Българска митология - енциклопедичен речник - Стойнев Анани Борисов

Автор: Стойнев Анани Борисов

Теги: енциклопедичен речник митология

ISBN: 954 8289 -03-2

Год: 1994

Похожие

Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност

Речник на гръцката и римската митология

Речник по антична митология

Българска семейно-родова лексика. Енциклопедичен речник

Текст

БЪЛГАРСКА
МИТОЛОГИЯ
Енциклопедичен речник
I |>.рво и мание
Съставител Анани Стойнев
Автора на статин: Анани Стойнев, Димитър Попов. Маргарита Василева.
Ранко Попов

Издателска трупа 7М + ЛОГИС
София 1994
© Лианн Борисов Стойиев - автор на
статин, словник, предговор. съставнтсл.
1994
© Димигър Петров Попов. Маргарита
Михайлова Василева. Рачко Иванов
Попов - авт ори на статин; 1994
© Ратвигор Колев и Борислав Кьосев -
трафичен литани. 1994
© Итлателска трупа 7М + Лот нс. 1994
ISBN 954-N2K9-4B-2
БЕЛЕЖКАИА 1ВДА1Е.1Я
Речннкт.т обхвата 420 енциклопед|1Ч1Ш сгапти на гермнни, конто предс та-
вят основного съдьржание на понятного бъ.ттарска миюлогия. II поет раин
ню са ХО. кати та подбора на повечето от 1ях дьлжнм особена благодарност
на авторнте г-жа Маргарита Василева и i н Рачко Понов След всяка етатня
е посолена н тпол тванага от ст.огвстиии автор основна ли юра i ура. коя to е
препоръчптелна и та доит,.пипстип справки но ладен.па гема Най-накрая
след бнблнографията. е посолен и авторы наскпняга
Освен нал четпрнс ютипте основнн термина, конго са tat тавня на статин, в
речника са вклточешт и около КИМ) преки препратки на 2 равннща Напри-
мер (I равнише i НЕ, |Я<1>1< \ = Слм< > цн< \ о шалава. че iiri'*/wi е с иноним
на < tiuoiHitui. кой to пт.к термин е tat завис на етатня. а (2. равнише • СТУПА-
I III I И 11А1Ч1 / Им мп I \ । \< т.м ошачава че ияма от те тна етатня затер
мина cntviitiiimiut пари, но та гона поня i нс може та се прочете в сгатинте за
пиане и пш ик ъи
Отделит» от юзи иарочнн препратки, вътре и самию статин широко са тастъ-
пени ирепрашаннята (около 2(ИМ)> чрез ошрифтяваие Така том вдадена
етатня определен текст е отпечатан с уючеметш букнп. тона означав.!, че
юзи гекс г е термин, за конто в речника нма от телна с таг ня Кот а то никое
понятие е отпечатано в курит, юна с сторено. за да се открой! по-особеннте
гермннн. за конто няма спеииа inn статни. но MOlai та от. т.н срешнапт в ли
iepaiyp.ua и ли нрактиката Второю равнише на сьшинските препратки (вж
но юре ( I М1АИИ I И II \РИ . Иммтт. I \ т м 1>м I с вт.в врт.тка именно с
то in тип информацпонни врьзкп
Състапшпе icpMiiim са та тени и прав с говоре т и гака са но тре тени атбучно
в текстовия масив. напримерОЫ’1 ДЕ11 Х.'1Я1»,а не X. 1ЯЬОЬРЕДЕН и тр
Някон понятии, т гавно от об iac i та на наро iiiine прашиии и обнчан. са да-
дени в । ипично наро шою им звечене. например PN С A. ICkA 11ЕДЕ. 1Я а
не РУСАЛСкА СЕДМИЦА СВ. ЧЕ1 НР1И Е а нс СВ. ЧЕ Н1РИДЕ( ЕГ
М1.ЧЕИИЦИ ПАВ1ЮВДЕН а не СВ. ПАВЕЛ н тр
Като основнн гермнни (заглавия на статин), еннонимн на основннте терми-
ни и по-особени термишт (споменатн в стапште) речниктл н тяснява чрез
статин и препратки общо около 3500 спецнални понятии от от. irapcK.ua ми
тологня 11адяваме се. че това словнобо!атечво. какго и гиньт насгатиите.
определят характера на пзданиею. коею грябвз даоттоваря иаенциклопе-
дичнн и лекепкот рафски и тпсквания
Ст.знаваме. че издание ю може би нма някаквн не дос iai тати Все пак. катосе
надяваме на благоск юннос'т. нрелос!авяме гош енцик зоне тнчен речник па
усьрдння ЧИТА ГЕЛ
ЛО1 ИС
6
7
lll’EJI ОВОР НА СЪСТАВИ ГЕ. 1Я
Този енциклопедичен речник ня маше да вили бя.ч свят, ако не беше настой-
чивост! а. да не кажа упоритостта на пздателство ./огне в лицето на Влади-
мир Павлов и Николаи Мандажиев. и сьдействието от страна на фирма 7М
И тук не става дума за настойчивост огносно издаванею на вече готов текст
(макар че и това не е никак малко и е повече от похвално), а за упоритост в
подтика да бъде създаден такъв текст. Специализирали се в подготовката на
справочни издания, издателите ме убедиха. че идеята и словникът. създаде-
ни прели десет години не бива повече да изчакват. а трябва да се дообработи
концепиията и да се пристъпи към авторски издателска работа В интересна
истината трябва да се отбележи. че през изтеклите десет години нее имаго,
както ги наричаме. обективнп пречки за осъшествяването на Речника Нешо
повече. беше набран предварителен тираж, конто в новите условия е немис-
лим Причините бяха изцяло субективни - никои автори по един или друг
повод се отказваха. засти изцяло със собствена изследователска работа, и аз
просто ги последвах Гака че реалният подгик за o-ii.n>r-iiHBaiieio, за доби-
ването на плът на словника е на издателите Естествен!» е. че заслугата на
обнародването в сегашното трудно за сериозни издания време е също тяхна
И така. EiHiHK.ioue 1НЧНИЯ1 речник на бь.н apcxaia мню. ни ия е в ръцете на
читателя, и както винаги. последната дума те бъде иегова А целта на ав-
торская колектив беше да ладе сбита, конценгрирана в отделки статин ин-
формация за цялото културно богатство, което можс да се покрие от поня-
тието пь иарска чипю.юги.ч. Тук е необходимо известно уточнение, тъй кап»
е близко до ума. че всяко понятие има такова съдържание или такъв сми-
съл. какъвто се вложи в него Без да се впускаме в пространна разсъждения.
трябва да се отбележи. че под бьлгарска мчто.югнч тук се разбира всичко.
което бьлгарският народ е унаследил и сингезирал през вековеге в сферата
на митичното - тук са и останки те от мнтологията със съответните богове,
митични съшества и свешена предмета на траки, прабългари и славяни. тук
е и цятата оная странна смес на езичество и народно христианство, устано-
вила се през вековете. конто моде да се изрази с понятието народна иипю-
юги.ч и която все още се записва от етнографн и фолклористи като практи-
чески или духовен реликт. Схващано по такъв начин, понятието оыгарска
читоюгия има най-голям обем и обхваша всичко матично в сферата на
българската култура от времената на езичеството до времето на отличава
щата се от официалното християнство традиционна народна култура. Това.
надявам се. прави Речника интересно четиво и за широк кръг читатели нес-
пециалиста В него интересу ваши ят се моде да намери кратки, но иначе бо-
гати сведения, полезна при четене на художествена литература или наблю-
да ване на произведения на нзкуството с митични сюжети. при изучаване на
исторически съчинения. фолклорни и етнографски трудове, народоведски
изследвания Изобщо Речннкът с ценно пособие за вески любознателен и
родолюбив читател.
Както личи и от самото заглавие. Речникът е насочен единствено и само
кьм митичното като реликт в българската култура - по това се отличава. и
то сьшествено. от различии чужди митологични речници Поради тази при-
чина в него няма статии с обш теоретичен характер - тук теоретичността би
трябвало да личи в представянето на емпирията. И ibi.ii някои по-обобщава-
ши статии (като Тракииско наследство. Религия на българските славяни,
Прабллгарсиа религия. Световно дърво). конто са и с по-голям обем. поня-
тията от словника са представени в кратки статии със сбита информация
Само в стат ките за боговете и някои митични персонажи е дадена и етимо-
логията на термина Пълна етимологична разшифровка при такъв род изда-
ния едва ли с нужна, тьй като мнозинството от понятията сами по себе си
имат немитично и дори утилитарно звучене (например праг, кон. куче и др.)
Все пак това не отхвърля вьзможността при бъдеши издания етимологични-
те обяснения да бъдат разширени. Това впрочем се отнася и за самия слов-
ник - сета в него липсват статии за митични сюжети в произведенията на
българската средновековна. вьзрожденска и съвременна литература и изкус-
тво. Няма и статии за изтъкнати изеледователи на митологичното ни нас-
ледство И тъй като стана дума за словника, не само съм длъжен да отбеле-
жа. но и нскрено благодаря на авгориге Днмитър Попов и най-вече на Мар-
гарита Василева и Рачко Попов за иеговою. главно синонимии, обогатяване
Накрая. надявам се. че енииклопедичнияг речник на бъ иарскага мигологня
запълва празнина в нашия културен живот Вярвам. че това е необходимо
издание, което ще се приеме с интерес от читателя Впрочем, както беше
вече отбелязано. последната дума е иегова
АНАНИСТОЙНЕВ
СПИСЪК II \ bill. IIIOI l’\'l>( KHIH bkTAIllEIIIIM
9
БЕ
blip
БФ
ГИБ11
ГСУ 11Ф
ГСУ 11ФФ
Д«б.
или
111 им
ииии
ИНЕМ
IIHIIM
инмв
ИОРЯСл
Кап.
ЛИБИ
МПк
МПр
11нр.
II.I.
ПСи
СвНУ
СпБАН
PGr
MGH-SS
сп Българска етног рафия. София
сп Български преглед. София
сп. Български фоЛКЛор, София
I ръики и твори за българската история. София
I одншник на Софийския университет Исторически факултет
Годишник на Софийския университет Историко-филологнчес-
кнфакултст
Добруджа Етнотрафски, фолклорнн и езикови проучвания С .
1974 Сборник
И звестия на Археологическая институт. София
Известия на Етнографския институт с музей. София
Известия на Института за изобразително изкуст во. София
И звестия на Народния етнотрафски институт, София
И звестия на Нацноналния исторически музей. София
Известия на Народния музей, Варна
И звестия Отделения русского языка и словесности Импера-
торской Академии наук. Санкт Петербург
Капании Бит и култура на старого български население вСе-
вероизточна България С., 1985 Сборник
Латински извори за българската история. София
сп Музеи и паметниии на културата. София
сп Македонски преглед. София
I (ирпнски край Етнографски, фолклорнн и езикови проучва-
ния С. 1980 Сборник
11ловднвскп край Етноз ра<|>ски. фолклорнн и езикови проучва-
ния С., 1986 Сборник
I крнодическо списание. София
Сборник за пародии умотворения и народопис. София
Списание на Българската академия на науките. София
Vigne. J Р. Patrologiae cursus complelus. Senes Graeca
Monunienla Gennamae histonca - Scnplorus
АВИТОХОТ
АГ AMI. к
\ВИ I OXO.I - име на в налетел, с
което започва известният историчес-
ки паметник сИменник на българс-
ките ханове>. Самияг <Именник> не
е собствен» нито религиозен, нито
митологичен текст, но вьпреки това
той е текст със свешено значение за
прабългарите и тяхната държавност.
Поради това в него личи преходът
от сакрално-космологичното към
исторнографското. от общественото
към човешкото. Така първите владе-
тели А и Ирник (независимо от
това. че много изследователи виж-
дат в тях хунския вожд Атила и сына
му Ернах)са представени в митична
светлина, продължителността на
живота и управлението ми е неестес-
твено голяма за разлика от тази на
следвашите ханове „Авитохол живя
300 години Родът му беше Дуло, а
годината му (на завземането на
властта) дилом твирем Ирник живя
150 години Родът му беше Дуло, а
годината му (на завземането на
властта) дилом твирем". Както се
вижда, това е библейска продължи-
телност на живот и царуване (през
Средновековието <Именникъг> е
бил в обръщение като част от сбор-
ника <Елински и римски летопн-
сец>. и то след библейската Четвър-
та книга на царете). Тази изключи-
телност на първохановете. безкрай-
ност на управлението им, внушава
осветеността на държавата Първият
камък, устоите трябва винаги да бъ-
дат различии от обикновеното, кое-
то следва. трябва да имат най-много
„земна свешеност". доближаваша се
до божествената, до акта на сътворе-
нието В този смисъл А и Ирник.
без да са културни герои, имат фун-
кииите на типа културен герой Тс
донасят божествената уредба. узако-
няват я и поставят културното, под-
реденото начало сред прабългарите
След тях започва хронолог ичното
изложение на събитнята. конто са
предадени точно чрез прабългарския
календар
* Стойче». А. Светогледът на пра-
българите С . 1985. А или и
СгоПнен
АГАРЛЪКРСватба
АД, к<н ран, смола, киса, дженлём.
пъкъл, вечна мъка - образува заедно
с рая двете основни сфери на отвъд-
ння или ..они сия г", непосредстве-
но свързани с вярванията и предста-
вите за задгробния живот.Според
народа А се намира под земята или
на небето В пьрвия случай той е в
„сърцето" на земната твърд, където
преобладава вечен мрак и i ори пос-
тоянен огън Във втория А е най-
ниската дипла на небето, разполо-
жена непосредствен» над ОБЛАЦИП
(според апокрифната книжнина той е
на второто и третото небе) В А
отиват душите на всичкн грешници
- крадци, убийцы, прелюбодейци,
измамннци. магьосници, самоубий-
ци.богохулнпци и непочнталнте
своите родители хора Греховете им
се определят от Архангел Миха-
ил. конто взема (изважда с ножа или
сабята си) душата на всеки МЪРТ-
BEU. Според отделни представи пъ-
тят към отвъдния свят минава през
мост, тънък колкото човешки ко-
съм По него преминават само пра-
веднитс души, а останалите палат
направо в А Вярва се. че А предс-
тавлява огромен казан, пълен с кат-
ран или вряща вода В дъното на ка-
4Д ОМЧЕ
мц । г м х
10 зама седи гарторьт - царят ни л ВВО-
ДИТЕ Около него си владишпе. по-
повете и магьосницнте. и на рамена-
та им са покачено останалиге греш-
ники Ге са оковани във вериги Ако
някои подале г зава от казана, дяво-
тите и скорпионите го бутат отново
с острите си копия Огънят под каза-
на се подклажда постоянно Според
отделим поверия ку чт го носи вода,
за да изгасн огьня. над коню ври не-
говият стопанин. а котката носи дър-
ва и духа, га ла гори той по-силно
А е описан с особенд експресивност
в апокрпфите ia Богородица, конто
поискала да отнде там и да води как
се мъчат 1решнииите Гемата за А
присъства неотклонно и в църковиа-
та стенопис Вж и Ран
= Вранска //<. Апокрпфите на Бо-
городица С 1940; \f<ipun<>4 ./ Изб-
рани произведения I I,С. 1981
Рлчко Попон
АДАМЧЕ = Де ii . Ени iimi
АЖДАРХА - Змг и
АЖЛЕР = Зме и
АЛА - Хала. Вятър
AMA.lEl прсдпазваш мальк
предмет, изработен от различен ма-
териал ис различии изображения А
винаги са евързани. пр яко и ли кос ве-
но, с някаква представа и вярване
Отговор 79 на папа Николаи I по до-
питванията набългарите лава пис-
меносвилстелство за такова светс-
ки предмети у прабьлгарите „Заявя-
В.1ЙКИ. че у вас има обичай ла вземат
немощните заради здравето си ня-
каква повезка и да я носят окачена
под шията си. питате дали ние запо-
вялваме да се върши това и по-ната-
тък “ Открити са множество знаци
(напр. често срешашня се знак IVI. в
конто някои изеледователи виждат
рунически символ на Ганг рае. плас-
тики и други предмети. коню не-
Прайн i.'apt ки а чу lem — нонче
с чонешка г.tana
сьмнено имл апотропейна (предпаг-
ваш.1) функция Невина!и обаче
може да се per нс трира връзката
между предмет и представата за
него, която гое правила свешен За
някои А., както и за ареала на Сайго-
на маяцката култура. тя е ясна -
Това са и ««Сражения на животни. ко-
нто са били ioicmii.Iba Гот тмн-
пл!) Вярата в тотема постепенно
намалява. но като отглас се запазва
представата. че нсговияг дух. свьр-
зан с нзображеннето му в А., може
да помета.
= Бешен /иен В 11ървоб|>.н арски
амулети ИНМВ, кн IX
(XXIV)1973; ()нчар<ш ,1 За прабьл-
гарскнте амулети - МПК. N I. 1977;
Лончена-Пешкова. JI. Знаци върху
археолог очески паме тниии от сред-
новековна Бьлгария VII-X ,С 1980;
Отговори на папа Николай I по до-
пит ванията на бьлгарите. - ЛИБИ.
II Responsa Nicolai рарае I ad сои
xulta Bulgaroruin % Ли\нп С ton nt н
AHA I EM A. нан-мня. npoK.iHiue.
рама га народен обичай. конто се
изпълнява. когато в селото или в
рамки те на неювото землнше е из-
Mill 111
вършено убийство или други прес-
гъпленне с известен или неизвестен
извършитсл. Иннина горн са се тски-
те първенци нале лосье с вешен и ка.
конто решав.!т даанатемосаг прес-
тмишка, каю го oi тьча! oi сезския
ко чек । ив н иреди ihiik.ii нет она г а
символична г мыч Същност га на
обичая се сытой н натрупванею на
грамада oi камъни. която се осмис-
тя каго । роб inoi ребенке) на наси т-
ника Обнкновсно грамадата се пра-
во на място, бележешо сакралната
1 раница между HcycBocHoio прост-
ранство - на кры топы, на синор
и ли на междата между две селски
землиша Според поверието на мяс-
тото на А наи-често бие градушка
Зал аг анечо на г рамада е свешен об-
рел и се предхожда от водосвет. из-
вьри1ван oi в талика или друг предс-
тавите! на църквата След юна на
мясютосе забива кол Свешеникът
произнеся проклятие и пьрви хвър-
зя камък 11 рис ьс г ваши те повтарят
А и последоватслно хвърлят камъ-
ни Гези действия се извършват ви-
наги. когато човек мине покран гра-
мадата. макар че ценного място се
оемнеля като опасно и НЕШК'Ю. Ве-
чер след залез слъние каменната
купчина се заобикаля. майкиге не
пускат деиата си да ш раят в близост
до нея I (редставите за нейната не-
чистота се обуславят от факта, че
анатсмосаниге и прокълнати хора се
превъпльшават след смъртта си и
душите нм се превръшат ньн нам*
iiiiiii И шеечна аналогия с обичая
грамада сочат погребенията на почи-
нали некръетени деца i hpi iimi i a,
и района на Странджа Вт.рху тсхни-
ic i poi.ohp манките оформят малка
купчина от камъни и керемнди
>1Юв, I Народно проклят не
СбНУ, кн 57. С., 19X3. Моринов, Д.
Лиге ill. 1>ю горски (М/иш/илш
Избрани произведения I 2. С . 19X4.
Стой има, Л. I рамада Фолклорна
студия ПСп . кн 71. 1910 .Р\чко
, Попон
AHI ЕЛИ краенви. русокосо мом-
цп. облечени в позлатени ризн и с
криле на рамената. Според богом и л-
I ските легенди А били създалеки от
бог оше през първня ден. за ла му
бъдат слуги Различавали се по своя
рант. гъи като били обединен» в де-
сет чина Началникът на десетия чин
бил См анатт I. по-късно наказап от
Бога. С него тръгналн и някои от А .
конто се прсвьрнали в бс< ове и пре-
лым явалн хората на темята Според
апокрифа за Енох А от първото
in i.i управляват звездиге и валежи-
те; А от четвъртото небе придвиж-
ваг слънцето и месечината. а А от
шестою небе управляват всичко. ко
ето се случва на земните жители В
богомолскнте предания св Богоро-
дица е прелставена сьшо каю А . из
пратен от Бога, та да приеме Ису с

АН ДОНОВ JI н
АНДРИ ИДЕИ
Христос. В старобьлгарската и в
апокрифната книжнина А се разли-
чават по иерархия: те се делят на те-
ргвнлш, серафимы, cu.iu, вшсти. на-
ча ю. анге iu и арханге. iu. Според
традиционните пародии схващания
броят на А. отговаря на броя на Хо-
рата. тьй като всеки отделен човек
си нма свой А и свой дявол. А
лети над дясното му рамо. а дяво-
льт седи на лявото. А и дявольт на
човека са в постоянна надпревара за
надмощие Когато човекът постьпи
добре, неговият А е взел превес.
Лощите му постьпки са дело на дя-
вола Вярва се. че човек трябва да
спи на дясната си страна. Иначе не-
говият А. плаче и не може да го из-
мькне от властта на дявола Когато
човек умира. А и дявольт водят
люта борба за ДУ ШАГА му. Затова
шом настъпят предсмьртните мъки.
близките му го обръшат винаги на-
дясно Ако мъртвият е праведен, не-
говият А го отвежда пред Божия
сьд Вярва се. че има хора сьс ..слаб
А " Именно на тях се привиждат
различии демоннчни сили като вам-
НИРИ. ТАЛАСЪМИ И САМОДИВИ.
Спорадично се вярва. че душите на
починалите крьстени деца стават ан-
гелчета, конто крьжат под райского
ябьлково дьрво В ангелн-войници
на св Георги и Архангел Михаил се
преврьщат душите на умрелите
чисти (девствен») момци.
Ангсюв. Д Бьлгариньт всредно-
вековието Варна. I98S: Етнография
на Бьлгария Т I. С . 1985; Миронов.
J Избрани произведения Т I. С..
1985 -, Рл ЧКО Попон
АНДОНОВДЕН = Аиюнондьи
АНДРЕЕВ. (ЕН Ан ipeion ни. Ан-
дрея. Ен фин. Едрен, Ъ фен, Дренов-
дсн, Е февИ.н, Мечкинден <30
ноем.) - празник. с конто се чества
лепят св апостол Андрей Пьрвозва-
ни Отбелязва се с празнична литур-
гия Народьт свързва А с предела-
вата, че от него денят започва да на-
едрява колкото едно просено (царе-
внино) зьрно Вярва се. че ..Андрен
прогонва зимата и дьлгите ноши" В
района на южного Черноморце ри-
барите почитат св Андрей (наравне
сьс < в Никою) като господар на
енлните морски ветрове и бури В
Петричко има поверие, че св. Анд-
рей е баша на св Никола В навече-
рието на празника стопанката сваря-
ва в ново гьрне различии зьрна -
жито, иаревица. боб. леша и др - за
..да наедряват" От обредното вари-
во сутринта всеки хвьрля по малко в
комина с пожелание за висок», те.
добр» посев», а останалото изяждат
Дават и на домашните животни и на
кокошките. Някьде раздават от ва-
ривото на сьседн ..за здраве", но по-
често това не се прав», за .да не се
нзнесе плодородието от дома". При-
готвянето на обредното вари во в на-
родного мислене се асоциира с „нае-
дряването" на селскостопанскнте
култури. на младите булки (т е да
забременеят), на плодородието в
най общ с.мнсьл В Сев Бьлгария
св Андрей се почита като господар
на мечкитс. Според народната ле-
генда свстецьт победил мечката,
впрегнал я в рало и изорал земята.
или (според друг вариант) я яхнал
като кон. Затова А. се тачи за пред-
пазване от мечки и носи името Меч-
кинден. От сварената иаревица
хвьрлят в комина и наричат: „Наги,
мечко. варен кукуруз, да не ядеш су-
рово я и да не ядеш човеците и сто-
ката!". В някои район» в Южна Бьл-
гария характерните за А обрел» се
извьршват на празника Варвара.
Жития на светиите. С., 1974,
АНДРЕЯ
АПОКРИФ
596-599; Васи /ева. М. Календарни
празници и обичаи. - В:Етнография
на Бьлгария Т.З. С., 1985, с.95.
Маргарита Василева
АНДРЕЯ = Аидреевден.Р Секула
ДЕТЕНЦЕ
АНИНО ЗАЧАКЬЕ = Св. Анд мм-
НА
АНИНО ЗАЧАТЬЕ = Св Анд «им-
ид
АНТИХРИСТ = Дявол, Потоп
АНТбНОВДЕН. Ани....в лен. Лё-
линден (17 ян.) - празник в мест на
преподобння св Антоний Велики,
конто християнската цьрква отбе-
лязва в деня на неговата смьрт.
Народното честване на А е свьрзано
с представата за светена покровител
на чумата или изобщо на болес ги-
те. Като празник в мест на чумата А
е познат и под името Лёлинден (Раз-
градско), породен от табуираното
название за болеет та -.гё.тч В све-
тогледа на българите съшества тае-
на врьзка между светците Антоний
и Атанае. Те се мислят за двама бра-
тя ковачи. Понякога празниците им
се означават с общото название
падки и медени (Попо веко). В Г1и-
ринския кран има вярване. че всички
болести се събират на А . а на след-
ващия (Атанасовден) „трьгват по
хората". Тези мирогледни представи
определят типичните за празника
обредни действия и забрани Жените
приготвят и раздават намазани с
мед пресни питки В Разградско две
питки дават на сьседи, а трета оста-
вят на тавана „за лёлята”. „за ббля-
та" Предпазен характер има и заб-
раната жените да работят на А
•S Жития на светиите. С . 1974.
43-46; Василева. М. Календарик
празници и обичаи. - В Кап с 210;
Попов. Р Светци близнаци в бьл-
гарския народен календар С., 1991.
64-70. 73-75. '-3» Маргарита
Василь вл
АПОКРИФ - дума от грьцки произ-
ход. конто означава скрипт. тайна
книга. През епохата на езичеството
и ранното християнство (1-11 в.) А. е
религиозна творба с божествен про-
токол. достьпнаглавно за жрепите и
тьлкувана единствен» от тях. След
официалното налагане на крист иян-
ството вьв Византия понят пето А
променя значение™ си А. започват
да се наричат онезн писания сьс ста-
розаветна тематика, конто остават
извьн сьстава на Стария и Нови я за-
вет, и се схващат като книги за ере-
тииите. Разпространяват се тайно,
тьй катоса обявени за .дтьжливн" и
неканонични. С апокрнфен характер
са и редица молитвн против болес-
ти и зли сиди, заклинания и гада-
телнн книги През средновековието
А са сьставна част от литературата
на християнскнте народи В жанрово
отношение А. се делят на художест-
вена проза, поезия. послания на
апостолите. молитвн. гадателни
книги и сбирки от въпроси и отгово-
ри. известии още като разумниии
Най-популярните старозаветно А. са
за Тивериадского море, за тайните
на Енох, за откровенней» на Варух,
за Адам и Ева и завършека на света
Сред новозаветннте А. особен» раз-
пространенн са «Ходене на Богоро-
дица по мьките>, «Българската
апокрифна летопио. <Тайната кни-
га> на богомилите. Апокрифните
молитвн и заклинания са адресира-
ни най-често против болести (не-
жит. треска, бодеж). против някои
атмосферни явления и процеси
(т рьм, ня I ы». ДЪЖД) и против злос-
торни демоннчни СИЛИ (НЕЩИИИ,
МАГЬОСНИЦИ. МОРА).
S Петканова. Д. Стара бьлгарска
MA Alli I Ч Mill Ml t
14
литература T I Апокрифп C . 19X2
-. Рлчко Попон
XI ЮЛ ОН . Гпакийс kit конник
XIIOTРОПЕИ - дума от ipi.HKii
произход. означав.! име. слово и ш
вещ. конто имат магически си ла да
отблъскват злитесили и ДГМОНИП
наколи ши По традиция бълга-
рите кръшават децата си, конто са
родени с лед починали рожби, с
апотропейни имена - Вълчо или
Курти. Стоян или Стана. Здравко
или Живка Те се обръшат към бо-
.честите и свръхестествените демо-
нични същества катос амодивип с
названията ieiu. сестри. HrtWKw.
< indcu w иедени, благички. бели и
червени. А след pa щообразието от
апотропейни предмети. използвани
в ежедневието и обредния живот.са
червеният вьлнен конец. 41 сыпи,
металната монета, сините мъниста.
кръстчето от г ЛОГ или кост на риьа.
вълчият или змийският зъб. обърна-
тата наопаки дреха и др
=? Георгиева, Ин Българска народна
митология С. 19X3; Етнография на
България ТЗ. С. 19X5; К<н/нов.
Ст Л Амулети против уроки -
ПНЕМ, кн 2. 1921 Рлчко Попон
ХРАЛАМБОС = Св Хара iamiiii
ХРАЛАНБЕЙ = Св. Хара iamiiii
АРАЛАНПЕЙ -Си Хара iamiiii
ХРАПИ = Кукп-и
АРД ЗАВУ I = Дяво I
SPEC Р Трак и и< к и конник. 3\ i
моксис
АРМЕНИИ = Нани
АРМЕНИИ Р Врачка
XPIЕМИДА Р Bi дика 1.ог ння
МАЙКА. БЕНДИДА
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ. Свет Ран-
ie.i - един от седемте аигели при
Божия престол, конто според народ-
ного християнствое вожд небесните
сиди и борец срещу духовете на
И юбрамеение на си. Архангел Ми-
хаи I нърху икона
тъмнината В иконографията се
изобразив.! с копне в ръка (понякога
на кон). тъпчеш дявола с краката
си Народна! а вяра вижда в А М ан-
гел на CM I.PI гл или един от брэтята
юнаци. комуто при подялбата на
света се падналн мъртвите души
Топ взема душа! а на умнрашия.
подавайки му яььтка (по-ряд ко
китка). Оттук идват и народните
названия на А М - дуик>н<н)ник. ва-
rhahuiHUK Представите за образа на
А М са разкриги в много приказнн
сюжетн. Понякога А М. идва с нож
или коса в ръка. за да извади душата
на умиращия Ако застане до глава
та му - болннят ше у мре; ако заста-
не до краката - ще оздравее AM е
справедлив и състрадателен Той
моли бога за душага на сиромаха. та
да не (кланаг децата му сирачета В
твърде известния приказен сюжет за
свети Рангел-кум той отлага смърт-
АРХ ЛИП I МИХЛИ I
AfXAIir I ЮВ.П II
IIloopa мхсние на св. Арханге.I Ми-
хан I верху антов предмет
та на своя кумец. но не го нзбавя от
нея I |редпазната мярка да се излива
пода 1 а от созовете в дома след нас-
гъпване на смърт та се обяснява с
представага. че в нея А М и тмил
ножа сн САМ - душовадник е
свьрын специален обррлрн хлян.
конто се прнготвя при пси pi i.t iini
за следпог ребадни обреди и за праз-
ника на AM В Зап България се на-
рича Ранге юно 6 иодо, а в Изт Бол-
гария - Аранге.юво. Ранге toe v/но. .
v/чо на <« .Михаи д В традиционния
народен календар AM се чества на
празника. носещ неговото име (вж.
Архангелов;]! н) Представите,
свързани с AM . както и времена та
характеристика на посветения му
празник допуска! сложнага транс-
формация на древно демонично бо-
жество. почитано в късна есен.чнито
черти преминават в култа на светеца
Михаил от офнциалния църковно-
хрисгиянски календар
S Жития насветинге. С. 1974.
с 558. Маринин. Д Народна вяра и
религиозна народни обичаи - В Из-
брани произведения Г I .С. 1981.
321-322.367.642-694. Георгиева.
Ин Мирог ледът на българския на
род от средата на XIX до начатою
на XX в - В Етнография на Болга-
рия. Т.З. С.. 1985. с 57. MAPI \pii-
I \ Ви и и. нл
APXAIII ЕЛОВДЕН, Арант елов ни.
I’anie.ioBдсн. Св.Раше.1 <8 ноем )
празник в чест на Apxahi i i Миха-
ii I В народната среда се opi анпзн-
рат «.смейно-родови служыт или
КУРБАН la светеца-покровите. г лич-
ин пат ронни празници за здраве
(СВЕЗ! и. < лужка. оычзк. курьан);
1 правят се обшоселски празници и
। сборове А се чества на мною месга
| и като храмов празник Представала
за св Рангел-фтноксиЪтик определя
врь тка» а между А и поминала г а об-
редност. Съботата прели празника
се права Ранге имиката задушница,
която се смята за една от големите
(а на места и най-голямата) през го-
дината. За задушнииата. както и за
честване на архангеловските патрон-
ни празници се приготвят специалнп
оыч дни хлябовр (Ранге юно о ио-
до. Ранге юв хню. Арангеюно), кон-
то по название и пластика повтарят
основните хлябове за пот pueeiiiii-
=? Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лнгиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения.T.I. С.. 198),
692-694; Васи teea. М Етнография
на Болгария Г 3. С.. 1985. с. 132;
Ста ненова. Ж Етнография на Бол-
гария Т.З.С.. 1985. с 144. 146. 148.
155. Ъ МлигАРигл Василева
АРЪТЛИК Р Побратимство
АСКЛЕПИЙ Р Тракийски кон-
ник
THII Л
17
W4IIH
\ I ИН \ , Bi IIIK x БО1 ИНЛ M MIK \
А ГАНАСОВДШ. Гаийсов mi. hi-
мен cn. A i анис. C pc hi зима (18 ян >
църковно-христнянски празник в
мест наев Атанасий Велнкн.епис-
коп на Александрия Според народ-
ната вяра св Атанас е победите ! на
замните студове и снегове. конто му
се паднали при подялбата на света
между шестимата братя-юнаии На
този лен светецът облича копринена
риза и от ива в планината да вика пя-
того С А се евързва прелома в го-
дишното време от зима към пролет
и пято Оттук идва названного му
Среди зима и изразът „Атанас дон-
де. лятото дойде" Главно в Сев
Бьлгария се среща вярването, че на
А се ражда чумата Светецът се
смята покровител на чумата За
предпазване от нея принасят в жерт-
ва черна кокошка и раздават специа-
лен обреден хляб От черната ко-
кошка (или пиле) в Тракийската об-
лает прнготвят обредно ястне и го
раздават заедно с хляб Вярва се. че
перата на закланата птица имат ле-
чебна сила, че ..от черного пиле бол-
ките бягат" Профилактнчно леку ват
от чума и овните. като ги „ку ку ват".
Широко разпространена е практика-
та на А да се прнготвят и раздават
за здраве пресни питки. намазано с
мед А е между празнините. на кон-
то се устройват обшоселски и обре-
чени КУРБАНИ за здраве На А се
слагат и семейни служьи в чест на
светеца-покровител на фамилията.
нмота и стоката Позната е и предс-
тавата. че светиите Атанас и Анто-
ний са двама брат я ковачи ( железа-
ри. налбанти или ножари). затова А
ее чества и като еснафскн празник
Сьщата прсдстава мотивира обрелн-
те за побратим я ване, нзвършвани на
А в Сакарската облает
S Маринов. Д Жития на светиите
С.. 1974. 46-48. Народна вяра и ре-
лигиозно народно обичаи. - ВИзб-
рани произведения . Т.1.С.1981,
363-364.487; Попов. Р Светци
близнаци в бьлгарския народен ка-
лендар. С.. 1991.58-79.
Маргарита Вас плева
\\ЧИЯ Z'01.14ж 2
АЯЗМО = И тор
ЬАЬА - на звание на старите жени и
акушерките. конто пабуват, по вре-
ме на раждане След като навлезе в
извънфертилна и преклонна вьзраст.
вследствие натрупания богат жи-
тейски опит, всяка жена става обект
на специално уважение и почит.
Народната поговорка гласи: „Всеки
старец - зналец. всяка баба - врач '.
Б. учи внучките да прелат и тъкат.
да везат и шият. ла месят и готвят
Тя разгадава сънищата и е най-веша-
та лечителка в дома В случай, че
мъжът й е починал, тя приема функ-
цинге му на старейшина в гол я мото
семейство и в рода (задругата). Тя
разпределя задълженията между
членовете. тя ръководи стопанската
и домашиата дейност. Кади трапеза-
та на празниците. изрича молитвите
и благословимте. В голяма частот
семейните. календарните и стопанс-
ките обрели и обичаи на нея тради-
цията огрежда главната роля, харак-
теризираща я често като посредник
между земния и отвьдния свят Вяр-
ва се. че единствено Б може да чуе
орисията на трите наречницм,ид-
ваши през първата или третата нош
след раждането на детето. Затова
АЛКА МАГГЛ
ЬАЬЛ
Ьийи «а । шерка
npei гаги Hour м грябва да ос тане
будна l>ai.iiii.ii и е паи игявеният
празник в непна чео На Мра i пицц
обредното ко гене на черно пите се
извършва само ог 1> на кыпния
npat Б извършва течението на i. 1
HOMI < । ци и i. hi in Mill, гя меси и
раздави нитки в чест на ч\мл1\.
iiiapkaia и други бо lecui Ире шм
но старин вземат участие весенниге
жертвоприношения от типа на К<>
KoillAl \ ‘И скнл и черкуването га
ген я И < \м< >диии 11 ()в довята cia
puna рьководи обичаите та дъжд Hi
in руда и I । pm mi Но традиция по-
койннцигесе къпят н опалваг от
стари жени и мьже Понякота пре
минаването на жените кьм старчески
възраст се осыиесгвява на обредно
равнише В Странджа в нес i пиаре
кия огън могат да в ih i.it само жени,
конго са премина hi критнческага
възрасг и не са ва сьсгояние да раж
дат повече
Бойчее. С bi. itapAK.ua че тя.ша
задруга в сегашно и минало време -
СбНУ. кн.22-23. С . 1906-1907; Мо-
ринов. ,1 Избрани произведения
1 I. С . 19X1 <.Рлчко Попон
БАБА MAPI А. Пърна Март. Мер
лен Мариш (Ловешко и Троянско).
Летник (Охридско), Nlapieiiiiiia -
пьрвия1 денот мессц март Осмис-
1я се като преломен момент в при-
родния годишен кръговрат. поста-
вят началото на пролетного затоп-
ляне Н ранни зори жените помитат
къшите и дворовете. запалват смет-
та. onyuiB.ii се над огъня и го прес-
качат. га да нямат бълхи. Место
действнсто е съпроводенос вербал-
на м м ия ..Вън бълхи. Вьтре Мар-
та!" С тел това те обикалят граднни-
тс и двора като дрънкаг с тенекии и
ни кат синто. ia да прогонят imiiiiii
и । а ииги и I |ре г цели я ден те пе-
рат и не бият с бу халка. за да не бие
। г \д пре । лятото Тази забрана е ва-
лидна в никои райони и за всичките
..мартени съботи" Ако на Б.М удари
гръмотевица за пьрви път презгоди-
нага вярват. че реколтата ше е бога-
1.1 и тодината благополучна. Спора-
дично вярват. че през годииата те
у мират повече стари жени На Б М
на лена 1 а. момите. агышага и мла-
дше <|>иданки с гопанките вьрзват
Маси нипи. конго носят здраве и
предна(ваг от уроки Мартениците
се СВ.1ЛЯ1 при идването на първите
прелетни пиши - шьркели. лясто-
вици и кукувици В традиционно-
го народно светоусешане Ь М е
единс гвената женска персонифика-
ция сред годишните месеци Най-
чес ю г я се осмисля като старина с
миги о променлив нрав За да не я
разсърдят. стопанките мятат черве-
на дреха пояс или престилка, на
плета п ли иа някое дърво. ..за да
посрещнат бабичката с червено". То-
19
гава гн e усмихнага и о Тагора зпо то-
жена Със съшата це л народна га
традиция забранява на места пре г
тизи лен на с гариге жени да шли гаг
от къши Според поверието ако I» М
срешне по пътя си старини като нея,
много се сърди I я иска да вижда
само млади моми и невест през
тогу лен В народимте предания
прикатки и пословинн 1> М е пре к
тавена в най-близки род ст вен и вры-
ки с братята си I о.ЧЯМ и М ч т|.к
Cl чк<11 януари и февруарн) Че». го
на мигологнчно равнише трите пср-
сонифицнрани мессии образу ват
здраво споена триада, имаша отно-
шения към чипа за ра гнопо.ловигс
божествени ь нннлни и инцеста
между тях Според различнитенлрн-
анти ЬМ е ту сестра, ту съпруга на
своите братя Место тя е недоволна
от техните секс у алии возможности
или от обстоятелството, че лвамата
и братя са излили виното и Гатова
старицата (невестата) с разгневена.
вследствие на което времето се раз-
вали (вали снят или дъжд. пала
киша) Особено популярен е фолк-
лорният мотив за старата козарка.
която извела стадото си в планината
през последните мартенски дни
Според разказа тя сметнала. че том
Б Me старица като нея. те я лари с
хубаво време Но станало точно об
ратного Ь М се разсърдила на ко
зарката Поискала от брат си Април
няколко дни на заем, за да покаже на
старицата на какво е способна Ап-
рил и дал дните (мемните дёне, за-
ёмници. пр\спите дни) и тя пуснала
силни ветрове и сиегове Козарката
и нейното стадо замръзнали в пла-
нината и се превърнали в купчина
камъни. от конто тсче мляко или ле-
ковита вода В отделив райони по
тези дни стопаните предсказват как-
то те оъле времего през следваши-
те мессии
s Вш и кин. '/ Календарик празнп
ци и обичан В Етнография на
Ьь тгария I 3. С . 19X5, Марини», Д
IIзбрани произведения Т I ,С,
19X1, Мико». I Първомартенска об-
редносг С . 19X5, Ста меноиа. Ж
К тендар на иразниии и обичаи - В
11 зовдивски крап С . 19X6
Р\чк<> Попон
Ь\Ь\ ЧЕРНА = Св Чи на
ЬА1.А III АРКА = 111 чикл
1>\ЫП1ДЕ11 (X ян I народен приз-
ник в чест на I. чынг акушерки, в
конто у част ват предимно раздадите
наскоро жени 1ачн се и за здравсто
на малкнте лена, за ла не болелуват
от 1.М.ИПИ В ранно утро прели взг-
рев слъние бабите посещават домо-
вете на онезн невесги. на контоса
помаы иг при раждане Ге носят
китка от I.1PABI и. вързана с чернен
коней, mi л. масло, шчи о и чернена
bi. in ч Окъпват бебетата и намаз-
нат челата им с масло и мед. катогн
благославят дабъдат здрави. силни
и дълголетни Вълната поставят
върху । давите на момиченцата и
върху бузите на момченцата. за да
им пораснат дъ п и плиткитс и мус-
таните (брадите) С киткатабабата
поръева булките и момше против
s роки и за ла раждат теки Гя канн
т ьржест вено жените на обяд в дома
си Непосредст вено след това. нее
су принта, всички невесги с дсиадо
тригодишна възраст отиват у бабата
акушерка Носят кърпа. сапун, китка
и пари Всяка от тях полива ритуал-
но вода на бабата. която измнва рь-
не те си Дебет вието се иэвьршва
ПОД ПЛОДНО ДЪрВо. ДО IPI НДАФИТ
или над дрьиника. Место бабата из-
т ьрева ръцсте си от водета високо
нал । тавата и благое давя дсната да
I.M.IIIIII II
I.M.1IIIII .11111
Н нчусане на ЬаоинРен
пораснат внсоки Жените я такичва!
с кнтка и и дават пари. риза, чорапн
Напоил ге се нареждат около ботага
празнична трапеза, на която задъл-
жителни ясгия са варената кокошка,
млинът (баннцата) и обредният
хляб. както ракняга и нивото Место
единсг пените представители на
мъжкия пол по време на угощението
са му шкантите - i ьдулар и Гайдар*
лжия Трапезата е весела и шумна,
съпроводена понякога с цинично
песни, такачкн и opi иастични еле-
менти Laoaia носи около шия1а си
нанизи от сушено червени лют и
чушки, конто в традиционногосве-
тоусешане символнзнрат мьжкого
он доли телно начало I я кадн с кере-
мила жените под полите, за да раж-
дат повече деца. Разиграват се сцен-
ки с еротични мотннн Котаю мъже-
тс се включат кьсно след обед в
тържеството. те са обект на шегн и
закачки Жените им свалят калпацн-
ге. ратвързват им поясите и им
смькват тащите. За да бьдат оставе-
ни на мира, те трябва да заплатят с
пари на бабата Празникьт завьршва
с ритуалното изкьпване на акушер-
ки те на чсшмата или в реката, извес-
тно на места като н иЧУ1 АНЕ Учас-
гниците в обичая качват бабата на
двуколка или шейка, а понякога мь-
жете я носят на гьрба си с голям
плетен кош Отвеждат я на реката,
обръшат колата или коша и я изкьп-
ват вьв волата След това и цетуват
рька и я дариват с пари, пешкири и
чорапн Понякога в шествието учас-
тка г и маскирани персонажи - обик-
новено жени, облечена в мъжки дре-
хи
Ваччева. М Календарик празнн-
ци и обичаи - В: Етнография на
България I 3, С . 19X5. Краев. Г Ба-
бинден С. 19X5; Краев. Г Смешно-
го в бабинденската обредност - В
Смехът въвфолклора С . 19X7, Ма-
ринов. J Избрани произведения
I I. С.. 19X1; Cnut ненова. Ж Кален-
дарни празници и обичаи - В Плов
дпвски край С . 1986 Р.хчко
Попов
БАБИНИ ДНИ = Заемни дни
БАБИНО ПЛАТНО = Ды А
БАБИЦИР Бльиндтн. Бо н сги
БАБУ I ЕРИ - Кх кт i n. / С\ свыс v
НЕ
БАБУШАРИ = Кукин
БАГИН ВЕЧЕР = Малка Коледа
БАЕ11Е врачхванс - по форма и
стилистнчни особености представ-
ляв.! словесна формула (паи 1ка). с
твърдо установен и устойчив текст,
конто се произнася обикновено тихо
от посветено лице (баячка. врач-
ка ) с цел да се извьрши таклинание.
ла се прогони или умилостиви бо-
лестта и да бъде излекуван обектът.
Б. е сьпътствано винаги от опреде-
МНИ
20
21
Басне
лени магически действия (движе-
ния). конто са неотмснен компонент
от цялостната структура Бандите
форму ли се ире.тават по наследство
- обикновено прели смъртта си
врачката посвещава своята дьшеря.
внучка или сродница в Б Според по-
родните схвашания Б с от компе-
тенцията на жените - най-често на
онези. конто са в извънфертилна
възраст или са ндовнпи Б е съоб-
разенос редина традиционно норми
и представи то се прилага в сын
ветствие с фазите на . 1уната (пълна
или на разсип} или съобразно слън-
чевия изгрев или залез (например
против плач при децата се бае срешу
слънчевия изгрев. а „самодивскага
болеет" ее леку ва привечер след за-
лез сльние) На мъж се бае срешу
ПОНЕДЕЛНИК ИЛИ ЧЕГВЫ’ГЬК. а на
жена - срешу сряда и ci-got а Ь се
итвьршва на място, осмисляно като
сакрална I ранима между усвоеното
културно прост ране твои дивата
природа (домашния ПРАГ. ОПИШИ-
Т(»И КОМИНА. KPI-CHTIII.I.CIIHop,
к IДДТ HI Ц. MIX I > Бае се съеСОЛ.
I.РАШ но. перо, сребърна пара. Ml I-
।л. KPi.i. hi phi а. маша, вы лей,
чернен конец, остър предмет (нож.
секира, ножица). ЯННЕ, ЖЕ.ЛЯЗО,
НОДАИО1 1>н Понякога се бае с
крак от кт-рттша. ВЪЛЧИ зьб или ръка
на мъртвеп Бае се до три или денег
I пъти.
= АрногОон, \/ Няколко думи ина
родните баяиия - Родопеки преглед
кн I. 1930; Гоев. А Баене за страх в
българската народна медицина -
БП. кн I, 19X4. Гоев. А Обредното
лечение чрез баене в българската на
родна медицина В Етнотрафски
проблемн та народната духовна кул
ЬЛИЛКА
i.i in и >ii m ни
Лекуване от „байици" чри ми не
тура С.. 1989; .\l iitr>cno«, М.
Наблюдения върху езнка на баяния*
та - В: Език и поетпка на българс-
кия фолклор. С , 1980 & Рлчко
Попои
БАИ ЛКАР Барне
БАЙНИЦА - Мари ница
БАИОРКА = ВРАЧКА
БАЙРЯК = Сваты но ihami
БАСМА I АРКА = Вгачк \
БАСИ АРКА = Прачка
БАТЬОВА БУЛЧИЦА = Hi hiч -
ТУЛКА
БАНОВА БУЛЧИЦА = Hi нктул-
ка
БАУРКА = Врачка
БАХЧА = Кумово дрънш
БАЩИНО ПРАВО РГодеж
БЕ JC 1»11111 (А, I брска манка ос-
мисля се като стара и грозна жена с
издадени навьн зьби Главата и е
като на бик, а очите като на бнвол.
Косите й са разплетсни и чорлави, а
ноктите - дълги и остри Живее в
гората и в шумата Щом я повикат с
магии, тя идва в селото и мъчи оби-
тателите му. Според представите в
Западните покрайнини Б место при-
добива облика на животно - свиня.
крава. коза, КУЧЕ или патка Появя-
ва се нощем и нападне ли човек. той
не може да затвори очите си за сън
Б гони съня от него и той полудява
и умира Най-опасна е за бебегата и
децата, тъй каю ги кара да влачат
денонощно В такива случай Б се
лекува от прачки и баячки. Щом до-
битъкът се прибира в селото. баяч-
ката взема болното в прсстилката си
и с три главни огън го изнася навьн
Застава в средата на двора и започва
да брои дръвчетата. Когато стигне
до девстото, започва да бас. „Горска
майко да си приберет плача, да си
приберет плача, да иде на деветото
дьрво, а на Иванчо сън да дойде!”
Прибира се вкъщи и след време от-
цово повтаря магическою действие
до три пыи Хвърля главните в три
различии посоки и влизайки с дете-
то в стаята. и зрима; ..Сьн да дойде
на Иванчо. плач да иде в горага.
Горска майка веднос нею. Иванчо
да заспи каю пиле петровско, като
агне гергьовско'" После опушват
болното със сламки от гнездо на ав-
лига и го провират през „змийска
риза”.
S Маринов. Д Избрани произведе-
ния ГЛ.с.. 1981;СбНУ,кн 12. С.
1895, с . 144 % Рлчко Попов
БЕЛИ И ЧЕРВЕНИР Сдмодини.
Anotron! и. Болес hi. Кръстопьт
БЕЛИЯТРВягьр
БЕЛ Я ЦП РСурвакане
БЕНДИДА I BenJis) едно от име-
ната прозвища на Великата боги-
kt ИДИД *
БЕНДЙДА
Реяеф на оогин.чта Ьет1и<>а
ня .майка при траките Най-ранно-
то известие за нея е от VI в пр Хр
Тогава Хипонакс (фрг 120) говори
за Б като за Kuoe.ia. а Хезихий. кой-
то повтаря поста, твърди. че тракий-
ката е Кибела или Великата богиня,
схваната като друг образ на Кибела
Сравнението набляга на сыцностна-
та характеристика на Б. като богиня
майка Вьв фрагменты от недостиг-
налата до нас комедия на Аристофан
<Лемноски> авторът направо назо-
вава Б. „мегалс теа" или Великата
богиня. Сведенисто се отнася до ос-
трова. а съобщената „мегалс теа" по
всяка вероятност отговаря и на бо-
гинята Лемнос в известисто на Хс-
катсй (фрг 138 а) от VI в пр Хр. Тя
сама предполага качествената си оп-
ределеност на Велика богиня на ост-
рова Когато Херодот (IV, 33) гово-
ри за тракийските и за пеонските
жени, конто поднасят даровете си на
Артемида царица (или по-точно на
Царица та, която в грьцки превод на
тракийското си означение може да
се назове Артемида), вероятно сьщо
има предвид една Велика богиня на
местного население Тя е в отличен
паралелизьм с идсята за плодороди-
ето. порази поднесените й. увиты в
пшенична слама, дарове Страбон
(X. 3. 16 и X. 3, 18) затвърждава
представата за същностната харак-
теристика на Б в пасажите. в конто
разказва за празниците й. зашото ги
сравнява не само с тези на Котито,
но и с малоазнатските тьржества и с
фригийските свешенодействия в
чест на Великата богиня майка.
Приведените сведения локализират
центъра на култа на Б. най-обшо в
зоната на Югозападна Тракия, с ни-
кои от прилежашите непосредствено
острови. какьвто е например Лем-
нос. Тази зона, която се концентрира
по поречието на р Струма, е огни-
шето на неговото процьфтяване,
както и средишето за разпространя-
ването му в източна и западна посо-
ка кьм реките Вардар и Места Кон-
статацията не отмена сыцествуване-
то на култа и в други районы на те-
риторията южно от Стара планина
Според Тит Ливий (XXXVIII. 41. 1)
чнето общение се отнася за II
в.пр.Хр., недалеч от долното тече-
ние на Марина „на открыто място"
се намира храм на Б В диалога
Юпитер трагик Лукиан (10) сьщо
говори за светилише и за златна ста-
туя на богинята и вероятно има
предвид съобшеното от Тит Ливий
култово място. Популярността на Б
нзвьн ядрото на концентрацията на
култа й намира подкрепа в епиграф-
ските паметници. в конто се споме-
нава божеского име или ня кои от
MII.TIUA
1ЕНДЙДА
формите му. като напр Бендипара,
т.е. „село|то) на Бенднда" вьрху
надпис от с. Строево. Пловдивско.
или Бендидзета вьрху надпис от с.
Саладиново, Пазарджишко и т.н. Ве-
ликата богиня манка на областта на
Югозападна Траки и и на прилежа-
щите острови ее нарича от Кратин
двукопиина в комедията сТракий-
ки> (фрг .81) „понеже й е определено
по жребий два вида почит, небесна и
зсмна". или защото има две светли-
нн - собствената си. т е тази на Лу-
ната и тази на Сльнцего. По този на-
чин авторът набляга на двойнстве-
ната соларно-хтонична природа на
самата богиня и на произтичашите
от това функционални вьзможности.
В античната литературна традиция,
най-обсгойно сумирана у Хезихий,
Б. се разбира и като Артемида. Се-
лена. Хеката, Персефона Най-често
е сравнение™ с Артемида, а повече-
то от изследовагелите смятат. че
при всички случаи е по-добре да се
говори за смесеното им единство
Артемида -(съответно Диана) Б . а
нс поотделно за Артемида (Диана)
или за Б Тази инерция в историог-
рафията се преодоля поради факта,
че в повечето случаи отделните
древни автори. макар и да сьпоста-
вят двете богини, държат да изтьк-
нат и различията помежду им. а не
да ги прсмахнат. Сходствата с гръц-
ката богиня Артемида са възможнп
само дотолкова. доколкото се взема
за аналогия характеристиката и на
владетелка на природата и на живо-
тинскмя свят или Артемида факти-
чески е уточнен грьцки превод на
сьшността на Б. Култьт на тракийс-
ката богиня е особено популярен
сред винитите, конто са голяма част
от компактного тракийско населе-
ние в Мала Азия. Те дори нмат в ка-
лендара си месец, конто носи крас-
норечивого наименование Бендиде-
Йос и през конто чес г ват богиня!а с
големи и пищни празнснства 11рек-
лонението пред Б. е дотолкова голи-
мо, че дори изображението и стон
вьрху монети на витинските царе,
напр. при емисиите на Никомед I от
111 в пр.Хр., вьрху конто тя е изобра-
зена твьрде войнствена - с две ко-
пия и с меч в ръце. и с щит, подпрян
на скалата. на която седи От житие-
то на Кхчиник за Св Хипатий се
разбира. че споменьт за Б. традици-
онно съществува (9 и 130). за да раз-
казва с подробности авторът. че ко-
гато светецът пътува през Вптиния
по време на празника на Артемида,
на пьтя му се изпречва богинята. ви-
сока колкого десет мьже и едновре-
менно преде и пасе свине Именно
под формата на Артемида Б се съх-
ранява като реликт през вековете и в
текста на житието. Това се подчер-
тава както от свинята - немного
жертвено животно, така и от предс-
тавата за всемогьщество и за много-
функционалността и на Велика боги-
ня. Текстьт е в отличен паралелн-
зьм с историята на Херодот ( V,
12-13) за едрата и хубава пеонека
девойка. облечена изящно в богато
украсени празнични дрехи. която не
само носи сьд с вода на главата си и
води кон. за да го напои, но и преде
лен и вьрти вретено. Вариантът на
същото сказание се намира у
Николай от Дамаск, предаден чрез
Константин Порфиротенет (1. 3). кь-
дето колоритно охарактеризираната
пеонка вероятно олицегворява зем-
ната персонификация на Великата
богиня, която в този географски аре-
ал носи името Б. Традицията в това
отношение вьзхожда кьм VI в
пр.Хр., когато може да се датира
Ы II.1II.1A
ЬЕНДНДЛ
тексты у Херодот. От 430/429 г
пр Хр чрез официален декрет /1g. 12.
312/ култът на Б се приема за дър-
жавен в Атина Изглежда проннква-
нето му в полиса започва много вре-
ме прели това. по-точно оше в епо-
хата на VI в пр Хр . откогато дати-
рат стабнлните интереси на атиня-
ните към областта на Югозападна
Траки я Възможно е тон да е прене-
сен там дори от тракийските наем-
ници, конто използува Пизистрат
Декретът за приемането на Б. в ре-
дицата на атинските държавнн бо-
жества се издава от оракула в Додо-
на в обстановката на започвашата
Пелопонеска война (431—404
г.пр Хр .) когато делфийските среди
са приятелски настроено към Спарта
и е излит но да се търси арбитражът
и помощта на светилишето Именно
в напрежението на първите години
от войната. в търсенето на стабилни
съюзници. враждуващите групнров-
кн плетат политиката си и чрез ком-
промиси в сферата на религиозния
живот Тоэи е пътят, по конто Б се
превръща в държавна атннска боги-
ня. най-вероятно в стремежа да се
спечелп династическим дом на тра-
ките едони. намело с Питак и с жена
му Брепро - оше едно от имената-
прозвиша на тракийската Велика бо-
гиня от зоната на Югозападна Тра-
кия, която се доближава същностно
до Б Както сочат епиграфските па-
метницн.организираните за богиня-
та празненства. т нар Бендчдии, са
винагн в зависимост от международ*
ната политически конюнктура, която
определя и размера на отпусканите
държавни средства Тържествата
стават в Пирея на 19Таргелион (ме-
сец ман-юни). а церемонията е опи-
сана детайлно от Платон в <Държа-
вата>. От текста се разбира, че чест-
ването е чу ждо и необичайко за ели- 25
ните Сократ н друтарите му. конто
са герои на разказа. само наблюда-
ваг и коментират, но не правят и
най-малък опит да се включат в гьр-
жеството От друга страна обаче
древният автор говори за две проце-
сии в чест на богинята. Еднатае чис-
то тракийска. а във втората вземат
участие и местните жители, те. атв-
нянн-елини. Твърдението против.»-
речи на един надпис от III в пр.Хр
(lg. II 2. 1283). в конто ее говори за
двоино шествие, но изричносе каз-
ва. че празникът се провежда по дре-
вен тракийски обичаи и следовател-
но участниците в него са само траки
Възможно е да се мисли. че в случая
с местните жители се имат по-скоро
предвид траките от Атина. където
впоследст вне също се изднга храм
на Б. Според надписа, за да не вы-
ннкнат разногласия между атински-
те и пирейскнте оргеони (служители
на богинята) обединени в дружести
около двата храма, двойната проце-
сия се органнзнра задружно. Жерт-
веното животно - свинята, се води в
редовете на пнрейските оргеони. за
ла се подчертаят по-старите им пра-
ва Пзрично се набляга. че поклон-
ниците в Атина тръгват от Притане-
она (държавен съвет) и следовател-
но той съшо взема официално учас-
тие в организирането на празника
Съшевременно епимелетите (служи-
тели) в Пирея посрешат участниц»»-
те и ги приемат в светилишето на
нимфите. където по всяка вероят-
ност се извършва и жертвоприноше-
нието на свинята, защото там пред-
варително са приготвени гъби и ле-
гени с вода, за да може да се начисти
живот нот»» и да се събере кръвта На
присъствашите. конто украсяват
главите си със специални за случая
1.1 НЛИЛА
ы идиЛА
венци. се лава обяд в Нимфеона.
конто се намира в границите на хра-
ма на Б. По думите на Платон праз-
никът продължава и вечерта. когато
се организира ..факелно надбягване
на коне в мест на богинята". при кое-
то ездачите си подават един на друг
запалени главки - „нещо ново", спо-
ред Сократ, и следователно необи-
чайно. Но с тази чисто тракийска.
летягца на коне кавалкада, от Атина
до Пирея, не приключва честването.
Следва ношен пир, който продължа-
ва до 20 Таргелион. вероятно има
оргиастичен характер и включва
еротични моменти. От Пирея и от
Атина се знаят и редица паметници
на изкуството, върху конто може да
се види изображенного на Б. Богиня-
та е представена най-добре в т.нар
Британски и Копенхагенски релефи
от IV в.пр.Хр. Там тя е права с леко
склонена надолу глава, подпряна е с
лявата ръка на копие, докато с дяс-
ната държи протегната напрел фиа-
ла. Облечена е в двойно препасан
хитон, с препасана на кръста небри-
да (наметка от животинска кожа), и с
високи ловджийски ботуши Има и
широко наметало, вероятно зейра
(ямурлук). което се спуска надолу. а
на главата носи фригийска шапка
Този иконографски тип е валиден и
за статуарното изкуство и за изобра-
женията върху вази. но не принадле-
жи на траките, а е дело на елннскнте
ателиета и нан-напред на тези в
Атина. откъдето се разпространява и
в други области на Блада Известие-
то на Ксенофонт, което се отнася за
зимата на 404/403 г. пр.Хр., съобща-
ва за храм на Б. - Бендидейон. на
хълма Мунихия в Пирея Друг ненн
храм е известен през III в. пр.Хр. в
самата Атнна (lg. II 2. 1283). Въоб-
ще в Атина култът на Б. е дълбоко
внедрен, обединява цялата тракийс-
ка колония в областта и се радва на
популярност, вкл. и през късния II
в пр Хр. При разпространението си
богинята достига и до Египет. В до-
лината на река Нил. и то в делтата,
съществува и неин храм. От Сине-
зий (4) се знае. че той се намира до
едно от пристанишата на Александ-
рия, зашото, според писмата му от-
там св.Марко пристига с лодка от
Кирснайка. Изглежда богинята до-
бива популярност в този район едва
през елинистическата епоха, когато
траките участват като наемнини в
елинистическите армии и достигат
до Египет. Следователно почитта
към Б. там не е по-ранна от тези вре-
мена и по-точно от последната трета
на IV в.пр Хр. Комплексът от изво-
рови данни показва. че богинята дос-
тига и до Южна Италия и Сицилия,
при това още през първите десети-
летия на V в пр.Хр. Тук Б. е попу-
лярна главно сред дорийските коло-
нии. като например Тарент. обстоя-
телство. което отвежда до полити-
ческите причини за отстъпки в об-
ластта на религиозния живот в наве-
черието на Пелопонеската война.
Множество теракотови статуетки на
Б. са известии от областта Санта
Мария д’Англона в Южна Италия.
Те са намерени в светилище на Де-
метра и отново потвърждават същ-
ността на тракийската богиня. Но
Велика богиня е не само Б . а и ..ме-
гале теа", Лемнос, Брауро. Зерин-
тия и др богини Без да се поставя
знак за равенство помежду им, всич-
ки те носят качествената определе-
ност на една и съща Велика богиня
майка и нейната характеристика, ко-
ято през различните епохи и съоб-
разно отделните географски ареали,
колкото и да се усложнява функцио-
и нднлл
Ы НГВР1 ни
26
нално или иконографски. остава
почти еднаква и се доуточнява чрез
имената прозвища, конто носи
Б продължава да живее и след края
на античността н в по-новите време-
на Определени нейни аспект и могат
да се съзрат в сборния образ на СА-
модивите. конто персонифицират
пра древни я лик на една господарка
и покровителю на растнтелния и на
животинския свят, или наи-общо ка-
зано - на Великата богиня майка По
силата на тази логика преживслици
и някон елементи от култа на тра-
кийската богиня могат да се доловят
и по линия на българския героичен
епос и особено в песните за Крали
Марко, където самоди вата е често
негова посестрима, а той самият сь-
ответства и въплъщава сборния об-
раз на ТРАКИЙСКИЯ конник При-
съствието на Б убедигелно се нас-
лагва като старинен култ в Родоли-
те. в Странджа и в междуречието
Струма - Места, запазен по тези
места под формата на изповед към
света Марина По посочените краи-
ща. както и сред българското насе-
ление ва Мала Азия, вярванията,
евързани със св Марина и обнчаите
в нейна чест. са по-различнн от тези
в останалите територии. Тук тя се
почита предимно като господарка.
която държи под ключ в голяма пе-
щера всичкн животин.зверове.
змии Ако ги пусне на свобода, те
ше унищожат жирата Но над всичко
тя е повелителка. „сайбнйка" на
змиите. конто пуска и прибира Този
образ на св Марина намира съответ-
ствие в Б . на която се подчинява ця-
лата природа и животинския свят В
народните традиции елементи от
същността на тракийската богиня се
долавят и в областта на Странджа
планина, където св Марина се чества
през цялата нищ със запалени фене-
рн. музика. хора, а тържествата
смътно напомнят нощните празници
в Атнна в чест на Б Въобще култът
към св Марина говори за силата на
антнчната традиция С прнемането
на християнството само името на
светицата измества древната богиня
Б., кати нейната същност остава поч-
ти непроменена и сьвпада с тази на
Великата богиня майка. Подобное
положенисто и по отношение на са-
модините и на техните взаимодейст-
вия с легендарния епически герой
Крали Марко. Вж Женско божест-
во.
Попов. Д. Тракийската богиня
Бендида С.. 1981. Димигьн
Попон
БЕНЕВРЕЦИ = Гаити
БЙВО.1 - домашно животное опре-
делено място в народната вяра Из-
вестна е космогон и чната представа.
че земята се крепи върху рогата на
Б Когато се измори и я прехвърли
на другия си рог. тя се разтърсва и
така се явява земетресението. Като
силно и издръжливо животно Б. е
предпочитай в някои случаи пред
вола Използва се за превозване на
товари на дълги разстояния Заради
силата му Б се смята опасен за въл-
ка. мечката и други хищни зверо-
ве Широкого нзползване на Б. всто-
панския живот намира отражение
във фолклора. където името му се
евързва с един и същн епитети -
брези Б., серез Б Вярва се. че съну-
ването на Б предвешава болеет
Според поверие у мърваците в Де-
мнрхисарско стопан на селото се
явява понякога в образа на Б. Б нее
евързан с обичаи и обреди; Б. не се
принася в ЖЕРТВА.
в Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи - В: Изб-
Ы1ЛЕ
1.111Г
рани произведений T.I.C., 1981.
с. 120. Маргарита Вас плена
БЙЛЕ, билка - според апокрифните
предания произходът му е свързан с
мита за вечната надпревара между
Господ и д я вола. Когато Бог нап-
равил от кал човека. дявольт набол
с пръста си (или с шило) тялото му.
Във всяка лупка Господ поставил
треви и ги благословил да се пре-
върнат в лековити Незапушен оста-
нал само един отвор през конто пос-
ле болестите запомнили да се вмьк-
ват в човешкото тяло. Вярва се. че
Б. имат най-голяма целебна сила,
ако са сьбрани в ранно утро преди
изгрев Сльнце на Еньовден - праз-
ника на св. Ив. Бильобер. Б. се берат
оше срешу Гергьовден, Еремин.
Спасовден или през Русалската
неделя. На тези дни брането на Б. е
обредно. тъй като е сьпътствано от
изпълнението на специални песни В
Югоизточна България момите карат
Еньовата буля да тъпче с беки Кра-
ка разстланите върху земята Б. за
сушене. за да придобият те оше по-
голяма магически сила. Част от Б са
известни в обредността и фолклора
като люмински; те се носят предим-
но от девойките в предбрачна въз-
раст във вид на момински КИГКИ.
Украсяват техните коси и дрехи.
като едновременно с това ги пред-
пазват от зли очи, уроки и лоши
духове Към моминскнте Б. принад-
лежат: божур (Paeonia decora), се-
дефче (Ruta graveolens). невен
(Calendula officinalis), иглика (Primila
officinalis), здравен (Geranim sp.) и
ружа (Allheae officinalis) Никои от
горските и полските Б. като омайни-
чс (Geum urbanum). лепка (Galium
лраппе) и любиче (Convallaria
majalis) девойките носят скрити в
дрехите си, за да възбуждат любов-
ни чувства у ергеиите. Друга трупа
от Б крият необикновена сврьхес-
тествена мощ срешу змейове, са-
модиви и нави Носейки ги, моми-
те вярват, че няма да бъдат залгобе-
ни от змей. Това са: перуника (Iris
sp.) комунига (Melilotus sp ), вратига
(Tanacetum vulgare), тинтява
(Gentiana sp.) чемерика (Veratrum
lobelianum), дилянка. наричана оше
омразниче (Valeriana officinalis),
еньовче (Galium Verum). Българс-
кият песснен фолклор изобилства с
примери за любени от змей девойки
и невести. конто успяват да се изба-
вят от своя митичен похитител с по-
мошта на тези Б. Най-често подв-
ластните на змея жени пият отвара
от споменатите Б. Освен това баяч-
ките нм правят поливки в хармана,
край воденица или мост, на кръето-
път или в курника или ги опушват с
тях. Други лековити растения като
РОСЕН (Dictamus album), пелина
(Artemisia sp.) коприва (Urtica dioica)
и гръмотрън (Ononis spmosa) имат
според народната вяра способността
да прогонват самодивите и демони-
те на болестите През Мрбспиге
дни и Русалската седмица хората
носят задължително в дрехите си
чесън. пелии и росен. Според отдел-
ни представи жените могат да перат
през тези дни. само ако са пускали
във водата стрък пел ин. Интересни
вярвания и обреди са евързани с
копривага. Нейната първа ритуална
консумация е отнесена към пролет-
ните празници или Гергьовден. Ко-
гато берат за първи пьт коприва. же-
ните се жилят по тялото. за да не
страдат от болести и за на нямат
бълхи през годината. Когато хапнат
първата каша от коприва. стопаннте
в Софийско наричат: „На попа трес-
ка, на попадията блъека. на калугера
I. HIE
ми-ник
28
мрава (мора), а на мене живот и
здраве!" В Хасковско срешу Гер-
гьовден момите берат коприва и я
оставят през нощта под трендафил.
Ако на другая ден копривата е все
още свежа, това означава. че девой-
ката е обнчана от своя избраннк. С
тази коприва тя кичи главата и кръс-
та си за здраве Никои Б. са свьрзани
с магьосничеството. Вярва се. че ако
магьосницата ее сдобне с разковни-
че, което единствен» костенурката
познава, тя може да отк. почва и зак-
онней късиета на всеки човек. На
Гергьовден жените берат гергьовче
(лепка) и с него кичат вратите на до-
мовете и оборите си. Вярва се. че
гергьовчето предпазва навите и ста-
дата от вредоносни магии Интерес-
ни са и поверията за кукуряка
(Hellebores odorus). Според народна-
та вяра той прогонва сьня и умора-
та Щом изпрашат някого на дьльг
път. поставят на калпака му кукуряк.
за да е бодьр На зимния Атанасов-
ден ергените берат кукуряк и кичат с
него воловете и конете си за здраве
През Тудоровата седмица вкъщи
и в двора не се внася кукуряк. тьй
като според суеверието иветето влия
зле вьрху домашни я добит ьк - той
заболява, а кокошките престават да
носят яйца. Б се използуват широко
в народната медицина - с тях се пра-
вят отвари и настойки за пиене или
за поливки на бодните; налагат се
рани и отоцн по тялото. С особена
популярност се ползва клинавичето,
наричано оше к.шнаво би ie, ор.юви
или врачи нокти (Astragalus glycy-
phyllos) Използва се от народните
лечители против болестта кати. с
която се окачествяват подутини и
болки в областта на слабините; без-
плодие или нарушение на менструа-
лния цикъл и трудности при задър-
жанс на плода.
в Басанович, II Ломскиятокрг -
СбНУ. кн 5. С.. 1891; Sawe. С Ма-
териала по народна медицина в Бол-
гария -СбНУ, КН.21.С., 1905; Гай-
напов. Г Материал» по народна ме-
дицина. - СбНУ. кн 30, С.. 1914,
Костов, Ст.Л. Амулети против
уроки - МНЕМ. кн.2.1921;Л/о/ги-
нов, Д. Избрани произведения. T.I.
С.. 1981; Стоите, А. Магии за лю-
бое и вреда. - ПСп. кн.55-56,1898
Рл чко Попов
БИРНИКР Кукери
БИТОВО ПРАВОСЛАВИЕРСвь
ТЕЦ I
БЛАГА РАКЙЯ - I. Подсладена
топла ракия (някьде боядисанав
червено). с което се оповестява дек-
твеността на невестата след брачно-
го свождане
2. Название на обрела за отнасянена
сладка ракия. (вж. Сватба) Вечерта
след свождането или в понеделш
сутринта обредни лица всватбата
(деверьт. заложннкът или ракиджии.
по-рядко свекьрвата или младоже-
нецът) носят Б.р. на моминитероди
телн. С нея може да отнесат и брач-
ната риза, прясна пита. жив козел (в
Тракия). китка. На съда с Б.Р. врм-
ват китка с нервен конец Б.р. се
носи и на кума. С Б.р. невестата чер-
пи и сватбарите в дома на младоже-
неца.
§ Иванова. Р. Бьлгарската фолк-
лорна сватба. С., 1984,130-1312;
Генчев. Ст. Сватбени обичаи поб-
реди. - В: Етнография на Бьлгария
Т.З, С.. 1985, с. 189. Ъ Млрглмт
ВАСИЛЕВА
БЛАГОВЕЦ = Благовещение
БЛ А ГО ВЕЩЁН ИЕ, Блат овщеие.
Благовец, Благоец (25 март)-дени
в който според светото писание ар-
хангел Гавраил донесъл на Дева
БЛАГОВГ.Ш! Hilf
ЬЛАГОЕЦ
29
Мария благата вест, че тя ще роди
сина божий Иисус Христос, спасите-
ля на човечеството. Голям цьрков-
но-християнски празник. За Б. се
казва, че е „половин Великден”. на
конто „дори и птичката гнездо не
вне" По място в календара стой
най-близо до деня на пролетното
равноденствие (21 март) и това се
отразява в характернее за него
представи, вярвания и обичаи.У
бьлгарите настьпването на пролетта
се свьрзва твьрде ясно с Б. Смята
се. че на Б ндват прелетните птици;
тогава закуква КУКУВИЦАГА и из-
вестява пристнгането на самодиви-
те; змии те и гущерите напускат
леговищата си; мечката се сьбужда
от зимния си сън. С тези вярвания са
свьрзани различии обредни практи-
ки и забрани с предпазваш смисьл.
Не се пипат игли, куки. конин, за да
се избегне ухапването от змии през
лятото. Момите не излизат сутрин
рано, за да не срещнат самодиек. В
Западна Бьлгария момите обикалят
по домовете и пеят предназначено
само за този ден песни, в конто най-
често се говори за кукувицата и ней-
ните зарьки кьм тях. На Б. всеки
гледа да носи сьс себе си пара и за-
лък хляб, та ако го закука кукувица.
да е снт и имотен през годината.
С.Б. са свьрзани и поверия за до-
машние покровител в образа на
змия В ня кои район» жените при-
готвят и оставят на кыцния праг
малки питки. предназначено за зми-
ята - чуварка на къшата. Убитата на
Б. змия или главата и се смята леко-
вита. Почти у вснчки бьлгари се сре-
ща вярването. че в ношта срещу Б.
стопанинът на заровено имане се
явява като огьн. Типично за празни-
ка е обредното гонене на змии, гу-
щери, понякога и бълхи. Премитат
кьщите и дворовете, запалват сьбра-
ната смет и прескачат огньовете.
Някьде обикалят кьшата или двора
сьс запален парцал. Жените (и деца)
дрьнкат с маши, рьжени и тенекии.
изричайкн специални заклинателни
формули. напр. Бягайте, змии, Бла-
говец ша ва затисни!” На Б задъл-
жително се яде риба или „поне с
кост от риба трябва да си почёкаш
зьбите" Народните представи и вяр-
вания за Б. и породената от тях об-
редност показват трайна врьзка с
определен и животни (змия, мечка,
кукувица, риба). конто в митоло-
гичното мислене олицетворяват
хтоннчни персонажи. Това подкрепя
тезата за Б. като празник на прехода
от знмата кьм пролетта и за старин-
ната предхристиянска основа на оби-
чайте и обредите.
§ Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозно народно обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т. 1. С.. 1981.
526-530; Куз манова. В За систем-
но я характер на пролетните обреди.
- В: Обреди и обреден фолклор. С.,
1981, 115-143; Попов, Р. Кьм харак-
теристиката на бьлгарските народно
вярвания,свьрзани с преходите кьм
зимата и пролетта. - В Етнографски
проблеми на народната духовна кул-
тура. С.. 1989. 60-68. Маргарита
Василева
БЛАГОЕЦ = Благовещение
БЛАГОСЛОВИЛ - неотменен ком-
понент от всеки обред. обичай или
по-разгьрнат празничен комплекс,
свьрзани с календарния, семейния,
стопанския и строителен цикъл. По
своята структура всяко магическо
действие се състои от слово и дви-
жение. Магия га на словото е извес-
тна като вербална магия. Тя е отри-
цателна (клетва. анатема) и поло-
жителна (Б. или благопожелание).
Б I АГОС1ОВИЯ
31
/аки.ч
Основана на вярата В добрите маги-
чески качества на елового, г я цели
да предопредели и осигури здраве и
дълголетие. богата реколта и добър
приплод на домашните животни.
имотност и шастлив съпружески жи-
вот Б вьв вески дом изричат КОЛЕ-
ДАРИ ГЕ. СУРВАКАРИТ Е. КУ КЕРИ ГЕ.
1АЗАРКИТЕ. Благославят стопаннте.
когато кадят трапезата и разчупват
погачата на Бъдни вечер, на Сурна.
на Никулден. както и при семенно-
родовите чествания (НАМЕСТНИК.
СЛАВА, СВЕТЕЦ). Благославят се но-
вородениге и кръетени деца, благое -
лавяг се младоженците. Б е задьл-
жителна и при всяко стопанско зна-
чение - при първа оран и сентба. при
жетва и вьршитба, при сплитането
на БОЖАТА БРАДА на нивата. Най-
разгърнати и богаты в своего разно-
образие са коледарската и строител-
нага Ь Пьрвагае известна още кли
ио mnuui, мар марка, c iiiea, благое-
ловка. блажанка и се наричаот по-
дача на коледарската дружина Шар.
поп. главагар) Вторатае позната
като такая. рукане, вика не на нов
покрав и се нзговаря от манстора
след полагане на покривната конст-
рукция на новия дом. Благославясе
и при тръгване на път. при среща, по
време на работа и др
Арнау дов, М Благопожелания и
клетви - В: Очерци по бьлгарския
фолклор.Т. I С.. 1968; Дабева, М
I («желания и благословив у българ-
ския народ С.. 1937. Живков, Т Ив
Българска коледарска благословня
- ИЕИМ кн. 15. 1974. Етнография на
Болгария 13. С. 1985 -./’учко
Попон
БЛАГОСЛОВНИК Р Коледуванг
БЛАГУ Н = Дъб
БЛАЖАНКА Р Благословня.
Сурвакане
БЛИ1НЛЦИ влъсъци
Б. Н1 И1ЛЦИ - според народимте
схвашания притежават сакрална
природа Раждането на Б се тълку-
ва двояко - като предзнаменование
за благодат или като поличба за
бедствия и см ыч То е следствие
от нарушаването на определен!! заб-
рани за жената - да яде дв»»ен (еле-
пен) плод или яйце с два жълтъка.
да сяда върху дисаги Близнакинята
се възприема като лечителка или
магьосница. Страдащите от бол-
ки в крьста лягат на къшния праг и
се оставят да бъдат прескочени три
пъти от нея Л овин те карат близна-
кинята да прескочи пушките им. за
да им е спорен ловът. Бездетни
жени пият от кърмата на близнаки-
ня. за да забременеят. Според пове-
рието блиэнилите два или три пъти
жени могат да свалят Месечина-
та. да я превърнат в крава и да из-
доят млякото й Вярва се. че съдба-
та на Б. (както и на едномесечета-
га) е еднаква Ако едното умре. те
почине и другого. Затова Б. се крь-
щават с имена, започващи с една и
съша буква и се лекуват по различ-
ии начини: майка им ги захранва
през брод на река или на мост с
яйце с два жълтъка. с двоен плод
или с ябълка-повторка (плод на
цъфнало и родило за втори път през
годината дърво) При смърт на едно
от Б магического лечение е абсо-
лютно задължително за живото на-
мират му побратим или посестри-
ма. която го заключва с верига и ка-
тинар на плодно дръвче; измерват
ръета му с пръчка от шипка, къпи-
на или дрян и я оставят в ковчега
или пък слагат камък с тежестта на
живото Б Повсеместна е представа-
та, че Б. са надарени със свръхес-
тествена сила. Само братя Б. могат
да предпазят селишето от чума.
вампири и други демони. С по-
мощта на два вола Б. и рало, изра-
| ботено от дърво близнак, те изора-
ват сьблечени съвсем голи и спаз-
вайки ритуално мълчание една
бразда около селото за една нощ
Братя Б или хора Едноимпи (чии-
то собствен)! имена са единствен!! в
селото) добиват чрез триене на две
сухи липови или лескови дървета
жив или иов oi ьи. през конто сто-
паните прекарват добитъка против
епидемии В космогоничните вреде-
таен на българите са съхранени ос-
татъци от мита за божествените Б.
първосъздатели на вселената Мес-
то Слыще го. Месечинатаи
«ВЕЗДИТЕсе осмислят като Б или
братя и сестри Особено показате-
лен е случаят със звездите Янку л и
Янка, конто са произлезли от Б .
след като се оженили, без да знаят,
че са брат и сестра. Сыцествува по-
верие. че денят и нощта са също
разнополови Б Близначнияг мит
преминава и в християнските вярва
ния за светците. Като Б. се осмис-
лят Петър и Павел. Петка и Не-
деля. Козма и Дамян. Въртоломей
и Герман. Еленка и Костадинка. Ге-
орги и Димитър. Близначнияг мо-
тив присьства широко в проги веде
нията на народного изкуство (шеви-
ци. медни и сребьрни съдове. дър-
ворезба, ковано желязо) и във фолк-
лора (в пееенните сюжети за два со-
кола или елена Б )
S Бочков, ПI. Близнаците в българ-
ския фолклор. - БФ. кн.2, 1982; По-
пов, Р. Светци близнаци в бьлгарс-
кия народен календар С.. 1991.
Рлчко Попов
БЛЪСЪЦИ = ГоРЕЩНИЦИ
БОГ = Господ
БОТИНКА = Шарка
БОГИША = Перуника
ЬОГОВЛ [.ГАДА
ои III ц
БОГОВА БРАДА = Божа брада. Р
Жи го
БОГОВИЦАР Бьдни ВЕЧЕР. Ни-
кулден. Служба. С* рваки. ТОДО-
РОВ ДЕН
БОГОРОДИЦА = Го.чяМА Б<>1 оро-
дица. Малка Богородица
БОГОЯВЛЕНИЕ (6 ян ►-един от
големите господски празници. с кон-
то цьрквата отбелязва крьшаването
на Иисус Христос във водите на
река Йордан от св Йоан Кръстител.
При това Бог се явил за обшествено
служение - оттук и названието на
празника Б есвързан с таинството
на водоосвещението. което според
Цьрквата те очисти човешките гре-
хове В народния календар Б. се
празнува под названията Йорданов-
ден, Водйци. Вы>окрьн1и.
= Жития на светите. С . 1974.
24-25. Ъ Маргарита Ви и и на
БОГОЯВЛЕНСКА ВОДА Р Вода.
ЙОРДАНОВДЕН
БОГОЯВЛЕНСКИ КУМ Р Йорда-
НОВДЕН
БОДНИК = Малка Коледа
БОЁНЕЦ, бу енек. буйнец - 1. Буйно
несключено хоро на песен, което се
играе от момите през Великденски
пости.
2. Название водачката на това хоро.
която води моминската верига със
ситна стъпка в дясна посока. с лъка-
тене и захвйчване (засилване)
3. Най-честото название за моминс-
ки пролетен обнчай. изпълняван в
източнобългарскнте район и, сред
бълтарите в Сев Добруджа. отчасти
Сев Македония и бесарабските бъл-
тари
4. Название за основного обредно
лице в обичая Б с характерните
предрешавания се играе през пости-
те. но в повечето случаи на Лаза-
ровден и Врььница. Основни об-
Бое мер
редни лица в Б. са две: йоенец и бул-
ка (Лазар и Лазарчца в Тетовскои
Дебърско). Б. е мома. облечена в
мъжка риза, препасана с кован ко-
лан и пафти, с разпуснати коси и
калпак. окичен с булчински накнти
(или пешкир и пари), цветя; на гър-
днте й са кръстосани два или три
чифта пафти. закрити от многоброй-
нн нанизи стари монети на врата й; с
окаченн на кръста разноцветни кър-
пи; с дървена сабя. брадва или яьр-
бич (върбова пръчка с окачена на нея
кърпа) в дясната ръка. а в лявата-с
кърпа. 8-10-годишно момиче с живи
родители е п\ !ка, облечена в бул-
чински дрехи и забуленас червена
кърпа. Двете обредни лица се схва-
щат като младоженец и невеста Ос-
таналите моми пеят. разделени на
две редици една срешу друга, а меж
ЬОЖА ГРАДА
ГОЖИ ДУХ
ду тях Б. и булката играя г със ситни
стъпки, разминавайки се. В някои
вариант!! на играта се явяват два Б
без булка. Независимо кьде играе Б
- на мегдана пред събраното мно-
жество или по къшите - момите
припяват всекигос подходяша пе-
сен, за което получават дар ( пари
или продукти) Место в песните на Б
се среша митичния персонаж змей.
конто отвлнча мома. Широко извес-
тно е поверието. че момите. конто са
участвали в Б . няма да бъдат залю-
бени или грабнати от змеи. Според
някои изследователи Б е вариант на
лазарунапето, а обредния персо-
наж Б. - Лазар възниква в песните и
игрите под влияние на по-късната
християнска легенда за възкръсна-
лия Лазар. Б. - пролетен момннски
обичаи с женитбена насоченост, ос-
мислян и като обичаи за здраве и
плодородие (вж Лазаруване, Ку-
мичене. Мара Лишанка), с реликт
от древни женски посветителни об-
рели.
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лнгиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения. Т.I.C., 1981.
549-559. Арнаудов. М Буенен. - В
Очерци по българския фолклор Т.2.
С.. 1969, 343-371. Ко ана. Т За про-
изхода на пролетните момннски
обичаи (Лазаруване. Кумнчене. Бое-
нец) - В Проблеми на на българския
фолклор. С„ 1972. 367-372. Василе-
ва, М. Лазарски обичаи и обрели -
БЕ. кн.1. 1990. 11-19. Ъ МАРГАРИТА
Василева
ЬС)ЖА БРАДА. брада на нйвата,
ийнинна, ннниик, ийнин къемёт - пос-
Ьомса opatta
ва и се занася в хамбара. Понякога
Б ь се сплита от двонните класове.
наричани цар. или майка на нйвата.
Зърната им се поставят в семената
за посев, за да бъде реколтата обид-
на. Обредното сплитане на Б.Б. във
врьзка с аграрните култове и е под-
чинено на идеята за вечния вегета-
ционен пронес (земя-зьрно; зърно-
земя).
s Дражева. Р Трудови празници и
обичаи. - В Етнография на Бълга-
рия. Т.З. С., 1985; Стаменова. Ж
Жетварският обичаи ..Брада”. - Ве-
кове. 1974. кн 1. Ра чко Попов
Б(')ЖИ ДУХ, Лёлнио здраве - жерт-
вен обичаи в Източна Тракия и след
тракийските преселници в Североиз
точна България Изпълнявасе всь-
богата преди Петковден или Ар-
хаигеловдеп Участниц!! са само
жени, конто по махали се събират
при залез слънце на крьстопы и
и». ррцгдув»мжюш>еъщ постно ядене
(фасул) Много чесТо курьан се пра
Всяка жена
ледните класове на ожънатата нива,
конто се сплитат с помошта на чер-
вей конец и цветя Те са символ на
плодородие В едни случаи Б б /Л
оставя не нйвата. а в дпуги се от,»*у
У \ • ;к( нстднтин преславски-
КОЖИ <>1 ьн
Юльсти
34 н<ки излечена мълчешком пита и
чаша мед вьрху нея Курбаньт се
изяжда общо на крьстопьтя Част от
него се оставя на сьшото място - за
ie инне. свепшнките. юд.чфките.
начните (местни табуирани назва-
ния за демоните болести и самодн-
вите). Познат е вариант на Б.д . ко-
гато курбаньт се прави вьв всяка
кыш поотделно и за трапезата се
канят гости от нечетен брой кьщи
(13 или 15) Б.д. е от типа обичаи с
жертворприношенне на кокошка. ха-
рактерни за този регион и в други
дни от традиционния календар (вж.
Кокошд черква. Наместник). Ос-
мислян като обичаи за умилостивя-
ване на БОЛЕСТИТЕ и други демо-
нични същества. за осигуряване на
здраве
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозно пародии обичаи - В Изб-
рани произведения Т I С. 1981.
689-690, Попов, Р. Обнчаят ..Коко-
ша черква" у бьлгарите. - БЕ. кн 2,
1986.17-22. Маргарита Васи-
лева
БОЖИ ОГЬН РОгьн
БОЖИ К = Коль да
БОЖИИ = Коледа
БОЛЕСТИ - според народната вяра
техният брой е 77.или 99. като за
всяка една от тях има лек с изклю-
чение на половинката или на стотна-
та Най-лош и опасен е духът на по-
ловинката Б. Той може да бъде изго-
нен от човешкото тяло с БИЛЕ, от-
къснато сьс затворенн очи, след
като са набрани други 77 вида вил-
ки Заболяванията се дължат на най-
различни причини: те са резултат от
природни стихии и метеорологиями
явления; от досега на човека сьс
сврьхестествени демони и сили и са
Божие наказание за извършени гре-
хове Вярва се. че хората и животни-
те заболяват от бяс вследствие на
бесни.ч в.чзиьр. който духа на най-
долната липла на небело. Ако орел
или чучулнга долетят до там. те па-
лат мъртви на земята Щом живот-
ните ядат от месото им. побесняват
и пренасят заразата у човека Вих-
рутика причинява оглушаване. осле-
пяване. »градш ване (парализа) или
полудяване. Опасни за здравето са
। рбмоп пинии Ако през Тодоро-
ната седмица жените мият косите
си и перат, те са застрашенн от гръм
и главоболие Обривите по лицето и
тялото чес го се дьлжат на Месечи-
ната. Ако човек погледне другиго,
след като е вилял новолунието. пог-
ледът му причинява пъпки и екземи
Най-голя.мата част от Б се дьлжат
на сврьхестествени духове - нави,
самодиви. змейове, вампири,
Навите причиняват родилна трескан
спиране кьрмата на майката. Ако чо-
век стьпи на самодивско място (соф-
рата или хорището на девите. бунн-
щето. местата под стрехите и капчу-
циге) или акоседне под зиейчево
дърво. той заболява. Лекуват го
главное басне и поливки. Различ-
ните смущения в съня се обясняват с
мората и вампира, конто „натискат"
спяшите и смучат кръвта им.
Непочитанието на Бога и на христи-
янските свегци води сыцо до раз-
нообразии заболявания. Обикновено
раждането на недъгави деца се ос-
мисля като Божие възмездие за из-
вьршени грехове. То е резултат и от
неспазването на траднционните заб-
рани от бременните жени в празни-
ните на св.Богородица. св.Петка и
св.Симеон Значителна част от Б. се
възприемат като невидими свръхес-
тествени същества. конто нямат бо-
жествен произход. Те са персонифи-
цирани в образа на жени и са подв-
БОЛЕСТИ
БОЛЕСТИ
35
ластни на Господ. Живеят на края на
света, там. където с дворецьт на
Сльнцето. където живеят орисницн-
те, самодивите и змейовете Като
грозни почернени старнци се осмнс-
лят чумата, UIAPKATA (баба Шарка,
баба Гисанка, Горскята), беэсъни-
цата. треска та, червенката и руса-
та. Техни основнн атрибути са дьл-
гите и мрьсни коси, вьлна! а и
асиметричността (тези женски демо-
ни са гърбави. купи и носят патери-
ци. еднооки са и т.н.) Антропомор-
фен облик имат и бабнците - неви-
дим!! сестри. конто нападат децата и
им причиняват диария. В тяхна мест
жените празнуват на Бавинден
Всичкн тези Б. имат свои празници в
християнския календар: за шарката
се почитат св Варвара, ев. Сава и св
Катерина; за чумат а - св.Атанас и
св Харалампий; за русата. наричана
още с.мръдia - Руса сряда след Ве-
I ликден; за чернапш или вънкашна-
та oo.iecm (епилепсията)-св.Ата-
нас и денят след него, известен
като св. Черна (св. Чьорна, баба
Черна) В Странджа патрон на тази
болеет с св. Евтим В съшня район
за детешката oo.iecm - детски пара-
лич се тачи св. ЩИЛЯН В средна
Северна Бьлгария против синчта
пъпка се почита св.Елена. Болките
в гърлото са подвластнн на св. Г ри-
тор. А светците братя (близнаци)
Козма и Дам ян се приемат като ле-
чителн и господари на всичкн Б.
Техните имена се споменават в мно-
го апокрифни молитвн за здраве от
XVI - XVII в. В някои от тях става
ясно, че двамата светци помагат при
лечението на нежат - болеет на зъ-
бнте и венците, осмисляна като
страховит демоничен дух. Някои от
Ь. на домашни животни съшо са пер-
сонифициранн. Според народните
представи мратинякып (арат)
представлява лош дух. конто се
преврыца в голяма черна кокотка с
огромни очи Причинява кокоша бо-
леет. от която птиците умират. В ие-
гова чест се жертва черно пиле на
Mpaihiiiih (св Филип) Власы е
невидим дух, конто се вмъква в чер-
ва га на едрия рогат добитьк и при-
чинява смъртта му. Патрон на бо-
лестта е св Влас. Устрелът
(усов) е невидимо демонично съ-
шество. което се загнездва между
рогата на животннте и пне крьвта
им В иегова чест стопаните не рабо-
тяг през усовския вторник от То-
дорова! а седмица За да не окуця-
ват хората и добитькьт, се почитат
Софинден (понеделник от Томина
неделя). Симеоновден, Тодоровден
Б могат да се появят в резултат на
направена магия или клетва Към
най-разпространената зловреда ма-
гия принадлежат уроките Магии за
Б се правят с живак. сапун и свинска
мае, конто се заравят на пьтя или
под прага на къщата Ако човек стъ-
пи вьрху водата от поливки, той
..приема" болестта на лекувания В
ежедневието Б се назовават с табун-
стични имена, конто целят тяхното
умилостивяване Заразните и тежки-
те Б. се нарнчат ie.ui, сестри. майки,
сладки и МЕДЕИН, бели и червени,
благички, маслена, богинки.
& Георгиев, М. Бьлгарски народни
представи за болестта. В: Етнограф-
ски проблеми на народната духовна
култура. С.. 1989; Георгиева. Ив.
Българска народна мнтология. С..
1983; Маринов. Д. Избранипроизве-
дення. T.I.C., 1981, Радева. Л. Ме-
дицина. - В: Етнография на Бълга-
рия. Т.З, С.. 1985; Попов. Р. Светци
близнаци в бьлгарския народен ка-
лендар С.. 1991. si Рлчко Попов
БОС И IE К
БРАДА
БОСЙДЕК (Осилит basilicum) -
цвете, на което народного нирване
приписва предпазна и продуцираща
сила. Б. е широко представен в пое-
тичната традиция и обредите на
българите Белият цвят и хубавият
мирке на Б . конто се запазва и след
пзеъхването му. го определят като
символ на младостта. хубостта и
здравето Заради употребита му през
цялата година народът вижда в Б
вечнозелено растение, символизира-
що непреходността Смята се люби-
мо цвете на момите. възпявано в на-
родните песни с епитетите „ран",
„росен". „ситен”. „миризлив" Но-
минала градинка е немиелнма без Б.
С китка от Б момата се кичн и я
дава на момъка в знак на любое.
Много место в песните Б се отьж-
дествява с мома или момък На
сватба младата невеста порьчва на
майка си да полива Б в градината и:
„Сутрена с росица (на пладне с во-
дица) я вечере’ слъзишГ. Легенда-
та. че върху Христовия гроб (или
„местните божи крьстове". закопани
от евреите) израснал Б. поражда
представата за връзка между Б и
християнската вяра Това е отразено
в редица песенни текстове (..христи-
ане ка вяра мирише като на бял боси-
лек”). На Йордановден свешени-
кът ръен от кръетената вода с китка
Б по домовете за здраве Б. се слага
като апотропей върху шапката на
новороденото и кърпата на родил-
ка) а. С Б, забьркват брашною на
ЗАСЕВКИ. Б се използува при украса
На СВАТБЕНОТО ЗНАМЕ И КУМОВОТО
дрьвце. Стръкове Б забучват като
украса върху календи хлябове Б. се
размесва със семето за посев Б сла-
гал при МЪРТВЕЦА. Употребява се се
место и в народната медицина за ка-
дене на болни и при баене.
# // шее. Ат Растенията от българ-
ско фолклорно гледише. -СпБАН,
кн. 18. 1919. 146-148. Маринов, Д.
Народна вяра и религиозни народим
обичаи В Избрани произведения
Т I. С . 1981. с. 102; Иванова, Р Бъл-
гарската фолклорна сватба. С., 1984,
с 189, 193. Маргарита Василева
БРАДА 1 Заедно с косите и нок-
I и IЕ има символично значение, тъй
като според народната вяра те са
своеобразии заместител на човека
С тях се правят млгии. неляши
разболяването или смъртта на при-
тежателя им Затова при ритуалното
бръенене на младоженеца, извърш-
вано винаги под плодно дърво, него-
вата Б. се запазва или се заравя на
някое недостъпно място (под трен-
дафил. под керемида. край плела).
Когато Б се запазва. тя остава в
пешкира. нзползван при бръененето.
Той се дава на булката. която го
скрива в сандъка Понякога тази Б.
се поставя в ковчега на мъжа след
смъртта му. Ритуално бресненесе
извьршва на всеки мъртвец. Тази Б
е атрибут на зимните светци. Спо-
ред поверието първият снят се из-
сипва от Б на св Димитър. св. Ни-
кола или Архангел Михаил
2. Название на сплетените с червен
конец последки класове на нивата
при приключение на жътвата(вж
Божа брада).
Етнография на България. Т.З.С..
1985; Иванова. Р Българска фолк-
лорна сватба. С.. 1984; Ста.иенова.
Ж. Жетварският обичай „Брада”,
кн 1, 1974 Рачко Попов
БРАДА НА НИВАТА = Божа бра-
да; Р Жито
БРАДВА - заема специално място в
обредността, защото народът и при-
писва магическата сила да пропъжда
злите духове и БОЛЕСТИТЕ. Това се
ГРАНАМ
t.F>k( HFHF
37
дължи на нейните две качества - че
е желязна и остра Б се поставя до
постелята на роднлката и бебето, за
да ги предпазва от нави и самоди-
ви. С помошта на Б. баячките и
знахарките „секат" символично бо-
лести п- и уроките. Народното наз-
вание на лечение на „навясала" или
„изтровена" (нападната от нави) ЛЕ-
ХУСА е ..сечена на арменци". С Б
посредством имнтативна магия се
..сече" и болестта влас по домашни-
те животни. Действието се съпро-
вожда и от магически диалог Една
старица отсича с Б черни вълнени
конзи върху дрьвника Друга жена я
пита: „Какво сечеш?" Отговорът е:
..Влас сека " Жената довършва диа-
лога със: „Сечи, да го отсечеш!" По
аналогичен начин с Б се заплашват
и дърветата. конто не раждат плодо-
ве Стопанинът замахва с Б и кьлне
дървото. Друг член на семействого
го спира са думите: „Не го сечи, тази
година ше роди!" В някои области
обредът е известен като трифонос-
ване При ГРАДУШКА стопаните
захвърлят Б на двора и я обръщат с
острието нагоре. за да се „разсече"
облакът. С един замах на Б. трябва
да бъдат отсечени клоните за суро-
вачките, за СВАТБЕНОТО знаме и
КУМОВО 1'0 ДРЬВЦЕ.
•S Маринов. Д Избрани произведе-
ния. Т.1. С.. 1981. Рлчко Попов
БРАНАЧ = Стопам
БРАУРО = Велика богиня маПка
БРЕШНЕЛ = Бръшлян
БРО ДНИК = Вампир
БРОДНИЦА = Магьосница
БРОДНЯЧКА = Магьосница
БРОЕНИ ДНИ = Заем ни дни
БРУДНИЦА = Магьосница
БРУЕНИ ДНИ Р Баба Марта. Зае-
мници
БРЪСНЕНЕ, ритуално бръсиене -
присъства в сватбената и погребал-
ната обредност на българите Чисто
ритуално Б на младоженеца. позна-
то като бръсни /ет или бръененки, е
първото в неговия живот, независи-
мо от това. дали момъкът е оше го-
лобрад. То е задължителен елемент
от сватбения празничен комплекс
Извършва се от девсра или друг ер-
ген - негов приятел с живи родите-
ли Б е съпроводено с музнка и пес-
ни Младоженецът е обърнат на из-
ток. седнал е под плодно дърво в
двора или край трендафил Под бра-
дата му две зълви държат нов пеш-
кир. а неговата майка следи нито
един косъм да не падне на земята.
Според поверието с косми от брада-
та се правят магии за „завързване"
(лишаване от полова потентност) на
младоженеца Във водата за Б. се
поставя малко вино и стрьк здра-
вец. След приключване на обреда
майката на младоженеца прибира
пешкира, в конто е избърсан бръсна-
чът и се намират космите от брада-
та Тя го скрива и след време го дава
на снаха си. която според местните
традиции го запазва до смъртта на
своя съпруг или заравя на никое
трудно достъпно място - кран пле-
та. под камък или трендафил Ритуа-
лното Б е задължително и за всекн
покойник Космите се поставят уви-
ти в кърпа в ковчега му. Б. се извър-
шва от възрастни мъже, конто не са
преки родственнци на мертвеца
След погребението над близките
на починалия тегне забраната да се
бръснат, докато трае траурът (най-
често до 40. ден след смъртта).
S Гениев. Ст. Сватбени обичаи и
обрели. - В: Етнография на Бьлга-
рия. Т.3, С.. 1985: Генчев. Ст Сват-
бата. С.. 1988; Иванова, Р Българс-
ка фолклорна сватба. С., 1984; Ма-
Г.Р l.l llt IIКII
Ы I ЛИИ дни
ринов. J Избрани произведения
Т.2. С.. 1984. ЪРачко Попов
БРЪСНЕНКИР Бреснене
БРЪСНИ JET Р Бръснене
БРБШ.1ЯН. брёшнел (Hedera helix)
- растение, символ на долголетие и
здраве В античносгта Б е постоя-
нен атрибут на бога на вегетацията
Дионис и на неговото обкроженпе -
менади.сатирии вакханки. С листа
от Б бьлгарите украсяват сватбе-
ното знаме и бъклицата за калесва-
не С тях се свиват сватбените венци
и китки От Б. и коприва се приготвя
и тертьовският венец, през конто се
издоява пьрвото мляко. С листа от
Б. стопаните гадаят за здраве и пло-
дородие на БЬДНИ ВЕЧЕР. ЙОРДА-
новден и Еньовден. От Б се сви-
ват много место и погребалните вен-
цн и китки Съществува поверие, че
Б е едно от растенията. прокълнатн
от св Богородица никога да не дава
плод В Пиринския край Б. е юдин-
с ко растение. Вярва се. че под
него се крият юлите. Затова когато
хората го берат. те трябва да оставят
дар - конец от дрехата. монеты,
хляб Б. се нзползва широко в на-
родната медицина. Отвара от листа-
та му се пне против ревматизом; с
нея мнят главите си против косопад.
Чай от Б се пне против безплодие.
При заплаха от епидемични заболя-
вания се носят амулети от Б - от
клонките му се правят малки крост-
чета. конто се носят около шията
или се окачват на вратите на къшите
и стопанските постройки.
§ Георгиева. И. Българска народна
митология. С.. 1983; Шишков. Ст.
Брошлянот - култово растение в Ро-
долите. - Избрани произведения.
Пловдив. 1965 %Рлчко Попов
БУ БА ХАК Р Сватба
БУГАНЕЦ = Дявол, Каракон-
джол, Исполин. Мишка. Сянка
БУГАНИ ДНИ = Мръсни дни
БУЕНЕК = Боенец
БУЛКА, невеста (Зап Болгария) -
един от главните персонажи в тра-
диционната сватбена обредност.
Около нея са сосредоточен и някои
от компонентите на цялостния праз-
ничен сватбен комплекс: сплитане и
къносване на нейните коси от друж-
ките й в съпровод на специалнн об-
редни песни, а в Средните Родопи-
и с ритуално оплакване (кордене);
пазене на Б пре ди да бъде забулена
- тя не трябва да остава сама в стая-
та и е в обкръжението на свои дру-
гарки. на зълвите или заложницата;
опа ли ане на Б в южнобългарските
теми с червена волна или колчищас
цел да боде предпазена от вредонос-
но MAI ии. Соществен елементот
сватбата е вземането на Б. от ба-
щиния и дом и прощаванетос него.
Сопроводено е със специални обред-
ни песни и на места с ритуално оп-
лакване. Особено разнообразии са
обредните елементи при посрешане-
то на Б. в нейния нов дом - свекор-
вата я захранва и запойва с хляб и
вино; роси просо около нея и пуска
в пазвата и яйце, за да е плодовита
и да роди много деца; кара я да за-
маже кошния праг и огнишетос
масло и мед. да погледне през ко
мипа и да вдигне с роце можко
лете. През цялото това време Б. го-
вее, т е. тя не трябва да разговаря с
роднините на младоженеца и с ку-
мовете. Отвеждат я в помещението.
предвидено за брачното с во ждано
Ако Б. не е девствена, сватбарите я
качват гола или по риза на магаре.
обърната с лице към опашката му н
я връшат на родителите й. Место я
копят насила в реката. Те дават на
баша й пробита стомна или паница с
ь^лкл
I. УЛ К ИН А НЕДЕЛЯ
39 вино. Искат от него обезшетение -
пари или нива, в случай че я вземат
обратно със себе си. Ако Б е девст-
вена. заложницата оповестява това
на сватбарите и тържествого придо-
бива оше по-весел и шумен харак-
тер Поставят окървавената риза на
Б в сито и всеки хвърля пари Прн-
готвят и пият блага ракия. Свекър-
вата коли черна кокошка и играе с
нея. като понякога запалват под по-
лите й слама На места сватбарите
се маскнрат като мечка и мечкар и
заиграват смесено буйно хоро. нари-
чано самодивско Б черпи всички с
ракия и им полива да си измият ръ-
цете. Тя изпича питка. която се
изяжда веднага. Част от обредите
около Б. се изпълняват в следващи-
те дни: ритуалното й отвеждане на
кладенеца или чешмата. за да на-
лее за първи път вода. Там обикно-
вено (или под плодно дърво) става и
нейното отбулване от кумата или
девера. Около водонзточника се
прьска просо, във водата се пуска
сурово япце, а съшо сол или моне-
та. С точилка или жегьл от хомот, с
пръчка от ТРЕНДАФИЛ или плодно
дърво (слива, круша, дюля) се сваля
булото на невестата. Действията са
придружени със специални за случая
обредни песни. Отговяването на Б. е
свързано с първото й посещение в
дома на свонте родители, известно
като повратки. Тогава тя им целува
ръка и получава прошкТ Обикнове-
но до зимния Тодоровден младите
Б. нямат право да месят и печат
хляб и да го раздават из махалата.
През Тодоровата неделя, извест-
на в Зап. България като Булкина не-
деля, те придобиват това право и по-
лучават ритуално своя нов социален
статус. Преминаването им към кате-
горията на омъжените жени се ось-
шествява тържествено след черков-
ната литургия: свещеникът им про-
чита молитва, невестите и свекърви-
те им раздават по между си обреден
хляб; поставят на гърба им цедилка,
в която се носят бебетата и др. Риту-
алното събличане на връхните дрехи
и чорапите на младите Б. е съотне-
сено към различии календари и праз-
ници - Г epi ьонден. Благове и. Ве-
ликден. Б. или невеста е народно-
го название на невестулката.
§ Ганчев. Ст. Сватбени обичаи и
обрели. - В: Етнография на Бълга-
рия Т.З, С.. 1985; Иванова. Р. Бъл-
гарската фолклорна сватба. С.. 1984
Николаев. В За семангиката на ня-
кои български сватбени обичаи - БЕ
кн.4, 1991. Рлчко Попон
БУЛКИНА НЕДЕЛЯ Р Булка
БУНАР = Кладенец
БУНЙЩЕ - нечисто, самодивско
място. Ако човек отиде. стъпи или
уринира вечер след залез слъние на
Б., той заболява (уградйсва. пада от
строшено. намират го самодивите)
Лекуват го врачки с баене и по-
ливки. Вярва се. че нощем на Б. се
събнрат всякакви зли духове - юди.
самодиви и дяволи, конто причи-
няват болести на хората.
в Маринов. Д. Избрани произведе-
ния. Т.1. С.. 1981. Рлчко Попов
БУТУРНИЦИ Р Сирии заговезни
БУХАЛ, пукал, чухал - в народннте
приказки Б и кукувицата са пред-
ставени като брат и сестра. Веднъж
болната им манки ги помолила да й
донесат стомна са прясна вода. Те не
изпълнили майчнната молба. защо-
то се скарали помежду си кой да
отиде за вода. Майка им ги прокле-
ла да се превърнат в птици, конто да
се мразят и да се чуват, без да могат
да се видят. Момчето станало с Бо-
жията помощ Б., а момичето - куку-
£5 ЯНЕЦ
1.1..1НИ и( ч| г
вица 01 тогава през деня кукувица-
та вика брат си. конто се казвал
Куку или Дуку. А през ношта той
отвръщал „чух" (зарази което пти-
цата се нарича оше чуш /
Порадн естсствената си обвьрзаност
с ношта и тъмнината Б. се вьзприе-
ма каю демонична птица Неиният
кряськ предвешава беда. ЬОЛЕСТ
или смыт
а Маринов. Д. II гбрани произведе-
ния I I.C., 1981. Ь Рачко Попов
БУЯНЕЦ = Боенец
БЪДНИ ВЕЧЕР. Ььлиа вечеря. Бо-
гата вечеря. ka.iii.iKa (24 дек ) - на-
вечерието на Коледа с празничната
вечеря, около която е съсредоточена
основната част от коледната обред-
ност. От Б в. започват МРЬСНИ ГЕ
дни. свьрзани сьс зимния сльнце-
поврат и поредното циклично обнов-
ление в природата Вярването, че в
полунош се отваря небсто. отразява
митологичната представа за залича-
ване на траницата между свстовете.
за преврыцане на космоса в хаос.
Според християнския мит през тази
нош се ражда младият Бот (Млада
Бога), конто е по-кьсна адаптация на
старинни представи за раждането на
младия езически бог. на нового
Сльнце. Схвашанията за Мръсните
дни като период на преход стоят в
основата на цялата бьднивечерска
обредност Задьлжение на мъжете е
да прнготвят БЪДНИК от голямо ро-
довито дьрво. което отсичат и дона-
сят вкьши при огнишетосьс специа-
лни обреди Богатата символика
около бьдника насочва кьм неговия
митологичен образ, свьрзан с ново-
го сльнце и прехода от старата кьм
новата година Вж. Бьдник. Трапе-
зата на Б в трябва да бьде изобил-
ие. а храните на нея нечетен брой и
постни По традиция се приготвя ва-
рено жи то. варен фасул, сармн с
орнз (или булгур). ошав. Слага се
отце чес ыг. орехи, мед. лук. запазе-
ни от лятото пресни плодове. вино,
ракия. т е от всичко. което е произ-
ведено в стопанството - в суров или
обработен вид. На трапезата се пос-
тавя сурового ЖИТО и КОЛАКЪТ от
Иг НАЖДЕН (в Зап. Бьлгария);суро-
вого жито, орехитс и „игнашката"
с вещ от пьрвата кабена вечер (в из-
точнобьлгарските района). Основно
място на Б в трапеза има обред-
иия г хляь. Винаги се прави крьгьл
по форма хляб с пластични изобра-
жения от тестото на сльнчеви сим-
воли (крьст, крьг, розета). или сти-
лпзирани Цветове, птици -боговица.
богова пита, ко юшки каюк, бъдн.чк.
вечерка, светец. На места в Зап.
Бьлгария. Трсвненско. Пловдивско,
Македонската облает се изпича
прясна пита сьс сребьрна пара в нея
Главно в западнобьлгарските райо-
ни се прнготвят големи крыли хля-
бове с пластични изображения на
стопански сюжета - гумно, харман,
кола, рало, орач. овчарник, кошара
и др. отразени и в самите названия
Особено интересна са разгърнатите
композиции-идеограми на хлябове-
те вечерник, божйчник, конто изоб-
разяват реалистично основната селс-
костопанска дейност на семейство-
то. По-рядкосе правят хлябове. на-
подобяващи по форма животно или
предмет - крава, свйня. бъчва,
кола Специално за коледарите се
правят хлябове плетеницн (подобии
на сватбените меденици) или краваи
с дупка в средата. Коледарският
„вит-превит" кравай ос вен пластич-
ни „Цветове" от тестото може да има
и допълнителна украса - чимшир,
здравец. брьшлян, орехи, стафидн.
сушени слива, пара. Така хлябът
ЬЪДНИ Bl4f Р
ЬЪДНИ ВЕЧЕР
41 като универсален символ на ситост,
плодородие, живот, шастие включва
и нови значения, представяйки в ня-
кои случаи световно дърво - друг
широко заст ьпен в народната култу-
ра символ. По традиция под трапе-
зата на Б в. се разстнла слама. която
някъде покриват с кълчишен чувал
за жито. До трапезата поставят раз-
личии предмети: палешник. ремька
на ралото. напьлнена с житии зьрна
рькавица. паничка с пяськ.кесияс
пари, сито с житни зьрна и вързани
за него с червен конец босилек и че-
сьн; или решето с жито, ябълки,
орехи и сьрп в него. Вснчки те по-
казват връзка сьс земеделската дей-
ност или носят качествата да пред-
пазват и продуцнрат. Трапезата на
Б.в е винаги в кръга на семейството
и кадена. Най-вьзрастннят мьж(или
жена) прекадява с тамян. сложен
вьрху палешника (или керемида).
Кади най-напред трапезата. всичкн
помещения в дома и стопански те
постройки надвора Прекадяването
се осмисля като средство за пред-
пазване. за прогонване на злите и не-
чисти сили В Кюстендилско стопа-
нинът изнася навън цялата трапеза
(или един от обредните хлябове).
вдига я нагоре и канн градоносния
облак на вечеря, вярвайки. че така
ще го прогони и запази бьдешата ре-
колта от градушки Сьщият мъж
разчупва обредния хляб и дава по
парче на всекнго, а някъде първото
парче отделят „за св. Богородица".
С Б.в. и празничната трапеза са
свьрзани редица изисквания и об-
редно-магически действия с общ
продуциращ смисъл. Вечерята за-
почва рано - за да узреят рано жита-
та; по време на яденето избягват да
стават - за да лежат квачките вьрху
яйцата и да измътят пилета; само
стопаниньт може да става, но трябва
да ходи приведен, за „да се превиват
житата от зьрно"; остатькьт от хля-
ба слага г на полицата, за да израс-
тат високи житата през лятото; де-
цагасе тьркалят след вечеря вьрху
сламата само в една посока - да на-
тежат житните класове от зьрно и да
полегнат на една страна. Обредните
хлябове замесва чиста жена, като
нарича за здраве и плодородие; с не-
измити от тестото рьце тя пипа
овощните дървега, за да родят мно-
го плод. Очакваният резултат от
тези действия народного схващане
свьрзва с механизма на имитативна-
та магия - сходного поражда сход-
но. Според традиционните предста-
ви прекаденнте храни и предмети на
трапезата (и около нея) придобиват
особена магическа сила, която се
прибавя кьм присьщите им символ-
нн значения. Това обяснява включ-
ването им в множество обредни
практики Пластичната украса от
прекадения хляб се отделя и с нея
захранват добитъка или я дават на
членове на семейството (или на сел-
скня овчар, говедар и др ) според
тяхната заетост в стопанството.
Оронените от сламата житни зьрна
запазват и хвърлят на хармана при
вьршитба. за да получат много
жито. От сламата мушкат по греди-
те на тавана, за да иэрастат високи
житата; от нея по-кьено отнасят по
нивите или я палят на Гергьовден по
високите места на селското земли-
ще с вярата. че осветенитс от огьня
плоши ще бьдат запазени от гра-
душка Пепелта от бъдннка приби-
рат в гьрне. за да я сложат в житото
за посев или в кьрмата на добитъка.
От трапезата на Б.в. запазват орехи-
те.сурового жито и недогорялата
свещ за следващите кален и вечери.
I. (.ДНИ Ilf 41 I-
LI. .11111111 ЧГ1'( ки <>1 1.11
Нд някои от прекаденнте храни
(наир мед) приписват лечебна сила и
ги запазват. В обредносгга на Б.Н. се
включват и традиционна словесни
формули-благопожелания за здравс.
плодородие и плодовитосг, коню
имат смисъла на вербална магия -
около бъдника. при разчупването на
обредния хляб и първата хапка. при
каденето на градоносная облак или
когато хвърлят от вареного жито в
комина на ОГНШЦЕТО. Обредите на
Б.В. имат връзка с култа към мър!-
внте Самата трапеза според вида на
храните има поминален характер;
при сядането около нея някьде оста-
вят място - за мъртвпте (за починал
известен прародител); по една хапка
отделят от всичко за дядото. (сто-
пана. наместника) и през ношта
не прибират софрата. вярвайкн. че
той ше дойде на вечеря На много
места жените носят през деня кола-
ци и постни ястия на гробищата. От
света на мьртвите коледарите чер-
пят своите възможности да прогон-
ват вредоносните сили и да проду-
цират плодородие, обхождайки об-
редно селските домове в ношта на
Б в. (вж Коледуване). Като приз-
нак на прехода, свьрзан с началото
на новата година Б в. се приема от
всички българи като подходяша за
прогнозиране календарей момент
Около трапезата се гадае - за време-
то през всеки месен на новата годи-
на. за очакваната реколта от различ-
ните култури. за здравето на всеки
член на семейството. за предстоя-
шия брак на момнте (вж ГадаНИЕ).
Прели вечерята на Б в. с трикратно
символично замахване с БРАДВА,
придружено от съответния диалог,
„заплашват", ..засичат" овошните
дървета. конто не дават плод. Среша
се. макар и по-рядко, „заплашване"
на бездетно жени и добитые, непро-
ходили навреме деца. като се сменят
само думите. Обредносгга на Б в
цели да подпомогне поредния пре-
ход в природата и общество™ - да
> величн силат а на нового СлънЦЕ.
да осиг ури успех в новия земеделски
цикъл, да подготвя предстояшите
бракове на младите. Митологичната
представа за прехода означава да се
прсодолее хаосы и да се възстанови
космическим рсд. конто се отъждест-
вява със здравого, плодородието,
благополучного.
-з Арнахдов. М Български народив
празници С.. 1943; Дражева, Р Ка-
лендарик празници и обичаи. - В:
Пир . 424-426; Василева, М. Кален-
дарик празници и обичаи. - В Ет-
нография на България Т.З. С.. 1985.
99-100; Коледа и Сурва. С.. 1988;
Спюненова. Ж. Календарик празни-
ци и обичаи - В Пл. 247-249.
Маргарита Василева
Б ЬДНИВЕЧЕРСКИ ОГЪН Р Бъд-
кик. Oi (>п
БЬДНИК, бь.тняк, кблалник (Изт.
България). бы инк, бьлиикбйца, лёд-
ник. iipcK-iaamiK. чикбр (Зап. Бълга-
рия) - специално подбрано и запале-
но на Бьдни вечер дърво. чийто
огьн се поддържа през цялата нош
Мьжете избират в гората здраво или
родовито дърво (което дава много
плод) - най-често дъб. бук или кру-
ша и го отсичат, като пазят при па-
дането на де опре о земята. Носят Б
тържествено. В Ботевградско праз-
нично облечен момък влита в двора
с отсеченото дърво и пита: „Славите
ли Млада Бога?”, а домашните отго-
варят; „Славиме, славиме, добре ни
дошъл!". Момъкъг внася Б вкьщис
думите: „Язе вкъши и Бог с мене!“,
а останалите благославят: „Амин,
дай боже!" Стопанинът в Кюстен-
f. 1. .Ill IIК
1.ЪДН икон II л
дилско вл и за в дома с Ь на дясното
си рамо. търкулва го към огнншето
и нарича ..Дошъл Божич и се пофа-
лил с теленца, жребенца. ягънца.
яренна, прасенца. с голям клас на
нива, с късмет и погодйя! Тъкъ-
тъкъ. бабини пиленца. по село оди-
ли. дома доносили'" При огнншето
мажат Б с осветено в нърква масло;
провъртяват дупка в дебелия му
край.слагаг в нея тамян. масло,
кино и я затварят с дьрвен клин, а
отгоре увиват бяло ленсио или коно-
пено платно Миросването на Б е
съпроводено от специалии обредни
песни за дървото. по което ше слезе
от небето Млада Бога, изпьлнявани
от момите в дома Най-вьзрастназа
жена го посипва с житни зърна. Be-
черта съшо така тържествено стопа-
нины запалва Б ВОГНИШЕТО. Об-
редно изискване е бъднивечерския
огън да се поддържа през цялата
HOtu. 11о горенето на Б се гадае - ако
гори буйно и пръска искри, това се
смята знак за богата реколта; изго-
рели ят и нзпепелен докрай Б пред-
вещава добро, а недогорелият и по-
чернил Б. - зло. На недогорелите
части, въглените и пепелта от Б.се
приписва магически сила Част от
недогорелия Б отнасят на нива, коя-
то не ражда (Кюстендилско). Най-
често от недогорелия Б. се правят
части за рало Въглените и пепелта
се използуват през цялата година в
народолечебни практики. Угаснал
въглен от бъднивечерския огън. го-
рял извън селото. се слага в полога
на кокошките с вярата. че това ше
предизвнка носенето на много яйца
(у македонските българи в Морихо-
во). Всички действия около Б., отно-
шението към него и митопоетичният
му образ на живо сыцество отрази-
ват неговня старинен произход. Спо-
ред един изеледователи запалването
на Б е евързано с представата за
възраждането на СЛ ЬНЦЕТО. Други
виждат в Б образа за СВЕТОВНОТО
ДЪРВО - посредник между небето и
земята в неговня вариант дърво на
живота, известно като носител на
плодородие. Несьмнено сложният
образ на Б отразява характерни за
митологичното мислене представи и
кореспондира с идеята за плодоро-
дие. актуална в конкретния календа-
рей момент на зимния слънцепов-
pai Вж. и Малка Коледа
« Арнаудов. Л/ Български народна
празници. С., 1943. 31-33; Вакаре.и-
ки, X. Български празнични обичаи
С. 1943. 15-16. Георгиева. Ив Бъл-
гарска народна митология. С.. 1983.
с.35.67-68; Васи ieea. М. Коледа и
Сурва.С.. 1988, 14-18.
Маргарита Василева
БЪДНИКОЙЦА = Бьдник
БЯГНЯК = Бъдник
БЯЛ БОГ - божество при западните
ибалтийските славяни. противопо-
ложно на Черен бог като символ на
опозицията ден-нощ. бяло-черно.
добро-лошо. Това са древни предс-
тави. конто са били одушевявани и
сакрализирани. Приема се. че те са
били характерни за общославянска-
та религиозна система, следовател-
но са съществували и у южните сла-
вяни. Засега няма конкретни сведе-
ния. конто да показват. че сакралн-
зирането на блю-черно. Б.ь. - Черен
бог е било на равнишето на богове-
те. но е сигурно че това е ставало на
по-ниските равниша на релнгиозна-
та система - като одушевени сыцес-
тва. вероятно в антропоморфен об-
лик. Заедно с това като хипотеза
може да остане предположението. че
Б.ь и Черен бог са били почитани и
като богове Потвърждение за така-
М1 ьог
I. Я I тчк
ва хипотеза са песни като <Кръщене
на бяла бога> или <Кой ше крьсти
бела богах
Богородка. божя ма.зе.
ситцы мзз се дезпе рзнЗи.
мажко дете. бе.за бога.
Мизззровден й отговар ч
— По йен иде дезз Божича.
он е крьсти i небо. зеич.
он не кристе мажко депзе.
мажко дете. бе за йога'
.4 Божич й отговоря:
— Ой зе мам. божя ма.зе.
мини, мини, та за мини.'
Я не мага tta ззззз крьсззза.
да ти крьсззза мажко дете.
но мен иде Иовановден.
он ке крьсти мажко дете.
он е крьсти. i небо, зем.ч,
мажко дете. бе за бога!
Това е песен, която всъщност раз-
казва за раждането на нови я. мла-
дия. Б ь на Коледа, зимнотослън-
цестоене и рождество Христово Б ь.
отказват да кръстят Петковден,
Димитровден. Божич (Колела.
стария бог) и остава да го крьсти
Ивановден. т е Иоан Крьстител -
този. който според новозаветного
писание е покръстил и самия Иисус
Христос В тази песенно разказана
християнска история единствено по-
нятней» бе за бога е ново и различно
и затова трябва да се предполага. че
то има езически пронзход. Като се
има прсдвид и паралелите с други
славянски народи, може да се твър-
ди като хипотеза, че бе за бога с отг-
лас на почитането на Б б. у славяни-
те езичнини Тук бе за бога се свърз-
ва с новото. с новия. добрия бог.
спасителя на хората Наслояването
на езически представи върху христи-
янския календар е обичайно явление
за всички народи Наред с другого
то показва и най-дълбоките, общи
по сыиността си корени на митоло-
гичното сакрализиране на явленията
- нлващо напр от денонощните и
сезонни цикли, от движението на
сльнцето и звездите В този случай
раждането на м зада и бе за бога съв-
пада със знмното слънцестоене. с
началото на нарастването на деня и
намаляването на нощта. което води
до вьзраждане на природата (с мно-
го паралелн у повече известии мито-
логии и религии). Функцията на
Б ь е правораздаваща и в известен
смисъл религиозно-морална. Той
награждава с добро, носи щастие и
успех, а Черен бог наказва с лошо,
носи нещастне. неуспех Вероятии
епитети или прозвища на Черен бог
(или на аналогично нему божество)
са наименования като Марен. Ма-
рой. Марок - от праславянското таг
- смърт. болеет.
Дукова, У. Названия на демонич-
ни същества от общеславянского
“тог-" в българския фолклор (Мора.
Морава. Мара. Марен, Марой. Ма-
рок). - Език и поетика на българския
фолклор. С., I980; С знойнее. А Бьл-
гарските славяни. Мнтология и ре-
лигия С.. 19X8. Ъ Анлнзз Стойнев
БЯЛ ЛУК = Чесън
БЯС - лош дух или ДЕМОН, който
според традиционните представи
влиза в човека и най-вече в кучето
и причинява болестта бяс. За пред-
пазване от Б. на Песи понеделник
цйрят. ззозеяззз кучетата (в Изт. Тра-
кия. Добруджа). На други места же-
ните месят специален хляб - квас-
ник с пластично изображения от тес-
тото (малко кравайче. псета) и с
него захранват добитъка на този
ден. а фигурките запазват за лекува-
не от Б. през годината (Габровско.
Троянско). В Северозападна Бълга-
вадидушник
ВАМПИР
45 I рия против Б. се люлеят на люлки
през Сирната неделя Вж Дявол,
Демон, Куче. Чисти понедел-
ник.
S Маринов, Д Народна вяра и ре-
лигнозни народни обичаи - В Изб-
рани произведения T.I.C.. 19X1,
5OR-5O9 ч» Маргарита Василева
ВАДИДУ ШНИК Р Архангел Ми-
хаил
ВАЙ ГУТУ = Пеперуда
ВАЙ ДУДУ ЛА = Пеперуда
ВАМПИР, напнр. випйр, вьпир. вра-
иир, врапйрин. вопер. (Зап. Бьлгария
и Македония); лракус, жин, (Родо-
пи); ycipe.i (Странджа), лепйр, вле-
пир. лйтер, лемптйр (Средна Стара
планина); гёнец (Северозап Бьлга-
рия); грибник (Охридско, Кукушко и
Струга); брб.зиик (Русенско); п.г'ые-
ник (Северозап. и СсвероизтБълг);
упйр, самодйв < Добруджа) - демо-
нично сврьхестествено съшество,
произлнзашо от душата на нечист
мертвен Към категорията на не-
чистите покойниц» спадат самоу-
бийците и починалнте от неестестве-
на смърт хора (ударени от грьм; ум-
рели при раждане жени; мъртворо-
дени или починали некрьстени деца;
замръзнали или убнти хора и др ).
Във В се превъплыцават душите на
мъртъвци, погребани в несъответст-
вие с традиционните норми - неокъ-
пани, неопяти от свещеник, неопла-
кани от роднини, неприкадени с та-
мян. Основно задължение на близ-
ките на мъртвия е да го пазят и да не
го оставят сам вкъши, за да не го
прескочи котка или куче, да не го
прелети птица и над него (както и
над гроба му) да не се подава нишо.
В противен случай той става В Спо-
ред отделяй представи във В след
смъртта си се превръщат безбожни-
ците и анатемосаните от цьрквата;
врачките и магьосниците; прес-
тарелнте хора с някаква рана или бе-
лег по тялото; грешнициге - крад-
ци.убийци.пияници, блудници,
лъжци; родените или починалнте
през нечистиге годишни перноди
като М рыгните дни. Тодоровата
и Русалската седмица, Вълчите
празници. Традиционната погре-
бална обредност нзобнлства от най-
разнообразни магически действия и
заклинания, целяши предотвратява-
нето на инкарнацията на душата:
опал ване на мъртвеца или на него-
вия гроб; забиване на игла от трън
от глог в тялото (в корема или в пе-
тата); увиване на мъртвото тяло в
рибарска мрежа или в обръч от кь-
пина; поставяне на остри сечива в
ковчега; забиване на вретено в гро-
ба; засяване на чесън или заравяне
на варено яйца в гроба. Представите
за В в народного въображение са
многобройни. Той е невидим дух -
сянка. голям и изпълнен с кръв мях,
който се тьркаля по пьтишата; човек
без кости и без нос. с червени очи и
метали» зъби Най-често има зоо-
морфни измерения - появява се но-
щем до първи петли като вълк или
КУЧЕ, като рис. МИШКА. ЗМИЯ. КОЗА,
яре. бял кон. черна пеперуда. Изли-
за от гроба през малка дупка и отива
в дома си да пакости на близките си.
Тропа по тавана. събаря съдовете от
полицнте. смесва брашното със сол-
та или млякото с меда, натиска род-
нините си в съня им; язди конете и
изпива кръвта на домашните живот-
ни Най-много се бои от светлина и
ВЛМПИ1'
BAMIIIIfAP
oi ьн. от остри предмети и сечива. от
вълк и куче, от желяю и катран, от
КРЪСТ и тамян Щом пропеят петли-
те и изгреят пьрвите слънчеви лъчи,
В се скрива в гроба си Ако не успее
да сгори това. тон се пръска и от
него остава само кърваво петно. Ако
до 40. след смъртта на човека. него-
вата превъплътена вьв В душа не
бьде ликвидирана. демоны придо-
бива плът и кръв (става ПЛЫЕНИК)
и заживява сред хората. Той се жени
и от брака му се раждат деца-вам-
пирчета Според народните предста-
ви деиата на В имат магическата
способност да гонят и убиват демо-
ните. Тс се наричат ваипирдмсчи.
свяпючери, г.югове, джадйи или
вампирари Убиването на В. става
винаги в събота, тьй катоспоред
поверието единствено в съботен ден
В остава в гроба си. Обикновено то
протича последния начин: пробива
се дупка в гроба с клон от глот или
с жслезен шиш В дупката се излива
вряло вино или вода Вьрху гроба се
запалва огьн от ТРЪНИ. Понякога тя-
лото на В . което е чернено и поду то.
се изправя и се промушва с кол (за-
лива се с вряла вода). Има случаи,
когато вампирджиите преследват В
кошем Тогава те се сьбличат съв-
сем голи, намазват телата си с ми-
ризливи билки и с ножове. секири и
икони в ръне обикалят селските
къши и дворове. Накрая взимат
пръст от гроба на В и я хвърлят в
реката Вярва се, че В се страхува от
вола и ше се удави в нея Вярата вьв
В е непосредствено свързана с на-
родного тълкуване на някои природ-
ой бедствия и епидемии. Според от-
делки местни представи градушка-
та се прави от „нечистите" мъртъв-
ци Г рад и поройни дьждове палат
над онези места, където са погреба-
нн превьпльтени покойници (незако-
нородени и некрьстени деиа). Суша-
I а се дължи на удавниците и ум-
релите пияници. конто изпиват под-
земната влага Вихрушкагае ду-
шата на В Место епидсмичните за-
бол я ванн я при хората и домашните
животин са обясняват със заселване-
то на В в селншето. Устрелът
(геол) е В . конто се крие в рогата
или козината на добитъка и го раз-
болява, пиейки неговата кръв. За да
се избавят от вредного му влияние,
селяните предприемат най-различни
магически действия - заорават
землишетос два вола-близнаци; до-
биват чрез триене на две сухи липо-
ви дървета „жив" или „ное огьн",
през конто преминават хора и до-
машни животин;изпичат прясна
нитка. с която извеждат В от село-
го. В бълтарекото народно творчест-
во са известии мотивите за побрати-
м я ване между човек и В , за девой-
ката. която отрязала пръста на по-
коен ерген, за да вземе златния му
пръстен и за женитбата на В каса-
нии (или бръснар) за обикновена
жена.
в Вакарекки, Хр Бьлгарски погрс-
бални обичаи С.. 1990; Георгиева.
Пн. Бьлгарска народна митология
С., 1983. Маринов. Д. Избрани про-
изведения. Т.1. С.. 1981; Попов. Р
Вампиры в бьлгарските народим
вярвания. - Векове, кн. 1.1983.
Рл чко Попов
ВАМПИРАР Р Вампир. Глог
ВАМПИРДЖИЯ Р Вампир. Пль-
TEIII1K, ГЛОГ
ВАМПИРЯСАНИ ДНИ = Мръсни
дни
ВАПИР = Вампир
ВАРВАРА, Варварина, Варварин-
леи, Варнардан, Женска Кбледа (4
дек.) - празник. посветен в църков-
ВАРВАРА
ВАРВАРА
ния календар на христнянската све-
тица великом ьченица Варвара В на-
родните схвашания В. се разкрива
като поврат в годишното време от
есен кьм зима Вярва се че В. до Иг-
нажден деня1 се ..дига" колкого иг-
лен врьх (ВЕЛЕС); че на В. денят и
ношта са равни или че Слыщыосе
завьрта кьм лято Нан- често
св Варвара се схваша като покрови-
телю на шарка га и други детски
болести. а конкретната представа
за нея поняког а се покрива с мито-
логичния образ на болестта - стара,
грозна, разчорлена и зла бабичка.
Изразьт „В. заварява болестите. пьк
Сава ги разсява" (Карнобатско) от-
разява народного схващане В е ти-
пично женски празник За да уми-
лостивят и прогонят баба Шарка,
жените прнготвят на В. обредно ва-
риво варвара от различии житни и
бобови зьрна. гюдслаждат го с мед и
раздават на сьседи и деца. В Со-
фийско. Дупнншко нечетен брой
деца палят голям огьн на крьстопьт,
сваряват всяко в свое гьрне (или
общо) леша (боб) и хапват по три
зьрна При ОГЬНЯ майките им раз-
дават царевични пнти и ракия Всич-
кн прескачат три пьти огьня и си
отиват. като децата вземат по една
главня Лешата и главнята се изпол-
зват за лекуване на дребна шарка и
други болести Има и обратна забра-
на да се вари боб и леша на В . за да
не оставя шарката белезн с голем и-
ната на тези зьрна В Добруджа и
Гракия жените раздават намазани с
мед пресни питки за здраве на деца-
та (или из общо за здраве на хора и
добитьк). Една от питките оставят
на полицата или гредата на тавана
..за баба Шарка - ако дойде, да я взе-
ме и да не закача хората". Срещу В
край измазаното огнище нареждат
трапеза за шарка га с меде на питка,
паничка мед. СОЛ, вода; оставят
пешкир и вьзглавница дософрата В
югоизточните бьлгарски земи сре-
щу празника е пьрвата кадена вече-
ре. Свещта от нея. наречена варваре-
ка. се запазва и пали при тежко раж-
дане на добитьк, при грьм и градуш-
ка В се тачи и като празник в чест
на домашните птици Сутринта же-
ните дават на кокошкше от вариво-
то в очерта с вьже КРЪГ - за да се
развьждат и запазват. За Родопската
облает и района на Петричко В е
свьрзана и с обичая поля шане.
Преходиия характер на празника се
изявява още в момински гадания за
женитба (напр в Хасковско) Макар
и рядко, християнизирания образ на
светицата (заедно с този на св.Сава)
показва врьзкас ОРИСНИЦИТЕ. Само
в отделнн селища в Североизточна
Бьлгария трите передни дни на
светиите Варвара. Сава и Никола се
почитат като Вьлчи празници
Среша се и вярването.че Варвара и
Сава са два куци вълка, конто вьр-
вят накрая след останалите пет на
брой. В Годечко. Трьнско, Радомир-
ско и Кюстендилско. кьдето В се
нарича Женска Коледа, пременени
моми и момичета с торбички през
рамо - варварки, варварици - обика-
лят селските домове. пеят обредни
песни и благославят за здраве и пло-
дородие. Народните представи за
празника и обредността иа В насоч-
ват кьм древни женски култове. пре-
осмислени в христиански дух и
свьрзани с култа кьм светицата. Вж.
и Женско божество; Велика бо-
гиня майка.
S Жития на светиите. С.. 1974.
603-606; Маринов, Д. Народна вяра
и религиозни обичаи. - В: Избрани
произведения Т.I.C.. I9K1. 703-704;
К СГ» М’ДЛН
Bl II «
Васи ива. М Кадендарни празници
и обичаи - В Добруджа С.. 1974.
с.302. Попов. Р Светци близнаци в
българския народен календар С..
1991,32-39 ..Vi/7U7im
Василева
ВАРВАРДАН = Вм-вара
ВАРВАРИНДЕН = Варвара
ВАРВАРИНА = Варвара
ВАРВАРПЦИР Варвара
ВАРВАРКИ Р Варвара
ВАРДАЧ = Стоили. Змия
ВАРДЕНЕ КВАС Р Hl ИАЖДЕН.
Квас
ВАРЕ НЕ Р Тодоров.ji и
ВАСП.1ЕВСКА ВОДА Р Ладува-
НЕ
ВАСИЛИЧАРИ = Кукери. Води-
ни; Р Сурвакане
ВАСИЛИ ЧАРКА = Су рвачка
ВАСИЛЬОВДЕН = Су рваки
ВАСИЯ Р Оброк 2
BA I АФИН Р Ру садни
ВДОВИНА - поради своя особен
обществен статус заема съшествено
място в ежедневния и в обредния
живот на българите Тъй като живее
без мъж. В се смята за физиологи-
чески чиста (няма полови контак-
ти), заради което и се прнписват
жречески и посреднически функции
Според традиционного народно
схвашане В, притежава амбивалент-
на природа: тя е в състоянне да уро-
часва и да прави магии, но същев-
ременно има благоразположението
на доброте божествени сиди. с конто
може да установява контакт. Учас-
тието на В в обредносгга. свьрзана
със семейните и календарнитс праз-
ници, е устойчиво явление Предим-
но В къпят, обличат и опалват мър-
твеца. Те месят и обредните хлябо-
ве. раздавани в пеня на смъртта и
по време на ПОМЕНИТЕ. Под ръко-
водството на В се организират и из-
пълняваг обичаи ге за дъжд ПЕПЕРУ-
да и Герман В някои селища на
Добруджа г лннената мъжка фигура
на мъртвия Герман се прави от В
По време на есенните женски жерт-
воприношения на черни кокошки
(обичая Кокоша черква), птиците
се колят от В. на върха на могилата,
край чешмата или оброчището, или
под вековен ды. От кръвта им тя
замесва пита, която се раздава меж-
ду жените Понякога в деня наев
Варвара майкнте месят три колаче-
та. намазват ги с мед и ги дават на
три В . за да не страдат децата им от
(парка. В района на Сакар. когато
гмея I прелети над селото и кацне
на своего дърво. три В омесват
голи три кравайчета На другия ден
ги носят под дървото и колят черна
кокошка в чест на змея. От компе-
тенцията на В са и леченията на ня-
кои болести Обикновеноте вкарват
децата в новопостроена фурна и ги
опалват. за да не страдат от мага-
решка кашлица. В води болен от
епилепсия човек при кратеш месе-
чииа на крьстопът. Там коли чер-
на кокошка и прави поливки на
страдащия.
в Маринов. Д. Избрани произведе-
ния T.I.C., 1981; Попов. Р. Обичаят
„Кокоша черква” у българите. БЕ
кн.2, 1986. Рлчко Попов
ВЁЛ ЕС, Волос - божество („скотий
бог") от пантеона на източните сла-
вяни Има основания да се предпо-
лага. че е бил почитан и от българс-
ките славяни. От сПовесть времен-
ных лст> той е познат като бог на
стадата и богатството. Следи от
него се откриват в топонимы у юж-
ните славяни. но предположение™,
че името на град Велес е от същия
корен с бог В или пряко произтича
от него, обикновено се отхвърля от
49
ВЕЛЕС
ВЕЛЕС
езиковедите При сърбите функции-
ге на В по-късно са поети от св Сава
като защитник на стоката. Името му
е отразено в название™ на съзвезди-
ето Плеяди - български Власците,
древноруски Волос ын и, сърбохьр-
ватски Влаитчи В българскпте на-
родни вярвания ден на добитъка е
В л асов ден, се. Влас, Волов запор.
Празнува се на 11 февруарн и не се
работ» в мест на добит ька. От двете
обредни пити сдната е за хората, а
другата - за животните, главно во-
ловете Дават им се парчета от пнта-
та, за да не се разболяват от болест-
та влас. Взнмат се също косм и от ко-
зината, на животного, конто се пазят
за лек при наранено добиче. Цялата
обредност показва важного значе-
ние. което се отдава на стоката, и ар-
хаичната врьзка на празника с бот В
В пьрвоначално е божество с тсрио-
морфен произход. животно-бог. т.с.
той е свързан със земята. с плодоро-
дие™ - животин, богатство Негова-
та хоризонтална пространствена ха-
рактеристика е долу, за разлика от
тази на Перун, която е горе. Затова
подобии разсъждения, подкрепени с
множество данни и паралели, дават
основание на различии ученн да
твърдят. че пьрвоначално отноше-
нията между Перун и В са били от-
ношения на непримирима борба и да
внждат в тях едва ли не основният
мит на славянската митологня, кон-
то през вековете се е изменил в раз-
личннте славянски общности. Този
мит изразява победата на небесното
начало, на небесния бог и се изразя-
ва в следното: В е откраднал вре-
менно богатство™ - животин, хора,
в някои случаи дори жената на Гръ-
мовержеца. Перун преследва В.,
бори се с него, открива го скрит в
пещери. зад дървета, камъни. Изхо-
дът от двубоя е победата на Перун и
освобождаването на богатството.
Двубоя: завьршва с дъжд. конто
носи плодородие Този двубой може
да бъде отразен с различии замести-
тели на Перун и В Той има множес-
тво паралели и в бълтарския фолк-
лор В десетки митични, юнашки и
обредни песни и прнказки могат да
се открият отгласи от този мит. И
тук най-често змеят, халата спира
дьжда. плодородие™, стоката, пре-
чи на живота на цялото село, разва-
ля сватби След неговото унишожа-
ване вали дъжд, животы се възраж-
да, стоката е спасена, селото - сво-
бодно. сватбата се осъществява. Та-
кива митични песни са например
<Свети Георги и ламя>. <Крали
Марко и морска ламя> - тук морето
е допълнителен аналог на чуждото,
отвьдного, лошото. В сДвама братя
и сура ламя> след като малки ят
брат отсича трите глави на ламята,
потичат три реки:
Първа река — жълто злато,
втора река - мед и масло,
трети река - руйно вино.
Вълшебни прнказки като сТримата
братя и змеят> отразяват същия мо-
тив В юнашки и исторически песни
Крали Марко освобождава три син-
джира роб и. убива змия троеглава и
т.н Мотивы за открадването на же-
ната и нейното освобождаване е от-
разен например в песен като <Янко
от Косово поле заграбва Марковата
женах Мнтологемата за двубоя
между Перун и В. трябва да бъде
разбирана в смисъл, че отразява въз-
можно най-древни типологични
представи, отразява времето, когато
В. оше не е божество на средния. чо-
вешки свят. В. е с териоморфен про-
изход и преди да стане бог-животно.
бог на стадата и впоследствие антро-
hi тика когпн я м кик %
Hl IUKA ЬОГИИЯ МАПКХ
поморфен бог. трябва да се предпо
лага, че е бил свързан с долила чал
на дървото на света, с под темного,
отринлс итого Отпк би могла да
бъде неговага врьзка с ипостаси като
змей. ламп, хала, конто имат покача-
ло отрпцателна семантнчна натова-
реност, зашито борбата на небесного
божество е борба именное подзем-
ного божество, а не с представители
на средната част на t hi тонной»
ДТ.Т’НО
- Ролмпскч. Ст Имената на някои
македонски градове Македонски
преглед VIII. N I. |93|, Фасчср, V
Этимологический с товарь русского
I I д. \| . 1964 1973; Жы
ванчевич. В ..Волос-Велес" - с ла-
вянское божество териоморфного
происхождения - В \ II Междуна
родный конгресс антропологических
и этнографических наук Г X. М
1970. Иванов, В и В Топоров Иссле-
дования в области славянских древ
нолей М . 1974. Стойте. А Бъл-
гарските славяни Мнтология и ре
лития С . I9XX. Повесть временных
лет СПб 1916 -.Лианн Синнн н
ВЕЛИКА 1.01 ПНЯ МАНК \ ос-
новна фигура в тракийската ре лигия
Идеята за плодородней» и за много-
образие™ на света, въплътена в жен-
ская образ, е заевндетелствана оше
от новокаменната епоха около VI
хил пр Хр Тогава В т. м се появява
в голям брой култови статуетки и
шества върху огромен ареал - целая
Европейски Ют оизток и района на
източного Средиземноморце Силно
нзразеное присъствието и по-късно
в края на бронзовата сноха през XVI
в пр Хр . сред тракийского населе-
ние Тук тя е господарка на всичко и
над кички - всеобхватна, всемогъ-
ша сила, която определи ритьма на
живота, цялото многообразие на
деилвнте тносПа. Древнотомнеле-
не схваша ин тага вселена като ром-
ба на женского начало. идентт|фици-
рано по правило със земята. То до-
им, ка земята да самоэачене. за да
с к здаде нелия останал свят Затова
при т раките В I. м често има и мат-
рона ilia, и вирт инална характерце-
। ика За да се завърти годншният шт-
к |.т на раж лапе го и на смяната насе-
loiiiiTC. задължнтелна е появатаина
мт.жкото начало, на сина СлънЦЕ.
конто В.Ь м ражда. В тракийската
религия гон пай-често се персонифи-
нира от । РЛК1ПИ кия конник Иде-
я» а се залазва и през времето на пн-
саната история Върху еднааплика-
ция от съкровището при с Летница,
. 1овешко от IV в пр Хр. В.Б.М., в
своя матрона лен и вирт ттнален ас-
пект, е в компанията на тракийския
владетел конник, пряка персонифи-
кация на собствения и сии Въвфрес-
ките на гробницата от с Свешари.
Разг раде ко, от IV в пр Хр.. богинята
npoi ж а към т лавата на династа кон-
ник златен венси - съшияг. какъвто
може да се вили сред находкнтеот
Могиланската могила във Врана В
пръетена от с Брезово. Пловдивско.
пак от това време. символы на уп-
рав тенисто вече е ритон или фиала
В.ь.м правн тракийския царсъпрн-
частен със себе си. вдъхва му божес-
твено проникновение, но го взема и
под покровителството си. Сиените
на инвеститура (овластяване). така
чести в тракийското нзкуство. доказ-
ват. че присъствието на В ь м. е вло-
жено в зачатието на нешата и се чув-
ства навсякъде I я е богинята сътво-
рнтелка. а възможткктите й сабезк-
ранни В Тракия тя поема и атютто-
П1Ч1111 (защитни) функции. Такъв
напр е образът на вкаменяващатас
Поглсда си Горгона Медуза от Башо-

Ill HIM •-< ч пня м ми л
В| 1ИКЛ I.OI иня майка
Нс hi ката йоги и ч чайка. и loopate-
на нърху на ко и н ник
ва могила при с Дуванлн.1 lion див-
скоот V в пр Хр или пък на богиня-
1а от нагръдннка при с. Опълченец,
Пловдивско. от IV в пр Хр. която
има задачата да пази своя носител от
всички зли сили в света, да го съхра-
। । да го защити от каквиго и да са
oi v> ости Втренченитейочи от
Врачанския наколенник от IV в.пр.
Хр целят да се отстрани всяко пре-
ПЯ1С1ВИС по пьтя. да улеснят дейст-
внята и постъпките на воина Тайава
наювареност носи и 1атуировката на
лицею с хоризонтални линии -
предназначена с да весе страх, но съ-
щевременно да покаже и социална
нздигнатос! В I. м е покровителка
на природата. Тя с силата. от която
завнеи вечннят кръговрат на възраж-
дането и на умирането. на нового
про четно обновяване на мощта на
>емни те недра На една фиала от с.
Луковнт, Ловешко, от IV в пр Хр.,
шкы и > красива съда с два конценг-
рични реда от женски главк, разде-
лено с расгитедни орнаменти. Пока-
зателни са и кариатидите от Свешар-
ската гробница, чиято долна част на-
рочно подчертава формата на лото-
сов цвят, най-точния символ на лър-
вою на живота В.Б.М с и вариант на
господарката на животните Каю
покровителка на зверовете и всемо-
гьща разпоредителка на царството
им, тя може да се види изобразена
върху една от каничките на Рогозен-
ското съкровище от IV в.пр.Хр.. къ-
дето възсяда пантера, а и по други
предмети на тракийското из куст во.
където образът й е следван от ред
животински изображения. Но най-
разностраина е тя във Врачанския
наколенник.представсна в присъст-
вието на разярени Львове, крилати
дракони, змии и връхлитащи орли В
Тракия тя е покровителка на плодо-
витостта и плодородието, пазнтелка
с на домашного огнище и на живия
свешен от ьн. на жените майки и сто-
панки, но и на девиците. на конто
предстои да встъпят в брак, храни-
телка е на обредите, с конто избра-
ницнте се посвешават във вяра га
към нея. сьздателка с и на онези. с
конто се извършва посвещението и
ВС 111 К 1 SOI ПНЯ М Ml К X
III НО. 1 1.ОГИНЯ МАНКА
свещеното предаване на властта и на
вьвеждансто в божествен владетелс-
ки сан Затова. когато античноie ав-
тори говорят за почитането и от мес-
тного насе ление, те винаги ее стре-
мят да преведат името и с аналог ич-
ните и грьцки или латински съответ-
ствия. за да бьдат ясно за сьнарод-
ниците си По този начин според По-
лиен тя е Хера - богинята господар-
ка за тракийските племена кебрени и
скаибои (VII. 22) и властва на Рес-
кинтийската. т е на Царската плани-
на По думите на Херодот. тя е Ар-
темида - царица за тракинските и
пеонските жени (IV. 33) от зоната на
Югозападна Траки я За Теопомп >яе
дори Атина - богинята майка и пок-
ровителю на едноименния полис, за
която одриският цар Нотис I от IV
в пр.Хр. пожелал да се ожени и да я
направо своя сьпруга (Alhen. XII.
531е-532а). Диодор твьрди. че тя е и
Хестия. която пази дома и къшното
огнище (I. 94). и я посочва като сьот-
ветствие на Здлмоксис Всичкн на-
именования обозначават най-вярната
сыцностна характеристика на една
В г> м Безимена. тя присьства и вьр-
ху множество предмети на тракийс-
кото изкуство. макар и да има свои-
те локал ни тракийски имена прозви-
ща като Бен Аида. Котито, Бра уро,
Зеринтич. та дори и неопределеното
Beтката богин.ч Анонимността на
тракийската В ь м . която има свои
локални тракийски имена прозвища,
се разчупва решително едва през
римската епоха, когато съвместното
сьжителство на тракийските с елин-
ски и с римските култове довежда до
неизбежно взаимодействие В.ь.м.
на тракнте постепенно се елинизира
и се романизира. вьпльщава се в об-
ратите на ред грьцки или римски бо-
гини. но няма сьмнение. че под чуж-
IIюбра.неение на Be /иката богиня
чайка нърху сребърна фахера
дата иконография тракнте почитат
всеобемната си покровителю. През
римската епоха В ь м на тракнте е и
Бибе to. и Хера, и Афродита, и всич-
ките онези все още неустановени бо-
гини. конто се изправят пред фигу-
рата на тракийския бог конник Като
пластично религиозен израз насыс-
ровеното чувство на човека кьм при-
родата. те властват над горите и во-
дите. владеяг силите конто произ-
веждат растежа и изобилието на рас-
тителното и животинското царство и
на човешкия род. След края на ан-
тичността. определени страни от
същността на В (> м продьлжават да
живеят в традиционната народна
култура на бьлгарите и да съществу-
ват като преживелици вбьлгарското
МИТОЛог ическо наследство Те могаг
да се съзрат например в сбориия об-
раз на САМОДИВИТЕ. конто олицет-
воряват прадревния облик на една
господарю и покровителю на расти-
телния и на животинския свят От-
делю! елементи от култа и сесьхра-
няват и при почитта кьм различии
светици. например кьм се. Марина»
ВЕЛИКА НЕДЕ I Я
ВЕЛИКА НЕДЕЛЯ
1 I въобше кьм св Дева Мария Св Бо-
городица с пълна персонификация на
В.ь.м извършена с прнемането на
християнството, където само името
измества древната характеристика
на богинята. Вж Женско ьожег г-
во.
•S Фол, А I. //« ВеиеФисон, Пв Мара-
тов. Д. Попон. Тракийски легенди
С., 19X1; Фол, A i Политика и култу-
ра в древна Тракпя. С., 1990
Si ДнммгьР Попон
ВЕЛИКА НЕДЕ. 1Я -Страстната
седмица, предхождаша Възкресение
Христов»» (вж. Велик, UH). всеки
лен от коятосе назовава велик Пре»
В II празничната подготовка, синтез
от раинонална денност и обредно-
магическн действия и забрани, е
строго регла.менгирана по дни Пьр-
вите три - тип дыиик, вторник и
СРЯДа. са опрсделснн та почистване-
то на кыцага, двора и сгопанските
постройки, за миене и къпане на де-
цата На тази рутинна хигиена обаче
в случая се придана задьлжителен.
очистващ и продуцираш характер-
прави се за здраве На Вс лики сряди
децата в Родоните берат в гора га
здравей и го впят на китки, за да г и
подарят на следвашия лен на родни-
ни и съседи пак за здраве Наи-стро-
го почитан е Be ликият четвъртък
Той е първият от седемте велики
четвьртъци (последният е Спасов-
ДЕН), на конто се спазва строга заб-
рана за работа - мъжете не впрягат
кола и не ходят на нива; жените не
перат. особено бу чалка (ш/млм/). не
вьртят чекрък, не тькат. Смята се.
че нарушаването на забраната те
предизвика падане на I РАДУШИИ и
грьмотевици.Това сочи вероятна
връзка с върховния славянски бог
Перун, чийто ден се предполага. че
е четвъртьк(perundan у балтийски те
славян») На врз.зката са Перун на-
вежда не само извсстната етимоло-
гия на старобьлгарския глагол пер
(..нанасям удар, бия") и прането с
бухалка. ударите на чекрька и стана,
но и запазеното сред капании ге в
Разградско вярване. че на Велики
чсгвьртьк не се работ ..за мьжете"-
..като плат нейде, да не г и срешне
лошо". Така се оформя редицата
Б<з| -неье-мьж. Този ден най-често
себоядисват великденските яйца В
по-разгърнатия варианта обичая
иода I а. с която се прнготвят расти-
телните бои. е на /чана, налята от
три места и донесена в навечерието
от чисто момиче. Боядисването се
прави от най-възрастната жена в до-
ма Великденските яйцаса червени
Когато в по-кьсно време се налага
различно оцветване. в т.ч. и пйсане
(рису ване). пьрвото боядисано яйце
на Велики четвъртьк е червено. на-
ред с нзискването да е снесено сь-
шия ден от черна кокошка. С него за
здраве потьркваг децата по бузите и
челото; пазят го под иконата до
следвашия Велик четвъртьк. когато
то използуваг за цяр. изнасят го на-
вьн за отпьжлане на градоносен об-
лик. или го поставят при бубите да
ги пази от з РОКИ; някъде, като отго-
веят с него, залепват с говежди тор
черупката му над вратата на дома и
обора или с тези черупки правят
шапка на Герман в едноименния
обичаи за дъжд. известно е и заравя-
нето му на ГEPI ЪОВДЕН в нивата, за
да носи дъжд и да пази от град. Това
яйце (някъде няколко червени яйца)
след боядисването изнасят и оставят
за известно време на двора - .да ги
види С । ьнцето". Всички обреди с
четвьртъчното червено яйце се
включват в семантично поле, където
почтила кьм митичния повелител-
BF 1ИКА HE.IF 1Я
III I It К A НЕДЕЛЯ
54
гръмовержец се кръстосва с отдава-
не дан на земного, хгоничното (чер-
на кокошка-мълчана вода-жена).
Be тки ПЕТЪК, наричан още ратё-
ти. е един от 12-те лоши петъка. та-
чени от българите и от останалите
южни славяни. срешу големите ка-
лендарю! празници. съшо за пред-
пазване от ГРАДУШКА, но най-вече
против болести и см ыч Катего-
рично забранени са женските заня-
тия -предене. тъкане (на вълнд);
популярна е забраната да се яде
месо и полового табу - заченато то-
гава дете се ражда с недъг. В хрис-
тиянизираните народи и представи
петъкът е женски ден. посветен на
св Петка. която според научните
становища е сходна с езнческата
славянска богиня MoKOUI, отличава-
ша се с подчертани хтонични белези.
При сравняване на четния ден чет-
въртък (тогава се подновява квасът
и младежнте се люлеят на висока
люлка-въртележка) с нечетния пе-
тък (със забраната за миене и БРЪС-
НЕНЕ против заболяване и СМЬРТ. а
от църква се донасят господюви
китки за лек), се установяват две
редкий обрели и забрани, конто се
вписват в днхотомнята четно число
(бог-небе-мъж-светлина) - нечетно
число (богиня-земя-жена-вода).
Be шкапю сььо| а е известна и като
погребённа. душна и най-често тога-
ва (някъде и в двата преходни дни)
жените посешават гробищата. пре-
ливат и прекадяват гробовете. палят
свети, раздават боядисани яйца, ва-
рено жито и хляб за душите на мър-
твите В Асеновградско и Хасковско
в събота вечер, подобно на Бьдни
ВЕЧЕР, размотават преждата от
КРОСНА и мотовилки - ..за дъжд и
берекет". а като изолирано явление е
отбелязано и горенето на дебело
дърво - ььдник.
Обикновено в събота (но може сьщо
в четвьртьк или петък) се месят и
покат обредните ее /икдеиски .Ито-
не. Но предназначение те се делят на
три групп - за празничната трапеза,
за кума и други роднини. за куми-
на ia на лазаркиге. Хлябоветесе
месят с нов квас, по форма са кры-
ли. с дупка в средата, елипсовидни
или във вид на плетеница. Типичен
елемент на пластичната им украса
са яйцата: бели или червени.едно,
три или пет. кръстовидно разполо-
жени или толкова, колкого са члено-
вете на семейството. Место пласти-
ката има характер на идеограма:
крыловиден орнамент в затворен
кръг. понякога назъбен; затворен
кръг и в него стилизнрани фигури на
орач и рало и др (Вж. Обреден
ХЛЯБ). Цялата символика на хляба
сам по себе си и ведно с пластичната
украса утвърждава основната идея
на празничната обредност - от възк-
ръсвашия християнски Бог. унасле-
дил езическия култ към ежегодно
умиращите и вьзкръсваши божества
на растителността и природата. се
очаква да дари хората с плодородие
Така В.11. се очертава като разширен
подстъп към Великден. През нейно-
то сакрално време ден по ден хората
- обитатели на земния свят, заемащ
според митологнчните представи
средата на триделното космическо
пространство, се обръщат одновре-
менно към могъщите добри и лоши
повелители на небесния и на под-
земния дял на Космоса. В очакване
на божест веното пролетно възкресе
ние народът, верен на дохристнянс-
ките си норми на мислене и поведе-
ние. по обредно-магически път се
стреми да неутрализнра злото на
хтоноса. да спечели заступничество-
III IUKA < РЯДА
HI .'IIIК,'ll II
го на покойните си предци и благо-
волението на животворните небесни
сили.
S Миронов. Д. Народна вяра и ре-
лнгиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения. Т.1. С.. 198I.
560-581; Василева, М. Календарни
празници и обичаи - В: Добруджа
С, 1974, 329-330; - Капании. С..
1985. 221- 222; - Етнография на
България Т.З.С., 1985. 120-121;
Дражева. Р Календарни празници и
обичаи. - ВПиринскн край. С.. 1980.
443—444. Ста ненова, Ж Календар-
ни празници и обичаи. - В Пловдив-
ски кран С . 1986. 267-268.
Si Маргарита Вас иле на
ВЕЛИКА СРЯДА РВелика неде-
ля
НЕЛ ЙК ДЕН, Велиден - най-голе-
мият пролетен християнски празник
Възкресение Христово, който е под-
вижен - чсства се през периода от
4 IV. до 8 V. в зависимост от про-
летного равноденствие и първото
пролетно пълнолуние. Неделният
ден Възкресение всъщност е заклю-
чителният празннчен ден на цяла п<>-
рсдица от по-малки празници. на-
родни обичаи и нгри, чисто начало
се поставя със Сирии заговезни.
Независимо от прикрспеността си
към християнскня календар, всички
обичаи и обредн от Великденския
празннчен комплекс, обхвашаш око-
ло 40-дневен период, са натоварени
с множество релнкти, имащи езн-
чески. релнгиозно-митологнчен ха-
рактер В основата им лежат вярва-
нията и представите, свързани с пре-
хода на природного време от зима *
към пролет, ориентиран около про-
летного равноденствие. Този преход
в мнтологнчен план се осмисля като
време на хаоса, предхождащ възста-
новяването, обновяването на косми-
ческия порядък. Християнската ми-
тологема на прехода живог-смърт-
живот, вложена в живота, смъртта и
вьзкресението на Христос, под коя-
то лежи митологичната линия кос-
мос-хаос-космос. вероятное притег-
лила към по-късните дати на хрнс-
тиянския календар част от дрсвните
паганистични обредн и вярвания
около пролетното равноденствие.
Податки в подкрепа на такова твър-
дение се намират в пролетните мо-
мински обичаи кумйчене оше на
св. Четирдесет МЪЧЕКИЦИ. праве-
не по Врбьнииа на тр'ънка като
изображение-отглас на космичес-
кого дърво. представата за победа
над змея с избора на лазарска киш
(вж. Кумйчене). вярванетоза ..раз-
пускането” на мъртвите души оше
от Лазаровден. ВрьБНииА или Ве-
ликия четвъртък (вж. Велика неде-
ля) и др.
Поради това В. като завършен акт на
възстановяване на световния поря-
дък - в християнската митология
приравнено към вьзкресението на
Христос, има предн всичко тържест-
вен, представителен облик и се праз-
нува три дни. За В. се приготвят и
обличат нови дрехи. а момите. учас-
твали в лазаруването и кумиченето,
обличат премяната (с наниз, венец и
китка) на св'ършена нома, която
може вече да се о.мъжи.
Всички посещават сутрешната тър-
жествена служба и обикновено дона-
сят вкъши да догори свещга, която
са държали в църквата, внасяйки
така у дома си нови я огън. нового
начало. Подобна нницнална магия
се открива и в стремежа на велик-
денското новолуние всеки да държи
пари,парче хляб или съд, пълен с
вода, за да има здраве, богатство и
изобилие в дома му. На неделната
В Г 1ЙК.ЗГН
Be iiikPchckii писани чина
празнична ipaiii за. която не e вече
постна, се отговява задължително с
япце и се разчупва оыч дния I
х.чяь Характерно е чукането с чер-
вените н пъстрн велнкденски яйца
чисто яйце излезе най-здраво. тон
ше е най-здрав през годината Гези,
както и всички останали обредно-
магически действия с яйцето. най
завършения символ на раждането на
живота и съвършеното космически
единство, съшо подчертават В като
тържество на вьзобновлението в
природния и соцналниясвят Широ-
ко разпространена е практиката тра-
пеза га да не се вдига и през трите
празнични дни (даже някъде оставят
вратата от ворена). за да се гости
всеки, дошьл в дома.
На В в дома се правят градииионнн-
те празнични госту вания на младо-
жениите у кумовете и родителите на
невестата. Носи се hokioh, канйска,
вр'ьзки - боядисанн яйца и великден-
ски кравай. който гостите връчватс I
це.iy ване на ръка Младоженците по-
лучават в ответ съшия ДАР. При раз-
мяната младите подават с дясната
lit IIIК.11 II
Hi 1ИКДЕНЧ1
Ку .иичии ьраваи ш Ве./июкн
ръка. а кумата дарява с лявага Ла-
зарките посещаваг съшо избраната
от тях кума
Задължителсн елемент на празнич-
ната обредност и през трите дни са
люлките и хората. Съдържанието на
песните, изпълнявани при люлеене-
то и танца - главно митични песни и
балади. в конто присъства мотивът
за змея и самодивите (змейова и
самодивска сватба, ..отключение" на
водата и плодороднето и др ), показ-
ал обредно-маг ическия смисъл на
люлеенето и хорото Митологично и
предпазно-магическое значението и
на формата на хорош - сета вече, в
края на периода и пред Прага на но-
вого начало, то се играе в затворен
кръг.
S Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозно народни обичаи. - В Изб-
рани произведения, T.I.C.. 1981, с
581-586. Ваниева, М Етнография
на България. т III. с.121. Попов, Р
Към характеристиката на българс-
ките народни вярвания, свързани с
периодиге на преход към зимата и
пролетта — В Етнотрафски пробле-
мн на народната духовна кулгура.
С , 1989. с 60-72. Ъ МАРГАРИТА
Василева
ВЕЛЙКДЕ11ЧЕ (Veronica) - вилка,
която се бере за Великден. Топи се
в котел с вода, с която се мнят
моми и деца - да са здрави. бели и
червени през цялата година.
ВЕЛИКИ ИЕТЪКР Велика неде-
ля
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪКРВелика
НЕДЕЛЯ
§ Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни обичаи. - В Избрани про-
тведения Т.1. С.. 1981.с.111
•. Маргарита Василева
ВЕНЕЦ, венок, неивок -) вити в
кръг цветя, често срещан атрибут на
много обичаи и обреди. В редина
случаи заменя или дублира кит ка-
та. За основа на В се използува Лес-
кова. шипкова. трсндафилова прьчка
или лилова кора, свита в кръг Вър-
ху нея се привързват с цветни конин
(обикновено МАРТЕНИЦА) различии
свежи цветя и растения (с предпочи-
тание към вечнозелените чимшир,
бръшлян. ела. босилек) и други до-
пълнителни украси. Повтаряйки
елементите от състава на кнтката с
техните символични значения, към
общата характеристика на В се при-
бавя и неговата кръгова форма Крь-
I ы. като един от универсалннте
символив случая се свързва главно
с приписваната му предпазна функ-
ция В същата пос ока се осмисля и
суровата пръчка от бодлив храст,
която според народного схващане
прнтежава силата да прогонва раз-
BE Hilt
Hl HOE
8 лнчните демоннчни силн В от све-
жи ивстя е любима моминска укра-
са На ЕНЬОВДЕН се прави ЕНЬОВС-
кн В от набраните цветя (между ко-
нто задължително еньовче) и бил-
ки. през конто младн и стари се про-
внрат за здраве Изсушен, този В се
пази и използува през цялата година
с вяра. че има силата да леку ва С В
момнте кнчат Еньовата буля от
еднонменння обичаи. Калпацнте на
коледарите. освен с китки. са оки-
ченн и с В от варакосан чемшир,
бръшлян. ела и др . вързани с чернен
конец и обогатени с бучки эахар. на-
низи от пуканки. стафиди. сушени
сини сливи и бял боб. паунови пера.
В е елемент кьм обредния .’татарс-
ки костюм На Гергьовден се при-
готвят В от здравец, млечка. коп-
рива, г ЛОГ. гергьовка, завързани с
червен конец върху превнто клонче
от слива, круша или ябълка и се ела-
гат на съда за първото обредно нздо-
яване. на врата на овцата. която ше
доят и на врата на агнето - жертва за
празннка Много характерен за об-
леклото на част от обредннте лица в
свлп.АТА е и свапюеничт В. Задъл-
жителни са сватбените В за младо-
женцнте (известии с названията ле-
рчнйца, сговорнишки, или мойное В
в Северозап България). като този за
невестата се отличава с богатството
на множеството регионални форм и
Сватбени В. се приготвят и за обред-
ннте лица - мъже от момкова стра-
на Названието В за четвъртъка пре-
дн сватбата (в Източна България).
когато се вият сватбените В . пот-
върждава тяхното значение за об-
редността То стон и в основата на
термина венчавка за означаване на
църковния ритуал, при конто се из-
ползуват метални венчала. От нача-
лото на XX в постепенно обредно
приготвянитс традиционни сватбени
В от свежи цветя и растения се за-
менят с изкуствени. конто битуват
устойчиво и в съврсменността. В е
сложна обредна вещ. чинто струк-
турни елементи взаимно допълват
или повтарят присъшите им енмво-
личнн значения, изграждайки по
този начин единното смпслово цяло
на В и функцията му да продуцира и
пази вечннте човешки идеали -
здраве. живот, дълголетие. плодоро-
дие. слава
S? И пи в. Ат Растенията от българ-
ско фолклорно гледище. - СпБАН.
кн 18. 1919. 135-136; Георгиева, Ив
Бьлгарска народна мнтология. С..
1983. 71-72, Михайлова, П. Костю-
мы в българската обредност. - В
Обредн и обреден фолклор. С., 1981,
57-61,67-75; Иванова. Р. Българс-
ката фолклорна сватба С., 1984,
68-69, 198-199. Маргарита
Василева
ВЕНОК = Венец
ВЕНЧАВКА Р Венец
ВЕН Ч ИЛО Р Венек
ВЕН БОК = Венец
ВЕРЗЕВУЛ = Дявол; Р Верзиуло-
во коло
ВЕРЗИУЛ = Дянол; Р Верзиулово
коло
ВЕРЗИУЛОВО КОЛО. ляволско
хорд, дяво.зско сборище - според нс-
торнческите средновековни извори
поп Еремия е един от главните про-
поведницн и книжовници на бого-
милската ерес. Има отделни мне-
ния. че тон е самият поп Богомил. В
българската апокрифна литература
сектантът Еремия с критикуван ост-
ро и е представен като последовател
на дявола. За него е изразът. че „е
бил с навите на Верзунлово коло"
В българските мнтологични предс-
тави навите са зли духове. конто па-
В11’И I Л
ВГТРОГОНКЛ
59
костят на роднлкитс и бебетата. Те
са сродни на ВАМПИРА, тъй като
произлнзат от душите на жени, по-
чинали от неестествена смърт. От
друга страна мотивы за хорото на
дяволите и злосторните демоннчни
снли е особено популярен и се отна-
ся кьм поверията за самодивите.
Българите вярват, че всдньж в годи-
ната всички дяволи и маг ьоспипи
се сьбират заедно на ляволско
сборище, за да разпределят сферите
си на влияние Техният главатар е
познат с имената Bepieeyt (Bepjuy.i)
или mapmop.
Матов. Д Верзиуловото коло и
навите. - БПр. год. II. кн 9-10, 1895.
Si Рл чко Попон
ВЕРИГА - поради врьзката си с
| огьня и oi нищего има магнческа-
та сила да пропьжда злосторните
ношни демони (нави. вампири, са-
модиви) и болестите (чума, (пар-
ка, епилепсия). С В се лекуват деца
БЛИЗИ АЦИ И ЕДНОМЕСЕЦИ При
смърт на едно от децата, живото се
завързва с В. на плодно дръвче и се
„заключва" с катинар. С В. се правят
и развалят магии. Най-честосе вяр-
ва. че с В се завьрзват младоженцн-
те. конто не могат да извършат по-
лов акт през първага брачна нош.
Пак с помощта на В. баячките пре-
, махват сторената магия Болни деца
| се у виват с В. и се носят прели изг-
рев слъние в три пореднн къщи. Бре-
менните жени не бива да прсскачат
В., за да не се увие дстето с пъпната
връв. В над огнншето никога не
трябва да виси празна (без котле),
защото семейството ще бъде споле-
тяно от някаква беда. Когато се за-
сяват нивите. на нея не бива да се
окачва почерняло котле, за да няма
главня по посевнте. Ако домашни
животни се изгубят в гората. стопан-
ката В врьзва с червен конец, за да
не ги изядат вълците
S Маринов, Д. Избрани произведе-
ния. Г I. С . 1981. Ра чко Попон
ВЕТРОГОНКА Р Самодин \
ВЕЧЕРНИЦА = Зорнина; Р Служ-
ба
ВЕЩЕГЮРНИК = Врачка
ВЕ1ЦЕР = Врачка
ВЕЩЕРИЦА = Bi щица. Врачка.
Мамник
ВЕ111ИК = Врачка
ВЕШИЦА. вёшерица. i ветер, вёшнк,
вешерннк. seiner юрник i - славянско
название на маг ьосница (броднн-
ца) В притежава демонична приро-
да. тъй като е „продала душата си на
дявола". Когато спи, душата й се
превръща в птица (бухал или гар-
ван) или черна нощна пеперуда, ко-
нто пие кръвта на децата и до.маш-
ниге животни. Ако някой обьрне тя-
лото на спящата В , душата и не
може да се върне отново в него и се
превръща в злосторен дух - вампир
или вбрколак. В лети нощно време
до първи петли във въздуха като ог-
нена сянка или се търкаля по пода
като вълнено кълбо Със заклинания
и магии сваля Слънцето и Луната.
като причинява слънчево и лунно за-
тъмнение. Ако иска да предизвика
смъртта на човека. тя сваля неговата
звезда от небето. Властва над при-
родните стихни(причинява силни
ветрове и наводнения), предсказва
бъдещето и открива тайннте помис-
ли на човека; лекува болести, тъй
като познава тайните на билките.
§ Герое. Н Речник на българския
език. Т.1. С.. 1975; Каравеюв, JJ.
Събрани съчинения. Т б. С.. 1966;
Маринов. Д. Жива старина, кн.1,
Русе. 1891. %Рачн<> Попон
ВИДА САМОДИВА РСамодина.
Крали Марко
ВНДОВДЕН
ИII (I Ilf
60 ВНДОВДЕН (15 юни) - там и се в
деня непосредствсно след Елисей
за прсдпазване от ГРАДУШКА. На-
родната представи чес го свьрзв.1
двамата светци-градушкари Варто-
ломеП и Елисеи с В . смятайки. че
Вида е тяхна сестра Чисто етимоло-
гичносе извежда, че В „види" па-
костите, конто са сторнли Бартоло-
мей и Елисей. Според традиционна-
та народна вяра градушката (както и
другите природни бедствия) ндва
като божие наказание за нзвьршен
грях Това христианам) по произход
схващане вероятно поражда позна-
тия израз „Ще дойде В ". т е. време-
то. когато ще се види какво е извьр-
шил човек. На В се спазва строго
забраната за работа.
S Арнаудов, Л/ Студии вьрху бъл-
тарските обреди и легенди Т I. С..
1971, с.231. Попов. Р Све । ни блнз-
наци в българския народен кален-
дар. С.. 1991. с.33, 114. Маргари-
та Василева
ВИДЯФКА = Самодина
ВИЛА = Самодива
ВИМЕЛО = Имел
ВИНО - древен митологичен сим-
вол на плодородие и живот. Отъж-
дествява се с човешката КРЪВ < в
християнството-с крьвта на разп-
натия на крьста Христос). В митоло-
гията на гьрците и тракнте като бог
на виното и лозарството се почита
Дионис Заеднос хляба В е нераз-
делна част от всичкн значими кален-
дарю! и семейни празници и обичаи
на бьлгарите Трапезата не се кади,
ако на нея няма В С В. се посрещат
КОЛЕДАРИТЕ. КУКЕРИТЕ, СЛУЖБАРИ-
те. С В задьлжително се черни по-
лазиикъг. бабата-акушерка на Ба-
ьинден;с В се калесват К У МОНЕТЕ
за сватбата; с В ритуално се залой-
ват новородените деца и младожен-
ците; с В се преливат t робовете на
мьртвиге; с В. взаимно се черпят ер-
гените при побратимяване;В. се
нзлива в основите при строежна
нова къща; папина с В се оставя в
ьгь.та на стаята или на таваназа
< лопана на дома; В се носи на,ха-
модивската софра". когато човеке
стьпил на нея и се е разболял;с В
се полива сплетената божа брада
на нивата
Етнография на Бьлгария Т.3, С.,
19X5; Маринов. Д. Избрани произм
тения Г I.С. 19X1 •. Рачко
Попов
B11IIIIP = Вампир
ВИРУШКА = Вихрушка
ВИСИ Я Р ТракиИско наследство
ВИ ГЕК. ни । як, нт як. юнак - според
народната вяра се ражда в резултат
на сьвкупление между обикновен
човек н сврьхестествен митичен
персонаж - например жена и змей.
момьк и змеица или самодива. В
стават и децата, конто са кьрмениот
змеица или самодива Те се отлича-
ват с необикновена физическв красо-
та и сила. Имат златни крилцапод
мишниците си. Борят се с небесните
лами и хали и са единствените, ко-
нто могат да ги надавят В еособе-
но популярен в българския фолклор
Според преданието юначнатасила
на Крали Марко се дьлжи на това,
че е бозал от змеица или самовила.
Като юнаци в народните песни са
представени Секула детенце. Де-
ге Голомг-hie. Рабро юнак. Дой-
чин войвода. Мирно юнак и много
1 други
Герое. Н Речник на българския
език Т 1. С.. 1975; Маринов, Д. Изб
рани произведения T.I.C., 1981.
Ра ‘/ко Попов
ВИТРУШКА = Вихрушка
ВИТЯГ = Витек. Крали Марко

виг як
ВЛАС
ВИ I ЯК = Витек, Крали Марко
ВИХРОГОНКА Р Самодива
BlfXPN ШКА. вшрушка, пирушка,
юла, саму вила - едно от най-опасни-
те и страховити природни явления.
Вярва се, че В е изтъкана от эли де-
моНнчни свръхде.монични сили.
Народните обяснения эа нейната
сьщност са три: (I) В. представлява
юдА или самовила, която с вихре-
ния си танц пакости на хората и сто-
панството. (2) В. е змей или змеица
(змейско сватбарско шествие), конто
идват в селото да грабнат мома или
ерген, в конто змеят и змеицата са
влюбени. (3) В представлява ДУША-
тл на умрял човек, която се е зать-
жила за своите близки и идва в село-
то да ги види, Поя вата на В се сь-
пътства от редипа обредни магичес-
ки действия и забрани, с конто се
цели умилостивяването и неутрали-
зирането на стихията. Щом се свие
В , стопаните клякат или лягат на
земята и спазват задьлжително
мьлчание. Ако някой проговори, той
ше „урадиса" (ще заболее от апоп-
лексия. ще се парализира). Вярва се
още. че самовилите или змеят могат
да му отнемат зрение го и слуха. По-
някога стопаните плюят и изричат
специални заклинателни формул»
като „Върви си сладка и мелена!”
..Пу. пу. в гора да идеш. дето петел
не пес и куче не лае!", „Махни се.
чумо такава!" Место срещу В се
хвьрлят железни предмети - секи-
ра или нож. конто според народни-
те представи предпазват хората от
злини. След отминаване на стихията
тези предмети са целите окърваве-
ни. В случайте, когато се вярва. е В.
е душата на умрял човек. изливат
вода на мястото по подобие на пре-
ливането на гробовете. По този на-
чин те „разхлаждат ожаднялата
душа". Основен апотропей са и
християнските символи - молитва,
прекрьстване, носене на икона Ако
В отвее някоя дреха. тя не се взема
и об.шча, за да не се разболее собст-
веникьт й Широко разпространено е
убеждението. че ако В отнесе човек
и той ожнвее след известно време.
придобива ясновидски или магьос-
ническн способности Понякога
вдигнатите от В хора се обявяват от
народа за „светци", конто внждат
миналото и предсказват бьдещето.
s Георгиева. Ив Българска народна
митология.С., 1983; Ко tee. Н.
Народни представи и вярвания за
вихрушката. - Вьв: Въпросн на ет-
нографията и фолклористиката. С„
1980. Рачко Попои
ВЛАС Р Власовден. Брад в а
ВЛгжСИ = Власци, Звезди
ВЛАСИЦА = Невестулка
ВЛАСОВДЕН, Волов шпор. Муков-
ден (11 февр.)- цьрковно-християн-
ски празник в чест на светеца Васи-
лий. тачен от народа като покрови-
тел на домашните животни (особено
на впрегатния добитьк) В е свьрзан
с предпазваша по характер обред-
ност. Вярва се. че вольт е опасан с
девет колана и на В. се разпасва, за-
това не се впряга за работа - иначе
ще се разболее и ще умре; ще оку-
цее. В Зап. Бьлгария съшото пове-
рие се отнася кьм празника Мла-
денци, а поясите се смятат 40 на
бро,:. За здраве на воловете. да не ги
лови болестта влас се прнготвят спе-
циални оьредни хлябове. В Пир-
допско п Малкотьрновско раздават
намазани с мед пити. На много мес-
та водят воловете на водопой с ока-
чени на рогата им хлябове. конто
наквасват и дават от тях на воловете
и на минаващите хора. В Североза-
падна Бьлгария прекадяват в обора
н алсовлтн
И . I Al Illi
при воловете два хляба-ce. В кн и
св. Четка, от конто първия слагат в
кърмата им. а втория раздават на сь-
селите. В някои райони при раздава-
нето на обредните хлябове хората се
ритат. „бодат" с глави и мучат - от-
тук и названието Му ков ДЕИ
(Неврокопско, Пловдивско. Пана-
гюрско). С мучене се прндружава и
магнческата практика да „секат
влас" на говедата със секира
(Неврокопско). В е свързан и с ня-
кои трудови забрани - жените не
пре дат. за да не става ..влас" в очите
им или на децата; хляб не месят, за
да не ..власява" (да не става на кон-
ин). нзобшосс избягва работа Нан-
строго се тачи В от овчари и стопа-
ни на много овце - за да не се раж-
дат „власати" агнета (с груба вълна).
В иентралните райони на страната
В се празнува и за нивите - да не
ловят „влас", да не „власяват". т е.
да няма празни класове. Като покро-
вител надомашннте животни
св Влас има близки черти със зим-
ните светци-пастири Никола и Ата-
ти Например обреди срешу бо-
лестта влас в сслнша на Плевснско
се нзвършват на третия ден след
НИКУЛДЕН; в Ловешко с познат тер-
минът власувнина, с който се озна-
чает никулденската семейно-родо-
ва служба, оброкът за болни хора и
обредният хляб за здраве на биволн-
ците В иялостната си характеристи-
ка св Влас се приема за наследник
на древнославянския бог на горите,
животните. лова и търговията Ве-
лес/Волос.
в? Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения Т.I.C., 1981,
493-495. Шишлшнов. Ив.Д. Прииск:
към българската народна етимоло-
гия -СбНУ. кн 9. 1893. 525-534;
Георгиева. Ив Българска народна
митология. С.. 1983. с.188.
Маргарита Василева
В. 1АСЦИ. Власи, Влашкове, Криви
влаги. Кокошка । а с ийлениага,
Квачка - народни названия на съз-
вездията Плсяди и Телец. За техння
произход съществуват две легенди.
Според първата власитс тръгнали да
гонят хайдутите. конто им открад-
нали детето (влахчето). Според вто-
рата пред» ПОТОПА Господ отишъл
в къшата на бедна вдовица с много
деиа Тя имала само една кокошка с
малки пиленца. Бог поискал да спа-
си жената и я предупредил да излезе
от селото пред» да настъпи потопът
Единственото му изискване било
жената да не се обръша назад. Щом
потопът започнал. тя взела децата и
кокошката с пнленцата и побягнала
от къшата си Но била много любо-
пнтна и се обърнала назад да види
какво става. Мигом се превъриала
заедно с децата си в камък. Бог спа-
сил само кокошката с пнленцата.
като ги превърнал в купчина свете-
шн звезди.
Според традиционнее народни
схвашания В или Кокошката светят
на небосвода през цялата година са
изключение на периода от Гергьов-
ден до летния Тодоровден През
това време се вярва. че небесната
птица се е скрила. за да излюпи све-
йте малки. Щом се появи на летния
Тодоровден или на летния св. Вър-
толомеи тя изтърсва перушината и
кокошинките си на земята. Ако те
попаднат върху домашния добитък.
той заболява от болестта влас или
далак. Затова през тези два народни
празника стопаните не извеждат ста-
дата си на паша, а ги оставят през
целия ден залостени в кошарите По
вратнте им рисуват кръстове от
63
ВЛАШКОВЕ
ВОДА
КА Н’ЛН, за да предпазят животните
от заболявания. Българите вярват,
чс болсстта „влас" е злосторсн дух,
конто се вмъква в червата и стомаха
на добитька. В нсгова чест те праз-
нуват на Власовден. В представите
та небесната Квачка са съхранени
оста г ьци от мита за космического
яйце, дало живот на Вселената и
нейните обитатели. А названието В.
контаминира с представите за сла-
вянския бог на стадата Велес/Во-
лос.
=? Ковачев, Й. Народна астрономия
и метеорология -СбНУ кн.ЗО, С..
1914; Маринов. Д. Избрани произве-
дения Т. I, С., 1981. Рлчко
Попон
ВЛАШКОВЕ = ВЛАСЦИ
ВЛЕПИР = Вампир
ВЛ ЕЧУГАНЕ Р Бабинлен
ВОДА - един от основните и неиз-
менни елементи при сътворението
на света. Според дуалистични кос-
могоничнн лег енди прели да се съз-
даде този свят, земята била покрита
с В В традиционните представи на
българите В е повече от земята. В
християнизираното осмисляне на
света това направил бог. зашото В е
потребна на всички и за всичко Все-
кидневния живот е немислим без В
Изключителното й значение намира
адекватно отражение в схващания и
поверия, чийто старинен произход е
очевиден. В. е предмет на всеобщи
почитание и дори на култ. Отноше-
нието към нея е широко отразено в
пословици,благословил, клетви.
песни.На всички българи са извест-
ии изразите „върви му като по В ", *
„тече му като В." В поверията всяка
В. има стопАН-пазител. който се
явява в образа на животно - овен,
голяма жаба, риба, гущер, птица,
но най-често змия с получовешка
глава и криле. Стопанът не пакости
на хората. но ако някой го види. не
го закача. Вьв В. обитават различии
духове, конто народната представи
вижда в персоннфициранн обрати -
моми, жени и др.
Отношение™ към В. е двойнствено
- духовете в нея се схващат като
вредоносни сили. но от тях, т е. от
В. се очаква и помош Широко извес-
тна е практиката при извори, чешми
да се оставя някакъв белег (парцал-
че, конец от дреха, камъче) - за да
не те сполети беда. Оставеного има
смисъла на ЖЕРТВА. Нотцем се пне
В в мълчание, за да не „урадиса"
човек, т е. да не налети на зло. При
В. се ходи за изцеление, и то през
нощта, в потанна доба, прели изгрев
слънце. За умилостивяване на духо-
вете във В . т.е. на самата В се при-
нанят в жертва курбани. Вярва се. че
В и сама си взема жертва Гръцкият
историк от VI в. Прокопий съобша-
ва. че славяните на Балканския по-
луостров почитат реките, извороте,
принанят им жертва и гадая г при
тях.
Народного вярване припинва на В
магиченка очистителна, здравеносна
и плодоносеща сила, свързана до го-
ляма степей с нейните реални качес-
тва Това обуславя широкото й учас-
тие в множество обредни и лечебно
практики Обикновено нейните очис-
тително-предпазни и продуцнращо-
здравеносни функции са тясно преп-
летени. Прилагането на В. у бълга-
рите като очнстващо средство е зас-
видетелствано в племени о твори от
IX в. Предо обсадата на Цариград в
813 г. цар Крум нзвършил лустра-
цня (очистителен обред) като пото-
пил краката си в морето, из мил се и
поръснл войската с В.
На всички българи са познатн къпа-
ВОЛА
одА
64
нето. обливането. пръскането иза-
пойванетос В . при което тя действа
по контактен пьт Известии са гл-
МОДИВСКИ. И РУСАЛСКИ ИЗВОРИ.
конто се посешават от болнн в опре-
делени дни през годината с надежда
за кзцеленне - през РусаЛсжата
неделя, на Спасовден или Петде-
сетнииа Навред се знае търкалянето
в роса за здраве на Гергьовден, къ-
пането в реки и извори на Еньон-
ДЕН.
Качествата и действието на В се
подсилват с помошта на определен!!
условия и традиционни магически
способности Тя се поставя в досег с
различии предмети. което концент-
рира в нея тяхната символика и по-
вишава приписвания и свръхестест-
вен характер От значение са и вре-
мето и мястото на използването й
Болно дете къпят. като В налнват
през сито или РЕШЕТО; КАЛУШАРИТЕ
слагал В в нова паница; болен поли-
ват с В съвсем гол в полунош (при
първи петли) на кръстопът. Дейст-
вие™ е съпроводенос нарнчането:
„Както Иисус се окъпа в р Йордан,
така и от болния да се измият всич-
ки лошевини и нечистотии",което
явно е късно привнесен християнски
елемент Жените мнят косите си с
В , в която пускат дрянови пъпки от
сурвакниците (на Сурваки), или с
В , която е пренощувала със Зелени-
на в нея (на Гергьовден) и пр
Особено голяма сила обладава мы-
начата В, която се налива от чис-
то момиче (млада булка) в сватбени
дрехи. през нощта (преди зори, пре-
ди изгрев слъние). от три източника
и се иски при пълно мълчание. С нея
посрещат невестата (или младожен-
ците) в нови я й дом В котел с мъл-
чана В топят КИТКИ и пръстени на
Еньовден. Гергьовден. Нова годи-
на и го оставят през ношта под
трендафил „на звездите". На Гер-
। ьовден с мълчана В в която е сло-
жена зеленина. (или пък с роса) за-
месват оьредниге хлябове. Прее-
тоялата с цветя или зеленина В се
нарича цветни.
По-спецнално значение се отдава на
В в конкретни моменти от годиш-
ния календарей цикъл или човешкия
живот. Представата. че в ношта сре-
шу Богоявление (когато евършват
Мръсни ГЕ дни) В. „спнра" и се пре-
чиства. поражда вярата в особените
й магически вьзможности С богаче-
/енека В мнят на реката (чешмата)
лемежа, ралника. палешника от ка-
денето. домашни те икони; поливат
върху главините на лозята на Три-
фоиовден Очистителната и отгон-
ваша сила на тази В. е трансформи-
рана от християнската религия във
вярата за светостта на В На Йорда-
нов ден свешеннкът топи кръет във
В и с нея - кресте на, светена В.
ръеи по домовете за здраве. С богоя-
вленска, кръетена В на Йорданов-
ден. Ивановден и Бабинден къпят
обредно младоженци, моми и мом-
ци. бабата акушерка, водача на коле-
дарите, именниците - за очистване.
прогонване на зли СИЛИ, осигуряване
на здраве или плодовитост. Светена
от свешеника В се евързва и с други
празници (Трифон Зарезан. Тодо-
ровден, Великден) и обичаи. Със
светена В. запойват родилка при
трудно раждане; с нея тя мне лицето
си и сипва във В. за всекидневното
къпане на новороденото до 40. ден.
В като очистваша се прнлага при
къпане на недевствена булка; поли-
ват върху краката на родилка при
първото й гостуване у майка й след
очистителната молитва; след погре-
бение мнят лицето и ръцете си.
ПОД1 II II AH 11 -If II
водокгыт
65 Голяма продуцираща сила се при-
писва i.ieaina В . явно обвързана с
опозицията ляво-дясно.
Мъртвешка. смъртна В е тази в съ-
довете при настьпването на смърт-
та С предпазваща цел тя се излива и
подмени с нова.
В се осмисля и като преход от света
на живите към света на мъртвите.
Вярва се. че душата на поминания се
отправя към оня свят по В Гранич-
ната функция на В се проявява в
обичая Помана. в обичаите за дъжд
Пеперуда и Герман, в обредите
край В при КУМИЧЕНЕТО. Еньова
буля, Мара-Л шпанка.
Много место срещан мотив в приказ-
ната проза е този за жива В., която
може да съживява мъртви.
В. е традиционно средство за осигу-
ряване на успех при всяко начина-
ние.
•S Арнаудов, М. Студии върху бъл-
гарските обредн и летенди. Т.2. С..
1972, 204-207; - Студии Т I. С..
1971. 195-198. 252-254. Шишков,
Ст Култът на водата в Родопите. -
В Избрани произведения Пловдив.
1965. 374-379; Манкона. Й. Обред-
ната употреба на водата у българите
(Опит за функционална характерис-
тика)- В Етнографски проблем»! на
народната духовна култура. С.. 1989.
151-192. Маргарита Василева
ВОДЕН ПАНТЕЛЕЙ = Св Пан iЕ-
ЛЕЙ
ВОДИЦИ = ЙОРДАНОВДЕН
ВОДИЧАРК'И Р Йордановден
ВОДНИК - дъска с дървени Клино-
ве. на конто се закачват ведрата с
вода. Той заема важно място както в
покъщнината. така и в обредносгга.
Щом бул ката влезе в дома на съп-
руга си. най-напред я отвеждат до
В., пред който тя се покланя. Това е
знак за приобщаването й към новото
семейство, в което едно от основни-
те и задължения е да налива прясна
вода от чешмата или кладенеца
При раждането на дете намазват че-
лото му с малко пръст (мазилка),
взета от В . да не го хващат уроки
Съшата практика се изпълнява и по
отношение на момите и булките. С
пръст от В се замазват ритуално по
дът и огнншето на Мишинден, за
да се ..замажат" очите и устата на
мишките Всяка вечер менците с
вода на В се покриват. защото спо-
ред поверието ..в тях идва ДЯВО-
лът". При смърт в дома или сели-
шето водата от съдовете на В се из-
лива. зашото се смята за „мърт веш-
ка". Едва след погребението на по-
койника се налива прясна вода.
•S Маринов. Д. Избрани произведе-
ния . Т.1. С.. 1981. % Ра чао Попон
ВОДОКРЪСТ Р Йордановден
ВОДОКРЪЩИ = Йордановден
ВОДУШЕ = Задушница
ВОЙДАНКА = Пеперуда
ВОЛ - животно с особено място в
космогоничните представи на бълга-
рнте Среща се поверието. че земята
лежи върху рогата на вол. който е
върху риьа или КОСТЕНУРКА. Щом
В помръдне рогата си. става земет-
ресенне. Според друга представа зе-
мята се крепи на рогата на В . пазен
от двете страни от овчар и арап.
Често В е животно със соларна сим-
волика Българите вярват. че Слън-
цето язди на кон. елен. магаре или
вол. В много гатанки В е олицетво-
рение на огнения диск (Заклах В на
край-света, шръкна кръв по все
земя?" = слънцето). Българите нари-
чат В .днгели" и се отнасят с особе-
на почит към тях. Традицията забра-
нява да се преснча пътя на В или на
волската кола, защото ..В. храни све-
та". За тяхно здраве стопаните пос-
ПОЛО» 1АПОГ
НС Al
тят вьв всяка сряда и петьк. На
празник животните не бива да се
впрягат Смъртта на В се смята за
голямо нешастие за кыиата и се въз-
приема като резултат от извършен
I рях В чест на В се почитат хрис-
тиянските пратниии на се. Си тес-
тер и на св Влас Черепите и к>-
гата на В се закачат по къшите и
оградите, за да предпазят семейст-
вото и имота от магии Младпте В
се впрягат за първи пьт на Водкин
(Богоявление), за да им ..върви по
вода".
= Г'еоргиева, Пн Българска народна
митология с.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения С., 1981
Рлчко Попон
ВОЛОВ ЗАПОР = Власовден
ВОЛОС = Вело
ВОНКАШНО Караконджо I
ВОПЕР = Вампир
ВОТЙВ - малко метално. най-често
медно или сребърно изображение на
човек. на част от неговото тяло или
на животно, което се поставя пред
или на аконите на светиите в цьрк-
вата В се изработват и използват в
случай на болеет или беда Човек
със заболяла ръка или крак поставя
В с формата на пострадалия орган
вьрху нконата на своя светец-покро-
вител Брсмснната жена поставя В с
формата на уголемен корем вьрху
нконата на св Богородица - защит-
ница на майчинството, за да роди
лесно здраво лете Ако воловете или
биволите на стопаните заболеят, тс
поставят В с техните изображения
вьрху иконите на светиите, конто
покровителстват домашните живот-
ин -св Влас, св. Модест или св.
Си. тестер.
€ Георгиева. Ив Българска народна
митология С„ 1983; Коспюв, Ст. Л.
Вотиви - ПНЕМ, кн 1-2, 1922.
Мотив
*4» Р»чко Попон
ВРАГ = Дявол
ВРАЖАЛЕЦ = Врачка
ВРАЖАЛИЦА = Врачка
ВРАЖА ГОРКА = Врачка
ВРАНИН ДЕНРГарван
ВРАНСКИ ДЕНРГарван
ВРАН ИР = Вампир
BPAI1I1PIIII = Вампир
ВРАТА - според традиционните
представи е място за определени «
редно-маг ичсски действия На пом
<ki (обредния комплекс около втора
та пита след раждането) вьрху праг
на В. слагат железен предмет, горя
ши въглени, червен конец, конто п<
канените жени прекрачват. Практи-
ках» се осмисля като предпазваша
родилката и новороденото. При пъ
вото госту ване на родилката у май
и след очистителната молитва на J
врат Л
ВРАТИГА
ден поливат вода и я захранват на
кыцния праг на В След крьщаване-
то крьстнтткьт (или кръстницата) по-
дава детето на манка му при В На
свагьа момковите сватбари трябва
да „платят" при дворната В . за да ги
пуснат да влязат. Редина предпазва-
ши и очистителю! обреди се йзвър-
шват при В на дома в момента на
извеждането на младоженците -
прекрачват през веригата от огнише-
то, през пепел и жар и пр При вь-
веждането на булка та в нови я и
дом тя маже с мед (и масло) по В
след настьпването на смъртта отва-
рят В и стон така до погребението
Пзнасянето на МЪРТВЕЦА през В
сьвпада с един от вьрховите момен-
ти в обредното му оплакване По /ез-
никыи понякога „мьти" вьрху внесе-
ните трески (слама) зад В Зад В се
оставя и палешникьт (или керемида-
та) на каденизпе вечери. Срешу Гер-
ГЬОНДЕН окичват В на дома и сто-
панскнте постройки сьс зеленина и
запалват с вещи по тях. На Петров-
ден колят жертвената птица на Пра-
га на дворната В., за да изпрьска от
крьвта вьрху нея, а петльовата глава
с околовратните пера оставят при В
Тук стопаните посрещат коледари,
СУРВАКАРИ, ЛДЗАРКИ, НЕПЕРУ ДАР-
КИ Когато в семейството нма болен
от шарка или при редн.ч (епидемич-
на болеет от селището), при В. се
слага малко колаче и червен конец
или се окачват нищелките. Всеобща
е вярата. че така ще умилостивят бо-
лестта и че тя не може да влезе в
дома. Мома, която не обрьща вни-
мание на момците или им се прис-
мее. те наказват, като цапат дворна-
та В с катран или я откачват и отна-
i ят на реката (чешмата). Особеното
отношение кьм В личи и в поверне-
те, че излязла от у потреба В не
бива да се горн и унищожава. Вярва-
н и я и и обрел иге около В. разкриват
не иного мнтолог ично значение на
граница между дома и пространст-
вото извьн него, между своего и
чуждото пространство В представи-
те и обредната практика обикновено
В. се явява заеднос Прага, от конто
почти не може да бьде отделена (вж
Прат ।
§ Маринов, Д. Народна вяра и ре-
липюзни пародии обичаи. - В Изб-
рани произведения. TI. С., 1981.
181-182. Георгиева. Ив Бьлгарска-
та народна митология. С.. 1983, с.72
Ъ Маргарита Василева
ВРАТИГА Р Биле
ВРАЧ = Врачка
ВРАЧКА, вража тица, вражаторка,
вратжанка, (врач, вража.тец - м р >.
баячка,баснарка, баурка, баибрка,
басма т арка, тле, тачка, г ледарка,
ледарица,знахарка, чародейка,
шаиннца - народна лечителка и га-
дателка Според представите лечи-
телските способности (баене и маги-
чески действия) се прсдават по „пря
ка крьв" и по наследство - от майка
на дынеря и от баба на внучка Пос-
вещениетосе извьршва в предсмьр-
тните часове на В и се предпочнта
приемницата да е още деветвена.
Понякога то е сьпроводено от спе-
циални обреди - приемницата прои-
знеся баенето девет пьти покачена
на три клона на вьрба или засява
кьпина Ако кьпината поникне.
приемницата ще може да лекува ус-
пешно В други случаи лечнтелските
и гадателските способности се при-
добиват по сврьхестествен пьт Най-
често те са прнсъши на хора, вдигна
ти от вихрушка, или изпаднали в
сьстояние на делириум или клннич-
на смърт („вьрнали се от оня свят")
Образна представа за В. дават някои
вр£мг
68
ВРАЧКА
J
вьзрожденскм иконн, представят»
популярння „Отиване при В." Лечи-
телката е изобретена като красива
млада жена в местна носия Към по-
мошта на В се прибягва при всички
заболявания: тя бае против УРОКИ и
уплаха (леене на олово/куршум; га-
сене на вылепи; весене против
страх, кадене с козн рог или мечи
косъм). сече арченци (нави) при ро-
дилките. прекарва бодните през ве-
нец от шипка или кьпина. измерва
ръста им с конец или клон; прав»
поливки край кладенец или на
крьстопът; олушва с лековити тре-
ви, захранва бодните с приготвени
от нея лекове. реже косите и нок-
тите им и го поставя в дупка. из-
дълбана в дърво. за да изолира бо-
лестта; бае им с перо. сол. сребърна
монета или с предмет» от всекид-
невния бит - лъжица. кръг. верига,
метла, маша Обикновено лечението
е съобразено с редица изисквания:
МЕСЕЧИНАТА трябва да бъде нова
или пъл'на; лековсте трябва да пре-
ношуват една вечер под звездите
или под ГРЕНДАФИЛ; лечението на
лица от женски пол става срешу
сряда или събота. а от мъжкн -
Срешу ПОНЕДЕЛНИК или ЧЕТВЬР-
гьк; то се нзвършва на места, конто
се смятат за граничил - сннор, крьс-
топът. кладенец, върху къшния праг
или до ОГНИЩЕТО под комина. на
самодивската софра или под дърво,
върху което не пада сянка на друго
дърво По пътя до това място се
спазва задьлжително ритуално мъл-
чание. а на връшане В и болникът
не трябва да се обръщат назад Мес-
то обектът на лечението трябва да
бъде съвсем гол, тъй като според
поверието дрехите правят възможен
контакта с нечистите болестотворни
демони и сили. Лечението се из-
вършва до три или девет пъти. Ос-
новни елементи в лечебния обрел са
огънят и водата. При русалийски-
те игри се отдава особено значение
на музиката и танца При всички ле-
чебни практики неотменно присъст-
ва и магията на словото (баенето,
заклинанието).
Един от най-разпространените тра-
диционно начини за предсказване на
бьдещето в репертоара на В е
..хвърлянето на боб". Гаданиетос
карти е относително ново явление,
шнрещо се предимно в градска сре-
да. Предсказания се правят с дреха,
снимка, икона, сол.
в Гоев, 4 Баене за страх в българс-
ката народна медицина. - БЕ кн.1.
1984; Гоев, А Обредното лечение
чрез баене в българската народна
медицина. - В: Етнографски пробле-
ми на народната духовна култура
С., 1989; Любенов, П Баба Era или
Сборник от разни вярвания, народни
лекування, магии, баяния и обичаи
от Кюстенднлско. Търново, 1887;
Маринов, Д. Избрани произведения.
Т. I. С.. 1981; Попов, Р Българските
народни вярвания за магьосниците.
- Векове, кн.6. 1985. Рлчко
Попов
ВРЁМЕ - категория с особено зна-
чение в митологията, заеднос прос-
транство™. Докато в повечето слу-
чаи пространство™ се усвоява емпи-
рнчно (селското землище се заорава
и освешава; домът се огражда), то в
траднционната култура В няма ли-
неен и събнтиен характер. Тое в
най-голяма степей циклично и зави-
си от смяната на деня с нош. на се-
зоните или годините. От митологич-
на гледна точка В е митично или
сакрално, когато се свързва с нача-
ло™ на космогенезиса. В подобен
план би могло да се интерпретира В
ВРЕМЕННА ЖЕНА
fit* 1.1. И И II A
69
на Мрьсните дни. конто поставят
началото на раждането на новото
Сльнце и младия Христос осыцест-
вяват прехода от старата към новата
астрономическа и стопанска година.
Всички преходни времени отрязъци
от годишното календарно В се тъл-
куват от народа като зло, опасно В .
през което космического равновесие
е нарушено и се полагат обновите за
следващия пореден природен или
социален цикъл. Такива са оше То-
дорова] л и Русалска I л СЕДМИ-
ци, такива се и навечерията на вески
голям християнскн празник. Злото
В. се характериэира с появата на
злосторни демоннчнн сили - кара-
конджоли през Мрьсните дни.
върколаци и галас ьми през Тодо-
ровата неделя, русалии и самоди-
ВИ през Русалската седмица Тогава
на земята ндват и душите на мърт-
вите. В традиционного общество ин-
дивидуално В. почти не съществува.
То се слива със социалното В., което
е също циклично. Това В е своеоб-
разно повторение на В на ирадеди-
те. В отделим случаи В. има функ-
ция на сакрална граница. Такава е
същността на 40-дневння период
след раждане. след брачното свож-
дане на младоженците и след смърт-
та. Отрицателна характеристика има
и В. на нощта и на .юшите дни
(вторник и петък).
•S Георгиева, Ив. Българска народна
митология. С., 1983; Попов. Р.
Народен календар и митология. БЕ.
кн.1, 1990; Попов, Р. Светци близна-
ци в българския народен календар.
С.. 1991. Ъ Рлчко Попов
ВРЕМЕННА ЖЕНА = Трудна
жена
ВРЕСНИЦА = Орисница
ВРЪБНИЦА, Цвегница, Куклинден
- християнскн празник, честван в
неделята прели Ведикден и ос-
мислян като възлов момент в обред-
ността на целия великденски праз-
ничен комплекс, награждай и разви-
вай върху основата на древни и ус-
тойчиво митологични представи и
обичаини норми. Възловият харак-
тер на В. се изразява не само в това,
че в някои райони настъпва краят,
развръзката на моминския обичаи
лазаруване с буёне, а другаде ла-
зарскитс игри са във фаза на кулми-
нация с обичая КУМЙЧЕНЕ, но още и
в това, че се поставя началото на нов
митологичен сюжет, опрян на вярва-
нето за „разпускане" душите на
МЬРТВИТЕ. Така празничната обред-
ност се разгръща в няколко взаим-
нопресичащи се кръга Както и при
другите славянски народи, единият
кръг от обредно-магически действия
е свързан с върбата. В цялата стра-
на е прието да се посещава сутреш-
ната църковна служба - от храма
всички отнасят вкъщи клонки осве-
тена върба, за която се вярва, че има
сила да предпаэва от злини и да дава
здраве Върбовите клонки, обикно-
вено завити на венец, се поставят на
домашните икони и при нужда ги
ползуват за лек от уроки и уплаха; с
тях захранват пилетата; със зелена
върбова пръчка този ден извеждат
говедата на паша, за да са здрави;
забиват клончета по градината да не
се въдят къртици, а ги пускат и в
ношвите, за да няма брашното чер-
вей. Когато се зададе градушка
или се чуе гръм, гледат през върбо-
вия ценен към облака, за да се разп-
ръсне, или запалват клонката да се
предотврати падането на грьмоте-
вици. Особено се откроява практи-
ката върбови клонки да се забиват
върху гробовеге при обичайното
им за деня посещаване, а в някои
ВГКМШЦЛ
Hl'bMIllltA
добру джански села момнте взимат
именно от гробищата върба за вен-
пн те. с конто те участват в обичая
кумйчене
Вторият кръг обичаи и обредн почи-
на на култа към мъртвите и предпн-
те Разпространеното в Сев. Бълга-
рня вярване за разпускането на по-
койниците (по-рядко то е свързано с
Вс тки четвъртък. а най-често - с
Всликден). конто ндват да споходят
живите си потомци. поражда специ-
фичная обичай пааене на огън на
ГРОБОВЕТЕ, който да сгрее мъртвите
и да им свети - обичай. чието заоби-
каляне може да предизвнка гнева на
предните Жените се отправят към
гробищата далеч преди изгрев слън-
це. оше в тъмно, натоварени с плява.
царевични стебла и вършинак. както
и с всичко необходимо за прекадява-
не. преливане и раздаване: тамян,
вода, вино, варено жито. хляб.
Като прекадят и прелеят гробовете
на всички свои родственниц, те за-
биват върбови клонки до гробните
паметници и запал ват огън на всеки
гроб или един за целия родов гробен
участък После раздават помежду си
донесеното. Всички свои действия
те придружават с оплаквання на
мъртвите
Третият кръг обичаи обединява важ-
ни моменти. различии посъдържа-
ние в различните етнографски райо-
ни. на споменатите пролетни мо-
мннски обичаи и игри
На В. се прнготвят спсциални хлябо-
ве за обредния реквизит на моминс-
ките обичаи и игри, както и за разда-
ване на гробищата На трапезата
вкъщи, която е по време на пости,
подобно на Благовещение и
Никулден е задължително яденето
на риба, потвърдено и от християнс-
кня канон.
На повърхността на тълкуванията
относно пронзхода и същността на
изложените за В обичаи и обрели
стой многократно отбелязваната им
връзка с пролетното възраждане на
природата, а отдам - с плодородие-
то на посевите, умножаването на до-
машните животни и възпроизводст-
вото на човсшкия род. Така действи-
ям с върбовите клонки имат значе-
ние на имитативна магия, при коя-
то първата свежа зеленина продуцн-
ра вегетацията и плодородието, а с
любовно-женитбения си характер
моминските обичаи са въведение
към сватбата и бъдешата репродук-
тивност на социума. Това несъмнено
е вярно. но едно по-дълбоко вниква-
не сочи и по-архаичните, митологич-
ни корени на обредността. Разгледа-
на в контекста на християнската ми-
долог и я - пре ход од смърт към въз-
кръсване и живот, дази обредност
убедително се свързва с тнпичната
представа за актнвизиране на демо-
начните хтонични (вкл. и на покой-
ниците) сили на плодородието по
време на преход и е насочена към
тяхното неутрализиране и умилос-
тнвяване. От тази гледна точка об-
редно-магическите действия с вър-
бата се обясняват с мнтологичното
схващанс за нея като символ на под-
земннте божества и оня свят, насе-
ляван от покойните предцн. За бли-
зостта й с демоничното свндетелст-
ват български апокрифни молитв», в
конто Св.Сисиний прокълнал вьрба-
та да цъфти, без да дава плод, защо-
то го излъгала, прикривайки врага
(дяволд). Вероятен предхристиянс-
ки с.мисъл може да се открие и в
яденето на риба. която е атрибут на
водните божества на плодородието
и от която според някои български
вярвания е произлязъл митичният
вг Мин и к
ВТОРНИК
71 змей, пазител на извори и реки, по-
хитител на моми и млади невеста. В
контекста на прехода се впнсват и
пролетайте момински обичаи като
отглас на характернитс за това ми-
тологично време посветителни об-
рели на преминаване в пълноправна-
та полово-възрастова трупа на обш-
ността. Само в тази светлина може
да се обясни и преплнтането на мо-
минските любовно-женитбени 0611-
чаи с култа към покойните предан
Елемент на инициации и съответно
връзка с отвъдното се съдържа и в
някои други обичаи от Пловдивско,
Докато на В лазарките играят хоро-
то си насред село, младата. нероди-
ла оше булка, се третира и дарява от
кумата като лазарка - с япца, с кон-
то тя трябва да насади квачка; дру-
гаде пък свекървата завързва на ръ-
ката й златна монета
§ Василева, М Добруджа. с.328;
Капании, с.220-221; Етнография на
България. т.Ш, с. 120; Дражева, Р.
Пирински край, с .442; Стаменова,
Ж Пловднвски край. с.267, Cent-
schev, St Das ntuelle Waermen der
Toten mH Feuer. - Ethnologia Slavica.
T.8-9, 1977. p.227-237 Попов, P
Към характеристиката на българс-
ките пародии вярвания, свързанн с
периодите на преход към зимата и
пролетта. - В: Етнографски пробле-
ми на народната духовна култура,
С„ 1989,60-62.67-68,71.
Ъ Маргарита Василева
ВРЪШНИК-1. Глинен домашен
съд за похлупване на ПОДНИЦИТЕ
или чирепннте, в конто се пече хля-
бът. По-късно започва да се изработ-
ва и от метал. Вярва се. че в В. и
подницата имат магическа сила да
прогонват змейовете. Затова когато
през лятото гърмн и се святка, же-
ните прибнрат В и подницата вкъ-
щи, за да не ги вземе ХАЛАТА и с тях
да убие змея. Според поверието гръ-
мотевицитб и светкавиците се по-
лучават в резултат на небесната бор-
ба между добрия змей и злата хала.
Изработването на В. и подницата
става ритуално в деня на св Йере-
мия (I май), който се почита като
празник против змиите („зъмски",
..змнйски ден") Жените и момите
отиват групово за глина, тъпчат я
заедно. пеейки специални обредни
песни Вярват, че посредством учас-
тието си в обреда. те ще се предпа-
зят от ухапване на змии Вж и Под-
НИЦА.
2. Обозначение за небето Според
една етиологична легенда Бог нап-
равил земята като поднина (тепсия)
и я покрил с връшняк (небето).
'в Маринов, Д. Избрани произведе-
ния. Т. I, С., 1981; Нико.юва, В. Оби-
чаят за правене на подници у бълга-
рите - БЕ кн.2, 1986. ЪРлчко
Попов
ВТОРНИК - според народната
представа лош. тежък (хаталия)
ден В е постен ден и се характери-
зира със спазването на забрана за
домашна работа и сексуално общу-
ване. Според поверието жените , ко-
нто кроят и шият дрехи във В., ов-
довяват; на тези конто предат и тъ-
кат, децата и житото на нивите им
..изгарят". Най-страшен е „черният",
„лудият" или ..куцият В." от Тодо-
ровата неделя, който се тачи про-
тив болестта устрел по домашннте
животни Във В. се забранява започ-
ването на нова стопанска дейност. В
В Троянския Балкан В преди и след
Гергьовден и през Празнапш неде-
лр се наричат „сухи" и през тези дни
не се работи нищо
Й Маринов. Д. Избрани произведе-
ния. Т1. С.. 1981. Sk Рлчко Попов
ВТОРО not PI Ы Hill
пълкодллк
ВТОРО ПОГРЕБЕНИЕ РПо) i-i ы
НИЕ
В\ РДАЛАК = Вьрколак
ВУЧ.1ЯЦИ = Вьлчи празници
ВЪЛЕЛИГ А Р Сирии заговезни
вълк - ос но вен зооморфе н мито-
логичен символ на зима Iа и
смъртта. на мрака и днвата неусво-
ена природа За бьлгарите зимата е
выче време. през което се тачат мно-
жество Вьлчи празници. Оше от
древността В е обект на култова по-
чнт Историческите нзвори сочат, че
В. е бил тотемно живот но за пра-
българите и някои от славянските
племена Кьсните дуалистични
христнянски легенди и предания
разказват. че В е сьздание на дяво-
ла. докато кучето е творение на
Бог а Затова в митологичния образ
на В. се вплитат народните предста-
ви за неговия сьздател. Според по-
вернете В има ..схванат врат”, той
често е куц или еднокрак В най-го-
ляма степей тези представи са огне-
сени кьм митичння предводител на
вьлчата глутница. когото бьлгарите
наричат КУЦАЛАН. Клекуцан или
Натлапан. Той с най-старият и кръ-
вожаден В . конто върви последен.
накуцвайки Затова в негова чест
бьлгарите тачат последний ден от
Вьлчите празници През тези праз-
ници се спазват ред забрани, целящи
умилостивяването на В. Думата В
не се произнася Зверовете се назо-
вават табуирано - ..братя", .лвами-
на”. .душмани”. Не се работи с ост-
ри сечива и предмети Не се кроят и
шият дрехи за мьжете. за да не ги
нападат В Всеобща е практиката,
когато ловци убият В., да одерат ко-
жата му и да я напьлнят сьс слама
С това чучело те обикалят ритуал но
селските къши. а стопаните ги даря-
ват с продукти и пари
В ев пряка врьзка с МАТИЯТА и на-
родните представи за магического
прсвьпл мнение. Прозаичният фолк-
лор изобилсзва с примсри за прев-
рыцането на хора вьв В при опреде-
лено обстоятельства (вж. Вьрко-
лак). Повсеместно е схващането. че
заченатите. родените или починали
те през определено нечисти перио-
ди от годината хора се преврьщат
приживе и след смъртта си вьв В.
Тази представа е типична за периода
на Мръсните ДНИ и Тодоровата
НЕДЕЛЯ.
Части от тялото на В. - кост. зьб
или лапа, се използват широко в ма-
гьосничеството. Сьнуването на В е
лошо предзнаменование. Вьлчият
вой вещае смьрт, болест или глад.
Като господари на В бьлгарите та-
чат св Георги. св. Петка и св. Три-
фон.
S Георгиева. Ив. Бьлгарска народна
митология. С., 1994; Маринов. Д.
Избрани произведения. Т.1. С.. 1981;
Попов. Р За върколака в български-
те пародии вярвания. (Исторически
корени и място в народната култу-
ра). - Изв на Нашюналния истори-
чески музей. Т.5, С., 1986. Рлчко
Попов
ВЪЛКОДЛАК = Вьрколак
Bb.IKO.TAK = Вьрколак
ВЪЛНА - митологичен символ на
женского начало, на земята и нейна-
та влага, а оттам и на всичкн хто-
нични демони и божества. Тя се на-
мира в подножието на световното
дьрво и осыцествява врьзката с от-
вьдния свят на мъртвите и прадеди-
те. Затова народьт и приписал апот-
ропейна магическа сила. В някои ра-
йони (Софийско) булката внася две
кадели В. в новия си дом и гн нздига
три пьти нагоре на Прага на врата-
та. В други случаи младоженците се
ВЬЛНЛ ВЬЛЧА БОГОРОДИЦА
венчават. стьпили вьрху бяла В.
Необходим елемент от сватбената
обредност е запридането на В. от не-
вестата в близост до огнището. С
В. се украсяват сватбеното зпаме
И КУМОВОЮ ДРЬВЦЕ. СУРВАЧКИТЕ
н кнтките при сватба или баене про-
тив самодивска болеет От В. се пра-
вят МАРТЕНИЦИТЕ. Чсрвеният В ко-
нец пази родилката и бебето от
нави и САМОДИВИ. Той е основсн
апотропей срещу болестите (чума,
епилепсия и др.) В. е атрибут на чу-
мата и шарката. Според поверието
тези персонифицирани болести се
крият или спят вьв В и носят децата
си увити вьв В Вярва се, че В прив-
лича гръмотевиците. Затова кога-
то гърми, стопаните гонят кучето
далеч от кыци и затварят овцете в
къшлите, тьй като козината им ще
привлече гьрма Народната тради-
ция забранява на жените да работят
с В по време на Вьлчи те и Миши-
те празници, през Мръсните дни.
както и в навечерието на всичкн го-
леми годншни празници. Ако човек
облече В дреха, работена през тези
дни. той се се превьрне вьв вампир
или вьрколак след смьртта си При
заплаха от демони или болести ста-
ри жени прнготвят за една нош В.
платно, през което провират децата
за здраве. На Бабиндеен акушеркн-
те носят бяла и червена В., която за-
лепват с мед по главите и лицата на
децата, за да им пораснат дълги
коси и брали. След всяко погребение
родопските жени чепкат В., от която
на деветия ден нзпридат три нишки
за прошка с покойника. Ако човек
сънува В . на смърт е.
в Георгиева, Ив. Българска народна
митология. С.. 1983; Маринов, Д.
Избрани произведения. Т.1, с., 1981.
Рачко Попов
ВЬЛЧА БОГОРОДИЦА Р Вьлчи
ПРАЗНИЦИ
ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ. Bi. im.ihuh.
Вуч.1яци, Дзвёрнни дни - название за
периода от три (пет. седем или де-
вет) дни. празнувани в чест на въл-
ците. Календарно най-често са евър-
зани с прехода от есен кьм зима -
около Архангеловден. Смята се.
че тогава вьлцнте бесу ват (разгон-
ват се). В Зап. Бьлгария като В.п. се
знаят МРАТИНЦИТЕ (от 11 до 16 или
21 ноем ). В южнобьлгарските райо-
ни празнуват за вълци през Мръс-
ните дни. Някъде ги почитат на
Трифунците (1-3 февр ). конто
сьщо бележат преход в годишния
крьговрат. Това с и времето. когато
се раждат малките вьлчета. Почита-
нето на вьлците има старинна мито-
логична основа. Народните поверия
за вълка разкриват връзката му с
древно хтонично божество на гората
и отвъдния свят. Най-характерният
белег за хтонична природа носи Ку-
цалан, Куция, (Кривил) вЪ.1К, който
води вьлчето стадо и чийто ден се
тази най-строго като последен от
В п. Този ден е известен и с названи-
ето Выча Богородица. Известната
от българските дуалистични леген-
ди представа, че вьлкът е сьздаден
от дявола, се среша и като прика-
зен и легендарен сюжет.
Митологичният образ и реалната
представа за вьлка като опасен за
човека и стоката му пораждат обред-
ността на В.п Ограничена в кръга на
семейството. и най-вече на жените,
тя има предпазна и отгонваща функ-
ция. Името на вълка през този пери-
од е заменено с табуирани названия
- двоица, троица, девет души. Пре-
обладават обредните забрани за ра-
бота с вълна; с остри предмети (но-
жици, нож. игла, дарак, гребен). Най-
вЪ.зчи пгмници
ВЬ.ТЧ 1ЯЦИ
74
строго избягват рязането бременни-
те жени, за да не родят дете с „под-
рядами** пръсти Според вярванията
мъж. облечен с изработена през В п.
дреха. ше бъде изяден от вълци; ако
го погребат с такава дреха. те се
превъплъти Не се пере и мне. за да
не се пенят на вълцкте устата.
В навечерието на В п. връзват ножн-
цнте с червен конец - да не се отва-
рят на вълцнте устата; скриват гре-
бенпте. дараците; заключват с кати-
нар веригата на огнишето. Жените
мажат с кал при огнишето и зад вра-
тата. съпровождайки действнето със
заклинателей диалог - да залепят
устата. очите. краката на вълка
След залез слънце не излизат навън.
Не изхвърлят пепел и въглени на
двора, защото според народного
схвашане вълцнте ги облизват и от
това се плодят Когато мъжът тръг-
ва извън дома, жената вдява след
него три пъти игла с червен конец
Предпазна функция се припнсва и на
оше една практика - застанала зад
кошарата. жената зашива мижешком
предните и задните поли на ризата
си. Апотропейният характер на заб-
раните и обредните практики почива
на принципа на имнтативната ма-
гия.
Обредността на В и е аналогична на
тази в други годишни периоди, кон-
то в митологнчен план са ВРЕМЕ на
нарушено равновесие в природата и
социума, време, от чиято деструк-
тивност ше се роди новият косми-
чески порядък
S Маринов. Д. Народната вяра и ре-
лигиознн народни обичаи - В: Изб-
рани произведения. Т I, С.. 1981,
696-700; Василева, М Календарик
празници и обичаи. - В: Етнография
на България Т.З.С., 1985. 132-133;
Попов. Р. За върколака в български-
те народни вярвания (Исторически
корени.и място в народната култу-
ра» ИНИМ.кн.5, 1986,213-227.
Маргарита ВАСИЛЕВА
ВЪЛЧЛЯЦИ = Вълчи празници
ВЫ1ЕР = Вампир
ВЪРБА (Salix sp.) - прокълнато дър-
во според някои фолклорнн сюжети.
Когато Богородица родила малкия
Христос. BFHIHHATA (врагът или дя-
вольт) откраднала детето й Майка-
та (или изпратеният от нея св. Сисн-
ний) тръгнала да го търси. Срешна-
ла най-напред трепетликата и я
попитала дали е виляла сина и. Тре-
петликата премълчала истината. Съ-
щото сторила и В Едннствено мае-
лината помогнала на Богородица да
открие откраднатия Христос. Затова
Божията майка проклела първите
две дървета да не дават никога пло-
дове. а благословила маслината. В
много случаи символиката на В е
двузначна. Осветената на Цветника
(Връбница) в църквата В носи поло-
жителен митологнчен смнсъл Вър-
бовнте венцн. евързанн с идеята за
Хрнстовото Възкресение. се оставят
пред домашната икона и се пазят
през цялата година С тях се бае
против уроки и болести по хората и
домашния добитък Щом през лято-
то се зададат градоносни облаци,
старите жени изнасят върбов венец
на двора и тле дат през него облака
Изричат специални заклинания, за
да отпратят стихнята далеч от село-
то. Место върбов венец се заравя в
средата на нйвата или градината, за
да предпазва от град. В други слу-
чаи той се слага в яслите на домаш-
ните животни за добър приплод. Ос-
ветени В клонки се поставят в дуп-
ките на КЪРТИЦИТВ. за да не ровят в
градините. С венчета от В. се извър-
шва моминският пролетен обичаи
75
ВЪРКОЛЛК ВЪРКОЛАК
кумичене. На Ti pi ьонден момите
и невестите увиват около кръста си
В вейки за здраве. На места стопан-
ката нарича за всеки член от семейс-
твото по одно върбово клонче и на
других ден гадае по неговата све-
жест за дьлголетие и благополучие.
На В се пече гергьовското агне. за
да се плодят овцете през годината
Бодните от ТРЕСКА се опушваг с
клонки от В под върбово дърво
Ф? Пшена. А. Растителното царство
в народната посзия. одичайте. обре-
дите и поверията на българите. -
СбНУ кн.7, С., 1892; кн.9.С., 1893.
%Рлчко Ионон
ВЪРКОЛАк, вызкодлак, вурдалак,
нълколак, фърколик (от стб влъкъ -
вълк, и „длака" - Козина, вероятно
от праслав. dol-ka. dlaka, като има
предположение, че ..длака" е табуи-
рано название на мечката). ПАЛЕУС-
ник (бълг. павликяни) - демоничен
персонаж, който според някои авто-
ра е сходен или идентичен с ВАМПИ-
РА. а според други неговото място в
митологичната иерархия е по-висо-
ко. тъй като представите за него са
евързани пряко с вярата за магичес-
ката метаморфоза човек-вълк или
със страховития вълчи пастир Куца-
юн. Думата е позната с различии из-
менения: сьрбохърватски вукод.юк.
словенски wolkodlak. руски во.1ко-
юк. чешки \lkodlak, полски wilkolak
От български език е заета в гръцки,
румънски,. албански. Етимологията
посочва. че първоначално В е прев-
ръщането на човек във вьлк (Wer-
wolf). обличането във вълча Козина,
за да се постигне силата и изобшо
качествата на вълка (известно е и
при прабългарите - вж. тотемизьм.
шаман). Това са превръшания и
превъплъщения, отглас на тотемис-
тнчни представи. Едва по-късно, при
по-развито религиозно мислене и
вероятно най-вече след приемането
на християнството В получава пейо-
ративно значение като зъл, лош дух,
вампир.С понятието В. народната
традиция често окачествява превъп-
лътените нечисти покойници (вам-
пирите) Обикновено вярата във В
се евързва с пролята човешка крьв -
В. става убит по горите от нож или
пушка човек Вьв В се превръшат
заченатите. родениге или умрелите
през Мрьсните дни и Тодоровата
неделя хора Приживе и след
смьртта си през тези отрязъци от
годишното време, конто бележат пе-
риод на преход от един сезонен или
стопански цикъл към друг (преход-
ният период сын ветства на хаос в
природата и общест вото), тези хора
придобнват облика на вълк или
КУЧЕ през нощта до първи петли
Мотивы за младоженеца. който се
превърнал в кръвожаден звяр и на-
паднал през нощта младата си не-
веста. е особено популярен в българ-
ския прозаичен фолклор В Сев
България вярата във В. корелнра не-
посредствен!) с представите за нош-
ння демоничен светец Тодор, тук
св.Тодор се осмисля като конник с
бял плащ, който излиза от гробише-
то през Тодоровата неделя и предс-
тавлява „овълколачен мертвец". С
патерицата си той удря всеки. който
не го почита и не спазва забраните за
работа. Пострадалият умира до края
на годината. Представите за В са
евързани и с т. нар. Вълчи празни-
ци. съблюдавани строго през есен-
но-зимния период. Последният от
тези празници е посветен на Куца-
.юн, (Натюпан. К/екуцан. Руму-
юн). Куцалан се нарича предводите-
лят на вълчата глутница. Той е куц и
изпълнява ролята на вълчи пастир
ВЪРТИКЪШЛ
IIЬГIОМОЛ ЯII
Осмисля се като стар човек или
вълк, който е най-страшен и най-
кръвожаден от глутницата. Върви
постелен и затова в иегова мест се
празнува последният ден от цикъла.
Според отделки вярвания в Западна
България слънчевото затемнение
се дължи на В . който е глътнал све-
тещия диск.
в Георгиева. Ив Българска народна
митология. С.. 1983; Попов. Р За
върколака в българските народно
вярвания (Исторически корен и и
място в народната култура.) -
ИНИМ. Т 5. С. 1985; Български
ети.мологичен речник. Т. 1. С„ 1971;
Dukoxa. V Zur slavischen Schicht in
der Lexik des Volksglaubens und
Brauchtums im den Balkansprachen. -
Linguistique balkamque, XX, 1977.
1-2 . Рлчко Попов, А или и
Сто Пне в
ВЪРТИКЪЩА = Стоили, Змия
ВЪРТИ-ЛОМИ = Въртоломей
ВЪРТИ-УДРИ = Въртоломей
ВЪРТОГЛАВ ВТОРНИК Р Руса I-
СКА НЕДЕЛЯ
ВЪРТОГЛАВ ЧЕТВЪРТЪК Р Сир-
на НЕДЕЛЯ, Тодорова неделя
ВЪРТОЛОМ = Въртоломей
ВЪРТОЛОМА Р Тодорова неде-
ля
ВЪРТОЛОМЕЙ. Вьр1моляй, Вър-
ти-удри, Въртн-ломн, Въртолом (с
последното в Пирот означават чет-
въртъка на Русалската неделя)
(11 юни) - празник в деня на светите
апостоли Вартоломей и Варнава,
проповядвали и загинали мъчени-
чески за Христовата вяра. В народ-
ния календар се чества за предпазва-
не от градушка. На В. се спазва заб-
раната за домашна и полска работа.
Между останалите светци - градуш-
кари (вж Герман. Елисей. Видов-
ден) В е един от най-известните.
По народна етимология на имената
се извежда изразът ..Герман гърмял.
В въртял облапите, а Варнава ги
връщал“. В традиционнее предста-
ви В. се явява брат на Герман; В. и
Варнава са брат и сестра; В. Елисей
и Вида (Видовден) образуват свеше-
на триада, в която Вида е сестра на
двамата светци. Известна е старин-
ната митологична основа на свеще-
ните триади. чиито членове са свър-
зани с роде г вен и връзки. Народннят
култ към В представя светеца като
пръв помощи и на св Иш.ч. СВ е
евързвано вярването, че на този ден
Сл ьнцето се завърта от лято към
зима. Сутрин стават рано да видят
изгрева на Слънцето. за да бъдат
здравы и весели през годината.
Главно сред македонските българи
В се почита и за здравето на домаш-
няя добитък - не орат и не впрягат
добитък. Вярванията и обредносгга
на В разкрнват светеца защитник от
летните небесны стихии (гръм, гра-
душка, светкавици). наследил чер-
тите на езически соларни божества
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозны народны обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т.1, С., 1981,
с.652; Арнаудов. М. Студии върху
българските обредн и легенди. Т.1.
С., 1971, с.231, Шишманов. Ив.Д.
Принос към българската народна
етимология. - СбНУ, кн.9, 1893,
с.501, 557; Попов, Р. Светци близка-
цы в българския народен календар.
С. 1991, 114-115. Ъ Маргарита
Василева
ВЪРТОМОЛЯЙ = Въртоломей
ВЙТЪР - вярва се, че всички В се
държат затворены в огромна пещера
или кожен мях. Те се пазят от глух
старец (сляпа бабичка, св. Илия или
Господ) ИЛИ С ХАЛ И И ЗМЕЙОВЕ, за-
ради което силните В. место се нари-
В Я Т ЬР
ГЛДЛЛУШКА
чат „ала" Щом задуха В., народът
казва. че етарецьт е отпушил пеще-
рата или някоя дупка на мяха. Кога-
то духа продължително време. се
смята, че поради глухотата и слепо-
тата си етарецьт не успява да наме-
ря дупката и да я запуши. В Южна
България се среша поверието, че
всички В. се ражда в ношта срешу
Коледа, а се кръшават срещу Во-
дицн (Богоявление). Съшествуват
.долни" В . конто духат под земята
и ..горни" или „бесни" В., конто са
над облапите. До бесния В може та
стигне едннствено чучулигата, след
което тя пада окървавена на земяга
Ако животно се допре до тялото и.
тя веднага побеснява. В съответ<
вне с четирите посоки В биват севе
рен Северняк, Дунавец, Долняк,
южен (Югын, Бе ли ят. Благими, из-
точен Черноморец, Кривец, Мьглар)
и западен Горняк. Софиянец). Спо-
ред едно предание четирите В. били
братя и живеели на връх Стара пла-
нина - Черния. Белия. Синия и Чер-
вения Най-лош бил Черния В., за-
щото ядял хора. Всички те се ожени-
ли за четирите дъщери на беден ста-
рец. Тъй като невестата на Черния
В. страдала от злините на мъжа си, с
хитрост успяла да го надвие. Узна-
ла, че когато той спи. сърцето му се
превръща в яйце и се намира в едно
орлово гнездо на върха. Невестата
отишла там. взела яйцето и слънце-
то изгряло. Мигом яйцето се пукна-
ло в ръцете й. Сьществуват легенди
и за спор между В Ведньж северни-
ят В. поканил всички В. на гости.
Южният отказал да иде. за да не
стопи ледення палат на Северняка.
Той се смятая за по-силен и от слън-
цето. Но останалите В. настояли и
южният отншъл на гости Но не се
едържал и духнал топъл въздух. Се-
вернякът се разсърдил. мушнал го в
окото и го ослепил. От тогава юж-
ният В. е само с едно око. От гледна
точка на стопанските нужди на насе-
лението В. е особено необходим по
време на вършитба. Затова в района
на Странджа се прави ..курбан за В."
Преди вършитба в средата на хар-
мана колят пиле или петел, като
оставят кръвта му да нзтече там.
5 Етнография на България. Т.З. С..
1985; Ковачев. Й. Народна астроно-
мия и метеорология. - СбНУ кн.20,
С . 1914 Рдчко Попов
ГАДАЛ 5 ШКА = Мартеница
ГАДАНИЕ - магическо предсказа-
ние на бъдешето В съответствие с
желания резултат Г. биват за здраве
и дьлголетие. за женитба и щастлив
съпружески живот, за богата рекол-
та и добър приплод на домашните
животни, за благоприятни метеоро-
логически условия и прогнозиране
на времето. Г. присъстват широко в
ежедневието и обредносгга на бъл-
гарите. Те се евързват най-често с
инициалната магия или магията на
първия ден („нов ден. нов късмет“).
Календарно са отнесени в най-голя-
ма степей към повратните моменти
от целогодишния природен и сто-
пански цикъл. Най-разнообразни Г.
се предприемат по време на празни-
ците, бележещи прехода от старата
към новата астрономическа година -
Игнажден. Коледа, Сурва. Своя
най-синтезиран нзраз те намират в
обрела полязване - по първия гост
се гадае за здраве и имотност. На
Коледа стопанинът пуска в огъня
I or hi чип nun
i лго
дрянови пыжи и по пукането нм
предсказва здравето и дьлголетието
на всеки член от семейството. Ана-
логично е Г. по ОРЕХИТЕ. За здраве
се гадае още на ГЕРГЬОВДЕН и
Еньовден. празници. осьществява-
щи прехода кьм пролетта и лятото.
Най-често стопанката нарича по
един стрък здравец. коприва или
лук за всеки един представите.! от
домочадце то. По неговата свежест
на другия ден се предрича здравое -
ловното му състояние. Г. на момите
за женитба и съпружеско добру ване
са сьщо календарно отнесени кьм
преходните периоди: Ладуването е
характерно за Нова година; Пепе I-
ницата и насяването на просо - за
Тодоровата седмица, Пеенето на
прьстени - за Гергьовден и Еньов-
ден За промяната на времето се га-
дае по небесните тела (сльнце. луна,
звезди). по поведението на животни-
те и птиците В ежедневието най-
често бьдешето се предсказва по сь-
нищата и по срещата с определен
човек (.добра" или ..пълна среша")
в Етнография на Бьлгария. Т.З, С .
1985; Маринов, Д. Избрани произве-
дения Т.1.С., 1981; Попов. Р
Народен календар и митология. -
БЕ кн 1. 1990. Рлчко Попон
I АЗЕНЕ ЧИРЕПНИ Р Еремин
Г АЛУН РГарван
Г АРАГАШКА = Сврака
I ЛИВАН - демонична и злокобна
птица. В народните песни той е на-
ричан още гапм. Неговият черен
цвят и пронизваш крясък (както и
при враната) кореспондират с предс-
тавите за отвьдния свят на мъртви-
те Вярва се. че ако Г. грачи над къ-
шата. в нея ще има смъртен случай.
Когато много Г. крьжат над селото
или землището му. стопаните очак-
ват епидемия, глад или война В пе-
сенния фолклор чес го се разказва за
ранения в гората юнак, чиито очи
били изпитн от Г. В този смисьл е
народната клства: ..Г. да ти изкълве
очитс!" В ловешкия регион в чест на
Г. и враниге има специален народен
празник. нарнчан Вранин ден, Вран-
ски ден. Календарно той е отнесен
кьм деня след Гергьовден или пьр-
вия понеделннк след празника. През
целия ден не се засажда ннщо. щото
Г ще го нзкълват. Жените предат
само черна вьлна Пак в сьщия ра-
йон при изораването на пьрвата
бразда след ралото мьлчешком вьр-
ви едно момче. което дьржи в устата
си царевично зьрно. В края на браз-
дата то изплюва зьрното и го заравя
там. През цялото време орачьт го
предупреждава: ..Да мьлчнш, че да
не скубят Г. мамулите!" В Западна
Бьлгария в чест на Г. и враните же-
ните почитат „вранскн понеделннк"
(ЧИСТИ ПОНЕДЕЛНИК).
Ако човек убие Г., очаква го придо-
бивка или избавление от някаква
беда. Ако сънува Г., очаква го неспо-
I лука.
S Маринов, Д. Избрани произведе-
ния Т.1.С.. 1981 Шинкарев. К.
Сборник от народни умотворения
Т I. С.. 1968 Рачко Попов
ГАРОР Сирии заговезни
Г АЩИ. по г урн, бсневрёцн, днмйи.
чешйрн - затворена крачолна дреха,
основна част на траднционния мьж-
ки костюм В семиотичен план Г. са
символ на мьжа. знак на мъжкото
начало. Чак до първото десетилетнс
на XX в. момчетата до десетгодиш-
на възраст не носят Г., а обличат над
ризата дьлга до глезените дреха, за-
копчавана отпрсд. С най-богата ук-
раса се отличават Г. на ергени и же-
нени мъже. пълноценни участници
вьв възпронзводството на общност-
I I l.l 'll (I IIK
гсргьоа грат
та. Широко распространена е обрел-
ната практика новороденото да се
поеме с Г на бащата или дядото
като пожелание за дьлголетне и
здраве и като знак за встъпване в
крьвно-родствената и селнщната
трупа. По принципа, че цялото може
да бьде замествано от иегова сыцес-
твена част, до втората половина на
XIX в Не рядко при сьбиране на мъ-
жете от семейно-задружното дома-
кинство на мястото на отсъствува-
щите(гурбетчии, овчари. войници)
понякога се поставят Г. им Извест-
ии са и случаи на годяване и женит-
ба в отсъствие на жениха, само с на-
личие на неговите Г. С Г. на човека
може да се правят магии за негово
добро или зло; може да се извърш-
ват лечебно-магически действия
Взаимозаменяемостта на индивида с
неговата дреха подсказва вероятна
замяна в далечното минало на древ-
ната непосредствена човешка жерт-
ВА.
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозно народно обичаи. - В Изб-
рани произведения, т.1. С., 1981.
с.222; Muxaitioea. Г.Социални ас-
пект на народного облекло - Бълг.
етнография, II. 1976. кн.3-4. с.13;
Георгиева. Ив Българска народна
митология. С.. 1983, с. 130. % Мар-
гарита Василева
ГЕБЕЛЕЙЗИС = Залмоксис
ГЕЛЕНДЖИК = Невест улка
ГЕОРГИ = Герман
ГЕРАН = Кладенец
ГЕРГЬЕВКА (Convalaria Majalis)-
билка, която се бере по Гергьов-
ден. В представите на народа Г.
може да предпазва от болести и да
прогонва сродники. От Г. (може ц
мащерка) се вне венец за агнето-
жертва на Гергьовден и за овцата,
която първа ще бьде издоена. С ве-
нец от Г. момите обикалят егрека с
овцете. за да залазят здравето и
млечността им от зловредни ма-
гии.
§ Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозни народив обичаи. - В Изб-
рани произведения T.I.C., 1981,
c.l 11А Маргарита Василева
ГЕРГЬОВ БРАТ = Ранополия
ГЕРГЬОВДЕН, Гёрг ювден, Гёр| ев-
ден, libpi ов.тен, Джурджовды! - (23
април) - най-големият бьлгарски
пролетен празник, за който в народ-
ните песни се пее. че е „по-личен и
от Великден". Празничната обред-
ност е всеобхватна, тя пронизва
всичкн области на стопанското и со-
циалисте битие на народа. Причина-
та е преди всичко в календарния мо-
мент - Г. (6 май стар стил) е в разц-
вета на пролетта, след него вече
идва лятото; с Г. започва и с Ди-
митровдЕН (26 окт.) завьршва лят-
ната половина на стопанската годи-
на. противоположна на зимната - от
Димитровден до Г. Това двойно де-
ление на годината посредством по-
сочените празници. типично за юж-
ните славян» и Балканската истори-
ко-етнографска облает, е изключи-
телно древно. познато на индоевро-
пейските и други народи и евързано
сьс скотовьдството като първичен
поминък. В двойного годишно деле-
ние се оглежда една от основните
мнтологични идеи - за двончността
на иначе единния заобикалящ свят
Възловият календарей момент играе
основна роля за изграждане образа
на християнския светец, дал името
на празника. Св. Георги е може би
най-почнтаният светец на бьлгарите
Той властва над нивите и стадата, от
него зависи тяхното плодородие;
фолклорьт го надарява с мощ и
юначество, конто го представят като
ГЕГГ Ь<1В Л111
ггггъОвдги
пръв змееборец, побеждаващ 1амя-
та и ..отключваш*' твори it реки,
дъждове и роса В народною въоб-
ражен не и иконографията той вннаги
с на кон и въоръжен. а в нозете му е
убнтата лам я.
В лнтературата все оше е спорен
въпросът кои предходни езически
божества е онаследил св Георги
Според различимте виждания той
носи черти на гръмовержсца Зевс и
славянский Перун, на тракийския
Дионис и много популярном в па-
шите теми Тракииски конник -
хе рос Качествата. приписвани на
светеца. да оказва целокупно влия-
ние върху вегетацията. здравето и
живота, плодородието и брака, са ка-
чества на универсалии върховно бо-
жество.
Макар и твърде условно, тъй като са
преплетени и преминават едни в
други, обичаите и обреднте на Г
може да се обособяват в няколко ос-
новни кръга Първият е свързан с
дивата природа и включва кършене-
то и накичването със зеленина. съби-
рането на билки и треви. къпанего и
миенето с вода и роса. Със свежа зе-
ленина (букови и глогови клони,
коприва. здравей, млечка. л юл як.
къпина и др ), набрани в гората и по-
лето, се окичват врат и те и нраю-
вете на домовете, кошарите и обо-
рите. ергените кичат портите на лю-
бимите си. зелени клони се слагал
върху завивките на децата; някъде с
тази зеленина увиват три свеши и ги
запалват: на къшната врата, в хамба-
ра и градината или на хомота на Ко-
лата. зелено дърво и Прага, и т.н
Преди изгрев се берат лековити
билки и треви. от тях се вият китки.
конто връзват на котлите за мляко.
хвърлят в ношвите и върху печеното
агне. закърмват с тях овцете и доби-
тъка. запазват ги за лек през година- NI
та Рано сутринта здрави и болни. а
най-вече безплодни жени, се валят в
рога по поляните (често голи или
разголени), къпят се в реки и нзво-
ри. мнят се или се пръскат с вода.
Голямото многообразие на тези ма-
гически действия почива на всеобщи
разпрослранената представа. че в на-
вечернего на Г. зелената растител-
ност и водата имат силата да дават
здраве и плодовитост. С възловия
момент във вегетацията на расти-
телността се съотнася и обредното
обхождане на нивите с посевы. Сто-
ланите обикалят нйвата. заравят в
нея червено великденско япце, раз-
хвърлят слама. запазена от бъдниве-
черската трапеза (вж. Бьдни вечер),
откъсват житен клас и гоотнасят в
дома си. Смисълът на тези действия
е да се прелпазят пролетниците от
природни стихии - СУША, ГРАДУШ-
Ка, or Ы1. както и от магическо оби-
ране на плодородието Вярва се. че в
нощта срешу Г (както предо всеки
граничен момент на преход към нов
годишен цикьл или сезон) „небето
се отваря". настъпва време, в което
се събуждат демоничните сиди на
хаоса, земя и небе влизат в досег и
конфликт. Това е и времето, когато
се вярва. че по магически път тези
снли могат да се използуват не само
за стнмулиране на плодородието. но
и за неговото „превземане" Ма-
1 ьосници жени мамят плода нани-
вите и млякото на добитъка и ги
пренасят в своята нива, в своя двор
Тук спада и известного навред пове-
рие за ..сваляне" на Месечинатаот
небето. която магьосниците превръ-
ща! в крана и я издояват. за да при-
добнят власт над млякото.
Ядрото на втория основен кръг оби-
чаи и обреди е свързано с овцевъдс-
I I 1'1 l.oB.U H
/ ергы1Ч1к нска тика
твою и скотовъдството - св Георг и
в пародонте представи e наи-могъ-
шият покровител настадата Към
този кры принадлежат обредното
извеждане на стадото на първа зс ic-
на паша, обредното доене на овцете.
първото вкусване на мляко и млечни
продукта Подкарването на овцете
на паша става със зелена прьчка За-
дояването включва обредното под-
биране на първата овца та доске;
окнчване на ведрата за мляко н бу-
халката та бнене на масло, кошарата
и овцетесъс зеленина н китки от
билки и цветя, вързани с червен ко-
нец или мартеница; доене през кра-
ваиче-халка, сребърен пръстен или
ненец; изливане на първите капки
мляко върху земята или върху чер-
нено яйце и заравянето нм в дупка в
земята; захранване на овцете с обре-
ден хляб. । ърмене с пушка, за да се
отпъдят от кошарата всички злнни и
др Първото вкусване на мляко и
млечни продукти става обнкновсно
на празничната трапеза.
В непосредствена врьзка с овцевьд-
ното ядро, с течение на времето ве-
роятно разширил функционалното
си предназначение до семейно-родо-
ва жертва, стой кръгът от обреди
около коленето на агне в чест на све-
теца покривится на овцете. Обпкно-
вено се нзбира пьрвого родило се
мъжко агне 11реди да се заколи, то
се окичва с ненец, захранва се със зе-
лена трсва, грипп и < <>.'! и се запоява
с вода, на десния му рог се запалва
свет, свешеникът или стопанинът
го прекадяват с тамян Някъде в ус-
тата на агнето слагал бучка каменна
сол или малко колаче. конто после
дават на другите домашни жнвотни.
Ai нею се коли вкъши при огнишето
Г114 1.0ВДГН
11*1 |.пвд| н
82 или до източната стена на къщата.
като се тлела крънта му да изпръс-
ка стената 11*» опръсканата на стена-
ла кръв гадаят за реколтата през го-
дината или за здравето на домашни-
те Останалата кръв се събира в съд
и се заравя в земята на място, къде-
то не се стъпва Със същия съд дона-
сят прясна вода и с нея забъркват
кърма за добитъка В Южна Бълга-
рия место колят агнето в градината
под плодно дърво и оставят крьвта
да попие в земята В Западна Бълга-
рия то колят при река и пускат кръв-
та да изтече в нея. Обща е предста-
вата за предпазващата сила на кръв-
та С нея правят кръстен знак по че-
лото и бузите на децата; бележат
праговете на вратата или ъглите на
стаята и др., за да се предизвика
здраве и да се отпъдят магии и бо-
лести. Костите на агнето след приз-
нака се заравят в мравуняк („да се
въдят овцете като мравки'*). на нива-
та или пък I и хвърлят в реката („да
теме млякото като вода”) - все дейс-
твия, почиващи на нмитатнвната
магия. Запазва се кокалчето от дес-
ния преден крак на агнето - с него
на другата година украсяват гер-
гьовденските обредни хлябове Пази
се и костта от предната плешка - с
нея леку ват децата Агнето се пече
цяло и цялосе отнася за освещаване
в църква или направо на празнична-
та трапеза, където свешеникът или
най-старият стопанин го прекадяват.
Другият обичайно-обреден кръг об-
хвата приготвянето на обредните
хлябове. Тестото за тях се замесва
от момиче, млада булка или по-
възрастна стопанка, но винаги да са
чисти (без мензис). Месачката е об-
лечена в прано и ново (често в бул-
чинска премяна), закнчена с ки I кд с
червен конец. Такава китка има и в
Июбрамсение на св. Георги верху
павурче
ситото, и в иогцвите. Водата за за-
бъркването на кваса и месенето на
хляба е прясна, често мычана или
Честна (вж. Вода), с натопенн в нея
билки и цветя При месенето ношви-
те се подстър1 ваг със сребърна грив-
на или сребърна пара. Омесеното
тесто се покрива с женска риза - да
се раждат женски ат ънца. Гергьов-
денските обредни хлябове се де-
лят на три групп - за празничната
трапеза, за обичанте на кошарата, за
раздаване за здраве. Те са различии
по форма и големина, шарят се с ко-
калчето на агнето или имат пластич-
на украса от самого тесто. Най-често
срещаната идеограмма украса изоб-
разява кошара - с овце, овчар, ов-
I t I'I I.IIH.II II
Itl'MAH
чарска rera, кучета. Украсата на хля-
бовсте за трапезата може да има и
земеделска насоченост с основна
идсограма харман или да са посвете-
ни на ев. Георги iniima за Са. Геор-
ги, просфюр).
Обредите от следвашия кръг се обе-
диняват около празничната ТРАПЕЗА.
Тя обикновено е обшоселска и се
прави на зелено - край селото (на
от,РОК. КРЫТ. параклис. манастир)
или в черковния двор. Освен агнето
тук се носят и други храни, чието
първо консумиране има обреден ха-
рактер: прясно издоено мляко, под-
снрено от него сирене, квасено мля-
ко. пресен чесън. конто също за пръв
пъг се къса и яле На осветената тра-
пеза жените наи-напрел си раздавит
от всичко една на друга, като обик-
новено започват от ку.мата В някои
източни райони младите булки озна-
чало стоят прави край трапезата, „за
да стават високи конопнте**. после
хукват да бягат. а децата ги замер-
ват с трохи за плодородие
Около времето на трапезата се из-
пълняват обичаи и обрели от кръга с
брачна насоченост. Жените замерват
тазгодишните младоженци с бучка
сирене за плодовитост. Все около
трапезата става забраждането и съб-
лнчането на младите булки от
кума: вместо булчинската забрадка
той и завързва же иска; събуват се
сватбените чорапн и се съблича
сватбената врьхна дреха.
С любовно-брачно сълържанне е и
изпълняваното в някои райони рано
сутрин нап.чване на пр'ьстени и киш-
ки с гадания за женитба на девойки-
те-участнички - обичай. срешан по-
често на Нона i одина и на летния
празннк Еньовден.
Илрелният обнчаен кръг обхвата
празничното веселие Край трапеза-
та и през иелия ден се играят гер-
гьовденски хора Hi рае се на песен,
а песните имат релнгиозно-митичен
или баладичсн характер, с мотив» за
imi-Понг и самодиви и с основния
мотив за св. Георг и. конто обикаля
полето. побеждава ламята и отключ-
ва влагата и плодородието. Такива
песни, наред с припевки за любовта
на моми и момцп се пеят и при лю-
леенето на гергьовските люлки, вър-
зани на зелено дърво
Освен гаданията и прелсказанията
за здраве. дълголетие и любое, мно-
го популярна са и гадания га и пред-
сказан» ята за времето и реколтата;
вярва се също, че през ношта срещу
празника. където има заровено има-
НЕ, се излита пламък
Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигнозни обичаи. - В Избрани про-
изведения. з I. С . 19К1.592-621; Ге-
оргиева, Ив Някои антични следи в
българските народна вярвания и
। обичаи - ИБИД. 1970. кн XXVII,
21-34; За произхода на един народен
празник. - В Изследвания в чест на
М. Арнаудов. С.. 1970, 423-432; Ко-
teaa. Т. Гергьовден у южните славя-
ни. С.. 1981.211 с.. Петров, П Към
въпроса за основите на балкано-кар-
патското овиевъдство - ИЕИМ. С.,
1971. кн XIII. 44-47; Теодоров. Евг
Древнотракийско наследство в бъл-
гарскня фолклор. С.. 1972. 301 с.;
Васи teaa, М Етнография на Бълга-
рия. т III. 122-124. Дражева. Р Гер-
гьовден. С.. 1982. 53 с. с ил. Ъ Мар-
гарита Василева
ГЁРМАН, Джерман - 1. Митологн-
чен персонаж с езически пронзход,
олинетворяващ небесните природни
стихии Схваша се като господар на
градоноеннте облаци. Споменава се
в магически баяния и заклинания от
Западна България В Коледнага нош
I I I'M ЛИ
I t I .MAH
стопаните канят Джерман на обред-
ната трапеза, за да не ндва през ля-
тото н да пуска граду шка над посе-
вите.
2. I copi и. I onio. I ечо (Тстевенско).
Дюрман 1жо, Дюрманчо,. Ipai анчо
(Разградско). Ска.юяк. кабаннап
(Сев Добруджа)- на шание на ант-
ропоморфна глннена(парцалеиаi
мъжка кукла от едноименния обичаи
против суша Обичаят с разпрос iра-
нен в цяла Сев Бьлгария. по южни-
тесклонове на Средня п Източна
Стара планнна и в района на Стран-
джа Изпълнявасе непосрсдствено
след другая обичаи за дъжд 111 иг-
ру да (обикновсно на никой хрнстия-
нски празник през май - Epi мня.
Детей св Атанас. Детей св Никола
или след Г| pi БОВИН) както и при
продьлжнтелно засушаване през
летния сезон Състоп се в обредното
нзработване на мъжка фигура от
кал.глина, метла или парцали. коя-
то се осмисля като м Ы’ТВГЦ и се
погребва с продьлжнтелно оплаква-
не в близост до някакъв водоизточ-
ник (по-рядко в средата на нивата)
Глинената фигура на Г е вина) и с
необикновено голям полов член, ръ-
цете са скръстени отпред сьс запале-
на свеш като при покойник; главата
се покрива с черупки от червени ве-
ликденски япца, тялотосе полага
вьрху керемида или бухалка за пра-
не и се кичи с цвет я (понякога с чер-
вена чушка - символ на мъжка поло-
ва сила) На места в корема на фнгу-
рата се поставя жаба или пьк функ-
циите на куклата се приемат изцяло
от жаба, котка или КУЧЕ Капанско-
то население в Разградско приют вя
две или четири глинени фигури от
двага пола, конто се осмислят като
брачна двойка В Тегевенско I се
прави през Тодорова га седмица
/ ер чан
от дървен чатал. облечен в парцали
В I Езевенско Г е от метла, открад-
ната от дома на ВРЕМЕННА жена.
Спорадично в Ямболско момите пс-
перударки правят кукла от листа на
лапад, нарнчана Лападчо Фигурата
на покойния Г. се изработва от чис-
I и (деветпени) моми или деца под
рьководството на възрастни жени
(най-често вдовици) Действието
става край река или чешма Поняко-
га куклата престоява в кыцата иа
Неперудата едва нош. като задьлжи-
гелио се пази от стари жени, и сс
погребва на следвашия ден На гро-
ба it се поставя малые дървен КРЪСТ.
Там жените ходят да палят свети на
пом) ни 1Е (на третия и деветия ден)
и нареждат ipaiii hi с варено жито
и хляб за ..бог да прости". Ако след
обичая завалят проливни дъждове,
I I ГМЛНОПИ11
I TOI IIII KO
те изравят Г от гроба. Символично-
ю погребение на Г. е подчинено ве-
роятно на архаичната идея за свеще-
ното оплождане на майката земя. в
резултат на което ще има влага и
изобилие. Някои автор» съзират в
него реминисценции от езически чо-
вешки Ж1-1* им и или кипы in я в чест
на божествата на плодородието
3. Християнския! светец Герман е
покровител на летните небесни сти-
хни - । радушка, грьмотевици и по-
ройнн дъждове Неговнят народен
празник е познат като Г градушкар
(12 май) Не се работ» нишо вкьши
и на полето против град.
S Арнау<Н>в, М. Студии вьрху бъл-
гарскнте обреди и легенти. Т I, С .
1971; Генчев, Ст Обичаят Герман в
Добруджа - Векове, кн 2. 1973; Гии-
чев. Ц Герман или Скалоян -
СбНУ кн X. С . 1X92, Миков. Л.
Женска антропоморфна пластика от
два обреда за дъжд от Ямболскн ок-
ры - ЬФ. кн 4, 19X5, Попов, Р Пе-
йеру да и Герман С.. 19X9 X Рачко
Попон
ГЕРМАНОВЦИ = Горещници
I ИНЕЖ Р Мы । чипа
ГЛАВЕЖ = Год еж
ГЛАДИЛ НЕДЕЛЯ - Тодорова
НЕДЕЛЯ
ГЛЕДАРНИЦА = Врачка
ГЛЕДАЧКА = Врачка
ГЛС)Г - 1. (Crataegus pentagina) - в
растителния митологичен код на
бьлгарите чсрнияг Г. е растение,
притежаващо необикновената маги-
чески сила да прогонва всякакви зли
снлн и демон» (нампири. самоди-
ни и болестите чума, холера и епи-
лепсия) С трън от Г се продупчва
петата или коремьт на мьртвец. за
да не се превърне вьв вампир Сьс
същата цел вьрху гробовете се
пали oi ьн от Г. клони През Мрьс-
ниге дни стопаните поставят Г.
храсти на комина, вратите и про-
зорците на кыцата. за да се предпа-
зят от караконджоли. Хората но-
сят около шията си кръстчета от че-
рен Г . за да се предпазят от зли очи
и уроки Ако човек пътува нощсм и
носи тояга от Г., той не може да по-
падне под въздействието на свръхес-
тествените демонични сили На Гер-
I ьовден стопаните украсяват кот ле-
то, в което ще се издои първото
мляко с Г., за да е плодовита годи-
ната.
2. (.пи или Г.Ю1ИНКО се назовава
обредното лице, коетое надарено
със сврьхестествената сила да виж-
да и убива нампири Вярва се, че Г
е човек. който с заченат от баша
вампир С помощта на клон от черен
Г тон пробпва всъботен ден гроба
на вампира и по този начин го уни-
щожава.
<S Вассанович, И Ломският окръг. -
СбНУ кн.5. С.. 1X91. Георгиева, Ив.
Българска народна митология. С..
1983; Гинчев, Ц Нещо по българс-
ката народна медицина - СбНУ
кн З.С.. 1890, Маринов. Д. Избрани
произведения Т.I.C.. 1981. Ъ РаЧ-
ко Попон
ГЛОГИНКО = Глог 2
ГЛУХА ДОБА = Време. Нот
ГЛУХА НЕДЕЛЯ = Тодорова не-
деля
ГЛУХИТЕ ДНИ = Мрьсии дни
ГЛУШАРКА = Стопан. Змия
ГОДЁЖ, । лавёж, гькмёж, менёж, yr-
лава, даваие iiiiinan,)дворяне, запив,
одумкн, ири1върдьк - народен пред-
сватбен обичаи (вж. Сватба). конто
обикновенно се разгръща в две сте-
пени -.иа/ьк и го.1.чм Г. Малкият Г.
нма по-ограннчена функция да ут-
върди по обичайно-обреден пьт и да
официализира съгласието на момин-
ГОДЕ*
I ОДЕ ж
ския и на момковия род за сродява-
не чрез брак на децата им Место са-
мого сватосване прераства в мальк
Г или пък той се нзпълнява още на
други я ден след потвърждаване на
съгласието за брак На малкия Г
присъствуват родителите. сватовни-
ците и други роднини. но момъкът
не участва Малкият Г се празнува в
моминия дом Основен иегов мо-
мент е размяната на нишани. чиято
задължителна съставка е китката:
момковата майка подава нишана на
моминия баша, а той го дава на дъ-
шеря си, в отговор момата чрез бъ-
дешия си свекър предава своя нишан
за годеника Втори важен момент е
целуването на ръка: девойката целу-
ва ръка на момковите родители, ко-
гато получава техния нишан и кога-
то подарява своя. Пиенето на назд-
равииа от бъклицата на момковите
гости е следвашият обреден момент.
Веселбата и евентуалната гошавка с
разчупване на пита е съпроводено с
благословия за здраве. дълголетие и
плодовитост на младите. След мал-
кия Г. момата вече не е свободна, тя
е „половин годеница".
Големият Г. обединява всички посо-
чени обреднн действия, но съшест-
вена страна от неговото съдържание
е оше договарянето за сватбата. по-
ради което той има стойност на оби-
чайноправен акт. Големият Г. съшо
се прави в моминия дом. на предва-
рително уговорен празничен или не-
делен ден. Присъствуват много по-
вече роднини и съседи, специално
поканени В отделните райони прак-
т и ката е различна, но обшо взето
присъствието на годеника е прием-
ливо. Гощавката е изобилна. а ниша-
ните, конто и този път се разменят,
са придружени и с подаръци. Посто-
янен елемент на момковия подарък
са монетните и метални накити. а
годеницата ос вен китки дарява кър-
пн. морали. други дребнн тъкани, ко-
нто мята на дясното рамо на годежа-
рите и годеника. След размяната на
подаръците и целуването на ръка
двете семейства вече се смятат за
сродени С договарянето на сватбата
се изяснява коса ше е тя, колко сва-
тове ше участвуват от двете страни,
размера на даровете от момковото
за моминото семейство и обратно,
както и размерът на oaufUHomo пра-
во. което родителите на ергена ще
заплатят или ше дадат във вид на
подаръци на момините родители.
При разваляне на Г., който има юри-
дически сила, внновната страна връ-
ша полученнте дарове. плаща глоба
и т.н.
Г е важна струиторообразуваща
част на сватбата. определена от ми-
тологична гледна точка като асимет-
ричен обичай на преход. чрез който
се встъпва в полово-възрастовата
трупа на пълноправните членове на
социума Чрез брака те пряко реали-
зираг социо-бнологичното възпроиз-
водство. Г. всъшност е началото на
прехода за двамата млади. на отде-
лянето им от техните семейства
като стъпка към създаване на ново
На този етап от сватбения цикъл
младите. назовавани еднакво годе-
нйци, са в еднакво междинно състо-
яние: на път да напуснат групатана
неженените, за тях все още не е нзк-
лючено да останат в нея Традиция-
та определи за това междинно със-
тояние норми на външно отличие
чрез облеклото (наннэ, годенишкн
кърпи и др.) и норми на поведение:
съвместна поява на обществени мес-
та. участие на годеницата в трудова
, дейност у годеника; посещение на
годеника в дома на годеницата на
I о л чо
IОЗИМА 1АДУШНИЦА
календарни празнпки (например за
коледуване). при което получава
от нея специален дар (кравай, КИГКА
и др.); забрана, засягаща и двамата.
да се ловят на хорою, да седят на
селении, да вземат или да дават кит-
ка на свободннте моми и ергени и
др Гати ритуализация на външност-
та и поведението на годениците не
само е израз на зрелост и уравнове-
сеност. типична за по-старшата въз-
растова трупа. Тя ги отличава. отде-
ли от групата на свободннте и всъщ-
ност е пьрвият етап на привеждане
на досегашния нм светски (профа-
нен) живот в обреден (сакрален)
8 Арнаудов, М. Българските сватбе-
ни обреди. - ГСУ ИФФ. XXVIII.
1931; Вакаре.кки. Хр. Етнография на
България. С., 1974, с.564; Гениев.
Ст. Добруджа, с.274-275; Капании,
с. 179; Етнография на България, т III.
с. 174-175; Сватбата, С„ Георгиева.
Ив Пнрински край, с.393-394; Ива-
нова, Р Българската фолклорна
сватба. С.. 1984. 265 с. Маргари-
та Василева
ГОЛ 40 = Еви ни
I ОЛЯМ СЕЧКО = Баба Майга
ГрЛЙМА БОГОРОДИЦА, Голима
черква (15 авг.) - народно название
на празника Успение Богородично. с
който православната църква отбе-
лязва смъртта на Божията Майка.
Култът на Богородица е един от
най-разпространените у българите.
Иегова особеност е схващането. че
Богоородица е обикновена жена, ко-
ято ражда като всички останали;
спазва обшоприетите норми на пове-
дение; тя е близка до хората. Дълбо-
ко вкоренена е народната представа
за милосърдието на Богородица -
защитница на грешниците; покрови-
телка на жените, на майчинството,
на родилката и детето. Апокрифни
молитви и баяния я представят като
избавителка от различии бедствия,
зли сили. болести (специално на
малките деца). Култът на Богороди-
ца е проникнал дълбоко в религиоз-
ния живот и обредността. Върху
нейния сложен образ се наслагват
различии елементи. Един я смятат
от типа на великите богини-майки;
други виждат приемственост между
Богородица, славянските рожаници
и античната богиня-покровителка на
брака и родилките Артемида.
Г.Б. е празник. честван главно от же-
ните. и то неотродилите се (тези. ко-
нто ще раждат още деца). На праз-
ничната литургия в църква се отна-
сят от първите прибрани плодове
(грозде, диня, мед, хляб от новото
брашно, понякога сирене), за да ги
освети свешеникът. Раздават се за
здраве и за мъртвите. Тези жертвоп-
риношения на Г.Б. говорят за ста-
ринни митологични представи
В Търновско на Г.Б се раздават кра-
вайчета за здраве на воловете. Това
насочва към още една черта в образа
на Богородица - покровителка на
добитъка.
В много райони Г.Б. се чества и като
патронен празник. Правят се семей-
но-родови, лични и общоселски кур-
бани за здраве. храмови празници и
сборове На този ден се устройват
оброци на местности и за домашни я
добитък. (Вж. Оброк. Служба).
€ Маринов. Д. Народна вяра...,
686-687; Георгиева. Ив. Българска
народна митология. С.. 1983,
143-144. Маргарита Василева
ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА Р Задуш-
НИНА, Месни заговезни
ГОЛЯМА НЕДЕЛЯ = Русалска
НЕДЕЛЯ
ГОЛЯМА ОДУША Р Месни ЗАГО-
ВЕЗНИ
ГОЛЯМА ЧЕРКВА
горняк
88
ГОЛЯМА ЧЕРКВА = Го ляма Бо
ГОРОДИна
ГОНЕНЕ НА ЗМЕЙ V Змей. Сх шд
ГОРАРСирна неделя
ГОРЕШЛЯЦИ = Горещници
ГОРЕ111НИЦИ. Горёш.пши. Блъсъ-
ии. Гёрмановин. Чуреки - празници в
чест на огъня и за предпазване от
огън, почитали в три последовател-
ни дни на народния календар. Обик-
новено Г. са на 15. 16 и 17 юли, от-
редени от източноправославната
църква на светите мъчеиици Кирик
и Юлита. Атиноген и Марина, заги-
нали за Христовата вяра Според
житието на св Марина при мъчения-
та раните и били опхпвани с огън.
Макар по-рядко, Г. се празнуват от
17 до 19 юли Така денят на св Ма-
рина присъства и в двата варианта
на Г. - като първи или трети Г. Г се
честват в северната и западната част
на страната и Македонската облает.
В Сев България всеки Г. носи от-
делив име - Чур юга, Пьр.шга и Ма-
рина Огнена, а в Южна България -
Люта. Чурута (Чюрука) и Опа /сна
Мария. Смятат се за най-горещите
дни през годината.
Г. са евързани със строго спазвани
забрани за полска и домашна работа
- не се ходи на нива и не се жъне,
вършее. коси и копае. не се возят
снопи и не се впряга кола; не се
пере, не се мне, не се меси и пене
хляб, не се готви, не се преде, тъче и
шне Нарушаването на тези забрани
се смята причина за пожари и запал-
ване на реколтата, дома и др. Част
от забраните насочват пряко към
огъня - на Г не бива да се пали огън
и да се изнася вън от жилишето По
народната етимология на названня-
та Чурлига, Чюрута съответннте
дни се тачат за предпазване от киша.
Според народного поверие на третий
Г. (по-рядко на първия) от небето
пала сам нов. божи огън. затова на
този ден се извършва обредното
подновяване на огъня в ОГНИЩЕТО
(вж Oi ьн). Практиката е свързанас
ден я на св. Марина, смятана за вла-
детелка на огъня.
В района на Странджа, Родопите и
междуречието на Струма и Места
св Марина под названието висйя се
почнта като господарка на змиите и
лечителка от тяхното ухапване.
Този елемент в народния култ към
светицата. както и празнеиството в
нейна чест с типнчните ношни къпа-
ния за здраве се разглеждат като
свндетелство за връзка между св.
Марина и тракийската Артемида-
Бендида На места (напр.в Софийс-
ко) по времето на Г. се гадае за вре-
мето съответно през януари, февруа-
ри и март. Среща се вярването. че
конто се окъпе през Г. в топли (ле-
ковнти) извори. болеет няма да го
лови Г. се почитат най-много онези,
конто работят с огън - ковачи, ка-
лайджии, хлебари Г. са едни от най-
таченитс сред българите празници
за предпазване от огън. (Вж. Пав-
ЛЬОВДЕН, ИЛИНДЕН, ОГНЕНА МА-
РИЯ).
Жития на светлите. С.. 1974.
336-337; .Маринов, Д. Народна вяра
и религиозни пародии обичаи. - В:
Избрани произведения Т.1. С.. 1981.
679-681; Гребенарова, Сл. Празници
за предпазване от огън у българите
- БЕ. кн.3/4. 1990. 3-14; Георгиева,
Ив. Един старинен култ в Родопите.
Странджа и междуречието на Стру-
ма и Места. - Родопски сборник. III.
1972. 159-172. Маргарита Васи-
лера
ГОРНЯК РВятър
ГОРСКА = Шарка
ГОРСКА МАЙКА = Беэсъница
ГОРУН
гск подов пояс
ГОРУН = Дьь
ГОСПОД. дядо Господ, дядо Божи,
Беи, Природной - безначален и ве-
чен създател на видимия и невиди-
мня свят. Според християнството Г.
има три лица - Отец, Син и Свети
Дух. В народномитологичните пред-
стави Г. е белобрад старец с мъдро
лице и благ нрав. Той е добър и
справедлив Живее на НЕБЕТО заед-
но с АНГЕЛИТЕ. В началото е слизал
често на земята. за да научи мъжд
как да оре нивата си, а жената - как
да тъче на стана. Представя се като
чужденец, като окъсан замръкнал
пътник, който хлопа на вратата и
моли за подслон. Тон вижда и знае
всичко. Нему са подвластно орис-
нииитЕ, конто определят съдбата
на всеки човек. Под иегова власт са
и БОЛЕСТИТЕ, конто той изпраша на
хората. Г. има небесно огледало,
през което гледа какво става на зе-
мята. От погледа му не може да
убегне никакъв човешки грях. От
тук следва поверието. че души те на
мъртвите отиват най-напред пред
Божия съд. който определи отправя-
него им в рая или в ада. Г. наказва
всеки земен грях с природни стихии
(градушка, кървав дъжд) или епи-
демии.
Етнографня на България. Т.З, С..
1985. Маринов, Д. Избрани произве-
дения Т.1.С.. 1981. Рачко
Попон
ГОС110ДОВА ЧЁРКВА - общосел-
ски курбан, известен в Изт. Тракия
и сред преселниците от този район в
други части на Изт. България. Г.Ч.
се устройва в понеделник (по-ряд-
ко в събота) прели Петковден,
след прибиране на селскостопанска-
та реколта. В Пловдивско е познат
вариант на Г.Ч.. наричан Черкуване
за господа, което се прави два пъти
годишно - между В ел и кд ен и Гер-
гьовден и прели Петковден. Кур-
бан ът (старият селски бик или овни)
се коли и пригогвя общо на селското
оброчише. в черковния двор или
КРЬСТОПЪТ по махали На Г.ч. ид-
ват само възрастни хора - мъже и
жени Носят колаци, вино и съд, с
който да вземаг от курбана и за вкъ-
щи. Свещеникът прекадява курбана.
Обредната ТРАПЕЗА с съпроводсна с
песни и хора А на места в Пловдив-
ско временна жена с котле светена
ВОДА И КИТКА ВОДИ XOpOTO, ПрЪС-
кайки всеки, заловил се за него Вяр-
ва се. че участието на временна жена
ще осигури дъжд и плодородие
през годината В същия район се
среща вариант на обичая с курбан
само с кокотки Всяка жена заколва
птицата у дома си. а после на обро-
чището се готвн общо. Г.ч. се из-
пълнява за осигуряване на здраве и
плодородие. Основните белези и
функционалната насоченост на Г.ч.
го представят като обичай от типа
на жертвените. характерни за есен-
ния календарей период и устройвани
в чест на селския дух покровител
(вж Божи дух. Кокоша черква).
Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозно народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т. 1.С., 1981;
688-689. Вакаре к ки, Хр Български
празнични обичаи С.. 1943. с.ЧУ.По-
нов. Р. Обичаят „Кокоша черква" у
българите. - БЕ. кн.2. 1986. 17-18.
Ъ Маргарита Вас и ле на
ГОСПОДОВ ПОЯС = Дьга
ГОШО = Герман
ГРАДУШКА. град - прави се и се
пуска от небето според езическите
представи от ЗМЕЯОВЕТЕ и халите;
от дявола и принадлежащите му
НЕЧИСТИ МЪРТЪВЦИ - УДАВНИЦИ,
обесени. грешници, некръстени и
ГРАДУШКА
I РАМАДА
90 нзвънбрачно ролени деца В други
случаи Г се пази от глух или сляп
старец (баба) в небесна пещера. а в
Кюстендилско смятат, че нейните
покровители са Кривчо. Слепчо и
Глухчо Христиане ката народна
вяра представи Г като дело на свет-
цнте-градушкари Герман. Барто-
ломей. Тодор. Марко Градобия,
Елисей и. розбира се, св Илия. В
районите на Тракня е разпростране-
но повернето. че св Елена носи ле-
дените зърна в ръкавана ризата сн.
Щом свегицата е сърдита на хората.
конто не я почптат. тя пуска Г Сти-
хията се оемнеля навсякъде като Бо-
жие възмездие за сторен грях - пре-
любодеяние между родственниц, не-
законно зачеване и раждане на дете
(копеле), неспазване на ЗАБРАНИТЕ
за работа и полови контакти срешу
големите годишни празници. непо-
читане на светците-градушкари. Г.
вали, когато е пипано гнездото на
ОРЕЛ, тъй като според народната
вяра всеки градоносен облак се
води от орел или .juLie-кръстач''.
Орельт като митологнчен символ на
гръмовержеца влиза в борба със
змея или халата, конто причини ват
Г За да се предпазят от Г., мъжете
стрелят с пушки срешу облака, за да
изплашат орела; жените повдигат
полите си и. показвайки гениталиите
си. изричат спеииални заклинания,
те хвърлят сечивата с острието наго-
ре. за да се „отсече“ Г.; гледат обла-
ка през върбовия венец от Цветни-
ца. през сито (за да са ситни леде-
ните зърна); палят свешта от гер-
гьовското агне или изнасят първото
боядисано червено великденско
яйце; карат дете ИЗТЬРСАК да глът-
не ня кол ко ледени зърна. за да ..се
изтърси" Г. на друго място. Също
против Г се извършва ритуално за-
oi'abai IL на селото от двама братя
L'liiniAUH Широко раз прост ранено
с повернето. че ..Г. се енри през Сир-
ийца. а Тодорица я мята“. Затова
през Сирии те заговезни и през ця-
лата Тодорова неделя не се рабо-
ти нишо за Г. Жените не перат и не
мнят, не пипат бухалкн. не чукатс
хаванчета. не бият масло, не се ре-
шат с гребен. Съшите забрани са ва-
лиднн и по отношение на празници-
те на св Константин и Елена, св.
Бартоломей и Герман. Великите
четвъртъци и Сиасовден, Русалс-
ка1а неделя и Илииден. Мъжете
не прягат воловете в колите и не ра-
бот ят в полето. За да бъдат предпа-
зени нивите и лозята от Г., в тях за-
равят червено великденско яйце.
Вярва се също, че нивите и градини-
те сн имат голям смок синор ш.ч,
който ги пази от природнн бедствия
Тон е техен стопан Ако хората не
му носят мляко или пък го убият.
посевите загиват от Г. или поройни
дъждове.
§ Етнография на България. Т.З.С..
1985. Ковачев, Й. Народна астроно-
мия и метеорология.-Сб. НУ кн.ЗО.
С . 1914; Маринов, Д Избрани про-
изведения. Т.1. С.. 1981. Рлчко
Попов
ГРАМАДА = Анатема, Клетва
ГРАНИЦА, межда, синор, слог -ос-
мисля се като сакрално място, тъй
като раздели своего (усвоеното. кул-
турното пространство.) от чуждого
(неусвоеното пространство, дивата
природа). Според народните предс-
тави там живее добриятстопан
(змей, смок синор./ия), който пази
селското землище от зли духове и
БОЛЕСТИ. По време на оран, сеитба
и жетва на него се носи всеки ден па-
ница с мляко, оставя му се парче от
обредната погача или варения пе-
I PI ГИГ НЛ IIOKonillllllt
I rob
тел. Стопаните му даряват първото
боядисано ЯЙЦЕ, за да пази посевите
от градушка. Г. е свързана с мно-
жество магически практики от ле-
чебно естество. При заллаха от
чума или друга епидемия стари
жени изработват за една нот плат-
но. през което се провират всички.
Сечивата. използвани за тази пел, се
изнасят извън селото и са заравят на
синор Пак против чума жените при-
готвят прясна пита, намазват я с
мед и с нова торба „изнасят** бо-
лестта от селото Обикновено окач-
ва< торбата с питата на дърво в
„чужда межда". На слог баячките
правят Поливки на болни хора или
развалят магии, за да „отидат ло-
шотиите в чужда та мера *. Там се
погребват незаконно заченатите и
родени деца Г на селското земли-
ще се обхождат ритуално по време
на някои големи празници като Гер-
I ьовден и Великден. както при
шествието против суша - ПокръсI и
или Кръстоноше. Тези обиколкн.
придружени с молитви и песнопе-
ния, с ръсене на светена вода и из-
вършване на маслосвет на големи
стари дървета имат за цел да пред-
пазят землището от природни бедс-
твия и болести.
§ Вакаре кки. Хр. Етнография на
България. С.. 1974;Я<пщ’в. Ст Ма-
териал» по народната медицина в
България. -СбНУ кн.21,С.. 1905;
Маринов. Д. избрани произведения.
T.I. С.. 1983. Рлчко Попон
ГРЕЕНЕНА ПОКОЙНИЦИР Ла-
заров ден
ГРЕШНИК - човек. конто нарушава
традиционнее нравствени норми на
поведение, установенн от обичайно-
го право и християнската религия.
I решен е онзи, у когото дяволът е
по-силен и го тласка към злодеяния
(„продал душата си на дявола"). Г.
са: убийците и крадцитс; измамни-
ците и лихварнте; кръчмарите и пня-
ниците; блудниците и магьосниците;
самоубинцитс и отлъчените от църк-
вата (анатемосани, еретици. безбож-
ници); децата, конто не почитат ро-
днтелите си и родители, конто къл-
нат децата си. Г са хора, конто пре-
небрегват кръвно-родствените врьз-
ки и престъпват сексуалното табу;
конто не тачат кумове и побрати-
ми. конто не живеят съобразно с
църковните догм» - не почитат ико-
на и кръст. не спазват пост и молит-
ва, не се съобразяват със забраната
за работа или полово обшуване сре-
шу празник Вярва се, че душите на
всички Г. отнват в ада, където са
подложен» на вечен огьн Някои от
тях остават да се лутат на земята в
облика на зли ДЕМОНИ - ВАМПИРИ.
ТАЛАСЪМИ. ВЬРКОЛАЦИ, НАВИ Спо-
ред народната вяра Г. са причините-
ли на природни бедствия - градуш-
ка. кървав дъжд. поройно наводне-
ние. суша На тях се дължат и ня-
кои БОЛЕСТИ.
Георгиева, Ив. Народен светоглед
(знания и вяра). - В: Етнография на
България Т.З. С., 1985; Маринов, Д.
Избрани произведения. Т.1. С.. 1981
Рл чко Попов
ГРОБ - ос мне л я се като „къща" на
покойника. Понякога се асоцинра с
люлка или утроба, от която човекът
излиза при раждане и в която се връ-
ща отново след умнране. Изкопава-
нето на Г. е съпътствано с някои об-
реднн действия. Обикновено гроба-
рите се отвеждат на гробището от
чиста жена, която сама е омесила и
изпекла специален обреден хляб,
наричан пътнина, пътнинка. Тя из-
бира мястото, прелива го на кръст с
червено вино и го прекадява три
rrofc
t Г Ob 11 UH
/ poo
пъти с тамян Едва след това Г за-
почва да се копае. като гробарите не
бива да бьдат близки родственниц
на мьртиеца Г е ориентирам вина-
ги на нзток - „за да гледа Слънце-
то" Дължината му е сьобразена с
ръста на починалия. измерен с пръч-
ка от къпина, лоза или бъз(или с
червей конец) Тази пръчка се оставя
в Г Готовият Г. се помита с ПРЕС-
ТИЛКата на жената, като се мете
към мястото на главата Той не бива
ла нощува празен, за да не умре друг
от семейството Не бива да се прес-
кача или да се подават предмети над
него, за да не се превърне мьртвецът
във вампир Ако завали дъжд. Г. се
покрива. за да не насгьпи суша.
След погребението върху Г се заби-
ва кръстът. а в Родопската облает
се поставя и т нар гробна къщичка.
която се осмисля като жилище на
мъртвия В нея се палят свещи; там
се поставят снимката на мъртвеца и
нконата на семсйния светец покро-
вител Равняването на Г. става на 40
ден след смъртта. На следвашия ден
след погребението или на третия
(деветия) ден нечетен брой жени из-
вьршват мьлчешком рнтуално
ОПАЛВАНЕ на Г с кълчища или въл-
нен конец. С него се цели да се пре-
дотврати евентуалната възможност
от превъплъщение на мъртвия В
Старозагорско на Спасовденската
задушница върху Г жените разе-
тилат платно или одеало. закрепено
на четири колчета. По този начин те
осигуряват сянка на мъртвия, която
му е необходима в отвъдния свят.
§ Викаре icKit, Хр. Бьлгарски погре-
бални обичаи. С.. 1990. Рлчко
Попои
ГР(')БИЩЕ - от митологична глед-
на точка сакрално място. обитавано
от мъртвите. В известен смисъл то
принадлежи на отвъдния свят Спо-
ред отделим представи нощем -
през времето след залез Сльнце до
първи петли (зло време. глуха доба),
човек не бива да минава покрай Г
През Мръсните дни и Тодорова-
та неделя . когато душите на пре-
въплътените нечисти покойници
(ВАМПИРИ, КАРАКОНДЖОЛИ ИТАЛА-
съми) излизат от гробовете и бро-
дят на земята сред хората. вечер не
се минава покрай Г. Затова на места
в Сев Бьлгария конните тодоров-
денски надбягвания на ергеннте за-
почват от Г., което се обнкаля три
пъти. С това магнческо действие се
цели изгонването на демоничния
„овампирчен** светец Тодор (какго и
на останалите зли сили) от селското)
землище.
По традиция Г. е в черковния двор. ।
в планинските райони мъртвите се
погребват в близост до самата кыш
93
ггопник
гръмотгвпил
в двора Понякога местата за Г се
избират под вековнп дьбови дьрве-
та. коню се почитат като свещени,
сыцо край антични иди среднове-
ковни черковнша иди култови сгра-
ди. Место те са разположени около
оброчища.
<S Вакаре.и-кн. Хр Бьлгарски погре-
бални обичаи. С.. 1990; Генчев, Ст.
Обичаи и обреди. свьрзани сьс
смьргга и погребението. - В: Етног-
рафия на Бьлгария С.. 1985; Па-
рашкевов, П Погребалните обичаи у
бьлгарите. - Изв. на семинара по
славянска филология, кн. 2.
1906-1907 % Р \ чко Попон
ГРОБНИК= Вампир
ГРОЗДОБЕРНИК = Кръстовден
ГРОМ = Грьмотевица
ГРОМНА НЕДЕЛЯ = Oi йена Ма-
рия
ГРУППА Р Секула де генце
ГРЪМОВНИК Р И ЛИНДЕН
ГРЪМОДОЛ Р ИЛИНДЕН
ГРЪМОЛОМНИКР Илиндгн
ГРЪМОТЕВИЦА, । ром, трясък,
рёскавниа - образува се, според
езическите вярвания, заедно сьс
светкавииите вследствие на борбата
между ЗМЕЙОВЕТЕ И ХАЛИТЕ В НЕБЕ-
то. А според народнохристиянските
поверия Г е дело на св Илия Ко-
гато светецът подкара своята кола с
четири бели коня по небесния друм,
от тракането на колелата стават Г., а
под копитата на конете излизат
светкавииите. Според отделив вяр-
вания Г. се образуват от бьчвнте
или камъните, конто св Илия търка-
ля. В адаптирания от християнство-
то мит за гръмовержеца и неговия
противник Г и светкавииите се об-
разуват в резултат на схватката
между св Илия и небесния змей
(хала. ламя). Този мотив намира
широко поле за изява в българския
фолклор Повсеместно се вярва. че
там, кьдето пада Г., в земята се за-
бива железен клин или шиш (божа
стрем, трещен камы). смятан за
особено лековит, тьй като е част от
оръжието на небесния гръмовник. с
помощта на което той убива змея.
Вярва се. че Г пада най-често вьрху
церово дьрво Такова дьрво не се из-
ползва за горене, зашото се смята за
прокьлнато и наказано от Бог. От-
деляй суеверия сочат, че Г. биват
привличани от кучетата и овцете.
порази козината и ВЪЛНАТА им. За-
това когато гърми. тези животни се
пьдят далеч или се затварят в сто-
панските постройки. Пьрвата проле-
тена Г. е свьрзана с разнообразии
поверия и обреди. Вярва се. че тя
убива всички нампири Ако гръмне
за първи пьт през януари, се смята
че през годината ще умрат повече
вьзрастни хора; ако грьмне през
февруари - млади хора, а Г през
март означава, че ще умират пре-
димно жени Най-добре е пьрвата Г.
да е прели Гергьовден. което е
знак, че годината ще е плодородна.
По броя на Г. на този празник пред-
ричат каква ще е цената на житото и
царевицата. Ако гърми на Илин-
ДЕН. вярват, че орехите и лешници-
те ще са червиви и кухи. Ако пьрва-
та Г. е откъм изток, годината ще е
здрава и изобилна. Тогава всеки по-
чуква с железен предмет или с ка-
мък по главата си три пьти с поже-
ланието главата му да е желязна
(здрава). Сьс съшата цел стопаните
чукат по хамбарите и бъчвите, за да
се напьлнят с жито и вино. Те се
провират под дьрво. слагат прьст на
главата си и хвърлят камък през
нея. кичат се сьс здравей и коприва,
вземат с дясната си ръка парче хляб
и поставят камьчета под фиданките
грях
i х мно
- всичко това цели осигуряване на
здраве и плодородие през цялата го-
дина. Когато гърмн, водата в съдо-
всте се покрива с кърпа. защото спо-
ред поверието змеят (халата) може
да се скрие в нея Вьзрастните жени
прнбират девойките вкьщи. за да не
г и види змеят и да ги залюби. Всич-
ки подними и врьшници се скрн-
ваг. тьй като те служат като орьжие
на халата в битката й срещу змея
Когато гърмн. на двора хвърлят же-
лезин предмети и сечива. палят кан-
дилото и свещта от гергьовското
агне Против Г. се тачат определени
годишни календарни празници - ВЕ-
ЛИКИ ГЕ ЧЕТВЪН ЬЦИ. ТОДОРОВА ГА
НЕДЕЛЯ, ГоРЕЩНИЦИТЕ И ИЛИНДЕН,
двете ..криви сряди" преди и след
Гергьовден и дванадесетте ..черни
петъка" срещу големите празници
През тези дни не се работи никаква
домашна и поиска работа, за да не
пада Г върху хората и добитъка За
да се предпазят от Г., жените мнят
обредно косите си на Тодоровден
по времето. когато протичат конни-
те надбягвания.
в Георгчева. Ин Народен свегоглед
(знания и вяра). - В Етнографня на
България Т.З. С.. 1985; Ковачев. И
Народна астрономия и метеороло-
гия -СбНУ кн 30. С . 1914; Марч-
нон. Д. Избрани произведения Т. I.
С.. 1981. Ъ Рл чко Попов
ГРЯХ - основно понятие в традици-
онната нравствена система Особено
въздействие върху представите за
него оказва хрнстиянската религия
Най-големият Г. е на Адам и Ева.
конто не изпълнилн Божията запо-
вед и послушали превърнатия в
змия дявол, подтикнал ги да ядат
от забранен и я плод. Ето зашо всеки
Г. се възприема като деяние на дяво-
ла. седяш на лявото рамо на човека.
Г е всяко нарушаване на Божиите
заповеди и догми. непочитанетона
иконите и креста, неспазването на
поста и забраната за работа в неделя
и на празник. неуважението към цър-
ковните служители Като голям Г.
се окачествяват убийството, кражба-
га. прелюбодеянието. непочитането
на роднтелите. магьосничеството,
пиянството. лихварството, бездел-
ничеството, женската суетност. не-
гостоопрнемството и лъжата. Спо-
ред народа ДУШИТЕ на грешницнте
। са осъдени на вечни мъки в ада.
Често представите за Г. се евързват
с неспазването на редица традицион-
ни норми. наложени от старинна
езически вярвания за заобикалящия
свят. Грехота е да се ляга. яде или
хвърля смет срещу Слънцето; да се
сяда на къшния ПРАГ, където живее
семейният стоили покровител; да
се секат стари дървета; да се убива
ЕДЕН или ЩЪРКЕЛ; да се гори хомот
или мотовилка и др
=> Георгчева Ив Народен светоглед
(знания и вяра). - В: Етнографня на
България. Т.З. С . 1985; Маринов, Д
Избрани произведения. Т.1. С.. 1981;
Михан./она. К За някои морални
норми в легендата за грешната май-
ка на св Петър в славянская фолк-
лор. - В: Проблемн на българския
фолклор. Т.8. С., 1991. Рачко
Попон
ГУМНО - название за двор, ограде-
но място или харман. Тъй като е в
непосредствена близост с дома (ус-
военото културно пространство)
често се индентифицира с място. ко-
ето е опасно, външно, населено сьс
злосторни демоннчни сили. Затова
то трябва да бъде надеждно ограде-
но и да служи за преграда против
лошите сили Вярва се. че при заг-
раждане на ново Г. непременно
г» ндз глк
95
трябва да се засади бряст, тъй като
той пропъжда БОЛЕСТИ I е и ДЕМо-
нни-;. Г или харман се правят на из-
точни и южни места, конто са огре-
ни от слънцето. Те не бива да са в
близост до запустели къши и воде-
ници. до самодивски извори и дър-
вета В противен случай народната
вяра убеждава. че момите от семейс-
твото ше бъдат залюбенн от змей.
Съществуват разнообразно старин-
ни предания за медни Г. като бойни
полета на змейовете. На тези Г зме-
йовете пасяли и своите стада. Инте-
рес в това отношение представлява
апокрифьт «Слово Самоиле проро-
ка> от XV в., както и вярването, че
на запустял харман къща не бива да
се строи, защото ше се превьрне в
змейчева В Странджа стопаниге ко-
лят в средата на хармана курбан в
чест на ня I бра, за да им е спорна
работата Г. или харман са един от
най-честите пародии названия на оь-
РЕДНИТЕ ХЛЯЬОВЕ За КОЛЕДА. ГЕР-
ГЬОВДЕН и Великден
§ Венедиков. Ив Медното гумно на
прабългарите. С.. 1983; Георгиева,
Ив. Българска народна митология
С.. 1983; Маринов. Д. Избрани прои-
зведения. T.I. С.. 1981. Рачко
Попов
ГУ ИДУ РАК = Караконджол
ГУ ЩЕР - според народните предс-
тави живее заедно със змиите в
змийската пещера на края на света.
Г. излиза от леговището си с нас-
тъпването на пролегта - на Баьа
Марта, Младенца и Благовец. За-
това през тези празници жените оби-
калят домовете и градините си. като
чукат с тенекинн и внкат силно: „Бя-
гайте змии и гушери, че Баба Марта
(Дядо Благовец) иде да ви у дари с
желез ни я топуз (да ви тегли с канта-
рн)!“ Със същата цел се палят и
прескачат огньове на двора и пред
къшния ПРАГ.
Има поверие, че ако Г. доживее до
40 години. на него му поникват кри-
па и се превръща в змей или лдмя.
В ГЮНЕДЕЛНИКА ОТ ТОДОРОВАГА
НЕДЕЛЯ (песи, бесни. чисти понедел-
ник) жените изпичат направо в жар-
та на огнншето специаянн обредни
хляьове с формата на змия В юж-
нотракийските области такъв хляб
се нарича гушерица. От него ядат
всички. Дават и на домашните жи-
вотни. за да не ги хапят змии и Г.
през пятого. Г. се наричат някои за-
болявания на гърлото.
•S Маринов, Д. Избрани произведе-
ния. Т. 1, С.. 1981. Ъ Ра чко Попов
гЪба - един от растителниге сим-
воли на дивата и неусвоена природа.
Тя е един от атрибутите на самоди-
ВИТЕ. Повсеместна е представата. че
там, където самодивите играят свое-
то хоро. ннкнат само отровни само-
вилски Г. Ако човек мине или стъпн
на самодивското хорище (играло),
ако бере от Г. на горските деви, той
заболява неизлечимо. Понякога Г.
се асоцира със символите на мъжко-
то начало. Според едно предание от
Средните Родопи хората след пото-
па са произлезли от Г., конто Гос-
под посял на земята.
S Георгиева. Ив. Българска народна
митология. С.. 1983; Начева, Т. и
Хр Калайджиева. Проучване астро-
номические познания на най-въз-
растното население в Средните Ро-
допи. - Интердисциплинарни изс-
ледвания на Археологическня инс-
титут на БАН. Т. 18, С.. 1991. Рач-
ко Попов
Г10.1 = Трендафил
ГЮРГА САМОДИВА Р Самоди-
ва. Крали Марко
ГЮРГОВДЕН = Гергьовден
ДА* I. О(
ДА Г
ДАЖБО1 - бог, син на Свар» ч си-1
ред един старобългарскп иревод на
на хронографията н. Иоан Малала,
където и името на Хефест е замене-
но сьс Сварог Д. е бог на СЛЪНЦЕТО
и е небесният огьн, конто дава свет-
лина и топлина:..и посемь царст-
вова сынь его именемь Солнце, его
же наричають Дажьбогь < Хроногра-
фията на Иоан Малала, ср. съобше-
нието под 1114 г. в <Ипатиевски ле-
топно) Среша се у сьрбите като Да-
I бог - .лаваш бог". Според Ст Мла-
денов думата .лажба" е етимологич-
но свързана с Дажь Богь Ио тези
оскъдни Дании може да се предпола-
га. че Д. е бил почитан и у бьлгарс-
ките славяни Негови агрибутн са
। горе и сльнце. той е небесният огьн.
а основната му функция е. най-общо
! казано, стопанска; за вярвашите в
него долу на земята той е даваш бог.
S М.шденов, Ст. Етимологически и
| правописен речник на българския
книжовен език. С., 1941; Српски ми-
толошки речник Београд, 1970;
Спюйнев, А Българските славяни
Митология и религия. С.. 1988
ЪАнлни Стой нен
ДАЙ Л АДА = Ладуване
ДАР - даряването на вещи и храни в
делничния и обредния живот на бъл-
гарите е особено широко разпрост-
ранено явление. То с знак на уваже-
ние и почит. на приобшаване кьм
света на прадедите или друга социа-
лна трупа или общност, на благодар-
ност или личен обет, почива до го-
ляма степей на убеждението, че
..всичко каквото си дал на този свят.
ги се връща в отвъдното". Жерт-
воприношенияга са своеобразен
Д. на свръхестествените езически
демони и божества, както и на хрис-
тиянските светци. На змея, орисни-
цип .самодивите и персонифици-
раните болести (шарка. чума) же-
ните оставят кравайчета и питки. на-
мазани с мед; в тяхна чест колят
черни кокошки. чиято кръв изтича
под ..змейчовото дьрво" или на „са-
модивската софра" За стопана на
дома и извора (нивата) се оставят
вино, великденско яйце, конец от
дрехата. мляко и пари. На всеки го-
лям християнски празник жените
раздават помежду си ОБРЕДЕН хляб
или варено жито, конто се осмис-
лят като Д. на светеца патрон. Раз-
дават се пьрвото издоено млято на
Гергьовден. пьрвото сирене, пьр-
вият мед и пьрвите плодове. Даря-
ването сьпьтства почти всичкн ка-
лендарни, семейни и стопански
празници КоЛЕДАРИТЕ и сурвака-
РИТЕ се даряват с краваи. сушени
плодове и месо Пеперударките и
лазарките се даряват с брашно и
яйца. Бабите акушерки се даряват с
ризи, чорапи и кърпи на Бабинден.
овчарите - на Гергьовден и Димит-
ровден; младите булки - на Тодо-
РОВДЕН. Малките деца се даряват от
крьстниците и близкнте след крь-
щението и ритуалното им крадене.
Д. на булката. наричан прикя, стоп,
чеиз, дрей, руба, товар, придан, иг-
рае значителна роля в сватбената
обредност. Той е знак на социален
престиж, тьй като показва наяве
уменията на младата невеста. При
погребение задължително се даря-
ват гробарите. кьпачнте на мертве-
ца и жените, конто са месили обред-
ните хлябове. Даряването е типично
и за обредите на ПОБРАТИМЯВане и
97
ДВЛДЕСЕТИНИ ДЕН
осиновяване на чуждо ДЕТЬ. Д. с
задължителен, когато се отива за
пьрви пьт на гости в новопостроена
кыца (стурн.чсване, стурнё, тур-
н.чска, дсвет, свещенё). Д. се дава и
на майстора, когато се постави пок-
ривната конструкция Кьм сферата
на дарителството принадлежат стро-
ежите на чешми и кладенци, на па-
раклиси и оброни, на мостовв и
черковни с г рад и
Я Етнография на Бьлгария Т.З, С.,
1985; Маринов. Д. Избрани произве-
дения. Т.1, С., 1981. Ра чко
Попов
ДВЛДЕСЕТИНИ Р По.мен
ДЕВЕ! ИНН Р Помеи
ДЕВТАШЛАРИ = Поьити камьни
ДЕДИЦИ РСурвакане
ДЕДНИК = Бъдник
ДЕМЕТРА Р Велика богиня мал-
ка, Бендида
ДЕМОН - дума от грьцки произ-
ход, означаваща най-общо дух В
грьцката митология с нея се окачес-
твява някаква неопределена божест-
вена сила. - по-често злосторна. от-
колкото благоразположена кьм чо-
века. която определя неговата жиз-
нена сьдба. У Омир Д. се равнява по
сила на боговете. Хезиод описва Д.
като божествен посредник между не-
бето (боговете) и земята (хората).
Той, както Платон и Хипократ. ин-
терпретира Д. като персонаж с
двойнствена природа. В древногрьц-
ката философия с понятието Д. се
обозначава всяка божествена сила,
скрита в отделния индивид. В древ-
норимската митология на гръцкия
Д сьответствува геният. схващан
като олицетворение на човешката
душа и изпълняващ функциите на
митичен прародител и покровител
на рода и фамилията. В религиозни-
те системи на примнтивннте племе-
на и народи Д. е предимно зьл бо-
лестотворен дух и вьплъшение на
злочесттата сьдба. Ранното христня-
нство наследява представите за Д ,
като ги насища предимно с отрица-
телна мнтологична семантика. Д. за-
почва да се осмисля като ьяс, като
злосторна сврьхестествена сила,
аналогична место на самия дявол.
Според представителя на немския
еволюционизьм Вилхелм Вунд Д.
се свьрзва с различните представи
за самостоятелното сыцествуване
на душата на нечистите мъргьв-
ЦИ - НАМПИРИ И ВЪРКОЛАЦИ.
Неговата теза има последователи и
до днес. конто приемат, че Д. предс-
тавляват духовете (душите) на по-
койницн. Те имат най-разнообразни
проявления Д. са видими или неви-
дими, пльтни или безпльтни, зоо-
морфни или антропоморфни, добри
или лоши. Те формират пласта на
низшата митология - демонология.
§ Георгиева, Ив Народен мироглед
- В: Българска народна култура. С.,
1981. Der Grosse Brockhaus. В 3.
Wiesbaden. 1953; Мифы народов
мира. Т.1. М., 1980; Wundt. W.
Voelkerpsychologie. Sprache. Mylhos
und Sitte. Leipzig. В 2. 1906. Рачко
Попов
ДЕН - от мнтологична гледна точка
символизира мьжкото и жизнеут-
вьрждаващо начало, Сл ЬНЦЕТО и
светлината, здравето и живота Той
олицетворява хармонията в косми-
чески план. Началото му се поставя
с пьрвото кукуригане на петлите, ко-
ето слага край на деструктивността
на НОЩТА. Съществуват поверия, че
Д. и ношта са брат и сестра, конто
никога не се виждат, или две кълбе-
та. Едното кълбо е бяло. а другого -
черно. Когато дядо Господ размо-
тава бялото кълбо по-бавно, Д. от
лг пин а
О 1*111111111
седмицата имат свои характеристи-
ки и се осмис ляг по различен начин
Един от тях са добри и носят шастис
- нош летник. спорадично гряда,
mi 1ВЫТ1.К и неделя Другите са
лоши и опасни - вторник, пет ьк и
на места сряда Съботата е Д в па-
мет на мъртвите Всеобщие убежде-
ние™. че Д влияе върху СЪДБАТА и
дейността на човека Родените в
добрите Д. хора са здрави, имотнн и
дълголетни В тези Д. се започва
всяка нова дейност - оран, сеитба.
жетва. строеж на нова къша. годеж.
сватба. венчавка Нещастни и болна-
ви са хората. родени във вторник и
петък В тези Д не се тръгва на път.
не се започва нова работа, защото
няма да приключи благоприятно
Годишните православии празници
също се делят на добри и лоши
..Хубаев" са Димитровден. Коле-
да. Сз роил. Водици. Великден.
Гергьовдеп „Хаталия" (тежкн)
празници са Симеоновден. Харалам-
пи. св Мина
В целогодишния календарей цнкьл
има продължителни перноди от
лоши Д Такива се седмиците на
Мрьсните Д . Тодоровата и Рз -
СА-'К'КА I а неделя Понякога тези
отрязъии от epexie се осмислят като
три сестри Тяхната обредност се ха-
рактеризира със строго спазване на
забрани от различно естество
Нечисти и опасни са 40-те дни след
раждане на дете. след първата брач-
на нош и след смъртта на човека
§ Георгиева. Пв Българска народна
митология С . 19X3 Маринов. Д.
Избрани произведения Г I. С.. 1981
Ра чко Попон
ЛЕНИНА. Денница - поетично наз-
вание на Зорницата, нзползувано
предимно в българските народни
песни и прнказки. Според едно пре-
дание Д била царска дъщеря. която
се омъжила за imi ii - юнак, който
„конто до кръета бил ерген. а надо-
лу - шарсн смок". В сватбената нош
младожеиците ее поселили в hi i.e-
то. като се превърнали в звезди. Д
станала Зорница. която нзгрявала от
шток. А змеят бил Юнак-звезда, по-
явяваша се от запад. В един популя-
рен песенен мотив Д. е представена
като сестра на С II.HHEIO Веднъж
юначният момък Бранко се обзало-
жил със Слънцето. че може да го нз-
превари с коня си в състезание. Той
спечелнл облога и в замяна получил
за съпрута слънчевата сестра В ня-
кои по-разгърнати варианти на сю-
жета Бранковата невеста се превръ-
ща в з.меица, която властна над вод
ните пространства и всички болести
Мот ивът за Д - морска змеица. коя
то потопява корабите на моряиите в
Черно море и лодките на рибарите в
Дунав и Тунджа и която заедно с
ЮДИТЕ И САМОДИВИТЕ причинява
бури И ВИХРЗШКИ. БОЛЕС III и
гмърт. е сред нан-разпространените
в българския фолклор Най-често
битките срешу Д. се водят от покро-
вителя на водните пространства и
риболова св Никола. Най-вече в ре-
зултат на митологичната си връзка
със Слънцето познат е и мотивът за
женитбата му с мома Д Д. или Зор-
ница се възпява в моминските сват-
бени песни С нея младите споделят
своите блянове за съпружеско доб-
ру ване и щастлива съдба. А невес-
тинските накити и одежди се сравня-
ват по своя блясък и красота с Д
га Маринов. Д. Избрани произведе-
ния Т I, С.. 1981; Осинин. Д. Свети
Никола в народимте песни. - Бъл-
гарска реч. Год XI. (1936-1937).
Рлчко Попон
ДЕРВИШИ = Кукери
лете
лете голом!шт
ДЕТЕ - чедо. рожба. Раждането е
цента на всяка женитба според на-
родного схвашане - ..Къша без деца.
огън да я гори" Голяма част от
сватбените обреди целят магическо-
го осъшествяване на тази цел: мла-
доженците се пазят и опалват про-
тив ..завързване" (лишаване от по-
тентност). през пазвата на булката
се пускат семена и яйца, свекървата
и подава в ръцете мъжко Д . карат
младоженците да се огледат в огле-
ЛАЛо. за да приличат рожбите им на
тях В периода от раждането до цър-
ковното кръщение новороденото се
смята за нечисто, то принадлежи в
по-голяма стелен към света на пра-
дедите, от който идва. и затова е
особено уязвимо от страна на злос-
торни ДЕМОНИ И СИЛИ (НАВИ И СА-
МОДИВИ). През този междинен пе-
риод Д се нарича адамче, крыло,
ЕВРЕИЧЕ. поганче. Първият стал от
нсговата социализация и приобшава-
нс към рода се осьществява с хрнс-
тиянската кръщавка. нзвьршвана от
кума. Следващите етапи се евърз-
ват с обредите крадене или за. юга -
не. първа стрижба. прохождане. Кра-
денето на Д. става обикновено до на-
вършване на една година. Извършва
се от кръетника, някой близък родс-
твеник или съсед. След като майка-
та намери Д . тя дарява ..крадена" с
кат дрехи и го канн на гошавка. Кра-
денето се извършва с цел да се оси-
гурят здраве. плодовит брак и добра
професия на Д Место то е съпрово-
дено и от първата стрижба на коса-
I а му Според местната традиция
с грижбата става под плодно дърво.
като косите се запазват от майката
или се заравят под камък. хвърлят
е п реката При прохождането на Д.
се меси и раздана спецнална питка -
прощъпалница. престъпалкя. около
която се нареждат различии предме-
ти - книга, метър. ножица. Ако Д.
посегне към книгата. вярват, че ше
стане учител. Първият изваден мле-
чен зъб се хвърля на покрива с поже-
ланието: „На ти гарго (мечко) кос-
тей зъб. дай ми железен!" С поот-
растването Д, започва да се обучава
и посвешава вежедневните и обред-
ните задълження. С особено ритуал-
но значение се отличават първото
запридане на момичето и първата
изорана бразда от момчето. Изпре-
дената за първи път нишка бабата
хвърля в реката и благославя внуч-
ката си преденето да и „върви като
по вода" А за първата оран на своя
син майката приготвя специален оь-
РЕДЕН хляь. Посвещаването на Д. в
традицните и обнчанте на възраст-
ните се извършва посредством учас-
тието им като помошнини или наб-
людатели в тях: С КОЛЕДАРИТЕ вър-
вят момчета (магарета, котета), кон-
то носят днеагите с продукти. Деца-
та са основни участници в сурвака-
нето. лазаруването и обнчанте за
дъжд Пеперуда и Герман; те са
главни обреднн лица при Еньовата
буля, при сватбата (шаферки) и ку-
МИЧЕНЕГО.
S Генчев, Ст. Семейнн празници и
обичаи. - В: Етнография на Бълга-
рия. Т.З.С., 1985; Крьстанова. К.
Възрастови регулативни функции на
народната социалнонормативна кул-
тура - В Етнотрафски проблеми на
народната духовна култура. С.,
1989; Маринов. Д. Избрани произве-
дения. T.I. С.. 1981. Рлчко По-
пон
ДЕТЕ ГОЛОМЕШЕ Р Секула де-
тей ЦЕ
ДЖАДИЯ Р Mai ьосница. Вам-
пир
ДЖАМАЛА Р Кръстовдвн, Сур-
ДЖ ХМ СЛАГИ
ДИМИТРОВСКЛ ЗЛДУШНИЦЛ
100 ВАКАНЕ
ДЖАМА ЛАРИ = Кл кери
ДЖАНГАЛО3 = П H.IFHHK
ДЖЕМ АЛАРЕ Р Сз рвакане
ДЖЕНДЕМ = Ад
ДЖЕРМАН = Герман
ДЖИНС = Рол
ДЖУ ДЖЕ Р Их полини
ДЖУ МАЛИ = Kskeph
ДЖУ РДЖОВДЪН = Ген ъовден
ДЗВЕРИНИ ДНИ = Вълчи нраз-
ници
ДИВОГЪНРОгън
ДИВА = Самодива
ДИДЕИН = Мора
ДИДЕНКО = Мора
ДИ.1АФ = Маша
ДИМИИ = Гащи
ДИМИТРОВДЕН. Мйтровлен (26
окт > - празник. честван в деня на
свети великомъченик Димитрий
Мироточиво (Солунски). загинал за
Хрнстовата вяра и канонизиран от
източноправославната църква В на-
родния календар Д. се тачи като го-
лям празник.свързан с поврат в го-
дишното време и с началото на зи-
мата. Вярва се. че в полунощ срещу
Д. „небето се от варя'. В народния
култ към светеца той се мислн по-
голям брат близнак на св. Георги. В
иконографиятасе изобразява като
светец конник, който язди на червен
кон За него българите казват. че
.дядо Димитър разтърсва дългата
си бяла брада и от нея се изсипва
първият снят". Фолклорната тради-
ция понякога представи св Димитър
като брат на архангел Михаил.
който „взема" душите на мъртвите.
Светецът се смята покровител на
зимата. студа и снега. На Д. свърш-
ва традиционният период (от Г ЕР-
гьовден до Д.) за наетите сезонни
работници - пастири, ратаи, и след
разплащане с тях ги освобождават.
Понякога това става на следващия
ден, наречен Разпус. От връзката на
св Димитър със зимата. т е. студа.
мрака и СМЪРТТА се извежда врьэка-
та му и със света на мъртвите. У
всички българи всъботата преди
Д. се прави Дичитровската задуш-
ница На Д. се нзвьршват различии
гадания - за времето през зимата; за
това. колко мед ще се събере през
лятото; за здраве и имотност. Уст-
ройват се семей но-родов и или лич-
ни патроннн чествания, общоселски
службн. храмови празници И СЪОРО-
ве. Познати в цялата българска ет-
ническа територия и отбелязвани
съобразно местната традиция, те са
заложени върху вярата в патрона
светец и очакваното от него покро-
вителство. Св Димитър се почита и
като покровител на мишките <вж.
Миши 11Разници>. Обредносгга на
Д. отразява древни митологични
представи и вярвания. осмислени в
християнски дух и адаптирани към
православния календар. На битово-
християнско равнише в празника Д
се проявява близначната идея за ор-
ганизацията на календарного време
Тя намира отражение и в поговорка-
та ..Свети Георги лято носи, а свети
Димитър - зима**.
S Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозно обичаи. - В Избрани про-
изведения. Т.I.C.. 1981. с. 366.690.
Попов, Р. Светци близнаци в бъл-
га реки я народен календар. С.. 1991.
5-14. Маргарита Василева
ДИМИТРОВСКА ЗАДУ ШНИЦА=
ДИМИТРОВДЕН. Задушпица
ДИОНИС (Dionysos)-едно от име-
ната прозвища на върховното божес-
тво на траките. което доуточнява не-
говата същностна характеристика, а
също и гръцки бог, който се наста-
нява най-късно в олимпийский пан-
ДИОНИС
ДИОНИС
101
./uoiim
теои. Първото му споменаване е в
<Илиада> на Омир вьв връзка с Ли-
кург (син на Дрианг). косого по-къс-
ната антична писмена традиция
превръща в цар на траките едони (в
зоната на Югозападна Тракия) или
на тези при Хелеспонта (Дарданели-
те) в района на тракийския югоиз-
ток. Тъй като Ликург преследва с
остен кърмачките на луду ваши я Д. и
подгонва и сам и я бог, те всички
хвърлят своите тирсове (тояга-же-
зъл. на горния край с борова шишар-
ка или със снопче лозови или бръш-
лянови листа и панделки). А Д уп-
лашен се гмурва в морето, където го
приютява в лоното си Тетида - ва-
риант на Велика га ыл пня майка.
Целият акт е култов полет, който
отвежда до пълното прераждане на
собствената природа и следовагелно
към бсзсмъртието. Тъй като в посо-
чените писмени извори е застъпено
мненисто, че богът преминава от
Азия (т.е.Мала Азия) в Европа, една
от посоките на търсенето на неговня
произход е в малоазийско-анато-
лийска среда. От дру1 а страна още в
минойските и в микенските таблич-
ки с линейно писмо е засвидетелст-
вувано името на Д. - обстоятелство
което отвежда вече към самата Гър-
ция В историографията се поддър-
жа също и тезата за тракийския про-
изход на Д. и то поради доказаната
религия от дионисов тип в Тракия В
действителност същността на Д. и
нейните различии страна са присъ-
щи за целия огромен ареал на Из-
ючносредиземноморския свят, къ-
дето за всички места е характерно
едно божество на постоянного уми-
ране и на нового раждане. Като но-
си тел на идеята за всевъзраждащата
се мощ на природата Д. е свързан
със силите на темните недра и има
пряко отношение сподземния свят и
със задгробния живот. Известно е
преданието, което му приписва сли-
зането в мрачного царство на смърт-
та, за да из веде оггам майка си Се-
мена на горния свят. Този е пътят,
по който може да се открие прекият
паралелизъм на Д. с Орфей, а оттук
и със ЗЛЛМОКСИС. който също като
тях се отте1ля за четири години от
света на живите в подземного си жи-
лище (пещера) В този смнсъл не са
случайни и локализациитс на Д. в
писмената антична традиция, конто
съвпадат с местоположенията на
Орфей и на ръководената от него
царска династия. Различните версии
често представят Д. в конфликт с
Орфей (Аполон), но и примиряват
противопоставянето на хтоничното
(земното) и на соларното (сльнчево-
то) начало, персонифицирано от
тези носители, защото превръщат
Орфей в наследник на дионисовите
ДИОНИС
дионш
тайнн обрели и мистерии Това на-
мира най-ясно отражение в действу-
вашото в I ракия безкннжно арис-
тократично учение на тракиискич
орфизъи Най-древното свети лише
на Д е известно от Херодот. конто
пише че тракнйското теме владее
..прориналишето на Д . което се на-
мира на най-високата танина като
прорицате ли на свет клише го служат
беси, едно теме от сотрите: нма
жрица, която дава отговорите както
в Делфи" Вероятно за този религи-
озен центьр се отнасят и думите на
Макробий „Научаваме. че в Тракия
Сльнцсто и Л ибер (римского нме на
Д.)се смятат за един и същи бог
Него тракнте нармчат Себадий (Се-
базий) и на този бог на хьл.ма Зил-
мисос е посветен храм във форма на
ротонда, чнито покрив по средата е
открит" Многобройнн са опнтите да
се локализнра знаменитого прорица-
лище - и в Родолите, и в Стара п та-
нина. и в Пангеи, и къде ли не. но
най-вероятно тук думала е за сьщес-
твуването не на едно. а на много по-
читали Дионисови светилища -
нещосъвсем естествен© По-важно
е. че приведените свидетелства разк-
риват со.тарно-хтоничния характер
на тракийската религия, като крайни
достижение и синтез и пряко я свър-
зват с името прозвище Залмоксис
(Зилмисос) - несъмнено едно релик-
тово означение на върховното бо-
жество цар за тези територии. Под
повърхността на обобщения образ на
Д могат да се видят обаче и други
съставки. конто се свързват с тра-
кийския Загреб и с трако-фригийско-
то божество Сабазий. Самият Загрей
има общо космически характер и из-
пьква не само като господар на при-
родата, на вегетацията. но и като по-
велител на стихните Нан-ранното
Дионис, июйраяен върху оброчна
точка
му споменаване е от края на VI - на-
лалото на V в.пр.Хр.. когато се нала-
I а като г лавно божество - наследник
на Зевс, в гръцката орфическа теого-
ния Най-важнпят обред в иегова
чест с прссъздаванего и разкъсване-
то на самого божие тяло и на кето-
вого разхвърляне, за да се събере то
отново и да гарантира възраждането
и безсмъртието, посъщкя начин
както стой този вьпрос по отноше-
ние на човешките жертвоприноше-
ния на Залмоксис. Всъшност ван-
тичната писмена традиция Загрей е
означен като ..първия" Дне него се
евързва раждането на трагедията Тя
води началото си от дионисовите
буйства във Виза в днешна Стран-
джа, предишната Бизи я - твърдина
на тракийските царе. Реминисценци-
ите на тези обреди се долавят в гра-
дииионната народна култура и са
познати н днес в този район - в зо-
ната на Югоизточна Бьлгария, пора-
ди връзката на древните Дионисии с
ежегодните празници на кукерите
ЛИОН1К
додолл
на Сигил иен тя (вж. Тракииско
нас II ,кто) В този предпролетен
карнавал с богата обредност се
преплитат ритуалн и вярвания. ком-
то пазят жнзнеността на отношение-
го кьм тракийскняД. Приемстве-
нос । та ее дсмонстрира пряко от фа*
лическиге действия, от маските на
участннцитс. от обредното заорава-
hi и сеитба. от имнтирането на
смыч । л чрез ритуалното убийство
на царя, но и от идеята за възражда-
нето. Следи от Д могат да се откри-
ят и на по-низши и на по висши рав-
нины в народната религиозно-праз-
нична система. За вероятен иегов
приемник се сочи св.Трифон, извес-
тен като Грифон Зарезан. Сьщина-
га на нетовия празник е обредното
зарязване на лозята. а самого обоз-
начение на началото на стопанската
година се разглежда като по-особена
форма на предпролетните Дионнсо-
ви т ьржества Що се отнася до Саба-
лий - име. с което тракнте според
Макробий наричат Д., знае се. че
това е великият бог на фригите. В
Тракия той се среща понякога всин-
кретизъмс тракийския конник.
Според лексикографа Хезихий. си-
лените (сатирите). конто играят
роля в Дионисовия култ. се наричат
„сауадаи" или „саудой", което не
може да се отдели от името на бога
Сабалий. Сауазий. Сабадий, Сабос.
като последната форма означава
съшо и неговите почитатели Макар
и не винаги идентични. неговата
природа и ритуалите му са близки
до тези на Д., което довежда до ели-
ването му с почитания от гърците
Д., и то оше доста рано - през V
в пр.Хр Сабалий се идентифицира и
сьс Зевс, което се документира и
чрез паметнини от тракийските земи
от римската епоха - Зевс Д . Зевс Са-
балий. очевидно означение на едно
вьрховно божество Самият вьлглас
„сабой" в мистериите на Д. е показа-
телен за произхода на другого име
на бога - Сабалий То може да се чуе
и днес в някои латворени полета на
Бьлгария. каквото е Егрополското.
„Сабо, сабой" подвикват призори
участннцитс в чествуването на януа-
рския АтаНасовден (равностоен на
февруарско-мартенскнте Дионисии),
когато се сьбират над града по та-
мошняя Черни врьх.
Фол. Ал Тракийскияг Дионис Кн.
пьрва Загрей. С.. 1991; с всичкн из-
вори. Днмигьр Попов
ДОДОЛА = ПЕПЕРУДА
ДОЛНЯКРВжы-
ДОМАКИН - Старец
ДО.МЛЕ Р Тодоровден
ДОМОШАР(КА) = Сюпдн. Змия
ДРАГАНЧО = Герман
ДРАКУС = Вампир. Ку керн
ДРЕЮВДЕН = Андре! идеи
ДРЬВНИК - 1. Мястото. където се
нареждат и секат дьрвата за огрев
2. Пьньт. върху конто се секат дьр-
вата. Д. често се явява в народните
вярвания. обреди и магически лечеб-
ни практики. За грях се смята урини-
рането на Д. На Игнажден сутрин-
та първияг излязъл от дома трябва
да вземе шумка (трески) от Д и да я
внесе вкъщи при огнището. Полез-
нчкыи съшо внася шумка от Д и с
нея разравя огьня в огнището Д е
едно от местата, където играят ку-
керите по Сирница При обредното
гонене на змии и гущери на Благо-
вещение и Еремин при Д. започва
и евършва дрънкането с маши и ръ-
жени. Макар и в по-релки случаи, до
Д. се из^ършват някои сватбени об-
реди - там бръенат младоженеца
прели сватбата и отбулват невеста-
та Познатн са народолечебни прак-
ДРЯИ
ДУДУ I
тики, конто се извьршват единстве-
но при Д
S Маринов. Д Народна вяра и ре-
лнгиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения Т I.C., 1981.
185. Ъ Маргарита Васи.теЛЛ
ДРЯН (Cornu* mas) - в раститслння
митологнчен код на българите е
символ на издръжливост, здраве и
долголетие В отделки апокрифни
легенди и народни предания Д е
представен като дървото на Господ
или на ДЯВОЛА. Когато Бог слязъл
от небето. той седнал да почине на
единственото дърво - Д.. разполо-
женосред необятния океан От там
видял отражението си върху водна та
повърхност и му рекьл ..Изскочи!".
Така от сянкат а си Господ сътво-
рил своя противник - дявола. Кога-
то двамата си разпределили расти-
телния свят, дяволът седнал под Д .
зашото решил, че щом дървото цъф-
тн набрано, първо ше ладе и плод
Господ сн избрал черешата и така за
сетей път надвил лукавия си против-
ник Затова, макар и рядко. в някои
български райони Д се смята за дя-
волско дърво (Странджа) Заради
своята жнлавост и якост, както и за-
ради ранния си цъфтеж Д. се използ-
ва широко в обнчанте и обредите.
От Д се правят сурвачките на де-
цата и момните от едноименния но-
вогодншен обивай С дрянови пъпки
от сурвачките жените си мнят коси-
те. за да растат гъсти и дълги В на-
вечерието на Новата година стопа-
ните пускат дрянови пъпки върху
огъня и ги наричат за всеки член от
семейството Наричат и за домашни-
те животни Ако пъпката се пукне.
това е знак за добро здраве и дълго-
летие през годината. Разиъфнали
дрянови клонки момите слагал в
иычаната eoiki за обичая ладува-
HI или нап.чване на пръетени. В Ро-
долите котлето с моминските кит-
ки и пръетени се оставя една нош
под т и ндафил или Д. В Зап, Бъл-
гария младите берат дрянови клон-
кн на Младенци (9 март) и кичатс
тях портите. Гълтат по една дрянова
пъпка за здраве От Д. в някои райо-
ни ее изработват традиционните
сватбени аксесоарн - знаме и ку-
мово дрьвце. Узряването на дрен-
ките предвещава началото на седен-
карския период. Заклаждането на
първата седянка е съпроводено с пе-
сенния припев: „Дойдоха дренките,
момите на седенките". Вярва ее, че е
грешно да се гори Д в огъня.
S Георгиева. Ив Българска народна
митология С.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения. Т I, С.. 1981.
Ъ Ра чко Попон
ДУДУЛ = Пеперуда
ДУНАВЕЦ/>Вягьр
Д$ ХОВДЕН, Св.Дух - народного
название на празника в чест на Све-
тин Дух. отбелязан в източноправос-
лавния календар на 51. ден след Ве-
ликден Д. е винаги в ПОНЕДЕЛ-
ник. Вярва се, че тогава започва Ру-
ca.'ickaia неделя. В някои краиша
(напр Търновско) смятат, че руса-
линте сн отивали на Д. От Д. се
спазват строго редица забрани и об-
редни действия за предпазване от
русалиите. Д. се празнува особено
от неотродилите се жени, за да раж-
дат здраво деца. Сутринта на Д.
жена с пьрво дете прави русалски
венец от различно треви. който то
носи три дни; по-кьено с отварата от
тревите на съшия венец къпят бодни
от ревматизъм и обриви (Беркове-
ко) На Д в цьрквата богомолцнте
клякат и слагат под коленете си
стрькове от цветето русаля, селим,
пел ин. седеф. орешец, калофер. а
после । и отнасят вкъши за предпаз-
ване от молци Широко разпростра-
нено у българите е вярването, че ду-
шите на мъртвите са на свобода от
Ве.шкия че I въигьк, а на Д. се при-
бора! в । робовете. под мам ван и с
орехови клончега В събога предо Д.
се право задушница (моша в някои
североизточни райони) и се помена-
ват всички мъртви Освен задължи-
телните за случая храни, се носи и
оставя по гробовете орехова шума
От Д тръгват пружините на русалии
(калушари). конто обикалят за пло-
дородие и лекуват русаиката (<</-
модиве ката) болеет-
's Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозно народно обичаи - В Изб-
рани произведения T.I.C.. 1981.
с.651; Арнаудов. М. Кукери и руса-
лии В: Студии вьрху бъл1арските
обреди и легенди. Т 1. С., 1972.
187-198.Георгиева, Ив Българска
народна митология С„ 1983.
121-122. Ъ Маргарита Василина
ДУША - според народннте предста-
ви. когато човек умира, Д. излиза
през устата му във вид на въздух
(пара, мъглнца) или насекомо (му-
шица, пчела) Д. излиза от тялото с
помощта на Архангел Михаил, на-
ричан повсеместно душовадник. С
меч или с нож той измъква Д. и пос-
ле нзтрива окървавеното си оръжие
в кърпа. поставяна винаги до мърт-
веца Според отделив представи ар-
хангелът търкулва златна ябълка и
Д. се спуска след нея да я хване. В
продолжение на 40 дни след СМЪРТ-
га тя остава на земята и обнкаля
всички места, конто човскът е посе-
тил прнживе (..Д. събира стъпките
си"). Затова през този период на
мястото на смъртта всяка вечер се
пали свет, за да не се лута Д. в тъм-
нината. На 40 ден в ранно утро ан-
I ели IЕ и диполи ГЕ понасят Д към
отвъдния свят Затова преди изгрев
жените поставят бутилка с бяло
нино на гроба и вярват. че в нея се
отразява Д. на мьртвия. Те раздават
и прясно изпечена пита и вярват. че
парата, която излиза от нея. е Д на
покойника Спорадично на 40 ден
върху гроба се пали огьн, за да
бъде прогонен дяволът. който идва
да вземе Д. По пътя към отвъдния
свят всяка Д преминава през пусто
и тъмно поле, покрнтос тръни.
Накрая Д стига до голяма река, коя-
то разделя земния свят от отвъдния
Ако Д. няма пари, г я не може да зап-
лати на лодкаря. който ше я преведе
през водата Затова в дрехите на все-
ки покойник се поставят задължи-
телно пари за превоз. Представата
за Божия сьд е свьрзана често с тъ-
нък колкого човешки косъм мост.
Д. на праведной минава спокойно по
него и огива в рая, докато Д. на
I PEUIHHKA пада от моста направо в
ада Д на починалнте кръетени
деца се превръщат в ангелчета или
мушици. конто кръжат под райского
дърво. Представите за отвъдните
превъплъщения на Д. в съотвегст-
вие с нейните грехове са опнеани
особено експресивно в апокрифната
книжннна (напр. в <Ходене на Бого-
родица по мъкито) и в народннте
песни (напр. мотивът за св. Петка.
която посешава рая). Повсеместно е
вярването. че в определено годишнн
отрязъци от време Д. на всички мър-
тъвци идват на земята Тяхната поя-
ва сред хората е възможна в прсход-
ните календарни периоди, евързани
с митологемата за „надупчената
земя" и за „сливането на рая и ада".
Такива периоди са МРЬСНИТЕ ДНИ
от Коледа до Богоявление, Тодо-
ровата и Русалската недели.
ДЗША
.П ШПИЦА
106
дните от Be тки четвъртък (Bi П1К-
лен) доСплсовд! и (св. Троица или
Духовден). Според отделив пове-
рия Мръсната. Тодоровата и Русале-
кита седмица са грн сестри. ты) като
през тях на земята ндват Д. на не-
чистоте и злосторни мъртъвци
I BAMIIIII'II. КАРАКОНДАО III. ВЪРКО-
1АЦИ и ру< а липки) През периода
от Великден до Спасовден ндват Д
на всички умрели. конто жужат като
пчели по цветовеге на ягодите и лн-
пите На Спасовден или на Духовден
жените носят в ранно утро прели нз-
грев сльнце ореховн листа на Гробо-
ве. с конто прнмамват Д да се при-
берат отново в рая Пак сьщото вре-
ме те наклонят глави върху гроба
или гледат в кладенец, за да чуят и
видят Д насвоите близки мъртъв-
ци В ограничен!! райони в Северна
България сыцеству ва ннтересният
обичай да се посрешат с огън Д на
мъртвите. за да се сгреят. идвайки
на земята. Това става срешу ЦвЕТ-
НИЦА (Разградско) или Вешки чет-
въртьк (Видинско). След полунищ
жените пускат кратунки със запале-
ни свети в коритото на чешмата и
палят огън върху гробовете. за да не
се загубят идвашите Д и за да им е
топло. В народното съзнание Д. чес-
то се осмисля като с.чика, сеичица.
Освен това тя придобива и облика
на птица: според поверията Д на
праведните са като бели гълъби, а Д
на грешниците като черни врани,
гарванн и ношни пеперуди
=? Вакаре.нки, Хр Понятия и предс-
тави за смъртта и душата С.. 1939;
Gentschew. Si Das ntuelle Waermen
der Tolen mil Feuer - Ethnologia
Slawica, 1977, N 8-9; Георгиева, Ив.
Българска народна митология С..
1983, Маринов, Д. Избрани произве-
дения Т.1,С., 1981.Ч/’А</ко
Попов
ДУ ШПИЦА = ЗдДУШНИЦА
ДУ ШОВАДНИК Р Архангел Ми
хайл
ДЪБ. пер, (церовина. не рак), меше.
я орун (горуняк), 6.miyn (сладун),
। раиипа (Que reus sp.) - свешено зер-
но В славянската митология Д.е
дървото на вьрховния бог на ммни-
ите Перун и изпълнява функинята
на д ьрво (растителен модел) на
СНЕГА Затова БЪДНИКЪТ, КОЙТО
трябва да гори непрекъснато през
। рите коледни дни. е от Д. или кру-
ша. Отснча се ритуално и се увива в
бяло платно. В мнналото, когато в
сслата не са били построенн Храмо-
ве. църковните служби са се извьрш-
валн под вековни дъбови дървета
Народната традиция забранява отси-
чането на тези дървета или кърше-
пето на клони. В противен случай
нещастие ше сполети селишето и
неговите жители Вярва се, чеорли-
11 вин г гнездата си на Д. На тях ка-
пат най-често и крилатите змейове,
конто пазят землишето от ГРАДУШ-
КА и други природни бедствия Тези
дървета се наричат змейчови Обик-
новено те са мнросани. Миросването
се извършва от свешеник на някой
голям хрнстиянски празник-Ве-
ликден, св Троица. Илинден.Той
об и кал я три пъти Д , пробиватрн
дупки и ги запълва с миро. След
като по този начин всички Д. в зем-
лището бъдат мнросанн и обиколе-
ни с църковните хоругви и иконн.се
вярва. че селяните са предпазенн от
природни стихии, епидемии и злос-
торни демони (BAMIШРИ. самоди-
ни и др.) Мнросаните дървета се
смягат за свети, под клоните им се
колят курбани в чест наев. Илия.св
Георги, св Петка. По време на
суша те се пръекат със светена
ДЫ А
107
вода, за да завали дъжд. Под Д.
дървета преспиват или под корените
им се провнрат болин хора с надеж-
дата за близко изцсление Под тях
се правят най-различин жертвопри-
ношения: за здраве и берекет (нап-
ример Кокоша черква, /тамги d гл);
в чест на светеца патрон на селище-
то и в чест на светите градушкари
S Георгиева, Ив Българска народна
митология С.. 1983; И шее, Л. Рас-
тителното парез во в поезията и по-
всрията на българите. - СбНУ кн.7.
С , 1892; Маринов. Д. Избрани прои-
зведения. Т.1. С, 1981. % Рачко
Попон
ДЪГА, зуйка, зуна, дъмг а, сил ина.
бабино и. ин но, баба Зунка, ионе. Гос-
подов пояс - сътворсна е от Господ,
за да покаже на хората. че „скоро
няма да има „потоп". Според пове-
рието. когато небесната влага в оь-
лаци i । се е изразходвала, Д се по-
явява, за да се напие с вода от реката
пли морсто. Там. където Д. пие
вода, има сребърна чаша. Ако човск
намери тази чаша, той узнава бъде-
шето си и всичките му желания се
сбъдват. Вярва се оше. че ако той
пие с нея или успее да премине под
Д.. смени своя пол Ако е мъж, става
жена По цветовете на Д. стопаните
гадаят за плодородието през годнна-
та Ако преобладава червеният цвят.
те вярват. че ше се роди много гроз-
де и бъчвите ше се напълнят с вино.
Ако жълтият цвят е най-ярък. рекол-
тата от царевица и жито ше бъде
обидна. Зеленият цвят означава. че
ше има много трева за добитъка.
Когато вали дъжд и грее слыше,
българите казват. че „Дяволът (ли-
сицата. мечката) се жени". Познатн
с л изразите: „Господ (св.Илия, баба
Зунка) си пусна пояса".
« Ковачев, И Народна астрономия
дъжд
и метеорология. СбНУ. кн.30. С.,
1914, Маринов. Д. Избрани произве-
дения Т I. С . 1981 •. Р। чко
Попон
дъжд - според езическите вярва-
ния Д. и небесната влага, скрита в
ОБЛАПИТЕ, са подвластни на з.М1 я и
халата В народния християнски
мит за подялбата на света между
светците господството над небесни-
те стихии и Д. се пада на св И шч
Според отделни поверия светецът
изеипва Д. от големи бьчви. разпо-
ложени в облаците Във фолклора е
широко разпространен мотивы за
змея (халата) или св. Илия, конто,
след като се разсърднли на хората.
че не им прннасят жертвы, заключи-
ли Д в небето и на земята настъпи-
ла страшна суша в течение три го-
дини. Когато селяните дали на змея
нан-хубавата девойка или заклали
курбан в чест на светеца, сушата
пресганала. В Северозап. България
при засуха се предприема обредното
магически прогонване на змея от
селското землище. За една нош
всички ергени. съблечени съвсем
голи, обхождат дворовете. градпни-
те и стопанските постройки като
размахват криваци и дрънкат с тене-
кии, за да подплашат митичния змей
пазител на Д. В останалите българс-
ки райони се изпълняват обредите за
Д Пеперуда и Герман, както и
тържествени шествия (Покрести) и
молебени. В селищата край Думав
майките къпят насилствено децата в
реката, за да завали. В Изт. Бълга-
рия (селата Козичено и Голица) же-
ните хвърлят в реката заешка глава
Има поверие, че при извършването
на грях - прелюбодеяние между
кръвни родственици, убийство и др.,
на земята вали кървав Д. Той пред-
вещава лоша, гладка и смутна годи-
ДЪМГА
ДЯВОЛ
108
на. За добър и лечебен се смята i ер-
гьовският Д Той заедно със спасов-
денския Д предвешава благодатна и
щастлнвагодина Първият Д. през
март - мартенски Д . се счита за ле-
ковит От него стопаните правят и
оцет Продължителните и проливни
Д се осмислят като божия полнчба.
Те са знак, че в селото има эаровено
копеле, което водата трябва да изро-
ви. тъй като ..земята не приема таки-
ва деца"
< Георгиева, Ив Народен светог-
лед - В Етнография на България
Г 3, С . 1985; Маринов, Д Избрвки
произведения Т I.C.. 19X1
Ра чко Попон
ДЪМГА = Дьга
ДЪРВО НА ЖИВОТА = Светоипо
ДЪРВО
ДЮРМАНДЖО = Герман
ДЮРМАНЧО = Герман
ДЯВО, 1.1 йвод, враг. бяс. not alien,
нечестйвии, лукавив, късия. куцин,
сдноръкия. сатана, Сазанайл. Юла,
rap гор, Велзевуд, Верзнул, Ардза-
вул, ангихрнсг - антипод на Гос-
под; докато Бог е творен и носится
на доброго, то Д е негов противник, I
Toil е разрушител и олицетворение
на злото и греха Между него и Бога
цари вечна надпревара за надмощие.
Според повсрията първоначално Д.
е бил съдружник на Бога в създава-
нето на Земята Някоиетиологични
легенди разказват за това. как Бог
накарал Д. (Сатанаил) да се гмурне
във водата и да извади пръет, от ко-
ято да направо земната твърд Сло-
ред други Д е творение на Бога или
негово отражение Когато Бог сед-
нал на своего единствено дърво сред
океана, той погледнал сянката си
(отражението си върху водата) и ре-
къл: „Излез, братле. и бъди с мене!"
З ака от сянката си направил своя
съдружник - сатаната. Такава е
представата за появага на Д спорен
богомнеката книжнина. която твър-
ди. че Д с първороден Божи енн и
брат на Иисус.
Традиционнее народни представи
за Д. са разнообразии, макар и пзг-
радени върху общи елементи: носи-
тел на злото; грозен, страшен и аси-
метричен вьншен вид; способен да
се превъплъщава в животни. в огьн
или вихрушка; причинител на бо-
лесги и смыт. Броят на Д. съот-
ветствува на броя на хората. тъй
като според повернето всеки човек
има свой Д. Той седи на лявото му
рамо и го тласка към недостойни и
греховни действия Когато Днадде-
лее у някого. тон става магьосник,
крадец, убиен. отдава се на блудст-
во За такива хора народьт казва. че
са продали душа i а сн на Д. В от-
въдния свят те са подложено на веч-
но мъки в ада Д. имат свой цар-
iapiop или Велзевул, чиито нареж-
дания изпълняват. Той се намира в
центъра на ада - във врящия казан
Веднъж годишно всички Д. се събн-
par край някоя воденица. под голе-
ми дяволски дървета, в ГРОБИЩЕТО
или на кръстопы. за да разпрсделят
по между си зоните на влияние.
Обикновено това става в нощта сре-
ту св. Анна (празник на магьосни-
ците и бродниците). през Мрьсните
дни или срешу Еньовден (празника
на лятното слънцестоене). Техните
шумни сборища продължават до
първи петли. Според повернето Д.
се страхуват най-много от песента
на петлите и от Слънцето (светлина
та. огъня). Бои се също от миризма-
та на чесъна и от бодлите на СЛО-
ГА, както и от християнскнте атри-
бут светена вода, кръст. икона,
молитва и тамян (според една ле-
ДЯВОЛСКО ГРОЗДЕ
инсгрумент) Затова народната тра-
диция забранява да се ходи за вода
вечер след залез Слънце Съдовете с
вода в дома се покрива! с кърпи, за-
щото в тях влиза Д и спи там.
Георгиева, Пн Народен с вс гоглед
(знания и вира) - В Етнография на
България Т 3, С., 1985; Маринов. Д
Избрани произведения Т I.C., 1981
I Ъ Рлчко Попов
ДЯВОЛСКО I РОЗДЕ = Къиина
ДЯВОЛСКО ДЪРВО Р Трепетли-
КА
ДЯВОЛ ЧЕ = Еврейче
ДЯДКО Р Симеоновден, Св. Си-
I М1ОИ
ДЯДО = Cl арен. Стоили
ДЯДО БОЖЕ = Господ
ДЯДО I ОСПОД = I ОСПОД
ДЯФКА = Самодина
аГЪ 7
жов
ЕВРЁЙЧЕ, ОИК1.1ЧС. азамче, коиел-
че. 16.1ЧО, кун1.н.о, цурчо, шу мник,
лехусче, некръетче, немсиннйка, мо-
менче названия на некръетените, в
повечето случаи починали деца. По
традиция те не се погребват в общо-
то I робище и не се опяваг от свеще-
ник Гелата им се заравят в опреде-
лено място извън । робището, в ни-
коя горячка, край река га или кран
плета (оградата) - нечисти места, за
конто се вярва, че ако човек стъпн
там. тон заболява (\гра<>исва, пада
от страшено, намират го самоди-
ните). Според повернето душите на
гези деца стават пани и се появяват
ношем във вид на голи пилета, кон-
то пищит и свирят над покривите на
къшите, в конто има родилка и но-
вородено. Стремят се да им напакос
ди пол
109 генда Д , змии! ! и мишки и се по-
1 явили от корема на един езнчннк,
| когато тон помирисал тамяна). Спо-
ред представите на Д. е много гро-
। зен - има космато тяло, дьлга опаш-
ка и нзвити рога Черен е като ара-
| пин. Негов основе»! белег с асимет-
рията, изразяваща се в налнчнето на
1 нсды той с нисък (къс). има едко
I око или един крак, поради което
ходи винагн с пап-рица; липсва му
нос, заради което е лишен често от
обоняние Куцогага на Д. се дължи
' на Господ. Веднъж ко! ато Д решил
да направо животните по подобие на
Бога, тон измаисторнл ВЪЛКА. Но не
успял да му вдъхне душа I Ьвикал
| Господ на помощ. Господ рекъл на
। животного: „Стайн. вълчо, и хвани
врага за крака'" Or тогава Д ос тан ал
1 куц, а вълкът за разлика от КУЧЕ ГО
I бил обявен за животно на Д Вярва
ее, че Д. да се превръща в коза, сви-
1 ня. вълк, рис, змия, мишка жи-
| вогни. смягани повсеместно за не-
1 чисти (дяволски) Във функции!е си
I на нечестивец и враг Д. прнчинява
’ Haii-различни болест и у хората и
। добитъка - бяс. лудост. червенка.
' далак. гущер и др В народного съз-
| нанне Д събнра в своя образ всички
1 злн свръхестествени си ли - влмии-
| 141. САМОДИН!!. !MI IIOBI . ГАЛАСЪ-
ми и др Така възнпква събирател-
| ното название ДЯВОЛП. i яноЛИ или
ГЯВОЛЕТИИИ, употребявано в най-
| ново време като олицетворение на
всяка демонична сила Всеобща е
представата. че нощем Д обитават
водните пространства - море, река,
езеро. извор, блато. кладенец или
чешма. Там те играят хоро и правят
дяволска (вампире ка или самодивс-
ка сватба). Хората ги разпознават по
свирнята с тъпан и ганда (според от-
дели!! представи гайдата е дяволски
trvc
тят - да откраднат млякото на май-
ката или съня на бебето. Те причи-
нява г навйвницата <роди л на треска)
и някои природнн бедствия Повее
местно е вярването. че ако мо.ма заб-
ременее и роди дете, което старше
жени в семейството обикновено
умъртвяват (душата на такова дете
става копе те. не мирном иди лш-
исиче). го над селото падат I ра-
ду шка и поройни дъждове; стават
наводнения, докато погребаното
тяло не бьде изровено от пороя. тъй
като ..земята не го приема" Место
народът си обяснява причините та
су шага по аналогичен начин Спо-
ред отделим поверия душите на Е.
огиват на небето. Те крьжат във вид
на ПЧЕЛИ или мушици под райского
дьрво. но им е забранено да се хра-
нят с плодовете му. Известно са
случаи, при конто части от мъртвого
тяло на Е се нзползуват в магьосни-
чеството. С ръка на родено от мео-
мьжена девойка дете броднини 11
примамват и обират плодородието
от чу ждите нивп
Маринов, J Избрани пронзведе
инн T.I.C.I98I. -.Рачко Попон
Е( S С = Маканы!
ЕДНОДЕНЧЕТА = Едномы т-.чгт А
ЕДНОМЕСЕЧЕТА, елномёсеци. по-
сопим । Кюстендилско) - децата в
едно семейство или по-широк родс-
твен или териториален колектив, ко-
нто са роденн в един и съши месец
В Северозап Бьлгария децата от по-
томството на една майка, конто са
роденн в един и същи ден. се нарп-
чат едноденчепш. Според народната
вяра такнва деца (съшо и i. iihiia-
11ИТЕ) имат еднаква сьдба Ако ед-
ното заболее или умре. съшата
участ очаква и другого лете Затова
Е се лекуват по различии магически
начини децата лягат в градина га с
(дионина
разлерени ветрами рьце и блща нм
засажда между тях плодно трьвче.
което се осмисля катобратче на I
майка нм ги захранва с варено чшп
с два жълтъка през брод на рекам
или вьрху хпи г; за дабьда) тс раз
делени от водата; ьхь-х им разризн.>
на кыцния праг стара срсбърна Пара
на две и дана на децата половинные
конто тс трябва да носят ЦЯ.1 ЖИВЫ
В случай че едното дете почине,
другого се лекува по нап-разно<>б-
разми начини: Опускат живогоЕ и
I тчи.А на братчето му. откьдето
друг човек го изважда Тон става
побратим на детето; 2) пзмерват
ръета на живого Е с пръчка от ШИП-
КА. Л1‘Я1|. II < КА. KI.IIIIHA ИЛИ ТОЗа
и я поставят в троба на почнналото.
3) връзваг на пръета на почнналото
Е черен конец, а на приза на мьрт-
вото-червем (И III IIMCBIIB.ll нитки,
вързани сьс съответннте конто
При погребението подменят коииг
те. 4) промушват животоЕ под м в
чета на мъртвого; 5) завьрзва) живо
то Е. с верига и катинар към плодно
дърво и му баят IIзвършитеЛЯ1 на
магического лечение става побра-
тим или посестрима на Е . 6iiei лят
живото Е с кантар и в гроба на opal
чего му поставят камьк със сьшата
тежест; 7) жените правят кукла от
червени парцали. която cnai ат в ков-
чега на мъртвого Е . за да си има
брагче; 8) карат майката да нграе
хоро в деня на погребението. за да
не умре и другого и лете
яЛташпш, Г Леку ване на единое
сеци в обичаите при погребение у
българн и сърби БЕ.кн 2 1989.
Попов, Р Светци и бли знаци в бы
гарския народен ка leii.up С . 1991
•. Рачко Попон
ВДНОНИЦА Гримии hi
ЕДНОРЪКИЯ = Дяпо л
.11*1 Н .11.11
E.ieu - традициоина бродерич
ЕДРЕВДЫ1 = Ли.ir< । в.п и
ЕДРЕП = Aii.ti’i । н.п и
ЕДА = Кумово Д1ч.нш
ЕЛЕН животно с небесна, с 1ънче-
ва символика Според народните
вярвания С 1Ы1111ГО яздн на Е. или
самого тое I със светещи златни
рога. Мотивы ia сльнчевня Е. с раз-
пространен в българския фолклор.
Наред с това животного се осмис ля
и като посредник между горния (не-
бесния) и долиня(подземная)свят
Место юсе свт.рша с тотемнетични
представи За кул това ночи т към
Е по нашите icmii спидегсчстваг
многоскалнн и графнчнн изображе-
ния от XIII - XI в В народната вяра
Е с животно на < лмодипип Горс-
ки ie деви се възприемат като ездач-
ки на криза г и Е Млякото на сърна-
га и |ч>| д| а на Е крият необикнове-
на магически сила - те правят хора-
та силни юнаци и предпазват от зли
духове и i.o и < in На|тоднага тра-
диция окачествяна убиването на Е
като голям т рях Споре i поверието
ведньж в годината Е идва сам при
хората и им става доброволна жерт-
ва Ведньж лившие не изчакали
умореното животно да си почине и
го убили От тогава Е престана л да
идва и да нм с тава курбан Легенда-
та ia самоволната жертва на Е е от-
несена календарно към празниците
на слънчевите хрнстнянски светци
Константин и Елена. Петър. Павел.
Илия, Пантелеймон Вж Готр.ми-
н>м
— Пешее шее. П Първобългарите
Бит и култура С . 1981; Георгиева.
Пн Българска народна митолог ия
С . 1983; Моринов, .7 Итбрани ирон
зведення Г I.C. 1981 ЧРтчао
Попон
ЕДИНИ = Итполини
ЕЛИСЕЙ, Лисен. Лисе, Лисп (14
юни) - народен празник. конто се
честна в лепя на св. пророк Елисей
В народните представи Е е един от
светцпте-градушкари. евързван най-
често с Вi.rio iomi и и Biuki (Ви-
ДОВД1 н), която се смята за тяхна
сестра Изразът ..Вндовден види. а
Герман. Лисе и Въртоломей ще па-

ЕНДРИН
HII.OIIA l>V 1Я
костят отстрани" прибавя кьм тати
трупа на светите още един. Е. се
почита като защитник от ГРЪМ и
градушка (през ЛЯТО1О) и от вие-
лици (през зимаза). Не се работи
нищо в дома и на полето. Е. се праз-
нува и за предпазване от ьо.'ТЕг I ia
iuco, .шсапю (кос опад). Според на-
родного поверие iuco с лош дух,
конто носи болестта и може да я из-
лекува. Засегнатите от ней. наричани
Ke.iewu, почитат Е., като палят све-
ти в цьрква на празника. излизат на
полето и се поливат с отвара от ле-
ковити билки, къпяг се в иви води и
дават различии обет и за изцеление
До Е. завършва сеитбата на просото.
Народьт казва: „До Е. ако си сеял,
ше жнеш; ако не си сеял, няма да
жнеш". Чертите, приписвани наев
Е.. разкриват образа на предхристия-
нско божество - повелител на лет-
ните прттродни стихии
§ Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиознн народни обичаи В Изб-
рани произведения T.I.C., 1981.
с.290,653. Ар на удов, М Студии
вьрху бьлгарските обреди и леген-
дн. Т.1.С.. 1971, с.231; Попов. Р.
Светци близнаци в бълтарекия наро-
ден календар С.. 1991. с.33, I 14
% Маргарита Василева
ЕНДРИН = Андреевден
ЕНЬО = Еньова ьуля
ЕНЬОВА ЬУЛЯ. Яново буле, Янов-
не, Еня, Еньо - 1. Момннскн обичай.
изпълняван в основната си форма на
Еньовден в южнобългарскнте тра-
кнйски райони (Пловдивско, Старо-
загорско, Бургаско. Родопе ката об-
лает. Странджа, Сакар) и сред тра-
кийските преселници в Североизт
България, Добруджа. Бесарабня.
Южна Русия
Еньова бу.тч
2. Название за основного обредно
лине, кое то дава името на целия
обичаи, Е.ь е 3. 4, 5-годишно моми-
ченце. което се избира сьобразно с
местната традиция - да с сираче,
ин ьи АК, дете от първо венчило на
живи родители, болнаво лете Обли-
чат Е ь в „честита", „целокупна"
кьша, т е кьдето сьпрузите са в пьр-
ви брак, здравтт и с живи деца За-
дьлжително нзползуват части от
булчинско облекло - женска рита с
широки рькави. препасанас коланче.
отгоре червен кавад (врьхна дреха с
рькави до лактите), на тлавата чер-
нено було. метални булчински нактт-
ти и BEHi.il от еньовче и други наб-
рани през нощта с решу Еньовден
цветя В ръие Е.Ь. държи стръкове
зеленина Гя е боса и момите пазят
да не стьпн на земята. Обичаят Е.Ь.
включва два обредни момента - об-
хождане на селското землище и на-
пяване на китки Срещу Еньовден
момите топят китки с вьртан на тях
прьстен или друг белег в котел с
ив 1чана вода, донесена от две чисти
девоики. покриват го с червена прес-
тилка, кьрпа или мьжка риза и го
оставят през нощта да престол „на
звездите" под трендафил На места
приготвят по една китка за всеки
член от семейството
Сутринта на празника. след като
приготвят Е.ь.. момите обнкалят
селското землище в кръг, носенки я
последователно на раменете си. Е г.
разма.хва зелените клонки в рьцете
си. а момите нзпьлняват специални
песни главно с мотивтт за плодоро-
дие или женнтба Спират при кла-
денец или чешма и слагат Е.ь в
скута на ьременна жена - за да е
плодородна годнната Някъде зада-
вят въпроси на Е.ь. за предстоящата
реколта и нейните случайнн отгово-
t НЫ1И.11 H
ЕНЬОВДЕН
pit приемах за предсказания След
обхождането се врыцат в кыната с
оставения от вечерта котел Е.ь.
вади кнткнте една по една. а момите
припяват кратки пести-припевки. по
чисто съдьржание гадаят за бьде-
шня съпрут на вс яка от тях или за
здравс и плодородие (когато припя
ват китки за целого семейство)
Накрая момите измиват лицата си и
Е ь с мьлчана вода за здравс и пло-
дородие
Варианта на Е.ь са приготвсната от
момите антропоморфна женска фи-
гура от кръстачка на ккх но (в Ям-
болско) или на пом (в Русенско), об-
лечена също с булчински дрехи Об-
редният персонаж Е.ь. се приема
като женски сакрално олицетворе-
ние на гн Иван Летни и по-точно на
неговия дохрнстиянски предшест ве-
ник Двете основни характеристики
на обичая Е.в - гадаенето (за женит-
ба, злраве. плодородие) и кръговото
обхождане на селското землище (за
да се осигури влага и плодовитост
на посевиге и да бьдат запазенн от
ГРАДУ шка и маг ическо „обнране")
отговарят на митологичната предс-
тава за летния слънцеповрат. отбе-
ляэван с празника Еньовден
в Маринов. J Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения T.I.C., 1981.
657-676, АрнауРов. М Студии вьр-
ху българските обрели и легенди
fl. С.. 1971.289-337. 340-348; Ки-
сетное, Г Я Иванка Еньовленски
обичай в гр Ресен - Бълг.народ,
кн 2. 1942. 52-55. Миков. .7 Женска
антропоморфна пластика в два обре-
ла за дьжд от Ямболскн окры -
БФ. кн 4. 1985. 19-27 •. М аграрии
Васи ина
Еньовден. Янм»в леи, янёв лен,
И най ден, св. Иван Ьн.тьобёр, св.
Иван Лёши. Средн дёзе (24 юни)
празник. с конто църквата отбелязва
рождение™ на св Иоан Крьстител
Народною чесгване на Е. отразява
врьзката му с деня на лятното сльн
цестоене (22 тони) - един оз най-
нажните астрономически преломи в
годишното време В основата на
празника стой култьт кьм С ii.hi и
го. У вснчки българн се срещ.г пове-
рието, че на Е. слънцето „ш рае",
..трептн" при изгрев. от тозн ден
грыва кьм ТИМА. Христинин тиран
вариант на газн представа е митоло
гемата за свети Еньо. конго „облича
кожуха и от ива да доносе зима’*,
..Еньо си облича клашника и тры ва
за снят". ..Снети Еньо лапочка да си
кьрпи кожуха и се стяга за зима"
Вярва се. че на Е сутрннта Сльнце-
то се нзкъпва в реките и н творите и
поема обратния си път кьм знмага
Ку ку вината - предвестница на
пролетта. кука само до Е . т е от
този празник тягоюстт отива
С култа кьм слънцето се свьртват
редина обрели - моми и невес т и
поерошат нзгрева и г алая г посянка-
та си за злраве и живот през година-
та; моми. жени и деца се кьпят в ре-
ките с лечебнопрофилактична пел,
ны гннартпт в Странджа понякога
нзпълняват своите игри вьрху огьн
на Е е характерно паленою на об-
реднн огньове по внсокнте места
около селото, на селския мег дан или
по поляните в тората (т.н чинов огни
у рупинте в Странджа. на места вьи
Варненско. Великотьрновско. Ло-
вешко. Пирннскня край). В случая
зсмния от ыт се явява обредна прое
кция на небесния огън. т е на Сльн
цето и цели увеличаването на жизне-
ната му сила Запалените огньове се
прескачат та здраве и прогонване на
инсекти. В нощта срещу Е се добива
115
r HbOR.'ll II
LHbOUKA
нон огън, от конто се запалват вени-
ки oi нища в селото (Варненско).
Народы поставя св Иван Летнн в
редицата на християнските свети
градушкари. За предпазване от I ел-
душка на Е. не се работ ннкаква
работа Същата насоченост нмаг и
еньовденските обредии обхождения
в кръг на селските землища и водо-
източницн (вж Еньова ьуля). при
конто кръгы-деиствие вероятно се
отьждествява със Сльнцето
Народннте възгледи и поверия за Е
разкриват митологичната му сьш-
ноет на граничен период в тодишния
природен цикьл Вярва се. че в полу-
нищ срещу празника ..небсто се от-
вари’* (Ютозападна Бьлгария. райо-
на на Скопив); срещу Е. ..морсто
спира да се движтГ и се кьпят в hci о
за здраве (българнте от Беломорска
Тракия). в нощта срещу Е ..земята
се отвари’’ н демони чинят дух-сто-
панин на заровеното имане пробляс-
ва като пламък. срещу Е заездите
„сличат на земята’’ и омайват треви-
те и цветята. придаваики им маги-
чески целебна сила Е и особено
нощта срещу празника се смята вре-
мето, когато се нарушават простран-
ствените и времеви границн между
горния и долння свят, когато деист-
ват различии сврьхесгествени сь-
шества и демонн - самоднви вам-
пиря. паднали от небето тмеНовт
Нощта срещу Е до изгрева на сльн-
цето се мисли благоприятен момент
за различии MAI ИИ и заклинания
Тогава MAI ьтк iimiini крадат чуж-
дого плодородие, „мамеикн" с мат и-
чески действия жнтотоот нивнте.
млякото и кравите. меда от пчелите
За предпазване от тях е позната цяла
и тема от противодействия Спо-
ре i народната вяра св Еньо е патрон
на MAIbtxiHimilt. врачктпе. он-
I.4PKUIIU’, HI ШИПИ II:.
Е. е смята като особено подходящ
календарей момент та предсказания
и । адания - за времето, за здравето.
та женитба Между тях наи-харак-
терно та празника е моминското на-
пяване на китки (вж Еныжа БУЛЯ).
Обшобьлгарска е представата та це-
лебната сила на набраните срещу Е
цветя и билки. в която прознра вры
ката между почитания от народа
св Еньо и предхристиянските божес-
тва на Сльнцето и вегетация та
Еньовденските треви и билки имат
широко приложение в обредната
практика и народната медицина (вж
Еньовче. Киткл. Венец). Отнасяна
от един изечедователи кьм прасла-
вянския пантеон, от други - кьм ре-
лит пишите традиции на античного
субстратно балканско население,
еньовденската обредност несьмнено
е езнческа по произход. Е е хрнсти-
янизирана адаптация на паганисти-
чен празник в чест на лятното сльн-
цестоене
3 АрнауМон. М. Студни вьрху бьл-
гарските обреди и легенди. I I. С .
1971.235-267; - Празничен огьн. -
В: Очерни по был арския фолклор
12. С.. 1969. 216-217. Дронина. Р
Ai рарнтт мат ически обреди. свьрза-
ни с деня на лятното сльнцестоене
при източните и тожниге славянн
(XIX нач \\ в > ill им кн Н.
1972. 175-193. Венеднкон. Ин Мед-
ного гумно на прабьлгарите С .
1983.221-231 •. М \ri мш т
Вас и. и на
ЕНБОВКА = Еньовчт
ЕНЬОВСКА КИ I КА Р Kin кл
ЕНЬОВСКИ ВЕНЕЦ/ Венец
ЕНЬОВЧЕ, ёневка. енннтец. янювче
(Yahurn хегитп) - дребно горско нве
те с жълтн Цветове, коего цьфти по
Еньовден. Според народната вяра
ДЬМГЛ
гнюяги
П’гмия
116
Е е лсковита БИЛКА и може да пред-
пазва от слмодивн. змейОВЕ. раз-
личии болести У всичкн българи е
позната представата. че в ношта сре-
щу св Еньовден и до взгрев сльнце
бнлките са най-лековити Затова
срещу празника и сутринта пре ди
сльнце баби, жени, моми и деца бе-
рат Е и други тревн и билки. от кон-
то у виват еньовски венци и кишки.
Накичени с тях и с песни посрешат
изгрева на Сльнцето През еньовски
венец се провират за здраве СЕ е
закичена Еньовата буля от еднои-
менния обичаи Еньовските китки и
венци се пазят през цялата година и
се използват за леку ване
= Ракове ки. ГС Показалец или рь-
ководство ... Одеса, I860. с.11 //ш-
ева, Ат Растенията от бьлгарски
фолклорно гледнше - СпБАН.
кн 18. 1919. 154-155; Вакаре зеки.
Хр Етнография на Бьлгария С.,
1974. с.618. 3» МлРГАРИГА
Василева
ЕНЮВЕЦ = Еньовче
ЕНЯ - Еньова буля
ЕРЕМ П Я, Ермйя. Прима, Ирмйн-
лен. Зьмски лен < I май) - празник.
честван в деня на християнския све-
тец пророк Иеремия Народните об-
реди са свьрзани с поверието.че на
този ден излизат от земните се лего-
вища змиите и самият змийски нар
За предпазване от змии се извършва
обредното им гонене. познато глав-
но в западнобългарските райони В
навечерието на Е. след залез сльнце
жени, моми и деца обикалят кыцата
и двора, дрьнкат с маши, ръжен. ог-
рибка и изричат високо заклинател-
ни формули за пропьждане на змин-
те По-рядко се пали оп.н, прескача
се от домашните. с огьн (жар) се
обикаля кыцата Магическите прак-
тики народната вяра залага вьрху
отгонвашото действие на огьня и
железните предмета, мн нал и съшо
през огьн и свьрзани с огнището На
Е се спазват строго забрани за рабо-
та - жените не предат. не плетат. за
да не се влачат змии след тях. ла не
ги хапят; мьжегс не орат. не сеят, за
да не ..ерменяса" (посинее и ее раз-
ложи) зьрното. Бременните жени не
работят нишо на Е.. за да не ..ереме-
нясват" децата. конто ще се родят В
Пиринския кран Е. се тачи за пред-
пазване от I РАДУШКА.
За Зап Бьлгария и други райони
(Хасковско) Е. е денят за обредно
приготвяне на подници - газене
чирепни (Северозап Бьлгария)
Призори моми и не вест и с песни до-
насят глина от едно. три или повече
места извън селото; ни азват с боен
крака, като се сменят последовател-
но, за да у час г ват всичкн (без бре-
менните; тези. на конто не траят де-
цата. приготвяли или изпрагили
скоро мъртвец). При газенето пеяг
песни, идентични със заклинателни-
те нарнчания срещу змиите Вярва
се. че конто е газил подници. няма
да го хапят змии през лятото; ако го
ухапе змия, няма да е смьртоносно.
такава мома няма да бьде залюбена
от ЗМЕИ Познато е и схващането. че
змия не влиза в къща с подници
Прнготвянето на подниците става ни
едно място от по-вьзрастна опитна
ЖЕНА (или под нейно напьтствне).
или от всяка жена отделно в дома и
Правят се нечетен брой подници - за
да имат стопаните деца Приготвя-
него на подниците като традиционно
съоръжение за нзпичане на хляб
явно има отношение към идеята за
плодородието в дома Разврьзката
между обичая. вярванията около
него и Е. се разкрива в древната
представа за хтоничната природа на
117
Г ИМЕН КII
АГ 1КА
змията и нейната плодоносна функ-
ция. Е. като общ календарей момент
за изпълнението на двата сбивая (ю-
нене на змии и приготвяне на подни-
ци) отразява двойнственото отноше-
ние на човека кьм змията - едновре-
менно опасна за него и носеща му
плодородие
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигнозни народим обичаи. - В Изб-
рани произведения T.I.C.. 1981.
ЫУ-В21 .Георгиева. Ив Българска
народна митология С.. 1983. 58-60.
63; Нико юва, В Обичаят за правене
на подници у бьлгарите. - БЕ. кн 2.
1986. 35-44. Ъ Маргарита
Василева
ЕРМЕНКИ = Нави
ЕРМИЯ = El i мня
ЕФТИМ = I 1i i toh.ii и
ЕФТИМОВДЕН = Петловден
ЕХО - отклик на някакьв нечист и
опасен дух (демон). конто живее в
планинските пещери. скали и върхо-
ве Ако човек го чуе. не бива да му
отговаря. защото рискува да загуби
зрението или слуха си Место Е се
отъждествява с горската юдд - вла-
детелка на пустите планинскн места,
на ветровете и бурите
а Георгиева. И. Българската народ-
на митология С.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения T.I.C.. 1981
% Ра чко Попон
EUIKAPII = Кукерн
ЖАБА - свято животно в тракийс-
ките земи. тьй като е благословено
от св. Богородица Народната тради-
ция забранява убиването на Ж -
„грехота с". Когато Божията майка
родила, никое животно не отишло
да и завесе храна. Само Ж я посети-
ла и я нахранила с ..крушова чорба"
В знак на благодарност св Богоро-
дица я благословила като умре. ме-
сото и да не червяса (да не се вми-
рисва) Затова. когато чуят напролет
пьрвото жабешко крякане. стопани-
те хвашат парче хляб или пари, за да
са сити и имотни през годината. Те
не разговарят помежду си. за да ня-
мат бълхи В много случаи Ж е ми-
тологичен символ на подземната
влага Нейната убиване води до
суша. Според отделни представи
Ж носи вода на ожаднелите мьр-
тьвци в отвъдния свят. Използва се
и при обичаите за дъжд Пеперуда
и Герман Место на главата на мо-
мнчето-пеперуда се поставят живи
или мьртви жаби, конто след прик-
лючване на обрела се изхвьрлят във
вода, за да завали дъжд В Северо-
зап Бьлгария функцните на глине-
наната мъжка фигура на Герман от
едноименния обичайсе изпьлняват
от жива Ж., наричана от участнички-
те Гото или Геию Обредното пог-
ребение на Ж. цели магического из-
молване на дъжд.
3 Миков. Л. Обичаят Герман в Ми-
хайловградско - БФ. кн 3. 1982; По-
пов. Р Пеперуда и Герман С.. 1989
% Ра чко Попов
ЖЕЛКА = Ксхтену рка
ЖЕЛЙЗО - метал, на който се при-
писва голяма апотропеина сила.
Според народного вярване всеки
предмет, направен от Ж . има маги-
ческата способност да протонва зли
енли, демонични сьшества. ьолес-
III Много место такива предмети
(нож. ножици, секира, ръжен, маша,
верига, свредел, напрусци, дарак и
др ) се използват в обреди и маги-
чески практики При родилка и но-
ЖЕЛ*М>
ЖЕНА
вородено до 40 ден след раждането
эадължително има ръжен или
маша, за да ги пази от нави, Същи-
те предмети родилката носи със
себе си. когато излиза от дома, по-
някога в престилката и и на шапката
на новороденото е вързана желязна
халка При МЪРТВЕЦ се слага нож.
за да го пази от превъплътяване На
мартенските празници и Еремин
дрънкат ръжени. маши, огрибки. за
да прогонят зминте и гушернте Ма-
гическою значение на Ж. се опреде-
ли не само от здравината на метала,
но и от формата на изработените от
него предмети - в повечето случаи
остри, режещи. Със секира „заплаш-
ват" обредно овошки. конто не дават
плод, добитък. лори и бездетни
жени. При епидемична болеет, кога-
то прекарват добитък през жив
огьн. от двете страни двама голи
мъже размахват ножове С брадва
..секат" уроки и различии болести;
бодни от клини деца ..зарязват" с
трион. за да изгонят болестта В ба-
янията место ее споменават различ-
ии предмети от Ж. на конто ирацио-
налната народолечебна практика за-
лага твърде много. Представата за
силата на Ж. поражда практиката да
се изработват и носят амулети във
формата на брадвичка, ключ, клю-
чалка и др Магическата сила на Ж
и железните предмети се тьреи
също в досега им с огъня, през кой-
то са преминали Допуска се. че ня-
кои от железните предмети около
огнишето (верига. ръжен. маша)
получават апотропенните си качест-
ва именно от него като място, обита-
вано от духа покровител на семейст-
вото
ef Арнаудов. М. Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди Т.2, С.,
1972, 172-176; Георгиева. Ив Бъл-
гарска народна митология С. 1983. I1S
65-66. Млрглгчн г Ви и пн\
ЖЕНА - в традиционною общество
I има подчинено, второстепенно мяс-
то спрямо м ьжа. Според библейс-
кого писание Ж. е направенаот Бит
втора - не от земя. а от дяснотореб-
ро на Адам Тя откликва на събла-
зънта на дяиоЛА-змия. заради кос
то е по-грешна от мьжа. Затова спо-
ред повернето гробовете на Ж. тряб-
ва да се копаят по-дълбоки Според
дуалистичното учение на богоми.ти-
те мъжът и Ж са равностойнн съз-
дания. чиито тела са творение на дя-
вола. а душата - на Бога Основннте
задължеения на Ж са да роди и отг-
леда деца. да извършва всички до-
машни дейности - месене и печене
на хляб. шиене. тъканс. предене. да
поддържа чистотата на къшата и
двора, да се грижи за здравето на
домочадието и за домашни те птпци
и животин Ж. без деца се нарича
бездетна, яловица По традиция без-
плодието в семейсгвото се дължи
винаги на нея. затова и общее г вено-
то отношение към нея е отрицатсл-
но if недружелюбно Вярва се. че
бездетката е зло за къшата. че тя
най-лссно може да се отдаде на ма-
гьосничество и заклинания Бездет-
ни Ж. не могат да изпълняват об-
редни функции - те не стават кръет-
ници на младоженци и деца. не мо-
гат да бабу ват по време на раждане
Според традиционнее нравствени
норми Ж трябва да бъде работлива
и похватна. да върти къшата и се-
мейството. да не е суетна и гордели-
ва, да слуша и изпьлнява волята на
мъжа си, да бъде пестелива В об-
редния живот Ж. участва предимно
в родилните и погребалните обичаи
на понуда (първата пита след раж-
дането) отиват само Ж . мъртвите се
ЖЕ ИСКА КОЛЕДА ЖЕРТВА
) къпят. обличат и опаянат от Ж
Женски характер имат празници те.
посветени на болестите (Варвара,
Харалампи, Атанасовдкп). на
змиите и дивите жнвотни (Марта.
Еремин, Вълчи и Миши празни-
ци) и есенните жертвоприношения
от типа на Kokouia черква.
Георгиева. Ив. Жената, семейст-
вото, бракът. - В Етнография на
България 1.3, С.. 19X5. Маринов. Д
Избрани произведения Т.2, С.. 19X1.
Стойнев. А Бьлгарските славяни
Митология и религия С , 19ХХ
Чх Рд чко Попон
ЖЕНСКА КОЛЕДА = Варвара
ЖЕНСКИ ВОДИЦИ = ИВАИОНД! II
ЖЕНСКО БОЖЕСТВО - в обшос
лавянската религиозна система, как-
то и в известимте религиозны систе-
ми на отделяйте славянски общнос-
ти. има и божества, определят! като
същества от женски пол. Има сведе-
ние. което потвърждава почигането
на Ж.т. и у бьлгарските славяни.
Според «Житие на Георги Светого-
рец>- грузински монах от Атон, пи-
сано от йеромонах Георги, и през XI
в българи. живеещи около грузинс-
кий манастир почитали идол на жена
богиня. „Тия неразумии, както ка-
зах, служили оше на нея и говорили:
„Сльнце и дъжд и всякакво добро за
нас ни се дава от нея. тъй като тя
има власт да дарува смърт и живот
комуто ложе лае".
У източните славяни е известна бо-
гинята Мокош. Тя е поставена в
края на списъка на боговете в «По-
весть временных лет> и в други рус-
ки ръкописи Продължение на обра-
за на Мокош е Параскева Пятница,
на която се принася прежда, тя пре-
де и води нишката на сьдбата Веро-
ятно една от функции г е на Мокош е
била сына та Нейното име се свьрз-
ва или с корсна ..мокрый", ..мок-
нуть" или с mokos „предене", т е бо-
гинята преде нишката на сьдбата.
определя жнзнения път на човека
Това я свързва с божества като мой-
рите у древните i ьрци или корните
в германската митология В запад-
нославянската митология е позната
богинята /Кива, разглеждана като
вьплъшение на жизнената сила и
протнвопоставена на смъртта
Споменатата в «Житие на Георги
Светогорец> богиня е сходна с Жива
и повече с Мокош Тя е жене ко ант-
ропоморфно божество и основнатаи
функция е дарителна Тя има власт
да определя живота и смъртта на
хората - най-важните параметры в
човешкото съшествуване. дава доб-
ро. а в по-общ смисьл това е всичко,
което подпомага човешкия живот -
слыше. дьжд. шастие. успех
Несъмнено тя има и гадателна функ-
ция, защото определянето на живота
или смъртта винаги е свьрзано с га-
даене - кой трябва да живее още.
какво ще се случи с него, докога
може да живее.
S Цинцадзе. Я Българска езнческа
богиня от XI век според един гру-
зински извор. - Исторически прет -
лед I960, кн.2. Анлнн Стойнев
ЖЕРТВА, жертвоприношение -
обект. който един субект по своя
воля предава завинагн на друг, раз-
читайки в ответ да се сдобие с него-
вото доброжелателство. помош и
закрыла. Ж. е един от универсалните
механизмы за регулиране взаимоот-
ношенията между човека и заобика-
лящия го свят. Умилостивителната.
предпазваша. изкупителната. благо-
дарствената Ж . макар и реализира-
на на принципа "do ut des" (..давам
ти. за да ми дадеш"). се различава
от обыкновения дар главно по това.
Atl’ItlA
*tl'IBA
120
че е предназначена не за човек, а за
сврьхестествени субекти: добрн и
зли природни стихни, свьрзани с но-
дата, огьня. вьздуха и най-често
олуше в я ван и; зооморфни или антро-
поморфно езнчески ДЕМОНИ и бо-
жества; христиански светци. Богоро-
дица и Бог. В този смисьл Ж. е без-
възвратна - в отговор не следва кон-
кретен материализиран дар, а добро-
намереност и помощ. която в по-
обш план може да донесе материал-
нн блага на пожертвователя Ж. вьз-
никва в зората на човешката цивили-
зация вьз основа на колективни им-
перативнн представи и вярвания.
формнраши ранимте форм и на рели-
гия, но в една или друга форма и
степей тя и до наши дни сьпътству-
ва религиозно-магическата и праз-
нично обредната сфера на социална-
та общност и индивида
В българската традиционна народна
култура Ж присьства вьв всичкн
дялове на празнично-обредната сис-
тема: семенни и родови. календарик
и трудови празници и обичаи; широ-
ко е представена и в областта на тра-
диционната народна медицина Жер-
твеният обект може да бьде приро-
де» (вода, цветя, билки и лековити
треви, пчелен воськ и мед и др ) или
произведен от ръката на човека
(хляб. сирене, вино и др ), т е от
неусвоеното или от усвоеното, кул-
турното пространство. От друга
страна, жертвените обекти. незави-
симо от пронзхода си (неусвоено-ус-
воено). могат да се поднасят в суров
или обработен вид - оше една ассо-
циация с опозицията неусвоено-ус-
воено Ж. е крьвна и безкръвна В
по-голямата си част тя е храна: жит-
ни и бобови растения, плодове, зе-
ленчуци. хляб. мляко и млечни про-
дукти, яйца, мед, растително масло,
домашни животни. птици. риби.
Както пише Е.Тейльр, ..от всичкн
жертви девет десети и повече се сме-
той в приношение на ядене и свеще-
ни пиршества '. Най-широко разп-
ространение и устойчивост след
бьлгарите. както и сред другите сла-
вянски и балкански народи, има
крьвната Ж., у нас обикновено нари-
чана КУРБАН. Коленето на курбан в
един случаи е календарно определе-
но. а в други се прави при възниква-
не на необходимост. На Ж. курбан
се приписва изключително важно
значение - продуцирашо. апотропей-
но, умилостивявашо. Ж. може да се
избира от кръга на домашните жи-
вотни и птици (крава, вол, бик, теле,
овца, овен, агне. петел, кокошка,
пиле; свин я - само на Коледа) и ри-
бата (обикновено с люспи). Извьн
този крьг оставит кон. магаре. коза,
смятани за НЕЧИСТИ (в сакрален
смисьл). както и непосочените до-
машни птици. Днвеч не може да се
дава Ж. Видьт на жертвеното жи-
вотно. както и неговият цвят (бял-
черен) се определя в зависимост от
това за каква (небесна или хтонична)
сврьхестествена сила - божество,
светец или демон, с предназначен
курбаньт Най-добрее животнотода
се пече или вари цяло; на късове се
готвят само най-едрнте животни.
като при това главата и краката се
запазват цели Яденето на Ж. вьв
всичкн случаи има колективен ха-
рактер. дори и когато се принася в
полза на индивид, и става винаги,
колкото и да е далече, в границите
на селишното землище (усвоеното
пространство). На трапезата с кур-
бан обикновено се изпълняват песни
с рслигиозно-митично съдьржание и
се играе хоро. На по-старинен стал
това се прави още от началото - при
Aft'I НА
At 14 ВОПРИHOIIII Hilf
коленето и готвенето на курбана. По
пръскането на крьвта при заколване-
то, по костите (крак. плешка) и вът-
решните органи (сърце. далак) на Ж.
се гадае за плодородие, здраве.
приплод от домашните животни, за
климата през сезона или цялата го-
дина, особено при курбаните на ка-
лендарни празници(напр Коледа,
Гергьовден) Някои кости на Ж се
пазят за лекуване, за МАГИЯ, като
апотропеи Костите на Ж. се заравят
на чисто място - което не се тьпче
и където не може да ги изядат куче-
I ат а; костите може да се хвърлят и
в реката Место се изгарят и по дима
(посока, яснота. гъстота) се отгатва
дали е задоволен този, на когото е
посветена Ж., а се правят сьщо така
и предсказания за бъдещето.
В редица бьлгарски вярвания (наме-
рили най-сполучливо художест вено
отражение в баладичния фолклорен
мотив за вградената невеста} се сь-
държат реминисценции на човешка
Ж. при градеж (на култови и общес-
твени сгради, мостове и др ), при
влизане в нова къща, при разкопава-
не на заровено ИМАНЕ. Когато стра-
дала не може да се задържи (а често
и превантивно), строителите вграж-
дат сянката или стъпката на човек -
строежът се заздравява, но човекьт
залинява и скоро умира. Известна е
практиката в основите на строеж да
се закопава животно (агне, петел)
или част от него. При влизане в нова
кыца най-напред пускат дядото или
бабата; понякога те преспиват в но-
вия дом. преди да се настанят оста-
налите домашни. Означаването на
мястото и задьржането там на заро-
вено имане става с хвърляне на чо-
вешка дреха, с колене на животно.
Очертава се вероятна линия на пос-
ледователно заместване на човешка-
та Ж. (човек, сянка, стъпка. дреха) с
животно, а после и с части от него.
Според изследователите тази Ж е
предназначена за митичния стопам
на мястото или с нея се цели сьзда-
ванего на стопан - пазител на обек-
та Във вярванията и митичните пес-
ни за отвличане на мома от тмей.
змейова сватба, също се съзират
следи от човешка Ж., осмисляна тук
като брак с божеството.
В южната част на страната е разп-
ространена легендата за добровол-
ната Ж на ЕЛЕНА (сърна, бик, крава)
на големите летни празници, в която
е отразена идеята за умиране и вьзк-
ръсване на определен вид животно -
далечен отглас на тотемистични об-
реди, адаптирани с времето към аг-
рарните култове на умирашите и
вьзкрьсваши божества. Вж. Свеше-
но ЦАРЕУБИЙСТВО.
в Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В; Изб-
рани произведения. Т.1, С., 1981,
352-356; Арнау дов. М. Бьлгарски
народни празници. С., 1943,
157-162; Студии вьрху българските
обреди и легенди. Т.П. С.. 1972,
223-229; Колева, Т. Гергьовден у
южните славяни С.. 1981, 29-109,
Тодоров. Евг. Древнотракийско нас-
ледство в българския фолклор. С.,
1972, 81-135; Георгиева. Ив Бъл-
гарска народна митология. С.. 1983,
42—45; 126, 172-174; 177-178. Ъ
Маргарита Василева
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ = Жерт-
ва
ЖИВ ОГЬН Р Огьн
ЖИВА Р ЖЕНСКО БОЖЕСТВО, Жи-
ВОТ
ЖИВА ВОДА Р Вода
ЖИВО Г - в най-абстрактен план
земното съшествуване на всеки чо-
вск се осмисля и възприема като
*ННоЗНН
ЖИВбТ >111
един съжсем малые период от цялос-
тния и безкраен жизнен цикъл Ж
продължава и в отвъдния или они
снят. но вече само като Ж на ду-
шат а. Духът е вечен. а плътта с пре-
ходил „Човскът е от кал (земя) и за-
това след смъртта си пак кал става
«в >емята отива)" Ж е най-внеше
благо, дадено ни от Господ. Той е в
постоянна опозиция със смыл а.
Снмволизира положителното и
светлого начало, еквивалент е на
здравето. успеха и богатството. Ана-
логично е противопоставянето меж-
ду лгавшие и чъртвата вода В сла-
вянската митология богинята на Ж
е Жива. Тя е антипод на смъртта
(чиято богиня е Мара. Мора, Маре-
на}. Ж не бива да се отнема насилс-
твено и преждевременно. Това води
до вредни последствия -самоубий-
ците се смятат повсеместно за НЕ-
ЧИСТ и покойниии. чиито души се
превръщат във вампири, самоди-
811 И ВЬРКОЛАПИ
S Маринов. J Избрани произведе-
ния Т I. С.. 19X1; Стойнев, А Бъл-
гарските славяни Митология и ре-
лигия С . 19X8 4 Рлчко Попон
ЖИВОТ! II! - имат голямо значение
в традиционната българска култура,
както и в процеса на формнране и
функциониране на всяка митологич-
на система Причините са няколко
още в най-ранния стадий от човеш-
ката история Ж не се разграничават
рязко от племенная колектнв нито
на синхронно равнище (Ж се
включват в социалната иерархия и
някои от тях се превръщат в обект
на почит), нито в диахронен план
(постепенно възниква идеята за про-
изхода на племето от Ж , стояща в
основата на тотемизма). Съществе-
на роля при оформяне на представи-
те за Ж играе и процесът на тяхното
опитомяване и отделянс от дивам ]
природа В митопоет ичното съзна-
ние Ж образуват един от uiaia
главки митологнчни ходове - зоо-
морфен или терноморфен, конто
носи информация за основополага-
щия мит. респективно за особенос -
тите на цялостната културна систе-
ма. Днес трудно би се реконезруира
ло наличието на тотемистичнн пред
стави у етносн. учасзвали във <|и»р
мирането на българската народност
Отделни свидетелства говоря!, че
някои прабългарски родови имена
произлизат от названия на птиии и
животин Предполага се. че тотемнн
Ж. сред голяма част оз народите на
Евразия, включигелно и на Балкани
те. сабили мечката и bi.tki.i
Днес по-точно би могло да се говори
за реликта от някогашна култова по-
чпт и сакрално отношение към опре-
делени животински видовс Антич-
ните автори споменават за култ към
коня сред тракинскнте племена
Този култ е особено силно развит и
сред прабългарите. чисто знаме е
коне клгл опашка, а основно пи-
тие - кумнсът (кобилешко мляко).
Култът към елена е типичен за тра-
ките (при тях еленът е слънчев сим-
вол) и прабългарпзе Катосвещени
Ж при различии обстоятелства се
разкриват кравата, кучето. змията,
стрелы. мишка га Още понече. че
тези Ж са чес то атрибута и ипоста-
си на старинните езически божества
Хера = крава; Асклепий и Хигия =
змия. Тантра = орел; Аполон = миш-
ка) За сакралното отношение към
някои животински видовс в минало-
то може да се съди от археологичес-
ките паметницн и п рои з вс де ни я та на
народного изкуство, от фолклора, в
който прнказкитс за Ж. представля
ват съшсствен дял и от съхранените
А И Н<» 1 ни
животин
поверия и празници. евързани с тях
(Мечин ден. Вычи прашици, Миш-
кин и Зайкон ден. празници против
змии. Конски Великден. I li c it lloin -
ЛЕДНИК и Др.) 11рави впечат ление,
че християнската религия възприема
и адаптира по свои начин тези ста-
ринни. езически по своя произход
представи. като ти обвързва с ку по-
вете към светците. С течение на вре-
мето <•« Андрей се превръша в гос-
подар на мечките. <« Марини - на
змиите и къртиците. св Филип и <«
Пешка - на вълинте; сн. Влас и < в
Модест на домашнпя добитък
Църковната иконография разполага
с образин, свидетелстваши за подоб-
на религиозна симбиоза на икони
св Никола е нзобразен с глава на
мечка. а св Христофор - с глава на
кон; св. Марина е със змия в рьката.
а светите Влас и Модест са изобра-
зени като овчари сред стадага.
Мною често с помощта на Ж се
представят основни митологнчни
символи Един от тях е световното
ДЪРВО или шамански дърво (дървото
на живота, на космоса), претворяващ
идеята за триделноегта на света във
вертикален план Посредством жи-
вотинския код горният свят (небето.
ранг = короната на дървото) се ха-
рактеризнрат с присъствието на пти-
ца - ОРЕЛ, сокол, ястреб, гълъб
Средният свят на земниге хора
(стволът на дървото) принадлежи на
копитннте тревопасни Ж - кон.
крава. ЕЛЕН, ьивол. В долния свят
(корените на дървото) властват РН-
ЬАТА. КОНСТЕНУРКАТА, ЗМИЯТА,
къртицата, видрата Ж. играят по-
лагашата им се роля и при циклич-
ната организация на месеците и се-
тоните в целогодишния природен и
обществен кръговрат Дванадесепе
годишни цикъла в прабългарския
КАЛЕНДАР нос ят названията на Ж -
мишка, вол. вълк. заек. змия. овца,
кокошка, свиня. маймуна. куче За
славянски ге народи зимата е „вълче
врсмс" 11ролет га наст ытва с идване
то на прелетните птиии (тнъркел.
лястовица.кукувица)и излизансто
на змиите. Съответно отлитането на
птиннте или скриването в земята на
змиите е първият признак за начало-
то на сезонния поврат към есента и
зимата Ж. са във връзка с астрални
те митове Според преданието след
потопа I <х под спасил една ко-
кошка с пнленцата й. като ги пре-
вьрнал в звезди (съзвезднето Квачка
или В тлсии) Съзвезднето Колата
(Голямата мечка) представлява ка-
руцата на мъж. тръгнал за дърва
Мечка изя ла единия му вол и на не-
гово място той впрегнал дивия звяр
Съзвезднето Ралица (Орион) се ос-
мнеля като рало с два вола и орач.
Двете отдалечени з вез ди са „вълци".
конто искат да изядат волове те А
появата на небесиата ды а се евърз-
ва с митологемата за женитбата на
лисицата или мечката Понякога Ж
символизират човешките умения и
способности: костенурката е мъд-
рост и познание; змията олицетво-
рява медицинските заложби; вьлкът
е във връзка с търтовията, мечката е
плодовитост. раждаемост и майчин
ство; рибата е сексуална сила, козе-
лът и бикът олицетворяват мъжката
потентност; мншката е кражба. а
къртицата - лаком за земя човек или
слепец В народната проза Ж. са но-
сители на специфичнн човешки чер-
ти и характера: Кума Лиса е хитру-
ша. а Кумчо Вьлчо - глупец Зайо
Вайо с страхлнв. Баба Меца - трома-
ва и непохватна, Ежко Бежко умен и
всезнаеш
S Бешен.шее. В Първобългарите
жилой!
*11 го
124
Бит и култура. С . 1981, Георгисва.
Ив Българска народна митология
С.. 1983; Мифы народов мира Т I.
М . 1980. Попов. Д. Залмоксис. Ре-
лигия и общество на тракиге С..
1989; Фо I. A i., Ив Венедиков:
Ив Мартов. Д Попов Тракнйски
легендн. С.. 1981. Ъ Рлчно Попон
ЖИДОВЕ = Исполним. Къпинд
Ж11Н = Вампир. Сянка
ЖИТО - 1 .Обобщено название на
жнтните културни растения (пшени-
ца. ръж. ечемик) във вид на посеви
(ниви). обект на трайна почит и об-
редно-магическо въздействие сред
българите като народ с развито зе-
меделис. По цялатастническа терн-
тория е известна стиологичната ле-
генда. че някога житният клас е бил
от корена до върха на стеблото. но
Господ, за да накаже една жена.
нзтрила с него нацапаните си ръие.
го вдигнал нависоко Като виляло
това. КУ ЧЕ го захапало част от класа
и помолило Бога да го остави за
него - затова хората днес се хранят с
кучешкнят дял Легендата сочи ста-
диалната обвързаност на култа кьм
Ж. с появата и развитието на земе-
делието като по-късен етап на чо-
вешката цивилизация в сравнение
със животновъдството или присвоя-
ващите помииъци (лов. риболов) Ро-
лята на кучето се проявява не само в
рационален план (ранного му опито-
мяване). но и в митологичен аспект
- като представител на хтоничните
свръхестествени сили на вегетация-
та и плодородието. От сеитба до
жътва Ж като посев е изложено на
опасността от природни стихии
(суша, градушка) и магически оби-
ране на плодородието. което пораж-
да противоположно обредно-маги-
ческо въздействие от страна на сто-
ланите(заравяне в нивата на кости
от жергвена кокошка. залъци от об-
редни хлябове. великденско яйце,
зелена пръчка и др ; обхождане на
полето по време на големите кален-
дарик празници,свързани с проход-
ните моменти на цикличного при-
родно време и др.) Най-ярко нзявени
в митологичен план са жътвените
обреди с пьрвия и последняя пожь-
нат сноп, г адаенето с паламарки и
сърпове и особено правенето в края
на жътвата на Божа брада (брада
на нивага). с което се цели умилос-
тивяване на евентуалнше житии де-
мони на вегетацията и оснгуряване
непрекьснатостта на крьговрата
семе-растение-семе.
2. Зьрно. семе - най-всеобщият рас-
тителен символ на раждането и раз-
витието на живота и плодородието.
на конто в животинския ми голого-
чен код отговарят яйце Iо В оби-
чайно-обредната практика на бълга-
рите Ж. като зьрно има изключи-
телно широка употреба. В суров и
сварен вид то се използува както
като символ на жизненост и плодо-
родие. конто не само ги носи, но и ги
предизвиква. така и като безкръвна
жертва на божества, демонн и по-
кончите предин (хвърля се в извори
И КЛАДЕНЦИ, на ПТИЦИ, САМОДНВИ
и БОЛЕСТИ, на мечката на Андреен-
деи, поръсва се с него бъОника. по-
киника, Ko.iedapume и сурвакарите.
кади се на Бьднивечерската 1РАП1
за, в съд с Ж. чукат и благославят
коледари и сурвакари. обсипват с Ж
невестата при венчавка и влизането
й в дома на младоженеца и др ) В
много от тези случаи Ж. предо ав-
лява панспермия, в смисьл на сбор
от различии житни семена, в други
се предпочита пшеницата като най-
чиста и благословена
3. Колино, куча - варена пшеница.
125
ЗЛКРАДКА
ТАМ'АНИ
подсладена и ароматизирана. Изк-
лючването на ръжта от коливото,
приготвянето на обреден хляб и ос-
вешаванего в цьрква или на троби-
щата се опира на християнската ми-
тологема за прокълнатата от св Бо-
городица ръж, конто единствена от
всичкн жизни растения не и се пок-
лонила след раждането на Иисус
Коливото. въведено вероятно под
гръцко църковно влияние, най-пос-
ледователно се употребява в погре-
балната и поменалната обредност
(ПОГРЕБЕНИЯ. IIOMI НИ И ЗАДУШНИ-
НИ), както и при честване на семей-
но-родова. лична. селишна. еснафска
служба, катоелемент на култа кьм
мъртвите и покойните предай, в ми-
тологичното мислене свързани с
идеята за хтоничния характер на ве-
гетацията и плодородието.
Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозна народни обичаи. - В Изб-
рани произведения, т.1. С.. 19X1.
96-97; Дражева. Р Етнография на
Българня. т III. С., 1985. 216-222.
Ста ненова. Ж Жътварският оби-
чай ..Брада", Векове. 1974.1. 76-83;
Етнография на Българня. т.Ш. С..
1985. 141-154. Bacu.ieea, М. Етног-
рафия на Българня. т.111. С . 1985.
95-127; Гениев. Ст Етнография на
Българня, т III, С . 1985. 171-192
Маргарита Василева
ЖИТОМАМНИЦА = Mai ых ни-
ПА
ЗАЬРАДКА - елемент от женската
народна носи я. задължителен за
омъжената жена 3. е белег за въз-
растово и социално положение
Народного с х патане не допуска
омъжената жена да ходи без 3 Го-
логлава жена се смята за гола. Зна-
чение™ на 3. идва от предназначени-
его и да покрива КОСАГА, която се
евързва с вьзпроизвеждашата спо-
собност на жената. Жената не трябва
да показва косите си пред друг мъж,
ос вен пред своя В обичайното право
смъкването на 3. на жена от чужд
мъж се смята за най-голямо прес-
тьпление. равнозначно на нейното
похищение.
Като част от женского облекло 3.
може да замести жената. 3 предс-
тавлява семантиката на женского
начало Моминото сна i бено знаме
понякога се прави със 3.. отъждест-
вявана в случая с невестата 3 се из-
ползува при баяния и магически
практики, с нея ее правят най-тежкн
МАГ ИИ.
s Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лит иозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения Г I,С.1981,
222-223. Маргарита Василева
ЗАБРАНИ - образу ват единна сис-
тема на ежедневния и обредния жи-
вот на българите. Спазването нм
цели оентуряване на здраве и дълго-
летие. имотност и щастлив съпру-
жески живот, плодородие и добър
приплод на домашния добитък. Най-
разпространена е 3.за женска до-
машна дейност Гя е валидна както
за юшите и за празничните дни от
седмицата (вторник, петък и неде-
ля). така и за всеки христиански
празник. 3. за работа с В ЬЛНА (пре-
дене, влачене, тъкане) и за нзработ-
ката на мъжка дреха (кроене. шпене)
се спазва строго през всичкн кален-
дарни цикли или дни. посветени на
дивите жнвотнн - Вьлчи. Мечи и
Миши ПРАЗНИЦИ. В противен слу-
чай се вярва. че зверовете ше напал-
ЗдЬГАНИ
1АЬГ М1И
126 нат стада та и овчарите. а мншкнте
ще изядат зърното и дрожите в сан-
дъшпе В сините тези дни се забра-
нява и произнасянето на техниге
имена Обикновено се употребяват
табуистичнн названия, целящи уми-
лостнвяването им (въ щи if. се на-
ричат брат я. мечките - дели, а
мншкнте-момци или погани и 3.
за миене. пране и бухане с бухалка
са отнесени към онези календарик
празници. конто се почитат против
ГРАДУШКА И ГРЪМОТЕВПЦИ (ССДСМ-
те велики четвъртъка. Тодоровата
и Русалската неделя и др.) Съша-
та 3. се спазва от жените по време на
траур в продолжение на 40-те дни
след СМЪРТТА. Тя е валидна за сь-
ьотите (мьртвешки дни) и за деня.
в конто е починал човекът. Ако
смъртта е била в понеделннк. през
всичкн понеделниии до 40. ден же-
ните не се мнят и не перат, зашото
според повернето ..сапунената вода
ще отиде в очнте на покойника'*.
Обикновено 3 за работа вкъщи или
на полето. свьрзани с календарннте
християнски празници. е обусловена
от съответния християнски култ към
светеца. Ако светецът се почита
като покровител на болестите. не се
работи. за да не се разболява домо-
чаднето. Ако той е покровител на
домашните животни. на този ден те
не се впрягат и не се работи за тяхно
здраве
Широко разпространенне има и 3 за
полово общуване. спазвана в навече-
рието на .юшите дни (вторник и пс-
тък) и на всеки голям християнски
празник. Тя е валидна още и за
МРЪСНИТЕДНИ, Тодоровата неделя
и Русалската неделя. Според пове-
рието, ако през тези дни се зачене
дете. то ще се роди с някакъв недъг
или ше се превьрне вьв вампир или
вьрколак Родителите спазват сек- 127
суално табу и когато децага нмбо-
ледуват от шарка. за да нс разсьр-
дят демоничн.па старица Вьздьр-
жанието от полови контакт!! е хар.п.
терно и за празниците в чест на зпм-
ния и летння св Симеон, та да нс
се родят децата ..симьосаии" (беля
зани. недъгави) Съшата 3 сесъб-
людава н прели обредното опложда
нс на добитъка (например прели
г.нар онча снатба на I li | кон.ПIII.
както и предн всичкн обредни теме
делскн начинания - първа оран, сеи-
тба. жетва и вършитба В пьрвия
случай се вярва, че сексу..лиата не-
чистота на с гопаки ге ше лове ле до
раждането на сакати животин, а вьв
втория - до недосгатъчна реколтаи
до заболяване на житата от главня
Изискването за ритуална по лова
чистота е валидно за голяма час г от
обредите.свьрзани с жизненияии-
къл на човека (родилни. сватбени и
погребали») Хлябовете и погачите.
месени при раждането на дете. при
сватба или погребение, са дело сам
на чисти жени Полово чисти тряби^
да бьдат и участничките в обичаите
за дъжд Hi перуда и Герман
Друга често спазвана 3. е за консу-
маиияга на определен вид храни
Християнската релит ия вьвежда н
празничния календар коледнпте, вс
лнкдснскитс. петровденските и бо-
юродичннте пос гн. през конто се
забранява яденето на месо Hail-
строг е посты през Тодоровата сед-
мица, известен като ТРНМЕРО(три
мерсне) Вярва се. че ако момите нс
постят, няма да могат да се омьжаг
На места се среща повернето, че по-
чиналите през поста хора, се пренья
льшават в зли дсмоничнн енли.
Християнската релш ня разрешав.!
само консумаиията на риба прет го-
ЗЛСРАНИ ЗАГОВЕЗНИ
лемите празници по време на пости-
те (например на Благовещение.
Цветница и Преображение). По вре-
ме на бременността на жените се
забранява да ядат риба и заек, за да
не се родят децата нм немн или сьс
заешка уста Майки, чиито деца са
починали съвсем малки, не трябва
да ядат чесън до Гергьовден и ябъл-
ки до 1Гетровден, тьй като на „оня
свят млякото на рожбитс им те ми
рише на чесън и ябьлките няма да са
им достатьчнн”. Народната тради-
ция забранява консумаиията на тик-
ви след зимния Атанасовден. за да
не заболяват хората от охтика; на
червени зеленчуци, плодове и вино
на Секновение. тьй като на този ден
била отрязана главата на св.Иван. на
грозде предн празника на св Богоро-
дица. на коприва предн Гергьовден
Пектин дни от седмицата са вторни-
кът и петькьт.
Особено обредно значение нма и 3
да се говори. Ритуално мълчание се
спазва при ЗАОРАВАНЕ на селнщето
против болести, при добнването на
жив опт. при наливането на иьл-
чана вода за заместване на обредни
хлябове. за обичая Ладуване. за
лечение на болести и разваляне на
магии, при преминаване покрай <«-
тттиЛ/вс м/ места; при работа на попе-
то през Русалската седмица. След
сватбата в продълженне на 40 дни
булкага нс разговаря (говее) сьс
свекьра и свекьрвата си, а съшо и с
кумовете си Забранява и се да меси
тесто и да раздана хляб Мълчет-
ком се извьршват и гол яма част от
моминските обредни гадания за
предстояща женигба от типа на на-
с.чнанс на просо (Родолите) и Пепе i-
ница (Странджа).
Сыцествуват и 3. от нан-различен
порядьк: да се изхвърля пепелта от
бьдника през Мръснитс дни; деца-
та и мъртвите да се оглеждат в ОГ-
ЛОДАЛО; бремените жени да прес-
качаг вьжета или животни. мьртви
те ла се оставят сами в стаята и др.
Лрнаудов. М. Студии върху бьл-
гарскнте обреди и легенди Т 1-2,
С . 1971-1972; Етнография на Бълга-
рия I 3, С.. 19X5. 'А Рлчко Попон
3AI ОВЕ ШИ - Месни заговезни.
Сирии заговезни
ЗАГОВЕШИШКИ OI ЬН Р Огьн.
Сирии заговезни
ЗАГРЕЙ = Дионис
ЗАДУ ШПИЦА, лушнина. олуше. во-
ду ше, одуше. мьр i ва сьбоi а, мър •
нем. стари Mi.piпи - чес г ване за
мъртвите Според офиииалния пра-
вославен цьрковен календар в годи-
ната има три 3. - в съботнитс дни
прели Месни заговезни. Пет де*
СТ: I НИНА И АРХАН ГЕЛОВ ДЕН Жени-
те отиват сутрин рано на гтоБИШЕ-
ю. почистват. прекадяват и прели -
ват с вода и червено вино I роьове-
ТЕ на своите близки, палят свещи и
раздават хляб и варено жито(коли-
во. куча) ..за Бог да прости”. Съоб-
разно с месните регнонални тради-
ции броят на годишните 3 е разли-
чен В Добруджа в петьк предн То-
доровден се тачи тудоровската за-
душница, а в сьбота предн Пе 1 ков-
ДЕН - петковската 3. Капанското
население в Разградско спазва пю-
иината 3 в сьбота преди Софинден
(сьбота след Великден). В Плов-
дивско жените правят 3 в деня на
св Сава (5 дек ). Независимо от раз-
нообразие™ в месгните традиции,
две от годишните 3. са най-тьржест-
вени и най-тачени. Това са 1чтнопю,
черешевопю, банскопю или pyca.iv-
кото одуте в сьботата след Сил*
СОВДЕН (наричано още спасовско
одуше). За тази 3. жените багрят
ЗА! МНИ ДНП
1 «.•••* .
I
lAFk
128
повторно червени яйца, конто разда-
ват на гробището в чест на мъртви-
те В ранно утро предн изгрев слън-
це тс поставят бутнлка с бяло вино
или вода на гроба и вярват че в нея
се отразява душата на покойника
На тази 3. те разстнлат орехови
листа върху гробовете. за да се при-
берат по-лесно душите в отвъдния
свят В Хасковско жените забиват
четири колчета около гроба и зак-
репват върху тях памучнобяло
платно По този начин те правят
сянка на мъртвия. Другата голяма 3.
е Ар.ханге.имскапш (Хрангелското
одуше, Голячопю odvute, Есенското
одуше). за което жените раздават
специален обреден хляб. носеш
най-често името на Архангел Миха-
ил.
~ Василева. М. Календарни празни-
ци и обичаи. - В Добруджа С.. 1974
и Капании. С . 1985; Стаменова, Ж
Календарни празници и обичаи - В
Пловдивски край С.. 1986 Рлчко
Попов
ЗАЕК - демонично животно. Вярва
се. че върху гърба му язди ДЯВОЛы
Затова хванатият див 3 се хвърля
завързан в тръните, за да се набоде
деволът и да умре Ако 3. пресече
пътя на човек. той трябва да се вър-
не обратно В противен случай го
очакват бедн и нещастия Ако рабо-
тата му е неотложна, той трябва да
удари коляното си с бял камък и то-
гава да продължи по пътя Има по-
верие. че хората. конто отглеждат 3..
ше бъдат сполетени от злини. Тех-
ните домове запустяват и челядта
им умира. На бременна жена не се
разрешава да яде заешко месо. за да
не се роди детето й със заешка уста.
В Източна Тракия в чест на 3 стопа-
ните почитат първите два или три
дни от февруари - Сечко-Дечко или
деня след Днмитровден - Зайков-
Лен. Забранява се всякаква домашна
и полска работа, за да не .лечат 3. с
острите си зъби посевите". Жените
замазват пода и стените. за да зама-
жат символично очите и устата на 3
Те раздават из махалата специална
обредна пита с цел умилостивяване
на животного. В някои етиологични
легенди 3 е символ на Месечина-
та. В Изт България при суша се
хвърляг заешкн глав» в реката, зада
завали дъжд
Вакаре кки. Хр Бит и езнк на тра-
кийските и малоазииските българи
4 1. С . 1935 . Ручки ПОПОВ
ЗАЁМНИ ДНИ, Заёмниин, Броёни
дни, Бабнни дни - така се наричат
първите (в 11иринския край. Разлож-
ко. Кюстендилско. Рсшопската об-
лает) или последннте три дни на ме-
сец март 1 Пловдивско, Хасковско.
Драмско, Струга! Според известна
легенда една баба се присмяла на
Сечко (февруари). че вече не се стра-
хува от него За да я накаже, той
взел от баба Марта три дни назаем
и докарал голям студ (Пиринския
край). Другаде се смята, че Марта
взела три дни от април. за да сн дои-
зкара яда върху хората с вятър и
студ (Пловдивско) Обикновено3.1
се евързват със студено, лошо вре-
ме. З.д. се смятат подходящи за
краткосрочно или по-далечнн прог-
нози По Броените дни в Родопската
облает се гадае за времето през
следвашите три месеиа (или ги на-
ричат за здравето на отделяй хора
или семейства). В Кюстендилско
има вярване. че каквотое времето на
трите баб и (1.2. и 3. март), такова
ще бъде през пролетта. лятото и
есента Прогностичните практики на
З.д. отразяват представата за прехоа
в годишния природен кръговратот
129
ЗАЕМННЦИ
1AllKOII.il II
зима към пролет.
§ Георгиева, Ив Народен мирог-
лед. - В Пирпнски край С.. 19X0, с.
465; - М прог лед ьт на българския
народ от средата на XIX до началото
на XX в - В: Етнография на Бълга-
рия Т.З. С , 1985. с.46; Васи/ева, М
Календарни празници и обичаи - В
Етнография на България, Т.З, С .
1985, с. 116. Ста менова. Ж. Народен
мироглед. - В Пловдивски край С .
19X6, 300-301. Ъ Маргарита
Василева
ЗАЕМННЦИ = Заемни дни
ЗАЗЙЖДАНЕ - вграждането на чо-
век в основнте на големи сгради
(къша. черква. дюкян, мост или кла-
денец) е обусловено от народного
вярване. че ако това не бъде сторено
градежът няма да бъде стабилен и
траен Според традиционните строи-
телни обичаи и народного творчест-
во на българите са известии три на-
чина на вграждане: на самата жерт-
ва. на човешка сянкл или на човеш-
ка стъпка. Първият начин е описан
предимно във фолклора Мотивы за
вградената невеста на най-малкия от
тримата братя дюлгери е сред най-
популярните Тъй като градежът
всяка вечер се рушал. братята се
уговорили да зазидат онази от спои-
те съпруги, която дойде най-рано да
им донесе храма. Понеже по-възрас-
тните издали танната на жените си.
жертва станала невестата на най-
малкия брат. Със сълзи на очи той
примамил жена си да влезе в незази-
даната дупка в единия край на теме-
ла (пуснал там венчалния си пръс-
тен и помолил жена си да го изва-
ди). след което запушил отвора с ка-
мъни. В преданията. евързани със
строителннте обичаи на българите.
по-широко разпространение намира
3. на сянкат а на човек. Зидарите
измерват с червен или черен вълнен
конец (или с пръчка) сянката на чо-
века и поставят конеца (пръчката) в
темелите Тъй като сянката е свое-
образен двойник (заместител) на са-
мим човек. то той започва постепен-
но да слабее и линее и до 40 ден
умира И зашото сянката му е вгра-
дена в строежа. неговата душа не
може да иде на небето г я остава на
земята и се превръша в стопан или
галас ъм. който пазн сградата. Съ-
шата участ очаква и онзи. чиято '
стъпка е зазидана 11о аналогичен
начин зидарите измерват стъпката
на жертвата са конец, който слагат в
темелите Практиката на 3. е особе-
но устойчива На светогледно и об-
редно равнише тя е пряко евързана с
представите за митичния пазител на
дома, сградата или водоизгочника.
наричан стопан или саньня
Намира най-ярко проявление в стро-
ителннте обичаи Началото на всеки
градеж се ознаменува с жертвопри-
ношение (КУРБАН) При първата
копка и при полагането на първия
камък се коли мъжко животно -
овен, козел, вол или петел. Кръвта
на жертвата се оставя да изтече в
темелите На сыцото място се оста-
вят шише със светена вода и черве-
но вино, китка от здравей и босилек,
вързана с червен вълнен конец и ста-
ри сребърни или златнн монети
Вярва се. че духът на закланото жер-
твено животно се превръша в стопан
пазител на къшата.
S Арнаудов, М. Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди Т.2. С .
1972; Георгиева. Ив Българска на-
родна митология С . 1983; Мари-
нов, Д. Избрани произведения Т.1,
С.. 1981. Рлчко Попон
ЗАЙКОВДЕН Р Заек
ЗА КД АЖ ДА НЕ - 1. на първи огън
I
)ЛИ**ДЛНГ
1АЛМОКС и<
150
При влнзане в новопостроена къша
се извьршва обредно3. на пьрвия
огьн в огнището. Сьобразно с
местните традиции главен нзпьлни-
тел на действнетое най-възрастният
представител на семейството (лядо
или баба), конто при голяма част от
семейннте обреди и обичаи имат
жречески функции. Понякога отъняг
се пали от кь монете. от бременна
жена или от момче с живи родители
и целокупна къша (те няма почина-
ли родственник). 3 на пьрвия огьн
става на лек ден - понеделник или
ЧЕТВЪРГЪК и при нова или пьлна
месечина.
2. на седянкн. На ГоРЕЩНИЦИТЕ.
Илинден. Преображение или Го-
ляма Богородица девойките из-
вьршват обредно 3. на седенките. с
което се поставя началото на седен-
карския период Тосъдьржа ими та-
ти вн и магически действия, целящн
сьбуждането на любовни мисли и
чувства у ергеннте (любовна МА-
ГИЯ) По пътя за мястото на селян-
ката момите влачат след себе си
стебла от тиква, лепка или клонки.
довлечени от течението на реката
По този начин те искат да предизви-
кат момнитс .ла се влачат” след
тях Кладат огьн и гопрескачат при
пьти. за да ..горят" момцнте за лю-
бое Наливат вода от воденица и я
дават тайно на ергеннте да пият. за
да им се ..завьрти умът” както се
вьрти воденичното колело. Когато
започнат да предат. наричат пьрвата
нишка за някое момче. за да го „зап-
редат” кьм себе си Вечерта поста-
вят мокър конец в комина, за да
„съхне" ертеньт от обич
=; Гоев. А Седянката С.. 19X6; Ма-
ринов. Д Избрани произведения
I I С . 198I. Нико ям, II Огнишето
в семейната традиция на българите
- В Доклад» от В тория Между нар»' |31
лен конгрес по българистик.1 I 10.
С.. 19X7 Ъ Рлчко Попов
ЗАЛМОКСИС (Zalnioxix) -едно,
нмената прозвища на вьрховното
божество на тракнте. което доуточ-
нява неговата с ьшностна характе-
ристика. нар. жрец и бог на тракшк
кото племе тети, но и една от персо-
нификациите на Орфеи в древна
Тракия Най-ранните и най-прав'до-
подобиите сведения за 1, се нами-
рат у Херодот (IV. 9.3-96) Аитнчни-
ят автор отчетливо разграничат две
версии В пьрвата той разкатвамс.
тния тракнйски вариант на една ле-
генда. а в другата сьобшава нейната
йонийска елннска интерпретация II
в двете основната идея е за смъртта
при т раките, която поради сьшност-
та на учението на 3 кулминира в ми
сьлга за беземьртието. за вечной»
ново раждане. т е за вьзражданетоп
оказва по-късно влияние и вьрху
хрнстиянството. Глаголы анюна-
пшзо. употребен от Херодот по от-
ношение на гетите, не се нзползува.
за да се означи с него вярата в бек
мьртието на душата. Неговият
смисьл е „обеземьргявам". „безе-
мьртствам” и означава, че гетите не
толкова вярват, че са беземъртни.
колкотосе правят на беземъртни и
практикуват обредите на беземърти
его Ясно е следователно. че трампе
не нзповядват вярата вбеземъртгк-
то на душата Учението на 3 наб тя-
га вьрху нсразделността между ду-
шата и тялото в тракнйското разби
ране, а неговата нова поява (епифа-
ння) след четиригодишноотсъствм
в подземного жилите, според пре
данието у Херодот. питое метемп-
сихозна, тьй като те изключват зав
ръшането на една вече позната лич
ноет, а и самият 3 не приема друг
ЗАЛМОКС ИС
ia.tmOm и<
образ или друга форма В гозисми-
съл не би и могло да се гостува на
3.. както посочва Страбон (VII 3. 5)
Красноречив в това oi ношение е ди-
алогът <Хармид> на Платон
(155-158). в конто един от тракийс
ките лекари на 3 заявява. че ..както
не бива да се иочнс да се лскуват
очи те без т ялото. така не бива да се
почва да се лскува и тялото без ду-
шата” От значение е съшо. че Херо-
дот описва два начина да се постиг •
не безсмъртие. засвидетелствува ги
самостоятелно в двете версии на из-
ложеното от него и не оставя съмне-
ние. че ги раираничава Според
древния автор на едно първо равни-
ше гетите миелит ”. че не умират. а
че починалият отива при 3." На вто-
ро място той съобщава как съшият
3 внушава, че ..нито той сам. нито
сырапезнииите му. нито потомците
им ше умрат някога, но ше отплат
на едно такова място. където ше жи-
веят вечно и ще имат всичкн блага”
Следователно Херодот разкрива
на и-общо два метода за постигане
на безсмъртие - най-малко две рав-
нища на изповядване на учението
Хеланик (фр( 73). конто поддържа
принципно същата представа. на
свой ред никъде не споменава. че
след смъртта душата. отделена от
тялото. ше отиде при 3. При това
положение първият метод покрива
идеята за социалната адресираност
на учението. валиден е за всичкн - за
масата от населението. и се свежда
до постигане на убеждение във вы-
можноспа за безсмъртие Вторият
метод отговаря на чисто аристокра-
тнчната концепция за учението. дос-
гъпно за посветените в свещеното
iHainie. след като 3 обучава андрео-
на (зала, предназначена за мъже)
само наи-първите измежду гражда-
ните,т е аристократичния елит
Несъмнено думата е за различии
смислови равниша на внушение на
учението и на поведение I е са докт
ринално степену ванн, но са и социа-
лно адресирани и показ ват. че уче-
нието има своя га езотерична и екзо-
терична страна. Два та начина за пос
тигане на безсмъртие поставят реди
на проблем)! най-вече поради отъж-
дествяването на 3 с Кронос Въпро-
съг е как се тълкува 3 ? Дали гой
трябва да се схваша като бот на мър
твите, за коего посочената връзка е
добьр аргумент или неговата приро
да е различна и не бива да се смесва
с функциите на покровител на от-
въдния свят и следователно трябва
да се търси по линия на божествата
и мистерните Принципы този пьт е
не да се изходи от гръцките разбира
ния за разлкката, която съшествува
между божествата на мистерните и
между тези на умрелите. тъй като те
наистина обозначават две различии
есхатологични систем». а да се пре-
одолеят трудностите. като анализы
продължава по логиката на двата
метода за постигане на безсмъртие
Първият е експлнцитно заявен и се
и зразява вьв възможността умрели-
те да отидат при бога и пак да се
върнат на горния свят, както сочи
Солин (X. 1-11), В такъв случаи 3 .
при когото се отива. е пьлна персо-
нификация на един бог на мьртвите
и на подземния свят и тази е причи-
ната за по-късното му отъждествя-
ванес Кронос Вторият метод оче-
видно вьрви по линия на тайните об-
реди и на мистерните - meicnum. за
конто говори Хеланик. Те се пропо-
вядват сред тесните, затворени кръ-
гове на аристократичния слит наче-
ло с владетеля, където се внушават
тайните на учението В тази обета-
1ЛЛМЙКСИС
злтмокс нс
132
иовка 3 въплъщава напьлно идеята
за еднобожество на мистерните. а и
Хезихий е особено показателен.
след като съобшава. че ..други назва-
ли". т е не тези „пьрвн от астите",
сред чиито среди се извьршват сак-
ралните церемонии, че го имали
като Кронос. Следователно. няма
никакво противоречие вьв факта, че
3. персонифииира одновременно
иденте за божество на умрелнте и за
божество на мистерните. оше пове-
че. че една такава постановка отго-
варя точно на двете равнища на вну-
шение на учението, понеже едно е да
имаш надежда та за безсмьртие, а
съвсем друго е вьз основа на нея да
постигнет обезсмьртяване. т е. да
се превьрнеш в бог Социалиа.а ад-
ресираност на доктрината е налицо и
докато разбирането за безсмьртието
има общотракийско звучене и е ва-
лидно за цялата маса от население-
то. идеята. която използва тази кон-
цепция. за да обезсмьрти и за да
превърне отделните личности в Ро-
гове. е обагрена от тайнствата на
мистерните. достигни само за царя,
за владетеля и евентуално като на-
дежда за тесните затворено аристок-
ратично кръгове около него Оше
през античността прави впечатле-
ние. че 3 е третото и последно елин-
ско божество у Херодот. което няма
съответния еквивалент Освен това.
той се обозначава с три характерис-
тики. защото е и бог. и демон - ант-
роподемон. и най-обнкновен човек.
за да се иаблегне по този начин как-
то на степенного самоусъвьршенст-
вуване на тракийскня династ в сис-
темата на тракийски.ч орфизъм, така
и на посредническага роля на самия
3 между света на хората и света на
боговете 3 наистина се обявява и за
човек. и за демон, и за антроподе-
мон. и за бог. и за жрец, и за пар- 133
характеристики, конто всичкн са
верни и неси противоречат В един-
ската версия на преданней» обачс. в
която 3. ее представя като р<б на
Питагор на о Самос, е заложена
предпоставката за умозрите.тната
подмяна от страна на гьрците на
учението за безсмьртието с вярата в
безсмьртието на душата I я се до.та-
вя и полиция на рационалистичного
осмисляне на тракийскня вариант на
легендата. според която която пра-
теннкьт. конто се изпраша перио-
дично при 3.. за да му сьобшн по-
[ ъчките и ну ждите на съплеменни-
ците си и целият ритуале човешка-
ТО Ahl’IlrOIIPIIIIOIIII ник. с хвьр.тя-
нето вьрху трите копия и сьс смърт-
та на посредника, може да се осмис-
ли като постижение вьв врьзка с вя-
ра га за безсмьртието на душата -
тя. която отлита, докато смъртното
тяло остава. Този е пьт яг. по конто
слините разбират обеземъртяваието
в тракийската религия като духовен
хорнзонг на питагорейскатасисте-
ма. От гледна точка на тракологията
обаче е много по-вероятно да се пре
еме. че 3 датира много години пре
дн Питагор
С голямо значение за разширяване
на проблематиката са многобройни-
те имена прозвища на 3 и неговите
огьждествявания Прави впечатле-
ние. че в античната пнемена тради-
ция неговата идентификация сына
телно се тьреи вьв врьзкасьс сьш
ностната характеристика на едно
вьрховно божество Кронос напри-
мер е типичен случай за елински
превод - означение и максимално
приближаване до качествената опрс
деленост на едно такова божество
Посьщия начин стон и вьпросьтс
Пленстор - богът на тракнте апсии-
ЗАЛМОКСИС ЗАЛМОКСИГ
тин. комн) сьщо изисква човешко
жер1 воприношение и е абсолютно
сьответствне на 3 от зоната на
Югоизточна Тракня (Херодот IX.
119) Езиковедските изследвания «,'а
недвусмислени в това отношение,
зашото огкриват преки паралели с
дакийските плейсти, споменати от
Иосиф Флавии «Юдейски древнос-
ти> XVIII 1.2 и <Юдейската война>
II. 120 Те именно са праведните
люде сред даките - преките наслед-
ннци на гетите, конто според Херо-
дот са „най-с мели и нан-справедли-
ви" от тракнте (IV, 93). Самата дума
..плейстон" означава в превод от
старогрьцки ..нан-голям". „най-ве-
лнк“ и от културно-историческа
гледна точка отлично отговаря на
представата за едно върховно бо-
жество По този начин изглежда
може да намери обяснение и извес-
тието на Порфирий, че 3 се почита
от варварите като Хсракы <Живо-
тьт на Пнтагор> 14-15. Името на
най-популярния грьцки герой е от-
ново точноят му превод - означение,
зашото според най-ранните митоло-
гични версии. Хера е не само най-
властна между божествата на
Олимп и тяхна царица, но и ражда
Херакъл Оше по-любопитно е. че в
лексикона <Суда> като грьцки вари-
ант на 3. се посочва Хера. Следова-
телно неговата елинска идентифика-
ция - Херакьл, взема името на май-
ка си и по този начин подчертава. че
Носителях му е неон син У Йордан
сыцият механизьм вероятно намира
сьответствие в Марс (Арес)-божес-
твото на „прославените тети” <Гети-
ка> 39-41, техният прароднтел - ро-
доначалник. комуто се отдават по-
чести. Той най-добре отговаря на
идеята за едно вьрховно божество,
което съшо изисква човешки жерт-
воприношения. зашото е субект на
обреда и не е нещо друго, а е след-
вашият превод означение на 3. у
този автор Един от наи-важните
проблема произтича от отношение-
то 3 - Гебелейзис и от това как те
се схвашат Херодот е категоричен в
твьрдението си. че някои от гетите
„наричат негосъшия (даймон 3 ) и
Гебелейзис, което ще речс, че Гебе-
лейзис е друго име прозвище на 3
Етимологията на I ебелензис разк-
рива значението на един бог на бу-
рята. на буреносното небе - грьмо-
всржец с урано-соларна съшност
Макар че името е хапакс (единичен
случаи) в античната литературна
традиция, съвсем не е задьлжително
да се мисли за неговото окончател-
но и за действителното изчезване на
самия Гебелейзис от култа От този
момент (VI в пр Хр.)е вьзможно
той да се синкретизира с други бо-
жества. а не е изключено да присъс-
твува като преживелица под други
имена на божества Такива имена
прозвища, конто красноречиво наб-
лягат на сьщностната характеристи-
ка на бога на бурята се откриват в
Тракня по линия на неговите иден-
тификации означения Зьелсурд -
Сурегетес - Пьркос. Посочените
формы и всичкн техни варианти. ко-
нто са смислово равнозначна. се
оказват просто квалификации на
един бог. чисто име остава неизвест-
но. Всьщност проблемы е дали 3 е
наистина името на бога или пък той
също грябва да се схваща като едно
от многобройните определения на
вьрховното божество ’ Когато опис-
ва обреда стрелба с лък. Херодот
твьрди. че тези, конто изпращат
стрела срещу врьхлитащата буря и
заплашват небето, „смятат. че няма
друг бог освен техния”. От една
ЗАЛМОКЧ III
|A 1МЙК< III
134
ci рана това означава. че той запазва
аноннмността на върховното божес-
тво. а от друга, че разграничава този
основен бог - теос. от демона 3 при
когото отиваг всички умрели де-
монът, конто някои от гетите нари-
чат също и Гелебийзис В тази обс-
тановка едва ли има място за съмне-
ние, че формнте Гебелейзис. Зое т-
сурд, Сурегетес, Перконис. са епи те-
ти. прякорн, прозвища на 3 . а и 3
точно както тях, е една от многоб-
ройннте квалификации, идентифика-
ции. означения, определения на ано-
нимного върховно божество, която
отвежда към друг аспект на качест-
венна му облик. Следователно бо-
гът. чието име така или иначе вина-
ги ще ни се изплъзва. обед ин я на
множество и различии характерис-
тики на различии божества, конто са
повече или по-малко недостатъчно и
лошо дефинирани В случая имена-
та-прозвнша Гебелейзис. Збелсурд.
Сурегетес. Перкон(ис). както и убе-
дителният елински превод на 3 Аст-
рей. (който се среша у Порфирий), а
поради идентнчност на обичайно-об-
редните практики и Салмоней. разк-
риват урано-соларнага страна от
съшносгта на анонимного върховно
божество Неговото име и нетовият
образ винаги ше бъдат табуирани и
вечно ще останат в тайна в зависи-
мост от действащата в Тракия арис-
тократична доктрина Поради необ-
ходимостта обаче учението да се
сведе и в социалната практика, осо-
бено в периода след VI в пр Хр .
таинствеността донякъде се разчуп-
ва. а определены аспекты от качест-
вената характеристика на безимеи-
ното върховно божество стават дос-
тигни и се разпространяват и сред
населението, чрез огласени имена,
но единствено като божески спи те-
ти. прозвища Дори само тези юб 135
люден и я убеждават. че непосвегени
те. т е масага на обикновежио н.кс
ленив. не използуват един псы
наименование за определена страт
от цялостната съшност на иърхови
то божество На свои ре а едините
още по-малко римляните биха moi
ли да знаят съкровеното име на п -
върховно божество и поради тази
причина го превеждат със собстпени
имена като Кронос. II leiiciop. Хера
къл. Марс (Арес). коню прнб пни
телно иай-гочно отговарят на пре.,
тавата им за него Заеднос урано-о
ларното начало, безкнижного тра-
кийско учение набляга и на xtohii'i
ната характеристика на бога гостю-
дар Представата опира до двете
равнища за поспи ане на без«.мьр-
тие. нан-добре се демонстрира в
обичаино-обредиата пракiпка и съ
четава в един носите т и двете нач
ла. но нс в чистия им вид. а всмесе-
ното им единство Въпреки опнтите
на лпнгвистите да дешифрират име-
то на 3. със значение™ ..земя". при
което той трябва да обозначава
смислово „бог на земята" и да пер-
сонифицира извора на живота, тра-
кийската глоса „залмос". коятосе
запазва в името му. означава ..пак-
ровител. господар. закрилник". от-
където по-общо ..нар" - още една от
лична характеристика на вьрховноь
божест во Ето защо сред траки те
трябва да се тьреи своеобразен ре-
лигиозен дуализьм на етническа.
дори на сексуална основа, при мип>
например 3 с носител на хтонично-
то. а Гебелейзис на у рано-соларнот<
начало Те са една типична синкрс
тична персонификация насоларно-
хтоничното единство, въплътено
във върховния бот, известен под
различии и многобройни имена, пер
IA 1МбК< И<
IA IMOKI l«
сонификация, характерна за истори-
ческата практика наепохата На
свой ред самата доктрина, конто
произтича or сьщностната характе-
ристика на това върховно божест но.
се оформи като соларно-хтонично
учение, чиято дуалност е вечен про-
цес на слнване на двете начала
земною и на слънчевото - и на ба-
ланс между основните стихии Осо-
бено интересен е проблемы с лока-
лизацията на 3 . тъй като доскоро
той се поставяше едины вено в севе
роизточните тракнйски предел» - в
земите на гетите От известиею на
Платон за тракийските лекари на 3.
обаче става ясно, че почнтането му с
валидно и за зоната на Югозападна
Тракия и по-точно в Халкидика Хе-
тихий пък твърди. че при завръша-
нетосн от с.Самос в Тракия 3 попа-
ла най-напрел в нейната Югоизточ-
на част Там тон „научил първите от
астнте" на тайните на своею учение
и следователно то е популярно в ра-
йона между Аполония и Бизантион
- в територията на астнте. Самият
Херодот нише, че това. коею науча-
ва за 3 . го узнана наи-напред от i ьр-
ците, коню живеят по Хелеспонта.
т е от тези. конто обитават крайних
тракнйски югоизток. Линт внстични-
ге данни също подкрепят местона-
хожденията на 3 Гук трябва да се
изходи от тракийската глоса „зал-
мое", която се запазва в имею му и
от съставките „салм-". „селм-". кон-
то се срешат в географски и в личин
имена в Гърння. принадлежат на не-
елннски етннческн слой, показват
негръцки фонетични особености и се
отнасят към трако-пеласгнйската ет-
нокулту рна обшност. Този път най-
показателннте примери са с местно-
го име Салмидесос от Югоизточна
Тракия и със Салмоней по отноше-
ние на Югозападните предел» -
един легендарен тесалийски, но оче-
видно предгръцки пар. чиню пара-
лелизъм със 3 се проследява чрез
обичайно обредните им пракожи
Любопитно в юва отношение е и
имею на планинага, в която живее
3 Според Страбон „планинага се
счига свешена и така я наричат име-
то и е Когайон" Тя сполучливо е
локализирана в двуречисто Прут-
Серет и очевидно на тракнйски езттк
Когайон е преводът за ..свешен' В
основата на образу ването на орони-
ма стой кореньт „ган". който влиза
и в наименование™ на планинага
Ганос при Хелеспонта - едноименна
със селишето там. През иялага ан-
тичное! тя изглежда нарнпателно за
Свешената планина (Хиерон орос),
където одриските царе пазят хазната
сн. а локализанията и се отпася за
югонзточните тракнйски предели
Кореньт „ган" присъству ва и в име-
то на прочугата планина Пангей -
Пангайон. където се мисли че се на-
мира прослову тою прорицалище на
Дионис Според Макробий търсе-
ният религиозен центъре разполо-
жен точно в зоната на Югозападна
Тракия и то на хълма Зилмисос -
несъмнено едно реликтово означе-
ние на върховното божество - цар 3
за тези територии <Сагурналии> I
IX Едно известие на Диодор (I 94, 2)
поставя 3 в тясна връзка с Хести.ч
Гам дори се т върди. че тя е тази. ко-
ято му дава законите Вече се знае.
че в лексикона <Суда> за гръцки ва-
риант на 3 се посочва Хера
Наименованията на богиннте не са
случайни и са търсени като логично
обясненне. защото те най-пълно
олнцетворяват идеята за една Вели-
ка i.oi ин» манка. В тракийската
релшия тя по правило се идентифи
ЗАЛМОкснс
ЗА 1МОКСИГ
136 цира cu земята. но ражда и своя син
- Сльнцето. Вероятно по тозн начин
може да се обясни съобщението в
лексикона <Суда> че има и богиня
тъкмо с това съшото име - 3 . но
формата на изписването и е красно-
речива и звучи Зимо iKcui. за да е
разбираемо отьждествяването сьс
земята Вьв връзка сьс 3. най-коло-
ритни са обичайно-обредните прак-
тики в чест на върховното божество
и идейните равнища на тяхното ос-
мисляне от аристократичния елит
начело с владетеля и от масата на
обикновеното население Най-нап-
ред Херодот сьобщава за човешките
жертвоприношения на 3.. конто се
извършват на всеки четири години.
j зашото именно тотава гетите „изп-
рашат едного, избран помежду им
по жребий, като вестител при 3 и му
поръчват това. от което всеки пьт се
нуждаят" За целта пратеникът се
хвърля вьрху три копия и „ако умрс.
прободен от тях. смятат. че боты е
благосклонен" При механизма на
реализация на обредната смьрт е
ясна крайната цел - човскьт да стане
безсмьртен. да се постиг нс ново
раждане. Това означава. че човешко-
то жертвоприношение не само е пря-
ко насочено кьм бьдешето, но то
вьзпронзвежда и реактуализира на-
чалния митичен прецедент По отно-
шение на тракинската среда той се
засвидетелствува най-ясно в с веде-
ннята за Дионис - Загрей и за Орфей
и се изразява в разкъсването им.
Точно разкъсването. разрязването,
въобше уннщожението са необходи-
мо условия за бьдешото вьзражда-
не И колкого по-раднкално. по-пьл-
но и по-окончателно с предшеству-
ващото унишожение. толкова по-
триумфално и по-тьждествено е но-
вого раждане Всыцност. смъртта
или човешкага aipiha е естестве- 137
ният завьршек на природния и на
социалния цикьл. но едновременно
с това тя вьзпронзвежда всевьзраж-
дашата се мощ на природата и ка-
I чествснитс достоинства, необходи-
I мп за живота в общество то Именно
човешкага жертва е призвана да пре-
одолее разстоянието между с вега на
Хората и света на боговеге. тя е иде-
алният преход помежду им. а перио-
дичного и извършване непрестанно
подчертава необходимостта от така
мечтаната врьзка Тозн е пьтят на
превытл ьшснието кьм вечен живот,
т е кьм пълното прераждане на сос-
ет вената природа и кьм безсмъртие-
ТО. но спорсд двага метода за иего-
вою постигане. го има за траките
различии измерения и нс сс изразява
само до отиванего в подземная свят
а е просто пьт в отвъдния. в другая
свят, чисто местонахождение не е
само преизподнята Вторая обред.
сьобщен от Херодот. е стрелбата на
траките с лък „нагоре. кьм иебето.
срещу гръмотевицата и с ветка вица-
та" Чрез изпращането на стрели.
конто са прекн подражания, олицет-
ворения на мьлниите се преследва
целта да се отстранят демоничните
сили, вьпльгени в облаците. и да се
отдалечат те от лицето на животвор-
ного Слънце Целият обред е поло-
жителен култов акт. защото по този
начин се нмитнра и. макар непряко.
се помага на бога на бурята, на Грь-
мовержеиа в битката му с демоните
на мрака и на тъмнината. конто се
противопоставят на слънчевата. вьо
бще на небссната светлина Всичкн
ритуалнн действия и най-вече тези
лстяши нагоре стрели, конто нс
само помагат. но и подражават изия-
ло на Грьмовсржсца-Змсебореи,
имат предназначение™ да осигурят
зллмОм iu
lA IMOKI IK
млн по-скорода възстановят прика-
ти връзка с него -безусловен прин-
цип за получаванс на безсмъртие.
конто съшо както и човешките жерт-
воприношения се осмисля на раз-
личии равнища Преките взаимо-
действия между двата обрела г и
обедни я ва смислово, каквото е по-
ложението и с ритуалите в андреона
и в подземного жилище (по Херо-
дот) или в пещерата (по Страбон),
където се оттегля 3 Очевидно те са
посветнтелни и разкрнват две пос-
ледователно степенувани инициаци-
оннн равнища II докато в андреона
по примера на свешеносказанията се
извършват посвешеннята в тайните
на митичния прецедент за едно зат-
ворено, слитно общество от мъже
благородници начелос царя, чрез
човешките жертвоприношения и
чрез изпращанего на стрели кьм не-
бето. обредно се осьшествява дейст-
вената страна на сакралното знание
На свой рсд оттегчянето в подзем-
ного жилище или в пещерата изпра-
вя пред един мито-ритуален сцена-
рий. конто се среша често в Среди-
земиоморския свят и в Европейския
Югоизток и демонстрира практика-
та на изчезване (окултност) и на
нова поява (епифання). Вечннят ци-
къл на смяната на живота със
смъртта и на постоянного възражда-
не е налице. а целмят обред. чрез
конто се познава „инициативнага
смьрт 'е задьлжителен при процеса
за постигане на безсмъртие и също
се съпреживява на различии равни-
ща Точно те отговарят на двата ме-
тода за постигане на безсмъртие. на
урано-соларната. но и на хтоничната
характеристика на 3.. на неговнте
персонификации като божество на
мъртвите и като божество на мисте-
риите. на последователно степенува-
ни те инициационни практики, нои
на действената. функиионална стра-
на при осъшест вяването на обреднн-
те церемонии
След установяването на римската
в таст в I раки я 3 въобще не се спо-
мснава в писменнте и твори Това
обстоителет восъздава впечатленне-
то. че този бот и целият му култ към
него като че ли изчезват изведньж
Следите се губят, обаче. само при-
видно, защото ликът на това тра-
кииско божество проблясва неочак-
вано в хрисгиянското житие на
св.Дазий-съставено през VI в
пр Хр. Описания! там празник на
Кронос, конто се честву ва ежегодно
от войниците. може да се тълкува
като вероятно наслоение вьрху по-
стария култ към 3 . оше повече. че
едно от неговнте имена прозвища е
Кронос. Успоредиците с преданието
у Херодот се налагат поради засви-
детелетвуваното човешко жертвоп-
риношение и главно поради жребия,
чрез конто се изльчва самата жерт-
ва Цялата обредно-празннчна цере-
мония съвпада по време с януарски-
те календи. те с настьпването на
Новата година и недвусмислено
олтшетворява вечния процес на об-
новление и на възраждане - таран-
ти ра беземъртието. Самата конта-
минация на 3 с Кронос, схванат
като господар на мъртвите и на пре-
изподнята, е показателна как ученн-
ето на тракинския орфизьм се изпо-
вядва на чисто народное! ното си
равнище. но вече в христианского
население на Дуросторум (дн.Си-
листра). къдетосе локализира раз-
казът от жнтието Прмемствеността
се долавя по-кьено в традиционната
народна култура по линия на РУСА-
ЛИИ 11 - голям пра шик, усвоен от
завареното население, който носи
1ЛМЕСВЛН1 HAFVMEHHK
JAOI'XH MH
името си от римските празници на
мъртвите - Розалиите Русалинте.
конто са известии с много обичаи и
обреди. извършванн само от народа,
въобше не се отбелязват между
празницпте на църквата Активного
ядро, което ги устройва. е русалийс-
ката дружина, съставена само от и т-
брани мъже. конто се посвещават и
играят различии танин под предво-
дителството на ватаф Очевидно, н
тях много елементи напомнят явно
на древните мистерии, на формите
на един мистериен култ. какъвто не
се среща у други ге славянски наро-
ди Това показва. че оше при гтърви-
те допири със славяни и с прабълга-
ри и по-сетне прет езическия период
в България тези празници се вмък-
ват неусетно и придобиват някакво
собствено българско звучене При
това не някои друг празник. а тъкмо
Русалинте се евързват със самоди-
вите.
« Попов. Д Залмоксис Религия и
общество на тракнте. С . 1989. Зал-
моксис (нови наблюдения) - Исто-
рия и обществознание. 1989. N I.
3-16; N 2. 3-17. Опит за локализа-
ция на Залмоксис - IАВ. 4. 1990,
7-12. Човешките жертвоприноше-
ния на Залмоксис. - ГСУ-ИФ.
84-85. 1992; Залмоксис - Гебелей-
зис и обредът стрелба с лък -
ГСУ-ИФ. 86. 1993; Веиейиков. //«
Медното гумно на прабългарите С .
1983Димиты1 Попов
ЗАМЕС ВАНЕ НА РУМЕНИК = За-
севки
ЗАМЕСКИ = За< евки
ЗАОРЛВАНЕ общоразпростране
на магическа практика, аналогична
на ритуално отделяне на ..културно-
то“ от ..природного", на своего от
чуждото. за предпазване на селото и
неговите обитатели от чума и холе-
(аораване от куьери
ра. от hami ini'll и други тлосторнтт
ДЕМОНИ. ОТ I РАДУ 1IIK А и природни
бедствия То се и звършва от двама
брат я i> niiiiAUii За це па е необхо-
димо РА юк> да се и «работи от лт.р
во-близнак за една нощ Желязото
за палешника се събира от тевет
различии места Самияг палешник
се изковава за една нощ от к<>н АЧИ
близнаци (циганн) Изработването
на ралото изисква пълната голота и.
участницпте и спазваието на задел
жнтелно ритуално мълчание Щом
уредьт е готов, братята близнаци
впрягат два незЛА съшо близнаци
(понякога съществува изискване тм>
ловете да се впрягаг за първи пьтит
съвсем голи за една нощ нзорават
една (пли три) бра зли около се лото
В отделни случаи те трътваг впро-
тивоположни посоки и на мястото.
където се срещат. коляд воловете и
г и заравят заедно с един кофар. так
лючен с ключ Вярва се. че в селото
не може да влезе никаква епндемия

1АПЛД 1АГ1ИВ
и in злосторна демонична сила
(дори момите не могаг да се оженят
в друго село) Много чес то обредно-
то 3 е припру жено от други маг и-
чески действия. След 3 всичкн огни-
ща в селото се изгасят. Братята
близнаци добиват жив огьн чрез
трнене на две сухи льрвега, конто
според повернето прогонва злого
Спорадично през това време две де-
воикн близначкн месят и изпичат
специална обредна пита Вырастни
жени (най-често вдоннци) или чис-
ти моми се събират в никоя крайна
селска къша н за една нощ нзпридат
вьлнено пли конопено платно (чпш-
mi niamno) 11рез него се провират
всичкн или го дават на мома без ро-
дители. която го ячва като кон н
обикаля три пъти седого След г ре-
гата обиколка платного и урсдите, с
конто е нзработено (ki'ix'ho, ни-
щенки. разбои.курка.врсгсно и
др), се заравяг в чужд < ннор.
S Венедиков. В Бьлгарски параде ли
на антнчния обичаи заораване на се-
лища Изследвания в чест на
акад Д Дече». С . 1958; Попов, Р
Светци близнаци в българския наро-
ден календар С . 1991. Стон юн. А.
Фолклор ПНЕМ, кн 1-4. 1925
-. Рачко Ионон
ЗАПАД-една от четнрите посоки в
пространственна хоризонталсн мо-
пед на света На 3 зал язва СлыЩБ-
го; 3. се свързва с тъмннната и сту-
ла В митолог ичните представи 3 се
отъждествява със залеза. зима га и
смычтА Мирогледната представа
за изоморфност на годншния и ясно-
нощння иикъл поставя 3 . като оли-
цетворение на зимага. всемантично
с ьответствие с шиша Известннге в
митологичнотосъзнаниеразличии
к* тоне оформят една семантична ре-
дина. в която влнза и 3 зима-нощ-
тъмннна-север-долу-ляво-четно-не-
усвоено Ч теноветс на тази редина
са взаимозаменяем!! В опозицията
живот-смьрт те отговаряг на вторня
член Митолог нчниге представи за
3 са оставили следи в народната
култура. например в погребалната
обредност. I (ропяването на кокотка
като петел, обърната на 3. или през
ношта. се тълкува като прокоба за
смърт Гялото на мы’ГШ.на вкг.щи
и ориентация га на г ил.а са винаги с
пасока изток-запад. като главата се
поставя на 3 Засяването е от 3 на
изток; коледарите обхождат домове-
тесыцоот 3 на изток. Маргари-
та Васи.тсна
МНИВ = I одеж
3AIII1C = Оычж
ЗАРЕК = Заричанб
ЗАРИ ЧА НЕ, за рек - поемане на
обещание, полагане на клегва за
някакъв вид въздьржание от консу-
мация на определена храна. от рабо-
та или от миене. къпане.ресане в оп-
ределен!! дни от седмнцата. носене
на определени Цветове (напр черве-
но. жълто и др.) 3. има давност за
цял живот - нарушаването на обета
води до тежки последит! за здраве-
то и оцеляването на човека. положил
такава клетва
3. се прави в случаи на заболяване
когато болнияг не може да се изле-
ку ва или напротив - когато се с из-
лекувал. но има опасност бОЛЕСТГА
да се повтори 3 има обреден харак-
тер и се нзпълнява в дома на болния
и в кръга на семейството му Обре-
дът се извършва от врачка-баяч-
ка. лечи телка, която определя и съ-
държанието на поеманото обещание
Меси се прясна пита, пече се в под-
Н1П1А под ВРЫ11НИК и се намазва с
мгд Вьрху цитата се слага чаша
вино. Хванала болника за дясната
lAI'Otlli
1МИЧАН1
ръка. баячката го кара да се поклона
на ПРА1 А. завежда го при of ШИШ- го
и напръсква главата му с вода, в ко-
ято са угасенн выясни После вднга
над него питата. обръшаики се към
болестта ..Това е за тебе, сладка и
мелена, наяд се. напий се и си иди
от със здраве Гои (тя) се зарина
за твое и за свое здраве да не (след-
ва съдържанието на 3 )" Врачката
разчупва питата един залък - за бо-
лестта. хвърля през комина. друг
дава на болния. а останалото - на
домашните После из л ива от виною
в огъня - за болестта. а на останали-
те дава да сръбнат. С това 3 влила в
сила.
В изложения сн вид 3 е класически
образец за отгонване и умилостивя-
ване на болестта - типичен предста-
вится на низшата демонология, чрез
своеобразно жерл вот три ноип нит и
табу. Семантиката на обивая е изг-
радена изияло на митологична осно-
ва 3 се извършва в кръга на усвое-
нию пространство (дома), под зак-
рилата на покойннте предки или
слопана на къшата; болестта се из-
вежда извън ..своя" кръг (през ко-
мина като граница между свое-чуж-
до. неусвоено-усвоено) с помошта на
ЖЕР1 ва (пита. но не квасена. а пряс-
на. опечена в под ни на. вода. вино,
мед, ). която е предназначена за
умилостивяване и отклоняване на
хтоничните демоничнисиди Само-
то 3 представлява отказ от храни
(най-често месо), действия (с вода -
миене; къпане. с коса - ресане. пле-
тене) в ишш дни от седмица га
(вторник, петък). Цветове (червен -
на кръвта. жълт - на златото) и др .
конто съшо сочат връзка с хтонич-
ното.
§ Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В изб-
рани произведения, т I.C . 1981, 141
761-762 \ \l\ri \riiiл Васи ин\
ЗАРОНИ = Уроки
ЗАСЁВК11. месене на квас, месене
с как я, медеийк. замескн.сеене, чу ка-
пе. мелене на бул у р. замесване на
руменнк -съшествен и задължите-
лен компонент от сватбения враз-
нично-обреден комплекс Правят се
в чегвъртък в моминия и момковия
дом поотделно и поставят началото
на същинската i haii.a В тях у част-
вуват спеннално поканснн момн и
невест и, конто избират три или де-
нет (но винатн нечетен брой) нови
гита и нощви. влети от къши. в кон-
то няма починал член от семейство-
то. Преди да започне рнтуалното
пресяване на брашното. у частнички-
те изиграват едно или три хора око-
ло силата и ношвите. поставени вър-
ху черта на двора Хората се изпъл-
няват при съпровод на специални за
обрела песни Пьрва засява зьлвата.
облечена в дрехите на невесгата. а н
места покрита с булото и Деверът.
който е също под покривалото. раз-
бърква брашною с жег ъл. кавал или
прытка от родовито дърво Место
той пуска пръстена си в ношвата. а
може и пръстените на двамата мла-
доженци Брашною се пресява през
всичките сита едновременно, след
като най-горното се изпразнн. се
поставя под останалитс Смнсълът
на обрела се крие в символичного
замесване (заквасване) на младою
бъдешо семейство От тестою вед-
нага се подготвя п ластично у красен
хляб, наричан меденик или меденн-
ца. тъй като е намазан с мед или За-
хар Парче от него н част от кваса
момите носят на годеницата. С тях
тя замесва своята пита 3 завършват
с песни и хора, конто продьлжават
до свечеряване. Някъде те прераст-
IA 1 ЬМНТ Hill
1Ы II M'.l
{асевки
ват в прощал ни вечери за м заложен-
цнте, конто се разде ihi с ергенува-
нето и момннс гвото. I е ш вечери са
известии като вечерними
Генчев, Ст Сватбени обичаи и
обрели - В Етнография на Бъ па
рия Г 3. С , 1985; Генчев. Ст Сват-
бата С. 1988. Иванова. /’ Българс-
ката фолклорна сватба С, 19X4
Ъ Рлчко Попов
ЗАТЕМНЕНИЕ- слънчевото и
лунного 3 сесхващатот народа
като поличба за предстоящи нещас
тия и бсди - bo n < I. война, глад.
cmi.pi. 3. се получава в резултат на
МА1 ия Вярва се. че в утротосрещу
Еш.< iii.il и маг ьосници свалят
Слышьте» при Mil 1ЧИ11А1 А. Съб-
личат се голи в никое потайно мяс ю
(в тапустяла къша или ХАРМАН,
край кла.'и iii-.ц и ли воденица) и със
сито или погача в ръцете примам
ват небеснигесветила Превръщат
ги с I.AI hi и заклинания в чернена
или шарена крава и ИЗдояват мляко-
го и С шва мляко правят най-раз-
лнчни MAI ии - за любое и омраза,
ia кражба на чуждого и (обилие В
Северотап България е разпросгра-
нено повернето, че слънчевото и
инното 3 се дължаг на ны-колдк.
който е тльтнал небесниге светила
S Георгиева. Ив Българска народна
митология. С.. 1983. Маринов. Д.
Избрани произведения Т I.C . 1981
Рлчко Попов
3EEJ1CS РД (Zbelsourdos) - едно от
имената прозвища на върховното
божество на траките. което доуточ-
ня на иегова та съшностна характе-
ристика Името има паралел в Геое-
leunu - друга идентификация проз-
вище на Здлмоксис И двамата но-
сят качествената опредсленост на
богове на бурята Въi можно е също
съшинското име на 3 първоначално
ла е IIti'Ktm - бог. чието название
по-късно се свежда само доепитет
на ll-AKIIIK кия КОННИК \epoc. из-
местено впос ледст вне. поради табу
или по някакви други причини от
прякора Елинственого споменаване
на 3 в античната пнемена традиция
принадлежи на I (ицерон и се среща
в речта му <Срешу Иизон> произне-
сена през 55 г пр Хр. (34-35). Орато-
ры обвинява Луций Калпурний Пи-
тон в редина престъпления и между
другого съобщава ,. Ги от рабн све-
ти пнисто на Юпитер 3.. най-старо-
то и иай-таченото у варвариге (те. у
траките - бел авт.) светилище".
През 57-56 г пр Хр . като у правится
на Македония, без каквато и да е ос-
нова телна причина. Пизой започва
безмилостни бойни действия срешу
тракийското племе дейте iemu и ве-
роятно по време на тази война оп-
тьвлсзгд
142
лячкосва светилишего. което се Па-
мира именно в обласпа на дентеле-
тнте в Югозап Тракия Каквнтои
хипотези да се правят, не може ла се
отречс. че Юпитере достагьчна ха-
рактеристика за 3 и просто обяснява
местного божески имс прозвище.
Епиграфските паметници, в конто 3
се среща под формите Збелтиурдос.
Збелсурдос. Збертурдус. Збертурлос.
са дванадесет. Те вснчките са посве-
тителни и имат датировка от римс-
ката епоха - I в пр Хр - II. Ill в Хр
Сравнително бедната документация,
която не съдьржа никаквн Дании за
функцинте на божеството. се допъл
ва донякъде от изображеннята му.
конто присъствуват вьрху каменннтс
релефи с надписи. Обикновено за
представянето на 3. се използу ва
нконографският тип на Зевс Керау-
тн или на Зевс Керауниос. конто от-
говаря на Юпитер Ф\ immamop -
Фулмен. Фулгур на римляннте В ре
лефнте 3 заема позата на Зев*. I ръ-
мовержец, конто с издигнатата си
дясна ръка държи светкавица или се
готви да я хвърли. а понякога влясно
от него се намира орел с разперени
криле - негово вытлъщенне и еднов-
ременно олицетворение на мълния-
та Всичко в изображеннята говори,
че се намираме пред персонифнкацн-
ята на бог Грьмовержец, мьлниено-
сец. светкавицодьржец Но макар и
да заимства буквално гръцката и
римскага иконография, този тра-
книски бог на свегкавицага и на мьл-
нията не е нито Зевс Кераунос на
едините, нито пък е Юпитер Фу лми-
натор на римляннте Самата иконог-
рафия е донякъде обяснение на него-
вата същност. но в никакъв случаи
не би могло да се каже доколко тра-
кийското и грьцко-римского божест
во се покриват Очевидно думала е за
местно върховно гракийско божс.т- |4J
во сьс собст вена сьщностна хараме
ристика. към която просто въвеждат
де тай л иге на чуждага иконогр. |>ия
Ьезсиорннят за момента факт с. че
както елините, така и траките прев
ръщат и с хвата г гръмотсвицата.
мълннята. светкавпцата като атрибу
ти - определения на своя върховен
небесен бог На свои ред езнковед|пс
са общо взето единой в крайниie си
заключения относно смис юного
значение на 3.. което съответствува
на иконогра<|к.кия обра т на I ръмо-
вержеца с мълния в ръка Въпреки
различнитс вариант и на дешифрира
нето на отделите свставки на името
прозвище, а именно „Збсл-". „Збср
и сьответно ,,-турдтк". ,,-сурдос . те
приемат. че етнмологията на 3 нз-
вежда смисъла на ..този. конто дер-
жи. хвата, обладав» мълннята и
с вег кавица та", но също така и на
„този. конто замахва. заенлва мъл-
нията и светкавпцата" и при случаи я
..мята, стоварва. сгромолясва ia да
повали, за ла съборн" с нея - едно
недвусмислено означение на гръмо-
вержеца и достатъчно избис трена ха-
рактеристика на бота на бурята Зна-
чението на выможните етимологнч-
ни варианти се погвьрждава красно-
речиво и от изображения la на самая
1 вьрху релефи те От тракийските
предел и е и твестно и божеството Сг-
регепич Ако се следва етпмология-
та, теонимът включва смисловата
натовареност на „мощен, храбьр. си-
лен. мот ыц герои", конто „убива",
конто притежава „геройски улар' и
едновременно има своя прототип
вьв велииския бот Суриа (Сльние)
самият той небесен, соларен бог
Името на тозн тракниски небесен со-
ларен бог се среща и върху надписи
от Витиния «Мала Азия) винаги въи
im к % r.i
< връзка със Зевс и то като Зевс Сур-
гастес или като Зевс Сургастейос В
този контекст точно Зевс обяснява,
прсвежда, улеснява разбнрането на
божеского । рак ink ко име, а не об-
ратного Следователно гракийскиит
бог Сурегетес е и герой серое, конто
„бие, убив.Г. конто нанася „юначнн
удари" по същпя начин, както и бога
на бурята - Гръмовержеца Зевс Тази
линия на съпоставки неизбежно от-
вежда до прекия параде шзъм във
функционалното значение на 3 и на
Сурегетес. до смислово равнозначна-
та качествена определение г и на две
те божества - едновременно i ръмо-
вержцн. конто хвърлят. удрят и убн-
ват с мелините и със светкавиците.
но и са небесни, соларни божества на
плодородието Подруг начин казано,
както Гебелейзис. верховного небес-
но божество на траки ге Основен
проблем е как да се разбира 3 Вьп-
росът е дали това е самого име на
божеството. защото посвешенията от
вида „на бога 3.“ го предполагав или
3 и варианта! те му са просто епите-
ти. прякори на бога, конто се подви-
зава под гръцкото име Зевс, тьй каго
посвещения!а от вида „на Зевс 3 "
преобладаваг внадписиге Констата
цнята. че 3 и неговнте варианти са
епитети на тракнискня небесен бог,
се палата в спецналнзираната лите-
ратура и е естествена. след като ос-
новного. вьрховно. небесно божест-
во. бог на бурята - Гръмовержец и
соларен бог на плодородието. наис-
пгна няма собст вено сдинс г вено
име Сигу рно е. че 3 не бива да се
разбира като превод на гръцкмя Зевс
Кераунос или на Зевс Repay иное
(Керауноболос). а точно Зевс и рес-
пективно Юпитер обясняваг. насоч-
ват донякъде към съшносгта му. но
и към по-пълната характеристика на
ИИ К У ГД
у раничното божество, чието име ни
убягва IIросто с ьчетанието на Зевс
3. е достагьчна квалификация на
върховния небесен бог. конто е ано-
нимен. а изображеннята му са пока-
гзтелни как елннскнят бог и иконог-
рафия та му донякъде навеждат на
мне ьл га. от час г и вьвеждаг. малко
обясняваг или подсказват някои ас-
пекти от действнтелната качествена
определеност на бога господар. но
с ъвсем несъвпадат изцялос него В
тази обстановка формите 3 . Суреге-
тес. Гебелейзис. Залмоксис и т.н.. се
оказваг определения или оше по-
точно идентификации-означения на
един верховен бог. чието нстинско
лице остава неизвестно Неговото
име и неговият действителен образ
винаги те бъдат габуирани. вечно
ше остана) в тайна поради действу-
ващата в Тракия аристократична
доктрина наречена тракиш ки прфи-
1ьм Поради необходимостта обаче
това учение да се сведе и в социална-
та практика, особено в периода след
VI в tip Хр . анонимността се рагчуп-
ва донякъде. а определен!! аспектн
от съшностната характеристика на
безименното вьрховно божество ста-
вит досгъпни и се разпространяват и
сред масата ог населеннето. чрез or-
часените имена 3 , Залмокснс, Гебе-
лейзнс. Сурегетес. Перкос. но. както
се разора, сдинствсно каго божески
епитети и прозвища В традиционна-
га народна култура този тракийскн
Зевс 3 . нап-вероятно преминава под
вьплъшението и в образа на т И тч
- най-точната персонификация на
бога на гръмотсвицата. дъждоносец.
а в непосредствените представи на
населеннето - гръмовник Самият
празник И.11П1Д1н и обредът имат
хето-лу вийски соларно-хтоничен
произход Освен това може да се
)>l । л и
iBi ia»
144
Мисли, че Илия е славяннзирано тра-
кийско наименование на празника на
гьрма и на огьня от най-древния
пласт на тракийската именна систе
ма Основният момент в ритуалнага
действнтелност е обнколкага на не
бето. на Космоса. Тя се вьзпроиз-
вежда ежегодно от св Илия (Сльн-
цето) конто кара колесница По този
начин се слива! в едно функциите на
бога на буря га с тези на бога на
Слънцсто. Вероятно вьрху иконогра-
фията на светеца оказва влияние и
тракийската представа за Зевс Грь-
мовержец. конто само в земите на
тракнте се нзобразява заедно с Хера
на колесница и може би оттук този
образ е пренесен и у други славянски
народи Не е случайно съшо. че св
Илия - тозн дославянски ураничен
бог. е най-разпространен в Стран-
джанския масив и там е винаги браг
на Св Марина - персонификация на
Великата богиня майка
« Дечев. Д. Една семейна триада в
релнгиятана тракнте ПАИ, IX.
1952. 7-60; Фо i. A i Гракнйскнят op-
фильм. С . 1986. Попов. Д Залмок-
сис - Гебелейзис и обредьт стрелба
с льк (под лечат). ДимПтьр
Попов
ЗВЕЗДИ - според ра зличните преде
тави това са дупки по небело, през
конто Господ наблюдава какво ста-
ва на Земята; те са свешитс или кан-
дидата на Бог и накрая се осмислят
като гиздила или китки. конто кра-
сят нощно време небело. Техният
брой отговаря на броя на всичкн
земни обитатели. Когато се ражда
човек. на небето се появява нова 3 А
когато той умнра, неговата 3 пада
Големите и ярки 3 принадлежат на
богатите и известии хора 3. на сиро-
масите са бледи и едва мьждукат.
Според народно-християнското пре-
1ки ' 14
топчетаот кал или глина, с конто
Христос си шраел каю дете Щом
неговия баша Господ г и видят, гои
накара Сина си да г и хвьрли към ви
сините и ги превърнал в 3 В друг
вариант на дуалмстнчните легенди
3 са напранени от Бога и от Диво-
IA. когато двамата се надпреварва-
ли да хвьр тяг камъни кьм небесата
Бьлгарите познавал голям брой 3 и
сывездия. сред конто колата пли
мечката (Голима мечка). ЗоРНИЦД-
I а и Вечерницата. i Венера) В 1лс-
ип к и Квачката (Плеяди) Керван-
ката. Разина i а. Ра лого, Остена
или Терзии (Орион), Орач (Мазко
куче). Втлхч) (най-малката 3 от
Голяма мечка). Хори (Телец). Ов-
чарска звезда (Сириус). Кумова
«лама (Млечен пьт) и др Потях-
ното расположение се орнентират
вьв времето и сообразно с т яхната
поя на започват един или друг вид
стопанска дейност - оран, сеитба.
из вежда не стадата на паша и пр
Гози факт намира своя най-еннтези-
ран израз в поговорката ..3 са ни ча-
совницн". 11о тях те предсказват
примените в метеоролог ичните ус-
ловия и гадаят за плодородие през
годината Така например вярват. че
ако Квачката залезе предн
Никулден. Дими ПЧИ1.Пк или За-
I ОШ Зии. рсколтата ще бьде богата
и ше се родят много домашни жи-
вотни Щом тя се появи отново на
летния Тодоровден или на Выло-
ломеи, овчарите хвърлят гегнте си
и следят какви овце ще се доближат
около тях Ако овцете са черни на
цвят. очакват дьлга и мразовита
зима. Ако ношта е ясна и 3. светят
ярко, времето ще се развали и ше за-
вали дъжд. Когато видят да палат
много 3 или пьк опашати 3 (коме-
ЗДРАВ III
те вс
ти). предричат гибелта на много
хора вследствие на епилемия, глад
или воина Съшествува поверие, че
ведньж годишно - в ношта срешу
Еньовден. небето се отваря и всич-
ки 3 слизат на Земята. Тотава те
придават на билките необикновена
целебна сила Ако бездетна жена от-
късне в този миг билка и пис отвара
от нея. ще забременее Затова всич-
кн лековити треви се берат в ранно
утро на Еньовден Вярва се още. че
3. влняят благотворно вьрху всякак-
ви магически начинания. Една нощ
под 3 се оставят билките. с конто
ще бьдат лекувани бодните Под 3
и под червсн трендафил се оставят
китките и пръстените на момите при
обичаите ..ладуване" и „Еньова
буля", конто имат женнтбена насо-
ченост и целят да предопределят бь-
дещия съпружескн живот. Пол 3 се
оставя и семето за посев, за да е
плодовита годината. Место в корню
под 3. се оставят и риште на младо-
женцнте. за да бьдат предпазени от
„завьрзване" (МАГИЯ за лишаване
от потентност).
S Георгиева. Ив Българска народна
митология С.. 1983. Ковачев, И
Народна астрономия и метеороло-
гия -СбНУ кн 20. С . 1914 Ъ/Зач-
ло Попов
ЗДРАВЕЦ (Geranium ср ) - един от
основните традиционни растителнн
символи на здраве. благополучие и
дълголетие В народните песни е
възпят като брат на момите. тьй
като „моминска китка без 3 не
може". 3. се вплита в сватбения ве-
нец и в китките на младоженците и
сватбарите. Сьс 3. колЕДАРИИ и
СУРВАКАРИТЕ украсяват кал пани те
си. На Бабинден невестнте и аку-
шерките си разменят киткн със 3.
вързани с червен вълнен конец. Та-
кнва киткн си подаряват epi спите
при обреда поьра i имяване. 3. се
поставя във водата. с която за първи
пьт се къпе новороденото Срещу
Нона i одина или Г epi ьовден сто-
панката откъсва толкова стръка 3.
колкого са членовете на семейство
й Нарича стръковете за всеки член и
ги поставя на покрива На следва-
шия лен по свежестта и зеленнната
на 3 гадае за здраве и дълголетие
Със 3 кичи прозорците и вратите на
оберите Пак на Гергьовден сьс 3. се
вне венецът за обредното агне.
Стрьк 3. се слага и в котлето, където
ше се издои пьрвото мляко. С вьрза-
ни с червен конец киткн от 3 ьаяч-
ките поливат с мед самодивските
места, където болннте са стъпили и
са се разболели Китката и зелената
прьстена паница. използувани при
баенето. се оставят като дар на са-
модините и демон и те на болести-
те. 3. се у потребява широко в народ-
номедицинската практика.
=> Георгиева. Ив Българска народна
митология С., 1983; Иванова. Р.
Българската фолклорна сватба С.
1984; Маринов. Д. Избрани произве-
дения T.I. С. 1981. Ра чко
Попои
ЗЕВС Р Збелсурд
ЗЕМЛИЩЕ - включва обработвае-
мите плоти (ниви. градини. боста-
ни). мерата и ливадите за паша, во-
доизточнпните и оброчните места
(каменни крьстове. параклиси. чер-
ковища. аязма). 3 принадлежи кьм
културно усвоеното пространство,
разделяйте човека от непознатата.
чуждата. неусвоената природа, насе-
лявана от зли и вредноенн демоны
(САМОДИВИ. 1МЕЙОВЕ И горски
юди) Затова в мнналото граннците
на селското 3 са били отбелязвани
със забитн в земята камъни. За да
бъде предпазено 3. от зли духове и
БОЛЕСТИ, то е заораВАНО за една
нот от двама брат я близнаци с два
вола блнзнаии Вярва се, че нзорана-
та около 3 бразда не поз вол я ва на
ВАМПИРИ и самоднви. на чума га и
други болести да влизат в селото.
Според повернето всяко 3. сн има
митичен стопан. предпазващ го от
природни бедствия и епидемии
Този стопан е крилат змей пли с.иок-
синурник. Тон е потаен ношен кон-
ник с висок калпак, който излиза от
кладенец и в Източните Родопи се
нарича наместник или сеикото И
накрая стопан на 3. може да бьде ни-
кой християнскн светец-обикнове-
но патронът на местната черква Ако
стопаньт не се уважава и ако не му
се принасят жертви (курьани), над
селското 3. се изеипва градушка.
настъпва суша или има опасност от
епидемии На големите годишни
празници като Гергьовден. Велик-
ден или св Троица (ДУХОВДЕН) се-
ляните обикалят тържествено цяло-
то 3 Начело на шествието върви
свешеннк. който пръека със светена
вода всички оброчиша. извори и
чешми. кръетопътнща и стари дър-
вета Аналогични иеремониалнн об-
хождания на селското 3. се правят и
при обичая Покрести, предприеман
по време на суша На края на селс-
кото 3. се изхвърлят всички нечис-
ти неща - водата от поливките на
болен; дрехите на покойник; яйца
или муски, с конто са правени магии
и пр. Там с топла погача се изнася и
чумата.
S Георгиева, Ив. Българска народна
митология. С.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения. Т.1, С., 1981.
Ра чко Попов
ЗЕМЙ - според етиологичннте пре-
дания е създадена от Господ с по-
мощта на нетовия някогашен съд-
рудник - дявола Различните вари
ант и разказват. че Бог пратил дяво-
ла (ЖАБА ГА. КОСТЕНУРКА ГА. ГЬЛЬ-
ба) в дълбините на необятния океан
да взвали от дъното пръет Iпя«.ък
или морска пяна) От нея той съттю
рил 3 . в с ре дата на която посадил
орехово (дряново) дърво След това
създал ЗДРАВЕЦА И ЬОСИЛЕКА Бог
вързал люлка на ореха и заспал
Дяволът искал да удави своя спяш
съдружник и щом тръгнал с иегов
ръце. 3 взела да расге Станала тол-
кова голяма. че небето не можело
да я покрие като похлупак Тот ли
Бот ПраТИЛ ГАРАЛЕЖА (ПЧЕЛАТА)Да
чуе какво си говори дяволът От
него разбрал. че трябва да ..хваие 3
за пъпа" и да я разтърси (да я удряI.
Така се образували планиннте и до-
лините. Според отделни представи
от брака на 3. с небето се родила
Месечина I а. Вярва се. че 3. е плос-
ка като тепсия и се крепи върху ро-
гата на вол (бик. бивол), върху ко-
рубата на костенурка. върху главата
на мечка. върху петел, рньа пли
змия Щом животного се наведе или
помръдне. стават земетресеиня
Земната твьрд е опасана от змии и
риби. а под нея спи змея i Мястото.
където 3 и небето се допират, е на
края на света; там е палатът на
Слънцето. там живеят орисницип
самоднвите и демоните на ъо-
лесгите. Вярва се. че през оттреде-
лени годишни отрязъци от време 3
е болна (тя е на решето, тя е надул-
чена). Календарни тези периоди са
отнесени към Мрьсните дни от Ко
леда до Водишт. към Блатовец.
Гергьовден и Димитровден Реди
ца поверия и обреди свидетелстват
за култ към 3.. оемнеляна още от
древността като ЖЕНСКО божество
П РИН ГИЯ
II1MLH СВ АТАНАС
147
При пьрва оран стопаните целуват
бучка пръет и полива! 3. с вино При
полагане на клетва в ръцете се дър-
жи торба с пръет. При погребение се
хвърля шепа пръет
S Георгиева. Ив. Българска народна
митология С. 1983; Ковачев, И
Народна астрономия и метеороло-
гия. - СбНУ, кн.ЗО, С.. 1914, Мари-
нов, Д Избрани произведения. Т 1.
С., 1981. % Рлчко Попов
ЗЕРИН Г ИЯ = Велика ыи имя
майка
ЗИБЕЦИ = Кукеви
ЗИМА - според традиционните
схвашания на българите годишното
календарни време е орг анизирано в
два последовагелни природни и сто-
пански цикъла - зимен и летен Това
деление се осъшествява от празни-
ците в чест на св. Ди.митьр и ев Ге-
орги. Според народната поговорка
„св. Днмитър носи 3 . а св Георги -
лятото“ В този смисъл пролетта и
есента нямат самое тоятелно значе-
ние Пролетта се осмисля като екви-
валент на ЛЯ Iото (в Македония
първият пролетен ден I март се на-
рича leniHUK), а есента - на 3 Една
легенда разказва. че в началото на
земята имало само лято. Но дивите
зверове и влечугнте пораснали тол-
кова много, че поискали да се женят
за хората. Един жабок (смок) си ха-
ресал за жена царската дъшеря
Нешастиият баша се помолил на
Бога да изпрати снят и лед. за да
замръзнат жабите и змиите по пътя
След това Бог отредил шест месеца
в годината да бъде 3. Според хрис-
тиянския мит за подялбата на света
между светците Бог предоставил уп-
равлението на 3 на св. Никола и
i н А (АНАС. Затова двамата светик
се почитат като господари на зимни-
те бури и вихрушки, на снеговете и
ледовете Съобразно с природните и
климатични дадености в различите
райони началото на 3 е отнесено
към Пыковден. Димитровден,
Андреевден. св Варвара или
св Ана. Вярва се. че от дългата
бяла брада на св Димитър и св
Никола се изеипват първите снежин-
ки От митологична гледна точка 3
е мъртъв или вълчи период, тя е
символ на смъртта и съня, на ста-
ростта и неплодовитостта. Затова
към нея са календарно съсредоточе-
ни всички празници в чест на дивите
и опасни за хората и стопанството
животин - вълци, МЕЧКИ. а съшо
мишки, зайци и къртици В по-гол я-
мата си част зимните светци са и
покровители на болестите (чума,
шарка. епилепсия и др.)
Попов. Р Светци близнаци в бъл-
гарския народен календар С . 1991
Рлчко Понов
ЗИМЕН СВ. АТАН АС = AI ана-
СОВДЕН
ЗИМЕН СВ. СИМЕОН = Симео-
нов ден
ЗЛАТО - метал, чийто блясък и
дълговечност обуславят семантика-
та му. 3. се възприема като символ
на светлината (оттук и връзката му с
огъня и Слънцето), беземъртието
и вечността 3 се евързва и със света
на мъртвите. а чрез него - с плодо-
родието. Същите качества се прена-
сят и върху предметите. изработени
от 3. Многозначната символика на 3
се разкрива и традиционная светог-
лед и обредната практика Най-често
3. се явява под формата на монета,
пръетен, наниз от жълтици, варак. 3
паричка се пришива върху шапчица-
та на новороденото, за да го брани
от уроки. В случая към силата на 3
се прибавя и предпазното действие
на парите, светогледно съшо евърза-
JbMi >
пи очи
1МГП
148 ни със задгробння свят Предпазна
функция, съчетана с ндеята за пло-
дородие. има 3 ( като жълтичка. ру-
бета. златна тел) в кръщелното об-
лекло на детето и сватбения костюм
на булката. 3 под формата на ва-
рак е постоянен елемент на сватйе-
иапю КИТКА и сватбения ВЕНЕЦ. С
варакосана. т е позлатена ябълка е
украсено сватбеното знаме, ку-
мовото дръвце. дръвцепю на note-
дарения пар 3 присъства широко и
вьв фолклора. което потвърждава
голямото му символно значение.
S Иванова. Р Българската фолк-
лорна сватба. С.. 1984. 187. 193;
Габровски. М. За ..дръвцето" на ко-
ледарския цар - БЕ. кн 3. 1986.
44—15; Михайюва. Г Костюмы в
българската обредност. - В: Обреди
и обреден фолклор С.. 1981,52-82
Маргарита Василева
ЗЛИ ОЧИ -според народната вяра
те са притежание на онези хора, кон-
то като бебета са били отбити и пов-
торно закърмени от майките си.
Щом погледнат човека или домаш-
ните животни. урочасват ги и им
причиняват страдания(главоболие.
световъртеж. умора у човека; счуп-
ване на крайнниите на добитъка).
Ако срешиат човек. тръгнал на път
или на работа, денят му няма да е
спорен. Хората със 3. о. имат .доша
среша" На тях не им се позволява
да вземат участие в обредите и оби-
чаите: не могат да бъдат полазни-
ци, сурвакари. лазарки; не ги из-
бирал за куница при моминското
пролетно кумичене, за Еньова
буля или Пеперуда.
Маринов. Д. Избрани произведе-
ния Т. 1.С.. 1981. Ра чко Попов
ЗЛО ВРЕМЕ = Време. Нош
ЗМЕЙ, змев, аждер. аждарка, юнак
(Сакар). шаркай, (българите в Ба-
нат). змейца, змейкйня - митично су-
щество. което заема едно от главни-
те места в митологията оше от вре-
мето на славянского езичество.
Наподобява змия, но е много по-го-
лямо от нея. често с криле, с повече
от една глава и с различна семан-
тична натовареност - предимно от-
рицателна. Като митично съшество
е познат и у другите славянски наро-
ди. без това да означава. че предста-
вата за 3. у българските славяни не е
повлияно от характерного за древна-
та балканска култура почитане на
змията: сърбохърватски зма]. сло-
венски zmaj, руски змей, украински
зм1й. белоруски змей и змяя. чешки
zmei, полски zmij. старобългарски
/млн. хмнн, ZbMl'H. праславянски
zmbjb 3 е един от основните про-
тивници на Гръмовержеца (вж. Пе-
рун) и представата за него с отразе-
на широко в българския фолклор.
Той е основен космогоничен персо-
наж. изпълняваш функцията на пос-
редник между небесного и земното
начало.
Според отделю» варнанти на етиоло-
гичната легенда небето е закрепено
на два огромни 3.. а Земята е опаса-
на от дълга змия, налапала своята
опашка. Когато Господ хванал зе-
мята за пъпа и я разтърси. за да я
направи по-малка, под нея видял да
лежи 3. Произходът на 3. се обясня-
ва по различии начини: 3. става от
змия (гушер) или шаран, конто са
живели 40 години и не са видени от
човешко око; в 3. се превръща недо-
убит или вдигнат от вихрушка
смок; 3. се излюпва от яйца, снесено
и измътено скришом от кокошка. 3.
има златни крила. Тялото му е пок-
рито със златисти люспи като на
риба. Опашката му е като на змия
или риба. Главата му е като на ко-
ЗМГП
IMtn
149
кошка или орел. Българскитс народ-
ни песни го описват като хибридно
съшество - „от кръста нагоре красив
момък, от кръста надолу шарен
смок". Представите на 3. са свърза-
ни непосредствено с народната ме-
теорология Небесннте атмосферни
процеси и явления се дължат на 3. и
хали. конто водят вечна битка по
между си Гръмотевиците и свет-
кавиците представляват крилати от-
мени 3. Градушката и облаците, ко-
нто я водят, са съшо 3. Спорадично
се вярва. че вихрушката е 3.. конто
идва да грабне люби мата девойка от
хорото. Сушат а също се дължи на
3., конто е заключил небесната и
подземна влага. В Северозап. Бълга-
рия се среща поверието, че щом 40-
годишен смок и 40-годишен шаран
се сбият, на земята настъпва страш-
на засуха. Тогава всичкн ергеии
предприемат обредното изгонване
на 3. от селището. Те се събличат
съвсем голи и обикалят в полунощ
землището и къщите, като удрят
навсякъде с тояги и дрънчат с тене-
кии. Бурята и проливните дъждове
са дело на добри и лоши 3., конто се
бнят в небесата. Победените 3. падат
на земята в облика на хора или голе-
ми змии. Ако стопаните ги хранят с
мляко в продължение на 40 дни. те
отново се вдигат в небето. Ннвата,
където е паднал 3., става много пло-
дородна. Тази представа е евързана
с вярата в добрия 3.. конто изпълня-
ва ролята на мнтнчен стопан на се-
лището. Понякога небесната дъга
се възприема като 3.. конто пне вода
от морето и щом се напне достатъч-
но. започва да вали. Банатските бъл-
гари вярват. че когато два 3. се сби-
ят. на земята настъпва потоп. Пада-
щите звезд и (метеоритите) се ос-
мислят като огнени 3 . конто прели-
тат като кросно над селото. Те са
знак за предстоящо бедствие. Слън-
чевото и лунного затемнение се
обясняват със 3. и хали. конто са
глътнали небесните светила.
3. живее във високопланннски пеще-
ри, където пази ветровете и дъж-
довеге. Напролет слиза от височи-
ните, изкъпва се в реките и сменя
люспите си. Повсеместна е вярата,
че тези люспи са особено лековити.
Прелита над селата и каца на клони-
те на стари дървета. наричани
„змейчови". Превръша се в животно,
в огън, в златен наниз. в пауново
перо или във въглен Ако някоя де-
войка намери такъв наниз. перо или
въглен. 3. се влюбва в нея и тя труд-
но може да се раздели от него. Лю-
бените от 3. жени се наричат „змей-
чеви". Те имат бледи и измъчени
лица, странят от останалите хора и
се възприемат от народа като ду-
шевно болни. Според поверието вся-
ка вечер при тях идва 3. Той влиза
през коминд и остава при своята
любима до първи петли. През деня
придобива облика на красив и сна-
жен момък с руси коси и стройно
тяло. От тяхната връзка се раждат
деца-змейчета (витяци. юнаци) с
крилца под мишнииите. Те са нала-
рени с необикновена физ и ческа кра-
сота и сила При раждането на тако-
ва лете девет стари жени (или де-
войки) се събират за една нощ и
мълчешком изпридат прежда, изтъ-
кават платно и ушиват от него ризка
за новороденото. След като му я об-
лекат. вярват, че то получава такава
мош, та ше може да убие халата (ла-
мята). На места се вярва. че такива
деца се раждат от жени, конто са
вдигани от вихрушка (змей). Змей-
чевата болеет (любое) се лекува от
баячки. Те опушват болната с леко-
n
гмгп
IMI ПОПО ИЮ 1 г
150
вигн треви или я поливат с отвара
от вилки. Според народннте предс-
тави 3 се страхува най-много от ми-
ризмата на тинтявата. комунигата,
вратигата и чемериката. конто са
вьзпети в народннте песни като
„змейови билки разделни" В други
случаи врачките сьветват момата да
отскубне няколко рпбени люспи от
тялото на 3 С отвара от билки. в ко-
ято са престояли и тези люспи. те
поливат болната в курника след за-
лез сльнце За да бъдат предпазснн
момите от любовта на 3. се спазват
следните забрани: когато гьрми и се
святка. те не излизат на двора, не
пият от вода, която с стояла непок-
рита под гръмотевиците. задължи-
телно участват в пролетните момин-
СКН обичаи ЛАЗАРУ ВАШ . КУМИЧЕНЕ.
БУЕНЕИ И МлРА ЛИШАНКА, КаКТО И
в ритуалното месене на глина за
направата на подниии в деня на св
Еремия (според народного схваша-
не 3. побсждава халата с парче от
счупена подница) Момите носят в
дрехите си скрито ..змейово око" -
камьк. който се забива в земята при
падане на грьм В Сакар 3. се уми-
лостивява по обреден начин Три
вдовици замесват тесто и изпичат
три кравайчета Докато вършат това.
те са сьблеченн голи и спазват риту-
ално мьлчание На следвашня ден
след залез сльнце оставят кравайче-
тата, конто са намазани с мед, под
някое ..змейчово" дърво В корсиа на
дървото колят черна кокошка. Жер-
твоприношението е за 3 . конто
трябва да предпази селището от
природни стихии и болести.
Обратите на 3. (Змей Огнянин или
Горянин) и змеицата (златокрилина)
са особено популярни в българския
фолклор. Най-разпространени са
следните сюжети: I) борбата на св.
Георги със 3.2 ) за змеицата. която
ндва преобразена като mi-чка при
овчаря. когото обича. 3) за майката.
| която в желанието сн да раздели
своя сии от омразната си снаха му
прави магия и го превръша в полу-
човек-полусмок; 4> за 3.. конто от в-
лича от великденските полки(хоро
то)своята любима; 5) за магните,
посредством конто баячките разде-
лят момата от 3 В апокрнфни нз-
точници от XV-XVI в 3 сеспомена
ват като господари на меди и I у мпд
(хармани), където те Пасат ст адата
си с метална храпа
« Богданова. Л.. А. Богданова Лю-
бените от змеи - душевно бодни -
ИЕНМ кн 14. 1972; Георгиева. //«
Българска народна митолог ия. С .
1983; Каранов. Е Народни вярвания
за змея (аждер) и змията в българс
ката народна поезия - ПС кн.9.
1884; Маритн}. Д Избрани прошве
дения T.I.C.. 1981; Попов. Р Ха-
рактеристика на бьлгарските вярва
ния за змея - БЕ кн 1. 1983. Бешни
ка-Събкова. М Змеят в българския
фолклор С.. 1992. Български етнмо
логичен речник T.I.C.. 1971.
ко Попон, Анлнп СтоПнен
ЗМЕЙОВО ЦВЕТЕ = Перу пика
ЗМИЯ - в животинския митологи-
чен код е атрибут или в ьп л мнение
на хтоничните ДЕМОНИ и божества
Тя е символ на гем я га. на нейната
тъмнина и влага, на скрптнтс в нея
плодоносив снли Скрнта е в корена
на СВЕГОВНОТО дърво Заема особе-
но място в космогоничните предста-
ви Според отделки вярвания гемя-
га с обвита от 3., която е нахапала
опашката си или се намира в средам
на море, в което живее гигантски
смок Други варианти сочат, че не-
бето и земята се крепят вьрхуог-
ро.мни змейове. Според народннте
151
1М11Я ЗМИЯ
i ииорка - oiipeOeu л ,1чо
представи 3. живеят в края на света
пли в голяма пещера в долния свят
Те излизат от леговищата си на
Блат овец и се скриват отново на
Секновение (Преображение. Голя-
ма Богородица или Макавеите» По-
явата им на пролет се ознаменува с
разнообразии обрелно-магически
действия, целяши предпазването на
хората и домашните живо гни от 3.
През всички маргснски празници на
св. Еремин жените метат къшите и
дворовете си. след което запалват
сметта и я прескачат. Те обикалят
около домовете като дрънкат с тене-
кии и железни предмети. за да изп-
лашат символично влечутите и да ги
прогонят далече Не плетат и не
шият. не пипат конци и вьжета. за да
не г и хапят 3. през лятото. Със съ-
шага цел газят с бос и крака глина i а
за направата на модници на Ермин-
ден На места в чест на 3. се почитат
и други календарни празници - зим-
ния Никулден. Петрово въже и
АТ АНАС ОВДЕН. ГЕР1 ЬОВДЕИ И
Еньовден Според традинионните
народни вярвания 3. е във връзка със
света на мъртвите и прадедите Тя е
олицетворение на семейния дух-пок-
ровител на къшата. семейството и
имота. В ролята си на стопан на
дома или нивага тя се нарича чувар-
ка. върп1икьи(а. домошарка, смок си-
нурник. Традицията забранява убн-
ването на 3. стопан В противен слу-
чай се вярва. че някой от домочадие-
то ше умре. Същото значение има и
появата на 3. вкъши или на двора
Ако тази 3. се убие случайно, тя се
погребва и в продолжение на 40 дни
на гроба и се палят свеши В чест на
3. стопан се оставя част от обредна-
та трапеза по време на големите го-
дишни празници. Парче от хляба,
зърна варено жито и чаша вино се
слагат на тавана. в ъгъла на стая га
или до огНИЩЕГО. Вярва се, че до-
машиата 3. живее под къшння праг
или под огнишето. Затова на тези
места са сьсредоточени много об-
редно-магически действия там от-
веждат БУЛКА ТА. която маже с МЕД
и масло прага и огнишето; там се
коли жертвеното животно в чест на
стопана (Степанова гозба. намест-
ник. СВЕТЕЦ). Във вид на 3. се явява
и митичният пазител на заронено в
земята имане.
В библейскнте предания 3 е олицет-
ворение на дявола. Тя е прокълната
от Господ да се влачи по корем,
тъй като издала на първите хора
танната за райскою ябълково дърво
Поради семантчната си връзка със
j земята и силите по плодородието 3
има особено значение в народната
медицина Редина фолклорнн сюже-
ти представят 3. като вещо и мъдро
животно, познаващо силата на бил-
ките и тайнствата на лечителската
практика Не случайно тя е постоя-
нен символ на античните божества
на медицината като Асклепий и Хи-
гия Вярва се. че в устата на царица-
та на всички 3 има безценен камък
Ако човек се снабди с него, придоби-
ва умението да лекува. а също и да
разбора езика на всички животно
Особена магическа сила крие глава-
та на убита на Благовец 3 В нея се
ЗМИЯ
III АХ АРК A
152 поставят ня кол ко семена боснлек и
се засаждат (в други случаи с глава-
та се засаждат няколко стрька че-
сън или лук). Ако растенията по-
никнат и човек ги откьсне. той при-
добива способността да вижда вся-
какви зли духове и да лекува раз-
личии заболявання Вярва се.че 3
помага за лечение на ..завързани"
(лишени от полова потентност) мла-
доженци и на безплодни съпрузи
Ако те хвърлят някоя своя дреха
вьрху две сплетени една в друга 3
(мъжка и женска) и после облекат
дрехата, те се изцерят Сьс сьщата
цел баячките опушват младоженин-
те и бездетните жени сьс съблекло-
то на 3. (сьблечена кожа). Вярва се.
че 3. се бои най-много от леска, ясен
И явор Затова овчарските теги се
правят от лесково дьрво Образьт на
3 присьства широко в народното из- I
куство. Змейки се наричат везбените
орнаментн. у крас я ваши женските
ризи и поли Змиюрка. или гушери-
иа се нарнча ОБРЕДНИЯ хляь. при-
готвян на Песи понеделник в тра-
кнйските земи Той има формата на
3 и се яде от всичкн. за да не бьдат
хапани през лятото от 3 Вероятно с
апотропейна насоченост вьрху сан-
дъци, хурки, вретена и теги се изпис-
ват или изрязват змиеподобни фигу-
ри. Изображения на 3. има вьрху зи-
дове. врати и чешми. както и вьрху
множество керамнчни и метални съ-
дове.
Георгиева. Ив. Бьлгарска народна
митология С.. 1983; Каранов. Е.
Змеят (аджер) и змията (зьмя) в
българската народна поезия. - ПСп.
кн.9, 1884, Маринов. Д. Избрани
произведения. T.I. С.. 1981; Спюи-
лов. А Магии за любое и вреда. -
ПСп кн 55-56. 1898; Тенева. Н Опит
за анализ на някои гео.метрични фи-
гури в народного изкуство на южни- 153
те и източните славянн. - В Проб-
леми на българскня фолклор. Т.8.
С.. 1991. Ъ Рачко Попон
ЗНАХАРКА = Врачка
ЗНАЯНИЦА = Магьсница. Врач-
ка
ЗНАЯРИЦА = Магьосница
ЗОРА = Зорница;Р Сирна НЕЛЬЗЯ
ЗОРНЙЦА, Зора га,Овчарска звез-
да, Денина и Вечерница - народни
названия на планетата Венера
Н а вс як ь де се смята, че 3 и Вечерни-
цата са две различии звездн Теса
сестри. от конто Вечерницата е по-
възрастна. Никога не се срешаг или
пьк това става ведньж на 7 години
Според друга версия 3. и Вечерница
та са сестри на двамата брат я -
Слънцето и Месеца. Нодокато
Сльнцето обича повече сестра си 3.
която е иегова спътница. Вечерница-
та е любимка на Месеца Двете сест-
ри живеят накрай света, където се
намира дворецът на Сльнцето и къ-
дето живеят САМОДНВИIE И OPIIC-
пините Представите за тях савне-
посредствена връзка с близначния
мит и съпътсгвуващите го вярвання
за свешен инцест между родни брат
и сестра В някои предания за пронз-
хода на 3. и Вечерницата се разказва.
че те били някога сестра и брат Тех-
ните имена били Янка и Янкул (Ста-
на и Мильо; Деница и Юнак-звезда1
Децата били откраднати от турните
(харизани от майка им в града). Ко-
гато пораснали. те се срешнали от-
ново и се харесалн Оженили се н им
се родило малко лете Веднъж при
тях дошла стара жена да гледа рож-
бата им. Тя била родната им майка,
която им разкрила. че са брат и сест-
ра Като възмездие за извършения
грях по тяхна молба те били превър-
нати от Господ в звезди. Според
ЗУ НА
ПИАН Ml 1l.OI.il-
друг вариант една майка нямала
деца и поискала от Бог да я дари с
рожба. макар да бъде и люта змия.
Родил и се син-смок Когато порас-
нал, тон поискал царската дьщеря
Деница за жена В сватбената нош
майката впаяла през ключалкага, че
синьт н се превръща в красив мо-
мък. До него седели св Легка и св
Мария, а Деница невеста им прис-
лужва Щом майката издала видяио-
то на кума, младоженците хврькна-
ли към небесата. Деница станала
ясна звезда, която грее на изток. а
синьт се превърнал в Юнак-звезда,
разположена на запад Вярва се. че
тези звезди се събират ведньж го-
дншно. Според друга легенда 3. и
Вечерницата били брат и сестра
ЬЛИЗнаци. Носели имената Милан
и Милица (В българската традиция
близнаците винаги се крыцават сьс
сродни имена, започвашн с една и
сыца буква). Милица била хвьрлена
от майка си в Дуна в. където била от-
гледана от една РИБА. Когато девой-
ката пораснала. рибата я изпратила
в дома й. за да се срсшне с близките
си. Ала тъй като никой не я познал,
тя си дала обет, че ше вижда брат си
само ведньж в годината. После Ми-
лица се превьрнала в 3. а брат й -
вьв Вечерницата Ранната сутрешна
поява на 3. напомня на стопаннте. че
денят настъпва и е време за извеж-
дането на стадата. Според поверието
3. първа изгрява. за да освети пьтя
на своя брат - Сльнцето.
в Ковачев. Й. Народна астрономия
и метеорология -СбНУ кн.ЗО. С..
1914; Маринов. Д. Избрани произве-
дения Т.1, С.. 1981. Р,\ чко
Попов
ЗУНА = Ды а
ЗУНКА = Дыа
ЗЪМСКИ ДЕН = Еремия
ИВАН БИЛБОБЕР = Еньовден
ИВАН КОПРИВАИ = Сткновг нит
ИВАН ОБСЕЧЕН вСЕКНОвВНИЕ
ИВАНДЕИ = ЕНЬОВД! Н
ИВАНОВДЕН, Женски волици (7
ян ) - празник, на конто източнопра-
вославната църква почита паметта
на св пророк Иоан. Крьстител на
Иисус Народния култ кьм св. Иван
го представя като покровнтел на
КУМС ТВОЮ И ПОЬРАГИМСТВОТО. На
И кумиите с краваи, ядене, вино
госту ват у кумовете; слага се обща
трапеза В Южна Българня и сред
таврическиге българи празникьт е
свързан с обреди за побратимство;
побрагименгне отбелязват И. с тра-
пеза. На И продьлжава обредното
кьпане за здраве с ..кръстенага" на
Йордановдьн вода. Кумът (или де-
верьт) къпс младоженците Така но-
вого семейство се утвьрждава об-
редно пред селската обшност и се
загваря тодишният крьг на сватбе-
ните обичаи. Ергеннте къпят моми.
млади мьже; традиционное къпане-
то на нменницнте В Скопско и При-
лепско на Женски воднци (местного
название на И ) къпят младоженците
и момиченцата в пьрвата година от
раждането им Обредните кьпання
завършваг с празнична трапеза в
дома наокьпания и размяна на пода-
рьци Гук невестата отговява пред
кума, т е прекьева пазеното от сват-
бата обредно мьлчание На И прнк-
лючват обхожданията на нового-
дишните маскирани дружини В Се-
ве роиз. Българня ко icdapume окъп-
ват тържествено своя водач (цар) на

III НАA.TIн
IU HU.IIU
154 чешмата С обща трапеза у лома му.
на която някои от момците са в зоо-
морф ни и антропоморфни маски, за-
вьршва коледуването. Някъде ко-
ледарите черпят сьс събраното вино
мъжете на мегдана. кьдето се играе
общоселското празнично хоро На
светогледно и обредно равнише Н е
твърде блиэък до Иордановден.
= Арнаудов. М. Фолклорни приноси
от Родопско - СбНУ. кн.38, 1930,
с 12; Стаменова, Ж. Календарни
празници и обичаи - В Пловдивски
край С , 1986. 255-256. Bacuieea.
М. Календарни празници и обичаи
В Етнография на Бьлгария Т.З. С..
1985. с. 107 'к Маргарита
Василева
III НАЖДЕН. Идинажлен, Илннак,
Млада година. Млад лен. Нов ден
(Изт Бьлгария), Игнат, 11|нак>вден
(Зап и Южна Бьлгария) (20 дек ) -
празник. честван по източноправос-
лавния календар в деня. на свещено-
мъченик Игнатий Богоносец Спо-
ред християнската традиция от този
ден започват родилннте мьки на Бо-
городица, което намира отражение
и в коледннте песни: „Замъчи се
Божа майка от Игнажден до Коле-
да" Това е периодьт. през който
младите и не ра ждал и жени не рабо-
тяг, за да раждат по-леко Празнич-
ната литургия на И разкрива по-
древния предхристиянски мит за
раждането на нового Сльнце. на
Младня Бог, календарно свьрзан с
деня на зимното сльнцестоене (22
дек.) Празнуван в навечерието на
този ден. И. се смята (в някои райо-
ни) за начало на Мръсните дни и
на прехода между старата и новата
година.
Представата за началото прозира в
цялата обредност на празника В
ареала на Изт Бьлгария срешу И. е
пьрвата качена вечеря. която носи 155
обреден характер За нея прнготвят
постни храни, сурово жиго(нли
просо), цели орехи, лук. туршия
Сличат игинадски кравай, игчмашка
танка от прясно тесто без у краса
Вьрху нея (или вьрху житото) та-
бождат свещ Най-вьзрастната жена
(или мъж) прекадява трапезата с та-
мян, запален вьрху палешника на
ралото(или керемида). Вечерятае
съпроводена с наричания за плодо-
родие. На пепелта от каденето. суро-
вого жи го (просо), орехите и недо-
горялата свещ народната вяра при-
писва предпазваща сила, затова се
прибират и използват по-късно. В
Западна Бьлгария се правят специа-
лни ОБРЕДНИ хлябове. Малкоот
втасалото тесто стопанката бодва на
дарака или четката за ВЪЛНА и пра-
ви колаче. което оставя да изсьхне и
запазва Вярва се. че с него може да
се леку ва от „бодсж". 11риготвят се
колачета за децата - купли за моми-
ченца. превипшци. прсвъртаци за
момченца В Софийско първия иг-
нажденски колак се пази за Бьдни
ВЕЧЕР. Най-характерен за И и поз-
нат на всичкн бьлгарн е обичаят По-
ЛЯЗВАНЕ. породил и някои от назва-
нията на празника - Поляз. Поля-
ЭОВДЕН. Обичаят нма прогностична
и продуцираша насоченост На И се
извьршват и други обредно магичес-
ки практики за осигуряване на бу-
дет богат приплод от домашните
животни и най-вече от кокошките. В
Източна Бьлгария сутринта на II
хранят кокошките с каденото вечер
та жито в крьг от вьже или мъдки
пояс, за да се множат и да не ходят
по чуждн дворове Не се дава нишо в
заем този ден, за да се запази „бере
кета на кокошките" и иэобщо плодо
родието в семейството. Срещу II
Ill IIАЖ.Д> >1
HI HAT
жените мотаят прежда на мотовил*
ките и нави ват кьлбета - така да са
пьлни яйцата за мьтене От трески-
те. конто по.1езншлт внася вкьши.
слагат в полозите на кокошките. за
да предизвикат носенего на много
яйца.
Свьрзаните с II народни представи
и вярвания отразяват митологично-
то мислене за характера на този пре-
ходен в природаia период Вярва се.
че тог ава се появяват различии сврь-
хестествени демонични сьшества.
способни да напакостят на хората
Рано сутринта на празника жените
посипват около кьшата от каденото
жито (просо) н пепел, вярвайки. че
така ще прогонят мамниците. (Изт.
Бьлгария). За предпазване от зли
силн в Западна Бьлгария правят три
крьстнн знака на тестото за колаци-
те вьрху града на тавана Предн изг-
рев сльнце измитат коминиге и из-
хвьрлят саждите с мет лата на двора
или на КРЬСТОПЪТ. за да няма бълхи
през лятото Среша се и практиката
за здраве да се опасваг с ВЕРИГАТА
от огнището или да се удрят с
прьчка от ДРЯН или друго плодно
дьрво В югозападните бьлгарски
краища срещу И. запалват в огнище-
то коладник - специално отрязано
дъбово или крушово дьрво. което
трябва да гори до Иордановден
(вж Бьдник) В Родопскага облает
по народна етимология на название-
то денят на св Игнат се Тачи за
предпазване от огьн Само в Русен-
ско и отчасти в Разградско е познат
обичаят нардепе квас, пазене квас
(вж Кнлс) От И. започва подготов*
ката на момците за коледуване.
Маринов. Д. Народна вяра ...
381—388; BaciLteea. М. Добруджа
С . 1974, 303-304; Капании С .
201-203. - Етнография на Бьлгария
Т.З. С.. 97-98; Дражева. Р Пиринс-
ки край. С.. 1980.424; Ста ненова.
Ж. Пловдивски край. С.. 19X6. с 246
Ч Маргарита Василева
ИГНАТ = Иг НАЖДЕН
ИГНА ГОВДЕП = Ит нажден
И Г НИ - делят се най-общо на мла-
дежки и детски Младежкнте И се
нзпьлняват по време на Великденс-
ките пости, когато народната тради-
ция забранява хората. Някои от тях
сьдьржат предженитбени елементи
и символика, поради което се ннтер-
претират като посветителни Най-
широко разпространение имат И с
названия Идат два ка.зугера, Орех и
квачка. Крахьо-Портахьо. Дрехьо,
Ладино хоро, Мара ЛИШАНКА. Фи-
хек. Въжички. Родите. Карохен.
Kpuey.ieif. Нзпьлняват се при песе*
нен сьпровод. включват елементи
на танца, диалога, мимиката и жес-
та. поради което в много случаи се
разглеждат като драматични Теат-
рален компонент сьдьржат и мьж-
ките и женски И от типа заешката,
циганската и кукленската, в конто
участват преоблечени или маскнра-
ни персонажи и конто се нзпьлняват
по време не селянки и общоселски
сборе вс и веселия Предполата се. че
голяма част от детските И са вьз-
никнали по подобие на моминските
и ергенскн пролетни И през Вели-
ки те пости Пример за това са И .
съдьржаши елемент на провиране
през порта - Кральо Поргальо. От-
вори Порти. Царската врага Разп-
ространени са И . в конто децата из-
пълняват ролята на животни - въл-
ци. овце, квачка с пиленца. «учета
и овчари и др. Народните И се от-
личават преди вс и чко сьс своята
развлекателна и зрелищна функция
« Анге зова, Р. Драматично и теат-
рално творчество. - Етнография на
inaoi'

Iheop
Българня T.3. C.. 1985; Кауарова, P
Хора и игри. - Пактам; Попов, В
Игривого начало в народната култу-
ра - В: Етнографски проблемн на
народната духовна култура С. 1989
Ра чко Попов
И JBOP. ай jmo. язмо - обнкновено
горските и планинските И се смятат
за свещени и лековити Те принад-
лежат на САМОДНВИIE. РУСАЛИЙ-
КИТЕ и ЗМЕЙОВЕГЕ. конто ношем
във времето до първи петли се съби-
рат и играят край тях. Затова народ-
ната традиция забранява да се ходи
на И. за вода след залез слъние.
Мотивът за овчаря Стоян, конто
срещнал през нощга на И. три юди
(орисници или магьосници). е
особено популярен в песенного на-
родно творчество Минаването нош-
но време край И причинява болес-
ти Едновременно с това водата на
И. се смята за лековита Затова пре-
димно в тракийските райони до все-
ки И се изгражда параклис или ма-
настирче. наречено на никой христи-
янски светец В празника насветеца
там се устройват общоселскн тър-
жества с курьани (в Странджа тесе
нарнчат панагири). Бодните прсспи-
ват вечерта край И и сутринта мнят
лицата си с вода. До И оставят ни-
шан (ДАР) - обнкновено пари, кърпи
или конец от дрехата си. Понякога
дарът е предназначен за митичния
СТОПАН на II . конто се осмисля
като животно (змия. риба. рак) или е
светецът на параклиса. Според пове-
рието те могат да излекуват бодни-
те. ако им се <х>рече курбан.
S Вакаре и ки. Хр. Бит и език на тра-
кийските и малоазийски българи
Част I. С.. 1935; Георгиева, Ив. Бьл-
га река народна митология. С., 1983;
Етнография на Българня Т.З.С..
1985. Рлчко Попов
ИЗНОС = Иомен
ИЗТОК - една от четирите посокн
на света в неговия пространствен хо-
ризонтален модел И е страната. от
която изгрява Сльнцето; от И ид-
ват светлината и топлината Тради-
ционного мислене възприема изгре-
ва на Сльнцето като негово раждане.
след което то се движи от ляво на-
дясно и умира при залеза. Кръгово-
то движение на Слънцето се ограни-
чава от четирите посокн на света, ко-
нто семантично оттоварят на дено-
ношното и годишното време. Така в
редицата на основните пространств
вени опознции изток-запад, юг-се-
вер, торе-долу, дясно-ляво. добра-
лоша страна И се свьрзва с положи-
телния член на всяка от тях В мито-
логичен план И е страната. която
замества изгрева, лятото, раждането
в обективно съществуващия свят.
Оттук произтича по-особеното мяс-
ИТТРАВЦИ
И Л ИН .It II
то на И. в обредната и култовата
практика. На И . те. срещу слънцето
не се хвърля смет, не се уриннра
СВАТБЕНОГО ТИАМЕ се издига на из-
точната страна на покрива Когато
сеячът трьгва за пьрва сеитба. прели
да прекрачи Прага на портата. се
прекръства с лине на И.; на нивата
при изгрева на слънцето отново се
прекръства на И., издига високо до-
несената пита, благославя за лека
работа и я разчупва. Действията
около обичая Божа брада (брада на
нивата) ее извършват винаги на И
Много често агнето-ЖЕРГВА за Гер-
ГЬовден се коли вкьши до източна-
та стена; на съшата стена се поставя
домашната икона Ко tedapume за-
почват своята обиколка на селото в
източна посока, т е идващи от за-
падната страна, от света на МЪРГВИ-
ТЕ. те се отправят към светлината.
към лятото Затова и коледарският
цар благославя. обърнат на И.
У българите се среща представата
за летен и зимен И . според наблю-
даваните разлики в пътя на Слънце-
то през лятото и зимата.
•S Георгиева. Ив Българска народна
митологня С . 19X3, 16-21. Мар-
гарита Василева
ИЗТРАВЦИРСшо
ИЗТЫ’САК - последното. родено
от жената лете. След него тя вече се
е отродила. Народната вяра отрежда
по-специална роля на И., независи-
мо дали е момиче или момче. За об-
редното лице неперу да в еднои-
менния обичай понякога се избира
момиче - И. на живи родители. Ос-
нованията за това вървят в две посо-
ки По принципа на уподобяването
както пеперудата е И., така се очаква
след нейното участие .да се изтър-
си“ дъждът. Изборът на И се евър-
зва и с традиционного изискване за
..чистота" на обредното лине Всъш-
ност в случая се предполага чистота
за майката на пеперудата. която вече
се е отродила Известно е поверие-
то. че ако тя роди отново. ше пос-
ледват бели за селото. а момичето
ще полудее. В някои райони е обича-
ен изборът на две пеперуди - едното
момиче пьрвородно. а другого И.
(Русенско. Оряховско. Пловдивско).
При завършване на жътвата И реже
БРАДА НА НИВАТА.
§ Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения Т.1.С.. 19X1.
с.235; Попов. Р Пеперуда и Герман
С . 19X9. с 29 Si Маргарита
Василева
ИЛИНДГН (20 юли) - празник в
деня на светия пророк Илия (името
вероятно е от хето-лувийски произ-
ход), когото според Стари я Завет
баша му вилял на сън да повиват с
огьн и кърмят с пламък. Житието
на пророка представя как при
смъртта му огнена колесница с ог-
нени коне го отнесла с вихьр на не-
бето. Същия образ рисува и иконог-
рафията - св Илия е в позлатена не-
бесна колесница, теглена от четири
бели коня В християнизираните ми-
тологични представи. отразени и в
песенната традиция, при подялбата
на света на св Илия се паднали ..лет-
ни гръмотевици. летни трескавици";
св Илия е господар на летните не-
бесни стихни грьм и градушка; св
Илия ходи по небето със златна ко-
лесница и преследва ламЯ1 а. която
пасе житата; светкавицнте са огне-
ните стрели. конто хвърля по ламя-
та. или огънят, конто излиза от ноз-
дрнте и изпод копитата на конете
му; той дава дьжда и роса та.
Наричат го Гръмовник, Гръмо.юм-
ник. Гръиодол. Св. Илия се мисли
нм лиг
IIИ1НДГН
158 като силен, властен и сръдлив. Тито-
ва сестра му (или двете му сестри)
никога не казва на светеца кога е
неговият празник - ако знае. би сто-
рил чудеса на този ден. Среща се
представата за II като повратен мо-
мент в годншното време - в Гевге-
лнйско И се нарича „сред лято"; по
Черноморието казват, на на И „мо-
рето се обръща", т е промен я се,
става бурно и студено И. се тачи
като ден на най-важния светец гра-
душкар. Спазва се строго забраната
за работа Устройват се селски сьо-
рове. холят се КУРБАНИ На много
места принасят в жертва стария пе-
тел. като го колят на къшния праг и
по него гадаят за плодородието. кьс-
мета на кыцата, женитбата на мла-
дите В планвнските части на Южна
България за обшоселския курбан се
коли бик Жертвопрнношението се
прави на оброчнше или при вековно
дъбово дърво около селишето. Об-
редно-магическите практики около
жертвоприношенията на И според
народного схвашане могат да пред-
пазят посевите от гръм. градушка и
същевременно да осигу рят необхо-
димата за тях влага II с еснафски
празник на кожари, кожухари. са*
марджи и и керемидари Последимте
правят срешу И колела от неизсу-
шени керемиди, за конто смятат, че
са от колата на св Илия Крылл и
петелът като слънчевн символы на-
сочват към характеристнката на све-
теца и неговия празник. Св Илия е
своеобразен наследник на езически-
те богове на гръмотевицата и дъжда
Зевс, Перун, Тантра, Тор, като
древните езически представи се
приспособяват постепенно към кул-
та на християнскня светец.
Жития на светите С.. 1974,
341-345; Маринов. Д Народна вяра
и религ иозни народни обичаи - В 159
Избрани произведения Т.I.С.. 19X1
6Х1-6X4; Попов, Р Светци близнаци
в българския фолклор С . 1991,
56-57,60-61. Георгиева. Ив Бъл-
гарска народна митология С.19X3.
185-187. Маргарита Василева
ИМАНЕ - скрити ценности, конто
имат и свръхестествен митичен па-
зител, наричан стопан, саиьня,
СЯНКА ИЛИ ГАЛАСЬМ. Той възниква
в резултат на КЛЕША или мм ия.
направени от човека, конто заравя и
скриви в земята пари и скъпоценнос-
ти. Затова тези пари се окачествяват
като прокълнати. ступанити или
та юсьиски. Обикновено клетвата.
която се произнося при заравянето
им, е следната: „Това И да се явява
пред хората като н ЪЛК (куче, меч-
ка. овен и др.)' Конто поиска да го
изкопае, да убие човек'" В случайте,
когато се прави Mai ия за стопан на
И., около него в кръг се поставя
въже Посредством изричането на
специални заклинания въжстосе
„превръша" в смок или ЗМЕЙ, който
не допуска никого до И. Стопаиът на
И. се явява само ношно време до
първи петли Той е животно, сянка.
белобрад старец с бели дрехи.
Напади всеки. който мине покрай
мястото - възсяда го. натиска го или
го примамва с думи или песен Бои
се от огьн и светлина, от миризма-
та на чесън и тамян, от кръст и мо-
литва Навсякъде се вярва. че вед-
нъж в годината - точно в полунощ
срешу някой от големите празници
(Коледа. Сурва, Водици. Блане
вец или Г epi ьовДЕН) когато „небе
то се отваря", стопанът на 11. проб-
лясва като огьн (народният израз е
„парите играят като огьн"). Ако чо-
век види пла.мъка и хвърли върху
него дреха. И. излиза на повърх-
ИМ! I
II Ml TO
ноетта на земята и може да бъде из-
ровен» лесно. В такъв случаи иманя-
рнте (малджиите) поръсват мястото
с поганска nene i (пепелта от Пога-
ните дни от Коледа до Бог оявле-
ние. запазена от горенето на бъдни-
кд) На тази пепел се приписват ма-
гически качества - тя носи плодоро-
дие и лекува болести На следвашня
ден иманярите гледат дали върху
нея има отбелязани стъпки. 11о тях
те разпознават какъв курбан да да-
дат на стопана на И , тъй като спо-
ред повернето „закопаните пари ис*
кат жертва'*. Ако стъпката е на жи-
вотно или птица, те коля: агне. овен
или петел. Ако стъпката е човешка.
вярват. че стопаньт иска за жертва
човек По тази причина са съхранеии
много предания и разкази за хора,
конто се разболяват. полудяват и
умират след намирането на II Прок-
лятие™ тегне и нал техните семейс-
тва и наследниц!! Защитени от него
са единствен» сираците
Георгиева. Ив. Българска народна
митология С.. 1981.*^Рлчко
Попон
ИМЁЛ, вймело, имело, имнла, омела
(Viscum album) - вечнозелено пара-
зитно растение без земни корени.
което вирее увито по дъбови. орехо-
ви и други дървета Има жълти Цве-
тове на кичури и бели лепкави пло-
дове с големината на грахово зърно.
Тези качества оше в древността оп-
ределят представата за него като
свешено растение, символ на живота
и на безсмъртието. Във вярванията
на българите И. (макар и не толкова
широко застъпен)проявява своята
външно противоречива природа В
района на Пиринско и Панагюрско
И се смята за самодивско растение
Затова оставят конец или паричка на
мястото. където го берат и не го
внасят вкъщи. Honiara е и предста-
вата за И като свешено растение, с
което се кичат моми и невести В
Карнобатско напр се вярва. че дом.
в който има И . ше бъде щастлив. а
неговите стопани -здрави И. нами-
ра приложение в народната медици-
на при лечение на ветровитост
(ревматизъм) С плодовете му леку-
ват бездетни жени (Ихтиманско).
Най-лековит се смята И . който рас-
те на орехов» дърво.
И шее. Ат Растенияга от българ-
ско фолклорно гледише. - Сп БАН.
кн.18, 1919. 161-162; Георгиева. Ив.
Българска народна митология С.,
1983. с.37. Ч Маргарита Василева
ИМЕЛО = Имел
ИМНЛА = Имел
ПРИМА = Еремин
ИРМ ИНДЕН = Еремин
ИРНИК Р Анигохол
11СПОЛ И11 И,ёлнин. лаI инн. жйдав-
ни. жнзове, къпйичовцм, калоянци,
иесоз лавин, цен давни, полоз лавки,
бутанни - митични великана Бъл-
гарските етиологични легенди раз-
казват. че в началото Господ напра-
вил първите хора много дребни и
ннски - джуджета Те не можели да
обработват земята и ставали жертва
на животните. След като изчезнали
от земята. Бог направил великаните
- хора, високи до три метра, с ог-
ромна глава. Според отделяй предс-
тави тези И имали три глава или
били с по едно голямо колкото яйце
око на челото. Понякога имали само
един крак. Живее л и в планинските
пешерн и се хранелн със суров»
месо. Гласовете им били толкова
силнн. че можели да разговарят по-
между си от далечни планннски вър-
хове Не се бояли от ГРЪМОТЕВИЦИ
и влизали в лют и битки със ЗМЕЙО-
ВЕТЕ. Единствената заплаха за живо-
ПОРДАИОВДТН
ИХГИМА
160
| та нм бита ki.iiiihai а. Поради висо-
кия си ръст и тромавата си походка.
И. се спъвали в храстите на къпина-
та. падали и умирали. Затова били
принудени да и прннасят жертви -
колели й курбан Но Бог видял. че
тези хора не са пригоднн за земните
условия и ги уннщожил. Накрая той
създал средни я човек и го опасал на
кръста с пояс От И са се залазили
само т.нар е шнеки, жидовски или
иипински гробища, конто представ-
ляват огромни камари от камъни
Когато днешните хора мннават пок-
рал тях. те хвърлят камък в знак на
анатема. Според сведенията на пь-
тешественицнте такива гробове има
в близост до Самоков, Велико Тър-
ново. Малко Търново и Ихтиман.
Въз основа на наименованията на И.
изеледователите предполагат. че
представите за тях са свьрзани с
езическата (предхристиянската) епо-
ха. На лице е аналогия с древног-
ръцките циклопи.
<S И шее, 4. Бьлгарски предания за
исполнив, наречени едини, жидове и
латини -СбНУ кн.З и кн.4.С..
1890-1891. Ра чко Попов
I1XTI1MA = Петловден
И1Ц11НАРИ Р Нестинарство
ЙЕРМЕЛИЙКИ = Нави
ЙОРДАНОВДЕН, Водйци, Водок-
рьшн, Богоявление (6 ян.) - празник.
честван у всичкн бьлгари Свьрзан с
представата за кръетената вода и
нейната очистителна и здравеносна
сила Й се смята последен от перио-
да на Мрьсните дни Срещу праз-
ника е третата. последна кадена ве-
чере Кьм постннте ястня на нея 161
прибавят орехите. сурового жито
(просто) и недогорялата свещ от
предишнитс кале ни вечери Според
широко разпространено поверие в
полунощ срещу И. небетосе отваря.
всичко светва. а животните прогова-
рят с човешкн гласове Конто види
отварянето на небето (ако е праве
ден), ще се нзпьлни всяко не го во
желание Вярва се още. че тогава
спнра водата. пречиства се. след
което придобива голяма сила Ос-
мислено в християнски дух. носы
сьщата насоченост е потопяването
на КРЪС1 вьв водата (на река, чешма
или в котел), извършвано от свеше-
ника след празннчната литургия В
някои райони това се прави в деня
предн И . наричан Корст, Кръстов-
ден (Родопската облает), Водокрът
Попова Ko.ieda. Неедка (Македонс-
ката облает). С котле светена оогоч-
в /енска вода и босилкова китклсве
шеникът рьси по домовете за здраве
иа стопаните. да пропьди нечистата
сила На И всеки мне линето и ръ-
цете си с прясно донесена или свете
на вода, пне от нея; бол ни се къпят
вьв водата. където е бил хвьрлен
крьегьт; сред македонските бьлга-
ри кьпят за здраве мъжете. младо-
женци и момченца до едногодишна
възраст (оттук местного название на
деня Мъжки Водици); в съшия ра-
йон се избира бого.чв.н’нски КУМ.
конто откупва крьста и рьси по до-
мовете сьс светена вода; в Родопска-
та облает е познато хаскане - обред-
но къпане на пеленачета, годенииии
младоженци; навред къпят имении-
ците за здраве Рано сутринта стопа
нинът (най-вьзрастната жена или
ЧИСТО момиче) измива на реката
или чешмата домашната икона и па
лешника. с който са кадили - зада
ЛОРДЛНОВДЕН
КХЬАИВАН
се роли бяло жито. С Й са свьрзани
редина гадания След вечеря г а всеки
чуни от каденнте три пьти орехи и
по ядките гадае за здравего си. ако
хвърленият вьв водата крыт или
китката на свешеника замрьзне. това
предвешава здраве за хората и го-
лям берекет; ако времето на Й е
студено и сухо, приема се като знак
за плодородна и добра година
За прогонване на Мръсните дни се
осмнсля обичаят Совоиница. Сивуй-
ница. изпьлняван от моми в деня
преди Й (Тьрновско) В трупа с
предрешени „булка" и ...младоже-
нец" момите совойници обхождат
домовете и нзпьлняват специални
песни - любовни припевки, а булка-
та порыва совойнишка воВа с боснл-
кова китка от котле по хора, доби-
тък, постройки. Според традицион-
ното вярване действията на совойни-
ците са достатьчнн да прогонят кд-
раконджола и другнте зли. нечис-
ти духове от дома, затова в него све-
щеник може и да не рьси На места
сред македонските българи (Мори-
хово, Щипско, Разложко и др ) на И.
( в Прилепско на ИВАНОВДЕН) са из-
вестии обичаиге на водичарки — мо-
мичета и моми. конто пеят обредни
песни, близки по съдьржание с ко-
ледните и лазарските Момичетага
пеят пред цьрковните враги на ми-
наващите. а момите по трупп обхож-
дат домовете и с песните си пожела-
ват здраве и добро на стопаните. же-
нитба на младите. В някои югоиз-
точни райони момците обикалят
селското землище и селото. носейки
крыт, за да прогонят поганите.
Очистителните по характер обреди с
вода на Й., тясно свьрзани с древния
култ кьм вода га и вярата в нейните
свойства, са насочени към прогонва-
нето на демоничните, зли сили и
осигуряване на здраве за хора га и
добитъка, плодородие Така се вьзс-
тановява равновес ие го в природа га
и общест во го, нарушено в периода
на Мръсните дни
Маринов. Д. Народната вяра и ре-
лигиозни народни обичаи - В Изб-
рани произведения. 1'1. С.. 1981,
473-482. Василева. М Календарни
празници и обичаи В Етнография
на Бьлгария I 1, С., 1985, 106-107.
• М МЧ МЧИ I Влснлг.вл
КАЬАИВАН = Герман
КАДЕН ВЕЧЕР = Малка Коледа
КАДЕНА ВЕЧЕРЯ A bi.jiin вечер.
Варвара. Иг нажден. Йорданов-
ден.
КАДИЯ Р Кукери
КАДЪНА Р Кукери. Hi нет гулка,
Преобличане
КАДЫ1КА = Невестулка
КАЛАКАНДЗЕР = Кара кон джол
КА.ЗЕНДАР-система за организа-
ция и отчитане на времето в рамки-
те на една година. В аграрните об-
щества К е изграден върху циклич-
ного схващане за времето и се обус-
лавя от природния крьговрат, от
смяната на сезоните и зависещите от
тях стопански дейности. Емпирич-
нияг народен К на бьлгарите се сы-
той от две полугодия - зимно и лят-
но, с основнн опорни точки празнн-
ците в чест на светиите Димитър и
Георги Посвоята същност той е
сльнчево-лунсн - новата астрономи-
чески година започва с коледните
празници. бележещи точката на знм-
ното слънцесгоене. а велнкденският
празничен цикъл се нзчислява еже-
КАЛЕНДАРИ* Ш'АЬЪЛГАРИ1 Е
КДЛНМАНКА
годно сьобразно с първото пролетно
пълнолунне след деня на пролетно-
го равноденствие През различимте
исторически епохи са използуванн
различии К : според римския К. но-
вата година е започвала с месеца на
бога на войната и вегетацията Марс
- март. По-късно римският К. е за-
менен от Юлиянския. поставят на-
чалото на новата година на I януарн
Сред източноправославните народи
се използва и църковният К. според
конто началото на новата земеделс-
ка година е на Iсептември.
Народният К. включва 12 месеца.
четири от конто са персоннфицирани
- януарн. февруари. март и април.
Сред тях женската персонификация
принадлежи на Баба Марта - сест-
рата на Голям и Малък Сечко и на
Лъжко или Лъжитреф (април).
Названията на останалите месецн се
образу ват най-често според присъ-
щата им трудова дейност или полу-
чават името на най-почнтання през
месеца христнянскн светец
Например май е известен като ..по
копан на царевица време" или като
Костадиновският или Ерминският
месец (от св Константин и св Иере-
мия) Октомври е по „грозде време"
или е Димитровският месец (от
св.Димитър). В миналото отчитане-
то на времето е ставало по т нар ра-
боши.
Арнаудов. М. Българскн народни
празници С., 1943. Гуревич. А Я
Категории средневековой култьту-
ры М , 1973; Мифы народов мира
Т I. М . 1980; Попов. Р. Светци
близнаци в българския народен ка-
лендар С . 1991; Се четников. С Ис-
тория на календара и хронология
С . 1985 с Рлчко Попов
КАЛЕНДАР НА НРАБЪЛГАРИТЕ
= ПРАБЪЛ! АРСКИ КАЛЕНДАР
КАЛИМАНКА = Невест улка
КАЛИТА ТО = Кум
КАЛОЯНЦИ = Исполним
КАЛТА ГО = Кум
КАЛУ ГЕРИ = Кукерн
КАЛУГЕРИЦА = Перуника
КАЛУ Ш АРИ = Русалии 2;РРу-
салска неделя
КАМЕННИ БАБИ - скулптурни
изображения, използвани от прабъл-
гарите за надгробии паметници.
като израз на култа към прадедите.
аналогиями на побитите камъни Ге
са еднотипни с Кб. от Южна Русия
и Запален Сибир У нас са известии
две добре оформени Кб. намерени
край с. Ендже. Шуменско. Една)а с
мъжка. а другата женска скулптурна
фигура. (Съществува оспорвано
мнение, че точно тези две Кб са на
печенеги от XI в . но е несъмнено. че
К б. като тип изображения са присъ-
щи на прабьлгарите). Вьрху горната
част на гърба на мъжката К б. са
скулптирани три плитки Изобщо
дългата коса у прабьлгарите е из-
раз на аристократично достоинство
На своеобразно нзбраничество.
свързано с по-голяма жизнена сила
-аренда, накан. у тюрките куш.
Тази сила с в черепа, в главата. а от
нея никне коса. Вероятно това е
правдоподобного обяснение за по-
читта към дългата коса, която става
символ на голямата жизнена сила
Предполага се, че мъжете от народа
са бръснели главите си. представи-
телите на племенната аристокрация
са бръснели главите си отпред. а от-
зад са пускали дълга коса, сплетена
в плитки, а само ханът или членове-
те на ханското семейство са имали
изцяло дълга коса, символ на благо-
родство. власт нзбраничество от
Тантра.
S На китов. Ст Формиране на ста-
163
К AM II К
KAIIIIIUf
Кили кии йийи
робългарската култура С . 1976; Бе-
шен шее. В Прабьлгарите Бити
култура С.. 19ХI; Спюйнев. А Све-
тогледът на прабьлгарите. С.. 19X5
А или и С топ нен
КАМИК* = Оброк
КАМИЛАРИ = Кукери
КАНДЗО = Караконджол
КАНИСКА = Кумово дръвце;Р
Великден
КАНКАНДЖУР = Караконджол
КАПИЩЕ - езнчески храм у пра-
българите. Досега са разкрити осно-
вите на няколко К. - под Дворцова-
та иърква и до жилишния дворец в
Плиска. в Мадара. в Преслав Хра-
мовете са сходни елин с друг, глав-
ната им ориентация е юг - север и
кредставляват вписани един в друз
правоъгълниин Каквое имало в тях
е вьпрос на догадки - според едни
изследователи е горял огьн, според
други е текла вода, а според трети
едното не изключва другого. По-
важното обаче е чегириьгълната
схема, отразена в плана на К., тъй
като гя е модел на подредения свят
При такьв начин на разглеждане се
открива смисълът на вписаните
квадрат и и изобшо четириъгьлници
в прабългарските строежи В среда-
та на правоъгьлния Вьншен град на
Плиска се намира четириъгьлният
Вьтрешен град, а в неговия център е
квадратната дворцова страда и. кое-
то е по-важно в случая - вписаните
четириыьлнини наезическите К
Четириъгьлният хоризонтален мо-
дел на организираната вселена носи
в себе си идеята за акта на сътворе-
нието. на подреждането Този акт се
извършва в неговия център. конто
има най-голяма свешеност. Той е
център на света, централно място
между изток-запад и юг-север и е
характерен като представа за изгон-
имте народи През него минава оста
на света, axis mindi и тук в началото
на света е извършен актът на сътво-
рението. Оста на света свързва хори-
зонталния с вертнкалния модел и
така оформя най-важната точка в
пространствените характеристики на
вселената - центъра Досегашните
сведения за култа и обредите, изоб-
шо за религията на прабьлгарите
свилетелстват. че ханът е имал и
жреческа функция, по всяка вероят-
ност - върховна (PGr. CV1II. col 1017
= ГИБИ. IV. с.20; вж. надпис №6 по
корпуса на Бешевлиев). Така в опре-
делен ден от годината. вероятно в
началото. но така или иначе свьрзан
с основен пункт от движението на
слънцето и звездите, в езическия
храм като в централно място се из-
вършва свсщеният ритуал на творе-
I
kAПИUH
I
164
Праоыгареко капище от Matkipa
нието Ханът e пратеник на бога, син
на бога, той е. особено в ритуала, са-
ммит бог В такъв ритуал, а що се
отнася до идеологического обосно-
ваване на властта - и извън него, ха-
нът се слива с върховния бог Таш -
ра. Така в свешенодействието (а за
митологичния човек смисълът на
живота е именно в ритуала, в повта-
рянето на архитипа, което се доказва
в сакралната и зрима връзка на чове-
ка с божеството), ханы жрец нзпъл-
нява и космологически функции, ко-
нто са сходни с фу нкциите на друг li-
re представители на центъра на све-
та - дървото на света, планинага на
света, божеството. трона, характер-
ния за азиатските народи стълб на
света
3 Бенин щеп. В Първобългарски
надписи С . 1979; Стойнев. А Еле-
менти от религиозно-митологичес-
кия комплекс на прабългарите. -
Проблеми на културата 1979. кн I
Анлнн С гонит
КАРА-КОН = Караконджо i
КАРА-КОНЧО = Караконджо л
КАРАКОН Р Мръсни дни. Тодо-
РОВДЕН
КАРА КОНДЖЕР = Караконджо 1
КАРАКОНДЖОВИ ДНИ = Мръс-
ни дни
КА I’ А kOl1ДЖ()Л, каракон тжер
(Разложко), канкан.гжур (Стран-
джа), кара-кон, кара-кончо (Плевен-
ско. Ловешко. Троянско). калякай 1-
тер демоничен персонаж от народ-
ната митология Названиетое харак-
терно за всички балкански народи и
вероятно е тръцка засмка, премина-
ла през тур.езнк: кара - черен, соп-
colos - страшилище В Родопеката
облает ДЕМОНЫ се нарича поганец,
буганец, поганче. в Дупнишко- we-
джарок или каш)зо (термины канд-
зо или кемза е характерен и за ба-
натеките българи). в Тетевенско-
гт ндурак; в Драмско - вонкаишо
Неговата поява сред хората е евър-
зана с граничния период между ста-

КАРАКОНДЖО I
КАракончови дни
165 рата и новата астрономична година
-с Мрьсните дни или Каракончо-
вите дни от Коледа до Богоявле-
ние. Според повернето през тези
дни „земята е на решето" и всички
демони излизат от своите скривалн-
ща. Те бродят ношем до пьрви пет-
ли и пакостят на хората Представи-
те за К са твърде различии Той е
страховит мъж - куп и едноок. с
рога и опашка, с космато тяло и с
дарак на гърба си Излиза от гробн-
шата или водите Превръша се в жи-
вотно - куче, котка, вълк. теле Ти-
пично е и схващането. че К е полу-
човек-полукон. което напомня пред-
ставата за кентаврите В Сев Болга-
рия се среща повернето. че св Тодор
е К., който ндва на бял кон през То-
доровата неделя. Язди ношем
край реките и удря с копитата на
коня си вески замръкнал пьтник Ве-
роятно с течение на времето вьзник-
ват вярванията. че в К се превръшат
заченатнте. родените или умрелиге
през Мрьсните дни (по-рядко пре з
Тодоровата неделя) хора Повсемес-
тно е убеждението. че К. обикаля по
местата. където са заклани коледни-
те прасета. К облизва крьвта и
изяжда пепелта. Затова се забранява
да се изхвърля пепел през Мрьсните
дни, За да се предпазят от К., хората
не закъсняват след залез сльнце и
носят в дрехите ЧЕСЬН и пелин. от
чиято мирнзма демоните бягат Сто-
паннте закриват вра ги те. прозорци-
те и отворите на комините си с тръ-
нн от глог, рисуват по тях кръетове
от катран, закачват нишелки и
слънчогледови пити по портите К.
се плаши оше от кръст . молитва,
икона и тамян Вярата в К обуславя
поредица от забрани, сред конто
най-значима е забраната за полово
общуване Заченатото през Мръсни-
те дви дете е нешастно и се ражда
недъгаво. То се лекува по магически
начин В полу нощ нечетен брой ста-
ри жени му изработват на КОМИНА
дреха. в която го обличат. По време
на акта се спазва задължително мьл-
чание Представите за К. намират
широко отражение в българския
фолклор Мотивы за машехата. ко-
ято изпраша през нощта доведената
си дъшеря вьв воденицата на К . е
особено разпространен Но съобра-
зителното девойче им разказва tene-
HtunajipuKaiKa и петлите пропяват.
Жертва на К става истинската дъ-
шеря на злата машеха
Габровски. М. Преходът между
старата и новата година В Етног-
рафски проблемн на народната ду-
ховна култура С.. 1989. Георгиева.
Ив Българска народна митология.
С.. 1983; Маринов, Д. Избрани прои-
зведения Т.1.С., 1981. Попов. Р
Светци близнаци в българския наро-
ден календар С.. 1991. Рлчко
Попон
КАРАКОНЧОВИ ДНИ Р Кара-
конджол, Мръсни дни
КАРАМ АНОВДЕН = СИЛВЕСГРОВ-
ДЕН
КАРЪН = Чума
КАТРАН - 1. Според народната
вяра вещество с необикновена маги-
ческа сила От К. се страхуват всич-
ки ЗЛОСТОрНИ ДЕМОНИ - ВАМПИРИ.
НАВИ. КАРАКОНДЖОЛН И Др К
предпазва хората от епидемични за-
беливания При раждане на първо
ДЕТЕ БАЬАТА намазва челото на ро-
дилката с К . за да не бъде уязвима
от лошите духове (ер менки, ЛАУСИ
и самоднви) На третата вечер след
раждането тя обличи бебето в бащи-
ната му риза и маже врата и под-
мишниците му с К., за да бъдат
орисниците по-благосклонни към
►.Я Al
к в ас
166 него В продолжение на 40 дни след
раждането майката и бебето се ма-
жат с К., за да се предпазят от уро-
ки и болести. Катранината от го-
вежди или биволски рог. която е за-
дължителна част от всяка кола, се
поставя в блнзост до постелята на
родилката като прогонвашо средст-
во срещу навите В случайте, когато
селището е застрашено от чумни
или други епидемии. а съши и при
пльзването на мълва за появата на
вампири. стопаните правят кръсто-
ВЕ от К по вратите на къшите и обо-
роте Вярва се. че К прогонва болес-
тите и демоните По време на Мръг-
ните дни катранени кръстове пред-
пазват от караконджоли По време
на жетва в нивите се излива по мал-
ко К . за да не могат бродниците и
магьосниците да откраднат тяхно-
то плодородие. Със същата цел К. се
използва и в навечерието на празни-
ка на зимната св Анд. конто е пат-
ронен за ВРАЧКИТЕ и ВЕЩИЦИТЕ. На
летния Тодоровден жнвотновъдите
рисуват катранени кръстове по къш-
лите и дамовете. за да предпазят
стадата си от болестта влас
2. На места название на ада. в конто
според народните представи врат
душите на грешниците.
= Маринов, Д. Избрани произведе-
ния Т 1. С.. 1I Рлчко Попон
КВАС - основного значение, коего
има за втасване на тестото и пригот-
вяне на хляба, води и до неговото
осмнсляне като носител на плодоро-
дието Оттук идва и предствата за К
като средство, което по обредно-ма-
гически пьт може да стимулира и
опазва земеделската реколта. плодо-
витостта на добитъка. здравето и
живота на хората в семенния колек-
тив За К. се казва, че е ..байта" на
тестото и оставането на домакинст-
вото без К предрича обедняваие. 167
Стремежы да се опази К . а с него и
плодородието на дома, се нзразява в
забраната след залез сльнце да се
дава натаем К . зашого ..се изнасял
берекет ът". Своеобразна субстанция
на оплодителного мъжко начало. К
се използува в магически практики
за обиране на плодородието от пиви
и градинн.на млякото и приплода
от домашните животни Носител на
доброто (силно-мъжко-светло). К.,
се употребява в народната медицина
за лекуване на уроки, придобити от
инии очи. юиш cpeufa, touia чаги.ч,
т е той е първи член на универсал-
ната опозиция. във втората страна
на която се нарежда лошото. тъмно-
то на БОЛЕСТИТЕ и смьргта. Тази
семант нка на К. го включва в обрел
но-магическия реквизит, с помошта
на конто при раждане. СВАТБА и
смърт се предпазва! от злини и ма-
I ин новороденото, младоженците.
живите членове на семейството
Посоченото отношение кьм К ха-
рактеризнра спецификата на обреди
те за поднов.чване и пшене на К. До-
биванею на нов. млад К става на
Ветки четвъртьк прели Be ihk.ii н
(Вж Велика неделя) Без да има
точни сведения, се знае само, че ня-
кога това е било придружено с песни
и повече обичаи. В засвидетелства-
ната форма подновяването на К из-
вършва старата опитна стопанка В
зори тя замесва тесто с лековити
треви и го оставя да втаса От този
нов К се взема за приготвянето на
обредните великденскн хлябове.а
останалият се скътва за ползуване
чак до други я Велнкден
Обичаят вардене квас, квасенки. па
зене квас е познат в Русенско и Разг
радско Изпълненнето на обичая се
пази в тайна. То започва през ношта
КИ AC'
КНА< £ II К II
срещу Иг нажден (20 дек.), откакто
започват Мръсните дни. периоды
на прсход кьм новата година, изпьт-
нем според народните вярвания с
опасните демоничнн сиди на хаоса,
предхождащ вьзс танов я ване го на
космический рсд. Участничките са
моми и млади жени под рьководсг-
вою на старици-познавачкн на бил-
ки и баяния. За К се донася тесто от
три кьщи. където сьпрутите имат
едно и съшо име Меси чисто мо-
миче или две момичета - едното
пьрво. а другою итт ЬРСАК. послсд-
но на майка Замесването става гьр-
бом кьм ношвите. в конто бабиге
пускат скриптом стритн на прах бил-
ки. вылепи от леска, явор и пер и
др. К. покриват в един ьгьл или го
слагат в обьрнатия рьчен домашен
дарак. Цяла нощ до К седят една
или две пазачки По време на замес-
ването и през нощга участничките
играят хоро. В Разградско допуска г
да влязат и ергени. конто инсцени-
рат неуспешно крадене па К В сь-
щия район варденето на К. завършва
сутринта; сушат го и после го из-
ползуват против уроки На прибира-
не сутринта вкъщи момите внасят
трески от дрьвника в стаята и с яда г
вьрху тях ..да топлят пиленцата", а
след това хвьрлят трее ките в коко-
шарника. кошарата и обора.
В Русенско варденето на К продьл-
жава 12 нощи до Васильовден.
като К и групата всяка нош се пре-
местват в друга къща. Нощно го об-
редно хоро, обаче. се играе само три
пъти: срещу Игнажден, Коледа и
Васильовден Последната сутрин
поделят К между участничките. ко-
нто го пазят строго за себе си и своя
дом. вярвайки. чс той защнтава от
зли духове. магии и болести и ще
им помага да спечелят и задържаг
Любови на избраниците и сьпрузи-
те си.
=• Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи - В: Изб-
рани произведения, т I. С.. 1981.
с 217. 387-388,, 565, Васи ieea. М
с.202. Етнография на Бьлгария. т III.
с 98. 121 Si Маргарита ВАСИЛЕВА
КВАСЕНКИ Р Квас
КЕМ ЗА = Караконджол
КЕРВАНКА, ЛьжйН уби, Мами)
ктрнан. Льжйкерванлжййка, Кервин
каран. Янкул - ярка и голяма звез-
да. която според народа изгрява пре-
ди ЗоРНИЦАIА ..в потайна доба” (в
полунощ). I я се смята за демонична
звезда, евьрзана с вредоносни сти-
хии и лоши духове. която мами
нощните пьтници Според предание-
то ведньж един тьрговци видели по-
явата на К и я помислили за Зорни-
цата. Те стегнали кервана си за пьт.
Но изгревьт все не идеал Пьтници-
те се лугали дьлго и се загубили в
пусти места, кьдето попаднали на
разбойннци (на виелици. ВИХРУШКИ
и юди-самодиви) и намерили
смъртта си Според друг вариант на
разказа керваньт с гигнал до морето
и поради тъмнината всичкн се нада-
вили в него.
з? Ковачев. 11 Народна астрономия
и метеорология -Сб.НУ кн.ЗО, С..
1914, Маринов, Д. Избрани произве-
дения Г.1, С.. 1981. Si Ра чко
Попои
КЕСЕДЖИЯ Р Кукери
КИБЕЛА = Велика ьот иня майка
КИ ГК.А - букет цветя, широко
представен вежедневния бит и осо-
бено в обредната практ ика с дълбок
символичен смисьл. Росна, пьстра
К. от свежи цветя (традински. по-
рядки полски или горски) свива мо-
мата. кичи се с нея и я дава на момь-
ка (или той сам я грабва) в знак на
КИЧИ IKS
168 любое К в народните песни е и бе-
лее за моминство, и предметно оли-
цетворение на момата.
В редина обичаи и обредни практ ики
К е неизменен атрибут. Еньовска К.
от набраните преди изгрев слънце на
Еньовден цветя и билки се свива и
пази през цялата година за лек В из-
пълнявания на същня празник оби-
чай Еньова ьуля момите припяват
еньовеки К . гадаейки за здраве и
плодородие К от босилек, с която
свещеникът ръеи свешена вш)а по
домовете на Иордаиовден. моти-
вира обичая и сьс значениего на
това цвете в народните представи
като символ на беземъртието и неп-
реходността. Най-отчетливо се разк-
рива дълбоката съдържателност на
К в сватбените обичаи С К. се ка-
лесва за СВАТБА, кичи се сватьено-
ТО 311 АМЕ И КУМОВОТО ДРЬВЦЕ, С
К., вързана с червен конец, се съоб-
шава за девствеността на невестата
пред нейните родители Свапюени
К. се приготвят и закичват на всички
обредни лица по време на СВАТБА-
ТА. Независимо от по-усложнения
им вид, при някои от тях. като трай-
ни елементи на К се налагат клон-
ките от вечнозелени растения
(чимшир. бръшлян и др ), облепени
с варак и вързани с червен конец или
мартеница. Семантиката на тези
задължителни елементи, взети в ця-
лост. изгражда единното смислово
сьдьржание на К. като универсална
обредна веш с функцията да предиз-
виква и утвьрждава живот, дълголе-
тие. плодородие Подобии са и кит-
ките. с конто са закичени калпаците
на ко letkipume, косите на .laiapKume
и месачката на гергьовденските об-
редни хляьове. К. се слага при не-
женен мертвец (у капанците в Разг-
радско и на места в Добруджа -
нзобшо при всеки мьргвец). както и ]^<)
на обредната фигурка Герман Ва-
риант на К. е т.нар китки, китичка,
китчица. кичиаки — у краса вьрху
шапчнцата. пелената или повоя на
новороденото. изработена от пис-
кюлче червени вълнени конци и
златна паричка, нанизани на марте-
ннца.
S И. шее. Ат. Рас тени я та от българ-
ско фолклорно гледище - СпБАН.
кн 18. 1919. 134-135; Михай, юм, Г
Костюмы в българската обредност.
- В Обреди и обреден фолклор С .
1981 52-82. Марг ари та Васи-
лева
КИЧИЛКА = Мартеница
КЛАДЕНЕЦ, । ераи. бу нар - от ми-
тологична гледна точка представля-
ва своеобразен път. връзка сьс света
на мъртвите и прадедите Насут-
ринта след брачного свождане ку ма-
та (деверьт или зълвата) отвежда
тържествено булка г а на някой да-
лечен К на високо място. Тук се из-
вършва отбулването (свалянето на
булото) с помощта на точилка или
пръчка на плодно дърво (слива,
дюля. ябълка). После невестата оби-
каля три пъти и ръеи наоколо житии
зьрна. Едва след това налива за иьр-
ви път вода, вече в нового си социа-
лно положение До К. тя се приоб-
щава кьм нового семейство и него-
вите прадеди покровители През оп-
ределени годишни празници. свърза-
ни най-често с култа към мъртвите
(Спасовден, се. Троица, Духов-
ден. Задушница) или на иомена в
40. ден след смъртта на човека же-
ните отнват при изгрев слънце на
някой К Покривят главите си с
платно или одеяло и се надвесват
над водата. Вярват. че точно в мига
на изгрева вьрху водната повърх-
ност се отразяват силуетите (души-
K.'ll l НА
КЛЁТВА
те) на починалите им родственник.
Народната традиция забранява да се
ходи след залез слънце на К. за
вода, тьй като там се събнрат слмо-
дивите. През ношта до първи петли
край К броди и неговият митичен
пазител - стопаньг. Най-често той
е духът на удавен в К. човек, който в
Странджа се нарича топък или то-
пик. Стопан на К може да бъде
змия (змеИ) или друго водно жи-
вотно - рак, риба или патица В сто-
пан на К. се преврыца и жертвеното
животно, заклано при започване на
истового строителство или при тър-
жественото му освсщаване Най-чес-
то това е мъжко агне или овен, чия-
то крьв нзтнча в пьрвата копка за К
Там се поставя и китка от здравиц.
вьрзана с червен конец. Тя се оставя
до окончателното издълбаване на К
се извършва от свсшеник. То е прид-
ружено от кръвно жертвоприноше-
ние.
S Богданова. С Кладенецът като
център на социален живот в патрна-
рхалното село. - Доклади от II меж-
дународен конгрес по българистика
Т 10. С 19К7. Ч Рлчко Попон
KJlfcTBA - според народного схва-
шане влняс съдбоносно вьрху живо-
та на човека. Ако К. е произнесена в
.tout ден или в tout час. непременно
достига до обекта Вярва се. че К. е
валидна по отношение на поколени-
ята до девето коляно (девети пояс).
Тя бива родителска, чужда или лич-
на (в случайте, когато човек си даде
обет и сам се закълне да извършн
нещо). От морфологична гледна
точка К е симбиоза от слово и дейс-
твие; нейната сила и активност по-
чиват върху магията на заклинани-
ето (думите) и магията на жестовете
(движението). Смята се, че родител-
ските К. са най-тежки. те стигат до
Господ и той ги изпълнява. т е
елового на родителнте е аналогично
на елового Божие Когато башата
кълне. той сваля калпака си. Щом
кълне майката, тя сваля забрадката
си. Лишаването на главата от оби-
чайните покрития (калпак и забрал-
ка) се асоциира с поведението при
смьрт и граур. когато най-близките
родственици на мъргвеца ходят го-
логлави На семантично равнише
това означава. че чрез К родителнте
като че ли погребват своите деца. В
някои случаи майката изважда дяс-
ната си гьрда. когато кълне сина си.
сукал от нея В българския фолклор
е широко застъпен мотивы за май-
чината или бащина К , вследствие
на която децата умират или се прев-
ръщат в животин. Според народните
приказки кукувицата, ьухальт и
къргицата са произлезли от небла-
годарно и нечестии синове и дыце-
ри. прокълнати от своите родители.
Место К. се изрича от чужди хора
или от всичкн представители на се-
лото Тогава тя е съпроводена и от
специални обредни действия, извес-
тии като AHATEMA (нате ми.ч, прок-
/ети.ч. гра.иада). Обнкновено на
КРЪСТОПЫ или на границата на сел-
ското землище се натрупва грамада
от камъни. хвърлени с К от всеки
член на селския колектив. а с тече-
ние на времето и от всеки. който
преминава покрай това място. В об-
рела участву ва и свсшеник. който
анатемосва съобразно с църковния
канон обекта на К Каменните гра-
мади представляват своеобразии
гробове на прокълнатнте (убнйцн.
крадцн. безбожниии. прелюбодей-
ци). конто селският колектив осъж-
да принудително и преждевременно
на смьрт.
Личната К. най-често е евързана с
ковач
к III Hit
170
даванете на обет по различен повод
Масово разпространение на личната
К за обрнчане на курбац в името на
никой СВЕТЕЦ в случай, че той дари
бодните със здраве Изборьт на све-
теца става по следния начин трик-
ратно столче се обрьща с краката
нагоре Върху всеки крак се запалва
по една свет и се нарича съотяетно
на никои християнскн светец Свет-
та. която изгори първа. показва в
името на кой светец ще се обрече
курбанът за здраве Всяка година в
дени на този светец оздравелият чо-
век коли младо мъжко животно, кое-
то се освешава от духовно лице
Вярва се. че лъжливата К може да
опропасти живота на други хора
Маринов. Д Избрани произведе-
ния Т.1.С., 1981, Спинное. 4. Гра-
мада. Фолклорна студия - ПСп .
кн 71. 1910 ЪРлчко Попон
КЛИНИР Би it. Поливки. Праг.
Трьн, Болести
КОБЙЛИЦА -дървен уред за носе-
не на ведра с вода, по-рядко и на
други неша Смята се за един от
предметите, използвани само от
жени Мъж. който носи вода с К е
наричан „женчо". Предназначением
на К и трайното и място в традици-
онная бит я превръщат в обект на
вярвания Според народната вяра К.
пази момите и невестите от змеио-
ве и самодини. за да не бъдат граб-
нати или ..устреляни" от тях. С К
всяка жена се чувства защитена
Смята се. че по голяма сила прите-
жава К , израбшена от дъъ, явор,
ясен и особено от габър Качествата,
конто се прнписват на тези дървета.
явно се пренасят и върху направена-
та от тях К. С нея жената не само из-
пълнява важна та за семейството
дейност за носенето на вода, но и се
брани извън зашитеното пространс-
тво на дома Зашитната функция на
К е регламентнрана от обичайното
право, което не предвижда наказание
за нанесен с нея побои.
Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозно народни обичаи - В Изб-
рани произведения Т.1.С.. 1981,
195-196. Маргарит » Васи itн\
КОВАЧ според вярванията с нада-
рен със свръхестествена матческа
сила 1Iорали връзката си с <>Г1.ня и
желяино ковашкият занаятсесмя-
та за свешен Негови християнскн
покровители са сне iЦИТЕ. 1.ЛИЗНА-
ЦИ Антоний и Атанас Според ле-
гендата те нзмайсторилн ковашки
клеши по подобие на свизите отпред
кучешки лапи Затова техният праз-
ник е патронен за ковашкия еснаф.
От мнтологична гледна точка К се
осмисля като културен герой, като
първосъздател на космический поря-
дьк. Сыцевременно той изпьлнява и
ролята на посредник между светове-
те (небесен, земен и подземен) При
ритуалното заоранане на селското
ЗЕМЛИЩЕ против ДЕМОНИ И БОЛЕС-
ТИ. палешникът за ра лого трябва
да бъде нзработен от двама братя
ковачи за една нош Те трябва да бъ-
дат съвсем голи и да спазват зады-
жително мълчанне. К може да пра-
ви и да развали МАГИИ, той може да
леку ва безплодие За да бъдат разде-
лени двама съпрузи. дават им да
пнят вода, в която К е изстудявал
желязото. Жени, конто не могат да
забременеят или чин то деца умират
веднага след раждане. носят малка
брадвичка. изработена ношем от гол
К За задържане на плода или на но-
вороденото тс се провират през хал-
ка. излята от 40 сребърии монети.
влети от невестн с първо венчило.
Место носят катинар с ключе на дяс-
ната страна на пояситс си. като же-
171
k<l*l I
кОКОШЛ ЧГГКИА
Ко ш - кукерска лооморфна .маска
лязото за тяхното изготвяне е събра-
но от 7 или 9 села (къщи).
= Попов, Р Светци близнаци в бъл-
гарския народен календар С.. 1991;
Попо». Р Народния г култ към св
Атанас у българите - БЕ кн.4. 1991.
Ра чко Попов
КОЖЕЛ = Кумово дръвце
КОЗ А - смята се нечисто животно,
заченато от дявола. Дуалистични
легенди представят дявола. яхнал
козел. Едно от преврыцанията на
дявола е в образа на К Заради прн-
писваната и нечистота К. не се при-
нася в жертва. Това изискване би
могло да се корени в древен езичес-
ки култ към К . в чиято основа ле-
жат тотемистични представи и кой-
то се преосмисля в християнскн дух.
Някои нзследователи допускат. че у
прсдславянското балкански населе-
ние К. има връзка с лова, тъй като
той по-близо до дивата природа В
античността К. е жертвено животно
на Дионис и атрибут на неговия
култ Маската на козел, една от най-
типичните кукерски маски, вероятно
има връзка с Дионисиевитс ттразнп-
ци. повлияли върху възникването на
кукерския обычай. За обрсдни облек-
ла на основннте кукерски персонажи
много често се използуват кожи от
К В кожи от К се обличат и някои
от западнобългарските сурвакари
Вж КУКЕРИ.
5 Георгиева. Ив Българска народна
митология С.. 1983, 56-57. Черке-
сова. М Кукерски обичаи и маски -
Векове, кн 2/3. 1974.42-55. % Мар-
гарита Василева
КОКбША ЧЕРКВА. Кокошин ден
(Свиленградско) - общоселски кур-
ьан сред българите в Изт. Тракия и
тракнйскиге преселници в източно-
бьлгарскнте райони Извършва се в
СЪБОТА (по-рядко В ПОНЕДЕЛНИК)
през периода от Петковден до Ар-
ханг еловден, след като е прибрана
селскостопанската реколта. Свързан
с жертвоприношение на черна ко-
кошка (по-рядко черен или червен
петел), което се прави на свешено
място - оброчище. черковен двор,
до извор. под вековен дьь. на крьс-
топьт. в селото. Основни участница
са жени Най-възрастната жена от
семейството (чиг та жена) отнася
жертвената птица на определеното
място Кокошките коли жена (или
мъж). чнето име е единствено в се-
лото; момче. което оше не се е заер-
генило. селският пьдар Всяка жена
коли своята кокошка Кръвта на зак-
ланите птици се събира в дупка. за
да не се пръска. Славите им се на-
режлат една до друга, обърнати на
изток. Закланите кокошки се варят в
общ съд Понякога се припася в жер-
тва и друго животно - овен. шиле,
ялова крана, но винаги черно на
цвят Коли се на същото място и
' КОЛАМ
КОКОШИНД1Н
172 крыла му се правя с тази на кокош-
ките Вари се отделно. За курбана
всяка жена носи по три колачета
(или квасни питки) и вино Докато
курбаньт се вари, празнично облече-
ните и закичени с босилековн ки i ки
жени играят слядно хоро. След това
разсипват курбана и нзяждат на
обша трапеза
Сходни на обичая К ч. или негови
варианта с жертвоприношение на
черна кокотка се срешат не само в
сыпи я календарей сезон, но и при
болестна епндемня. на празниците
на зимння и летния св Ат анас i 18
ян . 5 юли) и дннте непосредствсно
| след тях. наричани св Черна - Че-
рен ден < в Тракийската облает), как-
то и в чест на семейния или селския
дух покровител К ч е жертвоприно-
шение за благодарност и умилости-
вяване на силите на подземння свят,
от конто човекьт очаква плодоро-
дие. здраве и благополучие Обичаят
К.ч. явно има твьрде старинен прон-
зход.
§ Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения Т I. 1981.
689-690; Вакарелски. Хр. Бит и език
на тракийските и малоазийските
бьлгари 4 1 Бит. С.. 1935. с.466.
Бьлгарски празнични обичаи. С.,
1943; 99-100; Попов. Р Обичаят
..Кокоша черква" у бьлгарите - БЕ.
кн 2. 1986. 15-22; Ста ненова, Ж.
Календарни празници и обичаи - В
Пловдивски край. С.. 1986. с 257.
Манганита Васи лена
КОКОШИНДЕН = Кокоша черк-
ва
КОЛАДНИК = Бьдник Р Hi наж-
ден
КОЛАДНИЦИ Р Коледуване
КОЛАК = Обреден хляб
КОЛАТ/Ч = Р АЛИКА. Звезд и
КОЛАЧ = Обреден хляб 173
КОЛЕДА, Божйч. Божйк < 25 дек.)-
празник в деня . когато цьрквата от-
белязва Рождество Христово
Названието си получава от древниге
римски Календы. посветени на зим-
ното слънцестоене Влиянието на
античната традиция е не само тер-
минологично. а вероятно и в сьдьр-
жанието на празника. конто фнксира
един и сын календарей момент.
Според християнския мнт К е денят
на раждането на младия Бог, откь-
дето идва и другото название. Дьл-
бинният смисьл на празника може
да се тьрен в цялата коледна обред-
ноет, която разкрива древни езичсс-
ки представи за раждането на нового
Сльнце К попала в онзи граничен
। период между старата и новата го-
дина. конто в митологичното мисле-
I не изразява прехода живот-СМЪРТ-
живот Значимостта иа този преход
обяснява богатия цнкъл от обичаи и
обреди. прикрепенн кьм празниците
през т нар Мръсни дни, т.с. вре-
мето на деструктивност и хаос
Един от тези празници е К Основна-
та част от празничната обредност се
разгръша в обичаите на Бьдни ве-
чер и КОЛЕДУВАКЕТО. Самата К. се
знае като голям зимен празник. на
конто нищо не се работи Веники хо-
лят на цьрква за тържественага
празнична служба Прави се тради-
ционного общоселско хоро. Сьбра-
ните от коледуването момински кра-
ван се изнасят на търг. като всеки
коледар се стреми да откупи кравая
на своята избранииа. На места коле-
дарите устрой ват обща трапеза в
дома на своя водач с част от събра-
| ните продукт. Тук поканват и други
жененн мъже, у конто момците са
коледували. Някои от коледарите са
в зооморфни маски (мечка. вълк.
коледа
КОЛЕДЛРИ
Ko.teriap с краваи
куче, петел). В случая с налице
един от архаичнитс елементи в ко-
ледуването на инициаиинте в родо-
вого общество На други места ко-
ледаритс изнасят на мег дана и чер-
пят мъжете с ..колашко вини".
На К. се извьршват обредно-маги-
чески действия с продуциращ и
предпазващ смисьл. Сутринта хра-
нят кокошките с част от прекадено-
то вечерта жито, като го сипват в
очертанс вьже или нож кры В
тази практика кьм шхранването с
прекаденото зьрно се прибавя и кн»-
гьт. известен като универсален сим-
вол с богато семантично сьдържа-
ние От бьднивечерската слама пра-
вят малки снопчета или венчета (от-
ново се явява крыла форма) и ги
врьзват по плодните дьрвета, за да
родят много плод; слама слагат и в
полозите на кокошките. за да снасят
много яйца. Някъде на К. се прави
обредното ..таплашване ‘ с брадва на
овошки. добитьк, бездетни жени, за
да раждат.
3 Восч.ина. М Коледа и Сурва. С..
1988. Габровхкч, М Маскнрането в
бьлгарските новогодишни обичаи. -
БЕ. кн.З, 1980.40-49. Ч» Маргарита
Василена
КОЛЕДЛРИ Р Коледуване
КОЛЕДАЛИЕг Коледуване
КОЛЕДУВАНЕ - обичай. който
I влиза в празнично-обредния комп-
лекс на Коледа (откьдеюе назва-
ние™ му). Основнн участници са
момци в предженитбена вьзраст -
ко iciHipu. ко.шдници. Подтотовката
им започва още през коледни пости
и най-често от И) нажден. Тогава
разучават коледните песни, сьсгавят
се коледарскнте i рупн (обикновено
на териториален принцип - по маха-
ли). определя се водача иа групата.
Той винаги е по-вьзрастен. женен
кои Д' ВАНГ
ко кд* в мп
174
мъж, нарнчан спшненик. цар. ккАт-
бати.ч В неговия дом и с иегова по-
моги учат песните; той разпрсделя
груnitre и подстан.чници. коню да
ги водят Той приготвя и специал-
ння обредеи реквизит, конто носи
при К -дрмце, чйыка. < на, стърка
- забито върху кравай разклонено
дьрво (или кръстообразна дървена
конструкция) и украсено с варакоса-
ни ябълки.зеленина.червени ивнци
плат, монети. Някъде станеникът
носи каниска - кравай със забучени
отгоре пара и стръкове мх и if к. а
на тях окачен венец от нанизано пу-
канки и сухо грозде Коледарите са
в празннчно облекло, намегнати с
ямурлуци За К момчетата за пръв
път обличат ергенско облекло и за-
пасват пояс Някъде се обличат в
сватбени дрехи. конто вземат от
младоженци Калпаиите нм са укра-
сени с ко.1едарски китки (чнмшир.
бръшлян) е венца от нанизано на
червен конец пуканки. бучки Захар,
сушени сливи. стафидн.
Времето за К е строго определено
от традпцията - от полунищ до изт -
рев слънце на Коледа В народните
представи тотава се появяват кара
КОНДЖОЛИ. ВАМПИР!!. I ХЛАСЪМИ II
др свръхестествсни съшества. коле-
дарите със своите песни имат силата
да ги прогонят С изгрева на слънце-
то те загубват тази сила и спират да
коледуват Коледарите обхождат
домовете в предварително опреде-
лена махала, като тръгват винаги в
източна посока Във всеки дом из-
пълняват песни за прославана стопа-
ните и благопожелание Коледният
песенен иикъл е извънредно богат, с
песни за всяка възраст. ссмейно и
социално положение Основнн в
негоса томите за плодородие, здра-
ве. задомяване Изпълненнето на ко-
леоните песни е вербална магия
Нейната обредна същност се проявя-
ва в традиционно регламентнраната
забрана да се пеят коледни песни из-
вьн разучавансто нм и самого К.
Мл ическа сила на елового се при-
писва и на ко /едарскапю й laeiHio-
вич. която специално определеният
о ta.’oc ишник. наречн.чк, мармирин,
обърнат на изток. изрича в отговор
на неизменного даряване с „вит-пре-
ви Г' кравай с пара върху него, меси,
станина, брашно, боб. повесма къл-
чигцаи др продукта
В някои западное ългарски район» в
г ру пата на ко ич)жанете ос вен лет-
чи, четниуи има два предрешени
персонажа - старей н оаоа. конто
разнграват своеобразна пантомима с
високи подскоци (Софийско).
К се смята обичай за здравс. благо-
получие. плодородие в най-общеми
съл. С участието си в него момъкът
за пръв път се представя пред селе
кия колектив За изеледователите К
е реликт от древния институт на
мьжките инициации От тук пронзти-
ча и връзкатасъс за.и робния свят,
света на мъртвите В много колелар-
скн песни се рнсува далечння път.от
който идват коледарите, гьржсствс-
нага трапеза за тях има поминален
характер, те тръгват в посока от за-
пад кьм изток От срещата си с мър-
твите чернят сили, с конто могат да
прогонят вредоноснитс съшества и
да предопределят бъдещото плодо-
родие К е пьрвия обред от нового-
дишните ергенеки обичаи. изпълня-
ванн в периода на МРЫППГЕ дни и
обвързани мирогледнос тях
Познало с и дстско К . изпълнявано
на Малка Коледа през деня Мом-
чениа на възраст от 6- до 12-годиш-
ни в групички по няколко. с дрянови
тояги в ръце. обикалят домовете на
175
КО1Г1П НА М Ы I
Ко utkipi ки чар
роднинн и съссди С кратки песнич-
кн и традиционни заклинателни
формулн им пожелават плодородие
и богат приплод от домашните жи-
вотин прет новата година В Зап
Българня и Пловдивско малките ко-
лсдарчета чукат с тоя! ите си върху
житии зърна в крина (или разпилени
по земята) и наричат на богата ро-
дитба. Те също получават дарове
•S Габровски, М За ..дръвцето" на
коледарския пар. - БЕ. кн 3, 19X6.
41-50; Преходът между старата и
новата година у българите - В Ет-
нографски проблеми на народната
духовна култура. С., 1989. 12—19;
Живков. Т Ив Българската коле-
дарска благословия. - ИЕИМ, кн 15.
1974. Ваниева. А/. Коледа и Суро
ва С.. 19X8 % Маргарита
Василева
КОЛЕНЕ НА КРЪСТ = Оьрок
КОЛЕР = Чума
ко нто/ жию
КОЛЯНО = Род
КОМИН едно от сакралните мес-
та в дома, тъй каго на митологично
равнише улеснява взаимодействието
с неусвоеното пространство, населя-
вано от добри и лоши демони В
този емнсъл К е своеобразна ГРА-
НИЦА между своето (дом. култура) и
чу ждото (вьншен свят, природа) За-
това той е свър1ан с редина поверия
и обреди. съотнесени към онезн го-
дишни огрязьци от време, през кон-
то според народните представи тази
граница е нарушена През МРЪСНИ-
н дни К и прозорците се запушват
с ГРЪНИ. за да не могат да влязат
караконджо in II: Със същата цел
огънят в огнището не бива да гасне
Ако през Мръсните дни или Тодо-
рова I а неделя се роди детс. то
трябва да бъде лекувано по магичес-
ки начин, тъй като според поверието
се превръща във ВАМПИР, върколак
или караконджол За една нош нече-
ген брои виз рас тн и жени (обикнове-
но ндониии) изработваг мълчеш-
ком вълнена дреха, през която про-
вират детето Действието около ця-
лото обрсдно изпрндане на в ьлна-
га е съсредоточено към К Според
отделим сведения то става върху
покриви на къшата до самня К При
опасност от някакво епндемично за*
боляване(чз МА, ШАРКА) жените из-
пичат три кравайчета. конто намаз*
ват с МЕД Едно от тях хвърлят на
покрива до К То трябва да умилос-
тиви демоните на болестите На Ан-
ДРЕЕВДЬН стопанката хвърля нагоре
в К. варена царевица в чест на Ml ч-
КИТЕ Глава!а на заклания васи-
льовдснски петел се забава на пръч-
ка и се поставя до К . за да пази къ-
шата от зли магии Под К на у г асе-
но огннше в запустяла къша ма-
гьосниците свалят Месечината и
я превръшат в крава. за да издоят
нейното вълшебно мляко Вярва се.
че под К на всяка къша живее змия-
та стопан Затова там се извършват
семейните жертвоприношения
(служба и нами (ник) Затова там
отвеждат и булката. като я карат да
намаже от нишето с мел и да пог лед-
не нагоре през К
Крыmtiiinmi. К Обредното тъкане
- една старинна практика у българи-
те. - БЕ. .V4. 1991. Марино*. Д Из-
брани произведения I I С . 19X1
% Д’а чко Попои
КОН - символ на небесного начало
и на С 1ЫП1Т к» в бьлгарските мито-
лотични вярвания и във фолклора.
Според повернето слънцето - момък
язди на К Едновременно с това К е
и космически посредник между гор-
ная и долния свят С негова помош
културният герой може да стигне до
до/наша зечч на мъртвите и праде-
дите Култът към К е засвндетелст-
Конче - ойрсдгн х./чб
ван сред тракниските племена, чин-
то теми античните автора описват
като ..конелюбиви" Омар се възхи-
шава от ..по-белите от снят коне" на
матичная тракнйски цар Резос К. с
основен атрибут на изобразеноюна
многобройни каменни стели и реле-
фи върховно тракнйско божество-
гедкииския конник Херос За пра-
бьлгарските племена К е бил све-
шено и вероятно тотемно животно, а
конската опашка -бойно знаме К е
символ на небето, обожествявано
като Tahi ра За голяма част от тюр-
кски те народи К е мнтичен образ на
смъртта. за коетосвидетелствуват
жертвоприношенията на К в тяхна-
та погребадна обредност. С помош-
та на К шаманите осъшествяват
с войте мистичнн пътешествия вот-
вьлния свят За славяните К е «ми-
рен символ, нзобразяван често вър-
ху шевични украси Наред с това той
е демоничен посредник между зем-
ния и отвъдния свят С негова по-
мош бог Свентовиг успява да про-
никне в царството на мрака и ласе
пребори със силите на злото и
смъртта Вж РЕ.'1111'ИЯ НА БЪЛГАР-
СКИ ГЕ СЛАВЯНИ.
Българите имат разнообразии пове-
рия. евързани с К Ако животного
рие с крак. гова означава. че .жопае
гроб" и никой от семействотоще
умре Ако К прекрачи прага на вра
тала с левая си крак, това е лоша гю-
личба На места по аналогичен на-
кон
КО11ЛК
чин се тълкува и срешата с бял кон.
В този смисъл е поговорката „Черна
чума на бял кон". Повсеместна е
представата. че К. не се бои от злос-
торните ношни демони - вампири.
ТАЛАСЪМИ И САМОДНВИ. Той СС ОС-
тавя да бъде язден от тях В Изт. Ро-
допи е разпространено повернето. че
митичннят стопан на селското зем-
лище е потаен конник с висок кал-
пак. дрънкащ с вериги Живее в сел-
ския КЛАДЕНЕЦ. Българите вярват.
че караконджолите (кара-кончов-
ците)са полухора-полуконе или
конници с бодливи дараци на гърба
си Вярват още. че ако косъм от
опашката на К. престои 40 дни във
вода, той се превръща в змия В
чест на К българите празнуваг То-
доровден (Конски Великден) Пов-
семестно на този ден се организнрат
конни надбягвания. По традиция же-
ните измиват ритуално косите си. за
да пораснат дълги като К опашки В
Северна България е разпространена
представата, че през Тодоровата
неделя вечер по селата обикаля
страховит конник с бял плащ. Този
конннк е самият св. Тодор, който се
осмисля като превъплътен покойник
(вампир, таласьм или върколак).
Излиза от гробнщата и броди цяла
нош из селото. Ако види буден чо-
век по пътя. тъпче го с К. сн или го
удря с патерицата си. За Тодоров-
ден всяка домакиня прнготвя специ-
ални обредни хлебчета с формата на
К или конски копита. конто раздава
из махалата за здравето на К Тази
практика е съпроводена много често
с имнтативни магически действия -
жените цвилят и се ритат по между
си като кобили, за да се плодят К
през годината. На Бъдни вечер сто-
панките месят друг обреден хляб.
който подаряват на конярите за
здравето на К В народннте песни
юнаните и хандутите като Кради
Марко. Момчил войвода и Дойчин
хайдутин са възпети като ездачи на
хвърковати К. Популярен е мотивът
за Крали Марко, който стигнад до
облапите с помошта на своя крилат
К. Там намерил Магда самодива и я
накарал да слезе на земята. за да нз-
лекува с билки неговия побратим
Като конници са представени и ня-
кои християнскн светци. конто имат
отношение към темата за змееборс-
твото - се. Георги, св. Дчмиппр, •
св Тодор Такава е и тяхната иконот-
рафска интерпретация Изображения
на К. се срещат по българските ше-
вици, върху накити. ковано желязо,
керамични и метални предмети на
народното нзкуство. Вж Тангра.
Тракнйски конник. Тотемизьм
S Георгиева. Ив. Българска народна
митология С.. 1983; Попов. Р Свет-
ци близнаци в българския народен
календар С., 1991; Спюйиев. А Све-
тогледът на прабългарите. С.. 1985.
Рлчко Попон
КОН А К Р Нестинарство
КОНСКАОПАШКА г' ТОТВМИЗЪМ
КОНСКИ ВЕЛИКДЕН = Тодоров
ДЕН
КОНСКИ СВЕТЕЦ Р Тодоровден
КО ПЕЛ ЧЕ = Еврей че
КОПРИВА Р Биле
КОРДЕНЕ Р Булка. М ъргвец
КОРЕН = Род
КОРМЕСТА ЖЕНА = ТРУДНА
ЖЕНА
КОРС I Р ЙОРДАНОВДЕН
КОСА - по подобие на брадаГА и
нок I иге се осмисля като замести-
тел на самня човек. затова и се отда-
ва особено магическо значение
Много болести (епнлепсия. безпло-
дие и др.) се леку ват. като на болния
му се отрязва кичур К. (или коемн
мм ч
I7S

179
Сп ттане носата на невеста
от пет места от тялото). Баячката
прави лупка в ня кое дьрво (или на
кол. на конто са били вьрзани кон
или магаре) и скрива вътре К'. като
замазва дупката с восък Вярва се. че
по този начин болестта се затваря в
дьрвото. С косм и от тялото и глава-
та. примесени сьс сол. нокти. пиро-
ни. сапун и восък, се правят mai ин
за болести, раздала и смыт С К са
свьрзани много обредни практики от
календарния и жизненна цикъл На
ТОДОГОВДЕИ момите и жените мнят
задължително косите си и тичат
след конете, за да пораснат ie дълги
като конски опашки 11рез Мръсни-
ге дни и Русалската неделя мне-
него на К. е забранено, за да не стра-
дат хората от главоболие и да не
пада П’ЬМОТЕВИЦА вьрху тях При
раждане К на жените се разплитат.
за да протече родилният акт леко. В
продолжение на 40 дни след ражда-
нето родилките захапват плнтките
си. когато излизат навьн. за да не ги
..ударят нднин ". Пьрвото подст-
ригване на момчетата се извьршва
ритуално от кры шика при пьлна
месечина, когато детето навьриш
една година. 11одстриганнте К. се
MM St 11 ЧI < М» ДЫ*НО
МИ II III ГК I
хвьрлж в реката. изгаряг се. зала
не страда момчето от главоболие,
заравят се под плодно дьрво, скри-
вят се под камък или се запазват от
майката Под родовито ябълково
дьрво се извършва и обредното
сплитане на К на БУ лкага. Плитки-
те на м I.pi ни 11 жени се оставят
сплетенн досредата. за да не се мъ
чат душите им на оня свят Вярва се,
че ако конски косьм престол 40 дни
във вода, той се преврьша в змия
Дългите разплетени (понякога
мрьсни) К. са атрибут на женските
демоничнн персонажи - < амо.тиви,
юли. и д| Минин: наболестнте
(баба Шарка и чумата).
га Георгиева. Ин Българска народна
митология. С . 19X3, Маринов. Д
Избрани произведения Т I.C., 19X1;
Стойнев. А Светогледьт на прабьл-
гарите. С . 19X5 Рлчко Попов
КОСМ11ЧЕСКО ДЬРВО = Сш
говно ды*во
КОСТАДИНОВДЕН = Св Кон
стантин и Елена
КОСТЕНИЦА = Ктмденурка
КОСТЕНУНКА. Kiicieiiiuia, косина
жаба, желна, жёлка според народ-
ната вяра е произлязла от невеста,
която много се срамувала от свекьра
си Ведньж замесила тесто и в тек-
ла хляб Зачакала свекьра си да се
върне от работа Но била толкова
гладка, че не го дочакала и си похап-
нала от питката (в друг вариант ку-
чето отхапало част от хляба) Koi а-
тосвекьрьт пристнгнал. тя гака се
засрамила (според друга версия „се
изпуснала" пред него), че помолила
Господ да я превърне в някаква га-
динка Сетне седнала вьрху кгы а
га месене и поставила нощвите
вьрху себе си. Така се превърнала в
К Според разказ от Странджа една
машеха все не харесвала хляба. за-
месен от доведенага и дьшеря Зло-
честого момиче се помолило на Б«и
и той го писъвегвал да се скрие меж
ду крыа и ношвите Така го превьр-
нал в К* Според отделки космого-
нични представи Земята се крепи
вьрху корубата на К Ако животного
се размърда. получаваг се земетре
сепия Представата че К живее по-
вече от 500 г предопредели някои
пародии схвашания че е мьдра и
всезиаеша, че познана тапните на
Ы1ЛКН1Е iiMAiHHii Единствено К
niae къде расте билката гдзковни-
чг, която има способността да „от-
вари всичко заключено" (враги и ка-
тниари; сандыги и заровени в земята
богатства) Затова магьосниците и
1.И ТЯРКН1Е. конто искат дасесдо-
бият с разковниче, намира г гнездо с
яйцата на К мграждат го с плет и
камъни. за да не може К да влезе в
него. Изчакват К. да се вьрне и тя,
като не може да отиде при яйцата
си. трыва да гьреи ратковничето.
Щом го намери. с не) ива помощ раз-
вали преградата. Гака магьосниците
се сдобиват с разковничето Вярва се
оше. че само К може да разпознае
жените, коню се ынимават с ма-
гьосннчество Когато видят за първи
пьт напролет К . жените от Софийс-
ки разстилат поясите си вьрху земя-
та Ако К. премине през някои пояс,
io lain, на която тон принадлежи, е
магьосница С яйца на К. ее paiBa-
лят мд) НИ. Месото и крыла се из-
под iy ват за лечение на у плаха, страх
и обща отпадналосг От корубата на
К се стьрже прах, с конто запойват
урочасани или изплашени моми и
булки.
Сыцес । ву ва обичаи при суша К да
се обрыца с краката нагоре. за да за-
вали дьжд Ако жените кърмачки
видят К предн Год ьонден . вяр-
KPA ТИ МАРКО
КОТ II то
витьк - син на змей. Като дете тон
с сукал от гръдта на змеица. чисто
мляко прави земните хора силии и
храбри По подобие на своя баша
юнакът живял до триста години.
Според преданней» героят никога не
умира. Той само заспнва в дълбок
сън в планннските пещери и се съ-
бужда отново. щом настъпн часът за
решителна битка По своята сила
К.М. е равен на волните ездачки със
стрели на кръста - самодивите.
Широко разпространен е песенният
мотив за побратимяване на героя с
горската юда Магда (Пора или
Вида). Когато той влиза в люта бит-
ка с турните, вика на помоги своята
митична посестрима. която долита
като черен облак и подава оръжието
на юнака. В друг песенен мотив
К.М. се сърди и проклина гората.чс
в нея няма из вор да се напие с вода
Така навлича върху себе си омразат*
на Вида Са мови ia - господарка на
планннските извори. Героят и юда-
та влизат в борба. Със сабятаси
К.М. разсича тялото на горската са-
модива Аналогично са неговнте
схватки и с други митнчни персона-
жи - хали, лами и триглави змейо-
ве В друг кръг от народни песни и
легенди тези езически по своя прои-
зход свръхестествени съшества са
изместени от човешки персонажи В
ролята на противницы на К.М. вли-
зат черничт арапин и Муса Кесе-
джи.ч - специфично метафоричны
въплъщения на злото в лицето на
османските просители. С тяхепи-
ческият герой се бори ожесточено,
докато освободи трите синджирас
роби.
Арнаудо». М. Очерци по българс
кия фолклор. Т I. С.. 1968; Динекм
П Български фолклор. 4.1. С.. 1972
Йорданов. В Крали Марковбъл-
вит. че ше имат достатъчно мляко.
Жеана понякога народът нарича
скрофулозата и аденита Същото
название има и везбен орнамент
върху долната част на полите на
тракийските жени, наполобяваш К.
S Маринов. J Избрани произведе-
ния T.I.C., 19X1. Ч Рл чко Попон
КОТИТО = Велика богиня мл(1-
КА
КОЧ КУРБАН Р Петковден
КОШУЛЯ = Риза
КОЮ = Щьркел
КРАВАЙ = ОЬРЕДЕН ХЛЯЬ
КРАЛИ МАРКО. Марко Кра.тевй-
тн. Дели Марко, Левеш Марко
най-популярният герой в българския
юнашки епос. Той е исторически
личност - син на сръбския владетел
Вълкашнн Живял е през втората
половина на XIV в и е владял земи-
те на Зап Македония със столица гр
Прилеп През 1367 г Маркое про-
възгласен за крал на сърбите и дей-
но участва в борбите срещу турскнте
нашест веници Загива в битка про-
тив влашкия вонвода Мирно до гр
Крайова С неговата гнбел се поста-
вя началото на мита за неустраши-
мия войвода и легендарен борец за
национал на свобода В българския
фолклор К.М е възпят като проти-
воречива личност с всичкн присъши
за човека качества Многобройни ба-
ладични сюжети разказват за синов-
ната обич на героя към своята май-
ка; за привързаността му към него-
вия брат Андрияш; за собственага
му сватба и за женитбата на неговия
син; за кумуването на крал Мануил
В много народни песни К.М. е пред-
ставен като митичен юнак, яздеш на
хвърковат кон Неговата огромна
фнзическа сила се дължи на родст-
ВОТО му СЪС ЗМЕЙОВЕТЕ И САМОДИ-
ВИТЕ. Легендите описват К М като
КРАЛИ) ПОРТА 11.0
КП. И
rape кат а народна епика. - Сб. на
Българското книжовно дружество в
София, I 1901; Романс ко. Цн Към
въпроса за проучването на пронзхо-
да. разпространението, мотивите и
развитие™ на епска за Крали Марко
у южните славяни. - Славянска фи-
лология. Т 5. С . 1963 •.РЛЧКО
Попон
КРАЛЬО-ПОРТАЛЬО Р Игри
КРАТЕН! Р Месечина
КРАЧУ’Н = Малка Коледа
КРИВ ПЕТЪКРСирна неделя
КРИВА НЕДЕЛЯ =Сиена неделя
КРИВА СРЯДАР Сиена неделя
КРИВЕЙ РВЯ11.Е
КРИВИ ВЛАСИ = Власци
КРОНОС Р Залмокснс
КРОСНй - цилнндрична част от
дьрвен тъкачен стан, която според
поверието крие магическа сила по-
ради връзката си с една от основни-
те домашните денностн на жената
(тъкането) и поради въртеливото си
движение (въртенето се асоциира с
придобнване. с изобилие) Употре-
бата му в редица обреди и магичес-
ки практики има за цел стимулиране
на плодородие, раждаемост и вла!а
В Южна Тракия ЛАЗАЕКИ 1Е облича!
К в невестннски дрехи, кнчат гос
венци и носейки го на ръце, обика-
лят селскитс къщи. Приготвената от
К женска фигура носи мъжкото име
Лазар След приключване на обичая
девойките нзмнват К в реката, за да
бъде годината плодовита и дъждов-
на По време на лятна засуха те кра-
дат К на жена, която дълго е държа-
ла платното си недотъкано на стана
Поливат го с вода на реката, за да
завали дъжд В ранно утро преди
изгрев слънце на Гергьонден и
Еньовден магьосниците. конто
ограбваг плодородието на чуждите
ниви. яхат К. и. изричайки СПеЦИаЛ-
ни за случая заклинания, обикалят
три път и засятата плот. За да се
предпазя! от подобии вредоносни
стопански магии, жените свалят К
от стана, и зправят го зад вратата и
го увиват с пояс С К се правят и
магии, конто трябва да върнат на за-
вързан младоженец половата потен-
тност. К се насновава винаги на зек
ден- ПОНЕДЕЛНИК ИЛИ ЧЕГВЪРТЪК
Това става на хармана, след като с
К се описва крьстен знак
Народната традиция забранява да се
насновава К през Мръсните дни.
Мечите. Вьлчите и Мишин праз-
ници. както и през периода от Пет-
ковден до Димитровден В проти-
вен случаи вьлциге ще нападат ста-
дата и овчарите Когато в къшата
умре човек и К на стана е в положе-
ние с жлеба нагоре, вярват. че скоро
те почине огне някои от домочадне-
то. Вярва се. че змеят прелита като
огнено К над селище™.
£ Арни удов. М. Студии върху бъл-
гарските обреди и легендн Т I. С..
1971, Маринов. Д. Избрани произве-
дения II. С.. 1981 ЪРлчко
Попон
КРЬВ - символ на фнзическа сила и
живот Неин заместнгел вежеднев-
ния и обредния живот е червеното
вино. Според отделнн представи
особена магическа мощ се принцева
на нзтеклата по време на дефлора-
цията на ьулката К В Тетсвенско
ризата с К от брачного свождане се
запазва и при започване на строеж на
нова къша се изпира Тази вода се
излпва в пьрвия темел с надеждата
за бъдещо благополучие и плодови-
тост в новия дом От невинно или
насилствено пролита К в неусвоено-
то пространство (в гората. в плани-
ната) се раждат злое горни демонич-
ни сили. Вярва се. че от такнва К

кРЫ
182
понякога произлиза вьрколакьi
Според повернето починалнте с кьр-
вящи раин хора сс преврьщат вьв
нампири През Мръсните дни ка-
РАКОНДЖОЛИТЕ II ВЪЛЦИТЕ облиз-
ват К на закланнте по дворовсче ко-
ледни прасета и по този начин се
плодят повече При някои магически
лечения на ..вънкашната болеет"
(епнлепсията) майката на болното се
съблича съвсем гола, обикаля го три
пъти и с нож разрязва местата зад
ушите. Пускането на К трябва да
предизвнка според повернето облек-
чаване на страданието и символич-
ного излнзане на болестта С К. на
обредните животни (прасе за Коле-
да и агне за Гергьовден) се рисува
крыт по челата на децата за здраве
По начина, по конто се разлива тях-
ната К . се гадае за плодородие през
годината К. на жертвените живо!ни
се излива най-често в реката, за да
..потсче берекет в къшата" Излива
се и в мравуняк. за да се плодят до-
машните животни по подобие на
мравките При ЖЕРТВОПРИНОШЕ-
НИЯ. посвстени на змея, самоди-
ВИТЕ И ДЕМОНИТЕ На БОЛЕСТ И ТЕ. К
на жертвените животни (черни ко-
кошки. черен овен или ялова крава
при обичаите от типа на Кокоша
черква) се оставя да изтече в корена
на дървото. до оброка, до извора
или на върха на могилата
§ Мариков. Д. Избрани произведе-
ния Т.1.С.. 1981; Спюйнев. А. Све-
тогледът на прабългарите. С . 1985
Ъ Рачко Попон
КРЪГ - 1. Геометричен символ на
Слънцетои Земята, на жизнената
и оп лож дата сила. К като форма и
движение олинетворява културното
усвоено пространство Кръговите
ритуал ни шествия са типично за
много народно празници, свьрзани с
критични ситуации в пространство- 183
то и времето - Коледа, Нова годи-
на. Кукеровден, Еньовден. Ве-
ЛИКДЕН. СПАСОВДЕН. КрЪГОВИ са
обхожданията на землищею про г кв
природни бедствия - градушка.
суша, поройни наводнения Кръго-
во е ЗАОРАНАШю на землището
против болести и демони.посред-
ством което усвоеното културно
пространство се от деля от дивата и
опасна природа. Крьговое и ритуал-
ното о) (АЛВАНЕ на лехусата. мла-
доженните и МЪРГВИТЕ. Кръгова
форма има церемониалната обикол-
ка на свещените нзвори и параклн-
си. нзвършвана от нес ШПАРИТЕ.
При много магически лечения на
различии заболявания болникът се
обикаля три пъти С жар в рьцете
стопанката обикаля в К колата и ра-
лото. предн да изпрати мъжаси на
пьрва оран или сеитба. Когато заса
ва Орехово дьрво. стопаниньт разе
тила пояса си в К., за да нс го споте-
тят беди. Вьв всичкн случаи К из-
пълнява функцнята на основен
апотропеи срещу зли сили и более
ти. той осъществява преградата
между култу рата и природата, меж-
ду Космоса и Хаоса, между своетои
чуждото пространство Затова при
строеж на нова кыца нзбраното мк-
то най-напред се обикаля с конец и
се прекадява с тамян, за да се пре-
върне в очовечено
2. Название на дървен домашен
уред. с помощта на който хлябътсе
поставя в пещта и се изважда опечен
оттам. Когато КРЪСТНИКЪТ връии
кръетеното в цьрквата дете в дохи
му. отпред пред вратАТА е постами
К. с хляб. сол и нино Кумы пое
ма храната и виното и поставя дете
то върху К , за да е здраво и плодо-
вито. Щом стопанката излезе на два
КРЫ
КГЪС
ра. за да изпрати мъжа си на първа
оран и сеитба. тя изнася горещи въг-
лени с К и обикаля колата и впрег-
натите животни После влита К. ви-
соко. за да изкласят високо посеви-
те. При градушка К. се изнася навън
и се обръща към облака, за да «тми-
не стихията. С него се лекуват уро-
ки. уплаха и плач при децата. Карат
малкото да седне върху него (или да
го обиколи три пъти) и баят. В Доб-
руджа на К правят Пеперудата за
дъжд. Украсяват К. с венци и цветя
и в средата му закрепват нконата на
св Богородица С него децата и де-
войките обикалят по къщите и пеят
песни за дъжд. Стопанките обливат
К с вода, за да предизвикат валеж
Накрая участничките в («бреда нзми-
ват К в реката Пак по време на
суша момичетата крадат К. на вре-
менна невеста и го хвърлят в реката,
за да завали Според народного пре-
дание костЕНУРКА! а е произлязла
от една срамежлива булка, която
седнала вьрху К и покрила тьрба си
с нощвите.
•S Георгиева. Ив Нестинарството в
Бьлгария - В: Доклады от втория
международен конгрсс побългарис-
тнка. Т.10. С., 1987; Георгиева. Ив.
Българска народна митология С..
1983; Гениев, Ст. Обичаи и обреди
за дъжд. - В Добруджа. С., 1974;
Маринов, Д. Избрани произведения
Т. I. С.. 1981. Рл чко Попов
КРЪС = ЙОРДАНОВДЕН
КРЪСТ - един от основните симво-
ли на слънчевия небесен oi ън. на
соларното мьжко божество Редица
неолитни изображения на елени
представят рогата на небесного жи-
вотно във формата на К За разлика
от квадрата и кры а. като знак К.
фокусира идеята за сакралния цен-
тър. от който тръгват четирите све-
товни посоки(запад.север, изток.
юг). Место К е своеобразен модел
на ЧОВЕКА и антропоморфного бо-
жество Наред с това той е геомет-
ричсн вариант на СВЕТОВНОТО дър-
во. Символизира силите на плодо-
родней» и жиэнеността, едннството
на духа и матсрията, а в християнс-
ката религия олицетворява безсмър-
тието и възкресението. Затова него-
вото присъствие като декоративен
елемент в народного изкуство с
трайно - среща се в шевичните укра-
сн и тъканите, в дърворезбата, мета-
лопластиката и керамичннте орна-
менти. Осмнслен от позпциите на
християнството. К и прекръстване-
то с ръка имат особен» магнческа
сила да протонват злите духове и
демони ге на болест иге. За да се
предпазят от магьосници. нави и
нампири, стопаните рисуват по вра-
тите си К. от катран; носят К. от
черен глог на шията си. При всяко
КРЪСТАЧ
к гы т
Кръст
баене против уроки или уплаха
(леене на куршум) врачкнте правят
кръстен знак над водата с нож По
традиция слънчевият изгрев се пос-
реша с прекръстване с лице на из-
ток.
К или куша българите наричат над-
гробния дървен или каменей памет-
ник Той изпълнява функциите на
антропоморфен заместнтел на по-
койника Заоблената форма на К е
знак, че мертвецы е от женски
пол Место върху него има пласт ич-
ни изображения, конто насочваг към
социалния статус или професнята на
покойника Очертаните коси или
плитки, накити или нении свиде-
тслстват, че мъртвеца е мома. булка
или млада невеста Изображенията
на рало или ножици говорят, че по-
койннкът е бил орач или шнвач
Место срещани орнамент и в надг-
робната пластика са растителните и
геометрнчни знаци католозница. ки-
парис, розетка, кръг. Понякога теса
оцветени разноцветно, като преобла-
давашият сии цвят е свързан прямое
представите за отвъдния свят на
мъртвите и прадедите Дървеннте
надгробии К. или трески от тях се
използват с магически цел. При про-
дължнтелна суша възрастни жени
изхвърлят в реката К. от гроба на
незнаен покойник или удавник.зала
предизвикат ДЪЖД. С трески от К
народимте лечителки баят или
опушват заболелнте от „мъртва
кост" или други болести. По анало-
гия сакралността на К. се придавай
Кръстопътя, оемнелян като място,
което неутрализира вредните субс-
танции Вж Оброк I.
£ Вакаре н ки. Хр. Българскн погре-
бални обичаи. С., 1990. Георгиева.
Ив Българска народна митология
С . 1983; Генчев. Ст Обичаи и обре-
ди. евързани със смъртта и погребе
нието. - В Етнография на България
С., 1985; Любеном. И Изкуството
на българските надгробии паметни-
ни - Изкуство. кн I. 1978. Рлчко
Попон
КРЕСТАМ = Орел Р Градушка,
Облак
КРЪСТЕНА ВОДА Р Вода
КРЪСТНИЦА Р Лазаруване
КРЕСТНИЧКА = Невестулка
КРЕСТОВДЕН Р Йордановден
КРЪС ТбВДЕН < 14 ноем I - в рам
ките на годншния календарей цикК
е вторият християнскн празник. пл
ветен на креста: „Таким го закры-
та. хвърлен на Йордановден" (в*
ЙОРДАНОВДЕН) Под християнизи-
рання облик на двата празника се
крият митологнчните черти иадвм
ното възприемане и осмисляне на
природного време и на стопанската
дейност, евързана с моментите на
185
КРЫ'ТбВДЕИ
Kl'1.1 IOIIOIIII
преход в ежегодная му цнкьл. Дока-
тозимният К. ознаменува тавърше-
ка на Мръснитедни, смягани за
преход от старата към новата годи-
на, летният К. е на прехода към
есенно-знмния сезон. Знае се. че ако
на Г ергьовден Слънцето достиг а
точката. откъдето поема към лято,
на К. то поема обратння път; че от
К. денят започва да намалява, а от
Андреевден да се увеличава; че на
този ден денят и нощта се ..кръстос-
ват“- изразяваг се по продължител-
ност.
Християнският пласт на празннчна-
та обредност повтаря елементи на
обредността от Попова Коник» (5
ян.). И сета през целия ден се спазва
строг пост: „говеем за кръста"; чес-
то този пост се схваща в съвсем
друг аспект - като предпазващ чове-
ка от болкн в кръста. В някои прнро-
допски и тракнйски селища има заб-
рана да се яде червено г розде и чер-
вена диня Широко разпространено е
обхождането на домовете от свеще-
ника. който ръси със светена вода В
завършения му вид обичаят включ-
ва поръсването на къщата и хармана,
поднасянето на трапеза, на която
свешеникът изпълнява „слагане
кръс", т е полага църковния кръст
върху трапезата на нова тъкана пок-
ривка Стопаните даряват попа с ва-
рива и зеленчуцн и най-вече с жито
от новата реколта.
На К се чествува семейна и лнчна
Служба(СВЕТЕЦ. ОБРОК, ЧЕРКВА,
курбан) за здраве и напредък В ня-
кои села в Добруджа К. се почта за
здравето на добитъка и сутринта се
раздава хляб.
Независимо от поста, освешаването
с вода и църковната служба, на К.
няма забрана да се работи. Празни-
кът. напротив, се смята за преход. за
начало на определено стопански
дейности В зависимое г от природ-
но-климатичните особености К се
определя за начало на есенната сеит-
ба.гроздобера и бруленето на оре-
хи ге В Карловския район тези. кон-
то имат оброк, личен или семеен.
ос веща ваг в църква жито, което
слагат в семето за посев Най-широк
еареалът на К. като громкнн'рник.
пременени и накичени, с песни и ве-
се л ба, стопаните откриват общосел-
ски гроздобера според устойчнвите
общинно традиции за взанмопомощ
тт регламентирано единодействие в
отделим сфера на земеделската ра-
бота Някъде(напр. Пловдивско) се
препазаряват рагаите и пастирите,
наемани от К. до К
В някои селища на Изт. и Югоизт.
България на К се устройват първите
есенни хора и седенкн. На места в
Тракия на седенките ертените из-
пълняват карнавалния обичаи <>жа-
па ta (камила), с характерната сим-
волична смърт и възкръеване на об-
редния персонаж камила Вж. КУКЕ-
141. Сурвакари
Й Васи и ва. М. Добруджа. с.339;
Капании, с 228; Етнография на Бъл-
гария. т III. с. 131. Дражева. Р Пи-
рински край, с.451; Стали'нова, Ж
Пловдивски край, с 277; Попов. Р
Светци близнаци в българския наро-
ден календар. С.. 1991. 158-164
Млн лги гл Василева
КТБСТОНОШЕ = Покрьс ти
КРЪСТОПЪТ-осмисля се и се
вьзприема като своеобразен хори-
зонтален модел на света, тъй като
съсредоточава четирите основой по-
соки - север, юг. запад и изток. Зато-
ва в народннте представи К. е сак-
рална граница, разделяща своего от
чуждого или усвоеното пространст-
во (културата) от неусвоеното (дива-
К\ al А
М’Ь€1П111»Т
186
та природа» По тати причина на К
се извършват множество обредно*
магически действия и рнтуали глав-
ное очистите лен характер, целяши
извежданегп (прогонването) на зли
ните (Бо 11ч I и. маг ни. ДЕМОНИ) в
чуждото. непринадлежащо на човека
пространство Най-често на К се нз-
гражда грамадата от камъни - обн-
чай. известен опте като анатЕМа
или прошение На К баячките ле-
ку ват най-различни заболявания и
там нзхвьрлят водата от полинки-
11 Есенните женски жертвоприно-
шения в чест на хтоничните демо-
нични силн (с юЭмт м иедени, САМО-
диви и юди. т 1ОПАН на селишето).
известии като Кокоша ЧЕРКВА.
Бига черква. Божи ДУХ или Леш-
но здраве. съшо се извършват на К .
като част от обре лиата крана се ос-
тавя там с пел умилостивяването на
тези свръхсстествени силн При ри-
туалните обхождання на селското
ЗЕМЛИЩЕ против суша - riOKI'M III.
свешеникът поръева всеки К. със
светена вола, за ла завали ДЪЖД.
На К се правят и развалят MAI ни
Ако магьосницатА иска да открад-
не млякото на чуждо стадо, тя скри-
ва под камьк на К залък хляб. ЯЙЦЕ
или муска Пак на К тя поставя че-
рен конец, верига с катинар или во-
ськ Когато младоженците минат
през това място, те ставят „завърза-
ни“ и брачният им живот не е шаст-
лив Предметите. с конто е направе-
на магия за лошо. съшо се изхвър-
лят на К. за да се ..развесе" (неутра-
лизира) лошотията На К. се добива
най-често живият огьн.
= Понов. Р Обнчаят „Кокоша черк-
ва'' у българите. - БЕ кн 2. 1ЧХ6;
Спюи.юв, А Маг ин за любое и вре-
да - ПСп кн 55-56. 1898. Ъ Рлчко
Попон
КУДА = Чума
КУ ДАБАШПЯ Р Коледу ване
КУЗМА И ДЕМЯН = Св Врач
КУ КЕРИ Р Кукеровдг-н
КУ КЕРИ, кукове. старин,бабугерв,
бабу шари, арапи, су pain, пёсяин, м-
бёпи. траку си. ка.тут ери, ками.ори,
гжаматари. гжумати названия на
маскнраните персонажи, конто учас-
твуват в карнавалните шествия през
СИРНАГА III ДЕЛЯ ИЛИ ТоДОРОВАТА
неделя В Зап. Българня мъжките
маскарадни нгри са календарно от-
несени към новогодншния празни-
чен комплекс (периода на Мрьснн-
те дни) и участниннте в тях са из-
вестии като <т рвакари, коледжаие,
оаоугери. станченари. ешкари. ча\
ши, васи.шчари. руса ти. В обичая
участват само ергени и женени
мъже. Краснейте момци с нежив и
бели лица поемат женските роди-
те се преобличат като булка, иске
та. ханъма. Носят дълги женски
бели РИЗИ и местни носин. Връзват
на кръста си поясн и ПРЕПИЛКН За-
булват главите си с червенобуло
или бяла кърпа. Устните и стравите
им са начервени Сред групата има»
други женски персонажи - „баба",
„цнганка", .луркиня". Булката и ба-
бата носят на ръце дървена кукла-
„бебе“. а понякога скриват в дрехатз
си котка, която изпълнява функция
та на раждащото се дете. До тях «
шествието вървят техните съпрузи-
.летят", „младоженецът". и .дядо-
то" („старецът", „старият кукер",
„циганинът") В ентуацията на оби-
чая тяхната главна задача се силой
в опазването на партнъорката им от
задявките и нападенията на околии-
те мъже Понякога тези персонажи
носят на гърба си сламени гърбици
или кошове. конто ги предпазватот
ударите на нападателите Основная
187

KVKITII
Кукери - „старин '
и най-многолюдна трупа се състон
от прсоблечсни с обьрнатн наопаки
кожуси мьже с почернени с въглен
лица - „арапи". „сеймени", „бабуге-
ри“. „дервиши". Около кръста си но-
сят препасани колани с вързани по
тях хлопки и звънци Задължителен
атрибут е тяхното орьжие - „кальч-
ка" или „сабя" от дърво или помет
за метене на фурната. Края: на орь-
жието е обагрен с червена боя и на-
подобява фалос. Най-често лицата
на тези мъже са скрнти под причуд-
лнви маски - разноцветии.украсени
с птнчи пера, мьниста. семена, стъ-
кълца и огледала. Обнкновено те
олицетворяват страниц и фантастич-
ни жн вот ни и птици. веяващи ужас
сред публиката Маскнте са от кра-
туни или животински черепи. имат
два или три рога Към тях са приши-
ти дълги брали и мустаци от конци,
коноп или вълна. Место с шествнето
вьрвн и Ю.1ЯМО чучело oi черт, ио
сено от двама мьже. То изобразява
кон. камила (джамал) или магаре
Има рога и е покри го съшо с хлопки
и звънци В Североизт. Българня
този персонаж прилича на огромна
птица с дълъг клюн и се нарича
„брезая" В групата на маскнраните
има още „мечка" и „мечкар". ..цар".
„царица", ..кум", ..крьстници", ..де-
вер", „поп", „кеседжия", .„доктор",
„лесничей", „кадия". ..продавач на
боза", „бирник", „кадъни". „лачарки"
или „беиови моми", съпътстваши
водача на дружнната (бей» в И it Ро-
доли. Задължителное и присъствне-
то на селскнте музикаитн
Първият главен момент в кукерския
обреден комплекс се заключав.! в
ритуалното обхождане на цялото се-
лище. К. посещаваг всяка къша По
пыя и във всеки двор те пресьзда-
ват разнообразии сценки с фаличес-
кн смнсъл и символика: К нападат
булката и я повалят на земята. С от-
КС KI I-И
КТКЕГН
1X8
Кукери - пес чуй
четлнви движения ни гялою или с
помошта на тоягите си наподобяват
извършването на полов акт Младо-
женецът брани невестата си и. кога-
то не успее да се справи с похотли-
вите К . пада мъртъв на земята Бул-
ката плаче и моли доктора и мечка-
ря да съжнвят нейния сьпруг. През
това време тя имитира раждането на
бебето(котката). При обиколката
маскираните с кожи мъже удрят с
дървеннте си сабн жените, за да заб-
ременяват Те подскачат високо на
място под звуците на музикалния
съпровод. като по този магически
начин стимулират буйния растеж на
посевите и осигуряват богата рекол-
та Стопаните посрещат К и г и да-
ряват с яйца, брашно, иаревица. въл-
на и други продуктн Кулминацнон-
ният момент в обичая се състои в
обредното символично заораване и
засяване. което става обикновено на
селския мегдан пред очите на всич-
ки присьстващи Царят или булката
впрягат в дървено рало К младоже-
неи и извьршват три обиколки на
хоришето. При заораването те прьс-
кат наоколо семена, като имитират
сеитба. В края на последнатаоби-
колка младоженецът. теглеш рало-
то. пада отново мъртъв на земята
Булката и останалите персонажи се
спускат към него, плачет. удрят го,
докато го съжнвят отново. След
като мър! винт сьпруг стане отново
на крака, неговата невеста ражда -
от полите й пада дървеното бебе или
изскача котка По този начин в нгро-
ви вариант се възпроизвежда мнтьт
за умирашия и възкръеващбог на
вегетацията и плодородието. поради
което много изеледователи смятат.
че в кукерския обреден комплекс са
съхранени от някогашното почитж
на тракийскня Дионис. Кукерскигг
карнавал приключва на места с ри-
туално изкъпване на всичкн участ-
ницы в реката и с обшо смесено мег-
данско хоро 11одарените храни и
продуктн К. разпродават на търг С
част от получените средства те си
устройват мъжки гуляй, а останалн-
те пари подаряват на училищного
или църковно настоятелство.
В някои райони кукерските игрис
преоблечени участници са отнесени
към края на есента. когато цялата
реколта е прибрана
<S Арнауск/в, Д/ Студии върху бы-
гарските «бреди и легенди Т.2. С.
1972; Вакаре к ки. Хр Етнография ш
Бьлгария С.. 1974; Bacuieea, М. 1й
лендарни празници и обичаи - В
Етнография на Бьлгария. Т.З.С.,
1985; Габровски. М. Маскиранетоя
българските новогодишни обичаи -
БЕ кн.З, 1980; Краев, Г Обредното
травестиране в българските земи
през зимния календарей цикъл -В
Обреди и обреден фолклор. С.. 1981
Маринов. Д. Избрани произведения
T.I. С.. 1981; Стаменова, Ж. Кукер»
189
КУКГГОВДЕН
КУКУВИЧИ < 1> 1III
и сурвакари. С., 19X2. Рлчко
Попон
КУКЕРОВДЕН, Куков,геи. Crap-
повлек (Пловдиве ко). 1’<иач (Пана*
порско) - ПОНЕДЕЛНИКЪТ от Тодо-
РОВАТА НЕДЕЛЯ. известен оше като
чисти, неси, пес, кучи, раз.четни,
песни (тези названия са свьрзани с
обредното бесене на КУЧЕТА против
болестта бяс). На този ден в бьлгар-
ските земи (с изключсние на Зап.
Бьлгария) пс» кьщите ходят КУКЕРИ-
те: преоблечени ергени и женени
мъже
& Арнаудов, В. Студии вьрху бьл-
гарските обреди и легенди. Т.2. С..
1972; Ста.ченова, Ж Кукери и сур-
вакари. С.. 1982. Рлчко Попон
КУКЕРСКА НЕДЕЛЯ = Тодорова
НЕДЕЛЯ
КУКЛА = Кръст. Хляб. Р Иг НАЖ-
ДЕН. Кумичене
КУКЛИНДЕН = Връбница
КУКОВДЕН = Кукеровден
КУКОВЕ = Кукери
КУКУВИЦА - птица, която някога
е била момиче. Според приказния
сюжет К и бухал ы (пукал) били
брат и сестра Но тьй като вечно се
карали помежду си. тяхната манка
(вотделни вариант и св. Богородица)
ги проклела да се превьриат в пти-
ци. конто все да се тьрсят. но да не
могат да се намерят. Момичето ста-
нало К., която цял ден вика братчего
си, казващо се Куку. Момчето се
превърнало в нощнага птица бухал.
Според друга версия на разказа
братчето и сестричето се загубили в
гората. Момичето помолило Бог да
го превьрне в птичка, за да може да
открие своего братче.
Вярва се. че К. кука за първи пьт на
Благовец. Според песенния ни фол-
клор с кукането си тя предупрежда-
ва за идването на самодивите. За-
това на Благовец майките не позво-
ляват на дьшерите си да ходят рано
сутрин за вода, за да не срещат там
юдите и самодивите Стопаните
очакват пьрвото кукане на К. с не-
търпение. То предвешава настьпва-
нето на пролетта. Щом ги закука К .
те се стремят да пипнат парче хляб
или монета, за да са сити и имотни
през цялата година Ако джобовсте
им са празни. годината няма да бьде
плодородна При пьрвото кукане же-
ните врьзват възел в единия край на
забрадката си След три дни развьр-
зват възела и гледат какво има в
него. Ако вьв выела има прашсц,
зеленина или вълна. това е знак, че
годината ше е плодовита и щастлн-
ва. а девойката ше се заломи скоро
Момите следят на кое клончс е кац-
нала К После го откьршват и го но-
сят сьс себе си. за да се омъжат през
година га.
Според народната вира К не вне
гнездо, а снася яйцата си в чужди
гнезда и ги оставя за мьтене на дру-
гите птици. По този начин тя била
наказана от св Богородица, заради
това. че с кукането си събудила
Млада Бога Оттук идва и определе-
нието К. за самотни жени и вдови-
ци Вярва се. че К. кука до Еньов-
ден или Пе1Иовден. Ако я чуят
след този ден. стопаните очакват
дьлга и студена зима.
ё? Маринов, Д. Избрани произведе-
ния T.I.C.. 1981. %Рлчко Попон
КУ КУ ВИЧИ СЪЛЗИ = Перуника
КУКУМЙВКЧ в народните предс-
тави место се идентифицира с буха-
ла и со вата, наричана оше улулица
К. се смята за демонична и ..мърт-
вешка" птица. Според повернето тя
оби тава запустели и усамотснн мес-
та и сгради. Ненният зловещ крясък
над покрива или комина на кыцата
КУЮГЯК
190
предвешава смьргта на никого от
семейството. най-често на стопанина
на дома. Затова при възможност
птицата се гони или убива. Ако чо-
век тръгне на път и вили К , тон
трябва да се върне обратно и да ос-
тави работата сн за следвашия ден
А ако сънува К. това означава. че
ще го сполет и някакво нещастие. В
тозн смисъл е народната клетва
..Бухали и кукумявки в къшата му да
бу хат"'
= Маринов. Д. Избрани пронзведе-
I ( 19X1 -. Р \чк<> П< шоп
КУКУРЯКРБиле
КУЛТУК Р Кум
КУ М.кръст ник, ка паю или кади-
1аю(гръика заемка в южнобългарс-
ките эеми). иуико (Югозап. Бълга-
рия) - главно обрсдно лине в тради-
ционната сватба на българите Той
трябва да бъде винаги женен. за
прсдпочитане е да бъде от първо
венчило Неговата съпруга е куча
(крестница. куница, катчана. пуч-
ка. бати пая). В народната традиция
кумствотое наследствено; то
представляв;! една трета некръвна
линия на родство За К на сватбата
се кани онзи. който е кръстил мла-
доженеца като дете Той или неговн-
те потомци имат задължението да
кръстят и децата на нетовото се-
мейство Изключения от това прави-
ло се правят в случайте, когато но-
вороденнте деца на кумците умират.
Гснава последнего родено дете се
оставя на пътя - „хвърля се на нов
К “ Онзи. който мине пръв покрав
него, му става кръстник
При сватбата К е почетно лице. Той
има право да покани свои гости, на-
ричани лодкгчници или ку.ипуци.
Той не ръководи сватбата. но него-
вата воля се съблюдава строго В
сватбените народни песни К. с въз-
пят като Слънт Негов символ на
обредно равнише е КУМовото
ДРБНЦЕ, символизирашо силите и
плодовнтостта на све говнотодър-
во. Във Врачанское регистрирано
обредно опалваНЕ на К. преди
брачного свождане При отвеждане
то на младите в брачного им ложе.
К отвързва края на пояса намладе-
неца. а кумата повдига три пътис
пръчка от плодно дърво покривало-
то на булка I А. Оп роща ват им пред-
стоящото свождане и си отиват у
дома. Ако невестата е девствеиа.
сватбарите им носят блага ракия в
украсенас венки и ябълка бъклиш
Кумата взема участие при ритуално-
то завежданс на булката за вода, тя
с вал я тьржествено бу лото и кран
КЛАДЕНЕЦА ИЛИ ПОД ПЛОДНО ДЬрВО
След 40 дни тя събува чорапите и
съблнча врьхните дрехи на невеста-
та. която престава вече да говее пред
кумоветеси К се посещава от мла-
дите на Коледа, Гергьовден и Вт
ЛИКДЕН.
S Генчев. Ст Сватбени обичаи и
обреди. - В Етнография на Бълга-
рия Т.З, С.. 1985; Иванова, Р Бъл-
гарската фолклорнн сватба. С. 19W
% Рлчко Попон
КАМА Р Лазару ване. Кумичнн
КУМА ЛИСА Р Лисица. Живот
ИИ
КУМ11ЦА Р Ку мичеш
КА А1Й Ч El IЕ, Ку мичкаие - народе)
। обичаи. неразделна част от цялост-
ния цикъл на моминските пролетии
обичаи и игри ла тару ване Цели
на обичая. с която е свързан» и на)
ванието му. е да се избере киш.
крестница, ку.чица - водачка на ла-
зарувалите моми Изпълнява се.
след като латарскнте групп (самое
момите. дос пинали женитбенавм
раст) са завършили обхожданетою
кХ МII41 III
Куми чепе
селото и други обекти на селското
землище, най-често на Врььница и
по-рядко на самня Лазаровден.
Само на отделив места (напр в
Пловдивско) изборът на кума става
преди Лазаровден или още по-рано -
наев Че1 ирисе (9 март).
К става на реката, където девойките
отиват вкупом с песни и, преди да
пристъпят към избирането, нзигра-
ват лазарското си хоро После еднов-
ременно пускат по течението на ре-
ката върбови венчета, белязани от
всяка, за да ги разпознаят Кума ста-
ва тази мома. чийто bfiieii отплува
най-напред по водата В Северозап
България и някои райони на Тракия
К. става с белязан залък от специа-
лен обреден хляб - кук.ю. кравай,
кошк, на който най-често е изобра-
зена с тесто стилизирана човешка
фигура. В Бургаско момите пускат
по водата ладийки от царевични
листа. Някъде венците или залците
се нареждат върху бу халки та пране,
която натискат да потъне във вода-
та. за да заплуват всички на веднъж
Има югонзточни райони с участие и
на ергени в К След набора на кума-
та момък (обикновено нейният изб-
ранию изтегля хоровода на момите
от реката и става техен ..кръстник".
След К лазарките. наредени с кума-
та начело(В Разградско я носят на
кръстосани ръце или върху бухалка-
та. която са топили) и с песен отиват
у дома и Тук майката на кумата
слага обща трапеза, а в Северозап
България изяждат обредните хлябо-
ве. поляти с вода на попара В някои
старопланински селища, докато до-
машните варят качамак и коприва за
трапезата. се връзва люлка. на коя го
всяка мома. а най-напред кумата.
трябва да се полюлее. Отношението
към кумата е почтително - момите и
гове.чт - не я затоварят до Велик-
ден Тогава те още веднъж и отиват
на гости, целуват й ръка. поднасят и
кравай и могат вече да и говорят
KV МОН \ (1AM \
k\ MH4F IU
192
След К на Връбнииа лазарките иг-
раят последнотосн хоро Накрая се
присъединяват ергени, млади жени
и мъже и хорото се сключва - за
първн път след великденските
пости
С К . както и с лазару ването като
взяло. е свьрзано вярването, че само
мома. която е лазару вала и се е ку-
мичила. не може да бьде отвлечена
от змеи Мотивы за змея присъства
устойчиво в иелокупната велнкденс-
ка обредност. вкл и в песенния об-
реден фолклор В науката с основа-
ние се смята, че разгрьщането на
този мотив е характерно за периода
на хаоса - преход към пролетта. ко-
гато митичният змей посредник
между земните и небесни стихии,
между водата и огьня. властва над
хората и заобикалящия ги свят
Като се приеме, че в моминските
пролетни обичаи се съдържат следи
от архаичная институт на премина-
ване в друга социал но-възрастова
трупа с право на встъпване в брак,
може да се смята, че митичният об-
раз на змея се нзявява като тотем, с
помошта на който посветителният
обред протича по древната схема:
смърт и ново раждане В този сми-
сьл хвьрлянето в реката на върбови-
те венцн и обредните хлябове с чо-
вешко изображение - обобщен сим-
вол на змея, хтоничен властелин,
представя К като своеобразна побе-
да над него, следвана от сполучливо
навлизане на момите в новия им со-
циален статус Това съвпада с края
на преходния великденски период е
възстановяването на нарушения кос-
мически ред Илюстрация за подо-
бен извод е още и рядко срещаният
в капанските села обред К да завър-
шва с правене на трънка. На трапе-
зата у кумичини лазарките закрепят
в стомна разклонена прьчка и я 193
окичват с пуканки. разцепен приз,
рожковп. бучки Захар. Изнасят трьн-
ката пред портага, кумата сяда до
нея. а останалите я заобикалят. пес-
ики специална песен, в присьствието
на събралнте се наоколо млади и
стари Като вариант на сватбенопю
(кумово) дьрво. един от обратите на
СВЕТОВНОТО л ЬРВО. трьнката обе-
динява нагледно при добитого право
на сватба с постигнатото равновесие
в борбата между хаоса и космоса и
подновяването на световния поря-
дък.
§ Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозно народни обичаи. - В Изб-
рани произведения T.I.C.. 1981.
543-549; Колева. Т За произходана
пролетните момннски обичаи (лаза-
ру ване, кумичене и буенец).-В
Проблемн на бъл!арския фолклор.
С.. 1972, 367-372; Василева. М
руджа. с.329; Капании, с 220; Етиог-
рафия на Бьлгария. т.111. с. I19; Гео-
ргиева. Ив Българска народна мм
тология. С . 1983, 79-109; Попов. Р
Кьм характеристиката на българс-
ките народни вярвания, свьрзани с
периодите на преход кьм зиматаи
пролетта. - В Етнографски проб.те
ми на народната духовна култура
С.. 1989, 64-66. Ъ Маргарита
ВАСИЛЕВА
КУМОВА CJ1AMA, Сламата.С.»
мен in. ।, Попова слама, Пьт на гремг
ниинте - народни названия на Млея
ния пьт Според легендата през едмг
люта зима един кумец отишьл из
гости у кръетника си. Вечертатой
откраднал един кош слама от юм»
си и я занесьл в своя дом. Но кошу
бил продънен и сламата се разлил!
ла по пътя На другия ден кръетки-
кът вилял, че сламата му е открад
ната и по следата разбрал, че внмов
КУМОВО дръвЩ
кум< ню
никъте неговият кумец. Тогава
проклел сламата да нс гасне никога
и да се прсвьрне в ЗВЕЗД и като нази-
дание за извьршения грях. Според
друг вариант на преданието един
поп откраднал сламата на дядо Гос-
под, която после се превьрнала в
звезди. Сьщсствува и версията, че
Млечният пьт се с образувал от
„млякото на Месечината и на звез-
дите". Сред славянските народи е
разпространена представа г а, че ду-
шите на МЪРТВИТЕ отиват в оня
свят по Млечния пьт.
S Ковачев, Й Народна астрономия
и метеорология. - СбНУ кн.ЗО, С..
1914. Рачко Понов
КУМОВО ДРЪВЦЁ, бор. ела. дъб,
ябьлка, каийска, чашл, вейка, клин-
ка. । ранка, бахча, кожел, тиферйч.
кон, кумова или ка.иаюва iранета,
сват бело дрьвпе - принадлежи кьм
задьлжителния сватбен реквизит.
Прнготвя се от плодно дьрво с три
или пет разклонения. на чиито вьр-
хове се поставят у вит и вьв варак
ябьлки, круши, смокнни или други
плодове К д. се украсява още с КИТ-
КИ ОТ ЗДРАВЕЦ И БРЪШЛЯН, С пукаи-
ки и цветя. То се приготвя от моми-
те и зълвите и се закрепва в средата
на обредните погачи, предназначена
за кума - кумовч ко.шци. По-рядко
К.д. се прави и за крьстницата, а в
Тракня и за девера и младоженеца.
К.д. се приготвя с песни и се дава
срещу откуп на кума По време на
сватбеното i ьржество то стой на ма-
сата пред кръстннците. Предполага
се. че то представлява умален обре-
ден модел на световното дьрво.
§ Генчев, Ст. Сватбени обичаи и
обреди. - В: Етнография на Бълга-
рия. Т.З, С., 1985. Гениев, Ст Сват-
бата. С.. 1988; Иванова, Р Българс-
ката фолклорна сватба. С., 1984 Mu-
Ку ново дрквце
ков. Л. Пластични символа на све-
товното дьрво в сватбената и погре-
балната обредност у бьлгарите - БЕ
кн. 1. 1991. Ъ Ра чко Попов
КУМСТВО - традиционната инсти-
туция на родство, прндобито по об-
реден начин, в коего няма преки
(крыши) врьзки Предполага се. че в
К. са съхранени остатъци от родово-
общинная строй с приемлите му ин-
ститута - авунку.ют (проява на пок-
ровнтелство от страна на майчиния
род и предимно на нейния брат -
вунчото) и посветителни обреди и
обичаи(инициации). К. е необрати-
КУМЧО ВЪ.ЗЧО KVCKMIIIUII
194
мо. задължително и се предана по
наследство. Кумы или пег овит е
наследниц!! имат правого да изпъл-
нят водешата роля при сватбата и
при крыцавансто на децата на кум-
ците. Неговос правото да извърши
първата стрижба и залагането (кра-
денето) на детето до едногодишна
възраст. По традиция на кума се
преписваг свръхестес!венн мат ичес-
ки качества, на него принадлежи
СВаТОСНОТО ИЛИ КУМОВО ДРЪВЦЕ.
Смяна на кума се допуска само при
крайни обстоятелства - в случаи, че
е бездетен или когато децата на кум-
ците умират. Тогава последното ро-
дено дете се оставя само на улицата
или пред черквата (на кръстопът » и
който мине първи покрав него, прие-
ма задължението да извърши кръ-
щението му и ролята на нов кум.
= Генчев. Ст. Кумството у бълга-
рите - ИЕИМ кн.15. 1974 и км.16.
1975. Рлчко Попок
КУМЧО ВЪЛЧО Л Въ лк. Жпиог-
ни
КУРБАН = Оброк
КУ РБАН (от тур kurban)- 1. Кръв-
на ЖЕРТВА, характерна за цялата
българска етническа територня, как-
то и за българите. населявашн ком-
пактно райони извън нейните грани-
ни 2. Курбан на дядото. наречен
курьан, обречен курбан - назва-
ние на народен празник. посветен на
анонимния СТОПА!!. НАМЕСТНИК
или християнския СВЕТЕЦ покрови-
тел на семейно-родовата общност,
на отделен човек. на местност в се-
лищното землище За протичането
на празника вж Наместник, Служ-
ба, Оброк.
>3 Вж. Литературата към статин
Жертва. Наместник. Оброк.
Служба Маргарита Василева
КУРБАН НА ДЯДОТО = Курбан.
Наместник 195
КУРБАНИЩЕх Оброк
КУ РНИЦИ Z'Сирии <aiobE3Iiii
КУ ЦАЛАН ЛВълчи празници,
ВЬРКОЛАК
КУ НИЯ =Дявол
КУЧАРЖиго
КУ ЧЕ - според народните предания
няко! а било бра! на вълка. но след
една разпра се разделили и ставали
врагове Докато вълкът е творение
на дяво.та. то К е слуга на Пи но-
ла. Легендата разказва. че дяволы
решил ла направи вълка и да го изп-
рати да захапе Господ за крака. Но
не успял да му вдъхне ДУША и зато-
ва помолил Бога да сгори това Раз-
брал немеетивите помисли на своя
противник. Господ вдъхнал душат
животного и му рекъл: „Хапн. вы-
чо. врага за крака!" Оттогава дяво-
лът станал куп Според отделни ва-
риант на преданието Бог направил
К . за да настигне дявола и да захапе
крака му За българите К е верен
другар То разпознава доброго от
лошот о и умее да предсказва бъде-
щето Ако К започне да вне като
вълк. това е знак, че стопанины му
ше умре. От родените всьбота К
се страхуват всичкн ношнн дтмони
и болести. В народните песни се
лее. че чумата не влита в двор.кь-
дето са вързани К. съботници На
К хората дължат житото и своя
хляб Преданието разказва, че няко
га. когато НЕБЕТО било много нипй
| над земята. една жена нзтрнла не-
чнстотиите на своего дете с житии
класове и ги обърсала в небето. Сър
дитото небе и сърдитите класове за
почнали да се вдигат високо. Единс
твено К скопило и успяло дазахапе
един клас. Оттогава житннте класо-
ве останали ниски и единични. Вяр-
ва се оше. че на оня свят К носи
КУЧ!
КУШАЧКА
„Ьесеяе" ни куче пи Неси понеде /•
ник
стомни с вода, за да угаси огьня. над
който ври неговият грешен госпо-
дар, а когката раздухва и подклажда
огьня. При грьмотевици стопаннте
гонят К. далеч от къщата. защото
вярват, че козината им привлича
гьрма Същата практика се прилага
и при СМЪРТ в дома. Според повери-
ето ако К прескочи тялото на по-
койника. той ще се превърне във
вампир Поради сходството между
К и вълка. место се смята, че заче-
натите. родените или умрелите през
Мры пи I и дни хора се превръщат
приживе и след смъртта в К. или
вълии През Мръсните дни и Тодо-
рова гл неделя те бродят нощем на
воля и пакостят на хората Особено
популярен е приказннят сюжет за
младоженците. тръгнали през гора-
та на път за съседно село. Щом
слънцето залязло, мъжът се пре-
върнал в К. или вълк и иападнал
младата си невеста Когато петлите
пропели, звярът изчезнал и младо*
женецът се върнал По конците в ус*
тата му жената разбрала. че мъжът и
е роден през Мръсните дни и е ВЪР-
КОЛАК.
За да не боледуват К. от бяс, бълга-
рите извършват тяхното обредно
..бесене" на Песи (кучи) понедел-
НИК от Тодоровата седмица. Денят
се нарича още Виси-куче На обред-
ния хляб за Бьдни ВЕЧЕР наред с
овчаря и неговата тега, стопанката
моделира от тесто и псепш-сьбот-
ници. След прикадяване на погачата
тази част от пластичната >краса се
дава на домашните К . за да не ги
лови бяс.
Народната традиция забранява на
бременните жени да прескачат К. и
котки, за да не се роди детето им
..песечево" (космато). Със същата
цел те не трябва да пипат животните
или да сядат там. където те са лежа-
ли Ако новороденото се роди окос-
мено. то се лекува от ..песяцнте" по
следния начин: тялото му се намаз-
ва с пепел и детето се провира три
пъти от БАЯЧКАТА през място. къде-
то преминават К. и котки Вж. ТотЕ-
мпзъм.
€ Георгиева, Ив Българска народна
митология С.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения Т.1. С .1981.
Радена. Л. Религиозен животински
култ у българите. - В Българня в
света от древността до наши дни.
Т.2. С.. 1979. Спюйнев, А. Светогле-
дът на прабьлгарите С.. 1985.
Рлчко Попон
КУШАЧКА = Магьосница
КУШИЯ/ То.кичшл II
КМПЛЬО = Енрейче. Дете
К1. ПН II 1
К l.ll Mil Ч< >11 lilt
|96 Kbllllll \ iRobu' frudcoxus). .thbo.i-
cko i pin ic според повернето. кога-
то Господ създал лоэата и нейните
плодове. в противостояние на него
Дяволът сътворил К н я нарекъл
да ipee по-раноот гроздето По този
начин тон искал да подмами хората
да ядат първо от неговия плод, а
след това от плода на Бога Затова
народната традиция забран я ва ла се
ядат К . преди да е узряло гроздето.
Ако някои сгори това. дяволът над-
делява у него и човекът става иегов
слуга Вярва i.e оше. че К е била
най-големнят враг на първите хора -
исполнимте Поради своя висок ръст
те се спъвали в нейните храсти. па-
дали и умирали. Затова я боготвори-
ли и и колелн курвам В резултат
на тази представа тези исполним се
наричат спорадично къпиичовци По-
ради ботаническите си особености
(наличие на бодлн) К. намира широ-
ко приложение в народната медици-
на и най-вече в леченията с магнчес-
ко естество При смыт на едно от
две БЛИЗНАЧЕТА ИЛИ ЕДНОМЕС СЧЕ-
ТА с пръчка от К се измерва ръстът
на живого Пръчката се поставя в
ГРОБА, изпълнявайки функцияг.1 на
заместител (брашче) на умрялото
дете През трънен венеи от К се
провират бодни от вьнкашна бо.icon
(епилепсмя). както и хора, конто са
стьпили на салюдивска софра (..уг-
радисали", „паднали от строшено".
„намерени по вънка" и др » Понякога
в гергьовския венец се поставя и К
и през него овчарите прекратяват
стадата с пожеланието „Както не ви
закача К . тъй да не ви лови магия’"
Жените слагат К. върху гробовете
на своите близки, за да не се превьр-
нат във ВАМПИРИ.
в Маринов. Д Избрани произведе-
ния. Т I. С . 1981 /Ч Р \ чко Попон
КЫ1И11ЧОВЦП = Пт ПОЛИНИ. Къ- 197
ПИНА
К ЬРГ111 (А пъклено и демонично
животно Редина фолклорнн сюжети
разказвац че тя е произлязла от чо-
век в резултат на бащнна клелва
Синовсге на един поп (40 или двама
близнаци I се скарали за земята на
своя баша и той ги проклел да се
превърза в К , конто да изравят до
40 къртичинн Според друг вариант
единият брат заронил сина си в ни-
вата на другия и го подучил какао да
отговаря от дупката Когато съдията
дошъл на нйвата. братът попнтал
„Кажи сега чия си’" Заровеният сия
отвърнал: ..Твоя съм!“. но затова
бил наказан от Господ да се пре-
вьрне в К . която никога да нс види
Сльнцего. Повернето гласи, че
щом К нзлезе навьн под слънчевите
льчи. умира Ако в традиннте и два-
ровете се появи К . стопаните пьхаг
в лупкиic и върбови клонки от
Цветника. трески от гърмяно дърво
или обгорени царевични кочани По-
някога забиват пръчка с бяла вълна
В чест на К в Зап България се тачат
пра шипите на св. Тодор Зиини и на
<« Трифон В ранни утро жените
подравняват двора и градината и за-
бождат в пръет та горещи главки На
Тодоровден мъжете препускатс
комете си по нивите. защото ..«где-
то е стелил конски крак, К не рови"
След църковната служба жените ръ-
сяг по земята варена царевица и на-
ричат: „Ха това за кьрто. да рие
тука, а не по бустаните!" Те не пре-
дат. ..че както се върти врстеното.
тъй К рови в земята".
Поради принадлежността си към
подземния свят на мъртвите и мраи
К е в пряка връзка с магьосничест-
вото и народната медицина. С крак
или сърце от К се бае против уроки
К |.< II я
и болес in С пръет in къртнчинн ее
налагат подутини и рани по тялото
..Къртичина" се наричат заболява-
ния като скрофулоза. аденит и мийо-
ма От тях заболяват хора, чиито
майки през бременноегга са преска-
чали К. лупки Ровепето на К под
къщння праг означава смърт на сто-
панина
'я Маринов. Д Избрани произведе-
ния T.I.C. 1981, Попон. Р. Свети
близнаци в българския народен ка-
лендар. С., 1991 %Рлчко Попон
КЬСИЯ - Дино I
. 1АДУВАНЕ. Доклада. Ti.ii.iaia.
Гадала. (Средни Сев България). То-
кене напръетени (Софпйско). Парен
петел (Пловдивско) обшоразпрост-
. lady ване
ранен момннски обичаи. подчинен
на брачната тема Поеъщество .1. е
гадание за женптба Календарно се
относя към ВдСИП.овДЕИ (Нова го-
дина) и се изпълнява както в навече-
рието на празника. така и на слелва-
шата су трин Дна тот имен с по струк-
тура и функции на останалите мо-
мннскн передни гадания за предсто-
ящая женптба, изпьлнявани на Гер-
гьовден (нринчване или наричане
на тапки) или на Г:ны»вд| н (Еньо-
вд I.S гиг В навечерието на Нова го-
дина момите се сьбир.н край река га.
на ктч.счопы или край чешмата. а
понякога в двора на целокупно къша
(където няма починал член на се-
мействого) Отиват с бяло котле да
налеят мълчешком цветна или ва-
силевска вода. После пускат в котле-
те» овес и свонте пръетени (китки).
вързани с разноцветии конци. за да
Moral да ni рязпознават Едно лете
НЭТ ыч лк id други случаи ерген или
старина! изважда един по един при
тените, като прет това време момите
прнпяват и по този начин прсдричат
за какьв epieH те се омьжи всяка от
тяч После вземат няколкопросеки
зьрна. конто през ношта оставит под
вьзглавнициге си с надежлата. че ше
сънуват ергена. та когото ще се омь-
жат Пускатпрьстеннте(китките)
отново в котлето, покривят то с чер-
вено було изн пресгнлка. скривит то
пол ттл НД афн.т и го оставят ла пре
ношу ва една нощ под ни зли и- На
следвашата сутрин обредното из-
важдане на прьстеннте. сьпроводсно
с припевки наричания за женитба.
се повтаря отново Най-често при-
певкитесаот типа ..Цървул стяга,
вьз лол бяга. Ладо-льо" (ерген хай-
дутин); ..Босо займе на ры линка"
(ерген сирак): На стол седи, кофи
държн" (кръчмар).
§ Д</< пива. М Календарни празни-
ци и обичаи И Етнография на
Бьлгария I ЕС.. 19X5. А/л/н/шм. .1
Избрани произведения Т 1.С . 1981;
Станс нива. /К. Календарни празни-
ци и обичаи В Пловдивски край
С . 1986 Р । чар Попов
ЛАЗАР = Лл1Л1ч>пд|'Н
ЛАЗАРИЦА = . 1м мч)Н,п и
. I \ < УРИЦП / Лазару ваш
ЛАЗАРКИ/ ЛлЗАРУВАН!
ЛАЗАРОВ \ СЫ.О1 А = Лазаров-
ДЕН
ЛА ЗАРОВДЕН, Лазарнна. Ла зарни-
ца. Лазар, Лазарона сьбота - подви-
жен празник, ориентиран в календа-
ря спрямо Bi iiik.ii и Чества се ви
наги една седмица предо нею. в < I,-
I.OI АТА. която евангелского писание
свьрзва с Лазаровото вьзкресение
То дава и название™ на празника
Гака Л попала вьв Великденския
JI Х1АГОВД1 H
I X IABIHI.ll.il
празннчен цнкъл. конто н мнтоло-
i пиното mik лене се очертава като • r 1
преход между знмата и пролетта
(лятото). между ( мыч тл и живо-
I а Беле ште на прехода се наблюла
ваг и при Л Според вярвания вСе-
вероизг Бтлгария (у капанцнте в
Разградско) на Bi-i.i.iinux < biii.it-
|я след Л ) „разиускат, пушат умре
лите" от 11ЧТЫЖ1 и За да заевн де-
теле твуват почитта си кьм тях. уст-
ройва се Ла шреката. Ламрната
г>1 ианта I я се смята та най-ГО.ляма-
1а годишна i x.'is I1IHIIIIA в тоти ра-
йон и се спазва от всичкн.
В навечерието на Л жените ходят на
ipooinneio. прекадяват и преливап
вино гробовете на с войте близки и
раздават за душите им /юнггкмх/w-
кии. . iuппРепа при лра (дана се шла
на свешеника след опнчането), куча
(варено жито) Сына та вечер или на
Л всяка стопанка разлива в селото
малки просфорки съобразно с броя
на почнналнте и родственниц (нови
наги нечетно число), куча и стом-
нички с подл Всяка просфорка е с
плас гнчпа у краса от тестото според
пола, вьзрастта и социалното поло-
жение на почнналия Освен раздана
нето на задължителните обредни
храни, вярването за разпусканена
мъртвите поражда и паленетона
<л iai по гробовете Обичаят,осмис-
лян като ..греене на поконнишгге",
се извършва предн взгрев сльнцена
В|-Ы>11И11А
Типичен за Л е моминският обичай
1ЛЗЛРУВАН1. чрез който се осыиест
вява един стаи от социализаииятанз
момите (вж I ci хну наш . Ботнш,
КУМИЧ1 IH )
§ Hut и и на, М Календарни принц-
ип и обичаи В Капании С. 19в5.
Ла itipKu
ЛА1ЛК к X IM' UIHIHI A
I X 3\Г< КС (АДС И1Н1ЩА

200

215-217 .. \l\i-i win i H\i и nn\
ЛАЗАРСКА ЗАД5 ШПИЦА P ,lx-
iAi4>li;ti и
JIA 1 KP$ BAHF. пролетен момннс
кн обичай. нзпълняван на .1 umoii-
,ц н Основ»» участниц» са моми в
предженитбена възраст, нарнчанн
шзаркн. ииариин Цялостното про-
тичане на ритуала става в по-дълы
период от време - през п<><ши и
до Br.lllK.ll II Подготовката ia.1
започва от Свин ‘ii tiipik г или от
Средопостната неделя В празннчен
лен момите се събират на групп
(разграничен» по махал») и с по-
мощта на по възрастна близка жена
(която вече е лазарувала) разучават
песни те и иг pure Предварително се
избира водичка на групата, която ше
води unapt кото \оро - i.ol IIFII. но-
спица. возница. кры иица < Изт Бъл-
гария), Ki \ia (Тракия). изводачка
(Пирннско). или разпределят родите
си в обичая - пе.ччки и uiamatHtpi в
Софийско. noH iuipt и uiema тцч в
Кюстендилско. На моминскпте съ-
бирания през Великденскнте пости
хоро не се нграе Изключение е буй-
ною. несключено хоро боенец. поз-
наю в нзючнобългарскнте район»
При .1 се наблюдава 1 регноналнн
вариант». конто не променял общо-
българската съшност на обичая Ла-
зарките обхождат селските дворове
(всяка трупа всвоята махала, или
цялото село - когато групата е
една). каю играят общо хоро намело
с водачката. или две шеталци игра-
ят. а останалите пеят Някъде лазар-
ската трупа ш рае само на мегдана В
отдели» район» на Изт Българня
момите лазарки изпълняват обред-
ната игра боенец. В Стружко лазар-
ките обличат едно момче като невес-
та. заставал на кръстопът и тук при-
пяват минувачите. В Изт Тракия и
някои природопскн район» правят 201
кукла . la tap от кик но или кръс-
тачка на чекрьк в женски дрехи, или
от парцалн С тази кукла лазаруват.
като я пръскат с вода на чешмата
itnt я пускал в кладенец. Тозива-
рнант на Л. по сьщност е обичай за
Д1.Ж.1 (вж Неперу да). Във всичкн
вариант и на Л. лазарки ге изпълня-
ват обредни песни, съобразенис
пола, възраст та. семейною или со-
цналното положение на този,зако-
нно са предназначен» Най-често
припивал моми и ергени
Л.. както и останалнге пролетиммо-
мински обичаи (боенец, кумиче-
не), се смята задължнтелно за всяко
момиче. Според народного схваща-
не само мома, която е лазарувала.
може ла се момес. т е. да очаквасва-
лове и да се омъжн. Идеята запредс-
тоящ брак се проявява на различии
равнища - лазарките са облечени в
невесгинска премяна (или части от
нея). носят булчннски накнти, в ла-
зарските песни преобладават любое-
но-женитбеннте мотив». Л. еобичаи
с брачна насоченост. чре з него де-
войките премннават в нова социал-
но-възрастова трупа с право на брак
По основннге си белели Л. е реликт
от древни женски г.осветителни об-
редн Във връзка с тях може да се
постав» обшобългарското поверие,
че девойка, която е лазарувала и се с
кумнчила. не може да бъде похитена
и залюбсна от змеи
В Л. на обредно равннше се отразят
един етап от социалния преход в
групата на девойките, конто върви
успоредно с прехода зима-пролет в
годишння цикъл. В сыпи я контекст
влиза и продуциращата функция на
Л. При някои варианти на обичая ла-
зарските обхождат ннви и ливади,
припявайки за бъдещо плодородие;
.ШЛИ К Л I АДМИНИЦЛ

./и юру пане
в Кюстендилско с юпанката посре-
ша лазарките с жнтни зърна от ре-
шето. а те ги събират и слагат после
в хамбара си. за да се напълни с
жито през есента; в Софийско лаза-
риците пеят спецпална песен за ичт -
лип Навсякъде даряват лазарките
с пари, яйца, брашно. мае и пр Сто-
панката изнася брашното в < и из, ко-
ето после гъркулва и по начина на
падането му гадаят за плодородие
Житного зърно, брашното. янцето,
ситото с техните символични значе-
ния допълват стимулирашия харак-
тер на обредността.
Познатое и детски Л. на момнченца
от 5-6 до 10-12 годишна възраст.
нарнчанн също шзарки. Ходят на
групички по няколко деца Едно или
две от тях стават „булки”, забулени
с чернена кърпа. конто иг раят. дока-
ти останалите пеят Обнкновено
подражават на големнте лазарки
Внякои раиони . I продьлжаваи в
неделя на Връбница. като цикълы
завършва на Bi лик и н
= Маринов. ./ Народна вяра и ре-
лигиозни народни обнчаи. В II тбра-
ни произведения I I. С.. 19X1.
530-543; Вакаре и ки. Хр. Лазарици в
Софийско. - ПНЕМ, кн 10-11. 1932.
176-1X7. Йорданова. Л За обичая
лазаруване в Българня IIEIIM.
кн 9. 1966. 107-159. Ко и ва. I За
протеида на пролетните момински
обичаи ( лазаруване. кумичене и бое-
нец I - В Проблеми на българския
фолклор. С.. 1972. 367-372; Вание-
ва. М Лазаруване. С . 19X2
'4 МА1ЧЛ1ЧП ! В\( И // НА
ЛАМКАНЕ/ Сигии iaiobi ши
ЛАМ11ИК = Ллмя
ЛАМИЯ = Ллмя
ЛАМЯ. laMiiH, ламинк - наименова-
нието идва oi ipbUKaia дума “lamia"
и означава митично чудовище, по-
добно на змия и халата. Л е носи-
тел на женского начало и на места
1 Mlbl'JA
1ЛIIIНИ
202
Пръстен с и поражение на лам ч
се осмисля като сестра на змея.
Произлиза от отрязаната глава на
змия, престояла 40 дни в рог от
вол или бивол Прилнча на грама-
ден ГУ ШЕР с кучешка глава и дълга
опашка. Тялото й е покрито с жълтн
люспи Тя е крилата и понякога има
три или седем глави. Живее в пла-
нинскитс пещери или в езеро Пази
водите му и ги пуска на хората. ако
и дадат човешка ЖЕР1 вл По подо-
бие на халата Л води битки със зме-
йовете в небесата. вследствие на ко-
ето се образуват грьмогевици,
светкавици, поройнн дьждове и
градушки. В бьлгарските народни
песни с особена популярност се пол-
зва мотивы за борбата между св
Георги и триглавата Л. След поси-
чането и от храбрив светец змеебо-
рец, от тялото и потичат три реки с
мляко. вино и пшеница. Този сю-
жет намира широко отражение и в
църковната живопис.
<S Георгиева. Ив Българска народна
митология. С., 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения. Т.1. С.. 1981.
Рлчко Попов
ЛАПЪРДА Р Сирии заговезни
ЛАСКАНЕ Р Сирии заговезни
ЛА ГИНН = Исполини
ЛАУСКА = Лехуса, Нави
ЛАФУСА = Лехуса. Нави
ЛАФУТА = Лехуса. Нави
ЛАХУСНИЦА = Лехуса. Нави
ЛЕЛИНДЕН = Аитоиовдвн
ЛЕЛИНО ЗДРАВЕ « БоЖИ Дух
ЛЕЛИЧКА = Шарка
ЛЕЛЯ Р Болест и. Самоднви,
Мечка. Чума
ЛЕМ ПТИР = Вампир
ЛЕПИР = Вампир
ЛЕСА Р Хоро
ЛЕСКА (Corylus avellana)-свешен
и лековито дърво. Според поверием
тя е кум на змията и затова всичи
влечу г и се страху ват от нея. Вярва
се. чс змиите и ГУЩЕРИТЕ могат да
бъдат убити само с Лескова пръчка
Затова овчарите изработват тегите
си предимно от Л., като ги украся-
ват със змиевидни изображения. В
резултат на представата. че Л. про-
гонва злите и болестотворни демо-
ни и сипи, тя се нзползва широкое
народната обредност С лескови
пръчки стопаните гонят магически
змиите на Баба Марта и Благо-
вец. От Л. русалиите правят свои-
те тояги за лечение на самодивско
та болеет. От лесково дърво пока-
кога са тоягите на коледаритеи
суровачките на децата и момцнте
в Сев България. Преди сватбата
всеки момък изработва и подарява
на бъдешата си невеста хуркаот Л
или от дряново дърво. символизм?»
ща стремеж към щастие и дълголе-
тие. С листа и кори от Л. се пригот-
вят отвари и мехлеми, лекуваши
кожни обриви. гастрит, язва и ухаю
но от змия. Вярва се. че ако на
Илинден гърми. лешниците и оре
хите ше бъдат червиви или празни
§ Петров. П. Лечебните свойства
на леската в народннте поверия -
203
ЛЕТЕН СВ НИКОЛА
ЛИЛЕК
ИЕИМ кн. 16. С.. 1974. % Рлчко
Попон
ЛЕТЕН СВ. НИКОЛА = Никул*
ЛЕН
ЛЕТЕН СВ. СИМЕОН = Симео-
НОВДЕН
ЛЕТНИК = Баба Марта
ЛЕУСА = Лехуса. Нави
ЛЕХУСА - 1. Леуса, леунка. лафу*
са. .тафусннна. родилки, роднля - на-
родни названия на родилката в пери-
ода до 40. ден след раждането. кога-
то тя се смята за особено нечиста.
както във физиологичен, така и в
митологнчен план. В този 40-дневен
отрязьк от време. приключваш
обикновено с иърковното пречнства-
не(сарандисване. четене на първа
молитва, чиста молитва). Л. се на-
мира в лиминално (гранично)състо-
яние във времето и пространство™;
тя е между света на ПРАДЕДИТЕ и
света на живите, между смъртта и
живота, между дявола и Господа;
няма установено положение в при-
родата и общест вото. заради което е
особено уязвима от страна на сврь-
хестествените злосторни демони и
сили. а наред с това самата тя е
опасна за околните След раждането
Л. е изолнрана от домочадието - тя
не бива да поглежда никого в лиие-
то. не бива да излиза навьн след за-
лез сльнце. не бива да ходи боса или
да налива вода, тъй като местата.
където стъпва. и водата. която нали-
ва. се смятат за нечисти и носещн
болести и зарази. Л. спазва система
от разнообразии забрани, за да не
попадне под въздействието на на-
вите и самодивите. Наред с това е
обградена от многобройни апотро-
пеи, конто имат за цел да я предпа-
зят от злите духове - метла, маша.
сини мъниста, катран, коэи рог, ни-
щенки. режещи железни предмети.
червен конец, чесьн и др
2. Лауси, лехусннин, лафуонши са на-
родни местни названия и на навите.
а Генчев. Ст. Обичаи и обреди,
евързани с бременността. раждането
и отглеждането на детето. - В Ет-
нография на България Т.З, С.. 1985;
Дражева, Р. Семейни обичаи и об-
реди В Пловдивски край. С.. 1986;
Цепенков, М. Навите по лехусите. -
СбНУ кн 13, С.. 1896 Ъ Рлчко
Попон
ЛИЛЕК = Щьркел
ЛИСЕ = Елисей
ЛИСЕЙ = Елисей
ЛИСИЦА - един от главните персо-
нажи в бьлгарските народни приказ-
ки за животни. Л. е символ на хнт-
рнната и нзмамата. заради което е
наречена кумица (Кума Лиса. Кума
Лисана). С нея се свьрзва устойчив
кръг от сюжети: Л. краде риба; вьл-
кът носи здравата Л. на гьрба сн. Л.
се жени за котарак; Л. съдия или
кръетница и др. В повечето приказки
Л. е представена като лукава, крад-
лива и способна да се измькне от
всякакво положение; тя е зла и от-
мъстителна Наред с това в други
разкази с нея е представена и темата
за възмездието: тя често бива над-
хитрявана (от Косето-Босето. котка-
та или човека) и получава съответ-
ното наказание Във всекидневието
появата на Л. се тълкува двояко:
според местните поверия ако Л. пре-
сече пътя на човек. това е и добър. и
лош знак.
§ Етнография на България. Т.З. С..
1985; Маринов, Д. Избрани произве-
дения. T.l.С.. 1981. ЪРлчко
Попон
ЛИТЕР = Вампир
ЛОШИ ОЧИ = Уроки; Р Вторник,
Петък, Ден
ЛУД ВТОРНИК Р Русалска не-

•iv ax hi.и i*
1Я< 1ОКИЦА
204
ДЕЛЯ
Л> ДА НЕДЕЛЯ = Тодорова ni.ii -
ля
.15 ДА ГРЯДА/1 Тодорова hi ,ц -
ля
.1У К АВИ Я = Дявол
Л> НА = Месечина
ЛЪЖИКЕРВАНКА = Керванка
ЛЮТА Р Горещнини
ЛЯВА ВОДА Р Вода
ЛЯВО - митологичен символ на ло-
шото и опасного в традиционната
култура. Според повернето дяпо-
ЛЪТ седи на лявото рамо на човека,
а ангелы - на дясното Ако кон
ровн с левия сн крак. това е знак, че
стопанинът му ще умре Младожен-
цнте влизат в нови я си дом с десен
крак При сватка булката мята
даровете на гостите на дясното
рамо. а при cmt.pt дарът се поставя
на лявото рамо Ако дясното око на
човек ..играе". това се смята за щас-
тливо предзнаменование. ..играе" ли
лявото - на беда е Новороденото за-
суква за първи пьт кърма от дясната
грьд на майка си Ако плодът про-
мърда в утробата от дясно. това е
знак, че ще се роди мъжко дете В
този смисьл Л. сьответствува на
смъртта. ношта. жената Место е
вьв връзка с магическите практики
с вода, налята от ляв вир. ляв завой
на река или лява воденииа(чисто ко-
лело се вьрти наляво) се правят и
развалят магии. С такава вода бод-
ните се мнят и къпят за здраве. Ха-
рактерно за Родопската облает е /ч-
вопю хоро, което се играе на Гер-
гьовдбн.
§ Георгиева. Пи Българска народна
митология С . 1983; Спюйнев. А
Българските славяни Митология и
религия С . 1988 Рачко Попов
ЛЯСТОВИЦА - според преданието
е произлязла от невеста. Тя била
много срамежлива и гоняла пред 205
свекьра и свекърва си повече от три
години Всичкн я сметнали за няма
и затова решили да потърсят нова
сьпруга. Довели втората жена вкъ-
щи и. прели да и облскат булчинс»
те дрехи. срамежливата невеста по-
говорила за първи пьт. Тя прокле.ъ
всичкн и лнтнала през комина наго
ре Свекърът се опитал да я хване i
полите, но в рыдете му останали
само гайтаните Затова на Л. опаш-
ката е разделена. След този случай
невестите преставали да говеят тот
кова дьл1 о време. За бьлгарите Л.е
символ на настьпващото при родне
обновление, на Слънцето и на жмт
неут вьрждаващото начало. С нейно
то пролетно илване на Благовец
или наев. Че гирисе стопаните мр
ват. че новпят сезон е започнал То
гава се свалят МАИЕНИЦИТЕ и се
скривит под камък. за да се преде»
же каква ще бьде годината В Родог
ската облает децата изработватнз
Бака Маи а малки Л. от лескою
дьрво. конто вьртят с помощташ
въженце. С тях обикалят по къшите
и приветстват стопаните с насты»
шата пролет Нзпьлняват специи»
обредни песнички - пожеланияза
здраве и благополучие Даряват»;
яйца, кравайчета и сушени плодове
Соларната символика на Л. прозкр'
ясно вьв фолклорния мотив за же-
нитбата на Слънцето. Когато Спи
исто си харесало за жена мома Гро?
ланка и се оженило за нея. девой»*'
не проговорила до 7 или 9 години
Тогава Слънцето решило да сео«
ни за Денина Нещастната Грозди*
ка помолила Гек под да я превърне
в Л Всеобщо е суеверието. че мест»
та. където Л. е свила гнездо, не мо-
гат да бъдат омагьосани. В кыш с
Л. гнездо има шастие и изобилие..1
1Я1НЛ НИ Ю ЛКА
МАГЛА САМОДИВА
не бива да се хваша или убива. заши-
то ше умрат родителнте на злостор-
ннка. С лястовичи гнезда се разва-
лят магии за омраза Те се използу-
ват и в народната медицина като лек
срсшу безплодие.
ё? Маринов. Д Избрани произведе-
ния T.I.C.. 1981; Матов, Д Бележ-
ки върху българската народна сло-
весност.-СбНУ. кн. 10. С.. 1894.
Рл чко Попон
ЛЯТНА НИКУЛКА = Никулден.
Никулден. Сурнаки
ЛЙТО - основен сезон, олицетворя-
ващ Слънцето, топлината и живо-
та. Съобразнос традиционная наро-
ден календар, годината се дели на
два природнн и стопански цикъла -
замен и лстен. За ориентира на това
деление служат Димитровден и
Гергьовден. Народната поговорка
гласи: „Св. Димитьр носи зима, а св.
Георги - лито**. За бьлгарите про-
летта и есента нямат ясно изразено
самостоятелно значение Пролет га е
равнозначна на Л . а есента - на зи
мата. И тьй като Л. е символ на
младостта. живота и плодородието.
то неговият предвестник е възпят в
народните песни като „зелен", „х\-
бав". „милен св Георги" Според
преданието някога на земята имало
само Л. и поради топлината на слън-
цето всичкн животни придобили ог-
ромн и размери - най-вече ЖАБИТЕ,
змии ге и гущерите. Един жабок
(според друг вариант - смок) поис-
кал да се ожени за обикновена де-
войка Батата не бил съгласен и се
помолил на Господа (на св. Итя
или св Никола) да пусне ледени
вихрушки и снегове, за да замръзнат
жабоците годсжари по пътя. От то-
гава Бог решил да даде на хората
шест месеца зима Сезоните се уп-
равляват от „знмнн" и .летни"
светци. конто обличат или събли-
чат шест кожуха и отиват да се мо-
лят Богу за зима или за Л. Господа-
ри на летните горешини са светците
близннци Петър и Павел, Вартало-
ме й и Елисей. О.'не на Марина и
Илия. В съответствие с географски-
те и климатични особености в раз-
личните области най-топлите летни
дни са Петровден (позната е пого-
ворката: „Ивановдснскн студове и
Петровденскн жегн"). ГоРЕЩНИЦИ-
IE и Протуягус (I авг. - според
представите в Странджа на този ден
земята завира девет пъти и телата
на всичкн мъртъвци се разлагат).
Л. продължава до I )реображение.
когато „времето се преобръща" (но-
щи те и водите на морето и реки те
изстиват). до Голямд или Малка
Богородица, до Симеоновден
или до Кръстовден
S Попов. Р Светци близнаци в бъл-
гарския народен календар. С.. 1991
• Р»чко Попон
MAI ДА С АМОДИВА Р Слмоди-
ва. Крали Марко
। МАГЕР Р Оброк 2
МАГИЧЕСКИ ЗНАЦИ = Амулети
МАГЙЯ -съвкупност от действие
(обред) н слово (заклинание, баене).
основана върху вярата вьв възмож-
ността да се повлияе по свръхестес-
твен начин на определен обект или
явление Най-често тя бива положи-
телна (бяла М.) и отрнцателна (чер-
на М.) Според не съвсем изчерпа-
телната класификация на Дж Фрей-
зър. възпрнета и от М Арнаудов, М
се делят на имитативни и контагноз-
МАГИЯ
МАГИЯ
MAI ИЯ
МАГИЯ
206
ни. Според френските представите-
ли на социологичного направление в
етнологията А Юбер и М Мое М
биват ръчни (действия) и словесни
(заклинания) С. Токарев разграни-
чава шест типа М I тип е контакт-
напю М . основаваша се на непос-
редственото соприкосновение (носе-
нето на амулет предпазва от демо-
ни и болести; целуването на ръка на
жреца, старена, свешеника води до
опрощаване на греховете; скритите в
дрехите скилидки чесьн или стрък
пелин пазят човека от каракон-
ДЖОЛИ, ВАМПИРИ И РУСАЛИИ) II
тип е имитативната М.. основана
върху убеждение™, че всяка имита-
ция на движение или действие по-
ражда нешо сходно по силата на ана-
лог ията (при обичаите за дъжд же-
ните поливат обидно с вода Пепе-
руда та. за да завали; при заклаж-
дане на седянката момите влачат
тиквени стебла, за да се влачат ерге-
ните след тях; когато жените разда-
ват на Тодоровден хляб, те цвилят и
се ритат по подобие на кобилнте. за
да се раждат кончета, на Бъдни ве-
чер стопанката кара децата да лягат
плътно върху постелята. за да лягат
от плод нивите; по време на своя ри-
туален танц лазарките трябва да
подскачат високо. за да израснат ви-
сок и посевите.) Ill тип е инициа та-
ти М.. наричана оше „магията на
първия ден". От този тип е обредно-
то полязване - гадание по първия
гост. Ако поаезникьт е добър и имо-
тен човек. годината ше бъде здрава
и плодовита. Ако. отивайки за първа
оран и сеитба. стопанинът срещне
жена с пълни ръне или менци, вярва.
че хамбарите му ше се напълнят с
жито. Ако напролет той чуе първото
кукане на кукувицата с пълни
ръце, ше бъде здрав и богат. IV тип
е контагиозната М . основаваша «
на вярването. че контактът с пред-
мети или вещи на ладен човек е рав-
нозначен на контакта със самия
обект. Когато се отива при баячка.
се носи дреха на пострадалия. Кон-
то болен човек отива на лековит н>
вор или преспива в параклис, той ос-
тавя косъм или конец от дрехата си.
за да остави болестта Най-често
вредоносните М. за разболяване in»
разделяне се правят с коси, нокти
или брадва конто се осмислят като
заместители на самата жертва.
Дрехите. с конто е починал човекзт,
се изгарят или изхвърлят във вода,
за да не се връша смъртта или ду-
шата му вкъши V тип М е очисти
тезна или профилактична - с неяа
цели прогонването на злите субста
ции. Към този тип М принадлежат
обредното къпане в роса или река на
Гергьовден и Еньовден; паленето
и прескачането на огьн през мартея
ските празници (Баба Марта. Бла-
говец, Свети Четирисе. Еремия)
дрънканетос тенекин и предизвик-
ването на шум по време на обредно-
то пропъждане на змиите напролет
и по време на гоненето на змей при
суша; опалването на младоженци
те и мъртвите; стрелбата с пушки
през ЗАГОВЕЗНИ и против ГРАДУШ-
КА. И последният VI тип е вербам-
та или с.ювесната М.. почивашаш
вярата в силата на елового. Тя е
компонент на почти всяко магичеою
действие и бива положителна (доб-
рого слово е благословия) и отрииа-
телна (лошите думи са клетва,
анатема).
Според преследваната цел М. се
подразделят на няколко вида: воен-
на. вредоносна, полова (любовна)
лечебна, стопанска. метеорологична
Военната М. цели осигуряването на
207
благоприятен изход от военни дейс-
твия и увеличаване храбростта и си-
лата на войните. Така например бъл-
гарите вярват, че роденото с „риза"
(плацента) дете е особено устойчиво
и „него куршум не го лови". Затова
от тази риза майките правят амуле-
ти, конто дават на синовете си. кога-
то ги изпрашат войници. Вредонос-
ната (черната) М. заплашва живота и
здравето на обскта, към когото е на-
сечена. Най-често тя е от контагио-
зен тип. Магьосницата прави муска
от косм и и нотки на жертвата, слага
свинска мае, восък или сапун. Тези
предмети се заравят под къшния
праг, в стената или в градината.
Действието е съпроводено и от вер-
бална М.: магьосницата бае и закли-
на. човекът .да се топи като сапун".
Подобен ефект се постига и чрез за-
равяне на развалени яйца в двора.
От вредоносен вид са М. за „завърз-
ване" на младоженци, целяши лиша-
ването на младите от полова потент-
ност. Обикновено магьосницата за-
равя конец, на който е направила де-
вет възела, и заключен катинар
Щом младоженците преминат през
това място, те не могат да изпълнят
съпружеското си задължение. Осо-
бено широко разпространение имат
стопанските вредоносни М. за краж-
ба на чуждото плодородие от нивите
и чуждото мляко от стадата. Те са
съсредоточени календарно към
празниците на св. Георги и св.
Еньо. Магьосницата отива преди из-
грев сльнце на нйвата, сьблича се
съвсем гола, яхва кросно и обикаля
три пъти засятата площ. После от-
къева двойните класове (т.нар. май-
ки) и ги хвърля в своя харман. Така
тя измамва житото от хорските
ниви Любовната М. се използува
широко в предбрачната възраст. Ма-
гии от този вид изпълват обредното
заклаждане на моминските седен-
ки влачене на клони от реката, изп-
ридане на нишка и наклаждане на
огьн. за да „горят ергените по моми-
те". Любовни магии съпътстват сб-
редите ладуване и пепелница. За
да бъде девойката харесана и обик-
ната. тя поставя тайно в храната на
своя избрании парче от изсушен
прилеп, за да прилепне той към нея
Лечебните М. са особено разпрост-
ранени. Те целят както предотвратя-
ването на опасност от заболяване,
така и самото прогон ване на болест-
та или по-продължителното и лече-
ние. Към сферата на лечебните М.
принадлежат басисто против уроки
и страх (леене на куршум); полив-
ките с билкови отвари; запойването
и захранването; ритуалното извеж-
дане на болестите от селишето и пр.
Стопанската М. има за цел осигуря-
ването на благоприятен изход от
всяко аграрно начинание (заравяне
на червено яйце и колене на петел в
първата изорана бразда; издояване
на първото мляко през кравай или
пръстен; изплитане на божа брада
от последиите неожънати класове.
поставяне на орехи и ябълки в семе-
ната за посев и др.) Често стопанска-
та М. е свързана с лова, риболова,
занаятите и търговията. Ловците ос-
тавят пушките им да бъдат преско-
чени от бременна жена или близна-
киня. В предната част на лодките си
рибарите колят петел, за да им е
спорен уловът. Метеорологичната
М. има за цел да въздействува върху
природните стихии. При градушка
мъжете стрелят с пушка, за да изп-
лашат орела. който води облака.
Жените хвърлят железен предмет и
карат децата да гьлтат ледени зър-
на. Против суша те обръщат косте-
МАГЬОГНИЦЛ
млгьйсница
нурките по гръо и хвърлят заешки
главк в реката. Не мнят косите си
през Тодорова i а неделя, за да не
пада грьмотевица вьрху тях,
= Арнаудов, М Студни вьрху бъл-
гарските обреди и легенди T.I. С.
1971. Вакаре и ки. Хр. Етнография на
Българня С.. 1974, Гоев. А Урочас-
ването Бьлгарска народна магия
Габрово, 1992. Hubert. А, Л/. Mauxs.
Esquisse d une lheone generale de la
magic. - L'Annee Sociologique. VII.
1902-1903. Токарев, C.A. Сущность
и пронзхождсние магии. - Труды
Института Этнографии. Т, 51. М .
1959. Фрейзър. Дж Златната клон-
ка С . I9S4; Стоитов. А Магии за
любое и вреда. - ПСп. кн. 55-56.
I Х98. Si Р.\чко Попон
MAI БОСЫ ИЦА. sial ёснина. джа-
дин. вещица - ЖЕНА, която се зани-
мава главно с вредоносна стопанска
магия за кражба на чуждо жито от
нивитс и чуждо мляко от животните
Нарича се още о.чайница, мамиица.
житомамница (Зап Българня и
Тракия); мам.ччка. обирачка (Пирин-
ския край), принтемачка, прав темни-
ца (Странджа). бродница. брудница.
бройн.ччка (Кюстендилско). кушачка
(Прнлепско). Демоннчното пиле с
две главк, което М. излюпва от
япце с два жьлтъка. се наричат
мдмник. Магическою мамене на
чуждою мляко е отнесено календар-
но към Г epi ьовден. докато омай ва-
не то на житото от чуждите ниви ста-
ва в ранно утро преди изгрев слънце
на Еньовден. Сведения за някогаш-
ни магьоснически сборища и бесовс-
ки игрн в нощта срещу Еньовден се
съдьржат в <Бориловня Синодик>
от XIII в и в средновековната апок-
рифна книжнина. От XVIII в е
<Слово ради магесници, самовили и
баснарки ..>. в което всичкн занима-
вшим се с магии хора са ооявени за 209
еретики и последователи надяво-
ЛА. Според народните представима-
гьосннческият талант се прндобнва
по наследство или чрез нарочни пле-
ве! ителни обреди Той е присъшв
по-голяма стелен за жените с по-раз
личен физиологически или социален
статус: според поверията М. ставят
вдовици те. бездетните или преми-
налито критична възраст жени Тесе
отличават с някакъв белег или нелм
- имат червени петна около устата и
по I ялото; погледът им е остър, а
носът - дълъг; гърбави са или на-
куцват Те са заченати или родени
през Мрьсни IE дни. След смытта
душите им не намират покой и се
преврьщат вьв вампири. защото
..са продадени на дявола". М. имат
способността да се преврьщат в жи-
вотин И ПТИЦИ - МЕЧ КА, ЖАБА, БУ-
ХАЛ. КУКУМЯВКА. Когато СПЯТ. ДУ-
UIAl А им излиза от тялото и пьте-
шества по земята във вид на муши-
ца или черна нощна пеперуда (везде-
рица). Затова ако вечер стопаннте
видят такива насекоми в дома си.
убиват I и. за да унищожат саматаМ.
Българската традиция познава кай-
разнообразии магически способи за
кражба на чуждото благо В утрото
на Еньовден М. отива на чуждата
нива, покланя се три пъти и се обръ-
ша с думи кьм светеца: „Знаеш ли.
свети Еньо. за какво съм дошла рос-
на. росна?* После се събличасъвсем
гола (или остава по риза), яхва
кросно или лопата за хляб и обика-
ля засятата площ. В други случаи тя
събира с престилка или кърпа роса-
та от нивата и замесва с нея погача
Откъсва от всеки край по три житии
класа и изрича специални заклина-
ния. След това всички класове се на-
веждали. като само двойннте от тях
MAKABfft
МАЛКА БОГОРОДИЦА
(майки, царе» оставали да стьрчат.
М. ги откъсва и ги хвърля в своя
харман По този начин тя успява да
открадне чуждого жите». Особено по-
пулярен е мотивы за свалянето на
Месечината от М Акты протича
на потайно място (край воденнца. на
мост или кръстопът, в запустял
двор) в навечерието на Гергьовден,
Еньовден или Димитровден. Сва-
лянето на Луната и превръшането и
в крава се извършва от майка и дъ-
шеря, конто кърмят едновременно
мъжки чеда (пли от близнили два
или три пъти жени, конто са намаза-
ли телата си с кръвта на две черни
кокотки). Издоявайкн млякото на
Луната = крава. М. увеличават млеч-
ността на своите животни. а с лунно-
го мляко правят магии за любое и
раздала М. могат да предизвикат
плач и БОЛЕСТИ при децата; те мо-
гат да отнемат гласа на момите и
сексуалните способности на ергени-
те. Като своя покровителка М. почи-
тат св.Ана.
S Арнаудов, Д. Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди. T.l. С.,
1971; Ko.teea, Т. Гергьовден у юж-
ните славяни. С., 1981; Маринов, Д.
Избрани произведения T.l, С.. 1981.
Попов, Р Българските народни вяр-
вания за магьосниците. - Векове.
кн.6. 1985. Рлчко Попон
МАКАВГИ. Макивен, Морйнки,
fci ус, Йгус (1 авг.) - празник. посве-
тен от източноправославната църква
на седемте братя от рода на Макаве-
ите, загинали мъченически за своята
вяра Народного честване включва
най-често първите дванадесет дни на
месеца, понякога - първите шест; в
Охридско - последннте дванадесет
дни от август, наричани с обшото
име Макавеи (Моринки - в Кукуш).
Най-типично за М е дългосрочното
прогнозиране. Всеки М се нарича на
един месец от годината, като се за-
почва от септември. и по времето на
този ден се гадае за времето през съ-
ответния месец Прогностичната
практика е евързана с календарния
момент, бележещ края на лятото.
Това се потвърждава и от вярването.
че на М. времето се завърта към
зима (Радовиш). В района на Родо-
лите и Източна Тракия Егус, Ягуссе
празнува в чест на огъня и на въл-
ка. Във Велес жените не предат. за
да не ги болят пръетите. т.е. да не
изпитваг мъка. Вероятно забраната
е повлияна от етимологията на наз-
ванието. В Кукуш не перат. не къпят
малки деца. В Северозападна Бълга-
рия на първия М. след обща трапеза
на зетьовете у тъета, най-старият от
тях подгонва остановите с толум из
гумното и ги бие. Това се осмисля
като средство за осигуряване плодо-
витостта на добитъка
£ Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения. T.I.C.. 1981,
с.685; Ми .юдинови. Д. и К. Българс-
ки народни песни Загреб. 1861,
с.522; Bacu.ieea, М. Календарик
празници и обичаи. - В: Етнография
на Българня. Т.З. С.. 1985. с.131
Sj Маргарита Васияена
МАЛКА БОГОРОДИЦА. Малка
черква. Малка чорква (8 септ.) -
празник. в който в църковния кален-
дар се отбелязва Рождество Боторо-
дично. Както и другите празници.
свързани с култа на Богородица.
М Б се почита от жените Носят да-
рове в църква. раздават пити. Спаз-
ва се забраната за различии женски
домашни занятия - предене, шиене,
тъкане. чиято покровителка се смята
Богородица. На места в Западна
Българня от М.Б започва сеитбата.
MA IKA КОЛЯДА
На M Б се правят обречены Курка-
ми за здраве, особено на деца.
S Симеонова. Ж Календарни праз-
ници и обичаи - В Пловдивски
край С., 1986. с.227. Маргарита
Василева
МАЛКА КОЛЕДА. Суха Коледа.
Ььднн вечер. Калён вечер (в нзточ-
нобългарските райони). Малою Кб-
лело (Софнйско). Крачун (Плевене -
ко. Ломско). Наялка (Дупнишко),
Баг ни вечер (Кюстендилско). Ььд-
инк. Бблннк < в Максдонската об-
лает) (24 дек.) - денят преди Коле-
да. свързан с приготовленията за
обредната вечеря На М К. ходят
малките ко /ебарчета Вж КоЛЕДУ-
ВАНЕ. БЬДНИ НЕЧЕР.
ё? Bacu.ieea. М. Коледа и Сурова С.,
1988. Габровски, М Маскирането в
бьлгарските новогодишни обичаи -
Бе. кн 3. 1980. 40-49. Ъ Млргари t'А
Василева
МАЛКА ЧЕРКВА = Малка Бого-
родица
МАЛКА ЧОРКВА = Малка Бого-
родица
МАЛОГО КОЛЕДО = Малка Ко-
леда
МАЛЪК СЕЧ КО Р Баьа Марта.
Календар
МАМНИК, мамннче. мамяк. веще-
рииа. мамкина - демонична птица,
най-често пиле, или черна ношна го-
ляма пеперуда (вешерица. мамница).
Тя се излюпва от яйце на черна ко-
котка. което има два жълтъка. Из-
люпва се от магьоснициге преди
Гергьовден или Великден. Според
повернето магьосницата увива яйие-
то във вълна и го поставя на голо в
пазвата или под мишницата си. Носи
го в продължение на 40 дни. след
което от него се излюпва М. Ма-
гьосницата го използва за кражба на
чуждо мляко. жито или мед. Тя
МАМНИЦА
праща М в нйвата и с писуканетоси 211
той мами плодородието. Вярва се.
че ако човек убие М.. от тялото му
изтича краденото мляко, жито, сире-
не или мед. Ако чуят ношем пнеука-
него на М.. стопаните стрелятс
пушки, а ако видят нощна пеперуда.
убиват я и я хвърлят в клозета.
в Дакаре кки. Хр. Бит и език на тра-
кийскнте и малоазийскмте българи
Част I.C., 1935. Маринов. Д. Избра-
ни произведения Т.1, С., 1981.
Ра чко Попов
МАМНИЦА = Мамник, Магьос-
ница
МАМЯК = Мамник
МАМЯЧКА = Магьосница
МАНАСТИР = Оброк
МАНДРАРСв. Константин и
Елена
МАНЕЖ = Годеж
МАРА ЛИШАНКА - 1. Обредна
игра, изпълнявана на Свепиа. Проз-
на сряда. след Великден от моми.
отчасти и от ергени
2. Обредна кукла, представяща жен-
ско антропоморфно изображение,
което дава названието на целия об-
ред М Л. е женска глава (някъдеот
три пьхнати един в друг чехъла. взе-
ти от млади булки или моми), която
изобразява мома или булка съссъ-
ответного забраждане и накити.
Някъде фигурата е в цял ръет. обле-
чена в мъжка риза. Куклата М.Л. се
приготвя от момите в дом. където
няма починали деца. Цялата трупа
излиза на определено място всело-
то. като лазарувала мома с живи ро-
дители носи М Л. Тук протича об-
редната игра М Л. и се изпълняват
хороводни песни, близки по тип до
моминските припевки на ладуване
Присъстват и ергени. Действията за-
одно с песните представят симво-
лично грабене на М Л. от ергените.
МАРЕН
МА f'OII И
т е. грабене на мома за невеста (или
самата невеста, когато М Л. изобра-
зява булка). Целият обрелен комп-
лекс има ясно изразена женитбена
насоченост.
М Л. има и друг смисъл - за предиз-
викване на плодородие Народната
представа. че М Л. е обичай за
дъжд, за предпазване от градушка,
бродници и лоши болести, за пло-
дородие. намира основание в сьдьр-
жанието на играта. След хората и
песните цялата трупа минава през
нивите и спира при реката. Тук мо-
мите (или ергените) топят М Л. (или
я пускат) във водата Налице е акт
на ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, който
може да се тьлкува като общопроду-
цираш Данните за случаи, когато
куклата М Л. е гърбава. грозна и с
др. отрицателни характеристики, на-
мират паралели в пролетната обрел-
ноет на много народи, вкл. славяне -
ките.
Брачната символика на М Л. се
вмества изцяло в контекста на про-
летните момннски обичаи и преход-
ния Великденски празничен цикъл.
В тази връзка остава и идеята за
продуциране на плодородие чрез из-
пълнението на М Л.
« Русев, С. Народни обичаи от Бур-
гаско. - СбНУ. кн 7. 1892. 223-224;
Маринов, Д. Народна вяра...,
587-589; Миков. Л. Български ве-
ликденски обрелен фолклор. С.,
1990, 115-117. Ъ Маргарита
Василева
МАРЕН = Мора
МАРИНА ОГНЕНА Р Горещни-
ци. Лято
МАРИЯ ОПЪРЛИЯ = Огнена Ма-
рия
МАРМАРИН Р КоЛЕДУВАНЕ
МАРМАРКА Р Благословия
МАРНА = Мора
МА РОИ Н = Мора
МАРОЙ = Мора
МАРОК = Мора
МАРТЕНИЦА, марта, маринка,
кнчйлка, байница, гадалушка - усу-
кани червен и бял вълнен конец, ко-
нто според народного схващане
предпазват човека от уроки, зли
очи и демонични същества. Ритуал-
ното кичене на децата и момите с М
е отнесено към първн март или
Баба Марта. М се приготвят от
стара или от чиста жена в навечери-
ето на празника. като се изисква тя
да не е докосвала огыт. В противен
случай М загубва магическата си
сила. М се връзват на ръцете на де-
цата, поставят се като гердан около
шията на момите М. се връзват оше
на плодннте дръвчета в градината и
на новородените домашни животни
Те се носят до появяване на първите
ЩЪРКЕЛИ И ЛЯСТОВИЦИ или до пър-
вото кукане на кукувицата. След
това се връзват на дърво или се пос-
тавят под камък На другия ден де-
цата гледат какво има под камъка -
ако видят бръмбар или червей, вяр-
ват. че през годината ше се плодят
едрите домашни животни (крави.
коне и биволн). Ако под камъка на-
мерят мравки и малки буболечки,
вярват. че повече ще се раждат агън-
ца и коэичкн В Родопската облает
М. са разноцветии - в тях се вплнтат
сини, зелени и розов и конци. По тра-
диция М. се връзва на всяко новоро-
дено домашно животно, за да бъде
здраво и предпазено от уроки С М.
се свиват сватбарските китки, киткн-
те на побратнмите; сватбеното
знаме също се краси с М. Широката
употреба на М. се обяснява с маги-
ческата сила на червения цвят, който
има способността да пропъжда зли-
те духове и болестите Червеният
мы
МАСЛО
вьлнсн конец е най-разпространени-
ят апотропей в народната култура.
„Марта" в Асеновградско се наричат
малки дървени играчки с формата на
лястовици. с конто децата обхож-
дат селските кынн и благославят
стопаните за здраве и благополучие
5 Bacuieea. М Календарни празни-
ци и обичаи - В: Етнография на
Бьлгария. Т.З. С.. 1985; Миков. Л.
Първомартснска обредност. С..
1985. S* Рачко Попов
МАСЛО = Оброк. Служба
МАША, днлаф - железен уред с
форма на дьлги щипци, използван за
бьркане в огьня на огнището. Ос-
вен чисто битова употреба, М има
място и в обредната практика.
Народного вярване и отрежда под-
чертана прсдпазна функция, явно об-
вързана с материала, от който е нап-
равена. с формата и мястото на при-
ложение. Силата на апотропей. с ко-
ято е известно ЖЕЛЯЭОТО. се прена-
ся вьрху направената от него М
Кьм това се прибавя още врьзката и
с огьня и огнището. конто в народ-
ните представи асоциират сьответно
сьс способността да прогонват злите
сили и с култа към мъртвите праде-
ди М. се използва при обредното
гонене на змии и гущери. извьрш-
вано на мартенските празници Баба
Марта. Свети Четирисе. Благове-
щение или Еремия. С М жените
удрят по ръжен. тенекия, произвеж-
дайки силен шум и изричайки сло-
весни заклинателни формули срещу
гонените влечуги. М. се слага при
родилката и новороденото. за да ги
пази. Когато излита навън, родилка-
та носи М пак със същата цел М. се
оставя и при мъртвец, за да го пази
от превъплътяване. М се среща и
при баене против уроки.
<S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигнозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения. Т.1. С.. 1981.
187-188. Георгиева. Ив. Българска
народна митология С.. 1983,65-66.
Sa Маргарита Василева
МЕД - смята се за благословен дар
на природата. за елексир на живота
и символ на безсмьртието - предс-
тава. типична за всичкн древни ми-
тологични системи, обвьрзани с на-
чалните стали на човешката цивили-
зация и господството на присвоява-
щата икономика Почитта към М. и
всестранната му обредна употреба е
неотделима от почитта към пчела-
га. която го произвежда и е един от
популярните символи на ефира. не-
вето и Слънцето. а в християнска-
та митологема - верен помощник на
Господ. Българското вярване. че
гръмотевицата излива М. от пчс-
лините. потвьрждава представата за
него като небесна божествена храна.
Това схвашане отрежда на М. широ-
ко място в празннчната и погребал-
ната обредност. в култа към предай-
те. в обрсдно-магическите действия
за умилостивяване и отпьждане на
болести и сдмодиви. в сферата на
народната медицина. М. се кади на
трапезата на Бъдни вечер. Сурва и
Водици; с М се намазват обредни-
те хлябове за новородено, сватбе-
ните меденици. месени в домовете
на младоженците. някои от хлябове-
те за погребения и помени; с М. се
подслажда вареното жито (ко.шво.
куча) за погребения, помени. задуш-
ници и всичкн видове служба в чест
на покровителя (анонимен прароди-
тел или християнски светец); меде-
ни питки се раздават против чума,
шарка и други болести, изнасят се
по пътища и самодивски места, зада
си отидат болести и самодиви (crad-
ки и медени); с М. и масло маже
213
МЕДСИИК
МЁСЕЧИНА
bpaiaia и Прага младата невеста
при влизане в новия си дом; с М ба-
ячки и лечнтелки разпръскват лоши
магии и уроки и др. Една от най-
разпространеннте народни благос-
лови и гласи: .Да върви по М и мас-
ло".
S Маринов, Д Народна вяра и ре-
лнгиозни народни обичаи - В: Изб-
рани произведения, т.1. С.. 1981,219;
Георгиева, lie Българска народна
митология. С., 1983, 105-106.
Маргарита Василина
МЕДЕНИК = Засевки
МЕДЕНИЦЛ = Засевки
МЕДЖАРОК = Караконджол
МЕЖДА = Граница
МЕЖНИК = Стоили. Змия
МЕЛЕНЕ НА БУЛГУР = Засевки
МЕСЕНЕ НА КВАС = Засевки
МЕСЕНЕ СВАКЯ = Засевки
МЕСЕЦ = Месечина
МЁСЕЧИНА, Мёсец, Луна - персо-
нифицирано сыцество, родено от
брака между небето и земята. М
се намира в непосредствена връзка с
мита за божествените небесни близ-
наци (двама братя или брат и сест-
ра) - първосъздатели на космоса
Според поверията Слънцето и М
са братя или брат и сестра, конто в
началото били неотлъчни и светели
с еднакво силна светлина Но в ре-
зултат на скарване помежду им (или
на родителска КЛЕТВА), те били раз-
делени, като М била наказана да
свети по-слабо от Слънцето. Вариа-
нтите на разказа са многобройни: /.
Майката обичала повече първород-
ния си син Слънцето и дъщеря си
Зорницата. отколкото М. и Вечер-
НИЦАТА. 2. Майката проклела Месе-
ца заради това. че се влюбил заедно
с брат си - Слънцето, в една земна
девойка. 3. Слънцето и М. били брат
и сестра, но не се познавали. Когато
порасналн, се влюбили един в друг
и тьй като поискали да се оженят,
майка им ги проклела да не се видят
никога. Затова те се срещат само
веднъж в годината - в деня на лят-
ното слънцестоене - Еньовден 4
Веднъж. когато братът и сестрата се
скарали. Слънцето замерило М. с
шспа пръет (кал, говеждо изпражне-
ние). вследствие на което М. потъм-
няла и получила петна по своята по-
върхност. 5. Една вечер Слънцето и
М видели двама цигани да правят
любое пред кыцата. Засрамили се.
навели глави и М. потъмняла. Вър-
ху лицето и се запечатали обратите
на циганина и циганката. 6 Едно
време Слънцето и М., като ходели
заедно по земята. срешнали едно
болно зайче. М се спряла да му по-
могне и била изоставена от браг си.
7. Когато Слънцето, М и заездите
светели силно над земята и били
много близо до нея. хората си взи-
мали вечер по една звезда, да им
свети вкыци вместо свет. Един цига-
нин поискал да вземе М . но Бог се
разсърдил и я вднгнал на високо. 8
Едно време. когато М. ходела по зе-
мята. една жена я увила с мръсните
пелени на детето си (убола я с коби-
лицата си или с иглата. с която тле-
ла на гергефа). Сърдитата Луна се
вдигнала високо и проклела жената
и децата й да се превърнат в эмейо-
не. Тогава на земята се народили
всичкн змейове и зменцн. Те живее-
ли сред хората (изяждали ги, жене-
ли се за тях), докато св. Георги не
убил майката. а св.Тодор - нейните
деца.
Според отделив представи М. е нап-
равена от питка кал. която Господ
търкулнал в небето. за да гледа тя
какво правят хората нощем. М се
смята и за огледалото на дядо
мСсечинл
МЁСБЧИНА
214 Господ, през което той наблюдава
делата и постъпкнте на земните жи-
тели И накрая М. е произлязла от
крава. Това е кравата на Господ, коя-
то той проклел да се превърне в баба
Месечинка, тъй като изяла връхче-
тата на неговата небесна круша (в
българската народна култура круша-
та место изпълнява функцинте на
световно дърво). В друго предание
М станала крава в резултат на клет-
вата на една магьосница. която
била видяна от нея да прави магии
за кражба на чуждо плодородие и
мляко. Затова българите казват, че
М. има рога, по разположението на
конто гадаят какво ше бъде времето.
Ако рогата и са наклонени надолу.
това означава, че ше вали дъжд.
Народннте обяснения на видимите
петна по лунната повърхност са от-
ново резултат от близначния мит и
представите за свързания с него ин-
цест. Най-често се вярва, че те изоб-
разяват мома с кобилица и ерген с
овчарска гега. Без да знаят, че са
роднини (брат и сестра, братовчеди
или вуйчо и племенница), те се за-
любват и Бог ги наказва за извърше-
ния грях. Съобразно с християнско-
то преосмисляне на мита лунните
петна се възприемат като двама бра-
тя (Авел и Каин), единият от конто
убил другия за парче земя или купа
сено. Фазите на М имат особено
значение в ежедневния и обреден
живот на българите. Периодът на
новолуние - новина, нов дядо. нова
свещ. хсшд песец се смята за особе-
но благоприятен за всяко начинание.
Тогава се правят годежи и сватби;
започват оран и сентба. В този пери-
од. както и при пълнолуние (пь.1ен
песец, пъ.теж) се секат дърва за
строеж на нова къша. за да не ги
ядат червей. Тогава насаждат ко-
кошки. стрижат овцете. разпложда: 215
добитъка.. На пълна М. се влияв
нов дом В периода след пълнолу-
ние - разсип. у сип. гинеж. крапкщ
и зет, (изеден месец). не се предпри
емат никакой семейни и стопански
начинания, тъй като ше завършат
неблагополучно. С появата нанова-
та М са евързани много обредни
действия, целяши магическоосигу
ряване на здраве и плодородие Щом
се появи новата М.. хората не пог-
леждат в нея. а в земята Ако не
спазват тази забрана и погледнат чо-
век. по лицето му излизат луннчкн.
а могат и да му предадат болестта
си. Вярват. че ако детето се роди
при нова М.. то ще е от мъжки пол.
Ако видят новата М. отдясно. вяр-
ват, че ше им върви на добро. Прек-
ръетват се срешу нея, докосватседс
сребърна монета или подскачат три
пъти нагоре. а майките повдигат де-
цата си към нея с пожеланието
„Както се пълни М., тъй да се пьяни
кесията ти!” При нова М момитесе
залавят на хоро (особено при първа-
та „Мартена М " - през месец март)
След това вземат камъче или треси
от двора и ги слагат под възглавни-
ците. Вярват, че ше се омъжатзаер-
гена. когото сънуват през тази нош
При нова М те мият косите си. мда
растат дълги и приготвят чеизаси,
за да се радват на щастлив съпру-
жески живот.
Поради връзката си с женского нача-
ло и силите на хтоноса (жена = лум.
менструален цикъл = месец) М и
нейните фази имат особено значение
в народната медицина и магьоснн-
чеството. Различните болести и
рани се лекуват с баене или полив-
ки при нова или пълна М. „Сваляно-
то" на М . и превръщането и в ..шаре
на крава" е общоразпространена ма-
Mil НИ 1Л1 OBI III II
МЕТЛА
гическа практика за кражба на чуж-
дото плодородие. То е от компетен-
цията на специални магьосници -
най-често майка и дъщеря. конто
кьрмят едновременно. Точно в по-
лунош срещу Дими гровден, Г ер-
гьовден. Великден или Еньовден
тс се събличат съвсем голи, намаз-
ват телата си с кръвта на две черни
кокошки и избират някое потайно
място в двора, хармана, край кла-
денец или чешма. в къшлата или на
крьстопьт, Поставят в средата спе-
циално излечена за случая питка, си-
тото или котел. С питата или със
сено в ръцете те започват таинствен
танц и със заклинания и басне прев-
ръщат М в крава. която слиза на зе-
мята. Издояват млякото й. което
после използват за направа на ма-
гии, за лечение на болести или за
открадванс на млякото на съссдите.
От него дават на ерген да пие. за да
се влюби лудо в някоя девойка. Да-
ват и на залюбената от змей мома,
за да се избави от него. С него на-
мазват вимето на чужда крава. за да
отнемат за себе си млечността й.
Вярва се. че когато М. е свалена,
настъпва лунно загьмнение.
S Георгиева. Ив Българска народна
митология. С.. 1983; Ковалева. Й.
Народна астрономия и метеороло-
гия.-СбНУ кн.ЗО, С., 1914; Полое.
Р Светци близнаци в българския на-
роден календар. С., 1991. Рлчко
Попов
МЁСНИ ЗАГОВЕЗНИ - празник с
подвижна дата в календара, опреде-
ляна по фазите на луната и в зависи-
мост от Великден. Винаги е осем
седмици преди това и в неделен ден.
Вечерта на М.з. в семесн кръг се
слага обредна трапеза с месни ястия
(обикновено кокошка) и се заговява
от месо. Някои данни сочат жертве-
ния характер на птината (кокошка
или петел), насочен срещу активизи-
раните в този период сили на хтоно-
са. В съботата преди М.з. всички
българи извършват поминални об-
реди в чест на мьртвите - Голяма
задушница, Големи оду ши, Голяма
одуша. Жените раздават на гроби-
щата хляб. някакъв вид тестено яде-
не. варени яйца, сирене
в Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения T.I.C., 1981,
с.495; Василева, М. Календарни
празници и обичаи. - В: Етнография
на България Т.З. С., 1985, 110-111;
Спшменова, Ж. Календарни празни-
ци и обичаи. - В: Пловдивски край,
С., 1986, с.258. Ъ Маргарита
Василква
МЕТЛА - предмет от бита, употре-
бяван прсдимно от жената. Използ-
вана за събиране на сметта, М. има
определено място и във вярванията,
обредите и народната медицина.
Вярва се, че ако мома се бие или
бъде заметена с М.. няма да се омъ-
жи Прескачането на М. се смята за
грях. М , направена от набрана на
Еньовден метличина, се евързва
със способността да предпазва. При
родилката и новороденото освен
предметите. определени от народна-
та вяра. се оставя и М„ която може
да прогони злите демони нави. Ос-
вен със силата, която носят набрани-
те на Еньовден растения, тази спо-
собност се евързва и с представата,
че докато навите преброят многоб-
ройните стръкчета на М.. нощта Пре-
валя и не могат да напакостят на
майката и детето. За предпазване от
зли сили използват М. и на Игнаж-
ден, като всеки дошъл вкъщи вън-
шен човек трябва да седне за малко
върху нея зад вратата. Практиката
| МЕЧКА
МТЧКА
16 се осмисля в общи я обреден кон-
текст на празника - за доброто бъде-
що мътенс на кокошките. От М. се
приготвя обредната фигура Герман
в регионално ограничения (Плевене -
ко) вариант на едноименния обичай.
I практику ван при продължнтелен
дъжд и киша Момнте-пеперударкп
открадват от никоя къща М.. у виват
я в парцали. а дръжката й изобрази-
ва човешка глава (вж. Пеперуда)
Позната е лечебна практика против
уплаха. при която се използва М.
Назоваването на М. се среща и в ба-
яния пак във връзка с прог он ване на
| БОЛЕСТИ.
S Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигнозни народни обичаи - В Изб-
рани произведения Т. I. С.. 1981,
194-195.373; Георгиева. ИВ Бъл-
гарска народна митология. С.. 1983.
65. 139. 166.ЪЛ/о-/ КРИТА
Вас 4.1 ERA
МЁЧКА - животно, обект на култо-
ва почит. За българите М е зоомор-
фен митологичен символ на плодо-
родието и майчинството. Според
етиологичната легенда М. е произ-
лязла от момиче. Една зла машеха
вечно прашала доведената си дъще-
ря на реката и я карала да пере черна
вьлна. докато побелее. Злочестото
момиче се помолило на Господ да
го избави от бедата. Бог посъветвал
девойчето да метне вълната на гър-
ба си и го превърнал в М. Затова М
ходи нзправена и лапите и са като
човешки рьце В българската народ-
на проза е познат мотнвът за брак
между момък и М,. за облог между
селянин и М . за М.. която помага на
загубилите се в гората моми да на-
мерят пътя до селото. В чест на М.
се почита Мечкинден ( Андреев-
ден). Преданието разказва. че вед-
нъж. когато св Андрей орал нивата
си. една М дошла от гората и изяла 217
вола на свезена Той я хванал. обуз-
дал я и я впрегнал в ралото. Според
друг вариант св Андрей бил само-
ген пустинннк в планината. Той опи-
томил една М . яхнал се на гърба н и
така слязъл до близкий манастир. за
да присъствува на религиозната
служба Затова светецът се тачи като
господар на М На неговия празник
жените варят царевица и я хвьрлят
през комина нагоре с пожеланнето:
„На ти. Мецо, кукуруз" На Андреев-
ден младнте булки не работят нишо.
за да забременеят. Вярва се. че М
излиза от леговището си напролет -
на Благовец, а се скрива отново
там заедно със змии ТЕ и едмоди-
вите на Секновение. На Благовец
или Гергьовден тя се изкъпва в ре-
ката. след което народната традишн
позволява къпането във вироветеи
потоните. До късна есен по сената
обнкалят мечкари Идването на меч-
кар с М е добро предзнаменование,
то е знак за дебела снежна покриви,
за здраве и обидна реколта. Болюпе
се оставят да бъдат прескачани и
тъпкани от М Жените взематня-
колко косъма от М. Козина, която се
смята за особено лековита. С тях се
кадят урочасани и уплашенидеца
Представите за М. като символ на
плодовитост и раждаемост (на зем«-
та и на жената) намират израз в об-
ред нсктта на българите. Персонажи-
те мечка и мечкар са типични за КУ*
керските игри и за карнавалните
обичаи БАБУГЕРИ И СУРВАСКАРИ В
Зап Българня. Пак в съшия район
преди сватбата годеницата се преоб
лича като М. и изпълнява своеобра)
но обредно хоро с останалите девой-
ки. С помощта на мимиката и тайна
тя пресъздава мита за превръщанетс
на момичето в М.. която е преслед-
МЕЧКАР
Миши прЛтници
вана от сргени или турни Обредът е
известен като момино оро. В българ-
ския фолклор представите за М ко-
релират с вярата в змея и чумата.
Едно от най-честите превъплъшения
на горската или планинска змеица,
която е влюбена в овчаря, е в облика
на М Щом М. се доближи до него,
тя се преврыиа в чудно хубава мома
„със златни фустани". Друг песенен
сюжет разказва за Господ, който
изпраша чумата при хората и я съ-
ветва да се появи пред тях като М
стръвница В народните приказки М.
е наречена ласкано Баба Меца и в
повечето случаи е олицетворение на
тромавата сила, непохватността и
глупостта.
S Георгиева. Ив Българска народна
митология С., 1983; Краев, Г Меча-
та комедия в рускага и българската
фолклорна обредност. - В Пробле-
ми на българския фолклор Т.8. С..
1991; Марате, Ив Култът към
мечката. - Изкуство, кн.4. 1983, По-
пов. Р Към характеристиката на
българските вярвания за змея - БЕ
кн), 1983. ЪРлчко Потт
МЕЧ КАРР Ку Кери. Преоьличане
МЕЧКАТА = Звезди
МЕЧКИНДЕН = Андреевден
МЕШЕ = Ды>
МИТРОВДЕН = Димитровден
МИША СВАТЬА Р Миши празни-
ци, Мишка
МИШАКО = Миши празници
МЙШИ ПРАЗНИЦИ, Мйшнндеи,
Мншкинден (Изт. Българня), Потан-
ин, Пот аншляк (Зап. Българня), Ми-
шовйна, Мншако, Очбвден (Югозап.
Българня) - празници в чест на
мишките, почитани в един или три
(рядко седем) дни. М.п. имат раз-
лична календарна обвързаност Най-
често са в деня на християнския
светец Нестор (27 окт.) - в ареала
на Сев. и Зап, Българня В Изт. Тра-
кия се почитат на се. Катерина (24
ноем ), смятана за покровителка на
гризачите; сред рупците в Странджа
и Родопите и при преселннците в
Добруджа М.п. се тачат на Трифун-
Чите (1.2 и 3 февр.); у македонските
българи, на места в Добруджа и
Странджа - на Песи ПОНЕДЕЛНИк;
сред западнотракийскнте преселни-
ци - на първите Погани дни след
Коледа Вьв всичкн вариантн става
дума за гранични период» в циклич-
ного годишно време.
Обрсдността на М.п. се определи от
старинни езически поверия за миш-
ка та като вьпльшение на демонич-
на хтоннчна сила. Функционално
тази обредност е однотипна и насо-
чена към неутрализиране и прогон-
ване на вредннте за човека и стопан-
ството животни. Включва трудов»
забрани и магически действия, из-
пълнявани предимно от жените. Не
се работ»! с вЪЛНд; не се решат; не
се използват остри предмет»; не се
отварят сандъците с дрехи, качето
със сланина, сандъка с брашно и др.
Пред» изгрев слънце жените замаз-
ват с кал пода при oi нище ю, в че-
тирите ьгъла на стая та или само
дупките на мишките. за „да зама-
жат" очите и устата нм. В Източна
Тракия стопанката шие вьрху парче
плат, за да „зашие" устата на миш-
ките и го хвърля в огьня. Символич-
ните магични действия са подсилени
от съответен диалог. Сурова цареви-
ца (жито) хвърлят при чужда ограда,
за да прогонят мишките.
За прогонване и уншцожаване на
мишките се изпълнява и обичаят
Миша сватба, който в отделни слу-
чаи съвпада по време с М.п.
<3 Арнаудов. М. Български народни
празници. С.. 1943, 104-106; Гребе-
МИШИНден
МИ 111 КАР
норова. С t.. Р Попов. Обичаят
„Миша сватба" у бьлгарите. - БЕ,
кн 3. 1987. 35-43 Маргарита
Василева
МИШИНДЕН = Миши празници
МИШКА, поганец,бугаиец - в живо*
тинския митологичен код е олицет-
ворение на нечистите хтонични
сили Според преданието М и вени-
ки вредни насекоми и влечуги налез-
ли от корема на дяволд (на един
безбожник), спукал се от миризмата
на тамяна (пробит от меча на св
Нестор). Вярва се. че душите на пре-
вьплътените НЕЧИСТИ мъргъвци.
както и всичкн останали демони,
могат да се преврьшат в М В чест
на М бьлгарите почитат Мишите
празници. конто са отнесени кален-
дарно към деня на св Нестор. Три-
фонците. св. Легка, св. Катерина
(Южна Тракня) или Леси понвдел-
ник от Сирната неделя През тези
дни се спазват различии забрани и
думата М. не се изговаря. Гризачите
се назовават с табуистичните имена
чо.чци или г.пхари За да се избави
от тях. населението в Странджа и
Троянския Балкан им организира
символична сватба Обредът е поз-
нат като пиша. пишкина или зш-
шешка сватба. Две жени едноимки
улавят мъжка и же иска М. и ги стък-
мяват като младоженци Поставят
ги в кошница, дървена гавайка или
кратуна. эавързани една за друга с
въженце. Цялото село се събира и
под съпровода на сватбарска музика
из вежда М. извьн землището - в
гората, на висока могила или при ре-
ката Някои от момите и ергените
стават „кумове", „девери" и „зълви"
на М. младоженци В гората или на
могилата М се пускат на свобода
(или се хвърлят в реката да се уда-
вят). като се вярва. че след тях те
тръгнат всичкн домашни и полски
М. После се нарежда тържествена
обшоселска трапеза. Със символич-
ного погребение - сватба на М се
цели магического им прогонванеот
селишето. С М са свьрзани различ-
ии поверия Ако М премине през
разкрача на човека. ше го сполети
нещастие Появата на многоМ през
годината е прокоба за студена зима,
за глад и болести. Ако в кыцата се
въдят много М . вярват, че никой от
домочадието краде.
S Гребенарова. Ct.. Попов. Р Оби-
чаят ..Миша сватба" у бьлгарите -
БЕ. кн.З, 1987 Рачко Попов
МИШКАР = Стоили. Змия
МИШОВИНА - Миши празници
МЛАД ДЕН = Hi нажден
МЛАД ОГЬН Р Огьн
МЛАДА ГОДИНА = Из нажден
МЛАДЕНЦИ =Св Чегирисе
М.1ЯКО - в древните митологичми
системи се мисли. подобно на меда
за небесна храна. елексир на живота
Това схвашане според някои «сле-
дователи е обвързано вьв времени
появата на скотовьдството - сакра-
лизация га на кравата и бика и
включването нм в нпостасите или
атрибутнте на редина божества,
представите за Месечината като
крава с рога, за облаците като крави
за змея-медиатор, който като мы-
ния пне М. от облака-крава.задм
да. който се представя като доенеь
небесните крави и др. са митолопв-
ната основа, далечен отглас на когт
са и българските народни вярвания.
култовите и магическите действие.
М В българска среда, както и у и-
кои славянски и балкански народ?.,
са запазени вярванията за врьзкаю
М. с Месечината (магбосниши
свалят и доят и с М. правят магии
за превземане млечността и масле
МОДУС МОЛИТВА
ността на добитъка), със змея (спо-
ред песни и предания го хранят и ле-
куват с М ). а на по-ниско митоло-
гично равнише - със смока, конго
бозае от крави и жени кърмачкн или
със тмия I а. конто, влязла в стомаха
на хората. може да бьде извадена
оттам с горещо М и др.
Всеобщи разпространените вярвания
за вьзможността да се ограби млеч-
ността на домашните животни. но
така съшо и да се умножи. пораждат
множество апотропейни и продуци-
раши обредно-магически действия
напр М. назаем не се дава при отел-
ване на кравата, първите капки црък-
ват в черупка от ЯЙЦЕ и я залепват
на обора; първо задояване на крава и
овце правят през прьстен, гривна,
колаче с дупка или през изсушена
змийска глава, пьрвото издоено М.
заравят в земята или пускат в река-
та, предпочитат бяла овца за първо
задояване на стадото и бял конец
(или бял и червен) за закичване или
прескачане от млечните животни; не
вкусват първо издоено М . ако не са
раздали най-напред за мъртвите или
на чужди хора; с пьрвото за година-
та овче М и сирене на Гергьовден
пръскат и замерват младите БУЛКИ
и бременните, за да са плодовити и
млечни.
Принадлежността на М към първия
член на опозицията небе-земя личи
и от включването на М. (равнознач-
но като негов продукт) в популярна-
та българска благословия за успех
„по мед и масло".
е- Георгиева. Ив. Българска народна
митология. С.. 1983,25-26. 105;
Дражева. Р Етнография на Бълга-
рия.т.Ш.С., 1985. с. 223.
Маргарита Василева
МОДУС = ( н Модк I
МОЛЕБИЯ = Покрести
МОЛ И1 ВА Р Сурвакане
МОДУС = Св. Модест
МОЛУСТУ = Св Модест
МОМАРИ /Chaika
МО.МЕНЧЕ = Евреиче
МОМИНО ОРО Р Мечка
МОРА, мура, мурава, умор, у мари-
на. марок, марбии, марен, марка, ма-
рой (от славянская корен мор/мар =
смърт, мор) - персонаж от низшата
митология (демонолог пята), оли-
цетворяващ едноименната болеет В
апокрифните средновековни молит-
ва M. се идентифнцира честос be-
iiihiiai а и вампира Тя е сродна и с
друг демоничен болестотворен пер-
сонаж. известен като дидеин или ди-
дейко. М се осмисля като невидим
ношен дух, който идва при спяшите
хора и ги натиска и мъчи. Жертвите
чувстват тежест в областта на г ър-
дите, имат затруднено дишане, в ре-
зултат на коего плачат, стснат, бъл-
нуват и викат на сън На сутринта по
телата им се забелязват големн
сини пегна. За такива хора народы
казва, че ги е „била или натискала
М." В отделни случаи се вярва. че
М. е душатл на превъплътен нечист
МЬРТНЕЦ. Тя излиза ношем от гроба
и във вид на птица или пеперуда из-
лита и огива да измъчва спяшите
Може да извне тяхната кръв по по-
добие на вампира На страдашите от
M. хора се дава да пият „реза" -
жълтеникава течност от жлъчката на
воловете Край постелята им пръе-
кат осветена вода и поставят Еванге-
лие и крьст.
Вероятно това существо (мъжкият
ипостас) е аналог на Черен бог (Мер-
нобог) от пантеона на южните сла-
вяни или е едно от неговите прозви-
ща.
‘3 Георгиева. Ив Българска народна
митология. С.. 1983; Д\кова. У.
мост
мотови зкл
220 Названия на демонични сьшества от
общослав мор в българския език. В
Бзик и поетика на българския фолк-
лор С. 1980 Рлчко Попон.
А нлни Cion НЕН
МОРИНКИ = Макавей
МОСТ - от митологична гледна
точка своеобразна граница между
земния и отвъдния свят, тъй като
според народннте представи пътят
на душите към задгробния живот
преминава през река Затова в дрехи-
те на всеки покойник се слагат пари,
за да може да заплати с тях на лод-
каря. който ше го отведе пред Божия
съд. Вярва се оше. че тънък колкою
косъм М раздел я ада от рая По
него могат да преминат само души-
те на праведните хора По тези при-
чини всеки М. се осмисля като мяс-
то. където земното и отвъдното се
пресичат Народната традиция заб-
ранява да се минам през М. след за-
лез слънце или да се ходи за вода,
тъй като в нея ..спят всички дяно-
ли" Ношем до първи петли под М.
се събират самодинше. 1 алась-
мите и караконджолите Там се
явява и сянка га на вградения в М
човек Под М вечер магьосниците
събират вода в сито и с баене сва-
лят Месечината. Под М. се извър-
шват най-разнообразни лечения -
там се правят поливки на бездетни
съпрузи и на ..завързани" младожен-
ци На М или на брод девойките в
предбрачна възраст изпълняват оби-
чая кумичене. С вода, налята мъл-
чешком под М .. се леку ват салюдив-
ската ooiecm (уграма. строшено) и
момите. любени от змей
Георгиева. Ив Българска народна
митология С., 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения T.I.C.. 1981;
Стоите, А Магии за любов и вре-
да. - Псп. кн 55-56. 1898 Ра чко
Попон 221
МОТОВИЛКА - дървено приспо-
собление. върху което жените нави-
ват преждата от вретеното при под-
готовката за тъканс. Представлява
стъбло с вилообразно разклонение
от едната страна, а от другата с пер-
пендикулярно прикована къса дьс-
чнца Народннте представи евързват
М със змейове. змеици. самоди-
ВИ В един случаи се среша забрана-
та да се мотае с М. над дете и да се
удря с М. дете, мома. момък или
младоженци. за да бъдат предпазени
от тези митологнчни сьшества. От
друга страна на М. се приписва ма-
гическа сила да предпазва от само-
вили и змейове М. се използва в на-
родната медицина и баянията. С М
се лекува ,.устреляна“ от /ахуси ро-
дилка.
3 Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В; Изб-
рани произведения Т. 1.С.. 1981.с.
210. Маргарита Василева
МОША Р Духовден. Задушница
МРАТ Р Болести, Мратинци
МРАТА = Мратинци
МРАТИНСКИ НОШИ Р Мратин-
ци
МРАТИНЦИ, MpaiHiiiiK, Mpaia (14
ноем.) - празник в чест на демонич-
ното съшество мрата. мратиняк,
което причинява едноименната ко-
коша болеет. Познат в Зап и Сев
България Принася се в жертва чер-
но петле (пиле). Най-възрастната
жена коли пет лето на къшния праг
(по-рядко зад BPATATA), като глава-
та му трябва да остане от вътрешна-
та страна Петлето М се изяжда. а
перушината, главата. краката и во-
деничката се запазват и използват за
леку ване С перушината се кадят ле-
хуси. болни от родилна треска;
болни от треска деца; лекува се гла-
МРАТИНЯК МРЪСИИ дни
воболие, кръвотечение от носа. Гла-
вата и краката връзват с червен ко-
нец и г и окачваг над врат ат а или
при огнището. Вярва се. че те пазят
кыцата от магии и всякакво зло. М.
с жертвоприношението на черна
птица е сходен с редина други праз-
ници и обичаи в календаре (вж Ко-
коша черква; Атанасовден). На
места в Зап. България с названието
М се означава периода от 11 до ! 6
(или 21 > ноем ври и се тачат вълци-
ТЕ. Според народного вярване и/хт-
тинските нощи са по-опасни дори и
от Мрьсните дни (и ноши), зашото
тогава бродят различии болести, на
конто човек може да налети Спаз-
ват се забрани.аналогично на тези
от периода на Мрьсните дни
Маринов, Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения Т. I.C.. 1981.
694-696. Маргарита Василева
МРАТИНЯК = Мратинци
МРЪСНИ ДНИ, Мрьсни вечери.
Мръсинцн (Сев България, Тракия, у
бана теките българи). Пот анн дни,
Поганою, По) анин, Бманн дин (Ро-
долите. Пиринския край. Странджа,
българите от Одринска Тракия),
Некръсзени дни (у македонските
българи и в Западните покрайннни).
Каракон.гжови дни (Разложко). Глу-
хи дни (Кюстендилско), Вампировн
дни (Карловско) - 12-дневен период,
най-често от Коледа до Йорданов-
ден. Това с времето на роднлните
мъки на св. Богородица, раждането
на младенеца Иисус и крыцаването
му. В духа на народного христианс-
тво този период се осмисля като зло
време, през което действат дяиоли-
ТЕ, нечистата сила.
Същевременно в традиционните
представи на българите М.Д. са
евързани с редица вярвания, разкри-
ваши езическата им митологична
същност Вярва се. че през М.д. се
явяват различии сврьхестествени
демонични сьшества - каракон-
ДЖОЛИ. ВАМПИРИ. ВЪРКОЛАЦИ, ТА-
ЛАСЪМИ, ПО-рЯДКО САМОДНВИ, КОН-
ТО бродят от залез слъние до първи
петли. На отделки места има пове-
рие. че през М.д. на земята ндват
душите на мъртвите. за конто на
бъднивечерската трапеза се оставя
място. В района на Странджа евърз-
ват М.д. с домашния дух покрови-
тел - наместник, когото „канят" на
трапезата на Бъдни вечер (или ос-
тавят парче от питата с варено жито
и орехи в ьглите на стаята или на
гаиана). Всички тези демонични
сьшества. идваши от света на мърт-
вите. се схващат като особено опас-
ни и вредоносни за човека сили
Това поражда многобройни забрани
и действия главно с апотропеен сми-
съл, спазвани строго през целия пе-
риод - не се излиза от дома след за-
лез слънце; не се мне и пере, тъй
като водата е ..некръетена"; не се ра-
бот и с пълна; за да не нападат въл-
ци стадата и овчарите, не се изхвър-
ля пепел и въглени от огнището,
зашото вълцнте и караконджо ги
ближат и от това се плодят; не се ре-
шат; спазва се полово табу, зашото
се вярва. че заченатото през М.д. ще
има недъг или ше се вревъплъти
след смъртта си В Ловсшко има по-
верие. че родените през М.Д., нари-
чани каракони, всяка година през
този период се превръщат в кучета
или ВЪЛЦИ. Главно в южнобългарс-
ките области през М.д. се честват
Вълчи те празници, известии със
своята митологична основа Перно-
дът на М д. се смята особено подхо-
дящ за магически действия и предс-
казания Тогава маг ьосници и
мрьсннии
МУРА
222
бродници правят магии за обиране
на чуждото ЖИТО и мляко, извърш-
ват сс разнсюбразни гадания за
времето през новата година, за здра-
вето, за бъдещите бракове на моми-
те За предпазване от злотворните
демоны всеки носи в дрехите си ЧЕ-
сьн. по вратите слагат клони от
бодливи растения (глог. хвои на),
сито и др.; около дома и кошарите
посипват просо, схвашано като
преграда за матьосниците. Общо-
българско е поверието. че в нощта
срещу Коледа и по-често срещу
Иордановден се „отваря" небето. За
периода на М.д. са характерни и но-
вогодишните обичаи на момцнте -
Ko.tedapu, сурвакари. зиини русалии,
риначи. къпачи. чрез конто се ызвър-
шва прехода им от един социален
статус в друг. Маскарадните еле-
менти в обичаите имат предназначе-
нието да прнобщят изпълнителнте
към света на мъртвите прадеды, от
конто според митологичните предс-
тави зависят плодородието и здравс-
то на живите. Вярванията. предста-
вите и обредността. свързани с М.Д..
ги представят като граничен период
в годишното време. евързан кален-
дарно с деня на зимния слънцепов-
рат, с прехода от старата към новата
слънчева година.
S Гаоровски, М Преходът между
старата и новата година у българите.
- В Етнографски проблеми на на-
родната духовна култура: С.. 1989.
12-49;
Попов. Р. Към характеристиката на
българските народни вярвания.
свързани с периодите на преход към
зимата и пролетта. - В Етнографски
проблеми ... 52-58. Маргарита
Василева
МРЪСНИЦИ = Мръсни дни
МУКОВДЕН = Власовден
МУРА = Мора
МУРАВА = Мора
МУСА КЕСЕДЖИЯ Р Крали Мае
ко
МЪГЛА, баба Мыла - затворена е
в пещера и се пуска оттам само по
желание на Господ или на св.
Илия Освен това М може да бъде
магьоспица, която омагьосва хо-
рата. или хала, която изяжда пше-
ницата и гроздето. Според едно пре
дание М била сестра на облапите
Но веднъж тя съгрешнла и Господ а
затворил в пещера. Дал ключовете
от пещерата на св Илия Щом свете
цът я пусне. тя пълзи ниско над зе-
мята, защото се сраму ва заради г ре-
ховете си и не смее да се издигне по
высоко към братята си Появата на
М предвещава лошо време. Вярва
се, че с нея в селото ндват и вьлци-
те. В една народна гатанка М е
сравнена с „черна биволица, която
крив вьлци в себе сн“. По цвета на
М се предсказва. дали дъждът шее
тих или проливен. Спорадично се
вярва. че душат а на мъртвия изли-
ла през устата му като „мъглица".
в Етнография на Българня. Т.З, С..
1985; Маринов. Д. Избрани произве
дения. T.l, С.. 1981. ЪРлчко
Попов
МЪГЛАРРВягър
МЪЖ - според Библнята Господ го
е направил от кал. Тъй като е създа-
ден първи. народната традиция му
отрежда първостепенна роля в се-
мейството, родов и я колектив и селе-
ката общност. Той е глава или теме.!
на фамилията и дома. Според пого-
ворката „къша без М е пуста къша".
а жената вдовица е „сама като куку-
1зица“. Към сферата на мъжките за-
дължения спадат орането, засяване-
то и косенето на нивнте; сеченето и
донасянето на дърва за огрев; строе-
223
мъжки uo.iimii
MbFTBtU
жът на къща, кошара и плевня; ог-
раждането на двора; направата на
каруца Ако М тръгие на работа или
на път. жените не бива да му преси-
чат пътя М. сяда първи на трапезата
и заема почетното място. На него се
сипва най-голямата порция По вре-
ме на празници той кади трапезата с
тамян и произнася благословиите.
Той коли обредните животни - агне
на Гергьовден. петел на Илинден,
прасе за Коледа. Той взема участие
В РУСАЛИЙСКИТЕ И КУКЕРСКИТЕ
игри, в коледуването и обредното
почистване на оборите на Риначов-
ДЕН (Силвестровден). М. трябва
да се ожени и да създаде потомство
Традиционното отношение към ста-
рите ергени е шеговито. През Тодо-
ровата неделя върху тях изсипват
гърнета с петел или чували с браш-
но. На места мъжете устройват мас-
карадни шествия, известии като /но-
ва сватба, в конто двама от тях са
преоблечени като булка и зет и но-
сят имената Тодор и Тодорка. Съ-
ществува поверие, че М е половин
човек и жената е половин човек. Ко-
гато се съберат. правят цял, пълен
човек
"S Георгиева, Ив Народен светог-
лед. - В: Етнография на България.
Т.З, С.. 1985; Маринов. Д. Избрани
произведения. Т.1.С., 1981; Спюй-
нев, А Българските славяни. Мито-
логия и религия. С.. 1988. Рлчко
Попон
МЪЖКИ ВОДИЦИ = Йорданов
ДЕН
МЪЛЧАНА ВОДА Р Вода
МЪРДЕНЕ Р Петковден
МЪРТВА СЪБОТА = Задушница.
СЪБОТА
МЪРТВЁЦ - оказва двустранно
влияние върху материалното и ду-
ховного битие на своите живи родс-
твеници. Обнкновено М се делят на
две категории - прадеди покровите-
ли и вредители Първите покрови-
телстват рода и семейството; те въз-
действат благотворно върху рекол-
тата и приплода на домашни я доби-
тък, върху здравето и дълголетието;
предпазват близките си от природни
стихии, глад и болести. Към втората
категория принадлежат душите на
нечистите М.. конто се преврьщат
В ДЕМОНИ ( ВАМПИРИ, ВЪРКОЛАЦИ,
самоднви) и вредят на живите. За-
това голяма част от обредите около
М. имат за цел да предотвратят
евентуалното му приобщаване към
категорията на вредителите: къпане
и прикадяване с тамян; опалване
на тялото или на гроба; денонощно
бдение над тялото. за да не бъде то
прескочено от котка или куче; опя-
ване на М. от свещеник; оплакването
му. известно в различните райони
като кордене, виене. нареждане.
припеване или тьжене Част от об-
редите около М. целят осигуряване-
то на неговото безпрепятствено пре-
минаване в отвъдния свят: обличат
го задължително в риза (покров), за
да не е гол. когато се яви пред Бо-
жия съд; поставят в дрехите му
пари, за да може да заплати на лод-
каря, който ше го превози през от-
въдната река; поставят му храна, за
да не гладува по пътя. Задължител-
но му обличат неговата венчална
дреха, за да могат съпрузите да се
познаят на оня свят. Представата
за влиянието, което М. оказват вър-
ху живите, е залегнала в редица по-
верия и обреди от различно естест-
во: на всеки голям годишен празник
на стопАНА-покровител се оставя
храна и вино; в негова чест се коли
КУРБАН (наместник. слава, служ-
ба). При градушка жените извик-
МЪРТВЕШКА ВОДА
НАНН
ват по име свои близки покойници и
ги молят да ..вьрнат облака*'. На
СпасовДЕН и се. Троица те раэгова-
рят с тях, коленичили върху орехо-
ви листа
= Генчсв, Ст Обичаи и обрели,
свьрзани със смъртта и погребение-
то - В: Етнография на Българня,
Т.З. С.. 1985. 4 Рачко Попон
МЪРТВЕШКА ВОДА Л Вода
МЪРТВЕШКА ВОДА Р Смыч
МЪРТОВСКА РИЗА = Покров
НАВИ, навье, навяцн, навлици, навои
(Зап Бьлгария. назван вето е от ста-
рослав. навь = смьрт. мъртвец). ар-
менкн. арменин. ермеикн, ерменлий-
кн. нерминки. сърмянки (Добруджа и
Южна Бьлгария). леуси, лехусниии.
лауси. лафусн. лафу ли, лаускн
(Сев Бьлгария и Средни Стара пла-
нина), хунаии (Охридско). свирци
(Средни Зап Бьлгария). шумниии
(Родоните), еврейчеза (Тракня.
Странджа-Сакар)- злосторни демо-
ничнн същества. конто произлизат
от ДУШИТЕ на починали родилки и
некрьстени малки деца (пометнати.
мъртвородени, незаконно заченати.
извьнбрачно роденн и впоследствие
умъртвени). За българските славяни
езичннци И (Ндвь)са въпл мнение
на смъртга. родствсни на Hvd спо-
ред списъка на полските божества на
Ян Длугош (XV в ) По външен вид
Н са малки пилета без перушина
Явяват се нощем и кръжат над ко-
минитс и покривите на кмин, в кон-
то нма новородено. Те писукат или
свирят. крещят или плачат като деиа
и се стремят да навредят на родил-
ката и бебето. Ако майката и детето 225
ги чуяг. те навясват или ер.ченяс-
ват (палат в несвяст, бьлнуват.
имат треска) Навчвчица се нарича
место родилната треска През дейт
Н се крият и спотаяват в планинси
те пешери и канари Според някои
поверия те идват при хората на Сп*
СОВДЕН и си отиваг на Кръстов-
деи Излизат от скривалищата си
най-вечс в мъгливо и дьждовно вре
ме С писуканетоси нанасят вреди
на родилката и бебето до 40 ден
след раждането. Те могат да огне-
мат млякото на майката или сына
детето. Могат да вземат сенките
им, конто отнасят през морето Сп>
ред представите на Северна и Южв.
Бьлгария laycume и ар.ченкитеса
персонифицирани женски демони.
конто приличат много на едмоди-
ните и юдиге (по-рядко наОРИС-
ници ге). Те са душите на умрели
бременнн жени и родилки. Осмис-
лят се като три. седем или дванаде
сет сестри - млади. облечена в бел
дрсхи жени или грозно, гьрбави и
почернено старици За да предпазг
себе си и бебето от Н.. в продьлже
ние на 40 дни родилкнте спазват
строга система от забрани: не изли-
зат навън след залез сльнце и не ко-
дят да наливат вода; носят забрад
ките си ниско над челата и връэват
по тях скилидки ЧЕСЪН. сребьрна
пара и синци с червен конец; вечер!
стаята нм гори непрекъснато огьн.
до вратата се поставя керемида с
жар и катран, от чиято миризмаН
бягат. Место се пали рог на коза.
Край постелята на родилката и бебе
то се окачат нищенки, сърпове и
ножици; там се слагат метлата и
ръженьт. Пелените на детето не се
оставят навън след залез сльнце
Ако родилката или бебето заболел
> IЛ R It ВIIII11II
НАМЕСТНИК
(навясат, ерменясат). викат Баячки
и врачки. конто умеят „да секат ар-
менцн". Опушват бодните с треви,
правят им ПОЛИВКИ с отвара от бил-
ки, дават им да ядат ер.меняса.1 хмб
(хляб. печен в нова фурна в деня на
св. Еремия). Против Н. родилкнте
носят в дрехите си нав.ч ноет (ко-
калче от женско животно, умряло
при раждане).
S Георгиева. Ив. Българска народна
митология. С.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения. Т. I. С.. 1981;
Матов, Д. Верзуиловото коло и на-
вите. - БПр. кн.2 1895; Стойнев. А.
Българските славяни Митология и
религия; С . 1988. Рачко Попов.
А или н СгоП нив
НАВИВНИЦИ Р Н \ни. Еврейче
НАВЛЯЦИ = Нави
НАВОИ = Нави
НАВЬЕ = Нави
НАВЯ КОСТ Р Нави
НАВЯЦН = Нави
НАГОРКИНЯ Р Самодива
Н АДВОРКИН Я Р Самодива
НАМЕСТНИК = Стопам
НАМЕСТНИК, Cionintona гозба
(Неврокопско). Курбан на дядого -
обичаи в чест на анонимно свръхес-
тествено същество (стопан. на-
местник). което в мнтологнчните
представи е покровител на семейно-
родствената трупа или на отделен
член от семейството H . познат в
Пнринския кран. Родопската облает,
сред българите от Източна и Запад-
на Тракня, се устройва в дните око-
ло периода на зимния слънцеповрат
- всяка година на някой ПОНЕДЕЛ-
ник през януари (в Неврокопско); на
Коледни заговезни (в Бургаско,
Малкотърновско. Хасковско). Ос-
новните изпълнители са жени - въз-
растни. чисти; в Неврокопско при-
готвят Н. трапеза и участвуват само
жени, като поканват и три извън се-
мейството. но да не са повторно
омъжени или вдовици. по-рядко -
само трима мъже (в Драмско и сред
българомохамеданите в
Неврокопско, Пещерско, Асеновг-
радско); в района на Средннте Родо-
пи обредната храна за Н. прнготвят
мъж и жена извън семейството. кон-
то не са съпрузи. Жертвеното жи-
вотно обикновено е черна кокошка
(по-рядко черен овен). Най-възраст-
ната жена коли кокошката при ог-
нището. събира кръвта в дупка и я
замазва с кал. а перушината се изга-
ря Овенът съшо се коли до огнище-
то. а кръвта. кожата и вътрешности-
те се заравят в дупка на пода. Прави
се още хляб и банииа с брашно, пре-
сято през три сита; ко.шво (варено
жито). От обредната храна. заедно с
три чаши вино се слага в три ъгъла
на тавана „за стопана". Трапезата се
нарежда при огнището. В началото и
по време на вечерята стопанката из-
рича различии благословив. напри-
мер: .£. дете. добре са собрахме на
наместникова трапеза! Да е имовит,
да е становит. да е яковнт. да е до-
мовит! Сух да излязва. росен да до-
хожда!". а останалите често повта-
рят: „Цъфти. кукьо. весели се. Сте-
пане!" И в Средннте Родопи за
здраве на член от семейството се
прави две съботи поред. като се пов-
тарят един и сыпи обредни действия
- отливат по малко вино на трапеза-
та от паница. покрита с прясно опе-
чена питка и поставена върху вълна.
При вариант на Н. в Бургаско и
Малкотърновско жертвеното живот-
но се коли на хармана и там в дупка
се събира кръвта. а на трапезата се
поканват трима мъже-съседи. Вяр-
ванията и обредните практики на Н..
свьрзани с жертвоприношение на
НЛПУС
•нм
черна кокошка (черен овен) го харак-
теризират като паганистичен по про-
изходобичай (в* Кокошл черква),
който се изпълнява за благодарност
и осигуряване покровителството на
митологично демонични существа -
представители на отвъдния свят
в АрнауАов, М. Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди Т.2. С..
1972. 227-231. Маринов, Д. Народна
вяра и религиозно народни обичаи. -
В Избрани произведения. T.l.С..
1981.746-752. Спюменова, Ж Родо-
ви празници и обичаи - В: Етногра-
фия на България Т.З. С., 1985,
141-143. Маргарита Василева
НАПУС = Ранополия
НАРЕЧЕН КУРБАН = Курбан. Об-
рок. Служба
НАРЕЧНИЦИ = Орисници
НАРЕЧНЯКР Коледуване
НАРИЦАНЕ = Пепелница
НАРИЧАНЕ НА КИТКИ Р Ладу-
ване
НАРЪЧНИЦИ = Орисници
НАСЯВАНЕ НА ПРОСО Р ПЕПЕЛ-
НИЦА
НАТЕМИА = Анатема
НАШ ТАША = Св. Анастасия
НАЯДКА = Малка Коледа
НЕБЕ - капак, врьшник на Земя га.
Според народнохристиянския мит
Господ направил Земята много по-
голяма от Н и затова не успял да го
захлупи отгоре и. Едва когато раз-
търсил земната твърд и я понадип-
лил, поставил съвсем ниско над нея
небесния похлупак. Но тогава хора-
та опирали главите си в Н. заради
което то се разсърдило и Бог го
вдигнал високо. Съшествуват и дру-
ги версии за отдалечаването на Н от
земята: една жена избърсала детето
си с житни класове или с пелена и
посегнала да се избърше в Н .. тогава
то се повдигнало нагоре и понесло
със себе си житните класове Куче- 227
то - най-добрият приятел на човека,
подскочило и успяло да захапе поло-
ви ната клас Затова днес житните
стебла са малки и само с по един
клас В друг случай орачът продуп-
чил с остена си Н . като работел на
нйвата. То се разсърдило и се вдиг-
нало високо. На българите е познай
митологемата за свсщения брак
между Н и земята. в резултат на
който се родила Месечината. Едва
след тяхната женптба на земята за-
валял дьжд. който донесъл плодо-
родие на хората. Според траднцнон-
ните народни представи Н е своеоб-
разно отражение на земята и нейно-
то бнтие. То представлява стъкло
или огледало, в което Господ виж-
да какво се случва на земята По-
рядко се вярва. че Н е направеноот
пръет. тенекия, биволска кожа.нетъ-
кана риза или дебела твърда кора
Според апокрифната и богомилската
книжника то е съставено от седем
днплн (небеса), като на най-горното
Н живеят Господ, ангелитеи
светците. Към най-долната небесна
дипла са приковани звездите. Там
са и вместилищата на небесните
стихии - дъжд. градушка. вягьри
др. На второго и третото Н. се мъ-
чат душите на богоотстъпниците и
богохулниците; след това са разпо-
ложени рая г и адът; на четвъртото
Н са Слънцето и Луната. а оставл-
яйте принадлежат на ангелите, сера-
фимите и херувимите. Мястото, къ-
дето Н и земята се допират, се на-
рича на край света, усеет. Там се
намира златният палат на Слънцето;
там живеят самодивите. змейове-
те и демоничните болести (чума,
треска, шарка и др.). Това място е
достъпно само за свраките. конто
отиват да овършеят емнла на само-
НЕБЕ
НЕВЕСТИЧКА
дивите. Във вертикалння космоло-
гичен план на устройство™ на света
Н. заема горната (добрата, положн-
телната. светлата) сфера. Там се на-
мира горният или оня свят, в който
отиват душите на праведните. На
по-ниско йерархическо стъпало е
адът, където пребивават грешните
души. В този смисъл е представата.
че „горните" души опасват пояса си
на главата; земните хора се опасват
около кръста. а на мъртвите завърз-
ват колената.
Широко разпространено е вярването.
че точно в полунощ срешу някои го-
леми народни празници. конто отбе-
лязват период на преход от една аст-
рономична година към друга или от
един сезонен или стопански цикъл
към друг. Н. се отваря, Тази предс-
тава е календарно съотнесена към
Бъдни вечер или Коледа. към Бо-
гоявление. Герг ьовден. Велик-
ден или св. Троица. Ако човек оста-
не буден до този късен час, той виж-
да проблясъци и светлини в Н„ чува
камбанен звън. вижда райската гра-
дина и самия Бог и дори долавя как
всички животни проговарят с човсш-
ки глас. Ако си пожелае нещо в съ-
щия миг. желанието му се сбъдва.
Популярен е приказният сюжет за
мъжа. който вместо да си пожелае
плодородие, се объркал и си поже-
лал само крина жито. Мигом глава-
та му започнала да расте и станала
колкото крина. Представата за отва-
рянето на Н. е породила вярата на
отварянето или временного сливане
на рая и ада, през което душите на
всички мьртъвци идват на земята
при своите близки.
S Георгиева, Ив. Българска народна
митология. С.. 1983; Ковачев. И
Народна астрономия и метеороло-
гия. - Сб.НУ кн.ЗО. С.. 1914; Мари-
нов, Д. Избрани произведения Т. 1.
С., 1981. 'За Рлчко Попон
НЕВЕСТИЧКА = Невестулка
НЕВЕСТУЛКА, невест ичка, невёс-
ка, батьова булчииа, попова бу.тмина,
попадннка, ка.тиманка, ка.твика,
в.тасйна, i е.тенджик, кръстннчка, чу-
мова сестра - произлязла е от невес-
та, която никак не се срамувала от
свекър и свекърва Щом я накарали
да работи нещо, тя все взимала хур-
ката и предяла. Свекървата не иэ-
държала и я проклела да се превър-
не в животно: „Да даде Господ, сна-
хо. да станеш на такова животно, че
всякога да си невяста и все да пре-
деш“ Клегват а се случила в лош
час и невестата станала Н. Повсе-
местна е представата. че И. е много
лошо, опасно и отмъстително жи-
вотно. което трябва да се умилостн-
вява. Щом стопаните видят Н в дво-
ра си, веднага забождат на плета
малко червена или бяла вьлна с
вретено или хурка. Действието е
придружено и от вербална магия.
„Невестичке, ела на мишкина сватба
у дома" или „Калиманке. иди у
попа, че той жени дыцеря си!" Осо-
бено популярен е приказният сюжет
за косачите, конто открнли в нйвата
гнездото на Н. и нейните малки. Те
ги преместилн на друго място (на-
родната традиция забранява да се
убива Н.. зашото това носи нешас-
тие). Н. дошла и. като не намерила
малките си. разярила се и плюла в
стомната с вода на косачите (вярва
се, че слюнката на Н. е отровна). Но
после, когато Н. открила малките си
живи, тя се върнала и търкулнала
стомната с вода, за да се отблагода-
ри на косачите. Ако Н. премине пътя
на човек. това е лошо предзнамено-
вание Нейното име не се изговаря.
за да не дойде в къшата. Вярва се. че
Hl ВОТС *
HU П1НАРС1ВО
228
тя e ..без кокали" - белее, който я
доблпжава до представите за вам-
пира Н се използва в народната
медицина Месото и е целебно за
болни от ..вьнкашна болеет" (епи-
лепсия) Семенниците на мъжка Н
се употребяват против безплодие
в Генчсв, Ст. Български ритуални
практики.свързанис невестулката. -
IIEIIM кн IV 1971. Маринов, J lli-
брани произведения. Т I, С. 1981 с
Рлчко Попон
НЕВОЛКА = Покрои
НЕДЕЛЯ - I. Според Библията и
българските средновековни нзвори
ГОСПОД сътворил света за шест дни
Седмият бил обявен за поливка За
българите Н е празник - нишо не се
работ»; стопаните се измиват. обли-
чат чисти дрехн и ходят на църква
Ако никоя жена шие или преде, мете
или пере, според поверието ше бъде
наказана от св Неделя В Н се пра-
вят годежи и сватби ( с (включение
на Мръсните дни и Велпкденг ки-
те пости); тогава се посрешат гости.
Вярва се. че родените в Н. хора, без
да работят. постигат всичко в живо-
та - знание, пари и нмот
2. Синоним на седмица, употребяван
в случайте за Тодоровата неделя.
Русалската неделя. Празната не-
деля И Др
= Йоан Екзар.х. Шсстоднев С ,
1981; Маринов. Д. Избрани произве-
дения Г I. С . 1981.^ Рлчко
Попон
НЕДЯФКА = Самодива
НЕЖИТ = Апокрифи, Болести
НЕКРЪСТЕНИ ДНИ = Мры ни
дни
НЕкТЬСГЧЕ = Евреиче
НЕМОЩИЙКА = Самодива. Ев
РЕИЧЕ
НЕПРАЗНА ЖЕНА = Трудна
ЖЕНА
HECTI1HAPC I ВО - разгърнат оби- 229
чаен комплекс, чиято кулминаиияе
танцы вьрху огьн II е свьрзанос
култа главно на Св. Константин и
Елена и прикрепено към техния
празник (21 май) Изпълнява се вот-
делни села от причерноморский ра-
йон на Странджа. Основните пзпъл-
кители - нгстичари са мъже и
главно жени, чиито способности
(според някои исследователи)се
предана г по наследство Названием
се извежда от 'ишинарн' - нешина-
ри‘ - вещ. г с конто знае; от гръцки-
те думи нестеа' - пот (, или нес-
тиа', ‘стиа’ - огьн Главната нести-
нарка, смятана за „сестра на свето-
ка". с нан-възрастна, играе най-дъл-
го вьрху огьня. предсказва наи-вяр-
но. Тя определи векичин, нитрон из-
между почитаните селяни. за да се
грижи за свешените места и обред-
ни ге предмет» в тях. Около всяко Н
селише има кошж-параклис. посве-
тен на св Константин (някъде са два
- и на св И нт), в който се пазят
иконите и празничните им премени.
както и свешеният И тъпан Конак
може да има и в кыцата на главната
нестинарка (или нестинар) В земли-
щето като свешени се знаят още ле-
чебни твори а.чзма (с дървенн пост-
ройки лтнастчрчета при тях) иго-
леми вековни дьрвета.
Независимо от известии вариантнна
протичането. нестинарският комп-
лекс включва няколко основни мо-
мента. Един от тях е обредното об-
хождане на свешените места в зем-
лишето или на селските домове.
Нестинарского шествие, начелос
премененнте „опашаги" (с дръжкм)
икони на св Константин и св.Елена
(носени от три момчета в пубертет-
на възраст или момни). се движнза-
едно с векилнна с кандило и червена
ни ihiiak । н«»
НК IIIHAH IHO
Нести нарка
кърпа и музикантите с тьпана и гаи-
да Особено място се отрсжда на об-
редното отваряне на аязмата. Почнс-
тването им започва след Bi 1ИКД1 и.
някъде на Epi мин. а на Константин
и Елена с водата от нзвора се извър-
шват обреди за очистване и освеща-
ване - тмина г дръжкнте на акони-
те. мнят се и пият за здравс Винаги
се право жертвоприношение Об-
щоселският курьлн (бик. овца» се
коли при аязмото, в двора на конака.
при църквата в селото или под ве-
ковно дърво В жертва се приносят и
ОБРЕДНИ х 1Я1.ОВ1. украсеннс изоб-
ражения на слънчевн символы. От
курбана за св Константин се раздава
на всяка къща - за здраве и плодоро-
дие. Колят се и курбани. обречено
след прекарана болеет или премеж-
дне. Жертвоприношеннето се схва-
ша като начин за измолване покри-
ви телетвото на светеиа. а обшата об-
редна трапеза е средство за приоб-
щаване към него Курбанът е съпро-
воден с хора под звуците на музика-
га. каго нестинарите започваг свои-
те игри. Привечер всичкн отиват на
плошада. където от горелия през
деня голям огьн е разстлан кръг жа-
рава Гук продължават хората (на
три или девег крьга). При съпровода
на неспшнарс ката свирн.ч и думка-
нето на гъпана нестинарите изпадат
в особено екстазно съсгояние и
..прихванати" наг.ива г босо в огъня
с и кона та на светеиа в ръка
Нестинарскпте шри върху огъня са
след залез слънце и особено в полу-
нош. когато главната нестинарка в
ролята на магически посредник
между светеца и хората изрича свои-
те предсказания Обичаяг завьршва
с обредна трапеза в конака. на която
сасамо нестинарите. векилина и
онези. конто са обрекли курбан
Пьлният цнкъл на Н се разгръща в
по-широк врсмеви обхват Ритуални
обхождания на сакралните места в
селото и около него и на селските
домове се правят на св Ефтим. на
АГАНДСОВДЕН, на I! ЛИНДЕН и св.
Пангел» и. съчетанн понякога с нес-
тинарски игри по огьн или без огьн.
В отделимте селища нестинарскпте
обичаи са в деня на храмовия праз-
ник. когато ставит празнични сборо-
вс и се стичат гости от сьседни села.
Елементпте в нестинарския комп-
лекс сочат неговата старинност и об-
редна съшност Очертаването на
кръг (при хорою и рнтуалните об-
хождания. в хкрасата на обредните
хлябове (може да се приеме като ма-
гическа граница на организираното и
зашитено прзктранство. в което се
НЕЧИСТО
нечисто
осигурява здраве и плодородие за
хората Кръгьт се асоциира и с дви-
жение™ на Слънцето Действията
на Н целят да активизират по маги-
чески път слънчевия ход Присъст-
вието на огъня в нестинарската об-
редност насочва пряко към слънце-
то. Огънят като еквивалент на не-
бесная огън (Слънцето) се пали, за
да се предпази Слънцето от зли
сили или за да се увеличи силата му.
В обнчая се проявява и оч ист ваши я
характер на огъня Неговата проду-
цираща и кагарактична функция е
аналогична на широко практикува-
ните у българите обредни огньове
при преходите в годишния цикъл.
напр Мрьсните дни. Сирийца,
Еньовден В подобии граничив пе-
риоди се изпълнява и нестинарската
обредност
Според едни изеледователи Н е зае-
та от гърците култово-религиозна
мистерия; според други - стадиално
многопластово явление, което бъл-
гарите възприемат пряко от късноа-
нтичното тракийско население Във
всеки случай, по своите пространст-
вено-времеви параметри и белези Н.
е регионална явление, адаптирано в
цялостната мирогледна и обредна
система на българите.
§ Арнаудов. М. Екстаза и мистика
- В Очерни по българския фолклор.
Т.2. С . 1969, 372-531;- Нестинари в
Тракия - В Студии върху българс-
ките обреди и легенди. Т. I. С.. 1
1971, 17-161; Ангеюва. Р Игра по
огън Нестинарство. С.. 1955; Геор-
гиева. Ив Нестинарството в Бълга-
рия. - В: Доклади на Втория между-
народен конгрес по българистика.
Т.Ю.С.. 1987, 37-51. Ъ Маргарита
В АС И .’I ЕВА
НЕЧИСТО - отрицателно натоваре-
на митологична категория с широко
разпространение в ежедневник и об-
редния живот. Опозицията чисто-
Н. е аналогична на добро-зло, свет-
лина-мрак. здраве-болест, жнвот-
смърт. Българската народна култура
разполага с множество примери. в
конто нзискването за физиологичес-
ка чистота (девственост, извънмест-
руален период или период след кли-
мактериума при жените, период без
полови контакти) е основно и рав-
нозначно на „сакрална чистота". Об-
редните хлябове за всеки голям
годишен празник. за сватба. кръще-
не и погребение трябва да бъдат
приготвени винаги от „чисти" жени.
В обичаите за дъжд Пеперуда и
Герман участват само девствени
момнчета. Девствено момиче или
вдовица колят кокошките по време
на есенното жертвоприношение от
типа на Кокоша черква Чисти (без
полови контакти) трябва да бъдат
стопаните. когато засяват. орат или
жънат нивите. Чисти трябва да бъ-
дат жените, когато лекуват по маги-
чески начин различии болести. Н
жени (по време на менструален ци-
къл) не могат да влизат в стаята на
родилката и бебето, зашото ще им
причинят обриви и болести. Н. жена
не може да кади с там ян обредната
трапеза. Като Н. се окачествява не-
девствената булка. Според поверие-
то тя носи беди и природни бедст-
вия за селото. Затова я къпят насил-
ствено в реката. Н. са и починалнте
некръетени деца. а и онезн покойнн-
ци. конто са погребани без установе-
ните от християнството ритуали
(къпане, опяване, оплакване).
Категориите чисто Н. се съотнасят и
към времето и пространството. Н. са
онези времеви отрязъци, конто отбе-
лязват някакъв годишен преход или
прелом в социалния статус на ннди-
НЕЧИСТО НЕЧИСТО МЯСТО
вида. Такива са Мрьсните дни от
Коледа до Богоявление, осъщест-
вяващи прехода от старата към но-
вата година Нечиста е Тодоровата
неделя на границата между зимата
и пролетта и Русалската неделя
между пролетта и лятото. Н са 40-
те дни след раждане на детето, след
брачното свождане на младоженци-
те и след смьртта на всеки човек.
Според народннте вярвания и предс-
тави като Н. се определят онези мес-
та. конто се осмислят като евърта-
лиша на злите демонични сили.
Върху хоришето на самодивите
или върху тяхната софра не бива да
се сяда и ляга. не се уринира; там не
се разговаря. Съшата забрана е ва-
лидна и по отношение на местата,
където живее змей - дървета, пеше-
рн или хралупи. Нарушилият забра-
ната ще заболее от самодивска бо-
леет или ще бъде залюбен от змей.
Народната традиция забранява стро-
ителството на къша или друга стра-
да на Н място. А такова е мястото
край запустяла воденица или гроьи-
ЩЕ. в близост до харман. Повсемес-
тно за Н. места се смятат бунище-
то. местата под стрехите и капчуци-
те. край плетищата и оградите, къ-
дето най-често се излива водата от
къпането на мертвец, и от подив-
имте на болен, и където се заравят
умрелите некръетени деца. Ако ни-
кой стъпи там, заболява неизлечимо
- уградисва. пада от строшено, на-
мира го вънкашното. Някои места
придобиват характеристиката на не-
чисти само в определен и периоди от
денонощието или годината. Във вре-
мето от залез слънце до първи пет-
ли. както и през Мрьсните дни и То-
доровата седмица вечер не се ходи
за вода на чешмата. извора или ре-
ката, защото според повернето „в
нея спи дяволът". Ношем не се ми-
нава по мехгг или край кръетопът,
не се минава край гробище или во-
деница. тъй като тези места са оби-
талища на злите сили.
Георгиева. Ив Българска народна
митология С., 1983; Етнография на
България. Т.З, С., 1985. Маринов. Д
Избрани произведения Т.1. С., 1981.
Ра чко Попов
НЕЧИСТО МЯСТО - обикновено
се евързва с вярата в свръхестестве-
ни демонични сили. Н м. е обитали-
ще на САМОДИВИ, ЗМЕЙОВЕ, КАРА-
конджоли и вампири Върху мес-
тата. където самодивите играят но-
щем хоро (играло, колело) или вър-
ху софрата им не се стъпва, не се
ляга и не се уринира. Съшата забра-
на е валидна и за местата. познати
като змейчови (дървета, пещери и
хралупи). В противен случай човек
заболява от „самодивска" болеет
(парализа, загуба на зрението или
слуха), или бива залюбен от змей
(змеица). Народната традиция забра-
нява строителството на нова къша
на Н.М Такива са местата край ста-
ри и запустели воденици или черкви,
където според повернето вечер се
събират дяволи и караконджоли.
Къша не се строи и в изоставен хар-
ман (гумно), тъй като момите в нея
ще бъдат залюбени от змейове Пов-
семестно за Н.М. се смятат буни-
щето, местата под стрехите и капчу-
ците и край оградите и плетищата В
нечисти се превръщат и онези места,
където се излива водата от къпането
на мертвец, водата от поливките
на болен човек. където се погребват
нечисти покойници- незаконно за-
ченати и родени деца. некръетени
деца. удавници, анатемосани. Вярва
се, че ако човек стъпне там. заболява
неизлечимо (орадисва, уградисва.
НГЯДКА
IIIIK3 1.11 II
пала от строшено. намира го вьн-
кашното) Някои места придобиват
характеристиката на нечисти само в
опреде.тени период» от денонощие-
то или годината Във времето or за-
лез слънце до първи петли, както и
през Mi-ы unit дни и Тодорова!а
НЕДЕЛЯ. вечер нс се ходи за вода на
чешмата. к | \дт йена. извора или
реката, не се минава по мост и пок-
рай крьс lout.!. не се отива до воде-
ница. тьй като тези места са обита-
лища на злите енлн (вампири, кара-
конджолн и самоднви). Според лове-
рието ..ноще.м дявольт спи вьв вода-
та" Спорадично се съблюдава и заб-
раната вечер да се минава покрай
ГРОБИЩА.
S Георгиева, Ин Българска народна
митология С . 1983, Маринов. J
Избрани произведения Т.1.С., 1981
Ч Рачко Попон
НЕЯДКА Р Йорд хновдгн
НИВИН КЪСМЕТ = Божа брада,
Р Жито
НИВНИК = Ьож х ЬРАДА
НИВНИНА = Ьожа ьрада
НИЕДНО ВРЕМЕ «Нот
НИЙНО ВРЕМЕ = Нощ
НИКУЛДЕН. Свети Никола. Рибен
св. Никола (6 дек > - голям зимен
празник сред всичкн българи. мест-
ван в деня на св Николай Чудотво-
рен. архиепископ Мирликински
Според народнохристняиския мит за
подялбата на света на св Никола се
паднали моретата. реките, езерата.
той е господар на цели я подводен
свят - рибите и водните демони
(морски юди. змеини и пр) Шара-
нът се смята слуга на светеиа Зато-
ва на Н се приготвя рибник (опечена
в тесто ияла риба) - жертва за < ке-
тена. от която задължително се раз-
дана На обредната трапеза се слага
хляб - боговица. никулденски кроной
Нику к>енски обреден л ни
(ко лк), варена иаревица. АН то или
бу л у р. пос т ни сарми. чу щки. Най-
вьзрастната жена прекадява; стопа-
нинът влита високо хляба и го раз-
чупва. символизирайки високотоиз-
растване на посевите. Значението.
което народного схващане отдава на
задьлжителната консумация на
риба. се разкрива в релина широкои-
звесгнн изрази, например; „На Н
човек трябва да си почопли зьбитес
рибя мкт. макар и от боклука да я
вземе". Костта от главата на рибата
с форма на кръет се запазва и изпо.т
зва в лечебни магически практики
Представата за св Никола - покро-
вител на рибарите и моряните. обяс-
нява по-спецналното чествана на Н
в районите, където риболовът е ос-
новен помин ьк Първият улов се
принася винагн в жертва на светеиа
Св Никола в народната вяра е гос-
подар и на зимните студове, ледове.
бури; той носи първия сняг; разтърс-
ва дългага си бяла брада и от нея се
изенпват първите снежинки извест-
на е пот оворка га „Днес му е денят.
утре му е снегът". Той побеждава
митичните персонажи змейове.
IIII к \ 1.11 II
IIIIXIKI Bt-I Ml
змеини. с неговото име гонят гмин
и гущери на Еремин Гези предста-
ви насочват кьм древната основа на
разглеждання образ В сыиата посо-
ка е схвашането. че Варвара и Сава
са сестри на св Никола И звестно.
че всяка свешена триада има старин-
на мнтологична основа Някои пове-
рия представят светеиа каю куц ста-
рец с патерица. т е с типичната за
някои мнтични персонажи асимет-
ричност На Н се правят предсказа-
ния за времето и бьдещата реколта
Вероятно под влияние на житието
на светена в обредността на Н. се
явяват някои женитбени елементи
Момите за жснене ходят на цьрква и
поднасят цветя и дарове пред нкона-
та на св Никола На последното
празнично хоро на II - с г яядно хоро.
се ловят само моми в предженитбе-
на вьзраст. а ергени и родители ги
оглеждат отстрани Св Николасе
смята покровител на семейството и
рода, пазител на дома, имота и сто-
ката Н се чества като семейно-ро-
дов и сслншен патронен празник
много широко в цялата българска
етнична територия (вж.СвЕТЕЦ.
Служба. Курбан. Оброк). Извест-
ии са различии варианти на мъжките
чествания на Н„ в конто се открива
влияние го на мъжки посветителни
обреди - участие само на мъже.
главната обредна роля се отрежда на
най-възрастните. Така те установя-
ват връзка с починалите предцн-пок-
ровнтели (в чиято чест е тържество-
то). а чрез тях - и със света на мърт-
вите В източнотракинските райони
вечерта срешу Н е пьрвата кадена
вечеря. посветена на анонимния до-
машен покровител - наместник
Покривителството на св Никола се
търсп и при освешаване на нова
къша (Ловешко. Горнооряховско);
той с патрон на търговци. кираджии.
воденнчари. ловджни Честването
му се отбелязва с курбан В различ-
ии райони Н се гачи за здраве на ов-
цете; прави се „обрук за стоката".
Това сближава светена сьс св Влас
и св. Георги По-рядко Н се почита
и за ги. щи Разнообразните поверия
и представи за св Никола са отразе-
ни в редина песенни и прнказни ск>-
жети Народният култ към светена
разкрива мнтологичната хтонична
натовареност на неговия образ Св
Никола може да се приеме като нас-
ледник на предхристиянски божест-
ва на подземния свят на мъртвите и
прадеднге. на влагата и плодородие-
то. В народната среда се тачи и Ле-
те и св Ни ко. to. Лятна Никужа (9
май), който влиза в едно семантично
поле сьс светите градушкари
Илия. Герман, Бартоломей и др.
На този ден се устройват обшоселс-
ки жертвоприношения за стопана-
покровител на поссвите; нзпьлняват
се обичанте за дъжд Покръсти. Не-
перу ла и Герман.
§ Жития на светиите. С . 1974.
612-616; Попов, Р Светци в българ-
ския народен календар С.. 1991.
25-57. Si Маргарита Василева
НИХНО ВРЕМЕ-Нош
НИ ЩЕЛКИ - част от тъкачния
стан, през бримките на която се про-
карват нишкнте на основата. Според
народного вярване Н. прптежават
способността да предпазват от раз-
личии зли сили, демони и болес-
1И. Магическата сила на Н се из-
ползва главно в граничил момент и
ситуации.различии от всекидневни-
те. Н. са между предметите. конто
се слагат при родилката и новороде-
ното през първите 40 дни след раж-
дането, за да ги пазят от нави, ле-
хуси и други вредоносни сили Ко-
коп am
нош
гато върлува епидемия, окачват И
при вратата на дома, за да спрат бо-
лестта. Съшата практика се прилага
и за предпазване през периода на
Мръсните дни (от Коледа до Йор-
дановден). свързан с традиционнее
представи с появата на каракон-
джоли. вампирп и други свръхес-
тествени съшества Всеобщото
убеждение за предпазната сила на II
се основава на поверието. че докато
злите и вредоносни съшества преб-
роят многобройните им бримки,
петлите пропяват и те нзгубват спо-
собността си да напакостят на хора-
та.
« Маринов, Д Народна вяра и ре-
лигиозно народни обичаи. - В Изб-
рани произведения. T.I.C., 1981.
212-213. Маргарита Василева
НОВ ДЕН = Игнажден
НОВ ДЯДО Р Месечина
НОВ ОГЪН Р Еньовден. Огьн
НОВА ГОДИНА = СУРВАКИ. Си-
МЕОНОВДЕН
НОВА СВЕШ Р Месечина
НОВИНА = Месечина
НОЖ Р Жедязо
НОКГИ - подобно на косата и
брадата на човека се осмислят като
заместител на самия човек Затова
ако магьосницата се сдобие с Н
на някого. чрез тях може да направи
черна магия на техния притежател.
Обнкновено тя ги смесва с косми,
свинска мае. восък. пирони и зърна и
ги скрива под къшния праг, под ог-
нишето или в градината. Затова из-
рязаните Н се заравят някъде. за да
не могат да бъдат намерени Народ-
ната традиция забранява горенето на
Н в огъня. тъй като според поверие-
то това носи болести и беди. Дълги-
те Н са атрибут на хтоничните злос-
торни демони (вампир, върколак)
и на персонифииираните в женски
образ болести (чума, шарка). 235
s' Cmou toe, А Магии за любое и
вреда. - ПСп. кн.50-51. 1898. S»
Рлчко Попон
НО1Ц, з.ю време. нйхно време, нийни
време. ннёлно време, иотайио време.
глуха лоба - от митологична гледна
точка времето но залез слънце до
първи петли е отрицателно натова-
рено: то съответства на хаоса, на
СМЪРТТА, на БОЛЕСТТА. на OTBWHIIS
свят на мъртвите През този отрязы
от денонощието бродят злите ДЕМО-
ни - ВАМПИРП, ВЪРКОЛАЦИ, ТАЛА-
СЬМИ. САМОДНВИ И КАРАКОНДЖО-
ли Тогава те са най-енлни и нанася:
най-големи пакости на хората. В по-
лу нош се правят и магните за яре-
да и кражба на чуждото благо. Са-
миге названия на Н. свидетслстяат.
че това време принадлежи не на хо-
рата, а на хтоничните свръхсстестве
ни сили. Съшествуват поверия и та-
ганки. според конто денят и Н.са
брат и сестра, конто никога не се
срешат. Според отделни представи
те са две кьлбета - едното бяло, а
другого черно, конто Господ размо-
тана През зимата той размотава
черного кълбо по-бавно. затова Н е
по-дълга.
h'o.ieea, Т. Гергьовден у южните
славяни. С.. 1981. Спюйнев. А Бьл-
гарските славяни. Митология и ре-
лигия. С . 1988 Рлчко Попов
НУНКО =Кум
ОЬИРАЧКА = Магьосница
ОЬЛАЦИ - планините надядоГос
под. О. се образуват от земните из-
парения, от пушека. който излизаот
OI.IAIIH
ОЬРЕДЕН ХЛЯ1.
комините на къщите; от бяла вълна
и памук. конто, щом се намокрят и
натежат, пускат дъжд; от водата,
която пнят в морето или в голямо
езеро накрай света. Летннте облаци
са подвластни на св И псч. Според
някои поверия те наподобяват на
агънца от стадото на светеиа. Зим-
ните О. са подчинено на Зимния св
Атанас. който е господар на стула,
снега и леда. Светците държат О в
небесна пещера и ги пускат по своя
воля На места м ьглага се смята за
сестра на О Множество предхристи-
янски представи описват О като ди-
хание. излизащо от устата на хали
и змеиове В Зап Българня тъмни-
те градоноснн О се наричат ла ке Те
се предвождат от „кьораво пиле"
или „орел-кръстач“. Облаците-халн
се бнят с добрите змейове. конто са
СТОПАНИ на селото И ЗЕМЛИЩЕТО
му А мьжете стрелял с пушки сре-
щу О.. за да уплашат птицата, която
го води. Градоносните О. се прогон-
ват посредством словесни магии.
Стари жени, обнкновено идовиии.
се заголват срещу О., повдигайки
полите си, или гледат срещу него
през сито, като изричат специални
заклинания Пак в Зап Българня се
вярва. че градоносните О. са подв-
ластни на демоничння персонаж
Джерман (Герман). Затова на Бьд-
ни вечерстопанките канят Джер-
ман на трапезата са думитс: „Джер-
мане. облаче. ела да вечеряме! Сега
да дойдеш, че лятос да не те видим
по ниви и ливади!*' Спорадично се
среща представата. че ангелите ка-
рат О. с коли по небето. Ако две
коли се сблъскат, излизат светка-
вици и грьмотевици. Над О. за-
почва първата дипла на небето.
•S Етнография на Българня. Т.З. С.,
1985; Ковачев. Й. Народна астроно-
мия и метеорология -СбНУ кн 30,
С.. 1914; Маринов. Д. Избрани прои-
зведения. T.l, С., 1981. % Рлчко
Попон
ОБРЕДЕН ХЛЯБ. ко лак. колам.
1 кравай. пита, ши ача. тур г а - в тра-
I диционната народна култура най-
универсалното обредно-магическо
средство и същевременно безкръвна
жертва. Основанието за изключи-
телно широката употреба на хляба
като обреден се съдържа както в реа-
лното му значение на основна храна,
така и в значението му на един от
първичните символи на усвоеното.
културното пространство у народи-
те с развито аграрно стопанство В
българската народна култура трудно
може да се намери празник. обред.
каквато и да било култова практика
без участието на О х. Като еманация
на символиката на хляба въобще.
О х. се отличава от него не само по
форма и у краса. но и по начин на
прнготвяне. зависещи от идейната
натовареност на празника. обичая
или сьбитието, по повод на конто се
прави.
За О.х. още след вършитбата се из-
бира нан-едрата и чиста пшеница;
останалите зърнени култури. вкл. и
царевнцата се изключват. Житото се
измива на реката, суши се и се пази
за нялата година напред. За кален-
дарик и семейни празници. в конто
основна е идеята за продуциране на
растежа и плодородието(Коледа.
Великден. Гергьовден. сватба),
брашното се прееява до три пъти. а в
нощвите са пуснатн невестините
пръетени и гривни. Тестотосе за-
месва с вода - мычана. неначена-
та. цветна, донесена в зори от мома
или невеста при пълно мълчание.
без да се разлива нито капка от на-
пълнення съд, в който са сложени
ОВГЕДЕН \ 1ЯЬ
01.1'1 Д| II X 1Я1.
Оиреден хл.чй
БИЛКИ или цветя Водата се стопля
върху жив огън. горяши вылепи,
без дим Квасы е нов, замесен
също с билки и треви Месачката е
мома. млада БУЛКА, млада жена -
празнично облечена, закичена с цве-
те и сватбени накити Докато трае
пресяването на брашното и месене-
то. се пеят обредни песни Този пър-
ви етап на приготвяне на О х е
твърде показателен - в него личи
движението от природного към все
по-нараствашото значение на кул-
турното (от реката, мълчаната вода,
билките през огъня - граница и
средство за преодоляване на опози-
цията сурово-печено, към културния
продукт - хляба) Важна е продуци-
рашата роля и на младата жена - и
като начало, новост, растеж, и като
символ на очакваното раждане. пло-
довитост.
Закономерно при noi ребения. по-
Обреден хляб ш Бъдни вечер
МЕНИ. ЭАДУШНИЦИ, СТОПАНОВА
гозба, служба тези акцентн на про-
дуциране при приготвянсто на О.х
отсъствуват. тъй като обредносттав
тези случаи носи главно апотропеен.
умилостивителсн, благодарствен ха-
рактер За погребения и поменидо
година след см ьргга, за раздаване
против БОЛЕСТИ и САМОДИВИ. за от-
пьждане на вампири и всякакви не-
чисти сили О.х. най-често се месят
Пресни, без квас, който е подчертан
символ на оплодителното продуть
ращо начало.
Формата на О.х. обикновеное кры-
ла. както и на обикновения хляб.
Едннствено като обредна се среша
елипсовидната. яйцевидната. про-
дълговатата, като плетеннца от тес-
тени сукари. тестена скулптурна зо-
оморфна фигурка (конче. свин.ч. кра-
ва. змиорка), фигурка-предмет (бм-
ва. ха маар. кола}. вероятна антропо-
ОЬГГДЕИ Х.1Я1.
01.1'1 ДЕН X I Я I.
морфна фигурка (тсстената плетсни-
ца кукла в лазарските обичаи).
Повьрхността на обредния хляб
обикновено е с пластична украса. ко-
ято носи разнообразието на местни-
тс традиции, но все пак подлежи на
известна обща классификация Мно-
гобройните варианти на украса вър-
вят главно по две направления:
изображение на соларни символи и
изображение на стопански сюжети.
Кьм първия тип се отнасят мотиви-
те кръст. свастика, кръг или кръго-
ве концентричнн (с вписана вътре
розета) - все известии в митологич-
ните системи символи на СЛЪНЦЕ-
то. а същевременно и на хорозин-
т ал ни я пространствен модел на све-
та с четирите основни световни по-
сокн. Вторият тип-стопанските сю-
жети. е идеограмно изображение, ко-
ето съобщава (съгласно утвърдения
в селищната обшност пластичен
код) в какви сфери на стопанството
и соцналния живот се очаква плодо-
родие и напредък За това говорят
повече названнята на О.х. (кошара,
хар ман, нива. .юзе. градина), откол-
кото самата композиция-идеограма.
силно стилизирана и разбираема
само за локалната трупа, в която по-
коления наред е формирана. утвърж-
давана и онаследявана
Освен с тестени елементи. украсата
на О.Х.. когато той трябва да пре-
дизвиква и стимулира плодородието
в стопански и социален аспект, може
да се постига и с допълнителни ма-
териали: яйца (върху велнкденски-
те хлябове), бобени и царевични
зърна. сушенн сливи. стафиди. вара-
косани КИТКИ (при коледарските и
сурвакарските кравай) и клонки (ку-
мово дръвпе. сватбено дръвче.
върху кумови.ч кравай на сватбата).
конто заеднос хляба съставят нзоб-
Обреден х.з.чб за празника св. Кон-
стантин и Елена
ражение на дървото на живота като
най-завършен символ на очакваното
благополучие О х се украсяват с
отпечатъци от пръстена и гривната
на младата булка, с агнешко кокалче
от агнето курбан на Гергьовден - за
подснлване на желаното плодоро-
дие. Църковно-християнски харак-
тер има украсата с просфорен печат
върху О.х. за мъртвите и във връз-
ка с култа към предците и християн-
скнте светци
О.Х. се освешава с прекадяване; в
обретите за измол ване на плодоро-
дие и напредък се издига високо и се
разчупва най-напред на кръст; залъ-
ци от хляба или пластични фигури
от неговата украса се оставят дял на
Бога, светеца или демоничните
сили; залъци се дават на домашннте
животни. заравят се в земята с посе-
вите. край кошарата с овцете и дру-
гаде. но най-голямата му част се
изяжда от хората Изяждането на
О.х. е акт. с който по обредно-маги-
чески път се осигурява неговото въз-
произвеждане и умножаване. а от-
от ЧЕН КУРВАН
ОБРОК
там и възпроизвеждането и умножа-
ването на плодородието в най-шн-
рок СМИСЬЛ.
= Маринов. J. Народна вяра и ре-
лит иозни народни обичаи - В Изб-
рани произведения Т.1.С.. 1981,
372—377; Вакарелски, Хр. Пластика-
та по обредните хлябове у бьлгари-
те - ИИИИ. кнЗ. I960, 115-173,
Янева. Ст. Бьлгарски обредни хля-
бове С . 1989, Иванова. Р. Бьлгарс-
ката фолклорна сватба С.. 1984,
180-184 Маргарита Василева
ОБРЕЧЕН КУРБАН = Курбан,
Сужба
ОБРИЦАНЕ = llriii лница
ОБРОК 1. Оброк, оброчните, чер-
ковнтне. крьст, пбдкрьст, запнс, ка-
мнк, пърквнше, министр, парак.тис,
курбаннще и др. - култов обект. пос-
ветен на християнски светец. Бого-
родица или Иисус Христос и пред-
назначен за провеждане на празник в
съответния календарей ден. О. е в
рамките на селишето или извън
него, на високо място. до дьрво или
трупа стари дьрвета, место в блнзост
до извор или кладенец Много О се
намират върху развалините на ези-
чески светилиша. надгробии моги-
ли, християнски храмове Има О на
синорите на семейно-родовата. мах-
ленската или общоселската обработ-
ваема земя, пасиша и гори Срещат
се О в блнзост до природни забелс-
жителности - лсковити нзвори, го-
леми скали. планински върхове О. е
означен с голям камък. каменей или
дървен крьст. понякога с надпис
кога и на кого е посветен, кои са ус-
тановителите му В Родолите место
О черквичка представлява грамада
камъни, подредени в полукръг; на
много О има издигнати дьрвени
или каменни параклиси О. е свеше-
но място. под постоянна охрана и
почит, което се изразява в строга 239
забрана за посегателство вьрху дър-
ветата, камъните. крьста, водата. а
от друга страна - в редица празнич-
но обредни действия за измолване
на зашита от природните стихии.на
здраве и благополучие. Характерна
е календарната обвьрзаност на гам-
ма част от оброчните патрони (нсь
ответите празници) с пролетно-
летния сезон, когато опасности от
природни бедствия - суша, гра-
душка, наводнения, пожари. енай-
голяма По време на турского вла-
днчество поради лнпса на цьрква
около О се сьсредоточава религиоз-
ният и празничният живот насели-
шето и околната трупа селища, а при
ускореното църковно строителство.
характерно за епохата на национал-
но Вьзраждане. много параклиси,
църкви и манастири се издигат вър
ху стари О. Като реликт на древното
митологично възприемане на при-
родните сили и сакрализирането на
нейните обекти (рас тите л ноет, вода,
особеностн на ландшафта) О. саед-
повременно и знак, граничен белег
между неусвоеното и усвоеното,
културно пространство
2. Оброк, светец на еннор, светециа
нмота, светец на орничако, колене на
крьст, покрыл, запнс, черква, масло,
курбан - празник в чест на светеца
покровител на дадена местност в
граниинте на селишното землише
Честването на О. на местност може
да бьде на семеен кръвно-родствен.
на съседско-тернториален или об-
щоселишен принцип.
Наименованието на празника и об-
рочного място или е наследенопо
териториално-родствена линия, или
пьк се помни неговото установяване
в години на природни бедствия, как
то и при разораването на целмнни
ОБРбк
Оброк
земи за нови градини, лозя. ниви.
Ако изборьт на светеиа покровител
има обреден характер, той става с
наричане на три свещи и посочване
от млад мьж на една от тях. Попу-
лярен е и изборьт на светец според
най-близкия до деня на природного
бедствие празник, а също и по при-
сънване някому на божествено вну-
шение. След набора се отива на от-
реденото за О. място, изкопава се
дупка. поръсва се с осветена вода и
се поставя оброчен знак (вж 1).
Празникът се състои в колене на об-
рочното място (като се напрьсква с
крьв камькът, крьстът или дьрвото)
и съвместно ядене на жертвено жи-
вотно, едно или повече (овца, агне и
по-рядко теле), обикновено варено.
На много места организирането на
общоселски О. (а сыцо и на по-из-
вестните махленски О.) се поема от
църквата и най-вьзрастните мъже.
От мъжка среда се определят свепю-
горци, типюри. васии, конто обхож-
дат селото и сьбират средства, обик-
новено продуктн, конто продавал, за
да купят общо животните за курба-
на. Други мъже - шыпачи. магере,
ахчии нзпьлняват ролята на колачи
и готвачи на курбана. Хлябовете, ви-
ното, ракията. вареното жито, све-
шите. конто се палят на оброчните
камъни и на трапезата. се донасят от
жените. Хлябовете са същите. как-
' вито и за семейно-родовата служ-
ба Прекадяването и благославянето
на трапезата сьс свещи и тамян,
както и разчупването на обредните
хлябове става от свещеника или от
нан-възрастния представител на се-
лищната или друга социална общ-
окрочипи
or til It к M М'ИЯ
ноет. След благоелавянето на трапе-
зата стопанките пристъпват към вза-
имно раздаване на хляб. като по пре-
днмство започваг от кумовеге и
нан-близкитс си роднини. независи-
мо дали са ре дом или по-далеч от
трапезата Празникът обикновено
завършва с песни и хора, макар в ня-
кои нзточннци да се сочи, че в по-да-
лечното мннало обичаят не е включ-
вал веселба.
В О на хгестност под християнската
мнтологема за светепа покровител и
защитник ясно прозира древният
култ към природните си ли. приме-
сен с елементи на култа къхг митич-
ния стопан «на синора. орничака.
и з вора и др ) и покойннте прелин
S Маринов. Л Народна вяра и ре-
лигиозна народни обичаи В Изб-
рани произведения, С . 1981.
720-723; Ста ненова. Ж Етногра-
фия на България. т III. С , 1985.
149-150. Л/iтафов. В Оброчишата
като култови обекти. - В Етнограф-
ски проблеми на народната духовна
кхлтхра.С 1989,194-220 -.
\hi’iмчи । В\сп п н \
ОЬРОЧИЩЕ = Оьрок
ОБРУК = Служьа
ОВЧА СВАI БА = Hi । кондеи
ОВЧАРСКА ЗВЕЗДА = Зш зди
OI ЛЕДА. Ю според отделни
представи пт ыл<> е стъкло, в което
се отразява целият земен живот.
Спорадично се вярва. че Месечипа-
та е О на дядо Господ, с помошта
на което той наблюдава всичко на
Земята Народннте вярвания сочат,
че огледалното изображение е свое-
образен двойник (бли знак) на оглеж-
дашия се обект Затова образы В О.
има двояко митологично значение
Траднцията забранява на децата да
се оглеждат в О . докато не са навър-
шили една година Според поверие-
то. ако те видят образа си. ше умрат 241
Приемы1! всички О. в дома се пок-
ривит с кърпи Ако лицето на МЪРТ-
вена се отрази в тях. ше умрат н
други хора На места се вярва. че ако
някои се оглежда в полунош в 0..
при него ндва дяволът. за да го
прельсти При някои магически ле-
чения на епилепсия болният държи
О пред лицето си, докато баячката
бае и ..реже" с ножици болестта.
Напротив, при сватбата (преди или
след брачного свождане) на младо-
женци te дават О., за да се отделят
двамата в него. По този начин се же-
лав дената им да приличат на тях
(или на по-хубавня от двамата)
= Етнография на България Т 3. С..
19X5. Попов. Р Светци близнаци в
българския народен календар. С..
1991.^ Р \ чко Попов
ОГНЕНА МАРИЯ (22 юли)-праз-
ник. честван в деня на Мария Магда-
лина. от която Иисус Христос иэго-
нил седем бесове. Според Светото
писание тя първа възвестила Хрис-
товото възкресение и цьрквата я
признала за света мироносица и рав-
ноапостолна Народьт смята св Ма-
рия Магдалина за сестра на св
Илия и тачи нейння празник ОМ. за
предпазване от огьн и пожар. Спаз-
ват се строг о забрани за домашна и
полска работа и палене на огън Из-
раз на преклонение и почит пред
огъня, те се осмислят като начин да
се залазят реколтата. човекът и до-
мът му от разрушителната сила на
тази стихия В Панапорище О М се
нарича и цялата седмица от 15 до 22
юли. известна в Софинско като Ма-
рин Опърлия, в някои южнобългарс-
ки райони - Запалена или Опалена
неделя. а в Пиринския край - Гром-
на неделя. Представата за опасност-
та от огъня и традиционните обрел-
or IIИ III I
Огнище
ни забрани в случая се отнасят за це-
лия едноседмичен период, конто
включва дните, таченн в други райо-
ни от етническата територия каго
Горешпици.
S? Маринов, Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения Т I. С.. 1981.
с.684. Васи и ва. М Календарни
празници и обичаи. - В Етнография
на България Т.1. С , 1985, с.130.
Гребенарова, C.i Празници за пред-
пазване о огьн у българите. - БЕ.
кн.3/4. 1990. 3-14. Маргарита
Василева
ОГНИЩЕ - основен елемент в
структурата на традиционного жи-
лище с изключително практически
значение. На О. се поддържа огъня
- източник на топлина и светлина,
проготвя се храната на семейството.
О. заема широко място във вярвани-
ята и обредна!а практика. Около О.
се извьршват редина обичаи. обре-
ди, магически и лечебни практики
Дошлите в дома сватовници сядат
до О и разравят огъня. при влизане
в новия дом младоженката се покла-
ня пред О , край него оставят крьс-
геното дете, на О се извьршват об-
редите с ьъдникд; по 1езникып отн-
ва най-напред при О., гук се коли
черна кокошка в чест на семейния
дух покровител-стоили. намест-
ник. и край О. се нарежда обредната
трапеза; при О се окачваг главата и
краката на жертвената птица на
Мратинци. срещу Варвара до О се
нарежда обредна трапеза за ШАРИА-
ТА, с която да бьде умилостивена
О. е сакрален цент ър на дома, около
който се развнват многостранният
социален живот на семейството и
отношениям в него
Вьзприемането на О като свешено
място в жилището произтича от
ОГР AM А
01 НИШЕ
Гювнчрник /а огнище
символните значения, с конто се
свързва Определяща е връзката
между О. и огъня. конто практичес-
ки са неотделим!!. Основните качес-
тва на огъня - да очиства и предпаз-
ва. се пренасят и върху О Пусто О .
т е без огън. губи своята градивна
сила и значение Вярва се. че на пус-
то О се правят магии Представата
за огъня като еквнвалент на небес -
ния огън - Слънцето - вероятно
има значение за изграждането на О
в средата на помешението или на из-
точната му страна В традиционните
светогледни представи на българите
О е и мястото. където обитава се-
менния дух покровител. това допъл-
ва значенията. приписвани на О. и
закрепва осмнслянето му на важна
пространствена единица на дома. В
представите на фолклорните гексто-
ве О се отъждествява с цялата
къша; названията ..край огъня. ..при
огъня” често се използват за означа-
ване на помешението с О . което е
основного жилищно помещение.
Значимости на О. се потвърждава и
от особеното внимание, с което се
избира мястото и се извършват рег-
ламентирани от траднцията обреди
при изграждането му и запалването
на първия огън.
§ Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т.1. С„ 1981.
180-181.307. Георгиева - Стойко-
на. Ст. Огнишето в българския бит
С.. 1956; Нико.юв, Ив. Огнишето в
семейната традиция на българите. -
В Втори международен конгреспо
българистика Доклади. Т.Ю.С..
1987, 280-286 Ъ Маргарита
Василева
ОГРАМА Р Самодива, Нечисто
място. Къпина, Мост. Русалии.
Поливки. Еврейче. Ясен
ОГЪН - заема важно място в народ
ните вярвания. конто му прнписват
магическа очистителна, предпазна и
профилактична способност. О може
да прогонва зли духове и болестот-
ворни демони; да отпъжда вредни
животни. насекомн и др.; да пред-
пазва от градушка. О. като проек-
ция на небесния огън се явява пос-
редник между небето и земята.
между двата свята. Успореднос
тези схващания. обусловени от прак
тическата съзидателна сила на 0.. се
проявява и отношението към него
като стихия с голяма разрушителю
сила, пред която трябва да бъде из-
разено необходимого уважение. За-
палването на първия О. в нов доме
винаги обредно - от най-възрастнаг<
жена, по строго определен начин и
придружено с благословим заздра-
ве. голяма челяд. плодородие. Смя-
та се. че загасването на О. вогни-
щето ще донесе нещастие за дома и
стопанството, затова грижливосе
поддържа от всяка домакиня Тради
цията изисква веднъж през годннап
да се угаси във всичкн къши остаре-
лият О. и да се подмени едновре-
менно с нов. млад, жив О., нарн-
чан оше божи О. (Неврокопско)иля
див О. (Родопите), конто се получа-
ва чрез специален обред от триенеп
на две дървета. Според народного
поверие нов. божи О. пада сам от
243
огьн
OI Ы1
небето на третия ГоРЕШНИК (17
юли), затова подменянето на старня
О. се прави на този ден. (във Вар-
ненско срещу Еньовден). Нов О. се
пали и в случай на епндемична Бо-
ЛЕСТ, през който се прекарват всич-
ки хора и добитъка и се подмени
старня О. в огнища га.
Поверията, свързани с О., обуславят
широкого му присьствие в традици-
онната обредност и народнолечебна-
та практика. О. се явява в обредиге
от жизнения цикъл - при родилка до
40 ден след раждането гори О., за да
предпазва нея и новороденото от
вредоносни съшества (нави, леху-
си, ерменки); когато нзлнза след
залез слънце от дома, родилката
носи горящи въглени; дрехи на дете-
то. останали след залез слънце на-
вьн. се прекарват през О., пред и да
му г и облекат; познато е обредното
„опалванс" на младоженци на СВАТ-
ба и на МЪРТВЕЦ и гроб; при мърт-
вец същи винаги гори О. (свещ) като
средство против превъпльтяване
Реднца моменти от празничния ка-
лендар съшо са свързани с паленето
на обреден О. Особено място се от-
деля на бьднивечерския О (вж Бъд-
ник) с неговата богата и сложна
символика. Аналогичен на него е О.,
който палят македонските и запад-
нотракийскнте българи на Богояв-
ление. Явно свърэан с периода от
зимния слънцеповрат, ко ледният О.
се осмисля като средства за прогон-
ване на поганопю, самодивите. За
предпазване от болестта шарка в
района на Разложко, Дупнишко на
Варвара децата палят О. на кръсто-
път, правят обредно вариво, преска-
чат О. и си вземат главня от него.
Широко разпространени са ообред-
ните О. на мартенските празници
Баба Марта, Свети Четирисе,
Благовещение, както и на Еремия,
свързани с „гоненето" на змии, ГУ-
щери, бълхи (Североизточна и
Южна Българня). Между пролетни-
те О. най-нзвестен е О. на Сирии за-
говезни. Заговезнишкият О. има
същата функция - да очиства и пред-
пазва, както и да продуцира бъдешо-
то плодородие. При някои от фор-
миге на заговезнишкия О. - вдигна-
тите високо запалени кошове и кат-
ранени мехове, въртения в кръг
оратник. огнените стрели - може да
се направи пряка аналогия с образа
на Слънцето и неговнте льчи и да
се разглеждат като вид сльнчева ма-
। ия. Средлезпни огньове на Еньов-
ДЕН са познати главно в ююизточ-
ните райони {Янъов О. у рупците в
Странджа) и на места във Варненс-
ко. Великот ърновско, Ловешко, Пи-
рннскня край, където ги прескачат за
здраве и прогонване на насекоми).
Нестинарскиязн О в Странджа на
св. Константин и Елена понякога
се пали също на Еньовден. О. в об-
редната практика показва определе-
на връзка с култа към мъртвите - на
места в Северна Българня на Велики
четвъртьк или Връбница се палят
огньове на гробовете с вярата. че
така ше се осигури светлина и Топ-
лина на покойниците.
Двойнственото отношение към О. се
проявява в обредността на реднца
празници. почитани за предпазване
от О и пожар - Горещници, Пдв-
ЛЬОВДЕН, ИЛИНДЕН, ИГНАЖДЕН,
календарно отнесени най-често към
периода на лятото с типичните за
него небесни стихии. Рационалната
представа за разрушителната сила
на огнената стихия поражда многоб-
ройни трудовн забрани през тези
дни. включително и за палене на О.
Те отразяват и преклонението пред
ОДЗМКИ
ОНИ «НИ!
244 О . и желайнего да се неутра титра
неговото евентуално унищожитслно
действие.
О е изключително важен елемент в
магически лечебни практики - леене
на куршум. „намятане плач" на лете,
гасене на въглен при басне. прекар-
ване на хора и добитък през жив О и
др
Особсна сила се придана на остатъ-
ците от О : пепел от ьъдника или
от О. горял прет Мръсните дни. се
слага в семето за посев, за да се
роди чисто жито, жътвата да бъде
богата, от недогорелия бъдник се
правят части за ралото, все с идеям
за бъдещо плодородие; главня от за-
говезнишкия О се носи в къши за
прогонване на бълхн и т.н
Изключителното място на О във
вярванията. всекидневния и праз-
нично-обредния живот на българите
заради приписваната му очистител-
на. предпазваща и проду цираща
функция лоражда преклонението и
култа към него.
« АрнауАов. М Празничен огьн. -
В Очерни по българския фолклор.
Т.2. С.. 1969. 204-277; Шишков. Ст
Следи от култа на огъня в Родоп и те
- Родопски напредък, кн 5. 1910, Ге-
оргиева, Ив Българска народна ми-
тология С . 1983,67-68; Стоите.
П. Почитане на огъня -Сп БАН.
кн 67. 1906. 68-85. Ъ Маргарита
Василева
ОДУМ К И = Годеж
ОДУ ША = Задушница
ОДУ ШЕ = Задушница
Oil ЛЮДЕ = Пеперуда
ОЙДАЛЕЛИЯ РСирии заговезни
ОКОСТНИК = Плътеник. Вам-
пир
ОЛЕЛИЯ Р Сирии заговезни
ОМАЙНИЦА = Магьосница
ОМЕЛА = Имел
ОНЯ СВЯТ. они. iiioro - имагинер
но опреде ление за света, обитаем г
душип на мъртвите Противостоя
на „този". „нашия" или ..земния
свят". Представите за неговотомет
тонахождение са различии и поняк>
га противоречив)). Според поверии,
О.с. се намира на най-долната дипп.
на небето или е под земята. Той
обединява одновременно рая и ада
В отделив народни схващания риг
е на небето. а пъкълът - всърцето
на земята О.с има свои простраист
вени измерения и социалнаструкту-
ра. осмисляни место като огледалеи
образ или обьрнато наопаки изобра-
жение на земния свят. Тези два дна-
метрално противоположив вьзг.зел
намират отражение в поверията, че
богатите са пак богати в 0 с. ом об
ратно - там те са бедни. а бедняге и
нешастните хора живеят в сходство
Всеобща е представата. че О.с еот-
делен от земния свят посредством
вода - най-често река Душите на
мъртвите преминаваг презрекатас
лодка или пък през мост, тънък
колкото човешки косъм. Душите на
I решниците не могат да достигнат
до Ос. (в смнсъла на рай*. Ако теса
превъплътени в демони (вампири
выходами, нави), оставят на зе-
мята и пакостят нощно време на
своите живи родственици В тозн
смисъл гранината между О.с. изем
ния свят за демоните е фиктивна -
гя с съвсем лесно преодолима с нас
тъпването на нощта или с определе-
ни годишни отрязьци от време
(Мръсните дни. Тодоровата и
Русалска । а неделя). О.с. за демо
ните (превъплътените мьртъвци)
носи до голяма степей белезите на
деструктивността и хаоса.
Георгиева. Ив Народен светог-
лед. (Знания и вяра). - В: Етногра-
245
1
опллплш
ОПАС
фия на Българня. Т.З, С., 1985; Л/«-
ринов, Д Избрани произведения
T.I.C., 1981. Спюйнев, А Българс-
ките славяни Митология и религия
С.. 1988 Рлчко Попон
ОПАЛВАНЕ - магически обред. ие-
ляш предпазването на човека от
зловредни въздействия и демонични
силн Основава се на вярата всвръ-
хестествените апотропейни възмож-
ностн на кры л и огъня О е винаги
кръгово. като се използват лесно за-
палими материалн - памук. кълчи-
ща или вълнен конец То се прилага
при обичанте от жизнения цикъл на
човека (раждане. сватба и cmi.pi ) и
при лечение на тежки заболявання
Веднага след раждането бабите аку-
шерки обикалят родилката и бебето
с кълчиша. конто запалват По този
начин те предпазват майката и дете-
то от НАВИТЕ. В районите на Южна
Тракия зьлвата. майката или някоя
близка родствеиица от „целокупна
къша и първо венчило" извършват
обредно О на младоженците О. ста-
ва поотделно или заедно на двамата
млади, конто трябва да са стъпили
върху сватбената възглавннца, при-
готвена за първата брачна нош Най-
често О се прави против „завързва-
не" (лншаване посредством магия
младоженците от възможност да из-
вършат полов акт) В Западна Бълга-
рня (Врачанско) е per истрирано ри-
гу ал но опхпване на кума по време
на брачного свождане В Източннте
райони на страната - Странджа и
Бургаско, съшествува практика да се
опалва всеки мертвец. О. се извьр-
шва непосредствено след окъпване-
то и стъкмяването на покойника от
възрастни жени Използват се къл-
чиша или черни вълнени конци Мес-
то О. е сьпроводено от словесна ма-
гия. целяша отстраняването на въз-
можността от превъплъщаване на
мъртвия В цяла Северна Българня в
деня след погребеннето (или на тре-
тия. деветия. четирндесетия ден) не-
четен брон жени отиват да опалят с
кълчиша гроба на всеки мъртвец
След това забиват три вретена. зара-
вят сварени ЯЙЦА и ..засаждат" три
стръка чвсън с корените нагоре. По
този магически начин предотвратя-
ват евентуалното преврьшане на по-
койника във вампир Обредът се из-
вършва при строгого спазване на за-
дължнтелно ритуално мълчание На
места майката и бабата на болно от
епилепсия дете извършват О. с къл-
чиша на болното. Изнасяг го мъл-
чешком нощно време на някой
крестопет извьн селото. където
протича магического лечение
<S Вакаре кки, Хр. Български погре-
бални обичаи С., 1990; Генчев. Ст
Обичаи и обреди. свързани със
смъртта и погребеннето. - В: Етног-
рафия на Българня Т.З,С . 1985
Гребенарова. Ct. Огънят вобредите
на българите Канд дне . С . 1990
Рл чко Попон
ОПАС = Пояс
ОРАДА Р Сирии заговезни
ОРАДИЕ = Сирии заговезни
ОРАЛ ИЦА = Ралица
ОРАЛНИЦА = Ралнина
ОРАТАР Сирии заговезни
ОРАТНИКР Сирии заговезни.
Огьн
ОРЕЛ - свешена птица, символ на
небето. Сльнцето и светлината.
Той никога не остарява, защото жи-
вее вьв висиннте и може да достигне
до край света Там се изкъпва в езе-
ро с жива вода, която подмладява
всяко живо съшество О. олицетво-
рява небесните стихни - ветрове и
градоносни облаци. Повсеместна е
представата. че той води градушка-
ОРЕХ
ОРЕХ
246
та. Вярва се. че орлн-кръетачи или
картали летят пред облака и го на-
сочват към мястото. където ще се
изенпят ледените зьрна По тази
причина при град мьжете стрелят с
пушки, за да нзплашат птицата-во-
дач на облака. Затова О винаги се
почита и умилостивява. Неговото
гнездо не бива да се пипа или разва-
ли; О и малките му не се убиват. В
противен случай над селото тегне
заплаха от градушка На Гергьов-
ден в гнездата на О. стопаните оста-
вят част от плешката на обредното
гергьовско агне, за да бьде лятото
дьждовно По някога при суша те
взимат сламки или трески от О.
гнездо и ги хвьрлят в реката, за да
завали Повсеместно е вярването, че
там. където мьтят О., не бие град и
няма суша Вероятно под въздейст-
вието на старннни тотемистични и
шаманистични представи. свьрзани
с О., се смята, че тон може да дос-
тигне до отвъдния свят (оня свят) на
мъртвите. Във вълшебните приказки
О. успява да изведе героя от долния
свят (ада) В народного творчество и
изкуство на бьлгарите О е един от
символите на короната на свегов-
ното дърво. Той присъства като де-
коративен елемент в родопските ха-
лиша, в украсата на медени съдове и
в цьрковната дърворезба В народ-
ните песни и приказки О вне гнездо-
то си на върха на явор или дъь; той
помага на хората да открият дърво-
то на живота, чийто аромат лекува
всички болести Вж. Тангра и Тоте-
мизъм.
в Георгиева. Ив Българска народна
митология. С.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения. Т.1. С.. 1981;
С той пев. А. Светогледът на прабъл-
гарите. С., 1985. Рачко Попов
ОРЕХ (Juglans Regia) - в българския
фолклор (предимно в коледните
песни) изпълнява функцията на сне-
гов под ычю В Беломорска Траки»
се вярва. че Земята представлява
голямо орехово дьрво През зимата
Слънцето е под корена на дьрвото
и затова е студено. Вследствие на
тази пьрвоначална представа О. се
осмисля и като своеобразен пьт.
който свързва земното с отвъдното
В празниците св. Дух ( Духовден) и
св. Троица, когато според народната
вяра душите на всичкн покойниц»
се прибират отново в отвьдния свят,
жените берат ореховн листа и ги по-
лагат вьрху гробовете. По време на
цьрковната служба те коленичат
вьрху орехова шума. Вярват, че така
могат да видят и чуят своите покой-
ници. Сьс сыната цел долепят ухо
вьрху листа от О., разстлани на гро-
ба. Според общото поверие ..мърт-
вите се мамят с орешка". Традиция-
та забранява на млади хода да садят
О дьрво - вярва се. че когато ство-
льт на дьрвото стане толкова дебел,
колкого е вратьт на човека, той ще
умре. Спорадично тази опасност се
премахва. ако предн да посади дър-
вето, мъжът постели в кры своя
пояс. Тогава копае дупката в среда-
та. Ореховата сянка се смята нався-
кьде за неблагоприятна Под О не
се сяда и ляга. защото там нощно
време се сьбират юди и самодиви
Плодовете на О. носят двойнствена
мнтологична символика. Веднъж са
символ на здраве - на Бьдни вечер
трапеза без О. не се кади, всеки чутт»
орех и гадае по него за своего благо-
получие. на коледарите и сурвакарн
те се дават задължително О. Нотой
е символ и на хтоничните сили-ЧУ
мата тьркаля О. по тавана, когато
играе с детето си; ако на Илинден
гърми, О. ше са червиви или кухи.
ОРЙСНИЦИ ОРЙСНИЦИ
ако човек лежи под О.. уградисва
(заболява от самодивска болеет). О.
ее използва широко в народната ме-
дицина.
Ватев. Ст. Материал и по народ-
ната медицина в Бьлгария. - СбНУ
кн.21,С.. 1905; Георгиева. Ив. Бъл-
гарека народна митология С.. 1983;
Маринов. Д Избрани произведения
Т. I, С.. 1981.^ Рл чко Попов
ОРЙСНИЦИ, урёшници, хорёсиици,
врёсници (у банатските бьлгари), на-
рёчннцн, иарьчннцн < Южна Бълга-
рия). рёчеиици (Зап Бьлгария), суде-
ници, сугеницн (Средна Зап. Болга-
рия)- митични персонажи, конто
определят съдбата на всеки човек
от самого му раждане Те са три сес-
три. чийто дом се намира накрай
света при палата на Слънцето. В
района на Странджа-Сакар и сред
преселниците от Беломорска Тракия
и Мала Азия е разпространена пред-
ставата за наречниците като един,
двама или трима мьже. О. идват
през пьрвата или третата нош след
раждането на човека. Те влизат през
комина и се скриват зад вратата.
Невидими са. Само бабата акушерка
или майката на новороденото могат
да чуят предсказанията им. Макар
че О. са пратеници на Господ. той
няма никаква власт над тях Опреде-
лената от тях сьдба не може да бьде
променена дори от него. Тя остава
запечатана вьрху челото (черепа) иа
всеки човек. В Македония и Запад-
ните покрайнини е съхранен поетич-
ният образ на О. като три жени, кон-
то предат с хурка или размотават
кълбо с прежда Най-възрастната от
тях, смятана за най-лоша и най-
властна, отрязва с ножица изпреде-
ната нишка и определя по този на-
чин продължителноегга на живота.
О. се очакват със страхопочитание.
Поредииата от задьлжителни обред-
ни действия през пьрвата или трета-
та вечер след раждането на детето
има за цел умилостивяването на О.
В тяхна чест се нарежда трапеза. На
места башата на бебето отива в го-
рата и оставя под някое дьрво три
кравайчета за О Огънят се поддър-
жа цяла нощ Новороденото се обли-
ча в бащина риза. Край люлката му
се поставят предмети с апотропейна
сила - нищелки, монети. палешник,
сърп. ръжен, метла. Челото и под-
мишниците му намазват с катран и
мае. Понякога в блнзост до бебето
поставят книга или молив (да стане
то учител); вьрзоп сьс стоки и пари
(търговец); аршин и ножица (шивач).
До главата му слагат погача и па-
ни чка с мед, зашото според повери-
ето О. обичат сладките неша и кога-
то са сити, са по-благосклонни към
детето. Те обичат реда и чистотата.
Затова бебето трябва да бьде изкъ-
пано. Обикновено във водата бабата
пуска монети и кокоши пера, за да
бьде новороденото здраво и жнво-
тът му да е лек като перата. После
облича детето и го поставя в люлка-
та обърнато на изток. В отделни се-
лища тя кани тържествено О. на ве-
черя. Представите за О. намират
широко отражение в българския
фолклор. Мотивы за невестата. коя-
то била орисана да умре в деня на
своята сватба. е сред най-популяр-
ните в песенного творчество. Особе-
но разпространен е и сюжеты за
търговеиа, попаднал случайно в
дома на младо семейство. През
ношта стопанката родила дъщеря и
госты чул орисията на наречниците.
конто предсказали, че той ще се
ожени за момичето. когато порасне.
Тьрговецът откраднал детето и го
хвърлил в едно дере. То било наме-
огогннк
ОГФ1 и
рено и отгледано от беден козар Ко-
гато пораснало и станало мома за
женене. търговеиът отседнал в къ-
шата на козаря и поискал дъшеря му
за жена Известен е и мотивы за
бедния и богатия брат. Когато пър-
вият се раждал, неговата О не рабо-
тела и затова той останал беден За-
това през целия сн живот тон рабо-
тел само за О си В българското на-
родно творчество съшествуват и об-
разин. конто представят христнянн-
зацията на езическите представи за
О Место техните функции се прие-
мат от закрнлнииата на майчинство-
то св Богородица и от двете сестри
св Попка и св Неде 1.ч. Спорадично
се вярва. че в коледната нощ човек
може да установи контакт със своя-
та О Разклашайки с ръце една мла-
да фиданка в градината. той канн О.
си да дойде през ношта при него.
§ Георгиева. Ив Българска народна
митология С . 1983; Маринов, Д.
Избрани произведения 1.1, С., 1981;
Богданова. Л. Песента „Орисана не-
веста" в българския фолклор -
ИЕИМ кн 13.197). Рлчко Попов
ОРО ГНИКРСирии заговезни,
Огьн
ОРУГЛИЦА = Яьълкд.Р Сирии
ЗАГОВЕЗНИ
ОРФЁЙ (Orpheus) - едно от имената
прозвища на върховното анонимно
божество на траките; най-прочутият
певец, поет и музикант за цялата ан-
тичност; лечител, прорицател. вла-
детел; основател на Елевзинските
мистерии (в чест на Деметра и на
Персефона). на тези на Дионис и
на мистериите на о. Самотраки, пос-
ветени на Кабирите. при конто чрез
посвещения в обредии свещенодейс-
твия се поддържа вярата в божества-
та и правого да се съзре новата им
поява. един от седемте мъдрецн на
света, сьздател на учението на тра-
кийския орфизъм, комуто античната
литературна традиция принцева оше
авторството на хероическата метри-
ка. на астрологията; културен герой
(нов Прометей), убит поради гнева
на боговете, защото разкрил на хо-
рата много от нешата. конто преди
тава не са им били познати и в това
си качество е просветнтел и основа-
тел на земеделието; религиозен ре-
форматор. но и персонификация на
царя жрец, на царя бог в тракийски-
те предели и на неговия затворен
аристократичен кръг от посветени в
доктриналното му учение. Характе-
ристиките могат да се умножат, но и
нзредените са достатъчни, за да се
разбере. че се намираме пред един
от най-сложните митове на древ-
ността. Някои езиковеди виждат в
етимологията на името О. смисъла
на „мрак" - намек за подземного
царство Други го свързват с едно
божество на Ада - Орфос, но тези
дешифровки съвсем не са стабилни,
нито са единствени За древните О
несъмнено е тракиец, а родината му
с Тракия. Тон е сии на тракийския
пар Ойагьр (Самотен ловец), но по-
някога и на самня бог Апо юн и му-
зата Калиопа (Хубавогласна) и еле-
дователно е ученик на самите музи
С вълшебните звуци на пирата си -
дар от Аполон, и със своите песни
О има чудната дарба да омайва
хора, диви животни и хищни птици.
а дори и .дърветата и камъните го
следват с удоволствие и слушат изт-
ръпнали в захлас". Името на О. се
споменава най-рано през VI в. пр.Хр
от лирика Ибик от италийскня град
Регион като „прочутия". Известието
не е случайно след мълчанието и
тайната на учението, проповядвано
от Питагор и от неговата школа в
249
<>|’ФГ-П
Орфеи
Южна Италия и в Сицилия, и е пър-
вото писано свидетелство за орфиз-
ма. По всяка вероятност самият
Ибик е един от посветените сьзак-
лятници Краткият текст се потвьр-
ждава от чернофигурната вазопис.
върху която О. започва да се появява
от втората половина на същото сто-
летие насетне. а основного при
майсторите художницы е да съчета-
ят идеята за родната среда на О. с
постепенната гърцизация на образа
му. Този пронес завършва оконча-
телно към края на IV в. пр.Хр.. кога-
то в Александрия филолозите еру-
дити обработват митографски ле-
гендата за О . а тон трайно се зак-
репва в гръко-римската литература
и в изобразителното изкуство.
След едно посещение в Египет, къ-
дето научава много свещени неща.
О. посъвета на кентавъра Хирон по-
мага на Язон в подвизите му и учас-
твува в похода на Аргонавгизе за
търсенето на знаменитого златно
руно. Той е необходим на геронте,
заради чародейната си песен, чрез
която те преодоляват много опас-
ности. След завръщането си при
траките О. се жени за Евридика (Ши-
роковластна) за която рядко се сре-
ша и името Агриопа (С див поглед).
вероятно някаква тракийска нимфа.
Когато Евридика умира, ухапана от
змия, любовта на певеца е толкова
силна. че той смело слиза в подзем-
ното царство, за да я вэеме обратно.
С песента си О. очарова не само лод-
каря Харон, който не превозва през
реките Ахерон и Стикс никой жив.
но и триглавия Цербер и накрая ус-
пява да трогне Хадес, който връща
Евридика при условие докато тя не
види слънчевата светлина. О. да не
се обръща назад към нея В нетърпе-
нието си обаче. О. не се съобразява
със заръката и така я загубва завина-
ги Третият най-известен епизодот
or*t и
О|’ФТП
250 митичния му живот e неговото раз-
късване от менадите - вакханкнте на
Дионне Някои древни автор» преда-
вав че О. пренебрегай култа към
Дионис, проповядва други таинства
и то само на мъже Нещо повече.
всяка сутрин той се качва на плани-
ната Пангеи, за да поздрави Слънце-
то, което нарича Аполон и смята за
най-велик бог Поради тази причина
разсърденият Дионис настронва сре-
шу него тракийските жени. Те из-
дебват момента, когато мъжете им
влизат ..в една голяма и добре нап-
равена за мистерните постройка",
като оставят оръжията си отвън. Ето
удобният случай те да ги I рабнат и
да убият де когото сварят, а самият
О., който приучил мъжете им на
„мъжка любое”, разкъсват и разх-
върлят частите му навсякъде. а гла-
вата му в морето или в р Марица.
След ужасного престъпление „стра-
ната била опустошена от глад" и от
мор. докато. според предсказанието.
най-сетне намират главата на О., ко-
ято е още свежа и още пее и я пог-
ребват „под една голяма могила, ко-
ято оградили със свешен двор. Из-
вестно време това било хероон (гроб
на хероя). а по-късно се наложило
като светилище Почита се с жерт-
воприношения и с каквото друго се
тачат боговете. но за жените е съ-
вършено недостъпно". Версните и
подробностите обаче са противоре-
чив». зашото от други авторн се
знае. че след като Дионис преминава
от Азия в Европа, закрепва в Тракня
на власт Харопс и го научава на сво-
ите тайнства Той от своя страна ги
предава на сина си Ойагьр, а той -
на О и следователно никакъв конф-
ликт между О и Дионис не същест-
вува. което ще рече, че не може да се
разбере и неговото убийство от же-
ните По-скоро. многото объркани и
ангитетични постановки са резултат
на конфликта между култа на Апо-
лон и този на Дионис (между солар-
ното и хтоничното начало), при кон-
то първоначално се стига до съчета-
ннето на отделни техни елементи, а
впоследствие и на същността им. в
духа на общата религиозна концеп-
ция за О. Именно О., като религио-
зен реформатор е в основата на син-
теза между слънчевото и земното
начало, а това е върховно достиже-
ние в развитието на тракийската ре-
лигия.
Особено показатели» са версните за
локализацията на О. и на царската
династия, от която той произхожда
В антнчната литературна традиция
О. е известен като владетел на тра-
кийските племена биетони. едони.
кикони. од рис и. а освен това и на
македоните. Местоположенията му
се търсят западно от Струма в зо-
ната с център областта Пиерня к
планината Олимп, източно от устн-
ето на р Места, в район с център
района на по-късната елинска коло-
ния Маронея. и източно от устнето
на р Марица в териториите с ядро
Тракийскня Херсонес (дн Галипол-
ски полуостров). Очертаните грани-
ци не са случайни и съвпадат с най-
изявеннте процеси на държавност-
роителна практика, на поява и на
живот на тракийските държавни ор-
ганизации Този е пътят. по който в
Тракня и при тракнте персонифика-
цията О. се въплъщава в идеята за
царя жрец, за царя бог и за неговото
обкръжение от посветени последо-
ватели. конто изповядват учението
на тракийскня орфизъм. Това е уст-
но аристократично учение, което
дава идейни коре ни и на гръцкия
орфизъм, но принципно се разлита-
огфГП
оифг п
на и съвсем нс съвпада с него. В ос-
нова га му, като начин на мислене и
светогледна система, заляга идеята
за самоусъвършенстването и за без-
смьр!него - така характерно и при
Залмоксис. Тя се реализира най-
малко на 2 равниша: I е чисто арис-
тократично (езотерично)и принад-
лежи на посветените в свешеното
знание; II е народностно (екзоте-
рично) и принадлежи на онези, кон-
то знаят за учението, но оставит
сравнително непосветени в него
или са само негови прнвърженици.
Два са и пътишата за сливането с
бога. Те се персонифицират от О. в
Тракня и Аполон и от Дионис и се
изразяват чрез ентусиазма. т е. чрез
нндивидуалната мистериалност,
при която участникът въвежда бога
в себе си, както и чрез екстаза, при-
съш на колективната мистериал-
ност, зашото всеки се опитва да
стигне до бога. Тракийският орфи-
зъм предполага съшо уреждането
на света на 4 степени. При I Вели-
ката богиня майка - земята. се
самоопложда и сама ражда своя син
- Слънцето. Неговата поява беле-
жи II степен. Ill е възмъжаването
му. а IV - периодичният свешен
брак с богинята сътворителка, за да
се появи и новият син Всъшност О.
е отличен пример за идеята, че бо-
гът е син на Слънцето и на Велика-
та богиня майка Поради отпадане-
то на самооплождането при II фаза
следват още три степени и така се
получава 7 - 10-степенен цикъл,
който организира подредбата и хар-
монията във Вселената - вечния
възпроизводителен кръговрат на
новото раждане. на възраждането
въобше. За разлика от гръцкия.
този модел е асиметричен и се ос-
новава на цикличното, а не на
липейното време. Тракийският ор-
физъм съчетава изповядването на
култ към Слънцето и на култ към
земята и в този смисъл образът на
О. в Тракня се появява и под други
имена прозвища, най-популярното
от конто е Залмоксис. Подобна
практика божеското име да е табу.
която се прилага и по отношение на
Зьелсурд. Перкос, Гебе.зейзис, Су-
регетес, Дионис, Сабазий. Загрей
и т.н., а съшо и спрямо женските
божества като Бендида. Котипю,
Зеринти.ч. Браура, допринася идея-
та образ да се вкорени дълбоко в
съзнанието на носителите си. Точно
персонификации като О., като Зал-
моксис. конто носят посрсдничес-
ките функции между соларното и
хтоничното, олицетворяват равно-
весието между небето и земята и
балансират борбата между основ-
ннте стихии При това положение е
несъмнено. че тракийският орфи-
зъм е в основата на елинския. офор-
мен като мистична философска и
дон я къ де спекулативна школа с
космогония и с теогония и с учение
за създаването на човека и за него-
вата душа. Тон оказва влияние на
питагорейството и на неоплатониз-
ма. а някои негови елементи влнзат
и в християнството. През раннох-
ристиянската епоха самият О. се
прсврыца в кротък. мирен пастир,
носител на представата за т.нар.
божи човек -демонстрация на новия
антиезнчески морал. Но в балканс-
кия и в българския фолклор О. е
още и овчар, и певец, и поет и герой
закрилник - аспекти, който са най-
трайно съхранени в устната тради-
ционна народна култура на родопс-
кото население, а и направо се до-
казват чрез епическите песни събра-
ни от Стефан Веркович в сборника
1Н ИНОВЯНАНЕ
II ЧН ll.IIH.ll II
<Веда Словена*. или публикувани
самостоятелно
Ф<> I. А/ Тракийският орфизъм.
С . 1986 (с всички извори). А Лими-
ты' Попон
О( ИНОВЯНАНЕ - свързан»с с
разнообразнн обредно-.магически
действия, цел я щи социалното усвоя-
ване и приобшаване на чуждия пред-
ставител към семейно-родствения
колектив. Посредством тези обреди
на преход осиновеното дете - „хра-
неник". „ранениче". трябва да се
превърне в ..свое лете от сърце" в
„чело на място" Обикновено се оси-
новяват роднински или подхвърлснн
на мегдана или край черквата деца
Те се прекарват през ризата на май-
ката или башата осиновителн Поня-
кога майката се изкъпва и със съша-
та вода полива детето. след което
излива водата под фиданка на двора
В други случаи башата опасна с поя-
са си детето или докосва главата му
със стъпало (с обут крак). Той пре-
мерва теглото на осиновеното с кан-
тар и заравя в къшата сп камък със
съшата тежест Наблюдава се и сим-
волично закърмяне на храненичето
от гръдта на осиновигелката му.
Най-често новите родители подаря-
ват на детето кат дрехи и го от веж-
дат в цьрквата. където свещеникът
им прочнта молитва и г и благосла-
вя
=? Андреев. М Българско обичайно
право - В Етнография на България
Т I. С . 1980; Бойчее. С Сборник на
бьлгарските юридически обичаи
Т I. Пловдив. 1895; Москова. J.
Обичайно право - В Пловдивски
край С.. 1986 'А Рлчко Попон
ОСТЕН = Звт.здп
ОТБИВРСв Констан)ин и ЕЛЕ-
НА
ОЧОВДЕН = Миши празници
253
ПАВ. IЬОВДЬН, Паулу влей, Па-
.понлен (30 юнн) - празник. който в
народна среда се чества един ден
след офинналната му дата в църков-
ния календар - 20 юнн. свети апос-
толи Петър и Павел Известен като
празник за почитане на oi ъня. П се
гачи в много широк ареал, обхва-
шаш Добруджа, цяла Източна Бъл-
гария, Родопската облает Според
народного схвашане св. Паве !, за
разлика от брат си Петър „не щял
колак. а искал да го тачат".
П съвпада с върхови момента в ка-
лендара и стопанската дейност -
средата на лятотос най-силното
Сльнце и жътвата. Многобройните
забрани за полска и домашна работа
целят предпазването на реколтата,
и мот а и дома от от ьн и пожари.
Утилитарного ос мне л я не на забра-
ните има по-дълбок митологнчен
подтекст. Земният огън в мигало-
гнчните представи се отъждествява
с небесния, т е със Слънцето. П.
може да се разглежда и като празник
в негова чест. Директната забрана да
се пали огън на П. се евързва с идея-
та да не се увеличава силата на и без
това най-горещото сльнце в момен-
та. когато се прибира реколтата.
Това универсално явление, познато
на много народи, се проявява ярко в
традишюнния празннчен календар
на българите. който включва цяла
редина от летни „огнени" празници
S Спшменова. Ж. Календарни праз-
ници и обичаи. - В: Пловдивски
край. С., 1986, с.275; Грейенарова.
Ci. Празници за предпазване отогъи
у българите. - БЕ. кн.3/4, 1990, 3-14.
Мар/ лги та Василева
ПАЗЕНЕ КВАСРИ1 нажден.
Квас
ПАЙДУТКИ Р Сирии заговезни
ПАЛЕУСНИК = Вьрколак
ПАЛИКОШ - регионална форма на
обредсн огьн, който ее пали на
Сирии заговезни в някои райони
на Източна Тракия и сред източнот-
ракийските преселници в Добруджа
Напълнен със слама стар кош се за-
палва и се издига високо с помощта
на прът (или няколко пръта). Когато
огънят се разгори, мъжете около
него (или най-възрастният мъж. а
след него и всеки. който желае) с ви-
сок глас обявяват сторените от от-
делив хора пакости и грешки. Сход-
ство показва обичаят в Беленско. къ-
дето около запален огън (макар и нс
във формата II) момци размахват
горищи дървета и съобщават високо
за блудства на моми и ергени И в
двата случая тези. конто наричат.
според традицията не подлежат на
санкции. Всеобще е схващането. че
чрез тази по-скоро морално-етична
практика може да се избегне бъде-
щото повтаряне на грешните пос-
тъпки. Останалите действия на П. са
същите. както при огньовете. палени
в периода около Заговезни.
Настена. М. Календарни празници
и обичаи. - В: Добруджа. С.. 1974.
139-140; Гребенарова. С.г Заговез-
ни-Тодоровден като преходен пери-
од в народния календар. - И Пр.,
кн.1, 1989, 61-62. Ъ Маргарита
Василева
ПАЛЮВДЕН = Павльовден
ПАНТЕЛЕЙ ПЪТНИК = Св Пан-
телей
ПАНУКЛА = Чума
ПАРАКЛИС = Оброк
ПАРПАЛУДА = Пеперуда
ПАТАЛЕЙ = Св Пантелеи
НАТЕРИЦА/э Служба
ПЛТЕРИЦА - 1. Атрибут на хто-
ничните демони и божества, евър-
зани с подземния свят на мьртвиге
И ПРАДЕДИТЕ, СЪС ЗИМАТА И С М1.И-
ГА. С НОЩ1А и тъмнината, С ВОДАТА
и болестите. П символизира тях-
ната асиметричност (в случая куцо-
то). СП в народного вьображение
са представени както нощните демо-
нични сили с езически произход,
така и редица християнскн светци
покровители на зимата, болестите и
смъртта. Дяволът и караконджо-
ЛИТЕса хроми или еднокраки, пора-
ди което носят II Псрсонифицира-
ните демони на болестите (чума,
шарка) са прегърбени старици. кон-
то се подпират на II Хрнстиянската
защитница на шарката св. Варвара
често се осмисля като хрома бабич-
ка. която удря с П. си децата и ги
разболява На П се подпира и куци-
ят предводи тел на вьлчата глутница
Куцалан. в чест на който се праз-
нува последиият ден от Вьлчите
празници. П е атрибут на светците
Никола и Тодор, първият от конто е
покровител на водите и зимата. а
вторият - на конете и булките.
Според повернето те удрят с П оне-
зи хора, конто не почитат техните
празници и не спазват забраната за
работа или сексуално общуване В
резултат тези хора заболяват тежко
и умират.
2. Название на следпразничния ден,
напр. Нико.юва П.. Петрова П Щом
се отива на гости на именници на
следвашия ден. се казва: „Идем ти
на гости на П.“ Денят след семейна-
та служба курбан също се наэова-
ва П. Народного вярване утвържда-
ва, че светецът покровител си е оти-
шъл, но е оставил П., на която се
ПАС.1>ВД1Н
ЛЕПЕРУ ДА
подпира Затова в не и на мест отново
се с лага празнична трапеза с обред-
ни ястияи хлябове Част от питата
се постав я пред домашната икона на
свегеца патрон После тя се хвърля
в нивата и лозето, за да е плодовита
годнната.
д» Маринов. Д Избрани произведе-
ния Т 1.С.. 1981, Попов. Р Светин
близнаии в българския народен ка-
лендар С.. 1991. Рлчко Попон
IIAN .15 ВДЕН = Павльовден
ПЕДИН Р Биле. Русалии
ПЁПЕДНИЦА, обрйнане. нарниане
- название на моминско обредно ма-
гическо гадание за женитба. изпъл-
нявано в района на Странджа през
Мръсните дни (Поганото) или То-
I доровата неделя. Състон се от
тайно заораване на двора с открад-
нати от ергенски къщн рало и па-
лешннк След това момите наливат
мыча на вода, с която замес ват от
пепел, брашно и сол (съшо открад-
нати от честити или първи домове.
т е от къши. в конто няма умрял чо-
век и стопаннте са от първо венчи-
ло) питка. наричана П Замесвайки я.
те изричат името на харесвания мо-
мък. за да го ..замесят" и него в хля-
ба После търкалят П и по падането
и гадаят за предстояща женитба. В
Родопския край аналогичното мо-
минско гадание за брак, извършвано
през съшите календарик отрязъци
от време. е познато като нас.чване на
просо. В уречен ден привечер някол-
ко девойки. водени от старица, оти-
ват мълчешком и тайно на някоя ре-
кичка Поставят мост над водата и
преминават три пъти по него, като
ръсят наоколо просо или жито.
Действието е съпроводено от вер-
бална магия: докато ръсят семената.
момите наричат: ,.С коготосе оженя.
с него да женя'" или „С когото се
взема. с него да ям хляба". Вечерта
поставят няколко зърна под възглав-
нината си и вярват. че ше се омъжат
за оня момък. когото сънуват.
S Гребенарова. C.i Пепелница-мо-
мински обичай за женитба. - Векове,
кн 3. 1989; Попов. Р Светци близка-
ни в българския народен календар
С.. 1991.^ Рлчко Попон
НЕПЕРУ ДА, Перперуга, Лернеру-
на. Пеперуна, Нерпе.иода, I lepy >ihi а.
Ilapna.iyia, Додона, Ду дул. Ван Ду-
нула, Вай Гуту, Ой Люле, (Средна
Зап. и Югозап.Българня. на места в
Македония и Одринска Тракия). Ро-
соманка (Западните покрайнини),
Вонлаика (Момин проход) - наиме-
нование на обичай за предизвикване
на дъжд Обредът няма точно фик-
сирана календарна дата и се изпъл-
нява най-често през пролетно-летни-
те празннии на св Иеремия - Ере-
мия (I май), летния Атанасовден
(2 май), летния Никулден (9 май),
Гергьовден или Еньовден. както и
по време на продължителна суша
Г давно обредно лице е П. - момиче
или девойка Според местните тра-
диции то трябва да отговаря на ня-
колко задължнтелни условия да е
сирачп. първаче (първо родено) или
нзтьрсак (последно родено дете в
семейството). Трябва да е девстве-
но. Физиологически и полово чисти
трябва да бъдат и останалите участ-
нички в обреда - пеперударките (мо-
мичета и девойки) и водачката на П.
която е старица или вдовица. В
уречення ден момичетата се събират
в дома на сирачето или край реката
и го обвиват цялото в зеленина -
клонки и листа от бъз (по-рядко
върба. букова шума или росен.) Под
зеленината то е голо или облечено в
овехтяла стара риза. Пеперударките
са боен, с разпуснати коси. Понякога
ПЕПЕРУДА
ПСПЕРУДА
Неперу да
те покриват главата на П. с червено
було и закрепват на нея кокалче от
незнаен ГРОБ и жива жаба В Стран-
джа и Родолите П. наподобява на
малък движещ се зелен храст. Из-
пълнявайки спецнални за случая об-
редни песни пеперударките повеж-
дат П. из селото като обикалят вся-
ка къша. Стопанката ги посреща на
вратата с котле пълно с вода. Дока-
то момичетата пеят. тя полива П. с
вода. П. се тръска и с ръце наподо-
бява летежа на птица. Посредством
имитативната магия се цели уми-
лостивяването на небесните божест-
венн силн. от конто зависят дъждът
и влагата. След това стопанката по-
рыва П. с брашно през сито, за да се
излее ситен, дребен дъждец. Тя тър-
кулва ситото и ако то се захлупи,
това означава, че годината ще е пло-
довита и хамбарите ше се напълнят
с жито. Накрая дарява П. и нейните
спътнички с брашно. боб. мае и дру-
ги хранителни продукти. Така с пес-
ни („Пеперуда ходи, на Бога се
моли. Дай, боже. дъжд. да се роди
ръж...**) момичетатаобикалят всич-
кн селски къши. като задължително
спират пред всеки водоизточник.
След обиколката отиват отново на
реката и там събличат зеленого об-
лекло на П. Хвърлят зеленината по
течението. изкъпват П. и сами се
пръекат с вода. Сетне се нареждат
около трапезата, подготвена от ста-
ри жени, конто са изпекли хляб и ба-
ници от събраните продукти. Оста-
налите хранителни продукти се да-
ват на сирачето. което е изпълнило
ролята на П В Тракия обредът
приключва на места с общоселски
курбан и молебен за дъжд. Пак там
функциите на пеперударките често
се прехвърлят на лазарките, конто
обикаляйки селските домове на Ла-
заровден изпълняват преднмно
песни за дъжд. На места в Добруджа
П. представлява кръг. с който жени-
те хвърлят хляба във фурната. Дър-
веният кръг се украсява с цветя и
венци и в средата му се закрепва
икона. Понякога се „облича" в бяла
детска риза. Българските преселни-
ци от Вардарска Македония пригот-
вят за обичая дървена кръетачка. ко-
ято украсяват цялата в зеленина и
цветя. Наричат я Дудул и с нея оби-
•калят къщите. като постоянно я
пръекат с вода и брашно. В отделнн
случаи в пеперударската трупа има и
други обредни лица - кума на П. и
поп. Попът е мома с черно бакърче
на главата вместо калим явка и с
конски букаи в ръцете. вместо кан-
дилннца. Неговнте функции стават
по-силно изразени при следвашия
обред за дъжд - Герман, който се
изпълнява често непосредствено
след П.
ПЕРИН
Ilf ГК*’
Беновска. М Наблюдения върху
снмволиката в обреда за дъжд „Пе-
перуда". - В Фолклор. език и народ-
на сьдба С., 1979; Генчев. Ст. Оби-
чаи и обреди за дъжд - В Добру-
джа, С . 1974 и Капании С ,1985;
Попов. Р Пеперуда и Герман С..
1989 Ъ Рачко Попон
ПЕРИЯ = Самодива
ПЁРКОС, 11еркбус, Перконнс
(Perko/u/s. Pcrkoms) - едно от имена-
та прозвища на анонимною върхов-
но божество на тракитс. Името уточ-
нява неговата съшностна характе-
ристика и по-късно остава само епи-
тет на тракиис кия конник - Хе-
рт Може би това дори е съшинско-
то име на Зьелсурд. впоследствие
нзместено поради табу или поради
някакви други причини от прякора
Засвидетелствувано е върху два над-
писа, открнти близо до дн квартал
Галата от района на Одесос (днес
Варна) - (igBulg. 1“. №283 и №283
bis) Първият надпис датира от 11-1
в пр Хр и е посвешение от Артеми-
дор и Полемарх, синове на Теоксен,
на всевслушващия се Херос Перкос.
Вторият надпис е от 1 в пр Хр. - I
в Хр и съшо е посвешение. този път
на Хероса Перконнс Имената са в
дателен падеж, а именно „Перко хе-
рои" и „херонеи Перконей". Те попа-
дат в една семантична редица на
родствени наименования с основа
,.Пер(к)" Тя възхожда към хетското
„перва". производно на древноин-
дийското „парвата" със значение на
..планина. скала, камък". Божеството
Перва - скалата бог или богът ска-
ла. е свързано с конете и реконстру-
1 ира прототипа на един конен бог на
бурята В тази връзка с възможно
езиково отъждествяване на хетското
„перва" с тракийското „херос" не
само поради липсата на надеждна
етимология на старогръцката дума,
но и поради опилите да се изведе тя
от от догръцки или от негръцки про-
изход Името на бога на бурята гръ-
мовержец се възстановява наосно-
вата на съвпаданието на рсд древни
традиции, зашото във веригата Пер-
вата-Перва-Херос се включват още
славянският бог на гръмотевицата
Перун (с многобройни трансформа-
ции) и равнозначните му идентифи-
кации: при балтите Перкун;при ли-
товците Перку нас - божества на бу-
рята. на буреносната вихрушка. Точ-
но тук е мястото и на епитетите на
тракийскня бог конник - херос П.
Съвпаденията са естествени и по ли-
ния на топонимията, а най-напред в
редицата идва тракийското Перинт.
което принадлежи към най-древння
ономаст ичен слой, сигурен за II хил
пр Хр. за балканско-сгсйско-малов-
знатската етнокултурна зона. След-
ва топонимът Форуна, включен от
Тит Ливий в названието на „стали-
цата" - крепост на тракийското пле-
ме меди от 1 в.пр.Хр., в областта на
средното течение на Струма (XXVI.
25. 7 и 15). Най-важно е отъждест-
вяването на Форуна с Перин или Пн
рин. като и валидността на това по-
ложение по отношение на вснчки
други имена на върхове в Българи»
от типа на Персенк. Перелик и друп
подобии, и обредът за дъжд Пепе-
руда в българската традиционна на
родна култура. В топонимичните
съвпадения и в редуването на тра-
кийското Перинт. Форуна със сла-
вянского Перин или Пирин нее ни
лючена и езнкова и културно-мито
логична контаминация, ное недо-
пустимо да се мисли за пряко сла-
вянски влияние върху тези траки*
ки имена, след като те са налицек
кове предн идванетона славяиитсш
ntPKOC
nf гкос
Балканский полуостров Слсдова-
тслно голяма трупа имена, конто не-
посредствено възхождат към сла-
вянского Перун и тяхното широко
распространение в сравнение с дру-
гите територии на славянскня свят,
трябва да се търси в съвмсстявансто
на пренесеното на Балканитехла-
вянско божество с местния култ към
тракийскня конник херос, в реконст-
рукцнята на бог гръмовержец. най-
почитания от тракийските богове в
предславянскня период Проблема-
тиката се усложнява поради хероя
Пейрой - един от вождовете на тра-
ките от района на Хелеспонта (дн.
Дарданели). който идва на помощ на
трояните и е засвндетелствуван още
у Омир в ..Илиада'* (II 844), зашото
връзката му с хетското Перва и ло-
гичната аналогия с хероса П. се на-
лага от само себе си. От четвърта
песен се знае още. че той поразява
врага си с огромен остър камък (IV,
517-538), т.е. образът на бога скала
или на скалата бог съвпада с този на
божествения герой, който поразява.
като хвърля камъни. Или „хвърля-
чът на камъни** опосредства връзка-
та между „камък** и „поразяващ" бо-
жествен герой. От Страбон се знае
още и местности Пейросос (XIII. I.
17). чиято локализация е в Троада -
Мала Азия, което ще рече. че точно
там се изповядва култът към този
типично ураничен. но и соларен бог
гръмовержец. след като мястото се
превръща по-късно в култов център
на слънчевия бог Аполон. В съшия
семантичен ред попада и женският
род на П. - Перке, названието на
Тракня. Формата е засвидетелству-
вана у Стефан Византийски, който
следва Ариан (Витиния. фрг. 13), и
макар и късна, не оставя съмнение в
деривационната си връзка с произ-
водного Перкоте - град между Аби-
дос и Лампсак на малоазийския бряг
на Хелеспонта. При това положение
е ясно, че най-древното наименова-
ние на земята на тракнте съшо се из-
вежда в ономастична единица с ос-
нова „Перк" и се локализира в Юго-
източна Тракия във времето до края
на II хил.пр.Хр. Това е страната на
хероя Пейрой. чието име е вече ог-
ласяване на името на сина на Вели-
ката богиня майка, на соларен
бог Връзката Пейрой-Перва-Херос-
П налага комбинацията скала (пла-
нина) - скален (планински) бог - бог
на бурята, бог на хвърлянето - бог
конник (гръмовержец). Самото огла-
сено име на сина на Великата боги-
ня-майка. този централен космого-
ничен персонаж в системата на тра-
кийския орфизъм. е съвсем естестве -
но да дава названието на земята, къ-
дето се изповядва това учение От
друга страна възможността ..Перке
хора" да означава ..страна на дъбове-
те". „дъбрава" не противореча на
същностната характеристика на по-
разявашия бог, чието място е тъкмо
по такива свещенни места, скалист»
върховс и масиви В тази обстановка
„Перко херой" ше означава „дъбът
на хероса" и съответно посвешение-
то ше е на хероса - божеството на
дъба, което обитава дъба. а пък „хе-
роей Перконей" е правомерно да се
приеме за херос гръмовержец. И в
двата случая е налице индентифика-
цията на един бог на гръмотевицата.
на мълнията, на светкавицата. който
има пряко отношение към дъба. кой-
то поразява. но и живее в дъба или в
дъбрава. Самата гръмотевица. мъл-
нията се възприема като бог. който
бързо слиза от небето и разцепва с
пламтящ трясък дървото, върху кое-
то най-често стоварва силата на уда-
ntPKoc
ПЕГИЕ ЛЮДА
25N pa си - дъба Ето как именно дъбът
се превръша в зримо обиталище на
поразявашия бог-небе. конто тыне
със страховития си глас, който нана-
ся бляскави. огнени у дари и винаги
оставя следи от присъствието си.
Съвсем естествено е царят на дърве-
тата - дъбът. да е посветен на бога,
господстваш над венчко и всичкн
Именно той предизвиква дъжда на
плодородието, стимулнра изобилна-
та реколта за добро и за щастие на
своите поданици и за ужас и страх
на враговете. По тозн начин този бог
прндобива и соларна натовареност и
носи съшо всичкн характеристики на
бог на Слънцето И докато Пейрой
наистина е огласеното име на сина
на Великата богиня манка, чието
название носи и страната му Перко-
те-Перке. епитетите на хероса II
разкриват във времето профанация-
та на чистотата и на неприкоснове-
ността на орфическата доктрина от
аристократичен тип. изгубват задъл- 1
жителната и таннственост и недос-
тъпност за масата от обикновеното
население, но (и това е забележител-
но!) стават известии само като бо-
жески епитети Те всъшност продъл-
жават ревностно да пазят неизвест-
ността. аноннмността на името на
вьрховния бог При всичкн положе-
ния Пейрой. П са други имена проз-
вища на небесния бог. бог на бурята,
бога гръмовержец. соларння бог на
плодородието Те дообогатяват поз-
нанията за неговата същностна ха-
рактеристика. но и се вписват във
веригата Здлмоксис. Геое leinuc.
ЗьЕЛСУРД и т.н , отличии квалифи-
кации за качествената му определе-
ност. какъвто е например и чисто
| елинският превод означение на Зал-
моксис - Плейстор. т.е „най-го-
лям“. ..най-велик". Самата локали-
зация на Пейрой П се отнася до зо-
ната на Югоизточна (Приморска) и
до Североизточна Тракия и съвпада
с областта на разпространението на
самия Залмоксис (Вж Перун).
в Га /дин, Л.А. Древнейшая ономас-
тика Восточных Балкан С.. 1989.
81-89; Фо/. А. Тракийският орфи-
зъм С.. 1986, 15-17; Попов, Д Зал-
моксис-Гебелейзис и обредът стрел-
ба с лък (под печат). Димитър
Попон
11ЕРПЕЛЮДА = Пеперуда .
ПЕРПЕРУГА = Пеперуда
IIEPIIEPMIA = Пеперуда
ПЕРСЕФОНА Р Велика богиня
МАНКА. БЕНДИДА
ПЕРУН - върховен бог за българс-
ките славяни. Единствено за него по
съшествуващите данни може да се
твърди със сигурност, че е имал
строго определено място в пантеона
като главен бог. Прокопий Кеса-
рийскн пише за славяните: „Така те
смятат. че само един бог - създате-
лят на мълннята, е единствен госпо-
дар на венчко и му принасят в жерт-
ва волове и всякакви други животин
Те не знаят нищо за съдбата. нито
пък иэобщо вярват. че тя има някак-
во въздействие върху човеците. Но
когато пред тях вече се изпречи
смъртта. било от болеет или че се
намират във война, те обещават, че
ако се спасят. веднага ше принесат
на бога жертва за душата си онова,
което са обещали, а след като избег-
нат опасносгта, смятат, че именно
чрез такава жертва са изкупили сво-
его спасение При все това те почи-
тат реки и нимфи и други някои бо-
жества и на всичкн тях принасят
жертви. като именно при тези жерт-
воприношения вършат гадания. Тук
ясно се вижда, че П. не е единствен
бог за южните славяни, те са почи-

ПЕРУН
ПЕРУН
259
тали и други богове и че тон е бил
„господар на всичко". Следователно
II. е сходен с богове като древног -
рьцкия Зевс и скандинавский Тор.
Той е гръмовержец и вьрховен бог.
А сведенията за него са различии
Така в един от ръкописите на <Жи-
тие на Димитър Солунски> името
на Зевс с заменено с П. Спиридон
Йеросхимонах в своята сИстория во
кратце о болгарском народе словен-
ском» от 1792 г. споменава. че бъл-
гарнте и по негово време почитат П
..И сего Перуна болгары почита-
ють". Повече са географе ките наи-
менования на П.. запазени до наше
време. Изцяло е запазено неговото
име поне в шест географски назва-
ния из Балканская полуостров, глав-
но в неговнте централин и западни
области - по едно в Истрия. Далма-
ция и Македония и три в Босна.
Това са наименования на гори и въз-
вишения Освен това името П. е ви-
доизменено в множество други наз-
вания и селища, местности, реки,
например Перовец, Перово село, по-
тоци и реки като Перутац, Перучац,
Перучица, от същия корен е град
Перушица в Българня. В Югозапад-
на Българня е планината Пирин (ди-
алектно Перин). От тази облает има
запазени предания за бог П.. който
живеел из Пирин: „Когато бог Пе-
рун живеел оше по тия места, дошел
един християнски поп да го гони с
кръет в ръка Той пръв открил голя-
мото езеро и разправил на хората за
него. Нарекли го „Попово езеро". а
след време турците го нарекли „Па-
пазгьол". Освен в географски наиме-
нования споменът за бог П. е запа-
зен в лични имена у южннте славя-
ни. включително българските -
мъжкото име Перун и женското Пе-
руна. Перуника.
П. е старобългарският глагол гирм.
пьрдтн, „бия. удрям". Среща се в
други славянски езици като: руски -
перун „свет кавица", украински - Пе-
рун „гръм", белоруски - пярунь.
полски рюгип „светкавица", сходен е
по име и функция с ведическото бо-
жество Parjanya (вж. Перкгх') На
български език думата с трансфор-
мирана в названието на растението
Iris germanica - перуника. перунига.
перушничка, в думи като перкам,
„удрям". пернат „блъснат. неразб-
ран, налудничав, халосан, смахнат.
луд", пере „бие. удря" Цветето пе-
руника е известно като богиша. пос-
ветено на Бога. Среща се още като
„перушан" вместо гръмотевица:
„Скокна Перушан, подскокна, всич-
ката земя разтърси." В гатанки
вместо „удрям": „Два овна се перйе.
бели пени пущае - гребенът, дара-
кът", „Кривулест баша, перната
майка, шупливи деца - чекръкът,
въртележката и цевите”.
Наименованието на обреда Пеперу-
да е редупликация от П. Не по-мал-
ко интересни от етимологичните са
и функционалните сходства, тъй
като главного в обреда е да се измо-
ли от божеството дъжд. Пеперудата
(момичето) трябва да бъде малко и
чисто в плътски. оттук и в свешен
смисъл. Целта на тези условия за
избора на пеперудата е тя да бъде
максимално отдалечена от обикно-
веното. всекидневното, и да се доб-
лижи до свещеното. да са имитира
пос веща ване на божеството. Ако ус-
ловията не били спазвани, се смята-
ло. че момичето ше полудее. а над
селото вместо дъжд ше бие градуш-
ка. За обреда пеперуда пише още в
1792 г. Спиридон Йеросхимонах.
„Во время бездождия собираются
юноши и девици и избирают едина-
ПГРМ1
nr Pi II
го, или от девий или юношах, и об-
лачают его в мрежу, аки в багреницу
и сплетают ему венец от бурянов в
образ краля Перуна того, и сами
себе; людие же безумннй дают им
милостнню". Според сведението на
Спиридон пеперуда може да бъде и
някои юноша Не е изключено това
да е по-ранна форма на обрела, кога-
то главного действашо лице е било
от мъжкн пол. така че аналогичного
действие, имитацията да е била по-
пълна
Една от особеностите на митологич-
ното мислене е. че някои основни
мотиви. митологеми. проявяват го-
ляма устойчивост в народного съз-
нание и. преобразени. се отразяват
широко във фолклора Такъв мотив
е борбата на небесного с подземного
божество, който има много широки,
не само индоевропейски паралели и
може да се разглежда като архаична
типологична представа изобшо В
древногръцката митология напри-
мер тази схема на борба между не-
бето и подземния свят, светлината и
тъмнината. доброто и злото е отра-
зена в двубоя между Зевс и стогла-
вого чудовище Тифон и между А по-
лон и Питон В древноегипетската
традиция двубоят е между бога на
Слънцето Ра и змея Апоп В българ-
ското народно творчество и най-вече
в митичните песни може да се уста-
нови борбата на П като прототип,
представен като митично съшество.
което се бори със ЗМЕЙ, по-често
ламя. хала (думи, эаети от гръцки
език. но означаваши славянски ези-
чески представи) И тук противни-
кът на доброто е залазил хтоничната
си природа. Със змея (ламя. хала) се
бори и побеждава св. Илия. Крали
Марко. Бранко юнак. Мирчо войво-
да. Всички те. а и други, в случая са
заместители, варианти, алоформи на
бога на гърма - П. Тази основна схе-
ма се открива в цяла поредица от
песни, предания и приказки - напри-
мер за Бранко юнак и люта змия:
Он си узе остра саб.1.4,
та си погуби imma змия.
пресече ч на два трюпа:
пшена м.зеко като порой,
та по несе маю сею,
ма ю сею у Загоре.
Се /яне го дар дари ш
Магда, зена баш девойкя.
За рад та.ч смена радост
момите иг песни печт,
иомчетата покюн чинам.
Въз основа на историографските
сведения за бог П.. на данните за
разпространението на неговото име
в топографията, растителния свят,
личните имена, в представите и вяр-
ванията. както и в обредната пракги
ка. могат да се обособят следните
атрибути и функции на П. Те са из-
ведени само от домашен емпиричен
материал, затова неговата характе-
ристика е ограничена, но заедно с
това е аналогична на тази за бог П. у
източните славяни. на Свентовит у
полабнте. както и в най-общи линии
на индоевропейския Гръмовержец
Атрибути-. а) Мъжко божество.
Това личи най-напред от сведението
на Прокопий, че той е бог и ..госпо-
дар на всичко", както и от замяната
на Зевс с П в <Житие на Димитър
Солунски> Подобно е сведението н
на Спиридон. Представата за небето
като мъжко начало е характерно за
повечето митологии и религии, то
опложда земята. ь) Антропоморфен
об.шк. Макар засега да не са открити
недвусмислени изображения и идо-
ли на П. за разлика от другите сла-
вяни, логично е да се приеме, че и у
южните и българските славяни той е
ПГРУН ПЕГУН
бил представян в антропоморфен
облик. Доказателство за това са, ос-
вен аналогиите с общославянската
религиозна система, и беглнте све-
дения. по конто може да се съди за
равнишето на религиозного мислене
у бьлгарските славяни. Съшествува-
нето на многобожие, на понятия
като Правда и Кривда, сведенията
на Прокопий и на Спиридон за ..крал
Перун" говорят за антропоморфизи-
рано божество. Макар и да няма
ясни данни. може да се предполага.
че антропоморфизирането на сла-
вянските богове е станало или поне
започналооше в тяхната прародина
и преди разселването и разделянсто
на източнн. западни и южни славя-
ни в) Високо място, планина. выви-
шение. П е небесно божество и зато-
ва негов атрибут е горе, той е на
върха на дървото на света - това съ-
отвстства както на обшославянско-
то. така и на индоевропейского мяс-
то на върховния бог. Домашни сви-
детелства са многото топонимични
данни за разпространението на него-
вото име върху високи места - въз-
вишения, гори, бърда. планини Ви-
соките места са най-често обект на
поклонение като обиталища, атрибу-
ти на небесния бог. защото от тях
най-лесно се обшува с божеството.
г) Гръм и мълния. П. е гръмовержец.
Както отбелязва Прокопий, той е
„създател на мълнията". а мълнията
е предшестваща. видимата изява на
гърма. Етимологията на името П
насочва към разбирането му като
Гръмовержец. Това е в пълен синх-
рон и със сведенията и за други вър-
ховни богове у индоевропейците -
Зевс. Тор. В народннте представи
тази отличителна черта на П. е пое-
та от св.Или.ч - когато гърмят обла-
ци.св. Илия обикаля с колесницата
си по небето. д) Дьь, ды'юва гора.
Дьбьт е известен като атрибут на П.
у източните славяни. Въпреки лип-
сата на историографски свидетелст-
ва. има основание да се твърди. че
това се отнася и за П. у южните, вкл.
бьлгарските славяни. Има хълмове
с дъбрави. конто носят името на П
или на св Илия. Дьбът е дьрвото,
обект на най-голяма религиозна по-
чит у българите. На Бъдни вечер
бъдникът трябва да бъде от дъбово
дърво. По време на суша (сходно с
Пеперуда) според народннте вярва-
ния се молят на дьбови дървета На
местата. където се извьршват обро-
ни и се правят курбани, съшо трябва
да има дъбовс. Стърготинн от дъб се
пият за лек. Това дава основание да
се приеме, че дьбът е бил атрибут на
П. у българскиге славяни, негово
свешено дърво.
Функции, а» Военна Тази функция
е основна в пантеоннте у индоевро-
пейските народи и поради това е ха-
рактерна за върховните богове -
така е при Зевс. Тор. така е при
Свентовит у полабите. и при П. у из-
точните славяни. Повечето изследо-
ватели приемат, че при подреждане-
то на боговете от киевския княз Вла-
димир в 980 г. П. е поставен на пър-
во място именно като дружинен бог.
като покровител на военната дружи-
на на Владимир Етимологията на
думата и множеството паралели да-
ват основание да се предполага. че
така е било и у бьлгарските славяни.
Има едно интересно свидетелство в
<Чудесата на св. Димнтър> за из-
вършени гадания от славянски вожд
при обсадата на Солун в 620 г., кон-
то вероятно са били отправени за из-
мол ване на успех от върховния вое-
нен бог П.,.Предводителя на тези
славяни Хацон поискал според оби-
ПЕРУН
ПЕРУИИГЛ
262 чая си ла узнае чрез гадание да ли ше
влезе в наши я богохраним град Ка-
зано му било, че ше влезе. но не му
било казано как Впрочем, изглежда.
че тон имал добри надежди. като че
ли поради направеното му предска-
зание н с дързостта си ускорил раз-
воя на събитията" (ГИБИ. III. с. 133)
Подобное и цитнранотосвидетелст-
во на Прокопий Б) Наказваща
Предполага се. която е характерна
за боговете. че П е имал и такава
функция Тя е нзраз на т нар юридн-
ческа функция в индоевропейските
пантеони Така Прокопий пише, че
„богът е единствен господар на
всичко и му принасят в жертва воло-
ве и всякакви други животни". а
жертви се принасят на боговете. за
да бьдат благосклонни и милостивы,
в) Дарчваиза Тази функция на П.
вероятно се е появила вторично, нас-
лоила се е в естествения процес на
монотеизация в представите на бъл-
гарските славяни и особено след на-
латането на християнството. когато
висшнте равниша на езическата ре-
лигиозна система са били насилст-
вено унищожени и се е получило до-
пьлнително смесване и в самнте
езически представи - главно в
демонологията, която е най-консер-
вативна. Но тя може да е и от прас-
лавянско време Така в обреда Пепе-
руда основного е измолванезо на
дъжд от божеството. на тази влага,
която е гаранцня за плодородие В
по-обш смисьл тази функция може
да се раэглежда като израз на сто-
панската функция в индоевропейски-
те пантеони.
Иванов. Й Культ Перуна у юж-
ных славян. - В ИОРЯСл. т.8. N 4.
1903; Фшипович, М. Трагови Перу-
нова култа код южных словена. - Зе-
малски музей у Босни и Херцегови-
ни. Гласник земалског музея у Сара
ево. Нова серия. 1948; Спюйнев, А.
Българските славяни. Митология и
религия. С.. 1988. ЪАнлнн
С то пни в
ПЕРУНИГА = Пеперуда
ПЕРУН11КА, перунов ивя!, Гюгйша,
гъжак, калуг ерииа, кукувичн съл»,
зменово ueeie (Ins sp.)- растение
Етимологията насочва към вярата в
славянская гръмовержец Перун.
Според българските поверия и фол-
клора П е една от онези ьилки, ко-
нто притежават магическата сила да
прогонват змея. Тя се бере на
Еньовден и се носи от момите. за
да не бьдат залюбени от змей. С
нея се правят и магии за любое.
Ако някой момък открадне китката
с П. на девойката, той се влюбва в
нея В българските народни песни е
популярен мотивы за преврьшане-
то на мома в П. в повечето случаи
той е непосредствено свързан с те-
мата за инцеста между брат и сест-
ра. В друг крът от песни годеникът
тръгва със сватбарите да вземе не-
вестата си. Той преминава през река
или море, конто пресъхват и на дъ-
ното им поникват П. В случая расте-
нието е в семантична връзка с идея-
та за преодоляването на предбрачно-
го препятствие. Изследователите
смятат. че П. е своеобразно митоло-
гично въплъшение на женскня пер-
сонаж в митологемата за гръмовер-
жеца и неговото семейство.
Названието е във връзка и с народ-
ните наименования на обшоразпрос-
транения обичаи за дъжд Пеперуда
(Пеперуна. Перперуна) В някои пре-
дания П. се явява като посредник
между земята и небето. Когато вед-
нъж всичкн цветя поискали да се
превърнат в птици и пеперуди. те из-
брали П. за свой представител. Изп-
263
ПЕРУНОВ ЦИЯТ
llemiema - традиционна и/е вица
ратили я при Зимния св. Атанас -
господаря на зимното сльнце и зим-
ните студове П. помолила светеиа
да даде на всичкн цветя крила и да
ги превърне в разноцветии пеперу-
ди. Катобилка П. се използва широ-
ко в народната медицина.
3 Георгиева, Ив. Българска народна
митология С.. 1983; Иванов. Й. Ку-
льт Перуна у южных славян Санкт
Петербург. 1904; Попов. Р.
Народният култ към св. Атанас у
бьлгарите. - БЕ кн.4. 1991. Рл чко
Попов
ПЕРУНОВ ЦВЯ Т = Перуника
ПЕРЯНИЦАР Венец
ПЕСИ ПОНЕДЕЛННК = Чист по-
неделник. Кукеровден
ПЕСОГЛАВЕЦ = Исполним
ПЕСЯЦИ Р Куче
ПЕТЁЛ - свьрзва се много тясно с
представите за Слънцето. В мито-
логичното мислене П. е слънчев
символ. Той вьзвестява настъпване-
то на новия ден, т.е. слънчевия изг-
рев Частите на деноногцния цикъл
народы съотнася с ГК Широка упот-
реба имат изразите „петляно време *.
„първи петли", който асоциират с
времето. когато пее П.. с приближа-
ващото начало на деня. Според тра-
диционнее представи в деструктив-
нее периоди на преход времето от
залез сльнце до първи петли е тази
част от деноношието, когато се поя-
вяват караконджоли. НАМПИРИ,
ТАЛАСЪМИ и други митологични
персонажи. С пропяването на П. те
загубват своята сила. Предпазната
функция на П. кос вен о се потвърж-
дава от редица заклинателни форму-
ли, с конто баячката отпраща бо-
лестта в „пусти гори, дето П. не
пее", т.е. П. винаги се свьрзва с ус-
военото от човека пространство, в
което той е защитен от болести, вре-
доносни сили и сврьхестествени съ-
I шества.
П. е многозначен символ. Той оли-
цетворява мъжкото начало и опло-
дителната способност. както и женс-
кото възпроизвеждашо начало. Така
П. е ярьк символ на потенция. Оби-
чаят да се принася в жертва П. на
Петловден (освен предохранител-
ната функция на някои елементи)
може да се тьлкува като продуцира-
не на плодородие и специално на
мъжка плодовитост. По-особено е
значението на сватбения П.. който
едновременно е и мъжкн, и женски
символ Към мъжкото начало (изра-
зено с червения цвят и пола на пти-
цата) чрез травестията (украсяване-
то му като „кон") от момина страна
се прибавя и женска семантика. Така
ПЕТЕТАРОВДЕИ
ПЕТКОВДЕН
в своята многозначност П. се
вк.'|ючва в общата структура на
СВАТБАТА и изразява нейната основ-
на идея Врьзката II - жеиска потен-
ция се потвьрждава многократно в
народната култура - „гребенското"
забраждане на жени във фертилна
вьзраст. шевичния орнамент ..петле-
та" по женските ризи; изразът
..клъвнал я петелът" за момиче при
полово съзряване.
Коленето на II при определено
празници и обичаи като жертвено-
благодарствен акт се евързва с мно-
гозначната символика на П
Поведението на П е един от ориен-
тнрите в народната метеорология.
Маринов. J Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения Т. 1.С., 19X1,
146-147; Иванова. Р Българската
фолклорнасватба С. 1984,201-203.
103-104; Михаи юна. Г. Някои се-
мантични паралели между българс-
кия и източнославянския костюм -
БЕ. кн 3. 1986, 26-29. Маргарита
Василева
ПЕТЕЛАРОВДЕН = Петловден
ПЕТКОВДЕН. Св. lleiKa (14 окт ) -
отбелязва завършека на лятото и
есента. с който приключва и актив-
ният стопански сезонен цикъл. На П
и Димитровден стопаните се разп-
лащат на ратаи и наемни работници
и сключват договорите си за следва-
щия трудов цикъл. На този ден ста-
ва обикновено заплождането на жен-
ските домашни животни. известно
като мърлене. овна сватба или коч
курбан. Докато трае актът, жените
не похвашат никаква работа, за да се
роди здрав и пъргав добитък. Спо-
ред повернето. ако стопанките пле-
тат или шият,агънцата и теленцата
ше бъдат увит и в пъпната връв на
майкитеси. По традиция П. поставя
началото на семейно-родовите чест-
вувания. посветсни на аноннмния
дух покровител на дома и имотаи
на светеца-патрон. Тези честванияса
известии като светец, слава.
СЛУЖБА. НАМЕСТНИК. СВЕТОГО. ЗА-
нис. оброк. На този ден на мегдаяа
се извива и първото голямо смесено
хоро. на което се залавят всички
моми в предбрачна вьзраст Възрас-
тните наблюдават девойките и пра-
вят своя набор за бъдеща снаха. по-
ради което на места П. е известен
като Сга.чда на момите.
В хрнстиянската митология св.
Петка се почита като покровителка
на женските домашни дейностк:
предене. тъкане. влачене на вьлна.
кроене, шпене. Някои представи я
определят като светица с андрогин-
на природа. На места българите по-
читат св Петко. когото осмислят
като звяр (вълк) В Зап. България
вярват. че св Петка се появявапред
неспазващите забраната за работа
жени във вид на змия На П. както и
през следващите дванадесет дни (до
Димитровден) традицията забранява
на жените да работят с вьлна.
Наред с това те не бива да кроят и
шият дрехи за мъжете, зашото спо-
ред повернето стадата и овчарите
ше бъдат нападнати от вълци. В
този смисъл П. поставя началото на
поредицата от Вълчи празници.
Спорадично светицата сее почита и
против мишки. Нейният народен
култ е силно повлияй от представи-
те за петъка като един от най-ло-
ши те седмични дни. П. поставя на-
чалото и на есенните женски жерт-
воприношения на черни кокошки.
известии като Кокоша черква, В
земите на Тракия петъкът след Ве-
ликден е летният П.. наричан оше
Лятна св. Петка. Пресвета Петка,
ЛЕТЛбВДЕН
петрОвден
Петка Балъклия На този ден се уст-
ройват жертвоприношения, съпрово-
дени с богати трапези. песни и хора
S Попов. Р. Светци близнаци в бъл-
гарския народен календар С., 1991.
Рл чко Попои
ПЕТЛОВДЕН, Петеларовден, Еф-
1Йм, Имима (20 ян.) - регионален
празник. честван в източнобългарс-
ката етническа територия от Добру-
джа до Одринско и Лозенградско
включително. Свързан е с жертвоп-
риношение на ПЕТЕЛ, което се пра-
ви от жени, майки на мъжки деца.
Осмисля се като обичаи и празник за
здраве и плодовитост на момчетата
Жертвената птица (в отделни сели-
ща черна на цвят) се коли от майка-
та или от момче, не достигнало по-
лова зрялост (петелар} на прага на
пътната врата, като се гледа кръвта
да изпръска наоколо. Пак с кръв се
прави кръстен знак по лицето на пе-
теларя и на другите момчета, по
вратите. Петльовата глава с околов-
ратните пера оставят при пътната
врата От цяло сварения петел, заед-
но с кравайчета (или парчета пита) и
тиганици майката раздава на съседи.
Сред някои групп население обичаят
включва и обща трапеза в дома на
бабата, помагала при раждането на
майката. Тук всички жени, както и
бабата, са в булчинско облекло (или
поне части от него), закичени с колу-
пи - пера от опашката на петела.
Жените окичват бабата с къдели
вълна, нанизи от пуканки и червени
чушки, цветя. Тя кади трапезата и
благославя да се раждат деца. Праз-
ничната трапеза е съпроводена с
буйно веселие. Гостуването у бабата
е аналогично на съответния момент
от Бабинден.
П. (и обичаят, извършван на него) е
мъжки празник за стимулиране пло-
довитостта на момчетата. Това по-
казва съставът на участниците; пете-
лът като символ на потенция; сват-
беното облекло на жените; действи-
ята около жертвопрнношението. В
някои селишни варианти обредната
птица е ярка. т.е. застъпва се женс-
кото начало и действието е адреси-
рано към момиченцата. Обичаят на
П. се приема за древнославянски по
произход.
Николова, М Обичаят Петлов-
ден. - ИНМ. Варна, кн 9/24/, 1973,
153-180, Генчев, Ст. Българският
Петловден и руската Троециплятни-
ца. - БЕ. кн 2. 1979, 21-36; Василева,
М. Календарни празници и обичаи -
В; Добруджа. С.. 1974,с.316.
Маргарита Василева
ПЕТРОВДЕН (29 юни) - празник,
който в източноправославния кален-
дар е посветен на светите апостоли
Петър и Павел. Народната вяра тачи
в този ден св Петър, един от пети-
мата братя юнаци, комуто при по-
дялбата на небето и земята се пад-
нали райските ключове. На отделни
места П. се мисли като преход към
нов годишен сезон. В Пловдивско се
вярва. че на П. „се задава студът".
Празникът съвпада с усилената жът-
ва. но няма забрана за работа. Смята
се, че „сам свети Петър видял как
хората жънат и грабнал сърпа да им
помага“. Обикновено се жъне до
обяд. В някои райони по време на
жътвата се извършва обредното съб-
личане и прошаване на младата
булка от кумовете. На П. завърш-
ват двуседмичните Петрова пости.
Отговява се с петровско пиле. На
места то е курбан и от него се разда-
ва. В жертва се принасят и червени
ябълки петровки, особено от жени,
конто имат починали деца. В случая
практиката се основава на семантич-
ПЕТ». К
III 111 МН’
нат а връзка на яьблката сьс света
на мъртвите, или се залага на ябъл-
ката като символ на плодородието
На П се колят обречени курбани
за здраве. устройват се селски сбо-
рове и храмови празници При суша
на 11 правят но /ебени за дъжд; чер-
куването за дъжд често се съчетава с
общоселски курбан
Виси сева. Л/ Календарик празни-
ци и обичаи. - В Етнография на
Българня Т.3, С . 1985, с. 130; Ста-
ненова. Ж. Календарик празници и
обичаи - В Пловдивски край. С..
1986. с.275. Яь Маргарита
Василева
ПЕТЪК петият ден от седмицата е
посветен на християнската св Па-
раскева или св Петка. почитана като
покровителка на жените и техните
домашни дейности. Повсеместно е
народното убеждение, че това е един
от тежките. лошите дни Той е нече-
тен и затова носи характеристиката
на женски ден Всеки П. е постен
ден. В неговото навечерие се спазва
задължително сексуално табу. В П.
жените не работят с ВЪЛНА - не вла-
чат. предат. тъкат Не перат и не се
мнят, за да не разсърдят св Петка.
В противен случай в Западните пок-
райнини вярват. че светицата ше се
появи вкъщи като змия. Общова-
лидно е поверието. че родените в П
хора са нещастни и болнави. Вярва
се още. че през годината има двана-
десет лошн П . през който се забра-
нява всякаква работа, консумация на
месо и полово обшуване. Това са
черните петъци срещу Димитров-
ден. Коледа. Сурова. Водици.
Трифон Зарезан. Тодоровден,
Средопостнина. Великден. Руса-
ля. Петровден, Голяма Богоро-
дица и Кръстовден. С най-голям
страх се говори за П от Тодорова-
та. Русалската и Средпостната не-
дели. конто се осмислят от народа
като три ..зли сестри". Традицията
забранява венчавките в П, тъй като
на този ден бил разпнат Христос В
П мъжете не се бръснат и жените не
мнят косите си. за да не овдовеят.
Попов. Р. Светци близнаин в бъл-
гарския народен календар. С.. 1991
Ъ Рлчко Попов
ПЕШКИР = Престилка
ПИРОСТИЯ , саджак - трикрака
жслязна скара, върху която се поста-
вят съдовете за гот вене наогниЩЕ-
го. С П. са свързани реднца вярва
ния Ако огънят пуска много искри
около Г!., това се смята знак за го-
лям добив във всичко. П. не трябва
да се държи в огъня без работа, за да
се предотврати евентуално преме*
дне. Вярва се. че такава П. прспреч-
ва пътя на мъртвите и ги подпалва,
когато носат да излизат от ада
Вярването, че обърната с краката ка-
горе П. може да спре градушката,
е породило съответната практика В
народните представи П приема
апотропейната сила на жедязото,
от което е изработена. както и качес
твото на огъня. в който е стоила.
Смята се. че П. има женскасемактн
ка. затова през нея се прекарва семг
то за посев.
&! Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лиг иозни народни обичаи - В: Иэб^
рани произведения. T.l, С.. 1981.
с. 188. Маргарита Василева
ПИСА=Ад
ПИСЯЦИ = Кукери. Болести,
Куче
ПИТА = Обреден хляъ
ПЛИТКА НИВНАР Жито
ПЛУТОН Р Тракийски конник
ПЛЪТЕН ИК, пъ.тгняк, самсамбла
окбетиик, джангалбз (Зап Българня
- название на вампира, в случайте.

ПОБИТИ кАмъни
ПОБРАТИМСТВО
когато тон придобие човешки образ
Вярва се. че след 40. ден от смъртта,
ако превъплътената душа на покой-
ника не бъде унншожена. тя придо-
бнва плът и кръв - „уплътява се",
„укоства се”. Според поверието П
се разпознава по това. че има само
кожа и плът. че му липсват кости и
нокти, че няма хрущялна преграда
между ноздрите си След три годин»
той става красив мъж Любими зана-
ятн са му търговията. месарството и
бръснарството. но ако случайно се
пореже - умира и се преврьща в пих-
тия от кръв Жени се за обикиовени
селянки и му се раждат деца. конто
са надарена с магическата способ-
ност да разпознават и убиват вампи-
ра Те се нарнчат нампирджии.
Г ЛОГОВЕ, СВЯТОЧЕРИ.
Георгиева. Ив. Българска народна
митология. С.. 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения Т I.C.. 1981
Рлчко Попои
ПОБИТИ КАМЫШ (дяволски ка-
мъни) - няколко десетки групп необ-
работени камъни, побити в земята в
съответното симетрично разположе-
нне и с религиозно-култово предназ-
начение Намират се и до сега в
околността на първата столица
Плиска. Те са прабългарски и в нау-
ката се приема за установено, че са
надгробии паметницн Групнте П к.
са разположени обнкновено в посока
изток-запад. което има сакрално
значение Самнте групн се състоят
от различен брой камъни. в което
съшо може да се съзре магическа
цнфрова символика Паралели на
П.к. се откриват в Средна Азия, от-
където е прародината на прабълга-
рите. Има различии схващання за
конкретния смисъл на П.к. като над-
гробии паметницн. Според един изс-
ледователи те са израз на убитите в
сражение от знатен прабългарин
неприятели Според други самнте
камъни са своеобразии надгробии
паметницн на прабългари Според
трети те представляват символично
нан-близките люде на мъртвия пра-
българин. с конто той ше може да
пребивава в задгробния живот.
Независимо от това какво е конкрет-
ного им значение, несъмнено е. че
II к. са религиозно-култови, и то
погребални паметницн. Това съвпа-
да както със силно нзразения култ
към мъртвите и прадеднте у тюрки-
те и прабьлгарите. така и с тяхното
подчертано почитане на камъка -
този вечен според тях материал.
Така в орхоно-енисейските надписи
на тюркнте пише: „Всичко. което
имах да кажа, изрязах на вечния ка-
мък"; „Аз съм вечен камък"; „Този
камък съм аз". Неслучайно върху ка-
мък са и многобройните прабългарс-
ки каменни надписи. Камък са пос-
тавяли тюрките и върху гробовете
на своите войн». Такива са и камен-
НИТЕ баьи, вече скулптури. но все
от камък. Има свидетелство и за
свешен, магичен или лечебен камък
у прабьлгарите: „Вне разправяте. че
прели да приемете хрнстнянството.
у вас бил открит камък. от който.
ако някой вземе нещо за болеет,
случва се да добие цяр за тялото си.
а някога да остане без полза...“(62.
отговор на папа Николай I по допит-
ванията на българите). Какъв е бил
точно тозн камък за нас е неизвест-
но. но несъмнено тон е бил свешен,
както са били свешен» и П.к.
§ Seutee.tuee. В. Първобългарите.
Бит и култура. С., 1981. Лилии
Стой нен
ПОБРАТИМСТВО - традиционен
институт, чрез който се цели офици-
ално установяване на родствен» от-
ПОБРАТИМСТВО
побратимство
268 ношения без наличие на крьвна
врыка П между мъже и жени, из-
вестно оше като „хващане на арып-
пирГ' се осъществява по обреден на-
чин Кхчендарно тое отнесено кьм
ИВАНОВДЕН (по-рядко кьм зимния
АтаНаСОВДЕН). тьй като св Иван се
почита като покровител на кумство-
то и П Ергени или мъже. конто дру-
гаруват и искат да се уважават като
братя за цял живот, отиват на Ива-
новден в черквата Свешеникьт ги
опасна с пояс и ги благославя Най-
често П. се осъществява посредст-
вом размянага на киткн от брьшлян
и чнмшир. вьрзани с червен вьлнен
конец, като кьм него са прикрепени
стари златни монети. В Родопската
облает ергените се сьбират най-нап-
ред в дома на най-вьзрастния от тях.
Неговата майка ги посреща и ги за-
кичва с китките като благославя
..От тук нататък чимшир-побратими
станете! Не се карайте и се уважа-
вайте като братя!" После ги гощава
и дарява с дрехи. Процедурата се из-
вършва и в домовете на останалите
момци В Тракня ритуалното П е
по-разгьрнато. На Ивановден мъже-
те, конто ше се побратимяват (и тех-
ните сьпругн, ако са женени) ее съ-
бират в дома на някой от тях. Всеки
носи богато украсена празнична по-
гана. китка от здравей и чнмшир със
златна монета и червен конец, бък-
лица червено вино Мъжете събуват
десния си крак и го поставят над па-
лешникс гореши вьглени Стопани-
нът ги пита: ..Огьнят ли пари или
свети Иван?" Мъжете отврьщат
последователно: „Огьнят пари, не
пари, свети Иван по пари!" Диало-
гът се изрича три пъти. след което
мъжете си разменят погачите и кит-
ките и отпиват от бьклицнте с вино.
После се надхващат с две ръце на
една права пръчка. Този. чиито ръце
останат в горн и я й край, е дльжен да
покани побратимите си на гости
първи. Съпругите на мъжете съшо
се смятат от този момент нататък за
посестрими. Всяка година на Ива-
новден и други големи годишни
празници си ходят на гости и се да-
ряват с ризи. чорапи и кьрпи Бракът
между техните деца е изключен
Според традиционного обичайно
право за побратими се считат и де-
цата. конто са кърмени от една и
сына жена („братя по мляко"), както
и онези. конто са потопени от свете
ника в една и съща вода по времена
цьрковното кръщение.
В много случаи П. се налага и при
някои крайни ситуации - например
при лечение на тежкн болести или
при СМЪРТ. Когато болен човек се
от вежда от някого да преспн на по-
ляна с росен срещу Спасовден
или край някой параклис или леко-
вит извор в навечерието на празника
на светеца-патрон на оброчного мк-
то. между двамата се установим
връзка на П Жената или бавчката.
която прави поливки на болннана
кръстопът или в „чуждеинор",
също става негова посестрима При
смьрт на едно от децата ьлизначе-
та или едномесечета съществува
практика в гроба на мъртвого да се
пусне живото дете. Този. който го
извади от гроба, става негов побра-
тим или посестрима. Ако ромбите
на една майка умират след раждаие-
то. последното родено дете се оста-
вя на улицата и който мине първи
покрай него, му става П. (посестрн-
ма). Родителите го даряват с дрехи
всяка година на Ивановден. На
Гергьовден му носят парче от гер-
гьовското агне, а на Великден -
червени яйца и козунаци. В българс
ПОВРЛГКИ
llorct >( Hill
кия песенен фолклор е популярен
мотивы за П. между юнаци и са-
модиви (зменци). Такъв е случаят с
Крали Марко и неговите посестри-
ми Порта. Вида и Магда самодива.
В прозаичного творчество место се
разказва за П. между вампир и ер-
ген.
в Андреев, М Обичайно право - В
Етнография на Бьлгария Т. I. С.,
1980; Бойчее. С. Сборник на българ-
ските юридически обичаи. Т.1.
Пловдив. 1896. Ненов, Н. За побра-
тимството. - П Сп кн 49-50. 1895.
Рл чко Попов
ПОВРАТКИ Р Сватба. Булка
ПОВТАРАК = Повторено
ПОВТОРЕНО, нов ।арак - дете. за-
сукало повторно след отбиването
му. Вярва се. че когато порасне. П
ше има лоши очи и ше може да уро-
часва както хора, така и добитьк.
Срещата с П. се смята за лоша - тя
предвешава неуспех в работата на
срешнатия. Народните схвашания за
П. обясняват изключването му от
обредите. - П. не се приема за notes-
ник. не може да бьде с вагонник, или
сватовннца на сватба и пр.
§ Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т.I. С.. 1981.
с.236. Маргарита Василева
ПОГАНЕЦ = Мишка. Дявол Р
Караконджол
ПОГАНИ ДНИ = Мръсни дни
ПОГ АНОТО = Мръсни дни
ПОГАНЦИ = Миши празници.
Мръсни дни
ПОГАНЧЕ Р Караконджол. Ис-
полини
ПОГАНШЛЯК = Миши празници
ПОГАЧА = Обреден хляб
ПОГРЕБЕНИЕ - традиционните
обреди и обичаи при полагане на
мъртвеца в земята имат за цел оси-
гуряването на безпрепятствено при-
обшаване на ДУША I а му към отвьд-
ния свят на прадедите. Те трябва да
предотвратят и всякаква евентуална
възможност за врьшането и обратно
вкьщи сред семейството. М бртве-
ць I се изнася винаги с краката нап-
рел от дома. Това е пьрвият етап от
отделянето му от домашните и жи-
вите в пространствен план. Покой-
никьт се носи с носило на рьце. с
кола, а в Западна Бьлгария с шейна.
По пьтя до ( робището се правят
три задължителни почивки. конто
понякога са пространствено ориен-
тирани - почивките са на моста, ос-
мисляни катосакрална граница
между своето и чуждого пространс-
тво (мост, кръстопьт. река). Кога-
то жените ходят на гробището. те
винаги преливат тези места с вода
и вино, прекадяват ги с тамян и ос-
тавят там цветя и запалени с веши.
Преди П. рьцете и краката на мърт-
веца се развьрзват и черните врьзкн
се поставят до него в ковчега. Раз-
вързват се полейте на мъжете и заб-
радките на жените, за да могат ду-
шите им да се движат свободно на
оня свят. При спускането на ковче-
га в г роба ритуалното оплакване бе-
лежи кулминационен стадий. След
хвърлянето на пьрвата шепа пръет
то приключва окончателно. На изли-
зане от гробишето всеки измива ръ-
цете си с вода, хвърля камък или го-
реш вьглен през рамо и не бива да
се обръша назад.
В южните планинскн райони на
Странджа. Родопите и Пирин след
нечетен брой години - 5. 7 или 9. се
извършва повторно ритуално погре-
бение. Календарно то е отнесено
кьм периода на Великденските пос-
ти - на Лазаровден или в някоя
друга сьбота преди Великден.
ПОГРГЬТИИТ ПОДКУМИИК
270

Близките разравят гроба и събират
костите на мъртвеца. Измиват ги с
вино и зехтнн, увиват гн в нова кър-
па и гн отнасят на пренощуват една
нош в черквата. Понякога костите на
жените се увиват в забрадка, а на
мъжете се поставят в калпак. На
следвашня ден след тържествената
църковна служба те се заравят отно-
во в гроба или в спецнални костни-
ци. намираши се в близост до чер-
ковната страда Второго П протича
с ново опело и поменална трапеза В
памет на мъртвия се изнасят всички
ПОМЕНИ до 40 ден След този пе-
риод чествуванията в негова памет
приключват окончателно
П на млади неженени хора става по
специфичен начин и се нарича погре-
бение-сватба Починалата девойка
се облича в булчински дрехи и на
главата и се поставя булчински ве-
нец На умрял ерген се слагат сват-
бени китки Край покойника момци
и девойки притотвят сватбено зна-
ме. което се носи от тях начело на
погребалното шествие То се оставя
на гроба или се прикрепва към кло-
ните на близко дърво Към особени-
те П принадлежи и анагемата -
натрупването на грамада от камъни.
изпълняваша функциите на гроб на
прокълнат човек или нечист мърт-
вец. Традиционните погребал ни нор-
ми не се спазват при П. на еврейче-
та (некръетени деца), самоубийци
(вж. удавник) и починали родилки
до 40. ден след раждането (те не се
носят в черквата. зашото се смятат
за нечисти; тях не ги целуват за про-
шаване).
Вакарелски. Хр. Български погре-
бални обичаи С., 1990; Генчев. Ст.
Обичаи и обреди, евързани със
смъртта и погребението. - В: Етног-
рафия на България Т.З, С., 1985;
Лозанова. Г. Обичаят „Второ погре-
бение" у българите. Съдържание и
функции. - БЕ кн.З. 1991. Ъ Рлчко
Попон
ПОДКУМНИКРКум
ПОДНИЦЛ, чйрепня, прения, пре-
ния - съд от глина, в който се пече
хляб П. е плитка, с кръгло плоско
дъно Може да има куполовиден
глннен или метален похлупакс
дръжка отгоре - ВРЪШНИК. Припе-
ченето се зарива в жарта на огни-
шето. Освен важно битово предназ-
начение П. заема особено място и в
народннте представи. Смята се, чес
П. или парче от нея халата може да
убие змея, който пази посевите в
землшцето от опустошителю п»д-
душка. Затова П.. дори и счупена,
не се оставя в двора на открито. а
особено когато гърми. Свръхестест-
вените възможности на П. сеобус-
лавят от предназначението в нея да
се пече хляб. а представата за хляба
като свешен се евързва и с П.
Непосредственият й досег с огъня н
огнището допълнително подсилват
свърхестествените качества, конто
се приписват на П Отношение™
към нея се проявява и в специалния
обичаи за приготвянето и (вж. Еге-
мия), при който на митологично-об-
редно равнише плодоносешата фун-
кция на змията се пренася върху П
с? Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т.1. С., 1981,
с. 192; Николова, В. Обичаят за пра-
вене на подници у българите. - БЕ.
кн.2, 1986. 35-44. Ъ Маргарита
Василева
ПОКЛОН Р Великден
ПОКРОВ, мъртовска риза, рйзче,
саван, савено платно (Добруджа, Пи-
ринския край), садовише (Разград-
ско), неволка (Странджа) - задължн-
IIOM'bCI
ПОЛА1ЕВДЕН
телен елемент в облеклото на мьрт-
ВЕЦА. П. е от домашно тъкано лене-
но или памучно платно В средата се
прави дупка. през която се промуш-
ва главата на покойника Всграни
платното не се зашива Облича се на
голо или върху дрехите Платното
не се реже с ножица. По традиция
разрязването става с помощта на
пламък или посредством удряне с
два камъка Според повернето мърт-
вите се явяват пред Божия съд обле-
чено само с този П. Понякога се вяр-
ва, че с помощта на П. душите им
прелнтат в отвъдния свят.
S Генчев. Ст. Обичаи и обреди,
евързани със смърт и погребение. -
В: Капании. С., 1985; Дражева, Р.
Обичаи при смърт и погребение. -
В Пирински край. С„ 1980. Рлчко
Попон
ПОКРЪСТ = Оброк
ПОКРЪСТИ, Скръсти, Кръсгоно-
ше, Черкуване, Молёбия - обичаи за
ДЪЖД, изпълняван в ареала на Ма-
кедонската облает, Югозападна
България, Софийско, Старозагорско,
Пловдивско. Календарно е прикре-
пен към свободно избран празник в
периода на засушаванията от Ве-
ликден до Петковден - Гергьов-
ден. Ранополия, Руса сряда, Спа-
сов ден, Света Троица, Летни св.
Никола. Момци с църковните икони
и хоругви и мо.ми (някъде само
моми) правят ритуално шествие из
цялото селско землище, водени от
свешеника с кръста. При извори и
оьрочища той прави водосвет; ръеи
нйвата със свешена вода. През цяло-
то време момите пеят песен-молба
към Бога за дъжд, която повтаря ос-
новни моменти от композицията на
пеперударските песни. В някои села
в деня на П. се прави и Пеперуда, а
момите пеперударки се включват в
шествието на П., пеят играят, пръе-
кат себе си и свешеника с вода.
След П. се прави общоселски кур-
бан за дъжд. Подобно съчетаване на
селската общинна служба с черкува-
не за дъжд някъде се прави два пъти
годишно. Участието на свешеника и
църковни предмети в обичая предс-
тавят П като проява на битово хрис-
тиянство или „православно езичест-
во". Езическите символи на Пеперу-
да се преплитат с християнскн кано-
нично елементи, за да се подсили
магического действие и се постигне
желания резултат.
•S Арнаудов. М. Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди. Т. 1. С„
1971, 168-171; С томе нова. Ж. Родо-
ви празници и обичаи. - В: Етногра-
фия на България. Т.З, С., 1985, с. 153;
- Календарни празници и обичаи. -
В: Пловдивски край. С.. 1986, с.280.
Ъ Маргарита Василева
ПОЛАЗЕВДЕН = Св, Ана зимна
ПОЛАЗНИК Р Полязване
ПОЛЕ-РАНИ = Ранополия
ПОЛЕЗНИК Р Полязване
ПОЛИВКИ - една от най-разпрост-
ранените обредни практики за лече-
ние на болести и за разваляне на
магии. Обикновено водата за П. се
налива мълчешком от баячката
привечер или рано сутрин преди изг-
рев слънце. Изисква се тя да е наля-
та от девет места или от воденица
левичарка (чието колело се върти на
ляво). В нея се поставят билките в
съответствие с болестта, която ще се
лекува: клинавиче за болни от клини
(безплодие, подутини в областта на
слабините. нарушен менструален
цикъл); тинтява, перуника, комунига
и вратика за „змейчеви** (любени от
змей) моми и невести; самодивски
тръни и треви за хора, конто са стъ-
пили на самодивската трапеза или на
Il<> IH <11 MU
ПО ЗЯ IB ХНЕ
само.иик кото ко ie.no (корите), пе-
нт и |чксн за „русалската болеет"
(oi рама, у рама паразита). омайни-
чс или .циника ia направога на ма-
гия ia обич и раздяла II се правят
наи често срещу < ряда и< ььога на
потайно място под мост или под
плодовито ДЪрВО. на крмтоиъг.
край чешма, извор или кладенец.
Болният се съблича съвсем гол и се
об лива с от карата II на любените
от змей моми се предприемат в кур-
ника или на двора, като болната
стъпва върху сено, тъй като в него
също има изсъхнали лекови билки.
II на .давъртан"(импотентен) мла-
доженеи се извършват върху вери-
гата от or пинию или върху РАЛО-
IO. II на бодни деца ее правят от
техннте майки най-често под ябъл-
ково дърво. Недевствената булка се
полива със студена вода или се къпе
насила в реката Вярва се. че водата
от П е опасна и ако човек стъпи вър-
ху нея. заболява (поема болестта на
изкъпания). Затова водата от П. се
излива край плета и на места, където
трудно стъпва човешки крак. Водата
от къпането на МЪРТВЕЦ също се из-
лива върху оградата или върху трен-
дафил. защото ако човек стъпи вър-
ху нея. ще умре скоро
Го и-чанов. Г Материал!! по на-
родна медицина. - СбНУ кн.ЗО. С..
1914. Маринов. Д. Избрани произве-
дения T.I.C.. 1981. Рлчко По-
пов
ПОЛЯ ШАНЕ - посешението на
първия дошъл в дома човек на опре-
делен от традицията празник. което
е евързано с обредни действия Об-
редът П се основава на иниииалната
магия, магията на първия ден. За-
това е евързано с празниците Иг-
нажден (най-често). Гергьовден,
Димитровден. Варвара, Св Ана,
смятани като преходни, начални дни
в народния календар Първият до-
шъл в дома се нарича полезник. ело-
илшк(в Източна Българня), ело-
хоОнчк. поожнчк (в Северозападна
Българня) или нош зима (Югозапад-
на Българня) Вярва се. че ако той е
с добър полез, т е добър, имотеи и
къеметлия човек. това предвешава
добра, здрава и плодородна година
за семейството Полезникът внася
трески или слама вкъши. слага ги
край огнишето или зад врататан
сяда върху тях .да мъти". Стопаика-
та ги посипва с пшеница, пуканки.
боб. орехи, сушени плодове.зада
предизвика по магически път плодо-
родието. Съшият с.мнсьл има и
практиката в Западна Българня по-
лезникът да ..сее" с решето около
огнишето житни зърна. орехи.боб.
наричайки: .Да се роди г дето рало
ходи и дето не ходи!" Другаде по-
273
лезникът разравя огъня с пръчкаот
плодно дърво и нарича: „Колко иск-
рици, толкова пиленца. шиленца,
яренца. теленца. ждребенца, дечи-
ца!" За полезника се слага трапеза;
даряват го с риза, пешкир. чорапи
или къделя пьяна Ако полезникып
на гостенина е добър. на следвашата
година може да го поканят. Всяка
задруга в Западна Българня е имала
свой полезник, предварително по-
канван на споходс бъклица вино.
Ролята на полезник има и онэи член
от семейството, който пръв сутрнн-
та излезе и внесе вкъши трески или
слама. Той повтаря същите дейст-
вия За особено добър се смята поле-
зът на животни (например насвиня.
защото тя рие с муцуната си нап-
рел). В района на Родопите и Пет-
ричко П. се евързва с празника Вар-
вара; в Кюстендилска Каменицаи
покрайнината Граово - със Св. Ана
поляги и лги
ПОМЕН
По по.юзица гадаят за пола на деца-
та и приплода от добитъка през то-
дината.
Според народното схващанс качест-
вата на полезника и извьршваните
при влизането му в дома действия в
точно определен ден от годината
могат по пътя на магическото упо-
добяване да окажат влияние върху
здравето, плодородието и живота на
семейството.
в Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - Возб-
рани произведения. T.I.C., 1981,
381-384; Захариев. Й. Пиянец. -
СбНУ. кн.45, 1949, с. 187; Bacu.ieea.
М. Календарик празници и обичаи. -
В: Етнография на Българня. Т.З. С.,
1985; 97-98. Маргарита
Василева
ПОЛЯЗИНДЕН = Игнажден
ПОЛЯЗОВДЕН = Игнажден
ЛОМАНА = Помен
ПОМАНА - особен вид помен,
който се извършва от възрастнн
хора приживе Разпространен е в от-
делни селища на Северозападна
Българня Стари мъже и жени, конто
нямат деца и близки родственици,
сн устройват П в близост до вода
(река, извор). Нареждат поминална
трапеза, канят гости и даряват ня-
кого с пълен кат дрехи, както се пра-
ви на помена на 40. ден след смърт-
та. Така те са спокойни, че след като
умрат. „на опя свя! ще им се види
всичко**. че душа га им ще намери
вечен покой Някои изследователи
предполагат, че в обичая П. са съх-
ранени реликты от някогашното „из-
пращане на старците*' в отвъдния
свят, осъшествявано по насилствен
начин.
§ Вакареики. Хр. Български погре-
бални обичаи. С., 1990; Петров. П.
Към проучването на обичая „пома-
на*‘ в Северозападна Българня. -
ИЕИМ кн.5. 1962. % Рлчко Попон
ПОМЕН, понос, износ, изндсване,
cipynaiie, ст рувило - задължително
посещение на гроба, извършвано
през установени периоди от време и
съпроводено от различии рнтуални
действия. Най-голям брой П. за
мъртвите се правят до изтичането на
една пълна година от тяхната смьрт,
известна като връхнина или скюпва-
не. Те са разположенн във времето в
съответствие с устойчив цифров
код: П. са на 3.. 9.. 20. и 40. ден след
смъртта (третини. деветини, двай-
сетини. четирисе). След това те са
отнесени към 3., 6. и 9. месец. След
изтичането на годината П. се правят
отново само на нечетен брой години
- 3, 5, 7 или 9. При всеки П. се отива
на гроба рано сутринта - „поутри-
не", „на разбуд**. Гробът се полива с
вода и вино Палят се свещи. Близ-
ките раздават варено жито (коливо)
и хляб. Понякога броят на хлебчета-
та (просфорки) отговаря на броя на
дните. изминали след смъртта. На
третините или деветините жените
извършват обредното опалване на
гроба; тогава забиват вретена, стръ-
кове чесън или заравят сварени
яйца, за да предотвратят превъплъ-
щението на мъртвия Най-тържест-
вени са П. на 40. ден и на едната го-
дина, когато в чест на покойника се
коли задължително курбан. Според
местната традиция той се изяжда на
гробището или в дома на мъртвия.
На 40. ден става и първото равнява-
не на гроба. Тогава се раздават дре-
хите и пособията на мъртвеца. Спо-
ред поверието на този ден неговата
душа напуска окончателно земята и
се преселва в отвъдния свят. В Севе-
розападна Българня е регистриран
обичаят ломана, при който възрас-
ПОМГ II
tioiii .! шик
ПОСОБИИ
Пойен
тни хора приживе си организират
богата помннална трапеза с много
гости. ..която да нм се види на оня
свят".
S Вакаре ики. Хр Бьлгарски погре-
бални обичаи. С.. 1990; Генчев. Ст
Обичаи и обреди при смърт и погре-
бение. - В Етног рафия на Бьлгария
Т.З. С.. 1985; Петров. П. Кьм проу-
чването на обичая ломана в Северо-
западна Бьлгария - ИЕПМ кн 5,
1962. Рачко Попон
ПОНЕДЕЛННК - като начало на
новата седмица и вьв врьзка иници-
ал ната магия (магията на „пьрвия
ден" - „нов ден. нов къс.мет") е до-
бьр и щастлив ден. Винаги в П се
эапочват оран, сеитба. жетва и вьр-
шнтба В П. се започва строеж на
нова кыца. страда или кладенец В
П се влнза в нов дом и се запалва
пьрвият огьн в огнището. Вярва се.
че роденото в П дете е кьсметлия
То става учител или свещеник. Лот
есамо чисти или НЕСИ ПОНЕДЕЛ-
НИК от Тодоровата неделя, който
се тачи против болестта г»яс В Из-
точните Родопи той се нарича „пох-
лупен". зашото според повернето на
този ден се „затварят душите на
мъртвите".
•S Маринов. Д. Избрани произведе-
ния T.I. С.. 1981.Рачко Попон
ПОНОС = Помен
ПОНУДАР Врага
ПООЖНЯК Р Полятване
НОНАДИЙКА = Hl ш ( ГУЛКА
ПОПОВА БУЛЧИЦА = НЕВЕСТУ.'!-
кл
ПОПОВА КОЛЕДА Р Йорданов
ДЕН
ПОПОВА СЛАМА = Кумова сла-
ма
ПОСЕСТРИМИ Р Побрат имство
ПОСОБИИ - Едномегеци
IIOCT, IKK’in. пусти,пустове - вьз-
държане от употреба на месо. месни
и млечни продуктн. яйца, риба в оп-
ределенн дни и периоди от време на
годишния календарей цикъл В бьл-
гарскага празнично-обредна система
П са ориентирани според християн-
ския календар Ко 1еден П - 6 сед-
мици. Be шкОенски II -7 седмици
ПетровВенски и Богородичен П. -
I по 2 седмици; пости се съшо всяка
гряда и пегьк Прекъсването на П
се оценява с негативен знак - то
води до евентуални злнни за инди-
вида и социалната общност. Спазва-
нето на II се придружава и от забра-
ни та буйна веселба и хора, за пл вте-
ки страсти и наслади В бьлгарската
народна среда П се обоснована и из-
пълнява въз основа на своеобразен
синкретизъм от дохристиански
представи и вярвания и християнски
предписания и норм и Това намира
израз в компромисното нарушаване
на забраните за храна (на Средопос-
тница. Благовещение. Връбница и
др). на забраните за игри и хора
(кукери, Лазаруване и Кумиче-
НЕ); в регламентнрането пола и въз-
раегта (моми. годеници. стари жени)
на спазвашите тридневния пълен
пост (1PHMFPEHE) след Сирната не-
деля; в голямото разнообразие от
обичаи и обредно-магическп дейст-
вия. в чиято рамка става началото и
краят (отгов.чването) на големите
годишни П (бъднивечерската и ко-
| ледната. сирнишката и великденска-
та обредност).
Изследователите приемат. че П се
корени в архаичните временни. се-
зонни ограничения откъм някои ви-
дове храни, евързано с икономичес-
кн фактор - необходимое^ от регу-
лиране потребление™ на изтощени-
ПОТлЛпо ин mi
ПОТУРИ
те храннтелни запаси или с натруп-
ването на храни за предстоящи жер-
твоприношения. От митологична
гледна точка трябва да се подчертае
календарната прикрепеност на най-
продължителните II към момент-
те на преход в природния цикъл
(около зимния слънцеповрат и про-
летното равноденствие), което подс-
казва ролята на П като един от ме-
ханизмите за преодоляване на хаоса
и възстановяване на поредното ново
начало, нов порядък в природата и
общее твото.
а Лиспюва. НМ Пища и обрядах и
обычаях. - В Календарные обычаи
и обряды в странах Зарубежной Ев-
ропы Исторические корни. М 1983,
170-171. Маргарита Василева
ПОТАИНО ВРЕМЕ = Нощ
ПОТОП -евършекът на света от
митологична гледна точка. Пред-
ставлява състояние на първоначален
вселенски хаос, на липса на всякакъв
порядък в природната и социалната
среда След П следва отново актът
на първотворението, на зараждането
на Космоса с присылала му строго
определена структура В среднове-
ковната апокрифна и богомилска
кн и жни на П е обрисуван особено
експресивно и пресъздава картината
на опустошително природно бедст-
вие: Слънцето и небето стават
кърваво червени. земята се тресе и
пькълът в нейната сърцевнна се от-
варя, за да пусне оттам душите на
трешниците Луната губи светли-
ната си. заездите падат върху земна-
та твърд и четирима ангели пускат
ветровете от четирите посоки на све-
та. Морето и океанът се люлеят и
зал и ват с водите си сушата.
Настъпва непрогледен мрак. Светът
на хората, създаден от Сатаната, е
разрушен. Антихристът властва
навсякъде Часьт настрашниясъде
наступил. Според народннте предс-
тави П настъпва. когато небесната
дъга нзчезне Земята се люлее и за-
лива от кръв и вода. Небето се от-
варя н оттам се изеипва огьн и жу-
пел. Небесният владетел св Имя
влиза в битка с дявола. Земната
твърд потьва в свеговния океан.
Според различите версии дядо Ной
или Адам и Ева единствени успяват
да се спасят с помощта на сал. На
него те съумяват да качат по едно
женско и едно мъжко животно от
всички видове Изпращат гълъбада
търсн суша. След 40 дни (такавае
продължителността на П ) птнцата
се връша с клонка в човката си. То»
е знак, че г я е открила земя Така се
заражда началото на новия Космос и
на живота в него. Според друга вер-
сия Господ спасява от П само една
кокошка и пнленцата й. Той ги прев-
рьща в звезди (Квачката или Влас-
ците), от конто се ражда новата все
лена Този народен разказ съхранява
остатъци от мита за космического
япце, дало нов живот на Вселената
S Етнография на България. Т.З,С..
1985; Попов. Р Светци близнаци в
българския народен календар. С.,
1991. Ра чко Попов
ПОТУРИ = Гащп
ПОЧУДИ = Уроки
ПОЧУДИЩА = Уроки
ПОЯС, опас - елемент в основния
състав на традиционная мъжки кос-
тюм. Освен битово-утилитарно
предназначение да придържа дреха-
та, която покрива долната част на
тялото, П. е белег за вьзраст и соци
ално положение. По традиция момъ
кът запасва П. на 15-16 година или
когато за пръв път ще участва в ко-
ледуване. Явно се прави връзка
между половото съзряване и премн-
110Я<
ПРЛСЪЛГЛЕСКАРЕЛИГИЯ
наването на момчето в друга възрас-
това трупа, което му дава право на
брак. При обредното утвърждаване
на този преход П. взема ролята на
материален знак.
Като част от мъжкия костюм в на-
родните представи П. се евързва с
мъжкото начало и оплодителната
способност. На П се приписва пло-
доносеща функция Това обяснява
използването му във важни момент и
от жизнения цикъл на човека. При
посрещането на младоженците све-
кърът поема невестата от коня с П..
който сваля от себе си (Трънско); на
много места въвеждат невестата
(или двамата младоженци) в дома с
П В традиционната сватба много
често булка! а е пребулена с мъжки
П Въпреки възможността и за други
тълкувания (например като акт за
приобщаване към мъжкия род), ве-
роятно е осмислянето на П. във
връзка с плодоносешата му функ-
ция. Затова и сватбеното ЗНАМЕ се
прави с червен П и бял пешкир. а
когато знамената са две - момково-
то е с червен П. Към П. - символ на
мъжа. се прибавя и семантиката на
червения цвят. който в случая носи
съшо мъжки знак. Връзката на П. с
детеродните органи поражда осмис-
лянето му като символ на врата
към нового начало. В това си значе-
ние се нзползва в ре лица моменти
от сватбсната обредност. П. като
символ на плодородие се разкрива и
в други обичайни практики В кръг.
очертан с П., хранят кокошките с
жито от кадените вечери. Това е
магическо по тип действие, което
включва символиката на П.. на пре-
кадените житии зърна и на кръга, из-
вестен с богатото си семантично съ-
държание.
Без да противоречат на изложеното
осмисляне. някои данни убедително
разкриват П. (мъжки и женски) и
като белег за брачен съюз. Според
обичайното право ако мъжът среже
П на жена си. тя трябва да го напус-
не; когато умре единият от съпрузи-
те. другият трябва да му свали П..
ако иска да се ожени повторно; изра-
зът ..разпасъл(а) си П.“ се употребя-
ва за мъж или жена с извънбрачни
контакти.
» Михай юва. Г. Костюмът в бъл-
гарската обредност. - В: Обреди и
обреден фолклор С.. 1981, с.61,
78-79; Иванова. Р Българската фол-
клорна сватба. С., 1984, 161-163.
187-192; Манова. Цв Поясьт в тра-
диционно™ народно облекло от
Пернишко. - Векове, кн. 1. 1990.
58—61. Маргарита Василева
ПРАБЪЛГАРСКА РЕЛИГИЯ, ре-
лигиозна система на прабългарите -
липсата на достатъчно писмени све-
дения затруднява неимоверно много
опита да се реконструира в нейната
цялост религиозно-митологичната
система на прабългарите. Освен пра-
българските каменни надписи и ня-
кои други писмени извори за това
могат да помогнат и отделни архео-
логически находки - различии пред-
мети. изображения, амулети. Тези
отломки обаче са твърде малко. за
да дадат възможност да се възстано-
ви в цялост картината на П.р. Затова
обикновено изеледователите се об-
ръшат към сходни религии и ги нз-
ползват за сравнение. Несъмнено е,
че прабългарите са имали митове,
религиозно-митологична система
със своя космогония и космология,
със свои представи за произхода на
човека и за социалното устройство,
установено от божествата. Доказа-
телство за това е, освен отделните
останки от тяхната религия, и общи-
ПГ.АБЪЛГ API К A Pt lilt IIЯ
ПРАГ. ЬЛГ АР< кА Р1ЛИ1 НЯ
ят ход на развитие на човешката
култура. Но до нас не са сгигнали
такива разнообразии и многобройни
автентични писмени паметници.
като тези на тракнте от VI-VIII век
или каю запазените в „консервиран"
вид сказания и легенди на други
тюркски народи Огромного разсто-
яние по време между старотюркска-
та епоха и сравнително късното за-
пнс ване на митове и легенди на раз-
личии тюркски народи, както и мно-
гого, место сьвсем противоположим
влияния вьрху религиозно-митоло-
гичните им представи в процеса на
тяхното историческо развитие (у
едни напр. от зороастризма и мани*
хейството, у други - от ламаизма и
мохамеданството) не дават винаги
достатъчно основания за сигурни па-
ралелни сравнения Това се отнася
дори за такъв родствен на прабьлга-
рите народ като днешните чуваши
Извън търсенето на космогонични и
космологични представи и генеало-
гиями легенди. от което при внима-
телно използване и на фолклорни и
етнографски данни могат да се поя-
вят положнтелни резултати. има ос-
нование да се предполага почитане-
то (но пак без достатъчно сигурни
домашни емпирични факти) на раз-
личии божества у прабьлгарите
Всьшност единственото, чието сь-
шествуване е ясно потвьрдено. е
Тангра Носравнениетос религия-
та на древните тюрки и типологич-
ните сходства с народи, близки по
социално-икономнческо развитие до
прабьлгарите. предполага наличие-
то и на други божества. Отделен и
сложен е вьпросът дали по времето
на създаването на каменните надпи-
си тези божества са били оше на по-
чит. или вече са били извън официа-
лния култ. а са продължавали да жи-
веят в представите на ханскитепо- В
даници - прабьлгарите. Наистинав
каменните надписи се използува ви-
зантийската акламання „от бога ар-
хонт". а не „от боговете". Но това
само по себе си не е доказателство,
че богьт е само един, зашото най-
напред акламацията е стереотипна..
след това не на едно място в руни-
ческите надписи на тюрките се спо-
менава само Тангра - небето. без
това да означава. че те са почитали
единствено Тангра. че са июли мо-
нотеистична религия Затова можеи
трябва да се предполага сыцеству-
ване то и на други божества в рели-
гиозно-ми гологичната система на
прабьлгарите. У тях бил развит ша-
манизмьт. който предпоставя пене
тричленно структуриране на света
А това от своя страна допуска нали-
чието на божества и на подземнив. и
на средния (човешкия) свят. За ша-
манизъм и свьрзанитес него пре-
вьпльшения на шамана свидетелс-
твхва кремонският епископ Лундл-
ранд <MGH-SS. III. 29. 309-ЛИБИ
II. с.323>. Вероятно прабьлгаритеса
обожествявали и земята. огьня.
йодата. Като при другите тюркски
народи, може да се предполага вяра
в т.нар. онгони - добри и зли духове
Вьпросът следователно е в това. не
дали изобшо в П.р. е имало различ-
ии богове. а дали това многобожие
по времето на Пьрвата българска
държава и особено през пьрвата по-
ловина на IX в . преди приемането
на християнството. не е било вече ю
изживяване. като остатък от по-ран-
ни вярвания и култове. Най-вероят-
но по това време религията на пра-
българите е била в процес на моно-
теизация, без да е стигнала до кла-
сически монотеизъм. Това се е нала-
гало, от една страна поради необхо-
III’AI.I.’II ЛК KA РЕЛИГИЯ
ПРАБЪЛГ APCKA РЕЛИГИЯ
димостта or идеологи чес ко санкцио-
ниране на ханската власт. за устано-
вяване на едно държавно божество
за подан идите на хана - прабългари
и славяни Такова узаконяване на
пантеона поначалое характерно при
образу ване то на държавни обедине-
ния Вьрховната власт определя бо-
говете и с това създава представата
за офицнално единство на свонте по-
даници В подкрепа на това може да
служи и фактьт, че лревните тюрки
са почитали преди всичко небето -
Тангра. и са го откроявали рязко от
другите си божества, както личи от
руническите им надписи От друга
страна, естественият пронес на мо-
нотеизадия е бил усилен при веков-
ното общуване с Византия Прабьл-
гарските ханове вероятно са се влия-
елн от монотеизма на християнския
бог. който дава властта на импера-
тора и определя един господар на
небето и един на земята И така,
поставя се вьпросът за определяне-
то на вида религия на прабьлгарите.
Едно от место даваните определения
с че П р е монотеизъм. Това е неа-
декватно по две причини. Първо. в
религиозната и религиоведска тер-
минология като монотеистични се
схващат т. нар. световни религии -
христианство, целям, будизъм Мо-
нотеизмът се приема за най-висш
стадий в развитието на религиозно-
го мислене И. второ, освен тради-
цията самого понятие монотеизъм,
тук даже и в етимологичен аспект,
има друго съдържание. Монотеизъм
означава. че има един и само един
бог, той не е просто върхове. той е
единствен. Извън монотеизма има
политеизъм, многобожие Но тъй
като това понятие обхвата най-раз-
лични пантеони. с различен статус
на боговете в тях. то се доуточнява с
понятия като енотеизъм (племснен
теизъм) и супремо теизъм (вьрховен
теизъм). Енотеизмът също е еднобо-
жие, но на племенно равнише - вся-
ко племе, обшност има свой бог.
Супремотеизмът се схваща като по-
литеизъм. при който един бог е гла-
вен, а другите са подчинени - както
напр в Двуречието и Древен Египет
с установяване надмощие на един
град неговият бог става върховен.
като при това се запазвали божест-
вата на другите градове, но в подчи-
нено положение. От такава гледна
точка П.р. може да се определи като
вид супремотеизъм Тангра е бог на
много азиатски народи, той е вър-
ховният бог, но извън него всяка
племенна обшност. народ има и
свои специфични божества, конто са
подчинени на върховния повелител.
Съшествуват сериозни податки и за
взаимно влияние между прабълга-
рите и иранската култура и религия
(като не са изключени и други влия-
ния в исторического развитие на
Пр). Едни от тях са чисто етимоло-
гични, но етимологичните сведения
за древните митологии носят също и
социална,култура и религиозна ин-
формация. Други са археологически
- напр. голямото сходство между
сакралните скални изображения в
иранската традиция и у прабългари-
те; (типичен пример е Мадарският
конник). Това не отрича основного
единство с тюрките - като се започ-
не от езика и се евърши с божестве-
ните наименования, но показва, че
цялостният културен и религиозен
контекст е изтъкан от допълнител-
ни. понякога множество контексто-
ве. конто именно могат да бъдат из-
раз на отделянето, на индивидуали-
зирането в сравнение с общото пра-
лоно. При прабьлгарите това се из-
ПРАЬЫГЛРС KA PE Till II»
ПРАЬЬЛГАРСКА РЕЛИГИЯ
разява в около тривековното нм об-
щуване (прели идването на една част
от тях на Дунава) в земите пред
Кавказ - между Каспийски и Азове-
ко море - с отдели» прояви на тога-
вашната иранска култура. И допьл-
нителният общ поток с вече налние
-нв особення, кавказко-ирански
градеж на сградитеи крепостните
стени. различен от византийския.и в
именната система (да речем, Аспа-
рух - име с най-вероятен ирански
произход. а да не забравяме. че той
не само е бил хан. но е и роден за
хан. а символиката на нареките име-
на не е случайна), и в скални изобра-
жения камо Мадарския конник, кон-
то. при всичките вьзможни тьлкува-
ния. имат несъмнен сакрален харак-
тер
Върху съшествувашия домашен ем-
пиричен материал могат да се обо-
собят следните равнища в религиоз-
ната система на прабьлгарите. конто
са подредени по степей на важност
за общността. по обобщеност на
функциите и значението. както и по
стелен на индивидуализираност.
I Висте равншце - Тангра (равнище
на божествата) с определено атрибу-
ти и функции, конто имат всеобхват-
ното значение за общността. Бъде-
щите проучвания биха доказали
дали има други божества, подобно
на Умай за древните тюрки (вече
има такива податки), или специфич-
но за прабьлгарите.
П.Мито.югизирани герои - Авито-
хол и Ирник, полубожества-полухо-
ра, конто имат функцията на култур-
ни герои Те са сходни с героите от
тюркския епос като посредници
между боговете и хората.
111. Култ кьм мъртвите и прадеды-
те. Той е широко застьпен у тюрке -
ките народи и е отразен в погребал-
ните паметницн (КАМЕННИ баби.
поыгти камъни) и възпоминател-
ните надписи у прабьлгарите.
/V. Почитане на свесцени животни
- като вълк, куче. кон. орел, елен.
Това са тотемни животни. отглас на
по-ранни представи и вярвания у
прабьлгарите. а някои от тях са
били атрибути на Тангра.
V. Одухотвор.чване па природни
обекти. аналогично на Йер суб (све-
щената родина - земя-вода) у древ-
ните тюрки.
Израз на разкриването на съдържа-
нието на П р. е анализирането на съ-
ществуващия емпиричен материал
чрез система от бинарни опозиини.
1) абстрактны живот-смърт. здра-
ве - болеет, успех - неуспех; 2)
пространствени: ляво - дясно. вът-
решен - вьншен. център - перифе-
рия. небе - земя. земя - подземен
свят , 3) по цвят бяло - черно, свет-
лина - тьмнина; 4) социални: мъжко
- женско, бог - човек, хан - народ,
бонлн и багаини - народ, прадеди -
потомци. главен - неглавен, свой -
чужд, човешки свят - нечовешки
свят, военни сьоръжения; 5) конк-
ретны: коса - без коса; дълга коса -
къса коса. От предложената кратка
реконструкция се вижда. че религио-
зната система на прабьлгарите е
сходна с тази на древните тюрки,
без това да означава, че П.р. не е из-
питвала различии влияния от други
културни и религиозни традиции,
конто са се отразявали най-вече на
по-ниските равнища в системата.
'S Стеб./ева. И. К реконструкции
древнетюркской религиозно-
мифологической системой. - Тюр-
кологический сборник 1971, М..
1972; Бешев.шев, В. Първобългари-
те. Бит и култура. С.. 1981; Стой-
нев. А., Светогледът на прабългари-
281
ПГАЬЪ.'Н API Ml КАЛЕНДАР
flPAi.l. lt АРСКИ КАЛЕНДАР
тс. С., 1985; Овчаров. Н. Сыцеству-
вала ли е богинята Умай в прабьл-
гарския пантеон? - Проблеми на
българската история и култура. С..
1989 ЪАнлш/ СтоПНЕВ
ПРАБЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР -
древните календари, дори най-точ-
ните от тях.какъвто е използваният
от прабьлгарите средноазиатски
(китайски) календар. имат религиоз-
но-митологична основа Това не оз-
начаю. че те не са верни от совре-
менна гледна точка, както и послед-
ното не прогиворечи на сакрализи-
рашата сила на митичното мислене,
което ги е създало. Характерно за
този тип календар 12-годишният ци-
къл, т е. цикличного вьзприемане на
времето. отчитането на движение в
одно вечно повтарящо се постоянст-
во Наистина. това вьзприемане на
времето остава като рамка, в която
се измерю хронологията. но негова-
та моделираша съшност влияе изк-
лючнтелно силно върху схвашането
на по-важни събития от живота на
общността. 12-годишният иикъл от-
говаря на видимото движение на
Слънцето през дванадессттс сьзвез-
дия. конто са били сакрализнрани.
Така китайският календар, сходен с
тюркския и неговнте средни и цент-
ралноазиатски разновидности, има
следният иикъл: 1. мишка (плъх); 2.
вол (крава. бик); 3. тигър; 4. заек; 5.
дракон; 6. змия; 7. кон; 8. овца; 9.
маймуна; 10. петел (кокошка); 11.
куче; 12. свиня (глиган). 12-годиш-
ните цикли се обединяват в цикли от
6- години чрез комбинации с петте
основни елемента в китайската кос-
могония и ранна философия: дърво.
огън. земя. метал, вода. Тези 5 еле-
мента съответстват на няколко пе-
торки в схвашането на света: 5 из-
вестии планети в древността - Мер-
курий. Венера. Марс. Юпитер, Са-
турн; 5 музикални тона в музикал-
ния лад (пентатоника); 5 световни
посокн - изток. юг. среда, запад, се-
вер, 5 основни цвята - зелено, черве
но. жълто, бяло. черно; 5 животине-
кн органа за жертвоприношение и
гадание по някои от тях - далак, бял
дроб. сърце. черен дроб, бъбрек и
т.н. Тези религиозно-митологични
схвашания са били присъши и на
хуни и тюрки. Чрез изеледване
главно върху <Именник на бьлгарс-
ките ханове> са установени елемен-
ти и на календара на прабьлгарите.
който по структура и функции изця-
ло съответствува на изложения по-
горе: I. самор (мишка); 2. шегор
(вол); 3. версии (тигър. барс); 4.
дванш (заек); 5...; 6. дилом (змия);
7...; 8. текучитем (овен); 9...; 10. тох
(петел); 11. етх (куче), 12. доке (сви-
ня). Както и следните месеци. под-
редени като „първи", „втори**, ..тре-
ти" и т.н.: 1. алем; 2.... 3. вечем; 4.
тутом; 5. бехти; 6. алтом (алтем);
7....; 8.егтем; 9. твирем (твирим);
10...; 11. ени алем; 12... Така ка-
лендарът на прабьлгарите разкрива
цикличного вьзприемане на време-
то. което има религиозно-митоло-
гична основа. Тази цикличност не
изключва точността на хронология-
та. нито последователи ото и при-
чинно излагане на сьбитията вътрс в
крьговото вьзприемане на времето.
Но нейната употреба и митологична-
та й основа, съотнесени с епохата.
когато е бил използван календарът,
неминуемо пораждат сакрално схва-
щане на сьбитията - добри и лоши
часове, дни, години. гадание за тях-
ното откриване и преодоляване и
т.н.
Тодоров. Я. Източноазиатският
животински цикъл от гледище на
ПРАВДА II КРИВДА ПРАГ
астрологическите вярвания (Към
въпроса за Именника на пьрвобъл-
гарските ханове) - ГСУ ИФФ. XVII.
8; Стойнев. Л.. Светогледът на пра-
българите С , 1985; Л/осков. М.
Именник на бьлгарските ханове. С..
•. \ii\iiii Сюит к
ПРАВДА И КРИВДА - антропо
морфии сьшества в религиозно-ми-
тологичните вярвания и представи
на бьлгарските славяни П и К. са
вече отдалечени от същинското све-
шено и религиозно и имат много по-
лемик измерения Както личи и от
самите думи, те са персонификации
съответно на доброто и злото. на
правого и кривого Поради това в
друг аспект имат характер на морал-
но-етннчни понятия, както и на по-
нятия от обнчанното право и от
средновековно <к|>||циално (цивили-
зовано) правораздаване. с което вече
излизат извън сферата на религиоз-
но-митологичното. Персонажи като
П и К широко битуват в българс-
кия фолклор и имат сьответното мо-
рално-назидателно звучене. Вж. и
Религия на бьлгарските славяни.
« Българското народно творчество.
С.. 1961-1965. т 9. раздела за Прав-
да и Кривда. Ъ Лилии Стой иен
ПРАВОСЛАВНО ЕЗИЧЕСТВОР
Светец I
ПРАГ - свешено място. тъй като
според отделни поверия под него
живее змията стоили на дома. Ос-
вен това той е граница между усво-
еното културно пространство (къща-
та) и неусвоеното (природата). На П
не бива да се сед я и яде. зашото хо-
рата ше говорят лоши думи за къ-
шата и жените няма да могат да заб-
ременяват Когато булката влиза
за първи път в дома на свекъра, тя
намазва горния и долния П с масло
и мед. за да е благополучен живо-
тът на младото семейство. Освен
това. по този начин тя се приобшам
към новия дом и неговия митичен
стопан покровител Черупките на
червените великденски яйца не се
хвьрляг, а се залепват с говежда тор
на горния П. на вратата. Вярва се, че
те предпазват домочадието от зли
духове и болести. Понякога с тях се
бае против ..русата болеет". На до-
машния П се извьршват множество
магически действия, целяши лече-
бен ефект. Върху П. бабата разрязва
сребърна пара или варено ЯЙЦЕ с
два жълтъка Половинките дава на
деца Г.ЛИЗНАЧЕТА. ЕДНОМЕСЕЧЕТА
или едноденчета. за да ги ..раздели'
Според повернето раждането на та-
кива деца носи нещастие. Ако едко-
го заболее или умре, съшата участ
очаква и другого. На домашняя П.
се лекуват някои болести като ..уса-
ди" и ..клини". Болният от усади
(ишиас) ляга на П и се оставя да
бьде прескачан три пъти от близки-
ла жена. Страдащата от клини не-
веста (безплодие или подутнни воб-
ластта на половите органн). също
ляга на П. С беадиа в ръце баячката
реже символично клините и произ-
нася специални заклинания. Под
долния П. се заравят билки н муски.
конто пазят къшата и обитателите и
от магии. Пак под П. магьосни-
ЦИТЕ поставят развалени яйца, тор-
бички с восък, зърна и к ос ми или за-
вързани железни предмети (пирони.
ножици, ножове). за да направят
злина на домочадието. Народната
традиция забранява да се подава
нешо през П. Вярва се, че в проти-
вен случай здравето и изобилието
ше нзлязат от къшата.
’S Маринов. Д. Избрани произведе-
ния. Т. I. С.. 1981; Стоите, Кр. Тра-
диционного жилище и народната
ПРАША ( РЯДА
ПРЕОЬЛИЧАНЕ
283
вяра. - Доклад» от II конгрес по
бьл га рис тика. Т.П). С., 1987.
Рл чко Попои
ПРАЗНА СРЯДА Р Мара Л шпан-
ка
ПРКЬРАЗЕНЕ = Преображение
ПРЕВИТАЦИ Р ИГ н аж, и и
ПРЕВЪРТ АЦИ Р Иг нажден
ПРЕГАЧ = Престилка
11РЕГОВЯЛА СРЯДА Р Тодорова
неделя
ПРЕДНИК = Престилка
ПРЕДОЙРСв. Константин и
Елена
ПРЕКЛАДНИК = Бъдник
ПРЕОБЛИЧАНЕ - според изслед-
ванията по етнология и антрополо-
гия пелта на това действие е ритуал-
ната смяна на пола (мъж се преобли-
ча като жена и обратно); известно е
оше като травестия. П е един от
на и-древни те и универсалии фено-
мени в културата на различии пле-
мена и народи. В него изследовате-
лите съзират най-разнообразни при-
чини. но всички са единодушии, че
то е неотменен елемент от просвети-
телните обреди (иниииациите или
обнчанте на преход). Предполага се.
че П. в смисъл на травестия почива
върху ндеята за божествената тотал-
ност. т.е. върху вярата в двуполови
(безполовн) божества. Много богове
от древносгта като Митра. Кибела,
Зевс и Дионис имат андрогинна
природа, съчетаваща наличието на
мъжки и женски полови белези.
Празницнте в тяхна чест са съдър-
жали маскарадни шествия, а участ-
ниците в тях са сменяли своя пол
чрез П.. вероятно за да постигнат
по-голяма сакрална близост със
своя бог. Ритуалното П. е в непос-
редствена връзка с ндеята за вечння
природен кръговрат, с митологема-
та за последователните цикличнн
раждания. умирания и прераждания
на главного божество В този аспект
те носят белезите на аграрните кул-
тове. в нентъра на конто е хтонично-
то божество на земята (влагата. раж-
даемостта). Такъв е случаят с бъл-
гарските кукери, сред конто част от
персонажите са от травестния тип
мъж-жена (булка, баба, ииганка. ха-
нъма и др.). Обратният вариант
жена-мъж е типичен за моминските
пролетнн обреди (Боенец), при кон-
то една от участничките се преобли-
ча като мъж И при двата вида оби-
чаи с елементи на травестия (мъж-
ките сурваскарски и кукерски нгри и
женските лазарски нгри и боенец)
носят ндеята за свешения брачен
акт. вследствие на който настъпва
плодородие и възпроизводство на
рода. Ритуалното П. и носенето на
маски е непосредствено свързано и с
почнтта към тотема родоначалннк. а
също и към покойните прадеди
Посредством П участниците в обре-
да установяват пряк контакт със сво-
ите предан. Обличането на дрехи на-
опаки (кукерите носят кожусн с
обърната навън Козина) улеснява
проникването в отвъдния свят на
мъртвите и праотците. Затова по
време на траур жените обличат РИ-
зите си наопаки, връзват престил-
ките сн с обратната страна навън. а
мъжете ходят с обърнати кожухчета
и ямурлуци. За българската тради-
ция са характерни и П. от типа чо-
век-животно. Най-често срещаните
зооморфни превъплъшения в ново-
годишните и заговезнишкнте кукер-
ски мъжки маскаради са камила.
кон, мечка, коза или птица. Коре-
ните на подобии животински персо-
нажи в обичаите може да се търсят в
някогашните тотемистични вярва-
ния и представи на етносите, участ-
ПРГОЬРАЖГНШ
II Pt II AC A IbHHK
вл ти n консолндацията на българс-
ката народност. Прави впечатление
обаче. че живот ните, конто маскира-
ните представят, са митологични
снмволн на необуздана сексуална
мош. на плодородие, раждасмост и
майчинство. С такава митологична
семантика са натоваренн бикът. ове-
нът. козелът. конят и мечката В та-
къв смисъл следва да се тълкува и
П на свекървата като мечка непос-
редствено след брачното свождане
на младоженците в някои български
райони (Михайловградско).
S Baumann. Н Das Doppelte
Geschlech. Elhnologische Studten zur
Bisexualitaet in Rhus und Mythos.
Berlin. 1955; Краев. Г Обредното
травестиране по българските земи
през зимния календарей иикъл. - В
Обреди и обрсден фолклор С . 1981;
Краев. Г Травестизмът в моминска-
та фолклорна обредност. - В Мито-
логия - изкуство - фолклор Т I, С..
1985 •. Рлчко Попон
ПРЕОБРАЖЕНИЕ, 11 риГ.ри 1инё.
Пребразенё, Приближниё, Сотйр.
СI ра। йр (6 авг.) - един от по-малки-
те християнски празници. който е в
средата на богородичните пости и
както предстоящият голям народен
празник Голяма Богородица беле-
жи предела между лятото и есента.
В контекста на битового христианс-
тво изпъкват не знанията за Преоб-
ражението Господне - ярък акт. с
който Господ доказва истннността
на Иисус като Божи син. а непосред-
ствсните знания и представи за се-
зонните природни промени: денят
намалява, ЗМИИТЕ и ГУЩЕРИТЕ се
скриват по дупките си. лястовиците
отлитат на юг. По пътя на народна-
та етимология. а възможно и в по-
опосредствана връзка с библейского
слънчево преображение и озарение
на Христос, в родопските села вяр-
ват, че Г ос под прибр.чзнува.1 - пус- |
кал брязна (бразда) - като знак, че
може вече да се засяват есенннците
Във Велес с нощта срещу този ден
свързват „отварянето на небето" и
пожата врата, където Господ се
явявал. за да изпълни желанията на
праведните - вярване, отнасяно най-
често към Богоявление (вж. Йот-
ДА НОВ ДЕИ).
Позната е забраната за работа, осо-
бено домашна - миене, пране Най-
разпространени са обичаите за пър-
вото вкусване на грозде и къпини.
Известна е етиологичната легенда
за къпината. създадена от дявола
да узрява по-рано от Божиего творе-
ние - гроздето, откъдето е и забра-
ната да се ядат къпини. преди дае
узряло гроздето. Затова първите
зрели гроздове стопанките отнэсят в
църквата на сутрешната служба и
след освещаване ги раздават помеж-
ду си. по съседските къши или на
пътя. когато се изкарват говедата
След иэпълнението на обичая се раз-
решава брането и яденето на грозде
и къпини. Сред капанците в Разград-
ско, обаче. на този ден не се позво-
лява яденето на червено грозде и
червена диня. за да не се пребрази
човек. т е да не му станат следи по
лицето и кожата - вярване. утвърде-
но вероятно пак по принципите на
народната етимология.
•S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения, т.1, С.. 1981,
с.686; Василева. М. Капанци, с.228;
Етнография на Българня. т.П1, с.131;
Ста ненова. Ж. Пловднвскн край,
276-277. Маргарита Василева
ПРЕПАСАЛЬНИК = Престилка
ПРЕСТЙЛКА, прёдник, прегач, пре-
пасальник, пешкйр, скутник, фута,
ПРЕСТЙЛКА
ПРЕСЯВАНЕ НА ПРОСО
285
xyia - характерен елемент на тради-
ционния женски костюм. Наред с
всекидневно-утилитарната и праз-
нично-декоративната си функция П
в народните представи е утвърден
белег на ЖЕНАТА, символ на женско-
го начало. Затова на пубертетна въз-
раст момичетата обнкновено не но-
сят престилка, а ако носят, тя е с по-
мадки размери и оскъдна украса. в
тъмни или пастелни тонове - раз-
лична от П. на момите и омъжените
жени При старите жени, изживели
периода на полова зрялост. П. загуб-
ва яркия си колорит и е в подчерта-
но тъмни Цветове. П. участвува в
първия социализиращ обред: ново-
роденото се поема с П. на майката
или бабата. не само за да има дълъг
живот и здраве. но и като знак за
първоначално приемане в семейно-
родовата и селищната общност
Заложеното в П женско начало, ос-
мисляно като носител и стимул на
плодовитост в стопански и социо-
биологичен план, отрежда на П. съо-
тветно място в семейните и кален-
дарните празници и обичаи. В сват-
беното облекло на невестата и в об-
леклото при лазарските момински
обичаи се откроява обредно-маги-
ческото значение на бялата П. (ако е
цветна. върху нея се спускат един
или два бели пешкира). която е за-
дължителна част от посочените кос-
тюми дори в районите. където тра-
диционного облекло е без П. (Со-
фийско, Трънско и др.) В Самоковс-
ко ако булката не е девствена, све-
кървата събира боклука. пометен от
стаята на младоженците. в бялата
сватбена П и го отнася с нея на не-
вестините родители. При жътва вър-
ху първите ожънати снопи се мята
бяла П. (или забрадка). В тези слу-
чаи идеята за плодотворного женско
начало е акцентирана с първия член
на бинарната опозиция бял-черен
(светъл-тъмен). който се асоциира с
плодородието. доброто. чистотата.
нравствеността. П. се използува в
магически действия за примамване
на плодородието - с нея жените
.мамници обират росата от чуждите
жита и я отнасят в своя хамбар или
на своята нива. За предотвратяване
на градушка жена може да тръгне
срещу облака, като пее песен, пята
от нея насън. и свали П. си и я вдиг-
не на рамо. което е равнозначно на
заголване и снемане на белега за
пол. В индивидуален план П. може
да замества жената, на която при-
надлежи. при вредоносни или лечеб-
но-магически практики по силата на
вярването. че човекът като цяло
може да се представи от някоя иего-
ва част.
ё Маринов. Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения, т.1, с.. 1981,
С.221; Михай.юва. Г. Обредната
функция на престилката в българс-
кото народно облекло. - В: Въпроси
на етнографията и фолклористиката,
С.. 1980, 58-66. Ъ Маргарита
Василева
ПРЕСЯВАНЕ НА ПРОСО Р Просо
ПРЕСЯКА Р Праг, Ясен
ПРИБЛИЖИНЕ = Преображение
ПРИБРИЗИНЕ = Преображение
ПРИВЗЕМАЧКА = Магьоснина
ПРИВЗЕМНИЦА = Магьоснина
ПРИД Р Сватба
ПРИДАН = Дар
ПРИЕМНИЦА = Магьоснина
ПРИКЯ = Дар
ПРИЛЕП - според поверието няко-
га бил човек - много грешен прес-
тъпник. успял да избяга от затвора.
Като възмездие Бог го превърнал в
птица, която непрестанно да се пла-
nriinsnxHt
ИНК 11 II A lit .11 1Я
ши икрие hi хората Затова II нали-
та само нощно време, а през деня се
вмьква в цетин пните на запустели
и необитаванн къщи и crpj.ui Под
вьздействие на народната етимоло-
гия(прилеп = прплепва се)II се нз-
ползва широко за направата на лю-
бовна мат ИЯ. Ако ерген харесва
някоя мома и иска да се ожени за
нея. той хваша II и отрязва главата
му със сребьрна монета Оставя тя-
лото му да изсъхне и тайно го заши-
ва в дрехите на момата Носейки П
със себе си. тя ше се ..прилепи" към
момъка и ще се ожени за него В
други случаи девойките пускат тай-
но парче от П в храната на ергена.
когото харесват и желаят за сытруг.
Место търговците забиват на стената
на своите дюкяни глава от П . за да
им се пълнят магазините със стока и
клиента Има и поверие, че П е про-
излязъл от мишка, която е живяла
40 години
= Маринов. Д Избрани произведе-
ния Т.I.C. I9XI. Рлчко Попон
ПРИПЯВАПЕР Ладуваш
ПРИРОДНИК = Га под
ПРИТВЪРДЪК = Годеж
ПРОСО - според народните предс-
тави има силата да предпазва от ма-
гии и зли духове. Около постеляга
на родилката и бебето акушерка!а
ръси П. в продолжение на 40 дни
след раждането. за да бьдат прого-
нени навите - злосторни демони.
конто разболяват майката и детето.
В навечерието на празника на св
Ана, която се почита като покрови-
телю на магьосниците и ВРАЧКИ-
те. стопаните ръсят П около къщи-
те и стопанските постройки, за да се
предпазят от вредоносни магии
Тази практика се предприема и сре-
щу други годншни календарни праз-
ници като Гергьовден и Еньовден.
koi .по нивите и домашните животни
са също застрашени от магии Тяе 1
шпична и за Мрьсниге дни от Ко-
н да до Водици и има за цел пред-
пл ване го на домочадието от кара-
конджоли В района на Странджа
възрастнн жени обикалят всеки
М1.РТВЕЦ три пъти като ръсят около
трупа II и изричат специални закли-
нания. Обредът е известен католре-
i чване на П. и е необходима пред-
пазна магически мярка срещу пре-
въплъщението на покойника В дру-
ги бьлгарски краища жените ръсят
11 около I 1чзьа на мъртвеца. за да
не се превърне неговата душа във
K ami пи* При опасност от появата на
вампир в дома жените пръекат П на I
тавана пли на двора Според повери-
ето докато вампиры преброи зърна-
та. петлите ше пропеят и той ше из-
чезне, П се използва и в традицион-
на! а сватбсна обредност на българи-
те При пьрвото обредно отвеждане
на БУЛКА IА за вода, тя обикаля три
пъти водоизточника и пуска от ръка-
ва на pi ил гл си зьрна П. Понякога
това са зьрната. конто са били пос-
тавени под брачного ложе на младо-
женците В случая употребата на П..
както и на друг и семена, е във връз-
ка с оплодителната символика на
първата брачна нощ.
S Георгиева. Ив Българска народна
митология С . 19X3. Маринов. Д
Избрани произведения. T.I.C., 1981;
Нико/она. В За семантиката на ня-
кои бьлгарски следсватбени обичаи
БЕ. кн.4. 1991. Рачко Попов
ПРОСТЕНА НЕДЕЛЯ = Сирна НЕ-
ДЕЛЯ
ПРйСФОРНИК - дървен четириъ-
гълен печат с релефно изображение
на крьст. между чиито рамена са
отбелязани съкращенията на израза
..Иисус Христос победи". Срещатсе
ПРОТОЯ1 'i
TEH
Просфорни*.
П с изображение и на цялата прос-
комидия (начална част от литургия-
та). С П се шарят обикновено ОБ-
РЕДНИ ХЛЯБОВЕ На ПОГРЕБЕНИЕ, ПО-
МЕНИ и служьи П се прнтиска
върху омесения хляб на едно или
няколко места (според предназначе-
ние™ му), често пъти кръетообраз-
но. след което хлябът се пече Ця-
лостното изображение на П . изпол-
звано и схващано като християнско
по форма и функция, чрез домннира-
щия знак на крьста насочва към
твърде древния произход на този
символ и сложного преплитане меж-
ду езичество и христианство.
Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т. I. С.. 1981.
с.377. Маргарита Васнлена
ПРОТОЯГУСР Ля го
ПРОТЬКРСито
ИРОЧКА = Сирии заговезни
ПРОШКА РСирна НЕДЕЛЯ
ПРОШЧАНИ ПРОКЛАДИ = Сир-
ии ЗАГОВЕЗНИ
ПРЪСТЕН - накнт, изработен от
злато, по-често от сребро, пиринч
(сплав от мед и сребро) Народната
вяра съзира в него голяма сила, за-
това му отделя широко място в оби-
чаи. магически действия, лечебни
практики Новороденото къпят с
вода, в която пускат П. на майката.
за да бъде запазено от болестите из-
травци и спюпци', същият П слагат
на трапезата за ориснипите на тре-
тата вечер след раждането На за-
севски пускат момковия П в сито-
то с брашното; водата за замесване
на тестото понякога наливат през П.
Когато сватбарите идват за булка-
та. тя гледа през Г!., за да види пър-
ва младоженеца. Особено значение
се придава на П меновник (годеж-
ния П.)с него погребват починалия,
зашото се вярва. че той му помага
по пътя към он я свя I На Гергьов-
ДЕН се пуска П. в иъ.1чана вода и с
нея пръекат стадото. за да бьде запа-
зено млякото му от БРОДНИЦИ,
както и конския череп, поставен на
оградата за рад и повернето, че може
да брани добитъка от уроки и въл-
ци През П. се издоява първата овна
на Гергьовден. за да бъдат запазени
овцете от totuu очи и да дават много
мляко П се слага в мълчаната вода,
с която се ръеи хармана преди вър-
шитба. за да е лека, да има повече
жито. П. се използва при лекуване
на уроки за разваляне на магии.
като особено подходящ се смята П..
изкопан от гроб. Припяването на П.
(или на ки гка. на която е вързан П.)
е обред. евързан с моминските гада-
ния за женитба и изпълняван на
Сурваки, Гергьовден. Еньовден.
Апотропейната и продущираща фун-
кция на П. се определя от схващане-
то за силата на метала, от който е
изработен. и от семантиката на кръ-
говата му форма. Вж. Кръг I.
ПГЯПОР
ПЪКЪЛ
S Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения Т.I, С. 19X1.
224-225. Беновска, М Кръгът като
символ в Северозападна България -
БФ. кн 3. 19X0,75-82. с Маргарита
Василева
ПРЯПОР = СВАТЬЕНО ЗНАМЕ
ГВ КАЛ = Бухал
ПУСТОВЕ = Пост. Сирии заго-
ВЕЗНИ
ПЧЕЛА - благословено от Бога на-
секомо. Когато Господ и дяволы
се надпреварвали кой пьрви ще съз-
даде земята. небето и животните.
Бог пратил П да чуе какво си гово-
ри дявольт. Тя разбрала от него как
Господ може да направи земята ло-
мал ка и да я покриес небето В дру-
га етиологична легенда П. попречи-
ла на Слънцето да се ожени Заради
това Господ я благословил да дава
най-сладкото нещо на света - меда.
От тогава медът и восъкът се смятат
за лековити Те имат магическата
сила да пропъждат всякакви демо-
нични сили и да умилостивяват пер-
соннфнцираните болести - баба
Шарка, чумата Като патрон на
пчеларите се почита св. Прокоп -
Прокопи пчелар В Югоизт. Бълга-
рия господарка на П и пчеларството
е св. Богородица. Вярва се. че души-
те на починалнте крьстени деца се
превръщат на Г!., конто кръжат под
райското дърво. Във вид на П. и му-
шици душите на мъртвите идват
на земята в периода от Велики чет-
въртък до Спасовден. Те жужат
около цветовете на ягодите. В Сев
България съществува обичаи в па-
мет на умрял по време на пости или
в постен ден (вторник и пезт>к) чо-
век да се жертва пчелен кошер. Ко-
шерът се покрнва и запалва и П. в
него умират.
S Дунев. Д. Български легенди, ска- 289
зания, обреди и обичаи и пословици
за пчелата С.. 1938, Маринов. Д.
Избрани произведения. T.I.C.. 1981;
Морозов, Ив. Видимият мит. С.,
1992 Рлчко Попов
ПЪКЪЛ = Ад
ПЪЛЕЛИЯ Р Сирии заговезни
ПЪЛНА ЖЕНА = Трудна жена
ПЪЛТНЯК = Пльтеник. Вампир
ПЪРВЕНЧЕ, първанче - първото,
родено в семейството ДЕТЕ.
Народното вярване го отделя от ос-
таналите деца. приписвайки му по-
особени качества. П. е винаги най-
очаквано в семейството. Смята се,
че то носи шастие и благополучие
П играе важа роля в редица обичаи
и обреди За Еньова буля се избнра
момиченце И на живи родители
Место П - момиче с живи родители
става пеперуда; или една пеперуда
е 11 , а другата - итгьрсаК. Според
традиционнее представи П -пепе-
руда може да предизвика първия
дъжд. Предпочитанията към П. се
основават на схвашането за имита-
тивного въздействие.
в Маринов. Д. Народната вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения. Т.1, С.. 1981,
с.234; Попов. Р. Пеперуда и Герман
С„ 1989. с.29. Ъ Маргарита
Василева
ПЪРЛИГ А Р Горешнини
ПЯРНИПИ Р Сирии ЗАГОВЕЗНИ
Р.АЬОШ, чётула - гладка издялаиа
пръчка, върху която с резки, кръст-
чета или точки са отбелязани всички
делнични и празнични дни през го-
РАКРО ЮНАК
Работ
дината. Обикновено календарната
година при Р. започва от I септемв-
ри. Специални Р. са нзползвани и
при различии животновьдни или за-
наягчийскн дейности - например за
измерване на предадено количество
мляко, вьлна, прежда и пр. Този вид
Р се състои от две дървени части,
очертанн съшо с различии знаци, от-
говаряши на определен обем или ко-
личество. При предаване на продук-
та едната част остава у собственика
(например на млякото), а другата се
дава на производителя (например на
сиренето). По този начин се е извьр-
швал контрол върху продукцията.
§ Вака ре леки, Хр Етнография на
България С., 1974; Захариев. Й. Ка-
лендар - рабош - ПНЕМ, кн. 8-9;
Начов. Н Нешо за нашите рабоши и
цнфри - СбНУ кн.7, С.. 1892. Ъ
Рлчко Попов
РАБРО ЮНАК* Р Витек
РАЗКОВНИЧЕ Р Костенурка
РАЗПЕТИ ПЕТЬК Р Велика неде-
ля
РАЗПУС = Ранополия
РАЗПУСР Разпус
РАЗСИП Р Месвчина
РАЙ - според средновековната
апокрифна книжнина се намира на
третото небе, а според по-късните
традиционно представи - на първо-
то, т.е. непосредствено над облапи-
те. Р. се осмисля като обширна, оза-
рена от светлина, градина, в с ре дата
на която никне райско дърво. То е
толкова голямо. че клоните му
прикриват целия Р. и хвърлят сянка
навсякъде. Под дървото. за което
най-често се приема, че е ябълково.
във вид на мушиин или имели кръ-
жат душите на починалнте кръетени
деца. Според отделни представи
настрани от тях са душите на нек-
ръетените. конто се стремят да си
откъснат ябълки от дървото. За да
могат да сторят това. майките им
трябва да раздават много ябълки за
..бог да прости" на Петровден. Със
съшата цел народната традиция им
забранява да пият мляко до Гер-
гьовден, за да могат умрелите им
деца да пият мляко в райската гра-
дина Вярва се. че млякото и медът
се стнчат по клоните на дървото или
извират от райските извори. В Р.
цари вечно спокойствие; отвсякъде
звучат омайни песни и се разнася
аромат на уханни цветя и плодове.
Тази най-обша представа за Р. обус-
лавя и народното название на Слън-
цето - Райко.
Р. е достъпен само за праведните
души. Той се пази от св. Петър. кой-
то държи ключовете за райската гра-
дина. Фолклорът представя св. Пе-
тър като най-справедлнвия светия.
който не допуснал в райската гради-
на дори собствената си майка, поне-
же била алчна и стисната жена. В Р.
душите се разхождат като сенки.
облечени в бяло. Там всички са мла-
ди. на възрастта. на която е бил раз-
пънат Христос. Съпрузите живеят
заедно. Ако някоя девойка се омъжи
за вдовец, то на оня свят тя става
слугиня на мъжа сн. зашото той се
връша при първата си съпруга. В Р.
всички са равнн - „няма бе дни и бо-
гати". Повсеместна е представата.
че в точно определени периоди от
рапко
РАЮ
290
годишното време Р. се отваря и ду-
шите на всичкн поконницн идват на
земята при своите близки В най-
широк пространствен обхват това е
периодът от Велики четвъртьк до
Спасовден (се. Троича.св. Дух).
През това време душите на мъртви-
те жужат като пчели или мушици
край цветовете на ягодите В Изт.
Родопи се вярва. че Бог затваря ду-
шите в понеделника от Тодоровата
НЕДЕЛЯ, наричан похаупен понеде.1-
ник В отделив раиони представата
за отварянето на Р (или еливането
на Р с ада) се съотнася към митоло-
гемата за отварянето на НЕБЕТО; ха-
рактеризираща навечерието на голе-
мите годишни празници Коледа.
Богоявление и Гергьовден. (Вж и
Ад).
S Етнография на Българня Т.З. С.,
1985; Маринов. Д. Избрани произве-
дения. T.l. С.. 1981. Ра чко
Попов
РАЙ КО = Слънце
РА.1ИЦА. Opa.iHua. Ора.зннна. Ра-
лото - народни названия на съзвез-
дието Орион. Според поверието
Господ ги поставил на НЕБЕТО. за
да научи хората как да го правят и
как да си служат с него. Състои се
от седем звезди. конто обозначават
орача. ралото и двата вола, впрегна-
ти в него. Последните звезди изоб-
разяват вълците. конто искали да
изядат воловете. Р се осмисля като
звезда-закрилница на земеделците.
Когато започне да захожда по-рано
на есен. те смятат, че е дошло бла-
гоприятно време за сентба. Анало-
гично поверие съшествува и по от-
ношение на Голямата мечка. нарича-
на Колата. Тя представлява колата
на дървар (ралото на орач) и два
вола. Ведньж един вълк (или меч-
ка) нападнал и изял единия вол.
Стопаниньт хванал звяра и го впрег
нал в колата. Затова тя „върви по на
криво'*.
S Ковачев. П Народна астрономия
и метеорология -СбНУ кн.ЗО. С..
1914. Рачко Попов
РАЛО - в съответствие с предназна
чението си - да оре земята. се асоци
ира с мъжкото начало и има фалн-
ческа символика Затова ритуалното
заораване с Р. е съшествен елемент
от кукерските игри и моминските
обредни гадания за женитба от типа
на пепелницата. В тези случаи из-
ползването му има оплодителна се-
мантика. Към Р. българите се отна-
сят с почит. Р. никога не се оставя
вън на двора непокрито. Старо Р. и
хомот не се горят в огьн. за да не
боледуват стопаните и впрегатните
животни В деня на първата оран
или първата сентба Р. се обикаля ри
туално от стопанката, която държи
жар На Р. се разчупва обредният
хляь и върху него се коли жертве-
ният ПЕТЕЛ. След изораването на
първата бразда сеячът пали върху Р
гергьовденската свеш и го полива с
вино. На Бъдни вечер стопаниньт
кади трапезата с ралника(палеш-
ника) и запазва част от горелия през
коледннте празници ьъдник. От
треските на бъдника из работ ва
„ушите" на Р. През тях стопанката
прекарва семената за посев, за да е
богата житната реколта. На Водиш
задължително се измиват в реката Р
и палешникът. Вьрху Р. се правят
поливки на ..завързан" младоже-
нец. С Р.. изработено от дьрво-близ'
нак се извършва ритуалното заора-
ване на селишето против болести и
демони. Р. не бива да се изработва
от .дяволско дърво'* (например бре-
кина), защото на впрегатните живот
ни ще им бъде много тежко да го
РАНГЕЛОВДЕН
РАСТЕНИЯ
291
теглят. Ре един от основните плас-
тилин символи върху обредните ко-
ледни, гергьовденски и великденски
хлябове.
в Дражева. Р Трудови празници и
обичаи. - В: Етнография на Бълга-
рия Т.З. С.. 1985; Маринов, Д. Гра-
диво за веществената култура в За-
падна Българня -СбНУ кн 18, С.,
1901; Маринов. Д. Избрани произве-
дения T.I.C., 1981. ЪРачко Попов
РАНГЕЛОВДЕН = РаНГЕЛОВДЕН
РАНГЕЛОВО БЛЮДО Р Архан-
гел Михаил, Архангеловден
РАНГЕЛОВСКА ЗАДУШНИЦА Р
Архангел Михаил, Архангелов-
ден. Задушница
РАНГ ЕЛСКА ЗАДУШНИЦА Р Ар-
хангел Михаил, Архангеловден,
Задушница
РАНЕНИЧЕ Р Осиновяванв
РАНИ-ПОЛЕ = Рднополия
РАНОПбЛИЯ, Поле-рани, Ранн-
поле, Наиус, Ра hi) с, Гергъов браг -
(24 април) - денят след Гергьов-
ден, който в народната представа е
тясно евързан с този празник. Смята
се, че Р е сестра на „цветен Георги";
тя го подсетила да напусне празнич-
ното хоро и да обиколи нивите и
ливадите, за да завали дъжд Най-
трайна е връзката, която се прави
между Р. и градушка га, дъждът,
водата. За предпазване от градушка
се спазва забраната за работа вкъши
и на полето. На Р. се черкува за
дъжд. като се правят общоселски
курбани. В Пловдивско е известен
вариант на обичая Пеперуда за
дъжд, при който моми и ергени с пе-
перуда обхождат селото на Р., а на
летния Никулден правят обиколка
на селското землище и след това
слагат общ курбан. В прибалкански-
те райони на Средна Северна Бълга-
рия Р. се почита като господар на
враните, за да предпазят царевицата.
На Р. приключват договорите на на-
емните работници (овчари, козари,
говедари, калфи. чираци и др ) и се
сключват нови до Димитровден.
в Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. T.I,С.. 1981,
621-623; Стаменова, Ж. Календар-
ни празници и обичаи - В: Пловдив-
ски край С., 1986, с. 272, 280.
Маргарита Василева
РАСТЕНИЯ - заемат особено място
във всяка митологична система, тъй
като често образуват своеобразен
растителен (вегетативен), митологи-
чен код. въз основа на който се изг-
раждат и предават цели съобщения
(представи, приказки). В архаичного
човешко мислене наред с живо гни-
те Р. изпълняват функцията на се-
мантични символи на божествените
и демонични сили. Те са атрибут
или хипостаза на самнте богове.
Възникването на растителните ми-
тове е евързано със събирателството
и лова, а оттам и с най-ранните тоте-
мистични форми на религиозно мис-
лене. Представите за своеобразната
симбиоза между човека и Р. намират
късен израз в българския фолклор.
Според отделяй образци трепетли-
ката и калината са произлезли от
девойки. Перуниката е също мома.
а паламидата била грозно момиче,
за което никой не искал да се ожени.
Затова Бог го превърнал в Р., в което
да се спъват всичкн ергени. Кокиче-
то било момче, чиято мащеха го из-
лъгала, че навън времето е топло.
То излязло и се превърнало в коки-
че. В четвъртьк преди сватбата
майката и братът на младоженеца
отиват в градината или в гората и
ритуално канят три плодни дървета
да дойдат на сватбеното тържество.
РАСТЕНИЯ
растения
Полива) корен и те нм с вино, поста-
вят там цветя и казват: ..Ела. дрьв-
че. на сватбата на сина (брат) мн'" В
Западна Бьлгария годежарите влн-
зат в дома на моминнте родители и
пит ат, дали могат ..да си захванат от
техния трендафил”.
В космогоннчните митове светьг с
неговите три дяла (горе-среда-долу)
се изобразява посредством расти-
телния код. Светьг е дървото на
живота или на познание го {косии-
ческа, СВЕТОВНО или шамански
дьрво! В бьлгарската традиция
функциите на световно дьрво се нз-
пьлняват най-често от дъба. явора
ИЛИ ОРЕХА В народного прнложно и
изобразително изкуство дьрвото на
живота е кипарис, лозница или
трендафил, а растителните мотиви
са сред най-широко разпространени-
те в орнамснтиката на шевицнте. ть-
каните, дьрворезбата и ювелирного
изкуство Умален и модели на све-
товното дьрво в ритуалния живот на
бьлгарите представляваг сватбено-
ТО ЗНАМЕ. КУМОВОТО ДРЕВНЕ II
дрьвието на коледарския цар на Се-
вероиз Бьлгария
Според традиционните представи
дьрветата биват свещенн и прокъл-
нати Пьрвите са добри. а вторите -
лоши и опасни за човека У бьлгари-
те сьшествува култ кьм старите вс-
ковни дьбовс. букове. брястове. яво-
ри Техните клони не бива да се кьр-
шат и дьрветата не бива да се секат.
зашото нешастия и беди ще споле-
тят селишето. Место тези дьрвета се
миросват от свешеник и под техните
клони се колят курбани На големи-
те календарни празници и свещенн-
те дьрвета в землището се обикалят
и рьсят сьс светена вода, за да е го-
дината плодовита, за да няма град и
суша. С особена почнт се ползват
плодните дьрвета - ябьлка. слива,
дюля Под техните клони се извьр-
шваг обреди и магически действия
от най различно естество - бръснене
на младоженеца; сплитане и отбул-
ване на невестата; заравяне на пър-
виге подстригани коси на детето;
лечение на болести, поливки и дру-
ги От клоните на плодно дьрво се
изработват свагбеното знаме. кумо-
вою дрьвце и дрьвцето на коледарс-
кия цар; от клоните на свещенн дьр-
вета. конто имат способността да
пропъждат злите сили. се изработ-
ват кобилиците и хурките на девой-
ките. тоягите на овчарите. когедари-
те и руса панне, сурвакничите и
венците, през конто се провират
против болести Магически свойст-
ва според народната вяра притежа-
ват бодлнвите Р и дьрвета - кызи-
на. шипка, глог. Кьм категорията
на прокълнатите дьрвета принадле-
жат вьрбата. трепетликата.топола-
та. кленьт и елата, тьй като единст-
вени те не се поклонили на св. Бого-
родица, когато родила Младенеца.
За .дяволско дьрво” се вьзприема и
брекината Тя не се гори в ОГНИЩЕ-
го. от нея не се изработват рало и
хомот. тьй като според повернето
..кыцата ще пострада”. Кьм „само-
днвските” дьрвета и Р. се числят
черницата, орехьт, смокинята.
ЬРЬШЛЯНЬТ, РОСЕИЬТ И ИМЕЛЪТ.
Р играят голяма роля в обредност-
та Вечнозелените растителни видо-
ве (здравей, чнмшир, брьшлян)са
символ на здраве и дьлголетие. С
тях момите и момците вият китки-
те си. от тях се свиват сватбените
венци. Дрянът е символ на устой-
чивост; трендафилът - на моминст-
во; ябълката - на брака; орехьт - на
отвъдния свят на мъртвите. Според
повернето някога дьрветата вървелн
РЕЛИГИЯ НА Ы>Л| АГ< KIIIE СЛАВЯНИ
РЕЛИГИЯ НА БЪЛГАРСКИГЕ СЛАВЯНИ
след хората и сами отивали в дома
им. Но след като една жена ти омър-
сила, те престанали да правят това
Георгиева. Ив Българска народна
митология. С., 1983; Имев. Ат. Рас-
тителното царство в народната пос-
зия.обнчаите. обредиге и поверията
на бьлгарите. - СбНУ кн.7, 1892;
Итев. А Растенията от бьлгарски
фолклорно гледище - Сп БАН
кн 18. 1919; Маринов. Д. Избрани
произведения Т. 1. С.. 1981; Романс-
ка. Цв Апокрифите на Богородица и
бьлгарската народна песен С., 1940.
Ра чко Попов
РЕЛИГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ
СЛАВЯНИ - за разлика от религия-
та на източните и западните славя-
ни. религията на южните славяни е
най-слабо проучена. Нричината за
това е. че. като се изключи писаното
от Прокопий Кесарийски за бога
гръмовержец. за тях няма почти ни-
какви други преки исторически сви-
детелства. Това дава основание на
някои изеледователи да твьрдят. че
южните славяни нямат пантеон, а
други да смятат за безпредметно
проучването на религията на южни-
те славяни Но и двете твърдения не
могат да бъдат убедителни. защото:
/. След като чрез реконструкция е
установен общеславянски пантеон,
той се отнася - поне като общи пара-
метри - и за южните. вкл. за българ-
ските славяни. Този пантеон е бли-
зък до структурите в модела на све-
та на индоевропейците и представ-
лява най-обща схема на славянските
митологични и религиозни предста-
ви. конто се модифицират за отдел-
имте славянски групп. Доказана е и
неговата блнзост с релнгиозната
система на балтийските племена.
2. Въпреки крайни оскъдните исто-
рически сведения за религията на
южните славяни. нейното проучване
не само че не е безпредметно, но е
наложително. Защото. ако няма све-
дения за техния пантеон, то за раз-
личимте митологични персонажи от
по-ниско равнише данни има. Те
също не са от времето на славянско-
го езичество, но са отложени в ду-
ховната култура на южните славяни,
включително българските, главно
във фолклора.
Кои са причините за малкото исто-
рически сведения, за южните славя-
ни? Освен неголемия исторически
шанс богове от техния пантеон и
други данни за религията им да бъ-
дат засвидетелствувани най-вече от
византийските писатели, тлавната
причина трябва да се вижда в особе-
нос тите на тяхното историческо раз-
витие. Най-късно от края на V и на-
чалото на VI век южните славяни за-
почват да заселват територията на
Византийската империя. За разлика
от другите славяни те твърде рано
попадат под силното културно влия-
ние на Византия. Това ускорява ес-
тествения процес на монотеизация,
характерен за развитието на религи-
озного мислене. Друга, не по-мало-
важна причина е ранното приемане
на християнството, особено за бъл-
гарските славяни. Когато напр. княз
Владимир определя езическия пан-
теон за Киевска Рус през 980 г., в
Бьлгария вече повече от век христи-
янството е прието за официална ре-
лигия, а християнизирането на бъл-
гарските славяни вероятно е эапоч-
нало и по-рано. Освен това българс-
ките славяни влизат в държавно обе-
динение, в което първоначално ръ-
ководна роля има етнос с различна
религиозна традиция - прабългари-
те. Следователно смесването (крео-
лизацията) на тяхната религия е
РЕ ТИГИЯ НА Ы.1Г МЧ'КИГЕ СЛАВЯНИ
вьрвяла в две пасоки оше прели прн-
смането на християнството - от
еднастрана, влияние от Византия,
от друга - от прабългарите Българ-
ските славяни не образ) ват самосто-
ятелно държавно обединение. което
би обхванало (както става в Кневека
Рус) различните божества в единен
държавен пантеон А създаването на
пантеон е възможно при някаква
форма на държавна организация В
противен случай има локалнн кул-
тове. като место една и сына функ-
ция може да се изпълнява от различ-
ии богове Затова за пантеон, разби-
рай като строга и задължителна за
всички иерархия на божества с опре-
делена функции, конто са израз на
отделни страна от живота на общ-
ността. може да се говори при цент-
рализирано обединение на отделни
племена Това обаче не отхвърля съ-
шествуването на многобожие при
племена без форма на държавна
власт. зашото нейната поява не съз-
дава боговете. а само ги узаконява
по определен начин, подрежда ги в
някаква система Държавната власт
е най-адекватната форма нс само за
ускоряване на етногенетичните про-
неси. но и за уеднаквяванс. консоли-
дация в сферата на духовната култу-
ра. Затова от гледна точка на дър-
жавността е пресилено да се търси
развит пантеон у българските славя-
ни При липсата на централизирано
управление отделни богове са из-
пълнявали една и съша функция в
различните племена, като върховен
бог за всички е бил Перун.
Трябва да се подчертае, че поради
общото исторнческо развитие и
близките сходства в духовната кул-
тура между сърбохърватските пле-
мена и племената от българската
трупа няма съшествени различия в
РЕЛИГИЯ НА ЬЬЛГАРСКИТЕ СЛАВЯНИ
тяхната религия и митология Раз-
ликите са по-големи при сравнение
между тяхната религия и тази на
другите славяни За това обикновен.
се говори общо за южни славяни по
отношение на тяхната религиозна
история, а се набляга на тяхната
вътрешна диференциация с огледиг
политическата нм история Това не
означава. че няма никакви различи!
между религиозните вярвания и
представи на сърбохърватските пле-
мена и на племената от българскап
трупа, но тези различия са по-скоро
в детайлите и то най-вече от по-ни-
шнте равниша на религиознатасис-
тема. Затова реконструирането на
религиозната система, на моделана
света само у българските славяни
ндва от домашния емпиричен мате-
риал. от конкретного проучваневър
ху български източници, а не от
предпоставката за тяхната принцип
на откъснатост от южнославянски-
те Сведенията за най-ранния перно’
на славянската религия са съвсем
оскъдни и са предимно езикови
Чрез анализ върху отделни думи
със свешено значение се правят оп-
рсделени изводи за времето на тях-
ната поява и за промените в семан-
тиката им. Така напр. от индоевро-
пейско време (преди I хил.пр.Хр.)е
думата див, от deywo-s - „бог. бо-
жество", т.е. може да се предполага.
че по това време с тази дума е озна-
чавано божеството изобшо и че това
време отразява най-старата фаза на
праславянската религия. Оттогавас
вероятно и думата Перун, както и
думи като вила. навь, мъргвец.
бяс. върколак. змей. През I хил
пр.Хр. славянската митология из-
питва силното влияние на иранскап
религия. Тогава се появяват нови
думи със свешено значение, а някои
РЕ 1ИГИЯ НА Ы.1Г APCKIITt СЛАВЯНИ
РЕЛИГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЛАВЯНИ
295
от старите получават пейоративно
значение - от положителна придоби-
ват отрицатслна семантика.
Например дин от „бог, божество” .
получава значение „зъл дух, чудови-
ще”. На мястото на дин под иранско
влияние идва бог. авест ийски Ьауа -
„господар бог”.староперсийски и
переписки baga - „бог", староин-
дийски bhaga - „който раздана, гос-
подар. хранител”. Под иранско вли-
яние са приетн свещени думи и съо-
тветсгвуващите им представи като
например Сварог. Хърсъ, или Хоре,
рай След III в започва постепенно
навлизане в славянский език и све-
тоглед на християнскн думи и пред-
стави.
Направените досега реконструкции
на религиозните системи и на панте-
оните на славянските племенни об-
щности се отнасят непосрсдствено
за времето преди приемансто на
християнството. Оттогава са исто-
рическите сведения и те отразяват
конкретного развитие на общосла-
вянската митология след нейното
диференциране според оформянето
на източни. балтийски или западни
славяни. Така за източните славяни
от Киевска Рус по времето на княз
Владимир, както е отбелязано в
сПовесть временных лет> и в други
руски летописи, е реконструиран
следният пантеон: Перун - Пгрунъ;
Велес - В<лнь. Волоса; Стрибог -
СтрНБОГЪ; Дажбог - Дамьбогь; Сва-
рог - (вдрогд. Свд(юмнчь; Хоре -
Хоргъ. Хми. Хры; Мокош - Мо-
кошь. Семаргл - (емдргль, ’
Снмлрглъ, (Амлргль. Пантеоньт на
балтийските славяни се оформя по
следния начин: Свентовит-
Zwantewit. Svantavit, Szuentevit;
Триглав - Tnglaus, Tngelawus,
Tnglous, Tnglav; Сварожич-Радгост
- Zuarasizi. Zuarasiz, Radegasl,
Redigast, Redegast, Riedigost. Яровит
-Geroviius. Herovith. Руевит -
Rugieuithus. Поревит - Poreuithus;
Поренут - Porenutius; Чернобог -
Zccrnoboch; Прове - Prove. Прилега-
ла - Pripegala, Подага - Podaga;
Жива - Siwa. Близка по произход и
функции с тези пантеони е религиоз-
ната система на балтийските племе-
на: западни - пруси.ятваги; източни
- жемайти, аукштайти (литовци),
латиши. Показателни за общ древен
произход са имена на богове като
Дейве (Диевас). Перкунс (Перку-
нас), Перконс Върху основата на
българския емпиричен материал в
Р.Б.с. може да се обособят и равни-
ща (описани по-долу), подрсдени по
степей на обобшеност на функциите
и по значение за общността, както и
по стелен на индивндуализираност.
Освен това в Р.б.с. се забелязва и
преход от митологично към исто-
рично. както и към изграждане на
представи с етичен характер (еле-
менти от 111 и IV равнище). Прибли-
зителните исторически параметр»
на тази реконструкция се отнасят за
времето преди приемансто на хрис-
тиянството в България, т.е. когато
групата на българските славяни вече
е сравнително обособена от тази на
сърбохърватските племена. Религи-
озните представи на българските
славяни не изчезват с приемансто на
християнството. Следи от тях се от-
крнват в народннте вярвания и днес.
/. Висше равнище на аоговете. Спо-
ред съществуващите източннци
трябва да се приеме, че българските
славяни са почитали няколко божес-
тва, т.е имали са многобожие, пан-
теон. без това да означава, че той е
бил подреден и официално узаконен
както при централизирана държавна
РЕЛИГИЯ НА ЬЪЛГАРСКИТЕ СЛАВЯНИ
религия на българските славяни
власт Вероятно отделки племена са
почитали отделим божества в раз-
лична степей При сегашното состо-
яние на нсторнческите даннн и проу-
чвания трудно би могло да се уста-
нови точного географско разпрост-
ранение на култовете към различни-
те божества, както няма и научно ос-
нование да се твърдн. че те са покри-
валн всичкн територии, населени с
български славяни Трудно може да
се каже нещо повече. нещо по-конк-
ретнои за значението и влнянието
на различните божества в предста-
вите на славяните от българската
трупа. Несъмнено е единствено вър-
ховното положение на бога гръмо-
вержец Перун за времето преди
приемането на християнството. Що
се отнася до останалите божества,
тяхното подреждане е в голяма сте-
пей условно, тъй като няма конкрет-
ни данни. конто да дадат преиму-
щество на едно или друго божество.
Дори и за светилището върху остан-
ките на античната крепост Монтана
(а то е едно от най-големите славян-
ски езическн светилища. открити
досега). не може точно да се каже на
кое божество е било изднгнато.
Освен за Перун има сведения по до-
машни източници и за Велес, Сва-
рог. Дажбог. Бял бог и ЖЕНСКО
божество Оскъдните данни не мо-
гат да разкрият напълно тяхната
съшност в представите на българс-
ките славяни. затова в повечето слу-
чаи те само могат да бъдат отбеля-
зани и подкрепени с аналогии
II Пазитеш на до ма и рода - сто-
пан. змия Българските славяни са
живеели в родови общини и затова е
напълно обяснимо почитането на
рода и на дома у тях. Почитането на
рода у славяните не е било така раз-
вито, както у източните народи - ки-
тайци. хуни, тюрки, и не може да се
говори за култ към рода, а по-скоро
за одушевяване и сакрализиране на
дома и рода, на домашното огнинк
Пазителите на дома не са валидни
за цялата обшност, те са различии за
отделимте родове, а от по-късно вре
ме - и за отделимте домове Но зае-
дно с това те са по-пряко свързани с
всекидневния живот на човека
///. Митични сьщеспша
• Одушевени животни - вълколак.
ЗМЕЙ.
- Одушевени обекти - Слънце. Ме-
сечина. водни пространства, гори,
планинн. Bu.iu. диви, еамояи.ш.ск-
модней - добри и лоши духове
Зъл женски демон като Мора,
Мара. Морава, известен и в мъжки
хипостази като Марен. Марой. Ма-
рок.
- Исторически герои в митичен об-
лик - Цар Траян. Крали Марко
- Човешкага душа като отделно су-
ществу ваша.
Одушевяването на животни и при-
родни обекти спада, най-обшо каза-
но. към т.нар демонология Това са
нисшите духове. с конто митологич-
ният човек непрекъснато общува В
този смисъл те са негови постоянна
спътници и пряко се намесват във
всекидневието му. Митологизирани-
те исторически герои като цар Траян
и Крали Марко са израз вече на
смесване на митологичното и исто-
рического. При тях конкретният. нс-
торическият повод се митологизира
Те са израз. следователно. на някак-
во исторически съзнание. а не са
просто плод на архаични митоло-
гични представи.
Представата за същсствуването на
човешка душа отделно от човека е
показател за по-висок етап в религи-
озного мислене. Славяните са изга-
РЕЛИГИЯ НА ЬЪЛГАРСКИТЕ СЛАВЯНИ
РЕЛИГИЯ НА Ы.1ГАРСК11ТЕ СЛАВЯНИ
ряли своите мьртви. в я рвачи са. че
така душата на човека. носена от
огьня. ще отиде по-бързо на оня
свят, освободена от плътта. Самата
дума допил е от корен „дых-", „дух-
". <1игл. следователно душата е
свързана с дишането и с последний
дьх тя излиза от тялото на човека
Това е типологично по-късна предс-
тава от виждането на душата като
кръв (напр. у древните евреи - Лев
17:14), характерна за най-ранните
етапи на религиозного мислене Ве-
роятно тази представа с била повли-
яна и от понятието за душа в хрис-
тиянската религия при продължи*
телното културно общуване с Ви-
зантия Не може да се определи точ-
но дали тази представа у български-
те славяни е била за „безтелесна
душа" или за душа в някакъв облик
-сетивно изразена. По-всроятное
да се предполага. че това е душа в
своеобразен сетивен образ, достьпна
за сьзерцание само за избрани (ана-
логично с астралното тяло и праната
у индусите). Но както и да се разг-
лежда този вьпрос. несъмнено е. че
представа за душа, съществуваща
отделно от тялото, е била присъша
на славяните преди приемането на
християнството.
/V. Антропоморфны персонажи с
абстрактен етнчен характер, като
Правда и Кривда, живот-смьрт
Това вече са понятия, макар все още
представяни и в сетивен вид. предс-
тавляващи по-абстрактен израз на
основополагащи опозиции като доб-
ро-зло. живот-смьрт, и конто макси-
мално се отдалечават от митологич-
ното и стават чисто човешки морал-
ни норми за поведение и живот
Тези понятия отразяват реалните со-
циалнн норми. породени от живота -
от системнте на родство, от нату-
ралната обмана, от обичайното пра-
во В този смисьл те са готови за те-
оретична употреба Именно те се из-
ползват при превеждането и съста-
вянето на първите законодателни
сборници в Българня след покрьст-
ването - <Номоканон>, <Еклога> и
<Закон за съдене на хората> В тях
има няколко десетки основни поня-
тия. конто вече са съществували у
бьлгарските славяни, и са били нап-
раво засти при сьставянето на зако-
нодателните сборници. без да се на-
лага да се измислят съответствува-
щи на гръцките понятия - такнва са
например право, криво (и производ-
ните им), закон, устав, род. дом.
владение, съд и т.н.
Равнищата на Р ь.с и нейните еле-
менти са разположени в митологич-
но пространство, чинто параметри
са небето, земята и подземният свят
и четирите посокн на света - изток.
запад, юг. север Обедннявашо звено
на тези параметри е свыовното
дърво, за което има множество све-
дения и в българския фолклор. Това
е пространство, в което свешеността
намалява в отгоре надолу и в което
центърьт - дървото на света - е с
нан-голяма сакрална натовареност.
Израз на тълкуване на елементите
на религиозната система е нейното
анализиране чрез система от бинар-
ни опозиции. Тя дава преднаучната
класификация в езичеството на бьл-
I гарските славяни и позволява разх-
върляните и на пръв пог лед неевър-
зани едни с други данни да бъдат
обвьрзани. т е. приведенн в система
Могат да бъдат реконструиранн
следните видове опозиции: 1. абст-
рактны: щастие - нешастие. живот-
смьрт. четно-нечетно; 2. пространс-
твен»: горе-долу, изток-запад, юг-
север; 3. по време: ден- нощ. лято-
ГЕЧЕНИЦИ
РИБЕИСВ НИКОЛА
зима; 4. по цент: светло - тъмно,
бяло - черно; 5. социални: мъжко -
женско, свой - чужд, дом - гора и
т.н.
S Бодчев. Ст. Борба в българското
народно право против византийско-
го влияние. С.. 1934; Иванов. В и
В. Топоров - Славянские языковые
моделирушие семиотические систе-
мы. М . 1965. Георгиев. Вл Трите
фази на славянската митология В;
Изследвания в чест на академик М
Арнаудов. С.. 1969; Гешцор. А. Ми-
тология на славяните. С.. 1986;
Стойнев. А Българските славяни
Митология и религия. С.. 1988
Ъ Анлнн Стойнев
РЕЧЕНИЦИ = Орисници
РЕШЕТО Р Сито
РИБА - заема основно място в кос-
могоничннте представи. В животин-
ския мнтологичен код олицетворява
подзе.мния свят, вода! а и влагата.
смъртта и тъмннната. сексуалната
потентност и плодородието. Според
отделки поверия земята е закрепе-
на върху Р. или около нея са опасани
змия и Р В българските коледни
песни Р е представена като еквива-
лент на змея, когото св. Георги уби-
ва. А самият змей произлиза от че-
тиридесетгодишен шаран и има
рибя опашка. С рибешки опашки са
и дългокосите господарки на пла-
нинските реки и вирове. наричани в
Македонските земи сприи или
стии Р е постоянен атрибут на вла-
детеля на морето и оксана св
Никола. Тя (в повечето случаи шара-
нът) се осмисля като слуга на СВЕ-
TEUA. Според едно предание веднъж
по време на корабокрушение св
Никола запушил дупката на гемията
с един шаран Оттогава останал оби-
чаят на Никулден във всеки дом да
се жертва Р в чест на светеиа. Тра-
диция™ изисква жертвената Р да
има люспи и кост на главата. коят«
нма формата на крыл При почиет
ване на Р. нейните люспн не бива и
палат на земята, зашото ако човек
стъпи на това място. заболява Квет-
та от главата се запазва и се носи
като амулет срещу уроки. Окачва
се на шапчнците на малките дева
Според повернето тази кост (крьхче.
дъна) лекува безсънне Обредното
блюдо от Р. за Никулден се нарича
рибник. Р. се консумира задължя-
телно и по време на постите - на
Благовец. Цвет кипа и Преобра-
жение. С Р жените правят мат ня
за любое. Преспиват една нощс Р
между краката си, която после сгот-
вят. От яденето дават на мъжа. зада
стимулират сексуалните му способ-
ности. Появата на много Р в ремне
е знак за дълга и мразовита зима, за
природно бедствие или война Ако
човек сънува Р . очаква то някаква
беда и влошаване на метеорологич-
ните условия
§ Попов. Р. Светци близнаци в бы-
гарския народен календар С. 1991
Ра чко Попов
РИБЕН СВ. НИКОЛА = Нпкул-
ДЕИ
РИЗА, кошуля - основна дреха и ва-
жен композиционен елемент в тра-
диционной женски костюм. Освен
всекндневно-утилитарна и художес-
твено-декоративна функция Р в на-
родните представи се евързва с же-
ната. която я носи Вярва се. че Р
представлява самата жена и може
да я замества Механизмът на по-
добно осмисляне се основава върху
принципа на метонимията. когато
частта замества цялото. Това опре-
деля отношение™ към Р Според на-
родната вяра Р. стой по-високо от
останалото облекло; тя трябва да се
РЙ1А
РИ1Ч1
299
пази от чужди хора, зашото с нея
могат да се направят различии ма-
гии на жената. Магия може да се
направи дори само с конец от Р
Р. заема важно място в сватбената
обредност. Особено показателна с
широко разпространената у бьлга-
рите традиционна практика на сват-
ба невестата да облича две Р - една
чисто бяла. а над нея втора, богато
извезана. Когато Р. е една. тя най-
често е бяла. поръбена на пазвата и
огьрлието с червен конец „за здра-
ве'. или пьк от червено платно и с
богата везба (например в някои из-
точнотракийски села) Обредно-ма-
гическото значение на венчаmama Р
се разкрива в нейните характеристи-
ки: бяла на цвят - „да е чист къеме-
тът“ на булката или червена - за
здраве и плодовитост; специално по-
дарена от кааиманапиг неразогърле-
на Р.. на която тя прорязва огърлие-
то непосредствено преди брачното
свождане (в Пиринския край). Вен-
чалната Р. се изнася в сито (решето)
пред сватбарите. за да се удостовери
девствеността на булката Най-често
тази Р. е една от дрехите. с конто
погребват жената, за да бьде разпоз-
ната по нея от сьпруга и на оня
свят.
Като социален знак Р. сьдържа ин-
формация за вьзрастовия и семеен
статус на жената Най-богато орна-
ментнрани са венчалната Р и Р на
омъжената жена, особено тази вьв
фертилна вьзраст. Много интересен
е шевнчният орнамент „петлета"
вьрху пазвата на капанската Р . при
който ПЕТЕЛЫ като символ на по-
тенция е във връзка с женского нача-
ло и вьзпроизвеждашата способност
на неотродилата се жена.
Голяма обредно-магическа натова-
реност се прнписва на Р.. ушита от
изтъкано за една кош платно при
определени от традицията изисква-
ния Вярва се. че такава Р има сила-
та да пази от БОЛЕСТИ и СМЪРТ За-
това я прнготвят и обличат с нея но-
вороденото. на чиято майка децата
„нс траят". т.е. умират скоро след
раждането.
Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения Т.1. С.. 1981.
220-221; Михайаова. Г Етнография
на Бьлгария Т.2. С. 1983.274-275
Маргарита Василева
РИ14 Е = Покров
РИНАЧИ РСилвестровден
РИНАЧОВДЕН = Силвестровден
РИТУАЛНО БРЪСНЕНЕ = Брес-
нене
РОГ - от мнтологична гледна точка
е символ на мъжкото начало и на
плодовитостта Р е атрибут и на ня-
кои хтоннчни митологични персона-
жи. евързанн с идеята за раждае-
мостта и изобилието В древногръц-
ката и тракийската традиция с Р са
изобразени сатирите и пановете от
свитата на Дионис. В аналогичен
контекст трябва да се разглеждат и
рогатите маски, носенн от кукерите
Интерес в това отношение представ-
ляват и някои женски забраждания
или прически с формата на Р . при-
същи за жените във фертилна въз-
раст. На Р наподобява забраждането
на гребенките в Добруджа. а „на рог-
ца" са прическите на невестите в Ру-
сенско. когато ишълняват обредно
хоро на Тодоровден. Тьй като по-
вечето от годишните семейки или
календарни жертвоприношения на
мъжко животно, традицията изисква
да се запали свещ на неговия десен
Р. Понякога рогата на обредните жи-
вотин се запазват - в Странджа ги
окачват на плетишата. за да пред-
РОГАЧ
РОДИЛЯ
РОСОМАНКА
РУ М1ИИА
300
пазват дома и добитъка от магии. В
Ловешко рогата на жертвеното жи-
вотно при строеж на къша се оставят
на тавана с апотропейна цел. В Ро-
долите с тях кадят родилките про-
тив нави. Каденето на дехусите с
Р. от коза против демони е типично
и за останалите български краища.
В празницнте, посветени на домаш-
ните животни (Власовден, св. Мо-
дест) и на първата оран и сеитба,
стопанките приготвят малки кравай-
чета. конто поставят на рогата на до-
битъка. Според откъслечни предста-
ви злите демони - усгрел и вам-
пир, се крият през деня между рога-
та на домашните животни. С форма-
та на Р. са голяма част от съдовете
на тракийските съкровиша.
§ Георгиева. Ив. Българска народна
митология. С., 1983; Морозов. ИВ.
Тракийските ритони. С.. 1978; Ми-
хайлова, Г. Облекло, - В: Добруджа.
Етнотрафски, езикови и фолклорнн
проучвания. С.. 1974. Рлчко
Попов
РОГАЧ = Кукеровден
РОД, рода, джинс, коляно, корен,
пояс, повой, една кръв, една лоза -
обшествена структура, изградена
върху кръвно-родствения принцип.
Тя е патрилинейна, т.е. родството се
води по башина линия и се предава
от бащата на синовете и внуцнте.
Неомъжените жени принадлежат
към Р. на своите бащи. Р. получава
началото си при отделянето на син
от баша и при образуване на ново
домакинство. На родов принцип въз-
никват голяма част от селищата в
България. Свидетелство за това са
названия като Стоевци, Враниловци,
Петково и др. При по-големите пла-
нински селиша отделните махали
възникват съшо на родов принцип и
названията им посочват името на
родоначалника. Всеки Р. притежаи 301
свой имот, свой CBETEU-покровитс
и свои оброчиша. В християнскн»
празник на свегеца той организира
тьржествени родово-семейни чест-
вувания (курбани). наричаниСЛУж-
БА И СВЕТЕЦ. Родовият ПраЗНИК € Bfr
деш и при основните традиционни
форми на взаимопомош като тльы,
меджия н др.
<S Крьспюнова. К. Традиции натру-
довата взаимопомош в българскоп
село. С., 1986; Пешева Р. Род. роз»,
твени групп и традиции - В Етног-
рафия на България. Т.I.C.. 1980
S& Ра чко Попов
РОДИЛЯ = Лехуса
РОЗА = Трендафил
РОЗАЛИИ Р Русалии. Русалска
неделя
РОСА-вярва се, чее образу вана от
сълзите на починали девойкн, конто
тъгуват по любимите си. Според на-
роднохристиянската версия на пред-
ставата Р. представлява сълзите на
св. Богородица. Смята се. че про.тет-
ната Р.. особено на Гергьовден и
Великден. е лековита. С нея жени-
те и момите мнят лицата си. за да
нямат лунички и обриви Търкалят
се в росни треви и ливади за здраве
Събират Р с кърпи, конто после из- I
цеждат. С нея заквасват млякото и
омесват тестото за обредните гер-
гьовденски хлябове. Дават от нея на
дената да пият, за да не боледуыт
В нощта срещу Гергьовден. Велик
ден или Еньовден магьосницит!
събират с кърпа. риза или пресги I-
ка Р. от нивите и замесват с нея по-
гача. После използват погачатаза
примамване на чуждото плодородие
и мляко.
§ Етнография на България Т.З,С.
1985. Рлчко Попов
РбСЕН (Diciamnus albui) - горек»
цвете, което съдържа етерично мас-
ло и отделя силно благоухание
Сред народа е познато като лековита
и магьосническа БИЛКА, възпята в
много песни. Нарича се „русалско
биле", „самодивско цвете", което
расте по „самодивски поляни".
Моми берат „ситен Р", вият китки
и се кичат с тях или ги дават на
момците за предпазване от САМОДИ-
ВИ и змейове. Има вярване, че през
Русалската неделя или срещу
Спасовден през нощта русалиите
идват и кършат цветовете на P С
представата за русалиите-лечителки
и целебната сила на Р. е свързан
обичаят да се ходи „на Р.“, известен
широко сред българите. Болните от
различии недъзи и неизцерими бо-
лести, от „самодивската болеет"
преспиват до Р. с постлана бяла кър-
па (или паница вода) край себе си.
Ако сутринта върху кърпата (или
във водата) има зелен лист или тре-
вица, това вещае оздравяване. ако ли
е суха шумка или пръет - смърт.
Народното предание евързва пове-
рието и обичая с много конкретни
места, наричани Русаля, Росин и др
В народната медицина отвара от Р
се пие или с нея се правят по теки
срещу различии болести.
§ Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения T.I.C., 1981,
112; Ишев. Ат. Растенията от бъл-
гарско фолклорно гледище. - Сп
БАН.кн. 18. 1919, 153-154; Арнау-
дов, М. Студии върху българските
обреди и легенди. Т.2. С , 1972,
187-214; Ваниева, М. Календарни
празници и обичаи. - В: Етнография
на България. Т.З. С., 1985, с. 127. Sm
Маргарита Василева
РОСОМАНК/Ч = Пеперуда
РУБА = Дар
РУБНИЦА = Сна гбено знаме
РУГЛИЦА = Сватьепо ЗНАМЕ
РУЖА = Трендафил
РУКЛА Р Сирии заговезни
РУСА СРЯДА Р Сряда
РУСАЛ И Р Русалска неделя
РУСАЛИИ Р Русалска неделя
РУСАЛИИ, ру талийки, pyca.iiiH, ру-
сари - предполага се. че названието
е във връзка с древноримските Роза-
ши - празници в чест на мъртвите,
или има славянски произход (от
роса, русло, росен).
I. Персонифицирани женски демо-
ни от низшата митология на бълга-
рите. Представляват душите на
млади удавннцн или родилки, конто
прелитат във вид на бели пепсруди
отвъд Дунав през Русалската не-
деля. започваща от Петдесетница.
Обитават водите и горските поляни,
по конто расте билката росен. Смя-
тат се за вещи лечителки на всякак-
ви болести и най-вече на салюдивс-
ката болеет Затова през цялата
седмица болните преспиват на ру-
салски поляни и се мнят с водата от
русалски извори. която през този пе-
риод е особено лековита. Болният
поставя до главата си зелена паница
с вода. Точно в полунош. когато Р.
идват. за да откъснат цветовете на
росена, те пускат някакъв знак в па-
ницата на болния Ако това е зелен
лист или цветче. болният скоро ше
оздравее Ако той намери пръет или
камъче, не очаква скорошно изцеле-
ние Р. са много опасни за хората,
тъй като им причиняют болести
Ако те не спазват системата от заб-
рани за полово общуване, за сядане
или преспиване под големи дървета
и сред ливади. за замръкване навън
след залез сльнце и др . разболяват
се от самодивска болеет (уграма, па-
рализа) За да се предпазят от Р .
РУСАЛИИ
Pyca.iuu
стопанитс ходят на групп в полето
или лозята. носят в дрехите си пе-
лин. лепка, чесьн или орехова
шума, конто според народната вяра
прогонват демоничните силн. Спо-
ред отделни представи Р идват на
земята след Петдесетница. за да
напръекат житата с ..жива вода", ко-
ято стимулира растежа на посевите
В ж Русалска неделя.
2. Р или калушари са названия на
обредни лица от еднонменния обн-
чай. нзпълняван през Русалската не-
деля в Сев Българня или през
Мръсните дни от Коледа до Бо-
гоявление в Македония Р, са мом-
ни и мьже. винаги нечетен брой. ко-
нто образу ват русалийска дружина
Имат свой главатар ватифин пли
юзбашич Облечени са в бели нови
дрехи. калпаиите им са окиченн с
всякакви лековит и треви, имат еже
знаме. Всеки Р носи тояга от леска
явор или дрян - дьрвеча.смятани
за лековити и надарени с маг ическа
сила да пропьждат элите духове
Дружината обикаля сената през ця-
лата седмица и лекува русалската
или самодивска болеет Строго се
спазва ритуално мълчание Избягва
РУСАИ1ЙКИ
РУСАЛСКА НЕД1 ЛЯ
303
се срещата на две Р дружнни. Ако
това се случи, пружините в лилаI в
бой. който продължава докато една-
та надделсе над другата. Победена1а
дружина не може да участва повече
в обичая ПознАти са много топони-
ма от типа на Русалски гробища.
свързани с предания за люти битки
между две дружинн. Р лекуват бод-
ните със специален обреден танц Те
се нареждат в кръг около болника и
таиграват под звуците на музикален
съпровод. Темпото на танца посто-
янно нараства В мига на висша ек-
залтацня (Р изпадат в екстаз) вата-
финьт счупва гьрне с целебна теч-
ноет, след което болният става от
мястото си и побягва Мястото му се
заема веднага от един Р Вярва се. че
по този начин болестта се отстраня-
ва След ритуално пречистване в
църквата в края на Русалската сед-
мица момците отново поемат ежед-
невнитесн задължения Предполага
се. че русалските игри са късен отз-
вук от архаично инициаиионни мъж-
ки обреди. свързани с военните съю-
зи.
§ АрнауЛ/ Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди Т.2. С .
1972; Маринов. Д избрани произве-
дения Т.1.С., 1981; Шапкарев. К
Русалии - Сборник от български на-
родни умотворения Т I, С.. 1968
'й Рл чко Попок
РУСАЛИЙКИ = Русалии, Р РУ-
САЛСКА НЕДЕЛЯ
РУСАЛИИ - Русалска неделя
РУСАЛКИ Р Русалска неделя
РУСАЛСКА НЕДЁЛЯ, Русалия, Ру-
саля, Самоднвска нелёля, Голяма
неделя - седемдневен период, кален-
дарно евързан най-често с христиан-
ския празник Петдесетница
Названиего Руса тч (за означаване
едновременно на вярванията. митич-
ните персонажи, забраните и обред-
ните практики, отнасяши се до Р.н.)
е познато от средновековни писмсни
паметницн. Охридският архиепис-
коп Днмитьр Хоматиан през 1230 г.
говори със същото име за ..срамни
представления" на млади хора по се-
лата в Македония през седмицата
след Петдесетница. сСлово на руса-
лии» в ръкопис от XIII в дава осно-
вание на учените да твърдят. че оше
в старобългарския езнк думата руса-
лии има значението на Петдесетни-
ца, коя го се приема за наследник на
римския празник на розите Розатч
с характернее за него поминални
обреди Макар и вече разколебани.
митологичните представи за Р.н.
разкриват нейната езическа сыц-
ност. В по-ново време някои учено
акцентират върху смисловата връзка
между русалии, роса и росен. под-
сказана от запазеннте до началото
на XX в български поверия и обред-
ни практики llo-рядко Р и се отна-
ся към седмицата пре ди Петдесет-
ница.
Р и се смята за твърде опасен за
здравето на хората период Според
традиционните представи на бълга-
рите през това време се явяват ру-
салии. РУСАЛИИ. РУСАЛИЙКИ. РУ-
САРИ. русалки, конто могат да при-
чиняват различии тежки БОЛЕСТИ.
Често(главно в южнобългарските
райони)народного поверие евързва
I Р и със самоднви ГЕ (близки по ха-
рактеристика до русалмите). макар
че право разлнка между двата ми-
тични персонажа Смята се. че който
се разболее през Р и., не оздравява
За такъв човек казват. че русал и и те
го „сбъхтали". „сблъскали", „удари-
ли", „побили", „нагазили". че е „ог-
радисал" Представата за болестот-
ворния характер на русалинте по-
ГУСАЛСКЛ НЕДЕЛЯ
РУСАЛСКА СРЯДА
304
ражда цяла система от обредни заб-
рани, който се спазват много строго
през Р.н. - жените, особено неотро-
дилнте се. не мажат, не предат. не
тъкат. не шият, не плетат. не перат;
всички избягват да се мнят; не се ра-
бота на нива и особено на лозе (дори
не се влиза в него), за „да не се изре-
си“, т.е. да изпада цветът и да не
даде плод; не се спи денем на откри-
то сам. зашото русалиите ид вал и на-
сън; не се върви направо без път
през нивите и полето. за ,да не нага-
зят" върху трапезата на русалиите.
За предпазване от русалии се изпол-
зват пелин, лепка, орехова шума.
чесьн, клончета от конто внасят в
дома по пода, леглата и завивките.
носят у себе си в дрехите, на главата
и кръста. В последних ден от Р.н.
хвърлят зеленината на улицата след
говедата или я закопават на място.
където не се тъпче. а една част за-
пазват за лекуване. Най-опасни са
русалската сряда и pyca.tcKU.vn ПЕ-
тьк (някъде и лудият, върпюглави-
ят вторник), тачени за предпазване
от полуда. На места на Р.н. правят
венец от пелин. всички се провират
през него и го окачват на пътната
врата, за да гони русалиите.
През Р.н. се изпълнява известният
на много места обичай ходене на ро-
сен (вж Спасовден), свързан с
представата за двойствената приро-
да на русалиите като болестотворни
существа и лечители. Болните прес-
пиват на самодивски или росенови
места (където расте цветето росен) с
нова зелена паница с вода или нова
кърпа до главата си; отнасят храна и
дар за болестта (или за русалиите,
самодивите); в зори преди изгрев
слънце се мият в росата или в pycat-
ски, самодивски извор и напускат
мястото, без да се обръщат назад.
През цялото време пазят мълчание
За изцеление или смърт гадаят по
оставеното им от русалиите - зелена
тревица или пръет в паницата с в<иа
(или върху кърпата). За лекуванеот
самодивска. русалска болеет, както
и за осигуряване на плодородие се
изпълняват игрите на русалии, ка-
лушари, познати в Северозап Бъл-
гария.
8 Арнаудов. М. Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди. Т.2. С.
1972, 132-137.187-214: / < /•.
Ив. Българска народна митология
С.. 1983. 121-124; 127-132; Беновска
- Сьбкова. М. За русалиите в бъл-
гарския фолклор - БФ, кн 1. 1991.
3-14. ъ Маргарита Влепи нл
РУСАЛСКА СРЯДА Р Русалска
неделя
РУСАЛСКИ ПЕТЪК Р Русалска
НЕДЕЛЯ
РУСАЛЦИ = Русалии
РУСАЛЦИ Р Русалска неделя
РУСАЛ Я = Русалска неделя
РУСАРИ = Русалии
САБАЗИЙ = Дионис
САВАН = Покрои
С А ВЕНО ПЛАТНО = ПоКРОВ
САДЖАК = Пиростия
САДОВИЩЕ = Покров
САЙБИЯ = Стопан, Имане
САМОВИЛА = Самодива
САМОДЙВА (Зап. България).само-
ви та, вила (Изт. и Южна България!.
ктда (Пирин и Странджа-Сакар), пе-
рин (Родолите), юлефка, нёдефка,
нёдяфка. вндяфка, дифка. светннка.
немошййка (Тракийския регион)-
женски митичен персонаж, олииет-
САМОДИНА
САМОДИНА
305
воряващ природните сили. Сродни
на С. са севернобългарските руса-
лийки (русалии, русалии, русари) и
македонските стии(стихии.стихи;
сд. ч. стихя), осмисляни като жени с
рибешки опашки, конто повличат с
дългите си коси къпешите се във ви-
ровете и ги давят Във фолклора С.
са възпети още като ветрогонки,
вихрогонки, ветрища, усоянки, на-
горкини. надворкини. полунощтщи и
яперици. В ежедневисто те се назо-
вават с табуизираните имена майки,
лели, сладки м медей и. благички. сес-
тра. бели и червени.
Първите писмени източници за вя-
рата в С. датират от XIII в В рько-
пис от времето на Константин-Асен
се споменава за съшествуването на
..вилски кладенец" край гр. Прилеп
От XV1I-XVIII в е <Слово ради са-
мовили. бродници и магесници>, от-
крито в с. Рила. С. се споменават и в
апокрифните молитви против бо-
лести и злини.
С. са аналогични на русалките у из-
точните славяни. на дриадите и пе-
рейдите у древните гърци.елфитеу
древните германии Върху земите на
Балканския полуостров са оставили
следи различии култури -тракийс-
ка. гръцка, римска. в конто съшо
има почитане на подобии сьшества.
Вероятно след идването на славяни-
те на полуострова е станала креоли-
зация на представите на по-старите
обитатели с тези на бьлгарските
славяни. С., дивите са от корен днвь
<вь ДНВЪ превратило ( в миней от
XV в.), от пейоративизацнята на ин-
доевропейского deiwo-s - бог. Вила,
самодива, самовила. вихър, вихруш-
ка", три вилы пророчнцм <Манаси-
ева хроника> е вероятно от индоев-
ропейского wei - вея. духам, или wei
- вия, въртя се. Среша се в сърбо-
хърватски: вила; словенски: vila-
магьосница; староруски: вила; чеш-
ки: Vila - митична. приказно хубава
жена; старочешки: Vila - зла жена,
побъркан. безумен човек; старополс-
ки: wila - неразумен, побъркан. глу-
пак, лудея, безумствам. Н Геров
споменава и за самовилник - той е
лош човек. мъжки хипостазис на са-
мовилите.
С. обитават дивата природа - горите
и поляните.изворите и реките. При-
чиняват силнн иетрове и бурни
морски зълни. Българите вярват. че
вихрушката е С., заради което я
наричат често саму вила или года. С.
се появяват през пролетта заедно
със змейовете и змиите и отново
се скриват на Секновение. Живеят
на края на света, където се намира
златният дворец на Сльнцето Там
отиват само свраките. за да помог-
нат на С. при вършигбата на смила.
Пристигането на С. на земята се
оповестява от КУКУВИЦАТА. Предс-
тавите за външния вид на С. са твър-
де различии Веднъж те се схвашат
като красиви. дългокоси рус и девой-
ки с бели прозрачни ризи Яздят
ЕЛЕНИ, имат камшнци от змии и но-
сят колчан със стрели. Силата им се
крив в пояса около кръста. В бъл-
гарския фолклор е особено популя-
рен мотивът за овчаря. който отк-
раднал пояса (ризата) на къпешата
се във вира С. Загубила силата си. С.
се съгласява да се ожени за него.
Ражда му деца Но когато след вре-
ме намира своя пояс в сандъка. опас-
на го и излита през комина на къша-
та. за да не се върне никога повече
при семейството си. Нощем до пьр-
ви петли С. нзлизат да се къпят в
горските води и да играят своего
..самодивско хоро". Там, където
стъпват. трева не никне. Според по-
САМОДИВА
САМОДИВСКА НЕДЕ 1Я
306
верието ..самодивското играло** (ко*
лело. хорищс) представлява изсъх-
нало място, върху което растат само
отровни самодивски гъби. То се на-
мира под стари вековни дървета -
обикновено бряст, круша, орех, чер-
ница или топола. Там селяните из-
бягват да отиват. зашото ако стъпят
на „самодивското играло** или „са-
модивската софра**, заболяват неиз-
лечимо (орадисват, уградисват, па-
дат от строшено, намира ги юдннс-
кото). Самодивската болеет се леку-
ва от русалийките (калушарите)
или от баячки. Те отиват прнвечер
на С. софра. постилат нова кърпа и
върху нея поставят конска подкова,
зърна от просо, ечемнк или овес, зе-
лена пръетена паничка с мед, пиро-
ни и боенлкова китка. вързана с
червен вълнен конец. Носят и погача
за С. Пръскат наоколо мед с китката
и канят С. да дойдат да си хапнат и
пиннат и конете си да подковат. В
чест на С. тракийските жени органи-
зират общоселски жертвоприноше-
ния на кръетопьт, край чешмата
или на могила извън селишето. Тези
курбани от типа на Кокошата чер-
ква се правят през есента в периода
от Петковден до Арханг еловден.
Според второто народно схвашане
С. са грозни, разчорлени стариц»,
облечени в черни дрехи. Те ходят по
горите в потайна доба. Пакостят
най-вече на родилкнте и новороде-
ните. В този смисьл представите за
тях са сходни с представите за на-
вите и орисниците. На тях се при-
писват причините за родилката
треска и други опасни заболявания
при родилкнте. Стеснен регионален
обхват нма повернето, че С. произ-
лизат от душите на млади покойни-
цн - предимно лехуси или удавени
девойки. Обикновено хората разпоз-
нават С. по звуците на гаидата и ть- эд?
пана и по техните викове по време
на ношния им танц. Особено разя-
ространен е мотивы за самодшкм-
та сватба. Ако човек попадне на пн
ното сватбено тържество. С го дар»
I ват с риза или кърпа На сутринта.
след песента на първите петли и г,
явата на първите слънчеви лъчи. чо-
векът намира в рытете си вместо
кърпа конски череп
С. се осмислят като веши познавач
ки на БИЛКИТЕ. и като надарено .те-
чителки. Те причиняваг планннско-
то ЕХО, Според народните песни те
се побратимяват с юнаци, а деиата.
конто сучат от гърдите им. придоби-
ват необикновена физически сила
Такива са случайте с Крали Марко,
Секула детенце и Момчил войвн-
да. Във фолклора са вылети Дена и
Радка Самодива. конто били посеет-
рими на юнаците и овчарите; Магда
Самодива — посестрима на билкар-
ките; Гюра и Днмна -съпруги на ив
чари
€ Ангелов, В Самовилите в бьлгар-
ската народна поезия - Изв на се-
минара по слав.филология кьм
СДУ, кн.З. 1911; Ангелов, J Бьлгар-
ската народна балада. Балада за са-
модивн-самовнли. - ПНЕМ, кн 12.
1936; Георгиева. Ив. Българска на-
родна митология С., 1983. Мари-
нов, Д Избрани произведения Т I,
С., 1981; Шапка рев. К. Русалии-
древен и твърде интересен българс
ки обичай. Пловдив. 1887, Бьлгарс-
ки етимологнчен речник, т.1. С .
1971; Геров, Н Речник на българс-
кия език. т. 1 -6. С., 1975-1978 •*
Рачко Попон, Анани Стойнев
САМОДИВСКА ПЕДЕЛЯ = Ру
САЛСКА НЕДЕЛЯ
САМОДИВСКИ ОГЬН Р Сигни
ЗАГОВЕЗНИ
САМСЛМОЛЕЦ
< ьог
САМСАМОЛЕЦ = Плътг ник.
Вампир
САТАНАЙЛ, catана - название на
Ляпола. употребявано главно в дуа-
листичнитс предания и легенди на
богомилите. В превод от еврейски
език означава „противник**. Според
апокрифнага богом илска книжина
— сТайната книгах сТивериадско-
то море>. «Откровение Варухово> и
др. - С. е сьздаден от Господ заед-
но с всичкн ангели. Той е сътворен
пръв и загова е назначен за началннк
на десегге ангелскн чина. С иегова
помоги Бог сьздава Земята. като го
кара да се гмурне в морските дьлби-
ни и да донесе от там пяськ или
пяна Но С. скоро се възгордява и
постепенно се преврьша в Божи про-
тивник. Бог го наказва. като го ли-
глава от святост и го осъжда да
хвърчи постоянно над бездната. С. е
носител на разрухата и тьмнината.
Той е творец на злото. Когато Бог
сьздал човека. С надупчил тялото
му В облика на змия той подтикнал
Ева да яде от ранскня плод (според
друга версия се съвъкупил с нея в
образа на юноша) В богомилските
легенди се разказва. че Бог изпратил
Архангел Михаил да победи С Но С
излязьл по-силен от архангела, за-
ради което Бог го подстригал като
черноризец и премахнал божестве-
ната частица ..ил" ог негово име.
Така С. станал сатана.
S Ангелов Д Богомнлството в Бьл-
гария. С.. 1969. Георгиева. Ив.
Народен светоглед. - Етнография на
Бьлгария, Т.З, С.. 1985. Иванов, 11
Богомилски книги и легенди С..
1970; Кристанов. Ц.. Ив.Дуйчев. Ес-
тествознанието в средновековна
Бьлгария. С., 1954; Стойнев. А.
Св Иван Рилски, официалното хрис-
тиянство и богомнлството. С.. 1991.
Ра чко Попов
СБОР = Сг.ьор
СВ. АНА ЗПМНА, Амино зачатие,
Анино зачакье, Янино гача не, Пола-
зев ген (9 дек.) -празник. честван в
деня, когато според Светото писание
св Ана заченала Дева Мария Кул-
тьт на Си А е най-силно изявен в
Зап Бьлгария и в отделив райони на
Южна Бьлгария. Св А. попала в пе-
риода на годишния поврат от есен
кьм зима, когато „слънцето се за-
вьрта кьм лято" (Пиянец); ..слънце-
то рнпнува като пиле на праг*' (Пи-
ринския край) Представата за пре-
хода прави празника на Св А. подхо-
дящ за момински женитбени гада-
ния. прогнозн за бьдегцето и налага
различии предохранителни практи-
ки Момите „засяват" в житни зьрна
гьрне с вода и топят клонки от
ябьлка или вишна. Ако до Сурва-
ки жи юто поникне и клонките се
разлистят, това се приема за знак, че
момата ще се омьжи през следваща-
та година В покрайнината Граово
ПолаЭЕВДЕН се смята като добър за
отпочване на нова работа. Гук и в
Кюстендилска Каменнца се следи
полеза на първия гост в дома и се га-
дав за пола на децата и на приплода
от добитъка през годината Жените
не предат ВЪЛНА. за да се обагнят
женски агънца. В Михайловградско
се смята, че Св.А „затваря" вьлчи-
те празници, наричани тук Мра-
ТИНЦИ Жените не тъчат черги, за да
се залазят стадата и овчарнте от
вълци В Хасковско празникът се
смята много лош. опасен и се нарича
Св А. хаталива За да не окуцяват
домашните животни. жените не пре-
дат вьлна. Познато е вярването, че
НаСв.А ВРАЖАЛИЦИ, магьосиици
свалят Месечината от небето и я
издояват. за да увеличат млякото
СВ АНАСТАСИЯ
СВ АНДРЕЯ
308

на своя добитък; или паке магии
могат да вземат носливостта на ко-
кошките, като откраднат трески от
чужд дръвник и ги сложат в храна-
та им. Затова на Св.А. всеки пази ко-
кошките си, мажат виметата на пра-
вите с чесън или слагат при коша-
рите човешки екскременти.
В народния култ към Св. А. се отра-
зява и християнската представа за
светицата като манка на св.Богоро-
дица. Св.А. се приема за закрнлница
на бременнитс, децата, на брака и
семейството и празникът й се почита
главно от жените. В Търновско май-
ките с деца не работят, за да не се
разболяват децата им. Същият праз-
ник в района на Странджа се тачи на
22 декември и се нарича Света Яна
или Тъй.чна. Знае се като .iota ден.
през който жените не работят. По
дата на честване се покрива с деня
на св. Анастасия (стар стил), чии-
то култ е разпространен в Родопска-
та облает.
в Захариев. Й Каменица. -СбНУ,
кн.40, 1935, с.229; Мартинов. A.I.
Народописни материал и от Граово.
- СбНУ, кн.49, 1958, с.742; Василе-
ва, М. Календарик празници и оби-
чаи. - В: Етнография на Българня.
Т.З, С.. 1985,96-97; Попов. Р Свет
ци близнаци в българския народен
календар. С., 1991, 146-153.
% Маргарита Василева
СВ. АНАСТАСИЯ, св. Чьориа.
Нашташа (22 дек.) - почита се пре-
димно в Родопите и Странджа Ос-
мисля се като свръхестествено жен-
ско божество, което предпазва хора-
та от смьрт В деня на нейния праз-
ник жените не бива да похвашат ни-
каква работа, за да не се „почерни**
техният дом. Според поверието сто-
панките, конто работят, овдовяват и
децата им умират.
§ Маринов. Д. избрани произведе-
ния. Т. I. С.. 1981 % Рлчко Попон
СВ. АНДРЕЙ = Андри идеи
СВ. АНТОН = Антоновдьн
СВ. АТАНАС = Aiaiia< он. и н
СВ. БАРТОЛОМЕЙ = Върголо-
МЕЙ
СВ. ВЛАС = В.1АСОВД1 и
СВ. ВРАЧ, Св. Врачове. Кузча и Де-
мин (I юли) - празник на народните
лечители (врачки. билярки. ба.ччки
правилци и др.) В офнииалния пра-
вославен календар на този ден църк-
вата отбелязва памегта на диамата
братя Козма и Дамян, прославили
се със своите богоугодни дела в
Рим. Изучили добре умението да ле-
ку ват. те получили и чудодейна сии
от Бога да изцеряват всякакви Ы>-
ЛЕСТИ. Лекували даром, заради кое
то били наречени безеребрежщи
Житието на двамата братя им при
писва характерни за народните лечи
тели черти - те също не вземат пари
за оказаната помощ.
На този ден разпределят и подреж-
дат набраните на Еньовден треви и
билки, с конто се лекува през цяла-
та година В природопскнте района
на Пловдивско Св.В.. наричан оше
Кузма и Демчн, се смята за тежък
празник. на който не трябва да се ра-
боти, за да не се разболява човек
Водят душевно болни и недъгави по
нзвори и църкви, за да търсят изие-
ление. На Св В се правят обречени
курбани за злраве В селата, където
има черквичка громада „Св Врач",
курбанът се устройва до нея
§ Жития на свстинте. С.. 1974;
319-320; Маринов. Д Народна вяра
и религиозни народни обичаи - В
Избрани произведения Т I.C.. I9KI.
с. 678; Стаменова, Ж. Календарни
празници и обичаи. - В Пловдивски
край. С.. 1986. с. 275. Ъ Маргарита
309
г
IIPA4OBF.
СВ КОНСТАНТИН и ел£на
Василева
СВ. ВРАЧОВЕ=Св Врач
СВ. ГЕОРГИ = Гергьовден
СВ. ГЕОРГИ Р Гергьовден. Све-
тец, Змей
СВ. ДИМИТЪР = Дими ГРОВДЕН
СВ. ДУХ = Духовден
СВ. ИВАН = Ивановден
СВ. ИВАН ЛЕТНИ = Еньовден
СВ. ИЛИЯ = Илинден
СВ. КАТЕРИНА (24 ноем.) - почита
се главно в Южна Българня. В
Пловдивско Св.К. е покровителка на
децата и ги пази от баьа Шарка. В
ранно утро майките замесват тесто с
прясно налята вода и изпичат пога-
на и малко кравайче. конто намазват
с мед. Кравайчето поставят над вън-
шната врата или на покрива в чест
на баба Шарка. Погачата раздават из
махалата за здравето на децата. В
Източна Тракия - Странджа и сред
преселниците от Беломорието Св.К.
се почита против мишки На този
ден жените замазват с кал огнище-
то и раздават варена царевнца със
затворени очи. за да замажат и зат-
ворят символично очите и устата на
гризачите. Не работят нищо. не ре-
жат с нож и ножица, не плетат и не
шият с иглн. В Родопската облает
Св.К. се тачи против болести -
треска и висока температура. Сто-
панките не пипат остри и режеши
предмети, защото ако се порежат.
раната няма да зарасне.
в Bacuieea, М. Календарни празни-
ци и обичаи. - В: Етнография на
Българня. Т.З, С.. 1985; Гребенаро-
ва. Сл, Попов. Р Обичаят „миша
сватба" у българите БЕ кн.З, 1987;
Маринов. Д. Избрани произведения.
Т. 1. С.. 1981. Ъ Рачко Попов
СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЁНА,
Светй Елена и Кооалйн, Света
Елёнка и Костадйнка, Кос)адйнов
ден (21 май) - малък църковнохрис-
тиянски празник, повече познат и
почитан в Югоизт. Българня -Тра-
кийската низина. Родопската облает.
Странджа. Отбелязван в цветуша
пролет. Св К и Е. носи вече белези-
те на прехода към лятото, когато ос-
новна грижа е опазването на избуя-
литс посеви и младия приплод от
суша, градушка и мор. Св. равноа-
постолни цар Константин и неговата
майка Елена, на конто е посветен
празникът, народы определя или
като брат и сестра, или дори като
две сестри, но във всичкн случаи се
съзира древният механизъм на ми-
тологичното двоично мислене и чес-
то срещаната в българския народен
календар близначност на светците.
В тази двойка светим, според прави-
лото за женското олицетворение на
лошото, на Е. се отрежда ролята на
зла и отмъстителна. За нея най-чес-
то се казва, че „носи градушката в
ръкава(полата)си".а митологично-
то женско начало на опустошаващия
град е трикратно подчертано в ро-
допсин я израз: „Сирница го подсир-
ва. Тодорица го мята, а св. Елена в
ръкав го носи".
На Св.К.и Е е строго забранена вся-
ка полска работа. Някъде се устрой-
ват младежки забави с люлеене на
люлки и песни. На много места се
провеждат едноименни храмови
празници и сборовс с колене на кур-
бан и черкуване за дъжд. посещава-
ни масово от населеннето на близка-
та околност.
В Родопската облает Костадинов-
бен е голям празник за овчарнте. Из-
вършва се тържествено пребой. от-
бив, манбра (общо доене на овцете и
от деляне на млякото, което се пола-
га на всеки стопанин; отлъчване на
млечните овце за извеждане на лет-
I
т
СВ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

СН МОД1С1
( Й ПЕТКА
ните пасиша), конто завършва с
обща трапеза и курбан за овчарските
семейс I ва.
На Св.К.и Е в някои села от черно-
морский край на Странджа се изпъл-
НЯВаТ IITCI11НА1ЧКИ ИГрИ ПО ОГ 1.11
ef Дражеяа. Р Пирннски край.
с.448; Ста.иенова. Ж Пловдивски
край. с. 273; Вас и и на. М. Българска
етнография. т III. с. 125 %
Млргагн та Вас п п на
СВ. МОДЁСТ, Модус, Модусту,
Модус (18 дек.) - почнта се предим-
но в района на Родоните и Странджа
като покровител на орачите и гехния
сдър рогат добитък. В деня на праз-
ника воЛове те и биволите не се
впрягат, а стопаните раздават за
тяхно здраве варено жи го и нечетен
брой хлебчега. Понякога поставят
на ре» ат А нм малки кравайчета и
палят на хомота свеши. Спорадично
Св М се тачи като патрон на овчаре-
кия еснаф. На нкони от Странджа
тон е изобразен като овчар.
<S Георгиева. Ив За пронзхода на
култа наев Модест във Въпроси на
етнографията и фолклористиката.
С.. 1980. Рлчко Попон
СВ. НЕСТОР = Миши праиитпи
СВ. НИКОЛА = Ннкз л.п и
СВ. ПАВЕЛ = П ан ii.oh.ii и
СВ. ПАНГЕЛЁИ. Нанте.тсн нътник,
Воден Пантелеи, Паталён (27 юли) -
почита се като небесен господар на
сипните порой и наводненията В
планинските райони на Родолите и
Странджа много от параклиенте и
отворите носят неговото име В деня
на празника жените раздават там
хляб и палят свеши. за да гн пази
Св.П. от проливни дьждове Наред с
това те тачат СВЕТ EUA и като веш
Предай на прашика Св. Констан-
тин и Клена
лечител. Според повернето той по-
мага на хората с болни очи Те ее
мнят с лековитата вода на извора с
належдата за близко изцеление. Ко-
пят курбан и принасят дарове в не-
гова чест. Денят му се смята за ла-
та.шч (лош. тежък) и не бива да се
похваша никаква домашна и поиска
работа, за да не патят (страдат) хо-
рата Светсцът се назовава пътник,
тъй като спорен повернето в неговия
ден прелетннте птини се събират на
ята и политат на юг.
Маринов. Д. Избрани произведе-
ния T.I.C.. 1981
СВ. ПЕТ КА = lln коплен
СВ. ПЕТЬР = III Iронды!
СВ. IIPOKOI 1.1 IpoKOHH нчс-.iap (8
юли) - покровител на пчеларите. В
ранно утре» жените на пчеларите
приготвят два ПЕРЕДНИ хляба - бо-
говица и светец Преди из1рсв слън-
ие отнасят хлябовете при пчелните
кошери, прикадяват ги с тамян и ги
намазваг опоре с МЕД. Мъжете им
прикадяват кошери те и в тема! мал-
ко МЕД от всеки Носят меда в черк-
вата и го оставят да преношува една
вечер Според повернето с този мед
се лекуват различии заболявания С
него мажат болните от (Парка деца
В Странджа и Изт Родопи св Пру-
коп се почнта от жените. ..за да про-
копсат" (да им вьрви работала доб-
ре). В Ломско се организира обшо-
селски обшоселски кз рбан в чест на
ПЧЕЛНТЕ. До оброка на светеца се
коли овен и се нарежда богата ТРА-
ПЕЗА.
S Василева, М Календарни празни-
цн и обичаи - В: Етнография на
Ьългарня.Т.З. С . 1985; Маринов. Д.
избрани произведения I I. С . 1981
S# Рлчко Попон
СВ. РАНГЕЛ = Арханг ел Миха-
ил. Архангелонден
СВ СИМЕОН
СВ ХАРАЛАМПИ
312
СВ. СИМЕОН = Симеоновден
СВ. СПИРИДОН (12 дек.) - почита
се като патрон на различните заная-
тчийскн еснафи - обущарн, терзии.
абаджии, дюлгери. тухлари, бакьр-
джин. В деня на неговия празник ес-
нафът освещава в църквата мъжко
животно, което коли за курбан в
чест на светеца. В Пиринския край
Св.С. се почита като покровител на
конете и едрия домашен добитьк.
Още в ранно утро жените раздават.
тичайки по улиците, обреден хляб
за здравето на животните. Те бягат,
за да бьде добитькьт пъргав и рабо-
тен. В родопската облает Св.С. се
тачи против „струпки" - обриви и
рани. Столанките раздават пити по
между си; през целия ден не работят
нишо, защото, ако се убодат или по-
режат, раните им няма да зараснат
лесно. В П ловли веко през този ден
не се варят боб, леща и иаревица, за
да не излизат по тялото. В Троянс-
кия Балкан е разпространено пове-
рнете. че в деня на Св.С. „Сльнцето
спира да се движи и поема обратния
пьт кьм лятото".
Bacu.ieea, М. Календарни празни-
ци и обичаи. - В: Етнография на
Бьлгария. Т.З. С.. 1985; Дражева, Р
Календарни празници и обичаи. - В:
Пирински край. С.. 1980; Хайтов. Н.
Асеновград в миналото. Пловдив.
1968. Ъ Ра чко Попон
СВ. СТИЛИЯН = Св Щилиян
СВ.ТИМНЬОРСв Черна
СВ. ТОДОР = Тодоровден
СВ. ТОДОР = Тодоровден
СВ. ТРИФОН = Трофон Зарезан
СВ. ХАРАЛАМПИ, Харалачпи,
Х(А)раланпей, Х(А)ра.заибей, Ара-
ла мбос, Чуминден (10 февр.) - при-
надлежи към групата празници. пос-
ветени на умилостивяването и про-
гонването на злите болестотворни
сили. продуцираши са в природата 313
при прехода от зима кьм лято В
Тракийската равнина според народ-
ната етимология „Араланбей ара-
юндисва (прекадява) земята". тя се
затопля и вече може да се обработ-
ва Празникьт е най-широко засть-
пен вСевероизт Бьлгария. Тракийс-
ката низина. Рило-Родопската об-
лает. Пиринския край. Християнски-
ят светец великомъченик се смята
за повелител на болести те - ..бей
на болестите", .лържи на болките
юздите", ..лържи ключа на болки-
те", а най-страшната от тях - чума-
та - е завързал с девет емнджира.
На много икони в местните цьркви
Св.Х. е изобразен да бие и измъчва
чумата. тези вярвания определят
празника като втория Чуминден за
бьлгарите: чумата се ..родила" на
зимния Атанасовден и се разхож-
дала свободна, докато Св X я око-
вал и подчинил; в друг вариант бра-
тята Андон и Атанас я заловили и
вързали с вериги, откъдето техните
два празника се наричат Верижни-
ци. според капанците в Разградско
пьк на АНТОНОВДВН, наричан по та-
буираното име на болестта Лелин-
ден, са сьсредоточени основное об-
редни и магически практики среш\
нея.
На Св.Х. обредите и забраните за
умилостивяване и отгон ване са ед-
нотипни: сутринта се отнася в цьрк-
ва мед за освешаване. „да са сладки
и мелен и болестите". с него се на-
мазват прясно опечени три питки
или една по-голяма и те се раздават
в самата църква. по сьседите. на
пътя, когато изкарват говедата В
някои родопски села, като излизала
раздана, домакинята оставя отворе-
на къщната врата и с табуирани
женски имена зове болестите да си

СВ ЧЁРНА
СВ ЧЁРНА
вървят; „Айте, Райно, Смарайдо. из-
ливайте. ша ви дам пита". В Разг-
радско пък оставят една от питките
на Танана или я изяждат вкъши В
Сливенско някъде всичкн излизат
накрай село и си раздават хляб. гоз-
ба и нино, за да се нахранела чума-
та и да се здрави хората В Пиринс-
кия край обредният хляб, омесен
от чиста жена, се отнася извън
село и се оставя за чумата В Хас-
ковско, ако селото е „заоравано"
против болеет, стопанките обикалят
околовръетната бразда, а после раз-
чупват и подават питите на кръето-
път. Навсякъде запазват от освете-
ния в църква мед за ияр през иялата
година. Строга е забраната да се ра-
бити, особено домашна женска рабо-
та.
§ Маринов, Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения, т. I. С„ 1981.
492-493; Василева, М Добруджа, с.
318; Капании, с. 211; Етнография на
България, т.111. с. 110; Дражева.
Р.Пирински край, с. 435; Спюмено-
ва, Ж. Пловдивски край. с. 258.
Маргарита Василева
СВ. ЧЕРНА, Баба Чёрна. Чьорна.
Черни веру! и. Църън лен. Черняй,
Чёрен нрашик, Света Черква - де-
нят. рядко двата дни, след Атана-
совден. тачен строго за предпазва-
не от тежка, черна болест и см ърт
(„да не църнеят за починали"). Под
това название празникът е разпрост-
ранен в Тракня. Пазарджишко,
Пловднвско, Хасковско, северните
склонове на Родопите, Сакар, както
и в Охридско. Типичен женски праз-
ник, на който не се върши никаква
домашна работа, за да не се „почер-
ни" кыцата - да не умре мъжът, да
не се разболеят децата от „черната"
болеет(епилепсия, коремен тиф)
Ако се падне в неделя, годежи и
сватби не се правят, за да не умре
някой от младожениите. Устойчива
традиция е във всеки дом да се коли
черно пиле или черна кокошка, да се
месят пресни пити. намазани с МЕД
или захар и от това да се раздава на
съседите с думите: „Вземи за свети
Атанас и света Черна, да пазят от
болеет". В Хасковските села наред с
това раздават и вълмо вълна, за да
се „криела" баба Черна в нея Пера-
та на жертвената кокошка се скри-
ват, за да се прекадяват с тях при
нужда децата. заболели от шарка,
паралич и др.
В посочените райони връзката с
Атанасовден е толкова неразривна,
че втори черен ден (Св.Ч.) се отбе-
лязва и след Летних Атанасовден
(2 май или 2 юли). Посвешаването
на празника на женския персонаж
Света или Баба Черна, сподвижница
или „сестра" на св. Атанас. на която.
като за хтонично демонично божест-
во се жертва черна птица, показва. че
тук несъмненое налице митологич-
на близначна двойка В нея св. Ата-
нас. повелител на зимното Слънце
и небесния огьн, е носител на мъж-
кото-небесното-светлото-живота, а
Св.Ч. носи семантиката на женско-
то-земното-мрака-смъРТТА.
Св Ч има свой мъжки вариант в
празника св. Тииньо (Тиичн, Тимен.
Тивньо). известен в Родопската об-
лает и чествуван съшо в деня след
Атанасовден или на 20 ян. Основни-
ят обичаен комплекс и тук се състои
в жертвоприношението на черна
кокошка или пиле, защото според
местната легенда св Тимен се раз-
сърдил на братята си Андон и Ата-
нас и се зарекъл ако ги настигне, да
заколи черна кокошка Името Тим-
ньо, Тивньо, евързано с тъма, тъм-
СВ ЧЕТИРНСЕ
СВ 4TIIIHKI
314
инна, в по-широк смисъл сочи мрак,
чернота, смьрт - това. което е отли-
чнтелно за Св.Ч
Друг вариант в тази поредииа от
празници за предпазване от тежки
болести и смьрт. чествуван също в
триада с АНТОНОВДЕН и Атанасов-
ден. е Евтимовден (Ихтнма), но
най-известен като Петловден (20
ян.) характерен за Североизт Бьлга-
рия и Странджа-Сакар Независимо
от по-разгърнатата и многозначна
обредност на североизточния 11ет-
ловден и в двата района е задължи-
телно коленето и раздаването на ко-
кошка (петле, ярка) за здравето на
децата, за иэбягване на неиэлечими
болести.
Жертвоприношението на черна ко-
кошка се наблюдава в развита фор-
ма и в есенния обичай на Тракия Ко-
коша черква.който кореспондира с
лятната Св Ч и е вероятен неин ин-
вариант
’S Bacu.ieea. Л/ Етнография на Бьл-
гария, т.111. 108-109; Попов. Р Свет-
ци близнаци в българския народен
календар. С.. 1991; 69-72. с. 81
Маргарита Василева
СВ. ЧЕТИРНСЕ, Свей» четнрен,
Младёнци (Зап. Българня) (9 март) -
празник. с който православната цьр-
ква отбелязва паметта на мъчени-
чески загиналите 40 воини христия-
ни от Севастия Св Ч (по стар стил
22 март) календарно стон най-блнзо
до деня на пролетного равноденст-
вие, което се отразява в народните
представи за празника Широко раз-
пространена е митологемата, че на
Св Ч Слънцето се обрьша на лято
и забива 140 или 40 нагорешени
шиша в земята. конто я затоплят,
Господ удря 40 сопи по земята, от
което змиите се събуждат и се обрь-
шат на другата си страна, а на Бла-
Кук./а от честването но Св. Чс
тирисе
ювшц hue излизат от дупкитеси
Среща се поверието. че на Св Ч от
различните видове животни на зе-
мята се появяват 40. а останалиге -
на Благовещение
Схвашането за сьбуждане на прнро“
дата и поява на различните животни
(на първо място ЗМИЯТА) поставя
Св Ч при останалнте празници на
прехода от зима към пролет Това
обуславя предпазвашата и общопро-
дуцираша по тип функция на обрел-
ността. която сближава празника
най-вече с баба Марта и Благове
щен не На Св Ч се прибира черве
ният плат (ПРЕСТИЛКА. ПОЯС. Пар-
нал). взнесен на Марта пред кьшата.
на оградата, за .да се засмее баба
Марта". Извършват се обреди с
предпазна насоченост - пали се
огън в двора и се прескача или се
обикаля кьшата три пъти със запа-

СП ЧЕТИРИСТ
СВ ЧЬОРИЛ
лен парцал; гонят се змии, гущери
чрез дрьнкане на железин предметы
и словесни заклинания (вж. Бла» <>-
ВЕЩЕНИЕ) Името на змнята е табу
Вероятно по народна етимология за
Св Ч са характерно практики, свър-
зани с числото 40 Събират и варят
40 охлюва (рака), с ни ват 40 сарми,
пият 40 чаши (гльтки) вино, ракия,
засаждат 40 гнезда картофи. изши-
ват 40 конеца и др В Зап Българня
момите плетат „мостове** по вадите
с 40 върбови пръчки (дрянови, дьбо-
ви), връзват ги с червени конци и на-
ричат: „Кой ми е на кьсмето. той да
ме преведе през моего тая нощ"
Празникът се тачи за здраве на во-
ловете заради поверието, че на този
ден вольт сваля 40-те пояса, с конто
е опасан и не трябва да се впряга
(Зап. Българня»
За предпазване от шарка (изобщо or
епидемични болести) се раздават
обредни хляьов»-., обнкновено 40
на брой и намазани с мед - uuuh’ii-
i/u в Зап. Българня (с антропоморф-
ни белезн); /печурки „за болесчицн-
те" в Родопската облает (тънки пше-
ничени питки): кравайчета или го-
лям хляб квасник, който се чупи на
парчета Хлябът се раздава за здраве
и на децата, и на стоката (особено на
овцете).
На Св Ч. се изпьлняват и обреди.
главки участницы в конто са моми
на предженитбена възраст. В Севе-
розап Българня посрешат изгрева
на сльнцето извън селото около за-
палены по високите места огньове.
пазейки пьлно мълчание. След изг-
рева пеят песни с призыв кьм гората
да се развива Предвид изоморф-
ността на времето в годншния и де-
нонощния иикъл. посрешането на
изгрева явно отговаря на посрещане-
то на пролегла. Обхождания на селс-
кото землище с песни от момите е
познато и в Хасковско. където те си
избнрат водачка за лазаруване го.
В сыцня район е регистриран инте-
ресен локален вариант на обичай за
посрещане на пролетта. нарнчан
Свепюпю (по названието на празни-
ка). Участието на моми годеннци.
широко разгърнатият комплекс от
обредни елементи с женитбена,
здравеносна, очистителна и соларна
функция, обредната кукла-булка; ви-
дът на изпьлняваните хора и съдьр-
жанието на песните определят об-
щопродуциращага функция на оби-
чая. която изцяло се вмества в ха-
рактера на празника като начало на
нов годишен сезон.
» Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозны народни обичаи - В Изб-
рани произведения .Т.1. С.. 1981.
522-526; Генчев, Ст „Вьвеждане"
на пролетта - Векове, кн I. 1984.
39—46. Маргарита Василева
( В. ЧЬОРНЛ = ( н Аши I мня.
Р Смьрт
СВ. ЩИЛИЯН, Св. Снмнян (26
ноем.) - почита се предимно в юж-
нобългарските земи Осмисля се
като покровител на .летешките” бо-
лести - детски паралич и рахит В
деня на неговия празник жените с
малки деца месят и раздават из ма-
халата питки за здравето им. Питки-
те са намазани с мед. Често се раз-
дава и варена царевица. Жените не
похващат ннкаква домашна работа,
за да не се разболяват децата им.
й? Дражева, Р Календарик празнн-
ци и обичаи - В Пирински край. С
1980. Ъ Рлчко Попов
СВ. ЯНА Р Св Ана гимна
CBAPOl - бог у източните и бал-
тийските славяни. известен от пле-
мени източници като Сварогь. Сва-
рожичь. Zwarasiz. Той е бог на зем-
СВАРбГ
СВАТКА
316
ния огьн и е аналогичен на Хефест
у древните гърци, така е заменяй в
преводната литература. Вероятно
името С. е сходно със староиндийс-
кого svarga-h „небе", svarati „свети,
блести" и то покаэва. че има индоев-
ропейски произход. Някои нзследо-
ватели не го причисляват към юж-
нославянските божества, като смя-
тат. че след разпадането на прасла-
вянската общност С вече не е бил на
равнището на боговете. Други обаче
поддържат. че С. е бил известен и у
южните славяни. Така според Ив.
Дуйчев има основание С. да се прие-
ме за божество и у българските сла-
вяни - по един старобългарски пре-
вод на хронографията на Йоан Ма-
лала. където името на Хефест е за-
менено със С. Атрибут на С. е огъ-
нят. той е духът на огъня. божество
на огъня Вероятно неговото почита-
не е свързано с трупоизгарянето
като погребален ритуал, характерен
за славяните. Чрез изгарянето душа-
та най-бързо отива в отвъдното цар-
ство. Като допълнителен аргумент
може да се посочи изписването на
името С. - свдрокъ. върху дъното на
плигьк съд. от който е запазена дол-
ната част. Съдът е намерен при раз-
копки на Царевец и се отнася към
времето на Втората българска дър-
жава. В случая Сварокъ е собствено
име и може да се предполага. че по
този начин споменьт за бога е
запазен чак до това късно време И
още. етимологично доказателство за
разпространението на думата у бъл-
гарските славяни е заемката sfarog в
румънски език - „изсушено от горе-
щината". Тези данни дават основа-
ние да се предполага. че С. е бил по-
читан на равнището на боговете - до
определено време - и у българските
славяни.
Нидерле. Л. Славянские древни 317
ти. М., 1956; Иванов. И нВ Tow
ров; Славянские языковые модели-
рующие семиотические системы М
1965; Георгиев, Bi Тритефазнна
славянската митология - Наследи
ния в чест на академик М.Арнаудо*
С.. 1969; История на българската
философски мисъл. Т I. С . 1970. Л
оргиева, С. Керамикагаот двореиа
на Царевец - Церевград-Търнов
Т.2. С.. 1974 Стойнев. А. Български-
те славяни. Митология и религия
С.. 1988. % АНАНИ СтоВНЬн
свАтба -основен момент венете-
мата от обреди и обичаи, евързанис
жизнения цикъл на човека Образуя
цялостен завьршен празничен комп-
лекс с елементи на народна драма
Състои се от предсватбен.съшински
и следсватбен цикъл от обреди и
обичаи. Сватбеният период е обус-
ловен от поминъчната дейност - той
съвпада с есенно-зимния сезон, кога-
то стопанската работа е приключи-
ла. Изключение правят т нар не-
чисти периоди на Мрьсннге дни и
Тодоровата неделя, поставяши
началото на Великденския пост
Брачната вьзраст настъпва на 16-17
години. макар че границите и вот-
делните райони са различии Позна-
ти са много случаи на брак между
момче и значително по-голямаот
него мома. Любовният период ecu
редоточен около седенките. меджпн
те и празничните хора на мегдана.
По традиция правого на избор при-
надлежи на ергена и неговите роди-
тели. Предсватбеннят период
включва сгледата (сглядата) Мом-
ковите родители изпрашат свагов-
ници (женихари. мо.иари, снобници.
стройници, удухтици), конто искат
момата от баша и. Следвашият етап
е годежьт (года. у глава. тъкчеж,
СВАТЪЛ
Во tie не на Сватбеи овен । дружки е съпроводен с много лирич-
ны песни Сватбеното шествие наче-
нишан), който на места бива толям и
малък. Тогава става размяна на ДА-
рове между младите. Деловото уго-
варяне между двата рода на С се из-
вършва с обредното и „отсичане",
при което момковият баша заплата
на своя сват т. нар бащино право
(агарлък, прид, б у ба хак). По този
начин се заплаща чеизът на ьу.тка-
тл. Съшинската сватба започва в
четвъртък с ритуалното замесване
на тестото за обредни iе хлябове -
меденици. Обредьт е известен като
ЗАСЕВКИ. След направата на СВАТ-
БЕНОТО ЗНАМЕ И КУМОВОЮ ДРЫ1-
ЦЕ. Рано сутринта в неделя се прис-
тъпва към ритуалното брьснене на
младоженеца и сплитането (кънос-
ването) на булката Младоженецы
целува ръце на родителите и ку мо-
нете си и тръгва да вземе невестата
от дома н. Моментът на раздялата
на булката с нейните родители и
ло със сватбеното знаме. носено
най-често от девера, се насочва към
черквата. където става венчавката С
разнообразии обредно-магически
действия е свьрзано посрешането на
младите от свекъра и свекървата. Тя
захранва и залойва с вино двамата,
подава на булката мед и масло, за
да намаже с тях къщния iipai . нра-
I ат /\ и ОГНИЩЕ го. пуска през пазва-
та и япце и семена, за да е плодови-
та. кара я да помсдне npei КОМИНА
и да вдигне с ръие мъжко дете Тра-
пе тата на двора е богато наредена
। Централно място заема Кумм. Гук
протича и даряв мнит на сватбарн-
те Следваш сыиествен момент е
| брачного съставяне или свождане
Сватбеното ложе е подрсдено от
зьлвите. помайчимата и кумата. а в
1 отделнтт райони - от настойниците.
конто дават указание на младите как
I да извьршаг акта Акобулкатае
СВАТБА
Поднасяне на сватбен хляб
девствена. младоженецът изнася ри-
зата й и гръмва с пушка. Тогава нас-
гьпва съшинско веселие. Задължн-
телносе пне блага ракия. Свекьр-
вата почерня лицетоси, коли черна
кокошка и играе с нея На места в
играла се включваг и маскирани
лица Танцът е орг иастичен и проти-
ча при песенния съпровод на <Как се
сади тоз пипер>. Сватбарите отиват
у кума и момините родители и г и
черпят с блага ракия Ако булката не
е девствена. веселието стихва Све-
кървата съобшава печалния факт на
домашните животни. „за да отиде
лошото при тях". Качват булката на
магаре и я водят в башиния и дом.
къпят я насилствено в реката, карат
я да меси хляб за кучетата.
Сватбеният обреден комплекс
включва ритуалното отвеждане на
булката за вода в понеделннк. кьде-
то в близост до КЛАДЕНЕЦ кумата
или деверът свалят булото и с то-
чилка, жегъл от хомот или npbi*j
от плодно дьрво След каю иалсе
вода, булката рьси около водки к
ника семена, чупи яйце, за даегт
довита Следваг - tn
вото ходене на младоженшпе на
гости в дома на нейните родители
Двамата им целуват рьмиимко
прошка Ритуално е сьблвчанетч
връхните дрели и с ьбу вансто ва ч
рапите на младата невеста от крк
ницата, календарноотнесенпkv
ВЕЛИКДЕИ. Г| |Ч 1.ОВД1 и или Си д
совден. С утвърждаването на ж»
социален статус на младого семе*,
тво са свьрзани и някои пратннци
като Ивановд) н и Годовов.ттн Н
Ивановден зад ьл жил ел но се км«1
всичкн младоженци. а на Тодор*
ден младитс невестп за иьрвн пи
месят и раздавал помежду си хляб
съпроводени от свекървитс св
S Арнау дон. Л/. Бьлгарскитеситк-
ни обреди. - Годишник на Софшк
(HAII.III Bl HI II
I ИМ1.1НО Ml AMI
кия университет „Св.Кл.Охридски**.
Историко-филологически факултет
кн.27. 1931; Макаре ики. Хр.
Народната сватба. - В Българско
народно творчество. Т.. 5 С.. 1962;
Гением, Ст Семейни обичаи и обре-
ли. - В: Етнография на Бьлгария
Т.З. С.. 1985; Генчев. Ст Сватбата.
С., 1988; Георгиева. Ив Етнографс-
ко единство на сватбата у бьлгарите
- В: Етногенезис и културно наслед-
ство на българския народ. С.. 1971;
Иванова. Р Българска фолклорна
сватба. С.. 1984. Никоими, В Засе-
мантиката на някои бьлгарски слсд-
сватбени обичаи - БЕ кн 4. 1991;
Христов. И. Снахачеството у бьлга-
рите. - БЕ кн.З, 1992. Рлчко
Попов
СВАТБЕН ВЕНЕЦ/> Венец
СВАТБЕНАКИТКАРКитка
СВАТБЕНО ЗНАМЕ, банряк.пря-
пор, руг лица, ферм лица, cihi рубни-
на - принадлежи към основной и за-
дължителен сватбен реквизит При-
готвянето му е съпроводено с разно-
образии ритуали и магически дейст-
вия. сьс специални песни и благо-
дарности. Дрьжката на С.з. се огси-
ча с един замах от девера и по-рядко
от младоженена. Тя трябва да е от
плодовито горско или домашно лър-
во - слива, круша, дюля. ЯБЬЛКА, за
да може плодовитостта му да се
предаде на младоженцигс Место
дрьжката е от дьрво, символизира-
шо здравината. жизнеността и ус-
тойчивости - дрян. шипка, бор
Сватаемо маме
чаи се прнготвят две С.з. - едното в
момковата къша. а другого - в мо-
мината На върха на С г. се забнва
ябълка. дюля. смокиня или глава
лук. като плодьт е увит във варак
С.з. се украсява с пуканки и сватбар-
ски юн ки от здравей, брынлян,
чнмшир и смин. вьрзани с усукани
червен и бял конец (мани ници).
Приготвянето и китенето на С.з. се
извършва от девоики с живи родите
или от дьрво, имапю силата да про-
гонва злите духове и да' предпазва
от уроки - леска, кышиА Към нея
се прншива пешкир. подарен на мла-
доженеца от неговата годеница Ако
пешкирите са два. единият е червен
и е на момька. а другият - бял. взет
от дома на hehecta I А. В някои сду-
ли. конто нзпьлняват специални за
случая обредни песни Го се носи от
девера и се развали при взимането
на БУЛКАТА от бащиния и дом. То-
। ава дрьжката на С.з. се счупва на
три или четири паркета. кон го се
хвьрлят в различно посоки Варако-
саиият плод се изяжда от младожен-
светенА вода
CBETtU
320
ците, за да нм се родят много деца
Пуканкнте и китките се събират от
момците н момите, за да се задомят
скоро. В ситуацията на сватбения
празннчсн комплекс С.з. се тълкува
като своеобразен растителен и обре-
ден код на световното дърво. В ж
и СВАТБА
3 Генчев, Ст. Сватбени обичаи и
обреди. - В Етнография на Бълга-
рия. Т.З, С.. 1985; Генчев. Ст. Сват-
бата. С., 1988. Иванова. Р. Българс-
ката фолклорна сватба. С., 1984;
Миков. Л. Пластичнн символи на
световното дърво в сватбената и
погребалната обредност у българи-
те. - БЕ, кн. I, 199I.Ъ Рл чко Попов
СВЕТЕНА ВОДА Р Вода
СВЕТЕЦ - 1. Култовете към хрис-
тнянските светив проникват и се
разпространяват по българските
земи през III-IV в., т.е. много по-
рано от офнциалното приемане на
християнската религия (865 г.). Го-
ляма част от тях наследяват някои
от белезите и характеристиките на
старите езически божества Съвмес-
тното съжнтелство на паганистнчни
и християнски елементи в култовете
към С . както и в народните предста-
ви за тях, води до оформянето на
една своеобразна религиозна систе-
ма, нарнчана оитово правое швие
или правое ювно егичество. С. са
безплътни, мъдри и добри Те жи-
веят на небето заедно с Господ и
ангелите Покровителстват раз-
личии области от материалното и
духовно битие на човека Според
християнския мит за подялбата на
света между С„ Бог отредил гос-
подството на небето и небесните
стихии на св И шч Затова този С. се
почита повсеместно като покровн-
тел на гръмотевнците и светкавици-
те. на градушката и дъжда. Той е
повелител на лятното Слънце. и ;21
летните мълнии и по този начин
унаследява чертите на езическите
небес ни богове Перун. Зевс и Таш
ра. Господар на зимното слыше.
зимните вихрушки и студовеесв.
Ата нас. Летните горешини и ране-
ките ключове Бог дава на <« Петер
Управлението над моретата и реки-
те. над корабите и моряците се пала
на св .Нико ю. Кумството и побра-
тимството се отреждат св. Иван
Тозн християнски и митологичен
сюжет намира широк израз на тяви
в българския фолклор С течение Ни
времето почти всичкн християнски
С. намират своего поле на действие
като покровители на различии сфе-
ри: като господари на БОЛЕСТНТЕСС
почитат св. Хара шипи и св Ататн.
чиито празници се честват за ЧУМА-
ТА. Св Варвара и св. Катерина
пазят децата от шарка Св Etc на се
тачи против „синя пъпка" и обриви.
св Григор - против болки в търло-
то; св. Евши и - против детски пара-
лич; ев. Щи1нчн (Сти iu.hh) - против
рахит; св. В /ас - против болестта
влас при домашния добитък С
предпазват стопаните и тяхната сто-
ка от врелни диви животни или насе-
коми. Св. Андреи е господар на МЕЧ-
кнте; св Петка. св. Диииппр, св
Фи tun, св Никою са господари на
вълциГЕ; св Нестор, св Петка и
св Катерина - на мишки ге; св Три-
фон и св. Тодор - на къпт иците; сн
Еремия - на «мните; Ранополия-
на браните. Като покровителка на
раждаемостта и майчинството бъл-
гарите почитат св Богородица Жен-
ските домашни занаяти като преде-
не и тъкане са под властта на св
Петка. Св. Спиридон е патрон на
тухларите. медникарите и грънчари-
те; св. Прокоп - на пчеларите; св.
СВЕТЕЦ НА НМОТА
СВЕТбВНО ДЪРВО
Георги и св. Модест на овчарите и
орачите; св Трифон - на лозарите и
винопроизводителите; св Илия - на
шивачите; св. Атанас - на ковачите;
св. Никола - на рибарите. търговци-
те. ловците и воденичарите; св. То-
дор - на коневъдите; св Анд - на
билкарите и магьосниците; братята
близнаци Козмд и Ддмян - на на-
родните лечители; св. Симеон - на
бременните жени; Архангел Миха-
ил - на мъртвите. а св. Анастасия
- на смъртта. Непочитането на С.,
изразяващо се в нарушаването на
традиционните забрани за работа,
пост, сексуално общуване. водят
според народната вяра до тежки и
трудно поправими последствия
(природно бедствие, неплодородна
година, глад, болеет или смьрт).
2. Регионално или областно назва-
ние на жертвоприношението в чест
на семейно-родовия християнски
покровител. известен още като
СЛУЖБА. КУРБАН ИЛИ СЛАВА.
3 Название на обреден хляб. при-
готвян за тържествената трапеза на
големи годишни празници или в
чест на ссмейния покровител.
8 Етнография на Българня. Т.З. С.,
1985; Маринов, Д Избрани произве-
дения. T.l, С.. 1981; Попов, Р. Свет-
ци близнаци в българския празннчен
календар. С.. 1991. Янева. Ст. Бъл-
гарски обредни хлябове. С.. 1989
Рлчко Попон
СВЕТЕЦ НА ИМОТА = Оброк 2
СВЕТЕЦ НА ОРНИЧАКО = Оь
рок 2
СВЕТЕЦ НА CI1I1OP = Оброк 2
СВЕТИНКА = Самодина
СВЕТЛА СРЯДА Р Мара Ли
ШАПКА
СВЕТбВНО ДЪРВО. космнческо
дърво. шаманско лървб. льрво на
живота, дърво на познаниею - един
от основните и най-разпространени-
те растителни митологични симво-
ли на организираното космнческо
пространство. Олицетворява идеята
за триделното разпределение на
света във вертикален план. Корона-
га на С.д. символизира горния. не-
бесния свят с неговнте реални и
свръхестествени обитатели - птици
(ОРЕЛ, гълъб). Бог. СВЕТЦИТЕ И АН-
гелиге. Стволът на С.д. съответст-
вува на средния, земния или нашия
свят. Корените му представят дол-
ния, подземния свят, обитаван най-
често от злосторните демони на
мрака и водата. чиито зооморфни
митологични въплъщеиия са змия-
та, (змеят), рибата, видрата. КЬР-
1ИИА1 а. Освен като универсален
вертикален модел на Вселената.
С.д. изразява архаичната представа
за възможността да се преминават
границите между долния. средния и
горния свят В този смисъл еквива-
лентите на С.д. в обредността носят
идеята за преход от един социален
статус в друг, от един свят в друг, а
самого С.д. се ннтерпретира като
„пьт“ към света на небесните богове
или към света на подземните демо-
ни В народните вярвания и обичаи
на бълг арките ролята на С.д. нзпъл-
няват най-често дъбът. яворы,
орехы и борът, а по-рядко - кипа-
рисът. брястът и лозата. Традицията
забран я ва строго сеченето или кър-
шенето на клони от такива вековни
дървета Под тях в миналото като в
храм се извършвали разнообразии
служби. чествания и церемонии, в
конто основен елемент е жертвой-
риношението. Под стари дървета
край ИЗВОРИ, ОБРОНИ, КРЪСТОПЬТИ-
ща или на могили се колят курбани
в чест на митнчния дух или свстец-
покровител на селото. в чест на де-
СВЕТОГОЯЕЦ
CBFIUtHА ЧАША
322
монитс на болестите. в чест на не-
бесните божества на мълниите.
дъжда и градушката. Кръвта на
обредните животни се оставя да из-
тече в корените на дървото.
Мотивът за С.д. е представен широ-
ко в българската традиционна кул-
тура. Той се среша в шевиците и
дърворезбата. в украсата на метални
и глинени съдове. в златарството и
камснопластиката. Като еквивален-
ти на С.д. се интерпретират редица
неизменни елементи от обредния
реквизит като дръвнето на коледарс-
кия цар. СВАТБЕНОТО ЗНАМЕ. КУМО-
вото дръвце. някои вариантн на
надгробния паметник. Мотивът за
С.д. е типичен и за българския песе-
нен и словесен фолклор. като често
той е онагледен и със съответния зо-
оморфен код:
Израсло е високо дърво.
в корен ну жыт змей лежи,
на средата - тънка змия,
на върха му орел мыпи.
В по-абстрактен план С.Д. се осмис-
ля като митологнчен еквивалент на
отделния човек и неговия дом, кон-
то се тълкуват като своеобразен
микрокосмос, развнващ се по зако-
ните на Вселената (макрокосмоса),
в Георгиева. Ив. Космического
дърво в българската народна култу-
ра. - Векове. N 1-2. 1982 Георгиева.
Ив. Българска народна митология
С.. 1983; Габровски. М. За .лръвце-
то" на коледарския цар. - Българска
етнография. N 2. 1986; Миков. Л.
Пластичнн символи на „световното
дърво" в сватбената и погребално-
поменната обредност у българите -
БЕ. кн.т38 1. 1991; Мифы народов
мира T.I. М . 1980. Рлчко
Попов
СВЕТОГ ОРЕЦ Р Оброк 2
СВЕТОТОРСв. Чет ирисе
СВЕЩЁНА ЧАША - чашата е мно- *23
го разпространен свешен предмете
широк географски и етнически обх-
ват на действие. За митологичното
съзнание тя е съд. в който се събира
течност, имаща ритуално предназн.,
ченне. напр. крыла на жертвеното
животно като израз. носител на не-
говата сила. У древните гърци има
рог на изобилието. конто е функции-
нално сходен с чашата. С.ч като
символ се среша често и в Библнята
(Псалми 148:14; Лука 22:20 и т.н i.a
и днес се използва като свешен ат-
рибут в хрнстнянския култ Разпрос-
транена е н в индоевропейската кул-
турна традиция Херодот (IV. 5)
пише за С.ч. у скитите (близки в
културно и религиозно отношение с
траките). която лада от небето заед-
но с плуг и секира и така е символ
на царско избраннчество и власт
С.ч. може да се приеме и за един от
енмволите на ханската власт у пра-
българите. Двете каменни бабиот
с. Ендже. Шуменско. държат в рте
I те си, отпред на корема. чаши Може
би чаша държн в ръката си и Мадар-
ският конник; има и други мнения-
за рог. юзда. Според Дякон Игнатии
при сключването на трийсетгодиш-
ния мир между България и Визан-
тия е бил извършен езически клет-
вен ритуал, при който Лъв V Арме-
нец по искане на хан Омуртаг ..из-
вършва с ръце излияния от чаша
върху земята". Другите писмени из-
точници - Теофан (PGr. CVIII. col
988 = ГИБИ. 111. с 2831И Георги
Монах (PGr. СХ. col. 976 = ГИБИ.
IV, с. 54) са за по-особен вид чаша -
направена от череп Тя не самое
сходна с обикновената чаша, но оше
повече подчертава свсшеността на
функциите й: да носи силата на геч-
ността. жизнената енергия -оренда.
CBEUltllO ЦАРЕУВИЙС I R<>
c BHPUH
вакан. за тюрките куги Тези съобше-
ння са за похода на Никифор I Гении
и за това, как Крум заповядал ла
направят чаша от черепа му. като го
обковат със сребро. Ъ А на ни
Стой НЕН
СВЕЩЁНО ЦАРЕУБИЙС1 ВО
жертвоприношенията на хора, какво-
то е и С.Ц.. не са присъши само на
религиозната традиция на прабълга-
рите. Владетелят е бил символ, при
това реален, на своего племе или на-
род. Като такъв символ, като реална
персонификация на народа той е
трябвало да бъде здрав физически и
умствено и действията му да бъдат
успешно В противен случай се е
приемало, че собствената му несло*
лука е сегашна или бъдеша несполу-
ка на цялата обшност. За да се спаси
общността от такъв фатален неус-
пех. ханът е бил премахван Такива
са и някои исторически свндетелст-
ва от времето на Първата българска
държава, конто потвърждават съ-
ществуването на подобии обичаи у
прабългарите. Едно от тях е за Ди-
ценг. наследник на хан Крум или
внеш военачалник. който бил убит,
след като ослеп ял. За това се съоб-
щава в <Менология на Василий 11> и
в сСинаксар на Цариградската църк-
ва>. Като се остави настрана спорьт
за наследника на Крум, тук по-важ-
ното е. че описаното убийство е от
типа С.ц.. За съшествуването на та-
къв обичай у прабългарите говори и
сведението на арабския писател от X
в. Ал-Масуди за цареубийството у
родствените на прабългарите хаза-
ри. Друго свидетелство е из <Хро-
ника> на Теофан изповедник за хан
Телец: „Българите. като се разбуи-
тували, убили Телец, заедно с него-
вите вой вод и и поставили Сабин,
който бил зет на техния някогашен
господар Кормесий." (PGr CVIII.
col. 873 = ГИБИ. III. с. 271). Това из-
биване на Телец с неговите прнбли-
жени може да се тълкува и съвсем
светски - като израз на недоволство.
преврат и издигане на нов владетел.
Но дори конкретно-исторически да е
така, корените на този акт трябва да
се виждат от позицията на С.ц.
Свързани със С.ц. са и човешките
жертвоприношения, за конто съшо
има свидетелства. че са били прак-
тикувани от прабългарите Така
Неизвестният автор, описвайки по-
хода на хан Крум към Цариград.
споменава за жертвоприношения на
хора, конто той е извършил пред
стените му „И Крум според обичая
си принесъл в жертва вън от Златнн-
те врата много хора и добитък. След
това потопил нозете си във водата
край брега на морето. умил се. поръ-
сил войниците си и приветстван от
тях. преминал между наложниците,
конто му се поклонили и го възхва-
лявали". (PGr С VIII. col 1071 =
ГИБИ. IV. с. 20). За човешки жерт-
воприношения. но в друг религиозен
контекст, има свидетелства и у тра-
кте <вж Здлмоксис). ЪАнани
Стойнев
СВИРЦИ = Нани.
СВРАКА. । арш шика - самодивска
птица Според повернето единствено
С знае къде живеят самодивите. А
това е село Змейково, което се нами-
ра накрай света и където никой не
може да отиде Всяка година само-
дивите канят С. при себе сн. за ла им
овършее омайното цвете с win. След
вършитбата С. се изкъпва в само-
дивското езеро. сменя перушината
сн и се врыца на земята. Тогава тя е
обладана от маг ическа целебна сила,
изразя ваша се най-вече в способ-
ността и да влияе върху здравината
свят
свят
324
на човсшките зъби. Затова при пада-
нето на първня млечен зъб у децата.
тон се хвърля на покрива на кыцата
с пожеланието: ..На ти. сврако (вра-
но. гарго) костен зъб. а ти мн дай
железен!". Крякането на С. в двора
предвешава идването на гост или
появата на болести и мор по доби-
тъка. Перушината на С. се използва
за направата и развалянето на ма-
гии. Убита С. се поставя в курника,
за да предпазва кокошките от коко-
ша слепота и други болести.
а Маринов, Д. Избрани произведе-
ния. Т. 1. С.. 1981. Ра чко Попов
СВЯТ - творение на Господа. Спо-
ред традиционните народни предс-
тави хората живеят на този С., кой-
то е на земята. След смъртта ду-
шите им отиват в оня свят, който
се намира на небето или под земята.
В повечето случаи небето се свързва
с представите за рая. а подземного
пространство - с представите за ада
(пъкъла). По този начин се оформя
един триделен модел на С. във вер-
тикален план Негов конкретен из-
раз във фолклора и народного из-
куство (шевици, дърворезба, мета-
лопластика) е световното дърво
(дърво на живота, космическо, райс-
ко или шаманско дърво). Короната
на това дърво олицетворява горния
свят (небето. Слънцето. Луната и
звездите. рая) стволът е земята. а
корените му са символ на подземно-
го царство (долната земя, ада). За
българите функциите на световно
дърво изпълняват дъбът, яворы и
орехът. Трите сфери на С. се оли-
цетворяват често от различии жи-
вотни. Небето, което се населява от
Бога, ангелите, светците и души-
те на праведните хора, се изобразява
посредством птица (орел, гълъб. фе-
никс). кацнала (или мътеша) на ко-
роната на това дърво. Подземният ;?5
свят на мрака, на демоните на
смъртта и на пъкъла се обозначава
чрез хтонични или водни животни
(змия, къргица. видра. риба). раз-
положени в неговите корен»» А
средннят земен С. - стволът на дьр-
вото, принадлежи на коня, кравата
или бика. Представата за тридел-
ността на С. намира израз в поверне-
те за пояса, който земните хора но-
сят около кръета си, т е по средата
на тялото. На горния С. хората уви-
ват пояса си около главите, а на дол-
ния - около краката В този смисьл
човешкото тяло се явява своеобра-
зен принизен модел на световното
дърво. Подобна идея съшествува и
по отношение на дома Гаваны с нс-
говия покрив съответстват на гор-
ния С., помешенията за живсенс - на
средний. а мазето - на долния С По
този начин се оформя схвашането за
човека и неговия дом като умален
модел (микрокосмос) на вселената
(макрокосмос). Специфични съот-
ветствия на световното дьрво в об-
редния живот на българите сасват-
бените атрибути кумово дръвце и
СВАТБЕНО знаме. както и дрьвчето
на коледарския цар по време на но-
вогодишните ергенски обичаи Съ-
шествува поверие, че там, където зе-
мята и небето се допират. се намира
краяг на С.; там е златният дворец
на Слънцето; там живеят орисни-
ЦИТЕ, САМОДИВИТЕ И ЗМЕЙОВЕТЕ.
там небесната дъга спуска единая си
край, за да се напие с жива вода С
има и хоризонтални измерения
Негов модел в този случай е кръе-
тът, чиито четири страни символа-
зират четирите основнн посоки (се-
вер. запад, изток и юг). Тьждествени
на крыта в семантичен план са
кръетопъгят и надгробният памет-
СВЯТОЧЕР
СЕКУЛА ДЕТЁИЦЕ
ник с формата на крьст При този
модел силите на доброго и жизнеут-
вьрждавашо начало се олицетворя-
ват от посоките изток и юг, докато
северьт и западът са обиталища на
злите демони на мрака и смъртта.
Представата за завършека на С. е
евързана с повернето за потопа и за
Страшния съд. който ще бьде извес-
тен от тръбния глас на Антихриста.
S Георгиева. Ив. Народен светог-
лед. - Етнография на Бьлгария. Т.З,
с., 1985; Георгиева . Ив Българска
народна митология С., 1983; Мари-
нов. Д. Избрани произведения Г I.
С., 1981; Миков. Л. Пластични сим-
воли на „световното дърво" в сват-
бената и погребално-помената об-
редност у българите. - БЕ, кн. I,
1991. Ра чко Попон
СВЯТОЧЕР Р Вампир, Плътеник,
Глог
СГЛЯДА НА МОМИТЕ Р Пет ков
ден. Сватба
СГЛЯДНО ХОРО Р Никулден
СГОВОРНИШКИ ВЕНЕЦР Ве-
нец
СЕВЕРНЯК Р Вя гьр
СЕЕНЕ НА БУЛГУР = 3ai емки
СЕКНОВЁНИЕ, Иван Обсечен, Св.
Иван с оIсечената глава, Иван Кон-
рнван (29 авг.) - според народните
представи един от най-тежкнте и
лоши дни през годината, тъй като на
този ден юдеите отсекли главата на
св Иоан Крьстител и я хвърлилн в
копрнвата (в дренките). Поради не-
винно пролятата кръв на светеца
на този ден народната традиция заб-
ранява да се ядат червени плодове и
зеленчуци и да се пне червено вино
Не се работи нищо против порязване
и рани. Според повернето на този
ден ЗМИИТЕ, ЗМЕЙОВЕТЕ И САМОДИ-
ВИТЕ се скриват в с вон те леговища,
перещи или златни дворци. конто се
намират накрай свет а. Настъпва
краят на лятото и народната пого-
ворка гласи, че .денят и ношта се
отсичат", т.е. стават равни по вре-
метраене. Водата в реките и извори-
те започва да изстива и е неподходя-
ща за къпане В Македония в деня на
Цьрния св Иоан жените не кроят и
не шият дрехи, защото който ги об-,
лече. ще бьде нещастен В Троянско
стопанките следят в какъв ден се
пада празникьт Ако е понеделннк,
те не започват нова работа през
всичкн понеделници в годината. тъй
като начинанието ще завършн безре-
зултатно.
3 Маринов. Д. Избрани произведе-
ния, т. I, С.. 1981. Ра чко Попов
СЕКУЛА ДЕТ ЁН ЦЕ - един от най-
популярните юнаци в българския
епос. С.Д е сред приятелите на Кра-
ли Марко. Своята необнкновена
физическа сила той дължи на змеи-
ЦИТЕ или самодивите. от чиято
грьд е бозал като дете. Сред подви-
зите му особено място заемат бнт-
ките с лами и хали, с Черен арапин
или Муса Кеседжи.ч. От същия по-
рядьк са и епическите юнаци Дете
Голечеше. Андрея. Груица и Релю
войвода.
§ Динеков, П Бьлгарски фолклор.
4 1. С., 1972; Стойкова. Ст. Юнаш-
ки песни. - В: Етнография на Бълга-
рия. Т.З. С.. 1985. Рачко Попов
СЕЛЕНА Р Велика богиня май-
ка. Бендида
СЕЛСКОТО = Стоили. Събор
СЕНИЩЕ = Сянка 2. Таласъм,
Р Имане,
СЕЧКО ДЕЧКО Р Заек, Симео-
НОВДЕН
СИВУЙНИЦА Р Йордановден
СИ Й МОН СТЪЛПНИК = Симео-
нов ден
СИЛВАН/’Тракийски конник
силвСстровден
СИЛНВИСТРИ
326
СИЛВЁСТРОВДЕН, Силивйстри,
Карамановден, Риначовден (2 ян.) -
празник в чест на биволите (или на
едрия рогат добитък). Известен
главно в ареала на Източна и при-
балканската част на Средна Северна
Българня. За С. е характерно обред-
ното почистване на оборите. Участ-
ници са момците - риначи, същите
конто са коледували и сурвакали. В
нощта срещу празника. събрани в
групи по няколко души, те изриват
непочистения от Коледа тор в обо-
рите с биволи (едър добитък). В ня-
кои села риначите чистят оборите
само на семействата. в конто има
моми. Стопаните оставят торба с
хляб, месо и вино в обора за мом-
ците, която те вземат след почиства-
нето и си отиват, без да се обадят.
На самия празник често се слага
трапеза за риначите, особено в дом,
където момата е за женене. На С. се
играе ХОРО за здраве на добитъка.
Същият смисъл има и целият обред
на почистването - да бъде предпазен
добитъкът от болести и да даде до-
бър приплод.
Обредното ринене на оборите се
вмества в системата на новогодиш-
ните ергенскн обичаи през периода
на Мръсните дни (вж. Коледува-
не; Сурвакане; Русалии; Ива-
новден). Момците риначи в тради-
ционните митологични представи
чрез участието си в тези обичаи и
досега със силите на отвъдния свят
получават свръхестествени възмож-
ности да влияят върху плодородие-
то. Аграрно-продуциращата им фун-
кция се допълва от социално-регу-
лативната, изявена ярко в женитбе-
ната насоченост на обреда.
•S Bacuteea, М. Календарни празни-
ци и обичаи. - В: Етнография на
Българня. Т.З, С., 1985, с. 106. Габ-
ровски, М. Преходът между старата ^7
и новата година у българите. - В
Етнографски проблеми на народная
духовна култура. С.. 1989, 12-19
Маргарита Василева
СИЛИВИСТРИ = Силвестровден
СИМЕОН БЕЛЕЖНИК/ Симео-
НОВДЕН
СИМЕОН БРУЛЬО Р Симеонов-
ДЕН
СИМЕОН ЗАБЕЛЕЖНИк = Сим(
ОНОВДЕН
СИМЕОН ОРАЧО = Симеонов
ДЕН
СИМЕОН СЪРП РСимеоновден
СИМЕбНОВДЕН, св. Симеон,
Стар Симеон, См ион Забелёжпнк.
Шнмион, Сиймон стьдпивк - назва-
ние на два годишини празника, кон-
то отразяват на мирогледно и обред
но равнище характерного за българ-
ския народен календар двопно деле-
ние на годишното време ЗименС.
Стар Симеон (3 февр ) е третнят,
последен ден от празнично-обред-
ния комплекс Трифунци, бележеш
прехода от зима към пролет/лято и
началото на новата стопанска годи-
на. В различии районы на страната
зимният С„ заедно с празницитеот
тридневния цикъл. се тачи за пред-
пазване от вредни за човека и него-
вото стопанство животни - въ щи
мишки, зайци, къртици (вж. Три-
фон Зарезан. Вълчи празници.
Миши празници). Реалната запла-
ха. която тези животни носят за тру
довата дейност на хората и предста-
вата за тях като митологични сим-
воли на света на мЬРТвизе и праде
дите се свързват с култа на отделки
християнски свети, почитана вгра
ничните периоды от годишното цик-
лично време. Такава връзка е налип»
при култа на св. Симеон Неговото
зимно честване се влияе и от предс-
СИМЕбНОВДЕН
СИМЕбНОВДЕН
тавите за предхождащия го празник
на Богородица (2 февр - Сретение),
с който се отбелязва краят на ней-
ния следродилен период. Зимнияг
С. се почита специално от бременни-
те и неотродилите се жени, на С се
спазва полово табу и младоженци не
се свождат. Зимният С. се смята за
един от най-лошите дни през годи-
ната. Празнува се и за здраве на до-
бнтъка. Спазва се строго забраната
да се сече и реже, за да не се роди
симъосано, т е. с белег. дете (или до-
бнтък). Заради това вярване свете-
цьт (а и празникът му) се нарича
още С.мион бележник, забеаежник
За да се избегнет нежелателните
последний от забранените действия
(ако все пак се извършат), най-нап-
ред удрят три пъти с ножа върху ЖЕ-
ЛАЮ или главня;забиват сутринта
брадвата на дръвника. след което
могат да секат и режат. Изобшо же-
ните избягват домашна работа.
Летен С. (I септ. ) - на места е евър-
зан с представата, че от него дните
започват да окъеяват; лястовиците и
шъркелите отлитат на юг, а змии ТЕ
и гущерите се прибират в леговиша-
та си. От Летен С. започва есенната
оран и сеитба. Представата за праз-
ника като начало на нов годишен ци-
къл, на новата земеделска година се
разкрива в названията на Нова сто-
поиска година. Си меон сьрп. Си меон
бру.зьо. Симеон орано, както и в ри-
туално засяване на места (когато се-
итбата се извършва по-късно). Об-
редността на летния С. е концентри-
рана около семето за посев и насоче-
на към осигуряване на бъдеша добра
реколта. Срещу празника свещенн-
кът благославя семето (в черква или
по домовете); в семето слагат суро-
во жито и пепел от три кадени вече-
ри, китка от босилек. вързана с чер-
вен конец, орехи От прекаденото
пак тогава просо жените посипват
около кьшата; не се дава в заем, осо-
бено огън, жито, брашно. хляб,
пари - за да не се иэнесе плодороди-
ето от дома, да не се „измами" пло-
да на нивата. Някъде оставят порта-
та отворена - „да иде берекетя" Че-
рен (опушен) съд не се слага на огъ-
ня, за да се предпазят житните кул-
тури от главня. При изпращането на
сеяча стопанката обикаля колата с
впрегнатия добитък три пъти, ръеей-
ки пепел; пред колата (по-рядко
след нея) изеипва котел с мъачана
вода; у банатските българи колата
минава върху слама. покрита с чер-
вена престилка. В Средна Западна
и на места в Северозападна Бълга-
ри я колят обредно кокошка или ПЕ-
ТЕЛ (червен) - жертва за св. Симе-
он Облечен в бяла риза, сеячът се
прекръства с лице на изток и тръгва
за нивата с пита и варена кокошка
При изгрева влита високо питата,
благославя за плодородие и я раз-
чупва - едно парче хвърля на изток
(за птиците), с второ парче захранва
воловете. трето заравя в земята за
смока стопанин на нивата. а чет-
въртото изяжда. У бесарабските,
тракийските и малоазийските бълга-
ри търкалят питата и гадаят за ре-
колтата. Перата и костите на кокош-
ката заравят в първата бразда или
хвърлят в течаша вода.
Като празник на прехода от лято
към есен/зима летният С. е евързан
с вярването за по.юзване (в Дрянов-
ския и Еленския Балкан) и с някои
метеорологични прогиози.
Обредността на летния С. се явява
^повторение на Зимния С В Казан-
лъшко, Пнрдопско и Ловешко лет-
ният С. влиза в тридневен празничен
комплекс с обшото название Симе-
СИМЕОНЦИ
СИРВАСКАГИ
сигни мгонЕши
СИРИИ 1 At ОВЕЗНИ
328
онци, който с аналогичен на Трифун-
ците и се тачи за вълци. В Средните
Родопи празникът на св. Симеон
Летни се нарича Устина и също се
почита за предпазване от вълци и
мечки. Широко разпространена е
представата за Летен С. като лош
(хаталия, tux) ден и свързаната с
него обредна забрана за работа с ос-
три, режеши предмети. Летен С. е
празник на раждащите жени особе-
но на бременните.
Зимното и лятното честване на С. се
основава на еднакви мирогледни
представи и потвърждава близнач-
ната идея в организацията на годиш-
ния календарей цикъл.
в Василева М. Календарни празни-
ци и обичаи. - В: Добруджа, С.,
1974, 317-318; Календарни празни-
ци и обичаи. - В: Капании. С., 1985,
с.228; Календарни празници и оби-
чаи. - В: Етнография на България.
Т.З. С . 1985, с. 110, 131; Попов. Р.
Светци близнаци в българския наро-
ден календар. С., 1991, 116-125.
Ъ Маргарита Василева
СИМЕОНЦИ Р Симеоновден
СИМИОН БЕЛЕЖНИК = Симео-
новден
СИНОР = Граница
СИНОРНИК Р Стопан, Змия
СИПКА =» Шарка
СИРАЧЕ - участва като главно об-
редно лице в обичая за дъжд Пепе-
руда. Според повернето Господ ще
чуе неговите молби и песни, ще се
смили над него и ще пусне дъжд на
земята Народната традиция забра-
нява участието на С. в моминските
обичаи с женитбена тематика - пее-
не на пръетени, ладуване и Еньо-
ва буля. При тях детето, което
трябва да извади пръетените и кит-
ките от котлето, е от целокупна
къша (с живи родители под първо
венчило). В българското народно
творчество са особено популярна
мотивите за момичето С., което се
превръша в мечка, което съумява
да надхитрн караконджолип във
воденнцата, или което успява да се
изкъпе в златната река. Във всички
сюжети образът на С. се евързва с
ндеята за божественото възмездие.
дошло в резултат на изживяните
страдания, прнчннени от злата ма-
щеха. Осиновяванего наС есъ-
пътствувано от специални обредно-
магически действия
€ Кореей, Й Вълшебни прикатки -
В: Етнография на България Т.З.С .
1985; Маринов, Д. Избрани произве
дения. Т. 1.С., 1981; Паратюва, .7
Българските вълшебни прикажи С
1978. Попов, Р Пеперуда и Герман
С.. 1989. Рлчко Попов
СИРВАСКАРИ Р Сурвакане
СИРНА ЗАПОШКА = Сирии заго-
везни
СИРНА НЕДЕЛЯ. Сирийца,Прос-
тепа неделя, Крива не.тё.зя - седми-
цата между Месни и Сирии заго-
везни. Мени мястото си в календар
съобразно с Великден. Смята се и
.юша и опасна за здравето на хората
и за реколтата. В народннте предс-
тави С.н. е идентична с Тодорова-
та неделя Названията и вярвания-
та за отделните дни през двете сед-
мици се повтарят Песи понедел-
ник (Североизт България) се тачи
за предпазване от бяс; Цьрн. Усовс-
ки вторник - от рани и temper. най-
опасни са Крива сряда и Крив петы
(наричани така в Пловдивско, Ви-
динско); Въртог.шв четвьртък се
празнува против „въртоглавие"
През цялата С.н се спазват строго
забрани за работа, конто целят пред
пазването от градушка, от вълци и
гризачи, от болести. С.н. се евърз»
329
с опрощаването между близки и
роднини за изречени думи и сторени
грешки На прошка ходят вечер -
по-млади у по-възрастни. синове и
дъщери у родители, младоженци у
кумове, целуват ръка и след размя-
ната на обичайни реплики правят
обща трапеза. В западнобългарски-
те области се връзват люлки за
здраве Люлеят се главно останали-
те неоженени моми и момци. конто
се припяват В съшия район е позна-
та обредна игра на моми-подевкн.
която заедно с изпълняваните песен-
ки диалози възпроизвежда СВА гба.
През С.н. на места в Югоизт. Бълга-
рия се изпълнява моминският оби-
чаи Гора, Зора Преди изгрев слън-
це момите излизат извън селото и
пеят специални обредни песни, съ-
държаши призив към гората да се
развие, както и брачни символи При
изгрева играят хоро на песен заедно
с дошлите ергени. Разглеждана като
обичаи за посрещане на пролетта и с
женитбена насоченост, тази практи-
ка функционално покаэва връзка с
характерната за С.н. обредност.
« Маринов, Д. Народна вяра.
503-507, Куз.ианова, В За систем-
ния характер на пролетните обреди
- В: Обреди и обреден фолклор С..
1981, 133-135; Куз.чанова, В.
Ст За хариева. Пролетннят обред
..Гора’* - БФ. кн.2, 1984, 14-26 Гре-
бенарова. Ct Заговезни - Тодоров-
ден като преходен период в народ-
ния календар. - И Пр., кн.1. 1989,
56-57 Маргарита Василева
СИРИИ ЗАГОВЕЗНИ, Сирийца,
Сирии заювё.тки, (Изт. България).
Сирии пок.зади, Прбшчанн поклади,
Прбчка (Зап. България). Сирна за-
пошка ) Югозап. България). Пуск>ве,
Орага. Орадие (Родопската облает)
- празник. от който започват Вс тк-
денските пости, седем седмици
преди Великден. Многобройните
названия па С.з. са евързани с типич-
ната за празника обредност. Заговя-
ва се вечерта на С.з. в кръга на близ-
кородствени семейства. За трапеза-
А се приготвят винаги баница със
сирене, варени яйца, бяла халва с
орехови ядки. До самата вечеря
трябва да завърши обичаят прошка
(изпълпяван през цялата Сирна не-
деля) - по-младите целуват ръка на
по-старите (младоженци на кумове.
деца на родители) и с обичайни реп-
лики искат и получават прошка за
извършени грешки и обили Без
прошка не може да се заговее По
време на вечерята е известен оби-
чаят хачкане, ш икане, шскане: на
кълчишен конец или мартеница,
окачен за гредата на тавана. се връз-
ва сварено обелено япце (парче хал-
ва или вьглен). зал юл я ва се в кръг
и всеки се опитва да улови с уста яй-
цето (халвата. въглена). Със заговя-
ването и храните за него са евързани
някои гадателни практики и обред-
но-магически действия с профилак-
тичен характер Конецът от хамка-
нето. наричан последователно на
всеки от присьстващите (или на ре-
колтата. приплода от добитъка.
предстояща женптба). се пали още
тук и по начина на горене се гадае за
очакваното Яйцето и въгленът ее
запазват с лечебна цел С водата. в
която са врели яйцата. мият лицата
си на Чип понеделник. за да се
предпазят от бълхи и мухи, а черуп-
ките изхвърлят на улицата. пак за да
прогонят бълхите Краят на вечеря-
та мъжете отбелязват със стрелба.
вярвайки. че произведеният шум ще
прогони бълхите или ще осигури
добро роене на пчелите. агнене на
овцете.
< игни । «гонг ihii
1 III'll It 1ЛГ OBI III
ЗЛО Основен слемент в структурата на
С.з е загоне зниизкичт огни. който в
различии формн е познат навред
Повсеместно разпространени са го-
лемите огньове по високи ге места
около селото, пален и при вечер от
ергените - оде.шч. льдеди.ч. ойда.1е-
зи.ч, визе .изга (Изт. Бьлгария). сир-
ниуа (Пловдивско). керниуи (Сли-
венско). араба (Смолянско), гаро
(Разложко). В същото време по-мал-
кн огньове из селото палят малките
момчета Друга форма на заговез-
нишки огьн е оразнник. оротник.
оразна (Софийско. Кюстендилско,
Самоковско. Тьрновско, Еленско),
заиърба (Стружко). фзенер (11азар-
джишко). р\каа, са модивз ки огьн
(Панапорско) - разцепена в единня
край прьчка. където привьрзват сла-
ма. запалват я и вьртят прьчката.
опневаики КРЫ На места палят кат-
ранени мехове или кошернща. на-
пълненн сьс слама и вдигнати висо-
ко по дьрвета - урбазки оруг.зиуа
(Троянско. Тетевенско). па.зикоиз
(И)гоизт Бьлгария. Добруджа). Из-
дигането на западения огьн насочва
кьм връзката сьс Слышь го и уве-
личаването на неговата светлина и
топлина. Едновременнос големия
заговезнишки огьн (или независимо
от него) в района на Тракня. Родоли-
те и сред тракийските преселники в
Добруджа момчетата и ергените
хвърлят запалени етре.ш, чавги.
п.чрниуи. бутурниуи, пайдутки. су-
самниуи и др Около огьня в различ-
имте му формы се реализира част от
характерната за С.з обредност Ос-
новните участники моми и момчета
прескачат огьня. чернят лицата си
сьс сажди; нзпьлняват с висок глас
еротични наричания. насочват огне-
Cmpe.ia за Сирии заговезни

< пени iai out nut
< Ill-Hit IAI OBI IKII
331 ниге стрели към дворовете на моми
и они ikii, придружавайкн ги с по-
добии наричания (или за здраве,
плодородие) И игълненнето на тези
действия носи състезателен харак-
тер - момцше и момчетага се надп-
реварват, за да покажат своите уме-
ния. ловкост. сила пред селнщната
обшност 11ри огьня се сьбират
мъже, жени, деца и сыцо го преска-
чат Всеобще е вярване то. че преско-
чилият заговезнишки огьн няма да
бьде хапан от бълхи през пятого, че
осветените от огьня места ше бьдат
запазени от градушка. Загасвашият
огьн разхвърлят наоколо, а някъде
отнасят главня от него у дома си
Явна е очистителната. профнлактич-
на и продуй и раща функция на заю-
везнишкия огьн В този контекст е и
широко известною обредно хоро
около огьня на С з - буйно, с високи
подскоци. осмисляно за осигуряване
доброю и зрастване на посевите и
особено на конопа На С i се играе
последнего зимно сключено хоро
От С I. до Велпкден хоро не се играе
(с (включение на боенец) и cbati.ii
не се правяг
Календарно свьрзани с прехода
между знмата и пролетта. обредите
на С.з. имат очистителен и предпаз-
ваш характер; чрез тях завьршвасо-
циализацията но момците. по обред-
но-магичен пьт се стимулира бьде-
щото плодородие
S Маринов, Д Народна вяра и ре-
лигиозны народни обичаи - В Изб-
рани произведения Т I. С.. 1981.
495-503, Арниуч)ов. М. Празничен
огьн - В Очерци от българския
фолклор Т.2.С . 1969. 218-277. Ви-
си н-на. М Календарни празници и
обичаи - В Ethoiрафия на Болга-
рия. Т 3. С.. 1985. 110-112, Драже-
ва. Р Календарни празници и оби-
чаи - В Пирински край С . 1980.
435-437; Стаиенова, Ж Календар-
ни празници и обичаи - В Пловдив-
ски край С.. 1986, 258-260
Маргарита В и ii.ii на
СИРИИ 3AI ОВЕЛКИ = Сирни за-
говезни
СИРИИ ПОКЛАДИ = Сирии заго-
везни
СИРНИЦА = Сирил неделя, Сир-
ии заговезни
СИ ГО, струнка - уред за прееяване
на брашне от свита в кръг лилова
кора с дьно от опънато рядке тъкано
платно или копрнна Има широко
приложение в редина обичаи. гада-
ния и народни лечебны практики
Народната етимология на название-
го поражда представата за ситост.
плодородие I я се подсилва и от ре-
алното предназначение на С. като
предмет, който има непосредствен
досег с брашното - основна съставка
на хляба В С се слагал различии
храни, с конто стопаните даряват ку-
керите. лазарките и момнте-пеперу-
дарки Место песните на Переруда
завьршват със споменаването на С :
..Я подайте със ситото (Да е сита го-
дината) Да правим Богу колак" Сьс
С. стопанката прееява брашне над
главата на пеперудата. което се асо-
циира със „ситен дъжд" При трапе-
зата на Бьднп вечер се прекадява и
С Когато булка га влезе в дома на
младоженеца. подават й С. сьс зьрна
от жито, ечемик. овес, просо и гн ги
„сее" при гм нищею, за да има пло-
дородие и изобилие За бъдешото
плодородие се гадае чрез гъркаляне
на С. според това. дали ше падне с
отвора нагоре или обратно. На С. се
приписва и предпазна функция, оп-
ределена от неговата крыла форма
Символиката на крьга обяснява
употребата на С в много обредни
emo
I К ЮН ВАШ
332 практики, допълвайки обшата му
митологична характеристика При-
готвеннте за новороденото дрсшки
слагат в С. с вярата, че така ше го
предпазят от лощи духове и и ранни
Яйцата за мътене слагат в С . за да
бьдат запазени от зловредни магии
и измьтени благополучно Боядиса-
ните на Велики четвъртьк яйца сто-
панката поставя в С и ги нзнася на
покрива да ги огрее Слънцето.
Еднакви по форма и със сходно
предназначение са решепю и протъ-
кът използвани за пресяване на зьр-
нени храни и варива В народного
съзнание те са напълно заменяеми
със С., затова и тяхното присьствие
в обреднте е твърде место Стопани-
1С посрешм по 1е>иика на 111 II
ден с решето или протък с различии
зърна в него, конто той сее около ог-
нишето. за да се роди от венчко през
годината Риза га на девствената не-
веста след брачното свождане се
поставя в решето или протък и с
него в дясната си ръка свекървата
играе хоро В случая обредното
действие залага на продуцнрашата и
предпазната сила на решетото (или
протька). С и неговнте емнелови ва-
рианти решето и протък се срешат
често в народната медицина, бояни-
ята и различии магически практики
Известната митологема за сваляне-
то на Месечината в С. (или реше-
то) от жени мдгьосниии намира
отражение и в народного песенно
творчество В традиционните народ-
ни представи С най-общо е символ
на плодородието.
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозно народни обичаи. - В Изб-
рани произведения. Т. I.C.. 1981.
190-191.269. 729-735; Георгиева.
Ив - Българска народна митология
С.. 1983, с.24. Маргарита
Ви и н\
СК.'ЮПВАПЕР Помен
СКРЪСТИ = Покрыли
СПУТНИК = Престилка
СЛАВА Р Блдгослония. Су рвам
НЕ
СЛАДКА И МЕДЕНА = Шарка
СЛАМАТА = Кумова слама
СЛОТ = Граница
СЛУГА = Служба
СЛУЖБА, слуг а. светец, «тТфук,об-
речен курбан, масло, чёркпа. ньрквв
- празник. посветен на християнски
светец (или на Богородица), почи-
тан като покровител на семейно-ро-
дова трупа или член на семейството,
както и на занаятчийска еснафска
организация С в различии вариант»
на етнографско областно равняйте е
характерна за цялата българска ет-
। ничсска територия и за българите.
, заселено компактно извън нея До
много късно (края на XIX началото
на XX в.) сред планинското населе-
ние на Родолите. Пирин и Странджа
успоредно със С. се среща и чества-
нето на стопан. стопанова I озба.
КУРБАН НА ДЯДОТО, НАМЕСТНИКИ!
семейно-родов или личен анонимен
патрон покровител. което изеледо-
вателите евързваг сьс запазеното
вярване за покойните предай като
закрилници на род и потомство
Сравнителного изучаване на празни-
лоте и обичаите в чест на аноним-
ния. паганистичен по протокол пок-
ровител и на светеиа патрон показы
несъмнената. засвидетелствувана в
исторически план, приемственост
между езичество и христианство в
българската народна митология
Наличието и сравнимости на този
тип празници по цялата българска
територия отхвьрля опититеот
страна на някои срьбски учени, осо-
бено от пьрваза половина на века, д
определят семейно-родовия светец
(аана. крсно ине) като уникално
срьбско етническо достояние
Празниците на светните патрони на
семейно-родовата С. обнкновено
принадлежат кьм есенно-зимния
празничен иикъл: Пегйонден. АР-
ХАНГЕЛОВДЕН. Никулден. Димит-
РОНД1Н. Варвара, Aiahacobaeii и
др.; следващи по разпространение са
Гергьовден и Илиндеи, свьрзанн с
върховни моменти в годишния ци-
кьл Най-важен елемент на семенно-
родовата С. е трапезата Задьлжи-
телни са обредни ге хлябове с
пластична у краса Те най-често са
два: богов и ца, богова пита, божи
кои/к- посветен на Господ и къща-
та. н светец, ттургия, парактс,
церковник. шарен ien — посветен на
светеиа патрон В Северозап Бьлга-
рия се меси и трети хляб - вечерни-
ца - за трапезата в навечерието на
празника. Украсата на обредните
хлябове е оформена най-често вьв
вид на стилизиран кръст или свас-
тика; cpeuia се с пластична компози-
ция - розета, заобиколена с коннент-
рични крьгове; използва се и прос-
форният печат Обшо взето украсата
е подобна или еднаква с тази на хля-
бовете за калсндарни празници като
Коледа и Гергьовден. както и хля-
бовете за погребение и помен. Ос-
новно място на празничната трапеза
има и жертвеното животно - овца,
теле, агне (у банатскнте бьлгари
обнкновено кокошка). а за Никулден
- винаги риба. Следваш елемент на
обредната храна е вареното жи го -
ко шво. куча, както и виною. Пос-
тоянен атрибут за празника са също
светите и тамяньт за прекадяване
Привлнчането за участие в семенно-
родовата С. става по обреден ред с
покана на роднините по мъжка и
женска линия и близките, сьседите,
но желан гост е всеки. който поже-
лае. дори случайно попадналият не-
познат В по-старинните варианти на
семейно-родовата С. на трапезата
сядат само мъжете от семейството и
поканеннте; изключение се прави
само за иай-вьзрастните жени, а
всичкн останали прислужват
В разгьрнатата си форма семейно-
родовата С трае три дни
Навечерието на празника - вечерни-
ца, се посвещава на посрещането на
СВЕТЕЦА сьс скромна трапеза за до-
машннте и най-близ ките. на която се
прекадяват хлябьт. яденето и жито-
то Главного тържество е на самия
празник. Трапезата се прекадява от
свешеннка. който взема част от яде-
нето и хляба. а при отсьствието на
свешеник кади стопаниньт на къша-
та Той трикратно обнкаля с кадил-
нниата трапезата. благославя и раз-
чупва обредния хляб. като го наряз-
ва леко с опаката страна на ножа на
кръст. полива резките с вино, сьбира
го внимателно в чаша и го плисва
кьм тавана с думите: ..Цьфти, къшо,
всели се. челяд!" След това двама
души ломят колача наполовина, а
половинките на четвьртини. нздигат
г и високо. целуват ги и ги полагат
на масата. С благославяне се разда-
ва и вареното жито През целня ден
се приемат гости, веселбата и песни-
те траят до кьсна вечер Третият
ден. наричан патерица. се осмисля
като „изпрашане" на светеиа - спо-
ред вярването, пребивавал в дома за
празника. той си трыва, като си взе-
ма патерицага. с която благославя
или наказва. Трапезата е с ястията
от предншния ден Сега се чупи бо-
говииата, половината от която се
изяжда от домашните. а другата по-
ловина ее оставя под нконата.
334
За семейно-родовата С., макар и не-
равномерно прокарано във всички
етногра(|кки области, е типично пре-
даването и по низходяша наследст-
вена мъжка линия При сегментаци-
ята на голямото семейно-задружно
домакинство това води до едновре-
менно празну ване в много домове.
дори в с все дни родствени селища,
на един и съши светец В с. Грамада,
Видинско и съседните села според
двата основни семейно-родови праз-
ника - Варвара и Никулден. населе-
нней* се дели на ..варварчане” и ..ни-
кулчане". Характерно е и обратного
явление - празнуването в едно се-
мейство на повече от един светец,
когато освен онаследения родов. от-
делилото се малко семейство изби-
ра и свой собствен семеен светец
Изборът на светец патрон има обик-
новено обреден характер: пече се
прясна пита, поставя се върху обър-
нато трикрако стояче; на трите му
крака се запалват свеши, завързани с
червен конец и наречени на грима
светци; избраната от стопанина свещ
посочва и избрания патрон Когато
изборът на нов светец е предизвикан
от преживяно премеждие. голямо
събитие. може да се избере и най-
близкият до момента празник В
югозападните български земи е из-
вестно и празнуването на именния
ден на стопанина глава на домакннс-
твото като семейно-родов светец
Типологично равнозначна на изло-
жената схема, инвариант на семей-
но-родова С. е и личната С. Тя се
евързва с желана или предполагаема
помош и закрила. необходима след
избягната тежка болест или пре-
междие. а понякога се приема и пре-
вантивно Обредното избиране на
личен патрон е еднакво с избора на
семейно-родов, но свещта с името
на светеца се посочва от самого 335
лице - възрастен или дете Опреде-
лянето на светеца става оше според
фолклоризираното му житие, за ли-
чен светец се приемат съшо патро-
ните на църкви и манастири вокол-
ността; светиите с празници, близки
по време със събнтието, в източните
и югоизточните български краиша
именният ден на човека (мъж) има
характера на лична С и така се чест-
ва Личната С се празнува ежегодно,
не прекъева и не престава да се чест-
ва със СМЪРТТА на човека Самият
празник обхваша обикновено един
ден. но съдържа всички основни
компонент*! на обредността при се-
мейно-родовата С.: съшите обредна
хлябове. жертвено животно, жито,
прекадяване на трапезатас поканени
гости от стопанина на дома, благое-
ловии за здраве и добро. При лична-
та С. може по-чес то да се обрича
малко животно: кокошка. ПЕТЕЛ, а
някъде за Спасовден - гълъб, оли-
цетворение на Светя дух
Еснафската С. (свеч/мч/. светою) е
патронният празник на светеца -
покровител на занаята. определяй
вьз основа на фолклоризираното му
житие. Еснафската организация из-
бира от своята среда организатори
на празника. Той започва с църковна
литургия, на която присъствуват и
семействата на занаятчните След
нея в двора на цьрквата се прави по-
мен за починалнте занаятчии от ор-
ганизацията. като се раздана на при-
съствувашите жито (коливо) и от ос-
ветените хлябове (пепюх.иоие).
Следва обша трапеза за майсторите.
калфите и техните семейства със за-
купено с общи средства жертвено
животно - КУРБАН, и хлябове и све-
ши. донесенн от семействата на
участниците. Еснафската С. на по-
СЛЗ ЖЬЛ
СЛЪНЦЕ
големите и укрепнали еснафски ор-
ганизации грае три дни. с обща ве-
селба, дсфилиране по улиците на се-
лишето с музика и знамето на есна-
фа. с демонстрация на занаятчийски-
те произведения
Изследователите на С. са единни в
мнениетосн за нейния предхристия-
иски корен - широко разпростране-
ния и устойчив вьв времето култ
към предците, върху който се нас-
лагва и развива християнската мито-
логема за патронажа на светците.
Дринов. М. Несколько слов об
языке, народных песнях и обычаях
дебрских славян. Заметки об обы-
чаях и обрядных песнях. - Сьч.. т.2,
С.. 1911.385-396; Маринов. Д
Народна вяра и религиозно народни
обичаи - В Избрани произведения,
т. 1. 1981. 713-720; Се.тщев. А М
Полог и его болгарское население,
С.. 1979, 201-278. Семейната служба
(курбан) в България и Македония и
сръбската „слава". - МПр. 5. 1929.
11. 33-76, К изучению „службы" и
„славы". - МПр. 6, 1931, IV. 1-22;
Мшетич. Л. Към въпроса за бъл-
гарската семейна „служба" и сръбс-
ката „слава". - МПр 6. 1931. 111.
1-11; Арна)doe, М. Студии върху
българските обреди и легенди, Т.П.
С.. 1972, 245-300; Пешева, Р. Един
старинен семеен празник. Празнува-
не на светец в Северозападна и За-
падни България - В: Езиковедско-
етнографски изследвания в памет на
акад. Романски, С.. 1960.731-754;
Род. родствен» групп и традиции. -
В: Етнография на България т. I. С .
1980, 302-311 Теодоров, Евг Древ-
нотракийско наследство в българс-
кия фолклор. С.. 1972.102-204;
Стаменова, Ж. Родовн празници и
обичаи. - В: Етнография на Бълга-
рия. т. 111. С.. 1985. 143-149 ипосо-
чената там литература МАРГАРИ-
ТА Васиjif.ua
СЛЪНЦЕ. Ранко (вероятно от рай)
-осмисля се като красив момък -
брат на МЕСЕЧИНАТА и останалите
звезди (Зорница. Вечерница. Де-
нина) Язди на кон или ЕЛЕН (спо-
ред отделни представи сутрин язди
кон. а следобед - магаре) Живее в
огромен позлатен дворец накрай
света, отвъд море го. Има майка, ко-
ято всяка вечер го очаква. скрита зад
вратата. С си идва много гладно и
сърдито. Майка му веднага приготвя
богата трапеза от „девст фурни хляб
и девет печени ялови крави". След
вечеря то и какво е виляло през
деня Според различии фолклорнн
мотиви С. е тъжно и пачално, зашо-
то е виляло как двама братя разде-
лят имушеството си и не се грижат
за родната си майка; зашото се обза-
дожило да надбяга юнака или да на-
диграе момата и е загубило облога;
зашото е съгледало крас и ваг а Гроз-
данка (Деница) и е поискало да се
ожени за нея. Мотивът за Слънчова-
та женптба е сред най-разпростране-
ните. С. иска за жена Месечината
(звезда Деница или мома Гроздан-
ка) и кани всички животни на сватбе-
ното тържество. Само таралежът
не отива, зашото разбира, че след
брака на С. ше се родят хилядн нови
слънца н живогът на земята ше за-
гине. Според отделни представи С.
имало две очи. Но веднъж се навело
да пие вода от извора и една змия
му излила едното око. На места се
вярва. че има две С. - едното грее
през зимата. а другого през лятото.
Всяка година на Еньовден С ..иг-
рае". когато изгрява. Всички наблю-
дават изгрева и гледат СЕНКИТЕ си.
Ако са цели ще бъдат здрави и щас-
тливи. Вярва се. че на Еньовден С.
СЛЪНЦЕ
< МИ I
се нзкъпва в реките и поема своя об-
ратен пьт към зимата. В народния
календар митологемата за завърта-
нето на С. към зима или към лято се
съотнася към представите за някои
християнски свети Това се светци*
те. конто имат лятно и зимно кален-
дарно чест ване - св Иван. св. Ата-
нас. св. Тодор, св Ана. св. Варта ю-
мей. Вярва се. че в деня на своя
празник светецът облнча или съб-
лича шест или девет кожуха и от ива
при С. да го моли за зима или за
лято Понякога сезонният поврат на
С. се осъшествява от небесните ah-
гели. конто го повдигат с рьце и го
завъртат В ежедневния и в празнич-
ния живот на българите са съхране-
ни остатъци от култ към С. Сутрин
стопаните се обрыцат на изток.
прекръстват се (мъжете свалят кал
пак) и се измиват Народната тради-
ция забранява да се лежи и спи. да се
яде и уринира срещу С. След залез
С не се мете и не се изхвърля смет,
не се простират дрехи и пелени. Во-
дата от първото къпане на новороде-
ното се излива сутрин рано срещу С
с пожеланието: „Както расте С . тъй
да расте детето!" Булка га се забул-
ва от кръстницата. обърната към из-
ток МЪРТВЕЦЪТ се полага вкъши и
в гроьа с лице към изток Обърнат
към слънчевия изгрев е и мъжът,
който коли обредното гергьовско
агне, Соларна символика носят и ня-
кои празнично-обредни комплекси
като НЕСТИНАРСГВОТО. паленето на
огньове на Сирница и Еньовден,
отсичането на ьъднйка и поддьр-
жането му през Коледнитс нощи
Следи от сльнчев култ се откриват в
орнаментиката на различии образин
на народного изкуство Кръгьт,
свастиката, розетата. КРЪегьт като
символи на С. присъстват върху
С tbiiне - дърворе та
337
сватбени сандъни. курки, теги. кера-
мични и медни съдове. шевици иоб-
реднп хлябове Изображения на С
се срешат многократно върху произ-
ведения на каменната пластика и
дърворезбата Известии на народна-
та култура са и множество С симво-
ли - прьстен. златит» колело, коро-
на. ЯЙЦЕ, птица (ОРЕЛ, ЛЯСТОВИЦА,
ПЕТЕЛ). ЖИВОТНО (КОН. ЕЛЕН, вол,
БИВОЛ). Вж И Таш РА. ДАЖТ.О1
Георгиева. Ин Българска народна
митология С . 1983; Коваче». И
Народна астрономия и метеороло-
гия - Со НУ кн 30. С . 1914. Мари-
нов, Д Избрани произведения Т I.
С.. 1981; Матов. Д Бележки върху
българската народна словесност. -
СбНУ. кн 3,С . 1890 b/MVJTO
Попон
СМИЛ РСнрака. Самодива
СМИОН ЗАБЕЛЕЖНИК = Снмго-
НОВ ДЕГ1
СМОК СИНУРЛИЯ РСтопаН.
Змия
СМОЛА = АД
СМЪРТ - предопределена от само-
го раждане на човека; зависи от три-
те орисницй. конто изпридат к от-

I мърт
рязват нишката на неговия живот
Според отделяй поверия времето на
С. е отбелязано от тях върху човеш-
кия череп За настъпването му се
съди по различии явления Близка
С. предвешават падането на им зла;
нощният крясък на някои кобни пти-
ци (БУХАЛ. КУКУМЯВКД. КУКУ ви-
ца); виенето на куче; появата на
змия в двора; риенето на КЪРГИЦА
под кыцння праг; пропяването на
кокошка като петел или снасянето
на малко яйце без жълтък; пропада-
нето на домашното огнище; скър-
цането на греди в кыцата; повторил-
ят цъфтеж на плодните дьрвета За
С. се гадае и по сънишата - падането
на зъб или пожар вкъши означават
кончината на близък родственик С
се тьлкува и като резултат от МА-
I ия или клетва В някои случаи С.
се осмисля в образа на демоннчна
грозна чорлава старица с остра коса
в рьиете Тя е облечена в черни дре-
ки. има мръсни коси и дьлги нокти.
гърбавае или куца. По своя външен
вид често се идентифицнра с чума-
га. заради което е възпята в народ-
имте песни като черна мория. Ети-
мологическн представите за нея се
свьрзват и с други демоннчни персо-
нажи като мора (морава), Мара Ли-
шанка. В някои народни клетви и
зложелания като ..Харо да те яде!”,
,.Арото да те вземе!" или „Харо те
нашло!" представите за С. корели-
рат с образа на древногръцкия мити-
чен лодкар Харон, който превозва
душите на мъртвите през задгробна-
та река Лета В народнохристиянс-
ката митология господар на С е Ар-
хангел Михаи з. конто примамва
със златна ябълка душа га на уми-
рашия. след което я нзважда със
златния си меч Функциите на аген-
ти на С нзпьлняват и други светци
В Средниic Родопи като носителка
на С. се почита св Анастасия, на-
ричана оше св Чьорна По време на
нейния календарей празник (22 дек )
жените не работят нишо. за да не се
„почерни кыцата им". Сходни черти
притежава и Св Черна (баба Черна
или св. Тимньо). почитана след днн-
те на зимния и летния Alанасов-
ДЕН.
При настъпването на С. българите
казват. че „човекьт се стяга за пьт"
или „бере душа". Лека и бърза е С.
на праведните и добрите хора, дока-
то грешниците агонизират и умн-
рат в големи мъки Сыиествуват
разнообразии обредно-магически
действия, целящи облекчаването на
предс.мъртните страдания изнасяне
на дреха на умирашия навън и хвър-
ляне на калпака (забрадката) му на
покрива; палене на свеш между кра-
ката на обърната наопаки иигос-
1 ия; поставяне на тялото на земята
успоредно на гредите на тавана. ви-
кане на свешеник. който да го при-
чести и запрягането му в ярем (Зап
Бьлгария) С. се оповестява с ритуа-
лно изплакване на двора(ако е нас-
тъпила през деня) и със звьн на чер-
ковната камбана (за мьж камбаната
се бие нечетен брой пъти). Прозор-
цнте и вратиге се отварят широко,
за да може душата на мъртвеца да
излезе свободно навън. Огледала-
та се покривит, за да не се огледа т я
в тях (да не умре и друг човек от се-
мейството) Със съшата цел водата
от всичкн сьдовс в дома се излива.
защото е мъртвешка. Според пове-
рнето в нея може да се огледа душа-
та на покойника. Тя е мръена, зашо-
то Архангел Михаил е измял кърва-
вия си меч в нея Часовниците се
спнрат и домашното кандило се за-
пал ва.
СМЪРТНА ВОД*
СНОЬНИЦП
S Викоре и хи Хр Понятия и предс-
тави за смъртта и душата С.. 1939;
Вакаре к ки. Хр. Български погре-
балнн обичаи С.. 1990; Генчев. Ст.
Обичаи и обреди. евързани със
смъртта и погребението. - В Етног-
рафия на България Т.З. С . 1985;
Генчев, Ст. Към проучване на раз-
личията между обичаите при погре-
бение от двете строки на ятовата го-
ворна граница в Северна България -
ИЕИМ кн 11, 1968.Рлчко Попов
СМЕРТНА ВОДА Р Вода
СМЯХ - от митологична гледна
точка съответства на живота, а пла-
чът е семантичен еквивалент на
смъртга Силните и сърцераздира-
телни ридання са задължителен ри-
туален момент в погрсбалната об-
редност Те продължават до заравя-
нето на мъртвеца в ГРОБА. След
това плачът се забранява от народ-
ната традиция, тъй като според по-
вернете ше умре и друг или хлябът
на покойния ше бъде на оня свят мо-
кър от сълзите Тържествената по-
минална трапеза след погребението
често придобива весел характер, тъй
като С трябва да преодолее смърт-
та Ритуалното противопоставяне
плач-смях е особено добре долови-
мо при обичая за дъжд Герман До-
като девойките правят от глина фи-
гурата на умрелия Герман, те пла-
чат и нареждат силно Отделни ет-
нографски сведения сочат, че въз-
растните жени са удряли и шипели
момичетата, за да им причинят бол-
ка и да ги накарат да плачат. След
заравянето на Герман е настьпвало
истиною веселие Шумният С и за-
качките са били задължителни за
участничките в обреда.
а Генчев. Ст. Обичаи и обреди.
евързани със смъртта и погрсбение-
то. - В Етнография на България
Т.3. С.. 1985; Генчев. Ст. Оплаква- 339
пето в четири села в Смолянско. -
ИЕИМ кн 14. 1972; Смехът на фолк-
лора С.. 1987. Рлчко Попов
СНОБНИЦИР Сватба
СНЯТ - според една легенда бил
някога брашно Но жената избърса'и
детето си с него и Господ го пре-
върнал в С. Народнохристиянските
представи описват С. като париа.зи
от бялата РИЗА на Господ. Господа-
ри на С. са зимннте светци Дичи-
тьр. Нико./а и Атанас. Вярва се. че
първите снежинки се изеипват от
техните бели дълги брали. Спора-
дично се смята, че св. Димитър и св
Атанас разнасят С. в чу вал и и го
пускат на земята. Първият С. се
смята за лековит. Хората се търка-
лят в него и нзмиват лицатаси за
здраве Последният С се нарича
шърков. защото предвешава идване-
то на пролетта и на пролетните пт»-
ци Кол кото по-дебел е С през зи-
мата. толкова по-плодовита ше е го-
дината. В този смисъл е народната
поговорка .Дебел С., дебел комат"
Ако хората са много грешнн. Господ
им нзпраша като поличба черен или
кървав С., който мирише особено
неприятно.
в Етнография на България Т.З.С.
1985; Маринов. Д. избрани произве
дения. Т.1, С.. 1981. Рлчко
Попов
СОВОЙНИЦА Р Йордановден
СОВОЙНИШКА ВОДАР Йорда
НОВДЕН
СОЛ - в народннте вярвания и обм
чан заема специално място. С. може
да приобшава хората и да прогонва
злите духове Народната поговорка
гласи, чс ..къша без С. не бива" На<
напред на т рапе дата се поставя
солннцата, за да има къемет и пло-
дородие в къшата и за да бъде пре:
сот
С ОРВАКИЯ
пазено домочадието от злнни и ма-
гии. При влизане на булка га в но-
вия дом, свекърва и я захранва риту-
ално със С. и хляб. Когато донесат
кръетеното в цьрквата дете вкыци.
то се захранва със С. и пита на Пра-
га. През рьцете на всеки мертвец
прекарват шепа С., за да остане пло-
дородието вкыци и за да не се врь-
ща духът му Често С. се дава на до-
машните животни. „за да отиде ло-
шото при тях". Всеки гост се посре-
ша и изпраша с хляб и С. Сьс С. се
умилостивяват и неутрализират ня-
кои демонични сьшества погача сьс
С. се оставя за орисници ГЕ. за да
предскажат щастлив и дьльг живот
на новороденото; хляб. С,, паница с
мед и босилкова ки гка се оставят
на софрата на самодивите и на ДЕ-
МОНИ ге-БОЛЕСГИ; С. се порыва
около гроба на вампир, за да не се
врьша духът му вечер в селото; мо-
мите и жените носят С. от бъдниве-
черската трапеза в дрехите или в по-
яс ите си. за да се предпазят от ма-
гии В нощта срешу празника на св.
Ама стопаните рьсят С. около къ-
щите и оборите си. за да не могат
ВЕЩИЦИТЕ И БРОДНИЦИТЕ Да ОТК-
раднат тяхното плодородие Сьс С.
се правят и развалят всякакви ма-
гии Често баенето против уроки и
болести става сьс С. С. пропьжда и
градоносните облаци Когато завали
град, жените обръщат пиростията
с краката нагоре и сипват в средата
й С. Народната традиция забранява
да се хвърля в огъня С., тъй като
това води до нещастия за къшата и
фамилията. Вярва се оше. че ако чо-
век кълне сьс С. в рьцете, КЛЕГ ВАТА
винаги ще стигне до жертвата. На
голям празник С. не се дава назаем,
зашото семейството ще обеднее
S Георгиева. Ив. Българска народна
митология. С.. 1983 Маринов. Д.
Избрани произведения Т.I. С., 1981
Рл чко Попои
СОРВАКИЯ Р Сурвакане
СОТ ИР = Преображение
СОФИНДЕН, Су вин. геи, Су вин
празник с подвижна дата в календа-
ра. но винаги в понеделник, една
седмица след Великден. Познат е в
отделни източнобьлгарски райони
По народна етимология на иазвание-
то таченето на С се осмисля за пре-
дотвратяване на суша и болести по
хора и добитък. Спазват се много
строго забрани с предохранителна
цел. Жените не перат. за да не им
„берат" прьстите; ако перат. както
налага противоположно традицион-
но изискване. не доизеушават изпра-
ните дрехи; мьжеге не впрягат до-
битък. не ходят на нива, не копаят и
не сеят. Смята се. че нарушаването
на тези забрани ше има за последила
изсъхване на посевите. на хора и до-
битък (в смисъл на окуцяване). Про-
филактична насочеиост има следна-
та обредна практика (у капанците в
Разградско): преди изгрев сльнце
стопанката врьзва на кол от ограда-
та (или на три кола) вълнен парцал
(или мъжки навуша). при което си
говори „Ко вързиш * - Топаллък
вьржа" или нарича: „Тук да остане
топаллька!" (окуцяването) На С.
всички мнят лицето и ръцете си с
вода, в която с пуснато червено ве-
лнкденско ЯПЦЕ, за да се предпазят
от рани и пъпки Не се ядат яйца на
С . за да не боледуват от циреи С
показва връзка с култа към мьртви-
те В съботата преди празника жени-
те раздават просфорки и червени
яйца за скоро починали Обичаят се
определя от представата. че на Вет-
ки чепшьртък „разпускат умрелите"
и техниге души остават на земята до
< ОФИЯНЕц
< ПО IH IHHK
340 Спасовден Забраните и обичайни-
те практики на С. се вместваг в об-
шата характеристика на Великденс-
кия празничен иикъл като един от
преходните перноди в годишния
природен и стопански кръговрат.
а Васи ива, М Календарик празни-
ци и обичаи - В: Капании. С.. 1985,
222-223. Ъ Март арттга Васи и на
СОФИЯНЕЦР Вятър
СПАСОВДЕН - празник на четири-
десетия ден след Великден. когато
според новозаветното писание се
чества Възкресението на Христос
Спасител В традиционните предста-
ви С. е седмият, последен Ве.шк
четверть* Тачи се строго за пред-
пазване ОТ ГРАДУШКА - ЖЕНИТЕ не
перат и не бухат с бухалка. не пре-
дат, не шият. не тъкат. а мъжете не
орат. С. е между празниците, на кон-
то се извършват обреди за осигуря-
ване на дьжд. Някъде играе Пейе-
ру да; в Югозап Българня. Софийс-
ко. Старозагорско се правн покрес-
ти. черкуване за дъжд\ в Зап Бълга-
рия моми и момци с песни обикалят
селското землище и молят св Спас
да ладе дъжд. на места в Добруджа
изливат вода от котли по поляните
край селото и захлупват празните
съдове
Общобългарско е поверието. което
свързва С. с различии демонични
сили Вярва се. че душите на мърт-
вите. ..пуснатн" на първия Велик
четвъртьк. оставит на земята до С.
На празника носят в църква или на
гробишето орехови клонки. за да па-
зят сянка на мъртвите. рано сутрин-
та на С гледат в кладенците с отле-
зало. за да видят обратите на умре-
лите; в чест на мъртвите се правн
задушница в съботата след С., като
освен обичайните действия някъде
палят огньове по i роьовете и ги за-
лива г обидно с вода (Североизт 3-41
Българня). Според народной»вяра.
не срещу С. русалии те. руаицшт
чупят връхчетата на цвететоРОСЕн,
смятано за ..русалско биле ’, асамо-
дивско цвете" и се кичат с него То-
гава те са весели, милостиви към к»
рата и могат да леку ват С тази
представа е свързан обичаят зоЛеж
на росен, познат главно в източно-
българските райони. Бодните от
треска, парализа и други тежки.неи-
злнчими болести, от сачодивскабв
.тест, преспиват в местност. където
расте росен Ношта прекарват впк
но мълчание. извършват се магичес-
ки действия за умилостивяванена
русалиите и предсказания за озара-
вяване Предо разсъмване бодните
се търкалят в росата и мълчаливо
напускат мястото сами илиотвеждт
ни от прндружаващите ги здрава
хора <вж. Русалска неделя).
На С. се изпълняват и обичаи с же-
нитбена насоченост В някои изгоя-
нобългарски райони момите се ло-
вят на празничното хоро. облечени
във взетн от млади невести булчин-
ски дрехн. Смята се. че това шеоси
гури омъжването им доследващия
С Вярванията и обредите. свързани
със С., го определят като празнии в
прехода между зимата и лятото
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигнозни народни обичаи - В: Изб
рани произведения Т.1.С.. 1981.
631-637; Арнаудов. М Студии вър-
ху българските обреди и легенди
Т.2. С.. 1972. 187-193; Георгиева.
Ив Българска народна митология
С . 1983. \22-\23.Ъ Маргарита
Вас и ле на
СПОЛЯЗНИКР Поля юане
СПОХОДНЯК Р Поля (ВАНЕ
( ПРИЯ = Самодина. Риба
СРЕДИ ЗИМА = Атанасовден
СРЕДИ ЛЕЗ Е = Енбовдеи
СРЕДЛЕГНИ Ol bHPOn.il
СРЙДА - съобразно с местната тра-
диция се осмисля като добър или
лош ден В района на Странджа-Са-
кар, както и сред населеннето в ня-
кои старопланннскп области (Со-
фийско. Тетевенско, Габровско) С. и
пегькьт са най-тежкиге седмнчни
дни 11остът е задължителен. Съпру-
зите спазват в навечерието на всяка
С. и петък сексуално табу, защото
според поверието. ако се зачене
дете. то ще се роди „кусурлия" Мъ-
жете не се брьснат. а жените не мнят
косите сн. В противен случай ще
овдовеят Забранява се всякаква
женска домашня работа, за да не
..изгорят децата и кьщата". Най-
страшна е черната или лудата русал-
ска С., която се пази против лудост
и г ръм. Същата характеристика носи
и кривата С от Тодороиата неде-
ля. В южнобьлгарските райони про-
тив болестта руса се тачи русата С
след Петдесетница. За население-
то в тревненско най-ыешастният ден
от годината е чернота или разпо.ю-
вената С. (25-ият ден след Велик-
ден). Ако през този ден се роди
дете. то няма да има късмет. Ако чо-
век заболее. очаква го см ыч
» Даска.юв. Хр. Празници и обичаи
от Тревненско -СбНУ кн.22-23.С .
1906-1907; Маринов, Д. Избрани
произведения 11. С.. 1981 й
Рл чко Попон
СТАНЕНИК Р Кол еду ване
СТАНЧЕНАРИ = Кукери;РСур-
ВАКАНЕ
CTAII = Дар
СТАР СИМЕОН = Симеоновден
СТАРА ВЯРА = I \рА и ж
СТАРЕЙШИНА = Ci Alt-ц. Сббор
СТ АРЕЦ, дню. с i арёншина, дома-
кин - заема почетно място в социал-
нага иерархия Народного убежде-
ние твърди, че ..всеки С е зналец, а
всяка баба - врач ’. Старейшината на
селската община се е избирал в ми-
налотоот всичкн С и в присъствие-
то на свещеника. Съветът на С. е
бил основният правораздаващ орган
В семейството (задругата) той има
първостепенна роля разпределя
трудовата дейност и задължения
сред синовете си. разполага с имота
и паричните средства, сяда първи на
трапезата и заема нейното централ-
но място. като неговнте братя и си-
нове се нареждат от лявата му стра-
на по възраст. Дясната страна се зае-
ма от стопанката (бабага).етърви-
те. скачите и дъщернте, подредени
също по възраст. Едно от задълже-
нията на младите жени е да поливат
вода на С. да измие ръцете си При
ндването си в новия дом булката
1рябва да измие краката на свекъра
си и да спазва забраната да разгова-
ря с него. Сьществуват сведения, че
в Зап Българня свекърът е имал
право на първа брачна нощ с невес-
тата (снахачество). Неговото място
за спане е най-близо до ОГНИЩЕТо.
При среща със С. се става на крака.
сваля се шапка, отстьпва му се мяс-
то. целува му се ръка В обредността
на С. се припнсват жречески функ-
ции - roil кади празничната вечеря и
произнася БЛАГОСЛОВИИТЕ; той ос-
вещава и коли курбаНа в чест насе-
менния патрон, той запалва първия
огън в новопостроената къща. той
повежда хорото на големите годиш-
ни празници В някои райони никул-
денските обредни грапези. посвете-
ни на анонимния дух покровител на
семейството и имота (светец.
слу жба. слава) се организират
само от най-възрастните представи-
тели на рода и селската общност В
СГАРЦИ
стоили
тях участието на жени не се допуска.
Прнсъстват млади мъже. конто под-
крепят и помагат на С. при ритуал-
ното им обхождане на домовете. Те
също нямат право да сядат на трапе-
зата Под рьководствого на С. се из-
вършва обредното гонене на змеи в
Зап Бьлгария. магического добива-
не на жив oi ъ>< против болести и
демони. заораването на селишето и
обхождането му с КРЪСТОВЕ и хо-
ругви против град и СУША.
§ Бойчее. С Българската челядна
задруга в сегашно и минало време -
СбНУ кн 22-23. С . 1906-1907; Ма-
рино». Д. Избрани произведения
Т I.C.. 1981; Попо». РСветци близ-
наци в българския народен кален-
дар С . 1991, Хриспю». П Снахачес-
твото у българите. - БЕ кн.З. 1992.
Рл чко Попов
СТАРЦИ = Кукери
СТАРЦОВДЕН = Кукеровден
( I ИВО = Сянка 2. Галас ъм,Сто-
ПАН.РСЪБОР
СТИХЯ = Сянка 2. Таласьм, Сто-
или. РСамодива
СТИЯ = Самодива. Риба
СТОИЛИ, сюпанин. ступай, сайбйя,
лило. наместник, домакйн, домошар;
домошйрка, вар тачка, чу варка, вьр-
। икъша. глушарка, смок синорлйя.
сйнорник. межник, бранач. мнткар
(когато се осмисля като змия пазн-
телка на кыцата или нивата); стйхо,
стйхя. стйво, Селекою (когато е на
селишето). топък, топик (на река или
кладенец; произлязъл е от удавник)
- персонаж от низшата митология.
който олицетворяет духа на починал
изявен прародител или представи-
тел на рода и семейството. Той е до-
бър демон, покровителстващ кыца-
та и нейното домочадие. имот и до-
машни животни Явява се най-често
като змия, която не трябва да се
убива В противен случай фамилм 343
та ще бьде сполетяна от нешаспя
С. живее под кыцния праг или пол
oi нищего Затова тези местасе
смятат за свещенн При влизане m
булката в новия дом тя мажесми
и масло Прага и огнището, за да
умилостиви С. и да се приобщи п*
него. Появата на змия вкъшиоз
двора е знак за предстояща беда, и
СМЪРТ на някой възрастен членю
семейството Ако тази змия се убие
тя се погребва тържествено в двора
и на мястото. където е убита, както
и на гроба й в продьлжение на40
дни се наляг свети За С жените а
тавят храна и вино в ъглите на сп-
ита или на тавана. Те го канят сим-
волично на трапезаIа по времена
големите годншни празници (каде-
ните вечери срещу Коледа, Нова
годин,х и Богоявление, на Гер
I ЬОВДЕИ И ВГЛИКДЕН) В истова
чест всяка година се коли КУРБАН
край огнището (стопанова гозба.
СЛУЖБА, наместник. с шва. светеи'
Това става в деня на някой христиа-
нски светец, който наследява функ-
циите на езическия семеен дух-пок
ровител. В чест на С. на нивата, км
то според народните представи пази
посевите от г радушка и други при
родни бедствия, също се коли кур-
бан. известен като оброк. На него
селяните носят мляко, което остам’
на синора При оран в пьрвата браз-
да мъжете заравят парче от обредна
та пита и варения петел, както и
пьрвото боядисано червено велик-
денско яйце. Свой С. имат всичкн
водоизточници и всяко заровено
имане. На С на изворите. кладсн-
ците и реките се оставят даром -
пари или в краен случай конец от
дрехата Вярата в С. е непосредстве
но свьрзана със строителната обрез
СТОПАНОВА Г ОНА
< 5 PH AKAHI
ноет. При всеки строеж на кьша,
мост или друга страда в основиге се
коли мьжко животно Според отдел-
ни представи духьт на гова животно
става С на сградата.
•S Арнаудов, М. Студии върху бъл-
гарските обреди и легенди Т.2. С..
1972; Георгиева, Ин Българска на-
родна митология С.. 19X3; Спшче-
нова. Ж Южнославянски обичаи.
посветени на закрилника покрови-
тел. - В: Бьлгария в света от древ-
ността до наши дни. Т.2, С.. 1979.
Рл чко Попон
СТОПАНОВА ГОЗБА = НАМЕСТ-
НИК
СТРАСТНА СЕДМИЦА = Велика
НЕДЕЛЯ
СТРАТИР = Преображение
СТРЕЛИ Р Сирии заговезни
С"1РОЙН11ЦИ/ ( ВАП„\
СТРУВАНЕ = ПоМЕН
СТРУНКА = Сито
СТУПАН = Стопан
СТУПАНИТИ ПАРИ Р Имане,
Таласьм
СТУРНЕРДар
СТЪПА = Чутура
СТЯГ = СВАТБЕНО ЗНАМЕ
СУВИНДЕН = Софинден
СУВИЯ = СОФИНДЕН
СУГЕНИЦИ = Орисннни
СУДЕНИЦИ = Ориснини
СУРА ГИ = Кукери
СУРВЛКАНЕ - новогодишен наро-
ден обичаи, познат по цялата бъл-
гарска етническа територия и сред
българите, живееши извън нея
Независимо от регионалните и ло-
калните си особености, в отделните
етнографски области обичаят в ця-
лата страна е типологично единен и
едновременно с това типологично
равнозначен на коледуването. По-
добно на него С. се състои в обредно
обхождане на селишето и посещение
на домовете от трупа сурвакари (су-
рова! кари, < upeai кари, сурокници,
васи tuuapu), конто са ергени или
деца. Сурвакари ге поздравяват до-
макините. пожелават им здраве и
благополучие и получават от тях ус-
тановен от традицията дар Ергенс-
ката трупа (чета, koi, куда) сурвака-
ри. както и групите на малките сур-
вакарчета, са участнипите и в коле-
дуването. когато в селишето се из-
пълняват и двата обичая
Всеобщо разпространено е С с учас-
тието на децата (някъде само мом-
чета). на вьзраст от 4-5 до 10—12 го-
дини Пременени, с торбичка на
рамо. те носят сурвачки - откьр-
шени предния ден сурови прьчки.
най-често украсени според местната
традиция, конто са гехният основен
обреден атрибут. Рано сутринта на
Нова година, преди да тръгнат на
обиколка. те сурвакат - удрят с
пръчката по гърба домашните си и
изричат благословия за здраве и
плодородие, като започват от най-
вьзрастния. а след това сурвакат и
домашните животни. При обхожда-
не в групп по двата-трима домовете
на близки и родни ни сурвакарчетата
поздравяват със същото и по същия
ред. но на много места изпълняват
още обредни действия в Родолите
внасят вьв всеки дом речей камък и
го пускат в ОГНИЩЕТО; вСофийско
носят сноп сурови прьчки и вьв вся-
ка къща оставят по една, в Пловдив
ско чукат със сурвачките о крина с
ЖИ го и пожелават .да се ражда" и
да се люпят пилета; в Разложко
хвърлят сьчки в огнището и благое -
лавят .да се изкозят, иэагнят. изте-
лят от едно до хиляда" домашните
животни.. Децата получават дар:
кравайчета. сушени плодове и орехи,
наденица. дребни пари Много изс-
СУРВАКАНЕ
< А РВЛКЛНГ
ледователи смятат детското С. за
ло-късна форма на обичая
С. изпълнявано от ергени за женене.
е най-добре представено в Изт. и
Южна България. но се среша и в ня
кои западни район». За реда на об-
хождането. сурвакарската благосло-
вия (б.юженка. с мм, мо.штва. сор-
вак.ч) и приемансто на даровете се
грижи водачът на четата. а един от
момците - нагаре. трохобер. приби-
ра и носи подареното ергените са в
празнична премяна. закичени с кт-
ка. често със звънци на рънете. шия-
та и кръста. а в ръка с тояга от суро-
во дърво Обхождането започва след
полунош на празника Посешават се
всички домовс, особено тези, в кон-
то има моми за женене. но някъде се
обикалят само къшите на момкови-
те избрании» и годеници За чести-
тенето, благословните. песните
(обикновено те са коледарските)
дружината получава дар като на Ко-
леда (кравай. продукт». пар»), а в
домовете на сгодените моми техни-
те ергени получават ширен кравай и
варакосана китка или след обхожда-
нето ндват на гости, посрещанн като
..зетьове".
В Зап. България. вкл и зоната около
ятовата езнкова граница, масово е
разпространено С от маскнрани ер-
генски дружини: сурваскари, коае-
джине. джема tape. деди. дедици.
джа ма ut, бабугери. старин. стан-
ченари. бе мци. невеста, мечка и др.
По състав на обредните лица и
структура на обреда-игра този тип
С с предрешаване е успоредица на
източнобъл! арските пролетни ку-
керски обичаи (вж Кукери). Най-
многобронната част от дружината е
еднообразно облечена и маскирана:
костюм» от овчи И КОЗИ КОЖИ с ру-
ното навън. парцаливи дрехи. зоо-
Сурваскар
морфнн маски от кожа, картон, дър-
во. често оформени като иеобикно-
вено висока композиция от летвис
причудлива украса от пера, рога, ца-
ревични и парцаленн лентн. дорн
цели препариранн птиц» и дивеч;м-
дължнтелен реквизит са звънците на
кръста и тоягата от сурово дърво
Всяка дружина има маскирана трупа
начело със старец (деда. дедица)-
водач на групата, невеста (баба),
иаадоженец, девер, поп; някъде има
двойки мечка с мечкар. циганин с
циганка (носи бебе или е бременил
и ..ражда**). джа ма ia (камила) с
джама юр (камилар) и др При оби-
колката на домовете невестата рови
в огнището, пръека вода, разхвър-
ля; старецът имнтира с нея полов
акт; мечката гази домакините за
здраве; джамалата играе. лада мърт-
ва и се съживява. като я даряват сто-
паните; в двора групата с маеккте
под оглушителен звън играе спеши-
CVI'HAKAIII
го РВ АКИ
лно хоро с пристъпване и подскоии.
Домакините се огни ваг да огкраднат
невестата. за да си оситурят по-бога-
то плодородие Дружината получава
навсякъде даровс в хляб. продукти.
вино и пари. Срешата на две такива
сурвакарски дружини е лош знак и
често завършва с бой - побсдата в
него означава запазване на своего и
придобнванс на чуждото плодоро-
дие и късмет.
Определяло от народа като обичаи
за плодородие и здраве. С. при по-
задълбочен анализ разкрива старин-
ната си митологична основа С., как-
то и коледуването. се изпълнява
през Мрьсни IЕ дни - време около
зимния слънцеповрат. период на
преход в годишния природен цикъл.
На езика на митологията преходът е
хаос - нарушено е равновесието в
природння и човешкия свят, небсс-
ните и подземните сили са в сблъсък
и борба. в резултат на която трябва
да се възстанови световният ред
(космос). С., наред с коледуването, е
механизъм за преодоляване на хао-
са. а сурвакарите са посредниците
между хтоничното (демоничното,
злото) и света на хората (божестве-
ното. доброто). Самите те - ергени в
женитбена вьзраст. се намират в пе-
риод на преход към полово-възрас-
товата трупа с по-висок социален
статус - групата на женените. отго-
варяща на космоса, в коя го могат да
преминат само с участие в С. За тях
това участие играе ролята на посве-
тителен обрел, идеологически сро-
ден с ннициациите. За това говори
йерархичният ред и организацията
на сурвакарската дружина и целият
обрелен ход на С. Чрез тях младе-
жнте временно се отделят от се-
мейството си. за да усвоят знанията,
нормите на поведение, религиозно-
мигологичния и обредно-магически
комплекс на своя социум, да влязат
в досег сьс света на хтоноса и по-
койните предци, за да ..вземат" от-
там плодородието в неговия аграрен
и социален смисъл - с помощта на
сурвачката. житните семена, зоо-
морфната маска и облекло, фаличес-
ките действия, смъртта и възкръсва-
нето на камилата. раждането на де-
тето от бабата или циганката и др.
Гака сурвакарите преминават пътя
от незнанието към знанието и даря-
вайки соцналната общност посредс-
твом благословията и обредно-ма-
г плески ге си действия и атрибути с
всичко. което са натрупали по този
път. добиват правого на приобшава-
не. на встъпване в пълноправния и
състав чрез предстоящ брак (посе-
щение на моминия дом. дар с кравай
и китка. посрещане като зет) Ось-
щественият от момците социален
преход. конто може да стане само в
условията на природння, вселенския
преход. представлява едновременно
и средство за постигането, и резул-
тат от постигането на новия ред. на
възобновения космос, равнозначен
на плодородие, здраве. добро,
в Васи teea. М. Коледа и Су рва, С .
1988. 56-78 и посочената литерату-
ра; Габровски. М Преходът между
старата и новата година у българите
- В: Етнографски проблем и на на-
родната духовна култура. С , 1989,
12-49; Краев. Г. Обредното травес-
тиране по българските земи през
зимния календарей цикъл. - В; Об-
реди и обреден фолклор. С.. 1981.
146-171. Маргарита Василева
СУРВАКИ, Васйльовдеи, Нова го-
дина (I ян.) - празник. честван в
деня на св. Василий Велики, с който
народът отбелязва началото на но-
вата календарна година. Посъдър-
СУ ГВ AMI
«А PBACKAI'H
346 жанне обредността на С до голяма
стелен се покриви с тази на Бъдни
вечер и Коледа. Тона се определи
от схващанията за Мръсните дни,
н периода на конто попала i и двата
празника Срещу С за повечето бъл-
гари е впюрата кадсна вечерч По
традиция тя съшо е в семеен кры.
изобилии и със задължителнн блаж-
ни ястия - варена свинска глава (или
пача от главата и краката) от закла-
ното прели Коледа прасе; оыч лен
хляьс пластична украса и названия,
повтаряши коледните (най-често бо-
.чмшкг с кръст отгоре) или пита с
пара в нея(в западнобългарските
краища); баница с пара и белези в
нея (най-често малки дрянови клон-
чета с пъпки). предварително паре
чени на къшата. здравето, богатство-
то. домашните животни. отглежда-
ннте култури Едно парче от тази ба-
ница се прибира ..за св Богородица"
Останалите храни и действията на
трапезата са сыците. както на Бъд-
ни вечер
Представата за С като начало на но-
вата година обяснява връзката с
иниииалната магия, магията на
първия ден В Зап Българня се вяр-
ва. че ако по.1азншлП1 (първият до-
шъл в къщи) е момче, през годината
ше се родят повече мъжки агъниа.
теленца и др . ако е момиче - женс-
ки. Раносутринта най-възрастннят
мъж (или жеиа) сурвака всичкн в
семейството за здраве. удряйки ги
леко с ръжена или машата от oi ни-
щего. Особено характерно в контек-
ста на традипионните обичаи в пьр-
вия ден на годината е сурвакането.
познато в цялата етническа терито-
рия на българите В тези случаи на-
родната вяра залага на здравеносна-
та и продуиираща сила на желязото
и желязната клонка В този кръг
hiiit.it и многобройните. характсрш|47
за С I адания - по намерения в ба-
нты । а бе лег. по хвърлените в огъня
дрянови пъпки (или житии зърна),
чието подскачане предвещав.! здравс
и живот Някъде бележат бръшляно
ни листа, топят ги в папина с подл,
оставят я на стряхата досутрннта и
вярват. че свежото листо предвеша-
ва здраве. а у вяхналото - болеет
Чупяг орехите на трапезата и по яд-
ките им гадаят та живота на всекиго
Със С са свързани обичаи и практи-
ки за прогонване на злите силн. кон-
то бродят през Мръсните дни Бъл-
гарнте от Беломорска Тракия палят
голям <>( Ы( сред селото вечерта
срещу празника и го поддържат три
денонощия с вярата, че така ше про-
гонят П<>1 АНИТЕ. САМОВИЛИТЕ И
дру т и зли ду хове Сьщата функция
се приписва и на новогодишнитеер-
генски дружини, познати в Зап Бът-
гария (вж. Сурвакаш-. Русалии).
чиято обща насоченост. разбира сел
далеч по-широка На С се извършва
новогодншното моминско гадание
за женитба - ладу ване.
Bacu.ieea, М. Коледа и Су рва С .
1988 i М м-гасига Васи и на
О РВАСКАРИ Р Ку кт ри. Сурна-
каке
С\ РВА Ч КА, су ровакнииа. су рони-
на. сурна, су рокнииа, су ровиска, су-
ронншняк. ваен тичарка - свежо от-
кьршена дрянова (по-рядко Лескова,
черннчева, кру шова. с ЛИ Вова и др )
пръчка. с която су рвакарите удрят.
потупват - сурвакаш при нового-
дншното обхождане по домовете на
Сурваки «вж Сурнаканет В изра-
ботването на С и неините функции
са залегналн реднца вярвания и
представи от мнтологнчно естество
и механизмы на обредно-магичес-
кото въздействие
СУГВЛЧКЛ
CVI-ВАЧКА
Сурвичхи
Най-широка е употребата на дряпа
за С. Това се опира на осмислянето
му като символ на здраве. сила и
младост - той е най-якото растение
след чемшира и цъфти наи-рано
Наситена с митологичен смнсъл е и
ЛЕСКА ГА - популярен двойник на
змия га. атрибут на езическнге бо-
жества лечители. тя има хюничен
характер и несъмнена връзка със си-
лите и демоните на вегетацията.
болестите и тяхното лечение. До-
кат о дряновата прьчка се използва
обнкновено от деиата. с лесковата С
сурвакат главно ергени ге Прозрач-
на е семантика га и на черннчевага.
крушовата. сливовага. изобщо на
клонката от плодно дърво. която
трябва да предизвиква по имитати-
вен път плодовитост и здраве.
По форма С са две основни групп:
С - прьчка и С. - клонка. С. - пръч-
ка може да е рога ixa - с 2 или 3 рог-
чета на вьрха. може в горния си край
да е зацепена и застъргана, така че
ивиинте кора и дървесина да образу-
ват нещо като дървесна корона;
може да бъде гладка. II в грите слу-
чая. обаче. пръчката обнкновено се
нашарва чрез плитка резба във вид
на змиевидна спирала Когато С е
клонка. от срешуположните венки се
оформят I. 2 или 3 кры а. Посво-
бодните и захванатите в кръг клон-
чета се завързват разноцветии въл-
нени конин, панделки. пиекюли, на-
низи от пуканки и сушени плодове.
бобени зърна и чушки, житен клас.
малки кравайчета и много често -
..златна" или ..сребърна” монетка.
Тази украса отразява основння по-
минък в дадения район Цялостннят
образ на С. предизвиква асоциация
със световното дърво. Тя се подх-
ранва и от известния в Троянско и
Благоевградско обичай С. да се за-
бива в баницата на новогодишната
трапеза (сакралния център на дома
микрокосмос); стопаните съпрузи да
обикалят и докосват с нея домашни-
те животни. а после да я предават на
баба та. която първа изрича благое-
ловията си и дава на всекиго от до-
машните съшо да подържи С. и да
изрече пожелания га си
Според народните вярвания С. има
особено продуциратци свойства до-
сегьт с нея до хора, домашни живот-
CVI-EI ETH
<s ГОВНИ1ННК
ни и всичко живо по принципа на
контактната мат ия трябва да ги
дари едновременно със свежестта на
дивата природа (дрян, леска), свър-
занас хтоничното(златна или сре-
бърна паричка, змневндна спирала,
баба) и с плодове те на окултуреното
пространство (овощия, зеленчуци,
зьрна, семена, символ» на тъканнте
и облеклото) Изпьлнпла обредната
сн роля да възобновн порядька в
природния и човешкн свят (с образа
си. напомнят световното дьрво). С.
повече не се пази Но изоставянето и
унншожаването и след празника ста-
ва също по обредно-магически ред. с
конто отново се стимулира растеж,
здраве и плодовитост Жените късат
пытки от С., топят г и във вода и с
нея сн мнят косите на празника. за
да им растат и да са здрави; С. или
пъпки от нея се слагат вьрху курни-
ците и полозите на кокошките. за да
снасят яйца и да мьтят много пиле-
та; с трески от С. се прекадяват
пчелните кошери за много мед; С.
се хвьрлят на кръетопът. в реката
или се изгарят, за да се прогонят от
дома бълхите и др. Сама по себе си
С няма обредно-магически качества
и сила, тя ги придобива само в ръце-
те на сурвакарите
S Йорданова. Л. За народните сур-
вачки в Бьлгария - В ИЕИМ. XI,
1968,265-302; Bat имва. М Ко юда
и Сурва. С , 1988. 56-92; Етнография
на Бьлгария. т.111. 103-104; Добру-
джа. 308-311; Капании,206-207;
Дражева. Р Пирински край,
427-429; Ста ненова. Ж Пловдиве-
ки край. 251-253. Маргарита
Василева
СУРЕГЕТЕС = Зьелсурд
СУРОВАКНИЦА = Сурвачка
СУРОВИСКА = Сурвачка
СУРОВИЦА = Сурвачка
СУРОВИПН1ЯК = Сурвачка 349
СУРОКНИЦА = Сурвачка
СУРОКНИЦИРСурлакане
СУСАМНИЦИ Р Сирии таговез-
ии
О ХА КОЛЕДА = Малка Коледа
СУХА НЕДЕЛЯ = Суха неделя
СУША - според народните предста-
ви се дължи на извършен I рях или
на мд) ия В първия случай тяебо-
жне вьзмездие за нарушени крьвно-
ро дет вен и врьзки и неспазванена
нормите за сексуално общуванс С.
настъпва, когато в селото е заченато
нзвьнбрачно дете. когато девойка«
отдава на своя брат, баша или роде-
твеник При продьлжнтелно зэсуша
ване старите жени търсят да открия-
забременяла мома. която водят и
къпят насилствено в реката. С. нас-
тъпва. ако ,мъж и жена живеят заед-
но „без венчнло". ако в селотосе по-
яви развратница. Непочитанетона
някои християнски светци. между
конто св Итч и св. Герман, водил
същото наказание Според обшова-
лидните представи св Илия е госпо
дар на дьждовете, Ако хората ра-
ботят на неговия празник. той се
сърди и заключва дьждовните обла-
ци. В Североизт. Бьлгария се вярва.
че С. настъпва, ако се построй или
замаже фурната (пешта) в начатого
на май или срещу някой голям проз
ник - Г epi ьовден или Великден
Затова такава фурна се развали, а
материалите. от конто е построена,
се хвьрлят в река га. С е резултат w
магия, извьршена от тухларитссог
лед условията на техния занаят. Тм
като на тях им е необходимо сухо и
слънчево време, те заравят в земятз
живо магаре (котка или куче)с кра-
ката нагоре. Докато животного нс а
изрови. дъжд не вали. Твърде рази-
ространена е представата. че С. се
СЪГ.ОР
ГЪЬОТЛ
дължи на змей, който е стоили на
небеснага и подземната влага. В ре-
дина фолклорни сюжети змеят прс-
дизвиква С., когато селяните не му
дадат жертва - най-красивата девой-
ка. Повернето, че змеят заключва
дьжда. обуславя неговото обредно
прогонване извън пределите на зем-
лищею Обичаят е разпространен в
Северозап. Бьлгария и е известен
като гонене на змей. Точно в полу-
нищ на предварнтелно уречен и опо-
вестен от селския глашатай ден
всичкн момци се сьбират край река-
та и се сьбличат сьвсем голи Един
старец ги заобикаля с горяша слама.
за да „изгони дяволите от тях”. Пос-
ле момците се изкьпват групово в
реката и трьгват юли с геги и крнва-
ци.с тенекии и звьнци из селото
Спазвайки задължително ритуално
мьлчаннс. те обхождат всичкн
къщи. дворове и стопански построй-
ки. като размахват застрашително
орьжията си Вярва се. че по този
начин те ще изплашат змея и той ще
избяга от селото При С. се изпьлня-
ват и обредите Пеперуда, Герман
и Покрести (Кръстци, Носене на
крьста) Църквата организира моле-
бени и шествия, завьршващи с об-
щоселски курбан Против С кос-
ТЕНУРКИТЕ се обрьщат с краката на-
горе и в реката се хвьрлят заешки
глави.
S Маринов, Д. Избрани произведе-
ния. T.I.C.. 1981, Понов, Р Пеперу-
да и Герман. С.. 1989 ЪРачко
Попон
СЪБЙР. сбор - обшоселско тържес-
твено честване. посветено на митич-
ния дух или светец, който покрови-
телствува селишето и нет они те оби-
татели. Според езическите предста-
ви той е змей, смок или орел, пазещ
ЦЯЛОТО ЗЕМЛИЩЕ ОТ I РАДУШКА,
суша и болести Нарича се сто-
пам. смок синор.т.ч, ce.icKomo, сти-
ха, наместник и др Негов християн-
ски наследник е най-често светецът
патрон на месгната черква В мина-
лото при образуването на селишето
светецът покровител се е избирал от
родоначалниците на махалата или
по-късно от старейшините на селс-
ката обшност. Те запалвали три све-
щи. конто нарычали на трима свет-
ци Викали дете и го карали да взе-
ме една or свещитс. По този начин
бил определяй светецьт В случайте,
когато селяните заболявали от
чума или селото бивало сполетява-
но от бедствия, се смятало, че свете-
цьт е изоставил землишето. Тогава
старейшините избирали посьшия
начин нов християнски покровител
В деня на С в цьрквага се извършва
тържествена литург ия Присгигат
много гости и роднини от съседни
села В черковния двор или в бли-
зост до стар ОБРОК се коли голямо
мьжко животно, закупено с предва-
ри телно сьбрани от селото пари. То
се освещава и се вари в голям казан
Нарежда се обща трапеза, като вся-
ка жена носи обредни хлябове. От
курбана трябва да яде всеки. за да
бьде здрав и имотен през годината
До кьена вечер се пеят песни, играят
се хора, организираг се състезания
по борба или надо я г вания с коне и
коли. Место в нощта срещу С. болни
и недыавн хора преспиват в черква-
та на светена патрон с надеждата за
изцеление Пред нконата му оставят
цвята, пари и дарове
а Маринов. Д. Избрани произведе-
ния. Т. I. С.. 1981; Стаменова. Ж
Родови празници и обичаи. - В: Ет-
нография на Бьлгария С.. 1985, Т.З.
Рл чко Попон
СЬБОТА - ден, посветен на мьрт-
СЪЬОГНИК
Ч.Д1.Х
вите. мьртвешки, иьртъвски ден В
С се правят всички помени и за-
ДУШНИЦИ. Жените не бива да се
мнят и да nepai в С., защото сапуне-
ната вода дразни очите на мъртвите
в оня снят Забранява се кроенето и
шиенето на дрехи. защото онзи. кой-
то ги облече. ше умре. Родените в С
хора са надарени със свръхестестпе-
ни способности: те разгадават съни-
ща. разпознават млгьосници и
виждат демоничните сияй (ВАМПИ-
РИ. САМОДИВИ. гадасъми). Вярва
се. че чх мата и други болест и се
страхуват от хора и кучета събот-
НИЦИ С особена символика са наго-
ворено партените или бе пипе С.
(събогните дни от м март) През
тези дни стопанките не перат и не
простират бяло пране, не удрят с бу-
халки и не чукат в ЧУТУРА. не садят
бял лук (чесьн). за да не вали гра-
душка през лятото. според поверне-
те вампирите не излизат от гробо-
вете само в С. за разлика от КЪРТ 11-
ЦАТА, която се появява на повьрх-
ността на земята в С. преди изгрев
слъние. Според отделни вярвания
сьботниците могат да се превръщат
в змейове.
=? Георгиева Ив Българска народна
митология. С., 1983; Маринов. Д.
Избрани произведения Т.1.С.. 1981
Ра чко Попон
СЪБОТНИК - народно название на
човек, който е роден в събота. Спо-
ред повернето той е надарен със
свръхестествена способност да виж-
да и разпознава злосторните демо-
нични сили като вампир, самоди-
ви и болести (чума, холера. шар-
ка) Вярва се. че всички те не могат
да влязат в къшата на С. и да пакос-
тят там Хората, конто преследват и
убиват вампирите, са винаги С Ана-
логично поверие има и по отноше-
нне на някои домашни животни. ро- 351
дени сыт» в събота Особено попу-
лярен с несениият мотив за чумата.
която се страхува да влезе в дом. къ-
дето има КУЧЕ- С На особена почти
сред народа са конете и воловете С
Маринов. Д избрани произведе-
ния Т I.C . 1981 Ъ Рлчко Попов
СЪДБА - жизнен път на човека.
предопределен от орисииците. Те
идват през първата или третата нощ
след раждането и наричат какъвше
бъде животът на новороденото. Тях-
ната орисия не може да бъде приме-
нена дорн от Господ. Според пове-
рието има добри и лоши орисниин
Ако орисницата на човека е добра и
работлива. него го очаква благоден-
ствие. Върху С на човека влияят и
други фактори Той ше бъде богат и
щастлив. ако е роден нова Месечи-
на и в добьр ден Съобразиос мест-
ните традиции за добри дни се смя-
тат ПОНЕДЕЛИИК, СРЯДА, ЧЕЛВЬР-
гьк и неделя Родените на толям
християнскн празник са съшо шаст-
ливи. Вярва се. че ако човек е роден
на Великден, той е много праведен
Роденият в събота - СЪБОТНИК.е
предопределен да вижда злите сили.
да разговаря с мъртвите и да гадае
по съниша 11овсемсстное схваща-
нето. че вторник и петьк са лоши
дни и ако тогава се роди ДЕТЕ. то ше
бьде злочесто. Съшата С очакват и
родените пре» Мры ни и-дни. То-
доровата неделя и Русалската
неделя Те трябва да бъдат лекува
ни по магически начини, за да не се
превъплътят след смЬРП А си По
време на цялата бременност жената
спазва строго определена система от
забрани, за да повлияв благотворно
върху С на бъдешото си дете не
яде месо от заек и риг.а, за да не е
рожбата и сьс заешка уста или няма.
СЪН tьгмянки
не работи нито през Трифонците,
на Голяма Богородица и Симко-
II ОВД ЕН, за да не роди сакато лете и
др. Но време на раждането ьаьата
следи да не допре новороденото до
земята (да не го изпусне). *<с ше ста-
нс разбойник или блудница Ако де-
тето се роди с риза(ризница, було.
кошуля. последък, бабино платно),
то те е богато и шастливо. Отрязва-
нсто на пъпната врьв със сърп озна-
чава. че детето ше е работливо и
имотно.
S Етнография на Ьъл)ария Т.З.
1985; Капании. Етнотрафски и езн-
кови проучвания. С.. 1985; Маринов.
Д. Избрани произведения Т., I С..
1981. Пирински край. Етнотрафски.
фолклорнн и езикови проучвания
С . 1980.Рлчко Попон
СЪН - от митологична гледна точка
съответства на смъртта. В младеж-
ките обрели и обичаи с елементи на
инициация С. се тълкува като вре-
менна СМЪРТ на посвещавашите се,
след която те ше се сьбудят обнове-
ни и социализирани. С. представля-
ва своеобразно отиване на оня
свя г; доближаване до света на мър-
твите и прадедите. Мотивът за С на
героя е особено популярен във въл-
шебните народни приказки Героят
заспива (вкаменява се. умира вре-
менно). за да успее да преодолев на-
ложение препятствия и по този на-
чин да докаже годността си за
встъпване в брак В ежедневието С.
е едно от наи-разпространените
средства за предсказване на бъдеще-
то.
в Анчев, А Сънишата във фолклора
на населението от Сакар планина.
БФ кн.З, 1986; Парпу.юва, Л. Бъл-
гарските вълшебни приказки С..
1978; Пропп, В. Я Исторические
корни волшебной сказки. Л.. 1946
Стойнев, А. Българските славяни
Митология и религия С., 1988
'За Рл чко Попон
СЪРМЯНКИ = Нави
СЯНКА - I. Според тралиционните
народни схващания е двойник, пов-
торение (близнак) на човека и на об-
редно равнише изпълнява функция-
та на иегов заместител В богомиле-
кнте легенди Господ сътворил своя
съдружник дявола от сянката си
или от отражението си върху водна-
та повърхност. В ранно утро на
Еньовден българите наблюдават
своите сенки. образувани от първите
лъчи на слънчевия изгрев Ако те са
цели, това е знак за добро здраве
през цялата година Поверията.
евързани със стронтелнитс обичаи.
сочат, че когато в темелите на стро-
яшата се страда се зазида С. на чо-
век. то градежът е стабилен и граен.
С. на жертвата се измерва с конец,
конто се поставя в основите След
40 дни човекьг умира и С. му става
стопан или ГАЛАСьм. който пази
строежа. Тя остава на земята. тъй
като душата на зазидания не може
да отиде на небето Вярва се оше. че
нави те вземат С. на родилката и я
пренасят през морето В тези случаи
С. се осмисля като еквивалент на
душата на човека При някои маги-
чески народни лечения баячката от-
сича на три места със секира или
нож С. на болния, за да „отсече"
(премахне) причинителя на заболя-
ването.
2. Сёикн, сёиише, eeipoiimna, бута-
нец, жив, стихи, стнво - названия на
СТОПАНА И ТАЛАСЪМА - ДвМОННЧНИ
свръхестествени персонажи, конто
изпълняват ролята на пазители на
къши. мостове и водонзточници Те
произлизат от духа (душата) на за-
зидан в основите на строежа човек.
ТАИЛИ
I ЛК И И
Появяват се нищем като С. или жи-
вотно и плашат закъснелите по пътя
хора Според някои областни предс-
тавн С е злосторен дух, конто па-
кости на бременннте жени и ги кара
да раждат преждевременно. С бро-
ди до първи петли Плаши се от
огьн и светлина, от тамян. КРЪСТ и
молитва
S Маринов. Д Избрани произведе-
ния T.I.C . 1981. Попов, Р. Светин
близнаци в българския народен ка-
лендар С . 1991. ЪРлчко Попон
ТАВАН - едно от обнталищата на
митнчния семеен дух покровител на
дома, имота и стоката. На вески го-
лям годишен празник като Коледа
и ВЕЛИКДЕН стопанката оставя за
него парче от обредната погача. ва-
рено жито и чаша вино Вярва се
оше. че на Т. се крият и някои от
злосторните демони Там ношем
идва вампиры, който тропа и раз-
мества съдовете. Там в кошницнте с
вълна се крие чумата или баба
Шарка През мръсните дни на Т
ндват и караконджоли ге. За да
бъде запазена тази част от жилише-
то от зли духове. стопаните често
оставят на Т различии апотропеи.
Главата на закланото обредно мъж-
ко животно при започвансто на стро-
ежа на кьшата се оставя завинаги на
Т Там или на покрива се забучва и
главата на Васильовденския петел,
за да предпазва домочадието от зли-
ни и магии При завършване на пок-
ривната конструкция на всеки ново-
построен дом майсторите приготвят
специален дървен кръст (антропо-
морфен символ), окичват гос венци J53
и цветя и на него поставят подаръ-
ците за новодомшпе - кърпи. ризи.
чорапи и др Те произносят високон
съотвстнн благословив, с конто по-
желават здраве. дълголегне и благо-
получие на домочадието. Обредътс
познат като «икане на нов дом, рука-
не Вярва се. че дюлгерската благое-
ливня пази кьшата от злини.
в Генчев. Ст. Строители» обичаи и
обреди. - Векове, кн.2-3, 1974. Дрд-
жена. Р. Трудови празници и оби-
чаи. - В: Етнография на Българня
Т.З, С-. 1985; Маринов. Д Избрани
произведения T.l,С., 1981.
Рлчко Попон
ТАКИЯ - Благословия
ТАЛАСОМ, la iacbMHii. la.iacon (от
араб ulsem през тур telsem = тхчис-
ман, омагьосан предмет); сёнкя.сё-
нише, снизан, наместник - дсмони-
чен персонаж от низшата митология
на българите Представите за него
се обуславят от задължителната об-
редна практика да се принася жерт-
ва при строеж на къша. черква.
мост. КЛАДЕНЕЦ или чешма. Вярва
се. че ако в основнте на всяка страда
не е законен курьан. тя няма да
бъде трайна Мотивът за вграждане
на човешка сянка в гемелите е сред
най-популярните в българския фол-
клор Според представите Т. произ-
лиза от такава сянка. Обнкновено
майсторите измерват сянката на чо-
века (или на неговата стъпка) с чер-
вен конец, който зазиждат в осно-
вата на строежа След 40 дни пост-
радалият умира и душа! а му се
превръша в Т. - ношен демон, който
живее в пос тройка та и я пази от зам-
ръкнали пътници. Т. е невидим дух.
сянка в бели дрехи; млада невеста
пли някакво животно -овен, вълк,
КУЧЕ. ЗМИЯ. ПАТИ11А. МИШКА.
ТАЛАСЪМ
I ллеон
Нощно време го чу ваг да стене н
плаче, да вика, да пее или да свири
на канал Не бива да му се отюваря.
аашото в г акъв случаи човек загубва
зрението или слуха си Г. се бои от
светлина и огьн, от песента на пър-
вите петли и от хрнстиянските атри-
бути молитва, крыт и тамян Съх-
ранени са много предания за мосто-
ве и сгради. в основнте на конто
майсторът е bi радил сянката на
младата си невеста (напр легендите
за Кадиин мост кран Кюстендил и
за Троянов град кран Хисаря).
В друг кръг от представи Т вьзник-
ва в резултат на клетка или магия,
прилагани при заравянето на богатс-
тва или пари в земята Тези пари
българите наричат ступанити или
клети (прокълнати). Те се пазят от
Т. и ако някой ги нзрови. ще умре
Т„ конто пази имането. с най-често
животно. Ведньж в годината-сре-
щу Коледа. Водипи, Гергьовден
или Еньовден. тон се явява точно в
полунощ като синкав пламък Ако
човек внди този пламък и хвърли
дрехата си върху него, имането из-
лиза на повърхността и може да
бъде лесно открнто. Тогава върху
мястото се изеипва поганска nene i
(пепел, събнрана през Поганите
дни от Коледа до Богоявление).
за да се разберс какъв е Т. на имане-
то. Ако на следващия ден върху пе-
пелта има жнвотинска стъпка. това
означава. че Т. е животно и иска за
курбан също животно. Ако стъпката
е на човек. жертвата трябва да бъде
човешка Към средата на XX в
представите за Т. постепенно изб-
ледняват и се сливат с тези за вам-
пира и дявола.
•S Арнаудов, М. Студни върху бъл-
гарските обреди и легенди. Т.2. С.,
1972; Георгиева. Ив Българска на-
родна митология С.. 19X3. Мари-
нов. Д Избрани произведения T.I,
С.. 19X1 Ч Рлчко Попов
ТАЛСОН = Таласьм
ГАНАСОВДЕН = Аганасовден
TAHI РА - върховен б<и на прабьл-
гарите и едннственото им божество,
чието съществуване е установено
сьс сигурност. Името му е спомена-
то в един от Мадарските надписи на
хан Омуртаг - Тсс/ура (N 6 по кор-
пуса на Бешевлиев) Тук се предлага
реконструкция по наличните домаш-
ни източници за структурно извеж-
дане на неговнте характеристики,
обособени в две направления - по
атрибут»! и по функции Такова изла-
гане на материала не е едннственото
възможно. но в случая е за предпо-
ч и тане. тъй като налага конкретен
анализ и предпазва. поради оскъдни-
те сведения, от абстрактни класифи-
каиии. конто могат да бъдат локали-
зирани към различии обекти Освен
на прабьлгарите Т е върховен бог и
на други тюркски народи Неговото
име многократно се споменава в ор-
хоно-енисейските надписи на древ-
ннте тюрки от VI-VIII век I Тенгри,
Tengen у буряти. Tengri у калмики,
Tangere у татар»». Tangara при якути.
долгани. Тура у чуваши е все със
значение ..небе", сходно с китайско-
го гянь.небе Небето Т са почитали
хуните. принасяли са му жертва,
както и реднца хунски народи по-
късно - сянбийци. жуан-жуан, хойху,
тугю.
А три бути: I. Мъжко божество. В
много от прабьлгарските каменки
надписи се употребява стереотипна-
та византийски формула „от Бога
владетел" - бе/ Отои apxrav която
посочва. че божеството е от мъжки
пол. Употребата на тази формула не
означава. че съдържанието и се от-
ТАНГГА
ТАНГГА
354 нася за християнския Бог. тъй като
тя е просто заемкаот Византия, по*
ради това. че тогава грьцкияг езнк
имал международна употреби, както
татннският и по-късно старобългар-
ският(църковнославянскнят) Тя
следователно е израз на прабългарс*
ки езически представи и се отнася за
върховния бог на прабългарите Зас-
видетелствана е в надписи №6. 13.
14. 15. 57, 58 (номерацията тук и по-
долу е по корпуса на Бешевлиев)
Мъжкият характер на Т е отразен и
в орхоно-енисейскнте надписи, напр
паметника в чест на Кюл Тегин
изобщо в повечето мигологин и ре-
лигии небссният бог е с мъжко нача-
ло - ПЕРКОС и Збелсурд у траките.
Перун и Свентовит у славяните,
)евс у гърците Тор у скандинавски-
те народи и много други паралели
Това идва от представата за пораж-
дашата сила на небето. горната част
на сне тонною дърво като архети-
пен космологически модел - то дава
светлина, топлина. опложда земята
чрез дьжда. за да може тя да ражда
Показателна в това отношение е
древногръцката легенда за Зевс, кой-
то. превърнат в златен дъжд. оплож-
да Даная
я) Антропоморфно мъжко божест-
во Има основания да се предполага.
че Т по времето на Първата българ-
ска държава и по-рано - в местожи-
велищата на прабългарите ва север
от Кавказ и около Каспийско и
Азовско море, е вече в антропомор-
фен облик МОже примерно да се
периодизира развитието на понятие-
то ..небе" - Т на три етапа. без да се
прави локализация по време: I - Т.
само като небе, одушевено небе, II -
Т. като божество и по-късно върхо-
вен бог за тюркските народи; III - Т
като антропоморфно божество. Ве-
роятносгта за такова изменение на 155
съдържанието на думата ..небе" идк>
от общага схема на развитие на обо-
жествените същности у древните на
роди от одушевяването на конкретен
обект до неговото антропоморфизм
ране То се появява при по-висока
степей на общокултурно развитие,
когато са надмогнати първоначалии
те форми на религията. човекът вече
разбира своята обособеност. частим-
на противопоставеност на природа-
та, осъзнава се следователно в ня-
каква степей като субект и вижда бо-
говете си със своите собствен» ха-
рактеристики В хазарским хаганат и
в Дунавска България ханът е обо-
жествяван. което посочва антропо-
морфння вид на божеството, Упот-
ребата на византийската формула
„от Бога владетел", която сама по
себе си се отнася за антропоморф-
ной християнскн бог. показва. четя
е отговаряла по своя смисъл на пра-
българските представи за Т
2 Невидим В надписа от Филипп сс
казва: „Който търсн истината. Бог
вижда. и който лъже. Бог вижда На
християните българите направила
много добрини и християните ги
забравиха, но Бог вижда". (№14)
Тук. както и по-горе. се употребява
един типичен християнскн и визан-
тийски израз - „бог вижда". но той.
както личи от текста, се отнася до
прабългарския бог. което ще рече,
че изразът се използва поради упот
ребата на гръцкия език. „Бог вижда
показва освен съдната функция на
върховния бог Т още и това. че той
е невидим, скрит, табу за вярващи-
те. Неговата невидимост. особено к
етапа на антропоморфизирането м>
не противоречи на факта, че е бил
изобразяван по различен начин -
чрез разнообразии символи. кагор

ТАНГГА
I АШТА
сункн. скулптурни изображения или
АМУЛЕТИ. Изобразяванего на бога е
начин за неговото символнзиранс. за
сетивното му вьзприемане. а нс оз-
начава. че това е самият бог. В про-
тивен случай всеки иегов атрибут би
трябвало да бъде самият бог. В най-
примнтивните религиозни вярвания
това наистнна е така, то идва от ми-
гнчното отъждествяване на дума и
предмет, на изображение и съшност.
но в по-развитнте религии, както е
било при прабългарите. се разграни-
чава изобразяванего на бога от са-
мия бог Висшият бог следователно
е скрит. невидим за вярващите в ав-
тентичността на собственото си би-
тке и екзистенция. Той е отвъдният.
висшият свят, който е непостижим
за тях. за реалния им живот Т е
„горе", той е небесно божество, а
вярвашите са „долу", на земята Той
следи земните дела, но ги следи от-
внсоко. не участва пряко в тях.
скрит е за техните изпълнители. С
него обшуват само в определени мо-
ментн ханът като първожрец и веро-
ятно други служители на култа. За
всекидневния живот той е табу,
нещо свято, с което не може да се
общува непрекъснато (ср. с третата
Божия заповед, да не се споменава
напразно името на Бога - Изх. 20:7).
Това е също типологична представа.
която подчертава свешеността на
култа. неговата разлика и обособе-
ност от светского. Интересно в това
отношение са данните за свещени
цареубийства у хазари и прабълга-
ри. например убийство™ на Диценг.
Ханът като наместник на Т. на земя-
та е свешена особа, той е табу за
своите подвластно. Той изпълнява
пряко волята на Т.. слива се с него в
земния живот и затова. когато става
неспособен да изпълнява волята на
бога, бива премахван насилствено.
Това е характерно за много народи в
ранните стали на развитие. Данните
засилно развит култ към хана в ха-
зарски я xaianai показва г. че той е
бил олицетворение, превъплъшение
на невидимия бог.
3. „Горс" капюопозицич на „do.iv".
Това е прост ранет вена локализация,
която е вьншен атрибут на бога Че
Т. е свързан с „горе", личи от небес -
ния му произход. Той е бог на небе-
то и се противопоставя на земята и
подземния свят, конто в това отно-
шение за него са .долу" Тези най-
обшо три етажа на вселената образу-
ват вертикалния модел на света и са
обединени от дървото на света, arbor
mundi - типологична представа. коя-
то с различии изменения се среша у
всички древни народи Връзката
между горния и средним етаж на все-
лената се осъшествява на високо
място. възвишение, скала. Тук тряб-
ва да се търси обяснението. защо
Мадарските екали са избрани като
култово място. От тях прабългарите
най-добре са обшували с Г., прибли-
жавали се до него, до небесната му
съшност. извършвали са жертвопри-
ношения. Локалиэацията „горе" е
обикновено постоянна характерисги-
ка на върховнитс богове Гака е и
при християнския Бог и в такъв ас-
пект може да се разглежда използу-
ваната формула „От бога владетел"
при прабългарите. Тя показва. че
властта е дадена от висшата инстан-
ция. от небето. от върховния бог В
древнотюркските надписи в чест на
Кюл Тегин небето. т.е. Г., богинята
Умай и свешената родина (земя-
вода) - Йер суб. когато се спомена-
ват заедно. са в тази последовател-
ност - според мястото им по верти-
кала и неговата важност.
тЛнгтл
TAHI1-А
4 Светлина. Т. - небето е протнво-
поставено на земята. както светли-
ната на тъмнината. Слънчевата свет-
лина. която идва от небето. дава
възможност за живот на земята. Т е
небесно божество и светлината е не-
гов атрибут, по-древен от представа-
та за Т като антропоморфен бог
Доказателство за това са множест-
вото слънчеви амулети. открити в
ареала на салтово-маяцката култура
и в Дунавска Бьлгария
5. Сльнце. Слънчеви те амулети и
нзображенията на Слънцето в ант-
ропоморфен облик, открити в 11лис-
ка. могат да се свьржат с небесного
божество Многобройните соларнн
знани - розета. слънчево колено,
свастика, триквестер. пантаграма.
хексаграма. показват обожествява-
нето на небесного светило и дават
основание да се приеме, че то е ат-
рибут на вьрховния бог Връзката на
небесния бог със слънцето. както и с
гърма и мълнията има множество
типологиями паралели у древните
племена и народи
6. Коч Има много основания да се
твьрди. че коняг е атрибут на Г
Характерно за древните представи е
и отъждествяването на небесния бог
с коня. Конят става символ на небе-
то и слънцето. а в скито-сакския
свят - близък. дори сроден с тра-
кийския - е приемам и като зоомор-
фна инкарнация на царя, замествал
гое в култови действия и изображе-
ния В ареала на салтово-маяцката
култура са открити различии видове
изображения на кон и конник, конто
определено се свързват с небесния
бог. Това са различии по форма и
направа амулети. конто символизи-
рат, слънцето, небето, светлината и
Т Изображения на конник, който се
свьрзва с Т.. има и от Дунавска Бьл-
гария Като доказателствоза врьз- 57
ката на коня с Г. може да служи и
екалното изображение - Мадарския
конник Неговата връзка с вьрхов-
ния бог на прабьлгарите и нзобшос
култа се подчертава и от това, чесе
намира в прабългарско култовосре-
лише Почитта към коня е широко
разпространена сред номадските иа
роди, включително тюрките. и това
е лесно за обяснение Конят е бил
стопанско и преди всичко военно
животно, което е прякосвьрзанос
военната функция на Т Тюрките са
отглеждалн спецнално коне за вой-
на. конто са били табу, и престъпва-
щият тази забрана е бил наказван
със СМЬРГ. Доказателство за виста
та сакрална значимост на коня и от-
ношението му кьм военната функ-
ция на Т. (а това е основна функция
защото за древните народи, особеж
за номадите. войната е била почти
постоянно състояние. начин да се м
пази етносът от чужди народи и пос
тоянна органнзираща племето сти-
хия) е и (вползуването на конската
опашка като военно знаме от пра-
българите. Конската опашка туке
символ на Т. като небесен воин, кат
воин-конник, тя е мистичната връзк.
с вьрховния бог. оснгурявашапобе
да на неговите воини
7. Орел. Орелът с бил отначалото-
темно животно, но по-кьсно символ
на Слънцето и небесного божество
за много средноазиатски народи
Преди класическия период орельте
атрибут и на Зевс за древните гърии
Неговата сила и мош е символизм-
рала мъжкото начало на небето В
едно изображение от Преслав е на-
рисуван орел, обърнат кьм КРЪГ.С
вписан в него крьст, ясен символ н.
Слънцето. Това дава основание да с
предполага. че преди антропомор-
тангра
ТАНГРА
фнзирането на Т. орслът е бил един
он неговите символи. а след това не-
гов атрибут, който е изразявал мош-
та му.
От изброенитс селем атрибута на Т
/, 1л и 2 могат да се определят като
вьгрешни, иманентно присъши на
него, а останалите - като вьншни,
странични. допьлнителни по отно-
шение на сьшността му
ФУНКЦИИ: / Воепни Военните
функции в пантеоните на древните
народи заемат обикновено пьрвото
място. Запазването на обшността в
древните времена е зависело предн
всичко от военния успех Това се от-
нася особено за номадските народи,
конто при неуседналия начин на жи-
вот е трябвало почти непрекъснато
да воюват Тази традиция се залази-
ла и по-късно. при преминаването на
уседнал начин на живот В надпис от
времето на хан Крум се съобшава за
военните успехи, конто са станали
благодарение на бога: „И брат му не
го забравн и излезе и Бог му ладе и
той опустоши следните места и кре-
пости Серднка, Дебелт, Констан-
тин. Вирсиникия. Адрианапол"
(№2), В надпис на Омуртаг по повод
изграждането на стан на река Тича
има следното пожелание: ..Нека бог
удостой поста вен и я от бога архонт,
като гази добре с крака сн императо-
ра ..(№57). Тези надписи определе-
но показват военната функция на Т .
това. че той е покров и те лет вал воен-
ните дела на прабьлгарите
2. Съзидате.1на, спюпанека. В до-
машните изворн няма данни за Т
като творец на целия свят, като сьз-
дател на небето. земята и хората. Но
несъмнено е. че той като висше бо-
жество създавал и узаконявал вьз-
можността за запазване и развитие
на обшността, дарявал споите подв-
ластни с успех Липсват преки данни
и за негови стопански функции като
покровител на отделни страни от
живота на прабьлгарите Но по един
от надписите на хан Маламир се
сьди. че Т покровителствал строи-
телството. По повод построяването
на „водоскок" от кавхан Исбул в
надписа е отбелязано: ..Нека бог да
удостой от бога архонта да преживес
с капкана Исбул сто години" (№58).
За съзидателна функция свидетелст-
вува и позоваването на бога при все-
ки случай на успех, както е напри-
мер в строителните надписи - №56.
57. а и другаде
J Юридически Всьшност това са
няколко функции, конто са близки
помежду си и могат да се приемат
като израз на правораздаването от Т.
Разбира се. определянето на функци-
ята като юридическа е условно. Пра-
бьлгарите не са имали такова разви-
то правораздаване. каквото е извест-
но за епохата на класическата древ-
ност.
а) Спранед шво< т За тази функция
се сьди по надписа от Филипп: ..На
християните бьлгарите направиха
много добриии и християните ги
забравнха. но бог вижда" (№14).
Както и по-горе, независимо от това.
че тук е употребена византийската
формула „Бог вижда". иялото съ-
дьржание на надписа внушава изиск-
ването за справедливост и оше. че
бьлгарите и бьлгарският бог са
справедлив!! за разлика от византий-
ците и техния бог.
б) В шдееме съдбите на хората. Т. е
вьрховно божество, което управлява
целия живот на обшността. Затова
той владее. разпорежда се със съд-
бите на хората в зависимост от това,
кой изпълнява нравствените и оби-
чайноправните задължения и кой не
ТАН! ГЛ
iahiгл
358
Добр и те топ поощрява. лишите на-
казва „Конго търсн истината, бог
вижда и конто ль же. бог вижда"
(№14). Всичко е вьв власгта на Г
Такава представа е нещо обнкновено
за арханчните общности и древните
народи Гя е начин да се санкциони-
ра чрез божеството всяка проява. ко-
нто нарушава нормалното по тради-
ция като заодно с това е естествен
регулатор на човешкнте взаимоот-
ношения Г разполага с живота на
хората, тон е естественият, а и све-
шен такой, по който те се раждат и
умират Хората са във власгта на не-
говага возя и тя определи живота
нм.
в) Покропите.и пшена. Тази функция
е характерна за всяко божество То
се грижи за тези. конто изпълняват
неговнте заповеди, помага нм и ги
напътства в действията нм. Така
тюркската богиня Умай покровител-
ства жените, женското начало, пло-
дородието В политеистичните ре-
лигии всяко божество отговаря за
даден вид човешка дейност При мо-
нотеизма богьт покровителства като
цяло живота на вярващите, а отдел-
ил негови страни се поемат. както с
в хрнстиянството. от различии све-
тив В прабългарските строителю!
каменни надписи има пожелания.
конто показват покровителственото
отношение на Т.: „Нека бог да го
удостой да прожнвее сто години"
(№56); „Нека бог да удостой поста-
вения от бога владетел..." (№57);
„Нека бог да удостой от бога архон-
та да прожнвее заедно с капкана Ис-
бул сто години". (№58). Пожелание-
то за стогодишен живот се среща
често и в еиисейските надписи на
тюрките.
г) Внушава страх. В началните фор-
ми. както и при по-развитите рели-
гиозни вярвания божествата налата|59
определени норми. конто трябва да
бъдат спазвани Престъпванетона
правилото води до наказание, а на-
казан него поражда страх от божест
вото В един от прабългарските над
писи се казва „А на останалите кре-
пости бог даде ( внуши) страх и те
(гърците) г и напусната и избягаха"
(№2) Макар че и тук е използувана
визан шнека акламация, несъмнено
е. че българския! бог е този. конто
внушава страх. Т. хвърля в страх вв
зантийцитс и осигурява победа на
българите.
<)) Наказван)а Всяко неизпълненпе
на заповедите на божеството се сан
кционира чрез наказание С товасе
запазва статусы, свещенатасилана
бога, без която той не би бил божес-
тво. Тази функция е пряко евързана
със страха от бога и с неговата наг-
раждаваша функция Почти във
всичкн писмени паметницн назрев
ните митологни и религии може да
се открие наказ ваша га сила на бо-
жеството. По-късно тя е широко от-
разена във фолклора на народите
Така цитираният вече прабългарскн
каменей надпис №2 показва. че пра-
българскнят бог наказва византин-
ците с поражение за тяхното клетво-
нарушение Богът „не забрави тази
страна, откъдето излязъл бешес и«
лата си войска и беше изгорил на-
гните земи сам старикът император,
плешивият. и завзел беше всичко.к
беше забравил клетвите. и нзлезе
срещу него владетелят Крум, за да
вогова.. и отиде. за да ... опусто-
ши ." По надписа от Филипп съшо
се съди за способността на Т. да на-
казва - тон вижда неправдите на вн-
зантийцитс и ги наказва. като даря в.
с победа българите (№14). Омилос-
тивяването на Т. е евързано както
IЛ HIPA
ТАНГРА
със страха от него и желанието за
успех, така и с предпазване от наказ-
ващата му сила. За омилостивяване
на върховния бог се съди по данните
за жертвоприношения, извьршвани
в чест на Т. (№6). В древнотгоркскн
надпис на Тонюкук се вижда как Т
наказва по най-жесток начин прес-
тъпването на неговата воля Той на-
казва с нещастие пел и я тюркски на-
род.
е) Награждавтца. Обратното на на-
казанието е натрадата; при послуша-
ние. нзпълнение волята на божест-
вото. то награждава своите подвлас-
тни Така Т. дарява българите с по-
беда - надписи №2 и 14. Гази функ-
ция личи и от т. нар. триумфални
надписи - от №16 до 40 Макар че в
тях не се споменава името му. побе-
дата е свързана с него, както и наг-
радата за добре нзвършения труд в
строителните надписи от №55 до 58.
4 Сыцинска религиозна функция
Дори и да са съществували други
божества у прабългарите(напр има
податки за женско божество). Т
като вьрховно божество е въпльша-
вал различии функции Уснленият
процес на монотеизацня е определял
поемането от върховния бог на всич-
ки главно страни от живота на общ-
ността. разделено най-общо в чети-
ри насоки военна. стопанска. юри-
дическа и религиозна, култова Това
са четирн аспекта на социалното съ-
ществуване, конто осигуряват запаз-
ването на обрщостта: нейната неза-
висимост; развнтието на стопанския
живот - животновъдство, земеде-
лне. занаяти. търговия.организира-
нето на социалния живот; позовава-
нето на върховния бог като виста
инстанция, която покровителства
народа. Последната е сьщннската
религиозна функция на Т.. вярата в
него, изразена чрез определени кул-
тови действия. Тя е отразсна най-
ясно в надписа. намерен под скалите
на Мадара ..Кан сюбиги Омуртаг от
бога владетел ... беше и направи
жертвоприношения на бога Тангра
.. ичиргу (колобьр')...*‘(№6) Как-
то съобшава Неизвестният автор,
извьршените жертвоприношения от
хан Крум при похода му към Цариг-
рад пред стеннте на града вероятно
съшо са били отнесени към върхов-
ния бог. покровител на военнитс
дела (PGr.CVIll. col. 1017 = 1 ИБИ.
IV, с. 20) Като подфункция на рели-
гиозната е гадателната и трябва да
се предполага, че тя съшо е била
присъша на Т.. но определени свиде-
теле тва за това няма За нея може да
се съди по данните за шаманмзъм у
прабългарите. както и от много раз-
пространеното сред древните наро-
ди. вкл. средноазиатските. гадаене
по вътрешностите на определени
животни Като подкрепа на религио-
зната функция на Г. могат да служат
и тези предмети и изображения, кон-
то са свързани с него и конто по
един или друг начин изразяват сак-
ралното отношение към върховния
бог.
Изброените атрибути и функции на
върховния бог на прабългарите Т
дават описание на неговнте характе-
ристики върху основата на същест-
вуващите предимно домашни източ-
ници. Те представят мястото и роля-
та на божеството в социалния живот
на прабългарите. определят негово-
то изключително значение Т. е ти-
пично вьрховно божество с небесен
произход и мьжко начало, което е
придобивало постепенно в съзнание-
то на прабългарите антропоморфен
облик То е божество на светлината
и Слънцето и за негови атрибути
ТАРЛЛГЖ
Г АВТОР
могат да се приема: коня: и орельт,
а вероятно и други животни Но ана-
логия с родствсните на прабългарн-
те сувари може да се предполага. че
негов атрибут е и високо и здраво
дърво. което символизира дьрвото
на света. Т като цяло opi анизира и
верския и социалния живот на пра-
българиге Той поема основните
функции на социалната у ре лба. гри-
жи се за запазването и увеличаване-
то на етноса. за неговото стопанско
развитие, санкционира вътрешния
ред и взаимоотношенията в общ-
носгга. обект е на внеш култ и рели-
гиозно преклонение Всичко това го
представя като висше божество на
религия в усилена монотеизация
5 Малов. С Памятники древнетюр-
кской письменности М.-Л.. 1951.
Плетнева. С. От кочевий к городам.
М.. 1967, Овчаров. Д Средновеков-
ни рисунки от Пл иска и Преслав С.
1982. Бешен шее. Б Пьрвобългарски
надписи С., 1979; Спюйнев. А. Све-
тогледът на прабьлгарите. С.. 1985.
Ъ А на ни С топ НЕИ
ТАРАЛЕЖ - според повернето най-
мьдрото и умно животно, заради ко-
ето е наречено от народа стара
вяра. В популярная фолклорен мо-
тив за женитбата на Слънцето на Т
е отредена водеща роля Единствен
той от всичкн животни не отишьл на
Слънчовата сватба. а останал скрит
в дупката си Дошли сватбарите и го
намерили да стой пред купчина ка-
мъни На въпросите им Т отвьрнал,
че се опитва да иэяде камьннте. тьй
като след Слънчовата женитба ше се
народят оше много сльнца и ще из-
горят всичко на земята; ше останат
само камъни По този начин Т поп-
речил на Слънцето да се ожени, а в
знак на благодарност то го дарило с
бодли, за да може да се пази от оста-
налите животни. Според вариант на |
разказа от Южна Тракня Т се наз-
вал Тодор и като отишьл на сватба-
та на Слънцето. поставил пред мага
рето сн купчинка камъни Вярвасе.
че Т не остарява никога. зашотосе
храни само с трева. Той е много му-
зыкален и развива бодливого си къл
бо само под звуците на кавал или
ганда Месото и кръвта му се упот-
ребяват в народната медицина. С из-
горено месо се налагат гнойни рани,
а кръвта му се пне при анемия
'= Вакарелски. Хр. Бит и стик натра
кийските и малоазийски българи
4.1. С . 1935; Маринов, д Избран
произведения. T.l. С.. 1981.4
Рачко Попон
ТАРТОР = Дявол
ТЕЖКА ЖЕНА = Трудна жена
ТЕНЕЦ = Вампир
ТЕРЗИИ = Звезди
Т1П OP Р Оброк 2
ТИФЕРИЧ = Кумово дрыше
ТОВАР = Дар
ТОДОРИЧАРИ Р Тодоровден
ТбДОРОВА НЕДЕЛЯ. Тулурска
неделя. Туду рина. Грнмнрна нелёля
Гладна нелёля. Черна неделя, Глум
неделя. Суха неделя, Луда нелёля.
Кукерска неделя - седмицата от
Сирии заговезни до Тодоровден.
пьрвата от Великденските пости В
народните представи Т. и. е период
опасен за здравето на хората. за
приплода и реколтата. На много
места в Изт. Бьлгария се смята за
хаталич (лота) седмица; в Плевен,
ко и Ловешко вярват. че е „разпу-
ловна" (нечиста) и ношем ходят
ГАЛАСЬМИ. КАРАКОНЧОВЦИ. ,£В.
Тодор на бял кон и баба Тудорица".
в Елховско има вярване. чс който «
разболее през Т. и., не може да быт
излекуван, в района на Странджасс
свьрзва с повернето. че „глухиятТг
ТОДОРОВА Ilf .If Iя
ТОДОРОВА! II
дор" причинява глухота и изсъхване
на хора н посеви С рент се и вярва-
нето. че ако пиле, излюпено от сне-
сено през Т н. яйце, прескочи мерт-
вец. той се превьплы ява
Тези схващания пораждат множест-
во забрани и отчасти обредни дейст-
вия, спазвани главно от жените Ве-
чер не закъсняват навън, момите не
правят седенки, за да не г и срещне и
нм напакости св Тодор; не се пере с
бухалка, не се оре и сее за предпаз-
ване от трем и градушка; не се на-
сажда квачка. за да не се излюпят
пилета с недостатъци (Средна Сев
Бьлгария, Пловдивско); не се рабо-
тяг дрехи за МЬЖ (Разградско. Кюс-
тендилско). нс се вари вода и не се
меси хляб с квас, за да не се явят
червей по житните храни (Кюстен-
дилско); не се пере и не се сушат
дрехи за предпазване от глухота и
изсъхване (Странджа). Т. н. е свър-
зана у всичкн българи с най-строг
пост (вж ТРИМИРЕНЕ).
Представата за Т н. и последиците
от неспазването на обредните забра-
ни са отразени в многобройните наз-
вания на целия период и на отделни-
те дни от седмицата Чио поне-
делник. Песи понеделннк. Куке-
ровден е свързан с обредни практи-
ки за предпазване на хората. ..леку-
ване" на кучетата от болестта ьяс и
с кукерските игры На места в Доб-
руджа. Странджа и Югозап Бьлга-
рия се тачи в чест на мншкнте. В
Добруджа палят огьн и гонят змии
и ГУЩЕРИ; някъде пекат малки хлеб-
чета с форма на змия - змиюрка, ко-
нто се изяждат от хората и добитъка
за предпазване от змийско ухапване
Лош, черен, сух, глух, усовски ВТОР-
НИК се смята за най-лошият от
всички вторници през годината.
Смята се, че роденият на този ден
ще бьде нешастен Тачи се за пред-
пазване от < । ша. глухота и устрел.
Луда, Трих/ирна. Преговя.ш сряда
се празнува за предпазване от лу-
дост. В източнобьлгарските райони
завършва строгня гридневен пост:
тримирнлите се комкат в църква и
канит близки на трапеза в дома си
На Вьртоглав ЧЕТНЫ'! ЬК, Въртоло-
ма жените не навиват прежда, не мо-
таят мотовилка, не вьртят чекръка.
за да предпазят хората и овцете от
въртоглавие От прекаден хляб раз-
дават. слагат в кърмилото на доби-
тька и една част прибират. за да ле-
ку ват с нея през годината ..шемет".
Шамотен ПЕТЬК се смята за един от
дванадесетте най-лоши петъка през
годината Жените не се мнят, не се
решат и не похващат вретена. Събо-
тата отТ.н.е празникьт Тодоров-
ден. който дава името на целия пе-
риод.
Г н, се смята за ..сестра" на Русал-
ската неделя; третата им сестра
била Мрынапш неделя след Коле-
ДА. Празнапш неделя спел Велик-
деи или Средпостната неделя
Тази представа се основава на еднак-
вите или сходни забрани и апотро-
пейни мерки, свьрзани с тези перио-
ди. Т. и в митологичното мислене
бележи време на деструктивност.
когато хтоннчният персонаж в обра-
за на св Тодор и други сили на от-
вьдния свят са между хората.
•а Маринов, Д Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи - В Изб-
рани произведения. T.l.С.. 1981,
507-517; Попов, Р Светци близнаци
в българския народен календар С .
1991.84-95. 102-109 Ъ Маргарита
Василева
ТОДОРОВДЕН, Тудорица. Суха
Тудуричка, Сухого (Глухою, Лудо-
то) Тодорче, конски Велйкдеи -
ЮДОГОВД1 II
Т0ДОГОВДГ11
362
празник в първата събота на Be шк-
денските пости, последен ден от
Тодоровата неделя. Датата на
чесгването му. както и Великден.
се определя по лунния календар
Почитането на християнскиясве-
тец Тодор у българите исторически
е лас виде теле твано оше прел ранно-
го средновековие, обединявайки
култа към св великомьченици То-
дор Стратилат и Теодор Тирон. Т. се
евърлва с края на ЗИМАТА и начало-
то на пролетта Според народннте
поверия св Тодор лабива гореша
главня в земята и я затопля; свете-
цът съблича девегте си кожуха и
отива при Господ да го моли за
лято; от Т денят започва да расте
колкого пуснат плуг. В представите
за светеца той е светец конник, кой-
то язди на бял кон, покровител на
конете; едновременно е и демон -
превъплътен МБР) вец (каракон).
който обикаля заедно с ВАМПИРИ.
вьрколаци и караконджоли през
Тодоровата неделя и ..тали" закьене-
лнте след залез сльнце извън дома
Тези черти в образа на светеца на-
мират отражение в песенната тради-
ция и в празничната обредност.
Г се почита у всички българи за
здраве и приплод на КОНЕТЕ. Преди
изгрев сльнце моми и мл ад и булки
приготвят О БРЕД НИ ХЛЯБОВЕ (бо?О-
вш/а. ли рта. поскура. о /ага пита,
сл. Тодор}. често пьти с форма на
конче или конска подкова (конче, ко-
пите}, върху конто слагал скилидки
чесьн. орехови ядки. сол При раз-
даването им жените бягат. подска-
чат, ритат се и цвилят - за да се пло-
дят конете. за да раждат през годи-
ната младите булки От хлябоветс
се слага и в храната на конете Раз-
дават оше варена царевииа. жито,
грах или бакла.
Типично за Т е надбяг ването с коне 363
— кушич, тудорица, нарене. доше
Участвуват главно ергени Пак пре
ди изгрев сльнце те водят конете на
водопой, захранват гн обреднос
хляб и сол; почистват ги. разчесват
гривите и опашките нм. накичват ги
с панделки. мъниста. китки. нанизи
от червени чушки На места ертёнс-
ката конна дружина обикаля най-
напред всички къщи в селото. като
стопаните ги даряват с кравай и чер
пят с вино (тодоричарите в пок-
райнината Граово, в Пазарджишко),
а след това се надбягват; другаде
тази обиколка се прави след надбяг-
ването (Софийско). Непосредствено
преди кушията момците обикалят
три пьти ГРОБИЩЕТО (Добруджа.
Софийско, сред бесарабските бълга-
ри); черковния двор или селския
мегдан Победителят в надпрепуска
пето получава дар. Чрез надбягва-
нето момците представят умения,
срьчност и физнческа издрьжливост
пред селската обшност; доказват
пред момите и техните родители, че
са г одни да встъпят в брак На мест,
в Родопската облает Т се празнува
за здравето и на останалите домаш-
ни животни.
На Т. преди или по времена надбяг-
ването жените, измиват косите си
за първи път през Тодоровата неде-
ля - за да растат дълги и гьсти кате
опашките на конете (или както бър-
зо бягат конете). Водата от измнва
него хвърлят на улицата след коне-
те. а някъде тичат с измити коси
след бягащите коне. Магическите п
тип действия се осмислят в някои
случаи за предпазване от главобо-
лие. световъртеж и полудяване С1
са евързани обреди на младите не-
вести, конто са в първата година от
сватбата си. В Софийско. Пернишк
ГОДОРОВД! II
ЮДОРОНС КА ЗАДУШНИЦА
Трънско, Радомирско. Кюстендилс-
ко в навечерието на Т. млади ге бул-
ки, облечсни в сватбените си дрехи,
отиват на църква за първо причастие
заедно със свекървите си Всяка
носи тава с варена царевица (някъде
и жито) и отгори обрелен хляб. След
като свещсннкът освети хлябовете,
булките се покланят на шток и раз-
дават помежду си хляба и царевица-
та, ритайки се На много места в
Сев България на Т. младите булки
получават дар - хляб. варено жито,
цедилка, риза, хурка или нещо дру-
го от близките си. Сред капанското
население в Разградско булката сама
приготвя много на брои малки хлеб-
чета. намазано с маджун. и тръгва
по домовете на роднини да ги разда-
ва С нея върви близко момиче. об-
лечено и то в булчински дрехи.
Навсякъде и пожелават деца Обича-
ят завършва с обща трапеза у роди-
телите на булката, където идват зе-
тят и свекървата. Тези обреди за
осигуряване на плодовитостта на
скоро омъжените жени са и социали-
зирашн по характер Чрез тях мла-
дите невести се представят пред
селската общност и преминават в
групата на омъжените жени
Представата за св. Тодор като пок-
ровител на вредни и опасни за хора-
та и стопанството животни - змия,
вълк. къртица и мишка - се проя-
вява в обредно-магически практики
през цялата Тодорова неделя На Т.
невестите пръекат от варената царе-
вица из градините, за да не прегри-
зат къртици посятото; мъжете пре-
пускат с конете из нивите заради
вярването. че където стъпи конски
крак. къртица не рие. За Т. като пос-
леден от Тодоровата неделя се отна-
сят всички характерни за нея предс-
тави. забрани и обредно-магически
практики В Средна Зап. България
на Т. се правят общоселски СЛУЖБЫ
[конски светец) в чест на светеца
покровител на конете. Цялата све-
тогледно обредна система на Т. го
определя като празник на прехода от
зима към пролет. Това потвърждава
и връзката на Т. с култа към мърт-
вите На места в Изт. България в на-
вечернего на Т. с ТоОоровата га-
ДУШНИЦА.
Жития на светиите. С . 1974.
92-94. 107-109, Маринов. Д.
Народна вяра и релшиозни народни
обичаи. - В Избрани произведения
Т I. С . 1981.517-521. Попов. Р
Светци близнаци в българския наро-
ден календар. С.. 1991.83- III
Маргарита Василева
ТОДОРОВС КА ЗАДУ ШПИЦА Р
| Задушница. Тодоровден
ТОПИК = Улавник. Стопан; Р
Кладенец
ТОПЛЯКРВяг ьр. Юг
ТОПЪК = Улавник. Стонам; Р
Кладенец
ТОТЕМ Р То темшъм
ТОТЕМИЗЪМ - подобно на тюркн-
те и на други азиатски народи пра-
българите са вярвали в различии
свешени родоначалници - пютечи.
Ала техният Т. има възможно най-
древен произход. той се отнася към
най-ранните им вярвания. конто вече
са били на изживяване. били са в
ниските равнища на религиозната
им система по времето на Първата
българска държава. Така според ки-
тайските нзточници (Бичурин) въл-
кы е не просто тотем на отделно
племе. а родоначалннк на всички
тюрки, конто се смятат за негови по-
томцн. Върху тяхного знаме е била
изобразявана златна глава на вълк.
Макар и в друг контекст, но все в
тази генетична връзка. е и казаното
тглкийсmiкднннк
367
Оорочна точка с и юйрамсение
на тракийски конник
върху един от съдовете от съкрови-
шето от с Якимово, Михайловград-
ско. Идеята е застъпена и при голям
брой монети на тракийскнте владе-
тели, върху конто изображеннята на
конниии са съшо тяхна персонифи-
кация Най-важната черта на тези
изображения е. че в иконографията
им липсват всичкн подробности и
атрибут, характерно за тракинскив
херос и за божествата от римскага
императорска епоха Т к., изобразе
върху пръетени, ко л ан о. наколенни
цн, шлемове. апликации. монети и
т.н., е фактически иконографска
шампа. която има задачата да обоб
ши и да типизира присъщите белен
на един аристократичен елит. съста
вен от конници войници. организм-
рани в държавни организации, нале
лос един господар. Чрез многое-
tPAKIIHt KII КОННИК
тракиПскн конник
ройнигс изображения на ездачи от
пределиннстичната епоха тракнйс-
кнте паре не само полагат началото
на божествената си канонизация, но
и самнте те служат като прототипы
при изграждането на най-популирно-
го. основно и анонимно тракийско
божество, чиито изображения са
познати от оброчните плочки. олкрн-
вани в неговнте свелилища - на тра-
кийския херос Самото название ..хе-
рос" може да се отьждеслви езиково
с хетското ..перва". производно на
древноиндийсколо „парвала" със
значение на планина. скала, камък
Следователно божеството Перва -
Херос - скалала - бог или богът ска-
ла е евързано с конете. реконструира
един коней бог на бурята (вж. Пер-
кос) и не се покрива с гръцкото оп-
ределение за херос В оброчните па-
мелници, Haii-вече от римската епо-
ха (II - III в Хр ). обръшението към
това загадъчно божество е и херос, и
господ (господар) херос. и бог херос.
и господ бог, и само бог. придруже-
но обнкновено с тракийски, а поня-
кога и с гръцки епитет Т к. е най-
разпространеното божество сред
траките Откритите до днес оброчнн
плочки с негови изображения са по-
вече от 3000 Нямало е място. дори
и в най-затънтените области на об-
ширната страна, където той да не е
бил почитан Т. к. е представен поч-
ти винаги надясно, в ход или засла-
нал спокойно. Понякога с дясната си
ръка той държи фиала, а в лявата
има щит Често пред коня е изобра-
зен олтар или дърво. около което се
вне змия, или само змия По-рядко
пред ездача застават една или две
женски фигури.характеризирани
като богини, конто най-вероятно
персон нфици рал почитаната от тра-
ките Велика богиня майка, като жен-
ско сьотвегсчвне на Т.к Този ико-
нографски тип на божество покрови-
тел се подчертава от някои памелни-
ци. върху конто се среща елементът
Бенедикцио латина, т е. благосла-
вящ жест Друга трупа представя Т
к в галоп на лов. в дясната ръка с
копие Този път под коня се появя-
ва КУЧЕ, което най-често атакува
глигани. но може да е представен и
лъв Изобрази ват се и сценн на жи-
вотни. конто се нападат помежду си
или от хора Третиял иконографски
тип е по-рядко срешан и включва па-
мелници на Т к . който се връща от
лов Тогава държи в дясната си ръка
сърна или заек, захапан от куче или
от лъв Ако се изходи от общи я ико-
нографски образ на Т.к. е ясно, че в
своята съшносл това е божество на
природата. на вегетацията. на живо-
линския свят, на плодородието, кое-
то черпи силн и от подземния свят
Доказателство за тази му функция е
изображението на змията Най-инле-
ресно е обстоятелството. че Т. к не
носи определено и постоянно име.
Той е анонимно божество, иаричано
някъде с едно прозвище, другаде - с
друго. В светилишето при с. Глава
Панега. Луковнтско. той е назоваван
Салдокеленскн Херос или Салдобю-
сенски бог (от ..Салда". името на
мястото и ..кеда" или „бюса" в зна-
чение на извор); в светилишето при
с. Баткун. Пазарджишко, той е Зюл-
мндренски бог; в с. Лозен, Харман-
лийско е Гейкетиенскн бог, в Плов-
див носи прозвището Кендрисенски
и т.н Има и прозвища, конто са поз-
нали от няколко места, като напр
Пюрумерула. което го свързва веро-
ятно с посевите (ако. разбора се. на
тракийски език ..торос" е жито, как-
то е на гръцки) Както у този, който
поръчва плочката с изображението.
гракилгки конник
П'ЛКНП< кн кбннш
така и у този. който и прави. същест-
вува ндеята за вечната борба в при-
родата, в Космоса въобше. В нея Т
к. е винаги побеждавашото. положи-
телно начало. Доброто обаче има н
своята антитеза и макар и рядко в
тракийските оброчни релефи е пред-
ставен един малък конник, който е
двойник на големия. За разлика от
хереса, който е винаги в ход надяс-
но. този малък Т к. е обърнат наля-
во Въобще върху тези паметнпци е
отразено виждането за вечната бор-
ба между противоположимте стихии,
конто движат вснчко в света и във
Вселената - борба. при която силата
на доброто категорично налага
властта сн над силата на злото По
своята форма прозвищата на Т. к. са
съшествителни или прилагателни.
Съшествнтелните са отделни негови
имена, прилагателните (изведено от
съшествнтелните) говорят за спецн-
фични функции, а локалните епите-
ти (произведени от мястото. където
е почитан) са евързани с неговата
местна сила или особеност Най-л»о-
бопнтни са метаморфозите, конто
преживява Т. к. върху релефи и
изображения, тъй като самата му
съшност предоставя възможности за
сливане с редина други божества В
светилишето при с. Лозен той се
отъждествява с Аполон и се предс-
тавя с неговите атрибути Т к. дър-
жи вместо шит зад главата на коня
лира, в други случаи носи на гърба
си колчан със стрелн, понякога дори
е облечен в одеждата на Аполон и
най-сетне се случва да носи и него-
вата типична фризура. Същият про-
нес на синкретизация е документи-
ран в светилищата при с. Баткун и
пр с Г лава Пансга Изведнъж голоб-
радият тракнйски херос получава
брадата и мустаците на Асклепий.
Тракииски конник - апткацич
носи дългата му дреха. която никои
в античного изкуство не се изобра-
зява при конник, в дясната си ръка
вместо копие поема тоягата на този
здравеносен бог. около която се уви
ва змия, а в надписите се нарича
също Салдобюсенеки или Зюлмид-
ренски Асклепий Върху релефи от
Пэт. България Т. к. взема брадата и
дългата дреха на Хадес - Плутон и
държи неговия рог на изобилието. В
светилишето при с. Лиляче. Врачам
ско. този път той има в ръката си
двойння косер на Силван - римским
бог на горите, на дивата природа и
на пастирството Върху един релеф
от Пазарджишко носи на главата си
шлема на Арес, въоръжен е с дълго
копие и следователно се смесва с
бога на войната. Същото сливане е
известно по отношение на бога на
вииото и на опиянението - Дионис
на малоазийските божества Caoawi
и Долихен. защото държи двойната
им брадва. смесва се дори с Митра,
защото херосът е представен с фри
гийска шапка и от двете му страни
се намират бюстовете на Слънцето
и на Луната. а както се вижда от
един релеф от с. Кривна. Разградск.
божеството е изобразено с лъчиста
ТГАКЙПГКИКбНИИк.
ii'AkiiiKkii орфн)ьм
корона около главата си. т е. то е
слито с бога на Сл ЬНЦЕТО - Хелиос.
Поради силният религиозен сннкре-
тизъм всички тръцки и римски бого-
ве в Тракия се качват на кон и ходят
на лов Ндеята за бога конник е до
такава степей популярна втракийс-
кото общество, чс тракийските май-
стори започват да представят и Хер-
мес - гръцкия бог на гърговията.
вестоносец на боговете - да язди
овен, а пък Пан дори върху пантера.
У траките образът на иървичната. но
и на върховната сила, която движи
света, е този на Т. к. В качеството си
на всебог. който вижда и чува всич-
ко, той дори бива представян с три
главн. Т. к. продължава да живее и в
новите времена и е част от тракийс-
кото наследство в традиинонната
народна българска култура. Той се
превъплъщава в образа на Келлн
Марко или на отделни християнскн
светци конници Най-добрият при-
мер в това отношение с с великомъ-
ченика св. Teopi и Победоносец - хе-
роят, конто убива змея, дракона.
ЛАМЯ1А(вж Гергьовден) Народът
пази обаче и един по-силно езически
оцветен образ на св Георги, който в
народннте песни е покровител на
възраждащата се природа, на расти-
телното и на животннското царство
и се чествува през пролетта. Друг
светец конник, честван през есента. е
св. Димитър (вж. Димитровден) И
той като св Георги ее въоръжен с
копие, ризница, шлем, щит, но за
разлика от него се представя в мо-
мент. когато убива неприятен. Така
той се очертава също като покрови-
тел на живота, способен да го дарява
и да го отнема. Вж. Светец I.
§ Венедиков. Ив. Тракийският кон-
ник. - Векове. 1972. №4. 3-14; Вене-
дикое. Ив. Тракийският херой - В
Тракнйски легенди С.. 1981.25-49.
Михаи юв. Г. Траките. С.. 1972,
237-242. ЪДими1 ь>‘ Попон
ТРАКНЙСКИ ОРФ1ВБМ Р Орфеи
IРАКИЙСКО НАСЛЕДСI ВО В
БЪЛГАРСКА ГА КУЛТУРА-к
плексът от следи на матерналната и
духовната култура на древните тра-
ки. който може да се различи в
днешната българска култура
Научните проблемы около това нас-
ледство са нзключително сложны на
| първо място поради развитието на
Тракия през времето от IV до VI в в
системата на Източната Римска им-
перия или на възниквашата Визан-
тия То се отличава с пронес на важ-
ни етнически промени Варварските
нашествия на готи. сарматы. карпы,
вандалы,алани.бастарни. хуни и на
много други племена променят съ-
ществено етническата. стопанската и
географската карта на тракийските
пределы На редица места пришъл-
ците унищожават местного населе-
ние и до голяма степей обезлюдяват
цели райони. на други се заселват
като федераты. конто пазят от набе-
зи граничните области. При всички
положения движенията им са с голе-
ми последний и съвпадат със съши-
ната на крнзата в Империя га.
В бурята на честите нашествия и на
постоянно сменяващите се заселни-
ци оцеляват предимно градските
центрове. и то най-вече тези по Чер-
номорского крайбрежие и в терито-
риите на юг от Стара планина. Етни-
ческият облик на жителнте им е из-
вънредно пъстър Той е резултат от
смесването на различии състави. ко-
нто се заселват там било заради
икономнчески интересы. било чрез
войската или просто като преселни-
ци от Мала и от Предна Азия, ели-
ваши се с местного провинцнално
ТРАКИЛСКО НАС 1ЕДСГВО
IPAKIIIK ко наследство
370
насе ление, сред което във всичкн
с.лоеве има много траки Този е пъ-
тят. по конто се оформи късноантич-
ното градско население и неговата
култура, белязано вече от знака на
християнската религия Състояние-
то на градовете се различава същес-
твено от положението в селските об-
ласти. където има забележими отлн-
ки на север и на юг от Балкана Проз
IV-VI в в краидунавските области,
от равнината и чак до Карпатите. зе-
мите са по-рядко населен». на места
- съвсем обезлюдени. а тракийският
етнос почти изчезва вследствие неп-
рестанните нашествия по цялото
до.лно течение на реката. В тази зона
се налага едно варваризирано насе-
ление със собствен!! същностни ха-
рактеристики. В земите на юг от
Стара планина. в планннските поле-
та и в котловините тракийските гру-
пп се задържат и след това биват
постепенно асимилирани. Това се
дължи най-вече на Константинопол
и извънредните мерки, конто предп-
риема този огромен консумативен
център за съхраняването на жизнено
важната за града тракийска окол-
ност. Така в тозн ареал се създават
условия за запазване на относител-
ната устойчивост на тракийския ет-
нос в съшинското му ядро В усло-
внята на взаимодействия проявява
устойчивост и консерватизъм селс-
кото население. Покръстването на
бесите (термин с който през тази
епоха се означават траките въобше)
и превеждането на свешенните писа-
ния на техния език се смятат за една
от най-големите победи на хрнстия-
нската църква по това време В наве-
черието на славянските нашествия
тракийското население продължава
ревностно да пази своите обрели и
обичаи, да поддържа култовете към
собствените божества, да говори ।
езика си Въпреки сложната етниче
ка ситуация и нарушената територг
ална цялост на тракийските теми,
дьлбоките корени и своеобразней)
на тракийския етнос оставатсьщк
вен отпечатък и в новите времена
Псторическата приемственост пре-
допредели богатото и стремително
развитие на образуваната в681 г.
Славяно-българска държава през
Средновековието и през по-сетнеш
ните векове В тази обстановка ясн-
ее проявяват поне лве линии на кул
турно развитие и на културнаприе
мственост. Първата се долавя чрез
градовете. присъединяването на
тези центрове към Първата българ
ка държава и извеждането на преде
план на късноантичното смесено
градско население, което твори сво
ята целокупна култура в рамкнте №
своеобразната ранновнзантийска ця
вилизация Втората върви поселап
конто до голяма степей запазват
своя етнически облик. Проблема™
ката е още по-сложна. зашото ку.тп
рата е синтезно явление и начин на
поведение в съотношението на хор
та с обществото и с природата Точ
но тук се крият и най-големите мт>ч
нотии. защото е трудно ведноенн-
тезно явление да се различат еле-
ментите на тракийската култураот
чуждите езически съставки. а имен
но - от славянските и от български
те в традиционната народна всу.тгур
и до ден днешен включнтелно.
За да се каже кое е славянско и кое
не е, а после да се определи кое е
т ракийско, трябва да се извърви дъ
лъг път. Така напр. връзкнтесан-
тичността в бита на славяните, а от
там и в бита на славянизираното
балканско население, се откриват i
най-масовия битов археологически
ll'AkltBl КО НАСЛЕДСТВО
IPAKIIIK КО НАСЛЕДСТВО
материал - керамиката. Някои проу-
чвания показват. че античната тра-
диция се приема и се следва от пра-
българските и от славянските произ-
водители предн настаняването им на
Балканския полуостров Възприема-
нето става чрез културното сближа-
ване между късносърматското, алан-
ского и прабългарското население, а
приемствеността се осыцествяваа по
време на т нар Велико преселение
на народите На свой ред ономастич-
ният материал и по-точно реднца то-
поннми. хидроними, ороними и т.н
направо доказват псторическата сре-
ща между славяни и траки в Югои-
зт. Европа. Такьв е случаят с името
Марис, от където идва и славянизи-
раното название на реката Марина.
Тракийският корен ..Мар" се съдьр-
жа в Мармара, т е. Мраморно море.
Фактьт, че славяните не използват
гръцкитс имена Хеброс и Пропонти-
да. а си служат с означенията на тра-
ките. е показателен за компактност-
та на местного население - заварено
и впоследствие асимилирано. Сте-
пента на оцеляване се вижда и чрез
запазените имена на градове като
Месамбрия или Пулпудева. вместо
Филипопол. Последното свидетелс-
тво е особено интересно, защото
включва съставката .лева", която
напълно се вьзпронзвежда в името
на града Дебелт (Девелтон. Деул-
тум). На тракийски език тя означава
най-общо ..укрепен град", докато на
славянски е просто „мома" В тази
обстановка обаче не е чудно, че се
съхраняват реднца названия на мес-
тности като Момина крепост. Моми-
ни кули. Момин проход и др. Езико-
вите заемки са от тракийски. а не от
гръцки език и разкриват. че при ид-
ването си славяните възприемат
тези имена от траките. а не от насе-
ление. което говори гръцки Чертите
на тракийската древност се долавят
още по-ясно в областта на обичайно-
обредната система. Основната труд-
ност тук е. че народните обичаи и
вярвания започват да се записват
едва през XIX в . когато промелите в
живота не могат да не окажат отра-
жение и върху тях Проблемът е как-
да се отдели старого от нового, да
се схване неговия корен и да се види
как то живее под нови те форм и
Предимството този пьт е. че в про-
цеса на своего народностно. а сетне
и на националното си съзряване. пък
и до ден днешен българският народ
е винаги повече народ от езичници.
отколкотоот християни В паганис-
тичната му съшностна характерис-
тика е естествено да се залазят и по-
голям брой остатъни и преживелици
от древността. Освен това. трябва да
се има предвид, че и до сега сущест-
ву ва разлика между официалните и
народните религиозни вярвания. за-
щото онова. което църквата кодифи-
цхра и преврьща в канон, не всякога
е догма за светогледното езическо
мислене Всьщност, когато Аспарух
създава своята държава. той се изп-
равя пред една голяма трудност
Прабългарите са поклонницн на ре-
лигията на Tahi ра. докато славяни-
те почитат много божества, макар че
Прокопий се мьчи да убеди, че и над
тях властва само един бог - облада-
тел на мълннята Не е ясно как си
влияят и как взаимодействат тези
две религии, но те не са християнски
и нямат зад себе си традиционно
натрупано културно наследство от
древна литература, изкуство и фило-
софия. конто така великолепно биха
могли да им служат. Затова при пок-
ръстването княз Борис I среща по-
голяма съпротива. отколкото Коне-
ГЕСкПЛСКО II U 1ЕДСГВО
ГГАКИП: КО ПЛ( ЛЕДС1ВО
тантнн Велики в И зточната Римска
империя Както съобщава един апок-
риф. loti поставя брал срещу брат,
град срешу град, земя срещу земя
Ето зато е сстествено еэичеството
да остави дълбокн традиции в по-
сетнешното развитие иа българския
народ, както и че то е продължение
на древните обичаи и на вярванията.
конто славяните и прабьлгарите за-
варват по тези места Българският
героичен епос и по-точно песните за
Крали Марко са добро noi вьржде-
нне за казаното. Голяма част от тях
са обвеяни от легенди и пренасят в
един фантастичен свят Не само
Маркое изключителен юнак, който
Побеждена противннци и чудовища,
но и конят му е необнкновен Той
говори, дава съвсти. нма крила.
може да лети, бие се Заедно с езда*
ча те са едно цяло Не е никак стран-
но тогава. че под образа на действи-
телно ж и вели я владетел Марко про-
зира и лика на древно божество
Този най-стар пласт от геронческата
поезия представя тракийскня кон-
ник Не случайно на тракийски езнк
думата за кон е „марка" От времето
на тракнте са запазени местни имена
на крепости и селища като Марки-
петра. Маркодава. Маркерота и т н.
Те обясняват съшествуващите име-
на на местности, като Марков ка-
мък. Марков град. Маркова стъпка.
Маркова могила и не са нищо друго
освен Конски камък. Конски град и
другите по този начин, както днес са
Коньово. Конаре. Койнаре и подоб-
ии Тракийската дума за кон е запа-
зена навсякъде в българския като
име на по-малкия брат на коня - ма-
гарето. Марко, понякога с хуморис-
тичен отенък Крали Марко се пред-
ставя много често в песните във
връэки и в отношения със самоди-
ни и I ези iai адъчни съзДания, кчя 373
то нзпълва! българските поверия.»
наричат също саимит и мйм. но
вснчките им наименования носят
един основен смисьл. Те олицетмг
ряват пролетного пробу ждане на
растеннята н животните Отсъствиг
то обаче на тези имена у другите
славяни говори, че те се появяват
при българите след отделянетоим
от останалнте славянски народи, тс
това става след VI в Когато разказ
ва за религ пята на славяните. Про
копий споменава. че между другого
те почитат и ннмфи Вероятно то»:
митологичният образ, който те имат
преди да станат самодиек Според
народните представи самодивитеса
покровителки на природата и на жи-
вотните и с това действително въп
лъщават функциите на трите ннмфи
Те нямат семейства и не се женят. I
често са представенн в песните вю-
ръжени с лък и със стрели. препус-
кат на ЕЛБНИ и прорязват противни
ните сн и под този образ са анало-
гично на богинята Артемида Разби-
ра се. тук еленът е различен, зашоъ
„на челото му сльнце грее /на гърда
му месечина / рогове му -сухозла-
то". Като цяло обаче. самодивите
напълно съвпадат сьс същностната
характеристика на Великата боги
ня майка -основна фигура в тра-
кийската религия, и с многообразие
то на нейните вьзможности Само я
този аспект понякога е вероятно да
се търси някаква тяхнасмътна ана-
логия с тракийската богиня Бенди-
да Всьщност, този е пътят, покой
то тракийският бог конник и Вели-
ката богиня майка се превъплъшак
в песните за Крали Марко Както
Артемида е сестра на Аполон, там
самодивата е сестра (посестрима)в
Крали Марко, или на тракийскня
IRAK И Л< КО НАСЛЕДСТВО
ТГАКИЛС КО IIА< 'II Д1 I ВО
конник Такова са и Вида, и Вила, и
Гюргя. и Димка, и Домна. и Магла,
вес негови помощнички но место и
във вражда с него или с други юна-
ци В известната народна песен
<Марко Кралевичи. Иве и дете Ду-
катинчо са събрани три прадревни
фигури Паралелите са поразителни
и. докато Марко и самодивите пер-
сонифицират тракийскня конник и
Великата богиня, сладкогласният
Иве отговаря емнелово на Орфеи
Не случайно, „ка запея през гора зе-
лена. / по гора е шума попадало /.
долнща се с гласи угърмеа и сва се
гора уехтела" Песен га наистина е
пълна с древни елементи. а съживя-
ването на Иве (поради редицата пе-
рипетии. на конто са подложено
юнаците), може да се тълкува като
спомен от елнзането на Орфей в
подземного царство, за да из веде от-
там Евридика Впрочем, най-старото
известие за самодивите е от XIII в В
една от грамотите на българските
царе, отдалена от Константин Асен
(1257-1277 г), се споменава мест-
ността Вилски кладенец Очевидно
топонимы е по-стар от грамотата и
дава представа за съществуването на
подобии имена и преди тази дата,
т е и през XII в., а и по-рано. Особе-
но интересен е един старобългарскн
разказ. записан през XVI в . който
свьрзва появата на самодивата със
завареното население, живяло преди
идването на славяните и на прабъл-
гарите. По време на походите на
Александър 111 Велики един мла-
деж, който го придружава. открива
жива вода. Като разбира това. царят
налива от нея в един съд и го дава на
юношата да го пази, докато дойде
смьртният му час, за да може да по-
лучи тогава беземъртие. Единстве-
ната дъщеря на Александър обаче.
любопитна да разберс как во има в
съла, убива младежа, изпива водата
и по този начин става невидима и
беземъргна ..Много има писано за
нея - завършва разказът. - но няма
да го разправям Нямам време, пък
и гя е прокълната от бога" Важного,
което този разказ показва. е че ма-
кар самодивата да се среща само
при българите. у народа е съществу-
вало усешанего, че т я идва от по-
старо население, най-знаменита фи-
гура сред което е Александър III Ве-
лики Знае се. че християнството в
тракинските земи е силно обагрено
отезически мотиви Такъв е напр
обредът в чест на сн Марина, който
е силно усложнен в Странджа. но е с
ясни предславянски черти. Самата
свет ина. която напълно персонифи-
цира идеята за една Велика богиня
майка, а поради локализанията на
култа и също в Родолите и в между-
речието Струма-Места е възможно
да отговаря смислово и на същност-
нага характеристика на Ьендида. е
наричана от населението висия. Сла-
вянизираното „висия" съхранява по
необикновенно изразителен начин
тракийскня топо-. етно - и антропо-
ним Низа (Виза). Бнзас. Бизантион и
др. който навлиза в грьцката лите-
ратура още при началото на колони-
зацията на Западного Черноморско
крайбрежие. Сега с името се наричат
старейшините на родове и дори цели
родове. конто поддържат определен
обред (вече християннзиран) в чест
на ладен СВЕТЕЦ. Жреческите задъл-
жения на отделнн семейства са ре-
лигиозно релнкти, конто се засвиде-
телстват в редица села от българска
Странджа Най-силно въздейства ви-
сията от с. Заберново, който до ден
днешен поддържа обреда в чест на
свети Дух (вж Духонден) в полу-
ТГАКИПСКО НАСЛЕДСТВО
1РАКИП( КО НАСЛЕДСТВО
разрушен долмен. Приемствеността
с тракийската древност може да се
почувства и чрез вградената оброчна
плочка на тракийския бог конник в
апсидата на параклиса св Георги
край същото село. Местного населе-
ние пали свеши. поднася дарове и
отправя молби и нале жди не пред
иконн. а към древното езическо
изображение Св Марина, висията.
Великата богиня майка за субстрат-
ного тракийско население е сестра
на Слънцето или на св Имя. Глав-
ният елемент в обредната действи-
телност сега е обиколката на Сльн-
цето - св Илия, на небето. те. на
Космоса, превъпльтена в свещеното
заораване в кры . съхранено в леген-
дите за основаването на много сели-
ща в Странджа По този начин сим-
волно се пренася образът на Слън-
цето върху земята. извършва се сли-
ването на двете начала, на соларно-
то и на хтоничното - краен синтез в
развитнето на тракийската религия
Изораването може да се извърши и с
впряг от бикове. конто се появяват
на празника на св Влас, (вж Влд-
совден) честван с магически обру-
ци - изображения на животни или на
части от тях. с конто се измолва от
светеца здраве за добитъка. Зоомор-
физирано с вола или бика. мъжкото
начало с наименование Волос - Ве-
лес - Влас има местен вариант, а
именно св Модест, чиито корени
от своя страна са заложени оше в
съшностната характеристика на
Хермес (вж. Светец I). Към устой-
чивостта и изключнтелната витал-
ност на славянското начало и към
устремния изблик на прабългарска-
та сила се прибавя и тракийското
опиянение от природата. Този порив
не угасва в народного съзнание и с
оп и ян я ваши я си ритъм повлича КУ-
кери 11- - пратеници на тракийскня 375
Дионис, с невероятии маски и рек
визит, предшественник на трагедия-
та. Всъщност оформянето на траге-
дияга като самостоятелен жанр се
евързва с народннте празненства в
чест на бога и изглежда възникваот
Дионисовите тържества във Виза
Този град в Странджа. известен като
резиденция на тракийските царе.е
център на Дионисовите буйства и
родно място на драматичните предс-
давления Предположение™ добнва
доказателствена сила чрез обичая
Кукеровден. разпространен изоб-
ширния район на Странджанския
масив Най-важното лице вобредас
самият кукер. напълно различен от
ку керите във всички останали крав-
ши на България. зашото той само
води и разиграва изпълнението на
всички действия Обредът съвпада
по време с големите и с малките
гръцкн Дионисии и олицетворява
смяната на старата с новата година -
непрекъснатия процес на ражданеи
умнране. Той е характерен засисте-
мата на тракийския орфизъм с него
вия вечен стремеж към самоусъвър-
шенстване и беземъртие чрез реор-
ганизация. Като основно действашо
лице кукерът съвсем не е женстве-
ният, весел, гръцки Дионис. Той е
водещият актьор и типичният мим
Той е Дионис - Загрей. Това име
прозвище определя разлнката меж-
ду тракийския и гръцкия Дионис,
между един по-ранен и един по-къ-
сен бог. Точно тракийският Дионис
обаче по пътя на екстаза постига из
виеяването на човека до божествотс
Той именно е драматичен и лежи в
основата на старогръцката трагедиг
а споменът за него продължава да of
съхранява като преживелица чрез
Кукеровден, празнуван и днес от
ТРАКИЙСКО НАСЛЕДСТВО
трендафил
Странджанското население. Подо-
бен е и проблемы за произхода на
нестинарството и за неговите сле-
ди в средновековното религиозно
мислене на българите То също е за-
пазено не по всички тракнйски земи,
а само в днешна Югоизт. България
и демонстрира най-изразената хто-
нична връзка със соларния култ.
сливането на земното със слънчево-
то начало. Съхраняването на този
обред е несьмнено доказателство за
неславянско. те. за тракийско рели-
гиозно езическо присъствие Има
различии тълкувания на името, но
най-вероятно то да идва от новог-
ръцката дума ..стиа" - огън. което
произхожда от старогръцката „ен-
хестия". „енстия", откъдето то е сла-
вянизираното нестинари (с начална
метатеза). Пренасянето на образа на
Слънцето върху земята и игрите
върху жаравата на живия огън са си-
гурно доказателство за съединяване-
то на илеите за плодородието с тези
за подземного царство и смъртта.
Точно в съотношението Слънце -
огън. небе - земя се постига упова-
нието за достигането на крайната
цел. която е вечно възраждане и без-
смъртие Нестинарите, конто тачат.
поддържат и изпълняват обреда, са
от определени семейства, т.е. те
също принадлежат на жречески ро-
дове, в чиито среди се предават тай-
ните на съкровеното знание Приме-
рите могат да се увеличат, но не
това е важното. Колкото повече се
връщаме назад към началото на чо-
вешката история, толкова по-осезае-
ми са белите петна в развитието на
дадена етнокултурна зона. В тази
обстановка амбицията е да се пог-
ледне на древна Тракия и на траките
от друг ъгъл. дори и да се тръгне
към тях по пътя на ретроспекциите.
често загадъчни. понякога и фантас-
тични. Античността продължава да
живее не само във византийските из-
вори, а в многобройните световни
медиавистични хроники и истории,
но тя пази своята непосредственост
и чрез данните за периода X1V-XIX
в., независимо от погрома, нанесен
от османского владичество. Точно в
приемствеността между поколения-
та се крият дълбоките корени и ви-
соката стойност на целия идеен
фонд от традиционного наследство,
което древността чрез съвремието се
стреми да завещае на бъдещето.
Фо I. Ал. Тракийския орфизъм С..
1986; Фол. Ал. Тракийският Дионис.
Книга първа. Загрей. С„ 1991; Вене-
диков. Ив. Медного гумно на пра-
българите. С.. 1983. Димнтър
Попов
ТРЕНДАФИЛ, ружа, роза, г юл -
градинско цвете, заемашо важно
място в митопоетичните възгледи
на българите. Т. в народннте предс-
тави символизира хубост. младост.
жизнерадост, любое, съвършенство,
мъдрост. Многобройните значения,
приписвани на Т.. се разкриват в по-
етическата традиция и обредната
практика. Т. с красотата и аромата
на своите Цветове се възпява в на-
роди ите песни, при това най-често
във връзка с момата. Т. е едно от
най-обичайннте момински цветя.
„Под бял. под червен Т.“ момата
шие „ситен ръкав"; с Т. се кити, Т
дава на момъка в знак на обич. Чес-
то пьти в песните момата е сравня-
вана с Т. В приказната проза е поз-
нат мотивът за чудно момиче. на чи-
ито устни цъфти Т.. когато се зас-
мее. Твърде ясно се откроява и връз-
ката между Т. и медитацията. При
всички момински гадания (на Сур-
ва£и, Гергьовден. Еньовден) ко-
Г РЕ ПЕТТИС A
ТР£< к*
тельг с вода । а в беление в нея се
оставя да преношува „на звездите"
под Т Много широко е застьпен Т в
сватбеннте обичаи На прьчка от Г
се вият сватоените венци; прьчка
от Т се отенча за пры на евд I ы-ио-
то знаме Трендафилова прьчка се
слага в оьредния х 1яь /ииеник на
ЗАСЕВКИ I Карнобатско), а след
сватбага ьулката я поставя вьв
вьзглавницата на младоженците
Отбулването на невестата става
обнкновено с прьчка от Т и при Г.
храст. вьрху конто се премята свале-
нотобуло. Тук се залага и вьрху
предпазното значение на бодлите на
Т.. конто според народного схваща-
не мог а г да прогонват различии де-
монични сила. Макар по-рядко. Т се
явява и в народни лечебни практики
Стнлизирано изображение на Т при-
съства оше в народного изкуство -
вьв везбата. дьрворезбените орна-
менти на клонки с цьфнали тренда-
фили. „полчета" като елемент от
пластичната украса на различии об-
редни хлябове Конкретного изобра-
зяване на Т във всичкн случаи пот-
вьрждава приписванпте му значе-
ния.
'в И шее. Ат. Расгениятаот българ-
ско фолклорно гледише - Сп БАН.
кн 18. 1919. 140-143. Маринов. Д.
Народна вяра и рслигиозии народни
обичаи - В: Избрани произведения
T.I.C.. 1981. 104-105. Ъ
Маргарит* Василева
ТРЕПЕТЛЙКА,ненка (Populus
Tremula) - прокълнато и ли д.чво и ко
Рърео В българското народно твор-
чество е разпространен мотивът за
ВЕШИЦАТА ИЛИ ДЯВОЛА. КОНТО OTK-
раднали новородения Христос от
манка му Когато Богородица
тръгнала да търсн енна си. срешнала
най-напред Т Попитала я дали е ви-
ляла злодея краден Т. не казала к- yj"j
тпната Тогава Богородица я проки
ла никога да не ражда плод. Според
друг сюжет, позиат главно от коле:
ните песни. Божията майка накана
1 (листата и вечно да треперят»,за-
щото когато св Иоан Кръстител и
коледарите оповестили „ражданеш
на Млада бога", водата и гората
спрели да се движат Само Т. не
пресганала да шуми с листатаси В
друг вариант св Богородица прокте
ла I. „сянка да няма", зашото не it
сторила пьт. В никои фолклорни
сюжети Т е представена катоома-
гьосана девойка.
-5 Георгиева. Ив Бьлгарска народю
митология С., 1983; II шее. А Рас
тенията от български фолклорно
гледише -Сп БАН, кн 18,1919.Ч
Рлчко Попов
TPfcCKA, тресанниа - персонифика-
ция на ьолепл а в обратите на две.
селем или дванадесет сестри. Те жи-
веят накрав света заедно със само-
дивите и тмеИовете. Щом човека
уплати или стъпи на софрата наса-
мовилите, Т веднага идват. влнзат t
тялото му и започват да го мъчат.
Болестта се лекува с ьаене, полив
ки и запойване В апокрифни мо-
ли! ви против болести. Т. сапредс-
тавени като дьлговласи окаянн за-
водски видения, конто излизатот
морето Вьв фолклора е разпрострн
нен приказнияг сюжет за демонич-
ните сестри. конто се застоявали
дълго в тялото на богатня. зашото
там намирали храна и вино При
бедняка не отивали. понеже остава-
ли гладни и жадни Вярва се. чеТ
се бои от в ьрбат а и пелина Затова
болен от Т. опушват с върбови кло1
ки под вьрба и му дават да пне пе-
лин.
S Георгиева, Ив Българска народ)
тпсклннил
Традиционна трапе ia
митология С . 1983. Маринов. Д.
Избрани произведения. I (.Апокри-
фи. С.. 1982. % Рлчко Попон
ТРЕСКАВИЦА = I i iAtoii впил.
Треска
ТРЕТИНИР Помен
ТРИМЕРО = Гримии hi
IPIIMIIPEHE. Грнмеро. 1 i.pnit io.
Е iHiHiiiiia спазване на наи-строг
пост (без употреба на храна. подл,
вино, вкп и табу за сексуални кон-
такт) през първите три дни на То-
доровата неделя Според данни за
по-ранен период Т е траело седем
или девет дни Познатата на места
традиция да се яде ведньж на ден
през поста определя названието му -
еЛноничене. едноница (Софийско), В
Т. участват главно моми, годениии.
млади булки, вьзрастни жени (ряд-
ко мъже). понякога и деца. В сряда
сутринта тримерникът се причестя-
j ва в църква и си тема свешена
вода Края г на I се отбелязва с
раздаване на постни храни в църква
или слагане на постна I ранета в
дома на тримерилия. на която се по-
канват гости от същата възрастова
група, Задьлжителни ясния са варе-
ното жито. боб. хляб. ошав Смята
се. че чрез Т изплаща греховете си и
ще отиде в рая, че който тримери
ще има „хаир на оня сня г"; че Т. е
„за спасение на душата". Очевидна
е връэката на Г с отвъдния свят и
култа кьм мъртвите- тримерникът
раздана на гостите си хляб. чаша с
иода, която ще му е нужна след
смъртта; получава от тях подаръци
и пари „за оттатък"; Т се схваша
като „живо одуше" - задушница за
живите Умрелите при Т.. т е ненэ-
дьржалите поста не се погребват в
гробншето. а на бунишето (Грудовс-
ко). зашото се вярва. че се преврь-
шат вьв вампирп По своите белези
rrit миги * нтдел я
ll’H I'OII ТАРТЗДН
T се включва в обредната система
на Тодоровата неделя, която бележи
прелом в годишното време и сто*
панската дейност. В Т се откриват
следи от обредите на премннаване.
в Маринов, J Народна вяра и ре-
лигиозни народно обичаи - В Изб-
рани произведения T.I.C., 19X1.
с.516; Гребенарова, СI Заговезни-
Тодоровден като преходен период в
народния календар - ИПр . кн I.
1989.55-70 Ъ Маргарита
Васи it на
TPI1MI1PHA НЕДЕЛЯ = Тодоро-
ва неделя
ТРИМИРНА СРЯДА Р Тодорова
НЕДЕЛЯ
ТРИФОН ЗАРЕЗАН, Трифонов лен.
Свечи I рифон, 1 рифон Заре>6й,Три-
фон Пияница, I рифон Чнпнн (I
февр.) - на прехода от зима към про-
лет популярният и до днес народен
празник е евързан с лозарството и
вннопроизводството, чиито покрови-
тел е св. Трифон, вероятен прием-
ник на анатолийско-тракийския бог
на плодородието и виною Саба-
зиц/Дионис. Всеобще разпростра-
нена е легендата за св Трифон -
брат на Богородица, който й се прис-
мял. че отива в иьрква за молитва, а
била родила като мома; Богородица
го проклела и той вместо лозовата
пръчка отрязал с косера носа си Ле-
гендата се приема за отглас на мига
за тракийскня цар Ликург, който из-
гони.! свитата на Дионис и богът го
наказал в безумие да убие сина си.
мислейки че зарязва лоза. Под влия-
нието на местните народни предста-
ви на аконите св Трифон се изобра-
зява с лозарски косер в ръка. зашото
основният празничен обред е заряз-
ването (закройваненю) на лозята.
Той се изпълнява обикновено от МЪ-
ЖЕТЕ лозари. макар че на места в
Югозап Бьлгария зарязват ЖЕНИ,
моми и ергени или двама съпрузи
Сутрин след църковна служба мъже
те поемат на групп към лозята Все-
ки носи пита, печена кокошка. вино,
светена в цьрквата вода. На лозята
си стопаните се прекръетваг към вз-
грев сльнце, отрязват няколко прьч-
ки от една или три лози в срсдата
или в краищата на лозето. поливат
корените и отрязаното място с вино,
а някьде поспи ват и пепел. Сьс све-
тената трифоновска вода, «злю по-
ры: ват лозите. Всеки благославя за
богата родитба, а ако зарязват два-
ма. благословнята е разгърната в об-
реден диалог: „Трифоне, къдеси",
„Под лозята. не се виждам от гроз-
де". „Догодина хич да не се виж-
даш".
Със зарязването в лозята се слага
мъжка трапеза с донесенотоот
дома Отрязаните лозови прьчки са
натопени в бъклиците с вино; навити
са на венец вьрху калпаците или
преметнати през рамо на лозарите;
трифонски венец се отнася и вкыцн
за пред нконата. На връщане в село,
водени от свирачи и певцн. мъжете
си гостуват взаимно и черпенетос
вино трае до вечерта. В Сев Бьлга-
рия важен обред преди зарязването е
изборьт на цар на лозята, като тле-
дат той да е имотен. добър стопа-
нин. с добър къемет. за да е добра и
годината на неговото .щаруване",
Изборьт става най-често в лозята,
след което царят открива зарязване
то и благославя. От лозята към селе
теглят накичения с корона от лотов*
прьчки цар на колесар и го носят на
рамене. това шествие обикаля всич
ки домове Кавсякъде домакините
поливат царя с вино, за да има бога
та реколта Празникът приключвас
обша гошавка в неговия дом.
ТРИФОН ТАРНОЙ
I РИФОН ПИЯНИЦА
В някои райони. особено там. където
лозарството не е развито (напр Ро-
допите). Т.З. се отбелязва с обичаи,
свьрзани по смисьл с „режа“. „сека":
„эаснчат" в съпровод с лиалог-зап-
лашване овошките. конто не раждат,
бездетните жени и добитьк. отсичат
трьн. хвьрлят го на хамбара и едва
след това режат хляб. за да не прет-
ризват мишкиге снопите на нивата.
Среща се и „насичане" с бръснач на
бездетни мьже. (Вж. Трифоносва-
не).
Т. 3. и следващите два дни св Бо-
городица И СИМЕОНОВДЕН. ЗИМЕН
св. Симеон (1.2 и 3 февр.) са свьр-
зани в общ празнично-обреден комп-
лекс с название Трифунците, почи-
таны в различии райони за предпаз-
ване от ВЪЛЦИ, МЕЧКИ. мишки,
ЗАЙЦИ. (Вж Вьлчи ПРАЗНИЦИ,
Миши ПРАЗНИЦИ>.
След зимния сльичев крьговрат Т.З
е пьрвият празник, чнято обредност
с инициален стопански характер се
изпълнява сред природата, а отряза-
ните лозовн прьчки са пьрвата рас-
тителност, обредно внесена в сели-
щето и в дома
в Роианска. Цв Апокрифите на Бо-
городица и бьлгарската народна пе-
сен. - СбНУ. т.ХХХ!V. 1940; Арнах-
дов. М. Студия вьрху българските
обреди и легенди. J.2, С., 1972,
115-127; Маринов. Д. Народна вяра
и религиозни народни обичаи. - В
Избрани произведения. Т. I. С . 1981,
487-492; Bacuieea. М. Календарни
празници и обичаи. - В: Етнография
на Бьлгария Т.З, С.. 1985. 110-111,
Дражева, Р Пирински край. С.,
1980, 434—435; Стаиенова. Ж
Пловдивски край. С., 1986, 257-258.
Ъ Млрглритл Влей л рил
ТРИФОН ЗАРЕЗОЙ = Трифон За-
резан
ТРИФОН ПИЯНИЦА = Трифон
Зарезан
ТРИФОН ЧИПИЯ = Грифон Заре
ЗАН
ТРИФОНОВДЕН = Трифон Зли
ЗАН
ТРИФОНОСВАНЕ - обредно-маги-
ческа практика, нзпълнявана на Три-
фоновден в Родопската облает Ос-
мисля се като начин за оенгуряване
на плодородие, плодовитост. изоби-
лие. T. се прилата кьм добитьк. кьм
овощннте дьрвета. конто не дават
плод; нивите; бездетните жени; дори
и към кесиите на мъжете, за да са
пьлни с пари през цялата година За
Т. се използва обикновено брадва.
Сутрин рано на празника стопанката
удря с брадва вьрху стълб, като че
сече добитьк и вика: „Чуваш ли ме.
Трифуне а друг от домашните от-
говаря от къши ..Не чуем тс от мас-
ло. от сирене", т.е. добитъкът ше
даде много мляко и ше има много
масло и сирене (Смолянско). Анало-
гичны са действията в същия район
при Т на безплодно дърво Седем-
осем годишно дете „сече" с брадва
дьрвото с думите: ..Раждаш ли щиш,
или ща та присякам?", а майка му го
спира с думите „Ни мой я хала, ни
мой. та ще да рули лятуска. я
знаям!” Народного схващане изиск-
ва трикратно изпълнение на дейст-
вията и наричанията, за да има ре-
зултат. Нераждашите жени сьши би
ват подлагани на Т„ при което се из-
ползва мотовилка. Макар по-ряд-
ко. „плашат" овощните дьрвета и на
Бьдни вечер, на Коледа преди изг-
рев сльнце и на Нова година. При
обредното заплашване особено зна-
чение се придана на предметите, ко-
нто се използват - брадва. мотовил-
ка - и техните качества според на-
родния светоглед. Прогностичният
ТГИЧГНТ НА KV4EIA
TI’VAVIIHII
сьбраноот нечетен брой жени, конто 381
нямат почина нт деца По време на
бременността съпрузите спазват за
дължитедно полово табу срещу
вторник, nt I ьк и i н .п.ля, както и
срешу големите календарни празни
ци В противен случаи детето щесе
роди ..кусурлия". Със сыцата цел
I ж не бива Да работ и нищо на Сй-
MioiioH.irii и св Ь<>1 ородица.за-
шото де гею ше се роди .хнмыка-
но" (белязано. недъгаво). Срещатас
Г ж се смята за носеша щастие и
късмет Според отделни местни
представи обшнте мегдански хора
на олемите календарни празници
т рябва да се поведат от Т ж, за да с
годината плодородна и дъждовна
а I енчев. Ст Семейни обреди и
обичаи - В етнот рафия на Бълга-
рия I 3. С . 1985. Дражева, Р Се-
меини обичаи и обреди. - В Пирин
ски край С.. 1980 и Пловдивски
край. С . 1986 Si Рлчко Попои
1РУ ФУ НЦИР Вълчи ПРАЗНИЦИ.
Миши ПРАЗНИЦИ. Симеоновден.
Трифон Зарезан
IРЬН - според народннте вярвани»
предпазва хората от епидемии и зли
духове Вярва се. че чумата. холе-
рата и (парка I а се страхуват от
всички бодливи растения Затова в
миналото плетовете на двороветеса
били от Т. и бодливи храсти.
Народната поговорка гласи, че ..къ-
дето има трънн. няма чума" Ако
има опасност от епидемия. селянин
бягат в тората и храстите. През.
Мрьсните дни те поставят! по
прозорците и комините си, за да не
влизат КАРАКОНДЖОЛИ И ВАМПИШ
Съшествува практика петата клико
ремът на м ыч Bin да се пробождат
с Т„ за да не се превърне той във
вампир или вьрколак. Подобна
апотропейна сила имат всички бод-
380 и продуиираш смисъл на I опреде-
ли календарного му прикрепване
към преходите в годишното време
=5 Маринов, Д Народна вяра и ре
лигиозни народни обичаи - В II >6
рани произведения Т I.C. 1981.
с 453.491. АртиМ Студии
върху българските обреди и летен
ди Т.2. С., 1972. 120-121. Чаматм.
В Български народен сборник Бол-
град. 1872.». 28 •. I/ т/7 \iiil л
ВлСМЛЕВЛ
ТРИЧЕНЕ НА КУЧЕТА / Чи< i
ПОНЕДЕЛНИК
ТРУДНА ЖЕНА, тсжка. неираша,
ui.uia. временна, корместа - народ-
ни определения «а брехтенна жена
Периоды на бременността е нзпъл-
нен с разнообразна система от т ра-
ДИЦИОННИ забрани, цслящн нзносва-
нето на плода и благоприятно и леко
раж дане, както и осИгуряване здраве
на бъдешата рожба На I ж се заб-
ранява. да тьме на стан, да коли ко-
кошка. да сяда на кыцния iipai или
върху дисаги (та ла не роди ьлизнд-
ци); да прескача котка, куче или
КЪРТИЧА лупка (за да не се роди
окосмено или сляпо детето); да
прескача въжета и конин (за да не е
увито бебето с пъпната връв), да яде
ЗАЕШКО месо и РИБА (за да не е нямо
детето). да ходи на н<>1 РЕЫНИГ (за
да не е лицето на бебето бледо и
жълто като на мыч ВЕН); да крале
ядене или плодове (за да няма дете-
то белели по тялото). До първото
помръдване на плода в утробата
бременността трябва да бъде съоб-
щена на някого. за да не се роди бс-
бетонямо Т ж носи амулети и
апотропеи против уроки и уплаха -
с крива в дрехата си чесьн. сини мь-
ниста. желязна гривна или сребърен
ВОТИВ с формата на човешка фигу-
ра Понякога сребро т о за вотива е
tM.IIKA УДАНМНК
лини растения - КЪЛИНА. шипка и
гло1. Те се използват против ма-
гии. за лечение на ЬОЛЕСТИ и за
предпазване от ДЕМОНИ 11о време-
на вършитба харманы се помнтас
трьнко метка (метла от Т I. за ла не
прелитат гмейове, конто могат да
грабнат сьс себе си някоя девойка
Т предпазва хармана и от вихру ш-
кн, конто според народнага вяра
представляват змей. Самодина или
ДУШАТА на умрял човек През есен-
та ьаячки IЕ събират по полето < а-
иодивски Т . конто са отвяти на кьл-
ба от вят ьра С i ях лекуват болни от
кашлица или клини (безплодне. бол-
ки вслабиниге) Понякога от Т се
правят кръетчета. конто се носят
каю амулети против уроки или зли
духове
в Ро leuauoe. Г. Материал» по на-
родна медицина СбНУ кн.ЗО. С..
1914; Мариной. Д Избрани произве-
дения I I.C.. 19X1. Ра '/ко
Попов
ТРЪНКА Р Кумнчене
ГРЪНКОМЕТКАРТрън
ТРЯСЪК = Гремоп кипа
ТУДОРИЦА = Тодоровден
ТУРНЯСКАРДар
ТУ РТА = ОЬРЕДЕН ХЛЯ1»
ТЪЖАК = Перуника
ТЪЙЛАДА = Ладу ване
ТЪЙЯНА = Св Ана тимна
ТЬКМЕЖ = Годеж
ТЪРПИЛО = Тримирене
УГЛАВА = Годеж
УДАВНИК - нечист мьртвец. Спо-
ред народннте представи душа i а на
всеки У. (а и на всички самоубийци
или починали от неестествена
СМЪРТ ) се превъплыцава в злостор-
но демоннчно съшество - вампир,
В 1.РКОЛАК. САМОДИНА, ЕВРЕЙЧЕ И
др. Най-разпространено е убеждени-
ето. че душата на У се превръша в
СТОПАН - пазител на водоема, къде-
то се е случило нешастието В
Странджа и Пиринската облает този
демон се нарича пюпък или топик
Появява се ношем като КУЧЕ или
патина. Според представите в Сев
България душите на удавени девой-
ки се превръшат в русалийКИ и
прелитат във вид на пеперуди отвъд
Дунав през Русалската педеля В
Македонски те теми са разпростране-
ни вярванията за стихните или
стоите - полуженн-полуриби. по-
добии на гръцките сирени. Те имат
дълги разплетени коси и живеят в
дълбоките вирове С косите си
впримчва! къпешите се и ги давят.
I (онякога се смята, че тези стии про-
изхождат от душите на удавени мо-
мичета 11овсеместно У не се пог-
ребват в обшото гробите и не се
опяват от свешеник Вярва се. че те
причиняват сушат а Според пове-
рието изпиваг подземната и небес -
ната влага Затова по време на суша
жените поливат обидно с вода гро-
бовете на У Те вземат пръет от гро-
ьа или треска от дървения паметник
и гн хвърлят в реката, за да измолят
по магически начин дъжд Често.
когато девойките оформят от кал
или глина фигурата на Герман от
едноименния обичаи за дъжд, те взе-
мат пръет от „удавен гроб" Извест-
ии са случаи, когато стари жени са
изравяли при суша трупа на У. и са
го хвърляли в реката, за да завали.
"S Маринов. Д. Избрани произведе-
ния T.I, С., 1981; Попов. Р Пеперу-
да и Герман. С.. 1989 Рлчко
V дворяне
\ РОЦИ
382
Попов
У ДВОРЯНЕ = Годеж
У ДУМНИЦИР Сватба
УЛУНИНА Р К> кумявка
У МОР = Мора
У 'МОРИНА = Мора
У ПИР = Вампир
У РАМА Р Самодива. Нечисто
място. Кьпина. Мост. Русалии.
По гивки. Еврей че. Ясен
УРБАЛКИ РСирии заговезни
У РЕШНИЦИ = Ориснипи
У РОКИ, урони, почуди, иочу инна,
тропи. loiiiH очи, лош пот лед - общо
физнческо нерасположение, изразя-
вашо се в главоболие. прнпадъци.
схвашане на крайннците. световър-
теж. парализа, умора и понякога за-
болявания от най-различен вид У.
са следствие от .юши очи. Според
народните представи юш (урочасва-
ши» пог лед имат хората. конто като
деца са били закърмени повторно от
майките си Към категорията на уро-
часвашите спадат още магьосни-
ците. завистниците. незаконно ро-
доните (копеле та). съботниците, а
понякога вдовиците и старите бабн
с някакъв белег или недъг (гърбавн,
куци) Вярва се. че зь.» погмд имат
светлите на ивят очи - сини и зеле-
ни У причиняват и змнйските очи
Най-податлнви към урочасване са
бебетата. малките деца и бременни-
те (родилкнте) Затова те носят раз-
нообразии АПОТРОПЕИ И АМУЛЕТИ -
сребърна паричка, червен конец, ма-
ниста. чесън. кръетче от I лот. кост
от главата на Никулденския шараи.
вълчи зъб, прешлен или риза от
змия, рог от коза, косъм от мечка.
От У. предпазват черепите на ЕЛЕН
или кон. окачени по плетищата на
двороветс За да не бъдат урочасани
новородените домашни животни. на
рогата или опашките им стопаните
връзва! мартенскн конец и мънкстаЗЯЗ
Урочасани могат да бъдат свагьа-
I л, сеитбата и вършитбата. У се ле-
куват едннствено чрез баене.
S Гоев. А Урочасването Българска
народна магия Габрово. 1992; Кос-
тов. Ст.1 Амулети против уроки
- ПНЕМ кн 2. 1921; Чомков. В За
урочасването. Български книжици,
част I. кн 1. 1985; Шишков. Ст За
уроните. - СбНУ кн 4.С.. 1891
Рлчко Попов
У РОЦИ = Уроки
УСАДР Праг. Ясен
У СВЕТ Р Небе
УСНИ Р Месечина
УСОВР Болести. Вторник. Вам-
ПИР
У СОВСКИ ВТОРНИК РСирна
неделя. Тодорова неделя
У СТИНА РСимеоновден
У СТРЕЛ Р Вампир. Болести.
Вторник
У ГА = Престилка
ФЕН ЕР Р Сирии заговезни
ФЕРУ ГЛ ИЦА = Сватбено знаме
ФУТА = Престилка
Ф ЪРКОЛАК = В ърколак
ФЬРКОЛЯК = В ърколак
XАДЕС Р Тракийски конник
ХАЛА, ала - свръхестествен мнти-
чен персонаж, олицетворяващ при-
родните стихни - бури, вихрушки,
силни ветрове, порой и градушки
ХГ.КА1 А
хАлчс
(названието е от гръцки произход и
означава г/нгфшка) Много често тя
се идентнфицира със змея и ламя-
та. Осмисля се като мнтичен сто-
пам на морета. реки и езера Прили-
ча на бик с огромнн рога, на черен
облак. на тъмна мыла или на зми-
еподобно чудовище с шест крила и
дванадесет опашки Понякога живее
в планннските дерета и пешери. в
КОНТО пази ВЕТРОВЕТЕ, ОБЛАЦИТЕ И
дъждовеге. Щом полети към небе-
то, причинява влошаване на време-
то. От опашката й се излива пороем
дъжд. Когато гърми и се святка. ко-
гато се зададат градоноснн облаци.
се вярва, че добрият змей (или ОРЕ-
лът. който води облаците) влила в
люта’борба с X
S Георгиева. Ив Българска народна
митология С., 1983. Иванов. П Ку-
льт Перуна у южных славян Санк-
петербург, 1904; Маринов. Д. Изб-
рани произведения Т. I.C., 1981.
% Рлчко Попон
ХАЛ ЧЕ - народно название за дете,
родено с някакъв необнкновен белег
или недостатък - с едно око, с един
или три крака. без ръце и др Подо-
бен факт се възприема като поличба
за цялото село; той е знак за природ-
но бедствие, епидемия и мор. Обяс-
нява се с нарушаване на кръвно-род-
ствените връзки Народната тради-
ция изисква насилствено умъртвява-
не на такова дете.
§ Георгиева. Ив. Българска народна
митология. С.. 1983; Иванов. Й. Ку-
льт Перуна у южных славян. Санк-
петербург, 190; Маринов. Д. Избра-
ни произведения. Т. 1. С.. 1981.
Рлчко Попон
ХАМКАНЕР Сирии заговезни
ХАРАЛАНБЕЙ = Св. Харалампи
ХАСКАНЕ Р Йордановден
ХАТАЛИЯ Р Вторник
ХЕКАТА Р Велика богиня май-
ка. Бендида
ХЕРА Р Велика boi имя майка,
Залмоксис
ХЕРАКЪЛ Р Залмоксис
ХЕРОС РТракииски конник.
Перкос
ХЕСТИЯ Р Велика богиня май-
। ка. Залмоксис
ХОРЕСНИЦИ = Орисници
ХОРО, коло, орд - основен компо-
нент в обредността. Първоначално
X. се изпълняват на песенен съпро-
вод, а по-късно и на музикален Иг-
раят се в отворен или затворен кръг.
във верига или на леса (в къса права
реднца). Захвашанего на играчите е
различно: за ръце. пуснати свободно
надолу или скършени в прав или ос-
тър ыъл от лактнте; за ръце. кръс-
тосани на пояса или обхвашаши ра-
менете на съседните играли При
смесените мегдански X. народната
традиция забранява непосредстве-
ния допир между момите и ергени-
те, конто се захващат с помощта на
кърпа. При бавното гракийско
сглядно X. танцуващите са наредени
един зад друг, с лява ръка. опряна на
лявото рамо на предния играя. По
начина на изпьлнението според на-
родната терминология X. се делят
на кротки, тропани, сурнати. луди,
влачени. ходени. ситни. рипнати.
Съобразно с посоката на движение
те биват десни и леви В съответст-
вие с пъстрия етнографски състав на
българите в различните райони ус-
ловно X. се разделят на шопски,
тракийски, северняшки, добруджан-
ски. пирински и македонски. Изпъл-
няват се при сватба и други семей-
ни чествания, играят се на хорището
по време на всеки голям календарен
празник или събор. Имат древна
символика, свързана вероятно със
ХРАНЕНИЯ!
Хоро
слънчевия култ, с откьслечно сьхра-
нени тотемистични вярвания и пред-
стави и с култа към прелиите.
Народната традиция забранява X пн
време на Велнкнте пости
S Канарова. Р Хора и игри - В Ет-
нография на Бьлгария I 3, С., 1985;
Маринов Д Избрани произведения
T.l. Q, 1961 . Favkd Попов
ХРАНЕНИЧЕ Р Осиновяване
ХУНАНИ = Нави
ХУТА = Ип < ги лк а
ЦВЕТЕНИЕ ГО = Шарка
1(ВЕТКА ВОД,k Р В<>да. Лада ва-
не
ЦВЕТ НИНА = Връьница
ЦЕР = Ды.
ЦИРЕНЕ Н А KN ЧЕТА Р Чист по
НЕДЕЛНИК
ЦОГЛАВЦИ = Исполиии
ПРЕНИЯ = Колпина
ЦРЕПНА = Поднина
ЦУРЧО = Евреиче
ЦЪРКВА = Служба
ЦЪРКВИШЕ = Оброк
11 ЬР11 ВГОРНИК PClIPHA НЕДЕ
ЦЪРЪНДЕН = Св. Черна
ЧАВ1 ИРСирни ЗАГОВЕЗНИ
ЧАРОДЕЙКА = Mai ьосница
Ч АС - според повернето в рамкии
на деня има един или час. за койтс
никои не знае когае Ако човек се
роди и този Ч , той е нещастеинбн
ден. боледува много и нс живее дь
члтлл
ЧЕТВЪРТЬК
го. Произнесената през този Ч
Kienwa е особено силна и винаги
достига до обекта Родените в този
Ч домашни животни са недьгави и
болни За лоши и опасни се смятаг
Ч. на Нонна - от залез сльнце до
пропяването на пьраи петли
S Маринов. Д. Избрани произведе-
ния. T.l, С., 1981. Рлчко Попон
ЧАТАЛ = Кумово Дрыще
ЧАУШИ = Кую -ри
ЧЕРВЕНКАР Янне. Болести
ЧЕРКВА = Оброк, Слу аба
ЧЕРЕВИЧКА .Р Оброк
ЧЕРКОВИЩЕ = Оброк
ЧЕРКУВАНЕ = Ною i,< ГИ
ЧЕРКУВАНЕ ЗА ГОС ПОДА =
ГОСПОДОВА ЧЕРКВА
ЧЕРНА мория «Чума
ЧЕРНА НЕДЕЛЯ = Тодоров,\ НЕ-
ДЕЛЯ
ЧЕРНОМОРЕЦ Л Вягьр
ЧЕРНЯЙ=Св Черна
ЧЕСНИ ВЕРУ! И =Св Черна
ЧЕСЪН (Allium sativum) - растение,
наричано оше чеснов или <5я/ п к
Използва се широко в храната на
бьлгарите. особено по жътва Позна-
то е традиционного изискване да се
яде пресен Ч. за прьв пьт на Гер-
гьовден На Ч се припнсва голяма
апотропейна сила, свьрзана сьс спе-
цнфичната му остра миризма и реал-
ните му качества Вярва се. че пред-
пазва от ухапване от змии, различии
болести, зли сили и демонични сь-
щества На Бъднн вечер на трапеза-
та се кади и Ч , от който всеки носи
у себе си през Мръсните дни. за да
го пази от КАРАКОНДЖОЛИ. ТАЛА-
сьми и др. Най-често Ч се използва
срещу уроки -скилидки Ч се връз-
ват на плитките на момите. на кьр-
пата на родилката до 40. ден след
раждането, на шапката на новороде-
ното; на малки кончета. агнета, на
кошерите с пчели; на сватбеното
Шаме. Ч се вплига между цвегяга
на сватоените венци За предпазва-
не от русалии се носят скилидки Ч
в дрехиie през Русалската неде-
ля Ч използват и русалии ге при
спеииалния си обреден тани, с който
лекуват С Ч. лекуват ЕДНОМЕСЕЧЕ-
IA, Скилидки Ч. се слагат върху оь-
РЕДНИ1Е ХЛЯБОВЕ За ТОДОРОВДЕН
преди раздаването им Ч е едно от
апотропейните средства с най-широ-
| ко приложение в народната култура
S И ни в. Ат. Растенията от бьлгар-
ско фолклорно гледище. - Сп БАН.
кн 18. 1919. 179-180; Маринов. Д.
Народна вяра и религиозни народни
обичаи - В Избрани произведения
Т 1. С.. 1981. с 111.645; Георгиева.
| Ив Българска народна митология.
С.. 1983. с.39. Ъ Маргарита
Вас н.пНА
ЧЕ1ВБР1 БК-един от щастливите
и добри дни от седмицата, зашото е
четен и е свьрзан с положителното
мъжко начало. В германската и
скандинавската митология Ч е де-
нят на вьрховния небесен бог на
гръмотевиците. Съществуват пред-
положения. че той е ден на славянс-
кия мьлниеносец Перун. Роденото в
Ч дете се радва на добра сьдба - то
с работливо и богато. В Ч се влита в
нова къша и тогава се пали пьрвият
огьн в ог нищего. В Ч може да се
започне нова работа. С особено зна-
чение в бьлгарската традиционна
обредност се ползает селем те Вет-
ки Ч Първияте преди ВЕЛИКДЕН и
тогава се багрят червените яйца
Има поверия, че в навечерието на
този Ч заровено в земята имане
проблясва като пламьк и магьос-
нициге излюпват под мишннците
си пилета мамници, с чиято помош
примамват плодородието от чужди-
ЧЕТНР1Кк
чисто
те ннви През следващите шест Ч.
на жените се забранява да работ ят -
да перат и да се мнят, да шият и да
плетат. за да не вали градушка
през лятото. Лош е и вьртог.ювият
четвьртъкот Тодоровата неделя.
наричан Зимен ВъртолоМЕЙ.
Маринов. Д. Избрани произведе-
ния Т. 1.С.. 1981; Стойнев. А Бъл-
гарските славяни Митология и ре-
лигия С.. 19X8. 4s Рдчко Попов
ЧЕТПРИСЕР Помен
ЧЕТУЛА = Рабош
ЧЕШИРИ = Гащи
411 КОР» Бьдник
ЧИРЕПНЯ = Подница
ЧИСЛА - в митопоетичната тради-
ция (вкл. българската) образуват
своеобразен митологнчен код. пос-
редством който се изобразяват раз-
личии модели на Космоса и негови-
те елементи Групата на свешените
Ч включва двойката като символ на
близначността и двойствеността в
природа та и социал ната среда.
Трой ката кодира идеята за тридел-
ността на света във вертикален
план (горе-среда-долу). Четворката
е символ на върховния небесен бог
на мълниите и моделира световното
пространство в хоризонтален план
(север-изток-запад-юг). Свешеност-
та на седмицата се дължи на факта,
че тя е сбор от числата 3 и 4 А тях-
ното произведение (3x4= 12) обос-
новава значението на дванайсетица-
та (12 са годишните месеци; 12 са
разновидностите на болестта трес-
ка; 12 са светите апостоли). С осо-
бено значение в българската тради-
ционна култура се отличава Ч. 40.
което се евързва с нечистив и пере-
Ровен период на родилката след
раждане. на булката след първата
брачна нощ и на мыч вена, чиято
душа е все оше на земята. В качест-
во™ си на основен митологнчен
класификатор метните Ч претим
тоят на нечетннте както опознают:
живот-смърт; здраве-болест, ми
жена Четного Ч е носител на да
рото и жизнеутвърждавашото
Нечетного е израз на злите сили,г
символизира болестите и препятст
вията (ерв фолклорнн ямотивw
лест, продължила 9 години; за изн/
наване на преход през 9 села, плана
ни или гори, за да се стигме до лесе
тата). Редуването на добро и лошо
има и други числовисьответсти!-
след четвъргька (ден нагръмжр
жеца) следва ПЕТЬКЪТ(лошжею1
ден); след 12 (израз на световна хар
мония) следва 13 (израз на най-rwi
мо нешастие).
з Мифы народов мира Т.2.М.
1982; Попов. Р Светинблизнаци»
българския народен календар С .
1991; Стойнев, А. Бьлгарските с.и
вяни Митология и религия С,
1988 4s Рлчко Попо»
ЧИСТО Р Нечисто
ЧИСТ ПОНЕДЕЛНИК. Песипож
делник, Кукеровден - понеделмип’
на Тодоровата неделя, първият
ден от Be шките пости Първото»
название идва от общобъягарскатз
практика да се почистват домовете
през този ден Жените измиват
блажните съдове с гореша пепеляь.
вода; изпират и премитат вкъши
Събраната смет и водата от миенг
(или водата, в която са варили яйца-
та за Сирии заговезни) изхвъртг
в двора или на улицата, коетосеа
мисля като изхвърляненабълхик
от дома В Охрид. Струга, Кукушк
Ч .п. не варят боб и трах, за .да нс
заври къшата с бълхи", а в Разгром
ко - да не се мани посетият боб. За
прогонване на бълхите хвърлят w
сметта запалена стара метла, съп
ЧИСТ ПОНЕДЕЛНИК ЧОВЕК
ровождайки действнето със съответ-
ния диалог. Някъде на Ч п пригот-
вят ядене за цялата седмица, защото
се вярва, че ако през Тодоровата не-
деля се готви, ще се раждат „клека-
ви" (сакати) агнета или конете ще
боледуват от болестта „гутурач**. За
предпазване на житото от главня и
за здраве на хората се спазва забра-
ната да се слага черен (опушен) съд
на огъня. На други места се среша
забраната изобщо да се пали огън,
да се готви, хляб да се меси - за да
няма суша и мана през лятото. На
Ч.п. мнят лицата си с водата. в коя-
то са варили яйцата предишната ве-
чер. или с вино, за да не им влизат
мушички в очите през лятото. В
Хасковско има поверие, че на този
ден „се затварят" мыт ВИТЕ, затова
се нарича nttx.it natn. захопак поме-
те тик Раносутринта жените месят
и раздават в тяхна чест хлебчета и
халва
На Ч.п. са познати и други предпаз-
ващи обреди В Изт. Тракия и Доб-
руджа ..лекуват" кучетата от ъяс.
поради което денят е известен и
като Песи понеделник. Ергените
правят специална люлка край село-
то (или в селото). връзват на нея
всяко куче (домашно и овчарско) и
го залюляват три пьти. Според на-
родного схващане обичаят (цирене,
бесене. тричене) е средство за очис-
тване и предпазване на кучето. Поз-
ната е и друга практика - връзват те-
некия или кратунка с пепел за опаш-
ката на кучето и го подгонват да
бяга Вярванията за кучето и мито-
логичната представа за връзката му
със света на мъртвите (вж куче) ве-
роятно стоят в основата на обичая.
Обредното люлеене на кучета на
празника. отнасян към един от пре-
ходните периоди в годишното вре-
ме, може да се схване като начин за
възстановяване на нарушено™ рав-
новесие между двата свята. Съшест-
вува и мнение, което прави връзка
между обичая и началото на забра-
ната за употреба на определен)! хра-
ни след Заговезни. в смисъл да се
приобщи и кучето към тази забрана,
да се регулира нравственото му по-
ведение
Профилактичните по смисъл обред-
ни практики и забрани, евързани с
Чи., отговарят на представата за
Тодоровата неделя (започваща с
този ден). като лоша. опасна за здра-
вето на хората. приплода и реколта-
та.
« Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозно народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения T.I.C.. 1981,
508-509; Василева. М Календарни
празници и обичаи. - В: Етнография
на България Т.З. С.. 1985. ) 13-114;
Гребенарова, Ct. Заговезни-Тодо-
ровден като преходен период в на-
родния календар. - ИПр , кн.1. 1989,
58-61; Попова. А. Кучето и мечката
в българската митология - Векове,
кн.5, 1987.с.ЗI. Маргарита
Василева
ЧОВЕ.К - според библейского писа-
ние е създаден от кал Негов творец
е Господ. Това станало на шестия
ден от сьтворението на света. След
като тялото на Адам било готово.
Бог му вдъхнал душа. От неговото
дясно ребро Господ създал и първа-
та жена - Ева. Съществува поверие,
че в началото хората били целите
окосмени. ала след като се научили
да се кръетят, по тялото им остана-
ли само косми на главата. под миш-
ниците и под корема. Кръстът се
схваща като своеобразен антропо-
морфен символ. Някои етиологични
предания разказват. че първите хора
ЧОВГШКО ЖЕ РТВОПРИНОШЕHilt
388
били джуджета. Поради ниския им
ръст Господ ги унншожил и създал
големите хора - исполините Но
те съшо не били прнгодни за темни-
те условия Накрая създал днешните
..средни" хора Някои от частите на
човешкото тяло изпълняват често
ролята на митологичен класнфика-
тор. Например носът и коляното
имат фалическа символика, докато
устата е с женска семанатнка В ре-
дина античнн мнтове за божества с
отрязани Носове се има предвид кас-
трация га. Течностите. конто човеш-
кото тяло отдели (пот. сперма, ури-
на) същосимволизират мъжкото оп-
лоднтелно начало В редица мито-
логични системи Космосът има ант-
ропоморфен произход: от очите са
създадени СЛЬННЕТО и Луната. от
косите - звездите. а от жилите - пъ-
теките Гласът е гръмотевнца. а дъ-
хът вятър В гръцката митология
моделът на земята с представен от
Атлас, който лържи на раменете си
земното кълбо.
з Екзарх, Йоан Шестоднев. С .
1981; Маринов, Д. Избрани произве-
дения Т 1. С.. 1981. Ра чко
Попов
ЧОВЕШКО ЖЕРТВОПРИНОШЕ-
НИЕ Р Свешено цареубийст во.
Жертва
ЧУВАРКА = Стоили, Змия
ЧУКАНЕ НА БУЛГУР = Засевки
ЧУМА. куда, карън, кодер, панук-
ла, черна мория - създадена е от
Господ и е подвластна нему Бог и
дава тефтер. в който са написани
имената на всичкн. конто ше пост-
радат от нея. Осмисля се като стара,
много грозна, гърбава и костелнва
бабичка. облечена в черни дрипи
Косите й са дълги и разрошени.
Очите и са червени (огнени). а нок-
тиге - дълги. В ръка носи коса, с ко-
ято отсича главите на заболелите
Често се ндентифнцира с дяволд и
пресъздава образа на СМЪРТТА. Спо-
собна е да се превръща във всякакви
живот ни - кокошка. КОЗА. МИШКА,
нт.лк. змия В българския песенен
фолклор Ч се пресзорва най-често
на МЕЧКА стръвшща; по-рядко се
схваща като омагьосана жена или
пьк като кълбо прежда или вълна
Тя носи със себе си малко дете, на-
ричано чу.мниче. То е увито във вьл-
на. Зотова при опасност от Ч епиде-
мня хората оставили пред дома си
вълна. корито с топла вода и сапун,
гребен и пешкир Вярвали, чеслед
като Ч изкъпе детето си, ще бьде
по-благосклонна и умилостивена
Според отделив представи Ч. се
крне по I аваните в кошовете с
вълна Там приспива детето си. а
когато то е будно. двамата си игра-
ят с ОРЕХИ, конто търкалят Ч се
страхува най-много от хора и кучен
СЬЬОГНИЦИ. За да се предпазят от
нея. се извършва ритуално заора-
вант- на селишето от двама братя
близнаци с два вола близнаци
През същото време стари жени вдо
вини се качват на покрива на някоя
крайни къша и за една нощ изприда
и изтъкават чумно платно През
него се провират всичкн или го за-
равят в чужд синор. за да изгонят
Ч В Тракня се извършва ритуално
извеждане на Ч. от селото. една
жена меси и изпича погача. която сс
увива в нов месал и се поставя в
нова торба със сол и мед После п
се качва в каруца и един мъж я из-
вежда от селото в друга мера Там
мълчешком жената окачва торбата
погачата на някоя круша или друго
плодно дърво и се връша обратно
Разказва се. че на отиване воловете
едва дърпали колата. защото Ч
4VMIIH.U X
ЧЬОРНА
389 била много тежка Против болестта
близнаци или мъже, чиито имена са
единствени в селото, добиват от
сухи липови, хвойнови или лескови
дьрвета жив или нов огьн, през кой-
то преминават хора и домашни жи-
вотни. При опасност от Ч селяните
напускали домовете си и се криели
в гората. В този смисьл е поговор-
ката, че „където има шума, няма
чума’*. Покровители на Ч са светии-
те близнаци Актон и Атанас и
гослодарят на болестите св. Хара-
лампи. Според някои поверия Ч. се
родила заедно с мечката в деня на
св. Атанас. До празника св Хара-
лампи тя ходела на воля по земята,
докато светецът не я хванал и око-
вал в девет вериги.
§ Етнография на Бьлгария. Т.З, С..
1985; Маринов. Д. Избрани произве-
дения. Т.I.C., 1981; Попов. Р. Свет-
ци близнаци в българския народен
календар С.. 1991. Ъ Рлчко Попов
45 МИНДЕН = Св. Харалампи
ЧУМИНО ПЛАТНО Л Чума, Зао-
раване
ЧУМНИЧЕРЧума
ЧУМОВА СЕСТРА = НевЕСГУЛКа
ЧУРЕКИ = Горещницн
ЧУРЛИГ А Р Горещницн
Ч УТУ РА, стъпа - дървен уред за чу-
кане на сол. Като предмет от все-
кидневння бит Ч се включва в об-
редно-магически практики за пред-
пазване от вълци. Смята се. че
обърнатата с устието надолу и зах-
лупена през Вьлчи ге празници Ч
има силата да затваря устата на вьл-
ците. Така древната представа при
която сходното поражда сходно, по
чисто асоциативен път мотивира
участието на Ч. в споменатите пред-
пазни действия.
§ Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т. 1, С., 1981,
с. 199, 697-698. Sb МАРГАРИТА
Влей ЛЕВА
ЧЬОРНА = Св Черна
ЧЮРУКА Р Горешници
ЧЮРУТАР Горещницн
ШАМАН -служител на религиоз-
ния култ у някои езически народи.
Има няколко археологически наход-
ки, останали от прабьлгарите. на ко-
нто е изобразен такъв свещенослу-
жител. UI има вьрху керсмида от
Мадара. шаманска фигура е изобра-
зена вьрху модела на юрта от Дев-
ня Върху находката от Девня освен
Ш има рисунки на кон и лък. конто
Ш държи или опьва Лькьт служи
като инструмент за гадаене сьс
сходна функция в случая с плоския
тъпан (дайрето) - друг шамански ат-
рибут. който сибирските народи са
разделяли на няколко части, анало-
гични на етажите на вселената или
на световното дьрво. Ш от Мада-
ра държи в дясната си ръка птица, а
тя е широко известен атрибут на Ш.
у сибирските и алтайските народи В
този смисьл. особено в ритуала при
гадаене или при лечение, птицата е
самият Ш.
Ш е религиозно лице, служител на
култа, който може да общува със
сврьхестествените сили, да става
посредник между хората и отвъдно-
то. За шаманизъм и евързаните с
него превъплъщения на Ш свиде-
телствува и кремонският епискол
Луидпранд, когато пише за един от
синовете на цар Симеон: „Симеоно-
вият син Баян, разказват, дотолкова
Ill АМ АН
III ХМ МН ко Д1.1*ВО
Ша май - и юорахсение върху кера-
мика от Maikipa
бил изучил магията. че внезапно мо-
гьл да се превръша от човек на вълк
и на всякакъв друг »вяр" <MGH-SS,
111, 29. 309 = ЛИБИ. II. с.323> Каю
посредник с тайнствените сили Ш
нзпада в екстаз, излиза извън себе
си чрез различии действия, пеене.
танцу ване и т.н. Шаманският дух е
способен да се лвижи свободно из
трите стажа на вселената. Така той
свързва трите етажа на света (подзе-
мен. среден и небесен), може да раз-
бере какво става и горе, и долу. Това
негово ясновидство заедно с лечи-
телните му умения го е правило нэк-
лючително влиятелна фигура - с
влияние, което се е запазвало Дори и
при примени в официалната рели-
гия Вж Магия; Прабългарска ре-
лигия
« Ь'ешевiuee, В Прабългарите Бит
и култура С., 1981. Ъ Анани Стой-
НЕВ
ШАМАНСКО Д ЬРВО = Снетовно
дърво
III AMO I ЕН ПЕТЪК Р Тодорова
НЕДЕЛЯ
ШАРКА, Баба Шарка, Шаруля,
Сладка и мё вена (Сев Българня),
Hneieiiiieio (Добруджа), Тоска,Сив-
ка (Тракия). Лёличка, Марчинка
111иринския кран). Бов инка (Зап
Българня) - болест. наричана най-
често с тези табуиранн названия. От
нея боледуват главно деца. Знаятсе
три вида 111. -снтна. средна и едра
(сипаница, брусника и лешенка), ко-
нто се персон ифицират в три раз-
личии по възраст сестри. моми. Сре-
ша се и представата за 111 в образа
на стара жена или на две жени. Спо
ред народною вярване Ш спи (крие
се) във вЬЛНАТА или сламата; обнча
да се мне и реши, да яде сладко;
води деге със себе си. не обичаост-
ри миризми, иапр. на пърженосвин
ско месо. Там, където има болноот
III дете. се спазва! ред обредниЗАБ-
РАНИ. Не се вари боб. леша, блажно.
не се коли животно вкъши; не се
пари заклано животно и вълна Вяр-
ва се. че ше попарят Ш . ше я разлю-
тят и ще остави белег (с големнна
на варените зърна), а дори може да
умори детето. Домашните не гово-
рят с висок глас и не се карат, за .да
не разсърдят" болестта. Жените не
шият и не плетат. за .да не се дуп-
чат децата**, т.е. да не остава белег
Ш . не прелат, не тъкат. не перат.
Приготвят пресни питки (без квас),
намазваг ги с осветен в църква мед
и г и раздават в къщи и на съседнте.
за да умилостивят 111. ..да си ходи
сладка и мелена”. Някъде оставят к
111. малки колачета и червен коней
при hpataia. в четирите ъгълана
стаята. на полицата или гредата на
Гавана, при комина; до главата на
ШАРКА
ШАРКАЙ
X.ietmu „кук.1ички" за предва зване
от шарка
болното дете вьрху бяла кьрпа сла-
гат колаче с мед; кори то с вола,
гребен и сапун, за да окьпс 111 дете-
тоси. За Ш слагат специална трапе-
за край ОГНИ1ЦЕТО.
За прогонване на редушката (назва-
ние за Ш. като епидемнчна болеет) е
позната интересна магическа прак-
тика Приготвя се прясна пита и се
изнася нзвън селището вьрху кьрпа,
Първият минал оттам човек я изяж-
да, а кьрпата взема със себе си Дре-
хите на преболедувалото от Ш дете
напръекват със студена вода и, след
като престоят една нощ. ги попарват
и изпират.
В чест на Ш се тачат празниците
Варвара, Хара л амией или Чу-
минден ( в източно- и южно-бъл-
гарските райони) и Младенци (в за-
падайте). чиято основна обредност
включва повечето от изложените
забрани и предпазни магически
практики.
S Маринин. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В Изб-
рани произведения Т.I.C.. 1981,
283-285; Георгиева. Ив Българска
народна митология. С., 1983.
147-148. Маргарита Василева
ШАРКАЛ = Змей
ШАРУЛЯ = Шарка
ШАРЧИНКА = Шарка
ШИМИОН = Симеоновден
ШИПКА (Rosa canina) - дърво, кое-
то се появява често в народните
представи. медицина и обреди Това
се евързва с качествата на 111 - здра-
во. жилаво, леко и плодно дърво. чи-
ито бодли могат да предпазват. За
прьт на СВАТБЕНОТО ЗНАМЕ В РоДО-
пите деверьт и зълвата отсичат
прьчка от Ш За направата на сват-
бени пенни се използува сурова
прьчка от III В понвделник след
сватбата невес гинското було хвър-
лят вьрху Ш.. пред която невестата
се покланя девет пъти В Пиринския
кран не простирал пелените на ново-
роденото върху Ш . заради поверие-
то. че там се крият самоднви От-
вара от корени на Ш. се пне за леку-
ване на треска и струпи, или се пра-
ви гаргара за болни венци и разкла-
тени зъби. С отвара от плода на Ш.
се лекува кашлица
« Сватбарскн обичаи и песни Запи-
сал Хр П Константинов.-СбНУ.
кн.9. 1893. с.39; И шее. Ат. Растенн-
ята от българското фолклорно гле-
дище.-Сп БАН. кн.18. 1919,с.151;
Иванова. Р Българската фолклорна
сватба. С.. 1984. 59-60. 186.
Маргарита Василева
ШУМНИК = Еврейче, Нави
ШЪТАЧ Р Оброк 2
ШЪГКГ-Л
ъдргп
392
ЩЪРКЕЛ, шърк. лилек, Кою
(Странджа) - според преданнето ня-
кога е бил човек. Тон се връшал от
хаджнлък. когато Господ му дал да
носи на гърба си голям сандък. като
му казал да не го от варя Но мъжы
бил много любопитен и не нзпьлнил
заръката Отворил сандъка и от него
излезли всички влечуги на света За
наказание Бог го превърнал в Щ и
му обещал да го направо отново чо-
век, след като събере всички змии,
гушери и жаби по земята А друга
легенда разказва. че 111 е все още чо-
век. но при нас идва като птица, след
като се изкъпе във вълшебното езе-
ро накрай света Мотивът за мета-
морфозата човек-щъркел, възможна
вследствие на чудодейната сила на
живота воОа. е популярен в българ-
ското народно творчество. Щ е сим-
вол на Слънцето. на небесния
огън, на здравето и благополучие-
то. С неговата поява. свързана с
празника наев Че 1 ирисе, настъпва
пролетта. Щом видят първите Щ ,
хората гледат да имат пари или
хляб в ръцете си. за да са богати и
сити през цялата година Те предпо-
читат да са прави. а не седнали. за да
им е спорна работата. Щ се посре-
шат с пожеланието: ..Вис да селите,
а аз да летя (хвъркам)!" Тогава де-
цата свалят мартениците си и ги
слагат под камък На других ден
гледат какво има под камъка: мрав-
ките означават добър приплод на ов-
цете. а бръмбарите и червеите - на
кравите и биволите Соларната сим-
волика на Щ. прозира и във вярване-
то. че всяка година в деня на св. 393
Константин и Елена или на
Илинден птицата пуска от гнездо:
си една от рожбите си за курбан на
светци ге Вярва се, че местата, къ
дето Щ вият гнезда, са предпазени
от магии и нешастня. Народната
традиция забранява убиванетонаШ
или развалянето на гнездото им В
противен случай къщата (селото) за
пустява родителите умират и деца
та им сираци се пръекат. С Щ. са
евързани множество лечебни прак- >
тики и магии за любое. Изсушена
воденичка на Щ. се дава на бездетна
жена, за да забременее. Пак за безо
лодие се пне отвара, в която сасва
рени сламкн или трески от шърке-
лово гнездо. Такава отвара девойки-
те дават тайно на ергените. за да се
омъжат за тях. Щъркеловото яйце
има силата да развали всякаква ма-
гия Щ. оглитат на юг на Макавей
или Пантелеи, което показва нас-
тъпването на есента.
— Маринов, Д избрани произведе-
ния Г I, С.. 1981. Рлчко Попов
ЪДРЕЙ = Андреевден
ЮГЪТРВягьр
ЮДА = Сатана. Дявол. Самоди-
ва. Вихрушка
ЮДЕФКА = Самодива
ЮДИНСКО РАСТЕНИЕМ Бръш
лян
ЮДЯФКА ЯЬЪЛКА
Ябълки - коледна украса
ЮДЯФКА Р Божи ДУХ
ЮЗБАШИЯ Л Ру< а ши
ЮПИТЕР Р Зьелсурд
ЙБЪЛКА - едно от дърветата. което
заедно с плодовете си се радва на
голяма почит сред народа. Я (дърво
или плод) се споменава много често
във фолклора. както и в обредната
практика. За народного схващане Я.
е символ на плодовитост. плодоро-
дие, хубост, здраве, любов. Оттук и
връзката между Я. и жената, отразе-
на в митопоетичните представи.
Много често в песните момата се
сравнява по хубост с Я. В роднинс-
ката терминология се среша назва-
нието Я., с което невестата се обръ-
ша към най-младата си зълва Раз-
мяната на Я. между момък и мома е
знак за любое Котелът с мълчанапш
воаа при ладуване момите оставят
под Я Образът на дървото Я заедно
с плодовете като символ на плодо-
витост (..Ябълка си род родила, от
рода се поломила") се идентифици-
ра с жената-майка и нейните деца. В
този смисъл е участието на Я в
сватбената обредност. За прът на
сватбеното знаме твърде често се
отсича пръчка от Я . а на върха му се
забучва червена или варакосана Я
(или три Я.). С три Я. се украсява и
кумовото дръвне. чието название
в някои райони (ябыка. ябука) под-
чертава значение™, приписвано на
Я. С Я. се калесва за сватба. Мла-
доженците изяждат Я. след венчава-
нето. за да имат деца Понякога Я
замества ризага на невестата и с
нея удостоверяват девствеността й
след първата брачна нощ. Отбулва-
нето на невестата става при Я., вър-
ху която се мята булото. Сурвакари-
те блатославят да се роди „червена
Я. в градина". Под Я. се правят по-
ливки за лекуване на болести. Се-
мантично Я е свързана и със света
на мъртвите Според всички българи
е позната представата. че Архангел
Михаил взема душата на хората с
Я. До мъртвеца слагат Я., за да я
занесе на по-рано починали родстве-
нниц. При погребение на млад неже-
нен човек се прави оруглица от цяло
малко дръвче Я. с „позлатени" (ва-
ракосани) плодове на клоните му.
което се забива на гроба при глава-
та вместо крьст. Аналог на сватбе-
ното знаме. в случая оруглицата се
осмисля като помощник на душата
по пътя и към рая. т.е. посредник
при преминаването от света на жи-
явор
ЯРУС
вите към света ни мъртвите. Участн-
ето на Я в пот ребалната обредност
допълва многосмпсловото значение,
което народы и прпдава. Варакоса-
ни Я. са забучени и върху разклоне-
нията на кои’<)арското дрьвуе - спе-
цифичен обреден атрибут на водача
на коледарите В случая „позлатени-
те" Я носят бивалентна семантика,
породена от схващаието за задгроб-
ния свят на хаоса, мрака и смъртта,
от който произлизат и силите на по-
вито раждане и плодородието. Чрез
коледарското дръвце. в което Я е
задължителен елемент. се осъшест-
вява контакт между света на живите
и света на мъртвите.
S И лиев. Ат. Растенията от българ-
ско фолклорно гледише. - Сп БАН.
кн 18. 1919. 125-126. Маринов, Д.
Народна вяра и религиозни народни
обичаи В Избрани произведения.
Т.1.С.. 1981.91-92; Георгиева. Ив
Българска народна митология. С..
1983. 37; Габровски. М За .дтръвце-
то" на коледарския цар. - БЕ, кн.З.
1986. 41-50. Маргарита
Василева
ЯВОР (Acer pseudoplatanus) - едно
от обичаните дървета. чийто образ
се среша често в народните предста-
ви и фолклора. От песните е познато
„чудно дърво - зелен Я.‘. което се
сади край чешма за спомен Широко
разпространение има и мотивы за
момък. превърнат в Я. след раздяла-
та му с любимата девойка с,.Юнак
расте зелен Я . мома расте вита
ела‘">. като отражение на представа-
та за дървото - двойник на човека.
Под сянката на Я може да се стой
или спи без страх от зли сили и бо-
лести Под Я. се прави оброк. Ма-
кар и по-рядко Я се свързва с пове-
рието за самовили. конто си връз-
ват на него люлките и могат да на-
пакостят на хората. Зарадн качеств*
та на дървесината си - бяла, жилаг
хубаво напъстрена - Я се наползи-
ежсдневието и обредната практика
От Я се правят хуркн, овчарски на-
вали („свирка яворова").тоягитеш
русалинте; сватбарската чаша, с
която кумът запойва младоженци-
те. за да имат любое и сговор по-
395
между си; ведрото. с което булкат»
ще донесе за пръв пьт вода в дома
на младоженеца. Според народною
вярване яворового ведро имасилат.
да предпазва моми и невестиотзм!
Иове и самовили. В народната ме-
дицина с отвара от яворови зьрнасе
лекува зъбобол Разновидност на Я
е дървото иекиш (Acer tatancum),ог
което се прнготвят cmpe.iumca
Сирии заговезни. Образы на Я ;
народната култура е евързан с пред
ставата за световното дърво.
S Маринов. Д. Народна вяра и ре-
лигиозни народни обичаи. - В: Изб-
рани произведения. Т.1, С.. 1981.
84-85; И. шее. Ат. Растите.тното
царство в народната поезия. обичаи
те. обредите и поверията на бига-
рите -СбНУ.кн.9,1893.428-U2.
Растенията от българско фолклор»
гледише. - СпБАН. кн.18,1919,
109-111; Георгиева. Ив Българска
народна митология. С., 1983,с.38.
Маргарита Василева
ЯГУС = Макавей
ЯЗМО = Извор
ЯЙЦЁ - от мнтологична гледна
точка се осмисля като първонзточ-
ник на живата материя. Мнтътза
космического или световното Я. ю
ето ражда Земята и останалите не-
бесни светила, което дава живот ю
хората. растенията и зверовете.еи
рактерен за много езически религ»
зни системи. В християнскатамию
логия Я. е символ на беземъртиею
ЯПцГ
я nut
Червените великденски Я носят
идеята та възкресеиието и надежда-
та. Следи от мита за зараждането на
Вселена та от космическою Я са за-
пазени и в българския фолклор В
една детска песен залъгалка се каз-
ва. че ..земята е яйчице. животът е
пиление, снесено or яйчице”, или
„времето е кокошка. звездите са яй-
чица. с несен и от кокошка”. Рефлек-
сии от съшия мит сьдържат и пове-
рията за съзвездието Квачка (Влас*
ни). Според преданието Господ спа-
сил от потопа кокошката с пилен-
цата на една вдовица, като ги пре-
върнала в звезди. В периода от Гер-
гьовден до летния Тодоровден
(или летния Въртоломей). когато
„Слънцето се обръша към зима",
съзвездието не се вижда на небето.
Това е така, зашото небесната квач-
ка се е скрила, за да излюпи с войте
пиленца. Съшествува определена се-
мантична връзка между поверията
за космическата птица и народния
култ към св. Тодор. чийто календа-
рей празник поставя началото на
пролетно-летния сезон. Традицията
забранява през цялата Тодорова
неделя да се насаждат Я Вярва се,
че от такива Я се излюпват пилета
каракончовци, конто ако прехврьк-
нат над човека. той умира и душата
му става вампир или каракон-
джол. Я. с двоен жълтък е в непос-
редствена връзка с близначния мит.
Повсеместно е повернето, че ако
бременна жена изяде такова Я , тя
ще роди близнаци. С варено Я. с
два жълтъка се лекуват деца едно-
месеци и близнаци. От Я с двоен
ЖЪЛТЪК МАГЬОСНИЦИТЕ ИЗЛЮПВаТ
под мишницата си (в пазвата си) де-
монични пилета с две глави - мам-
ници. конто с писукането си при-
мамват плодородието на чуждите
ниви и млякото на чуждите крави
Според народната вяра Я крие нео-
бикновена магическа сила - то пред-
пазва от зли де.монични сили; с него
се правят и развалят mai ИИ. То сти-
мулира раждаемостта у жените При
посрещане на булката в новия дом,
свекървата пуска през пазвата и Я.,
за да е плодовита. Съшото обредно
действие се извършва от кумата. ко-
гато разбулва младоженката при
пьрвото й отиване за вода При пьр-
вото къпане на новороденото бабата
поставя във водата Я . за да бъде то
здраво и предпазено то зли духове
(нави) При смьи! на мястото. къде-
то е умрял човекът. се чу пи Я. за да
не умре друг и за да не се връша ду-
шата на покойника. Вьзрастни жени
заравят в гробовете варсни Я , за да
не се превърнат мъртвите във вам-
пиря. Магьосниците заравят Я под
Прага на къшата или край огнище-
то. хвьрлят развалени Я в градини-
те и кошарите, за да причинят злинн
и болести. Пак с помощта на Я ба-
ячките развалят магните и лекуват
различии заболявания. Бьлгарите
приписват значителна магическа
сила на пьрвото боядисано червено
великденско Я. С него жените пра-
вят кръетен знак по челата на децата
за здраве Това Я. се пази пред до-
машната икона - с него се заплаш-
ват градоносните облаии и се бае
против уроки. Често пьрвото черве-
но Я. се заравя в с ре дата на нивата
за нейния стопан. който пази посе-
вите от градушка. Вярва се още. че
черупките на това Я са лековити. Те
се замазват с кал над външната вра-
та и след като изсъхнат се използват
като лек - най-често срешу обриви,
наричани „червенка” или „руса”.
Тези черупки се поставят и на глава-
та на обредната глинена фигура Гер-
яПЦ|
Я IOBA « В АН» А
ци в българския народен календар.
С.. 1991. Ъ Рлчко Попов
ЯЛОВА СВАТБА Х> Мъж
ЯЛОВИЦА Р Жена
ЯНЕВДЕН = Еньовден
ЯНКУЛ И ЯНКА Р Зорнина,Близ
I НАЦИ
ЯНЬОВ ОГЪН Р Еньовден. Огън
ЯНЬОВДЕН = Fiii.oh.uh
ЯНЬОВО БУЛЕ = Еньова буля
ЯИЮВЧЕ = Еньова буля. Еньовчг
Ясен. осев (Fraxinus охусагра) -
добро, носещо щастие дърво В ня-
кои коледни песни Я. се възпява
като райско или световно дьрво
Вярва се. че Я има способността да
пропъжда злите духове Затова от Я
(или от габър) се изработват коби-
лниите на момите и младите невес-
ти По този начин те се предпазват
от ревността на самодивите и
юдн ге или от любовта на змейове
те, конто се събират и играят край
чешмите. КЛА ДЕННИ ГЕ и ИЗВОРИП
С кобилииа от Я се носи ммчшют
вода за напяването на пръетените ш
Г epi ьовден или Еньовден. С така
ва кобилииа жена близнакиня лекув
на къшния праг болките в кръста,
нарнчанн гни). усади или пресяка
От Я. се изработват понякога тояги
те на русалии те, с помощта на кои
то те леку ваг с ачодивс капю болеет
iypa.ua, уграма).
Маринов. Д. Избрани произведи
ния. T.I.C.. 19X1. Рлчко Попов
ЯСИКА = Трепетлика
ЯСПЕРИЦА РСамодива
мак от еднонменния обичай за
дъжд Традицията забранява да се
горят черупките на Я., защото е гро-
хота за кьшата Черупките от Я.»
изядени проз Сирната неделя, се
нзхвьрлят ритуално навън - в река-
та. край пдета и на бунишето. за да
няма бълхи Понякога те се оставят
във вода, с която всичкн си измиват
очите Вярва се. че по този начин
очите им няма да се прашат по вре-
ме на жетва. Я се даряват задължи-
телно на лазарките. за да не вали
градушка през лятото. При насажда-
нето на Я за мътене се спазват оп-
ределени условия насажда човек.
който не е ходил скоро на погребе-
ние. за да не се излюпят мьртви пн-
лета; насажда се при нова или пына
Месечина; Я за насаждане се пос-
тавят в мъжки калпак и се изсипват
наведнъж. за да се излюпят повече
ярки и за да не се пръекат те по чуж-
дите дворове Вярва се. че Я на ня-
кои птици притежават магическа
сила Я на орел и лястовица не се
пипат. защото ще вали градушка
или родителнте на извьршителя ще
починят. С Я на щъркел или авлига
се правят магии за любое и забреме-
няване
€ Етнография на Българня Т 1. С.,
19X5; Георгиева. Ив Българска на-
родна митология С., 19X3; Мари-
нов. Д. Избрани произведения Т.1,
С . 19X1. Миков. .7 За яйцето в бъл-
гарската народна космогония Бф
кн 2. 19X4. Попов. Р Светин близна-
BULGARIAN MYTHOLOGY
Encyclopedic dictionary
First edition
Compiled by Anani Stoinev
Authors:
Anani Stoinev - philosopher
Dimiter Popov - historian
Margarita Vasileva - ethnographer
Rachko Popov - ethnographer
Edited by LOGIS / Vladimir Pavlov
Designed by Borislav Kyosev
and Razvigor Kolev
7M + LOGIS Publishing Group, Sofia
The goal of the Dictionary is to logically,
lexicographically and encyclopedically out-
line the complex of folk beliefs and legends,
customs, ntes and traditional practices, that
has been typical of the Bulgarian people
throughout many centuries until now This
complex may be defined as BULGARIAN
MYTHOLOGY.
The dictionary encompasses 420 encyclope-
dic entries of headwords, representing the
mam content of the conception BULGARI-
AN MYTHOLOGY There are 80 black-
and-white illustrations included The cross-
reference system is organized through some
2000 reference notes inside the very entries
and another 1000 separate reference notes al
two levels. A brief bibliographical informa-
tion is offered at the bottom of each entry,
pointing the main publications on the rele-
vant theme The author of the entry is also
mentioned
Actually, in entries and cross-reference, as
many as 3500 specific concepts of the
Bulgarian mythology are clarified through
the headwords and their synonyms as well
as the other specific terms included in the
entries.
As a matter of fact, this is the first
Encyclopedic Dictionary of BULGARIAN
MYTHOLOGY in the Bulganan literature
and the authors and publishers dare hope
that it will be welcomed by the readers as a
humble attempt to contribute to the rising of
the Bulgarian spirit.
LEXIKON DER BULGARISCHEN
MYTHOLOGIE
I. A ullage
Vcrfassung und Terminhste Anani Slojnev
Autoren der Anikei
Anani Slojnev - Philosoph
Dimitar Popov - Geschichtsforscher
Margarita Wasstlewa - Ethnograph
Ratschko Popov - Ethnograph
Redaklion LOGIS / Wladimir Pawlov
Graphisches Design Borislav Kjossev
und Razwtgor Kolev
Verlagsgruppe 7M + LOGIS, Sofia
Das Zicl dieses Lcxikons ist es. logisch.
Icxikographisch und enzyklopadisch das
Komplex von Glauben. Legenden und
Uberliefcrungen. Riten und Brauche
abzuzeichnen. die im Laufe der
Jahrhundene charaktenstisch fur das bul-
gansche Volk geblieben si nd Darum
konnte mann sie msgesaint als BULGAR-
ISCHE MYTHOLOGIE bezcichncn
Das Lexikon besteht aus 420
cnzyklopadischcn Artikeln und 80
Hlustrationen fur Termine. die den Inhalt
des Begnffs BULGARISCHE
MYTHOLOGIE erschheBen Es wurde etn
System fur zusalzlichc Information aufgc-
haul durch 2000 dirckte Verweise in den
Artikeln selbst und noch ungefahr 1000
emzelne Verweise aut zwei Ebe non Eine
Bibliographic der schwerw icgenden
Arbeiten zuin entsprechendem Thema und
der Autor schlieBen emen jeden Anikei
Das Nachschlagcwerk schafft auf diescr
Weise Klarheit uber 3500 Begnffe der
BULGARISCHEN MYTHOLOGIE
Die Verfasser und die Herausgeber hoffen.
daB das erste in dem bulganschen
Schnfttum LEXIKON DER BULGAR-
ISCHEN MYTHOLOGIE seme wohlwol-
lenden Leser findel und wurden sich
glucklich schatzen. wenn das Buch etnen
bescheidenen Beitrag zum Erheben des bul-
garischen Geistes gibt.
Ь()11 АРСКАЯ МИФОЛОГИЯ
Киник зопеднческий словарь
Первое издание
Составитель и автор словника
Анани Стойнев
Авторы статей
Анани Стойнев - финн оф
Димитър Попов - историк
Mapiapnta Василева - этнограф
Рачко Попов - этнограф
Редакционная обработка
ЛОГИС / Н шдимир Пав км
Г рафичсское оформление
Борт /ав Кьосев и Ра мигор Ко tee
Издательская труппа 7Л/ + ЛОГИС.
София
Цель издания выделить в логический,
лексикографический и энциклопедичес-
кий способ верований, легенд и преда-
ний. обычаев, ритуалов и практик, кото-
рые в течение мног их веков были, а и
поныне остаются характерными для
болгарского этноса Весь этот комплекс
можно определить как БОЛ ГАРСКУЮ
МИФОЛОГИЮ.
Словарь состоит из 420 енциклоледичес-
ких статей терминов, которые представ-
ляют собой основное содержание поня-
тия БОЛГАРСКОЙ МИФОЛОГИИ.
Иллюстрации составляют КО Построе-
на и система для допольнительной ин-
формации путем 2000 прямых ссылок
внутри статей и еще около 1000 отдель-
ных ссылок на двух уровнях После каж-
дой статьи дана библиография более
значительных трудов по соотвстствую-
ше»1 теме В конце, после библиографий,
указан и автор статьи
Как основные термини (оглавления ста-
тей). синонимы основных терминов и
более особых терминов (упомянутых в
статьях) словарь выясняет путем статей
и ссылок в целом около 3500 специаль-
ных понятий из МИФОЛОГИИ БОЛ-
ГАР
Авторы и издатели надеются, что пер-
вый в болгарской литературе Энцикло-
педический словарь БОЛГАРСКОЙ
МИФОЛОГИИ будет принят благоск-
лонно читателями Они будут щасглы-
вими если книга дасть свой скромный
вклад для воздвижения болгарского
духа
MYTHOLOGIE BULGARE
Dictionnaire Encyclopedique
I Edition
Composition Апаш Sloinev
Auteurs des articles:
Anani Sloinev - philosophe
Dimitar Popov - histonen
Margarita Vassileva - ethnographe
Ralchko Popov - ethnographe
Redaction LOGIS / Vladimir Pavlov
Design Graphique - Bonriav Kwtttv
el Razvigor Kolev
Groupe d* Edition 7M + LOGIS. Sofia
Le but de cede Edition consistc ii degager<k
I ay on logique. lexicographiquect
encyclopedique I’cnsemble des croyancei.
Idgcndes el sagas, couiumes, ntes el pra-
tiques traditionnelles. qui tout au long det
slides. et ineme jusqu it nos jours ont
persist^ au cours du temps, pour s'asereret
resier typiques de I’ethme bulgare- suite dr
quoi. ils ddtlmssent et represented la
Slythologie bulgare
Le Dictionnaire est compost de 420 articles
encyclopediques des termes, qui reprt-
sentent le contenu principal du concept
Mythologie bulgare K0 illustrations
cnnchissent cette publication.
Un systeme d'information suppldmcnlaire
est dlabord. grace й 2000 rdfdrences. ren-
voyant le lecteur a linidncur mime de
Г article cn question, et encore 1000 aulres
rdfdrences. le renvoyanl D deux niveain
different*. Chaque article est cldiurd d une
lisle bibliographiquc des plus importanb
des travaux, convokes sur le thdmeenquci
non Finalement. e’est rauicurdel'anicle.
qui est ddsignd.
Le dictionnaire met au point quelques 3500
concepts spdcifiques de la Mythologie buf
gate, a leavers les articles cl les rdfdtetM»
exposds. grace aux termes pnncipaux (titre
d'article). aux synonymes des termes pna-
paux et des termes plus spdcifiques (men-
tionnds dans les articles).
Les auteurs et les dditeurs de ce premier
dans noire panimoine hsresque
Dictionnaire encyclopedique de la
Mythologie bulgare esperenl.qu'il vatn»
ver un accueil chaleurcux parmi les lecteun
et ne sauraient cacher leur bouheur, sice
Dictionnaire contnbuerait a I’dldvaionde
I’espnt bulgare
СЪДЪРЖАНИЕ
Бележка на издателя................................................
Предговор на составителя..........................................О
Список на библиографските сокращения..............................8
Речник............................................................9
Резюме на английски ............................................397
Резюме на немски ...............................................397
Резюме на руски език............................................398
Резюме на френски език..........................................398
БЪЛГАРСКА
МИТОЛОГИЯ
Енциклопедичен речник
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
1994
Автора на статиите
Ананн Стойнсв. Димнт ьр Поной.
Маргарита Василева. Рачко Попон
Съставнтел и автор на словника
Ананн Стойнев
Графнчен дизайн
Ра твит ор Колев и Борис лав Кьосев
Релакинонна обработка
ЛОГИС/Владимир Павлов
Итдателска трупа 7М ♦ ЛОГИС. София
Псчат ДЕМ/ЧКС ПРИНТ

Нм
iHH.flepMHHti
изяскяванена спев
•*^80 черно-бел и
-j-i !'|изкриват митологййкге
Българгге са хилядолетсн народ,
> а корвните йа създалйте го н
славяни и прабългари сд впити *
' още по-дълбоко ждревнос+га
ЭйгоЙМТ! до днег дашите предам
• '.са рапвилн и залазили сари4
:г1; да старовремския човек къмсвета
: Н Точи комплекс от възгледи -
й действий, Макар и,Нс уникален,
grf "J е типичен за;бългЬрйтс й затова!
гУт, 44 може да се разртежда иго 1.[
т,;.;.jTo^ho тазичйитологйй т~*
ЗЕ. t представена тук ^ формата на