ударение.
облечь ограждам, окръжавам ; покривам ;
обличам, натоварвам; -ся обличам се.
ОблАв слой от захарен сироп, глазура.
ОблнвАиме обливане, душ.
обливАть обливам; -ся обливам се.
облнзАть, Облизнуть, облизываться облиз¬
вам; -ся облизвам се.
облик чертите на лицето, физиономия;
външност.
облиоАть, облАпнуть облепям се.
облвспоакАм областен изпълнителен коми¬
тет.
облнствёвне разлистване.
облйть обливам ; -ся обливам се.
облнтерАцня запушване.
блицевАть покривам, облицувам ; намаз¬
вам (лицето на къша); обковавам с
дъски.
облицАвкв облицовка ; мазилка.
облицАвывать вж. облицовАть.
облнчАть изваждам на лице ; изобличавам,
демаскирам ; -ся демаскирам се.
обличение изобличаване.
обличие вънкашност, черти на лицето,
обличитель, -яйца изобличител.
обличительный изобличителен.
обличить вж. обличать,
обложение облагане; обсада,
обложить облагам; обграждам.
облАжкн корица (на книга); папка (за дела),
облокачиваться, облокотиться облягам се,
опирам се на лактите си, облакътявам се.
обломкть, обломить вж. облАм ывать.
облАмовшнва леност, бездейност, отпус¬
натост.
облАмок отломка.
ОблАмки развалини.
облАмОчаый отломъчен.
облонА областен отдел по народното обра¬
зование.
облотдёл областен отдел,
облпрофсовёт областен профсъюзен съвет,
облсойз областен съюз.
ОблупАть обелвам ; обирам, оскубвам ; -се
обелва се.
облупливание обелване,
облупливать, облуплйть вж. облу пйть.
облучАть облъчвам.
Облучение облъчване.
облучАк краищата от страните (на шейна,
кола).
облыжный лъжлив, клеветнически,
облысевший оплешивял,
облысёлость оплешивялост.
облысёть оплешивявам.
облюбовАть харесвам си.
обмйзать обмазвам.
обмАзка, обмАзывание намазване.
обмАзывать мажа, намазвам; нацапвам; -са
изцапвам се.
обмАкивать, обмакнуть натапям.
обшАк измама; илюзия.
обмАнка цинкова руда.
обмАвиый измамнически.
обмануть измамвам, излъгвам.
ОбмАичивость измамливост.
обманчивый измамлив.
обмАишпк, -шица измамник, лъжец,
обманывать мамя, излъгвам; -са излъг
вам се.
ОБМ
— 186 —
ОБО
обмарАть оцапвам.
Обматывать омотавам, увивам ; намотавам;
-ся омотавам се.
обмахивать вея. пропъждам с махане; одух-
вам; -ся обвявам се.
обмахнуть одухвам праха.
Обмелёнве спадане на водата, намаление
нивото на водата.
обмелеть ставам плитък.
обмен размяна, обмяна, обменявапе.
обмёнввать, обменять менявам, разменявам,
обменям; -ся обменям се.
обмер измерване; лъжлива мярка.
Обмереть примирам.
обмерАть измамвам в меренето.
обмерзАть, обмерзнуть замръзва наоколо,
обмёрявать, обмерять, ОбмерАть измервам ;
измамвам н меренето.
обместй омитам.
обметАние омитане.
ОбметАть омитам : обтивам край ; нахвър¬
лям наоколо, обсипвам; унегбобме-
та л о л и ц 6 иэринало му се лицето
(излезли му пъпки).
Обмётывать обшивам край.
обмнвАть омачквам, отъпквам.
ОбмнрАть примирам.
обмишуривать измамвам, пращам за зелен
хайвер.
обмозговАть, гбмозгАвывать обмислям добре.
обмоиАть, обмАинуть измокрям се.
обмолАчнвать овършавам.
обмблвнться из пущам неуместна дума,
обмдлвьа сбъркване в говоренето.
обмолАт овършаване.
обмолотить овършавам.
обморАжнвать, обморАзнть замръзвам, правя
да замръзне.
Абморои припадък, несвяст.
обморбчнвать, обморАчнть излъгвам, из¬
мамвам.
Обморочный припадъчен.
обмотАть вж. обмАтывать.
обмАтиа навиване; кълбо,
обмётки навои.
ОбмочАть измокрям; -ся измокрям се, напи¬
кавам се.
ебмундировАнне обмундируване, екипиране.
обмунднровАть, обмундировывать обму нди-
ровам; -ся екипирам се.
обмуровАть обзиждам.
обмурбвка обзиждане.
обммвАнве умиване, измиване.
обтмвАть умивам, измивам; -ся измивам се.
обмывай нечиста вода,
обмылок остатък от сапун,
обмыть вж. о б м ы в А т ь.
обмяиАть. обмОкнуть омеквам,
обмйть омачквам, отъпквам.
обнаглеть ставам нагъл,
обнадёживать, обнадёжить давам надежда.
обнажАть оголвам; изтеглям (сабя); откри¬
вам; -ся оголвам се.
обнажённо оголване; разкриване, изтегляне,
обнажённый оголен, разкрит; изтеглен.
обнажАть вж. обнажАть.
обшфбдоваиве публикуване, обнародване,
обнародовать обнародвам, публикувам,
обнаружение, обнаруживание откриване, про-
личаване.
обнаруживать, обнаружить откривам, изваж¬
дам наяве, изказвам; -ся изказвам се, от¬
кривам се; става явно, проличава.
обнесёние обграждане.
обнести вж. о б н о с й ть.
обянмАние прегръщане.
обнвмАть прегръщам, обгръщам; обхватам,
схващам, разбирам.
обнишАлый осиромашал, опросил.
обнишАнме крайно осиромашаване, паупе-
ризиране; мизерия.
обнишАть изпадам в крайна бедност, в про¬
сяшко състояние.
ОбнАва нови дрехи.
обновить обновявам, подновявам, поправям;
за пръв път употребявам или обличам;
-ся обновявам се, възраждам се.
обнАвиа нещо ново, нови дрехи,
обновленец привърженик на обновената
черква.
обновление обновяване, подновяване, въз¬
становяване, поправяне.
обновлять вж. обновйть.
Обносить нося наоколо, разнасям, поднасям
на всички ; прескачам, забравям някого
при поднасянето; обграждам; -ся износ¬
ва се.
обнбсин износена дреха,
обнюхать душа, мириша.
Обнюхивание одушване, миришене.
обнюхивать душа, мириша.
Обвйть вж. обнимАть.
Або вж. о.
обобрАть вж. о б и р А т ь.
обобщать обобщавам,
обобшёние обобщаване,
обобществить вж. обобществлйть.
обобществление обобществяване, социали¬
зиране.
обобществлённый обобществен, социали¬
зиран.
обобществлять обобшествявам, социали¬
зирам.
обобщать обобщавам,
обовшиветь въшчасвам.
обогатйть, обОгашАть забогатявам; -ся обо¬
гатявам се.
обогашёнме забогатяване.
обогнАть вж. обгонять,
обогнуть огъвам около нещо; заобикалям,
обоготворить, обоготворйть обоготворявам.
обогревАние сгряване, стопляне.
обОгревАть, обогрёть сгрявам, стоплям ; -ся
сгрявам се.
Абод, ободАи, ободАчек окръжност, пръстен,
търкало; наплат (на колело).
ОБО
— 187 —
СБР
ОбодАчный; -а я кишкА дебелото черво.
ОбАдраяный дрипав; изподраскан.
ОбодрАть вж. обдирать.
оббдрмть, ободрать ободрявам; -ся ободря¬
вам се.
обоепблый двуполов.
обоесторАнвый двустранен.
обожАть обожавам.
обождАть почаквям.
обожествить обожествявам.
обожествление обожестви ване,
обожествлять обожествявам.
ОбожрАться вж. обжирАться.
оббз обоз, керван от кола;, превозна
служба.
обозвАть вж. о б з ы в А т ь.
обозлить разсърдвам; -ся разсърдвам се.
обознавАться, обОзнАться припознавам се.
обозаачАть, обозвАчвть означавам, обозна¬
чавам; -ся правя да ме забележат, проя¬
вявам се.
обозревАтель хроникьор.
обозревАть разглеждам, ‘преглеждам, правя
преглед.
обозрёвие преглед.
обозрАть вж. обозревАть.
обАн тапети ; оклёивать оббями
тапицирам.
обАЙма железен пръстен, обръч, скоба,
халка; пачка (с патрони).
обдйаый тапетен.
ОбойтА(сь) вж. о б х о д й т ь (с я).
обААшви тапицер.
обокрАсть окрадвам.
оболгАть оклеветявам, налъгвам.
оболАчиа обвивка; ципа; кожа, кожичка.
ОбАлтус простак, грубиян, глупак,
обольститель, -авиа прелъстител,
обольстить вж. о б о л ь tn А т ь.
обольшевйчвть оболшевичвам, болшеви-
зирам.
обольшАть прелъстявам, съблазнявам ; -ся
облъщавам се, правя си илюзии,
обольшёвме прелъстяване; илюзия,
обоилёть изтръпвам, вдървявам се.
обовйть мириша, д|ша, по ду швам.
оборАчмваться вж. обернуться.
оборвАаец дрипльо, хулиган.
обАрваввмй дрипав, парцалив, изпокъсан ;
скъсан.
оборвАть скъсвам, прекъсвам, пресичам;
-ся прекъсва се; скъсва се; пада.
обАрка къдри (на женска дреха, на перде).
оборАва отбрана, защита.
оборонительный отбранителен.
обОровосвосАбность способност за отбрана.
оборовосвосАбвый способен за отбрана,
оборбвим партизани на отбраната.
оборАвчесиий привърженик на защитата на
отечеството.
оборАвчество социалполитическо направле¬
ние в полза на военната защита на оте¬
чеството.
оборовйть браня, зашитавам; -ся защища¬
вам се.
оборАт обрат; обратна страна, опакото;
завъртане; оборот.
Аборотеиь върколак, караконджо.
оборотить обръщам; -ся обръшам се.
оборАтлввость сръчност, пъргавина.
оборАтливый сръчен, предприемчив.
оборАтаый обратен; бборотен (капитал),
оборудование инсталиране, монтиране; оръ¬
дията, с които се инсталира.
оборудовать извършвам; разработвам; уреж¬
дам, нагласям: инсталирам, монтирам.
обосвовАвве обосноваване, аргументиране ;
доводи, доказателства; изложение нв
мотиви.
ОбосвовАть, обосвАвывать обосновавам, ар¬
гументирам, подкрепям с доказателства;
-ся устройвам се, инсталирам се.
обосАбить обособявам, отделям, изолирам ;
-ся обособявам се.
обособление обособяване, изолиране.
обосАбяенво обособено, изолирано.
оббсАблеаяость обособяване, отделност.
обосббденяый отделен, обособен.
обособлйть(ся) вж. о б о с д б и т ь (с я).
обострение изостряне,
обострённость изостреност.
обострённый изострен.
обострить, обострить изострям; влошавам •
-ся изостря се, влошава се.
обойдно взаимно, двустранно,
обоюдность взаимност, двустранност.
обоюдный двустранен, взаимен.
ОбоюдсАстрый двуостър.
обрабАтывать обработвам ; изработвам ;
склонявам; ограбвам.
обрабАтываюшкй обработващ, обработва-
телен.
обрабАтать вж. обрабатывать.
обрАвнввать, обрввнйть изравнявам.
обрАдовать зарадвам; -ся зарадвам се.
Абраз образ, вид, форма ; начин ; изобра¬
жение; икона; т а к й м -ом по тоя на¬
чин; главным -ом главно.
образйва мутра, грозно лице.
образовАвме образуване; организация, ус¬
тройство; образование.
образовАть, образбвывать образувам, уст¬
ройвам, създавам, основавам, съставля¬
вам; -ся формира се, образува се.
образАк иконка.
образумить, образумлввать вразумявам; -ся
вразумявам се.
обрАзчнк образец.
обрАкнть турям в рамка.
обрамлАние туряне в рамка,
обраялйть турям в рамка.
обрастАнне обрастване; забогатяване.
обрастАть, обрасти обраствам; забогатяваи,
обуржуазявам се.
обрАт бито мляко,
обратимый който може да се измени.
СБР
— 188 —
ОБС
обратить, обратить обръщам ; насочвам ;
превръщам; пущам в движение ; -ся об¬
ръщам се; изменям се: циркулирам; от¬
насям се; апелирам.
обрашёиие обръщане; обращение; апел,
адресиране; циркулиране; отнасяне, об¬
носки; въртене.
обревизовать ревизирам, проверявам,
обрёз край, изрез (на книга): издадена част
на стена ; пушка (с обрязана цев); съв¬
сем малко ; в о б р 6 в съвсем точно,
без да остава.
обрёзание обрезание (обред).
обрезЯиве обрязване, отрязване.
обрезать, обрезйть орязвам, подрязвам; об-
рязвам; срязвам; -ся отрязва се, подряз¬
ва се, обрязвам се, порязвам се.
■обрёзии отрезки, изрезки, отпадъци при
рязане.
обрезябй обрязан, за обрязване,
обрёзывать вж. обрёзать.
обрекАть обричам; -ся обричам се.
обремеяЯть, обремеяЯть обременявам, пре¬
товарвам, претрупвам.
обрембзнть изигравам (някого),
■обрестб намирам, получавам.
обретАть вж. обрестй; -ся намирам се.
обретение намиране.
обречён яе обричаме, осъждане,
обречь обричам.
■обрисбвиа скица, обрисуване.
обрясовЯть, Обрисовывать обрисувам, опис¬
вам, характеризирам ; -ся обрисувам се,
изпъквам.
обрйть обръсвам ; -ся обръсвам се.
обрёк данък, плащан от селяните на по-
мешиците (вместо ангария).
обрёаать изтървам; изгубвам,
обрбсший обрасъл: космат.
обрЯчамй оброчен, данъчен.
обрубАаие окастряне.
обрубАть, обрубйть подсичам, окастрям; по-
ръбвам.
Обрубок пън, парче дърво.
обругАть извугавам, напсувам,
обрусёвшай, обрусёлый порусен.
обрусёвие порусване.
обрусёть порусвам се, ставам русин.
Обруч обръч.
обручЯльаый годежен.
обручАть годявам; -ся годявам се.
обручёиме годеж.
ебручйть(ся) вж. о б р у ч А т ь (с я).
обрушивать, обрушить срутвам, събарям;
-ся събаря се, срутва се, рухва ; струп¬
ва се.
обрыв стръмнина, урва, пропаст,
обрывйвве скъсване; пресичане.
обрывАть скъсвам, окъсвам, изпокъсвам ;
прекъсвам; -ся скъсвам се; падам, отпу¬
скам се (при катерене); спирам се (при
говорене).
Обрывистость стръмност.
обрывистый стръмен.
обрЫвоа парче, откъслек,
обрывочный откъслечен.
обрызгать, обрызгивать опръсквам; -ся
впръсквам се.
обрюзглый подпухнал, отпуснат,
обрюзгнуть подпухвам, ставам отпуснат,
обрёл обред, церемония.
Обрядйть вж. обряжАть.
обрядность обредност, церемонии,
обрёдиый церемониален.
обрЯдовый обредов, ритуален, празничен.
обрЯжнть гиздя, контя; нагласям,
обсадйть вж. обсаживать.
обсАдиа насаждане около.
обсАжавать насаждам наоколо, засаждам,
обсасывание всмукване, облизване.
обсасывать смуча, изсмуквам (наоколо);
облизвам.
обсАхарять посипвам със захар.
обсевАть засявам.
обсеменение засяване,
обсеменбть, обсеменять, обсеять засявам.
обскакЯть, обскАкявать преминавам препус¬
кайки; изпреварвам.
обслёдование обследване, анкета, ревизия,
обслёдователь, -вица анкетьор.
сбслёдовать обследвам, анкетирам; изслед¬
вам, изучвам,
обслуживание обслужване,
обслуживать обслужвам,
обслуживающий обслужващ, прислужник.
обсосАть вж. обсасывать,
обсдхиуть изсъхвам, засъхвам.
обстАвить, обставлЯть гарнирам, пригот¬
вям, нареждам; -ся нареждам се.
обстаябвочнмй : -а я п ь ё с а пиеса за
ефект.
обстоятельно обстойно, подробно, основа¬
телно.
обстоятельность обстойност; солидност,
обстоятельный обстоен; солиден, съдържа¬
телен.
обстоять съм, стоя, държа се; всё -о й т
благополучно всичко е благопо¬
лучно.
обстрАгиваиие рендосвано,
обстрАгввать рендосвам,
обстраивать застроявам,
обстрйчивать прекарвам на машина,
обстрёл обстрелване, бомбардиране, кано¬
нада.
обстрёливать, обстрелЯть обстрелвам, бом¬
бардирам.
обстрягАть, обстрйчь остригвам; -ся остриг¬
вам се.
обстрог&ть рендосвам.
Обстроиться застроява се, расте,
обстрочйть вж. обстрачивать,
обстругивать рендосвам.
ФбстрЯпать: о. д ё л о изкусно извършвам
една работа.
обступАть, обстуийть заобикалям.
— 180 —
ОБЪ
обсудить, обсуждАть обсъждам, претеглям,
съветвам се.
обсуждёяие обсъждане, разглеждане, дис¬
кусия.
обсушивать, обсушбть изсушавам, съхна;
-ся изсушавам се.
обсчёт измамване при смятането.
обсчнтАть измамвам при смятането; -ся из¬
мамвам се.
обсыпать, обсыпАть обсипвам; -ся рони се,
пада.
обсыхДть изсъхвам, засъхвам.
ОбтачАть илдисвам.
обтАчявать изстругвам.
обтАять разтапям се.
обтекАть тече (наоколо).
обтерёть(с>) вж. о б т и р А т ь (с я).
обтесАть вж. обтёсывать,
обтёска одялване.
обтёсывать одялвам; -ся одялва се; поодял-
вам се.
обтёчь вж. обтекдть. .
Обтирать изтривам, бърша, изтърквам; -ся
изтривам се.
обточйть изстругвам.
обтрёпанный одърпан, окъсан.
обтрепАть износвам; -ся износва се.
обтягивать изпъвам, обтягам, обличам или
покривам с нещо опнато; турям гуми
(на колела); разтягам.
обтйжка покривка, обличане ; в -к у оп¬
нато; прилепнало.
обтянуть вж. обтягивать.
обувАть обувам; -ся обувам се.
обувядй обувен, обущарски,
ббтвь обуща.
обугленный овъглен, обгорен.
бугливАемый обгарян.
об|глнвавве обгаряне.
обугливать, обуглить обгарям, овъглявам,
карбонизирам; -ся овъглява се.
об|живанне стесняване.
Обуженный стеснен,
обуза товар, тягост.
обуздАние, обуздывание обуздаване.
ОбуздАть, обуздывать обуздавам, усмиря-
вам, сдържам, укротя вам.
обузить стеснявам.
обуревАть обземвам; вълнувам.
обуржуАзяться обуржуазявам се.
обусловить, обусловливать обуславям; -ся
обуславя се.
обуть обувам.
Обух гърбът на брадва, тъпата й страна.
обучАть, обучйть обучавам; -ся уча се.
Обуйть завладявам, обземам.
обхАжввать вж. обходйть.
обхватйть, обхватывать обхващам, обгръ¬
щам.
ОбхОд заобикаляне, обхождане, околен път,
обход.
обходительность любезност, приветливост.
иходйтельвый приветлив, любезен.
обходйть обхождам ; заобикалям ; минавам
покрай ; излъгвам, измамвам ; надмина¬
вам ; -ся минавам без ; отнасям се ; из-
, лиза, струва ми.
обхддный околен,
обхождение обикаляме ; отнасяне, обноски,
обчесть измамвам в смятането.
обчйстнть, обчяшАть очиствам ; -ся очист¬
вам се.
обчйтывать вж. о б ч ё с т ь.
обшаривать, обшАрнть претършувам.
обшивать обшивам, гарнирам (наоколо);
обличам, снабдявам с дрехи ; обковавам
(с дъски).
обшйвха гарнитура (по край); обковаване,
обшйть вж. обшияАть,
обшлАг маншета (на ръкав).
обшмйгаввый охлузен, изтъркан.
обшАться сношавам се.
общедоступность обшодостъпност, популяр¬
ност.
общедоступный общодостъпен, популярен,
обшённе общуване.
обшеобязАтельвый задължителен за всички.
обшеионАтиость ясност, достъпност за всич¬
ки, общоразбираемост.
обшепрйзнаи >1Й общопризнат,
общепринятый общоприет.
общесоюзный обшосъюзен, на целия Съвет¬
ски съюз.
Общество дружество; общество,
обществовёд социолог.
обвествовАдевие обществознание,
обществоведческий социологически,
общеувотреббтельный общеупотребителен.
Обшеуставдвлеввый обшоустановен.
Общинный общински, комунален.
обшвпАть оскубвам.
объегбрвввть, объегОрнть измамвам, обирам.
ОбъедАть изяждам, огризвам ; разяжда (ки¬
селина) ; живея на чужд гръб ; -ся на¬
тъпквам се, преяждам.
Объединить, объединить обединявам; -си
обединявам се.
объёдкв остатъци от ядене.
Объёзд обиколка (на кон); конна стража.
Обёзднть вж. объезжАть.
объАздчнк пограничен, митнически, горски
конен стражар ; дресировач (на коне).
объезжАть обикалям (на кон); пропътувам;
посещавам ; надминавам, изпреварвам ;
дресирам (кон).
Объём обем,
объёмистый обемист; дебел,
объёмный обемен.
Объёсть(ся) вж. о б ъ е д А т ь (с я).
объёхать вж. объезжАть.
Объявйть, объявлять обявявам, заявявам,,
изявявам, съобщавам, известявам; -ся
явявам се, намирам се.
объядёике: 1то прбето о. чудесен
вкус, просто да се не наядеш.
ОБЪ
— 190 —
ОГР
объясяйть, Объяснить обяснявам ; -ся обяс¬
нявам се, казвам ; разбирам се.
объйтве прегръщане, обгръщане; пре¬
гръдка.
объйть обгръщам, обхващам.
«бывйтель, -явна филистер, прост човек,
дребен буржуа ; жител.
Обывательский филистерски, дребнобуржуа-
зен ; тесен, ограничен ; дребнав.
обывАтельшяна филистерство; дребно-бур-
жуазен тесен и ограничен дух.
«быгрАть, обыгрывать надвивам (е игра),
спечелвам (при игра); подобрявам, раз¬
работвам музикален инструмент; оби¬
гравам.
обыдёввость катадневност.
обыдённый обикновен, катадневен, бана¬
лен.
Обыдёнщина баналност, прозата на живота.
обыскАть, обыскивать обискирам, претърс¬
вам.
-обычно обикновено, както винаги ; посред¬
ствено.
обычность нещо обикновено, всекиднев-
ност.
обычный обикновен, обичаен.
обязанность длъжност, дълг, задължение,
обязанный задължен.
обязАтельно непременно, задължително.
обнзАтельвОсть задължителност, абсолютна
необходимост; услужливост.
обязйтельпый задължителен ; услужлив.
обиАтельственвый : - о е прАво обли¬
гационно право.
обязАтельство задължение.
обязАть, обЯзывать задължавам; -ся задъл¬
жавам се.
овдовевший, овдовёлый овдовял,
овдовёть ондовявам.
овёчий овчи. ■
овёчка овчица,
овйв плевня; плевник за сушене на снопи.
овладевАвме овладяване ; завладяване.
овладевАть, овладеть овладявам; завладя¬
вам.
двод овод, щръклица, бъзгел.
овошехраяАлише хранилище за зеленчук,
двощв зарзават, зеленчук.
овошндй зеленчуков.
оврАг дол, яма, трап.
овсЯнна грухан овес ; чорба от грухан
овес ; градинска овесарка (птиче).
овсАаый овесен.
овцебык мускусен бик.
овцевдд овцевъд.
овиевбдство овцевъдство.
овчАрка овчарско куче.
Ов<-Арвя кошара,
овчйна, овчияка овча кожа,
овчинный от овча кожа.
ОгАрок угарка, остатък от недогоряла
свещ.
огибАть заобикалям.
ОГИЗ Обединение на държавните издател¬
ства в РСФСР.
Оглавление съдържание, регистър, индекс,
огласить публикувам, съобщавам, разгла¬
сявам, разкривам; проечавам, проиеп-
вам (въздуха); обявявам за встъпване в
брак.
оглАска съобщаване, обява.
оглашАть вж. огласйть.
оглашение разгласяване, произнасяне, пуб¬
ликуване.
оглашённый бесен, луд.
оглдбля стръка (на кола),
оглохнуть оглушавам.
оглушАть, сглушбть заглушавам, зашеметя¬
вам.
оглядеть вж. оглЯдывать.
оглЯдка оглеждане ; без - к и без оглеж¬
дане.
оглЯдывать, оглЯвуть оглеждам, разглеж¬
дам ; -ся озъртам се ; оглеждам се на¬
зад.
огневАЙ огнен.
огнемёт огнехвъргачка.
огнеопАсный запалим, горителен.
огнестойкий огнеупорен.
огнестойкость огнеупорност,
огнетушитель огнегасителен апарат,
ого I охо I виж ли ти 1 я гледай, я I
огОвАрввать оговарям, предварително се
уславям ; обвинявам, наклеветявам ; -ся
оговарям се ; обърквам при разговор.
оговдр обвинение; наклеветяване.
оговорйть вж. оговАривать.
оголение оголване; голота.
оголйть оголвам, разкривам; -ся огол¬
вам се.
оголтёлый бесен, подивял, полудял ; отяв-
лен.
оголЯть(ся) вж. о г о л й т ь(с я).
огонёк пламъче, светлинка ; огнец.
огбвь огън ; светлина.
огорАжввать заграждам ; -ся ограждам се.
огордд зеленчукова градина, бостан.
огородйть(ся) вж. огорАживать(ся).
огорддннк, -вица градинар.
огорддннчество градинарство,
огьрддный градински, градинарски,
огордшить смайвам, слисвам, уплашвам.
огОрчАть, огорчйть огорчавам ; -ся огорча¬
вам се.
огосудАрствленне превръщане в държавно.
ОГПУ Обединено държавно-политическо
управление.
огрАбить ограбвам,
ограблёние ограбване,
оградить, ограждАть ограждам, заграждам;
закрилям ; -ся ограждам се.
ограждгвме протекция, закрила,
ограничивать, огранйчить ограничавам, сте¬
снявам ; -ся ограничавам се.
огреть зашлевявам, ударям.
огрубёлый загрубял.
ОГР
191 —
ОЛН
огрубёвие загрубяване,
огрубёть загрубявам.
огрызАться озъбвам се ; ръмжа,
огрйзок огризка.
огузок месо или кожа откъм опашката,
огулом, огульно изцяло, всички заедно,
огульный общ, сумарен.
огурец краставица,
огурёчный красЛвичен.
огурчик краставичка,
одарённость надаренност, талантливост.
Одарённый талантлив, даровит,
одарить, одарять надарявам.
ОДВА Особена далекоизточна армия.
ОДВФ Дружество на приятелите на въз¬
душната флота.
одевАаве обличане.
оденАть обличам ; покривам, постилам,
одежда облекло, дреха.
одёжка: по протягивать нож-
к и простирам се според чергата си.
оделйть, оделйть давам, надарявам ; раз¬
пределям.
одёр кранта,
одёргивать турям в ред; поставям на мя¬
стото.
одеревявёлость вдървяваме, вдървеност.
одерсвянёлый вдървен ; втвърден,
одеревянёть вдървявам ; втвърдявам, зако-
равявам.
одержАть, одерживать задържам, спирам;
вземам, одържам.
одержимый прихванат, страдаш от душев¬
на болест ; бесен.
одёрнуть вж. одёргивать,
одессит, -кд одесчанин.
Одёсшнна Одеска облает,
одёть обличам ; -си обличам се.
одейнве облекло-
одйн един ; единият; сам ; сын.
одниАконо еднакво, идентично.
ОдннАковость еднаквост, идентичност.
одинаковый еднакъв, същи.
одинёхонек, одинёшенок едничък, сам-сами-
чък.
одииАдцатыЙ единайсети,
одиаёдцать единайсет, единадесет.
одннАдиатью по единайсет.
однидкий сам, самотен, отделен ; неженен,
без семейство.
од к яд ко самотно,
одиндчестно самотност,
одиидчка сам; изолирана келия (в затвор),
одиидчный отделен.
одидзный омразен, противен.
одвчАвшвЙ, одмчАлый подивял.
однчАлость, однчАиве подивялост, подивя-
ване.
ОдичАть подицявам.
одиА една ; сама.
однАждв веднъж, един път.
одиАко, однАко же обаче, при всичко, при
все туй, но всепак.
ОДН Дружество „Долу неграмотността*,
однд едно : самб.
одноАктвыЙ едноактен.
одноатомный едноатомен.
одиобдквй едностранен ; едностранчив,
однобдртиый с един ред копчета,
одновалёнтный едновалентен.
Одновременно едновременно,
одновременность едновременност.
одвоглДзка циклоп (вид рак).
одвоглАзый едноок, циклоп,
одиогвезаный едногнезден.
одаогддок връстник ; едногодишник.
одноголосый на един глас.
одвогдрбый : о. верблюд едногърба ка¬
мила.
одноднёвный еднодневен.
однодДльиый едносеменоделен.
однозвучный еднозвучен, монотонен.
однознАчашнй еднозначен, синонимен.
одноимённый едноименен, омонимен.
однокалиберный от същия калибър.
одвокАшник другар от детинство ; от една
дружина.
одноклАссник, -вица еднокласник, съуче¬
ник.
одиоклёточный едноклетъчен,
одноколейный еднолинеен.
одвокдлкн кабриолет, кола с две колела,
одиокдввый едноконен.
однокопытный еднокопитен.
одвокрАсочный едноцветен,
однолетний едногодишен,
однолёток връстник ; едногодишник.
одвомАстный еднаквоцветен.
одномАчтоный едномачтов.
одноместный едноместен,
одноидгнй еднокрак.
однообрАзне, одиообрАзность еднообразие,
еднообразност, монотонност.
однообрАзиый еднообразен.
однопАлубный с една палуба,
одноплемёиный едноплеменен.
однополчАннв другар от полка,
однопдлый еднополов.
однопдлюсный с един полюс,
одиордгий еднорог.
однорддность еднородност,
одворддный еднороден, хомогенен,
однорукий еднорък.
одиосельчАнии, -Анка съселянин.
односкАтный : -ая к р ы ш а покрив с
един наклон.
одиоелджность едносричност; лаконичност.
одвоедджный едносричен, кратък,
одиоствдльиый едноцевен.
одвостндрчатый с една черупка, с едно
крило, с една врата.
одиосторониый едностранчив ; тесен,
одвосторднность едностранчивост,
однотйпный еднотипен.
одвофамйлец, -лица съименник, едноимен¬
ник, с същото презиме.
ОДН
— 182 —
ОКА
одноцветный едноцветен,
одноцвёточный с едно цветче.
одвочлён едночлен, мононом.
одношёрстный от същия косъм.
одноэтажный едноетажен.
одАбрить, одобрйть одобрявам.
одолевАть, одолеть одолявам, надвивам,
надделявам, преодолявам.
одолжать заемам, давам назаем, задължа¬
вам, оказвам услуга; -ся задължавам се.
одолжёнве заемане, даване назаем ; услу¬
га; сдёлайте о. моля I бъдете тъй
добри.
одолжйть(ся) вж. о д о л ж А т ь (с я).
одовашвевве опитомяване.
одр одър, легло.
одряхлёть остарявам, упадам.
одувАнчик глухарче, радика.
одуматься, одумываться размислям ; проме¬
ням си намисленото.
одурАчеиве мистифнциране, измамване.
одурАчвть играя си с някого, мамя го.
онурёлость замаяност.
Одурёлый замаян, побъркан,
одурёвие замайване,
одуреть полудявам.
ОдурмАвввать, одурмАввть замъглявам съз¬
нанието ; опойвам. замайвам.
Адурь замаяност, побърканост, лудост.
одурАть замайвам, зашеметявам, побърк¬
вам.
одуряющий замайващ.
ОдутловАтость подутост, подпухналост.
одутловАтмй подут, пълен.
одухотворить, одухотворАть одухотворявам.
одушенАть одушевявам; въодушевявам; -ся
въодушевявам се.
одушевлёнве въодушевяване.
одушевлённый одушевен.
одушевлАть(ся) вж. о д у ш е в й т ь (с я).
одышка задъхва не, задух.
ожеребАтьсв ождребя се.
ожерёлье гердан, огърлица.
ожесточАть, ожесточйть ожесточавам ; -ся
ожесточавам се.
ожёчь опарвам се, изгарям се.
ожнвАяие съживяване, възраждане.
ожнвАть оживявам, съживявам се, идвам
на себе сн.
оживАть оживявам, съживявам, ободрявам;
-ся съживявам се, възраждам се.
ожввлёвие съживяване, оживление, въоду¬
шевление.
оживлённо оживено, въодушевено,
оживлённость оживеност, въодушевсност.
оживлённый оживен.
оживлять(ся) вж. о ж и в й т ь (с я).
ожидАльня чакалня.
ожндАвве очакване.
ожвдАть очаквам,
ожнрёиие затлъстяване,
ожнрёть затлъстявам,
ожйть оживявам.
ожёг изгорено, рана от изгаряне.
озабдтить(ся) вж. озаббчивать(ся).
озабоченность загриженост.
озабАченный загрижен.
озабАчивать загрижвам, безпокоя; -ся ва-
грижвам се.
озаглАнвть, озаглавливать озаглавявам.
озадАченаый смаян, смутен, объркан.
озадАчивать, озадАчить смайвам, учудвам,
турям в затруднение.
озарйть, озарйть озарявам, осветявам,
озверёиие озверяване.
озверёть озверявам се.
озДорАвливать, оздоровйть оздравявам, по¬
добрявам здравните условия.
оздоровление оздравяване, асенизиране.
оземь на земята, нАземи.
озёрный езерен.
Азеро езеро.
ОЗЕТ Дружество за земеустройството на
трудещите се евреи в СССР.
озАмые есенни храни, есенна сеитба,
озимый есенен.
Азвмь есенен посев, есенна сеитба.
озирАть оглеждам; -ся оглеждам се, озър¬
там се.
овлйться ядосвам се.
озлдбить озлобявам; -ся озлобявам се.
оалАбаеввый озлобен.
озлобляться вж. о з л б б и т ь (с я).
ознвкАмвть опознавам; запознавам; -ся за¬
познавам се; опознавам се.
озиакомлёвве запознаване; опознаване.
ознакАмленность познаване.
ознакомленный опознат,
ознакомляться) вж. ознакомить (ся).
озвамевонАвие ознаменуване, знак.
озваменАванвый ознаменуван, отбелязан;
бележит.
озиамеиовАть, озвамеиАвывать ознаменувам,
означавам, отбелязвам, отпразнувам; -ся
ознаменувам се.
озвачАть означавам.
озвАчеиаый споменатият, казаният.
озяАб студ, тръпки,
озолотйть позлатявам; обогатявам; -ся по¬
златявам се.
озонировать озонирам,
озорник, -иАиа пакостник, скандалджия.
озорничАть държа се гаменски, скандал-
нича.
озорвАй безочлив, нахален.
озорствА безочливост. нахалство.
озАбвуть измръзвам, помръзвам.
ой! axl ol ой ли? истина ли?
оказАввс оказване, даване, правене.
оказАть, окАэывать оказвам, показвам
правя ; -ся излиза.
окАзи) случка, приключение,
окаймйть. окайшлАть обшивам.
окАлияа сгурия.
окаменелость вкаменелосТ.
•квиеяёвнс вкаменяване.
ОКА
— 103 —
окт
•каменеть вкаменявам се.
окоитИвко обшиване с кенари,
окантдвынать обшивам с кенари,
оканчивать завършвам, свършвам ; -ся за¬
вършва се.
Окавье произнасяне на „о“.
окапывать окопавам; -ся окопавам се.
окотИть обливам; -ся обливам се.
икать произнасям на „о".
окачивать(ся) вж. о к а т й т ь (с я).
окашивать окосявам.
окааиный окаян, проклет, нечестив, жалък;
дявол,
окидывать, окииуть: о. взглядом хвър¬
лям поглед наоколо, обзирам.
окисать, окиснуть вкисна се; окислява се.
Дивеел окис. '
окисление окисляване; вкиселяване.
окислитель средство за окисляване,
окислить, окислить окислявам; вкиселявам.
оккупировать окупирам, заемам.
оклад определен данък ; щатна заплата ;
украшение на икона.
окладистый: -а я борода широка брада.
окладиМ: о. сбор такса,
оклеветать наклеветявам.
оклёвывать окълвавам.
оклеивать, оклеить облепям,
оклейка облепяне. *
иклнк извикване, повикване.
окликнуть повиквам, викам да ми се обади,
окнд прозорец; слуховбе о. прозорец
на покрив.
оковать обкова вам; окопавам.
околачиваться: о. без дела шляя се без
работа.
околдовать, околдовывать омагьосвам,
омайвам.
околевать пукам, геберясвам, умирам,
околёсица, околёсная празно дърдорене,
дрънканици, глупости.
околеть пукам, умирам.
окдлица заградено място; околност; околен
път.
околичность заобикалка,
околоплОдавк стените на плодника,
околаток квартал, съседство; участък,
околпачивать, околпачить излъгвам, под¬
игравам се с някого.
окИлыш околник, поли на шапка,
окдлимй околен, заобиколен,
оконёчности крайници.
окОнный проворен, прозоречен,
оковопачввать запушвам, калафатя.
оконфузить сконфузвам.
окание прозорче,
скончаняе свършек, край; окончание.
окончить(ся) вж. оканчивать (ся).
окьпйть(ся) вж. окапываться.
окОпный окопен.
окорачивать скъсявам,
скормить охранвам,
окорнать подрязвам.
икорок жамбон, шунка; бут.
окоротить скъсявам,
окосИть окосявам.
окостенелость вкостенялост.
окостенелый вкостенял.
окостенение вкостеняване,
окостенеть окостенявам; вдървявам се.
Окотиться окотва се.
окочееевшый вкоченясал.
окоченелость вкоченясване.
окоченеть вкоченясвам, вдървявам се.
овдшечко прозорче, прозорчение.
окИшко прозорец,
окраина край, граница; покрайнина,
скрасить боядисвам,
окраска боядисване; боя.
окрашивание боядисване,
окрашиваться боядисвам се.
окрепнуть окрепвам, закрепвам,
окрёсть около, наоколо,
окрестить кръщавам; -ся кръщавам се.
окрестность околност,
окрестный околен; местен,
окривёть ослепявам с едното око.
акрик провикване, викане,
окрикнуть повиквам.
окрисполкди окръжен изпълнителен ко¬
митет.
окровавить окървавявам.
окровавленный окървавен.
окрал раждане (за питомен заек),
окралить ражда (за питомен заек),
окропить поръсвам, попръсквам.
окропление ръсене.
окрашка студена чорба от кълцано месо,
пивоквас, лук и миризми; мишмаш.
акруг околност; окръг,
округление закръгляване,
округлённый закръглен.
округлить закръглявам; -ся закръгля се.
округлость кръглост, закръгленост.
округлый кръгъл.
округлить(ся) вж. о к р у г л й т ь (с я).
окружать заобикалям, окръжавам,
окружающие околни, близки, присъству-
ваши.
окружающий окръжаващ, заобикалящ, око¬
лен.
окружение окръжава не.
окружить заграждам, заобикалям,
окружким окръжен комитет,
окружной окръжен.
окружность окръжност, периферия; окол¬
ност.
окружный околен,
окрутить, окручивать увивам; увличам,
окрылённый окрилен.
окрылить, окрылить окрилявм; окура¬
жавам.
окрйситься озъбвам се, наежвам се.
оксидированный окислен,
оксидировать окислявам,
октроировать октроирам.
окт
— 104 —
OOF
октябрёнок октомврийче (дете, родено след
октомври 1917); 4—10-годишно дете —
член на детска комунистическа органи¬
зация в СССР.
Октябрины празник по случай новорожде-
ние в СССР.
Октябрь октомври.
октябрьский октомврийски.
окуклИться обръщам се в какавида (за на¬
секомо).
ОкунАть» окунуть потапям; -ся потапям се.
дкунь костур, коструша, бобой, стръжок
(риба).
окупИть, окупать окупвам, откупувам ; -ся
окупвам се, откупувам се.
окургузить подрязвам опашка, скъсявам,
окуривать, окурить опушвам; дезинфи-
цирам.
окурок угарка, кебабия.
окутать, окутывать завивам, загръщам; -ся
загръщам се.
окучинанне покриване с пръст, заравяне,
окучивать, окучить покривам с пръст, за¬
равям.
олАдья мекик.
олед<и<лый замръзнал, вледенен,
оле денег не вледенява не.
оледенеть смразявам.
олеиевбд еленовъд.
олевенбдство еленовъдство.
оленевые еленови.
олений еленов,
олеанна месо от елен.
олень елен.
олива маслина.
оливка маслина, маслинка,
оливковый маслинен.
олифа безир.
олицетворить, олвцетворйть олицетворявам,
въплотявам.
Олово калай,
оловянный калаен,
длух глупак, говедо, серсемин,
ольхи елшИ, елха,
ольхдвннк елхова гора.
ольхдвый елхов.
омир омар, морски рак.
омеблировать мебелирам,
омела имел.
омерзение отвращение.
О^4^1^:^<йтъ ставам омразен, отвратителен,
омерзительно отвратително.
омерзительность отвратителиост, отвраще¬
ние.
омерзительный отвратителен.
омертвелый замрял, отекъл, вцепенен; ган-
гренясал.
омертветь причинявам припадък, докарвам
вцепеняване, временна смърт или изглед
на такава.
омоневие умиване.
омолИживаиие, омоложение подмладяване,
омочИть намокрям.
омрачить помрачавам,* -ся помрачавам се.
омрачение помрачаване.
омрачить(ся) вж. омрачиться,
бмут дълбока вода; водовъртеж,
омшИннк топъл обор.
омывИть умивам, окъпвам.
он той.
онИ тя.
онИгр диво магаре.
онанИронать ръкоблудствувам.
онемелый онемял ; вцепенен, изтръпнал,
онеменье вцепеняване, изтръпване,
онеметь онемявам, занемъвам ; изтръпвам,
ставам безчувствен.
оаемечеаие понемчване, гериавизираве.
онемечивать, онемечить поне^еам, герма-
низирам ; -ся понемчвам се.
они те.
онИ то.
ОНО Отдел за народно образование,
онуча навой, навуша.
Иный той, него,
опадИть опадам, окапвам ; спадам,
опадевие опадане, окапване ; спадане,
опИздыванне закъсняване,
опИздывать закъснявам.
опИнвать опоявам, давам да пие повече
отколкото трябва ; отравям.
опИла немилост,
опИлзывать опълзявам.
опалить опърлям, обгарям,
опИл ьный паднал в немилост,
опИлывать оплевявам.
опалять опърлям, обгарям,
опИмятоватБся опомням се, свестявам се,
идвам на себе си.
опИра тесто, замесено с квас.
опаршИветь ставам келяв, окраставявам.
опасИться боя се, страхувам се, опася¬
вам се.
опасение страх, опасяване.
опйска: с - кой предпазливо, страх¬
ливо.
опИслвво боязливо, неуверено,
опИслнность неувереност,
опИслнвый предпазлив, неуверен,
опИсть вж. опадИть.
свахИло ветрило,
опахИть, овBхнвaть изоравам наоколо,
опека настойничество, опекунство.
опекИть овекувствувам ; прото^ра^ гри¬
жа се.
опекун, -ша настойник, опекун,
опенок пънчушка (ядлива гъба),
опередить, опережИть надминавам, изпре¬
варвам.
оперение оперяване, порастване пера,
опереточный оперетен.
опереться опирам се.
one| Ировать оперирам ; отрязвам,
оперИться, оперяться порастват ми пера ;
ставам самостоятелен.
ОЛЕ
— 1©5 —
ОПР
опечёлпвать, опечАлить наскърбявам, one*
чалявам ; -ся опечалявам се.
опечАтать запечатвам (съдебно),
опечйтка печатна грешка.
ОпечАтывавие запечатване (съдебно).
опечАтывать запечатвам (съдебно).
опёшвть сбърквам се, сащисвам се, уплаш-
вам се.
ОпввАться упивам се силно.
опйвкв остатки о*г пиене.
опйливать, опилАть изрязвам наоколо (с
трион).
опйлка стърготини.
опирАться опирам се, подпирам се.
описАть вж. описывать.
опйсва грешка (в писането).
опйсывать описвам ; конфискувам, секве¬
стирам.
ооАться упивам се силно.
оплАкать, оплАкввать оплаквам.
опдАта плащане, изплащане ; възнаграж¬
дение.
оплатйть, оплАчввать изплащам; -ся на¬
плещем се, изплащам се.
оплевАть, оплёвывать оплювам.
оплестА, оплетАть оплитам, обвивам с пле¬
тене ; вплитам ; изядам лакомо.
оплеуха плесница, шамар,
оплешиветь оплешивявам.
Оплодотворение оплодяване.
оплодотворйть, оплодотворАть оплодявам,
оплождам.
опломбвровАть пломбирам.
оплАт опора ; подпорка.
оплошАть сбърквам, излъгвам се, напра¬
вим грешка, бламирам се.
оплбшность нехайство, немарливост, невни-
мателност.
оплАшяый нехаен, немарлив.
оплывАть, оплыть обикалям с плаване;
капе (за свещ); сринва се (от дъжд);
о. ж й р о м затлъстявам.
оповестйть, оповешАть оповестявам,
оповешёяве оповестяване.
опогАввть омърсявам.
опАек телешка кожа.
оиоздАвши! закъснял.
опоздАаяе закъсняване, закъснение.
опоздАть закъснявам.
опозиавАть опознавам.
опоаоАввс опознаване,
опознать опознавам.
опозАрвть опозорявам; -ся опозорявам се.
опоАть упоявам ; отравям.
опАймовый от телешка кожа.
ополАскввать оплакнувам.
оползАть опълзявам.
Аползеяь смъкване на терена,
•полоснуть изплаквам, оплакнувам.
ополчАться опълчвам се, нападам,
ополчёяеа опълченец.
ополчёвие опълчение.
ополчАться опълчвам се, нападам.
ополАчивавие ополячване.
ополячввать, ополйчвть ополячвам, полонн-
зирам ; -ся ополячвам се.
опАмииться опомням се, идвам на себе си,
успокоявам се.
опор : во весь о. с все сила, колкото
мога.
опАра опора, подпора ; поддръжка.
опорАшвявать изпразвам, опразням.
опАрни скъсани обуща.
опбраый опорен.
опорАжанть изпразвам, опразням.
опороситься опрасява се (за свиня),
опорочёяие опорочение.
опорАчивать, опорочить опорочвам, коря,
засрамям.
опостылеть омръзвам, ставам омразен,
опохмелиться, опохмелАться изтрезнявам.
опочнвАльня спалня.
опочмвАть спя ; почивам.
опочйть заспивам; умирам, отивам на ве¬
чен покой.
опошление опошляване, опростяване, бана-
лиэиране.
опошлить, опошлАть опошлявам, баналиэи-
рам ; -ся опошлявам се.
впоАсать, опоАсывать опасвам; -ся опас¬
вам се.
оппонировать опонирам, възразявам.
опрАва обкова, скоба, сбхватка.
оправдАть, опрАвдывать оправдавам; -св
оправдава се ; сбъдва се.
опрАвнть, оправлАть оправям, поправям;
обковавам, турям в рамка ; -ся оправям
се, турям си в ред дрехите ; поправям
се от болеет.
опрАстывать изпразвам, очиствам, осво¬
бождавам.
опрашивать разпитвам.
определёаие определяне ; определение ; ре¬
шение ; назначение, настаняване.
определённый определен.
определить, определАть определям ; реша¬
вам, постановявам ; назначавам ; -св
определям се.
ооресийть обезсолявам.
опрёсвон погача, хляб без квас.
опресаАть обезсолявам.
опричина особна войска при цар Иван
Грозня, негови телохранители.
опрочанк от телохранителите на Иван
Грозни.
опровергАть, опровёргнуть оборвам, опро¬
вергавам.
опрокйдывать, опрокинуть катурвам, пре-
катурвам, събарям, гаврътвам ; стовар¬
вам ; -ся прекатурва се, преобръща се.
опролетАрвться пролетаризирам се, ставам
пролетарий.
опромётчвво необмислено, прибързано,
опрометчивость привързаност, необмисле-
ност.
опромётчввый прибързан, необмислен.
— 196 —
опрометью презглава.
опрдс разпит,
опросить разпитвам,
опросный: о. лист анкетен лист, въ-
просник.
опростеть опразвам.
опростйться опростявам, огрубявам.
опростовоадсвться извършвам глупост, по-
срамявам се, бламирам се, правя някой
гаф.
опротестование протестиране; възразяване,
опротестовать, опротестовывать протести*
рам.
опротиветь опротивявам, омръзвам.
опрыскать опръсквам.
опрыскивание напръскване.
опрыскиватель пръскачка, спринцовка,
опрыскивать, опрыснуть напръсквам. в
опрйтво чисто.
опрятность спретна тост, чистота.
опрйтАЫЙ чист, спретнат.
оптировать избирам, отбирам,
оптовйк търговец наедро, ангросист.
оптдвый наедро.
Оптом наедро, изцяло; продАжба о.
и в розницу продажба наедро и
надребно.
ОПТЭ Дружество за пролетарски туризъм
и екскурзии.
опублвковОвпе публикуване, обнародване,
опубликовать, опубликовывать публикувам,
обнародвам.
cnj’BUBfl кактус-опунпия.
опускОиие спадане ; слушане ; пропутане,
опускать слушам, отпущам, пущам, на*
веждам; пропущен, изпускам, разсла*
бям ; -ся спускам се ; разслабя се, слег-
нува се, спада.
опускиОй който се спуска,
опустелый запустял, обезлюден,
опустение эапустяване.
опустёть опустявам, обезлюдявам,
опустившийся паднал низко.
опустйть вж. опускать; -ся падам
низко.
опустошйть, опустошать опустошавам; из¬
празвам.
опутать, опутывать оплитам, омотавам, об¬
вързвам.
опухание отнчане, подуване.
опухать, Опухнуть отичам, подпухвам, по¬
дувам се.
Опухоль оток, тумор.
опухший отекъл, подут, подпухнал,
внушать, опушить обшивам с кожичкв по
края.
Опушённый бордиран с кожи.
опушка край на гора ; обшивка с кожи,
опушение слушане, отпущане, спадане;
опушение, изпускане, пропускане.
опылёяве опрашване.
опылйть, опылёть опрашвам; -ся опраш-
ва се.
опьяневший, опьянёлый пийнал, опиянен ;
пиян.
опьииёть унивам се.
опёть пак, отново,
орабочёеие орабочване, засилване на ра¬
ботническия елемент.
орабдчить орабочвам, засилвам работни¬
ческия елемент.
орала тълпа,
орйнжевый оранжев, портокален,
оранжерейный оранжериен,
орйторствовать ораторствувам.
орйть рева, дера си гърлото; ора.
оргонвзовйть, организовывать организирам;
-ся организирам се.
Оргбюро организационно бюро,
оргвыводы организационни изводи, адми¬
нистративни мерки.
орготдел организационен отдел,
орготдёяыцик сътрудник в организацио¬
нен отдел.
орграспрёд организацией но-разп ределите-
лен отдел.
орда ордия, тълпа.
Ордер заповед, предписание; мандат; бон.
Орднвйр нормално ниво.
ордвнёриый прост, обикновен,
орех орех; лешник,
ореховый орехов ; лешников,
орёшек: чернйльный о. шикалка,
орёшниа орехово дърво,
орёшиик леска, лешников храст,
орешниковые орехови,
ормгввйльвячать оригиналнича.
ориентироваться ориентирам се.
оркестровать нагласям за оркестър,
орлёнок орле, млад орел.
орл&вый орлов,
орлёнка игра на .тура или евза".
орвамеатйровать украсявам, декорирам,
оробеть стрясвам се, уплашвам се.
ороговёть ороговявам.
оросйтельвый напоителен.
оросйть, орошАть поливам; .напоявам,
орошёвне поливане; напояване.
ОРС Отдел за работническо снабдяване,
орудие оръдие, инструмент; средство,
орудбйвмй оръдиен.
Орудовать управлявам, работя,
оружёйник оръжеен майстор,
оружёйный оръжеен,
оружеабсец оръженосен.
оружие оръжие.
орфографический правописен,
орфография правопис.
Орхидёйный салепов.
орхндёя салеп (растение),
орёспна върлина-човек.
осйда обсада.
Осадить вж. осаждёть, осйжмват'ь.
осАдка снижаване, потъване; дълбочмна.на
потопяването на кораб във водата.
осАдиый обсйден.
ОСА
— 1®7 —
осАдок утайка; отложение: неприятен вкус.
осАдочный утаечен.
осаждАть обсаждам; утаявам ; -ся утаявам
се; бивам обсаден.
осАжавать спирам, дръпвам назад; накар¬
вам да млъкне ; отделям чрез утайване.
осАаистый строен, снажен.
осАвка стройност, велячавост.
осатанёть побеснявам.
освАввааие асимилиране, овладяване.
освАвваться навиквам, привиквам се, фами-
лнариаирам се.
осведомитель информатор,
осведоийтельиый информационен,
освёдонвть осведомявам, информирам; -ся
осведомявам се, информирам се.
освсдомлёнве информиране,
осведомлённость осведоменост,
осведомлённый осведомен, ориентиран.
осведомлАть(са) вж. освёдомить(ся).
освежАть освежавам, опреснявам; -ся опрес¬
нявам се, освежавам се.
освежсвАть дера, одирам (животно),
освежёвае опресняване, освежаване,
освежительный опреснителей.
освежАть вж. освежАть.
осветитсяьаый за осветление.
освещение осветление,
освидетельствовать освидетелствувам.
освастАть, освистывать освирквам,
освободйтельаица освободителка,
освободйть, освобождАть освобождавам, из¬
бавям; -ся освобождавам се.
освоёме усвояване, асимилнране.
освбавать(ся), освАвть(ся) вж. о с в Ай¬
ва т ь с я.
освятить, освяшАть осветявам, осветявам,
освяшёаае освещаване.
оседАвие слегване; утайване.
оседАть слегва се ; утайва се ; засядам,
установявам се.
оседлАть оседлавам; качвам се (на кон),
оседлость уседнялост, постоянно местожи¬
телство.
осёдлывать оседлавам.
оседлы! уседнал, с постоянно местожи¬
телство.
осекАться дава засечка, не хваща (за оръ¬
жие); не сполучвам.
осёл магаре; глупак.
оселбк пробен камък; камък за точене,
осемевйть, осемеяАть засявам; завързвам
семе.
осеабть вж. о с е н i т ь.
осёввий есенен.
осеавАк есенен минзухар, кърпи-кожух,
пъди-овчар.
Осень есен; осенью през есента.
оссиАть осенявам, благославям,
оссребрйть, осеребрАть посребрявам, осре¬
брявам.
осерчАлый разсърден.
осерчАть разсърдвам се.
осесть вж. оседАть.
осётр есетра.
осетрАяа месо от есетра,
осетровый есетрен.
осёчка нехващане, засечка,
осечься вж. осекАться.
осАлввать, ОсАлать надвивам, надделявам,
осйаа трепетлика.
осйааик трепетликова гора,
осиновый трепетликов.
осиный осинен, осин.
осиплый пресипнал,
осйпауть преснпнувам.
осАпший пресипнал, прегракнал,
осиротеть осиротя вам, оставам сираче.
осиАть осиявам.
осмАл присмехулник.
оскАливать, оскАлить : о. з у б ы озъб-
вам се.
оскаадАлитьея оскандалявам се.
осквернение профанация.
осквернить, осквераАть осквернявам, омър¬
сявам.
осклАбвться, ОсклаблАться усмихвам се
широко.
оскОлок отломък, парче.
оскбмааа: набйть -ну омръзвам, до¬
тягам.
оскопАть скопявам, кастрирам,
оскопление скопяване.
оскоплённый скопен.
оскоплАть скопявам, кастрирам.
оскорбАтель, -вица оскърбите л.
оскорбительно оскърбително, обидно,
оскорбительный оскърбителен, обиден,
оскорблёяпе оскърбление, обида,
оскорбить, оскорблАть оскърбявам, обиж¬
дам; -ся оскърбявам се, обиждам се.
оскорби аться облажавам се.
оскребАть остъргвам, огрибвам.
оскудевАть, оскудёть оскъднявам, обед¬
нявам.
оскудёлый обеднял, оскъднял.
оскудение обедняване, оскъдняване.
ослабевАть, ослабеть ослабеем,
ослабёаый ослабнал.
ослабёть ослабеем.
ослАбнть отслабвам, намалявам, отпущам,
ослаблёаие отслабване, отпущане.
ослаблАть вж. ослАбить.
ослАбнуть ослабеем.
ОсаАвить изваждам лошо име, пущам ло¬
ши думи за някого.
ослёнок магаренце.
ослепАть вж. ослеплАть.
ослеплеаве заслепяване.
ослеплАть заслепявам; -ся заслепявам се.
ослёпауть ослепявам, ослепвам.
ослАзлмй покрит с лига, лигав.
бслвк магаренце,
ослиный магарешки.
Ослйпа мага рипа.
осложвйть, осложвАть усложнявам; -ся
усложнява се.
ост
еслушАияе непослушание, непокорство,
ослушаться, ослушиваться не слушам, не
съм послушен.
ослушник, -авиа непослушник,
ослышаться недочувам, чувам криво,
осль'юка чуто неправилно.
осмАлввать насмолявам.
осматривать преглеждам, разглеждам ; -ся
оглеждам се, ориентирам се.
осмёнвать осмивам, подигравам,
осмелеть добивам кураж.
осмёлвваться, осмелиться осмелявам се.
осмеАнве осмиване.
осмеять осмивам, подигравам,
осмолйть насмолявам.
осмблка насмоляване. •
ОсмДтр преглед.
оснотрёть(ся) вж. осматривать (с я),
осмотрительно предпазливо,
осмотрйтельвость предпазливост,
осмотрится ьвый внимателен, предпазлив,
осмысленно смислено.
осмысленный осмислен, разбран, разумен,
осмыслить осмислям.
осмысленность смисленост.
осмыслить осмислям.
осластАть снабдявам кораб с всички при»
надлежности.
осяАства натъкмявам всички потреби на
кораб.
оснАшнвать вж. оснастйть.
Основание основаване; основание, основа.
основАть, основывать основавам ; -ся осно¬
вава се.
освОвндй основен,
основоположёвве основен принцип,
основоположник основател.
освОвывать основавам; -ся основавам се,
почивам.
Осоавнахнм Дружество sa съдействие на
отбраната и на авиационното и химиче¬
ското строителство в СССР,
осоавиах&мовеа член на Осоавиахнм.
осОба лице, личност, персона, особа.
ОсобнОк отделна къща; господарски дом.
особвякдм отделно, изолирано.
ОсАбо отделно, специално,
осббый особен, специален, отделен.
Асобь отделно същество, индивид,
осовёлый замаян, зашеметеи.
осовёть зашеметявам се, замайвам се.
осоврекёнвть приспособявам към съвре¬
менността.
осозлавАть, осознАть осъзнавам,
осбка острица (трева).
Осокорь топола.
Аспа вариола, едра шарка,
оспбрлвать оспорвам.
Оспенный вариолен.
ёспваа гнойно мехурче (от вариола); бе¬
лег от едра шарка.
ФСпопрввивйая1 вакцнпиране.
оспопрививательный : о. п у н к т пункт за
вакниниране.
оспбрвть оспорвам,
осрамйть засрамвам; -ся засрамвам се.
ост изток.
оставаться оставам; о. в н а к л А д е из¬
губвам ; о. с 6 А р ы ш е м спечелвам;
о. с н 6 с о м оставам на сухо, полу¬
чавам отказ; о. в дуракйх оставам
измамен; о. в девйцах оставам
мома.
остАвкть оставям, напущам,
оставлеаве оставяне, напушане.
оставлять оставям, напущам,
остальвбй останалият; -н ы е другите, оста¬
налите; в -н б м в останалото.
останавливать, остановить спирам, задър¬
жам; -ся спирам се.
остандвка спиране, задръжка; спирка; пре¬
късване; застой; пребивание.
остандвочвый за спиране.
остйток остатък, останала част.
остАточиый останал.
остАться вж. оставаться.
остеклйть покривам със стъклена повърх¬
ност.
остепениться ставам благоразумен,
остервеаёлый настървен, яростен, побес¬
нял.
остервевённе настървеност.
остервенеть настървявам, ожесточавам,
правя да побеснее.
остерегАться, остеречься пазя се, предпаз¬
вам се, лредвардвам се.
остйстый осилест; бодловиден.
бетон скелет.
остойчивость устойчивост, стабилност.
остОйчпвый устойчив, стабилен,
остолбеиёлый вдървен, смаян.
остолбевёнве вдървяване, изтръпване,
остолбекёть вдървявам се, изтръпвам,
остолдв дебелак, простак.
осторджио предпазливо; внимание I
осторожность предпазливост.
осторОжяый предпазлив, внимателен,
осточертеть омръзвам, онротивявам.
острАстка сплашване, даване пример.
Остренький остричък.
острнгАть остригвам.
остриё острие, острило, връх.
острить остря, заострям; пущам остроумни
шеги.
острйчь остригвам; -ся остригвам се.
острОвяОй островен.
островОк островче.
острОг затвор, тъмница.
острогА харпун, риболовна вила.
0стр0глАзЬ1Й с остър поглед.
острогубцы клещи с изострени челюсти за
рязане тел.
острджнвк арестант, затворник.
Острбжный затворнически,
остроконечный островърх.
OCT
— юе —
отв
естрондсый c остър нос.
острослди шегобиец.
остротА острота ; остроумен израз, духо¬
витост.
остроугбльвый остроъгълен.
острйк шегаджия.
остудйть, остужАть изстудявам,
оступаться, оступаться стъпвам криво, спъ¬
вам се.
остывАть, остыть изстивам, охладнявам.
ость'|вшый изстинал.
ость ос ил.
осудйть, осуждать осъждам, неодобрявам.
осуждёвве осъждане, порицание,
осуждёааый осъден.
осувуться ослабвам (в лицето).
осушАть ос у шавам, изсушавам,
осушение изсушаване.
осушить осушавам, изсушавам,
осушка изсушаване, осушаване.
осу шествии ость осъшествимост.
осушествймый осъществим.
осуществить, осуществлять осъществявам ;
-ся сбъдва се, осъществява се.
осуществлю вне осъществяване,
осчастливить ощастливявам.
Осыпь сриване, срутване.
осыпать, ссЫпйть обсипвам, струпвам; -ся
срутва се, срива се.
осьмп вж. в о с ь м й.
ОСЬМИВОГ ОКТОПОм.
осьмушка осминка,
осязать пипам, барам.
от, Ото от; против; средство от ли¬
хо р А д к и средство против треска.
отАва трева, израсла след коситбата, отава.
отАпливаемый отопляван.
отАплввать отоплявам; -ся отоплява се.
отАра стадо овци.
отбАввть, отбавлйть намалявам, отнемам,
отсипвам; -ся намалява се.
стбарабАввть свършвам биенето на тъпан;
набърже издумвам научения си урок.
отбегАть, отбежАть избягвам, отбягвам, из¬
минавам тичешком.
отбёлввать белосвам, избелвам,
отбелка белене.
отбпвАть отбивам, отблъсквам, парирам ;
изтръгвам, отнемам насила; сплесквам
(пържола); отчупвам; -ся отървам се.
отбиввдй: -А я котлёта котлет.
отбврАть вземам, отнемам; отбирам,
отбйть вж. отбивать
отблагодарить отблагодарявам се.
Атблеск отблясък.
Отбдй отблъскване, рекушет ; отбой; зака¬
чане слушалката (на телефон); от негб
нет -6 ю не можеш се отърва от него,
отббрка отбиране.
отбдрвый отбран, избран.
отбояриваться, отбоЯриться отървам се под
благовиден предлог.
оторАсывать отхвтрлям, хвъртам настрана.
отбрйть свършвам бръсненето; отказвам
направо.
отбрдсвть вж. отбрАс ывать.
отбросы изхвърлено нешо, отброска, от¬
падък.
отбуксйровать отвеждам с буксир,
отбуксирбвкв отвеждане с буксир.
отбывАть заминавам, отпътувам ; отбивам
(наказание); свършвам.
отбытие заминаване; отбиване.
отвАга смелост, безстрашие.
отвАдить, отвАжввать отвиквам.
отвАжвваться, отиАжвться решавам се, ос¬
мелявам се, наемам се.
отважность смелост, сърченост.
отвАжвый смел, сърчен.
отвАл срутване, струполясване; тръгване,
отделяне от брега; ухо (на рало); е с т ь
до -у натъпквам се, ям до пресищане.
отвАлявать откъртвам; потеглям; -ся от¬
къртва се, пада; отделям се.
отвалять свършвам валянето; наливам, на-
тупвам.
отвАр отвар, чорба от нещо.
отвАрявать, отварйть изварявам, сварявам
отваридй сварён, изварен.
отвёдвть, отведывать опитвам, вкусвам,
пробвам.
отвезтй вж. о т в о з й т ь.
отвергать, отвергнуть отхвърлям, отказвам,
отблъсвам, не приемам.
отвердевАкве втвърдяване.
отвердевАть, отвердеть втвърдявам се.
отвердёлость втвърдялост, вкоравялост.
отвердЮлщй втвърден, вкоравен.
отвердЮвве втвърдяване, вкоравяване.
отвёржевец отхвърлен човек,
отвержение отхвърляне,
отверженный отхвърлен.
отвернуть вж. отвёртывать
отверстие отвор, дупка, отвърстие.
отвертеться отървам се.
отвертка отвъртане; отвертка,
отвёрточный за отвъртане.
отвёртывать отвъртам, отвъртявам; -ся от-
зръщам се (от някого).
отнесать вж. отвешивать,
отвеет А вж. отводйть.
ответ отговор,
отвётвиться разклонявам се.
ответилёже разклоняване; разклонение,
ответвляться разклонявам се.
ответить вж. отвечАть.
отвётаый в отговор на, отговаряш,
ответственность отговорност,
отвётствеваый отговорен, важен,
ответчик, -чина отговорник, ответник.
отвечАть отговарям, отговорен съм; съот-
ветствувам, подхождам.
отвешвваияе претегляне,
отвешивать претеглям; о. поклбн по
кланям се ниско.
отвйлнват, отвильнуть, игбягвам
чам, одухвам, измъквам се.
отв
200 —
ОТЕ
отвинтить, отвинчивать отвъртам, отвинтим.
отвнсЯть увисвам.
отвислый увиснал,
отвиснуть увисвам.
отвлекЯть отвличам ; абстрахирам ; -ся от¬
вличам се, абстрахирам се.
отвлскЯюшвй отвличаш,
отвлечение отвличане; абстрахиране.
отвлёчь вж. отвлекать.
отидд отвеждане; отвод ; для -а глаз
за замазване очи.
отводЯть отвеждам, отклонявам, отстраня¬
вам ; отреждам, определям, отпущам;
отвестй душу олеква ми на ду¬
шата.
отвёдвый отводен.
отвЯдок отвод, клонче, пуснало корен.
отвоевЯть, отвоёвывать отвоювам, завла¬
дявам.
отвозить закарвам, отнасям, ванасям (не
пеш).
отвЯзка откарва не.
отворЯчнвать отместям, обръщам, възви -
вам, подгъвам, запретвам ,* -ся обръ¬
щам се.
отворЯть отварям.
отворЯжвться излекувам се с магия.
отворЯт ревер; запретната, обърната част
на дреха и ботуши.
отворотЯть вж. отворачивать.
отворЯтвый за запретване.
отворЯть отварям; -ся отваря се.
ОтвратЯть отстранявам, отклонявам, от¬
връщам.
отврЗтвость отвратителност.
отврЯтвый отвратителен.
отврашЯть вж.о твратйть.
отвыкЯть, отвыкнуть отвиквам, отучвам се.
отвыкший отвикнал.
отвычка отвикване, отучване.
отвязЯть, отвязывать отхвърлям; -ся от¬
вързвам се, отървам се.
отгадЯть отгатвам, познавам.
отгЯдкя отгатване.
отгЯдчик, -чина отгатвач.
Отгадывать отгатвам, познавам.
Отгиб отгъване.
ОтгвбЯть отгъвам, отвивам, нанравям.
отглагЯльный глаголен.
отглЯдить, отслеживать свършвам да гладя;
изглаждам добре, сидеросвам.
отговЯривать, отговорить раздумвам, раз¬
убеждавам ; -ся отказвам се, извиня¬
вам се.
отговЯрка отвръщане ; извинение, причи¬
на, предлог, претекст.
отголдсок отглас. отзвук, ехо.
отгЯвка преваряване, дестилация,
отгонйть отпъждам, откарвам,
отгораживать, отгородить преграждам ; -ся
не се солидаризирам.
отгорЯжеввый преградён; отделён.
отгрлаЯчввать, отграоЯчпть разграничавам .
отгребЯть, отгрестЯ отгрибам, отдалечавам
се (чрез гребане).
отгружать, отгрузить разтоварвам,
отгрузка разтоварване.
отгрызЯть, отгрызть отгризвам.
отгуливать, отгулёть отгулявам си ; отбяг¬
вам от работа : угоявам.
отдавать давам, връщам, предавам, отда¬
вам ; рита (за пушка) ; намирисвам ; -ся
отдавам се ; кънтя, еча.
отдавАть, отдЯвливать притискам, смазвам,
премазвам.
отдалёвне отдалечаване, далечина,
отдалённо отдалечено,
отдалёвиость отдалеченост.
Отдалённый далечен ; слаб.
отдалить, отдалить отдалечавам, отстраня¬
вам ; -ся отдалечавам се.
отдЯвне отдаване, даване.
Отдарйть връщам подарък, давам дар за
дар.
отдЯть(ся) вж. о т д а в Я т ь (с я).
отдЯча отдаване, връщане; ритване (на
пушка).
отдежурить свършвам дежурството си.
Отдёл отдел, секция ; рубрика,
отдёлать вж. отдёл ы ват ь.
отделение отделяне, разделяне ; отделение,
секция.
отделять вж. отделить.
отдёлка обработка, изработка, направа ;
доизкарване, довършване; украса ; гар¬
нитура (за дреха).
отдёлывать обработвам; довършвам, из¬
карвам ; украсявам ; нахоквам, наруга-
вам; -ся отървам се, откачам се.
отделять отделям, откъсвам, отлъчвам :
-ся отделям се. разделям се.
отдёргивать, отдёрнуть отдръпвам, отва¬
рям, вдигам (завеса).
отдврЯть отднрам, откъсвам ; нашибвам.
отдооть свършвам да доя; издоявам малко,
отдохновённе почивка, отдих, отдъхване.
отдохнуть почивам, отдъхвам.
отдубЯснть набивам, пребивам.
отдувЯть набивам, набъхтвам.
отдувЯться лъхтя, запъхтявам се ; отгова¬
рям за другиго, пострадвам по чужда
вина.
отдумать раздумвам, изменям мнението си.
отдушина, Отдушник душник, вентилатор ;
отдушник.
Ятдых почивка, отдих.
отдыхЯть почивам, отдъхвам.
отдыхЯюшвЙ почиващ.
отдышЯться поемам си дъха,
отёк оток, отичане.
отекЯть отичам, подувам се, подпухвам;
топи се (за свещ).
отёл отелване.
отёль частен дворец; голям хотел.
отелЯтьси отелва се (за крава).
отеплЯтельпый отоплителен.
ОТЕ
— 201 —
отл
отеплйть, отеплйть стоплям, закрилям от
студа ; натоплям ; калафатя ; -ся стоп¬
ля се.
отерёть отривам, изтривам
отёсывать одялвам.
отёп баша ; крёстный о. кум, кръст¬
ник.
отечески по бащински,
отсчвый отекъл.
отёчь вж. о т е к А т ь.
отеческий бащин, бащински.
отжАть притискам: изстисквам : свършвам
жътвата.
отжявАть вж. о т ж А т ь.
отжАашай отживял времето си.
отжйть отживявам си времето; минава му
модата.
отжйг прегоряване.
отзавтракать свършвам си закуската,
отзвовйть свършвам да звъня ; отърван се.
отзвучАть отзвучава, престава да звучи,
отзовисты отзовиста — искаха отзовава¬
нето на социалдемократическите депу¬
тати в Думата.
Отзыв отзив, отклик ; повикване, отзова¬
ване.
отзывать отзовавам, повиквам назад ; -ся
отзовавам се, обаждам се; отговарям,
заявявам ; кънтя, еча ; намирисвам, на¬
гарчам.
отэыввАЙ: -бе пйсьмо отзователно
писмо.
отврАть отривам, изтривам.
откАз отказ ; уволнение ; д о • а до край¬
на степен.
отказАть, откАзывать отказвам; уволнявам:
приписвам, отстъпвам (с завещание);
-ся отказвам се.
откАлывать отцепвам ; отбождам ; -ся от¬
цепвам се.
откАпывать откопавши, изкопавам, нзнами-
рам.
откАрмлаваяне отхранва не ; угояване.
откАрилввать отхранвам ; угоявам ; -ся от¬
хранвам се, угоявам се.
откат отъркулвапе ; ритане (за оръдие).
откатАть свършвам набързо.
откатАть търкалям, отъркулвам надалеч,
откарвам с ръчна количка ; -ся отъркул¬
вам се назад.
откАтка возене ; ритване назад.
откАтчвк вагонетаджия (в мина).
откАтывать вж. откатАть.
откачАть, откАчавать изпомпвам, отливам ;
съживявам с друсане (удавен човек);
преставам да се люлея.
откАчка изпомпване, отливане.
откачнуть отделям, отклонявам; -ся от¬
дръпвам се, люшвам се назад.
откАшввать свършвам да кося.
откАшлавать, откАшлять изкашлям, изхрач¬
вам.
откидвАй : о. с т у л отварящ се, разгъващ
се стол.
откйдывать отхвърлям, отблъсквам, отгръ¬
щам ; -ся облягам се назад.
отклАдывааие туряне настрана ; отлагане,
отсрочване.
отклАдывать отлагам, турям настрана ;
спестявам; разпрягам, отпрягам; от¬
срочвам.
отклАвяваться, откланяться сбогувам се:
отговарям на поздрав.
отклёавать отлепвам; -ся отлепва се.
отклёпывать отперчимям.
Атклнк отглас, отзив, отговор. .
откликаться, откликнуться отзовавам се,
обаждам се.
отклонйть, отклонять отклонявам, отстра¬
нявам ; -ся отклонявам се.
Отковыривать, отковырАть отчоплям.
откозыриввть, откозырАть изигравам всич¬
ките си козове; на коз отговарям с коз.
ОтколАчавать отковавам.
откАлс ? откъде ?
отколотйть отковавам; набивам,
отколАть вж. откАлывать.
откомандвровАть, откоиаадврАвывать отко-
мандировам.
откопАть вж. откапывать.
откАри отхранване ; угояване.
откАриать(ся) вж. откйрмливать(ся).
откАс склон, наклон, полегатост.
откосйть свършвам да кося.
откАсяый наклонен, полегат, наведен.
откревАть, откреплАть отделям, откачам,
открепявам ; -ся открепявам се.
открещиваться отказвам се, отричам,
откровёавичать бивам откровен.
откройть отрязвам.
открутить, откручивать развивам, разсук-
вам, отвъртам ; -ся развинтва се ; отър-
вам се.
открывАть отварям, откривам; изнамер-
вам ; обявявам ; -ся обявявам се, разкри¬
вам се, признавам се.
открытие отваряне ; откриване, освещава¬
не : откритие, изнамерване.
Открытка пощенска карта, отворено писмо,
открытый отворен, открит, явен,
открыть вж. открывать.
откуда ? отде, откъде ? о. • н и б у д ь не
важи отде, отнякъде.
Аткуп откуп ; наем.
откупАть, откупАть откупвам, наемам ; -ся
откупвам се.
откупвАА бткупен, взет с наем,
откуворавать, откупорить отпушвам, отва¬
рям ; -ся отпушва се.
откупорка отпушване.
откупщАк откупвач, наемател.
откусАть, откусывать отхапвам, откъсвам,
изтръгвам (с зъби).
откушать хапвам, пийвам, кусвам ; опит¬
вам (вино).
отлагАтельстяо отлагане, закъснение.
отлагАть вж. отложйть.
отд
— 202 —
ОТО
отлакировать свършвай лакирането,
отлёвывдть отчупвам, откъртим ; -са счуп¬
вам се.
отлегёть отлеквам. *
отлежёть, отлёжавать побелявам се от ле¬
жане ; -ся отлежавам си, отпочивам си.
отлевйть. отлевлйть отлепям, отделям, от¬
късвам ; -ся отлепям се.
отлёт отлитане. заминаване ; быть на
- е готов съм да тръгна ; дом н а - е
отстранена къта.
отлстйть, отлететь отхвръкнем, оглетявам;
отмахвам се.
отлечь отлеквам.
отлйв отливане ; отлив ; игра на цвето¬
вете.
отлввёть отливам, изливам ; лея (желязо);
отлива се, менява си боите ; -ся изли¬
вам се, отливам се, приемам образ.
отливка отливаие, изливане,
отлввебй който се лее; отлива,
отлввёть, отлйпауть отлепя се.
отлбть отливам, изливам.
Отлвчёть, отлнчйть различавам, отличавам;
-ся отличавам се, различавам се.
отлйчве различаване ; отличие.
отлбчввк ударник, залягащ не само за ко¬
личеството, но и за качеството на своя¬
та работа; който работи за „отлично“,
отлбгай полегат.
отлёгость полегатост, наклоненост.
втложёнве отлагане, отсрочване ; отделяне
настрана ; утаяване.
отложёть отлагам ; снасям ; отсрочвам;
разпрягам.
отложвдё обърнат; о. воротнйк обър¬
ната як&.
отломёть, отломить вж. отлём ывать.
отлдяок отломка.
отлупйть набивам, матупвам.
отлуплйть обелвам; олющвам; -ся обел¬
вам се.
отлучёть отлъчвам, отделям, отстранявам,
изключвам; -ся отлъчвам се, избягвам,
втлучёиис отлъчване, изключване.
отлучёть вж. отлучёть.
отлучка отсъствие; бягство,
отлйвввавве отбягване, странене.
отлынивать отбягвам, страня, манкирам.
отвёлавать измолвам.
отмалчиваться отбягвам да говоря, пазя
мълчание.
отматывать размотавам,
отмахёть, отмйхивать, отмахауть отпъждам
(с махане); отмахвам, свършвам бързо ;
-хаваться, -хауться браня се; не искам да
зная (за нещо).
отмёчваать отлепям чрез намокряне,
отмежевёть, отмежевывать отмервам; раз¬
граничавам ; -ся свършвам меренето;
разграничавам се; отделям се.
йтмель плиткост.
отмеаа отменяване, отстраняване, премах¬
ване, вдигане.
отмевйть отменявам, премахвам, унищо¬
жавам, вдигам.
отвёавый отличен, превъзходен,
отмевёть вж. отменить.
отмерёть атрофирам се ; изчезвам ; вцепе¬
нявам се.
отмерзёть, отмёрзнуть примръзвам ; раз-
мръзвам.
отмеривать, отмерёть, отмерёть отмервам,
отместй отмитам, отхвърлям.
отмёстка отмъщение,
ответить отмитам; отхвърлям,
отмётвть отбелязвам.
отмётка означаване, бележка, знак, белег,
отвечать отбелязвам.
отмврёвие атрофия, изчезване,
отмнрёть отпадам, отмирам, умирам,
отмокёть, отмокнуть отделя се, пада от
влагата; влажнея.
отмолёчвнать увършавам.
отводить измолвам,
отмолотйть увършавам.
отмолчёться вж. отмалчиваться,
от» орёжввать, отворбзвть из мразя вам.
отморджеввыё измразен, примръзнал.
отмотёть размотавам.
отмочить разлепим чрез намокряне,
отне тёть отмъщавам.
отмучивание разбълникване с вода и утая¬
ване — за отделяне по-тежките части.
отмучивать отделям чрез утаяване,
отвшёкве отмъщение.
отвывёть опирам, изпирам ; умивам, из¬
мивам.
отвыкёть отварям, отключвам (с кука),
отмыть вж. о т м ы в ё т ь.
отмычка отключалка, кука, подправен ключ,
отмякёть, отмёкнуть омеквам,
втаскиваться отричам, инкяря.
отнестё, отнестись вж. о т и о с й т ь (с и),
отввмёть отнемам; отрязвам, ампутирам,
относить отнасям, занасям, отвличам; при¬
писвам; -ся отнасям се. ;
отношёвне отнасяне, отношение; връзка
рапорт; официално съобщение.
отныне отсега.
отнйдь: отнйдь не никак, съвсем не.
отвётие отнемане; отрязване; отбиване,
отаёть вж. отнимёть; у н е г б от¬
няло! язык езикът му се парали¬
зира ; о. ребёнка от грудй от¬
бивам дете от сукане.
дто вж. о т.
отобёдать наобядвам се.
отображёть отразявам, възпроизвеждам .
отображёвае възпроизвеждане,
отобразиться възпроизвежда се.
отобрёть ож. отбирйть.
отовсюду отвсякъде, от всички страни,
отогвёть прогонвам; вреварявам.
отогнут аж. о т г н б ё т ь,
ото
— 203 —
отогревйвие сгряване,
отогревать, отогрёть стоплям, сгрявам ; -ся
сгрявам се, стоплям се.
отодвигание отместяне,
отодвигать, отодвйеуть отместим, отдале¬
чавам, отдръпвам, отмахвам, оттеглям;
-ся отместим се, отдръпвам се.
отодрать вж. отдирать,
отожествить идентифицирам, отождествя-
вам.
отожествление идентифициране,
отожествять вж. отожествйть.
отозвёвяе повикване, отзоваване.
отозвАтьс вж. отзываться,
отойтй вж. отходйть.
отомйвкв канапе,
отомкнуть вж. отмыкать,
отомстить, отомшёть отмъщавам,
отопительный отоплителен,
отопйть, отоплйть отоплявам,
отоорёть изпотявам се, овлажнявам,
оторачивать обшивам, обтакам (с ивица),
отдрвавео отделно, откъснато,
отбрвввяость откъснатост,
отдрваввый откъснат, без връзки,
оторвёть откъсвам; -ся откъсвам се.
отдрг отговорен организатор,
оторопелость смайване, смуТеност.
оторопелый слисан, уплашен.
оторопёть слисвам се, уплашвам се, сбърк-
вам конците.
дторопь слисване, смайване,
оторбчеть вж. оторйчивать.
отордчка обшивка.
отослать вж. отсылать.
отоспАться отспивам си.
оточить изострям,
отошёвшвй измършавял.
отошёвие измършавяване.
Отошёть измършавявам, ослабеем,
отпадёть отпадам, падам, откъсвам се, от¬
лепям се, отцепвам се.
отпадение отпадане.
отпйвзать отпойвам; отхранвам с течна
храна: унищожавам действието на отро¬
ва чрез пиене, давам противоотрова.
отпаривать размеквам с пёра ; отпврям;
набивам.
отпёсть вж. отпадать,
отпахёть изоравам; свършвам оранта.
Отеайть разпоявам; -ся разпоява се.
отпевёвие опиване.
отпевёть опявам.
отпереть вж. отпирёть.
Отпетый непоправим, безнадежден,
отпёть опявам; свършвам да пея.
отпечатать отпечатвам; написвам на пи-
шуша машина; оставям следа; -ся отпе¬
чатвам се.
отпечатлёть врязвам, издълбавам, отпечат¬
вам; -ся врязва се.
отпечёток отпечатък; следа,
отпечётывать вж. отпечётать.
отпевёть вж. о т п й т ь.
Отпиливать, Отпалёть прерязвам (с трион',
отпирательство отказване, отричане,
отпирание отваряне, отключване.
отпирать отключвам, отварям; -Ся отварям
се, отключвам се; отричам се, отказ¬
вам се.
отписаться отговарям писмено; отървам се
с неопределен бюрократически отговор,
отпйска неопределен бюрократически от¬
говор.
отпйть отпивам; преставам да пня.
отпихивать, стпвхнуть оттласквам, отблъск¬
вам.
отплёта отплата, възмездие, реванш,
отплатить, отилёчивать отплащам.
отплёвываться нзплювам се, изхрачвам се.
отплывёть отплувам.
отплйткс отплуване,
отплыть отплувам.
отолясёт^, отплясывать играя ; свършвам
да играя; отървам се.
бтповсдь отговор, възражение, реплика,
отпоить вж. отпаивать.
отполэёть, отползтб отдалечавам се пъл-
зешком.
отполировать полирам,
отпордть отпарям; натупвам.
отпотеть изпотява се (стена, стъкло),
отпочковаться отделям се, отлъчвам се.
отвравотель, -пипа изпращач.
отправить вж. отправлять,
отпрёика, отпрввлёане изпращане; тръг¬
ване; изпълнение, извършване; функция,
отправлять изпращам, отправям; изпълня¬
вам, извършвам, упражнявам; -ся тръг¬
вам, отивам.
отправяДй изходен, отправен,
отпрёзлеоватв отпразнувам,
отпрашиваться изпросвам, измолвам рев-
решение.
отпрепарировать сецирам, дисекцирам, о*-
препарирам (на труп).
отпроситься вж. отпрашиваться,
отпрыгивать отскачем.
Отпрыск издънка, младок; потомък,
отпрягёвие разпрягане.
отпрягать разпрягам.
отпрйвуть отдръпвам се, отскачам.
отпрйчь разпрягам.
отпугивать, отпугяуть подплашвам, про¬
пъждам.
Отпуск отпуска, отпуск; отпущане, осво¬
бождение.
отпускать пущам, отпущам, освобождавам»
давам отпуска; изпращам; разслабим.
отпускная освободително свидетелство,
отпусквйк отпускар.
отпусквдй : -н а я ц е н ё продажна цена
-н 6 й билёт отпускарски билет; -н ь> е
деньги пери, плашани за през време
на отпуск; отпускар.
отпустить вж. отпускать.
отп
— 204 —
отс
отпушёаае опрощаване,
отпущенная освободен роб.
отрабАтывать отработвам, отплащам с ра¬
бота.
отраббтавный отработен,
отработать вж. отрабаты в а т ь.
отраббтка отработено; изплащане с труд.
отрАва отрова; отравяне,
отравитель, -вица отровител.
отравйть отравям; -ся отравям се.
отравление отравяне.
отравлйть(ся) вж. о т р а в й т ь (с я).
отрАда радост, утеха, облекчение, наслада.
отрАдаый радостен, утешителен.
отражАтель рефлектор, отрааител.
отражАть отразявам, давам отблясък; от¬
блъсквам, отбивам, възразявам, опро¬
вергавам ; «ся отразявам се.
отражение отблъскване, отбиване, отраже¬
ние.
отражений отразен, отбит, отхвърлен.
Отразить вж. отражАть.
отрапортовАть рапортувам.
отраслевой браншов.
Отрасль клон, бранш.
отрастАть, отрасти раста, израствам, от-
раствам.
отрастАть, отрАщивать оставям да пораст-
не ; о. брюхо пущам корем.
отрёбье марда, измет, утайка,
отрез отрязък, отрязано парче,
отрезанность откъснатост, изолираност.
отрезать, отрезАть отрязвам, ампутирам ;
срязвам, отсичам.
отрезвйтель заведение за изтрезняване.
отрезвить изтрезнявам, отаврезям.
отреэвлёвве изтрезняване.
отрезвлять изтрезнявам.
Отрезвдй отрязан, отсечен, който може да
се отреже.
отрезок отрязък, отрязано парче; сегмент.
отрекАться отричам се, отказвам се.
отрекоиеядовАть препоръчвам ; -ся пред¬
ставям се.
отрёпье дрипи.
отрствровАться отдръпвам се.
отречбвве отричане, отказване, напущане,
абдикиране.
Отрёчься отричам се, отказвам се.
отрешАть отстранявам, уволнявам, изключ¬
вам ; -ся отказвам се.
Отрепьеве отстранение ; отказ,
отрешить вж. отрешАть.
отринутый отрнтнат, отблъснат.
отрвиАвве отричане, непризнаване, отри¬
цание.
трацАть отричам, отказвам,
отрбг планинско разклонение.
Атроду през целия си живот, никога,
отрддье род, потекло, произход, коляно,
отройться роя се.
Атрок юноша, отроче (момче на 7—15 го¬
дини) ; слуга.
отростАть, отростй вж. отрастАть.
отрбсток отрастък, издънка, младок.
Отроческий юношески, момчешки.
Атрочество юношество.
отрубАть отрязвам, отсичам.
Атруба трици.
отрубить отрязвам, отсичам.
отрыв откъсване ; отчуждение ; скъсване.
отрывАть откъсвам, отклонявам ; отравям,
откопавам ; -ся откъсвам се.
отрывисто кратко,
отрывистость краткост, прекъснатост.
отрывистый отривист.
отрыввбй за откъсване.
отрывок откъс, откъслек, фрагмент ; о т-
рывками на късчета, фрагментарно,
отрывочность откъслечност.
отрывочный откъслечен, непълен.
отрыгАть, отрыгнуть уригвам ; прежйвям.
отрыжка уригване.
отрыть отравям, откопавам.
отрйд отред ; отделение ; разред,
отрядить вж. отряжать.
отрАдаый бтреден.
отряжать отреждам, изпращам, делегирам,
командировам.
отряжение отреждане, иэпрашане.
отрясАть, отрястй, отряхАть, отряхнуть из¬
търсвам, отърсям.
отсадйть пресаждам; разместим.
отсАдка пресаждане; разместване. *
отсАдок разсад.
отсАжявать пресаждам ; разместим.
отсалютовАть салютирам (с топовни гър¬
межи).
отсАсывать изсмуквам, изсуквам.
Атсвет, отсвёчивавне отблясък,
отсвечивать блестя, отражавам.
отсебйтява собствена измислица,
отсев отсяване.
отсевАть отсявам.
отсекАть, отсичам ; отстранявам,
отселе отсега, оттук нататък, тепърва.
отсАсть сядам далеч, отделям се.
отсечёние отсичане, ампутация,
отсёчь отсичам ; отстранявам.
отсёять отсявам.
отсидеть седя до край ; изтръпвам (от за¬
седаване) ; излежавам (затвор).
отсйдка лежане в затвор,
отсиживать вж. отсидёть.
отскАбливаиие остъргване.
отскАблпвать остъргвам.
отскакАть отдалечавам се с препускане.
отснАкиванае отскокване.
отскАкввать отскачам.
отскоблить остъргвам,
отскочйть отскачам
отскребАть, отскрести остъргвам.
отслАавать, отслоить наслоявам, напластя¬
вам ; -ся наслоява се.
отслбйка наслояване, напластяване,
отслуживать, отслужить изслужвам. свърш¬
вам службата си ; връщам услуга ; от¬
служвам (черковна служба).
отс
— 205 —
отслушать изслушвам.
отсоветовать, отсовётывать раздумвам, ра¬
зубеждавам.
отсортвровёть сортирам,
отсосать изсмуквам ; изсуквам,
отсдхвуть изсъхвам.
Отсрочивать, Отсрочить отсрочвам, отлагам,
пролонгирам.
отставйвне изоставяне, оставане назад,
отставёть изоставам, оставам назад ; от*
дръпвам се; откъртвам се.
отставать отместям, отстранявам ; уволня*
вам.
отстёвиа оставка, оттегляне,
отставлять вж. отставить.
отставаОй в оставка, уволнен,
отстёиваане защита, отстояване,
отставать отстоявам, престоявам, стоя до
край ; защищавам, закрилям, спасявам,
отървавам.
отсталость назадничавост.
отсталый назаднал; назадничав,
отстать вж. отставать,
отстающий назаднал.
отстсгйть набъхтвам.
отстёгивать, отстегнуть откопчавам ; -ся от¬
копчавам се.
отстырёть, отстыриаать изпирам; -ся из*
пнрам се.
отстОй утайка, мътилка.
отстоявшийся отлежал, утаен, избистрен,
отстоять стоя до край ; престоявам прав;
стоя на разстояние ; отстоявам, браня ;
-ся отстоява си (за течност); почива си
(за кон); обистря се (за вино).
отстраивать съзиждам, построявам; -ся
новолостроявам.
отстравёиве отстраняване.
отстраийть, отстранять отстранявам; -ся
отстранявам се ; отдръпвам се.
отстреливаться защищавам се чрез стрелба,
отстригать, отстричь остригвам, отрязвам.
отстрОвть(ся) вж. отстраивать (ся),
отстукать, отстукивать изчуквам (на пишу-
ща машина) ; очуквам, счупвам.
отступательный отстъпателен.
отступать отстъпвам, оттеглям се ; -ся от¬
теглям се, отричам се, отказвам се.
отступление отстъпване, отстъпление ; от¬
ричане ; отклонение.
отступать вж. отступать,
отступник, -яйца отстъпник, ренегат,
отступнический отстъпнически.
отступничество отстъпничество, ренегат¬
ство.
отступное : ■ н й е дёньги откуп ; па¬
ри, плащани на един конкурент, за да
се откаже от търг.
отсутствие отсъствие, липса,
отсутствовать отсъствувам, липсвам,
отсутствующий отсъствуващ.
отсчвтйть, отсчитывать броя, отброявам,
пресмятам.
отсылать изпращам, експедирам; давам
път, изпъждам.
отсылка изпращане, препращане,
отсыпать, отсыпать сипвам ; намалявам,
отсыпаться отспивам си.
отсырёлый овлажнял.
отсыреть овлажнявам,
отсыхёть изсъхвам.
отсюда оттука.
сттйивать стопявам, размразявам,
оттёлкаванве отблъсване.
оттйлкивать отблъсвам ; -ся отблъсвам се.
отталкивающей отблъсващ, отвратителен,
оттаптывать износвам (обуща).
оттаскать: о. за в & л о с ы тегля зя
косата.
оттаскивать отвличам, отмъквам.
оттйчввать наточвам, изострям,
оттащйть отвличам, отмъквам.
оттаять стопява се.
оттеийть отсенчвам. нюансирам,
оттёпок отсенка, нюанс.
оттеейть отсенчвам, нюансирам.
Оттепель стопяване (когато се топи снегът),
оттереть вж. оттирйть.
оттесать одялвам.
оттеснить, оттесвёть изтиквам, избутвам,
оттёсывать одялвчм.
оттирать отривам, изтърквам ; съживявам
чрез разтриване; изтиквам, отблъск¬
вам, отдалечавам.
Оттиск отпечатък.
оттбскивать, сттйсвуть отпечатвам; вадя
коректура.
оттогд затова ; о. что защото.
оттОк тръба, канал за оттичане.
оттОле, оттдль оттогава, оттам, от онова
време.
оттолкнуть отблъсвам,
оттоптёть изпотъпкьам.
оттопыривать, оттопырить разперям; на¬
дувам.
отторгйть, оттдргнуть откъсвам, отчужда¬
вам.
оттОчеаный изострен ; изгладен,
оттдчить изострям; изглаждам,
оттрепёть дръпвам, издърпвам,
оттуда оттам.
оттушевёть, Оттушёвывать турям сенки,
туширам.
оттягйть отнемам чрез съд.
оттйгавать протакам ; отлагам ; изтеглям,
оттйжка протакане.
оттянуть вж. оттйгиватъ.
оттёпать отрязвам, отсичам,
отушваать навечерям се.
отумёвивать, отумёаять замъглявам, затъм-
нявам; замайвам, шашардисвам.
отупёвшмй затъпял.
отупёнае затъпяване.
отупёть, отуплять затъпявам.
I отутюжить изглаждам.
ОГУ
— 206 —
0Ф0
отучйть» отучйть отучвам, отвиквам; -ся
отучвам се : свършвам си ученето,
отхёркать, отхаркивать изхрачвам.
отхАркиваюший изхрачващ.
ОтхАрквуть изхрачвам.
отхватйть, отхватывать отрязвам ; изтръг¬
вам.
отхлебнуть, отхлёбывать сръбвам, сърбам,
отхлестать нябъхтвам, нашибвам.
отхлынуть оттеглям се. отхлувам.
Отхбд отхождапе, тръгна не, потегляне,
заминаване ; отдръпване ; свършване ;
больной на -е болният е на уми¬
ране.
Отходйть тръгвам, потеглям; махам се,
ь отдръпвам се : отмръзва се, съживява
се ; умирам, бера душа.
отходаЪя молитва за умираш.
отхйдвик селянин, който е отхождал да
търси работа като наемник ; нужнико-
чистач.
отхддаичество гурбетчилък.
отходчивость непаметозлобие.
отходчивый непаметозлобен, неотмъстите-
лен.
Отхбжий външен, настрана; о. промы¬
сел сезонна работа вън от родното
място ; • ж е е мбсто нужник, кло¬
зет.
отцвестй, отиветАть преиъфтявам.
отпёжввать прецеждам.
Отцепить откачвам ; -ся оставам на мйра.
отиёпка откачване.
отпеплАть вж. отцепйть.
отпйвский башин, бащински,
отцбвство бащинство.
отчйпваться отчайвам се, изгубвам на¬
дежда.
отчАливать, отчАлить отплувам, отдалеча¬
вам се от брега.
отчАсти донякъде, отчаст.
отчаяться вж. отчаиваться.
отчегб защо, поради какво, по коя при¬
чина.
отчекАнявать, Отчекйаять отсичам, ясно из¬
говарям, натъртвам.
отчёркивать, отчерквуть отбеляэвам с черта.
отчерпАть, отчерпнуть изтребвам.
Отчество име по бащата ; как в А ш е о.?
как се казвате по баща ?
отчетлиео ясно, точно, отчетливо,
отчётливость ясност, точност, четливост,
отчётливый ясен, точен, четлив,
отчётный Отчетен.
отчйзва отечество, бащиния, бащино огни¬
ще, роден кът.
Отчай бащин.
Отчим отчов, пастрок.
Отчяиа наследствен имот.
отчислёаве изваждане, спадане, отбив: от¬
деляне суми; отчисляване, уволнение.
•тчйслять, ОтчнслАть изваждам, спадам;
асигнувам; уволнявам.
отчйствть очиствам ; -ся очиствам се.
отчитАть, отчитывать смъмрям.
отчищАть(ся) вж. о т ч й с т и т ь (с я).
отчуждАть отчуждавам; отстранявам,
отчуждёаие отчуждаване ; отстраняване,
отчуждённо отстранено, изолирано,
отчуждённость отстраняване, изолираност.
отшагАть измервам с крачки ; извървявам.
отшагнуть: о. назад отстъпим назад,
отшатнуть отблъсвам ; -ся отдръпвам се,
тегля се назад.
отшвйривать, отшвырнуть захвърлям, за¬
покитим.
отшвбАть, отшибйть откъртим, отчупвам (с
уд*р); у ме н i -блопАмять из¬
губих си паметта.
отшйть преставам да шия ; разшивам, от-
дирам.
отшлёпать набивам, натупвам.
отшлнфовАть излъсквам, изглаждам,
отшпиливать, отшпилить отбождам ; -ся от-
бождам се.
отшутиться, отшучиваться отървам се с
шеги.
отшепёясп, -ёака отцепник, ренегат,
отшепйть, стщеплйть отцепвам.
отщвпАть, отщипывать отделям, откъсвам,
отъсдйть изяждам, огризвам; -ся угоя¬
вам се.
Отъёзд потегляне, отпътуване, замина¬
ване.
отъезжАть потеглям, заминавам, отпъту¬
вам.
отъсзжАюшнй отпътуващ,
отъёсть свършвам да ям ; отхапвам, от-
гризвам ; -ся угоявам се.
отъехать вж. отъезжАть.
отъявленный известен, повнат, явен, отяв-
лен
отыгрйть, отыгривать спечелвам (изгубе¬
ното при игра); изигравам ; -ся спечел¬
вам обратно.
Отыгрыш спечелена загуба от игра,
отымать вж. отнимать,
отымёнаый отименен, произведен от име.
ОтыскАть, отыскивать издирям, намирам,
откривам ; -ся намира се.
ОТЗ Тарифно-икономически отдел.
отвкзамеаовАть свършвам изпита ; проекза-
менувам.
отяготительный обременителен.
стягошАть претоварвам, отегчавам,
отягощение обременяване.
отягчДть отегчавам, влошавам,
отяжелёть натежавам; забременявам,
офёяя разносвач, уличен продавач, подви¬
жен продавач.
официйнт келнер ; главен келнер,
офбрмять оформявам ; узаконявам, турям
в ред : -ся узаконява се.
оформление оформяване,
оформлять вж. офбрмить.
— 217 —
ОШЕ
офраиоу жевать, офравдузнть пофранцуз-
вам.
Аханье охка не, въздишки.
охАпка обхващане, наръч ; в - к у вземам
в прегръдките си.
охарактермзнровАть характеризирам.
Ахать охкам, пъшкам, въздишам.
охАять охулвам, очерням.
охвАт обхват.
охватйть, охвАтывать обхватам, обгръ¬
щам.
охвАчеввый обхванат.
охвАстье последно място, опашка.
охладевАть изстивам, охладнявам.
охладелый изстуден.
охладеть изстивам, охладнявам.
охладАтельяый охладителен.
охладАть, охлаждАть изстудявам; -ся из¬
стива.
охлаждАюшвй разхладителен.
охлажлёяае изстудяване, охладяване.
ОхматмлАд Охрана на майчинството и
младенчеството.
охмелевший упит, пиян,
охмелеть упивам се.
охмелйть, охмелять упивам (някого).
Ахвуть изохкяам. въздъхвам.
охлодАть изстивам,
охолодоть изстудявам.
охолостАть скопявам, кастрирам.
охорАшвваться гиздя се, тъкмя се, лодку-
бавявам се.
ОхАта желание, охота, ищах; лов.
охАтвться ходя на лов.
охАтвнв, -вида любител, доброволец ; ло¬
вец, ловджия.
охАтвичвй ловджийски.
охАтво на драго сърце, драговолно.
охАчвй наклонен към, който обича да.
Ахра окър, жълта боя.
охрАва пазене ; зашита, закрила ; охрана.
охравАвие пазене.
оХреяьтель, -вица пазител,
охравьтсльаый запазен, охранителен.
Охраа ть пазя, вардя.
охрАака тайна полиция (преди).
охрАаявк таен полицай.
охрАааый запазен, охранителен,
охравйть, пазя, вардя; -ся пазя се.
охрАпаость пресипна лост.
охрАплый пресипнал, прегракнал,
охрипнуть прес и пн у вам.
Охрьвший пресипнал.
Охроаёть окуцявам.
Охулка хула, укор.
оцарАвать одрасквам; -ся одрасквам се.
Оцёвмвать, оиевйть оценявам.
Оцёв- чвый оценителен, по оценка.
OiiAauiBi. -шниа оценител.
Оцепеиёлость вцепенелост.
оцепенелый вцепенен, вдървен,
оцепенёвве вцепеняване.
оцепелёть вцепенявам се.
оцевлёвие обграждане, окръжаване.
оцеплАть, оиевлйть окръжавам, обграждам.
оиввкАваввый покрит с цинк.
оцивковАть покривам с цинк.
очАг огнище.
очаровАть омайвам, очаровам, омагьосвам;
-ся очаровам се.
очеловечить вчовечавам, хуманизирам.
Ачевь много, твърде; н у, ты не 6. •
не се занасяй толкова, по-полека !
очерайветь червясвам.
очередвАА пореден, следният,най-близкият ;
важен, неотложни.
Ачерсдь ред; опашка; на -ди на дне¬
вен ред; стоАть на - ди чакам см
реда в опашката.
Ачерк очертание, скица, преглед, очерк.
ОчервАть, очервАть очерням,
очерствёлость закоравялост.
очерствелый вкоравен, затвърдял ; закора¬
вял.
очерствёть втвърдявам се ; закоравявам.
очертйть очертавам.
очертА: о. гблову безразсъдно, като
замаян.
очёрчнвать очертавам,
очёски дреб.
очивАть подострям.
очАвяа подостряне.
очАствть вж. о ч и щ А т ь.
очАстка очистване ; для -кн с двести
за успокоение на съвестта.
очищать очиствам, пречиствам; изпраз¬
вам ; изплащам; опрощавам; -ся очист¬
вам се.
очвтёвве очистване, пречистване, изпла¬
щане, уравняване (сметка); изпразване.
очАшеввмй очистен.
очкА очила; втирать о. хвърлям прах
в очите, заблуждавам.
очкА очике (на растение); точка (на зар).
очковтярАтельство мистификация, блъф.
очкАвый очилат.
очвуться пробуждам се, дохождам иа се¬
бе си.
АчамЙ очен,
очумелый бесен, луд.
очумёть полудявам, побеснявам,
очутйться попадам, намирам се (неочак-
вано).
очухаться, очухиваться опомням се, идвам
на себе си.
ошалелый побъркан, полудял.
ошалАть побърквам се, полудявам,
ошаршйть нанасям силен удар; слисвам
ошвартовАть привързвам (кораб),
ошей-вк гердан.
ошеломйтельвый замайващ.
ошелоиАть, ошедоилйть замайвам, слисвам.
зашеметявам.
ошеломлАаие замайване. *
ошельмоаАть посрамям, опозорявам.
ОШИ
— 208 —
UAH
•шибаться, ошибиться сбърквам, греша,
лъжа се.
ошибка грешка, заблуждение, недоразу¬
мение.
ошибочность погрешност.
ошибочный погрешен,
ошикать освирквам.
ошлифовать, ошлифовывать изглаждам.
ошпАрааать, ошпАрить попарвам, заливам с
вряла вода.
оштрафовать глобявам,
оштыкатурить измазвам.
ошуы от лявата страна,
ощениться окучва се (кучка),
ощетИнаться наежвам се, настръхвам,
ошипить, ощипывать оскубвам.
•шупыаааве пипане, баране, палпация.
ошугать, ощупывать пипам, опипвам, ба¬
рам; -ся търся в тъмното.
Ощупью пипнешком.
ощутимость уловимость, забележимост.
ощутОмы! уловам, забележим,
ощутительно усетно.
ощутительность усетливост, чувствителност,
ощутительный чувствителен, осезателен,
ощутить, ощутить усещам, чувствувам ; -ся
чувствувам се.
ощущение усещане, чувствуване.
оягниться обагня се (за овца).
Ппива паунка (женската на паун),
павиан шебек, павиан,
павилика кукувича прежда, кускута.
павлИа паун,
nаалИаай паунов,
паводок наводнение, прииждане на во¬
дите.
пивший паднал, загинал,
пиголевов кончов (от чорап),
пигуба пагуба, загуба, вреда, гибел, не¬
щастие.
пНдалица опадали плодове.
падаль мърша, леш.
падать падам; умирам; стихвам; окапвам.
пИдающий падащ.
падёж мор (по добитъка).
падёжный падежен,
падОиве падане; спадане,
падкий лаком, алчен,
пИдиость лакомия, алчност,
падучая епилепсия.
падчерица заварена дъщеря, доведена
дъщеря.
ваевдй акцией, дялов; -а я книжка
книжка на кооперативен член.
паёк пай, дял, порция.
ваеаакоплёаие натрупване на кооперативни
фондове.
пажвтъ пасбище, иаша.
наз дълбей, жлеб,
пазить издълбавам.
иазуха пазва.
пай дял, акрия ; товарищество на
п а а х акционерно дружество.
пАжиытка: п. деточка умно, послушно
детенце,
пайка спояване.
пайщик, -щица кооператор; акционер,
пакгаус магазия за стоки.
иакётец, пакетик пакетче,
паклен мекиш (вид явор).
паклить калафатя.
пакля кълчища,
паковать упаковам.
пакоаДчвый упаковъчен.
пакостить оцапвам; повреждам, пакостя,
пакостный отвратителен, омразен.
пйкость мръсотия, гадост; зло, вреда,
пал изгорено място, пожарище.
палАта палат, дворец; болнична стая; пар¬
ламент; кАмара; оружейная п. ар¬
сенал; п. депутатов народно събра¬
ние ; верхняя, нй жняя п. горна,
долна камара; у н е гб ума п. много
умен човек; Торговая п. търговска
камара.
палаталнзировать смекчавам съгласни,
палаш вид сабя (за конник).
палевый светложълт.
палевый печен (за тухла); пърлен; изгорен,
палец пръст; большей п. палец; ука¬
зательный п. показалец.
палисйд огради от колове, тараба.
палисадник градинка (пред къщи),
палисандр палисандрово дърво.
палить горя, паля, пърля; пече (за слънце);
стрелям ; п а л й J огън бий I
палица тояга.
пилка бастун; сопа, тояга, пръчка,
паламанк, -кипа богомолец, поклонник,
паламаичать отивам на поклонение, на ха-
джилък.
палам аячество поклонничество,
палочка пръчка; бастун,
палтус вид калкан (риба),
палуба куверта, палуба.
палый паднал, умрял; палая лбшадь
умрял кон.
пальба стрелба,
пальник запалка,
пальцевидаый, пильчатый пръстовиден.
пальчик пръстче.
палаший палещ, изгарящ,
памятка бележник,
памятливость паметливост.
памятливый паметлив.
памятник паметник.
памятный паметен; -а я книжка бе¬
лежник.
памятовать помня,
память памет; спомен; съзнание; помен,
пав господар.
панама панама (шапка); скандална афера,
вавапёя универсално лекарство, лекарство
за всякакви болести.
ПАН
— 20» —
ПАР
павёль дъсчена обшивка на стена ; тро¬
тоар.
паввбрАт: быть за -а съм в фамнлиар-
нн отношения.
павнбрАтство фа милиарност.
паникадило полилей (в черква),
паввкёр, -ша паникьор.
паникёрский пяникьорски.
пАваа госпожица,
панталык: сбыть с -у забърквам, са-
щисвам.
пАяцырвые шитоносни (животни),
пйвцырь броня, ризница; шит.
пАпа татко, пАпа.
папАха кавказка кожена шапка.
папАша, лАпеиька тате, татенце.
пАперть преддверие,
папнльбтка хартийка за къдрене коси,
паппрбсинк тютюнопродавач.
папнрбсаниа кутия эа папироси, табакера.
пАпортвяк папрат.
лАпортввковые папратни (растения).
пАпочка татенце; малка папка.
пАпочаый картонен.
гАр пАра, изпарения ; угар, келеме ; н а
всех -Ах с пълна пАра.
пАра двойка, чифт; няколко; прилика,
парадировать парадирам.
парАдвая параден вход,
пвразятйровать, паразитствовать паразит-
ствувам.
парализовАть парализирам.
паравдшА яшма к, покривало на лицето (у
узбекските жени по-рано).
парафировать парафирам,
парафразировать префразирам.
парАша цукало.
парашютйровать спущам се с парашут, па-
рашутирам.
паренёк момченце,
ларёвве хвърчене високо.
вАреаве парене, варене.
пАревый варен, парен.
пАреоь момче, момък.
пари облог, бас ; д е р ж А т ь п. хващам
се на бас, обэалагам се.
парйк перука,
парикмахер бръснар, коафьор, фризьор.
парвкмАхерская бръснарница.
парвкмАхерсквй бръснарски
парикмАхерша коафьорка, фризьорка,
парильня парна баня, потилня (в баня),
парйльшвх, -на теляк, бански служащ,
ларйроввть парирам, отбивам.
парить вие се из облаците, хвърча високо.
пАрнть запарвам, паря, варя (пране); -ся
напарвам се, вземам парна баня.
пАрвик цветарник,
пернишка хлапе.
лАрео чифтно; горещо и влажно,
парвбй пресен.
параоколытвые чифтиокопитни.
перо опалые дву пръсти.
пАрность чифтност.
пАрвый чифтен; горещ и влажен,
паровйк парен котел; парна машина,
паровбз локомотив.
паровозостроение локомотивостроение.
парвозостройтельный: п. з а в б д фабрика
за локомотиви.
паровбзвый локомотивен,
паровдй парен; угарен,
паровыпускной : п. клАпан клапа за* из-
пущане на пАрата.
пародировать пародирам,
парокбваый двуконен.
парйм сал.
пардмвый салов.
пардмшнк салджия.
парообразовАвее образуване на иАра.
парохйд параход.
парохддак, парохбдчнк параходче.
пАрочка двойка.
пАрта училищен чин.
партактйв партиен актив,
партбилет партиен билет, членска карта.
партвзыскАаае партийно наказание,
партгруппа партийна група,
лартдвректйвы партийни директини.
партднсинплйна партийна дисциплина.
партнзАв четник.
партнзАнсквй четнически; -вя война
четнишка война, гверила.
партнзАвшмаа четничество.
ОартиздАт Партийно издателство,
партвкулйряый частен.
пАртня партия ; болшевишка партия ; пар¬
тида, група ; игра ; она сдёлала
прекрасную - ию тя много спо¬
лучи в женитбата.
парткАдры партийни кадри,
партколлевтйв партиен колектив,
парткбм партиен комитет,
партконференция партийна конференция.
оартмАксвмум вж. п артстАвка.
партаагрузка партийна работа, функции,
задължения.
партнёр, -та партньор,
партбрг партиен организатор.
перторгввнзАцня партийна организация,
партпрослбйка партийна прослойка,
партрвбйта партийна работа.
оартраббтавк партиен работник, функцио¬
нер на партията.
партсобрание партийно събрание.
партстАвка най-високата заплата за пар¬
тиен член.
партстАж партиен стаж, продължителност
на партийното членство.
партсъёзд партиен конгрес,
партшкбла партийна школа,
партячейка партийна ядка.
пАрус корабно платно; поднять -А
развявам платната.
парусина дебело корабно платно,
парусйвовый от груб плат.
14
ПАР
— 210 —
ПЕЛ
парусник ; шивач на корабни
платна.
парусный с платна ; -ное судно плат¬
ноход.
парфюмер производител, продавач на пар¬
фюми.
парцеллировать парцелирам.
парчи памучен плат с златна ала сребърни
жици.
парши краста, кел.
паршиветь окрасщавввам, ставам келяв,
паршивец, -ивка крастав човек, келчо, ке¬
леш.
паршивый крастав, келяв ; мръсен,
пас пасо (в игра); дебел ремък ; отъпкана
пътека на звяр в гората.
пИсска пчелин,
пассчвик пчелар,
пасечвый пчеларски,
паскудный гаден, отвратителен, мръсен,
паскудство гадност.
паслен червено кучешко грозде,
паслёновые барабоИпа (растения),
лиспа пасмо, чиле.
пасмурно намусено, мрачно,
пасмурность мрачност, намрышеност.
пасмурный облачен, мрачен.
пасовать пасувам.
пВсочвица дървена форма за козунаци,
пассажир пасажер, пътник.
пассия страст,
пастеразовить пастервзирам.
пасти пася, пазя.
ластила руски сладкиш (желе от белтък в
сок от плодове).
пастись паса.
пастух овчар, пастир,
пастушеский овчаррки; пасторален,
пастуший овчарски.
пастушка овчарка,
пастушек овчарче,
пасть уста, зев ; падам, загивам,
пВстьба пасене, пазене.
пИсха Великден,
пасхальный великденски,
пИсывок доведеник, завареник ; парий,
пателтовить патентувам.
патока чист мед; захарен сироп,
нИточный сиропов.
П^*т^|^1^й^<^а^в^н1: Ласа П. кума-ласа.
паук паяк.
паукообразные папкообразни,
паутИна паяжина.
паучСк паяче.
паф 1 пуф ! паф I
пИфос патос,
пах слабини,
пахарь орач,
похИть ора.
пахнуть мврвша (на), издавам миризма,
пахнуть подухвам, повявам ; лъхам,
паховдй: - В я грыжа внгвинална хер¬
ния ; • В я железа внгввлална жлеза.
пИхота оране,
пахотввк орач.
пИхотвый за оранн; - ая землВ орна
земя.
пахоть земя за оране, орна земя,
пАхтание бвто мляко, мътеница,
пйхтать бутам, бая масло.
пахучесть миразливост, ароматвчиост.
пахучий миризлив, ароматен.
лВче : тем п. толкоз повече ; п. ч а я-
в в я въпреки очакването.
пачечный : п. о г 6 н ь бърз огън,
пачка пакет, пачка.
пачкать цапам ; -ся папам се.
пачкотнИ цапанвца.
пачкун, -ья цапач ; мръснвк,
пашня нива.
паштет пастет, тестено с кълцано месо,
паюсная икра пресуван хайвер,
паВльвнк желязо за спояване.
паВльвый сповтелен; - ная лампа лам¬
па за спояване.
паИлыцик който споява,
паИвнс заваряване, спояване,
nаUснвчаиие фокусничай.
паИсаичащь фокуснвча.
паИть споявам, заварявам,
паИц палячо.
певать пея.
певИчка псвачка, шансонетка.
певун, -ья песнопоец, любител да пее;
пойна птица.
певучесть мелодичност.
певучей мелодичен,
пСвчий певческа.
пегий шарен, петнист, двуцветен ; • а я
л 6 ш а д ь пъстър кон (с бела големи
петна).
педвуз педагогическо ввсше учебно заве¬
дение.
педкадры педагогически кадри,
псдкурсы педагогическа курсове,
педтсхонкум педагогическо училище,
педфак педагогическа факултет,
пек смола, зифт ; пек, горещина,
пСкари южноамериканска свиня,
пекарный хлебарски, фурнаджийски.
пекарня хлебарница; фурна, хлебопекар¬
ница.
пекарский хлебарски,
пСкарь хлебар, фурна^ия.
пеклеванка часто ръжено брашно,
пеклеванник ръженак, ръжен хляб,
nсвлеааииый от часто ръжено брашно,
пеклевать смилам часто, тънко в преся¬
вам.
пекли пъкъл ; адска горещина,
пелена покривка, псрдс ; пелена,
пеленать повивам.
пёленг направление по компас,
пеленгование забелязване с око по компаса
посоката на предмет.
пелСнка пелена.
ПЕЛ
— 211 —
ПЕР
пельменя тестено с месо, риби, гъби,
пСно пяна.
пснОл ученическа кутия за моливи,
пенен пънче ; чеп ; дръжка (на гъба),
пенистый пенест, пенлив.
пенить разпенвам; «ся пени се.
пенка кожица, каймак; морская п.
морска пяна, пемза. ,
пенковый от морска пяна ; - а я т р У б¬
к а лула от морска пяна.
пеакосанмАтель педант ; човек, който цепи
косъма.
пеночка кралче (пойно птиче),
пентюх дембелин, дебелак.
пень пън; глуп как п. глупав като
дръвник.
пенькй коноп.
пеиькйвый конопен,
пеня глоба, щраф ; мъмрене,
пенять упреквам, сърдя се.
пспслНть обръщам на пепел, изпепелявам,
первейший най-първият.
первенец първенец,
первенство първенство,
первенствовать стоя на първо място,
первенствующий главен.
первичный първичен,
первобытность първобитност.
первобытный първобитен.
первоисточник първоизточник,
первоклассник, -ница първокласник,
первоклассность първо качество,
первокурсник, -ница първокурсник.
первомайский първомайски.
перво-иаперво най-първо, преди всичко,
первоначальность първичност.
первоначальный първоначален, примордиа-
лен.
первообрезный първообразен,
первооснбва първооснова.
первоочередной най-важен.
первопечатный : - а я кнйга стара кни¬
га, първо издание.
первопричина първа причина,
первопуток първи сняг.
перворазрядный първоразреден.
перворОдство първородство. >
перворождённый първороден,
первосортность първо качество,
первосортный първокачествен.
первостатейный първокласен.
первостепенный първостепенен,
первоцвет иглика.
первоцветные игликови.
первый пръв, първи ; в - в о м часу
между дванайсет и един ; половйна
- в о г о дванайсет и половина; во - вых
пърдо; из -вых рук направо, от
главния източник; -вое число на
първо число (от месеца).
перебаалотирошеть балотирам.
перебаллотировка балотировка.
перебалтывать вж. переболтать.
переберщнвать прекалявам,
перебегать, перебежать прибягвам; прехвър¬
лям се (към неприятеля).
перебёжка пребягванн; прехвърляне,
перебёжчик, -чипа бегач, дезертьор,
перебелить преписвам (на чисто),
перебеситься преставам да лудувам,
перебивйть вж. перебйть; -сяс мъка
изкарвам, нуждая се.
пepeбнатовёть превързвам, сменям бинт.
перебирать преглеждам, отбирам на сорто¬
ве, пипам наред; преравям; прелист¬
вам ; набирам ; вземам повече отколкото
трябва ; -ся местя се (на друга кварти¬
ра), прехвърлям се.
перебйть изпочупвам; избивам ; препокри¬
вам мебели ; прекъсвам.
перебОй неравномерност, неправилност,
прекъсван; сердечные -би не¬
равномерно тупкане на сърцето ; - д и
в р а б 6 т е прекъсвания в работата.
переболеть боледувам по ред от всичко ;
пренасям една болест.
переболтать разклащам, разбълннквам;
преразказвам празни приказки.
перебдр излишък, надземане.
переборка преградка, преградна стена; сор¬
тиране.
перебороть надвивам.
перебОрщнть прекалявам,
перебраниваться, псребрани-тьсн караме се ,
нахокваме се взаимно.
перебрОнка караница,
перебрасывание прехвърляне,
перебрасывать прехвърлям; -ся прехвър¬
лям се; п. словами разменяме
думи.
перебрОть(сн) вж. перебирать (ся),
перебродить прекипявам, ферментирам.
перебросйть(ся), перебрОсать(сн) вж. пере-
брасы вать(с я).
перебрОска прехвърляне.
^ребу^ии-ь: п. всех в дбме изпосъ-
буждам всички . в къщи.
перебывать, псребьиь бивал съм, обиколил
съм.
перевал преминаване ; превал, връх (на
планина).
переваливать превалим, прехвърлям, мина¬
вам ; -ся клатя се на една и на друга
страна, като вървя.
перевалить вж. переваливать,
п^ревОривание преваряване ; смилане,
переваривать преварявам ; смилам ; -ся пре-
варява се ; смила се.
переваримый смилаем,
«рв^иМся) вж. переваривать (ся),
перевезти превозвам.
перевенчОть венчавам ; венчавам отново,
перевернуть преобръщам ; -ся преобръщам
се.
переверстать, перевёрстывать превързвам
набраното според поправките.
ПЕР
— 212 —
ПЕР
перевёрстка превързва нс на набор.
перевёртываться вж. перевернуть (с я),
перевес надт-епанс, превъзходство, пре¬
обладаване.
псрсвСсить вж. пер ев ё шивать.
перевестй(сь) вж. переводйть(ся).
псривСшать избесвам.
персвСшивать претеглям (всичко ала от¬
ново) ; за качвам (на друго място влв
иначч); вземам връх, надтегвам; -ся
надвесвам сс, навеждам сс.
персвивкть, перевИть преплитам, ови1^г^аи;
-ся овивам се.
перепадать виждам много неща,
перевирать повтарям лъжа ; надлъгвам.
перевОд превод ; прехвърляни ; премест¬
ване.
псрсвддина греда.
псреводВть превеждам ; премествам ; пре¬
хвърлям: изтребвам.
перен бдный преводен ; прехвърлен ; джа-
росан.
псрсвддчсский преводаччн; преводачески,
перевддчик, -чипа преводач,
перевёз превво; транспорт.
перевозИть превозвам ; -ся местя сс на дру¬
га квартира.
псревбзка превозване.
пeрeи0зиый, перевязочный транспортен, пре¬
возен.
перевдзчик превозвач, колар, лодкар,
перeиoлиoващь обезпокоявам; -сн обезпо¬
коявам сс.
перевооружаться) вж. перевооружйть
(ся).
перевооружение превъоръжаване,
перевооружить превъоръжавам; -сн пре¬
въоръжавам сс.
перевоплотиться, перевоплотиться превъ-
плошавам се.
перевоплощение привъплошавали.
переворачиваться) вж. перевернуть
(ся). .
псревордт преврат, революция,
псрсворотйть вж перевернуть,
персвоспитаннс прсвъзпитаване.
пeрeи•cпитйть, перевоспитывать превъзпи¬
тавам.
псрсврёть вж. перевирать,
перевыбирать, перевыбрать преизбирам,
перевыборный изборен, преизб^рсн.
перевыборы нова избора.
перевыполнение свръхизпълненас.
перевыполнить, перевыполнить свръхвзпъл-
нявам.
цсрсвыручка свръхполучка.
перевязать привързвам, връзвам,
перевозка прсвързване, превръзка,
перевязочный превързочен,
пeрeBlBзыаать превързвам, връзвам,
псрсвязь превръзка.
перегар прегорялоот; по-голям процент
спирт (отколкото позволения от закона).
псрегВб прегъване, прсвиване, изкривявани;
приувеоичааинe.
перегибать прегъвам, превивам ; преувели¬
чавам, изопачавам ; -сн прегъвам сс, на¬
веждам се.
перегОбщак участник в изопачаването на
правилната лвния.
переглвдёть, переглЯдывать преглеждам,
переглядываться, переглянуться с поглежда¬
ме сс.
перегнать вж. перегонять,
псрeгии■iать, перегнать взгнввам съвссм,
псрсгнбй прегорял тор, гюбрс.
перегнуться) вж. перегибать (с я),
перегопАрввать, переговорить поприказвам,
поговорвам ; преговарям (урок); повта¬
рям казаното ; наддумвам ; наговорвам
излишна работи ; -ся конфсрирам, пре¬
говарям, водя приговора.
псреговдр телефонен разговор,
псрсгсвФраьы: п. пункт телефонна
станция.
переговоры приговори.
перегОн прогонване, отвеждане на друго
място; разстояние между дви станции.
перс^нка nреварввaиe, дестилация,
перегдвкв: бежать на п. надт-пчвам
се, надгонвам се.
перегаииый дестилационен ; п. аппарат
аламбик.
перегонять прогонвам, отвеждам ; надвар-
вам ; прсварявам, дестилирам. '
перегораживать преграждам.
перегорание прсгаряне.
перегорать, перегореть изгарям, прегорявам.
перегорСлый прегорял, изгорял,
перегородить преграждам.
перегорОдка преградка,
перегрОв прснагряване.
перегревать нрелагрввам, прелагорещявам.
перегретый прeлагорешeн.
перегружать претоварвам; -ся претовар¬
вам се.
перегруженность прстоварсност.
перегрузиться) вж. перегружать (ся),
перегрузка ; претоварване,
персгруппвровдть, псрeгруппиpдвываmь пре¬
групирам.
персгруппирдвка прегрупиране,
перl^l^|^|^ьзaть, перегрызть прегризвам, пре-
хапнам ; -аться изпоядам сс, изпокар-
вам сс.
перед пред,
перёд предница, предна част, фасад,
передавать придавам ; съобщавам ; надда¬
вам, плащам скъпо ; прехвърлям ; -ся
придавам се.
передавать взпосмазвам.
передатчик, -чнца предавач, посрсдни
транслятор.
передать(ся) вж. передавать (ся),
передача предаване ; съобщееиии ; надпла¬
теното.
ПЕР
— 213 —
ПЕР
передвигать отместим, поместим, разме¬
стим ; -си движа се, местя се.
передвнженве разместване; дислокация,
передвижка предвижване.
передвижникн подвижници (направление в
руското изкуство).
передвнжндв подвижен, амбулантен ; - а я
выставка пътуваща изложба.
переднинут^ся) вж. передвигать (ся),
передел наново делене.
переделать преправям, преработвам,
переделить отново разделям.
переделка преработка, преправка.
переделывать вж. переделать,
передёргивать хвърлям фалшива карта;
издърпвам, изтеглям; изопачавам сми¬
съла ; «ся свивам се, гърча се.
передержать, передерживать задържам по¬
вече ; изхарчвам извън мяркаати ; още
веднъж се подлагам на изпит.
передержка задържане повече; допълни¬
телно държане на изпит; изопачаване
на смисъла.
передержка измама (в игра на карти),
передернуть вж. передёргивать,
передний преден, пръв.
перёдник престилка,
перёдняя чакалня, антре,
передобеденный предобеден.
передовая уводна статия,
передоверить, передоверить преупълномоща-
вам.
передовик напредничав човек, прогресист.
передовица уводна статия.
передовдй ръководен; напредничав,
переддк предница.
пёредом : и т т й п. вървя напред,
передопрашивать nрёразпиавам. разпитвам
отново.
передопрос разпитване отново,
передопросить вж. передопраши¬
вать.
переддхяуть измирам.
передохнуть отдъхвам си малко, поемам си
дъха.
передразннвать, передразнить кривя се,
имитирам.
передраться изпобивам се.
передружиться сприятелявам се.
передрига бъркотия, неразбория, аларма ;
кавга.
передумать, передумывать отново обмислям;
вземам друго решение.
передушить издушавам (всичко); напарфю¬
мирам.
оередышка отдъхва не, малка почивка; вре¬
менно бблекеёниё ; примирие.
переедать изпояждам ; разяждам (за кисе¬
лина) ; преяждам.
перевал преминаване ; местене (от кварти¬
ра) ; път (между едно спиране и друго),
переезжать пренасям се ; пътувам, преми¬
навам (не пеш); прегазвам.
переесть вж. переедать,
переехать вж. переезжать,
пережаривать, пережарить препичам; пре¬
гарям ; отново пека.
пережать, пережимать престягам ; изжън-
вам.
пережать, пережинать изжънвам; изпревар¬
вам в жъненето.
переждать почаквам, чакам края,
переживать, пережевывать предъвквам, пре¬
живям.
переженить изпооженвам.
пережечь вж. пережигать,
переживанне преживяване, преживелица,
переживать преживявам, изпитвам,
пережигать изгарям, препичам.
пережидать вж. переждать,
пережнтде преживяно.
пережиток преживелица, остатък от мина¬
лото.
пережить преживявам, изпитвам,
перезабывать, перезабыть забравям всичко,
изпозабравям, разучвам се.
перезаклад презалагане.
перезакладывать презалагам.
перезаключать отново заключвам, подновя¬
вам.
оepeзaключевeн: п. дбговора подно¬
вяване на договора.
перезаключить вж. перезаключать,
перезалдг презалагане.
перезаложить залагам отново,
перезарядить, перезаряжать препълним, пре¬
товарвам.
перезванивать бия камбаните,
перезвбн камбанен звън,
перезимовать презимувам.
пeрeзuакДмнться запознавам се.
перезревать презрявам.
перезрелый презрял,
перезреть презрявам.
перезибнуть измръзвам.
переиграть, переигрывать отново изигра¬
вам ; прекалявам в играта,
переизбирать, переизбрать преизбирам,
перeизбнрааuё преизбиране, балотаж,
переиздавать преиздавам.
переиздаине преиздаване, ново издание,
переиздать преиздавам.
переименование преименуване,
переименовать преименувам, прекръщавам;
изброявам поименно.
переимчивость възприемчиво^.
переимчивый възприемчив.
переиначивать, переиначить преиначавам
преправям.
переискать преттрсвам (навсякъде),
перейти преминавам ; обръщам се.
псрскОл прекаляване, отново каляване (на
стомана).
перекаливать перекалить отново калявам
(стомана). .
перекалывать вж. переколеть.
ПЕР
214 —
ВЕР
перекАпывать прекопавам,
перекармливать храня до пресищане.
перекАт тънтеж.
перекатать претъркулвам ; изглаждам от¬
ново, изглаждам всичко.
перекатй-пАле мишорка (растение),
перекатать, перекатывать претъркулвам.
перекАтывааие претъркулване.
перекачать, перекачивать преливам от едно
място на друго с помпа.
перекачвуться люлея се.
перекашивать поставям косо, изкривявам ;
прекосявам ; -ся изкривява се, гърчи се;
гледам накриво някого.
переквалвфвкАцвя ново определяне на ква¬
лификацията.
переквалифицировать преквалифицирам.
переквдУть прехвърлям.
переквдвАй: л. мост подвижен мост,
перекйдывать, перекйиуть прехвърлям ; -ся
прехвърлям си, разменям 1и.
перекапУть, перекипеть прекипявам.
перекивятйть преварявам.
перекисУть, перекбсауть вкисвам се.
пёреквсь хипероксид.
переклУдииа напречна греда, траверса,
перекл&дка преместване, туряне от едно
място на друго.
перекладиАй: Ахать на - ных пъту¬
вам с пощенска кола.
перекладывать премествам, турям иначе;
слагам помежду нещо ; отлагам.
переклеивать, переклеить прелепявам; из-
лепвам всичко ; тапицирам.
переклёйка облепване с тънки дъски,
переклеймйть маркирам отново,
переклёпывать заперчимям отново.
переклвкУть извиквам всички (поименно);
-ся обаждам се (един на други),
перекличка извикване; апел,
переключйтель комутатор,
переключать, переключать прекъсвам, про¬
меням, турям на друго ; -ся прехвърлям
се, премествам се, залавям друго,
переключение променение, прехвърляне.
псрековУть, перекАвывать прековавам ; под¬
ковавам отново.
перековеркать развалям, извъртам, изопа-
чавам, обезобразявам.
оерекАвка прековаване ; превъзпитание.
Переколотить забивам, заковавам (на друго
място или другояче); изпонабивам ; из-
поначупвам.
переколАть изпободвам ; изпокалам ; раз¬
цепвам, начупвам ; забождам на друго
място.
перекопУть прекопавам,
перекормить храня до пресищане.
перекАр пререкание ; н а п. напук,
перекорйться укоряваме се (взаимно).
перекАсвть(ся) вж. перекУшивать-
(с я).
перекочевУть, перекочевввать вдигам лагер,
преселвам се на друго място.
перекАшевиый сгърчен.
перекрУввать прекроявам.
перекрУсить, перекрашивать пребоядисвам ;
избоядисвам ; -ся пребоядисвам се, меня
си боята.
перекрёстке кръстопът,
перекреститься прекръствам се.
перекрёстный кръстосан,
перекрёсток кръстопът,
перекрещёвец анабаптист.
перекрёшввать прекръщавам ; кръщавам
друговерец ; прекръствам ; кръстосвам ;
-ся прекръствам се ; кръстосвам се.
перекрикивать, перекрвчАть надвиквам.
перекройть прекроявам.
перекрошАть изпотрошавам.
перекрутить, перекручивать силно завивам.
перекрутАть завъртам, завивам много силно,
перекрывать препокривам,
перекрйтве препокриване.
перекрыть вж. перекрывать,
перекувыркивать, перекувырнуть премятам,
преобръщам; -ся премятам се, прескам-
бичвам се.
перекупАть, перекупАть прекупвам, накуц¬
вам много.
перекупщик, -щнца прекупвач,
перекусать изпоохапвам.
перекусать, перекусявать прехапвам ; закус¬
вам.
перелавливать изполавям.
перелагать превеждам ; котирам ; премест¬
вам, преобръщам.
переламывать пречупвам; счупвам; изпо-
чупвам.
перелезать, перелезть прелазвам, прекач-
вам се.
перелёсок горица, малка гора,
перелесье горска поляна,
перелёт прехвърчане, прелитане,
перелетйть, перелетёть прехвърчам,
перелётвый прелетен.
перелёчь лягам на другата страна.
перелАв променливост, извив, нюанс ; п;
ц в е т 6 в игра на боите.
переливАвве преливане.
перелявАть преливам, препълвам ; -си пре¬
ливам се.
перелАвка преливане.
переливчатый променлив, с игра на боите,
переливы модулации (на гласа); игра (на
боите).
перелнстйть, перелАстывать прелистим.
перелАть преливам, препълвам,
переляцевйть, перелицАвмвать обръщам
(дреха).
перелицАвка обръщане (на дреха),
переловить изпоулавям.
перелАг угар.
переложение преобръщане; преместване
разказ, изложение ; превод ; котиране.
ПЕР
— 21Б —
ПЕР
переложить вж. перелвгать,
перелов трипер.
перелом счупване ; прелом, промяна ; кри¬
за (на болест), повратна точка.
переломать, переломить вж. п е р е л а м ы-
в ать.
переломный: п. момент преломен мо¬
мент, криза.
перелопаться изпопуквам се. #
перемазать измазвам : -ся изпоцапвам се.
перемалывать премелвам ; смилам.
переманивать, перем вяНть подмамвам, при¬
мамвам.
перематывать премотавам ; измотавам.
перемахивать, перемахнуть прескачам, вър¬
ша набързо.
перемежаться редувам се, прекратявам се
временно.
перемежающийся редуващ се ; • щ а я с я
лихорадка периодична треска.
перемежевать размервам отново,
перемежка прекъсване, промеждутък,
перемена променяне, промяна, смяна ; меж¬
дучасие.
переменить променям, сменям, изменям;
разменям.
переменный променчив ; за смяна,
переменчивость променчивость, непостоян¬
ство.
переменчивый непостоянен, променчив.
переменить вж. и е р е м е н й т ь.
перемереть изпомирам.
перемёрзнуть измръзвам.
перемерить, перемеривать, перемерить пре-
мервам.
переместить премествам ; -сн премествам се.
перемет премятане ; прехвърляне към про¬
тивника ; риболовна мрежа (на колове),
переметный който се премята ; -а я сума
дисаги ; непостоянен, несигурен човек.
переметать, перемётывать премятам, пре¬
хвърлям.
перемётить набелязвам ; маркирам отново,
перемещать, перемешивать размесвам ; раз¬
бърквам.
перемещать преместим ; -ся премествам се ;
движа се нататък.
перемещение преместване,
перемигиваться, перемигнутся смигваме си.
переминаться стоя в недоумение,
перемирие примирие,
перемножать, перемножить преумножавам.
перемогаться надделявам болест, държа се.
перемокнуть намокрям се, измокрям се
много.
перемдл премилане ; най-ситно брашно,
перемдлвить: нес кем слова п. няма
с кого човек да си продума дума ; -ся
разменяме няколко думи.
перемолотить извършвам, свършвам вър¬
шитбата ; отново вършея.
перемолоть премелвам; смилам,
переморить изпоморявам.
переморбвить изстудявам, измразявам.
перемостить настилам (улица),
перемйчь преодолявам, надвивам,
перемудрить надхитрявам.
перемучиться изпомъчвам се.
перемывйть промивам ; мия отново,
перемычка прехващане; яз, бент; арка,
плосък свод.
перемить омачквам всичко,
перенапрягаться пресилвам се.
перенапряжение свръхнапрягане, пресилване,
перенаселение, перенаселённость свръхнасе-
ление, свръхнаселеност.
перенаселенный свръхнаселен.
перенаселить, перенаселить свръхнаселявам.
перенасыщать пренасишам.
пeрсиасыщёниость прeаacитeаост.
перенасыщенный прeааситса.
перенесение пренасяне ; претърпяване,
перенести пренасям ; претърпявам.
перенизать, перенизывать пренизвам ; из¬
низвам всичко.
перенимать залавям ; научавам; вземам за
обичай ; заимствувам.
перендс пренос, пренасяне,
переносимый поноейм.
переносить пренасям ; претърпявам ; -ся
пренасям се.
переносица вж. перенОсье,
перенбска пренасяне.
переносный портативен ; фигуративен, пре¬
носен.
переносчик преносвач.
переносье основата на носа (между очите),
переночевать пренощувам.
перенумеровать преномерувам.
перенять вж. перенимать,
переоборудование инсталиране отново,
переоборудовать инсталирам отново,
переобременить, переобременить претоварим,
переобувать, переобуть преобувам ; -ся прео-
бувам се.
переодевание преобличане.
переодевать, переодеть преобличам; -ся
преобличам се.
переодетый преоблечен,
переорганизовать преорганизирам.
переосвидетельствование преос видетелству-
ване.
переос видетел ьствовать п ре ос ви детелства м.
переохлаждение силно изстудяване,
переоценивать, переоценить преоценявам,
оценявам отново; оценявам много скъпо.
переоценка преоценка, преоценяване; свръх-
оценка.
перепадать пада, вали от време на време,
перепаивать споявам отново.
перепалка престрелка ; кавга,
перепарить запарвам много силно,
перепархивать прехвръквам.
перепасть вж. пе репадать.
перепахать, перепахивать преоравам.
ПЕР
— 216 —
ПЕР
перепачкать изпоцапвам, измърсявам ; -ся
измърсявам сс.
пёрепил пъдпъдък,
перепеленать преповавам.
перепёлка пъдпъдък (женската),
перепёрчпать, переперчить посипвам с по-
вичи папир отколкото трябва.
перепСть изново изпивам ; изпивам всичко,
перепечатать препечатвам.
перепечАтка препечатани.
перепечатывать препечатвам.
перепСчь припачам.
переполнить, перепилИть прерязвам (с три¬
он).
переписать приписвам.
переписка преписвам; преписка, корес¬
понденция.
перепИсчак, -чипа преписвач.
переписывать преписвам; -ся пишем си,
приписваме си, кореспондираме.
перепись опис, списък, инвентар ; преброя¬
вани.
перепИться напивам се, преливам,
пере плёвать, переплавлять претопявам (ме¬
тал) ; изпращам по течението на водата
(дървен материал).
перепланировать правя нов план ; пре¬
строг вам.
nереnлалирВвка нов план,
переплата надплащане; платеното в повече,
переплатить, переплачивать, надплащам
переплести вж. переплетать (с я),
переплёт подвързване, подвързия; плете¬
ното от тръстика (на стол); п о п а с т ь
в п. азпадам на тясно.
переплетать преплитам; подвързвам,
переплетСние преплитане.
переплётный подвързачен, книговезка,
переплётная книговезлаца, подвързачница.
переплётчик,-чиоа книговезец, подвързач.
переплывать, переплыть приплавам.
переподготавливать, пepепoдготИвить под¬
готвям за по-васока квалификации; -ся
следвам курс за усъвършенствуване на
нещо.
переподготдвка подготвяне, усъвършин-
ствуване.
перепой препаванс ; с -б ю в паяно състоя¬
ние.
п)рсп<^.^:^1ать, переползти прилазям.
переполнение препълвани.
переnалнеивый препълнен,
перепИлвить, переполнить препълвам,
переполдть плсвя отново.
переполдх изплашване, панака, объркване,
аларма, тревога.
переполошить азпоплашвам.
перелИвка цапа, кожица, мембрана,
перепончатокрылые ципестокрили.
перепИвчатый ципест.
перепорИть азпоразпарям; изиобивам.
псрипИртить изпоразвалям.
перепоручать, перепоручить възлагам дру¬
гиму, прсупълномощавам.
перепорхнуть прехвърквам.
переправа преминаване, пренасяне, пре¬
возване.
переправить, переправлять прекарвам; пре¬
правям, поправям ; -ся минавам.
перепдойть, перепреть азгнива ; преварява
се; спарвам се.
перепрСлый изгнил; преварён.
перепробовать опатвам (от всичко),
перепродавать, перепродать препродавам,
перепродавец препродавач.
перепродажа препродажба,
пeрепрoлзвИдттао свръхпроазводство, над¬
производство.
перепрыгивать, перепрыгнуть прескачам,
перепрягать привпрягам (коне).
перепряжка привпрвгалe.
пере прВсть препридам ; азпрадам докрай,
перепрячь превпрягам (коне).
перепуг уплаха.
перепугёть изплашвам ; -ся изплашвам се.
перепутать, перепутывать изпобърквам ; -ся
обърквам се.
перепутье кръстопът,
перерабатывать, перерабИтать преработвам ;
работя свръх нормата.
переработка преработка ; работа свръх нор¬
мата.
перераспределение преразпредилвие,
пep<^l^l^<^1^1^<^)^<^■оBщь, перераспределить прераз¬
пределям.
перерастание прерастване ; преминаване,
перерастать, перерасти прераствам, надра¬
ствам ; преминавам.
перерасхИд свръхразход, азхарчааие в по¬
вече.
перерасхИдовать харча в повсчс,
перерасчёт пресмятане отново,
перервёть прекъсвам, спирам; -ся пре¬
късвам се, спарам се.
перерегистрация презаписване, пререгистри¬
ране.
перерегистрировать пререгистрирам ; -ся ре¬
гистрирам се отново.
персрёз пресичани ; мястото на пресичане¬
то ; я т т й на п. пресичам.
перерезать, перере^ть, перерезывать пре¬
рязвам ; пресичам ; изкалам.
перерешать, перерешИть пререшавам; взе¬
мам ново решение.
перержаветь изпоръждясвам.
перерисовать прерисувам, снимам копие ;
нарисувам отново.
переродВть, иерерождать пр<^|^1^>^;^1^1и; -ся
прераждам се ; израждам се.
перерождение прераждане, възраждане ; из¬
раждане.
перерИсток дете, надрасло детската въз¬
раст ; младеж, надрасъл комсомолската
възраст.
DEP
— 217 —
ПЕР
перерубОть. перерубить равсичам; ивпона-
сичам.
переругаться, переругиваться изпонаругавам
се, разменяме си груби думи.
перерыв прекъсване ; пауза ; междучасие,
перерывать, перервать скъсвам. прекъсвам.
пер<еря<цйтьа, переряжать преобличам. пре-
дрешвам. маскирам ; -ся преобличам се.
пересадить пресаждам; прехвърлям (път¬
ници).
пересОдка пресаждане ; прехвърляне (на
пътници). сменяне на влак.
пересаживать вж. пересадйть; -ся
сменям влак ; бивам пресаден.
пересаливание п pec оля ване ; прекаляваме.
перресааввать пр<есол^1^е^ам; прекалявам.
п^]^4^<^с^^кл|кть> пересёдлывать оседлавам от¬
ново.
пересекать пресичам ; изпонабивам ; -ся
пресича се ; срещат се. кръстосват се
(пътища).
переселенец преселник; емигрант.
переселение преселение ; колонизация ; по-
селване; преместване (на друга квар¬
тира).
переселенчески fl преселнишки.
переселить. переселить преселвам. премест¬
вам ; -ся преселвам се; премествам се.
пересесть премествам се.
пересечение пресичане ; кръстосване.
пересечь вж. пересекать.
пересидеть. пересиживать преседявам. седя
много дълго.
пересиливать, пересйлить надвивам.
пересказ повторно разказване ; клюки.
пересказать» пересказывать преразказвам ;
клюка рству вам.
перескакивать, перескочить прескачам.
пересластить пресладявам. слагам много
захар.
пересл&ть изпращам. препращам.
пересматривать отново разглеждам. реви¬
зирам.
пересмёинаться подсмивам се (с някого).
разменям усмивки.
ересмешйть изпоразсмивам.
пересмешник присмехулно.
пересмОтр повторен преглед. проверка. ре¬
визия.
пересмотреть вж. пересматривать.
переснастить. переснащивать обновявам плат¬
на. въжа и др. на кораб.
переснимать, переснять преснемам. копирам.
префотографирязи; -ся фотографирам
се отново.
пересоздавить. пересоздЯть пресъздавам.
претворявам.
пересОл пресоляванн; прекаляване.
пересолить пресолявам ; прекалявам.
пересохнуть пресъхвам ; изсъхвам.
переспать успивам се ; проспивам.
переспевЯть. переспёть вж. перезреветь.
переспелый презрял.
переспдрить надвивам в спор. имам последен
думата.
переспрашивать. переспросить преразпитвам.
питам повторно.
перессдрнть скарвам ; -ся скарваме се.
переставить преставам. спирам.
переставвть, переставлять премествам. раз¬
местим.
перестараться престаравам се.
перестать преставам. спирам.
перестегвуть закопчавам отново.
перестилеть препостилам; пренастилам.
перестирать препи рам. изпирам.
перестлать вж. перестилать.
перестоять престоявам повече.
перестрадеть изстрадам. много претеглям.
перестраивать престроявам; реорганизирам;
нагласям. акордирам отново.
перестраховать презастраховам.
перестрахдвка презастраховка.
перестраховывать презастраховам.
перестреливать изпозастрелвам; изстрел¬
вам (всички патрони); -ся стреляме едни
на други.
перестрелка престрелка.
перестрелять вж. перестреливать,
перестрогать пререндоеввам; изрендосвам
(всичко).
перестроить вж. перестраивать.
перестройка престрояване. реконструкция ;
променяне в начина на мисленето.
перестукивание сношение между затворници
чрез почуквания по стените.
перестукиваться, перестукнуться съобщавам
се чрез почукване.
переступйть. переступить престъпвам.
пересуды одумки. дрънканици. критики.
пересуживать одумвам. критикувам.
пересушивать. пересушить пресушавам.
пересчитать. пересчитывать преброявам;
пресмятам наново.
пересъёмка префотографиране.
пересылать изпращам. препращам.
пересылка изпращане. препращане; пратка.
пересылочвый транспортен. експедиционен.
пересыльный етапен.
пересыпать пресилвам ; сипвам много ; по¬
сипвам.
пересыпать успивам се ; проспивам.
пересыпка пресилване.
пересыхать пресъхвам ; изсъхвам.
перетапливать повторно затоплям. напал¬
вам (пече^к^); претопявам.
перетаскать, перетаскивать пренасям. пре-
мъквам ; изпокрадвам.
перетасовать вж. перетасОвыват
перетасовка разбъркване ; разместване.
перетасОвывать разбърквам. размесвам;
размествам.
перетачать изпоилдисвам.
перетащить вж. перетаскать.
перетекать прочитам; преливам.
перетереть вж. перетирать.
ПЕР
— 218 —
ПЕР
перетерпеть претърпявам, пострадвам.
перетёчь прочитам ; преливам.
перетврЯть претърквам, претривам; раз¬
тривам отново (боя); скъсвам, счупвам,
повреждам от търкане ; -ся претърквам
се.
перетолковать, перетолковывать претълку-
вам ; отново тълкувам ; отново разпра¬
вям, обяснявам.
перетолбчь счуквам отново, пречуквам.
перетопить вж. перетапливать,
перетоптать иэпотъпквам.
перетревожить обезпокоявам,
переторжка наддаване.
перетрескаться иэпонапуквам се, изпона-
цепвам се.
перетрОгвть опипвам всичко,
перетрусить уплашвам се силно.
перетрясти претръсквам; основно реви¬
зирам.
перетряхивать, перетряхнуть стръсквам; ре¬
визирам, опреснявам, пресявам.
переть напирам, налягам, силя се.
перетягивать, перетянуть надтежавам; из¬
теглям (на друга страна); изтеглям (мно¬
го) : надвивам; изопвам отново; пре-
стягам.
переубсдйть, переубеждать пре у беж да вам ;
-ся променям си мнението.
переулок уличка, напречна улица.
переупакОвка опаковка.
переупаковать, переупаковывать опаковам,
переустраивать преустройвам.
переустройство преустройство.
переуступОть, переуступить преотстъпвам,
переуступка преотстъпка.
переутомить преуморявам ; -ся преуморя¬
вам се.
переутомлОние преумора,
переутомлённый преуморен,
переутомлять (ся) вж. переутомйть(ся).
переучесть вж. переучйтывать.
переучёт прешконтиране ; инвентиране.
переучивать уча другояче ; -ся уча се от¬
ново.
переучитывать шконтирам ; правя нов ин¬
вентар.
переформнровЯть преобразувам,
переформировка преобразуване,
перефразйровать префразирам, изказвам с
други думи.
перефразврОвка префразпране.
перехвалить прехвалявам.
перехвЯт талия ; н а п. с надварване.
перехватать, перехватывать улавям, зала¬
вям ; конфискувам; заемам набързо
(пари); похапвам ; прекалявам.
перехворать разболяваме се един след друг;
боледувам по-дълго от други.
перехитрить надхитрувам.
перехлёстывать прелива (вода).
перехОд преминаване ; преход; еднодне¬
вен марш.
иереход&ть преминавам ; обръщам се.
переходный преходен.
переходЯщи* преминаващ.
перехОжий странствуващ.
перец пипер.
перецарапаться изподрасквам се; изпо-
драскваме се (взаимно).
перечеканить насичам отново (пари); наси¬
чам много (пари).
перечекйяка сечене (пари) отново или много,
перечень списък, опис; извлечение; из¬
брояване.
перечеркать, перечёркивать, перечеркнуть
задрасквам, зачерквам, заличвам.
перечертить начертавам отново; изиона-
чертавам.
перечесЯть пречесвам ; -ся пречесвам се.
перечёсть преброявам.
перечёсывать(ся) вж. перечесЯт ь(ся).
перечёт: знать на п. знам на пръсти.
перечинЯть преправям, закърпвам; под¬
рязвам отново (перо); изпопреправям,
изпозакърпям.
перечислёяие преброяване ; прехвърляне (на
друга сметка); преместване (на друга
длъжност).
перечислить, перечислять преброявам ; пре¬
веждам (чиновник на друга служба);
пренасям.
перечитйть, перечитывать препрочитам;
прочитам.
перечить правя напук, говоря противното,
перечница пипери ица.
перечный пиперен.
перешагнуть прекрачвам, престъпвам.
перешйрить, перешЯрнвать претършуввм.
перешёек провлак.
перешёптываться шепнем си.
перешёптыванье шепот, шушнене.
перешибЯть, перешибить пречупвам, счупвам
(с удар); надвивам.
перешнвбвье преправяне стара дреха,
перешивать шия отново, преправям старото,
перешйвка преправяне стара дреха,
перешить вж. перешивать.
пере штдпать закърпвам отново; изпоза-
кърпвам.
перешеголЯть натруфям се, накитям се по-
добре от другиго; надминавам.
переаизамевОвка преекзаминиране, повто¬
рен изпит.
перезквамеябвка втори изпит,
переэкзаменовать изпитвам отново.
перЯла пармаклък.
перйва пухен дюшек ; пухова завивка,
перистолистый с перести листа,
перистый перест, перовиден,
перефразировать написвам другояче,
пёрка пробивалник, свредле.
перкйль хасе.
перкутЯрОвать перкутирам, пречуквам.
перл маргарит, бисер.
перламутр седеф.
ПЕР
— 219 —
П ИЛ
перламутровый седефен.
перлбвая крупА олюшен ечмик (за бългур).
перлюстрировать отварям и преглеждам
чужди писма.
первйтый пернАт, с пера; царство -т ы х
царството на птиците.
перочёвный нож джебно ножче, чекия,
перс персиец.
пёрсвк праскова,
пёрсвковый прасковен.
персайван, -ка персиец.
персоввфнцАровать олицетворявам.
перст пръст; о д й н как п. сам-сами-
ничек.
пёрстень пръстен,
персть пръст, земя.
nepfi светкавица, гръмотевица,
перфорировать перфорирам, пробивам.
перхАть кихам, кашлям.
вАрхоть пърхот,
перцдвка ракия с пипер,
верцдвый пиперен.
перчАтка ръкавица.
перчАточввк, -нвца ръкавичар.
верчАточвый ръкавичен, ръкавичарски.
верчАть напиперям.
першерда здрав и набит кон.
першить драгие ме, дразни ме (в гърлото),
пёрышко перце.
песенка песничка, песенчица.
nice вн як песнопойка ; певец,
песёц северна лисица.
пёсвй кучи, кучешки, псешки.
пёсик кученце.
пескАрь главоч, кротушка (риба),
песнь, песия песен, песня.
песбк пясък ; п е с к А песъчлива мест¬
ност ; сАхарный п. ситна захар;
крупйнка не с к у пясъчно зрънце,
песбчавца пясъчница, чашка с пясък (към
мастилница) ; плювалник (с пясък).
весбчвый пясъчен.
пест чукало, черясло ; тъп, глупав, инат
човек.
пестик плодник ; чукалце.
пестовать грижа се, отгледвам, възпитавам,
пестрёть пъстрее се.
пестрйть пъстря, шаря ; у меня в гла¬
зах -й т виждам неясно.
пестротА пъстрота.
пеструшка пъстърва,
пёстрый пъстър, шарен,
песчаник пясъчник, песъчлив камък.
песчАаый пясъчен.
песчАика песъчинка,
петлица петелка, илик,
вётля клуп ; панти ; бримка ; илик,
петрушка простонароден детски театър;
майданов.
петух петел; индейский п. пуяк ;
пустйть крАсного -А запалвам
пожар.
петуший, петушйяый нетелски, петльов.
петушйться продавам сербезлик. държа се
на голямо.
петушбк петле.
петь пея, възпявам.
печАлить нажалявам, наскърбявам; -ся
скърбя.
печАтать печатам ; пиша на машина.
псчАтка печат, печатче.
печАтанк печатар,
печёнка чер дроб.
печёночный чернодробен,
печёный печен.
пАчеаь чер дроб.
печёнье печене; сухи пасти, бисквити,
корабета.
пёчиик печкар, собаджия.
печабй пегцен, на печката.
печ|рка малка вдлъбнатина отгоре на пегц.
иечь печка, пещь. фурна ; пека, пържа в
масло; пече (за слънце); -ся пека се;
грижа се.
пешечкой пешком, пеш.
пешка пионче; нищожен човек, марио¬
нетка.
пяввАя бирария, бирен локал,
пнвндй бирен.
пАвО бира, питие, напитък.
пнвовАреввый: п. з а в 6 д фабрика за бира,
пигалица калугерица (птица).
внджАк жакет, сетре, сако,
пвждв глупак.
пак остър планински връх.
пбка копие ; пика (в карти); в п и к у на¬
пук, на ннат.
пАканне пиукане, пие кане.
пикетировать поставям пикети (при стачка),
пвкйрованве полет на самолет с носа на¬
долу отвесно с голяма скорост.
пвкйровать говорим си грубости,
пвкирбвка присаждане на диви и градин¬
ски дръвчета от семе за получаване по-
яки екземпляри ; наговорване грубости,
пикийк гуляй извън града, теферич, зияфет.
айкнуть писукам, пискам (за пилета); о н
ип. не смАетне смее да гъкне.
пикбвка карта пика.
пйкулв зарзават маринуван в оцет с при¬
бавка на миризми.
пвлА трион, бичкия.
пвлА-рыба риба-пила,
пилвгрйм поклонник, богомолец,
пал Акать скрибуцам, стържа (на цигулка);
цвърчи (за птица).
валить режа с трмон ; пиля ; не оставям
на мира ; скрибуцам (на цигулка).
вилка рязане с трион ; трионче.
пилообрАзвый трионовиден.
пнлеудчвк привърженик на Пилсудски.
пнлеудчнва господство, управление на
Пилсудски.
виаь | дръж 1 (за куче).
вйаьный трионен; -ная мАльница
дъскорезница.
лил
— 220 —
ПЛЛ
пйльшнк бичкиджия, резач (с трион),
пилюлька хапче.
пилюля хап.
пилястра четириъгълен стълб с едната си
страна вдаден в стена.
ппвДть ритам.
пилия италиански бор, пиния.
пнкбк ритник.
пинта стара френска мярка за течности,
около 0*9 литра ; мярка за течности и
зърнени храни в Англия и САСЩ, около
0-5 литри.
nidi божур.
пвоиербйза пионерска база,
пионервожатый пионерски водач,
ииовердвпжёиие пионерско движение,
пионёрвя пионерски свят.
пионерлагерь пионерски лагер,
пионеротряд пионерски отред.
пионеры инженерни войски ; хора, проби¬
ващи нови пътника в някоя облает; деца,
участвуващи в детското комунистическо
движение в СССР, членове на органи¬
зацията на .младите пионери**.
пирОвАть пирувам, веселя се.
пврбг пита, точено ; м я с н 6 й п. точено
с месо.
пнрдга тясна и дълга лодка от издълбано
стъбло.
пирожник, -инца баничар.
пнрбжиое пасти, сладки,
пярождк баничка.
пирушка гошавка, малък банкет,
пйршествовать пирувам.
писёка лош писател, драскач.
писаный писан ; рисуван ; -н а я краса¬
вица чудна хубавица.
пнсарскбй писарски.
пне&ть пиша ; рисувам (с бои); .ся пише
се; рисува се.
пнсёд пне ар.
пне к писък, крясък.
пнекйрь главоч. кротушка (риба),
писклйвый, пнеклйвый креслив,
пискнуть пискам, пищя,
ппскотяй писък, пиукане.
пискун, -ья крескач.
пистолет пищов.
пветба боцка, цицка (върху която се туря
евзата); клапа за покриване звуково
отвърстие у духов инструмент.
пнсчебунДжнмй хартиен, книженj п. ма¬
га з й н книжарница ;-ная фабрика
фабрика за хартия.
пйечвй : -ч а я бумага книга за писане,
хартия.
письмен! букви, писмени знакове,
письмец! писъмце.
пвсьноводйтель книговодител, секретар.
письмОпДсец пощенски раздавач.
пит!ане хранене,
питательность хранителност.
пит! тельный хранителен.
питАть храня ; -ся храня се,
питейный : п. д о м кръчма.
Пйтер Петербург.
питдмец, -мида възпитаник, храненик,
пятдмвнк разсадник, пепиниера.
пить пия.
витьё пиене ; питие, напитка.
пятевАЙ за пиене ; -в А я вода вода за
пиене.
пифагбров питагоров.
пйфия пития.
вихАть, пихнуть тласкам, блъскам, бутам,
тикам.
пйхта бяла ела.
пичкать тъпча.
пичуга, пичужка птица, птичка,
пишущий пишещ.
пиша храна.
пищАть пискам, пищя ; оплаквам се.
пищеварение храносмилане,
пищеварительный храносмилателен,
пищевйк работник в индустрията по пре¬
хранването.
пищевАд хранопровод,
пищевые хранителни,
пйщик свирка за подмамване.
пиЯвка пиявица.
плйвать плувам, плавам ; пътувам по вода,
влйвающнй плаващ.
ллйвеиь нисък остров в река ; вещество,
примесвано към нещо за ускоряване
стопяването на метал.
влавик флуорит (минерал),
плавильник съд за топене метали,
плавильный който служи за топене,
плавйльия фабрика или пещ за разтопя¬
ване на метали.
плйввть пущам по течението; топя, раз¬
тапям.
пл!вьа топене, разтапяне.
плйвквй разтопим,
плйвкость разтопимост.
плавление топене, разтапяне.
влавнйк перка.
плавун плаун (спорово растение),
плавунец : жук п. плувец (бръмбар),
плйкальщнк, -щнца оплаквач (на погре¬
бение).
плдкать плача, оплаквам; -ся оплаквам се.
плакировать покривам с тънки листи от
сребро или злато; облепям пластинки
от ценно дърво върху обикновено дърво,
фурнирам.
плакврАвка покриване, облепяне ; фурнир,
фурнировка (за мебели).
пл!кса плачльо, плачла,
влакейво с плачещ глас, плачливо,
плаксйвость плачливост.
плаксивый плачлив,
плакучий : -ч а я й в а плачеща върба,
плаисвёть пламтя, грря.
пл!мя пламък,
планёр безмоторен летателен апарат.
ПЛА
— 221 —
ПЛО
планировать изравнявам ; оправям по план;
спущам се плавно на самолет с спрян
мотор.
планировка кроя планове.
плАнка летва, дъсчица.
плановик планов работник; служещ, ко¬
муто е възложено да изработи сто¬
пански план.
плавшёт, плавшстка дъска върху тринож¬
ник. на която се изопва хартията за
чертаеии; балена.
планшир околните краища на куверта.
пластАть разрязвам надлъж, цепя, поря,
нзкормям (риба).
пластина плоската част на нещо; дебела
дъска.
пластинка плочка, пластинка.
пластаачатOжАбeраЫс плечкохрилн.
пластование напластяване.
пластовАть напластявам.
пластовАй пластов, слоев.
плАстырь пластир, мушамнчка.
плАта плашаан; заплате; п. вперёд
аванс ; подённая п. надница;
сдельная п. плащане на парче;
квартирная п. наем.
платАн чинар.
платАть кърпя, закърпям.
плательщик, -щааа платец ; п. налбгов
данъкоплатец.
платАть плащам, изплащам ; -ся плаща се,
изплаща се, отплаща се.
плАтный плАтен, за пари. *
платАк кърпа ; шал.
платбчек кърпичка.
плАтье дрехи, облекло ; рокля.
плАт^це дрешка, рокличка.
платя в Ай дрсшен.
плвфАв таван.
плАка дръвник ; ешафод.
плашкАт» плашкАут лодка с плоско дъно.
плашмА с плоската страна, с плоското,
плащ наметало, наметка.
плсвА ципа, мембрана.
плсвАннс плюенс.
nлсвАтeльнааа плювалник.
плсвАть плюя ; храча.
плсвАк плюнка ; храчка.
плёвыЯ : это-вое дело това е нишо,
нншо не струва.
плед плед, шал, одеяло.
плсменнАй племенен, расов; за раз¬
въждане.
плСмя племе, народ, раса ; на п. за раз¬
въждане (на животни).
племянник племенник, братов или се¬
стрин син.
плсмяввваа плeмсаuаа. братова или сестри¬
на дъщеря.
плснАть вж. п л е н i ть.
плёнка ципа, кожица ; пластинка, метали¬
ческа плочнца ; филмче за фотографи-
ческа снимка.
плснАть плснявам, очаровавам; -ся пле-
нявам сс.
плёс част от река между два завоя,
плсск плнсканс ; опашка на риба.
плсскАть плискам ; ръкоплескам ; -ся плис¬
кам сс.
плесвевёлый плесенясал, мухлясал,
плесневеть плесенясвам, мухлясвам,
плеснуть вж. плсскАть.
плести плета ; п. околёсицу разпра¬
вям глупости ; -сь мъкна сс, влача се ;
плете сс.
плетСльтик, -щвца плетач,
плстСннс плетене, плетено,
плетСнка плетеница, плетено нещо ; кош¬
ница.
плетёный плетен,
плстСнь плет,
плетСньс плетене,
плётка» плеть камшик.
плечевАй раменен.
плечснАгвс раменоногн.
пЛ<чвп закачалка за горни дрсхи,
плСчнко рамснце.
плсчНстый плещест.
плсчА рамо, плешка; лопатка ; н а плсчС!
на рамо! со всегб -чА с все сила;
рубйть с -чА говоря откровено, пра¬
во в очите ; это вам н еп о-ч у
това нс ви е по снлитс ; в а л А т ь с -чО
върша набързо, как да е; говорйть
с -ч А говоря без да му мисля.
плешНветь окапват мн косите, ставам пле¬
шив, оплсшивявам.
плсшНна плешнвнна.
плн ! (огън) бий 1
плнмут-рАк порода кокошки,
плйвтус цокъл (на колонна; тясна дъс¬
чица към вътрешните стени на здание
за затуляне цепнатината между стената
н дюшемето.
плис плюш (плат),
плвсНровать плисирам.
плитА плоча ; псчка,
плНтка плочка ; питка.
плнтнйк плочест камък,
плНточвый плочен, на пнткн,
пловСц плувец, мореплавател, моряк,
пловучссть плавателност.
пловучнй плаващ.
плодНть плодя, развъждам; -ся плодя сс.
плодовАдсаво плодовъдство.
плодовАдчсскнй плодовъдскн.
плодбвый плодов, плоден.
плоёнвс дипл^не, сгъване,
пломбНр плодов сладолед.
пломбнровАть пломбирам.
пломбнрАвка пломбиране.
плАскнй плосък, равен, гладък; прост,
блудкав.
плоскогАрьс плоско възвишение, плато,
плоскогрудый плоскогръд.
плоскогубцы к^^щн с плоски краища.
лло
— 222 —
ПОБ
плоскодонка лодка с плоско дъно,
плоскодонный с плоско дъно.
плосконоска плувка, лопатарка, клопач
(птица).
плосковосиый плосконосен.
плоскостопне плоско стъпало,
плет сал ; скеля (вад вода).
плотва бабушка, чирвеноперка, белица
( раба).
плотИна яз, бинт,
плотинный бинтов.
плотник дърводелец,
nлДтилчать занимавам се с дърводелство,
поОщнлчий дърводелска.
плотно плътно,. съвсим близко, набито,
здраво, солидно.
платность плътност, компактност, со¬
лидност.
плотный плътен, набат, здрав,
плотовщИк салджая.
плотоядный месояден, плътоядин.
плотский плътски ; чувствен,
плоть плът, тяло.
плохенький лош, възлош, жалък, посред¬
ствен.
плохо лошо, зле.
плоховатый доста лош.
плохой лош.
плошАщь ни са отварям очите, сбърквам;
влошавам се (с здравето).
плоше по-лош; по-лошо,
плошка пааячка ; кандилце.
площадной площадей,
поошОаа космина въшка,
плуговой плугов.
плут измамник, шмекер, нейритян.
плутать скитам си, лутам се, блуждая,
плутИшка малък шмекер.
плутИще голям шмекер.
плутня шмекерия, мошеничество.
плутоватость шмекерство, вaгаболтсщво.
крадливо^.
плутоватый шмекерски.
плутовать мамя, лъжа, шмекерувам.
плутовка шейретка, шмекерка.
плутовской мошеняческа, шмекерска.
плутовство шмекерия, измама,
плывун плъзгав земен пласт,
плывучий тичин, плавен.
плыть плувам ; пътувам по вода ; топа се
(за свещ).
плюговый гнусен, отвратятеоел, омразен,
плюмаж перо (на шапка).
плюнуть плюя.
плюско цветно дънце.
плюсна ходило, стъпало (на крак)
плюха плесница, шамар.
плюхаться, плюхнуть, плюхнуться газя, на¬
лам в калта ; пльосвам се.
плюшевый плюшен.
плющ бръшлян,
плющевыи бръшлянови.
плющение сплесквани метали на листове.
плющИльный : п. с т а я ок машина за ме¬
тална дъски (листове).
плющИльня работилница за метални дъски,
плюшольщик работник в фабрика за ме¬
тална листови.
плющИть разплисквам, правя на ластове-
(мстал).
пляж плаж.
пляс вж. плоска; пустйться вп.
почвам да танцувам.
пл^^ать танцувам, играя хоро.
плоска аграсни ; танц (руски) ; а. с в fl-
того Вйтта Битово хоро, хорея.
плясовой танцов, танцувалсн.
плясовая игрална песен, песен за игра,
плясун, -ья играч, танцувач.
по по, из, от, в, според, на, върху, поради,
за, през, до, след, подир, поелл; по
к о л оно до коляно ; по тридца¬
тое а пр о ля до трийсета апрял; п о
гроб чак до гроба ; п о ту сторо¬
ну от другата страна ; п о два руб¬
лИ по дви рубли; иттй по воду,
по дрова отавам за вода, за дърва ;
бродйть по улйцам скатам аз
улицине; по закону според зако¬
на; по первому розу за пръв
път; тосковать по рбдиие тъгу¬
вам за отечеството си; по ободе след
обед ; по прошествии след изти¬
чането ; по праздникам през
празниците {выстрелить по ком
стрелям върху някого ; п о опыту от
опии ; помогать по хозяйству
помагам в стопанството.
побагровСть nочервилввам.
побаиваться боя се малко нещо, издува ме.
побаливать понаболява.
побасенка приказчица, историйка,
по-батальон но по дружанно.
побСг бягство, избягване, дезертьорство ;
издънка, фиданка, фалаз.
побСгать поприпквам малко.
побигушка : о н на -к а х разпращат го
насам-нататък.
побсдИть вж. побеждать,
побежать заточвам си.
побеждать побеждавам, надвивам, преодо¬
лявам.
побежденный победой,
побСжка ход, вървеж (на кон),
побелСть побелявам.
побелИть избелвам, билосвам малко нещо,
побСлка биоотвале.
поберСжный крайбрежен,
побережье крайбрежни.
поберСчь пестя, икономиемм; запазвам ;
-ся вардя се, пазя си.
побеседовать поразговарям се.
побивйть бая, язпобивам, набивам ; изби¬
вам ; надвивам, побеждавам; опусто¬
шавам, очуквам.
побарйть взимам масово ; -ся прося.
ПОБ
— 223 —
ПОЙ
побирушка просяк, просякиня.
побйть вж. побивать; -ся об 9 а -
к л А д обзалагам се, хвашам се на бас.
поблагодарить поблагодарявам.
поблАжка снизхождение, непридиряне, гле¬
дане през пръсти.
побледнеть побледнявам,
поблёклый увехнал, навехнал,
поблёкнуть повяхвам.
поблёскивать блещукам, трептя,
поближе малко по-наблизо.
поблизости наблизо,
побожйться заклевам се.
побАмше кръвопролитно сбнване ; полесра¬
жение, бойно поле.
поболАть поболедувам ; наболявам извест¬
но време.
поболтать побъбрям, поприказвам.
побАльше малко повече ; малко по-голям.
побАр данък, вземане ; рушвет.
пбборАть надвивам, побеждавам.
побАр събиране (пари, вещи); данък, мито ;
рушвет; вземане с изнудване; набор
(войнишки).
поббчный страничен, допълнителен ; неза-
коннороден.
побойться поуплашвам се.
побранить посгьлчавам, помъмрювам ; -ся
поскарвам се.
побрятАв, побратАвец побратим.
побратАться побратнмявам се.
побрезгать, побрезговать гнуся се, прене¬
брегвам.
побродить поскитвам.
побросАть нахвърлям; зарязвам.
побрАкать, noopiкивать дрънкам,
побрякушка хлопка, дрънкалка,
побудитель подбудител.
побудительный подбудителен.
побудйть, пОбуждАть подбуждам, накарвам,
причинявам.
побуждение подбуда, подбуждение.
побывАть посетявам, отивам, бивам,
побывка кратко пребивание ; отпуска,
побыть постоявам.
повАднться навиквам се.
повАдка снизхождение, непридирване, гле¬
дане през пръсти.
повАдво весело, приятно.
повалзть повалям, събарям, срутвам ; тече,
нахлува (за тълпа); -ся събарям се,
падам.
повйлкн : лежАтъ в-ку лежим един до
Друг-
повАльный всеобщ ; епидемически.
повалАть потъркалим ; -ся валям се, поле-
жавам.
пАвар готвач.
пАваревный готварски.
поварёнок готварски помощник,
поварйха готвачка.
поварскбй готварски, кулинарен.
повАаать разказвам, разправям ; откривам,
изповядвам.
пввезтй закарвам (с кола), повозвам;
потръгва ми ; е м у -з л А провървя му.
повелевАть заповядвам.
повелАвне заповед, повеля.
повелеть заповядвам.
повенчАть венчавам; -ся венчавам се.
повергАть, повАргнуть повалям, събарям ;
хвърлям ; турям, слагам ; -ся хвърлям се.
повАреввый довереник ; пълномощник,
поверять вж. поверйть.
поверка проверка ; контрола,
поверочный проверочен, контролен,
повернуть обръщам, завивам ; -ся обръщам
се.
повёрство на Берет (верст=1*067 км.).
повертАть повъртявам.
повёртываться) вж. повернуть (ся).
повАрх върху, над.
повёрхвоствый вънкашен ; повърхностен,
поверхность повърхност; външната страна,
поверье народно вярване, суеверие.
поверять доверявам, поверявам ; прове¬
рявам.
повёса нехранимайко.
пОвеселАть развеселявам се.
повеселйть развеселявам, веселя ; -ся пове-
селявам се.
повёсвть закачам ; простирам ; беся ; -ся
обесвам се.
повесввчать хайманувам.
повествовАяве разказване, разказ.
повествовАтель,-тельввца разказвач.
повествовАть разказвам.
повестй вж. поводйть.
повАстка известие, призовка, повестка, по¬
кана ; п. д н А дневен ред.
повАтрие епидемия.
повАшеяве обесване.
повАшенеы! обесен.
повешАть известявам, обаждам, явявам,
повеять започвам да вея, повявам (за
вятър).
повадАрнть скарвам се.
повивАльвый : -н а я б А б к а баба, аку¬
шерка.
повявАть, повйть повивам ; бабувам.
пОввдАть, пОввдАться виждам се, навестя¬
ва м.
повАднному както изглежда,
повйдлн, повйдло мармелад.
поввлАкн кукувича прежда, кускута (ра¬
стение).
повинйться признавам се за виновен,
повйввая признаване на грешката си;
принестй ну ю признавам си ви¬
ната.
повйваость дълг, длъжност ; повинност ;
тегоба, налог ; признаване (на грешка);
подчинение, послушност.
повинный длъжен; виновен; покорен, по¬
слушен ; съзнал си грешката.
повнвовАться покорявам се.
поБнвовёвие покорност, подчинение.
пов
— 224 —
ПОГ
повисать, повиснуть увисвам,
повитуха акушерка, баба,
пОваСчь повличам, завличам,
повлиять повлиявам.
пОвод повод, причина ; юлар.
поводНть мърдам, движа, въртя, измста
сс, изкривява се (за дъска); поразвсж-
дам.
поводах юлар, снджнм.
поводьЫр водач,
повоевать повоювам.
пововНть повозвам.
повазка кола, талнга,
повайаах селска забрадка ; ружа.
Поволжье поволжис, областта край Волга,
поволОка: глаза с -кой премрежени очи.
поволОчь повличам,
поворачивание обръщане.
поворачнватЦся) вж. п о в с р н уть(ся).
поворожйть врачувам.
поворот поврат, обръщане, завой, зави¬
ване, завъртане.
поворотНть вж. повернуть,
повордтанвость пъргавина. бързина,
поворотливый пъргав, похватен,
поворатвый повратен
поворошНть поразбърквам.
поворчйть помърморвам, посгълчавам.
повредНть, повреждать повреждам, раз¬
валям.
повреждение повреда, повреждане,
повременить почаквам.
поврсмСнный периодичен (за издание); -н а я
о п л Л та плащане на час.
повссднСвный всекидневен,
noвседаСвшиаo всекидневие,
повсеместно навсякъде.
повсеместный всеобщ, универсален,
повстанец въстаник.
.повстаачссхай въстаничсски.
повстречать срещам ; -ся срещам се.
повсюду навсякъде.
повторить, повторить издигам ; -ся повта¬
рям се.
повысить, повмшйть издигам ; покачвам ;
повишавам ; -ся издигам се.
повМше по-висок ; по-горе.
повязать вж. повязывать; -ся връз¬
вам си главата.
повязка забрадка ; превръзка.
понНтывать връзвам, завързвам ; свързвам
(сноп ; плета от време на време.
погадать врачувам, гледам на карти,
погОнсц друговерец ; мръсен човек.
погЯннть цапам, омърсявам, осквернявам.
погОнмй мръсен, гаден.
пОгань мръсотия, нечистотия ; гад.
погасать угасвам.
погасить изгасявам, угасявам; погасявам
(дълг).
псгОснуть угасвам,
погашать вж. погасйть.
погашСнис угасяване ; погашение, аморти¬
зация.
погасший угаснал.
погнбйть загивам ; умирам ; пропадам,
погНбсль гнбсл, загниване, пропадане ; ра¬
зорение, съсипия.
погибельный пагубен, гибелен, фатален,
вреден.
погНбнуть вж. погибать,
погНбшнй загинал, пропаднал.
погладить поглаждам, гладя (с ръка); по-
оглаждам (с ютия).
поглотНть поглъщам,
поглощательный поглъщащ, абсорбиращ,
поглошОть поглъщам.
поглощОюшвй поглъщащ,
поглошСнае поглъщане ; абсорбираме,
поглубже по-надълбоко.
поглумиться пошегувам се.
поглупСть оглупявам,
поглядСть гледам, наглеждам,
поглНдывать попоглеждам ; наглеждам,
погнйть вж. погонНт ь.
погнИть нзгнива, сплува се.
погнаться превивам се, прегъвам се.
поговаривать става дума; -ают о войнС
мълви сс, чс щс нма война.
пгговорйть поговорвам (с някого),
поговдрочный пословичен.
погОда време,
погодить почаквам, потърпявам.
погОдка временце.
погОдкн деца с разлика сдна година по
възрасть.
погОдно годишно, всяка година,
погОдвый ежегоден.
погОдушко врсменцс.
погОжнй ясен ; хубав.
поголОвный всеобщ, поголовен, бсз изклю¬
чение ; на глава.
поголодать погладувам.
погОн пагон ; пагонен рсмък на пушка,
погОаный за дължина ; презрамчен.
погОишик говедар.
погОня гонснс, преследване, потеря,
поговНлка камшнк.
погонНть преследвам; изкарвам, лодкар-
вам (го1^<^с^г^); потнквам, побутвам, под¬
каням.
погоревОть потъгувам.
погорслсц пострадал от пожар,
погорСлый изгорен, опожарен,
погорСть изгарям ; пострадвам от пожар,
погорячиться поядосвам се.
потОст селска енория ; черковен двор с
жилнщс за попа н черковните служи¬
тели н с гробища.
погостНть погостувам.
пограничник граничар, пограничен пазач,
пограничный граничен, пограничен,
погранохрАна погранична охрана,
пОгрсб изба, маза ; погреб.
погрсбОть погребвам, заравям.
йог
— 225 —
ПОД
погребец пътно куфарче с прибор за чай я
за ядене.
погребнай избен, пОгребен.
погреббк избичка ; кръчмица.
ногремушка хлопка, дрънкалка,
погрести греб* (с весла) известно време,
погрСться поогрявам се.
погрешать, погрешИть погрешавам ; сбърк-
вам, сгрешавам.
погрозить заплашвам, заканвам се.
погромИть разгромявам, опустошавам, ра¬
зоравам.
пограмшик разгромател, шайкаджня, орга¬
низатор на погром.
погромыхивать гърма от времи на време,
погружать потопявам ; патопвам ; -ся по¬
тъвам.
погружение потапяне, потопяване.
погрузИть^я) вж. п о г р у ж а т ь(с я).
погрузка натоварване.
погр^з&ть, погрязнуть затъвам, потъвам,
погубИть погубвам, съсипвам.
погудка напев, глас, песен, мелодия,
погулять поразхождам се ; попайвам, водя
разпуснат живот.
под под, при, над, около, близо до, край,
докато, срещу ; под, дюшеме ; поста¬
вить под стол турям под масата ;
колхбз под Москвбй колхоз
край Москва ; под б)ком съвсем
близо; человСк под с)рок около
40 души ; под му зыку според му¬
зиката ; под за л 6 г срещу залог ;
под пьяную руку в паяно състо¬
яние ; под в)чер надвечер ; сесть
под о к н б сядам до прозореца; И хать
п 6 д гору слизам от планината ;
стоИть подгораю стоя в полати
на планината; рубйть под кдрень
режа до корена.
подавальщица поданачка (на ядене),
подавать подавам, давам ; поднасям, сла¬
гам ; -ся подавам се ; отстъпвам.
подавИть смазвам; задушавам, заглуша¬
вам ; -ся задавям се.
подавление смазване, потушаване,
подавленность убитост, отпадък, депресия,
подавленный потиснат, смазан.
nодаилBщь(св) вж. п о д а в й т ь (с я).
подавляющий смазващ, преодоляващ ; -ще е
большинстве огромно, внушително
мнозинство.
подавно толкоз повече,
подакцизный подлежащ на акциз,
подальше по-надалеч; много надалеч,
подарить подарявам, поднасям.
подарок подарък,
подарочек малък подарък,
податель подавач, приносител ; подател,
податливость отстъпчивост.
податливый податлив, отстъпчив,
податнай данъчен.
падать данък; плательщик -т)й
данъкоплатец.
податься) вж. п о д а в а т ь (с я),
подача подаване, поднасяни.
подачка милостиня.
подаЯние милостиня ; ж в т ь -м живея от
милостиня.
подбавить, подбавлИть прибавям, притурим
малко нещо.
подбадривать окуражавам.
подбалочник подложка под греда,
подбегать, подбежать притичвам се, до-
търчавам.
подбелить понабилявам, белосвам.
подберёзовик брезова маматарка (гъба),
подбивать подплатявам ; подковавам ; ту¬
рям (под); подстрекавам, подтиквам,
подучвам.
подбивка подпоащввале ; подплата, хастар,
подбврать събирам, прибирам, подбирам ;
-ся промъквам се.
подбить вж. подбивать,
подбодрять окуражавам.
подбар отбор, подбор.
подборадок брада (долната част на ли¬
цето) ; двойнСй п. гуша.
подбочениваться, подбочениться турям ся
ръцете на кръста.
подбоченясь с ръце на кръста,
подбрасывать, подбраснть подхвърлям,
подвАл звмнак ; сутерен ; подластиок.
подваливать, подвалИть турям (под), хвър¬
лям (КЪМ).
подвальный зимиичеи ; сутеренен,
подведеаный : -ы е глаза изписани очи.
п двезтй докарвам, закарвам.
подвснСчный венчален.
подвергать, подвергнуть подлагам, подхвър¬
лям, излагам ; -ся подхвърлям се.
подвСрженамй подложен, подхвърлен (на),
подвернуть, подвёртывать подвивам ; подла¬
гам, въвнрам, подхлъзвам, тиквам ; -ся
подхлъзвам си, падам ; явявам се вне¬
запно.
подвСснть вж. подвешивать,
подвСска висулка, дрънкулка (за укра¬
шении).
подвеснай витеш.
подвСсок висулка, обица.
подвестИ вж. подводйть; и. я та г в
правя равносметка.
DОдвётреииый изложен на вятъра,
падвечер надвечер.
подвешивать закачам, окачам под нето,
подв-чдахи хълбок.
подв-iдашиый : -а я кишка тънки черва,
илеум.
подвивать навивам, обмотавам отдо-лл;
поиакъдрвм.
подвигать поотмествам; -ся поощмиттввм
се ; напредвам, доближавам се.
подвижник герой, славин с вилвка дила.
15
под
— 226 —
ПОД
водвижвйй, подвижный движим, подвижен;
жив, пъргав.
подвизаться подвизавам се, работя,
подвинтить поэавинтпам (отдолу); по¬
ощрявам.
подвйауть(ся) вж. п о д в и г А т ь (с я),
подвинчивать вж. подвинтить,
подвить понакъдрям.
под в ft да кола ; талига ; камион.
подводить подвеждам, докарвам, довеждам;
подлагам.
подвбданк подводница,
подвддчик колар, каруцар,
подвдз докарване ; транспорт,
подвозить докарвам, закарвам,
подвйзимй транспортен.
подворАчввать(ся) вж. подвернуть (ся),
подвбрвый по двор, по комин, по къща ;
-н а я пбдать данък на къта,
подворотйть вж. подвернуть.
подворАтня дъска под пътната врата.
подвОрье хан ; подслон ; метох,
подвбх хитра измама,
подвывать вия, рева,
подвйпввшнй пийнал,
подвыпить попийвам.
подвязАть връзвам, превръзвам,
подвозка ластик за чорапи, жартиера,
подвязывать връзвам, превръзвам.
подгАдкть напакостявам.
подгвбАть подгъвам, подвивам ; -ся подви¬
вам си коленете.
подглядеть, подгладывать следя, шпио¬
нирам.
подгнивАть, подгнйть подгнивам.
подговаривать, подговорйть надумвам, под¬
буждам, подстрекавам.
подговбр подбуждане,
подголдсок ехо (преносно),
подгонять подкарвам, закарвам; нагла¬
сявам.
подгорАть, подгорать изгарям отдолу,
подгорддный край града.
пддгору на надолу,
подготовить подготвям ; -ся подготвям се.
подготовление подготвяне,
подготовленность подготвеност,
подготовленный подготвен.
подгОтовлОть(ся) вж. подготовить¬
ся).
подгребать, подгрестО гребя отдолу нагоре,
доближавам се (с гребане).
подгулять понапивам се ; о б 0 д -ял
обедът не излезе сполучлив.
поддавать покорявам, подчинявам; при¬
турим, прибавям, усилвам ; -ся поддавам
се, отстъпвам.
поддавкй игра на .който губи — печели“.
поддАкввать, ооддАквуть съгласявам се,
дадакам, казвам да-да.
подданная, подданный поданица, поданик.
поддАть(ся) вж. поддавать (ся).
поддевАть обличам под нещо; закачвам,
- улавям (с кука отдолу); измамвам ;
открадвам ; препъвам.
поддёвка измамя ; елек с дълги поли.
поддёлать(ся) вж подделывать (ся),
поддёлка, подделывание подправка, фалши¬
фикация.
подделыватель фалшификатор,
поддёлывать подправям, фалшифицирам ;
-ся нагаждам се. приспособявам, пре¬
струвам се.
поддёльный подправен, неистински.
поддержАтъ, поддерживать крепя, подкре¬
пям, подпирам ; поддържам.
поддержьа поддържане, издръжка; под¬
крепа, поддръжка ; аркА.
поддёрнуть дръпяам нагоре, повдигам,
поддеть вж. поддевАть.
поддОник подложка, табличка.
поддрАэвнвать, поддразнить подразнювам.
поддувАло отвърстие за въздуха в печка;
вентилатор.
поддувАть, поддуть духам отдолу; раз¬
духвам.
подействовать подействувам.
подекАдао на декада.
поделать праяя, занимавам се.
поделиться разделям си, споделям,
поделка дребна работа, поправка,
поделби пада му се, заслужено, на място,
подёлочвый служещ за дребни работи,
подёлывать правя нещо, занимавам се с
нещо ; что вы -ваете? какво пра¬
вите, как сте ?
подёнка еднодневка (насекомо),
подённо на ден, дневно.
подённиый на деи, дневен ; -н а я плата
дневна заплата.
подёнщик надничар,
подёнщина дневно плащана работа,
подёнщика надничарка.
подёргать подръпвам,
подёргивание подръпване ; свиване,
подёргивать подръпвам, тегля ; свивам ; -ся
гърча се.
подёргиваться подръпвам се, покривам се.
подержАоие :давАть (брать) на п. да¬
вам (вземам) нещо за употребление, за
използуване.
подёржавый употребен, използуван; изтър¬
кан, износен.
пОдержАть държа, задържам (за малко);
употребявам известно време.
подёрнуть вж. подёргивать,
подешеветь поевтинявам.
подешевле малко по-евтино.
поджАрнвание подпръжване, позатичане.
поджйривать подпръжвам, позапичам.
поджаристый позачервен от печене.
поджАрвть позапичам, подпръжвам.
поджАрый сух, висок, но жилав човек.
поджАть вж. поджимАтъ.
под
— 227 —
ПОД
поджелудочный подстомашен ; -н а я же¬
ле зй панкреатична жлеза.
поджечь вж. поджигать,
подживать заздравим.
поджигатель, -йена подпалвач,
поджигать запалвам, подпалвам ; подстре¬
кавам, раздухвам.
подж и деть очаквам.
поджимать свивам, превивам, подгъвам,
кръстосвам, подпъхвам ; п. х в о с т сви¬
вам опашка ; п. н 6 г и сядам по турски ;
п. руки кръстосвам ръце.
поджить заздравим ; затваря се (рана).
поджат^ умишлено подпалване.
подзабыть позабравям,
подзаголовок подзаглавие.
подзадоривать, подзадорить подучвам, под¬
стрекавам ; раздразпявам.
подзатыльник удар по врата,
подзащитный клиентъ, доверитель,
подземОлье подземие, сутерен,
подземка подземна железница,
подзеркальник масичка за огледало, кон-
сола.
подзОр наблюдаване ; бордюр, украшение
по края ; ресни на завеса; корниз.
подзОрный : -н а я трубе далекоглед ;
• н а я вышка наблюдателница.
подзудить, подзуживать възбуждам, на¬
съсквам.
подзыве вие повикване.
подзывать повиквам (при себе си).
подО хайде де 1 май че ; ела ; он, п. б д¬
л е н той май че е болен ; п. с ю д а 1
ела тука I
подивиться очудвам се, почудвам се.
поди-ка вж. п о д й.
подирать : меня мброз по к б ж е
-й е т тръпки ме побиват.
подкелывать подсичам; понацепвам (дърва);
забадам с карфички.
подкапывать подкопавам ; -ся правя под¬
земен ход ; гледам да повредя някому.
подкарауливать, подкараулить дебна, из-
вардвам.
подкармливать подхранвам сегиз-тооии;
примамвам с храна ; подмамвам.
подкатить, подкатывать изтъркалям ; при¬
стигам внезапно ; -ся изтъркулвам! се
(под нещо).
подкачать (вод Ы) прибавям с помпене,
напомпвам ; н е - ч е й 1 да ие ме засра¬
миш I
подкешвваться подкосяват ми се краката,
подкидывать подхвърлям.
подкидыш подхвърлено дете,
подкинуть подхвърлям.
подкладка подплата, хастар; подложка,
основа.
подкледывать подлагам, турям под ; под-
платявам.
подклеивать подлепям,
подклейка подлепяне.
подклеить подлепям,
подкованность : идеологическая п.
идеологическо въоръжаване, подкова¬
ност, подготвеност.
подковйть, подкдвывать подковавам ; под¬
готвям ; -ся подковавам се ; подготвям се.
подколенный задколенен.
подколбдиый: змеи -1ая змия-усой¬
ница.
подколбть вж. подкелывать.
подкопйть(ся) вж. подкапывать (ся),
подкбпный подкопен, минен.
подкормить вж. подкармливать,
подкосить подкосявам.
подкрадываться примъквам се, доближа¬
вам се дебнешком.
подкрасить вж. подкрашивать,
подкрасться вж. подкрадываться,
подкрашивать боядисвам (малко); п. г у б ь I
поначервявам си устните.
подкрашиваться боядисвам се, мажа се,
червя се, беля се.
подкрепить, подкреплять подкрепям, засил¬
вам ; -ся подкрепям се.
подкузьмить изигравам, ощетявам, увреж¬
дам.
подкулачник оръдие на селски чорбаджии
(к у л а к й).
подкупать, подкупить подкупувам.
подкупленный подкупен.
подкупный продажен,
подладиться, подлажииаться приспособявам
се. нагласявам се, подмазвам се.
подламываться счупвам се.
пбдле до, при, около, край ; о п живёт
п. той живее тук наблиио ; п. пйчи
край печката.
подлежать подлежа; подпадам (под); трябва,
подлежащее подлог.
подлезать, подлЙзть вмъквам се, подпъх¬
вам се, завирам се (под).
пидленький подличък.
подлесок горица ; горска теменуга,
подлетать, подлететь долетявам, прихвър-
чам.
подливать подливам, изливам под ; доли¬
вам.
подливка соус, сок.
подлиза подлизурка.
подлизывать облизвам,
подлизать, подлизывать облизвам ; -ся блю-
долизнича.
пДдлооовк оригинал.
пОдлияво вярно, истинско,
подлинность автентичност,
подлинный истински, автентичен,
подлипало подлизурка.
подлить вж. подливать.
пОдлнчанве низко държане, подълствуване.
пОдличать подълствувам.
подлОг измама, фалшификация.
подлОдка подводна лодка.
подлПжйчвый : -н а я и м к а областта под
лъжичката.
■ОД
— 228 —
ПОД
подложить вне. подкладывать,
noдоДжиость фалшивост, неистинност,
подложный неистински, фалшив,
подлокотнвк подла^-т-нак, ръкавнак ; вър¬
хът на лакътя.
подломиться счупвам се.
подмазка подмазване; намазвани ; мазилка,
подмазать, подмазывать подмазвам ; намаз¬
вам, подкупвам ; -ся подмазвам се, под-
лизурквам.
подмалевать, подмалёвывать подновявам с
нови боя (рисунка).
подмандатный мандатен,
подманивать подмамвам.
пОдмаслывать намазвам с масло; подкупу-
вам.
подмастСрье калфа.
подмахивать, подмахнуть подписвам на¬
бързо.
подмачивать подмокрям,
подмен подмяна, подменяне,
подменивать, подменить, подменят-ь пбдми-
иваам, разменявам.
подмерзать, подмёрзнуть позамръзвам.
подместВ попримитам.
подвесь смесване ; примес, смес,
подмещаошик, -шнця метач,
подметать попремитам.
подмСтить забелязвам.
подмётаны: -ное письмо анонимно
писмо.
подмечать забелязвам.
подмешать, подмешивать смесвам с друго
нищо.
подмИгивать, подмигнуть намагвам.
подминать смачквам.
подмОга помош, подкрепа,
подмокать, п дмокнуть подмокрям се.
подмораживать, подморозить посмразявам,
правя да позамръзни.
подмосковный краймосковски, московска,
подмостки скеля : сцена.
подмоченный подмокрен; -ная репу¬
тация лоша репутация.
подмочить подмокрям.
подмывать, подмыть поомавам ; подмявам,
подкопавам, изравям; мена -ваит не¬
що ме кара.
подмышечный подмитнячев.
подмышники подмишница,
подмять смачквам.
поднажать понати ■ квам.
подналечь понаорягам се.
поднаряд подплата, хастар (в обуща),
подначальный подчинен, зависим,
поднибИсьи атмосфера, васинв.
поаневольный принуден, робски,
подиитИиии поднасяни ; потвишинии,
поднистВ вж. поднос й т ь.
поднимать вдигам ; качвам ; -сн вдигам си,
изкачвам се ; ставам.
подновИть, подновлять подновявам, по¬
правям.
подновлСнни подновяване, поправяни,
поднОгОтаая: знать всю -ную зная
всичко, цялата задкулисна страна.
подножка стъпало (на кола); столче (на
краката).
подвижный под краката ; п. к о р м ниоко-
сена трева, паша.
поднос табла.
подносИть поднасям, подавам ; подарявам,
подноска поднасяне
подношСннс подарък ; жертва,
поднятии повдигане, издигани ; качване.
nодивmь(тв) вж. п о д н в м а т ь (с я).
воД'6Ащь подобава, прилича,
подобаюшнй подобаваш, приличен,
подобострастие раболепие, сеевионост.
подобострастный раболепен.
п< добрать вж. подбирать,
половик тухлен под (в пичка),
подогнать вж. подгон!ть,
подогнуть вж. подгибать,
подогрев нагрявани, затопляни,
подогреватель оmопоиmео.
подогревать, подогреть нагрявам, затоплям,
пододвигать, пододвинуть помествам, при¬
ближавам.
пододеяльник чаршаф (на одеяло),
подождать почаквам.
подозвать повиквам (при сиби си),
подо ревать подозирам.
подойник видро за доени.
подойтИ приближавам; съощвещтщвувам, при¬
лягам.
подоконник долната дъска, облегалото на
прозорец.
подол пола (на дреха),
подолгу дълго време, по цели часови,
подольститься подмалквам си, подмазвам се.
подольше по-длъжко, по дълго.
подонки утайка, тиня; п. дб тества
изметът на обществото.
подопечный под настойничество,
подоплёка подпллат; основа, движищга
причина.
подорвать хвърлям на въздуха ; повреждам,
подорожать посвъпнваам.
подорожник живовлек; снижна оветаека
(пойна птичка).
подорожный пътен, крайпътен,
подос новак бронзова маматарка (гъба),
подослать вж. I1 о д с Ьи л а т ь.
подоспивОть, подоспИть пристягам навреме»
сварвам.
подостлать постилам.
подои вИтттвиииый отговорен.
подоткнуть завирам, въварам (подд; -ся
запретвам си.
подохнуть умирам.
подошва стъпало (на кеJ^,^); подметка;
подножие, поля на планина.
подпадать подпадай, изпадам,
подпаивать упивам, напивам,
подпалзывать вж. подползать.
НОД
229 —
ПОД
подпиливать подпалвам.
подпилвна обгорено, опърлено място;
червеникавожълто петно (у животни),
подпалить подпалвам.
подписок овчарче
подпПсть подпадам, изпадам,
подпайть споявам, заварявам,
подпевИть пригласям.
подпереть подпирам ; -ся подпирам се.
подпиливать, подпелПть подрязвам (с трион
или пила).
подпПлов дребнозъба пила,
подперПть подпирам,
пОдпвсИвие подписване.
подписать подписвам; -ся подписвам се,
записвам се, абонирам се.
подпИска писмено задължение ; подписка,
абониране.
подписчик, -чица абонат.
подпПсывать(ся) вж. п о д п п с П т ь(с я).
подпльрвйть, подплыть доплувам, пристигам
плувайки.
подплйсывать играя, танцувам (в такт на
песен плп музика).
подпоПть вж. подпаивать.
подползПть, подползтП припълзявам; при¬
мъквам се.
подпДлье празнина под пода ; нелегалност,
нелегална работа, нелегални условия;
работать вп. работя нелегално.
подпДльвый подполен ; таен, подземен ;
-ная литература нелегална ли¬
тература.
подпДльшнк член на нелегална организация,
подпПльщвна нелегални методи.
подпбрОчка подпорчпца.
подперПть разпарям.
подпоясать, подпоясывать опасвам; -ся
опасвам се.
подпрАввть, подправлять подправям, попра¬
вям малко ; ретуширам ; -ся поправям се.
подпруга колан, ремък на седло,
подпрыгивать, подпрыгвуть подскачам,
подпускИть, подпустить пущам, допущам ;
смесвам, прибавям.
подрабИтывать, подрабИтать докарвам си
още доход (с работа).
подрИвнивать подравнявам.
подразделить, подразделять подразделям;
-ся подразделям се.
подразнить подразнювам.
пОдразумевИть подразбирам ; -ca : д т о
сАм о, соббй -ется това се рая-
бира от само себе си.
подрастить, подрасти нараствам, пораствам,
подрастиюший подрастващ.
подриться посбивам се.
подрёберный под ребрената дъга,
подрезать, подрезать, подрезывать подряз¬
вам ; отрязвам.
подремПть подрямвам си.
подрисовать, подрисовывать ретуширам,
подровнять подравнявам.
подрИсток юноша.
подрубить, подрубить подсичам, подрязвам;
поръбвам.
подруга приятелка, другарка,
подружески приятелски,
подружиться сприятелявам се.
подружка приятелка, другарка,
подрумянивать, подрумявить поначервявам
(лицето) ; позачервявам (печчно); -ся
поначервявам се ; позачервявам се.
подручный наръчен, удобен, сгоден,
подрыв вреда, щета ; подкопаване,
подрывить, подрыть вж. подорвать.
подрывник сапьор, пионер.
подрыть подравям; минирам, хвърлям в
въздуха.
подряд подред един след друг ; доставка,
договор за доставка ; предриятие,
подрядйться вж. подряжАться.
подрядчик поставчик, предприемач,
подряжить наемам, уславям, пазарявам; -ся
пазарявам се.
подрЯснак долно джубе.
подсадить, подсиживать помагам да се качи,
да седие; насаждам още; -ся сядам
близо.
подсПхарить подсладявам.
подсвечены свещник, светелнем.
подсвистывать свиря с уста,
подсйв досеяно, после сято,
подсевить сея още, досявам.
подседёльник колан на седло.
подсёдена пукнатина на или около ко¬
питото.
подсекить подсичам.
подсбсть сядам близо,
подсечь подсичам.
подсеять сея още, досявам.
подсидеть, подсиживать дебна, причаквам,
подсПаевать, подсинить поспням (пране),
подскибливать изстъргвам.
подсказИть подсказвам,
подскИзка подсказване,
подсказывать подсказвам,
подскакИть пристигам с препускане,
подскИкивать подскачам,
подскДблвть изстъргвам.
подскочить подскоквам; притичвам се.
подскребИть, подскрестП изст^ргвам.
подсластПть, подслПщевать подсладявам.
подслеповПтый с слабо зрение,
подслуживаться мазня се (около някого),
подслушать, подслушвеать подслушвам,
подсмПтривать следя (тайно),
подсмеиваться, подсмеяться надсмивам се,
подсмивам се, подигравам.
подсмотреть следя (тайно),
подсаёжаuк кокиче,
подсобПть, подсоблять помагам,
подсИбиый помощен, спомагателен, до¬
пълнителен.
подсовывать пъхам, тикам, бутвам неза¬
белязано.
под
— 230
11ОД
нодсHлаёчв■к слънчоглед,
подсолнечный слънчогледов,
подсНлнух слънчоглед.
подсолнухи, подсИлнушкв слънчогледови
ссмкн.
н Од cd х нуть вж. подсыхать,
лодсНчвый : -ное хозяйство стопа¬
нисване чрсз обезлесяване.
подспНрьс подкрепа, помощ.
подстАво коне за сменяване (на станция),
пощенски конс.
подстОвить поставям, турям отдолу, под ;
променям, поставям сдно вместо друго.
подстАвко подпорка ; магаренце (за ци¬
гулка) ; подлагане ; статив.
подсmоваДй подложен, фалшив,
подставлйть вж. поставить,
подстОвочный подпорен, стативсн.
полдттаа : это мнс п. това мн оанва.
приляга ми.
подстегнуть шибвам ; шибам ; поанквам.
подстелить постилам.
подсаСнок подпорен зид.
подстерегать, подстрСчь причаквам, дсбна,
издебвам, пипвам.
подстилать постилам,
подстилка постилка (за добитък),
подстрОнвать нагласявам, настройвам.
подстрекать, подстрекнуть подстрекавам,
възбуждам.
подстреливать, подсарслАть, подстрелить за¬
стрелвам ; наранявам.
подстрСлснный наранен.
подстригать, подстричь подстригвам, под¬
рязвам, подкастрям.
подстроить вж. подстраивать.
подстрАчник учебник по чужд език с бук¬
вален превод на текста под редовете.
подстрочный под редовете,
под^тругОть порендосвам.
пНдступ подстъп, приближевв^; атака,
настъпателно движение, нападение.
подступОть, подступНть настъпвам, прибли¬
жавам, пристъпвам.
подсудимый подсъдим,
подсудность подсъдност,
подсудный подсъден,
подсунуть вж. подсбвывать.
нодсурмить : п. б р д в н почерням си веж¬
дите.
подсушивать, подсушить подсушавам,
подсчёт пресмятане, преброяване,
подсчитать, подсчитывать преброяввм;
пресмятам, установявам сметката,
подсылОть тайно изпращам. подпращам.
подсыпать, подсыпОть приснпвам. доснпвам.
подсыхать позасъхвам, понзсъхвам.
подтаивать топи сс отдолу,
подталкивать подбутвам.
пОдтОскивоть завличам под нсщо.
подтАпливоть ^запалвам. поотоплям.
подтасовать, подаасНвывваь шмекерувам
при разбъркване но картите; п. фОкты
тенденциозно подреждам фактите.
подтОчнвать подострям, понаточвам ; раз¬
яждам отдолу.
подтащИть вж. подтОскивоаь.
подтОять топи сс лско.
подтвердить, поаверждОть потвърждавам;
-ся потвърждава сс.
подт^вержснис потвърждение,
подтёк протичане оадолу,
подтсрСть избърсвам. изтривам.
подаСчь протичам оадолу.
подтирОть избърсвам. изарнвам.
подтолкнуть подбутвом.
подтопить позапалвам, поотоплям.
подточйаь вж. подаОчивоть.
подтрунивать, подарунНть присмивам сс.
подаушевОть ретуширам малко,
подаыкОаь вж. подоткнуть.
подтягивать стягам, дърпам ; пригласям ;
докарвам под; -ся подтягом се, стягам сс.
подтягиваться подаягам сс. стягам се.
подтйжки презрамки.
подтянуть вж. подтягивать,
подуздый, подуздоватый (за куче) с къса
долна челюст.
подумать. подумывать помислям.
по-дурОцки глупсшкн.
подурачиться полудувам ; пошегувам сс.
пОдурнСаь погрознявам.
подуськивать насъсквам.
подуть подухва (за вятър).
подучОть, подучивать, подучНаь научвам;
подучвам; подстрекавам.
подучиться поучвам се.
подушечка възглавничка.
подушйаь напарфюмирам,
подушка възглавница,
подушный на човск, но глава. но душа ;
• II о я падать данък но глава,
подхалим блюдолнзсц, любоугодннк.
подхалимничать любоугодннчя.
подхолНмство любоугодничество.
подхватить, подхватывать хващам, улавям
бързо ; подхващам ; запявам,
подхлсснуть шибвам.
подхлёстывать шибам.
подходить приближавам сс, наближавам ;
приличам, подхождам ; равнявам сс ;
гранича. прилягам.
подцветить, боядисвам.
подцепить, подцеплять закачам оадолу ;
улавям. напипвам ; открадвам.
подчОс понякога.
подчОсвнк масичка за часовник
подчёркивание подчертаване,
подчёркивать, подчеркнуть подчертавам ;
придавам значение.
подчернить почерням, начсрням.
подчинить, подчинять подчинявам ; -ся под¬
чинявам сс.
подчистить вж. подчищать.
подчйстка чистене ; изтъркване ; подка¬
стряне.
под
— 231 —
ПОЗ
подчищать изтърквам (написанн) ; почи¬
ствам ; подкастрям.
подшИфннв намиращ се под почетно покро¬
вителство.
пОддшёфаый подшефин, под почетното по¬
кровителство на някоя обществено орга¬
низация.
подшибать, подшнбИть удрям отдолу, счуп¬
вам, събарям с удряне.
подшивать вж. п о д III й т ь.
подшивка подшиване ; бордюра.
подшИпник лаггр ; част от подложката,
дито си върти краят на ос.
подшИть подшивам, пришивам от долната
страна ; обвовавам с дъски.
подштАнник долни Г8ЩИ.
подшутить, подшучивать присмивам си.
подъидАть подгризвам ; дояждам оста¬
тъците.
подъёзд пристягани (ни пеш) ; къщна
врата, вход ; перон, рампа.
подъезжать приближавам си, пристигам
(н) пиш).
подъем вдигане, издигане, качвани ; при¬
готвяни за път, тръгване ; лост ; пита ;
подем, въодушевллнин; лёгкий па
и. бърз, пъргав.
подъёмник подемна машина, асансьор-
подъемный подемен.
подъИсть вж. подъедать,
подъСхать пристигам, приближавам се.
подьячий писар.
подыграть, подЫlгрниащ^ подигравам,
подымИть вж. поднимать.
подыскать намирам, избирам,
подысанаАть търся.
подытоживать, подытожить извличам су¬
мата, пресмятам всичко, сумирам, правя
баланс.
подышАть подишвам.
пОдюживно на дузини.
поедИть изядам (вснчкоо; похапвам.
поидИнов дуел, двубой.
поедом : п. есть не оставям на мяра,
пбезд влак, трен ; шествие.
поИзднть издя понякога.
поёздаа пътуване ; взлет ; турне ; рейс
поиздной на влака.
плeлйkу колкото, според колкото.
поИмный наводнен, залят с вода,
поесть вж. поедАть.
поехать заминавам, трьгвам.
пожадничать полакомявам се.
пожалить съжалявам.
пожАловать подарявам ; посещавам, наве¬
стявам ; добро п. 1 добри дошли I -ся
оплаквам си.
пожАлуй може, можи би, добри, бива, тъй
да е, както вскати ; п о мне и. аз съм
съгласен ; о н, и., оажит той мо¬
жи ба ши каже.
пожалуйста моля ви, бъдете тъй добри,
заповядайте.
вожАлуйти влезте, моля вя.
пожАрище пепелищхи.
пожАрник пожарникар.
пожатие стискани (на ръв^тО; свивани
(на раменете).
пожАть стискам ; свивам (раменн); по-
жънвам.
поживать подъвквам.
пожилАть пожелавам,
пожилтИть пожълтявам,
пожинНть оженвам ; -ся оженвам си.
пожиртвовАть пожертвувам,
пожИва печалба, изгода.
пожнвАть живия, поминувам си ; ааа
-А и т е ? вав сте ?
поживИться спечелвам нещо, изкарвам пол¬
за, удрям кьоравото.
пожИвший поживял.
ножйжи малко по-рядък, по слаб,
пожилой възрастен.
пожимАть стискам, постиовам ; свивам,
пожнвАть пожънвам, събирам.
пожирАть изяждам, поглъщам .
пожитки партакеши, партушана.
пожНть поживявам.
пожниво пожъната нива,
пожрАть изяждам, поглъщам,
пожурНть поскарвам си, смъмрям
позаботиться погрижвам се.
позабывать, позабыть позабравям,
позавНдовать позавиждам.
позАаееАааmь закусвам,
позавчирА оизидии.
позади назад, отзад,
позаНмстаовАть позаимствувам.
позаложНть изпозапушвам ; залагам едно
след друго.
позапрошлый по-миналия, предпоследния.
пйзапускДть, позапустить доста занущам,
изоставям.
позарастАть позаеатщвам.
позАриться полакомявам си (за чуждото),
позвАнииать позвълввАм.
позвАть повиквам,
поз/Илить, позволять позволявам,
nозвоинщь звъня ; п. по ти ле ф б н у
повиквам по телефона.
позвонок прешлен,
позвоночанк гръбнак, гръбначен стълб,
позвоночный гръбначни животни,
позвоночный гръбначен.
позднСнько кътннчао.
<pОздиий късин, закъснял,
пАздно късно, късно и.
поздновАто къ^ичко, възкъсио.
поздня) късно роден яла узрял,
поздороваться здравис/ам се, поздрав-
лявам си.
поздороаИть оздравявам, поправям си.
поздоровиться : е м у не - тся I той няма
да вади добро, ще св изпати.
поздороау живо в здраво, със здраве,
поздрАвить, ноздеАвоЯщь четщвmввам, но¬
здра влявам.
лоз
— 232 —
ПОК
позёвывать иопрозейвам се.
позеленеть позелени вам.
позём обработено поле, нпвп ; тор.
поземельный поземлен.
повёмистый приземен, нисък,
позже по-късоо.
позировать позирам,
позлИть поядосвам ►
познавать познавам, изпитвам,
познакомить запознавам, опознавам; -ся
запознавам се.
познАть познавам,
позолйта позлатяване,
позолотИтс позлатявам,
позолОтчик златар,
позбрить позоря, безчестя, срамя,
позОрища срамна картина.
позубоскалить присмивам се, подигра¬
вам се.
позумент галун.
позыв желание, подбуждане, щение ; при¬
зовка, покана за съд.
позывАть повиквам, поканвам ; ще мп се.
позывный призивен.
воигрйть, поПгрывать поигравам.
поиздержаться поизхарчвам се.
поо»:еиОвАиое попменуване.
поимеиОиАть, воиманОвывать поименувам,
наричам по име.
поИмка улавяне,
поимущественный по имотен,
поИмщик хващач.
поескАть потърсвам.
попски търсене, дирене ; разузнаване,
оойстене наистина, истински,
п о нст^р^Ьтп^^Т^ОТ5ЗХА рч ва м.
поИть поя, напоявам ; черпя, напивам.
пО-ихиему потяхному, според тях.
пййло питие (за добитък); водопой,
пйймА наводнено място.
вОймАть улавям, хващам.
. пойтИ тръгвам, отивам; започвам; п о-
шёл! карай ! пошёл в о н 1 ма¬
хай се оттука I
покА докато, додето; засега ; до виж¬
дане 1
вокАз показ, показване.
показАтс показвам, давам вид ; девам
показание ; -са показвам се; вежда
мп се, струва мп се.
показпОй показен, външен,
показывать вж. показать,
по-какОвскн : п о • к. вы говорите?
на какъв език говорите ?
покАлывать поцеввам ; пободвам.
покАмест докато, в това време ; колко-
то засега.
покарать наказвам,
покараулить полазвам,
покатАться повозвам се, попързалям се.
пОкатИться потъркулям се ; слизам,
покатость полегат-ост, наклон, нанадол¬
ните.
покАтнзаттсс : п. со смеху умирам
от смях.
покАтый наклонен, полегат.
вокачАтс, покАчиватс полюляввм; по¬
клащам ; помпя (известно времм);
-ся люлея се, клатя се, люшкам се.
покачнуть залюлявам се, наклонявам ;
-ся разклащам се, люшвам се.
покАшлииать, покашлять покашлям,
покаяться покайвям се ; разкайвам се.
поквитаться разчистим сп сметките,
вокпдАтс, пОкИнуть оставям, напущам,
изоставям, зарязвам.
вокладАтс : не - А я рук безспирно,
покладистость сговорливост, отстъпчи¬
вост.
поклАдистый сговорлив.
поклАжа товарене ; товар ; багаж,
поклёп набедяване, клеветене,
поклйн поклон ; поздрав,
покловПтсся поздравявам,
поклониться покланям се, уважавам,
поклянчить изкрънквам.
поклясться заклевам со.
поковырять почоплям.
покбиться почивам.
повОй спокойствие, тишина, мир ; стая,
покОйнинкая стая на умрял; параклис
за умрели.
вокОйио спокойно.
покойный спокоен, тих, мирен, удобен;
покоен, умрял ; * н о й н 6 ч п лака
нош.
поколабАть разклащам; -ся разколеба¬
вам со.
поколеть изпомирам.
пОколотПть воизтупвам; натупвам, на¬
бивам.
покOочоть свършвам,
покопаться поразручквам, потършувам.
покорение покорявана, завладяване,
покорить покорявам, подчинявам, завла¬
дявам ; -ся покорявам са.
покормПть понахранвам.
покорнейше най-вокорно.
покорнейший най-покорен.
вокорОбить изкривявам, изкорубвам; -ся
извива се, пзкорубва се.
пОкорОча по-кратко, во-накъсо; п. п о-
знакДмиться запознавам са по-
отблизо.
вокОрствовать подчинявам са, бивам
покорен.
покорИть(ся) вж. п о кор йтс (о я).
вокйс косене, кооитба ; ливада,
покоситься изкривявам се ; гладам ня¬
кого накриво.
покрАжа кражба ; откраднато нещо,
вокрАсить боядисвам,
покрАока боядисвана.
покраснеть почервеняввм; изчервявам се.
покривИть прпвивам, иокрuвявам; п.
пок
— 233 —
ПОЛ
д у hi 6 ю кривя си душата ; -ся из¬
кривявам сс.
покривляться превземам сс. позирам.
покрикивать викам. карам сс от време
на време.
покритиковать критикувам малко нсщо.
покричИть повиквам ; понавиквам.
покряв покривка. завсса ; покровител¬
ство. защита ; покров, саван ; праз¬
ник свеаа Богородица (14 октом¬
ври).
покровйтельствовоть покровнаелсавувам.
покряввый защйгсн, покривен.
покряй кроеж, фасон но дреха ; начин,
вид.
покрошить понатрошавам.
покруглеть позакръглявам сс.
покружиться позавъраявам се.
покрывять покривам ; заглушвам (глас).
преминавам (разстояние) ; прикривам ;
-ся покривам се.
покрытие покриване.
покрьгаь(ся) вж. п о к р ы в 3 аь (с я).
пОкрЫшко покривка, капак, похлупак,
покряхтывать попъшквам си.
покуда докато, в туй време. колкоао за¬
сега.
покупатель, -вица купувач, клиент,
покупательный покупен. купуватслен.
покупАтсльский купувааслскн. клиентски.
покупать купувам ; изкъпвам,
покупняй покупен.
покупщик, -щИца купувач,
покуривать, покурИть попушвам си.
покусИть хапя (понякога).
покусИться посягам ; опитвам се.
покушать нохапвам, попийвам.
покушаться посягам ; опитвам сс.
покушение опна ; посягане (но живот). по¬
кушение. атентат.
пол под. дюшсмс ; пол ; половина.
пологИть полагам, аурям ; мисля, предпо¬
лагам, смятам ; определям ; намирам ;
-ся облягам се, осланям се. разчитам ;
надявам сс ; пада се. отредено с, поло¬
го се.
полЛднть спогаждаме сс.
полИкомнться полакомявам сс.
полИтв одър.
по-лоаыви по латински,
пялбо спелаа. капладжа (жито),
полгЯдо половин година.
пялдснь обед. пладнн; юг; до полуд-
н я пред обсд.
полднСвный пладнешки, обсдсн,
полдюжнны половин дузина.
пяле поле, нива ; бялото поле на книга ;
nd ля шляпы полите но шапка,
полевСнис влевяване.
полсвсть влсвявам.
полевЯд полски стопанин,
полевЯдство земеделие,
полсвядчсскнй полскостопанскн.
полсвяй полски ; полевИ.
пОлегАнне: и. хлёбов лягане, привеж¬
дане на житата.
полсгяиьну полекичка, постепенно.
полегчИть става по-лско.
полСгчс по-леко, по-полека, по-лесно, по-
слабо.
полежИлос платеж за пазснс на багаж,
полсжИаь полежавам.
полСзть покачвам се.
пялсм през полето (бсз пъа).
полемизировать полемивирам.
полендвица пушено филс.
полениться домързява мс.
полСнница купчина дърва за горене,
полсно цепеница, дърво за горене,
полссьс гориста местност.
полса хвърченс. летене, полет,
полсаИть иохвръквам.
полсаСаь хвръквам, полетявам.
полсчнаь полскувам ; -ся полскувам сс.
полСчь полягам си.
пОлзИаь, ползти пълзя, лазя, влача сс.
ползкЯм пълзешката, пълзсшком.
ползун пълзач.
ползучий пълзящ,
полИво глазура.
подивАть поливам, оросявам,
полИвка поливане. оросяване,
полввнбй ороситслен.
полизИть пооблнзвам.
полинялый избелял.
полинять избелявам; губя си цвета.
полнровИльный полировъчен.
полировАть полирам, изглаждам,
пЯлнс застрахователна полица.
пОднспйст система от блокове за издигане
н преместване на тежести.
политбЯй съревнование по политически въ¬
проси чрез устройството но словесна бит¬
ка в присъствието но жури.
Полвтбюря Политическо бюро при ЦК но
ВКП (б).
полкагрИмото политическо грамотност, с^<с-
мснторни познания по политиката.
пЯлuтвоключсааый политически затворник,
полнавкИиствовать политиконствувам.
политИчно дипломатично.
политИчность днпломатнчност.
политичный дипломатичен.
пoлиmкотОемcUанн стар политически затвор¬
ник.
политкружяк кръжок за нзучване но поли¬
тиката.
полнамИнимум минимум политически по¬
знания.
полнаотдСл политически отдел, политиче¬
ска секция.
поли-аотчСт политически отчеа.
политпросвет отдел за политическо про-
с ста.
политпросвст^к функционер в отдела за
политическа прссвста.
пол
— 234 —
ПОЛ
политработник дииц в областта на полити¬
ката.
политрук инструктор по политиката,
политуправлении РККА политическо управ¬
ление на Червената армия.
политура лак за полиране на дърво ; гла¬
дък картон ; лъснани, политура.
политучёба политическо обучение,
политчас час по политическо обучинии,
политшкола училище по политика,
полНть поливам, оросявам.
политэкономия политическа икономия.
полатАмигрАат политическа имигрант,
пОлнамИйтmир шеф на полицията в един
град (преди).
полИчнои веществено доказателство ; и г б
поймАли с - ным хванаха го на
мястото на престъплението.
пАлва лавица ; плевене,
нолаАввuчий полаовнишкв.
полаовАй полкова.
полминуты половин минута
полнейший най-пълен ; съвършен, абсо¬
лютен.
полвИть пълнея, дебелея,
полнИть пълня, напълвам.
пАлно пълно ; стига, престани, добри де 1
пб л н о ти I н^сщАииеи 1
полновСсный [lъл^^овeтии, с нужната те¬
жина.
полновлАстни пълноаластве.
полновлАстно пълновластно,
полновластный абсолютен, тувиеииин.
полноводный пълноводен,
полногрудый с пълни гърди,
полнозвучный пълнозвучин.
полнокрОвне пълнокръние.
полиокрДвный пъоновръвел.
полнолицый с пълно лици,
полнолунии пълнолуние,
полномочии пълномощно.
полномочный пълномощен,
полноправный пълноправен ; пълновластен,
полностью напълно, изцяло, съвършено,
полнота пълнота ; ширина.
полноценный пълноценен.
полнОчный среднощен.
пОлнОчь среднощ, полунощ! ; север,
полный пълен; цял; абсолютен, съвършен;
деб^л.
полвым-полвА препълнено,
половНк половина ; плетена изтривалка (за
крава).
полоаНна половина ; п. второго един
и половина ; два с -ною килд две
вяла а половина.
половинка половинка ; крало на арата,
половИнный половинин, половината,
половинчатость нерешителност,
половинчатый нерешителен.
половИца дъска от под.
половАдьи придсшля води, прииждане на
водата, ричин разлив.
половАй полов ; подов ; келнер,
нАлог перде, завеса.
полАгнй полегат,
полАгость слаба полега-тост.
положенный установен.
полАжнм да ричим, да предположим, да
допуснем.
положНть турям, поставям, помествам;
слагам ; предполагам, допущам ; -ся раз¬
читам, облягам си, осланям си.
пблоз плаз ; дърветата отстрани на шейна,
на воято тя си плъзга.
полАх одър с стъпала (за пАрине в руските
бани).
nОоАлыаиа, -щица плевач.
поломАть счупвам,
полАмва счупване, изпотрошавани.
поломАйка чистачва.
полАн плен (остаряло),
полонизировать ноооивзирАм, ополяч/ам.
полонНть плилввАм.
полоса рязва, черта, аввца ; пръчва (же¬
лязо) ; ре ед; дял (от ниваа; фаза, период,
полосАтый на ризки, на пръчки, набразден,
полАска ивичва.
полоскАнни плавнене, изплакване ; правини
гаргара.
нОоотваmильниаА съд за плавнене ; чаша за
правене гаргара,
полосвАть плавна, измивам ; правя гаргара;
-ся изплаквам си ; люлеят си (платна).
полоснуть перкам (с нож).
полосовАть правя на ивици ; нашар/ам,
насичам.
полос овАй на пръчка.
пАлость празнина, кухина ; покрив на
шейна.
полотёнци пешкир, кърпа за ръци,
полотёр натри/оч на паркетни подове,
пооаmилши платнище.
полотнА платно ; насип (на пътЩ; плоска,
широка, листова част на нишо.
полотняный платнен.
полАть плевя,
полоумный полуумен, слабоумен,
пАлочка лавичка, поличка. '
полп^^д пълномощен представител, по¬
сланик
полпредство пълномощно неидтщавитиоство,
полппти: на п. на половината път, по
средата.
полслАва половин дума ; с п. с идна дума,
само с подсещани.
ноотАmин половин стотица,
полтина, полтИнник половин рубла,
полторА едно и половина,
полтораста сто в петдесет,
полуботинки пантофи,
полубумажный полупамучин.
полувАттный от половин ват.
пэлуаиковАй полувековен.
полугодичный шестмесечен,
полугодовалый на възраст половин година.
пол
— 235 —
ПОМ
полугодовИй полугодишен, семестриален,
полуда калай дповане ; калай за ганосване.
полуденный пладнешки ; южен,
полудикий полудив.
волуживИй полумъртъв,
волукочевИЙ получергарски.
полукрИвныЙ от чистокръвен баща п майка
от во-долна порода.
полукруг полукръг,
полукруглый, полукружный волукръжен,
полукръгов.
полулежАте поизлегвам со.
полумёртвый полумъртъв,
волумйсяц полумесец,
полумесячный волумесечен. -
волупагИЙ полугол,
полундра варда I
полун^нна, -ница нотна лястовица, ко-
зодуй ; нощен скитник.
волунОчвый среднощен,
полуоборот полуобръщан). _
волуодОтыЙ полуоблечен, "
полураздетый полусъблачен.
пОлусапджкв половинки, пантофкп.
полусвОт здрач, полусвoтлпоа. полумрак ;
демимонд.
полусерьёзный полусерпозен.
полуслОво : с -в а от половин дума,
волусИн полусън.
полусОнный сънлив, полузаспал.
полуспущенный волуспуснат.
волустОнок свирка,
волутОнь полусянка.
полуторагодовалый на година п половина,
полуторный един п половина,
полуциркульный дъгов, сводест.
получасосОй получасов.
волучйть, волучИть получавам, добивам ;
-ся получава со.
получение получаване,
получка заплата,
волушбри) полукълбо,
полушерстянИй полувълнон.
волушка четвърт копейка,
вОлуштПф половин бутилка,
полушубок късо кожухче,
полушутя полушеговито.
полцены : з а п. на половин цена,
полчас) половин час.
вИлчоще пълчпще, войска ; маса.
пИлыЙ празен, кух ; -л а я вод) проляла
вода.
полымя пламък,
полынный полинен.
полынь пелин (растението),
полынья ледена дупка, свободно от ледове
място в вода.
полыойть оплошпвявам.
пользование ползуване, употребление ; ле¬
куване.
вользовАте лекувам; -ся ползувам се, служа
сп ; лекувам се.
пользующийся ползуващ се.
пИлька полякиня ; полка (тянц).
польстить поласквам ; -ся съблазнявам се.
полюбИть обиквам ; -ся харесва мп.
полюбовАтсоя порадвам се, полюбувам се.
полюбопытствовать полюбопитствувам,
по-людски по човешки, човешки,
полярвзовйте поляризирам.
вОлярпик член на експедиция за северния
полюс ; жител в полярните райони.
вомйднть намазвам о помада,
помАзанно помазван) ; миропомазвана.
вомйзать, помазывать намазвам; миропо¬
мазвам ; измамвам.
вомазИк четчица.
вомалОнску малко по-малко, полека-лека.
во-мальчИшескн момчешки, хлапашки.
поманить примамвам, подмамвам.
помАрка зачеркване, задраскват; за¬
драсканото.
помахАтс, помахивать махам, кимам ; пона-
прплпчвам.
помбух помощник- книговодител.
помелИ метла (от парцали).
помОльча малко по-дребон ; по-плитък,
поменьше малко по малко ; по-малък,
поменяться размонявам) ои. ±
вомерАнец портокал ; померанец, жител на
Померания.
померАнцевыЙ портокален .
вомерйть умирам.
померещиться мярка со, мержелее се.
померзнуть измръзвам.
померить промервам ; -ся моря ое о някого,
помОркнуть помрачавам се.
помертвелый побледнял (от страх),
помертвени) приблоднявано.
помертвОтс вриблоднявам (от страх),
воместИтелсность вместимост.
поместИтельный обширен, просторен, обе¬
мист.
поместите поместим, турям, настанявам ;
-ся поместим се, настанявам се.
вомеотво иа някои места, намести,
вомёстный местен ; чифлишки.
помйстса имот, чифлик, мошия.
вИмесь кръстосвана, смесване ; мелез,
помесячно месечно.
помесячный месечен.
помёт раждане (за животни) ; смет, тор,
лайна.
вокета бележка ; белег.
пометите отбелязвам ; записвам,
пометка бележка ; белег,
вомОха пречка, спънка.
вомачАтс бележа, турям бележка, отбеляз¬
вам ; датирам.
помешанный побтркан, умогюбъркан.
вомеш&телество умопобъркване, лудост,
безумие.
помашАть разбърквам ; вопрочвам ; -ся по¬
лудявам, побърквам се.
вомещйть(оя) вж. п о м е о т й т ь (о ■
пом
— 236 —
ПОН
покешёиве поместване ; напечатване ; ту¬
ряне, наместване ; помещение.
помёшвк, -па земевладелец, чифликчия, мо¬
шне рин. помещик.
помёщнчнй помешически.
помзав помощник-завеждащ, помощник
на директора.
помнддр домат,
помиловать помилвам,
помилуй, помйлуйте ! моля ти (ви) cel как¬
во казваш (казвате) 1 що думаш (ду¬
мате)!.
помимо освен ; покрай ; без знанието; п.
нас без наше знание.
помйн спомен, споменаване; помен; ле¬
гок на -е за вълка говорихме — и
вълкът в кошарата.
помииАть правя помен ; споменувам, на¬
помням ; - й й как звали! иди го
гони, той офейка 1
помйвкв парастас, помен,
помиаутво всяка минута.
пОмирАть умирам.
померить помирявам ; -ся помирявам се.
пд-миру : пустйть п 6 - м. докарвам
до пррсия.
пбмвпть помня ; -ся спомням си ; помни се.
помабгу много.
помаожДть, помв&жить помножавам ; умно¬
жавам, увеличавам.
помогать помагам, подкрепям,
по-мдему според мене, по моето желание,
помди помия.
помдйка помийна яма.
помдйный помиен,
помйл мелене ; млево, уем.
помдлвить годявам.
помдавка годявка, годеж.
помолйться помолвам се.
помолодеть подмладявам се.
по-молодёцкв юнашки,
помолчать помълчавам.
помдльщик воденичарски клиент.
пОмДр крайморски жител,
вомдршиться намръщям се.
помйрье поморие, крайбрежие,
поморённв, -ка крайморски жител,
помдст естрада.
пбиочв презрамки; ремъци за водене; во-
д й т ь на • ч 3 х водя с сиджим.
помочить понамокрям, накисвам; -ся попи-
кавам се.
пймочь помощ,
помочь помагам.
помпа разкошност, тържественост; помпа,
тулумба.
помпадур тип на губернатор и въобще са¬
новник, който длъжи високия си чин на
фаворизация.
помпезность разкошност, блясък,
помпезный разкошен, пищен.
помрачАть, помрачйть помрачавам,
помрачнеть помрачавам се.
no-мужйцкн селашки.
помутйть поразмъщам, забърквам,
помутяевне размътвана.
помутнеть размътва се, става мътно,
помучйть помъчвам, подразням.
помчйть отвличам, отнасям бързо ; -ся хук¬
вам, полетявам.
поиыкйть зле третирам; пращам насам-
нататък, правя каквото си ща (с ня¬
кого).
пдмысел помисъл, мисъл, намерение,
помыслить помислям си.
помышлёане помисъл, мисъл,
помышлять помислям си.
помйпуть споменувам, поменавам.
помытый смачкан ; стъпкан.
пометь посмачквам; стъпквам.
понаоврАть, поиабрАть набирам,
понадеяться надявам се.
понамДрь клисар.
поаапрАсну напразно.
понапрАчься напрягам се.
понаслушаться наслушвам се.
пОнатерпёться натърпявам се.
понаторёть поизпичам се (в нещо),
понатужиться понапъвам се, правя усилие.
понахаатАться поналапвам се, повърхно
усвоявам.
по-нАшему според нас ; на нашия език,
поаевдле неволно, по неволя, принудено,
понедельный седмичен.
пОаёжвться галя се.
понемндгу, понемнджку полека-лека ; малко,
понестй отнасям ; понасям, претърпявам ;
зачевам, забременявам ; -сь хуквам, по¬
летявам.
поннжАтельный понижаваш.
повдшАтель борсов спекулант с понижава¬
не цените на книжата.
поинжАть понижавам, снишавам ; -ся спа¬
дам, понижавам се.
понйже малко по-долу, по-низко,
понасяне снишаване, спадане, намаление,
понижение.
понизить понижавам, намалявам, дегради¬
рам ; -ся спадам.
поникАть, понйкнуть навеждам се, клюмвам
(глава).
пОяимАнве разбиране, схващане.
понимАть разбирам, схващам,
поаожёвщнна сбиване с ножове,
понёс дрисък, диария ; кровавый п.
дизентерия.
ПОносйть поносвам (известно време); хуля,
коря, ругая, безчестя.
поаёска апорт, донесеното от дресирано
куче.
поношёвне хулене, чернене,
пвяёшенный носен, износен, извехтял,
покривиться харесва ми се.
ооцгйровать играя срещу банката (в ко¬
мар).
понтбаный понтонен (мост).
поя
— 237 —
КОП
понудительно принудително,
понудить, повуждйть принуждавам, карам,
не сил ям.
понушдёние принуждение,
понукйнне подбутвапе, подканяне.
понукйть подбутвам, потиквам, карам, под¬
каням.
понуривать, понурить навеждам, клюмвам.
повутру : Ио ему не п. това не му
е по вкуса, по желанието*
поныне досега,
понюхать помирнсвам ; посмърквам (емфе).
понюшка смръкване ; доза емфе.
понятливость разбраност.
понятливый разбран, свестен.
понЯтно разбрано, ясно; естествено, си¬
гурно.
понятность разбираемост.
понЯтиый разбран, ясен,
понятий свидетел,
понять разбирам, схващам,
пообёдать поббядвамГобядшГм.
пообешйть обешавам (на мнозина).
поЯднль малко настрана, надалечко.
пооднвбчке един по един, поотделно,
поосмотрёться пооглеждам се.
побхкть поохквам си.
поохдтнтьсн походвам на лов.
подчередн по реда си.
поочерёдно един след други, по ред.
поошрйть, поощрять поощрявам, насър¬
чавам.
попвд&нне попадане, улучване.
попадать изпспадвам.
попадЯть попадам ; улучвам ; падам, изпа¬
дам ; натъквам се ; -ся попадам се, ула¬
вям се, намирам се, срещам се,
пОпадьЯ попадия.
попЯрно две по две, на чифтове.
попЯсть вж. попадЯтъ.
попЯхявать полъхвам, понамирисвам ; поо-
равам.
поперёк напреко, през, през средата, на-
шир.
попеременно едно след друго, по ред.
поперечина напречна греда ; траверза,
иоперёчник диаметър,
поперёчвый напречен,
поперхнуться задавям се.
попечёиве грижа, старание, надзор,
попечитель, -вида настойник, опекун,
попечительный грижлив, старателен ; на-
стойнишки.
попечительство настойничество, патронаж.
попнвЯть полийвам.
пнпирЯть тъпча ; не зачитам ; нарушавам,
попировать погулявам си.
попйсывать пописвам.
по-пйсанному според писаното, според как¬
то е написано.
вдпка папагал.
поплавки буй, морски знак (за показване
опасни места) ; гъба (на въдица, не
кандило); ресторант над вода.
поплЯкать поплаквам си.
поплатйться изпащам си.
поплевАть, поплёвывать поплювам, храча,
по-плечу: Ято ему не по-п. това не
му е по силата.
поплыть заплувам.
попяясЯть поигравам, потанцувам.
пОпЯвнч попски син.
попйана попска дъщеря,
попдвввк парйца, паричка (растение),
попйвскмй попски.
попдвшнаа пошлина,
попдйка гуляй.
пополЯм наполовина ; с грехдм п.
оскъдно, как да е.
поползновение наклонност, желание, изку¬
шение, попълзновение.
пОпОлзтй попълзявам.
пополнение допълняне. комплектуване,
поп&днать, пополнить попълним, допълням,
комплектувам.
пополоскЯть поизплаквам.
пополудни след обед,
пополуночи след полунощ.
пОпдмвнть напомням, не забравям.
пОп&на конски чул, телтия, хашЯ.
попОртать развалям, поразвалям, повреж¬
дам : -ся повреждам се.
попостйться попоствам.
попдтчевать гощавам.
поправённе вдесняване, преминаване на¬
дясно.
поправёть отивам надясно.
попрйввть(ся) вж. поправлять (с я).
поправлёвне поправяне.
поправлять поправям; -ся поправям се,
оздравям.
попрАть вж. попирать.
попрёжвему както по-напред, както досега,
както винаги.
попрёк натякване,
попрек&ть, попрекнуть натяквам,
попрдбовать попробвам.
аопрогйться помолвам се.
пбпросту простичката, без церемонии,
попрошайка досаден просяк,
попрошайничать прося.
оюпрошёйничество просйя, просене,
попрощаться прощавам се, вземам си сбо¬
гом.
попрыгать, попрыгивать подскачам,
попрыгун, -ья който обича да скача,
попрыскать попръсквам, поръсвам,
попрятать изпокривам.
попугйй папагал.
попугМнвчать папагалствувам.
попудрить понанудрям.
популяризировать популяризирам,
попускать, попустйть допущам, позволявам,
гледам през пръсти.
поп
— 238 —
ПОР
попустительство допущане, престъпно гле¬
дане през пръсти.
попустительствовать гледам през пръсти,
затварям си очите.
попустОму, пОпусту напразно, безполезно,
безцелно.
попутать обърквам ; съблазнявам,
попутнический спътннчески.
попутно пътьом, в същото време,
попутный попътен ; п. в ё т е р благо¬
приятен вятър.
пояутчпк, -чипа спътник,
попытйть опитвам ; -ся опитвам се.
попытка опитване, опит.
попятйться стъписвам се.
попятный : п о й т й на п. отказвам се
от думата си, попишманявам се.
порб време, епоха, период, сезон ; време
е : д а в н 6 п. отдавна е време ; мие
п. време е да сн ходя; в сАмую - ру
тъкмо на време; до какйх пор?
докога ? дд сих пор досега, доту¬
ка; до - р ы до врёмени до из¬
вестно време; пордй, пордю по¬
някога, от време на време; вечер-
н ё й - р 6 й вечерно време ; с тех
пор, с той - р ы оттогава, откато;
до тех пор дотогава ; с ъ к о т д-
рЫх пор? откога? до котбрыт
пор? докога ? с дёвних пор от¬
давна ; на ту пору в онова време ;
он ещё в порё той е оше як.
поработать поработвам,
поработитель, -яйца покорител, заробвач.
поработать, поработать поробвам, покоря¬
вам.
порабощение поробване,
порабощённый поробен,
порадоваться порадвам се.
поражать поразявам, побеждавам, разби¬
вам ; очудвам, изненадвам, смайвам;
-ся поразявам се.
поражёиец пораженец, дефетист.
поражённе поражение ; заболяване,
поражёнчесннй дефетиэъм, пораженчески,
пораженчество дефетистки, пораженчество,
пораженческа политика.
поразОтедьво чудно,
лоразйтельный чудесен,
поразйть вж. поражать,
поранение леко нараняване.
пОр&нвть наранявам.
пораньте малко по-рано.
порастить, порастй обраствам.
иорвйть скъсвам ; -ся скъсвам се.
поредёвший и оредял.
поредеть ставам рядък.
порез порязване ; порязано място, рана,
порёзать порязвам ; нарязвам малко ; -сн
порязвам се.
порезвиться полудувам, поигравам.
порекомендовать вж. рекомендовать,
иорёй праз, праз-лук.
поречье речна долина,
порешать, порешйть решавам окончателно,
поржавёть ръждясвам.
порвсовАть порисувам; -ся парадирам.
пдрвстость шупливина.
пдрнстый порест, шуплест,
порицать укорявам, порицавам,
пдриа биене с пръчка, с кам пик ; разпа-
ряне, разшиване.
пОровну по равно,
поровняться настигам, изравнявам се.
порОг праг ; подводни скали.
породистость раса (за животни).
породОть раждам, пораждам,
породниться сродявам се.
порождать раждам, пораждам.
порождение пораждане ; рожба, произведе¬
ние ; род, племе.
порожистый богат с подводни камъни, с
прагове.
порожней празно, ненатоварено, без товар.
порОжвнй празен, незает ; без товар,
порожнйк празна кола.
порожиякОи ненатоварено.
пордзвь отделно, изолирано,
пордй понякога.
поросёнок прасенце,
пороситься праси се, опрасява се.
пдросль растение ; издънка ; обрасла мест¬
ност.
пордсшвй обрасъл,
поросйтнаа месото на прасенце,
поросячий прасешки.
порОть бия (с пръчка, камшик); поря, раз¬
парям ; изкормим ; п. ч у ш ь дрънкам
глупости.
пОрох барут; хлопчатобумажный
п. пироксилин.
пороховвйца съд за барут,
пороховбй барутен.
порОчвть опорочвам, оклеветявам, очерням.
порОша първи сняг.
порошйвка прашинка, зрънце.
порошйть: снег -йт прехвърча ситен
сняг.
порошкоОбрйзвый праховиден, на прах,
порошдк прах, лекарски прах.
оорбю понякога,
порт пристанище.
пОртер английска черна бира,
пдртерная бирария.
пОртик галерия с стълбове.
пОртвть развалям, повреждам, развратя-
вам ; -ся развалям се.
порткй долив гащи,
портниха шивачка.
портиОвскнй шивашки.
портнОЙ шивач,
портвйга лош шивач,
портнйжвть, портн&жнмчать занимавам се
с шивачество.
портнйжввчество шивачество.
портняжный шивашки.
ПОР
— 230 —
ПОС
порт&вый пристанищен,
порто-франко свободно пристаните.
портенгАр табакера за папироси ; табакера
за пури.
портулАк тученица (растение),
портупёя портупей.
портфель чянта за книги ; портфел.
портьёра перде на врата
портЯвка партенка.
порубёть изсичам; порязвам; насичам
(малко).
порубка изсичане (на гора).
порубшнк който сече гора без разрешение,
поругаться поскарвам се.
порука поръчителство; круговая и.
солидарно поръчителство.
пОручАть поръчвам ; поверявам ; натовар¬
вам ; възлагам ; -ся гарантирам ; дове¬
рявам се.
поручённе поръчване, поръчка,
пбручень пармаклък на стълба,
поручитель, -нвяа поръчител, гарант,
поручйтельиый поръчителски.
поручительство поръчителство, гаранция.
поручйть(ся) вж. и о р у ч а т ь (с я).
порфйра багреница.
порхйть, порхнуть прехвръквам, подхвър-
чам.
пдрча повреда, развала, корупция ; |роки.
пАрченый развален ; урочасан.
пдршеиь бутало, цилиндър; цървули,
опинци.
порыв порив, ламтеж ; напор, тласък.
порывАть скъсвам; -ся стремя се, правя
усилия.
порывисто стремително ; с прекъсвания,
порывистость буйност, стремителност.
порывистый сприхав, буен.
порыжелый станал червеникав, ръждив,
порыжёть червеникав, ръждив.
порыться преравям, претърсвам,
порядковый "редовен.
порйдок ред. порядък ; п. д н я дневен
ред ; -д к и наредби, обичаи.
порядком по ред ; хубавичко, както трябва,
порядочно доста добре, хубавичко, при¬
лично, доста много, порядъчно.
порядочность честност, порядъчност.
порядочный честен, порядъчен ; доста до¬
бър ; доста голям.
посАд предградие; търговски квартал;
посадено място.
посадйть насаждам ; турям да седне ; по¬
ставям ; затварям.
посАд ка насаждане; туряне да седне; дър¬
жане, стойка на ездач; п. само¬
лёта кацване на аероплан ; п. н а
п б е з д качване на влак.
посажёный : п. отёц побащим, кум ; -н а я
мать номайчима, кума.
посАсмвать побозавам, посуквам.
посбАвнть понамалявам.
посбить вж. сбивать.
посватАть(ся) вж. сватАться.
посвежеть ставам по-свеж, по-прохладен ;
засилва се (за вятър),
посветйть пос ветвям,
посветлёть светва, става светло,
пбсвист свиркане, подсвиркване.
посввстАть, посвистеть, посвйстывать свир¬
кам, подсвирквам.
по-свОему, по-свбйскя по своему, по свой
начин и разбиране.
посвятить, посвяшАть посветявам, посве¬
щавам.
посвяшёиие посвещение; посветяване.
посев сеене, сеитба, посяване,
посевх&м посевен комитет.
посеввдй сеитбен, посевен ; -и а я кампа¬
ния посевна кампания; -н а я плбшадь
посевна плот.
поседёлый побелял, с побелели коси,
поседёиме побеляване.
поседёть побелявам,
поселёнец преселник, заселник, колонист,
поселёяие заселване; заселище, колония ;
сослать на п. пращам иа заточение.
поселенка преселница, колонистка.
поселйть(ся) вж. п о с е л Я т ь (с я).
посёлок селище, колония,
поселковый селищен.
поселйинн, -ка селянин, селски жител.
поселЯть заселвам ; всявам, вдъхвам ; въз¬
буждам .* -си заселвам се.
восемёйный семеен, фамилиарен.
посему ето защо.
по сему съответно на това,
посердйть поразсърдвам; -ся поразсърд-
вам се.
посеребрённый посребрен,
посеребрить посребрявам,
посеревший посивял,
посерёть посивявам.
посередйне по средата.
посетить, посещать посещавам,
посеять посявам.
посиделки седянка.
посидёть поседявам, постоявам; полежа-
вам в затвор.
посильный според силите, поейлен.
посияёть посинявам.
носкакАть препускам; подскачам, скачам
известно време.
поскоблить постъргвам.
поскупЯться доевндява ми се, показвам се
скъперен.
послаблёвне снизходителност, през пръсти
гледане.
послАнец пратеник.
послАннвк пълномощен министър,
пбеланиый пратен, пратеник.
послАть пращам, изпращам.
пйсле после, след, подир, след това ;
п. тогб как след като.
послевоенный следвоенен,
послёд последък, плацента.
пос
— 240 —
ПОС
последНть наглеждам,
последва оттатъцв.
последовать последвам,
нотлИдуюшнй следващия,
последыш изтърсак, последното дети ;
епвгон.
послезавтра вдругиден,
нотлиобедиииый следобеден,
послеоктябрьский след октомврийската ре¬
волюция от 1917 г.
пОтоиревооюаuОлиый следривооюционел.
послиродо/бй след раждането.
послужить послужвам ; прослужвам.
послужнИй служебен.
послушании послушност ; манастирско слу¬
гува ни.
послушать послушном, слушам известно
време ; -ся послушном (някого).
послышаться проеча/а, прозвучава ; стру¬
ва ми си, че чувам нишо; мни -а лось
счу мв се.
послюнИть наслюнчвам.
посматривать попоглеждам, нолагоеждам.
потмин/Атьтв подсмивам се ; присмивам се.
посмённо на смени.
посмСртный ^^смъртен ; издаден след
смъртта на автора.
посмеяи/и присмех,
посмеяться вж. посмеиваться,
посмотреть попоглеждам, оглеждам; -ся
гледам се, оглеждам си.
посОбве пособие, помощ ; помагало,
пособИть, пособлять помагам, спомагам,
пособник, -вица помощник, спомагач.
посбб/нчество съучастниче^^.
нот0виттнщьсв засрамя/ам си.
нотовИщоващь посъветвам,
посодействовать съдийству/ам.
посол посланик.
посолить посоля/ам.
посоло/Слый прабоедляоl потъмнял, с при-
мрежини очв.
посоло/Ить прибл^ня/ам.
нотбльсавй нослаличисви.
посольство легация.
посОтенао на стотици, по иа сто.
пОсох тояга ; патерица.
посохнуть поизсъхвам. .
поспать поспивам си.
поспИ/ять, поспеть дохождам навреме, успя¬
вам, сварвам ; узрявам, втасвам.
поспишНть, поспешить побързвам, при¬
бързвам.
поспишао бързо, внезапно,
поспСшность бързина ; lIрибързаиоcm,
поспСшный бърз; прибързан,
посплетничать повлюварст/увам.
поспорить поспор/ам ; обзалагам си ; съ¬
пернича.
посрамить засрамям, посрамям.
посреди посред, всред.
посредИн) по тридата.
посредничать посреднича.
посрёдст/о : при - в е с помощта,
посредством с помощта на, чрез,
поссорить сварвам ; -ся сварвам си.
постИв положении ; стан ; основа (при тъ¬
кане) ; чифт хромела ; буфит.
посщНвнть поставям ; доставям ; турям ;
организирам, нагласям.
поставка снабдявани, доставяне ; потщаввне,
поствлять вж. поставить,
поттавш к доставчик.
постамент подставка,
постановить, постАиовоBщь решавам, поста¬
новявам. определям.
ностаиОвшвк режисьор.
псстарИться постаравам си, давам си труд,
постарении остарявани,
постарИть остарявам.
по-старИнку, по-старИнному по едиовримишел
начин, по старовремска.
по-стАрому ковто по-рано, вакто досега,
постатейно по членове, член по член,
постилНть постилам ; -ся правя си леглото,
постИль легло, постелка.
постИльва легълце.
постирИчь пазя, полазвам,
постнгЯть, постИгнуть постигам ; схващам,
разбирам.
нотщнжиини достижении; товашАне, раз¬
биране.
постнжИмый достижим,
постилАть постилам,
постИлка постилане ; постелка,
постнрАть поопврам.
постврушва малко прани,
погтИться постя.
постИчь аж. постигать,
постлАть постилам.
постничать постя.
пОстный постен ; - н о е мЯсло дървено
масло.
постовой постов.
постой ввартируване ; настаняване войска
по частна квартири ; постой, -т е I
чавай, почакайте 1
постольку дотолкова ; п. поскольку
дотолкова — доволвощо.
пост ровИться отмистям си, правя място,
посторонный чужд, страничен, външен,
noтщоBоиа, -лица квартирант, наемател,
постоялый двор хан.
постоять постоя/ям ; защишавам.
пострадАть пострадвам.
пострИл немирник, лудетина ; рана от
вуршум ; апоплексия.
пострелять стрелям (няколко пъти),
пбстриг постриг/ане.
МОССГрВГЙ-ТЪКся) ВЖ, II о с т р й ч (с я),
nострuжИаии постриг/ане.
пострИчь пострвгаам, оооватщрвм ; -ся по-
стрвг/ам се; и. в м онАхи ставам
валугерин.
построении построявани, конструкция,
построить построявам.
вос
— 241 —
ПОТ
постройкОм комитет на строителния проф¬
съюз.
пострОмка ремък плп въже отстрани на
впрегнат добитък.
пОстрОчныМ според редовете ; - н а я плА¬
т а хонорар на ред.
построчно на ред.
постукать, постукивать похлопвам, почук¬
вам вотровам.
поотупПтальныМ прогресивен.
поступите, поступите постъпвам; -ся отказ¬
вам се.
поступлОин) востъпванн; постъпление,
внос.
поступок постъпка.
пОотупь ход, вървеж.
востучИть, востучПтсоя почуквам, похлоп¬
вам.
постыдиться засрамвам се.
постыдно срамно.
постыдный срамен, срамотен,
постылый омразен, отвратителен,
посуда съдове.
посудПчить побъбрям.
посудина оъд ; лодка.
пОоудИте помислям, обмислям ; оъдя из¬
вестно време.
вооул обещание.
посулить обещавам.
посуточно на денонощие, на ден.
посуточный денонощен.
восушИть поизсушавам.
посчастливиться имам щастието, поработва
мп късметът.
посчвтИться разчиствам си омоткпте,
посылИть пращам, изпращам.
посылка изпращане ; пратка; предпо¬
ставка.
посылочный експедиционен.
посыльный разклон.
посыпать, носывИть поопввам, насипвам,
обсипвам ; -оя посипва со, вали,
посыпка посипване.
посягИтслеотвО посягане, посегателство,
поснгИть, вОоягнуте посягам (на чуждо
нещо).
потаённый, потаМнОй таен, скрит.
потакИть бивам много снизходителен, гле¬
дам врез пръсти, вървя во волята на
някого. _
вотаицовИть потанцувам.
потаскуха, потаскушка развратница,
потАоОвка намесване, натупване, набиване,
потПчка ониохожденее, непридирвАне, ха¬
тър.
потатИть замовам, завличам.
потворство допущане, тървено, гледан)
през пръсти.
потворствовать вж. потакИть.
вОтвОрщик, -вца много снизходителен, гле¬
дащ врез пръсти на погрешкп. „
потёмки мрак, тъмнина,
потомнани) оатъмняванe,
потомнОть потъмнявам.
потоплОни) затопляна (на времето),
потоплОть затопля се (за време),
потереть трия, nораотревам.
потерпевший пострадал.
потарпОть воотрадвам, претърпявам, по-
търпявам.
потйртый охлузен, изтъркан,
пОтОря загуба, изгубвано,
потерянный изгубен.
потерИть изгубвам, загубвам ; -оя ^сбърк-
вам се, изгубвам се.
потесвйться стеснявам се, смеотям се.
вОтОть потя се, изпотявам со.
пот)ха забава, весолпо, омях, смехории;
просто п. да умреш от смях.
потйчь протичам.
вотешИть, потешить забавлявам, развеселя¬
вам ; -ся забавлявам се правя оп шеги.
вОтйшник, -ница шегаджия,
потешный смешен, шеговит.
вотнрИть трия, пораз-ривам ; -ся пораз-
тривам се. трия сп ръцете.
потихОньку тихичката, полекичкк; скри¬
шом.
потлИвОоте потен),
потливый който се поти, изпотява.
потнИк вОтник, покривка на коня под сед¬
лото.
пОтовОМ потен, за потта.
потОгИнныМ предизвикващ потене, изпотя¬
ващ.
потОком като поток,
потолковИть поприказвам, поговорвам.
вотолОк таван.
оотолстбть надебелявам, оапълоявАм,
потОлше малко по -дебело.
вотОм после, сетне, след това, подир, по-
късно.
вотОмок потомоц.
потому затовв; п. что защото, зато¬
ва че.
потонуть потъвам, удавям со.
потовИтс потопявам; заливам с вода, на¬
воднявам.
пОтовлОние заливане о вода, наводнение ;
потъване.
потоплИте вж. п о т о п М т ь.
потОптИтс потъпквам, отъпквам,
воторговПтсоя пазаря се.
воторопИтьоя побързвам.
воточИтс понаострям, понаточвам.
потОчныМ : - ное производство
конвейрно производство.
вОтрПва изпАс^не, увреждано (на поле¬
тата).
потравИть опасвам (за добитък^ увреж¬
дам.
потрИтить похарчвам ; изгубвам (времо),
потрИфнть, потрафлИте улучвам, попадам
точно ; угаждам.
вотробкоопорИавя потребителна кооперация.
16
пот
— 242 —
поч
потреблять употребявам, консумирам ; -ся
консумира се.
потребляющий консумиращ.
потребовать искам, изисквам ; -ся трябва,
нужно е.
вотреабжвть пообезпокоявам.
потрёпанный поизтъркан.
нотрепйть потупвам ; понабивам ; дръстя
(конопи).
потрескаться попуквам се.
потресвнвавне прашене, пукане.
потрескивать пращя, пукам,
потрагать попипвам, побарвам.
потроха черва, дреболии, вътрешности (на
животни).
потрошить изкормим, нзтърбушвам.
ногрудйться постаравам се, давам си труд,
потрясать разклащам, раздрусвам, разтърс¬
вам ; покъртвам, разтревожвам.
потрясающий пбтресен.
потрясеане разклащане, разтърсване, съ¬
тресение, удар.
потрястй вж. потрясать,
потряхивать поразтърсвам.
потугн напън ; родилни напъни,
потупить, нотуплЯть навеждам ; -ся навеж¬
дам (поглед).
потускнелый замъглен, потъмнял, помра¬
чен, без блясък.
потускнеть потъмнявам, угасвам,
потусторонний отвъден, отвъдсветопен.
потухание изгасване.
потухать, потухнуть изгасвам.
потушить изгасявам, потушавам,
пАтчеванне канене ; гощаване,
потчевать каня ; гощавам.
потйгвшать, потяпуть дърпам, подръпвам,
потеглям; попийвам.
потягиваться протягам се; посягам да
взема.
поубАвпть понамалявам, посмалявам.
поужинать навечерям се.
поулечься поулягам се.
поумнеть поумнявам.
поурбчпо, поурдчный на урок,
поуспокАнться поуспокоявам се.
поутру рано, сутринта.
поучать, поучйть поучавам,
похабник, -ннца безсрамник,
похабничать държа се безсрамно, псувам,
похАбный безсрамен, неприличен.
похабщина безсрамни думи, мръсни при¬
казки.
похвйлимть, похпалйть похвалявам; -ся
похвалвам се.
похвальба самохвалство.
нохвалЯться похвалвам се.
похварывать поболедувам.
похвастаться хваля се.
похёрвввть, похерить зарязвам, захвърлям,
похититель, -ннца крадец, грабител,
похитить, похищать открадвам, грабвам,
отвличам.
похищение грабване, открадване,
похлебка чорба.
похлапать понлясквам (с ръце); потупвам,
похлопотать погрижвам се.
похмелье махмурлук, главоболие след пиян¬
ство.
похбд похоо; повече (при тег^^^е^н^е; два
килб с - ом две кила и малко по¬
вече.
походатайствовать походатайствувам.
походить приличам ; походвам.
пАходя в ход; непрекъснато, на всяка
крачка.
похождение приключение, авантюра,
похбже прилично ; изглежда,
похожий приличен.
похозайппчать хазяйнича известно време,
похоронить погребвам,
похорАнвый погребален,
пАхороны погребение.
по-хорАшему с добро.
похорошеть разхубавявам се.
похотливо сладострастно,
похотливость сладострастие,
похотливый сладострастен ; развратен,
пАхоть сладострастие.
похохотать посмивам се (с глас),
похрапывать похърквам.
похрнстАсоваться христосвам се.
похудеть отслабвам,
поцарапать поодрасквам.
поцеловать целугам.
поцелуй целувка,
почАсно, почАсный на час.
почасту начесто.
печатАй започнат, наченат.
почАток начало; наченато нещо ; напреде-
но вретено ; кочан (на царевица),
почАть почвам, начевам.
почАще по-често.
почвоуглубитель култиватор, плуг за дъл¬
бока оран.
поч)м отде ? колко струва ? п. я знаю?
отде аз да знам ? п. кило? колко
струва килото?
почему защо ?
почему-то кой знае защо,
почернеть почернявам,
почернить почерням,
почерпать, почерпнуть загребвам; заим-
ствувам.
почерстветь закоравявам.
почесйть, почёсывать чеша, почесвам; вла¬
ча ; -ся почесвам се.
почёт чест, почит,
идчечка бъбрече,
пАчечный бъбречен,
почечуй хемороиди, маясъл.
почивальня спалня.
почивАть почивам, лежа, спя.
почивший починал.
починить започвам ; начевам,
починить закърпвам; поправям.
поч
— 243 —
ПРА
пОчИнка поправка; кърпено.
почИнщик кърпач.
почИотить почиствам.
почитАМ гоку-речи,
почпгАть почитам, уважавам ; почптвам
малко.
почИть почивам ; умирам.
п)чка бъбрек ; пъпка (па растение),
пОчкОвАние присаждано чрез пъпка.
почковАгь присаждам чрез пъпка,
пдчта поща.
пОчтальбв пощенски раздавач, пощалион.
пОчтАмт поща, пощенска станция,
почтАрь пощаджия, раздавач.
почтение почитане, уважение ; поздрав ;
м о ё п. имам частта.
почтенный почтен, почитаем, уважаем,
почтИть почитам.
пОчтИ-чтО почти.
почтмейотор началник на пощенска станция,
пОчтОво-толагрАфиыМ пощенско-телеграфен,
почтовый пощенски.
почувствовать почувствувам,
почудиться чини мп се, отрува мп се.
почуять усещам, водушвам.
пошАливать, пошалить оемпрувам, полуду-
вам ; ненадейно нападам ; nоотмрадвам,
пошАривать попрогършувам.
пошатнуть, вошАтыватс разклащам, раз-
мърдвам : -оя клатя се, залюлявам се.
пошвьфивать, пошвырять хвърлям, захвър¬
лям.
«ошевсливАтеоя, пошевелиться, пошевельну¬
ться мърдам ое, помръдвам се.
пошовтПтсоя шопном си.
пошохбнац провпнцпал,
пошИб начин, жанр, стил,
пошивАть, пошить пошпвам.
пошлеть баоалеоерам ое, опошлявам се.
пбшлпиА мито.
пошлинный митон, митнически,
п)шло вулгарно.
пОшлооть баналност, вулгарност,
пбшлыМ просташки, вулгарен,
пошляк простак, вулгарна личност,
пошлятива блудкаво, безвкусно произведе¬
ние ; вулгарност, баналност.
поштучво, поштучный на парчч; - ная
р а б б т а работа на парче, акордна ра¬
бота.
пошумёть вдигам шум, пошумявам.
пошутить пошегувам се.
пощАда милост, пощада.
пощадить пощадя вам.
пощелкивать, пощелкать плякам (с език ;
плющя, пляскам (о камшик ; чупя (оре¬
хи) ; тракам (о зъби).
пощечина плесница, шамар.
пощипАть, пощипывать поокубвам ; пощпп-
вам.
пощупать попппвам, побарвам.
поэтизировать поотпзпрам.
поАгому затова, ето защо.
появиться появявам се.
появление появяване,
появляться появявам се.
поярковый от агнешка вълна ; - в а я
шляпа плъогона шапка.
пЯЯрок агнешка вълна, агнешка кожа,
п)но колан ; пояс.
вояснИгь пояснявам, обяснявам.
пояснИца кръст (на снагаа; боль в * ц е
болка в кръста, лумбаго.
пояснОМ поясен, до кръста (на тялото),
пояснять обяснявам, пояснявам.
пр.: и п р. и прочее,
прабАбка, прабАбушка прабаба,
прАвда псгпна, право, справедливост, прав¬
да ; вй ш а п. имаго право ; А т о п.
право е; по -де сказать да оп
кажом правого ; вАша п. пмаго пра¬
во ; не п. ли? нали, налп гака ?
правдИог сътрудник на в. .Правда*,
правИло кормило.
правителе, -ннца управник.
прАвнть управлявам, ръководя ; поправям,
коригирам; точа (бръснач).
прАвка коригиран) ; корекгурон лист ; то¬
чен).
правленоц член на управление.
правление правителство ; управление, ръ¬
ководство ; дирекция; ббраз - ия
правителствена форма.
прАво право ; наиогина, уверявам ви.
правобережный от десния бряг,
правОвИк правник, юрист
правов)М правов, правен.
прАвоврАщЯющпМ въртящ надясно,
правоза^^^нн) защитник; адвокат,
правомАрность законосъобразност,
правомерный законосъобразен,
правомочна компетентност,
правОм)чиыМ компогонген,
правоовпортунисгИчбОкиМ дясноопортюниотп-
чески.
правопорядок правов ред.
правосудие правосъдие, юстиция,
правоуклонИсг досен уклонист,
вравофлаагбвыМ ог доснпя фланг,
прАвыЙ прав, справедлив ; десон ; быть
- ы м имам право, прав оъм ; - в ы )
пАргии деони паргпп.
правящий управляващ, господсгвуващ;
-щая дпнйстия царуваща династия;
-щая партия господсгвуваща партия,
прадедушка прадядо.
прАзДно без работа,
прАзднОвать празнувам, но работя,
прАздвость вразносг, безделие; ненужност,
безполезност.
праздношатающийся празноскитащ,
прАздныМ незает, без работ; ненужен,
безполезен;
практиковАть врактикумм; -ся практику¬
ва се, упражнява с).
прамАтерь прамайка.
DPA
— 244 —
ПРЕ
прапорщик лрвлорчак, първа офицерски
чин (приди).
нрапрабОбвА прапрабаба.
прапралёл. праирадедо.
прАсол прекупвач; търговец на добатъв
на идро.
прАчечная перачница,
прАчечиый перален,
прАчка пирачка,
пращА прашка.
прАщур прапрадядо.
прибывАние преба/а/ане, живсени, место¬
жителство.
превалировать имам по-голяма еижест, стоя
по- горе.
превзойти надминавам.
прс/ОзмогАть, превозмочь надвивам, преодо¬
лявам, надделявам.
превознести, превозносить превъзнасям,
превозношении превъзнасяне.
превосходить превъзхождам,
превосходно отлично, превъзходно,
превосходный превъзходен, отличен,
пре/раеИть превръщам, изменям; -ся из¬
меням си.
преврАтно изопачено, преаиачeно.
превратность превратнос ; изопачилосе ;
променливо^.
пре/рАеный ииностоянел, изопачен, преда¬
чен, при/рАтен.
превращать превръщам, преобръщам, об¬
ръщам, изопачавам, извраеявам, преина¬
чавам ; -ся превръщам се.
превращение превръщане, изменяне, транс¬
формация.
превысить, превышать приваша/ам, надми¬
навам, превъзхождам.
превыше : п. в с е г 6 над всичко, по-горе
от всачко друго.
превышении превишавани.
преградить, преграждать преграждам, пре¬
пречвам.
преграждение преграда ; присачане,
пригрешНть пригриша/ам.
предавать предавам, давам; предавам (ня¬
кого) ; -ся предавам си, отдавам се.
предАнии предаиае, легенда ; предавале.
предАеь(с>) вж. п р е д а в А е ь (с я)
пред/арИн/е пред/ар/ане.
предварить, предварить при/арям ; предот¬
вратявам, предпазвам.
предвещать предвещавам, предсказвам,
предвзНто предвзето.
предвзятость предвзетост, предварително
съставено мнение.
предвзятый предвзет.
прид/идИние предвиждане.
предвНдеть предвиждам ; -ся предвижда се,
очаква се.
предввусВть, пред/вушАть предусещам, вкус¬
вам отнапред.
предвкушение предусещане, очакване,
нрeдводИтеоьттвоващь предвождам.
прсдвоз/истИть, предвозвещать предвеща¬
вам, предсказвам ; предизвестявам.
нрeдвотоИт'ищь, пpeдвотовшать предварим,
азпревар/ам.
придвосоuшИиие нридварваиe, изпреварване,
предвыборный предизборен.
предгдрие нредnоаиана.
прсдСльный пределен, граничен, краен,
максимален.
предза/кОм председател на заводска коми-
щит.
предзнаменовАие предзнамену/ане, пред-
сказвале, внак.
преДзнамино/Ать, предзнаменовывать пред-
знамену/ам, предсказвам, показвам.
пр^.^слА/ие предговор.
нр)дитнОлаДмА председател на изпълните¬
лен комитет.
прeдкоохДза председател на колхоз,
ирeдкомИттлв председател на комвсия,
предлагать предлагам.
предлагающий предлагаш; предложитил.
прсдложИни) придложинаи ; заповед ; пред¬
лагане,
предложить предлагам ; предписвам,
предместье предградие.
предназначать, предназначить предназнача¬
вам ; -чАться предназначава се.
предначертать предназначавам, нредиачер-
еАвам.
предо пред,
предобеденный прeдобедии.
прёдок предъв, праотец, прадядо, праро¬
дител.
предопределить, предопределять предопреде¬
лям.
предостАвнть предоставям, оставям, давам,
предоставлении предоставяни,
предоставлять вж. предоставить,
предостирегАеь предпазвам, предупрежда¬
вам, предизвестявам за опасност.
предостережении предупреждение, предпаз¬
ване.
предостеречь вж. предостерегать,
nрeдосщорДжиОсщь предпазливост,
предосудительно осъдително,
предосудительность отъдвтелноте.
предосудительный осъдителен,
предотвраеИеь, предотвращать предотвра¬
тявам.
nрeдО'тврашеиве предощвраmявале,
предохранении предпазвани.
предохранитель предпазител,
предохранительный предпазителен,
предохранИть, предохранять предпазвам; -ся
предпазвам се.
предписать, предписывать предписвам, за¬
повядвам.
предплИчьи предлакътнак, ръката между
лавъта а ватката.
предплюснА средната част на стъпалото,
предполагать, предположить предполагам,
ЛРЕ
— 245 —
ПРЕ
възнамерявам, мисля, смятам ; -ся пред¬
полага се, смята се.
предпослать, предпосылать пращам напред;
предпоставям.
предпосылка предпоставка, предусловие,
предпочесть, предпочитать предпочитам,
предпочтение предпочитане.
предправления председател на управле¬
нието.
предприниматель, -ннца предприемач, па¬
трон.
предпринимательский предприемачески,
предпринимать, предпринять предприемам,
предрайсовета председател на районния
съвет.
предрасполагать, предрасположить предраз¬
полагам.
предразсудок предразсъдък,
предрекать, предречь предричам,
предрешать, предрешить предрешавам,
предрйка председател на районния изпъл¬
нителен комитет.
председательствовать председателствувам.
предсельсовета председател на селски съвет,
предсердие предсърдне.
предсказать, предсказывать предсказвам,
предричам.
предсмертный предсмъртен.
предсовнарадма председател на Съвета на
народните комисари.
предстАвнть(ся) вж. предстоять (ся),
представление представа, предсташглеии;
представяне.
представлять представям ; представлявам ;
-ся представлявам се; изглежда; престру¬
ва се.
предстательная железа простатна жлеза,
предстАть явявам се, представям се, по¬
казвам се. -
предстоять предстои,
предуведомить предизвестявам,
предуведомление предизвестяване,
предуведомлять предизвестявам,
предугадать, предугадывать предугаждам,
предвиждам, предчувствувам.
предударный пред ударение,
предумышленно умишлено,
предумышленность умишленост.
предумышленный умишлен.
предупредить, предупреждать предупрежда¬
вам; изпреварвам.
предусматривать, предусмотреть предвиждам,
предусмотрйтельво предвидливо,
предусмотрительность предвидливост,
предусмотрительный предвидлив. *
предустановленный установвн; предвари¬
телно установен.
предфабкбм председател на фабричен ко¬
митет.
предчувствовать предчувствувам.
предшествовать предшествуем.
предъввйть предявявам, представям,
предъявление предявяване.
предъявлять предявявам,
преемник наследник, приемник,
преемственность приемственост, наследя¬
ване, континюитет.
преемственный приемствен.
преемство вж. преемственность,
прёжде по-напред, някога, едно време,
преди ; п. в с е г 6 преди всичко ; п.
чем преди да.
прежней предишен, по раншен, минал; по-
прежнему по предишному, както
досега.
презабавный много смешен,
презент подарък,
презентабельность представителност,
презентабельный представителен,
презентАнт предявител, притежател (на по¬
лица).
презентовать предявявам; подарявам,
презирать, презреть презирам, незачитам.
прсазбыток изобилие, излишък,
преимуществено предимно, главно,
преимущество предимство.
пренспОдаий пъклен, адски,
преиспОдня яд, пъкъл,
преисполненный преизпълнен,
прен^^ни^а пренапълвам се.
преклонение навеждане (глава); прекланяне.
преклонйть(ся) вж. преклонить (ся),
нреклАнвый наклОнен, предразположжн;
-н ы е летА напреднала възраст,
преклонить прегъвам, превивам, навеждам;
склонявам, убеждавам; -ся прекланям се;
почитам, обожавам.
прекосоOnае отвръщане с думи,
прекословить противореча.
прекрдтйть, прекращать спирам, прекратя¬
вам, прекъсвам; -ся прекратява се.
прекращение спиране, прекратяване, отме¬
няване, ликвидиране.
преломить(ся) вж. п р е л о м л я т ь (с я).
преломление пречупване.
переломленный пречупен,
переломляемость пречупваемост (на свет¬
линните лъчи).
переломляемый пречупваем.
переломлить пречупвам ; -Ся пречупват се
(за лъчи).
прёлый спарен, гнил,
прель спареност, мухъл.
прельстить, прельщАть прелъстявам, съблаз¬
нявам; -ся съблазнявам се.
ирельщеине прелъстване, съблазняване.
прел юбодейство вать прел юбодействувам.
преминуть : н е п. не ше забравя, не ще
пропусна.
премировать премирам, давам премия,
премудрость премъдрост.
премьер министър-президент,
пренебрегать, пренебречь пренебрегвам,
прение гниене.
прения разисквания, дебати,
преобладание преобладаване.
ВРЕ
— 246 —
ПРИ
преобладать преобладавам, превишавам,
господствувам.
преображёть(ся) вж. п р е об pi зйть(ся).
преображёвке преобразяваме.
преобразить преобразявам; -ся преобразя¬
вам се.
преобразовать, преобразовывать преобразу¬
вам, реорганизирам, реформирам,
преодолевать, преодолеть преодолявам, над¬
делявам, надвивам, побеждавам.
преодолёвне преодоляване, надделява не.
препарировать препарирам.
препиайвае: знаки -и я препинателни
знакове.
препврДетльство спор, дискусия,
преовр&ться препирам се, споря,
преподавать, преподать преподавам,
преподнестй, преподносить поднасям,
преподвошёвие поднасяне.
препдва пречка, спънка,
препоручать, препоручить поверявам, дове¬
рявам, възлагам.
препроводйлка препроводително писмо,
препроводить, препровождать препращам,
изпращам.
препровождёвие препращане; прекарване
(на времето).
препятствовать препятствувам, спъвам,
преча.
прерв&ть вж. прерывать,
пререь&ться споря, карам се.
прерыватель прекъсвач.
прерывать прекъсвам, скъсвам; -ся пре¬
късва се.
прерывающийся прекъсващ се.
прерывисто с прекъсване,
врерыввстость прекъслечност.
прерывистый прекъслечен.
пресекать пресичам, прекъсвам, спирам,
прекратявам, попречвам.
пресечение прекъсване; пресичане; попреч-
ване; цезура.
пресечь вж. пресекать,
преследователь, -ияца преследвач,
преследовать преследвам, гоня, наказвам,
пресловутый прочут, прехвален, знаменит,
пресмыкйаме пълзене, лазене.
пресмыкаться пълзя, лазя.
пресмвкйющееся пълзящо, влечуго,
пресвовддаый сладководен.
пресность сладникавост, блудкавина.
пресный сладникав, блудкав; сладък (за
вода); неквасен (за хляб).
вресс преса, менгеме,
прессование пресуване.
прессовать пресувам.
прессдвка пресуване.
прессовшйк пресувач.
пресс папьё преспапие.
представиться умирам,
престидижитатор фокусник.
престОльвый олтарен, тронен ; п. г б р о д
столица.
преступать, преступать престъпвам, пре¬
крачвам; нарушавам.
преступление престъпване, нарушение; пре'
стьпление.
преступник, -авиа престъпник,
преступность престъпност,
преступный престъпен,
пресытившийся преситен.
пресытить, пресыщать пресищам ; -ся пре¬
сищам се.
пресвшёние пресищане,
пресыщенность преситеност.
пресыщенный преситен,
претворёвне пресъздаване.
иретворйть, претворить преобразувам, пре¬
създавам.
претендовать претендирам,
претензия претенция.
претерпевать, претерпёть претърпявам, по¬
насям.
претить прави ми отвращение, погнусява
ме, потръсва ми се.
претквовёнве спънка, пречка; камень
-и я мъчнотия, препятствие.
преть гния, спарвам се; потя се; варя се.
преувелйчнвать, преувеличить преувеличавам,
преуменьшать пренамалявам.
преумевьшёнве пренамаляване.
преуменьшить пренамалявам.
преуспевать, преуспеть преуспявам, напред¬
вам.
преходйщвй преходен, временен,
прехорбшенькнй много хубавичък.
при при, край, до; пред, в присъствието
на; във времето на; у, в, с; на; п. всём
том при всичко това; п. Пушкина
във времето на Пушкина ; 9 т о про-
и з о ш л 6 п. мне това стана в мое
присъствие; э г б дочь живёт п.
нем дъщеря му живее при него, у тях,
с него; дёньги п. мне парите са
у мене ; п. л б м о ш и с помошта ;
быть п. мёсте съм на служба; и.
нем не говорйте пред него не¬
дейте говори; читать п. свёче
чете на свещ.
прибавить, прибавлять прибавям, притурим,
увеличавам ; -ся уголемявам се; расте
(за ден).
прибавочка прибавчнца.
прибавочный прибавен, притурен; -ная
стойкость принадена стойност.
прибаутка пословица; анекдот; остроумна,
шеговита дума.
прибегать прибягвам; пристигам, дотич-
вам.
прибегать, прнбёгиуть прибягвам, обръщам
се към.
прибёдиываться, пркбедвйться правя се на
беден.
прибежать пристигам, дотичвам.
приберегать вардя, пазя, запазвам; спестя¬
вам.
ПРИ
— 247 —
ПРИ
прибережье крайбрежие.
приберечь вж. приберегать.
прибавАть заковавам, приковавам ; натуп-
вам ; притупвам, прибивам.
ирвбарАть разтребвам, нареждам; приби¬
рам, присвоявам : -ся нареждам се. на-
кичвам се, изчиствам се.
прибить вж. прибивАть.
ириблвжАть приближавам ; -ся приближа¬
вам се.
приближение приближаване,
приближённость близост,
приближённый близък.
приблйзнть(ся) вж. п р и б л и ж а т ь (с я).
приблудный безстопанствен, скитащ, ювА.
првбби заковаване. приковаване; разби¬
ване не вълните (в скали).
прибйр прибори ; апарат,
прибрать вж. прибирать,
прибрёжвый крайбрежен.
првбрестй домъквам се, дотътрям се.
првбывАть пристигам, дохождам ; нараст¬
вам, увеличавам се, покачвам се, при¬
иждам.
прйбыль печалба ; изгода ; увеличение, на¬
растване ; прииждане, покачване.
прибыльно доходно.
прибыльность доходност, рентабилност,
прибыльный изгоден, износен, доходен,
прибытие пристигане, лохождане.
нрнбыть вж. прибывать.
привадить, приваживать навиквам, приуч-
вам.
привАл доближаване до брега : пристига¬
не ; натрупване, прилив ; спиране, мал¬
ка почивка (на войска).
привйлнвать, привалить стигам до брега,
пущам котва ; стичам се, струпвам се ;
пристигам.
приваривать, приварить сварявам оше; споя¬
вам. заварявам.
приварка спояване, заваряване.
привброк добавъчна храна, прибавка към
обикновената порция.
приведёяие довеждане, привеждане, докар¬
ване.
привезти вж. иривозйть.
привередливый придирчив, капризен, мъ¬
чен.
привередник, -вина капризен, труден човек,
привередничанье капризничепе.
привередничать придирвам, капризнича.
прнвёржеиец привърженик.
приверженность привързаност; преданост;
наклонност.
приверженный привързан, предаден, накло¬
нен.
привёртывать застягам с бурма.
принёс притурине към теглото (за уравне¬
ние).
привёсить окачам, закачам,
привеска, привёсок висулка,
прввестй вж. приводить.
прнвёт поздрав, привет,
приветственный поздравителен,
привётствне поздравление.
приветствовать поздравлявам, приветству-
вам.
привешивать окачам, закачам; прибавям
към непълното тегло.
привввАике присаждане ; ваксиннране.
привмвАть присаждам, ашладисвам ; вакси¬
нирам ; насаждам; -си хваща се ; пуща
корени.
прививка присаждане ; ваксиннране.
привидеться виждам на сън, струва ми се,
вижда ми се.
привилегированность привилегированост.
привилегироваявый привилегирован,
привиитбть, прнваачввать завинтвам, завит-
лям.
прнаирАть послъгвам.
прнвйтие ваксиннране ; присаждане,
прввйть вж. прививать.
привкус неприятен вкус след ядене или
пиене.
привлекать привличам,
привлечёте привличане ; примамване,
привлёчь привличам.
привнести, привносить принасям,
прввдд довеждане, докарване; трансмисия;
мотор ; к 6 н н ы й п. манеж.
приводить довеждам, докарвам; привеж¬
дам, посочвам, цитирам; -ся падам се
(роднина); случва се.
привОдка докарване; свързване на стра¬
ници.
прииОдиый доведен; трансмисионен; край-
воден.
привдз докарване ; внос,
привозйть довеждам, докарвам, донасям.
привОзка докарване.
правозаОЙ доведен, докаран, вносен,
приволакивать довлнчам.
приволакиваться, приволокнуться ноухаж-
вам.
приволбчь довличам, домъквам.
привблье свобода, свободен живот, охол-
пост.
прввдльвый свободен, охолен,
привораживать, приворожить омагьосвам,
приворбтный магьоснически ; - о е з ё л ь е
любовна билка.
приврАтинк, -вида вратар, портиер,
приврАть послъгвам.
прнвскочйть поде к ок вам.
прввставАть, прнвстАть понаднгам се.
привходящий : -шее о б с т А я т е л ь-
с т в о странично обстоятелство.
привыкАть, привыкнуть навиквам,научвам се.
привычно : т е б ё п. ти си свикнал,
привычность привикналост, навик, обичай,
привычный обичаен, обикновен, свойствен,
непринуден.
привязанность привързаност.
привАзанный привързан, предан.
привязАть вж. привЯзывать.
ПРИ
— 248 —
ПРИ
привязчивость способност да обикнеш, да
се привържеш ; придирчивост, спадли-
вост, кавгаджилък.
привЯзчивый влюбчив, привързан ; с вад-
лив, досаден.
привязывать връзвам, привързвам; -ся
привързвам се ; залавям се ; търся кав¬
га ; досаждам.
привязь връзка, въже, синджир,
прлгвождЯть, пригвоздить заковавам, при¬
ковавам.
пригибЯть превивам, прегъвам ; -ся преви¬
вам кръст, прегъвам се.
пригладить, приглаживать приглаждам ; -ся
приглаждам си косата.
пригласительный : -ное письмо по¬
кана.
пригласить, приглашать каня, поканвам,
приглашение покана.
приглушАть, приглушить смекчавам, нама¬
лявам.
приглядеть намирам, избирам; -ся свик¬
вам се, привиквам.
приглядывать търся (да намеря нещо);
наглеждам, следя с очи; -ся вглеждам
се, внимателно разглеждам, търся да се
ориентирам.
приглянуться харесва ми се.
пригнать вж. пригонять,
пригнуть вж. пригибять.
приговарввать осъждам ; току казвам,
приговор присъда ; съдебно решение,
приговорить вж. пригоnариnать.
пригодиться влизам в работа, потрябвам,
пригддность сгодност, полезност,
пригодный сгбден, годен.
пригожий хубав, красив,
приголубить милвам, галя, отнасям се
нежно.
пригон, пригднка докарване (на добитък);
нагласяне, нАтъкмяване, приспособяване,
пригонять докарвам; нагласям, натъкмя-
вам.
пригорать пригарям, загорявам ; изгоря-
вам.
пригорелый загорял, пригорял.
пригореть вж. пригорать,
пригород предградие, предместие ; градче
край голям град.
приг» родный крайградски, предмметее;
около града.
пригЯрок възвишение, могила, хълм, рид,
баирче.
пригоршня шепа.
пригорюниваться, пригорюниться натъжвам
се, угрижвам се, клюмвам, умърлуш-
вам се.
прмгoтовйееоьннй подготвителен,
приготовить подготвям, приготвям; -ся
приготвям се.
приготовление приготвяне ; направяне.
приготовляйся) вж. приготовить-
(с я).
пригревАть затоплям.
пригрезиться сънувам, виждам насън,
пригреть стоплям.
пригрозить заплашвам, заканвам се.
прнгубнть допирам до устните си ; изко-
трепвам.
придавАть придавам, давам.
придавить, nрадавовваеь притискам, наля¬
гам ; прнскрипвам.
придание придаване.
прндАное зестра, прикя, чеиз.
придАток притурка, прибавка ; н а п. към
това, на това отгоре.
придАточный придаден, допълнителен,
придАть придавам, давам.
придАча притурка, прибавка, горница ; в
- чу отгоре на това.
придвигать, придвинуть премествам, приб¬
лижавам ;-ся преместям сп ирилиижа-
вам се.
придел малък олтар.
приделать, приделывать прибавям, наста¬
вям, прикрепвам.
приделка притурка ; притурена, нагласена
част.
придерживать подкрепям, под¬
държам, задържам; -ся държа се, при¬
държам се ; следвам.
придира кавгаджия.
придираться търся предлог, причина за
скарване.
придирка мнима причина, измислен повод,
закачка.
придирчивость придирчйвост, кавга джилък.
придирчивый свадлив. капгаджия.
придорожный крайпътен.
придрАться възползувам се, вземам повод,
придти вж. приходйть.
придумать, придумывать намислям, измис¬
лям.
придурковАтость налудничавост, смахна-
тост.
придурковАтый смахнат.
придурь смахнАтост ; екцентричност.
придушить удушвам, задушвам ; потуша¬
вам.
придыхАние гърлено произношение ; слабо
дъхане (навън).
приедАться омръзва ми, втръсва ми се.
приезд пристигане (не пеш).
приезжАть пристигам, дохождам,
араeзжАющпй пристигащ.
приезжий пристигнал, дошъл; новопри¬
стигнал ; вънкашен човек.
приём прием ; приемане : доза; похват,
начин, метода, способ, маниер : з а
один п. на един път; ружейные
- ы хватки с пушката.
првемкА приемане ; прием,
приемлемость приемливост.
приемлемый приемлив.
приёмная гостна стая, приемна, салон,
приёмник приемател, приемник.
ПРИ
249 —
ПРИ
приемный приемен ; п. о гН осинови¬
тел, баща по осиновяване.
приёмщик, -щица получател,
ррнёмыш хранениче, осиновено деге,
приесться омръзва ми, втръсва мп се.
првёхать пристигам, дохождам (но пощ).
врижйте(ся) вж. п р и ж п м А т ь (с я),
прижОче вж. прижигАгь.
приживалка храогутница. паразитка,
приживальщик храогутоек, паразит,
вриживАть ражда ми се (деге) ; -ся свик¬
вам се, аклиматизирам се.
прижигание горене (на рана).
прижигАть изгарям; горя с адски камък
пли с нажожоно желязо.
лрижимйгь притискам, стискам; преслед¬
вам, притеснявам, мъча ; -ся притискам
се, стискам се.
прижимистый стиснат, скъперен; силно
налягащ.
прижйтс(оя) вж. п р и ж и в И т ь (с я).
призадуматься, призадумываться замис¬
лям се.
призанять заемам за малко,
прОзванныМ повикан, поканен,
призвать вж. приз Ь! вИгь,
призОмисгыМ нисък ; къс-дебол.
приземление допиране до земята, капване
(на самолет-; подхождане до брега (на
кораб).
приземлиться слиза на земята (за самолет);
допира се до суша (за кораб).
призёр, -ma почолощ награда.
признавАте признавам, съзнавам ; припоз¬
навам ; смятам, намирам ; -ся призна¬
вам со.
вризвИиие признавано ; познавано ; при¬
знание.
призвИть(оя) вж. признавать (ся);
п. сказАть откровено казано.
призовИМ : п. суд жури за награди,
призер : без - а без надзор.
призрачный призрачен, въображаем, при¬
виден.
призрсвАть приглодвам, наглеждам (някого),
призрение приглеждане, грижа ; дом -и я
вриюг за бодни.
призрёть вж. призревёгь.
призыв повиквано, апел ; свиквано, набор,
прпзывАгс повиквам, извиквам, виквам;
-ся повикан съм.
призывник новобранец.
призывном призивен, наборен; новобра¬
нец.
прииск находища ; мина, рудница,
прооскАное гърсенн ; намирано,
принскАть, прпИскивагь търся ; намирам,
приИсковыМ мпнон.
nеойтП(cс) вж. п р и х о д М г ь (о я).
прикАз заповед ; приказ,
приказАние заповед.
приказАтс вж. приказывать.
прикАзныМ канцеларски, казионен ; писар,
служащ.
врокAочоk търговски служещ, продавач ;
управляващ, завеждащ.
приказывать заповядвам, поръчвам ; - з А л
д 0 л г о жить умря.
прикалывать забождам (с карфица) ; доу-
бивам.
приканчивать свършвам, довършвам ; доу-
бпвам.
прикармАнивать, прикармАнитс присвоявам,
прикАрмливаге подмамвам с храна,
прикасАться допирам са, докосвам се.
прикатИть веитъекy.raaм; пристигам,
прикйдыватс, прикИнуть прихвърлям, при¬
турим, прибавям; проморвам, проверя¬
вам ; опитвам, меря, пробвам ; подхвър¬
лям (дете); обмислям : -ся вроогрувам
са, правя са на.
приклАд приклад (на пушю); подплата,
конци и др. (за шионе на дреха).
пееа.еадодй приложен, практически; -ные
науки приложни науки.
прикладывать гурям ; допирам, прилепям ;
притурим ; прилагам ; приспособявам ;
-ся допирам с) ; п. к. кресту целу¬
вам кръста.
приклёпвать прилепям, залепям,
приклейка залепяне ; етикет,
приклепАге запорч^ям, оплюшвам (пирон);
оаkлeвогявам,
приклонить прекланям, навеждам,
прикключАтсоя, приключИгеся случва се,
отава.
приковАть заковавам, забивам; оковавам.
приколАчивать, приколотить приковавам;
напердаш^ам.
nеокоеОгь вж. преааеыв)ть.
прн1^)ОМ1^|^;дв|^овАть, певкoмаадирОвывагь при¬
командирован.
прикончить вж. приканчивать.
прикопИть свестявам.
прпкОрм примамка, стръв.
прикорнуть свивам се, сгушвам се; по-
ДрOМBАМ,
прикрутИтс, прикручивать завивам; при¬
вързвам.
прикосновение допиране, контакт,
приkOснoвёвиOCгь намесвано, участие,
прukOCоOвеовый съвредален, съседен ; за¬
месен.
прикоснуться допирам се, докосвам се.
прикрАса украса, разхубавявав) ; преуве¬
личение, вАеъгвав),
прикрАсить, прикрАшивать разхубавявам,
украсявам, нАкичвам ; притурим, преу¬
величавам.
пеикеашивАвuе разхубавяване.
прикрепить прикрепим, врикачам; впие
вам ; -оя вписвам се, зарегистрирам са.
прикреплений прикропявАно ; вписване.
I в^^1^к^^1^1^1^т^г(оя) вж. п рик ре п Мгь (с я).
ПРИ
— 250 —
ПРИ
прикрикивать, прикрикнуть навиквам» скар¬
вам се.
прикрутить привързвам ; притеснявам,
прикрывать покривам, прикривам, скри¬
вам. потулям ; -ся прикривам се, пази се.
прикрытие прикриване ; конвой • прикри¬
тие.
прнкрыть(ся) вж. прикрькв^ть(ся).
прйкуп прикупване ; прикупеното.
прикупать, прикупать ирикупвам, купувам
оше.
прикупка прикупуване ; прикупеното.
прнкупндй прикупеи.
прикуривать, прикурить запалвам цигара,
попушвам.
прикусить*прехапвам ; похапвам с пиене ;
п. язык замълчавам.
прикуска: пить чай в - к у пия не-
подсладен чай с отхапване по малко за¬
хар.
прилАвок тезгях ; работник -вка
продавач.
прилагательное прилагателно име.
прилагать прилагам, полагам,
приладить, прилаживать натъкмявам, на-
.гласям.
прпласкйть милвам ; -ся умилквам се.
прилегать приляга (за дреха); гранича,
допирам се.
прилегйюший прилягащ (за дреха); съсе¬
ден.
прилежйшвй съседен,
прилепить, прилеплять залепвам, прилеп¬
вам; -ся прилепвам се, пристрастявам се.
прилёт прилитане.
прнлет&ть, прилететь прилитам; пристигам,
прилечь полягвам си.
прилив прилив ; наплив.
прилнвйть доливам, наливам оше ; прили¬
ва, качва се (за кръв); натича, стича се.
прилизанный пригладен.
прилнзйть приглаждам (коса).
прилипЯ ке прилепване, залепяне.
прнлмпДть, прилипнуть прилепвам, залепвам
се ; прихваща се (за болест).
прилйть вж. прилив&ть.
приличествовать прилича.
приложение прилагане ; приложение ; при¬
турка.
приложить прилагам ; полагам ; ума не
- ж у просто не мога да разбера,
прильнуть прилепям се.
прима първа цигулка.
примДзать, прнмкзывать намазвам с пома¬
да косата си ; -ся мажа се, намазвам се;
прилепям се, влача се, угоднича.
приманивать, приманйть примамим, подмам-
вам, привличам, прелъстям.
примйнка подмамване, примамка ; стръв,
примйачнвый примамлив, съблазнителен,
привлекателен.
прпмйчввать понамокрям.
примелькаться омръзва ми от много гле¬
дане.
примевёвне прилагане, употребление, при¬
способяване.
применимость приложимост,
гримеаймый приложим,
прямевйтельно съобразно.
применить, применить прилагам, приспосо¬
бявам ; -ся приспособявам се.
примерзать, примёрзнуть примръзвам, за¬
мръзвам.
примеривать, првмервть примервам, проб¬
вам.
примерка проба.
примерно прймерно, за пример ; прибли¬
зително.
примерный прймерен ; приблизителен ; за
опит.
примерить примервам, пробвам,
примета знак, белег, признак,
приметйть илдисвам, пришивам,
приметить забелязвам.
примётлнвость наблюдателност,
приметливый наблюдателен, който всичко
забелязва.
прнмётно явно, очевидно,
приметный явен, очевиден,
примёты отличителни белези,
прнмечйнне бележка; коментар,
примечательный бележит, интересен,
првмечйть забелязвам; наблюдавам, следя,
прнмешйть, примешивать смесвам, притурям.
прнмннйть стъпквам, смачквам,
примиренец примирител, съглашател.
прямяревие помиряване, примиряване.
примиренческий помирителен, опортюнисти¬
чен.
прнмнрёччество примиренство, опортю-
низъм.
примиритель, -инца помирител,
примирить, примирить помирявам, спогаж¬
дам; -ся примирявам се.
примкнуть присъединявам се.
прммдлквуть млъквам, замълчавам,
ирнмдрский крайморски.
приморье поморие,
примостйться настанявам се.
примочить понамокрям.
примйчка компрес; лекарство за компрес,
примула иглика.
прнмчйть докарвам много бързо; -ся до¬
литам.
примыиДть изпоопирам, измивам (всичко),
прнмыкйаие допиране.
примыкать присъединявам се; допирам,
гранича.
примйть стъпквам, смачквам,
принадлежать принадлежа,
прниарядйть нагиздям, наконтям ; -ся на-
контям се.
прнналёчь давам си труд, налягам,
приневоливать, прааевОлить принуждавам,
карам насила.
ПРИ
— 261 —
ПРИ
прввесёние принасяне, донасяне; полагане,
привести вж. приносить.
принижать унижавам,
приниженность униженост.
приниженный унизен, покорен.
приникАть, приникнуть навеждам се, накло¬
нявам се; сгушвам се, свивам се, при¬
тискам се.
принимать приемам; вземам; посрещам; -ся
залавям се; прихваща се (за насадено
растение или за ваксинация).
прииОрАилииать, приноровить натъкмявам,
приспособявам; -ся приспособявам се.
приносить принасям, донасям ; давам, под¬
насям; -ся принася се.
приношение принасяне; поднасяне; дар.
принудить, прввуждАть принуждавам, наси-
лям, накарвам, заставям.
принуждённо принудено, насила; пресилено,
неестествено.
прпRyждёпность принуденост.
принуждённый принуден; неестествен,
принятие приемане, допущане, вземанн;
прием.
принятый приет, получен, допуснат.
принАтЦся) вж. п ри и и м J ть (с я).
приободрить, приободрять понасърчавам; -ся
добивам кураж.
приобрести придобивам, спечелвам,
приобретатель, -вица придобивач, нов сто¬
панин.
приобретать придобивам, спечелвам,
приобретение придобиване, придобивка,
прмобщАть, приобщить приобщавам, приба¬
вям, присъединявам; -ся приобщавам се;
причастявам се.
приобщение приобщаване; причастявАне.
приодеть понаконтвам; -ся понаконтям се.
првос&нвваться, приосАниться вземам важен
вид.
приостанАвливать, приостановить преустано¬
вявам, спирам, прекратявам за известно
време.
приостаидвкн, приостановление спиране,
приостановленный спрян.
приотворить, приотворять поотварям ; -ся
поотваря се.
пеиoткpывAтh(ся), пр^т^ритться) вж. при-
о т в о р й т ь (с я).
приохбтнть, приохИчииАть възбуждам жела¬
ние, охота към нещо ; -ся иска ми се,
ще ми се.
припадАть падам, хвърлям се пред ; хваща
ме, хрумва ми ; п. н А ногу пона-
куцвам.
припйдок припадък,
припадочный припадъчен.
припАивать залепвам, споявам, заварявам,
припАйка спояване; споеното парче,
припАрка лапА, катаплазма.
припасать, припасти набавям, приготвям,
снабдявам се.
припАсть вж. припадАть.
припаять вж. припаивать.
привевАть пригласям; жить -яючн жи¬
вея безгрижно.
ирипек разликата в теглото между известно
количество брашно и хляба, направен от
него; пригорено място на хляб; припек;
с б 6 к у -у пето колело.
припекАть приличам; турям някого на
тясно.
припереть притварям, притискам, подпирам,
припечатанный подпечатан ; прибавен към
напечатаното.
припечатывать прибавям към напечатаното;
подпечатвам (с червен восък).
припирать вж. припереть.
приписать прибавям (към написанното;
вписвам; приписвам; вменявам; -ся при¬
числявам се.
приписка прибавка към писане, постскрип¬
тум; вписване.
припйсыпать(ся) п р и п и с я т ь (с я),
приплата доплащане.
приплатить, приплачивать доплащам, при¬
платам.
приплести преплитам, забърквам,
приплестись домъквам се с труд,
приплетАть преплитам, забърквам; -ся вмес¬
вам се.
припдбд разплод.
приплывать, приплыть пристигам (плу¬
вайки).
приплю^утый сплеснат.
приплюснуть, приплющивать сплесквам, pas-
плеовам.
прпl^.^i^<^l^Iваеь танцувам, играя при звуците
на песен.
приподиимАть, приподнять издигам, понади-
гам; -ся издигам се, ириповдигам се.
приподиятый повдигнат,
припАй спойка.
приползать, приползти припълзявам, до-
пълзявам.
припоминать, припёмаить спомням си, при¬
помням си, сещам се; напомням, под¬
сещам.
припрАва подправяне, подправка,
припрАнить, приправлять нагласям; подпра¬
вям (ястие); правя цюриХт (на печатар¬
ска машина).
припрАвка приготовление; правене цюрихт.
прип]^1^1г1^1^1^а^]ь, припрыгнуть скачам, под¬
скачам.
припрь1жкА : в -к у подскачайки,
припрягАть впрягам още един кон.
припрАжка впрягане още един кон.
припрнжнАя (л б ш а д ь) логой.
припрятать, припрятывать скривам, скът¬
вам.
припрячь впрягам още един кон.
припугнуть уплашвам, стрелам.
припудрить поиапудрям; -ся понапудрям се.
припусНть, припустить допущам да се до¬
ближи ; пущам (жребец на кобилл); от¬
ОРИ
— 262 —
ПРИ
пущам, удължавам (за дреха); препус¬
кам (кон).
припускнам же ре б 6 ц жребец за раз¬
плод.
припутать, припутывать вплитам, забърквам,
припухАтс, припухнуть подувам се, огпчам
малко.
припухлость подуване, огичане.
прирабатывать, приработать припечелвам,
заработвам ог странична работа.
приработок странична заработка,
приравнивать, приравнять приравнявам,
прирастИте, врпрАсги сраствам се ; нараст¬
вам.
приращенио срастване; варасгваоа,
nеuрeвяоиИгь ревнувам.
прирезать, прирезИть, прирезывать придавам
зомя; закалам^ ^поубивам.
прирОчныМ крайречен,
вриродовёдевие природознание, есгосгвена
потория.
прирождённый вроден,
прирост нарастване, увеличавано, вриръот.
прuейсшый нарасъл.
прирубёжныМ крайграничен,
приручАть, приручИть опитомявам,
ЯчённыМ опитомен.
г живагьоя посядам, сядам при.
присАсывате всмуквам, изсмуквам; -ся впи¬
вам са; омръзва мп да суча.
присваивать присвоявам.
врм(^^1^1^^ть, вевclвАтыватьоя намирам или
поисквам мома (за женене).
присвиот подсвиркване,
присвистнуть, присвистывать подсвирквам,
викам с подсвирквана.
присвоение присвояване. •
присвоивать, врисвдигь присвоявам ; давам ;
приписвам (някому нещо) ; приучвам,
привиквам (към нещо); опитомявам.
приседИно приклоквао); реверанс,
приселИть приклоквам; правя реверанс,
врмиОсо: в одИн п. оаведоъж.
приоОсгь присядам; правя реверанс,
прИсказка прибавка (в приказка),
присмамИть приогигам о пропускане,
пееоадрбие приркърбиа, скръб, съжалоние,
прискорбный скръбен, тъжен, печален,
прискочИть вж. прискакать,
прискучивать, прискучить омръзва ми, до-
гегва мп.
прислИте изпращам,
преолОвёояыМ облегнат,
прислонИтс, прислонять облягам ; -ся обля¬
гам ое, опирам са.
прислуживать приолужвам ; -ся старая са
да угодя, лакейнича.
прислужник, -ница слуга, угодник,
прислушаться, прислушиваться вслушвам се.
присмАтривагь гледам, наглеждам; -ся
вглеждам ое.
ериомиееишой усмирен,
присмиреть поумирявам ое, воукрогявам се.
вриомОгр надзиравана, наглеждано, надзор-
врисмогрОгсся вж. присматривать-
(о я).
врисмдгрщик, -щипа нагледник,
приснИться вриоънва ми се.
врисовомувИть, присовокуплять присъединя¬
вам, прибавям.
присоединОви) присъединявана,
присоединить, присоединять присъединявам;
-оя присъединявам се.
приоосАться всмуквам ое, впивам се.
присоседиться сядам до, намоотям се при ;
огавам оъоед на.
приоДска смукало,
веuодхиyгь засъхвам.
приспете стигам на време.
присв^ни), -ница помагач.
вриовочигь назорва ме, мара ма (да напра¬
вя нещо).
приспосОбн-еся вж. приспособлять-
(о я).
приспособляемость вриспособпмост.
приспособлять приспособявам ; -оя приспо¬
собявам ое.
приспускать, вриспустИге спускам знаме на
кораб (в знак на траур).
врио-АвИии) свирана на брега ; досаждане.
приставите опирам ое, прилепвам ; при¬
съединявам ое ; натрапвам се ; задявам,
не оставям на мира ; хвърлям котва, из¬
лизам на брега ; прилича, подобава.
вристИвить, nриcTАOлЯгс допирам, опирам,
поставям, гурям.
присгИвка наставено парче; суфикс, пред¬
ставка.
приставнОМ принаден, прибавен,
прИстааьио втренчено.
пристальность внимателно^.
пристальный внимателен, втренчен,
вееcтaаoдеежетелс, -ница укривател на по¬
дозрителни личности.
пееcтaаoдеежИгельотво уkепвагееогво на
подозрителни личности.
пристане пристанище ; убежище, подслон ;
свърталища, скривалица.
пристПгь вж. приставить,
пристёгивать, пристегнуть затягам, закоп¬
чавам ; прибадам, пришивам излеко ;
впрягам още одпн кон.
пр^^тёгиугый привлечен,
пристойно прилично.
пеиотUМвОоmь приличие.
пристойный приличен, скромен,
пристрАиватс приогройвам ; настанявам ;
-ся настанявам се.
пристрАстие пристрастие ; ограог, наклон¬
ност.
пристрастИтс пристрастявам ; -оя страстно
са привързвам, предавам са.
вристрашИте заплашвам, сплашвам,
пристреливать, вристролИть прострелвам
(пушка); застрелвам, избивам вопчкп ;
-оя прострелвам се.
ПРИ
— 253 —
ПРИ
пристрелка престрелка.
пристроенный настанен ; пристроен.
прнстрОить(ся) вж. пристраивать-.
приструнивать, приструнить притискам, стя¬
гам, принуждавам, накарвам, насилям.
пристукивать, пристукнуть причуквам, отреп-
вам.
приступ започване, начало ; достъп ; при¬
стъп ; атак), щурм.
приступить, приступить приближавам се ;
залавям се . започвам ; пристъпвам ; на¬
стоятелно изисквам.
приступка стъпало,
пристыдить засрамвам, посрамям.
присаженный засрамен.
пристяжка хомут за логой.
првстяжидй привпрегнат; - н)я л е ш а дь
логой.
присудить, присуждать осъждам ; присъж¬
дам ; решавам.
присуждение присъждане, осъждане,
присутственный присъствен.
присутствие присъствие ; заседание ; засе¬
дателна зала.
присутствовать присъствувам ; заседавам,
присутствующий пр^^^уващ.
ирнсучивать осуквам.
присущий присъщ, свойствен,
присущность присъщност.
присчитать, присчитывать прибавям,
присылить изпращам.
присылка пращане ; пратка.
присыпить досипвам, приснятам; посип¬
вам.
присыпка посипаното : прах за посипване.
присыхАть засъхвам, залепвам се.
присяга клетва.
nеп<^!^l^J^*еьv присягнуть заклевам се, полагам
клетва.
приесдик: плясАть в - ку играя с
приклякване.
присяжный клетвен, заклет; п. пове¬
ренный адвокат ; - н ы е заседа¬
тели съдебни заседатели ; п. игрек
страстен играч.
притаить притаявам, скривам ; -ся скривам
се. спотайвам се.
пепеaпепвАеь стъпквам, изпотъпквам.
притаскивать, притащить довличам, домък-
вам ; -ся промъквам се.
претвориться) вж. притворять (ся).
притвОрво престорено.
притвОр^ость прeсеоееаотт.
притворный престорен ; - н ы е слезы
крокодилски сълзи.
npптвОраичecтво оицeмfeриe. престореност.
притвОршик, -шида лицемер.
притворять притварям ; -ся притварям се ;
преструвам се, правя се на.
притекать стичам се.
притерпеться привиквам, навиквам,
nрrееспйеь притеснявам, притискам.
притечь стичам се.
притирать натърквам, изтърквам ; намаз¬
вам.
притискивать, притйскнуть притискам), ту¬
рям на тясно.
првтихИть, притихнуть утихвам.
приткнуть вж. притыкАть; -ся нами¬
рам си място.
прютОк прйток, наплив.
притолока горен праг.
прьтОм при това, освен това, и сетне,
притАи вертеп.
притоаосодержАтель, -пипа съдържател на
вертеп.
притОпауть тупвам с крак,
претоптАть изпотъпквам.
приторговываться пазарувам),
приторно блудкаво, безвкусно,
приторность блудкавост, неприятен вкус,
приторный блудкав, противен,
прнтравА примамка, стръв.
притрагиваться, притронуться допирам се,
докосвам се.
притти вж. приходить.
притупйть, притуплять притъпявам, изха¬
бявам се, затъпявам.
притыкАть забождам, затиквам, запушвам,
прптггАеельаoсть притегателно^, привле¬
кателна сила.
притягательный притегателен, притеглив.
притягивать притеглям, привличам,
притяжательшй притежателен (за место¬
имение).
притяжение притегляне, привличане,
притязание претенция.
притязательный претенциозен,
притязать претендирам,
притянуть притеглям.
приудАрить, приударять поухажвам.
приукрасить поукрашавАм, порАзхубАвявам.
приуменьшить, приуменьшить понамалявам.
приума нигАть намножавам.
приумкоже ние увеличаване,
приумножить вж. приумножАть.
приумолкнуть замлъквам, посмълчавам се.
прнумьпъся измивам се грижливо.
приуныть обезкуражавам се, клюмвам
глава.
приурочивать, приурОчить нагласям (за опре¬
делено време), правя да съвпадне (с).
приутихнуть поутихвам.
приучать, приучить привиквам, навиквам;
-ся приучвам се, привиквам.
пепфранеПеьtя наконтвам се.
врифронтОвый крАйфронтов.
прихварывать боледувам често,
прихвастнуть хваля се, послъгвам.
прихватить, прихв^тывАть загребвам ;
сграбчвам, улавям, хващам, сполетявам.
прихворнуть поразболявам се.
прихвостень опашка, лакей,
прихлебатель, -ница готованин, паразит,
прuлёбlыnАеь сърбам.
ЯРИ
— 264 —
ПРО
лрахлОпвуть, прихлопывать тръшкам (вра¬
та) ; причуквам ; притисвам ; затварям,
приход пристигане, идваие ; приход ; ено¬
рия.
яр их одйть дохождам. идвам, пристигам.
Ч наближавам ; -ся случва се; трябва ;
приляга. уйдисва ; пада се. ■
приходовать записвам в приход.
прихОдский енорийски. махленски.
прнхожОявн, -жйнка енорияш.
првхОжая антре. чакалня.
прихорашиваться гиздя се. правя се хубав.
прихотливо капризно.
прихотливость капризност. своенравие.
прихотливый своенравен. капризен.
прйхоть прищявка. каприз.
прихрамывание понакуцване.
прихрамывать понакуцвам.
прицеливаться. прицелиться прицелвам се.
прицениваться, прицениться попитвам за це¬
ната.
прицепйть(ся) вж. прицеплить^я).
ирицёпка прикачване; прикачен вагон; ку¬
ка. закачалка ; закачка. шикани.
прицсплете прикачване.
прицеплять прикачвам. закачам; -ся при¬
качвам се ; закачам се ; търся причини
за кавга.
прицепадв прикачен.
«ричОл привързване. прикрепяне; приста¬
нище ; дебело въже. кол. халка (за при¬
вързване лодка).
причаливать привързвам на брега (кораб) ;
пристигам на бряг.
причастйть(ся) в. п р и ч а щ А т ь (с я).
прпчАстиик, -вица съучастник; причестя¬
ващ се.
причистаОсть съучастие.
причастный участвуващ. намесен.
причашИь причестявам; -ся причестявам се.
причащОиие причастяване. комкване.
причем при което;» за какво.
причёсанный причесан.
причесать, причёсывать вчесвам ; -ся при-
чесвам се.
причёсть смятам. броя. притурям.
прячиаёиие причиняване.
причнн'.ть, причивЯть причинявам.
причисление причисляване.
причислить. причислить причислявам. включ¬
вам. турям в сметката; -ся причисля¬
вам се.
причи^нне оплакване, нареждане (с плач).
причитйть оплаквам се.
прмчитАться имам да давам. припада ми се.
пpнчвтйющвйся припадащ се.
вричмдкввaть, причмдануть мляскам.
причт чeрковвослyжвтелв. черковен пер¬
сонал. <
прич|да каприз. фантазия. прищявка.
причудиться стори ми се.
«фвиудливо странно. чудновато.
причудливость чудноватост. фацтастичност.
причудливый чудноват. фантастичен.
причудник. -япца чудноват човек.
пришепётывать фъфля. зафелквам.
пришествие пристигане. идване; пришест¬
вие.
пришибйть. пришибить блъсвам. ударям ;
притупвам. прибивам.
пришибленный прибит.
вришивиаис пришиване.
пришивАть пришивам. зашивам.
пришивидя пришит.
пришить пришивам. зашивам.
пришлый дошъл отдругаде. чужденец.
пришпиливать, пришпилить забождам (с кар¬
фица. с фуркет).
пришпОривать. пришпорить мушкам с шпо¬
рите; подскоросвам. подбуждам.
прищёлкивать, прищёлкнуть плющя (с пръс¬
ти. с камшик).
прищемить. прищемлять притисвам. при-
скрипвам.
прищепить, пришеплАть присаждам (с
клонче).
прищурить примижавам. малко зажумявам;
-ся втренчвам. полузажумял поглед.
приютить прибирам. давам подслон ; -ся
приютявам се.
приВзнсявый благосклонен; привързан.
приЯзнь приятелство. благоволение ; при¬
вързаност.
про за. зарад.
пробавлЯться прекарвам си времето. зани¬
мавам се; живея. поминавам.
пробег надбягване ; преминаване. измина¬
ване. изминатото разстояние.
пробегить. пробежйть преминавам. измина¬
вам бърже; преглеждам; прелиствам
бегло.
пробел празнина. непълнота. липса ; бяло
място (в написан или напечатан лист).
прибавить пробивам. пронизвам ; прокар¬
вам ; -ся промъквам се; прекарвам с
труд. с мъка.
пробивна пробиване.
пробирить пробирам. отбирам; разделям
(коса); правя път (на глава); гълча ; -ся
прониквам. промъквам се.
пробирка епруветка.
пробиряый опитен. пробен (за метали).
пробирщик пробирвач. опитвач.
пробить пробивам; ударвам (за ;
-ся вж. пробиваться.
прОбка запушалка. тапа. гъба; натрупване.
прдбковщй гъбов; -вое дерево корков
дъб.
проблеск проблясък.
проблескивать, прОблесвуть блясвам.
проблуждить лутам се. блуждая (известно
време).
прАбовать опитвам. пробвам. изпитвам.
вкусвам.
прободение пробадане. пробиване. про-
мушване.
ПРО
— 255 —
ПРО
пробОнва дупка.
пробОМ пробивано; пробив.
пробойник шпло, замба, остро сочиво за
пробиван) дувкп на желязо.
пробОМныМ пробиван,
проболеть поболедувам.
проболтАться изтървам оа (да кажа); кла¬
тушкам се без работа.
прАбОр пъг, пътека на мооага (на глава),
прОбОрмОгАть промърморвам, побърбоевам.
прОбОчним гирбушон.
прОбочним, -ямца корков работник, работ¬
ник иа тапи.
пробрИть^я) вж. п р о б п р О г ь (о я),
пробродите проокпгвАм, бродя пзвоогно
вромо.
пробудить, пробуждать пробуждам, разбуж¬
дам; -ся пробуждам се, събуждам ое.
пробуждение пробуждана, събуждане,
пробуривать, пробурОвливагь пробивам, про-
ове)деявАм.
пробыть прекарвам, живея нойдо (повосгно
вромо).
провАд пропадане, провала; трап, пумна-
-^1, хлъгнагпна.
провалМадагеоя губя оп времето,
провОливате, провалить провалям, продън-
вам, срутвам, пропадам ; -оя провалям
се, пропадам; проваливай! махай
са огтука!
провалсоИровАГь изигравам валс,
проваиоАле майонеза.
проверить изварявам ; нажежавам до бяло;
ватъеkвам оъо смола.
проведать навестявам, огивам да видя; на¬
учавам са, узнавала, огкрпвам, разбирам,
проведение прокарване; прокарване,
проведённый прекАран: измамен, излъган,
проведывать вж. пров)дагь .
провезгИ вж. провозйгь.
провентилировать проветрим.
провбригь проверявам, контролирам,
провернуть провъргам, продупчвам, про¬
бивам
проверочный контролен,
провертеть вж. провернуть,
проверИгь проверявам, контролирам,
провОО грошка (в по-малко) прп гоглонего,
провеогИ прокарвам, прокарвам; измамиам,
излъгаем.
проветривать, проветрить проветрим; про¬
чистим въздуха.
прОветривАниа пеовогеявe, вентилация,
провбшимгь обърквам прп теглена; прове¬
рявам о отвее; забивам жалонп.
провбягь огвявам,
провиОиг провизия
провидение предвиждано; провидение, бо¬
жия промисъл.
провИдете предвиждам,
провизор помошник-Аптомар.
провиниться пеовпвuвам се, обърквам,
сношавам.
провинность грошма, объркване.
провинтИть провинтям, прокарвам,
провиоОни) провповано, увисване,
вроввсйте, провИснуть провневам, увисвам,
прегъвам са.
привод провод, проводник, жица,
проводимость проводносг.
проводить провеждам, прокарвам ; изпра¬
щам, ^провожаам, завеждам.
провддкА прокарване, пногаеееано.
проводник водач, врпдружвАЧ. проводник ;
кондумгор; веОкаевАч,
проводница водачма.
прОвОды ^провождене, изпроводяк,
вровожОтый водач; кондуктор.
провожОть изпращам, пзпровождам ; при¬
дружавам, завеждам, водя.
вровОз превоз, транспорт.
провозвоотигс провъзвоотявам, предсказ¬
вам, предизвестявам.
пеовоовёсгоиа, -ница предсказател, пророк;
глашатай.
провозвешАте вж. нровозвесгйть.
провозвещение предсказвана, пророчество,
провозгласить, провозглашОть провъзгла¬
сявам; разгласявам.
провозглашанно врoвъзг.еacяваАо; разгла¬
сяване.
провозИгь прекарвам, пренасям, превозвам;
-оя мъча оо, трудя ое, залиовам са; пре¬
возва се.
провОзныЙ превозен.
провозоспособность превозоовособноог.
прОволома гал; жица.
проволочка парче тол.
проволАчма забавяне, задържана, закъсня¬
ване; разтакано, протакане, отлаган).
проволочный гелен; -ное загражде¬
ние гелена мрожа.
провОрно бързо, експедитивно.
проворность пъргавина, похвагноот, бър¬
зина. жпвоог.
провОрныМ жив, пъргав, човръог, похватан,
проворовАться извършвам кражба; попадам
ое в мражба.
проворОнить прозяввам, пропущам.
провОрогво вж. проворность,
провоцировать предизвиквам, провокирам,
проврИться излъгвам непредпазливо, наго-
ворвам небивалици; изтървам ое, изда¬
вам гамна.
прогадИть, вропОдывать излъгвам ое в омат-
мага оп, изгубвам.
прогАлипа голо място; вазамеъонаео място
в рема; поляна; чпого небе.
прогПлиогыМ рядъм,
прАгарцАвПть попорчвам са на мон.
прогИб прегъван).
прогнАМ-ься прегъвам се.
■рОглМдить, прАглАживагь изглаждам ; из¬
търквам ог гладено.
жрО1^г^л^'^ж1^1^ть, проглотите гълтам, поглъщам.
ПРО
— 256 —
ПРО
проглядеть, прогладывать, проглянуть пре¬
глеждам бегло; недоглеждам, пропущам,
незАбелязвам; показвам се, явявам се,
лича, прозирам.
прогнАть прогонвам; прекарвам.
прОгаевАт^ся), прогневить разгневявАм, ядос¬
вам, разсърдвАм.
прогнивать, прогнить проспивам, изгнивам.
прогнуться прегъвам се, превеждам се.
проговаривать, проговорить казвам, говоря,
изказвам, издумвам, прекарвам в разго¬
вор; -ся изпущам се (в говоренето); из¬
тървавам дума.
проголодаться изгладнявам, огладнявам.
проголосовать поставям на гласуване, гла¬
сувам.
прогон разстояние между две станции;
изкАрване, каране (на добитък ; пуща¬
не по вода (на'дървен материал).
прогдаы, прогонные (д)ньги) пътни
пари.
прогоиить прогонвам, изпъждам, натир-
вам ; прекарвам.
прогорАть обгарям, изгорявАм ; фалирам,
изгубвам всичко.
прогорелый прогорял, изгорял,
прогореть вж. прогорАть,
прогорклость грАнивост, грАнясадост.
прОгбрьклый вгорчивен, гранив,
прогорькнуть гранясвам.
прогостить погостувам.
прсгревАть сгрявам, стоплям,
прогреметь прогърмявам.
прогрессивка прогресивна заплата на парче,
прогрессировать напредвам, прогресирам,
прогреть сгрявам, стоплям.
прогрохотать прогърмявам, тънтя, трополя
(известно време).
прогрызАть, прогрызть прегризвам.
прогудеть проехтявам, прокънтявам.
прогул самоволно отлъчване от работа,
неоправдано неявяване нА работа.
прогуливать гуляя, веселя се ; пропивам,
пропилявам, прогулявам; -ся разхож¬
дам се.
прогулка разходка.
прогульный пропуснат, изгубен, преминат
без работ).
прогульшик, -шина работник или служещ с
неоправдано неявяване на работа.
прогуляться) вж. прогуливать (с я),
продавать вж. продАть.
продавец продавач.
продавить, продавливать продънвам, из-
дънвам, пробиваме налягане; пресувам
продави ик, -шица продавач.
продажа продажба ; оптовая п. про¬
дажба наедро ; п. в. рАзницу про¬
дажба на дребно.
пеодаобоаnАaть продълбавам, издълбавам.
продАть продавам ; -ся продавам се.
продбаза продоволствена база.
продвигАть помествам, тикам напред ; -св
придвижвам се. ‘
продвижение предвижване, напредване.
продвинуться) вж. продвигать (с я),
продевАть вдявам, провирам, прекарвам,
продежурить дежуря.
проделать вж. продел ь1 ват ь.
проделка шмекерия, измама, хитрина, дя¬
волия.
проделывать правя, извършвам, достигам
нещо с шмекерия ; пробивам.
продёргивать провирам, промъквам; дър¬
пам ; плевя, изскубвам, разредявам;
населявам, накастрям (в стенен вестник).
продержАть държа известно време, задър¬
жам ; -ся задържам се.
продёрнуть вж. продёргивАть.
продеть вж. продевАть,
пеп^ефnлПеоnАеь дефилирам.
продешевить продавам много евтино,
продиктовАть продиктувам.
продирАть раздирам, съдирам, скъсвам,
продупчвам ; -ся продирам се; продупч-
вам се ; промъквам се, промушвам се.
продлеияе продължение.
продлить продължавам; -ся продължава се.
продмАг продоволствен магазин,
продналог продоволствен налог. ,
продовольствовать пеодовоосевувам, храня,
снабдявам с храна.
продолбить вж. продАлбливать,
продолговатость продълговатост.
продолговАтый длъгнест.
продолжатель, -ница продължител,
продолжать продължавам ; -ся продължа¬
ва се, трае.
продблжнть удължавам ; продължавам,
продолжительно продължително,
продолжительный продължителен,
продильпый надлъжен, по дължина,
продотрАд продоволствен бтред, отред за
снабдяване с храни.
продразвёрстка продоволствено облагане,
продрАть вж. продирАть.
продремАть подрямвам.
продригяуть измръзвам, помръзвам, раз-
трепервАм се от студ.
ПpoдспопкАт Всесъюзен синдикат за сили-
катна индустрия.
продувАние продухване.
продувАть издухвам ; пронизва (за вятър);
проигравам.
продувка прочистване (на мотор),
продуввой студен, остър (за вятарр; шме-
керски.
продуктовый про-дуктое ; п. магазйн
магазин за хранителни продукти.
продуктообмен продукторазмяна.
продумать обмислям ; разсъждавам зряло,
продумавный обмислен.
продумывать вж. продумать,
про^дуть вж. продув'ть.
ПРО
— 267
ПРО
вродушииа душник. въздухопровод ; про*
дънено място. дупка (в лед).
иродыровить. продырявливать продупчвам ;
•ся скъсва се. пробива се.
проедать проядам. разядам ; прахосвам.
проезд минаване. преминаване ; улица ;
- а нет не се минава.
проездить вж. проезжать.
проёздка проездка. разтъпкване (на коне).
проездной пътен ; - ная плата. - н ь> е
пътни'пари.
проездом на път. случайно. минавайки.
проезжать минавам. преминавам. отмина¬
вам. обикалям. пътувам ; рязтъпквам
кон ; -жаться на чей-либо счёт
присмивам се. подигравам се с някого.
проезжий за преминуване ; пътник. мину¬
вач (не пеш) ; - жая дорога път
за кола ; отъпкан. работен път.
проектирование проектиране.
проектировать проектирам.
проектировка проектиране.
проём отвор (на врата. на прозорец).
проесть вж. проедать.
проАхать вж. проезжать; -ся пораз*
ходвам се. правя разходка (не пеш).
прожаривать. прожарить изпичам. изпърж-
вам добре.
прождать почаквам.
прожевать. прожёвывать сдъвквам.
прожектер. -ка фантазьор. човек на много
проекти.
прожектёрство фантазьорство.
прожечь вж. прожигать.
прожжённый изпечен ; хитър.
проживание пребивание ; живеене.
проживать живея. обитавам ; преживявам ;
разпилявам ; -ся изхарчвам се. разпиля¬
вам си всичкия имот.
прожигатель, -ницц: п. жизни гуляй-
джия. отпуснал му края.
прожигать прогарям. изгарям. горя ; п.
жизнь отпущам му края. живея само
с наслаждения.
прежблка жилка.
прожитие проживяваме.
прожиточный : п. минимум екзистенц-
минимум.
прожить вж. проживать,
прожира гладник. лакомите.
прожорливость лакомия. алчност. ненасит¬
ност.
прожорливый лаком. ненаситен.
прожужжать избръмчавам ; проглушавам.
прозакладывать обзалагам ; залагам посте¬
пенно.
прозв^аие презиме. прякор.
прозваться) вж. п р о з ы в а т ь (с я).
прозвенеть издрънквам ; изпищява ми на
ушите.
прозвище прякор.
прозвонить звъня. бия камбана ; разглася¬
вам. *
прозвучать прозвучавам.
прозевать прозявам се ; пръпущам. изпу¬
ша м.
прозимовать презимувам.
прозодёжда работни дрехи.
прозорливец. -вииа ясновидец.
прозорливый проницателен. предвидлив.
остроумен.
прозревать. прозреть прогледвам ; виждам
ясно. •»»>
прозевать наричам. казвам. давам име;
-ся казвам се. наричам се. зова се. )
прозябание никнене. растене ; вегетиране.
жалко съществуване. животуване.
прозябать раста. никна ; вегетирам. живо-
тувам.
прозябнуть измръзвам.
проиграть, проигрывать проигравам. изгуб¬
вам ; изсвирвам ; -ся проигравам всичко.
съсипвам се.
прдигрыш загуба.
прдигрышный проигран. изгубен.
произвести, производить произвеждам. съз¬
давам ; изпълнявам. устройвам ; правя.
направим. извършвам ; повишавам в
длъжност ; произвеждам от.
вромзаадсааенввк зает направо с произ¬
водството.
производаший произвеждащ.
произнесение произнасяне. изговаряне; дър¬
жане (реч); прочитане (присъда. реше¬
ние).
произнести. произносить произнасям. изго¬
варям. прочитам. .
произойти вж. происходить.
произрастание растене. никнене. израст¬
ване.
произрастать, произрасти раста. никна. из¬
никвам ; израствам.
проискать търся ; пушам се в криви пъ¬
тища.
прОиски интриги. хитрости. криви пътища.
клюкарства.
проистекать. проистечь произлизам. произ¬
тичам.
происходить произхождам. ;
ставам. върши се. случва се.
проасшествве произшествие. случка. при¬
ключение.
пройдоха калпазанин; хитрец. подлец. лу¬
кав човек.
прДйма отвор. дупка ; изрезка. прорез (в
дреха).
иройти вж. проходить.
пройтись поразходвам се ; и. н а ч е и¬
ли б о счет подигравам се с някого.
прок полза. облага.
прокажённый прокажен.
проказа проказа ; пакост. лудория.
ироказить, проказничать правя смехории.
дяволувам ; пакостя. върша лудории.
проказливость немирство.
проказливый немирен.
17
ПРО
— 258 —
ПРО
прОкАзничате вж. прокАзить,
прокАзчим, -чипа шегобиец, немирник, лу¬
детина.
прокАзы лудории.
промАлавать, прокалить нагорещявам, на¬
грявам, нажежавам до червено.
промалывать промушвам, пробождам, на-
дувчвам.
прокАпывать прокопавам, изкопавам,
прокараулить карауля известно време; про-
пущам, не забелязвам!.
прокAеменвaте(оu) вж. прокормить-
(о я).
врокАг наемане, наем ; правено на листо¬
во (метал).
прокатАте търкалям, Валям, гладя о валям;
разплеоквам, правя на листове (метал),
вромагИгься разхождам (о кола, лодка),
вромАгма разплеокван), правен) листова
(от мотал).
прокатный наомен, даден под наем; за
правене листово ог метал ; п. пункт
място за наеман) ; п. стан машина
за правено металичаомп листово,
прокатывать вж. прокатать,
прокАшляте покашлям ; -оя кашлям за про¬
чиствано на гласа.
врокввАте, прокипеть кипвам, възпирам.
прокипятить възварявам, стоеплеопеам.
вроаисАть, прокИснуть вкиовам се, прокпо-
вам.
промИсшиЙ вкиснат.
проклАдка прокарван), постройка ; олоМ
между две неща (врп опаковано).
проклАдчик промарвач ; п. груб инста¬
латор на тръби.
вроклИдывать гурям между две неща (при
опаковаан); прокарвам.
прокламировать прокламирам,
проклеивать, проклеите напоявам о лепилА,
проклинАть, проклясть проклинам, прокле-
вам.
проклятый проклет, nрАкълваг-
врОковАть, вроабвивать приковавам ; мова
добре, мова известно време.
веoкАBыеать продупчвам о чоплене,
прокИл пробождане ; дувка.
вромолИть вж. прокалмвагь,
проаоновАтить оамаеафатявам, запушвам о
кълчища.
проконтролировать проконтролирам,
промовАть вромопавам, изкопавам,
проаоптёть опушвам са добра,
промОвтИть опушвам добро,
прокИрм прехрана ; разноски за храна,
промормИть прехранвам, изхранвам ; -ся
изхранвам ое, просъществувам,
прокормление хранено, прехранвана,
прокрадываться, прокрАсться промъквам ое
тайно, преминавам крадешком,
прокричАть апмам ; разгласявам,
прокуривать, вромурИть опушвам, подаадя-
вам (о дим, мириимм); харча за пушено.
вромусПте, прокусывать ухапвам ; проядам,
прогризвам!.
прокутите, прокучивать прогулявам, пропи¬
лявам в пиянство, в безпътство.
вролагАте вж. промладываг^ь,
вролАза хитроц.
пролАмывать счупвам, пробивам,
пролаять лая известно време,
вролагАте простирам се, промпнавам,
пролежать пролежавам, боледувам,
прблежоиь рани от дълго лежане,
пролёживать, пролежАте пролежавам, ' ора-
нявам са от лежано.
пролезАтс, пролезть промъквам ое, про¬
мушвам са.
пролеветАть вроговорвам неясно, по дет¬
ски.
врОлОсАк поляна (в гора).
пролёт полет, прелитане ; вролез, отвор,
проход ; междина.
пролетАризИровате вролетаризирам; -оя
пролeтаепзпеам са.
пролетать, пролетОте пролетявам.
пролётка впд кабриолет, бричка,
пролечиваться, пролочИтьоя ломувам со из¬
вестно вроме.
проливАть проливам, разливам, изливам ;
-оя проливам се, разливам се, изливам!
се, пръскам ое.
вроливнИй: п. дождь проливен, пороен
Дъжд.
вролИтио проливан).
пролИте(оя) вж. п р о л п в А т ь (о я),
проложИте прокарвам, пробивам.
прОлИм пролом; счупване, строшаване,
вробпто място, дупка ; п д т М на п.
вървя направо срещу вопчкп пречки,
пробивам оп въг о опла.
проломать, вролАмИте счупвам, пробивам,
пролонгировать пеАЛАнгпеам,
промазать намазвам,
веoмаеш^p<овAть марширувам, дефилирам,
вромАсливате, промислите просмуквам о
маолА.
вромИтывать пропилявам!, разпилявам ; -оя
оъсппвам се, разорявам ое, пропадам»
врИмах погрешка, наулучване ; дать п.
но улучвам, излъгаем ое, сгрешавам;
т ы не п. I но си глупав, бпва ои то I
промАхвиаться, промахнуться но улучвам, но
попадам в целта.
промАчввать намокрям, измокрям, ваkва-
овам.
вромАятьоя измъчвам се.
вромбАнк индустриална банка,
веомeдлаоu) забавяна.
промедлите забавям са, закъснявам,
вромбж между, помежду.
промёжнооте проме^^нАс-, периноум.
промежуток междина, промеждутък, пауза,
интервал.
промежуточный междинен, среден.
ПРО
— 25fi —
ПРО
промелькнуть мярвам се, светвам, показ¬
вам се и изчезвам бърже ; прелитам (за
време).
промАн размяна, трампа.
промеиАд разходка.
променивать, променять пременявам, разме¬
нивай, трампосвам.
променАться разменявам се, трампосвам се.
промер измерване (на дълбочина) ; грешка
при меренето.
промерзать, промёрзнуть премръзвам. из¬
мръзвам
промёрзлый замръзнал, заледен ; измръз¬
нал.
промеривать, промерйть, промерять премер-
вам, измервам.
промесйть омесвам добре.
промечтАть помечтавам си.
промешАтъ» промешивать размесвам добре,
промешкать забавям се, закъснявам.
проммнАть мачкам, омачквам ; мъня (лен,
конопи); поразтъпквам (кон).
промкАдрм индустриални кадри.
промколхАз занаятчийско-селскостопански
колхоз.
промкооперация индустриална кооперация,
промозглость избутялост, прогнилост.
промозглый прогнил ; гранив.
промбзгнуть прогнивам, развалям се.
лромАкна място, изровено от водата, ров,
трап.
промикйтельаый : • н а я б у м А г а попи¬
вателна.
промокАть, промокнуть измокрям се, намо¬
крям се, наквасвам се.
промокнуть попивам (написаното).
промАкшвй измокрен.
промАлвнть промълвим, продумвам.
промолотйть повършавам ; овършавам.
промолАть смилам.
промолчать премълчавам.
ироморгАть пропущам, не улучвам.
промотАть разпилявам ; -ся разорявам се.
промочить намокрям, наквасвам.
промпАртвя „индустриална партия“ (вреди¬
телска организация).
промплан индустриален план.
промтовАры индустриални стоки,
промучиться поизмъчвам се.
промфинплан индустриално-финансов план.
промчАтьСя преминавам бързо.
прОмывАипе промиване,
проммвАть промивам, изплаквам ; подко¬
павам, подарявам.
Промысел поминък, занаят, професия, ин¬
дустрия, индустриален клон ; разработ¬
ване, експлоатация.
прймысл провидение, промисъл.
промыслДвый занаятчийски, професиона¬
лен.
промыть вж. промывАть.
промышленник индустриалец.
промышленность индустрия, промишле¬
ност.
промышленный индустриален.
проммшлйть занимавам се, прехранвам се,
печеля хляба си ; върша ; грижа се, ста¬
рая се (за някого).
промймлвть мънкам, дъвча думите,
промйться поразкършвам се ; поразхож-
дам се.
пронАшввать нося, износвам, окъсвам (дре¬
ха) , -ся износвам се, окъсвам се.
пронести вж. проносйть.
пронестйсь преминавам бързо, прелитам.
пронзАть, пронзить пронизвам, пробождам,
промушвам.
пронзАтельао пронизително.
пронзительность острота, пронизителност.
пронзительный пронизителен, остър,
проязйть вж. пронзАть.
пронизАть, пронйзмвать пронизвам ; ннжа,
нанизвам.
пронвкАнве проникване.
проннкАть прониквам ; вниквам ; -ся про¬
никвам се.
проникновение проникновение, въодушевле¬
ние.
проникнутый проникнат,
проник еуть(ся) вж. п р о н и к а т ь (с я).
проввмАть пронизвам, пробивам; побива
ме ; накарвам някого да разбере от дума.
пронвцАть прониквам, вниквам.
проаАс диария.
проносить нося, пренасям, отнасям; износ¬
вам ; разслабва ме, прокарва ме; -ся
прелита ; износва се ; разпръсква се
(слух). ♦
г проныра хитрец, интригант, подлец, шме¬
кер, езуитин.
пронырливость вкрадчивост, шмекерство,
интригантство, езуитшина.
пронырливый хитър, лукав, потаен,
пронюхать, пронюхивать подушвам.
пронйть вж. пронимать.
проАбраз прототип.
проАхать : п. всю ночь цяла нош съм
охкал.
пропагандировать пропагандирам,
пропадйть пропадам, изгубвам се, изчез¬
вам; загивам.
пропАвшвй пропаднал, изгубен.
пропАжа изгубено нещо; загуба.
пропАлынать вж. прополбть.
пропАрывать поразпарям.
прАпасть пропаст, бердна; множество, мно¬
го; т ф у п.1 тю да се не види! у не rd
п. д А н е г той има много пари.
лропАсть вж. пропадАть.
пропахАть изоравам; ора известно време.
пропАхнуть вмирисвам се.
пропАшка изораване.
пропАшннк култиватор, вид орало.
пропАщвй пропаднал, изгубен,
пропгруппа пропагандистка група.
ПРО
— 260 —
ЯРО
пропекИть изпичам добре; пека (известно
време).
пропеллер моторно витло на самолет..
пропеть изпивам.
пропечатать печатам; напечатвам в вестник.
пропечь вж. пропекИть.
пропивИть, пропить пропивам. разпилявам
в пиянство.
пропиливать разрязвам с трион или пила.
прописИть написвам ; предписвам ; разпис¬
вам се. лиша много; записвам. вписвам.
регистрирам. визирам. заверявам ; -ся
записвам се в милицията ; предписва се
(лекарство).
прописка вписване. съобщение в адресно
бюро* изваждане адресен лист.
пропаеедй : -нВя буква главна буква ;
-нВя истина азбучна истина.
прописывание предписване.
проплываться) вж. п р о п и с и т ь(с я).
ирдпись образец за писане ; н а п и с и т ь
-ю написвам с букви. словом (за число).
пропитАние прехрана. препитание.
пропитИть прехранвам. препитавам; напоя¬
вам; импрегнирам.
пропИтывание напояване. всмукване.
проплывать вж. пропитИть.
пропИть пропивам. разпилявам.
пропВхквать, пропихнуть пропъхвам. про¬
вирам.
пропаИвать плувам. преплувам.
проплесневеть мухлясвам съвсем.
проплывать, проплыть плавам (известно
разстояние); проплавам (край).
проплясать играя.
пропов^.дывать проповядвам.
пропдйиа пияница.
вроволИскuвaаь изплаквам. плакна.
проползать. проползти пропълзявам. пълзя
през. ’
пропИлка плевене.
прополоскИть плакна. изплаквам.
прополИть плевя известно време влв тук-
там. ♦
пропоститься постя.
пропотеть потя се. • изпотявам се.
пропотевший изпотен.
пропуск ‘ пропущане; изпущане; пропуск.
позволително.
пропускИть пропущам.
пропускнИй за пропущане. разрешителен ;
п. ввд билет за свободно минаване ;
-ная бумЯга попввка.
пропустить пропущам.
пропутешествовать пропътувам.
пропьЯнствовать пиянствувам (известно вре¬
ме).
прорИб производител на работите. шеф на
строеж.
прорабатывать. прорабИтать работя. прора-
ботвам. взучвам. врoltlyдиразм.
прорабИтка изучване. прошудврване.
прорастване нвкнене. извикване.
прОрастИть. прорасти прораствам. попар¬
вам. пониквам,
прИрва бездна; грамадно количество; глът-
нвк. ненаситник.
прорвВть(ся) вж. п р о р ы в В т ь (с я).
прорВз прорез. разрез. дупка. прорязано
място.
прорезИть. прорезывать прорязвам; изряз¬
вам дупка: режа; пресичам ; -ся никнат
зъби (у дете).
прорезиненный гумиран.
прорезинивать просмуквам с гума. гумирам.
прдрезь вж. прорез; кош за държане
риба във вода.
прорекИть предсказвам. пророкувам.
прореха разпрано. скъсано място (на дре¬
ха). дупка; липса. празнина.
проржИиеть ръждясвам цял.
прорисовать копирам. рисувам.
прорнцИние пророкуване. предсказание.
прорнц&тель, -нвца предсказван. пророк.
прорнцВтельный пророчески.
прорнцИть вж. прорекВть.
проронИть изтървавам. пропущам ; изгуб¬
вам.
пророчествовать пророкувам.
прорИчоть предсказвам.
прорубВть, прорубВть изсичам; разсичам
(лед); пробивам дупка.
прВрубь дупка в лед.
проруха грешна. кусур.
прорыв пробив.
прорывИть разкъсвам; пробивам; прекопа¬
вам; -ся пробивам св път.
прорыдИть проплаквам. .
прорыть пробивам. прокопавам.
.прорычИть проревавам.
просадИть, просаживать посаждам. пасаж-
I дам; промушвам; изхарчвам. пръскам.
просИк затруднение. забъркване; вж.
в п р о с Ок.
пр осиливать. просИлить намазвам с маз;
осолявам.
про^ввание просмукване. протичане.
просИчвваться тече. протича. капе по малко.
просватать, просвАтывать сватосвам.
просвежВть. просвежить проветрим,
просверливать. просверлить провъртам. про-
дупчвам със свредел.
просвет просвет. иросаеавзле, сноп от
лъчв; надежда: отвор па прозорец.
просветить вж. просвещИть в про¬
свечивать.
просветление проясняване. светване.
просветлеть разясня се. проясня се. светва.
просветлить. просветлять избистрям. правя
светъл.
просвёчиваяве светене през нещо. прози-
ране; рентгеноскопия.
просвечивать свети през нещо. пропущам
светлината ; преглеждам на рентгенов
апарат.
■РО
— 261
ПРО
вросвещАть просветявам, научавам» обра¬
зовам; озарявам.
просвещёиец, -ка работник но просветата ;
член на профсъюза на работниците по
просветата.
просвещённость просветеност, културност.
просвещённый просветен.
просвещенский от народната просвета_
просвирня жена, която пече просфори,
просвиреАк камиляк, слез.
просвнстАть изсвирвам, пропилявам.
просевАть пресявам.
прдседь прошарени косми; с -го прошарен,
просеннанне пресяване.
просеивать сея. пресявам,
просека просечена пътека (в гора).
просекАть пресичам, разсичам; пробивам,
просёлок полски път, страничен път;
• очная дордга междуселски пт/г.
просеять пресявам.
просндёть, просиживать седя, прекарвам,
прдепвь синкавина.
просить моля, каня, поканвам ; застъпвам
се, искам; прося; -ся искам разрешение,
измолвам.
просиять блесвам, почвам да сияя, да светя,
проскакать минавам с препускане ; пре¬
пускам.
проскакивать вж. проскакать, про¬
си о ч й т ь.
проскальзывать изплъзвам се, изхлузвам
се: избягвам: преминавам бързо.
просквозить: меня -й л о бях изложен
на течение.
ироскольэАть, проскользнуть вж. прос¬
кальзывать.
проскочить промъква се, случайно минава,
ироскрппёть изскърцвам, скръцвам.
проскурняк ружа, книжка (цвете),
прослабить разслабя, изкарва ме по нужда.
прослАвить(ся) вж. прославлять (ся),
прославление прославяне, прослава,
прославлять прославям, прочувам; -ся про¬
славям се, прочувам се.
прослАнвать наслоявам, напластявам,
проследить, прослеживать проследявам,
проследовать минавам, преминавам, зами¬
навам: проследявам.
прослезиться просълзявам се, проронвам
сълзи.
прослоить наслоявам, напластявам,
прослужить прослужвам.
прослушать, прослушивать слушаизслуш¬
вам докрай: недочувам.
прослыть минавам, смятат ме за.
просль'ппать чувам, научвам от слух,
просмаливать насмолявам.
«фОсмАтрпвать преглеждам: недогледвам,
пропущам.
просмолить насмолявам.
проембтр преглед; преглеждане; пропущане".
просмотрёть вж. просматривать,
проснуться пробуждам се.
просовывать пропъхвам, провирам; -ся про¬
вирам се.
просолить осолявам.
проебаки, просбиье просъница ; с -и ь я
полусънек, в просъница.
прососАть просмуквам; -ся просмуквам се.
всмуквам се, попивам се.
проедхнуть изсъхвам,
проедхшнй изсъхнал,
просочиться просмуква се, прониква.
проспАть поспивам; проспивам.
проспект проспект; улица,
проспиртовать спиртосвам.
ироспдрвть прекарвам в спор; изгубвам
бас.
проспрягать спрягам,
просрочивать» просрочить просрочвам,
просрочка просрочване.
проставить, проставлять слагам, написвам
име, дата и др.
простаивать оставам, престоявам,
простегать, простёгивать минавам тегел,
обшивам от двете страни; нашибвам, на-
тунвам; закопчавам.
простейшие едноклетъчни животни, про-
тозоа.
простейший най-прост.
простенок стена между две стаи, паянтова
стен^. преграда; стена между два про¬
зореца.
прбетевькнй простичък,
простереть простирам; отварям (прегръдки);
-ся простирам се; достигам; възливам.
простнрАть простирам; пера известно вре¬
ме; -ся простирам се.
простнтуйроввть проституирам,
простить прощавам; -ся вземам си сбогом,
прощавам се.
простоватость простотия, наивност.
простОвАтыЙ простичък,
простоволосый гологлав.
проетбй прост, груб, обикновен, естествен,
искрен: чакане: прекъсване на работата;
престояване на параход, на вагони свръх
срока; незаемане (на квартира).
простбйвый престоен ; -н ы е дёньги
пари за чакане, за престояване свръх
срока.
простокваша кисело мляко.
простолюдин, -ка прост човек, от простия
народ.
прдсто-аАпросто чисто и просто.
простовАть простенвам.
просторечие простонароден говор,
простосердёчие простосърдечност.
простосердечный простосърдечен.
простофиля простак.
простоять престоявам,
пространствовать пространству вам.
прострёл пробито от куршум, простреляно
място; лумбаго; съсънка.
I прострёлнвать, -йть прострелвам, пробипам
I с куршум.
ПРО
— 262 —
ПРО
прострочить мпнавам на машина, шия.
простуда васгеоаа, простуда.
простудИть, вростужАгь, простуживать из¬
студявам; -оя наставам.
вроотупИть, проотупИть просмуква се, из¬
парява о); испИрина ■ пИла на
его лбу нот му помри челото.
вроогупом простъпка, погрешна стъпка,
проотучИтс чукам, хлопам.
простушка пpАОгакинu,
вроотывАтс, простынуть изстивам,
простыня чаршаф.
простыть изстивам.
врооувуть(оя) аж. п р а о И в ы в а ть(с я),
врооушавать, просушить изсушавам,
врооушка сушене, изсушаване,
просуществовать просъществувам.
просчёт грашма в сметката; лпвса в касата,
просчитАть, просчитывать преброявам ; -оя
обърквам в сметката ое, езлъгвам са.
прАоып пробуждана; спать без -у опя
непробудно.
врооыватс, просывАть изсипвам, разсипвам,
просыпать поспивам; проспивам,
просыпАться пробуждам ое ; отовевам оп ;
езгpеонuвам от пиянство; изсипвам са,
разсипвам со. '
просыхИте изсъхвам,
просянАМ просян.
вротПлииА място, дего се ) стопил снегът,
прАтееkнвaте бутам, тикам, тласкам на¬
вред; изтласквам; -оя пробивам оп вът
през навалица.
протАвиовеге еотавцуаам (игра); танцувам
(известно врем)).
протАвлнватъ возапалвам (вачма), воза-
ТАплям.
протАптывать Атъвквам.
прАтаомПтс мъкна, влема, тегля ; износвам
(дреха); -оя смитам ое.
протискивать, протащИть промъквам,
протежировать врАтажирам.
протамИте тека, протичам; преминавам,
протелефонировать телефонирам.
вротереть(ся) вж. в р о т и р Пть(оя).
протеснИться пробивам оп път, промък¬
вам се.
прАтоотовить протестирам,
протОчь вж. вротемИть.
прбтив против, срещу, нАсреща, спрямо,
опротп.
пеетие)вь четириъгълна тава (за печене),
противиться противя се.
вротиввый противен, срещуположен, не¬
приятен, враждебен.
вpогнвОАеьаогАесвыЙ прАтпвАалкАхол)11.
врогнпоббрсгво съпротиви.
противоборствовать съпрогиаявам се, про¬
тивя се, боря со против.
противовоздушный: -ная оборИн) за¬
щита от неприятелска самолете, от въз¬
душно нападенее.
противогАз прАтевогазова маома.
противодавление врАтивовАлигане.
противодействовать пpогевoдеМствуаам,
пеотввооАчеточвыЙ вpoвангпвoн. против за¬
чеване. •
противолихорадочный против треска,
протавАполагИть противопоставям; -оя про*
тевАВАотавям ое.
противоположение npотевоволагавo ; антп*
теза.
противоположить противопоставям,
вротниопОстА анть противопоставям,
врогпвовосга влОнна в pогевоnоставяне,
Вp0TUB0ПА0ТА0ЛЙТЬ ВрАТПВОВООТАВям ; -ся
противопоставям се.
противоречить противореча,
пpАгАBООАМоеётвыМ npотевоаopопеан)в.
протвВОсгИте, противостоите противостоя,
противя са, боря се.
противосудорожный против гърчовете, ан
тесвазмАдечан.
пp0ТАBОЦЫвгИгвыМ прАТивОскорбуган.
протевАИдне противоотрова,
прАгнрегь протърквам, изтривам,
протискаться, протИсмеваться, протиоаиутьоя
промъквам ое, провирам се, пробивам
сп път.
проткнуть промушвам, пробивам,
протПи прАгом; канал.
протоколировать протоколирам.
веoтАлкAтс(оu), ве<отоемаутс(ся) вж. п р о¬
т П л м п в а т ь (о я).
протолковать вАразговарям се.
протопИтс позапалвам, позатаплям.
вротоптПть отъпквам.
проторговать, прОТОргОвывать търгувам,
въртя търговия; изгубвам в търговия ;
-оя фалирам.
протИреввыМ огъпаан,
прПтАри вреда, загуба,
проторАгь Атъвквам.
проторчАть стърча (известно време),
проторИть огъвквам.
протАскАаИте тъгувам, скърбя (известно
време).
протИчанеь^ прояден от чорвее.
врОточИть врАндам, прогрезиам; остря, то¬
ча (известно време).
протАчак^ протичащ, течащ,
протрива разяждане, прояжд^).
пеoгеивловaте, протравИть разяждам, про-
яждам (о киселина).
nрАтеИвлявание аж. прогрИва.
протравлИте вж. протравить,
протрезвОть отеoонuвам,
протрезвить направим да отрезнее.
протрезвление иотеезвяаан),
протрезвлять направим да изтрезнее,
протрубить тръбя (известно ept^i^e^); рэ>
гръбявям, проглушавам
протурить пропъждам,
прОгухИть разваля ое, вмерпсва ое.
протухлый вмприоан, развален,
протухнуть разваля ое, вмпреова оа.
ПРО
— 263 —
ПРО
протухлый вмирисан, развален,
протухнуть разваля се, вмирисва се.
протухший развален, вмирисан.
протыкАть пробождам, пронизвам, про¬
мушвам.
протягивать протягам, простирам, подавам;
протакам ; -ся протягам се, проточвам,
простирам се.
протяжение протежение; измерение, раз¬
стояние, продължение, дължина.
протяжённость протежение, простнат^ст.
протяжённый простнат, разпространен,
разширочен.
протяжно бавно, провлечено.
протяжность протегнатост, пров-леченаст,
проточеност; дължина.
протяжный протегнат, проточен, провле¬
чен, бавен.
протя^ть^я) вж. протягивАть (ся),
проулок уличка.
проучить, проучивать, проучить научавам,
давам ум, поправям чрез наказание.
профактив синдикален актив, профсъюзен
актив.
профанировать профанирам.
профАппарат профсъюзен апарат, синди¬
кални функционери
профбилет профсъюзна членска карта,
про^болеань професионална болест,
профдвижение професионално движение,
пpoфeдйасево синдикално единство,
профильтровать прецеждам, филтрирам.
Пpoфантёен Червен синдикален интерна¬
ционал.
профкбм профсъюзен комитет,
пеофлйяпя профсъюзна линия.
Профдбр Управление на професионалното
образование.
профобразование професионално образо¬
вание.
профИрган профсъюзен орган,
профоргАвизАцня синдикат,
пеофоппозПция профсъюзна опозиция,
^^^офраббта синдикална работа,
профработник синдикален деец,
профсоюз професионален съюз,
просоюзввк синдикален деец,
профсоюзный синдикален,
пpофуuоляомПчеваый пълномощник на ко¬
митета от предприятието.
профшк^лв синдикална школа, училище
по синдикалното движение.
прохаживаться разхождам се, поразходвАм
се; п. на е г счёт подхвърлям го
на присмех.
прохватить, прохватывать пронизвам (за
студ); сграбчвам (с нокти, с зъби).
прохворАть проболедувам.
прохнбст нехранимайко, подлец, калпа¬
занин.
прохладен хоадоnuнка ; работать с
-днем не си давам много зор да ра¬
ботя.
прохладительный разхоадптелен.
прохладить, прохлаждАть прохладявам, р^з-
хладявам ; -ся рАзхладявам се ; бавя се.
прохлаждение разхлада.
прОхлопотАть погрижвам се.
проход преминаване, проход, пасаж ; о т
негб нет -) той не ме оставя на
мира.
проходимец измамник, шмекер, аферист,
хулиган.
проходить преминавам, минавам, измина¬
вам, отминавам ; намалява се (придопма
вода).
прохОдка разходка, ходене.
проходнИй проходен ; п. дом къща с из¬
ходи на две улици. ч
прохождение преминаване, минаване, .че-
филиране.
прохожий минаваш ; минувач,
процарАпать издрасквам.
процветАние процъфтяване,
процветАть процъфтявам,
процедить прецеждам, филтрирам,
процеживание процеждане.
процеживать прецеждам, филтрирам,
прочеркнуть тегля линия, зачерквам,
прочесть прочитам.
прочёсывать чеша, разчесвам с гребен ;
влача (лен, конопи). •
прочёт погрешно пресметната сума, липса,
прочётный погрешно сметнат.
прЬчнй друу; и прдчее и други, и
тъй нататък ; между -чим между
другото, покрай другото, пътьом.
прочистить пречиствам,
прочистка изчистване, очистване,
прочитать, прочитывать прочитам,
прбчнть тъкмя, предназначавам ; пред¬
сказвам.
прочищАть чистя, прочистям.
прдчно здраво, трайно, солидно.
прочность трайност, здравина, якост ; со¬
лидност, стабилност.
прбчвый траен, як, здрав, солиден, стабилен,
прочтение прочитане.
прочувствовать прочувс^увам.
прочь далеч ; вън ; махай се ; я н е п. не
се отказвам, нямам нишо против; уби¬
райся п. I махай се оттук) I руки
п. ! не посягай, долу ръцете !
прошедшее минало.
протёдшвй минал, последен,
прошептАть прошепвам.
прошествие изтичане, изминаване; по - и и
след.
прошабАть, прошибить пробивам с удар,
счупвам ; побиват ме (тръпки).
прошивАть ушивам ; шия (известно време),
прошивка антрдьо, дантела или шевица
между два плата (за украса).
прошипеть пзсъскпам.
прошить ушивам,
иеОшоогПдаый лански, миналогодишен,
прбшлое минало.
прошлый минал.
ПРО
— 264 —
IIJ Г
прошмагаугь шмугаам се.
прошнуровАть, прошнурдвывагс прошнуру-
ВАм, провървям.
вpошypйфотьоя вровенявам се.
вроштудИроаате проучвам.
прошуметь вдегам шум; шумя (известно
време).
прошАЙ, прощАМта сбогом, прощавай, про¬
щавайте.
прощальный прощален.
прошение прощаване, сбогуване.
прошПть прощавам; помилвам ; -оя про¬
щавам се, сбогувам ое.
врОща по-врост ; по * просто,
прощелыга измамнем, шмекер,
прошОни) прощаване, прошка,
прощупывать опипвам,
проэкзаменовать изпитвам.
проявАть проявявам, показвам ; -ся проя¬
вявам ое, показвам се, появявам ое, из¬
пъквам.
проявление появяване ; проявление.
проявляться) аж. в р а я в П Т ь (о я).
врОяснёте проясняя се (за времето),
врАясамте, прояснить разяснявам, изясня¬
вам! ; -оя аоuснювам ое, прояснявам се.
вруд запрещена вода ; изкуствено езеро,
прудИть завращвам; хоть пруд иру-
д М пма грамадно количество.
пружинистость пъргааина, еластичност,
пружИнете, -ся отскачем.
пружИнныМ пружинен,
вруоИм хлебарка (насекомо).
вруосИк прусак, пруоки жигел,
прут прът, пръчка.
врутим прътче.
аруткДвщМ в вед на прът ; - в о е жел)-
з а желязо на врьчки.
прыг ! омом 1
прыгание окачане.
прьигате, прыгнуть скачам, риввам ; тупка
(за сърце).
прыгун, -ея скоальо.
врыжАа оком, смокина.
прыскалка църкало, шприц; пръскачка,
ръсило.
прыскание пръскане ; блемвано.
прыскать, прыснуть пръоКам, ръся ; бли¬
кам ; избухвам (от смях).
прыткий бърз, чевръст, жив, пъргав,
прыть пъргааена, енергия.
прыщ пъпка, врешма.
прыщАвыЙ пъпчев, извращен.
вришевАтооть въвчивоог.
прыщеватый пъпчив, извращен.
прюнель памучен ели вълнен плат за обу¬
ща п покривана на мебели.
првданиа предана,
прядИлсныЙ предачен.
прядИльщик, -шева вредач.
прядь нешма, конец, вълмо ; овопча ; къ¬
дрица.
пряжа прежда.
вряжачка малка тока,
пряжка тока, катарама,
прялка чекрък ; предачка,
прямая права еевпu,
прямёхоеькнй праа-прАаанйчък.
прямёхонько съвсем право. .
прямазвП правота, правена.
прямнкАм право, направо.
прямИть изправям, оправям; говоря на¬
право.
прямо право, направА, без заби^алма, от¬
кровено.
прямодушие искреноот, откровеност, чиото-
сърдечност.
прямодушный искрен, откровен,
прямОй прав ; покрен, непосредствен, от¬
кровен, чистосърдечен ; истински.
прямолинейность праволинейнАс-.
прямолинейный праволинеен,
врямотА правота, искреност,
прямоугольна правоъгълник, „
прямоугольный правоъгълен.
пряник аорабиМка, мъстакуека. медно
хлебче.
пряности подправки на ястаета.
пряный пикантен; остър, миризлив п прия¬
тен на вкус.
пряоть вреда,
прятАнП) криене.
прятать крия ; -ся* крея се.,
прятки кpп)BМПа. жмичка.
вряха предачка,
псалОмщнк псалт.
гсО^у^вя кучкарнеца.
поарь кучкар ; слуга за водене кучета на
лов.
псевдовОдие лъжемрачкА.
поПна кучешко месо,
псИный кучешки, куче,
понх всиховаг.
псАвыМ мучи, кучешки ; всОвая а х О¬
т а лов о кучета.
птОшачма птиченце.
птАшка птечка, птича,
птенец, птОвчва пиленца ; дете,
птипевбд птицевъд.
птодlеаддство птицевъдство,
втиценйо птицечАака.
птИчник курник, двор за вгпце : птичар,
търговец на втецп ; нагледник на до¬
машна птеце.
птИчница нагледница на домашне птпци,
пуАва; ходИть на - ах стъпвам ва
пръста (за балерина).
вублиаовАть обнародвам, публикувам,
пугало плашело.
вугАте плаша, сплашвам ; -оя плаша ое.
пугАч бухал ; детско ппщАвче.
пугачёвщина оелоко въстание в Русия под
пpeдаодатеестаото на Емелян Пугачоа
(18 век).
вуглПво плахо, страхливо,
пугливость плашливост, страхливас—
2 во —
ПУЧ
пуглйвый страхлив, плашлив,
пугяуть сплашвам,
пуговица, пуговка копче,
пуд пуд (16 килограма).
пулел пудел, къдраво, рунтаво куче ; не¬
сполучливо стреляне ; дать - ля, пу¬
де л i т ь не улучвам.
пудлингование преработка на чугун в же¬
лязо чрез раатапяне в особени пе:ци.
пудлинговать преработвам чугун в желязо,
лудо вик пудова тежина.
пуддвый пудов, един пуд тежък,
пудрйть пудря ; -ся пудря се.
пузан, пузАнчнк шишко, дундьо, човек с
'голям корем.
пузАтый кормест, тантурест, тумбест.
пузо тумбак, шкембе, корем ; изпъкналост,
издутост.
пузырёк мехурче ; стъкълце,
пузыристый пъпчест, мехурест,
пузыриться пущам мехури ; надувам се.
пузырвый мехурен.
пузырь мехур ; стъкленица (подута),
пук сноп, вързопче, ръкойка ; кичур, китка,
пудевдй куршумеп.
пулемёт картечница,
пулемётный картечен,
пулемётчик картечния,
пульверизировать пулверизирам.
пульсировать пулсирам.
пульт висока маса с наведено писалите,
пуля куршум.
пулйрда, пулярка угоена кокошка. •
пунктмровАть пунктирам,
пуипбвый тъмночервен.
пуп пъп. •
пуповйна пъпна връв, пъпник.
пупбк пъпче.
пупыришек твърда пришка, пъпка,
пупырь пришка, мехурче.
Пур Политическо управление на работни¬
ческо-селската Червена армия.
пургА снежна виелица, Ьуря, хала,
пуск пущане в ход, в действие.
пускАЙ нека.
пускАть пущам, разрешавам, отпущам ;
хвърлям, стрелям; турям в ход ; п. п 6
миру докарвам до просия ; -ся пущам
се, залавям се, хвърлям се, biiyщам се ;
тръгвам.
пустельгА керкенек.
пустеть запустявам, опустявам; стоя пра¬
зен.
пустйть(ся) вж. п у с к А т ь (с я/.
пусто празно, пусто.
пустовАтый възпразен.
пустовАть стоя празен (за къща), необра¬
ботен (за земя).
пустоголовый празноглав, глупав,
пустозвдн дърдорко.
пустдй празен, пуст, безполезен, безсъдър-
жателен; п у с т 6 е! вятър работа;
чтоб т е б ё п. было! дявол да те
вземе I
пусто мА ля дърдорко.
пустопорбжяый празен, незастроен, необра¬
ботен.,
пустослдв празнодумец.
пустословие празнословие.
пустослдвить празнословя.
пустотА празнота, пустота ; суетност, ни¬
щожност.
пустоцвет безплоден цвят.
пустошь пущинак; необработена земя,
пустынь усамотен манастир.
пустырь незастроеко място.
пустышка празно нещо; маловажна работа;
нищожен човек.
пусть нека.
пустяк дреболия, празна работа; п у с тя-
к й глупости.
пустяковый, пустйчвый нищожен, незна¬
чителен.
путаннк, -яйца объркан човек, конфекцио-
нист.
путаница бъркотия, неразбория: заплетена
работа; безредица.
путаный объркан, заплетен.
путать бъркам, забърквам, заплитам, за¬
мотай ям; побърквам (път); говоря про»
тиворечиво; спъвам, турям букли (на
кон): -ся бъркам се, забърквам се ; лу¬
там се.
путёвка пътен лист, свободна карта (за
постъпване в санаториум, във виеше
училище), командировъчен лист.
путевой пътен.
путАец пътен инженер; чиновник по път¬
ното дело; студент по шосейно инже¬
нерство.
путём както трябва, разбрано ; посредст-
ством, чрез.
путешАствеимик, -вица пътешественик,
путешествие пътешествие.
путешествовать пътувам.
Путина движение на рибата ; определено
време за ловене на риба.
путный смислен, сериозен, свестен,
путы вериги, букаи.
путь път. друм; пътуване ; т а к й м пу¬
тём по тоя начин.
пуф измислица, лъжливо известие, блъф.
пух пух, перушина; мъх.
пухленький мекичък, пълничък.
пухлый подут, подпухнал; пълен, дебзл,
мек.
пухнуть подувам се, надувам се, отичам,
пуховйк пухов дюшек; пухово покривало,
пухдвка пухова възглавница.
пухАвыЙ пухов.
пучеглАзие ококореност; изпъкнали очи.
екзофталм.
пучеглАзыЙ опулен, облещен, ококорен,
пучина бездна, пропаст; водовъртеж.
— 266 —
ЛЯТ
печать надувам, издувам ; п. глаза
изблещям очи.
пучОк снопче.
пушбОл игра на ританица голяма топка,
пешечка топче.
пушечвый топовен.
пушйва кожи, кожухарска стока; мъх.
пушйвка перце, перушинка.
пушйстый мъхнАт, вълнест, пухкав, мек.
пушйть разрохквам; гълча, мъмря,
пушка топ, оръдие.
пушвйна кожухарски стоки.
пушядй кожухарски; п. товАр кожухар¬
ска стока.
пушОк мъх, пух.
пуша девствена гора, пущинак,
пуше повече, по-силно ; п. в с е г 6 най-
вече, най-много.
пущай по-голям; для путей важ¬
ности за по-голяма важност.
пчелйвый пчелен.
пчёлка пчелина, пчеличка.
пчеловдд пчелар,
пчеловддство пчеларство,
вчёаьвик пчелин,
пшённый просян.
пшевО просо.
пыж пачавра, затикалка.
пыжиться наежвам се, настръхвам; наду¬
вам се.
пыл горещина, жар, разпаленост, буйност,
ПЫЛЙТЬ ПЛ8М7Я.
пылающий пламтящ, горящ.
пылесйс прахоизсмуквач, машина за чи*
стене прах.
иылйнка, пылйночка прашинка, прашец,
пылйть праша, напрашвам; -ся праша се,
напрашвам се, покривам се с прах.
пылкий горещ, разпален, буен, огнен,
пылкость буйност, разпаленост.
пыль прах.
пыльввк пряшник, тичинка.
пыльно прашно.
пыльный прашен; покрит с прах.
пыльцА цветен прашец.
пырнуть, пырЯть мушкам, цапвам, пяркам.
пытАть изпитвам, изтезавам (при разпит);
-ся опитвам се.
пытка мъчене; разпит с изтезаване; мъка,
изтезание.
пытливо изпитателно,
пытливость любознателност, изпитателност.
пытливый изпитателен, любознателен,
пыточный за мъчене.
пыхтеть лъхтя.
пышет лъхти, лъха, пламти, блика.
пышка пържени сладки във вид на топка,
мекик; топарлак (за дете).
пышно разкошно, великолепно,
пышность разкошност, великолепие, тър¬
жественост, луксозност.
пышный разкошен, бляскав, величествен.
иьедестАл пиедестал.
пьеса пиеса,
пьянеть опивам се.
льйпвца пияница.
пьЯвство пиянство.
пьЯвка пиянствуване, гуляй,
пьянствовать пиянствувам.
пьянчуга, пьянчужка пияница,
пядь педя.
пялить разпъвам, разтягам, изопвам ; ко-
коря се, пуля се, гледам втренчено.
пйльцы гергеф.
пясть длан.
пятА петА.
пятАк петак (пет копейки).
пятвчОк петаче (пет копейки); свинска му¬
цуна.
пятерйк по пет единици в едно,
пятерочный петорен.
пятёрка петорка; банкнота от пет рубли,
пятерндй петорен,
пятернй петопръстница, петте пръсти на
ръката.
пЯтеро петима, пет души,
пятиалтынный монета от 15 копейки.
пятиглавый с пет кубета.
ввтмгрАвннк иетостен.
вятвгрАвный петостенен.
п тидесятнлётннй петдесетгодишен.
пятидесятирублёвка бумажка от 50 рубли.
пятидесЯтвнаа Петдесетница.
пятидесятый петдесети,
пятидневка петидневка, неделя от пет дни.
пятиконечный: -а я з в е з д А петолъчна
звезда.
лятвкопАечный иеткопейков.
пятнквАтаый петорен. v
пятилетие петилетие.
пятилетка петилетка; п. в четыре г 6-
д а реализиране на петилетния план за
четири години.
пятнлётнвй петгодишен,
пятимесячный петмесечен.
пятипОлье петполна система за обработване
земята.
пятисОтаый петстотни.
пятистОпный петостъпен (стих).
пЯтнть дърпам, отдръпвам назад; -ся стъ¬
писвам се, отдръпвам се; отказвам се.
пятиугольник петоъгълник.
пятиугольный петоъгълен.
пятифувтОвый петфунтов.
пЯтка пета.
пятвАдаатый петнайсети.
пятвАдаать петнайсет.
пятнАть опетнявам, оцапвам.
пятвЯстыЙ петнист.
пЯтннца петък.
пятвО петно, леке; родймое п. лунич¬
ка, бенка.
пятнышко петънце,
пятдк, пятОчек пет (парчета).
пятОчвый : -н а я кость костта на пе~
тАта.
пят
— 267 —
РАЗ
пйтый пети.
пять пет.
пятьдесят петдесет,
пятьсот петстотин.
пятью пет по» пет пъти по.
Рраб роб. раб.
рабА робиня.
рабкодп работническа кооперация.
рабкбр работнически кореспондент,
рабкбровсккй работническо-кореспондент¬
ски.
Рабкрив Работническо-селска инспекция.
РКИ.
рабкрйновец член на (или служеш при) Ра¬
ботническо-селската инспекция.
раболепствовать раболепству вам.
работать работя,
раббтишка лоша работа,
рабторгбвец търговец с роби,
рабтовгбвля търговия с роби,
работяга голям работник.
работдщвб работещ, работлив, трудолюбив,
раббче-крестьяасквй работническо-селски,
рабдчнй работник; работен, трудов; рабо¬
тещ, работнически.
рабочкдм работнически комитет.
Рабпрбс Професионален съюз на работни¬
ците по просветата.
рабпрбсовец работник по просветата: член
на Рабпроса.
рабселькбр работническо-селски кореспон¬
дент.
рабселькдровскей: -кое движение раб-
селкорско движение.
рабсйлв работна сила.
рАбсквЙ робски? рабски, раболепен.
рАбство робство.
рабфАк работнически факултет.
рабфАковеп, -ка студент в работнически
факултет.
рабыня робиня.
равелйв укрепление във вид на полумесец,
равнёнве изравняване; равнение,
раввйнный равен, плосък.
раваб еднакво, равно, също,
равнобедренный равностранен,
равнодействующая равнодействуваща, резул¬
татна.
раввоотстойшмй еднакво отдалечен,
раввосторбвввй равностранен,
равюугдльный равноъгълен.
равнять уравнявам, изравнявам; сравнявам;
-ся равнявам се, изравнявам се, срав¬
нявам се.
рад радостен, готов (да направя нещо);
как я р. колко ми е драго; р. н е р.
щещ-нещеш, неохотно.
рАда народно събрание (в Украйна),
радение залягане, старание, грижа, усър¬
дие, ревност.
радеть радея, залягам,
радёхонек, радёшенек много радостен.
рАдя за. зарад; поради.
раднкАльнпчать радикалнича.
радвовешАнне радиопредаване.
радиозАяи който включва своя радиоапарат
в общата мрежа, без да го е декларирал,
радввааушавки рядиослушалки.
радногередатчнв радиостанция.
радвонередАча радиопредаване,
радиоприёмник радиоприемАтел.
раднотр^бка радиослушалка.
радиоучеба уроци по радио,
радйровать радиотелеграфирам.
радйст радиотелеграфист.
рАдовать радвам; -ся радвам се.
рАдуга небесна дъга.
рАдужная банкнота от сто рубли (някога).
рАдужно: смотрёть на всё р. гле¬
дам розово на всичко.
рАдужвый с цвета на дъгата; светъл.
рАдуввпа, радуница първата задушница
след Великден.
радушие гостоприемство, сърдечност,
радушный гостоприемен, сърдечен,
раёк ръчна панорама; галерия (в театър),
раёшник панорАмаджия.
раж възбуждане, разпалване, побесняване.
рАжвй снажен, як.
раз едно, веднъж, път, един път ; щом ;
и ё р в ы й р. първи път ; и и -у ни
веднъж; как р. тъкмо на време ; -о м
наведнъж; вот тебё р. I ха сега де Г
р. й т о так шом е така.
разбАвнть разредявам, размесвам с водя.
разбАвка, разбавление оазмесване с вода,
разбавлять вж. разбАвить.
разбазАрввавне разпиляване.
раабазАрнвать прахосвам, разпилявам; раз¬
продавам евтино.
разбАлвваться заболявам; почва да боли,
разбалтывать разбърквам, разбълниквам,
разклащам ; раздрънквам ; -ся рязбъл-
никва се; разприказвам се.
рвзбёг засилване, затичване ; разбягване ;
с -у втурвайки се.
разбегАться, разбежаться засилвам се, за¬
тичам се; разбягваме се.
разбередйть развреждам, раздразвам, под*
лютя вам (рана).
разбввАть разбивам, счупвам, строшавам ;
разделям, разпределям ; разпъвам (па¬
латка) ; -ся счупвам се. строша вам се ;
разпокъсвам се; разпределя се.
разбивка планиране (градина): разреждане
(набор); трошене; продавАть в -ку
продавам на дребно, на парчета.
разбмнтОвАть, разбинтовывать развързвам,
разбинтувам.
разбирательство разглеждане, изследване,
разследване, дознание.
разбврАть разглобявам, разлагам, сортирам;
изследвам, аналивирам, рецензирам; раз*
следвам, разглеждам, обяснявам; разчи¬
там, разбирам; -ся ориентирам се, раз¬
бирам се.
— 261 —
РАЗ
разбитие разбиване, счупване, строшаване,
разбитибй жив, отворен, събуден, отърсен,
пъргав, енергичен.
разббть вж. разбивАть.
разблАговёствть разгласявам, разтръбявам,
разбогатеть разбогатявам.
разббй разбойничество.
разбдйничать разбойничеству вам, занимавам
се с разбойничество.
разббйиичий разбойнически.
разболеться разболявам се; започва да боли
повече.
разболтать вж. разбалтывать
разббр разбор, разглобяване; избор, отбор,
сорт, качество, разред; разбиране, поз¬
наване, разчитане: разгледване, изслед¬
ване; анализ; критика; рецензия; разпро¬
даване.
разбдрка разглобяване; сортиране,
разббраый разглобяващ се и с глобя па щ се.
разббрчнво четливо.
разборчивость приди рва не, проби ря не, из¬
биране; четливост.
разборчивый разбран, ясен, четлив ; при¬
дирчив, предпазлив, деликатен.
разбравйть нахоквам; -ся скарвам се.
разбрасывать разхвърлям, разпръсвам, раз¬
пилявам; -ся разхвърлям се, разпръсвам
си силите.
разбредаться, разбрестись разпръсваме се,
разбягваме се.
разбрбд вж. вразбрбд.
равбрбс разхвърляне, разпръсване.
разбросанность разхвърляност.
разбросать вж. разбрасывать,
разбросанный разхвърлян, разпилян,
разбрызгать, разбрызгивать изпръскпам,
изпопръсквам.
разбудйть разбуждам.
разбухАнне набъбване, надуване : уголемя¬
ване.
разбухАть, разбухнуть набъбвам; уголемя¬
вам се.
разбушеваться раз вилня вам се, разбесня-
вам се.
разважничаться придавам си важност,
развал разпадане, дезорганизация, хаос,
разваливать, развалить развалям, разтурям,
разхвърлям: -ся разпадам се, разтурям
се; изтягам се.
развАлка: ходить в -к у клатушкам се.
разваривать, разварить разварявам, уверя¬
вам добре.
развАрястый лесно сварим.
разварвОЙ разварен, добре уварен.
рАзве нима, мигър, дали? освен, освен ако,
ако само, белки.
развевАть разпявам ; разпръсквам, разпи¬
лявам: -ся развявам се; разпръсквам се.
разведать вж. развёл ывать.
разведёвне развъждане, отглеждане; раз¬
глобяване; наклаждане; разоставяне, раз-
всждане; разтърване: разтваряне (в теч¬
ност); развеждане.
разведённый разведен; разглобен, демон¬
тиран.
разведка разузнаване ; разузнавателна
служба; изследване, издирване.
разведочный разузнавателен,
разведчик разузнавач; шпионин,
разведывательный разузнавателен,
разведывать разузнавам, събирам спедения,
информирам, разпитвам.
развезти вж. развозйтъ.
развевчАть, развенчивать развенчавам.
разверзАться, разверзнуться отваря се.
развёрнутый разгънат.
развернуть(ся) вж. развёртывать-
(с я).
раз верст Ат ь вж. развёрстывать,
развёрстка разпределяне; разхвърляне,
развёрстывать разпределям съразмерно,
разхвърлям.
разверстый зинал, зяпнал.
развертАть(ся) вж. развёртыват ь(ся).
развёртка разгъване, развиване,
рвзвертыванве разгръщане, развиване, раз¬
гъване.
развёртывать разгъвам, разгръщам, разви¬
вам, отварям: -ся разгъвам се, разтва¬
рям се.
развёс продажба на дребно (по легло),
развеселить, развеселить развеселявам; -ся
развеселявам се.
развесёлый много весел,
развесистый клонат, простнат, разстлан,
развесить вж. развешивать; р. уши
слухтя.
развёска продажба на дребно (по тегло),
развеснбй продаван по тегло.
развеетй(сь) вж. р а з в о д й т ь (с я).
разветвлйться разклонявам се.
разветвление разклоняване.
разветвлйться разклонявам се.
развешать, развёшнвать размервам, претег¬
лям; простирам, простнувам, окачвам на
различни места.
развеять(ся) вж. р а з в е в А т ь (с я).
развмвАть развивам; -ся развивам се.
развйлмна разклон, раздвой,
развилистый чаталест.
развннтйть отвъртам, развинтим,
разв&яченность развинтеност; изгубване на
енергия, изпадане в униние.
развйнчеяиый развинтен; неврастеничен,
развинчивать развинтвам.
развить развивам; -ся развивам се.
рнзвлекАть, развлечь забавлявам, развличам,
разсейвам; -с развличам се.
развОд развод, парясване; разпращане по
караули.
разводйть развеждам, разделям, парясвам;
размножавам, развъждам; смесвам, раз¬
тварям с вода, разводнявам, разредявам,
размивам; стъкмявам, наклаждам (огън);
настанявам, разпределям (по къши); раз¬
тървавам ; демонтирам, разглобявам
ГАЗ
— 269 —
РАЗ
(мост); разтварям ръце ; -ся развеждам
се, парясвам се ; развъждам се, размно¬
жавам се.
рааьбдка развъждане; вж. разведёние.
разведиМ разглобяваш се.
развдды цветя на плат
развоеваться почвам да воювам,
развёз разнасяне (с кол5).
развозйть разнасям (с колА).
развёзка разнасяне (с кола).
развёзчвк разносвач (с колйк*
разводяовАть развълнувам ; -ся развълну¬
вам се.
разворачивать разгръщам, отварям, раз¬
хвърлям; разчупвам.
разворовать, разворовывать изпокрадвам,
разграбвам.
разворёт разгъване, развитие,
разворотить вж. разворачивать,
разворошить разравям, разбърквам, раз¬
хвърлям; разбутвам; разбуждам.
развратить вж. разврат Ат ь.
развратничать развратнича.
развращать развратяпам, развалям, демо¬
рализирам; -ся развратявам се.
развращающий развращаваш, деморали¬
зиращ.
рлзврашёвне развратяване, поквара, демо-
рализнране.
развращённость развратеност, деморали-
зация^
развращённый развратён.
развьючивать, развьючить разтоварвам,
развязать развързвам, освобождавам ; -ся
развързвам се, освобождавам се.
развязка развръзка; разрешение, изход,
развязно непринудено; нахално, безнере-
моино.
развйзвость държане непринудено, без
стеснение, непринуденост; безцеремон-
ност.
развязвый свободен, непринуден; безцере-
монен, нахален.
развязывать(ся) вж. р а з в я з а т ъ (с я).
разгадйть отгатвам.
разгАдка отгатване.
разгадывать отгатвам.
разгибатель разгъвам, екстенсор (мускул).
разгибАть разтварям, разгъвам, раздиплям;
-ся разтварям се; изправям се.
разгвбАюшкй: р. мускул разгъвач, ек-
стенсор.
разгильдяй човек тежък, неподвижен, от¬
пуснат, немарлив, зЯилес, повлеканЛ
разгильдяйничать нехайпича, разпушам се.
разгильдяйство нехайство, немарливост,
разпуснатост.
разглагдльствоввнне много приказки,
разглагольствовать разприказвам се, раз-
глаголствувам се.
разгладить, разглаживать изглаждам, из¬
правям гънките на плат.
разгласбть, разглашать разгласявам.
разглашение разгласяване.
разглядеть, разглядывать разглеждам; виж¬
дам добре.
разгневанный разгневен, ядосан.
разгневать разгневявам, разлютявам, ядос¬
вам, разсърдвам; -ся ядосвам се.
разговаривать разговарям, приказвам,
разговлйть разговявам.
разгсворйться заприказвам се; разприказ¬
вам се.
разговорчивость приказливост.
разговдрчияый приказлив.
разгди разгонване, разпръскване; засилва¬
не, затичване; междина; разкарване; -у
нет няма де да се разминеш.
разгдиистый рядък, разреден.
разгонять разгонвам, разпъждам, пропъж¬
дам; ускорявам, засилвам (движение).
разгораживать разграждам, отграждам; от¬
делям с преградя, преграждам.
разгореться, разгораться разгарям се, раз¬
палвам се; плямпам, изчервявам се, за¬
червявам се.
разгородить вж. разгораживать,
разгорячать разгорещявам, нагрявам, на¬
жежавам; разпалвам, разсърдвам ; -ся
разгорещявам се, разпалвам се, нагря¬
вам се, нажежавам се.
разгорячённый разгорещен, разпален.
разгорячйть(ся) вж. р а з г о р я ч А т ь(с я).
рнзгрАбить разграбвам.
азграблённе разграбване.
разграблять разграбвам.
разгранбчивать, разграничить разгранича¬
вам, турям граници ; -ся разгранича¬
вам се.
разграф гь разграфявам, линирам.
разгрАфка разграфяване; чертан подлист-
ник.
разграфлять разграфявам.
рнзгребАть, разгрестй разгребвдм, разравям,
разгромить съсипвам, разбивам, разруша -
■ вам, разорявам, разгромявам.
разгружАть, разгрузить разтоварим, сто¬
варвам; -ся разтоварвам се, освобожда¬
вам се.
разгрузка разтоварване, стоваряне.
разгрузочный разтоварителен.
разгрузчик разтоварвач.
разгруппировать групирам.
разгрыэАть, разгрызть разгризвам, раздро¬
бявам, счупвам (с зъби).
разгул пиянствуване, пируване; разпуснати
страсти; вакханалия.
разгуливать разхождам се, ходя без работа,
разгульный весел, разпуснат, развратен,
разгул Ять прогонвам съня ; -ся събуждам
се напълно; разхождам се; прояснява се
(време); разиграва се, развилнява се
(вятър, вълна); разширява се (пожар).
раздавать раздавам ; разпушам, разширя¬
вам; -ся раздавам се ; разширявам се ;
отдръпвам се, стоварвам път: ехти, чува
се, разнася се.
РАЗ
— 270 —
РАЗ
раздавать, раздАалеваге омазвам, омачквам,
стъпквам.
раздАлбливатс ездълбавам.
раздАривать, раздарите извонедаряиам,
раздАточныМ за раздавана.
раздАтчик, -чнца раздавач, давач.
рАзДагЬ(ся) вж. р А з Д А В А Т Ь (О я),
раздАча раздаване; даване.
раздваивать раздвоявам, разделям на две;
-ся раздвоявам ое, отделям ое, разде¬
лям се.
разДвегАть, разДвИнуте отместим, огстра-
нявам; правя път; разтварям, разкрачвам,
раздвижнАй мАйто ое разтваря (капак) плп
издръпаа (чекмедже).
раздвоиться) вж. раздваивать (оя),
раздавалма, раздевАленая, раздевАльня гар¬
дероб (в таатър п др.).
раздевАльщик, -щнаа гардеробеар.
раздсвАннс събличане.
раздеваться) вж. р а з д б т ь (о я),
раздел долбе, дележ, делене; отдал.
разА^АтьСя) вж. еазд)еив)ть(c я),
разделывать разширявам, разчистим, раз-
връзвам; боядисвам о четка; -оя разпле¬
тем се, наплащам ое; разправям се; из¬
бавям ое.
разделить разделям; свадолям ; -оя разде¬
лям се.
раздСлсныМ отделен, особен.
разделете разделям; споделям ; -оя разде¬
лям се.
раздАте съблечем; -оя съблечем сс.
раздирАтс разкъсвам, раздирам,
раздирАющей раздирателен.
раздобреть наnъеоиаам, надебелявам,
разДОбрИте смекчавам, правя да^^'ъ^р ; -оя
ставам добър, великодушен.
раздобыть добивам, намирам,
раздолбИтс ездълбавам.
раздАлсе простор, ширине, свобода; изоби¬
лно; щастлив, спокоен живот.
раздосАдоватс .^ядосвам, разсърдаам.
раздражАте pездpаонивАм, ядосвам, сърдя,
възбуждам; -ся раздразним се.
раздражимость възбудимАс-.
раздражительность раздразнителност,
раздражительный раздразнителен,
раздрежИтс раздразвам, действувам на нар-
11^; -ся дразня се, сърдя се.
раздражение pеодpазниаена, възбуждана,
раздразните pаолpаоняаам, разсърдаам.
раздробете раздробявам, разчупием, раз-
гpАшавам. разпокъсвам; -ся раздробявам
се, разчупвам се, разпокъсвам се.
раздробленна разпокъсване,
раздроблённость разпокъсанАс-
раздроблАтьСя) вж. раздробйть(ся).
раздувальный раздухват-олен.
разДувАнис раздухване.
раздувате раздухвам ; надувам ; подклаж¬
дам, подбуждам, надъхвам; -оя бивам
раздухван; надувам се, подувам се.
раздумате раздумвам ое, отказвам! ое.
раздумывать размислям, мполя, премио-
лювам.
раздумье размисъл; двоумоне; нерешител¬
ност.
раздутость раздуване, вpаувелечаоаа.
раздутый надут; преувеличен.
раздуть вж. раздувать,
раздушенный напарфюмиран,
разевАте зинаем.
резжАлАбаге оажееuВАМ, трогвам, еовеквам
съжаление; -ся омелявам оа; важаеuиАм
се, трогвам се.
разжалование деградиране, лишаване от
чин, разжалвана.
разжАловать деградирам, лешевам ог длъж¬
ност, разжалвам.
разжАтс разтварям, отварям.
разжевАте, разжёвывать рездъаквем, сдъв-
миам; обяснявам! нсщо, разбирам, усвоя¬
вам!.
разжСчь^я) аж. р а з ж и г А т ь (о я).
резжАве печалба, добев; плячка,
разживАться pазбАгатииам. забогАтяаам,
свечелвам, напечелиам.
разжигАтс разпалвам, разгарям, подклаж¬
дам, раздухвам; -ся разваляем со.
разжндИгь, разжижАтс разтопявам!, разтва¬
рям (във вада); разродявамт, разводнянм.
разжижСнна pаоpсдивАос, разводняване ;
разтапяна.
резжимАть разтварям, отварям,
разжирёть вАпълвявам, затлъстявам!,
разжИться вж, разживАться,
раззАДНревагс, раззадорите раздразнивал!;
подбуждам; разсърдиам.
раззвонИть разтръбявам, раздрънкаем!, раз¬
гласявам!.
раззнакОмн-ься прекъсвам познанство 'с
някого.
рАзим само веднъж.
pазuвоашпоА селското въстание в Русия
под прёдаодитёлствАТо на Станка Разен
(1667—1671).
разИнуте разтварям (уста),
разИня запле^ еаnои■мyха. лавне - шаран,
хапльо.
разНтельность поpазителоост, очевидност,
разИтеленыЙ очсбисн, поразителен, фра¬
пантен.
разИте поразявам ; мнрпша (на нещА),
разлагАте разлагам, разпадам; анализирам;
-ся разлагам! ос, разпадам ос.
разлАд разногласие, несъгласие, раздор,
разладиться, pАOлАжваетеоя разстройвам оа,
развалям со, резнсбнгаам ос.
разлАкомиться полакАмявам ос.
разламывать счупвам, огрошавам ; разва¬
лям, събарям ; -оя счупвам сс.
разлезаться, разлСзться развараа сс, рез-
шмва сс, разнищва сс, разкъсва сс, раз¬
пада се.
РАЗ
— 271 —
РАЗ
разлениться разленявам се, ставам мързе¬
лив.
разлепить, разлеплять разлепвам ; -св раз¬
лепвам се.
разлетаться, разлететься разлетявам се, раз¬
хвърлям се, разпилявам се, пръсвам се
(в разни посоки).
разлечься излитам се, простирам се, прост-
нувам се.
разлив разливане, преливане, наводнение ;
наливане.
разлавАаке наливане, разливане,
разливанный : -ное мбре изобилие (на
питие).
разливателы ый : - ная л 6 ж к а лъжица
за сипване.
разливать разливам ; наливам ; изливам ;
-ся разливам се ; прииждам (за река),
разливка наливане.
разлиновать, разлннДвывать линирам.
разлинивка линиране.
разлитие разливане.
разлйть вж. разливать.
различать различавам, отличавам ; -ся раз¬
личавам се, отличавам се.
различение различаване, отличаване,
различать вж. различать,
разложившийся разложен.
разложать(ся) вж. р а з л а г а т ь (с я).
разлом счупване, строшаване ; счупеното
място.
разломАть(ся), разлоыйть(ся) вж. разла¬
мывать (с я).
разлуна раздяла, разлъка.
разлучать разлъчвам ; разделям, отделя;
-ся разлъчвам се.
разлучёиие разделяне, разлъчване.
разлучИть(ся) вж. р а з л у ч а т ь (с я).
разлучник, -ница съперник.
разлюбить разлюбвам.
размагнитить, размагничивать размагнитос-
вам.
размазать вж. размазывать,
размазни рядка каша, размазване с много
думи ; хлабав, мекушав човек.
размазывать размазвам, нацапвам; разпро¬
стирам се, разправям с излишни по¬
дробности.
размалёванный изписан, нарисуван,
размалевать, размалёвывать изписвам (с
бои); боядисвам ; цапам.
размалывать смилам, счуквам, стривам.
разматывать размотавам, развивам, точа
(копринна; пръскам, пилея.
размах замахване ; размах; клатене, вели¬
чина на клатенето.
размахивать замахвам, размахвам, жести¬
кулирам ; -ся, размахнуться замахвам;
нравя добър жест.
размачивать намокрям, накисвам,
размашисто нашироко.
размашистый широк, смел, с размах
размежевание разграничаване, размтерване.
размежевать, размежевывать разгранича¬
вам, размервам, разделям с слог ; -ся
тегля граница, стграничавам се.
размельчать, размельчить раздробявам, раз-
трошавам, разчупвам.
размельчение раздробяване ; раздъвкване.
размен размяна.
разменивать разменявам; -ся разменявам се.
разменный разменен ; - н ы е деньги
дребни пари.
разменИть(ся) вж. разменивать (ся),
размеренно отмерено ; важно.
размеренный отмерен ; тежък, важен ; то¬
чен.
размёрквать, размерить, размерить раямер-
вам.
размесить размесвам.
размести размитам.
разместить вж. размешать.
разметать, разметывать разхвърлям, раз¬
пръсвам, размятам.
разметить отбелязвам, маркирам,
разметьа маркиране.
размечйть отбелязвам, маркирам,
размешАть, размешивать размесвам, смес¬
вам, разбърквам ; омесвам ; -ся размес-
вам се.
размешивание размесване.
размешать намествам ; разпределям, наста¬
нявам ; -ся намествам се, заемам мя¬
стото си.
размещение наместване, настаняване, раз¬
пределяне.
разминать размачквам, омесвам ; раздвиж¬
вам, разкърштвамт ; разкарвам (кон).
разминуться разминавам се.
размножать, размножить размножавам, уве¬
личавам ; -ся увеличавам се, размножа¬
вам се.
размозжить смачквам, смазвам, счупвам,
размокать, размокнуть разкисвам, размек¬
вам се.
размйл мелене, смилане; качество на смля¬
ното брашно.
размилвка свада, скарване.
равмолдть вж. размалывать,
разморить разслабвам, обезсилим.
размотать вж. разматывать,
разметка размотаване ; точене (коприна),
размочить накисвам, разкисвам.
размыв подмиване, подкопаване,
размывать подмивам, подкопавам ; отвли¬
чам, отнисам. .
размыкание прекъсване (на електрически
ток).
размыкатель прекъсвач (на ток),
размыкать отварям, отключвам ; прекъс¬
вам.
размыкать разсейвам, пропъждам (скръб),
размыслить размислям, разсъждавам,
размыть вж. размывать.
РАЗ
— 272 —
РАЗ
размягчАть размекчавам, смекчавам ; -ся
размеквам се.
размягчение размекване, омекване.
размягчить вж. размягчать,
размякать, размякнуть размеквам ; отслаб¬
вам ; трогвам се.
размйть вж. разминать.
разнашивать разтъпквам (обуща) ; разна¬
сям.
развешивать изнежвам ; разглезвам, раз¬
галвам; разчувствувам; -ся разнежвам се.
разнести вж. разносйть.
разнимать разглобявам, разделям по части;
разтървам. '
рАзнитьь. различавам се, отличавам се.
разнвца разлика.
разно различно, разно.
разноббй разногласие, различие,
разновес драмове, грамове,
разноголосица разногласие, дисхармония.
разное различно ; разни (в дневен ред),
разномастный разноцветен, шарен,
разнообразить разнообразя.
разнопДлый двуполов, хектеросексуален.
разнДс хокане ; мъмрене, скарване; разна¬
сяне ; торгбвля в р. дребна про¬
дажба чрез разнасяне по къщите, амбу¬
лантна търговия.
разносить разнасям ; разпръсвам, разхвър¬
лям ; разпростра! нявааг; навиквам, то¬
кам ; отичам ; разтъпквам (обушаа; -ся
разнасям се, разпръсвам се, разпростра¬
нявам се. *
разноска разнасяне ; доставяне по къщята,
разносторонний разностранен,
разносторонность разностранчивост.
разность разлика, различие, контраст-
разносчик, -чипа разносвач; амбулантен
търговец.
разночинец човек не от простолюдието, но
без лично дворянство и незаписан в
някой еснаф (преди).
разночтение вариант.
разношёрстный, разношёрстый разноцветен,
шарен (за животни); смесен.
разнузданность разюзданост, разпуснатост,
разнузданный разюздан, необуздан, разпус¬
нат.
разнуздать, разнуздывать разюздавам.
разный различен, разен.
разнюхивание подушване, помирисввнн ;
шпионаж.
разнюхать, разнюхивать подушвам, разуз¬
навам ; шпионирам.
разгить разтървам.
разобидеть огорчавам, обиждам, оскърбя¬
вам силно ; -ся обиждам се.
разоблачать разоблачавам, разбудим, раз¬
кривам, изобличавам ; -ся събличам се ;
разоблачавам се; изясня се (за времето),
разоблачение изобличаване,
разоблачитель изобличител.
разоблачйть(ся) вж. разоблачать (ся).
разобрать вж. разбират ь.
разобщать отделям, разделям, разединявам;
изолирам.
разобщающий разединителен, изолиращ,
разобщение разединение, изолиране,
разобщённость разединеност, изолираност.
разобщённый разединен, изолиран,
разобщить вж. разобщать.
разовый : р. б и л а т билет, валиден само
за един път.
разогнать вж. разгонит ь.
разогнуть вж. разгибать,
разогревание подгряване, стопляне, сгря¬
ване.
разогревать, разогреть подгрявам, стоплям,
сгрявам ; -ся сгрявам се, стоплям се
разодетый пременен, наконтен, нагизден.
разодеть пременям, иаконтям ; -ся накок-
тям се.
разодолжить причинявам неприятност,
разодрать разкъсвам ; -ся разкъсвам се.
разозлИть разядосвам, разсърдвам, озлобя¬
вам ; -ся разядосвам се.
разойтИсь вж. разходйтьс я.
разбк един път, само веднъж,
разом наведнъж, иа един път, изведнъж,
заедно.
разомкнуть вж. размыкать,
разомлеть примирам.
разопреть бухвам, набъбвам ; сварявам се,
изпотявам се.
разораться разоравам се ; развиквам се.
разорвать вж. разрывать.
разорИть(ся) вж. р а з о р я т ь (с я),
разоружать разоръжавам; -ся разоръжа¬
вам се.
разоружение разоръжаване.
разоружйть(ся) вж. разоружать (ся),
разорИть разорявам, съсипвам, опропастя-
вам, погубвам ; -ся разорявам се, про¬
падам.
разослать разпращам, изпращам,
разоспаться наспивам се.
разостлать вж. расстилать.
разохОтнться поисква ми се.
разочаровать, разочаровывать разочаровам;
«сн разочаровам се.
разрабатывать разработвам; изучавам,
разработанность разработеност
разработанный разработен, изучен,
разработать разработвам ; изучавам,
разравнивать, разравнять изравнявам, урав¬
нявам.
разражаться, разразиться избухвам; тряска,
гръмва се.
разрастание разрастване ; развъждане,
разрастаться, разрастись нараствам ; раз¬
въждам се ; разпростирам се.
разреветься разревавам се, разплаквам се.
разредить, разрежать рязредявам, разреж¬
дам.
разрежение разреждане, разредяване.
разрежённость разреденост.
РАЗ
— 273 —
РАН
разрежённый разреден ; изпразнен,
разрёз раз рев; в р. въпреки, напук,
разрезать, разрезАть, разрёэывать разряз¬
вам ; нарязвам ; порязвам.
разреза!! разрязан ; за разрязване,
разрешать, разрешать разрешавам, позво¬
лявам, допушам; .ся разрешава се; раж¬
дам, освобождавам се от бременност.
разрвсОвАть, разрисовывать украсявам (с
рисунки).
разровиАть изравнявам,
разрозненны! отделен, откъснат,
разрознивать, разровнять разделям, отделям
(едно от друго).
разрубАть, разрубАть разсичам, разцепвам.
разругАть изпсувам, наругавам; -сн раз-
псувам се ; изоокарвам се.
раврумАеитьс • зачервенявам се.
разруха развала, разпадане, дезорганиза¬
ция.
разрушать, разрушить разрушавам, съба¬
рям, съсипвам, развалям ; -ся разруша¬
вам се, съсипвам се.
разрыв скъсване, прекъсване; пукване,
разрив; експлозия; вражда, несъгласие.
разрывАть разравям, разкопавам; скъсвам,
разкъсвам, прекъсвам ; разпуквам ; на¬
рушавам.
разрыв и! й избухвателен, експлозивен.
разрыдАться разплаквам се, заридавам.
разрыть разравям, разкопавам; разруч-
квам, разхвърлям.
разрыхление разравяне, правене рохкава
(почва).
разрыхлить разравям, правя рохкава (поч¬
вата) ; разтрошавам (буци).
разрАд разред, категория, класа ; разреж¬
дане, изпразване.
разрядбть изпразвам (оръжие); разредя-
вам (електрическа батерия) ; пременям,
наконт11М, нагиздям: -ся наконтям се.
разрАдка разреждане (букви или редове).
разрАдник изхвъргач (на пушка).
разрАдиы! рАзреден ; за изпразване.
разряжАть(ся) вж. р а з р я д й т ь (с я).
разрьжёвве изпразване,
разряжёьвый изпразнен ; наконтен.
разубедить, разубеждАть разубеждавам ; -ся
разубеждавам се.
разубрАть украсявам, накичвам, пременям.
разувАться събувам се, изувам се.
разуверить, разуверить разуверявам, разу¬
беждавам.
разузнавАть, разузнАть разузнавам, науча¬
вам се, събирам сведения ; различавам.
разукрАсвть, разуарашАть украсявам много;
-ся нагиздям се.
разукрашенне украсяване, гиздене.
разукрупнение раздробяване.
разукрупяйть, разукрупнить раздробявам,
децентрализирам.
разумеется разбира се, сигурно, несъмне¬
но, от само себе си.
разумение разбиране.
разуметь разбирам, отбирам; -ся разби¬
раме се.
разумны, -вица разумен човек,
разить събувам, изувам; -ся събувам се,
изувам се.
разухабистый весел, гуляйджия.
разучивание разучаване, учене наизуст,
разучивать, разучйть разучавам ; -ся отуч-
вам се, забравям наученото.
разъедАние разяждане,
разъедАть разяждам.
разъединить, разъелннАть разединявам, раз¬
делям, разлъчвам, изолирам; прекъсвам;
-ся разединявам се.
разъезде!! пътен ; - нй е дёньги път¬
ни пари.
разъёзд тръгване, отиване ; разминаване ;
разезд, конен патрул.
разъезжАть отивам и се връщам, ходя,
обикалям (не пеш); -ся разотиваме си ;
разминавам се; разпадам се, нзпокъс-
вам се, попуквам се.
разъесть разяждам,
разъехаться вж. разъезжаться,
разъярйть разярявам, разгневявам ; -ся ра-
зярявам се.
разъяснить, разъяснАть разяснявам, изясня¬
вам, обяснявам ; -ся разяснявам се, раз¬
ведря се, разясня се.
разыгрАть, разыгрывать игра (роля); рази¬
гравам (лотария); -ся разиграват се (де¬
ца) ; избухва, развилнява се.
разыгрывание разиграване ; игране ; сви¬
рене.
разыснАние дирене, търсене.
разысиАть, разыскивать издирвам; нами¬
рам ; -ся намира се.
райвоенкомат районен военен комисариат,
райздравотдел районен отдел по здраве¬
опазване.
раАвсиолкби изпълнителен комитет на
районния съвет.
райколхозсоюз районен съюз на колхозите.
райком районен комитет на партията,
райкоопсоюз районен кооперативен съюз,
районировать разделям на райони,
райпарткбм районен партиен комитет,
райпрофсовёт районен съвет на профсъю¬
зите.
райсовет районен съвет на работническите,
селските и червеноармейските депутати.
рАка ковчег с мети.
ракита ракита, върба.
раьбтеик жълт салкъм (златен дъжд).
рАковнна черупка ; раковина; външната
част на ухото ; мийка (в кухня).
рАкушка мида ; черупка.
рАма рамка, черчеве.
рАмочник майстор на рамки,
равг чин, степен, достойнство, разред,
рангоут всички дървени мачти на кораб,
рйиее по-рано.
18
РАН
— 274 —
РАС
ранёаие раняване,
ранёнько раничко.
ревёт сорт дребни ябълкн.
равёховько много рано.
рАвец раница.
равжйр ранжиране, подреждане войниците
по ръст.
рАнвть ранявам, наранявам.
рАнка раничка.
рАввый сутрешен ; рбнен.
раяОвАто раничко, ранко.
раат ръб, кант.
рантье рентиер.
рая|акул лютика (растение),
рань рАнина, ранно време.
рАньше по-рано, преди, някога.
рапА солена вода.
рапйра тънка и лека сабя за фехтуване.
рапортовать рапортувам.
РАПП Всеруска асоциация на пролетарски¬
те писатели.
pane рапица.
раскАвваться разкайвам се.
раскалённый нагорещен, нажежен.
раскаливать, раскалить нагорещявам, на¬
жежавам ; -ся нагорещявам се.
рвскАлывавве разцепване.
раскАлмвать разцепвам, разчупвам, раз¬
пуквам.
раскалАть(ся) вж. раскалываться).
раскАпывать разкопавам.
раскассировать разтурвам, разпущам.
раскАт тънтеж, буботене ; избухване (на
смях); плъзгане; изравнено място; пър¬
залка.
раскатАть, раскАтывать развивам, развър¬
там ; разточвам ; разплесквам (с валяк),
раскатистый тътнещ, буботещ; звънлив,
ехтящ.
раскатиться, раскАчиваться разтъркалям се,
раздвижвам се ; тътне, буботи.
раскачАть, раскАчнвать разлюлявам, раз-
друсвам, разклащам ; -ся разклащам се,
размърдвам се.
раскАшливаться, раскАшляться разкашлям
се, закашлювам се.
раскАяться разкайвам се ; съжалявам,
расквар ировАть разквартирувам.
расквАснть смачквам, смазвам, разкърва¬
вявам.
расквитАться наплащам се, ставам квит.
расквдАть разхвърлям.
раскидистый широк, клонАт (за дърво),
раскидной разтварящ се, сгъващ се.
раскйдывать, раскинуть разпъвам (палатка);
хвърлям (мрежа); разпростирам, прост-
вам ; разпускам (коси) ; р. у м д м
пресмятам, претеглям, обмислям.
раскасАть разкисвам, отпадам,
раскислить, раскаслАть откислявам.
раскиснуть разкисвам, отпадам.
раскаАдка разхвърляне, разпределение;
разкладка.
расклАдывать разхвърлям, разпределям;
хвърлям, нареждам (карти); определям ;
излагам, разстилам (стока); наклаждам
(огън).
расклАнвваться, расклАяяться покланям се,
поздравявам, вземам си сбогом.
расклеивать отлепям, разлепвам ; -ся раз¬
лепя се ; разваля се, разтурва се.
расклёйка разлепване.
расклерАть, расклёрывать отковавам.
расковАть, раскбвывать разковавам; -ся
пада, разковава се (за подкова).
расковыривать, расковырАть разчовърквам,
разчоплям.
раскол разцепление ; ерес, разкол
расколка разцепване, нацепване, разсичане.
расколотить счупвам, строшавам.
расколоть разцепвам, пуквам.
раскольник отцепник, еретик, схизматик,
разколник.
раскдльнвческий отцепнически, еретически,
разколнически.
раскопАть разкопавам,
раскормйть угоявам, охранвам.
раскорАка кривокрак; ходйть -кой
ходя разкрачено, разтопорено.
раскОсина наведена подпорка,
раскйсый кривоглед, разноглед.
раскошёлвваться, раскошелиться разпущам
се, развързвам кесията.
раскрАдыванве разграбване.
раскрАдывать нзпокрадвам, разграбвам.
раскрАавать скроявам ; разцепвам (глава).
раскрАсать вж. раскрАшивать.
раскрАска боядисване, нашарване.
раскрасвёться зачервявам се.
раскрАсть нзпокрадвам.
раскрАпнванне боядисване, нашарване.
раскрАшивать боядисвам, изпъстрям, на-
шарвам, изписвам с разни бои ; украся¬
вам (разказ).
раскреиостйть, раскрепошАть разкрепостя-
вам, освобождавам; -Ся освобождавам се.
раскреоошённе освобождение, разкрепостн-
ване.
раскрнтнковАть, раскритиковывать разкри¬
тикувам строго.
раскрвчАться развиквам се, разкрясквам се.
раскройть вж. раскрАивать.
раскроисАть накълцвам.
рескрошйть натрошавам, наронвам, раз¬
дробявам.
раскрутить, раскручивать разсуквам, разви¬
вам, развъртам.
раскрывАть отварям, разтварям, откривам,
изкарвам наяве, разкривам ; -ся разкри¬
вам се, отварям се.
раскрытие разтваряне ; разкриване, раз¬
критие.
раскрыть вж. раскрывать.
раскудАхтаться раз кудкудяк вам се.
РАС
— 275 —
РАС
раскулАчквавве разкулачване, експроприи¬
ране на селските чорбаджии, предаване
тяхното имущество на колхозите за об¬
що ползуване.
раскулачивать, раскулАчвть разкулачвам.
раскупАть, раскупить разкупвам.
раскупоривать отварям, отпушвам,
раскупоривание отпушване, отваряне,
раскупорить отварям, отпушвам
раскуривать, раскурить запалвам ; пуша ци¬
гара ; изпушвам.
раскусить, раскусывать счупвам, строша»
вам с зъби ; разбирам, проумявам.
раскутать, раскутывать отвивам, откривам,
раскутаться разгулявам се.
распад разпадане, разлагане, декаданс,
распадаться разпадам се, събарям се, раз¬
рушавам се, срутвам се.
распадение разпадане, разлагане,
распаивать разпоявам, разлепвам; -ся раз¬
появам се.
расоаковАть, распаковывать разпакувам,
развързвам, отварям.
распаковывание разпакуване.
распалённый разпален, пламнал.
распалйть, распалАть нажежавам, нагрявам
силно: разгневявам. разядосвам; *сяраз¬
палвам се.
распАравать, распАрвть размеквам на пара.
расоАривавае разпаряне.
распАрмвать разпарям, разпорвам ; -ся раз¬
паря се, разпорва се.
распадАться разпадам се.
pacnaiATb разоравам, преоравам.
рвспАхиванпе разораване.
рвспАхивать разоравам; разтварям, отви¬
вам.
рвсиАхнуть разтварям, отварям.
распАшка разораване ; разтваряне, разгръ¬
щане ; жить на - к у живея на ши¬
роко.
распАшнвк изкоренител, екстирпатор, плуг
с девет ралника.
распашндй за разораване ; разкопчан, раз¬
пасан.
распашОвка детска ризичка.
разпайть(ся) вж. распаивать (ся),
распев провлечено, проточено пение.
распевАвие равпяване, пеене.
распевАть пея ; -ся пее се.
распекАть мъмря, хокам, гълча,
распеленАть, распелёнывать развивам, раз-
повивам.
распереть вж. распирать,
распетушиться разсърдвам се, разкрясвам се.
распеться разпявам се.
распечАтывание разпечатване.
распечАтать, распечАтывать разпечатвам,
отварям.
распёчь мъмря, хокам, гълча.
распввАть пия (в компания); разливам се,
отдавам се на пиене.
распивочный : - н а я продАжа про¬
дажба на питиета на крак.
распйлнвняие разрязване (с трион),
распилить разрязвам (с трион),
распйлка разрязване (с трион).
распннАть разпъвам; -ся разпъвам се, го¬
рещо защищавам,
распирАть разтварям с напор ; подувам ;
как егд распёрло! колко се е
подул !
распвсАть определям, назначавам; изпис¬
вам с бои, изрисувам ; описвам ; под¬
писвам ; записвам; -св подписвам се ;
разписвам се; регистрирам брак (в
3 а г с).
расписной изписан с бои, шарен, колори-
ран.
распйсывать(ся) вж. р а с п и с а т ь (с я).
р-спйть вж. распивАть.
распвхАть, распйхивать разбутвам, разтла-
сквам, размушквам; турям, пъхиам,
мушвам, скривам.
расплАвать разтопявам, стопявам (метал);
-ся стопявам се.
расплАвка, расолавлёвне, расплАвливавве то¬
пене, разтопяване.
расплавлАть(ся) вж. расплАвитъ(ся).
расплАкаться разплаквам се.
расплавмровАть, распланировывать плани¬
рам.
распластАть, распластывать разцепвам, раз¬
плесквам.
расплатиться, рвсплАчзваться разплащам се.
расплескАть, расплёскивать разплисквам,
разливам, разсипвам; -ся разплиск¬
вам се.
расплестй разплитам; -сь разплита се.
расплетАвие разплитане.
расплетАть(ся) вж. р а с п л е с т й (с ь).
пасплолбть разплодявам, размножавам ; -ся
разплодявам се.
расплывАться плувам по разни посоки;
разлива се ; разпуша се (за мастило);
разплува се, губи си формата,
расплывчато разплуто, неопределено,
расплывчатость неопределеност,
расплывчатый многословен, пространен,
неясен.
расплыться вж. расплывАться.
расплюснуть разплесквам.
расплющивание разплескване.
расплющивать разплесквам.
распозвавАвие разпознаване ; диагноза,
распознавать, распознать разпознавам, поз¬
навам ; различавам.
располагать разполагам: предполагам,
имам намерение; разпределям, нареж¬
дам ; предразполагам, внушавам симпа¬
тия ; -ся разполагам се, нареждам се.
расползАться, расползтись разпълзявам се ;
разнищям се.
расположён не разположение ; предразполо¬
жение ; настроение.
где
— 270 —
РАС
расположйть вж. располагать.
раепОрка подпорка, пречка между два
предмета.
распорОть(ся) вж. р а с п А р ы в а т ь (с я),
распорядиться разпореждам се, нареждам,
организирам.
раэпорАдох разпоредба, ред.
распор жАться разпореждам се, командувам.
распоряжение разпореждане ; заповед,
распотешить разсмивам, развеселявам, раэ-
тушвам.
распоясать, распоясывать разпасвам, раз¬
вързвам (пояс); -ся разпасвам се ; пре¬
калявам.
расорЯва разправа ; наказание ; съд.
расправпть(ся) вж. расправлять (ся),
расправление оправяне, разгъване, изглаж¬
дане.
расправлЯть оправям, изправям, изглаж¬
дам, разгъвам, разпущам; -ся разпра¬
вям се; оправям се.
распределить, распределять разпределям;
-ся разпределя се.
рнспредпункт разпределителен пункт.
распродавАть(ся) вж. распродать (ся).
расородАжа разпродажба.
распродАть разпродавам ; -ся разпродава
се, изчерпва се.
распростереть, рвсиростврАть разпростирам,
разширочавам; -ся разпростирам се,
проствам се.
распростёртый прострян.
распростврДть(ся) вж. распросте¬
реться).
расвростйться вж. распрощАть(ся).
распространить, распространять разпростра¬
нявам, увеличавам, разширявам; изда¬
вам (миризма); -ся разпространявам се.
распрошАться прощавам се, сбогувам се.
распрыскать, распрыскивать разплисквам,
изпопръсквам.
распрягЯть разпрягам, отпрягам.
распрАжка разпрягане.
распрямить изправям, оправям; -ся изпра¬
вям се.
распрямление изправяне, разгъване.
распряилЯть(ся) вж. ра спрямй ть(ся).
распрйчь вж. распрягАть.
распубликовАть публикувам, обнародвам.
распугАть, распугивать наплашвам, разпъж-
дам.
распускАнке пукване (на цветна пъпка);
разтапяне (на захар, масло).
распускАть, распустить разпускам, разпу¬
щам ; разпръсквам; разтопявам ; разви-
вивам; -ся разпущам се; развивам се.
распутАть вж. распутывать,
распутица време на разкаляни пътища;
безпътица.
распутяик, -anna развратник, чапкънин.
распутничать развратнича, водя разпуснат
живот.
распутный разврАтен, разпуснат, развален.
распутство разврат, разпуснатост,
распутывание разплитане, разправяме,
распутывать разправям, оправям, развърз¬
вам; -ся разправям се, отървам се.
распутье кръстопът.
распухАняе подпухване, подуване, отичане.
распухАть, распухнуть подувам се, отичам,
распухший отекъл, подут.
распушить правя пухкав; нахоквам, скар¬
вам се, разпердушвам.
распущенность разпуснатост, разюзданост,
распущенный разпуснат, разтурен; разюз¬
дан, разврйтен.
распылАться разпалвам се, пламвам,
распылёане превръщане в прах, пулвери-
зация; разсейване.
распылённость рззпокъсаност.
распылйтель пулверизатор.
распылить, распылАть превръщам в прах ;
разсейвам; -ся ставам на прах.
распАлввать, распнлАть разпъвам, изопвам»
разтягам.
распАтне разпъване; разпятие.
расоАть разпъвам.
рассАда разсад,
рассадить вж. раесАживать.
рассАдка разсаждане.
раесАживать разсаждам; разместим, наста¬
нявам (за сядане); -ся насядваме.
рассАсмвааяе всмукване.
рассАсывать всмуквам; -ся всмуквам се.
рассверливать, раесверлйть превъртам, от¬
варям по-широка дупка.
рассвет развиделяване, разсъмване, зазо¬
ряване, зора.
рассветАть разсъмва се, съмва се, зазорява
се; рассвелд разсъмна се, зазорй се.
рассвирепеть побеснявам, разбеснявам се,
озперявам, разсвирепявам.
рассевАть сея, разсявам.
расседлйть, рассёдлывать разседлавам.
расгеиванне разпръскване.
рассеивать разсейвам, разпръсквам, разпи¬
лявам ; -ся разсейвам се, развличам се ;
разпръскваме се, разиждаме се.
рассеяАвне разсичане; порене, цепене.
рассекАть разсичам, насичам; поря, цепя
(вълни); -ся напуквам се, нацепвам се.
расселение разселване.
расселена цепнатина, пукнатина (в скалА).
расселить, расселять разселвам; -ся разсел¬
вам се.
рассердйть разсърдвам, разядосвам; -ся
разсърдвам се.
рассАсться сядам нашироко; разполагам се;
насядваме по местата си.
рассёчь(ся) вж. р а с с е к а т ь (с я).
рассеАние разсейване, разпръсване ; разпи¬
ляване; разсеяност, невнимание.
рассеянно разсеяно, разпиляно,
рассеянность разсеяност, невнимателност»
разпиляност.
рассеянный разсеян; разпилян.
РАС
— 277 —
РЛС
рнссеять(ся) вж. р а с с ё и в а т ь (с я),
рассказать разказвам.
рнсскНзец разказче
рассказчик, -чипа разказвач,
рассказывание разказване,
рассказывать разказвам,
расскакаться разскачам се. рнзрипвам се.
расслабеть отслабвам.
расслабить разслабвам, отпущам, изто¬
щавам.
расслабление разслабване, отслабване, сла¬
бост.
расслабленный разслабен,
расслабленность разслабеност.
расслаблять вж. расслабить,
расславить, расславлять разгласям, разтръ¬
бявам, разхвалям.
рнсслНивнние разслояване,
рнсслНивать разслоявам, разпластявам; точа
кори; -ся разслоявам се.
расследование разследване; анкета,
расследовать, рнсслёдывать разследвам; из¬
следвам, издирям.
расслоение разслояване, напластяване.
рясслоНть(ся) вж. расслаивать (с я), '
расслышать дочувам, чувам.
рассматривать разглеждам, гледам внима¬
телно, вглеждам се; изпитвам.
рассмешить разсмивам,
рассмеяться разсмивам се.
рассмотрение разглеждане, преглеждане, из¬
питване.
рассмотреть вж. рассматривать,
рнсснНсткн сваляне платна, въжн, мнчти (от
кораб).
рнсснНщивнть свалям платна, въжа, мачти
(от кораб).
рнссовАть, рассовывать разтиквам, разбут-
вам; турям дето завърна; разхвърлям.
рнссёл разсол, саламура, солен разтвор;
армеена чорба.
рассольник чорба от кисели краставици,
рассбрить скарвам; -ся скарвам се, скъсвам
(с някого).
рассортировать сортирам, отбирам,
рнссосАться всмуква се, разнася се.
рнссдхнуться разсъхвнм се.
рнсспрАшивание разпитване; разследване,
расспрНшмвать, расспросить разпитвам,
рнсспрАсы разпит, разпитване.
рассрочивать, рассрочить разсрочвам, раз¬
пределям нн срокове ; отсрочвам, от¬
лагам.
рнсстнвНние раздяла.
рнсстнвНться разделям се.
рнсстНвить, расставлять, рдсстннНвливнть,
расстановить разместим, наместим, турям
нн разни места; разкрачвам, разширявам,
рнсстандвкн разместяне, спиране, пауза,
почивка.
расстНться разделим се.
рнсстегНй рибена баничка; сукман.
расстёгивать, расстегнуть разкопчавам, от¬
копчавам; -гивнться разкопчавам се.
рнсстилНть разстилам, постилам, прости¬
рам; -ся разстилам се, простирам се;
лазя (пред някого).
рнсстилкн простирнне; постилане,
рнсстрНивнть разстройвам, разбърквам,
развалям ; -ся разстройвам се ; разва¬
лям се.
расстрел разстрелване, военна екзекуция,
расстреливать, расстрелять изстрелвам; за¬
стрелвам, разстрелвам.
рнсстригн разпопен свещеник или калугер,
рнсстригНть разпопвам, рнзкнлугерявам.
расстрижение разпопвнне, рнзкалугервние.
расстричь разпопвам, разкалугервам.
расстрбить(ся) вж. расстраивать (ся),
рнсступНться, рнсступНться отдръпвам се,
отместям се, струвам път, отварям място.
рассудительно разсъдително, смислено,
рассудительность разсъдителност, разсъд-
ливост.
рассудительный разсъдителен, разумен,
рассудить вж. рассуждать.
рассудок разсъдък, разум,
рассудочность разсъдъчност.
рассудочный разсъдъчен.
рассуждать разсъждавам, мисля, обмислям,
рассуждение разсъждение.
рассчётливость пресметливост, икономич¬
ност. *
рнссчётливый пресметлив, икономен.
рассчитать, рассчитывать пресмятам; увол¬
нявам ; -ся разплнщам се, разчистим си
сметките.
рассчитывать разчитам,
рассылать разпращам, изпращам,
рассылкн разпращане, изпращане,
рнссылочный за разпращане, за изпра¬
щане.
рассыпать, рассыпать разсипвам, разпиля¬
вам, разпръсквам; -ся разсипвам се, раз¬
пилявам се, разпадам се на пран; об¬
сипвам.
рнссыпкн разпръсване, разсипване,
рнссыпибй пръснат, разпилян, веопаковав;
разсипан (строй).
рассыпчатый ронлив, трошлив, сипкав,
рассыхАться разсъхвам се.
рнстНлкивнть разблъсквнм, разтласквам,
разбутвам.
рнстАпливнть запалим, подпалвам, напал¬
вам (печка); топя, разтопявам (метал).
растаптывать стъпквам.
растнскЯть, растаскивать, рнстншить рав-
дърпвам, разнасям, разграбвам, изп»-
крадвнм; разтървавам.
рнстАять разтопявам се.
растворение разтваряне, разтапяне.
растворимый разтворим, разтопим,
растворить, растворять разтварям, отварям;
разтапям, разтварям; -ся разтварям се,
разтапям се.
РАС
— 278 —
РАС
рнстекаться потичам, тека, разливам се;
пръскам се.
растениевъдство растениевъдство,
растеньице растенийпе.
растеребить раздърпвам, разрошвам.
растереть разтривам : натривам ; стривам ;
-ся разтривам се; натривам се.
растерзание разкъсване, мъчене, растерза-
ване.
растерзанный разкъсан; измъчен,
растерзать разкъсвам, равпо5^-ы^1^1^1и; из¬
мъчвам.
растерянность смущение, забъркване, не¬
доумение. ’
растерянный смутен, забъркан, смаян, сли¬
сан.
растереть изгубвам, изпогубвам; -ся за¬
бърквам се, сбърквам конците, смуща¬
вам се.
растерАха загубан; който постоянно губи
разни неща.
расти раста, уголемявам се, увеличавам се.
растирание стриване; разтриване, разтърк-
ваие; размазване.
растирАть стривам; разтривам, разтърквам;
размазвам; масирам.
растирка разтривка,
растискивать натискам, смачквам, смазвам;
разтварям (стиснатото).
растить отраствам, отгледвам, отхранвам,
растлевАть развратявам, съблазнявам, пре-
лъствам, обезчестявам.
растлевАнне обезчестяване; корупция,
растлитель развратител, съблазнител, пре¬
лъстител.
растлить вж. растлить.
растолкать, растолкнуть вж. расталки¬
вать.
растолковать, растолковывать разправям,
обяснявам, разтълкувам.
растолочь счуквам, стривам, скълцвам.
растолстеть напълнявам, задебелявам, за¬
тлъстявам, угоявам се.
растопить, растеплить вж. растапли¬
вать.
растёпка подпалине, запалянн; подпалка,
запалка, трески (за подпалване).
растоптать стъпквам,
растопыривать, растопырить разперям, раз¬
тварям, разкрачвам, разчеквам.
расторгать, расторгнуть скъсвам, разкъс¬
вам, прекъсвам, развалям; разтръгвам.
расторговаться, расторговываться разши¬
рявам търговия; разбогатявам от търго¬
вия; разпродавам всичко.
расторжение скъсване, разкъсване, разтръг-
ване, анулиране.
растормошить раздрусвам, разтръсвам ;
размърдвам.
расторопность живост, сръчност, пърга-
вина.
расторопный жив, пъргав, бърз, похватен,
сръчен.
расточить, расточить прахосвам, разпиля¬
вам, харча, пръскам ; хабя, губя ; раз¬
пръсвам (неприятеля).
расточитель, -ннца прахосник, разсипник,
растра инструмент за линиране нотна хар¬
тия.
растравить, растравлить развреждам, под-
лютявам; разяждам; насъсквам. ,
растранжирить прахосвам, разпилявам,
растрита разпиляване; злоупотребление,
растритнть, растрачивать похарчвам, пра¬
хосвам, разпилявам; злоупотребявам.
растритчик, -чипа злоупотребител.
растревожить разтревожвам, обезпокоявам;
-ся обезпокоявам се.
растрезвонить разтръбявам, раздрънквам,
разгласявам.
растрепа чорльо, опърпан, нечисто облечен,
растрёпанный рошав, чорлав, опърпан,
растрепать раздрънквам, разчесвам ; раз¬
рошвам, разчорлям; разсуквам, разнищ¬
вам.
растрёпка раздрънкване, разкълчищване,
разнищване.
растрескаться, растрескиваться напуквам се,
попуквам се, разцепвам се.
растрогать, растрогнвать разбутвам, раз¬
вреждам: трогвам, покъртвам; -ся трог¬
вам се.
раструб разширеното отвърстие на тръба,
рог, обуща и др.
раструбить разтръбявам,
растрясАть, растрясти разтръсвам, раздрус¬
вам: изтърсвам, разпилявам.
растушевить туширам, правя сенки,
растушевка разтушовка; рисуване с туш.
растушёвывать вж. растушеват ь.
растыкать, растыкить разставям. забивам
по местата им (белези); разпращам.
растигнвать разтягам, обтягам, разтеглям,
изопвам; провлачам (думи).
растяжение разтягане,
растнжимость разтежимост, разтегливост.
растинутость разтегнатост, многословие,
растинутый разтегнат; многословен,
растянуть изтягам, протягам; -ся простну-
вам се; изтягам се.
растила заплес, отпуснат човек,
расформирование разформиране, разтур¬
ване.
расформировать, расформировывать разфор-
мирувам, разпущам.
расфрантиться наконтям се.
расфранченный наконтен.
расфуфыриться наконтям се.
расхаживать ходя, разхождам се.
расхвАлввать, расхвалить разхвалвам, хваля
много.
расхвИриваться разболявам се.
расхвастаться хваля се много,
расхвИт вж. нарасхват,
расхватить, расхватывать разграбвам, раз-
вземам.
PIC
279 —
РВА
расхвориться разболявам се.
расхититель, -вица грабител.
расхитить, рнсхнщить разграбвам, изпо-
крадвам, расхищавам.
расхищение разграбване, плячкосване.
расхлебить, расхлёбывать сърбам, изсьрб-
внм; пострндвам, ям му попарата.
расхлябанность разпуснатост, разгащеност.
расхлябанный разхлабен; разпуснат.
рнсхОд разход, разноски, харчене; разоти-
внне; разпращане.
рнсходйться ходя насам-натам; разотиваме
се ; разделяме се ; пнрясвнм се ; разми¬
навам се; охарчвнм се; разпродавам
се ; пламвам, разгорещявам се ; развин¬
тим се; разбушувам се; разливам се, раз¬
топявам се: различавам се.
рнсходовиние изразходване, употребяване,
расходовать разходвам, харча; -ся разходва
се, харчи се.
расхождение разотиваме ; раздалечаване,
различие.
расхолаживать, расхолодить разхлаждам,
охлндявам, изстудявам.
рнсхорохдриться емчн се, пъча се, курдис-
вам се.
расхотеть отисква ми се.
, расхохотаться разсмивам се с глас, разки-
котвам се.
расхрабриться показвам се юнак ; давам си
кураж.
расцарапать расцарапывать одрасквам, из¬
драсквам, разчоплям, разчовърквам.
расцвести, рнсивссть, рнсцвет&ть цъфнувам,
разцъфтявам се.
расцветить, расцвечивать колорирам, боя¬
дисвам ; окичвам с флагове.
расцеловать разцелувам; -ся разцелувам се.
расценивать расценить оценявам, определям
цената; -ниваться оценявам се.
расценка оценка, оценяване.
рнсцеиок труда тарифа на труда,
расценочно-конфликтная комиссия тарифно¬
конфликтна комисия, комисия за изглаж¬
дане спорове по тарифата на работни¬
ческите заплати.
расценочный тарифен.
расцепить расцеплять откачам; -ся отлепвам
се, отделям се.
расчесИть разчесвам; разчепквам; разчоплям.
расчёска разчесване.
расчесть вж рассчйтывать.
расчёсывание разчесване, развлачване.
расчёсывать вж. расчесить.
расчёт сметка; уреждане на сметки; увол¬
нение; интерес; предположение.
расчётливо пресметливо; предпазливо,
расчётливость пресметливост; ивoнoнlиост.
расчетливый икономичен, пестелив; със
сметка.
расчетный: -ная ведомость ведомост
за заплатите; -ная книжка работ¬
ническа книжка ; р. б а л и н с равно¬
сметка, баланс.
расчислить, расчислять пресмятам, изчис¬
лявам.'
расчистить разчиствам, очиствам, изчиствам,
расчистка разчистване, очистване,
расчишить вж. расчйстить.
расчленить расчленять разчленявам, разкъс¬
вам на части; -ся разделям се (на части),
расчувствоваться разчувствувам се.
расшалИться разлудувам се.
рнсшяркаться вж. расширкиваться.
рнсширкивание реверанс.
расшаркиваться, расширкиуться правя ре¬
веранс.
расшитанность разклатеност.
раскатить расшитывнть разклаткам, раз¬
клащам; -ся разклащам се.
расшвырять разхвърлям.
расшевеливать, расшевелить размърцвам,
раздвижвам, съживявам, събуждам, раз-
чувствувам, трогвам.
расшибить, расшибить счупвам, сцепвам,
строшавам, разбивам.
расшнвить разшивам, разпарям; украсявам
с бродерии.
расширить, расширять разширявам, рнзши-
рочавнм; -ся разширявам се.
расшить вж. расшивить.
рнсшнфровить, расшифровывать дешифрирам,
расшифровка дешифриране.
рнсшнуровить, расшнуровывать развързвам,
расшуметься вдигам шум.
расщедриться разпущам се, разтевекелявам
се, ставам щедър.
расщелина цепнатина, пукнатина, разтрог.
расщепить разцепвам, насичам; -ся разцеп¬
вам се.
расщепление разцепване, разпукване ; раз¬
падане.
расшеплять(ся) вж. р а с щ е и й т ь (с я).
расшипИть изпитвам, оскубвам, отцепвам,
ратифицировать ратифицирам.
ритннк борец, воин, войник, ратник,
ритный военен.
ритовать ратувам, боря се; воювам, бия се.
ритуша градски дом, кметство.
рать войска, войнство ; война,
рИут вечеринка.
рафинид захар на бучки,
рафинирование рафиниране,
рафинировать рафинирам, пречиствам,
рацибн пай, храна за известно време, таин.
рационализировать рационализирам,
рачительность усърдност, ревност, стара-
телност, прилежност.
рачительный усърден, грижлив,
рИшпер скара.
ришпил едра пила.
ращение отрастване, отгледване.
рвануть дръпвам, потеглям ; -ся тегля се,
засилвам се, литвам.
рваиь дрипльовци.
рвать късам; дера ; изваждам, вадя ; ску¬
бя ; дърпам ; щипя ; боли, смъди ; бъ.1-
FRA
— 28в —
РЕМ
him, повръщам; -ся късам се, лера се;
дърпам се ; надварям се, горя от жела¬
ние, стремя се горещо.
рвАч келепирджия, алчен ва печалба,
рвбческий келепирджийски, заграбнически.
рвйчество келепирджийство ; алчност,
рвёвие ревност, усърдие, старание, заля¬
гане.
рвота бълване, повръщане.
рвбтаый за повръщане, за бълване; р в 6 т-
н о е цяр за повръщане.
рдеть, -ся почервенявам, зачервявам се,
червенея.
реабвлнтйроввть реабилитирам,
реагировать реагирам ; вземам становище,
рейд регал (в печатарството); реал (испан¬
ска монета).
реализовать реализирам, осъществявам,
ребёнок дете.
ребёночек детенце,
рёберный ребрен, на реброто,
ребристый ребрест, с силни ребра,
ребрб ребро ; ръб, кант,
рёбрышко ребърце.
ребята деца; младежи, момци, моми, дру¬
гари (в обращение).
ребнтйшкм дечица,
ребяческий детски, детински,
ребячество детство, детинство ; детиншина.
ребячиться постъпвам детински, върша де-
тиншини, правя се на дете.
ребячливость детиншина.
Ребячлввмн детински,
еввоеасовёт Революционен военен съвет.
РеввоевтркбунАл Революционен военен три¬
бунал.
ревень равен, рабарбер (растение),
ревёть рева, вия, плача,
ревизовать ревизирам.
ревкйм революционен комитет.
реввйтедь, -явна ревнител, усърден защит¬
ник, сподвижник.
реввовйть ревнувам,
революциовизйровать революционизирам,
ревтрибунал революционен трибунал,
ревун ревльо, плачльо ; креслива маймуна,
регистрировать регистрирам, вписвам,
регламентировать регламентирам,
регресйровать регресирам, назадвам.
регулйровавае регулиране,
регулировать регулирам,
регулврдвка регулиране.
рёгулы менструация,
редактйровавие редактиране,
редактировать редактирам,
рёденькнй редичък.
редёть оредявам.
редйсна репичка, червена репичка,
редколлёгня редакционен комитет,
редуцировать редуцирам.
редька ряпа.
реестр регистър, списък,
рёже по-рядко ; по-рядък,
режиссёр режисьор.
режвссЬровать режисирам.
резби голям широк нож ; черясло.
резальный резачен.
рёзальшвк резач.
рёзать режа ; коля ; дълбая, гравирам ;
срязвам ; казвам истината право в очи¬
те ; отрязвам, пресичам; -ся коля се,
режа се ; страстно играя ; никна (за зъ¬
би у дете).
резвйться закачам се, тичам, лудувам, ска¬
чам, играя.
рёзвость живост, игривост, буйност,
рёзвый жив, игрив, бърз, буен,
резец резец, резало ; дълбало, длето ; пре¬
ден зъб, резец.
реайва гума, каучук,
резинка гума (за изтриване); ластик.
резЯвовый гумен, каучуков.
рёзка рязане.
резнйк касапин, месар.
резвой изрязан, издълбан, гравиран; за
рязане, за гравиране.
резня сеч, клане, избиване,
резонёрствовать резонерству вам.
резовйровать давам отзвук,
резйваый разумен.
резче по-рязко, по-остро.
рёзчяк резбар, гравьор ; печаторезач.
резь остра болна в корема, колики,
резьбй скулптура.
резюмировать резюмирам.
рейд пристанище, лиман, морски залив;
нахлуване на конни или мотомеханизи-
рани части в неприятелски тил.
рёйка нивелир; дъсчена ивица, летва,
рейввёйв рейнско вино.
рейс курс, пътуване (на кораб),
рейфёдер чертежно перо; предпазител (за
молив).
рейтузы кавалерийски панталони,
реквизировать реквизирам,
рекламировать рекламирам,
рекогивсцйровать рекогнисиирам.
рекомевдов&ть препоръчвам,
рекомендуемый препоръчан,
реконструировать реконструирам,
рекрут новобранец,
рекрутский новобраиски.
рекрутчина време за свикване на ново¬
бранци.
ректяфицйровать оправям.
рельс релса; сои тй с -ов дерайли¬
рам.
рельсопрокатами : р. з а в 6 д фабрика за
релси.
ремённый ремъчен.
ремевшнк ремичар.
ремёнь ремък, каиш,
ремёсленннк занаятчия,
ремёслевница жена на занаятчия,
ремесленничать упражнявам занаят, занаят-
чийствувам.
ремёслеавичество занаятчийство.
РЕМ
— 281 —
РОБ
ремёслеааый занаятчийски.
ремсслА занаят; професия,
ремешбк ремъче, ремичка.
ремнагтда пишута машина (марка реминг¬
тон).
ремитировать превеждам пари чрез полица,
ремонтировать ремонтирам, поправям,
реаклбд сорт едри сладки и сочни сливи,
ревтйбельность доходност.
реатёбельный доходен,
ревтгеввзйровать рентгенизирам.
реоргаавзовАть, реоргаваздвывать реоргани¬
зирам
репа ряпа.
репатриировать възвръщам емигранти в оте¬
чеството им.
репёй репей: розетка, украшение с листа
(на здание).
репетировать репетирам,
рёпка репичка.
репный репеи,
репортёр репортьор.
репс рапица.
рептОлнв влечуги. ,
рептйльный : - н а я п р ё с с а продажен
печат.
рёпчатый лук, червен лук, кромид,
ресйвер приемник (на телеграфен апарат),
реса&ца мигла, косъм от клепачите,
реса&чка ресничка, мъшец.
республика република,
республвкёаец, -квака републиканец,
республакйискай републикански,
республиканство републиканство.
рессора пружина, яй.
реставрировать реставрирам,
ресторйтор гостилничар,
ретбво горещо, разпалено, буйно,
ретивде сърце.
ретивость усърдие, ревност, разпаленост.
ретйвый усърден, ревностен, разпален ; го¬
рещ, буен, лют.
ретяров&ться отдръпвам се.
ретушбровипве ретуширане,
ретушбровггь ретуширам.
реферйровить рефери раи
реформировать реформирам,
рефрен припев.
рефрижератор хладилник; вагон-хладилник,
параход-хладилник.
рехнуться побърквам се, полудявам,
рецензировать рецензирам.
речевой : р. аппарат органи на речта,
рёчеиька рекичка, речица.
речи приказки, раэговори.
речистый приказлив, разговорлив ; красно¬
речив.
речка рекичка, речица.
речвдй речен.
речь реч ; дума ; разговор ; говор.
решАть решавам ; -ся решавам се.
решйюший решаващ, решителен.
решётка решетка ; посад й т ь за - к у
вкарвам в затвора.
решётиак решетар.
решётный, решётчатый решетен, решетови-
ден, ситовиден.
решимость решителност,
решйть решавам ; -ся решавам се.
решка опаката страна на монета,
решётка решетка.
рёя напречно дърво на мачта, за което е
привързано платното.
реять рея се, нося се, летя ; развявам се.
ржа ръжда ; ръжда по житата.
ржавение ръждясва не.
ржавёть ръждясвам, хващам ръжда,
ржйвость ръждивост.
ржйвчина ръжда; чернилка, главня (по
житата).
ржйвый ръждив,
ржйнне ивилене.
ржйнка дъждосвирец (птица).
ржанОЙ ръжен,
ржать цвиля,
рбга покрит харман,
рйгель сюрме.
ридикюль ръчна чанта, чантичка.
рйза филон, свещеническа горна одежда
за богослужение; метална гарнитура
(на икона).
рйзааца черковна стая за пазене свещени¬
ческите ризи и всички черковни съдове.
РИК районен изпълнителен комитет,
рпкошйровать рикоширам.
рйауться нахвърлям се, връхлитам, юрвам
се, спущам се.
рас ориз.
рискнуть рискувам, осмелявам се.
рвскбнанаость рискуваност.
рнскдвинный рискуван,
рисковать рискувам,
рисовальный рисувален,
рвсбвйльщик, -щвца рисувач.
рисОВёть рисувам ; -ся парадирам, показ¬
вам се хубавец, превземам се.
рисбвка па ради ране, поза,
рйсовый оризен, оризов.
рнстАлише цирк, и под ром.
рисунок рисунка.
ритм ритъм.
риф подводна скала, подмол; напречен
ред от връзки на корабно платно.
рйфма рима.
рвфмёч ковач на рими,
рпфмдваиный римуван,
рафмовйть римувам,
рифмоплёт кочач на рими.
РКИ Работническо селска червена армия,
РКП(б) Руска комунистическа партия (бол-
шевики).
РЛКСМ Руски ленински комунистически
съюз на младежта.
робёть плаша се, боя се, страхувам се.
РОБ
— 282 —
РОС
рофкяй плах, боязлив, плашлив, страхлив ;
свенлив, слаб.
рАбко свенливо, боязливо,
робость боязливост. нерешителност,
ров трап, яма.
ровёсавк, -вцн връстник,
рбвво равно ; точно.
рАвяость ревност, еднаквост.
ровный равен, гладък; спокоен, редовен,
уравновесен.
рАвия прилика, равен (по възраст, поло*
жение).
ровнйть уравнявам, изравнявам.
рогАтнва ловджийско копне ; желязна вила.
рогДтка преграда, бариера ; с Т А в и т ь
- к и създавам спънки.
рогАч рогач (бръмбар); уред 9а изтегляне
на гърнета от пеш.
роговик рогов гребен ; рогов камък ; ро-
жен (карамфилово растение).
роговАй рогов.
рогАжа рогозка.
рогАжаый рогозен.
род род, вид ; нещо като, един пид ; ха¬
рактер ; начин ; рождение.
родЬльявца родилка.
родймчвв гърч (у кърмачетата).
родймый рдден, мил, драг ; - и о е п я т-
н о бенка, луничка.
рАдяака луничка, бенка.
родбвы раждане ; празнуването му.
родйть(ся) вж. р о ж д А т ь (с я).
рАдач роднина, сродник.
рОдайв извор, кладенче.
родввкАвый изворен.
рОдвйть сроднява, сближава ; -ся сродя¬
вам се.
родвачАв изворче.
роддАй рожден, същ, свой ; рбден ; драг,
мил, скъп ; роднина.
родей роднина, сродник; роднинство, свой-
щина. родство.
родовитость знатен произход, благород¬
ство.
родовитый родовит, високороден, благоро¬
ден.
рбдовАЙ родов, по рождение, фамилен,
родовые ют|ги напъни на родилката.
родослАваая родословие, генеалогия.
рАдствеаанк, -вада роднина, сродник.
родствА роднинство, сродство.
рАды раждане.
роАаае роене (па пчели).
рАжа лице, грозно лине, мутра, муцуна ;
червен вятър, еризипел.
рождАть раждам ; пораждам, произвеждам;
-ся раждам се.
рОждАствеаскай коледен.
рождествА Коледа.
рожеабца родилка.
рАжастое воспалеаве еризипел, червен вя¬
тър.
рожкй мораво рогче (гъба); антени, пи-
палца.
рожАк рогче ; тръба ; слухова тръбя ; би¬
берон, цицка ; рожков.
рошйв ръжен, шиш.
рожь ръж.
розйв розов храст ; роза.
рОзАрий розова градинка.
рАзвальвв голяма селска шейна,
розга пръчка.
рАзговевье разговяване, отговяване.
рАздых отдих, почивка.
рАзввть разделям, отделям ; различавам ;
-ся различавам се.
рАзввца на дребно.
рАзввчввк продавач на дребно.
рАзвичвый на дребно ; - ная продажа
продажба на дребно.
рАзво различно, отделно.
рАзаый отделен, различен.
розвь различие, разлика ; несъгласие, раз*
делност, отделност.
розовйтый възровов.
розоветь добивам розов цвят.
рАзочка розичка.
рАзыгрыш теглене лотария, тираж ; свърш¬
ване игра на карти без печалба и за¬
губа.
рбзмск анкета, изследване, издирване ; до¬
знание. разпит; уголовный р.
криминална полиция.
ройться роявам, роя се.
рок съдба, -рисия, орисница.
РОКК Дружество на руския червен кръст.
рокбвАЙ съдбоносен, фатален, критически.
рАкот буботене, тътнеж.
рокотАть гърми, тътне, буботи.
рАлав колелце ; изолираща макара,
роль роля.
роиавязйровать роман нзирам, пороманч-
вам.
ромАшка лайка, лайкучка.
ромАшковый лайков.
ровять изтървам, изпущам ; оронвам, по¬
нижавам.
ровотйть роптая, негодувам.
. росйяка росна капчица.
росйстыв росен ; покрит с роса,
росйть пада роса.
рАсказан праяни приказки,
роскдшествовать, роскАшяачать живея раз¬
кошно, луксозно, на широка нога.
роскбшво разкошно ; много добре.
роскАшеый разкошен, луксозен ; много до¬
бър, чудесен.
рАскошь разкош, лукс,
р&слость едрина, висок ръст.
рбслыЙ едър, висок, голям.
рОспвсь списък, опис, каталог ; бюджет ;
стенна живопис.
рбспуск разпус, разпускане; разтурване,
разформиране.
росййекнй руски (принадлежащ към РСФСР).
РОС
— 283 —
РУН
Россия Русия.
россиАавн русин.
россомАха лакомите,
рдссыпь находите, мина ; золотые
* п и златни мини.
рост ръст, бой, височина, големина ; ра¬
стеж, нарастване ; лихва.
рбстепель размръзване, разтопяване.
ростй(ть) вж. р а с т й (т ь).
ростовщбк, -11 ца лихвар,
ростовщический лихварски.
ростовщичество лихварство.
рОстдк кълн.
росчёрк извивка, эавъртулка (под подпис),
параф; однйм - ом пера с едно
драсване.
рбтнк устенца, устика,
ротовдй устен.
ротозёй, -на зяпльо, эаплес, лапнимуха,
лапнишаран ; глупак.
ротозёйвичать зяпам, заплесвам се, скитам
без работа. ’
ротозёйстви зяпане, заплесване.
ротовдгне устоноги.
рОтор въртяща се част на динамомашина ;
система вентилатор.
рдхля пипко, повлекли,
рбша горица, горичка.
РСФСР Руска социалистическа федератив¬
на съветска република.
ртутный живачен.
ртуть живак. ф
рубАка побойник, дуелвст.
рубАаок ренде.
рубАха риза, блуза ; р. п А р е н ь славен
момък.
рубАшка риза, рубашка.
рубАтечаый ризен.
рубашАнка ризка ; лоша риза.
рубеж граница, предел; слог, межда, си-
нур ; з а - б м в странство, задгра-
ница.
рубёжный граничен, пределен; пограни¬
чен, съпределен.
рубец ръбен, белег (от рана); драскотина,
рязка ; ръб ; търбух ; вж. р у б ц й.
рубйть сека, насичам, режа, нарязвам,
кълцам ; коля, съсичам с сабя ; ръбя,
поръбвам ; съединявам две греди на
ъгъл ; р. с п л е ч А карам направо,
казвам истината право в очите.
рубище дрипи.
рубка сечене, кълцане; кабина върху па¬
лубата.
рублёвка банкнота от една рубла,
рублёвый на стойност една рубла,
рубленый кълцан.
р|блнк рубличка.
рубль рубла.
рублы дреболии, говежди вътрешности.
Рубчатый ръбест, на резки,
ругавь псувни, ругатни.
ругАтель, -пипа псувам.
ругательный псувателен.
ругательский псувачен.
ругательство псува не, псувателство.
ругАть, ругяуть ругая, псувам : -ся викам.
хокам, карам се, гълча.
рудкАм рудничарскн комитет.
рудаввАвый, рудийчвый минен,
рудокбп рудокопач. миньор,
рудоуправление минна дирекция,
ружёйаик оръжеен майстор, пушкар.
ружёйвый пушечен,
ружьё пушка; оръжие,
ружьецд пушчица ; оръжийие.
рукА ръка ; почерк ; страна ; аркА, про¬
текция.
рукАв ръкав; тръба, черво; спустя
- А нехайно, немарливо, как да е.
рукавйца ръкавица без пръсти,
рукавичка ръкавнчка.
руиАввый ръкавен, на ръкава.
рукАвчик ръкавче ; маниста.
рукобйтье удряне, хващане за ръце (в знак
на съгласие) ; годеж.
рукоблудие онанизъм, мастурбация.
руковАд инструктор; водач (на екскурзии),
руководитель, -вица ръководител,
руководйтельский ръководителски.
руководительство ръководителство.
руководить ръководя ; -ся ръководя се.
руиовАдство ръководство,
руководствоваться ръководя се.
руководАщвй ръководен,
рукоделие ръкоделие,
рукодёльапца работничка с игла,
рукодёльный ръкоделен.
рукокрылые прилепи,
рукомойник кана, шуле ; омивалник.
pyi опАшиая ръчен бой. бой с юмруци,
рукописный ръкописен,
рукопись ръкопис, манускрипт.
рукоплескАаве ръкоплескане, аплодисменти.
рукоплескАть ръкоплескам, аплодирам.
рукопожАтве ръкостискане,
рукополагать, рукополбжмть ръкополагам,
рукоположение ръкополагане.
рукопрвклАдство подписване, подпис ; по¬
сягане с ръка.
рукоприкладствовать подписвам, слагам си
подписа ; посягам да бия.
рукойтка, рукоять дръжка, чирен (на нож)*,
ралнца (на плуг).
рулевдй кормилен *, кормчия,
рулет руле (вид тестен сладкиш),
руль кормило.
румб едно от 32-те деления на компаса,
румпель лост за запиване на кормилото,
румын, -ка румънец,
румынский румънски.
румАаа червило.
румАнец руменина, червенина (иа бузите).
румАввть червисвам ; -ся начервявам се.
румАаый червен, румен,
руидук сандък, ковчег.
— 284 —
РЯС
рупор тръба за говорене (на параход).
Русавтбрг Руско-австрийско търговско-ин¬
дустриално дружество.
рус*к руснак, истински русин; сив заек,
русйлочяый русалкин.
русёть ставам рус, изрусявам; порус-
вам се.
РусгертАрг Руско-германско търговско-ин¬
дустриално дружество.
русия, -ка русинец.
русйяскмй русински,
русло корито, матка (на река).
русОборАдый русобрад.
русоволосый русокос, блондин,
руссвфацйровать порусвам.
русской руски ; русин.
Русь Русия,
рута седефче,
рухлядь партушина, вехтория,
рухляк варовита глина, бяла пръст.
рухлякАвый глинест.
рухяуть събарям се, строполясвам се.
ручательство поръчителство, гаранция,
ручаться гарантирам, уверявам, отговарям,
поръчителствувам.
ручеёк поточе, ручейче, вадичка,
ручйша ръчище.
ручка ръчица, дръжка, ръчка, перодръжка,
ручебй ръчен ; наръчен ; питомен, опито¬
мен.
ручАака ръчичка.
рушиться рухвам, срутвам се, събарям се ;
пропадам, развалям се.
рыбАк рибар.
рыбАцкяй, рыбАчий рибарски.
рыбАчять ловя риба, занимавам се с лове¬
не на риба.
рыбАчкя рибарка ; жена на рибар,
рыбёшка рибче.
рыбий рибешки, риби,
рйбпша рибите,
рыбаый рибен.
рмбОвАд рибовъден.
рмбовАдство рибовъдство.
рыбоковтАльвя рибопушилня.
рыбопромышленник притежател на рибар¬
ник ; търговец на риба.
рыбопромышленный : р. 6 к р у г рибар¬
ски край.
рыгАть, рыгнуть уригвам се.
рыдАть ридая, плача с глас.
рыдвАн едновремешна кола за пътуване,
рыжебородый с червеникава, ръждава
брада.
рыжевАтость възчервеникавост, ръждавост.
рыжевАтый възчервеникав, ръждав.
рыжеволосый червеникавост, с възчервена,
ръждава коса.
рыжёть ставам червеникав, ръждав.
рыжый червеникав, ръждав.
рыжая млечница (ядлива гъба); черве ни-
кавокосо дете; жълтица.
рык, рйкавье рев, рикане.
рыкать рева, рикам.
рыло муцуна, зурла.
рыльпе муцунка, зурличка ; нос, издаден
край като човка; рилце, блиэалце.
рынок пазар, хали,
рыночный паз Арен,
рыпаться емча се, ежа се.
рысАк линкач.
рысий рисов,
рысйстый: -тая л 6 ш а д ь линкач.
рыскать тичам, скитам, рея се.
рысцА ситен тръс ; р ы с ц А й със ситен
тръс.
рысь тръс, линкане; рис (животно).
рытвАяа ров, дол, дере.
рыть ровя, копая; тършувам; -ся ровя се,
разравям, тършувам.
рытьё ровене, копане.
рыхлёть ставам рохкав, сипкав, ронлив.
рыхлАть разбивам, разтрошавам пръст,
правя я рохкава.
рыхлый рохкав, ровък ; пърхав ; ронлив,
сипкав.
рычАг лост.
рычАжаый лостов.
рычажАк лостче.
рычАине рен, рикане.
рычАть рева, рикам.
рьйно ревностно, усърдно,
рьяность ревност, усърдие,
рьйяный ревностен, усърден; горещ, буен,
сприхав.
ринка, рюмочка чашка.
рябенький пъстър; грапавичък, малко си-
паничав.
рйбнаа грапавини от шарка,
ряб&на калинка, офика (растение).
рябАияк място, обрасло с калинки ; голям
сив дрозд.
рябить набръчквам (водна повърхност);
правя грапавини (на лицето); мъждее,
мержелее, вижда ми се неясно.
рябАЙ пъстър, шарен; сипаннчав.
рябчАк лещарка, ресарка, глуха кокошка
(птица, близка до тетрева).
рябь бръчки (по вода).
рявкать, рйвквуть рева, изревавам ; джяв¬
кам.
ряд ред, редица, серия ; редица дюкяни,
павар, чаршия.
рядйть редя, пременям, обличам, гиздя,
кича; тъкмя, подреждам.
рядкАм едно до друго.
рядовАЙ редови; обикновен, прост; редник.
рАдон редом, един до друг; тук, при,
около.
рАжсвие дегизиране, маскиране.
ряженный преоблечен, дегизиран, маски¬
ран.
ряса расо.
рйска водна леша (растение).
с
— 285 —
CAM
С с е; от; приблизително, около, колкото;
за; с б а л к 6 н а от балкона ; ве¬
л и ч и н А ю с дом голям колкото
една къща; с неделю около една
седмица; довольно с т е б 1 това е
достатъчно за тебе ; ни с то г д, ни
с с е г б безпричинно.
сабайАн винен сос; пунш с яйца,
сАбелькн сабличка.
сАбельник гладиолос, петльово перо (неру-
никово растение).
сАбельный снблен.
сНбля сабя,
саботажничать, саботировать саботирам,
сабур алое, сабур.
саврАска кафявожълтеникав кон.
саврАсый кафявожълтеникав.
сагитировать сагитирвам, спечелвам,
сад градина.
сАдик градинка.
садить турям да седне ; садя ; -ся сядам ;
залавям се (за работа); слягвам се; утай-
вам се ; залязвам, захождам ; свива се
(плат).
садивянж, -вица градинар,
сндАвнический градинарски,
сндовид, -вица градинар,
сндовАдство градинарство,
саддвый градински.
сндАк басейн за риба; курник, гълъбарник,
кафез, клетка.
сАжн сажди.
снжНть вж. садйт ь; с. в тюрьму
затварям.
сНженец разсад; растение от корен, от лу¬
ковица, не от семе.
сАжен вый голям колкото един сажен,
сАжень мярка за дължина (преди) = 2*134
метра.
сАйкн хлебче от твърдо тесто,
сак чанта; сак (за риба); дамско манто,
снвояж пътна чанта.
сАкля хижа на кавказки планинци,
салАзки, снлАзочки малка шейна (за пър-
заляне).
салАкушка вид херинга,
снлНт салата; маруля,
салАтник съд за салата; любител на салата,
сНлить намаслим, зацапвам с мазно.
сАло сало, сланина, мас, лой, мазнина,
тлъстина; кашкав лед на река, преди тя
дн замръзне съвсем.
СалАквки Солун.
салбп дълга горна женска дреха,
салАпвица шивачка на горни женски дрехи;
опърпана жена, просякиня.
салотНпвый за топене нн сало, на лой.
снлфАтка кърпа, салфетка.
сальдировать подвеждам равносметка, из¬
карвам салдото (разликата между дебита
и кредита).
сНльвик було, обвиващата червата мазнина;
устройство в отвърстието на машини,
дето минава буталото, за непропушане
въздуха или пАрата.
сАльность мазнина; неприлична дума . ци¬
низъм.
сАльный мазен, кирлив ; циничен, непри¬
личен.
салютовАть салютирам.
сам сам, самия; сам -друг двама; с а м-
тре те й трима.
самбук свирчовина.
самец мъжкар, мъжкото (у животни),
сАмка женското (у животни),
самА вж. сам. '
сомобичевНние самобичуване.
самовластие абсолютизъм, деспотизъм,
самовластный деспотичен.
самовозгорание, снмовосплнменение самоза¬
палване.
самовозгорающийся самозапалващ се.
снновНльивчнть самоволнича.
самовосхваление самохвалство.
самовыгружАтель автоматически апарат за
разтоварване.
самовяз, самов^зка вратовръзка,
самогАн ракия домашно производство, не-
очистена.
самоганщик който незаконно вари ракия,
сам одни жушийся самодвижени се, автомо-
торен.
самодействующий автоматичен. »
самодельный саморъчен.
самодельщина саморъчна работа,
самодержавие самодържавие, абсолютизъм.
самодержавный автократичен.
самодержец абсолютен монарх,
самодеятельность самодейност; вечер -ти
вечеринка, изнесена не от поканени ар¬
тисти, а от самите инициатори и от
публиката.
самодовлеющий самозадоволяваш се.
самодур, -ка домашен тиранин ; тиранин ;
упорит, якоглав, инат човек,
самозабвение самозабрава,
сннoзнготавва снабдяване с храни чрез
собствени средства.
самозажигание самозапалване,
самозажигАтель автоматически запалител.
самоважн^ишийся автоматично запалващ
се.
сннознрaжевие самозаразяване.
самозарождение самозараждане.
самозванец, -ка самозванец, узурпатор,
самозвАнный самозван, узурпаторски,
самозвАнство самозванство, узурпаторство,
самокат велосипед, колело,
^мокАтвый колоездачен,
самокатчик колоездач, велосипедист,
самолёт самолет, аероплан.
самолично лично, самолично,
самоличный личен, санолвчен.
самомалейший няй-малък,
самообличение самоизобличаване, самооб¬
винение.
— 286 —
САЧ
еамообложёмме самооблагане.
самообмАв самоизмама.
самообольщение самозаслепяване.
самооборАва самоотбрана, самозащита.
свмООвупАемость: с. предприйтия
предприятие, което си окупва разно¬
ските.
самоовувАюшвйся който си окуппа разно*
ските.
самооплодотворёвве самооплодяване.
самоопыление самоопрашване.
самовОшушнй самопишущ ; ще е п е р 6
автоматична писалка.
самоотравлёвяе самоотравяне.
самооАмошь самопомагане.
самопроизвольность спонтанност,
самопровзвйльяый спонтанен.
самопрАлва самопредачка, ръчна машина за
предене.
саморбдож самороден, чист метал ; приро¬
ден талант.
самоснабжение самоснабдяване.
самосовершевствовАвве самоусъвършенству-
ване.
самосожжение самоизгаряне.
самосохранение самоопазване.
самострел самострел, лък.
самосуд самоуправство, линчуване,
самотёк самоток, собствено течение без
ръководство; тенденция -а тен¬
денция да се оставят нещата да се раз¬
ливат от само себе си; теории -а
теория на автоматизма.
самотеком от само себе си, автоматично,
спонтанно.
самотёчный автоматичен.
самоторможёвме автоматично спъване, спи¬
ране.
самоупичнжёвне самоунижение, самопони-
жаване. _
самоуплотнёвне самосгъстяване, приемане
на нов квартирант от притежателя на
жилищна плот.
самоуплотвйться, самоуплотвйться самосгъс-
тяваме се (в квартирата си).
самоуправлАкнпвйся автономен,
самоуправный произволен,
самоусовершенствование самоусъвършен-
ствуване.
самоучка самоук.
самоцвет, самоцвётвый кАмевь скъпоценен
камък.
самочйивость самоволие, произвол,
самочйввый произволен, самоволен.
самурАв привилегирована дворянска военна
каста в предреформена феодална Япо¬
ния.
самшйт чнмшир.
сАмый самият, същият; най, даже, тъкмо;
в -мом д ё л е и действително ; в
- м у ю пдру тъкмо на време; с.
л ю б й м ы Й най-обнчният ; и в -м о м
а д у дори в пъкъла.
сан сан, чин. висок чин, важна длъжност.
саватАрвй здравница, санаториум.
санврАч санитарен лекар.
савдАл санталово дърво.
савдАляя сандала.
сАвдввч сандвич, бутерброд ; ходеща ре¬
клама, плакатоносач.
сАни, сАвкв шейна,
санкционировать санкционирам,
савмйввмум санитарен, здравословен ми¬
нимум.
саввадзАр санитарен надзор.
сАавый ; с. путь път за шейна,
сановйтый представителен, важен.
савАвввк сановник, голям чиновник,
савбввый сановен, от висок чин.
сАнОчкн шейничка.
савпросвёт здравна просвета.
савчАсть санитарна част.
сАпа подкопаване, подкоп; действо¬
вать тйхой -пой пипам тайничко.
сапёр пионер, сапьор.
сапАг ботуш, чнзъм; обувка,
сапожйше голям ботуш.
салАжввк обущар, ботушар, кундураджия.
салАжвица жена на обущар.
сапджвичать обущарствувам, занимавам се
с обущарство.
свпбжвическвй обущарски.
сапАжвичество обущарство.
сапожАк ботуш че.
спрабАвдв испански танц.
сарАЙ сушина, барака, сайвант, плевня,
хамбар.
сарАйчвж барачка, сайвантче.
саранчА скакалец.
сарафАв женска руска дреха без ръкави,
сукман.
сарачАвсжое пшевА ориз
сардйва, сардйвка сардела.
сАржа соф, тънък вълнен плат.
сарпАвка басма.
сарйч сокол-мишояд.
САС1Ц Североамерикански Съединени Щати,
сатавёть побеснявам, хващат ме дяволите,
сатйв сатен (плат).
сатнвбровать сатинирам, гладя, лъсвам.
сафдй савойско зеле,
сафьбн сахтиян, марокин.
сйхар захар,
сахаристый изобилен с захар.
сАхарять подслаждам, посипвам с захар.
сАхарвниа захарница.
сАхарвый захарен,
свхароваревяе захарна индустрия.
сахаропАриыЙ : с. з а в б д захарна фаб¬
рика.
сахаровйрвя захарна фабрика,
сахарозавддчяв притежател на захарна фаб¬
рика.
сахаротрёст тръст на захарната индустрия,
сачдв мрежа ; сакче.
СБА
— 287 —
СВЕ
сбАввть намалявам, отстъпвам, отбивам,
спадам.
сбАвка намаление : отстъпка, отбив.
сбавлАть вж. с б А в и т ь.
сбАгрить смъквам от врата си,отървам се.
сбалаисАровать уравновесявам.
сбёгать завтичам се. отичвам бърже.
сбегАть спущам се, втурвам се; избягвам ;
-са стичам се, струпвам се.
сберегАтельвый спестовен.
сберегАть пазя, съхранявам ; спестявам;
-ся запазвам се, опазвам се.
сбережение спестяване ; икономия, иконо¬
мисани пари.
сберёчь вж. сберегАть.
сберкАсса спестовна каса,
сберкийжка спестовна книжка.
сбивАть свалям, събарям, катурвам, смък¬
вам, строполявам; намалявам, изхабя¬
вам, изтърквам; бия (масло, яйца);
сбърквам, заплитам ; -ся сбърквам се,
заплитам се, противореча св.
сбивчиво заплетено, объркано,
сбйвчивость за плетеност, обърканост,
сбйвчивый заплетен, неясен.
сбйть(ся) вж. с 6 и в А т ь (с я).
сближАть сближавам, съединявам; -ся сбли¬
жавам се.
сближение сближаване, сближение.
сблйзвть(ся) вж. с б л и ж А т ь (с я).
сбАку отстрани.
сболтнуть изпущам се, казвам излишна
дума.
сбор събиране, сбор; беритба, жътва;
приход; данък ; свикване (на войска).
сбАрвще навалица, натрупване; сборно
място.
сбАрка гънка, набор; събиране, сглобява¬
не, монтиране.
сбАриый сборен.
сбАрочямй цех монтажно отделение.
сбАрщяк, -щвца събирач, колектор; мон¬
тьор ; с. пбдатей бирник.
сбАры приготовление, готвене,
сбрасывание хвърляне, сваляне.
сбрАсывать хвърлям, събличам, свалям, на¬
хвърлям.
сбрехнуть слъгвам.
сбривАть, сбрйть обръсвам.
сброд сбирщина, сгаи.
сбрАсвть вж. сбрАсывать.
сброшюровАть броширам.
сбруя такъм, хамути.
сбывАть продавам, разпродавам ; отървам
се; -ся сбъдва се.
сбыт продажба: паэар.
сбыть(ся) вж. с б ы в А т ь(с я).
свАйка желязна кука; колче.
саАйнмй построен на колове.
свАливать, свалйть свалям, събарям, нахвър¬
лям, стоварям, струпвам; -ся падам.
свАлка натрупване, навалица, тълпа; сби-
ване; трап эа боклуци.
свилАть валям, сплъстявам, степвам; с. д у-
р а к А извършвам глупост.
свАра кавга, свада.
сваргАнить върша нещо на бърза ръка,
как да е.
свАрнвать, сварить заварявам ; смилам (за
стомах).
свАрка заваряване, спояване,
сварливость свадливост, кавгаджийство.
сварлАвый свадлив, кавгаджия.
свАрочкый който служи за заваряване.
свАрщвк който заварява, споява.
свАстнка пречупен кръст.
сватАаье сватуване, сватосване
сватАть сватосвам.
сватовствА сватовщина, сватосване.
свАха сватя, сватосница.
свАя дебел кол.
сведение сваляне, сгърчване, свиване; при¬
ключване сметка, правене равносметка.
свежевАть одирам (заклано животно),
свежеиспечённый поесноизпечен.
свежевросйльный пресносолен.
свежеть освежавам се; засилва се (вятър),
свежий пресен; хладен, студен; с. чело¬
век нов човек.
свезти вж. с в о з й т ь.
свёкла, свекловйца цвекло.
свеклОвАдство цвекловъдство.
евеклосАхаряыЙ : с. з а в б д захарна фа¬
брика.
свекАльвмк листи на цвекло.
свёкор свекър,
свекрбвь свекърва,
свербёть сърби ме.
свергАть, свёргвуть свалям, събарям,
свержение събаряне, сваляне.
свёрвть вж. с в е р А т ь.
свёрка сверяване, проверка, сравняване.
сверкАеие блещукане, лъщене, светене, мер-
желеене.
сверкАть, сверквуть светя, блещя, блещу¬
кам, лъщя; светка се.
сверкающий блясканц
сверление превъртане, пробиване, продупч¬
ен не.
сверлильный пробивен,
сверлйльщик пробиван.
сверлить провъртам, пробивам,
сверлА свредел.
сверлАвшик работник-пробияач.
свернуть вж. свёртывать.
сверстАть вж. свёрстывать,
сверстник, -вица връстник.
свёрстывать приравнявам, уравнявам, из¬
равнявам; връзвам на страници.
свертеть вж. свёртывать,
свёрток свитък; пакет.
свёрточек свитъче, пакетче.
свёртывание съсирване (на кръв); завиване,
отбиване (от път); свиване, огранича¬
ване.
— 288 —
сво
свёртывать свивам, сгъвам (на тръба); из*
вивам, обръщам, отбивам се; превивам;
ограничавам; -са свивам се; съсирва се
(за кръв); пресича се (за мляко).
сверх свръх, вън от, освен, извън, отгоре
над; с. т о г 6 освен това, вън от това,
еверхдредвбут свръхдреднаут.
сверхкомплёктвый свръх нужното,
сверхмощный свръхмощен.
сверхпрйбыль свръхпечалба.
сверхсметный извън бюджета,
сверхсрдчнослужаший свръхсрочнослужещ,
сверху отгоре.
свер1удйрный свръхналожителен.
сверхурочный: -ная раббта извънред¬
на работа, работа извън уговорените
условия.
сверхчеловек свръхчовек,
сверхчеловёческвй свръхчовешкн.
сверхштатный свръхшатен, извън опреде¬
леното число.
сверхъестественность свръхестественост.
сверхъестественный свръхестествен, изклю¬
чителен.
сверчОк щурец,
свершаться извършва се, става,
свершение извършване, изпълняване,
свершаться извършва се, става.
сверить сверявам, проверявам, сравнявам,
свёсвть, свёшввать закачам, отпущам; пре¬
теглям ; -ся увисвам, спущам се, над¬
весвам се.
свести вж. с в о д й т ь.
свет светлина; свят, общество ; чуть с.
на разсъмване; на т о т с. на оня свят.
светОть съмва се, зазорява се.
светёлка стая с големи прозорци,
свётик душичке, гълъбче.
светать сияя, осветлявам; -ся свети, бле¬
щука.
светленький светличък.
светлёть светлея.
светлици гостна стая,
светлоголуббй светлосин, яс носин,
светлокорйчаевый светлокафяв, шамуа.
светлокрйсвый светлочервен.
светляк светулка.
световОЙ светлинен,
светолечебница клиника по хелиотерапия.
светолечение хелиотерапия, лекуване със
светлина.
светопись фотография,
светопредставление свършен на света,
светотень слаба светлина, полусянка,
светофбр светлинен сигнал.
свёточ факел, факла,
светочувствительность чувствителност към
светлината.
светочувствйтельаый чувствителен към
светлината.
светский светски, изтънчен, елегантен,
свётскбсть изтънчени маниери, елегантност,
светящийся светещ, блестящ.
свечй свеш.
свечение светене.
свечка свещ, свешица.
свечнАЙ свёшен, от свещ.
свёшатъ, свешивать претеглям ; окачвам,
увисвам, спущам; -ся претеглям се.
свивАльвпк повой.
евявАльный за повиване,
свивать свивам, осуквам, сплитам; повивам,
сввдйане свиждане, среща, рандеву ; д о
-н и я! до виждане!
сввдётельствовааве засвидетелствуване; ос-
видетелствуване.
свидетельствовать свидетелствувам, удосто¬
верявам.
свйдеться виждам се, събирам се. сре¬
щам се.
сввлевйтый възловат, чепорест.
свваёц олово.
свивйва свинско месо.
свивка свинка, млада свиня ; оловен сли¬
тък; заушки.
свввовАд сниновъд.
свиаовбдство свиноиъдство.
свивовддческвй свиновъдски.
свявАй свински.
свииомАтиа свиня за разплод.
свааопАс свинар.
свинтить вж. свйнчивать.
свпвтус мръсен човек, свиня,
свинцовый оловен.
свйнчивать съединявам, скрепям с винт,
свнийчвй свински.
свирёль свирка, пищялка,
свирепеть освирепявам, ставам свиреп,
свирепствовать свирепствувам.
свиристель свилена имелка (птица).
СвнрьстрАй постройка не електрическа
станция на река Свир.
свисАть увисвам,
св&слый увиснал.
свиснуть увисвам.
свист свирене, свиркане, пищене ; изсвир¬
ване.
сввстёть, свистеть свиря,
свистнуть изсвирквам.
свисток изсвирване; свирка,
свистопляс разпуснат, паразит, безделник,
свистоплйска бъркотия, безредие,
свистулька свирчица, пискун. *
свнстун, -ья свирач, свирчо.
свистящий съскащ.
свпток свитък,
свптскнй от свита,
свить вж. свивать.
свихнуть изкълчвам, навехвам, изместям;
-ся изхвръква ми чивията, полудявам;
напущам правия път.
свнш дупчица; дупка от чеп; червоедина в
орех; дупка на прояден зъб; фистула.
свободомыслящий свободомислещ.
свод свод; кодекс, сборник от закони.
сво
— 280 —
СД
сводить свалям, водя надолу; устройвам
среша, сближавам, свързвам; завеждам,
закарвам, откарвам; с. счёты при¬
ключвам сметки; с. с у м а подлудявам;
с в могйлу вкарвам в гроба ; с.
концы с концами свързвам два¬
та края; с. на нет свеждам до нула,
унищожавам; с. л е с 0 изсичам гори ;
-ся свежда се.
свбдка сводка; резюме; ревизия (на набор),
свбдввчать своднича.
свддаый общ, образуван от разни части,
сборен.
свбдня сводница,
свддчатый със сводове,
своевлОстаый деспотичен.
своевдльввчать своеволнича,
своевременно на време, навременно,
своевременный навременен.
своекорыстие, своекорыстность користолю-
бие.
своекорыстный користолюбив.
своекдштный плащащ, издържаш се сам,
на свои разноски.
своз закарване.
свозйть карам, закарвам, завеждам (с кола),
свдзка закарване.
свой свои хора, роднини,
свдйственник роднина, свой човек,
свойство роднинство, свойщина.
сволакивание свличане, смъкване.
сволАкивать, сволдчь свличам, смъквам,
снемам ; отвличам, замъквам; струпвам.
свОлочь долен човек, мискинин ; паплач,
сган, сбирщина, каналии, сволочи.
свОра връв, ремък, сиджим (за водене на
куче) ; глутница, сюрия.
сворачивание отбиване,
сворачивать, сворОтйть отместим, изместим;
обръщам, отбивам се ; сгъвам.
свойк баджанак.
свояои : в о с. у дома си.
свояченица балдъза, женина сестра,
свыкаться, свыкнуться свиквам, привиквам,
навиквам, обръгвам.
свысокй от високо, гордо, надуто, високо¬
мерно.
свыше свръх, вън от, повече ; отгоре,
связанность свързаност, липса на свобода,
стесненост.
связанный свързан ; несвободен.
связйть(ся) вж. с в я з ы в а т ь (с я).
связйст телеграфопощенски служащ,
связка връзка ; вързоп, сноп,
связно свързано, последователно,
связность свързаност, последователност.
свОзвый свързан, последователен,
свйзочка връвчица.
связующий свързващ, съединителен,
связывание свързване, вързване, съедине¬
ние.
связывать вързвам, свързвам ; оплитам;
-ся свързвам се, сдружавам се, сближа¬
вам се.
свйзь връзка, свръзка ; съобщение,
святйть освещавам.
свйткв коледни празници.
святОЙ светец, светия ; свят, свешен,
святотатствовать светотатствувам.
святочный коледен.
святОша престорен набожник, лицемер,
святцы черковен календар, месецослов.
священнодействовать свещеноденствувам.
священствовать свешеничествувам, попу-
вам.
сгиб гънка, извивка ; коляно, лакът, за¬
вой.
сгвбОнме сгъване, превивано?
сгибать сгъвам, свивам, превивам ; -ся сгъ¬
вам се, превивам се, прекланям се.
сгбвуть изчезвам, эагивам.
сгладить изглаждам, уравнявам; -ся из¬
глажда се, смекчава се.
сглАживанне изглаждане, уравняване.
сглАжввать вж. сгладить.
сглАэмть урочасвам.
сглупить сглупявам, извършвам глупост,
сгвйвать, сгийть изгнивам.
сгнобть оставям да изгние.
сговариваться, сговориться сговарям се,
сдумвам се, съглашавам се.
сговорчивость сговорливост, отстъпчивост.
сговОрчмвый сговорлив, отстъпчив,
сгов докарване на едно място ; каране по
река (дървен материал).
сгоаять докарвам, събирам на едно' място;
изпъждам, изгонвам, премахвам; под-
плашвам, разгонвам; прекарвам по вода,
сгораемость горимост, изгорливост.
сгораемый горим, който мои.е да изгори.
сгорАаве изгаряне.
сгорАть изгарям,
сгдрбмть прегърбвам се.
сгорблёиный прегърбен.
сгорАть изгарям.
сгоряча в гнева си, необмислено, под впе¬
чатлението на момента.
суотдввть изготвям, приготвям.
сгребйвне събиране с гребло ; натрупване
(с лопата или метла).
сгребАть, сгрести събирам с гребло на¬
трупвам (с лопата или метла); изрин-
вам, очиствам.
сгрудйть струпвам ; -ся струпва се.
сгружать, сгрузить разтоварвам,
сгруппировать, сгруппировывать сгрупирам.
сгрызАть, сгрызть счупвам с зъби.
сгубйть погубвам.
сгустить сгъстявам, кондензирам; -ся сгъ¬
стявам се, съсирвам се.
сгусток съсирено парче.
сгушАемость сгъстимост.
сгушать(см) вж. с г у с т й т ь (с я).
сгушёвне сгъстяване ; съсирване.
сгущёавый сгъстен.
С.-д. социалдемократ; социалдемократи¬
чески.
19
СДА
— 290 —
СЕЛ
сдАбривать подобрявам, приправим, давам
по-дьобър вкус.
давАт давам, предавам, сдавам, раэда-
свам ; връщам ресто ; -ся предавам се,
капитулирам ; дава се под наем ; стру¬
ва ми се.
сдавить, сдАвливать стискам, смачквам.
сдАвленный сподавен, потиснат.
сдАть(ся) вж. с д а в А т ь (с я).
сдАча предаване ; връщане остатък ; раз-
даване, даване (карти за игра).
сдвАнвааве удвояване, дублиране.
сдвАввать удвоявам,
сдвиг изместване, разместване ; движение,
напредък.
сдввгАть поместим, отместим ; доближавам,
сближавам.
сдвижка отместяне.
сдвинуть вж. сдвигАть.
сдвойть удвоявам.
сделать направим ; навършвам; -ся ста¬
вам.
сдёлка сделка, пазарлък, спогодбя, взаим¬
но задължение ; търговска операция.
сдельно на парче.
сдёльный акорден, на парче ; - н а я п л А-
т а заплата на парче ; -ная р а б 6-
т а работа на парче.
сдельщик работник на парче,
сдёльшнна акордна система.
сдергивать дръпвам, смъквам, свличам,
изтеглям.
сдАржаинО сдържано, резервирано,
сдёржаиность сдържаност, резервираност,
сдержанный сдържан, дискретен.
сдержАть, сдАржнвать сдържам, удържам ;
задържам, свирам ; -ся сдържам се,
удържам се.
сдернуть смъквам ; изтеглям.
сднрАть одирам, обелвам ; изтръгвам,
оскубвам.
сдОба симит.
сдббныЙ блажен, направен с масло,
сдйбрить вж. сдабривать.
сдобровАть : н е с. е Mf той няма да види
добро, зле ще си пати.
сдДхнуть умирам, пуквам.
сдружйться сприятелявам се, сближавам се.
сдувАть, сдунуть издухвам, духам ; измък¬
вам.
сдуру от глупост.
сдуть вж. сдувать.
себе себе, си (мене, тебе, нас, вас); мне
не по с. не ми е добре; о н с. н а
у м ё той си знае работата, прави си
добре сметката.
себестоимость костуема цена, цена без пе¬
чалба, колкото струва самото произвол*
ство.
себя себе, себе си, се; приходйть в
с. идвам на себе си, свестявам се.
себялюбец себелюбец, егоист,
себялюбие себелюбие, егоизъм.
себялюбивый себелюбив, егоист,
сев сеене, посев.
северо-востбк североизток,
северо-востбчный североизточен.
севзАп северозападен.
Севзапдес Северозападен държавен тръст
за индустрии и експорт на строителен
материал.
севкАв севернокавказки.
севооборбт посевообръщане, система на
последователно засяване.
севрюга пъструга (риба),
сегбдня днес, днеска.
сегАдняшнвЙ днешен.
седельный седларски ; с. м А с т е р сед-
лар
седАть побелявам (за коси),
седи а А побеляла коса, бели косми.
седлать оседлавам.
седобородый белобрад.
седовАтый с възбели косми.
седовлАсый беловлас.
седАй побелял, с бяла коса; с. как лунь
с снежнобели коси.
седАк ездач ; пътник (с кола),
седьмдй седми.
сезАм сусам.
сезАвннк сезонен работник.
сей тоя, това ; при сём при това;
сию минуту един момент; д о
сих пор досега; за сим след то¬
ва; с е г д рАди поради това ; быть
по сему да бъде така ; н и с т о г 6,
ни с с е г 6 без никаква причина, без
повод.
сейф железен шкаф.
сейчАс ей-сега, тутакси, веднага, един мо¬
мент.
секвестбровать, секвестровАть секвестирам.
секретАрствов&ть секретарствувам.
секретка затворена пощенска картичка,
секрётннчать секретнича.
секуляризировать секулярвзовАть обръщам
черковна и манастирска собственост в
държавна.
секущая секуша линия.
селедка селда, херинг (риба),
селёдочная, -вица продавач на селда.
селёдочный селден, херингов.
селезёнка далак.
селезёночный далачен.
селезень юрдек, паток,
селёнве селите, заселено място; село,
селбть заселя вам ; -ся заселвам се.
сельдерёй целина, керевиз.
сельдь селда, херинг (риба).
Сельколхозгйз Държавно издателство за
селскостопанска и колхознокооператив-
на литература.
селькАр селски кореспондент на вестници.
СельмашстрАй Всесъюзно обединение за
произвеждане на земеделски машини.
сельпА селско потребително дружество.
СЕЛ
— 291 —
СЕР
сельснохнзАйственвый селскостопански,
сельсовет селски съвет.
сёльтерская в о д й селтерска минерална
вода ; сифон, сода.
сельцО селце,
сельчанин, селАнив селски жител, селянин,
семь га сьомга.
семёйка малко семейство,
семейственность семеен дух ; семейни ин¬
тереси, янтиобщественост.
семенить тепам, ситня, вървя с бързи и
ситни крачки.
семеннбй семенен,
семеаовддческнй семеновъдски.
семенодольный семеноделен.
семенодоля семенодял.
семербчный седморен.
семёрка седморка.
семеро седмина, седем души,
сёмечко семка.
семиаршинный седем аршина дълъг,
семиглавый с седем купола.
семвгрАиник седмостен.
семидесятилетие седемдесетгодишнина.
семвдесятилётнвй седемдесетгодишен,
семидесятый седемдесети,
семвднённый седмодневен.
семнкопёечный за седем копейки.
семмкрДтный селмократен.
семилетка седмолетка, седемгодишно учи¬
лище, прогимназия.
семнлётний седмогодишен.
семимесячный седмомесечен.
семиметрОный седем метра дълъг (висок),
семннедёльный седмонеделен.
семирублёвый за седем рубли,
семисотый седмостотен.
семвстр^нвый седмострунен.
семиугольник седмоъгълник.
семиугОльвый седмоъгълен.
семичасовой седмочасов.
семнйрусный седмоетажен.
семнадцатый седемнайсети,
семнадцать седемнайсет,
семссудА заемане семе (за посев).
семфОнд семенен фонд, запас от семе,
семь седем ; -ю с. — с б р о к дёвять
седем по седем правят четиридесет и
девет.
сёмьдссят седемдесет,
семьсот седемстотин,
семь А семейство.
семьянин*бата на семейство,
семьявйвка майка на семейство,
семя семе.
семядОля семенодел.
сенбервАр санбернардско куче,
сени сайвант, преддверие, коридор, вести¬
бюл.
сёввмк стряха за сено ; сламеник.
сенвОЙ сенен, от сено.
еенокОс сенокос, коситба ; място за косит¬
ба : време на коситба.
сенокосилка сенокосачка.
сеаокОсвый сенокосен, коситбен.
сеноубОрка прибиране на сеното.
севсАция сензация.
сантиментАльнвчить сантименталнича.
сентябрь септември.
сентябрьский септемврийски,
сень сянка ; покривка ; закрила,
сера сяра ; с. в ушах ушна кал.
серйль сарай,
серб сърбин,
сербка сръбкиня.
сербо-хорвАтсквй сръбско-хърватски,
сёрбский сръбски.
сервнровАвный сервиран.
серннровАть сервирам,
сервврдвка сервиране,
сердёчко сърчице,
сердёчво сърдечно,
сердечность сърдечност,
сердёчпый сърдечен,
сердйто сърдито, строго,
сердитый сърдит, строг,
сердйть сърдя, ядосвам ; -ся сърдя се.
сердобОлие милостивост.
сердобольный милостив, състрадателен,
сердолик сардоникс (скъпоценен камък),
сердце сърце ; гняв, яд, сръдня : в -ц а х
в яда си, гневно, сърдито.
сердцебиение сърцебиене,
сердцевед сърцевед.
сердцевидный сърцевиден,
сердиевина сърцевина,
серцеёд сърцеед, дон-жуан.
серебрение посребряване.
серебреник сребърник ; златар,
серебрёный посребрен,
серебристость сребрист тон.
серебристый сребрист.
серебрить посребрявам ; -ся лъщи като
сребро.
серебро сребро ; сребърни неща.
серебровОсный съдържащ сребро,
серебряный сребърен ; - н ы х дел ма¬
стер златар.
середА сряда (ден),
середйна средина ; вътрешност,
серёдка средина ; п о - к е по средата.
середнАк средняя, средноимотен селянин, с
средно материално състояние.
середняцкий средняшки.
серёжка обица, обичкА; трева-сълзица,
треперушка.
серенький сивичък.
серёть сивея, посивявам.
серёжннк мекиш (вид клен).
сержАвт подофицер.
сермйга селска горна дреха от сив груб
шаяк.
сермОжива груб сив селски шаяк.
сермАжвый шаячен, от груб шаяк,
сёрвв сърна.
сернистый серен.
СЕР
292 —
СИН
сернокйслый сярнокисел; -лая соль
сулфат.
серный серен ; с. колчедан пирит.
серобурый сивокафяв.
сероватый ссвкав. възпепеляв.
сероглйвый ссвоок.
сероуглерод сяровъглерод.
серп сърп ; с. и м 6 л о т сърп и чук.
серповидный сърповиден.
серпбвый сърпов.
серпйнка груба марля. мрежеста тъкан.
сертнфнкйт свидетелство. удостоверение.
серый сив. пепеляв ; безличен.
серьга обица.
серьеаничать приструвам се на сериозен.
серьёзно сериозно. '
серьёзность сериозност.
серьёзный сериозен.
сесть сядам ; кацвам ; отлагам се ; качвам
се ; влизам; залязвам; залавям се; хлът¬
вам ; свивам се.
сетка мрежа ; второ Отделение в стомаха
на преживните ; тарйфная с. та¬
рифна таблица.
сётовавие оплакване. жалба, роптане. уко¬
ряване.
сётовать оплаквам се. роптая.
сёточка мрежица.
сёточвый мрежен.
сетчётка ретина» мрежеста очна обвивка.
сетчатокрылые мрежестокрили.
сетчатый мрежест.
сеть мрежа ; с б т и примка.
сеча просечена пътека (в гора); сеч. клане.
сечеане биене. шибане ; сечение.
сечка сатър за кълцане ; накълцана слама.
Сечь областта на запорожките казаци.
сечь сека. бия. шибам; -ся цепи се. дели се.
сеялка сеячка (машина).
сеянец дръвче. поникнало от семе.
сеятель, -вица сеяч. сеятел.
сеять сея (семм); пресявам.
сжАлиться смилявам се.
сжатие свиване» стискане. стягане» пресу¬
ване. смачкване.
сжато сбито. стегнато. кратко.
сжатость краткост. сбитост. стегнаттот;
свиване.
сжатый сбит. стегнат. стиснат ; пожънат.
ожънат.
сжать вж. сжимать; пожънвам.
сжевать сдъвквам.
сжечь изгарям.
сживать отървам се от нещо. премахвам ;
-ся свиквам се. съживявам се.
сжигать изгарям.
сжимаемость свиваемост
сжимать стискам. стягам. мачкам. гнетя.
пресувам. свивам ; -ся свива се.
сживать ожънвам. >
сжаться свиквам се. оживявам се.
сзади отзад. изотзад. зад.
сзывать свиквам. сбирам.
сибарйтствовать сибаритствувам. •
сябирак. -йчка сибирянин. *
савка сивчо. сивко. сив кон.
сиволапый просташки. дебелашки.
сивуха проста ракия. парцуца.
сиг вил риба от косгените риби.
сигара пура.
сигаретка цигара. папироса.
свгарочввца табакера.
свгвализаровать сигнализирам.
сигвЯлыцвк сигналист.
сигнатурка етикет (на лекарство).
сиделка болногледачка.
сидение седене. мътене (яйца); лежане (в
ватвор).
сидень домосее ; сйдн е м сидеть се¬
дя като прикован.
свдевье седалище.
сидеть седя. стоя. занимавам се ; мътя ;
лежа в затвор; приляга ми. стои ми
добре.
сидячий седящ. заседнал.
сие това.
сизокрылый с крила в гълъбов цвят.
сйзый синьосив. синкав. гълъбов.
сна тия. тези.
снкомбр явор.
сикофант доносчик (в стара Атина).
силач атлет. силач.
силикат силикат. сол на кремъчната кисе¬
лина.
салиться напрягам се. напъвам се. мъча се.
силкбм силом. насила.
силовей силов.
свлдк примка (за ловене птици).
силомер силомер. динамометър.
силос хранилище за воденист фураж.
силосование способ за приготвяне фураж
в силос.
силосовать прибиране на зелен фураж в
силос.
сим с това.
символизировать символизирам.
симпатизировать симпатизирам.
симулировать симулирам, преструвам се на
болен.
снмулант симулант.
синдетикон название на разни течни ле¬
пилни вещества.
синдицароваиный синдикиран.
есиeблузнски любителска естрадна трупа
от работници.
синева синкавина. синина.
синеватый синкав. възсин.
синение боядисване синьо. посиняване. си-
ньосване ; синка.
спнер&д циановодород.
синёть посинявам. синея ; -ся синее се.
синешейки синьогушка (пойно птиче),
сияйльннк бояджия.
сннйльный служещ за боядисване синьо;
-ная кислота хидроцианова кисе¬
лина.
син
283 —
СКВ
синИть синя, посинявам, боядисвам синьо,
синица синигер.
синь синина ; синило.
синька синка.
сннюхв посиняване, цианоза; метличина,
метличка.
синяк синьо петно на кожата, екхимоза.
сап орел-лешояд.
сипай наемни колониални войски от мест¬
ното население в индийските владения
на Англия
сипеть говоря прегракнало,
синло пресипнало, дрезгаво,
сйплость пресипналост.
сиплый пресипнал, прегракнал,
сипнуть пресилвам, преграквам,
сиреневый люлеков, люлечен.
сирень люлек, люляка.
сирота сирак,
сиротеть оставам сирак, осиротявам.
сирОткв, снротинка сираче.
сиротливо сиротно,
сиротливый сиротен.
сярОтскнй сирашки.
сиротство сирачество.
сирый сирак.
систематизировать систематизирам,
ситец басма, чит.
ситечко ситце ; чайное с. чайна цедка,
ситник бял хляб ; тръстика, саз.
ситниковый сазов.
сйтный пресяя; с. хляб бял хляб,
сито сито; цедилка.
снтрд разхладително питие,
ситцевый басмен.
ситценабивной, ситцепечатный щампуван,
щампосан.
сия тази, тая.
сиятельный светъл,
сиять сияя, светя, блещя, лъщя,
скабрёзность непристойност.
скабрёзный неприличен, непристоен,
сказ разказ ; воть тебе и весь с.
тази е цялата история.
сказание предание, легенда.
сказать вж. сказывать; так с. тъй
да се каже ; л е г к б с. лесно е да се
каже.
сказитель, -ннца разказвач, повествовател
(на народни приказки, песни).
скЗзкз приказка.
ск&зочнмк, -ннца приказничар, разказвач,
сказочный приказничен ; фееричен, фанта¬
стичен.
сказуемое сказуемо.
сказывать казвам, разказвам, приказвам,
разправям; -ся показвам се, казвам се,
проявявам се, давам да се чувствува.
скзкЗть скачам ; препускам,
скакнуть скоквам.
скаковей за препускане, за надпрепускване.
скакун скакач, препускач, боев кон.
скЗлить зъбя се, озъбвам се ; присмивам се.
скЗлкз точилка ; дървен валяк.
скалывать откъртвам ; отсичам ; промуш¬
вам ; преваждам. копирам.
скальпировать скалпирам.
скамеечка пейчица, скамейчица ; столче,
скамейка, скамья пейка, скамейкк ; чин ;
стол.
скандализировать скандализирам,
скандалить скандалила; -ся оскандаля-
вам се.
скандировать, скзвдовЗть скандирам,
скапливать натрупвам, набирам ; скътвам,
спестявам.
скарб партушини, дрехи, мебели, подви¬
жен имот.
скаред вариклечко ; мръсник,
скаредник, -инна скъперник,
скаредничать скъпернича.
скаредность скъперничество,
скаредный скъпернически.
скармлннать изядам, опасвам, изхарчвам
всичката храна.
скат нанадолните, наклон, полегаатст;
търкулване надолу ; скат (игра) ; скат
(риба близка до акулиит); с. колёс
четирите колела на кола.
сквтЗть(ся) вж. с к а т ы в а т ь (с я),
скатерть покривка, месал, чаршаф (на
маса).
скатиться вж. скатываться,
скатывать навивам, свивам; търкалям; -ся
търкалям се.
скачка прескачане ; препускане.
скачки надпрепусквания.
скачОк скок.
скашивать окосявам ; изрязвам на верев,
накриво, изкривявам.
скважина пукнатина, цепнатина, пролука,
дупка, шупла, пора.
скважистость шупливост, шупливина.
скважистый шуплив, порест, дупчест.
сквер градинка.
скверно лошо, мръсно, гнусно,
с^ерво^в мръснодумен, мръсен в при¬
казките си.
скаoрисслОвие мръснодумство.
сквернословить говоря мръсни, срамни
думи.
скверный лош, мръсен, отвратителен,
сквитаться наплашам се, ставам квит.
сквозИть става течение, духа ; провира се,
прогледва се, вижда се ; прониквам, ми¬
навам през.
сквознОй минаващ през ; с. п р о х 6 д
пасаж ; с. ветер течение ; - н а я
бригада смесена бригада.
сквозняк течение на въздуха,
сквозь през, между.
скворец скорец.
сасрoчина, скорешня кафез, кутия за скорци,
скворка женски скорец.
сквОрушка скорче.
ски
— 264 —
CKO
скидка сваляне, снемане, отстъпка (от
цена).
скидывать, скинуть свалям, хвърлям; струп¬
вам на едно място : събличам ; снемам ;
отстъпвам (от цена).
скипётр скиптър,
скипидар терпентин,
скипидарный терпентине».
скирд, скирда купи (сено, жито).
скнсить, скиснуть вкисвам се, прокисвам ;
отслабвам.
скнт самотен манастир,
скитаться скитам се.
скиф скит (племе).
скифский скитски.
склад силаа ; устройство ; смисъл ; съзву¬
чие ; сричка ; читать по -ам сри-
чам.
складка гънка, дипла ; бръчка ; нарежда¬
не, натрупване.
склАдно разбрано ; хармонично,
складность хармония, стройност.
складяай сгъватен.
складный хармоничен, плавен, строен,
складочка гънчица, дипличка.
складочный складов ; от общ внос,
складчина доброволен внос за обща рабо¬
та ; в • ну общо.
складывание слягане, събиранн; струп¬
ване; съставяне, сричаке; сгъване, дип¬
лене.
складывать слагам, свалям ; сгъвам, дип-
ля ; събирам ; сричам ; стсварям (вина);
измислям, съчинявам, съставям ; компо¬
зирам ; с. с т и х fi пиша стихове ; -ся
сформирам се, сдружавам се с дял в
общо предприятие.
склеивать залепвам.
склеить залепям ; -ся залепвам се.
склейка залепване,
склеп гробница.
склепать заперчимям.
склёпка заковаване, заперчимяне.
склёпывать сковавам, заперчимям.
склераз склероза.
склизкий хлъзгав, плъзгав.
скликать свиквам, сбирам на едно място,
склдка лични разправии, интриги.
склон наклон, полегатост, склон.
склонйть(ся) вж. с к л о н а т ь (с я).
склаиность наклонносс; разположение,
влечение.
склавный склонен, наклонен, разположен,
склонять навеждам, накланям ; склонявам,
предумвам ; скланям ; -ся накланям се,
навеждам се ; склонявам, съгласявам се;
клоня ; скланя се.
склачник, -ница интригант, подклажда» на
раздори.
склаика стъкленица, шише; пясъчен ча¬
совник (на кораб) ; половин час.
скабель коларски инструмент, нож с две
дръжки отстрани.
скоблить стържа.
скобяной : с. т о в а р дребни металиче¬
ски изделия.
сковйть вж. сковывать.
сковорДда тиган, тава.
сковорадка тиганче, тавичка,
скйвывать сковавам ; оковавам, заковавам,
скокнуть скоквам.
сколачивать заковавам, начуквам ; наби¬
вам, съединявам ; направим ; набирам,
спестявам.
скблка откъртване,
скалок модел, копие,
сколопендра скрилия,
сколотить вж. сколачивать,
сколать вж с к а л ы в а т ь.
сколь колко, колкото ; сколь ни кол-
кото и да.
скольжёнке плъзгане,
скользить плъзгам се.
скольануть плъзвам се.
скальзкий плъзгав.
скальзкость плъзгавина.
скользящий подвижен,
сколько колко, колкото ; доколкоот; с.
н и б у д ь колко-годе, малко нещо ; с.
вам лет? на колко сте години ? с.
сейчас времени? колко е часът?
скомандовать изкомандувам,
скомбинировать комбинирам,
скамкать смачквам.
скоморах палячо, фокусник, карагьозчия,
комедиант, смешник.
скоморошество палячовшина, комедиант¬
ство.
скоморашествовать играя палячо, комедиант-
ствувам.
скомпановать композирам, комбинирам,
скомпрометированный компрометиран,
скомпрометировать компрометирам,
скондачка повърхно, набързо,
сконфуженно сконфузено.
сконфуженный сконфузен, засрамен,
сконфузить сконфузвам, засрамвам ; -ся
сконфузвам се, засрамвам се.
сконцентрировать концентрирам,
скончание свършване, свършек.
скончаться свършвам се ; умирам.
скоп натрупване ; всем - ом всички
наедно, купом.
скопНц скопец, евнух, кастрат; скопец (ре¬
лигиозна секта).
скопндам, -ка икономен стопанин, къщов-
ник, спестовник, икономист; скъперник,
скопндамство пестеливост, икономия,
скопировать копирам.
скопйть натрупвам ; скопявам.
скдпнше тълпа, сган, сбирщина,
скопление натрупване, струпване,
скопляться натрупвам се.
скорбеть скърбя, тъгувам.
скарбно скръбно, печално,
скарбиый скърбен, нажален; натъжен.
CKO
— 286 —
СКУ
скорбь скръб. тъга.
скорее. скорей по-скоро. по-бързо. с. в с е-
г б най-вече.
скоренько скоричко. бързичко.
скорлупе черупка.
скорлупка тънка черупка.
скормить вж. скармливать.
скорвяжный кожухарски.
скорняк кожухар.
скороговорка скоропоговорка.
скордмиться блажа. ям блажно.
скоромный блажен ; неприличен.
скоропалительно бързо. стремително.
скоропалительный много бърз. прибързан.
скоропечатный с т а н б к бързопечатна ма¬
шина.
скоропечАтня скоропечатница.
скорописный бързописен ; стенографски.
скоропортящийся бързораз валящ се. не¬
траен.
скоропостижность внезапност.
скоропостижный внезапен.
скоропреходящий бързопреходен. ефемерен.
скороспелка ранозрейка ; иглика.
скороспелость ранно зреене.
скороспелый ранозреен. ранен. ран.
скорострелка скорострелно оръдие.
скорострельный скорострелен. бързостре-
лен.
скоротать скъсявам, прекарвам. измина¬
вам.
скоротечность бързотечност.
скоротечный бързотечен. скоротечен.
скороход бързоходец.
скорчить свивам, сгърчвам. изкривяввам ;
-ся свивам се. сгърчвам се.
скорый бърз. скор ; близък (по време).
скос полегатост. надолнина ; окосяване.
скосить покосявам ; прекосвам ; с. г л а¬
з а гледам накриво.
скостить отбивам, отстъпвам (цена).
скот добитък.
скотина говедо. скот.
скотвнк. -нниа говедар. воловар.
скотный скотен. за добитък. .
скотобойня кланица. скотобойна. салхана.
скотовОд скотовъд.
скотоводство скотовъдство.
скотовОдческий скотовъдски.
скотозагОтовкн доставка на добитък.
скотолечебница ветеринарна лечебница.
скотолечебный ветеринарен.
скотопригОнеий : с. двор скотен двор ;
пазар на добитък.
скотопромышленник търговец на добитък.
скотопромышленность търговия с добитък.
скрадывать открадвам. скривам. премълча¬
вам. утаявам. прикривам ; -ся скривам
се. спотаявам се.
скраивать скроявам.
скрАсвть украсявам. разхубавявам.
скрасть вж. скрадывать.
скрашивать разхубавявам. украсявам.
скребленне стъргане.
скребница чесало.
скребок стъргало. стъргалка ; изтривалка
(за обуша).
скрежет скърцане (с зъби).
скрежетать скърцам (с зъби).
скрепа скрепяване. заякчаване ; припод-
писване.
скрепить вж. скреплять.
скрепление вж. скрепа.
скреплять скрепявам. уякчавам. заздравя.
вам ; приподписвам. скрепям с подпис¬
ва верявам.
скрести стържа. остъргвам.
скрестить кръстосвам. смесвам.
скрещение кръстосване. смесване.
скрещивать кръстосвам. смесвам.
скрешнвавне кръстосване. хибридизация.
скривить изкривявам. кривя ; -ся изкривя¬
вам се. сгърчвам се.
скрип скърцане. скриптене. скрибуцане.
скрипач. -ка цигулар.
скрипение вж. скрип.
скрипеть скрибуцам. скърцам. скриптя.
скрипка цигулка.
скрипнуть изскърцвам.
скрипучий скърцащ. скриптящ. скрибуцащ.
скроить скроявам.
скромник. -ннца скромен човек.
скромничать скромнича.
скруббер газопромивател. апарат за про-
чистяне светилния газ от амоняк и
смола.
скрутить. скручивать осуквам ; свързвам
здраво, стягам ; извивам.
скрывать крия. скривам ; -ся скривам се.
крия се.
скрытие скриване.
скрытничать скритнича. тая. не се изда¬
вям.
скрытность скршпност. потайност.
скрытный скрит. скришен. таен. потаен.
латентен.
скрьггь(ся) вж. с к р ы в а т ь (с я).
скрЮ^енный прегънат. свит.
скрючивать. скрЮчить свивам. прекривявам.
скряга скъперник. стипца. вариклечко. пин-
тия. стиснат човек.
скряжничать скъперница.
скряжничество скъперничество.
скудеть оскудявам. обеднявам. сиромашея.
скудно оскъдно.
скудность ос^дност. немотия.
скудный оскъден. беден.
скудоумие плиткоумие. слабоумие. тъпо
умие. глупащина.
скудоумный слабоумен. глупак.
скука тегота. мъка.
скула ябълка (на лицето).
скуластый с изпъкнали ябьлки на лицето.
скулить скимтя. квича.
скуловвй: - в)я кость ябълчна кост
на лицето .
СКУ
— Мб —
скупАть изкупувам, пре куп у вам. накупувам.
скупердйга, скупердйй вариклечко.
скупёц скъперник.
скупать вж. скупать,
скупиться скъпя се, скъпернича.
скупка накупуване.
скупо скъперно.
скуповАтый малко скъперен.
скупдй скъперен.
скупость скъперничество,
скупшик, -шипа прекупвач,
скуфейка, скуфьЯ кала, попска шапчица.
скучАть отегчавам се. мъчно ми е, притес¬
нявам се. дотяга ми, скучая.
скученно струпано,
скучевность струпаност, сгъстеност.
скученный струпан.
скучивать, скучить натрупвам, струпвам на
едно място, сгъстявам.
скучновАтый малко отегчителен.
скучвыЙ отегчителен, дотеглив, скучен ;
натъжен, нажален, унил.
скушать изядам.
са. следващ.
слАбенькнй слабичък
слабеть слабея.
слабйтельное раэслабително.
слАбить изкарва ; е г б -и т той има диа¬
рия.
слАбвуть слабея.
слабовАтО слабичко; посредствено.
слабовАтыЙ въэслабичък ; доста лош, по¬
средствен.
слабогрудый слабогръд.
слйвить славя, прославям; -ся славя се,
прочувам се.
слАвка коприварче, циганско славейче.
слАвлвввть вж. с л о в й т ь.
славослбввть славословя,
слагаемое събираемо.
слАгать слагам, свалям, снемам, стоварям;
събирам; съставям, съчинявам; -ся със¬
тавлява се, образува се; състоя.
слад: с ним п р 6 с т о -а нет с него
просто не се излиза на глава.
сяАденькнй сладичък.
слйдвть уреждам, справям се, излизам на
глава.
сладковАтый сладникав, възсладък.
сладкоежка лакомец.
сладостный приятен, сладък.
сладчАйшнй най-сладък, много сладък.
слАженный добре уреден, добре нагласен.
слАжввать уреждам, турям в ред : -ся на¬
реждам се; спогаждам се, съгласявам се.
слАзать покатерим се, качвам се, слу¬
шам се.
слАзнть слизам.
слАмывать счупвам, строи! а вам; развалям,
събарям; сломявам.
слАнец плочник, лиски, шисти.
сластёна любител на сладки работи, ла¬
комец.
сластя сладкиши, лакомства,
сластолюбец сладострастник,
сластолюбивый сладострастен,
сластолюбие сладострастие.
сласть сладко нещо, сладина, сладост, удо¬
волствие.
слать прашам, изпращам.
слашАво сладникаво.
слашАвость сладннкавост; прекадена лю¬
безност.
слашАвый сладникав, блудкаво-сладък; пре¬
кадено любезен.
слАше по-сладко ; с. в с е г б най-сладко,
слёва отляво, от лява страна.
слегкА леко, излеко; малко; отгоре-отгоре,
повърхно.
след следа, диря; стъпка; е г б и с. и р о-
с т ы л никакъв го няма; иттй зя кем
•б м вървя по стъпките на някого ; н е
с. это дблать това не трябва да се
прави.
следить следя, вървя по стъпките, дебна,
преследвам; оставям следи.
слёдование следене; следване, маршрут,
слёдовать следвам, вървя подир, постъп¬
вам по примера на някого; трябва, пада
се, следва, следва се ; -ало б ы тряб¬
ваше, би трябвало.
следом след, подир,
следственно следователно,
с лё дуемое дължимото,
следующий следващ, следен, най-близък.
слежАться, слёживаться слегвам се, спластя-
вам се, спарвам се, загнивам.
слежка следене, шпниониране.
слезА сълза.
слезАть слизам,
слезйека сълзица.
слезиться сълзя, напълням се със сълзи
(за очи).
слезливость сълзливост, плачливост.
слезливый сълзящ; плачлив.
слёзно сълзливо.
слёзный сълзен; просълзен, нажален,
слезотечёаяе течение на сълзи,
слезоточйвый сълзящ; причиняваш сълзи,
слезть слизам; олющвам се, падам,
слепень овад (вид муха).
слепить заслепявам; слелявам.
слёпнуть ослепявам.
слеповАтость слабо зрение, полуслепота.
слеповАтый полусляп, със слабо зрение,
слепой сляп; слепец.
слепок отпечатък, копие, снимка.
слссАрить, слесАрничать занимавам се с
шлосерство.
слесАрныЙ шлосерски.
слесАрня шлосерска работилница.
слесАрсквй шлосерски.
слёсарь шлосер, железар, ключар,
слёт събрание, събор, конгрес.
слетАть црилетявам; -ся прилетяваме, сби¬
раме се.
СЛЕ
— 297 —
слы
слнтНть отлитам ; изтъркулвам се, падаМ ;
-ся налитам, събираме се.
слёток птиче, току-що изхвръкнало от
гняздото.
слечь лягам болен.
сливать отливам: сипвам, смесвам заедно;
сливам; изливам (от метал) ; -ся сливам
се, смесвам се, събирам се, съединя¬
вам се.
сливкв бит каймак (от неварено мляко),
крем: излени в един съд недопити чаши;
с. бб тества каймакът на обще¬
ството. *
сливнйк сливак, сливова градина,
сливочник гърне за бит каймак,
слйночный от каймак, от сметана,
сливянка сливовка, ликьор от сливи,
слиз)ть облизвам.
слизень охлюв; плужков; мекотело,
слизистый слизест, лигав, лепкав, хлъзгав,
слизкий хлъзгав, плъзгав.
слизнуть облизвам.
слизняк мекотело, молюска,
слизывать лижа, облизвам, изблизвям.
слйзь слуз, лига.
слинять окапвам. смъквам се (зя косми) ;
избелявам (за боя).
слипаться, слипнуться слепвам се; затварят
се (за очи).
слитие отливане ; наливане заедно; сли¬
ване, смесване.
слитковый на пръчки,
слитно слято, сбрано.
слитный слян, сбран, излят,
слитнотсь слятост.
слиток слитък, кюлче, пръчка.
слить(с ) вж. с л и в а т ь (с я).
сличйть сравнявам, проверявам,
сличение сравняване.
сличить сравнявам, проверявам.
слишком твърде много, повече от прека¬
дено; ему с. 50 лет той е на повече
от 50 години; это с. това е вече пре¬
кадено !
слияние сливане, съединяване.
слобода, слобддка предградие; голямо село,
паланка.
словарик речниче, словарче.
словарный речников, словарен.
словарь речник ; запас от думи ; т о л к 6¬
в ы й с. тълковен, обяснителен речник,
словесник литературен изследовател ; учи¬
тел по литература; филолог.
словесность литература; устная с. фол¬
клор.
словесный устен,
словНчко думица, думичка,
словить залавям, улавям, хващам,
елдвник богатство от думи на един език,
славно като, като че, като че ли, сякаш,
слбно дума; слово, реч.
словолитня букволеярница.
словолйтчик букволеяр.
слбвом с една дума, накъсо казано,
словообразование словообразуване,
словопрение диспут, препирня.
словцб думица; красное с. остроумна
думичка.
слог сричка; слог, стил.
слоёный наточени листове.
сложение събиране (математическо дей¬
ствие) ; слагане, снемане, опрощаване ;
съчиняване (стихове); телосложение.
сложить вж. слагать.
слоистость напластяване, наслояване,
слоистый напластен, наслоен.
слоиться точи се (за тесто) ; наслоява се,
напластява се.
слой слой, пласт; кора (иа баница),
слийка точене.
слом счупване ; събаряне, разрушаване ;
парчета (метал).
сломбть, сломить счупвам, строшавам; сло-
мявам: -ся счупвам се.
сламка вж. с л 8 м.
слонёнок слонче.
слонйха слоница, женската на слон,
слонбвый слонов.
слоняться скитам се, бродя, мъкна се без
работа, лутам се.
слбпать излапвам, опапвям.
слоями на слоеве, на пластове.
служака ревностен служител; стар войник,
ветеран.
служанка слугиня.
слтжбший служещ.
службы постройки в чифлик (за разни
нужди).
служение служене, служба.
служйвый войник.
служить служа; слугувам; служа черковна
служба.
служка манастирски слуга; кокал за обуща.
слукавить изхитрувам.
слупить, слуплйть обелвам, олющвам, ос-
кубвям; -ся обелва се, олющва се.
слуховбй слухов, акустичен, за слушане ;
-бе о к н 6 прозорче на покрива.
случбть, случить съвкупявям животни (за
оплодяване); -ся съвкупявам се (за жи¬
вотни); случва се, става.
случка съвкупяване.
случной, случный зя оплодяване.
слушать слушам, изслушвам ; -ся слушам
някого, послушвам; слуша се.
слыть минавам зя, смятат ме зя, славя се
• като ; с. богбтым человеком
минавам зя богят.
слыхбть чувам, слушам.
слышать слушам, чувам; подушвам, чув¬
ствувам; -ся счува ми се.
слышимость сила на звук).
слышно чувя се; казват, говори се ; что
с.? какво ново има?
слышный чут.
слю
— 298 —
СМ»
слюбиться обикваме се; харесва ми. обик¬
вам. навиквам.
слюдяней слюден. от слюда.
слюни плюнка. слюнка; лига.
слюнить наплюнчвам.
слюнки: у н е г б с. текут текат му
лигите.
слюнотечение течение на лиги. лигавене.
слюнтяй лигльо.
слюнявый лигав.
слякотный кишав.
слякоть киша. дъждовно. кално време.
см. (смотр й) гледай. виж.
смАзать мажа. намазвам (машина) ; пона-
мазвам. давам рушвет.
смизка намазване; мазилка.
смазливый хубав. гиздав.
смазней : -н ы е с а п о г й намазани бо¬
туши.
смАзочный за намазване.
смизчик мазач (на машина). вагономазач.
смАзывание намазване .
смизывать вж. смЯзать.
смизь маз. масло (за мазане).
смак вкус. приятен сладък вкус; со -ом
с удоволствие.
смаковить опитвам (па вкус). хапвам (с
удоволствие). наслаждавам се.
смЯлсц топена свинска маз.
смAвсBAвсё примамване.
смАнивать. сманить подмамвам. примамвам.
см^ркн: всё пошлд на -ку всичко
отиде на вятъра.
смастерить изфабрикувам. произвеждам.
сматывать намотавам. смотавам; -ся изфи-
рясвам. измъквам се.
смахивать. смахнуть изпъждам. отмахвам ;
очиствам (прах); свалям; приличам. на-
приличвам.
смАчннанне намокряне. наквасяне.
смАчивать намокрям. наквасям ; -ся намо -
крям се. наквасвам се.
смАчно вкусно.
смАчность вкусност.
смАчный вкусен. сладък.
смежить. смежнит : с. глаз) склопям.
затварям очи.
смежность граничене. близост. съседство.
смежный съседен. един до друг. граничещ.
смекалистый досетлив.
смекАлка ум. разум. разбиране. схващане.
доеётлсвоет. сьйбразитёлвоет.
смекйть. смекнуть сещам се. разбирам. пре¬
смятам. обмислям.
смелей по-смело.
сменя смяна. сменяване.
смениться) вж. с м е н я т ь (с я).
сменный сменим. който може да се сме¬
нява.
сменовеховни белоемигранти. участници в
политическото направление за „сменяне
на сигналите“. за признаване на съвет¬
ската власт.
сменять сменям. променям. замествам ; -ся
сменям се. променям се.
смерд прост човек.
смердеть смърдя. воня. мириша на лошо.
смердящий смърдяш. воняш.
смерить измервам. премервам.
смеркАться мръква се.
смеркнуться: -у л о с ь мръкна се.
смертельно смъртно; страшно много.
смертельный смъртоносен ; смъртен. за¬
клет.
смертник смъртник. осъден на смърт.
смертность смъртност. •
смертный смъртен.
смертоносность емьртоносвоет.
емертйвAевый смъртоносен.
смерть смърт. умирачка; страшно. ужасно.
много ;я нас. уст)л страшно се
уморих.
смерч ураган. вихрушка. смерч. циклон.
смести омсгамl помитам.
сместить измествам.
смета сметка. изчисление. пресмяттнн ;
бюджет.
сметАна кисела сметана.
сметАть омитам. помитам; смитам; нахвър¬
лям. натрупвам; илдисвам.
смётка вж. смекалка.
сметный бюджетен.
смётывать вж. сметать.
смёть смея. осмелявам се; решавам се.
смехотворный смешен.
смешанный смесен.
смешАть вж. см ётг ива ть.
смешнвание смесване; размёевAве.
смешивать смесвам. размесвам. разбърквам;
-ся смесвам се ; забърквам се. побърк¬
вам се.
смешить разсмивам.
смешливость насмешливост.,
смешливый насмешлив.
смешнОй смешен. комичен.
смешЯть измествам. сменявам. уволнявам.
смешение сменяване. изместяне.
смеяться смея се ; надсмивам се. присми¬
вам се.
смиловаться. смилостивиться смилявам се.
омилост^ивявам се.
смнреннк. -ница престорено смирен човек.
смнрёть смирявам се. укротявам се. успо¬
коявам се. -
смирительный усмирителен. укротителей*
поправителен.
смириться) вж. с м и р я т ь (с я).
смирненький мирничък. кротичък.
смирно! мирно!
смирный мирен. кротък. хрисим.смирен.
смирять смирявам. умирявам. успокоявам.
укротявам; -ся смирявам се. укротявам
се. покорявам се.
смогАть мога. в състояние съм.
смОква смокиня; вид мармелад.
смекнуть измокрям се.
СНЕ
смокший измокрен,
смокбвнвца смокинено дърво.
смолА смола, дяифт; катран,
смолёвый насмолен,
смолистый смолист, смолен,
смолить насмолявам; намазвам с катран,
смдлкв пахучая лазаркиня (растение).
смолкАть, смдлквуть замлъквам. замълча-
вам, онемявам.
смоловАрвя фабрика за смола, катран-
джийница.
смблоду от младини, от млади голини
смолокур катранджия.
смолокурАние произвеждане на катран,
смолокуреввый : с. в а в б д катранджий-
ница.
смолокурня катракджийница.
смолотбть овършавам.
смолбть смилам
смблчАть премълчавам,
смоль смола; катран,
смбльный насмолен,
смоляабй смолен, катранен,
сморгнуть: глазом не -у в без да миг¬
на, без да ми трепне окото.
сморкаться секна се.
сморкнуться осеквам се.
смордднва цариградско грозде,
сморбдвновка ликьор от цариградско грсзде.
сморбзнть: с. глупость изтърсвам глу¬
пост.
сморчАк бучка гтбя.
смАршенвый сбръчкан.
(мОршвваться, смАршвться мръщя се,чвъся
се: сбръчквам се.
смотАть вж. смАтыватъ.
смотр преглед, смотър.
смотреть гледам, наглеждам, изглеждам,
оглеждам; грижа се; -ся гледам се, оглед-
вам се : с. в 6 б а отварям си очите ;
с м о т р й ! внимавай, отваряй си очите I
не -ря на без да се гледа на; то г 6
и -р й току виж, както изглежда,
смотрйиы оглед (на момата).
смотритель, -ннца нагледник, надзирател;
интендант, инспектор.
смочить намокрям, поливам,
смочь смогвам.
смошеввичать извършвам мошеничестио.
смуглеть ставам мургав.
смугловАтость ьъзмургавост.
смугловАтый възмургав.
смуглолицый с мургаво лице,
смуглость мургав цвят.
смуглый мургав,
смуглявка мургава жена,
смута смут, метеж, размирица,
смутить смущавам; -ся смущавам се.
смутно смътно» неопределено.
смутность смътност, забърканост, неяс¬
ност, безпокойност.
смутный безпокоен, размирен, тревожен ;
смътен, неясен.
смутьян, -ка размирник, метежник,
смушкн агнешка кожа.
см}ШАть смущавам; -ся смущавам се.
смушёввый смутен» объркан.
смывАть измивам, омивам, изпирам, изчи.
ствам; отнасям (за вода); -ся офейквам
изчезвам. *
смыкАть сключвам, затварям, съединявам,
скопчавам, сглобявам ; -ся затварям се,
съединявам се.
смысл смисъл, значение,
смыслить разбирам, умея.
смыть(ся) вж. с м ы в А т ь (с я).
смычка сглобяване, славяне ; сближение,
спойка.
смычкАвые лъкови.
смычАк лък (на цигулка).
смышленность смисленост, досетливост,
разсъдителност.
смышлеввый смислен, разбран, разумен.
смягчАть смекчавам, омекчавзм ; -ся смек¬
чавам се.
смягчАющвй смекчаващ.
смягчение смекчаване,
смягченный смекчен.
смягчйть(ся) вж. с м я г ч А т ь (с я).
смятАяве смущение, смут; неразбория,
объркване, уплаха, безпокойство, въл¬
нение.
смятенный смутен.
смйтка ровка вост ; я й ц 6 в -к у ровко
яйце.
смятый смачкан.
смАть смачквам, измачквам; стъпквам,
снабдйть, сввбжАть снабдявам, доставям,
сдобивам; -ся снабдявам се.
сяабжАвне снабдяване, доставяне,
снабжённый снабден.
свАдобье билка, цяр, лекарство; приправка,
подправка (за ястие).
свАйпер изкусен стрелец, биеш безпогреш¬
но и притежаваш отлично изкуството да
се маскира.
снаружи отвънка, изотвън.
снарядить, снвряжАть приготвям, нагласям,
нареждам, натъкмявам, снабдявам с
всичко нужно; -си екипирам се.
сваряжевве стъкмяване, приготвяне; снаря¬
жение, муниции; екипировка.
сиасть уред, принадлежност, такъм : к о-
рабёльные -ти корабни въжа.
сввчАла отначало, първом.
свАшявать изхабявам, износвам, изтърк¬
вам, развалям; -ся износвам се.
свегйрь червенушка (птиче),
снегояйй снежен.
Свегурочкн Снежанка.
сяедАемый изяждан, глозган.
сведь храна, ядене.
снежить вали сняг.
снежАк снежеп; снежна топка.
свесАвие изтърпяване; събаряне, вдигане.
снесто(сь) вж. сносйть(ся).
СНИ
— 300
сов
снижать снижавам; намалявам; -ся спадам;
кацам, слизям на земята (за самолет).
снижение понижаване, намаляване; слазяне.
сннзйть(ся) вж. с н и ж б т ь (с я).
снизойти вж. снисходйть.
снизу отдолу, изотдолу.
вж. с и и т и е.
сннмДть снемам, свалям ; събличам ; пре¬
махвам, отменявам ; уволнявам ; фото¬
графирам; наемам (квартира); прибирам;
секя (карти); -ся дигам се; фотографи¬
рам се.
снймок снимка, копие: фотография; рент¬
генова снимка.
свискАть, снискивать придобивам, спечел¬
вам.
снисходить слизам, падам, скланям, от¬
стъпим.
сниться сънувам: бленувам.
СНК Съвет на народните комисари,
снИвя отново, пак, повторно,
соOвальшоk, -шнпа сновач.
сновбльный сновален, за сноване.
сновать снова; тичам нясам-натам.
сновидение сън, блян.
сновидец, -дица съновидец.
сногсшибательный поразителен, смяэваш,
нечуван, безподобен.
свОпнк снопче.
сноповязалка сноповързячкя.
своривка умение, похвятност, опитност,
снос зядигане, отнасяне: снасяне; събаряне:
женщина ня -ях женя, която ско¬
ро ше ражда.
сносить нося, занасям, пренасям ; снасям ;
износвам : снемам ; претърпявам : съба¬
рям : -ся сношавам се, намирам се във
връзки, получавам инструкции.
снбска бележка (отдолу н) страницата),
снИсный сносен, търпим.
свотвирно приспивателно,
снотвираость приспивятелност.
снотвирный приспивателен ; отегчителен,
скучен.
снохб снаха.
снохбч свекър, който живее с снаха си.
СНР Секция на научните работници,
снюхаться, снюхиваться помирисвям се, по-
душвам се, тайно се разбирам, сдум-
вам се.
енитне снемане ; вдигане ; освобождение,
снятдй снеъ-
снить(ся) вж. с н и м а т ь (с я).
со вж. с.
соавтор съавтор,
соавторство съвместно авторство,
соббка куче ; с. - ищНйк ) полицейско
куче ; г 6 н ч а я с. ловджийско куче ;
лягбвяя с. птичар ; б б р з а я с.
хрътка ; он ня атом - к у съел
тук той е голям майстор.
соббчий кучешки, кучи.
соббчка кученце ; спусък (на пушка); кон¬
тролна марка (в банка).
собачинка лошо куче.
СобИс Социална осигуровка,
собеседник, -вица събеседник,
собеседование събеседване, съвещание,
собирбние събиране, бране ; колекция,
собиратель, -ннца събирач.
собирбтельный събирателен, колективен,
собнрбть събирам, набирам, бера ; сглобя¬
вам, приготвям ; -ся събирам се ; накан-
вам се; приготвям се.
соблаговолить благоволявам, дявам съгла¬
сие.
соблЯзнь съблазън, изкушение,
соблазнитель, -ниця съблязнител.
соблазнительно съблазнително,
соблазнительность съблязнителност.
соблазнительный съблазнителен, *
соблазнить, соблазнить съблазнявам, изку¬
шавам ; -ся съблазнявам се.
соблюдбть съблюдавам, пазя, спазвам;
устоявам.
соблюдение съблюдаване, пазене,
соблюсти вж. соблюдать,
соболезновЯвне съболезнование,
соболезновать изказвам съболезнование,
собдлнй самурен. ’
сдболь самур ; кожа от самур.
собир събор (черковенн ; катедрална черк¬
ва, катедрала.
соббрный съборен, катедрален.
собировать светя масло, извършвам елео-
свещение.
собрбние събрание ; сбирка, колекция.
со)рД|ьнцн малко събрание, събрянийце.
собрбт събрят.
собр)ть(ся) вж. с о б и р б т ь (с я).
собственноручно собственоръчно,
собутыыльник другар по пиене,
событие събитие.
совб кукумявка ; чухъл.
соваппарбт съветски административен апа¬
рат.
совбть въвирам, пъхам, мушкам, втиквам;
-ся въвирям се, пъхям се.
соввлбсть съветска власт.
совдНп съвет на работническите, селските
и войнишките депутати.
совершать извършвам, свършвам, изпълня¬
вам, правя, няправям ; -ся извършвам
се, изпълнявам се; сбъдвам се.
совершение извършване,
совершенно съвършено, съвсем, напълно,
совершеннолетне пълнолетие.
совершеннолетний пълнолетен,
совершенный съвършен, пълен, абсолютен,
совершенство съвършенство.'
совершенствование усъеършеостеуеанн.
совершенствовать усъвършенствувам; -ся
усъеършностеуеам се.
совершитель изпълнител.
совершнть(ся) вж. с о в е р ш б т ь (с я).
сйвеститься срамувам се, срам ме е, съ¬
вестно ми е.
— 301 —
СОД
сдвестлввость съвестност, добросъвест¬
ност.
совестливый съвестен, добросъвестен,
сдвестао съвестно; мне с. срам ме е.
совёт съвет (изказване); съвет (основна
държавна форма); Съезд -о в Кон¬
грес на съветите; Верховный с.
Върховен съвет; С. национально¬
стей Съвет на националностите ; С.
Народных Комиссаров Съвет
на народните комисари.
советизация съветизиране.
советизировать съзетизирам.
советйзм съвети зъм.
советник, -вица съветник.
советовать съветвам; -ся съветвам се, съ¬
вещавам се.
советский съветски ; С. С о ю з Съветски
съюз.
совётчах, -чипа съветник,
совещание съвещание,
совещательный съвещателен,
совещаться съвещавам се, конферирам.
совиновный съвиновен, съучастен.
СовкииО Управление на съветската кино¬
индустрия.
совйвый кукумявкин; чухълски.
совладеть надделявам, надвивам, справям
се, идвам дОхак.
совладелец съпритежател,
совладение съпрнтежание.
совладеть притежавам нещо общо с дру-
гиго.
совлекйть, совлечь смъквам, свличам,
совместимость съвместимост,
совместимый съвместим.
совместитель чиновник, заемащ няколко
длъжности.
совместительство заемане няколко длъж,
кости; работать по -ву вж. сов¬
местительствовать.
совместительствовать заемам няколко длъж¬
ности.
совместйть вж. совмещать,
совместно съвместно.
съвмёствость съвместност, общност,
совмёствый съвместен, общ.
совмешйть помествам, съединявам, съгла¬
сявам, съдържам в себе си, съвмещавам.
совмешёвве съвмещаване, събиране в едно.
Совнарком Съвет на народните комисари.
Соввврждз Съвет на народното стопанство,
совдк лопатка.
совокуплёаве съчетаване, съединение; съв¬
купление.
совокупить, совокуплять съединявам, при¬
съединявам, притурим, съчетавам; съв-
куплявам; -ся съединявам се, съчетавам
се; съвкунявам се.
совокупно съвкупно, общо,
совокупность съвкупност,
совокупный съвкупен, общ.
совдчек лопатчица.
совпадАть съвпадам,
совпадёаие съвпадане,
совпартшкола съветско партийно училите,
совратитель, -авиа съблазннтел, изкушител.
совратительный съблазнителен.
совратйть(ся) вж. с о в р а щ ё т ь (с я).
соврйть излъгвам
сОвращйть отклонявам, отвръщам от пра¬
вия път ; съблазнявам ; -ся съблазнявам
се; отбивам се от правия път.
совращёвве отбиване от правия път ; съ¬
блазнява не.
совремёнинк, -hbdh съвременник,
современность съвременност.
современный съвременен, модерен, днешен,
сегашен.
совсём съвсем, съвършено,
совсдд съвет за съдействие.
совторгслушАший служещ в съветската тър¬
говия.
Совторгфлёт Всесъюзно обединение на мор¬
ския транспорт.
совхдз съветско държавно стопанство,
совхозный совхозен.
согбёааый прегърбен, превит,
соглйсие съгласие, одобрение.
согласйть(ся) вж. с о г л а ш а т ь (с я).
согласно съгласно.
соглйсвый съгласен,
согласовйвве съгласуване, координиране,
согласованно съгласувано,
согласованность съгласува ност.
согласовать, согласовывать съгласувам, ко¬
ординирам, турям в хармония; -ся съгла¬
сувам се.
соглншйтель компромисаджия, опортюнист,
съглашател, общо делец.
соглашательский съглашателски, компроми-
саджийски, опортюнистически.
соглашательство опортюнизъм, съглаша¬
телство, обшоделство.
соглашать съгласявам, скланям; -ся съгла¬
сявам се, споразумявам се.
соглашёвне съглашение, Антанта,
соглядйтай шпионин.
согвйть изпъждам, изгонвам, докарвам,
събирам на едно място.
согнуть превивам, изкривявам; сгъвам; -ся
прегъвам се.
согражданин, -ка съгражданин,
согревйвве сгряване, стопляне,
согревательный съгревателен.
согревйть, согреть сгрявам, стоплям,
согрешйть сгрешавам, греша,
согрешение съгрешение, грях, грешка,
согрешить сгрешавам, греша,
содёйствве съдействие.
содёйствовать съдействувам, помагам,
содержание съдържание; поддържане, под*
дръжка, издържане, издръжка, заплата-
содержйака държанка, метреса,
содержйтель, -явна съдържател.
содержйтельнОсть съдържателност.
сод
— ЗЙ2 —
СОЛ
содержательный съдържателен.
содержать съдържам, поддържам, издър¬
жам, държа ; -ся съдържам се: поддър¬
жам се, издържам се; държя се.
содержИмон съдържимо, съдържание .
содеять вж. дНлат ь, творй ть.
сддовый содов.
содоклад съдоклад, корреферят, втори
доклад.
содокладчик съдокладчик, корреферент,
втори докладчик.
содолжнИк съдлъжник.
содом шум, врява, крясък,
содомия педерастия, хомосексуалност,
содранный съдран, откъснат.
содрбть вж. сдирать.
содрогЯние потреперване.
содрогаться, содрогнуться потрепервам, ужа¬
сявам сн.
соединение съединяване; съединение,
соединённо съединено, заедно,
соединённый съединен.
соединительный съединителен.
соединить, соединять съединявам, свърз¬
вам: -ся съединявам се.
сожвлёяио съжаление,
сожалеть съжалявам,
сожжНнин изгаряне,
сожжённый изгорен.
сожитель, -ница съжител (по стая),
сожительство съжителство.
сожительствовать съжителствувам, живея
заедно.
сожитие съжителство.
сожрбть излапвам, изпуквям, изядям ла¬
комо.
созвбть свиквам, поканвам.
созвездие съзвездие.
созвонИться телефонирам, влизам в теле¬
фонна връзка.
созвучие съзвучие, хармония,
созвучный съзвучнн.
создавать създавам, творя; основавам; -ся
създава се, основава се
создбние създание, творение, твар; съз¬
даване.
созданный създаден.
созд)ть(ся) вж. с о з д а в Я т ь (с я).
создатель, -ница създател, творец,
созерцание съзерцание.
созерцатель, -ница съзнрцятол, наблюдател,
созерцательный съзерцателен, наблюда¬
телен.
созерцать съзерцавам, наблюдавам,
созидбние съзиждяне; създавано,
созидбтель, -ница основател, създател,
созидательный съзидателен, творчески,
созидЯть съзиждям, въздигам.
сознавбть съзнавам, признавам; -ся съзна¬
вам се, признавам сн.
созибинн съзнаване, съзнание,
сознательно съзнателно,
сознательность съзнателност.
сознательный съзнателен.
созибть(ся) вж. с о з н а в Я т ь (с я).
созрнвбнин узряване,
созревЯть узрявам,
созревший узрял,
созыв свикване; поканване,
созывать свиквам, поканвам,
соизволОнин позволение, разрешение,
соизволить, соизволять благоволявам, скло¬
нявам, позволявам, съгласявам сн, раз¬
решавам.
соиздатель, -вица съиздател.
соизмеримость съизмнримост.
соизмеримый съизмерим, сравним,
соимённый съименен.
соискЯнин конкуренция, съперничество,
соискатель, -ннца конкурент, съперник,
сонскЯтельныЙ конкурентен.
сойтб(сь) вж. с х о д й т ь (с я); сойдёт!
що мине I
соквартирант, -ка съквартирант,
соколёнок, соколнк соколче; миличко.
соколИныЙ соколов.
сокольник, сокбльвичий соколяр, ловец със
соколи.
сократимость свиваемост, съкращаемост.
сократить, сокращать скъсявам, съкратявам,
намалявам; уволнявам ; -ся скъсявам сн,
съкращавам се.
сокращение скъсяване, съкратявянн, съкра¬
щение, намаление; уволняване.
сокращенно съкратено, сумарно,
сокрященность краткост, сбитост.
сокращённый съкратен, упростен; уволнен,
сокровенн ость съкровенност, потайност,
скритост.
сокровенно тайно, скришно,
сокроиОнный потаен, скрит,
сокронищн съкровище.
сокрушать съкрушавям, смазвам, разбивам,
унищожавам; огорчавам ; -ся огорчавам
сн, скърбя.
сокрушение съкрушавано, сломяванн.
сокрушитель, -ница съкрушитнл, разру¬
шител.
сокрушительный съкрушителен, изтребите¬
лен, унищожителен.
сокрытие укриване, укривателство,
солгЯть излъгвам.
солдбтики солдатчнтя, войничета.
солдатка жена или вдовица на войник,
солдбтчи н войнишка служба, солдат.льк ;
военшина.
солнвЯр соляр.
солнвбрня соларница.
соление солене, насолявяно,
солепромышленность солна индустрия,
солядяризИроияться солидаризирам се.
солИть соля, насолявам, посолявям.
солнечный слънчов.
сдлнцо слънце.
сол
— 303 —
COD
солнцеворот, солнцестояние слънцестояние,
време на най-голямата отдалеченост на
слънцето от екватора,
солнышко слънчице; с. моё радост моя.
соловей славей,
солбвушка славейче.
солбвый жълтеникав, кулест (кон),
соловьиный сяавеев, славейски.
сблод слад, малц.
солодить приготовлявам слад.
солодкОвыЙ: *вое дёре во сладннк.
женско биле ; с. к 6 р е н ь сладка па¬
прат. райков корен, сладко коренче.
солодбвенный: с. з а в 6 д фабрика за малц,
солодовник сладар.
солодовая сладарня.
солодовый следов, малцов,
соложение превръщане на ечемик в малц,
солома слама.
солАменник сламеник, сламен дюшек,
соломенный сламен.
солАммнка сламка, сламчица.
соломорезка сламорезачка.
солонина солено месо.
солонка солница.
сдлоно солено; не с. х л е б А в ш и с
празен стомах, неуспешно.
солоновАтыЙ възсолен, соленичък.
соловчАк солено блато, почва, напоена
със сол.
сАльяый соло.
солянка чорба от месо (риба), зеле, лук и
краставици; вълмо (растение от лобо¬
довите).
соляндй сблсн.
сдмкнутый сключен, сгъстен.
сомкнуть(ся) вж. с м ы к А т ъ (с я).
сомневАться съмнявам се.
сомнение съмнение,
сомнительно съмнително,
сомнительность съмнителност.
сомнйтельвый съмнителен,
сомножитель съумножител.
сон сън; с. в руки сбъднат сън.
сенаслёдник, -ннца сънаследник,
сонливость сънливост.
сонливый сънлив, отпуснат.
corm множество, тълпа.
сАнвик съновник.
сАнныЙ сънен, задрямал; приспивателен.
сАня сънливец, сънливка ; стафорец (жи¬
вотно от гризачите).
соображАть съобразявам, размислям, пре¬
смятам, разбирам; -ся съобразявам се.
соображёние съображение,
сообразительность съобразителност.
сообразительный съобразителен,
сообразить вж. соображать,
сообразно съобразно.
сообрАзнОсть съобразност.
сообрАзный съобразен, съответен, отго¬
варящ.
сообрАзно съобразно, съответно, според.
сообразовАть съобразявам ; -ся съобразя¬
вам се.
сообшА задружно, заедно, наедно.
сообшАть съобщавам, предавам ; -ся сно¬
шавам се.
сообшёние съобщение,
сообщество съдружие,
сообщйтельность съобшителност.
сообщительный съобщителен.
сообшйть(ся) вж. с о о б щ А т ь (с я).
соАбшник, -ннца съучастник, съвиновник.
содбшвичество съучастничество.
соорудить, сооружАть въздигам, издигам,
съграждам; инсталирам.
сооружение издигане, съграждане ; сграда,
постройка, съоръжение.
соответственно съответно, съобразно, на-
според.
соответственный съответен,
соответствие съответствие, съобразност,
съгласие.
соответствовать съответствувам, отговарям,
схождам се.
соответствующий съответен,
соотечественник, -ннца съотечественик,
соотносительность съотносителност.
соотносительный съот носите лен, пропор¬
ционален.
соотвошевие съотношение, пропорция,
сопеиие сумтене, пъхтене.
соперник, -ннца съперник,
соперничать съпернича, конкурирам,
соперничество съперничество, конкуренция,
сопеть сумтя, лъхтя.
сбпка малък вулкан, конусообразен връх,
соилеменник, -ница съплеменник.
соплемеиность едноплеменност.
соплеменный съплеменен, едноплеменен.
соплйвый сополив. мърсолив.
сбило тръбата за духане въздух (на ду¬
хало). а
сбпля сопол, мърсол.
сопляк сополан, мърсолко.
сопостАввть съпоставям, сравнявам,
сопоставлёнве съпоставяне.
сопоставлять съпоставям ; -ся съпоставям
се, сравнявам се.
соправитель, -вииа съуправител, сърегент.
сопревАть вж. сопреть.
сопредельный съпределен, пограничен, при¬
лежащ.
сопреть изгнивам, спарвам се, мухлясвам.
соприкасАться докосвам се, допирам се.
соприкосновение докосване, допиране, съ¬
прикосновение.
соприкосновенность допираемост, съучастие,
соприкосновенный допиращ се; замесен,
съучаствуващ.
соприкоснуться допирам се.
сопричАстннк, -ннца съучастник,
сопричастность съучастие.
СОпричАстный съучастен, замесен.
— 304 —
СОС
сопричислить, -лйть причислявам, присъе¬
динявам към другите.
сопроводительный придружаващ, съпрово-
дителен.
сопроводить, сопровождать придружавам,
съпровождам; -ся придружавам се.
сОоровождАюшнй придружават,
сопровождёвве придружаване, съпровож¬
дане.
сооротввлёаяе съпротивление, съпротива,
противене.
сопротивляться съпротивявам се, защища¬
вам се.
соорягйть съединявам, свързвам; венчавам,
бракосъчетавам.
сопряжение свръзка, съединение,
сооряжёаяый свързан.
сопутствовать съпътствувам, придружавам,
сопутствующий съпътствуващ, придружаващ
сор смет, боклук, нечистотии.
соразмерить вж. соразмерять,
соразмерность съразмерност, пропорцио¬
налност.
соразмерный съразмерен, съответен, про¬
порционален.
соразмерять правя съразмерно, съраз-
мервам.
сОрАтввк съратник.
сорванец луда глава, нехранимайко, не¬
мирник.
сорвАть вж. срывАть.
сорвв-головА вж. сорванец.
сорганвзовАть организирам,
соревнование съревнуване, съревнование.
сОреваовАться съревнувам се, участвувам в
съревнование.
сорНвка прашинка, прашец,
сорйть боклуча; пръскам, пилея.
сбрныЙ боклучав; -ная т р а в А плевел,
сорбднч роднина.
сброк четирсе, четиридесет,
сорбка сврака; бъбрица. •
сорокадвевиий четири десетдневен,
сорокалетие четиридесетгодишнина.
сорокалетввй четиридесетгодишен,
сорокарублёвый от четиридесет рубли,
сорокачасбвый четиридесетчасов.
сороковбй четиридесети.
сороковбжка стонога.
сорокопуть сврачка, месоядец (хишна птица),
сордчка риза; околоплодни ципи.
сортйр нужник,
сортировать сортирам, отбирам,
сортврбвка сортиране.
сортировочный сортировъчен,
сортврбвщнк, -щнца сортирвач.
сортовбй: -бе желёзо желязо на
пръчки.
сосАнне сукане, бозаене.
сосЯть смуча, суча, бозая, цицам.
сосвЯтать, сосватывать сгодявам.
сосед, -ка съсед.
соседний съседен.
сосёдсквй съседски,
сосёдство съседство,
соседушка мил съсед,
сбсеака борче, малък бор.
сосйска кренвирш,
сбска биберон, цицка.
соскАбливать изтръгвам, изчегъртвам, из¬
търквам.
соскЯкивать скачам, скоквам долу, от¬
скачем.
соскЯльзываяие плъзгане, хлъзгане надолу,
соскальзывать подхлъзвам се, плъзвам се.
соскоблйть вж. соскА бливать.
соскользнуть плъзвам се.
соскочить вж. соскАкивать.
соскребать, соскрёбывать, соскрести из-
стъргвам.
соскучаваться, соскучиться домъчнява ми,
дотегна ми, отегчавам се.
сослагЯтельаыЙ: -ное наклонёние
подчинително наклонение,
сосланный заточен, интерниран.
сослАть(ся) вж. с с ы л А т ь (с я).
сослбвге съсловие,
сослбвность съсловност.
сослбвный съсловен: кастов, класов,
сослуживец, «вица колега, другар по служба,
сослужить услужвам, правя услуга.
сОсвА бор, борика.
со снА от сън.
сосвбвый боров.
соснуть подрямвам, поспивам.
СОсвяк борова гора,
сосдк, сосочка зърно на гърдата.
сосредОтЯчввать(ся) вж. сосредотб-
ч и в а т ь (с я).
сосредоточение, сосредотбчивннве съсредо¬
точаване, концентриране.
сосредоточенность съсредоточеност,
сосредоточенный концентриран,
сосредоточивать, сосредоточить съсредото¬
чавам, концентрирам; -ся съсредоточа¬
вам се.
состЯв състав; подвижнбй с. влак с
персонала му.
составитель, -вица съставител, съчинител,
автор.
составить вж. составлять,
составление съставяне,
составлять съставям приготвям, съчиня¬
вам, правя, кроя, нахвърлям, съединя¬
вам, сближавам.
составной съставен, сложен.
состАриться състарявам се.
состояние състояние, положение; имот,
состоятельность състоятелност,
состоятельный състоятелен, имотен,
состоять състоя, съм, намирам се; -ся ста¬
вам, извършвам се.
сострАгивать остригвам, изрязвам.
сОстрндАнне състрадание.
сострадАтельвый състрадателен.
сострвгАть, состричь остригвам.
сос
— ЗОБ —
сострогать изстъргвам, рендосвам,
состряпанный приготвен, сготвен,
состряпать готвя, наготвям (ястие); правя,
направим, притупвам. изкарвам криво-
ляво.
состязание състезание.
состязаться състезавам се. участвувам в със¬
тезание; съпернича.
сосуд съд. съдина,
сосудистый съсъдист.
сосулька ледена шушулка,
сосу в, -ья бозайник,
сосувдк сукалче, бозайниче,
сосуществование съществуване,
сосуществовать съществувам редом,
сосущий смучещ; сучещ, бозаещ,
сосцевйдвый сисовиден, цицкообразеи.
соспы гърдА, цици.
сосчитать, сосчитывать смятам, преброя¬
вам, проверявам сметка ; -ся на плащам
се, виждам си сметката.
сотворение сътворение.
сотворить, сотворйть сътворявам, създавам,
направим, извършвам.
сАтенка стотица, стотичка.
сАтеаная банкнота от сто рубли,
сбтеваый стотен.
соткАть изтъквам.
сАтьнк стотник, шеф на казашки еска-
дрон (преди).
сАтая стотица; стотня, казашки ескадрон.
сотняжка банкнота от сто рубли.
сотОвАрнщ колега, другар; съдружник.
сотовАришество съдружие.
сотовый : с. мёд мед на пити.
сотрапАзвнк сътрапезник.
сотрудник, -вица сътрудник; служещ,
сотрудничать сътруднича.
сотруднический сътруднически,
сотрудничество сътрудничество.
сотрясАть раздрусвам, разтърсвам, разкла¬
щам; -ся разтърсвам се, треперя.
сотрясение сътресение,
сотрясти вж. сотрясать,
сбтсквй полицейски комисар в село (преди),
сбтм медена пита.
соумышленник, -вина съучастник.
сАус сос.
сдусавк съд за сос.
соучаствовать съучаствувам, вземам участие,
соучастие съучастие.
соучАстввк, -яйца съучастник.
соучАстиый съучастен.
соученик, -нвиа съученик.
софА кушетка, канапе.
сохА рало, орало.
сохАтый лось (най-големият елен).
сАхвуть съхна, изсъхвам; вехна; ослабвам.
сохранение съхранение, запазване,
сохранить пазя, запазвам, съхранявам; -ся
запазвам се.
сохранность цялост, непокътнатост, зала»
зеност.
сохранный цял целеничък, здрав н читав,
неповреден, непокътнат; за съхранение.
сохранять(ся) вж. с о х р а н й т ь (с я).
сохраняя запазвайки.
соцбмтовАй: соцбытовбй сёктор
сектор за обществен бит.
соцвётае съцветие.
соцгАрод социалистически град.
соцдАгОвор договор за социалистическо
съревнование.
социализировать социализирам, обобщест¬
вя вам.
соцаАл-соглашАтель социалист-опортюнист.
соивАл-шовинйст социалист-шовинист,
соцсовместйтель работник, който успоредно
с работата си в производството заема
и съветска служба.
соцсоревновАняе социалистическо съревно¬
вание.
соцстрАх социална застраховка,
соцстроительство социалистическо строи¬
телство.
сочельник бъдни вечер.
сочетйние съчетание, свързване, съедине¬
ние, комбинация.
сочетАть съчетавам, съединявам, свързвам,
комбинирам; «ся съчетавам се, съединя¬
вам се.
сочвнёняе съчиняване; съчинение,
сочиненьице съчиненийце.
сочинитель, -лица съчинител, съставител,
автор.
сочняйть, сочинйть съчинявам; измислям,
сочиться тека, капя, тая; просмуквам се.
сочлен съчлен, събрат.
сочленение свързване, сглобяване ; съчле-
нение.
сОчленАвяый: с. ревматйзм ставен
ревматизъм.
сочленить, сочленйть съединявам, свързвам,
съчленявам.
сочувственно съчувствено,
сочувственность симпатия,
сочувственный съчувствен,
сочувствие съчувствие, симпатия,
сочувствовать съчувствувам, симпатнзирам.
сошествие слизане.
сАшка подпорка; м ё л к а я с. дребен, не¬
значителен човек.
сошейк палешник; костта, която разделя
носната кухина на две.
союз съюз, асоциация, лига, обединение ;
синдикат; Советский С Съветски
Съюз.
Союз СоцвалветАческях Советских Республик
Съюз на социалистическите съветски
републики, СССР.
союзник, -вица съюзник,
союзаический съюзнически.
союзный съюзен ; отнасящ се към Съвет¬
ския Съюз.
сиадАнве, свадАнне спадане, намаляване.
спадАть падам, спадам, намалявам; окапвам.
20
СПА
— 306 —
спл
спАввавве спояване, заваряване, залепване;
опивам, навиквам да пия.
спай спояване (на метали).
спАйка спойка, спояване, заваряване; спое-
ното място; сплотяване.
гпАленка спалничка.
спАлзываеме слизане пълзешком.
спАлзывать вж. сползАть.
спалАть изгарям.
спАльвив камерхер, висш чиновник, дежу¬
рещ в спалните на царете.
СПАльныЙ спален.
спаньё спане.
сваренный сдвоён, сёшен ; «н а я е з д А
пътуване с два локомотива.
спАряваане сешване; съвкуляване.
спАрквать, спАрвть сешвам, съединявам по
две ; съвкупявам ; -ся сешвам се, съв-
купявам се.
спартАкОвец спартакист.
спАрхпвать хвръквам,
спарывание отпарнне.
спАрывать отпарям.
спасАнне спасяване.
спасАтельяыЙ спасителен.
спасАть спасявам, избавям, отървавам,
спасибо благодаря, мерси.
спасОвАть пясувам (в игра на карти) ; от¬
дръпвам се, оттеглям се; замълчавам.
спасти вж. спасать,
спасть вж, с п а д А т ъ.
спать спя.
спАявность споеност, сплотеност.
спАрнный споен.
спаять вж. с п А и в а т ь.
свевАться пея заедно, разучавам заедно
певческа музика, съгласявам гласа си с
други гласове; разбирам се.
спекАться изпичам се, опичам се; спичам се.
спектАкль представление.
спекульроваене спекулиране,
спекул* ровать спекулирам,
спекулянт, -ка спекулант,
спекулятивный спекулативен,
спекуляция спекула, спекулация.
спёкшийся изпечен: спечен; -и е с я губы
иясъхнали, попукани устни.
спелевАть повивам (в пелени),
спеленйтый повит.
спёлость зрелост,
спёлый зрял, узрял.
спервА най-първо, най-напред, в началото.
спервоаачАла най-първо, от самото начало,
спередв отпред.
спереть натискам, стискам, задушавам; от¬
крадвам» задигам.
спёрт ость задушливост.
спёртый спарен, задушен,
спесйвеп, -ввца горделивец, високомерен,
надут човек.
спесивиться големея се, надувам се.
спесйво горделиво, надуто.
спесАвость горделивост, големство, изду-
тост.
спесивый горделив, високомерен, надут,
спесь гордост, надменност, високомерие,
спеть зрея, узрявам; пея, изпявам.
спеться разбираме се.
спех бързина, бързане.
спец специалист,
специализироваться специализирам се.
специя лекарства, билки, подправки.
спецАвка, спецодАжда работни дрехи.
спецстАвка особена ваплата (за специа¬
листи).
спецфАнд специален фонд,
спечь опичам; -ся опичам се.
спАшввать, спешить спешавам (конница); -ся
спешавам се, слазям от коня и тръг¬
вам пеш.
спешить бързам, вървя напред, избързвам.
спешка бързина, бързане.
спешно бързо, скоро,
спёшаость бързина, скорост,
спешный бърз, неотложен.
спввАть отливам; -ся пропивам се.
спившийся пропил се, впиянчеи.
спАливавие отрязване (с трион) ; изпиля¬
ване.
спиливать, спилить отрязвам (с трион); из¬
пилвам (с пила).
спиаА гръб,
спйнка гръб на нещо, задна част; облегало,
спнннбй гърбен; гръбначен
спвввомозгОвАЙ гръбначномозъчен.
спирАль спирала.
спирАть смачквам, натискам; задигам, от¬
крадвам.
спиртной спиртен, спиртов,
спвртдвка спиртник.
спиртовдй, спнртАвый спиртен, спиртов.
списАть вж. с п й с ы в а т ь,
спАсок копие, препис, снимка; списък,
листа.
спйсываане копиране, преписване,
списывать преписвам, копирам, снемам,
преваждам; -ся кореспондирам, препис¬
вам се с някого.
спитАй : спитдй чай изтънял чай,
употребяван чай.
спить отпивам; -ся пропивам се.
сойхывать, сокхеуть блъсвам, тласвам, ка-
турвам, свалям, изместям.
спАца спица (на колело); чорапна игла,
спвч реч, слово.
спйчечввца кибритница; кибритена кутия.
спАчечаый кибритен.
спйчка кибрит, кибритена клечка.
сплав сплав ; прекарване дървен материал
(по вода).
сплАввть, сплавлйть сплавим, стопявам; пу¬
щам дтрвен материал по течението на
река; експедирам, изгонвам (хора); мах¬
вам.
сол
— 307
СПУ
сплавндй: с. л е с строителен материал, ка¬
ран по вода със салове ; -н а я река
река, по която могат да се карат са¬
лове ; ■ н ы е дрова дърва, карани по
вода.
сплавшвк салджия.
спланировать планирам, спущам се без мо¬
тор (эа самолет).
сплАчавать сглобявам, славим, съединявам
едно с друго: стягам: -ся сплотявам се.
сплевывать плюя, изплювам.
сплеснуть оплакнувам, плискам; пляскам
(с ръце).
сглестй, сплетать сплитам, преплитам; из*
мислям; -ся преплитам се.
сплетевие сплитане: преплитане,
сплОтви клюки, интриги, сплетни.
сплетник, -ница клюкар, интригант,
сплетничать клюкарствувам, правя интриги,
сплетнича.
сплетая интрига, клюка.
сплеча: р у б йть с. карам наедро, го¬
воря без да му мисля много.
сплин ипохондрия, мрачни мисли, сплин.
сплототь(ся) вж. сплачивать (ся),
сплоховать сбърквам, иаправям не както
трябва, бламирам се.
сплочение сплотяване; сглобяване, свър¬
зване.
сплоченность сплотеност.
сплоченный сплотен.
сплошной непрекъснат, компактен, гъст,
-ная коллективизация пълна
колективизация.
сплошь без изключение, съвсем, нався¬
къде: с. да рядом навсякъде, много
често.
сплутовать направим шмекерия, поизлъг-
вам, поизмамвам.
сплывйть, сплыть понасям се, отивам, за¬
минавам плувайки; изчезвам; сплыло
няма го вече,
сплюнуть изплювам.
сплюснутый сплеснат.
сплюснуть(ся) вж. с п л ю щ и в а т ь (с я).
сплющенный сплеснат, сплескан,
сплюшнвнвве сплескваме.
сплющивать сплесквам; -ся сплесквам се.
сплясать изигравам, танцувам.
спОдличать извършвам подлост.
сподобить, сподоблять удостоявам, натра-
дявам; -ся удостоявам се.
сподручный наръчен, удобен, сгоден,
спозаранку много рано, в тъмни зори,
спойть вж. спЗивать. •
спокбн веку открай време, от памтивека.
споласкивать оплакнувам; правя гаргара,
сполгОря не толкоз зле, кара се още.
сползание слизане пълзешком; смъкване
(на земни пластове).
сползать, сползти слизам, спущам се с
пълзене; смъквам се.
сполна напълно.
сполоскать, сполоснуть вж. споласки¬
вать.
спбрить споря, препирам се.
спбрвться спорй, спорй ми.
спброк разпрано парче.
спороть отпарям.
Спортвнтйрн Червен спортен интернационал,
спортсмен спортист.
спорхвуть хвръквам, отлитам,
спорщик, -вца диспутант,
спорый спорен, който спорй.
спорыня главня, ръжда (по житата),
способствование спомагане, съдействие,
способствовать спомагам, съдействувам.
спотклуться спъвам се, препъвам се.
спотыкание спъване, препъване,
спотыкаться вж. споткнуться,
спохватиться, спохватываться изведнъж ми
идва на ума, спомням си, сепвам се.
справа отдясно, надясно, от дясна страна,
справить, справлять извършвам; поправям,
оправям; удостоверявам, заверявам;
празнувам ; коригирам ; -ся справям се,
правя справка; одолявам.
справочный справочен.
спрашивать питам, попитвам, разпитвам,
запитвам; искам, поисквам, изисквам,
държа отговорен ; -ся пита се ; искам
позволение.
српмвновДть нацърквам, шпринцувам, правя
инжекция.
спровадить, спроважввать изпровождам,
махвам от главата си.
спровоцировать предизвиквам, провокирам,
спрос позволение, питане, въпрос; търсене
(на стока).
спросйть(ся) вж. с п р а ш и в а т ь (с я).
спросонок, спросйнья на сън.
спроста току тъй, без задни мисли,
спрут октопод.
спрыгивание скачане (от високо),
спрыгивать, спрыгнуть скачам, скоквам (от¬
горе надолу).
спрыскивание напръскване.
спрьккивать, спрыснуть напръсквам, по-
пръсквам; поливам.
спрыснутый напръсквам,
спрягать спрягам (глагол); -ся спрягам се.
спряжение спрежение.
спрясть опридам.
спрятать скривам, скътвам; «ся скривам се.
спугивать, спугнуть подплашвам.
спу^Л: лежать под -дом лежи под
миндера, не му се дава ход.
спуск спускане, спущане; наклон, нанадол¬
ните ; спусък (на пушка); слизане (на
самолет); пластир, мушама; не давать
-у държа строго, не прощавам.
спускать спущам, пущам; свалям; отпущам,
прощавам ; пропилявам; -ся спущам се.
слизам.
спускной, спусковой за спущане, за пущане;
•нОя собачка спусък на пушка;
— зов —
СТА
-в й я с к б б я предпазител (на пушка);
-н б й ж 6 л о б улей ; спускнАя
трубд улей на воденица.
спустйть(ся) вж. с п у с к А т ь (с я),
спустй след, подир; с. рукава нехайно
немарливо.
спутваио забъркано, заплетено.
сп|таввый объркан, заплетен,
спутать вж. спутывать,
спутник, -вица спътник, съпътник.
спутывать обърквам, разбърквам, забърк¬
вам; спъвам с букви (кон).
спьйва в пияно състояние.
спАтнть : с. с у м а полудявам, изгубвам
си ума.
спйчка спящо състояние, летаргия.
с.-р. социалреволюционер.
сработанность сработване, съгласие в ра¬
ботата ; износеност.
срабдтать изработвам, свършвам, напра*
вям; -ся сработвам се.
срАввивавке сравняване: изравняване.
срАвиивать, сравнить сравнявам, правя па¬
ралел; -ся сравнявам се.
сравнять изравнявам; -ся изравнявам се.
сражать, сразить сразявам, поражавам, по¬
валям; -ся сражавам се.
срАзу отведнъж, изведнъж, от пръв път,
веднага.
срамйть срамя, засрамвам, посрамвам;
-ся срамя се, срамувам се, засрамвам
се: посрамявам се.
срамнйк, -яйца безсрамник,
срймный срамен, срамотен, безсрамен.
срастАиве срастване; зарастване, заздра-
вяне.
срастАться, срастйсь сраствам се ; зараст¬
вам, заздравим.
срастйть вж. сращивать,
срашёвве срастване, скоичване, славяне.
срАщввать съединявам, скопчвам, славям ;
-ся съединявам се, скопчвам се.
ср.9 срв. сравни, гледай, виж.
средй посред, сред, между,
средйяа среда, средата,
средйиный среден,
срёдие средно, средна хубост,
средостёвие преградна стена, преграда;
средостение, медиастинум.
средь посред, сред, между,
срез разрез; отрез.
срезАть отрязвам, изрязвам. изсичам, ока-
стрям; срязвам: засрамям, озадачавам,
смущавам; -ся режа се, срязвам се, про¬
падам.
срёзыванве срязване, отсичане.
срёзывать(ся) вж. с р ё з а т ь (с я).
срисовать, срисовывать прерисувам, ко¬
пирам.
Сробеть уплашвам се.
сровийть изравнявам,
сродий малко роднина, родствен,
сродниться сродявам се, ставам роднина.
срйдмый сроден, родствен, свойствен, бли¬
зък, еднороден.
сродстяО роднинство, родство; сродство,
сроду от рождение, откакто се помня,
србсток нещо срастнато с друго.
срдчаый срочен, с падеж; бърз.
срОчио бързо, належащо.
сруб дървен градеж, дървена конструкция;
сечене, изсичане.
срубАть, срубить отсичам, изсичам ; строя,
градя, съграждам, правя.
срублёвныЙ отсечен, изсечен.
срыв разтурване, проваляне, сриване, осуе¬
тяване.
срывАвие събаряне, срутване.
срывАть късам, откъсвам ; смъквам ; осуе¬
тявам, провалям ; събарям, сривам ; -ся
откъсвам се, скоквам; не сполучва, осуе¬
тява се.
срытие сриване, срутване, събаряне,
срыть сривам, събарям.
срйду подред, наред, едно след друго.
ссАдаиа протъркапо, охлузено, одраскано
място.
ссадйть, ссАжввать свалям, снемам, стова¬
рим (пътници).
ссадйть охпузвам, ожулвам, одрасквам,
ссек сегмент; къс от говежди бут.
ссйра свада, кавга, караница.
ссбрить замърсявам, пабоклучвам; скарвам;
-ся карам се, скарвам се.
ссбхнуться изсъхвам, засъхвам.
СССР Съюз на социалистическите съветски
републики.
ссуда заем, даване на заем,
ссудйть давам заем.
ссудный заемен ; -ная к А с с а заложна
къща, ломбард.
СсужАть давам на заем,
ссужёнвый зает.
ссучивать, ссучйть осуквам, пресуквам.
ссылАть заточвам, интернирвам; --ся позо¬
вавам се, цитирам, привеждам в своя
полза; бивам интерниран.
ссылка позоваване, посочване цитат ; за¬
точение, интерниране.
ссыльный заточен, интерниран,
ссыльнопереселёвец принудително поселен
заточеник.
ссыоАть насипвам, отсипвам.
ссыпка насипване, складиране,
ссыпабй: с. груз храни за насипване ;
с. пункт пункт за разпределяне на
храни.
ссьпАвве изсъхване.
ссыхАться изсъхвам, засъхвам,
стабилизировать стабилизирам, закрепвам;
-ся стабилизирам се.
стабвлвзФвавный стабилизиран.
стАвевь капак (на прозорец).
стАввть поставям, турям, слагам; смятам,
настанявам; *ся турям се, слагам се, по¬
ставям се.
СТА
— 308 —
СТА
ставка туряне, поставяне; влог, ставка ;
тарифа; квартира, главна квартира.
стАваемевк протеже, креатура.
стАвня капак (на прозорец).
стАдныЙ стаден,
стажёр, -ка стажант.
стажировать стажирам, стажувам,
стажврбвка стаж.
стАввать стопявам се; постоявам.
стакАв чаша, стакан.
стакАвчик чашка.
стаквуться сдумвам се, сговарям се.
сталевАрь стоманолеяр.
сталелвтёйвый стоманолеярен.
сталепрокАтчик работник в фабрика за
стоманени листи.
стАлкввать иэблъсквам, изтиквам, избут¬
вам; -ся сблъсквам се.
стАло-быть значи, ще каже, ще рече, про¬
чее, и така, следователно.
сталь стомана, чилик.
стальадЙ стоманен.
стамёска плоско, тънко длето,
став снага; стан ; уред, тезгях, машина;
лагер.
ставдАрт норма, образец, мерило, основа;
типов вид изделия.
ставдартвзовАть свеждам разнообразни ви¬
дове изделия към няколко.
ставАаа подножие, рамка.
С7аяйиа казашко село,
станйчввк селянин, казак.
ставАчвый казашкоселски.
ставкостроёвве машиностроение,
ставкостройтельвый машиностроителен,
ставовйть поставям; -с < ставам, заставам;
започва, става.
стааовлёвве ставане.
ставовОЙ п р й с т а в околийски началник
(преди).
ставдвье стоянка, място за временен пре¬
стой.
стаабк стан, уред, прдножие, тезгях, ма¬
шина; р а б 6 ч и й от -нкА работник
от производството.
стАвель място на брега за доизкарване и
пущане кораби във водата.
стАпливать стопявам заедно.
стАптывать стъпквам, смачквам, смазвам ;
изкривявам (обуща).
старАтель златотърсач.
старАться старая се, трудя се, залягам,
старейший най-старият.
старейшвва главен, най-старши.
стАревький старичък.
стареть старея, остарявам, състарявам се.
старнкАшка старче.
старвкдвский старешки, старчески.
старнвА старина, старо време, едно време;
стари работи; стар човек.
старйвка : по -к е по едновремешному.
староввый старинен, едновремешен, старо¬
времски, античен, антикварен.
старАвушка мило старче.
стАрвть правя стар, състарявам; -ся съста¬
рявам се, ставам стар.
стАрвса стара бабичка; калугерица,
старвчдк старче.
старо бытвыЙ едновремешен, някогашен.
старовАтмй възстар.
старовер старовер (религиозна секта).
стародАввый много отдавнашен,
стародеввчвй старомомински.
старожАл, -ка стар жител, кореняк.
старОзакдавый старозаветен.
старообрАдев вж. старовёр.
старооечАтвый печатан едно време, старо-
печатен.
старорежйивый от стария режим,
старосветский старовремски.
стАроста кмет (селски), старей; цер¬
ковный С. епитроп.
старт моментът на започване спортно съ¬
стезание ; изходна точка при надбягва¬
ния.
стартовАть потеглям, тръгвам (при състе¬
зания).
старуха бабичка, стара жена, старица,
старушечий бабешки.
старушка вж. с т а р у х а.
стАрше по-стар ; по-голям.
стАршвЙ по-стар, по-голям, no-пръв, старши.
старшввА старейшина, старей, старши,
главен.
старьё стари неща, вехтории; стари хора,
старьёвшвк, -шипа вехтошар.
стАскввать смъквам, изтеглям, свличам;
замъквам, завличам.
стасовАть разбърквам, размесвам (карти),
статёйка статийка.
статёйвый статиен
стАтев вж. с т А т и ы й.
статист, -ка фигурант.
стАтвОсть стройност, снажност, напетост,
представителност.
стАткмй левент, строен, представителен.
стАтспй граждански, цивилен.
статс-секретАрь държавен секретар,
статут устав.
статуетка статуйка.
стать 1. телосложение, фигура, държане,
вънкашност; с какдй -ти? отде
накъде, по каква причина, защо ? под
с. да си прилича.
стать 2. ставам ; започвам; заставам; спи¬
рам се; приличам, подхождам; во ч т 6
бы то ни стАло на всяка цена;
вблосы у меня с т А л и дыбом
космите ми настръхнаха ; е г д и е
стАло свърши се с него, той умря.
стАться става, случва се, сбъдва се.
статьА статия ; клауза ; параграф, член ;
глава.
стахАковец стахановист, участник в стаха¬
новского движение.
СТА
- 310 —
СТО
стахАновское движение масово движение в
СССР за повдигане нормите на произ*
водството.
стачАть съшивам.
стАчечвик стачник.
стАчечвый стачен.
стАчмвать съшивам ; изтърквам (с точене);
-ся съшива се ; изтърква се.
стащить смъквам; задигам.
стАя куп, множество ; ято, орляк ; глутни¬
ца, сюрия.
стАять стопявам се, стапям се.
ствол стъбло, дънер ; тръба, цев.
ствбльвый цевен.
створ прокарване права линия.
створАжнвааие съсирва не ; подснрване.
створАживать съсирвам, подсирвам; -ся
съсирвам се.
ствАрка крило, половина (на врата).
ствАрвыЙ, ствАрчатый с две крила, с две
половини ; с две черупки (за мекотяло).
СтворАжигь(ся) вж. створАживать-
(с я).
стебелёк стъбълце, стръкче ; опашчица (на
листо).
стёбел стрък, стъбло.
стегАть обшивам. шия тегели ; шибам, бия.
стёжка тегел.
стежАк бод (на шев).
стезй пътека ; път.
стекАть стичам, оттичам се; -ся стичам се,
сливам се.
стеклд стъкло.
стекловАдвый стъкловиден,
стеклодув стъклонадувач.
стекловлавйльвый: с. завАд стъклар¬
ска фабрика.
стёклышко стъкълце,
стеклянный стъклен.
стеклярус стъклени мъниста (рязани, не
обли).
стекАльвый стъкларски.
стекдльшяк стъклар.
стелйть постилам; -ся стели се, разсти¬
ла се.
стелька стелка, подложка; пьян как
с. кьор кютюк пиян.
стёльвая стелна (за крава),
стемаёть стъмнява се, смрачава се.
стевйть стеня, охкам, пъшкам,
стевгазёта стенен вестник.
стёвка стена, стеничка; поставить
к - к е застрелвам.
стевкАр сътрудник на стенен вестник.
стеввАЙ стенен.
стевографйровать стенографирам.
стёвьга вертикално дърво — продължение
на мачта.
стелёвво важно, сериозно,
степёвность важност, сериозност,
степёавый сериозен, солиден.
степвОЙ стенен, полски,
степнйк жител в степ.
степь степ, поле,
стёрва мърша, леш.
стервАтввк лешояд (орел),
стережёвме пазене, вардене.
стереотвпйровать стереотипирам.
стерёть(ся) вж. с т и р & т ь (с я).
стеречь пазя, вардя ; дебна.
стержень ос, около която нещо се върти ;
прът ; вретено ; чивия ; харбия (на пуш¬
ка) ; сърцевина (у дърво); стълб (меж¬
ду основата и капнтела); опашка (на
гвоздей): дръжка (на бутало) ; жило
(на цирей); подпорна игла (на магнитна
стрелка) ; сърцевина, същност ; стожер.
стервлнзАвааный стерилизиран,
стермлвзйровать, стерилизовать стерилизи¬
рам.
стерильность безплодие, яловост.
стёрлядь чига.
стерлйжнй чигоа ; - ж ь я у х А чорба от
чига.
стерпёть изтърпявам, претърпявам; -ся тър¬
пеливо понасям.
стёртый изтрит, изтъркан.
стесАть вж. стёсывать.
стесвйть, стесвйть стеснявам, притеснявам,
стягам, преча, бъркам ; сгъстявах! ,* -ся
стеснявам се, притеснявам се, смущавам
се ; сгъстявам се
стёсывать одялвам (с брадва).
стечение стичане, сливане, събиране, съе¬
динение ; стечение.
стечь(ся) вж. с т е к А т ь (с я).
стибрить смутолясвам, замъквам, задигам,
открадвам.
ствлмзйроввть, ствлвзовАть стилизирам,
стимулирование стимулиране,
стнмулйровнть стимулирам.
стврАльныЙ перален.
стврАане изтриване, изличване.
стврАть изтривам, изтърквам, избърсвам;
затривам ; пера, изпирам ; -ся изтривам
се, изтърквам се, избърсвам се ; пера
се, изпирам се.
стирка пране.
стйскваать, стиснуть стискам; смачквам,
стягам.
стих стих ; настроение, разположение ;
инат.
ствхАть. стихнуть утихвам, затихвам.
стмшАк стихче.
стлать стеля, постилам ; -ся стеля се, раз¬
стилам се; влека, пълзя (за растение).
СТО Съвет на труда и на отбраната,
стог стог, купа (сено).
стожАры Плеада (съзвездие).
стожАк купичка (сено).
стАвмость стойност.
стАить струвам, костувам, чиня ; - и т
т 6 л ь к о стига само.
стАйбвще стан (чергарски).
стбйка стоене, стоеж ; подложка, подпор¬
ка, стойка ; тезгях.
сто
— 311 —
СТР
стойкий траен, упорен, твърд, настойчив,
неотстъпчив, непоколебим.
стбйко твърдо, настойчиво.
стОйкбм стоешком, изправено, право,
стдйкость твърдост, настойчивост, непоко¬
лебимост.
стОйло ясли, място за един добитък ; ко*
нюшня, яхър ; сушина, стряха (за кола),
стоймй стоешком, изправено, право,
сток стичане, капчук ; олук.
стол маса ; трапеза, софра ; хранене ;
кухня ; отделение (в учреждение) ; с о
- 0 м с храната, с пансион ; за - 6 м
на трапезата ; адресный с. адрес*
но бюро ; плохбй с. лой! обед.
столб стълб, стълп, колона, дирек ; пыль
- б м вихрушка от прах.
столбе» {ть вдървявам се.
столбец колонка ; шпалта.
стАлбвк стълбец, стълпче.
столбвАк тетанус; вцепеняване, вдървя-
нане.
столбовбй: с. дворянйн дворянин от
стар род ; — вая дорбга шосе.
столбчАк базалт.
стАлвк масичка.
столквовёвве сблъскване, стълкновение,
конфликт.
столквуть(ся) вж. сталкивать (ся),
столоваться обядвам, храня се, столувам.
столАвая трапезария, столова.
столоверчение въртене на маси, занимава*
не с спирнтизъм.
столАвка трапезария.
столАвый : - в а я лбжка супена лъжи*
ца; • в ы е дёньги пари за хранене.
стОловачАльвнк началник на отделение, шеф
на бюро.
столАчь счуквам.
столп стълб.
столпйться натрупвам се, събирам се на
тълпи.
столвотвореяве стълпотворение.
столь толкова, толкоз, тъй.
стблько толкова, дотолкова,
стбльанк царски прислужник, надзорник
на царска трапеза.
столАр столар.
столйрввя столарска работилница,
столйрвнчвть работя столарство.
столйрввчество столарство.
столйрвый столарски.
столйрвя столарска работилница,
стов стон, стенание, пъшкане.
стовАть охкам, пъшкам, стеня.
стоп 1 стой ! спри I
стовА ходило (иа крак); стъпка, следа,
диря : мярка, стъпка (в стихове) ; топ,
рис (хартия); купчина, нареден куп, ча*
ша с разширен отвор.
стопйть стопявам.
стАвка фишек (с пари); чашка (за ракия),
стбпор уред за задържане, спиране.
стАпорить възпирам, задържам (мотор ма.
шина).
стАптаавый стъпкан, смачкан, изкривен (за
обуща).
стоптАть вж. стаптывать. *
сторговаться, сторгАвываться паэарявам,
спазарявам се.
сторйцею стократно, сто пъти.
стброж пазач, вардач.
сторожевой стражев; за пазене,
сторожить пазя, вардя, карауля ; дебна,
сторожйха жена на пазач.
сторАжка будка за вардач.
стороаА страна ; местност, земя ; в - н у
на страна ; - н 6 ю отстрана ; моб
д ё л о с. аз не се бъркам, не се отна*
ся до мене.
сторовйться отдръпвам се, отмествам се,
пазя се, отбягвам; сторонйсь!
варда | пазй се I
сторОвввй страничен, чужд, вънкашен.
сторАввик, -нона привърженик, последова*
тел, партизанин.
сторбвуака: чуждедАльная с. чужд,
далечен край.
сторублёвка банкнота от сто рубли,
сторублёвый сторублен.
стосковаться домъчнява ми, разтъжвам се.
стотысячвый стохиляден.
сточйть изтривам, изглаждам (с точене),
стбчяый сточен, за стичане.
стоКый застоял, стар.
стойвве стоене прав, чакане,
стоявка почивка ; стоене, спирка ; кварти*
ра, станция.
стоять стоя, чакам, държа се ; стоя, съ*
ществувам, трая ; браня, зашищавам.
стоАчвй изправен, прав; неподвижен;
■ чая вода застояла вода.
стАяшвй струваш, костващ,
стравить, стрАвлввать очиствам с киселина,
изгарям ; пущам добитък да пасе (лива,
да, нива); насъсквам.
стрАда, страдА тежко-работно време, усил*
на кърска работа ; коситба, жътва.
страдАть страдам, мъча се.
стрАдвый : - н а я п о р А работно време;
вж. стрАда.
стрАжавк пазач ; пограничен пазач: сел*
ски полицай (преди).
стрАз, стрАаа фалшив елмаэ.
стрАваать, строАть утроявам.
стрАвв1.чать вж. стрАнствовать.
стрАввый странен, чуден, особен, оригина*
лен ; странник, чужденец, пътннк.
стрввовеаевие география.
стрАвствве, стрАвствовваае странствуване.
стрАвствовать странствувам, пътувам,
страстбшка малка страст, слабост,
страстотерпец мъченик,
страсть страст; слабост; страдание; страх;
страшно много; она с. как рАда
много й е драго.
СТР
— 312 —
СТУ
страус щраус, камилска птица,
страусовый щраусов.
страх страх, риск, заплаха ; отговорност ;
извънредно много.
счрнхкАсса застрахователна каса.
страховАнне застраховане, осигуряване,
страхователь, -ннца застраховател. осигу¬
рител.
страховать осигурявам, застраховам ; -ся
застраховам се.
страховой осигурителен, застрахователен.
стрвхОвшмк застраховател.
страхфонд застрахователен фонд,
страшйть плаша ; -ся плаша се, боя се,
страхувам се.
стращАть заплашвам, тероризирам.
стрекАло остен, жило.
стрекАч : дать - ч 0 офейквам.
стрекоз А водно конче (насекомо) ; щурец
(в басните); немирник.
стрекотАнхе цвърчене ; грачене (за сврака).
стрекотАть цвтфча ; грачи (сврака); бъбря.
стрелАк стрелец.
стрелочка стреличка.
стрельнуть стрелнувам, изгърмявам,
стрёльчатый ъглестосводест.
стрёлявый с. воробёй отракан чо¬
век.
стрелять стрелям, гърмя ; -ся стрелям се,
дуелирам се.
стремгжАв стремглаво, презглава.
стремиться стремя се. домогвам се.
стремнанА стръмнина, урва.
стремя стреме, зенгия ; бързо течение (на
река).
стремАнка стълба.
стремяввОй стремен.
стремОввый коняр, сеизин.
стреяджмввть, стреножить спъвам кон за
трите му крака, турям букак.
стречкА: дать с. избягвам, одухвам.
стрнгАльный : • н а я машйна машин¬
ка за стригане.
стриж вид лястовичка, чер бързолет.
етрйженвмй остриган.
стрпжка стригане, подстригване,
стриктура стеснение.
стричь стрижа, режа ; -ся стрижа се.
строгАдо стъргало.
строгАльвый с. с т а и д к стругарски тез¬
гях.
строгАльшвк ренаосвач.
СтрогАть рендосвам,
строевдй строеви, фронтови ; за строене,
строёнве строене, строеж, устройство,
структура ; постройка, сграда, здание.
строжАйше най-строго.
строжАйший най-строг, много строг,
стрдже по-строго
строить строя, построявам, градя ; нареж¬
дам ; съгласувам, настройвам; форми¬
рам, устройвам ; -ся построявам се ; съ¬
граждам се ; строя се ; настройвам се.
строй строй, фронт; съзвучие, акорд ;
ред, наредба, организация, режим.
стрАйка строеж, строене.
строкА ред ; крАсная с. нов ред.
стропйлина греда (на покрив).
стропйло марта к (под покрив), греда, слу¬
жеща за основа на покрива.
строптивость упоритост, опърничявост,
инатчийство.
строптивый опърничав, инат.
строфА куплет; стих.
строчевне шиене на машина ; прилежно пи¬
сане.
строчбть пиша прилежно ; шия на машина.
стрАчка ред : шиене.
стрОчвый редей, редови; -ная буква
малка буква.
строптиво оиърничаво.
струбпынка дървено столарско менгеме,
струг ренде ; лека лодка.
стругАть рендосвам,
стружка рендосване ; талаш, стърготина,
струйть струя, лея ; -ся струя се, тека,
шуртя.
струйчатый* та лазлнв, на вълнй.
струйка малка струна, корднчка ; вытя¬
нуться в -ку стоя прав пред ня¬
кого като войник.
струп струпей.
струсить, струхвуть уплашвам се.
стручковАтый с шушулки, чушкав.
Стручковый шушулков, чушкав.
стртчАк шушулка.
стряпать готвя, сготвям (ядене).
стряпнА готвене ; работа през пръсти,
стряпуха готвачка.
стрАпчнй адвокат, защитник.
стрясАть, сртястй друсам, раздрусвам, раз¬
търсвам ; бруля ; -ся, -сь сполетява, по¬
стига.
стрАхивание изтърсване.
стрАхвввть изтърсвам,
студенеть става студено, застудява се ;
смразява се.
студевйстый пихтиен, в вид на желе,
студенческий студентски.
студёный студен, мразовит.
студень пихтия, пача, желе,
студйть изстудявам,
стужа голям студ, мраз,
стук чукане, потропване ; шум, трясък,
стукать, стуквуть чукам, тропам ; -ся чук-
вам се, сблъсквам се.
стукотвА тропот, тракане, чукане,
стул стол ; изпражнения, ходене по голя¬
ма нужда.
ст|лик, стульчак столче,
ступа хаван, чутура, гаванка.
ступАть стъпвам, крача, вървя,
ступёнчатый с стъпала.
ступёнь стъпало (на стълба) ; стенен, ста¬
дия.
ступёаька стъпало.
СТУ
— 313 —
СУМ
ступить стъпвам, крача, вървя,
ступица главина (на колело),
ступка, ступочка хаванче, чутурка.
ступня ходило (на крак).
стучать чукам, хлопам, тракам, тропам ;
-ся чукам, тропам.
стушеваться, стушевываться губя се, не се
забелязвам, свивам се ; измъквам се,
скривам се.
стыд срам.
стыдить срамя, засрамвам ; -ся срамувам
се, засрамвам се, свеня се.
стыдлйво срамежливо, свенливо,
стыдливость свенливост, срамежливост.
стыдливый свенлив, срамежлив.
стыдно срамно, срамота, срам ме е.
стык допиране ; сглобяване, скрепяване,
съединяване ; мястото, ръбът, дето са
съединени краищата на два предмета.
стынуть, стыть изстивам ; замръзвам,
стычка свада, караница, разправш^ сблъск¬
ване, смушкване, сбиване.
стяг знаме, пряпорец, байряк.
стягивать стягам, затягам, свивам; при-
теглям, дръпвам, изтеглювам ; събирам,
струпвам (войскя) ; измъквам, задигам,
открадвам ; изкопчвам, изкрънквам.
стяжАние имот ; добив, печалба,
стяж&тельвый лаком за богатство, за пе¬
чалби.
стяжать спечелвам, придобивам,
стянуть вжж стягивать,
стяпать пипвам, открадвам.
суббита събота.
суббитник ден на доброволна безплатна ра¬
бота на работниците в СССР за някоя
работа от обществена полза.
суббитный съботен,
сублимировать сублимирам.
субретка камериерка, посветена в тайните
на господарката си ; оперетна актриса,
субсидировать субсидирам.
суглинок глинеста почва,
сугриб снежна пряспа,
сугубо двойно, два пъти повече,
сугубый двоен.
суд съд, съдилище; съдене; съждение,
*суд& кораби.
судяк бяла риба, смадок, я-бал1, шалъф,
чулка, чавия.
сударыня госпожа,
сударь господин.
судачить коря, укорявам, порицавам, клю-
карствувам, одумвам.
судебник съдебен сборник, законник,
судебный съдебен. 4
судейский съдийски,
судйлише съдилище, съд, трибунал,
судимость съдимост.
судить съдя, присъждам; мисля ; -ся съдя
се, имам дело.
судеб кораб, гимия, параход; нощно гърне,
подлога.
судовладелец корабопритежател.
судоводитель пилот.
судовий корабен, параходен ; -вйя ко¬
ми н д а екипаж.
судоговорение съдебни дебати,
суддк прибори (за трапеза): котлони,
судомбйка слугиня за миене на съдове,
судопронзвОдство съдопроизводство, съдеб ’
на процедура.
судореминтный: -ы е мастерские до¬
кове.
судорога свиване, сгърчване, конвулсия,
спазма.
судорожно конвулсивно,
судорожный конвулсивен,
судостроение корабостроене,
судостроитель корабостроител,
судостроительный корабостроителен,
судоустрОйство съдебно устройство,
судохидность
судохбдный плавателен.
судоходство мореходство, мореплаване,
судьбй, судьбйна съдба, участ, предопре¬
деление. щастие, късмет : к а к й м и
судьбами? по какъв случай?
судья съдия, съдник,
судя съдейки, ако се съди,
суете суета, суетност; заетост, бързане,
суетиться суетя се. шетам, бързам, тичам
насам-натам, вълнувам се, безпокоя се,
грижа се за нещо.
суетливо безпокойно, загрижено, с изглед
на заетост.
суетливость безпокойство, загриженост,
суетливый подвижен, безпокоен,
суждение съждение, мнение,
сужденб писано е, съдено е.
сужение стесняване, свиване.
суженый отреден от съдбата; годеник,
суживать, сузить стеснявам, свивам ; -ся
става тясно.
сук клон, вейка; чеп.
сука кучка,
сукин кучешки, кучи,
сукновйл тепавичар.
сукновйльая тепавица,
суковатый клончест; чепат.
сукднка къс сукно, сукнено парче,
сукинвый сукнен,
суьивктнк сукнар.
сукровица водната част на кръв, сукър-
вица.
сулемй сублимат
сулить обещавам; предвещавам.
султан султан : перо (на шлем); качулче
(на главата на птица).
суме торба, чанта, паласка; просяшка тор¬
ба; х о д й т ь с -м 6 й ходя да прося ;
перемётная с. дисаги ; вятърни¬
чав, непостоянен човек.
сумасброд, -ка смахнат, екстравагантен чо¬
век, лудньо.
сумдсбрддннчать действувам налудничаво.
СУМ
- 314 -
СУЩ
сумасбрОдвый безразсъден, смахнат, на¬
лудничав.
сумасбрОдство безразсъдност, смахнатост,
екстравагантност.
сумасшедший умопобъркан, луд.
сумасшёдствие лудост.
суматОха бъркотия, залисия, неразбория,
безпокойство, шетня, гюрюлтия, шумо¬
тевица.
сумбур абсурдност, нелепост, неразбран-
шина, дивотия.
сумбурно объркано, неясно.
сумбурный нелеп, безсмислен, див, абсур¬
ден, объркан.
сумеречный с мрачён, дрезгав,
сумерки здрач, дрезгавина,
суметь съумявам, мога.
сумка торбичка; чантичка, чанта,
суммйровааме сумиране, подвеждане на
равносметка.
суммировать сумирам, резюмирам,
сумочка чантичка.
сумрак дрезгавина, здрач, мрачина, полу¬
мрак.
сумрачно мрачно, дрезгаво,
сумрачность тъмнина, мрачност.
сумрачный тъмен, дрезгав, здрачен; мрачен,
сумчатые торбести.
сумятица неразбория, безредица.
сундук сандък,
сувдучОк сандъче.
суауть пъхвам; -ся навирам се.
суп супа.
супесок песъчлива земя,
супесч&ный песъчлив,
супиться мръщя се, цупя се.
суповОй супен; -в 4 я супена лъжица,
супОнь ремък на конски хомут.
супорОсня: с. свинья прасна свиня,
супостОт, -ка неприятел, врчг, противник,
супротив наспроти, в сравнение с ; насре¬
ща, отсреща; против, срешу; напук; на¬
против.
супруг, -а съпруг,
супружеский съпружески-
супружество съпружество,
сургуч червен восък,
сургучный от червен восък,
сурепица рапица.
сурепный рапичен.
сурик оловен червен окис, глеч,
сурОво строго.
сурОвость суровина, строгост, жестокост,
сурОвый суров, необработен ; лют, строг,
жесток.
сурОк мармот.
сурьмя антимон,
сурьмяиОй антимонен.
сурьмйть черня, почерням,
сусаль варак.
сусНльный варачен; -ное зблото зла¬
тен варак.
суслик лалугер, суек.
суслить пия бавно, мляскам; ослюнчвам,
лигавя.
сусло мъст, шира; бирена мъст,
сустяв става, член, съчленение; коленце,
сутенёр сутеньор, държанец.
сутки денонощие.
сутолока блъсканица, натискане, навалица;
безредие, неразбория.
суточный денонощен; дневен,
сутулиться прегърбвам се.
сутуловатость прегърбеност, сгърбеност.
сутулый прегърбен, превит.
суть същина, същност, най-главното, най-
важното.
сутяга зачеклица; любител да води процеси
и за най-празнн работи.
сутяжничать влача се по съдилища; заяж¬
дам се.
сутяжничество влачене по съдилища за
празни работи.
суфлёр суфльор.
суфлОровать суфлирам.
сухарик сухарче, пексметче, галетка,
сухярнида панер за сухари.
сухярь сухар, пексмет, галета,
суховятость възсухост.
суховатый възсух, малко сух.
суховОй сух вятър.
сухОй сух, изсъхнал; хладен.
сухомятка: есть в -к у храня се със су¬
хоежбина.
сухонький сухичък.
сухопарый сух, мършав, слаб, ослабнал.
сухопутный сухоземен, сухопътен,
сухорукий сакат.
сухостОй изсъхнало дърво.
сухОтка болезнено изнурение, съхнене, ли¬
неене.
сухопвОт безсмъртниче, имортел.
сухошНвость мърша вост,
сухощавый мършав, сух.
сухоядение сухояжбина.
сучОние пресукване, сучене, осукване.
сучйльщик, -щица пресуквам.
сучйть суча, пресуквам,
сучка кучка.
сучковатый клончест, че пат.
сучОк клонче, съчка,
суше по-сухо; по-сух.
сушёявО сушене,
сушёный сушен.
сушйть суша, изсушавам ; -ся суша се, из¬
сушавам се.
сушка сушене; корави гевречета.
сушь суша, сухо време; сушени неша.
сушёственно съшествено.
существенность същественост,
сущёствОаиый съществен, важен, главен,
существительное съществително.
существо същество, създание; същност,
существование съществуване.
существовать съществувам.
СУЩ
— 315 —
сьт
сутнй съществуваш; истински, същински,
същи.
сущность съшност.
суйгвая : с. о в ц А сягна овца.
сфабрнковАть сфабрикувам.
сфальшивить извършвам нещо фалшиво,
сформировать сформирам,
сформулировать формулирам,
сфотографйровать фотографирам.
схватить улавям, хващам, сграбчвам, взе¬
мам; схващам; -ся счепкпам се, сборичк-
вам се, скарвам се; сещам се
схвАтка сбиване. счепкване, сборичкване,
схватка; препирня, караница.
схвАтжм родилни болки.
схвйтнвать(ся) вж. с х в а т й т ь (с я).
схематизировать схематизирам.
схйма отшелническа одежда.
схймввк, -па отшелник, пустинник,
схвтрйть изхитрувам.
схлынуть оттичам.
сюд селско събрание, общинско събрание;
слизане, излизане.
сходить слизам, излизам си, напущам, ми-
* навам, откачам се, изчезвам, изгубвам
се ; -ся срешем се ; съгласявам сс, спо¬
гаждам се ; с с у м А умопобърквам
се ; сойдёт! ще мине.
схбдка събрание, митинг.
схбдвм мост, стълба (от кораб за брега),
схбдвый сходен, приличен; приемлив,
схбжесть прилика, подобие.
схбжвй приличен, подобен,
схоронить скривам, заравям, погребвам.
сцАпать улавям, сграбчвам ; задигам, от¬
крадвам; пипвам.
сцарапывать одирам, издрасквам; отчоплим,
сцедйть претакам, преливам, точа; изцеж¬
дам, прецеждам.
сцеживание изцеждане, претакане.
сцеживать вж. сцедйть.
сцеп скачване, славяне, закачване,
сцепйть скачвам, закачам; словявам, свърз¬
вам, скопчвам ; -ся скачвам се, закачвам
се, свързвам се; вчепквам се, хващам се
за косите (с някого).
сцёпка, сцеплёвис вж. сцеп,
спеллить (ся) вж. с ц е п й т ь (с я).
сцепндй служещ за скачване,
сцепщик скачвач (на вагони),
счастливец, -вив щастливец,
счастлйво щастливо.
счастлйвчик щастливо дете,
счвстлйвый щастлив.
счАстье щастие.
счертйть, счёрчивать начертавам, копирам
(план).
счесАть махвам с чесане; влача (вълна),
счесть смятам, на мнение съм ; -ся уреж¬
дам си сметката.
счёсывать вж. счесАть.
счет сметка, брой, смятане, пресмятане,
преброяване.
счётвый сметководен, счетоводен ; -н а я
м а ш й н а сметачна машина.
счетовбд сметководител, счетоводител,
счётчик броец; преброител.
счёты сметало,
счвсленне смятане, броене; изчисление,
счнслйть, счнслйть смятам; пресмятам, из¬
числявам.
счйстить очиствам, изтърквам.
счнтйть броя, преброявам, смятам, считам»,
вярвам, държа ; -ся виждам си с някого
сметката, уреждам си сметката ; смята
се, минава за.
счмшАть очиствам; изтърквам.
США Североамерикански Съединени Щати.
сшибАть събарям, повалям, свалям ; -ся
сблъсквам се.
Сшвбйть катурвам, повалям.
сшввАвве съшнване, ушиване.
сшивАть, сшвть съшивам, ушивам,
сшитый ушит.
съедАть изяждам, проядам, разяждам,
съедёвве изядане, проядане, разядане.
съеддбво ядливо, за ядене,
съедббвый ядлив.
съёжввавие набръчкване, свиване ; наеж-
ване.
съёживаться, съёжвться сгърчвам се, сви¬
вам се, събирам се, стискам се.
съезд конгрес, събор.
съездить отивам за малко (не пеш): с. по
физионбмии удрям някого по ли¬
цето.
съездовский конгресен.
съезжАть слизам, спущам се (не пеш);
смъквам се, свличам се, падам; излизам
си ; -ся срещам се (не пеш), дохождам,
надохождам, събирам се на едно място
(не пеш).
съемка снемане план; фотографиране; сне¬
мане филм; сечене (карти за игра),
съёмвый снемаиг се.
съёмшяк планоснимач; оператор; наемател,,
арендатор.
съествйй за ядене ; -н ы е припеем
провизии, храна.
съесть изядам, поглъщам.
съёхать(ся) вж. с ъ е з ж А т ь (с я).
съязвйть охапвам, уязвявам.
сыворотка сурватка; цвик; серум,
сыграввость съгласуваност.
сыгрАть изпълнявам, изсвирвам, изигравам,
сыгрываться нагласям се, упражнявам се
за дружна съгласувана игра.
сызмАла от мальк, от детинство,
сызаова отново, отначало; пак.
сыв син. чедо.
сывйшка синче,
сывдввый синовен,
сывйк, емвйчек синче.
сыпать сипвам, насипвам, разсипвам; сипя,
пилея, пръскам ; -ся сипя се ; роня се ;
разнищвам се, падам.
сын
— 316 —
TAW
сыпнАй тиф, сыпнйк петнист тиф.
сьшучесть ронлнвост.
сыпучий сиплив, ронлив; с. п е с б к под¬
вижен пясък.
сыпь обрив, изриваме,
сыр сирене, кашкавал,
сыр-бор: с .-б. загорёлся вдигна се
шум.
сырёть става влажно.
сырёп суров, необработен материал; шёлк
с. сурова коприна.
сырвик баница с отвара,
сырный сирен, от сирене,
сыро: на д в о р А с. времето е влажно.
сыровАр сиренар.
сыровАрняца сиренарнипа.
сыровАтость възвлажност.
сыровАтый малко влажен,
сыроёжка червенушка (гъба).
сыоАй влажен, суров, неварен ; необра¬
ботен.
сыромАтвый: с. к б ж а кожа, обработена
не чрез щавене.
сырость плата, влажност, мокрота.
сырьё сурови материали; зелени плодове,
сыск търсене, издирване (тайно).
сыскАть, сыскивать търся, диря, издирвам,
намирам.
сыскнАи : -н А я п о л А ц и я тайна по¬
лиция.
сытный хранителен, спорен,
сыч пернатонога кукумявка,
сычуг къркавица ; сирище, четвъртият сто¬
мах у преживните.
сышик шпионин, таен полицейски агент,
детектив.
сир сър.
сюда тук, насам.
сюртук редингот, сюртук,
сюртучйшко лот редингот, лош сюртук,
сюртучок сюртуче, рединготче.
сюсюкание съскане.
сюсюкать съскам*
епк : и та к и с. и тъй и инак.
сякЛй такъв; ах ты, т а к 6 й - с. ах ти,
тякъв-онакъв. —
сям : т а м и с. тук-там, сам-там ; н и
там, ни с. нийде.
СясьстрАй електрическа централа на р. Сяс.
Тт. том; тон.
та оная, оназн.
табАк тютюн; нюхАтелъный т.
емфе ; егб д ё л о т. спукана му е ра¬
ботата.
табаковАд тютюнопроизводител,
табаковАдство тютюноп роизводство.
табАнить гребя назад.
табвргАн скоклива египетска мишка,
табачпшко лош тютюн.
табАчннк, -ница тютюноработник; тютюно-
продавач; пушач, тютюнджия.
табАчный тютюнов.
табвчАк тютюнец.
тАбель таблица, листа: контрола за вли¬
зане и излизане.
тйбельный табличен ; т. д е н ь празничен
ден, официален празник.
тАбельшик контрольор за влизане и изли¬
зане от работа.
табайчка малка таблица.
тАбор лагер, шатри.
табун конско стадо, ергеле.
табуашяк коняр
табурёт, табуретка столче без облегало,
тавёрна кръчма.
тАвлкека табакерка (от брезова кора).
таврА белег, дамга, клеймо (на добитък),
таврбвый белязан, маркиран.
твгАв пиростия.
Твдшчкскав ССР Таджикска социалистиче¬
ска република.
тцежнмк жител на тайгата,
таёжный тайгов. на тайгата,
таз таз; лнен, тас.
тАзмк лиенче.
тайть тая, крия, скривам; -ся скривам се,
крия се.
тайгА непроходими блатисти гори в Сибир.
тайкАм скришом, тайно.
тАйнмк, тайввчАк тайно място, скривалище,
так така, тъй, да; т. как тъй като, по¬
неже ; т. сказать тъй да се каже :
т. ли это? действително ли е така?
т. и быть така да бъде ; как бы
нет. как не, надявай се ; т. с е б б
току тъй, средна хубост ; и т. и с я к
и тъй и инак.
такелАж корабни въжа.
тАкже също, също така, подобно,
теки все пак, при все това, въпреки че.
т. к. тъй като.
такАв такъв ; и б ы л т. и да го няма,
офейка.
таковАй такъв.
такАвсквй такъв един.
такАЙ такъв ; т. ж е също такъв ; что
это -бе? какво е това? -к й м б б р а-
э о м по тоя начин, така.
тАкса такса, определена цена ; дакс (по¬
рода кучета).
такейроваиве таксуване,
таксировать таксувам.
таисАвщмк таксатор.
тАк что така че.
талнсмАн мускй.
тАлый стопен, размръзнат.
таль залог, заложник; размръзваме.
тАльма пелерина.
та*бурия тамбурина.
тамАжеввый митнически.
тАможня митница.
тАмошвий тамкашен, тамошен,
тампонировать тампонирам, запушвам.
тАвгенс тангента.
тАнец танец; хоро.
ТАН
— 317 —
ТЕМ
тантьема тантиема.
танцовАть танцувам; играя,
танцовшйк, -шйпа танцьор, танцувач.
таицбр играч.
танцулька скачане, танцувалия забава,
тапер, -ma свирач на пиано, пианист (за
танци).
тАпОчкн спортни пантофки.
тАра дара. фирА; опаковачен материал.
тарабАра пустословие, дрънканица.
тарабАрвть дърдоря безсмислено.
тарабАрский нечетлив, неразбран.
тарабАршмнн неразбранщина.
таракАи хлебарка (насекомо),
тар А в стеноразбивен уред.
тараитАс вид руска бричка.
тарАнь червеноперка (риба).
тарарАх 1 трах !
тарарАхнуть грохвам, строполя вам се ; за-
шлевям.
таритАйка кабриолетче с две колела.
таратАрнть дърдоря.
таратбрка дъдрица.
тарахтеть правя шум.
тарАшить опулвам, облегцям, ококорвам
очи.
тарбагАн байбак, вид мармот (гризач),
тарелка чиния, паница; быть не в
своём - к е неразположен съм.
тарёлкн цимбали,
тарёлочка чинмйка, паничка.
тариф тнрифа.
тарнфнцйровать установявам тарифата.
таровАтый шедър.
тар тары пъкъл, ад. джендем,
тартйика маслено хлебче, сандвич.
тАры-бары ннврсли-никипели.
тАска влачене, дърпане за косите.
таскАть влека, тегля ; отмъквам; -ся влача
се, мъкна се, шляя се.
тасовАть бъркам, мешам (карти).
ТАСС Телеграфна агенция иа СССР.
татарчАнок тятарче.
ТатАрсквн АССР Татарска автономна социа¬
листическа съветска република.
Татреспублика вж. ТатАрская АССР.
татумрОвАть татуирам.
тать крадец, хайдук.
тафтянАй тафтян, от тафта.
тачАвка каруца на яйове.
тачАть шия за игла.
тАчечник работник, който кара ръчни
колца.
тАчка ръчни колца (с едно колело),
твшйть мъкна, влека, тегля, карам ; от¬
мъквам, крам.
тАнпие разтапяне ; чезнене.
тАять топя, разтапям ; чезна, вехна,
тварь твар, създание ; подла твар,
твердёть твърдея, закоравявам.
твердить често повтарям, твърдя, утвърж¬
давам.
твердо твърдо ; здраво, уверено.
твердовАты! твърдичък.
твердокАмениый твърд като камък,
твердолобый якоглав.
твёрдость твърдост, коравина, здравина»
устойчивост, сигурност.
твёрдый твърд, як, корав, траен, постоя¬
нен, установен.
твердыня крепост,
твердь небето,
твёрже по-твърдо, по-яко, по-кораво.
творённе създаване ; творение; произведе¬
ние.
творяло Ама за вар.
творйть творя, създавам, произвеждам»
правя, върша ; -си става.
творАг извара, отвара.
творАжнстый съсирен, казеозен.
творАжнться съсирва се (за мляко).
творАжник баница, млнн с отвара,
те ония.
тезаврйровать пестя у дома си пари (вме¬
сто да ги внасям някъде).
тёзка едноименник, адаш,
тезоименитство именен ден.
текинский: т. ковёр килим от Тюрк-
мения,
текстиль текстилна индустрия ; текстилно
произведение.
текстильщик, -теца текстилен работник,
текучесть текущо състояние,
текучий течен, текущ,
текущий текущ, сегашен,
телевидение далековидство.
телега талига, кола,
телеграфирование телеграфирано,
телеграфировать телеграфирам,
тележка талижка, колца.
тележный талигарски, коларски,
телёнок теле.
телёночек теленце.
тёленень меснат отпуснат човек,
телефонирование телефониране.
телефонировать телефонирам,
телец теле ; телец (съзвездие),
телйться отелва се (за крава),
тёлка телица, юница.
тело тяло,
телогрейка фланела,
телушка юница, телица,
тельный : т. ц в ё т цвят като на тялото,
тельце телце.
телйтина телешко месо.
телАчий телешки.
тем вж. тот; т. б&лъше толкоз по¬
вече ; т. не м ё н е е при все това ;
т. что с това, че ; с т. за да, с цел
да ; т. временем в това време,
между това.
темеииАЙ теменен.
темень тъмнина, мрак.
темвёть тъмнея, потъмнявам; стъмнява се,
смрачава се ; -ся тъмнее се, показва се,
мержелее се.
ТЕМ
— 318 —
ТЕХ
'темнить затъмнявам, правя по-тъмно.
темнйиа тъмнина, затвор,
темвйчный тъмничен.
темнд тъмно, мъгляво, неясно.
темноаАтыЙ възтъмен.
темноволосый чернокос.
темнокожий тъмнокож.
темвокрАсный тъмночервен,
темносйний тъмносин.
темнОтА тъмнота, тъмнина ; невежество ;
незнание.
темноцветный тъмнонветен.
темный тъмен, мрачен, мъгляв, неясен;
неразбран, неосветлен ; прост, неучен,
неграмотен.
температурить правя температура,
темь тъмнота.
тёмя теме,
темявндй теменен,
тендер тендер, вагон с въглища (или вода),
теневдй засенен.
тенёта мрежа, примка,
тенистость сенчавост.
тенистый сенчест,
тень сянка,
теоретнзйровать теоретизирам.
тепёрешннй сегашен.
теперь сега, днес, в настоящо време,
тёпленький мАрен, топличък.
теплеть стопля се, става топло,
теплиться блещукам, слабо горя,
тепай на топлик, цветарник.
теплйчвый топличен, оранжериен ; изкуст¬
вен.
теплд топлина ; топло ; топло време.
тепаовАтый възтопъл, мАрен, хладкав.
тепловдз моторен локомотив.
тепловдй топлинен.
теплоёмкость топлинен капацитет,
теплокровные топлокръвни животни,
тепломёр калориметър.
теплонепроницаемый непроницаем за топли¬
ната.
теплопередача предаване на топлината,
теплопроводность топлопроводност,
теплопроводный топлопроводен.
теплотА топлота, топлина.
теплотвОрный образуващ топлина,
теплохдд параход с дизелов мотор,
теплушка затоплена стая ; товарен вагон с
печка.
тёплый топъл, горещ ; сърдечен,
теплынь топлик, горещо време,
терармёец борец от териториалните войски.
терАрмия териториална войска.
теребйть дърпам, тегля ; скубя, ръфам,
късам ; досаждам.
теребление дърпане, скубене.
тёрем таванска стая ; женско отделение в
кула.
тёремок таванска стаичка ; куличка,
тереть търкам, натърквам, разтривам,
ожулвам ; стри вам; -ся търкам се, двн-
и а се.
терзАнне мъчение, мъка, терзание.
терзАть разкъсвам ; терзая, мъча ; -ся мъ¬
ча се, терзая се.
тёрка стъргало,
терн трън,
тернии тръни, бодили.
тернОстый трънлив.
тернОввик трънка (храст),
тернОвый трънен.
терпелйво търпеливо,
терпеливость ттфпеливост.
терпеливый търпелив,
терпение търпение,
терпёть търпя, трая, понасям, страдам,
терпймо търпимо.
терпимость търпимост ; дом • с т и пу¬
бличен дом.
терпимый търпим, толерантен, сносен,
терпкий тръпчив, стипчав.
тёрпкость тръпчивост, стипчавост.
терпуг вила.
терроризировать тероризирам.
терсбОр събиране на териториални войски,
терсистёма териториална система.
тёртый настърган ; стрит ; т. к а л А ч
врял и кипял човек ; изпечен вагабон-
тин.
терчАсть териториална част, единство на
териториалната армия.
терьер фокс-териер (порода куче).
терйть губя, изгубвам; -ся губя се, сбърк¬
вам се, слисвав1 се.
тёс дъски,
тесёк войнишки нож.
тесАть дялам.
тесёмка тъсмичка, ширитче, панделка,
тёска дялане.
тесйна дъска,
теснина теснина, клисура, дефиле,
тесно тясно ; близко, интимно.
теснить стеснявам ; притеснявам, угнетя¬
вам : -ся притискам се, натискам се,
трупам се.
тесновАтый възтесен.
теснотА теснота, теснотия ; натискане,
тесный тесен, близък, интимен,
тесбвый дъсчен.
тест изпитание, проба,
тестомесйлка механически нощови.
тесть тъст, дядо.
тесьмА тъсма, ширит, панделка,
тётенька леличка.
тетерев тетрев : глупец,
тетёрка, тетеря тетърка.
тётка тетка, леля ; стрина.
тетрАдочка тетрадка.
тетрДдь тетрада,
тётушка леличка.
техмйвнмум минимум технически познания
технадзор технически надзор.
техникум средно техническо училище.
техвор|к технически ръководител, шеф на
техническата част.
ТЕХ
— 319 —
Tv Ж
техотдел технически отдел,
техперсонал технически персонал.
техпропагАвда пропаганда на техническите
познания.
техрёд технически редактор
тёчка бесувяне. загонване, време за мър-
лене, период на сближаване (у живот¬
ните).
течь тека; подуто място, дупка.
тешить забавлявам, веселя, развличам ; ся
забавлявам се, веселя се, развличам се;
присмивам се.
тешка гаруси.
теша ттлпа. баба,
тйгель съд за топене в него метали,
тагрёвок тигърче.
тик вид ленен плат (за матраци); неврал-
гическа болка на лицето ; източноин-
дийски дъб.
тйкавне цъка не.
тйкать цъкам.
твмнАв мащерка, бабина душица,
твмсфёевка тимотейка (трева).
тимпАв тъпан.
тйва тиня, блато.
тАввстый тинест, блатлив.
типизировать типизирам,
тнповдй типов.
типогрАф печатар,
тнлографая печатница.
типОгрАфский печатарски,
типу и пипка (болест у птиците); т. те-
б ё на я з bi к I млък, да не си гово¬
рил I
тир помещение за стрелба ; стрелбище.
тирАнвть тираннзирам. измъчвам.
тмрАйСТВОвать тиранству вам, държа се като
тиран.
твс тис. тисово дърво, отровачка.
тискАвве натискане.
тйскоть натискам, налягам ; печатам ; -ся
натискам се.
тиски преса, менгеме ; в - к А х в затруд¬
нено положение.
тнсвеияе отпечатване,
твсвёвый отпечатан,
тйсвуть отпечатвам,
тйсовый тисов.
тисс тис, тисово дърво.
тАтло надпис ; титла,
титрировать, титровАть определям чрез ана¬
лиз. титрирам.
тйтул тнтла, почетна титла,
титулдввввый титулуван.
титуловАть титулирам, титулувам,
титульный заглавен.
тйтька пицка, нянка.
тйхий тих, мирен, спокоен, бавен,
твхомддком мълчешката.
тихбвько тихичко ; бавничко.
твхйня тих, мирен, кротък човек ; потаен
въглен.
тихохбд ленивец (животно).
тихохДдиый бавен, с малка бързина,
тпхохдвько съвсем тихичко, полечка.
тишАйшнй иай тих.
тйше по-тихо, по-полека, по-бавно; ти¬
шина I
тишмвА, тишь тишина, спокойствие,
т. к. тъй като.
ткавь тъкан, плат, материя, платно,
ткавьё тъкане ; пикё.
ткать тъка.
ткАцкмй тъкачен.
ткАокая тъкачница, тъкачна работилница,
ткацкопрядйльвая ф А б р и к а тъкачно-
предачна фабрика, текстилна фабрика,
ткач, -пха тъкач.
тквуть бутам ; забивам ; тласвам.
тлёвие гниене ; тлеене, разрушение,
тлевь тлен, прах; преходност,
тлетвйрвый гниеносен, причиняващ гниене,
тлеть тлея, гния, разлагам се ; горя скрн-
том, светя слабо ; -ся светлука.
тло : до т л А напълно, съвършено,
тля листна въшка (насекомо) ; гнилост.
тммв кимион.
тминный кимионов.
Ttib Технико-нормировъчно бюро.
то онова ; то, ту; н и т о. н и с е ни
риба, ни месо; тд-то и есть там
е работата ; тд-то! виж ли ти I то
тут, то там ту тук, ту там : а т 6
иначе, а то; то и дёло постоянно,
непрекъснато ; то-то и беда там
е лошото; в том то и дёло там
е работата ; что-то он поделы¬
вает? какво ли той прави, какво ли
му е ?
товАр стока.
товАрищ другар, колега ; помощник ; съ¬
дружник.
товАрншескмй другарски.
товАрмшество дружество; другарство, брат¬
ство.
товАрка другарка,
товарвый стоков ; товарен,
товаровёдевме стокознание.
товарообмен стокоразмяна, стокообмян.
товарообОрДт стокообращение.
товароотправитель стокоизпращач, експе¬
дитор.
тОвАро-пассажйрскмй п д е з д смесен влак.
товарополучАтель стокополучател.
товаропроводящий : - а я сеть търгов¬
ска мрежа.
товаропроизводитель стокопроизводител.
тогдА тогава, в онова време; т. как
докато ; т. - т о тъкмо, именно тогава.
тогдАшвмй тогавашен.
тогД оня, оногова ; онова,
тождествеввость идентичност,
тождёствеввый идентичен,
тождествб тъждество, идентичност,
тйже също, също така.
ток
S20 —
TOD
ток ток : течение, поток • харман, гумно ;
женска кадифена шапка.
токарный стругарски : работен па струг ;
т. с т а н б к струг.
тАкарь стругар.
токовАть намира се в период на любов
(птица, животно).
тёлевый от насмолен картон,
толйка : м & л у ю -у съвсем малко,
толк смисъл, полза ; ориентация, боя ;
слух, мълва ; сбить с - к у забърк¬
вам.
тОЛкАть блъскам, тласкам» бутам ; -ся
блъскам се, бутам се ; скитам се.
толкАч чукало; блъскан; локомотив за
усилване.
тёлкя приказки, слухове, мълса.
толкнуть вж. толкать.
толмовАнве тълкуване, обяснение; бесед-
ване : коментиране.
толкователь, -пана тълкувател.
толковать тълкувам ; обяснявам, излагам,
коментирам ; разсъждавам ; говоря, раз¬
правям.
толкдвннк тълкувател ; 70 т - о в 70-те
преводачи на Библията.
толкёво смислено, разбрано, ясно,
толкдвый разбран, ясен ; тълковен, обяс¬
нителен.
тдлком разбрано, ясно,
толкотвй блъсканица, тласканица,
толкучий : т. рынок битпазар.
толкучка блъсканица ; битпазар.
толмАч пренодчик, терджуманин.
толокнд чукано овесено брашно,
толёчь кълцам, чукам ; -ся скитам се, тъп¬
ча земята.
толп А тълпа.
толпАми на тълпи,
толпйться трупам се, събирам се.
толстевький пълничък, дебеличък,
толстить пълнея, дебелея,
толстить правя да пълнее.
тдлсто дебело,
толстобрюхий дебелокор мест, шкембелия.
толстоватый пълничък, въздебел.
толстёвец толстоист.
толстдвка рубашка (каквато Лев Толстой
е носел): толстоистка.
толстдвскяй толстоистки.
толстдвство толстоизъм.
толстогубый дебелобърнест, дебелоджунест.
толстокдший дебелокож.
толстовОгнй дебелокрак.
толстопузый дебелокормест; шкембелия.
толстосум паралия, кемерлия, с пълна ке¬
сия.
толстуха дебелака, дебелуша, дунда, шиш-
кава жена.
толстушка малка дебелана.
тОлстый дебел, пълен, шишкав ; гъст,
толстяк дебелак, шишко.
толчевме кълцане, чукане.
толчёный кълцан, чукан.
толчея чутура, уред за счукване ; блъска¬
ница, навалица. J
тОлчОк улар, тласък ; импулс,
толша дебелина ; маса ; пласг.
тОлше по-дебел, по пълен.
толшвяА дебелина, пълнота.
толь насмолен картон.
тдлько само, едва, чак ; д а и т. и пито
повече ; как т., лишь т. том. том
като; т сегбдня я узнАл едвам
(чак) днес се научих ; т. ч т о току-шо»
ей сега.
том Ат домат,
тбмик томче,
томительно мъчително,
томительность отегчителност, мъчителност.
томительный мъчителен, отегчителен, уко¬
рителен.
томёть мъча, измъчвам, моря, изнемощя-
вам ; каля (желязо) ; -ся мъча се, чезна,
съхна, вехна, страдам.
томлёвие измъчване, чезнене, вехнене;
скръб, тъга.
тёмно натъжено, меланхолно.
тёмность морност, отпадналост, слабост,
безсилие ; натъженост.
тёмный морен, посърнал, слаб, отпуснат,
омаломотек; нежен.
тОмпАк томбак, сплав от мед и цинк, бяла
мед.
тому на оногова.
тёненький тъпичък.
тОнннА тънкост, тънкота.
тёвкнй тънък ; рядък ; воден ; остър, хи¬
тър ; фин.
тёнко тънко ; фино,
товкооёгмй тънкокрак.
тонкокёжнй тънкокож.
тонкорунный с тънка вълна,
тонкостенный тънкостенен.
тАвкость тънкост ; изтънченост,
тёвнв тон (хиляда килограм?) ; бъчва,
тоннёль тунел.
тоиуть потъвам, давя се.
тончайший най-тънък, префинен.
тончАть ставам тънък, изтънявам,
тёаыие по-тънък, по-фин.
тёня ловене риба (с мрежа) ; място за
ловене риба.
тёпавме тропане.
тёпать тропам, тупам (с крака),
топйть потопявам, давя ; паля огън, ото¬
плявам ; топя, разтопявам ; -ся давя се ;
пали се; топи се.
тёпка палене, наклаждаяе, отопляване ;
огннше, пещ ; разтопяване (метали).
тёпкнй блатист, мочурлив, тинест ; лесно
разтопим,
тдпкость мочурливост.
толлёние палене, подклаждане,
топлёвый: -о е молокб мляко варено
топ
— 321 —
бавно в пеш; -ое масло топено
масло.
топливный топливен.
топливо топливо, гориво,
тАпауть тропвам, тупвам.
тАпОлевыЙ тополов, тополен.
тдш ль топола.
топАр брадва, секира, топор.
топАрик брадвичка.
топорище топорище, дръжка на брадва; го¬
ляма брадва.
топйрный груб, неодялан.
тОпАршитьсн виря, перя, разпервам се, на-
ежвам се, настръхвам.
тАлот тропот.
топотАть трополя, тропам с крака.
топтАиае тъпкане, мачкане.
топтать тъпча, мачкам; подпетявам; -ся
на м ё с т е тъпча на едно място.
топтйга тежък, отпуснат чоьек.
товтыгна мецана. баба меца,
топыриться вж. топорщиться,
топь блатливо място, мочурлак.
тАрба торбА, чувал, зобник.
торг търг; търговия: тържище; пазарлък,
торгйш дребен търговец; прекупвач, пре¬
продавам: търгаш, спекулант.
тсргАшесквй търгашески.
тОргАшествО търгашество.
торговать търгувам ; пазарявам, спазаря-
вам; -ся пазаря се.
торговец търговец; продавач,
торговли търговия; вземане-даване,
тор^овопромьцилеевый търговско • инду¬
стриален.
торговый търговски.
торгпред търговски представител на СССР,
торгпредство търгове ко представителство
на СССР.
торгпрАм търговско-индустриална партия.
Торгсйв Всесъюзно обединение по търго¬
вия с чужденците в СССР.
торгующий търгуваш,
торе ние отъпкване.
торен дървено блокче (за павиране ули¬
ци); дървен паваж.
торжественность тържественост, празнич¬
ност.
торжественный тържествен.
торжествА тържество, празник, триумф,
торжествовать тържествувам.
тАржвше тържище, пазар,
торйть отъпквам (път).
тормДшжв: вверх -ками полетявам
презглава.
торкожённе възпиране (със спирачка),
тбрмоз спирачка, тормоз.
тормозить спирам, спъвам, тормозя.
тормознАЙ спирачен.
тормошйть дърпам, тегля, бутам ; тършу¬
вам, закачам, безпокоя, тревожа, до-
дявам.
тАряыЙ отъпкан.
торовАтость щедрост.
торбвАтый шедър.
торопить подканям, каня някого да бърза,
потиквам; -с бързам, побързвам ; н ё-
чего -т ъ с я не е бърза работа,
торопливо бързо, бързешком.
торопливость бързина.
тороплбвый бърз, избързващ.
торопыга бързак.
тдрос ледена грамада.
торс торс, труп; тяло без краища; статуя
без глава, ръце н крака.
торт торта.
торфодобывание добиване на торг]),
торфоразработка експлоатация на торф,
място за разработване на торф.
торфяник торфен пласт.
торфянАй торфен.
торцёвый : -а я мостовия дървен па¬
важ.
тОрчАиие стърчсне.
торчАть стърча.
торчкАм, торчмй изправено, стърчешком.
тоскА тъга, копнеж, мъка.
тссклйио тъжно, мъчно,
тосклйвость тъжност, меланхоличност.
тосклАиый тъжен, печален, нажален, на¬
скърбен.
тосковАть тъгувам, копнея,
тот оня, онзи.
тотчйс веднага, тутакси, на часът, тозчас.
точённе точене, изостряне; проядане, гри-
зене; стъргане на струг.
точёный изтдчен, изострен.
тАчечка точица.
точйльный точилен,
точйлыцик точилар.
ючйть точа, остри; работя на струг, про-
яждам (за червеи); проливам (сълзи).
тАчка точка; точене, изостряне, източване,
точнёхонько съвсем точно.
тАчво точно; наистина, вярно, действи¬
телно; сякаш, като че ли.
тОчь-в-тАчь точно, буквално, съвсем ед¬
накво.
тошайть повръща ми се, повдига ми се,
лошо ми става.
тАшво лошо, противно, отвратително.
тошнАта повдигане, прилошаване.
тошнотвАрный предизвикващ повдигане, по¬
връщане; гнуснав. отвратителен.
тощАть ослабвам, изтощавам се, мършавея.
тАшмй сух, мършав, слаб; празен, гладен ;
изтощен.
травА трева; билка; с 6 р н а я т. плевел,
бурен.
травинка тревичка, стръкче трева.
травйть тровя ; насъсквам, оставям да се
изпасе; унищожавам; разяждам.
трйваа тревица; малко трева,
травлёкне разяждане ; насъскване ; изпас-
ване.
трквля лов с кучета; хайка.
21
траияйк хубава ливада; тревно място: трев¬
ник, хербарий; вода или ракия с накис¬
нати в нея лековити и др. треви,
травопОлье тревно стопанство,
травосеяние засяване с треви.
травоядный тревоялен. тревопасен.
травянйстый тревист, приличен на трева,
изобилен с треви.
травяной тревен.
тракт широк път.
трактйр локал. кръчма, механа, кафене,
гостилница. хан.
трактбраый гостилничеп; безвкусен.
тракторшнк. -щица гостилничар, кръчмар.
трактовать трактувам.
тракгорнзовДть въвеждам обработването с
трактори, механизирам.
Трактороцеатр Главно управление на трак¬
торното стопанство.
трал уред за ловене риба от малък пара¬
ход (мрежа във формата на чувал);
устройство за ловене мини.
трелер риболовен кораб, работещ с трал.
трелить ловя риба, изследвам дъно с трал;
улавям и унищожавам поставени в мо¬
рето мини.
трмлыцак лек кораб приспособен за ула¬
вяне мини с трал.
Трай Театър на работническата младеж.
трамбовйть трамбувам. отъпквам, набивам.
трамбовка отъпкване, набиване; набнвалка.
токмак (за набиване).
трамвййщик трамваен служащ.
трампДрк трамвайно депо,
транжйр, -ка прахосник.
травжйрить прахосвам, пилея. пръскам,
травскрвббровать правя транскрипция, пре¬
писвам с други писмена.
трввслйровать предавам по радио.
трансляция предаване по радио,
травспоноровать транспонирам, преслагам
в друга гама или тонов вид.
транспортировать пренасям.
тр&нспортннк транспортен работник,
траасферйровать премествам, прехвърлям.
трансформировать видоизменям.
травшейный окопен.
травшея окоп.
трап подвижна стълба (на кораб); въжена
стълба.
трбсса трасе.
трассйрОвать трасирам.
трета загуба, губене; безполезно харчене.
трАтить харча. губя. хабя, употребявам
безполезно, прахосвам; -ся охарчвам се.
третта полица.
трйулер вж. т р а л е р.
трафарет шаблон. модел,
трафарётвость баналност.
трафарётный шаблонен, банален. стерео¬
типен.
трефнть случвам, улучвам. правя по вкуса
на някого.
трах! бух! цан!
трйхнуть бухвам, цапвам.
требование искане; изискване; рекламация,
претенция; нужда. потребност.
требовательность взискателност.
требовательный изисквателен; взискателен.
претенциозен.
требовать искам. изисквам; нуждая се; по¬
виквам; «ся иска се, изисква се.
требухб търбушина, вътрешностите на жи¬
вотно; безразборен куп.
тревджить тревожа. безпокоя; додявам; -ся
безпокоя се, тревожа се.
тревожный тревожен. безпокоен ; разтре¬
вожен, възбуден.
треволнение силно вълнение. тревога, без¬
покойство.
трегубый триустнен. с три бърни.
трезвеник, -вица въздържател.
трезвон биене всичките камбани; шум.
безпокойство.
трезвбнить бия всичките камбани; разгла¬
сявам по цял свят.
трезвость трезвеност, въздържание; раз¬
умност.
трезвенный трезвен, въздържан. разсъди-
телен.
трезвучие тройно съзвучие.
трезубец тризъбец.
трек велодрум.
треклйтый триж проклет.
трель трели.
трельйж тънка решетка, около която се
извиват растения. .
тренер треньор, ръководител на трени¬
ровка.
тревие триене. търкане.
тренированный трениран.
треннровйться тренирам се.
тренировка трениране.
треножить спъвам (кон).
треножник триножник ; пиростия ; букаи
(за спъване коне).
треножный трикрак.
трбнькать дрънкам. свиря, говоря,
трепОк руско ситно хоро.
треийло чукало. бухалка (за дръстене лен,
конопи).
треп&льаый за дръстене.
трепбльшик, -шипа мънач. който дръсти
(мъне).
трепанировать Трепанирам.
трепать дърпам. тегля, скубя ; хабя (нер¬
вите си) ; тупам. потупвам ; чукам.
лръстя, мъня.
трепАч хлопотало, цапало. бъбрица.
трепетать треперя. трептя.
трепешуший трептящ, треперещ.
трепка дръстене. мънане ; бой. тупанииа.
трепыхаться трептя.
треск трясък. пукот. пращение.
трескй треска (от която вадят рибено, мо-
руново масло).
ТРЕ
— 323 —
ТРУ
трескать ям много, плюскам, пукам ; -ся
пукам се, препуквам се.
трескбвый морунов; т. жир моруново
масло.
трескотвй трясък, пукот; скърцане,
трескучей пукащ, пращят ; т. м о р 6 э
лют студ,
треснуть тряскам, пукам; удрям силно ;
-ся блъсвам се.
трёст тръст,
трестйрование обединение на сродни пред¬
приятия в тръст.
трестировать основавам тръст, обединявам
в тръст.
третйровать третирам.
третвАЙ извършващ се веднъж на четири
месена, на една трета от годината,
треть една трета, третина.
третьегоднятнмй онзиденшен, завчерашен.
третьесортный долнокачествен.
треугАлка триъгълна шапка,
треугдльвик триъгълник,
треугольный триъгълен,
трефа, трефАвка спатия,
трефовый спатиен.
трехАктвый триактен, в три действия,
трехгодйчный, трехгОдовАлый тригодишен,
трехголосвый тригласен, на три гласа.
трехгрАввыЙ тристенен.
трехдвёвный тридневен.
трехзвАчвый тризначен.
трехколёсный с три колела.
трехлетие трилетие, тригодишнина,
трехлётвий тригодишен,
трехлйствый трилистен.
трехмАчтовый с три мачти,
трехмёстный с три места,
трехыёсячвый тримесечен,
трехнедёльаый три не делен.
трехпАлубвый с три палуби,
трехпбльс триполна система.
трехпровёатаыЯ трипропентов.
трехрублевка банкнота от три рубли,
трехслбжаыЯ с три срички.
трехслОЯмый с три слоя,
трехсотлётие тристагодишнина.
трехсОтлётвий тристагодишен.
трехсотый тристотен.
трехствбльвый трицевен, с три стъбла,
трехстбпль.й тристъпен.
трехсторонний тристранен.
трехстрУавый триструнен.
трехугдльвый триъгълен.
трехфАзный с три фази.
трехфувтАвый трифунтов,
трехфутов&й трифутов,
трехциётный трицветен.
трехчетвертной тричетвъртен.
трехчлёавый тричленен,
трехъязычный триезичен.
трехэтАжвый триетажен ; * я и брань
цинична псувни.
трёшка, трёшница банкнота от три рубли ;
три рубли.
трешДть трети, пращя, пукам, плющя ;
дърдоря.
трёшвна пукнатина, цепнатина, разтрог.
трёшивка пукнатинка.
трешОтка кречетало, тракало ; хлопка ;
клепало, бъбрица, дъдрица.
тряавгулОровать измервам тригонометри¬
чески.
трйдевять: за т. вемОль зад девет
земи, на оня край на света.
три десятый тридесети,
тридорога скъпо и прескъпо,
трндцатвлётннй трийсетгодишен.
трвдцАтыЙ трийсети,
тридцать трийсет, тридесет,
триединый триедннен.
трижды триж. три пъти.
трОзна празник за помен на умрелите,
трнк-трАк табла (игра).
тривАдцатый тринайсети.
трввАдцать тринайсет, тринадесет.
трОгааяе пипане, бутане.
трОгать пипам, допирам се, докосвам се :
трогвам, покъртвам; -ся мръдвам се,
помествам се, тръгвам ; трогвам се ;
развалям се.
трое трима, троица.
троекрАтный трикратен,
трбйка тройка ; кола с три коня ; трима
души, троица.
трАЯни три блиэнака.
тройайь всяко утроено нещо,
трийндй троен.
тройственность тройност, троя кост,
трдйствевный троен.
трАнутый засегнат : трогнат ; смахнат.
трАвуть вж. трбгатъ; -ея развалям
се ; смахвам се.
тропА пътека ; път.
трОпйвка, тропиночка пътечка,
тросс дебело въже, кабел ; с т а л ь и 6 и
т. желязно въже.
тростйльпый за сучене, за пресукване,
тр Ост А ека камъшево перо ; тръстикова
пластинка.
тростнйк тръстика, камътп ; място, засаде¬
но с тръстика,
троствнкАвый тръстиков.
трАстОчка бастунче.
трость бастун.
троюродный роднина от трето коляно ; т.
брат втори братовчед.
троякий троен, от три вида.
трубА тръба ; комин : рог, ловджийски
рог ; вылетёть в - б у пропадам,
фалирам.
трубАч тръбач.
трубйть тръбя, разтръбявам.
трубка лула, чибук ; тръбичка ; далеко¬
глед.
трубный тръбен.
ТРУ
— 324 —
ТУП
трубопровод тръбопровод,
трубопрокатный : т. з а в 6 д фабрика за
тръби.
трубочйст коминочИстач.
трубочка тръбичка ; луда,
трубочник производител на лули.
трубчАтый тръбест, тръбообразен.
труд труд, работа ; произведение ; мъка.
трудАрмия трудова армия,
трудйться трудя се, работя ; мъча се.
трудяОвАтО мъчничко.
трудяовАтый трудничък, малко мъчен,
трудвовосвятуемый мъчеи за възпитаване,
трудовой трудов.
трудодёаь трудов ден (в колхозите).
трудоёмкий изискващ много работна сила.
трудстАж трудов стаж.
трудшкола трудово училище,
труяйть присмивам се. подигравам се, ше¬
гувам се, иронизирам.
труппа трупа (актьорска).
трус страхливец, страхопъзльо ; -са
праздновать бера страх.
труснкм гащета (ва къпане, спортни).
тр|смть страхувам се, страх ме е, боя се.
трусить друсам, тръскам, линкам, вървя с
лек тръс.
трусйта страхливка, страхопъзла.
трусйшка страхливко,
трусливо страхливо.
трусливость страхдевдег.
труса А вий страхлив, плашлив,
трусовктый страхливичък.
трусость страхливост.
трусдА : Ахать -п 6 й яздя ситен тръс,
трусы гащета (за къпане, спортни),
трут прахан.
трутень търтей ; ленивец, дармоед, пара¬
зит.
трутовик прахан (гъба по дърветата).
трухА ситно сено ; смет, вехтории, дребо*
лии, парцалак, непотребности.
трухлеть гния, изгнивам, скапвам се.
трухлАвый гнил, прояден, ря8падащ се.
трущАба вертеп; непроходима гора; ж и т ь
в -бе живея в коптор.
трын-травА : мне всё А т о т. това ми
е все едно, не искам и да знам.
трюк изкусна игра, уюн.
трюм вътрешна част на кораб (за товари,
припаси).
тряпАца парцалче,
тряпичник, -яйца събирач на парцали.
трАпйчаый парцален ; безхарактерен,
тряпка парцал, дрипел ; безхарактерен чо¬
век.
тряпочка парцалче,
тряпьё парцалак.
трясёняе друсане.
трясина тресавище, блатиста почва,
трясинный тресавищен.
трАска друсане, тръскане ; треперене,
трАскнй друслив, друскав.
трясогузка стърчиопашка.
трясти друсам, тръскам, клатя ; -сь търся
се ; треперя.
трясучка дропла ; сълзипа (трева); треска,
тререране ; друсаша кола.
тряхнуть вж. т р я с т й.
тубдиспансер диспансер за туберкулозни,
туберкулёз туберкулоза.
туберкулёзный туберкулозен.
тубмяститут институт за изучване на ту¬
беркулозата.
туго стегнато, яко, силно ; бавно, трудно,
тежко.
тугдй стегнат, опнат: труден, тежък ; на¬
пълнен ; т. на ухо възглух.
т^гоплАвкнй мъчноразтопим.
тугость опнатост ; стегнатост.
тудА там, натам, татък, нататък ; т. и
сюда натам и насам; т. сюда
идй-дойдй, ни добре — ни зле.
туже по-стегнат, по-опнат. по-тежък, по-
труден.
тужАть тъгувам, скърбя,
тужиться напрягам се, напъвам се.
тужурка работна дреха ; домашна куртка,
туз асо, бирлик, бире ; туз, важна лич¬
ност.
туэёмец, -ка местен жител.
тузёмаыЙ местен.
тузАть бия, бъхтя,
тук лой; минерален тор.
тук-тук! чук-чук!
туловише труп, тялото без крайниците,
туловище.
тулуп кожух (овчи),
тулупчик овчо кожухче.
тульА дъно на шапка.
тумАк юмручен удар.
тумАа мъгла; иранска монета.
тумАавть затъмнявам, замъглявам; -ся за¬
тъмнявам се, ставам мрачен, нажален.
тумАаяО мъгляво; неясно.
тумАввость мъглявост; неясност.
тумАяаыЙ мъгляв; тъмен, неясен, мрачен,
нажален.
тумба стълбец, подножие; пън.
тундра северни голи степи; равна, бла¬
тиста, покрита с мъх равнина до Ледо¬
витая океан.
тунеАдец, -ка дармоед, паразит; безделник.
тунеАдвый безделен, паразитен.
туиеАдство безделие, паразитизъм.
тупей перчим, пискюл от косми на гла¬
вата.
тупенький тъпичък,
тупёть тъпея, затъпявам.
тупйк вадънена улица; поставить в
т. турям иа тясно.
тупйть затъпявам, правя тъп; -ся затъня-
ва се.
тупАца тъпак, глупак,
тупо тъпо.
туповАтОсТь тъпота.
Т)П
— 325 —
ТЯГ
туповатый тъпичък,
тупоголбвый тъпоглав, дебелоглав,
тупой тъп; ограничен, глупав,
тупокоаёчаый с притъпен край,
туповдсый с тъп нос.
тупость тъпота, глупавина.
тупоугольный тъпоъгълен.
тупоумие тъпоумие, ограниченост,
тупоумный тъпоумен, ограничен,
тур кош с пръст (за зашита от куршумите
в окопите); зубър; дива коза.
тура тур (в шахматна игра),
турецкий турски.
турий: т. р о г рог от див вол.
Туркменская ССР Тюркменска съветска со*
циалистическа република.
Турксйб Туркестано-сибирска железница,
турман гълъб-преметач; свалйться
• о м падам с главата надолу,
тураёпс сладка ряпа,
ттрнуть давам пътя някому,
турок турчин.
турусы празни приказки, бабини деветини.
турухтба брегобегач (птица).
туряйака туркиня.
тускло мъждипо, мътно,
тускловатый мъждивичък.
тусклость мъжднвост, МЪТИ OCT.
тусклый мъждив. мътен.
тускнеть, тускнуть потъмнявам, поблед*
нявам.
тут тук; тогава, веднага, незабавно; нет.
•то было работата излеэе по-инак;
т. к а к т. тутакси, па мястото.
тутовый черничен; -ое дёрево черница;
•ы е й г о д ы бубонки, барабонки.
туфель чехъл, пантоф,
туфелька чехълче.
туфельный чехлен.
туфхя чехъл, пантоф,
тухлость разваленост, въвонялост.
тухлый развален, вмирисан.
тухпятиаа развалени, вмирисани продукти,
тухнуть гния, вмирисвам се, развалям се ;
угасвам.
туча облак; огромно множество,
тучка облаче.
тучнеть тлъстея, дебелея, угоявам се.
тучность уюеност; плодовитост (за земя),
тучный угоен, тлъст, дебел; плодовит,
туш музикална наздравица ; кратко при¬
ветствие, изпълнявано повечето пъти
на духови инструменти.
туша заклано, одрано и очистено живот¬
но; дебелак.
тушйачвк скоклива египетска мишка,
тушевйльаый за рисуване с туш.
тушевйть туширам, рисувам с туш, правя
сенки.
тушёвве гасене; задушаване (на месо),
тушёный задушен (за месо).
тушйть угасям; задушавам; потушавам,
тушйло гасило, уред за загясяне.
тушкйячак земно зайче,
туш бака ретуширане,
тушь туш.
тщательно грижливо, добросъвестно,
тщательность старателност.
тшйтельвый грижлив, старателен, внима¬
телен, точен.
тщедушие, тщедушность слабосилие, хила-
вост.
тщедушный болничяв, хилав, слабосилен,
тшеслйвве, тщеслйваость пустословие, сует¬
ност.
тщеслйвнться превъзнасям се, търся лека
слава, външен блясък.
тщеелйваый пустославен, суетен,
тшетй суетност, пустославне,
тшётво напусто, напразно,
тшетаость суетност, безполезност,
тшётвый напразен, безполезен,
тщйтьса старая се, залягам,
ты ти.
тыканье говорене на „ти**, титосване.
тыкать титосвам, говоря на „ти** ; бутам;
мушкам, забивам,
тыльный заден, от тила,
тын ограда, плет, стобор.
тысяча хиляда,
тысячелетие хилядогодишнина.
тысячелётанй хилядоюдишен.
тысячелистник равнец,
тысячеабжкн стоножка,
тйсячнвк един от хилядата (работник във
виеше училище) ; богаташ, хилядник ;
началник на хиляда иоиници.
тысячный хиляден
тычина прът, върлина.
тычйака колче, прътче: тичинка.
тмчбк връх, остър ръб; дать -чк i на¬
насям удар.
тьмй тъмнина, мрак ; множество ; десет
хиляди; т. тьм у щ а я неизчислимо мно¬
жество.
тюбетейка шарена татарска шапчица,
тюк денк.
тюковАть свързвам на денкове.
тюльпАа лале,
тюрбйв чалма.
тюрёмеый тъмничен.
тюрёмшак, -щада тъмничар, тъмничен над¬
зирател.
тюрка турци.
тюрьмй затвор, тъмница,
тюря попаря (с пивоквас).
тюфйк дюшек, матрац; ленив човек,
тюфйчиый дюшечен.
туфячдк дюшече.
тйвканье джавкане.
тйвкать, тявкнуть джавкам.
тйга поемане, теглене, дърпане; влечение;
т. п т й ц ы прелитане и отлитане на
птици; дать -г у плюя си на петите,
одухвам.
— 326 —
УВЕ
тягАться съдя се, водя процес; меря се, из*
литвам си силите.
тАглО данък на глава; крепостна служба,
крепостна работа,
тягостный тежък, мъчителен, отегчителен.
тАгоеть, тягот! тягост, тегота.
тяготёяне притегляне; тежнение, наклон¬
ност.
тягОтёть тежнея; притеглям се.
тягбтпть тежа, отегчавам; -ся тежи ми.
тягучесть разтегливост; ковкост.
тягучнй разтеглнв. провлачлив, жилав;
ковък; отегчителен.
тяж прицепов ремък.
тАжба тъжба, процес,
тяжелеть ставам тежък, натегвам.
тяжелб тежко; мъчно.
тяжеловАтый възтежък.
тяжеловёсаость тежина.
тяжеловесный тежък.
тяжел овбз впрегатен кон, товарен кон.
тяжелодум бавно мислещ.
тяжёлый тежък; мъчен, труден; сериозен,
тяжесть тежест, тежина ; тегло, товар,
бреме.
тйжкий тежък, труден, мъчен, тягостен,
тяжущейся тъжител.
тянуть тегля; дърпам, изтеглям; бавя; про¬
такам; смуча ; притеглям ; -ся посягам,
простирам се, протакам се, разтягам се,
стремя се.
тянучка карамел-му.
тйпать сека, дробя, удрям; пипвам; от¬
крадвам.
тАока сатър, брадвичка за кълцане.
тАовуть вж. т A п а т ь.
тятенька татенце.
тАтеньиин бащичкин.
тятя тате, папА.
У у У. в, до, при, край, покрай, на, от,
пред.
у! yl xyl
у!тт ват.
убАвнть вж. убавлять.
убАвка, убавление намаляване, намаление,
снемане, спадане, махване.
убавлять намалявам, скъсявам, снемам; -ся
намалявам се, спадам.
убаюкать приспивам,
убаюхавание присвиване,
убаюкивать приспивам.
убегАть избягвам, побягвам; изкипява (за
мляко).
убедйть вж. убеждать,
убежать вж. убегАть.
убеждАть убеждавам, уверявам, увещавам;
-ся убеждавам се.
убеленный побелял,
убелить, убелять побелявам, правя бял.
уберегАть, уберечь опазвам, запазвам, за-
вардвам; -ся запазвам се.
убнвАть убивам, утрепвам: отъпквам; на-
скърбявам, огорчавам; -ся съсипвам се.
убвёние убиване.
уббйиа убиец, убийца.
убирАть прибирам, разтребвам, привеждам
в ред, украсявам, кича; -ся прибирам се,
нареждам се; махам се, омитам се.
убйть вж. у б и в А т ь.
ублажАть, ублажить ощастливявам; просла¬
вям, хваля, лаская, угаждам, подмаз-
вам се.
ублюдок мелез,
убдгнй беден, оскъден; сакат; слабоумен,
уббго сиромашки. бедно.
убожество немотия: малоумие; сакатост.
убдвва прясно месо ; добитък за клане,
уббй клане, закалане (на животни),
убййвый за клане.
уббр накит, премяна; головной у.
шапка.
уббрвсто стегнато, сгъстено.
убдрвстость сбитост, сгъстеност, компакт¬
ност.
уббрвстый сбит, сгъстен (шрифт),
уббрка жътва ; прибиране, разтребване ;
почистване ; украсяване, укичване.
убдреая тоалетна стая ; клозет,
убброчный жътвен,
убдрщяк, -щвца чистач,
убрйвство украшение, накит.
убрАть вж. у б и р А ть.
убывАвие намаляване, спадане.
убывАть намалявам, спадам,
убыль намаляване, спадане,
убыток загуба, вреда, ущърб,
убыточность загубносг.
убыточный неизносен, с загуба,
убйть намалявам, спадам.
уважАть уважавам, тача, почитам, ценя.
увАжить вземам под внимание, задоволя¬
вам, допущам, съгласявам се.
увалень дембелин, мързелан, тежък човек.
увАриваться сварявам се.
уведпмйтельный осведомителен,
уведоилёеие уведомяване, известяване,
увёдоивть, уведомлйть уведомявам, изве¬
стявам, съобщавам.
увезтй вж. у в о з й т ь.
увековечение увековечаваме,
увековёчнвать, увековёчвть увековечавам,
увелйчввавие увеличаване, уголемяване,
увеличивать, увеличить увеличавам, уголе¬
мявам, разширявам ; -ся уголемявам Се,
раста.
увеечАяве увенчаване.
увевчАть, увёнчивать увенчавам,
уверение уверява не.
уверенно уверено, сигурно,
уверить вж. уверять,
увервуться вж. увёртываться,
уверовать повярвам.
увёртка извъртане, заобикалка ; предлог,
увёртливость извъртливост, хитрина.
УВЕ
— 327 —
УГО
> вертлявый иэвъртлив, хитър, ловък,
увёртывать обвивам, завивам; извъртам
се, иэклипчвам.
гверАть уверявам; -ся уверявам се.
увеселевие увеселение, забава,
увеселйть, увеселйть веселя, забавлявам,
увесистость тежест, тежина.
увесистый тежък,
уеёсить накачвам, окачвам,
увестй вж. у в о д й т ь.
увёчвть осакатявам, обезобразявам,
увёчеый осакатен, инвалиден,
увечье сакатлък, осакатяване,
увёшввать накачвам, окачвам.
увешйвве предумване, уговаряне, увеща-
ване.
увещатель, -вица предумвач.
увешАтельяый увещателен, поучителен,
увещевйть увещавам, предумнам, уговарям,
увивйть увивам ; обвивам, завивам ; -ся
увивам се, осуквам се, нодмазвам се.
увидАть, увйдеть виждам, забелязвам ; -ся
виждам се.
увил и ванне изплъзваме, изклинчване.
увйливать, увмльауть изплъзвам се, из-
клинчвам.
увлажвёене увлажняване.
увлажвйть, увлажвйть увлажнявам.
увлекать, увлёчь увличам, въвличам, от¬
вличам, завличам ; -ся увличам се.
увАд отвличане, похищение,
уводйть отвеждам, отвличам ; открадвам,
увёз откарване, открадване.
увозйть отвеждам, откарвам, вземам с се¬
бе си.
увОлАкнвать отвличам.
уяАллть уволнявам ; -ся уволнявам се.
увОлАчь отвличам.
увольяйть(ся) вж. у в 6 л и т ь (с я).
увядАвве увехване.
увяДАть увехвам.
увАдший увехнал.
увяайть стягам, обвързвам, опаковам;
свързвам ; затъвам ; -ся свързвам се.
увАзка свързване ; връзка, координиране,
увязауть затъвам.
у вызывать свързвам, опаковам ; турям в
взаимна връзка, координирам ; -ся об¬
вързвам се. бивам координиран.
увАлый повехнал.
увАвуть увяхвам,
угадать отгатвам, налучвам, усещам.
угАдчмк, -чкца отгатвач.
угадывать вж. у г а д А т ь.
угАр миризма от недогорели въглища;
въглелив окис ; опиянение, упоявапе.
угасАвне угасва не, изгасв&не.
угаейть, угАснуть угасвам, изгасвам; из¬
чезвам, издъхвам.
угасить угасявам,
углевод, углеводород въглевод, въглеводо¬
род.
угледобыча добив на въглища.
углежАг въглнщар.
углекаслот! въглена киселина.
углекАслый въглекисел.
углекАп въглекопач, миньор,
углепромышленник собственик на въглищна
мина.
углепромышленность въглищна индустрия.
углерАд въглерод.
углеродистый съдържащ въглерод.
углерАдвыЙ въглероден.
угловйтость несръчност, неодяланост.
угловйтый несръчен, груб, неодялан.
угловАй ъглов.
угломер ъгломер.
углубить вдълбочавам ; -ся вдълбочавам се.
углубление вдлъбнатина ; вдълбочаване,
углублённо задълбочено.
углублённый задълбочен, основателен ; вда¬
ден, погълнат.
углублАть(ся) вж. у г л у б й т ь (с я).
углядеть, углАдывать опазвам, овардвам ;
забелязвам.
угнАть вж. угонйть; -ся стигам, на¬
стигам, сравнявам сс.
угаьт&тель, -ища потисник, притесните^.
угнетАть потискам, притеснявам.
угяетАюший потискащ, угнетяващ,
угяетевве потисничество.
угнетённость потиснато настроение,
угнетённый потиснат; отпаднал.
уговАрмвать уговарям, предумвам, склоня¬
вам, убеждавам ; -ся уговарям се.
уговАр условие, съглашение ; убеждаване.
угОвАрвый уговорен, условен, спазарен.
угОвОрбть вж. уговаривать.
угодАть вж. угождАть; улучвам ; по¬
падам.
угАдник, -ннца услужлив човек; у. 6 6-
ж и й богоугодник.
угАдничать угаждам, услужвам, нодмаз-
вам се.
угАдно угодно, приятно; что вам у. ?
какво обичате ? екблько у колкото
искате ; как вам у. как го обичате.
угодный удобен, сгоден, полезен, приятен,
нужен.
угАдье сгода, удобство; всичко нужно и
полезно ; в селския бит — всичко до¬
ходно, имот; лесные -дья гори ;
полевые -дья киви; веех - д ь е в
не соберёшь не се събират всич¬
ки добрини на едно място.
угождАть угаждам, харесвам се, бивам
приятен ; вж. у г о д й т ь.
угол ъгъл ; кът, кюше.
уголёк, уголёчек въгленче.
уголАвавк криминален престъпник.
уголАвный углавен, криминален.
уголАвшнаа углавно престъпление ; крими¬
нално дело.
угОлАк ъгълче, кътче; красный у.
вж. красный.
уголь въглен, ьъглища.
У10
— 328 —
угбльявл ъгълник ; мебел, приспособена за
кюше.
угбльаый ъглен, ъглов.
угольяый въглен, въглищен; -ная копь
каменовъглишна мина. *
уголыцак въглишар ; кораб за превозване
нъглища.
угОмйн: на и е г б нет -а не можеш
го укроти, не мирясва.
угомовйть успокоявам, укротявам; приспи¬
вам (дете) ; -ся мирясвам ; успокоявам
се, утихвам.
угбв, -ка откарвано ; у. с к о т ё валига-
не. открадване ка добитък.
уговять изгонвам, изпъждам ; откарвам,
задигам ; -ся стигам, настигам.
угораздить поправям, подобрявам; под-
бутвам, настройвам, няучвам.
угорёть заболява ме главата от недогорели
въглища : чтб ты, угорёл? да
ме си полудял ?
угорелый замаян ; смахнат ; м ё чете я
как у. мята се като бесен.
угореть вж. угорать.
угорь пришка, пъпка ; змиорка. х
угостйть гощавам, черпя.
уготёвлввать приготвям,
уготованный приготвен,
угошёть гощавам, черпя,
угошеаие черпня, гощавка,
угревётый пъпчия.
угробять вкарвам в гроба.
угрожать заплашвам, заканвам се, застра¬
шавам.
угрожёюше застрашително
угрожАюшай застрашителен,
угроза заплашване, заканване,
угрозыск криминална милиция,
угрызёть мъча, терзая, гризи,
угрызения: у. ебвести грияене на
съвестта.
угрймо мрачно, начумерено,
угрюмость мрачност, начумерепост.
угрюмый навъсен, мрачен.
улё въдица.
удёбривать наторявам.
удё в боа (змия).
удавйться сполучвам, успявам ; приличам,
удавйть удушвам, вадушвам ; -ся задуша¬
вам се. удушавам се.
удавление удушаване.
удёвленннк, -ввив обесен, удушен човек,
удалёнке отстраняване, отдалечаване ; из¬
важдане (зъб).
удалец юначина.
удалёть(ся) вж. у д а л i т ь (с я).
удалой, уд Алый смел, храбър, юначен,
удаль, удальствё смелост, юначество, сър-
ченост.
удалять отдалечавам, отстранявам; изваж¬
дам (зъб) ; -ся отстранявам се, оттег¬
лям се.
удёр удар; апоплектичен удар ; тласък,
сблъскване ; о н в -р е той е в на¬
строение.
удёрить вж. у д а р i т ь.
удйрввк, -вица ударник (на пушка); удар¬
ник, ударен работник, член на ударна
бригада.
удйрвичество ударничество, ударна работа,
удёрво: раббтать у. работя ударно,
с ускорен темп.
удёрлый ударен ; в -ном порядке с
ускорен темп; раббтать по -н ом у
работя ударно.
ударЪть удрям, бия; -си удрям се, блъскам
се, впущам се, увличам се.
удёться вж. удаваться.
удйча сполука, успех, слука, щастлив
случай.
удёчливый щастлив човек, човек с шанс,
удёчввл късметлия човек.
удйчяо сполучливо, успешно,
удйчвый сполучлив.
удвёввать удвоявам; -ся удвоява се.
~удвое вее удвояване,
удвдить удвоявам; -ся удвоява се.
удел дял, част, пай ; недвижим имот на
царско семейство, апанаж, домен; съдба,
участ, късмет.
уделевве отделяне,
уделёть вж. уделять,
удёльаый относителен; притежаващ удел;
у. вее относително тегло; у. князь
княз, владеещ дадена му от монарха
земя; -ные крестьяне селяните от
тая земя ; -н ы е и*м у ш е с т в а вла¬
дения на короната ; -ная систёма
васалност, феодална система.
уделйть давам, отделям, предоставям, по¬
свещавам.
удерж: без -у без задръжка, неспирно.
удержДве задържане; удръжка.
удержёть, удержввать удържам, задържам,
спирам; -ся сдържам; удържам се.
удесятерёввый удесеторен.
удесятОрйть удесеторявам ; -ся удесеторя¬
ва се.
удешевйть поевтинявам, правя по-евтино.
Удешевлеяле поевтиняване,
удешевлять поевтинявам,
удввйтельво чудно, чудесно, удивително,
удивйтельаый чуден, удивителен,
удивить очудвам; -ся очудвам се.
удмвлелие очудввне, удивление; знак -и я
възклицателен знак.
удввлйть очудвам: -ся очудвам се.
удилй зъбалци, желязната част (на юзда),
удйлвше пръчка на въдица.
удйльшнк» -швца въдичар, риболовец (с
въдица).
удирДть избягвам, офейквам, изплъзвам се.
удйть ловя риба с въдица.
удливёлие удължаване.
удлнайть, удллвЯть уд7)Лжавам ; -ся про¬
дължава се.
УДЖ
— 329 —
Удмуртская АССР Удмуртека автономна съ¬
ветска социалистическа република,
удобный удобен, сгбден, благоприятен ;
комфортен.
удобоваримость лекосмилаемост.
удобоваримый лекосмилаем.
удобоисполнимый лесноизпълним, практи¬
чен.
удобЮсамыЯ лесен 9а носене, портативен,
удобоперевозймый лесен за превозване,
удобопонйтвость лесноразбираемост.
удобопонятный лесноразбираем, понятен,
удобрение наторяване; тор.
удобрйть, удобрйть наторявам,
удовлетворение задоволяване, насищане,
удовлетворение.
удовлетворённо задоволено,
удовлетвореавость задоволеност,
удордетворёнвый задоволен,
удовлетворительно задоволително,
удовлетворительность задоволителност.
удовлетворительный задоволителен,
удовлетворить, удовлетворить задоволявам,
удовлетворявам; -ся задоволявам се.
удовольствоваться задоволявам се.
уддд папуняк.
удбй млякото от едно доене,
удойливость млечност.
удойливый млечен,
удорожание заскъпване.
удсрожАть, удорОжбть яаскъпвам.
удостаивать вж. удостойтъ. (
удостоверительный удостоверяваш,
удостоверить, удостОверйть удое тове рява м,
потвърждавам, засвидетелствувам; -ся
убеждавам се, удостоверявам се.
удостоёаие удостояване,
удостдвть, удостдввать удостоявам; -ся удо¬
стоявам се.
удосуживаться, удосужиться намирам сво¬
бодно време.
удочербть удъшеряпам, адопгирам, прие¬
мам за дъщеря.
удочка въдица.
удрАть вж. удирать,
удружйть правя приятелска услуга.
удручАть притеснявам, измъчвам, отегча¬
вам положението някому.
удручение, удручённость угнетенсст, потис¬
натост, притеснение.
удручённый притеснен, измъчен, съсипан,
удручить вж. удручАть.
удушённе задушване, удушване.
удушить задушавам, удушвам.
удушливость задушливост.
удушливый задушлив,
удушье задушване, задух.
уедниёние усамотяване, уединение,
уединённо усамотено, самотно,
уединённость самотност, усамотеност, уеди-
неност, изолираност.
уединённый усамотен, уединен.
уединить, уединять уединявам, усамотявам.
отделям, изолирам; -ся усамотявам се.
уёзд околия (част от губерния),
уездить отъпквам път (с кола),
уёздвый околийски.
уеэжАть тръгвам, заминавам, отпътувам
(не пеш).
уёмистый вместителен, който побира много,
уехать вж. уезжать.
уж вече; смок.
ужАленне ужилваме; ухапване (от 8мия).
ужАливать, ужАлнть ужилвам; охапвам (за
змия).
ужАрпть изпичам, опичам.
ужасАть ужасявам, уплашвам силно ; -ся
ужасявам се.
ужасАюший ужасен, страшен.
ужаснуть(ся) вж. у ж а с А т ь (с я).
уже по-тесен; по-тясно.
ужё вече, готово, свършено.
ужёля, ужёль? нима, наистина ли, възмож¬
но ли е?
ужеяяе ловене риба с въдица.
ужнвАться живея дълго иа едно място ;
свиквам се, обръгвам, живея дружно.
уживчивость сговорливост, характер лек.
общителен.
уживчивый отстъпчив, кротък,
ужймка кривене, превземане ; гримаса,
маниера.
ужин вечеря,
ужйн добив от жътпата.
I ужинать вечерям,
ужбться вж. ужнвАться.
ужд после, по-подир, след някое време;
у. я^ т е б А те те науча аз тебе.
узакОвйть, узаконить узаконявам, легали¬
зирам,
уздА, уздечка, уздпы юзда,
узел възел; вързоп, бохча; пакет,
узелдк възелче, вързопче, бохчичка.
узевький тесничък.
узкий тесен; ограничен,
узко тясно.
узконАтый възтесен.
узококолёйка теснолинейна железница,
узококолёйный теснолинеен.
уэОколОбый с тясно чело; ограничен, тес¬
ногръд.
узкость теснота; ограниченост,
узловатость възловатост.
узловАтЫЙ възлест, на възли,
узловбй възлов ; -вая станция гара,
дето се кръстосват няколко линии.
уз на вА вне познаване, узнаване,
узвавДть, узвАть узнавам, научавам се; по-
энавам.
узник, -ница затворник,
уздр мостра, шарки, рисунки ; образец;
модел (за бродиране).
узбрчатый изпъстрен с шарки,
узость ограниченост, теснота.
узреть вж. увидеть.
УЗС
— ззе
У JIA
УзССР Узбекска социалистическа съветска
република.
узурпация узурпиране.
узурпировать узурпирам,
узы връзки; окови, вериги.
уйма огромно количество, маса, безброй,
уйтй вж. уходить.
указАтеаьвый показателен; у. п А л е ц по¬
казалец.
указАть вж. указывать.
укАзка показалка ; действовать но
-е действувам по заповед.
указчак, -чина показван, учител, заповед¬
ник.
указывать показвам, посочвам; уча, пред¬
писвам.
укАлыввть убождам: -ся убождам се.
укатать уравнявам с валяк (път).
укатйть заминавам, отпътувам.
укАтка изравняване.
укАтывать уравнявам с валяк (пьт) ; зами-
налам, отпътувам.
укачАть, укйчивать приспивам с люлеене;
става ми лошо от клатене; -ся хваща ме
вюрската болест.
укипАть, уквпАть изпарява се, намалява се
от варене.
УК К У рало-Кузнецки комбинат.
уклАд начин на живеене; режим, строй,
структура.
укаДдка туряне, полагане; нареждане; опа¬
ковка.
укаДдчмк, -чина опаковам, свързвам на
денкове.
уваАдывавве опаковане, амбалиране, свърз¬
ване на денк.
уклАдывать прибирам, нареждам, полагам,
опаковам ; турям да спи ; -ся нагласям
се; лягам си.
уклейка бляскавец, белвица, уклейка (риба),
уклдв наклон; отклонение; уклон.
уклокевве отклоняване, отбиване, отдале¬
чаване.
укловйст отклонист, привърженик на
уклон.
уклониться отклонявам се: отдалечавам се,
отстранявам се, избягвам.
уклбвчмвый уклончив,
уклониться вж. уклоняться.
у кл ютив а чивия, о която се окача веслото,
укокбшать притупвам, убивам, светявам
маслото някому.
укйл убодване, ужилване.
уколАть убождам; -ся убождам се.
укдм окръжен комитет.
укомплектовАвве попълване.
укомплектовАть, укомплектовывать комплек¬
тувам.
укорАчмвать скъсявам: -ся скъсявам се.
укоревАвве вкореняване.
укореайишайся вкоренен.
укорекйть, укореайть вкоренявам ; -ся вко¬
реня вам се, пущам корени.
укорйзаа укор, натякване,
укорйзвевво укорно.
укорйзвеваый укорен,
укорить укорявам,
укоротить скъсявам,
укорочение скъсяване,
ушрАть укорявам.
укдс количество на окосеното сено.
укрАдкой крадешком, тихичко, незабеля¬
зано. дебнешком.
Украинская ССР Украйнска социалистическа
съветска република.
украсить украсявам, разхубавявам, накич-
вам, декорирам.
укрАсть открадвам.
украшАть вж. укрАсить.
украшёвне украшение; украса, украсяване,
укрепйть укрепявам, заякчавам; -ся закре¬
пявам се.
укреплАвне закрепване, засилване ; укреп¬
ление.
укрсплять(ся) вж. у к р е п й т ь (с я).
укрепляющий засилващ.
укромно удобно, сгодно.
укрдмкОсть сгодност, удобства, комфорт.
укрОмвыЙ сгбден, удобен.
укрдп копър,
укротить, укрОшАть укротявам, усмирявам,
обуздавам, успокоявам,
укрошёввс укротяване/ усмиряване.
укрупьевие уголемяване, разширяване,
укрусвйть, умрупвйть правя по-едър, уго¬
лемявам; централизирам.
укрывАвне укриване, скриване.
укрывАть покривам, завивам ; укривам,
скривам; -ся укривам се, скривам се.
укрытие укриване; закрила.
Jкрыть вж. укрывАть.
ксус оцет,
уксусвкца оцетник (съд),
уксусный оцетен; -а я кислота оцетна
киселина.
укупоривание запушване, затикване.
укупоривать, укупорить амбалирам, пакети¬
рам; запушвам.
укупорка амбалиране, пакетиране ; запуш¬
ване.
укопб| очвый амбалажен,
укус ухапване; ужилване.
укусить ухапвам; ужилвам,
укутывание завиване, увиване.
укутать, укутывать покривам, завивам, уви¬
вам, загръщам; -ся завивам се, загрь
щам се.
укушевне ухапване; ужилване.
улАвлмвать улавям, хващам; долавям, схва¬
щам.
улАдмть нареждам, уреждам, нагодявам, на-
тъкмявам; примирявам ; -ся нарежда се.
улАживанве нареждане, нагласяне.
улАживать вж. у л А д и т ъ.
уаДмывать уговарям, склонявам, предум-
вам, очупвам.
УЛЕ
— 331 —
УНО
улегаться лагам си ; вместим се, побирам
се; утихва, ослабва (вятър).
улей кошер.
улепетнуть, улепётывать офейквам, измък¬
вам се, одухвам, избягвам.
улёт, улетание отлитане, заминаване (на
птици).
улетать, улететь отлитам, изхвръквам.
улетучивание изветряне, изпаряване; офейк-
ване, изчезване.
улетучиваться, улетучиться изветрям се, из¬
парявам се; изгубвам се, офейквам.
улечься лягам си; утихва (вятър, гняв и др.),
улетать, улёшивать склонявам, предумвам
(с ласкателство).
улизнуть офейквам, одухвам.
улитка охлюв,
улиткообразный приличен на охлюв,
уличать уличавам, обвинявам с доказател¬
ства, изобличавам. *
уличёаие улнчаване, изобличаване,
уличитель иэобличител.
уличительный изобличителен, обвинителен,
уличить вж. уличать.
улив ловеж, едно налавяне (на риба),
уловимый доловим, забелязан,
уловить вж. улавливать.
уливка хитрина, неоснователно извинение,
заобиколка, предлог.
уложеиие кодекс, сборник от закони н
правилници.
уложить поставям, прибавям, слагам ; ту¬
рям да спи; утрепвам; убивам (на място);
-ся побирам се.
уломать вж. уламывать.
улус селнше, село.
улучить, улучить случвам, намирам, из¬
дебвам (време).
улучшать подобрявам, поправям; подобря¬
вам се.
улучшение подобрение, подобряване,
улучшить вж, улучшАть.
улыбйться усмихвам се, засмивам се, ухнл-
вам се.
улыбка усмивка.
улыбочка усмивчица.
улыбнуться вж. улыбаться,
улюлюканье приспнваие.
улюлюкать приспивам, успокоявам с пе¬
сен; устройвам хайка на диви зверове;
утрепвам.
ум ум; сойт й, спятйть с -а умопо-
оърквам се; свес тй с -а подлудя¬
вам ; он себе на -ё той е хитър,
знае си сметката, не се лъже ; -а н е
приложу не ми стига умът : зад¬
ни м -б м крепок после ми идва на
ума, после се сещам ; взяться за
у м опичам си ума.
умаление намаляване, умаляване.
умалить намалявам, смалявам,
умалишённый умопобъркан, луд; дом -н ых
лудница.
умалчивание замълчаване, премълчаване,
умалчивать замълчавам, премълчавам,
умалять намалявам, смалявам.
умасливать, умаслить намазвам с масло;
придумвам с сладки думи.
умистить, умащать намазвам с маз, с по¬
мада.
умашение намазване с масла,
умащивать настилам, павирам,
умаять уморявам, измъчвам; -ся изтрепвам
се, изтощавам се.
умбра кафяна боя.
умеишаемое умаляемо,
уменьшать намалявам, смалявам; -ся смаля¬
вам се, намалявам се.
умеиьшёние намаляване,
уменьшенный намален,
уменьшительный умалителен.
уменьшять(ся) вж. у м е н ь ш а т ь (с я).
умереть умирам, издъхвам,
умерить вж. умерять.
умертвить умъртвявам, погубвам,
умерший умрял.
умерщвление умъртвяване, убиване,
умерщвлять умъртвявам, убивам.
умерять правя по-умерено, намалявам,
сдържам, укротявам. \
уместительность обширност, нроС'торност,’
вместителност.
уместйтельиый обширен, просторен, вмести¬
телен.
уместить(ся) вж. у м е щ U т ь (с я).
уметь умея, зная, мога.
умещать вместим, смествам, помествам, на¬
мествам; -ся намествам се, вмествам се-
умещение наместване; пласиране,
умилить трогвам.
умилостивить, умилостивлять умилостивявам,
възбуждам, милост, съжаление; -ся уми-
лостивявам се.
умильный умилен, приятен, миловиден,,
мил, нежен, трогателен.
умилять трогвам; -ся трогвам се.
уминать омесвам, отъпквам, омачквам ;
плюскам.
умирать умирам, издъхвам.
умирание умнряване, укротяване, обузда¬
ване.
умиротворить, умиротворять умиротворявам.
умышко акълеи, нищожен ум.
умненький умничък.
умнеть поумнявам.
умничание умуване, мъдруване,
умничать умувам, мъдрувам,
умножать умножавам, увеличавам, уголе¬
мявам ; -ся умножавам се ; увеличавам
се, нараствам.
умножение умножение; увеличаване, уго¬
лемяване, нарастване.
умиажнть вж. умножать,
умозаключать умозаключавам.
умоисступлённо извън себе си.
умоисступлеиие лудост, беенуване.
УМО
— 332 —
>ПО
умёл мелене, млеко, количеството на смля¬
ното жито.
умолачввить овършавам.
умолйть умолявам; измолвам,
умолк : б е з -у непрекъснато , несмъл-
каемо.
умолкать, умИлкнуть млъквам, замлъквам.
умолИт количеството на овършаното,
умолбтнть овършавам.
умолчание премълчаване, замълчаване,
смълчаване.
умолчать замълчавам, премълчавам,
умолйть умолявам; измолвам,
умоляюще умолително.
умопомешательство умопобъркване, полу¬
дяване.
умдрн : 4 т о просто у. да умреш от
смях.
уморительно комично, смешно,
уморительность комичност.
уморительный комичен, смешен, забави¬
телен.
уморить уморявам ; причинявам смърт, из¬
требвам.
умостить настилам, павирам.
умствовать умувам, мъдрувам, философ-
ствувам.
умудрённость поумняване.
умудрённый ноумнял.
умудрить, умудрить уча, научавам, давам
ум ; -си дохожда ми на ума, съумявам,
ухитрявам се, измъдрям.
умчАть откарвам, отнасям ; -ся полетявам,
изчезвам.
умывание умиване, миене, измиване, про¬
миване.
умывать умнвам, измивам; -ся умивам се.
умыкивие грабване, отвличане.
умыкать грабвам, отвличам.
умысел умисъл, намерение, задна мисъл ;
с- лом умишлено, нарочно.
умыть вж. умывать,
умышлить кроя нещо лошо,
умягчить смекчавам,
ум гчеиие смекчаване,
умягчить смекчавам.
умить омесвам, отъпквам, правя мшко,
уиавАжнваиие наторяване.
унаваживать, унавбзить наторявам,
унаследовать наследявам,
унести вж. у н о с й т ь.
универмаг универсален магазин,
уважить унижавам; -ся унижавам се.
унизить обнизвам.
унизить унижавам,
унизывать обнизвам.
уанмить укротявам, успокоявам, усмиря¬
* вам; спирам ; -ся успокоявам се, миряс¬
вам; спирам; млъквам.
унифицировать уеднаквявам, унифицирам,
уничижить унижавам, засрамвам,
уничижение унижение, смирение.
уничтожать унищожавам, развалям; съсип¬
вам, премахвам ; изтребвам ; отменям,
закривам; -ся унищожавам се, пропадам,
уничтожающий унищожаващ.
уиичтижить вж. уничтожить,
уничтожение унищожение, разваляне, пре¬
махване, анулиране.
уиис отнасяне, задигане, отмъкване.
укосить отнасям, грабвам, задигам,
унтер, унтер-офицер подофицер,
унтер-офицерский подофицерски.
унывить падам духом, обезсърчавам се,
умърлушвам се.
уныло печално, мелннхолно.
унылость нажаленост, меланхолност.
унылый тъжен, нажален, умърлушен,
уныние скръб, обезсърчение, депресия.
унить(ся) вж. у н и м а т ь (с я).
упйд : до -у до премалявапе.
упадок упадък: декаданс,
упидочняк декадент.
упадочничество декадентство,
упадочный упадъчен, декадентски,
упаковать опаковам.
упакавщкк, -шипа опаковач.
упаковывать опаковам.
упаривать, упарить държа на пара, изпо¬
тявам; -ся изпотявам се.
упасать пазя, вардя.
упасть падам, спадам, намалявам.
упекать опичам, изпичам; тиквам, изпра¬
щам против волята ; у. в тюрьму
тиквам в затвора.
упереть(ся) вж. у п и р и т ь (с я).
упёчь вж. у п е к И т ь.
упиваться упивам се, напивам се.
упврать опирам ; вперям, вторачвам ; -ся
облягам се ; опирам се; упорствувам,
инаетя се.
упвсать, уписывать събирам пишейки (на
ред, на страница): ям лакомо, плюскам,
лапам; у. за обе щеки гълтам
лакомо. '
упитанный отхранен, угоен.
уоитйть, упитывать отхранвам, угоявам; -ся
угоявам се, дебелея, тлъстея, охран¬
вам се.
упиться упивам се; напивам се.
упих&ть, упихивать, упихнуть пъхвам,
уплата плащане, изплащане.
уплатить, уплачивать плащам, изплашам.
уплести, уплетать лапам, ям лакомо,
уплотнение сгъстяване.
уплотнить, уплотнить сгъстявам ; -ся сгъ¬
стявам се, заемам по-малко място в
квартира.
уплывать, уплыть отплавам, заминавам (на
кораб) ; напущам, отивам си; минава
(време).
упование надежда, упование,
уповать надявам се, уповавам се.
уподобить(ся) вж. у п о д о б л а т ь (с я).
уподобление сравнение, уприличаване.
УПО
— 333 —
УРО
уподоблять сравнявам, уириличавам ; -ся
уприличавам се.
упоенный упоен.
уползать, уползти отпълзявам, отдалечавам
се пълзешком.
упOлеонUчевuть упълномощавам,
уполномоченный упълномощен, пълномо¬
щен, пълномощник.
уполномочие упълномощаване,
унолномечивать, уполномочить упълномо¬
щавам.
уполномочивающий упълномощител.
уполОвиик лъжица за отпенване.
упоммаание споменуваме.
упоминать споменувам; -ся споменува се.
упомянутый 'споменатият.
упОивить помня, запомням,
упомянуть вж. упоминать.
упор подпорка, опора; смотреть в у.
фиксирам; стрелять в у. стрелям
отблизо.
упОрво упорито.
упОрвый упорит,
упдрство упоритост.
упОрспиовать упорствувам.
упоркауть хвръквам, отлитам,
упорядочение туряне в ред, уреждане,
упорядочивать, упорядочить турям в ред,
уреждам, оправям.
употребить, употреблять употребявам ; -ся
употребява се.
управа справедливост, оправа; управление
(общинско, земско).
управдел, управделами управляващ, секре¬
тар.
управдОм домоуправител.
управиться изливам на глава, оправям се,
разправям се.
управление управляване; управление.
управлять управлявам, ръководя, господ-
ствувам; дирижирам.
управляющий директор, управляващ,
упражнять упражнявам; -ся упражнявам се,
занимавам се.
упразднение изпразване; премахване, за¬
криване.
упразднить, увраздвЯть изпразвам; премах¬
вам; закривам; -ся премахва се.
упрашиванне молене, измолване.
унрUшевuть настоятелно моля, измолвам,
упревать уварявам се; изпотявам се цял.
упрев укор, натякване, упрек.
упрекать, упрекнуть укорявам, упреквам,
упреть вж. упревать.
упросить измолвам,
упростить вж. упрощать.
упрочение мякчаване, осигуряване, обез¬
печаване.
упрочивать, уирОчить заякчавам, заздравя¬
вам, осигурявам, обезпечавам.
упрощать опростявам, опростотворявам; -ся
опростявам се, ставам прост.
упрощенец привърженик на опростяването.
упрошевие опростяване.
упрощенство, упрощенчество симплииизъм..
страст към опростяване.
упругий жилав, еластичен,
упругость гъвкавост, еластичност,
упряжка впрягане; впрегната кола.
упряжнОй впрегатен.
упряжь хамути, кошуми.
упрямец инатчия, вироглав, опърничав
човек.
упрямиться опирам се, противя се, инатя се.
упрямица инатчийка.
упрямо упорито, вироглаво.
упрямство упоритост, вироглавство, инат ;
опърничавост.
упрямый опърничав, якоглав.
упрЯтать, упрятывать скривам, скътвам; на¬
тиквам.
упускАть, упустить изпущам, пропущам, из¬
тървавам.
упущение недоглеждане, пропущане, греш¬
ка от невнимание.
уп^рь вампир.
упятерить упеторявам, увеличавам пет
пъти.
уравнение уравняване; уравнение,
урUвивваене уравняване, изравняване,
уравнивать уравнявам, изравнявам; -ся из¬
равнявам се.
уравниловка нивелиране на заплатите,
уравнитель регулатор, уравнител.
уравнительный уравнителен, равномерен,
уравновесить уравновесяван.
уравновешенность уравновесеност, равно¬
весие.
урuвеовешивuяне уравновесяване,
уравновешивать урaвеовесявuм.
уравнять вж. уравнивать,
уразумение разбиране, схващане,
уразуметь разбирам, схващам,
урвать откъсвам.
урегулировать регулирам,
урезать вж. урезывать,
урезка орязване, скъсяване, намаляване,
урезонивать, урезОннть давам някому да
разбере.
урезывание намаляване, съкрат-явано.
урезывать подрязвам, намалявам, скъсявам,
съкратявам, окастрям.
уровень равнище, ниво; нивелир,
уровнять вж. уравнивать.
урОд изрод, чудовище, грозотия.
урОдец недоносче.
урОдива страшен изрод.
уродить раждам, изкарвам, произвеждам ;
-ся ражда се; прилича (на някого).
урОдлнво грозно, чудовищно.
урОдлввость деформация, обезобразяване,
грозотия.
уродливый неправилно развит, чудовищен,
безобразен, тровен.
уродование обезобразяване, осакатяване,
повреждане.
У го
— 334 —
>СТ
уродовать обезобразявам, осакатявам, за¬
грозявам, повреждам.
урддство чудовишност, грозотия.
урожАй плодородие, реколта.
урожайность плодородност, производител¬
ност.
урожАйный плодороден.
урождАть(ся) вж. у р о д й т ь (с я).
урождёааый роден.
уроженец, -нка родом от.
урдя загуба, ущърб, щета.
уроийть изпущам, изтървавам; уронвам,
накърнявам, компрометирам.
урйчвше межда.
урдчный уречен, условен, определен, наз¬
начен.
урчание куркане (на черва).
урчАть куркам (за черва).
урывАть откъсвам, отскубвам, измъквам,
урывками с прекъсване, от време на вре¬
ме, нередовно.
урмк сушени зарзали.
уредник селски полицай ; казашки подо¬
фицер.
ус мустак ; о н с е б £ и r у с ие дует
не иска и да знае, не го е еня за нищо,
усадебка малък имот.
усАдебный : - ая земля чифлишка земя,
усадить вж. усаживать.
усАдьба чифлик.
усаживать поканвам някого да седне, ту¬
рям го да седне ; насаждам; -св сядам.
усАтый мустакат.
усАч дългомустакат човек; сечко-бечко (на¬
секомо).
усвАнвааме вж. усвоёние.
уСйАавать вж. у с в о й т ъ.
усвоение усвояване, асимилиране; изуча¬
ване.
усвобть усвоявам, асимилирам, обсебявам.
усвояемость способност за асимилиране.
усеивать засявам, обсейвам, покривам,
усёрдне усърдие, ревност.
усёрдяо усърдно, ревностно,
усёрдный усърден, ревностен,
усердствовать залягам, трудя се от сърце,
усёсться сядам ; сместям се, побирам се.
усечёние отсичане ; съкращение (на дума),
усечённый отсечен; съкратен, скъсен,
усеять вж. усёивать.
усидёть заседявам се, задържам се ; из¬
държам, изтрайвам.
усидчиво прилежно, неуморно,
усйдчивость постоянство, прилежност.
)С&дчмвый прилежен.
усик мустаче.
усиление усилване ; заостряне.
усиливать, усилить, усилить усилвам, увели¬
чавам : напрягам ; -ся усилвам се ; силя
се ; уголемявам се, нараствам.
ускакать заминавам, избягвам (с препуска¬
не на кон).
уснАльзывать, ускользать, ускользнуть из¬
плъзвам се, изхлузвам се, измъквам се,
избягвам.
ускорёнае ускоряване,
ускоренный ускорен.
ускдрвть, ускорить ускорявам; -ся уско¬
рява се.
услАда наслаждение, наслада.
усладйть, услаждАть усладявам; -ся на¬
слаждавам се.
услаждёвие пж. услАда.
усластить, усдатАть подсладявам.
услАть изпращим, отдалечавам,
уследйть, услёживать проследявам,
условиться вж. уславливаться,
условленный условен.
условливаться уславям се. сговарям се, съ¬
гласявам се.
усложийть, усложнить усложнявам,
услужение прислужване.
услуживать, услужОть услужвам, прислуж-
вам.
услыхАть, услышать чу в ям.
усмАтрмвать виждам, съзирам, съглеждам,
забелязвам, долавям.
усмехАться, усмехнуться усмихвам се.
усмёшка усмивка.
усмирение усмиряване ; потушване.
усмирить, усмирАть усмирявам, успокоявам;
потушавам.
усмотрение намиране за добре,
усмотрёть вж. усматривать,
уснастбть, усаашАть претоварвам, претруп¬
вам, украсявам (реч).
уснуть заспивам.
уедбнца раздор, разпра, караница, между-
особие.
усовершенствование, усовершёяствоваиность
усъвършенствуване.
усовершенствованный усъвършенствуван.
усовершёнствовать усъвършенствувам ; -ся
усъвършенствувам се.
усомв&тьси усъмнявам се.
уебпшмй умрял ; покойник,
усдхнуть изсъхвам ; изветрям.
успевАть успявам ; напредвам ; сварвам,
усоёиие умиране, смърт; успение Богоро¬
дично.
успеть вж. успевАть; успёется
има още време.
успокАивать успокоявам, утешавам ; успо¬
коявам се.
успокАинающее успокоителво средство.
успокОить вж. успокАивать.
УССР Украинска социалистическа съветска
република.
устевАть уморявам се, изморявам се.
устАввть, уставлёть турям, поставям, на¬
слагам ; нареждам; насочвам, вперчм,
втренчвам ; -ся намествам се, намирам
място ; втренчвам се.
устАвший уморен, изморен.
устАиваться избистрям се, утаявам се.
устАло уморено.
УСТ
— 335 —
УТИ
усталость умора.
усталый уморен, морен,
усталь : без - л и неуморно,
устанавливавее установяване, нареждане ;
учредяване.
устанавливать, установить установявам ; на¬
реждам ; -ся натъкмявам се, нареждам
се ; задържам се.
установка нареждане, натъкмяване ; ориен¬
тация ; директива ; монтиране, инстали¬
ране.
устаяовлёвие установяване ; туряне, на¬
реждане.
установленный установен, определен, пред¬
писан.
установлять(ся) вж. устанавлива¬
ть (с я).
устаповочный директивен,
устаревать, устареть остарявам,
устать уморявам се.
устеречь опазвам.
устилать, устлать постилам, настилам, по¬
кривам.
устоя опора, база, основа ; принципи,
устой стълб, подпорка ; каймак.
устоять устоявам ; -ся избистрям се, утая¬
вам се.
устраивать устройвам, нареждам, основа¬
вам, организирам, нагодявам, настаня¬
вам : -ся нареждам се.
устраиёаие отстраняване, премахване,
устранить, устранять отстранявам, махвам ;
-ся отстранявам се, отдръпвам се.
устранить плаша, заплашвам ; -ся наплаш-
вам се, уплашвам се.
устрашающий застрашителен,
устрашение заплашване, наплашване.
устрашить вж. устрашить.
устремить вж. устремлять,
устремление стремеж, аспирация,
устремлять устремявам, насочвам, обръ¬
щам ; -ся спущам се, хвърлям се.
устряпа стрида,
устричный стриден.
устрниевИдство стридовъдство.
устроение уреждане, организиране.
устрдить(ся) вж. устраивать (ся),
уступ вдадина, вдадена част (на здание):
-ы стъпала, площадки (на скала).
уступить отстъпвам ; стоя по-долу,
уступительный отстъпателен, отстъпващ,
уступить отстъпвам.
уступка отстъпване ; концесия ; отстъпка,
отбив.
уступообразный на етажи, на тераси,
уступчивость отстъпчивост.
уступчивый отстъпчив, миролюбив,
устыдить, устыжать васрамвам ; .ся за¬
срамвам се.
устье устие ; уста, отвърстие.
устьице дихалца, устица на растение,
усугубить вж. усугублять,
усугублёове удвояване, усилване.
усугублять удвоявам, увеличавам, усилвам;
-ся удвоявам се.
усумниться усъмнявам се.
усушка изсъхване ; намаляване теглото на
стока, фира (от изсушаване).
усы мустаци.
усылить изпращам, отдалечавам,
усыновить усиновявам.
усыновление усиновяване.
усыновлВнный усиновявам.
усыновлять усиновявам.
усыпильвипа гробница, семейна гробница,
усыпительный приспивателен, наркотичен,
усыпать насипвам, обсипвам, усейвам ; -ся
обсипва се.
усыпительность приспивателност.
усыпительный приспивателен.
усыпить приспивам ; хипнотизирам,
усыпка обсипваме, посипваме, фира (от
сипване).
усыплёвие приспиваме,
усыплять вж. у с ы п й ть.
усыплИюшвй приспивателен,
усыхиаие изсъхване ; фира (от изсъхване),
усыхать изсъхвам ; изветрям.
утаивать, утаить скривам, укривам.
утайка скриване ; без - к и откровено,
без да се скрие нещо.
утийщнк, -шнца скривач, укривател,
утаптывать отъпквам.
утискивать, утащить задигам, замъквам,
отвличам, открадвам.
утварь покъщнина, принадлежности, съдо¬
ве, прибори.
утвердительный потвърдителен.
утвердить, утверждать утвърждавам, заяк-
чавам, укрепявам, поддържам, потвър-
дявам, уверявам; -ся затвърдявам се,
укрепявам се.
утверждение потвърдяване, твърдение, за¬
крепване.
утекать изтичам ; офейквам, избягвам,
утёнок, утёныш юрдече, патенце.
утврвть(ся) вж. утираться.
утерпеть стърпявам се.
утеря загуба,
утерять загубвам,
утерявиый загубен,
утёс скала, канара, скалиста урва,
утёсистый скалист.
утвснИть, утеснИть притеснявам ; -ся при¬
теснявам се.
утёчка изтичане ; намаляване поради изти¬
чане ; избягване, офейкване.
утечь вж. утекать.
утешать, утВшить утешавам ; доставям ра¬
дост, забавлявам, развеселявам ; -ся уте¬
шавам се.
утилизировать използувам.
утиль (сырьё) използуеми отпадъци,
утильцВх отделение по използуване отпа¬
дъците от производството.
утивый патешки, юр чешки.
УТИ
— 336 —
утнрёльняк пешкир, кърпа.
утнрйть обърсвам, натривам; -ся обьрс-
вам се.
утирАнме бърсане, обърсвяне.
утихАть, утихнуть утихвам, замлъквам, пре¬
ставам.
утихомирить уми ря вам, укротявам, успо¬
коявам ; -ся умирявам се, успокоявам се.
утишать, утишйть правя да утихне.
утка юрдечка. патица ; измислица, лъжа,
уткнуть забивам, завирам, натъквам ; -ся
удрям се, натъквам се.
утноиОс птицечовка.
утлый вехт, лош. пробит (за лодка),
у тёк вътък.
утолённе у голя ване, насищане; облекчение,
успокояване.
утолительный успокоителен, смекчаваш,
утолить вж. у т о л i т ь.
утолстить, утолщать надебелявам, правя
по-дебел.
утодшеяие надебеляваме.
утолять утолявам, насищам ; облекчавам,
успокоявам; -ся насищам се, успокоя¬
вам се.
утомительно уморително,
утомительность умора,
утомительный уморителен.
утомйть(ся) вж. у т о м л 4т ь (с я).
утомлённо умора, изморява не.
утомлённый уморен.
утомлять уморявам, изморявам; -ся умо¬
рявам се.
утонуть потъвам ; удавям се.
утончать изтънчавам, правя по-тънък ; -ся
изтънчавам се.
утончевве изтънчаване.
утончённо изтънчено, рафинирано,
утончённость изтънченост; деликатност,
финес. •*
утончённый изтънчен : тънък, фин.
утопйть потъвам ; удавям се.
утОойюший давеш се.
утопйть давя, удавям ; нравя да потъне ;
-ся удавям се.
утопление удавяне, потопяване,
утёпленимк, -пипа удавник,
утоптйть отъпквам.
уточка патенце, юрдече.
уточвённе уточняване.
уточнить, уточнить уточнявам ; -ся уточня¬
вам се.
утраивать утроявам,
утрамбовать, утрамбёвывать отъпквам,
объхтвам, набивам, трамбувам.
утрйта загуба, лишение.
утрётнть, утрачивать изгубвам ; -ся изгуб¬
вам се.
jтревник слана ; детско утро, утренно
. представление за деца.
утрировать прекалявам, пресолявам.
утрврдвка прекаляване, преувеличаване,
утроевие утроява не.
угрёнть утроявам ; -ся утроявам се.
утром сутрин, сутринта,
утрось тая сутрин ; отзарана,
утрудйть, утру ждёт ь правя труд, затрудня¬
вам, безпокоя ; -ся правя си труд,
утруждёнве затрудняване, без покое не.
утруска загуба от стръскване, дара,
утряейть, утрястй стръсквам.
утучибть, утучнять угоявам ; наторявам,
утыкать, утыкать натъквам, набучвам. за¬
бождам ; вперям, завирам, запушвам, за-
тиквам ; -ся натъквам се, сблъсквам се.
утюг ютия.
утюжение гладене, ютилдисване.
утюжить ютилдисвам, гладя с ютия,
утюжка ютилдисване.
утюжный ютиен.
утягивать, утянуть замъквам, отвличам,
присвоявам.
уф I ух !
ух ! ух, ох I
ухб рибена чорба,
ухбб дупка, яма, трап (по път),
ухабистый неравен, изровен, с ями.
ухажёр жен кар.
ухёживаине грижене, гледане ; шетаме ;
ухажване, задиряне.
ухйжнватель женкар.
ухАживать грижа се. гледам, шътам, при-
служвам угаждам ; ухажвам, задирям.
ухание охкане.
ухарский смел, решителен,
ухарство смелост, решителност,
ухарь смелчак, сърцат човек, юначина.
ухать бух вам, хвърлям нешо тежко ; пра¬
хосвам ; ухкам, викам уху, хайдете I
ухвёт желязна вила за влагане в пещ и
изваждане тави, тенджери, гърнета.
ухватпть(ся) вж. у х в а т ы в а т ь (с я).
ухвДтка маниер, похват, начин,
ухватывать хватам, сграбчвам, улавям ;
-ся хващам се. улавям се, държа се
здраво.
ухитриться, ухитриться изхитрявам се, из*
дяволувам, измъдрувам.
ухищрённа изхитруване, хитрина,
ухищрённый хитър, дяволит,
ухншрйться вж. ухитриться,
ухлёпать, ухлёпыветь пропилявам ; убивам,
причуквам ; опапвам, пропилявам,
ухмыльнуться, ухмыляться усмихвам се.
ухнуть вж. ухать.
уховёртка ухочистка ; ухоляэа (насекомо),
ухёд отиване, заминаване, тръгване ; гри¬
жене, шетаме, гледане.
уходить отивам си, оттеглям се, замина-
К вам, измъквам се, излизам, преминавам,
вървя напред ; изкипявам (за мляко);
съсипвам, погубвам; -ся усмирявам се,
мирясвам ; прекипява, улегва се.
ухудшйть влошавам ; -ся влошавам се.
ухудшённс влошаване.
ухудшить вж. у ху д ш 4 ть(с я).
УЦЕ
— 337 —
ФАР
уцелевший оцелял.
уцелеть оцелявам, запазвам се.
уцепиться, уцепляться закачам се, зала¬
вям се.
участвовать участвувам.
учАстве участвуване; съчувствие.
участйть(ся) вж. у ч а щ А т ь (с я).
учАстлнво с интерес.
участливость състралателност.
участливый състрадателен, милостив.
учАсток дял, част, парцела ; участък ; сек¬
ция, район.
учащать честя, зачестявам ; -ся става по-
често.
учАщаяся учаща се, ученичка, студентка.
учАшвйся учащ се, ученик, студент,
учашёвие зачестяване.
учащённый зачестен, ускорен,
учёба учене, учебен курс,
учёвие учение ; |чене, обучение,
учёсть вж. учйт ывать.
учёт сметка ; регистриране ; отбив ; сто-
копроверка, ревизия, контрола.
учетверённый учетворен.
учетворить, учетворйть учетворявам,
учётный сконтов; контролен.
учинить, учинять върша, правя, извърш¬
вам.
учительница учителка,
учительствовать учителствувам.
учитывать сконтирам, спадам; проверя¬
вам, контролирам; държа сметка, взе¬
мам под внимание.
учить уча, обучавам ; -ся уча се.
учкбм ученически комитет.
Учпедгиз Държавно издателство на учебна
и педагогическа литература.
учредилка учредително събрание,
учредитель, -вина основател, организатор,
учредительный учредителен.
учредить, учреждать основавам, създавам,
организирам.
учреждёвве основаване, създаване ; учреж¬
дение, институт.
учуять подушвам, помирисвам.
ушАстый дългоух.
ушАт ведро, чобур.
ушиб натъртване.
ушнбАть, ушибить ударям, натъртвам ; -ся
ударям се, натъртвам се.
ушнвАть обшивам, ушивам.
ушйрять, уширйть разширявам, разшироча-
вам.
ушйть обши нем, ушивам.
ушйпа рибена чорбица.
уший ушенце ; ухо (на обувка); дръжка
(на съд); иглено ухо.
ушк|йипк речен разбойник (в стара Русия).
ушя1К специалист по ушни болести,
ушной ушен.
ущелье клисура, боаз, дефиле, проход,
ущемйть вж. ущемлйть.
ущемление прискрипване: накърняване ;
инкарцерация (за херния).
ущемлйть притисвам, прискрипвам, при-
клешям.
ущерб ущърб, загуба, вреда, намаляване,
ущипнуть, ущАпывать ошипвам ; отчупвам
(с два пръста).
уют удобство, комфорт, рахатлък.
уютно удобно, приятно.
уютный сгоден, удобен, комфортен,
уязвйть вж. уязвлйть.
уязвление нараняване, ухапване, уязвяване.
уязвлять уязвявам, наранявам, ухапвам,
оскърбявам, обиждам.
уясайть, уясяйть разяснявам, уяснявам, по¬
яснявам.
Ффабзввкбн фабрично-заводски комитет,
фабзануч фабрично-заводско учениче¬
ство, фабрична школа, заводска шко¬
ла (училище).
фнбзАЙчнк, фабзАяЦ ученик в ф а б з а-
в у ч.
фабкбм фабричен комитет.
фАбрв боя или маз за почерняне мустаци.
фабриковАть фабрикувам.
фАбрнть боядисвам, почерням мустаци,
фагор благоволение.
фай груб копринен плат.
фАкельщнк факлоносец.
фалалёй простак, глупак, дебелак.
фАлда гънка, дипла ; пола (на дреха).
фальсифакАт фалшификат.
фальсификатор фалшификатор.
фальсвфвкАцня фалшификация,
фальсифицированный фалшифициран,
фальснфнцбровать фалшифицирам,
фальц фалц, дълбей ; сгъване.
фальцовАльный: • а я м а ш й н а сгъ¬
вачка.
фальцовАть правя дълбей ; сгъвам (печат¬
ни листове).
фальцйвка сгъване.
фальцДвщвк, -швца сгъвач.
фальшйвнть фалшивя, не съм искрен; пея,
свиря фалшиво.
фальшйвка фалшив документ,
фальшивомонетчик фалшификатор на пари,
фамйлвя презиме, фамилно име.
фамильный семеен.
фаивльйриичвть фамилиарнича.
фаиабёрия арогантност, големство.
фасёра дъсчица за фурнировка, тънка
дъска.
фанзА фулар (плат),
фант белег, залог (в игра),
фантазёр, -ка фантазьор.
фаита-Аровать фантазирам,
фавфарбввть фанфаронствувам.
фарАда мярка за електрическа енергия,
фарадей.
фарвАтер най-дълбокот о място ва пътува-
| не с кораб.
22
ФАР
— 338 —
ФЛЮ
фАртук престилка ; покривка (на шейка),
фарш кълцано месо или друго за пълнене,
фарфдр порцелан.
фаршированный напълнен с кълцано.
фаршнровАть пълня» натъпквам (при гот¬
варство).
фасйд фасада.
фасеточный : -ыеглазА премрежени
очи.
фасовАть пакетирам, опаковам,
фасбль фасул.
фат самодоволен простак,
фат! б ул о, покривало.
фатлвАтость глупаво самодоволство.
фатовАтый суетен,
фатовствб глупаво самодоволство.
фашнзАоия фашнзиране.
фашизировать фашизирам.
фаэтдя файтон.
феврАль февруари,
фельдъёгер куриер,
федьетбв фейлетон» подлистник.
фельетонист фейлетонист.
фельетонный фейлетонен.
фелюга малък кораб.
Фемйдв Темида.
ферзь дама, царица (в шахмат),
ферментировать ферментирам,
ферт конте ; стоить -ом стоя с под¬
прени на хълбоците ръце.
ферула линийка за биене по ръцете лени¬
вите ученици ; строго отнасяне.
феска фес.
фестнвАль музикално празненство.
фестОи гирлянда,
фетр плъст, кече» филц,
фётровый плъстен.
фефела лапнимухя, зяпльо.
фехтовАльшнк фехтувач.
фехтовАвие фехтуване.
фехтовАть фехтувам.
фешенебельный светски, изтънчен.
фзс фабрично-заводска седмолегка (учи¬
лище).
ФЗУ вж. фабзавуч.
фн ! фу I
фвАл чаша, съд; стъкленица, висока кана.
фвАлка теменуга.
фмАлковые теменужни (растения).
фиАлковый теменужен.
фйга смокиня : вж. кукиш,
фвгаяр фокусник, гьозбояджия.
фиглярничать фокуснича, правя фокуси,
фяглйрство фокусничество,
фиговый смокинен.
фигурировать фигурирам,
фйжмы кринолин, малакоф.
физзарядка гимнастическо упражнение,
физкультура физическа култура, телесни
упражнения, спорт.
физкультурник, -авиа спортист,
физкультурный спортен.
фвзмАт физикоматематически факултет.
фвксАпмя фиксиране, заякчаване.
фиксировать фиксирам, уякчавам.
филёй филе.
филейный : - а я чАсть филе ; - а я
и г л А рапица.
филёнка средната дъска, табла (на врата),
филёр таен агент, шпионин.
фолиа бухал,
философствовать философствувам.
фильмовАть филмирам.
фильтровАть филтрирам.
фимрАм тамян,
фвиансйровать финансирам.
фвнйк финикова палма ; фурма,
фининспектор финансов инспектор,
финифть емайл, глеч.
фйнка финландка ; фински нож.
фйнна цистицерк (фазис от развитието на
тенията).
фивнбз проказа,
финотдел финансово отделение.
фвнплАв финансов план.
фянтйть хитрувам, лукавствувам. престру¬
вам се. шикалкавя,
финтифлюшка джунджурия, дрънкалка,
дреболия, нищо и никакво нещо; ника¬
къв човек.
фиолетовый виолетов,
фяскйл шпионин, доносчик ; прокурор.
фяскАлнть денамсирам, шпионирам, дона¬
сям.
фястАшка фъстък.
фистАшковый фъстъчен,
фвтюлька дреболия, безполезно нещо,
фйшка марка (при игра) ; лист (за бележ¬
ки), бележка.
флАгмав началник на флота, на ескадра ;
-ское судно адмиралски кораб,
флагштбк прът на знаме.
флажбк флагче,
флакбв стъкло,
флакбвчик стъкълце.
флаеАлевый фанелен.
флавёль фанела.
фланёр безделник, празноскитащ се.
флавйровать скитам се без работа, без¬
делнича.
фланкировать защищавам отстрани,
флавкнрдвка защита чрез странични укреп¬
ления.
флёр креп, газ.
флибустьер морски разбойник, пират,
флигель крило» пристройка, отделение (от
къша); роял.
фляртокАть флиртувам,
флот флота.
флуоресцировать флуоресцирам.
флюгАрка похлупак на комин ; непостоя¬
нен човек.
флюгер ветропоказател.
флюс възпаление и подуване на венците ;
вещество за правене рудата разтопима»
ФЛЯ
— 339 —
ФУФ
флига, фляжка плоско шише, манерка,
фок долното платно на предната мачта,
фок-мачта предната мачта на кораб,
фбкусвичать фокуснича.
фбльварк голям чифлнк с стопански по¬
стройки.
фбльгк варак.
фонйрик фенерче,
фонарный фенерен.
фонарщик фенерджия.
фонарь фенер ; подбито око.
фордевинд ход на кораб по посока на вя¬
търа.
фордзбя тип трактор.
форднзДцня прилагане системата на Форда.
фордизм Фордова система.
фордыббчкть перча се, надувам се. вирвам
нос, забравям се ; дигам врява, крясък,
глъч.
форейтор предездач.
форель пъстърва,
формирование формиране.
формировать формирам, образувам; -ся
образува се.
формирбвка формиране.
формовать изливам в калъп, в форма ;
калъпя, моделирам.
формбвка отливане.
формовщик който прави форми за излива¬
не ; леяр.
формулирование формулиране,
формулировать формулирам.
форпбст преден пост, аванпост.
форс Сила, буйност ; власт, могъщество ;
надменност, големство ; перчене, лъче¬
не, нядуваан; задавать -у пущам
прах в очите на хората.
форсировать форсирам.
форсить хваля се, перча се, надувам се,
големея се.
форсунка пулверизатор.
фиртель ловкост, майсторлък ; в м к и¬
н у т ь ф. изправям фокус.
фбрточка малко прозорче в голям прозо¬
рец или в врата : гише.
форштевень продължение на киля в пред¬
ната част на кораб.
фосфоресцировать светя в тъмно,
фосфорнокислый: ф. кальций (и др.)
калциев фосфат (и др.).
фотоаппарат фотографически апарат,
фотографирование фотографиране,
фотографировать фотографирам ; -ся фото¬
графирам се.
фбфав простак, будала,
фразер, -ка фразьор.
фразировать изразително произнасям вся¬
ка дума ; в музиката — отчетливо отде¬
лям частите, от които се състои музи¬
калната мисъл.
фракиец, -нанка тракиец.
Фрйкия Тракия.
фрамуга горна част на прозорец или вра¬
та/ чиято рамка не се отваря.
франкировать предварително плащам так¬
сата за превоз.
франт, -йха конте, елегантно облечен чо¬
век.
франтить контя се, гиздя се, обличам се
по модата.
франтовской елегантен, контешки.
франтовство контелик.
француженка французойка,
француз французин, френец.
фрахтовать наемам кораб,
фрачишко лош фрак.
фребеличка детска забавачка ; учителка в
фрьобелова школа.
фрегат тримачтов военен кораб ; фрегата
(птица).
фреза режеш инструмент с врашателно
движение; почвообработваща автома¬
тична машина с въртящ се барабан в
извити ножове.
фрезеровать обработвам метал или дърво
с фреза; обработвам почва с ф р е-
з а.
фрнвйльпО неприлично, лекомислено,
фривольность непристойност, лекомислие.
фрнвдльный лекомислен.
фрикаделька топче от месо (в чорба),
фрондировать стоя в опозиция, изразявам
недоволство.
фронтовик фронтовак,
фрукт плод; мръсен тип.
фруктовщйк продавач на плодове.
фруктОвый плоден, овощен.
фтор флуор (химически елемент).
фу! тфу! фу ть! прбпаст ь! тфу, дя¬
вол да го вземе!
фуганок ренде (с дълго дърво),
фуговать съединявам (дъски),
фуй тю-бреп|
фукус кафява морска водорасъл.
фукать духам, духвам; говоря или повта¬
рям; тю, тюх!
фулар индийски копринен плат; копринена
кърпа.
фундук лешник,
фуникулер зъбчата железница,
фуншнонированве функциониране,
функционировать функционирам,
фунт мярка за тегло (400 грама); англий¬
ска лира.
фунтик фунтче.
фура голяма товарна кола,
фуражировать доставям фураж,
фурмы чугунни тръбици в пещ за вкар¬
ване сгъстен въздух.
фурункул цирей.
фут единица за дължина = 3 дециметра,
футлар калъф ; кутия ; человек в -е
бюрократ.
фуфаечный фанелеи.
фуфайка фанела.
ФУФ
— 340 —
ХЛЕ
фуфыриться перча са, продавам сербезлик.
фырканье пръхтанв.
фыркать, фыркнуть пръхти (за кон) ; раз-
фучавам се, дуя се. сърдя се.
фюзеляж корпус (на самолет).
ХхАжнвать ходя, походвам, посещавам,
хайле гърло; крескач.
хАкв плат с защитен (кафеникаво-зеле¬
никав) цвят.
халйтво нехайно, небрежно,
халАтиость нехайност, разпуснатост.
халАтвый небрежен, нехаен.
халтура долнокачествена работя, боклук,
халтурить работя лошо, произвеждам бок¬
лук.
халтурный лош, недоброкачествен,
халтурщик, -шнца лош работник,
халупа колиба.
хам долен човек,
хамсе хамсия.
хамсйя самум, горещ вятър от пустинята,
хВмский долен, низък.
хВмство долност, лакейство,
хаадрА мъка, тъга, сплин,
хандрить тажко ми, мъчно ми. омръзва ми
светът, отщява ми се животът, изпадам
в ипохондрия.
хаажВ лъжвнабожник, лицемер,
хВижвскнй лицемерен, престорено набожен,
ханжествО лицемерие, лъженабожност.
ханжить лицемеря, преструвам се за на.
божен.
хВпать, хВпнуть пипвам, докопвам, при¬
своявам; вземам рушвет.
хапуга заграбвач.
характернзовВть характеризирам,
хОркать, харкнуть храча.
харьВтига храчка,
харчевАть храня; харча,
1арчввник гостилничар,
харчОвня гостилница, локянта.
харчи провизии; разноски, харчове,
хВря грозно лице, грозотия, мутра; маска,
хВта свлска къща, къшурка, хижа,
хАхаль шейретин; женкяр, любовник.
хАять хокам, мъмря, коря,
хвалить хваля; -ся хваля се,
хвВстааье хвалене, самохвалство.
хвАстать, -ся хваля се.
хвастливо хвалбливо, самохвалко.
хвастливость самохвалвнв.
хвастливый самохвален, който обича да св
хвали.
хвастовствО самохвалство, хвалба,
хвастун, -ья самохвал, хвалопръцко.
хват пъргав, бърз, сръчвн; веселяк,
хватить, хватить хващам, улавям; стигам,
бивам достатъчен ; сръбвам, изпивам ;
бия, удрям, цапвам; -ся хващам се, ула¬
вям се, залавям се, завземам се, захва¬
щам ; сещам се, усещам се, забелязвам,
потърсвам.
хвОтка хващанв; начин на хвашанв; хватка
(с пушка); клъвка на хищна птица.
хвАткий сръчно, силно, бързо хвашащ.
хвать хоп, цап.
хвёйиый елов, иглолистен,
хворить боледувам.
хвОрост сухарлък, пръти: тестено печено,
хворостина дълъг прът; суха вейка.
хнОрость, хвОрь болест, болнавост, немощ,
недъгавост.
хвОрый болен, болнав.
хвость опашка.
хвостИтый опашат, дългоопяшат.
хвостизм опашкарство; теория и практика
на мъкнене в опашката, на изоставане
подир събитията.
хвёствк овашчица ; ему тридцать
лет с -ом той е на трийсет години и
нешо.
хвостИст опашкар.
хвостовОй опашен; заден.
хвощОвый хвощов.
хвёя боров лист, борово клонче,
хнбИрка колиба; къшурка.
хИжияа хижа, колиба,
хИлеаький слабичък, болничавичък.
хилОть боледувам, слабея, губя сили, ста¬
вам хилав.
хИлость болничавост, болнавост, хилавост.
хИлый хилав, слаб, болнав, изнемощял,
хвмкомбияИт химически комбинат, група
заводи от химическата индустрия.
хнмоборВва химическа отбрана,
хИна хинин.
хпнвный хининов,
хирВние чезнене, креене, вехненв.
хирёть вехна, крея, чезна; упядам.
хитрИть хитрувам, дяволувам; мъдрувам,
хитросплетение тънка изкусна измислица,
хихИканье кискане, кикотене.
хихИкать, хихИкяуть кикотя се, хиля се,
кискам се.
хищение грабене, обиране, разхищение,
хладобВйня кланица с приспособления за
охладяване на месото.
хладотрянспорт транспорт с хладилни ва¬
гони.
хлам стари неща, фурда, вехтории, пар-
цалаци, парчета от разни нвша.
хламИда хламида, гръцка мантия; старо
наметало.
хлеб (множ. ч. хлеб ы) хляб ; (множ. ч.
хлеб)) жито, зърнени храни.
хаебАть сърбам,
хлОбац хлебча.
хлВбник хлвбар,
хлабвуть сръбвам.
хлОбвый хлебан, житан, зърнен, житарски;
плодороден, богат с жито, изобилен с
зърнени храни; износен, доходен.
хлебозавод фабрика за хляб, механическа
пвкарня.
ХЛЕ
— 341 —
ХОД
хлебозаготовитель организация за склади¬
ране на храни; функционее. натоварен с
събиране и складиране на храни.
хлебозаготовйтельаый който подготвя храни
за държавата; х. план план за снаб¬
дяване държавата с храни.
хлебозаготбвкв приготвяне и доставяне
храни за държавата.
хлебопашество земеделие,
хлебопашествовать обработвам земята, за¬
нимавам се с земеделие, земеделствувам.
хлебопашец земеделец, орач,
хлебопек хлебар, пекар,
хлебопекйрвя фурна, хлебарница.
Хлебопродукт Всеруско акционерно дру¬
жество за търговия с храни и селско¬
стопански продукти.
хлеборбб земеделец, селянин,
хлебородный плодороден.
хлебосдача предаване храни на държавата,
хлебосол, -ка гостоприемец.
хлебосольный гостоприемен.
хлебосольство гостоприемство,
хлеботорговец житар, търговец на зърнени
храни.
хлеботорговля житарство, търговия с жи¬
та; хлебарство.
хлеб-соль хляб и сол; гостоприемство,
хлев обор, яхър, кошара ; свиной х.
кочина.
хлеста кбвщмва фанфаронада, самохвалство.
хлестать шибам, пляскам ; бликам, шуртя ;
смуча.
хлёсткий шибаш, хаплив, остър,
хлестнуть вж. хлестать,
хлипать скимтя, хленча,
хлоп! хлоп| цап! цоп!
хлбпальшвк ръконлескач; клакьор.
хлбпание хлопане; ръкопляскане,
хлопать хлопам, тракам, тръшкам, пляс¬
кам; удрям; мигам.
хлбпец мсмче, момък,
хлопководство памуковъдство.
хлопководческий памуковъдски.
хлопковый памучен, памуков,
хлопкопрядение пдмуко пре дене.
хлсбкороб памукопроизводител.
хлбпнуть вж. хлопать ; -ся удрям се ;
тръшвам се, тежко падам.
хлопок памук; фандак.
хлопбк пзръкопляскване.
хлопотать грижа се, залягам, трудя се ;
действувам, моля, ходатайствувам, правя
постъпки, тичам, хлопам по чужди врати,
хлопотливо грижливо.
хлопотливость грижливост.
хлопотливый грижлив ; мъчен, свързан с
трудности, с главоболие.
хлопотун, -ья човек деятелен, зает с много
работа, залягащ за нещо без да си жали
труда.
хлопоты грижи, залягане, главоболия, мъч¬
нотии, труд.
хлопушка плющялка, тракачка ; пушкало
(детска играчка); парче кожа на пръчица
за пъдене мухи; петарда.
хлопчатник памук (растението),
хлопчатобумажвый памучен; х. порох
гърмящ памук, пироксилин.
хлопчатый: -а я бумага памук,
хлопьевбдвый дрипав, нарцалив.
хлбпья парцали; -м и на парцали,
хлорировавье дезинфектиране течности с
хлор; обработване органически вещества
с хлор.
хлорировать дезинфектирам с хлор ; обра¬
ботвам с хлор.
хлорвоватистый : х. кальций калциев
хипохлорит.
хлороформировать хлороформирам.
хлынуть нахълтвам, нахлувам, втурвам се;
бликвам, руквам, шурвам, потичам.
хлыст камшик, шибалка ; дълъг прът ; бе¬
зочлив човек ; привърженик на сектата
хлыстовство.
хлыстик камшиче.
хиыстовство сектата на хлысти - те.
хлыщ самодоволен глупец.
хлйцвть шляпам, шляпам из калта.
хлябаЪгкЛати”се, мърдам се, играя ; стоя
хлабав ; хлопам (за конска подкова).
хлябь бездна, пропаст ; простор, ширине ;
-би небосн ые небесни простори,
хмелевОдство развъждане, култивиране на
хмел.
хмелевой хмелен, хмелов.
хмеллк: он под - льком той е по-
сръбнал.
хмелеть опнвам се.
хмель хмел ; пияно състояние,
хмельник място обрасло с хмел,
хмельной пиян, посръбнал; опиващ, опия¬
няващ, опоителен, спиртен.
хмурить мръщя, въся, начумервам (вежди);
-ся чумеря се, муся се, мръщя се.
хмурый намръщен, начумерен, навъсен,
нажален, мрачен.
хна капа (боя).
хныканье хленчене, оплакване,
хаыкать хленча, оплаквам се.
хоботбк хоботче.
ход ход, вървеж, ходене, пристъпване ;
вход ; преднина ; движение; шествие,
процесия ; на ходу в движение, как-
то върви.
ходатайствовать ходатайствуем.
ходйть ходя, вървя, отивам, разхождам се;
движа се; играя, излизам (в игра на
карти); грижа се, нагледвам ; плавам
(за кораб) ; носи се, пръска се (за слух);
нося, обличам се.
ходкий който отива леко, бързо ; който се
търси, продава се.
ходовбй ходов, предназначен за вървене,
удобен за вървене.
ход
— 342 —
ХОХ
ходок'бързо вървящ ; пешеходдн ; прате¬
ник, застъпник, просител.
ходули кокили ; колца за приучване малко
дете да ходи.
ходульвость баналност, условност, липса
на оригиналност.
ходульный банален, прост.
ходун : пол - о м ходит подът се лю¬
лее.
ходьбй ходеница, ходене, вървеж.
ходйчей вървящ, ходещ, който е в движе¬
ние ; -чая й с т и н а общоизвестна
истина.
хождСввс ходене, отиване ; курс, циркула¬
ция.
хОзбргав стопански орган.
хозрасчёт стопанска сметка, собствена тър¬
говска база.
хозяин хазяин, стопанин, домакин, госпо¬
дар, притежател, къшовник.
хозяйка хазяйка, домакиня, стопанка,
хозяйничать домакинствувам, занимавам
се с стопанство, въртя къща; разпо¬
реждам се.
хозяйский стопански, господарски, хазяи-
ски.
хозяйстЕевввк стопански деятел, деец на
икономическия фронт.
хозяйствен) ость стопанственост.
хозяйственный стопанствен, икономически ;
домакински.
хозяйство стопанство ; домакинство,
хозяйствовавие стопанисване.
хозяйствовать стопанисвам, гледам, управ¬
лявам стопанство, къща и пр.
хозяйчик дребен стопанин, дребен собстве¬
ник.
хозяюшка хазяйчнца, мила стопанка,
холение добро гледане, треперене над ня¬
кого.
холевый грижливо гледан.
холить гледам грижливо, треперя над ня¬
кого, държа в чистота.
холка мястото на кон между врата и гър¬
ба и кичор от гривата на това място.
холм хълм, рид, могила.
холмик хълмче, рндче, могила, връх,
холмистый хълмист.
холлообразиый хълмовиден.
холод студ ; студенина.
холодИть търпя студ, мръзна.
холодеть изстивам, захладява се, става
студено, застудява се.
холодец студена чорба с риба, картофи,
краставици и лук.
холодильник хладилник, апарат за изсту¬
дяване, кондензатор.
холодильный хладилен,
холодить изстудявам, разхлаждам.
холодвеиький студеничък.
хблодно студено,
холодповИтый възстуден, хладничък.
холоднокровный студенокръвен.
холодность студенина.
холбдвый студен ; лек, тънък, шо не дър¬
жи топло.
холоддк хладец ; студ,
холоп, -ка роб, ратай, слуга, лакей ; кре¬
постен.
холопский робски, лакейски,
холопство крепостничество,
холопствовать лакействувам.
холостёжь ергени,
холостецкей ергенски.
холостИть сковявам, подвивам,
холостбй неженен, ерген, момък; ергенски;
празен, ялов.
холостяк ерген, неженен,
холощение скопяване, кастриране,
холощёиый скопен, кастриран,
холст платно, зебло.
холстИна платно, басма, чет.
холстянбй платнен.
хол]й лакей (презрително),
холщёвый платнен.
хОля: жить в холе живея ограден с
грижи.
хомут хамут, хомот; ярем, иго, тегло,
хомутИть турям хамут на кон.
хомутик хамутче.
хомяк хомяк, хамстср ; мързеливец, не-
подвиж<ен човек.
хорвИт хърватин,
хорда корда,
хорёк порче; малък пор.
хормейстер диригент на хор.
хоровОд хоро.
хороводвться разправям се ; другарувам,
хоровой хоров.
хдром хорово; всё х. всички заедно,
хордмы сараи, палати, луксозно жилище,
хоронить заравям, закопавам, погребвам ;
скривам, крия ; -ся скривам се.
хорохориться емча се, перя се.
хорошенький хубавичък,
хорошенько хубавичкк; добре, както
трябва.
хорошеть хубавея, разхубавявам!,
хороший добър, хубав ; хорош I много
хубав изглеждаш I бива си те I
хорошо добре, хубаво : добре е, хубаво е.
хоругвь хоругва, черковно знаме,
хорунжий знаменосец (у казациие); пря-
норчик, корнет.
хоры място за хора (в черква или концер¬
тен салон).
хорь пор.
хорьковый поров,
хотСнис искане, желание,
хотеть искам, ща, желая ; -ся ще ми се,
иска ми се.
хоть, хотя макар, ако, ако и, па макар,
ако ще би, поне, дори. .
хохлИтка качулата кокошка.
хохлАтыЙ качулат, с качулка.
m
— 343 —
UEK
хохлёцквй украйнски (някога, подиграва¬
телно).
хёхлиться настръхва перата си.
хохлушка украИнка (подигравателно),
хохОл качул, чучуд ; парчим, перчем ; пря¬
кор за украинец.
хохолёк качулче, пврчимче.
хОхот кикот, силен смях, смях с глас,
хохотать кикотя са, смая се с глас,
хохотун, -ья, -ушка който обича да се смва
с глас.
храбрОть ставам храбър, добивам кураж,
храбрИться пвря се, емча се, показвам се
сърчен, давам си кураж.
хрОмвк храмче.
храмовОй храмсв.
хранёвив пазене, хранение.
храаИтель, -вада пазител.
хранИть пазя, вардя, съхранявам, чувам ;
-ся пази са.
храп хъркане ; пръхтенс.
храпать хъркам ; пръхти (кон),
храпун, -ья който хърка.
хрсбОт гръбнак ; планинска верига, пла¬
нински гребан.
хрестоматия христоматия.
хрип, хрнпапвв хъркане, пресипналост.
хрипОть хъркам ; говоря прегракнало,
хрИпло пресипнало.
хриплость пресипналост, прегракнал ост.
хрИплый дрезгав, пресипнал.
хрИпнуть преграквам, пресипнувам.
хрипотё пресипналост, прагракналост.
хрвстарСдвнчать прося милостиня, ходя по
просия.
христосоваться целувам се три пъти (на
Великден).
хромОть куцам,
хрометь окуцявам.
хромовёй хромов.
хромОй куц, хром,
хромотО куцане.
хрОмпик бихромат.
хровИк хронически болен.
хрупкий крехък, чуплив, трошлив ; нежен,
деликатен.
хрупкость крехкост, трошливост, чупли¬
вост : нежност.
хрустОлвк кристалче ; кристални, лвша на
окото.
хруст хрущслие, хрускана ; хрус !
хрусталь кристал.
хрустёльвый кристален.
хрустСвна хрущене, хрускана, прашене,
хрустеть, хрусвуть хрущя, хрускам,
хрустя ший хрускащ.
хрущ бръмбар ; майски бръмбар.
хрыч : старый х. дъртак,
хрычёвка дъртелница, дърта вещина,
хрюкавьв грухтене.
хрюкать, хрюкнуть грухти (свиня),
хрюшка свинка, свинче.
хряк скопан, шопар.
хрящ хрущял ; чакъл.
хряшевАтый, хрящввОй хрущялен, с хру¬
щяли.
худёввв ослабвана, измършавяване,
худевькнй слабичък, лош.
худОть слабея, мършавея.
худо лошо, зла : лошо е, зле е ; зло.
худОба мърша вина, слабост,
худёй лош, зъл ; сух, мършав,
худосОчие изтощаване, отпадане ; анемия,
худоумяе слабоумие, малоумие,
худощавость мършавост, слабост,
худошёвый мършав, сух, слаб,
худший по-лош.
хуже по-лошо, по-зла.
худигавьё хулигани,
хулить хуля, очерням.
хутор малък чифлик, ферма, държава,
хуторскёй чифлишки,
хуторянин чифликчия.
ЦЦАГИ Централен аврохидродинамичвски
институт.
щ&пать грабвам, дърпам ; закачам, за¬
лепвам ; дращя ; открадвам ; -ся зака¬
чам се (за нещо); дращя се ; караме се.
цАпля сива чапла.
иёпвуть вж. цапать,
царапать дращя, одрасквам ; пиша лошо,
царАпива одраскване.
царОвич царски син.
царевна царска дъщеря, царкиня,
царёк царча.
царИть царувам, владея,
цёрствовавие царуване,
царствовать царувам.
цаца датска играчка ; украшение,
цвель мухъл, плесен.
цвсстИ цъфтя ; мухлясвам, плесенясвам.
цват цвят; боя.
цветё цветове, бои.
цвстОаие цъфтене,
цвётик цватче, цветенце,
цветнИк цветарник,
цветнОй цветен.
цветовбд цветар, градинар,
цветовддство цветарство, цвето^дство.
цветёк цвете ; цвят (на растение),
цветолбжв цветно дъно.
цветовОжка цветна дръжка,
цветбчвк цветча.
цветОчник, -ница цветарка.
иветОчвый цветен, от цвета,
цветущий цъфтящ.
цветы! цввтя.
цевка цев, масур : свирка,
цевница цафара, свирка, пищялка,
цедИть цедя, филтрирам ; точа ; -ся цади
сс,‘ точи сс. *
недра лимонова или портокалова кора,
цедрАт китро (плод).
цсжОниа цсдене ; точснс, изтакана.
ЦекА Централен комитат.
ЦЕН
— 344 —
ЦЫН
ЦекамОл Централен комитет на комунисти¬
ческия младежки съюз в СССР.
чекИст член на централния комитет.
ЦекомбИнк Централна банка за общинско
стопанство и жилищно строителство.
Цекубу Централен комитет за подобрение
живота на учените.
целёбность лековитост.
целебный лековит.
целевбй специален, с определена цел.
целеустремлённость целеустременост.
целеустремлённый целеустремен.
целиком изцяло, напълно,
целительно лековито.
целительность лековитост.
целительный лековит,
целить лекувам, изцелявам.
целить, -ся целя се, меря; стремя се към
нешо.
целковый сребърна рубла,
пеллюлдза целулоза.
целовИть целувам; -ся целувам се.
целое цяло, всичко.
целый цял, здрав и читав ; всичкия ; в
общем и целом изцяло взето.
цельность пълнота, цялостност.
цельный цял, цялостен, от един къс, маси¬
вен ; чист, без примес, натурален.
цемент цимент
цементииня намазване на метал с цимент,
цементирование циментиране,
цементированный циментиран.
цементировать циментирам.
цевзИровать подлагам на цензура,
цензовнн притежаващ избирателно право
(преди).
ценить ценя, оценявам ; -ся оценява се,
струва.
иевтифАлня роза.
централнзировать, централизовать централи¬
зирам.
Цевтрархйв Централен архив на РСФСР.
Центросоюз Централен съюз на потреби¬
телните кооперации в СССР.
цеп бухалка, млатилка (за очукване кла¬
сове).
цепенёние вцепеняване.
цепенеть вцепенявам се, вдървявам се,
схващам се.
дё^нй хватлив, зачеклив, леплив; упорит,
цёпко упорито.
цепкость способност да се залавя за не¬
що ; упоритост.
цепляться залавям се, закачам се, скопч-
вам се.
цепндй верижен ; - н) я собака вър¬
зано куче.
цепдчка верижка, синджирче, кордон, ла¬
нец.
пепь верига, синджир.
церабкОби централна работническа коопе¬
рация.
перебрИльный мозъчен.
церемднвться церемоня се.
церемдвничать церемоннича, правя фасони,
церковь черква, църква.
цесаревич престолонаследник, царски син
(най-големият).
цесаревна престолонаследница, жена на
престолонаследник.
цесйрка токачка.
цех еснаф ; отделение (в фабрика),
цехбюрб бюро на фабрично отделение,
цехкОм синдикален комитет на фабрично
отделение.
цеховбй цехов, на фабричното отделение;
еснафски ; занаятчия (преди).
цеховшИва еснафски дух.
цeхаеёйаа партийна ядка в фабрично от¬
деление.
цеце африканска муха — цеце.
ЦЖО Централен жилищен отдел.
ЦИК Централен изпълнителен комитет,
цикАда жътварка (насекомо).
цикбрий цикория, синя жлъчка,
цимбИлы кимвали.
цинновИльвый : ц. з а в о д цинколеяр-
ница.
цинкование покриване с цинк.
цинковАть покривам с цинк.
ццркAе акробат.
циркулировать циркулирам.
циркуль пергел.
цирюльник бръснар.
цирюльня бръснарница.
ЦИС Централен институт за съобщенията.
ЦИТ Централен институт па труда,
цитадель крепост.
цитировать цитирам.
цитрусовые лимонови,
циферблИт цифреник.
цифровой цифрен.
ЦК ВКП(б) Централен комитет на всесъюз-
ната комунистическа партия (болше-
вики).
ЦКК Централна контролна комисия.
ЦО централен орган.
цОкать мляскам , млещя, плъоскам, плющя,
цИколь цокъл, цокло.
ЦРК централна работническа кооперация.
ЦСУ Централно статистическо управление-
цуг впрягане коне два по два едни след
други.
цугом един след друг.
пукИт захаросани плодове или корите им.
ЦУМОР Централно управление на морски¬
те сили.
ЦУССтрАх Централно унравление на обще¬
ствените застраховки.
ЦЧО Централна Черноземна област,
цыбик чайна каса, сандъче с чай.
цыбуля червен лук, кромид ; засъхнал со¬
пол, куришка.
цыгИн, -ка циганин.
цыкать, цыкнуть извиквам (някому) да
млъкне ; насъсквам.
цынгИ скорбут.
11 ЫН
— 345 —
ЧЕЛ
иыигИтный скорбутен, заболял от скорбут,
цывИвка рогозка.
цыплёнок пиле, пиленце.
иыпочка пръсти на крак ; краищата на
пръстите на крак; ходйть на -к ах
стъпвам на пръсти.
цып-цып! пили-пили ! (за викане кокошки),
цытвАрь глеставиче (растение).
еытварный : - ое сём я семе против
глисте.
пыц ! ст I млък !
ЦЭС Централна електрическа станция.
Ччкбчк овчар.
чабер чубрица,
ч)вкание мляскане.
чавкать, ч)вкнуть мляскам, млащя.
чад дим, кадеж ; миризма на изгоряло,
чадйть димя, пуша, изпълним с миризма
на недогорели въглена.
ч)дный задимен, опушен.
чадр) яшмак, було (у мохамедане ките
жени).
чаёвничать пия си чая.
чаевые бакшиш, за почерпване.
чаёк чай, чаец, чэйче.
чаевйтие пиене на чай.
чееторгИвля търговия с чай.
чай чай ; вероятно, както се виде, мац ;
он, чай, дб м а той е вероятно
в къше.
чайная чай но заведение, чайна.
ч)йпнца кутия за чай.
чайхан) чайно заведение, чайна (в средна
Азия).
чал дебело въже за привързване на ко¬
раб ; въже.
чАлый сив с примес от друга козина.
чав чобур, капа.
чепрак хаша, покривало на кон под сед¬
лото (над потника).
чарка чаша, чашка.
чаровать омайвам, очаровам,
чароваИца мдгъосыеиа ; врачка,
чародей, -ка магьосник ; врач ; чародей,
чародейство магия, магьосничество,
чародействовать врачувам, занимавам се с
магьосничество.
чарующей очарователен, омайващ,
чИры магии, прелести.
час час : к отб ры И ч.? колко е часът?
через ч. по л б ж к е на час по
лъжичка ; мы с и д 6 л и до -у се¬
дяхме до един часът; два ч а с И (сем ь
ч а с 6 в) часът е два (часът е седем) ;
с ч)су дня след един часът; с ч а¬
су на ч. от час на час: мёртвый
ч. час за почивка ; стоять на ча¬
сах стоя на стража.
чАснк час (умалително),
часики часовнече.
часИввя параклис.
часовИй часов, часовникарски ; едночасов ;
часовой.
часовщик, часовых дел мАстер часовникар,
часИк, часИчек умалително от час.
частенько честечко. доста често,
частИть честя, зачестявам.
чНстнек частен търговец, частен произво¬
дител в СССР.
частновладельческий частен, приватен, при¬
надлежащ на частно лице.
частное частно.
чйсто често, често пъти.
частокИл ограда с колове, ограда,
частот) честота, гъстота.
частушка руска народна песничка,
частый чест, гъст.
частью отчаст, една част,
часы часове; часовник; караул, стража,
чАхлость отслабване, отпадане, увехналост.
чАхлый увехнал, слаб, отпаднал.
чахнуть вехна, крея, съхна, чезна, линея,
слабея, отпадам.
чахИтка охтика, туберкулоза.
чахИточный охтечав. туберкулозен,
чашелИстек чяшелистче.
чашечка чашка, чашечка.
чашечный чашечен.
чАша гъсталак; гъста гора.
чАше по-често; ч. в с е г И най-вече.
чАяяие очакване, надежда ; сверх (пА¬
че) -ея неочаквано.
чАять очаквам, мисля, надявам се ; он в
ней душе не ч)ет той трепери
над нея, много я обича.
чвАввться хваля се. гордея се, големея се.
чванливый, чвАнный надут, високомерен,
самохвален.
чвАнство големство, високомерие, горде¬
ливост, самохвалство.
чеботАрь ботушар, обущар,
чёботы ботуши, чизми,
чегИ пю, какво, което, нешо ; ч. и з в И¬
ли т е? какво обичате? с ч. 4 т о ты
влял^? защо мислиш така? ч. там не
было какво ле нямаше там ; п И с л е
ч. след което; раде ч. за какво; н е
для ч. няма зато.
чей чий, на кого?
чекА чивия, клечка (на ос).
ЧекА вж. БЧК.
чекАн отпечатано изображение в метал;
длето; уред за сечене пари.
чекАнить дълбая по метал; сека пари,
чекАнка отпечатване изображения; сечене
пари.
чекИст, -ка сътрудник на Чека,
чекмень горна казашка дреха,
чеку : н а ч. нащрек.
чёлка вж. ч Илка.
чел в лодка, члун.
челвбк лодка; совалка,
челобАтвая молба, проеба, жалба,
человек човек, человек; слуга, момче,
келнер.
ЧЕЛ
— 346 —
ЧЕР
человековевавЬствнк мизантроп, човеко*
мраяеп.
человёчек човече,
человёчнй човешки,
человечный човечен.
челюскввцы герои от епопеята иа пара¬
хода „Челюскин*.
челюствбй челюстен.
чёлядь прислуга, слуги.
чем ню, какво; което ; колко, отколкото ;
вместо да; о чём за какво; чем бы
вместо да; то, о чём онова, за което;
ни в чём в нищо; при чём при
което ; я тут ни при чём тук аз
не съм крив; по чём вы лрбдали
о в ё с? за колко продадохте овеса?
чемерйца кукуряк.
чемодйп куфар,
чемоданчик куфарче,
чемодйвшнк майстор на куфари,
чем вадя шампион, борец.
чемпионат, чемпиднство шампионство.
чему вж. что.
чепёц забрадка, бонет.
чепрйк вж. ч а п р А к.
чепуха глупост, дивотия, празиа работа ;
м о л б т ь -у дрънкам глупости.
чепчик шапчица.
черви купа (карта за игра); червей,
червиветь червясвам.
червбвец жълтица; червонец (десет рубли),
червбввый от купа; от червонец ; ч. туз
асо купа.
червотбчива червоядина.
червотдчвый прояден от червей,
червы купа.
червь червей; шелков йчный ч. буба.
червйк червей.
червячбк червейче.
чердйк тавански етаж, мансарда,
чердачный мансарден, тавански,
чердачдк таванска стаичка.
черев кв обуща (с остър нос и високи то*
кове, в Украйна).
черёд ред.
чередовйиве редуване,
чередоваться редувам се.
чередующийся редуващ се.
через през, чрез, посредством, ст, според,
полир, след, поради, по причина ; ч.
день след ден; ч. реку през реката;
я узнал ч. в А ш е г о брата на¬
учих се от брата ви; он мнбго по¬
терял ч. свою рассеянность
той много изгуби поради разсеяността
си; он и р о ё х а л ч. Софию той
мина през София.
черемисы народ от финско племе (в СССР),
черёмуха дива череша.
черенок дръжка (на нож); опашка (на
лист); присад.
черепаха костенурка, костена жаба, желва;
черупка, коруба (от костенурка).
черепйшнй костенуркин.
черепица керемида,
черепичный керемиден,
черепвбй черепен,
черепбк счупено парче,
черепокбжвые черепокожни.
чересполбсица система на смесени земи с
чужди.
чересполосный имот с разпръснати ниви,
разделени с чужда земя една от друга,
чересседёльяяк ремък.
чересчур твърде много, извън мярката, из¬
вънредно, прекалено.
черешневый черешов,
черёшвя череша,
черешок дръжка, опашка.
черкАть пиша бързо, дращя, бележа: за¬
драсквам, зачерквам.
черкешенка черкезка, черкезкння.
черкнуть вж. ч е р к А т ь.
Чёрмеое мбре Червено море,
червйвка чернокоса, мургава жена,
черневый покрит с черен емайл,
чёрневькнй черничък,
червёть чернея; -ся чернее се.
червёховек черничък,
червеи калугер, чернокапец,
черника боровинка,
червйла мастило,
черяйльвица мастилница,
чернильный мастилен.
чернить черня, почерням; цапам, безчестя,
черница калугерка.
черьйчвик място, обрасло с боровинки,
черничный боровинков.
чернобородый чернобрад.
червобрбвый черновежд.
червобурый тъмнокестеняп.
чернобыльник вид пелин (трева),
чераовйтый възчереп.
черновик черновка,
червовбй нахвърлен на черно, чернови,
червоволбсый чернокос,
червоглазый черноок.
червоголбаый черноглав,
чериоклёа клен.
червокаижие черна магия,
чернокнижник некромант, заклинател на
духове.
черволёсье листвена гора,
червоыбзый мургав; мръсен,
чернорабочий черноработник, общ работник,
червослйв сушени сливи.
червоебтевен черносотник, от черната сот¬
ня; върл реакционер.
чераосбтевный чериосотнишки, ултра-реак-
ционер.
червоебтвнк вж. черноебтенец.
черноусый черномустакат.
черношёрстый с черна козина.
чернушка мургава жена, брюнетка; кък-
лица; вид печурка.
ЧЕР
— 347 —
чёрвый черен, чер; мръсен, нечист; прост,
груб; заден; ч е р н ы м - ч е р н б черно
като катран.
червь простолюдие; сган, тълпа; черен
емайл.
черпАк кепче, гребало, черпалка.
черпАть, черпвуть требя; черпя, заимствувам.
черстиёть закоравявам, изсъхвам,
чёрствость кораност, безсърдечност.
чёрствый корав, баят; безсърдечен, без*
чувствен.
чёрт дявол, чорт.
чертёжная салон за технически чертежи,
чертёнок дяволче.
чертить чертая; нахвърлям,
чертбвка дяволкиня, зла жена,
чертбвскв дяволски, като дявол,
чертбвсквй дяволски,
чертовщйва дяволщипа.
чертбг палат,
чертополох магарешки бодил,
чёрточка чертичка, чертица.
чертыхАться псувам, ругая, пратам по
дяволите.
черчение чертане.
чесАлка чесало: гребен, дарак.
чесАльвый дарачен, за чесане, за влачене.
чесАльшик, -шица даракчия.
чесание влачене.
чёсаввый: -нал шерсть влачена вълна,
чес&ть чеша; влача ; -ся чеша се, реша се,
сърби ме.
чёска чесане, влачене; чесане, прическа,
чесвдк чесън.
чесабчаый чеснбв.
чесбтка краста, сърбеж,
чесдточвый крастав,
чёствовать чествувам, празнувам,
чёстер вид сирене.
честить хокам, мъмри.
чесувчА, чесуча китайска сурова коприна,
чёт чифт, четно число ; ч. или н е ч.
чифт или тек ?
четА двойка, прилика, еш.
четверг четвъртък ; п о - А м четвъртъ*
чен ден.
четверговый четвъртъчен.
четверёвькнй : на - к а х на четири кра¬
ка.
'.етверка четворка (в карти); четвърт
фунт ; впряг от четири коня ; лодка с
четири чифта лопати.
четвервдй четворен,
четвервй впряг от четири коня.
чётверо четворица, четирма, четири души,
четверомёстпый с четири места за сядане,
четверовдгий четирикрак.
четвертАк четвърт рубла, монета от 25 ко*
пейки.
четвертйчмый четвъртичен.
четвёртка четвъртина ; кварто.
четвертвйя банкнота от 25 рубли ; четвърт
ведро (ракия).
четвертибй чётвъртен, съдържат една чет¬
върт.
четвертовАть разкъсвам на четири части
(чрез връзване на четири коня),
четвертушка четвъртинка,
четвёртый четвърти.
четверть четвърт,
чётка броеници,
чёткий четлив, ясен, точен,
чётко точно, ясно : четливо,
чёткость яснота, точност, четливост,
чётвый четно число.
чёточки броепички
четыре четири,
четырежды четири пъти по.
четыреста четиристотин,
четырёхграввик четиристен, тетраедър.
четырёхграввый четиристенен,
четырёхдвёввый четиридневен.
‘етырёхклАсгвый четирикласен.
четырёхлётяий четиригодишен,
четырёхмёрный с четири измерения,
четырёхмёствый с четири места за сядане,
четырёхмгсячвый четиримесечен,
четырёхпропёвтвый четиринроцентов.
четырёхслбжвый четириеричен.
четырёхсОтлётвий четиристотипгодишен,
четырёхебтый четиристотни. *
четырёхсторбввмй четиристранен,
четырёхструввый четириструнен.
четырёхугольник четириъгълник,
четырёхугбзьаый четириъгълен,
четырёхчасовбй четиричасов.
четырёхилёаяый четиричленен.
чвтырёхэтАшвый четириетажен.
четырнадцатый четиринадесети,
четырнадцать четиринадесет,
четьи-ннвёй жития на светците.
чехардА прескачаница (игра),
чехлик калъфче,
чехбл калъф.
чехбльвый калъфен.
чехословАцкнй чехословашки,
че че в Ана леща.
чечевйчка лещина,
чечевичный лещен,
чечёвцы кавказка народност,
чё^ет, чечётка чинка (птиче) ; бъбрива
жена.
чешка чехкиня.
чеки}еобрАзвмй лусповиден.
чеицечке, чешуйка луспичка.
чешуйчатый луспест.
чешуА луспа, люспа,
чйбас калугерица (птица),
чвж, -ик вид чинка (птиче),
чАкание тракане (с ножици),
чАкать, чйквуть тракам (при рязане с но¬
жици).
чнлйкать, чнлйквуть чуруликам,
чялйм джулюн.
чавАра чинар,
чнайльшик поправяч, кърлач.
чин
— 348 —
чинить устройвам, правя, върша ; попра¬
вям ; кърпя ; пълня (с дреболии, кълца¬
но месо): подострям»
чввйшко малък чин, малка служба,
чйвво прилично : церемониално,
чйввость благоприличие.
чйввый приличен, церемониален,
чввбвввчнй чиновнически.
чивоввчАлие ерархически ред.
чввоположевве церемониал,
чмвш данък на освободени крепостни за
земята на помещиците.
чйрен цирей,
чириканье чуруликане» цвъртене.
чврйкать, чирйкауть чуруликам, цвърча,
чйркать, чирквуть драсвам.
чмрбк патица,
числиться числя се.
числовой числен,
чйстеиьквй, чистёхонький чистичък,
чйстевько чистичко.
чистёхонько много чисто,
чистйльшик чистач, ваксаджия.
чистить чистя.
чистка чистене ; прочистване, чистка.
чмстогАя нари в брой, сухи пари,
чистокрдвный чистокръвен.
чистопнсАние краснонисание.
чнстоплдтио чистъплътно.
чистоплдтиость чистота ; честност,
чвстопорбдвый от чиста порода,
чистосердечие! чистосердечность чистосър-
дечност.
чистосердечный чистосърдечен, искрен.
чистотёл змийско мляко (трева),
читальный: ч. зал читалня.
читйть чета ; декламирам ; държа лекции,
чйтка четене ; считка.
чйхание кихане, кихавица.
чвхАтельвый за кихане,
чихать, чихнуть кихам,
чйше по-чисто.
чипевве чистене.
ЧК Извънредна комисия за борба с кон¬
тра революцията и спекулацията ; Чека,
членнк членче, сегмент,
члеаистондгяе членестокраки.
члевовредйтельство осакатяване ; самооса-
катяване.
чмбкать, чмбквуть целувам (с мляскане);
давам шумна целувка.
^оботы ботуши, чизми,
чбкннье чукане.
чбкаться, чдьвуться чукам се (с чаши),
чдлкн кичор от косми ; космите над че¬
лото.
чолв лодка, члун ; совалка,
чдпорво надуто, важно.
чдоорвость престореност, надутоег, не-
сстественост.
чдворвый надут, афектиран, неестествен,
прекадено кокетлив.
чорт дявол.
чбртов дяволски,
чбтки броеници,
чох кихане.
чревАтый пълен, набъкан, гъмжат,
чрево утроба.
чревовешАвяе говорене с корема.
чрсвовешАтель, -нвиа коремоговорител.
чревовешАтельный коремоговорителен.
чревоугддвмчать чревоугоднича.
чредА ред.
ЧрезвычАйнвя комйссия вж. ЧекА.
чрезвычАйво извънредно, извънмерно, пре¬
кадено
чрезвычАйвость нзвънредност.
чрезвычАйдый иэвънреден ; необикновен ;
особен.
чрезмерно извънмерно, прекадено,
чрезмерность извънмерност. крайност, пре-
каленост.
чрезмерный извънмерен, прекаден,
чресла слабини, кръст, хълбоци,
чтение четене ; сказка, лекция,
чтец, ч1йиа четец ; сказчик, лектор,
чтнть почитав^ уважавам, тача.
что що, нешо : кое, което ; какво, какво-
то ; от каквото ; колко, колкото ; че;
что б Ь! ни вышло каквото и да
стане ; ч т б вы сказали? какво
казахте ? ни за ч т б ! на никаква
цена 1 ч т б ты?! шо думаш ?! ч т б
нибудь, что ни есть, чтолй-
б о нещо, каквото и да е; не за ч т б
няма защо; чтобы н й было как¬
вото и да е; ни за чтб, ни по
чтб за нищо, без причина ; а ч т 6
в с е г 6 хуже а което е най-лошото;
тблько что току-що ; т а к ч т о
така че; я знйю, что он бблен
знам, че е болен.
чтоб, чтобы да, за да.
чтб лнбО, чтб-внбудь, чтб-то нещо, какво¬
то и да е.
чу! чуй ! чакай I
чуб перчим, перчем.
чубАрый пъстър, шарен, на квпки (за кон).
Чувашская АССР Чувашка автономна со¬
циалистическа съветска република.
чувствовавие чувствуване, усешане.
чувствовать чувствувам, усещам ; -ся чув¬
ствувам сс.
чувякн кавказки намтофки.
чувячвнк обущар.
чугувка железница ; чугунена печка,
чугуиволмтёйвым, чугуввоплавйтелъвый з а-
в о д, чугувволитёйвая железолеярница,
железарска фабрика.
чудАк, -Ачка своеобразен човек, оригинал,
чудак.
чудАчество чудноватост, чудатост.
чудйть държа се странно, върша странни
работи ; -ся чини ми се, вижда ми се,
сторва ми се.
чуднше чудовище.
— 349 —
ШАР
чудвб странно, чудно.
чуднбй странен» чудат, чуден, комичен,
смешен.
чудодёйстнеаный удивителен.
чужАк чужденец,
чуждаться отбягвам, избягвам, страня,
чужеземец, -ка чужденец,
чужезёмвый чуждестранен,
чужейдвый паразитен,
чужбй чужд.
чукче сибирско племе.
чулАв килер.
чулАвчик килерче,
чулбк чорап.
чулАчек чорапче.
чулАчввк» -вица плетач на чорапи.
чулАчвый чорапен.
чулочновяэАльный чорапоплетачен.
чум шатра (у сибирски чергари).
чумАзЫй оцапан, мръсен.
чумАк колар (с волска кола» в Украйна),
чумёть заболявам от чума ; заболява ме
главата.
чумйть заразявам с чума.
чумпчка голяма лъжица (за отлепване) ;
мръсница.
чур! стой! не по-нататък!
чурАться стоя на страна, избягвам.
чурбАв пън» чукан» кютюк ; глупак, дръв¬
ник.
ч^рка пънче, чуканче.
чур-чурА не ме бутай! (при детски игри),
чуткий чупствителен, буден» лек» тънък»
чутък. деликатен.
чутко внимателно, деликатно,
чуткость деликатност, тънкост» будност.
чуточку мъничко, малко нещо
чуть едва,едвам: насмалко; я ч. не упАл
насмалко щях да падна: ч.-ч. едва-едва,
малко нещо.
чутьё усет, чувство, инстинкт; мирис, ду¬
шене (у кучетата); обоняние.
чучело плашило; грозотия,
чушка млада свиня, прасе; слитък чугун
или олово.
чуть глупости, дивотии, безсмислици, ни
врели ни кипели.
Чуять усегпам» подушввм, чувам,
чьё чие, чието.
чьв чип, чиито.
чья чия, чиято.
ШшабАш събота: бесовско сборище; спи*
ране ка работата; пайдос» време за
почивка; стига! спри!
шабАшмть прекъсвам работата, преставам
да работя.
пАвка бараче, рунтаво куче.
шаг крачка, стъпка.
шагАть крача, вървя, ходя,
шагистика упражнение (военно),
шагвуть прекрачвам, крача.
шАгом ходом.
шагомер стъпкомер.
шагрёвь шагрин, грапава сахтиянена кожа.
шажАк малка крачка; ш а ж к 6 м с ситни
стъпки.
шайка дъриена кофа; шайка, банда; клика,
сбирщина.
шайтАа дявол, шейтан.
шакал чакАл.
швдАнда шлеп, гемия.
шалАш салаш» колиба,
шалбёр безделник,
шалбёрничать скитам без работа,
шалёть оглупявам, изгубвам си ума.
шалить немирувям, лудувам ; играя си»
шегувам се; здесь ш а л А т тук вър¬
луват разбойники; не ш а л й| не луду¬
вай. стой мирно! ша л й ш ь! как не!
шаловливо шеговито, закачливо.
шаловливость немируване» закачане, лу¬
дуване.
шаловливый немирен» закачлив.
шалопай нехранимайко, безделник, хаймана»
швлопАйвичвть скиторя; хайманувам.
шАлость лудория, немируване.
шалун, -ья немирник, гамен,
шалфей градински чай.
шАлый вж. in а л ь н б й.
шаль шал; каприз» безумие, лудост, обез¬
умяваме.
шальнбй палав, немирен; смахнат» луд, лу¬
дешки, налудничав» глупав.
швмАв магесник (у сибирските племена).
шАмать плюскам.
шАмкавье фъфлене.
шАйкать фъфля,
шампильби печурка (гъба),
шампувь шампон,
шаадал свещник, светилник.
шАвец окоп, шанец.
шавтажйровать шантажирам.
шавтрапА хаймана, скитник,
шатевмй танцов» окопен,
шапокляк клак.
шАиочка шапчица.
шАпочавк тапкар.
шАпочвый шапкарски; -о е знакбмство
слабо познанство» само с поздравяване
на улицата.
шапталА сушени праскови.
шар шяр» топка, кълбо ; воздушный
ш. балон ; хоть -б м покати като
с метла наметено
шарвбАв отворена кола с напречни пейки,
шарахаться» шарАхеуться хвърлям се със
сила; тръшвам се, буторясвам се.
шаржбровать шаржирам.
шАрвк топче : съчма ; кровяные -и
кръвни телца.
шарнкоподшйпавк съчмен лагер.
шАрвть тършувам» ровя, бъркам.
шАрквнге тътрене» тътрузене на кракът
(при поклон).
шАркать» шАркнуть тътрузя, тътря си кра-
ПАР
360 —
ШЕП
ка, произвеждам по дъските шум с кра¬
ката си, повличам си крака (за поклон,
реверанс).
шарлатанить шарлатанствувам.
шарманка латерна.
шармавшнк, -шипа латернаджея.
шаровары широки панталони, шалвари,
шаровидность сфернчност.
шаровИаный валчест, сферичен,
шаровай сферичен.
шарообразность сферичност.
шарообразный валчест, кълбообразен.
шарашка обла пила.
шассИ каруперия (на автомобил).
шастЫ хоп! изведнъж.
латание клатене, клатушкане; скитане без
работа: колебание, нерешителност.
шатать клатя, разклащам, мърдам, люлея,
люшкам: -ся скитам се, бродя ; люшкам
се, клатя се.
шатёр шатра, палатка.
мйткий клатлив, колеблив, люлееш се, не¬
сигурен, непостоянен, нерешителен, раз¬
клатен, съмнителен.
шаткость нестабилност, колебливост, не-
сигурность.
шатнуть вж. шатать.
шатун скитник, миткач, безделник: лост за
предаване движението (у машинние);
помпа, тулумба* (в мините).
штаромынга, шаро^^ввк вж. ше р ом й г а,
ш е р о м ы ж н и к.
шАхматы шахмат (игра),
шахта кладенец, ход (в мина); рудница,
шахтёр миньор.
Шахтинское д)ло Шаятински процес,
шитком минен комитет.
шашешници дъска за игра на дама,
шашечный : -а я доска дъска за игра
на дама.
шНшкн шашка, сабя; фигура, пион, камък
от играта дама: играть в -ке играя
на дама; пироксилиновая ш. пе¬
тарда.
шашлык шишкебап.
шАтее интриги, шмекерии,
швабра метла (за миене дъски),
шваль сбирщина, хора от кол и от въже,
мърша.
швАльня шивачнипа.
швартав корабно въже,
швартовать привързвам (кораб),
швейка шивачка.
швейник шивач,
швейный шлевен, за шиене,
швейцар вратар, портиер,
швейцарская стая за портиер,
швец шивач.
шв)я шивачка.
швбревь средняк, клечката на кола за сла¬
вяне предния сток и стърчишката с
оста.
швыркавнй : -ы е дрова, дърва за ото¬
пление, нарязани на къси парчета.
швырнуть вж. ш вы р i ть.
швырак вж. ш вы ркбвы е дрова,
швырянье хвърляне; разпиляване,
швырать хвърлям, разхвърлям, мятам ; ш.
деньгами пилея пари ; -ся вамер-
вам се.
шевелИть, шевельнуть мърдам, шавам, бу¬
там, клатя, разклащам, раздвижвам;
ш. мозгами напъвам си ума ; ш е-
велась! хайде, мърдай, тръгвай, ка¬
рай! ; ш е в е л а с ь, что ле! я по-
скоро, карай по-бърже! -ся мърдам се,
движа се.
шевиат агнешка вълна ; плат от агнешка
вълна.
шедгвр шедьовър.
шёйка шийка; гърло (на стъклл); опашка
(на рак); край на машинна ос ; тънко,
тясно място на нещо.
шейный шиен, за врат, за шия.
шелест шумолене, лек шум.
шелестеть, шелестИть шумоля, шушна, шу¬
мя, шумтя.
шёлк коприна, свила.
шелаовйваа копринена нишка,
шелковистый копринен, приличен на ко¬
прина.
шелковИца черница.
шелковичный черничев; ш. червь буба,
шелковбд бубар.
шелководство бубарство,
шёлковый копринен; мек.
шелкопряд копринена пеперуда, копринена
буба.
шелкопрядение предене на коприна,
шелкопря^д^я ьяты : -а я фабрика фа¬
брика за копринени платове.
шеллак гумилак.
шелопйй вж. шалопай.
шелохнуться мърдам, клатя, движа, шавам,
шелудИвый келяв, крастав.
шелуха луспа, люспа ; черупка (на орех) ;
шушулка, чушка (на боб, грах).
шелушенье лющене.
шелушённый олющен, обелен.
шелушИть лющя, олющвам, беля; -ся олющ¬
ва се, бели се.
шелыга горна част на свод.
шёльма шшекер, измамник, хитрец, дявол,
чап^нин, нехранимайко, шарлатанин.
шельмовать безчестя, посрамявам, ругая
някого.
шельмовства шмекерство, шарлатанство,
измамциеeсево, мошециеесеио.
Шемякин суд пристрастен съд.
шепелявить фъфля, съскам.
шепелявость фъфлене, съскане (произна¬
сяне „с“ вместо ,ш").
шепелявый фъфлещ, съскащ,
шепнуть шушна, шепна.
шепоткам шепнешком.
П1ЕП
— 351 —
ШИФ
шептал) сушене зарзали или праскови,
шептйть шепна, шушна; -с шепна си.
шептун който обича да шепне; клюкар.
шереАга редица.
шеромье), шеромыжянк келепнрджня, из*
мамник, шмекер, живущ на чужди гръб,
шеромыжничать паразитствувам, живея на
чужди гръб, търся келепер.
шероховАтость грапавина,
шерОховАтый грапав.
шерстйстый вълпаг, вълнест.
шёрстка вълна, козина, косъм.
шерстобит дръндар, дръндарнн.
шерстобойня дръндарска работилница,
шерстомойня място за пране на вълна,
шерстоаосный : ш. скот вълноносен до¬
битък.
шерстопрядение предене на вълна,
шерстопрялИж ыныв: - ая фАбрек) въл-
нопредачна фабрика, предачна фабрика
(за вълнена прежда).
шерстоткйчество тъкане на вълнени пла¬
тове.
шерсточёс влачар на вълна.
шерсть вълна, вълнена прежда ; козена,
косъм (на животно).
шерстяной вълнен.
шерхебель тясно ренде с полукръгъл ре¬
зец (за груба работа).
шершАветь рошавея, ставам грапав,
шершово рошаво, грапаво.
шершавость негладкост, неравност, грапа¬
вина, рошаност.
шершАвый грапав,
шершень стършел,
шест прът, върлина, снрък ; мачта,
шествовать вървя ; ходя тържествено ;
участвувам в шествие.
шестерИк шестак, шестица, нещо от шест
единици.
шестеричный шестократен,
шестерк) шесторка ; лодка с шест весла ;
впряг с шест коня.
шестерной шестерен,
шестернИ зъбчато колело, чарк,
шестеро шестима, шест души,
шестнгодовой шестгодишен,
шсстнгрАнаик шестостранник, хексаедър.
шестнгрАаный шестостранен.
шестидесяти шейсет, шестдесет,
шестидесятилетний шейсетгодишен,
шестидневка шее то дневка, неделя от шест
дни.
шестик прътче.
шестиногий шестокрако.
шестилАлый шестопръст, алтъпармак.
шестисотый шестстотни.
шестистопный шестостъпен, с шест срички,
шестиугольник шестоъгълник.
шестиугольный шестоъгълен; хексатона-
лен.
шестнадцатый шестнайсети,
шестнадцать шестнайсет.
тсстбй шести.
шесток огнище.
шестьдесят шей<сет, шестдесет. .
шестьсот шестстотин.
шестью шест пъти по, шест по.
шеф началник на учреждение ; лице, уч¬
реждение и др., което се е задължило
да бъде почетен настойник, обществен
ръководител на някое учреждение, ор¬
ган и др.
шОфство почетно покровителство, настой¬
ничество ; форма на взаимопомощ, при
която едната страна — шефът — в не¬
що поддържа другата страна — под-
шефната.
шефствовать шефствувам.
шСя шия, врат.
шИбкнй бърз, чевръст,
шИбко бързо, скоро.
шиворот як), вратт; взять за ш. ула¬
вям за якАта ; ш навыворот на¬
опаки, с главата надолу.
шиканье шиткане, освиркване,
шикарный шикарен, блестящ, моден,
шикать, шоквуть сверкам, освирквам,
шикнуть, шиковать докарвам се, наконтяи
се по модата.
шильце шелце, малко шило.
шинель шинела, шинел,
шинкАрка кръчмарка, механджийка.
шинкАрский кръчмарски.
шинкарство кръчмарство.
шенкАрь кръчмар, механджия.
шинкованный накълцан, нарязан на дребно,
шинковйть кълцам, режа на дребно.
шн^ок кръчма, механа.
шип шип, трън ; дървен гвоздей ; клинец,
шнпевне съскане, шилене.
шипеть съскам, шипя,
шиповник шипка, див трендафил,
шипок бодилче, трънче.
шипучий пенест, шипящ, газиран,
шипучка шумящо, газирано питие,
шИре по-широко ; по-широк.
шерИнк) платнена кърпр ; пешкир,
шИриться ширя се, разширявам се ; раз¬
пущам се.
шИрм) параван ; прикритие,
широковатый възшнрок, широкичък.
широковещание радио.
широковещАтельный многообещаващ ; - а я
с т А н ц и я радиостанция.
шнргкогрудый широкогръд.
ширококолейный широколинеен,
широкоплечий плещест.
широкополый с широки поли.
шнрпот>еб предмете за всекидневни нуж¬
де, за масова консумация.
шнрь простор, ширина, далечина,
шить шия ; бродирам.
швтьё шиене, шев ; бродерия
шИфер плочи за писане (скала),
шифоньерка кутия за женски дреболии.
ШИФ
— 352 —
ШОР
шифр шифър ; вензел, начални букви на
име.
шифровать шифрирам, пиша с шифър,
шихта съвкупност от материали, прера¬
ботвани в металургическите пронеси.
шихтовать съставлявам шихта.
шиш : показать кому ш. правя ня¬
кому подигравателен жест с свиване ръ¬
ката и показване палеца между показа¬
леца и средния пръст: ни -J съвсем
нищичко.
швшАк шлем.
ш£нлка буца, оток ; нарастък ; шишарка.
шишковатый покрит с буци.
шмшковбсный иглолистен.
шкДаа скАла.
шкАлмк чашка ; кандилце, лампичка.
шкАнць| частта от горната палуба между
средната и задната мачта.
шкал шкаф, долап, гардероб.
шкАпчкк долял че, шкафче,
шкатулка кутия, ковчежче, сандъче.
шквАл буря, хала ; ураган.
шквАрка пръжки, жумерки (от сланина),
шквдрень клин, клечка (на процепа на
колй).
шкёры шхери.
hiккв макара, скрипец.
inкАпер капитан на търговски кораб.
ШКМ училище за колхозна младеж.
шкАлвть уча ; строго държа ; дресирам,
изпичам.
шкбльничать немирувам, занимавам се с
ученически лудории, държа се като
дете.
шкдльвачество ученически лудории,
шкбльный училишен.
школАр ученик ; ученик, който се държи
лошо.
школАрнть вж. in к д л ь н и ч а т ъ.
школАрство педантизъм
шкуна морски двумачтов кораб,
шк^ра кожи (с козината); грозна и слаба
жена,
шкурка кожица ; гласпапир.
шкурник себелюбец, егоист, интересния,
шкурнический интересчийски.
шкурничество тъп егоизъм, интересчийство.
шкурный коя ен. от кожа : ш, в о п р 6 с
въпрос на личен интерес.
шлагбАум бариера (на линия),
шлак сгурия (при топене руда),
шлаков Ат ь очиствам руда (чрез разтопя¬
ване).
шлам тиня, кал.
шланг ръкав или тръба от водонепропу-
СК0Щ плат или гума.
шлафрйк халат.
шлейка вж. ц] л ё я.
шлёп ! цап I пляс 1 туп !
iiiл(пять, шлепнуть пляскам, цапвам, шля¬
пам : тупвам, бухвам, тръшвам ; -ся па¬
дам, проствам се.
шлепАк плясване, удар.
шлея палдъм, ремъка от подопашника по
цялата дължина на коня, гръбиик (на
хамут) с ремъците и ивиците.
шлкфовАльвя работилница за лъсване, за
изглаждане.
шлифАть излъсквам, изглаждам, полирам,
шлифувам.
шлнфбвшмк полировач.
шлих размита и разтрошена руда, от коя-
то се разтапя металът.
шлйхтн разтвор от скорбяла.
шляхтовАть поталям в разтвор от скор¬
бяла.
шлюзовАть прокарвам кораб през шлюз;
построй вам шлюз.
шлюпбАлкн железни греди по бордовете
на кораб, извити в дъга нагоре и слу¬
жещи за издигане и спушане на лодки,
шлюпка ладия, голяма лодка.
шлюха мръсница, развратница,
шлАпа шапка ; парцал (за човек) ; д ё л о
в - п е работата е опечена; о н в -п е
той е с шапка на главата.
шл пёнка лоша шапка.
шлАпка шапчица ; женска шапка ; глава
(на гвоздей); гугла (на гъба).
шляпник, -ница, шлАпочвик, .ница шапкар.
шлАпочный шапкарски.
шляться скитам се. шляя се.
шляхетский благороден, шляхтски.
шляхётство, шляхта шляхта, дребно дво¬
рянство в Полша.
шляхтич полски благородник.
шмАльта синя боя от кобалт,
шмел земна пчела.
шмул-тйтул съкратено заглавие върху пър¬
вата страница на книга.
шмыг 1 хоп ! шмуг ! мъна ! фук ! (да го
няма),
шмыгать, шмыгнуть тичам нагоре-надолу,
измъквам се, офейквам, о дух вам ; ш.
н 6 с о м смъркам.
шаур връзка, връв, ширит, шнур, *
шнуровАане връзване, стягане.
шнуровАть връзвам, стягам ; провървям.
швурбвка връзване, стягане.
шауровАй : - А я кнйга прошнурована
книга.
шнурбк връвчица, ширитче, шнурче.
швырАть ходя нагоре-надолу ; въвирам се»
завирам се, шмугвам се, пъхам се на¬
вред, прониквам.
шон шев, ръб.
шокйровить шокирам.
шОлк коприна, свила,
шолудйвый келяв, крастав,
шдпот шепот, шепнене.
шопоткАм, шАпотом шепнешком.
вгдрввк сарач. седлар, хамутчия.
шбрный сарашки, седларски,
шброх шумолене, лек шум.
ШОР
— 353 —
што
добры конски та към; конски очниця, кла¬
пи на очите.
шоссброваввый шосиран.
шоссбровать шосирам.
доп Ага сабя.
шпагАт канап.
шоАдель лопатка, шпатула.
шпАжввк перуника.
шпакдевАть замазвам, запушвам с лопат-
чина.
шпаклёвка замазване; състав за замазване.
шпАла траверса.
шпалёра шпалир.
шпалёры тапети (за стени на стая); ре¬
дина от дръвчета; шпалир, редица (вой¬
ници).
шпавА скитници, сбирщина.
шпавгбуты ребра на кораб, към които се
държи външната му обшивка, състав¬
ляваща неговия корпус.
шпАвдырь обущарски ремък, пазвбл.
шпАакв испанска вишня; мериносна овца.
шпАвская : ш. м J ш к а испанска муха,
кантарида.
шпаргАлка скришна записка, с която си
служат ученици във време на изпит.
шпАрвть попарвам; говоря или върша не-
то без спиране.
шпАтель лопатка, шпатула.
шпенёк шип; езиче на катарама,
шпмг сланина.
шпиговАть слагам в месо късчета от сла¬
нина.
шпак шпионин; сланина.
шпиль връх, вертикално острие, скрипец
за вдигане тежести на параход.
шпблька фуркет; топлийка, карфица; га-
бърче; остра дума.
шпмвАт спанак.
шшшгалёт сюрме (за прозорци, врати),
шпиндель вретено в предачна машина, ос
на скрипец.
шпинель бледночервен рубин,
шпябеить шпионувам.
шпнп остър връх (на кула); бараче, рун-
таво кученце.
шпмпрутёвы пръчки, с които са наказвали
главно войниците, като са ги прекар¬
вали през строя.
шпбва дурхшус; металическа линия за от-
/ деляне два реда един от друг (в печа¬
та рството).
шпбвка напречен дървен клин за съединя¬
ване дпе дъски.
шпбрвть мушкам кон (с шпори),
шпроты пушена сардинка.
шпулька цев, масур (влаган в совалката
при тъкане.
шпвут продълговата издадина по края на
дъска (или дърво), отговаряща на дъл-
бея на съединяваната с нея (или него)
дъска (или дърво).
шпуятовАть съединявам (дъски, греди).
шпур цилиндрична дупка в твърда почла
за влагане взривен снаряд.
шпывбть бода: коря.
шрам белег, рязка (от заздравяла рана).
штАбель строителен или друг материал, на¬
реден в правилна форма.
штабвбй щабен.
шталкААстер коиюшник (в дворец),
штамб дънер.
штамп замба : стоманен печат ; щемги-л ;
шаблон, клише.
штамповАть отпечатвам изображения чрез
натискане.
штампбвка обработка на метали чрез на¬
лягане с помощта на особени форми —
щампи.
штАвга стълб, подпора; прът, върлина.
штАвгенцйркуль инструмент за измерване
дебелината на предмет и широчината на
отвърстие.
штавдАрт знаме,
штавйна крачол (на гащи).
штанАшкн гащички: лоши панталони.
штавь! гащи, кюлоти; панталони,
штатив статив, триножник.
штАтвый щатен, титулярен.
штАтсквй цивилен ; в -к о м с цивилни
дрехи.
штёвевь металическа греда, скрепена с
киля, като негово продължение и състав¬
ляваща края на кораба.
штейгер майстор, ръководещ работата в
рудник: минен техник.
штемпелевАвме щемпелуване.
штемпелевать щемпелувам, удрям печат,
штвблёты чепици; гамаши.
штвлеть затихва (морето),
штиль безветрие, затишие (на море),
штйрборд дясна страна на гемия (като се
гледа към нося).
штифт клинец без главичка; желязна клечт
ка или чивия.
штихель инструмент за гравиране,
штокверк дебела рудна жила, от която се
отделят много жилчици.
штбльвя мннна галерия.
штбпальвыА за кърпене.
ипбпаиье кърпене, замрежване.
штбпалъщик, -шина кърпач.
штбпать кърпя, замрежвам.
штбпка кърпене, конци за кърпене.
штбпор тирбушон: една от фигурите на
най-високия пилотаж — стремително
движение на самолета надолу по витло-
образна линия.
штбра гардина, перде (на ролетка); транс¬
парант; жялузи.
шторм силна буря в морето, щурм.
штОрмовбА шурмовй.
штос вид игра на карти.
штоф мярка за течност около 1*54 литра ;
шише с тая мярка; дебел вълнен или па¬
мучен плат.
23
IUTP
— 354 —
ЩЕК
штраф глоба, щраф.
штргфвей: ш. журн)л дневник за на¬
казанията.
штрафовать глобявам, щрафувам.
штрейкбрехер стачкоизменник, стачконару-
шетел.
штрейкбрехерство саачкоизменуичeсаоо,
штрек хоризонтална минна галерия без из¬
ход навън.
штрипк) ивица от плат или кожа (стяга се
под обувката, за да се обтегне панта¬
лонът).
штрих черта, щриха,
ютрнховеть щрехирам.
штудировать щудирам, изучвам.
штука парче, къс, предмет, екземпляр; хи¬
трина, дяволия, изкусно нещо ; в т 6 м
тон ш.1 там е работата я1
штукерь дяволит човек, фокусник,
штукатур мазач (на здания).
штукатурить мажа, измазвам.
штукатурка мазилка.
штукатурщик мазач.
штуковеть съшивам от парчета ; съшивам
или закърпям така, че да не личи.
штурвел кормило; лост за управлението на
самолет от кабината на летеца.
штурвальный : -о е ко л е с 6 кормилно
колело.
штурм щурм, пристъп, атака,
штурма) кормчия; помощник-капитан,
штурмовАть атакувам.
штурмовей атакуващ, щурмови,
штуцер карабина.
штучка нещичко, парченце; хитрец.
штучный парчелия; -а я р а 66 та работа
н) парче; ш. пол паркет; ш. товАр
стока на пакети.
штыб антрацитов прах (евтино гориво за
парни котли).
штыковСй щиков.
шуба кожух, шуба,
шубенка лош кожух, лоша шуба,
шубяща голяма шуба, голям кожух,
шубка лек ктжух; дамска шуба,
шуйца лява ръка.
шулер шмекер, нечестен играч (на карти),
.шулерство шмекерство, нечестна игра (на
карти).
шуметь шумя, дигам шум; шумоля,
шумбха варвк, празен шум.
шумбвка лъжица с дупчици (за ляна).
шумовей: ш. оркестр джазбанд.
шумен слаб шум, шумтеж; п о д ш. скриш¬
но, тайно.
шунт отклонение, успоредно на основния
проводник (галванометъра, амперометъра)
— за спестяване на електрическия ток.
турив шурей, шуря.
шурум-бурум вехтории, стари дрехи,
шуруп витло с големи нарези.
шурф разкопка (при търсене руди),
яурфоветь правя разузнавателни разкопки.
шуршенне шумолене,
шуршйть шумоля,
шуры-муры шушукане; любовна интрига,
шустрый чевръст, пъргав, жив, отворен,
досетлив.
шут смешник, комедиант, лала, палачо.
шут.
шутИть шегувам се; не шут! сериозно,
не на шега.
шутиха комедиантка; ракета, фойерверк,
шутка шега, глума, смехория,
шутлИво шеговито,
шутлИвость шеговитост.
шутлИвый шеговит,
шутнИк, -вИца шегобиец, шегаджия, смеш¬
ник.
шутовскей палячовски,
шутовстве пАлячовщена, комедиантство,
шуточка шегица, жалка шега.
шуточный шеговит, за шега; пуст, несе¬
риозен.
шутИ на шега; много лесно,
шуцбуяд организация за работническа от¬
брана в Австрия 1918—1934.
шуцб^адовец член на шуцбунда.
шушера сбирщина, долни хора ; в с Икая
ш. хора от кол и от въже.
шушукаться шушукам си, шепна си.
шхуна морски двумачтов кораб.
Щ щавелевый: -а я кислоте оксалова
киселина.
щмСль киселец,
щАдИть жаля, щадя,
1цебенНть посипвам с чакъл,
щебениА, щобень чакъл,
щебён, шспстCууе чу рул икане.
шевететь чуруликам, църкам.
шеглёеоь кадъние (птиче),
щегловка кадънче ^енската),
шсгСл кадънче (птиче),
шеголек^гость напетост, гиздавост, еле¬
гантност; кокетство.
ше^твИтый елегантен, конт^ки.
шеголнва елегантна дамак
щСгол конте, гнздавец.
щегольнуть вж. ща г о л И т ь.
щегольнуей вжн тешжи .
щегольские контсеие, елегантност,
щеголИть п арадирам, пл^знам се ; обли¬
чам се контейки,, ф
щедрИ на следа шт си паница,
щедрее щедрост.
щскС буза, рорана; упйсывать за
6,6 е щ е к е ям с пълни уста.
шеКфстый бувест.
1шекфлд) ключалка, сюрме.
щёкот църтене ; пеене,
шекотеняе гъдсличеенс,
шекот^ь гъделинкам ; църти (за птиче)-
щеефткт гъддлнчкенe,
I щееoакаогcаь чувство на гъдел ; голяма
1 чувcтRвuгeлен)ёе; деликатност.
ЩЕК
— 366 —
ЭЕС
щекотливый ^дел^лив, драчлив, чув¬
ствителен ; раздразнителен ; деликатен,
шекИтно : мне щ. гъдел ме е.
шелИстый пропукан, пълен с цепнатини,
шёлк I трак I цък I чук I щ. е г 6 п о
носу чукна го по носа с пръст ; н а
брюхе шёлк, а в брюхе щ. на
гол корем чифте пищови.
шёлка пукнатинка, цеnцаеинаа.
щёлканье цъкане, тракане, плютене ; цър-
кане.
щелкать, щелкнуть пльоскам, плющя, чел¬
кам, тракам, щракам, цъкам.
щелкопёр превзет, надут, високомерен, са¬
мохвал.
щелкун скокльо, часовниче (бръмбар),
щелкунчик лешцикоерошаека.
щёлок лишня, луга, пепелна вода,
щелОчеиве лугосване, изпиране дрехи в
лишея.
щелочИть изпирам в пепелна вода,
щёлочность алкаличност.
шелочный алкален,
щёлочь основа, лишия.
щелчИк чукнане ; щ. по носу перкане
по носа (с пръст).
щель пролука, пукнатина, цепнатина, раз-
трога.
щемИть притискам, прискрипнам, прикле-
шям ; - й т сердце свива ми се сър¬
цето.
щениться окучва се, кучи се.
щендк кученце ; хлапак.
щеп) трескй.
щепИть цепя, дялам,
щепетильность дребнавост, педантичност ;
болезнена чувствителност.
щепетильный дребнав ; чувствителен ; пе¬
дантичен.
щёлка тресчица ; худбй как щ. сух
като клечка.
щепдтка, щёпоть шипка ; колкото може да
се вземе с два или три пръста ; щ. т а-
б а к у доза емфе.
щерб&тый щърбав ; сипаничав.
щербИна шърбел, хърбел, шърбо място,
белег от шарка, от порязано ; пукнати¬
на, цепнатина.
щетена четена,
щетинистый четинест,
щетиниться наежвам се, настръхвам ; раз-
ядосвам се, разсърдвам се.
щетка четка,
щёточка четчица,
шётоевва четкар.
щёточный : - а я . фйбрика четкарска
фабрика.
щёчка бузичка, страничка,
щи чорба, чорба с зеле,
щИколка, щиколотка глезен,
щнсАть, щипнуть щипя ; скубя ; паря, лю¬
тя, разнищвам ; скубя, паса.
щ^кИный с корди.
типИк щипиане, ^шепнене, белег от ошип-
ване, ощипано място; свирене чрез
дърпане с пръсти, пицикато.
щ^ць'!, щИпчеки щипни ; клещи ; маша,
дилаф.
ШвоИа щитче ; съцветие щит.
щука щука ; хитрец.
щуп сонда.
щупальце пипалце (у насекомо),
щупание пипане, баране, похвашане.
щупать пипам, барам, похвашам ; пушаь
сонда, сондирам ; опитвам.
щупленький, щуплый мършав, слаб, сух.
щур ^^точонка, черешарка (птица),
щуреть замижанам, примижавам ; -е»
иереневам поглед.
щучий шукен ; по -чьему в е лён и к>
внезапно, безпричинно.
эбеновое дерево абанос.
^Лябеновый абаносов,
vBbb ей ! ей че I а ! о I
эвакопункт евакуационен пункт,
авакубровать евакуирам,
эволюционировать еволюирам,.
эдельвейс еделвайс.
едем едем, рай.
ай J ей ! хей !
Эйнштейн Айнщайн.
ак ех че, ама че; эк вы разряд )-
ле с ь ех че сте се накопили.
экза^^нИть изпитвам; -ся държа ивпете.
экнвИк двусмисленост.
Экий, Экой какъв.
ЭкниА^ж кола ; пасажери,
экипировать екипирам.
Эккер ъгломер.
эконИм, -ка иконом,
эконИкнть, з^^мничать пестя, правя ико¬
номия.
нковомотдел икономически отдел,
эаоuомпoлUеиаа икономическа политика,
эконИкша жена на иконом.
Зкосо Икономическо съвещание,
зкс експроприация, обир.
Экскурс екскурзия, излет,
экскур|^(^^еза екскурзионна база,
экскурсонИд водач на екскурзия,
экспатриироваться напущам отечеството си.
экспедировать експедирам,
эасеериыefiтИрoнаеь правя опити,
эксплуатировать експлоатирам,
экспонИровать излагам, участвувам в из¬
ложба.
экспортировать експортирам.
Экспортлее Всесъюзно обединение за из¬
нос на ленени и конопени влакна и из¬
делия.
Экспортлёс Всесъюзно акционерно друже •
стно за износ на дървен материал.
Экспортхлёб Всесъюзно акционерно дру¬
жество за износ на житни храни.
экснрИмтом импровизирано, експромпти.
экс
— 356 —
ЮТ
экспропрвбровать експроприирам,
экстрагировать изкопавам (руда),
электрмзбровнть наелектризирам ; -ся на-
електризирвам се.
электризованный наелектризиран.
электрик електричар.
электрик електрическа синкавина.
электрифицировать електрифицирам,
электрйчка електрическа железница,
электровоз електромобил
электродвигатель електромотор,
электроёмкость електрически капацитет,
электрозавод фабрика за електрически из¬
делия.
электромолотьба вършеене с електрически
машини.
электроиасёдка електрически инкубатор,
электронасос електрическа помпа.
электрооДхота оране с електрически ма¬
шини.
электропередача предаване, трансмисия на
електричество.
электропоезд електрически влак,
электросв&рка заваряване, запояване с
електричество.
Электросвязь Управление на електрически¬
те съобщения.
электросеть електрическа мрежа,
электросила електрическа енергия.
электрострОй строителство на електриче¬
ски станиии.
электротрёст тръст за електрическа ин¬
дустрия.
электротяга движение на коли посред¬
ством електричество.
электроустановка електрическа инсталация,
элиминировать елиминирам.
эль ел, английска бира,
эмёлевый емайлов,
эмалировать покривам с емайл.
эмАль емайл, глеч.
змансвсОроввться освобождавам се.
эмбарго запрещение на кораб да излиза
от пристанището.
эмигрировать емигрирам.
эялшпОль край на играта (шахмат),
знтускйзм ентусиазъм.
знтусмАст, -ка ентусиазист.
«зврон Експедиция за подводните работи с
специално назначение.
ЗрмвтАж Ермитаж (музей в Ленинград),
эрудит учен човек, с голяма ерудиция,
эсдек социалдемократ.
эсёр социалист революционер, социалрево-
люционер.
эсёровшииа есеровшина, сокиалреволю-
ционно движение.
эскиз скица, ескиз.
эскортировать ескортирам.
зспаньОлка брадичка (под долната устна).
Эсты естонци.
эта тая, тази,
этак тъй, така, по тоя начин.
Этакий такъв, такъв един, такъв и она¬
къв ' подобен ; какъв.
Эта тия, тези,
этмкётка етикетче.
Это това, туй.
Этот тоя, този, тоз.
эфес дръжка на сабя.
эфнОп, -ка етиоп.
эх ! ех ! ох !
Ююбка пола, фуста,
юбочка полйчка.
юбочиик женкар.
юбочинцн дамска шивачка,
ювелбр златар.
ювелбр кы1 златарски,
юговоетбк югоизток,
юговостбчвый югоизточен.
ЮгостАль Южен металургически тръст,
юддль долина.
южАнни южняк.
юз Хюгов телеграфен апарат.
юлА фърфалак, пумпал, топач ; много жив
човек, шуваргало; стърчиопашка, по-
точарка (птиче).
юлить лудувам, немирувам, мятам се на-
сам-натам ; въртя се, умилквам се, маз¬
ня се, усуквам се.
ЮМДЖ Южноманджурска железопътна ли¬
ния.
юмор хумор
юмореска хумореска,
юморйст хуморист.
юмористический хумористичен,
юнга моряшки ученик, млад матрос,
юнеть подмладявам се.
юнец младеж, юноша,
юнкбр младежки кореспондент,
юность младост.
юный млад.
юр отворено, незапазепо място ; н а -у
на течение, изложено на ветровете.
юрбюрд юридическо бюро, бюро за юри¬
дическа консултация.
юрк цоп!
юркий жив, бърз, чевръст, пъргав, лек.
юркнуть гуркам се, цопнам ; скринам Се
бърже: изкачам незабелязано.
юркость живост, бързина, пъргавина, ле-
кост.
юрбдмвость смахнатост, идиотство.
юрДдмвый смахнат, слабоумен, побъркан,
юродствовать проявявздцнризнаци на сла¬
боумие^
юрта колиба на сибирски чергари; палат¬
ка, чадър. е
Юрьев гр Юрев, Дорпат, сега Тарту ;
К), день Георгьовден ; в д т тебе,
бйбушка, и ю. дёнь! сега я оца¬
пахме!
Ют част от горната палуба на задната
част на параход.
юти
— 357 —
ЯР
ютиться гуша се, скривам се, търся под*
слон или прибежище, приютявам се.
Я я аз ; моё я моето аз ; это А аз
съм.
ЯАССР Якутска автономна социалисти*
ческа съветска република.
Абеда клевета, набедяване, донос, интрига,
ябедная клеветник, интригант.
ябедввчать бедя, клеветя, интригувам; при*
бягвам до злобни закачки; шиканирам.
йбаоко ябълка (плод); кръгло петно (на
кон); землянбе А. картоф.
яблонный ябълков.
йбловя ябълково дърво, ябълка.
яблочко ябълчина.
явйть, явлАть явявам, предявявам, показ*
вам;, -ся явявам се; представлявам се ;
оказва се.
явка явяване, присъствие ; предявяване ;
явка, място за срещи.
явлйть(ся) вж. я в й т ъ (с я).
яввобрАчный семенен.
йввость очевидност.
А Очный: -а я квартйра конспиративна
квартира; ы м порйдком само с
лично яяяване (без да се иска утвърж¬
дение от властта); -н ы е пошлины
мита за деклариране.
Авствевность явност. ясност, очевидност,
очебийност.
Авствеввый ясен, четлив, различим, по*
нятен.
Авствовать става ясно, очевидно е, ясно е,
явно е.
явь будност, бодро състояние, реалност.
ягА-бАба вещица.
ягдтбш ловджийска чанта,
йгель лишей.
ягнёнок, ягнёночек агънце,
ягниться агни се, обагня се.
ягвйтник брадат орел.
Агода аърно, бубонка, плод; в й н н а я я.
смокиня.
ягодица кълка, бут.
Агодвый от зърна, ягоден.
яд отрова.
ядовито отровно; жлъчно.
ядовитость отровност; жлъчност, злобност.
ядовйтый отровен, жлъчен, злобен, ядовит,
ядрёный як, снажен, набит,* сочен, пълен,
едър.
йдрваа бългур от елда.
ядре ядка, ядро ; снаряд ; нап-главното,
същината.
ядрышко ядчица, ядърце.
язва язва, рана; мор, чума; зло.
язвйтельио саркастично.
язвительный жлъчен, язвителен, саркасти¬
чен.
язвйть ранявам, уязвявам, ухапвам, обиж¬
дам.
язык език; племе, народ,
языковёд лингвист, езиковед,
языковедение езикознание, лингвистика,
языковёдческвй езиковеден, лингвистиче¬
ски.
языкбвый езиков,
языкозяйвне езикознание, лингвистика,
языческий езически.
язычество езичество.
язычкбвый на мъжеца, мъжецов.
язычник, -ввоз езичник.
язычный езичен.
язычбк езиче; мъжеи; пискун.
язь въдовица, дойца, бъздруга, мъдуга,
шутовица (риба).
яйцекладущий Яйценосен,
яйцо яйце.
яичко яйчице; мъдо.
ябчввк яйчник,
яйчинца пържени яйца; омлет,
яйчвый яйцо в ; я. ж е л т д к желтък ; я.
б е л 6 к белтък.
якобы уж, тъй да се каже.
якорвый котвен,
якорь котва.
Якутская АССР Якутска автономна социа¬
листическа съветска република.
якшАться сприятелявам се, дружа.
Алвк ладия, лодка.
ялвчвик лодкар,
яловеть ставам ялов, оставам безплоден,
яма трап, яма, дупка.
ймка трапче, вдлъбнатинка.
ймочка трапчинка (на бузите),
ямскбй пощенски; файтонджийски, ко¬
ларски.
ямщйк файтонджия; возач (пощенски),
яавйрь януари.
яквАрьский януарски.
«гАрвый кехлибарен.
явтАрь кехлибар.
явычАр еничерин.
ялоявзйровать японизирам, пояпончвам.
яр стръмен бряг.
ярд английска мярка за дължина (0*914
метра).
ярёмный : «ная в ё н а югуларна вена.
Арквй ярък, крещящ, светъл, ясен,
ярлйк надпис, етикет.
ярлычбв надпис, етикетче.
ярмарка панаир.
ярмарочный панаирски, панаирджийски,
ярмб ярем, хомот; иго, робство.
Аро люто, върло.
яровОЙ сят през пролетта ; я. хлеб Лет¬
ница ; -бе п 6 л е нива, засята с Лет¬
ница.
Арус етаж; ранг, балкон (в театър); ла¬
вица, полица, рафт; пласт, слой.
ярусный на етажи.
Арый разпален, върл, лют ; я. в о с к чист
бял восък; -ы е пчёлы млади пчели.
— ЗБ8 —
ЯШУ
ярь-медйака медна ръжда.
ВсевевыВ ясенов, осенов.
йсевь ясен, осен (дърво).
ВсаевыиВ ясничък.
ясвёть яснея, иэяснявам се, разведрям се.
Яссы Яш.
Встав ястия, гостби.
ястребёвок ястребче.
ястребаввыВ ястребов.
ять название на премахнатата буква t;
на В т ь отлично.
йхоат яхонт (скъпоценен камък); ей ний
В., г о л у б б й й. сапфир ; крас¬
ный й. рубин; жёлтый я. хма-
цинт ; зелёный В. смарагд.
ячейка келийка, клетка (в пчелинна пита);
партийна ядка.
•чёя клетка, малка преградка.
ячмйввыВ, ячмёвевыВ ечемичен.
ячмёвь ечемик ; ечемик на окото,
йщма яспис (минерал).
йщер люспокож (животно).
ящерица гущер.
йшвк ковчег, сандък, кутия, чекмедже,
йщичек ковчежче, кутийка, чекмеджеиие.
йнур сап (болест по конете).
Източници
Проф. Л. В. Щерба, М. И. Матусевцч, М. Ф. Дусс. Русско-французский словарь. Москва
1936 г.
В. В. Потоцкая. Карманный русско-французский словарь. Москва 1934 г.
А. Ф. Несслер. Русско-немецкий словарь. Москва 1934 г.
Проф. С. К. Бояяус, проф. В. К. Мюллер. Руско-английский словарь. Москва 1930 г.
Толковый словарь русского языка, под редакцией проф. Д. Н. Ушакова. Том 1. Москва
1935 г.
Владимир Делль. Толковый словарь живого великорусского языка. Четыре тома.
Словарь иностранвых слов. Составлен бригадой Государственного института .Советская
Энциклопедия". Москва 1937 г.
Словарь научных терминов, иаостраавых слов я выражений, вошедших в русский язык. Под
редакцией В. В. Битнера. 1906 г.
А. Селиыев. Язык революционной эпохи. Москва 1928 г.
Петко Кол. Гъбев. Пълен руско-български речник. Търново 1900 г.
Д. Благоев, Г. Мнвдов. Пълен руско-български речник. София {1912 г. ?J.
Д. Д. Тодоров. Руско-български речник. София [год. ?J.
ВТОРОТО ИЗДАНИЕ НА ПЪЛЕН
РУСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
ОТ Г. БАКАЛОВ НАПРАВИ ХЕМУС
А. Д. ЗА КНИГОПЕЧАТАНЕ И ИЗДА¬
ТЕЛСТВО И ГО ОТПЕЧАТА В СОБСТ¬
ВЕНАТА СИ ПЕЧАТНИЦА ПРЕЗ 1945
ГОДИНА В 15,000 БРОЙКИ