ХРИСТО ХОЛИОЛЧЕВ
МАКСИМ МЛАДЕНОВ
ЛИЛИЯ РАДЕВА
БЪЛГАРСКА
СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК
с йзток
ЗАПАД )
ХРИСТО ХОЛИОЛЧЕВ
МАКСИМ МЛАДЕНОВ|	ЛИЛИЯ РАДЕВА
БЪЛГАРСКА
СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
Енциклопедичен речник
София, 2012
Издава се с финансовата подкрепа на фондация „Проф. д-р Максим Младенов -
Общество за изследване на българската народна реч“ при СУ „Св. Климент
Охрид ски“.
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде
размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие
на „Изток-3апад“.
© Христо Стефанов Холиолчев, 2012
© [Максим Славчев Младенов,, 2012
© [Лилия Василева Радева, 2012
ISBN 978-619-152-143-2
ХРИСТО ХОЛИОЛЧЕВ
МАКСИМ МЛАДЕНОВ
[ЛИЛИЯ Р АДЕВА
БЪЛГАРСКА
СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
Енциклопедичен речник
На проф. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ (1912-1969)
Нъм|ери Й|анка х|ора задр|ужни:
св|екър, свик|ърва, д|евикь д|евирьъ,
с|едим ит|ърви, ч|етири з|ълви...
(нар. пес.)
Стани ми, стани девойче, свекърва огьн
накладе, зълвите куки сметоха, девер ти
дукян отвори...
(нар. пес.)
Селека рода стой от стопан, стопанка,
татко, майка ... деда, баба, кум, кума,
кумашин, кумашинка.
(Е. Каранов, по РРДД 223)
ПРЕДГОВОР
Материалите за този речник са събирани в продвижение на повече от 50
години по различии проекта (програми) и от изследвачи с различна подготовка и
квалификация - научни работници (езиковеди, етнографи), учители, студента,
културни дейци от читалища и местни или регионални музеи и др. Към сбирката
сега се добавят и материали, ексцерпирани от речници и диалектоложки и
етнографски изследавния, конто са посочени към приложената библиография на
източниците.
Целенасочено и системно българската терминология за родство се проучва
от началото на 50-те годнини на миналия век. Проф. д-р Стойко Стойков (1912—
1969) съставя и издава два въпросника: 1) „Въпросник за проучване на роднински
названия” (1949) със схеми на отношенията по кръвно родство и брачно родство и с
оглед към названията (термините) - синоними и хетероними, конто обозначават
носителите на тези отношения (членове на семейството и рода), и 2) „Кратьк
осведомителен въпросник за проучване на българските местни говори” (1954), в
който са застъпени и лексеми и словоформи като дъщеря, внук, зет, братя, деца и
др. с оглед към техния регионален (диалектен) облик. Първият въпросник
придружаваше (особено през началния период) участниците в теренните
проучвания (1956-1975) за БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТЕН АТЛАС и се използваше
като допълнение към „Програма за събиране на материали за Български диалектен
атлас” (Ст. Стойков, Институт за български език при БАН. София. 1955*, 19592).
През 1969 г. и Етнографският институт с музей при БАН (ЕИМ) изпраща до
директорите на училищата и свой „Въпросник за установяване на роднинските
названия в страната” във връзка с „проучването на бита и културата на нашия
народ”. По този въпросник се извършват и пробни теренни проучвания от
сътрудници на ЕИМ (Ив. Георгиева, Д. Москова, Л. Радева).
През 70-те години на миналия век (1972-1980) материали за българската
„роднинска терминология” се събират и по един международен проект -
ЕВРОПЕЙСКИ ЛИНГВИСТИЧЕН АТЛАС / ATLAS LINGUARUM EUROPAE
(ЕЛА / ALE). Българската мрежа за този атлас се състои от 32 селищни пункта,
5
конто бяха проучени от сътрудници на Института за български език (Хр.
Холиолчев, Хр. Топалова, Т. Бехар, Ел. Кяева).
Като резултат от тези разновременни, но паралелни по цел и съдържание
проекта, се образуваха три сбирки (картотеки) с материали за българската
„родинска терминология” - една като личен архив на проф. Ст. Стойкое, втора в
ЕИМ и трета като архив на ЕЛА / ALE в ИБЕ.
В началото на 80-те години на миналия век именно в ЕИМ материалите от
тези сбирки (личната картотека на проф. Ст. Стойков бе предоставена от съпругата
му проф. д-р Ст. Стойкова, за което тук |и изказвам особена благодарност!) и от
публикувани езиковедски (диалектоложки) и етно1рафски изследвания бяха
съчетани в една картотека, по която за две години (1981-1982) бе съставен от М.
Младенов, Л. Радева, Хр. Холиолчев (с участие донейде и на Ив. Георгиева и Д.
Москова) един том за „Българския етнографски атлас” (БЕА) под заглавие:
БЪЛГАРСКИ ЕТНОГРАФСКИ АТЛАС. РОДНИНСКИ ОТНОШЕНИЯ У
БЪЛГАРИТЕ. (Част I: Карти. Част II: Статии. Коментари. Показалци.). Макар че
този том на БЕА е минал през обсъждане в ЕИМ (1985) и е бил одобрен за печат,
той остава неиздаден. Причините за това са няколко: 1) хроничен недостиг на
средства за издаване на научни трудове в БАН (особено през 90-те години на
миналия век); 2) преждевременната кончина на членовете на авторския
(съствителския) колектив М. Младенов (1992) и Л. Радева (1997) и дългогодишното
отсъствие от страната на Хр. Холиолчев поради зетостта му (до 1999 г.) в
„Българския изследователски институт в Авствия” (Bulgarisches Forschungsinstitut
in Osterreich, БИИА / BFIO); 3) застой на изследователската работа по БЕА преди
всичко поради липса на кадри.
*
След завръщането ми в България пред мене стоеше дългьт да продължа и
доведа до някакъв резултат започнатото през 80-те години с мойте вече покойни
колеги и приятели. От разговори с проф. д-р Р. Попов (директор на ЕИМ) и ст.н.с.
д-р М. Василева (зам.-директор на ЕИМ), стана ясно, че проектьт „Български
етнографски атлас” няма реални изгледи да бъде осъществен. Затова през 2001 г.
реших, въз основа на споменатата по-горе сбирка от материали и на картите и
6
коментарите от неиздадения том на БЕА, да съставя един енциклопедичен речник
на българската семейно-родова лексика с данни за разпространението на термините
(названията) в нашата лексикографска литература и по българската езикова и
етнокултурна територия и за техния произход. Така постепенно бе изграден
корпусът на енциклопедичния речник, който сега се предлага на вниманието на
читатели и ползватели от различии среди и слоеве на българската общественост.
*
Дължа приятелска и колегиална благодарност на:
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА - за нейната съвестна, тьрпелива и компетентна
редакторска работа по компютьрните варианта на речника;
ОЛГА МЛАДЕНОВА - за моралната подкрепа и материалното осигуряване на
работата по компютьрните варианта на речника;
ДАРИНА МЛАДЕНОВА и внучките на М. Младенов - МАРИНА и ЙОАНА
МИХАИЛОВИ - за готовността им да извършат компютьрната обработка на
началните варианта на картите схеми, приложени към речника.
Хр. Холиолчев
7
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
Речниковата статия има следните постоянны и факултативни съставни части:
1) Заглавия словникова единица (СЕ) - съществително, субстантивирано
прилагателно или местоимение, глагол. В някои случаи СЕ се представя чрез
повече от една словоформа. При съществителните това може да са факултативни
словообразувателни варианта, наир.:
ЕРГ\ЕН
ЕРГ\ЕНИН.
При глаголите се привеждат вариантни словоформы според вида на глагола или
според различен диалектен облик, напр.:
ВЕНЧ\АЯ
ВЕНЧ\АВАМ
В\ЕНЧАМ
или
ПРИСЛАНА
ПРИСТАВАМ
ПРИСТ\АЯМ.
Заглавните СЕ се изписват в нормализиран (стандартен, книжовен) облик, но за
някои (локално или регионално ограничены) СЕ се използват и графеми за особен
(специфичен) диалектен изговор (напр. КУМЕХА ‘кума’, МОСКО ‘съпруг’...).
2) При заглавии СЕ, конто застьпват (представят) различии по форма варианта,
тези се изреждат непосредно под СЕ, напр.:
М\АЙКА
Вар.: майка, майкя, макя...
3) След знак = на нов ред се дава значението на СЕ и цифров код, ако тя е част от
схемата на термините за субектите и отношенията на кръвно и брачно родство и
родство по сватовство, кумство, кръщаване. Към значението на някои СЕ се
добавят и техни синонимы или хетероними. Когато е налична (засвидетелствана) и
звателна форма на СЕ, тя се привежда също към значението |и, напр.:
8
М\АЙКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; мама; родителка > майка (ми). Зват.
ф. м\айко/, разг, майка ми'., диал. и м\айке!.
УСЛОВИИ ЗНАЦИ
| Замества ударението върху следходната сричка.
*	Пред СЕ или нейни варианта означава, че терминът или словоформата не са
засвидетелствани в съвременния език и неговите диалекта и са възстановени по
облик (напр. *БЛИЖИКА ‘роднина, сродник’, *ДЪЩЕРША ‘племенница’...).
*	След СЕ или нейния цифров код означава, че основного понятие (респ. значение),
към коего тя се отнася, се различава по някакъв допълнителен (конотативен)
признак (напр. М\АЙКА /2/ ~ М\АЩЕХА, ПАРАМ\АЙКА и др. /2*/; БРАТ /3/ ~
ПОДУБРАТ, ПОБР\АТИМ и др. /37...; ДЕДЕ /5~6/ ~ ХР\АНЕНИЧЕ, СЕДМ\АЧЕ
/5*~б7).
+	След цифровия код означава: ‘по-възрастен’ (напр. СЕСТР\А /4/ ~ К\АКА,Л\ЕЛЯ,
Ч\ЕЧА и др. /47, Ч\ИЧО /31/ ~ СТ\АРКО /317...).
	След цифровия код означава: ‘по-млад’ (напр. ДЕВЕР /37/ ~ ДРАЦИНКО /377,
3\ЪЛВА /47/ ~КАЛ\ИНА /477...).
! След словоформа или словосъчетание (и цифров код за тях) означава, че те са или
служат като звателна форма (обръщение) (напр. БАЩ\А /1/, но ТАТЕ!, Т]АТКО! /1!/,
БАЩ\А МИ! /1!/; БРАТ /3/, но БР\АТЕ!, БРАТ МИ! /ЗУ; Ч\ИЧО /31/, но ЧИЧО!
/31!/...).
>	Означава, че СЕ може да има освен основного и имплицирано вторично
(конотатавно) значение, напр.:
Б\АБА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/ > баба ми (т.е. ‘моята баба’);
В\УЙЧО
= Брат на майка /32/ > вуйчо ми (т.е. ‘моят вуйчо’).
~ Означава: ‘или’, ‘респективно’.
9
Р. След този знак се дават сведения за разпространението на СЕ в локални или
регионални говори (с препратка към карта на разпространението, ако има такава)
и/или в лексикографски източници.
П. След този знак се дават сведения за произхода (етимологията) на СЕ или нейни
варианта, както и за терминологични успоредици в славянски, балкански и други
езици.
О След този знак се дават сведения за словосъчетания (свободни, устойчиви,
идиоматични) с участието на СЕ, както и за разпространението и значението им
(напр. вт\ора м\айка, повт\орна м\айка ‘мащеха’; ст\ара м\айка ‘баба’, м\омчана
м\айка ‘майка на синове ~ момчета’).
• След този знак се дават сведения за производни от СЕ и субстантивирани форми
на прилагателни имена, местоимения и техните значения (напр. м\айкини,
м\айчини за ‘домът и семейството нал^анка^’).
о В ъглести скоби към значението на СЕ се дават сведения за допълнителни
признаци (напр. М\АЩЕХЛ = Майка <н|е р|одна>; П\АСИНОК = Син <н|е р|оден,
доведен или заварен>; МОМАЛЕНДА = Мома <голяма, едра, висока>;
П\ЕТИМНИЧЕ = Дете <единствено, най-малко —♦ любимо, галено>).
[] В правоъгълни скоби се поставят само авторски бележки и/или знаци за
„внимание”, „съменние” и др. под.
Т След дума (термин) или словоформа е знак за препратка, т.е. = вж. (виж).
10
ТАБЛИЦА
НА СУБЕКТИТЕ И ОТНОШЕНИЯТА НА КРЪВНО И БРАЧНО РОДСТВО
И РОДСТВО ПО СВАТОВСТВО, КУМСТВО, КРЪЩАВАНЕ
[кръвно родство]
/1/ багца	/2/ майка	
/11/ дядо (баща на баща) /12/ дядо (баща на майка) /111 ... 122/ прадядо /1111 ... 1222/прапрадядо /3/ брат /31/ чичо (брат на баща) /32/ вуйчо (брат на майка) /5/ син	/5-6/	/21/ баба (майка на майка) /22/ баба (майка на майка) /211 ... 222/прабаба /2111 ... 2222/ прапрабаба /4/ сестра /41/ леля (сестра на баща) /42/ леля (сестра на майка) /6/ дъщеря
/53/ племенник (син на брат) /54/ племенник (син на сестра)	дете /53-63 - 54-	/63/ племенница (дъщеря на брат) /64/ племенница (дъщеря на сестра) -64/
/55/ внук (син на син) /56/ внук (син на дъщеря)	племенници /65/ внучка (дъщеря на син) /66/ внучка (дъщеря на дъщеря) /55-65 - 56-66/	
/531/ братовчед (син на чичо) /532/ братовчед (син на вуйчо) /541/ братовчед (син на леля) /542/ братовчед (син на леля) /531-532-	внуци /631/ братовчедка (дъщеря на чичо) /632/ братовчедка (дъщеря на вуйчо) /641/ братовчедка (дъщеря на леля) /642/ братовчедка (дъщеря на леля) 631-632/и/541-542 - 641-642/ братовчеди	
	[брачно родство]	
/7/съпруг /17/ свекър (баша на съпруг) /18/ тъст (баща на съпруга) /37/ девер (брат на съпруг) /38/ шурей (брат на съпруга) /74/ зет (съпруг на сестра) /76/ зет (съпруг на дъщеря) /737/ чичо (съпруг на сестра на съпруг)	/8/съпруга /27/ свекърва (майка на съпруг) /28/ тъща (майка на съпруга) /47/ зълва (сестра на съпруг) /48/ балдъза (сестра на съпруга) /83/ снаха (съпруга на брат) /85/ снаха (съпруга на син) /831/ леля (съпруга на брат на баща)
11
П4М чичо (съпруг на сестра на баща)
/742/ - (съпруг на сестра на майка)
/747/ - (съпруг на сестра на съпруг)
П4Ш баджанак (съпруг на сестра на съпруга)
/832/ вуйна (съпруга на брат на
майка)
/837/ етърва (съпруга на брат на
съпруг)
/838/ шуренайка (съпруга на брат на
съпруга)
[родство по сватовство]
/174/ сват (баща на съпруг на сестра)
/176/ сват (баща на съпруг на дъщеря)
/183/ сват (баща на съпруга на брат)
/185/ сват (баща на съпруга на син)
/274/ сватя (майка на съпруг на сестра)
/276/ сватя (майка на съпруг на дъщеря)
/283/ сватя (майка на съпруга на брат)
/285/ сватя (майка на съпруга на син)
[родство по кумство]
/9/ кум (брачен свидетел)
/89/ кума (брачна свидетелка)
/5-6.9+89/ кумче (дете на кум и кума)
/9+89/ кумове(те)
/99/ кумец
/8.99/ кумица
/5-6.99+8.99/ (дете на кумец и кумица)
/99+8.99/ кумци(те)
[родство по крыцаване]
/9*/ кръстник
/89*/ кръстница
/5.9*~89*/ кръщелник
/6.9*~89*/ кръщелница
/5~6.9*~89*/ кръщелниче
12
СЪКРАЩЕНИЯ
1. СЪКРАЩЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНИ ПЕЧАТНИ ИЗТОЧНИЦИ И
СПРАВОЧНИЦИ
А
Алексова = V. Aleksova. Elements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et
roumaine: bulg. погъз\ей / roum. pocinzeu. - Linguistique Balkanique XXXIX (1997—
1998). 3^1. 159-163.
АЯМ = Атлас языков мира. Происхождение и развитие языков во всем мире.
/Русия, Словакия/. 1998.
Б
Барболова = 3. Барболова. Названия за зълва и девер в българските диалекта. - За
думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения ’98. София. 2000.
391-399.
БДА = Български диалектен атлас. I. Югоизточна България (1964). II.
Североизточна България (1966). III. Югозападна България (1975). IV.
Северозападна България (1981). [Колектив]. София.
БДА-ЕМ = Й. Н. Иванов. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска
Македония. Драмско, Сярско, Валовищко, Зиляховско. София. 1972.
БДА-ОТ = Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I—III. Фонетика.
Акцентология. Лексика. [Колектив]. София. 2001.
БДА-ЦБ = Р. Божков. Български диалектен атлас. Северозападни български говори
в Царибродско и Босилиградско. София. 1986.
БДИМ = Българска диалектология. Проучвания и материали. [Поредица]. I (1962) -
X (1981). София.
БЕР = Български етимологичен речник. [Колектив]. I (1971) - VII (2010)... София.
БР = Българска реч [списание]. София. 1995-2009...
БТР = Български тълковен речник. [Колектив]. София. 1955.
В
Вакарелски = Хр. Вакарелски. Етнография на България. София. 1974.
13
ВаригДВ = G. Wahrig. Deutsches Worterbuch. Giitersloh-Wien-Zug. 1991.
Василева = Л. Василева. Българското словно богатство. София. 2009.
Вач.-Керем. = М. Вачева-Хотева, Сл. Керемидчиева. Говорът на село Зарово,
Солунски. София. 2000.
Г
ГБР = Гръцко-български речник. [Колектив]. София. [1954].
Геров = Н. Геровъ. Р'Вчникъ на блъгарскый языкъ съ тлъкувание р'Вчи-ты на
блъгарскы и на русскы. I (1895) - V (1904). Пловдивъ.
ГеровДоп. = Т. Панчевъ. Допълнение на българския р'ьчникъ отъ Н. Геровъ.
Пловдивъ. 1908.
Граматика = Граматика на съвременния български книжовен език. I. Фонетика
(1982). II. Морфология (1983). III. Синтаксис (1983). [Колектив]. София.
Гълъбов = И. Гълъбов. За произхода на трупа названия от българската народна
роднинска терминология. - Избрани тпрудове по езикознание /472-482/. София.
1986.
д
ДавРИПК = А. Давидов. Речник-индекс на Презвитер Козма. София. 1976.
Дал = Вл. Даль. Толковый словарь живого великорусского языка. I—IV. 1981-19828.
Москва.
ДечТР = Д. Дечева. Тълковен речник с фразеологични съчетания. София. 1997.
ДДА = Т. Papahagi. Dic(ionarul dialectului aroman. Bucure$ti. 1974.
ДЛР = Dicponarul limbii romane. [Колектив]. I (1913) - VII (1969)... Bucure$ti.
ДЛРМ = Dic(ionarul limbii romane modeme. [Колектив]. Bucure§ti. 1958.
Добрев 1984 = Ив. К. Добрев. За тюркизмите в българския език и роднинското име
\еца. - Български език XXXIV, 2, 159-162.
Добрев 1994 = П. Добрев. Светът на прабългарите. Истини и заблуди. София.
Добрев 1995 = П. Добрев. Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. Речник и
граматика. София.
Добруджа = Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. Добруджа.
[Колектив]. София. 1974.
14
ДТБ = A Dictionary of Turkisms in Bulgarian. [Колектив]. Oslo. 2002.
Дювернуа = А. Дювернуа. Словарь болгарского языка по памятникам народной
словесности и произведениям новейшей печати. Москва. 1885.
Е
ЕССЯ = Этимологический словарь славянских языков. [Колектив]. I (1974) - XVII
(1990)... Москва.
И
Иванова = М. Иванова. Родството по сватовство у българите. Велико Търново.
2003.
ИБР = Италианско-български речник. [Колектив]. София. 1972.
К
Капанци = Бит и култура на старого българско население на Североизточна
България. Етнографски и езикови проучвания. [Колектив]. София. 1985.
Караджич = Вук Стеф. Караций. Српски р]ечник истумачен н>емачки]ем и
латинскщем рщечима. У Београду. 1935.
Керемидчиева1 = Сл. Керемидчиева. Копривщица - история и език. София. 2007.
Керемидчиева2 = Сл. Керемидчиева. Обща характеристика на говора на Каменица -
Велинград. - Българскареч. XIII (2007). 2. 136-145.
Китанова = М. Китанова. Материалы к словарю болгарской терминологии родства.
- Категория родства в языке и культуре. Москва. 2009. 279-302.
Л
Лов. край = Ловешки край. Материална и духовна култура. [Колектив].
Етнографски проучвания на България. София. 1999.
М
Махек = V. Machek. Etymologicky slovnik jazyka ceskeho a slovenskeho. Praha. 1957.
МББР = Материали за български ботаниченъ речникъ. [Колектив]. София. 1939.
МладБТР = Ст. Младенов. Български тълковен речник (с оглед на народните
говори). I (1951). София.
МладГрам. = Ст. Младеновъ и Стефанъ П. Василевъ. Граматика на българския
езикъ. София. 1939.
Младенов 1993 = М. Сл. Младенов. Българските говори в Румъния. София.
15
МладЕР = Ст. Младеновъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския
книжовенъ езикъ. София. 1941.
МНК = Halasz Elel. Magyar-nemet keziszotar. Budapest. 1990.
H
НПРН = H. Кауфман, T. Тодоров. Народни песни от Родопския край. София. 1970.
П
ПарЕР = Б. Парашкевов. Етимологични дублета в българския език.
Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало.
София. 2008.
Пир. край = Пирински край. [Колектив]. Етнографски, фолклорни и езикови
проучвания. София. 1980.
Пловд. край = Пловдивски край. [Колектив]. Етнографски и езикови проучвания.
София. 1986.
Пушкариу = S. Pu$cariu. Etymologisches Worterbuch der rumanischen Sprache. I.
Lateinisches Element. Heidelberg. 1905.
P
РадБТР = В. Радева. Български тълковен речник. София. 2012.
РБГ = Л. Антонова-Василева, Г. Митринов. Речник на българските говори в
Южните Родопи, Драмско и Сярско. София. 2011.
РБЕ = Речник на българския език. [Колектив]. I (1977) - XIII (2008)... София.
РБР = Румънско-български речник. [Колектив]. София. 1962.
РРДД = Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и
XX век. [Колектив]. София. 1974.
РСБКЕ = Речник на съвременния български книжовен език. [Колектив]. I (1955) -
III (1959). София.
РСтбЕ = Малък речник на старобългарския език. [Колектив]. Велико Търново.
2001.
РЧД = Речник на чуждите думи в българския език. [Колектив]. София. 1982.
С
Сакар = Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. [Колектив]. София.
2002.
16
СбНУ = Сборник за народни умотворения и народопис. I (1889) - LII (1963).
СДД = Soz derleme dergisi. [Колектив]. I (1939) - IV (1949). Istanbul.
Скок = P. Skok. Etimologijski ijecnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. I (1971) - IV
(1974). Zagreb.
Славова = T. Славова. Названия за кръвно родство в средновековната българска
книжнина. - Българска реч XIII (2007). 2. 88-97.
Соф. край = Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. [Колектив].
София. 1993.
СтбР = Старобългарски речник. [Колектив]. I (1999). II (2009). София.
СтойковБД = Ст. Стойкое. Българска диалектология. София. 19933.
Стоянов В. = В. Стоянов. Етнонимът „българи” в светлината на една еволюционна
теория. - Bulgaro-Turcica 1.2-51. София. 1977.
Стоянов Ст. = Ст. Ив. Стоянов. Макоцево. История, бит и фолклор. София. 1970.
Странджа = Странджа. Материална и духовна култура. [Колектив]. София. 1996.
СРСБКЕ = Синонимен речник на съвременния български книжовен език.
[Колектив]. София. 1980.
СТРБЕ = Съвременен тълковен речник на българския език. [Колектив]. Велико
Търново. 19952.
Т
Таноцки = Fr. Tanocki. Rjecnik rodbinskih naziva. Osijek. 1986.
ТБД = Трудове по българска диалектология. [Поредица]. I (1965) - XII (1984).
София.
ТБДИБЕ = Трудове по българска диалектология и история на българския език.
[Поредица]. I (2002)... София.
ТБР = Турско-български речник. [Колектив]. София. 1952.
Тихонов = А. Н. Тихонов. Словообразовательный словарь русского языка. I—II.
Москва. 1985.
Трубачев = О. Н. Трубачев. История славянских терминов родства и некоторых
древнейших терминов общественного строя. Москва. 1959.
17
У
УЕР = Ив. Касабов, Кр. Стоянов. Универсален енциклопедичен речник. I (1999) А -
Л./II (2003) М-Я. София.
Ф
Фасмер = Макс Фасмер. Этимологический словарь русского языка. I (1964) - IV
(1973). Москва.
Филипова-Байрова = М. Филипова-Байрова. Гръцки заемки в съвременния
български език. София. 1969.
ФРБЕ = Фразеологичен речник на българския език. [Колектив]. I (1974). II (1975).
София.
ц
Цибранска-Костова = М. Цибранска-Костова. По следите на българското
цьрковноюридическо наследство в руските хранилища (Ръкопис РГБ ГРИГ. 32). -
Българска реч VIII (2007). 2. 70-75.
ЦоневИст. = Б. Цонев. История на българский език. I (19402). II (1934). III (1937).
София.
Ill
Шаур = VI. Saur. Etymologic slovanskych pfibuzenskych terminu. Praha. 1975.
2. СЪКРАЩЕНИЯ ЗА АРХИВИ
АрхБДР = Архив на Български диалектен речник
АрхБоядж. = Архив на Ж. Бояджиев (СУ)
АрхЕИМ = Архив на Етнографския институт с музей при БАН
АрхМлад. = Архив на М. Младенов (личен)
АрхМос. = Архив на М. Москов (СУ)
АрхСтойк. = Архив на Ст. Стойков (личен)
АрхХол. = Архив на Хр. Холиолчев (личен)
18
3. ДРУГИ СЪКРАЩЕНИЯ
А
ал б. = албански
англ. = английски
арум. = арумънски
Б
б.м. = бележката моя
балк.-лат. = балканско-латински
брус. = белоруски
букв. = буквално
бълг. = български
В
вар. = вариант
вж. = виж
вин. = винителен
Г
гал.-умал. = гальовно-умалителен (-лна, -лно, -лни)
гат. = гатанка
гл. = гласен (звук)
глаг. = глагол
глуж. = горнолужишки
гръц. = гръцки
д
дард. = дардански
диал. = диалектен (-тна, -тно, -тни)
длуж. = долнолужишки
Е
ед.ч. = единствено число
ез. = език
19
ж
ж.р. = женски род
3
зват. = звателен (-лна, -лно, -лни)
знач. = значение
И
илир. = илирийски
имен. = именителен (падеж)
инд. = индийски
индоевроп. = индоевропейски
исп. = испански
ист. = исторически
ит. = италиански
К
к. = карта
кашуб. = кашубски
книж. = книжовен (-вна, -вно, -вни)
ком. = коментар
кор.= корен
Л
лат. = латински
л.и. = лично име
луж. = лужишки
м
мим. = местоимение
мн.ч. = множествено число
м.р. = мъжки род
Н
нар. пес. = народна песен
нар. прик. = народна приказка
нареч. = наречие
20
нариц. = нарицателен (-лна, -лно, -лни)
наст. = наставка
нем. = немски
нечлен. = нечленуван (-а, -о, -и)
О
обикн. = обикновено
обл. = областно
общослав. = общеславянски
оконч. = окончние
осн. = основа
оплат. = отглаголен (-лна, -лно, -лни)
П
П. = произход
пад. = падеж
под. = подобен (-бна, -бно, -бни)
поел. = пословица
перс. = персийски
прабълг. = прабългарски
праслав. = праславянски
предл. = предлог
предст. = представка
прен. = преносно
пренебр. = пренебрежително
прил. = прилагателно (име)
прич. = причастие
произв. = производна (-дно, -дни)
Р
Р. = разпространение
разг. = разговорен (-а, -о, -и)
разш. = разширен (-а, -о, -и)
респ. = респективно
21
род. = родителей (падеж)
рум. = румънски
рус. = руски
С
сем.-род. = семейно-родов (-а, -о, -и)
сл. = следващ (-а, -о, -и)
слав. = славянски
словаш. = словашки
словен. = словенски
ср.р. = среден род
србълг. = среднобългарски
сръб. = сръбски
стбълг. = старобългарски
стинд. = староиндийски
стпол. = старополски
страд. = страдателено (причастие)
струс. = староруски
стслав. = старославянски
стчеш. = старочешки
срвн. = сравни
съб.= събирателно
съгл. = съгласен (звук)
съчет. = съчетание
съчл. = съчленен (-а, -о, -и)
същ. = сыцествително (име)
Т
тур. = турски
тюрк. = тюркски
У
увел.-одобр. = увеличително-одобрително
увел.-укор. = увеличително-укорително
22
укр. = украински
унг. = унгарски
Ф
ф. = форма
фолкл. = фолклорен (-рна, -рно, -рни)
фр. = френски
X
хърв.= хърватски
ц
църк.-слав. = църковно-славянски (-ска, -ско, -ски)
Ч
част. = частица
чеш. = чешки
числ. = числителей (-лна, -лно, -лни)
член. = членуван (-а, -о, -и)
23
БИБЛИОГРАФИЯ
1.	БИБЛИОГРАФИЯ НА АВТОРИТЕ НА РЕЧНИКА
М. Младенов, Л. Радева, Хр. Холиолчев [с участието и на Ив. Георгиева и Д.
Москова]. Български етнографски атлас. Роднински отношение при българите.
Част I. Карти. Част II. Статии, коментари, показалци. (1982-1985) [неиздаден
ръкопис].
М. Младенов. Сб. Диалектология. Балканистика. Етнолингвистика. Лингвистично
наследство. София. 2008:
-	(1971) Две лексикални изоглоси в български език. /1. б\улка // нев\еста.
656-662.
-	(1974) Една лексико-семантична изоглоса в българския език: чувам
‘слушам’ И чувам ‘пазя, отглеждам’. 719-723.
- (1981) Географско разпределение на прабългарски лексикални елементи. 198—
211.
-	(1983) Българо-румънски езикови ареали. 273-293.
-	(1987) Ареална характеристика на романски елементи в българските
диалекти. 236-272.
-	(1991) Ареална характеристика на гръцките заемки в българските
диалекти. 211-235.
-	(1992) Из българската лингвистична география. 3. в\уйчо (\уйчо |учо) И
вуйко (уйко, уйк ’а, ук 'о, уко, уке). 738-740, 747.
-	(1998) Дистрибуция на балканизмите в българските диалекти. [в
съавторство с Ив. Дуриданов] 164-197.
И. Георгиева, Д. Москова, Л. Радева
-	(1971) За проучването на роднинските названия у нас / Предварително
съобщение/. - Известия на Етнографския институт и музей. XIII. 271-585.
24
-	(1972) Терминологична система на кръвното родство у българиге. -
Известия на Етнографския институт и музей. XIV. 159-173.
-	(1973) Опыт изучения системы кровного родства у болгар. - Советская
этнография. 2. 60-68.
Хр. Холиолчев / Chr. CholiolSev
-	(2005) За някои роднински названия в българския език. - сп. Българска
реч. 1. 54-61.
-	(2005) Wortgeographie: bulgarische Heteronyme fur ‘Trau zeuge’ und
‘Trauzeugin’. - сп. Балканско езикознание. 1-2. 50-55.
-	(2006) Bulgarische Heteronyme fur ‘Bruder der Ehefrau’ (Schwager) und
‘Ehefrau des Bruders der Ehefrau’ (Schwagerin). - сп. Балканско езикознание. 2. 212-
222.
-	(2006) Bulg. bul’a - Verbreitung und Herkunft. - Сборник в чест на Румяна
Златанова. Диалог и духовност. 167-176. София.
-	(2007) Българските роднински названия с кор.-осн. нан-/нан // нен-/нен
// нин-/нин Значения и разпространение. - сп. Българскареч. 1. 78-93.
-	(2007) Старобългарско млти, бълг. диал. м|ати, м\атер и общобългарско
м\айка. - сп. Българскареч. 2. 146-151.
-	(2008) Ономасиологична и словообразувателна характеристика и
разпространение на термини за <<годеж» в българския език. - сп. Българскареч.
2-3. 38-46.
-	(2008) Особености на семейно-роднинската терминология в
странджанските говори. - Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Дина С.
Станишева. 397-402. София.
-	(2008) Нарицателни и звателни термини за ‘по-възрастен роднина от
мъжки пол’ в българския език. - сп. Българска реч. 1. 73-84.
-	(2010) Обредното лице ‘стари сват’ в българската сватба. - сп. Българска
реч. 1-2. 88-93.
-	(2010) Названия (термини) за «сватовници» в българския език. Произход
и разпространение. - сп. Българскареч. 3. 42-53.
25
-	(2010) За произхода на термина баща. - Слово и словесност. Сборник в
чест на доц. д-р Юлия Болтова. 384—387. София.
-	(2012) Словообразувания (nomina attributiva) по признака ‘подобен,
сходен, присъщ’ - сп. Българскареч. 1. 47-51.
2.	ПЕЧАТНИ ИЗТОЧНИЦИ, СПРАВОЧНИЦИ, АРХИВЫ
В. Арнаудов, Л. Мишу. Румъно-български речник. София. 1954.
Д. Вакарелска-Чобанска. Речник на Самоковския говор. София. 2005.
Д. Вакарелска-Чобанска. Речник на говора на с. Хърсово, Мелнишко. Благоевград.
2006.
М. Вачева-Хотева, Сл. Каремидчиева. Говорът на село Зарово, Солунско. София.
2000.
Н. Вуков. Родствени отношения в българския юнашки епос. София. 2008.
Ст. Генчев. Кумството у българите. Прояви. Основни черти. Исторически корени. -
Известия на етнографския институт и музей. XV. 1974.89-112.
Б. Д. Гринченко. Словарь украинского языка. I. А - Ж. Клевъ. 1907.
Л. Гълъбов. Лексиката на говора в село Доброславци, Софийско. София. 2000.
А. Даскалова, Б. Велчева. Из историята на българската роднинска терминология. -
Старобългаристика. 1982. 2. 60-67.
М. Димитрова, А. Спасова. Синонимен речник на съвременния български
книжовен език. София. 1980.
М. Иванова. Традиционни родови института и роднинска терминология. - Сакар.
Етнографско, фолклорно и езиково изследване. [Колектив]. София. 2002. 372-393.
А. Игов. Сърбохърватско-български речник. София. 1959.
Сл. Каремидчиева. Говорит на Ропката. Родопска граматика. София. 1993.
Б. Марков. О выражении родственных отношений в современных славянских
языках. - Реферати на македонските слависти за IX Мегународен славистички
конгрес во Киев. CKonje. 1983. 41-53.
Е. Меракова. Диференциален диалектен речник на Райково. Смолян. 1993.
26
Ст. Младенов. История на българския език. София. 1979 /Превод от немското
издание през 1929 г./.
М. Мъжлекова. Речник на старобългарските думи в днешните български говори.
София. 1990.
Л. Нанов, А. Нанова. Български синонимен речник. София. 1987.
А.	Ничев. Костурският българо-гръцки речник от XVI век. София. 1987.
Обратен речник на съвременния български език. [Колектив]. София. 1975
Польско-русский словарь. [Колектив]. Москва. 1958.
А. Попстоилов. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско
изследване. София. 1979.
В.	Радева. Семейно-родственная лексика - общность и национальная специфика в
славянском словообразовании. - В1дображення icmopii та культуры народу в
словотвореннй Доповгдг XII Мгжнародног конференци KoMicii 3i слов’янського
словотворення при Мгжнародному KOMimemi caaeicmie (25-28 травня 2010 р., Кшв,
У кратна). Кшв. 2010. 236-246.
Руско-албанский словарь. [Колектив]. Москва. 1954.
Ирина А. Седакова. Балканские мотивы в языке и культуре болгар. Москва. 2007.
Р. Сребранов. Чечкият говор. София. 2007.
Е. Стоевска-Денчова. Од роднинската терминолога во македонскиот дщалектен
]азик. - Македонска седмица на науките и уметностите. Ареална лингвистика.
Теории и методы. Скоще. 2005. 297-306.
Ст. Стойков. Роднински названия от с. Лозарево, Поляновградско [Карнобатско]. -
сп. Език и литература. 1957. 1.59.
Турецко-руссий словарь. [Колектив]. Москва. 1977.
Е. С. Узенёва. Терминология родства в словаре болгарской свадьбы. - Категория
родства в языке и культуре. Москва. 2009. 129-147.
Г. П. Цыганенко. Этимологический словарь русского языка. Киев. 1970.
Н. М. Шанский, В. В. Иванов, Т. В. Шанская. Краткий этимологический словарь
русского языка. Москва. 1975.
27
Cesko-rusky slovnik. [Колектив]. Praha. 1958.
M. Fritsche. Tiirkisch-balkanische Parallelitaten und tiirkische Elemente in den
Verwandtschaftsterminologien der Balkansprachen. - Die Tiirkei in Europa. Gottingen.
1979. 118-136.
J. Holub. Strucny slovnik jazyka ceskoslovenskeho. V Praze. 1937.
A.	V. Isacenko, D. Kollar. Slovensko-rusky slovnik. Bratislava. 1959.
B.	Kytzler, L. Redemund. Unser tagliches Latein. Lexikon des lateinischen Spracherbes.
Mainz - Augsburg. 1992-1995.
Osterreichisches Worterbuch. [Колектив]. Wien. 197935.
Fr. Siawski. Siownik etymoiogiczny jazyka polskiego. I. Krakow. 1952-1969.
28
\АБА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. \або!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места),
Велинградско, Смолянско. Вж. к. 4+. У ГеровДоп. 2 \або с пояснение: „роднинско
з|ъване по-старата сестра от по-младата у тетевенските помаци”.
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. Тур. aba ‘по-възрастна сестра’, ‘леля’ и др. (СДДI 61) —» бълг. диад. \аба ‘кака’,
‘леля’, ‘етьрва <по-възрастна>’. Срвн. и \абла.
•	\Абини. Домът и семейството на |a<5af. Субстантивирано мн.ч. на прил. \абин.
\АБЛА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. \абло!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко, Гоцеделчевско (източно от р. Места) и
в Родопите (Маданско, Ардинско, Кърджалийско). Вж. к. 4+. В РРДД 11 - ‘кака’. У
ГеровДоп. 1 - ‘кака’ - за говора на гр. Чепеларе с пояснение: „така родопските
помаци викат на по-малка сестра” [?].
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места), Смолянско,
Ардинско.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Асеновградско.
= Сестра на съпругата <по-възрастна> /48+/; балдъза <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко и Ардинско.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
Р. Диал. В някои местни говори в Маданско.
П. Тур. abla ‘по-голяма сестра, кака’, ‘обръщение към по-възрастна жена’ (ТБР 1,
СДД I 64, ДТБ 1) —> бълг. диал. \абла с различии значения. Срвн. и |аба.
•	\Аблини. Домът и семейството на \абла\. Субстантивирано мн.ч. на прил. \аблин.
29
\АБО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (\або!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. Начална зват. ф. от \абоба], съкратена в и по детска реч и придобила и
нарицателна функция.
• [Абови. Домът и семейството на ]або^. Субстантивирано мн.ч. на прил. |абов.
1АБОБА
Вар.: [абоба, \абуба.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (\абоба!, \або!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. У ГеровДоп. 2 - ‘дядо’ - за
говора на с. Чепино (сега квартал на гр. Велинград) с пояснение: „у родопските
помаци”.
П. Тур. baba ‘баща’, Ьйуйк baba ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 1) —» бълг. диал. баб\а^,
боб^аТ - за ‘баща’, ‘дядо’ и др., и \абоба, \абуба и - за ‘дядо’.
АГ\А
= Брат на баща <по-възрастен> /31+/; чичо. Зват. ф. \аго!.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско, Ардинско, Крумовградско.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37 /; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко, Велинградско и
Ардинско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг ПА1+/-, съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко.
П. Тур. aga ‘по-голям брат’ (ТБР 6, ДТБ 2) —> бълг. диал. аг\а. Срвн. и аг\абей, \аго.
• \Агови. Домът и семейството на аг\а^. Субстантивирано мн.ч. на прил. \агов.
АГ\АБЕЙ
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37/; девер <по-възрастен>. Нариц. и зват.
(аг\абей!) ф.
Р. Диал. В отделяй местни говори в Ардинско.
30
П. Тур. agabey ‘по-голям брат’ (ТБР 6) —> бълг. диал. аг\абей ‘девер <по-възрастен
от съпруга/. Срвн. и аг\а, \аго.
АГАЛ\ЪК
= Брат на съпругата <по-възрастен> /38*/; шурей <по-възрастен>. Нариц. и зват.
(агал\ък!) ф.
Р. Диал. В Дунавската равнина (Русенско, Провадийско, Варненско) и Добруджа
(Добричко). Вж. и Китанова 282.
П. Тур. aga ‘по-голям брат’, agahk ‘положение на ага’ (ТБР 6) —> бълг. диал.
‘шурей’.
\АГО
Вар.: \аго, \агу.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (\аго!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско (източно от
р. Места - ]агу/\агу!) и в Родопите (Велинградско, Девинско, Смолянско, Ардинско,
Кърджалийско). У ГеровДоп. 2 - „название на по-голям брат у ловчанските
помаци”.
= Брат на съпругата <по-възрастен> /38+/; шурей <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Девинско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> ПА+/', зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Велинградско, Смолянско.
П. Тур. aga ‘по-голям брат; батьо’ (ТБР 6, ДТБ 2) —* бълг. диал. и |пго като
начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и аг\а, аг\а6ей.
• \Агови. Домът и семейството на |<7го(. Субстантивирано мн.ч. на прил. |агов.
АГЪРЛ\ЪК
Вар.: агърл\ък, агарл\ък.
= Откуп (в пари или в дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У МладБТР 56-57 агарл\ък и агърл\ък с пояснение: „Моминът баща иска
агарл\ък (бащино право) за годежа”, ‘откуп’. В РРДД 12 - ‘пари, конто момък или
баща му дава на родителите на момата при годежа’ (по текст от Г. Караславов). У
Иванова 58 агърл\ък „представлява бащиното право над момата, което момковият
31
баща трябва да откупи”.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У МладБТР и РРДД (пак там) - ‘зестра’.
П. От тур. agirhk ‘тежест’, ‘откуп, който младоженецът дава на родителите на
булката’ (ТБР 7, ДТБ 2) —♦ бълг. агърл\ък. Срвн. и прид.
\АДАВЕЦ
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. [?].
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ардинско.
П. Тур. ad ‘име’, aday ‘кандидат [за женитба]’, ‘годеник’, ade ‘майка’, ‘кака’ (СДД I
71) —♦ бълг. диал. \адавец с посоченото значение, адаптирано със съчл. наст, -ав-ец.
Срвн. и |аЭьо.
14ДЖ0
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (\аджо!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 2 - ‘бате, аго’ - за говора на с. Чепино (сега квартал на гр.
Велинград).
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско и гр. Тетово (Вардарска Македония).
П. Вероятно от тур. had ‘поклонник’, ‘хаджия’ —♦ бълг. разг, и диал. (х)адж\ия, но
диал. и \аджо като начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Възможно
е обаче \аджо да е видоизменена (съкратена) зват. ф. от тур. атса, атиса и бълг.
диал. аи|мджа, ам[уджа*.
• [Аджови. Домът и семейството на Субстантивирано мн.ч. на прил.
^аджов.
WfbO
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (\адъоГ) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
Срвн. и \адавец, \аджо.
П. Вероятно е свързано с тур. ad ‘име’, aday ‘кандидат’ [за женитба], ‘годеник’, ade
‘майка’, ‘кака’ (СДД I 71) —♦ осн. ад-/адь- + оконч. -о, като зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и \аджо.
32
\АЙКА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \айке!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Казанлъшко (наред сучин\ая],
учин\айкаУ).
П. В и по детска реч като съкратен (гал.-умал.) вар. научин\айка].
• \Aukuhu. Домът и семейството на |айко|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \айкин.
АКРАБ\А
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско и Димотишко (Беломорска
Тракия, РБГ 12: м\ойту акраб\а йё сё айт\уа, айс\у магаз\ина държ\и; акраб\и |има
йёт\ус).
П. От тур. akraba ‘роднини, сродници, близки’ (ТБР 11) —> бълг. диал. акраб\а,
мн.ч. акраб\и със същото значение.
\АЛА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. \але!.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско (източно от
р. Места), в Родопите (Велинградско, Девинско, Крумовградско) и в Беломорска
Тракия (Димотишко). Вж. к. 41.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско, Девинско. Вж. к. 47.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. У ГеровДоп. 318 х\ала ‘ученая’ - за говора на с. Чепино (сега квартал на
гр. Велинград).
П. Тур. hala ‘леля (башина сестра)’ (ТБР 201, ДТБ 6) —> бълг. диал. \ала. Срвн. и
\алка.
• \Алини. Домът и семейството на \ала]. Субстантивирано мн.ч. на прил. \алин.
\АЛКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. \алке!.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско, Момчилградско. Вж. к. 41.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 47.
33
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. От същ. > осн. ал- + наст, -ка, като гал.-умал. название, възникнало най-
вероятно в и по детска реч.
• \Алкини. Домът и семейството на |алка'|'. Субстантивирано мн.ч. на прил. [алкин.
АМ\ИДЖА
Вар.: ам\иджа, ам\ижё.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ам\иджа! наред с ам\идже!, ам\иджоГ) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места)
и в Смолянско, Крумовградско.
П. Вж. ам \уджа. Вариантьт amidza е разпространен и веред мюсюлманите в Босна
(Таноцки 37) и албанците в Косово (Скок I 35) като регионално название за ‘бащин
брат’.
АМ]ИЖОВИНА
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. [?].
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско и в гр. Смолян (кв.
Устово) и Смолянско.
П. От същ. ам\ижа (вж. ам\иджа) —► осн. амиж-, адаптирано със съчл. наст, -ов-
ина.
АМ\УДЖА
Вар.: ам[уджа, ам\уджё, ам\иджа].
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ам\уджа! наред с ам\удже!, ам\уджо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с ам\иджаХ) в Гоцеделчевско, в Родопите
(Пещерско, Велинградско, Смолянско, Кърджалийско, Крумовградско,
Момчилградско) и в Беломорска Тракия (Димотишко, Ксантийско).
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои говори в Ксантийско (Беломорска Тракия, РБГ 14).
= Син на брат на баща /531/; братовчед.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско. У ГеровДоп. 5 ам\уджа ‘братовчед’ с
пояснение: „у родопските помаци”.
П. Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа за ‘чичо’,
34
‘братовчед’. В РРДД 17 ам\уджа за ‘чичо’, ‘вуйчо’, ‘братовчед’.
•	Ам\уджови. Домът и семейството на ам\уджа\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ам\уджов.
АИ\А
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Нариц. и зват. (ан\а!) ф.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
= Майка на съпругата /28/; тыца.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение в Благоевградско, Разложко,
Гоцеделчевско и в Родопите (от Велинградско-Девинско до Кърджалийско-
Крумовградско на изток). Вж. к. 2.
П. Тур. апа ‘майка’ (ТБР 18, ДТБ 9) —> бълг. диал. ан\а. Вж. и ан\айка.
АН\АЙКА
Вар.: ан\айка, н\айка^.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. ан\айко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Родопите (Девинско,
Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 2.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско.
= Майка на съпругата /28/; тыца.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско.
П. Тур. апа ‘майка’ (ТБР 18, ДТБ 9) —> бълг. диал.	и ан\айка, адаптирано със
съчл. наст. -(а)й-ка. Срвн. учин\айка, шурен\айка и др.
•	Ан\айкини. Домът и семейството на ан\айка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ан\айкин.
АНАЛ\ЪК
Вар.: анал\Ък, аналдк.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Нариц. и зват. (анал\ък!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Източните Родопи (Момчилградско,
35
Крумовградско).
П. Тур. analik ‘мащеха’, ‘свекърва’ (ТБР 19) —> бълг. диал. анал\ък, анал\ъка].
АНАЛ\ЪКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В говора на гр. Дойран (Беломорска Македония).
П. Тур. analik ‘мащеха’, ‘свекърва’ (ТБР 19) —> бълг. диал. анал\ък\, анал\ъка,
адаптирано с оконч. за ж.р. -а.
\АНГА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. \amel, \анго!.
Р. Диал. В отделяй местни говори във Велинградско.
П. Неясно като словообразуване. Възможно е в основала да е заложено пак тур. апа
‘майка’ —> бълг. диал. aHfa'f, ан\айка] и \анга, адаптирано с рядка, непродуктивна
наст, -га (вж. МладГрам. 189). Срвн. и л.и. като Лига, Ванга.
АН\ЕПСИЯ
Вар.: ан\епсия, анепс\ия, анепси\я.
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница.
= Дъщеря на брат или сестра на баща /631-641/ или на майка /632-642/;
братовчедка.
Р. Диал. В РРДД 18 анепс\ия ‘братовчедка’ (по текст от Л. Каравелов). У МладЕР 7
ан\епсия и анепси\я ‘братучедка’ и ‘братаница-сестриница’ (= племенница). У
Филипова-Байрова 71 анепси\я ‘братовчедка’, ‘племенница’.
П. Гръц. aveyna ‘племенница’ —> бълг. диал. ан\епсия и вар.
\АПО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (|аио/) ф.
Р. Диал. В някои български говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Унг. ара ‘баща’ (МНК 47) —» сръб. и хърв. диал. апо/аро ‘татко’ (Таноцки 19) —►
бълг. диал. \апо ‘батко’.
АРЕТЛ\ИК
Вар.: аретл\ик, аретл\икь, арекл\икь, арьътл\ик, аратл\ик.
= Дете - хранениче в семейството /5*~6*/. Нариц. и зват. (аретл\ик!) ф.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Търговищко, Преславско.
36
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал. У Китанова 282 аратл\ик - за говори в областта Сакар. У Геров I 11 и
РРДД 18-19 аратл\ик и аретл\ик ‘побратим’. В РБЕ I 297-298, 303 аратл\ик и
аретл\ик ‘побратим’ и допълнително пояснение: „обрыцение към непознат човек,
на когото не знаят името...”.
= Брат на съпругата /38/; шурей.
Р. Диал. В отделяй местни говори в Добричко (аретл\ик).
= Обредно лице (брат, братовчед или побратим на младоженеца) с определени
функции по време на сватбата; шафер.
Р. Диал. Според Иванова 207 аратлици (мн.ч.) - „в цялата етнична територия на
българите” [?]. Според архивни източници обаче - предимно в източнобългарски
етнокултурни (етнографски) и диалектни области.
П. Тур. ahretlik, ahiretlik ‘осиновен’, ahret evladi ‘осиновено дете’ (ТБР 8-9, ДТБ
12), диал. ‘колera’ —*бълг. диал. аретл\ик, аратл\ик.
АРМ]АС
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (Струмишко,
Гевгелийско, Дойранско). У Геров I 12, МладБТР 83-84, Филипова-Байрова 72 и в
БЕР I 15 - ‘годеж’. У Иванова 58 и сл. съчет. мал арм\ас ‘малък годеж’ - за
Костурско и Кукушко (Беломорска Македония). Вж. к. 10.Б. У Дювернуа 36 -
приведено със значение ‘сватба’ [?] + съчет. армас ч\иня ‘устройвам сватба’ [?].
П. Гръц. арра£(р, аррб^ш ‘(с)года(вам)’ (Филипова-Байрова 72), appoq ‘сглоб,
спрег’, ‘годеж’ (МладБТР 83-84) —> бълг. диал. арм\ас ‘годеж’. Срвн. и
арм\ас(в)ам, арм\ос(в)ам.
АРМ\АСАМ
АРМ\АСВАМ
= Извършва/извършвам обичайно предбрачно уговаряне и обявяване на
предстояща женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. Вж. арм\ас. У Геров I 12, МладБТР 83-84, Филипова-Байрова 72, БЕР I 15
арм\ас(в)ам и арм\ос(в)ам с посоченото значение. У Дювернуа 36 армасам
37
‘сватосвам’ [?].
П. Гръц. арра^а), арройо) ‘(с)годя(вам)’ (Филипова-Байрова, БЕР пак там) —» бълг.
диал. арм\ас(в)ам и арм\ос(в)ам].
АРМАС\АНКА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (Гевгелийско,
Дойранско наред с арм\асница\\ Вж. к. 7*+8*.
П. От осн. армас- на глаг. арм\асам] или от същ. арм\ас] със съчл. наст, -ан-ка.
Срвн. и арм\асница.
APMAQAP
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (Гевгелийско,
Дойранско).
П. Вж. арм\ас и арм\асвам. От осн. армас- на глаг. арм\ас(в)ам или от същ. арм\ас
с наст. -ар. Срвн. напр. годеж\ар и под.
АРМАСНИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба П*Г, годеник.
Р. Диал. В български говори от Беломорска Македония (от Костурско-Леринско до
Валовищко-Сярско на изток). Вж. к. 7*+8*. и БДА-ЕМ к. 186. У Дювернуа 36
армасник и армасница ‘сватосани, сгодени момък и мома’.
П. От осн. армас- на глаг. арм\ас(в)ам] или същ. арм\ас] с наст. -ник. Срвн. и
главен |мк, годен\ик.
АРМ]АСНИЦА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. В български говори от Беломорска Македония (от Костурско-Леринско до
р. Струма на изток). Вж. к. 7*+8*. и БДА-ЕМ к. 186. У Дювернуа 36 армасник и
армасница ‘сватосани, сгодени момък и мома’.
38
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо арм\асник\ с наст. -ница. Срвн. и
армас\анка.
АРМ\АСНИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*4-8*/; годеници.
Р. Диал. Вж. арм\асник и арм\асница.
П. Обособена словна единица ф. в мн.ч. със събирателно значение. Вж. и годен\ици.
АРМ\ОСАМ
АРМ\ОСВАМ
Вар.: арм\ос(в)ам, ерм\ос(в)ам.
= Извършва/извършвам обичайно предбрачно уговаряне и обявяване на
предстояща женитба между момък и мома; годя/годявам.
Р. Диал. Вж. арм\ас. У Филипова-Байрова 72, 91 ерм\освам - за говори в Странджа.
У Геров I 12 и в РРДД 19 - арм\ос(в)ам.
П. Вж. арм\ас и арм\асам.
АТ\А
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (ат\а!) ф.
Р. Диал. В РРДД 21 - само като обръщение ‘бащице!’ [?].
П. Тур. ata ‘баща’, ‘прародител, прадядо’ (ТБР 29, ДТБ 15) —> бълг. диал.
‘баща’.
Б
Б\АБА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/ > баба ми. Зват. ф. б\або!; гал.-умал. б\абе!,
б\аби!, б\абче!, б\абенце!.
Р. Книж., разг., диал. Вж. Геров 117, МладБТР 93, БТР 19, РСБКЕ 127, РБЕ I 360,
СТРБЕ 28, ДечТР 27, УЕЗ I 73, РадБТР 28.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
Р. Разг., диал. В южнобългарски говорни области - Родопите (от Девинско-
Смолянско до Ивайловградско на изток), Странджа, Беломорска Тракия (от р.
Места до Лозенградско-Люлебургаско на изток). Вж. к. 17+27.
39
= Майка на съпругата /28/; тыца. Член. б абата ‘тыца ми’.
Р. Разг., диал. Обширен ареал в северни и южни български говорни области. Вж.
МладБТР 93, БТР 19, РСБКЕ129, РБЕ 1360-361, СТРБЕ 28, ДечТР 27, УЕРI 73.
= Жена (съпруга) <възрастна, стара> /8*/. Член. б\абата ‘жена ми’.
Р. Разг., диал. У Геров I 17 - с пояснение: „старец зове жена си баба”. В РБЕ I 360-
361 - ‘съпруга, жена на възрастен, стар човек’. В РБГ 17 - ‘... съпругата... на
възрастен мъж’.
П. Звукоподражателно в и по детска реч с удвояване на сричка с повтаряща се
съгласна както и в к\ака, м\ама и др. (вж. БЕР I 22-23). Общослав. като баба/baba и
производни словообразувания като babicka (чеш.), б | абу гака (рус.) и др. (Трубачев
71-72, Фасмер 199, Скок I 82-83). В стбълг. бдбл ‘дойка’, ‘кърмачка’ (СтбР 148).
Срвн. също алб. babe, рум. baba, унг. baba.
От баба (осн. баб-) са образувани и гал.-умал. вар. с обичайна или оказионална
употреба в различии разговорно-диалектни респ. родово-семейни среди: б\абенце
(б\абенцеГ), б\абинка (б\абинко!, б\абинке!), б\абица (Кюстендилско: к\аща без
б\абица не врв\и), б\абичка (б\абичко!, б\абичке!), б\абка (б\абке!), б\абушка
(б\абушке!', в РБЕ I 366 - ‘бабичка’ по нар. пес.: хайдушка глава носяха..., най-
подир доде б\абушка... викнала |w, та заплакала..., щом си главата видяла...),
б\абча (б\абчо!, б\абче!; у ГеровДоп. 11 - по нар. пес.: Стоян на мама думаше:
помага ти Бог, б\абчо льо!).
От б\аба (осн. баб-) са образувани и увел.-укор. вар. като баб\етина, бабишк\ела,
бабишк\ера, баб\ище и под., но те по значение са свързани по-скоро с б\аба стара
жена’, ‘стара баба’, отколкото с б\аба като термин за родство.
0 В съчет.: от дядо и баба ‘отдавна’, ‘от стари времена’ (вж. ФРБЕ II60); ст\ара
б\аба ‘прабаба’ (РБГ 17).
• Б\абини. Домът и семейството на б|аба|. В РБЕ I 364 - по нар. пес.:... кога идет
зетко у б\абини ти, ниско да гледаш. Субстантивирано мн.ч. на прил. б абин.
БАБ\А
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (баб|а/ наред с
б\або!/б\абу!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места) и Вардарска
40
Македония (Дебърско, Велеско). Вж. к. 1.В. У Геров I 18 - ‘баща’.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. В БЕР I 23 баб\а (и боб\а) ‘баща’, ‘дядо’.
= Баща на съпругата /18/; тъст.
Р. Диал. В някои местни говори в Ардинско, Кърджалийско.
П. Тур. baba ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —» бълг. диал. баб\а. Като b\abo (зват. и
нариц. ф.) познато и в хърв. диалекти (Таноцки 19). Срвн. й боб\а.
БАБАЙКА1
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. ф. баб\айко!.
Р. Диал. У МладБТР 94 - ‘баща’.
П. Тур. baba ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. баб\а —> осн. баб- + съчл. наст.
-ай-ка. Срвн. и баб\айко.
БАБ\АЙКА2
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. баб\айко! [?].
Р. Диал. В БЕР I 23 - ‘майка’.
П. Според авторите на БЕР 123 баб\айка е преосмислено по аналогия на майка.
БАБ\АЙКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (баб\айко!) ф.
Р. Диал. У Геров 118, МладБТР 94, РРДД 24 - ‘баща’.
П. Тур. baba ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. баб\а и произв. със съчл. наст. -
ай-ко като начална зват. ф. (вероятно в и по детска реч), придобила и нарицателна
функция. Също в хърв. диал. babajko ‘баща’ (Таноцки 19). Срвн. и баб\айка‘.
БАБАЛ]ЪК
Вар.: бабал\ък, бабалдк, бобалдк, бубал\ък, бу балок.
- Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок. Нариц. и зват. (бабал\ък!) ф.
Р. Диал. Южнобългарски ареал с мозаично разпространение в Пиринска
Македония (Гоцеделчевско - бабал\ък), Родопите (Девинско, Смолянско,
Маданско, Момчилградско - бубал]ък, бобалдк), Вардарска Македония
(Струмишко), Беломорска Македония (Дойранско, Сярско), Беломорска Тракия
(Драмско). Вж. к. 1*.
= Баща на съпругата /18/; тъст. Член. ф. бабал\ъкът (бабал\ъка, бабал\ъко и др.
41
вар.) ‘тъстът (ми)’.
Р. Диал. Няма компактен ареал. Мозаично разпространение (често наред с
д\ядо/д\едо] и тъст]) - в говорни области на Северна България (от Видинско-
Ломско до Добруджа на изток); спорадично и на запад-югозапад (Софийско,
Радомирско, Самоковско) и в западни дялове на Вардарска Македония (Дебърско,
Тетовско); спорадично и на юг-югоизток в Родопите (Асеновградско), Подбалкана
и Тракия от Казанлъшко-Чирпанско до Карнобатско-Елховско на изток. У
ГеровДоп. 9, МладБТР 94, РСБКЕ 129, РРДД 24, РБЕ 1362 - ‘тьст’.
= Обредно лице (мъж) с определени функции по време на сватбата; поб\ащим,
ст\ари сват (при сват j').
Р. Диал. У ГеровДоп. 9 - ‘побащим, стари сват, старокя’. Вж. бубал'ък.
П. Тур. babahk ‘втор баща’, ‘свекър, тьст’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. бабал\ък
и вар. Срвн. сръб. и хърв. babaluk ‘роднина по женска линия’ (Таноцки 51-52, Скок
I 82-83).
БАБАЛ\ЪЧКА
Вар.: бабал\ъчка, бубал\ъчка.
= Майка на съпругата /28/; тыца. Зват. ф. [?]. Член. бабал\ъчката ‘тыца(та) ми’.
Р. Диал. За разлика от бабал\ък] - само в отделни тракийски говори в
Старозагорско, Новозагорско и в Беломорска Тракия (Дедеагачко).
П. Тур. babahk ‘свекър, тьст’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. бабал\ък и вар. —>
бълг. диал. бабал\ъчка ‘тыца’, адаптирано с наст, -ка (и преглас на съгл. /к/ ~ /ч/ в
края на основата, срвн. вн\ук ~ вн\учка).
БАБ\АНЕ!
= Обръщение към баща /1!/, свекър /17!/; тате!, татко!
Р. Диал. По текст от нар. пес.: свекре ле, ти мой баб\ане... довечера ж’ додат
айдути (вж. РБЕ I 362-363 и ДТБ 18 към предполагаемо *бабан [?], който насочва
към родопски говори от Асеновградско-Девинско (вж. БДАIII к. 206).
П. От тур. baba ‘баща’ —> бълг. диал. *бабан (може би със словообразувателна
адаптация по названия на лица с наст, -ан) —► зват. ф. баб\ане! с посоченото
значение.
42
БАБ\АЧКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; татко. Нариц. и зват. (баб\ачко!) ф.
Р. Диал. В РБЕI 363 ‘татко’ по текст от нар. пес.: тетъо льо, ти стар баб\ачко,
малко ма нещо почакай... В БЕР I 23 (към баб\а, боб\а) ‘баща’.
П. От	—► осн. боб- + съчл. наст, -ач-ко —> гал.-умал. баб\ачко/баб\ачко!,
възникнало в и по детска реч и придобило и нарицателна функция. Срвн. и
боб\ачко.
БАБИЧКА1
= Жена (съпруга) <възрастна, стара> /8*/.
Р. Разг., диал. В РСБКЕI 29 и РБЕ I 365 - ‘жена (съпруга) на стар човек’ [?].
П. Метафорично пренесено от гал.-умал. б\абичка < б\аба. Вж. и б\аба.
Б\АБИЧКА2
= Внучка, която прилича (физически или по нрав, поведение) на баба си /65*~66*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 10 - ‘дете, особено момиче, което по много неща се е
метнало на баба си’ - за говори във Великотьрновско.
П. Пренасяне на значение: б\абичка - гал.-умал. от б\аба —> б\абичка ‘момиче,
приличащо на баба си’. Срвн. и б\абнуша и м\айчичка2.
Б\АБНУША
= Внучка, която прилича (физически или по нрав, поведение) на баба си /65*~66*/.
Р. Диал. В местни говори в Ботевградско-Пирдопско.
П. От същ. б\аба —» разш. осн. баб-н- (може би по осн. баба-(и)н- на прил. бабин
[?]) + наст. -уша. Срвн. и б\абичка2 и майк\уша.
Б\АБЧО!
= Обръщение към баба /21 !~22!/.
Р. Диал. В родопски говори в Асеновградско, Девинско, Смолянско, Ардинско.
П. Вероятно гал.-умал. в и по детска реч от б\аба —> осн. баб- + наст.-оконч. -чо
(срвн. книж., разг. б\абче!).
БАВ\АЧКА
= Жена, наета да гледа дете/деца; гледачка.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 119 - ‘жена или мома, която бави деца’. У МладБТР
96 и БТР 19 - ‘оная, що (която) бави деца’. В РСБКЕ 129 - ‘жена, която гледа, бави
43
деца’. У РадБТР 28 - ‘жена, която занимава деца’. В РБЕ 1367 - ‘жена, специално
наета да бави, да гледа, да занимава дете’. В СЕРБЕ 28 - ‘жена, наета да гледа, да
занимава малко дете’.
П. От глаг. б\ав(я) ‘залисвам някого’ (Геров I 19-20), ‘забавлявам, развличам малко
дете’ (БТР 19), ‘занимавам, гледам (дете)’ (РБЕ I 369) —> осн. бав- + съчл. наст, -ач-
ка. Срвн. и глед\ачка.
БАВИЛЪК
= Деца, отглеждани от бавачка /5*~6*/.
Р. Диал. У Дювернуа 47 бавилък ‘възпитаник’ (+ мн.ч. бавилки).
П. От глаг. б\ав(я) ‘забавлявам’ (Дювернуа пак там, БТР 19), ‘занимавам, гледам
(дете)’ (РБЕ 1369) —» осн. бав- + съчл. наст, -ил-ък [?]. Ако се съди по приведената
ф. за мн.ч. бавилки, по-вероятно е съчл. наст, да е -ил-ка. В такъв случай вар.
бавилък е погрешно възстановен от Дювернуа [!].
Б\АВ(Я)
= Гледам, занимавам (дете/деца).
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 19-20 - ‘гледам дете’ (+ текст от нар. пес.: добили
рожба, момче Янкула, и баба му го сама давила, сама давила, песен му пяла). У
МладБТР 96 - ‘забавлявам (нарочито за деца)’. В БТР 19 - ‘забавлявам, развличам
малко дете’. В БЕР I 23-24 - ‘забавлявам дете’. В РБЕ I 369 (б\авя2) - ‘занимавам,
гледам (дете)’. В СТРБЕ 28 (б\авя2) - ‘гледам, занимавам, развличам малко дете’. У
РадБТР 28 (б\авя2) - ‘забавлявам, занимавам дете’.
П. Праслав. *baviti —> бълг. б\ав(я) с посоченото значение, както и рус. б\авитъ,
укр. бавити ‘развличам, забавлявам’, сръб., хърв. и словен. бавити ce/baviti se
‘занимавам се’ (вж. БЕР пак там, Фасмер 1101, Скок I 124).
БАДЖАН\АК
Вар. баджан\ак, баджен\ак, дажан\ак, дажен\ак.
= Съпруг на сестра на съпругата /748/. Нариц. и зват. (баджан\ак! наред с б\аджо!)
ф. Член. бадж\анакът ‘баджанак(ът) ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 20 баджен\ак ‘мъж на женина сестра’. В БТР 20 и у
РадБТР 29 - ‘съпруг на балдъзата’. В РСБКЕI 30, РБЕ I 375, СТРБЕ 29 - ‘всеки
един от съпрузите на сестри...’. У ДечТР 28 - ‘съпруг на балдъзата, на сестрата на
44
съпругата’.
П. Тур. baci ‘кака, сестра’, Ьасапак ‘мъж на женина сестра’ (ТБР 37, ДТБ 19) —>
бълг. баджан\ак. МладЕР 13 отбелязва като сродно и стбъЛг. пьшеногъ (пашен\ог]).
• Баджан\акови. Домът и семейството на баджан\ак]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. баджан\аков.
БАДЖАН\АЧКА
= Съпруга на баджанак. Член. баджан\ачката ‘ баджаначка(та) ми’.
Р, Разг., диал. Спорадично в оказионална употреба (често шеговито [!]) в
приятелски или родово-семейни среди.
П. Тур. Ьасапак ‘мъж на женина сестра’ (ТБР 37) —> бълг. баджан\ак\ —>
баджан\ачка като паралелно образувание за ж.р. с наст, -ка (с преглас на съгл. /к/
—> /ч/ в края на основата).
Б\АЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б|ае/) ф.
Р. Диал. На запад-югозапад в Радомирско, Дупнишко, Самоковско и Кюстендилско
(вж. к. 3+.Б.), но и в Ботевградско-Пирдопско. У МладБТР 98 - ‘брат по-голям от
други чеда в една челяд’. В РСБКЕ I 30 и РБЕ I 375 - ‘по-стар брат’. У Геров 120
(към б[аё) с пояснение: „по-млад брат всякога нарича по-старий б|ае”.
= Брат на баща <по-възрастен> /31+/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Софийско, Панагюрско, Силистренско.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение веред западни говори (Годечко,
Свогенско, Сливнишко, Самоковско, но и в някои говори в Кулско, Ботевградско-
Тетевенско).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в отделяй местни говори в Белоградчишко, Свогенско.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение веред западни-югозападни говори (от
Белоградчишко до Дупнишко-Кюстендилско на юг).
П. Според авторите на БЕР I 26 б[ае е „гальовно съкратена форма от б\ате и
45
б\атко”, но свързано и с б\айо. У МладЕР 14 б\ае - зват. пад. от б\айо, но б\айо
също е начална зват. ф. от бай] наред с гал.-умал. б\айе!, б\ае!.
•	Б\аеви. Домът и семейството на ojae], Субстантивирано мн.ч. на прил. б\аев.
БАЙ
= Брат <по-възрастен> /37; батко. Зват. ф. б\а(й)е!, б\айо!\
Р. Диал. В БЕР 126 (към б[ае) ‘по-голям брат, бате’ [?].
П. Според МладБТР 99 „скъсено от байо...” [?]. Възможна връзка с тур. bay
‘господин’, ‘богаташ’ (ТБР 48) едва ли може да се пренебрегва. Въпреки
указанието на БЕР I 26, наличието на бай в българската терминология за родство с
посоченото значение остава под съмнение.
Б\АЙКА
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~532 7 или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>. Зват. ф. б\айко!, б\айке!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Дупнишко.
П. От същ. б^айо] —> осн. б|ай- + наст, -ка по подобие на в\уйка (вж. егуйк|а),
стр\ика‘] и др.
Б\АЙКЕ
= Брат <по-млад> на съпруг/377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (б\айке!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Годечко, Самоковско.
П. Начална (гал.-умал.) зват. ф. от б|айка'|', брйко2], придобила и нарицателна
функция.
Б1АЙКО1
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Момчилградско.
П. Най-вероятно съкратен вар. на боб^айко], буб^айко в и по детска реч.
•	Б^айкови. Домът и семейството на б^айко1]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б[айков.
Б^ЙКО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\айко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои говори на север (Кулско, Белоградчишко,
Никополско), в Средногорието (Панагюрско, гр. Копривщица), в Родопите
46
(Момчилградско) и в Беломорска Тракия (Ксантийско). Вж. к. 3+.Б. В РСБКЕ I 31 и
РБЕ I 380 - ‘по-стар брат’.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Врачанско, Дупнишко.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ломско, Оряховско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кулско, Ломско.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> /747’*'/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кулско, Видинско, Ломско.
П. Начална зват. ф. от б\айо] с наст, -ко, придобила и нарицателна функция. Срвн.
и б\айке.
•	Б\айкови. Домът и семейството на б|пйко2']'. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\айков.
Б\АЙНО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\айно!) ф.
Р. Диал. У Геров I 21, МладБТР 99, РБЕ I 380 ‘по-стар брат’.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Оряховско.
П. От същ. б\айо —> осн. бай- + наст, -но —» начална зват. ф. б\айно!, придобила и
нарицателна функция. МладБТР 99 посочва успоредица на б\айко! ~ б\айно! с
м\айко! ~ м\айно! като зват. ф. Срвн. и б\айко2, б\айчо.
•	Б\айнови. Домът и семейството на б^айно^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б| айнов.
Б\АЙНОВИЦА
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>. Зват. ф.
б\айновице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско (вж. Китанова 282). У Геров 121 —
‘снаха от по-стар брат’. У МладБТР 99 (към б\айнов) - ‘жена б|айнова’. В РБЕ I 380
- ‘жена на по-стар брат по отношение на по-младите му братя, сестри и снахи’.
47
П. От същ. б\айно —> през съчет. б\айнова жена —> от разш. осн. байн-ов- + наст. -
ица. Срвн. и бр\атовица.
Б\АЙО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\айо!) ф.
Р. Диал. Засвидетелствано е в различии говорни области (Видинско, Ловешко,
Ботевградско, Годечко, Софийско, Дупнишко, вж. Китанова 282). Вж. к. З.Б.У
МладБТР 99 - ‘по-голям брат’. В РСБКЕ I 31 - ‘бае’[?].
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /747; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Разложко.
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпругата /748+/; баджанак.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кулско.
П. От осн. б|ай- + оконч. -о —> б\айо! като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и б\айко2, б\айно, б\айчо.
• Б\айови. Домът и семейството на б\айо]. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\айов.
Б\АЙЧЕ
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>. Нариц. и зват. (б\айче!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Софийско-Елинпелинско.
П. Начална (гал.-умал.) зват. ф. от осн. бай- с наст, -че, придобила и нарицателна
функция. Срвн. бр\атче и бр\атче!, в\уйче и в|уйче/ и др.
Б]АЙЧО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б|айчо/) ф.
Р. Диал. На север от Стара планина спорадично в Луковитско, Тетевенско, на юг -
в западного Среднегорие (Пирдопско, Ихтиманско). Вж. 3+.Б. У Г еров 122 —
‘батко’. У МладБТР 100 - с пояснение: „свойско обръщане от уважение към по-
голям брат или роднина”. В РСБКЕ 31, РБЕ 1384 ‘по-стар брат’.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори от западного Средногорие (Пирдопско, гр.
Клисура).
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
48
Р. Диал. На север от Стара планина спорадично в Плевенско, Тетевенско, на юг - в
западного Средногорие (Пирдопско, гр. Клисура).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П4+Г, зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в говори на северозапад (Врачанско, Белослатинско,
Берковско) и по западного Средногорие (Пирдопско, гр. Клисура, Карловско).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. На север от Стара планина спорадично в Плевенско, Тетевенско, на юг - в
западного Средногорие (Пирдопско, Ихтиманско).
П. Начална зват. ф. от осн. бай- с наст, -чо, придобила и нарицателна функция.
Срвн. и б\айко2, б\айно, б^айо.
Б\АКЕ
= Брат на баща <по-възрастен> /31+/; чичо. Нариц. и зват. (б\аке!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Трънско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в говори на север от Стара планина (Ломско, Монтанско,
Врачанско, Белослатинско, Плевенско, Тетевенско).
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от б\ако2] с оконч. -е, придобила и нарицателна
функция. Срвн. и б\ае, б\ате, б\айче и др.
Б\.АКО‘
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\ако!) ф.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори (Монтанско, Оряховско,
Белослатинско). У МладБТР 101 - *баща’ с пояснение: „во свойско или галено
обръщане към него”.
П. Възможно е това значение да е вторично развито спрямо значенията на б\ако2].
В РБЕ 1387 се посочва например като „обръщение към някого, обикновено по-стар,
за изразяване на иронично или покровителствено отношение” [?]. Срвн. и б\айко',
б\анко!.
Б^КО2
= Брат <по-възрастен> /3/; батко. Нариц. и зват. (б\ако!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
49
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /747+/; съпруг на зълва <по-
възрастни>.
Р. Диал. В северозападни говори от Ломско-Монтанско-Берковско до Луковитско-
Тетевенско на изток. Вж. к. 3+.Б. Спорадично и в Средногорието (Панагюрско-
Пазарджишко). Като название на по-възрастен брат е засвидетелствано и в говора
на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У МладБТР 101 - ‘по-голям брат’. В РБЕ I
387 - ‘бате, байко’.
П. Най-вероятно от	с редуцирана основа след изпадане (елизия) на съгл.
/м/ (вж. МладБТР 101). Срвн. и б\ачо2 спрямо б\айчо, б\ае спрямо б\айо. Има
смислова и словообразувателна успоредица с б\атко'\, но от различии по форма
основи: ба(й)- и бат-/батъ-. И б\ако2 както б\айко2 е начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. РБЕ 1387 го посочва обобщено като „обръщение към
някого, обикн. по-стар, за изразяване на иронично или покровителствено
отношение” [?]. Вж. и б\акьо, б\атьо, б\ачо2.
• Б\акови. Домът и семейството на б\ако2\. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\аков.
Б\АКЬО
Вар.: б\акьо, б\акю.
= Брат.<по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\акъо!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Еленско (БДПМ VII 10), Разложко и
Странджа (БДПМ I 65). Вж. к. 3+.Б.
П. Най-вероятно от б\атьо'[ с характерния за тези говорни области преход на съгл.
1ть1 в /кь/ (вж. за това БДА-ОТ к. Ф102, Ф103, Ф105). Срвн. и б\ако2.
БАЛДУЬЗА
Вар.: балд\ъза, балдёза, балддза.
= Сестра на съпругата /48/. Зват. ф. [?].Член. балд\ъзата ‘балдъзатата ми’.
Р. Разг., диал. У Геров I 23, МладБТР 102, РСБКЕ I 32, РБЕ I 21 - ‘женина сестра’,
‘сестра на съпругата’. В БТР 21 - ‘сестра на съпругата (спрямо съпруг)’. У ДечТР
50
29 - ‘сестра на съпругата’.
П. Тур. baldiz ‘балдъза’ (ТБР 41, ДТБ 21) —> бълг. балд\ъза, адаптирано с оконч. за
ж.р. -а. Вж. и баджан\ачка, св\еспгка.
От балд\ъза, осн. балдъз- са образувани и гал.-умал. вар. с (често оказионална)
употреба в разговорно-диалектни респ. родово-семейни среди: балд\ъзица (Геров I
23), балд\ъзка, балд\ъзче (вж. и МладБТР 102, РБЕ I 394).
• Балд\ъзини. Домът и семейството на балд\ъза]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
балд\ъзин.
Б\АЛЕ!2
= Обръщение към баща /1!/; татко!.
= Обръщение към по-възрастен брат /3+/; батко!.
Р. Диал. В говора на гр. Котел и околните селища (вж. и Китанова 282).
П.В и по детска реч от модифицирана експресивна осн. бал- с оконч. -е за зват. ф.
Срвн. и б\альо‘.
Б\АЛЕ!2
= Обръщение към баба/21 !~22!/; бабо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско (Китанова 282) и Великотърновско.
П. В и по детска реч от модифицирана експресивна осн. бал- с оконч. -е за зват. ф.
Б\АЛЬО‘
Вар.: б\альо, б\алю.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б|альо/) ф.
Р. Диал. На североизток в старопланински (гр. Котел и Котленско: м\оят б\алю
п\омнеше с\ичко...) и мизийски говори (Шуменско, Преславско, Провадийско). У
Геров I 23 - ‘тейко, тато’. У МладБТР 103 - ‘баша, татко’ с пояснение: „галено и
свойски”. У Дювернуа балю умал. от баща [?].
П. Начална зват. ф. (б\алъоГ), възникнала най-вероятно в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. От редуцирана осн. ба-, сродна по произход с
осн. бат-/бать- (вж. МладЕР 16) и бай- + наст. -льо. Срвн. и б\ако‘, б\анко‘.
Б^АЛЬО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Македония (Леринско). Вж. к. З .Б. У
51
МладБТР 103 - ‘по-голям брат’ с пояснение: „галено и свойски”.
П. Начална зват. ф. (б\альо!), възникнала най-вероятно в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. От редуцирана осн. ба-, сродна по произход с
осн. бат-/бать- (вж. МладЕР 16) и бай- (срвн. б\атко, б\атьо, б\айо, б\айко2 и
под.), + наст. -льо. Срвн. и б\ако2, б\анко2.
•	Б\альови. Домът и семейството на б\альо2]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\алъов.
Б\АНДИЛЬ
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Диал. В някои местни говори в Беломорска Македония (Костурско).
П. Алб. bandill ‘хлапак’, ‘нехранимайко’, срвн. и алб. bandil за ‘либе’, ‘уличница’
(ДДА 255) —> бълг. диал. б\андилъ.
Б\АНКА
= Сестра <по-възрастна> /4 /; кака. Зват. ф. б'анке!.
Р. Диал. В БЕР 131 (към б\анко) - ‘кака’. У МладБТР 105 (към б\анко) с пояснение:
„обръщането се води и по рода на лицето, към което се отнася, та бива б\анка за
ж.р” [?].
П. Както показва и пояснението у МладБТР б\анка е паралелно образувание за ж.р.
спрямо бланка2']' с наст. -ка.
Б\АНКО’
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\айно!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Котелско (срвн. и текст от нар. пес.: Пенке
ле, мила мамина, той ще си дойде б\анко ти...).
П. Оказионално пренасяне на значението от б\анко ‘по-възрастен брат’ към б\анко
‘родител, баща’ (вероятно през зват. ф. б\анко! в и по детска реч), което се
подсказва и от спорадичного разпространение на думата в посоченото вторично
значение. Срвн. и б\айко!, б\альо‘.
•	Б\анкови. Домът и семейството на б\анко‘\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\анков.
Б\А//КО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко.
52
Р. Диал. У Геров 124 - умал. от б\айо. В РБЕ 1409 - ‘по-стар брат’ (+ текст от нар.
пес.: Борянка дума б\анке си: байно ле, бате Стоене..., който насочва към източни
говорни области).
П. Начална зват. ф., възникнала най-вероятно в и по детска реч и придобила и
нарицателна функция. От видоизменена осн. ба-н-, сродна по произход с бат-
/батъ- и бай- + наст. -ко. Срвн. б\атко, б\айко2 и др. У МладБТР 105 - с пояснение:
„свойско и галено обръщане към по-голям сродник или познат”. В РБЕ 1409 - с
пояснение: „обикн. в съчет. с мъжко собствено име - за интимно назоваване на по-
възрастен мъж или за обръщение към него...”. Вж. и б\алъо2.
•	Б\анкови. Домът и семейството на бланка2'f. Субстантивирано мн.ч. на прил.
бланков.
БАТ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
б\ато!, б\атле!. Член. б\ат(ът) ‘кум(ът) ми’.
Р. Диал. В някои местни говори на югозапад в Разложко и на югоизток в Средецко.
Вж. к. 9. У МладБТР 110 батъ ‘отец’ [?] и ‘кум’. У ЦоневИст. III289 бат - за
говора на гр. Якоруда, Разложко.
П. Праслав. *bat-/batb- е кор.-осн. на многобройни названия за родство в
славянските езици (вж. Трубачев 21, Фасмер I 135). Но със значение ‘кум,
кръстник’ е засвидетелствано само в бълг. говори.
Б\АТА
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. б\ате!.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В западни говори от Годечко-Сливнишко до Кюстендилско-
Благоевградско на юг и в Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско). У
ГеровДоп. 15 - за говори в Благоевградско. Вж. к. З .А.
П. Праслав. *bat-/batb- е кор.-осн. на многобройни названия за родство в
славянските езици (вж. Трубачев 21, Фасмер I 135). Срвн. и б\ате, б\атко и др.
53
Б\АТЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ате!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Мозаично разпространено в говори от Вардарска и Беломорска Македония
и до Русенско-Търговишко-Елховско и Лозенградско-Чорленско (Беломорска
Тракия) на изток. В РСБКЕ I 36, РБЕ 1431 - ‘по-стар брат’. В БЕР I 36 - ‘по-голям
брат’. Вж. к. 3+.А.
П. От осн. батп- (срвн. бат, б\ата, б\атко и др.) с оконч. -е като начална зват. ф.,
придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\ати, б\атко, б\атьо.
В БТР 24 - ‘обръщение към по-голям брат или към по-възрастен близък човек’. В
РСБКЕ 136-37 и РБЕ 1431 - ‘по-стар брат’ с пояснение: „обикн. в съчет. с мъжко
собствено име - за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или
обръщение към него”. В СТРБЕ 34 - ‘по-голям брат по отношение на по-малък
брат или сестра’.
От б\ате, б\ати] са образувани, вероятно в и по детска реч, и гал.-умал. зват. ф.
като б\атенка!, б\атенце!, б\атинка! със съчл. наст, -ен-ка, -ен-це, -ин-ка, конто
оказионално могат да имат и вторично-нарицателна функция. В РБЕ I 432 б\атенка
с пояснения: „пренебрежително” и „фамилиарно обръщение обикн. към по-
възрастен мъж”.
• Б\атеви. Домът и семейството на . Субстантивирано мн.ч. на прил.
б|а/иев.
Б\АТИ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ати!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или. на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П^Г, зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
54
Р. Диал. Мозаично разпространение (често наред с 6|awe| и б\атьо]) - на изток от
р. Осъм в Северна България и на изток от Казанлъшко-Пловдивско-Първомайско в
Южна България. Вж. к. 3+.А.
П. Начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. От осн. бат-
(срвн. 6|ama, 6|awe и др.) с оконч. -и. Срвн. в и по детска реч и т\ати!,
dfedu! и др. Вж. и б\ате, б\атко, б\атъо и др.
БАТИН\АЙКА
Вар.: батин\айка, батин\айкя.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. батин\айке!. Член. батин\айката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Средецко (вж. Странджа 444).
П. От същ. батин\ая\ осн. батинай- + наст. -ка/-кя.
• Батин\айкини. Домът и семейството на батин\айка]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. батин\айкин.
БАТЩАЯ1
Вар.: батин\ая, батен\ая.
= Съпруга на брат <по-възрастен> /83+/; снаха от брат <по-възрастен>. Зват. ф.
батин\а(й)о!, батин\ае!. Член. батин\аята ‘братовата ми жена’.
Р. Диал. У МладБТР 110 и в РБЕ 1432 - ‘батева жена’.
П. Според МладБТР (пак там) от същ. б\ате (вж.) —♦ разш. осн. батин-/батен- +
наст, -ая (срвн. напр. стрин\ая, учин\ая и др.).
БАТИН\АЯ2
Вар.: батин\ая (батин\аа), батн\а(а).
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. батин\а(й)о!, батин\ае!. Член. батин\аята ‘кумата ми’.
Р. Диал. В говори от Пиринска Македония (Благоевградско, Разложко), Западните
Родопи (Велинградско, Пещерско) и на изток в Странджа (Елховско-
Малкотьрновско). У ГеровДоп. 15 - за говори в Разложко. У ЦоневИст. III239
батин\аа - за говора на гр. Якоруда, Разложко. У Иванова 67 - в Югозападна
България. Вж. к. 89.
П. Според МладБТР 110 - от или батъ] според значението. Всъщност
55
праслав. кор.-осн. *bat-/batt>- (вж. бат, б\ата и под.) се съдържа тук в разширена
осн. бат-ин-/бат-ен-, към която се присъединява наст, -ая (срвн. напр. и стрин\ая,
учин\ая и др.). Вж. и батин\айка.
БАТ\ИНЯ
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. бат\инъо!. Член. бат\инята ‘кумата ми’.
Р. Диал. Спорадично (наред с батин\ая2]) в местни говори в Разложко. Вж. к. 89.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бат] с наст. -иня. Срвн. и батин\ая2,
батлен\ая.
Б\АТКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко ми. Нариц. и зват. (б\атко!) ф.
Р. Книж., разг., диал. Спорадично в западни говори (Врачанско, Годечко) и на
североизток в Еленско, Шуменско, Преславско. В РБЕ 1433 - ‘бате’. У ДечТР 33 -
‘по-голям, по-стар брат’. Наличието на названието в текстове на книжовен език не
се подкрепя от определено диалектно (ареално) разпространение.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Годечко, Ивайловградско.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Разг., диал. В отделни местни говори в Луковитско, Дупнишко, Благоевградско.
= Съпруг на сестра <по-възрастен> /74+/; зет от сестра <по-възрастен>.
Р. Разг., диал. В отделни местни говори във Врачанско, Берковско, Свогенско и на
изток в Севлиевско, Великотьрновско.
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. От праслав. кор.-осн. *bat-
/batb—> бълг. бат- + наст. -ко. Срвн. т\атко, в\уйко и др. Основни значения в
слав, ез.: ‘баща’ и ‘по-стар брат’ - рус. б\атя, б\атюшка, укр. б\атько за ‘баща’,
сръб. диал. б\ато за ‘брат’ и ‘баща’, чеш. batja ‘по-стар брат’, словаш. bata, bafko
‘баща’ и ‘по-стар брат’ и произв. batica ‘сестра’ и т.н. (вж. Трубачев 21, Фасмер I
135).
• Б\аткови. Домът и семейството на батко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\атков.
56
Б\АТЛЕ
Вар.: б\атле, батл\е.
= Обредно лице - бранен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (б\атле!) ф. Член. б\атлето ‘кум(ът) ми’, ‘кумчето ми’.
= Син на кум и кума /5.9—89/; кумче.
Р. Диал. На югозапад в местни говори в Разложко (батл\е) и на югоизток в
Средецко (б\атле). У ГеровДоп. 15 батл\е ‘кум’ - за говори в Разложко. У
ЦоневИст. III239 батл\е - за говора на гр. Якоруда. Вж. к. 9.
П. Начална умал. зват. ф. от бат] + наст, -ле, придобила и нарицателна функция.
• Б\атлеви. Домът и семейството на б^атле]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\атлев.
БАТЛЕН\АЯ
= Обредно лице - бранна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. батлен\а(й)о! Член. батлен\аята ‘кумата ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Разложко. Вж. к. 89.
П. От същ. б\атле ~ батл\е —> разш. осн. батлен- + наст. -ая. Срвн. батин\ая2 и
стрин\ая,учин\ая и др.
Б\АТО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (6|awo/) ф.
Р. Диал. В български говори от Вардарска Македония (Мариово). Вж. к. 3+.А.
П. Начална зват. ф. с оконч. -о, придобила и нарицателна функция. Срвн.
д[ядо/д\едо, mlamo и др. Според Трубачев 21 и сръб. диал. б\ато за ‘брат’ и ‘баща’.
Б\АТОВЕ
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член. б\атовете ‘кумовете ми, ни’.
Р. Диал. Вж. бат и батин\ая2.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Вж. и
кр\ъстници, к\умоее.
• Б]атови. Домът и семейството на бат] и батин\ая2], бат\иня].
Субстантивирано мн.ч. на прил. б\атое.
57
Б\АТЬО
Вар.: б\атьо (б\атю), б\акъо.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\атъо!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /748+/; баджанак <по-възрастен>.
Р. Диал. Среднобългарски ареал с мозаично разпространение, конто на запад се
ограничава по линията Свищов - Троян - Карлово - Девин - Гоце Делчев, а на
изток - по линията р. Янтра - Сливен - Тополовград - Свиленград - Крумовград.
Вж. к. 3+.А. У Геров I 27 и в РБЕ 1433 - ‘по-стар брат’. У МладБТР 109 и
б\атъо с пояснение: „свойско означение на по-голям брат, на по-възрастен мъж”. В
РСБКЕ137- ‘бате’.
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. От осн. батъ- (< праслав.
кор.-осн. *bat-/batb-) с оконч. -о. Срвн. с б\ато и т\ато/т\атъо, т\етьо. Варианты
б\акьо е засвидетелстван в някои местни говори с преход на палатална съгл. 1т 7 в
/к 7, напр. пак ’ вм. пат ’, зек ’ вм. зет бр\ак ’а вм. бр\ат ’а и под. (вж. БДА-ОТ к.
Ф102, Ф103,Ф105).
• Б\атьови. Домът и семейството на б\атъо^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\атьов.
Б\АТЬОВИЦА
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>. Зват. ф.
б\атъовице!.
Р. Диал. В местни говори в Маданско.
П. От същ. б\атъо, осн. батъ- през съчет. б\атъоеа'жена —► от осн. батъов- + наст.
-ица. Срвн. сходни словообразувания от л.и. на съпруга (мъжа) като Дойновица (<
Дойно), М\итьовица (< Митъо) и под.
Б\АЦЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б|аг/е/) ф.
= Син <по.-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
58
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско-Врачанско (наред с б\ацко\). Вж. к. 3+.В.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П^1', зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. В местни говори в Плевенско (наред с б|дчо2|).
П. От експресивно видоизменена осн. бац- + оконч. -е, като начална гал.-умал. зват.
ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\ацко и б\аче,
б[ачи.
Б\АЦКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ацко!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
- /532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В отделни местни говори в Монтанско-Врачанско (наред с б^аце^) и във
Вардарска Македония (Мариово). Вж. к. 3+.В.
П. От експресивно видоизменена осн. бац- + наст, -ко, като начална зват. ф.,
придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аце, б\атко, б\ачко2.
Б\АЧЕ!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В отделни местни говори в Маданско.
П. Гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн. бач- +
оконч. -е.
Б\АЧЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ачеГ) ф.
Р. Диал. Мозаично разпространение (наред с б|цчм| и б|ачо2|) в различии говорни
области. На север от Стара планина - между реките Искър и Осъм (Никополско,
Плевенско, Ловешко) и на изток - в Поповско, Разградско. На юг от Стара планина
- в Западного Средногорие и Пазарджишко. На югозапад - ареал на б\аче, който
обхваща говори във Вардарска, Пиринска и Беломорска Македония между реките
Вардар и Места. Вж. к. 3+.Б. У ГеровДоп. 16 - ‘по-малък брат’- за говора на гр.
Кукуш.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
59
Р. Диал. В отделки местни говори в Свогенско.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Неголям, сравнително компактен ареал на североизток в Русенско-
Разградско-Поповско. На юг от Стара планина - спорадично в Ихтиманско-
Пазарджишко.
= Съпруг на сестра <по-възрастен> /74+/; зет от сестра <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг ПАЛ*/-, съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Неголеми, сравнително компактни ареали в различии говорни области. В
Дунавската равнина - в Плевенско и на изток - в Русенско-Разградско-Поповско.
На юг от Стара планина - в Пазарджишко.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /748+/; баджанак <по-възрастен>.
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. От редуцирана осн. ба- +
наст. -че. Срвн. и б\ае и б\аце.
Б\АЧИ!
- Обръщение към баща /1!/; татко!.
Р. Диал. В местни говори в Оряховско.
П. Гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн. бач- +
оконч. -и. Срвн. и б\ачко‘.
Б\АЧИ
= Брат <по-възрастен> /3/; батко. Нариц. и зват. (б\ачи!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско (наред с б\аче]). Вж. к. 3+.Б.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори в Белослатинско.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн.
бач- + оконч. -и, придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аче, б\ачко~.
Б\АЧК()!
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\ачко!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 - ‘баща’ (по текст от нар. пес.: б\ачко ле, стар боб\ачко
ле).
60
П. Най-вероятно съкратен вар. на боб\ачко\ със същото значение. Срвн. и б\айко!,
б\анко!.
Б\АЧКО‘
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (бачко!) ф.
Р. Диал. В РБЕ I 436 - ‘бате’ (по нар. пес.: б\ае ле Иване, не гледай момата... вечер
на седенки, най я гледай, б{ачко, на голямата нива...).
П. Начална гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн.
бач- + наст, -ко, придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аче, б\ачо2 и б\ацко.
Б1АЧО1
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\ачо!) ф.
Р. Диал. В говора на гр. Котел (наред с б'рлъо1]).
П. Оказионално пренасяне на значението от б\ачо ‘по-възрастен брат’ към б\ачо
‘родител, баща’ (вероятно през зват. ф. б\ачо! в и по детска реч), което се подсказва
и от ограничената употреба на думата с посоченото вторично значение. Срвн. и
б|ако7, б\анко' и др.
Б\АЧО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Мозаично в Дунавската равнина (често наред с б\аче], б\ачи]) от
Оряховско-Плевенско до Силистренско-Разградско-Еленско на изток. На юг от
Стара планина - от Самоковско-Ихтиманско до Карловско-Пазарджишко на изток.
В Странджа - от Малкотърновско до Лозенградско-Визенско (Източна Тракия) на
юг. Вж. к. 3+.Б. У Геров 128 - умал. от ‘байко, бако, бате’ [?]. У МладБТР 111-
‘по-възрастен брат’ с пояснение: „дума за почетно отношение към връстен мъж
изобщо”. В РСБКЕ I 37, РБЕ 1437 и СТРБЕ 34 - ‘бате’. В РБЕ (пак там)
илюстрирано с текст от нар. пес.: й\аз си венч\ецо тебе не давам, б\ачоми гой с
косата кос\ил, б\атко ми го й с кола дов\езъл.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в Дунавската равнина източно от р. Искър (Плевенско) и на
североизток в Поповско-Разградско-Силистренско (често наред със св|<2ко‘[‘).
61
Спорадично и на юг от Стара планина в Ихтиманско, Пазарджишко, Карловско
(често наред с 6|aw4of, б|щпеТ).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг П^ТЬ, съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в Дунавската равнина, предимно на изток-североизток
(Поповско, Разградско, Русенско, Силистренско), а на юг от Стара планина - в
някои говори в Пазарджишко.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата ПШ+Г, баджанак <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско, Тутраканско.
П. Начална зват. ф. от експресивно видоизменена осн. бач- + оконч. -о (вероятно в
и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аче, б\ачко2.
Препратката към братп в БЕР 137, 74-75 не допринася нищо за изясняване на
словообразувания като б\аче, б\ачо2 и под.
•	Б\ачови. Домът и семейството на б|ачо2|. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\ачов.
Б\АША
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Диал. В преселнически говори от Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, вж.
Китанова 283).
П. Тур. bag ‘глава’ и ‘главен’, Ьада, Ьадат ‘по-възрастен брат’ и ‘възрастен оженен
брат’ (вж. СДД I 170, ДТБ 25) и диал. Ьада ‘съпруга’ (ДТБ пак там) —* бълг. диал.
б\аша. Срвн. и баш'рца2.
БАШ\4ЙКО'
Вар.: баш\айко, баш\ейко, башёйко и др.
= Баща на съпруг /17/; свекър. Нариц. и зват. (6аш\айкоГ) ф.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско).
П. Тур. bag ‘глава’ и ‘главен’ (СДД I 170, ДТБ 25) —» бълг. диал. баш ‘пръв’, ‘най-
голям’ (Геров I 29), ‘главен’, ‘пръв’ (БТР 24) —> произв. баш\айко със съчл. наст. -
ай-ко. Срвн. и боб\айко (буб\айко).
•	Баш\айкови. Домът и семейството на баш\айко Субстантивирано мн.ч. на
прил. баш'айков.
БАШЁЙКО2
Вар.: баш\айко, баш\ейко, башёйко и др.
62
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (баш\айко!') ф.
Р. Диал. В местни говори в Източните Родопи (Кържалийско, Крумовградско,
Ивайловградско) и Беломорска Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко).
Вж. к. 3+.В.
= Брат <по-възрастен> на баща /31+/; чичо.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско).
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско: на
мъж\ъ бр\ат ку йе п\о-гулъ\ам, н\ийъ кл\аваме &ыи\айку).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> ПА'Т, зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в Източните Родопи (Кърджалийско, Момчилградско,
Крумовградско, Ивайловградско) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско,
Дедеагачко).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+7; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В отделяй говори в Ивайловградско.
П. Тур, Ьа$ ‘глава’ и ‘главен’ (СДД1170, ДТБ 25) и Ьа§а, Ьа§ат ‘по-възрастен
брат’, ‘възрастен, оженен брат’ (ТБР 45) —► бълг. диал. баш\айко със съчл. наст. -
ай-ко.
•	Баш\айкови. Домът и семейството на баш\айко2,\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. баш\айков.
БАНДАНА’
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (баш\аца!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 - ‘по-голям брат’ - за говора на гр. Велико Търново.
П. Свързано е вероятно с тур. Ьа$а, Ьадат ‘по-възрастен брат’ (ТБР 45) —> бълг.
диал. баш\аца с неясен словообразувателен строеж. Споменатата в БЕР 137
успоредица с бащ\ица не е очевидна.
БАШ]АЦА2
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка ПГ, съпруг.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 - с пояснение: „така жена именува мъжа си” - за говора на
гр. Велико Търново.
П. От пояснението у ГеровДоп. (пак там) не става ясно дали баш\аца се употребява
63
само като обръщение (баш\аца!) към съпруг или има и нарицателна функция. Вж. и
баш\аца!.
Б\АШЕ
= Брат <по-възрастен> /3/; батко. Нариц. и зват. (б|аг«е/) ф.
Р. Диал. В отделни местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). Вж. к.
3+.В.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В отделни местни говори в Ивайловградско (наред с б\ашко\).
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. б\ате, б\аче и под.
Тур. ba$a, Ьа$ат ‘по-възрастен брат’, ‘възрастен оженен брат’ (ТБР 45, СДД I 170,
ДТБ 25) —» бълг. б\аше и б\агико\. Срвн. и баш\айко2.
Б\АШКО
= Брат <по-възрастен> /3/; батко. Нариц. и зват. (б\ашко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). Вж.
к. 3+.В.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ивайловградско (наред с б|аше|).
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Тур. Ъа$а, Ьсцат ‘по-
възрастен брат’, ‘възрастен оженен брат’ (ТБР 45, СДД I 170, ДТБ 25) —> бълг.
диал. б\ашко, адаптирано с наст. -ко. Срвн. б\атко, б\ацко, б\ачко2 и баш\айко2,
б\аше.
Б\АШНЬО
Вар.: б\ашньо, б\ашню.
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си 15*1.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Врачанско, Карловско (б\ашню).
П. От същ. бащ\а] —* осн. бащ- ~ баш- + наст. -ньо/(-ню). Срвн. и бащ\елко,
бащ\ичко и др.
Б\АШО
= Баща на баща /11/ или на майка/12/; дядо. Нариц. и зват. (б\ашо!) ф.
64
Р. Диал. В РБГ 22 б\ашо, член. б\ашуту ‘дядо’ {деду ти, чулёк, деду ти, ст\аруту,
б\ашуту) от говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия).
П. От тур. bag ‘глава’ и ‘главен’ (СДД I 170, ДТБ 25) —+ бълг. диал. б\ашо с
посоченото значение. Срвн. баш\айко!.
БАЩ\А
Вар.: бащ\а (бащ\ъ, бащё), башч\а.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; татко > баща ми. Зват. ф. #, разг. бащ\а ми!.
Член. бащ\ата ‘баща ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 129 - ‘отец, родител’. В БТР 24 - ‘мъж по отношение
на своите деца’ и ‘мъж, който има чеда’. В РСБКЕ I 37 - ‘мъжът по отношение на
своите деца’ и ‘родител’. В РБЕ 1439 - ‘мъж по отношение на децата си’ и
‘родител’. В СТРБЕ 34 - ‘мъжът-родител’. У ДечТР 33 - ‘мъж по отношение на
своите деца’, ‘мъж, който има деца’. В УЕРI 90 - ‘мъж спрямо своите деца’. У
РадБТР 34 - ‘мъж спрямо собствените си деца’ и ‘мъж, който има деца’.
Разпространено е по цялата етнокултурна респ. етноезикова територия на
българите успоредно със суплетивни нариц. и зват. ф. като т\ата/т\ате!,
т\атко/т\атко!, т\ейко/т\ейко! и др.
П. Праслав. кор. *bat-/batb-, свързан и с кор. *brat-, от конто произлизат редица
названия за лица в родство в славянските езици с основни значения ‘брат (по-
възрастен)’ и ‘баща’. Бълг. бам/|д от праслав. *bat(i)ja би било специфично
развитие само за бълг. ез. и неговите диалекта. Срвн. стбълг. прил. кмцинъ спрямо
рус. същ. б\атя, б\атъко, б\атюшка, укр. б\атьо, батък\о, сръб. и хърв. Ьаса, чеш.
bat'а и под. (вж. БЕР I 37, Трубачев 18, Фасмер I 135, Таноцки 73). Според Добрев
1995: 65 следва да се вземат под внимание и успоредици на бълг. бащ\а с паща,
бакща в памирски ираноезични общности, откъдето и хипотезата за баща като
прабългарско (древнобългарско) наследство в българския език.
От бащ\а —> осн. бащ- е образувана и гал.-умал. ф. с наст, -ица: бащ\ица, зват. ф.
бащ\ице!. У Геров I 29 - с пояснение: „казва се по-често кога някой моли другиго за
нещо” [?]. У МладБТР 12 - с пояснение: „галено именуване на баща” и „милно
обръщение [?] към баща”. В БТР 24 - с пояснение: „галено или умалително
обръщение към баща”. В РБЕ 1441 и СТРБЕ 34 - гал.-умал. от баща.
65
О В съчет.: гол\ям бащ\а ‘баща на бащата’ (МладБТР 111-112), ‘дядо’ (РБЕ I 439-
440); вт\ор(и) бащ\а ‘н|е р|оден баща, пастрок’ книж., разг., диал. - диалектен
ареал с мозаично разпространение предимно на юг от Стара планина от
Пирдопско-Карловско до Хасковско-Свиленградско и Ямболско-Елховско на юг-
югоизток. Вж. к. 1*.; вар. повторен баща е по-характерен за говори в Добруджа
(Силистренско, Добричко, Балчишко); дов\еден бащ\а, зав\арен бащ\а ‘н|е р|оден
баща, пастрок’; род\илен баща ‘роден баща’ - за говори в Пещерско (Китанова
295); стар бащ\а (I) със значение ‘баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо’ - у
Геров V 254-255 и у Иванова 232 и (II) със значение ‘обредно лице (обикновено
близък роднина на бащата на младоженеца), което по време на сватбената гощавка
се грижи за гостите’ (МладБТР 111-112, РБЕ I 439-440). Срвн. и стар т\атко (при
т\атко]) и ст\ари т\ата (при т\ата]).
•	Б\ащини. Домът и семейството на бащ^. В РБЕ 1441 към б\ащин (+ текст от
нар. пес.: ... да ни в селото заведеш, в селото у чичови си, че сетнеу бащини си).
Субстантивирано мн.ч. на прил. б\ащин. В РБЕ (пак там) и със значение ‘роднини
откъм бащина страна’.
БАЩЕЛКО
Вар.: бащ\елко, бащ\елкьо, башч\елкъо.
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/.
Р. Разг., диал. В различии местни говори в Софийско, Самоковско (башч\елкъо),
Ботевградско, Пазарджишко (бащ\елкъо), Пловдивско. В РБЕ I 440 - ‘бащичко’. В
БЕР I 37 бащ\елкъо (наред с бащ\ичко, бащин\арко, бащ\ойкя и др.) - ‘който по
лице и характер прилича на баща си’.
П. От същ. бащ\а\\—* осн. бащ- + съчл. наст. -ел-ко/-ел-къо. Срвн. и бащ\енко,
бащ\ичко и др.
БАЩ\ЕНКО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си 15*1.
Р. Диал. В местни говори в Кюстендилско.
П. От същ. бащ\а] —> осн. бащ- + съчл. наст, -ен-ко. Срвн. и бащ\елко, бащин\арко,
бащ\ичко.
66
БАЩ\ИМ(Я)
= Приемам за/като и наричам (някого) баща.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘имам някого като баща’ - за говори в Трънско.
П. От същ. бащ\а] —> разш. осн. бащ-им- (срвн. побащим) —> глаг. бащ\им(я). Срвн.
и б\ащя.
Б\АЩИНА
Вар.: б\ащина, бащин\а, б\ащнина, бащнин\а.
= Откуп (в пари или дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров I 29 - ‘пари и всичко друго, чтото момък дава на момини
родители, кога се годява’. У МладБТР 112 и РБЕ I 41 - ‘откуп, който дава момък на
момините родители при годеж’.
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от баща.
Р. Разг., диал. У ГеровДоп. 17 - ‘бащинство’ [?] - за говора на гр. Ботевград. У
Геров 129 - ‘имане, останало от баща...’. У МладБТР (пак там) - ‘имотно наследие
от баща’. В БТР 24 - ‘имот или наследство от баща’. В РБЕ (пак там) - ‘имот,
имане, който е... останал от бащата’ (+ текст от нар. пес.: имам ли язе бащнина... и
дядовина - я нива, чине, я ливада.
П. Стбълг. бдщинд ‘вид данък’ и ‘наследствен имот’ (БЕР I 37 към бащ\а) бълг.
диал. б\ащина (б\ащнина- с разш. осн. бащн-). Срвн. и бащин\ия.
БАЩИН\АРКО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/.
Р. Диал. В БЕР I 37 - ‘който по лице и характер прилича на баща си’.
П. От същ.	—»разш. осн. бащ-ин- (< относ, прил. б\ащин) + съчл. наст, -ар-
ко. Срвн. и бащ\елко, бащ\енко, бащ\ичко.
Б\АЩИНИК
= Син шаследник на бащин имот> 15*1.
Р. Диал. В БЕР 137 (към бащ\а) - ‘наследник на бащин имот’.
П. От същ. бащ^а^ —* разш. осн. бащ-ин- (срвн. прил. б\ащин) + наст. -(н)ик. Срвн.
и б\ащиница.
67
Б\АЩИНИЦА
= Дъщеря наследница на бащин имот> /6*/.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘наследница на бащин имот’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо б\ащиник] с наст, -(н)ица.
БАЩИН\ИЯ
= Откуп (в пари или дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров I 29 - ‘пари и всичко друго, чтото момък дава на момини
родители, когато се годява’. У МладБТР 112 (към бащин\а) - ‘откуп, що дава
момък на момини родители при годеж’. В РБЕ I 441 - ‘откуп, който дава момък на
момините родители при годеж’.
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от баща.
Р. Разг., диал. У Геров (пак там) - ‘имане, останало от баща’. У МладБТР (пак там)
- ‘земя по законно наследство, обикн. от баща’. В РБЕ (пак там) - ‘имот, имане,
който е на бащата или е останал от бащата’. У Дювернуа 66, в БТР 24, СТРБЕ 34 и
у РадБТР 34 - ‘имот или наследство от баща’.
П. От същ. бащ\а] —> разш. осн. бащин- (срвн. прил. б\ащин) + наст. -ия. Срвн. и
б\ащина и майчин\ия.
Б\АЩИНСТВО
= Битност на баща.
= Отношение на кръвно родство между баща и родните му деца.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ I 38 - ‘качество, състояние на баща’. В РБЕ I 442,
СТРБЕ 34 и у РадБТР 34 - ‘кръвно родство между баща и детето му’.
П. От същ. бащ\а] —> разш. осн. бащ-ин- (срвн. прил. б\ащин) + наст. -cmeo.
Б\АЩИЧКА
Вар.: б\ащичка, бащ\ичка.
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В местни говори в Ботевградско. У ГеровДоп. 17 - за говори на гр.
Копривщица и гр. Велико Търново: ‘дете, обикновено момче, което по много неща
се е метнало на баща си’ (цял б\ащичка!}. У МладБТР 112 б\ащичка и бащ\ичко -
‘чедо, син или щерка, по чърти или нърав прилично на баща си’ (+ забележка:
68
„може и двете за общи род”). В БТР 24 б\ащичко и б\ащичка - ‘дете, което по
външни черти и характер прилича напълно на баща си’. В РСБКЕ I 38 б\ащичка и
б\ащичко - ‘дете, което прилича по външност и по характер на баща си’.
П. Според МладБТР 112 основата е разширена с притеж. наст, -ич произв. осн.
бащич- + наст. -ка. Срвн. и бащ\ичко и бащ\ойкя.
БАЩ\ИЧКО
Вар.: бащ\ичко, б\ащичко.
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/.
Р. Разг., диал. В местни говори в Софийско. У ГеровДоп. 17 - за говори в Трънско
(ч\итави бащ\ичко, бащ\ичко др\уги!). В БТР 24 и РСБКЕ I 38 б\ащичко и
В РБЕ 1442 бащ\ичко ‘дете или възрастен син (дъщеря), конто по
външност или характер приличат извънредно много на баща си’. У РадБТР 34
б\ащичко и бащ\ичко - ‘лице, което по външност или характер прилича на баща
си’. В СТРБЕ 34 - ‘лице, което по външни черти и характер прилича на баща си’.
П. От същ. бащ\а\ —> разш. осн. бащ-ич- + наст. -ко. Срвн. б\ащичка и бащ\елко,
бащ\енко, бащин\арко.
БАЩ\ОЙКЯ
- Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР 137 (към бащ\а) - ‘който по лице и характер прилича на баща си’.
П. От същ. 6au/la'i —> осн. бащ- + съчл. наст, -ой-кя (срвн. сходни
словообразувания като дев\ойкя, стар\ойкя в западни български говори). Срвн. и
б\ащичка.
Б\АЩ(Я)
= Приемам за/като и наричам (някого) баща.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘имам някого като баща’ - за говори в Трънско. У
ГеровДоп. 17 бащ\а, бащ\иги ‘казвам тато’ (+ текст от нар. пес.: прощ\авай,р\оде,...
в ч\ужда ще к\ъща да \ида, ч\ужда ще м\айка дам\айча, чужди ще баща да
бащ\а...\
П. От осн. на същ. бащ\а^ —> глаг. б\ащ(я)/бащ(]а). Срвн. и бащ\имя.
Б\АЯ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. б\айо!, б\айе! (б\ае!).
69
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Мозаично разпространение веред западни говори от Белоградчишко-
Белослатинско до Кюстендилско-Благоевградско на юг. Вж. к. 3+.Б.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /748+/; баджанак <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в Софийско-Самоковско.
П. От осн. бай- + наст.-оконч. -а —» същ. б\ая /б\айа/, както при т\ата] и
под. Срвн. и б\ае, б\айо.
Б\ЕБЕ
= Дете <непроходило, невръстно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (б\ебе! наред с произв.
б\ебчо!, б\ебко!) ф.
Р. Книж., разг. У МладБТР 114 - ‘дете новородено’, ‘дете, докле проходи’. В БТР
25 - ‘малко детенце, обикновено непроходило’, ‘пеленаче’. В РСБКЕ I 38, РБЕ I
445-456, СТРБЕ 35 и у РадБТР 34 - ‘малко, непроходило дете’.
П. Според БЕР 138 заемка от фр. ЬёЬё’, според БТР (пак там) - от англ, baby [?].
Показателно е, че думата не е посочена у Дювернуа и Геров, т.е. била е възприета в
бълг. ез. около началото на XX в.
От б\ебе, осн. беб-, са произведени гал.-умал. вар. с обичайна или оказионална
употреба в родово-семейни среди: б\ебенце, б\ебинка, беб\онка, б\ебче, б\ебченце и
др.
БЕБ\Е!
= Обръщение към брат <по-възрастен> /3+!/; бате!, батко!.
Р. Диал. В местни говори в Петричко. У Геров I 30 беб\е - като синоним на б\ае,
б\айко2, б\ате, б\аче. У МладБТР 114 беб\е с пояснение: „само зват. вм. бае...” [?].
П. Най-вероятно е регионално (локално) явление, възникнало в и по детска реч.
Според МладБТР (пак там) от обръщение б\ае бе! [?]. Срвн. и б\еби!, б\ебо.
БЕБ\ЕК
Вар.: беб\ек, б\ебек.
= Дете <непроходило, невръстно> /5*~6*/; бебе. Нариц. и зват. (беб|ек/) ф.
70
Р. Диал. В местни говори в Петричко, Дойранско (Беломорска Македония). В БЕР I
38 б\ебек за ‘едро бебе’ - за говора на гр. Габрово.
П. Тур. bebek ‘бебе, кърмаче’ (ТБР 49, ДТБ 26) —> бълг. диал. беб\ек със същото
значение. Възможво е обаче габровският вар. б\ебек да е производно от б\ебе, осн.
беб- + наст. -ек.
Б\ЕБИ!
= Обръщение към брат <по-възрастен> /3+!/; батко!.
Р. Диал. В местни говори в Дедеагачко (Беломорска Македония).
П. Срвн. и беб\е!, б\ебо.
Б\ЕБО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ебо!) ф.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. В местни говори в Петричко и в Гевгелийско, Струмишко (Вардарска
Македония) и Ениджевардарско, Солунско (Беломорска Македония). Вж. к. 3+.В.
П. Начална зват. ф. от осн. беб- (срвн. беб\е!, б\еби!) + оконч. -о, придобила и
нарицателна функция. Срвн. и б\айо, б\ато и др.
• Б\ебови. Домът и семейството на б\ебо]. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\ебов.
БЕБ\ОК
= Дете <непроходило, невръстно> /5*~6*/; бебе.
Р. Диал. В говора на гр. Годен и Годечко (на беб\око п\еленете му б\еу готовы
однапр\етка, ТБД X 157).
П. От същ. б^еве* —> осн. беб- + наст, -ок —> същ. беб[ок с гал.-умал. оттенък (срвн.
напр. братик спрямо брат, син\ок спрямо син и др.).
БЕЦАЛКА
= Жена (мома), приставала на мъж (момък); пристануша.
Р. Диал. В БЕР I 106-107 (към б\ягам) - ‘момапристанушка’.
П. От глаг. б\ягам (диал. вар. б\егам) ‘приставам на мъж’ (РБЕ I 902-903) —> осн.
бег- + съчл. наст, -ал-ка. Срвн. и бег'улка.
БЕЦУ Л КА
= Жена (мома), приставала ва мъж (момък); приставуша.
71
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (вж. Соф. край 274). В БЕР I 106-107 -
‘мома пристанушка’.
П. От глаг. б|ягам (диал. вар. б\егам) ‘приставам на мъж’ (РБЕ I 902-903) —► осн.
бег- + съчл. наст, -ул-ка. Срвн. и бег\алка.
БЕЗД\ЕТЕЦ
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В местни говори в Разградско. У Геров I 32 - ‘който не е добивал и който
няма деца’.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етен мъж (съпруг) —> осн. бездет- + наст. -
ец. Срвн. и безд\еткин, безд\етник, безд\еток и безч\едец.
БЕЗД\ЕТИЕ
= Лично или семейно състояние без свои родни деца.
Р. Книж., разг. В РБЕ I 471 - ‘бездетство’ (по текст от Г. Караславов: „... пръскаха
ги с вода... против малокръвие и безд\етиё").
П. Стбълг. вб^д/втик (МладБТР 121 към безд\етен) —► бълг. безд\етие. Срвн. и
безд\етност, безд\етство.
БЕЗД\ЕТКА
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Разг., диал. В западни и югозападни говори във Врачанско, Кюстендилско, в
Западните покрайнини (Босилеградско). У Геров I 32 - ‘която не е раждала и която
няма деца’. В БТР 27 - ‘омъжена жена, която не е раждала’. В РСБКЕ I 42 - ‘жена,
която не може да ражда деца’. В РБЕ I 471 - ‘омЪжена жена, която няма свои деца,
не е раждала или не може да роди’.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етна жена (съпруга) —> осн. безд\ет- +
наст. -ка. Срвн. и безд\еткина, безд\етница.
БЕЗД\ЕТКИН
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско и Разградско. У Геров I 32 - ‘който не
е добивал и който няма деца’. МладБТР 121 към безд\етен. В РБЕ I 471 -
‘бездетник’.
П. Вероятно кръстоска между безд\етник] и безд\еткина].
72
БЕЗД\ЕТКИНА
Вар.: безд\еткина, бездетк\ина, безд\еткиня, бездетк\иня.
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В местни говори в Софийско (вж. Соф. край 197), Самоковско
(бездетк\иня, бездетк\ина) и в Добруджа (Силистренско: безд\еткиня,
бездетк\иня}. У Геров I 32 - ‘която не е раждала и която няма деца'. У Дювернуа
73 бездеткиня ‘бездетна жена’. В РБЕ 1471 - ‘омъжена жена, която няма свои деца,
не е раждала или не може да роди’.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етна жена (съпруга) —> осн. безд\ет- +
наст. -кина/-киня. Срвн. и безд\етка, безд\етница.
БЕЗД\ЕТНИК
~ Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В различии местни говори на северозапад (Кулско) и североизток
(Великотьрновско, Шуменско). У Геров I 32 - ‘който не е добивал и който няма
деца’. В БТР 27 - ‘женен човек без деца’. В РБЕ 1471 - ‘женен мъж, който няма
свои деца’.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етен мъж (съпруг) —> осн. бездет(н)- +
наст. -(н)ик. Срвн. и безд\етец, безд\еткин и безч\едник.
БЕЗД\ЕТНИЦА
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. I 32 - ‘която не е раждала и която няма деца’. В РБЕ 1471 - ‘омъжена
жена, която няма свои деца, не е раждала или не може да роди’. В БТР 27 към
безд\етник].
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етна жена (съпруга) —> осн. бездет(н)- +
наст, -(н)ица. Срвн. и безд\етка, безд\еткина и безч\едница.
БЕЗД\ЕТНОСТ
= Лично или семейно състояние без свои родни деца.
Р. Книж. В РБЕ I 471 - ‘бездетство’.
П. От прил. бездетен —> осн. бездетн- + наст, -ост (вж. Граматика II 64). Срвн. и
безд\етие, безд\етство.
73
БЕЗДЕТОК
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В местни говори в Софийско (вж. Соф. край 285) и в Западните
покрайнини (Босилеградско).
П. От прил. бездетен през съчет. бездетен мъж (съпруг) —> осн. бездет- + наст. -
ок. Срвн. и безд\етец, безд\етък и безд\еткин, безд\етник.
БЕЗД\ЕТСТВО
- Лично или семейно състояние без свои родни деца.
Р. Книж. У Геров 132 - ‘нямане деца’. В БТР 27 - ‘състояние на бездетен’. В РБЕ I
471 - с пояснение: „неспособност да се имат свои, рождени деца; нямане на свои
деца”.
П. Стбълг. ве^д'бтьстЕо (МладБТР 121 към безд\етен) —> бълг. безд\етство. Срвн. и
безд\етие, безд\етност.
БЕЗДЕТЪК
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско, Луковитско.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етен мъж (съпруг) —> осн. бездет- + наст,
наст. -ък. Срвн. и безд\етец, безд\еток и безд\еткин, безд\етник.
БЕЗ\ИМКА
Вар.: без\имка, биз\имка.
= Дъщеря, родена пос ле дна в семейството /6*/; изтьрсак.
Р. Диал. У ГеровДоп. 23 биз\имка-зъ говора на гр. Габрово (по нар. пес.: най-
малка Радка биз\имка). В БЕР I 40 без\имка ‘последнородна дъщеря на родители’.
В РБЕ I 480 - ‘дъщеря, която е родена последна’ (по нар. пес.: той има девет
дъщери, дес\ета й Димка безимка;... осем са били крыцани, девета черка
безимка... Тексгьт със съчет. черка безимка свидетелства, че названието се среща и
в западни български говори).
П. Според БЕР I 40 и III 786 без\имка /~биз\имка/ е вар. намез\инка ~миз\инка по
народна етимология: ‘най-малка (новородена) дъщеря’ —» ‘дъщеря бебе (още) без
име’. Срвн. за ‘некръстена още’, т.е. ‘безименна още дъщеря бебе’ и г\олка, к\ушла,
ч\орка и под. Вж. без\имче ~ биз\имче и миз\инец.
74
БЕЗ\ИМЧЕ
Вар.: без\имче, биз\имче.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Първомайско.
П. Както без\имка ~ биз1имка'[ и без|и.мче ~ бизимче е най-вероятно преосмислено
по народна етимология от миз\имче\.
БЕЗМ\ЪЖОВНИЦА
= Жена, останала без мъж (съпруг).
Р. Диал. В БЕР IV 373-374 (към мъж) - за говора на гр. Стралджа. У Геров I 33
само прил. безмъжний ‘дето няма мъж’ и съчет. безмъжна жена ‘която няма мъж’.
В БЕР 1489 само прил. безм\ъжен ‘за жена - която няма мъж, съпруг’.
П. От съчет. без мъж —> произв. осн. безмъж- (срвн. и прил. безмъжен, безмъжна)
+ съчл. наст, -ов-ница.
БЕЗР\ОДКА
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В говори от Пиринска Македония (Разложко, Гоцеделчевско) и Западните
Родопи (Велинградко).
П. От прил. безр\оОен ‘без рожба, без плод’ (МладБТР 130), ‘който не дава плод,
рожба’ (БТР 31), ‘неплодороден, безплоден’ (РБЕ I 520) —> осн. безрод- + наст. -ка.
Срвн. и безд\етка и др.
БЕЗЧ\ЕДЕЦ
Вар.: безч\едец, безч\адец.
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. У Геров I 37 безч\адец ‘който няма чадо’. У МладБТР 133 безч\едец (към
прил. безчед). В РБЕ I 541 безч\адец ‘човек, който няма деца’, ‘бездетен човек’.
П. От прил. безч\еден (< стбълг. ве^чддьнъ ‘безроден’ СтбР I 62) —► осн. безчед- +
наст. -ец. Срвн. и безд'етец.
БЕЗЧ\ЕДИЕ
Вар.: безч\едие, безч\адие.
= Лично или семейно състояние без свои родни деца.
75
Р. Диал. У Геров I 37 безч\адие ‘нямане чедо’. У МладБТР 133 безч\едие ‘състояние
без деца’. В РБЕ I 541 безч\адие ‘бездетност, безплодие’.
П. Стбълг. бс^чадик (МладБТР пак там) —> бълг. безч\едие. Срвн. и безд\етие.
БЕЗЧ\ЕДКА
Вар.: безч\едка, безч\адка.
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В местни говори в Санданско. У Геров I 37 безч\адка ‘която няма чедо’. У
МладБТР 133 безч\едка. В РБЕ I 541 безч\адка ‘бездетна жена’.
П. От прил. безч\еден (< стбълг. бс^чадьнъ ‘бездетен’ СтбР I 62) —> осн. безчед- +
наст. -ка. Срвн. и безд\етка и безч\едница.
БЕЗЧ\ЕДНИК
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В Пиринска Македония (Петричко) и в някои български говори във
Вардарска и Беломорска Македония (Гевгелийско, гр. Кукуш).
П. От прил. безч\еден (< стбълг. бс^чадьнъ ‘бездетен’ СтбР I 62) —» осн. безчед- ~
безчед(н)- + наст. -(н)ик. Срвн. и безд\етник.
БЕЗЧ\ЕДНИЦА
Вар.: безч\едница, безч\ъдница.
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В някои местни говори в Свищовско (безч\ъдница) и Петричко
(безч\едница).
П. От прил. безч\еден (< стбълг. б^чадьнъ ‘бездетен’ СтбР I 62) —> осн. безчед- ~
безчед(н)- + наст, -(н)ица. Срвн. и безд\етница и безч\едка.
Б\ЕЙКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ейко!) ф.
Р. Диал. В някои български говори в Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. Възможно е б\ейко да е фонетичен вар. на б\айко21\. Но наличието на 6e6\e.fl\,
б\еби!], б^ебо^ в съседни южнобългарски говори насочва и към една модифицирана
(експресивна) осн. бей- + наст, -ко или -чо (вж. б\ейчо).
76
Б\ЕЙЧО
= Брат <по-млад> /37. Нариц. и зват. (б\ейчо!) ф.
Р. Диал. В някои български говори в Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. Вж. б\ейко.
БЕКЯР
БЕКЯРИН
= Мъж <неженен>; ерген.
Р. Разг., диал. У Геров I 38 бек\яр, бек\ярин ‘който няма жена’. У МладБТР 135,
БТР 33, РБЕ 1549 - ‘неженен мъж’. В БЕР I 41 - ‘мъж, който живее без семейство’.
П. Тур. bekar ‘неженен (мъж) ерген’ (ТБР 50, ДТБ 28), бълг. бек\яр и бек\ярин
(адаптирано с наст. -ин).
БЕКЯРКЛ
= Жена <неомъжена>; ерг\енка.
Р. Разг., диал. В РБЕ I 549 - ‘неженена жена’ [?!].
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бек\яр] с наст. -ка. Срвн. и ерг\енка.
БЕКЯРЛ\ЪК
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. У Геров 138 - с пояснение: ‘кога няма някой жена...’. В БТР 33 -
‘живот на бекярин’. В РБЕ I 550 - ‘положение, състояние, живот на бекяр’.
П. Тур. bekarhk ‘състояние на ергенин’, ‘ергенство’ (ТБР 50, ДТБ 28) —+ бълг.
бекярл]ък. Срвн. и бек\ярство, бек\ярщина и ергенл\ък.
БЕК\ЯРСТВО
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. У Геров I 38 - с пояснение: „кога няма някой жена...”. В БТР 33 -
‘живот на бекярин’. В РБЕ I 550 - ‘положение, състояние, живот на бекяр’.
П. От същ. бек\яр] —+ осн. бекяр- + наст. -ство. Срвн. и бек\ярлък, бек\ярщина и
ерг\енство.
БЕК\ЯРЩИНА
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. У Геров I 38 - с пояснение: „кога няма някой жена...” (+ текст от нар.
пес.: веке ми се сдодеяло от овая бек\ярщина, само легни, само стани... со нозеве
77
во скутови, който насочва - -овая, нозеве, во, скутови - към български говори във
Вардарска Македония - Дебърско, Охридско, Битолско). В РБЕ I 550 - диал.
‘положение, състояние на бекяр’.
П. От същ. бек\яр\ —> осн. бекяр- + наст, -щина (вж. Граматика II 64). Срвн. и
бекярл\ък, бек\ярство.
БЕР\ИДОМ
Вар.: бер\идом. берид\ом.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У Геров I 39 берид\ом ‘пестовен, трудолюбив домакин’. У МладБТР 142 -
с пояснение: „който умее да строи домашното благо с работа, с пестовност, с добър
нърав”. В БЕР 143 (към бер\а) - ‘добър къщовник’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) диал. ‘събирам, трупам,
подържам’ и същ. дом със съединителен формант -и-. Срвн. и сберидом, креп\идом
и берид\омник.
БЕРИД\ОМКА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У Геров I 39 - ‘пестовна, трудолюбива домакиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бер\идом] с наст. -ка. Срвн. и
берид\омница, берок\укница.
БЕРИД\ОМНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник П*1.
Р. Диал. У Василева 146-155 - за говор от Казанлъшко, Асеновградско. У МладБТР
142 (към бер\идом~).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) и кор.-осн. на същ. дом със
съединителен формант -и- и наст. -ник. Срвн. и бер\идом, берок\ъщник.
БЕРИД\ОМНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У МладБТР 142 (към бер\идом").
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо берид\омник\ с наст. -ница. Вж. и
берид\омка, берок\укница.
78
БЕРОК\УКНИК
Вар: берок\укник, бер\окукник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 22 бер\окукник ‘който заляга за къщата си’ - за говора на гр.
Прилеп (Вардарска Македония).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) диал. ‘събирам, трупам,
подържам’ и диал. същ. к|укя ‘къща’ —> осн. кук- със съединителен формант -о- и
наст. -ник. Вж. и берид\омник, берокъщник.
БЕРОК\УКНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 22 - ‘която заляга за къщата си’ - за говора на гр. Прилеп
(Вардарска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо берок\укник\ с наст. -ница. Вж. и
берид\омка, берид\омница.
БЕРОК\ЪЩНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В БЕР I 43 - ‘добър къщовник’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) диал. събирам, трупам,
подържам’ и на същ. къща със съединителен формант -о- и наст. -ник. Вж. и
сбирок\ъщник и сбирод\омник.
Заб.: Предполагаемо паралелно словообразувание за ж.р. спрямо берок\ыцник с
феминална наст, -ница, т.е. *берок\ъщница (срвн. берид[омница, берок\укница) не е
засвидетелствано.
БЕСЛЕМ\Е
= Дете, прието за отглеждане в семейството на приемни родители /5*~6*/;
хранениче.
Р. Диал. В говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У МладБТР 143 - ‘хранен
на готово’, ‘храненик’ [?]. В БЕР I 44 и РБЕ I 577 - ‘храненик’.
П. Тур. beslemek ‘храня’, ‘кърмя’, ‘отглеждам’ —» същ. besleme ‘храненик’ (ДТБ
30), ‘храненик, използван като слуга’ (ТБР 54) —> бълг. диал. беслем\е ‘храненик’,
‘хранениче’.
79
БИБ\А
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. б\ибо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите (Девинско, Асеновградско,
Маданско).
П. Тур. baba ‘баба’, Ьйуйк baba ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> наред с бълг. диал.
баб\а^, боб]а^ и биб\а, възникнало вероятно в и по детска реч.
Б\ИДЖО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват (б\иджо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско, източно от р. Места.
П. Най-вероятно експресивно образувание, възникнало в и по детска реч, свързано
по произход с ам\иджа, м\иджо].
БИЗ\АЛЬЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. и Пир. край 635).
П. От диал. глаг. биз\а(я) ‘бозая’ —> осн. биз- + съчл. наст. -(а)ль-че. Срвн. и биз\яля
и боз\айниче, сук\алче, циц\алче.
БИЗ\ЯЛЯ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 23 - за говора на с. Плевня, Драмско (Беломорска Тракия).
П. От диал. глаг. биз\а(я)/биз\я(я) ‘бозая’ —» осн. биз-/бизъ- + разш. наст. -
(я)ля1алъа1. Срвн. и биз\альче.
Б\ИКО
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (б\ико!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Драмски Чеч (Беломорска Македония).
П. В и по детска реч от съкр. кор.-осн. би- (< биб\а] ‘дядо’) + наст, -ко, като
начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.
БИРК\УША
Вар.: бирк\уша, берк\уша.
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В БЕР I 44 берк\уша [?] ‘зълва по време на сватба’ - за местни говори в
Драмско (Беломорска Тракия).
80
П. Според БЕР (пак там) - „неясно; вероятно от глаг. бера” [?]. По-вероятно е, че
бирк\уша е регионално образувание от начално алб. Ыг ‘син’ —> арум, bir, biro гал.
за ‘дете’, ‘чедо’ и алб. прил. birko —» арум. Ыгси ‘драг’, ‘хубав’ (вж. ДДА 273-274)
—» бълг. диал. б\иро ‘дете’, ‘чедо’ (Костурско) и бирк'уша за ‘момиче, девойка’ с
осн. бирк- и наст, -уша ‘шаферка’.
Б\ИРО
= Дете /5~6/; чедо.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Алб. Ыг ‘син’, арум, bir, Ыго гал. ‘дете’ (ДДА 273) —> бълг. диал. 6\иро със
същото значение. Срвн. и бирк\угиа.
БЛ\ИЖЕН
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж. У Геров I 56 - ‘роднина’. У МладБТР 167 - ‘близък по родство и
потекло’. В РСБКЕ 167 - ‘близък’. В РБЕ I 659 бл\ижни мн.ч. ‘хора, свързани с
тясна роднинска връзка’.
П. Стбълг. баижьньи ‘близък, сродник, роднина’ (СтбР I 89), ‘близък, който е в
тесни роднински... връзки’ (ДавРИПК 32) бълг. бл\ижен със същото значение.
Срвн. и стбълг. същ. влижикх ‘близък човек, роднина, родственик’ (СтбР пак там),
от което не е засвидетелстван новобългарски наследник. Срвн. и бл\изък.
★БЛИЖИКА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. В стбълг. влижикх ‘близък, свой човек’, ‘роднина, родственик’ (вж. СтбР I 89:
Б|>хт|>1А uoeiA рхди । ближикъ мо1^ъ...), ‘роднина, родственик...’ (вж. РСтбЕ 65).
П. От прил. ближьни ‘близък’ и ‘близък, сродник, роднина’ (вж. СтбР I 89: ближьни
moi дхлече стхшьх) —> редуц. осн. ближ- + наст, -икх —> същ. влижикх с посоченото
значение. Срвн. и бл\ижен.
БЛ\ИЖНИ
БЛ\ИЖНИТЕ
81
= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж. В РБЕ I 659 (към бл\ижен) бл\ижни, бл\ижните ‘хора, свързани с тясна
роднинска връзка; сродници, роднини, близки’ (по текст от Л. Каравелов - ... онзи
човек, който нямалюбое към... своите... бл\ижни; всеки от тях обичал... да
изисква от бл\ижните си любое и почитание).
П. Стбълг. влижьньи ‘близък, сродник, роднина’ (СтбР I 89-90), бълг. бл\ижни, член.
бл\ижните с посоченото значение. Срвн. и бл\изки, бл\изките и бл\изни, бл\изните.
БЛ\ИЗЕН
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Драмско (Беломорска Тракия, РБГ 25).
П. От кор.-осн. близ- + наст, -ен —> прил. бл\изен —> същ. бл\изен с посоченото
значение. Срвн. и бл'изък, бл\ижен.
БЛ\ИЗКА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. (Напр.: тя ми е бл\изка, пралеля ми се пада.)
П. От прил. бл\изък ‘който е... свързан с някого по произход’ (РБЕ I 663-664), ж.р.
бл\изка —> бл\изка като обособено съществително с посоченото значение.
БЛ\ИЗКИ
БЛ\ИЗКИТЕ
= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж., разг., диал. (Напр.: аз съм от онзи край, имам и бл\изки там; бл\изките
ми са далече, тука нямам никого.) В РБЕ I 663 (към бл|ызък) [близки, бл^изките]
(по текст от Ст. Дичев - той остави дом и бл\изки и тръгна да скита...; Д. Тал ев -
... мнозина се смееха... от радост, че виждаха своите бл\изки; Л. Стоянов - дали
подозират бл\изките му, майка му, сестрите му...).
П. От прил. бл\изък ‘който е... свързан с някого по произход’ (РБЕ пак там), мн.ч.
бл\изки, член. бл\изките като обособени съществителни с посоченото значение.
Срвн. и бл\ижни, бл\ижните и бл\изни, бл\изните.
БЛИЗН\АК
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/.
82
Р. Книж., разг., диал. У Геров 147 - ‘който е роден в една рожба заедно с другаго’.
У МладБТР 168 - ‘един от двама... едноутробни братя, родени в едно и също
време’. В БТР 39 - ‘едно от две или повече деца, родени едновременно от една
майка’. В РСБКЕI 67 - ‘всяко от децата, родени едновременно от една майка’. В
РБЕ I 660 - ‘всяко от децата, родени от една майка при една бременност’. У РадБТР
46 - ‘всяко от децата, родени от една бременност на майката’
П. Праслав. кор.-осн. *blizn-, стбълг. близнеце, прил. вли^ньчьнъ ‘двоен’ (СтбР I 90)
—> бълг. близн\ак с наст. -ак. Срвн. и близн\ец, близн\е и др. произв., както и глаг.
близн(я) ‘раждам близнаци’, все в обсега на едно начално значение ‘близо едно до
друго’ (вж. БЕР I 56).
БЛИЗНАК\ИНЯ
= Дете (момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката /6*/;
близначка.
Р. Диал. Спорадично в различии говори в Дунавската равнина (Видинско,
Ловешко, Разградско), Добруджа (Добричко), Тракийската низина (Пловдивско) и
Странджа (Малкотьрновско). У Геров 147 - ‘мома или жена близнак’ (по нар. пес.:
та е затр\ъсил крал Стефан две свахи, две близнакини) В РБЕ I 660 -
‘близначка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо близн\ак] с наст. -иня. Срвн. и близн\ачка,
близнак\уля.
БЛИЗИАК\УЛЯ
= Дете (момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката
/4*~6*/; близначка.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо блг/зн|ак| с наст. -уля. Срвн. и близн\ачка,
близнак\иня.
БЛИЗН\АЦИ
= Деца, родени заедно при една бременност на майката /5*~6*/. Член. близн\аците
‘близнаците ми, ни’.
Р. Книж., разг., диал. В УЕРI 105 - ‘две или повече деца, родени почти
едновременно от една майка’. Вж. близн\ак.
83
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
близн\ачета, близн\ета.
БЛИЗН\АЧЕ
- Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 147, Дювернуа 110, в РСБКЕ I 67 и РБЕ I 660 - умал.
от близнак.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо близн\ак и близн\ачка\ от осн. близн- +
разш. наст, -аче (срвн. кърм\аче, пелен\аче). Срвн. и близн\е.
БЛИЗН\АЧЕТА
= Деца, родени заедно при една бременност на майката /5*~6*/; близнаци.
Р. Книж., разг., диал. Вж. близн\аче.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
близн\ета.
БЛИЗН\АЧКА
= Дете (момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката /6*/;
близначка.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ I 67, РБЕ I 660, СТРБЕ 46 - ‘момиче (жена)
близнак’. Срвн. и близнак\иня, близнак\уля.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо близн\ак] с наст, -ка (и преглас на съгл.
/к/ —»/ч/ в края на основата).
БЛИЗН\Е
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/; близначе.
Р. Диал. В различии местни говори южно от Стара планина - на запад в Пернишко,
Радомирско, Самоковско, във вътрешна Тракия (Хасковско) и Странджа
(Великотърновско). У Геров 148 и Дювернуа 110 - умал. от близн\ак (+ текст от
нар. пес.: аз имамлибе венчано и две дечица близн\ета). В РБЕ I 661 - ‘близнак’ (+
текст от нар. пес.:... родимакя две близнета, едно момче, другого девойче, който
насочва-д/|акя - към западни говорни области, вж. БДА-ОТ к. Ф63).
84
П. Паралелно (диал.) образувание за ср.р. спрямо близн\ак\ и близн\ачка]
(близнак\иня, близнакуля) от осн. близи- + формант -е. Срвн. и близн\аче.
БЛИЗН\ЕТА
= Деца, родени заедно при една бременност на майката /5*~6*/; близнаци.
Р. Диал. Вж. близн\е.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
близн\ачета.
БЛИЗН\ЕЦ
= Дете (момче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката /5*—6*/;
близнак.
Р. Книжно, остаряло. У МладБТР 168 (към близн\ак) - само като стбълг. баи^ньць. В
РБЕ I 661 ‘близнак’. В БЕР I 56 - диал. [?] близн\ец (наред с близн\ё) ‘всяко от
децата, родени едновременно от една майка’.
П. Праслав. кор.-осн. *blizn~, стбълг. бли^ньць, прил. бли^ньчьнъ ‘двоен’ (СтбР I 90)
—»бълг. и рус. близн\ец. Според БЕР I 56 - начално значение ‘деца, конто в
майчината си утроба са били близко едно до друго’.
БЛ\ИЗНИ
БЛ\ИЗНИТЕ
= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж. В РБЕ I 659 (към бл\изен) бл\изните по текст от сп. „Летоструй” 1871 г. -
такъв никога... няма да ся отплати... народителите си и на бл\изните си.
П. От прил. бл\изен (остар.), мн.ч. бл\изни, член. бл\изните като обособено
съществително с посоченото значение. Срвн. и бл\ижни, бл\ижните и бл\изки,
бл\изките.
БЛ\ИЗН(О)
= Член на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, РБГ 25: да
ти йё бл\изну, да ти йё в\ътрёшну и д|а са дус 'етаут авжил\ък).
П. От кор.-осн. близ—» прил. ср.р. бл\изн(о) —♦ същ. бл\изн(о) с посоченото
значение. Срвн. и бл\изен и вътрешн(о).
85
БЛИЗН(\Я)
= Раждам при една бременност (обикновено) две деца.
Р. Книж., разг. У Геров I 48 - ‘да родя близнаци’ (по нар. пес.:... три пъти жена
да бл\изни...). У МладБТР 168 - ‘раждам близнета’. В БТР 39 - ‘раждам близнаци’.
В РБЕ I 661 близн\я, близн\явам ‘раждам близнаци’.
П. Праслав. кор.-осн. *blizn-, стбълг. бли^нити (МладБТР 168), бълг. близн(\я) с
посоченото значение.
БЛ\ИЗЪК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ168 и РБЕ I 663 - ‘човек, свързан с някого с тесни
роднински... връзки; роднина’ (по текст от Ст. Дичев - той нямаше нитороднина,
нито бл\изък).
П. От прил. бл\изък ‘който е... свързан с някого по произход’ (РБЕ I 663-664) —>
бл\изък като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и бл\ижен.
БОБ\А
Вар.: боб\а, б\оба, буб\а, б\уба.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\а!, буб\а!
наред с б\обо!, б[убо!) ф.
Р. Диал. Посочените вар. са характерни за говори в Родопите (от Велинградско-
Девинско до Ардинско-Кърджалийско на изток) и отчасти в Беломорска Тракия
(Ксантийско, РБГ 26). На североизток в Шуменско-Провадийско и в някои местни
говори в Дебърско (Вардарска Македония) е отбелязаван по-често вар. буб\а. Вж. к.
1.В. У ГеровДоп. 27, МладБТР 173, РРДД 37 и РБЕ I 679 боб\а ‘баща’, ‘татко’.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. Спорадично в говори във Велинградско, Девинско (б\уба).
= Баща на съпруг /17/; свекър.
Р. Диал. На югозапад в Благоевградско, Разложко и на юг в Родопите
(Велинградско, Девинско, Ардинско - буб\а).
= Баща на съпругата /18/; тьст.
Р. Диал. Спорадично в говори във Велинградско, Девинско (буб\а~).
86
П. Тур. baba ‘баща’, ‘татко’, Ьйуйк baba ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал.
баб\а, биб\а, боб\а, буб\а и др.
БОБ\АЙКО
Вар.: боб\айко, буб\айко.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\айко!) ф.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места), в
Родопите (от Асеновградско-Девинско до Крумовградско на югоизток) и в
Беломорска Тракия (Ксантийско, Лозенградско, Чаталджанско). Вж. к. 1.В. В РРДД
37 - ‘татко’, ‘баща’. В РБЕ I 679 - ‘татко’.
П. От същ. боб\а ~ буб^аТ —► осн. боб(а)-/буб(а)- + съчл. наст. -(а)й-ко —♦ същ.
боб\айко, буб\айко като начални зват. ф. (навярно в и по детска реч), придобили и
нарицателна функция.
• Боб\айкови. Домът и семейството на боб\айко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
боб\айков.
БОБ\АКО!
= Обръщение към баща /1!/; татко!.
Р. Диал. В РРДД 37 (наред с боб\айко) по текст от Л. Каравелов: боб\ако! дай и мен
ракийка!.
П. От същ. боб^ —► осн. боб- + наст. -(а)ко —♦ гал.-умал. зват. ф. боб\ако!,
възникнала навярно в и по детска реч.
БОБ\АЧКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\ачко!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 (към б\ачко) - ‘баща’ (+ текст от нар. пес.: Б\ачко ле, стар
боб\ачко ле!). В РБЕ I 679 - ‘татко’ (+ текст от нар. пес.: сичкото й село викнало от
Мар\ийкина боб\ачко).
П. От същ. боб1а1 —► осн. боб- + съчл. наст, -ач-ко —► гал.-умал. боб\ачко/
боб\ачко!, възникнало в и по детска реч и придобило и нарицателна функция. Срвн.
и боб\айко.
БОБ\АЧО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\ачо!) ф.
Р. Диал. В източни говори на север и на юг от Стара планина (Добричко,
87
Балчишко, Шуменско, Варненско, Сливенско, Ямболско) и спорадично в Родопите
(Асеновградско-Смолянско). Вж. к. 1.В. В РБЕ 1670 - ‘татко’ (+ текст от нар. пес.:
т\ейно льо, стари бобачо, станало й девет години откак и маня умряла).
П. От същ.	—> осн. боб- + наст, -ачо —> същ. боб\ачо като начална гал.-умал.
зват. ф., възникнала в и по детска реч и придобила и нарицателна функция. Срвн. и
боб\айко и б\обчо.
БОБ\АЯ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. ф. боб\айо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 1.В.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. У ГеровДоп. 27 - ‘дядо’ - за говора на „ловчанските помаци”.
П. От същ. боб]а^ —> осн. боб(а)- + наст, -ая 1-ай-а1 (срвн. и зват. ф. боб\айо!\ която
обикновено намираме като съставна част на названия за роднини жени (напр.
стрин\ая, учин\ая и др.). Срвн. и боб\айко.
Б\ОБУЛЕ
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (б\обуле!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. От същ. боб^а* —> осн. боб- + съчл. наст, -ул-е —> същ. б\обуле като начална гал.-
умал. зват. ф., възникнала в и по детска реч и придобила и нарицателна функция.
Б\ОБЧО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\обчо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места). Вж. к. 1.В.
П.В и по детска реч като начален гал.-умал. вар. спрямо боб\а/б\оба (осн. боб- +
наст, -чо), придобил и нарицателна функция. Срвн. и боб\ачо.
Б\0ЖА
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етьрва. Зват. ф. б\оже!.
Р. Диал. В някои местни говори във Вардарска Македония (Охридско).
П. У Геров 158, МладБТР 185 - ‘госпожа’, ‘господарка’, откъдето би могло да се
развие и преносно значение ‘етьрва’ [?]. По-вероятно е обаче, че пренасяне на
значението е станало от названия на някои растителни видове както при кал\ина\,
мал\инО\ и под. Срвн. напр. б\ожа, бож\анка, бож\инка, бож\ичка (характерни за
88
говори във Вардарска и Беломорска Македония) за ‘Papaver rhoeas, мак’ или
‘Paeonia, божур’ и др. (вж. МББР 329-330 и БЕР I 62). Срвн. и б\ожица.
Б\ОЖИЦА
Вар.: б\ожица, бож\ица.
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. б\ожице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Вардарска Македония (Охридско).
П. У Геров 158 - ‘госпожица’. У МладБТР 187 - ‘млада господарка’, ‘госпожица’.
В РБЕ I 714 бож\ица ‘млада господарка’, откъдето би могло да се развие и
преносно значение ‘сестра на съпруга’, ‘зълва’ [?]. По-вероятно е обаче, че и
б\ожица, както б\ожа], е начално название на растение, пренесено метафорично
върху роднина жена. Вж. и б\ойшица.
БОЗ\АЙНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 59 ‘мъжко дете..., което още бозае’. У МладБТР 188
(към боз\аен [?]) - ‘дете..., що бозае’. В БТР 42 и РБЕ I 716 - ‘дете, което още
бозае’.
П. От глаг. боз\а(я) —> осн. боза-е—> бозай- + наст, -ник (вж. Граматика II 51).
Срвн. и боз\айница, боз\айниче и биз\алъче.
БОЗ\АЙНИЦА
= Дъщеря, която още се кърми /6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров I 59 - ‘женско дете на бозка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо боз\айник] с наст. -ница. Срвн. и
боз\айниче.
БОЗ\АЙНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 59 и МладБТР 188 (към боз\аен [?]) - умал. от
боз\айник (вж.). В БТР 42 (наред с боз\айник) и в РБЕ I 716 - ‘дете, което още
бозае’. У ДечТР 50 - ‘дете, което още бозае’.
П. Паралелно образувание спрямо боз\айник] и боз\айница\ като гал.-умал.
название със съчл. наст, -ни-че.
89
Б03АЛ\АК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче, бозайник.
Р. Диал. У Геров I 59 - ‘бозайник’. У МладБТР 188 (към боз\аен [?]) ‘бозайник’.
П. От глаг. боз\а(я) —» осн. боз(а)- + съчл. наст. -(а)л-ак. Вж. боз\айник и биз\альче.
Б\ОЙШИЦА
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва.
Р. Диал. У ГеровДоп. 30 - ‘сестра на мъж..., такожде и етърва’ - за говора на гр.
Охрид (Вардарска Македония).
П. Вж. б\ожа и б\ожица. Б\ойшица е резултат от предпоставяне (антиципация) на
палаталност като кратка съгл. /п/ пред следходната съгласна: б\ожица /б\ожьица/
—> б\ойжица —> б\ойгиица. Явлението е често срещано именно в западни и
югозападни български говори. Срвн. напр. бр\айкьа спрямо бр\акьа (< бр\атъа),
к\ойне спрямо к\онье, цв\ейке спрямо цв\екье и под.
Б\ОЛЕ
= Обръщение към баща /1!/; татко!.
Р. Диал. В отделни местни говори в Пещерско, Девинско.
П. Навярно съкратено от б\обуле/б\обуле!].
БОС\ИЛКА
Вар.: бос\илка, бос\илкя.
= Сестра <по-млада> на съпруг /47"/; зълва <по-млада>. Зват. ф. бос\илке!, бос\илко!.
Р. Диал. В северозападни говори (Видинско, Белоградчишко) наред с други
названия за зълва по имена на растения (фитоними) като кал\ина], мал\ина] и др.
П. От названието на раст. босилек ‘Ocymum basilicum’ —> осн. босил- + наст. -ка/-кя
—> същ. нариц. бос\илка/бос\илкя или чрез превръщане на произв. л.и. Бос\илка в
същ. нариц. с посоченото значение.
БР\АЙКО!
= Обръщение към брат /3!/; брате!, братко!.
Р. Диал. У Г еров I 68 - умал. от брат с пояснение: „казва се само в звателен
падеж”. У МладБТР 202 (наред с бр\айно) - с пояснение: „звателна форма за
обръщане към брат”. В РБЕ I 773 - „само като обръщение” (към брат).
90
= Обръщение към брат <по-млад> на съпругата /38-!/.
Р. Диал. В БТР 46 (наред с бр\айно) - ‘обръщение към по-млад девер’. У МладБТР
202 (наред с бр\айно) - с пояснение: „звателна форма за обръщане към мъжко,
особито близко лице както към брат”.
П. От същ. брат, но с вторично развита експресивна осн. брай- (срвн. и бр\айно!,
бр\айо!) + наст. -ко. Срвн. също и т\ейко, т\ейно спрямо т\етьо, т\етъко.
БР\АЙНО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (бр\айно!) ф.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори (до р. Искър на изток). У Геров I 68 —
умал. от брат [?] с пояснение: „казва се само в звателен падеж”. У МладБТР 202
(към бр\айко) - с пояснение: „звателна форма за обръщане към брат”. В РБЕ I 773
бр\айно в нарицателна функция (по нар. пес.: заженила майкя син..., заборави да
калеше no-стар брайно).
П. От същ. брат (според МладБТР 204 през произв. *братъно [?]), но с вторично
развита експресивна осн. брай- (срвн. и бр\айко!, бр\айо!) + наст, -но (срвн. и
т\ейно спрямо тейко, зват. ф. м\айно! спрямо майко!).
БР\АЙНО!
= Обръщение към брат на съпруг /371/.
Р. Диал. В северозападни говори (до р. Искър на изток и до Стара планина на юг).
У Китанова 283 и за някои говори в Ловешко-Свищовско, както и в Софийско и
Босилеградско (Западните покрайнини). У МладБТР 202 (към бр\айко) - с
пояснение: „звателна форма за обръщане към мъжко, особито близко лице като към
брат”. БТР 46 - ‘обръщение към по-млад девер’. В РБЕ 1773 - ‘обръщение към
девер’.
По собствени наблюдения от Видинско Иванова 232 посочва и „употребата на
вокативните термини бр\айно, убав\енко, с чиято помощ жената [навярно има
предвид съпругата на брата - б.м. Х.Х.] обозначава синовете на деверите и
зълвите” (т.е. племенници от девери и/или зълви /537-547/).
П. От същ. брат, но с вторично развита експресивна осн. брай- (срвн. и бр\айко!,
бр\айо!) + наст. -но.
91
БР\АЙО!
= Обръщение към брат /3!/; брате!, братко!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 32 - „зват. пад. вм. братко'’.
П. От същ. брат, но с вторично развита експресивна осн. брай- (срвн. бр\айко,
бр\айно) с оконч. -о. Срвн. и сръб. и хърв. 6pajo/brajo за ‘брат/брате!’ (Таноцки 32).
БРАК
= Свързване и съжителство на мъж и жена в семейство.
Р. Книж., разг. БЕР I 73 го посочва в значение ‘сватба’ - за български говори в
Солунско. У Геров I 68 - ‘сватба’ (по нар. пес.: мые на брак те канихмы, да ми
ядеш, да ми пиеш... - вероятно от говорни области във Вардарска Македония, напр.
Дебърско, Тетовско). У МладБТР 202 - ‘вземане между мъж и жена’, ‘съединение
на мъжко и женско лице, осветено от закон или обичай’, ‘сватба’. В БТР 46 -
‘свързване на мъж и жена за съвместен семеен живот’. В РБЕ 1773 - ‘официално,
узаконено чрез формален акт съжителство... на мъж и жена’, ‘сватба’. В УЕР1121
- ‘законен равноправен съюз между мъж и жена в семейство’.
П. Стбълг. врлкъ ‘брачен съюз’ (СтбР I 115), ‘законно съжителство на мъж и жена’
(РСтбЕ 69), ‘брак, брачно сътрудничество’ (ДавРИПК 42) от глаг. вьрхти ‘взимам’
(вж. МладЕР 43, БЕР I 73). Срвн. също сръб. и хърв. брак ‘женитба’, ‘сватба’, рус.
брак ‘съпружество’ (Трубачев 147, Фасмер 1206, Скок I 197).
БР\АЛЕ!
= Обръщение към брат/3!/; брате!, братко!.
Р. Диал. У Китанова 283 - за говори в Трънско-Софийско. У МладБТР 203 - „зват.
форма за обръщане към брат” (по нар. пес.: що ми, бр\але, на тамян миришеш). В
БЕР 174-75 (към брат) - бр\але зват. пад.
П. От същ. брат вторична (експресивна) осн. брал- + оконч. -е. Срвн. и м\але!
‘майко!, мамо!’ и т\еле! ‘тате!, татко!’.
БР\АЛЕЦ
= Брат <по- или най-млад> /37.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Софийско (вж. Китанова 283).
92
П. От същ. брат —»вторична (експресивна) осн. брал- (срвн. бр\але! като
обръщение към брат) + наст. -ец. Срвн. и бр\атец.
БРАТ
= Лице от мъжки пол спрямо другите деца в семейството на едни и същи (заедно
или поотделно) родители /3/. Зват. ф. бр\ате!, бр\ато!, брат\о!, разг, брат ми!.
Мн.ч. бр\атя, диал. бр\акя, бр\айкя, бр\атъе, брат\еве. Член. бр\ат(ът) ‘брат ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 69 - ‘който е роден от едни родители с другого, или
я от един баща, я от една майка’. У МладБТР 204 - ‘мъжко чедо от исти, едни и
същи родители, или поне от иста майка или от исти баща’. В БТР 46 - ‘мъжко чедо
от едни родители, от една майка или от един баща спрямо другите деца’. В РСБКЕ
I 83-84 и РБЕ 1778 - ‘син по отношение на другите деца на едни и същи родители
или на един от тях’. У ДечТР 53 - ‘всеки от синовете на едни родители... спрямо
другите им деца’. В УЕРI 121 - ‘син на едни родители спрямо другите им деца’. У
РадБТР 53 - ‘син по отношение на другите деца на едни родители или на един от
тях’. В СТРБЕ 53 - ‘син по отношение на другите деца на едни и същиродители’.
П. Индоевроп. *bhrater, праслав. *Ьга1гъ, ЬгаГь —» стбълг. Брлтръ, врдтъ. Срвн. и
гръц. (рратцр, nax.frater, англ, brother, нем. Bruder (вж. Трубачев 58 и сл., МладЕР
43, БЕР I 74-75).
От брат са образувани и гал.-умал. и увел.-укор. наименования (нариц. и/или зват.
ф.) с обичайна или оказионална употреба в различии разг.-диал. или семейно-
родови среди: брат\енце (брат\енце!), бр\атец] (бр\атец!), братл\е (братл\е!),
братл\енце (братл\енце!), брат\ок (брат\ок!), бр\атче] (бр\атче!, диал. и бр\ачеГ),
брат\ище (брат\ище!), братл\яга (братл\яга!).
0 В съчет.: дов\еден брат книж., разг., диал. - ‘н|е р|оден брат в новото семейство с
пастрок или мащеха’. В РСБКЕ I 81 - ‘брат от предишен брак на един от
родителите’. В РБЕ I 779 - ‘син от предишен брак на майката по отношение на
заварените деца от бащата’. У Иванова 119 - ‘син на мащехата’; едноутр\обен
брат книж. - ‘брат спрямо брат или сестра от една и съща майка’. В РСБКЕ 1318
едноутр\обен прил. ‘... за братя или сестри - конто са родени от една майка’;
зав\арен брат книж., разг., диал. - ‘н|е р|оден брат в новото семейство с пастрок
93
или мащеха’. В РСБКЕ I 81 - ‘син на бащата от предишния брак по отношение на
доведените деца’. В РБЕ (пак там) - ‘син на бащата от предишния му брак по
отношение на доведените деца от майката’; кр\ъвен брат книж., разг., диал. - ‘брат
спрямо брат или сестра от едни и същи родители’. У МладБТР 1096 към кр\ъвен -
‘по кръв... родствен’. В РСБКЕ I 661 към кр\ъвен - ‘който е основан на еднакъв
произход’ [?];	брат книж., разг., диал. - ‘брат, роден (в семейството)
непосредно след друг брат или сестра’. У Геров (пак там) пород\ени братя -
‘братя, родени един по друг’. У МладБТР (пак там) пород\ени братя - ‘родени
един подир друг’; приведен брат - вж. дов\еден брат. У Геров (пак там) - ‘когото
е довела мащехата’. У МладБТР (пак там) и в БТР 46 - ‘доведен от мащеха’. В РБЕ
(пак там) - ‘син от предишния брак на майката по отношение на заварените деца на
бащата’; природ\ен брат книж., разг., диал. - ‘брат по единия от родителите,
полубрат’. У Геров (пак там) - ‘брат от мащеха’. У МладБТР (пак там) - ‘от
мащеха и от исти баща’. В РСБКЕ (пак там) - ‘брат от новия брак на единия от
родителите’. В РБЕ (пак там) - ‘син от новия брак на бащата и майката по
отношение на заварените и доведените деца’;р\оден брат книж., разг., диал. -
‘брат спрямо брат и/или сестра от едни и същи родители’. В БТР 755 - ‘свързан с
най-тясно кръвно родство’. В СТРБЕ 659 - ‘който е в кръвна връзка...’;рожд\ен
брат разг., диал. У Геров V 84 - ‘брат от едни родители’. В РСБКЕ III 119 към
рожд\ен - ‘за родител или деца - същински, истински’. В БТР 756 къмрожд\ен -
‘епитет за същински баща,... брат...’. У Геров V 130 (към свед\ъ) сведена братя
‘заварени, приведени братя’.
• Бр\атови. Домът и семейството на брат]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
БРАТ\АН
= Брат <по-възрастен> /3+/. Зват. ф. брат\ане!.
Р. Диал. В БЕР 174-75 (към брат) - ‘по-голям брат’ - за източнобългарски говори.
В РБЕ 1779 - ‘по-голям брат’.
П. Стбълг. врьтднъ (МладБТР 205) —> диал. брат\ан с посоченото значение. Срвн.
също рус. и укр. брат\ан (Фасмер I 208), сръб., хърв., словен. 6p\aman/bratan
(Таноцки 31).
94
*БРАТАНА
= Дъщеря на брат /63/; племенница от брат.
Р. В рус. прение на стбълг. писмен паметник от XI-XII в. (Славова 89-90: свои
нл врлкъ оБьщеншд съкъко^плю1Ц1о). У МладБТР 205 стбълг. врлтьнь ‘братова
щерка’.
П. Стбълг. врлтхнь, може би като паралелно образувание за ж.р. спрямо Брлтьньць,
Брлтлнець —»разш. осн. вртлнь- + наст.-оконч. -л. Срвн. и бр\атаница.
БР\АТАНЕЦ
Вар.: бр\атанец, брат\анец, бр\атенец.
= Син на брат /53/; племенник от брат.
Р. Диал. В западни говори от Белоградчишко-Монтанско до Кюстендилско-
Благоевградско на юг, в Западните покрайнини (Босилеградско) и в северни
области на Вардарска Македония (Тетовско, Кумановско, Кратовско). У Геров 169
и МладБТР 205 бр\атанец. В БТР 46 и РСБКЕ 181 брат\анец. В РБЕ I 779
бр\ат\анец ‘братов син’. У Дювернуа 145 братанец ‘племенник’ и ‘братовчед’ [?].
Формите за мн.ч. бр\атанци, бр\атенци (Иванова 117) са засвидетелствани със
събирателно значение ‘деца на брат, племенници (от брат)’. Вж. и бр\атанци.
П. Стбълг. б^тьньць, в^тенець (МладБТР пак там, БЕР I 74-75) —> бълг. диал.
бр\атанец, бр\атенец. Срвн. и бр\атовец.
БР\АТАНИК
Вар.: бр\атаник, бр\атеник.
= Син на брат /53/; племенник от брат. Член. бр\атаник(ът) ‘братови(ят) ми син’.
Р. Диал. У МладБТР 205 бр\атеник ‘братов син’. В РБЕ I 778 бр\атеник ‘братанец’
(по текст от Елин Пелин).
П. От същ. брат] —> разш. осн. братан-/братен- (< стбълг. б^тьнь [?], СтбР 1118)
+ наст. -(н)ик. Срвн. и бр\атанец.
БР\АТАНИЦА
Вар.: бр\атаница, брат\аница, бр\атеница.
95
= Дъщеря на брат /63/; племенница от брат. Член. бр\атаницата ‘братова(та) ми
дъщеря’
Р. Диал. Вж. бр\атанец и бр\атаник. У Китанова 285 - за говори от Софийско,
Самоковско, Дупнишко. У Геров I 69 и МладБТР 205 бр\атаница. В БТР 46
брат\аница. В РБЕ I 779 бр\ат\аница ‘братова дъщеря’. У Дювернуа 145
братаница ‘племенница’. Вж. и бр\атанци.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бр\атанец\ и бр\атаник] с наст. ~(н)ица.
У МладБТР 205 и стбълг. врлтлнл за ‘братова щерка’.
БР\АТАНЦИ
= Деца на брат /53-63/; племенници от брат. Член. бр\атанците ‘братовите ми
деца’.
Р. Диал. В западни говори от Кулско-Белоградчишко до Кюстендилско-
Благоевградско на юг, в Западните покрайнини (Босилеградско) и в северни
области на Вардарска Македония (Кумановско, Кратовско). Източната граница на
ареала минава през Кулско-Монтанско-Свогенско-Елинпелинско-Самоковско-
Благоевградско. Вж. к. 53-63-54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
с\естриници, сестр\ичници.
БР\АТАНЧЕ
Вар.: бр\атанче, бр\атенче.
= Дете на брат /53-63/; племенниче от брат.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 и МладБТР 205 бр\атанче умал. от бр\атанец (вж.).
= Дете на брат на баща /531-631/; чичово дете, братовчед.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 бр\атенче - за българския говор на гр. Зайчар (Източна
Сърбия) по текст от нар. пес.: тате и чичо два брата, мама и стрина ет\ърви, а
ние две бр\атанчета.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо бр\атанец], бр\атенец от
осн. братан-, братен- + наст. -че.
БР\АТЕНИК
Вар.: бр\атеник, братен\ик.
= Брат по общ р|оден баща или по обща родна майка /3*/; природ|ен брат, полубрат.
96
Член. бр\атеник(ът) ‘природения(т) ми брат, полубрат ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко {бр\атеник, вж. Пир. край 641) и
Дойранско (братен\ик, Беломорска Македония).
П. От същ. брат] —► разш. осн. братан- (< стбълг. врлтьнь [?], СтбР I 118) + наст. -
(н)ик.
БР\АТЕЦ
- Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (бр\атец!) ф.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал от Врачанско-Луковитско до Самоковско-
Ихтиманско на юг (предимно източно от р. Искър). Вж. к. 37'. В БТР 46 - ‘по-млад
девер’. В РБЕ 1779 - ‘девер (обикновено по-млад)’.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>. Нариц. и зват.
(бр\атец!) ф.
Р. Диал. Спорадично в Тетевенско, Троянско и на юг от Стара планина - в
Елинпелинско.
П. Начална гал.-умал. ф. от брат] с наст, -ец —> бр\атец/бр\атец!, придобила
регионално (локално) посочените значения. Срвн. и бр\атче.
БР\АТИМ
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим. Зват. ф. бр\атиме!.
Р. Диал. У Геров 169 - ‘побратим’, ‘с когото имам побратимство, с когото сме се
сговорили да живеем като братя’. У Дювернуа 145, МладБТР 205 и в РБЕ I 779 -
‘побратим’.
= Обредно лице (мъж) с определени функции по време на сватбата; шафер.
Р. Диал. В югозападни говори във Вардарска и Беломорска Македония (Охридско,
Стружко, Костурско, Валовищко). В РБЕ I 779 - ‘при сватба - момъкът, който води
невестата до черквата’ и пояснение: „Братимите - голям и малък - биват най-
ближни момкови роднини...”. У Иванова 84 братим с пояснение: „В
Демирхисарско [Беломорска Тракия] по-големият братим... туря връз главата на
невестата... булото, а по-малкият братим |и обува обущата”.
П. От глаг. братим(я) ‘зимам някого за брат’ (Геров I 69), ‘правя, взимам някого за
брат’ (МладБТР 205) —> сег. страд, прич. брат\им —> същ. бр\атим с посочените
97
значения. Срвн. напр. люб\им (страд, прич.) и люб\им (същ.). По-малко вероятно е
пряко словообразуване от брат с обособена наст. -им. Срвн. и брат\имок,
брат\ина.
БР\АТИМИЦА
= Съпруга или родственица на бр\атим. Зват. ф. бр\атимице!.
Р. Диал. У МладБТР 205 и в РБЕ I 779 - ‘жена или другарка на братим’.
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 братимица ‘калинка на сватба’ с пояснение: „В Охрид
малкият братим може да бъде и ерген, но във всеки случай длъжен е да има и
братимица, някоя ближна своя роднина”. У МладБТР 205 - ‘сестра или посестрима
на девер’. В РБЕ I 779 - ‘при сватба - калинка (сестра или посестрима на девер)’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бр\атим] с наст. -ица.
БРАТ\ИМОК
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим. Нариц. и зват.
(брат\имок!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - за говора на гр. Щип (Вардарска Македония).
П. От същ. бр\атим\ —>осн. братим- + наст. -ок.
БР\АТИМСТВО
= Родство по дружба, по сговор между братими (бр\атим\).
Р. Диал. У Дювернуа 145 (към братим) по текст от нар. пес.: Милош хайдук
братимство не прие. У Геров I 69 - ‘братовство, братство’ по нар. пес.: отдален ги
мома братимила, ecu приели братимството. У МладБТР 205 - ‘ставане братими’,
‘побратимство’. В РБЕ I 779 - ‘побратимство, братство’.
П. От същ. бр\атим\ —► осн. братим- + наст. -ство. Срвн. и побр\атимство.
БРАТИМ(\Я)
= Приемам (някого) за/като брат или го назовавам брат/бр|ате!.
= Приемам (някого) за побратим J или го назовавам побр|атим/побр|атиме!.
Р. Диал. У Геров I 69 - ‘зимам някого за брат, казвам му брате’ (+ текст от нар.
пес.: отдален ги мома братимила, отблизо имръкъ цалувала). У МладБТР 205 -
‘правя, взимам някого за брат’, ‘думам му брате’. В РБЕ I 780 - ‘правя двама души
побратими...’. Братим\я се - ‘имам се като брат с някого’, ‘казваме си един
98
другому брате’ (Геров пак там); ‘съм, имам се с някого както брат’ (МладБТР пак
там); ‘ставам побратим с някого’ (РБЕ пак там).
П. От същ. брат] —♦ разш. осн. брат-им- (срвн. същ. бр\атим, побр\атим) + наст.-
оконч. -я (-а/-ъ, -им) —► глаг. братим\я. Срвн. и бр\атя.
БРАТНИН
= Брат/3/. Зват. ф. брат\ине!, брат\ино!.
Р. Диал. У Китанова 284 - в някои местни говори в Радомирско-Дупнишко. В РБЕ I
780-‘брат’.
П. От същ. брат] —> осн. брат- + наст. -ин.
БРАТ\ИНА
= Брат /3/. Зват. ф. брат\ино!.
Р. Диал. В РРДД 42 - ‘брат’.
= Син на брат или сестра на баща /531-541/ или на майка /532-542/; братовчед.
Р. Диал. В местни говори в Трънско.
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал. В РРДД 42 - ‘побратим’.
П. От същ. брат] —> осн. брат- + наст. -ина.
БР\АТОВЕЦ
= Син на брат /53/; племенник от брат. Зват. ф. [?]. Мн.ч. бр\атовци.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ловешко, Тетевенско. Формата за мн.ч.
бр\атовци е засвидетелствана със събирателно значение ‘деца на брат, племенници
(от брат/братя)’.
П. От същ. брат през съчет. бр\атов син —> разш. осн. брат-ов- + наст. -ец. Срвн. и
бр\атанец.
БР\АТОВИЦА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Зват. ф. бр\атовице!.
Р. Диал. Спорадично в Дунавската равнина и Добруджа (от Свищовско-
Павликенско на изток). На юг - в Родопите (Девинско, Смолянско) и Сакар-
Странджа (Тополовградско, Елховско). Вж. к.83. У Дювернуа 145, Геров I 69,
МладБТР 205 (към бр\атов), в БТР 46, РСБКЕ I 811 и РБЕ I 780 - ‘братова жена’,
‘снаха от брат’.
99
П. От същ. брат] през съчет. бр\атова жена —» разш. осн. брат-ов- + наст. -ица.
Срвн. и б\айновица.
БР\АТОВНИНА
Вар.: бр\атовнина, братовн\ина.
= Наследствен имот от брат.
Р. Диал. В БЕР I 74-75 (към брат) бр\атовн\ина ‘братово наследство’ - за говора на
гр. Банско.
П. От същ. брат] —> разш. осн. брат-ов- (през съчет. братов имот, братово
наследство) + разш. наст. -нина. Срвн. б\ащина (б\ащнина).
БР\АТОВСТВО
Вар.: 6p\amoecmeo, 6pamoecme\o.
= Кръвно родство между братя; братство.
Р. Диал. У Геров I 69 6pamoecme\o ‘родство, сговор между братя’. У МладБТР 206
(към бр\атов) - ‘дело, качество от братуване’.
= Родство по дружба, сговор; побратимство. Вж. бр\атим, побр\атим.
Р. Диал. У Геров I 69 братовств\о ‘сговор между люде да живеят помежду си като
братя’. У МладБТР 206 (към бр\атов) - ‘сговор между човеци нероднини, що
живеят братски, като братя’.
П. От същ. o/jciwf —> прил. бр\атов —> осн. братов- + наст. -ство. Срвн. бр\атство.
БР\АТОВЧЕ
Вар.: бр\атовче, братовч\е.
= Дете на брат /53-63/; племенниче от брат.
Р. Диал. У МладБТР 206 (към бр\атов) - ‘малък братанец’. В РБЕ I 780 - ‘братово
дете’.
= Дете на брат или сестра на баща /531-631 - 541-641/ или на майка /532-632 -
542-642/; братовчед.
Р. Диал. У Дювернуа 145 - ‘братовчед’. У Геров I 69 братовч\е умал. от братовчед
[?]. У МладБТР 206 (към бр\атов) бр\атовче и братовч\е ‘малък братовчед’. В РБЕ
I 780 - ‘братовчедче’ (по нар. пес.: тати и баща ти два брата, мама и майка ти
две етърви..., пък ний със тебе две братовч\ета). В БЕР I 74-75 бр\атовче
‘братовчед(че)’.
100
П. От същ. брат] през съчет. бр\атово дет\е —> осн. братов- + наст. -че. Срвн. и
бр\атанче, братовч\едче.
БРАТОВЧ\ЕД
Вар.: братовч\ед, братуч\ед, братуч\дд, братууч\ед, братч\ед, брач ет, бруч\ет и
ДР-
= Син на брат или сестра на баща /531-541/ или на майка /532-542/. Зват. ф.
братовч\еде!, разг, братовчед ми!, диал. и бра(т)ч\ед!. Член. братовч\ед(ът)
‘братовчед ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Дювернуа 145 - ‘брато(у)чед’. У Геров I 69 браточ\ед и
братовч\ед- ‘чичев, уйкев, теткин или лелин син’. У МладБТР 206 (към бр\атов)
братовч\ед и братуч\ед, също и браточ\ед ‘изпърво чедо на бащин брат,... сетне не
само син чичов или стриков, но и вуйчов, лелин или теткин...’. В БТР 46 - ‘син... на
бащин или майчин брат или сестра’. В РСБКЕ 181, РБЕ 1780 и СТРБЕ 53 - ‘син на
брат или сестра по отношение на (спрямо) децата на останалите братя и сестри’. В
БЕР I 75 братовч\ед и диал. братуч\ед ‘син на брат или на сестра спрямо децата на
останалите братя и сестри’. В УЕР I 123 - ‘син на брат или сестра спрямо децата на
останалите братя и сестри’. У РадБТР 53 - ‘син на брат или сестра на родителите’.
П. Стбълг. БрлтохрАдъ ‘племенник’ и ‘братовчед’ (СтбР 1117, РСтбЕ 69) —> бълг.
диал. брат(о)ч\ед/брат(у)ч\ед, книж. братовчед (навярно през съчет. братово
чедо).
0 В съчет.: първи братовчед ‘син на брат или сестра на бащата или на майката’. У
МладБТР 206 първи братовчеди ‘чеда на двама или повече братя, на две или
повече сестри, или пък на брат и сестра, или на повече братя и сестри’. В РСБКЕ I
81 - ‘деца на братя или сестри’ [?]. В РБЕ I 780 - ‘синове или синове и дъщери на
братя, на брат и сестра или на сестри’ [?]; втори братовчед ‘син на братовчед или
братовчедка спрямо син или дъщеря на братовчед или братовчедка’. У МладБТР
206 втори братовчеди ‘децата на първи братовчеди’. В РСБКЕ I 81 - ‘деца на
първи братовчеди’. В РБЕ I 780 - ‘синове или синове и дъщери на първи
братовчеди или първи братовчедки’.
101
БРАТОВЧ]ЕДКА
Вар.: братовч\едка, братуч\едка, братуч\ддка, братч\едка, брач\етка, бруч\етка
и др.
= Дъщеря на брат или сестра на баща /631 ~641 / или на майка /632-642/. Зват. ф.
братовч\едке!. Член. братовч\едката ‘братовчедка ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 69 браточ\едка и братовч\едка ‘чичева, уйчева,
теткина или лелина дъщеря’. У Млад БТР 206 (към бр\атов) братовч\едка и
братуч\едка ‘дъщеря чичова или стрикова, вуйчова, лелина или теткина’. В БТР 46
- *... дъщеря на бащин или майчин брат или сестра’. В РСБКЕ 181, РБЕ I 780 и
СТРБЕ 53 - ‘дъщеря на брат или на сестра по отношение на (спрямо) децата на
останалите братя и сестри’. В УЕР 1123 - ‘дъщеря на брат или сестра спрямо
децата на останалите братя и сестри’. У РадБТР 53 - ‘дъщеря на брат или сестра на
родителите’. У Дювернуа 145 брато(у)чеда и брато(у)чедка [?].
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо братовч\ед} с наст. -ка.
0 В съчет.: първа братовчедка ‘дъщеря на брат или сестра на бащата или на
майката’. В РБЕ I 781 първи братовчедка ‘дыцери на братя, на брат и сестра или
на сестри’ [?]; втора братовчедка ‘дъщеря на братовчед или братовчедка спрямо
син или дъщеря на братовчед или братовчедка’. В РБЕ I 781 втори братовчедка
‘дыцери на първи братовчеди или братовчедки’.
БРАТОВЧ\ЕДЧЕ
= Дете на брат или сестра на баща /531-631 ~ 541-641/ или майка /532-632 -
542-642/. Нариц. и зват. (братовч\едче!) ф. Член. братовч\едчето ‘братовчедчето
ми’.
Р. Книж., разг., диал. В РБЕ I 781 - умал. от братовчед.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо братовчед} и братовчедка}
с наст. -че.
БР\АТОВЩИНА
= Кръвно родство между братя; братство.
Р. Диал. У МладБТР 206 (към бр\атов) - ‘братство’, ‘братски сговор’.
= Родство по дружба, сговор между братими {бр\атим}\, бр\атимство.
Р. Диал. У МладБТР 206 (към бр\атов) - ‘побратимяване’.
102
П. От същ. брат] —> прил. бр\атов —» осн. братов- + наст, -щина (вж. Граматика II
64). Срвн. и бр\атовство.
БР\АТОК
Вар.: бр\аток, брат\ок.
= Брат <по-млад> /3*/; братче. Зват. ф. брат\ок! [?].
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - умал. от брат. В РБЕ I 781 - ‘малък брат’. Приведените
в РБЕ текстове от нар. пес. (... тогай се сестра сетила, дека емачно без браток,
Драгана никого немат, еден си браток Никола...') насочват - тогай, дека, мачно,
еден, немат - към западни и югозападни говорни области (вж. СтойковБД 170 и
сл., БДА-ОТ к. Ф21), но не дават яснота за възрастовия признак. В някои местни
говори в Троянско е засвидетелстван вар. брат\ок за ‘по-възрастен брат’ (Лов. край
338).
П. Стбълг. врктъкъ умал. спрямо Брктъ (срвн. ДОМЪКЪ спрямо ДОМЪ, И.Е'ВТЪКЪ спрямо
цв'Ьтъ) —> диал. бр\атък] и бр\аток/брат\ок.
БР\АТСТВО
= Кръвно родство между братя.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 69 - ‘родство, сговор между братя’. У МладБТР 206
(към бр\атски) - ‘кръвно родство между братя’. В БТР 46 - ‘кръвно родство между
братя’. В РБЕ I 782 и у РадБТР 53 - ‘кръвно родство между братя или между
близки роднини’.
= Родство по дружба, сговор; бр\атимство.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 69 - ‘сговор между люде да живеят помежду си
като братя’. У МладБТР 206 (към бр\атски) - ‘сговор между човеци нероднини, що
живеят по братски, като братя’.
П. Стбълг. врАтьство ‘родствено отношение между братя’ (СтбР I 118), ‘обич към
брат’ (БЕР 174), врАт(р)ьстко (МладБТР 206 към б Датски). Срвн. и бр\атовство.
БРАТ\УВАМ
= Имам братски отношения (с някого).
Р. Разг., диал. У МладБТР 206 - ‘живувам си с някого като брат’, ‘живея сговорно’.
103
В БТР 47, РСБКЕ I 81 и РБЕ I 782 - ‘живея с някого като брат’.
П. От същ. брат] —> осн. брат- + наст, -ува(м) —> глаг. брат\увам. Срвн. и
братим\я, бр\атя.
БРАТ]УНЧЕ
= Дете на брат /53~63/; племенниче от брат.
Р. Диал. В РБЕ I 782 - ‘братово дете’ (+ текст от нар. пес.: детенце мило маленко,
имаше бракя мнозина... и девет мили снахици, и девет брат\унчета..., който
насочвакъм западнобългарски говорни области (вж. напр. БДА-ОТ к. Ф105 за
бр\акя).
П. От същ. брат] —> гал.-умал. брат\унче със съчл. наст, -ун-че.
БР\АТЧЕ
Вар.: бр\атче, бр\аче.
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (бр\атче!) ф.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад (Елинпелинско, Самоковско, Благоевградско,
Разложко, Петричко), както и във Вардарска и Беломорска Македония (Прилепско,
Солунско). Вж. к. 37_. Среща се, но по-рядко, и като название за/обръщение към
по-възрастен брат на съпруга /37+~37+!/ в местни говори в Санданско,
Гоцеделчевско и Вардарска и Беломорска Македония (Прилепско, Солунско). У
Геров 169 бр\атче - умал. за ‘по-малък брат’ и обяснение: „така зове жена
деверите си...”. В РБЕ 1782 бр\атче - умал. за ‘малък брат’ и гал. или ирон,
„интимно обръщение към близък човек...”.
П. Начална гал.-умал. ф. от брат] с наст, -че —> бр\атче!, бр\аче!, придобила и
нарицателна функция. Срвн. и братец.
БР\АТЪК
= Брат <по-млад> /37; братче. Зват. ф. [?].
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - умал. от брат. У МладБТР 207 и в РБЕ I 782 - умал. от
брат (+ текст от нар. пес.: имала е девет мили брата, девет са я бр\айкя
прежалили, десети я брапгьк не прежал\и, който насочва към западни и
югозападни говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф115).
104
П. Стбълг. *Брдт'лкг (МладБТР пак там) умал. спрямо врлтъ —> диал. бр\атък и
бр\аток*.
БР\АТЪМЧЕ
= Дете на брат на баща /531-631/; братовчед. Мн.ч. бр\атъмчета, братъмчиня.
Член. бр\атъмчето ‘братовчед ми’.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - ‘братовчед’ - за говори в Кратовско (Вардарска
Македония) (по нар. пес.:... бре брго те девет брата, още девет братъмчиня...).
П. От същ. брат] —> разш. осн. брат-ъм- (навярно модификация от братан- -
братън-) + наст. -че. Срвн. брат'унче.
БР\АТ(Я)
= Приемам (някого) за/като брат или го назовавам брат/бр|ате!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 17 (към бащ\а), 33 бр\ата, бр\атя ‘зимам чужд за брат’,
‘казвам някому брате’ (+ текст от нар. пес.: прощ\авай, р\оде... в ч\ужда ще к\ъща
да ]ида... чужди ще бр\ате да бр\ата...). Брат\я се. Ставам брат някому (+ текст от
нар. пес.: бр\ате ле..., ним\ойма бр\ате ост\аве,... ч\уздо се братче не брат\и,
който насочва - ним\ой ма ост\аве, ч]уздо (вж. БДА-ОТ к. Ф160) - към южни и
югоизточни говорни области.
П. От същ. брат] —> осн. брат-/брать- + наст.-оконч. -я (-а, -им) —> глаг. бр\ат(я).
Срвн. и братим\я.
БРАЧ\ЕНДА
= Дъщеря на брат или сестра на баща /631-641/ или на майка /632-642/;
братовчедка. Зват. ф. брач\ендо!. Член. брач\ендата ‘братовчедка ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Беломорска Македония (Костурско).
П. Диалектен вар. на стбълг. врдтоучАдт, ‘племенник’, ‘братовчед’ (СтбР I 117) с
наст.-оконч. -а за ж.р. със запазени следи от Носова гласна в осн. -чад-. Срвн. и
диал. ч\ендо (< стбълг. чадо) в Костурско (СтойковБД 181). Вж. братовч\ед,
братовч\едка.
БР\АЧКО
= Син на брат или сестра на баща /531-541/ или на майка /532-542/; братовчед.
105
Нариц. и зват. (бр\ачко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Беломорска Македония (Костурско).
П. Начална зват. ф. от видоизменена осн. брач- (< брат-ч-) + наст, -ко, придобила и
нарицателна функция. Срвн. и вар. бр\аче (към бр\атчё).
БУБ\АЛКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (буб\алко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои мизийски говори в Шуменско. Вж. к. 1.В.
П. Тур. baba ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —► бълг. диал. боб\а] (и вар. буб[а) —► диал.
буб]алко със съчл. наст, -ал-ко, най-вероятно като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и б[убаль и буб^альо.
Б\УБАЛЬ
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. б\убал(ъ)е!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Девинско, Велинградско.
П. Тур. baba ‘баща’, bilyiikbaba ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 18) —► бълг. диал. боб\а (вар.
буб]а)] —► б^убаль с наст. -аль. Срвн. и буб^алко, буб^альо.
БУБ\АЛЬО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (буб\альо!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 36 буб\алйо ‘тато, тейко’ - за говори в Силистренско,
Провадийско. Вж. к. 1.В.
П. Тур. baba ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —► бълг. диал. боб[а] (вар. буб\а) —> буб\альо
като начална зват. ф. с наст, -аль + оконч. -о, придобила и нарицателна функция.
Срвн. и б\убаль и буб\алко.
БУБАЛ\ЪК
= Обредно лице (роднина на младоженеца), което е участвало при сватосването и
има определени функции по време на сватбата; ст\ари сват (при сват]),
поб\ащим.
Р. Диал. У Иванова 56, 69, 207 за различии етнокултурни райони на Източна
България (Разградско, Добруджа, вътрешна Тракия и др.). Срвн. текст от
Старозагорско: ,ра сватбата кал\есват кум, м\ъшък бубал\ък, ж\енцък бубал\ък”.
П. Тур. babahk ‘тьст’, ‘свекър’, ‘пастрок’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. бабал\ък]
и бубал\ък с различии значения.
106
БУБАЛ\ЪЧКА
= Обредно лице (съпруга на бубал\ък), което е участвало при сватосването и има
определени функции по време на сватбата; ст\ара св\атя (при св\атя^]),
пом\айчима.
Р. Диал. Вж. бубал\ък.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бубал\ък) с наст, -ка (и преглас /к/ —+ /ч/ в
края на основата).
Б\УБО
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (б\убо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Западните Родопи (Девинско) и по р. Места
(Г оцеделчевско).
П. Вж. боб\а (и вар. буб\а). Начална зват. ф. (в и по детска реч) от осн. буб- + оконч.
-о, придобила и нарицателна функция (срвн. О\ядо/д\ядо!, т\ато/т\ато! и др.). Вж.
и б\убаль.
Б\УКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. б\уко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Западните Родопи (Девинско) (б[уко, и[ала у
нас!).
П. Неясно. Възможно е паралелно образуване в и по детска реч по J с
редуцирана осн. и наст, -ка [?].
Б\УЛА
- Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. б\уле!.
Р. Диал. В говори от Източните Родопи (Момчилградско, Крумовградско,
Ивайловградско) и западна и източна Беломорска Тракия (Ксантийско,
Гюмюрджинско, Дедеагачко, Софлийско, Узункьоприйско). Вж. к. 4+.
П. У Геров I 83, МладБТР 224, РРДД 45 и РБЕ I 832 - само със значение ‘туркиня’,
‘кадъна’. Според авторите на БЕР I 88 „основного значение... е ‘туркиня, кадъна’,
понеже ходи забулена”. МладБТР 224 посочва като източник тур. bola ‘стрина’ (вж.
и ТБР 63) —♦ бълг. диал. („областно западне” [?]) за ‘туркиня, кадъна’. Скок 1232-
233 посочва bula като общобалкански турцизъм bula (вж. ДТБ 38), bola ‘леля по
бащина линия’ —+ алб. bulle, бълг. б[ула, гръц. ртюбка, еръб. и хърв. bula все със
107
значение ‘туркиня, кадъна’. Значението на бълг. диал. б\ула ‘кака’ най-вероятно е
свързано със сходно значение и на б|уля'['.
Б\УЛЕ
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга, булка. Нариц. и зват.
(б[уле!) ф.
Р. Диал. В РБЕ I 933 - умал. за ‘булка’ (по нар. пес.:... какъвми Никола млад юнак,
пък какво му е б\улето...). У МладБТР 225 - с пояснение: „от две етърви по-
младата се обръща към по-старата с буле....”. У Дювернуа 169 - зват. пад. от б'ула
за ‘по-стара етьрва’.
П. Най-вероятно начална гал.-умал. зват. ф. от б\ула), б\уля), придобила и
нарицателна функция.
Б{УЛЕК
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В РРДД 45 - ‘младоженец’ (по К. Христов: Ха, старо, улови се най-
напред! Па аз, па булката. А булека къде го?). У МладБТР 225 - с пояснение:
„срещу булка: отскоро венчан млад мъж” и „булкин мъж”.
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо б\улка] от осн. бул- + наст. -ек. Срвн. и
б\уляк.
БУЛ]ИКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В отделни местни говори във Видинско. Вж. к. 831.
П. От същ. б\ула\, б'уля] —► осн. бул- + наст. -ика. Възможно е и влияние на
румънски названия за родство като bunica ‘баба, стара майка’, lelica ‘сестрица’,
‘леличка’ (РБР 152, 640).
Б\УЛИНКА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Зват. ф. б\улинке!.
Р. Диал. Спорадично в мизийски говори в Шуменско, Преславско. Вж. к. 83.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. Спорадично в мизийски говори в Шуменско.
108
П. Гал.-умал. от б|ула|, б[уля| със съчл. наст, -ин-ка, придобило и неутрална
нарицателна функция, подобно нам\аминка за ‘баба’, ‘стара майка’.
Б\УЛКА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка. Нариц. и зват. (б\улка!) ф.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 84 - ‘невеста’ с пояснение: „така се нарича
невестата, защото бива забулена на сватбата |и”. У МладБТР 225 -
„източнобългарско”: ‘при венчило женската особа’. В БТР 50 - ‘жена, която се
венчава’. В РСБКЕ 188 - ‘девойка или жена, обикн. във венчално облекло при
встьпването |и в брак’. В РБЕ I 834 - ‘млада жена, обикновено в сватбено облекло,
при сключване на брак’. В СТРБЕ 57 - ‘жена по време на сватбената церемония’. У
ДечТР 57 - ‘жена, която се венчава, сключва брак’.У РадБТР 57 - ‘жена в деня на
сватбата си’.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Член. б\улката
‘съпругата (жена) ми’.
Р. Разг., диал.: той ми е м\аш, пък ас на него б\улка и жена (гр. Клисура); одн\еси
поздрави на б\улката си (Белоградчишко). У Геров (пак там) - с пояснение: „булка
и невеста се казва на всякой млада жена”. У МладБТР (пак там) - ‘съпруга, докле
още не е бабичка’ и ‘отскоро омъжена млада жена’. В БТР (пак там) - ‘омъжена
жена, докато не е остаряла’. В РСБКЕ (пак там) - ‘млада съпруга...’ и ‘омъжена
млада жена изобщо’. В РБЕ (пак там) - ‘омъжена жена; съпруга...’ (+ текст от нар.
пес.: сиромах Тодор, сиромах..., отскоро стана балерин, че бе му булка
честита...). В СТРБЕ (пак там) - ‘наскоро омъжена жена...’. У РадБТР (пак там) -
‘млада омъжена жена’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Член. б\улката ‘снаха ми’.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение предимно източно от линията
Тутракан - Бяла - Ловеч - Карлово - Асеновград - Кърджали - Ивайловград, вкл.
говори от странджанските дялове на Източна Тракия. Веред югоизточните говори
(Хасковско, Свиленградско, Малкотьрновско, Лозенградско) б\улка често е
специализирано название на снаха от по-възрастен брат /83+/. Вж. к. 83.
= Съпруга на син /85/; снаха от син. Член. б\улката ‘снаха ми’.
109
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение в Дунавската равнина (от
Ломско-Белослатинско на изток) и на юг от Стара планина (от Панагюрско-
Пазарджишко на изток), вкл. говори в странджанските дялове на Източна Тракия.
Разнообразии са тълкуванията спрямо двете безспорно свързани значения на
термина: ‘снаха от брат’ и ‘снаха от син’. У Геров (пак там) - ‘снаха’ с пояснение:
„свекър, свекърва, девери и зълви викат на снаха си булка и невеста...”. У МладБТР
(пак там) - ‘синова или зетьова съпруга в дом на стари’ [?]. В РБЕ (пак там) -
‘снаха’ с пояснение: „като обръщение на съпруг към съпругата... или на свекър,
свекърва, домашни роднини или други хора към млада жена”. У РадБТР (пак там) -
‘снаха’.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва. Член. б\улката ‘етърва ми’.
Р. Диал. Спорадично предимно на юг (Карловско, Пловдивско) и югоизток
(Харманлийско, Свиленградско, Елховско, Бургаско, Средецко), но е отбелязвано и
в някои говори на североизток (Тутраканско, Варненско). Нерядко в източниците
булка е ‘съпруга на по-млад брат на съпруг’: „н\ему драг\инку, пък н\ей б\улка
в\икъми''1 (Карловско).
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Член. б\улката ‘шуренайка ми’.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение (наред с буля() източно от
линията Русе - Попово - Котел - Чирпан - Кърджали, вкл. и говори от Източна
Тракия (Лозенградско). Нерядко в източниците булка е ‘съпруга на по-младия от
братята на съпругата’ /8387. Вж. к. 838.
П. Според авторите на БЕР I 89 б\улка е производно от б\уло, т.е. от осн. бул- с наст.
-ка, във връзка с обичая да поставят було на главата на ‘жената, която се венчава’.
Към б\уло (пак там) е посочено обаче: „неясно” [!]. Вж. и б\уля.
От б\улка са образувани и гал.-умал. названия като б\улче (зват. ф. б\улче!) и
б\улчица (зват. ф. б\улчице!) обикновено със значение ‘младоженка’ или ‘(млада)
съпруга’. У Геров (пак там) булч\е (по нар. пес.: ... та ми си войник отиде, остави
булч\е под було) и б\улчица (по нар. пес.: и мен ще мама ожени, и аз ще си доб^и
булчица). У МладБТР 226 булч{е и б\улчица. В РБЕ I 836 б\улче (по нар. пес.:
Дойновото б\улче снощи доведено при свекър, свекърва',... турци ми сакат, малё
ле,убаво булче Петкана) и б\улчица (дали си имаш... б\улчица, Ангеле бре, войводо
ПО
де).
О В съчет.: мл\ада б\улка книж, разг., диал. - ‘млада отскоро омъжена жена’ (вж.
МладБТР 225); пр\есна б\улка диал. - за ‘млада булка’ в говора на „капанците” в
Разградско (вж. Капанци 187).
БУЛК\УВАМ
= Омъжвам се.
Р. Диал. В РБЕ I 834 - ‘съм, бивам булка’ (+ текст от нар. пес.:... па на Янка
останало един пешкир копринен, дето с него ще булкува).
П. От същ. б\улка] —» осн. булк- + наст, -увам —» глаг. булк\увам.
Б\УЛНЕ!
= Обръщение към буля].
Р. Диал. У Геров I 84 - с пояснение: „казва се в звателен падеж повечето в песните”
(по нар. пес.:... накичи китки смесени, смесени, б\улне,размесом). У МладБТР 226
- с пояснение: „галено обръщане към буля...” (по нар. пес.:... у булини си отиде, че
на буля думаши: б\улне ле...).
П. От същ. б\уля] —> експресивно разш. осн. булн- + оконч. -е. В нар. пес. б\улне
често се подсилва с част, ле, подобно на обръщения като м\айно ле!, м[омне ле!
(Геров, МладБТР - пак там).
Б\УЛО
= Встьпване в брак; женитба, сватба.
Р. Диал. В РБЕ I 834-835 - ‘венчавка, сватба’ (+ текст от нар. пес.: гуд\иса Руси...
за Русанка, руса [абълка..., до неделя му й б\улото, който насочва - гуд)и, ]абълка -
към източни (предимно североизточни) говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф60).
П. Метонимично пренасяне на значението от б[уло ‘сватбен воал’ —► б\уло
‘венчавка’, ‘венчило’, ‘сватба’.
Б\УЛЧЕ
Вар..- б\улче, булч{е, б[ульче.
= Жена <млада> спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга, булка. Нариц.
и зват. (б\улче!) ф.
Р. Разг., диал. У Геров I 84 булч)е ‘булчица’ (+ текст от нар. пес.: |азе си имах
едного с\ина..., та ми си войник отиде, остави булч\е под було.) В РБЕ I 836 -
111
‘младоженка, съпруга (млада)’ (+ текст от нар. пес.: Дойновото б\улче снощи
доведено при свекър, свекърва, при зълва, йетърва...: -... тий, ако си водят
булките, и ти си булчето заведи, булчето с мъжкатарожба...', турци ми сакат,
моле ле, убаво булче Петкана и мажко дете Демяна...).
= Обредно лице (жена - кръвна роднина на младоженеца) с определени функции по
време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои преселнически говори от Дедеагачко (Беломорска Тракия, вж.
БДПМ V 224 б\улъче).
П. Гал.-умал. вар. на б\улка] —* осн. бул- + наст, -че —» б{улче и вар. с нарицателна и
звателна функция.
Б\УЛЯ
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. б\уле!, б\ульо!.
= Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631 +~641+/ или на майка
/632+~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение в Родопите (южно от линията Девин -
Кърджали) и в Беломорска Тракия (източно от долното течение на р. Места и до
Узункьоприйско в Източна Тракия). Вж. к. 4+.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Член. б\улята ‘зълва
ми’.
Р. Диал. В някои местни говори предимно на югоизток (Ямболско,
Тополовградско, Ивайловградско).
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат, бр\атовица.
Р. Диал. Обширен ареал (наред с б\улка^ и б\улинка^) в Източна България, който
откъм север, запад и юг се ограничава по линията Свищов - Габрово - Карлово -
Първомай - Свиленград - Виза (в Източна Тракия). Вж. к. 83. У Геров I 85 и
МладБТР 226 - ‘братова жена’, ‘братовица’.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>, бр\атовица.
Р. Диал. Обширен ареал в Източна България, който откъм запад се ограничава по
линията Никопол - Казанлък -Харманли - Кърджали - Гюмюрджина (в
Беломорска Тракия). В РСБКЕ I 88 -‘жена на по-стар брат за по-младите му братя и
сестри’. В БТР 50 - ‘жена на по-стар брат спрямо по-млад’. В РБЕ I 836 - ‘жената
112
на по-възрастния брат по отношение на неговите по-млади сестри и братя и
техните съпруги’.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение (наред с н\ана\ и ч\ина],
ч|мнатД) в източната половина на Дунавската равнина и Добруджа, Източна Стара
планина и част от вътрешна Тракия. На запад, югозапад и юг ареалът се простира
до линията Никопол - Ловеч - Габрово - Ямбол - Елхово - Средец - Бургас. Вж. к.
831. В СТРБЕ 57 - ‘съпруга на чичо’.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Член. булята ‘вуйна ми’.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал на североизток- изток с граници: откъм
запад и юг - по линията Русе - Попово - Котел - Ямбол - Бургас. Вж. к. 832.
= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>. Член.
б\улята ‘етърва ми’.
Р. Диал. Обширен ареал в Източна България, който на запад ее простира до една
линия от устието на р. Искър през Плевен - Габрово - Стара Загора, а на юг - до
линията Елхово - Бургас.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Член. б\улята ‘шуренайка(та)
ми’.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение (наред с булка]) в Източна
България, който достига на запад от побрежието между Русе и Тутракан през
Разград - Търговище - Котел - Ямбол - Хасково - Кърджали - Ивайловград до
странджанските дялове на Източна Тракия. Нерядко в местни говори от този ареал
б\уля е специализирано название на съпругата на по-възрастен брат на съпругата
/838+/. Вж. к. 838.
П. Според МладБТР и БЕР I 89 б\уля е от тур. bola ‘стрина’ или bula ‘кака’, ‘леля’,
‘балдъза’ (вж. ДТБ 38). Връзката между 5|ула|, б1уля и б1улка] (и произв.) по форма
и значения е очевидна. Географското (ареалното) разпространение на тези названия
(в Източна България [!]), отсъствието им в други славянски езици, успоредиците с
езици от Кавказкия регион и Азия (Памир) насочват към думи от кор. *bal- ~ bol- ~
bul-, наследени от езика на прабългарите (Добрев1994: 179-180, Добрев 1995: 70,
Стоянов 30).
113
• Б\улини. Домът и семейството на б\уля]. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\улин.
У МладБТР 225 - ‘жилище, дом, челяд... на буля’. В РБЕ I 833 - ‘домът и
семейството на буля’.
Б\УЛЯК
Вар.: б\уляк, б\улняк.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В преселнически говори от Беломорска Тракия в Добруджа
(Силистренско).
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо б\улка] от осн. бул-/буль- или разш. осн.
булнъ- (срвн. зват. ф. б]улнеГ) + наст. -ак. Срвн. и б\улек.
БУРЛ\АК
Вар.: бурл\ак, бърл\ак.
= Мъж <неженен, възрастен>.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Силистренско. У ГеровДоп. 42 бърл\ак ‘ерген’.
П. Рум. burlac ‘ерген’ (РБР 154) —► бълг. диал. бурл\ак, бърл\ак.
Б\ЪКЛИЦА
= Обредно празнуване със сватовниците в дома на момата, с което приключва
сватосването и уговорката за предстоящи годеж и женитба; малък (първи) годеж.
Р. Диал. Спорадично в говори на „капанците” в Разградско (Капанци 179).
П. От б\ъклица ‘вид кръгъл и плосък дървен съд за вино или ракия’ —> б\ъклица с
метонимично пренасяне на значението върху ритуала с отпиване/запиване (от
бъклица) за отбелязване на годежна (сватбена) уговорка. Вж. и з\апив, зап\иване,
зап\ивък.
БЪКЛИЧ\АРКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Г еров I 91 - ‘сваха, что ходи да иска мома за някого’. У МладБТР 238
(към б\ъклица) - ‘сватовница, годежарка’.
П. От същ. б\ъклица —> осн. бъклич- + съчл. наст, -ар-ка (срвн. и бъклич\ар, но само
като ‘майстор или търговец на бъклици’ у МладБТР пак там).
114
в
В\АШАТА
Вар.: в\ашата (в]ашета, в\ашта) и др.
= Член на семейството ви (майка, дъщеря...) и/или рода ви (роднина).
Р. Разг., диал. В РБЕ II45-46 (като същ.) в\ашата ‘всичко, което е свързано с
лицата, с конто се говори’. В разговорна реч (тя в\ашата гол\яма крас\авица
ст\анала, хубав\ица...) и в различии говорни области: Радомирско (w|awa в\ашта
бе, кв|а изл\езе, раб\отна ли е, кыц\овница ли е?), Карловско (устан\аф да б\аеа
в\ашата, чи б\аба иут\иди на д\офтур), Добричко (ут м\ене е д\аже гул ’\ама
в\ашта...).
П. От притеж. мим. ваш, ж.р. в\аша —> член. в\ашата (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. в\ашичката като обособено съществително (напр. тр\ъгнали научил\ище
в\ашичката, к\олко ст\ана в\ече?).
В\АШЕТО
Вар.: в\ашето (в\ашото, в\ашто) и др.
= Член на семейството ви (дете, внуче...) и/или рода ви (дете роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (в\ашето е по-гопямо от н\ашето, ког\а е
род\ено?) и в различии говорни области: Годечко (|а ма, в\ашето лиров\е г\оре?~),
Тутраканско (къд д\ойш въз ун\уката, дувед\и гу и в\ашту да гу в\идим и н\ий).
П. От притеж. мим. ваги, ср.р. в\агие (диал. и в\аию) —» член. в\ашето (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. в\ашичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. опр\ави ли се
в\ашичкото от гр\ипа?).
В\АШИТЕ
Вар.: в\ашите (в\аште), в\ашити (в\ашти) и др.
= Членове на семейството ви (родители, деца...) и/или рода ви (роднини).
115
Р. Разг., диал. У Геров 1110 (към в\аший) ваши-ти, ваши-ты ‘всички, що са ваши
или ваша роднина’ (ходих у в\аши-тъг, в\аши-ти си дойдоха). У МладБТР 264 (към
ваш) в\ашите (прек\арахме дв\а дн[иу в\ашите на с|ело). В РСБКЕ I 102 (към ваш)
в\ашите ‘родителите, домашните на лицето, с което се говори’. В РБЕ II45-46 (към
ваш) в\ашите, в\аште ‘семейството,... близките... на лицето, на което се говори’. У
РадБТР 65 (към ваш) в\ашите ‘семейството и близките на лицата, с конто се
говори’.
П. От притеж. мим. ваш, мн.ч. в\аши, член. в\ашите (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. в\ашичките като обособено съществително (напр. мом\еят се в)ече
в\ашичките, пор\аснаха).
В\АШИЯТ
Вар.: в\ашия(т), в\ашио(т), в\ашие(т) и др.
= Член на семейството ви (баща, син...) и/или рода ви (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (от в\ашия н\ищо неразбр\ах кв|о е ста\нало,
м\ънка н\ещо...) и в различии говорни области: Софийско (в\ашио и |он дожд\а,
ама за м\алко), Първомайско (жъ дук\араш т]ука в\ашио да к\аже кв\о и
хурт\овал), Разградско (|ас мураспр\аам на в\ашиа, ма т\ой ни ч\ува).
П. От притеж. мим. ваш —> член. в\ашият (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. в\ашичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. вч\ера го вид[ях
в\ашичкият, м ай \яко накв\асен б\еше).
В\АЯ
Вар.: в\ая, ва\я. Зват. ф. [?].
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка.
Р. Диал. В говори от Дедеагачко (Беломорска Тракия). У Геров 1110 ва\я ‘жена или
мома, която бави... деца’. У МладБТР 264 и РРДД 53 в\ая ‘бавачка на дете’.
П. Гръц. flayia ‘бавачка’ (вж. РРДД пак там) —> бълг. диал. в\ая, ва\я.
116
ВДОВ\ЕЦ
Вар.: вдов\ец,удов\ец, дув\ец, авдув\ец, ивдув\ец.
= Мъж (съпруг), чиято жена (съпруга) е починала /7*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 114 - ‘мъж, комуто жената е умряла и той не се е
оженил още за друга’. У МладБТР 268 - ‘мъж остал без жена, като се е тя
поминала’. В БТР 57 и у ДечТР 64 - ‘мъж, чиято жена е умряла’. В РСБКЕ 1104,
РБЕ II 64 и СТРБЕ 66 - ‘мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си’.
У РадБТР 66 - ‘мъж, чиято съпруга е починала’.
П. Праслав. *vbdov-, стбълг. *въдовь>ць, стинд. vidhiis ‘самотен’, ‘овдовял’, лат.
viduus ‘празен’, ‘вдовец’ (вж. МладЕР 60, БЕР I 125 към вдов\ея, Фасмер I 281-282
към вдов]а).
ВДОВ\ИЦА
Вар.: вдов\ица,удов\ица, дув\ица, авдув\ица,ивдув\ица.
= Жена (съпруга), чийто мъж (съпруг) е починал /8*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 114 - ‘жена, на която мъжът е умрял и тя не се е
оженила за друг’. У МладБТР 268 - ‘жена, остала без мъж, като се е поминал той’.
В БТР 57 и у ДечТР 64 - ‘жена, чийто мъж е умрял’. В РСБКЕ I 104, РБЕ II 64 и
СТРБЕ 66 - ‘жена, която не е встьпила в брак след смъртта на мъжа си’. У РадБТР
66 - ‘жена, чийто съпруг е починал’.
П. Праслав. *vbdova, стбълг. *въдовд, въдовицл —> бълг. вдов\ица (рус. вдов\а, сръб.
уд\ова, чеш. и словаш. vdova, пол. wdowd), стинд. vidh\ava ‘вдовица’, лат. vidua
‘вдовица’ (вж. МладЕР 60 към вдов\ец, БЕР I 125 към вдов\ея, Фасмер I 281-282).
ВДОВСТВО
= Битност на вдовец или вдовица.
Р. Книж., разг. У Геров 1115 - ‘кога мъж остане без жена или жена без мъж, като
умре един от тях’. У МладБТР 268, БТР 57 и РБЕ II 64 - ‘състояние на вдовец или
вдовица’.
П. Осн. вдов- (< стбълг. осн. на *въдовьць, *въдовд) + наст, -ство (< стбълг. -ьство)
за абстрактен понятия (вж. Граматика II 64).
117
В\ЕНО
Вар.: в\ено, вен\о.
= Имущество (имот, покыцнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У МладБТР 279 - ‘зестра’ (даровете и веното на годеницата). В РРДД 56
вен\о и РБЕ II 97 в\ено и вен\о ‘зестра’ (по текстове от Н. Михайловски, Ст.
Загорчинов, Г. Кръстевич).
П. Стбълг. къно (и глаг. кънити ‘продавам’) с начално значение ‘откуп за мома’ и
вторично —> ‘зестра’ (вж. БЕР 1134). С това значение и в други слав, езици: рус.
в\ено, укр. вто, чеш. veno ‘парична зестра’, пол. wiano и т.н. (БЕР пак там).
ВЕНЧ\АВКА
= Всгьпване в брак с църковен обред.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 279 (към венч\авам) - ‘самото действие от
венчавам’, ‘венчание’. В БТР 60 - ‘църковен обред за женитба’, ‘брак...’. В РСБКЕ I
109, РБЕ II 100 и СТРБЕ 60 - ‘църковен обред при сключване на брак’. В УЕР 1153
- ‘церемония в православната църква... при извършване на христианского тайнство
брак’ и ‘църковен брак’. У РадБТР 68 - ‘църковен обред при женитба’.
П. От глаг. венч\авам (вж. при венч\ая) —> разш. осн. венчав- + наст, -ка —► същ.
венч\авка. Срвн. и венч\илка, венч\ило.
ВЕНЧ\АЛНИК
= Мъж по време на сватбата си /7*/; младоженец.
Р. Диал. У МладБТР 279 (към венч\авам) - ‘лице за венчание или венчано’. В РБЕ
II100- ‘младоженец’.
П. От глаг. венч\а(я)/в\енчам‘\ —> осн. венч(а)- + съчл. наст. -(а)л-ник —♦ същ.
венч\алник.
ВЕНЧ\АЛНИЦА
= Жена по време на сватбата си /8*/; младоженка, булка.
Р. Диал. У МладБТР 279 (към венч\авам) - ‘лице за венчание или венчано’. В РБЕ
II 100 - ‘младоженка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо венч\алник'\ със съчл. наст. -(а)л-ница.
118
ВЕНЧ\АНИНА
= Откуп (в пари или дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров I 197 - ‘що плаща зет на невестини родители, задето му дават
чедото си’ (по нар. пес.: посакай му скъпа венчанина,... три бели градови..., три
руди планини..., со всеруди овце). У МладБТР 279 към венчание - ‘снова, щото
плаща зет на момини родители, на невестин баща, преди да се венчае’. В РБЕ II100
с пояснение: „в едновремешния народен бит - откуп, който младоженецът дава на
родителите на невестата”. Текстьт от нар. пес. у Геров (пак там), който се повтаря и
у МладБТР и РБЕ (пак там), свидетелства за разпространение в югозападни
български говори (Вардарска Македония).
П. Най-вероятно от отглаг. същ. венчане/венчанье (< диал. глаг. в\енчам) осн.
венчан- + наст, -ина —» същ. венч\анина.
ВЕНЧ\АНИЦА
= Встьпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Диал. У МладБТР 279 към венч\ание - ‘венчане’, ‘венчило’ (по нар. пес.: ... на
бунище седеше, венчаница кълнеше..., мъжко дете люлееше). У Геров I 197 и РБЕ
II 100 венч\аница само със значение ‘венчална дреха’.
П. Най-вероятно от отглаг. същ. венчане/венчанье (< диал. глаг. в\енчам) осн.
венчан- + наст, -ица —> същ. венч\аница.
ВЕНЧ\АНИЧЕ
= Мъж или жена в брачна връзка съпруг или съпруга.
Р. Диал. Само у ГеровДоп. 49 - за ‘мъж венчан или жена венчана’ по нар. пес.:
нашла си е първно венчаниче, отсечена му глава до рамена (вероятно от
югозападни говорни области).
П. От страд, прич. венч\ан или от отглаг. същ. венч\ане/венч\анье (< диал. глаг.
в\енчам) —» осн. венчан—> същ. (гал.-умал.) венч\аниче с разш. наст. -иче.
ВЕНЧ\АНЕ
Вар.: венч\ане, в\енчанье, венч\ене.
= Встьпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Диал. Вариантитете венч\ане, в\енчанъе са западнобългарски, а венч\ене -
119
източнобългарски (БЕР I 133 към вен\ец: венч\ене - за говори в Еленско). В РБЕ II
100 в\енчане диал. по нар. пес. и прик.: ... ка погледна Марко,... к\арая три
синджиреробе,... у девойки... заплетена мома за венчане; сакали се Ирин и
Иринка..., па тръгнали цръкви на венчане. Приведените текстове свидетелстват за
разпространение в западнобългарски говорни области.
П. От глаг. в\енчам, венч\ая/венч\ея‘\ —» осн. венч-(а)—> отглаг. същ. венч\ане,
в\енчанъе, венч\ене с наст. -не/-нье. Вж. и венч\авка, венч\ание, венч\ило.
ВЕНЧ\АНИЕ
= Встъпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Книж. У Геров I 197 - ‘кога се венчаят мъж с жена’. У МладБТР 279 -
‘бракосъчетание църковно’. В РБЕ II 100 -остар. книж. ‘венчавка’.
П. Стбълг. ЕТнчьник (МладБТР пак там) —» бълг. венч\ание в книжнината и в
църковната терминология.
ВЕНЧ\А(Я)
ВЕНЧ\АВАМ
В\ЕНЧАМ
Вар.: венч\ая, венч\ея, венч\аем, в\енчам’, венч\авам, венч\евам.
= Женя/оженвам ~ омъжа/омъжвам; сключвам брак.
= Бивам брачен свидетел и настойник на младоженци при встъпването им в брак;
кумувам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 197 - ‘осветявам женитба по църковен ред’ и
‘кумувам някому на венчанието му’. В БТР 60 - ‘извършвам венчавка’ и ‘кумувам
на сватба’. У МладБТР 279 - ‘подвеждам под венец, възлагам венец при
бракосъчетание’. В РБЕ II 99 - ‘извършвам църковен обред при сключване на брак’
и ‘кумувам’. В СТРБЕ 68 - ‘извършвам църковен обред при сключване на брак’ и
‘участвам във венчавка като кум’. У РадБТР 68 - ‘извършвам църковен обред за
женитба’. Венч\ая се/венч\авам се/в\енчам се. Женя се/оженвам се ~ омъжа
се/омъжвам се. У Геров (пак там) и в БТР (пак там) - ‘оженвам се (женя се) по
църковен ред’. В РБЕ и СТРБЕ (пак там) - ‘встьпвам в църковен брак’. У РадБТР
(пак там) - ‘женя се с църковен обред’. В РБЕ II 100 диал. в\енчам и в\енчам се по
текстове от нар. пес.: а Йоване... ми те канат кум да бидеш... и да кърщаги и да
120
в\енчаш и ние че идеме със Стана у село църква голема, та двама да се венчаме,
конто насочват към западни-югозападни говорни области.
П. Стбълг. в'бньчкти ‘увенчавам’ (СтбР I 323) —> бълг. венч\ая/венч\авам, диал.
в\енчам с посочените значения. Смислово и словообразувателно те са мотивирани
от понятието и същ. къньць —» венец във връзка с възлагането на (венчални) венци
върху главите на младоженците при църковното бракосъчетание (вж. БЕР II 133
към вен\ец).
ВЕНЧ\ИЛКА
= Встьпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Диал. В БТР 60 и РБЕ II 101 - ‘венчавка’.
П. От глаг. венч|ая| (и вар. венч\ея) —> кор.-осн. венч- + съчл. наст, -ил-ка —> същ.
венч\илка. Срвн. и венч\ило и венч\авка.
ВЕНЧ\ИЛО
= Встьпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Разг., диал. У Геров I 197 - ‘венчание мъж и жена, кога се зимат’. У МладБТР
280 (към венч\ец) - ‘обредът венчане на мъж и жена’. В БТР60, РСБКЕ I 109, РБЕ II
101 и СТРБЕ 69 - ‘венчавка’.
= Мъж или жена в брачна връзка /7~8/; съпруг или съпруга.
Р. Диал. У Геров I 197 - ‘мъж венчан или жена венчана’ (+ текст от нар. пес.:
Тодорка дума Богдану: Богдане, пръво венчило...). У МладБТР 280 (към венч\ец) -
‘венчан или току-що венчан мъж или жена’ (+ текст от нар. пес.: кум си Иванчу
думаше: Иванчо, снощно венчило...). В РБЕ II 101 (в съчет. с първо, мое, твое и
под.) - ‘съпруг или съпруга’ (+ текст от нар. пес.: снощи при булче полегнах...,
Милица първо венчило).
= Съжителство в брак.
Р. Разг., диал. В БТР 60 - ‘брачен живот’. В РСБКЕ I 109 (в съчет. с първо, второ) -
‘(първи, втори) брак'. В РБЕ II 101 - ‘брак’ (+ текст от нар. пес. и поел.: либе
Марийо,... кое венчило й най-добро: първото или второто, дали със мене
третъото...', Венчилото е чернило, ергенството - пашалък).
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
121
Р. Диал. У Г еров I 197 - ‘мъж и жена с челядта си’. У МладБТР 280 (към венч\ец) -
‘образувани от едно венчание дом, челяд, семейство’. В РБЕ II101 - ‘семейство’. В
РРДД 56 - ‘семейство, съпружеска двойка’.
П. От глаг. венч\ая, венч\ея] —► кор.-осн. венч- + наст, -ило —* същ. венч\ило. Срвн.
сходни отглаг. словообразувания като жен\ило, тегл\ило и под. Вж. и венч\илка и
венч\авка.
ВЕСЕЛ\ИН
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Зват. ф. весел\ине!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Северозападна България (Иванова 228).
П. От л.и. Веселии —> същ. нариц. весел | ин с посоченото значение, възникнало
вероятно като специализирано обръщение (веселрне!) към някой от по-младите
братя на съпруга. Срвн. с названия като драг\инко, хубав\енко'\ и сходни по
произход обръщения към по-млад девер като здр\авко!, ж\ивко! и др. (Иванова пак
там).
ВИТР\ИГ
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок. Зват. ф. [?].
Р. Диал. У ГеровДоп. 54 - ‘не същ баща, отчов’ - за говора на с. Ново село,
Видинско.
П. Рум. tata vitreg ‘отчов’ (РБР 1098) —> бълг. диал. витр\иг ‘пастрок’.
ВИТР\ИГА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Зват. ф. [?].
Р. Диал.У ГеровДоп. 54 - ‘мащеха’ - за говора на с. Ново село, Видинско.
П. Рум. mama vitrega ‘мащеха’ (РБР 666) —» бълг. диал. витр\ига със същото
значение.
ВЛАК\А
Вар.: влак\а, влек\а (лек\а), влк\а.
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. Предимно в северозападни говорни области (Монтанско, Белослатинско).
У Геров 1133 и III31 - ‘род, коляно,... лека...’. У МладБТР 316 - ‘род, коляно’. В
БТР 68 - ‘род, коляно, потекло’. В РРДД 64 - ‘род, роднини, челяд’. В РСБКЕ I 125
- ‘няколко роднински семейства, свързани по произход’. В РБЕ II 254 - ‘няколко ,
122
поколения кръвно родствени семейства, конто живеят поотделно’.
П. Праслав. глаг. *velko, стбълг. влъкж (сег. вр. 1 л.ед.ч.) —> бълг. кор.-осн. влек- и
влак—> същ. (в)лек\а, влак\а, повлекл^ (вж. МладЕР 70 към влак и БЕР I 162, 165).
ВНУК
Вар.: внук, фнук, мнук, млук, нук.
= Син на син /55/ или на дъщеря /56/. Зват. ф. #. Член. вн\ук(ът) ‘внук(ът) (ми)’.
1*. Книж., диал. Варианты фнук се среща южно от линията Делчево (Вардарска
Македония) - Самоков - Пазарджик - поречието на р. Марица - Свиленградско;
мнук - в български говори във Вардарска Македония (южно от линията Тетово -
Делчево), в Беломорска Македония (от Леринско-Костурско до Сярско на изток), в
Пиринска Македония (Санданско, Петричко) и в Източна Тракия (Лозеиградско,
Визенско); млук - в отделни местни говори в Беломорска Македония (Солунско);
нук - в някои южнобългарски говори в Солунско (Беломорска Македония) и
Източните Родопи (Ивайловградско). Вж. к. 55-56.
= Син на брат /53/ или на сестра /54/; племенник. Член. вн\ук(ът) ‘племенникът
ми’.
Р. Диал. Предимно в южнобългарски говори в Пиринска Македония, Родопите,
вътрешна Тракия (южно от р. Марица), Беломорска Тракия (Драмско), Сакар и
Странджа. Спорадично и в някои североизточни говори в Добруджа, пренесено
вероятно от преселници от юг. У Геров 1 142 - ‘син на син или дъщеря’ и ‘братанец
и сестринец’. У МладБТР 325 - ‘чедо от син или дъщеря’ и ‘чедо от брат или
сестра, по-добре братанец, братаница или сестринец, сестриница’. В БТР 70 - внук
и вн\учка ‘дете на син или дъщеря (спрямо техните родители)’ и ‘дете на брат или
сестра (спрямо техен брат или сестра)’. В РСБКЕ I 131 - ‘син на сина или на
дъщерята’. В РБЕ II 303 ‘лице от мъжки пол по отношение на баба си и дядо си’ и
‘племенник’. В СТРБЕ 79 - ‘син на сина или дъщеря ми’. У ДечТР 77 внук, вн\учка
и вн\уче - ‘дете на син или дъщеря...’ и диал. ‘племенник’. У РадБТР 79 внук и
выучка - ‘дете по отношение на своя дядо и баба’ и ‘племенник’.
П. Индоевроп. кор.-осн. *ап-, праслав. *уъпйкъ, стбълг. *въно^къ, *В7.но^кд —► бълг.
внук, вщука и ун\ук, ун\ука (и произв.) (вж. МладЕР 73, БЕР I 167). Според Трубачев
123
73-76 древният кор. *дп-, слав. *ъп- „обединява много значения от сферата на
роднинските отношения” (срвн. напр. лат. anus ‘стара жена, старица’, гръц. avn/adq
‘племенник’, ‘внук’, нем. Ahn, мн.ч. Ahnen ‘дядо, прадядо; предци’, Enkel ‘внук’), а
началното /в/ е предпоставена (протетична) съгласна, както /в/ във e[ywKot, в^уйчо^.
Вариантите vnuk и ипик са застъпени в различии слав, езици: рус. внук, чеш. vnuk,
пол. wnuk', укр. он\ук, сръб. [унук и т.н.
ВН]УКА
Вар.: вн]ука, фн\ука,мн\ука,мл\ука, н\ука и др.
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. внуката ‘внучка(та) ми’.
Зват. ф. [?].
Р. Диал. Варианты вн\ука се среща спорадично на запад-югозапад (Самоковско,
Дупнишко, Разложко, Гоцеделчевско), в Родопите (Асеновградско, Смолянско) и
отчасти по поречието на р. Марица (Пазарджишко); фн\ука - спорадично на запад-
югозапад (Дупнишко, Благоевградско, Санданско), в Западните Родопи (Пещерско,
Девинско) и по поречието на р. Марица (Пловдивско, Първомайско до
Харманлийско-Свиленградско на изток); мн\ука - в някои местни говори на
Беломорска Македония (Костурско, Сярско) и Източна Тракия (Лозенградско,
Визенско); мл\ука - в някои местни говори в Беломорска Македония (Солунско);
н\ука - в някои местни говори в Ивайловградско. Вариантите с начални елементи
/ей-/, 1мн-1,1фн-1, /мл-/ и /и-/ образуват един общ южнобългарски ареал, който
включва говорни области (или части от тях) във Вардарска и Беломорска
Македония, а северната му граница минава през Кюстендилско-Дупнишко-
Самоковско и по поречието на р. Марица и Свиленградско-Лозенградско на изток.
Вж. к. 65~66.
=Дыцеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница. Член. вн\уката
‘племенницата ми’.
Р. Диал. Спорадично в Разложко, Асеновградско, Свиленградско. У Геров I 142
вн[ука и ун[ука - ‘дъщеря на син или дъщеря’, ‘мъжки и женски деца на син или
дъщеря’, ‘братанец/братаница, сестринец/сестриница’. У МладБТР 325 (към внук)
вн\ука ‘чедо от син или дъщеря’, ‘чедо от брат или сестра’. В РБЕ II 303 вн\ука
‘внучка’, ‘внук или внучка’, ‘племенник или племенница’ (по нар. пес.: ти идете,
124
мило брате, ис\е [одно ме прашаше, за моята мила керка, за твоята мила внука).
Текстьт от посочената нар. пес. насочва към югозападни български говори
(Вардарска Македония). Вж. иун\ука.
П. Стбълг. *въно\|,ка (вж. МладБТР 73) —> бълг. вн\ука и вар. Срвн. и внук\иня,
вн\учка. Вж. и внук.
ВНУК\ИНЯ
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Зват. ф. [?].
Р. Диал. У Геров - ‘дъщеря на син или на дъщеря’, ‘внука’. У МладБТР 325 (към
внук) - внук\иня (наред сунук\иня) ‘щерка от син или от дъщеря’.
П. МладБТР 325 допуска форма *въно^кин(л в стбълг. ез. Срвн. и вн\ука, вн\учка и
унук\иня.
ВН\УЦИ
Вар.: вн\уци, фн\уци, мн\уци, мзбуци и др.
= Деца на син /55-65/ или на дъщеря /56-66/. Член. вн\уците ‘внуците ми’.
Р. Книж., диал. Вж. внук и вн\ука.
= Деца на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член. вн\уците ‘племенниците ми’, ‘братовите/сестрините ми деца’.
Р. Диал. Вж. внук и вн\ука и к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посочените събирателни значения.
ВН\УЧЕ
Вар.: вн\уче,мл\уче,мн\уче, фн\уче, н[уче.
= Дете на син /55-65/ или на дъщеря /56-66/. Нариц. и зват. (вн[уче!) ф. Член.
вн[учета ‘внучето ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 142, МладБТР 325 (по текст от приспивна пес.: нани
ми, нани, мое мнуче, мнуче от сина, мнуче от керка), в РСБКЕ 1131, РБЕ II 304 —
умал. от вн|ук (и вн\учка). У ДечТР 77 внук, вн\учка и вн\уче (вж. внук).
П. Стбълг. *вн<лрд като умал. спрямо вно^къ и кнопка (вж. МладБТР пак там) —>
бълг. вн\уче. Вж. иун\уче.
ВН\УЧКА
Вар.: вн\учка, мл\учка, мн\учка, фн\учка.
125
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/. Зват. ф. вн\учке!, вн\учко!. Член.
вн\учката ‘внучка(та) ми’.
Р. Книж., разг., диал. Вж. внук, вн\ука.
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница. Член. вн\учката
‘племенницата ми’.
Р. Диал. Вж. внук, вн\ука. У Геров I 142 - умал. от вн\ука. У МладБТР 325 (към
внук) - вн\ука и внучка. В БТР 70 внук и внучка ‘дете на син или дъщеря (спрямо
техните родители)’ и ‘дете на брат или сестра (спрямо техен брат или сестра)’. В
РСБКЕ 1131 - ‘дъщеря на сина или на дъщерята’. В РБЕ II 304 - ‘лице от женски
пол по отношение на баба си и на дядо си’ и ‘племенница’ или ‘племенник’. В
СТРБЕ 79 - ‘дъщеря на сина или дъщеря ми’. У ДечТР 77 внук, вн\учка и вн\уче
(вж. внук). У РадБТР 79 внук и вн\учка (вж. внук).
П. От същ. внук) и/или вн\ука) —> осн. внуч- (с преход на съгл. /к/ в /ч/, срвн.
близн\ачка, сир\ачка) + наст. -ка. Вж. иун\учка.
в\одник
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. В РБЕ II 322 и БЕР I 170 (към в\одя) - ‘зет, който живее в... къщата на
тъста си’ и ‘приведен зет’ (по текст от Ил. Блъсков) - за говори в Шуменско.
П. От глаг. в\од(я) респ. в\од(я) се (у МладБТР 331-332 ‘правя някого да върви по
мене... нарочито по брак’), може би по съчет. зет на вод ‘приведен зет’ —> осн. вод-
или вод(н)- (по страд, прич. воден) + наст. -(н)ик —> същ. в\одник. Срвн. и
прив\еденик2 и прив\одък.
ВОЙВ\ОДА
Вар.: войв\ода, еайе\ода.
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сеат (при сеат)), стар\ойко. Зват. ф. еойе\одо!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Кулско, Видинско). У МладБТР 332, 333-
334 и в РБЕ II 338, 348-349 воев\ода, войв\ода само в исторически значения като
‘военачалник’, ‘управител’, ‘главатар’и под.
П. Стбълг. *кокводл, восводх (МладБТР 333-334) —> бълг. диал. ‘главатар’ и ‘важно
обредно лице на сватбата’. За ролята на това обредно лице вж. Иванова 68 и сл. За
126
замяната на гл. lol с !а/ във вайв |ода в северозападни говорни области (Кулско,
Видинско, Ломско) вж. БДА IV к. 49.
ВОЙВ\ОДЕНИЦА
Вар.: войв\оденица, вайв\оденица.
= Обредно лице (съпруга на войв\ода) с определени функции по време на сватбата;
св\атя', ст\ара св\атя (при св[атя'‘]'), стар\ойкя. Зват. ф. войв\оденице!.
Р. Диал. Вж. войв\ода.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо войв\ода], но от разш. осн. войводен-
(може би през съчет. войводена/войводина жена) с наст, -(н)ица. Вж. ст\ара св\атя
(към св\атя!) и стар\ойкя (Иванова 68 и сл.).
В\ОЙНО
= Мъж <неженен, млад>; момък, ерген. Нариц. и зват. (в\ойно!) ф.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В местни говори в Софийско и Кюстендилско и във Вардарска Македония.
У Геров I 147 - ‘юнак’, ‘мъж’, ‘стопанин’. У МладБТР 335 - ‘за момък, който дири
невеста’, ‘жених’, ‘избраник по съдба за мъж’ с пояснение: „епитет, с който
емфатично се означава от млада съпруга млад съпруг...”. В РРДД 67 - ‘ерген’,
‘млад съпруг’. В РСБКЕ 1134 - ‘момък, младеж, ерген’. В РБЕ II 352 - с пояснение:
„гальовно име, с което девойка нарича своя любим, а млада съпруга - своя млад
съпруг” (+ текст от нар. пес.: мене майка млада оженила..., барем да е войно като
люге, а оно е връли кеседжия).
П. Най-вероятно начална зват. ф. от воин, стбълг. коинъ ‘воин, войник’ (СтбР 1181-
182) —► бълг. книж. воин ‘войник’ и диал. войн, в\ойно! с различии преносни
значения ‘момък’, ‘ерген’, ‘либе’, ‘съпруг’ (вж. БЕР 172-173).
ВОСЮУМАК
= Обредно лице (мъж - помощник и заместник на кума) по време на сватбата.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘помощник на кума...’ - за говори в
Ихтиманско.
П. От същ. кум\ —> осн. -кум- + предст. вое- ‘към’, ‘при’ и наст. -ак. Срвн. и
подк\умак.
127
впив
= Сватосване (на момък и мома) и уговорка за вида и размера на сватбените дарове.
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. У Геров I 150 - ‘оброк на сватба, сговор какви дарове щат да дадат от
момата и момъка’ и ‘запив... на сватба’. У МладБТР 339 - ‘при сватуване оброк в
дарове от момък и от мома’ и ‘пиеньето, с което се сключва уговор за женитбени
дарове’. В БЕР V 282-284 (към л|мя) - ‘оброк на сватба, запив на сватба’ [?], но и
впив със значение ‘събрани от младоженците пари на сватбено угощение’ - за
говори в Родопите (Асеновградско, Смолянско) и Беломорска Тракия (Ксантийско).
П. Според МладБТР (пак там) начална форма е вар. уп\ив [т.е. от глаг. уп\ива(м) в
значение ‘пия (за нещо)’, ‘запивам (нещо)’ —> осн. у пив-/впив—> отглаг. същ. впив
подобно накалив, с^ьпив)].
ВРЕЛ\УША
= Жена (мома), пристанала на мъж (момък); пристан\уша.
Р. Диал. В някои местни говори от Троянско (вж. Лов. край 372).
П. Неясно. Възможно е да е свързано с глаг. вра (се) респ. във\ирам (се), зав\ирам
(се) от стбълг. въкрти ‘завра’, ‘пъхна/пъхам’ (СтбР I 204) и крти (ед), (МладБТР
341) —> разш. кор.-осн. врел- + наст, -уша —> същ. врел\уша.
ВТОР\АК
= Дете на двегодишна възраст /5*~6*7.
Р. Диал. У Геров I 174 и МладБТР 367 - ‘дете... на втора година’. В РБЕ II484 -
‘дете... във втората година’.
П. От числ.-прил. втор(и) осн. втор- + наст, -ак същ. втор\ак. Срвн. и
първ\ак.
ВТОРОЖ\ЕНЕЦ
- Мъж (съпруг) във втори брак /г/.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 367 към второж\енен - ‘който мъж води втора
жена след изтекъл брак с първа...’, ‘който е во втори брак’. В БТР 78 - ‘човек,
женен втори път’. В РБЕ II488 - ‘мъж, женен втори път’. В БЕР 1197 (към вт\ори)
- ‘който е женен втори път’.
128
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. втор(и) и осн. на глаг. женя (се)
със съединителен формант -о- и наст. -ец. Срвн. и третьож\енец.
ВТОРОЖ\ЕНКА
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 367 (към второж\енен) - "... която жена води
втори мъж след изтекъл брак с първи’. В БТР 78 второж\енец и второж\енка -
‘човек, женен втори път’. В РБЕ II488 - ‘жена, омъжена втори път’. В БЕР I 197
(към вт\ори) - ‘която е женена втори път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо второж'енец] с наст. -ка. Срвн. и
третъож\енкиня.
ВУЙК\А
Вар.: вуйк\а, в[уйка.
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. в|уйко/. Член. вуйк\ата ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Варианты с начално ударение в\уйка се среща спорадично в Петричко,
Дебърско (Вардарска Македония), Костурско (Беломорска Македония), Корчанско
(Южна Албания), а вуйк[а - спорадично в Дунавската равнина (Никополско,
Плевенско, Ловешко). Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел|мн, теткин.
П. Праслав. кор. *иуь~, който в слав, езици се представя във варианти без и с
предподпоставена (протетична) съгл. /в/: уй (бълг. |уйк|а, \уйко, сръб. и хърв. yjak,
yjay, чеш. ujec, ело ваш. ujec, ujko и т.н.) и вуй- (бълг. в\уйко, в'уйчо, пол. ww/; вж.
БЕР I 198-199). Вуйк\а/в[уйка са оформени вероятно по аналогия с други названия
за родство с наст.-оконч. -а, срвн. дед\а/д\еда, стрик\а/стр\ика и под. Вж. и
в\уйко/\уйко, в|уичо/|уйчо и др.
В\УЙКО
Вар.: в}уйко, в\уйкьо.
= Брат на майка /32/ > вуйчо ми. Нариц. и зват. (в\уйко!, вуйкъо!) ф.
Р. Диал. Югозападен и южнобългарски диалектен вар.: Вардарска Македония
(Дебърско, Прилепско, Битолско, Гевгелийско), Беломорска Македония
(Костурско, Воденско), Пиринска Македония (Петричко, Санданско), спорадично и
в Родопите (Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 32. Варианты в\уйкъо се среща в
129
местни говори в Кюстендилско, Благоевградско.
П. Вж. вуйк\а. В\уйко е начална зват. ф. с наст, -ко (< кор. вуй-), придобила и
нарицателна функция. Срвн. б\атко, стр\ико, т\атко и др. Вж. и \уйко и
в\уйчо/\уйчо.
•	В\уйкови (в\уйкьови). Домът и семейството на e|ywKof (в|уйкьо). Субстантивирано
мн.ч. на прил. в\уйков, в\уйкьов.
В\УЙНА
Вар.: вуйна, вуйн\а.
= Съпруга на брат на майка /832/ > вуйна ми. Зват. ф. в\уйно!, в\уйне!.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал е разположен предимно в Дунавската
равнина (от р. Искър и Луковитско-Тетевенско до Поповско-Котелско на изток), а
на юг от Стара планина - по р. Тунджа в Новозагорско-Ямболско. Вж. к. 832. В
рамките на този ареал се среща нерядко наред с |уйна| в Свищовско-Павликенско,
Великотьрновско-Еленско и Новозагорско. В някои говори в Плевенско е
засвидетелстван и вариант с крайне ударение вуйн\а. У Геров I 176 и V 426 (към
\уйна) и РСБКЕ I 149 - ‘жена на майчин брат’. У МладБТР 369 - ‘жена вуйкова или
вуйчева’. В БТР 88 - ‘вуйчова жена’. В РБЕ II 496 - ‘жена на вуйчо’. В СТРБЕ 87 и
у РадБТР 88 - ‘съпруга(та) на вуйчо’.
П. От праслав. и слав. кор. *ujb- > e-уй- с наст, -на като паралелно образувание за
ж.р. спрямо в\уйка\, в\уйко], в\уйчо\. В и по детска реч се употребява и гал.-умал.
вар. в\уйничка. Срвн. и вуйн\ая, вучин\ая. Вж. и \уйна.
•	В\уйнини. Домът и семейството на в\уйна]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
в\уйнин.
ВУЙН\АЯ
Вар.: вуйн\ая, вуйн\аа, вин\аа.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вуйн\а(й)о!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Санданско, Петричко и в Делчевско
(Вардарска Македония). Вж. к. 832.
П. От същ. в\уйна\ —> осн. вуйн- + наст, -ая /-айа. Срвн. и вучин\ая,учин\ая.
ВУЙЧ]А
Вар.: вуйч\а, в\уйча.
130
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. в\уйчо!, в\уйче!. Член. вуйч\ата ‘вуйчо ми’.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в западните дялове на Дунавската
равнина (Кулско, Монтанско, Белослатинско, Луковитско, Плевенско). Вж. к. 32. и
к. 741-742.В.
П. Вероятно по аналогия с вуйк]а], от същата осн., но с наст, -ча (срвн. и дед\а,
стрик\а, чич\а и др. названия за родство).
В\УЙЧЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в\уйче!) ф. Член. вуйч\ето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В някои местни говори западно от р. Струма в Пиринска Македония
(Санданско) и във Вардарска Македония (Тетовско, Струмишко). Вж. к. 32.
П. Вероятно начална (гал.-умал.) зват. ф., придобила и нарицателна функция
(срвн.: й\ас \имам ед\ин в}уйче и вуйч\ина). Срвн. и вуич\а, в1уйчо.
ВУЙЧ\ИНА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вуйч\ино!.
Р. Диал. Южнобългарски словообразувателен вар. в говори от Пиринска
Македония (Петричко, Гоцеделчевско), Родоните (Девинско, Смолянско,
Крумовградско, Ивайловградско), вътрешна Тракия (предимно южно от р. Марица
в Първомайско, Хасковско, Харманлийско), Странджа (Средецко,
Малкотьрновско), а също в Беломорска Македония (Дойранско, Сярско, Солунско)
и Беломорска Тракия (от Гюмюрджинско-Дедеагачко до Лозенградско-Визенско на
изток). Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо в\уйчо], в\уйче] от разш. осн. вуйч- +
наст. -ина. Срвн. и в\уча, [уча, вучин\ая, учин\ая и др.
В\УЙЧИЧКО
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на вуйчо си /5*~6*/.
Р. Диал. В РБЕ II496 - ‘дете или възрастен син (дъщеря), конто по външност или
по характер приличат на вуйчо си’.
П. От същ. вуйч\а\, в|уйче|, в[уйчо"[ —> разш. осн. вуйч- + съчл. наст, -ич-ко. Срвн. и
бащ\ичко и др.
131
В\УЙЧО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (в^йчо!) ф. Мн.ч. в\уйчовци,
вуйч\еве/вуйч\еви, вуич\и.
Р. Диал. В РБЕ II 496 - ‘чичо’ (+ текст от нар. пес.: ... що много гости имахме... на
татка ми мили бракя, а мене мили вуйчеви..., чиито особености - бракя, вуичеви,
на татка, що - насочват към западни-югозападни говорни области).
= Брат на майка /32/ > вуйчо ми.
Р. Книж., разг., диал. Диалектен ареал в Дунавската равнина и Добруджа от
Оряховско-Врачанско-Ботевградско до Силистренско-Добричко-Варненско на
изток. На юг от Стара планина - от Софийско-Радомирско и по р. Марица до
Свиленградско и Елховско-Бургаско на изток. Вж. к. 32. Спорадично се среща и на
югозапад в Петричко-Гоцеделчевско и във Вардарска Македония (Охридско). У
МладБТР 369 (към вуйк|а), в БТР 78 и РСБКЕ II 149 - ‘майчин брат’. В РБЕ II 496 и
СТРБЕ 87 - ‘брат на майката по отношение на нейните деца (децата |и)’. У ДечТР
87 и РадБТР 88 - ‘брат на майката’. В УЕРI 175 - ‘брат на майката спрямо нейните
деца’.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Общ компактен ареал по реките Искър, Вит и Осъм в Северна България
(между Оряхово и Никопол), който на юг от Стара планина включва и говори в
Елинпелинско-Пирдопско и Ихтиманско-Панагюрско. Вж. к. 741-742.В. Среща се
спорадично и на северозапад в Кулско, Ломско, Белослатинско. В РСБКЕ 1149 —
‘мъж на лелята’. У ДечТР 87 - ‘съпруг на сестра на майката или сестрата’ [?].
П. Вж. вуйк|а, в\уйко. В бълг. ез. праслав. кор. *ир>- се представя във форми с
различии звукови (фонетични) и словообразувателни особености: наличие или
отсъствие на предпоставена (протетична) съгл. /в/ пред корена (срвн. в\уйчо/\уйчо),
наличие или отсъствие на средисловна съгл. /й/ (срвн. в^уйчо/вучо, \уйкъо/\укъо и
др.); наличие или отсъствие на палатална съгл. /к’/ (срвн. вуйк\а/вуйк\я, \уйко/\уйкьо
и др.); наст. -ка/-ко или -ча/-чо (срвн. вуйк\а/в\уйко, вуйч|а/в[уйчо и др.).
• В]уйчови, в\уйчеви. Домът и семейството на в\уйчо], вуич^а^, в^уйче^.
Субстантивирано мн.ч. на прил. в[уичов, в[уйчев.
132
В\УКЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в\уке!) ф. Член. в\укето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В местни говори в Свогенско, Ихтиманско. Вж. к. 32.
П. Начална зват. ф. от в|укя| (вук\я) или в\укъо*, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. Срвн. и в\уки, в[укьо. Вж. и в|укя.
В\УКИ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в'уки!) ф. Член. в\укито ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В местни говори в Луковитско. Вж. к. 32.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от в\укяУ (вук\я), или възникнала в и
по детска реч и придобила и нарицателна функция. Вж. и в\укя.
В\УКЬО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в[укьо/) ф.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко, Благоевградско и на югоизток в Средечко.
Вж. к. 32.
П. Начална зват. ф. от в|укя^, придобила и нарицателна функция. Вж. и вуйк\а,
в\уйко и вуйч\а, в\уйчо.
В\УКЯ
Вар.: в\укя, вук|я.
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. в\уке!, в\уки!, в\укьо!. Член. в\укята/вук\ята
‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Варианты с начално ударение в[укя е засвидетелстван в местни говори в
Кюстендилско, а вук\я - в Благоевградско. Вж. к. 32. В РБЕ III 640 (към д\еверчё)
вукя, вукята [без ударение] в текст от нар. пес.: айде сине с вукята да идеш, вукя
ти се е... ославил, ти кему си... д\еверче, който насочва към югозападни говорни
области.
П. Формите с кор.-осн. вукъ- са резултат от срастване на кор. ву(й)- < праслав. *ujb-
и наст, -кя, респ. -кьо. Срвн. и вуйк\а, в\уйко и в\уке, в\уки.
В\УНЯ
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. в\унье!.
Р. Диал. В български говори в Южна Албания (Корчанско). У МладБТР 270 -
‘вуйна’.
133
П. Вероятно от в\уйна (вж. МладБТР пак там) с премятане (метатеза) на палат, съгл.
/й/ от коренната сричка към наставката: в\уй-на —> в\ун-й-а —> в\унь-а (~ в\уня).
Срвн. напр. вар. ун\яа/унъ\аа/спрямо уйн\ая.
В\УЧА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. в\уче!.
Р. Диал. В местни говори в Смолянско. Вж. к. 832.
П. От кор.-осн. вуч-, резултат от срастване на кор. (в)у(й)- (< праслав. *и/ь-) и наст.
-ча, респ. -чо. Срвн. и вучин\ая и \уча, учин\а, учин\ая.
ВУЧИН\АЙКА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вучин\айке!.
Р. Диал. Спорадично (наред с учин\айка]) в различии южнобългарски говори от
Благоевградско-Санданско до Карнобатско-Бургаско на изток. Вж. к. 832.
П. От същ. вучин\ая] —> осн. вучинай- + наст, -ка или от вуйч[инаТ —> осн. вуйчин-
/вучин- + съчл. наст, -ай-ка, вероятно като начална гал.-умал. ф. в и по детска реч.
ВУЧИН\АЯ
Вар.: вучин\ая, вучин\аа.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вучин\а(й)о!, вучин\а(й)е!.
Р. Диал. В местни говори западно от р. Струма (Кюстендилско, Благоевградско,
Санданско). Вж. к. 832.
П. От кор.-осн. вуч-, резултат от срастване на кор. (в)у(й)- (< праслав. *ць) с наст. -
ча + съчл. наст, -ин-ая. Срвн. в\уча и вуйн\ая и др.
В\УЧКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в|учко/) ф.
Р. Диал. В местни говори в Разложко. Вж. к. 32.
П. От кор.-осн. вуч- (както във в^уча^, вучин^ая^ и под.)+ наст, -ко —> в\учко като
начална зват. ф. (вероятно в и по детска реч), придобила и нарицателна функция.
*(В)ЪЖИКА
= Човек (мъж, жена) в отношение на родство (кръвно или брачно) спрямо други
членове на семейно-родовата общност; роднина.
Р. В стбълг. жжикл ‘сродник,... роднина, близък’ (СтбР II 1277), ‘роднина,
родственик’ (РСтбЕ 484) и БЕР I 202 (към въж\е) - ‘сродник’.
134
П. Праслав. *oz-jo —> стбълг. глаг. ва^лти ‘връзвам’ и същ. жже ‘въже’ —> произв.
същ. жжикд —> *(в)ъжика. Според Фасмер IV 152 към праслав. *(v)oze се отнася и
струс. ужикъ,ужика и южика (вж. и Дал IV 477) със значение ‘род’, ‘родственик’,
‘сродник’. Срвн. и произв. *(в)ъжичество < жжичьство.
*(В)ЪЖИЧЕСТВО
= Отношение на кръвна или некръвна (бранна) връзка между две или повече лица;
родство.
Р. В стбълг. жжичьство ‘родство, близост’ (СтбР II 1278), ‘родство, роднинство’
(РСтбЕ 484) и ‘сродство’ (БЕР I 202 към въж\е).
П. От стбълг. жжикк ‘роднина, сродник’ —> осн. жжич- + наст, -ьство —> същ.
жжичьство.
В\ЪЗБУЛКА
Вар.: в\ъзбулка, възб\улка.
= Обредно лице (сестра, братовчедка на братовчедката) с определени функции по
време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои етнокултурни и говорни райони на Добруджа (Силистренско [?],
вж. Иванова 72).
П. От осн. на същ. б[улка^ + предст. въз- < предл. въз ‘до, край, в близост до’.
ВЪРБ\ИНКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. върб\инке!.
Р. Диал. В местни говори в Радомирско, Трънско.
П. От върба ‘раст. Salix’ —► гал.-умал. върб\инка —> върб\инка ‘по-млада зълва’ или
отвърб|инд ‘раст. Verbena’ —> гал.-умал. върб\инка —» върб\инка ‘по-млада зълва’.
Срвн. и върб\ица. Означения на по-млада зълва чрез метафорично пренесени или
словообразувателно видоизменени названия на растения (фитоними) са често
явление. Вж. кал\ина, мал\ина и др.
ВЪРБ\ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. върб\ице!.
135
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Трънско.
П. От върба ‘раст. Salix’ —> гал.-умал. върб\ица —> диал. върб\ица. Срвн. и
вър6\инка.
ВЪРТОД\ОМНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Дупнишко (Василева 146-165).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(\я) ‘умело извършвам...
дейност в определена облает (дом, къща)’ (РБЕ II 648-650) и кор.-осн. на същ. дом
със съединителнен формант -о- и наст. -ник. Срвн. и върток\ыцник, върток\укъник.
ВЪРТОДОМНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Дупнишко (Василева 146-165).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо въртод\омник с наст. -ница. Срвн. и
върток | ъщница.
ВЪРТОКУКЬНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В местни говори от Кумановско, Шипско (Вардарска Македония, вж.
Василева 146-155).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(\я) ‘умело извършвам...
дейност в определена облает (дом, къща)’ (РБЕ II648-650) и кор.-осн. на диал. същ.
к\укя [кук’а] ‘къща’ със съединителнен формант -о- и наст. -ник. Срвн. и
върток\ъщник, въртод\омник.
ВЪРТОК\ЪЩ
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 66 - ‘въртикыцник’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(я) ‘умело извършвам...
дейност в определена облает (дом, къща)’ (РБЕ II648-650) и кор.-осн. на същ.
къщ(а) със съединителен формант -о-. Срвн. върток\ъщник.
ВЪРТОК\ЪЩА
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/ или жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У Геров I 161 - ‘въртокыцник’, ‘въртокъщница’.
136
П. Паралелно образувание спрямо върток\ъщ\ с наст.-оконч. -а. Срвн. и
върток\ъщник, върток\ъщница.
ВЪРТОК\ЪЩНИК
Вар.: вт>рток\ъщник, върток\ашник, въртик\ъщник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Разг., диал. У Василева 146-155 - за различии говорни области от Врачанско-
Годечко и р. Струма до Добруджа и Странджа на изток. У ГеровДоп. 66
въртик\ъщник - за говора на с. Плевня, Драмско. У МладБТР 400-401
въртик\ъщник и върток\ъщник - ‘който умее да върти къща, сир. да реди и
управлява дом’. В БТР 86 - ‘човек, който се грижи за дома си’. В РБЕ II 647 и
СТРБЕ 94 - ‘човек, който обича и умее да се грижи за дома си’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(я) ‘умело извършвам...
дейност в определена облает (дом, къща)’ (РБЕ II648-650) и кор.-осн. на същ.
къщ(а) със съединителен формант -о- или -и- и наст. -ник. Срвн. и еърток\ыц,
върток\ъща и въртод\омник.
ВЪРТОК\ ЪЩНИЦА
Вар.: върток\ъщница, въртик\ыцница.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Разг., диал. Вж. върток\ъщник. В РСБКЕ 1167 - ‘добра съпруга’, ‘къщовница’. В
РБЕ II 647 - ‘жена, която обича и умее да се грижи за дома си’. В СТРБЕ 94 - ‘жена
въртокъщник’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо върток\ъщник] с наст. -ница. Срвн. и
върток\ъща.
В\ЪРШ(А)
= Извърша/извършвам обичайно предбрачно уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В БЕР 1214 - ‘годя, сгодявам’ - за югозападни говорни области (вж.
върги\авачка, въ\ршачка\ У Геров I 165 в\ърша се ‘годявам се’ (+ текст от нар. пес.:
мари моме Тряндафило, що се вършиш, не семъжиш...?). У МладБТР 403 в\ърша
се ‘годявам се’.
П. Стбълг. *врьшити ‘правя да... стане нещо връшно’ (МладБТР 403) —> бълг.
137
в\ърш(а) ‘правя’, ‘действам’ (БТР 86), ‘правя да стане нещо’ и ‘годя, годявам’
(МладБТР пак там). Срвн. и св\ърша/св\ърш(у)вам.
ВЪРШ\АВАЧКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У ГеровДоп. 66 - за говори във Велеско (Вардарска Македония). Вж. к.
10.Б.
П. От диал. глаг. в\ърш(а) или произв. вар. *върш\ава(м) със значение ‘годя’,
‘годявам’ (вж. у Геров V 138-139 св\ърша/св\ършвам ‘сгодявам момък с мома да се
земат’) и съчл. наст. -(а)в-ач-ка към осн. вьрш(а)~ или -(а)ч-ка към осн. вършав(а)-
—> същ. върш\авачка. Срвн. и в\ършачка. Вж. и св\ършуване, св\ършувачка.
В\ЪРШАЧКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско, Велеско (Вардарска Македония). Вж. к. 10.Б.
П. От диал. глаг. в\ърш(а)] —»осн. върш- + съчл. наст, -ач-ка —> същ. в\ършачка.
Вж. и върш\авачка.
В\ЪТРЕШЕН
Вар.: в\ътрешен, в\атрешен.
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско, Димотишко (Беломорска
Тракия, РБГ 53 ‘близък, роднина’: айт\ус в\ътрёшни кад\е \иматё', На Ск\ечё
в\атрёшни! В\ътрёшни смё!).
П. От нареч. в\ътре/в\атре —> прил. в\ътрешен/в\атрешен същ.
в\ътрешен/в\атпрешен с посоченото значение. Срвн. и в\ътрешн(о).
В\ЪТРЕШН(О)
= Член на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско (наред с в\ътрешен\,
Беломорска Тракия, РБГ 53 ‘близък, роднина’: кой ти йё в\ътрёшну?; да т\и йё
бл\изну, да ти йё в\ътрёшну...).
138
П. Субстантивирана форма за ср.р. на прил. в\ътрешен —> същ. в\ътрешн(о) с
посоченото значение. Срвн. и бл\изн(о).
Г
ГАВАЛ\Я
= Множество деца в семейството /5*~6*/; челяд1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 67 гаеаля, член. гаваль\ъта - ‘голяма челяд’, ‘много деца’ -
за говора на гр. Котел. У МладБТР 408 гаваф ‘ситно множество, нарочито за
деца’, ‘дребна челяд’.
П. Неясно. Авторите на БЕР 1220 допускат далечна по време връзка с лит. govija
‘тьлпа, множество’ [?].
Г\АГО
= Съпруг на сестра или на по-възрастна сестра /74~74+/; зет от сестра. Нариц. и
зват. (г\аго!) ф.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет'ин.
Р. Диал. Предимно в мизийски говори на североизток (Беленско, Русенско,
Тутраканско, отчасти и в Поповско, Разградско). Вж. к. 741-742.Б. У МладБТР 409
- ‘сестрин мъж’ и ‘мъж на майчина сестра’.
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг П41+1.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Русенско, Тутраканско. Вж. и Иванова 150.
П. В БЕР 1222 посочено като „неясно” название за ‘мъж на сестра’ и ‘лелин мъж’
за говори в Ботевградско [?]. Според Добрев 1994: 180 и 1995: 76 е възможно г\аго
да е наследено от езика на прабългарите.
• Г\агови. Домът и семейството на г|аго|. Субстантивирано мн.ч. на прил. г\агов.
ГАЗНЕТ\АР
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко (вж. и Пир. край 641).
П. Стбълг. *гж£Ь, бълг. диал. газ ‘podex’ —» разш. осн. газ-н- + съчл. наст, -ет-ар. В
основата е заложен метафорично развит номинационен признак ‘заден’, ‘последен’,
139
срвн. нареч. г\ъзнем, диал. г\азнем, г\азечки ‘назад’, ‘заднешком’. Срвн. и
задник\ар, изтрши\ар.
ГАЗНЕТ\АРЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. Вж. газнет\ар.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо газнет\ар] с наст. -че. Срвн.
и задник\арче, изтърс\аче.
ГАЛ\ЕВНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. У Геров 1209 - ‘любовник, либе’ (по нар. пес.:... той ми е пръвий
гал\евник...).
П. Вж. галь\овник.
ГАЛ\ЕВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. У Геров I 209 - ‘любовница, либе’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо гол|ев»мкТ с наст, -(н)ица. Срвн. и
галъ\овница и г\аленица2.
ЦАЛЕНИК1
Вар.: г\аленик, гален\ик.
= Син <гален, глезею /5*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 89 и у ДечТР 97 г\аленик и г\аленица Талено дете’. В
РБЕ III61 г\аленик и гален\ик ‘разглезен мъж или момче’ (+ текст от нар. пес.:
Георги при майка отиде, ноли йе един галеник, той на майка си думаше...).
П. От глаг. гал(я) Тлезя’ —> осн. гален- на страд, прич./прил. гален + наст. -(н)ик —>
същ. г\аленик'.
Г^АЛЕНИК2
Вар.: г\аленик, г\алник, г\альник.
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Смолянско, вж. НПРК 928 г\алници,
г\алъници) и Странджа (Малкотърновско, вж. Странджа 439 г\альник).
П. От диал. глаг. г\ал(я) ‘харесвам’, ‘обичам’, ‘любя’ (вж. РБЕ III68 г\аля по текст
140
от нар. пес.:... жен\име, дод\е съм младо зелено, доде ме галят момите...) —> осн.
на страд, прич. г\ален- + наст. -(н)ик —> същ. г\аленик.
ГАЛЕНИЦА1
Вар.: г\аленица, гален\ица.
= Дъщеря <галена, глезена> /6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 89 и у ДечТР 97 г\аленик и г\аленица ‘галено дете’. В
РБЕ III 62 г\аленица и гален\ица ‘разглезена жена или момиче’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо г\аленик'] с наст, -(н)ица.
Г\АЛЕНИЦА2
Вар.: г\аленица, г\алница, г\альнииа.
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Смолянско) и Странджа
(Малкотьрновско).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо г\аленик2\ с наст, -(н)ица. Срвн. и
гал\евница, галь\овница.
От г\аленица е образуван и гал.-умал. вар. със съчл. наст, -(н)ич-ка (углав\ими се
г\алничката - Странджа).
ГАЛ\УН
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. В някои местни говори в Севлиевско.
П. Най-вероятно в и по детска реч респ. по персонажи в детски приказки (напр.
Дядо Галун, Баба Галунка) от глаг. г\ал(я) ‘обичам’ —♦ осн. гал- + наст. -ун.
ГАЛ\УНКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Вж. гал\ун.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо гал1ун'[ с наст. -ка.
ГАЛЬ\ОВНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В говори от Родопите (Асеновградско-Девинско-Смолянско, вж. НПРК
928). У МладБТР 414 (към г^альо) - ‘любовник, драговник’. В РБЕ III 67 - ‘любим
човек’.
141
П. От диал. глаг. г\ал(я) ‘харесвам’, ‘обичам’, ‘любя’ —» осн. гал(ъ)- + съчл. наст. -
ов-ник (може би и по аналогия с произв. прил. галъ\овен [?]) —> същ. галь\овник.
Срвн. и гал\евник, г\аленик и драг\овник.
ГАЛЬ\ОВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В говори от Родоните (Асеновградско-Девинско-Смолянско, вж. НПРК
928). У МладБТР 414 (към г\альо) - ‘любовница’. В РБЕ III 67 - ‘любима жена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо галъ\овник\ с наст. -ница. Срвн. и
гал\евница, г\аленица2 и драг\овница.
ГАЛЬ\ОВНИЧКА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В местни говори от Смолянско (вж. НПРК 928 по текст от нар. пес.:...
ожени ти са галь\овничкана, порвано либе). У ГеровДоп. 69 - ‘любовничка’.
П. Гал.-умал. от:галь\овница'\ —> осн. гальовн- + съчл. наст, -ич-ка с „двойно
умалителна” (вж. Граматика II 67) функция.
ГЕЛЕНА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите (Ардинско, Кърджалийско). Вж.
к. 83.
= Съпруга на син /85/; снаха от син. Зват. ф. гел\ино!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Благоевградско и Гоцеделчевско. У Геров I
212 и МладБТР 420 - ‘булка, невеста, снаха’.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Благоевградско и Гоцеделчевско.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско).
П. Тур. gelin ‘младоженка’, ‘булка, невяста’, ‘снаха’ (ТБР 179, ДТБ 48) —» бълг.
диал. гел\ина, адаптирано с наст.-оконч. -а. Отбелязван е и гал.-умал. вар. гел\инка с
наст. -ка.
• Гел]инини, гел\инови. Домът и семейството на гел\ина]. Субстантивирано мн.ч.
на прил. гел\инин, гел\инов.
142
Г\ЕНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. г\енко!, г\енке!.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско.
П. Неясно. Възможно е да е видоизменен (съкратен) вар. на гел\ина~гел\инка] в и
по детска реч. Срвн. и г\инга.
•	Г\енкини. Домът и семейството наг|еитаД. Субстантивирано мн.ч. на прил.
г\енкин.
ЦИЗДАВКА
Вар.: г\издавка, гизд\авка,
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. г\издавке!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Белоградчишко, Видинско).
П. От прил. г\издав ‘хубав’, ‘красив’, диал. и ‘добър’ (вж. РБЕ III 126) + наст, -ка —>
същ. г\издавка. Срвн. их\убавка, хубав\енка.
ЦИНГА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. г\инге!.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско.
П. Неясно. Възможно е да е видоизменен вар. на гел\ина~гел\инка\ в и по детска
реч. Срвн. и г\енка.
•	Г\ингини. Домът и семейството на г\инга\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
г\ингин.
ГИН\Я
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В български говори от Солунско (Беломорска Македония).
П. Гръц. уета ‘род’, ‘поколение’ (ГБР 133) —► бълг. диал. гин\я ‘род’, ‘рода’.
ГЛАВ\ЕЖ
Вар.: глав\еж, гл\авезк.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред с вар. глав\ене], глав\илка]) от
Благоевградско до Петричко-Гоцеделчевско, в Родопите и вътрешна Тракия
143
предимно южно от р. Марица, в Странджа и Беломорска Тракия. Вж. к. 10.Б. У
Геров I 216, МладБТР 428, в РРДД 84 и РБЕ III 157 - ‘годеж’.
П. От диал. глаг. глав(\я)] —> осн. глав- + наст, -еж —> същ. глав\еж. Срвн. и
год\еж, тъкм]еж.
О В съчет.: гол\ям гл\авеж ‘годеж’ - в местни говори в Асеновградско; м\алешек
гл\авеж - в говори от Пиринския край и м\алък гл\авеж - в Пловдивско, с конто
завършва сватосването и уговорката за предстоящ годеж и женитба (вж. Пир. край
393, Иванова 62).
ГЛАВЕЖ\АР
Вар.: главеж\ар, главеш\ар.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В някои говори в Благоевградско-Разложко (вж. Пир. край 392) и
Асеновградско-Първомайско (вж. Пловд. край 219). Вж. к. 10.А.
П. От същ. глав\еж\ —> осн. главеж-/главеш- + наст. -ар.
ГЛАВЕЖ\АРИ
Вар.: главеж\ари, главеж\аре.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Гости на годежно тьржество; годежари.
Р. Диал. Вж. главеж\ар и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
глав\ежници.
ГЛАВ\ЕЖНИК
Вар.: глав\ежник, гл\авежник, глав\ешник, гл\авешник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
= Гост на годежно тьржество; годежар.
Р. Диал. В южнобългарски етнокултурни и говорни области (Родопите, Тракия,
Странджа). У МладБТР 428 (към глав\еж) - ‘... който заляга да стане глав\еж...’. В
РРДД 84 - ‘годежар’. В РБЕ III 157, 161 глав\ежник и глав\егиник ‘годежар’. У
144
Иванова 56 главешници (мн.ч.) ‘сватовници’ - „в Странджа... (при загорците)”. Вж.
к. 10.А. У Геров 1216 - ‘който е бил на главеж’.
П. От същ. глав\еж] —> осн. главеж- + наст. -ник. Срвн. и год\ежник.
ГЛАВ\ЕЖНИЦА
Вар.: глав\ежница, гл\авежница, глав\ешница, гл\авешница.
- Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
= Гостенка на годежно тържество; годежарка.
Р. Диал. В южнобългарски етнокултурни и говорни области (Родопите, Тракия,
Странджа). Вж. к. 10.А. У МладБТР 428 (към главеж) - главежница. В РБЕ III 157,
161 глав\ежница и глав\ешница ‘годежарка’, ‘сватовница’. У Геров I 216 - ‘която е
била на главеж’. Вж. и Иванова 56 и сл. и Странджа 273 (глав\ешници).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо глав\ежник] с наст. -ница. СрвН. и
год\ежница.
ГЛАВ\ЕЖНИЦИ
Вар.: глав\ежници, глав\ешници/гл\авешници.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Г ости на годежно тържество; годежари.
Р. Диал. Вж. глав\ежник и глав\ежница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
главеж\ари.
ГЛАВ\ЕЛКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Санданско. Вж. к. 10.Б.
П. От диал. глаг. главен)) —» осн. глав- + съчл. наст, -ел-ка —* същ. глав\елка. Срвн.
и глав\илка.
ГЛАВ\ЕНЕ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
145
Р. Диал. Спорадично (наред с глав\еж], глав\илка\) в южнобългарски говори
(Асеновградско, Бабаескийско). Вж. к. 10.Б. В РРДД 84 - ‘годяване’. В РБЕ III 159
- отглаг. същ. от главя (се) (по нар. пес.: язе имам сина за главене).
П. От диал. глаг. глав(]я)) —> отглаг. същ. глав\ене. Срвн. и глав\еж, глав\елка,
глав\илка.
ГЛАВЕН\ИК
Вар.: главен\ик, главн\ик.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Пиринска и Беломорска Македония, Родопите,
вътрешна Тракия (предимно южно от р. Марица), Странджа и Беломорска Тракия
(на изток - до Черно море). Вж. к. 7*+8*. У Геров I 216 и ГеровДоп. 72 главен\ик и
главн\ик - за говора на с. Плевня, Драмско. В РРДД 84 и РБЕ III 159 - диал. за
‘годеник’. У МладБТР 428 - ‘такъв, що е главен или годен’.
П. От диал. глаг. глав(я)] —> осн. на страд, прич. главен- + наст. -(н)ик —> същ.
главен\ик. Срвн. и годен\ик.
ГЛАВЕН\ИЦА
Вар.: главен\ица, главн\ица.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. главен\ик и к. 7*+8*. У Геров I 216 и ГеровДоп. 72 главеница и
главница - за говора на с. Плевня, Драмско. У МладБТР 428, в РРДД 84 и РБЕ III
159- ‘годеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо главен\ик] с наст, -(н)ица. Срвн. и
годен \ица.
ГЛАВЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*+8*/; годеници.
Р. Диал. Вж. главен|ык и главен\ица и к. 7*+8*.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
ГЛАВ\ИЛКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
146
мома; годеж.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред с вар. глав\елка], глав\еж] и глав^не)) в
Санданско, в Родопите (Девинско, Смолянско, Момчилградско), Беломорска
Тракия (Дедеагачко, Кешанско). Вж. к. 10.Б. У Геров I 216 и МладБТР 428 -
‘годеж’. В РБЕ III 160 - ‘годеж’ (+ текст от нар. пес.: сино Стояне,... хай да те,
сино, оглавя...; майчице, стара майчице, каква глав\илка хорту ваш...).
П. От диал. глаг. глав(я)] —> осн. глав- + съчл. наст, -ил-ка —> същ. глав\илка. Срвн.
глав | елка, глав | еж и глав | ене.
ГЛАВ\ИТБА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В някои местни говори в Сярско (Беломорска Тракия, РБГ 56).
П. От диал. глаг. глав(я)] —> осн. глав- + съчл. наст, -ит-ба същ. глав\итба.
Срвн. глав\еж, глав\ене и глав\илка.
ГЛАВ(\Я)
ГЛАВ\ЯВАМ
Вар.: глав\я, гл\авя, глав\явам (главёвам).
= Извършвам обичайно предСватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В южнобългарски говори (вж. глав\еж, глав\ене, глав\илка). У Геров I 217
глав\я и глав\явам ‘годя и годявам’. У МладБТР 429-430 - ‘годя, сгодявам за
женитба’. В РБЕ III 167 - ‘сгодявам’. В РРДД 84 - ‘годявам’. Глав]я се/глав\явам
се. Годя се, годявам се. У Геров 1217-218 - ‘годявам се...’ (+ текст от нар. пес.: бре
юначе,... я си мене право кажи, да се главя, да се женя). В РБЕ III 167 - ‘сгодявам
се’.
П. От същ. глав\а —> осн. глав-/главь—> глаг. глав(я) с наст.-оконч. -я, наст, -им, -ям
и глав\явам с наст. -явам/-ёвам.
ГЛЕД\АЧКА
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка.
Р. Книж., разг. В РБЕ III200 - ‘жена, която се грижи за отглеждане на деца,
обикновено в детско заведение...’. В СТРБЕ 105 - ‘жена, която е наета да се грижи
147
за малко дете’.
П. От глаг. гл\еда(м) ‘отглеждам’, ‘полагам грижи за някого... (дете...)’ (РБЕ III 190-
199), ‘полагам грижи’, ‘отглеждам’ (СТРБЕ 105) —► осн. глед- + съчл. наст, -ач-ка
—> същ. глед\ачка. Срвн. и бав\ачка.
ПОДА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В мизийски говори в Търговищко-Шуменско-Преславско-Провадийско и в
някои говори в Източна Стара планина (Поморийско-Варненско); спорадично и в
Плевенско. Вж. к. 10.Б. У Геров 1229, МладБТР 445, в РРДД 96 и РБЕ III 258 -
‘годеж’.
П. От кор.-осн. на глаг. год(я) —» отглаг. същ. г\ода с наст.-оконч. -а. Кор.-осн. god-
/год- се среща в множество глаголни (вж. год)я) и имении образувания с различии,
но свързани значения: праслав. *godb, стбълг. годъ с темпорално значение (срвн.
година), нареч. годи ‘угодно’ (СтбР I 353-364), бълг. диал. года ‘годеж’. Срвн. и
словаш. god ‘празнична трапеза’, ‘гощавка’, пол. gody ‘сватба’, ‘сватбена гощавка’,
сръб., хърв., словен. год/god ‘(голям) празник’, рус. диал. годы ‘празненство’, ‘пир’,
нем. Gatte ‘съпруг’ и др. (вж. Трубачев 145 и ССЯ VI 191-192). Срвн. и год\еж,
год\явка, год\яне.
ПОДАДЖИИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в говори на т.нар. в\ъйковци, преселници от с. Козичино
(Еркеч) в Добруджа, Поморийско (вж. Добруджа 414, 419). Вж. к. 10.А.
П. От отглаг. същ. г[ода^ —> осн. года- + наст, -джи(я) —> същ. *годаджия, мн.ч.
г\одаджии - обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годеж\аре, год\ежници и др.
ГОДАР
= Обредно лице (мъж - роднина или приятел на годеника), което го съпровожда
при годежа.
148
Р. Диал. В БЕР 1259 (към г\ода) с определение: ‘другар на годеника по време на
годежа’ - за говора на с. Козичино, Поморийско.
П. От същ. г\ода^ —> осн. год- + наст, -ар —> същ. год\ар.
ГОД\ЕЖ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома.
Р. Книж., разг., диал. Обширен диалектен ареал (наред с вар. като г^ода?,
гад\явка]), който включва етнокултурни области и говори в Северна и Южна
България - на запад до Годечко-Софийско-Ихтиманско, на югозапад до
Благоевградско-Петричко-Гоцеделчевско (вж. Пир. край 393), на юг до
Велинградско-Пазарджишко-Пловдивско-Свиленградско (по р. Марица), на
югоизток в Странджа и Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Лозенградско). Вж.
к. 10.Б. У Геров I 229 - ‘сговор за момък и мома да се вземат за стопани’ и ‘обред,
че става годяване’. У МладБТР 445 - ‘предсватбен обичай или обред с уговор за
момък и мома, що тъкмят да се оженят’. В БТР 96-97 - ‘уговорка между момък и
мома да се оженят..., придружена с някои обреди и гощавка’. В РСБКЕ I 189 -
‘постигане и известяване на съгласие за сключване на брак, обикн. свързано с
обреди’. В РБЕ III258 - ‘уговорка между момък и мома за сключване на брак’ и
‘празненство, на което се обявява уговорката, споразумението за женитба...’. В
СТРБЕ 108 - ‘уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред
родители и близки’ и ‘празненство, на което се огласява тази уговорка’. У ДечТР
106 - ‘уговорка между момък и мома да се оженят’. У РадБТР 111 - ‘уговорка за
женитба между девойка и младеж, придружена с тържествен обред’. Вж. и Иванова
58 и сл.
П. От глаг. год(]яД —> кор.-осн. год- + наст, -еж —> същ. год\еж. Срвн. и г'.ода,
год. явка и главреж, тькм^еж.
0 В съчет.: м\алък год\еж, гол\ям год\еж - Ловешко (Лов. край 376), Добруджа
(Добруджа 274, Капании 179); п\ърви год\еж, вт\ори год\еж - Троянско,
Тетевенско (Лов. край 375), зл\ато-годеж, ср\ебро-годеж - Пловдивско (Пловд.
край 219-220), с конто се означават различии обреди и етапи при сгодяването на
бъдещата брачна двойка.
149
ГОДЕЖ\АР
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
= Гост на годежно тьржество.
Р. Разг., диал. В говори от западните и средните дялове на Дунавската равнина и
Стара планина (вж. и Василева 180-182). Според Иванова 56: „в Ловешко и
Троянско сватуват годеж\аре, год\ежници...” (вж. Лов. край 374). Вж. и к. 10.А. У
Геров I 229 - ‘годежник’. У МладБТР 445 (към год | еж} - ‘човек, що е пратен да
иска мома за някого’ и ‘гост, поканен на годеж’. В БТР 97 - ‘човек, който е
изпратен да иска мома за някого’ и ‘човек, поканен на годеж’. В РСБКЕ I 189 -
‘близко на момъка лице, което отива у момата да преговаря за годеж’ и ‘гост, който
присъства на годеж’. В РБЕ III258 - ‘лице, което е изпратено у момата от страна на
момъка да уговаря за годеж’ и ‘гост, който е поканен да присъства на годежно
тьржество’. В СТРБЕ 108 - ‘човек, който е изпратен от страна на млад ежа да иска
ръката на девойка от родителите |и’ и ‘лице, което е поканено на годежно
празненство’. У ДечТР 106 годеж\ар и годеж\арка - ‘човек, който е изпратен да
иска мома за някого’ и ‘човек, поканен на годеж’.
П. От същ. год^еж'} —> осн. годеж- + наст. -ар. Срвн. и год\ежник и главеж\ар.
ГОДЕЖ]АРИ
Вар.: годеж\ари, годеж\аре.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Гости на годежно тьржество.
Р. Диал. Вж. годеж\ар и годеж\арка и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
год\ежници.
ГОДЕЖ\АРКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
= Гостенка на годежно тьржество.
Р. Разг., диал. Вж. год\еж, годеж\ар и к. 10.А. У Геров I 229 - ‘годежница’. В БТР
150
97 (към годеж\ар) и в РСБКЕ I 189, РБЕ III 258 и СТРБЕ 108 - ‘жена годежар’. У
ДечТР 106 годеж\ар и годеж\арка (вж. годеж\ар).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо годеж\ар] с наст. -ка. Срвн. и
год\ежница.
ГОД\ЕЖНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
= Гост на годежно тържество.
Р. Диал. В говори на север и юг от Стара планина до Русенско-Котелско-Сливенско
на изток (вж. и Василева 180-182). Според Иванова 56: „в Ловешко и Троянско
сватуват годежаре, годежници...”. Вж. к. 10.А. У Геров 1229 - ‘който е пратен да
иска мома за някого’ и ‘който е отишъл на годеж’. У МладБТР 445 (към годеж) -
‘човек, пратен да иска мома за някого, та да стане и сватба’ и ‘гост, поканен на
годеж’. В БТР 97 и РБЕ III259 - ‘годежар’.
П. От същ. год\еж] осн. годеж- + наст. -ник. Срвн. и глав\ежник.
ГОД\ЕЖНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
= Г остенка на годежно тържество.
Р. Диал. Вж. год\ежник. У Геров 1229 - ‘която е пратена да иска мома за някого’ и
‘която отива на годеж’. У МладБТР 445 (към год\еж) - вж. год\ежник. В БТР 97 и
РБЕ III259 - ‘годежарка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо год\ежник} с наст. -ница. Срвн. и
глав\ежница.
ГОД]ЕЖНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Гости на годежно тържество.
Р. Диал. Вж. год\ежник и год\ежница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годеж\ари.
151
ГОДЕЖН\ЯЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В РБЕ III 259 годежн\як, но по текст от нар. пес.: долет\еа два г\ълъбе... да
не с\ами дв\а г\ълъбе, н\ело са ми годежн\яци, който насочва към говори в
Северозападна България. Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение (спрямо ед.ч.
год\ежняк < същ. год\еж —> осн. годеж- + разш. наст. -няк). Срвн. и год\ежник,
год\ежници.
ГОДЕН\ИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал на годен\ик (и годенIwiyaf) съвпада в
основни линии с този на год^еж^ и вар. В Северна България и в Южна България -
на югозапад до Трънско-Софийско-Самоковско, на юг до Благоевградско-
Велинградско-Пловдивско-Свиленградско-Одринско (в Източна Тракия) и на
югоизток до Средецко-Бургаско. Вж. к. 7*+8*. У Геров 1229 - ‘годений е годеник
на оная, за която се е годил’. У МладБТР 445-446 - ‘който е годен за някоя’. В БТР
97 за годен\ик и годен\ица - ‘момък, мома - от годежа им до женитбата’. В РСБКЕ I
189 - ‘момък, сгоден за девойка’. В РБЕ III 260 - ‘момък, който се е обвързал с
обещание да се ожени...’. В СТРБЕ 108 - ‘младеж, който се е годил’. У ДечТР 106 -
годен\ик и годен\ица - ‘момък, мома, конто са его дени’. У РадБТР 112 - ‘лице,
което е сгодено’.
П. От глаг. год(\я)\ —> страд, прич. год[ен + наст. -(н)ик —> същ. годен\ик с
посоченото значение Срвн. и сгоден\ик.
ГОДЕН\ИЦА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/.
Р. Книж., разг., диал. Вж. годен\ик и к. 7*+8*. У Геров 229 - ‘годената е годеница
ономува, за когото е годена’. У МладБТР 445 - ‘която е годена за някого’. В РБЕ III
260 - ‘девойка, която се е обвързала с обещание да се омъжи...’. У ДечТР 106
152
годен\ик и годен\ица (вж. годен|мк).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо годен\ик} с наст, -(н)ица. Срвн. и
сгоден\ица.
ГОДЕЩИЦИ
~ Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*4-8*/.
Р. Книж., разг., диал. Вж. годен\ик и годен\ица. В РБЕ III260 (към годен\ик) -
‘сгодени един за друг момък и мома’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
ГОДИН\АК
= Дете на една година /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У МладБТР 446 (към година) - ‘дете на една година’. В БТР 97 -
‘дете... на около една година’. В РБЕ III262 - ‘годиначе’.
П. От същ. година —> осн. годин- + наст. -ак. Срвн. и годин\аче.
ГОДИН\АЧЕ
Вар.: годин\аче, годиняч\е.
= Дете на една година /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У МладБТР 446 (към год\ина) - умал. от годин\ак (вж.). В РБЕ III262
- ‘дете, което е навършило една година’. Варианты годиняч\е е отбелязан в местни
говори в Пернишко, Радомирско.
IL Умал. от годин\ак] —» осн. годин-/годинъ- + разш. наст. -(а)че. Срвн. пелен\аче,
кърм\аче и под.
ГОД(\Я)
ГОД\ЯВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 1230 - ‘сговарям момък с мома да се земат’. У
МладБТР 447 - ‘утькмя, уговоря..., та да станат момък и мома годеници...’. В БТР
97 - ‘уреждам, празнувам годеж’. В РСБКЕ 1190, РБЕ III265 - ‘правя годеж’ (+
текст от нар. пес.: ... годи ме, мамо, заДобря, жени ме, мамо, за него; нигде я брат
|м не даде, а кришом он я год\ява за едно момче незнанд). В СТРБЕ 109 -
‘уреждам..., правя годеж’.
153
П. От кор.-осн. год- с множество различии, но свързани значения: индоевроп.
*ghadh- ‘обединявам, свързвам’, стбълг. годити ‘грижа се’ (СтбР 1353) —► бълг.
‘уреждам’, ‘тькмя’ (МладЕР 104, МладБТР 447). Срвн. и сръб. и хърв.
годити/goditi ‘сключвам (сделка)’, словаш. goditi ‘угаждам’, укр. год\ити
‘угаждам’, ‘помагам’, пол. godzic ‘съединявам’ и т.н. (вж. Трубачев 145 и ЕССЯ VI j
188-190).
ГОД\ЯВКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
I
мома; годеж.	|
I
Р. Диал. Спорадично в ареала на год\еж^ в Павликенско, Горнооряховско,	»
?
Пирдопско, Карловско, Пловдивско. Вж. к. 10.Б. У Геров 1230, МладБТР 447 (към	;
год[я) и в РБЕ III265 - ‘годеж’. В РСБКЕ III24 (къмразгод[явка) год^явка по текст	‘
от Ив. Вазов: ... понеже ти споменах за годявка, да ти кажа и заразгодявка.
П. От глаг. год\явам\ —» осн. годяв- + наст, -ка —» същ. год\явка (срвн. напр. и
венч\авка). Срвн. и г\ода, год\еж.
ГОД\ЯНЕ	|
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и I
мома; годеж.	|
Р. Диал. В някои български говори в Беломорска Македония (Солунско). Вж. к. I
10.Б.
г
П. От глаг. год(]я)1 —> отглаг. същ. год\яне. Срвн. и глав\ене.	I
ГОЛЕМ\ИЦА
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. голем\ице!.
Р. Диал. В местни говори в Брезнишко, Самоковско.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837 /; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско и в Западните
покрайнини (Пиротско). У Геров 1232 - ‘от две етърви по-голямата...’ и ‘по-голяма
мъжева сестра’. У МладБТР 448-449 (към гол\ем) - ‘по-голяма... от две етърви,
жени омъжени за братя’ и ‘по-голяма от зълви, от мъжеви сестри’. В РБЕ III271 —
‘по-стара етърва или зълва’.	!
П. От прил. гол\ям, диал. гол\ем —► осн. голем- + наст, -ица —» същ. голем\ица.
154
Г\ОЛКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. В говори на „загорците” в Странджа (вж. Странджа 266). У Геров 1231 -
‘малко дете момиче още некръстено’. У МладБТР 450 - ‘още некръстено
момиченце’. В РБЕ III274 - ‘момиченце, което още не е кръстено’.
П. От прил. гол —> осн. гол- + наст, -ка —► същ. г\олка с посоченото значение. Срвн.
и г\олче, г\олчо.
Г\ОЛЧЕ
Вар.: г\олче, г\ольче.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Силистренско (вж. Добруджа 271). У Геров
I 231 - ‘малко дете момче още некръстено’. У МладБТР 450 (към г\олуш) -
‘некръстено новородено момче’.
П. От прил. гол —> осн. гол-/голъ- + наст, -че —> същ. г\олче с посоченото значение.
Срвн. и г\олка, г\олчо.
Г\ОЛЧО
=Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В местни говори в Добруджа (вж. Добруджа 271). и в говори на
„загорците” в Странджа (вж. Странджа 266).
П. От прил. гол —> осн. гол- + наст, -чо —> същ. г\олчо с посоченото значение. Срвн.
и г\олка, г\олче.
ГОСПОДИН
Вар.: господин, госп\ойн.
= Брат <по- или най-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>. Зват. ф.
господине! (госп\ойнеГ).
Р. Диал. В български говори във Вардарска и Беломорска Македония (Охридско,
Костурско), по-често като вар. госп\ойн.
П. Стбълг. господин?, ‘господар’, ‘покровител’, ‘стопанин’ (СтбР I 363) и ‘господар,
стопанин’ (ДавРИПК 82) —► бълг. разг, и диал. ‘господар’, ‘стопанин’ -+ диал. и
‘девер <по- или най-възрастен>’. Срвн. и господ\ица.
155
ГОСПОД\ИЦА
= Сестра <по- или най-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по- или най-възрастна>.
Р. Диал. В отделни местни говори във Видинско.
П. От осн. господ- (срвн. господ\ин, господ\ар) + наст, -ица —> същ. господ\ица.
Срвн. и господин.
ГОСПОЖ\А
Вар.: госпож\а, госп\ожа, г\оспожа.
= Жена спрямо мъж, с когото е в бранна връзка /8/; съпруга. Нариц. и зват.
(госпож\а!, но и госп\ожо!) ф.
Р. Разг. В различии тьлковни речници госпож\а (+ вар.: г\оспожа, госп\ожа) се
посочва като ‘омъжена (задомена) жена’, наред със значения ‘господарка’,
‘игуменка’ (МладБТР 461, БТР 99, РСБКЕ I 196, РБЕ III 320, СТРБЕ 111 (госпожа
и госпож[а). У РадБТР 114 - ‘название и обръщение към жена’. Никъде не се
отбелязва значение ‘съпруга’, което естествено произтича от признака ‘омъжена
жена’ и е засвидетелствано в разг.-диал. съчет. и изрази като: м\оятпа (тв\оята,
н\еговата) госпожа, (на X) госпож\ата и т.н.
П. Стбълг. госпождл. наред с господыни ‘господарка, владетелка’ (СтбР 1363, 366). От
XIV в. насетне госпожа в западнобългарски писмени паметници навярно по сръб.
г\оспо%а (вж. БЕР I 267-268 към г\оспод). У Геров I 241 госп\ожа с пояснение: „от
няколко време са подкачили да казват на жените госпожа”, откъдето следва, че
употребата на термина с посоченото значение се е разпространила най-вероятно
през втората половина на XIX в.
ГОСП\ОЖИЦА
Вар.: госп\ожица, госп\ойца.
= Жена <неомъжена>. Зват. ф. госп\ожице!.
= Дъщеря <неомъжена, в младежка възраст> /6*/; мома.
Р. Разг. В различии тьлковни речници госп\ожица се посочва като ‘неомъжена
(млада) жена’ (БТР 100, РСБКЕ I 196, РБЕ III 320, СТРБЕ 111, РадБТР 114). У
МладБТР 461 (към госпож\а) - умал. от госпож\а и почетно за ‘мома, момиче’.
Значение ‘дъщеря’ не се отбелязва, но то е засвидетелствано в съчет. и изрази като:
156
н\ашата (в\агиата, т\яхната) госп\ожица,род\и ни/им се госп\ожииа, наХ
госп\ожицата стонала мома и др.
П. От същ. госпож\а) —> осн. госпож- + наст, -ица, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
Г\УШЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (вж. Пловд. край 216), Дупнишко. У
Геров 1261 - ‘некръстено още дете момиче’. У МладБТР 487 - ‘още некръстено
дете момиче’.
П. От глаг. г\уги(а) (се), г\ушкам (се) —» кор.-осн. гуш- + наст, -ла —♦ същ. г\ушла с
посоченото значение. Срвн. и г\ушле, г\ушльо.
Г\УШЛЕ
Вар.: г\ушле, гушл\е.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (г\ушле!, вж. Пловд. край 216),
Дупнишко (гушл]е).
П. От глаг. г\уш(а) (се), г\ушкам (се) —> кор.-осн. гуш- + наст, -ле —» същ. г\ушле,
гушл\е с посоченото значение. Срвн. и г\ушла, г\ушлъо.
ЦУШЛЬО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (Пловд. край 216), Дупнишко. У Геров
1261 с пояснение: „така казват на дете момче, докле не е кръстено”. У МладБТР
487 - ‘още некръстено дете момче’.
П. От глаг. г\уш(а) (се), г\ушкам (се) —> кор.-осн. гуш- + наст, -льо —»същ. г\ушлъо с
посоченото значение. Извеждането на г\ушльо от същ. г\уша (вж. БЕР 1297) е
неправдоподобно. Срвн. и г\ушла, г\ушле.
ГЮВ\Е
Вар.: гюя\е, гев\е, ги«\е.
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра. Нариц. и зват. (гюв|е/) ф.
Р. Диал. На югоизток в Тополовградско-Елховско, в Странджа (Малкотьрновско) и
Източна Тракия (Люлебургаско, Лозенградско, Визенско).
157
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря.
Р. Диал. На юг в Родопите (Ардинско), на югоизток във вътрешна Тракия
(Свиленградско, Елховско), Странджа (Средецко, Малкотьрновско) и Беломорска
Тракия (Гюмюрджинско, Ксантийско, Димотишко).
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг /747+7; съпруг на зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично на югоизток в Чирпанско, Елховско.
П. Тур. giivey, giiveyi ‘младоженец’, ‘зет’ (ТБР 197, ДТБ 54) —► бълг. диал. гюв\е,
гив\е.
д
ДАДА1
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. d\adel, d\adol.
Р. Диал. В някои западни говори (Видинско, Берковско, Брезнишко), в Западните
покрайнини (Царибродско), в български говори във Вардарска и Беломорска
Македония (Тетовско, Прилепско, Велеско, Леринско, Солунско). Вж. к. 4+. У
Геров I 274 - ‘по-стара, по-голяма сестра’. У МладБТР 502 - ‘по-голяма сестра’.
= Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631+~641+/ или на майка
/632+~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Диал. В РБЕ III541 - ‘по-голяма сестра или по-стара братовчедка’.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В западни говори във Видинско и на юг от Стара планина - в Годечко,
Брезнишко, Елинпелинско, Пернишко.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
IL Според МладЕР 119 и БЕР 1313 - ‘първична бълболна дума’, т.е. в и по детска
реч с удвояване (редупликация) на сричковата съгласна. Срвн. к\ака, м\ама и под.
Налична и в рум. dada ‘кака’ (РБР 289, ДЛР 25), арум, dada (ДДА 456), сръб. и
хърв. dada/dada ‘баща, татко’ (Таноцки 19), тур. dadi ‘бавачка’, ‘кърмачка’ (ТБР
106, ДТБ 58). Според Добрев 1995: 83 сходни форми като да, д|оЭо ‘сестра’ се
срещат и в регионални диалекти и езици в Кавказ. Вж. и д\едя, д\ода.
158
От д[ада] са образувани и гал.-умал. форми с наст, -ица или съчл. наст, -ич-ка:
д\адица, д\адичка (срвн. напр. к\акичка, сестр\ичка и под.).
• Д\адини. Домът и семейството на Субстантивирано мн.ч. на прил.
д\адин.
Д\АДА2
Вар.: д\ада, дад\а.
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка, гледачка.
Р. Диал. У Дювернуа 458 - ‘бавачка, гледачка (на деца)’. У Геров 1274 - ‘дадия’. У
МладБТР 502, в РРДД 97 и в РБЕ III541 - ‘бавачка (на деца)’.
П. Тур. dadi ‘бавачка’, ‘кърмачка’ (ТБР 106, ДТБ 58) —> бълг. диал. д\ад& и dadjua]
със същото значение.
Д\АДЕНИЦА
= Мома, която се омъжва със съгласието на родителите си.
Р. Диал. Според БЕР I 311 - ‘мома, която се жени със съгласието на родителите си’
- за говори във Врачанско. У Геров 1274 - ‘мома, омъжена с воля от родителите
си’. У МладБТР 502 - ‘мома, дадена, омъжена со съгласие, с воля на родителите
си’. В РБЕ III 542 - ‘мома, която се жени със съгласието на родителите си’.
П. От глаг. дам, дад\еш през страд, прич. д\аден(а) —> осн. даден- + наст, -(н)ица —>
същ. д\аденица. Срвн. и сд\аденица, сд\аванка.
ДАД\ИЯ
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка, гледачка.
Р. Диал. В БЕР 1313 - ‘бавачка на дете’ - за говори в Софийско. У Геров 1274 - ‘...
жена или мома, която бави, залисва деца’. У МладБТР 502 - ‘бавачка’. В РБЕ III
542 - ‘бавачка на деца’.
П. Тур. dadi ‘бавачка’, ‘кърмачка’ (ТБР 106, ДТБ 58) —> бълг. д^ада2^ и дад]ия
(адаптирано с наст, -ия) и със същото значение.
ДАДКА
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. д\адке!.
Р. Диал. В някои говори в Брезнишко (наред с Э|ада;'|').
П. Гал.-умал. вар. на д\ада! J с наст, -ка, придобил и неутрална нарицателна
функция. Срвн. и д\одка.
159
дидо
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва. Нариц. и зват. (д\адо!) ф.
Р. Диал. В някои говори в Брезнишко.
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо д|бк)<з/'|' - вероятно начална зват. ф. с
оконч. -о, придобила и неутрална нарицателна функция (срвн. д)ядо, ч\ичо и др.).
ДЛ\и
Вар.: да\и, д\аи.
- Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (да\и!) ф.
Р. Диал. В някои преселнически говори от Източна Тракия (Чорленско).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места), във
Велинградско, Ардинско и в тракийски преселнически говори във Варненско. Вж.
к. 32.
П. Тур. dayi ‘вуйчо (брат на майката)’ (ТБР 113, ДТБ 58) -♦ бълг. диал. да\и, д\аи.
Срвн. и да\ия и произв. от осн. дай- като д\айо, д\айко, д)айчо и под.
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. Эа|н(й)о/ и д|айо/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 96, МладБТР 502 и в РБЕ III502 - за ‘брат на майката’.
П. Тур. dayi ‘вуйчо (брат на майката)’ (ТБР 113, ДТБ 58) —> бълг. диал. да\ия,
адаптирано с наст, -ия, подобно на кад\ия от тур. kadi, хаджия от hacci и др. Вж. и
да\и и произв. от осн. дай- като д^айо, д\айко, д\айчо.
Д\АЙКА
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>. Зват. ф.
д\айке'., д\айко!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
П. Рум. daica ‘сестра (по-възрастна)’, ‘стрина, буля’ (ДЛР 127, ДЛРМ 213) —* бълг.
диал. д\айка.
• Д\айкини. Домът и семейството на д\айка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
Э| айкни.
Д\АЙКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д\айко!) ф.
160
Р. Диал. Спорадично (често наред с д\айчо\) в някои говори в Пиринска
Македония (Разложко, Гоцеделчевско) и Родоните (Велинградско, Девинско,
Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 32.
П. Вж. da|w. Начална зват. ф. с наст, -ко (срвн. б\атко, в\уйко и под.), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и сръб. и хърв. d\aufya/d\aidza ‘вуйчо’ и dajko ‘баща,
татко’ (Таноцки 19, 37).
•	Д\айкови. Домът и семейството на д\айко\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
д\айков.
Д\АЙКОВИЦА
Вар.: д\айковица, да\ик(о)вица.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\айковице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д^айко^ и през съчет. д\айкова/да[икова
жена с наст. -ица. Срвн. и д\айовица, д\айчовица.
Д]АЙО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д|айо/) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско и Дебърско (Вардарска
Македония). У ГеровДоп. 86 - за говора на с. Чепино (днес част от Велинград). Вж.
к. 32.
П. Вж. да\и. Начална зват. ф. с оконч. -о (срвн. б\айо!, б\атъоГ), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и д\айко, д\айчо.
•	Д\айови. Домът и семейството на д\айо\. Субстантивирано мн.ч. на прил. д\айов.
Д\АЙОВИЦА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\айовице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д^аио^ и през съчет. dlaiioea жена с наст.
-ица. Срвн. и д\айковица, д\айчовица.
Д\АЙЧА
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. д\айчо!, д\айче!.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. Вж. к. 32.
161
П. Вж. да\и. Словообразувателен вар. спрямо д|айчо| с наст.-оконч. -а (срвн.
вуйч\а, чич\а и др.). Срвн. и сръб. и хърв. d\au!ja/d\aidza ‘вуйчо’ (Таноцки 37).
Д]АЙЧЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д\айче!) ф. Член. д\айчето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко, но и на север от Стара
планина в Тетевенско. Вж. к. 32.
П. Вж. da|w. Начална гал.-умал. зват. ф., вероятно в и по детска реч, с наст, -че,
придобила и нарицателна функция (срвн. б\айче, в\уиче и др.). Срвн. и д\айчо.
Д\АЙЧО
Вар.: д\айчо, д\айджо.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (д\айчо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Девинско. Вж. к. 31.
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. Спорадично в Гоцеделчевско (източно от р. Места) и във Велинградско,
Девинско (често наред с д\айко\), а като вар. д\айджо - във Вардарска Македония
(Велеско). У ГеровДоп. 86 - за говори в Тетевенско и Ловешко. В БЕР I 314 - за
говори в Беломорска Македония (Костурско). Вж. к. 32.
П. Вж. да\и. Начална зват. ф. с наст, -чо (срвн. б\айчо, в\уйчо и под.), придобила и
нарицателна функция. Варианты- д\айджо е вероятно под влияние на сръб. и хърв.
daidza (Таноцки 37).
• Д\айчови, д\айчеви. Домът и семейството на д\айчо], д^аича^, с^аИче^.
Субстантивирано мн.ч. на прил. д[айчов, д^аг/чев.
Д]АЙЧОВИЦА
Вар.: д\айчовица, д\айчевица.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\айчовице!, д\айчевице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места) и във
Велинградско, Девинско. Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д\айча], д^айче^, д[айчо^ и през съчет.
д\айчова/д\айчева жена с наст. -ица. Срвн. и д\аиковица, д\айовица. Вж. и
д\ичовица.
162
ДВ\ЕКИНЯ
Вар.: дв\екиня, дв\ейкиня.
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. Спорадично в западнобългарски говори (Годечко, Свогенско, Софийско).
У МладБТР 510 - ‘която е женена втори път’. Вариантът дв\ейкиня е отбелязван
предимно на север от Стара планина (Врачанско, Оряховско).
П. От диал. числ. дв\еки, двойки ‘втори’ (вж. Геров I 281, РБЕ III 589, БЕР I 324) —>
осн. двекь-/двейкь- + наст. -(к)иня —> същ. дв\е(й)киня. Вж. и двекьож\енкиня.
ДВЕКЬОЖ\ЕНЕЦ
Вар.: двекьож\енец, двейкьож\енец, двекож\енец.
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В западнобългарски говори (Годечко, Свогенско, Софийско). На север от
Стара планина предимно дв\ейкьоженец във Врачанско, Оряховско. У Геров 1281
двекож\енец ‘женен втори път, води втора жена’. У МладБТР 510 (към
дв\ейкьи/дв\екьи) двекъож\енец ‘второженец’ - за западни говори.
П. Сложна дума, образувана от осн. на диал. числ. дв\ек(и)/двейк(и) и осн. на глаг.
жен(я) (се) със съединителен формант -о- и наст. -ец. Срвн. и втпорож\енец,
третпож\енец.
ДВЕКЬОЖ\ЕНКИНЯ
Вар.: двекьож\енкиня, двейкьож\енкиня, дв\екоженкиня.
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. Вж. двекъож\енец. У Геров I 281 двекож\енкиня ‘женена за втори мъж’. У
МладБТР 510 (към дв\ейкъи/дв\екъи) двекъож\енкиня ‘която е женена за втори
мъж’. В БЕР I 324 (към дв\еки) двекъож\енкиня ‘която се омъжва втори път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо двекъож\енец\ с наст. -(к)иня. Срвн. и
дв\екиня и второж\енка, третож\енка.
ДВОЕЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в две брачни връзки едновременна /7*/; двуженец.
Р. Разг., диал. У МладБТР 510 - ‘който води две жени’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на диал. числ. дв^ое (< стбълг. дъкои, дъкоге
163
‘двоен’, ‘две неща’ СтбР I 450-451) и осн. на глаг. жен(я) (се) + наст. -ец. Срвн. и
двекьож\енец.
ДВ\ОЙКА
= Мъж и жена в любовна или брачна връзка и/или брачно съжителство /7+8/.
Р. Книж., разг. У МладБТР 511 - ‘мъж и жена в бракосъчетание’. В БТР 113-
‘двама души, обикн. мъж и жена или млади влюбени’. В РБЕ III 601-602 - ‘мъж и
жена, свързани в брачни... отношения’. У РадБТР 128 - ‘мъж и жена, конто са
заедно’ [?].
П. Стбълг. дъкои ‘двама, двоица’ и дъкоге ‘две неща’ и ‘двамина’, ‘двоица’ (СтбР I
450-451, РСтбЕ 118) —> бълг. дв\ойка от осн. двои- + наст, -ка с различии значения.
0 В съчет.: брачна двойка, сьпружеска двойка.
ДВ\ОРНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. Спорадично в говори от Тетевенско. Вж. к. 10.А. У Геров I 280, МладБТР
512 и в РБЕ III 606 - ‘сватовник’.
П. От диал. глаг. дв\ор(я) ‘уговарям’, ‘предумвам’, ‘правя сговор за момък и мома
да се земат’ (Геров I 281), ‘помагам да се сгодят момък и мома’ (МладБТР 512), ‘...
придумвам млади да се вземат’ (РБЕ III 606), ‘сватосвам’ (РРДД 98) + наст, -ник —у
същ. дв\орник. Срвн. и придв\орник.
ДВ\ОРНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. дв\орник и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дв\орник\ с наст. -ница. Срвн. и
придв\орница.
ДВ\ОР(Я)
Вар.: дв\ор(я), двор(\я).
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Диал. У Геров I 281 - ‘правя сговор за момък и мома да се земат’. У МладБТР
164
512 (към дв\орищаТ) - ‘помагам да се сгодят момък и мома’, ‘придумвам млади да
се вземат’. В РРДД 98 двор\я ‘сватосвам’ (по текст от Г. С. Раковски:... дворят
мома за момък ...).
П. Според МладБТР (пак там) по стбълг. дкорити, дворнк със значения ‘уговарям’,
‘предумвам’, ‘правя сговор’. Срвн. и придв\оря.
ДВУБР\АЧИЕ
= Брачна връзка едновременно с двама партньори; двуженство.
Р. Книж. В БТР 114 - ‘брачни връзки едновременно с две жени или с двама мъже’.
В РБЕ III 610 - ‘брачна връзка едновременно с две лица’. У РадБТР 129 -
‘едновременна брачна връзка с две лица’.
П. Сложна дума, образувана от числ. осн. дву- (вж. БТР пак там и РБЕ III 609) и
осн. брач- (от същ. брак) + наст. -ие. Срвн. и двуж\енство.
ДВУЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в две брачни връзки едновременно /7*/; двоеж|енец.
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Книж. В БТР 114 - ‘който има две жени, който живее в двубрачие’. В РБЕ III612
- ‘мъж, който има брачни връзки с две жени едновременно’ и ‘мъж, който е
сключил втори път брак’.
П. Сложна дума, образувана от числ. осн. дву- (вж. БТР пак там и РБЕ III 609) и
осн. на глаг. ж\ен(я) (се) + наст. -ец. Срвн. и двекъож\енец.
ДВУЖ\ЕНСТВО
= Брачна връзка едновременно с двама партньори; двубрачие.
Р. Книж. В БТР 114 - ‘брачен живот едновременно с две жени’. В РБЕ III 612 —
‘двубрачие’.
П. Сложна дума, образувана от числ. осн. дву- (вж. БТР пак там и РБЕ III 609) и
осн. на глаг. жен(я) (се) + наст. -ство. Срвн. и двубр\ачие.
Д\ЕВА
= Жена <в девическа възраст>; мома, девойка.
Р. Книж. У Геров 1389 - ‘мома’ и ‘която си е опазила девствОто, момството’ (+
текст от нар. пес.: момко дева буди, у лице я люби, у уста целива..., който насочва -
у лице, цел\ива - към западнобългарски говорни области). У МладБТР 515-516 -
165
‘мома чиста, целомъдрена, девствена...’. В БТР 116 - ‘девойка, мома...’. В РБЕ III
639 - ‘девойка’ и ‘девственица’. У ДечТР 122 - ‘девойка, момиче, мома’.
П. Стбълг. д'Ьвл ‘девица’, ‘непорочно младо момиче’ и произв. д'Ввмд, д'бвицк
(СтбР 1459-460, ДавРИПК 94) —> бълг. д\ева, дев\ица, дев\ойка. Според Трубачев
114-117 от индоевроп. кор. *dhei-, заложен в слав, произв. със значение ‘дете’,
‘момиче’, ‘дъщеря’, или (в друга степей на коренната гласна) в до(я) ‘кърмя’ и
‘доя’.
★ДЕВАЯ
= Жена <в девическа възраст>; дева, девица.
Р. Само в стбълг. д-ькма ‘девица, дева’ (СтбР 1456: се д'Ввмк въ чр'бВ'В пцикмлктъ и
родитъ сынл).
П. Вж. д\ева и дев\ица.
Д\ЕВЕР
Вар.: д\евер (д\евир, д\евьър), д\еверь и др.
= Брат на съпруг /37/. Зват. ф. д\евере!, д\еверьо!. Член. д\евер(ът) ‘девер ми’.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал на д\евер обхваща почти изцяло
българското етнокултурно и езиково землище. У Геров 389 - ‘брат на мъжа ми’. У
МладБТР516 - ‘мъжов брат’. В БТР 116 и РСБКЕ 1229 - ‘брат на мъжа по
отношение на снахата’. В РБЕ III 639-640 и СТРБЕ 127 - ‘брат на мъжа (съпруга)
по отношение на съпругата’. У ДечТР 122 ‘брат на мъжа’. В УЕР 1234 - ‘брат на
съпруга спрямо съпругата’. У РадБТР 131 - ‘брат на съпруг’. Вж. и Иванова 143 и
сл.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер.
Р. Диал. Засвидетелствано в различии говорни области (Софийско, Карловско,
Родопите, Вардарска Македония). С това вторично (производно) значение девер
(вж. тук и съчет. с девер) е засвидетелствано в различии етнокултурни и говорни
области (вж. Иванова 69-71, 207-210, ЦоневИст. III446, Пир. край 396, Пловд. край
379, Добруджа 275 и др.). У Геров I 389 - ‘... който води булката, кога отиват да
венчаят младоженците...’. В БТР 116 - ‘шафер на сватба’. У МладБТР 516 - ‘...
166
момък, що води булката в църква и оттам в къщи (обикн. брат на младоженеца)’. В
РСБКЕ I 229 - ‘... момъкът, който води невястата до черква’. В РБЕ III639-640 -
‘момъкът (обикновено по-малък брат на младоженеца или негов роднина...), който
води булката, когато младоженците отиват да се венчаят, и се грижи за нея по
време на сватбата’. У РадБТР 131 - ‘шафер на сватба, който води булката’. Вж. и
Иванова 69 и сл., 207 и сл.
П. Индоевроп. *daiver, стинд. devar, слав, deverb, стбълг. * деверь, разпространено
предимно в южно- и източнославянски езици с основно значение ‘брат на съпруга’
(вж. Трубачев 133-135, Шаур 69). В бълг. ез., както е посочено, е развито и друго
значение. От бълг. д\евер ‘обредно лице на сватба’ —> алб. dever, рум. dever за
‘шафер’ (вж. БЕР 1331).
0 В съчет. (д\евер като ‘обредно лице’): венч\ан д\евер - в Добруджа (Добруджа
275) и вътрешна Тракия (Старозагорско, Ямболско); гл\авен д\евер - в Пиринския
край (Пир. край 396); гол\ям д\евер - във вътрешна Тракия (Пловд. край 220,379);
д\ървен д\евер, жел\езен д\евер - във вътрешна Тракия (Пловд. край 75); лев д\евер,
блесен dfeeep - в Северозападна България и Пиринския край (Пир. край 396); млад
д\евер, стар д\евер - в Софийско (Иванова 69-71), с конто се означават сватбени
шафери по възраст, старшинство, степей на близост с младоженеца; д\евер баща,
д\евер майка - за родителите на „главния”, основния шафер - в Добруджа
(Добруджа 275).
Д\ЕВЕРИЦА
Вар.: д\еверица, девер\ица.
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. д\еверице!. Член. д\еверицата ‘зълва ми’.
Р. Диал. В местни говори в Странджа, наред сл\елъка (при л\елка‘\).
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва. Член. д\еверицата ‘етърва ми’.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско и Дупнишко (вж. БЕР I 331 - девер\ица и
Китанова 287).
= Обредно лице (жена - по-млада роднина на младоженеца или младоженката) с
определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У ГеровДоп. 88 - ‘мома девер’. У МладБТР 516 (към д\евер) - ‘мома
167
девер..., обикновено по-малка сестра на младоженеца’. В БЕР I 331 (към д\евер) -
‘мома девер на сватба’ и ‘по-млада сестра на зетя, която води булката в деня на
сватбата’ - за говори в Странджа. В РБЕ III640 - ‘девойката..., която по време на
сватбата придружава булката и помага на девера...’ (с пояснение: „обикновено по-
малката сестра на младоженката или нейна роднина”). У Иванова 70 и сл. - д\евер и
д|евфмг/а (понякога и като брачна двойка) в Пиринска Македония (на юг между
Струма и Места), Родопите (Пещерско), Странджа (Елховско) и у преселници от
Източна Тракия (Одринско, Лозенградско) в Добруджа.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д\евер] с наст. -ица. Срвн. и д\еверка,
девер\ичница.
ДЕВЕР\ИЧНИК
= Син на брат на съпруг /537/; син на девер.
= Обредно лице (обикновено син на девер), което придружава девера по време на
сватбата; шафер.
Р. Диал. В някои български говори в Западните покрайнини (Босилеградско).
П. От същ. дев\ер] —» осн. девер- + съчл. наст, -ич-ник.
ДЕВЕР\ИЧНИЦА
= Дъщеря на брат на съпруг /637/; дъщеря на девер.
= Обредно лице (жена), което придружава девера по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои български говори в Западните покрайнини (Босилеградско). У
Геров I 389 - ‘жена, която придружава девер и му помага на работите му’. У
МладБТР 516 (към д\евер) - ‘жена, що придружава девер и го подпомага во
службата му’. В РБЕ III640 - ‘жена, която придружава девер на сватба и му
помага’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо девер\ичник] с наст. -ница. Срвн. и
д\евергща, д\еверка.
ДЕВЕРКА
= Обредно лице (жена - по-млада роднина на младоженеца или младоженката) с
определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В РБЕ III 640 - ‘деверица’.
168
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д\евер] (като обредно лице по време на
сватбата) с наст. -ка. Срвн. и д\еверица.
Д\ЕВЕРКО
= Брат на съпруг /37/; девер. Нариц. и зват. (д\еверко!) ф.
Р. Диал. У Геров I 389 в съчет. млад д\еверко. У МладБТР 516 (към д\евер) и в РБЕ
III 640 - гал. за ‘девер’. Според БЕР I 331 (към д\евер) - само в обръщение към
девер - за говори в Софийско и Панагюрско, т.е. само като д\еверко! [?]. Но в текст
от нар. пес.:... почуди се Андреаш д\еверко що да чини, какво да направи (РБЕ пак
там), е очевидна употреба в нарицателна функция.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от д\евер] с наст, -ко, придобила и нарицателна
функция.
Д\ЕВЕРЧЕ
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Член. д\еверчето ‘девер ми’.
Р. Диал. У Геров 1389 - ‘малък девер’. У МладБТР 516 (към д\евер) - ‘малък
девер’. В РБЕ III 640 - ‘малък, млад девер’ (+ текст от нар. пес.: дар нема... да дари
свекър, свекърва и най-малкото деверче).
= Обредно лице (роднинско дете на младоженеца), което придружава девера] по
време на сватбата; шаферче.
Р. Диал. У Иванова 71 - син на д\евер] и д\еверица] по време на сватбата (у
„тронките”) в западни дялове на Странджа (Средецко, Елховско). В БЕР 331 (към
д\евер) - ‘роднинско дете на младоженеца’ по време на сватбата в Разградско. В
РБЕ (пак там) по текст от нар. пес.: ... айде, сине, с вукята да идет, вукя ти се е
отдалек оглавил, ти ке му си премладо деверче, чиито особености - вукя, оглавил,
ке му си... - насочват към югозападни говорни области. В РБГ 67 д ’ев ’ерче ‘брат
<по-млад> на младоженеца, който носи сватбеното знаме’ - Сярско (Беломорска
Тракия).
П. Начална гал.-умал. ф. от д\евер] с наст, -че, придобила и нарицателна функция.
ДЕВЕРЧ\ИЦА
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва. Зват. ф. деверч\ице!. Член. деверч\ицата
‘етърва ми’.
Р. Диал. В местни говори в Ихтиманско.
169
П. Начална гал.-умал. ф. за ж.р. от д\евер^ със съчл. наст, -ч-ица (срвн. д\еверица)
или от разш. осн. деверк-/деверч- (срвн. д\еверка и д\еверчё) + наст. -ица. Срвн. и
д\еверица.
ДЕВЕС\ИЛ
Вар.: девес\ил, девес\иль.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. В някои местни български говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Според авторите на БЕР 1331 девес\илъ ‘неженен, ерген’ произлиза от
*deve(t)sih>, стбълг. девдтъсилъ (МладБТР 123), бълг. девес\ил за някои видове
растения (вж. МББР 365-366). Връзката с посоченото значение остава обаче неясна.
По-вероятно е, че девес\ил е диал. вар. (хетероним) спрямо дев\есник], дев\ичник],
дев\ояк] с кор. дев- (< стбълг. Д'Вк-), както в дев\ица, дев|омкд и др.
ДЕВЕС\ИЛКА
= Жена <в девическа възраст>; девойка, мома.
Р. Диал. Вж. девес\ил и БЕР I 331.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо девес\ил^ с наст. -ка.
ДЕВ\ЕСНИК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. В някои говори в Разложко. В БЕР I 330 - ‘голямо момче’ - за говора на
гр. Банско.
П. От кор. дев- (< стбълг. Д'бв-), както в deeluycrt, дев\ойка] и др. —> разш. осн.
девес- + наст. -ник. Срвн. и девес\ил, дев\ояк.
ДЕВ\ЕСНИЦА
= Жена <в девическа възраст»; девойка, мома.
Р. Диал. Вж. дев\есник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дев^сник] с наст. -ница. Срвн. и
девес \илка.
ДЕВ\ИЦА
= Жена <в девическа възраст>; девойка, мома.
= Жена <неомъжена>; мома.
170
Р. Книж. У Геров I 389 - ‘мома, застигнала за женене’. У МладБТР 517 - ‘мома за
женене’. В БТР 116 - ‘мома, девойка’. В РБЕ III 646-647 - ‘девойка, мома’ и
‘девственица’. У ДечТР 122 - ‘девойка, мома’.
= Сестра <по-възрастна> на ред за омъжване /4+/; кака.
Р. Диал. У Геров I 389 - ‘по-голяма сестра, която е на ред да се жени’. У МладБТР
517 - ‘по-голяма сестра, която е на ред да се жени’.
П. Стбълг. д-вкицл ‘девица, дева’ (СтбР I 460, ДавРИПК 94) —> бълг. дев\ица.
ДЕВ\ИЧНИК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към 0|ева) - ‘момък за женене’ - за български говори в
Беломорска Тракия (Дедеагачко). У ГеровДоп. 88 - ‘момък, ерген, станал за
женене’. У МладБТР 517 - ‘момък вече за женене’.
П. От кор. дев- (< стбълг. див-), както в дев\есник], dee|o^Kt със съчл. наст, -ич-ник.
Възможно е обаче дев\ичник да е паралелно образувание за м.р. спрямо дев\ица\,
т.е. от осн. девиц-/девич- с наст. -ник. Срвн. и дев\есник, дев]ояк.
ДЕВ\ОЙКА
Вар.: дев\ойка, дев\ойкя, дев]окя.
= Жена <в девическа възраст>; момиче, мома. Зват. ф. дев[ойко!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 389 - ‘мома, дева’ и ‘мома, застигнала за женене’. У
МладБТР 517 (към дев^ичник) - ‘мома, девица, особ, възрастна за мъженье’. В БТР
117 и РСБКЕ 1230 - ‘млада мома, момиче’. В РБЕ III 647 - ‘момиче, мома’ с
пояснение: „лице от женски пол, което навлиза във физическата си зрелост‘й не е
встьпило още в брак”. В СТРБЕ 127 - ‘млада жена, момиче’. У ДечТР 122 - ‘млада
мома, момиче’. У РадБТР 132 - ‘младо момиче, мома’. Диалектните вар. дев[ойкя,
дев\окя са от западни говори, северно и южно от Стара планина, с ареал
приблизително до р. Искър на изток, и в Западните покрайнини (Пиротско,
Царибродско, Босилеградско). Вж. БДА-ОТ к. Ф63 и к. Ф107.
П. От кор. дев- (< стбълг. Д'Ьв-), както в , deefuyat и др., + съчл. наст, -ой-ка/-
о(й)-кя —> същ. дев\ойка и вар..
От дев\ойка е образуван и гал.-умал. вар. дев\ойче от разш. осн. девой- + наст, -че
171
(вж. БТР 117, РБЕ III 648 наред с дев\ойченце) и дев\ойчица (вж. РБЕ пак там +
текст от нар. пес.: дар\ие го дев\ойчица, черноока, белолика...), най-вероятно от
разш. осн. девойч- + наст. -ица.
ДЕВОСН\ОБ
Вар.: девосн\об, девесн\оп.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към д[ева) девосн1об и девесн\оп - за говори в Родопите
(Велинградско, вж. Родопи 151-153). Вж. к. 10.А. У Геров I 389 и МладБТР 517
(към дев\ичник) със значение като девосн\обник\.
П. Сложна дума, образувана от осн. дев- (срвн. д[ева, дев\ица и под.) и осн. сноб- на
диал. глаг. сноб(я) ‘посреднича’ със съединителен формант -о-/-е-. Срвн. и
девосн\обник и сн.обник.
ДЕВОСН\ОБНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към д\ева) - за говори в Родопите. Вж. к. 10.А. У Геров 1389
- ‘който е пратен да иска мома за някого’. У МладБТР 517 (към дев\ичник) -
‘годежник, сват’.
П. Сложна дума, образувана от осн. дев- (срвн. д\ева, дев\ица и под.) и диал. същ.
сн\обник] със съединителен формант -о-. Срвн. и девосн\об.
ДЕВОСН\ОБНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към д^ева) ‘жена девосноб’ - за говори в Родопите. Вж. к.
10.А. У Геров I 389 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 517
(към дев[ичник) - ‘годежница, сватя’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо	. Срвн. и сводница.
ДЕВОСН\ ОБНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
172
Р. Диал. Вж. девосн\об, девосн\обник и девосн\обница. Вж. и к. 10А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сн\обници.
ДЕВ\ОЯК
Вар.: дев\ояк, дево\як.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 88 дево\як ‘дев|ичник’ - за говори в Източна Тракия
(Одринско). У ЦоневИст. III446 - ‘момък за женене’ (Одринско).
П. От кор. дев- (< стбълг. дъв-), както в дев|ойка|, дев\ичник] и др., + съчл. наст. -
о-як /-ой-ак/. Срвн. ндев\ояче.
ДЕВ\ОЯЧЕ
= Жена <в девическа възраст>; девойка, (малка) мома.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към д\ева) - ‘момиче’ - за говори в Дупнишко. Приведеното
у ГеровДоп. 88 и в БЕР (пак там) прил. дев\оячки за говори във Вардарска
Македония (Кратовско) и Западна България (Трънско, Софийско) дава основание
да се предполага и съответно разпространение на дев\ояче (навярно наред с
дев\ойкя, дев\окя} (вж. дев\ойка).
П. От кор. дев- (< стбълг. див-), както в дев\ица\, дев\ойка\ и др., + съчл. наст, -о-я-
че 1-ой-аче/. Срвн. и дев\ояк.
ДЕД\А
Вар.: деда, dfeda.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. д\едо!, д\еде/. Член, дед^ата
‘дядо ми’.
= Баща на съпругата /18/; тьст. Член, дед^ата ‘тъстът ми’.
Р. Диал. Западнобългарски ареал от Кулско-Видинско до Кюстендилско-
Самоковско на юг. Източната граница на ареала е разположена между реките
Искър и Осъм в Дунавската равнина, а на юг от Стара планина - по линията
Пирдоп - Самоков. Вж. к. 11~12. У Геров I 389, МладБТР 518, в БТР 117 и РБЕ III
652 дед\а.
П. Стбълг. Д'Ьдъ ‘дядо, прародител’ (СтбР 1461, РСтбЕ 119), рус. дед, сръб. и хърв.
173
djed/djed, чеш. ded и пр. (Трубачев 69). В бълг. ез. Э|ядо'|', диал. дед^а/д'.еда (както
чич\а/ч\ича и под.). Както и л<|<2ма, т\ата и др. и названията за дядо са възникнали
в и по детска реч с удвояване (редупликация) на срички с една и съща съгл. (вж.
БЕР 1471 към д|я()о, Трубачев 68-71 и др.).
От дед\а/д\еда (както и от д|ядо, диал. д|едо, дёдо]) са образувани в и по детска реч
и гал.-умал. вар., някои с начална звателна функция: д\еде! - на запад и югозапад
(Свогенско, Софийско, Самоковско; Разложко, Гоцеделчевско) и в Източните
Родопи (Кърджалийско, Ивайловградско); д\еденце/д\еденце! в РБЕ III652; у Геров
I 389, МладБТР 518 (към Эе<)|м), в РБЕ III 653 д\едко/д\едко!.
• Д\едини. Домът и семейството на дед\а\ (д|едя). Субстантивирано мн.ч. на прил.
д\един. В РБЕ III 653 (към Э|еЭин) - по нар. пес.:... па Стоян ч \иде... у д\едини [т.е.
у тьста, у бабалъка] си на госте.
ДЕДИ
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 117, 154 (към д|ядо), у МладБТР 518, в БЕР I 471 (към д|яЭо) -
‘предци’. В РСБКЕ 1230 - ‘предци, прародители’. В СТРБЕ 162 (към д|яЭо) -
‘прадеди’ и ‘родоначалници, предшественици’. В БЕР 1471 (към д|яЭо) ‘прадеди,
предци’. В РБЕ IV 596 (към д|ядо) - ‘прадеди, предай’. У ДечТР 150 (към д|я<)о) -
‘далечни предшественици’. У РадБТР 170- ‘прадеди’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч. < стбълг. д'ёдъ ‘дядо, прародител’, вж. СтбР
1461, РСтбЕ 119 и бълг. диал. де<)|а) със събирателно значение. Срвн. и отц\и,
предц\и.
Д\ЕДНИНА
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от дядо.
Р. Диал. У Геров I 389 - ‘нещо останало от дядо...’. В РБЕ III653 - ‘наследство от
дядо’ (+ текст от нар. пес.: ... царство ми й, мамо, д\еднина, везирство - бащина...).
П. От същ. (и/или Э|яЭо) —► разш. осн. дед-н- (вер. от прил. д\един през
съчет. дедин имот, д\едино наследство) + наст. -ина. Срвн. и д\ядовина, дедовн\ина.
ДЕДОВЩИНА
Вар.: дедовн\ина, дед\овнина.
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от дядо.
174
Р. Диал. У Геров I 390 - ‘наследство от дяда’ (+ текст от нар. пес.: Бог те убил,
старий вуйко, что ми таксваш дедовн\ина, който насочва - таксваш ‘обещаваш,
обричаш’, вуйко - към югозападни говорни области). У МладБТР 518 (към 0ед|м) и
в РБЕ III 653 дед\овнина ‘наследство от дядо’.
П. От същ. ded|af (и/или д|ядо) —> разш. осн. дед-ов-н- + наст. -ина. Срвн. и
д\еднина, д\ядовина.
Д\ЕДЯ
Вар.: д]едя, дёдя, д\ядя, д\еда.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. д\едъо!, д\едье!.
= Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631+~641+/ или на майка
/632 ~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Търговищко.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Търговищко, Шуменско, Провадийско. В БЕР I
333 и д|еда [?] наред с д|еАя за говори в Североизточна България. У Геров I 390,
МладБТР 518, в РБЕ III 653 - ‘по-голяма’, ‘по-стара’ сестра.
П. Както и d|adaf - в и по детска реч с удвояване (редупликация) на сричковата
съгласна. В БЕР (пак там) - „бълболна дума от детския говор”.
ДЕН\ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. ден\ица!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
П. Метафорично пренасяне на значението от денница ‘звезда зорница’ —► диал.
ден\ица.
ДЕТ
= Баща на съпруг /17/; свекър.
Р. Диал. У Керемидчиева2 140 - за говор на с. Каменица (сега: кв. Каменица на
Велинград).
П. От стбълг. Д’ВД'ь ‘дядо’ (СтбР 1461, РСтбЕ 119)-+ бълг. диал. дет (срвн. диал.
дед|а, д|едо) с посоченото значение. Срвн. и диал. д|ядо ‘свекър’ и ‘тъст’.
175
ДЕ1\Е
Вар.: дет\е, д\ете (д\ети, д\етьъ), дете, д\яте и др.
= Човек (момче, момиче) в детска възраст (от раждането до юношеството).
= Син или дъщеря в детска възраст (от раждането до юношеството) /5—6/; рожба1,
чедо. Нариц. и зват. (дет\е!) ф.
Р. Книж., разг., диал. Разпространено по цялото етнокултурно и езиково
(диалектно) землище на българите. У Геров 1393 - ‘човек като щом се роди и в
първите си години’ и ‘чедо, рожба’. У МладБТР 525 - ‘новороден човек, малко
човешко същество през първите години от живота му’ и ‘отроче, младенец (за
новородено)’. В БТР 122 - ‘човек в първите години след раждането си...’ и ‘чедо,
рожба’. В РСБКЕ 1241 - ‘момче или момиче от ранна възраст до юношеството’ и
‘син, дъщеря, чедо’. В РБЕ III754 - ‘човек в първите години след раждането си до
юношеска възраст’ и ‘син или дъщеря; рожба, чедо’. В СТРБЕ 133 - ‘момче или
момиче в ранна възраст до юношеството’ и ‘син, дъщеря, чедо’. У ДечТР 127 —
‘човек в първите години след раждането си...’ и ‘чедо, рожба’. В УЕР1242 - ‘човек
в първите години след раждането си’ и ‘син или дъщеря спрямо родителите си’. У
РадБТР 138 - ‘човек по отношение на родителите си’ и ‘човек в ранна възраст’.
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В югозападни говорни области - Вардарска Македония (Гевгелийско),
Пиринска Македония (Разложко) и някои местни говори в Западните Родопи: от
п\ървата ж{ена имал д[ете и мома', [Имаш ли деца?]... \имам мом\иче, нёмам дете.
В БЕР 1348-349 - ‘син, момче’ - за говора на гр. Банско.
П. Праслав. *detb, *dete, стбълг. Д'Ьта (БЕР 1348 -349), мн.ч. д'Ьти ‘деца, чеда,
рожби’, умал. д-ьтифь ‘малко дете...’ (СтбР 465-466), сръб. и хърв. dujeme/dijete,
рус. ды/и|я, чеш. dite и пр. (БЕР пак там). Всички славянски вар. се отнасят към
индоевроп. кор. ★dlu’(i)- с основно значение ‘доя, кърмя’ —> прич. *dhai-t-ent,
★detent- ‘надоен, накърмен’ (вж. Трубачев 35 и сл., БЕР пак там).
От дете (осн. дет-/дят-, деч-/дяч-) са образувани гал.-умал. вар.: дет\енко -
Дедеагачко (БЕР I 348-349); дет\енце - книж., разг., диал. (Геров I 392, МладБТР
525, РБЕ III 755); дет\инка и детл\як- Самоковско; д|емуле - Охридско,
176
Прилепско (Вардарска Македония) (ГеровДоп. 90, МладБТР 527); детурл\як ‘малко
дете’ - Софийско; деч\ина мн.ч. ‘дечица’ - Вардарска Македония (МладБТР 527);
деч\инка съб., деч\инки мн.ч. - на юг в Петричко-Гоцеделчевско, в Родопите и
вътрешна и Беломорска Тракия (МладБТР 527, БЕР I 348); деч\ица мн.ч. - книж.,
разг., диал. (РБЕ III 768); д\ечковци мн.ч. - Софийско (БЕР пак там); дечурл\ишки
мн.ч. (РБЕ III 768); д\ятинче - Новопазарско (БЕР пак там), д\ячинки мн.ч. -
Драмско (Беломорска Тракия, БЕР пак там).
От дете (осн. дет-, деч-/дич-) са образувани и множество увел.-укор.
(пейоративни) и събирателни (множествени) форми: дет\ак ‘голямо дете, детище’
(Геров I 392, МладБТР 525); дет\ина ‘голямо дете’ - в някои говори на запад-
югозапад, и ‘дете’ (Геров I 392, МладБТР 525, БЕР пак там); дет\иняк ‘голямо дете’
- Кулско-Видинско-Ботевградско (БЕР пак там, РБЕ III 757);	‘голямо
дете’ - Кюстендилско, ‘момче’ - Кумановско, Гевгелийско (Вардарска
Македония); детишк\ар ‘пораснало дете на 7-8 години’ - Петричко; детишл\як
‘голямо дете’ - Кумановско (Вардарска Македония); детишл\яр, детушл\яр
‘голямо дете’ - Ихтиманско; детишн\яр ‘голямо дете’ - в западни-югозападни
говорни области (Брезнишко, Софийско, Дупнишко, Кюстендилско); дет\ище
‘едро дете’ - Ловешко, Тетевенско (БЕР пак там), ‘голямо и неприятно дете’ -
разг., диал. (БТР 122, Геров I 392, РБЕ III 758); детл\як ‘отрасло дете’ -
Ихтиманско; д\етчище диал. - Смолянско, Ксантийско (Беломорска Тракия) (БЕР
пак там).
0 В съчет. (дет|е, мн.ч. дец\а и вар.: д]еца, д[яца, дич\а и др.): бащино и майчино
дете ‘дете с живи родители’ (вж. Пловд. край 217, 220), дов\едено дете, дов\едени
деца', дон\есено д\ете, дон\есени д]еца - Солунско; породнено дет]е, пород\ени
дец\а ‘деца, родени (в семейството) непосредно едно след друго’. В РБЕ XIII 635 -
‘... който е роден сравнително скоро... след брат или сестра’; приведено дете,
прив\едени деца', заверено дете, зав\арени деца ‘деца в бракове с един р|оден и
един н|е р|оден родител’ (вж. и Геров I 307, МладБТР 525-526 IV 160, V 177);
зат\ечено д]ете ‘заварено дете’ - за западни говори от Софийско-Елинпелинско до
Дупнишко-Кюстендилско на юг (moela ми е зат\ечено д\ете\ \а пък зат\еченото
д\ете \ич не глед\ала); св\едени деца ‘заварени, приведени деца’ (Геров V 130 към
177
свед\ъ); ла]усино д\ети ‘новородено дете’ - в някои местни говори в Ловешко (вж.
Лов. край 355); мом\инцко дете ‘извънбрачно дете’ - в някои местни говори от
Източна Тракия (Визенско); найд\ено д\ете, найд\ени деца - Солунско; пос\инено
дете ‘осиновено дете’ - за някои местни говори в Благоевградско-Разложко (вж.
Пир. край 50); с\иротни деца разг., диал. - ‘сираци’ (у Геров V 167 към с\ирота -
с\иротни деца)', р\одни деца ‘деца в кръвна връзка с родителите си’ (срвн. в БТР
755 р\оден ‘свързан с най-тясно кръвно родство’); н\ер\одни деца ‘деца в некръвна
връзка с родителите си’; природ\ени деца ‘родни деца на родители, встъпили във
втори (трети и т.н.) брак’; с]ъщи д\яца ‘родни деца’ - Странджа (Малкотьрновско);
\евро djeme ‘палаво, капризно дете’ - за говори в Родопите (вж. ГеровДоп. 108
прил. \еври ‘опак’ < гръц. evpoQ ‘южен вятър’ —» прен. ‘опърничав, вятьрничав,
непостоянен’, вж. Филипова-Байрова 88 към \евър).
Съчет. от произв. прил. от названия за кръвно родство и родство по сватовство и
дете, мн.ч. деца за означаване на внуци, племенници, братовчеди: с\инови деца,
д\ъщерни (к\еркини, ч\еркини, щ\еркини) деца; др^атови деца, с\естрини деца,
ч\ичови деца, л\елини деца и т.н.
Д\ЕТЕТО
Вар.: d\ememo, d\emumy, дь\еть(е)ту, д\ятьету.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Пловдивско-Асеновградско (вж. Пловд. край 216).
П. Член. ф. на същ. придобила и самостоятелна нарицателна функция с
посоченото значение.
ДЕТИ НЕЯ СЕ
ДЕТИН\Я СЕ
= Държа се (постъпвам) като дете.
Р. Книж., разг. У Геров 1392 - ‘владам се, ставам като дете’. В БТР 172 и РБЕ III
756, 757 - ‘държа се, постъпвам като дете’. У РадБТР 139 - ‘постъпвам като дете’
(за възрастен човек).
П. От същ. dem^ef —> разш. осн. детин- (срвн. произв. прил. дет\ински) + наст,-
оконч. -ея, -я —> глаг. детин\ея се/детин\я се.
178
ДЕТ\ИНСТВО
ДЕТСТВО
= Период от живота на човека от раждането до юношеството; детска възраст.
Р. Книж. У Г еров I 392, в БТР 122 и у РадБТР 139 - ‘детска възраст’. В РБЕ III757,
762 - ‘първият период от живота на човек, между раждането и пубертета’. В
СТРБЕ 134 - ‘първият период от развитието на човека, който обхваща времето от
раждането до юношеството’.
П. От същ. dem—> осн. dem- или разш. осн. demuH- (срвн. произв. прил.
dem\uHCKu) + наст. -cmeo.
*ДЕТИЩ(Е)
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Само в стбълг. д-втищь ‘малко дете’ (СтбР 1466: мце комо^ о^мьретъ д'бтицж
некръфенъ... да покастъ са о ^Л'ВВ'Ь о кодъ; тъгда и д'Втишть плачстъ и math волитъ). У
ДавРИПК 95 летишь ‘детенце’.
П. Вж. dem [е.
ДЕТЛЕ
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче. Нариц. и зват. (d\erruie!)
ф. Член. d\enutemo ‘син(ът) ми’.
Р. Диал. В български говори в Солунско (Беломорска Македония): молил са на
Бога da му dad\e идн\а м\омичка и udn\o д\етле.
П. От demfe't —> кор.-осн. dem- + наст, -ле, като начален гал.-умал. вар. на d\efne,
придобил неутрална нарицателна функция с посоченото значение.
ДЕЦА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. d\eye!, d\eyo!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П. В и по детска реч, може би като съкратен (гал.-умал.) вар. на д\айчовица'\ [?].
ДЕ ДИНКА
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Сярско (Беломорска Тракия, РБГ 69).
П. От същ. dem\e] —> осн. den- (може би през *Оетъ-) или от мн.ч. deua —» осн. deu-
179
(срвн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + съчл. наст, -ин-к(а) —» същ. деч\инка, мн.ч.
деч\инки като начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.
ДЕЧКО
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/. Нариц. и зват. (д\ечко!) ф.
= Човек, отличаващ се с някои качества или прояви на дете.
Р. Разг., диал. В РБЕ III768 - ‘дете или човек с качества на дете’ (по текст от Кр.
Григоров, Б. Болгар и др.). В БЕР I 349 (към дет\е) д\ечко, мн.ч. д\ечковци - за
говори в Софийско и д\ечко, мн.ч. д\ечкове - за говори в Смолянско.
П. От същ. demjel —> осн. деч- (може би през *детъ-) или от мн.ч. деца —» осн. деч-
(срвн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + наст, -ко —* същ. д\ечко като начална гал.-
умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.
ДЕЧОР
Вар.: д\ечор, деч\ор, д\ечур.
= Множество деца /5*~6*/.
Р. Диал. В западни-северозападни говори - Монтанско, Плевенско (деч\ор),
Ботевградско (О|ечор), Софийско (д\ечур) и др. (вж. БЕР I 348-349 към дет\е,
БДПМ VI 167 и др.). В РБЕ III 768 д\ечор и деч\ор ‘деца, дечурлига’ (по текст от Й.
Радичков).
П. От същ. дет\е] —> осн. деч- (може би през *детъ-) или от мн.ч. дец\а —> осн. деч-
(срвн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + наст. -ор/-ур. Срвн. и дечурл\ига.
ДЕЧУРЛ\ИГА
Вар.: дечурл\ига (дичурл\ига), дечурл\иги и др.
= Множество деца в семейството /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В различии говорни области - Плевенско (дечурл\ига\ Самоковско
(дечурл\иа), Ихтиманско (дечурл\иги), Карловско (дичурл\игъ) и др. (вж. БДПМ III
57, 211; VI167; VIII118). У Геров I 394 - ‘куп деца’. У МладБТР 527 дечурл\ига и
дечурл\ия произв. от дец\а. В БТР 123 - ‘куп деца (на един или на различии
родители)’. В БЕР I 348-349 към дет\е и в РБЕ III 768 - ‘деца’ (по текст от Г. Белев,
Г. Караславов, Елин Пелин). В говори от Свищовско и диал. вар. дичърл\уга
‘множество от деца’.
180
П. От същ. demfef —> осн. деч- (може би през *деть-) или от мн.ч. дец\а —> осн. деч-
(срвн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + съчл. наст, -ур-л-ига. Срвн. и д\ечор/д\ечур.
ДЖАВДЖ\Е
= Дете <малко, нежно, слабо> /5*~6*/. Нариц. и зват. (джавдж\е!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко.
П. Тур. civce ‘врабче’, civciv ‘пиле, пиленце’ (ТБР 80) бълг. диал. джавдж\е
гал.-умал. за ‘(малко) дете’ (вж. БЕР 1352). Възможно е смесване на турските
звукоподражателни форми civce, civciv с бълг. диал. умал. като чавч\е от ч\авка,
гардж\е от г\арга, конто наред с други - п\иле, п\иленце, з\айче, мишл\е и под. - са
често срещани метафорични названия за бебета, малки деца и т.н. Допусканата от
авторите на БЕР (пак там) връзка с джудж\е е по-малко вероятна.
ДЖ\АГУРЕ
= Дете <малко, дребно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (дж\агуре!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Вардарска Македония (Дебърско).
П. Неясно. Обяснението на авторите на БЕР 1352 чрез сръб. hak ‘ученик’ + рум.
наст, -ур е неубедително.
ДЖИНС
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Разг., диал. У Геров 1289, МладБТР 531, в БТР 124, РРДД 104, РБЕ IV 23-24 - с
едно и също значение.
П. Тур. cins ‘род’, ‘потекло’, ‘порода’ (ДТБ 71) —> бълг. разг, и диал. дж\инс.
ДЖ\ОЛЕ
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. У Геров 1289 - ‘дете момче, още некръстено’. У МладБТР 531 - ‘галено
име за мъжко детенце, още некръстено’. В БЕР I 367 - ‘некръстено момче’.
П. Неясно. Според авторите на БЕР (пак там) от арум, gione ‘млад човек’ (вж. ДДА
633), но адаптирано с бълг. наст, -ле към обособена осн. джо-.
ДИВОСН\АРЕ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско (наред с див\осници\) (вж. Родопи 151-
181
153 - дивусн\арё). Вж. к. 10.А.
П. Най-вероятно локален (оказионален?) вар. на *девосн\обници (вж. девосн\обник,
девосн\обница) от вторична (декомпозирана) осн. девосн-/дивосн- + наст, -ар —►
същ. *дивосн\ар, мн.ч. дивосн\аре.
ДИВ\ОСНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско (наред с дивосн\аре]) (вж. Родопи 151-
153). Вж. к. 10.А.
П. Най-вероятно локален (оказионален?) вар. на *девосн\обници (вж. девосн\обник,
девосн\обница) от вторична (декомпозирана) осн. девосн-/дивосн- + наст. -(н)ик —♦
същ. *див\осник, мн.ч. див\осници.
Д\ИДЬО
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (д\идъо!, д\идюГ) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П. Диал. вар. на бълг. д\ядо/д\едо (< стбълг. дъдъ, СтбР 1461) с видоизменена
кор.-осн. дид- + окончание -о/-у за зват. ф., придобил и нарицателна функция.
Д\ИЧО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д\ичо!/д\ичу!} ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско.
П. Най-вероятно от да\и, да|мяТ с видоизменена осн. ди- + наст, -чо —► д\ичо като
начална зват. ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и
д\айчо. Авторите на БЕР I 398 допускат д\ичо да е кръстоска между д\айчо и ч|пчо)'.
ДИЧОВИЦА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\ичовице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо Э|пчо‘|' и през съчет. д\ичова жена с наст.
-ица. Срвн. и д\айчовица, д\айковица.
ДОБ\ИЙКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско. В РБЕ IV 136 - ‘родилка’ (по нар.
182
пес.: язе съм млада доб\ийка, мъжко съм дете добила...).
П. От диал. глаг. доб\и(я)1' —»осн. доб\ии- + наст, -ка (вж. БЕР 1401 към доб[ивам,
доб\ия) —> същ. доб!ийка.
ДОБ\И(Я)
ДОБ\ИВАМ
= Родя/раждам.
Р. Разг., диал. У Геров 1306, БТР 130, СТРБЕ 144 и у РадБТР 149 - ‘раждам’. У
МладБТР 545 прен. ‘родя’ (+ текст от нар. пес.: мъжко е дете добила) и добия
се/добивам се ‘родя се’ (доби ни серожба).
П. Стбълг. досыти ‘добивам’ (БЕР I 401) —► бълг. ‘спечелвам’ (Геров пак там),
‘получавам’, ‘придобивам’ (БТР пактам), ‘родя/раждам’. Срвн. и доб\ийка.
ДОБР\ИНКА
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. добр\инке!.
Р. Диал. В БЕР I 402-404 (към добър) - спорадично в местни говори в Трънско (вж.
БЕР пак там) и в говора на гр. Етрополе.
П. От прил. доб\ър —> осн. добр- + съчл. наст, -ин-ка, или по л.и. Добринка —> същ.
нариц. добр\инка като роднинско название. Срвн. и г\издавка, х\убавка и др.
ДОВЕДЕНИЕ
Вар.: дов\еденик, довед\еник, доведен\ик.
= Син <н|е р|оден> /5*/; доведен син.
Р. Разг., диал. В различии области на българското езиково и етнокултурно
землище. У Геров I 307 - дов\еден\ик ‘доведен от втора жена син’. У МладБТР 551
(към дов\еден) доведен\ик ‘... син, добит от първи брак с други мъж’. В БТР 132
доведения ‘дете на втора жена от първия |и мъж’. В РСБКЕ 1258 дов\еден\ик ‘син
от предишен брак, когото майката до вежда при новия си мъж’. В РБЕ IV 160
доведения ‘син от предишен брак на жената по отношение на новия |и мъж’. В
СТРБЕ 145 доведения ‘дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща’. Вж.
и Иванова 119.
П. От глаг. доводка) —» осн. на страд, прич. доведен (срвн. доведен син) + наст. -
(н)ик —> същ. доведения и вар. Срвн. и приведения1.
183
ДОВ\ЕДЕНИЦА
Вар.: дов\еденица, довед\еница, доведен\ица.
= Дъщеря <н|е р|одна> /6*/; доведена дъщеря.
Р. Разг., диал. Вж. дов\еденик. У Геров I 307 - довед\ен\ица ‘доведена от втора жена
дъщеря’. У МладБТР 551 (към дов\еден) доведен\ица ‘дъщеря, родена от първи брак
с други мъж’. В БТР 132 дов\еденица ‘дете на втора жена от първия |и мъж’. В
РСБКЕ 1258 дов\еден\ица ‘дъщеря от предишен брак, която майката довежда при
новия си мъж’. В РБЕ IV 160 дов\еденица ‘дъщеря от предишен брак на жената по
отношение на новия |и мъж’. В СТРБЕ 145 дов\еденица ‘момиче по отношение на
втория си баща’. Вж. и Иванова 119.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дов\еденик\ и съчет. доведена дъщер\я с
наст. -(н)ица. Срвн. и зав\ареница.
ДОВ\ЕДЕНИЧЕ
Вар.: дов\едениче, довед\ениче, доведен\иче.
= Дете <н|е р|одно> /5*~6*/; доведено дете.
Р. Разг., диал. Вж. дов\еденик. У Геров I 307 - умал. от довед\ен\ик. У МладБТР 551
(към дов\еден) доведен\иче ‘син, добит от първи брак с други мъж’. В РБЕ IV 160
дов\едениче ‘доведено дете’.
II. Паралелно образувание за ср.р. спрямо дов\еденик] и съчет. довед\ено дет\е с
наст. -(н)иче. Срвн. и зав\арениче.
ДОДА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. д\оде!, д\одо!.
Р. Диал. В западни и югозападни български говори (на много места наред с
д\ада f) в Дунавската равнина (Белоградчишко, Монтанско), на юг от Стара
планина в Годечко, Трънско, Брезнишко и Западните покрайнини (Пиротско,
Царибродско, Босилеградско), по южните дялове на Пиринска Македония
(Санданско, Петричко, Гоцеделчевско), във Вардарска Македония (Делчевско,
Прилепско, Струмишко), в Беломорска Македония (Воденско, Дойранско,
Солунско) и в Беломорска Тракия (Сярско). Вж. к. 4+.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
= Съпруга на брат <по-възрастен> /83+/; снаха от брат <по-възрастен>.
184
= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. В западни и югозападни говори в Годечко, Брезнишко, Трънско,
Пернишко, Кюстендилско, Петричко. У Геров I 313 - ‘по-стара сестра’ и „така
казва по-млада етърва на по-стара”. У МладБТР 556 - ‘по-голяма сестра’ и
„обръщение [?] от по-млада етърва към по-стара”. В РБЕ IV 184 - ‘по-стара сестра’
и „обръщение [?] на по-млада етърва към по-стара”. В БЕР 1406 - ‘по-голяма
сестра’ и ‘по-голяма зълва’ и ‘по-възрастна снаха’.
П. Както и д\ада|, ди Э|оЭ<2 е възникнало в и по детска реч чрез удвояване
(редупликация) на сричковата съгласна (вж. БЕР 1406 „бълболна дума”). С основно
значение ‘по-възрастна сестра’ (но също и със значения ‘леля’, ‘баба’) doda е
засвидетелствано и в рум. диалекти (вж. ДЛР125, /(ДА 497).
дрда
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. д\одке!.
Р. Диал. Вж. д|ода.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В западни и югозападни български говори в Брезнишко, Трънско, в
Западните покрайнини (Царибродско), във Вардарска Македония (Велеско), в
Беломорска Македония (Воденско, гр. Кукуш).
П. От същ. djoda/ —> осн. дод- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар., придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и д\адка.
ДО\ИЛИЦА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РБЕ IV 210 - ‘дойка, кърмачка’. В РРДД 109 - ‘кърмачка’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> кор.-осн. до- + съчл. наст, -ил-ица —» същ. до\илица.
Срвн. и до\илница, до\илка.
ДО\ИЛКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В БЕР 1416-417 (към доя) - за говори във Врачанско, Беленско. У Геров I
322 - ‘жена, хваната да подая дете’. У МладБТР 561 (към до\илище) - ‘жена, която
подая или кърми с гръд дете’. В РБЕ IV 210 - ‘дойка, кърмачка’.
185
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> кор.-осн. до- + съчл. наст, -ил-ка —> същ. до\илка.
Срвн. и до\илица, до\илница.
ДО\ИЛНИЦА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РБЕ IV 210 - ‘дойка, кърмачка’.
П. От глаг. до(]я) ‘кърмя’ —* кор.-осн. до- + съчл. наст, -ил-ница —* същ. до\илница.
Срвн. и до\илица, до\илка.
ДО\ИЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Кюстендилско.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’—* кор.-осн. до- + съчл. наст, -ил-че —* същ. до\илче. Срвн.
и боз\айниче, кърм\аче.
ДО\ИЛЯ
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В говори от Софийско (вж. Соф. край 285).
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ кор.-осн. до- + разш. наст, -иля /ильа/ —> същ. до\иля.
Срвн. и до\илица, до\илка и др.
ДО\ИТЕЛКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. У МладБТР 561 - ‘жена, що подая, що кърми от своя гръд’. В РРДД 109 -
‘кърмачка, дойка’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> кор.-осн. до- + съчл. наст, -ител-ка	същ. до\ителка.
Срвн. и до\илка, до\иля и др.
ДОЙКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца. Зват. ф. д\ойке!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 322 - ‘жена, хваната да подая дете’. У МладБТР 562
(към дойн- < Э|оен) - ‘жена, що подая, що кърми от своя гръд... обикновено чужда
рожба’ и ‘бавачка’. В БТР 135 и РСБКЕ 1268-269 - ‘жена, която кърми чуждо
дете’. В РБЕ IV 211 - ‘жена, която кърми чуждо дете’ и ‘жена, която гледа, бави
деца’. В СТРБЕ 147 - ‘наскоро родила жена, която кърми чуждо дете’.
Само в СТРБЕ (пак там) е отбелязано и значение ‘детегледачка, бавачка’.
186
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> разш. кор.-осн. дой- + наст, -ка	същ. д\ойка (вж.
БЕР I 416). Срвн. и дойк\иня.
ДОЙДИНЯ
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РБЕ IV 211-212 - ‘дойка, кърмачка’.
П. От глаг. до(]я) —* разш. кор.-осн. дой- + наст, -киня —> същ. дойк\иня. Срвн. и
д\ойница.
ДОЙНИЦА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В БЕР 1416-417 (към доя) - ‘кърмачка’ - за говори във Вардарска
Македония (Прилепско, Охридско). У Геров I 322 (към дойн- < д\оен) - ‘жена
доилка’. В РБЕ IV 212 - ‘дойка, кърмачка’.
П. От глаг. до(]я) ‘кърмя’ —»кор.-осн. дой- + наст, -ница —> същ. дойница. Срвн. и
до\илиг/а, до\илница.
ДОЛЕ
= Дете <невръстно, малко /5'~67. Нариц. и зват. (д|оле/) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско, Смолянско.
П. Неясно. Може би от кор.-осн. до- на глаг. до(я) ‘кърмя’ [?] + наст, -ле —> същ.
д[оле като гал.-умал. название на пеленаче, бозайниче, малко невръстно дете. Срвн.
и д]оче/д\оче!.
ДОМ1
= Семейство, род.
Р. Книж., разг. У Геров I 333 - ‘всичките вкъщи, челяд’. У МладБТР 568 - ‘купно
лица от един дом, свои помежду си, от една челяд’. В БТР 137 - ‘семейство, род’. В
РБЕ IV 253 - ‘близките, конто живеят заедно в едно жилище; семейство’. У ДечТР
138 - ‘... жилище на отделно семейство’, ‘домакинство’ и ‘семейство, род’. У
РадБТР 154 - ‘семейство, което живее в едно жилище’.
П. Стинд. dama-, гръц. 6дцо<;, доцт], лат. domus, стбълг. домъ, слав. ез. дом/dom
‘кыца, жилище’ (вж. СтбР I 423-424, БЕР 1410-411) —► бълг. дом ‘кыца, жилище’ и
преносно —> ‘семейство’, ‘род’.
187
дом2
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. В някои местни говори в Ловешко-Троянско (и в съчет. б\улченскиятп дом,
на б\улкапга дом\ът, вж. Лов. край 381 и сл.).
П. Веред различните евързани значения на същ. дом ‘къща’, ‘семейство’,
‘покыцнина’ (вж. Геров I 333, БТР 127, МладБТР 568) е засвидетелствано и
посоченото регионално преносно значение.
ДОМАЗ]ЕТ
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Разг., диал. В БЕР 1636-637 (към зет) - ‘приведен зет’ - за югозападни говори.
У Геров I 331 - ‘зет на вод, на привод, приведен зет’. У МладБТР 569 - ‘зет, който
остая в дома на невестата...’. В БТР 137 - ‘приведен зет, който живее в дома на
жена си’. В РБЕ IV 255 - ‘зет, който живее в дома на родителите на жена си’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. дома (срвн. съчет. у дома в БТР 137) и същ.
зет. Срвн. и еръб. и хърв. doM\a3em/domazet. Вж. зет.
ДОМАК\ИН
= Мъж - глава на родово-семейна задруга; старейшина.
Р. Диал. У Геров I 331 - ‘в задруга: най-старий, който я оправя’. У МладБТР 569 -
‘най-старият в задруга, който управя’.
= Мъж (съпруг) и стопанин (pater familias) ГН.
Р. Разг., диал. У Геров 1331 - ‘мъж според жена си’. У МладБТР 569 - ‘глава на
дом, на челяд’, ‘мъж, съпруг’. В РБЕ IV 255 - ‘мъж, съпруг’.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Книж., разг. У Геров 1331 - ‘... въртокъщник, уреден, пестовен човек’. У
МладБТР 569 - ‘уреден, пестовен мъж в къща’. У ДечТР 138 домак\ин и домак\иня
- ‘стопанин’, ‘къщовник’. В УЕРI 263 - ‘собственик (стопанин) на дом’. У РадБТР
154 домак\ин и домак\иня - ‘стопанин на жилище и добър и грижовен стопанин’.
П. Според БЕР 1411 от еръб. и хърв. doMahim/domacin (по Караджич 136 -
‘Hausvater, pater familias’) с начално осн. знач. ‘глава на семейство’, ‘стопанин’ —»
бълг. домак\ин с посочените значения. Срвн. и д\омник, дом\овник.
188
ДОМАК\ИНСТВО
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Книж., разг. У МладБТР 569 (към домак\ин) - ‘всички лица, що съставят един
дом’. В БТР 138 - ‘семейство, което живее самостоятелно’. В РБЕ IV 256 -
‘семейство, което живее самостоятелно в един дом’. У РадБТР 155 —
‘самостоятелно семейство’.
П. От осн. на същ. домак\ин + наст, -cmeo —> същ. домак\инство ‘състояние
(битност) на домакин’ —* ‘семейство’.
ДОМАК\ИНЯ
= Жена (съпруга) и стопанка (mater familias) /8/.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Разг., диал. У Геров I 331 - ‘жена на домакин...’. У МладБТР 569 - ‘жена,
съпруга домакинова’. В РБЕ IV 257 - ‘жена, съпруга’.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР 1411 (към домак\ин) - ‘грижлива стопанка,
къщовница’ - за говори в Софийско. У Геров I 331 - ‘уредна, пестовна жена’. У
МладБТР 569 (към домак\ин) - ‘жена къщовница’. У ДечТР 138 и РадБТР 154
домак\ин и домак\иня (вж. домак\ин).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домак\ин] с наст.-оконч. -я.
ДОМАШ\АР
Вар.: домаш\ар, домош\ар.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. Спорадично в западни говори - Ботевградско, Самоковско-ДупниШко
(Василева 146-155). У МладБТР 569 домаш\ар ‘който управя дом’. В РРДД 112
домош\ар ‘домакин, къщовник’.
П. От дом —> произв. прил. домаш-ен —♦ разш. осн. домаш- + наст. -ар. Срвн. и
д\омник, дом\овник.
ДОМАШ\АРКА
Вар.: домаш\арка, домош\арка.
= Жена (съпруга) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У МладБТР 569 домаш\арка (към домаш\ар). В РРДД 112 домош\арка, но
189
със значение ‘жена, която обича да си стой вкъщи’ (срвн. с домаш\ар).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домаш\ар с феминална наст. -ка. Срвн. и
д\омница, дом\овница.
ДОМ\АШНИ
ДОМ\АШНИТЕ
= Членове на нечие семейство и/или род, обитаващи един дом.
Р. Книж., разг. В БТР 138 - ‘членовете на семейството’ (поздрави дом\ашните си!).
В РСБКЕ I 274 и РБЕ IV 260 (към дом\ашен) - дом\ашни, дом\агините ‘близките, с
конто едно лице живее... в един дом’ (по текст от К. Константинов, Й. Йовков - ...
но сега плакаха само дом\ашните). В СТРБЕ 149 (към дом\ашен) дом\агините
‘семейството ми’ [?] (дом\ашните ми вече се тревожат).
П. Стбълг. домъ ‘дом, кыца, жилище’ и ‘домочадие, челяд, семейство’ —> прил.
доммиьнии ‘домашен, семеен’ и същ. домдшьнии ‘членовете на семейството...’
(СтбР I 422, 423-424, РСтбЕ 112), бълг. мн.ч. дом\ашени, член. дом\ашните с
посоченото значение. Срвн. и к\ъщни, к\ъщните.
Д\0МНИК
Вар.: д\омник, домн\ик (дамн\ик).
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. Спорадично в говори от Русенско-Шуменско, Разложко-Гоцеделчевско,
Крумовградско (вж. Пир. край 635 и Василева 146-155). У ГеровДоп. 101 -
‘къщовник’ - за говори в Чирпанско. В БЕР 1410-411 (към дом) - ‘къщовник’ - за
говори в Русенско, Чирпанско. В РБЕ IV 265 - ‘къщовник,... домакин’.
П. От същ. doM'l —> осн. дом- + наст. -ник. Срвн. и дом\овник.
Д\ОМНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Вж. д\омник. В РБЕ IV 265 - ‘къщовница,... домакиня’ - по текст от нар.
пес.: Драгинко, драго Никола, ожени ли се батъо ти, взе ли си добра д\омница?,
който насочва (б\атъо, драг\инко) към говори от Дунавската равнина (между
реките Осъм и Янтра), Подбалкана (Карловско, Казанлъшко) или вътрешна Тракия
(Пловдивско, Първомайско).
190
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д\омник] с наст. -ница. Срвн. и
дом\овница.
ДОМОВЛАДИКА
= Мъж - глава на родово-семейна задруга; старейшина.
= Мъж - глава на семейство (pater familias); стопанин.
Р. Книж. У Геров I 332 - ‘домакин, глава вкыци’. В БТР 138 - ‘домакин, глава на
семейство или задруга’. В РБЕ IV 266 - ‘... глава на семейство’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и същ. владика (< стбълг. кладикд
‘владетел, господар’, СтбР 1 171) със съединителен формант -о-.
ДОМОВЛАДИКИНЯ
= Жена (съпруга) на домовладика /8*/.
= Жена - глава на семейството (mater familias); стопанка.
Р. Книжно. В РБЕ IV 266 - ‘жена домовладика’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домовлад\ика] с наст. -(к)иня. Срвн. и
домовлад | ичица.
ДОМОВЛАДИЧИЦА
= Жена (съпруга) на домовладика /8*/.
= Жена - глава на семейство (mater familias); стопанка.
Р. Книжно. В РБЕ IV 266 - ‘жена домовладика’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домовлад\ика'\, срвн. и стбълг. кллдъницл
‘владетелка, господарка’ (СтбР I 171).
ДОМ\ОВНИК
Вар.: дом\овник, домовн\ик.
= Мъж - глава на семейството (pater familias); стопанин.
Р. Диал. У Геров I 332 - ‘който има челяд’. В БТР 138 домовн\ик ‘добър стопанин’.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У Василева 146-155 - за говори от Великотьрновско, Разложко, Родопите
(Велинградско, Асеновградско, Смолянско, Ардинско, Крумовградско) и
Странджа. В БЕР 1410-411 (към дом) домовн\ик ‘домакин’ - за говори в Средните
Родопи. У Геров (пак там) - ‘уреден за в кыцата си домакин...’ и 1228 (към
191
годен\ик) текст от нар. песен: ако си ми годен\ик, чева не си ми дом\овник, който
разкрива значение ‘съпруг’. У МладБТР 570 (към дом\овен) дом\овник ‘който умее
да реди къща, къщовник’.
П. От същ. дом] —> прил. домовен (< стбълг. домовьн’ь и домокитъ ‘заможен,
имотен’, СтбР 1423) —> разш. осн. домов(н)- + наст. -(н)ик. Срвн. и д\омник.
ДОМ\ОВНИЦА
= Жена - глава на семейството (mater familias); стопанка.
Р. Диал. У Геров I 332 - ‘която има челяд’. В РБЕ IV 266 - ‘... стопанка на къща, на
дом’.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. В БЕР 1410-411 (към дом) ‘домакиня’ и у Василева 245-265- за говори в
Дунавската равнина (източно от р. Вит) и Добруджа. У Г еров (пак там) - ‘уредна
жена... къщовница’. У МладБТР 570 (към дом\овен) - ‘[която] умее да реди къща’.
В РРДД 111 - ‘домакиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дом\овник] с наст, -(н)ица. Срвн. и
д\омница.
ДОМОР\ОДЕЦ
= Потомък от/в родно семейство.
Р. Книж. У МладБТР 570 (към домороден) - ‘който е по род от един дом, челяд’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. на същ. род със
съединителен формант -о- и наст. -ец. Срвн. и домоч\адец и домор\одие.
ДОМОР\ОДИЕ
= Семейство с деца; домочадие.
Р. Книж. В РРДД 102 - ‘семейство’, ‘домородство’. В РБЕ IV 268 - ‘домородство’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. на същ. род със
съединителен формант -о- и наст. -ие. Срвн. и домор\одство и домоч\адие.
ДОМОР\ОДИЦА
= Потомка от/в родно семейство.
Р. Книж. У МладБТР 570 (към домор\оден) домор\одец и домор\одица - ‘който е по
род от един дом, челяд’.
192
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домор\одец] с наст. -ица. Срвн. и
домоч\адка.
ДОМОВОДСТВО
= Семейство с с деца; домочадие.
Р. Книж. У МладБТР 570 (към домороден) - ‘обилен дом, челяд’. В БТР 138 -
‘семейство, челяд’. В РБЕ IV 268 - ‘домочадие, домородие’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. на сыр. род със
съединителен формант -о- и наст. -ство. Срвн. и домор\одие.
ДОМОЧ\АДЕЦ
= Мъж - глава на семейството (pater familias); стопанин.
Р. Книж. В РБЕ IV 270 - ‘глава на семейство, на домочадие’. В мн.ч. домоч\адци
РБЕ (пак там) - ‘съпружеска двойка’.
= Потомък от/в родно семейство.
Р. Книж., остар. В РРДД 112 - ‘член на семейство’. В РБЕ IV 270 - ‘член на
семейство, на домочадие’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. чад- (вж. домоч\адие) със
съединителен формант -о- и наст. -ец. Срвн. и домор\одец.
ДОМОЧ\АДИЕ
- Семейство с деца; домородие.
Р. Книж., разг. У Геров I 332 - ‘челяд’. У МладБТР 570 - ‘дом с чеда купно’,
‘челяд’. В БТР 138 - ‘семейство с децата, челяд’. В РРДД 112 - ‘семейство, челяд’.
В РБЕ IV 270 - ‘семейство... (родители и деца)’ и ‘членовете на едно семейство (по
отношение на родителите си или на един от родителите си)’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. чад- (цьрк.-слав. вар. на осн.
чед- от стбълг. чадо, бълг. чедо) със съединителен формант -о- и наст. -ие. Срвн. и
домор\одие.
ДОПИТ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Санданско (вж. Пир. край 393 + пояснение:
„първо посещение в дома на момичето се нарича д\опит”).
193
П. От глаг. п\итам диал. ‘искам’ (вж. Геров IV 201 + текст от нар. пес.: попитапи
хубава Гроздана... три добри юнаци - пръвий п\ита Марко Кралевикий, тамо
братя не ми я давает..., който насочва към югозападни говорни области) —► осн. -
пит- + предст. до- или през диал. глаг. *д\опитам —> същ. д\опит. Срвн. и
п\опиток.
ДОМОЧ\АДКА
= Потомка от/в родно семейство.
Р. Книж. В РБЕ IV 270 - ‘членка на семейство, на домочадие’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домоч^дец^ с наст. -ка. Срвн. и
домор[одица и домоч^адие.
ДОРОДОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В говора на гр. Охрид и Охридско (Вардарска Македония). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението
‘родя~раждам’ (вж. Граматика II 217) —» осн. дород- + наст, -ок —> същ. д\ородок.
Срвн. и д\ородък.
ДОРОДЪК
Вар.: д\ородък, дор\одък.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В някои южнобългарски говори в Пиринска Македония (Гоцеделчевско) и
Беломорска Тракия (Драмско). Вж. к. 5*~6*.А. У Геров I 346-347 д\ородък
‘последнего чедо’. У МладБТР 580 дор\одък ‘най-малко, последно чедо на майка,
след което друго не е родила’. В РБЕ IV 313 д\ородък ‘най-малкото, последното от
децата на едни родители...’.
П. От диал. глаг. дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението
‘родя~раждам’ (вж. Граматика II217) —> осн. дород- + наст, -ък —> същ. д\ородък.
Срвн. и д\ородок.
ДОЧЕ
= Дете <невръстно, малко /5*-6*/. Нариц. и зват. (д| оче!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Мон^анско.
П. Неясно. Може би от кор.-осн. до-на глаг. до(]я) ‘кърмя’ [?] + наст, -че —> същ.
194
Э|оче като гал.-умал. название на пеленаче, бозайниче, малко невръстно дете. Срвн.
и д\оле.
ДО\ЮЛЯ
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В западнобългарски говори (предимно на юг от Стара планина). У
ГеровДоп. 102 - ‘... дойка жена’ - за говори в Софийско. У МладБТР 593 - ‘жена,
която подая, кърми дете от свое мляко’.
П. От глаг. до(]я) ‘кърмя’ —► кор.-осн. дой- + наст, -уля —> същ. до\юля 1дой\улъа/.
Срвн. и д\ойка, дойк\иня.
ДО\ЯЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР 1416-417 (към доя) - ‘кърмаче’ - за говори във Вардарска
Македония (Битолско). У Геров I 393 - ‘бозайниче’. У МладБТР 593 - ‘кърмаче’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ - кор.-осн. дой- + съчл. наст, -ал-че —> същ. до\ялче
/дойалче/. Срвн. и до\илче, сук\алче и др.
ДО\ЯРКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. У ГеровДоп. 102 - за говори във Вардарска Македония (Прилепско) и у
МладБТР 593 - ‘жена, която подая’. В РБЕ IV 368 - ‘жена, която кърми дете’. В
БЕР 1416-417 - ‘кърмачка на чуждо дете’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ - кор.-осн. дой- + съчл. наст, -ар-ка —> същ. до\ярка
/дойарка/. Срвн. и д\ойка, д\ойница, до\юля.
ДРАЦИНКО
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (драг\инко!) ф.
Р. Диал. Обширен източнобългарски ареал, който на запад достига Плевенско-
Ловешко-Троянско (в Дунавската равнина и Стара планина) и Пирдопско-
Панагюрско (в Средногорието), на юг - р. Марица от Пазарджишко до
Харманлийско, на югоизток - Тополовградско-Елховско-Бургаско (вж. и Сакар
383) и Одринско-Лозенградско в Източна Тракия. Вж. к. 37". В БТР 143 и РСБКЕ I
195
290 - ‘по-млад девер’. В РРДД 115 - ‘девер, по-млад от съпруга’. В СТРБЕ 154 -
‘по-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му’. У Геров I
365, МладБТР 593 и в РБЕ IV 370 - обръщение/название за ‘по-млад брат на
съпруга’ и ‘по-млад братовчед на съпруга’ („така зъве жена по-младите братя и
браточеди на мъжа |и” според Геров (пак там) и ‘обръщение от жена към по-млади
братя и братовчеди на мъжа |и’ според МладБТР (пак там); ‘обикновено в
обръщение: по-млад брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му’
- според РБЕ (пак там).
= Съпруг на сестра <по-млади> на съпруг съпруг на зълва <по-млади>.
Р. Диал. В някои местни говори в Южна България (Карловско, Старозагорско).
= Обредно лице (мъж) с определени функции по време на сватбата; шафер.
Р. Диал. У Иванова 69 и сл. за някои етнокултурни райони на Североизточна
България (Разградско). В БТР 143 - ‘шафер’.
П. От осн. на прил. драг, др\аги (< стбълг. дрлгъ, д^ксыи ‘който... се цени много’,
‘мил’ СтбР I 432) със съчл. наст, -ин-ко —> същ. драг\инко като начална зват. ф.,
придобила и нарицателно значение.
ДРАЦИНЧО
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (драг\инчо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в ареала на драг\инко]. В РБЕ IV 370 - по текст от нар. пес.:...
драг\инчо Станьо,... кажи ми, ожени ли се байно ти?.
П. Вж. драг\инко. Начална гал.-умал. зват. ф. със съчл. наст, -ин-чо, придобила и
нарицателно значение.
ДРАГ\ОВНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В южнобъдгарски говори в Родопите, във вътрешна Тракия, Беломорска
Тракия и Странджа. Спорадично и в Добруджа, където названието е пренесено от
тракийски преселници. В БЕР 1417 (към драг) драг\овник и драг\овница - за говори
в Родопите, Странджа и Хасковско. У Геров 1364, МладБТР 594 (към Др\агне,
др\агд) и в РРДД 115 - ‘либе’, ‘любовник’. В РБЕ IV 371 - ‘любим мъж’, ‘либе’.
П. От диал. глаг. драг\овам ‘обичам, любя’ или от диал. прил. драг\оеен ‘драг, мил,
196
|обичен’ —» осн. драгов(н)- + наст. -(н)ик —> същ. драг\овник. Срвн. и галъ\овник.
За южнобългарския ареал на глаг. наст, -овам като вар. на -увам вж. БДАI к. 197 и
III к. 222.
ДРАПОВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. Вж. драг\овник. У Геров I 364 - ‘либе’ (по нар. пес.: ... че венчаваш първо
либе, твойта първа драговница). У МладБТР 594 (къмДр|агке, др\аго) - ‘либе’,
‘любовница’. В РРДД 115 - също. В РБЕ IV 371 - ‘любима жена’, ‘либе’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо драг\овник] с наст. -(н)ица. Срвн. и
галь\овница.
ДР\ЕБНИНА
Вар.: др\ебнина, дребнин\а.
= Деца <невръстни, малки> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У Геров I 366 др\ебнина и МладБТР 596-597 (към дребн\ак) - ‘дребни
деца’. В РБЕ IV 397 дребнин\а ‘малки деца’.
П. От прил. др\ебен —> осн. дребн- + наст, -ина същ. др\ебнина с основно
значение ‘множество от предмета или същества, характеризирани по признака
<дребен>’. Срвн. и дребос\ък.
ДРЕБОРЪК
Вар.: дребос\ък, дребус\ък.
= Деца <невръстни, малки> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У МладБТР 596-597 (към дреб\ак) дребус\ак] и дребус\ък ‘невръстни
деца’. В РБЕ IV 401-402 - ‘малко на възраст дете’ и ‘малки на възраст деца като
едно цяло’.
П. От прил. др\ебен —> кор.-осн. дреб- + разш. оказионална наст. -осък/-усък. Срвн.
и др\ебнина.
ДРЕБУС\АК
= Деца <невръстни, малки> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У Геров I 336 в съчет. дребус\аци деца ‘дребни, малки деца’. У
МладБТР 596-597 (към дреб\ак) дребус\ак и дребус\ък (вж. дребос\ък) ‘невръстни
деца’.
197
П. От прил. др\ебен —> кор.-осн. дреб- + разш. оказионална наст. -усак. Срвн. и
др\ебнина.
ДР\ЕНКО
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>.
Р. Диал. Мозаично в говори из Тракийската низина (предимно северно от р.
Марица в ареала на драг\инко]) - Пазарджишко, Пловдивско, Тополовградско,
Свиленградско (вж. и Сакар 383). У ГеровДоп. 103 - с пояснение: „булка вика така
втория брат... на мъжа си” - за говора на гр. Перущица.
= Съпруг на сестра на съпруг П4П/-, съпруг на зълва.
П. От дрян/дрен ‘раст. Comus mas’ —► диал. др\енко за девер или съпруг на зълва
като начална зват. ф. с наст, -ко, придобила и нарицателна функция.
Д\УДЛ '
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 104 - ‘некръстено още женско дете’ и в БЕР 1442 -
‘некръстено момиченце’ - за местни говори във Вардарска Македония (обл.
Мариово, Прилепско). У МладБТР 608 - ‘некръстено женско чедо’ и в РБЕ IV 466 -
‘некръстено момиче’.
П. Неясно. Връзката с тур. dudu ‘госпожа, дама’ (ТБР 137, ДТБ 80), предполагаю
от авторите на БЕР (пак там), е съмнителна. По-занимливи са успоредици като
арум, dudie ‘гьлъбица, гугутка’, ‘хубавко, красивичко’ (субстантивирано същ.),
‘младоженка’ (ДДА 503-504) и рум. duducd, duducuta, duduie ‘госпожица,
госпожичка’ (РБР 366). Най-вероятно и д\уда, подобно на други названия на
некръстени още деца (срвн. г\олка, г\олче, г\уиыа, г\ушлъо и т.н.), има предпазно-
заклинателна функция.
От дуда са образувани и гал.-умал. зват. и нариц. форми: д[уденце/д[уденце!,
дудка/д^удке! - в БЕР (пак там) като „гальовно обръщение към дете” - за говорите
на гр.Тетевен и гр. Банско; д\удичка/д\удичке! - в РБЕ IV 466 като гал.-умал. вар. на
дуда, дудка.
От същата кор.-осн. са образувани и названия за обредни лица (момичета, моми),
конто участват в обичайни обреди (вж. БЕР 1443: д^удуле ‘народен обред против
суша’ в Кюстендилско) за привличане на дъжд:	(наред с дудола,
198
додол\арки, д\одолици) у Геров I 314, 377 и МладБТР 557 и 608); дудул\айка (РРДД
118).
ДУМ\АЛНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров I 379 - ‘който е пратен да иска мома за някого’. У МладБТР 611-
‘който... проси да се даде някоя мома на някого’.
П. От глаг. д\умам ‘говоря, приказвам’, ‘уговарям’ (срвн. диал. прил. д\умен
‘уговорен’ в РРДД 119) —> глаг. кор.-осн. дум(а)- + съчл. наст, -(а)л-ник —> същ.
дум\алник.
ДУМ\АЛНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров 1379 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 611
(към дум\алник).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дум\алник\ с наст. -ница.
ДУ НИЦ А
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф.
д]унице!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Кулско).
П. От диал. същ. д\уня ‘раст. Cydonia vulgaris, дюля’ —♦гал.-умал. д\уница с наст. -
ица —* метафорично название за по- или най-млада зълва. Срвн. и д\унка, д\унква,
Э|уня. Вж. и кал\ина,мал\ина и др.
ДУН КА
Вар.: д\унка, д\ункя.
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф.
д\унке!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Кулско, Видинско). В БЕР 1443 - ‘най-
малка зълва’ - за западни говори. У Геров I 379 - с пояснение: „така казва невеста
на най-малката си зълва..., ако тя |и е пета зълва” [?]. У МладБТР 612 - с пояснение:
„тьй нарича невеста най-малката си пета зълва; неженените зълви се редят по
199
названия: 1. калина, 2. малина, 3. хубавка, 4. ябълка, 5. дунка”. В РБЕ IV 477 - ‘пета
по ред зълва, заварена от снахата като мома’.
П. От диал. същ. д\уня ‘раст. Cydonia vulgaris, дюля’ —»умал. д\унка с наст, -ка —>
метафорично название за по- или най-млада зълва. Срвн. и д\уница, д\унква, д\уня.
Вж. и кал\ина, мал\ина и др.
Д]УНКВА
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои северозападни говори (Ломско).
П. Вж. д\унка. Обликът на думата не е ясен. Възможна е аналогия с названия на
растения като см\оква ‘смокиня’, и под. Срвн. и д\уница, д\уня.
Д\УНЯ
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф.
д\уне!, д\уньо!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Берковско).
П. Диал. същ. д\уня ‘раст. Cydonia vulgaris, дюля’ —> метафорично название д\уня за
по- или най-млада зълва. Срвн. и д\уница, д\унка, д\унква. Вж. и кал\ина, мал\ина и
ДР-
ДУРГ\УН
= Дете <слабо, немощно> /5*~6*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Тетевенско, Свищовско, Пазарджишко.
П. Тур. прил. durgun ‘бавен’, ‘тих’, ‘неподвижен’ (ДТБ 81) —»бълг. диал. прил.
дургун ‘ленив’, ‘бавен’, ‘омърлушен’ и същ. дург\ун ‘мързеливец’ (РРДД 119) —»
‘дете (слабо, немощно)’. Според авторите на БЕР 1449 източник е тур. dargun ‘вид
синя слива’[?].
Д\ЪРТАВИЧКА
Вар.: д\ъртавичка, дъртав\ичка.
= Дете (момиче) <слабо, немощно 16*1.
Р. Диал. В БЕР 1465 (към дърт) - ‘слабо момиченце’ - за говора на гр. Банско.
П. От диал. прил. д\ъртав ‘слаб’, ‘мършав’ (вж. МладБТР 628) —► осн. дъртав- +
съчл. наст, -ич-ка —> същ. д\ъртавичка.
200
ДУЬРТАВЧЕ
= Дете <слабо, немощнс» /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР 1465 (към дърт) - ‘слабо дете’ - за говора на гр. Банско.
П. От диал. прил. д\ъртав ‘слаб’, ‘мършав’ (вж. МладБТР 628) —> осн. дъртав- +
наст, -че —> същ. д\ъртавче.
Д\ЪРТАТА
Вар.: д\ъртата, дърт\ата.
= Жена-роднина <възрастна> (майка /2*/, баба /21 *~22*/, свекърва /27*/, тыца /28*/,
съпруга /8*/).
Р. Разг., диал. В РБЕ IV 575 (към дърт) - ‘майката’ [?].
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. дърт (често подигравателно,
укорително). Срвн. и ст\арата.
Д]ЪРТИТЕ
Вар.: д\ъртите, дърт\ите.
= Семейна двойка <възрастна> (баща и майка /1 *+2*/, дядо и баба /11*+12* +
21*+22*/, свекър и свекърва /17*4-27*/, тьст и тыца /18*+28*/, съпруг и съпруга
/7*+8*/).
Р. Разг., диал. В РБЕ IV 575 (към дърт) - ‘родителите’ [?].
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. дърт (често подигравателно,
укорително) с посоченото събирателно значение. Срвн. и ст\арите.
Д\ЪРТИЯ(Т)
Вар.: д\ъртия(т), д\ъртио(т), д\ъртие(т) и др.
= Мъж роднина <възрастен> (баща /1*/, дядо /11 *4-12*/, свекър тьст /18*/,
съпруг /7*/).
Р. Разг., диал. В РБЕ I 575 (към дърт) - ‘бащата’ [?].
П. Субстантивирана член. ф. за м.р. на прил. дърт (често подигравателно,
укорително). Срвн. и ст\ария(т).
ДЪЩ\ЕРКА
Вар.: дыц\ерка, д\ъщерка, дащ\ерка, ддщерка и др.
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. дъщ\ерко!,
д\ъщерко!. Член. дъщ\ерката ‘дъщеря ми’.
201
Р. Диал. Компактен ареал в Западна България (Врачанско, Ботевградско, Софийско,
Елинпелинско). Вж. к. 6. и к. Ф155 от БДА-ОТ. По данни от БЕР 1467 (към д\ъщи)
д\ыцерка, ддщерка (навярно като гал.-умал. вар.) се срещат спорадично и в
Родопите (Асеновградско, Смолянско, Ардинско). У Геров I 385 дъщ\ерка. У
МладБТР 629 дъщ\ерка и д\ъщерка (към дъщер\я). В БТР 113 и РСБКЕ I 308
дыц\ерка. В РБЕ IV 581 д\ъщерка.
П. Вж. дъщер\я. От осн. дъщер- + наст, -ка, според МладБТР 629 като умал. ф.
Срвн. и щ\ерка.
*ДЪЩЕРШ(А)
= Дъщеря на брат /63/ или сестра /64/; племенница.
Р. В рус. и сръб. преписи на стбълг. писмени паметници от XI-XII в. дъцкрши
‘племенница’ (Славова 91: ли дъщершю ли нбстеро^).
П. Стбълг. дъщерши < праслав. *dbkt’er-bsi със разш. осн. на -ег- от *dbkti, дъщи
‘дъщеря’ (срвн. стбълг. дъщи, дъщерь в СтбР 1452: дъщи мо'К ^ьл-в в-всноуетъ са; i
рл^д'Блатъ са... млти нл дъцирь и дъщи мл млтерь). Според Славова (пак там)
„лексемата не е присъствала активно в българския речников фонд, схващала се е
като чисто книжовна форма и затова днес няма следи от нея”. От друга страна,
наличието на вар. дъщеръши за ‘племенница’ в църк.-слав. рус. (вж. Фасмер I 533
към дочь) и cersa за ‘внучка’ в сръб. и хърв. (вж. Скок II 71 към kci) е косвено
(сравнително-историческо) доказателство и за бълг. (стбълг., србълг.) дъщсрши —>
*дъщерш(а) с посоченото значение.
ДЪЩЕР\Я
Вар.: дыцер\я, дыцерь\ъ, дыцер\а, дыцер\ъ, дыцер\ё, д\ъщеря, д\ащеря, ддщеря,
д\ъшчеря и др.
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/. Зват. ф. д\ъще!, диал. и д\ъщеръо!.
Член. дъщер\ята ‘дъщеря ми’.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено по българското етнокултурно и
езиково (диалектно) землище. Вж. к. 6. и к. Ф155 от БДА-ОТ. У Геров 1385 и БТР
202
153 - ‘женско чедо’. У МладБТР 629 - ‘женско рождено чедо’, ‘женска рожба’. В
РСБКЕ 1309, в РБЕ IV 581-582 и у РадБТР 169 - ‘рожба (чедо) от женски пол’. У
ДечТР 150 - ‘женско чедо’. В СТРБЕ 162 - ‘дете момиче по отношение на
родителите си’. В УЕР 1275 - ‘жена, момиче спрямо своите родители’.
П. Индоевроп. *dhugat\er, праслав. *dbkti, стбълг. дъшти (имен, пад.), дъштере (род.
пад.) (СтбР 1452-453) —> бълг. дъщер\я —» диал. д\ъи/и'[, дъщ^ерка^, щ[ерка^,
ч^ерка^, к[еркаТ. Срвн. англ, daughter, нем. Tochter, гръц. (foyan/p и слав.: сръб. и
хърв. Khu/kci, (к)Ьерка/(к)сегка, (ui)hepKa/(s)cerka и под., рус. дочь (имен, пад.),
дочери (род. пад.), чеш. dcera, пол. сдга, corka и т.н. (вж. БЕР 1467, Трубачев 54 и
сл., Фасмер I 533).
От дъщеря са образувани и гал.-умал. вар. с обичайна или оказионална употреба в
различии семейно-родови среди дащер\инка, дъщер\инка - Девинско,
Асеновградско, Смолянско (БЕР 1467), Беломорска Тракия (Сярско, РБГ 79);
дъщер\ица диал. (РБЕ IV 581); дъщер\ичка - книж., разг., диал. (РБЕ IV 581);
дъщ\ерка диал. (Геров I 385).
0 В съчет.: доведена дъщеря, приведена дъщеря, заверена дъщеря ‘дъщеря само
по баща или майка след втори (трети и т.н.) брак на родителите’; природ\ена
дъщеря ‘родна дъщеря на родители, встъпили във втори (трети и т.н.) брак’;р\одна
дъщеря ‘дъщеря в кръвна връзка с родителите си’; н|еродна дъщеря ‘дъщеря
(осиновена, приемна) в некръвна връзка с родителите’ ; св\едена д\ъщеря (д\ъщеръё)
‘приведена дъщеря’ - в някои говори от Странджа; с[ъща дъщеря разг., диал.
‘родна дъщеря’ - Странджа (Малкотьрновско).
Съчет. с прил. от названия за кръвно родство или родство по сватовство и същ.
дъщеря за означаване на внучка, племенничка, братовчедка: с\инова дъщер\я,
бр\атова дъщер\я, с\естрина дъщер\я, ч\ичова дъщер\я и др. У Д. Маринов диал.
за западни говори -деверн\ова дъщер\а ‘племенница от девер’ (вж. СбНУ XII270).
Д\ЪЩИ
Вар. д\ъщи, дёщи.
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. д\ъще!.
Р. Диал. В БЕР 1467 д\ъщи ‘дъщеря’ - за говора на с. Ново село (Видинско), и дёщи
203
- за говора на гр. Тетевен. У Геров 1385 д[ъщи като „звателен падеж” от дъщеря
[?]•
П. Стбълг. дъшти (имен, пад.) ‘дъщеря’ (СтбР 1452-453) —> бълг. диал. д\ъщи,
дёщи ‘дъщеря’. Срвн. в РБЕ IV 582 прил. д\ъщин от осн. дъщ- и съчет. с диал.
названия за кръвно родство за внуци от дъщеря: д\ъщин син, д\ъщина дъщеря,
д\ъщино дете.
ДЮНЮРДЖ\ИЕ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с дюрдж\ие]) в Момчилградско (вж.
РодопиД51-153). Вж. к. 10.А.
П. Тур. diiniircii ‘сватовник’ (ТБР 140) —> бълг. *дюнюрджия, мн. дюнюрдж\ие -
обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
ДЮР
= Мъж роднина по сватовство; сват.
Р. Диал. В БЕР 1469 - ‘сват, сродник’ - за говори в Родопите (Асеновградско,
Смолянско, Ардинско).
П. Тур. diiniir ‘сват (бащите на булката и зетя един спрямо друг)’ (ТРБ 140, ДТБ 83)
—> бълг. диал. дюр. Срвн. и д\юран, д\юре, д\юрка.
ДЮРАН
= Мъж роднина по сватовство; сват.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско и в Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско, Димотишко, РБГ 80).
П. От осн. на същ. дюр] —> същ. д\юран, адаптирано с наст. -ан. Срвн. и д\юре и
д\юрка.
ДЮРДЖ\ИЕ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с дюнюрдж\ие]) в Момчилградско (вж.
Родопи 151-153). Вж. к. 10.А.
П. Тур. dur ‘сват, сродник’ (ДТБ 83) —» бълг. диал. дюр със същото значение (вж.
204
БЕР 1469) и —> произв. *дюрджия с наст, -джия (срвн. напр. и г\одаджии), мн.
дюрдж\ие - обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
Д\ЮРЕ
= Мъж роднина по сватовство; сват.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. От осн. на същ. дюр]' + наст.-оконч. -е. Срвн. и д\юран и д\юрка.
Д\ЮРКА
= Жена-роднина по сватовство; св\атя!.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дюр}, д\юран], д\юре} от осн. дюр- +
наст. -ка.
Д\ЮРЩИНА
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Диал. В БЕР I 469 (към дюр) - ‘сватовщина, родство’ - за говори в Родопите
(Асеновградско, Смолянско, Ардинско).
П. От осн. на същ. дюр} —> същ. д\юрщина, адаптирано с наст. -щина.
Д\ядо
Вар.: д\ядо, д\едо, дёдо.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/ > дядо ми. Нариц. и зват. (д\ядо!) ф.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 389 - ‘бащин баща’, ‘майчин баща’. У МладБТР 630
- ‘майчин или бащин баща’. В БТР 154 - ‘баща на някого от родителите ’. В
РСБКЕ 1310— ‘баща на бащата или на майката’. В РБЕ IV 595-596 - ‘бащата на
един от родителите по отношение на техните деца’. У ДечТР 150 - ‘баща на някой
от родителите...’. В УЕР 1276 - ‘бащата на един от родителите спрямо техните
деца’. У РадБТР 170 - ‘баща на някой от родителите’. В СТРБЕ 162 - ‘мъж по
отношение на своите внуци’.
Вар. с кор. гл. /е/, отчасти заедно с дед[а/д{еда}, е характерен за западнобългарския
ареал, който се простира на изток до р. Вит в Дунавската равнина, до Ботевградско-
Панагюрско в Стара планина и Средногорието и до Разложко-Петричко в Пиринска
Македония и Сярско-Солунско в Беломорска Македония). Вариантът с кор. гл. /а/
след палатална съгл. /д ’\адо/ е източнобългарски, а този с кор. гл. /ё/ е отбелязван в
205
междинна зона между западния и източния ареал (Плевенско-Луковитско,
Пазарджишко-Велинградско), в говори от Средните Родопи, Странджа и мозаично
в български говори от Южна Албания (Корчанско), Беломорска Македония
(Солунско) и Източна Тракия (Лозенградско, Бунархисарско) (вж. БДА-ОТ к. Ф34).
= Баща на съпруг /17/; свекър. Член. д\ядото ‘свекър(ът) ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Девинско, Асеновградско,
Смолянско, Крумовградско, Ивайловградско), във вътрешна Тракия (Първомайско-
Хасковско), Странджа и в Беломорска Тракия (Дедеагачко, Лозенградско,
Визенско). Вж. к. 17+27. В БЕР 1471-472 - ‘свекър’ - за говори в Странджа. В РБЕ
IV 595-597 - ‘свекър’.
= Баща на съпругата /18/; тьст. Член. д\ядото ‘тъст(ът) ми’.
Р. Разг., Диал. По цялото българско етнокултурно и езиково (диалектно) землище с
изключение на ареала на термина тьст]. Вж. к. 18+28. В Дунавската равнина,
Добруджа и Стара планина дядо и бабал\ък] с мозаично разпространение. В БЕР I
471-472 - ‘тьст’ - за говори в Странджа. У Геров 1389-390 - ‘женин баща’. У
МладБТР 630 - ‘баща на съпругата, женин баща’. В РБЕ IV 595-597 и УЕР 1276 -
‘тьст’. У ДечТР 150 - ‘баща на съпругата’, ‘тьст’.
= Мъж (съпруг) <възрастен> /7*/. Член. д\ядото ‘съпругът ми’.
Р. Разг., диал. В различии говорни области: м\ойту Д|яду съ пум\инъ, уст\анъф
дув\ица (Добричко); дядуту ми съ пум\инъ (Провадийско); \имай симъш, д[яду, ама
н\ямагув\еке (Ловешко); д\ядутуми пуч\инъ (Чирпанско); м\ойту съуж\ени
зам\енъъ на тр\ийсе и дв\я гуд\ини (Сливенско) и т.н. В РБЕ IV 595-597 - ‘съпруг,
мъж на възрастна, стара жена...’, ‘съпруг на баба’.
П. Стбълг. д+дъ ‘дядо, прародител’ (СтбР 1461) —► бълг. д\ядо и вар. книж., разг.,
диал. за ‘възрастен човек’, ‘баща на родител’, ‘баща на съпруг и/или съпруга’,
‘възрастен съпруг’ и др. В слав, ез.: сръб. d(j)ed, д(])едо, рус. дед, чеш. ded и т.н.
Подобно на баба, мама и др. и осн. дяд-/дед- (< стбълг. Д'ВД-) е възникнала най-
вероятно в и по детска реч с удвояване (редупликация) на съгл. /0/ в срички с гл.
/е/, lei, lai. За разлика от dedla/d\edaf д)ядо/д^едо/дёдо са начални звателни форми,
придобили и нарицателна функция.
206
От дядо (0|едо, дёдо) са образувани множество гал.-умал. звателни и/или
нарицателни варианта (най-често в детска реч): д\еде! диал. на запад-югозапад в
Свогенско, Софийско (вж. и БЕР 1471-472), Самоковско, Ихтиманско,
Благоевградско и дед\е! диал. (вероятно свързано и с тур. dede ‘дядо’ ТБР 113) в
Източните Родопи (Кърджалийско, Ивайловградско); дед\ейко/дед\ейко! диал.
(МладБТР 518); д\еденце/д\еденце! - книж., разг. (РБЕ III 652); д\едичка диал. -
Монтанско; дед\унка/дед\унка! и дед\унко! разг., диал. - Софийско, Самоковско;
д\едко!/д\ядко! разг., диал. в западни и източни говори (Геров I 389, МладБТР 518,
РБЕ III 653, IV 595); дяд\унко! диал. (РБЕ IV 597). Пренебрежителен или негативен
оттенък има в значението на д\ядка/д\ядка! разг. (РБЕ IV 595, БЕР 1471-472).
Само в архивни материали са отбелязани и укор.-увел. вар. д\едище, дед\ище, конто
за разлика от б\абище, баб\ище (вж. б\аба) не са отразени в български речници (вж.
обаче Граматика II 69).
О В съчет.: от дядо Адам; от дядо и баба; от чукун дядо ‘отдавна’, ‘от стари
времена’ (вж. ФРБЕ II60, 91).
• Д\ядови. Домът и семейството на д|ядо|. Субстантивирано мн.ч. на прил. д[ядов.
Д\ЯДОВИНА
Вар.: д\ядовина, д\едовина, дед\овина, дедов\ина.
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от дядо.
Р. Диал. В БЕР 1471 (към д|ядо) д\ядовина, дедов\ина (за говора на гр. Банско) и
дед\овина (за говори в Костурско, Беломорска Македония). У МладБТР 630 (към
дядо) д\ядовина и дед\овина ‘нещо, останало от деди’ и ‘деднина’. У Геров I 390
дед\овина ‘наследство от деда’ и ‘деднина’. В РБЕ III653 дед\овина ‘деднина’.
Срвн. и дедовн\ина.
П. От същ. Э|я0о^ —> разш. осн. дядов- (срвн. произв. прил. д\ядов), може би и през
съчет. д\ядов имот, д\ядово наследство, + наст. -ина. Срвн. и д\еднина, дедовн\ина.
Е
ЕВЛ\ЕТ
Вар.: евл\ет, евл\еат, евл\екъ, явл\екь.
207
= Дете /5-6/; чедо.
Р. Диал. В някои родопски говори в Девинско (евл\екь, явл\екъ). В БЕР 1475 евл\ет,
евл\еат ‘плачливо дете’ - за говора на гр. Банско. У Геров II 2, МладБТР 637, в БТР
155 и РБЕ IV 611 ‘(малко) некръстено още дете’.
П. Тур. evlad, evlat ‘деца’, ‘потомци’ (ТБР 162, ДТБ 84) —» бълг. диал. евл\ет и вар.
‘дете’ —»‘плачливо дете’, ‘некръстено дете’.
ЕВР\ЕЙЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В различии етнокултурни и диалектни области: в Дунавската равнина
(Свищовско, Силистренско), на запад-югозапад (Софийско-Самоковско и
Разложко-Петричко, вж. и Пир. край 386), в Родопите (Асеновградско, Смолянско,
Маданско), във Вардарска Македония (Струмишко), в Странджа (Средецко,
Малкотърновско) и в Беломорието (Солунско, Ксантийско).
П. Метафорично пренасяне на значението, свързано с обредната формула: „еврейче
ми даде, християнче ти давам”, с която кръстникът/кръстницата подават
новокръстеното дете на майката (вж. Геров II2, БТР 155).
ЕДИН\АК
= Син единствен, един в семейството) /5*/.
Р. Диал. В някои говори на север от Стара планина (Троянско, Севлиевско) и на
запад в Софийско, Трънско. В БЕР 1478-480 - ‘един син у майка’. В РБЕ IV 635 -
‘единствен син на родителите си’ (+ текст от нар. пес.: събрали ми се седемдесе
души, с\е юнаци, с\е на майки един\ацй). В РРДД 125 - ‘едничко дете’.
П. От осн. на числ.-прил. ед\ин ‘единствен, едничък’, ‘сам’ + наст. -ак. Също в
сръб. и хърв. jed\uHaK/jedinak (вж. Таноцки 69). Срвн. и ед\инец.
ЕДИН\АЧЕ
= Дете <единствено, едно в семейството) /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У МладБТР 638-639 (към един\ак) - ‘дете едно на майка’, ‘едничко,
единствено дете’. В РБЕ IV 635 - ‘единствено, едничко дете на родителите си...’.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо един\ак\ и един\ачка\ с разш.
наст. -аче. Срвн. и един\иче.
208
ЕДИН\АЧКА
= Дъщеря (единствена, една в семейството) /6*/.
Р. Диал. В някои говори на север от Стара планина (Троянско, Севлиевско). В БЕР
1478-480 - ‘дъщеря една у майка’. В РБЕ IV 635 - ‘единствена дъщеря на
родителите си’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо един\ак] с наст, -ка и замяна на съгл. /к/
със съгл. /ч/ в края на основата. Срвн. и ед\иница.
ЕДИНЕЦ
= Син (единствен, един в семейството) /5*/.
Р. Диал. В някои български говори във Вардарска Македония (Охридско,
Битолско).
П. От осн. на числ.-прил. един ‘единствен, едничък’, ‘сам’ + наст. -ец. Също в сръб.
и хърв. jed\uHaif/jedinac, хърв. и jedinec (Таноцки 69).
ЕДИНИЦА
Вар.: ед\иница, един\ица.
= Дъщеря <единствена, една в семейството) /6*/.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Охридско, Прилепско -
ед\иница}. В РРДД 125 един\ица ‘единичка дъщеря’. В РБЕ IV 637 един\ица
‘единствена, едничка дъщеря на родителите си’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ед\инец] с наст. -ица. Срвн. и един\ачка.
ЕДИН\ИЧЕ
= Дете <единствено, едно в семейството) /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров II4 и МладБТР 639 - ‘дете... едно у майка’. В РРДД 125 -
‘едничко дете’. В РБЕ IV 638 - ‘единствено, едничко дете на родителите си’.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо ед\инец\ и ед\иница\ с разш.
наст. -иче. Срвн. и един\аче.
ЕДИН\ОК
= Мъж - глава на семейство без или с малобройна челяд (pater familias).
Р. Диал. В БЕР 1479 - ‘човек, който... има малко деца’ - за говори в Еленско. У
ГеровДоп. 108 и МладБТР 640 - ‘човек сам или с малка челяд’. В РБЕ IV 640 - ‘сам
209
човек или човек с малка, малобройна челяд’.
П. От осн. на числ.-прил. един ‘единствен’, ‘сам’ + наст. -ок.
ЕДНОБР\АЧИЕ
= Брачна връзка само с едни партньор.
Р. Книж. У МладБТР 643 (към едноборен) - ‘живеене в един само брак’. В БТР 157
- ‘система на брака, при която мъжът има само една жена и жената само един мъж’.
В РБЕ IV 647 - ‘форма на брак, при която един мъж е свързан само с една жена или
една жена - само с един мъж’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и осн. брач- на същ.
брак със съединителен формант -о- и наст. -ие.
ЕДНОГ\ОДЕЦ
= Дете (момче) на една година 15*1.
Р. Разг., диал. В БЕР I 479 (към един) - ‘едногодишно... дете’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и кор. год- на същ.
година със съединителен формант -о- и наст. -ец.
ЕДНОГ\ОДКА
= Дете (момиче) на една година 16*1.
Р. Разг., диал. У Геров II 6 - ‘която е на възраст само една година’. В БЕР 1479
(към ед\ин и едног\одец).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо едног^дец] с наст. -ка.
ЕДНОГ\ОДЧЕ
- Дете на една година /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У Геров II 6 като умал. от едног\одец.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо едног^одец) и одногодка) с наст. -че.
ЕДНОД\ЕНИЧЕ
= Дете, родено в един и същи ден с друго дете или други деца /5*~6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 109 в мн.ч. еднод\еничета ‘деца, родени в един и същи ден’ -
за българския говор на гр. Зайчар (Източна Сърбия). В БЕР 1479 - също. В РБЕ IV
- ‘дете, родено в един и същи ден с друго’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и осн. на същ. ден
със съединителен формант -о- и разш. наст. -иче.
210
ЕДНОДЕН ЧЕ
- Дете на един ден /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В западнобългарски говори (Софийско, Пернишко, Радомирско).
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един едн- и осн. на същ. ден
със съединителен формант -о- и наст. -не.
ЕДНОКР\ЪВНИНА
= Кръвно родство.
= Кръвен роднина.
= Кръвни роднини.
Р. Разг., диал. У Геров II6, МладБТР 645 - ‘що са от една кръв, от един род’. В БЕР
I 478-479 (към един) - ‘конто са от един род’. В РБЕ IV 654 - ‘близък роднина по
кръв...’ (по нар. пес.: Янке ле,... да не бъдеш нещо роднина... роднина,
еднокръвнина).
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и осн. на прил.
кръвен —* кръвн- със съединителен формант -о- и наст. -ина.
ЕДНОМ\ЕСЕЧЕ
Вар.: едном\есече, едном\есче, едном\ешче.
= Дете, родено в един и същ месец с друго дете или други деца /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско-Панапорско и
гр. Клисура: дв\ете д\яца ми са едном\ешчета. У Геров II6 мн.ч. едном\есчета,
едном\есечета ‘братя и сестри, родени едно по друго на един месец’. У МладБТР
645 (към едном\ан) - ‘братя и сестри, родени едно по друго на същия месец’. В БЕР
1478 (към един) - ‘братя и сестри, родени през един месец в различии години’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и осн. на същ.
месец —> месе(ч)- със съединителен формант -о- и наст. -че.
ЕЛХАД\ИЙКА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженката) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Иванова 72 за говори в Добруджа.
П. Неясно.
211
ЕН\ИЩЕ
Вар.: ен\ище, ан\ище, ан\ища, ин\ище, йен\ище, йен\ища.
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра. Нариц. и зват. (ен\ище!, наред с ен\ищьо!,
ин\ищю!) ф.
Р. Диал. Спорадично в Разложко и в Родопите (Девинско, Смолянско, Ардинско,
Кърджалийско). В БЕР 1499 - ‘зет (спрямо шурей)’ - за говори в Разложко,
Гоцеделчевско, Девинско.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
Р. Диал. Спорадично в говори от Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско) и
Беломорска Тракия (Димотишко).
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско,
Кърджалийско) и в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско (ан\ища), Велинградско,
Девинско (иен\ища).
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. Спорадично във Велинградско.
= Син <първороден, единствен*, останал глава на семейството след смъртта на баща
си/5*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 5 ан\ище - за говора на гр. Чепеларе с пояснение: „така
помаците казват на син, който е заместил умрелия си баща в управлението на
къщата”.
П. Тур. eni^te ‘зет, мъж на сестра или на леля’ (ТБР 154, ДТБ 88) —► бълг. диал.
ен\ище и вар.
• Ен\ищови. Домът и семейството на ен\ище]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ен\ищов.
ЕЩЯСАМ
ЕН\ЯСВАМ
Вар.: ен\яс(в)ам, ен\ис(в)ам.
= Оставам несгод|ен (ерген, момък)/несгодена (мома) до Еньовден (24 юни).
212
Р. Диал. У ГеровДоп. 110-111 с пояснение: „за ерген, за мома: до Еньовден не се
годявам, та няма нея година да се женя” - за говори в Средногорието (гр.
Копривщица. гр. Панагюрище).
П. От л.и. Енъо/Еню по названието на празника Еньовден (24 юни) —» осн. енъ- +
наст. -аса(м)/-асва(м) или -иса(м)/-исва(м) —* глаг. ен\ясам/ен\ясвам или
ен | исам/ен | исвам.
ЕРГ\ЕН
ЕРГ\ЕНИН
Вар.: ерг\ен (арг\ен, йърг\ен). ерг\енин (ерг\еньън, йърг\еньън) и др.
= Мъж <неженен>. Зват. ф. ерг\енино!.
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
= Мъж по време на сватбата си /7*/; младоженец.
Р. Разг., диал. У Геров II11 ерг\ен ‘момък, стигнал за женене’, ‘който не се е
женил’, ‘младоженецът на сватбата’. У МладБТР 656 ерг\енин, ерг\ен ‘момък,
стигнал за женене’, ‘още неоженен млад човек’. В РСБКЕ I 330 и БЕР I 503-504
ерг\ен, ерг\енин ‘неженен мъж’. В БТР 166 ерг\ен, ерг\енин ‘момък за женене’,
‘неженен мъж’. В СТРБЕ 175 ерг\ен ‘момък на възраст за женене’. У ДечТР 160
ерг\ен и ерг\енин - ‘момък за женене’ и ‘неженен мъж’. У РадБТР 183 ерг\ен
‘младеж на възраст за женене’, ‘неженен мъж’. В УЕР I 303 - ‘неженен мъж’ и
‘младеж на възраст за женене’.
П. Тур. ergen ‘неженен, ерген’ и ‘юноша’ (ТБР 155, ДТБ 89) —» бълг. разг, и диал.
ерг\ен, ерг\енин.
От ерг\ен са образувани и форми с отгенък на умалителност (гальовност, ласкавост)
или увеличителност (пренебрежение, укорност, подигравка) в значението: ерг\енче
‘малък ерген’, ‘млад ерген’, ‘ерген на юношеска възраст’ (вж. Геров II11, МладБТР
656, РБЕ IV 814); ерген\ашче разг., диал. ‘умал. от ерген\аш' (РБЕ IV 813);
ерген\ак], ерген\аш].
0 В съчет.: до\оден ерг\енин ‘стар ерген’ - Кюстендилско; залеж\ал/отлеж\ал
ерг\ен ‘стар ерген’ - Радомирско; зах\оден ерг\ен ‘стар ерген’ - Ботевградско,
Великотьрновско, Пловдивско, Първомайско с прич./прил. зах\оден ‘който е
останал неоженен на време’ (ГеровДоп. 132), ‘останал неженен’ (МладБТР 775 към
213
зах]одба), ‘този, който е отминал женитбата’ (БЕР 1617), ‘преминал, застарял за
женитба’ (РРДД 155); за\одил ерг\ен ‘стар ерген’ - за говори в Тетевенско (вж. Лов.
край 329); стар ерг\ен разг., диал. ‘неженен мъж над обикновената у нас възраст за
женитба, над 30-35 години’ (БТР 166), ‘неженен мъж над обикновената за женитба
възраст’ (ДечТР 160); ‘неженен мъж, който е преминал обичайната възраст за
женене’ (РБЕ IV 812 към фг|еи); ерг\ен-дядо ‘стар ерген’ (МладБТР 656 към
ерг\енин\, закл\ет ерген ‘неженен мъж, който няма намерение (желание) да се
жени’;ух|о()е« ерген диал. ‘ерген..., попреминал за женене’ (РРДД 530) - за говори
в Смолянско.
ЕРГЕН\АК
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Разг., диал. В БЕР I 503 (към ерг\ен, ерг\енин) и в РБЕ IV 813 - ‘ерген’.
П. От същ. ерг\ен] с наст. -ак. Авторите на БЕР (пак там) посочват връзка с юнак,
но наст, -ак е широко разпространена при названия на лица (от мъжки пол) от
различии по вид основи (вж. Граматика II47-48). Възможно е в случая с ерген\ак да
имаме и начален увел, словообразувателен вар., придобил и неутрална нарицателна
функция.
ЕРГЕН\АШ
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Разг., диал. В РБЕ IV 813 - ‘ерген’ с оттенък на пренебрежение или шеговитост.
= Множество от мъже шеженени, млади>.
Р. Диал. В БЕР I 503-504 - ‘ергени’ - за говори в Никополско, Севлиевско. В РБЕ
IV 813 - ‘всички ергени’.
П. От същ. ерг\ен\ + наст, -аш, пренесена в бълг. ез. чрез заемки от тур., унг. и/или
рум. ез. Според МладГрам. 173 наст, -аги би могла да е от старинна (и рядка) бълг.
наст. *-ax-jb (—»-агиъ —> -ага).
ЕРГЕН\Е(Я) СЕ
= Ставам ерген (преминавам от детска в момкова възраст); усещам се, държа се
като ерген.
Р. Книж., разг., диал. В РБЕ IV 813 - ‘държа се като ерген’. В СТРБЕ 175 -
‘заживявам като ерген’.
214
П. От същ. ерг\ен(ин)\ —> осн. ерген- + наст. -е(я) —» глаг. ерген\ея (се). Срвн. и
ерген\увам.
ЕРГ\ЕНКА
= Жена <неомъжена>; мома.
Р. Диал. В БЕР I 503-504 - за говори в Гоцеделчевско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ерг\ен\ с наст. -ка.
ЕРГЕНЛ\ЪК
Вар.: ергенл\ък, ергенл\ик.
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. В БЕР I 503-504 ергенл\ък, ергенл\ик ‘ергенство’ - за говори в
Троянско. У Геров II 10 ергенл\ик ‘ергенство’. У МладБТР 656 ергенл\ик ‘състояние
на неженен’, ‘живот на младини’. В РСБКЕ I 331 ергенл\ък ‘ергенство’. В БТР 166
ергенл\ък ‘състояние на ерген’. В РБЕ IV ергенл\ик и ергенл\ък ‘ергенство,
ергенуване’.
П. Тур. ergenlik ‘ергенство’(ТБР 156, ДТБ 89) —> бълг. разг, и диал. ергенл\ък,
ергенл\ик. Срвн. и ерг\енство и бекярл\ък, бек\ярство.
ЕРГ\ЕНСТВО
= Битност (живот) в безбрачие.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 11 - ‘времето, докле ходи човек ерген’, ‘ергенски
живот’. У МладБТР 656 - ‘състояние на ерген(ин)’, ‘живот на младини, докле
човек е или ходи ерген’. В БТР 166 - ‘състояние на ерген’. В РСБКЕ 1331 —
‘състояние, положение на ерген’ и ‘време, прекарано като ерген’. В РБЕ IV 814 -
‘състояние, положение на ерген’, ‘време, период от живота на мъжа, прекарано
като ерген’. В странджански говори е отбелязван и вар. ерг\енсто (ерг\енстото е
пашел\ък, мом\инстото - вез\ирсто).
П. От същ. ерг\ен] —» осн. ерген- + наст. -ство. Срвн. и ергенл\ък, бек\ярство.
ЕРГЕН\УВАМ
Вар.: ерген\увам, ерген\овам, ерген]уем.
= Живея неженен; бивам (съм) ерген.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 11 - ‘ходя ерген’. У МладБТР 656 - ‘ходя, съм
ерген’. В БТР 166 - ‘живея като ерген, бивам ерген’. В РБЕ IV 814 - ‘живея като
215
ерген’. В СТРБЕ 175 - ‘ерген съм, не се женя’. Вариантьт с наст, -овам са
характерни за говори в Странджа, Родопите, Тракия, а тези с наст, -уем - за говори
в Трънско, Годечко, Западните покрайнини.
П. От същ. ерг\ен(ин)\ —> осн. ерген- + наст, -увам (диал. и -овам, -уем) —> глаг.
ерген\увам и вар. Срвн. и мом[увам.
ЕРГЕН\Я
= Множество от мъже <неженени, млади>.
Р. Диал. В североизточни говори (Добруджа). В РРДД 129 - ‘ергени’.
П. Мн.ч. от ерг\ен с оконч. -я —> ерген\я - същ. събирателно за множество от
ергени.
ЕТ\ИМ
Вар.: ет\им, йет\им, й\етим.
= Дете без жив родител или без живи родители; сирак /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко. У ГеровДоп. 112 - за говора на гр.
Велес (Вардарска Македония).
П. Typ.ye/z'w ‘сирак’, yetime ‘сирота (за момиче)’ (ТБР 631, ДТБ 109) —> бълг. диал.
ет\им, йет\им със същото значение.
ЕТ\ЪРВА
Вар.: ет\ърва (етр\ъва, ет\рва), етбрва, ат\ърва (атдрва), ент\ърва (ент\арва),
й\ентърва, йёнтърва, й\етърва (йет\рва), й\атърва (йат\рва), й\ътърва и др.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; съпруга на девер. Зват. ф. ет\ърво!. Член.
ет\ървата ‘етърва ми’.
Р. Книж., разг, диал. У Геров II 12 и V 608 етр\ъва, ятр\ъва с пояснение: „жените
на двама братя са помежду си ятърви”. У МладБТР 659 - с пояснение: „на двама
братя жените са помежду си етърви, една на друга са етърви”. В БТР 169 - ‘жената
на един брат спрямо жената на друг брат’ (+ текст от нар. пес.: тате и чичо два
брата, мама и стрина етърви). В РСБКЕ I 334 - ‘съпругата на един от братята
спрямо съпругите на другите братя’. В РБЕ IV 852 - ‘съпругата на единия от
братята спрямо съпругата на другия брат’. В СТРБЕ 177 - ‘съпругата на един брат
по отношение на съпругата на друг брат’. У ДечТР 162 - ‘всяка от жените на двама
и повече братя спрямо останалите’. У РадБТР 186 - ‘всяка от съпругите на двама
216
братя по отношение на другата’.
Диалектните вар. са разпространени, както следва: е/и|рвй - в западнобългарски
говори, вкл. и говорите в Западните покрайнини и северните дялове на Вардарска
Македония (вж. БДА-ОТ к. Ф144); етр\ъва - мозаично разпространение веред
говори на запад-югозапад (по реките Струма и Места), в Средногорието
(Пиродпско-Панагюрско), в Подбалканските полета и Тракийската низина (по р.
Марица и северно от нея), спорадично и на изток до Бургаско-Елховско (вж. БДА-
ОТ пак там); ат\ърва, атдрва, етдрва - предимно в Родопите; й\етърва - веред
южнобългарски говори във вътрешна Тракия (Първомайско-Хасковско-
Харманлийско), Вардарска Македония (Тетовско-Кратовско), Беломорска
Македония (Сярско) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Лозенградско);
й\атърва - във Вардарска Македония (Велеско, Битолско); й\ътърва - във
Вардарска Македония (Охридско, Преспанско); (и)\ентърва, (й)ёнтърва - във
Вардарска и Беломорска Македония (Преспанско, Костурско, Солунско) и Южна
Албания (Корчанско).
П. Праслав. *jetry, стбълг. |дтри (имен, пад.), ьхтркс (род. пад.), в слав, ез.: сръб. и
хърв. j\empea/j\etrva, рус. \ятровь, пол. jatrew и т.н. Срвн. и стинд. yatar, лат.
ianitrices, гръц. Evarepet; със същото значение (вж. Трубачев 137-138, БЕР I 514).
• Ет\ървини. Домът и семейството на ет\ърва\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ет\ървин.
\ЕЦА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В БЕР I 516 и у Добрев 16 - ‘снаха (спрямо зълва)’ [?] - за говори в
областта Тиквеш (около градовете Неготино, Кавадарци) във Вардарска
Македония.
П. Според Добрев 1984: 162 „... областната българска дума \еца произхожда най-
вероятно от древнотюркския печенежки език”.
Ж
217
ЖЕЛ\ЯЗКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. У Геров II 15 и МладБТР 667 - ‘малко некръстено още мъжко дете’.
П. Както и в л.и. Желязко и в производного нарицателно жел\язко е заложен
(пожелателен, заклинателен) мотив: ‘твърд, траен като желязо; железен’. У
МладБТР 667: „нарича се така, за да е яко и да трае”.
ЖЕН\А
Вар.: жен\а, жен\ъ, ж\ена.
= Човек от пол, противоположен на мъжкия.
= Човек от женски пол спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. ф.
ж\ено!, разг, и диал. и жен\а!. Член. жен\ата ‘жена (съпругата) ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II16-17 - ‘която е женена, за отличие от мома’ и
‘оная, за която някой е оженен’. У МладБТР 668-669 - ‘човешко същество от
женски пол вече омъжено’ и ‘другарка в живот’. В БТР 173 - ‘женена, омъжена
жена - за разлика от мома’ и ‘съпруга’. В РСБКЕ I 342 - ‘женена жена за разлика от
мома’ и ‘съпруга’. В РБЕ V 40-41 - ‘съпруга’. В СТРБЕ 180 - ‘омъжено лице от
този [женски] пол’ и ‘съпруга’. У ДечТР 165 - ‘човек от противоположния на мъжа
пол...’ и ‘женена, омъжена жена’. В УЕР1315 - ‘човек от пол, противоположен на
мъжа’ и ‘съпруга’. У РадБТР 189 - ‘омъжено лице от противоположния пол на
мъж’ и ‘съпруга’. Примери от бълг. говори: на Благ\оя бил\а жен\а
(Ихтиманско); т\ой ми е м\аш, пък ас на н\его жен\а (гр. Клисура); жен\ата му
умр\е на н\его (Видинско); и w|ow йъ зем\а за жен\а (Луковитско); сл\ушай мъ
жин\а! (Чирпанско); ш\о прай, бре, ж\ената тв\оя? (Охридско); з\ет 'увет ’е с ’\аки
при н\егувътъ си ж’ен\ъ (Сярско); м\ойтъ ж’\ена ин\о на н\иватаруд]и (Драмско).
Членуваните форми на същ. жена ‘съпруга’: жен\ата (жен\ъта), ж\ената (ед.ч.),
жен\ите, ж\ените (мн.ч.), се употребяват разг, и в разширено значение ‘нечия
съпруга’, срвн. напр.: жен\ата ме чака ~ моята жена ме чака ~ жена ми ме чака и
жената го чака ~ неговата жена го чака ~ жена му го чака', жените ви чакат ~
вашите жени ви чакат ~ жените ви чакат и т.н.
П. Праслав. *zena, стбълг. женд ‘съпруга’ (СтбР I 489-490), ‘омъжена жена, съпруга’
(ДавРИПК 101) в слав, ез.: сръб. и хърв. ж\ена/гепа ‘женски член в брачен съюз’
218
(Таноцки 62), рус. жен\а, диал. ж\онка, чеш. zena за ‘съпруга’ и т.н. (Трубачев 105
и сл., БЕР I 535-536). Вж. и б\улка, нев\яста, съпр\уга.
От жена са образувани и множество гал.-умал. варианти: жен\инка диал.
‘женичка’ - Ксантийско (Беломорска Тракия) (БЕР пак там); ж\енече диал. ‘млада,
току-що омъжена жена’ - Смолянско (БЕР I 535-536 към жену)'. жен\ица (Геров II
17, МладБТР 669-670, РБЕ V 42); жен\иче диал. - гр. Велико Търново (ГеровДоп.
115); жен\ичка (Геров пак там, РБЕ пак там); ж\енка/ж\енка! диал. - „така казва
мъж на жена си на галено” (Геров пак там) и „като галено обръщение на мъж към
жена си ”(РБЕ пак там); жен\урка (БЕР 1535-536); женч\е (РБЕ V 46) и умал. зват.
ф. ж\енче!. Наред с тях и увел.-укор. вар.: женет\ина диал. - Тиквеш (Вардарска
Македония) (БЕР I 535-536 към жен\а)', жен\ище разг., диал. (Геров II 17, РБЕ V
46); женурл\ега диал. - Софийско (БЕР пак там); женурл\яга диал. (БЕР пак там);
женч\ура диал. (Геров пак там, МладБТР 670, РБЕ V 42).
От жен\а са образувани и вар. със събирателно значение: жен\ор, женор\ия,
женор\я разг., диал. ‘множество жени’ - в Софийско (БЕР I 535-536 и РБЕ V 43), в
Северозападна България (Монтанско, Белослатинско, Врачанско) и в
Средногорието.
0 В съчет. за: ‘бездетна жена’ - бездетна жена, вж. безд\етка (РСБКЕ 142);
безпл\одна жена книж., разг. (РБЕ I 502); безр\одна жена диал. - в местни говори
в Благоевградско-Санданско-Гоцеделчевско, срвн. и безр\одка', безч\една жена
диал. - в местни говори в Санданско, срвн. и безч^едка, безч[едница; безч\елядна
жена, ‘бременна жена’ - гул\яма жена диал. - в местни говори в Пловдивско;
корм\acma жена диал. - в местни говори в Гоцеделчевско; корм\еста жена диал.
- в местни говори в Асеновградско; нев\олна жена диал. - в РРДД 288; непр\азна
(нипр\азна) жена диал. - в местни говори в Карловско-Пловдивско, Разградско;
п\ълна жена диал. - в местни говори в Гоцеделчевско; сдет\инява жена диал. - в
местни говори в Пловдивско; т\еготна жена диал. - в местни говори в Санданско;
тов\арена жена диал. - в местни говори в Асеновградско (тв\арена жена) и
Санданско, Гоцеделчевско; т\ежка жена разг., диал. - в местни говори в
Благоевградско, Гоцеделчевско и в Троянско (вж. и БТР 858 към т\ежък); трудна
жена разг., диал. - в местни говори в Софийско, Троянско, Разградско,
219
Пловдивско, Първомайско (вж. и БТР 876 към тр\уден); жена на другред диал. - в
местни говори в Ловешко; жена в положение (БТР 593); жена у положение диал.
- в местни говори в Разградско; ‘разведена жена’ - нап\усната жена книж., разг.,
диал.; нап\устена жена диал.; отр\одена ж\ена ‘жена, що не ражда вече’ (у Геров
III422); ‘(жена), чийто брак е разтрогнат’ (БТР 716 към разв\еден)', пар\ясана жена
диал.; пр\остена жена диал. в Дупнишко-Кюстендилско; разв\едена жена книж.,
разг., диал.; \уредна жена разг., диал. ‘жена, която е добра домакиня, стопанка’.
От две жени деца ‘отсъствие на родствена връзка между двама’ (ФРБЕII 58).
Ж\ЕНЕТЬЕ
= Встьпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. У Геров II 17 и МладБТР 669 (към ж\енат, ж\енет) - ‘женене’.
П. Отглаг. същ. от осн. на диал. страд, прич. женет-/женьет-, присъщо на
западни, югозападни и южнобългарски говори (по поречието между реките Марица
и Тунджа) (вж. БДАI к. 196 и БДА III к. 214).
ЖЕНИЩАР
ЖЕНИЛ\АРИН
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Североизточна България (наред с жен\ихъл^) на изток от
линията Русе - Попово - Котел и, спорадично, южно от Стара планина в
Карнобатско-Поморийско (вж. и Капанци 179, Добруджа 272). Вж. к. 10.А. В БЕР I
535-536 (към жена) женил\ари мн.ч. ‘годежници’ - за говори в Преславско.
П. От глаг. ж\ен(я)] —> разш. осн. женил- (срвн. жен\илка2, жен\ило) + наст, -ар
или съчл. наст, -ар-ин. Срвн. и главеж\ар, годеж\ар и др.
ЖЕНИЛ\АРИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В БЕР I 535-536 (към жен\а) - ‘годежници’ - за говори в Преславско. Вж.
к. 10.А. Вж. и женил\ар/женил\арин.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
жен\ихли.
220
ЖЕН\ИЛИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У ГеровДоп 115 (към жен\иля по текст от нар. пес.: куг\а д\одът, бре,
жен\или, да съ ч\удъът, да съ м\айът) - за говори в Добричко. Вж. к. 10.А. Вж. и
жен\иля.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
жен\илни, жен\ихли.
ЖЕНИЛКА1
= Встъпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. В БЕР I 535-536 (към жен\а) - за говори в Стара планина (Тетевенско) и
Родопите (Асеновградско, Смолянско, Маданско, Ардинско). В РБЕ V 41 -
‘женитба’.
П, От глаг. ж|ен(я)Т —* кор.-осн. жен- + съчл. наст, -ил-ка —> отгл. същ. за действие
женилка1. Срвн. и жен\ило и венч\илка.
ЖЕН\ИЛКА2
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В РБЕ V 41 - ‘сватовница’.
П. От глаг. ж|ен(я)| —> кор.-осн. жен- + съчл. наст, -ил-ка —> отглаг. същ. за лице
жен\илка2. Свързано е вероятно в обща ономасиологична (номинационна) трупа с
диал. вар. като жен\илня\, жен\иля].
ЖЕН\ИЛНИ
- Трупа обредни лица (жени, мъже?), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У Геров II 17 по текст от нар. пес.: Петканарасла, порасла, стана мома за
жененъе; за Петкана дошли жен\илни от девет села далеко. Вж. и к. 10.А. Вж. и
женилня.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и жен\или,
жен\ихли.
221
ЖЕН\ИЛНЯ
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров II 17 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 669 и
РБЕ V 41 - ‘сватовница’.
П. От произв. осн. женил- (срвн. ж\еня и женил\ар(ин), жен\иля) + наст, -ня или от
глаг. кор.-осн. жен- + съчл. наст, -ил-ня.
ЖЕН\ИЛО
= Встьпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. В БЕР I 535-536 (към жен\а) - за говори в Стара планина (гр. Тетевен и
Тетевенско), Подбалкана (Карловско) и Средногорието (гр. Копривщица). У
МладБТР 669 (към жен\илня) - ‘женене’ и ‘живот на женен’. В БТР 173 и РБЕ V 41
- ‘женитба’ (срвн. и нар. пес.: а жещило пусто е чернило, що зачерни младитпе
девойки...).
П. От глаг. ж\ен(я)\ —> кор.-осн. жен- + наст. -(и)ло —> същ. жен\ило. Срвн. и
жен\итба и венч\ило.
ЖЕН\ИЛЯ
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У ГеровДоп. 115 - ‘сватовница’ - за говори в Добричко. Вж. к. 10.А. У
МладБТР 669 (към жен\илня) и в РБЕ V 41 - ‘сватовница’.
П. От произв. осн. женил- (срвн. ж\еня и женил\ар(ин), жен\илня) + наст.-оконч. -я
или от кор.-осн. жен- + съчл. наст. -ил-я. Срвн. и жен\илка2.
ЖЕН\ИТБА
= Встьпване в брак; оженване, омъжване.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 17 и МладБТР 669 - ‘за мъж: женене’, ‘за жена:
мъжене’. В БТР 173, РСБКЕ I 342, РБЕ V 41, СТРБЕ 180 и у РадБТР 189 -
‘встьпване в брак’ (в БТР и ‘сключване на брак между мъж и жена’). В БЕР I 535-
536 (към жен\а) - ‘женене’. У ДечТР 165 - ‘встьпване в брак, сключване на брачен
съюз между мъж и жена’.
П. От глаг. ж\ен(я)] —> кор.-осн. жен- + съчл. наст, -ит-ба. Срвн. и жен\итва.
222
ЖЕН\ИТВА
= Встьпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. У Геров II17 и МладБТР 699 - ‘за мъж: женене’, ‘за жена: мъжене’.
П. Стбълг. женитвл ‘брак, съпружество’ (ДавРИПК 101), бълг. жен\итва с
посоченото значение.
ЖЕН\ИХ
= Мъж по време на сватбата си /7*/; младоженец.
Р. Разг., диал. В БТР 173, РБЕ V 42, СТРБЕ 180 и у РадБТР 189 - ‘младоженец’.
= Кандидат за женитба.
Р. Книж. В БТР, РБЕ, СТРБЕ (пак там), РСБКЕ I 342, БЕР I 535-536 и у РадБТР
(пак там) - ‘кандидат за женитба’.
П. Стбълг. жвни^ъ ‘младоженец’ (имтиа нектстж жениуъ естъ, СтбР 1490) —> бълг.
жен\их със същото значение. Значението ‘кандидат за женитба’ е пренесено от рус.
ез. (вж. БТР пак там).
ЖЕН\ИХЛА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В говори от Североизточна България на изток от линията Русе - Попово -
Котел и, спорадично, южно от Стара планина в Карнобатско-Поморийско. Вж. к.
10.А. У Геров II 17 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 669 -
‘жена, пратена да иска мома за някого’. В РБЕ V 42 - ‘сватовница’. В РРДД 133
жен\ихъл и жен\ихла ‘посредник за женитба’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо жен\ихъл] от осн. женихл- + наст.-оконч.
-а. Срвн. и жен\илня, жен\иля.
ЖЕНИХЛ'АРСТВО
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване, сватуване.
Р. Диал. Вж. жен\ихъл, жен\ихла. В РРДД 133 - ‘посредничество за женитба’. В
РБЕ V 42 - ‘сватосничество’.
223
П. От същ. жен|ихъл|, жен\ихла] —> разш. осн. женихлар- или женилар- + наст. -
ство. Срвн. и св\атовство.
ЖЕН]ИХЛИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У Иванова 55-56 - за говори в Силистренско, Разградско, Варненско с
пояснение: „В Добруджа свату ват само мъже, но преди тях отиват специални жени
жен\ихли в бащиния дом на момата, конто... предупреждават, че вечерта ще дойдат
мъжете жен | ихли”. Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
женил\ари.
ЖЕН\ИХЪЛ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Североизточна България (наред с жёнил\ар] ~ женихл\ар) на
изток от линията Русе - Попово - Котел и, спорадично, южно от Стара планина в
Карнобатско-Поморийско. Вж. к. 10.А. У Геров II17 - ‘който е пратен да иска
мома за някого’. У МладБТР 669 (към жен\ихла) - ‘сватовник..., що иска мома за
някого’. В РРДД 133 - ‘посредник за женитба...’. В РБЕ V 42 - ‘сватовник’.
= Кандидат за женитба.
Р. Диал. В РБЕ V 42 - ‘кандидат за женитба’.
П. Най-вероятно от жен\их\ —> диал. жен\ихъл ‘сватовник’ с оказионална наст. -
(ъ)л, пренесена може би от вар. за ж.р. с наст, -ла (срвн. жен\ихла). Значението
‘кандидат за женитба’ е развито може би по аналогия със заемката от рус. жен\их].
Ж\ЕНСКО
Вар.: ж\енско, ж\енцко.
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Разг., диал. В различии говорни области (напр. Радомирско: те, п\а ж\енско ни
серод\и, стан\аа пет ч\ерки влечем; Хасковско: w|a добфф порвем ж)енцко,
с]етньъ и мфмчета, ма б\олъъс ги отфесе'). У Геров II 17 ж\енско ‘онова..., което
224
зачева и ражда’. В РБЕ V 44-45 ж\енска, ж\енско, ж\енски ‘лице от женски пол’
(но и ‘момиче’, ‘дъщеря’ по текст от М. Георгиев: Не се случи някоя от дъщерите
|w веднъж да закъснее... Зайде ли слънце... ж\енското трябва да е под покрив).
П. Субстантивирана ф. за ср.р. на прил. женски, -ска, -ско, член, женското. Със
значение ‘женски деца’ ~ ‘момичета’ ~ ‘дъщери’ е разпространена разг, и диал. и
субстантивираната ф. за мн.ч. ж\енски, член. ж\енските (народ\иха им сем\ъжки и
ж\еиски, на Стувь\еница ж\енцките хи ги б\иваше нар\апта мн\ого).
Ж\ЕН(Я)
= Уреждам встьпване в брак (женитба); оженвам, омъжвам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 17-18 и МладБТР 669-670 (към женщина) - ‘правя
мома и момък да се земат, та да станат мъж и жена’. В БТР 173 - ‘уреждам
женитба, давам съгласие или съдействие за женитба’. В РСБКЕ I 342 - ‘правя мъж
и жена да встъпят в брак’. В РБЕ V 46 - ‘правя някой да встъпи в брак’. У ДечТР
165 - ‘уреждам женитба, давам съгласие или оказвам съдействие за жентиба’. У
РадБТР 190 - ‘извършвам бракосъчетание’ и ‘съгласявам се и подготвям встьпване
в брак’. Ж\ен(я) се. Встъпвам в брак, омъжвам се. У Геров II17-18 и ‘зимам си
жена... (за мъжко), зимам си мъж... (за женско) според узаконения ред’. В БТР 173 -
‘влизам в брак’. В РБЕ V 46 и у РадБТР 190 - ‘встъпвам в брак’.
П. Стбълг. женити (са), жени; (са) ‘женя, оженвам някого’ и ‘женя се, оженвам се,
встъпвам в брак’ (СтбР I 490) —> бълг. ж\ен(я) (се) със същите значения.
ЖИВ\АК
= Дете <живо, подвижно, пъргаво> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У ГеровДоп. 115 - ‘пъргаво, бързо дете’. У МладБТР 671-672 -
‘пъргаво, живо, бързо дете’. В БТР 174 - ‘пъргаво подвижно дете’. В РБЕ IV 57 -
‘пъргаво, бързо дете’. В БЕР I 540 - ‘подвижен, енергичен човек, обикн. дете'.
П. От кор.-осн. на прил. жив ‘подвижен, пъргав’ + наст, -ак —> същ. жив\ак като
експресивно название с посоченото значение. Срвн. и живарл\ак, жив\улче.
ЖИВАЛЕЦ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 18, МладБТР 617-672 (към жив\ак) и в РБЕ V 58 - ‘дете
бозайниче’ с пояснение: „среща се в гатанка: жив жив\алец от жива снагаяде". В
225
БЕР I 541 (наред с жив\алче) - ‘дете сукалче’.
П. Допустим е алтернативен произход от прил. жив —► кор.-осн. жив- + съчл. наст.
-ал-ец или глаголна кор.-осн. от стбълг. жьвлти ‘дъвча’ (МладЕР 164, БЕР I 526) —*
бълг. диал. жв\ал(я) ‘дъвча, преживям’, жв\акам, жв\ач(а) ‘дъвча’, жевол(я)
‘дъвча’, жив\олам ‘жвакам, преживям’ (вж. БЕР V 526, 529, 541) —» кор.-осн. жив-
+ съчл. наст, -ал-ец —► същ. жив\алец. Срвн. и жив\алче.
ЖИВАЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*7; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР I 541 (наред с жив\алец) - ‘дете сукалче’.
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. жив- + съчл. наст, -ал-че гал.-умал. същ.
жив\алче.
ЖИВАРЛ\АК
= Дете <живо, подвижно, пъргаво> /5*~6*/.
Р. Диал. В западни говори в Софийско, Радомирско.
П. От осн. на прил. жив ‘подвижен, пъргав’ със съчл. наст, -ар-лак —> живарл\ак
като експресивно название с посоченото значение. Срвн. и жив\ак, жив\улче.
ЖИВИЛ\Е
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 18 - ‘дете бозайниче’ с пояснение: „среща се в гатанка: живо-
живо живил\е на громада седеше, живо месо тегнеше”. В БЕР I 541 — ‘дете
бозайниче’.
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (срвн.
стбълг. жьвлти, бълг. преж\ивям) + съчл. наст, -ил-е гал.-умал. същ. живил\е.
Срвн. и жив\уле, жив\улине.
Ж\ИВКО!
= Обръщение към брат <по-млад> на съпруг /37-!/; обръщение към девер <по-млад>.
Р. Диал. У Иванова 228 наред с други „специфични” обръщения към по-млади
братя на съпруг от говори в Северозападна България.
П. По л.и. Живко, но с разширена (спрямо едно понятие за родство) звателна
функция. Срвн. и весел\ин/весел\ине!, здр\авко!.
226
ЖИВОЛ\АНЧЕ
Вар.: живол\анче, живол\янче, жив\олянче.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘дете, що цица’ - за говори във Вардарска Македония:
Новоселско (живол\анчё), Щипско (жив\олянче по текст от гат.: ж\иво
жив\ольанче на грам\ада с\еде, ж\иво м\есо т\егнё). В БЕР I 541 живол\анче,
живол\янче ‘дете кърмаче’ - за говори в обл. Тиквеш (Вардарска Македония).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив + съчл. наст. -ол-ан-че/-оль-ан-че или,
по-вероятно, от разширена глаголна осн. жив-ол-/жив-оль- на диал. глаг. жив\олам
‘жвакам, преживям’ (обл. Тиквеш, Вардарска Македония, вж. БЕР пак там) + съчл.
наст, -ан-че —> гал.-умал. същ. живол\анче и вар.
ЖИВ\УЛЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*7; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 19 (наред с жив\улче) с пояснение: „среща се в гатанка за
бозайниче: живо жив\уле на громада седеше, живо месо тръгашё".
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (стбълг.
жьвдти, бълг. преж\ивям) + съчл. наст, -ул-е —»жив\уле като гал.-умал. название.
Срвн. и живил\е, жив\улине, жив\улче и др.
Ж\ИВУЛЕНЦЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘бозайниче дете’ - за говори в Благоевградско (по текст
от гат.: ж\иво ж\ивуленце на сух ч\екур седи, ж\иво м\есо т\еглй).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (стбълг.
жьвдти, бълг. преж\ивям) + съчл. наст, -ул-ен-це —♦ гал.-умал. същ. ж\ивуленце.
Срвн. и живил\е, жив\уле, жив\улине и др.
ЖИВ\УЛЕЦ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘дете бозайниче’ - за говори в Софийско (по текст от
гат.: ж\ив жив\улец на пиз\улец, ж\иво м\есце зап\инъа).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (стбълг.
227
жь.кдти, бълг. преж\ивям, диал. жив\олам ‘жвакам, преживям’) + съчл. наст, -ул-ец
—> същ. жив\улец. Срвн. и жив\уле, жив\улине, жив\улинче и др.
ЖИВ\УЛИНЕ
= Дете, което още се кърми /5*—6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘дете, кога цица’ - за говори във Велеско (Вардарска
Македония, по текст от гат.: живо, живо жив\улине на громада седеше, живо месо
тегнеше).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (стбълг.
жьвьтн, бълг. преж\ивям, диал. живолам ‘жвакам, преживям’) + съчл. наст, -ул-ине
гал.-умал. същ. жив\улине. Срвн. и жив\уле, ж\ивуленце, жив\улец и др.
ЖИВ\УЛИНЧЕ
Вар.: жив}улинче, жи\улинче.
= Дете, което още се кърми /5 *~6*7; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘бозайниче’ - за говори в Дебърско-Полянско
(Вардарска Македония, по текст от гат.: ж\ио жи\улинче жив\о м\есо т\ъргат).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (стбълг.
жьвкти, бълг. преж\ивям, диал. жив\олам ‘жвакам, преживям’) + съчл. наст, -ул-ин-
че —> гал.-умал. същ. жи(в)\улинче. Срвн. и жив\улине, жив\уле, жив\уленце,
жив\улче и др.
ЖИВ\УЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II19 (наред с живу ле) с пояснение: „среща се в гатанка за
бозайниче: живо жив\улче на грамада седяше, живо месо тръгаше".
= Дете <живо, подвижно, пъргаво> /5*~6/.
Р. Диал. В БЕР I 539-540 (към жив) - ‘пъргаво дете...’.
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив (ж\ивулче ‘живо, пъргаво дете’, срвн. и
диал. живарл\ак) или от глаголна кор.-осн. жив- (стбълг. жьвлти, бълг. преживям)
+ съчл. наст, -ул-че —* гал.-умал. същ. жив\улче. Срвн. и жив\уле, жив\уленце,
жив\улец и жив\ак, живарл\ак.
228
Ж\ИЖА
= Сестра на майка /42/; т\етка. Зват. ф. ж\иже!.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В тракийски говори в Хасковско (м\ойта ж\ижа йе с\естра на майка ми),
Харманлийско. Вж. к. 42.
П. Неясно. Възможно е да е спонтанно звукоподражателно образувание в и по
детска реч с повтаряне на сричковата съгласна (срвн. к\ака, л<|ама и под.).
Възможно е обаче връзка и с тур. cici ‘хубав, добър (на детски език)’ (ТБР 78, ДТБ
71) —» бълг. диал. и разг, (в детска реч) дж^идже, дж^иджи ‘нещо хубаво’ —► прил.
дж\иджан ‘хубав’, ‘красив’, ‘добър’ (вж. БТР 124) —► бълг. диал. ж\ижа ‘леля’,
‘стринка’ с характерния за тракийски говори преход на съгл. /дж/ в /ж! (срвн. жам
вм. джам, м\анжа вм. м\анджа и т.н.).
Ж]ИЛА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
коляно, влак\а.
Р. Диал. В български говори от Беломорска Македония (Костурско: родн\ини сне,
\ена ж\ила сне).
П. Стбълг. жилк ‘сухожилие’, ‘кръвоносен съд’, ‘нерв’ (СтбР I 497) —» бълг. книж.,
разг. ж[ила с различии значения —► диал. ж\ила ‘род’. Вж. и ж!илка.
Ж\ИЛКА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
коляно, влак\а.
Р. Разг., диал. У Геров II21 и МладБТР 676 - ‘влака, род, коляно, корен’. В БТР
175-176 - ‘род, коляно, влака’. В РБЕ V 84 - ‘род, произход, корен’.
П. От ж\ила\ с наст, -ка —> ж\илка като умал. вар., придобил и неутрална
нарицателна функция.
Ж\УВОЛЧЕ
Вар.: ж\уволче, ж\уолче.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 117 - ‘бозайниче’ - за говори в Беломорска Македония
(Демирхисарско респ. Валовищко, по текст от гат.: ж\уо ж\уолче на пез\улче сид\и,
229
жуо м\есо к\ъца).
П. От осн. на прил. жив, диал. жуф/жуу (вж. БДА-ОТ к.Фб) —> ж\уволче със съчл.
наст, -ол-че или от глаг. осн. жувол- (диал. жив\олам —» *жув\олам, срвн. напр.
жув\ея спрямо жив\ея) + наст, -че —> гал.-умал. същ. ж\уволче. Срвн. и жив\алче,
жив\улче и др.
3
ЗАВ\АРЕНИК
Вар.: зав\ареник, заварен\ик, зав\арник.
= Син <н|е р|оден> /5*/; заварен син.
Р. Разг., диал. В различии етнокултурни и говорни обрасти (вж. Иванова 119). У
Геров II 44 - ‘син от първа жена, когото втората жена е заварила, кога се оженила
за баща му...’. У МладБТР 693 - ‘син... от първи брак на бащата, заварен от втората
жена, когато овдовелият баща повторил, оженил се за втора жена’. В БТР 181 -
‘дете на овдовял баща, встьпил във втори брак - по отношение на втората му
жена’. В РСБКЕ I 358 зав\ареник и заварен\ик ‘син от първия брак на мъж по
отношение на мащехата’. В РБЕ V 177 - ‘син на един от двамата родители по
отношение на съпругата или съпруга от следващия брак’. В СТРБЕ 189 - ‘син на
един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг’.
У РадБТР 196 зав|ареник и зав\ареница ‘заварено дете от предишния брак на мъжа
по отношение на следващата му жена’. В БЕР I 573 зав\ар(е)ник, зав\арница
‘заварено дете’.
П. От глаг. зав\ар(я) —> страд, прич. зав\арен (срвн. зав\арен син) + наст. -(н)ик —>
същ. зав\ареник. Срвн. и дов\еденик.
ЗАВ\АРЕНИЦА
Вар.: зав\ареница, заварен\ица, зав\арница.
= Дъщеря <н|е р|одна> /6*/: заварена дъщеря.
Р. Разг., диал. Вж. зав\ареник. У Геров II44 - ‘дъщеря от първата жена на някого...
за втората му жена’. У МладБТР 693 - ‘дъщеря от първи брак на бащата, заварена
от втората жена...’. В БТР 181 - ‘дете на овдовял баща, встьпил във втори брак - по
230
отношение на втората му жена’. В РСБКЕ 1358 зав\ареница и заварен\ица ‘дъщеря
от първия брак на мъж по отношение на мащехата’. В РБЕ V 177 - ‘дъщеря на един
от двамата родители по отношение на съпругата или съпруга от следващия брак’. В
СТРБЕ 189 - ‘дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на
новата съпруга или съпруг’. У РадБТР 196 зав\ареник и зав\ареница ‘заведено дете
от предишния брак на мъжа по отношение на следващата му жена’. В БЕР 1573
зав\арница ‘заварено дете’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зав\ареник] и съчет. заверена дъщер\я с
наст, -(н)ица. Срвн. и дов\еденица.
ЗАВ\АРЕНИЧЕ
Вар.: зав\арениче, заварен\иче, зав\арниче.
= Дете <н|е р|одно> /5*~6*/; заварено дете.
Р. Разг., диал. Вж. зав\ареник. У Геров II 44 - умал. от зав\ареник. У МладБТР 693 -
‘чедо... от първи брак на бащата, заварено от втората жена...’. В РСБКЕ I 358
зав\арениче и заварен\иче и в РБЕ V 177 - ‘заварено дете’.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо зав\ареник\ и зав\арено дет\е с наст. -
(н)иче. Срвн. и дов\едениче.
ЗАГЛАВ\ИЛЬКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Иванова 64 като съчет. гол\яма заглав\илъка - за говори в Родопите.
П. От диал. глаг. заглав(я) ‘годя, сгодя’ —» осн. заглав- + съчл. наст, -иль-ка —> същ.
заглав\илька. Срвн. и глав\илка.
ЗАДНИКАР
Вар.: задник\ар, дзадник\ар.
= Дете, родено последно в семейството /5*—6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко.
П. От прил. з\аден —> осн. задн- + съчл. наст, -ик-ар. Варианты с начална съгл. /дз1
е особеност в различии говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф128). Срвн. и газнет\ар,
изтриш\ар.
231
ЗАДНИК\АРЧЕ
Вар.: задник\арче, дзадник\арче.
= Дете, родено последно в семейството /5 *~6*/; изтърсак.
Р. Диал. Вж. задник\ар.
П. Паралелно образувание (гал.-умал.) за ср.р. спрямо задник\ар] с наст. -че. Срвн.
и газнет\арче, изтърс\аче.
ЗАДОМ(\Я)
ЗАДОМ\ЯВАМ
= Женя/оженя, омъжа/омъжвам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II66 - ‘женя...’. В МладБТР 712 - ‘женя... син,
дъщеря’ и ‘настанявам чрез брак’. В БТР 186 - ‘женя син или дъщеря’. В СТРБЕ
197 - ‘оженвам’. У РадБТР 202 - ‘оженвам някого’. Задом\я се, задом\явам се.
Женя се/оженя се, омъжа се/омъжвам се; създавам семейство. У Геров II66 и
МладБТР 712 - ‘женя се, мъжа се’. В БТР 186 - ‘влизам в брачно съжителство’. В
СТРБЕ 197 и у РадБТР 202 - ‘създавам семейство’.
П. От същ. дом ‘къща’, ‘жилище’, ‘семейство’ (вж. БТР 137) —> осн. -дом- +
предст. за- и наст.-оконч. -я респ. наст, -я-вам —> глаг. задом\я, задом\явам. Срвн. и
удом |я, удом \явам.
ЗАДР\УГА
Вар.: задр\уга, з\адруга.
= Семейна общност на няколко поколения с общо стопанство и домакинство.
Р. Диал. У Геров II 66 з\адруга и задр\уга с пояснение: „така наричат... по някои
места един цял род... всичките имат общо стопанство, общо домакинство...”. У
МладБТР 713 - ‘неразделна голяма челяд... с общ имот и стопанство’. В БТР 186 -
‘патриархално домашно общежитие у южните славяни: с общо стопанство, общо
домакинство...’. В РБЕ V 282-283 - ‘патриархална челядна общност’ и ‘семейна
община’. У Вакарелски 525 и сл. съчет. ч\елядна задр\уга с пояснение: „всички
живеят наедно... при един общ имот...”. В БЕР I 586 - ‘многобройна родова челяд’.
В УЕРI 323 - ‘... семейна община у южните славяни... от няколко поколения,
потомци на един баща с техните жени и деца...’. У РадБТР 202 - ‘семейна общност
(у южните славяни)’.
232
П. Стбълг. дроогл и подромтъ ‘приятел, другар’ (СтбР 1433-434, II 258) —► кор.-осн. -
дро\|Т-, бълг. -друг- + предст. за- и наст.-оконч. -а същ. задр\уга с посоченото
значение. Срвн. и сръб. и хърв. 3\adpyza/zddruga ‘родова трупа с общо стопанство’
(Таноцки 60, Караджич 181).
ЗАЛ\ОГНИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. В говори от Карловско, Пловдивско (вж. Пловд. край 230 и Иванова 70).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\огня\ с наст, -(н)ица. Срвн. и
пом\айчг1ма, стар\ойка и др.
ЗАЛ\ОГНЬО
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; поб\ащим.
Р. Диал. На север от Стара планина в Тетевенско, Ловешко, Троянско (вж. Лов.
край 378 и Иванова 70, 82, 122). Вж. к. 10.В.
П. Стбълг. £ьлогъ ‘заложник’ (СтбР I 523) —> бълг. диал. зал\огнъо, зал\огня\ и
зал\ожник\ за обредни лица на сватбата. Срвн. и поб\ащим, стар\ойко и др.
ЗАЛ\ОГНЬОВИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. Вж. зал\огнъо.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\огнъо] и през съчет. зал\огньова
жен\а с наст. -ица. Срвн. и пом\айчима, стар\ойка и др.
ЗАЛ\ОГНЯ
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; поб\ащим.
Р. Диал. В Дунавската равнина, източно от р. Осъм (вж. Лов. край 378), и в
Добруджа (наред със зал\огнъо\, заложник}), а на юг от Стара планина -
спорадично в Поморийско-Карнобатско-Ямболско. Вж. к. 10.В. В БЕР I 595 - ‘мъж
роднина на младоженеца... на сватбата’ - за Троянско. У Иванова 63, 70 - ‘обредно
233
лице в сватбата’ - за Ловешко и спорадично за Пловдивско,
П. Вж. зал\огнъо. Срвн. и поб\ащим, стар\ойко и др.
ЗАЛ\ОЖКА
Вар.: зал\ожка, з\аложка,
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Вж. зал\ожник. У Иванова 69 - спорадично за Североизточна България наред
със зал\ожница.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\ожник] с наст. -ка. Срвн. и
зал\ожница.
ЗАЛ\ОЖНИК
Вар.: зал\ожник,з\аложник.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; поб\ащим.
Р. Диал. В Дунавската равнина, източно от р. Осъм, и в Добруджа (вж. Капанци
177, Добруджа 275) - наред със зал^гньо^, зал\огня], а на юг от Стара планина -
спорадично в Поморийско-Карнобатско-Ямболско и Софлийско (Източна Тракия).
У Иванова 69, 82 - за Североизточна България и Добруджа. Вж. к. 10.В. У Геров II
86 - ‘побащим’ и ‘който отива от момкови да обади у момини, че идат да земат
булката за венчаване’. У МладБТР 733 - ‘побащим..., който отива из момковата
къща да обади у момини, че идат да вземат невестата за венчавка’. В БТР 195 -
‘стари сват или побащим... на сватба’. В РРДД 145 - ‘близък роднина на единия от
младоженците при сватба’. В РБЕ V 422 - ‘възрастен роднина на младоженеца,
който замества свекъра на сватба’ и ‘при сватбен обред - човек от страна на
младоженеца, който известява в дома на булката, че идват да я вземат за венчавка’.
В БЕР I 595 (към залог) - ‘стари сват, побащим’.
П. Стбълг. ^длогг ‘заложник’, глаг. ^кложити, ^лложж (СтбР I 523) —> глаг. зал\ож(а)
‘разчитам’ (вж. РБЕ V 404) —► страд, прич. зал\ожен —> осн. заложи- + наст. -(н)ик
—> същ. зал\ожник. Срвн. и поб\ащим, стар\ойко и др.
ЗАЛ\ОЖНИЦА
Вар.: зал\ожница, з\аложница.
234
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. Вж. зал\ожник. У Иванова 69 - за Североизточна България. У Геров II 86 и
МладБТР 733 - ‘помайчима’. В БТР 194 - ‘помайчима на сватба’. В РРДД 145 -
‘близък роднина на единия от младоженците при сватба’ [?]. В РБЕ V 423 -
‘възрастна жена, която замества свекървата или домакинята на сватба’ и ‘жена на
стар сват..., помайчима’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\ожник( с наст, -(н)ица. Срвн. и
зал\огница, зал\огнъовица, зал\ожка. Вж. и стар\ойка.
3\АЛОЖНИЧКА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. Вж. зал\ожник. В говори от Добруджа, но предимно у т. нар. „главанци”
(вж. Добруджа 275).
П. Гал.-умал. вар. спрямо зал\ожница] със съчл. наст, -ич-ка, придобил и
неутрална нарицателна функция.
ЗАЛЪГ\АЧ
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата.
Р. Диал. В някои местни говори в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 378). Вж. к.
10.В.
П. Неясно. Възможно е да е от видоизменена осн. залъг- в сравнение с осн. залог-
(срвн. зал\огнъо, зал\огня) + наст, -ач или от осн. залаг- на диал. глаг. зал\агам (се)
‘отговарям’, ‘стоя насреща за нещо’ (вж. у Геров II 84).
ЗАП\АЛНИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. зап\алнице!.
Р. Диал. В РРДД 148 - ‘изгора’.
П. От глаг. зап]ал(я)/зап\алвам —> осн. запал- или запалн- (< страд, прич. запален) +
наст, -(н)ица —» същ. зап\алница. Срвн. и пал\ежница, преп\ала.
3\АПИВ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
235
Р. Диал. У Вакарелски 564 и сл. и Иванова 58 и сл. - за западнобългарски
етнокултурни и говорни области. В БЕР III 282-284 - ‘(малък) годеж’ и ‘гощавка у
момата след годежа’ - за говори в Асеновградско. Спорадично и в Карловско,
Гоцеделчевско. У Геров II 101, МладБТР 745 - ‘годеж’ и ‘гощавка у момини... след
годежа’. В РСБКЕ 1410 - ‘годеж’ и ‘гощавка у момата след годежа’. В РРДД 149 -
‘годеж, гощавка след годеж’. В РБЕ V 547 - „... предсватбен обред, при който
бащата на момата отпива от бъклицата, поднесена от сватовниците, в знак, че е
съгласен на годеж” и ‘гощавка у момата след годежа’.
П. Отглаг. зап\иваму —> осн. запив—> отглаг. същ. з|аиывсъс словообразувателен
отмет на ударението. Срвн. и зап\иване, зап\ивка, зап\ивък и пр\ипив, с\ъпив.
ЗАП\ИВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров II101 - ‘годявам’, ‘пия на годеж’. У МладБТР 745 - ‘годявам, т.е.
върша... обред, що се запива’, ‘препивам годеж’. В РРДД 149 - ‘пия на годеж’. В
РБЕ V 547 - ‘правя запив’, ‘сгодявам (се)’. В БЕР V 282-284 зап\ивам се ‘годя се’ -
за говора на гр. Брацигово.
П. От глаг. п\и(я) зап\и(я)/зап\ивам с осн. значение ‘започвам да пия’ —> ‘пия за
годеж’ —* ‘годявам/сгодявам (се)’. Номинационният признак е заложен в обредното
запиване (отпиване, пийване) на бащата на момата като знак за съгласие за
предстояща женитба.
ЗАЩИВАНЕ
Вар.: зап\иване, зап\иванье.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Карловско (наред със з\апив, вж. Пловд.
край 219), Гоцеделчевско (вж. Пир. край 393). У Геров II 101, МладБТР 745
зап\иванье, в РБЕ V 547 зап\иване ‘годеж’.
П. От глаг. зап\иваму —> отглаг. същ. зап\иване. Срвн. и з\апив, зап\ивка, зап\ивък.
ЗАП\ИВКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
236
мома; годеж.
Р. Диал. В БЕР V 282-284 - ‘гощавка в дома на момата след годежа’ - за говори в
Ихтиманско.
П. От глаг. зап^ивам] —> осн. запив- + наст, -ка —> същ. зап\ивка. Срвн. и з\апив,
зап\иване, зап\ивък.
ЗАЩИВНИК
Вар.: зап\ивник, з\апивник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У ГеровДоп. 127 з^апивник - за говора на гр. Перущица. У МладБТР 745,
РБЕ V 547 и БЕР V 282-284 зап^ивник и з\апивник.
П. От глаг. зап^ивам^ и произв. същ. з\апив1 —> осн. запив- + наст, -ник —> същ.
зап\ивник. Срвн. и год\ежник.
ЗАЩИВНИЦА
Вар.: зап\ивница, з\апивница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У ГеровДоп. 197 з\апивница ‘жена запивник’. У МладБТР 745, РБЕ V 547
и БЕР V 282-283 (към пия) зап\ивница и з\апивница.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зап\ивник] с наст. -ница. Срвн. и
год\ежница.
ЗАП\ИВЪК
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 393).
П. От глаг. зазывам']’ —> осн. запив- + наст, -ък —> същ. зап\ивък. Срвн. и з\апив,
зап\иване, зап\ивка.
3\АПИТНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско (вж. Родопи 151-153). Вж. к. 10.А.
237
П. Отглаг. зап\итам/зап\итвам ‘питам за едно, за друго, за да науча нещо’ (Геров
II 112), ‘питам за нещо’, ‘поставим питане’ (БТР 199) —> осн. запит- + наст, -ник —►
същ. зап\итник (у МладБТР 747 зап\итник и зап\итница ‘който/която... поставя
питания’) —► диал. з\апитници - обособена словна единица (в мн.ч.) със
събирателно значение.
ЗАЩ УСТЕ НИК
= Годеник след развалине на годеж.
Р. Диал. У Геров II 111 - ‘напуснат годеник’. У МладБТР 754, РБЕ V 601 и БЕР VI
5-8 (към п\ускам, п\усна).
П. От диал. глаг. зап\уст(я) ‘напусна, зарежа, изоставя’ —> осн. на страд, прич.
запустен- + наст. -(н)ик —> същ. запустеник. Срвн. и нап\устеник.
ЗАП\УСТЕНИЦА
= Годеница след разваляне на годеж.
Р. Диал. У Геров II111 - ‘напусната годеница’. У МладБТР 754 (към запускам),
РБЕ V 601 и БЕР VI 5-8 (към п\ускам, п\усна).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зап\устеник1 с наст. -ница.
ЗАР\ОДОК
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В югозападни говори (Кюстендилско-Благоевградско-Разложко).
П. От глаг. зарод(я) ‘започна да раждам’ и ‘родя за пръв път’ —> осн. зарод- + наст.
-ок —> същ. зар\одок. Срвн. сходни по основа образувания като зар\одиш ‘зачатьк’,
зар\одък ‘тичинка’ (МладБТР 758 към зар\одиш). Срвн. и \изродок.
ЗАС\ИН(Я)
= Приема/приемам и гледам дете от други (известии или неизвестни) родители като
свое; осиновя/осиновявам.
Р. Диал. В БЕР VI 654-655 (към син) - за говори в Ихтиманско (з\асина).
П. От осн. на същ. син + предст. за- и оконч. -я —► глаг. зас\ин(я).
ЗАСЛ\УЖНИК
= Обредно лице (обикновено зет от сестра на младоженеца) с определени функции
по време на сватбата.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско (вж. Капанци 177).
238
П. Най-вероятно с кор.-осн. -слуг-/-служ- (срвн. напр. слуг\а и присл\уга,
присл\ужник) + предст. за- и наст, -ник —> същ. засл\ужник.
ЗАХ\ОДЛЯК
Вар.: зах\од(л)як, за\од(л)як.
= Ерген <възрастен, застарял>; стар ерген (при ерг\ен\).
Р. Диал. В говори в Белослатинско (за\одляк), Врачанско, Ботевградско. В БТР 211
и РБЕ V 780 - ‘стар ерген’.
П. От глаг. зах\од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —> осн.
заход-/заходъ- + наст. -(л)як /лъак/ —> същ. зах\одляк. Срвн. и зах\одник.
ЗАХ\ОДНИК
Вар.: зах\одник, за\одник.
= Ерген <възрастен, застарял>; стар ерген (при ерг\ен\).
Р. Диал. В БТР 211 и РБЕ V 780 - ‘стар ерген’.
П. От глаг. зах\од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —> страд,
прич. зах\оден —> осн. заходн- + наст. -(н)ик —> същ. зах\одник. Срвн. и зах\одляк,
зах\одняк.
ЗАХЮДНИЦА
Вар.: зах\одница, за\одница.
= Мома (възрастна, застаряла>; стара мома (при мом|а|).
Р. Диал. В БЕР I 617 - ‘стара мома’ - за говори в Софийско (за\одница). У Геров II
138 - ‘мома, която не могла да се ожени навреме, та ходи девица’. У МладБТР 775
- ‘мома, която не се оженила навреме...’. В РБЕ V 781 - ‘стара мома’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо з<ах|однмк), зах\одняк\ с наст, -(н)ица.
ЗАХ\ОДНЯК
Вар.: зах\одняк, за\одняк.
= Ерген (възрастен, застарял>; стар ерген (при ерг\енД.
Р. Диал. В БЕР I 617 - ‘стар ерген’ - за говори в Софийско (за\одняк).
П. От глаг. зах\од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —» страд,
прич. зах\оден —> осн. заход- + наст, -няк /нъак/ —> същ. зах\одняк. Срвн. и
зах\одник, зах\одляк.
239
ЗВ\АНИК
Вар.: зв\аник, зван\ик, дзван\ик, зъв\аник.
= Гост на сватба (роднина на младоженеца или младоженката).
Р. Диал. В западни-югозападни говори. В БЕР I 620 - ‘поканен на сватба...’, ‘гост
на сватба’ - за говори в Софийско, Кюстендилско. У Геров II 145, 166 - ‘който е
поканен, повикан на сватба...’ (+ текст от нар. пес.: гълъбъе да ми гукат, званици
да ми веселят, пауни пера да редят, званицим [дат. пад.] сенка да чинят). У
МладБТР 738 (към зва) - ‘който е зван..., викан или канен на сватба...’. В РБЕ V 835
- ‘лице, поканено на сватба...’ и ‘приятели и роднини на младоженеца или на
булката, конто я отвеждат до дома на съпруга |и’ (+ текст от нар. пес.: събра Марко
свати и званици и ойд\оа за млада невеста).
П. Стбълг. £ькгсги, ^вати ‘каня, поканвам’ (СтбР I 553) —► бълг. диал. зв(а) ‘каня’,
мин. св. вр. зва(х) —> осн. на страд, прич. зван- + наст. -(н)ик —> същ. зв\аник.
ЗВ\АНИЦА
Вар.: зв\аница, зван\ица, зъв\аница, дзван\ица, зъв\аница.
= Гостенка на сватба (роднина на младоженеца или младоженката).
Р. Диал. В западни-югозападни говори. Вж. зв\аник. У Геров II 145, 166 зв\аница и
зъв\аница ‘момините сватове, конто завождат булката до зетови’. У МладБТР 782
зван\ица ‘жена..., звана или поканена на сватба’. В РБЕ V 836 зван\ица ‘жена,
поканена на сватба...’.
= Трупа сватбари (роднини на младоженката) с определив обредна функция.
Р. Диал. В западни и югозападни говори. У ГеровДоп. 95 - ‘... булкините сватове,
конто са завели булката у момкови и се връщат сами’ (се вр\ати дзван\ицата) - за
говора на гр. Прилеп (Вардарска Македония). У МладБТР пак там (към зва)
зван\ица съб. за ‘момини сватове, що водят невестата до зетьова дом’. В РБЕ (пак
там) - ‘сватовете от страна на булката като едно цяло, конто я завеждат до дома на
младоженеца’.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В някои местни говори в Дупнишко и Самоковско (по нар. пес.: ч\ия йе
т\айа невеста? Дали М\аркути кум\ица, или М\аркути дзван\ица, или му йем\ила
240
сестр\а?).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зв\аник] с наст, -(н)ица.
ЗВЕЗД\АНА
Вар.: звезд\ана, дзвезд\ана.
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. звезд\ано!.
Р. Диал. В някои местни говори в Монтанско.
П. От същ. звездна, диал. дзв^езда —* осн. звезд- + наст, -ана —* същ. звезд\ана с
посоченото значение като метафорично образувание или по л.и. Звезд\ана в
разширена спрямо едно понятие за родство нарицателна и звателна функция. Срвн.
и звезд\анка.
ЗВЕЗД\АНКА
Вар.: звезд\анка, дзвезд\анка.
= Сестра на съпруг <по-млада> /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. звезд\анке!.
Р. Диал. Вж. звезд\ана.
П. Гал.-умал. вар. на звезд с наст, -ка, придобил и неутрална функция.
ЗДРАВКО!
= Обръщение към брат <по-млад> на съпруг /37"!/; обръщение към девер <по-млад>.
Р. Диал. У Иванова 228 наред с други „специфични” обръщения към по-млади
братя на съпруга от говори в Северозападна България.
П. По л.и. Здр\авко, но с разширена спрямо едно понятие за родство звателна
функция. Срвн. и весел\ин/весел\ине!, ж\ивко!.
3\ЕЗЬО
Вар.: з[езьо, з[езю.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>. Нариц. и зват.
(з\езъо!~) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Тутраканско.
П. Неясно. Срвн. и з\езя.
3\ЕЗЯ
Вар.: з\езя, з\еза.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. з\езьо!, з\ез(ь)е!.
Р. Диал. В някои местни говори в Сливенско. Вж. к. 4+.
241
= Сестра на баща /41/ или на майка /42/; леля.
Р. Диал. В БЕР I 630 и РБЕ V 876 - ‘леля’.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В мизийски говори в Търговищко, Шуменско, Преславско, Провадийско.
Вж. к. 47. У Геров II 149 - ‘мъжева сестра’. У МладБТР з\еза ‘мъжова сестра’. В
РБЕ (пак там) - ‘зълва’.
П. Неясно. Възможно е, както допускат и авторите на БЕР (пак там), да е като
гальовно название/обръщение в и по детска реч (с повтаряне на сричковата
съгласна, срвн. к\ака, м\ама и под.).
• 3\езини. Домът и семейството на 5|езя'|‘. Субстантивирано мн.ч. на прил. з\езин.
3\ЕЙКА
= Жена (съпруга) - домакиня /8*/. Зват. ф. з\ейко!, з\ейке!.
Р. Диал. У Геров II 149, МладБТР 789 и БЕР 1631 - ‘домакиня’, ‘стопанка’,
‘сайбийка на къща’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В мизийски говори в Беленско, Русенско, Разградско, Тутраканско. Вж. к.
83. В БЕР (пак там) - ‘братова жена’ - за говори в Русенско.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично (наред с стр\инка\) в Русенско, Кубратско. У
МладБТР (пак там) - ‘буля, булка’.
= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /83 7+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. В мизийски говори в Русенско, Разградско, Тутраканско, Кубратско,
Исперихско.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. В някои местни говори в Русенско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от първоначална (незасвидетелствана) форма
*зетъка (< стбълг. ^дть, бълг. зет + наст, -ка) —> з\ейка с експресивна осн. зей-,
както м\айка спрямо *матька, т\ейко спрямо *тетъко и под.
Ареалната общност на з1езя (и з\езьо) и з\ейка (говори от Североизточна България
[!]) и очевидната връзка между засвидетелстваните значения насочват вниманието
и към предполагаема общност на техния произход, който засега остава неясен.
242
• 3\ейкини. Домът и семейството на з\ейка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
з\ейкин.
3\ЕСТРА
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 152 - ‘снова, что дават родители на дъщеря си,
кога я женят’. В БТР 127 - ‘всичко, което донася на мъжа си жената, когато се
жени’. У МладБТР 794 - ‘каквото дават родители на дъщеря си, кога я женят’ и
‘това, що жена принася мъжу си като имот’. В СТРБЕ 229 - ‘имот, пари, чеиз,
конто жената донася от баща си за семейството, когато се жени’. В СРСБКЕ 196 —
‘пари, имот или покъщнина, конто младоженката донася на мъжа си при женитба’.
В РБЕ V 907 - ‘пари, имот, чеиз и др., конто жената донася на мъжа си, когато се
жени’. У ДечТР 197 - ‘всичко, което донася на мъжа си жената, когато се жени’. У
РадБТР 224 - ‘имущество, което момата донася в семейството на съпруга си’.
П. Според авторите на БЕР I 636 думата няма „съответствия в останалите
славянски езици”. Вероятно е заемка от рум. zestre ‘зестра’, ‘имот’ (< лат. dextrae
‘тържествен обет’, dextra ‘обещание’). Според Пушкариу 181 обаче етимологията
на думата е неизвестна. МладЕР 191 допуска да е наследник на незасвидетелствано
*z$t-tra с кор.-осн. в стбълг. ^дть, бълг. зет [?]. Срвн. и прид, пр\идан, пр\икя.
ЗЕТ
Вар.: зет, зеть (зекь, зечь), зьдт, з\енть и др.
= Съпруг на сестра /74/. Член. з\етя(т) ‘зет ми’.
= Съпруг на дъщеря /76/. Зват. ф. з\ете!, з\етьо!, зет\о!, гал. и з\етко!. Член.
з\етя(т) ‘зет ми’.
Р. Книж., разг., диал. В различии говорни области на Северна и Южна България,
Вардарска Македония, Беломорска Македония и Беломорска Тракия. У Геров II
169 - ‘... който води дъщеря на някого или сестра му, е зет нему’ и ‘мъжът на
дъщеря или на сестра’. В МладБТР 794-795 - ‘който води, е женен за нечия дъщеря
или сестра’ и ‘мъж на дъщеря или на сестра’. В БТР 217 - ‘мъж на дъщеря, сестра
или на близко роднинско момиче по отношение на другите членове на
семейството’. В РСБКЕ I 454 - ‘съпруг на дъщеря или на сестра спрямо роднините
243
|и’. В РБЕ V 908 - ‘съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители и
роднини’ и ‘съпруг на сестра спрямо нейните сестри и братя’. У ДечТР 197 - ‘мъж
на дъщеря, сестра или на близко роднинско момиче...’. В УЕР I 333 - ‘съпруг на
дъщеря спрямо нейните родители’ и ‘съпруг на сестра спрямо нейните братя и
сестри’. У РадБТР 224 - ‘съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители,
сестри и братя’. В СТРБЕ 229 - ‘съпруг на дъщеря по отношение на нейните
родители, братя, сестри и роднини’.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва. Член. з\етя(пг) ‘зет ми’.
Р. Разг., диал. Мозаично в говори в Северна България (по р. Искър, в Плевенско-
Свищовско, по-рядко в Търговищко-Шуменско) и в Южна България (по р. Марица
и до Ямболско-Елховско на изток).
П. Праслав. *zett>, стбълг. ^ать ‘жених’, ‘младоженец’, ‘съпруг’ (СтбР I 564) —»
бълг. зет и вар. с посочените значения. Древно общослав. название от индоевроп.
кор. *gen- ‘родя/раждам’ —»лат. gens ‘род’, gener, genta ‘зет’ и в слав, ез.: сръб. и
хърв. зет/zet, 3emuh/zetic, рус. зять, чеш. zet и т.н. (вж. БЕР 1 636-637, Трубачев
128-131).
0 В съчет. със значение ‘приведен зет’: зет на вод (Геров II 169); зет на {ижу -
Белоградчишко, Монтанско; зет на кыца — за говори в Ловешко (вж. Лов. край 372
и у Геров пак там, РБЕ пак там, МладБТР пак там, ФРБЕ 1259); зет На мираз - за
говори в Ловешко (вж. Лов. край пак там); зет на пр\ивед (у Геров пак там и в БЕР
I 126 към веда); зет на пр\ивод - за говори в Ловешко (вж. Лов. край пак там и у
Геров пак там, МладБТР пак там, ФРБЕ I 259); завр\ян зет (МладБТР пак там, РБЕ
V 908, СТРБЕ 229 и у РадБТР пак там); навр\ян зет (вж. Сакар 376); приведен зет
(Геров пак там, МладБТР пак там, БТР пак там, РСБКЕ пак там, РБЕ пак там,
СТРБЕ пак там); зл\ъвин зет ‘на зл\ъватамаш' - Пирдопско-Карловско.
• 3\етьови, з\етеви. Домът и семейството назешф Субстантивирано мн.ч. на прил.
з\етъов, з\етев.
ЗЕТАШИН
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра.
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря. Зват. ф. зет\ашине!.
244
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
Р. Диал. У Геров II 169 (без ударение), МладБТР 794 и в РБЕ V 908 зет\ашин ‘зет’
- по текстове от нар. пес., конто насочват към български говори от Вардарска
Македония: а сръбине, моя зет\ашине,... земи си хубава невеста; с\и св\атои на
коня явнале, млад зеташин на коня не явнал.
П. От същ. зет] —> осн. зет- + съчл. наст, -аш-ин. Срвн. и зет\ашина.
ЗЕ1\АШИНА
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра.
= Съпруг на дъщеря ПЫ; зет от дъщеря. Зват. ф. зет\ашине!.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
Р. Диал. В РБЕ V 908 по текст от нар. пес., който насочва към български говори от
Вардарска Македония: напред одит сам Цуцул мъж,... зеташина, а по него сто
сватои.
П. От същ. зет] —> осн. зет- + съчл. наст, -аш-ин, но адаптирано с оконч. -а, както
при други названия за роднини мъже (срвн. напр. дед\а/д\еда/, стрик\а/стр\ика,
чич\а/ч\ича и др.).
ЗЕТ\АЩИНА
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра.
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря. Зват. ф. зет\ашине!.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
Р. Диал. Само у Геров II 169 и МладБТР 794 (наред със зет\ашина) със същото
значение.
П. От същ. зет] —> осн. зет- + разш. наст, -ащина (за наст, -щина вж. Граматика II
64). Срвн. и зет\ашина.
3\ЪЛВА
Вар.: з|ълва (злъва, з\лва, з|ъва), з\олва, здлва, зёлва и др.
= Сестра на съпруг /47/. Зват. ф. з\ълво! и гал.-умал. диал. зл\ъвне!. Член. з\ълвата
‘зълва ми’.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал на з\ълва и вар. обхваща голяма част от
българското етнокултурно и езиково землище. Вж. к. 47. У Геров II 159 - ‘сестра на
мъж’, ‘мъжева сестра’. У МладБТР 820 - ‘мъжова сестра’, ‘сестра на мъжа или на
245
съпруга’. В БТР 223 - ‘сестра на съпруг по отношение на жена му (съпругата)’. В
РСБКЕ I 464, РБЕ V 1021 и СТРБЕ 234 - ‘сестра на съпруг(а) по отношение на
(жената) съпругата (му)’. У ДечТР 202 - ‘сестра на съпруга по отношение на
неговата жена’. У РадБТР 229 - ‘сестра на съпруг’.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. Широко разпространение в различии български етнокултурни области
(вж. Вакарелски 564 и сл., Иванова 71 и сл., Капанци 177, Лов. край 379, Пир. край
396-397, Пловд. край 220).
Като обредни лица зълвите имат разнообразии (ритуални) функции при
подготовката и извършването на традиционната сватба. На това се дължи и
наличието на многобройни специализирани диалектни названия (термини) като:
з\асевки, квас\арки, кан\ачки, калес\арки, замес\арки, леб\арки, месар\ии, плетар\ии,
сто\ячки и др.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Иванова 55 - за говора на с. Козичино, Поморийско.
П. Праслав. *гъ!у, zblvve (род. пад.), стбълг. *тъ№к&, *т\ъкъ, —* бълг. з\ълва и вар., в
слав, ез.: еръб. и хърв.: 3\aoea/zaova, zalva, zolvcr, рус. золовка, укр. зов\иця, пол.
zohva и т.н. (вж. БЕР I 666, Трубачев 136-137). В бълг. ез. терминът за родство
(‘сестра на съпруг’) е придобил в различии диалекти и значения ‘шаферка’,
‘сватовница’.
0 В съчет. със значение ‘обредно лице по време на сватбата’: венч\ана з\ълва - в
Добруджа (Добруджа 275); гл|авиа з\ълва - предимно в южнобългарски области
(Родопите, Странджа, вж. Иванова 71-72); пр\една з\ьлва и п\ьрва з]ълва - в
Пловдивско (вж. Пловд. край 220), с конто се означават сватбени шаферки по
възраст, старшинство, степей на близост с младоженците.
ЗЪЛВЕН\ИК
Вар.: зълвен\ик, злъвен\ик, з\олвеник.
= Съпруг на сестра на съпруг П^1Г, съпруг на зълва.
246
Р. Диал. В български говори от Пиринска Македония (Благоевградско, Петричко,
Санданско) и Вардарска Македония (Охридско). У Геров II 159, МладБТР 820, в
РБЕ V 1021 и в БЕР I 66 (към з\ълва) - ‘зълвин мъж’.
П. От същ. з\ълва] —> осн. зълв- + съчл. наст, -ен-ик или от разш. осн. зълвен- по
съчет. з\ълвен/з\ълвин мъж с наст. -(н)ик.
3\ЪЛВИНЧЕ
Вар.: з\ълвинче, з\олвинче.
= Дете на сестра на съпруг /547~647/; племенниче. Член. з\ълвинчето
‘племенничето ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Дупнишко, Самоковско (з\олвинче).
П. От същ. зълва] —> през съчет. з\ълвино дет\е —* осн. на прил. зълвин + наст. -че.
Срвн. и з\ълвиче.
3\ЪЛВИЧЕ
= Дете на сестра на съпруг /547~647/; племенниче. Член. з\ълвичето ‘племенничето
ми’.
Р. Диал. В БЕР I 666 (към з\ълва) - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. з^ълва] —> осн. зълв- + разш. наст. -иче. Срвн. и з\ълвинче.
ЗЪЛВ\ИЧНИК
Вар.: зълв\ичник, золв\ичник.
= Син на сестра на съпруг /547/; племенник. Член. зълв\ичник(ът) ‘племенникът
ми’.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско (золв\ичник), Дупнишко. В БЕР I 666 (към
з\ълва) золв\ичник ‘зълвин син’ - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. з]ълва] —> осн. зълв- + съчл. наст, -ич-ник. Срвн. и зълвен\ик.
ЗЪЛВ\ИЧНИЦА
Вар.: зълв\ичница, золв\ичница.
= Дъщеря на сестра на съпруг /647/; племенница. Член. зълв\ичницата
‘племенницата ми’.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско (золв\ичница'), Дупнишко. В БЕР I 666 (към
з^ълва) золв\ичница ‘зълвина дъщеря’ - за говори в Кюстендилско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зълв\ичник] със съчл. наст, -(ич)-ница.
247
и
ИЗБР\АНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Книж. В БТР 227 - ‘любим, възлюблен’ и ‘годеник’ [?]. В РБЕ VI 74 - ‘любим
мъж, възлюбен’. В СТРБЕ 239 - ‘любим мъж’. У РадБТР 232 - ‘любим човек’.
П. От глаг. избера осн. на страд, прич. избран + наст. -(н)ик. Срвн. и хърв.
izabramk ‘мъжка особа, избрана за съпруг’ (Таноцки 76).
ИЗБР\АНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Книж. В БТР 227 към избр\аник. У МладБТР 837 (към избран) избр\аник и
избр\аница в израз: коя ли ще бъде избраницата (за съпруга на някого)?. В РБЕ VI
74 - ‘любима жена, възлюбена’. У РадБТР 232 към избр\аник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо избр\аник) с наст, -(н)ица. Срвн. и хърв.
izabranica ‘женска особа, избрана за съпруг’ (Таноцки 76).
ИЗВ\ОДНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров II 188 и МладБТР 847 - ‘който е пратен да иска мома за някого’. В
РБЕ VI 116-117 - ‘мъж, който е пратен да иска мома за някого’. В БЕР II 21 (към
| извод) - ‘годежар’.
П. Формално от диал. глаг. изв\од(я) —► осн. извод- + наст, -ник, но смисловата
мотивация не е ясна. Възможно е тя да е залегнала в загатнатото у Г еров II 188
значение на изв\одя/изв\ождам ‘изкарвам, изваждам пред някого...’, т.е.
‘представям’ или ‘водя (работа, дело, мисия)’. Любопитна (и може би показателна)
е връзката с произв. от същия диал. глаг. изводч\ия, изводч\ийка за
‘хороводец/хороводка’.
ИЗВ\ОДНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
248
Р. Диал. У Г еров II 188 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 847
(към изв\одник) и в РБЕ VI 117 - ‘жена-изводник’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо изв\одник] с наст. -ница.
ИЗГЛ\ЕДНИК
Вар.; изгл\едник, \изгледник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров II 198 - ‘който ходи да изгледва мома’. У МладБТР 854 - ‘който
ходи да сглежда или изглежда мома’. В РБЕ VI 156 - ‘годежар’. В БЕР II25 (към
\изглед) \изгледник ‘сватовник’.
П. От глаг. изгледам ‘бивам на оглед, оглеждам мома’ (Геров II 199) —> осн. изглед-
+ наст. -ник. Срвн. и огл\едник, сгл\едник.
ИЗГЛ\ЕДНИЦА
Вар.: изгл\едница, \изгледница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров II199 - ‘която изглежда мома’. У МладБТР 854 - ‘жена-
изгледник’. В РБЕ VI 156 - ‘годежарка’. В БЕР II25 (към \изглед) \изгледница
‘сватовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо изгл\едник] с наст. -ница. Срвн. и
огл\едница, сгл\едница.
\ИЗГОР
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. У Геров II200 - ‘изгорник’. У МладБТР 856 - ‘момък или мъж изгора’. В
БЕР II25 - ‘момък или мъж, за когото горят момите’. В РБЕ VI 167 - ‘изгора’.
П. От глаг. изгор(]я) в прен. знач. за душевни състояния (горя от любое, мъка,
съмнения и т.н.) —> осн. изгор—> същ. \изгор със словообразувателен отмет на
ударението. Срвн. и изг\ора, изг\орник.
ИЗГ\ОРА
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Зват. ф. изг\оро!.
Р. Разг., диал. Засвидетелствано е в югоизточни говори (Странджа). У Геров II 200
249
- ‘хубава девойка, за която горят момците...’ и ‘хубав момък, за когото горят
момите’. У МладБТР 856 - ‘мома хубавица, що гори момците или за която те
горят ’ и ‘момък изгора’. В БТР 233 - ‘либе, любовник, любовница’. В РСБКЕ 1484
- ‘любима, обичана жена’. В РБЕ VI 167 - ‘любим, обичан човек (жена или мъж)’.
В БЕР II 26 - ‘любима жена, либе’. В СТРБЕ 244 - ‘възлюбен, любим (жена или
мъж)’. У РадБТР 235 - ‘любим човек’.
П. Отглаг. изгор(\я) в прен. знач. (вж. \изгор) —> същ. изг\ора с наст.-оконч. -а.
Срвн. и изг\орник, изг\орница.
От изг\ора са образувани и гал.-умал. нариц. и зват. ф. като: изг\орица (МладБТР
856, РБЕ VI 168); изг\оричка (пак там); изг\орче! (РБЕ пак там по нар. пес.: Мико
момиче, севдим девойче, живо изг\орче...); изг\орчица/изг\орчице! (РБЕ пак там по
нар. пес.: Тодорчице, изг\орчице, бог тиубило черните очи...).
\ИЗГОР-Д] УШИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. \изгор-д\ушице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 141 - ‘мома, жена хубавица, която изгаря някого’ - за говора
на гр. Велес (Вардарска Македония).
П. Сложна дума, образувана от същ. \изгор] и същ. душица. Срвн. и изг\ора,
изг\орница.
ИЗГ\ОРНИК
= Любим (момък, мъж); либе. Зват. ф. изг\орнико!.
Р. Диал. У Геров II 200 - ‘който е изгорил някоя’. У МладБТР 856 - ‘момък, що е
изгорил някоя мома’. В РСБКЕ 1484 - ‘любим, обичан мъж’. В РБЕ VI 168 -
‘любим, обичан мъж’ (+ текстове от нар. пес.:... как ще Богдана забрави... първи
изг\орник; Петко либ\овнико, в\ярян изг\орнико..).
П. От глаг. изгор(\я) в прен. знач. (вж. ]изгор) —> осн. изгор- + наст, -ник —» същ.
изг\орник. Срвн. и изг\ора.
ИЗГ\ОРНИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. изг\орнице!.
Р. Диал. У МладБТР 856 (към изг\орник) - ‘мома или жена, що е изгорала някого’.
В РБЕ VI 168 - ‘любима, обичана жена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо изг\орник] с наст. -ница. Срвн. и мзг|рра.
250
ИЗПАД\АК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско (вж. Китанова 289).
П. От глаг. изп\адам ‘отпадам’, ‘съм отпадък (от група, поредица)’, ‘съм остатък
(отгрупа, поредица)’ —> осн. изпад- + наст, -ак —> същ. изпад\ак.
ИЗП\ИВАНКА
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В БЕР V 282-284 (към п\ия) - ‘обредна почерпка при даване дума за
сватосване’ - за говори в Силистренско.
П. От глаг. изп\ива(м) ‘пия (за нещо), запивам (нещо)’ —> осн. изпив- + съчл. наст. -
ан-ка или от отглаг. същ. изпиване —> осн. изпиван- + наст. -ка. Срвн. и изп\итие.
ИЗП\ИТИЕ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. У Геров II 267 и БЕР V 282-284 (към п\ия) - ‘запив на годеж’. У МладБТР
913 - ‘годеж запив’ и ‘запив за годеж’.
П. Отглаг. изи|и(я) в значение ‘пия (за нещо)’, ‘запивам (нещо)’ —> осн. изпит—»
същ. изп\итие ‘пиене, запиване’ с наст, -ие и вторично развито преносно значение
‘годеж, сгодяване’. Срвн. и изп\иванка.
ИЗЩОРЧЕ
= Дете <слабо, немощно, хилаво> /5*~6*/.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Кумановско).
П. Словообразувателни вар. от същата осн. изпор- от диал. глаг. изпор(я)/изпорвам
се срещат като означения на малки животни (агнета, ярета), извадени от утробата
на болна или умряла майка (срвн. изп\орец, изп\орка БЕР II49). Диал. изп\орче е
възникнало по метафоричен път за ‘слабо, немощно, недоразвито дете’.
\ИЗРОДАК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (къмрод\я) - ‘последно дете на многодетни родители’ -
за говори във Велинградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. изрод(я) във вариантно знач. ‘родя за последно’, ‘родя накрая’ (вж.
251
Граматика II218 и сл. за различните значения на предст. из-) —> осн. изрод- + наст.
-ак —»същ. \изродак. Срвн. и [изродок, \изродък.
\ИЗРОДОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. На югозапад в Кюстендилско, Разложко (вж. Пир. край 646). В БЕР VI
298-304 (къмрод\я) изродок ‘последно дете на многолетни родители’ - за говори в
Разложко. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. изрод(я) осн. изрод- + наст, -ок —* същ. [изродок. Срвн. и \изродак,
\изродък.
\ИЗРОДЪК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (към род\я) - ‘последно дете на многолетни родители’ -
за говори в Гоцеделчевско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. изрод(я) —> осн. изрод- + наст, -ък —> същ. \изродък. Срвн. и \изродак,
\изродок.
ИЗТР\АСЛЯК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В говори от Ботевградско-Пирдопско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\асвам ‘изтьрсвам’ —> осн. изтрас- + разш. наст, -ляк —> същ.
изтр\асляк. Срвн. и изтришл\як.
ИЗТРЕС\АЛО
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В БЕР II55 - ‘изтьрсак’ - за говора на българите в Банат (Румъния).
П. От диал. глаг. изтрес(а) осн. изтрес- + разш. наст, -ало —> същ. изтрес\ало.
Срвн. и [изтресок.
\ИЗТРЕСОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В БЕР II 55 - ‘изтьрсак’ - за говори в Благоевградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П, От диал. глаг. изтпрес(а)	осн. изтрес- + наст, -ок —> същ. \изтресок. Срвн. и
изтрес\ало, \изродок.
252
ИЗТРИШ\АК
Вар.: изтриш\ак, изтр\ишак, изтраш\ак.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Босилеградско (Западните покрайнини) и Ботевградско
(изтраш\ак). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам/изтр\ашам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш-/изтраш- +
наст, -ак —> същ. изтриш\ак, изтраш\ак. Срвн. и изтриш\ар, изтр\ишляк,
изтриш\ок и др.
ИЗТРИШ\АР
~ Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Ихтиманско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. вар. на глаг. изтрес(а)/изтрисам —* вар. изтр\ишам	осн. изтриш- +
наст, -ар същ. изтриш\ар. Срвн. и изтриш\ак, изтригил\як, изтриш\ок и др.
ИЗТРИШЛ\ЯК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Монтанско и Трънско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам ‘изтърсвам’ —♦ осн. изтриш- + разш. наст, -ляк —>
същ. изтришл\як. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ар, изтриш\ок и др.
ИЗТРИШ\ОК
Вар.: изтриш|ок, изтрыи\ок.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В западни говори от Годечко-Ботевградско до Ихтиманско-Самоковско и
Кюстендилско на юг. Вж. к. 5*~6*.А. У Геров II 311 изтрыи\ок.
П. От диал. глаг. изтр\ишам/изтр\ъшам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш-/изтръш- +
наст, -ок —* същ. изтриш\ок, изтръш\ок. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ар,
изтришл\як и др.
ИЗТРИШЧ\Е
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Белоградчишко. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам ‘изтърсвам’ —► осн. изтриш- + наст, -че —♦ същ.
изтришч\е. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ар и др.
253
ИЗТРИШ\ЪК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Белоградчишко, Трънско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш- + наст, -ък —> същ.
изтриш\ък. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ок и др.
ИЗТР\ИЩЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. У Геров II 309 - ‘изтърсак дете’ и в РБЕ VI698 - ‘дете изтърсак’.
П. От диал. глаг. изтр\исам ‘изтърсвам’ —> съкр. осн. изтр(и)- + наст. - (и)ще —>
същ. изтр\ище. Срвн. и изтршич\е.
ИЗТЪРС\АК
Вар.: изтърс\ак (изтръс\ак, изтрс\ак), изтр\ъсяк.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В различии говорни области - средната и източната част на
Дунавската равнина, Добруджа, Средногорието, Подбалканските полета, вътрешна
Тракия, Странджа и Източна Тракия (до Лозенградско-Визенско на юг). Вж. к.
5*~6*.А. У Геров II 311 - ‘последнего дете’. У МладБТР 953 - ‘последнего дете на
челяд, изтърсено, родено най-подир’. В БТР 257 и РСБКЕ I 542 - ‘последнего дете
на родители’. В РБЕ VI 720 - ‘най-малкото, последно родено дете на многодетно
семейство’. В БЕР II 57 - ‘последно родено дете на многодетни родители’. В
СТРБЕ 266 - ‘последнего от няколко деца в семейството’. У РадБТР 251 -
‘последнего от децата в семейството’.
П. От глаг. изт\ърс(я)/изт\ърсвам —» осн. изтърс- и вар. + наст, -ак —> същ.
изтърс\ак. Срвн. и изтърс\ок, изтърс\ък и др.
ИЗТЪРС\АЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Разг., диал. Вж. изтърс\ак.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо изтърс\ак] с наст, -че (срвн.
близн\аче спрямо близн\ак, сир\аче спрямо сир\ак и др.).
ИЗТЪРС\ОК
Вар.: изтърс\ок (\изтръсок, [изтрсок), изтрас\ок.
254
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*7; изтьрсак.
Р. Диал. В говори от Врачанско, Софийско, Кюстендилско, Благоевградско и в
Беломорска Македония (гр. Кукуш). Вж. к. 5*~6*.А. В БЕР II57 ‘последно родено
дете на многодетни родители' - за говори във Врачанско. В РБЕ VI721 -
‘изтьрсак’.
П. От глаг. изт\ърс(я)/изт\ърсвам, диал. вар. изтр\асям/изтр\асва(м) —> осн.
изтърс- (вар. изтрас-) + наст, -ок —* същ. изтърс\ок, изтрас\ок. Срвн. и изтърс\ак,
изтърс\ък.
ИЗГЬРСУЬК
Вар.: изпгърс\ък, изт\ърсък (изт\рськ).
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В говори от Северозападна България (от Кулско-Видинско до р. Искър и
Луковитско на изток) и, спорадично, на югоизток в Източна Тракия (Визенско).
Вж. к. 5*~6*.А. У Геров II 311 изт\ърсък ‘изтьрсак’. У МладБТР 953 (към
изтърс\ак) изтърс\ък ‘последно дете на челяд, изтърсено, родено най-подир’.
П. От глаг. изт\ърс(я)/изт\ърсвам —> осн. изтърс- (вар. изтрис-) + наст, -ък —> същ.
изтърс\ък. Срвн. и изтърс\ак, изтърс\ок и др.
ИК
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/; близнак.
Р. Диал. В някои мести говори в Петричко.
П. Тур. ikiz ‘близнак’ (ТБР 232) —> бълг. диал. ик\из и съкр. ик със същото значение.
Вж. ик\из.
ИК\ИЗ
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/; близнак.
Р. Диал. В говори от Източните Родопи (Кърджалийско, Момчилградско).
П. Тур. ikiz ‘близнак’ (ТБР 232) —> бълг. диал. ик\из и съкр. мк| със същото
значение.
ИНГ\ЕЙКА
= Сестра на майка /42/; леля.
255
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко, Девинско (наред с |мнгя| и вар.). Вж.
к. 42.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в Девинско, Ардинско, Кърджалийско.
П. От същ. |ыигя'|' —» осн. инг(ъ)- + съчл. наст, -ей-ка, като гал.-умал. название,
придобило неутрална нарицателна функция.
• Инг\ейкини. Домът и семейството на инг\ейка1. Субстантивирано мн.ч. на прил.
инг\ейкин.
\ИНГЯ
Вар.: \ингя, инг\я, \инге, инг\е.
= Сестра на майка /42/; леля. Зват. ф. \инге!, инг\е!, \ингьо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Западните Родопи (Велинградско). Вж. к. 42.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В някои местни говори в Пиринска Македония (Благоевградско, Разложко)
и Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско). Вж. к. 83.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Мозаично разпространение в Пиринска Македония (Благоевградско,
Разложко) и Родопите (Девинско, Асеновградско, Смолянско, Маданско,
Ардинско, Момчилградско, Крумовградско). В БЕР II 76 \инге ‘стрина’ - за говори
в Родопите. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. В някои местни говори в Пиринска Македония (Благоевградско, Разложко)
и Родопите (Ардинско).
= Съпруга на брат на съпруг или на по-възрастен брат на съпруг /837—837+/; етърва.
Р. Диал. В някои местни говори в Пиринска Македония (Благоевградско) и
Родопите (Маданско). У ГеровДоп. 150 \ингя с пояснение: „по-млада етърва вика
така на по-старата от нея” - за говори в Ловешко и Велинградско. В БЕР (пак там)
\ингя ‘по-стара етърва’.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
256
Р. Диал. В някои местни говори в Родопите (Девинско, Ардинско, Кърджалийско).
П. Тур. yenge ‘жената на брат’ (ТБР 628, ДТБ 88 енг\е), диал. inge в Одринско (СДД
II 792) —»бълг. диал. \ингя и вар. с посочените значения.
• \Ингини. Домът и семейството на |ингя'[‘. Субстантивирано мн.ч. на прил. \ингин.
\ИНЧА
= Сестра на майка /42/; т\етка. Зват. ф. инч\е!, \инчо!.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои местни говори в Ардинско. У Китанова 287 посочено само като
обръщение към леля, стринка [?].
П. Тур. yenge, диал. и inge ‘съпруга на брат’ (вж. ТБР 628, ДТБ 88 и СДД II 792) —»
бълг. диал. \инча, адаптирано с наст, -ча (както и м\айча в говори от Смолянско и
ч\инча ‘стрина, стринка’ в говори от Дедеагачко, Беломорска Тракия). Срвн. и
\ингя, инг\ейка и др.
ИЩ\ОВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. ищ\овнице!.
Р. Диал. У Геров II 331 - ‘любовница’. У МладБТР 977 - ‘която някой ище,... люби
да я вземе за жена’. Ако се съди по разпространението на изходния диал. глаг.
|мм/(а) (вж. БДА III к. 303), ищ\овница трябва да е присъщо на говори в Родопите.
П. От диал. глаг. |ищ(а) ‘искам’, ‘желая’ или незасвидетелстван вар. *ищ\овам
прич.-прил. ищ\овен —> осн. ищов(н)- + наст, -(н)ица —> същ. ищ\овница. Не е
засвидетелствано название за м.р. *ищовник. Диал. глаг. ищ(а) е приведен в РБЕ VI
952-953 по нар. пес.:... не е главен, не е женен, сега мисли да се глава..., да се
жени,... мисли теб да |«ще, чийто текст също насочва към южнобългарски говори.
\ИЯ
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. \и(й)о!.
Р. Диал. У Добрев 1995: 93 - за говори в Берковско, Ботевградско.
П. Според Добрев (пак там) - наследено от езика на „древните българи”. Посочва
успоредици от езици (диалекти) в Памир и Хиндокуш: yiy, iha, ija със значения
‘девер’, ‘сестра’ и/или ‘зълва’.
К
257
К\АДА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. к\аде!, к\адо!.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг/47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Във някои местни говори във Велинградско. У ГеровДоп. 153, МладБТР
981 и БЕР II 129- ‘кака’.
П. Тур. диал. kada ‘кака’ (СДД II 808, ДТБ 114) —> бълг. диал. к\ада ‘кака’ и ‘зълва
<по-възрастна>’.
КАД\ЕНГЯ
Вар.: кад\енгя, кад\енгьё.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П. Тур. kadinga ‘съпруга на брат, снаха (от брат)’, ‘съпруга на брат на бащата’
(СДД II 809) —> бълг. диал. кад\енгя, кад\енгъё. Срвн. и к\адя, кад\онга.
КАД\ОНГА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр|ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П. Тур. kadinga ‘съпруга на брат, снаха (от брат)’, ‘съпруга на брат на бащата’
(СДД II 809) —> бълг. диал. кад\онга. Срвн. и к\ада, к\адя, кад\енгя.
К\АДЯ
Вар.: к\адя, к\адьё.
- Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. к\адъе!, к\адъо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Момчилградско.
П. Тур. диал. kade ‘тетка’, ‘леля’ и ‘снаха (от брат)’ (СДД II 809) —> бълг. диал.
к\адя, к\адьё.
КА\ИН
= Брат на съпругата /38/; шурей. Зват. ф. ка\ине!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко и Смолянско. Вж. к. 38.
П. Тур. каут ‘девер’ и ‘шурей’ (ТБР 283) —> бълг. диал. ка\ин (и произв. ка\инча],
ка\инче\, ка\инчи\, ка|мнчо|). Срвн. още тур. kaym ata, каут baba ‘тьст’, ‘свекър’ и
kayrnhk ‘родство по сватовщина’ (ТБР пак там) и ‘женини роднини спрямо мъжа и
258
мъжови родники спрямо жената’ (БЕР II 143 към ка\ина). Скок II15 отбелязва kain
за ‘шурей’ в еръб. и хърв. диал. в Боска.
КА\ИНА
Вар.: ка\ина, к\айна.
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. ка\ино1, к\айно!, к\айне!.
Р. Диал. В БЕР II 143 ка\ина ‘зълва - за говора на гр. Ябланица и гр. Кнежа (у
Иванова 226 - ‘обръщение към по-млада зълва’ по текст от нар. пес.: кал\ино,
кайно какина, защо ма бие байати?}. В РБЕ VII 60 к\айна ‘зълва’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В РБЕ VII 60 к|айна ‘съпруга на брат по отношение на неговата сестра...’.
В ДТБ 116-117 и к\айна със същото значение (у Иванова 226 - ‘обръщение
към по-възрастна снаха от брат’ по текст от нар. пес.: к\айнеле, м\оя к\айнеле, ти
немаш грижи за мене).
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва.
Р. Диал. В РБЕ (пак там) к\айна ‘етърва’ (+ текст от нар. пес.: каине ле, како
етърво, нагледувайми къщата, наслушувай ми дечата). В ДТБ 116-117 ка\ина и
к\айна със същото значение.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо с наст.-оконч. -а.
КА\ИНЛА
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47*/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. ка\инло!,
ка\инле!.
Р. Диал. В БЕР II 143 (към каина) - ‘по-голяма зълва’ - за говори в
Горнооряховско. В ДТБ 116 - ‘по-голяма зълва’.
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат ка\инла да е съкратен вар. на тур. kaym abla
‘по-стара сестра, кака’ (вж. и ДТБ пак там). Възможно е обаче да е и
словообразувателна адаптация на ка\ина\ по сходни названия за ж.р. като б\ула\,
л\ала2\, м[изла^ и др.
КА\ИНЧА
= Брат на съпругата /38/; шурей. Зват. ф. ка\инче!, ка\инчо!.
Р. Диал. В говори в Родопите (Велинградско, Девинско, Кърджалийско), вътрешна
Тракия (Хасковско, Харманлийско) и Беломорска Тракия (Дедеагачко). Вж. к. 38.
259
П. От същ. ка|ын'|' —> осн. каин- + наст, -ча, вероятно по аналогия с други термини
за родство за м.р. на -а, напр. в\уйча/вуйч\а, ч\ича/чич\а и др.
КА\ИНЧЕ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ка\инче!} ф. Член. ка\инчето
‘шуреят ми’.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал в Родопите и Тракия (предимно южно от р.
Марица) от Пловдивско-Смолянско до Тополовградско-Ивайловградско-
Крумовградско на изток и в източните дялове на Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско, Дедеагачко, Кешанско). Вж. к. 38. В БЕР II143 (към ка\ина)
ка\инче и ка\инчо ‘шурей’ - за говори в Тракия (вкл. Беломорието) и Родопите.
П. Вероятно начална гал.-умал. зват. ф. на Kalunf с наст, -че или от ка[инча^,
придобила и нарицателна функция. Срвн. обаче и тур. диал. kayinqe ‘по-млад
девер’, ‘по-млад шурей’ (вж. ТБР 283, ДТБ 116) може би като обратна заемка от
български [?].
• Ка\инчеви. Домът и семейството на ка\инче\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ка\инчев. Срвн. и ка\инчови.
КА\ИНЧЕВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ка\инчевице!.
Р. Диал. Спорадично в Разложко, Велинградско, Маданско и на североизток в
Преславско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ка\инча\, ка\инче* и съчет. ка\инчева
жена (булка, невястпа) с наст. -ица. Срвн. и ка\инчовица.
КА\ИНЧИ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ка\инчи!) ф.
Р. Диал. Наред с ка\инчо] спорадично в Добруджа (Силистренско) и вътрешна
Тракия (Карнобатско, Харманлийско). Вж. к. 38.
П. Най-вероятно гал.-умал. вар. на ка\инча\, ка^инче], възникнал в и по детска реч
като зват. ф.,придобила и неутрална нарицателна функция.
АЛ|Я//ТО
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ка\инчо!) ф. Член. ка\инчото
‘шуреят ми’.
260
Р. Диал. Обширен ареал, който обхваща говори на източните дялове на Дунавската
равнина и Добруджа и южно от Стара планина - говори в Поморийско-
Карнобатско-Бургаско и Тополовградско-Свиленградско (вж. Сакар 383).
Спорадично и в Западните Родопи (Девинско). Вж. к. 38. В БЕР II 143 (към ка\ина)
ка\инче, ка\инчо ‘шурей’ - за говори в Тракия (вкл. Беломорието) и Родопите.
П. От същ. ка|мн| —► ка\инчо с наст, -чо като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и ка\инча, ка\инче.
• Ка\инчови. Домът и семейството на ка\инчо\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ка\инчов. Срвн. и ка\инчеви.
КА\ИНЧОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Вж. ка\инчо.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ка\инчо\ и съчет. ка\инчова жена (булка,
невяста) с наст. -ица. Срвн. и ка\инчевица.
КАЙНА
= Майка на съпруг /27/; свекърва. Зват. ф. кайн\а!, к\айно!.
Р. Диал. В някои родопски говори (Ардинско, Кърджалийско).
П. Тур. каупапа (вер. от каутапа) ‘тыца’, ‘свекърва’ (ТБР 283-284) —> бълг. диал.
кайн\а със съкр. осн. каин- + оконч. -а поради съвпадане на изходната форма
*кайнана с родопската член. ф. каин ана спрямо кайн\а. Срвн. същото явление и
при калм\а\ спрямо калим\ана\.
К\АКА
= Сестра <по-възрастна> /4+/ > кака ми. Зват. ф. к\ако!, к\аке!.
= Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631 +~641+/ или на майка
/632+~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Книж., разг., диал. Повсеместно в българското езиково землище на изток от
линията Белоградчик - Годеч - Брезник - Сандански - Кукуш - Солун. Вж. к. 4+. У
Геров II 336, МладБТР 985, в БТР 273, РСБКЕ I 573, РБЕ VII67 и у РадБТР 266 -
‘по-голяма (по-стара, по-възрастна) сестра (в семейството)’. У ДечТР 241 - ‘по-
стара сестра’, ‘по-стара сродница’. В СТРБЕ 281 - ‘по-голяма сестра’ и ‘по-голяма
братовчедка’.
261
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В БЕР II 149 - ‘по-възрастна зълва’ - за говора на банатските българи
(Румъния).
= Сестра <по-възрастна> на съпругата /48+/; балдъза.
Р. Разг., диал. Мозаично в различии говорни области в Дунавската равнина
(предимно източно от Белоградчишко-Монтанско), Добруджа, Западна България
(предимно източно от Годечко-Брезнишко), Средногорието и вътрешна Тракия
(предимно северно от р. Марица).
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
Р. Разг., диал. Мозаично в западни и среднобългарски говорни области, на изток
приблизително до линията Никопол - Ловеч - Габрово - Стара Загора - Харманли
- Свиленград.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Разг., диал. Мозаично в западни и среднобългарски говорни области, на изток
приблизително до линията Свищов - Казанлък - Чирпан и на юг по р. Марица до
Т ополовградско-Свил енградско.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпругата /838+/; шуренайка <по-възрастна>.
Р. Разг., диал. Спорадично в различии говорни области в Северна и Южна
България.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично в някои говори от Северозападни България (Врачанско,
Оряховско).
П. В и по детска реч (в БЕР II 149: „бълболна дума от детския говор...”) чрез
повторение на сричковата съгласна, както при баба, мама и т.н. В слав. ез. сходна
форма предлага само пол. ез. с диал. как за ‘дядо’ (вж. Трубачев 71). Според Добрев
1995: 94 кака е наследено от езика на „древнитс българи”, за което свидетелстват
названия за ‘по-голяма сестра’ като kaka, kakik в езици респ. диалекти в Памир и
Хиндукуш. В бълг. ез. думата к\ака е разширила значението си до ‘по-възрастна
сродница’ и ‘по-възрастна жена’ въобще (вж. БТР 273 и РБЕ VII 67). Срвн. и д\ада,
д\едя, д\ода.
От к\ака са образувани и множество гал.-умал. названия: к\аке - вер. начална зват.
262
ф. к\аке!, придобила и нарицателна функция (РБЕ VII71); к\акенце (к\акенце!) (РБЕ
пак там); к\акинка (к\акинкоГ) (РБЕ пак там); к\акица (к\акице!) (МладБТР 985, РБЕ
пак там, БЕР II 149); к\акичка (к\акичкоГ) (МладБТР 985, РБЕ пак там).
• К\акини. Домът и семейството на к|ака|. Субстантивирано мн.ч. на прил. к\акин.
В БТР и РБЕ (пак там) - ‘домът и семейството на кака’.
КАЛ]ЕК
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря. Зват. ф. кал\еко!.
Р. Диал. У Трубачев 128-131 - ‘(приведен) зет’ - за говори в Източна Тракия. В
БЕР II 163 и кол\ек [?] за говори в Солунско.
П. Гръц. прил. каАдд ‘хубав’ —» бълг. диал. кат|ека|, кал\еко\ и кал\ек ‘зет’,
‘приведен зет’ като нарицателен вар. на зват. ф. кал\еко!.
КАЛ\ЕКА
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Зват. ф. кал\еко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Ихтиманско. Вж. к. 741-742.Б.
П. Гръц. прил. калдс —> бълг. диал. кал\ек], кол|ек'|', кал\еко] и кал\ека с наст,-
оконч. -а, както при други термини за родство като стр\ика спрямо стр\ико, ч\ича
спрямо ч\ичо и др.
КАЛ\ЕКО
Вар.: кал\еко, калеку.
= Съпруг на сестра и/или на по-възрастна сестра П4~14>+1-, зет от сестра. Нариц. и
зват. (кал\екоГ) ф.
Р. Диал. На югозапад в Пиринска и Беломорска Македония (Гоцеделчевско,
Валовищко, Сярско) и на югоизток (наред със зет^) в Айтоско-Бургаско-Средецко,
в Странджа (Царевско, Малкотьрновско) и Източна Тракия (Лозенградско,
Бунархисарско, Визенско, Люлебургаско). Вж. к. 74+~747+. В БЕР II 163 - ‘зет
спрямо по-малките сестри и братя на невестата’ - за говори в Странджа. У Геров II
338 с пояснение: „понейде така казват на зетя братята и сестрите на булката му”. У
МладБТР 988 - ‘зет на сестра’ с пояснение: „понегде братя и сестри на жената
наричат кал^еко нейния мъж”. В РБЕ VII 90 - само по текст от нар. пес.: йой бре
сирак Георги,... мой мил кал\еко, халал ти сторвам гюзелим Янка.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
263
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области. От запад и север ареалът (сравнително
компактен) се очертава по линията Петрич (източно от р. Струма) - Велинград -
Пазарджик - Карлово - Казанлък - Чирпан - Свиленград - Средец (вж. и Сакар
382). На юг включва и български говори в Беломорска Македония (Демирхисарско)
и Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко).
Вж. к. 741~742.Б. От преселници-тракийци (от Беломорието) кал\еко е
разпространено спорадично и на североизток в Поповско, Варненско и Добричко. В
БЕР (пак там) - ‘л|елин съпруг’ - за говори във вътрешна Тракия, Родопите,
Странджа, Беломорска Тракия. У Филипова-Байрова 97 - ‘съпруг на леля’ - за
говори в Бургаско и Беломорска Тракия (Драмско, Дедеагачко, Чорленско). У
Геров (пак там) - с пояснение: „така казват на мъжа на майчина сестра, на мъжа на
леля по майка”. У МладБТР (пак там) - ‘мъж на майчина сестра или тетка’. В БТР
273 - ‘съпруг на тетка или леля’. В РСБКЕ I 576 и РБЕ VII 90 - ‘мъж на майчина
или бащина сестра’. В РРДД 186 - ‘съпруг на леля, на тетка’.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг П4т/', съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области. Ареалът е разположен източно от р.
Места, северната му граница върви приблизително по р. Марица и продължава на
изток до Елховско-Средецко. Вж. к. 74+~747+.
П. Гръц. прил. ка/хк ‘хубав’ —> бълг. диал. кал\ек], кал\ека и кал\еко с различии
значения за мъже сродници. Кал\еко е възникнало вероятно като начална зват. ф.,
придобила и нарицателна функция (вж. Филипова-Байрова 97, БЕР II 163).
КАЛИМ\АН
КАЛИМ\АНИН
Вар.: калим\ан (кальм\ан, калм\ан), калим\анин (калъм\анин, калм\анин).
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Зват. ф. калим\ане!, калим\анино!. Член. калим\ан(ът), калим\анин(ът) ‘кумътми’.
Р. Диал. В някои тракийски говори в Пловдивско (калм\анин), Чирпанско,
Хасковско (калим\ан, калъм\ан). Вж. к. 9.
П. От същ. калим\ана‘\ —» обособена осн. калиман—> същ. калим\ан или
калим\анин като паралелно образувание за м.р., изведено от калим\ана], чрез
264
обособяване на основата или с адаптираща наст, -ин (срвн. напр. ерг\ен и ерг\енин).
Вж. калит\ар и калит\ат.
•	Калим\анови. Домът и семейството на калим\ан(ин)]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. калим\анов.
КАЛИМ\АНА
Вар.: калим]ана (калъм\ана, калм\ана).
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кал(и)м\ано!. Член. калим\аната ‘кумата ми’.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който включва говори от Вардарска и
Пиринска Македония, Родопите, вътрешна Тракия, Странджа и Беломорска Тракия.
На запад и север границата на ареала е разположена по линията Струмица -
Благоевград - Карлово - Казанлък - Ямбол - Бургас. У Филипова-Байрова 98
калим\ана, калъм\ана ‘кръстница’ - за говори в Пловдивско, Бургаско, Родопите и
Странджа. В БЕР II 168 калим\ана, калъм\ана ‘кума, кръстница’ - за говори в
Пловдивско, Първомайско, Асеновградско, Смолянско, Ксантийско,
Гюмюрджинско, Дедеагачко и Странджа. В РБГ 134 - ‘кума’ за говори в Сярско и
Драмско (Беломорска Тракия). Вж. к. 89. У Геров II 339, МладБТР 989 -
‘кръстница’. В РБЕ VII 98 - ‘кръстница, кума’. У Иванова 67 - ‘жената на кума’.
П. Гръц. диал. KaXrjpava, букв, ‘добра майка’ —♦ бълг. диал. калим\ана и вар. Срвн.
и кал(и)т\ат(а) и калман\я.
•	Калим\анини. Домът и семейството на калим\ана\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. калим\анин.
КАЛИМ\АНКА
Вар.: калим\анка (калъм\анка, калм\анка), калам\анка.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума, кр\ъстница. Зват. ф. калим\анке!. Член. калим\анката ‘кумата ми’.
Р. Диал. Мозаично разпространение в ареала на калим\ана]. У Филипова-Байрова
98 калам\анка ‘кръстница’. У Геров II 339 и в РБЕ VII 98 - умал. от калим\ана.
= Дъщеря на кум и кума /6.9+89/
Р. Диал. Предимно в местни говори в Хасковско.
265
П. От същ. калим\ана] —> осн. калиман- + наст, -ка —> същ. калим\анка като
начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
• Калим\анкини. Домът и семейството на калш^анка]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. калим\анкин.
КАЛИМ\АНЧЕ
Вар.: калим\анче, кальм\анче.
= Дете на кум и кума /5-6.9+89/; кумче. Нариц. и зват. (калим\анче!) ф. Член.
калим\анчето ‘кумчето ми’.
Р. Диал. Спорадично (често наред с калъм\анино дете) в местни говори в Пещерско
и Сярско (Беломорска Македония).
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо калим\ана\ с наст. -че.
КАЛИМ]АТ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф. [?].
Член. калим\ат(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско. Вж. к. 9.
П. Смесена (хибридна) форма от калим\ан(ин)] и калит\ат(а)].
КАЛ\ИНА
Вар.: кал\ина, к\ъльна, к\ълна.
= Сестра <по-млада> на съпруг /47-/; зълва <по-млада>. Зват. ф. кал\ино!, к\ълно!,
к\ълне!.
Р. Диал. Обширен ареал, който обхваща говорни области в Дунавската равнина и
Добруджа, Стара планина, Средногорието и Подбалканските полета и вътрешна
Тракия. Южната граница на ареала е разположена приблизително по линията
Берковица - Елин Пелин - Пазарджик - Първомай - Елхово - Бургас. Вж. к. 47 .А.
Съкратените вар. к|ълиа, к\ъльна са присъщи предимно на старопланински и
мизийски говори на североизток и на тракийски (рупски) говори на югоизток. Те не
се срещат западно от линията Русе - Велико Търново - Стара Загора - Първомай.
Като означение на по-възрастна зълва /47+/ кал\ина е засвидетелствано мозаично
предимно в западните и средните дялове на Дунавската равнина. Колебания в
значението на термина по признак ‘възраст’ се дължат както на възрастовите
различия между „говорещото лице” (т.е. „съпругата на брат”) и „сестрите на
266
съпруга”, така и поради възрастовата Иерархия между „сестрите на съпруга”,
когато те са повече от една. Тя е отразена в серия от названия (някои по произход
фитоними) като: кал\ина, мал\ина, \ябълка, д\унка и др. (вж. за това у Геров II 159,
МладБТР 820 към зълва, Гълъбов 472-482 и Иванова 111). В БЕР II 169-170 - ‘по-
малка зълва, която снахата е заварила мома’ - за говори в Пирдопско, Севлиевско,
Силистренско и ‘зълва, всяка жена, мъжова роднина’ - за говори в Средногорието,
Карловско, Казанлъшко, Пещерско. У Геров II 339 - с пояснения: „така казва булка
на мъжевите си сестри, конто е заварила моми”, „така нарича жена роднините на
мъжа си, конто е заварила девойки”, „така наричат понейде само по-голямата
зълва, още мома, когато се оженил брат |и”. У МладБТР 989-990 - ‘неоженена
зълва, сестра на мъжа’, ‘само по-голямата зълва, която е мома, кога се ж|ени брат
|и’ и ‘девойки, неоженени роднини на мъжа’. В БТР 274 - ‘по-млада от мъжа зълва,
която снахата е заварила в семейството мома’. В РРДД 186 - ‘зълва, по-млада
сестра на съпруга’. В РБЕ VII 98 - „роднинско название на по-малка, неомъжена
сестра на съпруг по отношение на жена му” (+ текст от нар. пес.: седи Калино, не
оди, че сме та скоро годиле,... да шием тънки дарове... на зълви и на свекърва, на
кал\ини и на девере'). В РСБКЕ I 576 - ‘название и обръщение [?] към зълва по-
млада на мъжа’. В СТРБЕ 283 - „название на по-голяма сестра или братовчедка на
мъж по отношение на съпругата му”.
= Обредно лице (неомъжена сестра или братовчедка на младоженеца) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Иванова 71 и сл. - за говори в Казанлъшко, Пловдивско и сред т.нар.
„загорци” в Странджа.
П. Метафорично развито от кал\ина ‘раст. Paeonia officinalis, божур’ или ‘раст.
Sorbus aucuparia, офика’ или ‘раст. Viburnum opulus, картоп’ (вж. БЕР пак там и
срвн. с мал\ина, \ябълка, д\унка и др.). Според Гълъбов (пак там) от тюрк. респ.
прабълг. кай(\ы)н, осм. каут ‘девер, шурей’ (вж. бълг. диал. ка\ин, ка\инчап под.),
kayinata ‘свекър, тъст’, kay(t)nana ‘тыца, свекърва’ (ТБР 284), бълг. диал. кайн\а
‘свекърва’ и т.н. —> бълг. диал. кал\ина ‘зълва по-млада, по-възрастна’. Всъщност
едната версия не изключва другата. Напълно възможно е един прабълг. термин за
родство кай\ын/кай\ън —> кай\ин да е бил преосмислен и приравнен по форма (по
267
народна етимология) към фитоними като кал\ина], мал\ина], така че към зълва да
се обособят и специални (суплетивни) термини за ‘сестра на съпруга, по-млада/по-
възрастна’). Значението ‘обредно лице на сватбата’ също така е било пренесено от
з^ълва^ към кал[ина.
На тази основа е възникнало навярно и названието кал\иница за ‘обредно лице на
обичая \Еньова б\уля (б\улка, нев\яста) (24 юни)’, чиято функция могат да поемат
само млади неомъжени жени (моми, девойки). У Геров II 330 - с пояснение: „мома,
която вади пръстените из медника, кога ги пеят на Енев ден” (вж. също МладБТР
990 и РБЕ VII 98).
• Кал\инини. Домът и семейството на кал\ина]. Субстантивирано мн.ч. прил.
кал\инин.
КАЛ]ИНКА
Вар.: кал\инка, кал\инкя.
- Сестра <по-млада> на съпруг /47*/; зълва <по-млада>. Зват. ф. кал\инке!.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /^ТГ, зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в ареала на кал\ина\, предимно в западната му половина.
Вариантьт кал\инкя е засвидетелстван западно от долното течение на р. Искър, а на
юг от Стара планина - в Елинпелинско-Ихтиманско-Пазарджишко (вж. БДА-ОТ к.
Ф107). У Геров II339 умал. от калина. У МладБТР 990 (към кал\иница) - ‘неженена
зълва, калина’. В РБЕ VII 99 умал. от кал\ина по нар. пес.: отзади върви стар
татарин, два коня води, три робе носи, една кал\инка, друга мал\инка, а трета им
е мила снашица.
П. От същ. кал\ина] —> осн. калин- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
• Кал\инкини. Домът и семейството на кал\инка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
кал\инкин.
КАЛИТ\АР
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф. [?].
Член. калит\ар(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. В някои български говори в Гевгелийско (Вардарска Македония). Вж. к. 9.
268
П. Гръц. диал. каАг] татта (вж. калит\ат, калит\ата) —» обособена осн. калит- +
адаптираща наст, -ар —> същ. калит\ар. Срвн. и калит\ат.
КАЛИТ\АТ
КАЛИТ\АТИН
Вар.: калит\ат (кальт\ат, калт\ат), калит\атин (кальт\атин, калт\атин).
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Зват. ф. калит\ате!, калит\ато!, калт\атине'.. Член. калит\ат(ът),
калит\атин(ът) ‘кумътми’.
Р. Диал. Спорадично в говори предимно южно от р. Марица - Пловдивско,
Асеновградско, Хасковско, Свиленградско и в Беломорска Тракия (Ксантийско). В
някои български говори в Гевгелийско (Вардарска Македония) е засвидетелстван
вар. калит\атин. Вж. к. 9.
П. Гръц. диал. каАр тагга, букв, ‘добър баща’ —> бълг. диал. калит\ат (и вар.) за
‘кум, кръстник’ като адаптиран вар. на калит\ата], „схващано” (по народна
етимология) като член. ф. Срвн. и калит\ар и калим\анин.
КА. 1И ТАТА
Вар.: калит\ата, калът\ата, калт\ата, калт\ята.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
калит\ате!, калит\ато!. Член. калит\атата ‘кумът ми’.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който обхваща говори във Вардарска,
Пиринска и Беломорска Македония, Родопите, вътрешна Тракия, Странджа и
Беломорска Тракия. Северната му граница е разположена приблизително по
линията Гевгели - Благоевград - Велинград - Пазарджик - Чирпан - Свиленград -
Одрин - Лозенград - Бургас (кущр|м са ти калъм\ана и калт\ата - Смолянско; на
калт\ата и калм\ана пъть ни съ прис\ица - Първомайско; уть\уват да кал\есат
калт\ата, поб\ащима, з\ълвини, д\еверьуви - Ивайловградско; калт\ата Т\одор
беше ад\ин вис\ок, в\есел, приказл\иф - Хасковско; кальт\атата ми бегие на госте
- Петричко; калт\ята ми беше й\оште жиф - Разложко и т.н.). Вж. к. 9. У
Филипова-Байрова 98 калът\ата - за говори в Родопите и Хасковско. В БЕР II 170
калит\ата, кал(ь)т\ата - за говори по р. Вардар, в Родопите, Първомайско-
Хасковско и Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). У Иванова 67 калит\ата,
269
калт\ата - „главно в южните български земи”. В РБГ 134 кал ’т\атъ ‘кум’ - за
говори от Сярско и Драмско (Беломорска Тракия). У МладБТР 991 калт\ата
‘кръстник, кум’. В РБЕ VII 99, 107 калит\ата, калт\ата ‘кръстник, кум’.
IL Гръц. диал. ка/.r] татга, букв, ‘добър баща’ —> бълг. диал. калит\ата (и вар.) за
‘кум’. Авторите на БЕР (пак там) отбелязват и друга възможна версия: от гръц.
каХц ‘добър, хубав’ и бълг. т\ата/т\ато ‘баща’ като паралелно образувание за м.р.
спрямо калим\ана]. Срвн. и	калит\ате, калит\ато.
КАЛИ 7] А ТЕ
= Обредно лице - бранен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (калит\атеГ) ф.
Р. Диал. У Геров II 340 - ‘кръстник’. У МладБТР 990 - ‘кръстник, кум’.
П. Начална зват. ф. от калит\ат, калит\ата], придобила и нарицателна функция.
Срвн. и калит\ато.
КАЛ И ТАТКА
Вар.: калит\атка, кальт\атка, калтатка, калт\ятка.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. калит\атке!. Член. калит\атката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в южната част на Бургаско (калът\атка,
калт\атка) и в Малкотьрновско (калт\ятка). Вж. к. 89.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо калит\ат], калит\ата] от осн. калитат-
/кальтат- или вар. калтят- + наст. -ка.
КАЛИТ\АТО
Вар.: калит\ато, калт\ато, калт\ято.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (калит\ато!) ф. Член. калит\атото ‘кумът ми’.
Р. Диал. Спорадично в Гоцеделчевско, Пазарджишко, Асеновградско и в
Беломорска Македония (гр. Кукуш). Вж. к. 9. У ГеровДоп. 154 - ‘кум, кръстник’. В
РБЕ VII 107 калт\ято ‘кръстник, кум’, мн.ч. калт\ятове.
П. Начална зват. ф. от калит\ат], калит\ата], придобила и нарицателна функция.
Срвн. и калит\ате.
270
•	Калит\атови. Домът и семейството на калит\ат], капит\ата], калит\ате],
калит\ато]. Субстантивирано мн.ч. на прил. калит\атов.
КАЛ ИГНАТОВЕ
Вар.: калит\атове (калт\атове), калт\ятове, калып\атве
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член, калит\атовете,калит\атовето ‘кумовете ми’.
Р. Диал. Вж. калит\ат, калит\ата, калит\атка.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
•	• Калит\атови. Домът и семейството на калит\ат\ и калит\ата] (напр. у
калит\атови, с калит\атови). Субстантивирано мн.ч. на прил. калит\атов.
КАЛМ\А
Вар.: калм\а, калъм\а, кайм\а.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Нариц. и зват. (калм\а!) ф. Член. калм\ата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои родопски говори (Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 89.
П. От същ. калим\ана\ —> обособена осн. калм- (кальм-, кайм-) + наст.-оконч. -а.
Съкращаването (декомпозирането) на основата проличава и в член. ф. като:
калм\ата вм. калм\аната, кайм\ана вм. кайм\анана (кайм\ана н\осёше д\арувёнё) и
т.н. За особености при членуване на имената в родопските говори вж. СтойковБД
127-128,231-232.
КАЛМАН\Я
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. калм\анъо!. Член. калман\ята ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Старозагорско. Вж. к. 89.
П. Гръц. диал. KaXtjpava, букв, ‘добра майка’ (вж. калим\ана') —> бълг. диал.
калман\я с осн. калмань- и наст.-оконч. -а.
КАЛ Till КА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. калт\анке!. Член. калт\анката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в южната част на Старозагорско. Вж. к. 89.
271
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо калит\ат\, калит\ата] от обособена
осн. калт- + съчл. наст, -ан-ка. Срвн. и калит\атка.
КАЛТ\АТЛЕ
= Син на кум и кума/5.9+89/; кумче. Нариц. и зват. (калт\атле!) ф. Член.
калт\атлето ‘кумчего ми’.
Р. Диал. Вж. калит\ат, калит\ата.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо калит\ат], калит\ата] с
наст. -ле.
КАПУДЖ\ИИ
= Семейна двойка обредни лица, конто напътстват младоженците преди първата им
брачна нощ.
Р. Диал. У Иванова 73 - за говори в Добруджа с пояснение: „В Добруджа е
известна семейната двойка на капуджиите, чията основна задача е само
свождането на младоженците” (вж. и Добруджа 275).
П. Тур. kapuci ‘вратар’ (ДТБ 125, ТБР 272) —> бълг. диал. капудж\ии с посоченото
значение.
КАРАМФ\ИЛА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. карамф\ило!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско, Белоградчишко.
П. Метафорично развито от карамфил ‘раст. Hianthus’ —» диал. карамф\ила (с
наст.-оконч. -а, подобно на кал\ина], мал\ина] и др.).
КАРАМФ\ИЛКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. карамф\илке!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско, Ломско.
П. От същ. карамф\ила\ —» осн. карамфил- + наст, -ка, като начална гал.-умал. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
КАС\ЪРКА
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна> /8*/; \яловица.
Р. Диал. В български говори от Странджа (вж. Странджа 259) и Източна Тракия
(Чаталджанско). В БЕР II265 (към кас\ър) - ‘безплодна жена’ - за говори (вероятно
преселнически) в Беленско, Шуменско, Варненско. У ГеровДоп. 158 кас\ърки мн.ч.
272
‘щирици жени’. У МладБТР 1007 - ‘яловица’, ‘щирица жена’. В РБЕ VII 268 -
‘жена, която е безплодна, бездетна’.
П. Тур. прил. kisir ‘безплоден, ялов’ (ТБР 301, ДТБ 164) —♦ бълг. диал. прил.
кас\ър/къс\ър със същото значение и произв. същ. кас\ърка с наст. -ка.
КАТАЛ]ЕТКА
= Жена (съпруга), която ражда всяка година /8*/.
Р. Диал. Характерно за западни и югозападни говори. У МладБТР 1007 и в РБЕ VII
271 - със същото значение.
П. Сложна дума, образувана от неизм. прил. к|а/иа ‘всеки, всяка, всяко’ (< гръц.
ката, вж. Филипова-Байрова 102 и БЕР II266) и осн. на същ. лято/лето (< стбълг.
лъто ‘година’, СтбР I 817-818) + наст. -ка. Срвн. и каталетк\ина.
КАТАЛЕТК\ИНА
Вар.: каталетк\ина, каталетк\иня, катил\еткина, катал\еткиня.
= Жена (съпруга), която ражда всяка година /8*/.
Р. Диал. Характерно за западни и югозападни говори. В БЕР II 266 и III 590-592
катил\еткина - за говора на гр. Бобошево. У МладБТР 1007 и в РБЕ VII 271
каталетк\иня, в РРДД 196 каталетк\ина със същото значение.
П. Сложна дума, образувана от неизм. прил. к\ата и осн. на същ. лято/лето + наст.
-кина/-киня. Срвн. и катал\етка.
КАЧАРМ\А
Вар.: качарм\а, качарм\ъ.
= Дете <нежелано, неочаквано> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско качарм\ъ ‘неискано дете на
родители’ (вж. Пир. край 635).
П. Свързано е най-вероятно с тур. kaqirma < глаг. kaqirmak ‘изпущам, изтървавам’,
‘пропущам’, ‘контрабандирам’ (вж. ТБР 626, ДТБ 135) —> бълг. диал. качарм\а
‘изпущане, изтьрваване на добитък’ (вж. БЕР II 290) —► диал. качарм\а/качарм\ъ с
посоченото преносно значение.
К]ЕЖО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Дебърско, Кумановско). В
273
БЕР II 316 - ‘защитно име на некръстено още дете’.
П. Свързано е с неясно по произход диал. прил. кеж/к\ежав/к\ежлав ‘слаб,
мършав’, ‘кекав’, ‘недоразвит’ (вж. ГеровДоп. 161, МладБТР 1015, БТР 289, РБЕ
VII 344). Срвн. и сръб. и хърв. к\ежа ‘обръщение към малко момиченце’ и к\езо
‘обръщение към момченце’ (БЕР пак там).
К\ЕНДА
Вар.: к\енда, к\ена.
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 161 - ‘още некръстено женско дете’ и в БЕР II326-327 -
‘некръстено дете от женски пол’ - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). У
МладБТР 1016 - ‘некръстено женско дете’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от диал. к\ена ‘женско бебе’, свързано и със
сръб. и хърв. Ь\ена/сепа и алб. qene ‘кучка’. Срвн. и к\ендо.
К\ЕНДО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. У Трубачев 42 за български говори в Солунско (Беломорска Македония).
П. Трубачев (пак там) го разглежда като вар. на стбълг./стслав. чадо и като пример
за „използване на фонетични варианти за семантична диференциация”. Срвн. и
к\енда.
К\ЕРА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. керо!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 161, МладБТР 1017 и РБЕ VII 359 - ‘дъщеря’.
П. Според авторите на БЕР II 332 от сръб. и хърв. hepa/cera ‘дъщеря’ —» бълг. диал.
к\ера със същото значение. Южнославянските вар. hepa/cera, к\ера съответстват и
на сходни форми в западни славянски езици - пол. сдга, чеш. dcera. Вж. и к\ерка.
КЕР\А
= Сестра на съпруг/47/; зълва. Зват. ф. к\еро!.
Р. Диал. В БЕР II 333 - за говора на гр. Петрич.
П. Гръц. кера ‘стрина’ (ГБР 278) —> бълг. диал. кер\а ‘зълва’. Срвн. и кер\аца.
КЕР\АЦА
Вар.: кер\аца, кир\аца.
274
~ Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. кер\ацо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Свиленградско (вж. и Сакар 383), Елховско.
П. Гръц. кератол, киратоа ‘градска мома’, ‘господарка’ —> бълг. диал. кер\аца,
кир\аца ‘господарка’, ‘гражданка’ и ‘зълва’ (вж. БЕР II 334, РБЕ VII 361).
К\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. к\ерко'.. Член.
к\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. Обширен ареал във Вардарска, Пиринска (Петричко-Санданско-
Гоцеделчевско), Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, вж. РБГ 351). Вж. к. 6. В
БЕР II 337 и за говори в Радомирско [?], Кюстендилско [?] и Асеновградско [?]. У
Геров II362, МладБТР 1017, РРДД 202 и РБЕ VII 367 ‘дъщеря’ (+ текст от нар.
пес.: ... три пъти жена да близни, три пъти по три момчета, станали девет
момчета и една керка, моме пойде дома плачеещи, го пречеквит негоата майка:
камо ми ти, керко, двете стомни водени?}.
П. Заедно с дъщ\ерка], щ\ерка], шч\ерка] и ч\ерка] образува една
словообразувателна трупа с наст, -ка с ареал в западни дялове на българското
езиково землище. Източник са праслав. *dbkti, стбълг. дъшти, род. пад. дъштсре,
бълг. дъщеря]. Срвн. и различии слав, названия от същите праформи: сръб. и хърв.
hepKa/cerka и Khu/kci, пол. сдгка, рус. дочь, дочка, чеш. dcera и т.н.
• К\еркини. Домът и семейството на к\ерка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
к\еркин.
КЕРКЕН\ИКА
= Дъщеря <н|е р|одна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. В български говори от източните дялове на Вардарска (Радовишко,
Струмишко) и Беломорска Македония (Дойранско).
П. От същ. к\ерка] —> осн. керк- + съчл. наст, -ен-ика. Срвн. и шчеркен\ика,
щеркен\ика.
К\ИТИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. к\итице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
275
П. От същ. к|итка —> осн. кит- + наст, -ица, като гал.-умал. название. Срвн. и
д\уница, хубав\ица.
КОДЖ\А-АМ\ УДЖА
= Брат <по-възрастен> на баща /31+/; чичо <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ардинско.
П. Сложна дума, съставена от неизм. прил. кодж\а ‘голям’ (< тур. коса ‘доста
голям’ ДТБ 148 и ‘възрастен, стар’ ТБР 305) и същ. ам\уджа ‘чичо’ (< тур. атиса
‘чичо’, ‘вуйчо’ ТБР 17, РРДД 17, ДТБ 9). Срвн. и стар\ио, ст\арко.
КОДЖ\А-АН\А
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кърджалийско.
П. Сложна дума, съставена от неизм. прил. кодж\а ‘голям’ (< тур. коса ‘доста
голям’ ДТБ 148 и ‘възрастен, стар’ ТБР 305) и същ. ан\а ‘майка’ (< тур. апа ‘майка’
ТБР 18, ДТБ 9). Срвн. и бълг. стар\ата, ст\арка.
КОДЖ\А-БУБ\А
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Кърджалийско.
П. Сложна дума, съставена от неизм. прил. кодж\а ‘голям’ (< тур. коса ‘доста
голям’ ДТБ 148 и ‘възрастен, стар’ ТБР 305) и същ. боб\а/буб\а] ‘баща’ и ‘дядо’ (<
тур. baba ‘баща, татко’ ТБР 36, ДТБ 18).
КОЗ\ЕЛ
= Обредно лице (по-възрастен брат на младоженеца) с определени функции по
време на сватбата.
Р. Диал. У Иванова 73 - за говори в Странджа със следното пояснение: „Тук... е
известно и обредно лице козел, което има задължението да носи обувките на
булката и сватбения червен петел. Обикновено козел става по-голям брат на
младоженеца, който също е длъжен непрестанно да играе пред сватбарите и първи
да влезе в дома на булката”.
П. От същ. коз\ел ‘мъжка коза’ (БТР 301), ‘мъжка коза’, ‘пръч’ (РБЕ VII 581) —> .
диал. коз\ел с прен. значение за обредно лице.
276
КОЛ ГУК
= Обредно лице (помощник на кума) с определени функции по време на сватбата;
подк\ум.
Р. Диал. На североизток, предимно в Добруджа (Добричко, Генералтошевско). У
Иванова 73 със следното пояснение: „На места кумът специално избира и една
близка нему брачна двойка, която се обозначава с названията... колт\ук и
колпг\учка, и се кани само с тази цел”.
П. Тур. koltuk ‘церемония за предаване подарък от страна на младоженеца на
булката в деня на сватбата’ (ТБР 308) —> бълг. диал. колт\ук за обредно лице.
КОЛЦУЧКА
= Обредно лице (помощничка на кума и кумата) с определени функции по време на
сватбата; иоЭкул/|а.
Р. Диал. Вж. колпг\ук и Иванова 73.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо колт\ук] с наст, -ка и преход на съгл. /к/
в съгл. /ч/ в края на основата. Срвн. напр. близн\ак и близн\ачка.
кол\яно
Вар.: кол\яно, кол\ено.
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. В говори от Тополовградско-Свиленградско (вж. и Сакар
378). В БЕР И 565-566 - ‘произход, род’ и кол\ено ‘задруга’ - за говора на гр.
Петрич. У Геров II 389-390 и МладБТР 1056 - ‘род или влака’. В БТР 306 -
‘произход, род, влака’. В РБЕ VII 648-649 - ‘потекло’. В РСБКЕ I 625, СТРБЕ 313 и
у РадБТР 293 - ‘род, потекло’.
П. Стбълг. колено ‘поколение, род, племе..., потекло’ (СтбР I 737) —► бълг.
кол\яно/кол\ено с осн. знач. ‘род, рода’. В слав, ез.: сръб. и хърв. KonjeHo/koljeno
(Таноцки 18), рус. и укр. кол\ено (Фасмер II 289), пол. kolano (БЕР II 565) и др. <
индоевроп. кор. *№el- ‘произхождам, раждам се’ (вж. Трубачев 150,161 и сл.).
к\оници
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак; зестра.
277
Р. Диал. У ГеровДоп. 171 - ‘дрехи, премяна на булката’ и у Керемидчиева1 74
к\оник, обикн. к\оници и вар. к\оника - ‘чеиз на булката’ (шиеха к\оници и се
стягаха за сватба; ост\алеми са от к\ониците д\есет ч\ифта терл\ици). Вж. и у
МладБТР 1061 - ‘дрехи, премяна’.
П. Неясно. Предполагаема връзка със същ. кон ‘equus’, допускана от авторите на
БЕР II 590, е невероятна. По-приемлива би била връзка със стбълг. кор. кон- в
коньць ‘край, завършек’ (вж. СтбР I 740-741, РСтбЕ 174) —> вар. кон\ец ‘нишка за
шиене’ —+ *коници ‘тъкани’ —> същ. к\оници с посоченото значение (вж. БЕР II 580
към диал. конь ‘въже на мрежа за фураж’ и II 588 към кон\ец ‘нишка за шиене’).
К\ОПЕЛ
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Харманлийско.
П. Стбълг. копелъ ‘незаконно родено дете, момче’ (БЕР II 613-615) —► бълг. диал.
к\опел със същото значение. Според авторите на БЕР (пак там) „думата няма точно
установена етимология”.
КОПЕЛ\АК
Вар.: копел\ак, копел\як.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> 15*1; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско (копел\ак) и Самоковско-Дупнишко
(копел\як). У Геров II397 - ‘незаконно родено, чуждо дете’. У МладБТР 1066 и БЕР
II 613-615 - ‘незаконно родено дете’. В РБЕ VIII13 - ‘извънбрачно дете’.
П. От същ. к\опел\, к\опеле\ —> осн. копел-/копель- + наст. -ак. Срвн. и копел\ан.
КОПЕЛ\АН
Вар.: копел\ан, копил\ан.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> 15*1; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От същ. к\опел], к\опеле] —> осн. копел- + наст. -ан. Срвн. и копел\ак.
КОПЕЛ\АНА
Вар.: копел\ана, копил\ана.
= Майка на извънбрачно дете /2*/. Зват. ф. копел\ано!.
278
Р. Диал. В някои местни говори в Ловешко (вж. Лов. край 368) и Добричко. В БЕР
II 613-615 (към копеле) - ‘мома или жена, която е родила копеле’ - за говори във
Великотърновско. У Геров II 397 - ‘жена, мома, родила копеле’. У МладБТР 1066
(към копел\ак) - ‘мома или жена, която е родила копеле’ + текст от нар. пес.: Мари
калино Маринке,... се зарад тебе хортуват... Маринка копеланата мъжко йе
копилеродила, с диал. особености - кал\ино], хортувам (вж. БДА II к.282) -, конто
насочват към североизточни говорни области (Мизия, Източна Стара планина).
= Дете от женски пол <извънбрачно> /6*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Добричко.
П. От същ. ^опел], к\опелё\ —> осн. копел- + съчл. наст. -ан-а. Срвн. и копел\арка,
копелк\иня, копел\угиа.
КОПЕЛ\АРКА
= Майка на извънбрачно дете /2*/. Зват. ф. копел\арке!.
Р. Диал. В западни-югозападни говорни области (Софийско, Самоковско,
Кюстендилско), в Средногорието (Панапорско) и в български говори в Беломорска
Македония (Солунско). В БЕР II 613-615 (към к\опеле) - ‘мома, която е родила
копеле’ - за говори в Софийско, Самоковско и Великотърновско. В РБЕ VIII 12 -
‘мома, която е родила преди брака или наскоро след венчавката’.
П. От същ. к\опел], к\опеле] —> осн. копел- + съчл. наст, -ар-ка. Срвн. и копел\ана,
копелк\иня, копел\уша.
КОПЕЛ\АЧЕ
= Дете от мъжки пол <малко> /5*/; момче.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 (към к\опеле) ‘момченце’ - заговори в Пловдивско. В
РБЕ VIII 13- ‘момче’.
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
Р. Диал. В РБЕ VIII 13 - ‘извънбрачно дете’.
П. От същ. к\опел], копеле'] —> осн. копел- + разш. наст. -аче. Срвн. и к\опелче.
КОПЕЛ\АШ
Вар.: копел\аш, копил\аш.
= Дете от мъжки пол <голямо> /5*/; момче.
Р. Диал. В РРДД 215 копил\аш ‘хлапе, хлапак’. В БЕР II 613-615 копел\аш (по Зах.
279
Стоянов) и копил\аш (по Д. Войников).
П. От същ. к\опел], к\опеле\ —» осн. копел- (респ. от коп\ил] —> осн. копил-} + наст. -
аш. Възможно е бълг. копил\аш да е и пряка заемка от рум. сорИа§ умал. ‘детенце’
и ‘младеж’ (вж. РБР 258). Срвн. и копелд\аш.
КОПЕЛД\АК
= Дете от мъжки пол <голямо> /5*/; момче.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 - ‘голямо момче’, ‘момче’ - за говори в Асеновградско,
Хасковско.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В РБЕ VIII 12 - ‘копеле’.
П. От същ. к\опел, к\опеле] —> осн. копел- + разш. наст. -дак. Срвн. и копел\ак,
копелд\аш.
КОПЕЛД\АШ
= Дете от мъжки пол <голямо> /5*/; момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Странджа (копелд\ашет на ваш Ивана неска
шъал да се удави ф ръаката). В БЕР II 613-615 - ‘момчурляк’ - за говори в
Странджа.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В РБЕ VIII 13 - ‘копеле’.
П. От същ. к\опел], щопеле] —» осн. копел- + разш. наст. -дат. Срвн. и копел\аш,
копелд\ак.
К\ОПЕЛЕ
Вар.: к\опеле, коплё, к\опиле.
= Дете от мъжки пол /5*/; момче.
Р. Диал. В южнобългарски говори (Родопите, Беломорска Тракия: Тате!
Ив\анууту к\опеле ме ф\ата за чумб\ерьет; \имам адн\о к\опеле и адн\о м\омече;
м\ойто к\опелё па айн\ам йё,м\омчёту). В БЕР II 613-615 - ‘малко момче’,
‘момче’, ‘момък’ - за говори в Родопите и в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско).
У Геров II 397 - ‘малко момче’. У МладБТР 1066 - ‘момче, дете’. В БТР 316 -
‘малко момче’. В РБЕ VIII 13 - ‘момче’.
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (к| опеле!) ф.
280
Р. Разг., диал. В различии говорни области в Дунавската равнина (Ломско,
Плевенско, Горнооряховско), Средногорието (Пирдопско, Панагюрско) и Западна
България (Софийско, Пернишко). В БЕР (пак там) ‘извънбрачно дете’ - за говори в
Пирдопско. У Геров пак там (наред с к\опелче\) - ‘копелак’. У МладБТР 1067 (към
к\опиле) ‘незаконно родено чедо’. В БТР (пак там), РСБКЕ I 639, РБЕ (пак там),
СТРБЕ 323 и у РадБТР 303 - ‘извънбрачно дете’.
П. Вж. к\опел < стбълг. копелг. Според авторите на БЕР (пак там) „думата няма
точно установена етимология”. Привежда се обаче като съответствие и гръц.
копёМл ‘дете, момче’, с което южнобългарските диал. вар. к\опеле, к\опиле може да
са в пряка връзка. Вж. и коп\ил.
КОПЕЛК\ИНЯ
Вар.: копелк\иня, копилк\иня.
= Майка на извънбрачно дете 12*1. Зват. ф. копелк\инъо!.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 копелк\иня (и произв. копилк\инкъа) ‘която е родила
копеле’ - за говори в Оряховско. У Геров II 397 и МладБТР 1066 - ‘копелана’. В
РБЕ VIII13 - ‘мома или жена, която е родила копеле’.
П. От същ. к\опел\, к\опеле\ —> осн. копел- + наст. -киня. Срвн. копел\ана,
копел\арка, копел\уша.
КОПЕЛ\УША
Вар.: копел\уша, копилуша.
= Майка на извънбрачно дете 12*1. Зват. ф. копел \ушо!.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Беломорска Македония (Солунско) и Източна
Тракия (Лозенградско, Визенско). В БЕР II 613-615 (към к\опеле) - за говора на гр.
Бобошево.
П. От същ. к\опел], к\опеле] —> осн. копел- + наст. -уша. Срвн. копел\ана,
копел\арка, копелк\иня.
К\ОПЕЛЧЕ
Вар.: к\опелче, к\опельче, к\опилче.
= Дете от мъжки пол <малко> /5*/; момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско и Димотишко (Беломорска
Тракия). У Геров II397 - ‘малко момче’. У МладБТР 1066 - ‘момче, дете’. В РБЕ
281
VIII 13 - ‘момче’ + текст от нар. пес.: де се наело... сестриното му к\опелче... \уйчо
Вълко льо, я щем планина поч\увам.
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле. Нариц. и зват. (к\опелче!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Горнооряховско (к\опилче), Малкотьрновско
(к\опелъчё), Лозенградско (Източна Тракия). У Геров пак там (наред с копеле} -
‘копелак’. В РБЕ (пак там) - ‘извънбрачно дете’.
П. От същ. к\опел\, к\опеле\ —* осн. копел-/копелъ- + наст, -че, като начална гал.-
умал. ф., придобила и неутрална нарицателна функция.
КОПЕЛ\ЮГА
= Дете от мъжки пол /5*/; момче.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 (към к\опеле) - ‘момче’ - за говори в Родопите
(Смолянско, Маданско) и Беломорска Тракия (Ксантийско).
П. От същ. к\опел], к\опеле] —* осн. копел-/копелъ- + наст. -уга. Срвн. и копел\аче,
к\опелче.
КОП\ИЛ
= Дете от мъжки пол /5*/; момче.
Р. Диал. У ЦоневИст. III 239 - ‘момче’ - за говори в Шуменско. У ГеровДоп. 172 —
‘момчак’.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. У ГеровДоп. (пак там) - ‘копеле’. В БЕР II 613-615 (към к\опеле) -
‘незаконороден’ и ‘син’ - за говори в Кърджалийско.
П. Стбълг. копилъ (МладБТР 1067, БЕР пак там към к\опеле с неустановен
произход) —> бълг. диал. коп\ил с посочените значения. Със същите или сходни
значения думата е налична и в сръб. и хърв. копил/kopil, алб. kopill, рум. copil, тур.
kopil, укр. к\опил. Вж. и к\опел, к\опеле.
КОПИЛ\АЧ
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 (към к\опеле) - ‘извънбрачен син, копеле’ - за говори в
Белоградчишко.
П. От същ. коп\ил] —* осн. копил- + наст. -ач. Срвн. и копел\аче.
282
КОПИЛ]АЧА
= Майка на извънбрачно дете /2*/.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 (към к\опелё) - за говори в Монтанско.
П. От същ. коп\ил] —» осн. копил- + съчл. наст. -ач-а. Срвн. и копел\ана, копел\арка
и др.
КОПИЛ\АШЕ
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 - ‘копелче’ - за говора на с. Герен, Търговищко.
П. От същ. копил\аш (вж. копел\аги) —♦ умал. същ. копил\аше с наст.-оконч. -е.
Срвн. и к\опелче, копил\ач.
КОРЁНД\А
= Общ произход на трупа хора, свързани чрез кръвно или брачно родство.
Р. Диал. В някои местни говори в Ксантийско (РБГ 151 - корёнд\а йеут там).
П. Най-вероятно от същ. к\орен], но неясно като слово- или формообразуване.
Възможно е да е видоизменена по вокална хармония членувана форма вм.
*корента спрямо същ. *корён ’ от ж.р. [?].
К\ОРЕН
Вар.: к\орену к\орён\
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. (н\ашът к\орен е стар... - Гюмюрджинско). У Геров II 399 -
‘коляно, влака, род’. У МладБТР 1070 - ‘род, влака’. В РСБКЕ I 642 и БЕР II 634-
635 - ‘род, коляно’. В РБЕ VIII42-44 - ‘принадлежност по рождение към някакъв
род’. В СТРБЕ 325 - ‘род, произход’. В РБГ 151 - ‘произход’ -бубайковён к\орён
ут 0|е йе? - за говори от Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. Стбълг. корснъ ‘източник, начало’ (СтбР I 745) —♦ бълг. к\орен ‘начало, произход’
(БТР 317, РадБТР 304) —» ‘род’. Вж. и влак\а, кол\яно и др.
КОРЕШ
= Мъж <неженен, застарял>; стар ерген (при ерг\ен\).
Р. Диал. В БЕР II 636 ‘стар ерген’ - за говори в Дебърско (Вардарска Македония).
П. Свързвано е вероятно с гръц. кдро<; (вж. БЕР пак там) —» обособен кор. кор- и
адаптирано с наст, -еш (< -еж [?]). Срвн. и корешица.
283
КОРЕШИЦА
—<
= Жена <неомъжена, застаряла>; стара мома (при л<ол«|а'|').
Р. Диал. В БЕР II636 (към кореш) - ‘стара мома’ - за говори в Дебърско
(Вардарска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кореш} с наст, -ица (срвн. и гръц. кдрц,
коршл ‘момиче’). Срвн. и корешн\ица.
КОРЕШН\ИЦА
= Сестра <по-млада> /47.
Р. Диал. В БЕР II 636 (към кореш) - ‘подявка, по-малката от две сестри’ - за говори
в Тополовградско.
П. Свързано е вероятно с гръц. Kopoq, кдрц, корпт ‘момиче’, ‘дъщеря’ (ГБР 289),
но и с бълг. диал. кореш}, корешица}.
КОРИТ\АН
= Брат <по-млад>, чийто по-възрастен брат е неженен ерген /37; под\евец.
Р. Диал. У Геров II400 - ‘момък, на когото по-големият брат се ергенее, не е още
женен’. В БТР 318 - ‘момък... под корито, сиреч който има по-стар неженен брат...,
та не бива да се заергенее’. В РРДД 216 - ‘момък, който има неженен по-стар брат
или сестра’. В РБЕ VIII 52 - ‘момък, който има по-голям неженен брат и не бива да
се жени преди него’. В БЕР II638 - ‘момък, който има по-голям неженен брат’.
П. От същ. кор\ито —> осн. корит- + наст, -ан, с мотивировка в израза момък/мома
под корито и поверието, че преженване на по-възрастни братя и сестри не бива да
се допуска.
КОРИТ\АНА
= Сестра <по-млада>, чиято по-възрастна сестра е още неомъжена жена (мома) /47;
под\явка.
Р. Диал. У Геров II400 - с пояснение: „така казват на девойка, на която по-
голямата... сестра се момее, не е още оженена”. У МладБТР 1070 - ‘момиче под
корито, сиреч на което по-голямата сестра се момее, не е още женена’. В БТР 318 —
‘... момиче под корито, сиреч което има по-стар неженен брат или сестра, та не
бива да се... замомее’. В РРДД 216 - ‘момиче, чиято по-голяма сестра е още
неомъжена’. В РБЕ VIII 52 - ‘момиче, което има по-голяма неомъжена сестра и не
284
бива да се замомее’. В БЕР II638 (към корит|ан) - ‘момиче, което има по-голяма
неомъжена сестра и не бива да се замомее’ + текст от нар. пес.:... щ\о к\оня \яриш
из малки м\оми... из корит\ани.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо корит\ан) с наст.-оконч. -а.
КОРИТ\АНКА
= Сестра <по-млада>, чиято по-възрастна сестра е още неомъжена жена (мома) /4-/;
под\явка.
Р. Диал. У Геров II400 и МладБТР 1070 - както корит\ана]. В РБЕ VIII 52 -
‘коритана’ + текст от нар. пес.: Марийка в най-мъничката, Марийка е
корит\анката.
П. От същ. корит\ана] осн. коритан- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
КОШУЛК\АРЧЕ
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко.
П. От същ. кош\улка диал. умал. ‘детска риза’, ‘ризка’ (< коги\уля, кош\ула ‘риза’,
характерно предимно за западни бълг. говори, вж. БДА-ОТ к. Л77) —> осн. кошулк-
+ съчл. наст, -ар-че. Срвн. и кош\улко, кош\улче, кошул\як.
КОШ\УЛКО
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Самоковско, Дупнишко. В БЕР II 695-696 (към
кош\уля) - ‘младеж’ [?] - за говори в Самоковско.
П. От същ. кош\уля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход от лат.-балк. casulla, стбълг. *кошо^л1А, вж. БЕР
пак там) —> осн. кошул-/кошулъ- + наст. -ко. Срвн. и кошулк\арче, кош\улче.
КОШ\УЛЧЕ
Вар.: кош\улче, к\ошулче.
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В югозападни говорни области (Кюстендилско, Благоевградско). В БЕР II
695-696 (към коил\уля) - ‘младо момче’, ‘младеж’ [?] - за говори във Велеско
285
(Вардарска Македония).
П. От същ. кошуля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход отлат.-балк. casulla, стбълг. *кошо^ма, вж. БЕР
пак там) —> осн. кошул-/кошулъ- + наст. -че. Срвн. и кошулк\арче, кош\улко,
кошул\як.
КОШУЛ\ЯК
Вар.: кошул\як, кош\улняк.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Кюстендилско (кош\улняк) и Кумановско
(Вардарска Македония - кошул\як). В БЕР II 695-696 (към кош\уля) кош\улняк
‘младеж’ [?] - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. кошуля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход от лат.-балк. casulla, стбълг. *кошо^дьх, вж. БЕР
пак там) —> осн. кошул-/кошулъ- + наст. -ак. Срвн. и кошулк\арче, кош\улко,
кош\улче.
КОШУЛ\ЯР
= Мъж <в младежка възраст>; момче, младеж1.
Р. Диал. В БЕР II 695-696 (към кош\уля) - ‘младо момче’, ‘младеж’ (по Кр.
Григоров).
П. От същ. кош\уля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход от лат.-балк. casulla, стбълг. *кошо^льх, вж. БЕР
пак там) —> осн. кошул-/кошулъ- + наст. -ар. Срвн. и кошулко, кош\улче, кошул\як.
КРАЛЬ\ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. кралъ\ице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско.
П. Метафорично пренесено от кралица ‘раст. Althaea pallida, A. officinalis, ружа’
или ‘раст. Malva silvestris, сляз’ диал. краль\ица ‘по-млада зълва’. Срвн. и
кал\ина, мал\ина и др.
КРЕП\ИДОМ
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
286
Р. Диал. Спорадично в говори от Белоградчишко (Василева 146-155). В БЕР II735-
736 (към креп\я) - ‘грижлив стопанин’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. креп(я) ‘поддържам’(МладБТР
1008-1009) и кор.-осн. на същ. дом със съединителен формант -и-. Срвн. и
бер\идом.
КР\УША
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. кр\уше!.
Р. Диал. В някои местни говори в Берковско.
П. Метафорично пренесено от круша 'раст. Pirns communis’ —> диал. същ. кр\уша
‘по-млада зълва’. Срвн. и кал\ина, мал\ина и др.
КРЪВ
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров II419, МладБТР 1096, в БТР 328, в РСБКЕ I 661, РБЕ VIII 263-267
и БЕР III 33-38 - ‘род’. У ДечТР 281 - ‘род, родство, коляно’. В УЕР1488 - ‘близко
роднинство, род’.
П. Стбълг. кръкь, бълг. кръв —> диал. кръв, прен. с посоченото значение.
Аналогично развитие и в сръб. крв ‘род по кръв’ (вж. Караджич 310). Срвн. и
кр\ъвнина.
КР\ЪВНИНА
Вар.: кр\ъвнина, кръвнин\а.
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В БЕР III33-38 - ‘род’ - за говори в Ихтиманско, Пазарджишко. У Геров
II418 (+ текст от нар. пес.: ке те прашам, право да ми кажеш, жи тирода и твоя
кръвнина, жи ти вера наша православна..., който насочва - ке прашам, жи ти —
към югозападни говорни области). У МладБТР 1096 кр\ъвнина и кръвнин\а ‘род’.
П. Стбълг. кръкь, бълг. кръв —» осн. кръвн- (навярно през съчет. *кръвнарода) +
наст. -ина. Срвн. и кръв.
КРЪСТ\ЕЛНИК
Вар.: крьст\елник (кръст\ельник, кьрст\ельник), кръстелн\ик, кръстенл\ик.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредно лице (кръстник или кръстница), което го е
287
кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Нариц. и зват. (кръст\елник!) ф. Член.
кръст\елник(ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. В БЕР II 58-60 (към кр\ъстя) кърст\елъник - за говори в Дедеагачко
(Беломорска Тракия) и кръстенл\ик - за говори в Ивайловградско. У Геров II 423 и
МладБТР 1099 кръстелн\ик ‘кръщелник’.
П. От глаг. кр\ъст(я)] —* осн. кръст- + съчл. наст. -ел-ник/-елъ-ник (+ вар. -енлик с
премятане на съгл. /л/ и /н/) —> същ. кръст\елник. Срвн. и кръщ\елник.
КР\ЪСТЕНИЦА
Вар.: кр\ъстеница, кърстен\ица.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Зват. ф. кр\ъстенице!. Член. кр\ъстеницата ‘кръстницатами’.
Р. Диал. В БЕР III 57 (към кр\ъстник) кърстен\ица ‘кръстница’ - за говори в
Самоковско. У Геров II423 - ‘кръстница’. У МладБТР 1099 (към кр\ъстенье) -
‘която е кръстила дете, т.е. била му е възприемница при кръщението’. В РБЕ VIII
298 - ‘кръстница’.
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кр\ъстенице!. Член. кр\ъстеницата ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 57 (към кр\ъстник) кърстен\ица ‘кумица’ - за говори в
Самоковско. У Геров II423 - ‘кумица, която сме венчали’ + текст от нар. пес.:
проговори кума господина: - Просто да е, млада кргъстенице!. У МладБТР 1099
(към кр\ъстенъё) - ‘кумица, що е венчана от някои’. В РБЕ VIII298 - ‘кумица’.
П. От глаг. кр\ъст(я)] —» осн. на страд, прич. кръстен —» кр\ъстеница за ‘жена,
която кръщава (някого)’ или ‘жена, която бива венчана (от някого)’. Срвн. и
кр\ъстница.
КРЪСТ\ЕНКА
Вар.: кръст\енка, кърст\енка.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. В БЕР II58-60 (към кръстя) - за говори в Дедеагачко (Беломорска
Тракия).
П. От глаг. кр\ъст(я)'\ —» разш. осн. кръстен- (< отглаг. същ. *кръстенё) + наст, -ка
—» същ. кръст\енка. Срвн. и кръщ\енка.
288
КР\ЪСТЕНЧЕ
= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/; кръщелниче. Зват. ф. [?]. Член. кр\ъстенчето ‘кръщелничето ми’.
Р. Диал. У ГеровДоп. 180 - ‘крыцелник’ (+ текст от нар. пес.: друга дуги\а...
кр\ъстенчета кръщав\ала, пов\ойницу не дав\ала) - за говори в Трънско.
П. От глаг. кр\ъст(я)\ —> осн. кръстен- (от страд, прич. кръстен) + наст, -че —>
същ. кр\ъстенче. Срвн. и кр\ъстниче.
КРЪСТ\ИЛКА
Вар.: кръст\илка, кърст\илка, наред с мн.ч. кръст\илки.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. У ГеровДоп. 180 кръст\илки мн.ч. ‘кръщене’ - за говори в Родопите. В
БЕР II 58-60 (към кр\ъстя) - за говори в Асеновградско, Смолянско (кърст\илка и
кръст\илки мн.ч.).
П. От глаг. кр\ъст(я)'\ —> кор.-осн. кръст- + съчл. наст, -ил-ка —» същ. кръст\илка
(наред с мн.ч. кръст\илки). Срвн. и кръст\ило и кръст\енка.
КРЪСТ\ИЛО
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. В БЕР II 58-60 (към кръстя) и РБЕ VIII 299 - ‘кръщаване, кръщавка’.
П. От глаг. лр|ъсти(я)? ~* кор.-осн. кръст- + наст, -ило същ. кръст\ило. Срвн. и
кръст\илка.
КРЪС1\ИТЕЛ
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Зват. ф. кръстителю!.
Р. Книж. У МладБТР 1099 - ‘който кръсти (кръщава)’. В РБЕ VIII299 - ‘кръстник’.
У Геров II423, БТР 330, РСБКЕ I 664, СТРБЕ 336 и у РадБТР 313 - само като
название (епитет) на Св. Иоан Предтеча като кръстител на Исус Христос.
П. Стбълг. крьститель: юкнъ кркститель посълл ны къ теки (СтбР I 760) —> бълг. книж.
кръст\ител.
КР\ЪСТИЦА
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Зват. ф. [?]. Член. кр\ъстицата ‘кръстницата ми’.
289
Р. Диал. В РБЕ VIII 299 и БЕР II 58-60 (към кръстя).
П. От глаг. кр\ъст(я)] кор.-осн. кръст- + наст, -ица същ. кр\ъстица. Срвн. и
кр\ъстница.
КР\ЪСТНИК
Вар.: кр\ъстник, кр\ъсник (к\ърсник, к\рсник), крёсник.
- Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/. Нариц. и зват.
(кр\ъстник!) ф. Член. кр\ъстник(ът) ‘кръстникът ми’.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено по цялото българско етнокултурно и
езиково землище. У Геров II 423 - ‘който е кръстил някого’. У МладБТР 1099-1100
- ‘който е кръстил някого (бил му е възприемник от къпел при кръщение)’. В БТР
330 - ‘който е държал някого при кръщаването му’. В РБЕ VIII 300 - ‘при
християнския обред кръщение - лице, което кръщава някого, обикновено малко
дете’ и ‘лице, което дава името на някого’. В СТРБЕ 336 - ‘лице, което кръщава...
по християнския обред кръщене’. У ДечТР 282 кр\ъстик и кр\ъстница - ‘който е
държал някого при кръщаването му’ и ‘който е кумувал някому’. В УЕР I 489-490 -
‘човек, който кръщава/е кръстил някого...’. У РадБТР 312 - ‘лице, което кръщава
някого според християнския обред’.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (кр\ъстникГ) ф. Член. кр\ъстник(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. Обширен предимно севернобългарски ареал в Дунавската равнина,
Добруджа (+ текст от нар. пес.: кум кум\ица в\одеше, кум\ица го м\олеше - стой
кр\ъсник, поч\акай..., който нагледно показва честата паралелна употреба в
добруджанските говори на диалектна лексика от различии региони - в случая кум и
кр\ъсник, вж. Добруджа 286). На юг от Стара планина спорадично в Пирдопско-
Панагюрско-Карловско (наред с калитата и кум} и Старозагорско-Сливенско-
Карнобатско-Бургаско. Вж. к. 9. У Геров (пак там), МладБТР (пак там) - ‘който е
венчавал някого’. В БТР (пак там) - ‘който е кумувал някому’. В РБЕ (цак там)-
‘лице, което венчава някого’. В СТРБЕ (пак там) - ‘лице, което кумува на сватбата
на някого’. В УЕР 1489-490 - ‘човек, който е кумувал на някого’, ‘кум’. У РадБТР
313- ‘лице, което кумува при венчавка’.
П. От общослав. *krbstb, стбълг. крьстъ —> произв. глаг. крьстити ‘кръстя, кръщавам’
290
(СтбР I 760) —> бълг. кр\ъстен като страд, прич.-прил. —>• осн. кръстен-/кръстн- +
наст. -(н)ик. Думата възниква с начално значение ‘човек (мъж), който кръщава’,
който пък по традиция по-късно е и ‘кум’ при венчавката на кръстения от него. Вж.
и при\емник.
• Кр\ъстникови. Домът и семейството на кр\ъстник\ и кр\ъстница].
Субстантивирано мн.ч. на прил. кр\ъстников.
КР\ЪСТНИЦА
Вар.: кр\ъстница, кр\ъсница (к\ърсница, к]рсница), крёсница.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/. Зват. ф.
кр\ъстнице!. Член. кр\ъстницата ‘кръстницата ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II423 - ‘която е кръстила някого, била му е
възприемница от къпел’. В БТР 330 ‘(която) е държала някого при кръщаването
му’. В РСБКЕ I 664, РБЕ VIII 300 и СТРБЕ 336 - ‘жена кръстник’. У ДечТР 282
кр\ъстик и кр\ъстница (вж. кр\ъстник). У РадБТР 313 - ‘лице, което кръщава
някого според християнския обред’.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кр\ъстнице!. Член. кр\ъстницата ‘кумата ми’.
Р. Диал. Вж. кр\ъстник и к. 89. У МладБТР 1099-1100 - ‘жена на кръстника’. В БТР
330 - ‘(която) е кумувала някому’. В РБЕ VIII 300 - ‘жена на кръстника’. У РадБТР
313 - ‘лице, което кумува при венчавка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кр\ъстник] с наст. -(н)ица. Срвн. и
кр\ъстица. Вж. и при\емница.
•	Кр\ъстничини. Домът и семейството на кр\ъстница]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. кр\ъстничин. В някои местни говори в Силистренско е отбелязван и вар.
кр\ъсничинци, образуван навярно по подобие на форми за мн.ч. като в\уйчовци,
кр\ъс(т)никовци и др.
КР\ЪСТНИЦИ
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член. кр\ъстниците ‘кумовете ми’.
Р. Диал. Вж. кр\ъстник и кр\ъстница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
291
•	• Кр\ъстниците. Домът и семейството на кр\ъстник] и кр\ъстница] (напр. у
кр\ъстниците, с кр\ъстниците).
КР\ЪСТНИЧЕ
Вар.: кр\ъстниче, кр\ъсниче (к\ърсниче, к\рсниче), крёсниче.
= Дете на кум и кума /5~6.9+89/; кумче. Член. кр\ъстничето ‘кумчето ми’.
Р. Диал. Вж. кр\ъстник, кр\ъстница.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо кр\ъстник\ и кр\ъстница\ с разш. наст. -
(н)иче.
КР\ЪСТ(Я)
КРЪЩ\АВАМ
= Извършва/извършвам (църковен или граждански) обред за именуване на дете.
= Давам име на дете като обредно лице (свещеник, кръстник) или родител.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II424-426 - ‘извършвам таинството Св. Кръщение’,
‘бивам кръстник някому’, ‘давам име някому’. У МладБТР 1100 - ‘у християни -
изпълнявам обред или таинство кръщение’. В БТР 330 - ‘извършвам обреда
кръщение’, ‘бивам кръстник някому’, ‘давам някому име’. В СТРБЕ 337 - ‘давам,
определям име на свое дете’, ‘извършвам религиозния обред кръщение’, ‘кръстник
съм на някого’. У РадБТР 313 - ‘давам име’, ‘извършвам кръщение според
ритуала’.
П. От същ. кръст —> осн. кръст-/кръстъ и кръщ- + наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им, -ям)
и наст, -авам —» глаг. кр\ъст(я)/кръщ\авам.
КРЪЩ\АВКА
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
= Тържество по повод кръщаване на дете; кръщене.
Р. Разг., диал. У Геров II426 - ‘кръщень|е’. У МладБТР 1101-1102 (към кръщ\авам)
- ‘кръщение’. В РСБКЕ I 666 и РБЕ VIII 316 - ‘кръщение с обредна гощавка след
него’. В БЕР III 58-60 (към кръстя се) - ‘кръщен|е’.
П. От глаг. крыц\авам ‘бивам кръстник някому’, ‘давам име някому’ (Геров II426),
‘изпълнявам обред или тайнство кръщение’ (МладБТР 1100 към кръстя) —» осн.
крыцав- + наст, -ка —► същ. кръщ\авка. Срвн. и кръщен\е, кръщ\енка.
292
КРЪЩ\ЕЛНИК
Вар.: кргьщ\елник (кьрщ\елник, кръщ\ильник), крыцелн\ик, кръщ\ельник,
кръщянл\ик.
- Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го
е кръстило /5.9*~89*/. Нариц. и зват. (крыц\елник! и кръщ\елнико!) ф. Член.
кръщ\елник(ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II426 кръщелн\ик с пояснение: „така казва
кръстникът на кръстения от него”. У МладБТР 1102 кръщелн\ик. В БТР 330 -
‘название на кръстения по отношение на кръстника’. В РСБКЕ I 666 и РБЕ VIII 316
- ‘кръстено момче или мъж по отношение на онзи, който го е кръстил’. У РадБТР
313 - ‘лице, което кръщават’. В БЕР II 58-60 кръщ\елник ‘название на кръстен по
отношение на кръстник’, кърщ\елник - за говори в Софийско, кръщ\илъник - за
говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). В СТРБЕ 337 - ‘момче по
отношение на кръстника си’. В Сярско (Беломорска Македония) и крыцянл\ик.
П. От глаг. кръщ\авам] и отглаг. същ. крыц\ен(и)е] —> осн. крыц- + съчл. наст, -ел-
ник/-ель-ник (+ вар. -(а)нлик с премятане на съгл. 1л1 и /н/). Срвн. и кръщен\ик.
КРЫЦЕЛНИЦА
Вар.: кръщ\елница (кърщ\елница), кръщелн\ица, кръщ\ельница.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/. Зват. ф. кръщ\елнице!. Член. кръщ\елницата
‘кръщелницата ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II426 крыцелн\ица с пояснение: „така казва кръстник
на кръстената от него”. У МладБТР 1102 кръщелн\ица. В БТР 330 (към кръщ\елник,
вж.). В РСБКЕ I 666 и РБЕ VIII 316 - ‘кръстено момиче или жена по отношение на
кръстника си’. У РадБТР 313 - ‘лице, което кръщават’. В БЕР II 58-60 (към
кр\ъстя) - кърщ\елница - за говори в Софийско. В СТРБЕ 337 - ‘момиче по
отношение на кръстника си’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кръщ\елник\ с разш. наст. -ница. Срвн. и
кръщен\ица.
КРЪЩ\ЕЛНИЧЕ
Вар.: крыц\елниче (кръщ\елъниче, кърщ\елниче), кръщелн\иче.
293
= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/. Нариц. и зват. (кръщ\елниче!) ф. Член. кръщ\елничето ‘кръщелничето
ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 426 кръщелн\иче ‘малък, млад кръщеник’. У
МладБТР 1102 кръщелн\иче. В РБЕ VIII 316 - ‘кръстено дете по отношение на онзи,
който го е кръстил’. В РСБКЕ I 666 - умал. от кръщ\елник.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо крьщ\елник] и кръщ\елница]
с разш. наст. -ниче. Срвн. и кръщен\иче.
КРЪЩЕН\Е
Вар.: крыцен\е, кръщ\ене, крыценъ\е, крыц\енье, кръшчень\е, кръшч\енье,
крыцан\е, кръщ\ане и др.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете.
= Тържество по повод кръщаване на дете.
Р. Разг., диал. В БЕР III 58-60 - ‘кръщение на малко дете’, ‘домашне празненство,
когато се кръщава дете’ - за говори във Видинско (кръщ\енё), Плевенско
(кръщ\енъе), Шуменско, Ямболско (кръщ\анё), Ботевградско (кръщан\е), Софийско
(крщанъ\ё), Самоковско (кръшч\енъе, кръшченъ\ё), Кюстендилско (кръщ\енъё),
Охридско (Вардарска Македония - кърщ\анъе, кършч\айнъё) и др. У Геров II 426
кръщень\е ‘кръщение’ и ‘ядене и пиене и веселенье, кога кръстят дете’. У МладБТР
1102 - ‘кръщение’ и ‘веселие с ядене и пиене след кръщавка на отроче’. В БТР 330
и СТРБЕ 337 - ‘кръщение и обредна гощавка (след него)’. В РСБКЕ I 666 и РБЕ
VIII 316 - ‘кръщавка’.
П. Стбълг. глаг. крырьти, отглаг. същ. крыренгс ‘кръщение (тайнство за
присъединяване към християнството)’ (СтбР I 762-763) —> бълг. разг, и диал.
кръщен\е, кръщень\е и вар. (вж. БЕР пак там).
КРЪЩ\ЕНИЕ
= Църковен обред за даване име на дете.
Р. Книж. У Геров II426 - ‘християнско тайнство, извършвано в името на Отца и
Сина и Св. Духа...’. У МладБТР 1102 - ‘простонароден обичай (църковно тайнство)
над новородени деца...’. В БТР 330, РСБКЕ I 666, РБЕ VIII 316, БЕР III 58-60 (към
кр\ъстя), СТРБЕ 337 - ‘християнски обред, при който се дава... име на дете’.
294
П. Стбълг. глаг. крырлти, отглаг. същ. крирснк ‘кръщение (тайнство за
присъединяване към християнството)’ (СтбР I 762-763) —> бълг. книж. кръщ\ение
(вж. БЕР пак там).
КРЪЩЕН\ИК
Вар.: кръщен\ик (кърщен\ик, крщен\ик), кр\ъшченик,
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го
е кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Нариц. и зват. (кръщен\ик!) ф. Член.
кръщен\ик(ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. В западни-югозападни говори в Софийско, Самоковско, Дупнишко,
Кюстендилско, в Западните покрайнини (Царибродско) и във Вардарска
Македония (Охридско, Прилепско, Струмишко). В БЕР III 58-60 (към кр\ъстя) - за
говори в Самоковско (кр\ъшченик), Кюстендилско (крщен\ик) и Прилепско
(кърщен\ик), гр. Струмица. У Геров II426 - с пояснение: „така казва кръстникът на
кръстения от него”. У МладБТР 1102 - ‘който е кръстен от някого, сиреч възприет
от църковния купел при кръщение’. В РБЕ VIII 317 - ‘кръщелник’.
П. От глаг. кр\ъстя] —► кор.-осн. кръст-/кръщ—> разш. осн. кръщен- (срвн. отглаг.
същ. кръщен\е)+ наст. -(н)ик —> същ. кръщен\ик. Срвн. и кръщ\елник.
КРЪЩЕН\ИЛНИК
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са го
венчали /99/; кумец. Зват. ф. кръщен\илник!, кръщен\илнико!. Член.
кръщен\илник(ът) ‘кумецътми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско, гр. Клисура).
П. От осн. крыцен- (смислово свързана с кр\ъстник ‘кум’, кр\ъстница ‘кума’) +
съчл. наст, -ил-ник.
КРЪЩЕН\ИЛНИЦА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кръщен\илнице!. Член. крыценилницата ‘кумицата
ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско, гр. Клисура).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кръщен\илник] с наст. -ница.
295
КРЪЩЕЩИЦА1
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. В РБЕ VIII 317 (по Й. Груев).
П. От глаг. кр\ъст(я)у —> кор.-осн. кръст-/крыц—> разш. осн. кръгцен- (срвн.
отглаг. същ. крыцен\е) + наст, -(н)ица —» същ. кръщен\ицах. Срвн. и кръщ\енка.
КРЫЦЕН\ИЦА2
Вар. кръщен\ица (кърщен\ица, крщен\ица), кр\ъщеница, кр\ъшченица.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Зват. ф. кръщен\ице!. Член.
кръщен\ицата ‘кръщелницата ми’.
Р. Диал. Вж. кръщен\ик. В БЕР II 58-60 (към кр\ъстя) - за говори в Софийско
(кр\ъщеница), Прилепско (кърщен\ица), Царибродско (Западните покрайнини -
крщен\ица). У Геров II426 - с пояснение: „така казва кръстник на кръстената от
него”. У МладБТР 1102 - ‘която е кръстена от някого или някоя, сиреч възприета
от църковния къпел при кръщение’. В РБЕ VIII 317 - ‘кръщелница’ (+ текст от нар.
пес.:... излела е гиздава девокя,... согледа я кума господина, на девокя потио
говори: - Не бой ми се, млада крыценица, не ке змия тебе дауапе..., чиито
особености - дев\окя, согледа, не ке дау\апе - насочват към западни-югозападни
говорни области).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кръщен\ик‘] с наст, -(н)ица. Срвн. и
кръщ\елница.
КРЪЩЕЩИЧЕ
Вар.: кръщен\иче (кърщен\иче, крщен\иче), кр\ъщениче, кр\ъшчениче.
= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/; кръщелниче. Нариц. и зват. (кръщен\иче!) ф. Член. кръстен\ичето
‘кръщелничето ми’.
Р. Диал. Вж. кръщен\ик. В БЕР II 58-60 (към крестя) - за говори в Дупнишко и гр.
Охрид (Вардарска Македония). В някои говори в Добруджа кр\ыцениче в
ритуалната формула, произнасяна при кръщаването от кръстник/кръстница:
евр\ейче взех - кр\ъщениче ти д\авам (вж. Добруджа 271). У Геров II 426 - ‘малък,
млад кръщелник’. У МладБТР 1102 - умал. от кръщен\ик. В РБЕ VIII 317 —
296
‘кръщелниче’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кръщен\ик\ и кръщен\ица2\ с
наст, -(н)иче. Срвн. и кръщ\елниче.
КРЪЩ\ЕНКА
Вар.: крыц\енка (крщ\енка), крыц\янка.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
= Тържество но повод кръщаване на дете; кръщене.
Р. Разг., диал. В местни говори в Кюстендилско. У Геров II426 и МладБТР 1102 —
‘кръщене, кръщавка’. В РБЕ VIII 317 кръщ\енка и крыц\янка ‘кръщение,
кръщавка’.
П. Отглаг. кр\ъст(я)] —> отглаг. същ. кръщен\е —> осн. кръщен- + наст, -ка —> същ.
кръщ\енка. Срвн. и кръще^ица1, кръщ\авка.
К\УЛЕ!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско.
П. Неясно. У ГеровДоп. 182 к\уленка и к\уля с пояснение: „така в Русе викат
селянките” [?]. В БЕР III 119, 123 к\уленка и к\уля ‘стрина (название на селянка)’.
К\УЛЕНЦЕ
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/. Нариц. и зват. (к\уленце!) ф.
Р. Диал. В БЕР III 119 - за говора на гр. Батак, но само като ‘галено обръщение към
малко дете’.
П. Неясно. Според авторите на БЕР (пак там) от осн. кул- в к\улек ‘пуяк’, к\ул(ь)ка
‘пуйка’, к\ул(ъ)че ‘пуйче’ със съчл. наст, -ен-це, подобно на гал.-умал. п\иленце,
п\атенце и т.н. прен. за малко, невръстно дете. Но говорът на гр. Батак се намира в
ареала на хетеронимите мис\ир, мис\ирка, мис\ирче като названия на домашната
птица Meleagris gallopavo, а к\улек и произв. са засвидетелствани в говори от
Странджа и Източна Тракия (вж. БДА-ОТ к. Л45 и Л46).
КУМ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/. Зват. ф. к\уме!
Член. кум(]ът) ‘кумът ми’.
Р. Книж., разг., диал. Обширен ареал, който включва български говори във
297
Вардарска Македония (предимно северните и западните |и дялове), Беломорска
Македония (Костурско, спорадично във Валовищко, Сярско, Солунско), Западна и
Югозападна България, Средногорието. Северната граница на ареала е разположена
по Стара планина до Троянско, Габровско на изток. На юг границата на ареала е
приблизително по р. Марица до Свиленградско. На изток ареалът стига до р.
Тунджа, но в източната си част не е компактен. Вж. к. 9. В БЕР III 124-125 (вж.
кр\ъстник и калит\ата) - ‘който венчава някого’ - за говори на югозапад и в
Банат. У Иванова 66 и сл. - „по-характерно за населението от Западна България”. У
Геров II431, МладБТР 1106, БТР 332, СТРБЕ 339 - ‘който венчава (или е венчал)
някого’. У ДечТР 284 кум и кум\а- ‘който венчава или е венчал някого’. В УЕР I
495 - ‘човек, който е венчал някого...’ и ‘свидетел на младоженците при
сключването на граждански брак’. У РадБТР 315 - ‘лице, което венчава или е
венчавало’. В РСБКЕ I 669 - ‘човек, който заема първо... място при обредна сватба
и размена венците на младоженците при венчавка’. В РБЕ VIII358-359 - ‘свидетел
при подписването на граждански брак...’ и ‘мъж, който размена венчалните венци
при църковния брак и който заема най-важното място при сватба...’. Според
Иванова 67: „По традиция останалите обредни лица се избират само от страна на
младоженеца. Според тях най-съществен е изборът на обредната семейна двойка на
кумовете. По нормите на обичайното право кум се става по наследство, като
значение има мъжката права линия на родство в групата на кумците, т.е. в
семейството на младоженеца”.
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са го
венчали /99/; кумец. Член. кум(\ът) ‘кумецът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Дедеагачко (Беломорска
Тракия). Вж. к. 99+8.99. У Геров и МладБТР (пак там) - ‘кумец’.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Член. кум(\ът) ‘кръстникът ми’.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘кръстник’ - за говори в Кюстендилско. В РБЕ VIII 358
- ‘кръстник при гражданский ритуал... или при черковния обред за именуване на
дете’.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстинца), което го
298
е кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Член. кум(\ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Струмишко, Валовищко, Солунско („там, където
в Македония на кума казват калит\ате, на кръщелника казват кум” АрхБДР). В
БЕР (пак там) ‘кръщелник’ - за говори на югозапад.
П. Лат./балк.-лат. compater (от conpater, т.е. ‘събаща’) (вж. БЕР III 124-125, Скок II
231-232, Фасмер II 261, 414) —» стбълг. къмотър по ж.р. къмотрх ‘кума’ (СтбР I 774),
налично и в рус., словаш., чеш. и пол. като кмотр/kmotr, в рум. като cum\atru, в алб.
като kumpter. Вариантьт кум/kum е познат и в еръб., хърв., рус., укр., слов., чеш. и
др. слав. ез. Както е посочено, в бълг. кум има различии регионални (локални)
значения. Вж. и кум\а.
О В съчет.: като (за) пред кум, за пред кума ‘прилично’, ‘почтително’, ‘както
подобава’ (вж. ФРБЕ1354, 505); пр\аво к[уме в \очи ‘откровено’, ‘открито’,
‘направо’, ‘безцеремонно’ (вж. ФРБЕ II174, ДечТР 284).
• Кумов и. Домът и семейството на кул/| и zgw|at. Субстантивирано мн.ч. на прил.
к\умов.
КУМ\А
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженците (съпруга на
кум) /89/. Нариц. и зват (кум[а) ф. Член. кум\ата ‘кумата ми’.
Р. Книж. разг., диал. Диалектният ареал на кум\а има по-ясно изразено западно
разположение и по-компактен характер от ареала на кум^. На изток кум 1а се среща
спорадично и в мозаично разположение (наред с калим\ана^) в Ивайловградско-
Свиленградско-Елховско-Средецко и в Беломорска Тракия (Драмско, Ксантийско,
Гюмюрджинско, Дедеагачко). Вж. к. 89. У Геров II430 и МладБТР 1106 - ‘жена на
кум’ и ‘жена-кум’. В БТР 332 за кум и кум^а - ‘който венчава или е венчал някого’.
В БЕР III126 и СТРБЕ 339 - ‘жена, която венчава някого’. В РСБКЕ I 660 - ‘жена,
която кумува’. В РБЕ VIII 360 - ‘свидетелка при подписването на граждански
брак...’ и ‘жена, която при сватба заема най-важното място до кума, като иегова
съпруга, майка, баба или дъщеря...’. У ДечТР 284 кум и кум[а (вж. кум). У Иванова
67 пояснение: „... съответно за жената на кума са познати названията кума...”.
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
299
венчали /8.99/; кумица. Нариц. и зват (кум|<а) ф. Член. кум\ата ‘кумицата ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Чирпанско и Ямболско. Вж. к. 99+8.99. В
БЕР (пък там) - ‘която е венчана’, ‘кумица’.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Член. кум\ата ‘кръстницата ми’.
Р. Разг., диал. В РБЕ (пак там) - ‘същата жена [т.е. кум\а като обредно лице при
сватба - б.м. Х.Х.] като кръстница при черковния обряд за именуване на дете’.
П. Лат./балк.-лат. commater (от conmater, т.е. ‘съмайка’) —> стбълг. къмотрд ‘кума’
(СтбР I 774), църк.-слав. ко^мд —► бълг. кум\а. Наличието на кума/kuma в редица
слав. ез. (сръб., хърв., рус., укр., пол., слов. - вж. БЕР III 126) свидетелства срещу
предположението на някои етимолози за заемка от тур., където кита е познато със
значения ‘любовница’, ‘заложница’, ‘жените на един мюсюлманин по отношение
една към друга’ (БЕР пак там) и ‘втора жена при сключване на нов законен брак (у
мюсюлманите)’ (ТБР 320). Както е посочено, в бълг. има различии
регионални (локални) значения. Вж. и кум.
КУМ\АНЯ
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. [?]. Член. кум\анята ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско. Вж. к. 99+8.99.
П. Най-вероятно от сръб. куман (< кум) ‘кръстник’ и ‘кум’ (Караджич 325, Таноцки
82) —> бълг. диал. кум\аня с посоченото значение.
КУМ\АТРА
Вар.: кум\атра, кум\ътра.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженците (съпруга на
кум) /89/; кума. Зват. ф. кум\атро!. Член. кум\атрата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (Тервелско, Добричко). Вж. к. 89.
П. Стбълг. къмотрд ‘кума’ (СтбР I 774) —> бълг. диал. кум\атра, кум\ътра с
видоизменена коренна сричка по кум, кум |а или като заемка от рум. спот|«/га ‘кума’
(РБР 280, ДЛРМ 205).
300
КУМ]АЧА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. [?]. Член. кум\ачата ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В западни говори в Белоградчишко и на юг от Стара планина в Трънско-
Брезнишко-Пернишко. Вж. к. 99+8.99.
П. От същ. куму, нум^ау —» осн. кум(а)- + наст. -(а)ча [?]. По-вероятна е пряка
заемка от сръб. к\умача ‘другарка’, ‘посестрима’ (Скок II 231-232 към kunij —> бълг.
диал. кум\ача с посоченото значение.
• Кум\ачини. Домът и семейството на кум\ачау. Субстантивирано мн.ч. на прил.
кум\ачин.
КУМАШ\ИН
Вар.: кумаш\ин (кумеш\ин, кумош\ин, кумъш\ин), кум\ашин.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
кумаш\ине!. Член. кумаш\ин(ът) ‘кумътми’.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад (Софийско-Самоковско, Кюстендилско) и в
Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско). Вж. к. 9. В БЕР III124 (към
кум) и РБЕ VIII 362 - ‘кум’ (+ текст от нар. пес.: си сватове по кишка набрааме, а
кумаш\ино и две..., чиито особености - кумаш\ино, набр\ааме - също насочват към
говори на запад-югозапад).
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са го
венчали /99/; кумец. Член. кумаш\ин(ът) ‘кумецът ми’.
Р. Диал. В западни-югозападни български говори от Годечко до Санданско-
Петричко на юг, в Западните покрайнини (Босилеградско) и по северните дялове на
Вардарска Македония (Тетовско, Кумановско). В БЕР III 124 (към ку.и) -
‘обръщение на кума към венчаните от него...’ - за говори в Дупнишко. В РРДД 223
- ‘кумец’ (според източника- за говори в Софийско-Самоковско). В РБЕ (пак там)
- ‘кумец’ (+ текст от нар. пес.: пай говори Мирош младоженя: прости мене, куме и
старокьо,... просто да йемлади кумашине..., чиито особености също
свидетелстват за говори на запад-югозапад). Вж. к. 99+8.99.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстинца), което го
е кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Член. кумаш\ин(ът) ‘кръщелникът ми’.
301
Р. Диал. Съвпада с разпространението на кумаиДин] ‘кумец’. У Геров II430
кум\ашин с пояснение: ‘така кума, кум... казват на галено на свое кръщелниче
П. От осн. на същ. кум + съчл. наст, -аш-ин. В еръб. и хърв. кум\ашин/кита§т за
‘кръстник’ и ‘кум’ (Караджич 325, Таноцки 82). Обособено в бълг. ез. стой
значението ‘кръщелник’, евързано очевидно по географско разпространение и със
значението ‘кумец’.
КУМАПДИНА1
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
кумаиДине!. Член. ф. кумаиДината ‘кумът ми’.
Р. Диал. В БЕР III124-125 (към кум) - за говори в Софийско. В РБЕ VIII 362 -
‘кум’ (+ текстове от нар. пес., чиито особености насочват към говори на запад-
югозапад).
П. От осн. на същ. кум + съчл. наст, -аш-ин (срвн. кумаш\ин) и адаптирано с оконч.
-а (срвн. д^еда/дед^а, ч\ича/чич]а и др.).
КУМАШ\ИНА2
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кумаиДино!. Член. кумаиДината ‘кумата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘кума’ - за говори в Софийско-Самоковско,
Радомирско-Дупнишко и Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско).
Вж. к. 89.
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кумаиДино!. Член. кумаиДината ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘кумица’ - за говори в Софийско и
Западните покрайнини (Босилеградско, Царибродско). Вж. к. 99+8.99. В РРДД 223
и РБЕ VIII 362 - ‘кумица’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кумаиДин], адаптирано с оконч. -а. Срвн.
и кум\ица.
КУМАШ\ИНКА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кумаиДинке!. Член. кумаиДинката ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В някои говори в Западните покрайнини и на североизток в Омуртагско в
302
говори на преселници от Босилеградско, Царибродско. Вж. к. 99+8.99.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Зват. ф. кумаш\инке!. Член.
кумаш\инката ‘кръщелницата ми’.
Р. Диал. У ГеровДоп. 182 - ‘кръщелница’ - за говори в Кратовско (Вардарска
Македония).
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ж.р. спрямо кумаш\ин\ и кумаш\ина\ с
наст. -ка.
КУМАШ\ИНЧЕ
= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/; кръщелниче. Нариц. и зват. (кумаш\инче!) ф. Член. кумаш\инчето
‘кръщелничето ми’.
Р. Диал. Вж. кумаш\ин и кумаш\ина2.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кумаш\ин] и кумаицина2) с
наст. -че.
КУМБ\АР
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
кумб\аро!. Член. кумб\ар(ът) ‘кумътми’.
Р. Диал. В БЕР III 129 - ‘кум’ (наред с кумб\ара\) - за южнобългарски говори в
Пловдивско и в Беломорска Македония (Сярско, Солунско). Вж. к. 9. У ГеровДоп.
182 и МладБТР 1106 кумб\аре мн.ч. ‘кумове’.
П. Гръц. копрларо<; ‘кум’ и ‘кръстник’ (ГБР 292) —> бълг. диал. кумб\ар с
посоченото значение. Познато и в алб. - kumbare ‘кум’ (Филипова-Байрова 113) и в
хърв. диал. kumpar/kunpar от итал. compare, comare (Скок II 231 -232 към кит). Вж.
кум.
КУМБ\АРА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. [?]. Член. кумб\арата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Беломорска Македония (Солунско, Сярско).
Вж. к. 89. В БЕР III 129 кумб\ара ‘кума’ - за говори в Горнооряховско.
П. Гръц. коорлара ‘кума’ и ‘кръстница’ (ГБР 292) —> бълг. диал. кумб\ара със
303
същото значение. У Филипова-Байрова 113 и в БЕР (пак там) кумб\ара е посочено и
със значение ‘кум’ [?].
КУМБ\АРИ
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са го
венчали /99/; кумец. Нариц. и зват. (кумб\ари!) ф. Член. кумб\арито ‘кумецът ми’.
Р. Диал. В говора на гр. Свиленград, вероятно у преселници от Беломорието.
П. Вариант по форма и значение на кумб\ар] с оконч. -и (може би по гръцки
образец [?]).
КУМБ\АРО
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (кумб\аро!) ф. Член. кум6\арото ‘кумът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония). Вж. к. 9.
П. Начална зват. ф. от кумб\ар], придобила и нарицателна функция.
К\УМЕЛ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В БЕР III124-125 (към кум) - за говори в Прилепско (Вардарска
Македония). Вж. к. 9.
П. От осн. на същ. кум + адаптираща наст. -ел.
КУМЁХА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. [?]. Член, кумёхата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - за говори в Смолянско. Вж. к. 89.
П. От осн. на същ. кум със старинна и рядка наст. -(а)ха/-(ё)ха, подобно и на други
названия за родство катол«|ащеха, св\аха.
КУМ\ЕЦ
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са го
венчали /99/. Нариц. и зват. (кум\ец!) ф. Член, кум\ец(ът) ‘кумецът ми’.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено в говорни области на Северна
България (Дунавската ранина и Добруджа) и Южна България (източно от р. Искър
в Средногорието и по р. Места в Родопите и Тракия). Вж. к. 99+8.99. У Геров II431
с пояснение: „така казват кум и кума на оногова, когото са венчавали”. У МладБТР
304
1106 - ‘оня, когото са венчавали кум с кума’. В БТР 328 кум\ец и кум\ица с
пояснение: „тъй кум и кума наричат онези, конто са венчали”. В БЕР III 130 - ‘този,
когото съм венчал’. В РСБКЕ I 669 и СТРБЕ 339 - ‘женен човек (венчаният), по
отношение на своя кум, на кумата и семейството им’. В РБЕ VIII 363 - ‘мъжът от
брачната двойка, с когото се сродяват кумовете’. У РадБТР 315 - кум\ец и кум\ица
‘лице по отношение на кума (кръстника)’.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Член.
кум\ец(ът) ‘кумътми’.
Р. Диал. Спорадично в различии говорни области и извън ареала на кум? -
Врачанско, Великотьрновско, Пазарджишко, Хасковско-Харманлийско,
Малкотьрновско, Лозенградско (Източна Тракия). Вж. к. 9. В БЕР III 130 - ‘кум’.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстинца), което го
е кръстило /5,9*~89*/; кръщелник. Член. кул*|ег/(ъщ) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско, Чирпанско. В БТР 332 -
‘кръщелник’. В БЕР III130 - ‘кръщелник’ и ‘обръщение на членовете на
семейството на кръстника към кръщелника’.
П. От осн. на същ. кум + наст. -ец. Вж. и кум.
КУМ\ИЦА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кум\ице!. Член. кум\ицата ‘кумицата ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 431 и МладБТР 1106 - ‘жената на кумец’. В БТР
332 кум\ец и кум\ица с пояснение: „тъй кум и кума наричат онези, конто са
венчали”. В БЕР III131 - ‘младоженката по отношение на кума и кумата’. В
РСБКЕ I 669 и СТРБЕ 339 - ‘жена на кумец’. В РБЕ VIII 364-365 - ‘жената от
брачната двойка, с която... се сродяват кумовете...’. (+ текст от нар. пес.:... да ида,
мамо,... да ида девет кумици да венчам...). У РадБТР 315 кум\ец и кум\ица ‘лице по
отношение на кума...’. В РБГ 157 - ‘булката... по отношение на кумата...’ за говори
в Сярско и Драмско (Беломорска Тракия). Вж. к. 99+8.99.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Член. кум'.ицата ‘кумата ми’.
Р, Диал. Спорадично на запад-югозапад (Трънско-Кюстендилско, Софийско-
305
Самоковско, Разложко), на север (Оряховско) и на югоизток (Свиленградско). В
БЕР III 131 - ‘кума’ - за говори в Софийско, Самоковско, Кюстендилско и в Банат
(Румъния). У МладБТР 1106 - ‘жена, която венчава...’ и ‘жена на кум’. В РБЕ VIII
364-365 - ‘кума’ (+ текст от нар. пес.: ... кога ти дойде сватбата, отдалек да се
покланяш, отблизо ръка целуваш на кума, на кумицата...). Вж. к. 89.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Член. кум\ицата ‘кръстницата ми’.
Р. Диал. У МладБТР 1106 - ‘жена, която... кръщава’. В РБЕ VIII 364-365 -
‘кръстителка, кръстница’.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Член. кум\ицата ‘кръщелницата ми’.
Р. Диал. В БТР 332 и РБЕ VIII 364-365 - ‘кръщелница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кум) и кум^ец) от осн. кум- + наст. -ица.
• Кум\ичини. Домът и семейството на кум\ица). Субстантивирано мн.ч. на прил.
кум\ичин.
КУМ\ИЧКА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), конто са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кум\ичке!. Член. кум\ичката ‘кумицата ми’.
Р. Разг., диал. В БЕР III 131 - ‘младоженката по отношение на кума и кумата’ - за
говори в Кюстендилско. Вж. к. 99+8.99. У Геров II 431 и МладБТР 1107 - умал. от
кум\ица. В РБЕ VIII 365 - гал.-умал. от кум\ица (+ текст от нар. пес.: кумичка му
под було продума: - Венчавай ма, куме, чдсто не воздишай, ё бёх тебе първа
любовница, който насочва към говори в Родопите).
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кум\ичке!. Член. кум\ичката ‘кумата ми’.
Р. Разг., диал. В БЕР III 131 - ‘кума, кръстница’ - за говори в Кюстендилско. В РБЕ
VII 365 - ‘кума’ (+ текст от нар. пес.: ... като ти доде сватбата, отдален да се
поклониш отблизо ръка цалувай... на кума, на кумичката; посгодил ми са й млад
Стоян, тежка е сватба подигнал, Илия за кум колеса и Ганка млада кумичка).
~ Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Член. кум\ичката ‘кръщелницата ми’.
306
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско, Девинско.
= Дъщеря на кум и кума или на кумец и кумица /6.9+89 - 6.99+8.99/.
Р. Разг., диал. В РБЕ VIII 365 - ‘дъщеря на кумица’.
П. Гал.-умал. вар. на кум[а] и кум\ица] от осн. кум- + съчл. наст, -ич-ка, придобил и
неутрална нарицателна функция.
КУМ\ИЧЛЕ
= Дете на кумец и кумица /5-6.99+8.99/. Нариц. и зват. (кум\ичле!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Хасковско (айсв\а ми е луи|ичле, на кум\ицата
д\етьё).
П. От същ. кум\ица] —> осн. кумиц- ~ кумич- (с преход на крайната съгл. на
основата /ц/ в /ч/) и наст, -ле, като гал.-умал. название, придобило и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и к\умка.
К\УМКА
= Дъщеря на кум и кума /6.9+89/. Зват. ф. к\умке!.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - умал. от кум\а - за говори в Кюстендилско.
П. Начален гал.-умал. вар. на кум\а] от осн. кум- + наст, -ка, придобил и неутрална
нарицателна функция.
К\УМКОЛТ\УК
= Обредно лице (помощник, съпроводител на кума, обикновено и негов сродник) с
определени функции по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В някои говори в Добруджа (Добричко, Генералтошевско).
П. Сложна дума, образувана от същ. кум] и колт\ук] без съединителен формант.
КУМН\АТ
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак. Зват. ф. [?]. Член. кумн\ат(ът)
‘баджанак(ът) ми’.
Р. Диал. В отделни говори във Видинско.
П. Рум. cumnat ‘зет’, ‘шурей’, ‘девер’ (РБР 280), ‘роднина’ (ДЛРМ 205) —> бълг.
диал. кумн\ат с посоченото значение.
К\УМОВЕ
= Двойка обредни лица (по традиция семейна) като брачни свидетели на друга
семейна двойка /9+89/. Член. к\умоеете ‘кумовете ми, ни’.
307
Р. Книж., разг., диал. Вж. кум /9/ и кум\а /89/.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
кр\ъстници и др.
• • Кумовете. Домът и семейството на кум] и кум^а] (напр. у к\умовете, с
к\умовете). Срвн. и к\умови (при кум'!').
К\УМОВЩИНА
Вар.: к\умовщина, к\умощина.
= Битност на кум; кумство.
Р. Диал. У ГеровДоп. 183 к\умощина ‘кумство’ - за говори в Дебърско (Вардарска
Македония). У МладБТР 1107 - ‘кумство’.
П. От същ. кум] през разш. осн. кумов- (< прил. к\умов) + наст. -щина. Срвн. и
бр\атовщина, св\атовщина.
К\УМСТВО
Вар.: к\умство, кумств\о.
= Битност на кум.
= Родство между кумове и кумци.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 431 кумств\о ‘кумуване’. У МладБТР 1107
кумств\о ‘качество, битност на кум’ и ‘кумуване, действие на кум...’. В БТР 332
к{умств^о ‘кумуване’ ‘роднинство по кумуване’. В РСБКЕ I 669 - ‘достойнство на
кум’ и ‘родство по кумуване’. В БЕР III124-125 (към кум) ‘кумуване’ и
‘роднинство по кумуване’. В РБЕ VIII366-367 - ‘некръвно родство между кумове и
кумци, създадено при кумуване’, ‘кумуване’ и ‘задължение на кум’. Според
Иванова 194 и сл. кумството е „... трета линия на родство, която от православието
е приравнена на кръвното родство”. Особености: (а) традиционно предаване по
наследство, (б) необратимост (не се допуска размяна на позициите кум/кума и
кумец/кумица), (в) неравноправност (зависимо положение на кумците от кумовете)
и (г) задължителност (при подържане на родството от двете страни).
П. От осн. на същ. кум + наст. -ство. Срвн. и бр\атство, побр\атимство и др.
КУМ\УВАМ
= Бивам брачен свидетел и настойник на младоженци при встъпването им в брак.
Р. Книж, разг., диал. У Геров II 431 - ‘правя кумство, бивам кум’. У МладБТР 1107
308
- ‘бивам или ставам кум да венчавам някого’. В БТР 332 - ‘бивам кум (при
венчавка)’. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘изпълнявам служба на кум или кума при
венчавка’. В РСБКЕ I 669 и РБЕ VIII 367 - ‘участвам във венчавка като кум’,
‘венчавам’. В СТРБЕ 339 - ‘изпълнявам роля на кум по време на сватба’. У РадБТР
315 - ‘изпълнявам функция на кум’.
П. От осн. на същ. кум + наст, -увам —> глаг. кум\увам.
КУМЦ\И
= Мъж и жена (младоженци, семейна двойка) спрямо обредните лица (кум и кума),
конто са ги венчали /99+8.99/. Член. кум\ците ‘кумците ми’.
Р. Книж., разг., диал. Вж. кум\ец и кум\ица.
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член. кум\ците ‘кумовете ми’.
Р. Диал. Вж. кум\ец и кум\ица и/или кум и кум\а със съответните значения.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и к\умове.
• • Кумц\ите. Домът и семейството на кум^ец] и кум\ица] и/или на кум] и кум\а]
(напр. у кумц\ите, с кумц\ите).
К\УМЧЕ
Вар.: к\умче, кумч\е.
= Дете на кум и кума /5-6.9+89/. Нариц. и зват. (к\умче!) ф. Член. к\умчето
‘кумчето ми, ни’.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Дупнишко. У Геров II431 - умал. от кум. У
МладБТР 1107 и БЕР III 124-125 (към кум) к\умче и кумч^е - умал. от кум или
кумец. В РБЕ VII 367 - умал. от кум ‘дете на кумовете’ и ‘млад кум’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кум] и кум\а] от осн. кум- +
наст. -че.
К\УМ(Я)
= Взимам, каня (някого) за кум.
Р. Диал. У Геров II431 кум\я ‘хващам кум’, ‘калесвам кум’ (+ текст от нар. пес.: да
си му кажеш, мале-ле, сватови да си не кани, кумови да си не куми...). У МладБТР
1107- ‘хващам, поканвам за кум или кума’. В БЕР III 132 - ‘каня някого да ми
стане кум’ и ‘кумувам’. В РБЕ VIII 367 - ‘каня някого за кум’ (+ текст от нар. пес.:
309
... в събота кума кумили, в неделя булкя довели).
П. От същ.	—> осн. кум-/кумъ- + наст.-оконч. -я, -а (-ъ), -им —> глаг. к\ум(я).
Срвн. и кумувам.
КУН]АДА
= Сестра на съпругата /48/; балдъза. Зват. ф. кун\аде!, кун\адо! и съкр. к\уне!. Член.
кун\адата ‘балдъзата ми’.
Р. Диал. В български говори в Южна Албания (Корчанско) и Беломорска
Македония (Костурско).
П. В стбълг. ко^нл (РСтбЕ 180) и бълг. диал. куна, кун! ада са зоологични термини
за ‘Mustella foina, бялка’, ‘Mustella martes, златка’, ‘Felis domestica, котка’ и др. (вж.
ГеровДоп. 183, БЕР III 133-134), също така гръц. диал. кожада ‘бялка’(вж.
Филипова-Байрова 113). Очевидно е, че кун | ада попада в един общобалкански
езиков контекст, в който имена на някои видове животни са и названия на жени
сродници. Срвн. напр.: бълг. нев\еста/нев\яста и невест\улка, б\улка и б\улчица
‘невестулка’, гръц. vv(/a)(pi ‘невяста’ и vvcpizaa ‘невестулка’; тур. gelin ‘невяста’ и
gelincik ‘невестулка’ и т.н. Сходно название за ‘женски сродник по женитба или
омъжване’ е познато и в хърв. диал. - kunjada (Таноцки 57), но то е свързано
вероятно с итал. cognate ‘снаха’, ‘зълва’, ‘етьрва’ [?] (ИБР 181).
К\УПНИНА
= Голямо семейство от няколко поколения, живеещи заедно; семейна задруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 137-138 (към куп) - ‘родители и женените им деца заедно в
една кыца’ - за говора на гр. Банско.
П. Стбълг. к сильно ‘вкупом, наедно, заедно’ (СтбР I 766), бълг. диал. к\упно ‘всички
заедно’ (Геров II432, МладБТР 1108) —> осн. купн- + наст. -ина. Срвн. и к\упщина.
К\УПЩИНА
= Голямо семейство от няколко поколения, живеещи заедно; семейна задруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 137-138 (към куп) - ‘голяма челяд, много хора вкъщи’.
П. От кор.-осн. на същ. куп + наст. -щина. Срвн. и к\упнина.
КУЧ\УН-Д]ЕДО
Вар.: куч[ун-д\едо, куч[ун-д\ядо, кач[ун-д[едо.
310
= Прадядо /111...122/.
Р. Диал. В някои старопланински говори в Свогенско, Ботевградско, Тетевенско. В
БЕР III 172 куч\ун дядо ‘прадядо’ - за говорите на Ботевград и Тетевен. В РБЕ VIII
110 коч\ун в израза от коч\ун Э|я0о ‘от много отдавна’.
П. Според Трубачев 70 и Скок I 412 от лат. secundus ‘втори’ —> еръб. и хърв. диал.
sukunded, cukundeda и kusundjed за ‘мъжки праотец в четвърто коляно’ (Таноцки
24) и бълг. диал. куч\ун-д\едо (с премятане на съгл. 1ш1~1ч1 и /к/) с посоченото
значение. Посоченият у Китанова 291 вар. к\учин д^едо ‘прадядо’ за говори в
Ботевградско-Тетевенско е, най-вероятно, преосмислен по народна етимология.
0 В съчет.: от коч\ун/от куч\ун-д\едо ‘отдавна, от далечни времена’ (вж. РРДД 218,
226 и ФРБЕ 1171,91).
К\УШЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/. Зват. ф. к\ушле!.
Р. Диал. В старопланински говори в Ловешко, Троянско и на юг от Стара планина в
Карловско-Пловдивско (вж. и Лов. край 363, Пловд. край 216). В БЕР III 175 (към
кушл\е [?]) - ‘новородено момиче’ и ‘момиче до кръщението’ - за говори в
Севлиевско-Троянско. У Геров II438 - ‘женско дете още некръстено’. У МладБТР
1114 - ‘малко некръстено още женско чедо’.
П. Неясно. Очевидно е сходството между г\угила, г\ушле, г\ушльо) и к\ушла, к\ушле,
к[ушлъо\ с алтернация на началните съгл. /г/ и /к/. Вариантите със съгл. /г/ са най-
вероятно във връзка с глаг. г\уша (се), г\ушкам (се), а тези с начална съгл. /к/ се
срещат по-широко и като названия на малки животни - ‘кутре’, ‘малко куче’,
‘малко вълче’ (вж. БЕР III 175), с конто значението ‘малко (некръстено) дете’ стой
в логична връзка. Срвн. и к\ушле, к\ушлъо.
К\УШЛЕ
Вар.: к\ушле, кушл\е.
= <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР III 175 кушл\е ‘малко дете, пеленаче’ - за говори в Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия) и к\ушле ‘новородено, още некръстено дете’ - за говори в
Софийско, Казанлъшко, Тополовградско и Дедеагачко (Беломорска Тракия).
П. Вж. и к\ушла, к\ушлъо.
311
К\УШЛЕНКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. У Геров II438 - ‘дете още некръстено, без име’ и МладБТР 1115 - ‘още
некръстено дете’. В БЕР III 175 (към кушл\ё) - ‘некръстено дете’.
П. С разш. осн. куши- + съчл. наст, -ен-ка, вероятно като вторично гал.-умал.
название с посоченото значение.
К\УШЛЬО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1. Нариц. и зват. (к\ушльо!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Добруджа и вътрешна Тракия (Чирпанско,
Тополовградско). Вж. и к\ушла, к\угиле. У Геров II438 - ‘мъжко дете, още
некръстено’. У МладБТР 1115 - ‘малко още некръстено мъжко чедо’. В БЕР III 175
(към кугил\е) - ‘новородено, още некръстено момче’.
П. Вж. к\ушла.
К\ЪДНИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Геров II443, МладБТР 1115 и БЕР III 182 - ‘деверева сестра’,
‘посестрима’. У Дювернуа 1959 - ‘сестра на девер’, т.е. ‘зълва’.
П. Неясно. Възможна е връзка с диал. ‘кака’ или тур. kadin ‘хубава жена или
девойка’ (ДТБ 115).
★КЪМОТРА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума.
Р. Само в стбълг. къмотрх ‘кума’ (вж. СтбР I 774: i къмотрАми cboimi i дъщерьми... не
еьмъшхти ед).
П. От лат. commater (< conmater, т.е. ‘съмайка’) —> стбълг. къмотр с посоченото
значение (вж. МладЕР 261 и БЕР III 126 към кум\а).
К\ЪНА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. к\ъне!, к\ъно!. Член. к\ъната ‘кумата ми’.
312
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Член. к\ъната ‘кръстницата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Русенско, Кубратско. Вж. к. 89.
П. Тур. каут и произв. kayilik ‘родство по сватовство’, ‘родство по женитба’ (ТБР
283-284) бълг. диал. ка|мн'|', ка\ина], ка\инла] —> бълг. диал. к\ъна (през
*къ|ина~*к|ъйна) с посочените значения. Срвн. и к\ъни, к|ъиьо.
к\ъни
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (к\ъни!) ф. Член. к\ънито ‘кумът ми’.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Член. к\ьнито ‘кръстникът ми’.
Р. Диал. Спорадично (наред с к\ъньо) в местни говори в Русенско, Кубратско. Вж.
к. 9.
П. Вж. к\ъньо. Начална (може би гал.-умал. [?]) зват. ф. с оконч. -и, придобила и
нарицателна функция.
к\ъньо
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (к\ънъо!) ф. Член. к\ънъото ‘кумът ми’.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Член. к\ъньото ‘кръстникът ми’.
Р. Диал. Спорадично (наред с к|ънм|) в местни говори в Русенско, Кубратско. Вж.
к. 9.
П. Тур. каут и произв. kaymhk ‘родство по сватовство’, ‘родство по женитба’ (ТБР
283-284) —» бълг. диал. кд|мн| и произв. —» бълг. диал. к\ъни, к\ънъо (през
*къ|нн/*к|ъйн —> осн. кънь-) като начални зват. ф., придобили и нарицателна
функция. Срвн. и к\ъна.
К\ЪРЖО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 186 ‘още некръстено момче’ - за говора на гр. Велес
(Вардарска Македония). У МладБТР 1118 и БЕР III 201-202 (към к\ържа) - ‘още
некръстено момче’.
313
П. Авторите на БЕР (пак там) привеждат наред с к\ържо и бълг. диал. кр\ъжляк за
‘мършаво добиче’ и сръб. и хърв. к\ржл>а/к\ггЦа за ‘дете, което не расте нормално’,
конто заедно с диал. прил. к(ъ)ржав и сръб. и хърв. крж.ъав/krzljav се отнасят към
едно словообразувателно гнездо по основен признак ‘слаб~недоразвит’.
КЪРМ\АЧ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 419 - ‘дете... още на бозка’. У МладБТР 1119 - ‘дете, що се още
кърми’.
П. Стбълг. глаг. кръмити и същ. кръмх (СтбР I 758-759) —» бълг. к\ърм(я) и същ.
кърм\а осн. кърм- + наст, -ач —> същ. кърм\ач. Срвн. и кърм\аче.
КЪРМ\АЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 419 - ‘дете... още на бозка’. У МладБТР 1119 —
‘дете, що се още кърми’. В БТР 337 и БЕР III 213-214 (към к\ърмя) - ‘дете, което
още бозае’. В РСБКЕ I 678 - ‘малко дете, което още суче’. В РБЕ VIII 449 -
‘новородено дете, което още суче кърма’. В СТРБЕ 343 - ‘дете, което суче мляко’.
У РадБТР 318 - ‘малко бебе, което още бозае’.
П. Стбълг. глаг. крмити и същ. кръмл (СтбР I 758-759) —► бълг. к\ърм(я) и същ.
кърм\а —> осн. кърм- + наст, -аче —> същ. кърм\аче. Срвн. и кърм\ач.
КЪРМ]АЧКА
= Жена (майка), която кърми /2*/.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 1120 - ‘майка, която кърми’. В БТР 337, РСБКЕ I
678, СТРБЕ 343 и БЕР III 213-214 (към к\ърмя) - ‘жена, която кърми’. В РБЕ VIII
449 - ‘жена, която кърми свое дете’.
П. Стбълг. глаг. кръмити (СтбР I 758-759) —*бълг. к\ърм(я) —► осн. кърм- + съчл.
наст, -ач-ка —* същ. кърм\ачка с посоченото значение.
КЪРМЕК\ИНА
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В БЕР III 213-214 (към к\ърмя) - за говори в Шуменско.
314
П. Вж. кърм\ачка. Отглаг. к\ърм(я) —» разш. осн. кърме- + наст, -кина —у същ.
кърмек\ина.
КЪРМ\ИЛКА
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В БЕР III 213-214 (към к\ърмя).
П. Вж. кърм\ачка. От глаг. к\ърм(я) —> осн. кърм- + съчл. наст, -ил-ка —> същ.
кърм\илка. Срвн. и кърмек\ина, кърм\илница.
КЪРМ\ИЛНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 419 - ‘дете още на бозка’. У МладБТР 1120 (към кърм\илка) -
‘бозайник (дете)’. В БЕР III213-214 - ‘дете, което още бозае’.
П. Вж. кърм\аче. От глаг. к\ърм(я) и същ. кърм\а —> осн. кърм- + съчл. наст, -ил-ник
—> същ. кърм\илник. Срвн. и кърм\илниче.
КЪРМ\ИЛНИЦА
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. У Геров II419 и БЕР III213-214 (към к\ърмя).
П. Вж. кърм\ачка. От глаг. к\ърм(я) —> осн. кърм- + съчл. наст, -ил-ница —> същ.
кърм\илница. Срвн. и кърмек\ина, кърм\илка.
КЪРМ\ИЛНИЧЕ
- Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II419 - ‘дете още на бозка’. У МладБТР 1120 (към кърм\илка) -
‘кърмаче, бозайниче’. В БЕР III213-214 - ‘дете, което още бозае’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кърм\илник'\ със съчл. наст. -
ил-ниче.
К\ЪЩНИ
К\ЪЩНИТЕ
Вар.: к\ъщни(те), к\ъшни(те).
= Членове на нечие семейство и/или род, обитаващи една къща (един дом).
Р. Диал. У Геров II448 (към к\хщный) к\жщни-ты („в мн.ч. с член”) - ‘всички,
конто живеят в къщи; свои-ти, домашни-ти’. У МладБТР I 1123 (към к\ъща)
к\ъщните - ‘домашни, свои, всички най-близки, що живеят в една къща’. В РБЕ
315
XIII 239-241 (към к\ъщен) к\ъщните ‘близките, с конто едно лице живее в една
кыца, в един дом’ (по текст от Ив. Вазов:... и сичките кыцни серадват; и Т.
Влайков: ... крепи къщата... и сговорта между кыцните). В БЕР III 239-241 (към
к\ъща) к\ъщните - ‘всички, конто живеят вкыци, своите, домашните’ - за говори в
Плевенско, Г абровско, Добричко.
П. От същ. к\ъща —» прил. к\ъщен, мн.ч. к\ъщни, член. к\ъщните —> същ. к\ъщни,
к\ъщните с посоченото значение. Срвн. дом\ашни, дом\ашните.
К\ЪЩНИК
Вар.: к\ьщник, кьщн\ик, к\ашник, кдшник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Разложко-Гоцеделчевско, Родопите
(Велинградско, Асеновградско, Смолянско, Ардинско), вътрешна Тракия
(Старозагорско), Източна Тракия (вж. и Василева 146-155). В БЕР III 239-241 (към
к\ъща) - ‘мъж, съпруг’ и ‘къщовник’ - за различии говори на юг от Стара планина.
У Геров II448 - ‘мъж, съпруг’. У МладБТР 1123 къщн\ик ‘мъж, съпруг’ (къщн\ик
ми...) и ‘домакин’. В РСБКЕ 1681 - ‘къщовник’. В РБЕ VIII479 - ‘мъж, съпруг’ и
‘стопанин на... кыца’.
П. От същ. к\ъща —> кор.-осн. къщ- + наст. -ник. Срвн. и къщ\овник.
К\ЪЩНИЦА
Вар.: к\ьщница, къщн\ица, к\ашница, кошница.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Вж. к\ъщник. В БЕР III 239-241 (към к\ъща) - ‘жена, съпруга’ и
‘къщовница’ - за различии говори на юг от Стара планина. У Г еров II448 ‘жена,
съпруга’ и ‘къщовница’. У МладБТР 1123-1124 (към к\ъща) къщн\ица ‘съпруга’ и
‘къщовница, домакиня’. В РСБКЕ I 681 - ‘къщовница’. В РБЕ VIII 480 -
‘къщовница, домакиня’, но и по текстове, конто свидетелстват и за значение
‘съпруга’, ‘жена’: - Ти не плачи, баби! Прежали Божана, па си намери к\ъщница -
така се не живее (по Елин Пелин); - Не се плаши!... Билянке, ще ми станет ли
къщница? (по К. Петканов).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо к\ъщник] с наст. -ница. Срвн. и
къщ\овница.
316
КЪЩОБ\ЕРНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У Василева 146-155 - за говори от Врачанско-Тетевенско и Самоковско. В
БЕР 239-241 (към к\ъща).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. къщ- на същ. къща и кор.-осн. на глаг.
бер(а) диал. ‘събирам, трупам, подържам’ със съединителен формант -о- и наст. -
ник. Срвн. и берок\укник, берок\ъщник.
КЪЩОБ\ЕРНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Вж. къщоб\ерник. В БЕР III 239-241 (към к\ъща).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо къщоб\ерник'\ с наст. -ница. Срвн. и
берид\омница, берок\укница.
КЪЩ\ОВНИК
= Мъж (съпруг), който е добър стопанин за къщата и семейството си /7*/.
Р. Книж., разг., диал. Предимно в севернобългарски говори (Дунавската равнина,
Добруджа). Спорадично и на юг от Стара планина и в Беломорска Тракия (вж.
Василева 146-155). В БЕР III 239-241 (към к\ъща) - ‘съпруг’ и ‘главатар на
семейството, задругата’ - за говори в Ломско, Плевенско, гр. Лясковец. У Г еров II
448 - ‘който... гледа добре къщата си’. У МладБТР 1124 - ‘който добре гледа
къщата си’. В БТР 338 - ‘който се грижи и гледа добре къща...’. В РСБКЕ I 681 -
‘човек, който полага големи грижи за къщата и семейството си’. В РБЕ VIII480 -
‘мъж, съпруг’, ‘домакин’ и ‘мъж, който е |уреден, добър, грижлив стопанин на
къща’. В СТРБЕ 344 - ‘човек, който се грижи много за дома си’.
П. От същ. к\ъща —» кор.-осн. къщ- + съчл. наст, -oe-ник или от разш. осн. къщ-ов-
—> може би през съчет. *къщ\овен съпруг (мъж, човек) + наст. -ник. Срвн. и
к\ъщник.
КЪЩ\ОВНИЦА
= Жена (съпруга), която е добра домакиня и стопанка за къщата и семейството си
/8*/.
Р. Книж., разг., диал. Вж. къщ\овник. У Геров II448 и МладБТР 1124 (към
къщ\овен) - ‘която... добре гледа къщата си’. В БТР 338 - ‘[която] се грижи и гледа
317
добре къща’. В РБЕ VIII480 - ‘жена, съпруга’, ‘домакиня’ и ‘жена, която е уредна,
добра грижлива стопанка на къща...’. В РСБКЕ I 681 и СТРБЕ 344 - ‘жена
къщовник’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо къщ\овник] с наст. -ица.
КЪЩОВ\ЪРТНИК
Вар.: кьщов\ъртник, къщов\ртник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В БЕР III 239-241 (към к\ъща) и у Василева 147 - за говори в Годечко,
Царибродско (Западните покрайнини).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на същ. къща и кор.-осн. на глаг. върт(я)
‘умело извършвам... дейност в определена облает (дом, къща...)’ със съединителен
формант -о- и наст. -ник. Срвн. и върток\ъщник, къщоб\ерник.
КЪЩОД\ОМНИК
Вар.: къщод\омник, кащод\омник, кашчод\омник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В БЕР III239-241 (към к\ъща) - ‘който обича да върши домакинска
работа’ и ‘добър стопанин’ - за говори в Кюстендилско, Самоковско. У Василева
146-155 - за говори в Дупнишко, Самоковско, Ихтиманско.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. къща и осн. на същ. дом със
съединителен формант -о- и наст. -ник.
КЪЩОД\ОМНИЦА
Вар.: кыцод\омница, кащод\омница, кашчод\омница.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 188 - ‘домакинка, домовница’ - за говори в Самоковско
(кашчод\омница). У Василева 245-246 - за говори в Дупнишко-Самоковско-
Ихтиманско. У МладБТР 1124 - ‘къщовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо къщод\омник\ с наст. -ница.
Л
318
Л\АЛА]
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. л\але!, л\али!, л\ало!.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+7; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П4г+/\ зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг ПА1+!\ съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В северозападни говори във Видинско, Ломско, Белоградчишко. Вж. к.
3+Г.
П. В и по детска реч с удвояване (редупликация) на сричковата съгл. 1л1, както при
б\аба, м\ама и под. Според МладЕР 269 (към л\ало ‘бате, байко’) от праезична
коренна сричка */о/, *lol респ. *lel (ъ леля). Според Добрев 1995: 104 бълг. диал.
л\але за ‘по-мълък брат на мъжа’ съответства на 1а1э за ‘по-малък брат’ в някои
памирски езици (диалекти), откъдето и изводът, че названието може да е наследено
от езика на „древните българи”. Като название за родство е познато и в сръб. и
хърв. - диал. лала/lala като ‘обръщение към по-стар брат или мъж’, в алб. - 1а1ё
‘бащин чичо, дядо’ (БЕР III 295) и в гръц. -AaAaq ‘чичо’ (БЕР III 295).
Л\АЛА2
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\але!, л\ало!.
Р. Диал. Мозаично разпространение (наред с л\ола'[, л\еля]) в говори по западните
дялове на Дунавската равнина от Ломско-Белоградчишко до Никополско-
Плевенско на изток. Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; леля, т\етка.
Р. Диал. В някои местни говори в Оряховско-Белослатинско. В БЕР III 295 -
‘майчина сестра’ - за говори в Плевенско. Вж. к. 42.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои български говори на преселници в Южна Румъния.
П. В и по детска реч с повтаряне на срички със съгл. /л/, срвн. също л\еля, л\ола и
др. Познато и в гръц. -Аала за ‘баба’ (БЕР III 295), тур. lala ‘възпитател на дете’
(ТБР 331, ДТБ 169) —> бълг. диал. л\ала ‘бавачка на деца’ (РРДД 232).
319
Л\АЛЕ
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (л\але!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско. Вж. к. 31.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори във Видинско-Белоградчишко. В БЕР III295 (към л\ала) -
‘обръщение на по-малкия брат към по-големия’ - за говори в Белоградчишко. У
Добрев 1995: 104 - ‘по-малък брат на мъжа’.
П. Начална зват. ф. от л\ала!( с оконч. -е, придобила и нарицателна функция.
Л\АЛИ
- Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (л\алиГ) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои северозападни говори в Белоградчишко, Ломско.
П. Начална зват. ф. отл^ала'^ с оконч. -и (навярно в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция.
ЛАЛ\ИН
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Зват. ф. лал\ине!.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (на т\ата на сестр\а му мъж\о |w).
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо a\aaa2\ с наст. -ин. Срвн. и лел\ин,
пгет\ин.
Л\АЛИЦА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\алице!.
Р. Диал. В БЕР III295 умал. за ‘леля’ - за говора на гр. Копривщица.
П. От същ. л\ала2] —> осн. лал- + наст, -ица, навярно като гал.-умал. название (в и
по детска реч), придобило и неутрална нарицателна функция.
ЛАЛ КА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\алке!, л\алко!.
Р. Диал. Спорадично в ареала на л^ала2^ ‘леля’.
= Сестра на баща на съпруг /417/; сестра на свекър.
Р. В някои местни говори в Плевенско.
320
П. От същ.	—> осн. лал- + наст, -ка, като гал.-умал. название (в и по детска
реч), придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и л\елка, л\олка.
Л\АЛКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (л\алко!) ф.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои говори в Ломско. Вж. к. 3+.Г. У Геров III 4 - ‘байко’. У МладЕР
269 - ‘бате, байко’. В РБЕ VIII 520 - ‘батко’.
П. От същ. л|ала1 J, л|ало| —> осн. лал- + наст, -ко, като начална зват. ф. л\алко!,
придобила и нарицателна функция.
Л\АЛО
= Брат <по-възрастен> /3 /; батко. Нариц. и зват. (л|оло/) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко. Вж. к. 3+.Г. В БЕР III 297 -
‘батко’ - за западни говори. У Геров III4 с пояснение: „така казва понякъде по-
малък брат на по-старий”. У МладЕР 269 - ‘бате, байко’.
П. От същ. л\ала!\ с оконч. -о —► л\ало!, като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция.
ЛАХ]УДКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР III 328 лах\утка ‘родилка’.
П. Гръц. ХаурЬса ‘родилка’ и ‘новородено дете, бебе’ (ГБР 307) —► бълг.
диал. лах\удка с адаптираща наст, -ка към обособена осн. лахуд-. Вж. и лех\уса,
лех\унка.
ЛЕВ\ЕНТ
Вар.: лев\ент, л\евен.
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Диал. В РБЕ VIII 552 лев\ент ‘ерген’ + текст от нар. пес.: много щеш врати да
чукаш..., много щеш левент да ходит. У ДечТР 291 - ‘строен, едър и силен мъж,
обикн. младеж’.
П. Тур. levent ‘строен, здрав... човек’ (ТБР 333, ДТБ 171) —> бълг. разг, и диал.
лев\ент със знач. ‘юнак, юначина’ (Геров III 8), ‘строен... и силен мъж...’ (БТР 343),
‘строен и здрав момък’ (РСБКЕ II9), ‘ерген’ (РБЕ пак там); диал. л\евен ‘снажен
321
млад мъж’ - за говори в Софийско, Средногорието, Западните Родопи, и лев\енин,
лев\енко ‘юнак’ - за говори в Софийско, Новопазарско (БЕР III 338). Със сходни
значения познато и в рум. - levent ‘юнак’ и гръц. -	‘юначага’ (БЕР пак
там).
ЛЕВ\ЕНТСТВО
Вар.: лев\ентство, лев\енство.
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Диал. В БЕР III 338-339 (към л\евен, лев\ешп) -лев\енство ‘ергенство’ - за говора
на гр. Банско и лев\ентство ‘юначество’. В РБЕ VIII 552 - лев\ентство като
произв. същ. от лев\ент], + текст от нар. пес. в РБЕ IX 643 към м\омство: де гиди
млади години - ергенство, джанъм, левентство.
П. От същ. лев\ент/л\евен] —> осн. левент-/левен- + наст. -ство. Срвн. бек\ярство,
ерг\енство.
ЛЕВЕНТ\УВАМ
Вар.: левент\увам, левен\увам, левен\овам.
= Живея неженен; бивам (съм) ерген.
Р. Диал. В БЕР III 338 (към л\евен) левен\овам - за говори в Странджа и левен\увам
- за говори в Кюстендилско. В РБЕ VIII 552 левент\увам ‘живея волно, безгрижно,
тьй като още не съм задомен...’. В БЕР III 339 и полевент\увам ‘да бъда известно
време ерген...’, налевен\увам се ‘да се наскитам като ерген’.
П. От същ. лев\ент/л\евен] —> осн. левент-/левен- + наст, -ува(м), -ова(м) —» глаг.
левен (т)\увам.
Л\ЕЛЕ
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Нариц. и зват. (л\еле!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско. Вж. к. 4+.
= Сестра на баща /41/ или на майка /42/; леля.
Р. Диал. В БЕР III 356 - ‘бащина или майчина сестра’ - за бълг. говори в Банат
(Румъния).
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от л|еля'[' —> л\еле!, придобила и нарицателна
функция. Добрев 1995: 105 привежда за сравнение перс, лееле за ‘възрастна жена’ и
‘бавачка’ като предположение за наличие на думата в езика на „древните българи”.
322
Л\ЕЛЕНЧЕ
Вар.: л\еленче, л\ельънче.
= Дете на сестра на баща или майка /541-641 - 542-642/; братовчедче.
Р. Диал. В БЕР III 356 (към леля) - ‘син на леля’, ‘дете на леля’ - за говори в
Ксантийско (Беломорска Тракия-л\еленче) и Ямболско (л\ельънче).
П. От същ. л|еля'[' —> осн. лел-/лелъ- + съчл. наст, -(е)н-че.
ЛЕЛ\ИН
Вар.: лел\ин, льель\ин, лал\ин.
= Съпруг на сестра на баща /741/. Зват. ф. лел\ине!.
Р. Диал. В западнобългарски говори от Годечко-Сливнишко до Кюстендилско-
Дупнишко-Самоковско на юг. Вж. к. 741-742.А.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет | ин.
Р. Диал. Спорадично в Самоковско, Петричко. У Геров III 31 с пояснение: „така
казват на мъжа на леля по майка, на мъжа на майчина сестра”. В БТР 346, РРДД
235 и БЕР III 356 - ‘мъж, съпруг на леля’. В РБЕ VIII 596 - ‘съпруг на леля по
майчина линия’.
П. От същ. л\еля\ —> осн. лел-/лелъ- + наст. -ин. Срвн. и тет\ин.
• Лел\инови. Домът и семейството на лел\ин\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
лел\инов.
Л\ЕЛИНКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. л\елинке!, лел\инко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 635) Вж. к. 47 .Б.
П. От същ. л[еля^ —> осн. лел-/лель- + съчл. наст, -ин-ка, навярно гал.-умал. вар.
спрямо л\еля, придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. и л\еличка,
л\елишка, л\елка.
ЛЕЛ\ИНЧО
Вар.: лел\инчо, льель\инчо.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Нариц. и зват. (лел\инчо!) ф.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Спорадично наред с лел^ин^. В БЕР III 356 (към лел[ин) - умал. ‘мъж на
леля’. В РБЕ VIII 596 - ‘лелин’ с пояснение: „детето може да нарича мъжа на
323
майчината си сестра лел\инчо, щом майката държи на това”.
П. От същ. лел\ин^ с наст, -чо, като гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч),
придобила и нарицателна функция. Срвн. и в\уйчо, д\айчо, тетп\инчо и др.
• Лел\инчови. Домът и семейството на лел) ни чо). Субстантивирано мн.ч. на прил.
лел\инчов.
Л\ЕЛИЦА
Вар.: л\елица, лел\ица.
= Сестра на баща /41/ или на майка /42/; леля.
Р. Диал. У Геров III 31 л\елица умал. от л\еля ‘лелка’. В БЕР III 356 (към л\еля)
лел^ица ‘бащина сестра’ - за говори в Софийско. В РБЕ VIII 596 л\елица умал. от
л\еля + текст от нар. пес.: остана Радка сираче..., само си Радка ималалелица -
бащи сестрица.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В БЕР III 356 (към леля) ‘братова жена’ - за говора на гр. Шумен. У Геров
III 31 и РБЕ VIII 596лел\ица ‘братова жена’.
П. От същ. л|еля| —> осн. лел- + наст, -ица, като гал.-умал. название, придобило и
неутрална нарицателна функция, както и алтернативно значение ‘съпруга на брат’
/83/. Срвн. и л\елинка, л\еличка, л\елигика, л\елка.
Л\ЕЛИЧКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. л\еличке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Харманлийско. Вж. к. 47 .Б.
П. От същ. л|еляТ —> осн. лел-/лелъ- + съчл. наст, -ич-ка, с гал.-умал. оттенък и
алтернативно значение ‘зълва’. Срвн. и л\елинка, л\елишка, л\елица, л\елка.
Л]ЕЛИШКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. л\елишке!.
Р. Диал. В БЕР III356 (към л\еля) - ‘сестра на младоженеца’ [?] за говори в
Ксантийско (Беломорска Тракия). Вж. к. 47_.Б.
П. От същ. л|еля)‘ —> осн. лел-/лель- + съчл. наст, -иш-ка. Срвн. и л\елйнка, л\елица,
л\еличка, л\елка.
324
Л\ЕЛКА
Вар.: л\елка, л\елъка, л\елькя, л\ейка, й\ейка.
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\елко!, л\елке!, умал. и л\елче!.
= Сестра на майка /42/; леля, т\етка.
Р. Разг., диал. Спорадично в ареала на л\еля] в Пернишко, Елинпелинско и на
северозапад в Берковско, Врачанско, Оряховско. Вж. к. 41 и к. 42. У Геров III 31 и в
БТР 346, РСБКЕ II 14, РБЕ VIII 596-597 и БЕР III 356-357 - гал.-умал. от л\еля.
= Сестра на съпруг <по-млада> /477; зълва <по-млада>.
Р. Диал. На югоизток в Странджа (Царевско, Малкотьрновско) и Източна Тракия
(Лозенградско, Визенско). Вж. к. 47".Б. В БЕР III 356 (към л\еля) п\елька ‘сестра на
мъжа ми’ - за говори в Странджа. У Геров III 31 - ‘сестра на мъж, мъжева сестра’.
В РБЕ VIII 596-597 л | едче/.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои местни говори в Странджа (л\елъкя).
П. От същ. л|еля'|‘ —> осн. лел-/лелъ- + наст, -ка, като гал.-умал. название, но и с
алтернативно значение ‘зълва <по-млада>’. Срвн. и л\елинка, л\елица, л\еличка,
л\елишка.
• Л\елкини. Домът и семейството на л|елка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
л\елкин.
Л\ЕЛЧЕ
Вар.: л\елче,л\ельче.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Нариц. и зват. (л\елче!) ф.
Член. л\елчето ‘зълва ми’.
Р. Диал. Спорадично в говори от Старозагорско и Хасковско. Вж. к. 47 .Б. В РБЕ
VIII 596-597 - ‘сестра на съпруга по отношение на съпругата’ (по текст от нар. пес.:
снашица си я миреше: мълчи ми, лелче, не плачи).
П. Най-вероятно начална гал.-умал. зват. ф. от~л\еля] и/или л\елка] с наст, -че,
придобила и алтернативно значение ‘зълва’ (срвн. член. л\елчето). Срвн. и
л\елинка, л\елица, л\еличка.
325
Л\ЕЛЬ О ОЛУ
= Дете на сестра на баща или на майка /541—641 ~ 542-642/; братовчед,
братовчедка. Нариц. и зват. (л\елъоолу!) ф. Мн.ч. л\ельоолар.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Добруджа.
П. Хибридно образувание от бълг. л\еля\ осн. лель- и тур. ogul, oglu ‘син’ (вж.
ДТБ 201-203).
Л\ЕЛЬЧИНКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\ельчинко!.
= Сестра на майка /42/; леля, т\етка.
Р. Диал. В БЕР III 356-357 (към л\еля) гал.-умал. за ‘леля’ - за говори в Средните
Родопи (Смолянско, Маданско, Ардинско). Вж. к. 41 и к. 42.
П. От същ. л|еля| —> осн. лель- + съчл. наст, -ч-ин-ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
Л\ЕЛЯ
Вар.: л\еля, лел[я, л\елё, л\ейа, и|«я, л\иля.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. л\елье!, л\ельо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Тополовградско. Вж. к. 4+.
= Сестра на баща /41/ > леля ми.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено в Северна България (Дунавската
равнина, Добруджа) - в западните |и дялове мозаично наред с т\етка] и вар. л\ала,
л^ка^ и л\ола,л\олка\, а на юг от Стара планина - в Средногорието,
Подбалканските полета, вътрешна Тракия, Средните и Източните Родопи и
Беломорска Тракия. Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; т\етка.
Р. Книж., разг., диал. Мозаично и предимно в говорни области на изток от р. Искър
(в Северна България) и линията Тетевен - Панагюрище - Пазарджик - Пещера -
Сяр. В БЕР III356-357 - ‘бащина сестра’, ‘майчина сестра’ - за говори в
Плевенско, Еленско и в Беломорска Тракия (Дедеагачко, Чорленско). Вж. к. 42. У
Геров III31 - с пояснение: „така наричат сестра на майка” и „с това име наричат по
някои места и сестра на баща”. В БТР 346 - ‘сестра на бащата или на майката’. В
РСБКЕ II14 и РБЕ VIII 597 - ‘сестра на майката или бащата по отношение на
326
децата им’. У ДечТР 293 - ‘сестра на бащата или на майката’. В У ЕР I 517 - ‘сестра
на бащата или на майката спрямо техните деца’ и ‘жена на чичото’ [?].
Значенията ‘бащина сестра’ и ‘майчина сестра’ са ясно разграничени предимно в
западни-югозападни говорни области с хетероними т\ета], т'.етка] за ‘майчина
сестра’ и на югоизток в Елховско-Средецко и отчасти Източна Тракия с хетероним
т\ета] за ‘бащина сестра’. Вариантите л|ея, ле\я, й\ея, йе\я са засвидетелствани в
северозападни говори от Ломско-Никополско до Врачанско-Ботевградско на юг (за
замяната на съгл. /л 7 със съгл. /й/ вж. БДА-ОТ к. Ф105, к. Ф108).
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който обхваща говори от Пиринска
Македония (Гоцеделчевско), Родопите, вътрешна Тракия (по р. Марица, р.
Тунджа), Странджа, Беломорието (Сярско, Ксантийско, Гюмюрджинско,
Дедеагачко) и дялове от Източна Тракия (Лозенградско, Визенско). Западната и
северната граница на ареала е разположена по линията Сяр - Гоце Делчев -
Първомай - Стара Загора - Елхово - Бургас. Вж. к. 47.
= Сестра на съпругата /48/; балдъза.
Р. Диал. В някои местни говори в Бургаско.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области (Родопите, Беломорска Тракия, вж.
Иванова 72).
П. Стбълг. *л«л'В, струс. лел1А, лелтяк, бълг. л\еля и вар. с осн. знач. ‘сестра на
бащата’ и ‘сестра на майката’ (вж. Славова 94-95); в еръб. и хърв. .ъела/ljelja
‘майчина сестра’, в рус. л\еля ‘кръстница’, укр. лел1ка ‘леля’ (вж. Трубачев 87,
Фасмер II479, БЕР III356-357). Добрев 1995: 105-106 посочва успоредици в перс.
лееле ‘по-възрастна жена’, ‘бавачка’ и дард. лоле ‘леля’ и допуска древнобългарски
произход на думата. Подобно на б\аба, м\ама и под. думата е възникнала в и по
детска реч с удвояване (редупликация) на съгл. /л/ в срички с различии гласни (вж.
за това и у Славова 94-95). Срвн. и л\ала, л\иле, л\ола и др.
0 В ербълг. паметници от XIV в. са засвидетелствани и съчет. * велика леля ‘сестра
327
на майка’ /42/ (Славова 95: сестрл мдтере моеж естъ ми к«ликла лел-в) и *мала леля
‘братовчедка на майка’ /642/ (Славова пак там: вртоучддд мдтере моеж... малль лел’В),
от конто в книжовния език и диалектите не са останали следи.
• Л\елини. Домът и семейството нал|еля|. Субстантивирано мн.ч. на прил. л\елин.
Л\ЕЛЯК
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Зват. ф. [?].
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В говори от средните дялове на Дунавската равнина (Плевенско,
Никополско, Свищовско и спорадично в Ловешко-Търновско). Вж. к. 741~742.А. В
БЕР III 356-357 - ‘лелин мъж’ и ‘мъж на майчина сестра’ - за говори в Ловешко. У
Геров III 31 - ‘лелин’. В БТР 346 - ‘мъж на леля’. В РБЕ VIII 597-598 - ‘мъж на
леля’.
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо л\еля\ с наст. -ак. Срвн. и лел\ин.
ЛЕН\УСА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори в Провадийско.
П. Неясно. Може би кръстоска (контаминация) между гръц. /.e/ovoa и Ae/cova
‘родилка’ [?]. Вж. лех\онка, лех\унка и лех'уса.
ЛЕОН\ЯРЧЕ
= J\stq <новородено, невръстно> /5*~6*/.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 118 леони\арче ‘бебе, кърмаче’ - за говори в
Леринско (Беломорска Македония).
П. Гръц. xeycbva ‘родилка’, As/twvza ‘периодът след раждане’ (ГБР 307) —» бълг.
диал. леон\ярче с адаптираща съчл. наст, -ар-че към обособена осн. леонъ- и с
посоченото значение.
Л\ЕФТЕР
Вар.: л\ефтер, лефт\ер, л\ефтьър, л\ехтер и др.
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Пиринска Македония (Разложко), Родопите,
вътрешна Тракия (Хасковско), Беломорието и Странджа. От тракийци-преселници
328
пренесено и в Североизточна България. У Филипова-Байрова 118 л\евтер, лефт\ер
‘неженен’, ‘ерген’ - за говори в Родопите, Странджа и Хасковско. В БЕР III 340
л\евтер, лефт\ер ‘ерген’ - за говори в Родопите, Странджа, Беломорието и гр.
Банско. У Геров III 10лефт\ер ‘ерген’. В РРДД 237 л\ефтер ‘момък, ерген’. В РБЕ
VIII 629 лефт\ер ‘ерген’ + текст от нар. пес.: ... женен до женен да върви, лефтер
до лефтер да върви.
П. Гръц etevdepOQ ‘свободен’, ‘неженен, несвързан’ (ГБР 191), /.evdepoQ ‘свободен’
(Филипова-Байрова 118) —> бълг. диал. л\ефтер и вар. с посоченото значение.
Л\ЕФТЕРА
= Жена <неомъжена, млада>; мома, ерг\енка.
Р. Диал. Вж. л\ефтер. В БЕР III 340 - ‘мома, неомъжено момиче’ - за говори в
Хасковско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо л\ефтер\ с наст.-оконч. -а.
ЛЕФТЕР\УВАМ
Вар.: лефтер\увам, лефтер\овам.
= Живея неженен, бивам (съм) ерген.
Р. Диал. Вж. л\ефтер, л\ефтера. В БЕР III 340 (към л\евтер, лефт\ер) лефтер\овам
‘ергенувам’ - за говори в Средните Родопи и Странджа.
П. От осн. на същ. л\ефтер] + наст. -увам/-овам. Срвн. и ерген\увам, левент\увам.
ЛЕФТЕР\Я
= Множество от мъже <неженени, млади>; ерген\я.
Р. Диал. Вж. л\ефтер. В БЕР III 340 (къмл\евтер, лефт\ер) ‘неженен’.
П. От същ. л\ефтер] —> осн. лефтер- + оконч. -я. Срвн. и ерген\я.
ЛЕХ\ОНКА
Вар.: лех\онка, ле\онка.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В югозападни български говори в Беломорска Македония (Костурско). В
БЕР III 361 ле\онка ‘жена родилка’ - за западни говорни области. У Филипова-
Байрова 118 ле\онка ‘жена родилка’.
П. Гръц. Ae/cova ‘родилка’ (ГБР 307) —> бълг. диал. лех\онка с адаптираща наст, -ка
към обособена осн. лехон-. Срвн. и лех\унка.
329
ЛЕХ\УДЛЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР III 379 - ‘некръстено бебе’ - за говори в Странджа.
П. Гръц. Ixyovdi ‘новородено дете, бебе’ (ГБР 307) —> бълг. диал. лех\удле с
адаптираща наст, -ле към обособена осн. лехуд-.
ЛЕХ\УНКА
Вар.: лех]унка, ле\унка, л\юнка.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. На югозапад във Вардарска Македония (Велеско, Крушевско, Прилепско,
Охридско, Гевгелийско) и Беломорска Македония (Костурско, гр. Кукуш). В БЕР
III 379 - ‘родилка’ - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). В РРДД 237 и
РБЕ VIII630 - ‘родилка’.
П. Гръц. Xeycbva, keyovaa ‘родилка’ (ГБР 307) —> бълг. диал. лех\унка с адаптираща
наст, -ка към обособена осн. лехун-. Срвн. и лех\онка.
ЛЕХ\УСА
Вар.: лех[уса (ле\уса), лах]уса (ла\уса), лох[уса (ло^са), лух[уса (лу[уса), лев[уса,
лъв[уеа (лъ[уса), леф[уса, лаф]уса и др.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Разг., диал. У Геров III10, в БТР 349, у Филипова-Байрова 118, в БЕР III379 -
‘родилка’, ‘жена-родилка’. В РСБКЕ II 17, РБЕ VIII 630 - ‘родилка до 40-ия ден
след раждането’. Вж. и Капанци 172 и Добруджа 413 - за говори в Североизточна
България, и Пловд. край 213 - за говори от Подбалкана и вътрешна Тракия.
П. Гръц. /k/owcrot ‘родилка’ (ГБР 307 и Филипова-Байрова 118) —► бълг. лех\уса.
ЛЕХ\УСНА
Вар.: лех\усна, ле\усна, лев]усна, леф]усна.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР III 379 - за говори в Никополско и български говори в Банат
(Румъния).
П. Гръц. Ae/ovcra ‘родилка’ (ГБР 307) —> бълг. лех\уса и вар. —> произв. прил. за ж.р.
лех\усна в съчет. лехусна жена ‘родилка’ и ‘родилка в болестно състояние -
330
обхваната от лех\уси’ (вж. Геров III 10) —> субстантивирано като същ. лех\усна със
същото значение. Срвн. а лех\усница.
ЛЕХ\УСНИЦА
Вар.: лех\усница, ле\усница, леф\усница.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с лех\усна\) в Никополско.
П. От прил. лехусна вероятно през съчет. лех\усна жена —► осн. лехусн- + наст. -
(н)ица —♦ същ. лех'усница.
ЛЕХ\УСНИЧЕ
Вар.: лех\усниче, ле\усниче, лев\усниче, леф\усниче и др.
= Дете <новородено> до 40 дни от раждането му /5*~6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 194 - ‘ненавършило четиридесет дни дете’. В РБЕ VIII 630 -
‘дете, ненавършило четиридесет дена, на което майката е още лехуса’.
П. От същ. лех[уса^ —► осн. лехус- или произв. осн. лехусн- (срвн. лех\усна и съчет.
лех\усна жена през съчет. *лехусно дете) + разш. наст, -(н)иче.
Л\ИБЕ
Вар.: л\ибе, л\юбе.
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена). Нариц. и зват. (л\ибе!) ф.
Р. Книж, разг., диал. В БТР 349 - ‘лицето, което някой или някоя люби’. В РСБКЕ
II 19 и РБЕ VIII 641 - ‘любим мъж или жена’ + текст от нар. пес.: либе се либи, доде
е младо, китка се бере, доде еросна. В БЕР III 387 - ‘любим мъж или жена’.
= Мъж (съпруг) /7/ или жена (съпруга) /8/.
Р. Разг., диал. В БТР 349 л\ибе ‘съпруг, съпруга’. В РБЕ VIII 641 - ‘съпруг или
съпруга’ + текст от нар. пес.: л\ибе невясто,... три дена как сме женени, не съм та,
л\ибе, попитая.
П. Индоевроп. кор. *leubh- ‘искам, желая’ —> праслав. *ljub- се представя в бълг.
диал. в два вар. люб- и либ-, срвн. л\юбе и л\ибе, люб\овник и либ\овник, л.и. Л\юбен
и Л\ибен и т.н. За разпространението на кор. гл. /у/ (след палатална съгл.) и /и! вж.
БДА-ОТ к. Ф65, Ф66.
Л\ИЛЕ
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
331
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи. У Иванова 72 ‘главна зълва’ [= шаферка].
П. Най-вероятно е регионален вар. от л | еле) ‘кака’ и ‘леля’, но е засвидетелствано
само в посоченото значение. Срвн. и п\одлиле.
Л\ИЦА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои местни говори в Русенско (в БЕР III 31 погрешно посочено като
‘чичова снаха’ [?]).
П. Най-вероятно съкратено (може би в и по детска реч) от диал. л\елица, вар.
лел\ица] ‘бащина или майчина сестра’ и ‘братова жена’, т.е. ‘снаха на брат’
(последното в говора на гр. Шумен) —> същ. л\ица.
ЛОЗ\А
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров III 19 - ‘род’. В БЕР III457-458 - ‘род, потомство’.
П. Бълг. диал. лоз\а ‘раст. Clematis vitalba, повит’, ‘раст. Vitis vinifera, лоз\а,
лоз\ина' ‘тьнко пълзящо стъбло’ (БТР 356), ‘стьбло на тиква, диня и др.’ (БДА-ОТ
к. Л36) —»прен. лоз\а с посоченото значение. Аналогично развитие и при сръб.
л\оза ‘раст. Clematis vitalba’ и ‘род, рода’ (Караджич 344, Таноцки 17). Очевидно
пренасянето на значението е станало по един основен признак ‘разклонено стъбло’.
Срвн. и влак\а, повлекл\о.
Л\ОЛА
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра на майка /42/; т\етка. Зват. ф. л\оле!.
Р. Диал. Мозаично (наред с л\еля j, л\ала] (л\алка), т\етка)) в северозападни
говори (Кулско, Видинско, Ломско, Монтанско, Врачанско). Вж к. 41 и к. 42. В БЕР
III463 - ‘леля’ - за западни говори. В БТР 356 - ‘сестра на бащата’. У Геров III20,
МладЕР 278 и РБЕ VIII 734 - ‘леля’.
П. В и по детска реч с удвояване (редупликация) на срички със съгл. /л/. Срвн. и
л\ала, л|еля. Според авторите на БЕР (пак там) „сродно с леля..., но с друга отгласна
степей”. Добрев 1995: 105-106 привежда дард. л\оле ‘леля’ като предположение за
наличието |и и в езика на „древните българи”.
332
Л\ОЛКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\олке!.
Р. Диал. Спорадично в ареала на л|ола'|.
П. От същ. л\ола] —> осн. лол- + наст, -ка, като гал.-умал. вар., възникнал вероятно
в и по детска реч, придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. и л\алка,
л\елка.
Л\ЮБА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. л\юбе!, л\юбо!.
Р. Диал. В БЕР III 572 (към *люб) л\юба ‘любима, либе’ - за български говори в
Македония (Долновардарско [?]). У Геров III 34 и РБЕ VIII 805 - ‘либе’ + текст от
нар. пес.: ток си жала, ток си плача... зашчо одиш тугя земя, тамо любиш друга
люба, който също насочва (з\ашчо, т\угя - вж. БДА-ОТ к. ФИЗ, ФИО) към говори
от Вардарска Македония.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. У Геров III 34 - ‘жена, съпруга, стопанка’ + текст от нар. пес.: лели дочу
Секула детенце, провикна се на негова люба: - Първа л\юбо, млада Секулица, скоро
седлай моя бърза коня. В РБЕ VIII 805 - ‘съпруга’ + текст от нар. пес.: па на Тодор
макя отговара:... - Проси, сине, господска девокя, тебе люба, а мене отмена,
който насочва (м\акя, дев\окя - вж. БДА-ОТ к. Ф63, к. Ф107) към западни говори.
П. Индоевроп. кор. *leubh- ‘искам, желая’ —> праслав. *ljub-, стбълг. аюбъ ‘мил,
приятен’, любити ‘обичам’, любимъ ‘любим, обичан’ и др. (СтбР I 819-824) —» бълг.
диал. л\юба, л\юбе със значения ‘либе’, ‘съпруга’.
Л\ЮБЕ
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Нариц. и зват. (л\юбе!) ф.
Р. Разг., диал. У Геров III 35 в РСБКЕ II 37 - ‘либе’. В БЕР III 572 - ‘лицето, което
някой или някоя люби’. В РБЕ VIII 806 - ‘любим мъж или жена’ + текст от нар.
пес.: люби си ма, любе, ала ме не земай, че твоята майка йе на мен душманка.
= Мъж (съпруг) /7/ или жена (съпруга) /8/.
Р. Разг., диал. В БЕР III 572 - ‘съпруг или съпруга’.
П. Гал.-умал. вар. от л^юба^, придобил и нарицателна функция. Срвн. и л\ибе.
333
ЛЮБ\ЕЗНИК
Вар.: люб\езник, либ\езник.
= Любим (момък, мъж); либе. Зват. ф. люб\езнико!.
Р. Диал. В някои местни говори в Старозагорско (либ\езник). В РБЕ VIII 807 -
‘любим, либе’ + текст от нар. пес.: че саразболели двамалюб\езника [т.е. момък и
мома], те кат са лежали и са заръчвали: - Ни като юмреме, нъйн\о ниуп\ейте.
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Диал. В РБЕ VIII 807 - ‘съпруг’.
П. Стбълг. аюбь^нь, лювь^н’ыи (СтбР I 824), люБе^никъ ‘любимец’ (БЕР III 572 към
люб\езен) бълг. диал. люб\езникс посочените значения.
ЛЮБ\ЕЗНИЦА
Вар.: люб\езница, либ\езница.
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. люб\езнице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Старозагорско (либ\езница). В РБЕ VIII 807 -
‘любима’.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 807 - ‘съпруга’ (по Кр. Пишурка, К. Огнянович).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо люб\езник\ с наст, -(н)ица.
Л\ЮБНА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. л\юбне!.
Р. Диал. У Геров III 35 - ‘либе, любе’ + текст от нар. пес.: л\юбна си найде декаму
спие, мила му беше да му поспие, драга му беше да я разбуди. В РБЕ VIII 812 —
‘либе, любе’ + текст от нар. пес.: тая, що ерусокоса, тая ми е първа любна,... тая
ми е за невеста.
П. От същ. л\юба] през експресивна зват. ф. л\юбне! (срвн. напр. м\омне! спрямо
мом\а и м\омня, зл\ъвне! спрямо з\ълва) —* същ. любна. Срвн. и л\юбне, л\юбеница.
Л\ЮБНЕ
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Нариц. и зват. (л\юбне!) ф.
Р. Диал. В БЕР III 572 (към *люб) - ‘любе’ - за говори в Кюстендилско. У Геров III
35 - ‘любе, либе’ + текст от нар. пес.: ... па си надви Марко Кралевитий, та си отне
неговото л\юбне. В РБЕ VIII 812 - ‘либе, любе’ + текст от нар. пес.: отишло е
334
Яниното любне, та наЯна вели и говори... И двете извадки от нар. пес. насочват
към български говори на югозапад.
= Мъж (съпруг) ГН или жена (съпруга) /8/.
Р. Диал. В БЕР III 372 (към *люб) - ‘съпруг или съпруга’ - за говори в
Кюстендилско. В РБЕ VIII 812 към л\юбне ‘либе, любе’ и текстове от нар. пес.,
конто разкриват и знач. ‘съпруга’: рано рани Марко Кралевике, рано рани, та си
любне вика: - Стани, любне, Елено невесто...', стана Марко, дома си ойде, на
любне си потио говори.
П. Експресивна зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и л\юба, л\юбе,
л\юбна.
Л\ЮБНИЦА
= Любима (мома, жена); либе, л\юбе. Зват. ф. л\юбнице!.
Р. Диал. В РБЕ VIII 812 - ‘либе, любе’ + текст от нар. пес.: - Свилене, млад
чорбаджио,... хайде Гроздена погуби, я че ти станем любница, който насочва към
западни български говори.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 812 към л\юбница ‘либе, любе’ + текстове от нар. пес., конто
разкриват и значение ‘съпруга’: фала тебе, Янко, мило брате,... како чини наши
стари баща, како чини наша стара майкя, како чина нашите любници, како чина
наши ситна деца',... Марко си на чардаци седи, па гледая по равни друмове... с
любница Петкана. Извадките насочват към български говори на запад-югозапад.
П. От кор.-осн. люб- (вж. БЕР III 372) или експресивно разш. осн. любн- (срвн.
л\юба,л\юбе и л\юбна, л\юбне) с наст, -(н)-ица —► същ. л\юбница.
ЛЮБ\ОВЕ
Вар.: люб\ове, люб\овъе.
= Любим (момък, мъж); либе. Нариц. и зват. (люб\овеГ) ф., член. люб\овето ‘либето
ми’.
Р. Диал. В БЕР III 573-576 (към люб\ов) люб\ове и люб\овье ‘обръщение към любим’
- за говори в Родопите и Странджа. В РБЕ VIII 814 - ‘либе, любе’ + текст от нар.
пес.: дами водицазалеешмоянми зелен бос\илчак..., китка ще даго извия намойно
порво любове, чиито особености (моян, мойно, порво, босилчак) насочват към
335
родопски говори.
П. Неясно като словообразуване. Вероятно начална зват. ф. от любое с оконч. -е,
придобила и нарицателна функция [?].
ЛЮБ\ОВНИК
Вар.: люб\оеник, либ\овник (либ\оуник).
= Любим (момък, мъж); либе. Зват. ф. люб\оенико, гал.-умал. люб\оениче!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско. У Геров III 35 - ‘либе, любе’ + текст
от нар. пес.: ... със них е Коспген еойеода, па бе ей пъреенлюбовник, който насочва
към западни говори. В БЕР III 573-576 (къмлюб\ов) - ‘любим’. В РБЕ VIII 815-816
- ‘либе, любим’. У Геров (пак там) е посочено и значение: ‘който е искал някоя за
жена, докле била още мома’. В БТР 360, РСБКЕ II 38 и РБЕ (пак там) - книж. и
разг, ‘мъж, който се намира в извънбрачни любовни връзки с жена’. У РадБТР 337
- ‘мъж, който обича или е обичан’ и ‘мъж спрямо жена, с която има извънбрачна
връзка’. В РБГ 169 - ‘любим, влюбен’ за говори от Драмско (Беломорска Тракия).
П. От кор. *-люб-/*-либ—> произв. същ. люб\ов (срвн. та л\юби/л\ибё) —> прил.
люб\овен —> разш. осн. любов(н)- + наст. -(н)ик. Срвн. и галь\овник, драг\овник.
ЛЮБ\ОВНИЦА
Вар.: люб\оеница, либ\овница (либ\оуница).
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. люб\оенице! и гал.-умал. люб\оеничке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско. У Геров III35 - ‘люба’, ‘любна’. В
БЕР III 573-574 (към люб\ое) - ‘любима’. В РСБКЕ II 38 - ‘любима, обичана жена’.
В РБЕ VIII 816 - ‘либе, любима’ + текст от нар. пес..- абер ли дойде, майко, че ми се
жени любовницата, любовнииата годеницата... В БТР 360 - ‘влюбена’ [?]. В БТР
(пак там), РСБКЕ (пак там) и РБЕ (пак там) - книж., разг, ‘жена, която се намира в
извънбрачни любовни връзки с мъж’. У РадБТР 337 - ‘жена, която обича някого
или е обичана от някого’ и ‘жена по отношение на мъж, с когото има извънбрачна
връзка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо любовник] с наст, -(н)ица. Срвн. и
галь\овница, драг\овница.
Л\ЯЛЬКА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. л\ялъке!, л\ялько!.
336
Р. Диал. Спорадично (наред с л^яля^) в Санданско-Гоцеделчевско и Сярско-
Драмско (Беломорието).
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра на майка /42/; т\етка.
Р. Диал. Спорадично (наред сл\яля] и т\етка\) в Санданско-Гоцеделчевско и
Сярско-Драмско (Беломорието).
П. От същ.	—> осн. ляль- + наст, -ка, като гал.-умал. название, придобило и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и л\алка, л\елка, л\олка.
л\яля
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. л\ял(ь)е!, л\яльо (лъ\алю)!. Вж. к. 4+.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Санданско-Гоцеделчевско и Сярско-Драмско
(Беломорска Тракия).
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра на майка /42/; т\етка.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред с т\етка‘\') в Санданско-Гоцеделчевско и
Сярско-Драмско (Беломорска Тракия). Вж. к. 41 и к. 42.
П. Както л\ала,л\еля, л|ола| ил|яля е възникнало в и по детска реч с удвояване
(редупликация) на съгл. 1л1 в срички с различии гласни. Вж. л\еля.
М
МА!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско, Смолянско. В БЕР III 593 -
‘обръщение към майка’ - за говори в Асеновградско.
П. Съкратена експресивна форма от мама/мамо!. Според БЕР (пак там) „от детски
бълболен произход”.
МАЖЕТИНА
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Диал. В БЕР III610 - ‘мъж, съпруг’ - за говори в Прилепско (Вардарска
Македония).
337
П. От диал. вар. маж —> осн. маж- + съчл. наст, -ет-ина, като експресивно (увел.-
укор.) название, придобило и неутрална нарицателна функция.
МАЖК\УЛЧЕ
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Родопите (по нар. пес. от Смолянско: всёкой
си седи любе до любе, до Рада седи мажко мажк\улче, НПРК 292).
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В БЕР III 610 (към маж ?) - ‘мъжко детенце’ - за говори в Родопите.
П. От прил. м\ъжко, диал. вар. м\ажко, мбжко (мдско) —> осн. мъжк-/мажк- +
съчл. наст, -ул-че, като експресивно (гал.-умал.) название. Срвн. и мъжк\урче.
МАЙ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка. Зват. ф. м\а(й)е!, м\а(й)о!.
Р. Диал. По данни от БЕР III 615 - в говори по доли ото течение на р. Вардар
(Беломорска Македония).
П. Според авторите на БЕР (пак там) „може би вторично образувано от зват. форма
м\айо”. Вторична експресивна основа на -й (срвн. м\айка, м\айчаг спрямо м\ати,
м\атя и др.) се посочва още у Трубачев 33, но наличието на нарицателна форма
май е съмнително [?]. Срвн. и м\ая.
М\АЙКА
Вар.: м[айка, м]айкя, м^акя.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; мама; родителка. Зват. ф. м[айко!, разг.
майками!, диал. и м\айке!.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено по българското етнокултурно и
езиково землище. У Геров III 43-44 - ‘жена, която има деца’. В БТР 365 - ‘жена,
която е родила едно или повече деца’ и ‘на някого - жената, която го е родила’. В
РСБКЕ II 47 - ‘жената по отношение на своите деца’ и ‘жена, която има или е
имала деца’. В РБЕ IX 62 - ‘жена по отношение на децата, конто е родила’ и ‘жена,
която има дете, деца’. В БЕР III 615-616 - ‘родителка’ и ‘жена по отношение на
децата си’. У ДечТР 306 - ‘жена по отношение на своите деца’, ‘мама’, ‘свекърва’
или ‘тьща’. В УЕР II 10 - ‘жена спрямо своите деца’. Вариантитем\айкя им\акя са
характерни предимно за западни български говори. Източната граница на ареала на
338
м\айкя е разположена по линията Оряхово - Луковит - Ботевград - Панагюрище -
Пазарджик - Велинград - Асеновград - Девин - Сандански. По-малки островни
ареали нам\айкя са разположени в Свищовско, Габровско, Пловдивско, Елховско-
Средецко и Охридско (Вардарска Македония), Люлебургаско-Визенско (Източна
Тракия). Вж. к. 2.А. и БДА-ОТ к. Ф63, Ф107. Зват. ф. м\айке! е отбелязвана в някои
местни говори (предимно родопски) южно от р. Марица. В БЕР III 615-616 (към
м\айка) м\айке е отбелязано неточно като нарицателно със значение ‘родителка’.
Зват. ф. отл/|айка, м\ама, както и тези от м\айча/, м\аля, ма\ня, м\ая и т.н., са били в
традиционни родово-семейни общности, в различна степей са още и днес, преносни
обръщения освен към мащеха /2*/ също и към свекърва IT1I и тъща /28/.
П. Терминът л«|айка (и вар.) е достояние само на южнославянските езици (Таноцки
19, БЕР III615-616). Не е установено дали вторичната осн. май- е резултат от
фонетично изменение на старинната осн. мат(ъ)- (срвн. индоевроп. *mater, стбълг.
идти, мдт«|>б; рус. мать, укр. м\ати, мапир, пол., словаш. и чеш. matka и т.н.) през
словообразувателен вар. *мать-ка, или е възникнала в и по детска реч и
адаптирана като нарицателна форма с наст. -ка. Срвн. от същата вторична основа и
названия като м\айчЛ, м\ая /майа/и т.н. (вж. Трубачев 33, БЕР III 615-616). Сходен
развой на словообразувателната основа се наблюдава и при други роднински
названия, срвн. напр. б\айко2, б\айно, б\айчо спрямо б\атьо, б\атко и др.; т\айко,
т\ейко спрямо т\ато, т\атко, т\етьо и т.н.
Отл«|айка —> осн. май(ч)- са образувани и гал.-умал. вар. м\айче (като нариц. и зват.
м\айче! ф., вж. БТР 365 и РБЕ IX 78) и м\айчица (зват. ф. м\айчице!, вж. Геров III
44, БТР 366, РСБКЕ II 48, РБЕ IX 80; в СТРБЕ 371 - „нежно наименование на
майка”).
0 В съчет.: вт\ора м\айка, повт\орна м\айка, при\емна м\айка, книж., разг., диал.,
прим\ъжена м\айка диал. (в някои местни говори във Вардарска Македония, вж.
ГеровДоп. 269) за ‘н|е родна майка’, ‘мащеха’; ж\енскам\айка разг, ‘майка, която е
родила само момичета’ (вж. РБЕ IX 62-65 към м\айка); момч\ана м\айка диал. и
м\ъжка м\айка разг, ‘майка, която е родила само момчета’ (вж. РБЕ IX 62-65 към
м\айка); мл\ечна м\айка ‘жена, която кърми/е кърмила н|есвое дете; дойка’ (вж.
339
РБЕ пак там); ж\енина м\айка ‘майка на съпругата; тыца’, м\ьжова м\айка ‘майка
на съпруг; свекърва’; ст\ара м\айка книж., разг., диал. ‘майка на баща /12/ или на
майка /22/; баба’ (зват. ф. ст\ара м\айко!) е широко разпространено, но като че ли
предимно в градски среди. В БТР 823 (към стар) - ‘баба откъм бащина страна’. В
РБЕ IX 62-65 - ‘майка на някой от родителите...’. С изключение на сходного сръб.
и хърв. стара мама/star a mama (Таноцки 22) няма съответствия в други
европейски езици, срвн. англ. Grandmother, Grandma, нем. Grossmutter, фр. Grand-
mere, унг. nagyanya, рум. mama таге, тур. buyuk аппе и т.н., образувани по признака
‘голям’. Срвн. и стар бащ\а (при бащ\а?), стар т\атко (при т\атко\) и ст\ари
т\ата (при т\ата]). От две майки деца ‘отсъствие народствена връзка между
двама’ (ФРБЕ II 58).
• М\айкини, м\айчини. Домът и семейството па м\айка\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. м\айкин, м\айчин. В БЕР III 615-616 (към майка) м\айкини диал. ‘(за женена
дъщеря) [?] домът и семейството на майка ми’. М\айчине диал. - за говори в
Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, БЕР пактам). В говора на с. Ново село
(Видинско) са засвидетелствани и произв. форми като: м\айкъинсини мн.ч. ‘домът и
семейството на майката на грето лице’ и м\айкьинтини ‘домът и семейството на
твоята майка’ (вж. МладТБД VI 247, БЕР пак там).
МАЙК\УША
Вар.: майк\уша, м\айкуша, майк\юша, м\акюша.
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. майк\уше!, майк\ушо!.
Р. Разг., диал. В БЕР III 615-616 (към м\айка) майк\юша ‘дете, което прилича на
майка си’ - за говори в Софийско, Ихтиманско. Вж. м\айка.
П. От същ. м\айка] (м\айкя, м]акя) —» осн. майк-/ма(й)кь- + наст. -уша. Срвн. и
б\абнуша.
М\АЙМА!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В БЕР III 616 - за говори в Родопите (Смолянско, Ардинско).
П. Според авторите на БЕР (пак там) „може би... от майко ма". По-вероятно е, че
изходното съчетание е м\ае ма!, м\айо ма!. Вж. л/|ая.
340
М\АЙНА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка. Обикновено като зват. ф. м\айно!.
Р. Разг., диал. У Геров III 44 и МладЕР 286 м\айна ‘майка’ по нар. пес.: -М\айно
ле, стара майчице!. В РСБКЕ II47 м\айно ‘обръщение към майка’ + текст от нар.
пес.: вила се й гора, м\айно ле,раззеленила. В РБЕ IX 69 м\айна, но „само в
обръщение” + текст от нар. пес.: м\айно ле, и язе вида, м\айно ле, че ми се смеат
ората, че съм неженен останал, чиито особености - язе, вида, смеат, ората -
насочват към говори на запад-югозапад. Разг, и диал. м\айна се употребява в
негативен (пейоративен) оттенък за ‘майка’ в ругателни изрази.
П. От осн. май- (вж. м\айка) + наст, -на, често срещана и при други названия за
роднини жени, напр. в\уйна, стр\ина, ч\ина и под. Срвн. и м^йча1, м\ая и др.
МАЙРА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\айро!.
Р. Диал. В БЕР III 617 - ‘майка’ - за говори по долното течение на р. Вардар
(Беломорска Македония). Вж. к. 2.
П. От осн. май- (вж. м\айка) със завършек -ра, навярно по сходство с гръц. рртёра
‘майка’ (вж. БЕР пак там).
М^ЙЧА1
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\айчо!.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи (вж. НПРК 54, 106, 155, 765, 769) и във
Великотьрновско (ГеровДоп. 201: м\айчау вас ли й?; ил[а, м^айчо, да йъд\ем!). Вж.
к. 2. В РБЕ IX 78 - ‘майка’.
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен> на баща /831+/; стр\ина, ст\арка.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско.
П. От осн. май- (вж. м\айка) + наст. -ча. Възможно е обаче м\айчс/ да е резултат от
обобщаване (уеднаквяване) на произв. осн. майч- (срвн. м\айчин, м\айчица и под.) +
наст.-оконч. -а.
М\АЙЧ(А)"
= Приемам за/като и наричам (някого) майка.
Р. Диал. В говори от Пловдивско, Смолянско (вж. и БЕР III615-616). У Геров III44
м\айчъ ‘казвам мамо’ (+ текст от нар. пес.: прощ\авай,р\оде, прогц\авай, в чуждъ
341
щъ къщъ да идъ, чуждъ щъ майкъ да м\айчъ). У МладЕР 286 м\айча.
П. От същ. двойка} —> осн. майч- (срвн. произв. прил. майчин) + наст.-оконч. -а (-
ъ), наст, -ем /-им глаг. м\айч(а).
МАЙЧИН]ИЯ
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от майка.
Р. Диал. В БЕР III 615-616 - ‘наследство от майка’ - за говори във Велинградско. В
БТР 365 - ‘имот или наследство от майка’. В СТРБЕ 371 - ‘имот или друго
наследство от майка’. У МладЕР 286 майчин\ия (към глаг. м\айча).
П. От същ. м|айкаТ —> разш. осн. майчин- (срвн. произв. прил. майчин) + наст. -ия.
Срвн. и бащин\ия.
М\АЙЧИНКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\айчинко!.
Р. Диал. В РБЕ IX 79-80 - като гал.-умал. от м\айка (по текстове от Н. Хайтов, Б.
Несторов и нар. пес.: как си ма, м\айчинко, породи такава тъонка, висока?, конто
насочват към говори в Родопите). В БЕР III 615-616 (къмм|айка) - за говори в
Средните Родопи.
П. От диал. същ. л/|айч</| —> осн. майч- + съчл. наст, -ин-ка, като начален гал.-умал.
вар., придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. нм\айчичка!.
М\АЙЧИНСТВО
= Битност на майка; материнство.
= Отношение на кръвно родство между майка и родните |и деца.
Р. Книж., разг. В БТР 366 - ‘състояние на жена, която е трудна, ражда и кърми
дете’. В РСБКЕ II48 - ‘състояние на жена-майка през периода на бременността,
раждането, кърменето’.
В РБЕ IX 80 основного значение на думата е пренебрегнато и са посочени две
производив (вторични) значения: ‘биологична и социална функция на жената...’ и
‘достойнство и самочувствие на майка’ [?].
П. От същ. м\айка\—► разш. осн. майчин- (срвн. произв. прил. м\айчин, м\айчински)
+ наст, -ство (< стбълг. -ьство). Срвн. м матер\инство.
МАЙЧИЧКА1
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\айчичко!.
342
Р. Диал. В РБЕ IX 80-81 - гал.-умал. от майка (по текстове от К. Петканов, К.
Шапкарев: Кротушке, м\айчичка ли ще ставам?-,... и я честам и сия имам како
м\айчичка, конто насочват към говори от Тракия и Вардарска Македония).
П. От диал. същ. м\айчс/ или от м^айка^—> видоизменена осн. майч- (срвн. напр.
м\айчица, м\айчин и др.) + съчл. наст, -ич-ка, като начален гал.-умал. вар., придобил
и неутрална нарицателна функция. Срвн. и м\айчинка.
М\АЙЧИЧКА2
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\айчичке!.
Р. Разг., диал. В някои местни говори във Великотърновско. У Геров III44 -
‘женско чедо, прилично на майка си’. В БТР 366 - ‘дъщеря, която се е метнала на
майка си’. В РСБКЕ II 46 - ‘дете, което прилича по външност и по характер на
майка си’. В РБЕ IX 80-81 - ‘дете или възрастна дъщеря, която прилича извънредно
много по външност или по характер на майка си’.
П. От същ. м\айка] —> произв. осн. майч- + съчл. наст, -ич-ка. Срвн. и майк\уша,
м\амнуша и м\айчичко.
М\АЙЧИЧКО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си 15*1. Нариц.
и зват. (м\айчичко!) ф.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Хасковско-Харманлийско. В БЕР III 615-
616 (към м\айка) - ‘дете, което прилича на майка си’.
П. От същ. м\айка] —> произв. осн. майч- + съчл. наст, -ич-ко. Срвн. и бащ\ичко и
м\айчичка2.
М\АЙЧИЩЕ
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /5*~6*/.
Нариц. и зват. (м\айчище!) ф.
Р. Диал. В БЕР III 615-616 (към ж | анка) - ‘дете, което прилича на майка си’ - за
говори в Хасковско.
П. От същ. M\auKa^ —> произв. осн. майч- + наст. -ище. Срвн. м\айчичка2,
м\айчичко.
343
М\АЙЧУША
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\айчуше!, м\айчушо!.
Р. Диал. В БЕР III615-616 (към м\айка) - ‘момиче, което по лице или характер
прилича на майка си’ - за говори в Ботевградско.
П. От същ. л/|айка| —> произв. осн. майч- + наст. -уша. Срвн. и майк\уша,
м\айчичка2.
М\АЙЧУШКА
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\айчугике!.
Р. Диал. В БЕР III 615-616 (към м^айка) - ‘момиче, което по лице или характер
прилича на майка си’ - за говори в Плевенско.
П. От същ. м\айка\ —► произв. осн. майч- + съчл. наст, -yiu-ка или от произв.
(разш.) осн. майчуш- + наст. -ка. Вж. майч\уша.
М\АКЕЯ
Вар.: м)акея, м]акеа, м1акьеа.
= Майка <н|е р|одна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (от Тетовско-
Кратовско до Битолско-Воденско на юг) и отчасти в Босилеградско (Западните
покрайнини). Вж. к. 2*.
П. Праслав. *matjexa, бълг. м\ащеха], диал. м\ачеха\, *маке(ъ)еха —> м\ак(ь)ея.
Срвн. нм\ащеха ~м\ащея ~м\ащеа (вж. БЕР III 701 и БДА-ОТ к. Ф134, Ф136).
МАКС\ЪМ
Вар.: макс\ъм, макс\ам, макс\ум.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В български говори във Велинградско (максум) и в Костурско
(Беломорска Македония, макс\ам~). В БЕР III622 макс\ум ‘дете бозайниче’ - за
говори във Велинградско.
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат връзка с тур. mahsul ‘плод’, ‘продукт’,
‘реколта’ (ТБР 340), което се среща със сходни значения и в български диалекти в
Беломорска Тракия и Странджа (вж. Геров III45, БТР 366, РРДД 246, РБЕ IX 93).
344
Според авторите на ДТБ 176 от тур. masurn ‘невинен’. Вж. и ТБР 347 masum ‘малко
дете’. Срвн. и макс\ъмче.
МАКСЬМЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В български говори на юг-югозапад във Вардарска и Беломорска
Македония (Струмишко, Дойранско).
П. От същ. макс\ъм] —> гал.-умал. вар. макс\ъмче с наст. -че.
МАК\ЮНА
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. мак\юно!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 201 - ‘прилична с нещо на майка си’ - за говори в Трънско.
П. От диал. същ. м\айкя] —► вар. м\акя —> осн. макь- + наст. -уна. Срвн. и м\акюша.
М\АКЮША
Вар.: м\акюша, мак\юша.
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\акюшо!, м\акюше!.
Р. Диал. В БЕР III 622 (към м\акя) - ‘дете, което прилича на майка си’ - за говори в
Годечко, Софийско, Самоковско.
П. От диал. същ. м\айкя\ —> вар. м\акя —► осн. макь- + наст. -уша. Срвн. и
майк\уша, мак\юна.
МАКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\акьо!, м\аке!.
Р. Диал. В западни-югозападни български говори от Видинско-Ломско до
Санданско и Щипско-Струмишко (във Вардарска Македония) на юг. Източната
граница на ареала е разположена по линията Козлодуй - Враца - София - Самоков
- Велинград - Сандански. Малки островни ареали на м\акя има и в Девинско,
Пловдивско и Елховско на юг-югоизток. Вж. к. 2.А. и БДА-ОТ к. Ф63, Ф107.
П. От диал. същ. м^аикя^ —> вар. м^акя след изпадане на съгл. й. Срвн. същото
явление в дев\окя, комш\икя и др. (вж. БДА-ОТ к. Ф107).
МАЛЕКО
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
345
Р. Диал. В БЕР III 623 (към мал) - ‘малко дете’ - за български говори в Дебърско
(Вардарска Македония).
П. Въпреки наличието на кор.-осн. мал- (стбълг. мклъ и диал. мал ‘малък’ - РСтбЕ I
834-836, БЕР пак там) и наст, -ко (срвн. и м\алечко, мал\ешко) не е съвсем ясно като
словообразуване.
МАЛ\ЕЧКА
= Дете (момчие) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Свиленградско (вж. Сакар 263).
П. Стбълг. мдлъ —> вторична произв. осн. мкльчь- (напр. в нареч. мкльчько, мллечко
‘малко’, СтбР I 836) —> бълг. диал. прил. м\алечък, ж.р. м\алечка —> същ. мал\ечка с
посоченото значение. Срвн. имал\ечко.
МАЩЕЧКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Свиленградско - ‘дете (момче) до кръщаването
му’ (вж. Сакар 263). У ГеровДоп. 201 е приведено със значение ‘новородено дете’
за говора на гр. Велес (Вардарска Македония) в пожелателна формула: вечно нека
т\и йе мал\ечкото, ама д|ореда Госпот да те м\илуйе со м\агико!), от която
косвено следва, че става дума за новородено дете (момиче).
П. Стбълг. мллъ —> вторична произв. осн. млльчь- (напр. в нареч. млльчько, мллечко
‘малко’, СтбР I 836) —> бълг. диал. прил. м\алечък, ср.р. м\алечко —> същ. мал^ечко с
посоченото значение. Срвн. и мал | ечка и л«ал| ешко.
МАЛ\ЕШКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В говори от Харманлийско-Тополовградско-Свиленградско.
П. Стбълг. мллъ —> бълг. диал. прил. м!алешък (< осн. малеш-) ср.р. м\алешко —>
същ. мал\ешко с посоченото значение. Срвн. и мал\ечко.
*МАЛЖЕНА
= Семейна двойка от мъж и жена /7+8/; съпрузи.
Р. Само в стбълг. мллъжснл, млльженл съб. ‘съпрузи’ (вж. СтбР I 836, РСтбЕ 197).
346
П. Според Скок II 364 засвидетелствано в глаголически ръкопис от 1468 г. и в
първата си част е свързано с нем. Gemahl ‘съпруг’, Gemahlin ‘съпруга’ < стнем.
mahal ‘брачна връзка’ + осн. на същ. жень като втора част, т.е. мллъженх би било
своеобразен нем.-слав, хибрид със структура *мъжжена. Срвн. рус. малжонки
‘съпруги’, хърв. malzena, стчеш. malzen, пол. malzonka ‘съпруга’ и т.н. (вж. Фасмер
II 562-563 кьм малж\онки). Поради премятане (метатеза) на съгл. /л/ и /н/ в чеш. и
словаш. са наличии и вар. manzel'съпруг’ и manzelka ‘съпруга’ (вж. Махек 265).
★МАЛЖЕНСТВО
= Брак, съпружество.
Р. Само в стбълг. мллъженьстко със същото значение (вж. ДавРИПК 156).
П. В първата си част е свързано с нем. Gemahl ‘съпруг’ < стнем. mahal ‘брачна
връзка’ + осн. на същ. жена като втора част + наст, -стко (вж. Скок II 364). Срвн. и
*малж\ена.
МАЛ\ИНА
Вар.: мал\ина, м\ъл(ь)на, м\ълня,мъ\илна.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. мал\ино!.
Р. Диал. Широко разпространено в говори от Дунавската равнина, Добруджа,
Стара планина, западного Средногорие и отчасти Тракия. Южната граница на
ареала е разположена по линията Берковица - Елин Пелин - Панагюрище -
Карлово - Габрово - Елена - Нови Пазар - Варна. Вж. к. 47“.А. и у Гълъбов 472-
482. Съкратените респ. видоизменени вар. м\ъл(ь)на, мъ\илна и под. са характерни
предимно за мизийски говори на североизток: м\ъл(ь)на в Павликенско,
Горнооряховско, Преславско, Добричко (т\ъс м\ъльна ми б\еши з\ълва на
св\адбата\, м\ълня в Севлиевско; мъ\илна в Свищовско, Беленско и т.н.
В БЕР III 627 - ‘втора зълва, заварена като мома, по-млада от калина’, ‘втората от
трите по-млади зълви’, ‘зълва, сестра на мъжа, по-млада от снахата’ и ‘изобщо по-
млада роднина на мъжа, заварена като мома’ - за говори в Плевенско, Троянско. У
Геров III46 - ‘мъжева сестра мома, пред която има и друга по-голяма сестра и тя
още мома’ и пояснение: „така нарича жена роднините на мъжа си, конто е заварила
347
девойки”. В БТР 366-367 - ‘втора зълва, заварена като мома, по-млада от калина’ и
‘изобщо по-млада роднина на мъжа, заварена като мома’. В РСБКЕ II49 - ‘зълва,
по-малка от снахата’. В РБЕ IX 100 с пояснение: „роднинско название на по-малка
неомъжена сестра на съпруг по отношение на жена му” + текстове от нар. пес.:
тизе калино, тизе малина, вази ще карат до Бело море, мене ще карат до Черно
море (местоименните форми тизе, вази насочват към говори от Северозападна
България. Вж. БДА IV к. 237, 248); мъри калино, леле, малино, до днес да ми си...
зълвица, пък от днес сестра.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. Рядко! Спорадично в отделни местни говори в ареала на мал \ ина /477.
Двата термина калина и малина са паралелно наличии в едни и същи говори, когато
е нужно да се обозначат повече от една по-млади зълви. Особено показателно е
това в западните дялове на ареалите за кал\ина и мал\ина, където по-млади сестри
на съпруга се назовават метафорично и с други имена на растения. Поради
разклонената структура на някогашното голямо семейство (задруга, родова
община) терминологичната йерархия по възрастов признак е относително
подвижна от случай към случай и от говор към говор. Отношението между
освоения термин з]ълва, който остава неутрален спрямо възрастови разлики, и
специализираните по възрастов признак обозначения се представя като отношение
на общо спрямо частно, на основно спрямо вариантно (срвн. напр. д\евер спрямо
драг\инко, стр\ина спрямо ст\арка и др.).
П. И тук както и при кал'ина] възникването на термина е резултат от метафорично
словообразуване: мал\ина ‘раст. Rubus idaeus’ —>мал\ина ‘сестра <по-млада> на
съпруга’. За това свидетелстват и редица други названия на по-младата зълва,
конто първично са названия на растения (фитоними): върб\ица, д\уня, карамф\ила,
кр\уша, перун\ика, тренд\афила, \ябълка и т.н.
Вар. м\ълъна ~ м\ълна са вторично развита след отмет на ударението върху
началната сричка - срвн. и к\ъл(ъ)на - и изпадане (елизия) на гласната след
ударението. Предполагаемият звуков развой е минал през етапите мал |ина —>
мъл\ина —> м\ъл(й)на —> м\ъльна —> м\ълна. Варианты" мъ\илна е, най-вероятно,
резултат от спонтанно премятане (метатеза) на съгл. /л/ в сричката под ударение: ли
348
—► ил.
• Мал\инини (мъ\л(ь)нини). Домът и семейството на мал^ина) (м^ъл(ь)на).
Субстантивирано мн.ч. на прил. мал\инин (м\ъл(ъ)нин).
МАЛИНКА1
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. мал\инке!.
Р. Диал. Спорадично в ареала намал\ина].
П. От същ. малина] —> осн. малин- + наст, -ка, като начална гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
малинка'
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. В отделни местни говори в Харманлийски (вж. Сакар 263).
П. Вероятно сходно като образувание с мал\ечка] (стбълг. мллъ ‘малък’) —> бълг.
диал. (гал.-умал.) мал\инка (срвн. напр. нареч. мал\инко ‘малко’, вж. БЕР III 622-623
към мал).
М\АЛКАТА
= Дъщеря <по- или най-млада веред децата в семейството> /67.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ II 51 (към м\алък) като същ. (наред с м\алкият,
м\алкото, м\алките) - ‘малко по години... момиче’ и ‘по-маловъзрастната от
другите’. В РБЕ IX 116-121 (към л/|алък) - като същ. (наред с м\алкият, м\алкото,
м\алките) - ‘невръетно... момиче...’ и ‘по-маловръетната от другите’.
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. малък.
М\АЛКИТЕ
= Деца <новородени, невръетню /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ II 51 (към м\алък) - като същ. (наред с м\алкият,
м\алката, м\алкото - ‘новородени, наскоро родени...’). В РБЕ IX 116-121 (към
м|олък) - като същ. (наред с м\алкият, м\алката, м\алкото) - ‘невръстни... деца’,
‘по-маловръетни от другите’, ‘рожби на човек’.
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. м\алък.
М\АЛКИЯ(Т)
= Син <по- или най-млад веред децата в семейството 15*1.
349
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ II 51 (към м\алък) - като същ. (наред с м\алката,
м\алкото, м\алките) - ‘малко по години момче...’, ‘по-маловръстният от другите’.
В РБЕ IX 116-121 (къмл/|алък) - като същ. (наред с м\алката, м\алкото, м\алките)
- ‘невръстно момче...’ и ‘по-маловръстният от другите’.
П. Субстантивирана член. ф. за м.р. на прил. м\алък.
М\АЛКО(ТО)
= Дете <новородено, невръстно) /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 366 - ‘рожба на жена; дете, бебе...’. В РСБКЕ II 51 (към
м\алък) - като същ. м\алкото (наред с м\алкият, м\алката, м\алкитё) ‘малко по
години... дете’, ‘по-маловъзръстното от другите’, ‘новородено, наскоро родено...’.
В РБЕ IX 116-121 (към м\алък) - като същ. (наред с м\алкият, м\алката, м\алките)
- ‘невръстно... дете...’, ‘по-маловръстното от другите’, ‘рожба на човек’. У ДечТР
308 (към м\алко) - ‘наскоро родено... същество’.
П. Субстантивирана ф. за ср.р. (нечлен./член.) на прил. м\алък (срвн. те си \имат
м\алко;м\алкото им пор\асна в|ече). Срвн. и мал\ото,м\алуле.
МАЛ\ОТО
= Дете <новородено, невръстно) /5*~6*/.
Р. Диал. В западни говори в Пернишко-Радомирско (срвн. напр.: що в\и прай
мал\ото бе, расте ли?). В БЕР III 623 - ‘бебе, пеленаче’ - за западни говори.
П. Субстантивирана член. ф. за ср.р. на диал. прил. мал ‘малък’ < стбълг. млат,
(РСтбЕ I 834-836). Срвн. и м\алкото, м\алуле.
М\АЛУЛЕ
= Дете <новородено, невръстно) /5*~6*/.
Р. Диал. В РБЕ III 622-623 (към мал) - ‘новородено бебе’ - за говори в Дебърско
(Вардарска Македония).
П. От диал. прил. мал ‘малък’ < стбълг. малъ (СтбР I 834-836) —> осн. мал- + съчл.
наст. -у-ле. Срвн. м\алко(то), мал\ото.
МАЛЧУЦАН
= Дете от мъжки пол; момче.
Р. Книж., разг. У Геров III47, в БТР 367, РСБКЕ II 51, СТРБЕ 372 и у РадБТР 342 -
350
‘малко момче’. В РБЕ IX 116 - ‘малко дете, обикн. момче’ и ‘юноша’.
П. Рус. м\альчик ‘момче’ и мальчуг\ан (вж. Фасмер II 564 към мальч\уга) —► бълг.
малчуг\ан (вж. МладЕР 288 към м\алък и БЕР III 629 - ‘малко момче, хлапе’).
М\АЛЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. л<|але/, м\али!
(м\алы!), м\альо!, м\айле!.
Р. Диал. На североизток в мизийски говори от Русенско-Беленско до Провадийско-
Варненско, спорадично и в говори в Добруджа. Вж. к. 2.
В БЕР III 631 л<|аля по текст от нар. пес.: тръгнала е Маркова м\аля... В РБЕ IX 95
(към [?]) - по текст от И. Радичков: Лош сън сънувах една нощ, казвам на
мама: м^але, така и така, и от П. Р. Славейков: Мале, мила майчице, златнамоя
сенчице, господ, мамо, да ти дава да ми бъдеш жива, здрава. Варианты м\али!
(м\алы!) е засвидетелстван спорадично в преселнически говори от Банат в
Монтанско, Никополско, Свищовско (м\алы. дай ми да ям!). Зват. ф. л<|оле/, м\айле!
са засвидетелствани и в Родопите (вж. НПРК 12, 154, 773, 847).
П. Авторите на БЕР (пак там) смятат, че м\аля е „обратно образувание на моле...,
схванато като звателна форма” [?]. По-точно е обаче да се посочи, че м\аля и
произв. зват. ф. са образувани от вторична експресивна осн. мал-/малъ- (както и
м{ая, м^айка и под. от осн. май-, м\аня от осн. ман-/мань- и т.н.) в и по детска реч.
МАЛ\ЯК
= Син <малък, в ранна възраст> 15*1. Мн.ч. мал\яци(те).
Р. Диал. В западни говори от Софийско, Самоковско, Радомирско, Кюстендилско
(тв\ойо мал\як ба\я момч\е стан\ал бе\ що ти пр\аат мал\яцшпе, тръгн\аа ли на
уч\илище?). В БЕР III 622-624 (към мал) - ‘малчуган’ - за говори в Самоковско.
П. Стбълг. мкль ‘малък, неголям’ (СтбР I 834-835, РСтбЕ 197) —> бълг. диал. мал
‘малък’ —* осн. мал-/малъ + наст, -як [-ак]. Срвн. имал\ото.
М\АМА
= Жена спрямо собствените си деца /2/ > майка ми. Зват. ф. м\амо!, м\аме!, м\ами!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 47 - с пояснение: „така казват децата на майка
си”. В БТР 368 - ‘моята майка, майка ми’ и ‘изобщо майка’. В РСБКЕ II 31 и РБЕ
IX 121 - ‘моята майка’. В БЕР III 631 - ‘моята майка’ и ‘изобщо майка’. У РадБТР
351
342 - с пояснение: „название на майката от собствените |и деца”.
П. В и по детска реч чрез удвояване (редупликация) на срички със съгл. 1м1 (вж.
МладЕР 288, БЕР пак там). Налична в разни индоевроп. езици: гръц. рарра, раррт],
лат. mamma, англ. тат(т)а, нт. mamma, нем. mama, фр. татап, сръб. и хърв.
мама/тата, рус., укр. .м|гша, чеш., словаш., пол. mama и т.н.
Отл/ама са образувани множество гал.-умал. форми като м\аменце, м\аминка,
м\амче, м\амченце, м\амчица. Някои от тях са начални гал.-умал. зват. ф.
(м\аменце!, м\амче!, м\амченце!\ придобили и нарицателна функция, други
{м\аминка/м\аминко!, м\амичка/м\амичко!, м\амка/м\амко! и т.н.) са начални гал.-
умал. словообразувателни вар., придобили отчасти неутрална нарицателна функция
или развили и нови значения. Някои от гал.-умал. ф., както и член. ф. м\амата, са
част от ругателни изрази със силно пейоративен оттенък.
О Съчет. ст\ара м\ама диал. е засвидетелствано както със значение ‘баба (ми)’ (вж.
РБЕ IX 121-122 към м[ама), така и като регионално название за ‘съпруга на най-
възрастния брат на баща’ /831+/, ‘стрина <най-възрастна>’ в Годечко-Трънско-
Брезнишко и в говора на преселници от Западните покрайнини в Омуртагско. Зват.
ф. ст\ара м]амо! и стар\а мамо!. Срвн. и ст\ари т\ата (при т\ата\\ ст\ари
т\ате (при т\ате\), ст\ари т\атко (при т\атко\).
• М\амини. Домът и семейството на м | ама (вж). Субстантивирано мн.ч. на прил.
м\амин. В БТР 368 - ‘домът и семейството на мама (за женен син или дъщеря,
конто живеят отделно)’. В РСБКЕ II 52 - ‘домът и семейството на майка ми’. В РБЕ
IX 123 - ‘домът и семейството на мама’. В БЕР III 631 - ‘домът и семейството на
майката (на омъжена дъщеря)’ [?].
МАМИНКА
= Майка на майка /22/; баба > баба ми. Зват. ф. м\аминке!, м\аминко!.
Р. Разг., диал. В североизточни (предимно мизийски) говори (Русенско-
Търговищко-Шуменско-Новопазарско-Провадийско), но се среща и в други
говорни области в градски социални среди. В БТР 368 - обл. ‘майка на майката;
баба от майчина страна’. В РБЕ IX 123-124 - ‘баба по майчина линия’.
П. От същ. м^ама^ —> осн. мам- + съчл. наст, -ин-ка, като начална гал.-умал. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция в ново значение. Срвн. и
352
м | амка/м | амко!.
• М\аминкини. Домът и семейството на м\аминка\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. м\аминкин.
М\АМИЦА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\амице! [?].
Р. Книж., разг., диал. В някои говори на юг от Стара планина (Карловско) и в
Странджа. У Геров III48 и РБЕ IX 124 - ‘умал. от мама ’. В БЕР III 631 (към
- ‘произв. от мама’. Широко разпространено (разг., диал.) в ругателни изрази.
П. От същ. м^ама^ —> осн. мам- + наст, -ица, като произв. образувание с гал.-умал.
оттенък. Срвн. и м\амичка, м\амка.
М\АМИЧКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\амичко!.
Р. Книж., разг., диал. В някои местни говори в Карловско. В РБЕ IX 124 - ‘умал.-
гал. от мама’. В БЕР III 631 (към.м|ам«) - ‘призе, от.мама ’. Широко
разпространено (разг., диал.) в ругателни изрази.
П. От същ. м^ама^ —► осн. мам- + съчл. наст, -ич-ка, като произв. образувание с
гал.-умал. оттенък. Срвн. п м\амица, м\амка.
М\АМКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват.ф. м\амко!.
Р. Разг., диал. В някои говори на юг от Стара планина (гр. Копривщица, Карловско)
и в Странджа. У Геров III 48 и РБЕ IX 124-125 - ‘гал.-умал. от мама’. В БЕР III 631
(към м\ама) - ‘произв. от мама’. Широко разпространено (разг., диал.) в ругателни
изрази.
Звателна ф. м\амко! е засвидетелствана спорадично и като обръщение към ‘майка
на съпруг’, т.е. ‘свекърва’ /27/, напр. в говора на гр. Копривщица и в някои местни
говори в Самоковско и Дупнишко. Срвн. и м\аминка.
П. От същ. м^ама^ —> осн. мам- + наст, -ка, като произв. образувание с гал.-умал.
оттенък.
ЩАМНУША
Вар.: м\амнуша, мамн\уша.
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /5*~6*/.
353
Зват. ф. м\амнуше!, м\амнушо!.
Р. Разг., диал. В БЕР III 633 - ‘дете, което по външност и нрав прилича на майка си’
и ‘момиче, което прилича и подражава на майка си’ - за говори във
Великотърновско (мамн\уша), Ботевградско, Пирдопско, Казанлъшко.
П. От същ.	—> разш. осн. мам-н- + наст. -уша. Срвн. и майк\уша, м\айчуша.
МАМ\УШ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Р. Диал. У Геров III48 - мам\ушъ ‘който е венчал някого и му кръщава децата’. У
МладЕР 288 и в БЕР III 634-635 - ‘кум, кръстник’.
П. Неясно! Според МладЕР (пак там) отл/|ама по подобие на кум\а [?] (< лат.
conmater ~ commater). В такъв случай мам\уш би трябвало да е паралелно
образувание за м.р. спрямо незасвидетелствано *мам\уша за ‘кума, кръстница’.
Авторите на БЕР (пак там) нямат обяснение за възникването на бълг. диал. мам\уш,
отбелязват обаче близки по форма и значение названия в мегленорумънски и
арумънски диалекти: тат|щ, тат\щй ‘баща на другар на годеника’ и тати$е
‘майка на другар на годеника’ (вж. за това и ДДА 778, където е посочена обратна
връзка: бълг. мамуш —> арум. тат\и§, пгат\и$й).
М\АНА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\ане!,м\ани!.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко, Ивайловградско и в Костурско
(Беломорска Македония). Вж. к. 2.
П. Гръц. pawa ‘майка’ (ГБР 318-319) —> бълг. диал. м\ана със същото значение (вж.
МладЕР 289). Съвпадението с гръцката форма се подкрепя и от геогр.
разпространение на бълг. диал. м\ана. У ГеровДоп. 202 м\ане ‘майко’ + текст от
нар. пес.: Янка си мами думаше: мор м\ане, мор стара мане!. В РРДД 248 - ‘мамо,
мале’ (по текст от Д. Войников). В и по детска реч м\ане пм\ани имат и вторично
придобита нарицателна функция (срвн. напр. м\ане, \яла! и къд\я гу м\ането?-, \иди,
\иди при м\аниту! и т.н.). Срвн. и м\аня.
• М\анини (м\анине). Домът и семейството на м\ана\, м^аня^. Субстантивирано
мн.ч. на прил. м^анин.
354
МАН\ИНКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. ман\инке!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 202 ман\инка с пояснение: „така преди време в Търново са
викали на бащова и майчина майка”. В БЕР III 651 - ‘баба, бащина или майчина
майка’.
П. От същ. м\ана], л/|аня'|‘ —> осн. ман-/манъ- + съчл. наст, -ин-ка, като начален
гал.-умал. вар., придобил (подобно на м\аминка1) неутрална нарицателна функция
в ново значение. Срвн. нм\аница, м\анка.
М\АНИЦА
Вар.: м\аница, ман\ица.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\анице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско-Оряховско (наред с м\анка\). Вж. к.
2. У Геров III 49 и БЕР III653 ман\ица ‘майка’. У МладЕР 289 - умал. от гръц.
цаюа ‘майка’. У Филипова-Байрова 123 ман\ица ‘майка, мале’.
П. От същ. м^ана^, л^аня^ —» осн. ман-/мань- + наст. -ица. Филипова-Байрова
намира съответствие с гръц. гал.-умал. /лсыпаа ‘майчица’, а МладЕР (пак там) го
извежда от гр. цаюа. Въпреки съвпадението - всъщност гръц. fiavnaa е с бълг.
наст. [!] - не бива да се пренебрегва наличието и на други сходни названия
(ман\инка], м\аничка], м\анка\), конто свидетелстват за български
словообразувателни склонности и варианта.
М\АНИЧКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\аничке!.
Р. Диал. У МладЕР 289 (заедно с м\аница) - като „умал. обл. и простонародно”.
П. От същ. м\ана], м\аня] —> осн. ман-/манъ- + съчл. наст, -ич-ка или от разш. осн.
ман-иц-~ ман-ич- + наст, -ка, като начална гал.-умал. ф., придобила и неутрална
нарицателна функция. Срвн. н ман\инка, м\анка.
М\АНКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\анке!, м\анко!.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско-Оряховско. Вж. к. 2.
П. От същ. м^ана^ —> осн. ман- + наст, -ка, като начална гал.-умал. ф., придобила и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и м\аница, м\аничка.
355
М\АНЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\ане!, м\ани!.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (Добричко, Балчишко) и на югоизток в
Сливенско-Карнобатско-Ямболско. В БЕР III 658 - ‘майка’ - за говори в
Сливенско. В РБЕ I 679 (към боб\ачо) и IX 155 - ‘мама’ + текстове от нар. пес.:
Стоене, синко Стоене, станало й двайсе ми и пет години, откак та йм\аня
родила; - Тейно льо, стари бобачо льо... откак и м\аня умряла..., чиито особености
(Сто\ене, т\ейно, бобачо} насочват към източни говорни области. Вж. к. 2.
П. Според авторите на БЕР (пак там) м\ана и м\аня са заети от гръцки език (< pavva
‘майка’). За югозападния вар. м\ана\ това е най-вероятното обяснение.
Източнобългарските м^аля^ им1аня обаче може да са и самостойни експресивни
образувания в и по детска реч от обособени осн. моль-, мань- с наст.-оконч. -а.
• М\анини. Домът и семейството нам\ана], м[аня(. Субстантивирано мн.ч. на
прил. м^анин. Диал. вар. и м\анине - предимно в югоизточни говори.
М\АТА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои местни говори в Западните покрайнини (Царибродско),
Гоцеделчевско и Павликенско (вж. БЕР III 683, Китанова 292). Вж. к. 2.
П. Стбълг. идти ‘майка’(СтбР I 843), бълг. диал.	и л/|а/па, адаптирано към
ж.р. с наст.-оконч. -а. Според авторите на БЕР (пак там) „от мати..., преоформено
по голямото число съществителни от ж.р. на -а”.
М\АТЕР
Вар.: м\атер, м\атър.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама.Зват. ф. [?].
Р. Диал. Вж. м\ати. В БЕР III 684 м\атер и м\атър ‘майка’ - за говори във
Видинско. У Геров III 52, МладЕР 291, в БТР 372 - ‘майка’. В РБЕ IX 210-211 -
‘майка’ + фолкл. текстове, чиито особености (су, сви, ю и др.) насочват към
западнобългарски говори: аде да су живи и баща му и матер му и оно от сви най-
много!; матер си с катран намаза и с кибрит ю запалил, та изгорела майкя му.
П. Стбълг. мдти, вин. пад. мдтерь ‘майка’ (СтбР I 843), бълг. диал. м)ати^ им^атер
356
обикновено в обектна функция (като допълнение). Но в РБЕ (пак там) и фолкл.
текст: аде да су живи и баща му и м\атер му и он\о от сви най-много!, в който
м\атер е подлог (т.е. в субектна функция). Срвн. и праслав. *mater, лат. mater,
гръц. рфёра, англ, mother, нем. Mutter, рус. диал. м\атерь, пол. диал. macierz (вж.
БЕР пак там, Трубачев 30 и сл.).
МАТЕР\ИНСТВО
= Битност на майка; майчинство.
= Отношение на кръвно родство между майка и родните |и деца; майчинство.
Р. Книж. В БТР 373, РСБКЕ II 59, РБЕ IX 216-217 и БЕР III 684 (къмл/|ашер) -
‘майчинство’.
П. Стбълг. идти, вин. пад. мьтерь ‘майка’ (СтбР I 843) —> осн. матер—► разш. осн.
матер-ин- в книж. прил. матер\ински и същ. материнство с наст. -ство. Срвн.
б\ащинство, м\айчинство.
М]АТЕРИЧКА
Вар.: м\атеричка, м\атьъричка.
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\атеричке!.
Р. Диал. В говора на гр. Трявна (руд\и се ж^ува м\атьъричка!).
П. От същ. м\атер ‘майка’ (вж. драгим и м\атер) —► осн. матер- + съчл. наст, -ич-
ка. Срвн. и м\айчичка2.
М\АТЕРНИНА
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от майката.
Р. Диал. БЕР III 684 (към л/|агиф) - ‘имот, наследен от майката’ - за говори в
Еленско.
П. От прил. м\атерен (стбълг. мдтерьнь, СтбР I 843) ‘майчин’ —► осн. матерн- +
наст. -ина. Срвн. и м\атерница.
М\АТЕРНИЦА
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от майката.
Р. Диал. В БЕР III 684 (към м\атер) - ‘имот, наследен от майката’ - за говори в
Тетевенско.
357
П. От прил. м\атерен (стбълг. млтерьнь, СтбР I 843) ‘майчин’ —> осн. матери- +
наст, -(н)ица. Срвн. и м\атернина.
М\АТИ
Вар.: м\ати, м\атер.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Нариц. и зват. (м\ати!) ф.
Р. Диал. В западни-северозападни български говори във В идинско-Ломско
(спорадично), Белоградчишко-Монтанско и в Западните покрайнини
(Царибродско-Пиротско). Вж. к. 2. В БЕР III685 - ‘майка’ - за говори в
Белоградчишко. У Геров III - ‘майка’ + текст от нар. пес.: м\ати ти две деца
родила. В РБЕ IX 218 - ‘майка’ + текст от нар. пес.: легнала мома заспала, под овой
дърво високо; три дни гю мати буд\ила..., чиито особености (показ, мим. овой,
лич.мим. ж.р., ед.ч., вин. пад. гю) насочват към български говори на запад-
северозапад.
П. Стбълг. млти ‘майка’ (СтбР I 843) —> бълг. диал. м\ати със същото значение.
Употребява се в субектна (подложна) функция: ко\им\ати че си м\исли л\оше на
дец\ата?; м\ати м\оже и по-л\оша да й\е, ама йе м\ати; м\ати ви йе ст\ара и т.н.
Спорадично се срещат и примери, в конто м\ати е употребено в обектна функция
(като допълнение): че \идеш съсм\ати си да донес\еш в[ода. За разлика otjw|<7wm
произв. ф. (от стбълг. млтерь вин. пад., вж.) е предпочитана в обектна
функция: м^ати йеров\еза ню, он\аров\е за м\атер си; й\а каз\а на м\атер...;
кажи нам\атер гю, че н\ече да д\ойде и т.н.
Старинната ф. мати и вар. мат(ъ) са наличии и в редица слав, езици: сръб., хърв.,
словен. мати/mati, мат/mat; струс. мати, рус. мать; укр. мати, мать; пол. тас и
т.н. (вж. БЕР III 685).
М\АТИЦА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\атице!.
Р. Диал. У МладЕР 291 и в РБЕ IX 219 - ‘майка’. В БТР 373 - ‘майчица’.
П. От осн. мат- (срвн. диал. л<|ати) + наст, -ица, като начална гал.-умал. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
358
М\АТЯ
- Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\атъо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (гр. Банско) (наред сл/|акя| и _м|а,ча;'|').
Вж. к. 2.
П. Стбълг. мкти ‘майка’ (СтбР I 843) —► осн. мат- (срвн. м\ата, м\атер) и мать-
(срвн. рус. мать, пол. тас) —> бълг. диал. м\атя, адаптирано (както и м\ата]) с
наст.-оконч. -а.
М\АЧА2
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\ачо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (гр. Банско) (наред с м\акя] и м^тя^).
Вж. к. 2.
П. М]ача за ‘майка’ е резултат от палатализация на съгл. /кь/ и /ть/ до /чъ/ ~ /ч/ във
форми м\акя] и/или м\атя]. Тя е характерна за говори в Разложко и за говора на
гр. Банско в частност (срвн. зекь и зечь ~ зеч вм. зетъ, л\акокь и л\акочь ~ л\акоч вм.
л\акоть и т.н. (вж. СтойковБД 217 и БДА III к. 57, 58).
М\АЧА2
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Зват. ф. м\ачо!.
Р. Диал. В западни говори в Сливнишко-Брезнишко. Вж. к. 2*.
П. Най-вероятно да е резултат от по-нататъшно съкращаване (редуциране) на диал.
м\ачеха] след (поради) изпадане на съгл. х между двете гласни —> м\ачеа —> м\ача.
Вж. м\ащеха.
М\АЧЕВА
Вар.: м\ачева, м\ачава.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В западни български говори (вкл. и Западните покрайнини) - в
Сливнишко-Трънско, Царибродско-Пиротско-Босилеградско (м\ачева) и Годечко-
Белоградчишко-Монтанско (м\ачава). В някои говори в Трънско и Сливнишко са
засвидетелствани и двата варианта. Вж. к. 2*.
П. Праслав. *mat-je-xa, стбълг. мкште^х —* бълг. диал. м\ащеха и вар. (вж. м\акея,
359
м\ачеха и др.). За замяната на съгл. 1x1 с /в/ между гласни (срвн. напр. гл\ува вм.
гл\уха, с|уео вм. с\ухо и под.) вж. БДА-ОТ к. Ф134, Ф135.
М\АШКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> (6*).
Р. Диал. В някои говори от Тополовградско (вж. Сакар 263).
П. От диал. прил. *м\ашек, м\ашък (у Геров III 56	‘малък’, в БЕР III 700
нареч. м\ашко ‘малко’), ж.р.	—» същ. м\ашка с посоченото значение.
МАШЮЕА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В някои говори в Охридско-Битолско (Вардарска Македония). Вж. к. 2*.
П. Праслав. *mat-je-xa, стбълг. мхще^х —> бълг. диал.	с трупа съгл. /гик/ вм.
/шт/. Срвн. и вар. л/|акея, м\ачеа (към м\ача), м\ащеа.
МАШЧ\ЕКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Македония (гр. Дойран и Дойранско). Вж. к.
2*.
П. Праслав. *mat-je-xa, стбълг.	—> бълг. диал. машч\ека с трупа съгл. 1шч1 <
*tj вм. /шт/ и наст. -ка. Срвн. и м\ащейка, м\ащека.
М\АШЧЕХА
Вар.: м\ашчеха, м\ащчеа,м\ашчейа.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В говори от Самоковско, Разложко (гр. Банско), Струмишко (Вардарска
Македония), Костурско (Беломорска Македония) и на югоизток в Странджа и
Сярско (Беломорска Тракия). Вж. к. 2*.
П. Праслав. *mat-je-xa, стбълг.	—» бълг. диал. м\агичеха с група съгл. /гич/
вм. /шт/ < *tj. Срвн. и машч\ека.
М\АЩАДЖИЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Никополско-Свищовско, наред с м\ащеха\
(м\ащеа). Вж. к. 2*.
360
П. Адаптиран вар. със старинната осн. мащ(е)- (стбълг. бълг. м\ащеха) +
съчл. наст, -джий-ка (< тур. наст. -ci).
М\АЩЕЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично (наред с м\ащеха\, м\ащеа) - в някои местни говори в
Плевенско-Ловешко. Вж. к. 2*.
П. От старинната осн. мащ(е)- (стбълг. бълг. мащеха) + съчл. наст, -(е)й-ка
(срвн. напр. инг\ейка, шурен\ейка и др.). Срвн. и м\ащека, м\ащера.
М\АЩЕКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично (наред с м^чева]) в говори в Трънско. Вж. к. 2*.
П. От старинната осн. мащ(е)- (стбълг. бълг. мащеха) + наст. -ка. Срвн. и
машч\ека, м\ащейка.
МАШЕРА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично (наред с м\ащеха], м\ащеа) в някои говори в Елховско
(Западна Странджа). Вж. к. 2*.
П. От старинната осн. мащ(е)- (стбълг. млште^л, бълг. м\ащеха и вар.) + наст. -
(е)ра, може би под влияние на гръц. ргрёра ‘майка’. Срвн. и бълг. диал. м\атер.
М\АЩЕХА
Вар.: м[ащеха, м]ащеа, м^ащейа, м^ащева, м[ащюва и др.
= Майка <н|е родна> 12*1.
Р. Книж., разг., диал. В различии вар. - според наследниците на праслав. *tj —*
стбълг. шт и според наличието/отсъствието или замените на съгл. !х/ с други
съгласни - широко разпространено по българското ентокултурно и езиково
землище. У Геров III 56 - ‘не съща майка’, ‘втора майка’, ‘друга жена на бащата’. В
БТР 375 - ‘несъщинска майка’, ‘втора жена на бащата’. В РСБКЕ II62 -
‘нерождена майка’ + текст от нар. пес.: М\иличке, мила мамина, баща ти ожени ли
се, мащеха доведе ли ти?. В РБЕ IX 255 - ‘жена по отношение на децата на мъж, за
361
когото се е омъжила’, ‘нерождена майка’. В БЕР III701 - ‘несыцинска майка’,
‘втора жена на бащата’. У ДечТР 315 - ‘несыцинска майка, втора жена на бащата’.
В УЕР II40 - ‘нерождена майка...’. У РадБТР 349 - ‘втора съпруга на мъж по
отношение на негови деца от първия брак’.
П. Праслав. *mat-je-xa, стбълг. ммите^х (МладЕР 292, БЕР пак там), бълг. мащеха и
вар. Според наследниците на праслав. *-tj- старинната основа *mat-je- се представя
във вар. мащ-е-, машк(ь)-е-, машч-е-, мак(ь)-е-, мач-е-, от конто възникват (в
редица случаи и с различии наставки) производни форми като м\ащеха (м\ащеа,
м\ащейа), м\ашкеа, м\ашчеа, машч\ека, м\акея, м\ачеха (м\ачеа, м\ачева) и т.н.
Срвн. сродни форми и в други слав, езици: сръб., хърв., словен. м\ачеха/тасеИа,
рус., укр. м\ачеха, чеш. macecha, пол. macoha и пр. (вж. МладЕР пак там, БЕР пак
там). Вж. и п\астрица.
М\АЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\а(й)е!, м\айо!.
Р. Диал. Отбелязвано е предимно в южнобългарски говори в Санданско-
Гоцеделчевско, в Родопите (Девинско, Смолянско, Маданско), в Странджа
(Малкотьрновско), в Беломорска Македония (Сярско) и Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско, Дедеагачко, Визенско). Вж. к. 2. Спорадично (локално,
оказионално) и в говори от Подунавието (Видинско, Оряховско, Силистренско). В
БЕР III 609 ;и|ае по нар. пес.: т\ъпани бият мае ле < моле ле [?]. По-вероятно е
обаче м|ае! да е зват. ф. от м\ая.
П. От вторична осн. май- (срвн. .и|<7ш<а, м\айчЛ и др.) —> диал. м\ая с наст.-оконч. -
а. Срвн. и май [?], както и м\аля,м\аня и др.
МЕН\А
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско. У Геров III 99 - ‘малък годеж,... кога
родителите разменят първите дарове...’. В РРДД 155 и РБЕ IX 315 - ‘годеж’. У
Керемидчиева1 82 ‘годеж’ - за говора на гр. Копривщица.
П. Стбълг. мънх ‘размяна (по договор, по споразумение)’ (СтбР I 885) —> бълг.
диал. мена с посоченото значение. В БТР 377, РРДД и РБЕ (пак там) мен\а ‘(първа)
362
размяна на дарове при годеж’, откъдето и разширеното преносно значение ‘годеж’.
Срвн. и мен\еж.
МЕН\ЕЖ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. У Геров III99 - ‘малък годеж,... кога родителите разменят първите
дарове’. В БТР 378 и РБЕ IX 315 - ‘годеж’.
П. От глаг. мен(я) ‘разменям, обменям’ кор.-осн. мен- + наст, -еж —» същ.
мен\еж. У Геров (пактам) глаг. мен\я с текст от нар. пес.: отговоря му малка мома:
- Ако си женен, в пътя си върви, ако си м\енен [‘год|ен’], ума си помни. Срвн. и
мен\а и глав\еж, год\еж, тъкм\еж.
М\ИДЖА
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. м\идже!, м\иджо'..
Р. Диал. В някои говори в Западните Родопи (Велинградско). Вж. к. 31.
П. Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа\, ам\иджа\ им\иджа
със същото значение.
М\ИДЖЕ
= Брат на баща (31); чичо. Нариц. и зват. (м\идже!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Велинградско, Крумовградско.
Вж. к. 31.
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. В някои местни говори в Крумовградско.
П. Начална зват. ф. от м\иджа], м\иджо\, придобила и нарицателна функция.
М\ИДЖО
Вар.: м\иджо, м\ижо.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (м\иджо!) ф.
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори в Пиринска Македония, Родопите и
Беломорска Тракия (Гюмюрджинско). Вж. к. 31. В РБЕ IX 423-424 м^ижо ‘чичо’
(по Н. Хайтов:... на чардака... застана... братът на моя бубайко, м\иджо Селим).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. В някои местни говори в Крумовградско. В РРДД 258 м\ижо ‘вуйчо’.
= Брат на съпруг /37/; девер.
363
Р. Диал. Мозаично в Родопите - от Велинградско-Девинско до Смолянско-
Маданско на изток.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско-Разложко.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско-Разложко и отчасти
Велинградско.
П. Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа, ам\иджа, м\иджа и
м\иджо(м\ижо) с посочените значения. Вероятно начална зват. ф. (м\иджо!) от
м\иджа], придобила и нарицателна функция. Срвн. напр. д\ядо спрямо д\еда, дед\а,
ч\ичо спрямо ч\ича, чич\а и под.
•	М\иджови, м\иджеви. Домът и семейството на м\иджа^, м\идже], м\иджо].
Субстантивирано мн.ч. на прил. мидж\ов, м\иджев.
М\ИДЖОВИЦА
Вар.: м\иджовица (м\ижовица), м\иджевица (м\ижевица).
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. м\иджовице!.
Р. Диал. Мозаично в родопски говори (Девинско, Асеновградско, Смолянско,
Маданско, Ардинско). Вж. к. 831. У Геров III 64 м\ижовица ‘жена на мижо,
чичана’.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Маданско.
П. От м\иджо (м\ижо), най-вероятно през съчет. миджова жена —* осн. мидж-ов-
+ наст. -иц(а). Срвн. и бр\атовица, д\айчовица и под.
•	М\иджовичини,м\иджевичини. Домът и семейството яам\иджовица],
м\иджевица]. Субстантивирано мн.ч. на прил. м\иджовичин, м\иджевичин.
МИЗ\ИЛЬНИК
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Пловдивско, Асеновградско (Китанова 292) и
Велинградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От обособ. кор.-осн. миз- + съчл. наст, -иль-ник. Срвн. и миз\ульник.
364
МИЗ\ИЛЬНИЧЕ
=Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. Вж. миз\илъник.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо миз\илъник] (вероятно и
спрямо незасвидетелствана ф. за ж.р. *миз\илъница) със съчл. наст, -илъ-ниче. Срвн.
имиз\инче.
МИЗ\ИМКА
Вар.: миз\имка, мез\имка.
= Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В местни говори в Павликенско-Габровско. У ГеровДоп. 206 мез\имка
наред с биз\имка + текст от нар. пес.: най-малка Радка мез\имка... - за говора на гр.
Габрово. Вж. к. 5*~6*.А. Вж. миз\имче.
П. Най-вероятно кръстоска (хибрид) между миз\инка] и без\имка‘\. Вж. и БЕР III
786 (към миз\инец).
МИЗ\ИМЧЕ
Вар.: миз\имче, мизл\имче.
= Д,еяе, родено последно в семейството /5*~6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В местни говори в Добруджа (Тутраканско) и вътрешна Тракия
(Старозагорско). Вж. к. 5*~6*.А. В РРДД 258 - ‘галено, мамино момиче’ (по Калина
Малина). Вариантът с разш. осн. мизл\имче е отбелязан в Пещерско (вж. Китанова
292).
П. Най-вероятно кръстоска (хибрид) между миз\инче] и без\имче].
МИЗ\ИНЕЦ
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтьрсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Първомайско-Хасковско. Вж. к. 5*~6*.А. У Геров
III64 - ‘най-малкият син’, ‘син изтьрсак’. У МладЕР 296-297 - ‘най-малък син’. В
РРДД 258 - ‘най-малкият син в семейството’ (по Г. Караславов). В РБЕ IX 427 -
‘най-малкият син в многодетно семейство’. В БЕР III786 - ‘най-късно родено дете
на едни родители’.
П. Църк.-слав. м'ё^иньць —> бълг. диал. миз\инец с посоченото значение. Като
365
източник се допуска праслав. *даьиь/ь, сродно с лат. minus, стбълг. мьньи, мьньши
‘по-малък’ (СтбР I 882), но наличието на съгл. /з/ в осн. мезин-/мизин- не е
изяснено. Сходни по форма и значение названия и в други слав, ез.: еръб., хърв.
м(])\езинац/м(])егтас ‘най-малкият син’, словен. mezinec, mezinek ‘по-малък син’,
рус. м\изинец ‘по-малък син’, ‘по-малък брат’, укр. миз\инец ‘по-малко дете’ и т.н.,
5 рум. mezin ‘най-малкото от децата’ (вж. МладЕР пак там, БЕР пак там, Фасмер II
620, Скок II418). Срвн. имиз\инка.
МИЗ\ИНКА
- Дъщеря, родена последна в семейството /6*Г, изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Шуменско. Вж. к. 5*~6*.А. Вж. миз\инец. У Геров
III64 - ‘най-малката дъщеря’, ‘дъщеря изтърсак’. У МладЕР 296 (към миз\инец)
‘най-малка дъщеря’. В РРДД 258 - ‘най-малката дъщеря... в семейството’ (по Ил.
Блъсков, А. Страшимиров). В РБЕ IX 427 - ‘най-малката дъщеря в многодетно
семейство’. В БЕР III 786 (към миз\инец) - ‘по-малка дъщеря’ (по А.
Страшимиров).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо миз\инец\ с наст. -ка. Срвн. им\изла и
миз\инче.
МИЗ\ИНЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В РБЕ IX 427 - умал. от миз\инец. Вж. к. 5*~6*.А.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо миз\инец] и миз\инка] с
наст. -че. Срвн. и миз\имче.
М\ИЗЛА
= Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. Формалната и смислова връзка с миз\инец, миз\инка\ е очевидна: обособена
кор.-осн. миз-, към която е присъединена наст. -ла.
Признакът ‘гален, глезен’ съпътства много често основния признак ‘малък, роден
последно’ ~ ‘изтърсак’ и може с основание да се приеме, че диал. м\изла е имало,
както и миз\инка], начално значение ‘най-младата (малката), последно родената
дъщеря’ веред децата на семейството’. Срвн. и м\изльо.
366
м\изльо
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтьрсак.
Р. Диал. В някои говори в Родопите (Смолянско) (наред с миз\уль]). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От обособена кор.-осн. миз- (срвн. м\изла) + наст. -лъо. Срвн. и миз\ильник,
миз\ульник.
МИЗ\УЛЬ
Вар.: миз\уль, миз\юль, миз\юл, мюз\юл
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтьрсак.
Р. Диал. У ГеровДоп. 216 мюз\юл ‘най-малкият син, който остава да живее в
бащината си кыца’ - за говори в Ловешко. В БЕР III 786 миз\юл ‘най-малкият син’,
лшз[уль, миз\юл ‘най-малкото дете на родителите’ - за говори в Родопите
(Смолянско, Ардинско). Вж. к. 5*~6*.А. У Геров III 64 миз\юл ‘най-малкият син’,
‘син изтьрсак’.
П. Вж. миз\инец. От обособена кор.-осн. миз-/мизь- + наст. -ул(ъ). Срвн. и м\изльо,
миз\ул(ъ)ник.
МИЗ\УЛЬНИК
Вар.: миз\ульник, миз\юльник
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтьрсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От обособена кор.-осн. миз-/мизь- + съчл. наст, -улъ-ник или от миз\уль] —+ осн.
мизулъ- + наст. -ник. Срвн. и миз\улъчек.
МИЗ\УЛЬЧЕК
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтьрсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Родопите (Смолянско: айсв|а ми е миз\ульчека).
Вж. к. 5*~6*.А.
П. Паралелно гал.-умал. образувание спрямо миз^уль) и миз\улъник^ с наст. -чек.
МИЛОМУЬЖА
= Жена (съпруга) <грижовна, добра> /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 209 - ‘която много милее за мъжа си’ - за говора на гр.
Копривщица. В РБЕ IX 451 - ‘за жена - която много милее за мъжа си’ и в БЕР IV
373-374 (към мъж) - също.
367
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. мил- (прил. мил > глаг. милея, милувам) и
осн. на същ. мъж със съединителен формант -о- и наст.-оконч. -а.
МИР\АЗ
Вар.: мир\аз, мер\аз.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. В БЕР IV 113 - ‘зестра’, ‘наследство за омъжена жена от баща |и’, ‘зестра,
ниви’ - за говори в Плевенско, Самоковско, гр. Кукуш (Беломорска Македония). У
Геров III 59мер\аз ‘наследство, бащиния’. В БТР 387 л<пр|аз ‘имот или наследство
от родителите на жената’. В РРДД 260 - ‘наследство от родителите на жената’. В
РСБКЕ II 83 - ‘наследство на омъжена жена от родителите |и’. В РБЕ IX 494 -
‘зестра, обикновено в земя, недвижим имот’.
П. Тур. miras ‘наследство’ (ТБР 364, ДТБ 187) —► бълг. диал. л<пр|аз ‘наследство’ и
‘зестра’. Срвн. из\естра, пр\икя.
МИРАЗЛ\ИЙКА
Вар.: миразл\ийка, миразл\ика.
= Жена (мома, годеница или съпруга /8*/) със зестра.
Р. Диал. В български говори на запад-югозапад - Кюстендилско-Благоевградско и
Щипско-Струмишко (Вардарска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. с наст, -ка спрямо незасвидетелствано *миразлия.
Срвн. и миразч\ийка.
МИРАЗЧ\ИЙКА
Вар. миразч\ийка, миразч\ика, меразч\ийка.
= Жена (мома, годеница или съпруга /8*/) със зестра.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад (Радомирско-Дупнишко-Кюстендилско). В
БЕР IV 113 (към мир\аз) - ‘мома със (голяма) зестра...’ - за говори във Врачанско,
Плевенско, Кюстендилско. У Геров III 59 меразч\ийка ‘жена, мома меразчия’. В
БТР 387 миразч\ия и миразч\ийка ‘който търси или взема мираз’. В РБЕ IX 494 -
‘жена със зестра’.
П. Паралелно образувание за ж.р. с наст, -ка спрямо миразч\ия]. Срвн. и
миразл\ийка.
368
МИРАЗЧ\ИЯ
Вар.: миразч\ия, меразч\ия.
= Мъж (съпруг) на жена със зестра /7*/.
Р. Диал. В БЕР IV 113 (към мир\аз) ‘мъж, който е получил зестра’ - за говори в
Пирдопско. В АрхБДР - ‘мъж, който търси жена с мираз’ - за говори в
Никополско. В БТР 387 и РБЕ IX 494 - ‘(мъж), който търси или взема мираз’. У
Геров III 59 меразч\ия ‘наследник’. В РРДД 260 - ‘наследник, обикновено на чужд
имот’ [?].
П. От тур. mirasfi ‘наследник’ ТБР 364, ДТБ 187.
МИТР\ИЯ
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В български говори във Воденско (Беломорска Македония).
П. Гръц. prppma —► ‘мащеха’ (ГБР 334) —► бълг. диал.	със същото
значение.
МИЦА
Вар.: м\ица, ми\ица, м\ийца.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. м\ице!, м\ицо!.
= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /837+/; етърва.
Р. Диал. Спорадично в говори от Средните Родопи (Смолянско). Вж. к. 831.
П. Най-вероятно съкратен (редуциран) вар. на м^ижовица) през м\ижувица —>
м\ижуйца —> л/|мйг/а (може би в и по детска реч).
МЛ\АДА(ТА)
Вар.: мл\адата, млад\ата.
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
= Съпруга на син /85/; снаха от син.
Р. Диал. В БЕР IV 150-153 (към млад) мл\ада ‘момиче, което се жени; младоженка’,
‘млада женена жена’ - за български говори в Банат (Румъния); мл\адата
‘младоженка’ - за български говори в Украйна и Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско). Вариантът млад\ата със значение ‘снаха (от син)’ - в някои
западни говори (Радомирско-Софийско-Елинпелинско).
369
П. Субстантивирани ф. за ж.р. (нечлен./член.) на прил. млад. Предпоставка за това
са вероятно съчетания като млада булка, млада невяста.
МЛАД\Е
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. В БЕР IV 150-153 (към млад) - ‘новородено’, ‘младенец’ - за говори в
Асеновградско.
П. От прил. млад —> осн. млад- + наст.-оконч. -е. Срвн. и младен\ец, млад\енче.
МЛАД\ЕЖ2
= Мъж <в юношеска или младежка възраст>; момък.
Р. Книж., разг. У Геров III 71 - ‘младица, младич’. В БЕР IV 152-153 - ‘юноша,
момък’. В БТР 389, СТРБЕ 392, у ДечТР 329 и РадБТР 363 - ‘млад човек’. В
РСБКЕ II 88 и РБЕ IX 542 - ‘млад мъж’. В УЕР II 74 - ‘млад човек на възраст
между юношество и зрялост’.
П. Стбълг. прил. млкдъ ‘невръстен (за дете)’ (вж. СтбР I 858), ‘млад, младенчески,
детски’ (вж. РСтбЕ 201) —> бълг. прил. млад —у същ. млад\еж1 с наст, -еж и с
посоченото значение. Срвн. и диал. млад\ич, млад\ия.
МЛАДЕЖ2
= Множество от млади хора.
Р. Книж. В РСБКЕ II 88 и РБЕ IX 542 - ‘младо(то) подрастващо поколение’ (‘млади
люде’, ‘млади хора’). В СТРБЕ 392 - ‘съвкупността от млади хора’ (‘младо
поколение’). В БТР 389, у ДечТР 329 и РадБТР 363 - ‘младо поколение’.
П. Стбълг. прил. млкдъ ‘невръстен (за дете)’ (вж. СтбР I 858), ‘млад, младенчески,
детски’ (вж. РСтбЕ 201) —> бълг. прил. млад —> същ. млад\еж2 (член. ф.
младежт\а) с наст. -еж. Сходни образувания са засвидетелствани и в сръб. и хърв.
мл\адеж/т1адег (вж. Караджич 375, Скок II438-439 към mlad) и рус. молодежь,
молодёжь (вж. Дал II 332-333 към младой, молодой и Тихонов I 621).
МЛАД\ЕН
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Зват. ф. младене!.
Р. Диал. У Иванова 228 - за „по-малките братя на мъжа” - от говори в
Северозападна България.
370
П. Мотивирано е двустранно - по признака ‘млад’, заложен в основата, и може би и
по л.и. Младен. Срвн. и весел\ин, ж\ивко, здр\авко.
МЛАДЕН\ЕЦ
Вар.: младен\ец, млад\енец, млад\енъц.
= Дете <новородено> /5*~6*/.
Р. Книж., разг. В БТР 389 - ‘новородено дете’. В УЕРII 74 - ‘новородено момче’. У
РадБТР 363 - ‘новородено бебе’. В БЕР IV 153 - ‘новородено дете’, ‘малко
невръстно дете момче’. У Геров III 71 - ‘малко дете’. В РСБКЕ II 88 - ‘малко
невръстно дете момче’. В РБЕ IX 543 - ‘малко детенце - обикновено момче’,
‘новородено’, ‘бебе’. У ДечТР 329 - ‘новородено дете’.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, ерген.
Р. Диал. В РБЕ IX 543 - ‘момък, ерген’ + текст от нар. пес.: Стоян... съгледа как е
Борянка стъкмена помежду двама младенцы...; тъмнич\ерю ле, байно ле,... ноще
ми е много усилно, кога засвирят момците, момците и младенците... Диал.
тъмнич\ерю насочва към източни говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф51, Ф53).
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В западни/югозападни говорни области от Врачанско-Ботевградско до
Кюстендилско-Самоковско на юг, в Западните покрайнини - Босилеградско и във
Вардарска и Беломорска Македония - Охридско-Прилепско до Костурско на юг
(вж. Василева 176-180).
П. Стбълг. млкдьньць, мллденьць (също: млкденицж) ‘дете, младенец’ (СтбР I 858-
859), ‘младенец, некръстено дете’ (ДавРИПК 158) —» бълг. младен ец с посочените
значения.
*МЛАДЕНИЩ(Е)
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Стбълг. млкденищь ‘дете, младенец’ (вж. СтбР I 859: нк носити иммии
млдденищь и РСтбЕ 201).
П. От прил. млкдъ ‘невръстен (за дете)’ (СтбР I 858) —> осн. млад- + съчл. наст, -ен-
371
ищь или разш. осн. шлкден—► същ. млАденшрь с посоченото значение. Срвн. и
младен\ец.
★МЛАДЕНСТВО
= Период от живота на човека от раждането до юношеството; детинство, детство,
детска възраст.
Р. В стбълг. мллдьньстко, млденьстко ‘детство’, срвн. и съчет. отъ мллдьньсткл ‘от
детство, от детска възраст’ ъ.тъ отъ мллденьсткл крьсти^нт. ксмъ (вж. СтбР I 859).
П. От прил. млл.д’ь ‘невръстен (за дете)’ (СтбР I 858) —> произв. прил. мллдьнъ
‘детски’ (СтбР I 859) —> разш. осн. мллдьн- + наст, -ьстко —> същ. мллдьньство (и
вар.).
МЛАДЕНЦЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. В БЕР IV 153 (към младен\ец) ‘новородено дете’ - за говора на гр. Банско.
П. Стбълг. мллдатьцс ‘детенце, младенец’ (СтбР I 859) —» бълг. диал. млад\енце със
същото значение.
МЛАДЕНЦ\И
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и/или като млади съпруги
известно време след това /7*+8*/; младоженци.
Р. Диал. За говори в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Дедеагачко). У Геров III
71 - ‘младоженец’ + текст от нар. пес.: кумуве са онемели, девери са ослепели,
младенцы мрамор стпанали. В РБЕ IX 543 - само мн.ч. ‘младоженци’ + текст от
нар. пес.: проговори кума и старокя, я водете два млада младенцы... у ладно
одайче', я питайте младенците да не бъдат... нящо породица!. Някои особености
(кума, кумове, породица, стар\окя, у л\адно одайч\е) насочват към западни говори,
други (н\ящо) - към говори в Пирдопско-Тетевенско.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МЛАДЕНЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
372
Р. Диал. У Геров III 71 - ‘дете отроче, младенец’. В БЕР IV 163 (към младен\ец) -
‘новородено дете’. В РБЕ IX 543 - ‘бебе, бебенце’.
П. Стбълг. мдхдАтьце ‘детенце’, прил. млад'Ъньчь ‘детски’ (СтбР I 859) —> осн. млад
+ съчл. наст, -ен-че или разш. осн. млад-ен- + наст, -че —> бълг. диал. млад\енче с
посоченото значение. Срвн. и младен\ец, млад\инче, млад\унче.
МЛАДИН\А
Вар.: младин\а (младын\а), мл\адина.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. В РБЕ IX 544 младин\а ‘млад човек’ (+ текст от нар. пес.: да вари мама
ченица, да поменува троица... младимладинй). В БЕР IV 155 (към мл\адииа) в
съчет. мл\ада младин\а ‘млад човек, много млад’ - за говора на гр. Копривщица.
= Младо поколение; младеж2.
Р. Диал. В БЕР IV 155 младын\а ‘младо поколение, млади хора, младеж’ - за бълг.
говори в Банат (Румъния).
П. Стбълг. млхдинд. в ръкописен сборник от 1073 г. (вж. БЕР IV 155) и в РСтбЕ 201
- ‘младо, невръстно дете’ —> бълг. диал. младин\а с посочените значения. Срвн. и
млад\иня.
МЛАД\ИНЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. В БЕР IV 155 (към мл\адина) - ‘новородено бебе’ - за говора на гр. Банско.
П. От прил. млад —> разш. осн. млад-ин- (срвн. младин\а ‘млад човек’, мн.ч.
младин\и\ диал. млад\иня ‘младеж’ в РБЕ IX 545) + наст. -че. Срвн. и млад\енче,
млад\унче.
МЛАД\ИНЯ
Вар.: млад\иня, младин\я.
= Младо поколение; младеж2.
Р. Диал. В РРДД 261 млад\иня ‘младеж’. В БЕР IV 155 (към мл\адина)-млад\иня и
младин\я ‘младеж’, ‘млади хора, младо поколение’ - за говори в Ихтиманско,
Самоковско.
П. От прил. млад —> осн. млад- + наст. -иня. Срвн. и младин\а и млад\еж2.
373
МЛ\АДИТЕ
Вар.: мл\адите, млад\ите.
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и/или като млади съпруги
известно време след това /7*4-8*/; младоженци.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено. Вариантът	е
засвидетелстван в говори на запад-югозапад (Пернишко-Софийско-Елинпелинско)
и в Дунавската равнина (между реките Искър и Янтра).
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. млад - обособена словна единица със
събирателно значение. Срвн. и младенц\и и д\ъртите, ст\арите.
МЛАД\ИЦА
= Човек (мъж, жена) <в младежка възраст>.
Р. Диал. У Геров III 71 - ‘млад човек’. В БЕР IV 155-156 - ‘млад човек’ и ‘млада
жена’ - за говори в Пирдопско, Девинско. В РБЕ IX 545 - ‘момък или девойка,
млад човек...’ (+ текст от нар. пес.: слушай ма, горо зелена,... водат ма да ма
оженат за една млада младица).
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
= Съпруга на син <млада, омъжена отскоро> /85*/; снаха от син.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Видинско, Пирдопско, Девинско.
П. Църк-слав. млддицд ‘млада жена’ (вж. БЕР IV 155-156) —> бълг. Л1ла<)|мг/а с
посочените значения. В слав, ез.: сръб. и хърв. млад\ица/т1асИса ‘млада жена’,
‘младоженка’ (Таноцки 75), рус. молод\ица ‘млада жена’, ‘младоженка’, ‘снаха’
(Дал II333), укр. молод\иця ‘млада (омъжена) жена’ (вж. БЕР пак там) и т.н.
МЛАД\ИЧ
Вар.: млад\ич, мл\адич.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В РБЕ IX 545 мл\адич имлад\ич ‘млад мъж’, ‘момък’, ‘ерген’ и
‘младоженец’. В РРДД 261 - ‘млад човек’ (по П. Р. Славейков). У Геров III71
мл\адич ‘младеж’, ‘младоженец’. В БЕР IV 150-153 (към.шшд) мл\адич ‘младеж,
374
млад мъж’, ‘младоженец’ - за говора на гр. Прилеп (Вардарска Македония).
П. От прил. млад —► кор.-осн. млад- + наст. -ич. Срвн. и еръб. и хърв. младий/mladic
‘младеж, момък’ и ‘либе’ (Таноцки 87-88). Срвн. п млад\еж', млад\ия, млад\ок.
*МЛАДИЩ(Е)
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. В стбълг. млкдищь ‘момче’ (вж. РСтбЕ 201).
П. От прил. мдлдъ —> осн. млад- + наст, -ищь (срвн. и д-втифь, младснищь) —► същ.
младищь с посоченото значение.
МЛАД\ИЯ
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1. Зват. ф. млад\ие!, млад\и(й)о!.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. У Геров III 71 - ‘млад човек’ + текст от нар. пес.: И се владика почуди, та
си Стояна попита: - Стояне, младамладие, да не сте нещороднина...? В БЕР IV
150-153 (към млад)- ‘млад човек’.
П. От прил. млад —♦ кор.-осн. млад- + наст. -ия. У Геров (пак там) не е изведено, но
в текста от нар. пес. значението ‘младоженец’ очевидно е заложено.
МЛАДОЖ\ЕН
Вар.: младожен, младож\ень.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец. Зват. ф. младож\ене!.
Р. Диал. В БЕР IV 156 младож\ен ‘младоженец’ - за говори в Самоковско,
Санданско; младож\ень - за говори в Пернишко. В РБЕ IX 546 - ‘младоженец’ (по
П. П. Славейков: ... обхожда ги напетий младожен..., а права там стой...
неотсрамената невяста) + текст от нар. пес.: рагиетай койна, бре младожене, по
рамно поле..., чиито особености (койна вм. коня,рамно вм.равно, вж. БДА-ОТ к.
Ф165) насочват към говорни области на запад-югозапад.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о-. Срвн. и младож\ена, младож\енек, младож.енец и под.
375
МЛАДОЖ\ЕНА
Вар.: младож\ена, младож\еня.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. У ГеровДоп. 210 млад\ожена [?] и млад\оженя [?] - за говора на гр. Велес
(Вардарска Македония: коа б\ил младож\еня, той станал, та си [отишол на н\екоя
страна). В БЕР IV 156 (към младож\ен) младож\ена - за говори в Самоковско-
Дупнишко и младож\еня - за говори в Софийско (вж. Соф. край 214). В РБЕ IX
546-547 младож\ена и младож\еня + текстове от нар. пес.: забричи се млади
младожена, навикая до девет бербере да си бричат млади младож\ен(г,
младож\еня йим говори: - бре фала вамо сватове...
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и кор.-осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и наст.-оконч. -а. Срвн. и младож\ен, младож\енек,
младож\енец и др.
МЛАДОЖ\ЕНЕК
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В говори от Етрополско-Тетевенско, Пирдопско-Панагюрско,
Пазарджишко-Пещерско (вж. Лов. край 378). В БЕР IV 156 (към младож\ен) - за
говори в Пирдопско. В РБЕ IX 546 - ‘младоженец’ + текстове от нар. пес.:... сега
че сватба да мине с Иринка млада несвеста, със Милен млад младоженек', Стоян
салюторасърди..., че им зех, мамо, булката... и младоженека. Някои особености
на първата извадка (че да мине, невеста) насочват и към говори в Елинпелинско и
източните дялове на Софийско. У Василева 176-180 - за говорни области
(предимно) западно от р. Искър и р. Места (вкл. Западните покрайнини).
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и наст. -ек. Срвн. и младож\ен, младож\енец,
младож\еник и под.
МЛАДОЖ\ЕНЕЦ
Вар.: младож\енец, младуж\ениц.
376
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
11*1.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено, особено в западни/югозападни
говорни области (вж. Василева 176-180). У Геров III 71 - ‘който скоро се е венчал’.
В БТР 389 - ‘човек, който се жени или наскоро след женитбата’. В РСБКЕ II 88,
РБЕ IX 546 и БЕР IV 156 (към младож\ен) - ‘мъж в деня на сватбата си или
наскоро след нея’. У РадБТР 363 - ‘лице в деня на сватбата си и наскоро след нея’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и наст. -ец. Срвн. и младож\ен, младож\енек,
младож\еник и под.
МЛАДОЖ\ЕНИК
Вар.: младож\еник,младож\еникь.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. Спорадично в говори от Ловешко, Котелско, Горнооряховско и на юг от
Стара планина в Чирпанско, Първомайско, Топловградско (вж. Василева 176-180).
В БЕР IV 156 (към младож\ен) младож\еник - за говора на гр. Котел, и
младож\еникь - за български говори в Банат (Румъния). В РБЕ IX 546
‘младоженец’ + текст от нар. пес.: тежка сватба си срещнахме... току булката
остана, булката с младоженика.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и наст, -(н)ик(ь). Срвн. младож\ен, младож\енек,
младож\енец и под.
МЛАДОЖ\ЕНИЦА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
Р. Диал. В БЕР IV 156 (към младож\ен) - ‘младоженка’ - за българските говори в
Банат (Румъния).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо младож\еник] с наст. -ица. Срвн. и
младож\енка.
377
МЛАДОЖ\ЕНКА
Вар.: младож\енка, младож\енкя.
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; булка.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено. В БТР 389 (към младож\енец) - ‘...
която се жени или наскоро след женитбата’. В РСБКЕ II 88 и РБЕ IX 546-547 -
‘жена в деня на сватбата си или наскоро след нея’. У РадБТР 363 (към
младож\енец) - ‘лице в деня на сватбата си и наскоро след нея’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо младоженец] с наст. -ка. Срвн. и
младож\еница.
МЛАДОЖ\ЕНЦИ
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и като млади съпрузи известно
време след това П*+Ъ*1.
Р. Книж., разг., диал. Вж. младож\енец и младож\енка. В РСБКЕ II 88 и РБЕ IX
546 - ‘мъж и жена в деня на сватбата им или наскоро след нея’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МЛАДОЖ\ЕНЯК
Вар.: младож\еняк, младож\еньък.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. На северозапад в говори от Видинско-Белоградчишко-Монтанско до р.
Вит (Плевенско) на изток (вж. Василева 176-180). В БЕР IV 156 (към младож\ен) -
за говори в Плевенско. Спорадично и в говори от Чирпанско, Ямболско и
Дедеагачко в Беломорска Тракия (вж. Василева пак там). У Геров III 71 и РБЕ IX
547 - ‘младоженец’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. ж\ен(я) —> женъ-
със съединителен формант -о- и наст. -ак. Срвн. и младож\ен, младож\енек,
младож\енец и др.
МЛАД\ОК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1. Нариц. и зват. (млад\ок!) ф.
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 89 и БЕР IV 156-157 - ‘млад мъж’, ‘момък’, ‘момче’. В
378
РБЕ IX 547 - ‘млад мъж, почти момче’.
П. От прил. млад —» кор.-осн. млад- + наст. -ок. Срвн. и млад\еж', млад\ич, млад\ия.
МЛ АДУ К
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В БЕР IV 157 ‘младоженец’ - за говори в Севлиевско (млад\укет и
б\улката и св\екър и свек\ърва и те там).
П. От осн. на прил. млад + наст. -ук. Връзката с млад\ок^ е очевидна, що се отнася
до основата, а -ук най-вероятно е обособена като наст, по заемки от други езици
като сюрт\ук, хайд\ук, юр\ук и под. (вж. БЕР пак там). Срвн. имлад\ич.
МЛАДУНЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. Спорадично на запад-югозапад (Радомирско, Разложко).
П. От прил. млад —> кор.-осн. млад- + съчл. наст, -ун-че —> същ. млад\унче с гал.-
умал. оттенък в значението. Срвн. имлад\енче, млад\инче.
МЛЕК\АРЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР IV 165-166 (към млек\ар) - "... дете, което още бозае’.
П. От същ. мл\яко/млек\о —> кор.-осн. млек- + съчл. наст, -ар-че млек\арче с гал.-
умал. оттенък в значението. Срвн. ммл\ечниче.
МДЕЧНИЧЕ
Вар.: мл\ечниче, млечнич\е, мл\ечениче.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В РБЕ IX 557, 558 мл\ечениче и мл\ечнич\е диал. ‘дете кърмаче’ + текстове
от нар. пес.: фала тебе, божамайе... що е шума маламена, това са си с|е дечица
млеченичета... ; море кадийо... нело чем право да кажем: девет съм майки
расцвел\ил, десето дете мл\ечниче\ мома го йе окъцала да го вие дребни китки, да
ги прата долу... по селана, по дечица млечничета... Някои особености в тези
текстове насочват към западни (чем да кажем, разцвелил), други - към южни
(маламена ‘златна’, окъцала, прата, по селана) говорни области.
379
П. От осн. млеч—> млечн-(е)н- (срвн. прил. млечен) + наст, -(н)иче —► мл\еч(е)ниче с
гал.-умал. оттенък в значението.
МНОГОБР\АЧИЕ
= Брачна връзка едновременно с множество партньори.
Р. Книж. В БТР 390 и СТРБЕ 393 - ‘множенство’. В РБЕ IX 574 - ‘форма на брак,
при която един мъж е свързан с повече от една жена или една жена - с повече от
един мъж’. В УЕР II 75 - ‘няколко брака през живота на някого’. У РадБТР 363 -
‘семейна форма, при която един мъж се свързва с много жени или една жена с
много мъже’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. много и осн. брач- (от същ. брак) + наст. -ие.
Срвн. и многож\енство.
МНОГОД\ЕТНОСТ
= Лично или семейно състояние с множество свои родни деца.
Р. Книж. Само в БЕР IV 183-188 къмл/н|ого.
П. От съкр. осн. многодетны- на сложно-съставно прил. многодетен (‘който е с
много деца’ РСБКЕ II 91, ‘който има много деца, обикн. три и повече’ РБЕ IX 578,
срвн. многодетно семейство, многодетнырод\ителй) + наст. -ост. Срвн. и
многодетство.
МНОГОД\ЕТСТВО
= Лично или семейно състояние с множество свои родни деца.
Р. Книж. В РСБКЕ II91 и РБЕ IX 578 - ‘раждане и отглеждане [?] на много деца
(обикн. три и повече)’. В БЕР IV 183-188 към л/н|ого.
П. Сложна дума, образувана от нареч. л/н|ого и кор.-осн. на същ. дете + наст. -
ство. Срвн. и многодетности.
МНОГОЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в множество брачни връзки едновременно /7*/.
Р. Книж. В РБЕ IX 580 - ‘мъж, който е в интимна връзка с повече от една жена’ [?].
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на глаг. жен(я) (се) + наст. -ец.
Срвн. и двуж^енец и многом\ъжница.
МНОГОЖЕНСТВО
= Брачна връзка на мъж (съпруг) с множество жени (съпруги) едновременно.
380
Р. Книж. В БТР 390 - ‘брачна система, която позволява на един мъж да има повече
жени’. В РСБКЕ II 91 - ‘одновременно брачно съжителство с няколко жени’. В РБЕ
IX 580 - ‘форма на брак, при която един мъж е свързан с повече от една жена’. В
У ЕР II 75 - ‘няколко брака през живота на някого’ [?].
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на глаг. жен(я) (се) + наст. -
ство. Срвн. и многом\ъжие.
МНОГОМ\ЪЖИЕ
= Брачна връзка на жена (съпруга) с множество мъже (съпрузи) едновременно.
Р. Книж. У МладЕР 301-302 към мн\ого. В РСБКЕ II 92 и РБЕ IX 588 - ‘брачно
съжителство на жена (едновременно) с няколко мъже’. В БЕР IV 183-188 (към
мн\ого) - ‘брачно съжителство на една жена с много мъже’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на същ. мъж + наст. -ие. Срвн.
и многож\енство.
МНОГОМ] ЪЖНИЦА
= Жена (съпруга) в множество брачни връзки едновременно /8*/.
Р. Диал. У МладЕР 301-302 към много. В БЕР IV 183-188 (към мн\ого) - ‘жена с
много мъже’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на същ. мъж + наст. -ница.
Срвн. и многож\енец.
МОЕГО
Вар.: м\оето (м\ойто, м\ойно) и др.
= Член на семейството ми (дете, внуче...) и/или рода ми (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 96 (към мой) м\оето - като същ. - ‘всичко, което ми
принадлежи’. В разговорна реч (тва м\оето много ревливо, с]е на рев го избива) и в
различии говорни области: Радомирско (тив|а, м\оето, к|а серод\и, й\а бай\а ст\ара
б]ех в]ече), Карловско (н\игиту му ни д\авам нам\ойту, т\ъй б]ез ил]ачи...),
Смолянско (м]ойно т\дрна научил\шите п\ор\ано).
П. От притеж. мим. мой, ср.р. мое (диал. и м\ойо) —> член. м\оето (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. м\оичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. измъчи се
381
м\оичкото с тая кашлица). В РБЕ IX 623 (към м\оичък) м\оичкото ‘човек от
семейството (... дете) на лицето, което говори’.
М\ОИТЕ
Вар.: м\оите (м\ойте), мо\ите и др.
= Членове на семейството ми (родители, деца...) и/или рода ми (роднини).
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 623-626 (към мой) - ‘семейството на лицето, което говори’.
В различии говорни области: Софийско (м\ойте с\ите ойд\оа на ж\ътва),
Хасковско (й\а уст\анаф сал ж’\ува, ут м\ойте н ’\ама в|еке ни \адин).
П. От притеж. мим. мой, мн.ч. м\ои —> член. м\оите (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. м\оичките (и вар.) като обособено съществително (напр. м\оичките,
милите, гладни ще ходят, ако не им сготвя нещо). В РБЕ IX 623 (към м\оичък)
м\оичките ‘човек [?] от семейството... на лицето, което говори’.
М\ОЛЕ!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. Спорадично в говори в Разложко, Санданско.
П. В и по детска реч като гал.-умал. обръщение към майка.
МОМ\А
Вар.: мом\а (мум\ъ),м\ома.
= Жена <неомъжена, в девическа възраст>; девойка. Зват. ф. м\оме!, м\омне!.
= Жена <неомъжена>.
= Дъщеря <неомъжена, в девическа възраст> /6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 79 - ‘женско докле да се омъжи...’ и ‘девойка
застигнала за женене’. В БТР 393 - ‘голямо, възрастно момиче’ и ‘неженена жена’.
В РСБКЕ II 97 - ‘пораснала девойка, стигнала възраст за женене’. В РБЕ IX -
‘девойка, която вече е станала на възраст за женене’ (+ текст от нар. пес.: доста си
мома ходила..., отсега кахър да береш', че йоще ли, Йонке ле, мома одиги..., света
гориш, мене лъжеш!). В БЕР IV 224-227 - ‘рожба от женски пол’ и ‘девойка,
стигнала възраст за женене’ и ‘неженена [?] жена’. У ДечТР 333 - ‘голямо момиче,
станало на възраст за женене’, ‘неженена [?] жена’. В УЕРII 81 - ‘девойка на
382
възраст за женене’ и ‘неженена [?] жена’. У РадБТР 366 - ‘момиче на възраст за
женене’ и ‘неомъжено момиче’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) „бълболна дума като мама” (т.е. домашна
дума, възникнала в и по детска реч), която „в другите славянски езици липсва” [?].
Скок II 453 (към момак) я посочва обаче за сръб. и хърв. ез. с разпространение от
изток на запад и значения ‘девойка’ и ‘младоженка, невеста’. Затова не е за
пренебрегване и указанието на Добрев 1995: 111, че мом\а може да е наследено от
езика на „древните българи”. Срвн. и мом\иче.
От мом\а са образувани и: гал.-умал. вар. мом\енце (вж. РБЕ IX 640) със съчл. наст.
-ен-це и увел.-укор. вар. мом\ище с наст. -ище. Срвн. и диал. мом\е, мом\инка.
0 В съчет.: ст\ара мом\а разг. - ‘мома, в напреднала възраст’, у ДечТР 333 - ‘мома,
останала неомъжена над обичайната за женитба възраст’, за\одиламома ‘стара
мома’ - за говори в Тетевенско (вж. Лов. край 329), зах\одена мом\а, \уходна мома
диал. ‘мома, попреминала за жененье’ (Геров V 466 и в РРДД 530 - къмух|оден) -
‘за ерген, мома - попреминал за женене’ (по Ил. Блъсков: секи родител имаше по
една-две уходени моми).
• М\омини.
= Домът и семейството на мома] (обикновено в съчет. с предл., напр.: у м\омини).
= Роднини и близки на мома като гости на сватбата |и. У Геров IV 79 - ‘роднини на
момата, конто я придружават до момъка’. В БТР 393 - ‘домът, семейството или
роднините на момата при сватбата |и’. В РСБКЕ II 98 (къмм\омин) - ‘домът и
близките на момата при сватба’. В РБЕ IX 640 (към м\омин) - ‘роднини на момата,
конто я придружават до момъка (при сватба)’. В СТРБЕ 395 - ‘домът и близките на
момата’. В РРДД 263 - ‘роднини - близки на момата при сватбата |и’. В БЕР IV 224
(към мом\а) - ‘поканени на сватбата близки на момата’ - за говори в
Асеновградско, Смолянско, Ардинско.
Субстантивирано мн.ч. на прил. м\омин.
МОМ\АК
- Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1, ерген.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 (към м\омък) - за говори в Пирдопско. Срвн. и м)омък,
мом\ок.
383
П. От кор.-осн. мом- + наст, -ак (< стбълг. -ъкъ [?]), може би и като паралелно
образувание за м.р. спрямо л/ол<|а|. Срвн. и м\омък, мом\ок.
МОМАЛЁНДА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момал\ёндо!.
Р. Диал. В БЕР IV 224 (към мом\а) - приведена е само зват. ф. момалёндо! към
‘едра, хубава мома’ - за говора на гр. Банско.
П. От същ. MOMla'f —> осн. мом- + разш. с интерфикс -нд- в наст. -ал(е)-нд-а —>
момал\ёнда като експресивно название. Срвн. и момендр ега, моминдр\яга,
моминд\яга.
МОМ\АР
МОМ\АРИН
Вар.: мом\ар, мом\арь.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 392). В БЕР IV
224-227 (към мом а) мом\ар и мом\арин ‘пратеник на момък да иска мома за
невеста’ - за говори във вътрешна Тракия (Пловдивско, Хасковско), Родопите
(Смолянско, Ардинско) и Беломорска Тракия (Ксантийско). Вж. к. 10.А. У Геров III
19мом\аръ ‘който е пратен да иска мома за някого’. В РБЕ IX 639 - ‘сватовник’.
П. От същ. мом]а^ —> осн. мом- + наст, -ар —> същ. мом\ар (и вар.). Срвн. и
момардж\ия.
МОМАРДЖ\ИИ
Вар.: момарджд\ии, момардж\ие.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места, вж. Пир.
край 392). Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МОМАРДЖ\ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
384
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
П. От същ. мом^ —> разш. осн. момар- (вж. мом\ар) + наст, -джия (< тур. fi/fi).
МОМ]АРИ
Вар.: мом\ари, мом\аре.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите и Тракия (вж. Родопи 151-153, НПРК
945 и Пловд. край 219). Вж. к. 10.А. Вж. и мом\ар, мом\арка, мом\арчица. Срвн. и
момардж\ии.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МОМ\АРКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. мом\ар. У Геров III79 - ‘която е била на годеж’ [?]. В БЕР IV 224-227
(към мом\а) - ‘жена, пратена да иска мома за жена на някого’ - за говори в
Девинско. Вж. к. 10.А. В РБЕ IX 639 - Тодежарка, сватовница’ + текст от нар. пес.:
майчице, мом\арка ще те проводя, да идет да ми поискам Филковско бело момиче.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо мом\ар(ин)] с наст. -ка. Срвн. и
годеж\арка.
МОМАРЛ\ЯГА
Вар.: момарл\яга, момар\яга.
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момарл\яго!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом^а) момарл\яга ‘мома’ - от говора на гр. Велико
Търново и момар\яга ‘мома’. У Геров III 79 момар\яга и ГеровДоп. 211 момарл\яга
- увел, от мома.
П. От същ. мом^а^ —> кор.-осн. мом- + съчл. наст. -ар-(л)яга, като експресивно
(увел.-укор.) название. Срвн. и моминдяга, мом\яга и др.
МОМ\АРЧИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) - ‘сгледничка’ - за говора на гр. Широка
385
Лъка.
П. От същ. мом'арка] —> осн. момарк—► момарч- + наст, -ица, вероятно начален
гал.-умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
МОМ\Е
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, (малка) мома.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря.
Р. Диал. У Геров III 81 - ‘малко женско дете’. В БЕР IV 224-227 (къммом)а) -
‘малка мома’. В РСБКЕ II97 и РБЕ IX 639 - ‘малка мома’ + текстове от нар. пес.:
милно се Драган молеше: — Кротко люлейте момето,... кя паднет, кя се отепат',
момето ми плачете, ситна роса росеше, момето се насмеа, ясно сънце угреа,
чиито особености (кя паднет, кя се отепат, насмеа, угреа, сънце) насочват към
западни-югозападни български говорни области.
П. От същ. мом^ —► кор.-осн. мом- + наст.-оконч. -е.
МОМЕНДР\ЕГА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момендр\его!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) - ‘непредставителна мома’ - за говори в
Монтанско.
П. От същ. MOM^af —> кор.-осн. мом—► разш. осн. мом-е(н)- + интерфикс -нд(р)- +
наст, -ега, като експресивно (увел.-укор.) название. Интерфиксното съчет. -нд(р)~ е
характерно за думи с негативна експресивност (срвн. глуп\ендер, глуп\ендра за
‘глупак’, ‘глупачка’). Срвн. и момалёнда, моминдр\яга, моминд\яга.
МОМ\ЕЦ
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1; ерген.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско (по нар. пес.: на хорошо до сяка мома
имом\ец...).
П. Най-вероятно паралелно образувание за м.р. спрямо мом^ от кор.-осн. мом- +
наст. -ец. Срвн. м.м\омчец.
М\ОМЕЧЕ
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (м\омече!) ф.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
386
Р. Диал. В южни български говори в Родопите (Асеновградско-Смолянско-
Маданско) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско). В БЕР IV 224-227 (към мом\а) -
‘момиче’ - за говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия).
Л. От същ. мом^а) —> кор.-осн. мом- + разш. наст. -(е)че. Срвн. и мом\иче.
МОМ]Е(Я) СЕ
= Преминавам от детска в моминска възраст; ставам мома, усещам се, държа се
като мома.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 81 - ‘казва се за мома, стигнала вече за женене:
показвам се, че съм вече мома за женене’. В БТР 393 - ‘държа се, показвам се като
мома за женене’. В РСБКЕ II98 и РБЕ IX 640 - ‘държа се, проявявам се като мома
за женене’. В СТРБЕ 395 - ‘... показвам с държанието си, че съм мома за женене’,
‘представям се като мома’.
П. От същ. мом\а] —> осн. мом- + наст. -е(я) —> глаг. мом\е(я) (се). Срвн. и
мом\увам.
МОМИНДР\ЯГА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. моминдр\яго!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (къмл«ш|л) - ‘мома над 25 години’ [?].
П. От същ. момр) —> кор.-осн. мом—» разш. осн. мом-и(н)- + интерфикс -нд(р)-/-
нд(рь) + наст, -ага, като експресивно (увел.-укор.) название. Срвн. п момендр\ега,
моминд\яга.
МОМИНД\ЯГА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. моминд\яго'..
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към момр) - ‘момиче, което се задомява’ [?] - за
говори в Севлиевско.
П. От същ. мом^а) —> кор.-осн. мом—> разш. осн. мом-и(н)- + интерфикс -ндъ- +
наст, -ага, като експресивно (увел.-укор.) название. Интерфиксното съчет. -нд/-ндъ-
е характерно за думи с негативна експресивност (срвн. напр. пиянд\е, пиянд\ура за
‘пияница’, селянд\ур, селянд\ура за ‘селянин’, ‘селянка’ и под.). Срвн. и
моминдр\яга.
МОМ\ИНКА
Вар.: мом\инка, м\оминка.
387
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\инке!.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (къмл«ол«|а) - ‘момиченце, девойчица’ - за говори в
Гоцеделчевско, Маданско и Драмско, Ксантийско (Беломорска Тракия) и м\оминка
‘момиченце’ - за говори в Девинско; в Троянско мом\инка ‘мома над 25 години’
[?]. В РБЕ IX 640 - умал. от мома (по С. Северняк и нар. пес.: - Хайде, коньо, да
идеме, дето снощи нощувахме, тамо има три мом\инки). В РБГ 181 - ‘дете от
женски пол’ и ‘дъщеря’ за говори от Сярско, Ксантийско и Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия).
П. От същ. мом^ —► кор.-осн. мом- + съчл. наст, -ин-ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и мом\ица, мом\ичка.
МОМ\ИНКИ
= Жени и моми от рода на младоженката.
Р. Диал. В говори от Ардинско (БЕР IV 224-227 към мом\а).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МОМ\ИНСТВО
Вар.: мом\инство, м\оминство.
= Период от живота на жена между детска и зряла възраст; моминска (девическа)
възраст.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 80 - м\ом\инство ‘момуване, ходене мома’ и
‘девство’ (+ текст от нар. пес. мамина Пенка, мамина, досега, мама, моминство,
досега седенки, досега либенё). В БТР 393 - ‘годините, времето, състоянието, в
което жената прекарва като мома’. В СРБКЕ II98 - ‘години, когато девойката
момува’ и ‘момински години’. В РБЕ IX 641 - ‘време, период от живота на жената,
прекарано като мома’ и ‘девичество’. В СТРБЕ 305 - ‘годините, състоянието,
възрастта, когато жената е мома’.
П. От същ. мом\а^ —► разш. осн. момин- (срвн. произв. прил. момински) + наст. -
ство.
МОМ\ИЦА
Вар.: мом\ица,м\омица.
388
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\ице!.
- Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом|а) м\омица ‘девойче’ - за говори в Смолянско,
Маданско. В говори на преселници от Солунско (Беломорска Македония) вар.
м\омица е засвидетелстван като специализирано название за ‘дъщеря’. У Геров III
80 - ‘момичка, мома’ + текст от нар. пес.: коя момица щеми дадете, да дойда,
моми, да дойда. В РБЕ IX 641 - умал. от мома + текстове от нар. прик. и пес.: току
погледнали - и една момица иде по пато към них с особености (п\ато, них),
насочващи към западнобългарски говорни области; отдек дочу перво либе, па
отиде във горица... при момица, па я хвана заръчица-, юначе, лудо и младо, главено
ли си...?маримомице,... не съм главено, женено... с особености (глав\ено),
насочващи към южнобългарски говорни области.
П. От същ. мом^а) —> кор.-осн. мом- + наст, -ица, като гал.-умал. название,
продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и мом\инка, мом\ичка.
МОМ\ИЧЕ
Вар.: мом\иче, м\омиче.
= Жена <в детска или девическа възраст>; девойка, (малка) мома. Нариц. и зват.
(мом\иче!) ф.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 80 - умал. ‘малка мома’. В БТР 393 - ‘женска
рожба’ и ‘мома, девойка, неженена жена’. В РСБКЕ II 98 - ‘дете от женски пол’ и
‘малка мома’. В РБЕ IX 641-642 - ‘дете от женски пол’, ‘женска рожба’, ‘девойка,
мома’. В СТРБЕ 305 ‘дете от женски пол’ и ‘девойка’. У ДечТР 334 - ‘женска
рожба’, ‘мома, девойка, неженена жена’. В УЕР II 81 - ‘дете от женски пол’ и
‘млада неомъжена жена’. У РадБТР 366 - ‘дете от женски пол’ и ‘неомъжена млада
жена’. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) м\омиче - за говори в Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия).
П. От кор.-осн. мом- + разш. наст. -(и)че —> мом\иче, като гал.-умал. название,
продобило неутрална нарицателна функция. Срвн. и мом\ица, мом\ичка.
От мом\иче са образувани и: гал-умал. вар. мом\иченце (вж. Геров III 80, РСБКЕ II
389
98, РБЕ IX 649) със съчл. наст, -ен-це и увел.-укор. вар. мом\ичище (вж. БЕР IV 224-
227 към мом\а) с наст. -ище. Срвн и диал. мом\ичка, момичл\як и др.
О Съчет.: зах\одени мом\ичета мн.ч. ‘момичета, останали неомъжени след
определена възраст’ - Великотърновско (ГеровДоп. 132).
МОМ\ИЧКА
Вар.: мом\ичка, м\омичка.
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\ичке!.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) - ‘момиче’, ‘момиченце, девойче’ - за
говори в Гюмюрджинско-Дедеагачко (Беломорска Тракия) нм\омичка ‘момиче’ -
за говори в Дебърско, Охридско (Вардарска Македония). В говори на преселници
от Солунско (Беломорска Македония) вар. м\омичка е засвидетелстван със
значение ‘дъщеря’ (срвн. м\олил са... наГоспудъа даму дад\е идн\а м\омичка или
идн\о д\етле', той нем\ал тайф\а [‘семейство’] и ч\есту са м\олил на Г\оспудьа да
му дад[е баре идн\а м\омичка). У Геров III 80 ‘момица, мома’. В РБЕ IX 642 - умал.
отмома (по Д. Ангелов, Н. Стефанова и др.). В РБГ 181 - ‘мома’ за говори от
Драмско и Димотишко (Беломорска Тракия).
П. От същ. мом —> кор.-осн. мом- + съчл. наст, -ич-ка, като експресивно (гал.-
умал.) название, продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. ямом\инка,
мом\ица.
МОМИЧЛ\ЯК
= Момиче <голямо, едро, високо>.
Р. Диал. Предимно в северозападни говорни области. В БЕР IV 224-227 (към
мом\а~) - ‘момиче’ - за говори в Кулско.
П. От същ. мом]а^ —> кор.-осн. мом- + съчл. наст, -ич-ляк или от осн. мом-ич- (срвн.
мом\иче, мом\ичка) + разш. наст, -ляк, като експресивно (увел.-укор.) название.
Срвн. Vi момушл\ак.
М0МИШ\ЯЧЕ
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (момишл\ячеГ) ф.
390
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом |а) - ‘момиче, което започва да се чувства като
мома’ - за говори в Плевенско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от разш. осн. *мом-ич- + съчл. наст, -л-яче и
асимилативен преход на съчет. -члъ- в -гиль- (—> диал. *момишл\яче) и преход на
съгл. /ль/ в /м/ —► диал. момиш\яче/момишй\аче/. Срвн. напр. диал. нед\ейа вм.
нед\еля, з\ейе вм. з^елье и под. в говори на север-северозапад (вж. БДА-ОТ к. Ф108,
Ф109). Срвн. и момл[яче, м^омяче.
МОМЛ\ЯЧЕ
Вар.: момл\яче, м\омляче.
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (момл\ячеГ) ф.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) ‘момиче’ - за говори от Софийско,
Самоковско, Ихтиманско и м\омляче - за говори в Пернишко, Дупнишко,
Кюстендилско. В РСБКЕ II 98 момл\яче ‘момиче’ (по Елин Пелин).
П. От същ. мом^ —> кор.-осн. мом- + съчл. наст, -л-яче, като експресивно (гал.-
умал.) название, придобило и неутрална нарицателна функция.
м\омня
= Жена <в девическа възраст>; девойка, мома. Зват. ф. м\омнъо/, м\омне/.
= Жена <неомъжена>; мома.
Р. Диал. В БЕР IV 229 м\омня, м\омнъо ‘мома’ - за говори в Плевенско, Поповско,
Кубратско и в преселнически говори на българи от Мала Азия (в Новозагорско) +
текстове от нар. пес.: м\омня за й\ода ют\юва..., чи изл\язлъ м\алкъ м\омньъ...
бръкни, м\омньо, извади пръстен... с особености, конто насочват към източни
говорни области.
П. От същ. мом^а^ —> кор.-осн. мом- + наст. -ня. Според авторите на БЕР (пак там)
е възможно и обратно словообразуване от зват. ф. м\омнъо! —> нариц. ф. м\омня.
м\омок
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1; ерген.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 (къмл/|ол<ък) - ‘ерген’ - в Дупнишко и в Чаталджанско
(Източна Тракия).
391
П. От кор.-осн. мом- + наст, -ок (< стбълг. -ък), може би като паралелно
образувание за м.р. спрямо мом^а^. Срвн. и мом^ак, м^омък.
м\омство
= Период от живота на жена между детска и зряла възраст; моминска (девическа)
възраст; моминство.
Р. Диал. У Геров III 80 и в РБЕ IX 643 - ‘моминство’ (+ текст от нар. пес.: де гиди
млади години... ергенспгво, джанъм, левенство, момство, мори, аянство).
П. От същ. мом fa) —> осн. мом- + наст. -ство.
МОМТЕН\ИЦА
= Мома <голяма, едра, висока». Зват. ф. момтен\ице!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) - ‘укорно обръщение [?] към мома’ - за
говори в Маданско.
П. От същ. мом 1а) —> кор.-осн. мом- + интерфикс -те(н)- + наст. -(н)ица. Срвн. и
момтер\ица.
МОМТЕР\ИЦА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момтер\ице!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) - ‘укорно обръщение [?] към мома’ - за
говори в Смолянско.
П. От същ. мом\а) —> кор.-осн. мом- + интерфикс -те(р)- + наст. -ица. Срвн. и
момтен\ица.
МОМ\УВАМ
Вар.: мом\увам, мом\овам, мом\уем.
= Живея неомъжена; бивам (съм) мома.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III80 - ‘ходя мома’ (+ текст от нар. пес.:... моята
мила сестрица да седи да момува... да я не женим да черней). В БТР 393 -
‘прекарам като мома, в състояние съм на мома в очакване на женитба’. В РСБКЕ II
98 - ‘живея като мома’. В РБЕ IX 643 - ‘държа се, проявявам се като мома за
женене’, ‘живея като мома, живея неомъжена’. В СТРБЕ 395 - ‘държа се,
проявявам се като мома за женене’, ‘живея като мома, живея неомъжена’. Варианти
с наст, -овам са характерни за говори в Странджа, Родопите, Тракия, а тези с наст. -
уем - за говори в Трънско, Годечко, Западните покрайнини.
392
П. От същ. мам]а'[ —» осн. мом- + наст, -увам (диал. и -овам, -уем) —> глаг.
мом [увам и вар. Срвн. и ерген\увам.
МОМ]УШКА
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\ушке!.
Р. Диал. В някои български говори в Солунско (Беломорска Македония).
П. От същ. мом\а] —> кор.-осн. мом- + съчл. наст, -ytu-ка, като експресивно (гал.-
умал.) название, продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и мом\инка,
мом\ичка.
МОМУШЛ\АК
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, мома. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско.
П. От същ. мом\а] —> кор.-осн. мом- + съчл. наст, -уш-л-ак, като хибридна гал.-
умал. (наст, -уги-) и/или увел. (наст, -л-ак) ф. за ‘момиче в девическа възраст,
девойка’. Срвн. с мом\ушка, момичл\як.
МОМЧ\АГА
= Момче <голямо, едро, високо>.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 - увел, от момче - за говори в Плевенско, Ихтиманско,
Дупнишко. У Геров III 81 - увел, от момче.
П. От същ. момч^е^ —> осн. момч- + наст, -ага, като (увел.) експресивно название.
Срвн. и момч\ак.
МОМЧ\АК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1; ерген. Зват. ф. момч\ако!
(момч\аку!).
Р. Диал. В български говори в Кумановско (Вардарска Македония). В БЕР IV 230-
231 (към л<|ол«ък) - ‘момче’, ‘момък’ - за говори на югозапад. У Геров III 81 - увел,
от момче + текст от нар. пес.: девойчице, любичице, със кого ми си спало! — ой,
момч\аку,... все само си съм спало. В РБЕ IX 643 - ‘момче’ и ‘момък’ + текст от
нар. прик.: най-после се престрашила м\айкята, ошл\а, разкарала ги, кога гледа -
наместо зм\ейо - млад момч\ак, даму се не нагледаш... с особености (м\айкята,
ошл\а, зм[ейо), насочващи към западни-югозападни говорни области. В БТР 393 -
393
‘момче’, ‘юноша’, ‘младеж’.
П. От същ. момч]е^ —> осн. момч- + наст, -ак, като експресивно (увел.) название.
МОМЧ\Е
Вар.: момч\е (монч\е), м\омче (м\онче).
= Мъж <в детска, юношеска или младежка възраст>. Нариц. и зват. (момч\е!) ф.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 393 - ‘момък, млад мъж’. В РСБКЕ II98 - ‘млад мъж,
момък, юноша, младеж’. В РБЕ IX 643 -‘млад мъж; младеж, момък’. В СТРБЕ 395
- ‘младеж, момък, ерген’. В БЕР IV 230-231 (къмм|омък) - ‘момък, млад мъж’. У
ДечТР 334 - ‘момък, млад мъж, младеж, ерген’. В УЕРII 81 и у РадБТР 366 - ‘млад
неженен мъж’. В РБГ 181 - ‘неженен млад мъж’ за говори от Сярско,
Гюмюрджинско (Беломорието).
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 80 - ‘мъжко дете’. В БТР (пак там) - ‘мъжка
рожба’, ‘детенце от мъжки пол’. В РСБКЕ (пак там) - ‘дете от мъжки пол’. В РБЕ
(пак там) - ‘дете от мъжки пол’, ‘мъжка рожба’. В СТРБЕ (пак там) - ‘дете от
мъжки пол’. В БЕР (пак там) - ‘дете от мъжки пол’. У ДечТР (пак там) - ‘мъжка
рожба, дете от мъжки пол’. В УЕР II81 - ‘дете от мъжки пол’. У РадБТР (пак там)
- ‘дете от мъжки пол’. В РБГ 181 - ‘дете от мъжки пол, син’ за говори от
Гюмюрджинско, Димотишко (Беломорска Тракия).
= Мъж (съпруг) <млад> /7*/.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘млад съпруг’ - за говори в Плевенско, Софийско,
Кюстендилско, Костурско (Беломорска Македония: Дека ти е, м\ори н\евесто,
м\омчето? М\омчето ми е на чужб\ина).
П. От кор.-осн. мом- (срвн. мом[а и м\омък) + наст, -че, като гал.-умал. название,
продобило и неутрална нарицателна функция. Вж. имом[иче.
От момч^е са образувани и: гал.-умал. момч\енце (вж. Геров III 80, РСБКЕ II98,
РБЕ IX 644) със съчл. наст, -ен-це и увел.-укор. момч\ище (вж. БЕР IV 230 към
м)омък и РБЕ пак там) с наст. -ище.
0 Съчет.: зах\одно м[омче ‘стар ерген’ - Странджа (Малкотьрновско, Царевско).
Вж. и ерг\ен.
394
МОМЧ\ЕНКА
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 (към м|омък) - ‘момче’ за говори в Тетевенско.
П. От същ.	—* осн. момч- + съчл. наст, -ен-ка, като експресивно (гал.-
умал.) название. Срвн. им\омчет\\инка.
МОМЧЕРЛ\АК
Вар.: момчерл\ак (момчерл\як), момчурл\ак (момчурл\як),момчърл\ак.
= Момче <голямо, едро, високо>.
Р. Разг., диал. В различии говорни области на север-северозапад (от Кулско-
Видинско до Севлиевско-Великотьрновско на изток) и спорадично на югозапад. В
БЕР IV 230-231 (към м\омък) момчерл\ак ‘юноша’ - за говори в Кулско-Видинско-
Белоградчишко; момчерл\як ‘момче (вече позаякнало)’ [?] - за говори в
Елинпелинско, гр. Банско; момчурл\як ‘голямо момче’ - за говори в Пирдопско,
Солунско (Беломорска Македония); момчърл\ак ‘голямо момче’ - за говори в
Троянско, Севлиевско. В БТР 393 момчурл\як ‘голямо поотрасло момче’. В РСБКЕ
II98 и РБЕ IX 644 - ‘голямо момче’.
П. От същ. Л4омч|е| —» осн. момч- + интерфикс -ер-/-ур-/-ър- + съчл. наст. -л-ак/-л-
як, като експресивно (увел.) название. Срвн. и момч\ага, момч\ак, момчур[яга и др.
М\ОМЧЕ7]\ИНКА
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
Р. Диал. В РБГ 181 - ‘момче’ за говори от Гюмюрджинско, Димотишко
(Беломорска Тракия).
П. От същ. момч\е^ —> осн. момч- или разш. осн. по ф. за мн.ч. момчет- + съчл.
наст, -(ет)-ин-ка като експресивно (гал.-умал.) название. Срвн. и момч\енка.
М\ОМЧЕЦ
= Мъж <в младежка възраст>; момче, момък, младеж1.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 (към м\омък) - ‘момче’ в коледарски напев: До кръсчец
дренчец, на дренчец люлчец, в люлчец... момчец... от Елинпелинско.
П. От същ. момч\е] —>разш. осн. момч- + наст, -ец, като експресивно (гал.-умал.)
название. Срвн. и мом^ец.
395
МОМЧИТ\АНА
= Момиче, което по нрав и поведение прилича на момче. Зват. ф. момчит\ано!.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 (към ,и|ол/ък) - ‘момиче, което предпочита да играе с
момчета и има мъжки черти в характера си’ - за говора на гр. Перущица.
П. От същ. момч^ —> разш. осн. момч(е)т- (срвн. мн.ч. момч\ета, диал.
м\омчита) + наст. -ана. Срвн. и мъжкар\ана.
МОМЧУРЛ\ЯЧЕ
Вар.: момчурл\яче, момчърл\аче.
= Момче <голямо> ~ <малко>.
Р. Разг., диал. В БЕР IV 230-231 (къмл«|ол/ък) - ‘доста голямо момче’ [?] - за
говори в Ботевградско, но ‘малко момче’ (по М. Георгиев), и момчърл\аче ‘по-
голямо момче’ - за говори в Севлиевско. В РБЕ 1Х 645 - умал. отмомчурл\як.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо момчурл\як] и момчърл\ак (при
момчерл\ак\) като експресивно (най-вероятно гал.-умал.) название.
МОМЧУРЯГА
= Момче <голямо, едро, високо>.
Р. Диал. У Геров III 80 и в БЕР IV 230-231 (към л<|ол«ък) увел, от момч\е.
П. От същ. момч)е^ —> осн. момч-, разш. с интерфикс -урь-, + наст, -ага, като
експресивно (увел.) название. Срвн. пмомч\ага и момчерл\ак (момчурл\як) и др.
МОМЪК
= Мъж <в младежка възраст>; младеж1; ерген. Зват. ф. м\омко!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 81 - ‘ерген’, ‘млад човек’. В БТР 393 - ‘млад
мъж’, ‘неженен мъж’, ‘ерген’. В РСБКЕ II 98 и РБЕ IX 645 - ‘млад неженен мъж’,
‘ерген’. В БЕР IV 230-231 и у РадБТР 366 - ‘млад неженен мъж’. В СТРБЕ 305-306
- ‘млад мъж, който не е женен, ерген’.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В БТР 393 - ‘млад мъж, който се жени, който влиза в брак’. В РСБКЕ II98,
БЕР IV 230-231 и у РадБТР (пак там) ‘младоженец’. В СТРБЕ (пак там) - ‘млад
мъж, който сключва брак’.
= Мъж (съпруг) <млад> /7*/.
396
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘съпруг (докато е по-млад)’ - за български говори в
Банат (Румъния).
П. Oft кор.-осн. мом- (срвн. мом\а, момиче, момч^е и др.) + наст, -ък (< стбълг. -ък)
—» бълг. м\омък, което според авторите на БЕР (пак там) е „без съответствия в
другите славянски езици”. В еръб. и хърв. обаче м\омак за ‘неженен млад мъж’ и
‘младоженец’ (БЕР пак там) и ‘либе, любе’ (Таноцки 86-88) свидетелства за не-
широко южнославянско разпространение на думата. Може да се предполага, че
м\омък е старо паралелно образувание за м.р. спрямо мом^ с наст. -ък. Срвн.
обаче и момак, м\омок. Добрев 1994: 180 посочва в „кратьк речник” на термини за
родство бълг. момък в сходство смомоч ‘юнак’ от езици (диалекти) в Памир и
Кавказ и приема, не без основание, че може да е наследено от езика на „древните
българи”. Срвн. и мом\ак, м\омок.
• Момкови.
= Домът и семейството нам\омък] (обикновено в съчет. с предл., напр.: у
м\омкови).
= Роднини и близки на момък като гости на сватбата му. У Геров III 79 - ‘роднини
на момъка на сватба’. В БТР 393 - ‘домът, семейството или роднините на момъка
при сватбата му’. В РСБКЕ II 98 (към м\омков) - ‘домът и близките на момъка при
сватба’. В РБЕ IX 642 (към м\омков) - ‘роднини на момъка (при сватба)’. В БЕР IV
238-241 (към м\омък) - ‘домът, семейството, роднините и близките на момък на
сватба’.
Субстантивирано мн.ч. на прил. м\омков.
МОМ\ЯГА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. мом\яго!.
Р. Диал. У Геров III 81 и в БЕР IV 224-227 (към мом\а) - увел, от мома.
П. От същ. мом\а) —> кор.-осн. мом-/момъ- + наст, -ага, като експресивно (увел,-
укор.) название. Срвн. и момарл\яга (момар\яга).
М\ОМЯЧЕ
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (м\омяче\) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 211 - ‘момиче’ (по нар. пес.: Ой, Радо, Радо, м\омяче младо!)
397
- за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). В БЕР IV 224-227 (към мом\а) -
‘момиче до 15 години’ [?] - за говори в Дупнишко, Кюстендилско.
П. От същ. мом\а1 —> кор.-осн. мом- + разш. наст, -яче, като експресивно (гал.-
умал.) название, продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и момл\яче.
М\ОНА
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. м\оно!.
Р. Диал. В някои български говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Неясно.
МОР\УК
Вар.: мор\ук, мур\ук.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща. Член. мор\ук(ът) ‘баща ми’.
Р. Жарг., разг. В БТР 395, РЧД 552, РБЕ IX 676 - ‘баща’.
П. Арм. moruk ‘брада’ —> тур. moruk, tnuruk ‘старец’, ‘дядо’ (вж. РЧД пак там и ДТБ
189) —> бълг. мор\ук, мур\ук с посоченото значение (вж. и БЕР IV 248).
МОРУК\АНКА
- Жена спрямо собствените деца /2/; майка. Член. морук\анката ‘майка ми’.
Р. Жарг., разг. Само в БЕР IV 336 (към мор\ук) - ‘майка, родителка’.
П. От същ. jwoplyK'l' —> осн. мору(к)- + съчл. феминална наст, -ан-ка. Срвн. и
морук\иня, мор\учка.
МОРУК\ИНЯ
Вар.: морук\иня, мурук\иня.
= Жена спрямо собствените си деца 111', майка. Член. морук\инята ‘майка ми’.
Р. Жарг., разг. В РБЕ IX 676 - ‘майка’.
П. От същ. мор\ук\ —> осн. мору(к)- + феминална наст. -(к)иня. Срвн. и мор\учка,
мурук\анка.
МОР\УЦИ
Вар.: мор\уци, мур\уци.
= Семейна двойка от мъж и жена спрямо собствените си деца /1+2/; родители, баща
и майка. Член. моруците ‘родителите ми, ни’.
Р. Жарг., разг. В РБЕ IX 676 (към мор\ук) - мн.ч. с „разширено” значение
‘родители’.
398
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
••Мор]уците. Домът и семейството намор\ук] и морук\иня], мор\учка] (напр. у
мор\уците, с мор\уЦитё).
МОР\УЧКА
Вар.: морячка, мур[учка.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка. Член. мор\учката ‘майка ми’.
Р. Жарг., разг. В РБЕ IX 676 - ‘майка’.
П. От същ. мор\ук] —> осн. моруч- + феминална наст. -ка. Срвн. и морук\иня,
морук\анка.
МОСКО
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи (Асеновградско, Смолянско, Ардинско). В
БЕР IV 253 (към мдски) - ‘мъж, съпруг’ - за говори в Смолянско.
П. Стбълг. мжжьски, мжжьск'ыи ‘мъжки’ (СтбР I 892-893 —> бълг. прил. мъжки, диал.
мдски ‘мъжки’ —» субстантивирани форми за ср.р. мдско ‘мъж’ и ‘съпруг’ и мн.ч.
мдски, член, мдските (мдскисе, мдскине) със значение ‘мъж, мъже’ и ‘съпруг,
съпрузи’. Срвн. и мъж.
М\ОТКА
= Жена <в девическа възраст>; момиче, девойка, мома.
Р. Диал. В местни говори в Разложко. В БЕР IV 260 - ‘голямо момиче’ - за говора
на гр. Банско.
П. Неясно. Според авторите на БЕР (пак там) произв. от глаг. мотая [?]. Възможно
е обаче м\отка да е българска адаптация на алб. motre, moter (вж. м\отра) с наст. -
ка.
М\ОТРА
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. м\отре!.
Р. Диал. В някои български говори на югозапад (Костурско, Беломорска
Македония). В БЕР IV 262 - ‘зълва’ - за говори в Благоевградско и ‘сестра, кака’ за
някои тайни занаятчийски говори в Пирдопско, Пещерско, Гоцеделчевско и
Дебърско (Вардарска Македония).
П. Алб. motre, moter ‘сестра’ (БЕР пак там) —> бълг. диал. м\отра ‘зълва’.
399
м\оят
Вар.: м\оя(т), м\ойо(т), м\ое(т) и др.
= Член на семейството ми (съпруг, баща, син...) и/или рода ми (роднина).
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 625-626 (към мой) - ‘съпругът (по-рядко синът) на лицето,
което говори’. В различии говорни области: Сливнишко (он м\ойо киг\а се зап\ие
н\ема спир\анье); Силистренско (д\одува см\ойу да стр\ижатуфц\етй).
П. От притеж. мим. мой —> член. м\оят (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. м\оичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. нему върви на
м\оичкия ученето). В РБЕ IX 623 (към м\оичък) м\оичкият - ‘човек от семейството
(съпруг...) на лицето, което говори’.
М\ОЯТА
Вар.: м\оята (м\ойта),мо\ята и др.
= Член на семейството ми (съпруга, майка, дъщеря...) и/или рода ми (роднина).
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 625-326 (към мой) - ‘съпругата (по-рядко дъщерята) на
лицето, което говори’. В различии говорни области: Пловдивско (й\а ги гл\едаф,
оть м\ойта булн\ава б\еши), Радомирско (м\ойта пойд\е с комш\ик’ата на дар\ак,
па ги н\ема \оште), Смолянско (т\ие са см\ойна нёкаф род).
П. От притеж. мим. мой, ж.р. м\оя —» член. м\оята (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение. Срвн. им\оят, м\оите.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. м\оичката (и вар.) като обособено съществително (напр. тямоичката като
отвори еднауста...). В РБЕ IX 623 (към м\оичък) м\оичката - ‘човек от
семейството (съпруга...) на лицето, което говори’.
М\УДЖО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (м^уджо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско-Ловешко.
П, Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа) и м\уджо с
посоченото значение. Срвн. и м\иджо.
400
★МУЖА ТЕЛНИЦА
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. В србълг. Тревник от Бояна (XV-XVI в.) мо^жлтельницл. ‘омъжена жена’ (вж.
Цибранска-Костова 72).
П. От стбълг. мжжь ‘мъж, човек’ и ‘съпруг’ (вж. СтбР I 892) —* произв. мжжлтицл за
‘омъжена жена’ (вж. РСтбЕ 212) —> разш. осн. мжжлт- ~ моржат- (< прил.
*мжждтъ1и) + съчл. наст, -ель-ниць —» същ. мо^жлтельницл с посоченото значение.
Срвн. vt мъж\ата, мъж\атица.
М\УЙКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. м\уйке!.
Р. Диал. В ТБД VI250 и БЕР IV 309 - ‘баба’ - за говора на с. Ново село, Видинско.
П. Рум. miiica ‘майка’ (РБР 716) —> бълг. диал. м\уйка с посоченото значение. Срвн.
и м\ума.
•	М]уйкини. Домът и семейството нал«|уйка|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
м\уйкин. Характерни за същия говор са и произв. вар. с персонифицирано значение:
м\уйкинсини ‘домът и семейството на бабата на лице, за което се говори’;
м\уйкинтини ‘домът и семейството на бабата на лице, на което се говори’ (вж. ТБД
и БЕР пак там).
М\УМА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\умо!.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. В ТБД VI250 и БЕР IV 320 - ‘майка’ и ‘баба’ - за говора на с. Ново село,
Видинско.
П. Рум. тита ‘майка’ (РБР 717), ‘баба’ (БЕР пак там) —> бълг. диал. ж[ума с
посочените значения. Срвн. и м\уйка.
•	М\умини. Домът и семейството нал«|ул<а|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
м\умин. Характерни за същия говор са и произв. вар. с персонифицирано значение:
м\уминсини ‘домът и семейството на майката или бабата на лицето, за което се
401
говори’; м\уминтини ‘домът и семейството на майката или бабата на лицето, на
което се говори’ (вж. ТБД и БЕР пак там).
М\УШО
= Некръстено още дете (момче) /5*/.
Р. Диал. В БЕР IV 367 - ‘некръстено бебе’ и ‘момче’ - за говори в Ксантийско.
П. От диал. прил. м\ушек ‘малък’ (в БЕР пак там м\уйшек, м\ушек ‘малък, мъничък’
- за говори в Родопите и Беломорска Тракия) —> осн. муш- и наст.-оконч. -о —> същ.
м\ушо с посоченото значение.
МЪЖ
Вар.: мъж, маж, меж, муж.
= Човек от пол, противоположен на женския.
= Човек от мъжки пол спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг. Зват. ф.
м\ъжо!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III106 - ‘оня, за когото някоя е омъжена...’. В БТР
400, РСБКЕ II 112, РБЕ IX 792 и РадБТР 373 - ‘съпруг’. У ДечТР 341 - ‘човек от
мъжки пол на зряла възраст’ и ‘съпруг’. В УЕРII100 - ‘човек от пол,
противоположен на жената’ и ‘съпруг’. В бълг. диалекти: тък\ъс м\ъш да нам\ериш
йе късм\ет (Севлиевско); маждт \и съ нап\ива с\ека в\ечер (Пещерско); \убуу ъмъ
н\ашът мъш беше там м\андържийе (Гюмюрджинско); мъш \иумр\ял ун\ъс
гуд\инъ (Великотърновско); л/|оо м]аш е н\огу \арен (Петричко); той ми е м\аш, пък
\ас на н\его б\улка и жен\а (гр. Клисура); моа маш отид\е на Пирд\оп (Пирдопско);
какёф добёр мёш \имаги, мар\и (Тетевенско); да са казва или на мъж\ё на името
или нив\ясто! (Тетевенско); м\ужми от\идеу г\ору, за д\ърва (Трънско); твой ли е
т\иа м\уж?; н\ема м\ъж му се \оди на б\ойо (Костурско) и т.н.
П. Праслав. тагъ, стбълг. мжжь ‘мъж, човек’ (мжжд и женж сътвориль есть Вогт.) и
‘съпруг’ (отъв'Вштл женд и рече смоо^: не имдмъ мжжд) (СтбР I 892) —> бълг. мъж (и
диал. вар.) със същите значения.
Отмъж —> кор.-осн. мъж- са образувани: гал.-умал. вар. мъжл^е с наст, -ле,
произв. мъжл\енце със съчл. наст, -ен-це и увел.-укор. вар. мъж\игце с наст. -игце.
0 В съчет.: бездетен мъж, безч\еляден мъж разг., диал. ‘женен мъж, който няма
402
свои деца’; пар\ясан мъж разг., диал. ‘мъж, който е напуснат от жена си’;
разв\еден мъж ‘мъж, чийто брак е разтрогнат’; \уреден мъж разг., диал. ‘мъж,
който е добър домакин, стопанин’.
М\ЪЖ(А)
= Женя/оженвам, задомявам (мома, жена).
Р. Диал. У Геров III 107 - ‘женя, задомявам женско’ (+ текст от нар. пес.: хайде,
Яно,... брата ке жениме, сестра ке мъжиме). В РБЕ IX 792 - ‘омъжвам’ (+ текст
от Р. Жинзифов: - Бабичко,... кажи... защо майка мене мъжит за старо и харо?).
В БТР 400 - ‘женя мома, жена’. М\ъжа се. Встъпвам в брак, женя се. У Геров (пак
там) - ‘за жена, за мома: зимам си мъж, задомявам се’ (+ текст от нар. пес.:...
мъжи се, мори Петкано, дори си млада зелена, дори си б^ла червена). У Геров I
165 към в\ърша се\ моримоме,... що се вършеш ‘сгодяваш’, не семъжиш.)
П. От същ. мъж\ —у осн. мъж- + наст.-оконч. -а (респ. -ъ, -им) —> глаг. м\ъжа (се).
Срвн. и ж\еня (се), ом\ъжа/ом\ъжвам (се).
МЪЖ\АТА
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. У Геров III 107 и БЕР IV 374 - ‘жена, която си има мъж’.
П. Стбълг. *мжждтд (вж. БЕР пак там) —► бълг. диал. мъж\ата - вероятно
субстантивирана ф. за ж.р. на прил. *мжждтыи.
МЪЖ\АТИЦА
Вар.: мъж\атица (муж\атица), мъж\атница (маж\атница), мъж\етница.
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. Предимно в говори на запад-югозапад. В БЕР III610 (към маж) и IV 302,
373-374 (към муж, мъж) маж\атница ‘омъжена жена’ - за говори в Тетевенско,
муж\атица ‘омъжена жена’ - за говори в Сливнишко и мъж\атица, мъж\етница.
У Геров III 106-107 мъж\атица, мъж\етица и в БТР 400 мъж\атица ‘жена, която
има мъж, не е вдовица’. В РРДД 269 мъж\атница, мъж\етница ‘жена, която живее
с мъжа си’. В РБЕ IX 793, 796 мъж\атица, мъж\атница, мъж\етница ‘жена, която
има мъж, която не е вдовица’ (по Ив. Вазов, Т. Влайков и нар. пес.: моя стара
майко, мене не са б\или луди градещани, а меразболиа булки мъж\атници).
403
П. Стбълг. *мжждтд, *мжжлтицл (вж. БЕР пак там) —> бълг. диал. мъж\ата] и
мъж\атица (и вар.) —> разш. осн. мъжат- (< стбълг. прил. за ж.р. *мжждтыа) +
наст. -(н)ица. Варианты мъж\етница е вторичен поради преглас на гл. /а/ в /е/ пред
сричка с предна гласна (срвн. напр. диал. ж\еби спрямо ж\аба, ж\аби; ж\ельни
спрямо ж\ална, ж\ални и др.).
В „Требник” от XV-XVI в., открит в с. Бояна, Софийско, е засвидетелстван вар.
мо^ждтельницА за ‘омъжена жена’. Срвн. и мъжен\ица, мъж\овница.
МЪЖЕН\ИЦА
Вар.: мъжен\ица, мъжан\ица.
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. В РРДД 269 мъжен\ица ‘жена, която живее с мъжа си’ (по К. Христов). В
РБЕ IX 792, 795 мъжан\ица и мъжен\ица ‘жена, която има мъж, която не е
вдовица’ (по К. Христов).
П. От същ. мъж] —> осн. мъж- + съчл. наст, -ен-ица или разш. осн. мъж-ен- (през
съчет. м\ъжена жена) + наст. -ица. Срвн. глаг. м]ъжа ‘женя, задомявам’, страд,
прич. м^ъжена, същ. м^ьжене (Геров III 107, РБЕ IX 795 + текст от нар. пес.: от
како сум... язм\ъжена, да в\еруваш..., п\ак съм м\ома). Срвн. и мъж\овница.
МЪЖИНСТВО
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от съпруг.
Р. Диал. У ГеровДоп. 214 и в БЕР IV 373-374 (към мъж) - ‘наследство от мъж’ - за
говори в Софийско. В РБЕ IX 796 - ‘наследство от мъж, съпруг’ (+ лит. текст: имам
две ниви, мъжинство от първия стопанин... по В. Караманчев).
П. От същ. мъж] —> разш. осн. мъжин- (може би през съчет. *мъжин имот [?]) +
наст. -ство. Срвн. и мъж\овина.
МЪЖК\АР
= Мъж <в юношеска или младежка възраст>; момче, момък, младеж1.
Р. Разг., диал. В различии югозападни говори (Софийско, Радомирско,
Благоевградско).
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В БЕР IV 376 - ‘мъжко дете’ - за говори в Пазарджйшко. В РБЕ IX 797
404
‘мъж’ [?], но по текстове от Кр. Пишурка, Ст. Марков, конто насочват и към
значения ‘момък’, ‘син’. От мъжк\ар са образувани: увел.-укор. мъжкар\ан с наст.
-ан и гал.-умал. мъжк\арче с наст. -че. В РБЕ (пак там) - ‘мъж, момче’ (по текст от
Кр. Григоров: Твоят Мъжкаран нещо много често взе да купува бонбони. Да не
краде отнякъде парите?). В РБЕ (пак там) мъжк арче, умал. от мъжк\ар (по текст
от К. Митев: Твоите дечица какви са? Момченца или момиченца? Две
мъжкарчета и едно момиче!). В РБЕ (пак там) към м\ъжки [?] по текст от В.
Чертовенски: Браво бе, Байчо!... Какво е?... Мъжк\арче... -уж небрежно отвръща
мъжкият татко и му е драго, драго.
П. От прил. мъжки —> осн. мъжк- + наст. -ар. Срвн. и мъжкарль\ок.
МЪЖКАРЛЬ\ОК
= Мъж <в детска, юношеска или младежка възраст>; момче, момък, младеж1. Нариц.
и зват. (мъжкарль\ок!) ф.
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Пазарджишко.
П. От прил. м\ъжки —» осн. мъжк- + съчл. наст, -ар-лъок или от същ. мъжк\ар] с
разш. наст, -льок, вероятно с допълнителен експресивен оттенък.
муьжко
Вар.: м\ъжко, м\ажко.
= Мъж <в детска, юношеска или младежка възраст>; момче, момък.
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 797-799 (към м\ъжки) м\ъжко! като обръщение към момче
(по текст от Елин Пелин: - Бре, м\ьжко! - обърна се той към едно от децата!). В
различии говорни области (напр. Елинпелинско - стр\ина Гена си одим\ала
м\ашко; Асеновградско - жъруд\иш т\и идн\о м\ъшко -рекла \и б\абата -, ама
н\яма дам\ой да хорт\ува). У ГеровДоп. 201 (към м\алечко) м\ажко - за говора на
гр. Велес (Вардарска Македония) в нар. пожелание.' Э|ореда Госпот да тем\илуйе
со м\ашко!. В БЕР IV 376-378 (към мъжк\ар [?]) м\ъжко ‘мъжка рожба’ - за говори
в Хасковско.
П. Субстантивирана ф. за ср.р. на прил. мъжки, член. м\ъжкото. Със значение
‘мъжки деца’ ~ ‘момчета’ ~ ‘синове’ е разг, и диал. разпространена и
405
субстантивирана ф. за мн.ч. м\ъжки, член, м\ъжките (народ\иха им се с|е л<|т>жки;
м\ъжките им не тр\аят нещо, измр\яха едно по едно). Срвн. и ж\енско.
МЪЖК\УРЧЕ
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В БЕР IV 376-377 (към мъж) ‘момче’ - за говори в Пещерско, Смолянско.
П. От прил. мъжки —> осн. мъжк- + съчл. наст, -ур-че, като експресивно (гал.-
умал.) название. Срвн. и мажк\улче и мъж\урка.
МЪЖ\ОВИНА
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от съпруг.
Р. Диал. В БЕР IV 373-374 (към мъж) - ‘наследствен мъжов имот’ - за говори във
Великотьрновско.
П. От същ. мъж] —> разш. осн. мъжов(н)- (може би през съчет. мъжов имот или
*мъжовен имот [?]) + разш. наст, -(н)ина. Срвн. и мъжинство.
МЪЖ\ОВНИЦА
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. У Геров III 105 - ‘жена, която има мъж, н|е вдовица’. В РРДД 269 - ‘жена,
която живее с мъжа си’. В РБЕ IX 800 - ‘мъжатница’ + текст от нар. пес.: телял
вика, личбал\ичит: вонкамома да н’излезе, ни мома,..., ни н\евеста, ни църноока
вд\оица, ни па млада мъжовница, чиито особености (л|ичит, вонка, църно\ока,
вд\оица) насочват към български говори във Вардарска Македония.
П. От същ. мъж] осн. мъж- + съчл. наст, -ов-ница или от разш. осн. мъжов(н)-
(през възможно предполагаемо съчет. *мъжовна жена) + наст, -(н)ица. Срвн. и
мъжен\ица.
МЪЖ\УРКА
Вар.: мъж\урка, маж\урка.
= Мъж <в юношеска или младежка възраст>; момче, момък, младеж1.
Р. Диал. В БЕР III 610 (към маж) и IV 373-374 (към мъж) маж\урка умал. ‘юноша,
младеж в пубертетна възраст’ и мъж\урка ‘възмъжал момък, но още малък, за да се
счита за мъж’ - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. мъж] —> осн. мъж- + съчл. наст, -ур-ка, като експресивно (гал.-умал.)
название. Срвн. и мъжк\урче.
406
М\ЪНА
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка. Зват. ф. м\ьне!, м\ъни!.
Р. Диал. В някои местни говори в Котелско.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мллъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —» бълг. диал.
м\ънен '... малък, млад’ —> осн. мън- + наст.-оконч. -а —> м\ъна с посоченото
значение. Срвн. и м\ънка.
М\ЪНДИЧКА
= Момиче (дъщеря) <малко, невръстно /6*/.
Р. Диал. В БЕР IV 399 - ‘новородено още некръстено момиче...’ - за говори в
Пловдивско, Ксантийско и ‘малко момиче’ - за говори в Чаталджанско
(Беломорска Тракия).
П. От същ. м|ъна| —> разш. с интерфикс -нд- осн. мънд- + съчл. наст, -ич-ка (срвн.
напр. мом\ичка), като експресивно (гал.-умал.) название.
М\ЪНЕ
Вар.: м\ъне, м\ъни.
= Дете <малко, невръстно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (м\ъне!) ф. Член. м\ънето ‘детето
ми, ни’.
Р. Диал. В БЕР IV 401 - ‘малко дете’ и ‘обръщение към малки деца’ - за говори в
Пещерско, Свиленградско.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мклъ) ‘по-малък’ (РСтбЕ I 882) —» бълг.
диал. м\ъна наред с м\ъне, м\ъни (нариц. и зват. ф.) като гал.-умал. названия за
‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко дете’. Срвн. и м\ънено, м\ъненко и др.
М\ЪНЕНКО
Вар.: м\ъненко, мън\енко (ман\енко), м\ънинко, мън\инко.
= Дете <малко, невръстно /5*~6*/. Нариц. и зват. (м\ъненко!, м\ънинко!) ф. Член.
м\ъненкото ‘детето ми, ни’.
Р. Разг., диал. Предимно в говорни области на юг от Стара планина - в Софийско
(\имаме си мън\енко', да ви е живо мън\енкото!), Самоковско, Радомирско
(ман\енко), Пещерско, Пловдивско (кумишйте си \имат м\ънинко), Хасковско
(м\ъненко). В БЕР IV 400 (към м\ънен) м\ъненко ‘бебе’, м\ънинко ‘малка рожба’ - за
407
говори в Хасковско. В РБЕ IX 813 (към л<|ън|«нкм) м\ънинко ‘малко дете’, ‘бебе’ (по
Ст. Ц. Даскалов).
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мклъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —»диал. прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ (БЕР IV 103) —> произв. прил. м\ъниний, м\ънинкий
‘малечкий’ (Геров III 98), м\ъничък и т.н. —► м\ъненко - субстантивирана ф. за ср.р.
(срвн. нм\ънинко, м\ъничко) —> гал.-умал. название за ‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко
дете’. Срвн. и м\ънено, м\ъничко и др.
М\ЪНЕНО
Вар.: м\ънено, м\ънино.
= Дете <малко, невръстно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (м\ънено!) ф. Член. м\ъненото
‘детето ми, ни’.
Р. Диал. В БЕР IV 400 (към м\ънен) - ‘много малко дете’, ‘бебе’ - за български
говори в Банат (Румъния).
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мклъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —> диал. прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ —> същ. м\ънено - субстантивирана ф. за ср.р. като гал.-
умал. название за ‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко дете’. Срвн. и м\ъненко.
М\ЪНИЧКО
Вар.: м\ъничко,м\ънечко,мън\ечко (ман\ечко),м\ънъчко.
= Дете <малко, невръстно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (м\ъничко[) ф. Член. м\ъничкото
‘детето ми, ни’.
Р. Разг., диал. В различии говорни области на запад и на изток - Софийско,
Пернишко, Радомирско (ман\ечко), Пирдопско (м\ъничко), Пловдивско,
Асеновградско (м|ъничко) и др. В БЕР IV 402 (към м\ъничък) м\ънечко - за говори в
Софийско, м\ънъчко ‘бебе’, ‘малко дете’ - за говори във Видинско. У Геров III99
м\ъничко ‘малко дете’, ‘новородено’. В РБЕ IX 814 (към м\ъничък) м\ъничко ‘малко
дете’, ‘бебе’.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мклъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —> прил.
м\ъничък, м\ънечък (м\ънечок) (срвн. и Геров (пак там) м\ъничкий ‘мънинкий,
малечкий’) —» същ. м\ъничко - субстантивирана ф. за ср.р. като гал.-умал. название
за ‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко дете’. Срвн. им\ънено,м\ъненко.
408
М\ЪНКА
Вар.: м\ънка, м\ънкя.
= Момиче (дъщеря) <малко, невръстш» /6*/. Зват. ф. м\ънке!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 215 м\ънкя с пояснение: „така викат малка мома” и в БЕР IV
403 м\ънка (и зват. ф. м\ънкей!) ‘малко момиче’ - за говора на гр. Котел.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мллъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —» бълг. диал.
прил. мънен, м\ънин —> осн. мън- + наст. -ка/-кя —> м\ънка, м\ънкя като гал.-умал.
название за ‘малко момиче’. Срвн. им|ъна.
м\ънко
= Момче (момче) <малко, невръстно> /5*/. Нариц. и зват. (м\ънко!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп 215 - ‘малко момче’ - за говора на гр. Котел. В БЕР IV 403
също.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мклъ) ‘по-малък’ (СтбР 1882) —> диал. прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ —> осн. мън- + наст, -ко —>м\ънко като гал.-умал. название
за ‘малко момче’. Срвн. и м\ънка пм\ънчо.
м\ънчо
= Момче (син) <малко, невръстно /5*/. Нариц. и зват. (м\ънчо!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 215 м\ънчо умал. от.мънксф В БЕР IV 404 м\ънчо ‘малко
момче’ - за говора на гр. Котел.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степей от мклъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —> прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ —> осн. мън- + наст, -чо —>същ. м\ънчо като гал.-умал.
название за ‘малко момче’. Срвн. и м|ънко. Предположението на авторите на БЕР
(пак там), че м\ънчо е възникнало в детска реч от незасвидетелствана форма
*мънчко < м\ъничко не държи сметка за високата производителност на наст, -ко и -
чо при зват. ф. и нариц. названия за родство и при лични имена.
М\ЪШЧА
Вар.: м\ыича, м\ъшчаа, м\ъшчеь.
- Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В някои български говори във Вардарска Македония (Охридско: т\атко
му се пр\еженил и йе д\онесол м\ъшча) и беломорска Тракия (Сярско: м\ъшчеъ, не
409
им йе ас’м\айка, РБГ 174).
П. Вж. м\ащеха, срвн. и магич\ека.
МЮЩЕР\ИИ
Вар.: мющер\ии, мущер\ии, мищур\ии.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в някои родопски говори (вж. Родопи 151-153- само в мн.ч.
мющер\ии,мущер\ии). Вж. к. 10.А. У Геров III 105, БТР 403, РРДД 273, РБЕ IX 784
и др. - ‘купувач’, ‘клиент’. В БЕР IV 442-443 мищур\ия ‘кандидат за някаква
покупка’.
П. Тур. mil^teri ‘купувач’, ‘клиент’ (ДТБ 195) —> бълг. мющерия (и вар.) със същото
значение, но и —► ‘кандидат (за нещо)’ и —» ‘сватовник’ респ. ‘сватовници’.
Н
НАВАЛ ДЖИЙ КА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. навалдж\ия и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо навалдж\ия\ с наст. -ка. У Геров III 120
само навадж\ийка [?] ‘която изглежда мома...’.
НАВАЛДЖ\ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. Малък компактен ареал от западни говори (Годечко, Брезнишко, Трънско
и Царибродско, Пиротско в Западните покрайнини). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. нав\алям ‘налягам, натискам някого да отстьпи от цената на нещо...’
(Геров III121), ‘правя усилия да свърша...’ (БТР 407) —► осн. навал- + наст, -джия
—> навалдж\ия. В БЕР IV 457 е посочено и произв. същ. н\авал за ‘раст. Aspidium
lonchitis’ (за говори в Софийско) със следното пояснение: „растението се слага на
определени места в къща... да привлече повече годежари” [!].
410
Н\АЙД(А) СЕ
Н\АЙДУВАМ СЕ
= Родя се/раждам се.
Р. Диал. В западни говорни области - Софийско, Пернишко, Радомирско (он|о им
се найд\е м\ъшко, та ер\адос гол^ема).
П. Вторично развитие на основното значение на глаг. н|ай<Э(о) ‘намеря (се)’ (вж.
Геров III 162, БТР 417, РСБКЕ II 155 и др., срвн. и н\айденик, н\айденица,
н\айдениче~) —>‘родя се’. Вж. и нам\ер(я) се.
Н\АЙДЕНИК
= Син <н|е р|оден> на родители, конто са го „намерили” изоставен, подхвърлен като
невръстно бебе от родната си майка или родните си майка и баща 15*1.
Р. Диал. В югозападни български говори (Благоевградско, Разложко: препиш\аа
к\ащата на дов\еденико, а н\айденико го ист\икаа).
П. От страд, прич. на глаг. н|айд(аД —> н\айд-ен- + наст. -(н)ик. Срвн. дов\еденик,
зав\ареник.
Н\АЙДЕНИЦА
= Дъщеря <н|е родна> на родители, конто са я „намерили” изоставена, подхвърлена
като невръстно бебе от родната си майка или родните си майка и баща /6*/.
Р. Диал. Вж. н\айденик.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо н\айденик] с наст, -(н)ица. Срвн.
дов\еденица, зав\ареница.
Н\АЙДЕНИЧЕ
= Дете <н|е родно> на родители, което са го „намерили” изоставено, подхвърлено от
родната си майка или родните си майка и баща /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. н\айденик.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо н\айденик^ и н\айденица] с наст. -(н)иче.
Н\АЙКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\айко!, н\айке!, наред
с н\айо!, н\а(й)е!.
Р. Диал. В местни говори във Велинградско, Гоцеделчевско.
П. Съкратен вар. на диал. ан\айка\.
411
НАМ\ЕР(Я) СЕ
НАМ\ИРАМ СЕ
= Родя се/раждам се.
Р. Разг., диал. В БЕР IV 484 (към нам\еря, нам\ирам) нам\ери се ‘роди се’ - за
говори в Монтанско, Никополско, Ботевградско-Софийско-Пирдопско,
Казанлъшко, Пловдивско. В РСБКЕ II 168 нам\ирам се/нам\еря се ‘раждам се’
(нам\ери ни семом\иченце).
П. Вторично развитие на основного значение на глаг. нам\еря се ‘бивам, съм, стоя’
(вж. БТР 423) —> ‘родя се/раждам се’. Вж. и н\айд(а) се.
НАМЕСК\ИНЯ
Вар.: намеск\иня, нам\ескиня, нам\ескина.
= Жена (съпруга) в н|е първи брак /8*/.
Р. Диал. В различии, но предимно западни говорни области - Софийско-
Самоковско (нам\ескиня), Кюстендилско, вкл. български говори в Кумановско
(нам\ескина)', в западного Средногорие - Пирдопско-Ихтиманско-Панагюрско,
отчасти и в Пазарджишко. На север от Стара планина - в Плевенско. В БЕР IV 485
- ‘втора или трета съпруга’ - за говори в Пирдопско.
П. От диал. предл. нам\ясто/нам\есто, съкр. осн. нанес- + наст. -киня/-кина. Срвн.
и нам\естница.
НАМ\ЕСТНИЦА
Вар.: нам\естница, нам\есница.
= Жена (съпруга) в н|е първи брак /8*/.
Р. Диал. В БЕР IV 485 - ‘втора съпруга’ - за говора на гр. Шумен. У Геров III 189 -
‘втората, третата жена на някого’. В РБЕ X 315 - ‘втора или трета жена на някого’.
П. От диал. предл. нам\ясто/нам\есто —» осн. намест- или съкр. намес- + наст. -
ница. Срвн. и намеск\иня.
Н\АНА!
Вар.: н\ана, н\аня, н\ъна.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\ане!, н\ано!.
Р. Диал. В северозападни говори до р. Искър на изток и на юг от Стара планина до
Царибродско-Годечко, спорадично и във Велинградско (БЕР IV 487). Вж. к. 2. У
412
Геров III 191 - ‘мама’. В БТР 424 - ‘мама, майка’. В РБЕ X 341 - ‘майка, мама’.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. По-често като зват. ф. н\ане!.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи (Смолянско-Маданско-Ардинско),
спорадично и на север от Стара планина в Тетевенско-Ловешко.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака.
Р. Диал. Спорадично в различии диалектни области - Белоградчишко,
Елинпелинско, Силистренско (н|ън<т), Драмско (Беломорска Тракия).
= Сестра на майка /42/; тетка.
Р. Диал. В отделни местни говори в Елховско.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В южнобългарски говори - на югозапад в Разложко-Велинградско-
Санданско-Гоцеделчевско (спорадично и н\аня), на югоизток в Елховско-Средецко-
Малкотьрновско (Иванова 149). На север от Стара планина спорадично във
Врачанско-Белослатинско и Плевенско-Свищовско. Вж. к. 831. Като зват. ф. н\ане!
е засвидетелствано и в Охридския говор (Вардарска Македония). В БЕР III487 -
‘чичова съпруга’, ‘стрина’ - за български говори в Банат (Румъния). В БТР 424 и
РБЕ X 341-342-‘стрина’.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско-Карловско-
Панапорско), спорадично и на югозапад в Гоцеделчевско (н\аня). Вж. к. 832. У
Геров III191 - ‘жена на майчин брат’. В БТР 424 и РБЕ X 341 - ‘вуйна’.
П.В и по детска реч (вж. БЕР пак там: „детска бълболна дума”) с удвояване
(редупликация) на сричката както в б\аба, м\ама и под. Според Трубачев 30 и сл.
папа от кор. *ап- ~ *пап(п)а ~ *ап(п)а е широко разпространено название на
майката или други жени роднини в индоевропейските езици (срвн. стинд. папа
‘майка’, алб. папё ‘майка’, хърв. п\апа ‘майка’, гръц. vavva, vzvva ‘леля, тетка’ и
под. Срвн. и перс, папа ‘майка’, тур. апа ‘майка’ и под. (БЕР пак там, Таноцки 20).
Вж. и н\ана2.
• Щанини1. Домът и семейството на н\ана‘у. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\анин.
413
Н\АНА2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. н\ане!, н\ани!, н\аньо!.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. В западни говори от Царибродско-Годечко до Кюстендилско-Дупнишко-
Самоковско на юг. Вж. к. 3+.Г. В БЕР IV 487 - ‘по-възрастен брат’ - за говори в
Софийско, Кюстендилско и ‘обръщение към по-възрастен’ - за говори във
Видинско, Софийско. В БТР 424 - ‘бате’. В РБЕ X 342 - ‘по-стар брат’ + текст от
нар. пес. и прик.: Райка вода налива..., лудо я разлива, па му Райка говоре: не
разливай водата..., че \е н\ана ка сто\и, на мене с глава завърта, на тебе сабля
показва; он не сакал ни да чуйе .. що го поучавал нана му... А бре н\ане, без лажа,
без кривина не може. У ГеровДоп. 223 нан\оте ‘байчо’ (като вин. пад. ф.) от
Трънско (Нан\оте стр\инауч\ила. Вж. СтойковБД 229).
П. В и по детска реч (вж. БЕР пак там:,детска бълболна дума”) с удвояване
(редупликация) на сричката както в б\аба, м\ама и под. Срвн. инд. папа ‘дядо’, луж.
пап ‘баща’, укр. н\ещо ‘баща’ (вж. БЕР пак там).
• Н\анини2, Домът и семейството на н\ана2]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\анин. В говора на с. Ново село (Видинско) са засвидетелствани и произв. вар.
като н\анинсини мн.ч. ‘домът и семейството на баткото на трето лице’ и н\анинтини
мн.ч. ‘домът и семейството на твоя батко’ (вж. ТБД VI253, БЕР пак там). Срвн. и
н\ана1.
Н\АНЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче. Нариц. и зват. (н\ане!') ф.
Р. Диал. В БЕР IV 488 - ‘бебе, пеленаче’ - за говори в Ботевградско. Зват. ф. н\ане!
е отбелязвана и като обръщение към дете в местни говори в Казанлъшко,
Кюстендилско (БЕР пак там).
П. Както и при н'щна1] и нана2] в и по детска реч с удвояване (редупликация) на
сричката със съгл. /н/, но с наст.-оконч. -е за ср.р. Срвн. и м\ъне.
Н\АНКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\анко!.
414
Р. Диал. В ареала на и често наред с г^ана1]. В БЕР IV 487 (към н\ана!~) ‘майка’ - за
говори в Монтанско.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. н\анко!.
Р. Диал. В някои говори в Смолянско.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. н\анко!, н\анке!.
Р. Диал. Спорадично в Монтанско и в говора на гр. Копривщица.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. н\анко!, н\анке!.
Р. Диал. В ареала на н\ана'] със същото значение. Вж. к. 832. В РРДД 282 - диал.
‘вуйна’. В РБЕ X 350 - диал. ‘вуйна’ (но приведените текстове от Ив. Вазов и М.
Георгиев и от нар. пес. не разкриват ясно значението на думата).
П. От същ. н\ана!] —> осн. нан- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар. на н\ана!,
придобил и неутрална нарицателна функция.
• Щанкини. Домът и семейството на н\анка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\анкин.
Н\АНКО
= Баща на съпруг /17/; свекър.
Р. Диал. В някои местни говори в Ломско.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\анко!) ф.
Р. Диал. В западни говори (наред с нана2]) в Софийско, Кюстендилско (вж. БЕР IV
487 и к. 3+.Г.). Зват. ф. н\анке! като обръщение към по-възрастен братовчед е
отбелязана в местни говори в Брезнишко.
П. От същ. н\ана2] —> осн. нан- + наст, -ко, като начална (гал.-умал.) зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция, срвн. напр. т\атко!/т\атко,
в\уйко!/в\уйко и при л.и. В\анко!/В\анко, Д\анко!/Д\анко и т.н.
• Н\анкови. Домът и семейството на н\анко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н| анков.
Н\АНЧО
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>. Нариц. и зват. (н\анчо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Силистренско.
415
П. От същ. н\ана2\ —» осн. нан- + наст, -чо, като начална (гал.-умал.) зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
НАП\УСТЕНИК
Вар.: нап\устеник, нап\ущеник.
= Годеник след разваляне на годеж.
= Мъж (разведен, напуснат>; пар\ясник.
Р. Разг., диал. У Геров III206 - ‘напуснат, върнат годеник’. В БТР 428 - ‘върнат
годеник...’, ‘напуснат, изоставен от съпругата си мъж...’. В РСБКЕ II181 - ‘върнат
годеник или напуснат мъж’. В БЕР IV 505 (към нап\ускам) — ‘върнат годеник’,
‘напуснат, изоставен от съпругата си мъж...’. В РБЕ X 434 нап\устеник и
нап\ущеник ‘годеник, с който е развален годежът’ и ‘мъж, който е напуснат,
изоставен от съпругата си’.
П. От глаг. нап\уст(я), нап\ущам ‘напусна, зарежа; изоставям’ —»осн. на страд,
прич. напустен, напущен + наст. -(н)ик —> същ. нап\устеник.
НАЩУСТЕНИЦА
Вар.: нап\устеница, напустен\ица, нап\ущеница, напущен\ица, нап\усненица,
нап\усница.
= Годеница след разваляне на годеж.
= Жена (разведена, напусната>; пар\ясница.
Р. Разг., диал. У Геров III 206 - ‘напусната жена’, ‘върната годеница’ (+ текст от
нар. пес.: недей ме, либе, напуща, че ми е било омразно в пътя вдовица да среща,
вдовица, напустеница). В РРДД 284 - ‘напусната от мъжа си жена’. В БТР 428
нап\устеница към нап\устеник\. В БЕР IV 505 (към нап\ускам) нап\усненица
‘разведена жена’ и нап\усница ‘изоставена жена’ - от говори в Троянско и
нап\устеница ‘върната годеница; напусната, изоставена от съпруга си жена’ - за
говора на гр. Тетевен и напустен\ица, напущен\ица ‘разведена жена’ - за говора на
гр. Копривщица.
П. Паралелни образувания за ж.р. спрямо нап\устеник\ от осн. напустен-,
напущен-, напус-, напуснен- + наст, -(н)ица.
НАР\ОД
= Семейство, челяд.
416
Р. Разг. В РБЕ X 464-465 - ‘многолюдно семейство; челяд’ (по текст от Ив. Вазов:...
Марко само на трапезата виждаше нар\ода си вкупом... - и Кр. Григоров).
П. Стбълг. ньродъ ‘тълпа, множество’, ‘хора, люде’, ‘род, племе’, ‘население’
(РСтбЕ 223, СтбР I 920-921) —> бълг. нар\од ‘население’, ‘нация’, ‘хора, човеци’
(БТР 430) —> прен. и нар\од с посоченото значение.
НАР\ОДИЦА
Вар: нар\одица, н\ародица.
= Родство, роднинство; род, рода.
= Роднина.
Р. Диал. В БЕР IV 513 н\ародица ‘родство, единен произход’ - за говори от
Странджа, и нар\одица ‘далечен роднина’ - за говора на гр. Банско.
П. Най-вероятно от диал. глаг. народ\явам (се) ‘имам родство с някого’ (вж. Геров
III 210) —> осн. народ- + наст, -ица —> същ. нар\одица/н\ародица. Срвн. и
пор\одица.
Н\АСИРЕ
Вар.: н\асире, насир\е.
- Дете, родено след смъртта на баща си /5*~6*/.
Р. Диал. В югозападни говорни области - Разложко (наред с н\асирче]\ Беровско,
Малешевско (Вардарска Македония): он\о се йе насир\ерод\ило.
П. Според авторите на БЕР IV 524-525 е образувано от осн. *sirb- както в сир\ак,
с\ирота с предст. (на- и наст.-оконч. -е, т.е. н\асире е словообразувание със сложен
номинационен признак: ‘породено (родено след...) като сираче’. Срвн. и н\асирче и
посм\ъртче със същото значение.
Н\АСИРЧЕ
= Дете, родено след смъртта на баща си /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Разложко.
П. Вж. н\асире. Словообразувателната структура е модифицирана спрямо н\асире]
с наст, -че, но по същия номинационен признак. Срвн. и посм\ъртче.
НАСТ\ОЙНИК
= Заместник (застьпник) на родители на малолетни или непълнолетни деца
(сираци) пред някои власти.
417
Р. Книж. У Геров III224 - ‘който... надгледва нещо, грижи се за него’. В БТР 435 -
‘... който се грижи за малолетни и замества родителите им пред училищни и други
власти’. В РСБКЕ II 197 - ‘лице, определено да се грижи за някого като заместник
на родителите...’. В РБЕ X 540 - ‘лице, определено да покровителства и да се грижи
за интересите на малолетен или непълнолетен при отсъствие на родителите...’. В
СТРБЕ 429 - ‘лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни
или представлява родителите им пред някакви власти’. У РадБТР 394 - ‘лице, което
служебно се грижи за някого...’.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата.
Р. Диал. В БЕР IV 540 - ‘който помага по време на сватбата’, ‘мъж, който поучава
младоженка [?] през първата брачна нощ’ - за говори в Ихтиманско, Пазарджишко.
У Иванова 73 наст\ойник и наст\ойница - за говори в Софийско.
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат изходна форма *надстойник (< над + стоя),
но различните значения и словообразувателният строеж на думата насочват все пак
към глаг. насто(я)/настоявам със значение ‘грижа се (за нещо, за някого)’ (вж. у
Геров III 224) —> осн. настой- + наст, -ник —> същ. наст\ойник.
НАСТ\ОЙНИЦА
= Заместница (застьпница) на родители на малолетни или непълнолетни деца
(сираци) пред някои власти.
Р. Книж. Вж. наст\ойник.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата.
Р. Диал. Вж. наст\ойник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо наст\ойник) с наст. -ница.
НАСГ\ОЙНИЦИ
= Семейна двойка заместници (застъпници) на родители на малолетни или
непълнолетни деца (сираци) пред някои власти.
Р. Книж. Вж. наст\ойник и наст\ойница.
= Семейна двойка обредни лица, конто напътстват младоженците преди първата им
брачна нощ.
418
Р. Диал. В БЕР IV 540 - ‘млади съпрузи, съветници на младоженците през първата
брачна нощ’ - за говори в Софийско (вж. Соф. край 217) и Пирдопско и наст\ойник
‘мъж, който поучава младоженка [?] през първата брачна нощ’ - за говори в
Ихтиманско, Пазарджишко. У Иванова 73: „В Софийско... на сватбата се кани и
една друга, млада брачна двойка, която е много близка на младоженеца...
наст\ойник и наст\ойница, защото пази младоженците... и ги съветва”.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посочените събирателни значения.
Н\АТУР
= Деца <н|е родни, доведени или заварени> /5*~6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 226 - ‘доведени деца’.
П. У МладЕР 342 и БЕР IV 557 отнесено към глаг. нат\ур(я)/нат\урям, нат\урвам
със значения ‘натрупам’, ‘събера на куп’, ‘събера заедно’ и под. —>• същ. н\атур със
словообразувателен отмет на ударението.
Н\АЧА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. н\аче!, н\ачо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Солунско (Беломорска Македония). Вж. к.
831.
П. В БЕР IV 575 посочено като н\ачя [?]. Всъщност н\ача е образувано от осн.
на(н)—> съкр. на- + оказионална наст, -на, срвн. напр. и диал. м\ача за ‘майка’ пак
от южнобългарски говорни области. Срвн. и н\ана', н\ена, н\еца.
Н\АШАТА
Вар.: н\ашата (н\ашета, н\ашта) и др.
= Член на семейството ни (майка, дъщеря...) и/или рода ни (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (ст|анала е н\ашата едн\а н\ервна, не м\ожеш
н\ищо да \иреч\еш) и в различии говорни области: Радомирско (он\и се върн\аа и
дв\ете од град\о - и н\ашта, и в\ашта), Самоковско (н\ашата еубав\ица, д|ек йа
доводе син\о, ама зл\а като к\учё), Карловско (т '|а н\ашта йа бави сега бабата),
Първомайско (т ’\а пък н\еска га н '\ема н\ашта).
П. От притеж. мим. наш, ж.р. н\аша —> член. н\ашата (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
• В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
419
член. н\ашичката като обособено съществително (напр. на н\ашичката х\ич не \и
спор\и учен\ието).
НАШЕГО
Вар.: н\ашето (н\ашото, н\ашто) и др.
= Член на семейството (дете, внуче...) и/или рода (дете роднина) ни.
Р. Разг., диал. В разговорна реч {н\ашето проходои рано, още преди година да
навърили) и в различии говорни области: Радомирско {голем живарлак това
н\ашто, нема спирка), Смолянско {той трна научилиште н\ашето, порасна веке),
Свищовско {баба Цана гу изводила нашту уд барата).
П. От притеж. мим. наш, ср.р. н\аше (диал. и н\ашо) —> член. н\ашето (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\ашичкото като обособено съществително (напр. н\ашичкото, горк\ото,
мн\ого болед\ува т\ая з\има).
Н\АШИТЕ
Вар.: н\ашите (н\аште), н\ашити (н\ашти) и др.
= Членове на семейството ни (родители, деца...) и/или рода (роднини).
Р. Разг., диал. У Геров III 251 (към н\аший) наши-ти, наши-ты {н\аши-ти си
дойдоха,сргыцахте ли нчмд’й в\аши-ты). В БТР 442 н\ашите ‘близките нам хора,...
роднини’. В РСБКЕ II 214 (към наш) - ‘семейството, родът... на лицето или лицата,
от чието име се говори’ [?]. В РБЕ X 671-674 (към наш) н\ашите, н\аште
‘родителите,... семейството, близките на говорещия или говорещите’ (по текст от
Ив. Вазов, Кр. Григоров и по нар. пес. - ако ме н\аште не дадат, аз ще си по тебе
пристана...). В БЕР IV 576 (към наш) н\аште ‘семейството и домът ми;
семейството и домът на мойте родители’.
П. От притеж. мим. наш, мн.ч. н\аши, член. н\ашите (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение. В БЕР (пак там) и нашк\я ‘членовете на
моето семейство’ - за говори от Еленско с редуване на съгл. /т ’/~/к’/ в член, -т ’а <
-m-япод ударение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
420
член. н\ашичките като обособено съществително (напр. н\ашичките с\ез\аедно ги
гл\едам, хар\есват се м\ай).
Н\АШИЯТ
Вар.: н\ашия(т), н\ашио(т), нашие(т) и др.
= Член на семейството ни (баща, син...) и/или рода ни (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (н\ашия неул\учи на добр\и друг\ари\ т\е са
при\ятели на н\ашия) и в различии говорни области: Белоградчишко (н\ашият му
не ар\есва дев\ойк’а - т\аа била црн\а,ун\аа пък деб\ела...), Разградско (н\ашийъ му
серуд\и син, та ер\адус гул ’\ама), Софийско (cto.wd а си н\ашио по едн\о вр\еме, па
й\а го не вид\ох), Сярско (Беломорска Македония - отт\ам с\етне н\ашие се
прибрал дом\а си).
П. Притеж. мим. наш —> член. н\ашият (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
• В свойска и приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и член.
н\ашичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. запозн\ала се с
н\ашичкия на н\якакъв куп\он).
НЕВ\ЕНКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /47"/; зълва <по-млада>. Зват. ф. нев\енке!.
Р. Диал. В северозападни говори във Видинско, Монтанско. В БЕР IV 586 -
‘обръщение [?] към най-малката зълва’ - за говори в Кулско, Видинско,
Белоградчишко.
П. От н\евен ‘раст. Calendula officinalis’ —► осн. невен- + наст. -ка. Метафорично
образуване на названия за (и обръщения към) по-млада зълва по фитоними е често
срещано в говори от Дунавската равнина и особено в западните |и райони. Срвн.
кал\ина, мал\ина и др.
★НЕВЕСТНИК
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. В СтбР I 953 и РСтбЕ 230 нек'Встьмикъ, нев'встъникъ ‘младоженец’.
421
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо невесть ‘булка’ (вж. РСтбЕ 1952) с разш.
наст. -ьник'ь/-'ьникъ.
★НЕВЕСТСТВО
= Свързване и съжителство на мъж и жена в семейство; брак.
Р. В СтбР I 953 в съчет. ве^ъ нев'бстьствх: ве^ъ нек'Ьстьсткх дъкицл ‘безбрачен,
неомъжен’ (всъщност: ‘без брак, в безбрачие’). В РСтбЕ 230 - ‘сватба, брак’.
П. От същ. нев'Ьстл ‘булка’ (вж. РСтбЕ I 952) —► осн. невест- + наст, -кство —> същ.
нев'Ьстмтво с посоченото значение.
Н\ЕВНЕ!
= Обръщение към снаха /83!/; снахо!, нев\ясто!, б\улка!.
Р. Диал. В някои местни говори от Родопската яка (Пловдивско).
П. Неясно. Вероятно е свързано с диал. невеста —► съкр. (вторична) осн. нев- +
наст, -не —> н\евне! (подобно нам\омне!) като експресивна (гал.-умал.) зват. ф.
НЕВ\ОЛКА
= Жена <бременна>.
Р. Диал. В РРДД 288 и БЕР IV 591-592 (към нев\оля) - ‘бременна жена’ (по
текстове от П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков).
П. Навярно през съчет. нев\олна жена (вж. към жена) диал. за ‘бременна жена’ —►
осн. невол- + наст. -ка.
НЕВ\ЯСТА
Вар.: нев\яста, нев\еста, невеста, н\евеста, н\еста и др.
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Член. нев\ястата
‘съпругата (жена) ми’.
= Съпруга на син /85/; снаха от син. Член. нев\ястата ‘снаха ми’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Член. нев\ястата ‘снаха ми’.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. нев\ясто!, нев\есто! и
т.н. (гал.-умал. и нев\есче!, нев\ешче!, невёхчи!, невёхчо! и др.). Член. нев\ястата
422
‘шуренайка(та) ми’.
Р. Разг., диал. В западни и южни говорни области с обширен и сравнително
компактен ареал. Вж. к. 83. У Геров III 257 - ‘която скоро се е омъжила’ и ‘снаха’
(с пояснение: „свекър, свекърва, девери и зълви викат на снаха си невеста...”). В
БТР 444 - ‘булка в деня на сватбата и наскоро след това’, ‘снаха - спрямо всички
по-стари членове на семейството и рода’. В РСБКЕ II 222 - ‘девойка или жена,
обикн. във венчално облекло, при встъпването |и в брак’, ‘млада съпруга’ и
‘омъжена жена изобщо’. В РБЕ X 763 нев\яста и нев\еста ‘омъжена жена, обикн.
млада...’, ‘жената на сина по отношение на родителите му, братята и сестрите му;
снаха...’ и диал. ‘млада жена, обикн. в сватбено облекло, при сключване на брак;
младоженка...’. У ДечТР 381 нев\еста и нев\яста ‘булка в деня на сватбата и
наскоро след това’, ‘млада жена’, ‘снаха’. У РадБТР 400 нев\еста и нев\яста ‘булка
в деня на сватбата’, ‘снаха спрямо по-възрастните роднини на мъжа’ и ‘млада
омъжена жена’.
П. Според Трубачев 94 „думата nevesta представлява изцяло порождение от
славянската епоха...” и е сравнително ново образувание (вж. и Шаур 17, 60).
Според авторите на БЕР IV 587-589 „най-разпространено е тълкуването на
основата на предполагаемо първоначално значение ‘неизвестна’, от корен ved-
‘зная’, подкрепено културно-исторически от сбредите на мълчание в първите дни
след встъпването на невестата в дома на съпруга, от обичаите да се обръщат към
нея като към непознато лице..., от назоваването |и в дома на съпруга не по име”.
Поради очевидната свързаност и преходност на значенията има колебания дали
нев\еста/нев\яста (от праслав. *nevesta) е начален (първичен) или производен
(вторичен) термин за родство. Срвн. и стбълг. нектстк ‘незнание, неведение’,
невтстд. ‘невяста, булка, снаха’, нев-встьникъ ‘жених, младоженец’ (СтбР I 952-953),
сръб. и хърв. H\eejecma/nevjesta, рус. нев\еста, укр. Heeicma, чеш. nevesta, пол.
newiasta и т.н. Вж. и б\улка.
Н\ЕГОВАТА
Вар.: н\еговата, нег\овата и др.
= Член на семейството (съпруга, майка, дъщеря...) и/или рода (роднина, сродница)
423
му.
Р. Разг., диал. В РБЕ X 767-769 (към н\егов) н\еговата „като същ.” [?]. В различии
говорни области: Софийско (он|а и н’\еговата го напущ\а, бег\а, па се върн\а ),
Казанлъшко (ун\ъс нфгувата йъ мърз\и да гл\еда, та л\озе шъ куп\ай). В РСБКЕ II
225 - ‘всичко, което... става с лицето от м.р., за което се говори’ [?].
П. От притеж. мим. н\егов, ж.р. н\егова —> член. н\еговата като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\еговичката (и вар.) като обособено съществително (напр. ти виждала ли
си я н\еговичката - натруфена като кокона!}
Н\ЕГОВИТЕ
Вар.: н\еговите (н\егувити), нег\овите и др.
= Членове на семейството му (родители, деца...) и/или рода му (роднини).
Р. Разг., диал. В различии говорни области: Радомирско (пар\и им\ал он скр\иени,
ама не намер\иа н\еговите н\ищо), Карловско (билал\ие \ораб’\ава н\егувити, той
с\ойът им так\ъф). Вж. и РСБКЕ II225.
П. От притеж. мим. н\егов, мн.ч. н\егови —> член. н\еговите като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\еговичките (и вар.) като обособено съществително (напр. разглезени са
н\еговичките, за работа не ги търси!).
Н\ЕГОВИЯТ
Вар.: н\еговия(т), н\еговио(т), н\еговие(т), нег\овия(т) и др.
= Член на семейството му (баща, син...) и/или рода му (роднина).
Р. Разг., диал. (разг. н\еговия не мож\а да изклас\и, пак ост\ана\ тоя, н\еговия фак
б\еше пи\ян-зал\ян). В различии говорни области: Кюстендилско (нег\овио гол\ем
темер\ут б\еше, се начум\ерен \одеше), Годечко (нег\овийо тр\и п\ути пофт\ара
клас о), Царибродско (Западните покрайнини - н ’ег\овийът леж\а у б\олницуту;
нег\овийът йе бай\а гол\ем в\ечима), Карловско (т\и от н\еговее ли си го ч\ул
тв\а?у Гюмюрджинско (Беломорска Тракия - н\егувет буг\ат ст\ана).
П, От притеж. мим. н\егов —> член. н\еговият (и вар.) като обособено
424
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\еговичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. непрокопсан
излезе н\еговичкият, хаймана!).
Н\ЕГОВОТО
Вар.: н\еговото (н\егууто), нег\овото и др.
= Член на семейството му (дете, внуче...) и/или рода му (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 225 и РБЕ X 767-769 (към н\егов) н1еговото - като същ. -
‘всичко, което принадлежи на лицето от м.р., за което се говори’ и ‘всичко, което е
притежание, собственост... на лицето, за което се говори’. В разговорна реч (тов\а
н\еговото гол\ям п\акостник се изв\ъди) и в различии говорни области: Годечко
(нег\овото od|u тауч\иу Сов\ийу), Хасковско (уст\аиф н[егуут на др\угата б\аба,
да гл ’\едам пък др\угуто, на с\естра му).
П. От притеж. мим. н\егое, ср.р. н\егово —* член. н\еговият (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\еговичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. хилавичко върви
тва н\еговичкото, слабичко много!).
НЕДОН\ОСЧЕ
- Дете, родено преждевременно /5Ф~6Ф/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III259 - ‘дете, родено преди време’. В БТР 447 -
‘дете, родено преждевременно’. В РСБКЕ II229 - ‘дете, родено преди деветия
месец от зачеването’. В РБЕ X 799 - ‘дете..., което е родено преди изтичането на
нормалния срок за износване на бременността’. У РадБТР 402 - ‘преждевременно
родено дете’.
П. От страд, прич. недон\осен през съчет. недоносен (плод) ~ недоносено дете —>
съкр. осн. недонос- + наст. -че. Срвн. и диал. недон\осък.
НЕДОН\ОСЪК
= Дете, родено преждевременно /5Ф~6Ф/.
Р. Диал. У Геров III259 - ‘недоносче’.
425
П. От страд, прич. недон\осен през съчет. недон\осен (плод) ~ недон\осено дете —>
съкр. осн. недонос- + наст. -ък. Срвн. и недон\осче.
Н\ЕЙНАТА
Вар.: н\ейната, н\езината, н\ойната (н’\ойната) и др.
= Член на семейството |и (майка, дъщеря...) и/или рода |и (роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 238 и РБЕ X 861-863 (към н\еин) н\ейната като същ. В
разговорна реч (тя и н\ейната си бегие малко проклетпа) и в различии говорни
области: Царибродско (Западните покрайнини - н’\оната избег\алау Сов\ийу),
Първомайско (й\а га зафт\асах н\ехината, ж )ува б\еше \оштё), Тутраканско (и
н\ейната жув\ейши т\ам, въз гиран ’а).
П. От притеж. мим. н\еин, ж.р. нейна —> член. н\ейната (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\ейничката (и вар.) като обособено съществително (напр. хич не \ираб\оти
на н\ейничката, мързел\ивичка е!).
Н\ЕЙНИТЕ
Вар.: н\ейните, н\езините, н\ойните (н’ойните) и др.
= Членове на семейството |и (родители, деца...) и/или рода |и (роднини).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (те н\ейните сичките приличат на баща си) и в
различии говорни области: Белоградчишко (они н’\ойните не стой\у т\ува, он\и
б\егайуу град\ът), Тетевенско (д|олен нар\од б’\аа н\ейните, пакошч\ие до едн|о),
Ивайловградско (н ’|гша го н\аш Т\одор в\еке, н '\ама ги и н\ейните, попил ’\аха сё).
П. От притеж. мим. н\еин, мн.ч. н\еини —> член. н\ейните (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\ейничките (и вар.) като обособено съществително (напр. да са |w живи и
здр\ави н\ейничките, амамн\ого са п\алави!).
НЕЙНИЯТ
Вар.: н\ейния(пг), н\ейнио(т), н\ейние(т), н\езиния(г), н\ойния(т) и др.
= Членове на семейството |и (съпруг, баща, син...) и/или рода |и (роднини).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (ти н\ейния в\иждала ли си го пиян?) и в различии
426
говорни области: Самоковско (и н\ейнио и \он б\ил с он\иа), Пловдивско (т\ой
н\ейнийа и н ’\ему п\енцийа д\адуа), Шуменско (и н\ейнийу и т\ой на д’\ада си
кр\ъстен). Вж. и РСБКЕ II238 и РБЕ X 862-863 (към н\еин).
П. От притеж. мим. н\еин —> член. н\ейният (и вар.) като обособено съществително
с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\ейничкият (и вар.) като обособено съществително (напр. май не се св\ърта
мн\ого вк\ъщи н\ейничкият).
Н\ЕЙНОТО
Вар.: н\ейното, н\езиното, н\ойното (н’\ойното) и др.
= Член на семейството и (дете, внуче...) и/или рода |и (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 238 и РБЕ X 861-863 (към н\еин) н\ейното -като същ. -
‘всичко, което е собственост, притежание... на лицето, за което се говори’. В
разговорна реч (дадох на мойто, дадох и на н\ейното да вкуси} и в различии
говорни области: Ихтиманско (и к ’|а отим\а нейно, ма н\езиното булн\аво б\еше),
Самоковско (он\а изглед\а н\ойното сам\а), Пловдивско (гиъ т\уриги на т\ойту, ма
шъ т\уриш и на н\ейнуту да \апни) Карловско (|ас ми увр\ъзна да |ог) ’а и пуд\ир
н\ейнуту, ст\ига ми и м\ойту), Първомайско (й|а гу съм зак\ърмила н\ейнуту, от ’
йъ бул ’\еши гърд\ата).
П. От притеж. мим. н\еин, ср.р. н\ейно —» член. н\ейното (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. н\ейничкото (и вар.) като обособено съществително (напр. п\омня го
н\ейничкото като м\алко...).
Н\ЕЙО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (и|ейо/) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Никополско (този ми е н\ейо нам\ене, н\ейо
Петър, на бащ\ъ ми брат). Вж. к. 31.
П. От осн. ней- (< нен [?]) —> зват. и вторична нариц. ф. н\ейо!/н\ейо (срвн. и л.и.
Н]ейо, Н\ейко, Н\ейчо спрямо Н\ено, Н\енъо; П\ейо, П\ейко, П\ейчо спрямо П\ено,
427
П\енъо и под.).
• Н]ейови. Домът и семейството на н|ейо|. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\ейов.
Н\ЕКРЪСТ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров III262 - ‘некръстче’.
П. От осн. на страд, прич. некр\ъстен през съчет. некр\ъстен (човек, мъж) ~
некр\ъстено дете (РСБКЕ II 239, РБЕ X 871) —> същ. н\екръст със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и некр\ъстче, некр\ъстениче.
НЕКР\ЪСТЕНИЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров III 261 - ‘некръстче’.
П. От осн. на страд, прич. некръстен през съчет. некр\ъстен (човек, мъж) ~
некр\ъстено дете (РСБКЕ II 239, РБЕ X 871) —> същ. некр\ъстениче с наст, -(н)иче.
Срвн. и н\екръст, некр\ъстче.
НЕКР\ЪСТЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров III 262 - ‘малко некръстено още мъжко дете’.
П. От осн. на страд, прич. некръстен през съчет. некр\ъстен (човек, мъж) ~
некр\ъстено дете (РСБКЕ II 239, РБЕ X 871) —* същ. некр\ъстче с наст. -че. Срвн.
и н\екръст, некр\ъстениче.
Н\ЕНА
Вар.: н\ена, н\еня (нёня).
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\ене!, нен\е!, н\ени!,
н\ено!, н\ен’о!.
= Майка на баща /21/ или майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в местни говори южно от р. Марица - Велинградско,
Пловдивско, Асеновградско, Девинско (нёне), Ардинско и на запад в Дебърско
(Вардарска Македония). Вж. к. 2. и БЕР IV 611-612. У ГеровДоп. 228 нен\е за
‘майка’ и ‘мамо!’. В Гоцеделчевско (източно от р. Места) е засвидетелстван вар.
н]еня, зват. ф. н^ене/ (нь[енье) за мрйка/м'.айко! и б\аба/б\або!.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака.
428
Р. Диал. Спорадично в говори на североизток в Кубратско и Провадийско (нёня и
на к\ака, и нал\еля нёня к\азвъми). Вж. к. 4 .
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. Спорадично в говори на североизток в Шуменско-Новопазарско-
Провадийско (на к\ака, и на л\еля нёня к\азвъми). В БЕР IV 611-612 (към н\ена) и
614 н\ени ‘леля’ - за говора на гр. Пещера. У Геров III263 н\еня с пояснение: „така
наричат понейде сестра на майката”. Вж. к. 41.
П. Според авторите на БЕР (пак там) названия с осн. нен- са „от бълболен произход
с неопределена старинност” (срвн. и гръц. veva ‘леля’, рум. пене, унг. пёпе ‘по-
голяма сестра’, тур. пёпе ‘баба’, ‘майка’, ‘леля’).
Н\ЕНЕ
Вар.: н\ене, н\ени.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\ене!) ф.
Р. Диал. Мозаично разпространение в говори на Дунавската равнина и Добруджа
от Свищовско-Павликенско до Русенско-Тутраканско на североизток. Вж. к. 3+.Г. и
БЕР IV 611-612 към н\ена и 614 н\ени като „обръщение към по-стар брат” - за
говори във Великотърновско.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свищовско. Вж. к. 31.
= Брат <по-възрастен> на съпруг/37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Мозаично разпространение като н\ени/н\ени! в говори в Русенско-
Тутраканско-Разградско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /47+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свищовско-Павликенско като н\ени/н\ени!.
= Съпруг на сестра на баща /741 / или на майка /742+/ <по-възрастни>; лел\ин,
тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Беленско. Вж. и БЕР IV 614 н\ени ‘по-стар
свако’.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> /747+/.
Р. Диал. Спорадично като н\ене/н\ене! и н\ени/н\ени! в местни говори в Свищовско-
Павликенско и на североизток в Кубратско.
429
По данни на БЕР IV 611-612 (към н\ена) н\ене е засвидетелствано (наред с н|<яие'|')
като „галено обръщение към дете” в говори от Ботевградско-Пирдопско.
П. Начални зват. ф. от осн. нен-/нен ’- (в и по детска реч), придобили и неутрална
нарицатална функция. Срвн. и н\ана2 и н\ане.
• Н\еневи. Домът и семейството на н\ене\. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\енев.
ЩЕНКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. н\енке!, н\енко!.
Р. Диал. Спорадично (наред с н\инка]) в местни говори в Гоцеделчевско (източно
от р. Места).
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В някои местни говори в Свищовско (вж. и БЕР IV 611-612 към н\ена и к.
41).
П. От същ. н\ена] —»• осн. нен- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар., възникнал в
и по детска реч и придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. и н\ана,
н\анка.
ЩЕНКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\енко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Плевенско-Никополско-Свищовско. Вж. к.
3+.Г. и БЕР IV 611-612 към н\ена.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Плевенско-Никополско. Вж. к. 31.
П. От осн. нен- + наст, -ко, като начална (гал.-умал.) зват. ф., придобила и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и н\анко, н\енчо.
•	Щенков и. Домът и семейството на и|е«ко'|‘. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\енков.
ЩЕНЧО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\енчо!) ф.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> ПАТ/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Русенско-Беленско-Великотърновско и
430
Кубратско-Разградско. Вж. к. 3+.Г. и БЕР IV 611-612 (към н\ена). Според Иванова
150, 169 н\енчо за ‘съпруг на сестра на съпруга’ се среща в Русенско-Силистренско
(наред с г\аго], св|ако|). В Разградско н\енчо е засвидетелствано и като название на
съпруг на братовчедка (н\енчо, дем\ек на братовчедка ми мъш).
П. От осн. нен- + наст, -чо, като начална (гал.-умал.) зват. ф., придобила и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и н\енко.
•	Н]енчови. Домът и семейството на н\енчо^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\енчов.
Н\ЕНЬО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (н\еньо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Севлиевско.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Плевенско. Вж. к. 31. и БЕР IV 611-612
(към н\ена}.
П. От осн. нен ’—»начална зват. ф. н\еньо! (в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и н\ена (н\еня).
•	Н\еньови. Домът и семейството на н|еньо|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\енъов.
★НЕСТЕРА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница.
Р. Стбълг. нестерл ‘племенница’ по ръкопис от XIII в. (вж. Славова 88: лще кто
поиметь сестрениц'б ли дъщершю ли нестеро^ дл не воздеть скацкникъ).
П. Според Трубачев 76-79 и Шаур 56-59 слав. *nestera < *nep(s)tera ‘племенница’ е
наследено в струс. нестера, еръб. и хърв. H\ecmepa/nestera (вж. и Таноцки 34),
словаш. nestera, чеш. neti, netere и др. със същото значение. Към тях се отнасят и
произв. хърв. netjakinja и necakinja (вж. у Таноцки пак там). За връзка с индоевроп.
*nepot —> осн. *nept—> *nest- вж. тук към *нетий. Трубачев (пак там) обяснява
специфичния облик на слав. H\ecmepa/nestera (спрямо нетий/netij) с „изравняване
по аналогия със слав, sestra”.
431
*НЕТИЙ
= Син на брат /53/ или на сестра /54/; племенник.
Р. Стбълг. нетии ‘племенник’ по ръкопис (руски препис) от 1073 г. (вж. Славова 88:
млркъ нетии... епископа аполониискаго), както и в по-късни български, сръбски и руски
писмени паметници от XIII до XVII в. (Славова пак там).
П. Според Трубачев 76-79 и Шаур 56-59 слав *netijb, *neti е засвидетелствано в
струс. нетии ‘син на брат, сестра’, стсръб. нетии и хърв. и|\etjak, п\\есак ‘син на
сестра’ (вж. и Таноцки 34) и е свързано с индоевроп. *nepot ‘внук, племенник’ —>
същ. нетии в стбълг. ез. Срвн. и *нестера.
Н\ЕЦА
Вар.: н\еца, нёца.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. н\ецо!.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
= Съпруга на брат на съпругата <по-възрастни> /838+/; шуренайка <по-възрастна>.
Р. Диал. В местни говори в Разложко-Велинградско. В БЕР IV 633 н\еца с
посочените значения, но и като „обръщение” [?] - за говори в Разложко и
Велинградско.
П. От същ. н|енаТ —> съкр. осн. не- + наст. -ца. Според авторите на БЕР (пак там)
н\еца е ласкателен вар. на н\ена с наставка, пренесена от лично име (срвн. Гаца
спрямо Гана,Даца спрямо Дана и под.).
НИК\ЯХ
Вар.: ник\ях, никёх, ник\яф.
= Откуп (пари, дрехи, накити), който годеник (младоженец) дава на годеница
(младоженка) или на нейните родители при годеж и/или сватба.
Р. Диал. У Геров III 274 по текст от нар. пес.: ой, хубава... девойко, катоми ти
снощи углавиха, та что ми ти ник\ях издадохъ. В БЕР IV 649 ник\ях и ник\яф - за
някои местни говори в Ихтиманско. У Вач.-Керем. 290 ник’\аф ‘годежен гердан...’.
В РБГ 208 никёх ‘откуп... от младоженеца... в мюсюлманска сватба’ - за някои
местни говори с посочените значения.
П. Тур. nikah (вж. БЕР пак там) —* бълг. диал. ник’\ах и вар. с посоченото значение.
432
Н\ИМНАТА
= Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина); тяхната.
Р. Диал. В говори от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (и
н\имната е \убава, ама в\ашаД\ана е п\о \убава!) , Благоевградско-Петричко (он\и
пред\ат с\ичките, ама като н\имната н\икойа не м\оже да пред\е так\а т\енко}.
П. От притеж. мим. н\имен, н\иман (вж. БЕР IV 649-650 към ним}, ж.р. н\имна —+
член. н\имната като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и
н\ихната, т\емната.
Н\ИМНИТЕ
= Членове на семейството им (родители, деца...) и/или рода им (роднини); техните.
Р. Диал. В говори от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (т\и |odw
к\ажи на н\имните, он\и че го т\урату р\епт, он\а бег\а дом\ау н\имните},
Благоевградско-Петричко (|он йа иск\а, ма н\имните йа не д\ават}.
П. От притеж. мим. н\имен, н\иман (вж. БЕР IV 649-650 към ним}, мн.ч. н\имни —>
член. н\имните като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и
н\ихните, т\емните.
Н\ИМНИЯТ
Вар.: н\имния(т), н\имнио(т).
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина); техният.
Р. Диал. В говори от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (\он и
н\имнио не изл\езе ст\ока, усл\ажда му се ч\ашката; отим\аа дец\а с\ичките, само
н\имнио остан\а безд\етен}, Благоевградско-Петричко (|он се \ожени млат
н\имнио, не б\еше \оште отслуж\ил).
П. От стбълг. мим. имъ (дат. пад. мн.ч.) —> нимъ —♦ притеж. мим. н\имен, н\иман
(вж. БЕР IV 649-650 към ним}, член. н\имния(т) като обособено съществително с
посоченото значение. Срвн. и н\ихният, т\емният.
Н\ИМНОТО
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина); тяхното.
Р. Диал. В говори от от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (н\ма кой
да го ум\ие н\имното, с\е мр\ъсно \odw, он\о и н\имното пойд\е науч\илище},
Благоевградско-Петричко (тро\ица момч\ета б\еа, ма с\амо н\имното ожив\е}.
433
П. От притеж. мим. н\имен, н\иман (вж. БЕР IV 649-650 към ним), ср.р. н\имно —>
член. н\имнопго като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и
н\ихното, т\емното.
Н\ИНА
Вар.: н\ина, н\иня.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\ине!, нин\е!, н\ино!,
н\ин ’о!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Северна България - Луковитско,
Великотьрновско, Котелско, и Вардарска Македония (Тетовско). У ГеровДоп. 230
нин\е ‘мамо’. В местни говори в Гоцеделчевско зват. ф. н\ин’о!. Вж. к. 2.
В РБЕ X 1152 е приведена като зват. и нариц. ф. нине за ‘майка’ по текст от нар.
пес.: седнала Злата..., майка си кълне... Бож’ уби те, нине, щоме даде мене мошне
надалеко.в Цариград ша та изпрати, да виде нине и буба какво съм либе
залибил... Наличието на диал. думи като нине, буба], мошне, относ, мим. що, глаг.
ф. виде в тези текстове насочват към говорни области на юг-югозапад.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в Благоевградско-Разложко и в родопски говори във
Велинградско, Гоцеделчевско (източно от р. Места), Кърджалийско,
Момчилградско. В БЕР IV 651 (към н\ина) и н\ино за ‘баба’ [?] в Казанлъшко.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско (Вардарска Македония, вж. БЕР IV 651).
П. Образувано е в и по детска реч от вар. на старинната кор.-осн. нан-/нан нен-
/нен с кор. гл. /и/ —► нин-/нин Срвн. н\ана‘ и н\ена.
• Н\инини. Домът и семейството на н\ина] (н\иня). Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\инин.
Н]ИНКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. н\инке!, н\инко!.
Р. Диал. Спорадично (наред с н\енка]) в местни говори в Гоцеделчевско (източно
от р. Места).
П. От същ. н\ина] —> осн. нин- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар. в и по
детска реч. Срвн. и н\енка и н\ана, н\анка.
434
Н\ИПЧЕ
= Дете <малко, новородено> /5*~6*/.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 130 - ‘малко новородено дете’ и БЕР IV 653 - ‘малко
дете, новородено’ за говора на гр. Охрид (Вардарска Македония).
П. Гръц. vrpti(ov) ‘дете, отроче, бебе’ —» бълг. диал. н\ипче ‘новородено’, ‘бебе’,
‘малко дете’ от осн. нип- и адаптираща наст, -че (срвн. напр. б\ебче спрямо б^ебе).
Н\ИФА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка. Зват. ф. н\ифе!, н\ифи!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите. У Филипова-Байрова 130 —
‘невеста, булка’. В БЕР IV 657 ‘невяста, булка’ - за говори в Родопите. У Геров III
275 - ‘жена, която скоро се е омъжила’. В РБЕ X 1160 ‘скоро омъженажена’,
‘млада булка’ (+ текст от нар. пес.: там има три девойки..., първа... му кон седлай,
втора... му юскя [‘дарове, чеиз’] реди, третя... му нифа отда).
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Варненско обикновено като н\ифи!, т.е.
начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Възможно е вар. във
Варненско да е пренесен от преселници от Беломорска Тракия.
П. Гръц. vv(p)<pi ‘млада жена’ —> бълг. диал. н\ифа (адаптирано с оконч. -а) за
‘младоженка’, ‘булка’, ‘млада съпруга’. Срвн. и н\ифица.
Н\ИФИЦА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 130 (към нифа~) ‘невеста, булка’ и БЕР IV 657 (към
и|м</>а) - за говори в Родопите.
П. Гръц. vixpiToa като умал. към vv(p)<pi ‘млада жена’ —» бълг. диал. н\ифица с
посоченото значение. Срвн. и н\ифа.
Н\ИХНАТА
Вар.: н\ихната (н\ийната, н\ината) и др.
= Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина); тяхната.
Р. Диал. В различии говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
435
Ботевград - Панагюрище - Велинград - Годе Делчев...: Белоградчишко (он\а б\еше
мл\ого интер\есна н\ината, гр\атска ч\ерка, па сеуч\и да г\отвиу, Самоковско (бе
он\а не \им е б\аш м\ак’а н\ийната, м\ашчеа, дец\а н\емашеУ, Кюстендилско
(н\ината и он\а чов\ек като н\ас, ма б\еше стан\ала овакв\а деб\ела).
П. От притеж. мим. н\ихен, ж.р. н\ихна —> член. н\ихната (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
Н\ИХНИТЕ
Вар.: н\ихните (н\ийните, н\иниге и н\инете за ж.р.) и др.
= Членове на семейството им (родители, деда...) и/или рода им (роднини); техните.
Р. Диал. В различии говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
Ботевград - Панагюрище - Велинград - Годе Делчев...: Врачанско (н\ините инги
н\ема, замин\аа\, Годечко (н\ините не с|_у б\аш \арни \ора), Софийско (он\а
жен\ата му не м\ое да ги изн\оси - н\ихните измр\еа с\ите), Самоковско
(н\ийните ке д\ават ли н\ешто, ел\и с^амо н^иека?). Вж. и БДА III к. и ком. 199 и
IV к. и ком. 260.
П. От притеж. мим. н\ихен, мн.ч. н]ихни —♦ член. н\ихните (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение (вж. и БЕР IV 657). Срвн. и т\ехните,
н\имните.
Н\ИХНИЯТ
Вар.: нихния(т) (н\ийния, н\иния), н\ихнио(т), н\ихние(т) и др.
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина); техният.
Р. Диал. В различии говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
Ботевград - Панагюрище - Велинград - Годе Делчев...: Годечко (н’\ин’ио га
уб\ише през войн\уту), Радомирско (н\ихнио остан\а неж\енен, Тиш\е де, \он не
мож\а да нам\ери б\улка), Кюстендилско (не й\а д\ават за н\инио, н\екако
зав\ртуват).
П. От притеж. мим. н\ихен (< стбълг. л. мим. род.-вин. пад. мн.ч.	- ни^ъ) —»
член. н\ихният (и вар.) като обособено съществително с посоченото значение.
ЩИХНОТО
Вар.: н\ихното (н\ийното, н\иното) и др.
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина); тяхното.
436
Р. Диал. В различии говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
Ботевград - Панагюрище - Велинград - Гоце Делчев...: Берковско (ку|е е тв\а
дет\енце, д\ека ч\ука т\ам -й\ами тв\а е н\ийното бе, па он\о пор\асло бе!),
Годечко (н\ин’ото н\авърши год\ину, гл\едам га он ’\адън \оди в\ечем).
П. От притеж. мим. н\ихен, ср.р. н\ихно —> член. н\ихното (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
НОВОРОДЕНО
= Дете, непосредно или наскоро след раждането му /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 467 новород\ен ‘който току-що или съвсем отскоро е
роден’ —> новородено дете. В РСБКЕ II281 към новороден ‘който току-що се е
родил’ и същ. новород\ено ‘току-що родено бебе’. В РБЕ X 1187 към новород\ен "...
който скоро, неотдавна или току-що е роден’ и член. същ. новород\еният (-ата, -
ото, -ите) ‘току-що, скоро, неотдавна родено живо същество’.
П. Субстантивирана форма за ср.р. на прич./прил. новороден. Срвн. и новор\оденче.
НОВОР\ОДЕНЧЕ
= Дете, непосредно или наскоро след раждането му /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Охридско (Вардарска Македония).
П. От прич./прил. новород\ен през съчет. новородено дете —> осн. новороден- +
наст. -че. Срвн. и новород\ено.
Н\ОКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\оке!.
Р. Диал. Спорадично в отделни местни говори в Гоцеделчевско (източно от р.
Места). Вж. к. 2.
П. Неясно. Вероятно експресивно (гал.-умал.) название, възникнало в и по детска
реч паралелно с н\айка].
Н\ОНА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. н\оне!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Видинско. Вж. к. 41.
П. Подобно на н\ана‘, н\ена, н\ина и др. (вж) в и по детска реч с удвояване
(редупликация) на сричката. Според Скок II 523-524 хърв. попа ‘баба’ и пдпо ‘дядо’
437
са „италианизми”, но вар. с коренна гласна lol или /у/ са наследени и от балканский
латински, откъдето и гръц. vowa ‘баба’ и vowdq ‘кръстник’.
Н\ОНЕ
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/. Нариц. и зват. (н|оне/) ф.
Р. Диал. У Геров III280 - ‘малко, невръстно още дете’.
П. В и по детска реч с удвояване (редупликация) на сричката. Срвн. и н\она, н\оно.
н\оно
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва. Нариц. и зват. (н|оно/) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Великотърновско.
П. Подобно на н\ана2 (и произв.), н\еньо (и произв.), но с вар. lol на кор. гл. —> осн.
нон- (както и в н\она], «Icwef). Най-вероятно н\оно е начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Според Скок II 523-524 вар. с кор. гл. -о- и -у- може да са
наследени и от балканския латински (< nonnus ‘който/която отглежда дете’, ДДА
916).
НУН
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
н\уне!, н\уни!, н\уньо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свиленградско и Воденско (Беломорска
Македония). Вж. к. 9.
П. Гръц. диал. vovv(v)d<; ‘кум’ —► бълг. диал. нун, а също алб. пип, арум, пип и рум.
пип със същото значение (вж. БЕР IV 782, ДЛРМ 549, ДДА 916). Скок II 523-524
посочва (към пдпо ‘дядо’) пип, пипес ‘кум’ за словен. ез. и допуска, че вар. с кор. гл.
-о- и -у- може да са наследени от балканския латински (< nonnus ‘който/която
отглежда дете’ ДДА 916). Срвн. и н\уна, н\унко.
• Нуневи. Домът и семейството на нун]. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\унев.
Н\УНА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. н\уне!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свиленградско (вж. и Сакар 388) и
Воденско (Беломорска Македония). Вж. к. 89.
П. Гръц. vovv(v)d, vovva ‘кума’ —> бълг. диал. н[уна, а и алб. пипё, арум, пипа, рум.
438
пипа със същото значение; рум. пипа и за ‘шаферка’ (вж. БЕР IV 702, ДЛРМ 549,
ДДА 916 и РБР 763). Скок II 523-524 посочва (към попо ‘дядо’) и пипа
‘кръщелница’ за словен. ез. Вж. и нун. Срвн. и н\унка.
•	Н\унини. Домът и семейството на н\уна\. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\унин.
Н\УНКА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. н\унке!. Член. н\унката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В югозападни говорни области от Дебърско-Велеско (Вардарска
Македония), Благоевградско и до Костурско-Солунско-Сярско (Беломорска
Македония) на юг. В БЕР IV 702 - ‘кума’ - за говори в Пиринска, Вардарска и
Беломорска Македония. Вж. к. 89. У Геров III 283 - ‘жена на кум, жена кум’. В РБЕ
X 1242 - ‘кума, кръстница’.
П. Гръц. vovv(v)d ‘кума’ —»бълг. диал. н\унка от осн. нун- + наст. -ка. У МладЕР
361 - „първична бълболна дума”, свързана с гръц. vov(v)a и лат. поппа ‘гледачка на
дете’. У Филипова-Байрова 131 - диал. ‘лице, което венчава, кумува на някого...’ от
гр. vowa, vovva. Срвн. и нун, н\уна и н\унко.
•	Н]ункини. Домът и семейството на н\ункаУ. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\ункин.
Н\УНКО
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Нариц. и зват. (н\унко!) ф. Член. н\ункото ‘кумът ми’.
Р. Диал. В югозападни говорни области от Дебърско-Велеско (Вардарска
Македония)-Благоевградско до Костурско-Солунско-Сярско (Беломорска
Македония) на юг. В БЕР IV 702 - ‘кум’ - за говори в Пиринска, Вардарска и
Беломорска Македония. Вж. к. 9. У Геров III283 - ‘който кръщава някого или пък
венчава’. В РБЕ X 1242 - ‘кум, кръстник’ (+ фолкл. текст: до неделната приготвия
що требеше', дарои на н\ункото, на старосватот, на деверите... и за сите
роднине-, магарето не го викат на сватба за нунко, ами да носи вода и дърво
тоарено, чиито особености насочват към югозападни говорни области).
П. Гръц. vovvoq —> бълг. диал. н\унко от осн. нун- + наст, -ко, като начална зват. ф.,
439
придобила и нарицателна функция. У МладЕР 361 - „първична бълболна дума”,
свързана по произход с гръц. vovvoq и лат. nonnus (вж. н\унка). У Филипова-
Байрова 131 - ‘лице, което венчава, кумува на някого...’ от гръц. vovvoq, vovvoq.
Срвн. и нун, н\уна.
• Нункови. Домът и семейството на н\унко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\унков.
Н\УНЧИНА
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница.
Р. Диал. В БЕР IV 708 (към н\уна) - ‘кръщелница’ - за говора на гр. Воден
(Беломорска Македония).
П. От същ. и|унко|, н\унка\ осн. нун(к)—► нун(ч)- + наст. -ина.
НЯМ
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В някои местни говори в Силистренско.
П. Унг. пет ‘род, семейство, произход’ (МНК 668) —► рум. пеат ‘род’, ‘произход’,
‘семейство’ (ДЛРМ 532, РБР 732-733) —» бълг. диал. ням с посоченото значение.
Н\ЯНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. н\яно!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Смолянско.
П. В и по детска реч подобно на н\ана1, н\ена], uluna'l с удвояване (редупликация)
на сричката, но от вар. нян- на основата. Срвн. и н\яня.
Н\ЯНЬКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\янъке!, н\янько!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско (наред с н|яня|).
П. От същ. н\яня] —> осн. нянь- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар., придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. н\ана и н\анка.
• Н\янькини. Домът и семейството на н\янька\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\янькин.
Н\ЯНЯ
Вар.: н\яня, нёня.
440
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\яньо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско (наред с н\янька]). Вж. к. 2.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Девинско (вж. и БЕР IV 734). Наред с н\яня,
нёня е отбелязвано и съчет. н\яня ст\ара.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Драмско (Беломорска Тракия; вж. БЕР IV
734 и к. 4+.). У Геров III287 н\яня ‘по-голяма сестра; кака’. У МладЕР 362 иш
‘кака’.
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В местни говори в Шуменско-Варненско. Вж. к. 41.
П.В и по детска реч подобно на н\ана'], н\ена, н\ина] и под. с удвояване
(редупликация) на сричката. Според МладЕР 362 (към нънка) няня „бълболна
дума” за ‘кака’. Трубачев 68 посочва, че кор. пап- *п ’ап „е получил извънредно
широко разпространение веред имената за родство” и към бълг. н\яня ‘по-стара
сестра’ привежда и рус. диал. н\яня, н\янъка със същото значение и укр. н\енъка за
‘майка’.
• Н\янини. Домът и семейството на н\яня]. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\янин.
О
\ОГЛАВ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Наред с огл\ава\ на югозапад в Дупнишко-Благоевградско-Разложко и
Делчевско-Беровско (Вардарска Македония). В БЕР IV 774 \оглав и огл\ава ‘годеж’
- за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.Б. У Геров III 328, МладЕР 372 и РБЕ XI296 -
‘годеж’.
П. От глаг. оглав(\я)/оглав\явам\ —> осн. оглав—> същ. |оа/шв със
441
словообразувателен отмет на ударението (срвн. напр. \оглед, \отсек). Срвн. и
огл\ава и глав\еж, глав\илка и др.
ОГЛАВА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Наред с |оглав| на югозапад в Дупнишко-Благоевградско-Разложко и
Делчевско-Беровско (Вардарска Македония). В БЕР IV 774 \оглав и огл\ава ‘годеж’
- за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.Б. У Геров III 328 и РБЕ XI296 - ‘годеж’.
П. От глаг. оглав(\я)/оглав\явам\ —» осн. оглав- + наст.-оконч. -а —» същ. огл\ава.
Срвн. и оглав, глав\еж, глав\илка.
ОГЛ\АВНИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко, Благоевградско, Разложко и Делчевско-
Беровско (Вардарска Македония). Вж. к. 7*+8*. В БЕР I 244-245 (към глав\а) -
‘годеник’ - за говора на гр. Банско. У МладЕР 373 и РБЕ XI296-296 - ‘годеник’.
П. От глаг. оглав(\я)/оглав\явам\ —» страд, прич. оглавен —» осн. оглав(н)- + наст. -
(н)ик. Срвн. и главен|мк, углавен\ик.
ОГЛ\АВНИЦА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко, Благоевградско, Разложко и Делчевско-
Беровско (Вардарска Македония). Вж. к. 7*+8*. В БЕР 1244-245 (към глав\а) -
‘годеница’ - за говора на гр. Банско. В РБЕ XI296 - ‘годеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо огл\авник\ с наст. -ница. Срвн. и
главен | ица, у главен | ица.
ОГЛАВ(\Я)
ОГЛАВ\ЯВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам/сватосам.
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
442
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров III328 - ‘сговарям момък и мома да се земат’ и ‘годя’.
П. От глаг. глав(\я)/глав\явам] + предст. о-. Срвн. и угл\ав(я)/угл\авям.
\ОГЛЕД
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Разг., диал. У Геров III 330 ‘... кога огледници идат да оглеждат мома за невеста’.
В БТР 484 - ‘оглеждане мома или момък за женитба’. В РСБКЕ II 329-330 -
‘оглеждане на мома за женитба’. В РБЕ XI302-303 - ‘оглеждане на мома за
женитба, което се прави от ергенина или от негови близки или пратеници’. В БЕР
IV 775 - ‘оглеждане мома или момък за женитба’.
П. От диал. глаг. огл^дам/огл^двам] —► осн. оглед—♦ същ. \оглед със
словообразувателен отмет на ударението (срвн. напр. и \оглав, \отсек). В БТР 484
(към огл\еждам) - ‘избирам мома’. В РСБКЕ II 330 (към огл\еждам) - ‘избирам,
харесвам, обикн. мома за женитба’. В РБЕ XI 310-312 (към огл\еждам) - ‘правя
внимателен оглед като наблюдавам неомъжени девойки и младежи с цел да избера
най-подходящата (подходящия) за женитба’. Срвн. и \огледки, сгл\еда.
ОГЛ\ЕДАМ
ОГЛ\ЕДВАМ
ОГЛ\ЕЖДАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам/сватосам.
Р. Диал. У Геров III 330 (към огл\едвам, огл\едувам) ‘бивам на оглед, изглеждам
мома’. В БТР 485 огл\еждам, огл\едам ‘избирам’ (ргл\еждам мом\а). В РСБКЕ II
330 огл\еждам, огл\едам ‘избирам, харесвам, обикн. мома за женитба’. В РБЕ XI
310 огл\еждам, огледам разг, ‘избирам, харесвам за женене (мома, ерген)’.
П. От глаг. гл\едам —♦ осн. глед- с предст. о- и наст. -а(м), -ва(м), -ува(м) или осн.
във вар. глежд- вероятно < *-глед]-(а) + предст. о- и наст. -а(м) —* диал. глаг.
огл\едам/огл\еждам. Срвн. и сгл\едам/сгл\еждам.
\ОГЛЕДИ
Вар. \огледи, огл\еди (йогл\еди).
443
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. Обикновено в съчет. на \огледи (срвн. текст от нар. пес.: че ще да \идеш на
др\уго с\ело, на др\уго с\ело, на йогл\еди и къга су бил\и \огледи, они изв\ели
Маргь\иту, който насочва към западнобългарски говорни области). Вж. и Геров III
330.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посоченото значение, свързана по
произход с глаг. огл\едам/огл\едвам\ и произв. същ. ^оглед^. Срвн. и \огледки.
\ОГЛЕДКИ
= Брачно съжителство без годеж и сватба [?].
Р. Диал. У Геров III 330 огледки с пояснение: „кога мома отиде в дома на момък и
се ожени там без сватба” [?]. В РБЕ XI 310 - с пояснение: „настаняване на мома в
дома на момък преди сватбата, преди да е сключен бракът” [?].
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посоченото значение, свързана по
произход с глаг. огл\едам/огл\едвам] и произв. същ. [оглед^.
ОГЛ\ЕДНИК
Вар.: огл\едник, \огледник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В местни говори в Шуменско (огл\едници). Вж. к. 10.А. У Геров III 330 -
‘който ходи да оглежда мома;... сватовник’. В БТР 485 огл\едник и огл\едница
‘който оглежда мома или момък’. В РСБКЕ II 330 - ‘лице, което отива да оглежда
мома за някого; сватовник’. В РБЕ XI 310 - ‘мъж, който е изпратен в дома на
момата от страна на момъка да уговаря годеж;... сватовник’.
П. От глаг. огл\едам/огл\едвам] —> осн. оглед- + наст, -ник или от произв. същ.
\оглед + наст, -ник —► същ. огл\едник. Срвн. и сгл\едник, согл\едник нугл\едници.
ОГЛ\ЕДНИЦА
Вар.: огл\едница, \огледница,
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В местни говори в Шуменско (ргл\едници). У Геров III 330 - ‘която ходи
444
да оглежда мома’. В РСБКЕ II 330 и РБЕ XI 310 - ‘жена огледник’. Срвн. и
сгл\едница.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо огл\едник^ с наст. -ница. Срвн. и
сгл\едница.
ОГЛ\ЕДНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско. Вж. и огл\едник,
огл\едница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгл\едници, согл\едници,угл\едници.
ОД\УМАМ
ОД\УМВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосам/сватосвам.
Р. Диал. В РБЕ XI389-390 - ‘уговарям с някого нещо’ —► ‘сватос(в)ам’ (по текст от
Ил. Блъсков: аз... тук от селомома да ти одумвам..., и по нар. пес.: ЭоЭ|оя и за
сватба одум\ая). У Геров III339 само од\умвам се ‘сговарям се’.
П. От глаг. думам ‘говоря’ —» осн. -дум- + предст. о- и наст, -ам, -вам. Срвн. и
уд \умам/уд умвам.
ОД\УМВАНЕ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. У Иванова 62 од\умване - за
говори в Пловдивско (вж. и Пловд. край 219).
П. От глаг. од\умвам] —> отглаг. същ. од\умване. Срвн. и одумки.
ОД\УМКИ
Вар.:
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
445
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. В РБЕ XI 390 - ‘уговаряне,
уговорка’.
П. От глаг. од\умам/од\умвам] —> осн. одум- + наст. -к(а). Срвн. и од\умване.
ОД\УМНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР IV 807 - ‘пратеник от момкова страна до момата’ - за говори в
Пловдивско, Асеновградско (вж. и Пловд. край 219 од\умници мн.ч.). У Геров III
340 - ‘конто [?] се сговарят, одумват на годеж’ (+ текст от нар. пес.: мари моме,
малка моме, не крий очи зад майка си... ние не сме огледници, огледници одумницй).
В РБЕ XI 380-381 - ‘мъж, който одумва, уговаря годеж’.
П. От глаг. од\умам/од\умвам\ —* ‘сватосвам’ —» осн. одум- + наст. -ник. Срвн. и
огл\едник и пред\умник,уд\умник.
ОД\УМНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров III 340 - ‘жени [?], конто се сговарят, одумват на годеж’. В РБЕ XI
380-381 - ‘жена, която одумва, уговаря годеж’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо од\умник] с наст. -ница. Срвн. и
пред \умница, уд \умница.
ОД\УМНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско, Асеновградско (вж. Плов, край 219).
Вж. к. 10.А. У Геров III340 - ‘конто се сговарят, одумват на годеж’ (+ текст от нар.
пес.: мари моме,... не крий очи зад майка си... ние не сме огледници, одумници).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
пред'умници. уд\умници.
ОЖ\ЕН(Я)
ОЖ\ЕНВАМ
446
ОЖ\ЕНОВАМ
= Уредя/уреждам (съдействам за) втъпване в брак (женитба) на мъж (момък) и жена
(мома).
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 341 - ‘оженям’, ‘давам, намирам някому жена’,
‘направям момък да земе мома за жена’ (+ текст от нар. пес.:... мама да ме
погоди,... още ож\ени за поповото момиче) и пояснение: „казва се още и намясто
омъжвам...". В БТР 487 - ‘свързвам с женитба’. В РСБКЕ II 340 - ‘направям,
съдействам мъж и жена да встъпят в брак’, ‘задомявам’. В РБЕ XI400 - ‘правя,
спомагам някой да встъпи в брак’, ‘задомявам’, ‘женя’. В СТРБЕ 469 - ‘съединявам
в брак’. У РадБТР 428 - ‘свързвам мъж и жена в брачен съюз’. Ож\еня
се/ож\енвам се. Встъпя/втъпвам в брак; задомя се/задомявам се (за мъж). У Геров
(пак там) - ‘зимам си жена’, ‘зимам си мъж’ (+ текст от погов.: лесно е да се
ожениш, но как щеш серазжениш). В БТР (пак там) - ‘влизам брак’. В РБЕ (пак
там) - ‘встъпвам в брак’, ‘женя се’, ‘задомявам се’. У РадБТР (пак там) - ‘встъпвам
в брак’.
П. От глаг. ж\ен(я) (се) —» осн. -жен(ъ)- + предст. о- и наст.-оконч. -я (респ. -а, -ъ, -
им), наст, -ям, -вам, -увам/-ювам. Срвн. и ом\ъж(а) (се)/ом\ъжвам (се).
\OKEB
Вар.: \окев, \окюв, \окьо (\окю).
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок. Мн.ч. \окьовци, \окювци.
Р. Диал. В БЕР IV 832 \окев ‘втори баща’ - за говори в Кумановско (Вардарска
Македония). Варианта от същата осн. са засвидетелствани и в Кратовско (|актов) и
Радовишко (|окъо, |окто). Вж. к. 1*.
П. Смисловата и ареална връзка с |очув, \отчух^ е очевидна, но „замяната на ч с к”
(вж. БЕР пак там) - осн. о(т)ч—> осн. окъ- остава неясна.
ол\ок
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен* 15*1.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Крумовградско.
П. Неясно. Възможно е да е свързано с тур. oglu ‘син’, oglum ‘сине мой’, ‘момче
мое’ —> бълг. диал. \олум/ол[ум със същото значение (вж. ГеровДоп. 235 и БЕР IV
775). В такъв случай към обособена осн. ол- е добавена адаптираща наст, -ок [?].
447
\ОЛУМ!
Вар.: \олум1, ол\ум! (ул\ум!).
= Обръщение към син /5!/; сине!.
Р. Диал. В местни говори в Сливенско (ил]а, ]олум, ыл|а/), Солунско (ул)ум;
Беломорска Македония). У МладЕР 380 (към ол|у) ол\ум ‘синко мой’. В РРДД 313
ол\ум ‘момче мое’. В БЕР IV 865 \олум ‘синко мой, момче мое’ и РБЕ XI 533 ол\ум
‘сине, дете, момче мое’ (по текстове от И. Иовков, К. Константинов). В РБЕ (пак
там) и по текстове от нар. пес. (- Стоене, олум Стоене, та що си грижен,
кахърен...).
П. Тур. oglu ‘син —> oglum ‘сине мой’ —* бълг. диал. \олум/ол\ум със същото
значение.
ОМ\ЪЖ(А)
0М\ЪЖВАМ
= Уредя/уреждам (съдействам за) встьпване в брак (женитба) на жена (мома).
Р. Книж., разг., диал. У Геров III364 ом\ъжвам и ом\ъжювам ‘давам мома,
вдовица за мъж’ (+ текст от нар. пес.; за кого, майко, за кого кеме омъжиш). В
БТР 494 - ‘оженвам (мома, вдовица)’. В РСБКЕ II 357 - ‘задомявам мома, жена’,
‘оженвам’. В РБЕ XI 569 - правя, спомагам лице от женски пол (девойка, жена) да
встъпи в брак’ (+ текст от нар. пес.: попот керка омъжи и сина си го ожени). В
СТРБЕ 476 - ‘задомявам девойка, намирам |и мъж’, ‘женя’. У РадБТР 433 -
‘създавам семейство (на жена)’. Ом\ъжа се/ом\ъжвам се. Всгьпя/встъпвам в брак;
задомя се/задомявам се (за жена) (вж. Геров, БТР, РСБКЕ, РБЕ, СТРБЕ и у РадБТР
пак там).
П. От същ. мъж] —> осн. -мъж- + предст. о- и наст.-оконч. -а (респ. -ъ, -им, -ам),
наст, -вам, увам/-ювам —> глаг. ом\ъж(а)/ом\ъжвам. Срвн. и ож\еня/ож\енвам.
ОПР\ОСНИЦИ
Вар.: опр\осници,упр\осници.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Тополовградско (вж. Сакар 273). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. прос(я) ‘искам’, ‘моля да ми се даде нещо’ (вж. Геров IV 315 към пр\осъ
448
+ текст от нар. пес. попросило... белъ Мар\ийъ, йъ просило три годины дана, той
йъ пр\оситъ, тая го не земать) —* произв. диал. глаг. *опрос(я)/упрос(я) ‘поискам’
—+ осн. опрос-/упрос—♦ същ. опр\осници (< ед.ч. *опросник, *опросница) -
обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и прос\етик,
пр\осец.
ОСИНОВ(\Я)
ОСИНОВ\ЯВАМ
= Приема/приемам и гледам дете от други (известии или неизвестни) родители като
свое.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 506 - ‘приемам чуждо дете като свое с правата на
истинско, собствено дете’. В РСБКЕ II 384-385 - ‘вземам чуждо дете в семейството
си и му давам права на родно дете’. В РБЕ XI 802 - ‘приемам чуждо дете като свое
с правата на родно, собствено дете’. У РадБТР 443 - ‘приемам чуждо дете и му
предоставям родителска закрила и грижи’.
П. От същ. син] —+ глаг. осинов(я), осиновява(м) с предст. о- и наст. -ов(я), респ. -
ов-яеа(м). Срвн. и пос\иня, пос\инвам.
ОСИРОТ\Е(Я)
ОСИРО1\ЯВАМ
= Оставам без един от родителите си (баща или майка) или без двамата родители
(баща и майка); оставам сирак.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 385 - ‘оставам без баща и без майка’, ‘ставам
сирак’. В БТР 506 - ‘оставам сирак’. В РСБКЕ II 385 и РБЕ XI803 - ‘оставам без
родители или само без баща или без майка’, ‘ставам сирак’. В СТРБЕ 487 -
‘оставам сирак’. У РадБТР 443 - ‘ставам сирак’. В БЕР VI 700 осирот\явам (към
с\ирота) ‘ставам сирак’ - за говори в Странджа и осирот\еем (наред с осирот\увам
[?])‘ставам сираче’ - за говора на с. Ново село (Видинско).
= Оставам без децата си; оставам без близки.
Р. Книж., разг., диал. В БТР (пак там) - ‘оставам без близки в света’. В РСБКЕ (пак
там) - ‘загубвам децата си’, ‘оставам без деца’. В РБЕ (пак там) - ‘оставам сам, без
децата си’, ‘оставам сам, без близки в света’. В СТРБЕ (пак там) - ‘оставам без
близки’, ‘губя близък’. У РадБТР (пак там) - ‘оставам без близки’.
449
П. От същ. с\ирота (< праслав. *sirata, стбълг. сиоотл < прил. сир ‘самотек’, вж.
БЕР VI 700, СтбР II 681-682) —> осн. сирот- + предст. о- и наст, -ея, диал. -еем, -
явам, диал. -евам —> глаг. осирот\ея/осирот\явам. Срвн. и сирот\увам.
ОСМ\АК
= Дете, родено в осмия месец от бременността на майката /5*~6*/; осмаче.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР IV 934-935 и РБЕ XI 818 - ‘дете, родено в осмия месец
(от бременността)’.
П. От числ. осем —> осн. осм- + наст, -ак —> същ. осм\ак. Срвн. и седм\ак.
ОСМ\АЧЕ
= Дете, родено в осмия месец от бременността на майката /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР IV 934-935 (към осем) осм\аче наред с осм\ак.
П. От числ. осем —> осн. осм- + разш. наст, -аче —> същ. осм\аче. Срвн. и седм\аче.
ОСТ]АВАЧКА
= Прекратяване на брак, разделяне на брачна двойка; развод.
Р. Диал. У ГеровДоп. 240 - ‘напущане, разделяне, развод’ - за говора на гр. Велес
(Вардарска Македония, вж. и БЕР IV 945, РБЕ XI 844).
П. От глаг. ост\авям ‘напускам, зарязвам’ (вж. БТР 508-509, РБЕ XI 844-850) —►
осн. остов- + съчл. наст, -ач-ка —► отглаг. същ. ост\авачка.
ОСТЁЙНИК
= Мъж <разведен, напуснат>; пар\ясник.
Р. Диал. В БЕР IV 945-946 (към ост\авам) - ‘разведен мъж’ - за местни говори в
Разложко.
П. От глаг. ост\авям ‘напускам, зарязвам’, диал. вар. ост\айам ~ остёйам —> осн.
остей- + наст. -ник. Срвн. и зап\устеник, нап\устеник.
ОСТЁЙНИЦА
= Жена фазведена, напусната>; пар\ясница.
Р. Диал. В БЕР IV 945-946 (към остовам) - ‘разведена жена’ - за местни говори в
Разложко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо остёйник) с наст. -ница. Срвн. и
зап\устеница, нап\устеница.
450
\ОТБИВ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. У Геров III395 - ‘сговор, кога да стане сватба’.
П. От диал. глаг. отб\ивам ‘отсичам, решавам’ (Геров III 394) —> осн. отбив—>
същ. |отбмв със словообразувателен отмет на ударението (у Геров пак там:
родителите и роднините отбиват кога да стане годежът).
ОТ\ЕЦ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща.
Р. Книж. У Геров III 407 - ‘който има деца; баща’. В БТР 515, РСБКЕ II 412 и РБЕ
XI 977-978 - ‘баща’, ‘родител’ (навсякъде с бележки архаично, старинно,
остаряло).
П. Праслав. *att>cb, стбълг. отьць (с наст, -ьць < *-ькъ) ‘баща, родител’ (от
индоевроп. кор.-осн. *atta (срвн. гръц. атта, лат. atta, алб. at; сръб. и хърв.
omay/otac, рус. отец, укр. отець, чеш. и словаш. otec и т.н.), който се появява и в
езици от други езикови семейства (срвн. тур. ata, унг. atya и т.н. Вж. СтбР II164-
166, ДавРИПК 205-206, МладЕР 385, Трубачев 18-29, БЕР IV 960-961).
ОТР\ОК
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Книж. (старинно). В БТР 523 (с пояснение: поет. [?]) и РСБКЕ II 437 -
‘ новородено дете ’. В РБЕ XI1110-1111 - ‘ новородено дете, бебе, което още не
може да говори’ [?]. В РРДД 326 - ‘дете’.
П. Стбълг. отрокъ ‘момче’, ‘дете’ (РСтбЕ 270, СтбР II 119-120). Срвн. и сръб., хърв.
и словен. jp\an.\ompoK/otrok ‘дете’, рус. \отрок ‘момче’ (вж. БЕР IV 973-974).
Според МладЕР 401 и Трубачев 46-47 съставено от предст. от- и осн. рок- като вар.
на кор.-осн. на стслав. глаг. *ректи, стбълг. решти —» рек», бълг./?ек(а) ‘кажа’,
‘говоря’ и тълкувано като ‘неговорещ’, ‘неможещ да говори’ или ‘комуто не се
полага да говори’, откъдето вероятно и другото (историческо) значение на думата -
‘крепостей (зависим) селянин’, ‘безимотен селянин’ (вж. РБЕ XI 1110-1111, РадБТР
453). Срвн. и отр\оче.
451
ОТР\ОКОВИЦА
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Книж. (старинно). В РБЕ XI1111 и БЕР IV 973-974 (към отр\ок) - ‘мома’ (по П.
Р. Славейков 1870).
П. Стбълг. отроковицу ‘момиче, девойка’ (РСтбЕ 270, СтбР 119) като паралелно
образувание за ж.р. спрямо отрокъ със съчл. наст, -ов-ицд. Срвн. и рус. отроков\ица
‘момиче’, стпол. otroczyca ‘момиче’, ‘дъщеря’ (Трубачев 46-47, Дал II 751, БЕР пак
там).
ОТРОЧЕ
= Дете <новородено, невръстно /5*~6*/; рожба1.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР IV 973-974 към отр\ок - ‘новородено малко дете’ - за
говори в Самоковско, Охридско (Вардарска Македония). У Геров III423 -
‘новородено малко дете’. В БТР 523 - ‘новородено дете’. В РСБКЕ II437
(старинно) ‘новородено дете’. В РБЕ XI1112 - ‘новородено, малко дете; бебе...
младенец’. У ДечТР 645 - ‘новородено дете’.
П. Стбълг. отрочд ‘дете, бебе’ (РСтбЕ 270, СтбР II 120) —> бълг. отр\оче със същото
значение. Паралелно образувание за ср.р. спрямо отрокъ —> осн. отро(к)- + наст. -чд
(> бълг. -че). Срвн. и словен. otroce, рус. диал. отроч\а ‘младенец, дете’ (Дал II 751
към отр\окъ), пол. otrocz^ (вж. БЕР IV 973-974 към отр\ок).
ОТР\ОЧЕСТВО
= Период от живота на човек от раждането до младежка възраст.
Р. Книж. В БТР 523 и СТРБЕ 499 - ‘отроческа възраст’.
П. Стбълг. отрочьство ‘детство, юношество’ < отрокъ ‘момче, дете’ и отрочд ‘дете’
(вж. РСтбЕ 270) —> бълг. отр\очество със същото значение. Срвн. и *отрочие,
*отрочина.
*ОТРОЧИЕ
= Период от живота на човек от раждането до младежка възраст.
Р. В стбълг. отрочик ‘детство, юношество’ (вж. РСтбЕ 270).
452
П. От отрокъ ‘момче, дете’ и отрочд ‘дете’ (вж. РСтбЕ пак там и СтбР II 119-120) и
отрочищь ‘момче, дете’ (СтбР пак там) —> осн. отроч- + наст, -ик —> същ. отрочик с
посоченото значение. Срвн. и отр\очество, *отрочина.
★ОТРОЧИНА
= Период от живота на човека от раждането до юношеството; детство.
Р. В стбълг. отрочинд в съчет. отрочинт.! ‘от детство’ (вж. СтбР II 120: колико лътъ...
се быстъ емохр онъ же рече отрочины). В РСтбЕ 270 - ‘детство’.
П. От отрокъ ‘момче, дете’ и отрочд ‘дете’ (вж. РСтбЕ пак там и СтбР II 119-120) —>
осн. отроч- + наст, -инд —> същ. отрочинд с посоченото значение. Срвн. и
отр | очество, *отрочие.
*ОТРОЧИЩ(Е)
= Дете от мъжки под спрямо родителите /5/; син, момче.
Р. В СтбР II 120 отрочищь ‘момче, дете’ (отрочищь сьде единъ 1же имдтъ пдть ^Л'Ьбъ... i
дьвъ рыв-в). В РСтбЕ 270 - ‘момче’.
П. От стбълг. строку. ‘дете, отроче’ (СтбР II 119) —> осн. отроч- (срвн. бълг. отр\оче <
стбълг. отрочд) + наст, -ищь —> същ. отрочищь, вероятно като начален гал.-умал. вар.
на отрокъ, придобил и неутрална нарицателна функция.
\OTCEK
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. У Геров III427 и РБЕ XI 1121-
1122- ‘уговорка кога да стане сватба, годеж’.
П. От глаг. отсек\а ‘определя, реша, уговоря’ (вж. у Геров и РБЕ пак там) —> осн.
отсек—» отглаг. същ. | отсек със словообразувателен отмет на ударението (срвн.
напр. {оглав, \оглед и произв. същ. отсек\ар за ‘лице, човек който отсича, кога да
стане годежът, сватбата’, Геров и РБЕ пак там).
453
отц\и
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 515 (към отп\ец) - ‘прадеди’. В РСБКЕ II 412 (към отп\ец) - ‘деди,
прадеди’. В РБЕ XI 977-978 (към от\ец) - ‘предишните поколения’, ‘бащи’. У
ДечТР 455 (към от\ец) - ‘деди, прадеди, предци’. В СТРБЕ 493 (към от\ец) - само
в съчет. нашите отци ‘прадедите ни, предците ни’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) < стбълг. отьць ‘баща’, мн.ч. отьци ‘прадеди,
предци’ (вж. СтбР II 164-166) със събирателно значение. Срвн. и ded|w, пр\аотц\\и,
предц\и.
\ОТЧУВ
Вар.: \отчув, \очуф, \отчов.
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. Обширен западнобългарски ареал, който включва говори от Видинско-
Оряховско до Петричко-Гевгелийско-Битолско (Вардарска Македония) на юг.
Източната граница на ареала е разположена по линията Оряхово - Ботевград -
Пазарджик - Велинград - Петрич - долното течение на р. Вардар (в Беломорска
Македония). Вж. к. 1*. В БЕР IV 979 \отчуф ‘втори баща’ - за говори в Софийско,
Елинпелинско (]он ми е \очуф, не м\и е свой баща), Благоевградско {йа съм ч\увана
при \очуф) и т.н. У Геров III431 \отчух и \отчув ‘баща на доведени от втора жена
деца; не същий баща’. У МладЕР 403 \отчов (\отчух, \отчув) ‘не същи баща’. В
БТР 526 \отчов ‘втори баща, несъщински баща, втори или трети съпруг на
майката’. В РБЕ XI 1175 \отчов ‘втори, несъщински баща’.
П. Църк.-слав. отьчочрсъ (< стбълг. отьць) —> осн. отьч- (срвн. зват. ф. отьчо!, произв.
същ. отьчинд ‘отечество’, РСтбЕ 278, СтбР II 167) + наст, -о^ъ —> бълг. диал. същ.
\о(т)чув, \о(т)чов или с регионален вар. на основата ок(ь)—> \окев, \окюв, \окьо и
др. Срвн. и сръб. и хърв. \очух/дсиИ, \очув/дсиу, \очун/дсип и под. (Таноцки 64), рус.
\отчим, пол. диал. ojcim, осут (Трубачев 29). Срвн. и \отчух,\окев и пр\еотчук.
Произв. прил. \о(т)чов е засвидетелствано и в лексикализирани словосъчетания:
\о(т)чова майка ‘н|е р|одна майка; мащеха’ - в местни говори във Врачанско,
454
Елинпелинско; \о(т)чов син за ‘н|е р|оден, доведен или заварен син’ и \о(т)чова
д\дщеря за ‘н|е родна, доведена или заварена дъщеря’ - в местни говори във
Велинградско.
\ОТЧУХ
Вар.: \отчух, |очух, [очу.
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. В един общ ареал с 1обп)чув'У но е засвидетелствано предимно в южния му
дял - Кюстендилско (|очу), Благоевградско, Разложко (чичо Петър не е \асъл
башч\а на М\итър, |он му е |очух). Вж. к. 1*. У Геров III 431 (наред с \отчув) -
‘баща на доведени от втора жена деца; не същий баща’. У МладЕР 403 (наред с
\отчов, \отчув) - ‘не същи баща’. В БЕР IV 979 (наред с \отчуф) - ‘втори баща’.
П. Църк.-слав. отьчоууъ (< стбълг. отьць) —> осн. отьч- (срвн. зват. ф. отьче!, произв.
същ. отьчинь ‘отечество’, РСтбЕ 278, СтбР II 167) + наст, -охрсъ —> бълг. диал.
\о(т)чух и вар. с посоченото значение. Срвн. и еръб. и хърв. очух/dcuh и под.
(Таноцки 64), рус. \отчим, пол. диал. ojcim, осит (Трубачев 29). Срвн. и \отчув и
пр\еотчук.
\ОЩУР
Вар.: \ощур (\ошчур), \ощер (]ошчер), \ощир.
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. Мозаично в различии области - на запад-югозапад: в Софийско,
Самоковско (\ошчер), Дупнишко, Кюстендилско, Охридско (Вардарска Македония
- \ошчурУ, в Родопите (Асеновградско, Смолянско); на югоизток в Странджа; на
североизток в Габровско, Шуменско (\оштер, \ouimup; вж. и БЕР IV 992-993 под
\ощер и \ощур). У Геров III 439 (\ощур), МладЕР 406 (\ощур, \ощир), РБЕ XI 1239
\ощур - ‘нрав’ [?]. В РРДД 329 \ощур ‘род, порода, потекло’. Приведените в РБЕ и
РРДД текстове от Ив. Вазов: те са от кучешки ощур...; ощура ти го знам кой е, и
кръвта не лъже - твоят дядо бе хайдутин - свидетелстват определено за значения
‘потекло’, ‘род’.
П. Неясно въпреки очевидната връзка с църк.-слав. прхштоуръ ‘праправнук’ и струс.
455
прлщзръ, укр. пращур ‘прапрадед’ и ‘праправнук’, пол. praszczur ‘праправнук’,
конто Трубачев 72 извежда от праслав. *pra-sk(j)ur ‘прапрадед, родоначалник’.
Предполаганата от Геров и МладЕР (пак там) връзка с тур. hostur ‘груб, недодялан
човек’ (вж. СДД II 746) е неоснователна. Авторите на БЕР възстановяват заедно с
Трубачев (пак там) праслав. *atbskjurb [букв, ‘баща предводител, баща
родоначалник’, ‘праотец’] със значение ‘прародител’, което в бълг. може да намери
продължение като *\от-щур ~ *\от-щер —> \ощур, \ощер.
П
ПАК1\И!
= Обръщение към съпруг /7!/.
Р. Диал. В местни говори в Солунско (Беломорска Македония).
П. Може би от израз пък ти! (срвн. и словореден вар. ти пъкГ) —> лексикализирано
свойско обръщение към съпруг пъкт\и!, пакт\и! [?].
ПАЛ\ЕЖНИК
Вар.: пал\ежник, пал\ежньък.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. У Геров IV 8 пал\ежнък с пояснение: „така казват понейде на годеник”.
Вж. пал\ежница.
П. От глаг. п\ал(я) в преносно значение ‘горя за нещо’ (срвн. запал\янко
‘запален/горещ привърженик’ и преп\ала за ‘хубава мома/жена’ и ‘изгора’) —> осн.
пал\еж- + наст, -ник (диал. и -нъък). Срвн. и палёмник.
ПАЛ\ЕЖНИЦА
Вар.: пал\ежница, п\алежница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. У ГеровДоп. 246 п\алежница с пояснение: „название на годежница” [?] (по
текст от нар. пес.: н\ай ми йм\ене дуд\ейелу с\утрин в\ечер гуд\ежница, гуд\ежница
456
п\алежница!). В БЕР V 29-32 (към п\аля) - ‘годеница’ (по текст от нар. пес.: ей че
иде Храбрьовата... милна буля, год\ежница, пал\ежница) - за говори от
Чирпанско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пал\ежник] с наст. -ница. Срвн. и
палёмница.
ПАЛЁМНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В БЕР V 29-32 (към п\аля) - за говора на гр. Тетевен.
П. Неясно. Авторите на БЕР (пак там) го разглеждат като произв. от глаг. п\аля, но
разш. осн. палём- не е обяснена. Срвн. и пал\ежник.
ПАЛЁМНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В БЕР V 29-32 (към п\аля) - за говора на гр. Тетевен.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо палёмник] с наст. -ница. Срвн. и
пал\ежница и преп\ала.
ПАНД\ОФЛА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В БЕР V 43 - за говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония).
П. Неясно.
ПАП\УЛЕ
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (пап\уле!') ф.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 135 и в БЕР V 56 - за местни говори в Солунско
(Беломорска Тракия).
П. Гръц. тшллоис ‘дядо’ —» гал.-умал. тшлогХцс —♦ бълг. диал. пап\уле, най-вероятно
като начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и пап\ур.
ПАП\УР
- Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В местни говори в Драмско (Беломорска Тракия).
П. Гръц. naicnovq ‘дядо’ —♦ гал.-умал. лаплобкгу; —* бълг. диал. пап\ур от обособена
осн. пап- + наст, -ур [?].
457
ПАРАБР\АТ
= Брат <н|е р|оден, доведен или заварен> /3*/.
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. брат —> същ. парабр\ат. Срвн. и парас\естра.
ПАРАК\ЕРКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. диал. к\ерка ‘дъщеря’ —» същ. парак\ерка с
посоченото значение. Срвн. парас\ин и парашч\ерка.
ПАРАМ\АЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В югозападни говори в Благоевградско, Прилепско (Вардарска
Македония), Костурско (Беломорска Македония) и в Ксантийско (Беломорска
Тракия). Вж. к. 2*.
= Майка на съпругата /28/; тыца.
Р. Диал. В местни говори в Бабаескийско, Люлебургаско (Източна Тракия).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. майка —+ същ. парам\айка. Срвн. и парам\ана,
парат\атко.
ПАРАМ\АНА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В местни говори във Велинградско и в Костурско, Солунско (Беломорска
Македония). Вж. к. 2*.
У Филипова-Байрова 136 и РРДД 337 парам\ана е посочено и със значения ‘дойка,
кърмачка’ и ‘държанка’ - за местни говори в Смолянско.
П. Гръц. napapawa (= пара ‘вместо’ + pawa ‘майка’) —> бълг. диал. парам\ана.
Срвн. и парам\айка, парат\атко.
ПАРАМ\АНКА
= Жена <разведена, напусната>; пар\ясница.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско.
П. Гръц. napapawa ‘бавачка на деца’, ‘мащеха’ (ГБР 382), ‘незаконна жена;
458
държанка’ (Филипова-Байрова 136) —> бълг. парам\анка с адаптираща наст, -ка и с
посоченото значение. Срвн. и парам\ана.
ПАРАС\ЕСТРА
= Сестра <н|е родна, доведена или заварена> /4*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. диал. с\естра същ. парас\естра. Срвн. и
парабр\ат.
ПАРАС\ИН
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен> /5*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. син —> същ. парасин. Срвн. и п\асинок, п\асинък
и парак\ерка.
ПАРАТ\АТКО
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония). Вж. к. 1*.
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. т\атко —> същ. парат\атко.
ПАРАШЧ\ЕРКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. диал. шч\еркау —* същ. парашч\ерка. Срвн. и
парак\ерка и парас\ин.
ПАР\ЯСНИК
Вар.: пар\ясник, парёсник, пар\есник.
- Мъж <разведен, напуснат>.
Р. Разг., диал. Засвидетелствано в диалектни записи от североизточни
(Горнооряховско, Еленско, Шуменско, Провадийско) и югоизточни (Хасковско,
Ямболско) говорни области. В БТР 539 - ‘напуснат мъж’. В РСБКЕ II473 -
‘напуснат, изоставен съпруг’. В БЕР IV 80 (към пар\ясвам) - ‘разведен мъж’.
= Годеник след разваляне на год ежа.
Р. Разг., диал. У Геров IV 15 - ‘напуснат,... парясан годеник’.
П. Гръц. глаг. napeaco, респ. napeiaaco ‘напущам мъж или жена; изоставям’
459
(Филипова-Байрова 138) —> бълг. разг, и диал. пар\ясам, пар\ясвам ‘изоставям,
напущам (съпруг, съпруга)’ (БТР 539) —> осн. паряс- + наст. -ник. Срвн. и
нап\устеник.
ПАР\ЯСНИЦА
Вар.: пар\ясница, парёсница, пар\есница.
= Жена (разведена, напусната>.
Р. Разг., диал. Вж. пар\ясник. У Геров IV 15 - ‘напусната, парясана жена’. В БТР
539 - ‘напусната жена’. В РСБКЕ II473 - ‘напусната, изоставена съпруга’. В БЕР
IV 80 (към парясвам) - ‘разведена жена’ - за говори в Ямболско (пар\есница).
= Годеница след разваляне на годеж.
Р. Разг., диал. У Геров IV 15 - ‘върната годеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо парусник] с наст. -ница. Срвн. и
нап\устеница.
ЩАСИНОК
Вар.: п\асинок, пасин\ок.
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен) /5*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско, Битолско (Вардарска Македония). У Геров
IV 16 (наред с п\асинък) - ‘не същий син...’. У МладЕР 413 - пасин\ок. В БТР 540 -
‘доведен или заварен син’, ‘осиновен храненик’.
П. Праслав. *ра$упъкъ (< предст.ра ‘след, за’ + осн. на същ. *зупъ, стбълг. еынъ +
наст, -ък'ь) —> бълг. диал. п\асинок и тДасинък] Срвн. и рус. п\асынок, укр. п\асинок,
пол. pasynek със същото и др. близки значения (Трубачев 53). Срвн. и парас\ин.
П\АСИНЧЕ
= Дете <н|е родно, доведено или заварено> /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. п\асинок. У ГеровДоп. 247 и РРДД 339 - ‘доведен или заварен син’ [?].
П. От същ. п\асинок\, Щасинък] —> осн. пасин- + наст. -че,като гал.-умал. название
(вж. и БЕР V 82 към п\асинок).
П\АСИНЪК
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен) 15*1.
Р. Диал. В местни говори в Прилепско (Вардарска Македония). В БЕР V 82
460
п\асинък ‘осиновен син’ - за говора на гр. Прилеп (Вардарска Македония). У Геров
IV 16 наред с п\асинок ‘не същий сип...’.
П. Праслав. *разупъкъ (вж. п\асинок) бълг. диал. п\асинък с посоченото
значение. Срвн. и п\асинок, парас\ин.
П\АСМИНА
Вар.: п\асмина, пасм\ина.
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров IV 15 п\асм\ина и у МладЕР 413 - ‘род, влака’. В БТР 540 - ‘род,
влака, порода, котило’, но с пояснение: „за лоши хора...”. У РадБТР 468 - ‘род,
потекло, порода’, но „с отрицателни качества”. Сыцият признак - ‘група хора с
отрицателни качества’ - е определящ и за РСБКЕ II474 и СТРБЕ 514.
П. Авторите на БЕР V 82 го посочват към п\асма ‘род, вид’ (< праслав. *pasma) и
сравняват със еръб. и хърв. пасмина/pasmina ‘род’, ‘раса’, ‘разплод’ (вж. у
Караджич 506, Скок II 613). В югоизточните диалекти на хърв. ез-pds ‘роднини от
една и съща степей на родство’ (вж. Таноцки 18). Възможно е п\асмина да се
отнася към праслав. *pasmene, род. пад. от *pasma (вж. БЕР към п\асмо),
приравнено може би по нар. етмология към словообразувания с наст. -ина. Срвн. и
п\ояс.
П\А СТОРКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 247 - ‘несъща дъщеря’, ‘заварена, приведена дъщеря’.
П. Праслав. *pa-starbka, стбълг. пьсторъкь ‘заварена, доведена дъщеря’ (Трубачев
58,	БЕР V 86 към п\астрок) —> бълг. диал. п\асторка със същото значение. Срвн. и
еръб. и хърв. n\acmopKa/p\astorka, рус. пасторка и др. Срвн. и пасторк\иня и
п\асторок, п\асторък.
ПАСТОРК\ИНЯ
- Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> 16*1.
Р. Диал. В БЕР V 86 (към п\астрок) ‘несъща дъщеря’ - от говори в Кумановско
(Вардарска Македония).
П. Църк.-слав. п&сторъкыни ‘заварена, доведена дъщеря’ (БЕР V 86 към п\астрок) —>
461
бълг. диал. пасторк\иня със същото значение. Срвн. и чеш. pastorkyne, словаш.
pastorkyna. Срвн. и п\асторка и п\асторок, п\асторък.
ЩАСТОРОК
= Син <н|е р|оден, доведен или заварею /5*/.
Р. Диал. В БЕР V 86 п\асторок (наред с п\астрок) ‘дете, което има втори баща’ [?]
- от говори в Софийско.
П. Праслав. *pa-starbkb, църк.-слав. пдсторъкъ ‘заварен, доведен син’ —» бълг. диал.
п\асторок със същото значение. Срвн. и сръб. и хърв. n\acmopaK/pastorak, словен.
pasterak, pastork, чеш. pastorek, словаш. pastorok (ъж. БЕР пак там). Според МладЕР
414 - сродно с лат. pastaras, лат. posterus ‘последен’, ‘послешен’, ‘следващ’. Срвн.
и п\асторък.
П\АСТОРЪК
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен> 15*1.
Р. Диал. В местни говори в Западните покрайнини (Царибродско).
П. Праслав. *pa-starbkb, църк.-слав. плсторъкъ ‘заварен, доведен син’ —» бълг. диал.
п\асторок със същото значение. Срвн. и п\асторок, п\астрок.
ЩАСТОРЧЕ
= Дете <н|е родно, доведено или заварено> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 86 (към п\астрок) - ‘доведен, заварен син или дъщеря’.
= Обредно лице (момче - роднина на младоженеца), което посреща булката в дома
на младоженеца.
Р. Диал. В местни говори в Трънско.
П. От същ. п\асторок] —> осн. пастор- + наст, -че, като гал.-умал. название за ‘н|е
родно дете’ и прен. за ‘момче като обредно лице’.
ЩАСТРИЦА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В мизийски говори в Шуменско-Преславско, Тутраканско. Вж. к. 2*.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо п\астрок\ от осн. пастр- + наст. -ица.
Вж. км\ащеха.
462
ЩАСТРОК
Вар.: п\астрок (п\аструк, п\астурк}, пастр\ок, п\айсторак, п\айсторък,
п\айстрок (п\айструк).
= Баща <н|е р|оден> /1*/. Член. п\астрок(ът) ‘пастрокът ми’.
Р. Разг., диал. Обширен източнобългарски ареал, който включва говори от
Оряховско-Луковитско до Черно море на изток. Западната граница на ареала е
разположена по линията Оряхово-Луковит-Тетевен, а южната - по линията
Карлово-Стара Загора-Тополовград-Бургас. Вж. к. 1*. В БЕР V 86 - ‘не същи баща,
втори баща’ - за говори в Добричко и Банат (Румъния). У Геров IV 16 п\астрок и
п\асторок втор баща’, ‘баща на приведен син...’ (+ текст от нар. пес.: Иване, либе
Иване,... мене на кого оставят, дали на майка мащеха, или на баща пастрок?}. В
БТР 540 - ‘втор баща’. В РСБКЕ II474 - ‘несъщински баща’ и ‘втори мъж на
майката’. В РРДД 340 - ‘не същи баща’, ‘втори мъж на майката’.
П. Праслав. *pa-starbkt>, стбълг. плсторкъ ‘втори баща’ (РСтбЕ 282) —» бълг.
п\астрок (у Геров и п\асторок) със същото значение. Сродно с лит. pastaras
‘последен’, лат. posterus ‘последен’, ‘послешен’, ‘следващ’ (вж. МладЕР 414, БЕР
пак там). Вж. и {отчув, {отчух.
ПА\УНИЦА
Вар. па\уница, паун\ица.
= Сестра <най-младата> на съпруг /47"/; зълва <най-младата>. Зват. ф. па\унице!.
Р. Диал. В местни говори във Видинско.
П. Метафорично словообразуване от па\уница ‘птица Pavo cristatus $’ —»диал.
па\уница. Срвн. и сок\олица.
ПАШЕН\ОГ
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. В БЕР V 116 - ‘мъжът на сестрата на моята жена’.
П. Стбълг. пдшеногъ ‘баджанак’ (РСтбЕ 282). Според БЕР (пак там) „вероятно от
първобългарски произход”. Срвн. и сръб., хърв. и словен. паш\еног/ра§апас за
‘баджанак’, наред с pasanak (Таноцки 56-57, Скок II 617).
463
ЩАЩЕРИЦА
Вар.: п\ащерица, п\ашчерица, пашч\ерица.
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> 16*1. Член. п\ащерницата ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В местни говори в Охридско (Вардарска Македония; по текст от нар.
прик.: М\ъшчаата йа пр\атила пашчер\ицата на вод\ейнца). В БЕР V 120
п\ащерица и пашч\ерица ‘заварена или доведена дъщеря’ - от югозападни говорни
области. У Геров IV 20 п\ащерица и п\ащерка ‘заварена, найдена, заведена
дъщеря’. У МладЕР 416 п\ашчерица и п\ащерка, п\ащерица ‘не съща дъщеря...’.
П. Праслав. *pa-dbkti, *pa-dbktere (с предст. ра- ‘след, по’), стбълг. плдъшти, род.
пад. плдъщере ‘не родна дъщеря’, църк.-слав. плдъштериць (Фасмер III 184) —> осн.
па(дъ)штер—> диал. пащер-, пашчер—► същ. п\ащерица/п\ашчерица със същото
значение. Срвн. и п\ащерка и рус. п\адчерица.
П\АЩЕРКЛ
Вар.: п\ащерка, п\ашкерка, п\ашчерка.
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> 16*1. Член. п\ащерницата ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В югозападни говори в Дебърско-Охридско-Битолско-Прилепско и по р.
Вардар във Велеско-Неготинско (Вардарска Македония). У Геров IV 20 наред с
п\ащерица (вж.) ‘заварена, найдена, заварена дъщеря’. В БЕР V 120 (към
п\ащерица) п\ащерка и п\ашчерка ‘заварена дъщеря’ - за говори в Дебърско
(Вардарска Македония). У МладЕР 416 (към п\ашчерица) п\ащерка ‘не съща
дъщеря’. В БТР 543 и РСБКЕ II477 - ‘заварена или доведена дъщеря’.
П. Праслав. *pa-dbkti, *pa-dbktere (с предст. ра- ‘след, по’), стбълг. плдъшти, род.
пад. пддъштере ‘н|е родна дъщеря’ —> осн. па(дъ)штер—♦ диал. пащер-/пашчер—>
същ. п\ащерка, п\ашчерка със същото значение. Срвн. и п\ащерица.
ПЕЛЕН\АК
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В някои говори в Средногорието (гр. Копривщица) и северно и южно от
464
Стара планина (Севлиевско, Карловско; вж. и БЕР V 137 към пелен\а). У Геров IV
21 - ‘малко дете, що стой още в пелени’. В БТР 544 - ‘дете, което е още в пелени’.
П. От същ. пелен\а (при пелен\аче\) —> осн. пелен- + наст. -ак. Срвн. и пелен\аче.
ПЕЛЕН\АЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. Засвидетелствано е (както и пелен\ак) в някои говори северно
и южно от Стара планина (Ловешко-Севлиевско, Карловско, Чирпанско; вж. и БЕР
V 137-138 към пелен\а). У Геров IV 21 - по текст от нар. пес.: детето да ми
наслушваш..., детето пеленачето, детето годиначето. В РСБКЕ II 479 - ‘малко,
непроходило дете, което повиват още в пелени’. У РадБТР 472 - ‘малко дете, което
още повиват в пелени’.
П. От същ. пелен\а ‘парче плат за повиване на бебе’ (стбълг. пеленл, СтбР II 197) —>
осн. пелен- + разш. наст. -аче. Срвн. и пелен\ак, пелен\иче, пел\енче.
ПЕЛЕН]ИЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско (вж. и БЕР V 137-138 към пелен\а).
П. От същ. пелен\а (при пелен\аче\) —> осн. пелен- + разш. наст. -иче. Срвн. и
пелен|ак, пел\енче.
ПЕЛ\ЕНЧЕ
Вар.: пел\енче, пеленч\е, пель\еньче.
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В западнобългарски говорни области - от Белоградчишко-Ломско до
Кюстендилско-Разложко на юг, в Родопите (Пловдивско - пелъ\еньче) и на
югозапад в Прилепско (Вардарска Македония). В БЕР V 137-138 пел\енче и
пеленч\е за говори в очертания ареал. У Геров IV 21 пел\енче.
П. От същ. пелен\а (при пелен\аче\) —> осн. пелен- + наст. -че. Срвн. и пелен\иче.
ПЕПЕЛЧ]УК
= Деца <малки, невръстню в семейството (обикновено голям брой) /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 157-160 (към п\епел) - ‘дребни деца’ - за говори в Софийско,
Великотърновско. В БТР 545 и РРДД 344 - ‘дребни деца (обикновено много на
брой)’. В РСБКЕ II480 - ‘малки деца (обикновено много на брой)’.
465
П. От същ. п\епел —> осн. пепел- + наст, -чук (срвн. зеленч\ук) —» пепелч\ук като
събирателно метафорично образувание за ‘множество от ситни, дребни частици’,
срвн. и пепелч\ук ‘ситни, дребни неща’ - от говори в Троянско (вж. БЕР пак там).
ПЕПЕЛ\ЯНКО
= Брат <по-млад> /37.
Р. Диал. В БЕР V 157-160 (към п\епел) - ‘момък, който има по-стари неженени
братя’.
П. От същ. п\епел ‘праховиден остатък от изгорели вещества’, ‘сив прах от
изгорени предмета’ (вж. БТР 544, РСБКЕ II480) —> произв. прил. пепел\ян (вж.
Геров IV 23) —> осн. пепел-/пепелъ- + съчл. наст, -ан-ко или разш. осн. пепелян- +
наст, -ко —> същ. пепел\янко с посоченото преносно значение. Срвн. и пепел\ярка.
ПЕПЕЛ\ЯРКА
= Сестра <по-млада> /47.
Р. Диал. У Геров IV 23 - ‘... мома, която има други две сестри преди нея още
моми’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пепел\янко], но с видоизменена осн. или
съчл. наст, -ар-ка (може би, за да се избегне съвпадението с названието пепел\янка
- отровната змия Vipera berus [?]).
ПЕРУН\ИКА
= Сестра <най-младата> на съпруг /477; зълва <най-младата>. Зват. ф. перун | ико!.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско.
П. От перун\ика ‘раст. Iris’, ‘раст. Orchis’ —> същ. перун\ика като метафорично
название на по-млада зълва. Срвн. и кал|ина, мал\ина и др.
ЩЕТЕВНУШКА
= Дъщеря <единствена, най-млада —» любима, галена> /6*/.
Р. Диал. В БЕР V 199 (към п\етимен) - ‘най-малката и обикновено най-галената
дъщеря’ - за говори в Гоцеделчевско.
П. Гал.-умал. вар. спрямо п\етимница], осн. петимн- ~ петевн- + съчл. наст, -уш-
ка. Срвн. и п\етемна, п\етимничка.
ЩЕТЕМНА
= Дъщеря <единствена, най-млада —> любима, галена> /6*/.
466
Р. Диал. В БЕР V 199 (към п\етимен) п\етемна ‘най-малката и обикновено най-
галената дъщеря’ - за говори в Гоцеделчевско.
П. Най-вероятно субстантивирана ф. за ж.р. прил. п\етимен със значение ‘любим’,
‘единствен’ —* осн. петимн- ~ петпемн—► същ. л\етемна с посоченото значение.
Срвн. и п\етимница, п\етимничка и п\етевнушка.
П\ЕТИМНИК
Вар.: п\етимник, п\етевник, петивн\ик, петъ\овник, п\етювник.
= Син единствен, най-млад —* любим, гален> /5*/.
Р. Диал. В различии говорни области - на северозапад в Берковско (п\етевник), на
югозапад в Разложко и Радовишко (Вардарска Македония - летивн\ик) и в
Западните Родопи {петь\овник, п\етювник). Вж. БЕР V 199 към л\етимен.
П. От прил. л\етимен със значение ‘любим’, ‘единствен’ (срвн. гръц. лебищо
‘желая’, вж. МладЕР 420, Филипова-Байрова 140) —> осн. летим- (вар. петевн и
др.) + наст. -(н)ик. Варианта със съчетание вн вм. мн са в съответствие с
диалектните особености на посочените говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф162,
Ф163, Ф164).
ЩЕТИМНИЦА
Вар.: п\етимница, п\етевница, п\етьевница, п\етивница, п\етювница.
= Дъщеря <единствена, най-млада —> любима, галена> 16*1.
Р. Диал. На югозапад в Разложко (п'.етевница, п\етивн\ица), Гоцеделчевско
(л\етьевница) и в Родопите в Смолянско (и\етювница). Вж. БЕР V 199 към
л\етимен.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо л\етимник\ и вар. с наст, -(н)ица. Срвн. и
п\етемна.
П\ЕТИМНИЧЕ
Вар.: п\етимниче, п\етивниче, п\етювниче.
= Дете <единствено, най-малко —» любимо, галено> /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. п\етимник, п\етимница. В БЕР V 199 (към л\етимен) л\етивниче
‘единствено дете’ - за говора на гр. Банско.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо л\етимник\ и п\етимница\ с разш. наст.
-(н)иче.
467
ЩЕТИМНИЧЕК
Вар.: п\етимничек, п\етювничек, п\етювничак.
= Син «единствен, най-млад —♦ любим, гален> /5*/.
Р. Диал. В местни говори в Родопите (Девинско). В БЕР V 199 (към п\етимен)
п\етимничек по текст от нар. пес.: и я съм едн\ичък на м\айка и п\етимничек на
баща.
П. Гал.-умал. вар. спрямо п\етимник] с характерната за родопски говори разш.
наст. -чек/-чак (срвн. напр. ур\исчек спрямо ур\ис, хлёбчек спрямо хлеб и т.н.). Срвн.
и п\етимничка.
П\ЕТИМНИЧКА
Вар.: п\етимничка, п\етьомничка (п\етомничка\ п\етювничка, п\етявничка.
= Дъщеря <единствена, най-млада —> любима, галена> /6*/.
Р. Диал. В говорни области на юг-югозапад в Родопите (Девинско, Смолянско -
п\етомничка), в Благоевградско (п\етявничка), в Разложко и в Гоцеделчевско
(п\етъовничка, п\етовничка). Вж. БЕР V 199 към п\етимен.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо п\етимник\ (и вар.) като гал.-умал.
название на п\етимница\ със съчл. наст, -(н)ич-ка, придобило и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и п\етемна, п\етевнушка.
П\ЕХЕР
Вар.: п\ехер, пех\ер, п\ехар, пех\ар, п\ефир.
= Баща на съпруг /17/; свекър. Член. п\ехер(ът) ‘свекър ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Петричко и в Демирхисарско, Сярско,
Солунско (Беломорска Македония; вж. БДА-ЕМ к. и ком. 188). В БЕР V 208 -
‘свекър’ - за говори в Солунско. Вж. к. 17+27. У Геров IV 27, МладЕР 421 и
Филипова-Байрова 141 п\ехер ‘свекър’.
= Баша на съпругата /18/; тьст.
Р. местни говори в Солунско (п\ефир, Беломорска Македония). В БЕР V
208 ‘тьст’ - за говори по долното течение на р. Вардар.
П. Гръц. nzSepoq ‘свекър’ и ‘тьст’ (вж. ГБР 1206, 1364) —♦ бълг. диал. п\ехер и вар.
със същите значения.
468
ЩЕХЕРА
Вар. п\ехера, п\ехъра, п\ефира, пихр\а.
= Майка на съпруг /27/; свекърва. Член. п\ехерата ‘свекърва ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Петричко и в Демирхисарско, Сярско (пихр\а),
Солунско (Беломорска Македония, вж. БДА-EM к. и ком. 188). В БЕР V 208 п\ехера
‘свекърва’ - за говори в Солунско. Вж. к. 17+27. У Геров IV 27, МладЕР 421 и
Филипова-Байрова 141 п\ехера ‘свекърва’.
= Майка на съпругата /28/; тъща.
Р. Диал. В местни говори в Солунско (Беломорска Македония - п\ехера, п\ефира).
П. Гръц. neSspa ‘свекърва’ и ‘тъща’ (вж. ГБР 1206, 1365) —► бълг. диал. п\ехера и
вар. със същите значения.
ПЕШК\ЕШ
= (момче) <малко> /5*/; дребос\ък.
Р. Диал. В БЕР V 219 - ‘хлапак, дребосък’ - за говори в Странджа.
П. Според авторите на БЕР (пак там) съчет. от тур. реде ‘момче’, ‘малкото на
животно’ и ке$ ‘глупав, наивен’ [?]. По-приемливо е обяснението в ДТБ 214: тур.
диал.рере ‘малко момче’ и жарг. ке§ ‘пиленце’ —> бълг. диал. пешк\еш.
ЩИЕНЕ
Вар.: п\иене, п\иенье.
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко-Троянско и Софийско (п\иенъё).
П. От глаг. п\и(я) отглаг. същ. п\иене с преносно, вторично развито значение.
Срвн. и з\апив, зап\иване, пиянл\ък.
П\ИЖА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. В западни-югозападни говори - Дупнишко, Босилеградско (Западните
покрайнини). У Геров IV 30 - ‘женско малко дете още некръстено’. У МладЕР 422
п\ижа = глазка, г\ушла]. В БЕР II 316 (към к|ежо) и V 229-230 (към п\ижо) п\ижо и
п\ижа ‘некръстено дете’.
П. Неясно. Вж. п\ижо.
469
ПИЖ\АНКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. В местни говори в Петричко.
П. От същ.	—► кор.-осн. пиж- + съчл. наст, -ан-ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална функция. Срвн. и пиж\анче. Вж. п\ижо.
ПИЖ\АНЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Струмишко (Вардарска Македония).
П. От същ. п\ижо\, п\ижа] —> кор.-осн. пиж- + съчл. наст, -ан-че, като гал.-умал.
название. Срвн. и п\иже, пиж\анка.
П\ИЖЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В западни-югозападни говори - Дупнишко, Босилеградско (Западните
покрайнини). В БЕР V 229-230 (към п\ижо) - ‘малко дете, което още не е
кръстено’.
П. Неясно. Вж. п\ижо.
П\ИЖО
Вар.: п\ижо, пиж\о.
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В западни-югозападни говори - Дупнишко, Кюстендилско и
Босилеградско (Западните покрайнини). В БЕР V 229-230 - ‘малко, некръстено още
дете’ и VI 19 (към п\уша по текст: н\а бре,... п\ижо, да си к\упиш \име!~).
П. Названията п\ижо, п\ижа и п\иже, както и произв. от тях пиж\анка, пиж\анче,
съдържат кор.-осн. пиж- с неясен произход. Наличието на бълг. диал. производни
като прил. л|госав ‘слаб, мършав’, същ. п\ижавец ‘нисък, слаботелесен човек’
(Трънско, Брезнишко), п\ижовец ‘малък човек’ (Врачанско) и еръб. и хърв.
п\ижа/ргга ‘слаба, неразвита девойка’, кашуб, диал./лга ‘новородено дете от
женски пол’ (вж. БЕР V 229-230 към п\ижо\ рус. пыжик ‘малък на ръет... човек’
(Дал III 546-547) свидетелстват, че кор.-осн. пиж- има общослав. разпространение
в думи със значение ‘малко, дребно, слабо (същество)’. Срвн. и п\ужо.
470
ПИР\ОНКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 216).
П. От пир\он ‘гвоздей’, адаптирано с наст, -ко защитно име на некръстено още
дете.
ПИС\АРКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. пис\арке!.
Р. Диал. В местни говори в Трънско.
П. Прозрачно по форма, но все пак неясно по произход. Възможна е връзка с кор.-
осн. пис- в пис\ана, пис\анка и п\исе! като название на респ. обръщение към котка
(или дете, момиче, любима) или по пис\ан-к\отка, п\исенка за ‘раст. Anemone
pulsatilla, съсънка’ —> същ.	със съчл. наст, -ар-ка. Срвн. и кал\ина, мал\ина
и др.
ПИЧ
= Син <роден извънбрачно /5*/; копеле.
Р. Диал. В южнобългарски говори - Карловско, Новозагорско, Хасковско и в
говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У Геров IV 35 - ‘незаконно родено
дете’. В БТР 554 - ‘незаконороден син’.
П. Тур. pig ‘извънбрачна рожба’ —> бълг. диал. пич със същото значение (вж. ДТБ
215, ТБР 443 и БЕР V 269). Срвн. и пичлем\е.
ПИЧЛЕМ\Е
= Син <родено извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В местни говори в Струмишко (Вардарска Македония) и Дойранско
(Беломорска Македония).
П. Тур. диал. pigleme ‘корен’, ‘бозайниче’ (ДТБ 215) —> бълг. същ. пичлем\е с
посоченото значение. Срвн. и пич.
ПИЯНЛ\ЪК
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В местни говори в Софийско (вж. Соф. край 206 и у Иванова 60).
П. От глаг. п\и(я) —> разш. осн. пиян- + наст, -лък (срвн. напр. пиел\ък ‘пиене’,
‘питие’ в РРДД 347). Срвн. и п\иене, з\апив и др.
471
ПЛ\ЕЗМИНА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., диал. [?]. У Геров IV 47 пл\'бзмина ‘род, влака, коляно...’.
П. Неясно.
ПЛ\ЕМЕ
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 47 - ‘влака, коляно, корен..., род’. В БТР 558,
РСБКЕ II 508 и у РадБТР 488 - ‘общност от хора..., свързани с родови отношения,
общ език и територия’.
П. Стбълг. племл, род. пад. племсне ‘семейство, роднини’ (РСтбЕ 285), ‘род’ (СтбР II
216), ‘род, коляно’ (ДавРИПК 211) —> бълг. пл\еме.
ПЛ\ЕМЕННИК
= Син на брат /53/ или на сестра /54/. Член. пл\еменник(ът) ‘племенникът ми’.
= Син на роднина. Член. пл\еменник(ът) ‘племенникът ми’.
Р. Книж., разг. В БТР 558 - ‘братанец’, ‘сестреник’ и ‘син... на близък роднина’. В
РСБКЕ II508 - ‘сестрин или братов син’. В БЕР V 332-333 - ‘братанец’ и ‘син... на
близък роднина’. У РадБТР 488 пл\еменник, пл\еменница и пл\еменничка - ‘дете на
брат или сестра’ и ‘дете на близък роднина’.
П. Стбълг. пдеменьнь (< плшд) ‘родов, семеен’ (СтбР II 216) —> бълг. пл\еменен —*
осн. племе(н)- + наст. -(н)ик. Срвн. и пл\еменци.
ПЛ\ЕМЕННИЦА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/ Член. пл\еменницата ‘племенницата ми’.
= Дъщеря на роднина.
Р, Книж., разг. В БТР 558 - ‘братаница’, ‘сестреница’ и ‘дъщеря на близък
роднина’. В РСБКЕ II 508 - ‘сестрина или братова дъщеря’. В БЕР V 332 -
‘братаница’, ‘дъщеря на близък роднина’. У РадБТР 488 - пл\еменник (вж.),
пл\еменница и пл\еменничка.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пл\еменник] с наст, -(н)ица. Срвн. и
пл\еменниче.
472
ПЛ\ЕМЕННИЦИ
= Деца на брат /53~63/ или на сестра /54—64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член. пл\еменниците ‘племенниците ми’.
Р. Книж., разг. Вж. пл\еменник и пл\еменница и к. 53-63-54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
пл\еменци.
ПЛ\ЕМЕННИЧЕ
= Дете на брат /53-63/ или на сестра /54-64/. Член. пл\еменничето ‘племенничето
ми’.
= Дете на роднина.
Р. Книж., разг.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо пл\еменник] и пл\еменница]
с разш. наст, -(н)иче.
ПЛ\ЕМЕННЧКА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/ Член. пл\еменничката ‘племенничката
ми’.
= Дъщеря на роднина.
Р. Книж., разг. В РСБКЕ II506, РадБТР 488 и СТРБЕ 529 - ‘племенница’.
П. Гал.-умал. от пл\еменница] —> осн. племеннич- + наст.-га.
ПЛ\ЕМЕНЦИ
= Деца на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член. пл\еменците ‘племенниците ми’.
Р. Диал. В БЕР V 332 (към ил|еме) - ‘деца на брат или сестра’ - за говори в
Провадийско.
П. От стбълг. племд ‘род, племе’ (СтбР II 216), ‘потомство’, ‘семейство’, ‘роднини’
(РСтбЕ пак там) —> прил. плсменьнъ ‘родов’ (РСтбЕ пак там) —> осн. племен—►
произв. същ. *племенец с наст, -ец —> мн.ч. пл\еменци - обособена словна единица
със събирателно значение. Срвн. и пл\еменник.
ПОБ\АЩИМ
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
473
Р. Диал. Мозаичен южнобългарски ареал, който включва говори в Средногорието
(Пирдопско, Панагюрско), Родопите (Велинградско, Асеновградско,
Кърджалийско), Тракийската низина (по р. Марица до Одринско в Източна Тракия)
и Странджа (вкл. Лозенградско в Източна Тракия). В източния край на тази зона на
разпространение (Сливенско-Бургаско-Ямболско) поб\ащим е засвидетелствано
наред с п\астрок]. Вж. к. 1*. Освен това в същата зона мозаично се срещат и
названия като втор баща, повторен татко и повт\орник^.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Иванова 55-56: „В източна България сватува семейството... това са зетят
и сестрата (каката) на момъка, конто се наричат още побащим и помайчима”.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата.
Р. Диал. Характерно е за етнокултурни и говорни области източно от линията
Никопол - Ловеч - Панагюрище - Велинград (вж. Лов. край 379); на юг-югоизток -
по поречията на р. Марица и р. Тунджа във вътрешна Тракия (вж. и Пловд. край
220) и в Странджа; на североизток е в мозаично разпространение (наред с
хетеронимите зал\огня\, зал\ожник\) в Разградско и Добруджа (вж. и Капанци 177,
Добруджа 275). Вж. к. 10.В. Според Иванова 69, 74 в районите „на изток от ятовата
говорна граница” поб\ащимът и пом\айчимата „носят отговорност за целия ред на
обичаите и обредите в дома на младоженеца”; „.. в източния вариант... се откроява
фигурата на побащима (заложника), чиито функции се доближават... до тези на
старойкята”. У Геров IV 53 - ‘който на сватба стой намясто баща и върти сватбата’.
В БТР 562 - ‘лице, което стой на сватбата вместо баща’. В РСБКЕ II 519 - ‘мъж,
който замества бащата на младоженеца при сватба’. В РРДД 352 - ‘възрастен мъж,
който замества свекъра при битова сватба’. У РадБТР 492 - ‘лице, което изпълнява
ролята на свекър по време на сватбения ритуал’. В БЕР I 37 (към бащ\а) поб\ащим
‘който на сватба играе роля на баща’ [?].
П. От същ. бащ |af —► осн. -бащ- + предст. по- ‘след, за’ и наст. -им. Срвн. и
побр\атим.
474
ПОБ\АЩИМА
Вар.: поб\ащима, поб\ащина.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата.
Р. Диал. В местни говори в Ивайловградско (калесват калтата, побащима,
зълвини, деверьови... за сватбата). В БЕР V 396-397 поб\ащима и поб\ащина
‘побащим’ - за говори в Еленско (побащина), Шуменско, Провадийско, Добруджа
{по\бащима). Вж. к. 10.В. и БЕР I 37 (към 6aw/|a).
П. Образувано както и поб\агцим], но с оконч. -а (както бащ\а, de<J|aZd|eda и под.).
Вариантът с наст, -ина навярно е по словообразувателна аналогия (вж. БЕР пак
там).
ПОБ\АЩ(Я)
ПОБ\АЩЯМ
ПОБ\АЩЯВАМ
= Приема/приемам (някого) за баща.
Р. Диал. Само в РЕБ XII 633 побащя, побащявам ‘приемам някого за баща, вместо
баща’ (+ текст от нар. пес.: в чузда жда къща да ида... и чузди баща побащи).
П. От същ. баща —> осн. башт-/башть- с предст. по- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж. Граматика II222) и
нас.-оконч. -я (’а), наст, -ам, -явам —> глаг. поб\ащя, поб\ащям, побащ\явам с
посоченото значение.
ПОБР\АТИМ
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/. Зват. ф. побр\атиме!.
Р. Разг., диал. В различии говорни области, но предимно на запад-югозапад:
Дебърско (Вардарска Македония), Демирхисарско (Беломорска Македония). В
говора на гр. Клисура: „на б\олно дет\ему се намира пос\естрима или побр\атим',
на дете едномешче щему намериш побратим и посестрима". У Геров IV 55 ‘... с
когото сме се сговорили да живеем като братя’, ‘с когото живеем добре, с когото
другарувам’, ‘... верен другар’. В БТР 563 - ‘който има побратимство с някого’,
‘верен другар’. В РСБКЕ II 522 - ‘човек, който се е побратимил с някого, ‘човек,
който... е като брат на някого’. В БЕР V 399 - ‘мъж, който се е побратимил с
475
някого; верен другар. У РадБТР 493 - ‘лице, което е побратимено с някого, ‘предан
приятел’.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония).
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер, д\евер.
Р. Диал. У Геров (пак там) - ‘на сватба другар на момъка, девер’. В БЕР (пак там) -
‘(на сватба) другар на младоженеца’. У Иванова 71 побратим и стар побратим: „в
Дебърско младоженецът си избира преди сватбата четирима побратими или
девери, един от конто се нарича стар побратим”. В БЕР (пак там) и ‘чичо на
младоженеца’ [?] - за говори в Пазарджишко.
П. От същ. брат] —> осн. -брат- + предст. по- ‘след, за’ и наст. -им. Според
авторите на БЕР (пак там) от праслав. *pabratirm> като прич. от *pabratiti se —> бълг.
побрат(я) се. Срвн. и сръб. и хърв. п\обратим/рдЬгабт, словен.pobratim, рус. и
укр. побрат\им и т.н. (БЕР пак там). Срвн. и побр\атима, побр\атимец и бр\атим,
братим(\я) се.
О Съчет. стар побр\атим ‘обредно лице (водач на група близки и приятели на
младоженеца) по време на сватбата’ - за говори в Дебърско (Вардарска Македония,
вж. Иванова пак там).
ПОБР\АТИМА
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал.В БЕР V 399 (към побр\атим) - за говори в Еленско (по нар. пес.: кат
нямам нийде никого... я братец, я побратима, я сестра, я посестрима...),
Великотърновско, Провадийско. В Ловешко побр\атима е отбелязано като
название на лице от женски пол: „По желание на родилката жената, която |и е
бабувала, може да |и стане побр|атима” (Лов. край 346-347).
П. Образувано както и побр\атим, но с оконч. -а за м.р. (както бащ\а], дед\а/д\еда]
и под.) или за ж.р. (както пос\естрима]) Срвн. и побр\атимец и поб\ащима.
ПОБР\АТИМЕЦ
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал. В БЕР V 399 (към побр\атим).
476
П. Като умал. [?] от побр\атим. Възможно е обаче и вторично словообразуване от
побратим —> осн. побратим- + адаптираща наст. -ец.
ПОБР\АТИМИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка, деверица.
Р. Диал. У Геров IV 55 побр\атимица и побр\атимка (вж.) ‘жена, мома побратим’,
‘посестрима’. У Иванова 71: „в Дебърско младоженецът си избира преди сватбата
четирима побратими или девери, един от конто се нарича стар побратим, а
неговата жена - стара побратимица”.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо побр\атим] и побр\атимец\ с наст. -ица.
Вж. побр\атим. Срвн. и побр\атимка.
О Съчет. ст\ара побр\атимица ‘обредно лице (съпруга на стар побр\атим - при
побр\атим\) по време на сватбата’ (вж. Иванова пак там).
ПОБР\АТИМКА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка, девер\ица.
Р. Диал. У Геров IV 55 наред с побр\атимица (вж.) - ‘жена, мома побратим’,
‘посестрима’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо побр\атим] и побр\атимец] с наст. -ка.
ПОБР\АТИМСТВО
= Родство по дружба, сговор между побратими.
Р. Диал. В Лов. край 346-347: „До средата на XX в.... често срешано явление... при
деца едном\есечета... от едно семейство или една къща, родени в един и същи
месец”. У Геров IV 55 - ‘сговор между люде да живеят помежду си като братя’. В
БТР 563 - ‘сговор между хората да си поживеят [?] като братя’. В РСБКЕ II 522 -
‘отношение между побратими’.
П. От същ. побр\атим\ —> осн. побратим- + наст. -ство. Срвн. и братимство.
ПОБРАТИМ(\Я)
ПОБРА ТИМ\ЯВАМ
= Приема/приемам (някого) за побратим.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 55-56 - ‘зимам някого за побратим’. В РСБКЕ II
477
522 - ‘правя да живеят някои в побратимство’. Побратим\я се, побратим\явам се.
Ставам (с някого) побратим. У Геров IV 55-56 - ‘ставаме с някого побратими’ (с
пояснение: „побратимените помежду си са вече роднини...”). В БТР 563 и СТРБЕ
534 - ‘ставам (с някого) побратим’. В РСБКЕ II 522 - ‘провъзгласявам някого за
побратим’ и ‘ставам близък другар с някого...’.
П. От същ. побр\атим^ —> осн. побратим(ъ)- + наст.-оконч. -я (-ъ), наст, -явам —>
глаг. побратим(\я)/побратим\явам.
ПОБР\АТ(Я)
ПОБРАТ\ЯВАМ
= Приема/приемам (някого) за брат.
Р. Диал. У Геров IV 56 побрат\ъ [?], побрат\явам ‘зимам някого за брат’, ‘казвам
му бр|ате!’ (+ текст от нар. пес.: чужди е сестри посестрил, чужди е братье
побратил).
П. От същ. брат] —> осн. -брат(ь)- + предст. по- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на качество, състояние’, вж. Граматика II222) + наст.-
оконч. -я (-ъ), наст, -явам —> глаг. побр\ат(я)/побрат\явам. Срвн. и бр\атя,
брат\увам и пос\естря(м)/пос\естрювам.
ПОВИВ\АК
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Петричко (вж. Пир. край 624) и в Родопите
(Асеновградско, Смолянско, Маданско, Ардинско). В БЕР V 405 - ‘малко дете,
което още повиват’ - за говори в Родопите. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —► осн. повив- + наст, -ак
—> същ. повив\ак. Срвн. и повит\ак, пови\як.
ПОВИВ\АЛЧЕ
Вар.: повив\алче, повив\альче.
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР V 405 (към повив\ак) ‘пеленаче’ - за говори в Гоцеделчевско. Вж. к.
5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —> осн. повив- + съчл. наст.
-ал-че/-аль-че —> същ. повив\алче. Срвн. и повив\аче, пов\ивче.
478
ПОВИВ\АЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Петричко. В БЕР V 405 (към повив\ак) - ‘пеленаче’ - за
говори в Девинско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) осн. повив- + разш. наст.
-аче —> същ. повив\аче. Срвн. и повив\алче, пов\ивче.
ПОВИВ\АЧЛЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —> осн. повив- + съчл. наст.
-ач-ле —> същ. повив\ачле. Срвн. и повив\аче.
ПОВ\ИВЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Разложко, Санданско, Петричко и Гоцеделчевско (вж.
Пир. край 635, 642, 646). Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —> осн. повив- + наст, -че
същ. пов\ивче. Срвн. и повив\аче, повив\ачле.
ПОВИТ\АК
= Дете, което още се повива в пелени /5*—6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР V 406 - ‘малко дете, което още... повиват’ - за говори в
Асеновградско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. п\ови(я) —> страд, прич. пов\ит —> осн. повит- + наст, -ак —» същ.
повит\ак. Срвн. и повив\ак, пови\як.
ПОВИТ\АЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР V 406 (към повит\ак) - ‘пеленаче’ - за говори в Котелско и
Смолянско-Маданско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\и(я) —> страд, прич. пов\ит —» осн. повит- + разш. наст, -аче —»същ.
повит\аче. Срвн. и повит\ак и повив\аче.
ПОВИ\ЯК
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
479
Р. Диал. В БЕР V 406 - ‘пеленаче’ - за говори във Велинградско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\и(я) —* осн. повий- + наст, -ак —> същ. пов\ияк. Срвн. и повив\ак,
повит\ак.
ПОВИ\ЯЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. Спорадично в Гоцеделчевско (Пир. край 635). В БЕР V 406 (към пови\як) -
‘дете, което още се повива’ - за говори в Странджа и в Призренско (Сърбия). Вж. к.
5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ия —» осн. повий- + разш. наст, -аче —> същ. пови\яче. Срвн. и
пови\як и повив\аче, повит\аче.
ЩОВЛАКА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В БЕР V 407 - ‘потекло, произход’ - за говори в Софийско.
П. Праслав. глаг. *velko, стбълг. ваздк (сег. вр. 1 л. ед.ч.) и клдчити, влачж (СтбР I
175, 178) —» бълг. кор.-осн. влек- и влак-/влач—» същ. влак\а] и п\овлака, п\овлек],
повлекла със същото значение.
П\ОВЛЕК
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В РРДД 354 - ‘род, потекло’.
П. Праслав. глаг. *velko, стбълг. влък» (сег. вр. 1 л. ед.ч.) —> бълг. кор.-осн. влек- и
разш. осн. по-влек- (< повлека) —> същ. п\овлек със словообразувателен отмет на
ударението (срвн. напр. (извлек спрямо извлек\а и др.). Срвн. и п\овлака, повлекл\о.
ПОВЛЕКЛО
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров IV 63 - ‘влака, род...’. В БТР 565 и РСБКЕ II 531 - ‘потекло,
произход’. В БЕР I 165 (към влека) и V 408 - ‘род, поколение’.
П. Вж. п\овлек. От глаг. повлекла) —> осн. повлек- + наст. -ло. —> същ. повлекл\о.
Срвн. и потекл\о.
ПОВ\ОЙ
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
480
Р. Диал. В БЕР V 409-410 - ‘род, коляно, поколение’ - за говори в Северна
България (Кулско-Видинско-Белоградчишко и Тетевенско-Троянско-Севлиевско,
вж. и Лов. край 373). У Геров IV 63 - ‘влака, коляно,... род’ и ‘коляно, пояс в
родството’.
П. Основного значение на думата е ‘лента от плат или плетена връв’ (за пристягане
на пелените при повиване на пеленаче) (вж. БТР 565 и РСБКЕ II532), откъдето и
вторично развитого значение ‘род, поколение, влака’. Източник е глаг. в\ия —>
пов\ия (стбълг. повивдти, повинти ‘повивам, поставям в пелени’ РСтбЕ 289), но във
вар. -вой- на коренната сричка, характерен и за други производни съществителни,
напр. завой, развой, диал. нав\ои/нав\ое мн.ч. ‘навуща’, привой ‘(увивна, подвижна)
връзка между ярема и воището на дървеното рало’ и т.н.
ПОВ\ОЙНИЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. У Геров IV 63-64 - ‘малко дете още в пелени’. В БЕР V 409-410 (към
пов\ой) - ‘пеленаче’.
П. От пов\ой] —» осн. повой- + съчл. наст, -ни-че (може би през съчет. *повойно
дете). Срвн. повив\аче, повит\аче, пови\яче.
ПОВТ\ОРА
= Брак <втори, повторен).
Р. Диал. В местни говори в Тетевенско (наред с повторяя1 ]). В БЕР I 197 (към
вт\ори) повт\ора, но без значение [?].
П. От глаг. повт\ор(я)1 —> осн. повтор- + наст.-оконч. -а —> същ. повт\ора.
ПОВТОР\АК'
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок, втори баща.
Р. Диал. В местни говори във Велинградско.
П. От глаг. повт\ор(я) —» осн. повтор- + наст, -ак —> същ. повтор\ак . Срвн. и
повт\орник.
ПОВТОРАХ2
= Дете, засукало повторно, след като е било отбито /5*~6*/.
Р. Диал. В Карловско-Пловдивско-Първомайско наред с повтор\аче] (вж. Пловд.
481
край 218).
П. От глаг. повт\ор(я) —> осн. повтор- + наст, -ак —> същ. повтор\ак2.
ПОВТОР\АЧЕ
= Дете, засукало повторно, след като е било отбито /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. повтор\ак2.
П. От глаг. повт\ор(я) —> осн. повтор- + разш. наст, -аче —* същ. повтор\аче.
ПОВТОРЕН
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В местни говори в Белоградчишко, Белослатинско.
П. От глаг. повт\ор(я) —> осн. повтор- + наст, -ец —> същ. повт\орец. Срвн. и
повт\орко, повт\орък.
ПОВТ\ОРИЦА
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо повт\орец{ с наст. -ица. Срвн. и
повт\орка2, повт\орница.
ПОВТОРЯЯ1
= Брак <втори, повторена
Р. Диал. В местни говори в Тетевенско (наред с повт\ора\) и в Странджа {от
мойта пофтур\иёми се е потр\есло венч\ила\ вж. и Иванова 120: пази Боже от
повтор\ия).
П. От глаг. повт\ор(я)\ —> осн. повтор- + наст, -ия —► същ. повтор\ия‘ (и вар.).
ПОВТОРЯЯ2
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В местни говори в Тервелско и Старозагорско. В БТР 566 - ‘повторница’.
В РРДД 354 и БЕР 1197 (към вт\ори} - ‘втора жена’.
П. От глаг. повт\ор(я)\ —> осн. повтор- + наст, -ия —♦ същ. повтор\ия2.
ПОВТ\ОРКА'
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха, втора майка.
Р. Диал. Спорадично в говори от Дунавската равнина (Разградско) и Добруджа
(Добричко). Вж. к. 2*.
482
П. Отглаг. повт\ор(я)\ —> осн. повтор- + наст, -ка —> същ. повт\орка . Срвн. и
повт\орница1.
ПОВТ\ОРКА2
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В различии говори в Дунавската равнина и Добруджа. У Геров IV 66 -
‘която се е оженила втори път’ и ‘втората жена на един мъж’. В БТР 566 -
‘повторница’. В БЕР 1197 (към вт\ори) - ‘жена, омъжена втори път’ и ‘втора
съпруга на вдовец или разведен’.
П. От глаг. повт\ор(я)\ —> осн. повтор- + наст, -ка същ. повт\орка2. Срвн. и
повтор\ия2, повт\орница2.
ПОВТ\ОРКО
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко.
П. От глаг. повт\ор(я)\ —> осн. повтор- + наст, -ко —> същ. повт\орко. Срвн. и
повт\орец, повт\орник.
ПОВТ\ОРНА
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. У Геров IV 66 и БЕР 1197 (към втори) - ‘повторка’.
П. Субстантивирана ф. за ж.р. на прил. повт\орен, навярно през съчет. повторна
жена (срвн. напр. п\офтурна жън\а в Малкогьрновско).
ПОВТУОРНИК
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок, втори баща.
Р. Диал. В местни говори в Никополско, Разградско, Тутраканско. Вж. к. 1*.
П. От глаг. повт\ор(я)\ —> осн. повтор- + наст, -ник (срвн. и повт\орец, повт\орко)
или през съчет. повторен баща (татко) —* осн. повтор(е)н- + наст. -(н)ик същ.
повт\орник. Срвн. и повтор\ак‘.
ПОВТОРНИЦА1
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха, втора майка.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 338) и на североизток
във Великотърновско, Русенско, Разградско, Шуменско, Тутраканско,
Силистренско. Вж. к. 2*.
483
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо повт\орник] с наст. -(н)ица. Срвн. и
повт\орка .
ПОВТ\ОРНИЦА2
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В БТР 566 - ‘втора жена, втора съпруга’. В РСБКЕ II 535 - ‘втора жена,
втора съпруга на един мъж’. В РРДД 354 - ‘жена, която се е оженила втори път’.
П. Най-вероятно паралелно образувание за ж.р. с наст, -(н)ица спрямо
незасвидетелствано ^повторник за ‘съпруг във втори брак’ [?]. Срвн. и повт\орица,
повт\орка2 и др..
ПОВ1\ОРЪК
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В местни говори във Видинско.
П. Отглаг. повт\ор(я)‘\ осн. повтор- + наст, -ък —> същ. повт\орък. Срвн. и
повт\орец, повт\орко.
ПОВТ\ОР(Я)
ПОВТОР\ЯВАМ
ПОВТ\АРЯМ
= Женя се/омъжвам се втори път; влизам във втори поредей брак.
Р. Разг., диал. У Геров IV 66 в съчет. повтарям женитба ‘женя се, мъжа се втори
път’ (+ текст от нар. прик.: една жена повторила... заварила едно момиче и друго
довела'). В РСБКЕ II 534 - ‘оженвам се повторно...’.
П. От числ. втор(и) —> осн. -втор(ъ)- с предст. по- (за последователно действие) и
наст.-оконч. -я, наст, -явам или осн. повтар(ь)- и наст, -ям —> глаг.
повт\ор(я)/повт\арям. Срвн. и потр\етя.
ПОГЪЗ\ЕЙ
Вар.: погъз\ей (пог\ъзей), погъз\яй, погуз\ей (пог\узей), пугуз\ейн, богаз\яй и др.
= Сватбар (гост на сватба) от рода на младоженката.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Беломорска Тракия (Драмско-Ксантийско-
Гюмюрджинско-Дедеагачко) и Странджа (вж. БЕР V 428-429 и Алексова 159-162).
У Геров IV 74 пог\ъзей ‘сват откъм невеста’. У ГеровДоп. 255 пог\узей ‘сватбари...
ближни роднини на невестата и майка |и’. В БЕР (пак там) погъз\ей ‘сват откъм
484
невестата’, ‘роднина от страна на невестата на сватба’, ‘сватбар откъм невестина
страна’ и погъз\еи ‘невестински роднини на сватба’, погуз\еи ‘сватове от рода на
невестата’, погъз\ее ‘момините роднини на сватба’, погуз\еи ‘сватове от рода на
невестата’, погаз\яи ‘сватове, сватбена дружина’ и ‘близки на булката, поканени на
сватба’ и т.н.
П. Според авторите на БЕР (пак там) „ранно образувание” със съставки: предст. по-
(< праслав. *ра-), кор.-осн. на същ. -гъз- ‘natis, задник’ и наст. -ей(н)/-яй (< праслав.
*-ё/'ь). Срвн. и сръб. и хърв. nozysujem/poguzijelj ‘сватбар - близък от рода на
младоженката’ (Скок 1640) и подгуз/podguz ‘приведен зет’ (Таноцки 67) и рум.
pocinzeu, pochinzer със сходни, но и с други, вторично развита, значения (вж.
Алексова пак там). Вж. и пугандз\еин.
ПОГЪЗ\ЕЙКА
Вар.: погъз\ейка, погъз\айка, погъз\яйка, погазёйка, погуз\ейка, погуз\яйка и др.
= Майка на младоженката по време на сватбата.
= Сватбарка (гостенка на сватба) от рода на младоженката.
Р. Диал. В БЕР V 428-429 (към погъз\ей) погъз\айка и погъз\яйка ‘невестина майка
на сватба’; погазёйка ‘сватбарка от момина страна’ - за говори от Беломорска
Тракия (Ксантийско, Малгарско) и погуз\ейка, погуз\яйка ‘майка на младоженката’,
‘майка на невестата през деня на сватбата’ - за говори в Бургаско и Странджа (вж.
и Алексова 159-163). У ГеровДоп. 255 погуз\ейка и погъз\ейка ‘жена, мома
погузей’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо погъз\ей] с наст. -ка. Вж. и пугандз\ейкя.
ПОД\АЙНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров IV 75 - ‘дете подойниче’.
П. От диал. глаг. под\аям ‘храня дете с бозка’ ~ ‘давам му да бозае’ (Геров пак там)
—» осн. под\ай- + разш. наст, -ниче същ. под\айниче. Срвн. и под\ойниче.
ПОДД\ЕВЕР
Вар.: nodd\eeep, п\оддевер.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер (помощник на шафера).
485
Р. Диал. В БЕР I 331 (към д\евер) - ‘деверов помощник на сватба’ - за говори в
Хасковско. Според Иванова 71 „в някои род опеки села девер е по-малкият неженен
брат на младоженеца, като едновременно с това неговият по-възрастен брат е
известен като поддевер” [?]. У ГеровДоп. 255 - ‘помощник, другар на девер’.
П. От осн. на същ. д[евер^ ‘шафер’ + предст. под-, Срвн. и подиум и др.
ПОДДЕВЕРИЦА
Вар.: подд\еверица, п\оддеверица.
= Обредно лице (съпруга на поддевера) с определени функции по време на
сватбата; шаферка.
Р. Диал. В БЕР 1331 (към д\евер) - ‘жена на поддевер’ - за говори в Хасковско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подд\евер] с наст. -ица. Срвн. и подкум\а,
подк\умица.
ПОДДУВ\ЕЧКА
= Жена, която закърмва дете.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 215).
П. От глаг. поддо(\я), диал. вар. поддов(\я)/поддув(\я) ‘[дам] на дете да бозае’ (Геров
IV 82, БЕР V 570) —> осн. поддув(ь)- + съчл. наст, -еч-ка (като регионален вар. на -
ач-ка) —> същ. поддув\ечка. За замяната на съгл. /й/ с /в/ респ. 1вь1 в съчет. -ой-/-уй-
пред друга гласна (срвн. напр. диал. кувь\а вм. ко\я, стув\и вм. сто\и и под.) в
източни български говори вж. БДА-ОТ к. Ф75. Срвн. и под\ойка, под\ойница.
ПОДЕВЕК
= Син <по-млад или най-млад от синовете/дъщерите> /57.
= Брат <по- или най-млад от братята/сестрите> /37.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко, Троянско, отчасти Тетевенско (вж. и Лов.
край 373 - ‘по-малкият брат’).
П. От кор. -дев- (< стбълг. дък-), както в дев\ойка], дев^ояк) и др., с предст. по-
‘след’ и наст. -ек. Срвн. и под\евец, под\евник.
ПОДЕВЕЦ
= Син <по- или най-млад от синовете/дъщерите> /57.
= Брат <по- или най-млад от братята/сестрите> /37.
486
Р. Диал. У Геров IV 110 - ‘момък, на когото по-големият брат се ергенее, не е още
женен’.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер, д\евер.
Р. Диал. У Цонев III446 - ‘девер’ [= шафер].
П. От кор. -дев- (< стбълг. д'Вв-), както в дев\ойка, дев|ояк| и др., с предст. по-
‘след’ и наст. -ец. Срвн. и под\евек, под\евник.
ПОДЕВНИК
= Син <по- или най-млад от синовете/дыцерите> /57.
= Брат <по- или най-млад от братята/сестрите> /37.
Р. Диал. В БЕР 1330 - ‘момче, което има по-голям брат за женене’ - за говора на
гр. Тетевен.
П. От кор. -дев- (< стбълг. дтв-), както в дев\ойка, дев\ояк\ и др., с предст. по-
‘след’ и наст. -ник. Срвн. и под\евек, под\евец.
ПОДЗ\ЪЛВА
Вар.: подз\ълва, п\одзълва.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Иванова 72: „В родопите зълва или леля обикновено става по-младата
неомъжена сестра на младоженеца, а нейната по-голяма сестра е подзълва в
сватбата” [?].
П. От осн. на същ. з^ълва с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу от
нещо или някого”, вж. Граматика II 438-439).
ПОДКАЛТ\АТА
Вар.: подкалт\ата, п\одкалтата, подкалт\ята.
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско-Асеновградско-Първомайско
(вж. и Пловд. край 220) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Узункьоприйско).
П. От осн. на същ. калт\ата] с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу
от нещо или някого”, вж. Граматика II 438-439).
487
ПОДКАЛМ\АНА
Вар.: подкал\мана, п\одкалмана.
= Обредно лице (помощница на кумата, съпруга на подкалтата) по време на
сватбата; подкум\а.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско-Асеновградско-Първомайско
(вж. и Пловд. край 220) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Узункьоприйско).
П. От осн. на същ. кал(и)м\ана с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу
от нещо или някого”, вж. Граматика II 438-439). Срвн. и подкум\а.
ПОДКР\ЪСТНИК
Вар.: подкр\ъстник, п\одкръстник.
= Обредно лице (помощник и заместник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В говори в Ловешко-Троянско-Тетевенско (вж. Лов. край 378). У Геров IV
88 и БЕР III 57 (към кръстник) - ‘мъж, дошъл на сватба от страна на кума’. У
Иванова 73 обредни лица в българската сватба са „подкумовете или
подкръстниците, конто са близки на кума и се канят от него, за да му помагат по
време на сватбата”.
П. От осн. на същ. кр\ъстник с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу от
нещо или някого”, вж. Граматика II438-439). Срвн. и подк\ум.
ПОДКР\ЪСТНИЦА
Вар.: подкр\ьстница, п\одкръстница.
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. У Геров IV 88 и БЕР III 57 (към кръстник) - ‘(жена) дошла на сватба от
страна на кума’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подкр\ъстник] с наст. -ница. Вж.
кр\ъстница. Срвн. и подкум\а.
ПОДК\УМ
Вар.: подк\ум, п\одкум.
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата.
Р. Диал. У Геров IV 88 - ‘който е от страна на кума на сватбата’. В БЕР III124-125
(към кум) - ‘помощник на кума или кумата по време на сватба’ - за говори в
Асеновградско. У Иванова 73: „На места [?] кумът специално избира и една близка
488
нему брачна двойка, която се обозначава с названия подкум (подкумник...) и
подкума (подкумица...), и се кани само с тази цел” [да му помагат по време на
сватбата, б.м. Х.Х.].
П. От осн. на същ. кум с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу от нещо
или някого”, вж. Граматика II438-439). Срвн. и подкр\ъстник и подк\умак,
подк\умек, подк\умник.
ПОДКУМ\А
Вар.: подкум\а, п\одкума.
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата.
Р. Диал. У Иванова 73 подкум\а и подк\умица (вж. лодк|ум).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо	с наст.-оконч. -а. Вж. кум)а.
Срвн. и подк[умица, подсумка, подк\умница.
ПОДК\УМАК
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В местни говори в Пазарджишко (наред с подк\умек]). В БЕР III 124-125
(към кум) - ‘помощник на кума по време на сватба’ - за говори в Ихтиманско.
П. От същ. кум] —> осн. -кум- + предст. под- и наст. -ак. Срвн. и подк\умек,
подк\умник.
ПОДК\УМЕК
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В местни говори в Пазарджишко (наред с подк\умак]).
П. От същ. кум] —> осн. -кум- + предст. под- и наст. -ек. Вж. кум. Срвн. и подк\ум,
подк\умак, подк\умник.
ПОДК\УМИЦА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. В местни говори в Кюстендилско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо	с наст. -ица. Вж. кум[а. Срвн. и
подк[умка, подк\умница.
ПОДК\УМКА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум \а.
Р. Диал. В местни говори в Пазарджишко. В БЕР III124-125 (към кум) -
489
‘помощница на кума или кумата по време на сватбата’ - за говори в Ихтиманско.
П. Паралелно образуване за ж.р. спрямо подк\ум] с наст. -ка. Срвн. и подкум\а,
подк\умица, подк\умница.
ПОДК\УМНИК
Вар.: подк]умник, п\одкумник.
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В местни говори в Силистренско (п\одкумник ‘помощник на кръстника и...
почетен гост на сватбата’, вж. Капанци 177), Пазарджишко и Беломорска
Македония (Дойранско). У Иванова 73 подкумници мн.ч. - за говори в Софийско. В
Разложко подк\умници мн.ч. са ‘роднини на кума - гости на сватбата’ (вж. Пир.
край 393). У Геров IV 88 ‘втори след кума на сватба, кумов заместник...’. В БЕР III
124-125 (към кум) - ‘помощник на кума по време на сватба’.
П. От същ. кум] —♦ осн. -кум- + предст. под- и разш. наст. -ник. Срвн. и подк\умак,
подк\умек.
ПОДК\УМНИЦА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкумД
Р. Диал. Вж. подк^умник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подк[умник] с разш. наст. -ница. Срвн. и
подк\умица, подк\умка.
ПОДК\УМНИЧКА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Силистренско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подк\ум] и подкумник] със съчл. наст. -
нич-ка. Възможно е да е начален гал.-умал. вар. на подк\умница], придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и подк\умица, подк\умка.
ПОДК\УМНЯК
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘помощник на кума по време на сватба’ - за
говори в Годечко.
П. От същ. Kyjwt —♦ осн. -кум- + предст. под- и разш. наст. -няк. Срвн. и подк\ум,
подк\умник и подкр\ъстник.
490
ПОДК\УМОК
Вар.: подк\умок, подкум\ок.
- Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк'ум.
Р. Диал. В местни говори в Ихтиманско, Дупнишко, Кюстендилско. У ГеровДоп.
256 подкум\ок ‘подкумник’ - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). В БЕР
III 124-125 (към кум) - подк\умок ‘приятел на младоженеца, ерегенин, който
участва в сватбения ритуал’ [?] и подкум\ок ‘втори след кума на сватба’ - за говори
в Ихтиманско.
П. От същ. кум) —> осн. -кум- + предст. под- и наст. -ок. Срвн. и подк\умак,
подк\умек, подк\умник.
ПОДДИЛЕ
Вар.: подл\иле, п\одлиле.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В местни говори в Златоградско (‘втората от зълвите при сватбения
обред’).
П. Същ. л\иле | и произв. подл\иле са локални (регионални) видоизменени вар. на
л|еля| ‘шаферка’.
ПОДОЙКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РРДД 358 - ‘кърмачка’.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —> осн. подои- + наст, -ка —> същ.
под\ойка. Срвн. д\ойка, под\ойница.
ПОДОЙНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров IV 96 - ‘дете..., което още бозае’.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —► осн. подои- + разш. наст, -ник —> същ.
под\ойник. Срвн. под\ойниче.
ПОДОЙНИЦА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РРДД 358 - ‘жена кърмачка’.
491
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —> осн. подой- + разш. наст, -ница —►
същ. под\ойница. Срвн. д\ойка, под\ойка.
ПОДОЙНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров IV 96 - ‘дете..., което още бозае’. В БЕР 1417 (към доя) -
‘кърмаче’.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —» осн. подой- + разш. наст, -ниче —>
същ. под\ойниче. Срвн. под\ойник, под\ояк.
ПОДОЯК
= Дете - около и след отбиването му от майчина кърма /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Разложко. В БЕР 1417 (към доя) - ‘дете, което
навсякъде следи майка си’ [?] - за говора на гр. Банско.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —> осн. подо(й)- + наст, -як —> същ.
под\ояк.
★ПОДРУЖИЕ
= Свързване и съжителство на мъж и жена в семейство; брак, съпружество.
= Мъж (съпруг) /7/ или жена (съпруга) /8/.
Р. В БЕР 1432 (към друг) само стбълг. подро^жик ‘брак’, ‘съпруг, съпруга’.
П. Стбълг. подроужье ‘жена, съпруга’ и ‘брачен съюз, съпружество’ (СтбР II 258),
подро^жнк ‘съпруга, жена’ (ДавРИПК 217), но предполагаем новобългарски вар.
★подружив не е засвидетелстван в книжовния език и диалектите.
ПОДРУС\ОК
= Обредно лице (момче - роднина на младоженеца) по време на сватбата, което
посреща и въвежда младоженката в дома на съпруга |и.
Р. Диал. В местни говори в Софийско.
П. Неясно.
ПОДОЩЕРИМА
= Дъщеря <н|е родна> 16*1.
Р. Диал. В местни говори в Смолянско.
492
П. От диал. същ. ддщеря, ддщере —> осн. ддщер- + предст. по- ‘след, вместо, за’ и
наст. -има. Срвн. и пом\айчима, пос\естрима.
ПОДОЩЕРЯМ
ПОДЪЩЕРЁВАМ
= Приема/приемам за дъщеря; осиновя/осиновявам (дъщеря).
Р. Диал. В местни говори в Смолянско (we шъ поддщерям се|а д\ете\ и то
подъщерёва д\етесо на бр\ата си).
П. От диал. същ. ддщеря —> осн. -ддщер—дъщер- + предст. по- (за действие:
‘преминаване, превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж.
Граматика II 222) и наст.-оконч. -ям, наст, -ёвам —> глаг. поддщерям, подъщерёвам.
Срвн. и пок\ерча(м)/пок\ерчвам.
ПОДЯВКА
Вар.: под\явка, под\евка.
= Дъщеря <по- или най-млада от дыцерите/синовете> /67.
= Сестра <по- или най-млада от сестрите/братята> /47.
Р. Диал. В местни говори в Тетевенско. В БЕР I 330 (към д\ева) подмена ‘момиче,
което има по-голяма сестра за женене’ - за говори в Плевенско, Ловешко, Троянско
(Вж. и Лов. край 373 - ‘по-малката сестра’). У Геров IV 110 под'бвка ‘втората мома
в къщи, на която по-голямата от нея сестра се момее, не е още омъжена’. В РРДД
361 подняв ка ‘подрасло момиче, което има по-голяма неженена сестра’. В РСБКЕ II
580 под\явка ‘момиче, което има по-голяма неженена сестра’. У Керемидчиева1 93
- ‘замомило се девойче’ - за говора на гр. Копривщица.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Цонев III466 под\евка ‘шаферка’. Според Иванова 187 изборът
(определянето) на под\евката е свързан с обредното „донасяне на водата,
необходима за замесването на сватбените хлябове. За целта се избира младо
момиче..., което веднъж е бащино и майчино [т.е. има живи родители], а втори път
е под\евка, т.е. не му предстои женитба през същата година”. Отнася се до
493
етнокултурни и говорни области в Северозападна България.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо под\евец] с наст. -ка.
ПОЖ\ЕНУШКА
= Брак <втори, повторена
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В местни говори в Софийско.
П. От глаг. пож\ен(я)/пож\енвам се ‘след овдовяване оженвам се пак’ (Геров IV
112), ‘женя се повторно’ (БТР 581) —♦ осн. пожен- + съчл. наст, -уш-ка (срвн. напр.
разг. поч\ерпушка като сходно отглаг. образувание).
ПОЖ\ЕН(Я) СЕ
ПОЖ\ЕНВАМ СЕ
= Женя се/оженвам се отново, повторно.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 112 ‘след овдовяване оженвам се пак’. В РРДД
361 - ‘оженвам се повторно след овдовяване’. В БТР 581 - ‘женя се повторно’. В
РБЕ XIII 64 - ‘оженвам се, женя се повторно’.
П. От глаг. ж\еня (се) —> осн. -женъ-/-жен- с предст. по- (със значение ‘след’,
‘отново’, ‘повторно’) и наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им), респ. наст, -вам —» пож\еня се,
пож\енвам се.
ПОЗ\ЕТ(Я)
ПОЗ\ЕТЯМ
ПОЗ\ЕТВАМ
= Приема/приемам (някого) за зет.
Р. Разг., диал. У Геров IV 123 поз\ета и произв. ‘зимам за зет’, ‘давам някому
дъщеря си... за жена’. Вж. и МладЕР 456 поз\етя, поз\етям.
П. От същ. зет] —► осн. -зетъ-/-зет- с предст. по- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж. Граматика II222) и
наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им), -ям, наст, -вам, -увам —> глаг.
позет(я)/поз\етям/поз\етвам, поз\етувам/поз\етювам. Срвн. и приз\ет(я),
приз\етвам.
ПОК\ЕРЧА(М)
ПОК\ЕРЧВАМ
494
= Приема/приемам (някого) за дъщеря; осиновя/осиновявам дъщеря.
Р. Диал. В западни дялове на Вардарска Македония (Скопско, Тетовско).
П. От диал. същ. к\ерка] ‘дъщеря’ —> осн. -керк-/-керч- + предст. по- (за действие:
‘преминаване, превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж.
Граматика II 222) и наст.-оконч. -а(м), наст, -вам —> глаг. пок\ерча(м)/пок\ерчвам.
Срвн. и поддщерям, подъщерёвам.
ПОКОЛЕНИЕ
= Децата в семейството (синове, дъщери, внуци, правнуци); челяд1. (Срвн. напр.
семейство с поколение спрямо семейство с дете/деца, семейство с челяд).
Р. Книж., разг. У МладЕР 464 - ‘генерация’. В БТР 588, РСБКЕ II 619 и у РадБТР
508 - ‘потомци, наследници’. В СТРБЕ 549 - ‘наследници, потомци на някого’. В
РБЕ XIII200-202 - ‘съвкупност от роднини по права линия (деца, внуци,
правнуци)’.
П. Стбълг. колено ‘поколение’, ‘род’, ‘потекло’ (СтбР I 737) —> бълг. поколение от
произв. осн. поколен- + наст, -ие и с посоченото значение. Срвн. и сръб. поколение
‘потомци’ (Караджич 548) и хърв. pokoljenje ‘род’, ‘потомство’ (Таноцки 18).
ПОЛ\УБР\\АТ
= Брат по общ р|оден баща или по обща родна майка /3*/.
Р. Книж. Само в РБЕ XIII 316 - полубр\ат ‘лице от мъжки пол по отношение на
друго лице, с което има един общ родител’.
П. Сложна дума, образувана от първа съставка полу- (по произход от стбълг. полг,
noxo'j ‘половина’, вж. СтбР II 287 и БЕР V 489-491) и осн. на същ. брат. Възможно
е пол\убр\\ат и пол\усестр\\а) да са калкирани образувания по чуждоезични
образци, срвн. напр. англ, half-brother, half-sister, нем. Halbbruder, Halbbschwester,
фр. demi-frere, demi-soeur и т.н.
ПОЛ\УСЕСТР\\А
= Сестра по един общ родител /4*/.
Р. Книж. Само в РБЕ XIII343 - полусестр\а ‘лице от женски пол по отношение на
друго лице, с което има един общ родител’.
495
П. Сложна дума, образувана от първа съставка полу (по произход от стбълг. полъ,
поло^ ‘половина’, вж. СтбР II 287 и БЕР V 489-491) и осн. на същ. сестра. Срвн. и
пол[убрЦат.
ПОЛ\УСИР\\АК
= Дете (човек) със само един жив родител.
Р. Само в РБЕ XIII343 - полусир!ак ‘лице, на което само единият от родителите е
почитал’.
П. Сложна дума, образувана от първа съставка полу- и осн. на същ. сирак.
ПОМ]АЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В местни говори в Смолянско. Вж. к. 2*.
П. От същ.	—► осн. -майка + предст. по- (‘след, за, вместо’). Срвн. и
пом\айчевица, пом\айчима.
ПОМ\АЙЧ(А)
ПОМ]АЙЧАМ
ПОМ\АЙЧВАМ
ПОМ\АЙЧУВАМ
= Приема/приемам (някого) за майка.
Р. Диал. У Геров IV 154 пом\айчвам и пом\айчувам ‘зимам чужда майка за своя’ и
‘казвам на чужда майка мамо’ (+ текдт от нар. пес.: ...та си е тамо осталъл на
чюждъ земъ\ъ притъжнъ, чюждъ е майка помайчил...). Вж. и РБЕ XIII376.
П. От същ. м^йка] —> осн. -майк-/-майч- (срвн. м\айчин) + предст. по- (за действие:
‘преминаване, превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж.
Граматика II222) и наст.-оконч. -а, наст, -вам, -увам —> глаг. пом\айча/пом\айчвам,
пом\айчувам.
ПОМ\АЙЧЕВИЦА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В местни говори в Девинско. Вж. к. 2*.
496
П. От същ. м\айка] —> пом\айка] —> осн. помайч- + съчл. наст, -ев-ица. Срвн. и
пом\айчима.
ПОМ\АЙЧИМА
Вар.: пом\айчима (пам\айчима), пом\айчина, пом\айчена.
= Майка <н|е родна> /2*/; приемка майка.
Р. Диал. В местни говори в Родопите (Смолянско) и Странджа. В БТР 596 и РСБКЕ
II636 - ‘жена, която някой е приел и почита като своя майка...’. В РРДД 365 -
‘жена, която някой обича [?] като своя майка’.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘свекърва’ - за говори в Лозенградско (Източна Тракия).
= Майка на съпругата /28/; тыца.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘тыца’ - за говори във Велинградско.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък и мома;
сватовница.
Р. Диал. Според Иванова 56 в Източна България сватовници са поб\ащим и
пом\айчима, конто обикновено са „зетят и сестрата (каката) на момъка”.
= Обредно лице (съпруга на побащим) с определени функции по време на сватбата;
ст\ара св\атя (при св'атя1]).
Р. Диал. Според Иванова 69 „на изток от ятовата говорна граница” обредна двойка
от поб\ащим и пом\айчима „носят отговорност за целия ред на обичаите и обредите
в дома на младоженеца”. В БЕР V 508 пом\айчима ‘жена, която на сватбата стой
намясто майка’, ‘жена на побащим’, ‘майка на шафера’ - за говори в Еленско,
Шуменско, Провадийско (пом\айчина), Девинско-Смолянско (пом\айчина,
пом\айчена), Свиленградско, Странджа и ‘жена, която води булката’ - за говора на
гр. Копривщица. У Дювернуа 1753 - ‘заместница на майката (на сватба)’. У Геров
IV 154 - ‘която на сватба стой намясто майка и върти сватбата’ и ‘жена на
побащим’. В БТР 596 и РРДД 365 - ‘възрастна сватбарка, която замества
свекървата или домакинята на сватба’. В РСБКЕ II 636 - ‘на сватба - жена, която
замества свекървата или домакинята’.
П. От същ. м\айка] —> осн. -майч- (срвн. майчин) —> произв. осн. помайч- (с предст.
497
по- ‘след, за, вместо’) + наст. -има. Вариантите пом\айчена, пом\айчина са най-
вероятно по аналогия с прил. на -(е)н- и същ. с наст. -ина. Срвн. и пос\естрима.
ПОМ\ОРЧЕ
= Дете, починало преди да се роди друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Ботевградско {така саме кръст\иле, Ст\ана, \оти сам
родена след пом\орче). В БЕР V 512 (към п|ол/ор) - ‘дете, родено след смъртта на
негово братче или сестриче’ - за говори в Плевенско, Ботевградско.
П. От кор. -мор- ‘смърт, измиране’ —► произв. осн. помор- (с предст. по- ‘след,
после’) + наст. -че.
П\ОПИТОК
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско (вж. Пир. край 393).
П. От глаг.	‘искам’, диал. —♦ п\опитам ‘поискам’ (вж. Геров IV 201 - текст
от нар. пес.: попитал Стоян бела Бояна, Стоян я п\итат, брат я не дават, който
насочва към югозападни говорни области) —♦ осн. попит- + наст, -ок —* същ.
п\опиток. Срвн. и д\опит.
П\ОПИТЬНИК
= Дете, което досажда с често, натрапчиво питане.
Р. Диал. В БЕР V 265-266 (към питам) - ‘дете, което много пита и с това досажда’
- за говори в Смолянско.
П. От глаг.	—» диал. *п\опитам —> осн. попит-/попить- + наст, -ник	същ.
п\опитьник.
ПОРИЗАНЧЕ
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В РБЕ XIII628 - ‘малко дете..., облечено с по-дълга ризка, подобна на
рокличка’.
П. От съчет. по риза —> разш. произв. осн. поризан- + наст. -че. Свързано е с
традиционного облекло на малко невръстно дете, след възрастта на пеленаче. Срвн.
и пор\изаче.
498
ПОР\ИЗАЧЕ
= Дете <невръстно, малке» /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров IV 208 - ‘малко дете, което още ходи по риза’. Вж. и РБЕ XIII628.
П. От съчет. по риза —> произв. осн. пориз(а)- + наст. -(а)че. Свързано е с
традиционного облекло на малко невръстно дете, след възрастта на пеленаче. Срвн.
и пор\изанче.
П\ОРОД
= Дете в семейството /5—6/; рожба1.
Р. Диал. У Геров IV 208-209 - ‘рожба, деца’ (+ текст от нар. пес.: еве стана девет
годин време, како водим Елена невеста, оти нема пород да породи, или мъжко или
женско?). В РРДД 370 - ‘рожба’ (+ текст от нар. пес.: а Марко е Рожденка
залибил, па се мина девет годин време, па Рожденка пород не породи).
Приведените текстове от нар. пес. свидетелстват за диалектни особености (еве,
како, водим, невеста, оти) на западни-югозападни говорни области. В РБЕ XIII
634 - ‘рожба, дете, чедо...’.
П. От глаг. род(]я) -+ породбя)] —> осн. пород—> същ. п\ород със
словообразувателен отмет на ударението (срвн. напр. п\оглед спрямо гл\едам,
п\оход спрямо х[одя и т.н.). Срвн. и сръб., хърв., словен. nopod/porod ‘рожба’,
‘потомство’ (БЕР V 530, Таноцки 28). Срвн. и пор\ожба, р\ожба.
ПОР\ОДА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. У ГеровДоп. 260 - ‘рода, род...’ (+ текст от нар. пес. от югозападни
говорни области: кои си немат ни рода, кои си немат порода, щото си векот не
жальат). У Дювернуа 1781 - ‘семейство’. В РБЕ XIII634-636 - ‘семейство, род,
рода...’.
П. От глаг. пород(\я) (вж. Геров IV 209) —> осн. пород- + наст.-оконч. -а —> същ.
пор\ода. Срвн. и книж. пор\ода за ‘вид’, ‘раса’, ‘разновидност’ и диал. пор\одие,
пор\одица.
0 В съчет.: ни рода, ни порода ‘без родствена връзка’ (ФРБЕ II256).
499
ПОР\ОДИЕ
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У ГеровДоп. 260 - ‘порода’ - за говора на гр. Пирдоп.
П. От глаг. пород(\я) (вж. Геров IV 209) —> осн. пород- + наст. -ие. Срвн. и пор\ода,
породица.
ПОР\ОДИЦА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. У ГеровДоп. 260 - ‘порода, поколение’ (+ текст от нар. пес. от югозападни
говорни области.- не си имат ни род, ни породица). В РБЕ IX 635 - ‘семейство, род,
рода’ и 543 (към младен\ец) по текст от нар. пес.: я питайте младенците да не
бъдат нящо породица, който насочва (диал. н\ящо) към говори в Средногорието
(Панапорско, Карловско) или Пловдивско (вж. БДА III к. и ком. 28). У Дювернуа
1781 - ‘семейство’.
П. От глаг. пород(\я) (вж. Геров IV 209) —> осн. пород- + наст, -ица —* същ.
пор\одица. Срвн. и пор\ода, пор\одие.
ПОРОД(\Я)
ПОР\АЖДАМ
= Родя/раждам отново, повторно, пак.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 202, 209 пород\ъ, пор\аждам ‘за жена: раждам две
години наред’ (+ текст от нар. пес.: каме роди, та ми не породи... я брата, я
сестр\ъ...). В БТР 617, СТРБЕ 557 - ‘раждам второ дете наскоро след първото’. В
РСБКЕ II 689 - ‘за жена - раждам друго дете наскоро, след като съм родила вече’.
П. От глаг. род1(я)/р1аждам'[ —» произв. глаг. пород(\я)/пор\аждам с предст. по-
‘след’, ‘отново’.
ПОР\ОДЯК
= Дете, родено скоро след друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско.
П. От глаг. пород (\я)] ‘родя наскоро, след...’ —> осн. породь- + наст, -ак —> същ.
пор\одяк. Срвн. и прил. пород\ен ‘роден... наскоро след друг брат или сестра’ (БТР
622).
500
ПОР\ОЖБА
= Дете в семейството /5~6/; рожба1.
Р. Диал. В местни говори в Софийско. В РРДД 371 - ‘рожба, чедо’ (+ текст от нар.
пес. от югозападни говорни области (л\епа, на\ожда, н\ема\. що е лепо, що ми е
хубаво, най е л\епа Елена кралица..., ами Марко махана и наожда, че си нема от
сърце порожба). В РБЕ XIII637 - ‘рожба, дете, чедо...’.
П. От глаг. пород(я) ‘родя наскоро, след...’ —> осн. породъ-/порож(ъ)- + наст, -ба (<
стбълг. -ьбл). Срвн. и п\ород, р\ожба.
ПОРОЖДЕНИЕ
= Дете /5—6/; рожба1.
Р. Книж. В РРДД 371 - ‘рожба’ (по текстове от П. Р. Славейков и П. П. Славейков).
В РБЕ XIII637 - ‘рожба’ (по текст от Н. Михайловски, П. П. Славейков). В РБЕ
XIII 637 - ‘рожба’.
П. От рус. порождение ‘рожба’, ‘плод’ —> бълг. порождение с посоченото
значение.
ПОС\ЕСТРИМА
= Сестра по един общ родител /4*/; полусестра. Зват. ф. посестримо'.
Р. Диал. В БЕР VI623 към сестра - ‘сестра само по единия родител’ - за говори в
Кумановско (Вардарска Македония). В РБЕ XIII 706-707 - ‘... осиновена, доведена
или заварена сестра’ (по текст от нар. прик.: и отишло при неговата пос\естрима
(при донесената... керка), му казало ияупитало що да прави...).
= Сестра <н|е родна, сестра по дружба, сговор> /4*/.
Р. Диал. У Геров IV 215 - ‘..., с която сме се сговорили да живеем като сестри’,
‘посестрена сестра’. В БТР 624 - ‘която се е сговорила с друга да бъдат като
сестри’. В РСБКЕ II 709 - ‘жена, която е като сестра на друга’. В БЕР VI 623 (към
сестря) ‘жена, която ми се е притекла на помощ и в знак на благодарност я
обявявам за сестра’ - за говори в Софийско. В говора на гр. Клисура: на б\олно
дете МУ се нам\ира пос\естрима или побр\атим', на дете едномешче ще му
намерим побр\атим и пос\естрима. В РБЕ (пак там) - ‘жена, на която по силата на
древен обичай или уговорка е призната родственост, равностойна на сестра на
някого’ (+ текст от нар. пес.: ... Ангелина, моя мила сестро! До сега те имаф верна
501
пос\естрима, а от сега за сестра рождена..?).
= Обредно лице (приятелка, дружка на младоженеца или младоженката) с
определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В местни говори в Хасковско. В БЕР VI623 (към с\естря) - ‘шаферка’ - за
говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У Геров IV 215 - ‘на сватба -
дружка на невестата’. В РСБКЕ II 709 - ‘много близка другарка’ [?].
П. От същ. сестр\а] —♦ осн. -сестр- + предст. по- (‘след’, ‘за, вместо’) и наст. -има.
Срвн. и пос\естрица.
ПОС\ЕСТРИМКА
= Сестра по един общ родител /4*/; посестрима. Зват. ф. посестримке!,
пос\естримко!.
Р. Диал. У Геров IV 216 - ‘посестрима’ (+ текст от нар. пес.: сестро ле,
посестримко ле,... водица да ми подадеш, сърцесо да си разквасъ..., който насочва
- сърцесо - към родопски говори). Вж. и РБЕ XIII 707.
П. От същ. пос\естрима] —♦ осн. посестрим- + наст, -ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция.
ПОС\ЕСТРИМСТВО
= Родство по дружба, сговор между посестрими.
Р. Диал. У Геров IV 216 - ‘сговор между две жени да живеят помежду си като
сестри’. В БТР 625 и РСБКЕ II 709 - ‘дружба между/на посестрими’. В РБЕ XIII
707 - ‘... отношение между посестрими’.
П. От същ. пос\естрима] —♦ осн. посестрим- + наст. -ство. Срвн. и
побр | атимство.
ПОС\ЕСТРИЦА
= Сестра <н|е родна, доведена или заварена> /4*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония).
П. От същ. сестра] -+ осн. -сестр- + предст. по- (‘след’, ‘за, вместо’) и наст. -ица.
Срвн. и пос\естрима.
ПОС\ЕСТР(Я)
ПОС\ЕСТРЯМ
ПОС\ЕСТРЮВАМ
502
= Приема/приемам (някого) за сестра.
Р. Диал. У Геров IV 216 - ‘зимам някоя за посестрима, за сестра’ (+ текст от нар.
пес.: той си се боленразболя на чужда зема притъжна, чужда е майка помайчил,
чужди е сестри посестрил, чу жди е братя Побратил).
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр(ъ)- + предст. ио- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на качество, състояние’, вж. Граматика II222) + наст. -
ям, -увам —» глаг. пос\естря(м)/пос\естрювам. Срвн. и побр\атя/побрат\явам.
ПОС\ИНЕНИК
Вар.: пос\иненик, посинен\ик, пос\инник, посин\ик.
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; храненик.
Р. Диал. На запад-югозапад в Ихтиманско, Кюстендилско-Разложко-Петричко, във
Вардарска Македония (Тетовско, Кумановско, Радовишко - посин | ик) и на юг в
Родопите (Асеновградско-Смолянско). В БЕР VI 654-655 (към син) - ‘осиновен
син’ - за говора на гр. Банско, посинен|ик ‘осиновено момче’ - за говори в
Асеновградско, посиньен\ик - за говори в Кумановско (Вардарска Македония). У
Геров IV 228 пос\иненик ‘който е посинен, земен за син’. В РБЕ XIII715 - ‘не
р|оден, не истински син, осиновен син’.
П.От глаг. пос\иня(м)У~♦ страд, прич. пос\инен —> осн. посин(е)н- + наст. -(н)ик —>
същ. пос\иненик, пос\инник, посин\ик. Срвн. и пос\инец, пос\инок.
ПОС\ИНЕНИЦА
= Дъщеря <н|е родна, осиновена> /6*/; храненица.
Р. Диал. Вж. пос\иненик. У Геров IV 228 - ‘която е земена за дъщеря, която е
посинена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пос\иненик\ с наст, -(н)ица.
ПОС\ИНЕНИЧЕ
= Дете <н|е родно, осиновено> /5*~6*/; хранениче. Нариц. и зват. (пос\инениче!) ф.
Р. Диал. Вж. пос\иненик, пос\иненица. У Геров IV 228 умал. от пос\иненик (+текст
от нар. пес.: сине ле, посинениче,... да си те близу наближа, огънчек да ти накладъ,
който насочва - огънчек - към говори в Родопите). В БЕР VI 654-655 (към син)
наред с пос\иненик, пос\иненица. Вж. и РБЕ XIII 715.
503
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо пос[иненик] с наст. -(н)иче.
Срвн. и пос\инче.
ПОС\ИНЕЦ
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; хранения.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. От глаг. пос\иня(м)'\ —» осн. посин- + наст, -ец —♦ същ. пос\инец. Срвн. и
пос\иненик, пос\инок.
ПОС\ИНОК
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; хранения.
Р. Диал. В местни говори в Радовишко (Вардарска Македония).
П. От глаг. иос|ння(л/Д —»осн. посин- + наст, -ок —► същ. пос\инок. Срвн. и
пос\иненик, пос\инец.
ПОЦИНЧЕ
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; храненик. Нариц. и зват. (пос\инче!) ф.
Р. Диал. В РРДД 372 - ‘осиновено момче’ (+ текст от нар. пес.: а старец му по тио
говори: моли Бога, мой посинче Марко, моли... Бог да те научи - най-вероятно от
югозападни говорни области). В РБЕ XIII 715 - ‘посинениче’.
П. От глаг. пос\иня(м)] —> осн. посин- + наст, -че —+ същ. пос\инче като гал.-умал.
название спрямо вар. пос\инец\ и пос\инок], придобил и неутрална функция. Срвн.
и пос\инениче.
ПОС\ИН(Я)
ПОСИНИМ
ПОС\ИНВАМ
ПОС\ИНЮВАМ
= Приема/приемам (някого) за син; осиновя/осиновявам син.
Р. Диал. На запад-югозапад в Босилеградско (Западните покрайнини),
Кюстендилско, Петричко, във Вардарска Македония (Охридско-Битолско-
Прилепско-Гевгелийско) и на юг в Родопите (Смолянско). Варианты пос\иням за
‘осиновявам’ е засвидетелстван и на североизток в Силистренско. У Геров IV 228 -
‘земам някого за син’. В РРДД 372 - ‘приема като син, осиновя’ (+ текст от нар.
пес.: кон ме води..., та излеземомината майка... - Па излези, керко,..., та да видиш
504
що ни добро дошло... да сум стара, би го посинила..., който насочва - керко, сум -
към югозападни говорни области). В РБЕ XIII715 - ‘осиновявам’.
П. От същ. смн'1' —► осн. -син- + предст. по- (за действие: ‘преминаване, превръщане
в/придобиване на ново състояние, качество’, вж. Граматика II 222) —> осн. посин(ь)-
+ наст.-оконч. -я, -ям, -вам, -увам —> глаг. пос\иня(м) и вар.
ПОСЛЕР\ОДЕЦ
= Дете (син /5/, внук /55~56/, правнук /555~556 ~ 565—566/); потомък.
Р. Книж. В РРДД 373 - ‘потомък’ (по текстове от Ал. Кръстевич).
П. Сложна дума, образувана от нареч. после, осн. род- на глаг. род\я + наст. -ец.
ПОСМ\ОРЧЕ
= Дете, родено след смъртга на баща си /5*~6*/.
Р. Диал. В западнобългарски говори (вж. Цибранска-Костова 74).
П. От стбълг. глаг. посморити (срвн. бълг. мор|я ‘причинявам смърт...’ пумор\я <
стбълг. о^морити ‘умъртвя, убия’, вж. БТР 395, 893 и СтбР II 1063-1064) —> осн.
посмор- + наст, -че —» посм\орче. Срвн. и посм\ъртче.
ПОСМ\ЪРТЧЕ
Вар.: посм\ъртче (посм\ърче), п\осмъртче (п\осмърче) и др.
= Дете, родено след смъртга на баща, брат, сестра /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско, Охридско (Вардарска Македония). У
Дювернуа 1792 (по текст от нар. прик.: тамо имат сирота вд\оица, стигнала
мъшко дете... по татка, посмърче). У Геров IV 220 п\осмъртче и посмр\ътче (+
текст от нар. пес.: дор се найде... лудо дете, посмрътчеродено, что ми слезе долу
на друмови, който насочва - н\айде, др\умови - към югозападни говорни области).
В РРДД 373 посм\ъртче ‘дете, родено след смъртга на баща си’. В Софийско
п\осмърче - ‘дете, родено след починало дете в семейството’. В РБЕ XIII 751 —
‘дете, родено след смъртга на бащата’ (по текст от К. Шапкарев: след смъртта на
стареца... родило му се и шесто мъжко чедо, посм\ъртче).
П. От същ. смърт —* осн. -смърт- + предст. по- ‘след, после’ и наст. -че.
ПОС\ОБКИНИ
= Дъщери, породени една след друга /6*/.
505
= Сестри, породени една след друга /4*/.
Р. Диал. Вж. пособци. У Дювернуа 1792 и у Геров IV 220 - ‘породени сестри една
след друга’ (+ текст от нар. пес.: родила майка две щерки, две щерки, две
пособкини). В БЕР V 543 към пос\об/пос\оп - ‘сестри, родени една след друга’ - за
говори в Софийско. В РБЕ XIII752 посокб\иня ‘близначка или породена сестра’ (по
текст от нар. пес.: ... имала макя де черке, две черке, пособк\ине...)
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пос\обци* < ед.ч. *пособец с наст, -кин(я).
Срвн. и еръб. и хърв. п\особица/р\овоЫса, п\осебица/р\озеЫса ‘женско дете, родено
след друго женско дете’ (Таноцки 72). Срвн. и пос\обчета.
ПОС\ОБЦИ
= Синове, породени един след друг /5*/.
= Братя, породени един след друг 13*1.
Р. Диал. В западни говори в Трънско-Брезнишко-Софийско-Царибродско
(Западните покрайнини). На север от Стара планина - в Плевенско. В БЕР V 542 -
‘деца, родени едно след друго’ - за говори в Трънско-Брезнишко и Царибродско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от местоименна кор.-осн. -себ- (вар. -соб-') с
предст. по- ‘след’ и наст. ~(е)ц, -кин(я), -че (срвн. пос\обкини, пос\обчета). По-пряк
път за обяснение обаче е приведеното в БЕР (пак там) диал. нареч. пос\оп (< пос\об)
със значение ‘едно след друго’ + наст. -(е)ц, -кин(я), -че. Срвн. и еръб. и хърв.
n\oco6aij/p\osobac, п\особак/р\озоЬак и п\осебац/р\овеЪас ‘мъжко дете, родено след
мъжко дете’ (Таноцки 72). Ед.ч. *пос\обец. Срвн. и пос\обкини, пос\обчета.
ПОС\ОБЧЕТА
= Деца, породени едно след друго /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 542 п\осопчета [?] ‘деца, родени едно след друго в късо време’ -
за говори в Софийско.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо иос|обг/и| и пос\обкини]. Срвн. и еръб. и
хърв. n\ocome/p\osopce (Таноцки 72).
ПОТЕКЛ\О
Вар.: потекл\о, пот\екло.
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 231 пот\екло ‘влака, род...’. В диал. записи от гр.
506
Велес (Вардарска Македония - отк\аде ти е пот\еклото?) и гр. Кукуш
(Беломорска Македония - ти ут к\ое пут\екло си на Кукуш?). В БТР 630, РСБКЕ II
624, у РадБТР 524 - ‘произход’. В РБЕ XIII 829-830 - ‘принадлежност [?] по
рождение към някакъв род; произход, родствена връзка’.
П. От глаг. тек\а —► потек\а —> осн. потек- + наст, -ло —► същ. потекл\о. Срвн. и
повлекл\о.
ПОТ\ОМЕЦ
= Мъж (син, внук, правнук) спрямо своите родители (прародители, деди, предци).
Р. Книж. У Дювернуа 1804 - пот\омец и пот\омък. В РСБКЕ II 725, РБЕ XIII 841 -
‘потомък’. В БЕР V 556 (към пот\омък) - ‘чедо, рожба’ (с пояснение: „обикновено
като наследник на духовните качества или общественото положение [?] на
родителите си”, по Ив. Богоров).
П. Вж. пот\омък. От произв. осн. потом- + наст. -ец.
ПОТ\ОМКА
= Жена (дъщеря, внучка, правнучка) спрямо своите родители (прародители, деди,
предци).
Р, Книж. В РСБКЕ II 725 - ‘жена по отношение на своите прадеди’. В РБЕ XIII 841
и СТРБЕ 563 - ‘жена потомък’. У РадБТР 525 пот\омък и пот\омка ‘дете като
наследник на родителите си’. В РБЕ XIII 841 - ‘жена потомък’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пот\омец] и пот\омък] с наст. -ка.
ПОТОМСТВО
= Мъж, жени (синове, дыцери, внуци, правнуци) спрямо своите родители
(прародители, деди, предци); поколение.
Р. Книж. В БТР 630 - ‘потомци’ и ‘деца’. В РСБКЕ II 725 - ‘потомци’ и
‘наследници, деца’. В РБЕ XIII 841-842 - ‘деца (синове, дыцери, внуци) по
отношение на своите родители или прародители; чеда’ и ‘бъдни поколения’. У
РадБТР 525 - ‘бъдещо поколение’ и ‘деца по отношение на своите родители’.
П. От същ. пот\омък, пот\омка ~ пот\омци —♦ произв. осн. потом- + наст. -ство.
Срвн. д\етство.
ПОТ\ОМЪК
= Мъж (син, внук, правнук) спрямо своите родители (прародители, деди, предци).
507
Р. Книж. У Дювернуа 1804 - пот\омец и пот\омък. В РСБКЕ II 725 - ‘лице по
отношение на своите прадеди; син, внук’. В РБЕ XIII 842 - ‘лице по отношение на
своите родители, деди, предци; дете, рожба, чедо, наследник’. В СТРБЕ 563 -
‘наследник, рожба’. У РадБТР 525 - ‘дете като наследник на родителите’.
П. Стбълг. нареч. потомь (< съчет. по томь ‘после, след това’, вж. РСтбЕ 310, СтбР II
328, БЕР V 556) —> произв. осн. потом- + наст. -ък. Срвн. и пот\омец.
ПОТР\ЕТИМ
= Мъж (съпруг) в трети брак /7*/; третъож\енец, троеж\енец, трети съпруг.
Р. Диал. У ГеровДоп. 263 - ‘трети мъж' (в откъс от нар. пес. като зват. ф.: Санду ле,
мой потр\етимо!). В РБЕ XXX 856 - ‘трети съпруг’ (по текст он нар. пес.:... като
си на три венчила, с кого ти беше най-добре... Санду ле, мой потр\етимо, олком
ма питаш, да кажа...)
П. От глаг. потр\ет(я) ‘женя се за трети път’(БТР 631), ‘оженвам се за трети път’
(РСБКЕ II 726) —> осн. потрет- + наст, -им —► същ. потр\етим. Срвн. и
потр\етима.
ПОТР\ЕТИМА
= Жена (съпруга) в трети брак /8*/; третьож\енкиня, трета съпруга.
Р. Диал. У ГеровДоп. 263 - ‘трета жена’. Вж. и РБЕ XIII856.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо потр\етим] с наст.-оконч. -а.
ПОТР\ЕТНИК
= Мъж (съпруг) в трети брак /7*/; трети съпруг.
Р. Диал. В РБЕ XIII 856 - ‘мъж, който се е оженил трети път’.
П. От глаг. потр\ет(я) ‘женя се за трети път’ (БТР 631), ‘оженвам се за трети път’
(РСБКЕ II 726) —* осн. потрет- + наст, -ник —> същ. потр\етник с посоченото
значение. Срвн. и потр\етим.
ПОТР\ЕТНИЦА
= Жена (съпруга) в трети брак /8*/; трета съпруга.
Р. Диал. В РБЕ XIII 856 - ‘жена, който се е омъжила трети път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо потр\етник]. Срвн. и потр\етима.
ПОТР\ЕТ(Я)
ПОТР\ЕТЯМ
508
ПОТР\ЕТВАМ
= Женя се, омъжвам се за трети път; влизам в трети поредей брак.
Р. Разг., диал. В БТР 631 и РСБКЕ II 766 - ‘женя се/оженвам се за трети път’. В РБЕ
XIII 855-856 - ‘женя се или се омъжвам за трети път’ (+ текст от нар. пес.:... мила
сими, Недо,... циганин да стана, две жени да водя, с тебе да потр\етя).
П. От числ. трети —> осн. -трет(ъ) + предст. по- (за последователно действие) и
наст.-оконч. -я (-а, -им), наст. -я(м) —> глаг. потр\ет(я)/потр\етям. Срвн. и
повт\оря.
ПОТЪРС\АК
= Дете, родено последно в семейството /5*—6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В местни говори в Горнооряховско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. пот\ърс(я)/потърсвам ‘тръскам; изтърся/изтърсвам’ —> осн.
потърс- + наст, -ак —* същ. потърс\ак. Срвн. и изтърс\ак.
п\ояс
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В различии говорни области - на запад-югозапад (Босилеградско в
Западните покрайнини, Кюстендилско), на югоизток в Свиленградско (вж. и Сакар
379) и в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско: до мн\огу п\оясе са п\азили ад\етя).
В БЕР V 574-575 - ‘поколение, коляно в родствен смисъл’ - за говори в
Кюстендилско, ‘... род, коляно, поколение’ - за говори в Севлиевско (вж. и Лов.
край 373), ‘поколение, род’ - за говори в Гоцеделчевско. У Геров IV 253 и БТР 637
- ‘род, коляно, влака...’. В РРДД 378 ‘род, поколение’. В РБЕ XIII 952-953 - ‘род,
поколение, коляно’ (по текст от Ив. Вазов: Хаджи Смион... излезе, за да иде на
гости у любезний си приятел Миронча... и роднина - на седем пояса впрочем...).
П. Стбълг. същ. гкидст, и произв. глаг. пожелти (РСтбЕ 315, СтбР II 342) от кор. *-jas-
(ервн. църк.-слав. и рус. iacaao ‘пояс’, Фасмер III 351 към п\ояс) —> бълг. пояс с
различии значения, между конто (като преносно) и посоченото.
ПР\АБ\\АБА
= Майка на баща на баща /211/ или на майка /212/ или майка на майка на баща /221/
или на майка /222/; майка на дядо или баба.
509
Р. Книж., разг., диал. (напр.: ть\ава дрехи хи п\азе од зам\ан-заман\ито време, от
пр\аб\\абами - Странджа). У Геров IV 254, БТР 637, РадБТР 528 - ‘майка на дядо
или на баба’. В РСБКЕ II441 - ‘майка на бабата или дядото или на по-далечен
предходник’. В РБЕ XIII 955 - ‘майка на бабата или на дядото’.
П. Праслав. *рга-/рга- ‘пред’, ‘за’, ‘вместо’, стбълг. прл- (срвн. прдд'Вдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР II 350) —> бълг. предст. пра- (вж. БЕР V 577, Скок III 20, Фасмер III
351) за означаване на родствена връзка в трета или над трета степей. Срвн. и
пр\еб\\аба.
Удвоеният (редуплициран) вар. на предст. прапра- означава далечна (след втора [!])
степей на родство (напр. пр\апрабаба, пр\аправнук и т.н.).
ПРАВДИН\А
= Откуп (в пари или в дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров IV 254 в съчет. бащина правдина ‘что плаща зет на невестини
родители...’. В РБЕ XIII 962 в съчет. бащина правдина ‘откуп, който дава момък на
момините родители преди годеж’. В БЕР V 581-582 (към пр\авда) - ‘... благо, от
което може да се ползува човек’.
П. Стбълг. прАвьдд ‘право’ (БЕР пак там), ‘принцип’, ‘правило’ (СтбР II 346-347,
РСбЕ 316) —> бълг. пр\авда и произв. правдин\а с посоченото значение. Вж. и
б\ащина, бащин\ия.
ПР\АВНУК
= Син на син на син /555/ или дъщеря /556/ или син на дъщеря на син /565/ или
дъщеря /566/; син на внук или внучка.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 255 - ‘син на унука’. В БТР 638 и РСБКЕ II 743 -
‘син на внук или внучка’. У РадБТР 528 - ‘дете на внук или внучка’. В РБЕ XIII970
- ‘син на внук, внучка...’.
П. Праслав. *рга-/рга- ‘пред’, ‘за’, ‘вместо’, стбълг. прл—> бълг. предст. пра- (вж.
БЕР V 577, Скок III 20, Фасмер III 351) за означаване на родствена връзка в трета
или над трета степей.
510
Удвоеният (редуплициран) вар. на предст. прапра- означава далечна (след втора [!])
степей на родство (напр. пр\аправнук, пр\апрадядо и т.н.).
ПР\ЛВНУКА
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или на внучка.
Р. Диал. В РБЕ XIII 970 - ‘правнучка’ (по текст от Ив. Вазов).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\авнук с наст.-оконч. -а. Срвн. и
пр\авн\\учка.
ПР\АВНУК\\ИНЯ
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка.
Р. Диал. У Геров IV 255 - ‘дъщеря на унука’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\авнук] с наст. -(к)иня. Срвн. и
пр\авн\\учка.
ПР\АВН\\УЧЕ
= Дете на син на син /555-655/ или дъщеря /556-656/ или дете на дъщеря на син
/565-665/ или дъщеря /566-666/; дете на внук или внучка.
Р. Книж., разг., диал. У МладЕР 502 и РБЕ XIII970 - „умал. към/от пр\авнук” [?].
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо пр\авнук\ с наст, -че като гал.-умал.
название, придобило и неутрална нарицателна функция.
ПР\ЛВН]\УЧКА
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 628 и РСБКЕ II 743 - ‘дъщеря на внук или внучка’. У
РадБТР 528 - ‘дете на внук или внучка’. В РБЕ XIII970 - ‘дъщеря на внук, внучка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо внук! с наст. -ка. Срвн. и пр\авнук\\иня.
ПР\АДЕД
- Родоначалник на род, племе, народност. Мн.ч. пр\адеди.
Р. Книж. В РБЕ XIII 991 - ‘прадядо’ [?]. В БТР 639 (към пр\адядо) пр\адеди
"далечни родови предшественици’. В РСБКЕ II 745 пр\адеди ‘много отдавнашни,
далечни деди’. В СТРБЕ 568 пр\адеди ‘хора, живели много преди други’ [?],
511
‘предци’. У ДечТР 558 (към пр\адядо) - ‘далечни предшественици; деди, предци’.
У РадБТР 529 пр\адеди ‘далечни предшественици’.
П. Стбълг. прлдъдъ (и пр'ЬД'Ьдъ) ‘прадед, прародител, праотец’ (СтбР II 350),
‘прадед, праотец’ (ДавРИПК 230) —> бълг. пр\адед.
ПР\АДЕД\\А
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба.
Р. Диал. В РБЕ XIII 991 прадед\а ‘прадядо’.
П. От диал. дед\а/д\еда'[ с предст. пра- за далечна степей на родство.
ПР\АДЕД\\И
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 639 (към пр\адядо) пр\адеди ‘далечни родови предшественици’,
‘предци’, ‘деди’. В РСБКЕ II 745 - ‘много отдавнашни, далечни деди’ (по текст от
Ив. Вазов). В РБЕ XIII 991 (към пр\адядо [?]) пр\адеди ‘далечни родови
предшественици’ (по текст от Ал. Константинов, Ив. Хаджийски). У РадБТР 529 -
‘далечни предшественици’. В СТРБЕ 568 - ‘хора, живели много преди други’ [?],
‘предци’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< стбълг. прьдъдь: ... в рли прддодд нлшегл
Адлмд, вж. ДавРИПК 230 и бълг. диал. пр\адед\\а). Срвн. и ЭеЭ|и, пр\аотц\\и,
предц\и.
ПР\АД\\ЯДО
Вар.: пр!адЦядо, пр!адЦедо.
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 639 и РСБКЕ II 745 - ‘баща на дядо, на баба’. У ДечТР
558, РадБТР 530 и РБЕ XIII 991 - ‘баща на дядото или бабата’.
П. Праслав. *рга-/рга- ‘пред’, ‘за’, ‘вместо’, стбълг. прд- (срвн. пр&дъдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР 350) —> бълг. предст. пра- (вж. БЕР V 577, Скок III20, Фасмер III
351) за означаване на родствена връзка в трета или над трета степей. Срвн.
пр\ед\\ядо.
512
ПР\АМ\\АЙКА
= Родоначалница на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 640 - ‘майка на далечни наши прадеди’. В РБЕ XIII 1006 - ‘най-
стара майка’ [?], ‘майка на далечни прадеди’ и ‘прародителка’.
П. От същ. м^аика^ с предст. пра- за далечна степей на родство. Срвн. и пр\аот\|егу.
ПР\АОТ\\ЕЦ
= Родоначалник на род, племе, народност. Мн.ч. пр\аотц\\и.
Р. Книж. В БТР 640 - ‘най-стар баща’ [?] и ‘родоначалник’. В РСБКЕ II 747 -
‘далечен родоначалник’, ‘прадядо’ [?]. В РБЕ XIII 1007 - ‘най-стар баща’ [?],
‘прародител’, ‘родоначалник’. В СТРБЕ 568 - ‘най-старият запомнен прадядо (или
прабаба)’ [?], ‘родоначалник’. У РадБТР 530 пр\аот ец - ‘родоначалник’.
П. Стбълг. прлотьць (пр'Вотьць) - ‘праотец, прародител’ (РСтбЕ 317, СтбР II 352) —>
бълг. пр\аот\\ец с посоченото значение. Срвн. и пр\адед.
ПР\АОТЦ\\И
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. Вж. пр\аот\\ец. В РСБКЕ II 747 и РБЕ XIII 1007 към пр\аотец и мн.ч.
пр\аотци.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и о/игу||и,
пр\адед\\и, предц\и.
ПР\АРОД\\ИТЕЛ
= Родоначалник на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 640 - ‘най-стар родоначалник’ [?]. В РСБКЕ II747 - ‘родоначалник
на поколение’ [?]. В СТРБЕ 569 - ‘най-стар в рода’, ‘родоначалник, праотец’. В
БЕР VI 294-296 (къмрод) - ‘човек, който е дал начало на определен род’. В РБЕ
XIII 1008 и у РадБТР 530 - ‘родоначалник’. У ДечТР 559 пр\ародител и
пр\ародителка ‘най-стар родоначалник’.
П. Стбълг. родитель ‘родител, създател’ (СтбР II 619) —> *прлродитель (срвн. произв.
прил. прлродительнъ ‘унаследен, свързан с предците’, СтбР II 352) —> бълг.
пр\арод\\ител. Срвн. и пр\адед, пр\аот\\ец.
513
ПР\АРОД\\ИТЕЛКА
= Родоначалница на род, племе, народност.
Р. Книж. В СТРБЕ 569 - ‘жена прародител’. В РБЕ XIII 1008 - ‘родоначалничка’. У
ДечТР 559 пр\ародител и пр\ародителка (вж. пр\ародител).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\арод\\ител] с наст. -ка. Срвн. и
пр\ам\\айка.
ПР\АТЕЛНИЦИ
Вар.: пр\ателници, пр\ательници.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В местни говори в Тракия и западните дялове на Странджа (Грудовско-
Елховско - пр\ательници) (вж. Иванова 56). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ат(я) —» кор.-осн. прат- + съчл. наст. -ел(ь)-ни(к) —► същ.
*пр\ател(ъ)ник мн.ч. пр\ател(ь)ници(те) като обособена словна единица със
събирателно значение. Срвн. и пр\атеници и прат\илник.
ПР\АТЕНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко-Троянско (вж. Иванова 56). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. прат(я) страд, прич. пр\атен —> осн. прате(н)- + наст, -(н)и(к) —>
същ. пр\атеник ‘който е пратен да извърши някаква работа’ (БТР 641) —>мн.ч.
пр\атеници(те) като обособена словна единица със събирателно значение. Срвн. и
пр\ателници и др.
ПРА1\ИЛНИК
Вар.: прат\илник, прат\ильник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР V 617-619 (към пр\ащам) прат\илник и прат\ильник ‘сват’, ‘всеки
от двамата сватове - мъже, конто родителите на момъка изпращат при родителите
на избраната девойка, два дни след като са получили тяхното съгласие чрез
прат\илницата’ - за български преселнически говори в Украйна, Молдавия
514
(Бесарабия).
П. От глаг. пр\ат(я) —> кор.-осн. прат- + съчл. наст. -ил(ъ)-ник —> същ.
прат\ил(ъ)ник. Срвн. и пр\ателници, пращелн\ици и др.
ПРАТ\ИЛНИЦА
Вар.: прат\илница, прат\ильнца.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР V 617-619 (към пр ащам) прат\илъница ‘жена, която родителите на
момъка изпращат при родителите на избраната девойка, за да се провери дали те са
съгласни да я дадат (след което се изпращат сватове - мъже)’ - за български
преселнически говори в Украйна, Молдавия (Бесарабия).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо прат\илник] с наст. -ница.
ПРАТ\ИЛНИЦИ
Вар.: прат\илници, прат\ильници.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. прат\илник и прат\илница.
П. Обособена словна единица в мн.ч. прат\илници(те) със събирателно значение.
Срвн. и пр\атеници, пр\ателници, пращелн\ици.
ПРАЩЕЛН\ИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В БЕР 617-619 (към пр\ащам) - ‘пратеници на семейството на момъка,
конто преди годежа гостуват в дома на момата, за да разузнаят положението -
нейното и на семейството |и’ - за говори в Тракия. Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ащам кор.-осн. пращ- + съчл. наст, -ел-ни(к) —> същ. *пращелник,
мн. пращелн\ици като обособена словна единица със събирателно значение. Срвн. и
пр\ателници, пр\атеници.
ПР\ЕБ\\АБА
Вар.: пр!ебЦаба, прёб^аба.
= Майка на баща на баща /211/ или на майка /212/ или майка на майка на баща /221/
515
или на майка /222/; майка на дядо или баба; прабаба.
Р. Диал. В местни говори в Новозагорско. В БЕР V 622 - ‘прабаба’ - за говори в
Дупнишко-Благоевградско, Босилеградско (Западните покрайнини), Ихтиманско,
Плевенско, Провадийско и български преселнически говори в Банат (Румъния -
прёбаба). У Геров IV 329 - ‘баба на баща ми, на майка ми’ и ‘баба на дядо, на
баба’.
П. Стбълг. предл. пр ‘пред’ (РСтбЕ 341) —> предст. пр- (срвн. прдъд'ь ‘прадед,
праотец’, СтбР II 350) —> бълг. диал. предст. пре-/прё-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР
V 621) - за означаване на родствена връзка в трета или над трета степей. Срвн. и
пр^ед^ядо.
ПРЕВ\АРКА
= Жена (мома), омъжила се преди по-възрастна своя сестра.
Р. Диал. В Пир. край 391 - ‘момиче, омъжило се преди по-възрастната си сестра’ -
за говори в Благоевградско, Санданско.
П. От глаг. прев\аря/прев\арвам ‘свършвам нещо по-скоро от другиго’ (Геров IV
333) —> осн. превар- + наст, -ка същ. прев\арка. Срвн. и прев\арница.
ПРЕВ\АРНИЦА
= Жена (мома), омъжила се преди по-възрастна своя сестра.
Р. Диал. В Пир. край 391 - ‘момиче, омъжило се преди по-възрастната си сестра’ -
за говори в Благоевградско, Санданско. Срвн. и прев\арка.
П. От глаг. прев\аря/преварвам ‘свършвам нещо по-скоро от другиго’ (Геров IV
333) —> осн. превар- + разш. наст, -ница —> същ. прев\арница. Срвн. и прев\арка.
ПР\ЕВНУК
= Син на син на син /555/ или дъщеря /556/ или син на дъщеря на син /565/ или
дъщеря /566/; син на внук или внучка; правнук.
Р. Диал. В БЕР V 627 - ‘правнук’ - за говори в Ботевградско, Ихтиманско,
Дупнишко, Кюстендилско, Валовищко (Беломорска Македония - пр\емлук). У
Геров IV 335 пр\евнук ‘син на унука’.
П. Стбълг. предл. пр-в ‘пред’ (РСтбЕ 341) предст. пр-в—> бълг. диал. предст. пре-
516
/прё-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР V 621) - за означаване на родствена връзка в
трета или над трета степей.
ПР\ЕВН\\УКА
Вар.: пр\евн\\ука, прёфн\\ука и др.
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка; правнучка.
Р. Диал. В БЕР V 627 (към пр\евнук) - за говори в Дупнишко, Добричко (прёфнука).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\евнук] с наст.-оконч. -а. Срвн. и
пр\евнук\\иня, пр\евн\\учка.
ПР\ЕВНУК\\ИНЯ
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син 16Б51
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка; правнучка
Р. Диал. У Геров IV 335 - ‘дъщеря на унука’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\евнук\ с наст, -(к)иня. Срвн. и
пр | евн | \ука, пр | евн | [учка
ПР\ЕВН\\УЧЕ
= Дете на син на син /555-655/ или дъщеря /556-656/ или дете на дъщеря на син
/565-665/ или дъщеря /566-666/; дете на внук или внучка; правнуче.
Р. Диал. В БЕР V 627 (към пр\евнук) - за говори в Дупнишко.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо пр\евнук] с наст. -че.
ПР\ЕВН\\УЧКА
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка; правнучка.
Р. Диал. В БЕР V 627 (към пр\евнук) превн\учка [?] - за говори в Дупнишко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\евнук] от видоизменена осн. превнуч-
+ наст. -ка. Срвн. и пр\евн\\ука, пр\евнук\\иня.
ПРЕВ\ЪРШ(А)
ПРЕВ\ЪРШУВАМ
= Разваля/развалям годеж; разделя/разделям годежна двойка.
Р. Диал. У Геров IV 337 - ‘... да отнема някому годеницата’ (+ текст от нар. пес.:
Бог убил го Петре... защо... я превърши... бела Мария, който насочва към
517
югозападни говорни области).
П. От глаг. в\ърш(а)] —»кор.-осн. -върш- + предст. пре- (за прекратено действие,
вж. Граматика II 222-223) и наст.-оконч. -а(~им) —> глаг.
прев\ърш(а)/прев | ършувам.
ПР\ЕДЕД\А
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба; прадядо.
Р. В БЕР V 643 (към пр едядо) - за говори в Плевенско, Ихтиманско, Дупнишко, в
Западните покрайнини (Босилеградско) и гр. Прилеп (Вардарска Македония).
П. От диал. дед\а/д\еда] с предст. пре- за родствена връзка в трета или над трета
степей. Срвн. и пр\ед\\ядо.
ПР\ЕДЕЦ
= Родоначалник на род, племе, народност; прадед.
Р. Диал. В БЕР V 642-643 (към предц\и) ‘прадядо’ - за говори в Гоцеделчевско.
П. От предл. пред < стбълг. пр-ьдъ ‘пред’ (срвн. съчет. прдъ В'бк'ы, прдъ
съложеньгёмк мнр, СтбР II 480-482) или нареч. преди < стбълг. пръди (СтбР II478-
479) —» осн. пред- + наст, -ец —* същ. пр\едец с посоченото значение. Срвн. и
пр\едок.
ПР\ЕДОК
= Родоначалник на род, племе, народност; прадед.
Р. Диал. В БЕР V 642-643 (към предц\и) ‘прадядо’ - за югозападни говори.
П. От предл. пред < стбълг. пръдъ ‘пред’ (срвн. србълг. пр'бд'ькъ, БЕР пак там) или
нареч. преди < стбълг. пртди (СтбР II 478-479) —» осн. пред- + наст, -ок —> същ.
пр\едок с посоченото значение. Засвидетелствано е и в др. слав, ез.: еръб. и хърв.
предак/predak, рус. пр\едок, чеш. predek, словаш. predok, вж. БЕР (пак там) и Скок
III 32-33, Фасмер III 357 и др.). Срвн. и пр\едец.
ПРЕ ДУМ AM
ПРЕДУМВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосам/сватосвам.
518
Р. Диал. У Геров IV 346 - ‘с думи накарвам някого да направи нещо’, ‘сговарям’. В
БТР 651 - ‘с думи увещавам някого да извърши нещо’. В РСБКЕ II 770 - ‘скланям
някого да се съгласи на нещо’, ‘увещавам’. В СТРБЕ 575 - ‘увещавам да се съгласи
да направи нещо’, ‘убеждавам’. У РадБТР 537 - ‘уговарям’, ‘убеждавам’.
П. От глаг. д\умам ‘говоря’ —♦ осн. -дум- + предст. пре- (за по-висок резултат, вж.
Граматика II 222-223) и наст, -ам, -вам —♦ глаг. пред\ум(в)ам ‘убеждавам’,
‘увещавам’, ‘уговарям’, ‘сговарям’ —* ‘сватосам/сватосвам’.
ПРЕД\УМНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров IV 347 - ‘който е проведен да прави сговор за годявка’.
П. От диал. глаг. пред\умам, пред\умвам ‘преговарям, сговарям, преклонявам’ (вж.
Геров пак там) —► ‘посреднича за женитба’, ‘сватосвам’ —+ осн. предум- + наст, -ник
—♦ същ. пред\умник. Срвн. и од\умник, уд\умник.
ПРЕД\УМНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров IV 347 - ‘която е проведена да прави сговор за годявка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пред\умник] с наст. -ница. Срвн. и
од\умница, уд\умница.
ПРЕД\УМНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори от Пазарджишко-Пловдивско-Първомайско (наред с од\умници]
и прид\умници], вж. Пловд. край 219). Вж. к. 10.А. Вж. и пред\умник и пред\умница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
од\умници, прид\умници.
ПРЕДЦ\И
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 650 (пр\едци [?]), РСБКЕ II 771, БЕР V 642-643 - ‘прадеди’. В
СТРБЕ 576 - ‘прадеди’ и ‘предшественици, предходници’. У РадБТР 538 -
519
‘прадеда’ и ‘предшественици’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< стбълг. пр'Вдъкъ ‘прадядо’, срвн. и рус.
пр\едки ‘прадеди’, вж. БЕР пак там) със събирателно значение. Срвн. и дед\и,
отц\и.
ПР\ЕД\\ЯДО
Вар.: пр\ед\\ядо, пр\ед\\едо, прёдёду и др.
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба; прадядо.
Р. Диал. В БЕР V 643 ‘прадядо’ - за говори в Провадийско, Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия) и прёдёду за български преселнически говори в Банат
(Румьния).
П. Стбълг. предл. пр-в ‘пред’ (РСтбЕ 341) —» предст. np't- (срвн. п^'ёд'ёдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР II350) —> бълг. диал. предст. пре-/прё-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР
V 621) - за родствена връзка в трета или над трета степей. Срвн. пр\едед\\а.
ПРЕЖЕН\УЛКА
= Жена (мома), омъжила се преди по-възрастна своя сестра.
Р. Диал. В Пир. край 391 - ‘момиче, омьжило се преди по-възрастната си сестра’ (+
ком.: За прежен\улката вратите на дома |w се затварят завинаги) — за говори в
Благоевградско, Санданско.
П. От глаг. преж\ен(я)/преж\енвам\ —> осн. прежен- + съчл. наст, -ул-ка —> същ.
прежен\улка.
ПРЕЖ\ЕН(Я)
ПРЕЖ\ЕНЯМ
ПРЕЖ\ЕНВАМ
= Сключа/сключвам брак преди по-възрастни брат, сестра.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 348 - ‘оженвам се преди по-голям брат, преди по-
голяма сестра’. В БТР 650, РСБКЕ II 772, СТРБЕ 576 - ‘женя се/оженвам се преди
по-голяма сестра или по-голям брат’. В РБЕ XIII 1174 - ‘женя се или се омъжвам
преди по-голямата си сестра или по-големия си брат’. В БЕР I 535-536 (към жена
[?]) ‘оженвам се преди друг’.
П. От глаг. ж\ен(я)/ож\енвам—> осн. -жен ’-/-жен- + предст. пре- (за преминаване
520
на пространствена или времева граница, облает, вж. Граматика II222) и наст.-
оконч. -я, респ. наст. -я(м)—> произв. глаг. преж\ен(я), преж\еням, преж\енвам с
посоченото значение.
ПРЕЖ\ЕН(Я) СЕ
ПРЕЖ\ЕНЯМ СЕ
ПРЕЖ\ЕНВАМ СЕ
= Сключа/сключвам брак отново.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 348 - ‘оженвам се повторно’. В РБЕ XIII1174 -
‘женя се, омъжвам се повторно’.
П. Вж. преж\ен(я).
ПР\ЕОТЦ\\И
= Родоначалници на род, племе, народност; деди, прадеди.
Р. Диал. В БЕР V 660 - ‘прадеди’ (по П. Р. Славейков).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< стбълг. пр'Ьотьць, вж. СтбР II 511) със
събирателно значение. Срвн. и пр\аот\\ец.
ПР\ЕОТЧУК
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. В БЕР V 660 - ‘втори баща, пастрок’ (по М. Кънев).
П. Църк.-слав. отъчочрсь (< стбълг. отьць ‘баща’) —> бълг. диал. \о(т)чух и |о(т)чув|
—> оказионален вар. *отчук [?] с предст. пре- за означаване на далечна, в случая -
не същинска родствена вразка —> същ. пр\еотчук.
ПРЕП\АЛА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. У Геров IV 368 - ‘жена, мома... изгора’ (+ текст от нар. пес.: девойко,
девой ко... ергенска препала, не стой спрема мене).
П. В БЕР V 29-32 - към п\аля ‘правя нещо да гори или свети’ —» прен. ‘горя,
изгарям’ (РСБКЕ II465) —> диал. препал(я) с предст. пре- (за действие в по-голяма
степей, вж. Граматика II 222) —> осн. препал- + наст.-оконч. -а. Срвн. и пал\ежница,
палёмница.
521
ПР\ЕПИВ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В БЕР V 282-284 - за говори в Разложко. У Геров IV 368 - ‘запив’ и ‘голям
годеж’.
П. От глаг. препивам —> осн. препив—> отглаг. същ. пр\епив със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и впив, з\апив, с\ъпив.
ПР\ЕЧИЧ\\А
= Брат на баща на баща /311/; прачичо. Мн.ч. пр\ечич\|w.
Р. Диал. В местни говори в Софийско, Сливнешко (|он ми е л/>|ечмч||а нам\ене, на
дед\ами бр\ат) и Тетевенско. В БЕР V 686 - ‘прачичо’ - за говори в Софийско-
Самоковско.
П. Стбълг. предл. пр ‘пред’ (РСтбЕ 341) —► предст. пр- (срвн. прдидъ ‘прадед,
праотец’, СтбР II 350) —> бълг. диал. предст. пре-/прё-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР
V 621) - за означаване на родствена връзка в трета или над трета степей.
ПР\ИБРАТ
= Брат <н|е р|оден, доведен или заварен> /3*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония).
П. От осн. на същ. брат + предст. при- ‘за, към, вместо’. Срвн. и пр\икерка.
ПР\ИВЕД
= Приемане и отглеждане на дете от други (н|е родни) родители като свое.
= Приемане на съпруг на дъщеря като приведен зет.
Р. Диал. В съчет. като дете (син, дъщеря) на пр\ивед и зет на пр\ивед - за говори
във Видинско, Смолянско (БЕР V 699-700).
П. От глаг. приведа ‘доведа’ (за дете, съпруг, зет) —> отглаг. същ. пр\ивед със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и пр\ивод.
ПРИВЕДЕНИИ1
Вар.: прив\еденик, приведении, приведен\ик.
= Син <н|е р|оден> /5*/; приведен син.
Р. Диал. В местни говори в Пещерско-Велинградско. В БЕР V 700 (към прив | еден)
‘осиновено дете’ - за говори в Родопите. У Геров IV 264 - прив\еденик и
привид\еник ‘доведен от втора жена син’. В БТР 667 - ‘приведен син’. В РСБКЕ II
522
816 - прив\едении и приведении ‘доведеник’.
П. От глаг. привед(]а) ‘доведа (за дете)’ —» страд, прич. прив\еден —»осн.
приведе(н)- + наст. -(н)ик —» същ. приведении1. Срвн. и доведении.
ПРИВЕДЕНИЕ2
Вар.: приведении, приведении, приведении.
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У ГеровДоп. 268 приведении ‘зет на привод’ - за говори в Чирпанско. В
БЕР V 700 (към прив\еден) - ‘зет на къща, заврян зет’ - за говори в Севлиевско,
Чирпанско.
П. От глаг. привед(\а) ‘доведа (за съпруг)’ —» страд, прич. прив\еден —» осн.
приведе(н)- + наст. -(н)ии—> същ. приведении2.
ПРИВ\ЕДЕНИЦА
Вар.: приведеница, привед\еница, приведен\ица.
= Дъщеря <н|е родна> /6*/; приведена дъщеря.
Р. Диал. У Геров IV 264 приведеница и привед\еница ‘доведена от втора жена
дъщеря’. В БТР 667 - ‘приведена дъщеря’. В РСБКЕ II 816 - ‘доведеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо приведении1] с наст, -(н)ица. Срвн. и
доведеница.
ПРИВ\ЕДЕНИЧЕ
Вар.: приведениче, приведениче, приведен\иче.
= Дете <н|е родно> /5*~6*/; приведено дете.
Р. Диал. У Геров IV 264 приведениче и приведен\иче ‘доведениче’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо приведении1] с разш. наст. -
(н)иче. Срвн. и доведениче.
ПР\ИВОД
Вар.: пр\ивод, пр\ывут.
= Приемане на съпруг на дъщеря като приведен зет.
Р. Диал. В съчет. зет на пр\ивод (Геров IV 265, БТР 668, РСБКЕ II 818). В БЕР V
702 съчет. на пр\ивод ‘(за мъж) който живее при родителите на жена си’ и зет на
пр\ивод ‘приведен, заврян зет’ - за говори в Средногорието, Родопите (Смолянско)
и северно от Стара планина в Тетевенско, Шуменско. В преселнически говори в
523
Банат (Румъния) зет на пр\ывут ‘който живее в къщата на жена си’.
П. От диал. глаг. прив\одям ‘привеждам, довождам’ (Геров IV 265) —»същ. пр\ивод
със словообразувателен отмет на ударението.
ПРИВ\ОДЪК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 265 - ‘приведен зет’.
П. От диал. глаг. прив\одям ‘привеждам’ (Геров пак там) —» осн. привод- + наст, -ък
—> същ. прив\одък. Срвн. и прив\еденик2.
ПРИД
Вар.: прид, придь.
= Откуп (в пари или дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. В БЕР V 706 - ‘това, което плаща зетят на невестините родители, задето
му дават чедото си’ и ‘пари, конто момъкът дава на бащата на момата на сватбата’
- за говори в Троянско, Ихтиманско и Софийско (вж. Соф. край 208). У Геров IV
270 придь - ‘что плаща зет на невестини родители, задето му дават чедото си’.
- Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Геров IV 269-270 пр\идань и прид ‘дрехи, имане, имот, что дава баща на
дъщеря си, кога я мъжи’. В РРДД 392 - ‘зестра’. В РСБКЕ II820 по текст от нар.
пес.: земимене, юначе!, много прид ке донесам: три т\оари коприна, триста
жълти дукати, който насочва към югозападни говорни области (ке донесам,
т\оари вм. товарй).
П. В БЕР V 706-707 се посочва църк.-слав. придъ за ‘размяна’ като възможен
предходник на бълг. диал. прид, което има различии, очевидно свързани едно с
друго, значения: ‘откуп за булка’ (Троянско; Ихтиманско), ‘дар на булка’
(Кюстендилско) и др. Източник на диал. прид намираме в стбълг. придлти ‘придам,
прибавя, притуря’ (СтбР II 362), бълг. лрмЭ|ам, прид\авам ‘прибавям, притурям’
(БТР 668). Според Скок I 382 сходного по значение еръб. прид (Караджич 605) е
524
образувано с предст. при- и остатъчна (обособена) съставка -d(b)/-d(a) като кор.-
осн. Срвн. и пр\идан.
ПР\ИДАВ
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Геров IV 269 ‘придань’ (+ текст от нар. пес.: женила се Мара за лениво
харо, що ще носи придав?}.
П. От глаг. прид\авам ‘прибавим, притурям’ (БТР 668) —> осн. придав—> същ.
пр\идав със словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и прид, пр\идан.
ПР\ИДАВЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1.
Р. Диал. У Геров IV 269 - ‘новородено дете’ (+ поздравителна формула: честито
ви пр\идавчеГ). У Керемидчиева1 98 - за говора на гр. Копривщица.
П. От глаг. прид\авам ‘прибавям, притурям’ (БТР 668) —> осн. придав- + наст, -че —>
същ. по\идавче. Срвн. у Геров (пак там) и ‘нарастване, размножаване’.
ПР\ИДАН
Вар.: пр\идан, пр\идань.
- Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Геров IV 269 пр[идань ‘дрехи, имане, имот, что дава баща на дъщеря си,
кога я мъжи’. В РРДД 392 предан ‘сватбен дар’, но и по текст от нар. пес.: много \и
придан дадоха, дванайсе върви алтъни, и тринайсе върви рупове, и девет оки
коприна, който свидетелства и за значение ‘зестра’.
П. Свързано е по произход както с глаг. прид\ам, прид\авам, така и със същ. прид],
но тук предст. при- е съчленена с разширена вар. кор.-осн. -дан/-данъ (< стбълг.
дань, вж. СтбР I 390а, бълг. дан, данък; срвн. и диал. пр\идав за ‘чеиз’ у Геров IV
269; вж. и Скок I 382).
ПРИДВ\ОРНИК
Вар.: придв\орник, *предв\орник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
525
Р. Диал. Вариантьт придв\орник е отбелязан у МладЕР 518 (към пр\идвор~), но без да
е посочено значението. Вариантьт *предв\орник може да се реконструира по Геров
IV 343, който привежда глаг. пръдв\оря, пръдвор\явам със значение ‘правя сговор
за момък и мома да се земат’.
П. От диал. глаг. дв\ор(я) (вж. тук към дв\орник) —» произв. *придв\ор(я),
предв\ор(я) ‘преговарям’, ‘правя сговор за момък и мома да се земат’ (Геров IV 269
и 343 към пръдвор\явам, пръдв\орям, пр’&)в\оря) —♦ същ. придворник, *предв\орник
с посоченото значение.
ПРИДВ\ОРНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. дв\орник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо придв\орник с наст. -ница. Вж. и
дв\орница.
ПРИДВ\ОР(Я)
ПРИДВ\ОРЯМ
Вар.: придв\ор(я), предв\ор(я).
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Диал. У Геров I 269 придв\оря, придв\арям и IV 343 предв\оря, предвор\явам,
предв\орям ‘правя сговор за момък и мома да се земат’, ‘годявам’. В РРДД 98 (към
двор\я) и по текст от Г. С. Раковски:... даме придв\ориш за еди-коя мама ...
П. От дв|ор(я)'|‘ + предст. при-, пре- (< пръ-) —» глаг. придв\ор(я), предв\ор(я) и вар.
със същото значение.
ПРИД\УМНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. За говори в Пазарджишко-Пловдивско-Първомайско (наред с од\умници]
и пред\умници^, вж. Пловд. край 219). Вж. к. 10.А. У Иванова 56 - за говори в
Тракия.
526
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< *придумник, *придумница) със
събирателно значение. Срвн. и од\умници, пред\умници.
ПРИДЪРЖЁЛКА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженката) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите и Беломорска Тракия.
П. От глаг. придържам ‘подкрепям’, ‘водя’ —> осн. придърж- + съчл. наст, -ёл-ка
—> същ. придържёлка.
ПРЕЕМНИК
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Р. Книж. У МладЕР 518-519 (към при\ем) при\емник, при\емница - без посоченото
значение. В БЕР V 709 (към при\емам) - ‘кръстник’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) по рус. преемник... „свързано с православния
обичай кръстникът да поема новопокръстения от купела”.
ПРИ\ЕМНИЦА
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Р. Книж. У МладЕР 518-519 (към при\ем) при\емник, при\емница - без посоченото
значение. В БЕР V 709 (към при\емам) - ‘кръстница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо преемник1] с наст. -ница.
ПРИЗ\ЕТОК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. В югозападни говорни области. У Геров IV 271, в БЕР 1636-637 (към зет)
- ‘приведен зет’.
П. От диал. глаг. приз\ет(я)/приз\етвам] —» осн. призет- + наст, -ок (вж. БДА-ОТ
к. ФЗ, Ф7) —> същ. приз\еток. Срвн. и приз\етък.
ПРИЗ\ЕТЪК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. Спорадично в западни говорни области. У Геров IV 271, МладБТР 794
(към зет), в БЕР I 636-637 (към зет) - ‘приведен зет’.
П. От диал. глаг. приз\ет(я)/приз\етвам\ —> осн. призет- + наст, -ък (вж. БДА-ОТ
к. ФЗ, Ф7) —> същ. приз\етък. Срвн. и приз\еток.
527
ПРИЗ\ЕТ(Я)
ПРИЗ\ЕТВАМ
ПРИЗ\ЕТУВАМ
= Приема/приемам съпруг на дъщеря като приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 271 приз\ета, приз\етувам ‘зимам за зет’ и ‘зимам зет на
привод’. В БТР 670 приз\етя, приз\етвам ‘оженвам някого за дъщеря си и го
оставям да живее в къщата ми’ и в РРДД 393 приз\етя ‘прибера мъжа на дъщеря си
да живее в дома ми’ (по текст от Елин Пелин). Вж. и БЕР V 710 (към приз\етя).
П. От същ. зе/и'1' с предст. при- (< предл. при ‘към, за’) за действие: ‘привеждане в
непосредна близост’ (вж. Граматика II 223, 440) —» осн. призет(ь)- + наст.-оконч. -я
{-а, -ъ, -им), наст, -вам, -увам —> глаг. приз\ет(я)/приз\етвам/приз\етувам. Срвн. и
поз\ет(я), поз\етвам.
ПР\ИКЕРКА
Вар.: пр\икерка, пр\итьерка.
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> 16*1.
Р. Диал. В местни говори в Охридско-Стружко (Вардарска Македония).
П. От осн. на същ. к\ерка) (вар. ть\ерка) ‘дъщеря’ + предст. при- (< предл. при
‘към, за’) за ‘непосредна близост’, ‘принадлежност’. Срвн. и пр\ибрат.
ПР\ИКЯ
Вар.: пр\икя, прик\я, пр\ика, пр\ике.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 145 пр\икя (наред с пр\ика и пр\ике) - ‘зестра’ за
говора на гр. Прилеп. В РБГ 258 пр\ик’е ‘чеиз, зестра’ - за някои говори в Сярско и
Драмско (Беломорска Тракия). У Геров IV 276 ‘зестра’, ‘придан’. В РСБКЕ II 830 и
СТРБЕ 592 прик\я ‘зестра’.
П. Гръц. пропса, мн.ч. проиаа ‘зестра’ и ‘чеиз’ (вж. Филипова-Байрова пак там) —>
бълг. пр\икя със същите значения.
ПР\ИНОВ
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. В местни говори в Софийско, Радомирско.
528
П. От глаг. *прин\ов(я) ‘обновя’ (БЕР V 726 към принов), ‘придобия’ —> отглаг.
същ. пр\инов със словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и прин\ова.
ПРИН\ОВА
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У Геров IV 280 прин\ова (доб\ила му се е прин\ова). В БЕР V 726 (към
принов) прин\ова ‘новородено дете, придавче’ и ‘дете, което още не е навършило 40
дена...’.
П. От глаг. *прин\ов(я)/принов\ява(м) ‘обновя’ (БЕР пак там),
‘придобия/придобивам’ —> осн. принов- + наст.-оконч. -а —> същ. прин\ова. Срвн. и
пр\инов.
ПРИН\ОВО
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. В БЕР V 726 (към пр\инов) - ‘новородено дете в едно семейство’ - за
говори в Кюстендилско.
П. Словообразувателно и по значение е свързано с пр\инов и прин\ова^, но е
адаптирано към ср.р. с наст.-оконч. -о. Според авторите на БЕР (пак там) „прин\ова
и прин\ово са вторично родово преоформяне поради преосмислянето на изходната
форма като прилагателно” [?].
ПРИН\ОСНИК
Вар.: прин\осник, приносн\ик.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/; стопанин.
Р. Диал. У Геров IV 280 - ‘който принася в къщи, който си гледа, върти добре
кыцата’. В БТР 674 приносн\ик ‘стопанин, който принася у дома, в семейството си
пари, храна и други блага’. В БЕР IV 688-692 (към нося) - ‘въртокъщник’.
П. От глаг. *прин\ос(я)/прин\осям ‘принасям’ (Геров и БТР пак там) —* осн. принос-
+ разш. наст, -ник) —> същ. прин\осник.
ПРИН\ОСНИЦА
Вар.: прин\осница, приносн\ица
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/; стопанка.
Р. Диал. У Геров IV 280 - ‘която принася в къщи, която си гледа, върти добре
кыцата’. В БТР 674 приносн\ица (към приносн\ик).
529
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо прин\осник] с разш. наст. -ница.
ПР\ИНОСЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У ГеровДоп. 269 - ‘отроче’ (да ти е честито пр\иносче и да ти е
дълговеко!) - за говори в Берковско.
П. От отглаг. същ. пр\инос —> осн. принос- + наст, -че —> същ. пр\иносче - преносно
(и гал.-умал.).
ПРИС\ЕСТРА
= Сестра по общ баща /4*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония). У Геров IV 284 -
‘сестра от друга майка, а от един баща’ [?].
П. От същ. сестра с предст. при- ‘за, към, вместо’. Срвн. и пр\ибрат и
парас\естра.
ПР\ИСЛЕД
= Напу скане (бягство) на мома на (от) дома на родителите |и и омъжване за някого
без тяхно съгласие.
Р. Диал. У Геров IV 285 с пояснение: „... кога мома побегне с някой момък, та се
земат против волята на родителите си”.
П. От кор.-осн. на глаг. присл\ед(я)/присл\едвам] —> отгл. същ. пр\ислед с
посоченото значение.
ПРИСЛ\ЕД(Я)
ПРИСЛ\ЕДВАМ
= Напусна/напускам дома на родителите си и се омъжвам за някого без тяхно
съгласие.
Р. Диал. У Геров IV 285 присл\една, присл\едвам ‘... побягвам, приставам му’ с
пояснение: „казва се обикновено за мома, кога побегне с някой момък” (по текст от
нар. пес.: Кирушко... не щеш ли си ме присл\еди? Приследи щъ те, Стояне, ако се
люто приклънеш, че нямаш любе и друго...').
П. От кор.-осн. на глаг. сл\ед(я)/сл\едвам ‘вървя след някого...’ (вж. Геров V 198,
БТР 800, РСБКЕ III 228-229) + предст. при—> глаг. присл\ед(я)/присл\едвам с
посоченото значение. Срвн. и прист\ана.
530
ПРИСТ\АН(А)
ПРИСТАВАМ
пристаям
= Напусна/напускам дома на родителите си и се омъжвам за някого без тяхно
съгласие.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 286 приставам, прист\анвам ‘за мома: побягвам
от бащиния си дом и против волята на родителите си зимам някого за мъж’ (+ текст
от нар. пес.: да знаеш, горо, да повниги, кога си е Янка приставала,... за либе, за
непознанно). В БТР 678 - ‘за мома - избягвам с любимия си да се оженя против
волята на родителите си’. В РСБКЕ II 845 - ‘за мома - избягвам от бащината си
кыца и без съгласието на родителите си вземам някого за мъж’. В СТРБЕ 596 - ‘за
мома - избягвам с любимия си без благословията на родителите си’. У РадБТР 558
- ‘отивам при любимия си и се женя без съгласие на родителите си...’.
П. От кор.осн. на глаг. ст\ана/ст\авам ‘... добивам... друго свойство, друго
положение’ (Геров V 249), ‘променям се’ (БТР 822), ‘... добивам друго качество
или преминавам в друго положение, състояние’ (РСБКЕ III293-294) + предст. при-
—» глаг. прист\ана/прист\авам с посоченото значение. Срвн. и присл\ед(я).
ПРИСТ\АНКА
Вар.: прист\анка, пр\истанка.
= Жена (мома), пристанала на мъж (момък); пристан\уша.
Р. Диал. В говора в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 372). У Геров IV 287
пр\истанка и пристан\уша ‘мома, която сама се е сговорила с ерген да го земе.
която е пристанала на момък...’. В РСБКЕ II 845 - ‘пристануша’.
П. От глаг. прист\ана] —> осн. пристан- + наст, -ка —> същ. прист\анка. Срвн. и
пристан\уша.
ПРИСТАН\УША
- Жена (мома), пристанала на мъж (момък).
Р. Разг., диал. Засвидетелствано е в говори в Карловско-Пловдивско (вж. Пловд.
край 219). У Геров IV 287 (наред с пр\истанка) - ‘мома, която сама се е сговорила с
ерген да го земе, която е пристанала на момък...’. В РСБКЕ II 845 - ‘мома, която е
пристанала на момък и се е оженила за него против волята на родителите си’. В
531
БТР 678 и СТРБЕ 596 - ‘мома ~ девойка, която е приставала’.
П. От глаг. прист\ана] —> осн. пристан- + наст, -уша —> същ. пристан\уша. Срвн. и
прист\анка.
ПРИТ\АТКО
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. У Геров IV 288 - ‘втор баща’.
П. От осн. на същ. т\атко ‘баща’ + предст. при- ‘за, към, вместо’. Срвн. и
парат\атко.
ПРИТВ\ЪРДЪК
= Уговорка между сватове за деня (времето) на предстоящата сватба.
Р. Диал. У ГеровДоп. 270 - ‘уговор между... сватове кой ден да стане сватбата’ - за
говори в Родопите.
П. От глаг. твърд(\я) (срвн. и потвърд\я, утвърд\я) с предст. при- (маркираща
завършеност, резултативност на действието, вж. Граматика II223) и наст, -ък —>
същ. притв\ърдък с посоченото значение.
ПРИХОДАЛЬНИК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. В някои местни говори в Чирпанско (вж. Китанова 295).
П. От глаг. прих\од(я)/прих\одям ‘идвам, дохождам’ (Геров IV 291) —> ‘настанявам
се’ —» осн. приход- + съчл. наст. -ал(ъ)-ник —> същ. приход\алъник. Срвн. и
прих\оденик, прих\одък и др.
ПРИХ\ОДЕНИК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 291 - ‘приведен зет’.
П. От глаг. прих\од(я)/прих\одям ‘идвам, дохождам’ (Геров пак там) —> ‘настанявам
се’ —> разш. осн. приходе(н)- (< страд, прич. приходен [?]) + наст. -(н)ик —> същ.
прих\одник. Срвн. и приведении2, прих\одок, прих\одък.
ПРИХ\ОДОК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 291 (наред с прих\одък, вж.).
532
П. От глаг. прих\од(я)/прих\одям ‘идвам, дохождам’ (Геров пак там) —♦ ‘настанявам
се’ —» осн. приход- + наст, -ок —♦ същ. прих\одок. Срвн. и прих\оденик.
ПРИХ\ОДЪК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 291 (наред с прих\одок, вж.) - ‘зет, земен да седи у тъста си и у
тъща си, в тяхната къща’.
П. От глаг. прих\од(я)/прих\одям (при прих\одок]) —» осн. приход- + наст, -ък —»
същ. прих\одък. Срвн. и прих\оденик.
ПРИШЕЛ\ЕЦ
Вар.: пришел\ец, пришъл\ец, пришл\ец.
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 293-294 - ‘приведен зет’.
П. От стбълг. пришелец, пришьльць ‘странник’, ‘чужденец’ (вж. СтбР II 401-402,
РСтбЕ 329) —» бълг. пришел\ец и вар. със същото, но и с посоченото вторично
развито значение. Срвн. и приход\альник, прих\оденик и др.
ПРОСАН\ИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говора на преселници от Солунско (вж. Пир. край 392). Вж.к. 10.А.
П. Както и просан\ит\ и просаник е адаптирана заемка от гръцки, но с изведена по
народна етимология осн. прос- (по глаг. пр\ося в знач. ‘искам, моля за нещо’, вж.
РСБКЕ II 889) + съчл. наст, -ан-ик. Срвн. и прос\етик, пр\осец.
ПРОСАН\ИТ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров IV 310-311 - ‘който ходи да иска мома’.
П. Гръц. npo&vrpr^ (Филипова-Байрова 146 към проксин\ит, просин\ит),
‘посредник (БЕР V 763) —» бълг. диал. просан\ит с посоченото значение. Гръцката
дума е адаптирана навярно по народна етимология поради предполагана връзка с
глагола прося. Вж. и просан\ик, прос\етик, пр\осец.
533
ПРОС\АТОР
ПРОС\АТОРИН
Bap.: npoc\amop, np\ocamop, прус\аторин.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У ГеровДоп. 271 np\ocamop ‘просанит’ (вж.) - за преселнически говори в
Банат (Румъния). В БЕР V 764, 809 npoc\amop, прус\аторин ‘стройник, годежар’,
"... човек, изпратен да иска („проси”) мома за някого’ - за говори на българи-
католици в Южна България (Пловдивско). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ос(я) ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315 пр\оса + текст от нар. пес.:
попросило кир бела Мария, я просило три години дана, той я пр\осит, тая го не
земат, който насочва - просит, земат, я просило - към югозападни говорни
области) —»осн. прос- + наст, -атор (< лат.-ром. -ator) или съчл. наст, -атор-ин —>
същ. прос\атор(ин). Срвн. просан\ит, прос\етик, пр\осец и просан\ик.
ПРОС\АТОРИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори на българи католици в Пловдивско (вж. Пловд. край 219). Вж. к.
10.А. Вж. и прос\атор и прос\аторка.
П. Обособена словна единица (в. мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и пр\осци,
пр\осяци.
ПРОС\АТОРКА
Вар.: прос\аторка, прос\аторкя.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В преселнически български говори в Банат (Румъния, вж. ТБДII 187
прус\аторкя).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо прос\атор(ин)\ с наст. -ка/-кя.
ПРОС\ЕТИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
534
Р. Диал. У Геров IV 311 - ‘просанит’, ‘сват’.
П. Според авторите на БЕР V 765 е видоизменение на просан\ит, преосмислено по
пр\ося. Връзката с глаг. пр\ося в значение ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315) е
очевидна, но през разш. осн. *просет- + наст, -ик или от осн. прос- + съчл. наст. -
ет-ик. Срвн. и просан\ик, прос\атор, пр\осец.
ПР\ОСЕЦ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров IV 311 - ‘годежар, сват’. В БЕР V 780-781 (към пр\ося) и пр\осци
мн.ч. ‘просители, стройници’ - за говори в Кюстендилско, Разложко (гр. Банско).
Вж. к. 10.А. Иванова 56 посочва като обредно действие просене на момата за
етнокултурни области в Северозападна България.
П. От глаг. пр\ос(я) ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315) —> осн. прос- (според
авторите на БЕР V 765 „мнима” [?]) + наст, -ец —> същ. пр\осец. Срвн. и
прос\атор(ин), прос\етик.
ПРОСТ(\Я)
ПРОЩ\АВАМ
Вар.: прост\я, прощ\авам, прощ\евам.
= Напусна/напускам (някого).
Р. Диал. В говорни области на запад-югозапад (он|и са пр\остени в|ече; он\а ли че
го пр\ости или \он?). В БЕР V 803 прощ\авам, прост\я ‘напускам жена с
бракоразвод’ (Софийско-Пернишко), ‘развеждам мъж или жена’ (Самоковско-
Дупнишко), ‘развеждам се’ (Софийско-Ихтиманско, Кюстендилско), ‘отпращам (за
жена от семейството)’ (Оряховско). Прост\я се, прощавам се. Разведа
се/развеждам се; раздела се/разделям се. Он\и че се пр\остат, жив\от нема у
к\ащи.
П. Стбълг. простити ‘проста’ и ‘освободя, дам свобода’ (РСтбЕ 337, СтбР II442) —»
бълг. диал. прост(]я)/прощ\авам с посочените значения. Срвн. и диал. съчет.
пр\остена жена ‘напусната, разведена жена’ - за говори в Дупнишко-
Кюстендилско.
535
ПР\ОСЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени ?), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Разложко (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
Вж. и прос\атор и прос\аторка.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и пр\осяци.
ПР\ОСЯЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Петричко (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ос(я) ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315) —» същ. *просяк, мн.ч.
пр\осяци като обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн.
и пр\осци.
ПРЪВН\ИК
= Любим (момък, мъж) в първа любов; първо либе. Зват. ф. пръвн\ико!.
= Мъж (съпруг) в първи брак /7*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 - ‘пръв мъж, първо либе’ (+ текст от нар. пес.: Стояне, мое
пръвн\ико, какво ли си напр\авихми, който насочва към източнобългарски говорни
области; за разпространението на групи -ръ-/-ър- вж. БДА-ОТ к. Ф143, Ф145).
П. От числ.-прил. пръв, диал. пр\ъвен —► осн. пръв(н)- + наст. -(н)ик. Срвн. и
пръвн\ило, пр\ъвнина.
ПРЪВН\ИЛО
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
Нариц. и зват. (пръвн\ило!) ф.
= Мъж (съпруг) или жена (съпруга) в първи брак
Р. Диал. В БЕР V 814 - ‘първа любов - жена или мъж’, ‘първа съпруга/съпруг’ (+
текст от нар. пес. от Бургаско: първо венчило, първо пръвнило...). У Геров IV 323 -
‘пръв мъж, първо либе’ (+ текст от нар. пес.: Петре ле, първо венчило, Петре ле,
първо прьвнило...).
П. От диал. числ.-прил. във вар. пр\ъвен, пр\ъвни(й) (Геров пак там, РРДД 411)
536
осн. пръв(н)- + разш. наст, -(н)ило. Според авторите на БЕР (пак там) от глаг.
*пръвня ‘правя нещо... за първи път’ [?]. Срвн. и пр\ъвнина.
ПР\ЪВНИНА
- Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любое; първо либе. Зват.
ф. пр\ъвнино!.
= Мъж (съпруг) или жена (съпруга) в първи брак
Р. Диал. У Геров IV 323 - ‘първо либе, първо венчило’ (+ текст от нар. пес.: Булче
при коня стояше и на Стояна думаше: - Стояне, пръвна пръвнино). В РРДД 411 —
‘първа жена’ (по Ил. Блъсков). В БЕР V 814 - ‘първо либе’, ‘първо венчило’.
П. От диал. числ.-прил. във вар. пр\ъвен, пр\ъвни(й) (Геров пак там, РРДД пак там)
—> осн. пръв(н)- + наст, -(н)ина. Срвн. и пръвн\ило, първ\ило.
ПРЪКЛ\О
= Дете в семейството /5~6/; рожба1.
Р. Разг., диал. У Геров IV 321 - ‘рожба’ (в изрази с негативна отсенка: дяволско,
циганско пръкло).
П. От глаг. пр\ъкам (се)/пр\ъкна (се) ‘раждам (се)’, ‘добивам’ (вж. Геров пак там,
БТР 702 към пр\ъквам, РРДД 412) —> кор.-осн. прък- + наст, -ло —> същ. пръкл\о.
ПР\ЪПОР
= Дете <бъбриво, приказливо> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Петричко.
П. Отглаг. пръп\оря/пърп\оря ‘приказвам, говоря...’ (Геров IV 325), ‘говоря
отегчително и безсмислено’, ‘говоря неразбрано’ (БЕР VI100-101 към п\ърпор) —>
осн. пръпор-/пърпор—» същ. пр\ъпор.
ПР\ЪСТЕН
Вар.: пр\ьстен, п\ърстен.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж (обикновено в съчет. стеченье пр\ъстен).
Р. Диал. В говори на преселници от Северна Добруджа (вж. Добруджа 274). У
Геров IV 326 с пояснение: „... обичай понейде, една седмица преди сватбата да се
уговорят сватовете за бащината правдина, за венчанината”.
П. От същ. пр\ъстен (срвн. год\ежен, венчален пр\ъстен като белег за обвързване
537
между момък и мома) —> пр\ъстен с разширено преносно значение ‘годеж,
сгодяване’. Срвн. и пръст\енван(ъ)е.
ПРЪСТ\ЕНВАМ
ПРЪСТЕН\УВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров IV 326 -
‘главявам, годявам’ (+ текст от нар. пес.: Третий викна: - Леле пръва любое,
посвръшена, ама неземна, пръст\енвана, а не целивана; Грабил Богдан хубава
девойка, хая грабил, хая прьстенувал..., конто насочват - посвр\ыиена, з\емена,
пръстенувал - към югозападни говори).
П. От същ. пр\ъстен —> осн. пръстен- + наст. -ва(м), -ува(м) —> глаг.
пръст | енвам/пръстен \увам.
ПРЪСТ\ЕНВАН(Ь)Е
Вар.: пръст\енван(ь)е, пръстен\уван(ь)е.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония, вж. БДПМ VIII
300). Вж. к. 10.Б. У Геров IV 326 пръст\енванъе и пръстен\уванье.
П. От глаг. пръст\енвам/пръстен\увам] —» отглаг. същ. с наст. -не/-нье.
ПУГАНДЗ\ЕИН
= Брат или друг млад роднина на младоженката по време на сватбата.
Р. Диал. В български говори в Банат (Румъния, вж. БЕР V 428-429 към погъз\ей и
Алексова 159-162).
П. Значително видоизменен, вероятно под влияние на рум. ез., вариант на
погъз\ей\, адаптиран с наст. -ин.
ПУГАНДЗ\ЕЙКЯ
= Сестра или друга по-млада роднина на младоженката (по време на сватбата).
Р. Диал. В български говори в Банат (Румъния, вж. БЕР V 428-429 към погъз\ей и
Алексова 159-162).
538
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пугандз\еин] —> осн. пугандзей- +
феминална наст. -кя. Срвн. и погъз\ейка.
П\УЖА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В местни говори в Беломорска Македония (Дойранско, Енидже-
Вардарско, гр. Кукуш). У Геров IV 395 - ‘... женско малко дете, още некръстено’.
П. Неясно. Според Скок III90 в хърв. puza ‘девойка до омъжването |и’, в словен.
puza иpoza ‘девойка’, ‘кукла’, може би от лат. pusus ‘момче’,/nZsa ‘девойка’. Срвн.
и п\ужо.
П\УЖО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В БЕР V 845 (към п|рса) - ‘малко момче’ - за говори в Гевгелийско
(Вардарска Македония). У Геров IV 395 - ‘мъжко малко дете, още некръстено’.
П. Неясно. Вж. п\ужа.
ЩУЛЬКО
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Битолско (Вардарска Македония) и в говора на гр.
Кукуш (Беломорска Македония). В БЕР V 851 (към п\улка) - ‘гальовно обръщение
към дете’ - за говора на гр. Кукуш.
П. Вероятно от диал. глаг. п\ул(я) (се) ‘гледам’ (Геров IV 397), ‘гледам с широко
разтворени очи’ (БЕР V 851-852) —► осн. пуль- + наст, -ко —> същ. щулъко като
начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Възможно е обаче източник да
е nai.pullus ‘малкото на животно’ с адаптирани вар. в някои слав, и балк. езици:
сръб. и хърв. пулька/pulka ‘млада кокошка’, гръц. novki ‘пиле, петле’, алб. ри1ё
‘кокошка’ (БЕР V 851) и бълг. диал. п\уле ‘малкото на магарицата’ (Геров IV 397).
ПУЛТ\ОРКЯ
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В български преселнически говори в Банат (Румъния, ТБД IV 192).
П. Неясно, въпреки сходството с рус. полтор\а, укр. niemop\a, пол. poltora (< *ро1ъ
vbtora) (Фасмер III 319) [?].
539
П\УРАК
= Дете (момче) <с лош характер) 15*1.
Р. Диал. В БЕР V 857 - ‘обидно наименование на момче’ - за говори във
Велинградско.
П. Неясно, но вероятно сходно с и\урде]. В такъв случай е налице съкращаване на
основата до пур-, към която се добавят наст, -ак, -ек, -л-як. Срвн. и п\урек, п\урляк.
П\УРДЕ
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В БЕР V 858 - ‘име на мъжко дете, докато не е кръстено’ за говори от
областта Мариово (Вардарска Македония). У Геров IV 398 - ‘мъжко малко дете,
още некръстено’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от ym.purde ‘циганче’, заето с
посредничество на рум. ез., срвн. рум. puradel ‘циганче’. Вж. и пурд\от.
ПУРД\ОТ
Вар.: пурд\от, порд\от.
= Дете <лошо, проклетс» /5*~6*/.
= Дете без жив родител или живи родители /5*~6*/; сирак.
Р. Диал. В БЕР V 858 пурд\от, пурд\отин ‘(за дете) лош, проклет’ - за говора на гр.
Първомай и V 528 порд\от ‘дете без родители’ - за някои говори от Първомайско.
П. Неясно. Авторите на БЕР посочват за порд\от и пурд\от връзка с гръц. лроботгц;
‘предател, изменник’ и л6рбо<; ‘пръдня’ [?]. Вж. и и|у/?Эе.
П\УРЕК
= Дете (момче) <малко, слабо, хилаво> 15*/.
Р. Диал. В БЕР V 857 (към п\урак) - ‘слабо,... анемично дете’ - за говори в
Пирдопско.
П. Неясно, но вероятно със същата кор.-осн. както п\урде]. В БЕР (пак там) и
с пояснение: ‘обидно наименование на момче’ - за говори във
Велинградско. Срвн. и п\урляк.
П\УРЛЯК
= Дете <малко, недорасло> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 858 - ‘дете, което не расте’ и ‘малко дете, хлапе’ - за говори в
540
Ботевградско.
П. Неясно, но вероятно сходно с п\урде], що се отнася до коренната сричка. У
Геров IV 398 и вар. п\уряк, но с противоположно значение - ‘недодялан, дебел,
груб човек’. Срвн. и п\урак, п\урек.
П\УША
= Дете (момче) <невръстно, малко /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI19 - ‘галено име на мъжко дете...’, ‘мъжко бебе’ - за говори в
Брезнишко-Трънско (срвн. гал. възклицание: т\етькин п\ушаГ).
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат южнослав. изходна ф. *pux-ja —> pusa ‘нещо
издуто, пухкаво, обло’. Срвн. и еръб. диал. п\уша, п\угио ‘всяко мъжко дете до 5-6
години’ (Караджич 642, БЕР пак там). Срвн. и п\ушла, п\ушлъо.
ЩУШЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Кумановско (Вардарска Македония). У Геров IV 400 -
‘малко мъжко дете, още некръстено’.
П. Вж. п\уша. Срвн. и п\ушла, п\ушлъо.
П\УШЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. У Геров IV 400 - ‘малко женско дете, още некръстено’.
П. Вж. п\угиа. От осн. пуш- + наст. -ла. Срвн. и п\ушлъо.
П\УШЛЬО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI19 - ‘некръстено дете’ - за говори в Самоковско. У Геров IV 400
- ‘малко мъжко дете, още некръстено’.
П. Вж. п\уша. От осн. пуш- + наст. -лъо. Срвн. и п\ушла.
П\УШО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В говори от Кюстендилско краище (БЕР VI 19 към п\уша по текст: н|а бре,
п\ушо,... да си к\упиш \име!).
П. Вж. п\уша. Срвн. и п[уше, п^ушльо.
541
ПЪПУРЛ\ИГИ
= Деца <невръстни, малки> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI67 - ‘дребни деца’ - за говори в Еленско.
П. Неясно. Предположението на авторите на БЕР VI 67 за метафорична връзка с
папурени ‘царевични’ зърна не е убедително. Очевидно е обаче
словообразувателното сходство с дечурл\ига], а коренната сричка пъп- е вероятно
същата като кор.-осн. на п\ъпл(я) ‘движа се’, ‘пълзя’ (вж. Геров IV 406 и БТР 708),
и|ъиляк ‘множество’ (от хора, насекоми и др.) (Геров пак там), п\ъпр(я) ‘дърдоря’
(БЕР VI66) и др.
ПЪРВ\АК
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В говори в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 352 първ\ак ‘първо дете’). В
БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ - за говори в Ксантийско
(Беломорска Тракия). У Геров IV 322 - ‘първо дете’. В РРДД 416 - ‘първа рожба’.
П. От числ.-прил. пръв осн. пръв-/първ- + наст. -ак. Срвн. и първ\аче.
ПЪРВАК\ИНКА
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/; първескиня1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 275 - ‘что е родила пръв път’.
П. От същ. първак\иня] —> осн. първакин- + наст, -ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрално значение. Срвн. и първест\инка .
ПЪРВАК\ИНЯ
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/; първескиня1.
Р. Диал. У Геров IV 322 - ‘что е родила пръв път’.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + разш. наст, -(а)киня. Срвн. и
първеск\иня, първеск\инка.
ПЪРВАЛ\АК
= Дете (момче), родено първо в семейството 15*1.
Р. Диал. В БЕР VI72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ - за говори в Родопите
(Девинско, Крумовградско).
П. От числ.-прил. пръв —* осн. пръв-/първ- + съчл. наст, -ал-ак. Срвн. и първ\ак,
първен\ак.
542
ПЪРВ\АНЧО
= Дете (момче), родено първо в семейството /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първо дете’ - за говори в Ихтиманско. У
Геров IV 322 - ‘първо дете’.
П. От числ.-прил. пръв —»• осн. пръв-/първ- + съчл. наст, -ан-чо. Възможна е
смислова връзка и спрямо гал.-умал. л.и. Първ\анчо. Срвн. и първ\ак, първенч\е и
Др.
ПЪРВ\АЧЕ
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ - за говори в Смолянско.
У Геров IV 322 - ‘първо дете’. В БТР 708 - ‘първо чедо на родители’.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + наст. -аче. Срвн. първ\ак, първ\анчо.
ПЪРВЕН\АК
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В РРДД 416 - ‘първо чедо’. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първо чедо’ (по
П. П. Славейков).
П. От диал. числ.-прил. п\ървен (църк.-слав. пръвьнъ) —► осн. пръвен-/първен- + наст.
-ак. Срвн. и първ\ак, първен\ец.
ПЪРВЕН\ЕЦ
= Дете (момче), родено първо в семейството 15*1.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ и ‘първо
дете’ - за говори в Кюстендилско, Смолянско. В БТР 708 и РСБКЕ II 931 - ‘първа
мъжка рожба, пръв син’.
П. Стбълг. прьвъньць ‘първороден син’ (РСтбЕ 341), ‘първородното, първата рожба
на човек’ (СтбР II 461-462) —> бълг. първен\ец със същото значение. Срвн. и
първен\ак.
ПЪРВЕНЧ\Е
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров IV 322 - ‘първо дете’ (+ диал. текст: Петко е първенч\е у них,
който насочва - у н\их - към западни говорни области, вж. БДАIII к. и ком. 190, IV
543
к. и ком. 252).
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо първен\ак] и първен\ец] с
наст. -че. Срвн. и първ\аче.
ПЪРВЕСК\ИНКА
Вар.: първеск\инка, първаск\инка, трвоск\инка.
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/; първескиня1.
Р. Диал. В говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 212). У Геров IV 322
пръвеск\ынка [?]. В БЕР VI 70 (към първаск\иня) - ‘жена..., която за първи път
ражда’ - за говори в Старозагорско.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание спрямо първеск\иня] с наст. -ка. Срвн. и
първест1инка7.
ПЪРВЕСК\ИНЧЕ
Вар.: първеск\инче, първаск\инче.
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров IV 322 - ‘първо чедо’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образвувание за ср.р. спрямо първеск\иня] с наст. -че.
ПЪРВЕСКИНЯ1
Вар.: първеск\иня, първеск\ина, първаск\иня, първоск\иня.
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР VI 70-71 първаск\иня ‘жена,... която за първи път
ражда’ - за говори в Русенско; първеск\иня, първеск\ина - за говори в различии
области (предимно източни) на север и юг от Стара планина (Василева 267-268);
първоск\иня (БЕР VI 75 и у Василева пак там) - за говори в Родопите
(Асеновградско-Смолянско-Маданско-Ардинско). У Геров IV 323 - ‘что е родила
пръв път’. В БТР 708, РСБКЕ II 931 и у РадБТР 582 - ‘жена..., която ражда за първи
път’. Срвн. и първест\инка .
П. Вероятно от стбълг. прил. "‘прък'Всьнъ (ж.р. пръв'бснл) ‘пръв, първороден’ —> осн.
пръвес-/първес- + наст. -киня/-кина. Срвн. и хърв. prveskinja със същото значение и
сходните по кор.-осн. укр. первгстка, пол. pierwiastka, слов, prvostka ‘първескиня’
(вж. БЕР пак там и Скок III 61).
544
ПЪРВЕСК\ИНЯ2
= Дете (момиче), родено първо в семейството /6*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 по текст от нар. пес.:... от девойка първеск\иня, пръво
мляко забозана...
П. Вероятно от стбълг. прил. *пр7>К'Ксьнъ (ж.р. пръв'ьснл) ‘пръв, първороден’ —> осн.
пръвес-/първес- + наст, -киня —> същ. първеск\иня2.
ITbPBECTflHKA1
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/; първескиня1.
Р. Диал. В БЕР VI 71 - ‘която ражда за първи път’ - за говори в Благоевградско.
П. Праслав. *pwvestbka —> бълг. диал. първест\инка от осн. първест- + съчл. наст. -
ин-ка. Срвн. и укр. nepeicmKa, пол. pierwistka ‘първескиня’ (БЕР пак там) и диал.
първест\ия ‘глава... на задруга’ - за говори в Прилепско (Вардарска Македония,
БЕР пак там). Срвн. също първеск\инка.
ПЪРВЕСТ\ИНКА2
- Дете (момиче), родено първо в семейството /6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 71 ‘първородно дете’ - за говори в Смолянско.
П. Най-вероятно вторично (преносно) значение от първест\инка1 (вж). Срвн. и
първост\инка.
ПЪРВ\ИЛО
~ Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
Р. Диал. В БЕР V 814 (към пръвн\ило) и IV 74 - ‘първа любов’ - за говори в
Тетевенско и Ивайловградско.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + наст, -ило —> същ. първ]ило. Срвн. и
пръвн]ило, първ\ина.
ПЪРВ\ИНА
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
Р. Диал. В БЕР 72-74 (към «|ървм) - ‘първа любов (за жена и за мъж)’ - от говори в
Свищовско и Добричко на североизток и Пернишко на запад.
П. От числ.-прил. пръв —► осн. пръв-/първ- + наст, -ина —> същ. първ\ина. Срвн. и
пр\ъвнина, първ\ило.
545
ПЪРВ\ИНЧО
= Дете (момче), родено първо в семейството 15*1.
Р. Диал. В БЕР VI72-74 (към п\ърви) - ‘първо дете’ - за говори в Севлиевско.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + съчл. наст, -ин-чо —» същ. първ\инчо.
Срвн. и първ\анчо.
ПЪРВОЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в първи брак /7*/.
Р. Разг., диал. У Геров IV 323 - ‘който води първа жена (не се е женил втори път)’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. пръв/първи и осн. на глаг.
ж\ен(я) (се) със съединителен формант -о- и наст. -ец. Срвн. и второж\енец,
третъож\енец.
ПЪРВОЖ\ЕНКА
= Жена (съпруга) в първи брак /8*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 (наред с първож\енкиня) - ‘която води пръв мъж (не се е
женила втори път)’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо първож\енец] с наст. -ка. Срвн. и
второж\енка, третож\енка и първож\енкиня.
ПЪРВОЖ\ЕНКИНЯ
= Жена (съпруга) в първи брак /8*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 (наред с първож\енка) - ‘която води пръв мъж (не се е
женила втори път)’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо първож\енец] с наст. -киня. Срвн. и
първож\енка.
ПЪРВОЛ\АЧЕ
= Дете (момче), родено първо в семейството /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ - за говори в
Асеновградско-Смолянско.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + съчл. наст, -ол-аче —» същ. първол\аче
с посоченото значение. Срвн. и първ\аче, първ\анчо, първ\инчо.
ПЪРВОНАР\Е ЧЕНИЦА
= Любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
546
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първа любов’ - за говори в Софийско.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. пръв/п\ърви и осн. на страд,
прич. наречен (< глаг. нарек\а) със съединителен формант -о- и наст, -(н)ица.
ПЪРВОР\ОДКА
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/; първескиня1.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първескиня’ - от югозападни български
говори.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. пръв/първи и кор.-осн. на глаг.
род(я) със съединителен формант -о- и наст. -ка.
ПЪРВОС1\ИН
= Дете (момче), родено първо в семейството 15*1.
Р. Диал. В БЕР VI 75 - ‘първо дете’ - за говори в Девинско.
П. От числ.-прил. пръв —> разш. осн. първост- (< *първостен), срвн. хърв.
prvostinak ‘първородно мъжко дете’ (Таноцки 68), слов, prvostka ‘първескиня’ (БЕР
пак там) и рус. прил. п\ервостный ‘най-пръв’ (Дал III 30-32) + наст. -ин. Срвн. и
първост\инка, първост\инче.
ПЪРВОСТ\ИНКА
= Дете, родено първо в семейството> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 75 (към първост\ин) - ‘първородно дете’ - за говори в
Гоцеделчевско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо първост\ин\ с наст. -ка. Срвн. и хърв.
prvostinka ‘първородно женско дете’ (Таноцки 68). Срвн. и първест\инка2.
ПЪРВОСТ\ИНЧЕ
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 75 (към първост\ин) - ‘първо дете’ - за говори в Асеновградско.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо първосп^ин] с наст. -че.
Срвн.’и първост\инка.
ЩЬРЛЕ
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Хасковско. В БЕР VI 93 - ‘малчуган’, ‘дете’,
‘ подхвърл ено дете ’.
547
П. Метафорично образувание от п\ърле ‘малко магаре, магаренце’ (Геров VI325)
—> същ. п\ърле прен. ‘малко дете, детенце’.
ЩЫПЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В говори от Първомайско (вж. Пловд. край 216).
П. Неясна осн. пъш- (може би локален вар. на осн. пуги-, вж. п\уша) + наст. -ла.
Срвн. и п\ушла.
щъшльо
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В говори от Първомайско (вж. Пловд. край 216).
П. Неясна осн. пъш- (вж. п\ъшла) + наст. -лъо. Срвн. и п\ушлъо.
Р
Р\АГЯ
= Дете /5—6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У ГеровДоп. 276 - ‘рожба’ (+ текст: ж\ени шчо нер\агъаат, \ушче с
nponpoeupaiam до три п\ати низ д\упени д\ърва и к\аменъа и \от това се д\обива
р\агьата) - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония).
П. От диал. глаг. р\агъам ‘раждам’ —> осн. рагъ- + наст.-оконч. -я —> същ./?|агя.
Р\АЖДАНЕ
Вар.: р\аждане (р\аджанъе,р\агьанъе).
= Родилен акт на жена за добиване на дете.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ III 11 - отглаг. същ. отр\аждам.
П. От глаг. р\аждам —> осн. ражд- (лиал. радж-, рагъ-) + наст, -не (диал. -нье) —>
същ. р\аждане. Срвн. л рождение.
РАЗВЕД(\А)
РАЗВ\ЕЖДАМ
== Прекратя/прекратявам (брак); разделям брачна двойка.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 716 - ‘за съпрузи - затрогвам брака им’. В РСБКЕ III
18 и СТРБЕ 625 - ‘прекратявам... брачни връзки’. У РадБТР - ‘разтрогвам брак’.
548
Разведка) се/разв\еждам се. Прекратя/прекратявам брака си.
П. Стбълг. вести, ведж ‘водя’ —> рл^вести/ра^водити (са) ‘разделям (се)’, ‘разцепвам
(се)’ (СтбР II 571) —> Ъълг. развед(\а) (се)/разв\еждам (се).
РАЗВИВ\АЛЧЕ
Вар.: развив\алче, развив\альче.
= Дете, което още се повива в пелени /5*—6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско.
П. От глаг. разв\ивам ‘отвивам, разповивам...’ (БТР 716) —> осн. развив- + съчл.
наст, -ал-че —► същ. развив\алче. Срвн. и повив\алче.
РАЗВ\ОД
= Прекратяване на брак; разделяне на брачна двойка.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 717, РБЕ VI 150 и у РадБТР 589 - ‘разтрогване на
брак’. В РСБКЕ III19 - ‘развеждане’, ‘обезсилване на брак’. В СТРБЕ 626 -
‘разделяне на двама съпрузи’.
П. Стбълг. глаг. рк^водити (са) ‘разделям (се)’, ‘разцепвам (се)’ (СтбР II571) —>
бълг. същ. разв\од с посоченото значение.
РАЗГЛАВ(\Я)
РАЗГДАВЯМ
= Разваля/развалям годеж.
Р. Диал. У Геров V 17 - ‘развалям годеж’. Разглав(\я) се/разглав\явам се.
Разваля/развалям годежа си.
П. От глаг. глав(\я)\ —> осн. -глав(ъ)- + предст. раз- (за действие в обратна посока,
вж. Граматика II 224-225) и наст.-оконч. -я (-ъ, -им), наст, -ям —> глаг. разглав(\я)
(се) (и произв.) с посоченото значение. Срвн. и разгод(\я), разтъкм(\я).
РАЗГОД(\Я)
РАЗГОДЯВАМ
= Разваля/развалям годеж.
Р. Разг., диал. У Геров V 19 - ‘развалям годеж’. В БТР 719 - ‘развалям годеж’ и
‘разделям годеници’. В РСБКЕ III24 - ‘разделям сгодени’. Разгод(\я)
се/разгод\явам се. Разваля/развалям годежа си.
549
П. От глаг. год(\я)/год\явам] —> осн. -год(ъ)- + предст. раз- (за действие в обратна
посока, вж. Граматика II224-225) и наст.-оконч. -я (-ъ, -им) —> глаг. разгод(]я) (се)
(и произв.). Срвн. иразглав(]я), разтъкм(\я).
РАЗГОД\ЯВКА
= Разваляне на годеж; разгодяване.
Р. Разг., диал. В РСБКЕ III24 - ‘разваляне, връщане на годеж’, ‘разгодяване’ (по
текст от Ив. Вазов: ... понеже споменах за годявка, да ти кажа и заразгодявка).
П. От глаг. разгод(]я)( осн. разгод(ъ)- + съчл. наст, -яв-ка същ. разгод\явка.
РАЗЖ\ЕН(Я)
РАЗЖ\ЕНЯМ
РАЗЖ\ЕНВАМ
Вар.: разж\еня, р\азжена и др.
= Разделя/разделям (годеници, съпрузи); разведа/развеждам.
Р. Диал. У Геров V 25 - ‘угькмени да се женят направям да се не земат...’,
‘направям женени да се напустнат’. В БТР 721 - ‘развалям женитба или годеж,
развеждам’. Разж\ен(я) се/разж\енвам се. Разделя се/разделям се, разведа
се/развеждам се. У Геров (пак там) - ‘оставям жена си (мъжа си)’, ‘разделям се’ (+
текст от поговорка към ож\енвам: лесно е да се ожениш, но как щеш се
разжениш). В местни говори от Врачанско: они саразжен\иа със жен\ата си.
П. От глаг. ж\ен(я) (се) —> осн. -жен(ь)- + предст. раз- (за центробежно или
противоположно движение, вж. Граматика II 224-225) + наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им),
наст, -ям, -вам, -увам/-ювам. Срвн. и ож\еня (се)/ож\енвам (се).
РАЗТЬКМ(]Я)
РАЗТЪКМ\ЯВАМ
РАЗТЪКМ]ОВАМ
= Разваля/развалям годеж.
Р. Диал. У Геров V 62 - ‘развалям годеж’, ‘връщам годеж’ (+ текст от нар. пес.: все
съм света помамила - тъкмени съм разтъкмила, женени съм разженила).
Разтъкм(\я)/разтъкм\явам се. Разваля/развалям годежа си.
П. От глаг. тъкм(\я)( —> осн. -тъкмь- + предст. раз- (за действие в обратна посока,
550
вж. Граматика II224-225) и наст.-оконч. -я (-ъ, -им) глаг. разтъкм(\я) (се) (и
произв.).
РАК\ИЯ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Спорадично в местни говори от Разградско.
П. От същ. рак\ия ‘алкохолно питие’ —>рак\ия с преносно значение ‘годеж,
сгодяване’ във връзка с обредното зап\иване] с ракия на уговорка за сгодяване на
момък и мома.
О В съчет.. м\алка рак\ия ‘първо, начално сгодяване, малък годеж, непосредно след
успешно сватосване’; гол\ямарак\ия ‘годеж, сгодяване’. Срвн. и бл\ага (сл\адка,
т\опла) рак\ия, с която след първата брачна нощ се чества добрачната девственост
на младоженката.
Р\АНИК
= Дете, родено преждевременно /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Асеновградско.
П. От прил. ран ‘ранен’—» осн. ран- + наст, -ик —> същ. р\аник. Срвн. иран\ица,
р\ано!.
РАН\ИЦА
= Дете, родено преждевременно /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Асеновградско.
П. От прил. ран ‘ранен’ —* осн. ран- + наст, -ица —> същ. ран\ица. Срвн. ир\аник,
р\ано!.
Р\АНО!
= Обръщение към малко дете /5"! ~ 6-!/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 280 „галено название за дете...” (недейр\ано, недей мама!) -
за български говори в Банат (Румъния).
П. Неясно. Вероятно от прил. ран ‘ранен’ (срвн. съчет. като ран босилек, ран
зеленчук или изрази като рано пиле, рано пее и под. БТР 739, РСБКЕ III 87) —»
субстантивирано обръщение р\ано!.
551
РОД
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; рода.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83 - ‘всички, конто са от едно потекло, от едни
прародители’, рода’, ‘роднина’ (+ текст от нар. пес.: хубавамомарод няма...). В
БТР 755 - ‘множество хора с общо потекло’, ‘съюз отроднински семейства...’,
‘роднини по общ дядо или прадядо’, ‘семейство’. В РСБКЕ III 116 - ‘група
роднински семейства...’, ‘поколение’, ‘лица, близки по кръвно родство или по
сватовство’. Вж. и БЕР VI294-296 със сходни определения. У ДечТР 677 -
‘роднини по общ дядо или прадядо’, ‘семейство’. В РБГ 271 ру\от ’ ‘род, роднини’
- за говори от Драмско (Беломорска Тракия: съб\ирам е съ кумшийт ’е,руд\ъ
дуй\ождъ; ми с ’\аумр ’|ал въф к\ъшти - стъ гуутк\арът на ч\ерквата с\ички
РУ\от’).
Според Иванова 177 в „народния говор” е налице „универсална употреба на
термина род, с чиято помощ се обозначават както близките роднини от бащина и от
майчина страна, така и всички останали, конто по рождение принадлежат към
българския народ (род)” [?].
П. Праслав. *radh (< индоевроп. *(w)rodh- ~ *ord-), стбълг. родъ ‘произход’, ‘род,
род|а’ (РСтбЕ 370), ‘произход, потекло’, ‘род, семейство’, ‘роднини’ (СтбР II 621-
623), срвн. също сръб. и хърв.pod/rod ‘род, роднина’, рус. род ‘род, поколение’,
чеш. rod ‘род, семейство’ и т.н. (вж. БЕР VI 294-296, Трубачев 151 и сл.).
РОДА
Вар.: род\а,р\ода.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР VI294-296р\ода ‘род, потекло’, ‘семейство’, ‘роднина’
- за говори в Кюстендилско и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Дедеагачко) и
род\а ‘роднина, роднини’, ‘поколение’, ‘род’ - за говори в Софийско, Пирдопско,
Ихтиманско, Самоковско, Кюстендилско. У Геров V 82-83 рода (без ударение) -
‘кога някой е близък, свой някому, кога някой е от една кръв с някого’, ‘близки,
свои помежду, люде от една кръв’, ‘род’ (+ текст от нар. пес..- оддвойсе, моме, от
рода... чужда рода род да ти е, чужда майка мале да викаш, чужда баща [?] тате
да викаш!). В БТР 755р\ода "... поколение, род’ ирод\а ‘роднина или роднини’. В
552
РСБКЕ III 117 р\ода ‘поколение’ ирод\а ‘семейство, род’, ‘роднина, роднини’. У
ДечТР 677 - ‘род, роднини’.
П. Праслав. *radb (< индоевроп. *(w)rodh- ~ *ord-), стбълг. родъ ‘произход’, ‘род,
род|а’ (РСтбЕ 370), ‘произход, потекло’, ‘род, семейство’, ‘роднини’ (СтбР II 621-
623) —> бълг. род\а с наст.-оконч. -а. Срвн. и род.
0 В съчет.: ни рода, ни порода ‘без родствена връзка между двама’ (ФРБЕII256).
РОДБ\ЫНА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род.
Р. Диал. В БЕР VI294-296 - ‘роднините, родствениците като цяло’, ‘род’ - за
български говори в Банат (Румъния).
П. От същ. род] —> кор.-осн. род- + съчл. наст, -б-ина (срвн. стбълг. наст, -ьбх и -
ин’и). Срвн. и диал.рудн\ына (къмродн\ина) също от бълг. говори в Банат
(Румъния).
РОДЕН\ИЦА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (към род\я) - за български говори в Беломорска Тракия
(Ксантийско).
П. От глаг. род(\я) —> кор. осн. род- + съчл. наст. -ен-(н)ица —► същ. роден\ица.
Срвн. ирод\илница, род\уля и др.
РОДЕ(Я) СЕ
= Влизам (съм) в отношения на родство (с някого, с някои).
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83 - ‘роднина съм с някого’. В БТР 755 - ‘роднина
съм или се смятам за роднина с някого’. В РСБКЕ III 117 и БЕР VI 294-296 (към
род) - ‘намирам се в по-далечни роднински връзки с някого’.
П. От същ. род] —»кор.-осн. род- + наст. -е(я) —> глаг. род\е(я) се (вж. Граматика II
228). Срвн. и срод\я се/срод\явам се.
РОДИЛКА
Вар.: род\илка, род\илкя, род\илькя.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> 12*1.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83 - ‘жена, родила наскоро’. В БТР 755 - ‘наскоро
553
родила жена’. В РСБКЕ III 117 - ‘жена, която току-що или наскоро е родила’. У
ДечТР 677 - ‘жена, която ражда или наскоро е родила’. В БЕР VI298-304 (към
род\я)род\илкя (наред с род\илка) ирод\илькя ‘жена, която току-що или наскоро е
родила’ - за говори в Ихтиманско, Самоковско.
П. От глаг. род(\я)] —» кор.-осн. род- + съчл. наст. -ил-ка/-ил-кя/-илъ-кя —> същ.
род\илка. Срвн. ирод\илница,род\иля.
РОД\ИЛНИЦА
Вар.: род\илница, род\илъница, ръд\илница.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI 298-304 (къмрод\я) - ‘жена, която току-що или наскоро е
родила’ - за говори в Пловдивско, Тополовградско, Ивайловградско и Източна
Тракия (Малгарско); род\илъница - за говори в Ксантийско иръд\илница в
Дедеагачко (Беломорска Тракия). У Геров V 83 - ‘родителка’.
П. От глаг. род(\я)] —> кор.-осн. род- + съчл. наст. -ил-ница/-иль-ница —> същ.
род\илница. Срвн. 1лрод\илка,род\иля.
РОД\ИЛНИЧЕ
- Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 - ‘дете, което още не е навършило 40 дена’ - за говора
на гр. Габрово.
П. От глаг.роЭ(|яД —> кор.-осн. род- + съчл. наст, -ил-ниче —> същ. род\илниче.
Срвн. ирод\ило.
РОД\ИЛО
= Дете /5~6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У Геров V 83 - ‘рожба’.
П. От глаг. род(\я)] —> кор.-осн. род- + наст, -и-ло —► диал. същ. род\ило.
РОД\ИЛЯ
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI 298-308 - за говори в Софийско-Ихтиманско-Самоковско,
Кюстендилско. У Геров V 83 - ‘родилка’.
П. От глаг. род(\яУ\ —> кор.-осн. род- + наст, -иля —> същ. род\иля. Срвн. и
род\илница ирод\уля.
554
РОД\ИТБА
= Родилен акт на жена за добиване на дете; раждане.
Р. Диал. В местни говори в Софийско. В БТР 755, РСБКЕ III 117 и БЕР VI298-304
(къмрод\я) род\итба в значение ‘плодородие’, ‘реколта’.
П. От глаг. род(\я)\ —» кор.-осн. род- + съчл. наст, -ит-ба (< стбълг. -итьвл).
РОД\ИТЕЛ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща.
Р. Книж., разг. У Геров V 83 - ‘който ни е родил, гледал и отхранил’. В БТР 755
род\ители мн.ч. (+ род\ител м.,род\ителка ж.) ‘баща и майка’. В РСБКЕ III 117
род\ител ‘баща’ и в мн.ч. род\ители ‘бащата и майката на някого’.
П. Стбълг. родитель ‘родител, създател’ (СтбР II 619), ‘родител, баща’ (РСтбР 370),
‘родител’ (ДавРИПК 260) —> бълг. род\ител със същото значение.
РОДИТЕЛИ
= Семейна двойка от мъж и жена спрямо собствените им деца /1+2/; баща и майка.
Член, род\ителипге ‘родителите ми, ни’.
Р. Книж., разг. В БТР 755 - (род\ител ирод\ителка) ‘баща и майка’. В РСБКЕ III
117 (към род\ител) - мн.ч. ‘бащата и майката на някого’. В СТРБЕ 659 (към
род\ител) - мн.ч. ‘баща и майка по отношение на своите деца’. У ДечТР 677 -
‘баща и майка’. У РадБТР 624 - ‘баща и майка’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
РОД\ИТЕЛКА‘
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка.
Р. Книж., разг. У Геров V 83 - ‘майка’. В БТР 755 къмрод\ители мн.ч. ‘баща и
майка’. В РСБКЕ III 117 къмрод\ители мн.ч. ‘бащата и майката на някого’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо род\ител\ с наст, -ка (вж. Граматика II
56-57) —► род\ителка за ‘майка’. Срвн. стбълг. родительницл ‘майка, родителка’
(СтбР II 619).
РОД\ИТЕЛКА2
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В говори от Карловско-Пловдивско (вж. Пловд. край 213). В БЕР VI298-
555
304 (къмрод\я) - за местни говори в Кулско. У Геров V 83 - ‘родилка’.
П. Вторичною (вариантно) значение ‘родилка’ спрямо първичното ‘майка’ се
свързва смислово и по форма и срод\итба]. Срвн. ирод\ителница.
РОДИТЕЛНИЦА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В говори от Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 355).
П. От глаг.род(]яД —> кор.-осн. род- + съчл. наст, -ител-ница —♦ същ.
род\ителница. Срвн. и стбълг. родительница за ‘майка, родителка’ (СтбР II 619).
Срвн. ирод\ителка2 ирод\илница.
РОД\ИЦА
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Разг., диал. У Геров V 83 - ‘свой човек’, ‘рода’, ‘роднина’ (+ текст от нар. пес.:...
че си нямам никакава родица, нити баща, нити мила майка,... нити мили братя).
П. Отрод] —> кор.-осн. род- + наст, -ица, вероятно като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция.
Р\ОДКА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Китанова 296 за говори в Ломско, Дупнишко.
П, От същ. род] —♦ кор.-осн. род- + наст. -ка.
Р\ОДНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В РРДД 430 - ‘роднина, сродник’.
П. От род] —> кор.-осн. род- + наст- -ник. Срвн. и ср\одник.
РОДН\ИНА
Вар.: родн\ина, р\однина, рудн\ына,
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83р\одн\ина ‘ближни, свои помежду, люде от една
кръв, от един род’. В БТР 755 - ‘човек, с когото някой има кръвно или сватовско
родство’. В РСБКЕ III 118 и БЕР VI294-296 (къмрод) - ‘лице, което е близко на
друго лице по кръвни връзки или по сватовство’. У ДечТР 677 - ‘човек, с когото
556
някой има кръвно или сватовско родство’. В БЕР (пак там) приведено и като
‘сродник, сродница, рода’ - за говори във Видинско, Пирдопско-Ихтиманско-
Самоковско. В РБГ 272 - ‘сродник, родственик’ за говори от Ксантийско,
Гюмюрджинско, Димотишко (Беломорска Тракия: акраб\а, там\ан, рудн\ина нёйдё
бё; т\о йё н\ашёрудн\ина). Вариантътрудн\ына е от български говори в Банат
(Румъния).
П. От/?о<)Т —> прил. р\оден —> осн. родн- + наст. -ина. Срвн. иродн\ица.
О В съчет.: роднини по бялата кобила ‘мними или съвсем далечни роднини’
(ФРБЕ II 257).
РОДН\ИНСТВО
= Отношение на родство (кръвно или брачно) между две или повече лица; родство.
Р. Книж., разг. В БТР 755 - ‘кръвна близост по общ дядо, баба или прадядо,
прабаба’, ‘близост по сватовство’, ‘родство’. В РСБКЕ III 118 - ‘роднински връзки
и отношения’.
П. От същ. родн\ина] осн. роднин- + наст, -ство (< стбълг. -ьство, вж. Граматика
II 64). Срвн. и р\одство.
РОДН\ИЦА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 83 - ‘роднина’ (той ти е своя родн\ица).
П. От същ. род] —> прил. р\оден —> осн. родн- + наст. -ица. Срвн. и родн\ина.
Р\ОДНЫЦЫ
= Семейна двойка от мъж и жена спрямо собствените им деца /1+2/; баща и майка;
родители.
Р. Диал. В БЕР VI 294-296 (към род) - ‘баща и майка’, ‘родители’ - за български
говори в Банат (Румъния).
П. От същ. род, стбълг. родъ —> прил. р\оден	осн. род(е)н- + диал. наст, -(н)ыцы
(< -ик ~ -ица).
РОДН(]Я) СЕ
= Влизам (съм) в отношения на родство (с някого, с някои); родея се.
557
Р. Диал. В РРДД 432 - ‘сродявам се’.
П. От същ. род] —» кор.-осн. род- + наст. -н(я) (вж. Граматика II228).
РОДОНАЧ\АЛНИК
= Основател на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 756 - ‘прадядо, от който произлиза някой род’, ‘основател’. В
РСБКЕ III 118 - ‘човек, който е дал начало на определен род’, ‘основател’. В
СТРБЕ 659 - ‘най-старият запомнен [?] прадядо (или прабаба), от конто произлиза
родът’. У РадБТР 624 - ‘най-възрастното лице [?], поставило началото на рода’.
П. Стбълг. |>одо(\рнлчАлникъ (вж. БЕР VI 294-296 към род) —» бълг. родонач\алник]
с посоченото значение.
РОДОНА Ч\АЛНИЦА
- Основателка на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 756 къмродонач\алник (вж.).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямородонач\алник] с наст. -ница.
РОДОСЛ\ОВИЕ
= Хронологично описание на лица и поколения на един род.
Р. Книж. В БТР 756 - ‘изброяване (на) редица последователни поколения с оглед
към някой техен представител [?] и взаимного им родство’. В РСБКЕ III 118 и БЕР
VI 194-296 (къмрод) - ‘история на произхода на човек, биологичек вид и др.’. В
СТРБЕ 659 - ‘история на известните поколения на един род’. У Деч ТР 678 -
‘последователност на поколения с оглед на някой техен представител’. У РадБТР
624 - ‘история на последователни поколения от даден род’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. род със съединителен формант -о- и
втора съставка -словив.
Р\ОДСТВЕНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг. В БТР 756 - ‘роднина’. В РСБКЕ III 118 - ‘роднина, сродник'.
П. Рус. родственник ‘роднина, сродник’ —> &ъпг.р\одственик със същото значение.
Р\ОДСТВЕНИЦА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг. В БТР 756 къмр\одственик. В РСБКЕ III 118 - ‘роднина, сродница’.
558
П. Рус. родственница (като паралелно образувание за ж.р. спрямо родственник с
наст, -ница) —»бълг. р\одственица със същото значение.
РОДСТВО
= Отношение на кръвна или брачна връзка между две или повече лица; роднинство.
Р. Книж., разг. В БТР 756 и РСБКЕ III 118 - ‘роднински връзки’, ‘роднинство’.
П. Стбълг. родьство ‘родство, роднинство, потекло’ (СтбР II 623) —> бълг. р\одство,
рус.родств\о със същите значения. Срвн. иродн\инство.
РОДУЛ Я
Вар.: род\уля, род\ула.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI 294-304 (къмрод\я) - за говори в Годечко-Софийско (род\уля) и
род\ула - за български говори в Пиротско (Западните покрайнини).
П. От глаг. род(\я)]^> кор.-осн. род- + наст. -уля/-ула —> същ. род\уля. Срвн. и
род\иля.
РОД(\Я)
Р\АЖДАМ
Вар.: р\аждам,р\адам,радёвам,родь\овам и др.
= Добия/добивам собствено дете.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 84род\ъ,р\аждам ‘за жена: добивам дете’,
‘намира ми се дете’. В БТР 714, РСБКЕ II 11 и СТРБЕ 624 - ‘добивам (собствена)
рожба (собствено дете)’, ‘ставам майка’. У РадБТР 588 - ‘добивам рожба...’,
‘ставам родител’. Род\я се/р\аждам се. Започвам живота си; започвам да живея. У
Геров V 6 - ‘добивам се’, ‘намирам се’, ‘сторвам се’. В БТР 714 и РСБКЕ II 11 —
‘излизам от майчина утроба’. В СТРБЕ 624 - ‘появявам се на света’, ‘започвам да
живея като отделно същество’. У РадБТР 588 - ‘появявам се на света’.
П. Стбълг. *родити, респ. рджддти (ед) (вж. РСтбЕ 370, СтбР II 566) —> бълг.
род(\я)/р\аждам и вар. от праслав. *raditi < *гас1ъ, а то от индоевроп. *wrodh- или
*rodh- (вж. БЕР VI294-296 и 298-304).
РОД\ЯК
Вар.: род\як, р\огяк.
559
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В БЕР VI 294-296 (към род) род\як - за български говори в Банат
(Румъния) и р\огяк в Кумановско (Вардарска Македония).
П. От същ. род] —> кор.-осн. род- ~родь-/рогь- (с преход на палатална съгл. /дь/ в
/гь/; вж. за разпространението на това явление в БДА-ОТ к. Ф105) + наст. -ак.
р\ожба‘
Вар.: р\ожба, р\оджба.
= Дете /5~6/; чедо.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 84 и БТР 756 - ‘всичко, що раждат животните и
растенията’ + ‘родило’ и ‘всичко, родено от човек, животно или растение’ + ‘чедо,
дете’. В РСБКЕ III 118-119 - ‘дете, чедо спрямо родителите си’. У ДечТР 678 -
‘дете, чедо’. В БЕР VI298-304 (къмрод|я) ‘дете, чедо’ - за говори в Гоцеделчевско,
Смолянско ир\оджба ‘дете’- за говори в Софийско, Кюстендилско.
П. От глаг. род(\я)] —> кор.-осн. родъ ~рож(д)-/ражд- (срвн. стбълг. родити,
рьждхти и рожденье, СтбР II 566, 620, 624) -I- наст, -ба (< стбълг. -ьвх) —► същ.
р[ожба!. Срвн. ир{ожда ир^ожбина, рож[идба.
0 В съчет. р{ожба от сърце ‘своя рожба’ - РСБКЕ III 369-370.
Р\ОЖБА2
= Родилен акт на жена за добиване на дете; раждане.
Р. Диал. У Геров V 84 - ‘раждане’.
П. От глаг. род(\я)] —* кор.-осн. родъ ~рож(д) (срвн. стбълг. родити, рдждхти и
произв. рождение, СтбР II 566, 620, 624) + наст, -ба (< стбълг. -ьвд) —> същ. р\ожба2
(като название на действие, вж. Граматика II60). Срвн. и рождение.
Р\ОЖБИНА
Вар.: р\ожбина, рожб\ина.
= Дете /5~6/; рожба1.
Р. Диал. В БЕР VI294-304 (къмрод я) ‘дете’ - за говори в Брезнишко (р\ожбина) и
Плевенско (рожб\ина).
П. Най-вероятно от р\ожба] —»разш. осн. рожб- + наст. -ина.
560
Р\ОЖДА
= Дете /5~6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У Геров V 84 - ‘рожба’.
П. От глаг. род(|яД —> кор.-осн. родь- ~ рож(д)- + наст, -да (< стбълг. -ьдк) същ.
р\ожда. Срвн. ир\ожба.
РОЖ ДЕЛКА
Вар.: рожд\елка, рожд\елъка.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (вж. Пловд. край 213) и Девинско.
П. От глаг. род(\я)\ —* кор.-осн. родъ ~рожд- + съчл. наст, -ел-ка —♦ същ.
рожд\елка. Срвн. ирожд\елница.
РОЖД\ЕЛНИЦА
Вар.: рожд\елница, рожд\ельница.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (къмрод\я) - за говори в Асеновградско-Смолянско-
Ардинско-Момчилградско. У Геров V 84 и РРДД 431 рожд\елница.
П. От глаг.^одОяД —> кор.-осн. родь ~рожд- + съчл. наст. -ел(ь)-ница —»• същ.
рожд\елница. Срвн. тл родж\елка, рожд\илница.
РОЖДЕНИЕ
= Родилен акт на жена за добиване на дете; раждане.
Р. Книжно. В БТР 756, РСБКЕ III 119 и СТРБЕ 659 - ‘раждане’.
П. От глаг. род(]я) —> осн. родь-/рожд- + наст, -ние —> същ. рождение.
РОЖДЕНИЕ
Вар.: рождение, рож\ейне.
= Челяд1, поколение.
Р. Диал. В БЕР VI 298-304 (към род\я) - за местни говори в Софийско,
Кюстендилско. У Геров V 84рождень\е и V 297 (към съд\авам) по текст от нар.
пес.: съд\ай ми, Боже, рождение, година да ги почувам... В български говори в
Беломорска Македония (Костурско) е засвидетелстван ъар. рож\ейне.
П. Стбълг. рожденье ‘раждане’ и ‘род, роднини, семейство’ (СтбР II624) —> бълг.
561
диал. рожденъ|е и вар. с посоченото значение. Вариантътрож\ейне съответства на
регионални диалектни особености: 1ж1 вм. 1жд1 и предпоставяне (антиципация) на
съгл. /м/ спрямо палатална съгласна - в случая -йн- вм. -нь (срвн. напр. и диал.
к\ойне вм. к|онье).
РОЖД\ЕНИК
Вар.: рожд\еник, рожд\енник.
= Брат <роден> /3/.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко. У Геров V 84 - ‘същ брат’, ‘рожден брат’ (+
текст от нар. пес.: чува майка девет мили щерки, немаха си братарожденика...,
чийто особености - ч\ува ‘гледа, отглежда’, щ\ерки- насочват към западни-
югозападни говорни области).
П. От глаг. род(я)] —> кор. родь-/рожд—► осн. рожден- от страд, прич.-прил.
рожден в съчет. рожден брат (вж. Геров пак там) —> рожд\еник с наст. -(н)ик.
РОЖД\ЕНКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В местни говори в Елинпелинско-Ихтиманско-Пернишко и във Вардарска
Македония (Скопско; вж. и БЕР VI 298-304 къмрод\я). У Геров V 84 - ‘родилка’.
П. От глаг. род(\я)] —> кор.-осн. род- ~рожд- + съчл. наст, -ен-ка —► същ.
рожд\енка. Срвн. ирожд\елка, рожд\елница.
РОЖД\ИЛКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI 298-304 (къмрод\я} - за местни говори в Асеновградско.
П. От глаг. род(\я)] —» кор.-осн. род- ~ рожд- + съчл. наст, -ил-ка —► същ.
рожд\илка. Срвн. ирожд\елка,рожд\елница.
РОЖД\ИЛНИЦА
Вар.: рожд\илница, рожд\илъница.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В местни говори в Пещерско.
П. От глаг.род(\я)] —> кор.-осн.родь- -рожд- + съчл. наст. -ил(ь)-ница същ.
рожд\илница. Наличието на диал. прил. от същата кор.-осн. рожд\ил(ъ)ен, -л(ь)на, -
л(ь)но, -л(ъ)ни ‘родилен’ в съчет. рожд\ил(ъ)на жена насочва и към
562
словообразуване от осн. роджил(ь)- с наст. -(н)ица. Засвидетелстван е и гал.-умал.
вар. рожд\илъничка с наст, -ка към разш. осн. рождильнич- (<рождильниц-}. Срвн.
и рожд\елка, рожд\ел(ъ)ница.
РОЖД\ОЛНИЦА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (къмродя) - за говори в Асеновградско.
П. От глаг. род(]яД —> кор.-осн. родъ- ~рожд- + съчл. наст, -ол-ница —> същ.
рожд\олница. Срвн. ирожд\елница, рожд\илница.
РОЖ\ИДБА
= Дете /5—6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. В БЕР VI298-308 (къмрод\я) - за говори в Годечко-Софийско.
П. От глаг. род(\я)\ —> кор.-осн. рож(д)—> рож- + наст, -идба (< стбълг. -итьвд.,
книж. -итба) —> същ. рож\идба. Срвн. ир\ожба .
Р\УБА
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак; чеиз, зестра.
Р. Диал. В южни и югозападни говорни области - в Родопската яка и Средните
Родопи (вж. Пловд. край 136,150), в Пиринския край (вж. Пир. край 251),
Кюстендилско и Делчевско, Кичевско (Вардарска Македония, вж. БЕР VI 331). У
Геров V 87 - ‘пращане момини дарове на момковата рода преди сватбата’ [?]. В
БТР 789 - ‘чеиз’ (с пояснение: „в събота изпращатрубата на момата у момкови”).
В РСБКЕ III124 - ‘чеиз’ (по текст от Д. Талев).
П. От итал. roba ‘имущество’, ‘тькан’, ‘дреха’ (ИБР 724) през тур. ruba ‘облекло’,
‘дреха’, ‘чеиз’ (ДТБ 220) —> бълг. диал. р\уба ‘облекло, дреха’ и ‘дар на мома в
дрехи’ и ‘чеиз’ (вж. МладЕР 563 и БЕР пак там). Думата е разпространена със
сходни значения и в сръб. и хърв., арум, aroba, roba, алб. rub (вж. Скок III 151).
Р\УЛЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. У Геров V 90 - ‘малко дете още в пелени’.
П. Неясно. Свързано е най-вероятно с цтл. р\улек, р\улка ‘пелена’, ‘люлка’ (Геров
V 89-90). Авторите на БЕР VI 342 привеждат със същата кор.-осн. и глаг. р\уля
563
‘роня сълзи - за говори в Шуменско и съпоставят със еръб. и хърв. ру.рити ‘трия,
търкам’ и словен. ruliti ‘издавам шум, глас’. Скок III 170-171 определя глаг. ruljati,
ruljiti като звукоподражение [?].
С
САЙБ\ИЙКА
Вар.: сайб\ийка, сайб\ийкя, сайб\ика и др.
= Жена (съпруга) и стопанка, домакиня (mater familias) /8*/. Зват. ф. сайб\ийке!.
Член. сайб\ийката ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Разг., диал. Вж. сайб\ия. У Геров V 108 - ‘домакиня, стопанка...’. В БТР 763,
РРДД 437 (към сайб\ия). В РСБКЕ II 137 и СТРБЕ 665 - ‘жена сайбия’. В БЕР VI
419-420 (към сайб\ия) - ‘собственника, стопанка’ и вар. сайб\ика - за говори в
Костурско (Беломорска Македония).
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя.
Р. Диал. В БЕР VI419-420 (към сайб\ия) - ‘майката на женен син или дъщеря
спрямо родителите на снахата или зетя’ - за говори в Свиленградско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сайб\ия] с наст. -ка/-кя.
САЙБ\ИЯ
Вар.: сайб\ия, сейб\ия, саб\ия, сайб\иё, саб\ие, съйб\ее, сьйб\ий, сайб\иин и др.
= Мъж (съпруг) и стопанин, домакин, глава на семейство (pater familias) /7*/.
Р. Диал. В говори от Дунавската равнина (Плевенско, Свищовско), в Подбалкана
(Пирдопско-Карловско-Казанлъшко), в Родопите (Асеновградско-Смолянско-
Ардинско-Маданско-Крумовградско), в Странджа и в Беломорска Тракия (Сярско,
Ксантийско).
П. Тур. sahip, sahibi ‘собственик, стопанин’ (ДТБ 222) —> бълг. диал. сайб ия (и
вар.).
САЙД\АР
= Обредно лице - бранен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
сайд\аро!.
564
Р. Диал. В БЕР VI421, ДТБ 222 приведено като сайдар\о! ‘обръщение към кумове
и техните близки’ - за говори в Смолянско-Ардинско (наред със сайд|ъч'Г).
П. Според БЕР (пак там) от тур. sayedar ‘покровител, защитник’ (< перс, sajedar) —>
бълг. сайд\ар с посоченото значение.
САЙД\ЪЧ
Вар.: сайд\ъч, сайддч.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Р. Диал. В БЕР VI 422 сайддч ‘кръстник, кумец’ - за говори в Родопите
(Асеновградско-Девинско-Смолянско-Ардинско). Вж. к. 9.
П. Тур. sagdig ‘кум’, ‘шафер’ (ТБР 464) —> бълг. диал. сайд\ъч, сайддч с посоченото
значение, срвн. и тур. sagdiq ‘другар на младоженеца по време на сватбата’ (СДД
III 1178) и sadiQ ‘другар, приятел’ и ‘осиновен (син)’ (СДД III 1177).
САЛМ\А
Вар.: салм\а, салм\ъ, салмд (салъмд).
= Дете <галено, глезено> /5*~6*/.
Р. Диал. В говори от Родопите - ‘галено, капризно дете’ и ‘най-малката и... най-
глезената дъщеря’ (вж. БЕР VI 447-448).
П. Тур. salma прил. ‘волен, свободен’ и същ. ‘лудетина, немирник, пакостник’,
‘малко разглезено дете’ (вж. ДТБ 224 и СДД III 1185) —> бълг. диал. салм\а и вар.
(вж. и у Геров V 110 и в БТР 764, РРДД 439). Срвн. и произв. диал. глаг. като
салм\е(я), салм\исвам, салм\увам ‘палувам, лудувам’, ‘пакостя’ (Геров V и РРДД
пак там). Срвн. и салм\ичка.
САЛМ\ИЧКА
Вар.: салм\ичка, сальм\ичка.
= Дете (момиче) <галено, разглезано> /6*/.
Р. Диал. В БЕР VI447-448 (към салма2) - ‘най-малката и най-галената дъщеря’ - за
някои говори в Ардинско.
П. От същ. салм\а] —> осн. салм- + съчл. наст, -ич-ка, като начално гал.-умал.
название, придобило и неутрална нарицателна функция.
СБЕРИД\ОМ
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
565
Р. Диал. В БТР 770 - ‘къщовник, добър стопанин’. В БЕР )V 528 - ‘къщовник,
добър домакин’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на диал. глаг. сбер(а) ‘събера’ и същ. дом
със съединителен формант -и-. Срвн. и берид\ом, крепид\ом и берид\омник.
СБЕРИД\ОМНИК
Вар.: сберид\омник, сбирод\омник.
- Мъж (съпруг) - къщовник П*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Пловдивско, Асеновградско, Първомайско,
Ивайловградско (Василева 146-155 збирод\омник, збирод\овник).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на диал. глаг. сборам /зб\ирам/ ‘събирам’
и същ. дом със съединителен формант -о- и наст. -ник. Срвн. и берид\омник,
берид\ом и сбирок'уъщник.
СБИРОК\ЪЩНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В югозападни говори от Мелнишко, Петричко (Василева 146-155
збирок\ъщник).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на диал. глаг. сбирам /зб\ирам/ ‘събирам’
и същ. къща —> осн. къщ- със съединителен формант -о- и наст. -ник. Срвн. и
берок\ъщник и сбирод\омник.
СВ\АЙКА
Вар.: св\айка, св\айкя.
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя. Зват. ф. св\айке!. Член. св\айката ‘сватята ми’.
Р. Диал. В западни говори от Трънско (св\айкя), Пернишко, Кюстендилско и от
Кайлярско (Беломорска Македония). В РРДД 444 и БЕР VI 533 - ‘сватя’.
П. От същ. сватя] —> вторично развита експресивна осн. свай- (срвн. напр.
спрямо м\ати, м\атер, т\айко спрямо т\атко) + наст. -ка/-кя. Срвн. и св\акя.
СВ\АКО
Вар.: св\ако (сф\ако, судака), св[яко.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>. Нариц. и зват.
(св\ако!) ф.
566
Р. Диал. Източнобългарски ареал, чиято западна граница е разположена по линията
Силистра - Разград - Търговище - Сливен, а на юг достига Ямболско-Средецко
(вж. и Сакар 382). Вж. к. 74+~747+. У Геров V 127-128 - ‘така вика шурей зетя си от
по-стара сестра’. В БТР 771 и БЕР VI 533 - ‘мъж на сестра’. В РСБКЕ III 154 -
‘съпруг на сестра’.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Източнобългарски ареал, който на запад достига линията Тутракан - Бяла
- Ловеч - Троян, а на юг - Казанлък - Стара Загора - Тополовград - Бургас. Вж. к.
741-742.Б. У Геров (пак там) - ‘така казват на мъжа на леля по майка...’. В БТР и
БЕР (пак там) - ‘мъж на майчина сестра’. В РСБКЕ (пак там) - ‘съпруг на майчина
или бащина сестра’.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> П41+/-, съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Източнобългарски ареал, чиято западна граница е разположена по линията
Силистра - Разград - Търговище - Котел - Ямбол, а на юг достига и до Елховско-
Бургаско. Вж. к. 74+~747+.
= Съпруг на сестра на съпругата <по-възрастни> /748+/; баджанак.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско-Преславско. У Геров (пак
там) - ‘мъж на женина сестра’. В БТР и БЕР (пак там) - ‘баджанак’.
= Баща на съпругата на брат /183/ или на съпруг на сестра /174/; сват.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско. У Геров (пак там) св\ако
и пояснение: „така казват на зет [?] и на леля [?] по майка, кога да ги повикат”. В
БЕР (пак там) св\ако и за ‘племенник’ [?] и св\яко за ‘брат на майка ми’ [?]. У
ПарЕР 358 св\ако и св\яко ‘мъж на майчина сестра’, ‘мъж на сестра’, ‘вуйчо’,
‘племенник’, ‘баджанак’.
П. Праслав. *svajb (< индоевроп. кор.-осн. *swe- ~ *sva- ‘свой’, ‘собствен’) —» в
слав, езици svoj/свой —> рус. сво\як ‘зет (от сестра)’, чеш. svojak и svak, пол. swak,
словаш. svak, svako и бълг. диал. сво\як] —> св\як(о) и св\ако с посочените значения
(вж. Шаур 44 и сл., Фасмер III 584, БЕР 533 и 563 и ПарЕР пак там).
• Св\акови. Домът и семейството на св^ако^. Субстантивирано мн.ч. прил. св!аков.
СВ\АКЯ
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя1. Зват. ф. св\аке!. Член. св\акята ‘сватята ми’.
Р. Диал. В западни и югозападни говори (вкл. Вардарска и Беломорска
Македония). На изток се среща приблизително до линията София - Самоков - Гоце
Делчев - Солун. Втори, по-малък ареал - в Странджа и отчасти в Източна Тракия.
В БЕР VI 533 е отбелязано и мн.ч. св\аке ‘майки на младоженци’ [?] - за говора на
„широколъшки район” в Родопите.
П. От св\атя'] поради преход на палат, съгл. /ть/ в 1кь/ (срвн. напр. бр\акя спрямо
бр\атя и вж. БДА-ОТ к. Ф105) или от св\айкя (вж. св\айка) след отпадане на съгл.
/и/ (срвн. напр. м\акя спрямо м\айкя и вж. БДА-ОТ к. Ф63). Срвн. и св\ачьа.
СВАТ
= Баща на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син. Зват. ф. св\ате'., диал. и сват\о!. Член. ф. сват(ът) ‘сват(ът) ми, ни’.
= Мъж роднина по сватовство.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 130 - „сватове се наричат помежду си родителите и
роднините на оженени”. В БТР 771 и БЕР VI 534-535 - ‘бащата... на женен син или
дъщеря спрямо бащата и майката на снахата или зетя’, ‘близък или далечен
роднина по сватовство’. В РСБКЕ III 155 - ‘бащата на женен син или дъщеря по
отношение на родителите на снахата или зетя’, ‘роднина по сватовство’. У ДечТР
693 сват и св\атя ‘бащата и майката на женен син или дъщеря спрямо бащата и
майката на снахата или зетя’, ‘близък или далечен роднина по женитба’. У РадБТР
637 - ‘бащата на син (дъщеря) по отношение на бащата на снаха или зет’ и
‘роднина на зетя или снахата по отношение на близките на дыцерята или сина’. В
УЕРII355 - ‘роднина от рода на единия съпруг спрямо роднина от рода на другия
съпруг’ и ‘бащата на женен син или дъщеря спрямо родителите на снахата или
зетя’.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Разг., диал. Широко разпространено. У Геров V 130 и у РадБТР (пак там) -
‘сватовник’. В БТР и БЕР (пак там) - ‘годежар, сватовник’. В РСБКЕ (пак там) -
568
‘близко на момъка лице, което отива у момата да преговаря за женитба...’. У Геров
(пак там) и като общо обозначение за сватбар(и): „така се наричат и ония
нероднини, конто са били някому на сватбата”. В УЕР II 355 - ‘близък на ергена...,
който отива у момата да урежда женитбата помежду им’.
П. Праслав. *svatb (< *svajb ‘свой’), стбълг. свлтъ (МладЕР 571), бълг. сват с
посочените значения. Срвн. и в други слав, езици: еръб. и хърв. ceam/svat, словен.
svat, рус. сват, чеш. svat, пол. swat и т.н. Срвн. и сватан\ак, св\атанец, сват\ина.
О В съчет.: заложен сват ‘обредно лице с разпоредителна роля по време на
сватбата’ - в някои местни говори в Силистренско (вж. Добруджа 275); ст\ар
св\ат, ст\ари св^ат ‘обредно лице (обикновено роднина и застьпник на бащата на
младоженеца), който има разпоредителна роля по време на сватбата’. У Геров V
255 старый сват ‘който на сватба стон намясто баща и върти сватбата’. В БТР 771
(към сват) ст\ари св\ат ‘възрастен роднина на младоженците, който се
разпорежда на сватбата...’. В БЕР VI 534 (към сват) ст\ар св\ат - за български
говори в Банат (Румъния); ст\ари св\ат ‘възрастен роднина на младоженеца, който
се разпорежда на сватбата’ и стар\и сват ‘сродник или приятел на младоженците,
който се разпорежда за пренасяне на чеиза на булката...’ - за говори в Пирдопско.
В диалектни и етнографски изеледвания (и материали) стар(и) сват е
засвидетелствано и в Ихтиманско, Самоковско, спорадично и в Пловдивско,
Първомайско (вж. Пловд. край 220) и веред преселници от Котелско в Добруджа
(вж. Добруджа 275). В някои говори в Пловдивско съчет. ст\ари св\атове съб. е
засвидетелствано със значение ‘родителите на кума’ (вж. Пловд. край 220).
• Св\атови. Домът и семейството на сват] и св^атя7]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. сенатов. У Геров V 129 св\атови ‘цялата рода сватове, сватова къща с
всичките в нея’. У ДечТР 693 - ‘домът и семейството на сват’.
СВАТАН\АК
= Баща на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; сват. Нариц. и зват. (сватанак!) ф. Член. сватан\ак(ът) ‘сватът ми,
ни’.
= Мъж роднина по сватовство.
569
Р. Разг., диал. Предимно в източнобългарски говорни области - на север
спорадично в Ловешко, Русенско, Силистренско, на юг-югоизток - в Родопите
(Асеновградско-Смолянско-Ардинско-Момчилградско), вътрешна Тракия
(Чирпанско, Хасковско-Харманлийско) и Странджа (Средецко-Малкотърновско). У
ГеровДоп. 286 и в РСБКЕ III 155 - ‘роднина по сватовщина’. В БТР 771 и БЕР VI
534-535 (към сват) - ‘близък или далечен роднина/сродник по сватовство’. У
ДечТР 693 - ‘близък или далечен роднина по сватовство’. В УЕР II355 -
‘сключване на брак... според народните обичаи, придужено с веселие’. Вж. и
Иванова 116.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР (пак там) към сват - ‘годежар, сватовник’ - за говори в Странджа.
Вж. к. 10.А.
П. От същ. сват] —► осн. сват- + съчл. наст, -ан-ак. Срвн. и св\атанец, сват\ина,
св\атко.
СВ\АТАНЕЦ
Вар.: св\атанец, сват\анец.
= Мъж роднина по сватовство. Нариц. и зват. (св\атанец!) ф.
Р. Диал. У Геров V 129 сват\анец ‘роднина по сватовщина’. В БЕР VI 534-536 (към
свет) сват\анец ‘роднина по сватовство’.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Софийско-Елинпелинско-Пирдопско. Вж. к. 10.А. В БЕР (пак
там) сват\анец ‘годежар’.
П. От същ. сват] —► осн. сват- + съчл. наст, -ан-ец. Срвн. и сватан\ак.
СВ\АТБА
Вар.: св\атба, св\абда.
= Встьпване в брак на мъж и жена, съпроводено от тържество.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 129 - ‘... задомяване някои с всички обреди,
обичаи и веселби...’. В БТР 771 - ‘брачно празненство; женитба с придружаващите
я обреди и веселия’. В РСБКЕ III 155 - ‘сключване на брак, придружено с обреди и
570
веселби’. В БЕР VI 535-536 - ‘брачно празненство’. Варианты св\абда е
засвидетелстван в български говори в Банат (Румъния, вж. БЕР пак там).
П. Праслав. *svatt>ba, стбълг. скдтьбд (вж. СтбР II 646 в съчет. свдтьвж творити
‘вдигам сватба’) < кор.-осн. свлт(ь)- + наст, -ьбд респ. -ба (вж. Граматика II60). В
други слав, езици: сръб. и хърв. ceadda/svadba, словен. svadba, рус. свадьба, чеш.
svadba и т.н.
0 В различии съчет. за назоваване на годишнина от сватба: басмяна сватба,
брашняна сватба, зелена сватба, памучна сватба, хартиена сватба - за
първата годишнина; дървена сватба - за петата годишнина; медиа сватба - за
седмата годишнина; дантелена сватба - за тринадесетата годишнина; стъклена
сватба - за петнадесетата годишнина; порцеланова сватба - за двадесетата
годишнина; сребърна сватба - за двадесет и петата годишнина (вж. и РСБКЕ III
155, СТРБЕ 674); перлена сватба - за тридесетата годишнина;рубинова сватба -
за четиридесетата годишнина; златна сватба - за петдесетата годишнина (вж. и
РСБКЕ и СТРБЕ пак там); диамантена сватба - за шестдесетата годишнина;
благодатна сватба - за седемдесетата годишнина; коронна сватба, платинена
сватба - за седемедесет и петата годишнина.
СВАТ\ЕЯ
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атпя. Зват. ф. сват\ейо!. Член. сват\еята ‘сватята ми’.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 130 - ‘сватя, сватовница’.
П. От същ. сват] —> осн. сват- + наст. -ея. Срвн. и св\атица, сват\овница.
СВ\АТИ
= Група от жени и моми (роднини на момъка), конто преди сватбата правят оглед
на сватбения чеиз в дома на момата.
Р. Диал. У Геров V 130 - ‘жени, моми, събрани... у момъка, за да отидат да гледат
премяната на момата’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
571
СВАТЬИНА
= Баша на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; сват. Зват. ф. сват\ино!.
Р. Диал. В български говори във Вардарска и Беломорска Македония (Радовишко,
Дойранско).
П. От същ. сват] —> осн. сват- + наст. -ина. Срвн. и сватан\ак, св\атанец, св\атко.
СВ\АТИЦА
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; ce\amd. Зват. ф. св\атице!. Член. св\атицата ‘сватята ми’.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 129 - ‘жена сват’.
П. От същ. св	—> осн. сват(ь)- + наст, -ица, вероятно като начално гал.-умал.
название, придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и сват\ея.
СВ\АТКА
Вар.: св\атка, св\атька, св\аткя.
= Обредно лице (мома, млада жена - роднина на младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка. Зват. ф. св\атке!.
Р. Диал. В местни говори в Девинско, Маданско. В БЕР VI 536 (към сватя)
св\атъки мн.ч. - ‘жени, конто придружават мъжете българомохамедани, когато
отиват да вземат невястата’ - за говори в Маданско. В български говори от
Беломорска Македония св\аткя (Воденско, Солунско).
П. От същ. св\ат^] —> осн. сват(ъ)- + наст. -ка/-кя.
CB\ATKO*
= Баща на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; сват.
Р. Диал. В някои говори в Кюстендилско и Радовишко (Вардарска Македония). У
Иванова 179 - за говори в Кюстендилско (Пиянец).
П, От същ. сват] —> осн. сват- + наст, -ко, вероятно като начална зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
572
СВЯТКО2
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря.
= Съпруг на сестра на майка /742/; 7ие/и|ми.
Р. Диал. У Геров V 129 - ‘зет’ и ‘свако’.
П. От същ. сват] —> осн. сват- + наст, -ко, вероятно като начална зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
СВАТЛ\ЪК
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Разг., диал. В РСБКЕ III156 - ‘скланяне, уговаряне на мома или момък да се
задоми...’.
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Разг., диал. Широко разпространено.
П. От същ. сват] —> осн. сват- + наст, -лък (< тур. -lik/-luk, вж. Граматика II 65).
СВАТН\ИНЕ
= Родители на на зет /176+276/ или на снаха /185+285/ спрямо родителите на
омъжена дъщеря или на женен син; сватове. Член. сватн\инете ‘сватовете ми, ни’.
Р. Диал. В говори от Годечко (вж. ТБД X 138: сватн\инете си до|оду на дъи|о).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СВ\АТОВЕ
= Родители на на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена
дъщеря или на женен син. Член. св\атовете ‘сватовете ми, ни’.
Р. Книж., разг., диал. Вж. сеат и св\ат^.
- Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Разг., диал. В говори от Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 374). Вж. и к. 10.А. У
Геров V 130 (към сеат) по текстове от нар. пес. и потов.: св\атове дошли, а
момата на кукли играв', кога момата не в драга, и сватов ити през прага.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
• Св\атови. Домът и семейството на сват] и св\атя]. Субстантивирано мн.ч. на
573
прил. св\атов.
СВАТОВНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сеат, годеж\ар.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 129-130 - ‘който е пратен да иска мома, да прави
сговор за годявка’. В БТР 771 и БЕР VI 534-535 (към сеат) - ‘пратеник от страна на
момък да иска мома за булка’. В РСБКЕ III156 - ‘мъж, пратен от страна на момъка
да иска за жена някоя мома’. У ДечТР 693 - ‘пратеник от страна на момък да иска
мома за булка’. У РадБТР 637 - ‘лице, което урежда годеж, сватба по поръчение на
момъка’.
П. От същ. сеат) —♦ осн. сеат- + съчл. наст, -ое-ник. Възможно е обаче и
образуване от осн. сеатов- на диал. глаг. *сват\овам (срвн. и сват\освам,
сват\увам) + наст. -ник. Срвн. и св\атанец.
СВАТОВНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); св\атя', годеж\арка.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 - ‘която е пратена да иска мома, да прави
сговор за годеж’. В РСБКЕ III 156 - ‘жена, изпратена от страна на момъка да иска
за жена някоя мома’. В БТР 771, БЕР VI 534-535 към сват (вж.). У ДечТР 693,
РадБТР 637 към сват\овник (вж.).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сват\овник\ с наст. -ница. Срвн. и
сват\ея, св\атица, св\ат^.
СВАТОВНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Книж., разг., диал. Вж. сватовник и сват\овница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и св\атове
И др.
СВАТОВСТВО
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства).
Р. Разг. У Геров V 130 - ‘роднина по женитба’. В БТР 771, РСБКЕ III 156, у ДечТР
574
693 и в БЕР VI 534-535 към сват (вж.) - ‘роднинство, сродяване по женитба’.
П. От същ. сват] —> разш. осн. сват-ов- + наст, -ство (< стбълг. -ьстко, вж.
Граматика II 64).
СВАТОВЧ]ИНА
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Диал. В български говори в Беломорска Македония (Костурско) и Южна
Албания (Корчанско).
П. От същ. сеат] —> разш. осн. сват-ое- + диал. наст. -чина. Срвн. и се\атовщина.
СВ\АТОВЩИНА
Вар.: св\атовщина, сватовщ\ина.
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Диал. В говори от Дупнишко-Кюстендилско и Благоевградско-Разложко, в
български говори от Западните покрайнини (Босилеградско) и Вардарска
Македония (Кратовско-Делчевско). У Геров V 130 - ‘искане на мома’ и
‘сватовство’. В БТР 771 ‘искане мома за булка на някого’ и ‘сватовство’. В РСБКЕ
156 -‘сватовство’. У ДечТР 693 - ‘сватовство’, ‘искане мома за булка на някого’. В
БЕР VI 534-535 (към сеат) ‘искане на мома за булка на някого’ и ‘роднинство по
сватовска линия’ - за говори в Софийско, Кюстендилско.
П. От същ. сеат] —> разш. осн. сват-ов- + наст, -щина (< стбълг. -ьск + -инл, вж.
Граматика II 64). Срвн. и сеатовч\ина.
CBAiyOCAM
СВАТ\ОСВАМ
СВАТ\ОСУВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена).
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 (сеат\осеам, сеат\осуеам) и БТР 771 - ‘искам
мома за някого’. В РСБКЕ III 156 - ‘съдействам някому да се ожени...’. У РадБТР
637 - ‘уговарям някого да се ожени за дадено лице’. В БЕР VI 534-535 (към сеат) -
‘поискам мома за някого’. Сеат\осам се/сеат\осеам се. Сродя се/сродявам се чрез
575
женитба. У Геров V 130 - ‘роднина сме с някого по сватовство’ [?]. В БТР 771,
РСБКЕ III 156 и БЕР VI 534-535 (към сват) - ‘сродя се ~ сродявам се чрез женитба
на син, дъщеря или роднина’.
П. От същ. сват] —► осн. сват- -I- съчл. наст, -ос-а(м), -ос-ва(м) (вж. Граматика II
232), диал. и -ос-ува(м) —► глаг. сват\осам и вар. Срвн. и сват\увам, св\атяп.
СВАТ\ОСВАНЕ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена).
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено. У Геров V 130 - сват\осеанъе и
сват\осуванье - от глаг. сват\освам. В РСБКЕ II 156 - отглаг. същ. от сват\освам,
сват\осувам.
П. Отглаг. същ. от сват\освам с наст, -не (диал. и -ньё). Срвн. и сватл\ък.
СВАТ\УВАМ
- Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ III 156 - ‘действам като сватовник за някого’.
= Проявявам се като сват; бивам (съм) сват.
Р. Разг., диал. У Геров V 130, в БТР 771 и БЕР VI 534-535 (към сеат) - ‘бивам
някому сват’, ‘ходя като сват’.
П. От същ. сеат] —> осн. сеат- + наст, -уеа(м). Срвн. и се\атяи.
СВ\АТЯ'
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син. Нариц. и зват. (св\атя!) ф. Член. св\атята ‘сватята ми, ни’.
= Жена-роднина по сватовство.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 - ‘така си викат помежду майките и женската
рода на оженени’. В БТР 771 и БЕР VI 536 - ‘... майката на женен син или дъщеря
спрямо бащата и майката на снахата или зетя’ и ‘близък или далечен роднина по
сватовство’. В РСБКЕ III 156 - ‘майката на женен син или дъщеря по отношение на
родителите на снахата или зетя’ и ‘роднина по сватовство’. У ДечТР 693 сеат и
св\атя (вж. при сеат). У РадБТР 637 - ‘съпруга, сестра или дъщеря на сват’. В УЕР
II 355 - ‘майката на женен син или дъщеря спрямо родителите на снахата или зетя’
и ‘жена, роднина от рода на единия съпруг спрямо роднина от рода на другия
576
съпруг’.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Петричко и Първомайско. Вж. к. 838.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница. В УЕРII 355 - ‘жена, изпратена от... ерген у
момата да му я иска за жена’.
Р. Разг., диал. У Геров V 130 и РСБКЕ III156 - ‘сватовница’. В БЕР VI 536 -
‘годежарка, сватовница’.
П. Праслав. *svati, стбълг. скатъ (МладЕР 371) —> бълг. сват] —» осн. сват(ь)- +
наст.-оконч. -а. Срвн. и св\айка, св\акя, сват\ея, св\атица, св\аха и др.
0 В съчет.: ст\ара св\атя ‘обредно лице (съпруга на ст\ар(и) св\ат и застьпница на
майката на младоженеца) с разпоредителна роля по време на сватба’. Вж. ст\ар(и)
сват (към сват).
• Св\атини. Домът и семейството на св\атя]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
св\атин.
СВ\АТ(Я)п
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Разг., диал. В РСБКЕ III 156 (по П. Р. Славейков: А момата и ергенът да ги
сватят, да ги женят', по П. Яворов: Уж са били теб годили... теб годили, мен
сватили). Св\ат(я) се. Сватосвам се. У Геров V 130 сват\ъ се ‘искам мома’,
‘сватосвам се’.
П. От същ. сват] —> осн. сват(ь) + наст.-оконч. -я, -ъ, -им —> глаг. св\атя с
посоченото значение. Срвн. и сват\увам.
СВ\АХА
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя?. Зват. ф. св\а(х)о!. Член. св\ахата ‘сватята ми’.
Р. Диал. В западните дялове на Дунавската равнина и Стара планина и южно от нея
в Годечко-Софийско-Самоковско, в Средногорието (Ихтиманско, Панагюрско),
Тракия (Пазарджишко-Пловдивско-Карловско) и Северните Родопи
577
(Велинградско-Асеновградско). У ДечТР 138 - ‘сватя’.
П. Праслав. *svaxa, в бълг. от същата кор.-осн. както и сват], но със старинна наст.
-ха (вж. Фасмер III 570, Трубачев 142), както и м\ащеха < *matjexa. Срвн. и рус.,
укр. св[аха, пол. swacha. Срвн. и св\айка, св\атя.
СВ\АХИ
Вар.: св\ахи (св\аи).
= Обредна група от моми (роднини на младоженеца и младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферки.
Р. Диал. В говори от Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 379).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СВ\АЧКА
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя. Зват. ф. св\ачката ‘сватята ми’. Член. св\ачката ‘сватята
ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (южно от р. Марица). В БЕР VI 536 -
‘майка на младоженец’ - за говори в Пловдивско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от гал.-умал. *св\атичка (< св\атя) след
редуциране на неударената сричка /ти/.
СВ\АЧЬА
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя]. Зват. ф. св\ачье! ~ св\аче!. Член. св\ачьата ‘сватята ми’.
Р. Диал. В малък ареал от говори в Разложко.
П. От същ. св\атя] или св!акя] поради преход на палат, съгл. /ть/ или /кь/ в /чь/
(срвн. напр. зечь спрямо зетъ ~ зекь, пъчь спрямо пъть ~ пъкъ и вж. БДА-ОТ к.
Ф102, Ф103).
СВ\АШКА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. св\ашке!. Член.
се\ашката ‘шуренайката ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Ломеко. Вж. к. 838.
= Сестра на снаха /485-483/.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско. В БЕР VI 536 - ‘сестра на снахата’
578
- за говори в Плевенско.
П. От същ. св\аха] —» гал.-умал. св\ашка с видоизменена осн. сети- + наст. -ка.
Началният гал.-умал. вар. е придобил и неутрална нарицателна функция с
посочените значения.
СВЕД\ОК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 130 - ‘сватовник’ (вж. и БЕР VI 537 се\едок [?]).
П. От диал. глаг. сеед\а ‘събера’ (у Геров V 130, 136 към сводка, св^адям ‘събирам,
ставям неколцина на едно място’) —* осн. свед- + наст. -ок. Срвн. и св\одник.
СВ\ЕКЪР
Вар.: св\екър, св\екор.
= Баща на съпруг /17/. Зват. ф. св\екре!. Мн.ч. св\екъри, св\екъре, св\екрове, св\егере.
Член. ф. св\екър(ът) ‘свекърът ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 131 - ‘баща на мъжа ми, мъжев баща’ (+ текст от
нар. пес.: св|ект>р невести продума: мома невесто,... моя малка снашице). В БТР
772, РСБКЕ III157 и БЕР VI 539 - ‘баща на съпруга (мъжа) по отношение на жена
му (на снахата)’. У ДечТР 694 - ‘баща на мъжа, на съпруга по отношение на жена
му, на снахата’. В УЕР II355 - ‘баща на мъжа [?] спрямо съпругата му’. У РадБТР
637 - ‘баща на сина по отношение на снахата’. Вж. к. 17+27.
П. Праслав. *svekn> (< индоевроп. кор.-осн. swe- ‘свой, собствен’) —♦ *svekuros
‘свой господар’), църк-слав. свекр, еръб. и хърв. свекар/svekar, рус. свёкор, чеш.
svekr, словаш. svokor и т.н. (вж. БЕР VI 539). Диал. вар. св егере за мн.ч. (вм.
св\екъре, св\екрове и под.), засвидетелстван в Кумановско (Вардарска Македония),
може да е видоизменение на *св\екере (вж. БЕР VI 537), но остава неясен. Вж. и
свек\ърва.
0 В съчет.: од\енье св\екрове ‘сватосване на мома за женитба с прякото участие на
бъдещия свекър’ - в местни говори в Годечко. У Иванова 212 с пояснение: „В
народната култура от Годечко е съхранен и изразът оденъе свекрове, с чиято
579
помощ... се обозначава както сватуването, така и правото то да се извършва от
бъдещия свекър”.
СВЕК\ЪРВА
Вар.: свек\ърва, свекр\ъва, свек\рва.
= Майка на съпруг /27/. Зват. ф. свек\ърво!. Член. свек\ървата ‘свекърва ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130-131 - ‘жена на свекър’, ‘майката на мъжа ми,
мъжева майка’ (+ текст от нар. пес.: ... майно ле, стара свекърво, досега ми си
свекърва, отсега си ми майчица). В БТР 772, РСБКЕ III 157, БЕР VI 539 - ‘майка на
съпруга (мъжа) по отношение на жена му (на снахата)’. У ДечТР 694 - ‘майка на
мъжа, на съпруга по отношение на жена му, на снахата’. В УЕР II 355 - ‘майка на
мъжа [?] спрямо съпругата му’. У РадБТР 637 - ‘майка на сина по отношение на
снахата’. Вж. к. 17+27.
П. Стбълг. свекр! (род. пад.), свекрве (вж. СтбР II 646, РСтбЕ 376) —> осн. свек(ъ)рв-
+ наст.-оконч. -а, сръб. и хърв. свекрва/svekrva, рус. свекр\овъ, словаш. svokra и т.н.
Според Трубачев 120 и сл. в осмислянето на основата е изиграла роля и народната
етимология по израза „своя кръв”, като формата за ж.р. е повлияла вторично и на
тази за м.р., т.е. свек(ъ)рва —> свекър.
0 В съчет.: като снаха и свекърва ‘в несъгласие, в раздор’ (ФРБЕ I 510).
СВ\ЕСТКА
= Сестра на съпругата /48/; балдъза. Зват. ф. св\ес(т)ке!. Член. св\ес(т)ката
‘балдъзата ми’.
Р. Диал. Спорадично в Дебърско (Вардарска Македония - св\еска). У Геров V 140 -
‘женина сестра’. В БТР 772 и БЕР VI 541 - ‘сестра на жената по отношение на
нейния мъж’. У МладЕР 571 - ‘обл. за тур. балдъза
П. Праслав. *svestb, *svbst- с индоевроп. кор. swe- (срвн. нем. Schwester ‘сестра’) —>
бълг. диал. осн. свес(т)- + наст, -ка, сръб. и хърв. ceacm/svast, рус. свестъ, свёстка,
‘сестра на съпругата’, чеш. svest (вж. МладЕР и БЕР пак там).
СВ\ОДНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 136 - ‘сватовник’ и ‘който прави работа на двамина’.
580
П. У Геров (пак там) от същата кор.-осн. и диал. св\ода ‘много... люде, събрани на
куп’ и ‘сбор на гощавка, на приказки’, свод ‘събиране двама на едно място’ и диал.
глаг. св\одям/св\ождам ‘събирам... неколцина на едно място’ —> осн. свод- + наст. -
ник —> същ. св\одник. Срвн. и свед\ок.
СВ\ОДНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 136 - ‘сватовница’ и ‘която прави работа на двамина’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо св\одник] с наст. -ница.
СВ\ОДНИЦИ
= Обредни лица (роднинска семейна двойка), конто напътстват младоженците
преди първата им брачна нощ.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (вж. Добруджа 284: „Свеждането или
свождането на младите... се поверява на младо семейство, на което свекървата има
пълно доверие”).
П. Обособоена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
св\одник и св\одница.
СВ\ОЕН
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В местни говори в Беломорска Тракия (Дедеагачко).
П. От мим. свой] —> осн. сво(й)- + наст. -(е)н. Срвн. и св\ойник, сво\як.
СВО\ЕТИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родовата общност; роднина.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. От мим. свой] —> осн. сво(й)- + разш. наст, -(е)тина. Срвн. и сво\ещина,
св\ойщина.
СВО\ЕЩИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родовата общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 136 - ‘рода’, ‘роднина’.
П. От мим. свой] —> осн. сво(й)- + разш. наст, -(е)щина. Срвн. и сво\етина,
св\ойщина.
581
св\ои
СВ\ОИТЕ
Вар.: ce\ou, ce\oume (св\ойте), сво\и, сво\ите.\
= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж., разг., диал. (напр.: на Нова година се събрахме все св\ои - близки,
роднини; на събор секи си кани своите, ама и други гости - приятели, познати). В
различии говорни области: Кюстендилско (сек гл\еда св\оите), Ихтиманско
(св\оите с\е са возм\ене бил\е; момч\ето пр\аща св\оите си - багц\а, бр\ат ’а),
Карловско (св|ои сме си и кус\ур н\и си в\ързууми), Троянско (за год\ежът с\еки си
к\ани св\ойте), Костурско, Преспанско (Беломорска Македония - св\еки со гр\ижи
гол\еми... за св\ойте; нев\естата ке и д\арва св\ойте).
П. Стбълг. свои ‘своите хора, близките’ (i свои его не предлшд, СтбР II 649-650), мн.
cRoiA ‘близък, роднина...’ (свод ве^ В'ёд’ы юстлвлаюцк, ДавРИПК 264-267), бълг. св\ои
и член. св\оите (и вар.) като обособено съществително с посоченото значение (вж.
и БЕР VI562-563 към свой).
СВОЙ
Вар.: свой, св\(й)ен (с\ойен).
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 136-137 и в РСБКЕ III 171 - ‘роднина, сродник,
близък’. В БТР 776 - ‘член на семейството, роднина, близък’. В БЕР VI 562 - ‘член
от семейството, роднина, близък’. В различии говорни области: Софийско (е па
кум\о, що |е к\ум, и \он ни е св\ой,р\од сме), Силистренско (\имаме н ’\акакъф св\ой
т\ам), Дедеагачко (Беломорска Тракия - и т\ойму е с\оен, на калт\атата с\ин
де...).
П. Стбълг. свои, бълг. свой (възвр. притеж. мим.) и свой (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
СВ\ОЙНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 137 - ‘свой, роднина’.
П. От възвр. притеж. мим. свой} —> осн. свой- + наст. -ник. Срвн. и сво[як.
582
СВ\ОЙНИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В местни говори в Беленско.
П. От възвр. притеж. мим. свой] —> разш. осн. свойн- (< вер. от произв. св\оен, -йна)
+ наст. -ина. Срвн. и св\ойник, св\ойщина.
СВ\ОЙЩИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 137 - ‘свой’, ‘свойник’. В БТР 776 - ‘роднина, близък’.
П. От възвр. притеж. мим. свой! —> осн. свой- + наст, -щина (вж. Граматика II 64).
Срвн. и св\ойник, св\ойнина.
сво\як
Вар.: сво^як, свяк, О’|як.
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 137 - ‘свой, роднина’. В БТР 776 - ‘роднина, близък’. У ПарЕР
358 - ‘съпруг на сестра’ [?], ‘роднина, близък’.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ловешко-Троянско-Севлиевско-Габровско
(вж. Лов. край 338) и Казанлъшко-Старозагорско. Вж. к. 741-742.Б.
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. У Геров и БТР (пак там) и у МладЕР 573 - ‘мъж на женина сестра’,
‘баджанак’. У ПарЕР (пак там) - ‘баджанак’.
П. От възвр. притеж. мим. свой] —> осн. свой- + наст. -ак. Срвн. и св\ойник.
СВ\ЪРШ(А)
СВ\ЪРШВАМ
СВ\ЪРШУВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В говори от югозападни области. У Геров V 138-139 свр\ъша(м),
свр\ъшвам, свр\ъшувам ‘сговарям момък с мома да се земат’, ‘годявам’. Св\ърша
се, св\ърш(у)вам се. Сгодя се/сгодявам се. У Геров V 138 (към свр\ыивам) -
583
‘годявам се’ (баща ми, пред да се свърши с майка ми...).
П. Стбълг. сьврьшити ‘завърша, изпълня нещо’ (РСтбЕ 398), ‘свърша, завърша,
извърша нещо докрай’ (СтбР II787) —» глаг. св\ърша/св\ърш(у)вам
‘сгодя/сгодявам’. Според авторите на БЕР 1214 (към в\ърша) от връх, т.е. ‘правя
нещо до върха, до края, изцяло’. Срвн. и в\ьрш(а).
СВ\ЪРШЕНИК
Вар.: св\ършеник (свърш\еник), свр\ъшеник, св\ршеник.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В говори от Вардарска Македония (Тетовско-Дебърско-Охридско-
Битолско). Вж. к. 7*+8*. У Геров V 139 свр\ъшеник - ‘който е свършен, годен за
някоя мома’. В БЕР 1214 (към в\ърша) св\ършеник ‘годеник’ - за говори от
югозападни области.
П. От глаг. св\ършам/св\ърш(у)вам‘] —> страд, прич. св\ършен ‘сгоден’ + наст. -(н)ик
—♦ същ. св\ършеник.
СВ\ЪРШЕНИЦА
Вар.: св\ършеница (свършен\ица), свр\ъшеница, св\ршеница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. св\ършеник и к. 7*+8*. У Геров V 139 свр\ыиеница ‘която е свръшена,
годена за някой момък’. В БЕР 1214 (към в\ърша) св\ъргиеница ‘годеница’ - за
говори от югозападни области.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо св^ршеник] с наст, -(н)ица.
СВ\ЪРШУВАНЕ
Вар.: св\ършуване, свр\ъшуване, св\ршуеане.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В някои говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров V 139
свр\ъшуванъе (наред със свръшув\ачка вж.) ‘годеж’. Вж. к. 10.Б.
П. Отглаг. същ. от св\ършувам) (наред със свр\ъшам, свр\ъшвам) с наст. -не. Срвн.
и св\ършувачка.
584
СВ\ЪРШУВАЧКА
Вар.: св\ършувачка, свършув\ачка, свършав\ачка.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Тетовско-Дебърско,
Велеско). Вж. к. 10.Б. У Геров V 138 свършув\ачка ‘годеж’. В БЕР I 214 (към
в\ърша) свършув\ачка, свършав\ачка ‘годеж’ - за говори от югозападни области.
Срвн. и св\ършуване.
П. От глаг. св\ършувам (вж. св\ърша ~ св\ърш(у)вам) —► осн. свършув- + съчл. наст.
-ач-ка —> същ. св\ършувачка. Срвн. и св\ършуване и върш\авачка, в\ършачка.
СГЛЕД
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. У Геров V 146 наред със сгл\еда (вж.). В РРДД 447 наред със сгл\еда,
сгл\едка (вж.).
П. От глаг. сгл\едам/сгл\едвам] —> осн. сглед—» същ. сглед. Срвн. и сгл\еда,
сгл\едка, с\оглед.
СГЛ\ЕДА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. Според Иванова 56 е засвидетелствано в различии етнокултурни и говорни
области (Софийско, Еленско, Русенско). У Геров V 146 - ‘кога огледници отидат да
оглеждат мома за невеста’. В БТР 778 и РСБКЕ III 176 - ‘сглеждане на мома от
годежари’ и ‘нагласена среща на двама млади... да се сгледат’. В РРДД 446 (към
сглед) - ‘оглеждане на мома за женитба’.
П. От глаг. сгл\едам/сгл\едвам) —► осн. сглед- + наст.-оконч. -а —> същ. сгл\еда.
Срвн. и сглед, сгл\едка, с[оглед.
СГДЕДАМ
СГЛ\ЕДВАМ
СГЛ\ЕЖДАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
585
сватосам/сватосвам.
Р. Диал. У Геров V 146 - ‘бивам на сгледа’, ‘отишъл съм на сгледа’. В БТР 778
сгл\едам, сгл\еждам ‘посещавам къща на мома за сгледа’. В РСБКЕ III 176 ‘правя
сгледа на мома’. У Геров (пак там) и сгл\едвам се, сгл\еждам се ‘гледаме се един
друг да се огледаме, за да се земем’ (+ текст от нар. пес. с вар. сгл\едвам се: изтече
звезда денница, та се съ войно сгледали, дали съ лика прилика).
П. От глаг. гл\едам —> осн. глед- с предст. с- и наст. -а(м), -ва(м) или осн. във вар.
глежд- вероятно < *-глед]-(а) + предст. с- и наст. -а(м) —> глаг. сгл\едам/сгл\еждам
с посоченото (вторично развито) значение. Срвн. и огл\едам/огл\еждам.
СГЛ\ЕДКА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В РРДД 447 (към сглед) - ‘оглеждане на мома за женитба’.
П. От глаг. сгл\едам/сгл\едвам (при сглед]) —► осн. сглед- + наст, -ка —♦ същ.
сгл\едка. Срвн. и сглед, сгл\еда, с\оглед.
СГЛ\ЕДНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Дунавската равнина между поречията на реките Осъм и Янтра
(вж. Лов. край 374), но спорадично и на изток в Шуменско. В к. 10.А. У Геров V
146 - ‘който сгледва мома, сватовник’. В БТР 778 и РСБКЕ III 176 - ‘който е
пратен да сглежда мома; годежар’.
П. От глаг. сгл\едам/сгл\едвам] осн. сглед- + наст, -ник —► същ. сгл\едник. Срвн.
и огл\едник, угл\едници (мн.ч.).
СГЛ\ЕДНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. сгл\едник. Вж. к. 10.А. У Геров V 146 - ‘която сгледва мома’,
‘сватовница’. В БТР 778 сгл\едник и сгл\едница ‘който е пратен да сглежда мома’. В
РСБКЕ III 176 - ‘жена, която е изпратена да сглежда мома’, ‘годежарка’.
586
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгл\едник\ с наст. -ница. Срвн. и
огл\едница.
СГЛ\ЕДНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сгл\едник и к. 10.А. У Геров V 146 по текстове от нар. пес.: за Станка
дошли сгл\едници и се е Станка сгодила', Богдане, първо венчило, хайде да дадем
Маринка, яли йъ ищът сгл\едници от девять добры домови.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
с\огледници.
СГ\ОВОР
Вар.: сг\овор, сг\оворь.
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Предсватбена среща на родители (близки, роднини, сватовници) на момък и мома
за уговаряне на вида и количеството на даровете.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Иванова 62-64 - ‘сватосване, което може да прерасне в малък годеж’ -
за говори в Пловдивско (вж. и Пловд. край 219-220); ‘голям, втори годеж’ - за
говори в Ловешко (вж. и Лов. край 376). У Геров V 147 сг\овор и сговорь (ж.р.) -
‘съгласие между момковите и момините за дарове, което бива пред сватба’. В БТР
778 - ‘споразумание между родителите на момък и мома за сватбените дарове’.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘договоря, уговоря’ —> осн. сговор—> същ. сг\овор със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и сгов\ора.
СГОВ\ОРА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. У Геров V 147 - ‘сговор’.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘договоря, уговоря’ —> осн. сговор—> същ. сгов\ора с наст.-
оконч. -а. Срвн. и сг\овор.
587
СГОВОРДЖ\ИЙКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. сговордж\ия и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сговордж\ия] с наст. -ка. Срвн. и
сгов\орница.
*СГОВОРДЖ\ИИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сговордж\ия и сговордж\ийка.
П. Обособена словна единица (в мн.ч. < сговордж\ия) със събирателно значение.
Срвн. и сгов\орници.
СГОВОРДЖ\ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В западнобългарски говори в Брезнишко-Трънско и Босилеградско
(Западните покрайнини). Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 288 - ‘сговорник, тькменджия’ -
за говори в Трънско.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘сватосам’, ‘сгодя’ (вж. Геров V 147) или от осн. на същ.
сг\овор] + наст, -джия —> същ. сговордж\ия. Срвн. и сгов орник.
СГОВ\ОРНИК
Вар.: сгов\орник, сговорн\ик.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 147 сговорн\ик ‘който сговаря някого за някого’, ‘сватовник’. В
БТР 778 сгов\орник ‘посредник, който увещава родителите на приставала мома да
стане на някого жена’. В РСБКЕ III 176 - ‘мъж, който уговаря с родителите на
мома да стане на някого жена’.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘сватосам’, ‘сгодя’ (вж. сгов\арям у Геров пак там) или
произв. същ. сг\овор, сгов\ора —> осн. сговор- + наст, -ник —> същ. сгов\орник. Срвн.
и сговордж\ия.
588
СГОВ\ОРНИЦА
Вар.: сгов\орница, сговорн\ица.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 147 сговорн\ица ‘която сговаря някоя за някого’. В РСБКЕ III
176 сгов\орница ‘жена сговорник’ (вж. и БТР 778 към сгов\орник).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгов\орник] с наст. -ница. Срвн. и
сговордж\ийка.
*СГОВОРДЖ\ИИ
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сгов\орник и сгов\орица.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сговордж\ии.
СГОД\ЕЖ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Пловдивско.
П. От глаг. сгод(\я) —> осн. сгод- + наст, -еж —> същ. сгод\еж. Срвн. и год\еж.
СГОДЕН\ИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. Спорадично в ареала на годен |мк'|' (вж. Капанци 179) и к. 7*+8*. У Геров V
147, БТР 778 и РСБКЕ III177 - ‘годеник’. У Трубачев 145 згуд\яник ‘годеник’ - за
говори на олшанските българи в Украйна.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 147 - ‘сватовник’.
П. От глаг. сгод(]я) —> осн. на страд, прич. сгоден- + наст, -ик	същ. сгоден\ик.
Значението ‘сватовник, годежар’ вероятно е вторично, срвн. напр. годен\ик и
годеж\ар. Срвн. и сгодич\ар, сгод\ятик.
589
СГОДЕН\ИЦА
- Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. сгоден\ик. У Геров V 147, БТР 778 и РСБКЕ III 177 - ‘годеница’. У
Трубачев 145 згуд\яница ‘годеница’ - за говори на олшанските българи в Украйна.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров 147 - ‘сватовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгоден\ик] с наст. -ица. Значението
‘сватовница, годежарка’ навярно е вторично, срвн. напр. годен\ица и годеж\арка.
Срвн. и сгод\ятица.
СГОДЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им П*+Ъ*1-, годеници.
Р. Диал. Вж. сгоден\ик и сгоден\ица.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СГОДИЧ\АР
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Иванова 56 в мн.ч. сгодич\аре (згудич\аре) ‘сватовници’ - за говори в
Тракия. Вж. к. 10.А. В РРДД 447 - ‘годежар’.
П. От глаг. сгод(\я)у —> осн. сгод- + съчл. наст, -ич-ар —> същ. сгодич\ар. Срвн. и
сгоден\ик, сгод\ятик.
СГОДИЧ]АРИ
Вар.: сгодич\ари, сгодич\аре.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У Иванова 56 сгодич\аре (згудич\аре) ‘сватовници’ - за говори в Тракия.
Вж. и сгодич\ар. Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгод\ятици.
590
СГОД(\Я)
СГОДЯВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 148 сгод\ъ, сгод\явам ‘годявам’. В БТР 778 и
РСБКЕ III 177 сгод\явам ‘годявам’. В СТРБЕ 681 сгодявам, сгод\я ‘уреждам годеж
между мъж и жена’. У РадБТР 643 сгод\явам, сгод\я ‘уреждам годеж’. Сгод(]я) се,
сгод\явам се. Годя се, годявам се.
П. Произв. глаг. от год\я (се), год\явам (ce)f с предст. с-.
СГОЩЯТИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (вж. Пир. край 392). В БЕР 1260-261
(към год]я) - за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.А. У Геров V 148 - ‘който сгодява
някоя за някого’, ‘сватовник’.
П. От глаг. сгод(я)( —♦ осн. сгодъ- + съчл. наст, -ат-ик —> същ. сгод\ятик. Срвн. и
сгоден\ик, сгодич\ар.
СГОД\ЯТИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР 1260-261 (към сгод]я) - за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.А. У
Геров V 148 - ‘пратена да сгодява някоя за някого’, ‘сватовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгод[ятик1 с наст. -ица. Срвн. и
сгоден\ица.
СГОД\ЯТИЦИ
- Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (вж. Пир. край 382). Вж. и сгод\ятик и
сгод\ятица и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгодич\ари.
591
СД\АВАНКА
= Мома, която се омъжва със съгласието на родителите си.
Р. Диал. У Геров V 152 - ‘мома, невеста, омъжена с изпрат, с воля на родителите
си, а не пристанала’. В БЕР I 310-312 (към д\авам) - ‘мома, която се жени с
разрешение на родителите си, която не е пристанала’.
П. От диал. глаг. сд\авам ‘давам (съгласие, с благословил)’ —» страд, прич. сд\аван,
отглаг. същ. сд\аване -* осн. сдавай- + наст, -ка —»същ. сд\аванка. Срвн. и
сд\аденица.
СД\АДЕНИЦА
= Мома, която се омъжва със съгласието на родителите си.
Р. Диал. У Геров V 152 (вж. сдав\анка) и БЕР I 310-312 (към д^авам, дам).
П. От диал. глаг. сдам ‘дам (съгласие, с благословил)’ -* страд, прич. сдаден —>
осн. сдаден- + наст. -(н)ица -* същ. сд\аденица. Срвн. и д\аденица.
СЕВД\А
Вар.: севд\а, с\евда, севд\ъ, с[евдя, севдьд.
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Зват. ф. с\евдо!.
Р. Разг., диал. Широко разпространено в различии говорни области. У Геров V 156
- ‘любов’ (+ текст от нар. пес.: - Керимо, бЪла ханъмо, аз имам севд\ъ на тебе и
Станко ле, севда голЪма...). В БТР 780 и РСБКЕ III 182 ‘любов’ и ‘либе’ (+ текст от
П. П. Славейков: първо либе, първа севдо, не копией, недей се вайка...). В СТРБЕ
682 - ‘любов’и ‘любовник’. У ДечТР 704 - ‘любов’ и ‘любим човек; либе, изгора’.
П. Тур. sevda ‘любов’ и ‘либе’ (вж. ДТБ 228) —» бълг. диал. севд\а и вар. със същите
значения.
СЕВДАЛ\ИНА
Вар.: севдал\ина, севдел\ина.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. севдал\ино!,
севдел\ино!.
Р. Диал. В местни говори в Белоградчишко.
П. Тур. sevda ‘любов’, sevdah ‘влюбен’ —» бълг. диал. севд\а ‘любов’ и севдал\ия
‘който буди любов, обич’ (РРДД 448) —► осн. севдал- + наст, -ина —» л.и. Севдалина
и метафорично —»същ. севдал\ина с посоченото значение.
592
СЕДЕМГ\ОДЧЕ
Вар.: седемг\одче, седмог\о(д)че.
= Дете на седем години /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 579-580 (към сведем) - за говори в Софийско-Самоковско-
Дупнишко-Кюстендилско и Прилепско (Вардарска Македония).
П. Сложна дума, образувана от числ. с\едем —+ осн. седем- + кор.-осн. -год- (<
година) + наст, -че или осн. седм- + съединителен формант -о- + кор.-осн. -год- +
наст. -че.
СЕДЕФКА
= Сестра на съпруг <по-млада> /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. сед\ефке!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско-Белоградчишко и в Брезнишко.
П. Бълг. диал. сед\еф, сед\ефче (тур. sedef, sedefotu, вж. ДТБ 228) ‘раст. Ruta
graveolens’ —> осн. седеф- + наст, -ка	л.и. Сед\ефка и метафорично същ.
сед\ефка с посоченото значение.
СЕДМ\АК
= Дете, родено в седмия месец от бременностга на майката /5*~6*/; седмаче.
Р. Разг., диал. В БТР 781 и у РадБТР 644 - ‘седмаче’. В РСБКЕ III 184 - ‘дете
седмаче’. В БЕР VI 583-584 - ‘дете, родено през седмия месец’ - за говори в
Троянско, Старозагорско.
П. От числ. седем —> осн. седм- + наст. -ак. Срвн. и седмом\есече, сед\умниче.
СЕДМ\АЧЕ
Вар.: седм\аче, седмач[е, седомач^е.
= Дете, родено в седмия месец от бременността на майката /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 781, РСБКЕ III184 и у РадБТР 644 - ‘дете, родено на
седмия месец (от забременяването)’. В БЕР VI 583-584 (към седм1ак) - ‘дете,
родено на седмия месец’ - за говори в Самоковско (седмач^е) и Софийско
(седомач)е).
П. От числ. седем —♦ осн. седм- + разш. наст, -аче (срвн. напр. пелен\аче, сир\аче)
или като паралелно образувание за ср.р. спрямо седм^ак^ с наст. -(а)че. Срвн. и
седм\ак, седмом\есече, сед\умниче.
593
СЕДМОМ]ЕСЕЧЕ
= Дете, родено в седмия месец от бременността на майката /5*~6*/; седмаче.
Р. Диал. В местни говори в Кюстендилско.
П. Сложна дума, образувана от числ. сведем —> осн. седм- + съединителен формант
-о- + осн. на същ. месец > месече с наст.-оконч. -е. Срвн. и седм\ак, сео'умниче.
СЕД\УМНИЧЕ
= Дете, родено в седмия месец от бременността на майката /5*~6*/; седмаче.
Р. Диал. В говора на гр. Охрид (вж. и БЕР VI 579-580 към сведем).
П. От диал. числ. с\едум —* осн. седум- + разш. наст, -н-иче. Срвн. и седм\ак и
седмом\есече.
СЕМЕ
= Децата в семейството (синове, дыцери, внуци, правнуци); потомство, поколение.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 и РадБТР 647 - ‘потомство’. В БТР 783,
РСБКЕ III 188 и БЕР VI 606-607 - ‘потомство, поколение’.
П. Стбълг. сёма ‘потомство, род, племе’ (РСтбЕ 415, СтбР II 898-899) —> бълг.
с\еме в посоченото (преносно) значение.
СЕМ\ЕЙНИК
= Мъж със семейство; семеен човек.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко. В РРДД 450 - ‘семеен човек’.
П. От прил. сем\еен —> осн. семей(н)- (срвн. семейство) + разш. наст. -(н)ик —» същ.
сем\ейник.
СЕМ]ЕЙСТВО
Вар.: сем\ейство, с\емство.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); фамилия.
Р. Книж., разг. В БТР 783 - ‘съпрузи с децата и най-близките роднини (или само
мъж и жена)’. В РСБКЕ III 188 - ‘съпружеска двойка с децата |и или само
съпружеска двойка (ако няма деца)’. У ДечТР 707 - ‘съпрузи с децата и най-
близките роднини (или само мъж и жена)’. В УЕР II 365 - ‘съпружеска двойка...’ и
‘съпрузи с децата им, заедно с родители, братя, сестри, конто живеят заедно и имат
едно домакинство’. У РадБТР 647 - ‘съпружеска двойка и живеещите с тях деца и
родители’. В БЕР VI607-608 - ‘съпружеска двойка; съпрузи с децата им и
594
родители, братя, сестри, конто живеят заедно’. Диал. вар. с\емство е
засвидетелстван в някои говори в Скопско (Вардарска Македония).
П. Стбълг. с-вмиик ‘семейство’, ‘челяд’, рус. семъ\я и сем\ейство (вж. Трубачев 164,
БЕР пак там) —> бълг. сем\ейство.
СЕМСЕЛ\Е
Вар.: семсел\е (сенсель\е, сенсел\я, сенсель\ъ, сенсельд), с\имселе.
- Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
потекло.
Р. Диал. В БЕР VI608-609, 654 семсел\е и вар. за различии западни и южни
говорни области (Софийско-Самоковско, Асеновградско-Смолянско-Ардинско-
Крумовградско; Гоцеделчевско; Дебърско-Охридско във Вардарска Македония
с\имселё). У Геров V 159 семсел\е - ‘коляно’. В БТР 784 семсел\е ‘потекло, коляно’.
В РРДД 451 - ‘род, потекло’.
П. Тур. silsile ‘род, поколение’, ‘родословие’ (ТБР 490), sinsile, sinsele (ДТБ 230) —>
бълг. диал. семсел\е, с\имселе с посоченото значение. Срвн. и сръб. simsile ‘племе,
сой, род’ - за говори в Косово и Метохия (Скок III 237).
СЕСТР\А
Вар.: сестр\а (сеср\а), с\естра (с\есра), сестр\ъ (сеср\ъ).
= Лице от женски пол спрямо другите деца на едни и същи (заедно или поотделно)
родители /4/. Зват. ф. с\естро!, разг. сестр\а ми!. Член. сестр\ата ‘сестра ми, ни’
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 160 - ‘която е родена от едни родители с другаго
или я от един баща, я от една майка’. В БТР 785 и БЕР VI621-622 - ‘дъщеря на
едни и същи родители спрямо останалите деца’. В РСБКЕ III 192 - ‘дъщеря на едни
и същи родители по отношение на другите им деца’. У ДечТР 709 - ‘дъщеря
спрямо останалите деца на едни и същи родители...’. В УЕР II365 - ‘дъщеря на
едни родители спрямо другите им деца’. У РадБТР 650 - ‘дете от женски пол
спрямо другите деца в семейството’.
П. Индоевроп. кор.-осн. *swe- ~ *se- (Трубачев 63), праслав. *sestra, стбълг. сестра.,
бълг. и др. слав. ез. cecmpa/sestra, срвн. и лат. soror, фр. soer, англ, sister, нем.
Schwester и т.н.
595
От сестра са образувани и гал.-умал. и увел.-укор. наименования (нариц. и/или
зват. ф.) с обичайна или оказионална употреба в различии разг.-диал. или сем.-род.
среди: сестр\енце, сестр\ица (сестр\ице!), сестр\иче, сестр\ичка (сестр\ичке!),
диал. сестр\е; сестр\ище и др.
О В съчет.: доведена сестр\а, приведена сест\ра ‘н|е родна сестра в новото
семейство с пастрок или мащеха’; у Геров V 160 приведена сестра ‘доведена от
мащеха’; заверена сестр\а ‘н|е родна сестра в новото семейство с пастрок или
мащеха’ (според Иванова 119 - ‘дъщеря на пастрока’ [?]); пород\ена сестр\а
‘сестра, родена (в семейството) непосредно след друг брат или сестра’; природ\ена
сестр\а ‘родна сестра по единия от родителите, полусестра’; у Геров V 160 -
‘(сестра) родена от майка мащеха’;родна сестр\а ‘сестра от едни и същи (заедно
или поотделно) родители’; у Геров V 160рождена иродена сестра ‘сестра от едни
родители’; н\еродна сестра ‘сестра от пастрок или мащеха’.
СЕСТРЕН]ИКА
= Сестра по един общ родител /4*/; природ|ена сестра, полусестра. Член.
сестрениката ‘природената ми сестра, полусестра ми’
Р. Диал. В някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония): н\е ал\ис
с\естра букв, ‘не чисто сестра’ (< тур. halts ‘чист’).
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр- + съчл. наст, -ен-ика.
С\ЕСТРИНЕК
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. с\естринек(ът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. У Геров V 160 - ‘сестринец’.
П. От същ. сестр\а] —> през съчет. сестрин син —> осн. сестрин- + наст. -ек. Срвн.
и с\естринец, с\естриник.
С\ЕСТРИНЕЦ
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. с\естринец(ът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. У Геров V 160 и БТР 785 - ‘чедо на сестра’. Вж. и с\естриници.
П. Праслав. *sestrent>cb (БЕР VI 622), бълг. диал. с\естринец вероятно през съчет.
596
с\естрин син —> осн. сестрин- + наст, -ец (< праслав. и стбълг. -ьсьЛкць). Срвн. и
с\естринек, с\естриник.
С\ЕСТРИНИК
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. с\естриник(ът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. У Геров V 160 и РадБТР 650 - ‘чедо ~ син на сестра’. В БТР 785 - ‘чедо на
сестра спрямо братята и сестрите |и’. В РСБКЕ III 192 - ‘син на сестрата по
отношение на нейните братя и сестри’. Вж. с\естриници.
П. Праслав. *sestrenikb (БЕР VI 622), бълг. диал. с\естриник вероятно през съчет.
с\естрин син —> осн. сестрин- + наст. -(н)ик (< праслав. и стбълг. наст, -(n)ikbl-
никъ). Срвн. и с\естринек, с\естринец.
С\ЕСТРИНИЦА
= Дъщеря на сестра /64/; племенница от сестра. Член. с\естриницата ‘сестрина(та)
ми дъщеря’.
Р. Диал. У Геров V 160 и РадБТР 650 - ‘дъщеря на сестра’. В РСБКЕ III 192 -
‘дъщеря на сестрата по отношение на нейните братя и сестри’. Вж. с\естриници.
П. Праслав. *sestrenica, струс. сестр'бницл, сестреницл (БЕР VI 622), бълг. с\естриница
вероятно през съчет. сестрина дъщеря —> осн. сестрин- + наст, -(н)ица. Срвн. и рус.
диал. сеспгрен\ица ‘дъщеря на сестра’ (Дал IV 178-179 към сестра).
С\ЕСТРИНИЦИ
Вар.: с\естриници, с\естреници.
= Деца на сестра /54—64/; племенници от сестра. Член. с\естриниците ‘сестрини ми
деца’.
Р. Диал. В западни говори от Кулско-Белоградчишко до Радомирско-Самоковско
на юг. Източната граница на ареала минава през Кулско-Монтанско-Свогенско-
Елинпелинско-Самоковско. Вж. к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
братанци и сестр\ичници.
С\ЕСТРИНИЧЕ
Вар.: с\естриниче, сестрин\иче.
597
= Дете на сестра /54-64/; племенниче от сестра. Член. с\естриничето ‘сестрино(то)
ми дете’.
Р. Диал. В БЕР VI 622 (към с\естринец) - ‘сестрино чедо’ - за говори в Софийско
(вж. Соф. край 285). У ГеровДоп. 289 сестрин\иче.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо с\естриник] и с\естриница]
с разш. наст. -(н)иче (може би и през съчет. сестрино дете).
СЕСТР\ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва. Зват. ф. сестр\ице!.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал на запад-югозапад, чиято източна граница е
разположена по линията Годеч - Елин Пелин - Ихтиман - Пазарджик - Годе
Делчев. Ареалът включва и български говори в Западните покрайнини (Пиротско-
Царибродско-Босилеградско), Вардарска Македония (Велеско) и Беломорска
Македония (Воденско). Вж. к. 47~.Б. В БЕР VI 622 - ‘зълва’ - за говори в Годечко;
‘сестра на съпруга, по-млада от снахата’ - за говори в Софийско; ‘обръщение на
снахата към зълвата’ [?] - за говори в Кюстендилско. У Геров V 160 - ‘така казва
булката на по-големите сестри на мъжа си’. В БТР 786 - ‘зълва, калина
(обикновено при обръщение)’.
= Съпруга на брат <по-млади> на съпруг /8377; етьрва <по-млада>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Елинпелинско, Самоковско, Санданско,
Солунско (Беломорска Македония).
= Дъщеря <по-млада> на брат на баща /6317; братовчедка <по-млада>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ихтиманско-Самоковско, Кюстендилско.
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр- + наст, -ица, като гал.-умал. название,
придобило и нарицателна функция. Срвн. и стр\ица.
СЕСТР\ИЧЕ
Вар.: сестр\иче, сеср\иче.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Нариц. и зват. (сестр\иче!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр- + разш. наст, -иче, като гал.-умал. название,
придобило и нарицателна функция.
598
С\ЕСТРИЧИЧ
= Син на сестра /54/; племенник от сестра.
Р. Диал. У Геров V 160 - ‘сестринец’.
П. Според авторите на БЕР VI 623 заемка от сръбски и хърватски (вж. у Таноцки 34
sestric и умал. sestricic ‘сестрин син’)- Според Славова 90 обаче сестричич не е
заемка, „щом книжовните български паметници свидетелстват за активната
употреба на лексемата в езика ни векове наред”.
*СЕСТРИЧИЩ(Е)
= Син на сестра /54/; племенник от сестра.
Р. Стбълг. и србълг. сестричищь в различии средновековни писмени паметници със
значение ‘племенник от страна на сестрата’ (вж. Славова 90).
П. От сестрд —► осн сестр- + съчл. наст, -ич-шрь или през разш. осн. сестрич- + наст. -
Шрк —► същ. сестричшрь като начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и бълг. диал. с\естричич и сестр\ичник.
С\ЕСТРИЧНА
= Дъщеря на сестра /64/; племенница от сестра. Член. с\естричната ‘сестрина(та)
ми дъщеря’.
Р. Диал. В БЕР VI 623 - ‘племенница от сестра’ - за говори в Кумановско
(Вардарска Македония).
П. Възможно е (подобно на с\естричич]) и с\естрична да е регионална заемка от
сръбски и хърватски (вж. у Таноцки 35 s\estricna за ‘сестрина дъщеря’), но срвн. и
струс. сестричьнд, рус. сестрична, укр. сестрична (Дал IV 178-179 към сестра).
СЕСТР\ИЧНИК
Вар.: сестр\ичник, с\естричник.
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. сестричникСът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. В БЕР VI 623 (към с\естрична) - ‘сестрин син’, ‘племенник от сестра’ - за
говори в Кюстендилско и Кумановско (Вардарска Македония). У Геров V 160
с\естричник ‘сестринец’. Вж. и сестр\ичници.
599
П. Вероятно от разш. осн. сестрич- (срвн. с\естричич, с\естрична) + наст. -ник.
Срвн. и с\естринец.
СЕСТР\ИЧНИЦА
Вар.: сестр\ичница, с\естричница.
= Дъщеря на сестра /64/; племенница от сестра. Член. сестр\ичницата
‘сестрина(та) ми дъщеря’.
Р. Диал. В БЕР VI 623 (към с\естрична) - ‘сестрина дъщеря’ - за говори в
Кюстендилско. У Геров V 160 с\естричница ‘сестриница’. Вж. и сестр\ичници.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сестр\ичник] с наст, -(н)ица. Срвн. и
с\естрична, с\естриница.
СЕСГР\ИЧНИЦИ
= Деца на сестра /54—64/; племенници от сестра. Член. сестр\ичниците
‘сестрини(те) ми деца’.
Р. Диал. В западни и югозападни говори в Кюстендилско, Благоевградско (по р.
Струма и западно от нея), в Западните покрайнини (Босилеградско) и Вардарска
Македония (Кумановско, Кратовско, Тетовско). Вж. к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) сестр\ичници(те) (спрямо сестр\ичник^,
сестр\ичич^, сестр\ична], сестр\ичница]) със събирателно значение. Вж. и
с\естриници.
СЕСТР\УНЧЕ
= Дете на сестра на баща или майка /541-641 - 542-642/; братовчедче.
Р. Диал. В отделни говори от Елинпелинско (вж. Стоянов 241 по текст от нар. пес.:
... искар\але нироднина, од два брата братофчеде, от две сестри сестр\унчета).
П. От осн. на същ. сестр\а —> сестр- + съчлен. наст, -ун-че —> гал.-умал. същ.
сестр\унче. Срвн. и с\естриниче.
С\ЕСТР(Я)
= Приемам за/като и наричам (някого) сестра.
Р. Диал. В БЕР VI623 с\естря и диал. фес трем ‘считам за сестра, назовавам сестра
чужда жена’ - за говори в Асеновградско. У Геров V 160 - ‘зимам някоя за сестра,
казвам и сестро’ (+ текст от нар. пес.: чужди щъ братйе да братъ, чужди щъ
сестри да сестря).
600
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр- + наст.-оконч. -я (-а, -ем, -им) —> глаг.
с\естр(я).
СЕТН\АК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В БЕР VI 623 (към с\етен) ‘последно дете на родители’ - за български
говори в Банат (Румъния).
П. От прил. с\етен ‘последен’, ‘краен’ (БТР 786, БЕР пак там) —>• осн. сети- + наст.
-ак —> същ. сетн\ак. Срвн. и сетн\аче.
СЕТН\АЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско - ‘последнего дете на многодетни
родители’ (вж. Пир. край 635). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От прил. с\етен ‘последен’, ‘краен’ (БТР 786, БЕР VI 623) —> осн. сети- + наст. -
|аче —> същ. сетн\аче. Срвн. и сетн\ак.
С\ЕТНИЯ(Т)
= Син, роден последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Варненско (Л\ито ми беше с\етнийъ).
Вж. к. 5*~6*.А.
П. Стбълг. прил. сетьнъ ‘краен’ (РСтбЕ 381, СтбР II 674) —> бълг. сетей ‘последен,
краен’ (БЕР VI 623) —> субстантивирана член. ф. с\етния(т) (с предполагаеми
форми и за ж.р. *с\етната, ср.р. *с\етното). Срвн. сходно словообразуване и при
ст | ария/стар | ио, ст | арата/стар | ата.
СИН
Вар.: син, сын.
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/. Зват. ф. с\ине!, с\ино!, с\инко!. Член.
син(ът) ‘син(ът) ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 304, БТР 788 и БЕР 654-655 - ‘мъжко чедо’. В
РСБКЕ III 199 - ‘рожба от мъжки пол’. У ДечТР 712 - ‘мъжко чедо, мъжка рожба’.
В УЕР II 376 - ‘мъж, момче спрямо своите родители’. У РадБТР 652 - ‘лице от
мъжки пол по отношение на родителите си’.
601
П. Праслав. *.$упъ (< индоевроп. *siinus), стбълг. с'ын’ъ., сръб. и хърв. син/sin, рус.
сын, чеш. syn и т.н. Срвн. и англ, son, нем. Sohn.
От син са образувани и гал.-умал- и увел.-укор. вар. (нариц. и/или зват. ф.) с
обичайна или оказионална употреба в различии семейно-родови среди: диал. син\е
- в западни говори (Радомирско, Дупнишко), син\ец - в югозападни говори
(Велеско, Вардарска Македония), син|ок - в югозападни говори (Радомирско,
Кюстендилско), синч\е разг. - широко разпространено, с\инчек, синч\ок - в
родопски говори (Асеновградско-Смолянско), с\инчец - в старопланински говори в
Тетевенско, с\инък - в западни говори (Трънско-Брезнишко), син\анец ‘син... с
малко укорна или похвална оценка’ - за говори в Пирдопско (у ГеровДоп. 290, в
РРДД 454), синд\ак - за говори в Гоцеделчевско и Драмско, Беломорска Тракия (в
БЕР пак там), син\ище (в БЕР пак там); синк\аш - за говори в Софийско, с\инковец
‘син... с малко укорна или похвална оценка’ (в БТР 780, РРДД 454 и БЕР пак там).
Засвидетелствани са и регионални (локални) форми за мн.ч. със събирателно
значение ‘синове’: с\инкуви - за говори в Новопазарско; с\иновце, с\иновци - за
говори във Видинско, Оряховско; с\инчина - за говори в Охридско, Вардарска
Македония (вж. БЕР пак там).
0 В съчет.: дов\еден син, приведен син, зав\арен син ‘не р|оден син в семейство
след втори (трети и т.н.) брак на бащата или майката’; природ\ен син ‘р|оден син на
родителите, встъпили във втори (трети и т.н.) брак’;син ‘син в кръвна
връзка с родителите си’; н|ер\оден син ‘син (осиновен, приемен) в некръвна връзка
с родителите си’; св\еден син ‘приведен син’ - в някои говори в Странджа; с\ъщи
син ‘р|оден син’ -за говори в Странджа. М\амин син (вар. и м\амино синч\е)
‘глезен, гален син’ (вж. и ФРБЕI 571-572); м\айчин син ‘нехранимайко’ (вж. и
ФРБЕI 86), ‘непрокопсаник’.
Съчет. с прил. от название за кръвно родство или родство по сватовство + син - за
означаване на внуци (напр. диал. синов син), племенници (бр\атов син, с\естрин
син, диал. девернов сии,СбНУ XII270), братовчеди (ч|ичов син, л\елин син) и др.
• С\инови. Домът и семейството на син]. Субстантивирано мн.ч. на прил. синов.
602
СИН\АНЕ!
= Обръщение <неодобрително, осъдителнс» към син /5*!/.
Р. Диал. В БЕР VI 654-655 (към син) - ‘гневно обръщение към син, внук, когато е
непослушен’ - за местни говори в Ихтиманско.
П. От осн. на същ. син —> произв. *синан —> разш. осн. синан—> увел.-укор. зват. ф.
син\ане!.
СИН\АНЕЦ
Вар.: син\анец, синан\ец.
= Мъж (син, момък, младеж), отличаващ се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Диал. У ГеровДоп 290 - ‘синчага’. В РРДД 454 синан\ец ‘синковец’ (по текст от
Т. Влайков).
П. От осн. на същ. син със съчл. наст, -ан-ец (срвн. тук към син диал. увел.-укор.
зват. ф. син\ане!) —> същ. син\анец с вариативни значения. Срвн. с\инковец,
синч\ага.
СИН\ИЦА
= Жена (дъщеря, момиче, мома), отличаваща се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Диал. В БЕР VI 654-655 (към син) като укорно название за ‘мома’ - в говори от
Софийско, Кюстендилско. У Геров V 303 - ‘синовица’ и ‘синчага’. В РРДД 454 -
‘жена синковец’ (по текст от М. Георгиев).
= Дете <с лош характер» /5*~6*/.
Р. Диал. Като укорно название за ‘дете’ от местни говори в Ботевградско.
П. От осн. на същ. син + наст, -ица —> син\ица с вариативни значения. Срвн. и
с\инковица, синов\ица.
С\ИНКО!
= Обръщение към син /5!/; сине!.
= Обръщение на (по-) възрастен към (по-) млад човек (мъж, жена).
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 303 с пояснение: „Всякой стар чловек и всяка стара
жена така викат на по-млад, на по-млада от тях” (+ текст от нар. пес.: Марийъ
майка будяше: стани, синко Марий о...). В БТР 789 - „обръщение на стар човек към
603
млад” (+ текст от нар. пес.: Стоенчо, синко... като те й мама родила, така ли й,
синко, мыслила?... тя на Петкана думаше, Петкано, синко, Петкано...). В РСБКЕ
III199 (към син) - „свойско, нежно обръщение на по-стар човек към дете или млад
човек”.
П. От същ. син] —♦ осн. син- + наст, -ко, като гал.-умал. зват. ф. От синко! е
образувана и гал.-умал. ф. с\инче!.
С\ИНКОВЕЦ
= Мъж (син, момък, младеж), отличаващ се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Разг., диал. В БТР 789 и РРДД 454 - ‘син или изобщо мъж - с малко укорна, па и
похвална отсенка’. В РСБКЕ III201 - ‘негодник, нехранимайко’ и ‘способен, смел
човек, юначага’. В СТРБЕ 691 - „свойско неодобрително или хвалебствено
название на мъж”. У РадБТР 653 - „свойско название на мъж”.
П. От разш. осн. синк- (< вероятно от зват. ф. с\инко!) + съчл. наст, -ов-ец —♦ същ.
с\инковец с вариативни значения. Срвн. и синч\ага.
С\ИНКОВИЦА
= Жена (дъщеря, мома, девойка), отличаваща се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Разг., диал. Само в РРДД 454 - ‘жена синковец’ (по текст от Ил. Блъсков, Й.
Йовков).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо с\инковец] с наст, -(ов)-ица. Срвн. и
синов \ица.
★СИНОВЕЦ
= Син на брат /53/; племенник от брат.
Р. Стбълг. сыновьць, сыновецъ ‘племенник’ в български паметници от XIII и XV в.,
както и в руски и сръбски писмени паметници (Славова 91: пл-вниша лота сыновцл
его; млркъ сыновецъ клрнлкинъ).
П. От сынъ —♦ осн. сын- + съчл. наст, -ок-ьць или от разш. осн. сынок- + наст, -ьць —♦
същ. сыновьць с посоченото значение. Наследници на лексемата сыновьць са
604
засвидетелствани в еръб. и хърв. cuH\oeaif/sinovac, словен. sindvec, словаш. и чеш.
synovec (вж. Караджич 702, Таноцки 33, Скок III 237 към sin и Шаур 71).
СИНОВ\ИЦА
= Жена (дъщеря, момиче, мома), отличаващо се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Диал. У Геров V 303 - ‘млада снажна... жена, мома’.
П. От осн. на същ. син + съчл. наст, -oe-ица. Срвн. и син\ица, с\инковица.
★СИНОВСТВО
= Битност на син.
Р. В стбълг. и ербълг. сыновьстко ‘състояние на син по отношение на бащата’ (РСтбЕ
413). В СтбР II 886 сыновьстко само в значение ‘Осиновение Божие’.
П. От еынъ —> еыновьць (вж.) —> разш. осн. сынов- + наст, -ьство —> същ. сыновьство с
посоченото значение.
СИНЧ\АГА
= Мъж (син, момък, младеж), отличаващ се с някакви положителни или
отрицателни качества, прояви.
Р. Разг., диал. В БЕР VI654-655 (към син) - ‘снажен мъж, мъжага’ - за говори в
Ихтиманско, Плевенско и Северна Добруджа и ‘способен, пъргав момък’ - за
говори в Габровско. У Геров V 304 - ‘млад, снажен... човек’. В БТР 790 - ‘снажен
мъж’. В РСБКЕ III 202 - ‘снажен, едър мъж’ и ‘негодник, синковец’ (по текст от
Ал. Константинов).
П. От разш. осн. синч- на същ. син + наст, -ага —> същ. синч\ага с вариативни
значения. Срвн. и с\инковец.
СИР\АК
Вар.: сир\ак, сър\ак.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 166 - ‘който няма баща или майка, който няма ни
баща, ни майка’. В БТР 791 и БЕР VI 687-688 - ‘дете..., чийто баща, майка или и
двамата са умрели’. В РСБКЕ III203 - ‘дете, на което са умрели двамата родители
или единият от тях’. У ДечТР 714 - ‘дете, човек, чийто баща, майка или и двамата
605
са умрели’. В УЕР II 380 - ‘дете, човек, чийто баща, майка или двамата родители са
починали’. У РадБТР 203 ‘дете, чиито родители (или един от тях) са мъртви’.
П. Праслав. кор. *sir-, стбълг. сиръ ‘осиротил, сиротен’ (РСтбЕ 381, СтбР II 682) —»
бълг. сир\ак с наст, -ак (вж. БЕР VI 685, 687-688 към сир и сир\ак). Срвн. и с\ирота.
0 В съчет.: кр\ъгъл сир\ак ‘дете (човек) без живи родители’; в мн.ч. едно\яйни
близнаци, двуяйчни близнаци.
СИР\АЧЕ
Вар.: сир\аче, сър\аче.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/. Нариц. и зват. (сир\аче!) ф.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 166, в БТР 791, РСБКЕ III203, БЕР VI687-688
(към сир\ак) - умал. от сир\ак.
П. Начален гал.-умал. вар. спрямо сир\ак] с разш. наст, -аче, придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и сир]ачек.
СИР\АЧЕК
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сираче. Зват. ф. #.
Р. Диал. В БЕР VI687-688 (към сир\ак) - ‘дете, родено след смъртта на баща си’ -
за говори в Смолянско.
П. Начален гал.-умал. вар. спрямо сир\ак] с разш. наст, -ачек, придобил и
неутрална нарицателна функция.
СИР\АЧЕСТВО
Вар.: сир\ачество, сир\ашество, сир\ашство.
= Битност на лица (деца) без жив родител или живи родители.
Р. Книж., разг. У РадБТР 645 (към сир\ак) сир\ачество. В БТР 791 сир\ашество,
сир\ашство ‘положение или качество [?] на сираци’ (по текст от П. Р. Славейков).
В БЕР VI 687-688 (към сир\ак) сир\ашество, сир\ашство.
П. От същ. сир\ак, ж.р. сир\ачка —> осн. сирач- и вар. сираш- (навярно по произв.
прил. сир\ашки) + наст, -(е)ство.
СИРАЧ]ИНА
Вар.: сирач\ина, сирач\иня, сир\ачиня.
= Деца без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сираци.
606
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско-Санданско-Петричко, в Босилеградско
(Западните покрайнини - сирач\иня), в Прилепско (Вардарска Македония -
сир\ачиня) (вж. и БЕР VI 687-688 към сир\ак).
П. Диалектни форми за мн.ч. от осн. сирак—> сирач- + наст.-оконч. -ина/-иня и
събирателно значение (срвн. диал. въжет\ина ‘въжета’, телч\ина, телч\иня ‘телета’
и др., вж. БДА III к. и ком. 161, IV к. и ком. 216, 217, 218).
СИР\АЧКА
= Дете (момиче) без жив родител или без живи родители /6*/. Зват. ф. сир\ачке!.
Р. Разг., диал. В БЕР VI687-688 (към сир\ак) - за говори в Крумовградско и
Костурско (Беломорска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сир\ак] от осн. сирач- + наст. -ка.
С И РИГГУ К
Вар.: сирип\ук, суруп\ук.
= Дете <н|е родно, доведено) /5*~6*/.
Р. Диал. В говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония).
П. Неясно. В местни говори в Бургаско е засвидетелстван и гал.-умал. вар.
със същото значение.
(ДИРОТА
Вар.: с\ирота, сир\ота, сирут\а (сирут\ъ).
= без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. с\ирото!.
Р. Диал. В БЕР VI 700 - ‘сираче’ - за говори в Западна България (Белоградчишко,
Ботевградско, Софийско, Дупнишко) и Вардарска Македония (Битолско,
Прилепско - сир\ота). Вж. к. 5*~6*.В. У Геров V 167 (с\ирот\а~), в БТР 791 и
РСБКЕ III204 - ‘сирак, сираче’. У ДечТР 714 - ‘сирак’.
П. Праслав. кор. *sir-, стбълг. сир ‘осиротял, сиротен’, сирота ‘сирак, сираче’
(РСтбЕ 381, СтбР II681-682, ДавРИПК 272) с наст, -отд —* в бълг. и др. слав, езици
сирота със същото и други производни (преносни) значения (вж. БЕР пак там,
Фаем ер III 627, Скок III 243). Срвн. и сирот ина, сирот\ица, сирот\ия, с\иротка.
СИРОТ\ИНА
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. сирот\ино!.
607
Р. Диал. В БЕР VI 700 (към с\ирота) - за говори в Тетевенско, Радомирско и
Преспанско (Беломорска Македония). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II 681) —♦ осн.
сирот- + наст. -ина. Срвн. и сирот\ица, сирот\ия, с\иротка.
СИРОТ\ИЦА
Вар.: сирот\ица, сир\отица, с\иротица.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. сирот\ице.
Р. Диал. В западни-югозападни говори (Видинско-Ломско-Врачанско, Софийско,
Разложко) и във Вардарска Македония (Охридско-Прилепско - сир\отица). Вж. к.
5*~6*.В. У Геров V 167 с\ир\от\ица като гал.-умал. вар. от сирота.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II 681) —* осн.
сирот- + наст. -ица. Начален гал.-умал. вар. спрямо с\ирота\, придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и сирот\ина, сирот\ия, с\иротка.
СИРОТ\ИЯ
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. cupom\u(u)o!.
Р. Диал. У Геров V 167 (+ текст от нар. пес.: ... не била синя кукувица, ток е била
Яна сиротия, дек си мете нейниравни двори, който насочва към западни говори:
дек, нейни вм. свои). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II 681) —»• осн.
сирот- + наст. -ия. Срвн. и сирот\ина, сирот\ица, с\иротка.
С\ИРОТКА
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В РРДД 455 - ‘сираче’ (по текст от П. Р. Славейков). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II 681) —► осн.
сирот- + наст. -ка. Начален гал.-умал. вар. спрямо сирота], придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и сирот\ина, сирот\ица, сирот\ия.
СИРОТ\УВАМ
= Съществувам като сирак; бивам (съм) сирак.
Р. Диал. В БЕР VI 700 (към сирот\а) - за говора на гр. Банско. В РРДД 455 - ‘стоя
608
самотек’.
П. От същ. с\ирота] —♦ осн. сирот- + наст, -увам —♦ глаг. сирот\увам. Срвн. и
осирот | ея/осирот \явам.
С\ИРОТЧЕ
Вар.: с\иротче, сиротч\е.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак, сираче. Нариц. и
зват. (с\иротче) ф.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско, Годечко (сиротч\ё). В БЕР VI 700 (към
с\ирота) - за говори в Дебърско (Вардарска Македония). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Подобно на сир\аче и с\иротче е начален гал.-умал. вар. спрямо с\ирота) (—»
осн. сирот- + наст, -че), придобил и неутрална нарицателна функция. У Геров V
167 и гал.-умал. сир\отченце (< сир\отче + съчл. наст, -ен-це).
СИС\АЛЧЕ
Вар.: сис]алче, с\исалче, сисалч\е.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР VI 703 (към с\исам) - ‘бозайниче’- за говори в Западна България
(Трънско-Брезнишко-Софийско-Пернишко) и Западните покрайнини
(Босилеградско). У Геров V 167 - ‘дете..., което още сиса’.
П. От диал. глаг. с\исам (срвн. и ц\ицам) ‘бозая, суча’ —► осн. сис(а)- + съчл. наст. -
(а)л-че —> същ. сис\алче. Срвн. и сисач\е и сук\алче, циц\алче и др.
СИСАЧ\Е
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР VI703 - ‘кърмаче’ - за говори в Кюстендилско.
П. От диал. глаг. с|исам (срвн. и ц\ицам) ‘бозая, суча’ —♦ осн. сис(а)- + наст. -(а)че
—* същ. сисач\е. Срвн. и сис\алче.
СИТН]АК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Свищовско (ситн]ака ти й н\ай \убау д\ети).
П. От прил. ситен ‘дребен’, ‘малък’ —> осн. ситн- + наст, -ак —► същ. ситн\ак.
СКОРОМ\ЪЖЕНА
= Жена (съпруга) <омъжена отскоро> /8*/.
609
Р. Диал. У Геров V 176 (към скоромъжений [?]) - ‘която скоро се е омъжила’,
‘младоженка’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. скоро и страд, прич. (о)мъжена. Срвн. и
мъжатица.
СЛАВ\ЕНКО
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>.
Р. Диал. У Иванова 111, 228 - за говори в Северозападна България.
П. От прил. сл\авен [?] —> осн. славен- + наст, -ко или слав- + съчл. наст, -ен-ко
същ. слав\енко (срвн. и драг\инко, хубав\енко със същото значение). Възможна е и
паралелна мотивация по л.и. Слав (Славе, Слави) или Слав\ен (срвн. и л.и.
Славейко).
СЛУБ\АР
Вар.: слуб\ар (слуб\арь), слоб\ар (слоб\аръ).
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред със сл\убник]') по течението на р. Места
(Гоцеделчевско), в Родопите (Велинградско, Крумовградско, Ивайловградско), в
Странджа (Елховско-Малкотърновско), в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско-
Дедеагачко) и Източна Тракия (от Одринско-Лозенградско до Кешанско-
Малгарско-Чорленско на юг-югоизток). Вж. к. 10.А. В БЕР VI 884 слоб\ар
‘годежар, сватовник’ - за говори в Източните Родопи и Беломорска Тракия (вж. и
Пир. край 392, Родопи 151-153, Странджа 273-274).
П. Кор.-осн. слуб-/слоб- е вар. на кор.-осн. снуб-/сноб- (< стбълг. chovbhth
‘сватосвам’ Трубачев 145), видоизменен по „народна етимология” във връзка с
кор.-осн. луб-/льуб-/либ- в различии производни думи (термини): диал. луб, л\уба
‘любим, любима’, л\юбе, л\юбя, л\ибе и т.н. (вж. БЕР III 484). Срвн. и сл\убник.
СЛУБ\АРИ
Вар.: слуб\ари, слуб\аре.
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
610
Р. Диал. В южнобългарски говорни области (наред със сл\убници]). Вж. слуб\ар и
сл\убник и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сл\убници.
СЛ\УБНИК
Вар.: сл\убник, сл\умник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области (наред със слуб\ар1). У Иванова 50
сл\убници и сл\умници мн.ч. - за говори в Странджа и Тракия и сл\убници мн.ч. - за
говори в Гоцеделчевско, Сярско и Драмско (Беломорска Тракия, вж. Пир. край 392,
Странджа 273-274, РБГ 287). Вж. к. 10.А.
П. От кор.-осн. слуб- + наст. -ник. Срвн. и слуб\ар и сн\обник (сн\убник), девосн\об,
девосн\обник.
СЛ]УБНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. слуб\ар и сл\убник и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сл\убник] с наставка -ница. Срвн. и
сн\обница (сн\убница) и девосн\обница.
СЛ\УБНИЦИ
Вар.: сл]убници (сл\умници), сл\юбници~
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области (наред със слуб\ари]). Вж. сл\убник и
слуб\ар и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и слуб\ари.
СЛ\УГНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В преселнически говори от Източна Тракия (Одринско, Лозенградско) и в
611
Добруджа (вж. Добруджа 274). Вж. к. 10.А.
П. Засвидетелствано е само мн.ч., като обособена словна единица, което се отнася
очевидно до ‘трупа сватовници’. Свързано е от една страна със сл\убник, сл\убница,
мн.ч. сл\убници (вж. сл\убник), но по народна етимология и с названия за обредни
лица около сватбата от кор.-осн. слуг- (напр. слуг\ар, слуг\арка).
СНАХА
Вар.: снах\а (снах\ъ), сн\аха.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
= Съпруга на син /85/. Зват. ф. сн\ахо!. Член. снах\ата ‘снаха ми’.
Р. Книж., разг., диал. Повсеместно разпространено, но на диалектно равнище -
характерно предимно за западнобългарски етнокултурни и говорни области. На
изток от р. Осъм е засвидетелствано (наред с б\улка], б[уля'|‘, бр\атовица]), на юг -
предимно по поречието на р. Марица, а южно от нея - наред с б\улка\, нев\еста]
(невеста), гел\ина], |ингя'|' (инг\е). Вж. к. 83. У Геров V 213 - ‘жена на син’ и
‘братова жена’. В БТР 800 - ‘жена на син’ и ‘жена на брат или близък роднина’. В
РСБКЕ III 256 - ‘жената на сина по отношение на родителите му’ и ‘жената на
брата по отношение на другите братя и сестри’. В УЕР II 396 - ‘съпруга на син
спрямо неговите родители’ и ‘съпруга на брат спрямо неговите братя и сестри’. У
РадБТР 670 - ‘съпруга на син по отношение на членовете на семейството му’.
П. Праслав. *$пъха (< индоевроп. кор. *sne- ‘свързан, родствен’), стбълг. снъух
(РСтбЕ 387), бълг. снах\а (и вар.), еръб. и хърв. cn\axa/sn\aha, рус. снох\а, чеш.
snacha и т.н. (вж. МладЕР 597, Трубачев 131-133, Скок III 297, Шаур 60 и сл.).
0 В съчет.: като снаха и свекърва ‘в несъгласие, в раздор’ (ФРБЕ I 510).
СНАХ\АЧЕСТВО
= Състояние на интимни отношения между снахата в семейството и бащата или
най-възрастния брат на съпруга |и.
Р. Книж. У Иванова 111 и сл. за западнобългарски етнокултурни и говорни области
(до края на XIX и началото на XX век).
П. Термин в областта на етнологията (етнографията), зает от руски език
(снох ачество).
612
СН\ОБНИК
Вар.: сн\обник (сн\омник), сн\убник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В местни говори в Пещерско (вж. Родопи 151-153) и Беломорска
Македония (Костурско: сн\омник). У Геров V 214 сн\обник ‘сватовник’. У
ГеровДоп. 295 сн\убник ‘снобник’. Вж. девосн\обник и к. 10.А.
П. Праслав. кор. *snob-/*snub—> глаг. *snubiti, стбълг. сно^вити (Трубачев 145),
бълг. сноб(\я) ‘влизам между двоица, за да наглася някоя работа между тях’,
‘посреднича’ (Геров пак там) —> осн. сноб-/снуб- + наст, -ник —* същ. девосн'обник.
Срвн. и сръб. и хърв. снубити!snubiti ‘искам девойка за някого’ (Скок III298), рус.
снубитъ ‘съединявам’, ‘сватосвам’, чеш. snoubiti ‘годявам се’ (Фасмер III 701).
Срвн. и слуб\ар, сл\убник и девосн\об, девосн\обник.
СН\ОБНИЦА
Вар.: сн\обница (сномница), сн\убница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. сн\обник и к. 10.А. У Геров V 214 сн\обница ‘сватовница’, у ГеровДоп.
295 сн\убница ‘снобница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сн\обник] с наст. -ница. Срвн. и сл\убница
и девосн\обница.
★СНОБНИЦИ
Вар.: сн\обници (сн\омници), с\убници.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сн\обник и сн\обница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
девосн\обници.
СНОБ(\Я)
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
613
Р. Диал. У Геров V 214 - ‘влизам между двоица, за да наглася някоя работа между
тях’, ‘посреднича’.
П. Праслав. кор. *snob-/*snub- (Фасмер III701, Скок III298) —► стбълг. сно^вити
‘сватосвам (се)’ (Трубачев 145) —»бълг. сноб(\я) с посоченото значение.
С\ОГЛЕД
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско (вж. Пир. край 392). В БЕР 1247-
248 (към глед) - ‘сглед а, съглеждане’ - за говора на гр. Банско.
П. От глаг. гл\едам —* осн. -глед- + предст. со—> същ. с\оглед със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и сгл\ед и с\огледа.
С\ОГЛЕДА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско (вж. Пир. край 393).
П. От глаг. гладам —> осн. -глед- + предст. со- и наст.-оконч. -а —> същ. с\огледа.
Срвн. и сгл\еда и с^оглед.
СОГЛ\ЕДНИК
Вар.: согл\едник (сугл\едник), с\огледник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. Вж. с\оглед. В говори от Благоевградско (с\огледник, вж. Пир. край 374).
Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 295 - ‘съгледник, огледник’
П. Най-вероятно от	—> осн. соглед- + наст. -ник. Срвн. и сгледн\ик,
огл\едник и угл\едници.
Не е засвидетелствано и паралелно образувание за ж.р. *согл\едница, тъй като в
групата на сватовниците обичайно участват предимно мъже - роднини на момъка
(вж. Пир. край 392).
СОГЛ\ЕДНИЦИ
Вар.: согл\едници (сугл\еднцци), с\огледници.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
614
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори от Благоевградско-Разложко (с\огледници, вж. Пир. край 392).
Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 295 по текст от нар. пес.: ние не сме... сугл\едници, туку
сме си кулед\аре... Вж. и согл\едник.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгл\едници.
СОЙ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Разг., диал. У Геров V 216 - ‘влака,... рода, род...’. В БТР 811 - ‘род, порода’. В
РСБКЕ III260 - ‘род, порода, произход’.
П. Тур. soy ‘род, произход’, ‘порода’, ‘поколение’ (ТБР 502) —♦ бълг. сой с основно
значение ‘род, рода’.
сок\ол
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Обикновено в зват. ф. сок\оле!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско.
П. От сокол ‘птица Falco’ —> зват. ф. сок\оле! като експресивно метафорично
обръщение към по-млад девер.
СОК\ОЛИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Обикновено в зват. ф.
сокол\ице!.
Р. Диал. Вж. сок[ол.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сок|ол'|‘ с наст, -ица —* зват. ф. сокол\ице!
като експресивно метафорично обръщение към по-млада зълва.
С\ОНКА
= Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтьрсак.
Р. Диал. В местни говори в Беленско.
П. Тур. son ‘последен’, ‘последък’ (ТБР 500), ‘последен’, ‘край’ (ДТБ 234) —> бълг.
диал. с\онка, адаптирано с феминална наст. -ка.
СОПР\УЖИЦА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Член. сопр\ужицата
‘съпругата (жена) ми’.
615
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (ут\идъхме със сопр\ужицата в
град\ъ).
П. Очевидно свързано по произход със стбълг. съпржгъ ‘съпруг’ (СтбР II 860), бълг.
книж. съи/>|уг|, съпр\уга], но в диалектен словообразувателен вар. с осн. сопруж-
(срвн. зват. ф. съпр\уже!, относ, прил. съпружески) + наст. -ица. Срвн. и рус. диал.
вар. супр\ужник, супр\ужница (Дал IV 362).
СОТ\АТКОВНИК
= Мъж, който е сънаследник на имот, имущество с някого.
= Мъж, който е от един и същ край (страна, облает) с някого; земляк.
Р. Диал. У Геров V 221 - ‘който е от една бащиния с някого’. В БЕР VII 833-835
(към m\ama) приведено по Геров, но в стеснено значение: ‘мъж, който е от един
баща [?] с някого’.
П. Най-вероятно по произв. същ. т\атковина] с осн. шаткое- (< прил. т\атков) с
предст. со- (< съ- ‘заедно с друго лице’, вж. РСБКЕ III136) и наст. -ник. Срвн. и
сот | атковница.
СОТ\АТКОВНИЦА
= Жена, която е сънаследница на имот, имущество с някого.
= Жена, която е от един и същ край (страна, облает) с някого; землячка.
Р. Диал. У Геров V 221 - ‘която е от една бащиния с някого’. В БЕР VII 833-835
(към m\ama) приведено по Геров, но в стеснено значение: ‘жена, която е от един
баща [?] с някого’.
П. Паралелно образувани за ж.р. спрямо сош\ашковник] с наст. -ница.
СР\ОДЕЦ
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Беленско.
П. От глаг. срод\я (се)/срод\явам (се)] осн. срод- + наст, -ец —* същ. ср\одец.
Срвн. и ср\одник.
СР\ОДНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 240 и БТР 822 - ‘който се родее с някого’. В
РСБКЕ III290 - ‘лице, което има роднински връзки с някого’. У РадБТР 681 —
616
‘близък роднина’.
П. От глаг. срод\я (се)/срод\явам (се) —> осн. срод-/срод(н)- (< страд, прич. сроден)
+ наст. -(н)ик —> същ. ср\одник. Срвн. и ср\одец.
СР\ОДНИЦА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 240 - ‘която се род ее с някого’. В БТР 822 и у
РадБТР 681 към ср\одник. В РСБКЕ III 290 - ‘жена, която има роднински връзки с
някого’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ср\одник) с наст, -(н)ица.
СРОД(\Я) СЕ
СРОДДВАМ СЕ
= Влизам в/създавам роднинска връзка (по сватовство) с някого; ставам роднина
(по сватовство, кумство) с някого.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 240 срод\а (се), срод\явам (се) и диал. срод\ясам
(се), срод\ясвам (се) ‘ставам сродник, роднина с някого’. В БТР 822 срод\явам,
срод\я ‘правя някого сродник, роднина някому’; срод\явам се, срод\я се ‘ставам
сродник, роднина с някого’. В РСБКЕ III 191 срод\явам, срод\я ‘чрез женитба правя
някой да стане роднина на друг’; срод\явам се, срод\я се ‘ставам някому роднина
чрез женитба’. У РадБТР 681 срод\явам, срод\я ‘чрез женитба правя някого
роднина с друг’; срод\явам се, срод\я се ‘ставам роднина с някого’.
П. От същ. род\ —> осн. род-/родь + предст. с- и наст.-оконч. -я (респ. -а, -ъ, -им),
наст. -ява(м).
СР\ЪЧО
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтьрсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Панагюрско (Т\оа от бр\атята е най-малък, та
ср[ъчо).
П. Неясно. Възможна е съкр. осн. сръ- (< сърце, стбълг. срьдьце) + наст, -чо —> същ.
ср\ъчо, като начална гал.-умал. зват. форма, придобила и неутрална нарицателна
функция (за изговора на гр. ръ-/ър- в Панагюрско вж. БДА-ОТ к. Ф144).
СТ\АРА
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен> на баща /831+/; стр\ина <по- или най-
617
възрастна>. Зват. ф. ст\аре!, ст\аро!. Член. ст\арата ‘стрина, стринка ми’
Р. Диал. Спорадично в говори от Дунавската равнина (Плевенско, Свищовско,
Павликенско, Великотърновско), Добруджа (Тутраканско-Силистренско) и в
северната част на Вардарска Македония (Свети Никола). Вж. к. 31++831+.
П. Субстантивирана ф. за ж.р. на прил. стар. Срвн. и стар\ата, ст\арка.
СТЕАРАТА
= Жена-роднина <възрастна> (майка /2*/, баба /21*~22*/, свекърва /27*/, тыца /28*/,
съпруга /8*/).
Р. Разг., диал. В БТР 823-824 (към стар) ст\арият и ст\арата ‘възрастен, остарял
вече баща, майка’ [?]. В РСБКЕ III297-297 (към стар) ст\арият и ст\арата ‘баща,
дядо или майка, баба’. В СТРБЕ 721 род\ител по текст; ст\арата се инати.
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. стар. Срвн. и ст\ария(т).
СТАР\АТА
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен> на баща /831+/; стр\ина <по- или най-
възрастна>.
Р. Диал. В западни говори в Трънско-Брезнишко-Радомирско-Пернишко-
Софийско. Вж. к. 31++831+.
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. стар. Срвн. и ст\ара, ст\арка.
СТАР\ЕЙ
= Глава на род или голямо семейство (задруга); старейшина.
Р. Книж. (истор.), диал. У Геров V 255, БТР 824, РСБКЕ III297 - ‘старейшина’
(вж.).
П. Стбълг. сткръ ‘старши, по-стар’ (РСтбЕ 390) и стдри ‘първи’, ‘старши’, ‘който е
на първо място’ (СтбР II 735) —>стар\ей с посоченото значение.
СГАР\ЕЙКО
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; ст\ар(и) св\ат (при сват]).
Р. Диал. В някои местни говори в Кюстендилско и в Кратовско и Радовишко
(Вардарска Македония, вж. и ГеровДоп. 298). Вж. к. 10.В.
П. От прил. стар —> осн. стар- + съчл. наст, -ей-ко или от същ. стар\ей —> осн.
старей- + наст, -ко —» същ. стар\ейко. Срвн. и ст\арек, стар\ок и стар\ойко.
618
СТАР\ЕЙКОВИЦА
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; ст\ара св\атя
(при ce|aw/f).
Р. Диал. Вж. стар\ейко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ейко\ със съчл. наст, -oe-ица или от
осн. стар\ейков- през съчет. *стар\ейкова жена + наст. -ица. Срвн. и стар\ековица
и стар\ойковица, стар\ойкеница.
СТАРЕЙШИНА
= Глава на род или голямо семейство (задруга).
Р. Книж., диал. В говори от Ловешко-Троянско - ‘глава на неразделното
семейство’ (вж. Лов. край 323). У Геров V 255 - ‘в задруга, в рода: най-старий,
който я оправя’. В БТР 824 - ‘най-старият, който управлява задруга, род’. В РСБКЕ
III 297 - ‘... глава на родовата община, избран между старите и влиятелни нейни
членове’.
П. Стбълг. ст^-ьишинл ‘старейшина, първенец, управител’ (СтбР II 736-738) и прил.
ста^ишиньскг ‘отнасящ се до старейшина’ (РСтбЕ 390) от осн. старниш- (срвн.
степей на прил. стлр) с наст. -vMbJ-ина—♦ същ. старейшина с посоченото значение.
СТ\АРЕК
Вар.: ст\арек, стар\ек.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; ст\ар(и) св\ат (при сват]).
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско (Пир. край 396) и в Радовишко
(стар\ек), Струмишко (Вардарска Македония). У Геров V 253 стар\ек ‘старий
сват,... побащим на сватба’. Вж. к. 10.В.
П. От прил. стар —♦ осн. стар- + наст. -ек. Срвн. и стар\ок, стар\ейко, стар\ойко.
СТАР\ЕКОВИЦА
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; ст\ара св\атя
(при св^тя1]).
Р. Диал. Вж. ст\арек.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ст[арек] (старик) със съчл. наст, -ов-ица
619
или от осн. стареков- през съчет. *стар\екова жена + наст. -ица. Срвн. и
стар\ейковица.
СТ\АРЕЦ
= Мъж (съпруг) <възрастен> /7*/. Член. ст\арец(ът) ‘съпругьт [мъж(ът) ми]’.
Р. Разг., диал. Засвидетелствано в говори от Видинско (нам\оа ст\арец бащ\аму
б\еше meps\uiia), Плевенско, Тетевенско (уд\ийме си със ст\арецамн\ого, ама н\ема
го в|еке), Сливнишко (ст\арецо леж\и, нем\оже \ич, и |он падн\ал н\ещо, и й|а).
П. Стбълг. стдрьць ‘стар човек’ (РСтбЕ 390), ‘старец, старик’ (СтбР II736) —> бълг.
ст\арец ‘стар човек’ и прен. ‘възрастен съпруг’. Срвн. имъж, чов\ек.
СТАР\ИКО
= Брат <по- или най-възрастен> на баща /31+/; чичо <по- или най-възрастен>. Нариц.
и зват. (стар\ико!) ф.
Р. Диал. В говори от източните дялове на Годечко, Брезнишко и от Пернишко-
Софийско. Вж. к. 31++831+.
П. Свързано е очевидно с прил. стар и произв. същ. стар\ик ‘стар човек’ (вж. БТР
824) —> субстантивирана член. ф. за м.р. стар\ико. Срвн. и стар\ио, ст\арко.
СТАР\ИО
Вар.: стар\ио, стар\иот.
- Брат <по- или най-възрастен> на баща /31’/; чичо <по- или най-възрастен>. Нариц.
и зват. (стар\ио!) ф.
Р. Диал. В западни-югозападни говорни области от Годечко-Сливнишко до
Кюстендилско на юг. Вж. к. 31++831+. В някои говори в северната част на
Вардарска Македония е засвидетелстван вар. стар\иот.
П. От прил. стар —> субстантивирана член. ф. за м.р. стар\ио, стар\иот. Срвн. и
стар\ико, ст\арко.
СЦАРИТЕ
Вар.: ст\арите (ст\арити), стар\ите.
= Семейна двойка <възрастна> (баща и майка /1*4-2*/, дядо и баба /11 12* +
21 *~22*/, свекър и свекърва /17*+27*/, тьст и тыца /18*4-28*/, съпруг и съпруга
/7*4-8*/).
Р. Разг., диал. У Геров V 254 (към старий) ст\арити ‘баща, майка, вече остарели’
620
(по текст: вкъщи останаха само ст\аритй).
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. стар с посоченото събирателно
значение. Срвн. и д\ъртите.
СТ\АРИЯ(Т)
Вар.: ст\ария(т), ст\арио(т), ст\арие(т) и др.
= Мъж роднина <възрастен> (баща /1*/, дядо /11 12*/, свекър /17*/, тьст /18*/,
съпруг /7*/)-
Р. Разг., диал. У Геров V 254 (към ст\арий) ст\арийт ‘баща, майка вече остарели’.
В БТР 823-824 ст\арият и ст\арата ‘възрастен, остарял вече баща, майка’ [?]
П. Субстантивирана член. ф. за м.р. на прил. стар. Срвн. и д\ъртия(т).
СВАРКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба, стара майка. Зват. ф. ст | арке!,
ст\арко!.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско, Кюстендилско.
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен> на баща /831+/; стр\ина <по- или най-
възрастна>.
Р. Диал. Два ареала с мозаично разпространение: (I) в Дунавската равнина
(Никополско-Свищовско-Русенско-Тутраканско-Силистренско; Плевенско-
Ловешко-Беленско-Великотьрновско) и (II) на запад-югозапад (наред със стр\ина],
стр\ика]) в Трънско-Брезнишко-Пернишко-Кюстендилско и Босилеградско
(Западните покрайнини). Вж. к. 31++831+.
П. От прил. стар —> осн. стар- + наст. -ка. Срвн. и ст\ара, ст\арата, стар\ата.
СТ\АРКО
= Брат <по- или най-възрастен> на баща /3 Г7; чичо <по- или най-възрастен>. Нариц.
и зват. (ст\арко!) ф.
Р. Диал. В говори на Дунавската равнина по реките Осъм и Янтра (Никополско-
Свищовско; Ловешко-Беленско-Великотьрновско). Вж. к. 31++831+.
П. От прил. стар —> осн. стар- + наст, -ко, най-вероятно като начална зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
СТАРОСТИНА
= Дъщеря <възрастна, неомъжена> /6*/; стара мома (при мом\а^).
621
Р. Диал. У ГеровДоп. 298 с пояснение: „прякорно назъвание за стара мома” - за
говори в Трънско.
П. Сложна дума, образувана от прил. стар + съединителен формант -о- + същ.
дет\ина ‘голямо дете’ (вж. Геров 1392) с отмет на удрението. Срвн. и
старосед | елица.
СТАР\ОЙКА
Вар.: стар\ойка, стар\ойкя, стар\окя.
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. Ареалът обхваща западните дялове на Дунавската равнина и Предбалкана
(до Плевенско-Тетевенско-Ботевградско на изток, вж. Лов. край 379), а на юг от
Стара планина включва западна-югозападна говорна облает от Годечко-Сливнишко
до Кюстендилско-Благоевградско на юг (вж. и Соф. край 203 и Пир. край 396) и
части от Вардарска Македония (Кумановско-Кратовско-Делчевско). Вж. к. 10.В.
Според Иванова 68 „... обредната двойка на стар\ойкята и стар\ойкиницата е
характерна за западните български земи”. У Геров V 254 стар\ойка и стар\ойкя
‘старок’ и ‘подкръетник’. В БТР 824 стар\ойка ‘стар сват’.
П. От прил. стар —» осн. стар- + съчл. наст. -ой-ка/-ой-кя. Срвн. и стар\ойко,
стар\ок.
СТАР\ОЙКЕНИЦА
Вар.: стар\ойкеница, стар\ойкиница, стар\океница.
= Обредно лице (съпруга на стар\ойка) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св|ашя/]‘).
Р. Диал. Вж. стар\ойка. Според Иванова 68 „... обредната двойка на старойкята и
стар\ойкиницата е характерна за западните български земи”. У Геров V 254
стар\ойкиница, у ГеровДоп. 298 стар\океница ‘старокиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ойка] (стар\ойкя) със съчл. наст. -
ен-ица/-ин-ица. Срвн. и стар\ойковица, стар\окиня.
СТАР\ОЙКО
Вар.: стар\ойко, стар\ойкьо.
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
622
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. В местни говори в Монтанско (стар\ойкъо), Плевенско (стар\ойко). Вж. к.
10.В.
П. От прил. стар осн. стар- + съчл. наст. -ой-ко/-ой-кьо. Срвн. и стар\ейко.
СТАР\ОЙКОВИЦА
Вар.: стар\ойковица, стар\ойкьовица.
= Обредно лице (съпруга на стар\ойко) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св\атя']).
Р. Диал. Вж. стар\ойко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ойко] (стар\ойкъо) със съчл. наст. -
ов-ица или от осн. староиков- през съчет. *стар\ойкова жена + наст. -ица. Срвн. и
стар\ейковица, стар\ойкеница.
СТАР\ОК
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. У Геров V 254 - ‘старий сват,... побащим’.
П. От прил. стар —> осн. стар- + наст. -ок. Срвн. и ст\арек, стар\ейко, стар\ойко.
СТАР\ОКЕНИЦА
= Обредно лице (съпруга на стар\ок) с определени функции по време на сватбата;
ст\ара св\атя (при св\атя!]).
Р. Диал. У ГеровДоп. 298 - ‘старокиня’ (вж.).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ок] със съчл. наст, -ен-ица. Срвн. и
стар\ойкеница, стар\окиня.
СТАР\ОКИНЯ
= Обредно лице (съпруга на стар\ок) с определени функции по време на сватбата;
ст\ара св\атя (при св[атя7]).
Р. Диал. У Геров V 254 - ‘която на сватба стой намясто майка и върти сватбата’ и
‘жена на старок’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо старик] с наст. -(к)иня. Срвн. и
стар\ойкеница, стар\ойковица.
623
СТАРОСВ\АТ
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сеат (при сеат]).
Р. Диал. В говори от западните дялове на Вардарска Македония (Гостиварско,
Тетовско: от ке з\етот ке д\ойдат к\умот и старосв\атот; невестата се обракя
кон старосв\атот и старосв\атницата со мамо!). Според Иванова 68 старосват
(наред със стари сват) е „характерно за сватбата от Родопите и Тракия”. У Геров
V 254 - ‘старий сват, старок’. Вж. к. 10.В.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. стар и на същ. сват + съединителен
формант -о-. Срвн. и старосв\атец.
СТАРОСВ\АТЕЦ
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. Според Иванова 68 старосв\атец (наред със стари сват, старосват) е
„характерно за сватбата в Родопите и Тракия”. Вж. к. 10.В. У Геров V 254 -
‘старосват, старий сват’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. стар и на същ. сват + съединителен
формант -о- + наст. -ец. Срвн. и старосв\ат.
СТАРОСВ\АТИЦА
Вар.: старосв\атица, старисв\атица.
= Обредно лице (съпруга на старосв\ат) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св\атя!]).
Р. Диал. Според Иванова 68 старисв\атица (наред със стара сватя) е „характерна
за сватбата от Родопите и Тракия”. У Геров V 254 старосв\атица ‘старокиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо старосв\ат] и старосв\атец] с наст. -
ица. Вариантьт старисв\атица е със западен облик на съставката стари- по съчет.
ст\ари сват. Срвн. и старосв\атка, старосв\аха.
СТАРОСВ\АТКА
= Обредно лице (съпруга на cmapoce\am) с определени функции по време на
сватбата; ст|ара св\атя (при св\атЛ]).
Р, Диал. В местни говори в Елинпелинско-Пирдопско. В БЕР VI 534-535 (към
624
сват) - ‘съпруга на стария сват...’. У Геров V 254 - ‘старокиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо старосв\ат] и старосв\атец] с наст. -ка.
Срвн. и старосв\атица, старосв\аха.
СТАРОСВ\АТНИЦА
= Обредно лице (съпруга на cmapoce\am) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св\атя1]).
Р. Диал. В говори по западните дялове на Вардарска Македония (Гостиварско,
Тетовско: нев\естата се обр\акьа кон старосватот и старосв\атницата со
мамо!).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо старосв\ат] с наст. -ница. Срвн. и
старосв\атица, старосв\атка, старосв\аха.
СТАРОСВ\АТ(Я)
= Каня някого за ст\ари св\ат (при сват]) на сватбата на син, брат, близък
роднина.
Р. Диал. У Геров V 254 старосв\ата ‘зимам, калесвам някого за старосват’ (+ текст
от нар. пес.: да поканиги троица юнаци, Маркоте чеш кума даукумиш, а Момчила
че старосватиш..., който насочва - част за бъд. вр. че, чеш, пад. ф. Маркоте - към
говори в Дупнишко-Кюстендилско, вж. СтойковБД 228-229). В РРДД 478
старосв\атя ‘калесвам, поканвам някого за стар сват’.
П. От същ. старосв\ат], старосв\атец] —+ осн. старосват- + наст.-оконч. -я (-а, -
им) —* глаг. старосв\ат(я).
СТАРОСВ\АХА
= Обредно лице (съпруга на старосв\ат) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св^атя1]).
Р. Диал. У Геров V 254 - ‘старокиня, старосватица...’.
П. Сложна дума, образувана от осн на прил. стар и на същ. св\аха + съединителен
формант -о-. Срвн. и старосв\атица, старосв\атка.
СТАРОСЕД]ЕЛИЦА
= Дъщеря <възрастна, неомъжена) /6*/; стара мома (при мом!а]).
Р. Диал. У ГеровДоп. 298 - ‘стародетина’ - за говори в Трънско.
625
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. стар + съединителен формант -о- +
осн. на прич. сед\ял, диал. сед\ел (< глаг. сед\я) + наст. -ица. Срвн. и старод\етина.
СТОЩАН
СТОЩАНИН
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка И/-, съпруг. Зват. ф. стоп\ане!,
стоп\анино!. Член. стоп\ан(ът), стоп\анин(ът) ‘съпругьт [мъж(ът) ми]’.
Р. Разг., диал. У Геров V 262 - ‘мъж според жена си’. В БТР 829 и РСБКЕ III ЗЮ-
ЗИ, СТРБЕ 726 - ‘съпруг’.
П. Според МладЕР 610 от кор. сто(я) —> разш. осн. сто-п- по лат. (h)ospitanus
‘гостоприемник’ —> бълг. стоп\ан/стоп\анин с прен. значение ‘съпруг’. Според
Скок III 339 stopanin е първоначален пастирски термин от илир.-трак. произход —>
балк.-лат. *stapanus. Значение ‘съпруг’ е развито само в бълг. ез. (у Геров пак там:
стоп\анинът ми, м\ъж ми, домак\инът ми ‘моят съпруг’). Вж. и БЕР VII477-479 за
различии етимологични версии.
СТОЩАНИЦА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. стоп\анице!.
Член. стоп\аницата ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Диал. У Геров V 262 - ‘жена... съпруга, булка, невеста’. В РРДД 480 - ‘жена,
съпруга’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стог^а^ин)] с наст. -ица. Срвн. и
стоп\анка.
СТОП\АНКА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. ф. стоп\анке!.
Член. стоп\анката ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Разг., диал. У Геров V 262 - ‘стопаница’. В БТР 829 - ‘съпруга’. В РСБКЕ III 311
- ‘жена, съпруга’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стоп\ан(ин)\ с наст. -ка. Срвн. и
стоп\аница.
СТРИЙ
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. стр\и(й)о!..
= Брат на съпруг /37/; девер.
626
Р. Диал. В БТР 832 (наред със стр\ик, стр\ико) - ‘чичо’ и ‘девер’.
П. Праслав. *stryjb, стбълг. стр-ыи (МладЕР 612), бълг. диал. стрий ‘чичо’, ‘девер’.
Срвн. и рус. стрый, строй, укр. стрий, пол. stryj за ‘бащин брат’ (вж. Трубачев 79-
81, Фасмер III 780). Срвн. и стрик, стр\ика , стр\ико.
СТРИК
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. стр\ико!.
= Брат на съпруг /37/; девер.
Р. Диал.'У Геров V 274 - ‘девер’. В БТР 832 (към стр\ий) - ‘чичо’ и ‘девер’.
П. Праслав. *stryjb, *stryjakb, стбълг. стреми —» бълг. диал. стрик с посочените
значения. Срвн. и стр\ика, стр\ико.
СТРОКА1
Вар.: стр\ика, стрик\а.
= Брат на баща/31/; чичо. Зват. ф. стпр\ико!. Член. стрик\ата ‘чичо ми’.
Р. Диал. Мозаично разпространение (спорадично наред с н\ени, н\енко], т\ити,
т\итъо], ч|ычо|) в говори от Дунавската равнина (Никополско-Плевенско-
Свищовско) и на югозапад (наред със стр\ико], ч|ычсД) в Санданско и в Костурско
(Беломорска Македония). Вж. к. 31. У Геров V 274 стрик\а ‘брат на баща’. У
ГеровДоп. 299 стр\ици мн.ч. ‘стриковци, чичовци, братовчеди’.
П. Праслав. *stryjb, *stryjъкъ, стбълг. стр'ын, бълг. диал. стрий и стрик] + наст.-
оконч. -а, както напр. (в)\уйка/(в)уйк\а. Срвн. и стр\ико.
СТР\ИКА2
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Кюстендилско, Смолянско. В РСБКЕ
III319 - ‘стрина, стринка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стрик] и стр\ика‘]. Срвн. и стр\иковица,
стр\ина, стр\ица.
СТР\ИКО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (стр\ико) ф.
Р. Диал. Предимно в югозападни и южни говорни области - Вардарска и
Беломорска Македония (от Дебърско-Прилепско до Костурско-Солунско на юг), в
627
Пиринска Македония (Санданско-Гоцеделчевско), по южните и източните дялове
на Родопите (Девинско-Смолянско, Крумовградско-Ивайловградско), в Странджа
(вж. Странджа 439) и в Беломорска Тракия (от р. Места до Одринско-Кешанско на
изток, вж. АБГЕМ к. 187 и РБГ 295). Засвидетелствано е също в Търговищко,
Шуменско, Провадийско, Варненско и Поморийско. Вж. к. 31. Преселници от
Беломорска Тракия са пренесли названието стр\ико и в Добруджа. У Геров V 319
стрик\а и стр\ико ‘брат на баща’. В БТР 832 и РСБКЕ III 319 - ‘чичо’.
= Брат на съпруг /37/; девер.
Р. Диал. В говори от Родопите (от Асеновградско-Девинско до Ивайловградско на
изток), в Странджа (Средецко-Царевско-Малкотьрновско) и Беломорска Тракия (от
р. Места до Дупнишко-Дедеагачко и в Лозенградско на изток). У Иванова 147, 148,
152 - за говори в Родопите и Странджа. Вж. к. 37. В БТР 832 - ‘девер’.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка ПАИ/-, лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Провадийско (наред със св|ако|) и
Петричко (наред с KcwleKof).
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско.
П. Праслав. *stryjb, стбълг. стр^ыи, бълг. диал. стрий ‘чичо’ и ‘девер’ —> осн. стри-
+ наст, -ко —* същ. стр\ико, като начална зват. ф., придобила и неутрална
нарицателна функция. Значенията ‘лелин’, ‘тетин’, ‘съпруг на зълва’ са вторично
развита. Срвн. и стрик, стр\ика.
• Стр\икови. Домът и семейството на стрико]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\иков.
СТР\ИКОВИЦА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стр\иковице!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско, Шуменско, Провадийско. Вж. к.
831.
П. Паралелно обарзувание за ж.р. спрямо стр\ико] със съчл. наст, -oe-ица или през
съчет. стр\икова жена —> разш. осн. стриков- + наст. -ица. Срвн. и стр\ика2.
СТР\ИКОВЧЕ
= Син на брат на баща /531/; братовчед.
628
= Син на брат на съпруг /537/; племенник.
Р. Диал. У Геров V 274 - ‘стриков син’.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо стр\ико'1 със съчл. наст, -ов-че или през
съчет. стр\иково дете —► разш. осн. стриков- + наст. -че.
СТР\ИНА
Вар.: стр\ина, стрин\а.
= Съпруга на брат на баща /831/. Зват. ф. стр\ино!.
Р. Диал. Мозаично разпространено в говори от Дунавската равнина и Добруджа.
На юг от Стара планина ареалът стр\ина, стр\инка включва западни и югозападни
говори (вкл. и във Вардарска Македония) и говори от Средногорието и
Подбалкана. Среща се и на югоизток в Харманлийско-Тополовградско-Елховско
(вж. Сакар 382 и у Иванова 149). Вж. к. 831. У Геров V 274 - ‘стрикова жена’. В
БТР 832 - ‘чичова жена1. В РСБКЕ III320 - ‘жена на чичо по отношение на
братовите му деца’. У РадБТР 690 - ‘съпруга на чичо’.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в говори в Ивайловградско.
П. Стбълг. cTjcbitA, отринь ‘бащина сестра’ [?], ‘чичова жена’ (МладЕР 612,
Трубачев 79-81) —* бълг. диал. стр\ина «— осн. стр(и)- + наст. -(и)на с посоченото
значение. Срвн. и сръб. и хърв. cmp\uHa/strina, рус. стры\иня, укр. стр\ийна,
словаш. strina (Трубачев пак там, Таноцки 58). Срвн. и стрищая, стр\инка,
стр\ичина и др.
• Стр\инини. Домът и семейството на стр\ина\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\инин.
СТРИН\АЙКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стрин\айке!'.
Р. Диал. В някои преселнически говори от Източна Тракия (Лозенградско). Вж. к.
831.
П. От същ. стр\ина] —* осн. стрин- + съчл. наст, -ай-ка или от стрин\ая —> разш.
осн. стринай- + наст. -ка. Начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и стр\инка.
629
• Стрин\айкини. Домът и семейството на стрин\айка\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. стрин\айкин.
СТРИН\АЯ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стрин\айо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Самоковско, Благоевградско, Елховско и
във Вардарска Македония (Делчевско). Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Средецко и в някои преселнически говори
от Източна Тракия (Лозенградско-Визенско).
П. От същ. стр\ина\ —» осн. стрин- + наст. -ая. Срвн. и стрин\айка.
СТР\ИНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина. Зват. ф. стр\инке!.
Р. Разг., диал. Разпространено наред със стр\ина]. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско.
П. От същ. стр\ина] —> осн. стрин- + наст, -ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и стрищая, стрин\айка.
• Стр\инкини. Домът и семейството на стр\инка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\инкин.
* СТ РИЦ
= Брат на баща /31/; чичо.
= Син на брат на баща /531/; братовчед.
Р. Диал. У ГеровДоп. 299 само мн.ч. стрици ‘чичовци’ и ‘братовчеди’.
П. За разлика от др. слав, езици (срвн. напр. еръб. и хърв. стриц/stric, словен. stric,
чеш. stryc ‘бащин брат’ < праслав. *stryjbcb, Таноцки 36, Скок III344, Шаур 72-74,
Трубачев 79-81) в български вар. стриц не е засвидетелстван. Приведената у
ГеровДоп. форма за мн.ч. стр\ици обаче би могла да е от ед.ч. стрик (срвн. вн\уци
спрямо внук и т.н.) или стр\ика'], но също така и от стриц.
СТР\ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. стр\ице!, стр\ицо!.
Р. Диал. На югозапад - от Самоковско-Пазарджишко до Петричко-Гоцеделчевско,
630
Гевгелийско (Вардарска Македония) и Воденско-Демирхисарско (Валовишко)
(Беломорска Македония) на юг. Вж. к. 47“.Б.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. У ГеровДоп. 299 - за говори в Драмско (Беломорска Тракия). Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Спорадично в говори от Санданско-Петричко-Гоцеделчевско.
П. Очевидна е връзката на ареалите сестр\ица] и стр\ица. Стр\ица е най-вероятно
съкратен вар. на сестр\ица] в основного значение ‘по-млада зълва’, а останалите
значения са развита вторично и е твърде вероятно те да се дължат на успоредица
респ. кръстосване със стр\ина]. Срвн. и стр\ика2, стр\ичина.
• Стр\ицини. Домът и семейството на стр\ица]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\ицин.
СТР\ИЧИНА
Вар.: стр\ичина, стричин\а, стирчин\а, стърчин\а, спгьршин\а, стръшин\ъ,
стришн\а, стръшн\а и др.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стр\ичино!. Член.
стр\ичината ‘стрина, стринка ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Асеновградско, Ардинско,
Момчилградско, Ивайловградско), Странджа, Беломорска Тракия (Ксантийско-
Гюмюрджинско-Дедеагачко, Лозенградско), спорадично и във вътрешна Тракия
(Тополовградско, Ямболско). Преселници от Беломорска Тракия са пренесли
названието и във Варненско. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Кърджалийско-Момчилградско-
Крумовградско-Ивайловградско), в Странджа, Беломорска Тракия (Дедеагачко,
Лозенградско, Визенско).
П. Изходна форма би могла да бъде стр\ица] —> осн. стриц- ~ стрич- + наст. -ина.
Възможно е обаче стр\ичина да е и кръстоска между хетероними стр\ина и ч\ина^.
Вариантате с вмъкната в коренната сричка гласна /и! или /ъ/ (стирчин\а,
стърчин\а) се дължат на премятане (метатеза) на сонорната съгласна /р/ след
гласната, което е често срещано в южни български говори (срвн. напр. варт\а ~
631
върт\а вм. врат\а, варт\ено ~ върт\ено вм. врет\ено, пирл\ича вм. прил\ича и под.).
Вариантите стришн\а, стръшн\а и под. са съкращения поради изпадане (редукция,
елизия) на неударено /и/ и уподобяване (асимилация) на съседните съгл. /ч/ и /и/ по
начин на учленение. Срвн. и стр\ика, стр\ица, стричин\ая.
• Стр\ичини. Домът и семейството на стр\ичина]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\ичин.
СТРИЧИН\АЯ
Вар.: стричин\ая, стърчин\ая, сърчин\ая.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стричин\а(й)о!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гюмюрджинско-Дедеагачко (Беломорска
Тракия). Преселници от Беломорска Тракия са пренесли названието и в Добричко.
Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
Р. Диал. В някои местни говори в Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. От спцДичина^ —> осн. стричин- + наст. -ая. Срвн. и стр\ица и стрин\ая.
СТРОЙ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Иванова 59 в съчет. мал строй ‘малък годеж’ - за говори във Вардарска
Македония с пояснение: „В Македония, след като се получи благоприятен отговор
от сватуването, една вечер у момини отиват стройници, за да отбележат малкия
годеж, известен тук като мал строй..У. У Геров V 269 - ‘года, годеж, годявка...’.
П. Стбълг. строити ‘устройвам’, ‘подготвям’ (РСтбЕ 393), осн. строи—* бълг. диал.
същ. строй (срвн. глаг. устройвам ‘уреждам, организирам’ БТР 900, стр\ойвам,
стр\оювам ‘... нагласям да стане годеж’, Геров V 270) с посоченото значение.
СТР\ОЙВАМ
СТР\ОЮВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Диал. У Геров V 270 - ‘... предумвам да дадат мома някому’, ‘нагласям да стане
годеж’ (+ текст от нар. прик.: сега ке ти стр\оювам царевата керка, който насочва
632
- част, за бъд. вр. ке, диал. същ. керка - към югозападни говорни области).
П. Стбълг. строити ‘устройвам’, ‘подготвям’ (РСтбЕ 393) —► осн. строи—» бълг.
строй- + наст, -вам, -увам —► глаг. стр\ойвам/стр оювам с посоченото значение.
Срвн. и строй\осам/строй\ос(у)вам.
СТР\ОЙНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В югозападни български говори в Санданско-Петричко и Беломорска
Македония (в Преспанско; \ако стр\ойнико ет \оден за п\рви пот, ке каже - ке си
пом\ислиме и ке ви к\ажиме). Вж. к. 10.А. У Геров V 269 - ‘който е пратен да иска
мома, да прави сговор за годявка’. (У Геров V 270 към стр\оювам и текст от нар.
пес.: п\ущи, лудо, два стр\ойника... от тейко даме строюват). В БТР 832 и
РСБКЕ III321 - ‘годежар, сват’. В РРДД 482 - ‘годежар, сватовник’.
П. От глаг. стр\ойвам/стр\оювам] или от същ. строй] —» осн. строй- + наст, -ник
—► същ. стр\ойник.
СТР\ОЙНИЦА
Вар.: стр\ойница, стройн\ица.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. стр\ойник. У Геров V 269 - ‘която е пратена да иска мома, да прави
сговор за годеж’. В БТР 832, РРДД 482, РСБКЕ III321 - към стр\ойник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стр\ойник] с наст. -ница.
СТР\ОЙНИЦИ
Вар.: стр\ойници, стройн\ици.
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори от Преспанско-Костурско (Беломорска Македония, вж. БДПМ
VIII314: дойд\ойа стройн\ици ч\упата да ми саке). Вж. к.Ю.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СТРОЙ\ОСАМ
СТРОЙ\ОСУВАМ
633
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров V 269 - ‘правя строй, годявам...’ (+ текст от нар. пес.:... токо
били два стройника, да стройосат малка мома).
П. От същ. строй] —> осн. строй- + съчл. наст, -ос-ам, -ос-(у)вам —> глаг.
строй\осам/строй\ос(у)вам. Срвн. и стр\ойвам, стр\оювам.
СТРЪС\АК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. стр\ъс(а)/стр\ъсвам ‘треса’, ‘изтръсвам’ (вж. Геров V 275) —> осн.
стръс- + наст, -ак същ. стръс\ак. Срвн. и стръс\ок.
СТРЪС\ОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. У ГеровДоп. 300 - за говори в Шопско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. стр\ъс(а)/стр\ъсвам ‘треса’, ‘изтръсвам’ (вж. Геров V 275) —> осн.
стръс- + наст, -ок същ. стр\ъсок. Срвн. и стръс\ак.
СУК\АЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Разг., диал. В местни говори в Свищовско, Великотьрновско. У Геров V 284 -
‘дете..., което още суче, бозае’. В БТР 837 и у РадБТР 694 - ‘малко... дете, което
още суче, бозае’. В РСБКЕ III334 - ‘дете, бозайниче’.
П. От глаг. с\уча ‘бозая’ —> с\укна, зас\уквам —> осн. сук- + съчл. наст. -ал-че—> същ.
сук\алче. Срвн. и биз\алче, с\исалче, циц\алче и сук\арник.
СУК\АРНИК
- Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори от родопската яка (Пловдивско).
П. От глаг. с\уча ‘бозая’ —> с\укна, зас\уквам —» осн. сук- + съчл. наст, -ар-ник —►
същ. сук\арник. Срвн. и сук\алче.
С\УПРЬЁ
= Една от съпругите при многоженство (у българите-мюсюлмани) /8*/.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Девинско.
634
П. Неясно. Възможно е обаче да е сродно със съпр\уга, у ГеровДоп. 301 супруга
(може би като заемка от рус.) с обособена (по народна етимология [?]) кор.-осн.
супр(ь)- + наст.-оконч. -ё.
С\УРКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (вж. Пловд. край 216).
П. Неясно. Същата кор.-осн. се съдържа и в диал. с\урка за ‘сиво женско животно’
(вж. Геров V 287) и прил. сур\ов ‘влажен’, ‘свеж’, ‘сочен’ (вж. Фасмер III808) и
‘който е в естествено състояние’ (вж. БТР 838).
СЪД\АДНИЧЕ
Вар.: съд\адниче, сод\адниче.
= Дете, родено с непорочно зачатие /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров V 297 - ‘дете, родено без баща с помощ на Бога’ (+ текст от нар.
пес.:... тогай каже сам-си Ису с Христос: скоро вие два ангела мои,... духнете на
кралицата честита... да си зачне дете сод\адниче...').
П. От диал. глаг. съд\ам ‘създам, сътворя’ —> страд, прич. съдаден —> осн. съдадн- +
разш. наст. -(н)иче —* същ. съд\адниче. У Геров V 297 към съд\авам + текст от нар.
пес.: Стоян си бога молеше... съдай ми, Боже,рождень\е...
С\ЪПИВ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Геров V 300 и в БЕР V 282-284 (към п\ия) ‘голям годеж’.
П. От глаг. *съп\и(я)/съп\ива —* осн. съпив—► същ. с\ъпив. Срвн. и впив, з\апив,
пр\епив. Словообразувателен отмет на ударението върху началната сричка не е
отразен у Геров.
СЪПР\УГ
Вар.: сьпр\уг, съпр\ъг.
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/. Зват. ф. съпр\уже!. Член.
съпр\уг(ът) ‘съпругьт [мъж(ът)] ми’.
Р. Книж., разг. У Геров V 300 - съпр\уг и съпр\ъг ‘оня, за когото някоя е омъжена’.
В БТР 848 и РСБКЕ III 366 - ‘мъж по отношение на жена, с която е в брак’. У
635
РадБТР 703 - ‘мъж по отношение на жената, за която е женен’.
П. Стбълг. сжпржгъ ‘двойка впрегнати (волове)’ и ‘... единият от брачната двойка’
(РСтбЕ 418) —► бълг. съпр\уг, адаптирано по рус. супр\уг. У Геров 300-301 с\ъпруг и
с\ъпръг ‘всякой вол от двата, що се впрягат заедно’. МладЕР 632 обрыца внимание
и върху лат. успоредица conjux ‘съпруг’ (с предст. соп ‘съ’ + jux<jugum ‘ярем’), а
Трубачев 104 - върху гръц. crv&£ респ. със същото значение. Срвн. и
съпр\ужник.
СЫ1Р\УГА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/. Зват. ф. съпр\уго!. Член.
съпр\угата ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Книж., разг. У Геров V 300 - ‘оная, за която някой е женен’. В БТР 848 и РСБКЕ
III 366 - ‘жена по отношение на мъж, с когото е в брак’. У РадБТР 703 - ‘жена по
отношение на мъжа, за когото е омъжена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо съпр\уг\ с наст.-оконч. -а. Срвн. и
съпр\ужница и с\упрьё.
СЪПР\УЖЕСТВО
= Битност в брачна връзка.
Р. Книж. В БТР 848 - ‘брак, брачен живот’. В РСБКЕ III 366 - ‘съпружески живот’.
П. От същ. съпр\уг, съпр\уга\ —> прил. съпр\ужески (срвн. рус. супр\ужеский) —►
осн. съпруж- + наст, -(е)ство (< стбълг. -ьство).
СЫ1Р\УЖНИК
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг. Зват. ф. [?]. Член.
съпр\ужник(ът) ‘съпругът [мъж(ът)] ми’.
Р. Диал. В РРДД 489 - ‘съпруг’.
П. От същ. съпр'уг] —► осн. съпруж- (срвн. прил. съпр\ужески, същ. съпр\ужество)
+ наст. -ник.
СЫТР\УЖНИЦА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. ф. [?]. Член.
съпр\ужницата ‘съпругата (жена) ми’.
636
Р. Диал. У Геров V 301 и РРДД 489 (към съпр\ужник) - ‘съпруга’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо съпр\ужник] с наст. -ница. Срвн. и
с\упрьё.
СЪПР\УЖНИЦИ
= Семейна двойка от мъж (съпруг) и жена (съпруга) П+%1\ съпрузи.
Р. Диал. Вж. съпр\ужник и съпр\ужница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СЪПР\УЗИ
= Семейна двойка от мъж (съпруг) и жена (съпруга) П+Ъ/.
Р. Книж., разг., диал. Вж. съпр\уг и съпр\уга.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
съпр\ужници.
*СЬРДОБОЛЯ
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
роднини.
Р. Стбълг. срьдоБолга. ‘роднини, сродници, близки’ (СтбР II 729: съврлти вьсд
посло^шмаштаа кго - и срьдовол1ж и рдБ-ы), ‘роднина, роднини,... рода’ (РСтбЕ
389).
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. срьдьцг и осн. на глаг. болъти ‘страдам’,
‘изпитвам болка’ + съединителен формант -о- и наст.-оконч. -t*. —> същ. срьдоБолгд с
посоченото значение (вж. Скок III 316-317 към s\rce и Фасмер III605 към прил.
сердобольный). В бълг. и диал. вар. сърдобол в РРДД 489 - ‘състрадание,
милосърдие, жалост’ и у Геров V 242 сръдобол в съчет. имам сръдобол (за някого) -
‘милея, жаля (някого)’, в рус. и диал. сердобол1е ‘състрадание, жалост’ (вж. Дал IV
174-175 към с\ердце). Стбълг. с|>ьдобол1д е особен случай на метонимично развитие
от ‘болеене за някого’ към ‘някой (свой, близък, роднина), за който се более’,
реализирано и чрез адекватна словообразувателна структура.
Т
637
Т\АЙКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\айко!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Кулско-Видинско-Белоградчишко. Вж. к. 1.Б. У Геров
V 319 и МладЕР 628 - ‘татко’, ‘тато’.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Видинско.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско-Разградско и Варненско.
П. С вторично развита (експресивна) осн. тай- (спрямо тат-/тать- в т\ата\,
татьо, т\атко] и т.н.) + наст, -ко —> т\айко като начална зват. ф. (вероятно в и по
детска реч), придобила и нарицателна функция. Вж. и БЕР VII 756. Срвн. и т\ейко.
ТАЙФ\А
Вар.: тайф\а, тайф\ъ, тайф\д.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области - Пиринска Македония (Разложко-
Петричко-Гоцеделчевско: щеш да си \имашм\ъш, и деч\ица, и тьйф\ииъ - гал.-
умал. от тъйф\а), Беломорска Македония (Валовищко, Солунско: има дван\аасте
тайф\и лах\оат ‘говорят’ б\ългарцки\ \имал мн\огу пар\и, им\оти... ъмъ идн\о
лош\у, чи немал ппйф\а‘, св\ъргии самураб\ету ‘войната’, д\ойдох си ф с|ело, бре!,
нема ми тайф\ъта), Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Гюмюрджинско,
Визенско), Странджа (н\ие с т\ебе смем\алко тайф\а од\е жефата).
П. Тур. toy ‘другар, съдружник’ —> ‘н|е родни деца’, н|е родна челяд’ —> tayfa
‘свита’ (ТБР 546 и СДД III 1325) —♦ бълг. диал. тайф\а с посочените значения.
Текстове от Солунско свидетелстват и за значение ‘дъщеря’, гал.-умал.
‘дъщеричка’ на тайф\а и произв. тайф\ичка\ Поспуд зъ ти дъд|е идн\а пгъйф\ичка,
ама га стране на трин\айсе гуд\ини, зъумр\е. У Геров V 319 и прил. тайфал\ия (<
тур. tayfah ‘семеен’) ‘за жена, що има голяма тайфа, голяма челяд’.
ТАР\АФ
= Мъж в отношение на родство (кръвно или брачно) спрямо други членове на
638
семейно-родовата общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Крумовградско.
П. Тур. taraf'rpyna’, tarafli ‘привърженик’, ‘произход’ (ТБР 540) —> бълг. диал.
тар\аф ‘няколко човеци, съединени с нещо Общо...’, ‘страна’ (Геров V 324) и
‘привърженик’ (РРДД 498) —»‘роднина, сродник’.
Т]АТА
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. m\ame, m\amo!.
Р. Диал. Широко разпространено наред с бащ\а], т\атко], т\ато] и др., предимно
в западни етнокултурни и говорни области (от Монтанско-Врачанско до
Кюстендилско-Благоевградско на юг). Вж. к. 1 .А. У МладЕР 630 (към т\ате,
т\атко) - обл. за ‘баща’.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в отделни местни говори във Видинско.
П. В и по детска реч с удвояване (редупликация) на коренната сричка (срвн. мама,
баба и под.): индоевроп. *atta, *tata ‘баща’, ‘дядо’, стинд. tatas, гръц. гага, лат. tata,
алб. tat ‘баща’, англ. dad(y), в слав. ез. - еръб. и хърв. mama/tata, рус. mama, чеш.
tata, пол. tata и т.н. (вж. МладЕР 630, Трубачев 18 и сл., Шаур 22, Скок II447,
Таноцки 18). Срвн. и т\ато, т\атко.
0 Съчет. ст\ари т\ата (зват. ф. ст\ари т\ате!, стар\и т\ате!) е засвидетелствано
със значения: (I) ‘баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо’ и (II) ‘най-възрастен
брат на баща /31+/; чичо’ - в западни говори в Годечко-Трънско-Брезнишко. Срвн.
и стар бащ\а (при баи^а^) и ст\ари т\атко (при т\атко\).
Т\АТЕ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (m\ame!) ф.
Р. Разг., диал. Широко разпространено наред с бащ\а], m\amo], т\атко] в
различии етнокултурни и говорни области. У Геров V 325 е отбелязано със
значение ‘тато’. В БТР 856 и РСБКЕ III 386 - ‘обръщение към своя баща’ и ‘баща
ми, моят баща’. У ДечТР 766 - ‘обръщение към своя баща’, ‘баща ми, моят баща’.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
П. Начална зват. ф. от осн. тат- (вж. т\ата), придобила и нарицателна функция: и
кул\иба т\ате ни напр\авил (Плевенско); изв\икал т\ате пор\абота (Софийско);
639
т\атё! й\ала да йад\ем (Силистренско); не зн[ам бащ^а си \ич, ком\у дареч\ем
т\ате!\ т\ате!, йа с\акам да се ж\еним (Царибродско);... абе т\ате!, т\и
гов\едата си докар\ал (Кюстендилско); молям ти се т\ате!,к\ажи ми (Щипско,
Вардарска Македония) и т.н. Срвн. и т\ато, т\атко.
•	1}атеви. Домът и семейството на т\ате]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\атев. Срвн. и т\аткови, т\атови и т\атини.
Т]АТИ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ати!) ф.
Р. Разг., диал. Мозаично в говори от Дунавската равнина, Стара планина и
Подбалкана и вътрешна Тракия, източно от линията Никопол - Плевен - Карлово -
Пазарджик и по р. Марица до Свиленград - Одрин (Източна Тракия).
П. Начална зват. ф. от осн. тат- (вж. /п|а/иа) с оконч. -и в и по детска реч (срвн. и
б\ати/б\ати!), придобила и нарицателна функция: т\ати и м\амамъ д\адоха на
т\ос ирг\ен (Силистренско); |ас т\ати пак си гоуп\яф и т\ати!, ко жъ пр\айм
сиг\а (Свищовско).
•	Т\атини. Домът и семейството на mjamu], Субстантивирано мн.ч. на прил.
платин. Срвн. и т\атеви (при т\ате]), т\атови (при т\ато]).
Т\АТКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща > баща ми. Нариц. и зват. (т\атко!) ф.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено (наред с баща], mfame], т\ато]) в
различии етнокултурни и говорни области. Но на диалектно равнище като нариц. и
зват. ф. т\атко е по-характерно за югозападни, южни и югоизточни говорни
области - Вардарска и Беломорска Македония и Беломорска Тракия. У Г еров V 325
- умал. от тато [?]. В БТР 856 - ‘обръщение към своя баща’ и ‘баща ми или
бащата на някого’. В РСБКЕ III386 - ‘баща ми или бащата на някого’. У ДечТР 766
- ‘обръщение към своя баща’, ‘баща ми, моят баща’ и ‘баща на някого’. У РадБТР
711 - ‘собствен баща’ и ‘обръщение към баща’.
П. От същ. т\ата] —» осн. тат- + наст, -ко, като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция.
От същата основа са засвидетелствани (наред с т\ате], т\ати]) и оказионални
640
зват. ф. с наст. -иц(а), -че, -чо, конто са породени най-вероятно в и по детска реч. У
Геров V 325 т\атице (< *т\атица, срвн. и бащ\ица, бащ\ице!) по текст от нар. пес.:
согледа го Петрия, та па на бащ\ъ говори: т\ате ле, милий т\атице... У Г еров
(пак там) и в БЕР VII 833-835 (към т\ата) т\атче - за говори в Самоковско и в
Прилепско (Вардарска Македония) и т\атчо по текст от нар. пес.: я ел\а, т\атчо,
при м\ене...
О Съчет. ст\ар т\атко (зват. ф. ст\ари т\атко!, стар\и т\атко!) е
засвидетелствано със значение ‘баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо’ - у
Геров V 325 и у Иванова 232. Срвн. и ст\ар бащ\а (при 6aw/|at) и т\ата
(при т\ата\).
• Г\аткови. Домът и семейството на т\атко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
zn|a?wcoe. Срвн. и zn|a?neew (при т\ате]), т\атови (при т\ато\), т\атини (при
/п|ати).
Т\АТКОВИНА
Вар.: т\атковина, татков\ина, т\атковнина.
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от баща.
Р. Диал. У Геров V 325 т\атковина, татков\ина ‘имане, имот, останал от баща’ (+
текст от нар. пес.: ай ти Митре,... что нему даде стока татковина, ток го връли
во тъмна зандана, който насочва към западни-югозападни говорни области) и
‘страната, в която сме се родили и живеем’. В БТР 856 - ‘бащино наследство’ и
‘отечество, родина’.
П. От същ. т\атко] вероятно през съчет. *татков имот, *татково наследство —►
осн. татков- или разш. татков(н)- + наст. -(н)ина. Срвн. и б\ащина.
ЦАТНЬО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/;
бащ\елко, бащ\ичко.
Р. Диал. В БЕР VII 833-835 (към т\ата) - ‘момче, което по външност и характер...
прилича на баща си’ - за говора на гр. Тетевен.
П. От кор.-осн. тат- (срвн. ти|щиа, ти|а/ие, т\атко и др.) + наст, -ньо —► същ.
т\атнъо като оказионално словообразувание.
641
Т\АТО
Вар.: m\amo, т\атьо (т\акьо).
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ато) ф.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Диал. В говори от западните дялове на Дунавската равнина и Стара планина - от
Видинско-Белоградчишко-Годечко до Плевенско-Ботевградско на изток и
Софийско-Елинпелинско на юг. Вариантьт т\атъо е засвидетелстван в
старопланински говори в Тетевенско-Троянско-Габровско-Еленско, в мизийски
говори в Русенско, Беленско, Търговищко и на юг - спорадично в Гоцеделчевско,
Кърджалийско, Гюмюрджинско (Беломорска Тракия), а т\акьо - спорадично в
Троянско, Еленско, Разложко. Вж. БЕР VII 833-835 (към т\ата) и к. 1.А.
П. От същ. т\ата] —» осн. тат- ~ тать- с оконч. -о за начална зват. ф., придобила
и нарицателна функция (т\ато!, \идеш ли? и т\ато е куп\ил н\иви т\ам -
Луковитско; д^адоа и на т\ато д\есет-петн\аесе д\екаре - Врачанско; м\енеми е
расправъ\ал т\ато - Видинско; т\акьо, Бог да гу прост\и, д\умаши... - Еленско).
Срвн. и т\ате, т\атко.
О Съчет. с инверсен словоред: т\ато д\ъртия и т\ато ст\ари за ‘баща на баща
/11/’ са засвидетелствани съответно във Врачанско-Оряховско и Софийско-
Самоковско.
• Т\атови. Домът и семейството на т\ато]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\атов.
ТВ\ОЕТО
Вар.: me\oemo (me\oumo, т\ойо) и др.
= Член на семейството ти (дете, внуче...) и/или рода ти (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ III387 (към твой) тв\оето - като същ. - ‘всичко, което
принадлежи на лицето, на което се говори’. В разговорна реч (тв\оето тръгнали
на училище вече?) и в различии говорни области: Радомирско (тв\ойто мал\ото е
гол\ема джангаз\а да знаеш!), Хасковско (ейсв\а тв\ойто х\ептен уг\ел ’пи
р\аптата).
П. От притеж. мим. твой], ср.р. тв\ое (диал. и тв\ойо) —> член. тв\оето (й вар.)
като обособено съществително с посоченото значение.
642
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. тв\оичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. тв\оичкото,
м\алкото, мн\ого пор\аснало бе!).
ТВ\ОИТЕ
Вар.: me\oume (me\oume), me\oeme, meo\ume и др.
= Членовете на семейството ти (родители, деца...) и/или рода ти (роднини).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (me\oume ги н\ямаше сн\ощи, къд|е б\яха?) и в
различии говорни области: Софийско (тв\ойте од\иа ли на паз\ар у С\офия?),
Малкотьрновско (т\и поч\екай тв\ойте, пък н\ие да вър\им).
П. От притеж. мим. твой, мн.ч. тв\ои —> член. тв\оите като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. тв\оичките (и вар.) като обособено съществително (напр. ти тв\оичките ги
изпр\ати е|ече на мор\е).
ТВ\ОЯТ
Вар.: тв\оя(т), тв\ойо(т), тв\ое(т) и др.
= Член на семейството ти (съпруг, баща, син...) и/или рода ти (роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ III 387 (към твой) тв\оят ‘всичко, което принадлежи на
лицето, на което се говори’ [?]. В СТРБЕ 752 (към твой) тв\оят {тв\оят пиели?).
У РадБТР 711 (към твой) *тв\оят ‘съпругьт ти’. В различии говорни области:
Софийско (тв\ойо им\ойо са заседн\али у кр\ъчмата от саб\айле), Царевско (т\и
\оти не в\ардиш тв\оет кад ’\а \оди?).
П. От притеж. мим. твой —> член. тв\оят (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. тв\оичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. тв\оичкият фак
ли зарфба огфиде?).
ТВ\ОЯТА
Вар.: тв\оята, тво\ята, тв\ойта и др.
= Член на семейството ти (съпруга, майка, дъщеря...) и/или рода ти (роднина).
Р. Разг., диал. В СТРБЕ 752 (към твой) тв\оята ‘съпруга’ [?]. У РадБТР 711
643
*твоята ‘съпругата ти’. В различии говорни области: Радомирско (я срешн\а
тв\ойта од\евенка, ма н\ещо ед\осана б\ешё), Пирдопско (ст\ига е од\ила по
маал\атат\аа тв\ойта, да средне дарабюти).
П. От притеж. мим. твой, ж.р. тв\оя —> член. тв\оята като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. тв\оичката като обособено съществително (вид\яхя тв\оичката вч\ера с
едн\о момч\е).
Т\ЕЗКА
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 41.
П. Тур. teyze ‘тетка’, ‘леля’ (ТБР 571) —> бълг. диал. т\ейза\, п^еза] —> осн. тез- +
наст, -ка, като начален умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
• 7]езкиии. Домът и семейството на т\езка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\езкин.
Т\ЕЙЗА
Вар.: т\ейза (т\еза), т\езя, г^ейзе (т]езё).
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т^е(й)зо!, т\е(й)зе!, т\е(й)зьо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Дунавската равнина - Кулско,
Видинско, Белоградчишко, Берковско и Тетевенско- Ловешко (вж. ГеровДоп. 305
към т\езя), в Родопите - Асеновградско (т\еза, т\езя\ Смолянско (т\еза\
Ардинско (ти|ейза), Крумовградско (т)езё), в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско
/и|«Ы, вж. РБГ 305). Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; леля.
Р. Диал. Спорадично в говори в Родопите - Асеновградско (т{еза), Ардинско
(т[ейза), Крумовградско (т\езё) и във Вардарска Македония (Тетовско, Велеско -
/и|езе, т\ейза). Вж. к. 42.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в говори в Родопите - Асеновградско (т\еза, т\езя), Девинско
(т\езя), Смолянско (т\ейза).
644
П. Тур. teyze, teze ‘тетка’, ‘леля’ (ТБР 571, БЕР VII 899) —♦ бълг. диал. т\ейза и вар.
с посочените значения. Срвн. и т|езка.
• Т\ейзини. Домът и семейството на т\ейза]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейзин.
Т\ЕЙКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т\ейке!, т\ейко!, гал.-умал. т\ейче!.
Р. Диал. В някои говори във Видинско (често наред с т\ета\). Вж. к. 41.
П. От същ. т\етка] с експресивен (гал.-умал.) вар. на основата —> тей-, породен
най-вероятно в и по детска реч (срвн. успоредици в т\айко/т\ейко спрямо
т\атко/т\етъо, б\айко2 спрямо б\атко и др.). Вж. и БЕР VII 899.
•	1\ейкини. Домът и семейството на т\ейка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейкин. В говора на с. Ново село (Видинско) са засвидетелствани и вар.
т\ейкинсини ‘домът и семейството на лелята на трето лице’ и т\ейкинтини ‘домът
и семейството на леля ти’ (вж. ТБД VI284).
1\ЕЙКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ейко!) ф.
Р. Диал. Мозаично разпространение в говори на изток от р. Янтра; по-широко като
зват. ф. на запад до Тетевенско-Пирдопско и на юг до Новозагорско-Сливенско-
Поморийско. Вж. к. 1.Б. У МладБТР 206 (към бр\атов) обаче текст от нар. пес.:
Радинка му вели, говори: тате ле, бре стари т\ейко..., който насочва - глаг. вели -
към югозападни говорни области. У Геров V 328, в БТР 859, РСБКЕ III392, СТРБЕ
755 като нариц. ф. за ‘татко’, ‘баща’.
= Брат <по- или най-възрастен> на баща /31+/; чичо <по- или най-възрастен>.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско.
П. В и по детска реч с експресивна (гал.-умал.) основа тей- + наст, -ко —> га | емко
като начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\айко, т\атко и
т\ейно.
•	1}ейкови. Домът и семейството на т\ейко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейков.
Т\ЕЙНО
Вар.: т\ейно, т\ено (наред с т\енё).
645
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ейно!) ф.
Р. Диал. Спорадично в различии говорни области - Ботевградско, Шуменско-
Варненско (предимно в текстове от нар. пес. като зват. ф.). У Геров V 328 - ‘тейко,
баща’. В РБЕ 1679 (към боб\ачо) по текст от нар. пес.: т\ейно льо, стари боб\ачо,...
откак и маняумряла..., който насочва - боб\ачо, м\аня, глаг. ф. и вм. е-към
югоизточни говорни области (Сливенско-Ямболско). Вж. к. 1.Б.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 305 т\ено ‘татко,... баща’ (+ текст от нар. пес.: т\ене ле, та
мой свекре ле/).
П. Подобно на т\ейко (вж). с експресивна осн. те(й)- + наст, -но (срвн. б\айно!
спрямо б\айко2!, м\айно! спрямо м\айко! и под.) като начална (гал.-умал.) зват. ф.,
придобила и нарицателна функция.
• Т\ейнови. Домът и семейството на т\ейно]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейнов.
Т\ЕЛЕ!
= Обръщение към баща /1!/; тате!, татко!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори (на българи-католици) в Пловдивско.
П. Подобно и на м\але! (вж. м\аля) с вторична осн. тел—* зват. ф. т\еле! като
експресивно (гал.-умал.) обръщение, породено в и по детска реч.
ЦЕМНАТА
= Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина); тяхната.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония), наред с н\ейната; вж.
ТБД VIII 79-80.
П. От притеж. мим. т\емен, ж.р. т\емна —* член. т\емната като обособено
съществително с посоченото значение. Вж. и т{емният.
Т\ЕМНИТЕ
= Членове на семейството им (родители, деца...) и/или рода им (роднини); тяхните.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония), наред с т\ейните - и
т\ийа дойд\ойа су т\емните да ст\ава бр\акут\ т\емните... и остав\ие к\оските
на план\ините. Вж. ТБД VIII 79-80.
П. От притеж. мим. т\емен, мн.ч. т\емни —> член. т\емните като обособено
646
съществително с посоченото значение. Вж. и т\емният. Срвн. и н\имните.
Т\ЕМНИЯТ
Вар.: т\емния(т), т\емнио(т), т\емниу(т).
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина); техният.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония) - т\емниот, т\емниут
(наред с т\ейниот, т\ейниупг, вж. ТБД VIII 79-80).
П. Според авторите на БЕР VII930 (към т\емен) с преход на гр. /вн/ в /мн/ по
формите за ж. и ср.р. и мн.ч. (т\емна, т\емно, т\емни [?], вж. за това в БДА-ОТ к.
Ф165). По-вероятно е обаче в осн. на диал. т\емнио(т) да стой стбълг. мим. твит.
както нимъ < имъ в диал. н\имнио, ни^ъ < в н\ихнио и Т'Ехъ в т\ехният.
Т\ЕМНОТО
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина); тяхното.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония) - т\емношо (наред с
т\ейното\ вж. ТБД VIII 79-80).
П. От притеж. мим. т\емен, ср.р. т\емно —> член. т\емното като обособено
съществително с посоченото значение. Вж. и т\емният.
Т\ЕТА
Вар.: m\ema (к\ета), т\етя.
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т'ето! (т\етьо!), т\ете! (т\етье!).
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори - на югозапад в Благоевградско,
Разложко, Санданско, Гоцеделчевско, в Западните Родопи (Велинградско,
Девинско), във Вардарска Македония (Радовишко) и в Беломорска Македония
(Костурско, Леринско); на югоизток в Елховско, Средецко и в Източна Тракия
(Лозенградско, Люлебургаско, Визенско). Вж. к. 41. Отбелязвано е спорадично и на
северозапад в Кулско-Видинско.
= Сестра на майка /42/; леля.
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори - на югозапад в Петричко-
Гоцеделчевско и в Беломорска Македония (Костурско, Демирхисарско, Солунско);
на югоизток в Източна Тракия (Лозенградско, Визенско). Вж. к. 42. Вариантьт
к\ета е характерен за някои местни говори във Велинградско.
647
У Геров 1334 - ‘майчина сестра’ (+ текст от нар. пес.: стрико ке каже на стрина,
стрина ке каже на тетко, тетко ке каже на тета, който насочва към
югозападни говорни области). У МладЕР 633 - ‘майчина сестра’. В БТР 864,
РСБКЕ III402 - ‘тетка’.
С обобощено значение ‘бащина и майчина сестра’ т\ета е засведителствано в
Петричко, Демирхисарско-Солунско (Беломорска Македония) и в Източна Тракия
(Лозенградско-Визенско).
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в Девинско (т\етя) и в Средецко (т\ета), където е
засвидетелстван и вар. т\етя за ‘по-млада зълва’ /477.
П. Праслав. *teta, стбълг. теть, бълг. диал. сръб. и хърв. mema/teta, рус.
тётя, чеш. teta и т.н. със същите или сходни значения.
Породено в и по детска реч чрез удвояване (редупликация) на съгласната респ.
сричката (срвн. б\аба, м\ама, т\ата и под. Вж. МладЕР 633, Трубачев 86-87, Шаур
11, 22, 50 и сл. Фасмер IV 54, Скок III446-447 към mama, Таноцки 37). Срвн. и
т\етка, т\ита.
• Т\етини. Домът и семейството на т\ета]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\етин.
ТЕТ\ИН
= Съпруг на сестра на баща /741/. Зват. ф. mem|ине!. Мн.ч. тет\иновци.
Р. Диал. В западни-югозападни говори от Пиротско (Западните покрайнини) -
Годечко до Петричко-Санданско на юг, във Вардарска Македония (от Дебърско-
Велеско до Охридско-Битолско-Струмишко на юг) и спорадично в Беломорска
Македония (Костурско, Леринско, Солунско). Засвидетелствано е и на югоизток в
някои местни говори в Средецко-Елховско. Вж. к. 741-742.А.
= Съпруг на сестра на майка /742/.
Р. Диал. В западни-югозападни говори от Белоградчишко-Монтанско до Петричко-
Санданско на юг, във Вардарска Македония (от Дебърско-Велеско до Охридско-
Битолско-Струмишко на юг) и спорадично в Беломорска Македония (Костурско,
Леринско, Солунско). Засвидетелствано е и на югоизток в някои местни говори в
648
Елховско-Средецко. Вж. к. 741-742.А. У Геров V 334 и БТР 864 - ‘мъж на тета,
тетка’.
Източната граница на двата ареала съвпада по линията Разлог - Сандански - Солун
в южната си част, но на север ареалът на тет\ин като название на съпруг на сестра
на майката е по-широк, източната му граница е разположена по р. Искър и включва
говори в Самоковско-Софийско-Свогенско, а на север от Стара планина - и говори
в Монтанско-Белоградчишко. Според Иванова 232 тет\ин обозначава „съпрузите
на бащината и майчината сестра” в Югозападна България [?].
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори на югоизток (Средецко-Елховско).
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо т\ета] и т\етка\ с наст, -ин (срвн. и
лел\ин спрямо л\еля). Срвн. и тет\инъц, тет\инчо.
•	Тет\инови. Домът и семейството на тет\ин]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
тет\инов.
Т\ЕТИНОВЦИ
= Деца на сестра на баща /542*~642*/; братовчеди.
Р. Диал. У ГеровДоп. 305 - ‘братовчеди по тета’.
П. От същ. т\ета] през съчет. т\етини деца —> осн. тетин- + съчл. наст, -ов-ци (<
ед.ч. -ов-ец) —* т\етиновци с посоченото значение за разлика от тет\иновци, мн.ч.
от тет\ин].
ТЕТ\ИНЧО
= Съпруг на сестра на баща /741/. Нариц. и зват. (тет\инчо!) ф. Мн.ч. тет\инчовци.
= Съпруг на сестра на майка ПАИ. Вж. к. 741-742.А.
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг /747+/.
Р. Диал. Вж. тет\ин.
П. От същ. тет\ин\ —► осн. тетин- + наст, -чо (срвн. в\уйчо, лел\инчо и др.), като
начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\етко.
•	Тет\инчови. Домът и семейството на тет]инчо^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
тет\инчов.
ТЕТ\ИНЪЦ
= Съпруг на сестра на майка /742/; mem | ин. Зват. ф. [?].
649
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От същ. тет\ин\—> осн. тет\ин- + наст, -ъц (< стбълг. -ьцъ, книж. -ец). Срвн. и
тет\инчо.
Т\ЕТКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т\етко!, т\етке!.
Р. Диал. В западни-югозападни говори от Пиротско-Царибродско (Западните
покрайнини) до Кюстендилско-Благоевградско на юг (предимно западно от р.
Струма) и във Вардарска Македония от Тетовско-Кратовско до Охридско-Битолско
на юг. Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; леля.
Р. Диал. В западни говори от Видинско-Ломско до Кюстендилско-Дупнишко-
Самоковско на юг и спорадично във Вардарска Македония (Прилепско). Източната
граница на ареала т\ета, т\етка е разположена по линията Лом - Враца - Елин
Пелин - Самоков - Велинград - Годе Делчев - Солун. Вж. к. 42. У Геров V 334 -
‘майчина сестра’ (+ текст от нар. пес.:... отравила свойта сестра, залюбила своя
зета! Останали две дечиня,... сирачиня, па си двете сборували - како тетка ке
в\иками, дали т\етко или майко, който насочва - дожд, връне, дечиня, сирачиня,
сборували, част, за бъд. вр. ке - към югозападни говорни области). В БТР 864 и
РСБКЕ III402 - ‘сестра на майката’.
П. Наличието на теть и тетъкь в стбълг. ез. (вж. МладЕР 633 и СтбР II941 - ‘... по-
възрастна жена роднина’) свидетелства за ранно словообразуване с наст, -ка (< -
ъкъ.) на начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
У Геров V 334 и гал.-умал. вар. от т\етка —» осн. тетк- или тетч- с наст, -ица -
т\еткица, т\етчица, породени в и по детска реч.
• Т\еткини. Домът и семейството на т\етка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\еткин.
Т\ЕТКО
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин. Нариц. и зват. (т\етко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров V
334 - ‘тетин’ (+ текст от нар. пес. към т\ета'. стрико ке каже на стрина, стрина ке
650
каже на тетко, тетко ке каже на тета, който насочва - стрико, тета, част, за
бъд. вр. ке - към югозападни говорни области).
П. Най-вероятно паралелно образувание за м.р. спрямо т\ета] и т\етка\ с наст. -
ко за начална зват. ф. (срвн. напр. б\атко, т\атко и др.), придобила и нарицателна
функция. Срвн. и тет\ин, тет\инчо и т\итко.
Т\ЕТЬЁ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. т\етье!.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. С вариантна осн. теть- (спрямо тет- в т\ета, т\етка) + диал. наст.-оконч. -ё.
Срвн. и ти|етя, т\ита.
1\ЕТЬКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\етькоГ) ф.
Р. Диал. Спорадично в родопски говори в Девинско-Смолянско. Вж. к. 1.А.
П. С вариантна осн. теть- (спрямо тат- в т\аткд) + наст, -ко, като начална зват.
ф. (породена в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и
т\еты>.
• Т]етькови. Домът и семейството на т\етько]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\етьков.
Т\ЕТЬО
Вар.: т\етъо, т\етю.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\етьо наред с
т\ете!, т\ети!) ф.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/; тате!, татко!.
Р. Диал. Различии вар. на нариц. и/или зват. ф. от осн. теть- са мозаично
разпространени на изток от една разделителна линия в Свищовско - Троянско -
Чирпанско - Асеновградско - Гоцеделчевско. Зват. ф. т\ете! и w|eww/ са
характерни за говори в източните дялове на Дунавската равнина, Добруджа и
вътрешна Тракия, а т\етьо! (т\етю!) - за старопланински говори в Троянско-
Габровско-Еленско, за мизийски говори в Търговищко-Шуменско и за говори в
Пиринско-Родопската облает и вътрешна Тракия - от Велинградско-Разложко до
Тополовградско-Харманлиийско-Свиленградско на изток. Вж. к. 1.А.
651
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. В някои местни говори в Търговищко.
П. От вариантна осн. теть- (спрямо тат- в т\ато, т\атё), като начална зват. ф.
(породена в и по детска реч), придобила и нарицателна функция.
• Т\етьови, т\етеви. Домът и семейството на т\етъо^. Субстантивирано мн.ч. на
прил. т\етьов, т\етев.
7]ЕТЯ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. ф. т\ет(ь)е!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 305 - ‘тато,... тейко’.
П. С вариантна осн. теть- (спрямо тат- в т\ата) + наст.-оконч. -а. Срвн. и
т\етъо.
Т\ЕХНИЯТ
Вар.: т\ехния(т) (т\ейния, т\яйния), т\ехние(т) (т\ейние) и др.
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч {аз т\ехния пи\ян не с\ъм го в\иждал) в различии
говорни области на изток от линията Оряхово - Враца - Ботевград - Панагюрище -
Годе Делчев: Карловско (т\ейниът гу н ’\ама, ут\иди на К\арлуву), Пловдивско
{т\ие му саразреги\иле на т\ейниъ да в[оди кривите /и|сш на п\аша), Странджа
{мар\и, углав\или гу тёйниет сн\ощ ’е).
П. От притеж. мим. т\ехен (< стбълг. л. мим. род.-вин. пад. мн.ч. т^ъ) —»• член.
т\ехният (и вар.) като обособено съществително с посоченото значение.
• В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. т\ехничкият (и вар.) като обособено съществително (напр. къде ходи тоя
т\ехничкият, гледам го се късно вечер излиза).
Т\ЕХНИТЕ
Вар.: т\ехните (т\ейните, т\ените, т\яйните) и др.
= Членове на семейството им (родители) и/или рода им (роднини).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ III 402 (към т\ехен) т\ехните ‘семейството, родът,
близките, сродниците на лицето или лицата, за конто се говори’ (по текст от К.
Христов - били измрели отдавна т\ехните). В различии говорни области на изток
от линията Оряхово - Враца - Ботевград - Панагюрище - Гоце Делчев: Тетевенско
652
(майн\и са т\ата, тв\а \орали са т\ейните?\ Силистренско (на гуд’\ежу д\ойдъвъ
иут н\ашти, иут т\ейните), Харманлийско (|odw, \оди на т\ъй, ама н ’\ама н\икуй
ут т’\айнити). Вж. и БДАIII к. и ком. 199 и IV к. и ком. 260.
П. От притеж. мим. т\ехен], мн. ч. т\ехни —♦ член. т\ехните (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. т\ехничките (и вар.) като обособено съществително (напр. бая госпожици
стонали т\ехничките...).
Т\ЕЧО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват (т\ечо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Свищовско.
П. Със съкр. (експресивна) осн. те- (срвн. напр. т\ено < т\ейнб) + наст, -чо —+
т\ечо (може би от *т\ейчо), породено в и по детска реч (срвн. б\айчо, б|ачо2 спрямо
б\атьд).
Т\ИТА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. т\ито!, т\ите!.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко (наред със стр\ина], стр\инка]).
П. С варианта осн. тит- + наст.-оконч. -а (срв. напр. т\ета) —♦ т\ита, породено в
и по детска реч. Срвн. и т\итьовица.
•	7]итини. Домът и семейството на т\ита]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т | итин.
Т\ИТКО
= Брат <по-млад> на баща /317; чичо <по-млад>. Нариц. и зват. (т\итко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Павликенско (срвн. там и ст\арко за ‘по-
възрастен брат на бащата’ /31+/) и Шуменско (наред с т\итьо]).
П. От същ. т\итьо] —► осн. тит-/тить- + наст, -ко -* т\итко като начална зват.
ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\етко.
•	Т\иткови. Домът и семейството на т\итко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\итков. Срвн. и т\итьо.
Т\ИТЬО
Вар.: т\итьо (т\итю, т\ютю), т\ити.
653
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (т\итьо!) ф.
Р. Диал. В говори от средните дялове на Дунавската равнина от Никополско-
Свищовско до Ловешко-Севлиевско-Великотьрновско на юг и Търговищко-
Шуменско-Провадийско на изток. Спорадично и в Добруджа (Силистренско-
Добричко) и Беломорска Тракия (Драмско). Вж. к. 31. У Геров V 337 т\итьо ‘брат
на баща’. В БТР 866 - ‘чичо’.
П. С вариантна осн. тит-/тить- (спрямо тет-/тетъ-) —+ т\итъо като начална
зват. ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\етъо.
•	Т\итъови, т\итеви. Домът и семейството на т\итьо j. Субстантивирано мн.ч. на
прил. т\итьов, т\итев.
Т\ИТЬОВИЦА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско-Провадийско
(т\итьовица, ма зав\анъуме с\етне ч\ичо, т\итьо и б\уля, б\ульоГ).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо т\итьо] през съчет. т\итьова жена.
Срвн. и т\ита.
•	Т\итьовичини. Домът и семейството на т\итьовица]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. т\итьовичин.
1}ОТЕ!
= Обръщение към баща /1!/; тате!, татко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Брезнишко.
П. От вариантна осн. тот- (спрямо тат-, тет-) —♦ зват. ф. т | оте!, породена в и по
детска реч.
ТРЕНД\АФИЛА
Вар.: тренд\афила, трънд\афила.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. тренд\афило!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско-Белоградчишко.
П. От тренд\афил ‘раст. Rosa canina, Rosa centifolia, шипка’ (МББР 264) —♦диал.
тренд\афила с наст.-оконч. -а като метафорично и експресивно название за по-
млада зълва. Срвн. и тренд\афилка.
654
ТРЕНД\АФИЛКА
- Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. тренд\афилке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско, Елинпелинско, Пернишко.
П. От тренд\афил ‘раст. Rosa canina, Rosa centifolia, шипка’ (МББР 264) —> диал.
тренд\афилка с наст, -ка като метафорично и експресивно название на по-млада
зълва. Вж. тренд\афила. Срвн. и тр\ънчица.
ТРЕТЬОЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в трети брак 11*1.
Р. Диал. У Геров V 354 - ‘който се е женил трети път’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ. mp\emu (—>диал. вар. треть—> ж.р.
третя, ср.р. третьо) + съединителен формант -о- + осн. на глаг. жен(я) + наст. -
ец. Срвн. и троеж\енец и второж\енец, двекьож\енец.
ТРЕТЬОЖ]ЕНКИНЯ
= Жена (съпруга) в трети брак /8*/.
Р. Диал. У Геров V 354 - ‘която се е мъжила трети път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо третьож\енец] с наст. -киня. Срвн. и
второж\енка, двекьож\енкиня.
ТРОЕЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в трети брак /7*/.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Тетевенско.
П. Сложна дума, образувана от осн. на диал. числ. трое ~ троен и на глаг. жен(я)
+ наст. -ец. Срвн. и третьож\енец.
ТР\ЪНЧИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. тр\ънчице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
П. От тр\ънка ‘раст. Prunus spinosa’ (МББР 253) —> осн. трънк- ~ трънч- + наст. -
ица —> тр\ънчица като метафорично и експресивно название за по-млада зълва.
Срвн. и тренд\афилка.
ТУР\УН
Вар.: тур\ун, тур\ун’.
= Син на син /55/ или на дъщеря /56/; внук.
655
Р. Диал. В РБГ 318 за някои местни говори в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско:
мойту терен’ си дойдё; й\а имам тур]унё).
П. Тур. torun ‘внук, внучка’ (БТР 579) —♦ бълг. диал. тур\ун/тур\ун ’ с посоченото
значение.
ТЪКМ\ЕЖ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В западни говори в Босилеградско (Западните покрайнини) и Трънско-
Брезнишко-Пернишко-Радомирско, спорадично и в Самоковско. Вж. к. 10.Б. У
Иванова 56 - ‘сватуване’ - за говори в Трънско. Засвидетелствано е със значение
‘голям годеж’ и в говора на т.нар. гр\ебенци в Силистренско (Добруджа 274). У
Геров V 387 и БТР 880 - ‘годеж’. В РСБКЕ III446 - само с по-общо значение "...
подготване на нещо’.
П. От глаг. тъкм(\я) ‘глася’, ‘стягам’, ‘подготвям’ —+ осн. тъкм- + наст, -еж —*
същ. тъкм\еж. Срвн. и глав\еж, год\еж.
*ТЪКМЕНДЖ\ИИ
Вар.: тъкмендж\ии, тъкмендж\ие.
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. тъкмендж\ия, тъкмендж\ийка и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. с
тъкмен\ици.
ТЪКМЕНДЖ\ИЙКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. тъкмендж\ия и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо тъкменджДя] с наст. -ка.
ТЪКМЕНДЖ\ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
656
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В западни говори в Пернишко-Радомирско-Кюстендилско. Вж. к. 10.А. У
Геров V 387 - ‘сватовник’.
П. От глаг. тъкм(я) ‘глася’, ‘стягам’, ‘подготвям’, у Геров V 388 - ‘сговарям момък
с мома да се земат’ —> отглаг. същ. тъкмене —> осн. тъкмен- + наст. -джия. У
Иванова 56 е засвидетелстван и вар. тъкмеж\ии (мн.ч.) - за говори в Трънско,
който може да е изведен от осн. на същ. тъкм\еж.
ТЪКМЕН\ИК
Вар.: тькмен\ик, тъкм\еник.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В западни говори от Трънско-Брезнишко до Кюстендилско-Самоковско на
юг. Вж. к. 7*+8*. У Геров V 387 тъкм\еник ‘който е... сгоден за някоя мома’.
П. От глаг. тъкм(я) ‘глася’, ‘стягам’, ‘подготвям’ —♦ страд, прич. пгькмен —► осн.
тъкме(н)- + наст. -(н)ик —> същ. тъкмен\ик. Срвн. и главен\ик, годен\ик.
ТЪКМЕН\ИЦА
Вар.: тъкмен\ица, тъкм\еница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. тъкмен\ик и к. 7*+8*. У Геров V 387 тъкм\еница ‘която е... сгодена за
някой момък’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо тъкмен\ик\ с наст, -(н)ица. Срвн. и
главен\ица, годен\ица.
ГЬКМЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им П*+Ъ*1', годеници.
Р. Диал. Вж. тъкмен\ик и тъкмен\ица и к. 7*+8*.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годен \ици.
ТЪКМ\ОВАНЕ
= Предбрачно уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и мома;
годеж.
657
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Солунско (Беломорска Македония).
Вж. к. 10.Б.
П. От диал. глаг. тъкм\овам (срвн. и тъкм\я по Геров V 388 и БТР 880) —> отглаг.
същ. тъкм\оване. Срвн. и св\ъргиуване.
ТЪКМ(\Я)
ТЪКМ]ОВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В западни и югозападни говорни области (вж. тъкм\еж, тъкмендж\ия,
тъкмен\ик и тъкм\оване). У Г еров V 388 - ‘сговарям момък с мома да се земат’ (+
текстове от нар. пес.: зажени се Иван добър юнак, та я [Прилепка девойкя] тъкми
три недели; все съм света помамила..., тъкмени съм разтъкмила, женени съм
разженила).
П. Регионално обособено значение на глаг. тъкм(\я) ‘готвя’, ‘стягам’ ‘подреждам...
нещо’, ‘глася’ —»‘глася да женя момък или мома’ (вж. БТР 380, РСБКЕ III446) —>
‘сватосвам’, ‘годя/годявам’.
ТЪРН\ИЦА
Вар.: търн\ица, трън\ица, трн\ица.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. търн\ице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От трън ‘раст. Prunus spinosa, трънка’ (МББР 253) —>осн. търн-/трън- + наст. -
ица —>търн\ица като метафорично и експресивно название за по-млада зълва.
Срвн. и тр\ънчица, тренд\афила и др.
ТЪСТ
Вар.: тъст, тает, тест.
= Баща на съпругата /18/. Зват. ф. [?]. Член. т\ъст(ът) ‘тъетът ми’.
Р. Книж., разг., диал. В северозападни говори със сравнително компактен ареал до
р. Искър на изток. Във Видинско и Врачанско често наред с бабал\ък].
Засвидетелствано е и във Вардарска Македония (Дебърско-Охридско) и
658
Беломорска Македония (Преспанско-Костурско). Спорадично, може би под
влияние на книж. ез., тъст се среща и в говори в средните и източните дялове на
Дунавската равнина. Вж. к. 18+28. У Иванова 148 тъст (тест) „предимно в
Северозападна и Югозападна България”. У Геров V 393 - ‘женин баща’. В БТР 883
и РСБКЕ III453 - ‘баща на съпругата (жената) по отношение на съпругата’. У
ДечТР 795 - ‘баща на жената, съпругата’. В УЕРII497 - ‘баща на жената [?]
спрямо съпруга |и’. У РадБТР 740 - ‘бащата на съпругата’.
П. Праслав. *tbstb, стбълг. тьсть (СтбР II1001), бълг. тъст, в слав. ез. - сръб. и
хърв. macm/tast, рус. тесть, пол. tesc и т.н. (вж. МладЕР 646, Трубачев 125 и сл.,
Таноцки 52). Според МладЕР (пак там) и тъст е „от първичен корен на бълболна
детска дума” (т.е. < *М-1ъ). Срвн. и т\ъста, т\ъща.
Т\ЪЩА
Вар.: т\ъща, т\аща, т\ашча, т\еща, т\ешча, т\ъста.
= Майка на съпругата /28/. Зват. ф. [?]. Член. т\ъщата ‘тыца(та) ми’.
Р. Книж., разг., диал. На северозапад ареалът на тъща и тъст е общ, но на изток
(приблизително до р. Янтра) и на югоизток в Сливенско-Карнобатско-Елховско
т\ъща се среща в мозаично разпространение наред с б\аба^. Засвидетелствано е
във Вардарска Македония (Дебърско, Охридско), Беломорска Македония
(Костурско - т]ешча) и Южна Албания (Корчанско). Вж. к. 18+28. Вариантът
т\ъста се среща в някои говори в Кулско. У Иванова 148 - „предимно в
Северозападна и Югозападна България”. У Геров V 393 - ‘женина майка’. В БТР
883 и РСБКЕ III453 - ‘майка на съпругата (жената) по отношение на съпруга
(мъжа) |и...’. У ДечТР 795 - ‘майка на жената, съпругата’. В УЕР II497 - ‘майка на
жената [?] спрямо съпруга |и’. У РадБТР 740 - ‘майка на съпругата’.
П. Праслав. *tbstja, стбълг. тырл (РСтбЕ 432, СтбР II 1001), бълг. т\ъща (т\еща,
т\ешча), в слав. ез. - сръб. и хърв. m\awma/tasta, рус. т\еща, словаш. testina, пол.
tesciowa и т.н. (вж. МладЕР 646, Трубачев 125 и сл., Таноцки 28). Срвн. и т\ъста.
7]ЮТЮ
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (т\ютю!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 311: „детско назъвание за чичо” - за говора на с. Плевня,
659
Драмско (Беломорска Тракия).
П. Според Трубачев 86 това е „очевидно една от формите на корен *tat: *tet, така
широко използван в славянски термини за родство”. Експресивна (гал.-умал.) зват.
ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\юцко.
Т\ЮЦКО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (т\юцко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Великотьрновско.
П. С вариантна осн. тюц- (спрямо тютъ-, срвн. т\ютю) + наст, -ко —> т\юцко като
експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна
функция.
ТЯЙКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\яйко!) ф.
Р. Диал. У Геров V 402 - ‘тейко’.
П. С вариантна осн. (спрямо тай-, тей-, срвн. т\айко и /и|ейко) + наст, -ко —>
т\яйко като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и т\ятько, т\яти, т\ятъо.
1}ЯНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. т\янке!.
Р. Диал. У Геров V 402 - ‘леля’ [?],‘стрина’ - за говора на гр. Велес (Вардарска
Македония).
П. Най-вероятно породено в и по детска реч експресивно (гал.-умал.) название за
‘стрина, стринка’ от вторично развита вариантна осн. тян- + наст. -ка. Срвн. и
т\ятя.
ТЯТИ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\яти) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ямболско.
П. С вариантна осн. тят-/тять- (спрямо тат-/тать-, тет-/тетъ-, срвн. напр.
тати, т\атъо и т\ети, т\етъо} —> т\яти като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в
и по детска реч), придобила и нарицателна функция.
ТЯТЬКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ятъко!) ф.
660
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско. Вж. к. 1.А.
П. С вариантна осн. тять- (спрямо тать-, теть-, срвн. напр. т\атьо, т\етьо) +
наст, -ко —* т\ятько като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч),
придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\атко, т\яти, т\ятьо.
Т\ЯТЬО
Вар.: т\ятъо (т\ятю), тётьо (тётю, тёкю).
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ятьо!) ф.
Р. Диал. Предимно в южнобългарски говорни области - Родопите (Асеновградско-
Смолянско: т\ятьо бя с аднд рока', т\ятьо!, й\ала, й\ала!), вътрешна Тракия
(Старозагорско-Хасковско-Харманлийско), спорадично и в Пловдивско, но и на
север от Стара планина в Плевенско-Ловешко. Вж. к. 1.А.
П. С вариантна осн. тять- (спрямо тать-, теть-, срвн. напр. т\атьо, т\етьо)
т\ятьо като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и т\яти, т\ятько.
•	Т\ятъови. Домът и семейството на т\ятьо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ятьов.
ЦЯТЯ
= Сестра на майка /42/; т|е/ия, т'етка. Зват. ф. т\ятьо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Великотърновско. У Геров V 402 -
‘тетка’ и ‘леля’ [?].
П. С вариантна осн. тять- (спрямо теть-, срвн. напр. диал. т\етье) —» т\ятя като
експресивно (гал.-умал.) название, породено в и по детска реч.
•	Т\ятини. Домът и семейството на т\ятя]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ятин. Срвн. м.т\ета.
Т\ЯХНАТА
Вар.: т\яхната (т\яйната, т\яната, т\ейната) и др.
= Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (т\яхата май се сгодила) и в различии говорни
области на изток от линията Оряхово - Враца - Ботевград - Панагюрище - Гоце
Делчев: Карловско (ми т ’|а и съуплит\е, кой жъ \ий да плит\е т’\ахната),
Първомайско (\имиту де н ’\еска не с\ъм хи ч\ула на т\ейната), Странджа
661
(уж\ениха т’\айната на гр\ат, в М\алку Т\ърнуву).
П. От притеж. мим. т\ехен] , ж.р. т\яхна —> член. т\яхната (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. т\ехничката (и вар.) като обособено съществително (напр. т\ехничката
завърши ли или още следва?).
ТЯХНОТО
Вар.: тяхното (тяйното, тяното, тейното) и др.
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (род\и се т\яхното п\о-рано, май на с\едмия
м\есец) и в различии говорни области на изток от линията Оряхово - Враца -
Ботевград - Панапорище - Годе Делчев: Карловско (гл ’ledaa и м^ойто, и т ’\аното
отм\алки), Пловдивско (т\ойм\ънинку т’\аното, к\олкуту м\ирка тъй б\еши),
Разградско (т\о т\яунуту б\еши идн\ъ гуд\ина м\алкуут н\ашту).
П. От притеж. мим. т\ехен], ср.р. т\яхно —» член. т\ехният (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон, или укор.) и
член. т\ехничкото (и вар.) като обособено съществително (напр. опр\ави се
крач\ето на т\ехничкото, не к\уца в\ече).
У
УГЛ\АВА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско-Санданско-Петричко. У Иванова 56 -
‘сватуване’ - за говори в Дупнишко и Петричко. Вж. к. 10.Б. У Г еров V 413 -
‘годеж’.
П. Отглаг.угл\ав(я)/угл\авям]	осн. угнав- + наст.-оконч. -а. Срвн. и \оглав,
662
огл\ава.
Ъ В съчет.: м\алкаугл\ава ‘малък (първи) годеж непосредно след успешно
сватосване’; гол\емаугл\ава ‘годеж (същински)’.
УГЛАВЕН\ИК
Вар.: углавен\ик, угл\авник.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. У Геров V 413-414 - ‘който е углавен, сгоден за някоя мома’.
П. От глаг. угл\ав(я)/угл\авям] —> страд, прич. углав\ен —♦ осн. углавен- + наст. -
(н)ик същ. углавен\ик. Срвн. и главен\ик, огл\авник.
УГЛАВЕЩИЦА
Вар.: углавен\ица, угл\авница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. У Геров V 415 - ‘която е углавена, сгодена за някой момък’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямоуглавен\ик] с наст, -(н)ица. Срвн. и
главен\ица, огл\авница.
УГЛАВЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*4-8*/; годеници.
Р. Диал. Вж. углавен\ик и углавен\ица.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годен \ици.
УГЛ\АВНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Засвидетелствано е само в мн.ч. (спрямо *углавник, *углавница) за
югозападни говори в Дупнишко-Благоевградско-Петричко (вж. Иванова 56) и
Санданско (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. угл\ав(я)/угл\авям] —> осн. углов- (срвн. угл\ава) + наст. -ник/-ница —>•
угл\авници като обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
663
УГЛ\АВ(Я)
УГЛ\АВЯМ
УГЛАВ\ЯВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров V 414 углав\я, углав\явам иугл\авям ‘сговарям момък с мома да се
земат’ и ‘годявам’ (+ текст от нар. пес.: не углавяй... джелепско, та грозно, но
углави... яко сиромашко, та много хубаво).
П. От глаг. глав(\я)/глав\явам\ + предст. у-. Срвн. и оглав\я/оглав\явам.
УГЛ\ЕДНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (наред с угл\едняци], вж. Соф. край
206). Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 312 - ‘... сватовници...’ (+ текст от нар. пес.: н\ийе не
смеугл\едници..., уд\умници).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
огл\едници.
УГЛ\ЕДНЯЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (наред сугл\едницгД, вж. Соф. край
206). Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
огл\едници.
УДОМ(\Я)
УДОМ\ЯВАМ
= Женя/оженя, омъжа/омъжвам.
Р. Диал. У Геров V 419 - ‘женя, мъжа, задомявам...’. Удомя се/удомявам се. Женя
се/оженя се, омъжа се/омъжвам се; задомя се/задомявам се. У Геров (пак там)
664
удом\явам се ‘оженвам се, омъжвам се, задомявам се’.
П. От същ. дом ‘къща’, ‘жилище’, ‘семейство’ (вж. БТР 137) —> осн. -дом- + предст.
у- и наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им), наст, -явам —»удом\я/ удом\явам (се). Срвн.
задом \я/задом \явам.
УД\УМАМ
УД\УМВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосам/сватосвам.
Р. Диал. У Геров V 422-423 - ‘нагласявам се с някого за нещо’, ‘сговарям се’ —>
‘сватосам/сватосвам’ (да му уд\умами мом\ъ и по текст от нар. пес.:... и за сватба
уд\умахъ).
П. От глаг. д\умам ‘говоря’ —> осн. -дум- + предст. у- и наст, -ам, -вам —> диал. глаг.
уд\умам/уд\умвам. Срвн. и од\умам/од\умвам.
УД\УМНИК
- Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 423 - ‘който е пратен да иска мома за някого’. У ГеровДоп. 312
уд\умници мн.ч. (кылугл\едници) ‘сватовници’.
П. От глаг. уд\умам/уд\умвам ‘нагласявам с някого за нещо’ (Геров V 422) —>
‘посреднича за женитба’, ‘сватос(в)ам’ —> осн. удум- + наст, -ник —* същ. уд\умник с
посоченото значение. Срвн. и од\умник, пред\умник.
УД\УМНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 423 - ‘която е пратена да иска мома за някого’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо уд [умникТ с наст. -ница. Срвн. и
од\умница, пред\умница.
УД\УМНИЦИ
= Трупа обредни лица (мъже, жени), конто посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Родопите (вж. Родопи 151-153). Вж. к. 10.А. У
665
ГеровДоп. 312 - (кыл угл\едници) ‘сватовници’. Вж. иуд\умник иуд[умница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
од\умници, пред\умници, прид\умници.
\УЙКА
Вар.: [уйка,уик|а, \уйкя,уйк\я.
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. \уйко!, \уйке!, \уйкъо!. Мн.ч. \уйковци,
\уйкъовци. Член. уйк\ата ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Вариантьт \уйка се среща спорадично в някои говори в Трънско-
Брезнишко и спорадично в Ксантийско (Беломорска Тракия, РБГ 48), ауйк\а - в
Никополско-Плевенско. Вариантьт \уйкя - в Годечко-Софийско, Кюстендилско и в
Западните покрайнини (Пиротско-Босилеградско), ъуйк\я - от Оряховско-
Плевенско до Елинпелинско-Ихтиманско на юг. Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. У Геров V 426уйк|а ‘лелин мъж’, ‘мъж на тетка’.
П. Праслав. кор. *и)ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —► бълг. кор.-осн. уй- в \уйкаАуйкя и
вар. Срвн. и \уйко, \уйчо и в\уйко, в\уйчо.
\УЙКО
Вар.: [уйко, [уйкьо.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (\уйко!) ф. Мн.ч. \уйковци.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Смолянско-Маданско-Крумовградско ([уйко,
[уыкьо).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който включва говори в Санданско-
Гоцеделчевско, Родопите, вътрешна Тракия, Странджа (Елховско,
Малкотърновско) и Беломорска Македония и Тракия (от Солунско-Сярско до
Чорленско-Чаталджанско на изток). Северната граница на ареала \уйко е
разположена по р. Марица до Хасково - Свиленград и южно по линията Елхово -
Царево в Странджа. Вж. к. 32.
= Брат на съпругата /38/; шурей. Член. \уйкото ‘шуреят ми’.
Р. Диал. В говори от Странджа и Източна Тракия (Лозенградско-Визенско). Вж. к.
38.
666
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка П4И-, лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. В западни говори от Видинско-Оряховско до Елинпелинско-Ихтиманско
на юг. Източната граница на ареала е разположена приблизително по линията р.
Вит - Плевен - Пирдоп - Панагюрище, а западната - по р. Искър. Вж. к. 741-742.В.
П. Праслав. кор. *ujb- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн. уй- + наст. -ко/-кьо.
Формите с наст. -ко/-кьо са начални зват. ф., придобили и нарицателна функция
(срвн. напр. и стр\ико спрямо стр\ика/стрик\а, ч\ичо/ч\ича спрямо чмч|а и др.).
Срвн. и \уйчо и в\уйко, в\уйчо.
• \Уйкови (\уйкьовиу Домът и семейството на [ywKot (|умкьо). Субстантивирано
мн.ч. на прил. \уйков, \уйкьов.
\УЙНА
Вар.: \уйна,уйн\а.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \уйно!, \уйне!.
Р. Диал. Компактен ареал на запад-северозапад вкл. Западните покрайнини
(Пиротско-Царибродско-Босилеградско). Източната граница на ареала е
разположена по р. Искър до Луковитско и през Ботевградско-Елинпелинско
преминава на запад-югозапад в Ихтиманско-Самоковско-Дупнишко-
Кюстендилско. Спорадично \уйна е засвидетелствано наред с в[уйна'|' в
Никополско-Свищовско-Великотьрновско и на юг от Стара планина - в
Старозагорско-Тополовградско-Свиленградско. Варианты умн| а е отбелязван в
Монтанско-Белослатинско-Врачанско и Свогенско-Елинпелинско. Вж. к. 832. У
Геров V 426 \уйна ‘жена на майчин брат’. В БТР 890 \уйна като обл. за ‘вуйна’.
П. Праслав. кор. *и/ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн. уй- + наст, -на, като
паралелно образувание за ж.р. спрямо |уйко|,уйч|а|, |уычо| Срвн. и \уйница.
• \Уйнини. Домът и семейството на |умна|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \уйнин.
\УЙНИЦА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \уйнице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 323 - за говори в Трънско (+ текст от нар. пес. към \укица
вж.: Илия из огън говори: \укице, не ожен\ил се, ]уйнице, не дов\ела се!}.
П. От същ. 1уйна1 —> осн. уйн- + наст, -ица, вероятно като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция (срвн. напр. сестр\ица спрямо
сестр\а, кум\ица спрямо кум\а и др.). Срвн. и \укица.
\УЙНО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\уйно!) ф. Мн.ч. \уйновци.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ихтиманско, Смолянско,
Ивайловградско (в ареала на [уйко). Вж. к. 32.
П. Праслав. кор. *ир>- (вж. Трубачев 81 и сл.) —► бълг. кор.-осн. уй- + наст, -но
(срвн. б\айно, т\ейно и др.) —> \уйно като начална зват.ф. (срвн. \уйко, \уйчо),
придобила и неутрална нарицателна функция. Възможно е обаче \уйно да е и
вторично паралелно образувание за м.р. спрямо \уйна\.
\УЙЧА
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. \уйчо!. Мн.ч. уйч\еве. Член. уйч\ата
‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Луковитско и Софийско (в ареала науйк|а'[')
и в Пазарджишко (в ареала на в]уйкьо, в[уйчо'|')- Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /742/; лел\ин.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Кулско.
П. Праслав. кор. *иуь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн. уй- + наст. -ча.
Срвн. и \уйчо и в\уйча, в\уйчо.
•	\Уйчови, \уйчеви. Домът и семейството на |уйча'['. Субстантивирано мн.ч. на
прил. \уйчов, \уйчев.
\УЙЧО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (\уйчо!) ф. Мн.ч. \уйчовци.
Р. Диал. Спорадично в говори от Източна Тракия (w|a му к\азвъм [умчу и на
т\атков бр\ат и нам\айкин бр\ат - Бунархисарско).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. Обширен (отчасти мозаичен) ареал (наред с в|уйчо() веред говори
предимно източно от линията Никопол - Ловеч - Панагюрище - Пазарджик и
северно от р. Марица - Тополовград - Бургас (за наличие/отсъствие на начална
съгл. /в/ пред гл. lol, /у/ вж. БДА-ОТ к. Ф116). Вж. к. 32. У Геров V 427 \уйчо
‘майчин брат’.
668
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в говори от Панагюрско. У Геров V 427 \уйчо ‘лелин мъж’,
‘мъж на тетка’.
П. Праслав. кор. *ujt>- (вж. Трубачев 81 и сл.) —» бълг. диал. кор.-осн. уй- + наст, -чо
за начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и \уйко, \укъо, \учо и
в\уйчо.
•	\Уйчови, ^йчеви. Домът и семейството на |уйчо|. Субстантивирано мн.ч. на
прил. \уйчов, \уйчев.
\УЙЧООЛУ
= Син на брат на майка /532/; братовчед. Мн.ч. [уйчоолар.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в източните дялове на Беломорска
Тракия.
П. Хибридна форма с осн. \уйчо- и наст, -(о)олу < тур. ogul, -oglu ‘син’ (ТБР 412).
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\уке[) ф. Мн.ч. \укевци, ук\еве. Член.
\укето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в ареала на |укя/ук|я, [укьо от Ломско-
Врачанско до Самоковско-Ихтиманско на юг. Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори (Ломско, Белослатинско, Врачанско).
Вж. к. 741-742.В.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. спрямо 1укя^ и [укьо|, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция (|он ми е [уке, бр^ат на м\айкя ми; сос \уке
\одееме на паз\ар). Срвн. и в\уке.
\УКИ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\уки!) ф. Член. [укито ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Ломско. Вж. к. 32.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. спрямо [укя| и |укьо|, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция ([рки от Метк\овец дойд\е на г\оскъё). Срвн. и
\уке и в\уки.
669
\УКИЦА
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. \укице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 313 като умал. от ук|я - за говори в Трънско (+ текст от нар.
пес.: Илия из огън говори: \укице, не ожен\ил се, \уйнице, не довлела се!).
П. Начална гал.-умал. ф. от (ук|я), |укьо'[', придобила и неутрална нарицателна
функция. Срвн. и \уйница.
УК\ИЦА
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на вуйчо си /5*~6*/.
Зват. ф. ук\ице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 313 - ‘дете, което много прилича на укя си, което се е
метнало на укя си’ - за говори в Трънско.
П. От диал. същ. \укя ‘вуйчо’ —> осн. ук(ъ)- + наст. -ица.
\УКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. ([уко/) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Оряховско, Монтанско (в ареала на [укьоТ) и
на югоизток в Карнобатско. Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Спорадично в някои говори в Берковско. Вж. к. 741-742.В.
П. Вероятно в и по детска реч като вар. на от съкр. осн. у- + наст. -ко.
•	\Укови. Домът и семейството на [уко|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \уков.
\УКЬО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (]укьо!) ф.
Р. Диал. Обширен ареал веред западни говори от Видинско-Оряховско до
Разложко-Велинградско на юг. Източната граница на ареала е разположена
приблизително по линията р. Искър - Луковит - Ботевград - Ихтиман - Велинград.
Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. В северозападни говори на изток до р. Искър и на юг до Свогенско-
Елинпелинско. Вж. к. 741~742.В.
П. Праслав. кор. *м/ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —» съкр. бълг. кор.-осн. у- + наст, -кьо
—> [укьо като начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и в[укьо,
670
\уйкъо.
•	\Укьови, \укеви. Домът и семейството на [укьсф Субстантивирано мн.ч. на прил.
\укьов, \укев.
\УКЯ
Вар.: \укя,^к|я.
= Брат на майка/32/; вуйчо. Зват. ф. \уке!, \укъо!. Мн.ч. \укевци,ук\еве. Член. ук|.яета
‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Обширен ареал от западни говори (който съвпада до голяма степей с този
на [укъоТ) от Видинско-Оряховско до Кюстендилско-Дупнишко-Самоковско на юг.
Вж. к. 32. У Иванова 231-232 укя (без ударение [!]) - за говори в Северозападна
България. Вж. к. 741-742.В.
~ Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка П421-, лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Ареал веред северозападни говори (който до голяма степей съвпада с този
на |укьо) на изток до р. Искър и на юг до Елинпелинско. У Иванова 231-232 укя (без
ударение [!]) - за говори в Северозападна България.
П. Праслав. кор. *ujb- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> съкр. бълг. кор.-осн. у- + наст. -кя.
Срвн. и \уйка, \уйкя.
•	\Укеви. Домът и семейството на (ук|я). Субстантивирано мн.ч. на прил.
\укев.
УЛН]УЦИ
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и/или като млади съпрузи
известно време след това /7*+8*/; младоженци.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Старозагорско.
П. Неясно. Формалисте сходство с тур. onluk —> бълг. диал. онл\ук/олн\ук за ‘монета
десетаче’, ‘десятые’ (вж. МладЕР 381, БЕР IV 861, 888) не се потвърждава и от
сходство по значение. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно
значение.
УН\УК
Вар.: ун[ук, дун|ук.
= Син на брат /53/ или на сестра /54/; племенник. Член. ун\ук(ът) ‘племенникът
ми’.
671
Р. Диал. В южнобългарски говори. Северната граница на ареала е разположена
приблизително по линията Благоевград - Панагюрище - Чирпан - Тополовград -
Елхово - Средец.
= Син на син /55/ или на дъщеря /56/; внук. Член. ун\ук(ът) ‘внукът ми’.
Р. Диал. Обширен ареал северно и южно от Стара планина с южна граница,
приблизително по линията Благоевград - Ихтиман - Пазарджик - Чирпан -
Тополовград - Лозенград (Източна Тракия). Спорадично е отбелязвано и в говори
южно от р. Марица. Вж. к. 55-56. Вариантьт хун\ук е засвидетелстван в някои
местни говори в Първомайско, Хасковско.
П. Индоевроп. кор.-осн. *-ап-, слав, -ъп-, който според Трубачев 73-76 „обединява
много значения от сферата на роднинските отношения” (срвн. напр. лат. anus ‘стара
жена, старица’, гръц. aviy/ioQ ‘племенник’, ‘внук’, нем. Ahn ‘дядо, прадядо’, Enkel
‘внук’ и др.), в слав. ез. се представя с наст, -икъ (срвн. напр. еръб. и хърв.
\унук/йпик ‘мъжки потомък’, Таноцки 28-29 и укр. онук, брус. ун[ук, Трубачев пак
там). В праслав. и стбълг. развива предпоставена (протетична) съгл. в —> ^v-ъпйк,
*в’ьно\|>къ —> ehovki —> бълг. внуку, рус. внук, чеш. vnuk, пол. wnuk и т.н. (вж. и БЕР I
167). Срвн. и внук.
УН\УКА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница. Член. ун\уката
‘племенницата ми’.
Р. Диал. В говори от вътрешна Тракия, Сакар и Странджа. Северната граница на
ареала е разположена приблизително по линията Благоевград - Панагюрище -
Чирпан - Тополовград - Елхово - Средец. Вж. иун[ук.
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. ун[уката ‘внучката ми’.
Р. Диал. Обширен ареал северно и южно от Стара планина. Вж. и унук и к. 65-66. У
Геров V 443 и в БТР 894ун[ука като обл. за ‘внучка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо с наст.-оконч. -а. Засвидетелствана
е и употреба наун\ука като общо обозначение за ‘внук’ и ‘внучка’ (вж. и у Геров
пак там). Срвн. пун\уквица,унук\иня и вн\ука, вн\учка.
УН\УКВИЦА
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. ун\уквицата ‘внучката ми’.
672
Р. Диал. В западни говори от Царибродско (Западните покрайнини) - Сливнишко
до Кюстендилско на юг. Вж. к. 65-66.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо от осн. унук- + съчл. наст, -в-ица.
Срвн. и ун \ука, унук | иня, ун \учка.
УНУК\ИНЯ
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. унук\инята ‘внучката ми’.
Р. Диал. В северозападни и северни говори от Видинско-Белоградчишко-Берковско
до Свищовско-Ловешко на изток. Вж. к. 65-66. У Геров V 443 унук\иня ‘внукиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ун|укТ от осн. унук- + наст. -(к)иня. Срвн.
иун\ука, ун\уквица, ун[учка и внук\иня.
УН]УЦИ
Вар.: ун\уци, хун\уци.
= Деца на син /55-65/ или на дъщеря /56-66/. Член. ун\уците ‘внуците ми’.
Р. Диал. Вж. ун\ук иун\ука.
= Деца на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член.ун\уците ‘племенниците ми’, ‘братовите/сестрините ми деца’.
Р. Диал. Вж. ун\укиун\ука и к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посочените събирателни значения.
УН\УЧЕ
= Дете на син /55-65/ или на дъщеря /56-66/; внуче. Член. ун\учето ‘внучето ми’.
Р. Диал. Обширен ареал северно и южно от Стара планина. Вж. унук. У Геров V
443 - ‘внуче’.
= Дете на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенниче. Член. ун'учето
‘племенничето ми’.
Р. Диал. В говори от вътрешна Тракия. Вж. ун\ук иун\ука.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо уи|ук| иун\ука] с наст. -че.
Вж. и вн\уче.
УН]УЧКА
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. ун\учката ‘внучката ми’.
Р. Диал. Спорадично, често наред сун\ука].
673
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ж.р. спрямо ун|ук| иун|ука| с наст, -ка,
придобило и неутрална нарицателна функция. Вж. и вн\учка.
УН]ЯА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. ун\яо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Кюстендилско, Санданско. Вж. к.
832.
П. От диал. *уйн\ая (срвн. вуйн\ая, учин\ая) с премятане (метатеза) на палатална
съгл. /«/ от кор.-осн. уй- към наст, -на: -йн- > ньа—* *уй-ная —♦ у-нь\аа.
УПР\ОСНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Спорадично в някои югоизточни тракийски говори. В Тополоградско -
жена-роднина на момъка, която известява семейството на момата за предстоящо
посещение на сватовници (вж. Сакар 272-273). Вж. к. 10.А.
П. От диал. глаг. *упрос(я)/упросвам ‘искам/поискам нещо’, ‘изпрося/изпросвам
нещо’ —» ‘искам мома’ (вж. БЕР V 780-782 към пр\ося) —> осн. упрос- + разш. наст.
-ница —► същ. упр\осница.
\УРЕДНИЦ А
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 314 - ‘жена, мома, която има |уред в дома си’. У
Керемидчиева1 109 - ‘къщовница, добра стопанка’ - за говора на гр. Копривщица
(пробир\а мом\ите, пробир\а, ама си з\е ]уредница).
П. От прил. \уреден ‘който... върши всичко в ред’ (БТР 896), ‘който... поддържа ред
в къщи, в стопанство’ (РСБКЕ III496) през съчет. [уредна жен\а —> осн. уред(н)- +
наст, -(н)ица —> същ. \уредница.
УРИВ\АЧЕ
= Дете, родено наскоро след друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. У Керемидчиева1 109 урив\аче, обикн. в мн.ч. урив\ачета ‘деца, родени
наскоро едно след друго’ - за говора на гр. Копривщица (урив\аче е, че е набл\изу
род\енд).
П. От диал. глаг. ур\ивам ‘отхвърлям, отритвам’, ‘отнасям се зле (към някого)’ (вж.
674
РРДД 527), ‘потискам някого...’ (Керемидчиева1 пак там) —> осн. урив- + разш. осн.
-аче същ. урив\аче. Срвн. нур\ивняк.
УР\ИВНЯК
= Дете, родено наскоро след друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Кумановско (Вардарска Македония).
П. От глаг. ‘отхвърлям, отритвам’, ‘отнасям се зле (към някого)’ (вж. РРДД
527) —> осн. урив- + наст, -няк —> същ. ур\ивняк с посоченото значение. Срвн. и
урив\аче.
\УТЬО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (]утъоГ) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Разложко (в ареала на [укьо'Р). Срвн.
и [учо. Вж. к. 32.
П. В и по детска реч като начална зват. ф. от 1утя^, придобила и нарицателна
функция.
1УТЯ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. \утьо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Трънско и Разложко (в ареала на \укя]). Вж.
к. 32.
П. В и по детска реч с оказионална замяна на (палатална) съгл. /кь/ с /ть/. По-често
в очертаната диалектна зона (Разложко) е обратного явление - замяна на съгл. /ть/
с /кь/ (напр. зекь вм. зеть, пакь вм. пать и т.н. Вж. БДА-ОТ к. Ф102, Ф103).
УХ\ОДНИЦА
= Мома <възрастна, застаряла>; стара мома (при люл<| «"[).
Р. Диал. У Геров V 466 вероятно погрешноух|одныка [?] ‘мома, която не могла да
се ожени на време, та ходи девица’.
П. От диал. глаг. *ух|од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —»
страд, прич. ух\оден (срвн. ух\оден юн^ак ‘стар ерген’, ух|оденамом\а ‘стара мома’ -
за говори в Смолянско; вж. и Геров пак там ух\одна мома и РРДД 530 ух^оден
‘попреминал за женене’) —» осн. уход(е)н- + наст, -(н)ица —> същ. ух\одница. Срвн. и
зах\одница.
675
\УЦКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (|ууко/) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Врачанско (в ареала наук|я|). Вж.
к. 32.
П.В и по детска реч като гал.-умал. обръщение към вуйчо с вторична (експресивна)
осн. уц- + наст, -ко, придобило и нарицателна функция. Срвн. и [учко.
\УЧА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \уче!, \учо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско (наред с «[уча!). Вж. к.
832.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
*и/ь-, вж. Трубачев 81 и сл.) и наст. -ч(а), най-вероятно в и по детска реч. Срвн. и
в [уча и [уче, [учи, [учо.
•[Учини. Домът и семейството на [уча|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \учин.
\УЧЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (|уче/) ф. Член. [учета ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Средецко (в ареала на |учо|). Вж. к.
32.
П. Вариантна гал.-умал. зват. ф. спрямо [учоТ, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. Срвн. и [учи.
•[Учеви. Домът и семейството на [уче^. Субстантивирано мн.ч. на прил. [учев.
[УЧИ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\учи!) ф. Член. [учито ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Елховско (в ареала на [учо'[). Вж. к.
32.
П. Вариантна гал.-умал. зват. ф. спрямо [учо|, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. Срвн. и \уки и [уче.
УЧИН\А
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Странджа (Хасекията) (наред с
л|еля>[).
676
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Крумовградско.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение (често наред с у чин\ая\,учин\айкО\)
веред южнобългарски говори в Гоцеделчевско, Родопите (Асеновградско-
Девинско-Смолянско, Крумовградско-Ивайловградско), вътрешна Тракия
(Първомайско-Хасковско-Харманлийско), Странджа (Средецко-Елховско-
Малкотърновско), Беломорска Тракия (от Гюмюрджинско до Визенско-
Чаталджанско на изток). Вж. к. 832. У Иванова 147 учина (без ударение [!]) - за
говори в Средните Родопи.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Характерно за говори в Странджа (Средецко-Царевско-Малкотьрновско) и
Източна Тракия (Визенско). Вж. к. 838. У Иванова 147 учина (без ударение [!]) - за
говори в Средните Родопи.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
*ujb-, вж. Трубачев 81 и сл.) и наст. -ч(а) + наст. -ина. В основного (и най-
разпространеното) си значение ‘вуйна’ учин\а е най-вероятно паралелно
образувание за ж.р. спрямо [учо^. Останалите значения трябва да са (локално и
оказионално) вторично развита. Срвн. и [уча, учин\ая.
УЧИН\АЙКА
Вар.: учин\айка, учен\айка.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. учин\айке!.
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори (в ареала научила и учин\ая\) във
вътрешна Тракия, Родопите, Странджа и Беломорска Тракия. Вж. к. 832. У Геров V
467учен\айка ‘жена на уйка’. В БТР 903 и РРДД 531 - ‘вуйна’.
П. От същ. учин[а^—» осн. учин(а)- + съчл. наст, -(а)й-ка. Срвн. нучин\ая.
• Учин\айкини. Домът и семейството научин\айка]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. учин | айкин.
УЧИН\АЙКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (учин\айко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Хасковско-Харманлийско.
677
П. Паралелно образувание за м.р. спрямоучин\айка\ с наст. -ко. Срвн. нучин\айо.
• Учин\айкови. Домът и семейството на учин\айко]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. учин\айков.
УЧИН\АЙО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (учин\айо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Елховско. Вж. к. 32.
П. Паралелно образувание за м.р. спрямоучин^ със съчл. наст, -а-йо и/или спрямо
учин\ая] от осн. учин\ай- + наст.-оконч. -о [?].
• Учин\айови. Домът и семейството на учин\аио]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
учин\айов.
УЧИНАЯ
Вар.:учин|ая (учин\аа),учен\ая (учен\аа),учън\ая (учън\аа),
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. учин\а(й)о!.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Панагюрско-Пазарджишко до поречието на р.
Тунджа (Сливенско-Ямболско-Елховско) на изток, спорадично в Разложко-
Петричко-Гоцеделчевско (често наред сучпи|аТ) и в Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско-Дедеагачко). Макар и рядко, засвидетелствано е и на север от
Стара планина в някои говори в Никополско и Троянско. Вж. к. 832. У Геров V
467-468учен\ая нучин\ая ‘жена на уйка’. В БТР 903 и РРДД 531 учин\ая ‘вуйна’.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
вж. Трубачев 81 и сл.) и наст. -ч(и) + съчл. наст, -ин-ая. Срвн. нучищайо.
\УЧКА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \учке!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ардинско. Вж. к. 832.
П. От същ.	—> осн. уч- + наст, -ка —> [учка, възникнало в и по детска реч като
гал.-умал. название, придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и [учко.
{УЧКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\учко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Разложко и Ямболско (в ареала на
|учоТ). Вж. к. 32.
678
П. От същ. [учо'!' —► осн. уч- + наст, -ко —♦ \учко, възникнало в и по детска реч като
начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и [учка
[УЧО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. ([учо/) ф.
Р. Диал. В няколко неголеми говорни зони: на север в Никополско-Свищовско; на
югозапад в Разложко-Санданско и веред преселнически говори от Солунско
(Беломорска Македония); на югоизток между р. Тунджа и черноморского
крайбрежие от Карнобатско-Бургаско до Странджа и Източна Тракия
(Узункьоприйско, Лозенградско, Визенско) на юг. Вж. к. 32.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
вж. Трубачев 81 и сл.) и наст. -ч(о) —► учо, възникнало най-вероятно в и по
детска реч като начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.
Срвн. и [уча, [уче, [учи.
Ф
ФАМИЛИЯ
Вар.: фам[илия, фамил\а, фам[иля.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца) и/или с родители и други роднини;
семейство.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 905, РСБКЕ III 521, СТРБЕ 805 и у РадБТР 758 -
‘семейство’. Варианты фамил\а ‘семейство’ е засвидетелстван в преселнически
говори от Солунско, а фам\иля - в Костурско (Беломорска Македония).
= Трупа хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг. В БТР 905 и РСБКЕ III 521 - ‘род’.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В БТР 905 като „простонародно” за ‘съпруга, жена’.
П. Аал. familia, familias ‘дом’, ‘семейство’, ‘род’, ‘племе’ —> ‘семейство’ в различии
европейски езици —> бълг. ‘семейство’, ‘род, рода’. Възможно е южнобългарските
диал. вар. да са пряка заемка от гръц. (pcyiskia ‘семейство’, ‘дом, домакинство’ (вж.
ГБР 536).
679
ФАМИЛ\ЯРИН
= Мъж със семейство; семеен човек.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Най-вероятно от гръц. (papeXia ‘семейство’, ‘дом, домакинство’ (вж. ГБР 536) —»
бълг. диал. фамил\ярин със съчл. наст, -ар-ин (към осн. фамиль-).
Ф\АРА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров V
472 - ‘влака’, ‘род’, ‘рода’, ‘роднина’.
П. Гръц. (papa ‘род’, ‘племе’ (ГБР 537) —> бълг. диал.	за ‘род’, ‘рода’.
X
ХАЙДАМ\АК
Вар.: хайдам\ак, айдам\ак.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (западно от р. Места). У Геров V
480 - ‘глупав човек’. В БТР 916 - ‘едър и гламав човек’, ‘вагабонтин’. В РРДД 539
- ‘нехранимайко, вагабонтин’, ‘скитник’.
П. Както личи от приведените по-горе значения, хайдам\ак е най-често свързано с
негативна (пейоративна) оценка (срвн. тур. haydamak ‘крадец на добитьк, мародер’,
‘скитник’ ДТБ 267). В посочените говори обаче названието е повече или по-малко
неутрално откъм добавъчна емоционална характеристика. Срвн. подобно състояние
и при хлап\ак.
Х\АРО
= Мъж (съпруг) (възрастен, стар> /7*/.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Оряховско. У Геров V 488 - ‘дърт,...
грозен и лош човек’, ‘мързелив,... некадърен и лош мъж’. В БТР 919 и РРДД 543 -
‘стар и противен човек’. У Филипова-Байрова 170 х\аро и \аро ‘стар, грозен човек’,
‘страшилище’ - за говори в Охридско, Щипско (Вардарска Македония).
680
П. Гръц. х&род по л.и. Хадо^ (на митологичния Харон - лодкаря на смъртга, вж.
Филипова-Байрова пак там и ГБР 557).
ХАСЕМЬ\О
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско.
П. Неясно. Възможно е обаче връзка с тур. heseme, диал. и esame ‘партида’,
‘отделна сметка’ (ДТБ 274) —► бълг. диал. хесем\е ‘партида’ (Геров V 497) и —»
диал. хасемь\б с посоченото значение.
ХАС\ЪМ
= Син на брат или сестра на баща /531-541/ или на майка /532-542/; братовчед.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, вж. РБГ
329: ут Йеб\илеву й\имат с|а хас[ъм, акраба; й\има хас]ъм на 14скува брё).
П. Неясно. Тур. hasim ‘противник, враг’ (ТБР 208), но и ‘сродник’ (ДТБ 272) е
възможен източник и на диал. хас]ъм с посоченото значение.
Х7.4//ДА'
= Мъж <в юношеска възраст>; момче, юноша.
Р. Разг. У Геров V 498 - ‘унизително за малко момче...’. В БТР 924 - укорно име
за момък или момче...’. В РСБКЕ III 566-567 - ‘момче на десетина години’,
‘неопитен или неразумен млад мъж’. В СТРБЕ 825 - ‘малко момче’, ‘безотговорен
млад мъж’ [?]. У ДечТР 841 хлаи^ак и хлап[ачка ‘момък, момче’, ‘девойка, момиче’
(,щеко укорно или пренебрежително име”). У РадБТР 779 - ‘... младо момче...,
което проявява незрялост’.
П. Според МладЕР 668 от стбълг. ‘слуга’ (вж. и РСтбЕ 458 и СтбР II 1141) —>
бълг. хлап\ак + наст. -ак. Негативната (пейоративната) характеристика на думата в
тьлковни речници е отчасти едностранчива, тя не държи сметка за възможни
положителни нюанси на значението в определени съчетания и контекста (срвн.
напр. разг, хлапак им се родил, да им е жив и здрав!', я какъв е пораснал твоя
хлапак!). Срвн. и хл\апе.
ХЛАП\АЧКА
= Жена <в девическа възраст>; момиче, девойка.
681
Р. Разг. У ДечТР 841 хлаи|ак и хлап\ачка (вж. хлап\ак). У РадБТР 779 - ‘младо...
момиче, което проявава незрялост’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо хлап\ак\ от осн. хлап\ак—> хлапач- +
наст. -ка.
ХЛАЩЕ
Вар.: хл\апе (л\апе, л\апи), хлап\е (лап\е).
= Дете (момче, момиче) <в ранна възраст> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. Предимно на североизток в старопланински и мизийски говори
(гул\ям крад\ич са изв| ъди т\уй лап\е - Троянско; хл\апитата ми са мл\огу \арни -
Варненско; глъ\едам л\апиту сауц\апалу - Преславско; ни муж\ау да си в[ида
л[апиту - Силистренско). В БТР 924 - ‘малък хлапак’. В СТРБЕ 825 - ‘дете’. У
ДечТР 841 - ‘малко момче или момиче’. У РадБТР 779 - ‘малко дете’.
П. Стбълг. хльпъ ‘слуга’ (РСтбЕ 458, СтбР II1141) —> бълг. хлап\ак\, хлап\ачка\ и
умал. хлап\е с наст.-оконч. -е.
ХРАН]АЧКА
= Жена, която закърмва н|е родно дете.
Р. Диал. У ГеровДоп. 321 - ‘жена, която първа задои новородено дете’, ‘кърмачка’.
П. От глаг. хр\ан(я) ‘давам храна’ (срвн. и захр\аня/захр\анвам ‘давам за пръв път
твърда храна на новородено’ БТР 211, 927) —> осн. хран- + съчл. наст, -ач-ка —>
същ. хран\ачка.
ХРАНЕНИЕ
Вар.: хр\аненик (р\аненик), хранен\ик (ранен\ик).
= Момче (син), прието за отглеждане в семейството на приемни родители 15*1.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 508 - ‘чуждо чедо, земено за свое...’. В БТР 927 и у
РадБТР 783 - ‘чуждо дете, взето и отгледано като свое’. В РСБКЕ III 575 - ‘чуждо
момче, отглеждано от някого като свое’. В СТРБЕ 828 - ‘чуждо дете, което се
отглежда като свое и обикновено се осиновява’.
П. От глаг. хр\ан(я) —> страд, прич. хранен —> осн. хране(н) + наст. -(н)ик —> същ.
хр\аненик. Срвн. и ч\уваник.
ХР\АНЕНИЦА
Вар.: хр\аненица (р\аненица),хранен\ица (ранен\ица).
682
= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемки родители /6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 508 хр\аненица и хр\аненика [?] женско чедо
храненик’. В РСБКЕ III 575 - ‘чуждо момиче, отгледано от някого като свое’. В
БТР 927 и у РадБТР 783 към хр\аненик ‘чуждо дете...’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо хр\аненик] с наст. -(н)ица. Срвн. и
ч\уваница.
ХР\АНЕНИЧЕ
Вар.: хр\анениче (р\анениче),хранен\иче (ранен\иче).
= Дете, прието за отглеждане в семейството на приемки родители /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 927 - ‘чуждо дете, взето и отгледано като свое’. В
РСБКЕ III 525 - ‘чуждо дете, отглеждане от някого като свое’.
П. Паралелно (умал.) образувание за ср.р. спрямо хр\аненик\ и хр\аненица] с наст. -
(н)иче.
ХР\АНЕНИЧКА
Вар.: хр\аненичка, р\аненичка.
= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемки родители /6*/;
храненица.
Р. Книж., разг., диал. Вж. хр\аненица.
П. Паралелно (умал.) образувание спрямо хр\аненица\ с наст. -ка. Срвн. и
хр\аненка.
ХР\АНЕНКА
Вар.: хр\аненка, р\аньенка.
= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемки родители /6*/;
храненица.
Р. Диал. В някои местни говори в Силистренско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо аненик] с наст. -ка. Срвн. и
хр\аненица, хр\аненичка.
ХУБАВ\ЕНКА
Вар.: хубав\енка (убав\енка).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. хубав\енке!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Белослатинско (убав\енка наред с
683
убав\инкя). Вж. к. 47 .Б. У Геров V 513 хубав\енка ‘по-малка мъжева сестра още
мома’.
П. От прил. х\убав —» осн. хубав- + съчл. наст, -ен-ка. Срвн. и хубавинкя, хубав\ица,
х\убавка.
ХУБАВ\ЕНКО
Вар.: хубав\енко (убав\енко).
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (хубав\енко!) ф.
Р. Диал. В северозападни говори в Ломско-Монтанско-Белослатинско до р. Искър
на изток. Засвидетелствано е и в някои местни говори в Годечко, Трънско,
Брезнишко. У Геров V 513 - ‘втори брат на мъжа ми още момък’ (+ текст от нар.
пес.: драгинко Стояне,... я кажи... наубав\енка да не либи... Петканау X Иванова
111 -убав\енко - за говори в Северозападна България. Вж. к. 37~. В БТР 929 - ‘по-
млад девер, заварен ерген’.
П. От прил. хубав —» осн. хубав- + съчл. наст, -ен-ко. Срвн. и драгинко.
ХУБАВ\ИНКЯ
Вар.: хубав\инкя (убав\инкя).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. хубав\инке!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Белослатинско (убав\инкя наред с
убав\енка). Вж. к. 47“.Б.
П. От прил. хубав —> осн. хубав- + съчл. наст, -ин-кя. Срвн. и хубав\ица, х\убавка.
ХУБАВ\ИЦА
Вар. хубав^ица (убавка).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. хубав\ице!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Годечко-Сливнишко, Софийско,
Елинпелинско, Пернишко. Вж. к. 47~.Б.
П. От прил. хубав —» осн. хубав- + наст. -ица. Срвн. и хубав\енка, хубав\инкя и
х\убавка.
Х\УБАВКА
Вар.: х\убавка (\убавка).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. х\убавке!, х\убавко!.
684
Р. Диал. Мозаично в говори от Видинско-Оряховско до Кюстендилско на юг. У
Иванова х\убавка, \убавка - за говори в Пиротско (Западните покрайнини) и
Трънско-Брезнишко-Кюстендилско. Вж. к. 47~.Б. У Геров V 513 - ‘трета зълва,
заварена мома’.
П. От прил. хубав —♦ осн. хубав- + наст. -ка. Срвн. и хубав\енка, хубав\инкя,
хубав\ица.
ц
Ц\ЕЙКА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. ц\ейке!.
Р. Диал. У Трубачев 86 - за българо-сръбския [?] говор на т.нар. „крашовени” в
Югозападна Румъния.
П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Според
Трубачев (пак там) се отнася към слав. *teta „с оригинални фонетични особености”
[?]. Срвн. и ц\еца.
Ц\ЕЦА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. ц\еце!, ц\ецо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Прилепско (Вардарска Македония).
У Геров V 523 - ‘сестра, кака’. У МладБТР 985 (към к\ака) - ‘по-голяма или стара
сестра’.
П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Срвн. и
ц\ейка и ч\еча.
Ц\ИГАНЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Плов, край 216).
П. Метафорично пренасяне на значението от ц\иганче ‘дете от семейство на
цигани’ —> ц\иганче с посоченото значение. Срвн. и евр\ейче.
Ц]ИКО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ц\ико!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония).
685
П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Срвн. и
ч\ика, ч|мко.
ЦИЦ\АЙЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров V 526 - ‘малко дете..., което още цица’.
П. От глаг. ц|ицам ‘бозая, суча’ —>по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)- + съчл.
наст. -(а)й-че —> същ. циц\айче. Срвн. и циц\ейче, циц\алче и сис\алче.
ЦИЦ\АЛНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Петричко (вж. Пир. край 641).
П. От глаг. ц\ицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)- + съчл.
наст. -(а)л-ник —> същ. циц\алник. Срвн. и циц\алче, циц\алниче и сис\алче.
ЦИЦ\АЛНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров V 526 - ‘малко дете..., което още цица’.
П. От глаг. ц\ицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)- + съчл.
наст. -(а)л-ни-че —> същ. циц\алниче. Срвн. и циц\алче, циц\алник, циц\айче и
сис\алче.
ЦИЦ\АЛЧЕ
Вар.: циц\алче, цицалч\е.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско, Самоковско (циц\алче), Кюстендилско
(цицалч\ё). У Геров V 526 - ‘малко дете..., което още цица’. В БТР 937 -
‘бозайниче, сукалче’.
П. От глаг. цицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)- + съчл.
наст. -(а)л-че —► същ. циц\алче. Срвн. и циц\алниче, циц\айче и сис\алче.
ЦИЦ\ЕЙЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров V 526 (към циц\айче).
IL От глаг. ц\ицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц- + съчл. наст. -
ей-че —> същ. циц\ейниче. Срвн. и циц\айче.
686
Ц\ОЦЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче. Нариц. и зват. (ц\оце!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Радомирско, Горнооряховско.
П. От глаг. ц\оцам ‘пия’, ‘бозая’ по звукоподражателна кор.-осн. цоц- (срвн. и
ц\окам и междум. цок!-цок!) + наст.-оконч. -е —» същ. ц\оце. Срвн. и ц\оцко.
ц\оцко
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче. Нариц. и зват. (ц\оцко!) ф.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Софийско, Радомирско.
П. От глаг. ц\оцам ‘пия’, ‘бозая’ (срвн. и ц\окам и междум. цок!-цок!) —>
звукоподражателна кор.-осн. цоц- + наст, -ко —♦ същ. ц\оцко. Срвн. и ц\оце.
ЦУКАР\Е
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско.
П. От глаг. ц\укам ‘пия много...’ (Геров V 530), ‘пия’, ‘смуча’, ‘цокам’ (БТР 937) —>
звукоподражателна кор.-осн. цук(а)- + разш. наст. -(а)ре —* същ. цукар\е.
Ц\УНЧО
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Странджа (наш ц\унчо н\еска пак
мл\ого пл\ачё).
П. От глаг. ц\уна, ц\ункам ‘целуна, целувам’ (БТР 937) —» кор.-осн. цун- (навярно по
звукоподражателно междуметие цун!, вж. Геров V 530) + наст, -но —♦ същ. ц\унчо.
ЦУР\АНКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. В някои говори от Харманлийски (вж. Сакар 263 цор\анка).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —♦ кор.-осн. цур- +
съчлен. наст, -ан-ка —♦ същ. цур\анка с посоченото значение. Срвн. и ц\урка.
ЦУР\АНЧО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В някои говори от Харманлийски (вж. Сакар 263 цор\анчо?~).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- +
съчлен. наст, -ан-чо —♦ същ. цур\анчо с посоченото значение. Срвн. и ц\урчо.
687
Ц\УРЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Пловдивско и в Гюмюрджинско, Дедеагачко
(Беломорска Тракия).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- +
наст.-оконч. -е —> същ. ц\уре с посоченото значение. Срвн. и ц\урка, ц\урче, ц\уръо.
Ц\УРКА
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Горнооряховско.
= Дете (момиче) <невръстно, малко /6*/.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Софийско, Радомирско.
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- + наст.
-ка —> същ. ц\урка с посочените значения. Срвн. и ц^уре, ц[урче и ц'уръо.
Ц\УРЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Горнооряховско, Хасковско.
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- + наст.
-че —> същ. ц\урче с посоченото значение. Срвн. и ц\уре, ц\урка, ц\урьо.
Ц\УРЧО
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (вж. Пловд. край 216).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- + наст.
-чо —> същ. ц\урчо с посоченото значение. Срвн. и ц\урче, ц\урьо.
Ц\УРЬО
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Гюмюрджинско, Дедеагачко (Беломорска
Тракия - наред с ц[уре'[).
П. Отглаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур(ь)- +
наст.-оконч. -о —> същ. ц\урьо с посоченото значение. Срвн. и ц\уре, ц\урка, ц\урче.
688
Ч\АНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\ано!.
Р. Диал. В тракийски и родопски говори (отчасти наред с ч\ина], ч|г/нка|) от
Пазарджишко-Пещерско до Първомайско-Хасковско на изток. Вж. к. 831. У Геров
V 571 и в РРДД 558 - ‘стрина’.
П. Според Добрев 1995: 135 бълг. ч\ана има успоредица в езика пащо/пущу (и
негови диалекти) в Памир (вж. АЯМ 58), където ч\ана и ч\она имат значения ‘леля’,
‘баба’, ‘възрастна... жена’. Оттук и хипотезата запрабългарския произход на бълг.
ч\ана с посоченото значение. Срвн. и чич\ана.
• Ч\анини. Домът и семейството на ч|ана|. Субстантивирано мн.ч. на прил. ч\анин.
Ч\АЧИ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Нариц. и зват. (ч\ачи!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Пазарджишко.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от незасвидетелствано *ч\ача, възникнала в и по
детска реч и придобила и нарицателна функция (т\ърчи, к\ажи на ч\ачито да
д\ойдё).
Ч\АЯ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\айо!, ч|ау/, чёе!.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Гоцеделчевско, Хасковско, Кърджалийско.
П. Съкратен вар. на чич\ая].
Ч\ЕДО
= Дете в семейството /5~6/; рожба1. Нариц. и зват. (ч|едо/) ф. Мн.ч. чед^а.
Р. Книж., разг., диал. (вар.: ч\едо, ч^ендо, ч\адо, чь|ъдо). У Геров V 569 - ‘свое дете,
рожба...’. В БТР 941, РСБКЕ III 606, СТРБЕ 843 - ‘син или дъщеря’, ‘рожба’, ‘дете’.
У РадБТР 796 - ‘дете’.
П. Праслав. cedo, стбълг. чадо ‘дете’, ‘син’, ‘потомък’ (РСтбЕ 475, СтбР II1215,
ДавРИПК 358) —> бълг. ч\едо и вар. В слав, ез.: сръб. и хърв. чедо/cedo, укр. чадо,
струс. чадо, чадь, стчеш. cad, стпол. cz$do със сходни значения. Свързано е най-
вероятно с глаг. ндчати, начатии ‘започна, начена’ —> същ. начатии ‘начало’,
689
‘първото нещо (плод, продукт и др.)’ (вж. РСтбЕ 228, СтбР I 936 и Трубачев 35 и
сл., Фасмер IV 310-311).
0 В югозападни български говори чедо е съставна част на словосъчетания като на
ч\едом\есто ‘храненик’, ‘осиновено дете’ в Петричко (яс ки земум... на чедо
место) и Санданско-Гоцеделчевско (вж. Пир. край 50), Гевгелийско (Вардарска
Македония) или на ч\енду месту в Сярско, Солунско (Беломорска Македония).
*ЧЕДЦЕ
= Дете (детенце), чедо (чеденце).
Р. Само в стбълг. чАдьце ‘дете, чедо’ (ДавРИПК 359), ‘детенце, дете, чедо’ (РСтбР
475), ‘детенце’ (СтбР II 1216).
П. От чадо ‘чедо’, осн. чадь- + наст, -це —► гал.-умал. ЧАдьце (бълг. *ч\едце) с
посоченото значение.
*ЧЕДЬ
= Потомство, чеда.
Р. Само в стбълг. чадь (съб.) ‘синове, потомци...’ (ДавРИПК 359), ‘синове’,
‘потомци’, ‘хората от дома, семейството..., свои хора’ (РСтбЕ 475).
В СтбР II1216 чадь (съб.) ‘свита, трупа хора...’.
П. От чадо ‘чедо’, осн. чад—» произв. същ. чадь (бълг. *чедь) с посоченото
значение.
ЧЕ\ИЗ
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак.
Р. Книж., разг., диал. В Пир. край 393 - ‘тькани за домашна употреба и за облекло’;
в Пловд. край 202 - ‘дрехи, постелки, завивки и др., конто „младоженка” внася в
новото семейство’. У Геров V 538 - ‘премяна’ [?]. В РСБКЕ III 607 - ‘дрехи,
постелки, покъщнина и др., конто невестата донася в дома на мъжа си...’. В СТРБЕ
843 - ‘дрехи, покъщнина, конто невестата... отнасяла в дома на съпруга си’. У
РадБТР 796 - ‘покъщнина, дрехи, конто невестата внася в новия си дом’.
690
П. Тур. geyiz ‘дрехи, покъщнина’ (ДТБ 282), ‘вено’, ‘прикя’ (ТБР 96) —> бълг. че\из
със същото значение.
Ч\ЕЛЯД2
Вар.: ч\еляд, ч\елед, ч\елад,
= Децата в семейството (синове, дъщери, внуци, правнуци) /5*~6*/; поколение, чеда.
Р. Разг., диал. Предимно в западни говорни области - до р. Осъм на изток в
Дунавската равнина и западне от линията Панагюрище - Самоков - Гоце Делчев на
юг от Стара планина (им[ала сал едно момиче, па др\уга ч]елед нем [ала -
Тетевенско; на н\икоям\айка не с[а н[огу челятт\а - Самоковско; л<|айками
\имаше сведем ч[еляди - Дупнишко; и он им|а ч\еляд, ама т[е го сам си жив\ее -
Кюстендилско; ако сумр\екла, ч\елатта да нем\и са ж\иви - Охридско, Битолско
във Вардарска Македония). У Геров V 540 - ‘децата, рожбата на едно домочадие’
(+ текст от нар. пес.:... ноли сме пустароднина,роднина еднокръвнина - мама и
стрина етърви, тато и чичо два брата, ние братови челяди, който с някои
особености - т\ато, ч\ичо, стр\ина, ет\ърви - насочва къв северозападни говори;
вж. Геров V 83 къмр\одн\ина). В БТР 942 - ‘чедо, рожба - едно или повече деца’. В
РСБКЕ III608, СТРБЕ 843 и у РадБТР 796 - ‘децата в едно семейство’. В БЕР IV
230 (към л«|олл>к) съчет. ч\еляд момч\ена ‘мъжка челяд’ - за говори в Ботевградско.
П. Стбълг. чемддь (вж. МладЕР 681), чемАдь (РСтбЕ 469, СтбР II 1189) ‘челяд’,
‘прислуга’ —► бълг. ч\еляд с посочното събирателно значение. Според Трубачев 150
сходни по значение са и еръб. и хърв. челад/celjad, рус. ч\елядъ, чеш. celed, пол.
czeladz.
0 В съчет.: женска ч\еляд, мъжка ч[еляд ‘децата от женски или мъжки пол в едно
семейство’.
Ч\ЕЛЯД2
Вар.: ч\еляд, ч[елад.
= Семейство с деца; домочадие.
Р. Разг., диал. Предимно в югозападни говорни области (заб!егнал от дом\ата и
челядт\а си - Самоковско; два ч\елада жив\ееау т\ая к|укя - Петричко). В БТР
942 - ‘семейство’. В РСБКЕ III 608 - ‘семейство, домочадие’. В СТРБЕ 843 и у
691
РадБТР 796 - ‘членовете на едно семейство’.
П. Стбълг. челодь (вж. МладЕР 681), чемлдь (РСтбЕ 469, СтбР II 1189) —► бълг.
ч\еляд (вж. ч\елядг) —► регионално преносно събирателно значение.
Ч\ЕЛЯДНИК
Вар.: ч\елядник, челядн\ик.
= Мъж със семейство и деца.
Р. Диал. У Геров V 540 челядн\ик ‘чловек, който има челяд’. В РРДД 561 - ‘човек с
деца и семейство’. В РСБКЕ III608 - ‘човек, който има деца, челяд’.
П. От същ. ч]еляд2], вероятно през съчет. *челяден човек —> осн. челяд(н)- + наст. -
(н)ик —> същ. ч\елядник.
Ч]ЕЛЯДНИЦА
Вар.: ч\елядница, челядн\ица.
= Жена със семейство и деца.
Р. Диал. У Геров V 540 челядн\ица ‘която има челяд’. В РСБКЕ III 608 - ‘жена,
която има деца, челяд’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ч\елядник\ с наст. -(н)ица.
Ч\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. ч\ерко!. Член.
ч\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. В западни говори от Белоградчишко-Берковско до Босилеградско
(Западните покрайнини) и Радомирско на юг. Вж. к. 6. У Геров V 545 - ‘щерка,
дъщеря’.
П. Вж. дъщер\я. От праслав. *dbkti, стбълг. дъшти, дъщере —► бълг. диал. осн. -чер-
(респ. -щер-, -шчер-, -кер-) + наст. -ка. Срвн. и к\ерка, щ\ерка, шч\ерка.
Ч\ЕТЕНИЧЕ
= Дете <след кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои говори в Добруджа в ритуалната формула, произнасяна от
кръстник/кръстница непосредно след кръщаването: евр\ейче взех - ч\етениче ти
давам (вж. Добруджа 271).
П. От глаг. чет(\а) —> вероятно през съчет. *ч\етено дете —> осн. чете(н)- + разш.
692
наст. -(н)иче —> същ. ч\етениче с посоченото значение. Мотивиращ признак
очевидно е ‘четенето на молитвата’ за кръщаване. Срвн. и кръщен\иче.
Ч\ЕЧА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. ч\ече!, ч\ечо!.
Р. Диал. В някои говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Срвн. и
ц\еца.
Ч\ЕЧМЕЛ
= Множество деца <невръстни, малки, дребни>.
Р. Диал. В говори от Ботевградско-Пирдопско.
П. Неясно. Възможна е връзка с тур. дед ‘копа’, ‘купен’ (ТБР 91), ‘купчина
(пирамида) камъни’ (СДД I 314) и milh ‘сол’ —> тур. *gegmilhi [?]—♦бълг. диал.
ч\ечмел с преносно значение ‘куп, множество деца’ [?].
Ч\ИКА
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. ч\ико!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Видинско и в Западните
покрайнини (Царибродско). Вж. к. 31.
П. Общ произход с ч|мко и ч\ича/чич\а, ч|ичо'[‘, който МладЕР 686-687 определя
като: „бълболна дума от корен арийско-алтайски”. Според Караджич 853 и Скок I
321 сръб. диал. ч\ико и ч\ика са гал.-умал. вар. на ч\ича.
ч\ико
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ч|ико/) ф.
Р. Диал. Спорадично в югозападни говори в Петричко, в Гевгелийско-Струмишко
(Вардарска Македония) и в Демирхисарско, Сярско (Беломорска Македония). Вж.
к. 31. Засвидетелствано е, но предимно като обръщение (наред с ч\ичоГ), и в
Свогенско и Силистренско.
П. Начална зват. ф. спрямо ч|икаТ, придобила и нарицателна функция.
•	Ч\икови, Домът и семейството на ч|мко'|‘, ч|г/ка|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ч\иков.
Ч\ИНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\ино!.
693
Р. Диал. Мозаично веред източни говори (наред с б|уля'[‘, н\ана2}, ч|ана|) от
линията Свищовско - Севлиевско - Карловско - Пазарджишко - Кърджалийско -
Ксантийско (в Беломорска Тракия) на изток (вж. и Сакар 382). Един втори неголям
ареал се очертава и на югозапад от Струмишко (Вардарска Македония)-Санданско
до Солунско на юг. Вж. к. 831. Засвидетелствано е спорадично и в някои местни
говори в Свогенско, Ихтиманско.
П. Общ произход с ч\ика/ч\ико и ч\ича/ч\ичо}, спрямо конто ч\ина има облик на
паралелно образувание за ж.р. с наст, -на (по подобие на стр\ина, в\уйна и др.).
МладЕР 685 го определи като: „от корен арийско-алтайски и общочовешки детски
бълбол”. Добрев 1995: 137 го привежда като прабългарска (древнобългарска) дума
с успоредица ш\ина ‘леля’ в езици (диалекти) в Памир. Срвн. и ч\инка.
•	Ч\инини. Домът и семейството на ч\ина}. Субстантивирано мн.ч. на прил. ч\инин.
Ч\ИНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\инке!.
Р. Диал. Мозаично в ареала на ч\ина}.
П. От същ. ч|ина} —► осн. чин- + наст, -ка, като гал.-умал. название (в и по детска
реч), придобило и нарицателна функция. Срвн. и ч\инча.
•	Ч\инкини. Домът и семейството на wjuH/аД. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ч\инкин.
Ч\ИНЧА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\инче!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Дедеагачко (Беломорска Тракия).
П. Общ произход с регионални вар. като ч\ина} и ч\ича}, като ч\инча по облик най-
вероятно е кръстоска между ч\ина и ч\ича.
•	Ч\инчини. Домът и семейството на ч\инча}. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ч\инчин.
Ч]ИПА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. У Геров V 554 - „така викат малко новородено женско дете, още
некръстено” (по Геров V 542, 559 към чёра, ч\ора}.
П. Неясно. Възможно е да е оказионален и локален вар. на ч1упа} или на
694
(субстантивирано?) прил. чип, -а (в РСБКЕ III 622 по текст от Ив. Вазов:
погледнете оная ч\ипа, червенобуза ихубава вакарелка...'). Срвн. и ч\упка.
Ч\ИЧА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\иче!, ч\ичо!.
Р. Диал. Спорадично в южнобългарски говори в Санданско, Гоцеделчевско, в
Родопите (Девинско, Смолянско, Маданско, Ивайловградско), във вътрешна
Тракия (Хасковско), в Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Гюмюрджинско). Вж.
к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в родопски говори (Девинско, Смолянско, Маданско).
П. Общ произход с регионални вар. като ч\ина и ч\инча].
• Ч\ичини. Домът и семейството на ч|ича]. Субстантивирано мн.ч. на прил. ч\ичин.
ЧИЧА
Вар.: чич\а, ч\ича,
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. ч\ичо!, ч\иче!. Мн.ч. чич\и, чич\еве. Член. чич\ата
‘чичо ми’.
Р. Диал. Ареалът обхваща плътно западните говори (вкл. и тези в Западните
покрайнини) от р. Дунав до Благоевградско на юг. Източната граница на ареала е
разположена приблизително по линията Никополско - Плевенско - Ихтиманско, а
южната - в Пещерско-Благоевградско. Спорадично ч\ича е засвидетелствано и в
Костурско (Беломорска Македония), а чич\а - западно от р. Места в Гоцеделчевско.
Вж. к. 31. У Геров V 557 чич\а ‘бащин брат’. У МладЕР 686-687 чич]а, наред с
ч\ичо. В някои западни говори (Трънско, Сливнишко) е засвидетелстван и съкр.
вар. ча < чич\а в съчетание с лично име: ч|а Григ\ор од|ы по [Африка да се б\ие',
т\ата каз\а на ч\а Гавр\ил да не Эо|о<)ц.
П. Общ произход с ч\ика, ч\ико и ч[ичо^, конто МладЕР 686-687 определи като
„бълболна дума от корен арийско-алтайски”. Скок 1321 тълкува ч\ича като
„балкански турцизъм” [?]. Показателно е обаче, че тур. qiqe и qiq са названия за
роднини жени със значения ‘леля’, ‘тетка’, ‘зълва’, ‘снаха’ (вж. СДД 1347 и ТБР
96) и са най-вероятно гал.-умал. названия, възникнали в и по детска реч. Добрев
1994: 177-181 приема не без основание, че ч\ича и ч\ичо са наследени от езика на
695
прабългарите (древните българи) и посочва успоредици в езици (диалекти) в
Памир, в грузински ез. и т.н.
ЧИ 414 НА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. чич\ано! и съкр. ч\ано!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Асеновградско. Вж. к. 831.
П. От същ. ч\ича^ —> осн. ч\ич(а)- + наст. -(а)на. Срвн. и чич\ая, чич\ена.
ЧИЧ\АЯ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. чич\айо! й съкр. ч\айо!,
ч\ае!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско и Сярско (Беломорска
Македония). Вж. к. 831.
П. От същ. 4|w4<7t —► осн. ч\ич(а)- + наст. -(а)я. Срвн. и стрин\ая.
Ч\ИЧЕ
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ч|мче!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Врачанско-Свогенско и на
югоизток в Средецко. Вж. к. 31.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. спрямо чич\а^, vjuyo'f, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция.
ЧИЧ\ЕНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. чич\ено!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Велинградско. Вж. к. 831.
П. От същ. ч|ича'|' —> осн. чич- + наст. -ена. Възможно е обаче чич\ена да е и
фонетичен вар. на чич\ана с преход на съчетание /ча/ в /че/ (срвн. ч\егиа вм. ч\аша и
под.), което е присъщо и на говори в Западните Родопи (вж. БДА-ОТ к. Ф50).
Ч\ИЧИНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\ичино! и съкр. ч\ино!.
Р. Диал. У МладЕР 686-687 (към чич)а) - ‘стрина’, ‘чичова жена’. В РРДД 566 -
‘стринка, чинка’.
П. От същ. ч|мча'[' —> осн. чич- + наст, -ина (срвн. и чич\ана, чич\ена) или от прил.
ч\ичин —► субстантивирана ф. за ж.р. (може би през съчет. *ч\ичина жена) —> същ.
ч\ичина [?].
696
ч\ичко
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ч\ичко!) ф.
Р. Диал. Спорадично (наред с чмч|а|) в северозападни говори в Оряховско,
Белослатинско, Врачанско. Вж. к. 31.
П. От същ. чич\а, ч|мчо|—> осн. чич- + наст, -ко като начална гал.-умал. зват. ф.
(ч\ичко[) в и по детска реч, придобила и неутрална нарицателна функция (т\ато и
ч\ичко од\иа надвое, ама нем\а н\ищо). У Геров V 557, МладЕР 686-687 (към чич\а)
и РСБКЕ III 626 ч\ичко, умал. от ч\ичо.
Ч\ИЧО
Вар.: ч\ичо, ч[учу.
= Брат на баща /31/ > чичо ми. Нариц. и зват. (ч|пчо/) ф. Мн.ч. ч\ичовци, ч\ич(о)ве.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено в различии региони на българското
етнокултурно и езиково землище. Вж. к. 31. У Геров V 556, МладЕР 686-687 -
наред с чич)а. В РСБКЕ III 626 - ‘бащин брат’. В БТР 948 и СТРБЕ 849 - ‘брат на
бащата по отношение на децата му’. У ДечТР 868 - ‘брат на бащата’. У РадБТР 802
- ‘брат на баща’. В някои западни говори (Трънско) е засвидетелстван и съкр. вар.
чо/чо! като зват. и нариц. ф. в съчетание с лично име: чо Р\ангеле!, т\ата те ч\ека
да д\ойдеис, чо Р\ангел и |ои од\и нал\ов.
П. Общ. произход с чмч|а| и ч|мка|, ч|мко|, конто МладЕР 686-687 определя като
„бълболна дума от корен арийско-алтайски”. Скок I 321 тьлкува ч\ича като
„балкански турцизъм” [?]. Добрев 1994: 177-181 приема, не без основание, че ч\ича
и ч\ичо са наследени от езика на прабългарите (древните българи). В бълг. ч\ичо е
начална зват. ф. спрямо чич^а), ч|нча| (срвн. и ч[ико), придобила и нарицателна
функция.
• Ч]ичови. Домът и семейството на ч|ичо). Субстантивирано мн.ч. на прил. ч\ичов.
Ч\ИЧОВЧЕ
= Дете на брат на баща/531~631/; братовчед.
Р. Спорадично в говори от Оряховско, Плевенско и Тетевенско (вж. и Лов. край
338).
П. От същ. чыч|а|, ч|мчо'|' —> през съчет. като ч\ичов син, ч\ичова дъщеря, ч\ичово
дете (момче, момиче) —> осн. чичов- + наст. -че.
697
ЧОВ\ЕК
Вар.: чов\ек, ч\оек, чув\як, чив\як, чвяк, чел\ек, чил\як, чул\як и др.
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка П1\ съпруг.
Р. Разг., диал. В различии облици като синоним на съпруг, мъж по цялото
българско етнокултурно и езиково (диалектно) землище. У Геров V 557 чловек
‘мъж, стопанин, съпруг’. В БТР 948-949 и РСБКЕ III 627 - ‘... с притежателно
местоимение - мъж, съпруг’.
П. Стбълг. ч(ь)лок'вкъ ‘човек’, ‘мъж’ (МладЕР 687, РСтбЕ 471, СтбР II 1198-1199)
—> бълг. разг, и диал. човек и вар. с посоченото значение: чов\ека |и са гоуб\или
въф войн\ъта (Плевенско); ш \идем см\ойъ чуечек на св^адба (Троянско); чов|ека
ми б\е гол\ям чов\ечец (Ботевградско); т\ук ли е тв\оа чув\як? (Пирдопско); й\а бех
тог\ава с м\ойо чов[ек (Софийско); не с[ам сам\и, \имам сн\аа и син и чов\еками е
ж[ив (Ихтиманско); ев\е педес\е г\один как\омиумр\е чов\еко (Кюстендилско);
н\яма гу чв\яками, не с|м е душ\елудр\апта (Хасковско); н\ашът чр?|як нас\яка
мл\огу д\ърва (Гюмюрджинско, Беломорска Тракия); н\ейния чул\як и м\ойа чул\як
ут братуч\етки б\яа (Никополско); кату сауж\ени за чел\ека си, зав\ари св\екър,
свек\ърва (Плевенско); тр\ябва да п\итам чил\якьт си (Троянско); пубул\я ми са
чил\якът (Севлиевско); туг\ас умрё чил\яко ми... уст\анаф дов\ица (Търговищко);
чил\яками гууб\ияууйн\ъта (Преславско).
Българските названия (разг, и диал.) за ‘човек’ и (прен.) ‘съпруг, мъж’ се групират
около две основи чов-/чув(ъ)~ и чел(ь)-/чоль-/чулъ-. Вариантите от първата основа са
характерни за западни говори (на запад от р. Вит и линията Пазарджик - Девин -
Драма) и южни и югоизточни говори (по р. Марица и Източна Тракия). Към тази
трупа се отнасят и говори във Вардарска Македония (западно от р. Вардар и р.
Черна) с вар. ч|оек (т.е. с елиминирана съгл. /в/). Вариантите от втората основа са
характерни за източни говори в Дунавската равнина и вътрешна Тракия и средните
дялове на Родопите (вж. за това по-подробно в БДА-ОТ к. Ф93).
Ч\ОДЖУМ!
= Обръщение към дете или по-млад човек.
Р. Разг., диал. Засвидетелствано е предимно в източнобългарски говори (Добруджа,
Разградско, Сливенско, Хасковско и др.). В РРДД 567 - нар. ‘момче мое’, ‘дете
698
мое’.
П. Тур. qocuk ‘дете’ —> qocugum ‘дете мое!’ (ДТБ 287) —► бълг. разг, и диал.
ч\оджум със същото значение.
Ч\ОМРЯС
Вар.: ч\омряс, ч\омрьъс.
= Множество деца в семейството /5*~6*/; челяд1.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Севлиевско (нав\ъдил ми са ид\ин ч\омрьъс,
ч\ет н\яма!).
П. Неясно. Възможно е да е свързано с тур. qom ‘купчина’, ‘многобройна група’, и
qomra ‘късокрак, нисък, недорасъл’ (вж. СДД I 367-368) [?].
Ч\ОРА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с ч\орка]) в Кумановско (Вардарска
Македония). У Геров V 542, 559 - „така викат малко новородено женско дете, още
некръстено”.
П. От неясен по произход кор. чор-, наличен и в същ. като ч\орла ‘рошава жена’,
ч\орли мн.ч. ‘дълга и разрешена коса’, прил. ч\орлав ‘рошав’, глаг. ч\орля
‘разрошвам’ (вж. Геров V 559, БТР 949, РСБКЕ III629) и т.н. Срвн. подобна
смислова връзка и между сръб. ч\упа ‘снопче коса’, ‘жена с несресана коса’ и бълг.
диал. ‘дъщеря’. Според Скок I 335 сръб. ч\ора ‘девойка на 12 години’ може
да е във връзка със циг. согго и рум. cioroiu като ‘прякор за циганин’ или с рум.
fecioara ‘девица’. Пак там едга е приведено и като „плашило за деца”. МладЕР 687
препраща за сравнение към ч\орла (и произв.) и към рус. чуб/чуп- ‘перчем’ (вж. и
Фасмер IV 375, 384).
Ч\ОРКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с ч|ора() в Кумановско (Вардарска
Македония).
П. От същ. ч\ора] —> осн. чор- + наст, -ка, като гал.-умал. название, придобило и
неутрална нарицателна функция.
699
Ч\УВАНИК
= Момче (син), прието за отглеждане в семейството на приемки родители /5*/;
храненик.
Р. Диал. В западни говори в Софийско, Елинпелинско. У Геров V 563 - ‘храненик’.
В БТР 950 - ‘дете, обикновено сираче, отгледано от други хора’.
П. От диал. глаг. ч\увам ‘полагам грижи...’, ‘отглеждам’ (вж. Геров и БТР (пак там)
и РСБКЕ III630; за разпространението на глаг. с това значение вж. Младенов 2008
719-723) —> страд, прич. ч\уван —> осн. чуван- + наст. -(н)ик —> същ. ч\уваник.
Ч\УВАНИЦА
= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемни родители /6*/;
храненица.
Р. Диал. Вж. ч\уваник. У Геров V 563 - ‘храненица’. В БТР 950 към ч\уваник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ч\уваник] с наст. -(н)ица.
Ч\УВАНИЧЕ
= Дете, прието за отглеждане в семейството на приемни родители /5*—6*/;
хранениче.
Р. Диал. Вж. ч\уваник. У Геров V 563 - ‘хранениче’.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо ч\уваник] и ч\уваница] с разш. наст. -
(н)иче.
Ч\УПА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. ч\упе!. Член.
ч\упата ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. В говори от западните дялове на Вардарска Македония. У Геров V 562 -
‘мома, девойка’. У МладЕР 689 - ‘момиче, мома’. В РРДД 569 - ‘мома’ (+ текст от
нар. пес.: Мори моме... лепа чупа сой к\ема, който насочва към югозападни говори).
П. Според МладЕР (пак там) е с кор. чуп-, както в еръб. и хърв. ч\упати/сйраИ
‘скубя’, ч\упав/сира\ ‘чорлав’ и ч\упа/сира ‘снопче коса’ и ‘жена с несресана коса’
(вж. Караджич 858, Скок I 342-343). Според Трубачев 56, който привежда като
успоредица алб. дирё ‘дъщеря’, етимологията е неясна. А Скок (пак там) подрежда
бълг. ч[уна, еръб. и хърв. ч[уна/сйра, алб. дирё, диргё и гръц. тооолра като
балканизми с общ, но неясен по произход корен. Срвн. и ч\ора.
700
Ч]УПКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 216).
П. От същ	—» осн. чуп- + наст, -ка, като гал.-умал. название, придобило и
нарицателна функция.
Ш
Ш\АФЕР
- Обредно лице (мъж роднина, близък на младоженеца) с определени функции по
време на сватбата.
Р. Книж., разг. В БТР 954 - ‘близък на младоженеца, който взема дейно участие
при сватбата’. У РадБТР 807 - ‘лице, близко на младоженците, което активно
участва в сватбения обред’. В РСБКЕ III640 - ‘близък на младоженеца, който
заема първо място след кума при обредна сватба’. В РЧД 994 - ‘близък на
младоженеца, който заема второго място след кума на сватба’. В СТРБЕ 855 —
‘близък на младоженеца, който в сватбения обред е на второ място след кума’.
Според Иванова 72 - „след 40-те години на XX в. навсякъде деверът и зълвата
започват да се обозначават като ш\афер и ш\аферка, конто и до днес участват в
българската сватба. В известна степей е съхранена и традицията да бъдат близки
кръвни роднини на младоженеца”.
П. Нем. Schaffer ‘надзирател’, ‘иконом’ (ВаригДВ 1105) —* бълг. z«|a</>ep (навярно
през рус. шафер или рум. $ajar ‘шафер’ ДЛРМ 828) с посоченото значение.
Ш\АФЕРКА
= Обредно лице (жена роднина, близка на младоженката) с определени функции по
време на сватбата.
Р. Книж., разг. В БТР 954 - ‘роднина или близка приятелка на булката, която взема
дейно участие при сватбата, прислужва на гостите...’. У РадБТР 807 (към шафер) -
‘лице, близко на младоженците, което активно участва в сватбения обред’. В
РСБКЕ III 640 - ‘близка на младоженката, която заема първо място след кумата при
обредна сватба’. В СТРБЕ 855 - ‘близко на младоженката младо момиче, което в
701
сватбения обред е на второ място след кумата’ и ‘облечено в бяло малко момиче,
което носи [?] воала или роклята на булката’. Вж. и Иванова 72.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\афер] с наст. -ка.
ШИПН\Е
- <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко.
П. Неясно. Възможна е връзка с названия на „дребните” плодове на раст. Rosa
canina, шипка (напр. ш\ипенки, ш\ипленки у Геров V 581). Срвн. и шип\оре.
ШИП\ОРЕ
= Дете (невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко.
П. Неясно. Срвн. и шипн\е.
ШИРН\ЕЧЕ
= Дете (невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия).
П. Неясно. Възможна е връзка с диал. глаг. ш\ирна ‘шурна, потека’, ш\иркам
‘шуртя, тека’ (вж. Геров V 582, 590). В такъв случай гиирн\ече би се наредило
между разг, и диал. названия за малко дете като п\икльо/п\икла, м\очко/м\очка и
под.
Ш\ОГУР
= Брат на съпругата /38/; шурей. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои местни говори в Никополско.
П. Нем. Schwager ‘съпруг на сестра’ и ‘брат на съпруг/съпруга’ (ВаригДВ 1152)
през унг. sogor (МНК 821), рум. §ogor ‘зет’, ‘шурей’, ‘девер’ (РБР 1082, ДЛРМ 835)
и сръб. и хърв. sogor, svogor (Караджич 874, Скок III426, Таноцки 57) за ‘шурей’ и
‘баджанак’ —► бълг. диал. ш\огур с посоченото значение.
ш\ольо
= Брат (по-млад> /37.
Р. Диал. У Добрев 1995: 140 - ‘по-малък брат’.
П. Неясно. Според Добрев (пак там) „древнобългарска дума”. Срвн. и ш\уле.
702
ШУБАЛ\АН
= Дете <невръстно, малке» /5 ~6 /.
Р. Диал. В някои местни говори в Горнооряховско.
П. Неясно. Възможна е връзка с диал. и разг. шуб\е/шуп\е ‘страх’ (БТР 960, Добрев
1995: 140) с неясен по произход кор. шуб- в произв. шубел\ия/шупел\ия (вж. Геров V
587) ‘страхлив’ —♦ ‘страхливец’ и шубал\ан със съчл. наст. -(а)л-ан и прен. значение
‘страх страхлив’, ‘плах плашлив’ —»‘малък, дребен’ —»‘малко, невръетно дете’ [?].
Ш\УЛЕ
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. У Геров V 588 - ‘мъжко малко дете още некръстено.
П. Неясно. Възможна е връзка с диал. и разг. ш\уле като означение на ‘нещо малко,
дребно: у Геров V 588 - ‘плосък пръетен съд за ракия’, ‘бърде’, в РРДД 578 и
РСБКЕ III 657 шул\е - ‘неголям глинен съд за вино или ракия’, у Добрев 1995: 140
- ‘малко магаре’ и др. Срвн. и ш\улек, ш\улко и ш\ульо.
Ш\УЛЕК
= Дете <извънбрачно> /5*—6*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско.
П. С неясен по произход кор. -шул- + наст. -ек. Срвн. и ш\уле, ш\улко.
Ш\УЛК0
Вар.: ш\улко, ш\улько.
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В югозападни говори в Струмишко, Радовишко (ш\улько, Вардарска
Македония) и гр. Кукуш и Дойранско (Беломорска Македония). У Геров V 588 -
‘мъжко малко дете още некръстено’.
П. С неясен по произход кор. шул-/шулъ- + наст. -ко. Срвн. и ш\уле, ш\улек.
Ш\УЛЬО
= Дете (момче) до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои говори в Харманлийски (вж. Сакар 263).
П. С неясен по произход кор. шул-/шулъ- + наст.-оконч. -о. Срвн. и ш\уле, ш\улко.
Ш\УМЕК
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
703
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско.
П. От диал. ш\ума ‘гора’ (Геров V 588, БТР 961, РСБКЕ III 658) като част от сложен
ономасиологичен признак —* кор.-осн. шум- + наст, -ек —»същ. ш\умек с
посоченото значение. Срвн. и ш\умник.
Ш\УМНИК
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
Р. Диал. В родопски говори в Девинско-Смолянско-Маданско.
П. От диал. шума ‘гора’ (Геров V 588, БТР 961, РСБКЕ III658) като част от сложен
ономасиологичен признак —» кор.-осн. шум- + наст. -ник. Срвн. и ш\умек.
ШУПАР\Я
= Множество деца в семейството /5*~6*/; дечурлига.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско, Добричко (ин\о вр\еме в\икаа так\а
за дец\ата си: шупар\ята!).
П. От шоп\ар (вар.: шип\ар, шуп\ар) ‘мъжко прасе’ (вж. БТР 957 шип\ар, РСБКЕ III
648 шип\ар, шоп\ар за ‘мъжка свиня’) —► прен. ‘дете’, мн.ч. ‘деца, дечурлига’ с гал.
и/или укор, отсянка в значението.
Ш\УРА
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\ура!, наред с ш\уре!]) ф. Член.
ш\урата ‘шуреят ми’.
Р. Диал. Обширен ареал в западни и югозападни говори от Монтанско-Врачанско
до Петричко-Санданско на юг, във Вардарска Македония (Велеско, Охридско,
Битолско, Делчевско, Струмишко) и Беломорска Македония (Костурско, Леринско,
Демирхисарско, Солунско). Източната граница на ареала е разположена
приблизително по линията Враца - Елин Пелин - Ихтиман - Гоце Делчев (западно
от р. Места) - Сяр - Солун. Вж. к. 38. В БТР 961 ш\ура (наред с ш\урак) ‘шурей’.
П. Праслав. *зигъ, стбълг. шоч-рь, шо^р ‘брат на съпругата’ —> бълг. диал. ш\ура и
др. произв. вар. Според Трубачев 138-139 зигь е „безспорно древна индоевропейска
дума”, наследена в различии облици в славянските езици: сръб. ш\ура, рус. ш\урин,
укр. шур\як, стпол. szura. Срвн. и ш\урей и др. от същата кор.-осн. и със същото
значение.
704
•	Ш\уреви. Домът и семейството на ш\ура]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ш\урев.
ШУР\АВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\авице!. Член.
шур\авицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Белослатинско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура] със съчл. наст, -ав-ица. Срвн. и
ш\уревица, шурен\явица.
Ш\УРАК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\уракГ) ф.
Р. Диал. У Геров V 590 и БТР 961 - наред с ш\ура.
П. От кор.-осн. шур- + наст. -ак. Срвн. ш\ура и ш\урек, ш\уряк.
ШУР\АЯ
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\а(й)о!. Член.
шур\аята ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Омуртагско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура] с наст. -ая. Срвн. и шурн\ая.
ШУРД\АК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (шурд\ак!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Средногорието (Пирдопско-
Карловско-Пловдивско). Вж. к. 38.
П. Стбълг. шо^рь,	—* осн. шур—> бълг. диал. шурд\ак с разш. наст. -дак.
Срвн. и ш\урак, ш\уряк.
Ш\УРЕ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш|уре/) ф. Член. ш\урето ‘шуреят
ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Карловско до Гоцеделчевско-Смолянско-
Ивайловградско на юг и отчасти в Беломорска Тракия (Сярско, Кешанско-
Малгарско). Спорадично и на североизток в Разградско-Шуменско. Вж. к. 38. У
Геров V 590 - ‘шурей’. В БТР 961 - ‘обръщение към шурей....’.
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
705
Р. Диал. У Геров V 590 - ‘мъж на... балдъза’. В БТР 961 - ‘обръщение към...
баджанак’.
П. Начална зват. ф. от ш\ура, ш[уря), придобила и нарицателна функция.
•	Ш\уреви. Домът и семейството на ш\уре\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ш\урев.
Ш]УРЕВИЦА
Вар.: ш\уревица, ш\урейца.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\уревице!. Член.
ш\уревицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В местни говори в Белослатинско, Ботевградско (наред със съкр. вар.
ш\урейца) в Родопите (Асеновградско, Ивайловградско) и във вътрешна Тракия
(Хасковско-Харманлийско). Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш'уре] + съчл. наст, -ee-ица или от разш.
осн. шур-ев- (през съчет. ш\урева жена) с наст. -ица. Срвн. и ш\урневица,
ш\уровица.
Ш\УРЕЙ
- Брат на съпругата /38/. Зват. ф. ш\уре!, ш\ура!. Член. ш\урея(тп) ‘шуреят ми’.
Р. Книж., разг., диал. В говори от различии диал. области: (I) от Ботевградско-
Тетевенско-Троянско до Ихтиманско-Панагюрско на юг; (II) на североизток в
Русенско-Разградско и (III) на югоизток в Сливенско-Карнобатско-Ямболско-
Елховско. Вж. к. 38. У Геров V 590 - ‘женин брат’. В БТР 961, СТРБЕ 862, у ДечТР
882 и у РадБТР 814 - ‘брат на съпругата’. В РСБКЕ III659 и УЕР II638 - ‘брат на
съпругата по отношение на нейния съпруг’.
П. Стбълг. шо^рь,	—> бълг. шурей от осн. шур- + наст. -ей. Срвн. и ш\ура,
ш\урек.
ШУР\ЕЙВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\ейвице'.. Член.
шур\ейвицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Никополско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш[уре) - вероятно кръстоска (хибрид) от
вар. като шур\ейница\ и ш\уревица].
706
ШУР\ЕЙКА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\ейке!, шур\ейко!.
Член. шур\ейката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Плевенско-Никополско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо za[ypewf с наст. -ка. Срвн. и шур\ейница.
ШУР\ЕЙНИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\ейнице!. Член.
шур\ейницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Плевенско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\урей\ с наст. -ница. Срвн. и шур\ейка.
Ш]УРЕК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\урек! наред с ш\уре!) ф. Член.
ш\урек(ът) ‘шуреят ми’.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал в западната част на Дунавската равнина от
Видинско-Кулско-Белоградчишко до р. Осъм (Плевенско-Никополско) на изток.
Южната граница на ареала е разположена приблизително по Стара планина
(включвайки части от Ботевградско-Тетевенско-Ловешко). Вж. к. 38. У Геров V 590
- ‘шурей’.
П. Стбълг. шочгрь, шо^рд. —♦ бълг. диал. ш\урек от осн. шур- + наст. -ек. Срвн. и
ш\ура, ш\урак, ш\урей.
ШУРЕК\ИНА
Вар.: шурек\ина, шурек\иня.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурек\ино!, шурек\инъо!.
Член. шурек\ината ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Оряховско-Белослатинско-Врачанско-
Луковитско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\урек] с наст. -(к)ина/-(к)иня.
ШУРЕН]АЙКА
Вар.: шурен\айка, шурен\айкя, шурн\айка, шурн\яйка, шурун\айка, шурн\акя.
= Съпруга на брат на съпругата /838/. Зват. ф. шур(е)н\айке!. Член. шурен\айката
‘шуренайка(та) ми’.
707
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал включва говори в Годечко-Ботевградско-
Пирдопско (на север), Панагюрско-Пловдивско (на изток) и Дупнишко-
Самоковско-Пещерско (на юг). В западните дялове на този ареал е засвидетелстван
вар. шурен\айкя. Вж. к. 838 и к. Ф107 на БДА-ОТ за наст. -кя. У Геров V 590
шурен\айка и шурн\акя ‘жена на шурей’. В БТР 961, РСБКЕ III 659 и у ДечТР 882 -
‘съпруга(та) на шурей’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре\, ги\урей\ с разш. осн. шур(е)н-
(може би наследена от стбълг. вар. *шо\|,ринь [?], вж. МладЕР 696) + съчл. наст, -ай-
ка/-ай-кя. Срвн. и шурен\айкеница, шурен\ейка.
ШУРЕН\АЙКЕНИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/;шуренайка. Зват. ф. шур(е)н\айкенице!. Член.
шурен\айкеницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Монтанско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре\, но от разш. осн. шур(е)н- (може
би наследена от стбълг. вар. *шо\р>инк [?], вж. МладЕР 696) със съчл. наст, -ай-к(е)-
ница или (оказионално и локално) от шурен\айка] —>• разш. осн. шуренайк- + съчл.
наст. -(е)н-ица. Срвн. и шурен\ейковица.
ШУРЕН\АК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (шурен\ак!) ф. Член. шурен\ак(ът)
‘шуреят ми’.
Р. Диал. У Геров V 590 - ‘шурей’.
П. Стбълг. шо^рь, шо^рд и ’шо^ринъ —► бълг. диал. шурен\ак (може би от осн. на
стбълг. вар. *шо\|,ринъ [?] вж. МладЕР 696) + наст. -ак. Срвн. и ш\урак, шурд\ак.
ШУРЕН\ЕЙКА
Вар.: шурен\ейка, шурин\ейка, шурон\ейка, шурун\ейка, шурн\ейка.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур(е)нейке!,
шур(е)н\ейко!. Член. шурен\ейката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Среднобългарски ареал от р. Дунав (Никополско-Свищовско-Русенско) до
Пловдивско-Старозагорско-Новозагорско на юг от Стара планина. На запад
708
ареалът се простира до поречието на р. Осъм и Карловско, а на изток до
Разградско-Поповско-Еленско-Сливенско-Ямболско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре], ш\урей] с разш. осн. шур(е)н-
(може би наследена от стбълг. вар. *шо\р>инъ [?], вж. МладЕР 696) + съчл. наст, -ей-
ка. Срвн. шурен\ейковица, шурен\айка.
ШУРЕН\ЕЙКОВИЦА
Вар.: шурен\ейко«ица, шурин\ейковица, шурн\ейкувица (шурн\ейкуйца).
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. щур(е)н\ейковице!
(шурн\ейкуйце!). Член, шурен\ейковицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Троянско-Севлиевско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре], ш\уреи\, но от разш. осн.
шур(е)н- (може би наследена от стбълг. вар. ’•‘шо^инъ [?], вж. МладЕР 696) със
съчл. наст, -ей-к-ов-ица или от шурен\ейка] —>разш. осн. шуренейк- + съчл. наст. -
ов-ица. Срвн. и шурен\айкеница.
Ш\УРЕНИЦА
Вар.: шуреница, шурен\ица, ш\урница.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\ур(е)нице!. Член.
ш\уреницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Белоградчишко, Оряховско, Белослатинско,
Луковитско и Плевенско-Никополско (ш\урница). Вж. к. 838. У Геров V 590
шурен | ица ‘шуренайка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре], шурей], но от разш. осн.
шур(е)н- (може би наследена от стбълг. вар. *шо^ринъ [?], вж. МладЕР 696) с наст. -
(н)ица.
ШУРЕН\ЯВИЦА
Вар. шурен\явица, шурн\явица.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурен\явице!. Член.
шурен\явицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Мозаично разпространение от Монтанско-Врачанско до Плевенско-
Тетевенско на изток. Вж. к. 838.
709
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре\, ш\урей], но от разш. осн.
шур(е)н-/гиур(е)нь- (може би наследена от стбълг. вар. ♦шо^ринъ [?], вж. МладЕР
696) със съчл. наст, -ав-ица. Срвн. и ш\урневица, ш\урнъовица.
Ш\УРИ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\ури!) ф. Член. ги\урито ‘шуреят
ми’.
Р. Диал. Спорадично в Карловско-Пловдивско. Вж. к. 38.
П. Начална (гал.-умал.) зват. ф. от ш\ура], ш\уря\, придобила и нарицателна
функция.
• Ш\уреви. Домът и семейството на ш\ури\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ш\урев.
Ш\УРЛЬОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урльовице!. Член.
ш\урлъовицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Белоградчишко. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\уре^, ги\урей^ със съчл. наст. -
лъ-ов-ица. Срвн. и ш\урньовица.
Ш]УРНА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урне!. Член. ш\урната
‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В югозападни говори във Вардарска Македония (Дебърско, Охридско) и в
Беломорска Македония (Долнопреспанско-Леринско-Костурско). Вж. 838. У Геров
V 590 и БТР 961 - ‘шуренайка’.
= Сестра на съпругата /48/; балдъза. Член. ш\урната ‘балдъза(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в говори в Солунско (Беломорска Македония). У Г еров V 590
‘женина сестра’. В БТР 961 - ‘шуренайка’ и ‘сестра на съпругата’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура\, ш\уре] с наст, -на (срвн. напр.
в\уйна, стр\ина}. Значението ‘сестра на съпругата’, отбелязано в Солунско и у
Геров и БТР, може да е локално вторично развитие: от ‘съпруга на брат на
съпругата’ (т.е. ‘шуренайка’) към ‘сестра на съпругата’ (т.е. ‘балдъза’). Срвн. и
шурн\ая.
710
• Ш\урнини. Домът и семейството на ш\урна]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ш\урнин.
ИГУРН\АДА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурн\адо!. Член.
шурн\адата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\уре] —> разш. осн. шурн- (срвн.
ш\урна) + наст. -ада. Срвн. и шурн\ая.
• Шурщадини. Домът и семейството на шурн\ада]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. шурн\адин.
ШУРЩАЙНИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурн\айнице!. Член.
шурн\айницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], tajype^ —> разш. осн. шурн- (срвн.
ш\урна) + със съчл. наст, -ай-ница или разш. осн. шурнай- (срвн. шурщайка) + наст.
-ница. Срвн. и шурн\ада, шурн\ая.
ШУРН\АЯ
Вар.: шурн\ая, шурн\аа, шурн\яа.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурн\айо!, шурн\ао!,
шурн\яо!. Член. шурн\аята ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад, като източната граница на ареала е
разположена приблизително по линията Годеч - Трън - Радомир - Дупница -
Благоевград - Сандански. Вж. к. 838. В БТР 961 (ш\урна и шурн\ая) - ‘шуренайка’.
= Сестра на съпругата /48/; балдъза.
Р. Диал. У Геров V 590 - ‘женина сестра’. В БТР 961 (ш\урна и шурн\ая) - ‘сестра
на съпругата’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш^ура^, шурей] —> разш. осн. шурн-
(срвн. ш\урна) + наст. -ая. За значението ‘сестра на съпругата’, отбелязано у Геров
и в БТР, вж. и ш\урна.
711
Ш\УРНЕВИЦА
Вар.: ш\урневица, ш\урнейца.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урневице!, ш\урнейце!.
Член. ш\урневицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори от Видинско-Белоградчишко до
Плевенско-Тетевенско (респ. р. Осъм) на изток. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\урей], ш\урек], ш\уряк] —>
разш. осн. шурн- (срвн. ш\урна) + съчл. наст, -ee-ица. Срвн. и ш'урньовица,
ш\урновица.
Ш\УРНИКОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурниковице!. Член.
ш\урниковицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Берковско, Плевенско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\урей], шурек], ш\уряк] —»
разш. осн. шурн- + съчл. наст. -(и)к-ов-ица или от незасвидетелстван вар. *ш\урник
—» осн. шурник- + съчл. наст, -oe-ица (може би и през съчет. *шурникова жена [?]).
Срвн. и ш\урняковица.
Ш\УРНОВИЦА
Вар.: ш\урновица, ш\урньовица, шурнь\овица.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урновице!,
ш\урньовице!, шурнь\овице!.
Р. Диал. Мозаично в северозападни говори от Ломско-Монтанско до Плевенско-
Тетевенско (респ. р. Вит) на изток. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], шурей], ш\урек], ш'уряк] —►
разш. осн. шурн-/шурнь- (срвн. ш\урна) + съчл. наст, -oe-ица (може би и през съчет.
*шурнова/шурнъова жена и в такъв случай от осн. шурнов-/шурнъов- + наст. -ица).
Срвн. и ш\урльовица и ш\урневица, ш\уровица.
Ш\УРНЯКОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урняковице!. Член.
шурняковицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Монтанско-Берковско-Врачанско. Вж. к.
712
838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо тура], ш\урей], ш'урек], ш\уряк] —>
разш. осн. шурн-Лиурнь- (срвн. ш\урна) + съчл. наст, -(а)к-ов-ица или от
незасвидетелстван вар. *ш\урняк + съчл. наст, -ов-ица (може би и през съчет.
*ш\урнякова жена —► осн. шурняков- + наст. -ица). Срвн. и ш\урниковица.
Ш\УРОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\уровице! Член.
ш\уровицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Солунско (Беломорска Македония).
Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\уре) —* осн. шур- + съчл. наст.
-ов-ица или през съчет. *ш\урова жена —♦ осн. туров- + наст. -ица. Срвн. и
ш\урновица.
ШУРОЛ\ЕЙКА
Вар.: шурол\ейка, шурул\ейка.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурол\ейке!. Член.
шурол\ейката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. и Пир. край 635)
и в Казанлъшко. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш[ура), ш'уря], ш\уреи \ —» разш. осн.
шурол- + съчл. наст, -ей-ка. Срвн. и ш\урльовица, шурен\ейка (шурон\ейка).
Ш\УРЬО
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\уръо!) ф. Член. ш\уръото
‘шуреят ми’.
Р. Диал. Спорадично в Девинско, Свиленградско. Вж. к. 38.
П. Начална зват. ф. от ш\уря\, придобила и нарицателна функция.
• Шуръови. Домът и семейството на ш\уръо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
идуръов (срвн. напр. съчет. като ш\урьов син /538/, ш\уръова дъщеря /638/, ш\уръови
деца /538-638/ като описателни названия за ‘племенници’ по съребрена линия).
Ш\УРЬОВКА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\уръовке!. Член.
713
ш\уръовката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ямболско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\урей |, ш\уря\ —> осн. шуръ- + съчл.
наст, -ов-ка или през съчет. ш\уръова жена —> осн. шуръов- + наст. -ка. Срвн. и
ш\уровица.
Ш\УРЯ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ги\уря! наред с ш\уре!, ш\уръо!) ф.
Член. шурята ‘шуреят ми’.
Р. Диал. В източни говори от Свищовско-Троянско-Казанлъшко-Старозагорско до
Разградско-Търговищко-Карнобатско на изток. Вж. к. 38. У Геров V 590 - ‘женин
брат’.
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. У Геров V 590 - ‘мъж на шурна, балдъза’.
П. Праслав. *sun, стбълг. шо^рь, шо^рд за ‘брат на съпругата’ —> бълг. диал. ш\уря и
др. произв. вар. Според Трубачев 138-139 sun е „безспорно древна индоевропейска
дума”, наследена в различии облици в славянските езици. Вж. ш\ура. Срвн. и ш\уре,
ш\ури, ш\урьо.
0 В съчет.: на ш\уря ми шурол\инката; на шуря ми ш\уря, та негов ш\уря ‘мним
или съвсем далечен роднина’ (вж. ФРБЕ 1681).
Ш\УРЯК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\уряк!) ф. Член. ш\уряк(ът)
‘шуреят ми’.
Р. Диал. Спорадично в ареала на ш\урек], но предимно в източната му периферия
(Никополско-Свищовско-Ловешко-Троянско). Вж. к. 38.
П. Стбълг. шо\р>ь, шо^рд —> бълг. диал. ш\уряк от осн. шурь- + наст. -ак. Срвн. и
ш\урак, ш\урек.
ШУШ\УЛКО
- Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои говори от Тополовградско (вж. Сакар 263).
П. Най-вероятно с кор.-осн. шуш- по разг., диал. ш\ушка ‘нещо съвсем
714
дребничко...’ (БТР 961), ‘... най-дребно нещо’ (РСБКЕ III660) + съчлен. наст, -ул-ко
(срвн. и -ул-ка в шуш\улка) —> шуш\улко с посоченото значение.
ШЧ\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. шчерко!. Член.
шч\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. В някои югозападни говори в Самоковско и Разложко. Вж. к. 6 и БДАI к.
240 и III к. 271.
П. Вж. дъщер\я (< праслав. *dbkti, стбълг. дыри, род. п. дъцкре) —> съкр. диал. осн.
шчер- (респ. щер-, чер-, кер-) + наст. -ка. Срвн. и к\ерка, ч\ерка, щ\ерка.
ШЧЕРКЕН\ИКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/. Член. шчеркен\иката ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония) наред с
щеркен\ика].
П. От същ. шч\ерка\ —> осн. шчерк- + съчл. наст, -ен-ика. Срвн. и керкен\ика,
щеркен\ика.
щ
Щ\ЕНЕ
Вар.: щ\ене, щен\е, щ\еньъ.
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско и в бълг. преселнически говори в
Южна Русия (с. Ольшанка).
П. Праслав. * scene, стбълг. щенд ‘кученце, паленце’ (РСтбЕ 476), щеньць
‘новородено, младо животно (куче, вълче и др.)’ (вж. Фасмер IV 502, МладЕР 697)
—> бълг. диал. щ\ене, щен\е ‘кутре, пале’ (Геров V 596, БТР 962, РРДД 580) —► прен.
‘малко дете, бебе’.
ЩЕР\ИЦА
Вар.: щер\ица, щир\ица.
715
= Жена (съпруга) (безплодна, бездетна) /8*/.
Р. Диал. В югозападни говори в Благоевградско, Санданско и на североизток в
някои мизийски говори в Провадийско. В говора на гр. Съединение (Пловдивско)
щир\ица ‘бездетна жена’ (вж. Пловд. край 211). В БТР 963 щир\ица ‘ялова жена;
бездетка, яловица’.
П. Според МладЕР 698 от индоевроп. кор. *ster- ‘безплоден’ —► бълг. диал. щир\ица
за ‘безплодно, ялово животно’ (Геров V 587, БТР 963, РРДД 581) и ‘безплодна,
бездетна жена’. Срвн. и еръб. и хърв. шт\ирка/§Нгка, stirkinja ‘безплодна жена’
(Караджич 876, Скок IV 415). Срвн. и \яловица.
Щ\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. щ\ерко!. Член.
щ\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. Обширен югозападен ареал със северна граница в Софийско-
Елинпелинско-Ихтиманско и южна граница в Санданско-Гоцеделчевско-Девинско.
Втори по-малък островен ареал обхваща говори в Елховско-Средецко, частично
(спорадично) и в Малкотьрновско (наред с д\ыцеря]). Вж. к. 6 и БДАI к. 240 и III
к. 271. У Геров V 596, в БТР 963, СТРБЕ 864 и у РадБТР 816 - ‘дъщеря’. В РСБКЕ
III663 - ‘дъщеря, обикновено по-малка’ [?].
П. Вж. дъщеря (< праслав. *dbkti, стбълг. дъщи, род. п. дъщере —> съкр. диал. осн. -
щер- респ. -шчер-, -чер-, -кер-) + наст. -ка. Срвн. и к\ерка, ч\ерка, шч\ерка.
ЩЕРКЕН\ИКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена) 16*1. Член. щеркен\иката ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония) наред с
шчеркен\ика\.
П. От същ. щ\ерка] —> осн. щерк- + съчл. наст, -ен-ика.
Ю
ЮН\АК
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
716
Р. Разг., диал. В БТР 965 и у РадБТР 819 - ‘син’. В РСБКЕ III671-672 и СТРБЕ 868
- ‘мъжка рожба, син’. У ДечТР 887 - ‘млад и буен мъж’, ‘млад човек’, ‘син’.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец
Р. Диал. В говора на гр. Копривщица (вж. Керемидчиева1 98) и в южнобългарски
говори в Родопите и Беломорска Тракия (Сярско, вж. РБГ 352). У Геров V 603 -
‘младоженец’ и ‘съпруг’. В БТР 965 ‘млад съпруг’. В РСБКЕ III 671-672 - ‘млад
съпруг, младоженец’.
П. От стбълг. прил. юнъ ‘млад’ (СтбР II 1222) —> бълг. \юний ‘млад’ (Геров V 604)
—► осн. юн- + наст, -ак —> същ. юн\ак. Според МладЕР 700 юн\ак е образувано от
корена на стбълг. същ. юношд. Със сходни значения]\унак/]йпак е засвидетелствано
и в сръб. и хърв. (вж. Скок I 785), а в рус. диал. юн\ак (наред с юн\ок) е название на
момък и на човек на възраст от 15 до 20 години и повече (вж. Дал IV 668). В пол.
junak ‘юноша’ (вж. Фасмер IV 531 към \юний).
*ЮНОТА
= Мъж <в юношеска или младежка възраст>; юноша, младеж1.
Р. В СтбР II 1221-1222 юнотд ‘юноша, младеж, млад човек’: юноша и дтв-м и стдръци
съ юнотдмн дд ^кдаатъ iMA господне. В РСтбЕ 477 - ‘младеж, юноша’.
П. Праслав. *jum>, стбълг. юнъ ‘млад’ (СтбР II 1220) —> осн. юн- + наст, -отд —» същ.
юнотд с посоченото значение (вж. Фасмер IV 531 към \юный, Скок I 785-786 към
junak). Срвн. и \юноша.
\ЮНОША
= Мъж <в юношеска възраст>; момче.
Р. Книж. У Геров V 604 - ‘младо момче’. В БТР 966 - ‘момък към 15-20 години’,
‘младеж’. В РСБКЕ III672 - ‘лице от мъжки пол между детска и зряла възраст’,
‘младеж, момък’. В СТРБЕ 868-869 - ‘момче на възраст между детската и зрялата.
У ДечТР 887 - ‘младеж на възраст от около 15 и 20 години’. В УЕР II652 - ‘млад
човек, младеж във възраст... между детство и зрялост’.
717
П. Стбълг. юнъ ‘млад’ (РСтбЕ 477, СтбР II 1222) —> стбълг. юнотд ‘младеж, млад
човек’ и юношд ‘младеж, юноша’ (РСтбЕ (пак там) и СтбР II 1221-1222) —> бълг.
юноша с посоченото значение. В слав, ез.: рус. юноша, чеш. jinoch, пол. junosza,
junoch,junak,junak3& ‘юноша’ (вж. Фасмер IV 531 към [юный).
[ЮНОШЕСТВО
= Период от живота на човек от детска до младежка възраст; юношеска (момчешка)
възраст.
Р. Книж. В БТР 966 и РСБКЕ III672 - ‘юношеска възраст’. В СТРБЕ 869 -
‘периоды на юношеска възраст’.
П. От същ. [юноша] —► разш. осн. юноше(с)- (срвн. произв. прил. [юношески) +
наст. -ство.
Я
[ЯБЪЛКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. [ябълко!, [ябълке!.
(Обикновено една от няколко по-млади зълви.)
Р. Диал. В северозападни говори от Кулско-Видинско до р. Искър на изток
([ябълка Цена ми б\еше на г\оске; [Ябълке! Къд\е [одиш, та та не в\иждам
нав\ънка?). У Иванова 111 [ябълка (наред с мал[ина, [убавка, Э|унка) „като
обръщения [?] към... още по-малките сестри на мъжа си” в Северозападна
България. У Геров V 609 [ябълка ‘зълва по-млада...’, ‘четвърта зълва’.
П. От същ. [ябълка ‘раст. и плод Pirus mains’ —> диал. [ябълка като метафорично
название за по-млада зълва.
[ЯВОРКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. [яворке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко.
П. От същ. [явор ‘раст. Acer (campestre, platanoides)’ —> осн. явор- + наст, -ка —>
диал. [яворка като метафорично название за по-млада зълва.
718
[ЯГОДИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. [ягодице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От същ. [ягода ‘раст. Fragaria (collina, vesca)’ —» осн. ягод- + наст, -ица —> диал.
[ягодица като метафорично название за по-млада зълва. Срвн. и [ягодка.
[ЯГОДКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. [ягодке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко.
П. От същ. [ягода ‘раст. Fragaria (collina, vesca)’ —» осн. ягод- + наст, -ка —»диал.
[ягодка като метафорично название за по-млада зълва. Срвн. и [ягодица.
ЯЛОВ[АНА
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна) /8*/; [яловица.
Р. Диал. В някои местни говори в Странджа (вж. Странджа 259).
П. От прил. [ялов ‘който не ражда’, ‘безплоден’ (БТР 969) —► осн. ялов- + наст, -ана
—♦ същ. ялов\ана. Срвн. и ялов[уша, [яловщина.
[ЯЛОВЕЦ
Вар.: [яловец, ялов[ец, й\елувец.
= Мъж (съпруг) <безплоден, бездетен) /7*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (й\елувец). У ГеровДоп. 335 ялов[ец
‘ялов мъж’.
П. От прил. [ялов ‘безплоден’ —> осн. ялов- + наст. -ец.
[ЯЛОВИЦА
Вар.: [яловица, ялов[ица, [ялъвица, й\елувица.
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна) /8*/.
Р. Разг, диал. В югозападни говори в Благоевградско-Санданско-Гоцеделчевско
(вж. Пир. край 379); в Пловдивско-Първомайско (ялов\ица, вж. Пловд. край 97); в
Странджа (вж. Странджа 259); в Разградско ([яловица, вж. Капанци 169); в
Добруджа (й\елувица, вж. Добруджа 266). У Геров V 614 - ‘жена, която не е
добивала’, ‘бездеткиня’ (+ текст от нар. прик.: слушай чедо, речел му татко му, по
напреж ние немахми никакво чедо и майка ти бяше [яловица, който насочва -
речел, нем[ахми, напр\еж, б\яше - към източнобългарски говорни области).
719
П. От прил. |ялов (диал. и м|елув) ‘който не ражда’, ‘безплоден’ (БТР 969) —»осн.
ялов- + наст, -ица —> същ. \яловица (и вар.). Срвн. и ялов\уша, \яловщина.
ЯЛОВ\УША
Вар.: ялов\уша, яльв\уша.
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна> /8*/; \яловица.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (вж. Пловд. край 211). У Геров V 614
йалъв\уша ‘яловица’.
П. От прил. \ялов ‘който не ражда, безплоден’ (БТР 969, у Геров V 614 \яловий,
\ялъвий) —> осн. ялов- + наст, -уша същ. ялов\уша (и вар.). Срвн. и ялов\ана,
\яловщина.
\ЯЛОВЩИНА
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна> /8*/; \яловица.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 211).
П. От прил. \ялов ‘който не ражда, безплоден’ (БТР 969) —> осн. ялов- + наст, -щина
—> същ. \яловщина. Срвн. и ялов\ана, ялов\уша.
720
СПИСЪК НА КАРТИТЕ
К. 1.А.	Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тат-/тать, тет-/теть-, тят-/тять-.
К. 1.Б.	Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тай-/тей-.
К. 1.В.	Названия за ‘баща’ от кор.-осн. баб-//боб-/бу6-.
К. 1*.	Названия за ‘н|е р|оден баща’ (пастрок).
К.11-12.	Разпространение на диал. дед\а/д\еда за ‘баща на баща или на майка’ (дядо).
К. 17+27.	Названия за ‘баща и майка на съпруг’ (свекър, свекърва).
К. 18+28.	Разпространение на тъст и тъща за ‘баща и майка на съпругата’.
К. 2.	Диалектни названия за ‘майка’.
К. 2.А.	Разпространение на диал. м\айкя, м\акя за ‘майка’.
К. 2*.	Названия за ‘н е родна майка’ (мащеха).
К. 3+.А.	Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. бат-/6атъ-.
К. 3+.Б.	Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. ба(й)-.
К. 3+.В.	Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко): б\аце, б\ацко, баш\айко, б\аше, б\ашко; б\ебо.
К. 3+.Г.	Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. лал- и нан-, нен-.
К. 31.	Названия за ‘брат на баща’ (чичо).
К. ЗГ+83Г.	Названия за ‘по-възрастен брат на баща’ и ‘съпруга на по-възрастен брат на баща’.
К. 32.	Названия за ‘брат на майка’ (вуйчо) с осн. (в)у(й)к-, (в)у(й)ч-, уй-н- и кор. даи-/дай-.
К. 37.	Разпространение на диал. стр\ико за ‘брат на съпруг’ (девер).
К. 37.	Названия за ‘по-млад брат на съпруг’ (по-млад девер).
К. 38.	Названия за ‘брат на съпругата’ (шурей).
721
К. 4+.	Названия за ‘по-възрастна сестра’ (кака).
К. 41.	Названия за ‘сестра на баща’ (леля).
К. 42.	Названия за ‘сестра на майка’ (леля).
К. 47.	Названия за ‘сестра на съпруг’ (зълва).
К. 47 .А.	Разпространение на диал. кал|ина и мал\ина за ‘по-млада сестра на съпруг’ (по-млада зълва).
К. 47 .Б.	Диалектни названия за ‘по-млада сестра на съпруг’ (по-млада зълва) от кор.-осн. пел-, сестр-, хубав-.
К. 5*~6*.А.	Названия за ‘дете, родено последно в семейството’ (изтърсак) от кор.-осн. миз-, -род-, сетн-, -търс-.
К. 5’~6*.Б.	Названия за ‘дете, което още се повива в пелени’ (пеленаче) от осн. повив-, пови(й)~, повит-.
К. 5*—6*.В.	Названия за ‘дете без родител(и)’ от разш. осн. сирот- (стбълг. сирот*, ‘сирак’).
К. 53-63-54-64.	Названия за ‘деца на брат или на сестра’ (племенници).
К. 55-56.	Разновидности на термина внук (стбълг. въно^къ) за ‘син на син или на дъщеря’.
К. 6.	Разновидности на термина за ‘дъщеря’ (стбълг. дъщи, дъщере).
К.65-66.	Названия за ‘дъщеря на син или на дъщеря’ (внучка).
К. 7*+8*.	Названия за ‘годеник’ и ‘годеница’.
К. 74+~747+.	Диал. кал\еко и св\ако за: I. ‘съпруг на сестра (по-възрастни)’; II. ‘съпруг на сестра на съпруг (по-възрастни)’.
К. 741-742.А.	Диал. лел\ин/лел\инчо и л\еляк за ‘съпруг на сестра на баща’ и тет\ин/тет\инчо за ‘съпруг на сестра на баща или на майка’.
К. 741-742.Б.	Диал. г\аго, кал\еко, св\ако за ‘съпруг на сестра на баща или на майка’.
К. 741-742.В.	Диал. в\уйчо/\уйко за ‘съпруг на сестра на баща или на майка’.
К. 83.	Названия за ‘съпруга на брат’ (снаха от брат, братова жена).
722
К. 831.	Названия за ‘съпруга на брат на баща’ (стр\ина, стр\инка).
К. 832.	Названия за ‘съпруга на брат на майка’ (вуйна).
К. 838.	Названия за ‘съпруга на брат на съпругата’ (шуренайка).
К. 89.	Названия за ‘брачна свидетелка и настойница на младоженци’ (кума).
К. 9.	Названия за ‘брачен свидетел и настойник на младоженци’ (кум).
К. 99+8.99.	Названия за ‘мъж и жена (младоженци, съпрузи) спрямо обредните деца (кум и кума), конто са ги венчали’ (кумец и кумица).
К. 10.А.	Названия за ‘обредни лица, конто посредничат за брак между момък и мома’ (сватовници).
К. 10.Б.	Названия за ‘годеж’.
К. 10.В.	Названия за ‘обредно лице - разпоредител по време на сватба’ (ст\ари сват).
723
724
К.1.А. Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тат- / тать-, тет- / теть-, тят- / тять-.
К.1.Б. Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тай- / тей-
К.1.В. Названия за ‘баща’ от кор.-осн. баб- И боб- / буб-
&2Д истра
Тутракан
Кула
Русе
.Никопол
Исперих»
Орях0в(
о Белоградчик
Свитов
« Разград
Монтана
Плевен
Бяла
3
Пирот
Г. Оряховица
Цариброд
Сливен
Босилеград^
Куманово
Елхово
Благоевград
• Пещера
©
Разлог
© Ф
о
Трьн
Добрич
Балчик
I о Щип
Радовиш»
зл
Средец»
Карнобат
О
Варна
е
©
Видин
Лом
0 одевин
©
ПОПОНО«
I ърговище
кюстендйл Самоков
Ч Враца»
Г°Д^ Ботевград аТетевен
^Н^СОФИЯ
^ © Э
Провадия ©
Б. Спатина у °
Луковит 0^‘
Ловеч
.	» Пирдоп Карлово казанлък
Ел. Пелин	°
• Панагюрище
О
Ихтиман
* Пазарджи^ Пловдив
_ . о Елена Котел
Габрово	„
Поморие
Сандански
Струница
петрич
Наталдк
о Воден
• Лерин
» Костур
° Валовища
ДоИран
Крумовград
ди мотинз
Легенда
• баб\а
© боб\а/буб\а
9 боб\айко/буб\айко
9 6об\дЧО
О б\обчо
0 боб\ая
® буб\алко
Ф буб\альо
Ст. Загора» н. Загара '
СКОПИВ Кратоне
Чирпан
Тополовград
Г остивар
Харманли
Дебър
Емолян
„ Първомай
® ф ® Хаскоео
,,	Свиленград
Кърджали
Ардяно
® ивайловград
Прилеп»
’	Витала
° Сяр Драма
©
Ксанти
о гюмюрджина
Одрин
м.търново
<э
Лозенград
Бзбаески
Виза
Люлебургас
в
Узункюпрю
« Чорлу
Кукуш
Солун
еагач
Кешан
а • Малгара
К. 1*. Названия за ‘не роден баща’ (пастрок).
Легенда
<Э 1мев, lex/oe
Л ле(свг|<эгло
А поб\ащим
♦ /7CWT|opMWf
IH
лом
Кула
L Белоградчик
1 °|О(Т)ЧУВ
Монтана
£ряхово^^никопол
Русе
^тракан Сили!
Пирот
О
Врацао
Царибродо
f » j Плееен
Б. Славина °
Лукоэит
Ловеч<^
^вищов
Исперих»
в
Трън
IcH'bP.
.0^”'
Бяла
Попоеро
♦ » Разг рад
Добрым
О
Балчик
«• Годен “
Ботевград'
^резник.С0фИЯ
Тетевен
Троян
Търпиище
, о Шумен
В. I ьрновод^' П | АСТРО1С1роаадия
/ Г. Оряховица
7 _ с о Елена Котел
\	\ Габрово LJieMd
Варна
£ г^-Перник
Босигеград^ ,-rV’ \Jr *"
J гРадомио
Куманово
ГТетово/ СКОПИЕ,
Гостивар
Велес
Кюстендг^т	уу
>лчев^1 X ^агоевград
\ \ Уелинго^
л \	) Разлог^ХГ*
\ А Пирде
Ел. Пел|!Ц| д
Панагюрищ! _
Ихтима\ВТ | ОРИ /
У аза^и^^^ЭДвЗЩо0РЕ и
^у.регцегга	ГДървомай ZWA4J^ | Д
*"*Асёновград	Мйрнанли
лсфСКиво V
Карлово Казанлък

Дебър
Прилеп»
Радов и ш Санданскм
\	Струница I
'••м.	о	1	j
°'*ч
Г. Делчев
йКёдл|ъК5‘
Петрич
щжали
г«*'1Гемолянх'А|ЭДино
/ifeC’b ХТХ»
°	Витола
.Геаг^ли^ -JP
"^"‘•ТНЦДойраи
1	»• а
<• Сяр Драма
Ксанти
А. Сливен
Ямбол
о
IXOBO
«Лерин
□
«Воден
° Костур
Солун
Карнобат Л
9*^ поморие
о Средец
Варево
м .Търново
^иленграДя^^
АРа°
Ифйповград
Круйовград
^~Г**г'идймотика1
Лймюрджина
Дедеагач
А
Ядрин
Кешан
° Лозенград
Бабаески
Узункюпрю
Виза
Люлебургас
„ чорлу
» Малгара
Наталдж
V <
К.11-12. Разпространение на диал. деда!деда за ‘баща на баща или майка’ (дядо).
К. 17+27. Названия за ‘баща и майка на съпруг’ (свекър, свекърва)
730
К.18+28. Разпространение на тьст и тыца за ‘баща и майка на съпругата’.
К.2. Диалектик названия за ‘майка’.
К.2.А. Разпространение на диал. майкя, макя за ‘майка’.
К.2*. Названия за ‘не родна майка’ (мащеха).
©
С
Кула
Видии
Лом
Т/гракан-Силис™
JHnKonon
733
^елоградчик Оряхово
, Монтана	о '
Русе
Исперихо
Пирот Ф 1
° 0
Цариброд£и
Трън” ф
Брезник»
Босилегр^у
®o/v
|Тетово' 2КОПИЕ. Кратово
I > ч ®
Гостивар
Дебър
Б. Слатина
Плевен
I Враца» _5 о 7
10	Г^И<*Ъ₽	Гиос-ч"
’^°^4 Ботевград оТетеаЙ(
yrtUoUl qC°
лоаеч^А 0. Търново,
7 <
СОФИЯ
вищ<^ф Разград7 <>
к Бяла' „	
•.Попово»	
\[ърговище	в	лр
* Е.рноврг'^ф	Щ’’
^уОржговица М	АЩЕ
Б j с о
z< Габрово	о
А06’’1'40 Балчик
Варна
[ровадия
Ф
©
<s>
0
ф
о
'куманово1-ф Кюстёндйл Самоков
Велес’
Прилепу
БлагоевграгА»	<
„ / Велинград
@щип ij ) «> Разлог
» Радовиш ХсанданЫ
Струница |neipf,4 г. fl^eg,
Делчевоо
фБитола
Гевсели
Дойран
л » Лерин ° Врден
® *
Кукуш
« Костур
/ 0	» Пирдоп Карлово Казанлък
•Ч.К Ел. Пел ин	° ‘
Ихтиман о Панагюрище	о
> ‘ М | АЩЕХЙ Загора° н-Загора
__________	„	Чирпан	ъ
' разавджий5’-Тсполовград ° И
Пещера <. Първомай”4-^, ° \
Лоеновград	Ххарманли*
V » девин Кърджали СвиленградчО
'^-*\ЛхХ-Ардино Иваиловград*
Крумовград f
^^•'•’^Цимотика^
Лл е ’
<?
» Заловища
О
и » Сяр Драма
[Ксанти
° Гюнюрджина
.Дедеагач
Солун
_	Карнобат
«Сливен « к
Ямбол
у Средец»
Поморие
Елхово
0 7
[Одрин
Кешан
ЧхЦарево
М.Търново
»Лозенград
Бабаески
Виза
Люлебургас
Уэункюпрю	• 4 орлу
<> Малгара
Легенда
м\акея
м\ача
м\ачева
иашк\еа
машч\ека
м\am чеха
м\ащаджийка
м\ащейка
м\ащека
м\ащера
парам
парам\ана
п\астрица
повт\орка
повт\орница
пом\айка
пом \айчевица
Даталджа

К.3+.А. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. бат- / бать-.
К.3+.Б. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. ба(й)-.
К. 3+.В. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко): баце, бацко; башайко, баше, башко; бёбо.
Легенда
Л Glaue
И
A баш\айко
А б\аше
А б\ашко
ф 5|ебс>
Кула
1ДИН
Лом
.Никопол
»Белоградчик Оряхово /	!
. р
Б. Слатина *
м.	» и> Плевен
Монтана	»
Х-'тугрякан Силистра
Русе
Исперих»
Пирот
Свитое^
х
Бяла ’ РазгРаД
Попово» Търговище
О
Шумен
Добрич
Балчик
736
Варна
, Li»1 J ,ЛуКОВИТ
^_J3patja' Ловеч<
° ГодчЧ Ботевград Тетевенг
)Трьн оБреЗНИ?СОФИЯ
° / о ° Пирдоп Карлово Казанльк
-Пернук Ел. пелин	’
J __ихтиман	r \ средец»
2амоков( /	„ Чирпан	S’}
У ПазарджиК^-----Тополовград°
> Благоевград »	« Пещера«Първомай”^-и-у ° К
\	„ I Велинград Асеновград	КХарманли>
| Разлог,	ласково v —л
WaL ДвВИН‘смолян«>^^
^'о Валоаища	рг-'^моти ка ,
° Сяр
Цариброд»
Босилеград'
Куманово
Кюстендил
/Гетово^СКОПИЕ. кРатово Делчево»
Гости вар
Дебър
Прилеп»
»Щип Ч
» Радовиш
Струнина
.	" феврали
Охрид Бцтола
Дойран
• Лерин • Воден
укуш
° Костур
Сопун
ГМ-
В. Тьрново^т. Оряховица
•
i Троян 1габрово“ Елена^отел
Ксанти . А . А
Драма _Ь *	°.
Гюмюрджина ▲ А
Провадия
_	Карнобат
»Сливен о и
ДедеагауГ Кешан
Поморие
.Царево
М.Търново
»Лозенград
Бабаески
С
Люлебургас
Узункюпрю
Виза
. Чорлу Латалд:
° Малгара
I <
К. 3+.Г. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. лал- и нан-, нен-.
w
ое
К.31. Названия за ‘брат на баща’ (чичо)
в
н
ш
е
листра
*
Ли КОП О Л
Пирот
и
Троян
©
0
РЯХОБО
Русе
Исперих»
» Разград
Варна
Ямоол
Средец
пазарджи
Елхово
Харманли
назлог
Одрцн
дебър
о вал овища
«Наталдж
Ксанти
о гюмюрджина
Кукуш
° Воден
о Лерин
Солун
О Костур
Охрид Ьитола
Ел. Пелин	°
• Панагюрище
И^иман	Ст. За гора о н. За гора
рдино Иваиловград
Крумовград
итьо
Э. Тьриоас^'г ОряхоБИца
ьяла
Г1ОПОЭО л
Г. Делчев
О Сяр
Драма
KOBO
Свиленград
Благое
Тополовград
Първомай
Добоич
валчик
Поморие
Търговище
Дедеагач
Легенда
д|аЛо
л|але
/Дай?
«|емг
н |егод. н |ене
стрик\а/стр ]ика
стройки
rj/ma
ч\ика
v|«w
ч\иче
ч\ичко
ч\ичо
Кула
Тутракан
« белоградчик
Монтана
<8>
е
Б. Слагина
Враи^ ®
Цариброд»
Трън
Босилеград®
эстивар
Прилеп0
IW -
Куманово
о
О ЕЦип
Тетовс< : КОПИЕ	KpaTDB0
делчевоо
Юостеядйл
НЕК,
0	гтт
Плевен
Луковит	'
о	4
Ловеч
ас Шумен
задия
Тетевен
« Пирдоп
StaHflaHcW ДЕВИН
Габрова °	К°1еЛ
\ ч]ичо
карлово Казанлък	„ Сливен
Карнобат

Чирпан
Асемовград
СТР|HKtf
Кърджали
Смолян
Кешан
м. Търново
о Лозенград
Бабаески
а
Люлебургас
/зункюпрю
° Малгзра
Виза
о Чорлу
К.31+ + 831+. Названия за ‘по-възрастен брат на баща’ и ‘съпруга на по-възрастен брат на баща’
К.32. Названия за ‘брат на майка’ (вуйчо) с осн. (в)у(й)-к~, (в)у(й)-ч-, уй-н- и кор.-осн. дай- / дай-.
Легенда
• ОСН. (в)у(Й)-Ч-
(в\уйчо/
® осн. ун-н- (\уйно)
к кор.-осн. дан/дэй-
(д\эЙО)
Кула
Виднн
Лом
Оряхово
МИКОПОП
Русе
о
Пирот
« Белоградчик
Монтана
Цариброд«Х
«емТрън
(Брезник
Босилеград
Кюстендил
И X ч~-<ч	Кратове
•Тетовог СКОПИЕК	Делчево»
Гости вар
Велес'
.Дебър
Прилеп»
’Охрид Витала
» Лерин
» Костур
Тутракан Силист|
Исперих»
। Враиа» •
^.искър
о Годен
о Плевен
Б Слатина /	0
Луковит
Тетевен
£ Ел. Пелин|
Ихтиман
л*’
Свитое
Бяла
Попово»
» Разград
Добрин
Q
Балчик
Г В. Търновр^~г. Оряховица
,'Ловеч	/—
Търговище
« |>| °
Шумен
Варна
Провадия
Троян
Габрово °
Пирдоп Карлово Ка:
(В)У(Й)Ч*°тел
'ЯН'™ - ° Сливен
Панагюрище
Ст. За гора»
Т
о
Н. Загара
Ямбол
\ Средец
Карнобвт J
Поморие
= Щип	X
» Радовиш/^
g, *Струмица	f ф
2амоковГ^ра*0 \
J' ^ПазарджйЛ» >  и “
Благревград А » Г
[ Велинград Мещера
) • Разлог
Сандански
> <*'!?
- ч*
Петрич’у^я
Девин
!ЛЫ1
Тевгели
» Воден
Чирпан
Пловдив
. Хасково»
Елхово:
Тополовград
харманли
,,	Свиленград!
О Кърджали _________ (
^ейолЛ'-Ардино
**чХ*\о w
(В}УГй)к\арево
М.Търново
I	Валовища
Дойран
Ивайловград;
Крумовград ®1
^/“,****Димотика1
^^шЛОдрин
I
, Бабаески
«Лозенград
° виза
Люлебургас
Кукуш
Солун
° Сяр Драма
Ксанти
а Гюмюрджина
Узункюпрю
Чорлу
«Наталдж
ЗДедеагач
Кешан
° малгара
К.37. Разпространение на диал. стрйко за ‘брат на съпруг’ (девер)
742
К.37\ Названия за ‘по-млад брат на съпруг’ (по-млад девер).
К. 38. Названия за ‘брат на съпругата’ (шурей)
К.4 . Названия за ‘по-вьзрастна сестра’ (кака).
Николол
А
и
<$>
Ф
13
Харманл
S °
Струмица
- Воден
« Лерин
« косгур
» Щип
»Радовиш
А
дедеагая
ьалчик
Битола
Одрин
Легенда
|аба
|абда
б\ула
б\уля
Д|44а
д|вда
_?|ез!7
л\еле
л|еи»
л\япя / л\ялька
н\еня/н\ена
Тутракан Силист
Кула
Русе
А о Белоградчик
Монта^
Пирог
о
Цариброд
Босилеград
кунаново
СКОПИЕ
Кратево
Кюстендил
Делче
Оряхо
Б. Слатина
Плевен
Свищов
а
Госгивар
Дебър
Прилеп»
» Охрид
Луковит
Ловёч'\ I
Бяла
Попово»
Исперих
Добрин
Разград KlAKA
Търповище
“ Шумен
Враца» _j
Годен „
«I Боггевград
АбВезни4С0ОИЯ	^|Т^д
° I о	° Пирдоп Карлово
Перник Ел. Лелин
Л	» Панагюрище
1 Ихтиман
СамОкОвГ
И 5Пвз^Ж_1Йда^
Благоевград'	~
I °	° Пещера й Пърэомаи
елинград Асеновград
И Кърджаг,иеСвиленгрга«
Смолян*	др$а
Шайловград
о Валовища
tp
° Сяр Драма
Кукуш
Солун
Варна
Проеадия
0. TbpHoaajTr Оряховица
Елхово
И
° Слив,
Ст. Загара» н. Загара ;
Габрово “ 1<й1ел
Казанлък
поюрие
М .Търново
° Лозенград
Виза
Бабаески
Люлебургас
>ю	«Чорлу
Крумовград
Чир пан
О
Тогюловград
€>»•
Ксанти
Ди моти ка1
Жмюдджина
Кэрнобат
ПсГАКА
Я^бол
Средец»
“ Малгара
Кешан
>Наталда<
К.41. Названия за ‘сестра на баща’ (леля).
Легенда
X \ала/ |awa
В л \ала/л |а/жэ
S л\ельчинка
И л\ола/л\алка
Ш л |®м/л
А к|в40//г|вмга, н еня
А н\она
A /у|л»«
® г|еЛаа/г|ез*а
© г|ейсэ
♦ г(етэ/т|етжэ
Куманово
СКОПИЕ
Гостивар
Дебър
Прилеп»
О Костур
О Охрид
Ни колол
Видии
Пон
Оряхо
Плевен
Монтана
Ст. Вигора» н. Загора
кюстёндил Саноков
Свищов
Русе
Добрин
Балчик
>пово» 1
Геля
Варна
а. Гърново^ГгГОряховица
Тутракан Силист
А о
Исперих
» Разград
Бялв
Пирот
Цариброд^
Трьн
Карнобат
» Сливен
Босилеград"
Елхово
Разлог»
Щип
Девин»
Котел
Ям бол
Средец»
Враца»
_-ч_Ис*ъР
Кратово
Делчевд
Габрово “ Елема
погрво» Търговище
1 ’
Провадия
Поморие
.Наталдж
Кукуш
» Воден
• Лерин
Солун
Иваиловград
Крумовград
Битала
о Валовища
° Сяр
» Драма
Дойрам
Гевгели
В
Б. Слатина 7	’__
Я
Луковит
Довел ।
= Годен '	й> ©у
S Ботевград	(
^еи,ик-соФИЯЛ |ЕЛЯ^
“ / о	» Пирдоп Карлово Казанлък
Перник_ ел. пелин
» Панагюрище
О
Ихтиман
с 5пэ^ж_2даа.
Благоевград'v
. -х Л. о о Пещера
Велинград

Чирпан
О
Тополовград
Първомай“~к„г>
Хэсково ^харманли
Кърджали Свиленг®*

Одрмн лозенград
Бабаески
Виза
Люлебургас
Кганти
° Гюмюрджина
Узункюпрю
О Чорлу
Дедеагач
» Малгарэ
Кешан
К.42. Названия за ‘сестра на майка’ (леля).
Легенда
V
♦ \ингя / инг\ейка
Е) л\ала/л\алка
S л\ельчинка
 л\ола/л\алкэ
Ш л\яля / л\ялъка
® rj&iba
♦ г|етз/г|етжа
Кула
Пирог
Видин
Лом
Тутракан
а
Сили<
Оряхово
.Никопол
^елоградчик
Монтана О
Б. Спатина
И’
Царибродо
.Трън
) ®
'	Плевен
Луковит
ЛовечК;
Саитов
Русе
|исперихо
ЕЛЯ
» Разград
Босилеград'
Куманово
0^
ЕЛЯ
Бяла
Попово» Търговище
о
Шумен
Добрин
о
Балчик
Варна
а»ГпЛРЧ
•	5 Ботевград Дете вен
В. Търноекр'г Оряховица
Провадия
Троян
Габрово °
Котел
Г	Кратове	V
етово с КОП И Ev	Делчево °5дагое0град
Гостивар
Веле*?
Дебър
Прилеп»
» Охрид
Битола.
о Лерин
• Костур
Ь	♦ Пирдоп
^Ел. Пелин
« Панагюрище
°,,	Ст. Загора»
Ихтиман
v	Чирпан
У _	Пллйлий с
Карлово Казанлък
° Сливен
Карнобат
Поморие
Н. Загора у
Л I ЕЛЯ?
Тополовград 4'г
ПъРв0май“х^ково °
Ямбол
< Средецо
М.Търново
фЛозенград
Бабаески
Люлебургас
Узункюпрю
» малгара
Наре во
ia
о чорлу
Наталдж
i
К. 47. Названия за ‘сестра на съпруг’ (зълва).
Легенда
\ала, |а/жа
з|езя
Кула
Видим
Лом
Тутракан Силист1
.Никрпол
Пирог
О Белоградчик
Монтана
Цариброд»
.Трън
Босилеград^
Куманово
Оряхов!
Плевен
Сайтов
Б Слатина /	°
Луковит оС'='Л'
Довел <f I
Z Русе
'	. Исперих»
3 |ЪЛВА
Бяла ° Разг₽ад
полово о Търговище
Добрин
О
Балчик
а. Търновсгр- Оряховица
_ с о Fjiphr Котел
Габрово Ш|епв о
Шумен варна>
 В	Провадия
3|ЪЛВА
-	Карнобат
»Сливен о
Ъ Враца»
Г /-ч~Ис'<ъ₽
»Годен	л
<) Ботевград Тетевен (	£
0	« пирдоп карлоео Казанлък
Ел. Пелин	°
» Панагюрище
’ ,	Ст. Загор.
Ихтиман	j
Чирпау
£ра » Пърюмай^
Асеновград
„	Гаипенглайа-С
Кърджали	Г
ПОЛЯН >	ж* „пдС!
сЛ-^г"Ардино Иваиловградл
Крумовград ?
-^м^^^^цимотика^
Кюстендйл Саноков
Тетово СКОПИЕ< К₽ато8° Делчевоч^г^вград Велинград’
‘	( А
Разлог.
Гостиаар
Велес1
I. Загора
4
Ямбол
< Среде!
Дебър
= Щип	’
» Радовиш,
Девин»
Прилеп»
Битола
о Лерин
о Костур
Поморие
Струмица
Гевгели
о Воден
\ СанданоК
Петркч
|	° Вуювища
Дойран
Кукуш
4гео>>
v А> Сяр Драма
Солун
Тогюловград
ЕЛЯ1
Харманли
Царево
Елхово
м.търново
Ксанти
° Гюмюрджина
[Одрин
• Лозенград
Бабаески
Узункюпрю
Виза
Люлебургас
Q Чорлу
Яаталдж
Дедеагач JT
Кешан
« Малгара
<
748
К.47.А. Разпространение на диал. калина и малйна за ‘по-млада сестра на съпруг’(по-млада зълва).
К.47 .Б. Диалектни названия за ‘по-млада сестра на съпруг’ (по-млада зълва)
от кор.-осн. л ел-, сестр-, хубав-.
Кула
Оряхово
Николол
Белоградчик
Монта
Пирот
Царибродо
Троян
Босилеград»
И
Кунаново
Ботевград Тетевен
А о А
Б Слатина
д Враца Г
-ч—Ис,<о₽
g ° Щип
» Радовиш
Сандански
_ _ о Елена Котел
Габроао с <,
agiMMp
Луковит qC,-
ЛовечТ'
Зйдин
Лом
ТОФИЯ
ьрезник А
=7се
Исперих»
Свищов
• Разград
Варна
Поморие
С
Елхово
Натал дж
Кукуш
° воден
• Лерин
О Костур
Бялн
Попово»
Ямбол
Средец»
Силист
Тутракан
Търговище
Добрин
ьалчик
о ОХРИД
эитоле
Иваиповград
АрДИНО
Крумовград
Легенда
о л \елинка
9 л \еличка
0 л\елишка
С л |е«га
• л feme
Я сестр \ица
S сгр\ица
А хубав\енка
в. хубав \инкя
А хубав\ица
А х\убавка
ТетовоЛ СКОПИЕ к₽атово д^ячевд»
Гости вар
Дебър
Прилеп»
%
НА?
Г. Делчев
Плевен
9. Тьрново?''[- Оряховица
Шумен
Провадия
rj	<> Пирдоп Карлово Казанлък
ЁЫЕл. Пелин
° Панагюрище
1 Ихтиман	Ст. Загорао н. Загора
« Сливен
Карнобат
Чирпан
Пловдив _ о
———Тополовград
Пърэомай0''^
j J ^пазэрджи!
Благоевград О «,	. Пещера
„ / Велинград Асеновград	Харманли
г Q	ласково
„	СвилаТград
Кърджали	г
Девин °
АРв°
Бабаески
М. Търново
лЛенград
О
Виза
Петри?
Дойран
Солун
Валовища
> Сяр Драма
р
Ксанти
о Гюмюрджина
Дедеагач
Кешан
Люлебургас
Узункюл рю
» Мелгара
о Чорлу
750
К.5*~6*.А. Названия за ‘дете, родено последно в семейството’ (изтьрсак)
от кор.-осн. миз-, -род-, сети-, -търс-.
Легенда
▲ миз- (тип миз\инец,
миз | инка, миз 1иние^
	-род- (тип д | ородок,
\изродок)
♦	сет- (тип сети
сет\аие)
•	-търс ( трас-, -трее-,
-триш-) (тип изтърс |а*9
Кула
IH
л он
• ° Бепоградчик
,Наколол
Орях<
’Свищрв,
БосилегрвЛ
а1
нт«
Куманово
Т^г^кан'**еил19|Р^
Русе
Исперих.
Монтана <,
' Б Статина
Годен
^ЧхЗФИЯ
г-и-Перник
Радомир ж
Трън
Врача—
- - ИС'-ЪР
Тете вен'
Саноков
j/	ч	\ Разлог»
Гостивар
Велес1
Плевен
3
« Разград
Дебър
•» Щип
Радоеиш»
Струница
Прилеп»
’Охрид Битола
.Гевгели
• Лерин
• Воден
> Костур
ЛуКОВИТ ofZ'
• Ловеч<^
Ботевград
„	•<> Пирдоп
Ел. Пелин
Сандански а
Т	.
Петрин	I
В. Т“
“* ^Оряховица
ТрХ	•Елена •„
’Габрово	Котел
Карлово Каэанлък
ь	'-Сливен-чЖ’х
Ихти нан
|Пазарджикс-------——
Пловдив
д Велинград
I	Валавища
Дойрам
Кукуш
Солун
Девин °
Бела
Попово^ Търговище
“	„ о^1^мен
“	Провадия^
Карнсбат
® х Ямбол
Ст. Заго^о н. Загора Г2\
▲	%\ Средецо
ЧиР,пан	*]елхово
Тополовград р л
* м Хасково
•• ХХарманли J
”ёмоляи~- Ардино
4гегъ> **^^*Ча_
о Сяр Драма
Добрин^
ф Балчик
Варна
Поморие
Дерево
М.Търново
Кърджали СвиленградХ^
‘	А₽в°
ивайловград,
Крумовград
х"^*“**”’Димотика'1
Ксантм
о Гюмюрджина
.Дедеагач
Рдрин лозенград
Бабаески
Виза
Люлебургас
Узункюпрю
= Мелгара
Кешан
„ Чорлу
Латалдж

К. 5*~6*.Б. Названия за ‘дете, което още се повива в пелени’ (пеленаче) от осн. повив-, пови(й)-, повит-.
К. 5*~6*.В. Названия за ‘дете без родител(и)’ от разш. осн. сирот- (стбълг. СИРОТА ‘сирак’).
К.53*~63*~54*~64*. Названия за ‘деца на брат или сестра’ (племенници).
К.55~56. Разновидности на термина внук (стбълг. ВЪНОУКЪ) за ‘син на син или дъщеря
К.6. Разновидности на термина за ‘дъщеря’ (стбълг. ДЪЩИ, ДЪЩЕРЕ).
756
К.65-66. Названия за ‘дъщеря на син или дъщеря’ (внучка).
К.7*+8*. Названия за ‘годеник’ и ‘годеница
757
Никопол
Пирот
Силист
Тутракан
Кула
Русе
Исперих®
Сэищов
о Разград
Монтана
Плевен
Варна
Провадия
котел
Карнобат
® Сливен
Поморие
Чирпан
кюстендил
кума ново
тополовград
Елхово
Харманли
индане
 г-
Струмиоа
прилеп®
«Наталдж
Ксанти
До
о гюмюрджине
о Сяр
Драма
Дедеагач
Кешан
Солун
° Костур
ьялн
ПопОйоа
Ямоол
Средец
Я Шип
о Радовиш
каэанлък
хзековс
Саиленгр
Ст. За гора с
Н. Загора
Търговище
Шумен
ИЦА&,енг
аброво
Ардино Иваиловград
Крумовград
димотика
Доорич
Балчик
»Охрид
5и
Първом
® пещера
гра
Легенда
огл\авник/огл \авница
» Бепоградчик.
рибродад»
Оряхов'б
Б. С ла тина
Враиа»
/-ч_ис,л₽
Годен _
Ловеч
с
Тетевен
Троян
о	° Пирдоп
Ел. Пелин
<* Панагюрище
о
Ихтиман
л
^Пазарджи
Карлово
°/г ГЛАЙЕЯ|МК
налови ща
м. Търново
о Лозенград

5а блеск и
с
Люлебургас
Узункюпрю
о Мал тара
Виза
«Чорлу
758
К. 74+~747+ Диал, калеко и свако за I. ‘съпруг на сестра (по-възрастни)
II. ‘съпруг на сестра на съпруг (по-възрастни)
К.741~742.А. Диал, лелин /лелйнчо и лёляк за ‘съпруг на сестра на баща
и тетин / тетйнчо за ‘съпруг на сестра на баща или майка’.
К.741-742.Б. Диал, гого, колёко, свако за ‘съпруг на сестра на баща или майка’.
Легенда
♦ г I ало
 кал |его
Е кал\ека
о св\ако
® сво\як
Кула
IH
Лом
.Никопол
Русе
« Белоградчик
Оряхрв(
Монтана
Б Слагина
Плевен
О
Саищов X
I Бяла?О ♦
Пирот
Цариброд»,
Трън
Враца° „!
Г />ч-.Ис,<'вр
» Годен _
К ьотевград
у
Брезник,____
'СОФИЯ
Луковит qC'0’*'
Л свеч <0
Тетевен
В, TbpHOBOJ^'1
Троян

О
О
Исперих»
« Разград
Мт^говище
Оряховица
Uobo ° Елена
Котел
О
760
Босилеград'
Радомир
Куманово
Кюстендйл Саноков
• Пирдоп Карлово ®
Ел. Пелин	° О <•——".<^анлы<^^-
0	° Панагюрище	@ о
Ихтиман	Ст. Загорая Н. Загора
.ливен
Пазарджиц^
Г	Кратово
етоаог СКОПНЕН	Делчево»
Гостивар
ВелесЧЛ’»
Дебър
» Щип	’
• Радоеиш;
I
J S	---%.
Лещераи Пловдив
Благоевград «>	“ н о
о Велинград
; Разлов.
Чирпан
IH
Прилеп»
° О*!*» Биттла
• Лерин
< Костур
Сандана
Струмица
.Геегели
« воден
'Петри;
4/ег^.
Дойран
Кукуш
Солун
Добрич
t
балчик
Шумен
Провадия
Карнобат
О	<
о	i
Ямбол
Средецо
* /
_ / Елхово
—<]Гополовград= г
_	Хасково
Асёноеград » Ххарманли
..	СвилЯграЬв^Т
Кърджали
" >№s<}
Ивайловград
Димоти ка’
Варна
О
Поморие
Даре во
М.Търново
РДРин лозенград
бабаески
Виза
Люлебургас
К.741~742.В. Диал, ву>йчо 1$йко за ‘съпруг на сестра на баща или майка’
К.83. Названия за ‘съпруга на брат’ (снаха от брат, братова жена),
К.831. Названия за ‘съпруга на брат на баща’ (стрйна, стр инка).

Пирот
Цариброд
Видии
Лом
Кула
Монтана
Кюстендил
Пл<
еНИКОПОЛ
^‘у**^СВищрв,
!Т0
.O'- d. Търново ’
Легенда
* |мул^ муг|ейга
А м\цфковнца
А м\нца
В н\ана, н\анка
О «|<ача
0 стр\иковица
♦ сгр\ина / стрин \а.
стр\нжа
0 стрнн |ая,
стрин\айка
♦ стр|з«/з
Ф стр\нчина
ф стричин |<ая
©	</|аш
О ч\ина, ч|и«ла

® чмч 1ам,
ч»гч1ена
Ф ‘шч\ая
Х^Тутракан Силистра
^^Русе
Исперих» До6Д
Ьга/“'.™Б|УЛЯ '
Полово» Търговище ф
0 Шум^7 4
Проаадия ф
'г. Оряховица
Барн.
Оряхово
Б. Слатина>
„	0 ГЛукове!
Враца» -J о
ЙскъР Лове'
^Д^И^^тевенг^
^софия СТР I ИНК
‘ о @1 ° Пирдоп Карлово Казанлък
г-т'Пёрник Ел. Пепин а
Лихтиман . О ° Ф 'Ч -*^3
Н I А о ^1анагюрище Ст, Загора» н. Загора ♦
0 [СамОкОв® <} О) Чирпан4^
. У	. ОФ
* f ПЛ ®”ориц»х ^«ТПърБрмаи „
лагоевгр^х чз v 1ъщер<Л/ О Тополовград ф
©° КХарманли]
• О Свйл^нград"
Трън <,
Брезник ° I
Босилеград^
куманово
СКОПЙЕ
» Елена Котел
Карнобат
.ливен »
Поморие
□
Ямбол
X Среда
ю
чДаре
♦ 0Л
Прилеп»
о
[Одрин
майловград
велел^Ц. ° Щип
О
« Воден
- « Лерин
« Костур
Дебър
ПетричВа
ДимОти ка’
М.Тьрново <
Лозенград \
0	<►	1
О о Виза
Бабаески О
° о
Люлебургас _
Уэункюпрю
Охрид -^йтола
Дойран
Кукуш
°ч
Солун
° СЯР * Драма Ксанти
.Наталджа
ПОЯРКИ Ml
• Малгара
К.832. Названия за ‘съпруга на брат на майка’ (вуйна).
Легенда
л 6\уля
♦ от кор. -осн (в)у(й)-н-
(в\уйна, \уйна)
• откор.-осн. (в)у(й)-ч-
(вуйч\ина, учин\а)
▲	от кор. -осн. дай-
/ дай-к- / дай-ч-
(д \айовица,
д\айковица,
д\айчовица)
В н \ана/н \анка
Кула
Пирот
Цариброд
Кумэново
ГГетово/сКОПИЕх КраТ°80
Г остивар
Велес1

Дебър
Прилеп»
°0<рмд Битола
Лерин
» Костур
Видин
Лом
'Эряхово
,Никопол
1*г~*“Свищое.
фонтана» Б. С латина 7
Плевен
V фо Луковит*
Ловеч< I
,Трън
<дил=
Саноков
Русе
Делчеве
Ra:
В
Бяла
Honoefc

Исперих»
Разград
Добрин»
Балчик
Варна
» Щип	’
» Радоаиш!
Струм ица
Геагели
» Воден
'Петрир
Дойран
Кукуш
Солун
Търнмстр"г. Оряховица
г* ♦ Елена
4Габрово
Шумен
о
Провадия
Котел
Карлово камнлък
г	Сливен = Кариобат
Ст. Загора» н. Зато*
Ч ▼ “етевеи
Брезник? Ботевград
СОФИЯ 7 ♦	В » Пирдоп
♦ ^PaflOMwp^riepHHK^ ел. Пелин В
*“> '	в.
*» Панагюрище
Ихтиман
;Паз^Ж^да§.
Велин1^адо о рещерд Пъраомай"
дсеновград	Ххарманли
„	Свиленгради^л
Кьрджали	i
К ИвайловградЭ
. Круиовград лг
1 Димотика11
Чирпан
О
Тополовград
Ямбол
I Средецо
Елхово
1НДЭНСКИ
Поморие
Парево
Девин»
~ •***ёмалян'
° Сяр Драма
'Сп,Р^
Ксанти
Гюмюрджина
ДедеагачГ Кешан
М .Търново
Лозенград
Бабаески
Виза
Люлебургас
Узункюпрю
о Малгара
о Чррлу
Латал дж
I <
К.838. Названия за ‘съпруга на брат на съпругата’ (шуренайка).
К.89. Названия за ‘за брачна свидетелка и настойница на младоженци’ (кума).
Чула
Вйдин
Лом
° Белоградчик
'бряхоао
0***-
LH И КОПОЛ
f Русе
И
Тутракан Силистра
О
Исперихо

Монтана
Плеаен
Сайтов
7
Пирот
Цариброд
Б. Слатина у ’
Луковиц!
Лоаеч<
Бяла
Попово®
99L
<ч
Босилеград»
•(Нвоацао
йум |Д^»е?град «Тетевен|
Персик ”7 °
ъстн__
В. Търново^'Т. Оряховица
Троян

« Разград
Търговище
Шумен
0
Доб
' 6.
Варна
Провадия
Куманово
|Тетс®ог зкопиЕч Кратово
' _	ч <?,
Л, о Щип
о
Кюстендил Самок,
Благоеаг|
Делчево»
Гостивар
Велес
1ИШ
И
габрово” ЕтенаКо^ел
KagngfiQ Казанлък
Дебър
прилеп»1
ОПирдоп
Пепин <
- °Пан^ЩестЗагоНра^&^
_	® чирпТн	г
z Назарджи^-2^^^/^ ТопошАрад^ ° ,
0 V °	^ещера °	V г~^\Харианли
\	\ Девин»	>/»»»
Смолян
.. Карнобах!
« Сливен о г
Помо|
[ШиМаи
Средец
Ел^8»Ч> А
М.Търново
Д
« ОХРИД 1Битола
О 
 Лерин
« Костур
\ Сандански
^ГицЧпеХ Г. Д^ев,
Ге аге,
дойран
"	\ Кукуш
о Воден 1
Солун
<Ve
й^ювища
Драма
у> Сяр
ѮÑТ^гРаЛ
'Ардино Ивайловгра^ДРин
Крумовград у
**^ичог/ка*
• Лозенград
бабаески
Виза
.сани
о Гкэмюрджина
„Дедеагау^г
Кеш ан
©
О
о
0

Легенда
батин\ая/ батлен | ая
бат\иня
калит\атка
калт\анка
калм\а
калманя
кр\ъсгница
*у*к
кум\атра
кунаш\ина
кумеха
кумб\ара
г|ьна
н\уна / н\унка
Люлебургас	^“м*.
Узункюпрю »Чорлу Латалджа
» Малгара

К.9. Названия за ‘брачен свидетел и настойник на младоженци’ (кум).
ж
V
Никопол
Г|
Пирот
о
Цариброд
О
Силист
Тутракан
Кула
?усе
Орях
Сайтов
е Разград
Монтана
Плевен
Барна
» Г. Оряховица
Провадня
ТПЪН
Сливен
ЕВ
мбол
Харманли
Радовиш
и
№вгелц
• Воден
» Костур
з Благоевград
Разлог»
Бяла
» Попово^
Лукоэит
Л овен
Б, Слатина
Враца
U1CKW
□вград
димоти ка
Тетевен
в град
казанлък
рлово
ни
Търговище
шумен
m °
Котел
» Елена
Ш а
ара
Чирпан
тополовград
Карнобат
Поморие
Добрин
Ьалчик
° валовища
©
ш
©
о
о
Легенда
бат / б\атле
калим\ан / калим |анмн
када*|аг
калит\ар
кр\ъстик
кум
кумаш \ин/кумаш |мма
к!умел
«>w|ew
кумб\ар / кумб\аро
я-|ьиьо/*-|ьни
нун/н\умко
c&tolbvfca&lapj
куманово
я
СКОПЙЕ КраТ°ВС
Г остивар
Дебър
Прил
е Охрид
ьелоградчик
ос В. търново
» Год

Г^перих»
Брезин»____„
о 'СОФИЯ
Троян @4 Габрово
Ел. Пелин
Кюстендйл Саноков
Ихтиман КУМ Щ

Ст. Затора
Делчево»
Щи г
Санда
град
©
Дев11^«
» Пещера
Асеновград ▼
ХДС'
Кърджали
Смолян >
о Ардино»
ИвайловградЭАрс
М. търново
Лозенград
Я
Бабаески	1
о о
Люлебургас
Дойран
Кукуш
Солун
к0 Сяр
К.99+8.99. Названия за ‘мъж и жена (младоженци, съпрузи) спрямо
обредните лица (кум, кума), конто са ги венчали’.
Ф
©
©
Легенда
кум\а
кум\аня
кум\ача
кумаш\ина /
кумаш \инка
кум \ичка
Кула
ф 0ИДИН
f Лом
.Никопол
Русе
Монтана
Оря\1
Плевен
Свищое
Пират
цариброд»
®ДГрън*
Тутракан Силисд
Исперих»
Добрин
Балчик
• Разград
Бяла
Попово»
°	Б. Слатина J °
„	„с Луковит
। 0paua° hck'SSJ “
1>2с-КУЙ| ЕЦ-
Т>1 Ботевград Тетевен |
КУМИЦА^
• Пирдоп Карлово Каэанлък
Ел. Пелин	°
\	» Панагюрище и*'Ь«в	о
°..	Ст. Загора» н. Загора
1 Ихтиман	н
1 /	Чирпан •
J ^PlaMpWKwiP^-Ji^^S-H^^^^TononoBrpaa
Благоевград °	° Пещера . Първомай^~-*ХН-
„ / Велинград Асеновград »_______
у г._„J*.	ласково
.. _ _ Свиленград^Х
Кърджали
-А^ино^вайгтегтал^ГЙ^
. Крумовград ?
ну ^^*****п>*‘димотика<
Брезни!
КУ МАШ ЛИ Н$ © Кофия
Босилеград?
Куманово
О
л»'
Търговище
” Шумен
Варна
(Терн!
'Радомир
Кюстендил Са'!
IT ° .Г	Кратово
“Тетовог скОПИЕе	Делчево»
Гостивар
Дебър
к
IB
Велес?
Прилеп»
’ °*РИД Витола
• Лерин
» Костур
о Щип	1
« Радовиш!
Струмица 
Пефич г- Дел^
Гевгели
° Воден
Девин »
4/ес^,
[••• валовища
Дойран
» Сяр Драма
Кукуш
Солун
В. Търноест5"г Оряховиц|^у|^| | Провадия
° КУМ | ИЦА
_	Карнобат м
° Сливен о	г
Троян хСГаброво ° F-лена Котел
Ямбоп
I Средец»
Елхово
Ксанти
поморие
Варево
•Харманли
М.търново
о Гюмюрджина
.Дедеагач
[Одрин
Кешан
Байаески
Лозенград
Узункюлрю
Виза
Люлебургас
« Чорлу
° Малгэра
Маталдж
V <
К. 10.А. Названия за ‘обредни лица, конто посредничат за брак между момък и мома’ (сватовници).
Видии
Эряхово
ф
Ф
Белоградчик
Монтана©
Кула
Никопол
Свищов
Тутракан-еилистра
А ф Ф
Ф
е
о
ф
ф
о
69/.
Исперих»
ф
« Разград
Ф> Попово Ф
W »
Легенда
от кор.-осн. -глав-
откор.-осн. -глед-
от кор.-осн. -год-
от кор. -осн. двор-
от осн. девосн-(об-)-
откор.-осн. -дум-
от кор. -осн. дюр /
дюнюр-
от кор. -осн. жен- /
жених-
Добр
Ба;
О »
Ф
Барне
Б. Слатина
® г ф’
Луковит
о Ловеч
ф» ° э
Тетевен
®Ф»Пнрдоп Карлово Казанлък	ф„ rnu,D A1J
Пе$ИН Ф°	~ сливен
, ИхтимаГ?НаГЮрИЩелСТ- 5аГ0Раф н-
Самоков_^ <^;|0Bgs ^ярпан э,хов0
® е «&^а7ГЭ^>^ополовград
--- ° „ ’___	Э лХаскЪво
ф
ф
Радомир,
о
Прилеп»
от кор.-осн. запит-
or кор.-осн. мом
от осн. мющер-
от осн. навал -
Кюстендил»
куманово	0
Пирот
о Q
Цариброд
Грън
кратово „
Делчево»
О
Провадия
Ф
Ф« Враца,
годен
Помор
©£>
м .търново
<9°
®Ч£ч
о воден
@> Лерин
о
° Костур
Люлебургас
Узункюпрю
Кешвн
Петрин
Залови ща
Драма
Дойран
Гостивар
Босилеград^
Велес

, _ Бяла “>
ф	~»
мен «
Г?рно<ГОрихоЖца
Д Ф Елена
в\габрово’ ф	Ф» котел
Дебър
" Охрид Битала
о Щип
Радовиш» сандански Q
Струмица Q
Кукуш
О J (>Ф®
^амевград »	----
1ЧЙ в (Дещера toHQe5pafl
Ф Ф Разлог	•	<-> *	V П°К"
Девин» ° Кърджали ^иленград
1ЯН—ьХАрДИ!
АРао
О
Солун
О Сяр
Сл>рУл
о®
Ксанти
Димотика1
^инорджина
Дедеагач
---- о
карнобат
Ямбол
Средец^
О
<э
6>
©дрин
| Бабаески
фЛозеяград
О
Виза
®
0
О
0
е
е
о
откор.-осн. прат-
ог кор.-осн. прос-
от кор.-осн. сват-
отосн. сговор-
ог кор.-осн. слуг-
откор.-осн. снуб/
слуб-
ог кор.-осн. стром-
от кор.-осн. тъкм-
К.10.Б. Названия за ‘годеж’.
770
Легенда
▲ 4cw|ac
♦ в\ършачка/върш\авачка
♦ св | ършуване
♦ св\ършувачка
- тъст | енван(ь)е
► тъкм\оване
В	глав |ел*а
 глав\илка
0 глав |еме
Л \оглав
Q огл\ава/угл\ава
О г\ода
• лод|явиа
в год\яне
Николол
Свитов
Оряхов
,	9
Б. Слатина / Пле»вен
Лукоаит
Довел
Вйдин
Кула
Белоградчик
Монтана
Русе
Исперих»
Добрич
Балчик
Разград
9
9
Варна
9
Търноа^г"г7орЯХОВИца
Търговище
9°	4
Тутракан Силист
Петово; СКОП ИI
Гостивар
Дебър
Прилеп»
°0<рид Битола
♦ » Лерин
« Костур
1ирот
Провадия
;ари6род«
° Елена Котел
9
I Перни vn	X
ТЪКМЕЖ
<	 а
Кюстендйл □IQ
Чирпан
Куманово
Елхово
Т
Бяла
Попово»
Ямбол
Средец
„	Карнобат
« Сливен
поморие
Тополовград
харманли
Одрин
Крумовград
Бабаески
Мэталдж
„ Чорлу
• воден
* I
г. делчев
Зрацао
Годен Ботевград Тетевен (ГОД|Е
' X f °	J Троян
• \СОФИЯ
“V о •• Пирдоп Карлово Каэанлък
5_ Ел- Лелин	°
°Ихтиман*'аГЮ₽ИЩе Сг' Загора° н- Заг°Ра
4р</<.Х™МаН
Кратово Депче
HQ
о Щип ЦД
Радовиш» сандал
Струм ица
Пещера 13
Разолс?г Велинград Асенорград
1 \ _глав|еж
Деви^ Къран
оИ Jf
хасково
Свиленгра
Петри
Кукуш
Солун
° валовища
•Сяр Драма
<?л’Лу4,
Ксзмти
о Гюмюрджина
М. Търново
Лозенград
Виза
Люлебургас
Узункюпрю
Кешан
 Мелгара
К.10.В. Названия за ‘обредно лице - разпоредител по време на сватбата’ (стари сват).
Легенда
Ф зал огньо
Ф ja^lorw
Ф зал\ажннк
Ф залъг\ач
18 поб\ащ!м
Ш поб\ащнма
А стар \ейко
Д ст\арек
£	стар |сйкз
А	стар lake
Ф crfapfa) св |ат
© старосв \ат
А Кула*
Пирог
IH
Дон
'Оряхово
Д> Белоградмик
Царибродо
Грън’
Ф
18
Поповоо
и
♦l
Г. Оряховица
Русе
ЕН
ф Варна
X *
•х^Бяла ф
8
Добрин»
балчик
.Никотрл
- w *«Свищова
18
м.търново
ICKOBO
Виза
Бабаески
Люлебургас
Кърджали . Свиленград
Иваилоаград
Тутдакан*-'^еилист
Исперих»
ф И
• Разград
ffl
Търговище
'Шумен
Провадия
А Плевен® et,
' А ° В
ЛуКОВИТ
И*<ф
СОФИЯ л
Ф «Дирдоп Карлово Казанлък
Ел. Пелин ЕЯ “
и^,.^[1аьагюрище Ст. Загора» н. Загора Г
их тиман
Чирпан
, Й5
,,	Тополовград
Пещера „	-
В » Първомай
Зелинград
Монтана Б Слатина
Т До искър.
J Врауа—
"А» Годен
Елена Ф Котел
® » Сливен
поморие
-А»
Гостивар
Прилеп»
Наталдж
О Чорлу
Узунюопрю
= малгара
. 18
Лозенград
^карнобат
а
Ямбол
Средецо
Елхово
18
Девин о
Страница
Ж
Кукуш
• Воден
» Лерин
Солун
° Костур
J "S Куманово » Д
СКОПИВ Кратове де_пчеэ^
Крумовград
» Щипд
Д » Радовиш
« Сяр
Драма
о валовища
Доиран
р Дебър
° Охрид Битола
Босилеград

Сандански
»Ч.
Г. Делчев
Ксанти
" Гюмюдджина
Дедеагач
Кешан
СПИСЪК НА КАРТИ
КЪМ НЕПУБЛИКУВАНИЯ ТОМ НА
БЪЛГАРСКИ ЕТНОГРАФСКИ АТЛАС
Роднински отношения у българите (София. ЕИМ. 1982)
Съставители: Детелина Москова (Д.М.), Лилия Радева (Л.Р.), Максим Младенов
(М.М.), Христо Холиолчев (Х.Х.)
№ 1. Термини за 1. БАЩА. /М.М./ + Ком.
№ 2. Термини за обръщение към 1! БАЩА. /М.М./ + Ком.
Вариант: Апелативни / вокативни термини...
№ 3. Разпространение на термини за 1. БАЩА, образувани от осн. тей-, тет-,
тет-, тей-. ГМЛА./ + Ком.
№ 4. Термини за <1>. НЕСЪЩИНСКИ, ВТОРИБАЩА. 1ША.1 + Ком.
Вариант: „н|ероден баща”
№ 5. Термини за 2. МАЙКА. /М.М./ + Ком.
№ 6. Термини за обърщение към 2! МАЙКА. ГМ.ЗА.1 + Ком.
№ 7. Разпространение на някои редки термини за 2. МАЙКА /М.М./ + Ком.
№ 8. Термини за 3+. ПО-ВЪЗРАСТЕНБРАТ. /Л.Р., М.М./ + Ком.
№ 9. Термини за 83. СЪПРУГА НА БРА Т. /Л.Р., М.М./ + Ком.
№ 10. Термини за 83+. СЪПРУГА НА ПО-ВЪЗРАСТЕНБРАТ. /Л.Р., М.М./ + Ком.
№ 11. Термини за 4+. ПО-ВЪЗРАСТНА СЕСТРА. /Л.Р./ + Ком.
№ 12. Термини за 74. СЪПРУГНА СЕСТРА. /Л.Р./ + Ком.
№ 13. Термини за 74+. СЪПРУГНА ПО-ВЪЗРАСТНА СЕСТРА. /Л.Р./ + Ком.
№ 14. Термини за 53/63. БРАТОВИДЕЦИ, ПЛЕМЕННИЦИ. /Л.Р./ + Ком.
№ 15. Термини за 54/64. СЕСТРИНИ ДЕЦА, ПЛЕМЕННИЦИ. /Л.Р./ +Ком.
№ 16. Термини за 6. ДЪЩЕРЯ. /Х.Х./ + Ком.
№ 17. Термини за 55/56. ВНУК. /Х.Х./+ Ком.
№ 18. Термини за 65/66. ВНУЧКА. /Х.Х./ + Ком.
№ 19. Разпространение на термини за 65/66. ВНУЧКА, образувани с наст, -вица,
-ин’а. TX.XJ
№ 20. Термини за 31. БРАТ НА БАЩАТА, ЧИЧО. /Х.Х./ + Ком.
№ 21. БРАТ НА БАЩАТА. /31/. /Д.М., Л.Р./
№ 22. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БРАТ НА БАЩАТА /31+/. /Д.М., Л.Р./
772
№ 23. 31. БРАТ НА БАЩАТА IX.X.I
№ 24. Термини за 831. СЪПРУГА НА БРАТ НА БАЩАТА. IX.X.I + Ком.
№ 25. Разпространение на термини за 31+. НАЙ-ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА БАЩАТА и
831 +. СЪПРУГА НА НАЙ-ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА БАЩАТА. IX.X.I
№ 26. 831. СЪПРУГА НА БРАТ НА БАЩАТА. IX.X.I
№ 27. Термини за 41. СЕСТРА НА БАЩАТА, ЛЕЛЯ. /Д.М., Л.Р., Х.Х./ + Ком.
№ 28. Термини за 741. СЪПРУГНА СЕСТРА НА БАЩАТА. /Д.М., Л.Р., Х.Х./ + Ком.
№ 29. Термини за 32. БРАТ НА МАЙКАТА, ВУЙЧО. IX.X.I + Ком.
№ 30. Названия за 32. ВУЙЧО. /Х.Х./
№ 31. Названия за 32. БРАТ НА МАЙКАТА, ВУЙЧО. IX.X.I
№ 32. Наличие или отсъствие на съгл. Й в коренната сричка на названия за ‘брат на
майката, вуйчо’, производни от кор. (В)У(Й)-. IX.X.I
№ 33. Разпространение на термини за 32. БРАТ НА МАЙКАТА образувани от осн.
(в)у(й)к- или (в)у(й)ч-. IX.X.I
№ 34. Термини за 832. СЪПРУГА НА БРАТ НА МАЙКАТА, ВУЙНА. /Х.Х./ + Ком.
№ 35. Названия за 832. ВУЙНА. IX.X.I
№ 36. Термини за 42. СЕСТРА НА МАЙКАТА. /Д.М., Л.Р./ + Ком.
№ 37. Термини за 742. СЪПРУГНА СЕСТРА НА МАЙКАТА. /Д.М., Л.Р./ + Ком.
№ 38. Термини за <7>. ГОДЕНИК. /М.М./
№ 39. Термини за <8>. ГОДЕНИЦА. /М.М./
№40. Термини за ГОДЕЖ. ЛААМ!
№ 41. Термини за 76. СЪПРУГ НА ДЪЩЕРЯ, ЗЕТ IX.X.I + Ком.
№ 42. Термини за 85. СЪПРУГА НА СИН, СНАХА. Разпространие на термини
БУЛКА, НЕВЯСТА, МЛАДА. /М.М./ +Ком.
№ 43. Термини за 17. БАЩА НА СЪПРУГ, СВЕКЪР. /Л.Р./ + Ком.
№ 44. Термини за обръщение към 17! БАЩА НА СЪПРУГ, СВЕКЪР. /Л.Р./
№ 45. Термини за 27. МАЙКА НА СЪПРУГ, СВЕКЪРВА. /Л.Р./ + Ком.
№ 46. Термини за обръщение към 27! МАЙКА НА СЪПРУГ, СВЕКЪРВА. /Л.Р./ +
Ком.
№ 47. Термини за 37. БРАТ НА СЪПРУГ, ДЕВЕР. /М.М./
№ 48. Термини за 37-. ПО-МЛАД БРАТ НА СЪПРУГ. /М.М./
№ 49. Термини за 37+. ПО-ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА СЪПРУГ. /М.М./
№ 50. Термини за (изразяване на) отношение към 837+СЪПРУГА НА ПО-
ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА СЪПРУГ. /М.М./
№ 51. Термини за 47. СЕСТРА НА СЪПРУГ, ЗЪЛВА. /М.М./
773
№ 52. Термини за 47+. ПО-ВЪЗРАСТНА СЕСТРА НА СЪПРУГ. /М.М./
№ 53. Термини за 47-. ПО-МЛАДА СЕСТРА НА СЪПРУГ. /М.М./
№54. Разпространение на термина МАЛИНА за 47-. ПО-МЛАДА СЕСТРА НА
СЪПРУГ. /М.М./
№55. Разпространение на термини за 37-. ПО-МЛАД БРАТ НА СЪПРУГ и 47-.
ПО-МЛАДА СЕСТРА НА СЪПРУГ, образувани от осн. (Х)УБАВ- /М.М./
№ 56. Термини за (изразяване на) отношение към 747-. СЪПРУГ НА ПО-
ВЪЗРАСТНА СЕСТРА НА СЪПРУГ. /М.М./
№ 57. Термини за 18. БАЩА НА СЪПРУГАТА, ТЬСТ. /М.М./
№ 58. Термини за 28. МАЙКА НА СЪПРУГАТА, ТЫЦА. /М.М./
№ 59. Термини за 38. БРАТ НА СЪПРУГАТА, ШУРЕЙ. /Х.Х./ + Ком.
№ 60. Термини за 838. СЪПРУГА НА БРАТ НА СЪПРУГАТА, ШУРЕНАЙКА. /XX/
+ Ком.
№ 61. 838. ЖЕНА НА БРАТ(А) НА СЪПРУГАТА. /вер. Д.М./
№62. Разпространение на термини за 838. СЪПРУГА НА БРАТ НА СЪПРУГАТА,
образувани от осн. ШУР-. /Х.Х./
№ 63. СЕСТРА НА СЪПРУГАТА, /БАЛДЪЗА//48/. /вер. Д.М./
№ 64. СЪПРУГНА СЕСТРА НА СЪПРУГАТА, /БАДЖАНАК//748/. /вер. Д.М./
№ 65. Термини за 9. БРАЧЕНСВИДЕТЕЛ, КУМ. ГМ.МД + Ком.
№ 66. Термини за 89. БРАЧНА СВИДЕТЕЛКА, КУМА. /М.М./ + Ком.
№ 67. Ареална (изоглосна) карта за 9. БРА ЧЕН СВИДЕТЕЛ, КУМ. /М.М./
№ 68. Термини за лице, изпратено от момкова страна да иска мома /М.М./ + Ком.
№ 69. Термини за обредно лице..., което се разпорежда на сватбата. /М.М./ + Ком.
№ 70. МАЙКА НА БАЩАТА /21/. /вер. Д.М./
Съставителство на карти:
Д.М. Л.Р.	/3 бр./ /9 бр./
М.М.	/28 бр /
Х.Х.	/20 бр/
Д.М. + Л.Р. Д.М. + Л.Р. + Х.Х. Л.Р. + М.М.	/4 бр./ /2 бр./ /3 бр./
НА
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор.....................................................5
Структура на речниковата статия...............................8
Условии знаци.................................................9
Таблица на субектите и отношенията на кръвно
и брачно родство и родство по сватовство, кумство, кръщаване.11
Съкращения
1.	Съкращения на използвани печатни източници и справочници.13
2.	Съкращения за архиви.....................................18
3.	Други съкращения.........................................19
Библиография
1. Библиография на авторите на речника....................24
2. Печатни източници, справочници, архиви.................26
Речник.......................................................29
Списък на картите...........................................721
Карти.....................................................  724
Списък на карти към непубликувания том
на Български етнографски атлас..............................772
775
Христо Холиолчев
| Максим Младенов] | Лилия Радева |
БЪЛГАРСКА СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК
българска, първо издание
Редактор
Компютърна обработка
Оформление на корицата
Цветелина Георгиева
Румен Хараламбиев
Деница Трифонова
Формат
Обем
Дадена за печат
Излязла от печат
Предпечат и печат
16/70/100
48,5 п.к.
декември 2012
януари 2013
Изток-Запад
1124 София, бул. „Цариградско шосе" № 51 (до БТА)
тел.: (02) 946 35 21, тел./факс: (02) 943 79 51
e-mail: iztok.zapadbg@gmail.com
iztok_zapad@abv.bg
www.iztok-zapad.eu
45 лв

БЪЛГАРСКА
СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК
ХРИСТО ХОЛИОЛЧЕВ
МАКСИМ МЛАДЕНОВ
ЛИЛИЯ РАДЕВА