Текст
                    БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
РЕЧНИК
НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
Автори:
Лилия Крумова-Цветкова
Мария Чоролеева
Христо Холиолчев
ИК ЕМАС
София, 2003


Българска академия на науките - Институт за български език Лилия Крумова-Цветкова Мария Георгиева Чоролеева Христо Стефанов Холиолчев РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК © ИК „Емас“, 2003 Всички права запазени ISBN 954-8793-43-1
5 ПРЕДГОВОР Създаването на езикови съкращения (абревиатури) има извънредно широко разпространение в много езици и е един от продуктивните начи- ни за попълване на речниковия състав. Затрудненията, свързани с упо- требата и с разшифроването им, т. е. с разкриването на тяхното значение, пораждат необходимостта от систематизираното им представяне в спе- циални „тълковни“ речници, съставени по определени лекспкографски правила. Първият по-значителен опит за задоволяване на тези нужди за българския език е изработеният от Б. Дамянов „Кратък речник на най- употребяваните съкращения в българския език“ (София, 1965), съдържащ 2281 съкратени единици. В началото на 80-те години, след теоретично изследване на въпросите на абревиацията, бе изработен и издаден „Речник на съкращенията в българския език“ (София, 1983) от Л. Крумова и М. Чоролеева, включващ над 10,000 съкращения. В него различните видове съкращения са представени със своите разгърнати съответствия, особености, форми и нормативни изисквания за употреба. Образуването на съкращения е закономерно явление в съвременни- те книжовни езици, което подлежи на регулиране и подчиняване на нор- мите на тези езици. Оттук и двойната задача на Речника на съкращенията - а) да ги представя лексикографски, с разкриване на тяхното съдържа- ние и б) да бъде помагало за нормативната употреба на абревиатурите с оглед на техния правопис и правоговор. Сегашният „Речник на съкращенията в българския език“, който се съставя на основата на издадения от 1983 г., представя систематизирано различните типове съкращения и включва общо 15 300 съкратени единици, от които няколко хиляди нови абревиатури, възникнали през последните 20 години, при съвременните икономически, обществено- политически и културни условия. Всред тях са и съкращения, които са свързани с международния обмен в стопанската, политическата, военна- та и културната област. На предно място в това отношение трябва да се посочат терминологични иновации и попълнения, свързани с перспекти- вите за наше участие в големи европейски и световни международни обединения като Европейския съюз и НАТО. Авторите на новия речник
6 имат при това ясното съзнание, че пълно, т. е. изчерпателно отразяване на съкращенията (някои от които имат оказионален. временен характер) е практически невъзможно. Освен това стремежът на авторите е бил да се съберат, но и подберат преди всичко абревиатури, представляващи по-широк обществен интерес, така че Речникът да бъде справочник и помагало на широките среди от нашата общественост. От тук следва, че тясноспецпални съкращения на термини от различни социално и профе- сионално ограничени сектори на обществения живот остават вън от об- хвата на този речник и би следвало да намерят място в отделни тематич- но специализирани абревиатурни речници. Остарели понастоящем съкра- щения, които са били активни по-рано и са били включени в Речника от 1983 г., присъстват и в новия речник, като по този начин той задоволява нуждите за разшифроване и на тези съкращения при четене на по-стара литература. Материалът за предлагания речник е ексцерпиран от най-разнооб- разни източници, всред които, естествено, българските периодични из- дания, електронните медии, телефонни указатели, браншови списъци (регистри), научна н научно-популярна литература, худоягестаена лите- ратура, енциклопедии, речници, справочници, реклами, плакати, търгов- ски съобщения и обяви и т.н. Въпросите за същността на абревиацията като начин на словообра- зуване, за характерните свойства и особености на съкращенията, за при- способяването и преминаването на част от тях към системата на лекси- калните единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната норма и т.н. са разработени от Л. Крумова и М. Чоролеева в моногра- фичното изследване „Съкращаването и съкращенията в българския език“ (София, 1982), което остава актуално и към днешна дата. Анализите и изводите от това изследване са в основата на теоретичния увод и опреде- лят принципите на изработване на предлагания нов Речник на съкраще- нията в българския език. Работата по изработването на Речника е разпределена между тримата автори както следва: Основната част от новите съкращения са събрани от ст.н.с. Хр. Холиолчев; статиите от А до Л са окончателно обработени и редактирани от ст.н.с. д-р Мария Чоролеева; статиите от М до Я са оконча-
7 телно обработени и редактирани от ст. н. с. д-р Лилия Крумова-Цветкова. Изказваме благодарност на Генералния щаб на Българската армия и на Военната академия „Г С.Раковски“ за оказаното ни съдействие за съби- рането на новите военни съкращения, свързани с присъединяването ни към НАТО. Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени във връзка с Речника на съкращенията, ще бъдат приети с благодарност. От авторите
8 УВОД Образуването на различни по вид съкращения, обикновено нари- чано абревиация (съкращаване), е присъщо на всички съвремен- ни езици. В това явление може би най-силно се проявява общността в тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям междунаро- ден фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създа- ване на съкращенията. Все пак във всеки език абревиацията се ха- рактеризира и със свои специфични особености, което налага да се изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително. Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата система на националния език, в която се включват: книжовен език, разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща на книжовните езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията по- стоянно проникват и се утвърждават и в разговорния език, а по-на- татък частично преминават и в говора на лица, носители на един или друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явленията, характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици по отношение на съкращенията улеснява създаването и особено спаз- ването на нормите за тяхното образуване и употреба. Обикновено се изтъква, че създаването и използването на съкра- щения е характерно за съвременното езиково състояние. Всъщност това явление съществува още в древните езици, например в старо- гръцки и латински, а първите съкращения, използвани в българския език, откриваме в старобългарските паметници. Като особено акти- вен процес на образуване на думи-съкращения обаче абревиацията се налага през 50-те, 60-те години на XX в. Причините са различни: външно влияние, вследствие засилване на международните контак- ти. вътрешноезикова тенденция към икономия на езиковите сред- ства при изразяване на все по-богата информация, извънезикови об- стоятелства-създаване на голям брой партии, организации, предпри- ятия, фирми и под., които обикновено са с многословни названия. Вся- ка по-радикална промяна в общественополитическия живот води до активизиране на абревиацията, поради възникване на необходимост
9 от назовавано на нови формирования. Усилено образуване и използ- ване на съкращения е характерно за промените, настъпили след т.нар. социалистическа революция през 1944г., присъщо е и за най-новото време на демократични промени. Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчета- ния по определен модел. Те се разделят на различни видове според начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето на съкра- щенията на два основни типа - графически и лексикални- в зависимост от това, дали се използват само в писмена или в писмена и говорима реч. 1. Графическите съкращения са присъщи на писмената реч, напр. с. - страница, м - метър, мин. - министър. Те не са думи, а условни знаци, които заместват пълните наименования в писмото. Не се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които напълно се различават от техните названия, напр.: А - название на сорт царевица. 2. Лексикалните съкращения са езикови единици - съкратени съответствия на сложни названия, използвани както в писмена, така и в устна реч. За разлика от графическите съкращения те имат само- стоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и често - граматически форми. Като единици на езика те се използват и за образуване на нови думи. В зависимост от начина на създаване лексикалните съкращения се разделят най-общо на следните видове: а)Отсечени думи:съссъкратенакрайначаст-спецот специалист, рок - рокендрол, стерео - стереоскопичен; с отсечена начална част - кола от кока-кола. б) Инициали и съкращения: буквени - образувани от първите букви на сложното название, напр. БДЖ - Български държав- ни железници, МВФ - Международен валутен фонд; звуков и- образувани от първите букви на пълното название, като при четене се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички обикновени думи, напр.: БЛН -Българска академия на науките (про- изнася се [бан]); звуков о-б у к в е н и - образувани от първите букви на съставките на съответното пълно название, но произношението
10 им е съчетание от названията на буквите и звуковете на някои от буквите, напр.: НСБОП - Национална служба за борба с организира- ната престъпност (произнася се [не-се -ббп]). в) Групови съкращения: части чносъкратен и- образувани от началната част на един или повече компоненти и цял компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание, напр.: мед- сестра от медицинска сестра, евросътрудничество от европейско сътрудничество; сложносъкратени- образувани от началните части на отделните съставки на сложното название, напр.: Спорт- пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; т е- лескопични думи - образувани от началната част на първия компонент и крайната част на втория компонент на разгърнатото словосъчетание, напр.:л(о»1с'л - моторизиран хотел, бчоника - биоло- гия и електроника. г) Смесени съкращения - създадени чрез едновременно използване на части от думи и инициалите на други, напр.: самбо - самозащита без оръжие, НИИЧЕРМЕТ - Научноизследователски институт по черна металургия. КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ СЪКРАЩЕНИЯТА Може би няма друго явление в областта на езика, което да е предизвикало толкова различни и противоречиви мнения. От една страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни" лексикални единици „обогатяват“ непрекъснато езика с причудливи и ненужни съкращения, от друга страна, крайните отрицатели на това явление виждат в съкращенията само изкуствени и неясни образувания, кои- то грозят езика. Всъщност съществуват немалко аргументи както за, така и против употребата на съкращения. В днешното време на интензивно развитие на науката и техника- та, на космическите изследвания и кибернетиката, образуването и използването на съкращения е закономерно езиково явление. Защо- то бурните темпове на техническо развитие, огромното количество информация изискват и максимален езиков синтез, особено в област-
11 та на терминологията, т.е. постигане на възможно най-стегнато и икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи днес отстраняването на съкращения като БНБ, БТА, ДСК. Голям брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и не се възприемат като изкуствено образувани и неподходящи езико- ви единици. Някои от тях, проникнали в езика ни от международната лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мотел, бионнка, кортизон, изобщо не се осъзнават като съкращения. Несъмнено в тези случаи абревиацията е допринесла за обогатяването на езика. Безспорен факт е обаче, че има известни основания в много слу- чаи да се проявява негативно отношение към абревиацията. Често при създаването и употребата на съкращения цари стихийност и без- принципност. Съвсем не в духа на българския език се създават много дълги и неблагозвучни съкращения като МЦПМИВ - Междунаро- ден център за проучване на малцинствата и интеркултурните взаимо- действия; НСРАОСЗД - Национална система за регистрация, анализ и оценка на силни земни движения. Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкра- щения затруднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави неудобно произнасянето им, поради което те си остават само графични знаци. Нерядко отрицателното отношение към абревиацията се по- ражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната употреба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително пра- ви речта неясна и затруднява възприемането на информацията. Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отноше- ние на използването на съкращения се свежда, първо, до установява- не на степента, в която трябва да се използват съкращенията, тъй като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; вто- ро, до подчиняване образуването на съкращения на нормите на кни- жовния език, като се избягват стихийността и неправилността, и, тре- то, до правилна употреба на съкращенията, която не създава неясно- та и неразбиране. Употребата на съкращения трябва да става при необходимост, без излишни увлечения, само когато е нужен стегнат израз, за да се
12 избегнат ненужни повторения и излишно удължаване и претрупване на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали об- щоизвестни съкращения трябва да се разшифроват-при първото им използване е необходимо да се даде в скоби разгърнатото им съот- ветствие. Така употребата им няма да буди недоумение и объркване, няма да затруднява възприемането на текста. Особено важно е образуването и употребата на съкращения да се извършва съобразно с нормите на книжовния български език. Това означава да се установи правилен правопис и изговор на съкращени- ята и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по фор- ма и значение с обикновените думи. При съкращенията и техните производни форми трябва да се спаз- ват следните правописни правила: 1. Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от естествения език, да се пишат с малки букви, а с първа главна буква да се изписват собствените имена, напр.: автоборса, метеослужба, Мобилтел, Спортпром. 2. При инициалните съкращения, с оглед на техните особености - изкуствен начин на създаване, липса на цялостна оформеност и съще- временно тенденция в разговорния стил към превръщането им в нор- мални думи, да се установят два вида правопис: а) В официален или номенклатурен текст инициалните съкраще- ния да се използват като неизменяеми думи, т. е. без производни гра- матични форми, като се пишат с главни букви. б) В стилове, в които намира място разговорната реч (в художе- ствен, публицистичен, научнопопулярен), освен изписването с главни букви да се допуска оформяне на инициални съкращения, станали нарицателни имена, като нормални думи - с малки букви, напр.: вуз, фиат. симка, вец, тец. 3. За граматичните форми на иницалните съкращения също така се приемат два вида изписване: а) Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви, след дефис се прибавят показателите за множествено число и члену- ване. напр.: ГУП-а, МВР-то, ПТУРС-а, ПТУРС-ове.
13 б) Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези показатели се изписват слято, напр.: вецът, веца, вецове; вуз, вузът, вуза, вузове. При нормативния изговор на абревиатурите ръководни трябва да бъдат следните принципи: 1. Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на право- говорните норми в езика като цяло. Така например не се допуска изговарянето на съкращения с редукция на гласните, докато съглас- ните от състава им при съответни условия се променят по звучност, не се изговарят двойни съгласни и т. н. 2. Нормата да се изгражда в съответствие със съществуващата традиция. Така например, когато някои съкращения са утвърдени, възможно е да се приеме вече установеният им изговор, въпреки че може да не съответства и дори да влиза в противоречие с норматив- ния изговор, с някои фонетични изисквания. Така в българския език при изговора на инициалните съкращения компонентът К би трябва- ло да се произнася подобно на всички останали съгласни букви [ке], както е при СБКМ [се-бе-ке-ме] . В голяма част от съкращенията обаче се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр.: БЧК [бе- чс-ка],ДСК [де-се -ка], ВиК [ве-и-ка], поради което създаваните нови съкращения в съответствие с традицията запазват това произноше- ние на съставния елемент, напр. НПК [не-пе-ка]. В този случай едва ли е уместно да се въведе нов изговор, който да влиза в противоречие с установеното. При използването на съкращения трябва да се предпочитат преди всичко груповите съкращения и отсечените думи, тъй като те обик- новено са ясни по значение и стоят най-близо до обикновените лекси- кални единици. Инициалните съкращения трябва да се използват с подбор, като се ограничава, доколкото е възможно, употребата на тези от тях, които са дълги, неблагозвучни или труднопроизносими. Отразяването на използваните в българския език съкращения в Речника без специален подбор не означава, че се приема и препоръч- ва употребата на всички тези съкращения. Включването им е про- диктувано от необходимостта да се дадат разшифровките на среща-
14 щитс се в текстове съкращения. Представянето на правописа и пра- воговора на съкращенията ще допринесе за преодоляване на съще- ствуващата стихийност, непоследователност и неизясненост при упот- ребата на съкращенията и следователно ще съдейства за повишава- не на езиковата култура. Основното обаче, което трябва да се има предвид, е, че съкращенията трябва да се използват умерено, само при необходимост и при условие, че не правят речта неясна. СЪСТАВ НА РЕЧНИКА В Речника са включени както лексикални, така и графически съкра- щения. Това е продиктувано, от една страна, от целта на Речника да бъде помагало за разкриване значението, правописа, правоговора на съкращенията и, от друга страна, от по-широкото разбиране на абре- виацията като начин на образуване на различни типове съкращения. Графическите съкращения са включени, доколкото е възможно пълно, тъй като при тях особено често се срещат затруднения при правописа. В Речника са отразени всички типове модели за образува- не на съкращения, без да е обхванато цялото богатство на съкратени единици, съществуващи в езика. Представени са общоупотребявани- те съкращения и най-използваните съкращения в отделните области на науката, производството и т. н . Включени са и някои от компонен- тите на сложносъкратени единици - първи или втори съставни части, които обикновено имат по-голяма производителност. От етимологична гледна точка съкращенията са нееднородна гру- па. Подобно на останалите лексикални единици от речниковия състав на българския език те са домашни, заемки и калки. Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на българска почва съкратени единици. Това са преди всичко съкраще- ния, свързани спроизводството, техниката, образованието, админис- трацията (напр.: ЗММ, НОИ, УНСС, ВИАС, ДСК, СТУДА и т. н.) . Именно тези единици са най-активно употребявани в устната реч, поради което имат в голямата си част установено произношение, а тяхното пълнокръвно съществуване е довело при много от тях до оформянето на граматически значения за род, число, членуване, до
15 промени в семантиката. Издирването на тези съкращения е извърше- но с преодоляване на немалко трудности, като са използвани най- разнообразни писмени източници, както и информация, получена по устен път. Този тип съкращения и техните особености са отразени в Речника на съкращенията с възможната пълнота. Друга голяма група, също представена твърде богато, е тази на съкращенията, заети от други езици - английски, руски, френски и др. Трябва да се посочи, че характерна особеност за системата на съкра- щенията във всички европейски езици е наличието на многочислена група интернационални съкращения. Тъй като абревиацията е явле- ние, свързано преди всичко с научно-техническия и културния про- грес и обмен, с активния международен политически и икономически живот, ясно е защо съкращенията представят една значителна част от международната лексика. Ето защо включването на този тип аб- ревиатури в Речника бе наложително. Немалко място в Речника заемат съкращенията-калки (напр.: ЕС, ФРГ, ХДС, ХСС и др.), които представляват буквален превод на български език на съответното чуждо съкращение. Това е всъщност един вид създаване на нови съкратени единици на българска почва, тъй като се превежда разгърнатата единица, а от нея след това се образува съответно съкращение. Ето защо съкращенията от този тип притежават особеностите на съкратените единици от първата група. Представени са съкращенията на измерителните единици, и то съобразно с утвърдения от Държавната агенция по стандартизация и метрология стандарт за единиците за физически величини, използва- ни в Република България. Той съдържа основните, допълнителните и по-важните производни единици от Международната система изме- рителни единици (СИ), представките за образуване кратни на измери- телните единици, както и постоянно и временно допусканите единици, непринадлежащи към СИ. В Речника са отразени съкращенията, които са използвани в пери- ода от втората половина на XX в. и началото на XXI в. Съкращенията, чиито реални вече не съществуват или са получили нови названия, не
16 са отпаднали от състава на Речника, тъй като както вече беше посоче- но, една от целите му е да бъде справочник за значението на съкраще- нията при четене на литература (вестници, списания, публицистика, справочници и др.) от посочения по-горе период. Обикновено не се от- белязва кои съкращения вече не се употребяват, както и с какви назва- ния, съкращения те са заменени, тъй като това би било задача на енциклопедичен справочник, т. е . всяко съкращение се представя само за себе си, без да се свързва със заместилите го във времето съкраще- ния. Особена група са съкращенията-историчми, назоваващи понятия с историческо за нас значение - политически партии, революционни организации и др. Те се отбелязват с бележка исшор. (историческо). В Речника са представени в значителна пълнота съкращенията от областта на военното дело.По посочената по-горе причина не са отпаднали военните съкращения .използвани до деветдесетте години на XX в. Специално внимание бе отделено на събирането и включва- нето в новия Речник на съкратените единици, свързани с реформата в Българската армия. Отразени са основни съкращения, използвани във военните структури на НАТО, което се налага от процеса на присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. В Речника не се включват оказионални съкращения, създадени само за конкретен случай, напр. в учебници, научни трудове и др., използвани за пестене на място и за избягване на многобройни повто- рения, които не излизат извън границите на тази единична, индивиду- ална авторска употреба. Не са включени и нетранслитерирани чужди съкращения, които все пак се срещат по страниците особено на периодичната литерату- ра, тъй като целта е да се покажат приетите в българския език чужди съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени единици (като SEATO, SMS и др.). Съкращенията, включени в Речника, могат да се обединят в след- ните тематични класове: 1. Наименования на държави, области, окръзи, селища. 2. Наименования на партии, организации - политически, синди- кални, младежки, различни движения, съюзи, обединения и т. н.
17 3. Наименования на различни органи на управлението, комитети, съвети, дирекции, отдели и т. н. 4. Наименования на научноизследователски институти, учебни за- ведения, библиотеки, театри, музеи и др. 5. Наименования на промишлени и търговски предприятия, фир- ми, дружества, селскостопански обединения и др. 6. Означения на машини и механизми, прибори и др. 7. Съкратени означения на различни химически съединения, гео- ложки проби и др. 8. Означения на измерителни единици. 9. Съкратени названия из областта на военното дело и военната наука. 10. Термини из областта на медицинската наука. 11. Термини из областта на електротехниката, електрониката, автоматиката, радиотехниката и телевизионната техника, съобщи- телната техника. 12. Съкращения из областта на икономическите науки. 13. Наименования на вестници, списания и други периодични изда- ния. 14. Библиографскии библиотечни съкращения. 15. Общоупотребявани графически съкращения. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА Съкращенията в Речника са подредени по азбучен ред. Това под- реждане улеснява читателя при откриването на съкращението, кое- то го интересува. При съкращенията-омоними най-напред се поста- вят лексикалните, а след това графическите съкращения, като под- реждането им става въз основа на азбучния ред на компонентите от разгърнатото съответствие. В Речника е отразено едно често срещано явление в абревиацията - вариантността. Включени са варианти от различно естество - с различие в мястото на съставките (СБЖ и СЖБ), с различна степен на съкращаване (НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ), с различно графично оформяне (МДС и м. д. е.). Не се привеждат тези варианти на съкра-
18 щенията, които противоречат на нормите на съвременния български език, противоречат на приетите норми за правопис на съкращенията. Напр. от вариантитесел-стоп. и сел. стоп, ср-век. пер. век. се включ- ват само първите. Варианти, които се приемат за нормативни, се включват по след- ния начин: 1. Варианти с различно графично оформяне се дават в една за- главка, като на първо място е поставена препоръчваната форма, напр.: Т. и т.... -Творителсн падеж. МДС и м. д. с,... - Магнитодвижеща сила. Цпипетуга и ЦНИПЕТУГА... -Център за научни изследвания... 2. Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна степен на съкращаване се дават в отделни статии, като при всеки след знак (;) се посочват и останалите. Ако някой от тях е предпочи- тан, се поставя бележка вж. и съответният вариант, напр.: ДФС... - Дружество за физкултура и спорт. ДСФ... - Дружество за физкултура и спорт; вж. ДФС. При неравностойни варианти, от които обикновено единият е ини- циално, а другият групово или смесено съкращение, при по-малко предпочитаната форма се дава дефиниция, която да представи фор- малната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се дава препратка, напр.: НИИЦВЕТМЕТ - Научноизследователски институт по цветна металургия; НИИЦМ. НИИЦМ - н аучноизследователски институт по цветна мета- лургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкра- щения. При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повече- то случаи като основен един, а другите се препращат към него, напр.: ЮНИСЕФ... -Извънреден фонд за детски помощи...; вж.УНИЦЕФ. УНИЦЕФ... - Извънреден фонд за детски помощи...; ЮНИСЕФ. Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни статии, като след точка и запетая се посочва съответният вариант, напр.:
19 г. - година; год. год. - година; г. Не се дава предпочитание на едната форма при вариантите, кои- то са резултат от действието на две противоречиви тенденции - стре- меж към по-кратко съкращение и старание да бъде запазена систем- ността, като бъдат представени всички структурни елементи на про- извеждащата основа, напр.: ЦНИКА и ЦНИИКА, НИОМС и НИИ- ОМС. Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите- синоними. Равностойните синоними се разработват в отделни заглав- ни, като към всяка след разшифровката след знак (;) се дава съответ- ният синоним, напр.; ОМПЕ... - Световна организация на учителите; ВОТП. ВОТП... - Световна организация на учителите; ОМПЕ. Когато синонимията се явява между българско и чуждо съкра- щение или и двете съкращения се представят като равностойни фор- ми , или предимство се дава на по-разпространеното, което може да е както международното, така и българското, напр.: ФИД- фр. FID.. . Международна федерация за документация; МФД. МФД - Международна федерация за документация; ФИД. МОТ - Международна организация на труда; ИЛО. ИЛО- англ. ILO... Международна организация на труда; вж. МОТ. Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения - названия на едно понятие, от които едното е остаряло, а другото го е заместило и се употребява в момента, напр. СУ и СДУ (остаряло). В отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно понятие, но се възприемат като отделни думи поради различния на- чин на изписване - РМС и Ремс (при второто съкращение принципът на записване е фонетичен). Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се взема предвид и степента на лексикализация, на установеност на тази форма. Така че в някои случаи се допускат и известни изключения и компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението
20 е вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да се наложи друга форма, при условие - разбира се - че тя все пак е приемлива от гледище на нормативността. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ Съкращенията като заглавки се изписват с главни или малки бук- ви в зависимост от следните принципи: 1. Съкращенията - собствени имена, се пишат с първа главна буква, а нарицателните - с малка. 2. Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че всяка главна буква е знак за самостоятелна дума, съвпадаща с нейна- та първа буква. 3. Груповите съкращения-собствени имена се пишат с първа главна и останалите с малки букви, груповите съкращения-нарицателни имена - с малки букви. 4. Компромиси се допускат при смесените съкращения - пишат се или с главни и малки букви, или изцяло с главни букви, или се приемат и двата варианта. 5. С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите съкращения. Изключения правят съкращенията на измерителните единици (съкращенията от метрическата система ). Те се пишат в определени случаи с малки, а в други - с главни букви, но винаги без точки. След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по прин- цип се отнася само за лексикалните съкращения. Графическите съкра- щения нямат произношение, тъй като се употребяват само в писмена реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е . групови и лексикализирани инициални звукови съкращения (мин, симка, вуз), отсечени думи (спец, магнет, тролей, стерео), не се посочва произно- шение, тъй като те се изговарят както обикновените думи. При тези от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението. При съкращенията, които се пишат с главни букви (инициални и сме- сени), по отношение на произношението се отделят следните случаи: 1. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е вече утвърден.
21 Това са съкращения, които редовно се използват в речта (поне на даден кръг от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично упот- ребени съкращения, особено чужди. 3 . Не са снабдени с указания за изговора и дългите, неудобни за произнасяне съкращения, чието из- ползване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна последователност и системност, тъй като сме се стремили да отразим съществуващата, установилата се вече практика. Сведенията са по- лучени предимно чрез консултации със специалисти в съответните области. Там, където съществуват различни начини на произношение, те се посочват, като на първо място се поставя по-приемливият вариант, напр. ОГМ [ö-ге-ме] и [о-ге-ем]. Тъй като не отразяваме навсякъде произношението на инициал- ните буквени съкращения (при тези, които се използват по-рядко), ще посочим какъв изговор се приема за буквите на съгласните. Това ще даде възможност за правилен изговор при необходимост и на този вид съкращения. В Речника се приема изговор на буквите на съгласните с гласна е след буквата - б [бе], в [ве], г [ге], д [де]. Само при буквите на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и на с и ф като елемен- ти на абревиатурите се допуска и друг изговор - с гласна е пред буква- та - [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи; 1. В названията на машини, уреди, части, които са заети отчужди езици и вече са възпри- ети в този вид от специалистите в отделните области - КЛМ [ка-сл- ем],/7772 [пе-те-ес]. 2 . При избягване на неуместни асоциации, а също и на неблагозвучие, напр. ДТЛ [де-те-ел] вм. [де-те-ле], АТЛ [а-те- ел] вм. [ä-те-ле]. За буквата на съгласната к се е наложил изговор в практиката [ка]. Посочва се и ударението на абревиатурите. Правилното опреде- ляне на мястото му създава значителни трудности. Това особено се отнася за инициалните буквени съкращения и смесените съкраще- ния. При „двусричните“ инициални буквени съкращения преобладава двойното акцентуване, напр. СУ [се-у],27К [де-ка]. При нарастване на състава на съкращението ударенията се запазват върху първата и последната сричка - СДС [се-де-се], ЕЦНПК [е-це-не-пе-ка]. При лек-
22 сикализирането на двусричните инициални съкращения често се дос- тига до изговор с едно ударение, напр. ЦК [цека],ДОСО [досо]. Обик- новено обаче при тези случаи се срещат акцентни варианти - с две или с едно ударение. Тази вариантност също се отбелязва. Когато съкра- щенията се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязва- нето на изговора не се разчленяват на срички, а се изписват като цяла дума. При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акценти- ране, без обаче да се различават основно и второстепенни ударения. Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи, се дават и граматични бележки. При инициалните и смесените съкра- щения бележка за род сс поставя в следните случаи: а) Когато родът на съкращението се различава от рода на основ- ната дума в разгърнатото съответствие, т. е. когато съкращението е придобило самостоятелно значение за род, определяно от звуковата му форма, напр. ВУЗ ‘Виеше учебно заведение’, произнасяно [вуз], е дума от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че основната дума от разгърнатото название е от среден род. б) Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за множествено число и членувани форми, което показва, че то се упот- ребява като обикновена дума, също така се отбелязва и родовото му значение, например: ЕИЦ [ейц],л<. (разг. член, -ът , -а,мн. -ове) -Електронноизчисли- телен център. в) В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две значения за род - родовото значение, присъщо на основната дума от пълното название и придобитото ново, самостоятелно значение за род, - това се отбелязва, напр.: ВЕЦ . м . иж . - Водноелектрическа централа. АЕЦ м.иж. - Атомна електрическа централа. При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род. Употребата на някои абревиатури само в множествено число се отбелязва с бележкатал!н., а когато абревиатурата е неизменяема по форма и се използва еднакво често както за единствено, така и за
23 множествено число, се поставят бележките ед. и мн. Посочени са и всички граматични форми, които образуват лекси- кализираните съкращения - за множествено число и членувани фор- ми. По този начин се отразява и превръщането на част от тях от графически знаци в пълноценни лексикални единици. Тъй като тези форми са присъщи на разговорния пласт на лексиката, те са придру- жени с бележка разг. (разговорно). Бележката разг. се дава пред оз- начението за рода и съответните граматически форми, когато се от- нася общо до употребата на съкращението в този род, и то в посоче- ните членувани форми или форми за множествено число. В някои случаи обаче разговорни са само формите за число и членуваните форми, така че бележка разг. се дава непосредствено пред тях. Сле- дователно нормативните граматически форми се дават пред бележ- ката за род, а разговорните - в скоби след нея. При съкращенията, за които е необходимо уточняване към коя област на науката, производството и т. н. принадлежат, се поставят бележки катохиж., физ., езикозн., воен. идр. Посочва се произходът на чуждите съкращения. След бележката от кой език са заети се дава и формата на съкращението със съответ- ната чужда графика при условие, че е от английски, френски, немски, италиански, славянските езици идр., както и пълната му разшифров- ка на съответния език. Съкращения, образувани на българска почва, но означаващи чужди организации, партии и др., се включват само с българската форма, без да се посочва чуждото съответствие. Следва разшифровката на съкращението, която се дава след тире. В Речника се използват няколко типа разшифровка, което е обусло- вено от различния характер на формално-семантичната връзка меж- ду съкратена и пълна единица: I. При съкращения, които включват формални елементи от всич- ки съставки на разгърнатото словосъчетание и са семантично иден- тични с него, се извършва разгръщане на съкратената единица. Раз- шпфровката разкрива напълно формалната и семантичната мотиви- ровка на абревиатурата, иапр. ДНСК... - Дирекция за национален строителен контрол, УКВ... - Ултракъси вълни, СЕМ - Съвет за
24 елекронните медии и др. 2. Когато разшифровката представя формалната мотивировка, но в недостатъчна степен изяснява семантичната, т. е. значението на съкращението не става достатъчно ясно, е необходима и допълни- телна дефиниция. Тази дефиниция се поставя в скоби след пряката разшифровка, напр. РСВ... - Ресторанти, спални вагони (стопанско предприятие). Допълнителни сведения, също в скоби, се дават и в редица други случаи, когато е необходимо пояснение, свързано с употребата на дадената абревиатура. Това могат да бъдат данни за времето или мястото на използването й, ако е название на политическа организа- ция - за нейния характер и т. н ., напр.: НЕП... -.. .Нова икономическа политика (СССР, 1921-1936). НРП... -Народнорепубликанска партия (Турция). Пояснения се дават и при измерителните единици, но не и при техните производни, напр.: р... -рентген (единица за измерване на облъчването с гама-лъчи); мр... - милирентген. 3. При съкращения, които са в по-свободна формална и семантич- на връзка със съответната си основа, се използва описателна дефи- ниция, която описва значението на съкращението и съдържа елемен- тите, които са го изградили. Този вид разшифровка се прилага обик- новено при групови или смесени съкращения - собствени названия, създадени по модел, т.е. направо от готови съкратени части, без да имат съответно разгърнато название. Така се тълкуват например: Металпроект... - Комплексен институт за проучване и проекти- ране в областта на архитектурата и строителството с леки метални и стоманени конструкции. Този тип дефиниции се използва и при съкращения, които само асоциативно са свързани с разгърнатата единица, напр. Мараславйп - Зъболекарски препарат, носещ името на своята откривателка д-р Мара Славова. 4. Съкращенията, които са претърпели семантичен развой, вслед- ствие на което са се отдалечили по значение от своето изходно сло-
25 восъчетание или са придобили допълнителни значения, са представе- ни в цялостната им семантична структура. Посочени са както преки- те, така и преносните значения, възникнали по пътя на метонимично- то пренасяне. Такива са случаите, когато по името на завода се назо- вават предметите, произведени от него; по името на някаква институ- ция се назовава сградата, в която се помещава ръководството й и т. н . Напр.: СБЖ... 1. Съюз на българските журналисти. 2. Сградата, в която се помещава ръководството на Съюза на българските журналисти. Понякога по пътя на метонимията се стига до омонимия. Това се наблюдава в случаите, когато пренесеното название се лексикализи- ра напълно, започва да се употребява като обикновено нарицателно име, напр.: ФИАТ... -Италиански автомобилен концерн в гр. Торино, фиат... - Автомобил, произведен в италианския автомобилен кон- церн „ФИАТ“ в гр. Торино. 5. В редки случаи, обикновено при номенклатурни названия, кога- то формалната и семантичната мотивировка се различават, те се дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след това с описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата, напр.: хймпро... (Химическа промишленост) - Прахообразен препарат за пране на всякакви материи. сйипро... (Синтетична промишленост) - Прахообразен препарат за пране на всякакви материи. Формалната мотивировка е представена при всички съкращения (и домашни, и чужди) чрез посочване на елементите от разгърнатото название, влизащи в съкратената единица, с получерен шрифт, напр.: НСС - Национална следствена служба. Газстрой... - Предприятие за строителство на газопровод. ФИЖ..,фр. FIG (Federation internationale degymnastique) - Между- народна федерация по гимнастика. В разшифровките на съкращенията се допуска използването само
26 на общоизвестни съкращения като напр.: САЩ, ООН, ЮНЕСКО, НАТО. В Речника е отразена и една характерна за абревиацията особе- ност-създаване на устойчиви елементи, с помощта на които се обра- зуват цели гнезда съкратени единици. Такива модели с определен устойчив елемент се наблюдават преди всичко при груповите съкра- щения, но не са редки и при инициалните. Международна продуктивност имат елементи като aemo-, авио-, радио-, фото-, хидро-, електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени коренни части от чужди, интернационални думи. Откъснали се посте- пенно от съответните пълни думи, те са станали в някаква степен самостоятелни елементи на езика, стоят на границата на морфемите и думите и сполучливо са наречени в езиковедската литература лек- сико-морфеми. Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и придобили активни словообразувателни свойства, са възникнали и на българска почва. Продуктивността на международните и български- те лексико-морфеми се представя със специална дефиниция по след- ния начин: авто... - Автомобилен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: автобаза, автогара и др.). Тъй като тези лексико- морфеми се използват за образуване както на сложносъкратени, така и на частичносъкратени думи, за краткост при дефинирането им в Речника сс използва предимно терминът сложносъкратени думи. По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат най- много в два-три случая, се дават само с разшифровка и примери, напр. степ... -Стенен (напр.: стснлист, стенвестник). По същия начин се представят и специализираните елементи за образуване на иници- ални съкращения, напр. НИПКИ... - Научноизследователски ипро- ектно-конструкторски институт (напр.: НИПКИРЕ, НИПКИМИ и ДР) В Речника се посочват и редица ограничения при употребата на съкращенията, особено ограничената съчетаемост на графическите съкращения - в скоби след разшифровката.
27 След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уре- ди, оръжия и други, в скоби се дават примерите. По този начин се показва цялото им означение със съответните цифри. След заглавна- та, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (-), посоч- ващ, че в цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компо- нент, а след разшифровката в скоби се дават отделните цифрови вари- анти. Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим илюстративен материал се привежда след знак Д. Така се илюстрират ограниченията и специфичната съчетаемост при някои абревиатури. В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се дават производните думи, образувани от даденото съкращение, напр.: НАТО - Пропзв.: натовец, натовски. Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой. Тяхното представяне обаче е особено важно, тъй като по този начин се разкрива още един момент от приспособяването на съкращенията към езиковата система - придобиване на присъщата за нормалните думи способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова в Речника се отразяват всички образувани от съкращения думи -съще- ствителни имена от мъжки, женски и среден род, прилагателни имена, умалителни имена. ИЗПОЛЗВАНИ БЕЛЕЖКИ авиац. - авиация. автом. - автоматика. агрон. - агрономия. англ. - английскиезик. астрон. - а строномия. библ. -библиотечно дело, библио- графия. биол. - биология. биохим. - биохимия. воен. - военно дело. геогр. - география. геол. - геология. геохим. - гсохимия. грам. - граматика. гръц. - гръцки език. ед. - единствено число. езикозн. -е зикознание. електр. - електротехника. електрон, -електроника. есп. - есперанто.
28 ж. - женски род. изч. техн, - изчислителна техни- ка. икон. - икономически науки. индонез. - и ндонезийски езици. информат. -и нформатика. исн. -испански език. напор, - история, историческо. итал. -и талиански език. канц. - канцеларско. киберн. - кибернетика. кхмер. - к хмерски език. лат. - латински език. леке, -лексикография. м. - мъжки род. мат. - математика. мед. - медицина. метал. - металознание и мета- лургия. мин. - ми нно дело. мн. - множествено число. муз. - музика. напр. - например. нареч. - наречие. нем. - немски език. остар. - о старяла дума, остаря- ло значение. пол. - полски език. порт, - португалски език. прил. - прилагателно име. произв. - производни. радиотехн. - разиотехника. разг. - разговорна форма или дума, разговорно значение. рус. - р уски език. елов. - словашки език. спец. - специална дума, специал- но значение. спорт, - спортен термин. ср. - среден род. срб. - сръбски език. строит. - строителство. съобщ. техн . - съобщителна тех- ника. телевиз. - телевизионна техни- ка. техн. - техника. трансп. - транспорт. тур. - турски. търг, - търговия. укр. - украински език. умал. - умалителна дума. унг. - унгарски език. фарм. - фармация. физ. - физика. физикохим. - физикохимия. финл. - финландски език. фр. - френски език. хим. - химия. хол. - холандски език. част. - частица. чет. - ч ешки език. член, - членувано. швед. - ш ведски език. юрид. - юридически науки. япон. - я понски език.
29 AAMP А A (-)—В марката наавтол (напр.: А-6, А-10, А-15). А (-) метал. - Автоматна (при означаване на марка стомана, напр.: А12.., А20...) . А (-) - В марката на автомоби- лен бензин (напр.: А-83, А-93, А-96. А Бензин А-78. А (-) електр. - Алуминиеви про- водници (напр.: А-16, А-25, А- 35, А-70, А-95). А (-) метал. - Алуминий (в мар- ката на цветни сплави (напр.: АЛ2, ЦАМ10-5). А (-) метал. - В марката на ан- тифрикционни чугуни (напр.: АСЧ-1 АВЧ-1, АКЧ-1). А - Марка арктическо дизелово гориво. А воен. - Армия А физ. - ампер (единица за голе- мина на електрическия ток), (след цифра). А физ. - ангстрьом (единица за дължина в морската навига- ция), (след цифра). А физ. - анод. А - „Антени“ (вестник). а - ар (единица за повърхнина), (след цифра). АА - Австрийски авиолинии. АА, англ. АА (American Airlines) - Американски въздушни ли- нии. АА, тур. АА (Anadolu Ajansi) - Анадолска информационна агенция (Турция). АА воен. - А рмейска авиация. АА воен. - А рмейска артилерия. АА - Арменски авиолинии. АА, англ. АА (Athens News Agency) - Атинска информа- ционна агенция: вж. АНА. АА - Астрономическа асоциа- ция. ААВЦ - Армейски аудиовизуа- лен център (Министерство на отбраната). ААГ воен. - Армейска артиле- рийска група. ААГ електр. - Кабел с алумини- ева жила, с поясна изолация в алуминиева обвивка, без юте- на обвивка -гол. ААД воен. - Автоматичен ана- лизатор на данни. ААД - Асоциация на англогово- рещите за демокрация. ААД - Асоциация на Атланти- ческия договор. ААДяге.гн . -Дифузионен абсорб- ционен агрегат. ААЛ , англ. AAL (American Air- lines) -Американска авиацион- на компания. ААМР - Американска агенция
ААО 30 АБИ за международно развитие. ААО - Американска астрономи- ческа общност. ААОД воен. - Автоматична апа- ратура за обработка на данни. ААП - Агенция за авторско пра- во. ААРР воен. - А рмейска артиле- рийска ремонтна работилница. ААСБ - Асоциация на автомо- билните състезатели в Бълга- рия. ААССР, истор., рус. ААССР (Абхазская Автономная Со- ветская Социалистическая Республика) - Абхазка авто- номна съветска социалисти- ческа република. А АУ - Англо-американско учи- лище (Посолство на САЩ). ААЮ, англ. AAU (Athletic amateurs Union) - Любителски лекоатлетически съюз (САЩ). АБ физ. - Абсорбционна база. АБ воен. - Авиационна база. АБ воен. - Авиационна бомба. АБ електрон. - Автоматична блокировка. АБ - Агенция за бежанците. АБ - Адвокатско бюро. АБ - Александровска болница (София). АБ - Архитектура и благоуст- ройство (отдел). АБ - Архитектурно бюро. А АБ „Архида “. АБ (-) [ä-бе] -Бояджийскиагре- гат (напр.: АБ-25). АБ електр. - Кабел с алуминие- ва обвивка, бронирана с две стоманени ленти, с външна ютена обвивка. АБА - Ансамбъл на Българска- та армия. АБА - Асоциация на български- те аптекари. АБ АКО [абако] - Алианс на на- рода Баконго (Конго). АБАН библ. - А рхив при Българ- ската академия на науките. абатр воен. - Артилерийска ба- тарея. АББ А - Асоциация на българи- те, боледуващи от астма. А АББА „Дишам свободно“. АБГ - Агенция за борба с гра- душките. АБГелектр. - Кабел валумини- ева обвивка, бронирана с две стоманени ленти, без външна ютена обвивка - гол. АБГ [ä-бе-ге] - Асоциация на българските граждани. АБЕ [ä-бе-е] - Асоциация на българските еколози. АБЗ [ä-бе-зе] - Асоциация на българските застрахователи. АБИ - Африка и Близкият из-
АБИА 31 австр. ток (дирекция при Министер- ството на външните работи). АБИА [а-би-ä] - Асоциация на балканските информационни агенции. АБК воен. - Авиационно бойно командване. АБК [ä-бе-ка], м. и (разг.) ср. (член, то)-Административно- битов комбинат. АБК [ä-бе-ка] - Асоциация на българските книгоиздатели. АБК [ä-бе-ка] - Асоциация на българските контраразузнава- чи. АБО [а-бе-о] и [або] - Асоциа- ция на бизнесоценителите. АБП [ä-бе-пе] - Асоциация на балканските (търговски)пала- ти; АБТП. АБПМП - Асоциация на българ- ските предприятия за между- народни превози. АБР воен. - Авиационна балис- тична ракета. абр воен. - А ртилерийска брига- да. АБР [ä-бе-ер] - Асоциация на българите в Румъния. АБРО [абро] - Асоциация на българските радио и телеви- зионни оператори. АБС [ ä-бе-се] - Асоциация за балканско сътрудничество. АБСК [ä-бе-се -ка] - Асоциация на балканските стопански ка- мари. АБСФ - Асоциация на българ- ските студенти във Франция. АБСЧ - Асоциация на българ- ските студенти в чужбина. АБТП [ä-бе-те-пе] - Асоциация на балканските търговски па- лати; АБП. АБЧ [ä-бе-че] - Агенция за българите в чужбина. ав. воен. - Авиация. АВБ [ä-ве-бе] - Асоциация на власите в България. АВВС воен. - Американски во- енновъздушни сили. авг. - август. авио... - Авиационен (като първа съставна част на частич- носъкратени думи, напр.: ави- обаза, авиокомпания, авиоиз- ложение). АВИС воен. - Аудиовизуална информационна система. АВК - Асоциация по водоснаб- дяване и канализация. АВМС воен. - Американски во- енноморски сили. АВМУ - Асоциация на възпита- ниците на морско училище. АвСП воен. - Авиационна спо- магателна поддръжка. австр. - австрийски.
австрал. 32 автрб австрал. - австралийски. авт. - автоматично. авт. - автор автб воен. - Автомобилен бата- льон. АВТБр воен. - Автомобилна бригада. авто... - Автоматически (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: авто поилка). авто... - Автомобилен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: авто- база, автоборса, автовлак, ав- тозавод, автокран, автопарк, авторемонт, автокъща, авто- магистрала, автосалон, авто- сервиз, автостанция, авточас- ти). Д Автомагистрала „ Тра- кия “. автобиогр. - автобиографичен. Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ - Обединение (на Волжкия авто- мобилен завод „Автонормал“) за производство на леки коли. Автоекспорт м., рус. Автозкс- порт - Външнотърговско обе- динение за износ (експорт) на автомобилна техника. Автоимпекс м. - Външнотър- говско предприятие за внос (импорт) и износ (експорт) на автомобилна техника. автомат. - автоматичен, авто-мото прил. - Автомобилно- мотоциклетен (напр.: авто- мото клуб, авто-мото дело. сп. „Авто-мото свят“). Автопром м. - Автомобилна промишленост (стопанско обе- динение, което произвежда ав- томобили, мотоциклети, резер- вни части и др.). Авторемонт ср. и м . - Предпри- ятие за автомобилен ремонт. - Произв.: авторемонтен, автореф. - автореферат. Автостопапство ср. - Автомобил- но стопанство (транспортно предприятие); АС. ААвтосто- панство „Автобусни превози", Автотек ж. и м . - Автомобилна транспортна експедиционна кантора. Автотранспорт м. - Автомоби- лен транспорт (обединение за товарни и пътнически транс- портни услуги). - Произв.: автотранспортен, автотранспортния Автотранспред м. и ср. - Авто- мобилно транспортно пред- приятие за товарни превози. автп воен. - Автомобилен полк, автр воен. - Автомобилна рота, автрб воен. - Автотранспортен батальон.
АВФК 33 Агра АВФК [ä-ве-фе-ка] - Агенция за вътрешнофинансов контрол. АВЧ [ä-ве-че] метал. - Анти- фрикционен високояк чугун, (напр.: АВЧ - 1). АГ воен. - Авиационна група. АГ воен. - Адютант-генерал. АГ [а-ге], техн. - В Марката на аерозолен генератор (напр.: АГ-Л6). АГ [а-ге], прил., мед. - Акуше- ро-гинекологически. ДАЛ-от- деление. А АГклиника. С . АГ комплекс. АГ [а-ге], не м. AG (Aktiengesel lschaft) - Акционер- но дружество. А Сименс АГ. АГ [а-ге], прил., строиш. - Ан- хидритно-глиноземен (в Мар- ката на цимент). ДАГцимент. АГ воен. - Армейски генерал. АГ воен. - Артилерийска група. АГ електр. - Кабел с изолация от импрегнирана хартия в алу- миниева обвивка, гол. АГБ [ ä-гс-бе] - Акушеро-гинс- кологична болница. А АГБ „Майчин дом". АГБ „Св. Со- фия“. АГЗ [ä-ге-зе] - Агенция за граж- данска защита. агйт... остар. - Агитационен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: агитбригада, агитгрупа, агит- материал, агитпункт, агиттаб- ло). агйт... остар. - Агитационно (като първа съставна част на съкратени сложни прилагател- ни, напр.: агитпросветен, агит- масов). агйткултбригада ж., остар. - Агитационна културна бригада. агйтпроп, член, -ът , -з,мн. - и,.м ., остар. - Завеждащ агитаци- онно-пропагандната работа. - Произв.: агитпрбпчик, агит- пропски. агйтпроп... остар. - Агитацион- но-пропаганден (напр.: агит- пропотдел). АГК [ä-ге-ка] - Акупгеро-гине- кологичен комплекс. АГК [ä-ге-ка] - Архитектурно- градоустройствена комисия. АГН [ä-ге-не] - В марката на галвапизационен апарат (напр.: АГН-2). АГО [ä-re-ö] - Акушеро-гинеко- логично отделение. Агпол ж., пол. AGPOL (Agencja Reklamy Handlu Zagranicznego - Polska) - Агенция за външнотърговска реклама на Полша. агр. - агрономически; агрон. Агра ж. - Изложба на селскосто-
Агрихем 34 Агрополихим папска (аграрна) техника в Лайпциг. А А гра-76. Агрихем - Международен конг- рес „Химия в селското стопан- ство“ в Прага. А Агрпхем-75 . агро... - Агрономически, агра- рен, земеделски (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: агробизнес, агрокредит, агрокомплекс, аг- рополитика, агрохимия, агро- фирма, агрофорум). Агробйзнссбанк - Аграрна (зе- меделска) търговска (бизнес) банка. агробио... - Агробиологически (напр.: агробиостанция). Агробйохим - Аграрна и био- логична химия (завод за био- химични продукти - изкустве- ни торове). Д „Агробиохим“ АД-Стара Загора. Агроекспо - Международен па- наир за земеделски машини, тютюни и др. (аграрна екс- позиция). А Агроекспо-Скопие 26-30 . 09. 2000. Агрокомерс ж. и м . - Външно- търговска организация за из- нос на продукцията на стопан- ските организации от Нацио- налния аграрно-промишлен съюз и внос на необходимите за производството стоки. Агрокомплект ж. м м. - Инже- нерингова стопанска организа- ция за аграрнопромишлено развитие А ИСО „Агрокомп- лект“. Агрокоопж. -Трудово-произво- дителна кооперация към хими- ческия завод „Лакпром“ (Со- фия). Агролеспроект м. - Институт за проучване и проектиране в об- ластта на горското и селското стопанство. Агромйш м. и ср., остар. - Българско-унгарско-съветско дружество за селскостопански (аграрни) машини. Агромашйиа ж. и ср. - Държав- но стопанско обединение, кое- то произвежда селскостопан- ски (аграрни) машини, съоръ- жения, резервни части и др. Агромашйнаимпекс ж. и м . - Външнотърговска организа- ция за внос (импорт) и износ (експорт) на селскостопански (аграрни) машини и резервни части. агрометсо... - Агрометеороло- гически (напр.: агрометео- служба, агрометеостанция). агроп. - агрономически; агр. Агрополихим м. - Завод за из-
Агропроскт 35 Аделф куствени торове. Д А грополи- хим-Девня. Агропроскт м. - Органицазия за проучване и проектиране на обекти за селското стопанство. Агропромпроскт м. и ср. - Аг- рарно и промишлено проек- тиране (институт за проучване и проектиране на обекти за селското стопанство и храни- телната промишленост). агротехн. - агротехнически. Агротрейд - Дружество за внос и износ на препарати за расти- телна защита. агрохйм... - Агрохимически (напр.: агрохимлаборатория). АГС (-) [ä-ге-се] техн. - Авто- матичен газосигнализатор (напр.: АГС-1). АГС (-) [ä-ге-се] - Групова авто- поилка за свине (напр.: АГС- 24). АГУ -Автомобилна газова уред- ба. АГФИ [агфй], фр. AGFI (Assamblea generale des federatons internationales) - Ге- нерална асамблея на междуна- родните федерации. АГЦ [ä-ге-це].строиш. - Анхид- ритно-глиноземен цимент; АГ цимент. АДед. нмн., техн. - Авиационен двигател. АД поен. - Авиационна дивизия. АД, нем. АД (Aden Airways) - Авиационни линии на Федерал- на република Германия. АД - Адвокатско дружество. АД [а-де],ср. - Акционернодру- жество. АД изч. техн. - Асоциативен дес- криптор. АДА - Архитектурно-дизайнер- ска агенция. АДБ - Асоциация на данъко- платците в България. АДБЗ - Асоциация „Древна бал- канска земя“ (Институт по тра- кология при БАН). АДВ [ ä-де-ве] - Агенция за държавни вземания (Мини- стерски съвет). адв. - адвокатски. А адв. бюро. АДВФК [а-де-ве-фе-ка] - Аген- ция за държавен вътрешен финансов контрол. АДГ (-) [ä-де-ге] - Автоматизи- ран дизел-генератор (напр.: АДГ12-С,). АДДооен. - Авиация задалечно действие. АДДооен. - Артилерия за далеч- но действие. Аделф ж., фр. Adelf (Assosiation des ecrivains ä lalangue fangaise) - Асоциация на писателите, ко-
Аджерпрсс 36 АДЧХ ито творят на френски език. Аджсрпрес ж., рум. Agerpres (Agentsia Romänä de Presä) - Румънска агенция по печата. АДЗ [ ä-де-зе] - Аглодоменен завод (Кремиковци). АДИ [адй] - Агенция „Диплома- тически имоти в страната“; АДИС. АДИС [адйс] - Агенция „Дипло- матически имоти в страната“; АДИ. АДК [ ä-де-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Артилерий- ски дегазационен комплект. АДМ [ä-де-см], воен. - Автоде- газационна машина. АДМ [ä-де-ем], електрон. - Адаптивна делта-модулация. АДМ - Асоциация на дизайнери- те и моделиерите. адм. - административен. адм. - адмирал (със собствено име). АДМР - Академично дружество за международно развитие. адп воен. - Артилерийски диви- зион. АДН [й-де-ен], нем. ADN (Allgemeiner Deutscher Nach- richtendienst) - Телеграфна агенция на Германската демок- ратична република. АДНР - Алжирска демократич- на и народна република. АДО - Асоциация на демокра- тичните общини. АДП [ä-де-пе], воен. - Автоно- мен дегазационен прибор. АДП [ä-де-пе], воен. - Артиле- рийска дивизия за пробив. АДПЕС [адпес] - Автоматизи- рана подвижна дизелова електростанция (напр.: АД- ПЕС-20-1). АДПКИ - Арматурен двужилен проводник с каучукова изола- ция. АДС [ä-де-се] - Асоциация на демократичните синдикати. АДУ [ä-де-у] и [аду] - Автома- тично диспечерско устройство. АДУ [ä-де-у] и [аду] - Апарат за дистанционно управление. АДФ [ ä-де-еф], хчм. - Адено- зиндифосфат. АДФ [й-де-фс] - Албански де- мократически фронт. АДФК [ й-де-фе-кй] - Агенция за държавен финансов контрол. АДХ мед. - Алкохолдехидроге- наза. АДЧиФ и АДЧ и Ф шелевнз. - Автоматична донастройка на честотата и фазата на редова- та развивка (на телевизор). АДЧХ телевкз. - Автоматична донастройка на честотата на
АЕ 37 Аерофлот хетеродина (на телевизор). АЕ воен. - Авиационна ескадра. АЕ [а-е], ед. и мн. - Автоматич- ни еднополюсни прекъсвачи (напр.: АЕ-1031). АЕ [а-е], мед. - Антигенна еди- ница. АЕ [а-е], мед. - Антитоксична единица. а.е. - астрономическа единица (единица за разстояние главно в нашата слънчева система). АЕА, англ. АЕА (Association of European Airlines) - Арсоциа- ция на европейските авиоли- нии. АЕА [аеа],фр. АЕА (Association Europeenned’athletique)-Евро- пейска асоциация по лека ат- летика. АЕГ [а-е-ге]. м. и ж., нем. AEG (Allgemeine Elektrizitäts- Gesellshaft) - Обединена елек- трокомпания в Германия. АЕГ - А нглийска езикова гим- назия. АЕГР [аегр] - Асоциация на ев- ропейските гранични региони. а. е. д. - астрономическа единица за дължина (след цифра). АЕИ - Асоциация на енергийни- те инженери. аеиб воен. - Авиационна ескад- рила от изтребители-бомбар- дировачи. АЕК [аек] - Архитектурно-ет- нографски комплекс. А АЕК „Етъра“. АЕК [аек], м. и ж., англ. АЕС (Atomic Energy Commission) - Комисия по атомна енергия. АЕКЛ хим. - Антикорозионен епоксиднокатранен лак. АЕКПЛ хим. - Антикорозионен епоксиднокатранен пеков лак (напр.: АЕКПЛ-2). АЕЛ - Агенция за екскурзионно летуване. АЕМ [аем] - Апарат заслектро- химично маркиране на цилинд- рични детайли. а. е. м. физ. - атомна единица за маса (само в атомната физи- ка), (след цифра). АЕП [аеп] - Асоциация за енер- гийна политика. аср воен. - Автомобилна еваку- ационна рота. АЕР [аер] - Агенция за енергий- но регулиране. аеро... съкр. фр. аего, рус. азро (от гр. аер „въздух“) - Възду- шен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: аеробаза, аерогара, аеротакси). Асрофлот м. - Гражданската авиация на Съветския съюз.
асрофото... 38 АИА асрофото... - Асрофотограф- ски(напр.: аерофотоснимка). АЕС воен. - Авиационна ескад- рила за свръзка. АЕУ - Автоматично електрон- но устройство за управление на различни видове горелки. АЕУ - Асоциация на европейс- ките университети. АЕЦ [аец], ж. и м. (разг. член. -ът, -а) - Автономна елект- роцентрала (към летищата). АЕЦ [аец], ж. и м . (разг. член . - ът, -а) - Атомна електрическа централа. ААЕЦ „ Козлодуй “. АЕЧП - Асоциация за евроин- теграция и човешки права. АЗ [ä-зе] - Автомобилен завод. АЗ [ä-зе] - Агенция по заетост- та. АЗ [ä-зе] - Акумулаторен завод. АЗ електр. - Акумулиращо зве- но. АЗ [ä-зе] - Апаратен завод. АЗ [ä-зе] - Арматурен завод, азб. - азбучен. АЗБР - Азиатска банка за раз- витие. АЗД [а-зе-де] - Агенция за зак- рила на детето. азерб. - азербайджански. АЗИСИК - Агенция за закрила на интелектуалната собстве- ност и икономически консулта- ции. АЗН - Агенция за застрахова- телен надзор. азо... хнм. - Азотен (напр.: азог- рупа, азосъединения). АЗПАК [азпак], англ. ASPAC (Asian and Pacific Council) - Азиатско-Тихоокеански съвет. АЗС [ä-зе -се] - Американска здравна служба. АзССР [аз-ес -ес -ер], истор., рус. АЗССР (Азербайджанская Советская Социалистическая Республика) - Азербайджанс- ка съветска социалистическа република; вж. АССР. АЗУ [азу] и [ä-зе -у], изч. техн . ~ Асоциативно запомнящо уст- ройство. АИ - Академично издателство. А АИ „ Проф. Марин Дринов “. АИ - Археологически институт (БАН). АИ(-)-В марката на автомоби- лен бензин с октаново число по изследователския метод 93, 98 и др. (напр.: АИ-93, АИ-98). АИА, фр. AIA (Association internationale des Arts) - Меж- дународна академия за изку- ствата (Париж); МАИ. АИА, фр. AIA (Association internationale des allergistes) -
АИАП 39 АИИ Международна асоциация на алерголозите; ИА А. АИАП [аиап]— Агенция за ико- номическианализи ипрогнози. АИАП, фр. AIAP (Association internationale des arts plastiques) - Международна асоциация на пластичните изкуства. АИБА [айба], фр. AIBA (Association internationale de boxe amateur) - Международна асоциация по бокс за аматьо- ри. АИВ [айв|, фр. AIV (Association internationale de volcanologie) - Международна асоциация по вулканология; ИАВ. АИГМ, фр. AIGM (Association internationale des grands magazins) -Международна асо- циация на универсалните мага- зини. АИД [айд],«нгл. AID (Agency for International Development) - Агенция за международно раз- витие. АИД - Американско индианско движение. АИД мед. - Апарат за изкустве- но дишане. АИДЕ, фр. AIDE (Association internationale de distribution d’eau) - Международна асоци- ация за водоснабдяване. АИДП, фр. AIDP (Association internationale de droit penal) - Международна асоциация за наказателно право. АИЕБ, фр. AIEB (Association internationale des etudes byzantines) - Международна асоциация по византология; MAB. АИЕЗЕЕ, фр. AIESEE (Association internationale d’etudes du Sud-Est Europeen) Международна асоциация за изучаване на Ютоизточна Ев- ропа; МАИЮЕ. АИЕСЕК, фр. AIESEC (Association Internationale des etudiants en Sciences Econo- miques et Commerciales) - Меж- дународна асоциация на сту- денти-икономисти. АИЕСЕП, фр. AIESEP (Association internationale des ecoles superieures ou instituts d’education physique et sportive) - Международна асоциация на висшите учебни заведения по физическо възпитание. АИЕСТ, фр. AIEST (Association internationale d’experts scientifiques du tourisme) - Меж- дународна асоциация на науч- ните експерти по туризма. АИИ - Агенция за инвестицион-
АИК 40 АИППИ на информация (дружество с ограничена отговорност). АИК мед. - Апарат за изкустве- но кръвообръщение. АИК [айк] - Асоциация на инду- стриалния капитал. АИККФ, фр. AICCF (Association internationale du congres de chemins de fcr) —Международ- на асоциация на железничар- ските конгреси. АИЛ [айл], фр. AIL (Association internationale de lymnologie theorique et appliquee) - Между- народна асоциация по теоре- тична и приложна лимнология. АИЛА [айла], фр. AILA (Association internationale de linguistique appliquee) - Между- народна асоциация по прилож- на лингвистика. АИМ [айм],електрон. - Ампли- тудно-импулсна модулация. АИМ [айм] - Аналогова изчис- лителна машина. АИМ - Археологически инсти- тут с музей (БАН); вж. ИАМ. АИМ, англ. AIM (American Indian Movement) - Движение за защита на правата на инди- анците; вж. АИД АИМ [айм], порт. AIM (Agencio de informa^äo de Mogambique) - Информационна агенция на Мозамбик. АИМ [айм],г/>р. AIM (Association internationale de meteorologie) - Международна метеорологич- на асоциация; ВМО, НАМ, ОММ. СМО. АИММ, фр. AIMM (Association internationale des musees medicaux) - Международна асоциация на медицинските музеи. аипжб воен. - Армейски инже- нерен батальон. АИНК - Англо-иранска нефте- на компания. АИОП, фр. АЮР (Association internationale d oceanographie physique) - Международна асо- циация по физическа океано- графия. АИОТ - Асоциация на износи- телите на облекло и текстил в България. АИП [айп], фр. AIP (Association internationale depsychotechnique) - Международна асоциация по психотехника. АИПКН, фр. AIPCN (Association internationale permanente des Congres de navigation) - Меж- дународна асоциация на конг- ресите по мореплаване. АИППИ [айпи], фр. AIPPI (Association internationale pour la
АИПР 41 АИСУ protection de la propriete industrielle) - Международна асоциация за закрила на индус- триалната собственост. АИПР - Агенция за икономичес- ко програмиране и развитие. АИПС [айпс], фр. ATPS (Association internationale de la presse sportive) - Международ- на асоциация на спортната пре- са. АИПТАП воен. - А рмейски из- требително-противотанков ар- тилерийски полк. АИПХ, фр. AIPH (Association internationale des producteurs de rhorticulture) - Международна организация на производители- те-градинари. АИР [айр] - Агенция за иконо- мическо развитие. АИР воен. - Армейско инстру- ментално разузнаване. АИР [айр], воен. - Артилерий- ско инструментално разузна- ване. АИРХ, фр. AIRH (Association internationale de recherches hydrauliques)—Международна асоциация за хидравлични про- учвания. АИС [айс], информ. - Автома- тизирана информационна сис- тема. АИС [айс], фр. AIS (Association internationale dc la soic) - Меж- дународна асоциация за копри- ната. АИС[айс], фр. AIS (Association internationale de sociologic) - Международна асоциация по социология. АИСВРК - Автоматизирана из- мерителна система за външен радиоактивен контрол. АИСЕ, фр. AISE (Association internationale des Sciences economiques) - Международна икономическа асоциация; ИЕА. АИСП, фр. AISP (Academie internationale des Sciences politiques) - Международна академия за политически на- уки. АИСС, фр. AISS (Association internationale de la securitc sociale) - Международна асоциация за социална безопасност. АИСС, фр. AISS (Association internationale de lascience dusol) - Международна асоциация за почвознание. АИСУ [аису], електрон. - Авто- матизирана информационна система за управление. АИСУ [аису] - Електронен циф- ров апарат за изследване на
АИТ 42 AK свръхнатоварването и умора- та. АИТ [айт], фр. AIT (Association internationale touristique) - Меж- дународна туристическа асоци- ация. АИТА [аита], фр. AITA (Association internationale des transports aeriens) —Междуна- родна асоциация за въздушен транспорт; ИАТА. АИУС - Автоматизирана инфор- мационно-управляваща систе- ма. АИФ [айф], нтал. AIF (Agenzia internazionale Fides) - Инфор- мационна агенция на Ватика- на. АИФ [айф], фр. AIF (Agence internationale de francophonie) - Междуправителствена аген- ция по франкофония. АИФС, фр. AIFS (Association internationale des fabricants de superphosphate) - Международ- на асоциация на производите- лите на суперфосфат. АИХ, фр. AIH (А ssociation internationale des hydrologues) - Международна асоциация за научна хидрология. АИХС, фр. AIHS (Academie internationale d’histoire des Sciences) - Международна ака- демия по история на науките. АИЦ [айц], .и. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) - Автоматизиран информационен център. АИЦ - Американски информа- ционен център. АИЮ, фр. АШ (Association internationale des universites) - Международна асоциация на университетите. АИЮЕ - Австрийски институт за Източна и Югоизточна Ев- ропа. Ай-Би-Ем, англ. IBM (International Business-Machines Corporation) - 1 . Американска компания за производство на електронноизчислителни ма- шини; ИБМ. 2. Електронноизчислителна машина, произведена от тази компания (напр.: Ай-Би-Ем- 650); ИБМ. АК воен. - Авиационен корпус. АК - Авиационна компания, авиокомпания. А АК „Бал- кан “. АК воен. - Авиационно крило. АК (-) [ä-ка] - Автол с киселин- но-контактно пречистване (в Марката на автомобилно мас- ло, напр.: АК-6). АК - Автомобилен клуб. АК (-) [ä-ка] - Автомобилен
AK 43 АКп кран (напр.: АК-75). АК - Адвокатска кантора. АК - Адвокатска колегия. АК - Адвокатска къща. АК - Адвокатски кабинет. АК - Административен контрол. АК - Алпийски клуб. А АК „ Же- лезник“ (Стара Загора). АК - Американски колеж; АКС. АК - Анкетна комисия. АК - Арбитражна комисия. АК - Атлантически клуб. А АК - Бургас. АК (-) [а-ка] - В марката на ав- томобилно масло с киселинно пречистване (напр.: АК-10). АК воен. - Армейски корпус (САЩ). АК [й-ка | - В наименованието на филтър, конструиран от Анд- реев и Кузенцов. АКА, англ. АСА (Agency for the Control of Armament) - Агенция за контрол на въоръженията; АКВ. акад. - академик (със собствено име). акад. - академичен. АКБ - Атлантически клуб в България. АКБС [ä-ка-бе-се] - Админист- ративен комунално-битов сек- тор. АКВ ( - ) [ä-ка-ве], техн. - Ав- томат за контрол на вакуума (напр.: АКВ-1М). АКВ [ä-ка-ве] - Агенция за кон- трол на въоръженията (Евро- пейски съюз); АКА. АКВР [ä-ка-ве-ре] - Агенция за контрол на въоръженията и по разоръжаването. АКЕЛ [акел], гръц. АКЕЛ ('АоорОшпкои Коцца ‘Epya^opevou Ааои) - Про- гресивна партия на трудовия народ на Кипър. АКЗБ [а-ка-зе-бе] - Асоциация на контраразузнавачите от за- паса в България. АКИ - Американски културен институт. АКИ, фр. ACI (Alliance cooperative internationale) - Международен кооперативен съюз; ИКА; МКС. АКМО - Автономна Косовско- Метохийска област (Югосла- вия). АКО мн., Биохим. - Андрогено- кортикоиди. АКП [ä-ка-пе], воен. - Артиле- рийски корпус за пробив. АКп (-) - В марката на автомо-
АКС 44 Алгбл билно масло с киселинно пре- чистване и със специална при- бавка, която подобрява каче- ството му (напр.: АКп-6, АКп- 10). АКС - Американски колеж-Со- фия; АК. АКС воен. - Армейска комуни- кационна система. АКСЕС [аксес], «нгл. ACCESS (Association for Contacts and Cooperation-East European Self- Support) - Правозащитна орга- низация. АКССР, истор., рус. АКССР (Автономния Карельская Со- ветская Социалистическая Республика) - Автономна Ка- релска съветска социалисти- ческа република. АКТА, англ. ACTA (American Continental Travel Abroad) - Американски пътувания в чужбина (туристически кон- церн в САЩ). АКТИД [актйд], ж. и м . - Авто- матизация по конструктивна- та, технологична и изследова- телска дейност (секция). АКТХ [ä-ка-те-хе], био.хим . - Адренокортикотропен хормон. АКФМ [ä-ка-фе-ме], AKFM (Antoconry Kongresin ny Fahaleovantenan i Madagasikara) - Конгрес за независимост на Мадагаскар. акц. - акционерен. АКЧ (-) метал. - Антифрикцио- нен ковък чугун (напр.: АКЧ- 1, АКЧ-2). АЛ [ä-ел] - Агенция по лекар- ствата. ал. - алинея (с цифра). А ал. 2 . АЛ воен. - Армейско летище. АЛАИ [алай], фр. ALAI (Association litteraire et artistique internationale) - Международна асоциация за литература и из- куство; ИЛАА. АЛБ библ. - Албания. алб. - албански. АЛБ [ä-ел-бе] - Асоциация на лицензираните брокери. алг. -алгебрически. Алгек м., рус. АЛГЗК (Алгори- тимический язьтк длязкономи- ческих задач) - Алгоритмичен език за икономическа инфор- мация. Алгсм м., рус. АЛГЗМ (Алго- ритми зкономические имате- матические) - Алгоритмичен език за икономически и мате- матически задачи. алго... - Алгоритмичен (напр.: алгоезик). Алголл«., англ. Algol (Algorithmic Language) - Алгоритмичен
Алд 45 А/м език, предназначен за обработ- ка на математически и науч- но-технически задачи. Алд биохим. - Фруктозо-1, 6- дифосфаталдолаза. АЛЖ библ. - Алжир. алж. - алжирски. АЛК [ä-ел-ка] - Авиационна ле- карска комисия. Алкйа ж., англ. ALCOA (Aluminium Company of America) - Американска ком- пания за производство на алу- миниеви изделия. алмагел м., фарм. - Препарат от хидроокисите на алуминия и магнезия във вид на течен гел. Алпи ж., метал. - Лята магнит- на сплав по системата желязо- никел-алуминий. Алпико ж., метал. - Лята маг- нитна сплав по системата же- лязо-никел-алуминий-кобалт. АЛНС - Антифашистка лига за народна свобода (Бирма). АЛП [ä-ле-пе] - Австралийска лейбъристка партия. АЛС [ä-ле-се], техн. - Автома- тична локомотивна сигнализа- ция. Алтайсслмйш м., рус. Алтай- сельмаш (Алтайский завод ссльскохозяйственнь1х машин) - Алтайски завод за селско- стопански машини. Алтран м., англ. ALTRAN (Algebraik Translator) - Алго- ритмичен език. АЛУ изч. техн. - Аритметично и логическо устройство. АМ [ä-ем], рус. АМ (Алек- сандър Микулин) -1. В Марка- та на авиационен двигател, конструиран от А. Микулин (напр.: АМ-34). 2. Авиационен двигател, кон- струиран от А. Микулин. АМ (-) [ä-ем] - Агрегатна ма- шина (напр.: АМ-127). Ам биохим. - Амилаза. АМ [ä-ем], електрон. - Ампли- тудна модулация. АМ [ä-ем], прил., електрон. - Амплитудномодулиран. А А М сигнал. АМ система. АМ [ä-ем], електрон. - Анодна модулация. АМ - „Армейска младеж“ (спи- сание). АМ - Асансьорни монтажи (ак- ционерно дружество). АМ - Асоциация на месопрера- ботвателите; вж. АМП. АМ [а-ем],«нгл. AM (Air-Coolcd Motor) - Двигател с въздушно охлаждане. А/м физ. - Ампер на метър (еди- ница за интензитет на магнит-
АМА 46 AMPC но поле), (след цифра). АМА - Агенция „Морска адми- нистрация“. АМА [ама] - Асоциация на мал- ката авиация. Ама-трйк - Международен фес- тивал на анимационния и трик- филм (напр.: Ама-трик 75). АМБ [ä-ем-бе] - Асоциация на месопреработвателите в България. АМГОТ [амгот], англ. AMGOT (Allied Military Government of Occupied Territory), ocmap. - Съюзно военно правителство в окупирани територии. АМЕКС [амекс], ucn. АМЕХ (Agencia Mexicana de Noticias) - Мексиканска информацион- на агенция. амср. - американски. АМЕС [амес], електрон. - Ав- томатизация и модернизация на енергийната система. АМЕЦ - Африканска методист- ка епископална църква (САЩ). АМИ прил. - Антимилитаристи- чен. /\ЛМИ-дейност. АМИ- групк. АМИЕВ [амиев], фр. AMIEV (Association medicale interna- tionale pour l’etude des conditions de vie et de la Sante) - Междуна- родна медицинска асоциация за проучване на условията на жи- вот. АМК [ä-ем-ка] - Автомобилно- мотоциклетен клуб. АМК [а-ем-ка] - Корабна мач- това антена (напр.: АМК-2). АММ, фр. АММ (Association medicale mondiale) - Световна медицинска асоциация; вж. СМА. АМН [а-ем-ен],рус. АМН (Ака- демия медицинских наук) - Медицинска академия (Русия). АМНИИ [амний] - Авиомеди- цински научноизследователски институт. АМНТЦ- Автоматична меж- дународна телефонна центра- ла. АМО [амо] -Машина за магнит- но-абразивна обработка. АМОД - Англо-малайзийски от- бранителен договор. АМП хнм. - Аминопласт. АМП - Асоциация на месопре- работвателите; АМ. АмПК - Американска патентна класификация. АМР [а -ме-ре] - Агенция за международно развитие (САЩ). АМРС - Агенция за междуна- родно развитие и сътрудниче- ство.
АМС 47 АНВ АМС [ä-ме-се], воен. - Авиоме- теорол огична служба. АМС [ä-ме-сй], ед. имн . - Авто- матична междупланетна стан- ция. АМС - Агенция за младежта и спорта. АМСБ [ä-ме-се-бе] - Асоциация на малкия и средния бизнес. АМСП [ä-ме-се-пе] - Агенция за малки и средни предприятия. АМТИ [амти] - Академия за музикално и танцово изкуство (Пловдив). Амторг, ж. и м ., рус. Амторг (Советско-американская тор- говая корпорация) - Съветско- американска търговска корпо- рация. АМТЦ [ä-ме-те-це] - Автома- тична междуселищна теле- фонна централа. АМУ [ä-ме-у] - Асансьорно- монтажно управление. АМФ [ä-ем-еф], хим. - Адено- зинмонофосфат. АМФ [ä-ем-еф], хим. - Адено- зинмонофосфорна киселина. АМХ [ä-ме-хе] - Ателие на мла- дия художник. АМЧ [ä-ме-че], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. -А ртилерий- нска материална част. АМЮ - Асоциация на младите юристи. АН [ä-ен] и [ан], рус. АН (Ака- демия наук) - Академия на науките (Русия). АН хим. - А крил нитрил. Аи (-) [ан], рус. Ан (Антонов) - 1, В марката на самолети, кон- струирани от О. К. Антонов (напр.: Ан-2, Ан-10, Ан-24). 2. (разг.) член, -ът, -а,мн. -ове. Самолет, конструиран от О. К. Антонов. -П роизв. (разг.)анче. АНА [йна],ингл. ANA (Australian National Airways) - Австралий- ски въздушни линии. АНА [ана] - Албанска нацио- нална армия. АНА [ана], англ. ANA (Athens News Agency) - Гръцка осве- домителна агенция. АНАП [анап], neu. ANAP (Association Nacional de Agricultorcs Pequenos) - Наци- онална асоциация на дребните земеделски стопани (Куба). АНАПО [анапо], ANAPO (Alianza Nacional Populär) - Национален народен съюз (Колумбия). анат. - анатомичсски. АНБ - Австрийска национална банка. АНВ [ä-не-ве] - Агрегат за не- прекъсната вулканизация (на
анг. 48 АНО анон. 49 АОА каучук). анг. физ. - ангстрьом (единица за дължина), (след цифра); А. англ. - английски. АНГОП [ангоп], ANGOP (Agencia Angola-Press) - Ин- формационна агенция на Ан- гола. АНД [а-не-де],лс. иср. - Алжир- ско национално движение (по- литическа партия). АНДР [ ä-не-де-ре] - Алжирска народнодемократична репуб- лика. АНЕБ [анеб], ж. и м. - Атомна научноекспериментална база (БАН). АНЗАМ [анзйм], англ . ANZAM (Australia New Zealand and Malaysia), ж. и м. - Военнопо- литическа групировка на Ав- стралия, Нова Зеландия и Ма- лайзия. АНЗХ [ä-не-зе-хе] - Агенция за надзор върху застраховането и хазарта. АНЗЮС [анзюс], англ. ANZUS (Australia, New Zealand and the United States) - Военнополити- чески блок на Австралия, Нова Зеландия и САЩ. АНИ [й-ен-й] и [йни] - Агенция за насърчаване на износа. АНИ - Агенция за недвижими имоти. АНИ [йни], порт. ANI (Agencia Nacionale de Informayöes) - Те- леграфна агенция на Португа- лия. АНИМ|анйм],фр.ANIM (Agence nationale dInformation Malienne) - Малайска информа- ционна агенция. АНИСА - Автономен научен институт за стратегически ана- лизи. АНК [ й-ен-кй] - Африкански национален конгрес (Южноаф- риканска република). АНКАП[анкйп],ANCAP (Administracion Nacional de Combustiles, Alcohol y Portland Uruguay), M. - Национално предприятие в Уругвай, което има монопол на спирта, гори- вата, цимента и др. материа- ли. АНМТ - Асоциация на незави- симите млади таланти. АНН, ANN (Arcadia National Newsroom) - Частен национа- лен новинарски център. АНО [ано] - Армия за национал- но освобождение (албански въоръжени сили в Косово, Македония, Сърбия). АНО - Армия за национално освобождение (Алжир). анон. - анонимен. АНОП [ аноп], порт. ANOP (Agencia Noticiosa Oficial Portuguesa) - Национална ин- формационна агенция на Пор- тугалия. апот. - анотация. АНП [ й-не-пе] - Австрийска на- родна партия. АНП [й-не-пе], хол. ANP (Algemccn Neder-Iandisch Persbureau) - Информационна агенция на Холандия. АНПКТР - Ансамбъл за народ- ни песни при Комитета за те- левизия и радио. АНРКраЬиотехн. - Автоматич- на настройка на резонанените кръгове на радиостанциите. АНС [а-не-се], англ. ANS (Agcncy for National Security) - Агенция за национална сигур- ност (САЩ). АНС [а-не-се] - Арабски нацио- нален съюз. АНС f ä-не-се] - Африкански на- ционален съвет (Южна Родс- зия). АНСА [йнса], um. ANSA (Agenzia Nazionale Stampa Associata) - Италианска ин- формационна агенция. АН СССР, рус. АН СССР (Ака- демия паук Союза советских социал истических республик) - Академия на науките на СССР. АНТ [ä-не-те] - Агенция за насърчаване на търговията. АНТ [ант], рус. АНТ (Андрей Николаевич Туполев) - 1 . В марката на самолет, констру- иран от А. Н. Туполев (напр.: АНТ-25) 2. Самолет, конструиран от А. Н. Туполев. антаркт. - антарктически. Антикор м. - Антикорозионен препарат. антифаш. - антифашистки, антроп. - антропологически. АНУ - Австралийски национа- лен университет (Канбера). АНЧ [ä-ен-че], радиотехн. - Автоматична настройка на честотата. АО воен. - Аварийно осветле- ние. АО - Автономна област. АО - Агенция за охрана. АО електрон. - Апарат за отде- ляне на каналите. АО воен. - Артилерийско отде- ление. АО - Астрономическа обсерва- тория. АО - Атомно оръжие. АОА - Агенция по оценяване и акредитация.
АОАБр 50 АП АОАБр воен. - Армейска оръ- дейна артилерийска бригада. АОБ - Асоциация на охлювари- те в България. АОД - Автоматична обработка на данни. АОДР - Асоциация на общини- те от Дунавския регион. АОК [аок], ж. и м. - Армия за освобождение на Косово. АОМ библ. - Архив отдел „Му- зеи“. АОН [абн], рус. АОН (Акаде- мия общественньгх паук) - Академия за обществени на- уки. АОНСУ [аонсу], остар. - Ака- демия за обществени науки и социално управление. АОП - Армия за освобождение на Палестина. АОП - Обединение на австрийс- ките профсъюзи. АОПБМ - Армия за освобож- дение на Прешово, Буяновац и Медведжа; АОПМБ. АОПМБ - Армия за освобож- дение на Прещово, Медведжа и Буяновац; АОПБМ. АОС воен. - Авионосно опера- тивно съединение. АОФ - Арабски освободителен фронт. АП воен. - Авиационен полк. АП - Авиационна прахоразпръ- сквачка. АП [ä-пе] - Автоматизация на производството (отдел, група и т. н.). АП воен. - Автоматичен пелен- гатор. АП - Автомобил но предприятие. АП (-) [ä-пе], техн. - Автопазач (напр.: АП-al). АП - Автопарк. АП (-) [а-пе], техн. - Автопи- лот (напр.: АП-42). АП [а-пе] - Агенция за привати- зация. АП - Агенция за приходите (Ми- нистерски съвет). АП [ä-пе], англ. АР (American Press) - Агенция Американ Прес (САЩ). АП [а-пе], остар. - Агитация и пропаганда (отдел). А Завеж- дащ АП. АП (-) [а-пе] , техн. — Азбестово платно (напр.: АП-1). АП - Апелативна прокуратура. АП техн. - Арматура за пара. АП - Антиреволюционна партия (Нидерландия). АП - Апелативна прокуратура, ап воен. - Артилерийски полк. АП [ä-пе], англ. АР (Associated Press) - Асошиейтед прес (Ин- формационна агенция на
АП 51 АПМА САЩ). АП (-) | а-пе], техн. - Преносим абрихт (напр.: АП-26). АП (-) jä-ne], техн. - Пресовъ- чен автомат (напр.: АП-63). АП (-) [а-пе], техн. - Пружинен акумулатор (напр.: АП-16, АП-Т6 —хидравличен). АПА [а-пе-а], нем. АРА (Austria Presse-Agentur) - Австрийска агенция по печата. АПВ [ä-пе-ве], електр. - Авто- матично повторно включване (при релейни защити). Едно- фазно АПВ. Уредби за трифаз- но еднократно АПВ. АПВ [а-пе-ве],.мн., радиотехн. - Акустични повърхностни вълни. АПВО [а-пе-ве-0],еоен. - Армия за противовъздушна отбрана. АПГ [ä-пе-ге], техн. — Автома- тичен правотоков генератор (напр.: АПГ 160/12). АПГ (ä-пе-ге], техн. - Автома- тична пожарогасителна глава. АПД [ä-пе-де], съобгц. техн. - Апаратура за предаване на данни. АПЕК [апек],л(. иж., англ. АРЕС (All-Purpose Electronic Com- puter) —Електронноизчисли- телна машина. АПЕК [апек],онгл. АРЕС (Asian- Pacific EconomicColaboration) - Азиатско-тихоокеански форум за икономическо сътрудниче- ство. АПЕУ [ä-пе-у] - Асоциация на преподавателите от европей- ските университети. А ПИ [ä-пе-й], фр. API (Association phonetique inter- nationale) - Международна фо- нетична асоциация. АПК [ä-пе-ка] - Агенция за под- бор на кадри. АПК [ä-пе-ка], ср. (разг., член. - то, мн. - та) - Аграрно-про- мишлен комплекс. АПК [ä-пе-ка], ед. и мн., стро- иш. - Армирани почвени кон- струкции. АПК - Африканска профсъюз- на конфедерация. АПК (-) [ä-пе-ка] -Предавател- на пръчковиднакорабнаанте- на (напр.: АПК-П). АПК (-) [ä-пе-ка] - Приемател- на пръчковидна корабна анте- на (напр.: АПК-1). АПКИ електр. - Арматурен проводник с каучукова изола- ция. АПКИ електр. - Меден провод- ник с каучукова изолация с алуминиево жило. АПМА - Агенция напроизводи-
АПМВ 52 ДПС телите на метален амбалаж. АПМВ електр. - Автоматичен магнитен взривобезопасен прекъсвач. АПМПП - Асоциация на пред- приятията за международни превози и пътища. АПН [ä-пе-ен], рус. АПН (Аген- тство печати новости) - Съветска информационна агенция. АПН, рус. АПН (Академия пе- дагогических наук) - Акаде- мия на педагогическите науки. АПНИ - Агенция за посредни- чество с недвижими имоти. А АПНИ „ИКАР“ (Бояна). АПНС - Африканска партия за независимост на Сенегал. АПО - Автомат за почистване на обувки. АПО [а-пе-о], остар. - Агита- ционно-пропаганден отдел. АПОП - Асоциация на произво- дителите на оранжерийна про- дукция; АПОПБ. АПОПБ - Асоциация на произ- водителите на оранжерийна продукция в България; АПОП. АПП (-) [а-пе-пе], техн. - Агло- мерационен промивателен прахоуловител (напр.: АПП- 2). АПП [а-пе-пе], англ. АРР (Associated Press of Pakistan) - Телеграфна агенция на Паки- стан. АППД - Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на река Дунав“ (Русе). АППО ис/пор., рус. АППО (Ан- тифашистская подмольная патриотическая организация) - Антифашистка нелегална патриотична организация на съветските военнопленници в немските лагери (1942-1945). АППТ - Агенция за планинар- ство, пътешествия и туризъм. апр. - април. АПРБ - Асоциация на прокуро- рите в Република България. АПРЛС - Асоциация за подпо- магане на ресоциализацията на лишените от свобода. АПС [ä-пе-ес], воен. - Авиацио- нен полк за свръзка. АПС [ä-пе-се] - Австрийска партия на свободата. АПС - Апелативна прокурату- ра-София. АПС [ä-пе-ес], воен., рус. АПС (Автоматический пистолет Стечкина) - За означаване на автоматичен пистолет, създа- ден от Стечкин. АПС [ä-пе-ес], фр. APS (Algerie
АПСД 53 АРЕ Press Service) - Информацион- на агенция на Алжир. АПСД [й-пе-се-де] - Алуминиев проводник, изолиран, с два слоя стъкловлакно. АПТ [й-п е-те] - Албанска партия на труда. АПТ - Ансамбъл за песни и танци. апт. - аптечен. А апт. филиал. АПУ [апу] - Автоматизация на производството и управление- то (фонд). АПУ (-) [апу], техн. - Автома- тично прелезно устройство (напр.: АПУ-73). АПУ [апу], съобщ. техн . - Уст- ройство за автоматично повик- ване. АПФ [ й-пе-фе] и [ä-пе-еф] - Асоциация на приватизацион- ните фондове. АПФГ [а-пе-фе-ге] - „А“ профе- сионална футболна група. АПФЕ - Асоциация на препода- вателите по френски език. АПХК - Алуминиев проводник с хартиена изолация, кръгъл. АПХИП - Алуминиев провод- ник с хартиена изолация, пра- воъгълен. АПХСИ - Асоциация на произ- водителите на хляб и сладкар- ски изделия. АПЦК [й-пе-це-ка] - Асоциация на притежателите на ценни книжа. АР [й-ер], техн. - Автоматичен регулатор на реактивна мощ- ност (напр.: АР-1). АР (-) [й-ер] - Автомобилен ра- диоприемник (напр.: АР-12). АР [а-ер], изч. техн . - Адресен регистър. АРА [ара] - Асоциация на рек- ламните агенции (България). араб. - арабски. Арамко ж., англ. ARAMCO (Arabian-American Oil Company) - Арабско-амери- канска нефтена компания. АРБ [а-ре-бе], воен. - Авиаци- онна ремонтна база. “А“РВГ [й-ре-ве-ге] - За озна- чаване на (първа) републикан- ска волейболна група, включ- ваща най-силните отбори. АРГ [а-ер-ге], воен. - Артиле- рийска разузнавателна група. АРД [а -ер-де], воен. - Атомен реактивен двигател. АРДЦП - Асоциация на родите- ли на деца с церебрална пара- лиза. АРЕ [й-ер-е], воен. - Авиацион- на радиоескадрила. АРЕ - Арабска република Еги- пет.
АРЕНА 54 Арткооп АРЕНА [арена], ж„ исп. ARENA (Alianqa Renovadora National) - Национален съюз за обновле- ние (Бразилия). АРЖ библ. - Аржентина, аржспт. - аржентински. АРЗ [ä-ре-зе], рус. АРЗ (Авто- мат регул ирования загрузки) - Автомат за регулиране на на- товарването. АРЗ [ä-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Авторемонтен за- вод. & АРЗ „Люлин 2002" ООД. АРЗ - Асоциация на разузнава- чите от запаса. АРИРИ - Агенция за регионал- но и икономическо развитие и инвестиции. АРК [ä-ер-ка], воен. - Авиацио- нен радиокомпас. АРК [арек], воен. - Автомати- чен радиокомплекс. аркт. - арктически. АРЛС воен. - Автоматична ра- диолокационна станция. АРМ воен. - Автоматизирано работно място (при стрелба). арм. - армейски. арм. - арменски. арм. ген. - армейски генерал (със собствено име). Армимекс м. и ж. - Държавна оръжейна фирма. арм. под. воен. - армейско под- чинение. АРН електрон. - Автоматично регулиране на напрежението на синхронните машини. APO [ä-pe-ö] - Азиатска регио- нална организация; МКСП. АРО [аро] - Асоциация на ро- допските общини. Арома ж. - Предприятие за про- изводство на парфюмерия и козметика. АРПЛ воен. - Атомна ракетна подводна лодка. АРР - Автомобилна ремонтна работилница. АРР - Агенция за регионално развитие. АРС [арс], воен. - Авиационен ракетен снаряд. АРС (-) [арс], воен. - Автомо- билна разливна станция (напр.: АРС-12Д). АРС - Асоциация на ромските сдружения. Ар-Си-Ей, англ. RCA (Radio Corporation of America) - Аме- риканска радиокорпорация (САЩ). арт. - А ртилерия, артилерийски, арт. - артист. арт. - артикул. Арткооп м. и ж. - Сдружение (кооперация) на дейците на
АРУ 55 АСА изкуството. АРУ [а-ре-у], електрон. - Авто- матично регулиране на управ- лението. АРФ [ä-ер-еф] - Азиатскиреги- онален форум. “А“РФГ [ä-ре-фе-ге] - За озна- чаване на (първа) републикан- ска футболна група, включва- ща най-силните футболни от- бори. арх. - археологически; археол. арх. - архив. арх. - архипелаг; архип. арх. - архитект (със собствено име). „А“ РХГ [ä-ре-хе-ге] - За озна- чаване на (първа) републикан- ска хандбална група. археол. - археологически; арх. архип. - архипелаг; арх. архит. - архитектурен. АРЧ [ä-ер-че], радиотехн. - Ав- томатично регулиране на чес- тотата (при радиоприемник). АРЧ[а-ер-че],рнднонгехн. - Ав- томатично регулиране на чув- ствителността. АС - Абонатна станция. АС воен. - Авиосили. АС [а-се] - Автозареждач на се- ялки. АС (-) [а-ес] - Автол със селек- тивно очистване (в марката на автомобилно масло, напр.: АС- 9,5). АС [а-се], електр. - Автоматич- на синхронизация. АС ед. и мн., воен. - Автоматич- на система. АС - Автомобилно стопанство; вж. Автостопанство. АС - Агенция за сигурност. А АС „Скорпио“. АС - Анимационна студия. АС - Асансьорни сервизи (акци- онерно дружество). АС (-) [а-се] - В марката на ав- томобилно масло, пречиствано с разтворители - селективно пречистване (напр.: АС-9.5). АС електрон., рус. АС (Адрес связи) - Адрес за връзка. АС - Акредитационен съвет. АС - Апелативен съд. А Плов- дивски АС. АС - Арбитражен съд. АС воен. - Атлантически съвет (НАТО). АС - Африкански съюз АС - Самостоятелен дихателен апарат. АС (-) [а-ес], ед. и мн., електр. - Стоманено-алуминиеви про- водници (напр.: АС-35, АС-50, АС-70, АС-95). ас. - а систент. АСА [аса], англ. ASA (American
АСА 56 АСИО Standards Association)-Амери- канска асоциация по стандар- тизация. АСА [аса],лнгл. ASA (Association of South-East Asia) - Асоциация на страните от Югоизточна Азия. АСА [аса] - Асоциация „Соци- ална алтернатива“. АСАЛ биохим. - Аргининсукци- натлиаза. АСБ воен. - Автосанитарен ба- тальон. асб физ. - апостилб (единица за яркост), (след цифра). АСВ [ä-се-ве] - Агенция за съби- ране на вземанията. АСВ [ä-се -ве] - Административ- но-стопански въпроси. А По- мощник-директор по /1СВ. АСВ воен. - Американски су- хопътни войски. АСВ - Ансамбъл на строителни войски. АСГ строиш. - Армиран със стъклено влакно гипс. АСД [ä-се -де] - Административ- но-стопанска дейност (дирек- ция). АСД - Анализ на стопанската дейност. АСДО - Алармени системи за дома и офиса. АСДП [ä-се-де-пе] - Австрийс- ка социалдемократическа партия. АСДС [ä-се-де-се] - Автомати- зирина система на държавна- та статистика; АСИС. АСДУ [ä-се-де-у], съобщ. техн . - Автоматизирана система за диспечерско управление. АСЕАН [асеан], ж. и м., англ. ASEAN (Association of South- East Asian Nations) - Асоциа- ция на страните от Югоизточ- на Азия (Индонезия, Малай- зия, Сингапур, Тайланд, Виет- нам, Филипините и Бруней). АСЕИ [асей] - Автоматизирана система за епидемиологична информация. асек физ. - Амперсекунда (еди- ница за измерване на количе- ството електрическа енергия), (след цифра). АСЕТ [асет], електр. - Агрега- тирана система за елктроиз- мервателна техника. АСИ [асй] - Автоматизирана система за информация. АСИ остар. - Амстердамски синдикален интернационал. АСиА, рус. АСиА (Академия строительства и архитектурь!) - Академия за строителство и архитектура. АСИО [асйо] - Автоматизирана
АСИС 57 АСО(п) система за информационно обслужване. АСИС [асйс] - Автоматизирана статистическа информационна система; АСДС. АСИТ [асйт] - Агрегатна систе- ма от изчислителна техника. АСИТЕЖ [аситеж], фр. ASITEJ (Association internationale des theätres des enfants et des jeunes) - Международна асоциация на театрите за деца и юноши. АСИУ [асиу] - Автоматизирана система за информация на уп- равлението. АСК [а-се -кй] - Агенция за след- приватизационен контрол. АСК [й-се -кй] - Армейски спортен клуб; СКА. А АСК „ Ботев “ - Пловдив. АСКБ [ä-се-ка-бе] - Асоциация да счетоводните къщи в България. АСЛИБ [аслйб], англ. ASLIB (Association of Special Libraries and Information Bureaux) - Асо- циация на специалните библио- теки и информационни бюра. АСЛП - Алианс за социално-ли- берален прогрес; АСП. АСЛП [й-се -ле-пе] - Алтерна- тивна социаллиберална пар- тия. ACM [ ä-се -ме], електрон. - Ав- томатична сметачна машина. ACM [ й-се-ме] - Агенция за стандартизация и метрология. ACM (-) [ä-се-ме], мед. - Апа- рат за елктростимулация на мускули (напр.: АСМ-2). ACM, англ. ACM (Association for Computer Mechinery)-Асоциа- ция за компютърни съоръже- ния. АСМБ - Асоциация на студен- тите медици в България. АСМК [й-се-ме-кй], техн. - Аг- регатирана система от меха- нични конструкции. АСН [й-се -не] - Академия на селскостопанските науки. АСНЦБ библ. - Академия на селскостопанските науки - Централна бибилиотека. АСН ЦНТИД библ. - Академия на селскостопанските науки - Център за научно-техническа информация и документация. АСО [асо] - Аварийноспасител- на организация (Български морски флот). АСО воен. - Авиация за специ- ални операции. АСО [асо] - Алтернативносоци- алистическо обединение. АСО [асо] - Архитектурно-стро- ителен отдел. АСО(н) - Алтернативно социа-
АСОД 58 АССР листическо обединение (неза- висими); АСОН. АСОД воен. — Аналогова систе- ма за обработка на данни. АСОН - Алтернативно социали- стическо обединение - незави- сими; АСО(н). АСП [а-се -пе] - Австралийска социалистическа пратия. АСП [ä-се -пе] - Австрийска со- циалистическа партия. АСП [ä-се-пе] - Агенция София- Прес. АСП [ä-се-пе] - Алианс за соци- алнолиберален прогрес; АСЛП. АСП [а-се -пе] - Алтернативна социалистическа партия. АСП [ä-се-пе] - Арабска социа- листическа партия. АСП воен. - Артилерийско- стрелкова подготовка. АСП [ä-се-пе] - Асоциация на свободните предприемачи. АСПК - Агенция за следприва- тизационен контрол. АСПР [аспер] - Автоматизира- на система за планови разче- ти. АСПРТ [асперт] - Автоматизи- рана система за планови раз- чети в транспорта. АСПС строиш. - Армирана със стъклено влакно полиестерна смола. АСР [а-се -ре]. мн., воен. - Ава- рийно-спасителни работи. АСР (-) [а-се -ер] - Автоматичен револверенструг (напр.: АСР- 200). АСР (-) [а-се -ер], е<). и мн. - Ав- томатичен сигнализатор на радиоактивност (напр.: АСР-1, АСР-3). АСРР остар. - Академия на Со- циалистическа република Румъния. АСС [а-се -се], ед. и мн., воен. - Авиационен самолетен снаряд. АСС [а-се-се], воен. - Автома- тизирана система за стрелба. АСС [а-се -се] - Авторемонтна сервизна станция. АСС [а-сс-се] - Арабски социа- листически съюз. АССБВ - Административно-сто- пански и социално-битови въпроси. АССР [а-ес-ес-ер], истор., рус. АССР (АвтономнаяСоветская Социалистическая Республи- ка) - Автономна съветска со- циалистическа република. АССР [а-ес-ес -ер], истор., рус. АССР (Азербайджанская Со- ветская Социалистическая Республика) - Азербайджанс- ка съветска социалистическа
ACCP 59 АСЧ република; АзССР. АССР [а-ес-ес-ер], истор., рус. АССР (Арменския Советская Социалистическия Республи- ка) - Арменска съветска соци- алистическа република. АСТИ [астй] - Автоматизирана система за търсене на инфор- мация. АСТП [ä-се-те-пе] - Арбитра- жен съд при Търговската па- лата (София). астр. - астрономически. АСТРА (-) [астра] - Автомати- зирана система за оперативно управление на автомобилния транспорт (напр.: АСТРА-71). астро... - Астрономически (напр.: астрофизика). АСУ [асу], воен. - Автоматизи- рана система за управление. АСУ [асу],м. и (разг.) ср. (член. - то) - Административно сто- панско управление. АСУ (-) [асу],ед. мин., електр. - Стоманено-алуминиеви усиле- ни проводници (напр.: АСУ- 300, АСУ-400). АСУВ [асув] - Автоматизирана система за управление на вой- ските. АСУИ [асуй] - Автоматизирана система за управление и ин- формация. АСУН [асун] - Автоматизирана система за управление на на- уката. АСУП [асуп] - Автоматизирана система за управление на про- изводството. АСУПИ [асупи] - Автоматизи- рана система за управление на профилактичните имунизации. АСУС [ асус] - Автоматизирана система за управление на стро- ителството. АСУТО (-) [асуто] - Автомати- зирана система за управление на търговските обекти (напр.: АСУТО-77/ОЗЮ). АСУТП - Автоматизирана сис- тема за управление на техно- логическите процеси. АСУТПП - Автоматизирана си- стема за управление за техни- ческа подготовка на производ- ството. АСФС [ä-се-фе-се] - Админист- ративно-стопанска и финансо- ва служба. АСЧ [ä-се-че] - Административ- но-стопанска част. А Завеж- дащ АСЧ. АСЧ [ ä-се-че], метал. - Анти- фрикционен сив чугун. АСЧ (-) [а-се-че] - Стълбищен часовников автомат (напр.: АСЧ-бб).
АСШВСМ 60 ATK АСШВСМ - Армейска спортна школа на военнослужещата младеж. АТ воен. - Авиационен техник. АТ (-) [ä-те], електр. - Автома- тичентриполюсен токоограни- чаващ прекъсвач (напр.: АТ- 00). АТ (-) [а те] - Автоматичен тъкачен стан (напр.: АТ-120- 7). АТ [ä-те]. воен., рус. АТ (Артил- лерийскийтягач) - Артилерий- ски влекач. АТ - В емблемата на кожарска фабрика „Ахмед Татаров“ (Севлиево). ат. - атомен. ат фнз. - техническа атмосфера (единица за измерване на на- лягане), (след цифра). АТА [ ата] - Албанска теле- графна агенция. АТА хим. - Аминотриазол. ата [ата] фнз. - Абсолютна тех- ническа атмосфера (единица за измерване на налягане), (след цифра). АТА [ата] - Асоциация на тури- стическите агенции. АТБ [ä-те-бе], воен. - Автотран- спортен батальон. АТБ [ä-те-бе] - Асоциация на търговските банки. АТББ-Аграрна търговска (биз- нес) банка. АТБТ (-) [ä-те-бе-те] - Апарат за точене на банцингови трио- ни (напр.: АТБТ-50). АТгЦ [ä-те-ге-це] - Автоматич- на телеграфна централа. АТД [ä-те-де], воен. - Авиаци- онна техническа дивизия. АТД [ä-те-де] - Административ- но-териториално деление(уп- равление в Министерство на вътрешните работи). АТДО - Азиатско-тихоокеанска договорна организация. АТЕЦ [атец],л1. (разг., член, -ът , -а, мн. -ове) и ж. - Атомно- топлоелектрическа централа. АТИ [ати] - Автоматична теле- фонна информация. АТИС [атйс] - Азиатско-тихоо- кеанско икономическо сътруд- ничество. АТЗ [ä-те-зе], мн. - Австрийски тютюнопроизводителю! заво- ди. АТЗ [ ä-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Азотноторов за- вод. ати [ати], рус. ати (техническия атмосфера избшточная), фнз. - Техническа атмосфера за свръхналягане; вж. атс. АТК [ ä-те-ка] - Американска
ATK 61 ATT търговска камара. ATK воен. - А ртилерийско тило- во командване. АТЛ [а -те-ел] - Автоматична технологична линия. АТЛ [ ä-те-ел], воен., рус. АТЛ (Артиллерийский тягач лег- кий) - Лек артилерийски вле- кач. атлапт. - атлантически. АТЛАС [атлас], м. и ж . - Авто- матична технологична линия за производство на армировъчни скелети. АТЛ Е - Асоциация на търговци- те на лекарства на едро. ATM [ä-те-ме] - Асоциация на търговците на метали. атм - атмосфера физическа (единица за измерване на на- лягане), (след цифра) А 6 атм. АТМС воен. - Автоматична те- лефонна мрежа за свръзка. Атоменергоавтоматика - Спо- магателно поделение на АЕЦ „Козлодуй“. Атоменсргоекспдрт м., рус. Атомзнергозкспорт - Външнотърговско обединение за атомна енергия. Атоменергоремонт м. - Спома- гателно поделение на АЕЦ „Козлодуй". Атомеиергостройпрогрес м. - Спомагателно поделение на АЕЦ „Козлодуй“. АТПР (-) [ä-те-пе-ер], рус. АТПР (Автоматический ткацкий пневморапирньш станок) - Автоматичен тъкачен пневмо- рапирен стан (напр.: АТПР- 120). АТР [ä-те-ре], воен. - Автотран- спортна рота. АТР [ ä-те-ре] - Агенция за търговия и развитие. АТРЗ [ä-те-рс-зе] - Автотрак- тороремонтен завод. АТС [ä-те-се] - Автоматизира- на информационнотърсеща система. АТС [ ä-те-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Автома- тична телефонна станция. АТС [ä-те-сс], воен. - Артиле- рийска топографска служба. АТС (-) [ä-те-се],рус. АТС (Ар- тиллерийский тягач средний) - Среден артилерийски влекач (напр.: АТС-59). АТС [ä-те-ес], фр. ATS (Agence telegraphique Suisse) - Теле- графна агенция на Швейцария, атс фнз. - техническа атмосфе- ра засвръхналягане (след циф- ра). ATT [ä-те-те] - Асоциация за туристическа телематика.
ат. т. 62 АУДМ ат. т . физ. - Атомно тегло. АТФ [ ä-те-фе], хим. - Адено- зинтрифосфат. АТФ [ ä-те-фе], хим. - Адено- зинтрифосфорна киселина. АТФ-аза хим. - Адснозинтри- фосфатаза. АТЦ [а-те-це], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Автома- тична телефонна централа. АТЧ [ä-те-че], воен. - Авиаци- онна техническа част. АУ - Аграрен университет (Пловдив). АУ - Американски университет (Благоевград); АУБ. АУ електрон. - Апаратура за уплътняване. АУ изч. техн. - Аритметично устройство. АУ воен. - Артилерийско учили- ще (САЩ). АУ (-) [ау] - Универсален абрихт (дървообработваща машина) (напр.: АУ-630, АУ-400). АУА, нем. AUA (Austrian Airlines) - Австрийски въздуш- ни линии. АУБ - Американски университет в България (Благоевград); АУ. АУГ воен. - Авиационна ударна група. АУДМ воен. - Автоматично уп- равление на дигиталната мре- жа. АУЕ - Асоциация за универсал- на енергия. АУЗ - Асоциация „Училище и здраве“. АУО воен. - Автоматично управ- ление на огъня. АУР воен. - Авиационна управ- ляема ракета. АУРС [аурс], ед. и мн ., воен. - Авиационен управляем реак- тивен снаряд. АУС воен. - Авионосно ударно съединение (НАТО). АУС [аус], ж. км, - Асоциация за университетски спорт. Д АУС „Академик“. ауто... (auto) - Авто (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр. аутотехни- ка). Д Аутотехника ООД. АФ воен. - Авиофлотилия. АФ воен. - Адмирал на флота. АФ биохим. - Алкална фосфа- таза. АФ - Асоциация на фризьорите в България; АФБ. АФ - Асоциация „Феномени“. АФ радиотехн. - Феритна анте- на. АФА воен. - Асрофотографска апаратура. АФА [афа] - Американска фил- мова академия.
АФА 63 АХПБ АФА [афа] - Английска футбол- на асоциация. АФБ - Асоциация на фризьори- те в България; АФ. АФВ [ä-фе-ве], електр. - Авто- матичен фидерсн взривобезо- пасен прекъсвач. афг. - афганистански. АФД [ä-фе-де] - Акробатическо физкултурно дружество. АФД [ä-фе-де] - Армейско физ- културно дружество. АФИ, рус. АФИ (Астрофизичес- кий институт) - Астрофизи- чески институт. АФИС [афйс] - Автоматизира- на фактографска информаци- онна система. АФНИ [афни] - Асоциация на фирмите за недвижими имоти. АФНОР [афнбр], ж. и .и., фр. AFNOR (Association frantjaise cle normalisation) -Френска асоци- ация по стандартизация. АФНОРТ [афнорт], м., англ. AFNORTH (Allied Forces Northern Europe) - Обединени военновъздушни сили на Се- верноатлантическия съюз в Северна Европа. АФП [а-фе-пе],фр. AFP(Agence France-Presse) - Агенция Франс-прес (Информационна агенция във Франция). АФП [ä-фе-пе] - Асоциация на филмовите продуценти. АФР - Агенция за финансово разузнаване. афр. - африкански. Афразис ж. - Организация за икономическо сътрудничество между страните от Африка и Азия. АФС [ä-фе-се], воен. - Аерофо- тоснимка. АФС [ä-фе-се], електр. - Антен- но-фидерна система. АФТ [й-фе-те] - Американска федерация на труда. АФТ-КПП [а-фе-те-ка-пе-пс] - Американска федерация на труда и Конгрес на производ- ствените профсъюзи. АХ [а-хе] - Хидравличен агре- гат. АХВПИ - Асоциация на храни- телно-вкусовата и питейна ин- дустрия. АХД [а -хе-де] - Херметизиран фреонов агрегат за домашни хладилници. АХП [ä-хе-пе] - Агенция за ху- манитарна помощ (ООН). АХП - Асоциация на хлебопро- изводителите в България; АХПБ. АХПБ - Асоциация нахлебопро- изводителите в България;
АХПС 64 АЧХ АХП. АХПС - Асоциация на хлебопро- изводителите и сладкарите в България. АЦ (-) [й-це] - Автомобилна ци- стерна (напр.: АЦ-252, АЦ- 263, АЦ-4). АЦ - Американски център. АЦ - Американска църква. АЦ [ä-це] - Атомна централа. АЦ хим. - Ацетилцелулоза. АЦО [ацо] - Автоматичен ци- тологичен оцветител. АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. - Автоматично централно печа- тащо устройство. АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. - Азбучно-цифрово печатащо устройство. АЧ - Агенция за чистота. ач фнз. - амперчас (единица за измерване на количеството електрическа енергия), (след цифра). АЧИ [ й-че-й] - Агенция за чуж- дестранни инвестиции. АЧИ [ачи] - Асоциация на чуж- дестранните инвеститори. АЧИ [ й-че-пе] - Агенция за чуждестранна помощ. АЧПФ [а-че-пе-фе] и [й-че-пе- еф] - Асоциация на частните пенсионни фондове. АЧХ [й-че-хе]. ж. и ср., елект- рон. — Амплитудночестотна характеристика. АШ (-) [й-ше] - Изваждащ апа- рат с двоен шнек (напр.: А1П- 2). АШ (-) [й-ше],рус. АШ (А. Шве- цов) - В марката на самолет- изтребител, конструиран от А. Швецов (напр.: АШ-82). АШВСМ [а-ше-ве-се -ме] - Ар- мейска школа за високо спорт- но майсторство. АШП [а-ше-пе] -Партия Афро- Ширази (Танзания). АШУ - Ателие за шивашки ус- луги. АЩ воен. - Артилерийски щаб. АЮПИ [аюпи] - Асоциация на юристите и правната инициа- тива. АЯР - Агенция за ядрено регу- лиране. Б Б (-) [бе], метал. - Бабит (в Мар- ката на бабити - оловнокалае- ни сплави, напр.: Б89, Б6, БК2). Б (-) [бе] - Багер (напр.: Б-400- А). Б (-) [бе], метал. - Бакелитова свръзка (в марката на абразив- ни (шлифовъчни) инструменти
Б 65 БА при означаване на вида на свръзката). Б (-) [бе] - В марката на авиаци- оненбензин (напр.: Б-80, Б-91/ 115, Б-95/130, Б-100/130). Б [бе], метал. - Берилий (в Мар- ката на цветни сплави). Б (-) [бе], метал. - Бесемерова (при означаване на марка сто- мана, напр.: БСтЗ, БСт5). Б (-) [бе] - Блескообразовател (напр.: Б-72 -11). Б (-) [бе] - В марката на амери- кански бомбардировач (напр.: Б-52). Б (-) [бе] - Бормашина (напр.: Б- 10, Б-13). Б (-) [бе] -Борщанги (напр.: мо- дели Б,, Б,, Б,, Б4). Б (-) - Бургас (в регистрационни- те номера на моторните пре- возни средства от Бургас и Бур- гаски окръг). Д Б 14-11. Б електр. - бутон. Б (-) [бе], рус. (И. Братухин) - В марката на вертолет, констру- иран от И. Братухин (напр.: Б- И). Б (-) [бе], воен. - Голямокалиб- рен патрон с бронебоен кур- шум (напр.: Б-30). Б (-) [бе] - Култиватор „Бъде- ще“ (напр.: Б-З, 20). Б (-) [бе] - Стационарна кинопро- жекционна машина „Балкан“ (напр.: Б-1). Б (-) [бе] -Стъклотекстолит със свързващо вещество бакели- това смола (напр.: Бр Б2). Б (-) [бе] - Трактор „Беларус“ (напр.: Б-112). б - барн (в атомната физика - единица за измерване ефектив- ните сечения на ядрените ре- акции), (след цифра). б физ. - бел (акустична величина - единица за измерване на раз- ликата между силата на две звукови мощности), (след циф- ра). б. - бележка; бел. б. - бивш. БА - Банка ., Аустрия“. БА мн. - Белгийски авиолинии. А БА „Сабена“. БА - Бизнес агенция. Д БА „ Франк“. БА (-) [бе-а] - Блезавтомат (напр.: БА-60). БА воен. - Бомбардировъчна авиация. Б А - Британски авиолинии. БА (-) [бе-ä], воен. -Бронеавто- мобил (напр.: БА-10, БА-3, БА-6). БА хим. -Бутилацстатен разтво- рител. БА - Българска армия.
БА 66 БАК БА - Българска асоциация. А БА „ Спорт за всички б. а. - без автор. б. а. - бележка на автора. БАА - Българска аерокосмичес- ка агенция; вж. БАКА. БААС [баас] - Партия на араб- ското социалистическо въз- раждане; ПАСВ. БАБ воен. - Бомбардировъчна авиационна база. БАБЕЛ, англ. BABEL (Brodcasting Across the Barriers of European Language) —Про- грама за многоезични телеви- зионни програми (Еевропейски съюз). БАБК - Българо-Американски бизнес колеж. БAB - Бизнес агенция Варна. БАВ [бав], воен., рус. БАВ (Большой плавающий автомо- биль) - Голям плаващ автомо- бил. БАД воен. - Бомбардировъчна авиационна дивизия. БАД [бад] - Българско астро- навтско дружество. БАДП - Буквопечатаща апара- тура с повишена достоверност, бае воен. - Бомбардировъчна авиационна ескадрила. БАЕЗ [баез] - Българска аген- ция за експортно застрахова- не. БАЕП [баеп] - Българска асо- циация за енергийна политика. БАЕСТ [баест] - Бургаска асо- циация за екологичен и селски туризъм. БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорус- ский авотмобильньш завод) - 1. Белоруски автомобилен за- вод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: БАЗ-525). БАЗС истор. - Български ака- демичен земеделски съюз. БАИ [бай]— Балканска акаде- мия поинформациология (Ста- ра Загора). БАМостар. - Български архео- логически институт. БАИИ - Българска асоциация за информационна индустрия. БАЙТ [байт] - Българска асо- циация за информационни тех- нологии. БАИФ [байф] -Българо-амери- кански инвестиционен фонд. БАК - Българска археографска комисия. БАК - Българска аудиторска компания. БАК-Български алпийски клуб. БАК - Бързоходен артилерийс- ки катер.
БАКА 67 Балкаптрансимпекс БАКА [бе-а -ка] и [бака] - Българска аерокосмическа агенция. БАКБ - Българо-американска кредитна банка. БАКВ - Българска асоциация по качеството на водите. Бакелйткйоп ж. и м . - Трудово- производителна кооперация за производство и преработка на пластмаси (за бакслитни изде- лия). БАККО [бако] - Българскаасо- циация на кооперативните кредитни организации. БАКО - Българо-американска комисия за образователен об- мен. бактср. - бактериологичен. БАЛ - Болница за активно лече- ние (Пазарджик). БАЛИ - Балканска академия за литература и изкуство. Бали м. - Препарат за почиства- не на балатум и линолеум. БАЛИП - Българска асоциация на лицснзираните инвестици- онни посредници. балк. - балкански. Балкан... - Балкански (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия, напр.: Балкантурист, Балкан- тоник, Балканекспо, Балкан- фарма). Балканбапк ж. - Балканска банка. Балкапбас м. - Балкански ба- сейн (държавно минно пред- приятие). Балканекспо —Панаир (екс- позиция) на стоки главно от балкански страни. А Блака- некспо 2000. Балканкар м. - Държавно сто- панско обединение за производ- ство на електрокари, мотока- ри, бензинови двигатели, елек- тротелфери и др. Балкапкаримпекс м. - Външнотърговска организа- ция за внос (импорт) на авто- мобили и за износ (експорт) на електрокари, мотокари, елек- тротелфери и др. Балканстрйй м. - Строително- монтажно научно-производ- ствено обединение. Балкапстрййпроскт м. - Комп- лексен научно-изследовател- ски и проектантски институт по леки метални конструкции. Балкаптон м. - Предприятие за производство на грамофонни плочи. Балкаптрапс м.— Държавно транспортно предприятие. Балкантрансимпекс м. - Сто-
Балкантурист 68 БАПКО папско транспортно предприя- тие за внос (импорт) и износ (експорт). Балкйптурйст ж. - Туристичес- ки комплекс за външнотъргов- ска дейност, свързана е меж- дународния туризъм. Балканфйрма ж. - Фармацев- тично предприятие. А „Бал- канфарма" АД - Разград. Балканфила ж. - Филателна изложба в България. А Бал- канфила - V . Балкапхим м. - Трудово-произ- водителна кооперация за изде- лия от битовата химия и авто- козметика. БАЛКО [балко] -Българска асо- циация на лицензираните ка- белни оператори. Б АЛТ - Болница за активно ле- чение на туберкулоза. БАМ [бам],рус. БАМ (Байкало- Амурская магистралла) -Вай- кало-Амурска магистрала. — Произв.: бамовец, бамовци, бамовски. БАМК - Българо-австралийска манганова компания. БАМП - Българска агенция за масова приватизация. БАМП -Българскаасоциация за медицинско право. БАМП - Българска асоциация на музикалните продуценти. БАМС-Бз>лгарски антифашист- ки младежки съюз. БАН [бан], м. и ж. - Българска академия на науките. Бапзар м., англ. BANZARE (British - Australian-New Zealand Antarctic Research Expedition) - Название на съвместна британска, австра- лийска и новозеландска антар- ктическа научна експедиция („Бряг Банзар" - на картите на Антарктида). БАНИ -Българска академия на науките и изкуствата (1940- 1947). бапк. - банков. банкомат - Банков автомат (компютризирано устройство за извършване на различни банкови операции, като се из- ползва дебитна карта). БАО - Българо-Американско общество. БАП радиотехн. - Блок за авто- матично превключване. БАП [бап], воен. - Бомбарди- ровъчен авиационен полк. БАП [бап] - Българска асоциа- ция за партньорство. БАПКО, англ. ВАРСО (Bahrain Petroleum Company) - Петрол- на компания на Бахрейнските
БАПП 69 бат. острови. БАПП - Българска асоциация по приложна психология. БАР - Българска асоциация по реторика. БАРАС [барас] - Българска асо- циация на рекламните агенции и специалисти. БАРУ [бару], електр. - Бързо- действаща автоматична регу- лировка на усилването. бас. - басейн. ...бас - басейн (като втора съставна част за образуване на сложносъкратени думи, напр.: Донбас, Марбас). БАС воен. - Безпилотни авио- средства. БАС - Белгийски авиолинии Са- бсна. БАС - Българска асоциация по стерилитет. БАС - Български антифашист- ки съюз. БАС електр. - Суха анодна ба- терия с чашковидна конструк- ция. БАСВ - Българска асоциация „Спорт за всички". БАС-Г електр. - Суха анодна батерия с галетна конструк- ция. БАСЕТ [басет] - Българскаасо- циация за селски и екологичен туризъм. Баскетклуб м. - Баскетболен клуб. БАСПСЗ - Българска асоциация за семейно планиране и сексу- ално здраве. БАСРЗ - Българска асоциация по стерилитет и репродуктив- но здраве. БАССР истор., рус. БАССР (Башкирская Автономния Со- ветская Социалистическая Республика) - Башкирска ав- тономна съветска социалисти- ческа република. БАССР истор., рус. БАССР (Бу- рятская Автономния Советс- кая Социалистическая Респуб- лика) - Бурятска автономна съветска социалистическа ре- публика. БАСФ мн., нем. BASF (Badische Anilin und Soda-Fabrik) - Ба- денски содови и анилинови предприятия. БАТ [бат], мн. - ове, м., воен. — Булдозерно-автомобилно уст- ройство. БАТ - Българска асоциация за театър. БАТ, англ. BAT (British American Tobaco) - Компания за тютю- неви изделия. бат. воен. - Батальон.
...бат, воен. - батальон (напр.: медсанбат). бат. воен. - батарея; батр. БАТА [бата] - Българска асо- циация на туристическите агенции. БАТА {бата] - Българска асо- циация на търговските аген- ции. батком. член, -ът, -а, мн. -и, м., воен. - Батареен командир. БАТК - Български автомобилен турингклуб. бато воен. - Батальон за аерод- румно-техническо осигурява- не. батр [батр], воен. - батарея, батр. б/о воен. - Батарея безот- катни оръдия. батр ЗР [батр-зе -ре], воен. - Батарея за звуково разузнава- не. батр ПТУРС [батр птурс]. воен . - Батарея за противотанкови управляеми реактивни снаря- ди. батр РТР воен. - Батарея за радиотехническо разузнаване. батр РУ воен. - Батарея за ра- зузнаване и управление. батр САУ [батр сйу], воен. - Батарея самоходно-артиле- рийски установки. БАТСМ - Българска асоциация на търговците на строителни материали. БАУЗ [бауз] - Българска асоци- ация „Училище издраве“. БАУКО - Българска асоциация иа управленските консултант- ски организации. БАФ - Британска атлетическа федерация. БАФ - Българска асоциация на фармацевтите. БАФ [баф] - Българскиавиаци- онен форум. ББ (-) [бс-бе] - Болк банциг (напр.: ББ-121). ББА [бе-бе-ä] - Балканска биз- нес-асоциация. Б БАН бкбл. - Библиотека при Българската академия на на- уките. БББ [бе-бе-бе] - Български биз- нес-блок. ББИ [бе-бе-й] - Банк България Инвест (акционерно друже- ство). ББИ [бе-бе-й] - Български биб- лиографски институт. ББИЕП - Български библио- графски институт „Елин Пе- лин“. ББК [бе-бе-ка] - Банка българ- ски кредит. ББК - Библиотечно-библио- графска класификация.
ББК 71 БВПК ББК [бе-бе-ка] - Българска браншова камара. А ББК Фе- никс Ресурс. ББКМ - Българска браншова камара по машиностроене. ББЛРП - Българска база за ле- чение, рехабилитация и профи- лактика. ББМ, воен.— Бронирана бойна машина ББО воен. - Броненосец за бре- гова охрана. ББС - Библиотеки на Британ- ския съвет. ББС [бй-би-сй], англ. BBC (British Broadcasting Corporation) -Бри- танска радиопредавателна кор- порация; Би-Би-Си. ББХБ , нем. ВВНВ (Bulgarisch- Bayerische Handelsbank) - Българско-баварска търгов- ска банка. ББЦ - Българска Божия Църква. БВ [бе-ве] - База за внедряване. БВ -Българскивойн. А Клуб БВ. БВА [бс-ве-ä] - Българска воен- на авиация. БВАПУ [бе-ве-а-пу] - База за внедряване по автоматизация на производството и управле- нието. БВБ [бе-ве-бе] - Българска външнотърговска банка. БВВМИ библ. - Библиотека при Висшия ветеринарно-медицин- ски институт. БВВС [бе-ве-ве-се] - Български военновъздушни сили. БВГ (-) [бе-ве-ге] - Бутилка за втечнен газ (напр.: БВГ-27). БВГУ [бе-ве-ге-у] - База за вне- дряване на горивни уреди. БВИНС библ. - Библиотека при Висшия институт за народно стопанство - Варна. БВК електрон. - Блок за въвеж- дане и кодиране. БВКП [бе-ве-ка-пе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-База за внедря- ване на каолиново производ- ство. БВЛ [бе-ве-ле] - Български въздушни линии. БВМ [бе-ве-ме] - База за вне- дряване на модернизация. БВМ - „Българска военна мисъл“ (списание). БВМИ библ. - Библиотека при Висшия медицински институт - Пловдив. БВП воен. - Боен въздушен пат- рул. БВП [бе-ве-пе], икон. - Брутен вътрешен продукт. БВПК [бе-ве-пе-ка] - Българ- ски военно-промишлен комп- лекс.
БВС 72 БГВТ БВС [бе-ве-се],л(и„ -Български въздушни съобщения. БВС - Български въоръжени сили. БВТБ [бе-ве-те-бе] - Българска външнотърговска банка. БВТИ библ. - Библиотека при Висшите технически институ- ти - София. БГ-Бизнес група. БГ електр. - Блокинггенератор. БГ воен. - Бойна глава. БГ воен. - Бойна готовност. БГ - Ботаническа градина (БАН). БГ воен. - Бригаден генерал. б. г. - без годишнина (в библио- графии). БГА [бе-ге-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска граж- данска авиация(стопанско обе- динение за въздушен транс- порт). А БГА „Балкан'“. БГА [бе-ге-ä], мн. - Британско- Гвиански въздушни линии. БГБ -Балнеолечебница - Горна Баня. БГВА [бе-ге-ве-а] - Българска гражданска въздухоплавател- на администрация. БГВС - Български гражданско- военен съюз. БГВТ [бе-ге-ве-тс] - Български граждански въздушен транс- порт. БГГФ [бе-ге-ге-фе] - Биолого- геолого-географски факултет. БГД [бе-гс-де] - Българско гео- графско дружество. БГО [бе-ге-б] - Дирекция „Българско гражданство и оси- новяване“. БГОЦ - Българско-германски образователен център. БГПП - Българско горско про- мишлено предприятие (в АССР Коми). БГПП - Българско гражданско процесуално право. БГСО [бе-ге-се-ö], ср. (разг. член. -то), остар. - Бъди готов за санитарна отбрана (комплекс от норми). БГТО [бе-ге-те-ö], ср. (разг. член . - то), остар. - Бъди готов за труд и отбрана (физкултурен комплекс за юноши). БГФ - Българско-германски фо- рум. БГХК -Българскигастрохирур- гическиклуб. БД (-) [бе-де] - Делителен бан- циг (напр.: БД-111М). БД (-) [бе-де] - Дискова брана (напр.: БД-4Д). б. д. - без дата. Б Д воен. - Бойна документация. БД ед. и мн., воен. - Бойни дей-
БД 73 БДС ствия. БД воен. - Бойно донесение. БДБ - Български демократичен блок. БДБК - Българо-датски бизнес колеж. БДВ (-) [бе-де-ве] - Делителен банциг с верижно подаване (напр.: БДВ-110). БДВ воен. - Бойно дежурство във въздуха. БДВГ [бе-де-ве-ге], ед. и мн. - Бутални двигатели с вътреш- но горене. БДГ воен. - Батальонна десант- на група. БДГЕ - Българско дружество по гастроснтерология. БДД - Бразилско демократиче- ско движение. БДД [бе-де-де] - Българско дип- ломатическо дружество. БДЖ [бе-де-же], мн. и (разг.) ср. (член, - то) - Български държавни железници. БДЗЖ - Българско дружество за защита на животните. БДЗП - Бъл гарско дружество за защита на природата. БДЗП - Бъл гарско дружество за защита на птиците. БДИ [бе-де-й] - Български джендър изследвания (фонда- ция). БДК [бе-де-ка] - Българска дпс- трибуционна компания. Д БДК АД. БДК [бе-де-ка] - Българска държавна консерватория. БДМ [бе-де-ем] - Българска де- мократична младеж. БДН (-) [бе-де-ен] - Дискова на- весна брана (напр.: БДН-1,2). БДОБР - Българско дружество за опазване на биологичното разнообразие. Д БДОБР „Seniperviva". БДИ [бе-де-пе], воен. -Батальо- нен домакински пункт. БДП (бе-де-пе] -Българско дру- жество по психотроника. БДПЕСЩ - Българска демокра- тическа партия за европейски и световни щати. БДРД воен. - Бойни действия на разузнавателния дивизион. БДС [бе-де-се] - Брутна добаве- на стойност. БДС— Б харатия джан сангх (Съюз на индийския народ). БДС [бе-де-се] - Български де- мократически съюз. Д БДС (радикали). БДС [бе-де-се] - Български до- кументи за самоличност. БДС [бе-де-се] - Български държавен стандарт. БДС (-) [бе-де-ес],рус, БДС(Бо-
БДСР 74 БЕР рона дисковая садовая) - Дис- кова овощарска брана (напр.: БДС-3,5). БДСР - Български демократичен съюз (радикали). БДТ (-) [бе-де-те] - Тежка дис- кова брана (напр.: БДТ-1,9). БДТМ - Български държавен тютюнев монопол. БДФ [бе-де-фе] и [бе-де-еф] - Български демократичен фо- рум. БДЦ [бе-де-це] - Балкански дис- печерски център. БЕ - Българска енциклопедия (БАН). БЕ - „Българскиезик“ (списание на Института за български език при БАН). БЕЛ, англ. BEA (British European Airways) - Английска компа- ния за въздушни съобщения. БЕАРФ [беарф] - Български евроатлантически разузнава- телен форум. БЕВ [бев],жн., хим. -Безазотни екстрактни вещества. безл. грам .— безличен, безпл. - безплатен. БЕК - Българска екологическа кооперация. БЕК - Българска есперантска кооперация. БЕКП [бе-е -ка-пе] - Българска единна комунистическа пар- тия. БЕЛ [бел] - Българска евроле- вица. БЕЛ остар. - Българска еспе- рантска лига. бел. - бележка; б. А бел. моя. бел. авт. - бележка на автора, бел. ред. - бележка на редакци- ята; б. р. БелАЗ [белаз], м., рус. БелАЗ (Белорусский авотмобильнмй завод) - 1. Белоруски автомо- билен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: БелАЗ-540, БелАЗ- 548А). белаз, член, -ът, -а, мн. -и, м. - Автомобил, произведен в Бе- лоруския автомобилен завод. белг. - белгийски. белорус. - белоруски. БЕМ [бем], воен. - Бригада ес- кадрениминоносци. бенгал. - бенгалски. Бенелюкс -и., фр. Beneiux (Belgique, Nederland, Luxem- burg) -Икономически съюз на Белгия, Нидерландия и Люк- сембург. бензо... - бензинов (напр.: разг. бензоколонка, бензостанция). БЕР[бер],ж. -Биологическиек-
БЕРМ 75 БЗПБ вивалент на рентгена. БЕРМ [берм],ж., воен. - Брони- рана евакуационно-ремонтна машина. БЕС - Биологична експеримен- тална станция (БАН). А БЕС „Калимок“. БЕС - Български есперантски съюз. БЕСДП [бе-е -се -де-пе] - Българ- ска единна социалдемократи- ческа партия. БЕСМ [бесм], електрон., рус. БЗСМ (Бмстродействующая злектронная счетная машина) - Бързодействаща електрон- носметачна машина. БЖГ - Блок на Жорж Ганчев. БЖС - Български женски съюз. БЗ - „Балканско знаме“ (вест- ник). БЗ (-) [бе-зе] - Бензинозареждач (напр.: БЗ-35). БЗ воен. - Биологична защита. БЗ воен. - Бойна заповед. БЗ воен. - Бойна зона. БЗ - Буферна зона (ООН). БЗ (-) [бе-зе] - Зъбна брана. БЗБ [бе-зе-бе] - Българска зе- меделска банка. БЗД [бе-зе -де],елекшр. - Бобина за запалване на динамомагни- ти. БЗДС - Български здравен де- мократичен синдикат. БЗК [бе-зс -ка] - Банка за земе- делски кредит. БЗК [бе-зе-кй],електрон. -Блок за запомняне на команди. БЗК [бе-зе -кй] - Българска за- наятчийска камара. БЗК [бе-зе -кй] - Българска зе- меделска камара. БЗК [бе-зе-кй] - Българска здравна компания. БЗКБ [бе-зе-ка-бе] - Българска земеделска и кооперативна банка. БЗМС [бе-зе-ме-се], истор. - Български земеделски мла- дежки съюз (1921 —1947). БЗН (-) [бе -зе-ен] - Навесна зъбна брана (напр.: БЗН-4). БЗНС [бе-зе -не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Български зе- меделски народен съюз. А БЗНС „Пладне“. — Произв.: (разг.) безенесар, безенеейреки. БЗНСЕ [бе-зе-не-се -е] - Българ- ски земеделски народен съюз -единен. БЗОК - Българска здравно-оси- гурителна компания. А БЗОК „ Закрила “ АД. БЗП [бе-зс-пе] - Българска за- наятчийска палата. БЗПБ [бе-зе -пе-бе] - Българска
БЗР 76 БИГИ земеделска и промишлена банка. БЗР [бе-зе-ре], воен. - Батарея за звуково разузнаване. БЗС [бе-зе-се] - Български зе- меделски съюз. Д БЗС „Ал. Стамболийски 1899“. БЗТ (-) [бе-зе-те] - Стабилна зъбна бранатежък тип (напр.: БЗТ-2,0). БЗТБ [бе-зе-те-бе] - Българска земеделска и търговска банка. БЗТР (-) [бе-зе-те-ре] - Тежка зъбна брана с регулируем на- клон на зъбите (напр.: БЗТР- 1,70). БЗТС(-) [бе-зе -те-се],.ин., воен. - Бронебойнозапалителни тра- сиращи снаряди. БЗУ [бе-зе -у], електрон. - Бу- ферно запаметяващо устрой- ство. БИ - Бизнес инкубатор. БИ - Близкият Изток. БИ - Български имоти (акцио- нерно дружество). БИА [биа] - Български истори- чески архив (Национална биб- лиотека „Св. Св. Кирил и Ме- тодий“). БИА [биа] - Организация на ин- женерите иархитектите(1937). БИ АД [биад] - Българско инже- нерно-архитектно дружество. БИАД [бийд] -1. Българско ин- женерно-архитектурно друже- ство (1893-1937). 2. Разг. Сградата, където се е помещавало това дружество. БИБ [биб] - Българска инвести- ционна банка. БИБ [биб] - Българска ипоте- карна банка. БИБ [биб] - Българска истори- ческа бибилиотека. БИБА [бйба], англ. BIBA (Bulgarian International Business Assotiation) - Българска меж- дународна стопанска асоциа- ция; БМСА. Би-Би-Си, англ. BBC (British Broadcasting Corporation) - 1. Британска радиопредавател- на корпорация; ББС. 2. Радиостанцията на тази кор- порация. библ. - библиография. библ. - библиографски; биб- лиогр. библ. - библиотека (само пред собствено име на издание). библ. - библиотечно дело, библиогр. - библиографски; библ. БИГД - Балканска инициатива за граждански диалог. БИГИ [бйги] - Българо-итали- анска групировка за инвести-
БИД 77 биофиз. ции. А БИГИ ООД. БИД - Българско историческо дружество. БИЕ, фр. BIE (Bureau international deducation) - Международно бюро за образование; ИБЕ. БИЖ - Български имоти - жи- вотозастраховане; БИЖЗ. БИЖЗ - Български имоти - животозастраховане; БИЖ. БИИА [бй-и-ä] - Български из- следователски институт в Ав- стрия (Виена). БИК [бик]-Българскаинвести- ционна компания(акционерно дружество). БИК, фр. BIC (Bureau international de Containers) - Международно бюро за контейнери; ИКБ. БИЛД [билд], фр. BILD (Bureau international de liaison et de documentation) - Международ- но бюро за връзка и докумен- тация. Бйлкокойп ж. - Билкова коо- перация (стопанско предприя- тие към Централния коопера- тивен съюз за изкупуване, об- работка и продажба на билки, диворастящи плодове и др.) . БИМАС [ бймас] - Предприятие за битом и масак(акционерно дружество). БИМИ [бйми] - Балкански ин- ститут по математика и ин- форматика. БИМИС [бймис] - Българска интегрирана митническа систе- ма. БИН [бин] - Банков индексацио- нен номер. бйо... - Биологически, биологи- чен (като първа съставна част на частичносъкратени думи. напр.;биофизика, биохимия, биомеханика, биосинтез, био- война, биоинформатика, био- кибернетика, биотерапия, био- тероризъм). Бйоветср. им. - Държавно пред- приятие за производство на биологични ветеринарни пре- парати. А ЕАД „ Биовет" (Пе- щера). биогр. - биографичен. биогр. - биография. БИОЗ [биоз]-Български имоти - общо застраховане. биол. - биология. биол. - биологичен; биологичес- ки. БИОМЕД [бйомед ], BIOMED - Програма за изследване и раз- витие в областите биомедици- на и здравеопазване (Европей- ски съюз). биофиз. - биофизика. биофиз. - биофизически.
Биохим 78 Бйтхим Биохим ж. - Название на банка (побиохимия). А Банка „Био- хим ". биохим. - биохимия. биохим. - биохимически. БИП [бип] - Балкански инфор- мационен пул. БИП [бип],рус. БИП (Бездефект- ное изготовление продукции) - Система за бездефектно изгот- вяне на продукция. БИПМ, фр. BIPM (Bureau international depoids etmesurcs) - Международно бюро за мер- ки и теглилки; МБМТ. БИРД, фр. BIRD (Banquc internationale pour la recon- struction et le developpement) - Международна банка за рекон- струкция и развитие; МБРР. бпрфест м. - Фестивал на бира- та. БИС, англ. BIS (Bank for In- ternational Settlement) - Банка за международни плащания; БМП. БИС [бис] - Британски институт за стандартизация. БИС [бис] .електрон. - Бройим- пулсна система. БИС [бис] - Български институт по стандартизация. БИС - Бърза информационна система (Европейски съюз). БИСА [биса] - Българска инду- стриално-стопанска асоциация. БИСЕРА [бисера] -Банковаин- тегрирана система за елек- тронни разплащания. БИСФА [бйсфа], ж„ фр. BISFA (Bureau international pour la standartisation des fibres artificielles) - Международно бюро за стандартизация на из- куствените влакна. БИТ -Българскиинформацион- ни технологии (акционерно дружество). БИТ, фр. BIT (Bureau international du travail) - Международно бюро за работа. БИТ, нем. BIT (Вйго für internationale Forschungs und Technologiekooperation) -Бюро за международно сътрудниче- ство в научните изследвания и технологиите (Европейски съюз). БИТИ - Българ о-испанска търговска палата. БИТСП - Балкански институт по труда и социалната политика. БИТУ [биту] - Бюро за инфор- мация и търговски услуги. БИТУР [битур] - Бюро за ин- формация, търговски услуги и реклама. Бйтхим ж. - Битова химия (из-
БИФ 79 БКБРС ложба) Д Битхим -81. БИФ [биф] - Балкански инвес- тиционен фонд. БИФ-Балкански инвестиционен форум. БИФ [биф] - Български инвес- тиционен фонд. БИЦ [биц] - Бизнес иновационен център. БИЦ - Бригаден информационен център. БИЦ „СИМЕ“ - Бизнес инова- ционен център „СИМЕ“ (от CIME - Central Institute on Mcchcnical Engineering) - Ин- ститут за научноизследовател- ска работа в областта на ма- шиностроенето. Д БИЦ „СИМЕ“ АД. БИЦ - Български йога център (София). БК [бе-ка], елекшр. - Балистичен кабел. БК - Баскетболен клуб. Д БК „Славия“. БТ воен. - Батальонен командир. БТ воен. - Батареен командир. БК [бе-ка], мн„ биол. - Бацили Кох (туберкулозен бацил, от- крит от Кох). БК - Бизнес клуб. А БК „ Възраждане“. БК - Битов комбинат. БК [бе-ка], електрон. - Блок за комутация. бк [бе-ка], воен. - Боен комп- лект. БК [бе-ка], м. (разг., член, -то), воен. - Боен курс. БК - Брокерска къща. БК [бе-ка],изч. техн . - Брояч на командите. БК (-) [бе-ка] - Българска кино- прожекционна машина (напр.: БК-3, БК-ЗА „Родина“). БК (-) [бе-ка], техн. - Клапанен блок (напр.: БК-2, БК-3). БК [бе-ка] - Колонна пробивна (бор)машина (напр.: БК-32). БК [бе-ка] - Комбинирана бра- на. БК (-) [бе-ка], рус. БК (Башен- ньш кран) - За означаване на тип кулокран (напр.: БК-215, БК-300). Бк - Бекерел (единица за актив- ност на радоактивен източник), (след цифра). б-ка - банка. б-ка - бибилиотека. БКАИ - Балкан Консулт Архи- текти и Инженери (Акционер- но дружество). БКБК - Българо-корейска биз- нес камара. БКБРС - Български комитет за балканско разбирателство и сътрудничество.
БКВРД 80 БКР БКВРД [бе-ка-ве-ер-де], ед. и мн., техн. - Безкомпресорен въздушно-реактивен двига- тел. БКГ-Българска консултантска група. БКД [бе-ка-де] - Браншова ка- мара по дърводобив. БКД [бе-ка-де] - Българска кон- цертна дирекция. БКД напор. - Българско кни- жовно дружество (1868— 1911). БКДМП - Браншова камара по дървообработваща и мебелна промишленост. БКЕ [бе-ка-е] - Банка Кредит Експрес (акционерно друже- ство). БКИ - Балкан Консулт Инжене- ринг (дружество с ограничена отговорност). БКИ [бе-ка-й] - Българска ко- жухарска индустрия (еднолич- но акционерно дружество). БКИ [бе-ка-й] - Български кул- турен институт. БКИЦ - Български културно- информационен център. БКК [бе-ка-кй] -Балканска кон- султанска компания. БКК [бе-ка-кй] -Банковаконсо- лидационна компания. БКК [бе-ка-ка] - Българска ко- муникационна компания. БКМД - Балкански колеж по мода и дизайн. БКМС [бе-ка-ме-се], пстор. - Български комунистически младежки съюз (1919-1938). БКМФ [бе-ка-ме-фе] - Балкан- ска комунистическа младежка федерация (1922-1928). БКО - Български камерен ор- кестър. БКОВР воен. - Бригада кораби за охрана на воден район. БКП - Батальонен команден пункт. БКП - Белгийска комунистичес- ка партия. БКП хим. - Бром-крезолов пур- пурен (индикатор). БКП [бе-ка-пе] - 1. Българска комунистическа партия. 2. История на Българската ко- мунистическа партия (научна и учебна дисциплина). 3. (разг.) ср. (член, -то.мн . -та) Учебник по тази научна дисцип- лина. БКП-б [бе-ка-пе-бе] - Българ- ска комунистическа партия - болшевики. БКП (т. е .), напор. - Българска комунистческа партия (тесни социалисти), (1919-1938). БКР [бе-ка-ре] и [бе-ка-ер] -
БКРМ 81 БЛПК Български корабен регистър. Д БKP ЕАД. БКРМ - Бронирана командно- разузнавателна машина. БКС - Баскетболен клуб „Сла- вия“. БКТ - Батарейна компютърна система. БКС [бс-ка-се] - Битово кому- нално стопанство. А БКС .. Строител БКС „ Средец". БКС [бе-ка-се] - Благоустрой- ство и комунално стопанство. Д БКСИзгрев " ЕООД; БКС „Лозенец" ЕООД. БКС хим. - Бром-крезолов син (индикатор). БКС [бе-ка-се] - Български ко- лоездачен съюз. БКС -Български кърлинг съюз. БКТ - Британски конгрес на трейдюнионите. БКТИ [бе-ка-те-й] - Българска корпорация за телекомуника- ции и информатика. Д БКТИ Булфон. БКТЛ [бе-ка-те-ел] - Браншова камара на търговците на ле- карства. БКТУ -Бюро за комплексни ту- ристически услуги. БКФ [бе-ка-фе]. истор. - Бал- канска комунистическа феде- рация (1920-1928). БКФ [бе-ка-фе] - Българска ки- неложка федерация. БКФ - Български конституцио- нен форум. Бл - Благоевград (в регистраци- онните номера на моторните превозни средства от Благоев- град и Благоевградски окръг). А Бл 18-34. бл. геогр. - блато. бл. електрон. - блок. А бл. сис - тема. бл. - жилищен блок (с номера на блока). Д бл. 15 . БЛА воен. - Безпилотен летате- лен апарат. БЛВК [бе-ле-ве-кй] - Българска лазаро-винарска камара. БЛ Е биохим. - Единици по Беси - Лоури. БЛП -Барбадоска лейбъристка партия. БЛП - Български ловни полета (дружество с ограничена отго- ворност). БЛП (-) електрон., рус. БЛП (Бу- мажная лента-перфокарта) - Книжна лента-перфокарта (напр.: БЛП-1). БЛП [бе-ел-пе], мн. (разг. мн. - та, член, -та) - Постоянни бо- ровъглеродни лакирани пре- цизни резистори. БЛПК, рус. БЛПК (Братский
БЛР 82 БМК лесопромьгшленньш комп- лекс) - Братски лесопромиш- лен комплекс. БЛР воен. — Болница за лекора- нени. БЛРС [бе-ле-ре-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Българскилов- но-рибарски съюз. БЛС [бе-ле-се] - Български ле- карски съюз. БЛССЗ - Болница за лечение на сърдечно-съдови заболявания. БЛТО [бе-ле-те-ö], воен. - Бата- льон за летищно-техническо осигуряване. БЛХ -Българскалига похипер- тония. БМ (-) [бе-ем], воен., рус. (Бата- льонньш миномет) - Батальо- нен миномет (напр.: БМ-82, БМ-13, БМ-31). БМ - В емблемата на Държавно стопанско обединение „Битово машиностроене“. БМ трансп. -Блокмеханизъм. БМ - Бойна машина. БМ - „Българска мисъл“ (списа- ние). б. м. - без място. б. м. - бележка моя. БМАН остар. - Отделение „Биологически, медицински и аграрни науки“ (БАН). БМАССР испюр., рус. БМАССР (Бурят-Монгольская Автоном- ная Советская Социалистичес- кия Республика) - Бурят-Мон- голска съветска социалисти- ческа република. БМБ - Борба с масовите безре- дици (специално поделение на Министерство на вътрешните работи). БМВ [бе-ем-ве], нем. BMW (Bayerische Motorcn-werke) - 1. Баварски машиностроител- ни заводи. 2. (разг.) ср. (член. -то). - Ав- томобил, произведен в тези за- води. БМВ воен. - База за мобилизира- ни войски. БМГ[бе-ме-ге], изч. техн . - Блок магнитни глави. б. м. г. - без място и година. БМД [бе-ме-де] - Българско ма- тематическо дружество. БМД - Българско морско друже- ство. БМДФ - Б1шгарски младежки демократичен форум. б.м.иг.библ. - безмястоигоди- на. БМК [бе-ем-ка], англ. ВМС (Britisch Motor Corporation) - 1. Английски автомобилни за- води. 2. В марката на автомобил, про-
БМК 83 Бниби изведен в тези заводи (напр.: БМК-1800). БМК - Банка за майчина кърма. БМК хим. - Бутилметакрилат. БМК [бе-ме-ка] - Българска ме- дийна коалиция. БМК [бе-ме-ка] - Българска морска камара. БМК [бе-ме-ка] - Българска му- зикантска компания. БММ [бе-ме-ме],л<н. и(разг.)с/?. (член, -то) - Бургаски медни мини. БММ - Българска музикална младеж. БМОРК [бе-ме-о -ре-Kä], истор. - Български македоно-одрин- ски революционен комитет (1893-1896). БМО воен. - Бойно медицинско осигуряване. БМП - Балкански млечни про- дукти. БМП [бе-ме-пе] - Банка за меж- дународни плащания. БМП [бе-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Батальонен медицински пункт. БМП [бе-ме-пе], воен. - Бата- льон морска пехота. БМП [бе-ме-пе] -Бензиномотор- на помпа (напр.: БМП-80). БМП [бе-ме-пе], ед. и мн ., воен. - Бойни машини на пехотата. БМП [бе-ме-пе] - Бърза меди- цинска помощ. БМС - Балканска медицинска седмица. БМС [бе-ме-се] - Балканскима- тематически институт. БМС [бе-ме-се] - Балкански ма- тематически съюз. БМС [бе-ме-се], истор. - Бал- кански младежки съвет (1945- 1948). БМС [бе-ме-се] - Българскиме- диен съвет. БМС [бе-ме-се] - Бюро на Ми- нистерския съвет. БМСА [бе-ме-се-ä] - Българска международна стопанска асо- циация; БИБА. БМТ - Българска музикална те- левизия. Д БМТ „Планета“. БМТ [бе-ме-те] - Бюро за мла- дежки туризъм. Д БМТ „Ор- бита “. БМФ [бе-ме-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Българскиморски флот. БМХО - Българска медицинска хомеопатич на организация. БМЦ - Благотворителен меди- цински център (Пловдив). БМЧК [бе-ме-че-ка] - Българ- ски младежки червен кръст. БН [бе-не] - Банков номер. Би и бп - Батальон.
БНА Н4 БНП БНА [бе -не-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска народ- на армия. БН АМ - Българска национална академия по медицина. БНАП - Българска национална асоциация на потребителите. БНБ [бе -не-бе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Българсканарод- на банка. БНД [бс-ен-де1 нем. BND (Bundesnachrichtendienst) - Ра- зузнавателна служба на Феде- рална република Германия. БНД - Българска национална доктрина. БНД [бе-не-де] - Българско на- ционално движение. А RMPO- БНД. БНД [бе-не-де] - Българско ну- мизматично дружество. БНДВП - Българско национал- но движение на вечния път. БНДП [бе-не-де-пе] - Българ- ска национална демократиче- ска партия. БНЕ - Блок на народното един- ство в Чили. БНЕА [бе-не-е-ä] - Българска национална енергийна аген- ция. БНЕП - Българска национална екологична партия (Велико Търново). БНЖС-Б ългарски народен женски съюз. БНИК - Български национален инициативен комитет. БНИОТ и ПЗ библ. - Библиоте- ка при Научноизследователс- кия институт по охрана на тру- да и професионалните заболя- вания. БНК [бе -не-ка] - Български на- ционален комитет. А БНК за УНИЦЕФ. БНКС - Български пацонален комитет на славистите. БНКС [бе-не-ка-се] - Български национален кооперативен съюз. БНМВ - Безалкохолни напитки и минерални води (стопанско обединение за производство и бутилиране на безалкохолни напитки, минерални води, търговия, внос и износ и свързаната с производството развойна и научна дейност). БНМП - Бърза и неотложна медицинска помощ. БНП - Баска националистиче- ска партия. БНП [бе-не-пе] - Българска на- ционална партия. А БНП „ Со- циален съюз “. БНП [бе-не-пе], икон. - Брутен национален продукт.
БНЖС 85 БОДК БНПС - Български народен пен- сионерски съюз. БНР [бе-не-ре] - Българско на- ционалнорадио. БНРП [бе-не-ре-пе] - Българ- ска национално-радикална партия. БНС бнбл. -Библиотека при На- родното събрание. БНС [бе-не-се] - Български на- ционален съюз. БНС - Българска национална стратегия. БНСНД - Български национален съюз - Нова демокрация. БНСФ [бе-не-се-фе] - Българ- ска национална спортна феде- рация (1923-1944). БНТ [бе-не-те] - Българска на- ционална телевизия. БНТ -Българско народно твор- чество. БНТК [бе-не-те-ка] - Българ- ски нискотемпературен ката- лизатор (напр.: БНТК-4). БНФ [бс-не-фе], нзч. техн . - Бе- кусова нормална форма. БНФ [бе-не-фе] - Българска на- ционална филмотека. БНФ [бе-не-фе] - Български на- ционален фронт. БНФК - Българска национална федерация „Карате“. БО [бе-ö],воен. - Бактериологи- ческо оръжие. БО [бе-ö], воен. мед. - Без особе- ности. БО воен. - Безоткатно оръдие. БО воен. - Биологична отбрана. БО -воен . - Биологичнооръжие. БО ед. и мн., воен. - Бойна опе- рация. БО воен. - Бойно охранение. БО воен. - Брегова охрана. БО нстор. - Българско обще- ство (политическа групировка на българската емиграция в Румъния - 1868). БО - Обсерватория в гр. Бело- градчик (при ИА—БАН). БО, англ. BO (Boeing) — 1 . Само- летостроителна фирма „Бо- инг“. 2. В марката на самолет, изра- ботен в тази фирма. 3. В марката на вертолет (напр.: Б0-Ю5). БОАК [боак],<7нгл. ВОАС (British Overseas Airways Corporation) - Британска презокеанска въздухоплавателна компания. БОБ - Бургаска окръжна бол- ница БОВ [бов],ед. ил1н., воен. - Бой- ни отровни вещества. БОДК [бб-де-ка], ср. (разг. член. -то) - Бюро за обслужване на дипломатическия корпус.
бое... 86 БП бое... - Боен (напр.: боеприпаси, боеготовност, боеподготовка). БОЗП - Българско общество за защита на птиците. БОИ [бой] - Бюро за оператив- но издирване (Министерство на вътрешните работи). БОИ - Българско общество по индианистика. Д БОИ „ Орло- вият кръг". БОК - Британски олимпийски комитет. БОК [бок] -Български олимпий- ски комитет. БОК [бок] - Български органи- зационен комитет. БОЛ библ. - Боливия. БОЛ - Българска офицерска ле- гия. Д БОЛ „Г. С . Раковски“. БОЛР - Българска офицерска легия „Раковски“. БОМА [бома] -Бюро за органи- зация и механизация на адми- нистрацията. БОНСС [боне], м. ( разг. член. -а), истор. - Български общ народен студентски съюз (1930-1945). - Произв.: бонсйст, бонсйстка, бонсйстки, бонсов. БОНСФ истор. - Българска общонародна студентска фе- дерация (1930-1946). БОП [боп] - Борба с организира- ната престъпност. БОП [бе-о-пе] - Българска оте- чествена партия „Национален съюз“; БОПНС. БОГ1НС - Българска отечестве- на партия „Национален съюз“; БОП. БОР воен. - Батарея за оптичес- ко разузнаване. БОРИКА [борика] - Банкова организация за разплащане и използване на карти. борт... - Бортов (напр.: бортин- женер). БОС [бос] - Балканска органи- зация за сътрудничество. БОС - Бургаски окръжен съд. бот. - ботанически. БОхр [бохър], м., воен. - Бойно охранение. Д Подразделения от БОхр. БОЦ - Българска орнитологич- на централа (Иинститут по зоология при БАН). БП [бе-пе], техн. - Барабанен превключвател. БП хим. -Бензоилпрекис. БП воен. - Бойна поддръжка. БП [бе-пе], мн., воен. - Бойни припаси. БП [бе-пе], англ. BP (British Petroleum Company) - Британс- ка нефтена компания. БП [бе-пе], строиш. - Брутна
БП 87 БПОД площ на жилищната зона. БП - В емблемата на „Булгар- плод“. БП - Българска Патриаршия. БП - „Български писател“ (из- дателство). БП - Български пощи. БП - В емблемата на „Българ- ско пиво“. БП - Бъл гарско производство. БП (-) [бе-пе] - Подвижна бето- нобъркачка (напр.: БП 250/165, БП 300/330, БП 750/500). БП [бе-пе], техн. -Приемателен бункер.. БПА [бе-пе-ä] - Българска пе- диатрична асоциация. БПА [бе-пе-ä] - Българска пси- хиатрична асоциация. БПБ [бе-пе-бе], осигпр. - Българ- ска популярна банка. БПБ [бе-пе-бе] - Българска по- щенска банка. БПБ [бе-пе-бе],остар. -Българ- ска промишлена банка. БПВЛ мн., електр. - Бордови проводници от поливинилхло- риден пластификат - лакира- ни. БПД [бе-пе-де] - Българско пе- дагогическо дружество. БПД - Българско пенсионнооси- гурително дружество; БПОД. БПД [бе-пе-де] - Българско пе- щерно дружество. БПИ [бе-пе-й],радотехн. - Блок за предварително изкривява- не. БПИКА, фр. BPICA (Bureau permanent international des constructeurs d automobiles) - Международно постоянно бюро на производителите на автомобили; ИПБММ. БПК [бе-пе-ка] - Балкански по- литически клуб. БПК [бе-пе-ка], бнохим. - Био- логическа потребност от кис- лород. БПК [бе-пе-ка], воен. - Бригада противолодъчни кораби. БПК [бе-пе-ка] - Българска пет- ролна компания. А БПК „Арес". БПК [бе-пе-ка] - Българска пре- застрахователна компания БПК остар. - Български планин- ски клуб. бпл [бе-пе-ел], воен. - Бригада подводни лодки. БПЛ - Българска партия „Либе- рали“. Бпл електр. - Плоска батерия. БПМ воен. - Бойна пехотна ма- шина. БПОД [бе-пе-о -де] - Българско пенсионноосигурително дру- жество; БПД. А БПОД ЛД.
БПП 88 БРАВ БПП [бе -пе-пе], ж. и (разг.) ар. (член, -то), воен. - Бойна и по- литическа подготовка. А От- личник по БПП. БПП [бе -пе-пе], мн., мед. — Бо- лести, пренасяни по полов път. БПП [бе-пе-пе] - Бригада за промишлено производство. БППМН - Борба срещу проти- вообществените прояви на малолетните и непълнолетни- те. А Комисии за БППМН. БПР [бе-пе-ре],мн., воен. - Бой- ни припаси. б.пр. - бележка на преводача. БПРС [бе-пс-ре-се], воен. -Близ- ка приводна радиостанция. БПС - Бизнес парк София. БПС [бе-пе-се| - Брегова пом- пена станция. БПС [бе-пе-се], ед. и мн ., м. (разг.) ср. (член, -то), остар. - Български професионални съюзи. БПУ ед. илш., изч. техн . - Бързо действащо печатащо устрой- ство. БПФ - Български пенсионен фонд. БПФГ [бе-пе-фе-ге] - „Б" про- фесионална футболна група. БПФК [бе-пе-фе-ка] - Борци против фашизма и капитализ- ма. БПЦ - Българска православна църква. БПЦ [бе-пе-це] - Български промишлен център (Москва). БР [бе-ре], изч. техн . - Базов регистър. БР воен. - Бактериологично ра- зузнаване. БР [бе-ре], воен. - Балистична ракета. БР воен. - Боен разчет. БР воен. - Бойно разузнаване. БР воен. - Бронетанков. Бр (-) - Бронз (напр.: БрАЖ-9- 4). БР (-) [бе-ре] - Бункер с двоен разпределител (напр.: БР2). БР - Българско радио. БР [бе-ер] - Бързодействащ ре- актор. Б. р. и б. р. - бележка на редак- тора (редакцията); бел. ред. Бр. и бр. - братя (при фирми и издателства). Бр и бр воен. - бригада. бр. геогр. - брод. бр. - брой (с цифра). бр. - броя (след цифра). бр. - бруто (с цифра). БРА библ. - Бразилия. БРАБр воен. - Брегова ракетна артилерийска бригада. БРАВ воен. - Брегови ракетно- артилерийски войски.
браз. 89 БРГРД браз. - бразилски. Бразм. воен. - Батальон за раз- миниране. БРАП воен. - Брегови ракетно- артилерийски полк. БРАЧ воен. - Брегови ракетно- артилерийски части. БРБД воен. -Балистичнаракета за близко действие. БРБЦ - Българско-руски бизнес- център (Плевен). БРВ [бс-ре-ве], ж. и (разг.) ср. (член, -то) -База за развитие и внедряване. БРВ... [бе-ре-ве] - База за раз- витие и внедряване на... (като първа съставна част при обра- зуване на инициални съкраще- ния, напр.: БРВСО). БРВ [бе-ре-ве], е<). и мн ., воен. - Бойно радиоактивно вещество. БРВБЗП - База за развитие и внедряване по бстонити, зео- литииперлити. БРВБН - База за развитие и вне- дряване на безалкохолни на- питки. БРВГЕ - База за развитие и вне- дряване на градивни елементи. БРВДД - Бюро за развитие и внедряване на дизелови двига- тели. БРВДМ - База за развитие и внедряване на дървообработ- ващи машини. БРВЕ - База за развитие и вне- дряване по енергетика. БРВЕДУ - База за развитие и внедряване на електродома- кински уреди. БРВИП - База за развитие и внедряване по изолирани про- водници. БРВЙЛ -База за развитие ивне- дряване на йонизиращи лъче- ния. БРВНИО- База за развитие и внедряване на нерудни изкопа- еми иогнеупори. БРВНО - База за развитие и внедряване на нестандартно оборудване. БРВНОТПД - База за развитие и внедряване по нестандартно оборудване и технологическа проектантска дейност. БРВСАМ - База за развитие и внедряване на специални и аг- регатни машини и автоматич- ни линии. БРВСО - База за развитие и вне- дряване на стандартно оборуд- ване. БРВТ- База за развитие и вне- дряване по трактори. БРВ—Ф - Б аза за развитие и внедряване - физика. БРГРД воен. - Балистична ракс-
БРД 90 БРП та с голям радиус на действие. БРД [бе-ер-де], ед. и мн., техн. - Барутен реактивен двигател. БРД [бе-ер-де], воен. - Боен ра- зузнавателен дозор. БРДДпоен. - Балистична ракета за далечно действие. БРДМ [бе-ер-де-ем], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Бронира- на разузнавателнодозорна ма- шина. А Командир на БРДМ. БРЕС [брес], воен. - Борба с ра- диоелектронни средства. БРЕСП [бресп], воен. - Борба с радиоелектронните средства на противника. БРИБ - Българо-руска инвести- ционна банка. А БРИБ ЛД. БРИбапк [брйбанк] - Банка за развитие и инвестиции. бриг. - Бригада. БРИЕ - Българо-румънски ин- терунивсрситет „Европа". БРИЗ [бриз],.ни. -овс,.м. -Бюро за рационализации и изобрете- ния. БРИО [брйо] - Българо-руско информационно общество. брит. - британски. БРИУ [бриу] - Бюро „Реклами, информации и услуги". БРК [бе-ре-кй]. радиотехн. - Блок за радиоканал. БРК [бе-ре-ка], воен. - Бригада ракетни кораби. БРКА [бе-ре-кй[, воен. - Брига- да ракетни катери. БРКБ воен. - Бронекавалерий- ски батальон. Бркбр воен. - Бронекавалерий- ска бригада. Бркп воен. - Бронекавалерий- ски полк. БРМ воен. - Бойна разузнавател- на машина. БРМБ воен. - Балистична раке- та с морско базиране. БРМВ воен. - База за разполага- не на мобилизационни войски. Брмп воен. - Бригада морска пехота. БрМП воен. - Бригаден медицин- ски пункт. БрОМО воен. - Бригаден отред за медицинско осигуряване. бропе... - Брониран (като първа съставна част на частичносъ- кратени думи, напр.: бронека- тер, бронемашина, бронетран- спортьор). брош. - брошура. БРП [бе-ре-пе] - Бирманска ра- ботническа партия. БРП [бе-ре-пе] - Бразилска ра- ботническа партия. БРП [бе-ре-пе] - Българска ра- ботническа партия. БРП [бе-ре-пе], м. и (разг.) ср.
БРП 91 БрХЗ (член, -то) - Българско речно плаване (параходство). БРП [бе-ре-пе] - Плевелна ре- дова брана. БРП (к) [бе-ре-пе-ка] - Българ- ска работническа партия (ко- мунисти). БРР [бе-ре-ре] - Бит и работна ръка (отдел). бр. per. т . - Бруто-регистър тон; вж. БРТ. БРС [бе-ре-се],ед. и.чи биохим. - Биохимична реактивна структура. БРС [бе-ре-се],остар. -Българ- ски работнически съюз (1934- 1945). БРСД воен. - Балистичнаракета със среден радиус на действие. БРСДП [бе-ре-се -де-пе], истор. - Българска работническа со- циалдемократическа партия (1894- 1903). БРСДП (т. е .) истор. - Българ- ска работническа социалде- мократическа партия (тесни социалисти), (1903 - 1948). БРСДП (ш. с .) истор. - Българ- ска работническа социалде- мократическа партия (широки социалисти), (1903 -1948). БРСП [бе-ре-се-пе] - Българска работническасоциалистическа партия. БРСП [бе-ре-се-пе] - Българска работническо-селска партия. БРСРД - Балистична ракета със среден радиус на действие. БРСФ [бе-ре-се-фе] - Българ- ска работническа спортна фе- дерация. БРТ [бе-ре-те] - Бруто-регистър тон (мярка за вместимост на плавателен съд) Д 158 хил. БРТ товароподемност. БРТ [бе-ре-те], остар. -Българ- ско радио и телевизия. Бртбр воен. - Бронетанкова бригада. БРТЛ - Българо-руско търгов- ско дружество. БрТП воен. - Бронетанков полк. БРТПП - Българо-руска търговско-промишлена пала- та. БРТР - Батарея за радиотехни- ческо разузнаване. БРФ [бе-ре-фе] - Български ре- чен флот. БРФ [бе-ре-фе] - Български ри- боловен флот. “Б“ РФГ [бе-ре-фе-ге] - „Б“ (вто- ра) републиканска футболна група. БРФК - Българска републикан- ска федерация по кинология. БрХЗ [бе-ре-хе-зе], воен. - Бри- гада за химическа защита.
БРЦК 92 БСП • БРЦК [бе -ре-це-ка], нстор. - Български революционен цен- трален комитет (1869 - 1876). БС воен. — База за съсредоточа- ване. БС воен. - Бактериологични средства. БС електр. - Блокиращсигнал. БС - Британски съвет. БС ед. и л(н.— Бордови системи. Бс остар. - Бургас (в регистра- ционните номера на моторни- те превозни средства от Бур- гас и Бургаски окръг). А Бс 12—25 . БС - Луминесцентна лампа за бяла светлина. БС (-) [бе-ес], рус. БС (Борона сетчатая навесная) - Навесна мрежеста брана. БСА [бе-се-ä] - Българска со- циологическа асоциация. БСА [бе-се-ä] - Български съюз поаеробика. БСБ [бе-се -бе] - Бранирви син- дикати в България.. БСД - Българо-съветска друж- ба. А Дом за БСД. БСД [бе-сс -де] -Българо-съвет- ско дружество. БСД - Български социалдемок- рати. БСДК [бе-сс -де-ка] - Българска социалдемократическа конфе- ренция. БСДП [бе-се-де-пе] - Българска социалдемократическа партия БСДС [бе-се-де-се] - Български социалдемократически съюз. БСДФ [бе-се-де-фе], истор. - Балканска социалдемократи- ческа федерация (1909—1920). БСП [бс-се-й] - Банка за стопан- ска инициатива. А БСИ Мине- ралбанк АД. БСК [бе-ес-к;>], хим. - Бутади- енстиролен каучук. БСК - Българска солна компа- ния. БСК [бе-се -кй] -Българска сто- панска камара. БСЛ [бе-се-ле] - Български съюз на лекарите. БСМ - База за строителни мате- риали. А БСМ - кв. „Мла- дост". БСМ [бе-се-ме] - База за строи- телство на метро. БСМ [бе-се-ме] - Българска со- циалистическа младеж. БСМС [бе-се -ме-се] - Българ- ски социалистически младеж- ки съюз. БСО - Боеприпаси за стрелково оръжие. БСО [бе-се -о] - Българска ска- утска организация. БСП [бе-се-пе] - Белгийска со-
БСП 93 БТ циалистическа партия. БСП [бе-се-пе] ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска социа- листическа партия. — Произв.: бесепар, бесепарка, бесепарски, бесепеец, бе- сепйст, бесепйстка, бесспйст- ки. БСПУ воен. - Бързостроящо сс противорадиационноукритие. БСР [бе-се -ре] - Бюро за специ- ализирано разследване. БСРТО [бе-се -ер-тб],воен. - Ба- тальон за свръзка и радиотех- ническо осигуряване. БСС - Български самарянски съюз. БСС [бе-се -се] - Български спортен съюз. БСС [бе-се -се] - Български сто- матологичен съюз. БСС [бе-се -се] - Български сту- дентски съюз. БССР [бе-ес-ес -ер] истор., рус. БССР (Белорусская Советская Социалистическая Республи- ка) - Белоруска съветска со- циалистическа република. БСТ [бе-се-те] - Български спортен тотализатор. Бст (-) метал. - В марката на бесемерова стомана (напр.: Бст4). БСУ [бс-се -у] - Бургаски свобо- ден университет. А БСУ „Асен Златаров". БСУ [бе-се-у],техн. -Бързосъ- единяващо сцепно устройство. БСФ [бе-се-фе], истор. - Бал- канска социалдемократическа федерация (1909-1920). БСФ - Боливийска социалисти- ческа фаланга. БСФ [бе-се-фе] - Българска самбофедерация. БСФС [бе-се -фе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1 . Български съюз за физическа култура и спорт. 2. (разг.) ср. (член. -то). - Сгра- дата, в която се помещава ръководството на Съюза. А Живея до БСФС-то. БСЧИ [бе-се-че-й] - Българско сдружение за честни избори. БСЧИГП [бе-се -че-й-ге-пе] - Българско сдружение за чест- ни избори и граждански права.. БТ [бе-те] - Безопасност на тру- да (отдел). БТ - Бойна тревога. БТ [бе-те] - Българска телеви- зия. БТ [бе-те] - Български тютюн (стопанско обединение за изку- пуване, промишлена преработ- ка на тютюни и производство на тютюневи изделия).
БТ 94 БТМУ БТ [бе-те],.ни . и (разг.)ср. (член. - то) - Български тютюн (мар- ка цигари). А Пушат БТ. Ци- гари БТ. БТ (-) воен., рус. БТ (Бьютроход- ньш танк) - Бързоходен танк (напр.: БТ-7). БТ - Бюро по труда. А БТ Сре- дец. БТ Триадица. БТ (-) [бе-те], електрон. -Тран- зисторен фотоброяч (напр.: БТ-1). БТ (-) [бе-те] - Триорен блок- семечистачна машина (в Мар- ката на машината, напр.: БТ- 45). БТ(-) [бе-те],електрон. - Трис- тенен брояч (напр.: БТ-3). БТ-„Български турист“ (списа- ние). БТА [бе-те-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - 1. Българска те- леграфна агенция. 2. Сградата, в която се поме- щава Българската телеграф- на агенция. — Произв.: бетеансц, бетеански. БТА - Българска териториална асоциация. БТБ [бе-те-бе] - Българска търговска банка. БТБ [бе-те-бе] - Бюро за техни- ческа безопасност. БТВ [бе-те-ве], мн.. воен . - Бро- нетанкови войски. БТГ воен. - Бойна транспортна група. БТГЗ [бе-те-ге-зе] - Безопасност на труда и гражданска защи- та. БТД - Бъл гарски търговски дом. БТД [бе-те-де] - Българско ту- ристическо дружество. БТЕ - Британска топлинна еди- ница (=0,252 ккал). БТИ - Българско транспортно издателство. БТИБ - Българска търговска и индустриална банка. БТК [бе-те-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска теле- комуникационна компания. БТК [бе-те-ка] - Българска ту- ристическа камара. БТК остар. - Българска турис- тическа кооперация. БТК - Бързоходен торпеден ка- тер. Бтка воен. - Бригада торпедни катери. БТЛ -Биотехнологичналабора- тория (БАН). БТМ воен. - Бързоходна тран- шейна машина. БТМВ мн., воен. - Бронетанкови и механизирани войски. БТМУ воен., рус. БТ/МУ (Бмст- роходние танки-мостоукладчи-
БТОПС 95 БТРМП ки) -Бързоходни специализи- рани съветски танкове за по- ставяне на мостове. БТОПС - База за техническо обслужване и поддържане на сградите (БАН). БТП [бе-те-пе] - Българска търговска палата. БТП [бе-те-пе] - Бъгарско търговско предприятие. БТП - Бюро за техническа по- мощ (ООН). БТПВ[бе -те-пе-ве],остар., воен. - Батальонен противотанков възел. БТПД [бе-те-пе-де], остар. - Българско търговско параход- но дружество. БТ ПД-во остар. - Българско търговско параходно друже- ство; вж. БТПД БТПП - Балканска търговско- промишлена палата. БТПП [бе -те-пе-пе] - Българ- ска търговско-промишлена палата. БТР [бе-те-ре] - База за техни- ческо развитие. БТР... [бе-те-ре] - База за тех- ническо развитие на ... (като съставна част на инициални съкращения, напр.: БТРИП). БТР воен. - Батальонна техни- ческа работилница. БТР [бе-те-ер], воен. - Бронет- ранспортьор. А Стрелба от БТР. БТРА - База за техническо раз- витие на автобуси. БТРВ [бе-те-ре-ве] - База за техническо развитие и внедря- ване. БТРВ... [бе-те-ре-ве] - База за техническо развитие и внедря- ване на... (като съставна част на инициални съкращения, напр.: БТРВЕТ). БТРВЕТ - База за техническо развитие и внедряване на електроенергийна техника. БТРВКТП-База за техническо развитие на вълнена и копри- нено-текстилна промишле- ност. БТРЕ - База за техническо раз- витие на ензими. БТРЕА - Б аза за техническо развитие по автоматична елек- трическа апаратура за ниско напрежение. БТРИП - База за техническо развитие на индустриално про- изводство. БТРКХМ - База за техническо развитие по котлостроене и химическо машиностроене. БТРМП - База за техническо развитие на местната промиш-
БТРНИ 96 БУЛАКТ леност, БТРНИ - База за техническо развитие по нерудни изкопае- ми. БТРО - База за техническо раз- витие на обков (детайли за вра- ти и прозорци). БТРО - База за техническо раз- витие на оранжерии. БТРР-Б аза за техническо раз- витие по ремонта. БТРР воен. - Бронетанкова ре- монтна работилница. БТРТМ - Б аза за техническо развитие за текстилно маши- ностроене. БТРФП - База за техническо развитие по фуражна промиш- леност БТС [бе-те-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Български турис- тически съюз. БТТ - Балкан - Търговия и Ту- ризъм. БТТ [бе-те-те], воен. - Бронетан- кова техника. БТУ [бе-те-у] - Бюро за турис- тически услуги. БТФ |бе-те-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска турис- тическа федерация. БТФ [бе-те-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Български танкс- ренфлот. БТХВ воен. - Бойни токсични хи- мически вещества. БТЦРК [бе-те-це-ре-ка], истор. - Български таен централен революционен комитет (1885). БТШ - Бронетанкова школа. БУ-Балканско училище. БУ [бе-у], изч. техн . ~ Блок за управление. БУ воен. - Боен устав. БУ [бе-у] - Бургаски универси- тет. А БУ „Асен Златаров “. БУ (-) [бе-у] -Универсален бан- циг (напр.: БУ-1001, БУ-801, БУ-631, БУ-402). БУБ [буб] - Балканска универ- сална банка. Бузема ср. - Българско училище за земеделски машини. БУИР [буйр], м. - Бюро за услу- ги, информация и реклама. букв. - буквално. БУКО [буко], истор. - Българ- ска учителска комунистическа организация. Бул... - Булгар... (като първа съставна част при образуване на сложносъкратени думи, напр.: Булер). бул. - булевард (с название). А бул. „Евлоги Георгиев". БУЛАКТ [булйкт] - Междуна- родно сдружение за защита на авторските права.
Булйтом 97 Булгартабак Булатомл«. - Български атомен форум (сдружение). Булбапк ж., англ. Bulbank (Bulgarian Bank) - Българска външнотърговска банка. Булгар... (Bulgarien) - Българ- ски (като първа сътавна част при образуване на сложносък- ратени думи, напр.: Булгарта- бак). Булгаргеомйн л<. - Държавно стопанско обединение за гео- логопроучвателни, хидрогео- ложки и др. услуги, минно стро- ителство, добив и обогатяване на полезни изкопаеми в чуж- бина. Булгаримпекс м. - Българско външнотърговско предприя- тие за внос (импорт) и износ (експорт). Булгйрконсерв м. - Държавно търговско предприятие за из- нос на зеленчукови и плодови консерви. Булгаркоптрйл м. - Български стоков контрол (стопанско предприятие); вж. Булгаркон- трола. Булгарконтрйла ж. и м . - Български стоков контрол (самостоятелна търговско- контролна организация за кон- трол и консултации по отноше- ние на вносни, износни или транзитни стоки); Булгарконт- рол. Булгйркооп м. - Външнотър- говско предприятие при Цент- ралния кооперативен съюз. Булгйрплод м. - Държавно сто- панско обединение, ръководе- що комбинати и фабрики за плодови и зеленчукови консер- ви, клонове и бази за изкупува- не на плодове и зеленчуци. Булгйрплодекспорт м. - Бъгар- ска външнотърговска органи- зация за внос (импорт) и износ (експорт) на преработени и пресни плодове и зеленчуци. Булгарплодконссрв м. - Външнотърговско предприя- тие за производство и износ на плодови консерви. Булгйрреклама ж. - Агенция за външнотърговска информа- ция и реклама. Булгаррено м. - 1. остар. Завод за сглобяване на леки автомо- били по лиценз на фирмата „Рено“ - Франция. 2. Автомобил от този завод. Булгартабак м. - Търговско промишлено обединение за производство, износ и внос на тютюн, тютюневи изделия и материали за тютюневата
Булгарцвет 98 БФАТКК промишленост. Булгарцвет м. - Държавно сто- панско предприятие за произ- водство и търговия с цветя. Булер м. - Държавно чартърно авиационно предприятие (чар- търна кантора на БГА „Бал- кан“). Булстат - Българска статисти- ка. Булстрад м. - Българско външно застрахователно и презастрахователно друже- ство. Бултрапсплант м. и ж . - Фирма, свързана с дейността за трансплаптация на органи. Булфон м., англ., Bulfon (Bulgarien telefon) - Българска корпорация за телекомуника- ции и информатика. Булфрахт м. - Държавно сто- панско предприятие, което организира фрахтоването на български и чуждестранен ко- рабен тонаж за превоз на то- вари по воден път и извършва посредническа дейност в обла- стта на морската търговия и корабоплаването. БУМ ед. км»., електрон. - Бло- кове за усилване на мощност- та. БУС [бус] -Банков унификацио- нен стандарт. БУС - Български учителски съюз (1895-1934). БУСВ [бу-се -ве], воен. - Бата- льон за управление и свръзка. БФ - Биологически факултет (Софийски университет). БФ - Богословски факултет (Со- фийски университет). БФ - Брикетна фабрика. БФ [бе-фе] - Българска федера- ция. А БФ „ Плувни спортове". БФ... [бе-фе] - Българска феде- рация по... (като съставна част на инициални съкращения, напр.: БФБ, БФВТ). БФ [бе-фе] - Българска фото- графия (акционерно друже- ство). БФ - Фасадна боя. БФА [бе-фе-ä] - Българска фе- дерация по армрестлинг (канад- ска борба). БФАГ [бе-фе-а -ге] - Българска федерация по аеробика и гим- настика. БФАГ -Българска федерация по академично гребане. БФАС [бе-фе-а-се] - Българска федерация по автомобилен спорт. БФАТКК - Българска федера- ция по автомобилен туризъм, къмпинги и каравани.
бфб 99 БФР БФБ [бе-фе-бе] -Българскафе- дерация по баскетбол. БФБ [бе-фе-бе] - Българскафе- дерация по биатлон. БФБ [бе-фе-бе] - Българска фе- дерация по бокс. БФБ [бе-фе-бе] -Българскафе- дерация по борба. БФБ [бе-фе-бе] - Българска фондова борса. БФБА - Българска федерация по бокс за аматьори. БФБЛ - Български форум за биз- нес лидери. БФВ [бе-фе-ве] -Българска фе- дерация по ветроходство. БФВ [бе-фе-ве] - Българска фе- дерация поволейбол. БФВТ [бе-фе-ве-те] - Българ- ска федерация по вдигане на тежести. БФВТ [бе-фс-ве-те] - Българ- ска федерация по водна топка. БФГ [бе-фе-ге] - Българска фе- дерация по гимнастика. БФГ [бе-фе-ге] - Българска фе- дерация по гребане. БФД [бе-фе-де] - Българска фе- дерация по джудо. БФК [бе-фе-ка], биохнм. - Бен- зофуранкарбонова киселина (стимулатор на растежа). БФК [бе-фе-ка] - Брокерско- финансова къща. БФК [бс-фе-кй] - Българска федерация покикбокс. БФК [бе-фе-ка] - Български фотоклуб. БФКК [бе-фе-ка-ка] - Българ- ска федерация по кану-каяк. БФКС [бе-фе-ка-се] - Българ- ска федерация по конен спорт. БФКХЛ - Българска федерация по кънки и хокей на лед; БФХКЛ. БФЛА [бе-фе-ле-ä] - Българска федерация по лека атлетика. БФМ [бе-фе-ме] - Българска федерация по мотоцикле- тизъм. БФМП [бе-фе-ме-пе] - Българ- ска федерация по модерен пе- тобой. БФН - Българска филателия и нумизматика. БФО [бе-фе-ö] - Българска фе- дерация по ориентиране. БФП - Българска федерация по плуване. БФПД [бе-фе-пе-де] - Българ- ска федерация по пещерно дело. БФПС [бе-фе-пе-сс] - Българ- ска федерация „Плувни спорт- ове“. БФР [бе-фе-ре] - Българска фе- дерация по ръгби. БФР [бе-фе-ре] - Бюро за фи-
б. фр. 100 БХЗ нансово разузнаване (Мини- стерство на финансите). б. фр. - белгийски франка (след цифра). БФРС - Българска федерация по риболовни спортове. БФС[бе-фе-се] -Българскафе- дерация по ски. БФС - Българска федерация по спелеология. БФС [бе-фе-се] - Български футболен съюз. БФСА [бе-фе-се -ä]-Българска федерация по спортна акроба- тика. БФСГ [бе-фе-се -ге] - Българска федерация по спортна гимнас- тика. БФСК [бе-фе-се -ка] - Българ- ска финансово-счетоводна компания. БФСС-Българскафедерация по ски спортове. БФСС [бе-фе-се -сс] - Българ- ска федерация по спортна стрелба. БФСТ [бе-фе-се-те] - Българ- ска федерация по силов трибой. БФТ - Българска федерация по таскуондо. БФТ [бе-фе-те] -Българскафе- дерация по тенис. БФТ [бе-фе-те] - Българска фе- дерация по туризъм. БФТМ [бе-фе-те-ме] - Българ- ска федерация по тенис на маса. БФФ [бе-фе-фе] - Българска федерация по фехтовка. БФФ [бе-фе-фе] - Българска федерация по футбол. БФФе - Българска федерация по фелинология. БФХ [бе-фе-хе] - Българска федерация по хандбал. БФХГ [бе-фе-хе-ге] - Българ- ска федерация по художестве- на гимнастика. БФХКЛ - Българска федерация по хокей и кънки на лед; БФКХЛ. БФЦ [бе-фе-це] - Български филмов център. БФШ [бе-фе-ше] - Българска федерация по шахмат. БХ- „Българскихудожник“ (из- дателство). БХ (-) [бе-хс] -Хидравличенба- гер (напр.: БХ-025, БХ-0,15). БХ (-) [бе-хс], строит. - Хидрав- личен бункер за бетон (напр.: БХ 25). БХВ [бе-хе-ве], ед, лмн., воен. - Бойни химически вещества. БХГ - Бургаска художествена галерия. БХЗ [бе-хе-зе], воен. -Батальон за химическа защита.
БХИ 101 БЧПЕМ БХИ [бе-хе-й], фр. BHI (Bureau hidrographique international) - Международно хидрографско бюро; ИХБ. БХК [бе-хе-ка] -Българска хол- дингова компания. БХК [бе-хе-ка] - Българска хо- рова капела. Д БХК „ Св. 06 - ретенов БХК - Българска хранителна компания (дружество с ограни- чена отговорност). БХК [бе-хе-ка] - Българскахри- стиянска коалиция. БХК [бе-хе-ка] - Български Хелзинкски комитет. БХРА [бе-хра] и [бе-хе-ре-ä] - Българска хотелиерско-ресто- рантьорскаасоциация. БХРР [бс-хе-рс-ре], воен. - Ба- тальон за химическо и радиа- ционно разузнаване. БЦ - Бизнес център. БЦ [бе-це],изч. техн. - Брояч на циклите. БЦ електр. - Цилиндрична ба- терия. б.ц. - без цена. б-ца - болница. БЦАК - Български царски ав- томобилен клуб. БЦАО остар. - Българска цир- кова артистична организация. БЦБО [бе-це-бе-ö], истор. - Българско централно благо- творително общество (1876- 1877). БЦВ - Бетонов център Враня. БЦЖ [бе-це-же], (разг.)ср. (член. - то), мед., фр. BCG (Bacille Calmette, Guerin) —Бацили на Калмет - Герен - противоту- беркулозна ваксина. БЦКБ [бе-це-ка-бе], остар. - Българска централна коопе- ративна банка. БЦОР- Банков център за обу- чевие и развитие. БЦПУ-Д електрон. - Буквено- цифрово печатащо устройство -дисково. БЦТП воен.— Боен център за тилова поддръжка. БЦУ воен. - Боен център за уп- равление. БЧ воен. - Бойна част. Бч воен. - Бомбардировач. БЧД -Балканско и Черноморско дружество (дружество с огра- ничена отговорност). БЧК [бе -че-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Българскичервен кръст. БЧПА [бе-че-пе-ä] - Балканска и Черноморска петролна асо- циация. БЧПЕМ - Български човешки права в Егейска Македония
1 БШ 102 В (Гърция). БШ - Балетна школа. БШПОБ - Българско-швейцар- ска програма за опазване на биоразнообразието. бъд. грам. - бъдеще време, бълг. - български. БЪЛТИ [бълти], ср - Българска тръбна индустрия (държавно индустриално предприятие). бюл. - бюлетин. БЮНИ [бюни], м. и ср. - Бюро за научна информация. БЮНМИ [бюнми], Ai. и ср. - Бюро за научна медицинска информация. БЮНТИ [бюнти], ai. нср. - Бюро за научно-техническа инфор- мация. БЮНТИОН [бюнтион], м. и ср. - Бюро за научно-техническа информация на обществени начала. БЮНТПИ [бюнтпи], м. и ср. - Бюро за научно-техническа и патентна информация. БЮПТИ [бюпти],Ai. иср. - Бюро за патентна и техническа ин- формация. БЮПТИИ [бюптий], м. и ср. - Бюро за производствена тех- нико-икономическа информа- ция. Б-я - България. БЯД - Българско ядрено друже- ство. в В (-) [ве] - Варна (в регистраци- онните номера на моторните превозни средства от Варна и Варненски окръг). А В 31-24 . В. - Велико (в названието на гр. Велико Търново). А В. Търно- во. В - В емблемата на фабрика „Ве- лур“ -Ловеч. В -техн. - Вентил. В(-) [ве], строши. -Виброваляк за залепване на линолеум (напр.: В 1-150) В [ве], метал. - Вулканитова свръзка (в Марката на абразив- ни, шлифовъчни инструменти при означаване вида на свръзката). В [ве] - Конна картофовадачка (напр.: В-9). в. - век (след цифра). в. - вестник (пред название на вестник); в-ник. А в. Труд. В., в. грам. - винителен (падеж); вин. в. геогр. - връх (пред название на връх); вр. В физ. - волт (единица за измер-
ВА 103 ВАРЕМ ване на електрическо напреже- ние), (след цифра). ВА воен. - Вертолетна авиация. ВА [ве-ä] - Ветеринарна аптека. ВА [ве-ä],електрон. - Високоче- стотна апаратура. ВА воен. - Вице-адмирал. ВА [ве-ä] - Военна академия. А ВА „Г. С. Раковски“. ВА воен. - Военно аташе. ВА [ве-ä], воен. - Въздушна ар- мия. ВА (-) [вс-ä] - Плосък аксиона- лен вентилатор с електродви- гател (напр.: ВА/9/2). ва физ. - волт-ампер (след циф- ра). ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная академия внешной торговли) - Всссъюзна академия за външна търговия. ваг/км трансп. - вагонкило- метър (единица мярка за на- товарване на вагонния парк). ВАЕ [вае], воен. - Вертолетна авиационна ескадрила. ВАЕЦ [ваец] - Водоакумулира- ща електроцентрала. ВАЗ [ваз], м., рус. ВАЗ (Волж- ский автомобильньгй завод) - 1. Волжски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр. ВАЗ 2101, ВАЗ-21011). 3. Автомобил, произведен в този завод. - Произв.: (разг.) вазка. ВАИ [вай], воен. - Военна авто- мобилна инспекция. ВАК [вак],л<. и .ж. - Висша атес- тационна комисия. ВАК [вак], биохим. - Витамин- но-антибиотичен концентрат. ВАК воен. - Втори армейски кор- пус (Българска армия). ВАМТЦ [ва-ме-те-це] - Възло- ва автоматична междуградска телефонна централа. ВАО [вао] - Външен админист- ративен отдел. ВАО [вао], воен. - Вертолетен авиационен отряд. ВАП [вап], воен. - Военноавто- мобилен път. ВАП [вап], воен. - Вертолетен авиационен полк. ВАП [вап] - Върховна админис- тративна прокуратура. вар -волт-ампер реактивен (еди- ница за измерване на мощност на променливотоковата реак- тивна верига). ВАРЕМ [варем], ж. и м . (разг. член, -а), воен., рус. ВАРЕМ (Войсковая автомобильная ре- монтно-експлоатационная ма- стерская) - Войскова автомо- билна ремонтно-експлоатаци-
ВАРЕР 104 ВВВУ онна работилница; ВАРЕР. ВАРЕР [варер], ж. и м . (разг. член, -а), воен. - Войскова ав- томобилна ремонтно-експлоа- тационна работилница; БАРЕМ. ВАРИГ [варйг], исп. VARIG (Empresa de Vi?äo Aerea Rio Grandense) - Бразилски авиаци- онни линии. ВАРИМЕКС [варимекс] ,м„ пол, Warimex (Polskie Towarzystwo Handlu Zagranicznego) -Полско дружество за външна търго- вия. ВАС [вас]— Висш адвокатски съвет. ВАС -Военноапелативенсъд. ВАС [вас] - Върховен админист- ративен съд. ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ (Всесоюзная академия сель- скохозяйственньтх наук) - Всесъюзна академия за сел- скостопански науки (СССР). ВАТА, рус. ВАТА (Всемирная ассоциация туристическия агенств) - Световна асоциация на туристическите агенции. ВАЦ [вац], л<. и ж., нем. WAZ (Westdeutsche Allgemeine Zeitung) - Германска медийна групировка. ВБ - Военна болница. ВБ воен. - Въздушна база. Вб физ. - вебер (единица за из- мерване на магнитен поток), (след цифра). ВВ воен. - Вероятно отклонение по височина. ВВ ед. и мн„ воен. - Взривни ве- щества. ВВ [ве-ве] - Военновъздушен. В-Ввоен. - въздух - въздух (клас ракети). ВВ (-) [ве-ве], техн. - Външен едночестотен или двучестотен вибратор (напр. ВВ 1-025,055, 075, 155, ВВ 2-055, 075, 1,1). ВВА воен. - Военно-въздушен аташе. ВВА, рус. ВВА (Военно-воздуш- ная академия) - Военновъз- душна академия. ВВАК - Временен военен адми- нистративен комитет (Етио- пия). ВВ АС - Временен военен адми- нистративен съвет (Етиопия). ВВАУ, рус. ВВАУ (Bbictnee во- енное авиационное училище) - Виеше военно авиационно учи- лище. ВВБ воен. - Военно-въздушна база. ВВВУ-В1 геше военновъздушно училище (Плевен). А ВВВУ „Георги Венковскч“ (Плевен).
ВВИСУ 105 ВГУ ВВИСУ [ве-ви-су] и [ве-ве-и-се-у] - Виеше военно инженерно- строително училище, Д ВВИСУ „Любен Каравелов ВВК [ве-ве-ка] - Вътрешнове- домствен контрол. ВВМИ [ве-ве-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Висш ветери- нарномедицински институт. ВВМИ [ве-ве-ме-й] - Висш во- енномедицински институт. ВВМУ [ве-ве-ме-у] - Виеше во- енноморско училище. Д ВВМУ „И. И. Вапцаров“ (Варна). ВВОВУ [ве-ве-ову] - Виеше во- енно общовойсково училище. Д ВВОВУ „ВасилЛевски ВВоМИ - Висш военномедицин- ски институт. ВВОУ - Виеше военно общовой- сково училище. ВВП (-) [ ве-ве-пе], строиш. - Вибрационен прикачен валяк (напр.: ВВП-6 А). ВВП воен. - Всеобща военна подготовка. ВВРК [ве-ве-ре-ка], остар. - Върховна военна революцион- на колегия. ВВС [ве-ве-се], мн. и (разг.) ср. (член, -то) -Военно-въздушни сили. - Произв.: (разг.) вевеейр, веве- сарски. ВВТУ [ве-ве-те-у] - Виеше во- енно-транспортно училище. Д ВВ ГУ „Т. Каблешков". ВВУ воен. - Военно-въздушно училище (САЩ). ВВУ АПВО - Виеше военно учи- лище за артилерийска и про- тивовъздушна отбрана. Д ВВУАПВО „Панайот Волов“ - Шумен. ВВУЗ [вуз], м. - Виеше военно учебно заведение. ВГ воен. - Вертолетна група. ВГ - Вокална група. Д ВГ „ Тра- кийче“. ВГ - Временна група. ВГ (-) [ве -ге] - Гладък валяк (напр.: ВГ-1,25). ВГБ [ве-ге-бе] - Вестникарска група България. ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюз- ная государственная библио- тека иностранной литератури) - Всесъюзна държавна биб- лиотека за чуждестранна лите- ратура. ВГИК [вгик],рус. ВГИК (Всесо- юзньш государственньш ин- ститут кинематографии) - Всесъюзен държавен инсти- тут за кинематография. вгк воен. - Върховно главно ко- мандване. А ВГК ВС РБ. ВГУ воен. - Въздушна група за
ВД 106 Встпромспаб управление. ВД воен. - Варшавски договор. ВД воен. - Вероятно отклонение в далечина. Вд - Видин (в регистрационните номера на моторните превоз- ни средства от Видин и Видин- ски окръг). А Вд 15—18, ВДА [ве-де-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Върховен държа- вен арбитраж. ВДБр воен. - Въздушнодесант- на бригада. вдв воен. - Въздушнодесантни войски. ВДД [ве-де-де] - Въгледобивно дружество. А ВДД „Балкан“. ВДД воен. - Въздушнодесантна дивизия. ВДИ [ве-де-й], рус. ВДИ (Вест- ник древней истории) - Вест- ник за древна история. ВДК [ве-де-кй], воен. - Въздуш- нодесантен корпус. вдм воен. - Взвод за дегазация на местността. ВДНХ [ ве-де-ен-xä], рус. ВДНХ (Вмставка достижений народ- ното хозяйства СССР) - Из- ложба на постиженията на на- родното стопанство на СССР. вдо воен. - Въздушно-десантна операция. вде [ве-де-се] - Волтийски де- мократически съюз (Горна Волта). ВДУ [ве-де-у] - Варненски държавен университет. ВДШ [ве-де-шс], рус. ВДШ (Bbic - шая дипломатическая школа) - Висша дипломатическа шко- ла (СССР). ве воен. - Вертолетна ескадрила. ВЕ - Електромагнитен вибратор. ВЕЛ библ. - Великобритания, вело... - Велосипеден (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: вело- алея, велокрос, велоспорт, ве- лочасти). ВЕР [вер], мн. - Вторични енер- гийни ресурси (енергийни ре- сурси, получавани при техноло- гическите процеси като изхо- дяща топлина или като стра- нични продукти). ВЕС [вее), геол. - Вертикално електрическо сондиране. ВЕС-В исш екологичен съвет, встер. - ветеринарен. ВЕТИС [ветйс] - Висш експер- тен технико-икономически съвет. Встпром ж. - Ветеринарна промишленост (предприятие). Ветпромснаб м. - Държавно предприятие за ветеринарно промишлено производство и
Ветснаб 107 ВИД снабдяване. Ветснаб м. - Ветеринарно снабдяване (предприятие). ВЕЦ ивец [вец], член, -ът, -а,лш. -ове, м. и ж. - Водна електри- ческа централа. вж. - виж, вижте. ВЗ - Вагонен завод. ВЗ - Военен завод. # ВЗ „Ивай- ло " (В. Търново). в-з воен. - въздух-земя (клас ра- кети). вз - възел (единица за скорост в морската навигация), (след цифра). взв. воен. - взвод. взв САУ воен. - Взвод самоход- но-арти ле рийски установки. ВЗК [ ве-зе -кй] - Взаимозастра- хователна кооперация. взпд [ве-зе -пе-де] - Военно за- страхователно и презастрахо- вателно дружество. Д ВЗПД „Армеец". ВЗУ (-) [ве-зе -у],ед. и.ин., техн. - Виброзахранващо устрой- ство (напр.: ВЗУ-1 -90, ВЗУ 2- 90). ВЗУ [ве-зе -у], ед. и мн., елек- трон. - Външно запомнящо устройство. ВИ - Висш институт. ВИ - Военно издателство. ВИ [вс-й] - Военна инспекция. ВИ воен. - Военна история. ВИ - Въртящ избиран (в Авто- матична телефонна централа). ВИА [вйа] - Виетнамска инфор- мационна агенция. ВИА [вйа], рус. ВИА (Военно- инженерная академия) - Воен- ноинженерна академия (СССР). ВИАС [виас] - Висш институт за архитектура и строителство. ВИБ - Военноисторическа биб- лиотека. вйбро... - Вибрационен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: виб- робетон, виброелемент, вибро- изолация). вивг техн. - Внезапно из- хвърляне на въглища и газ. ВИГ [виг], нем. WIG (Wiener Internationale Gartenschau)-Ви- енска международна градин- ска изложба. ВИГ [виг],ж. и.м. - Вокално-ин- струментална група. ВИГ [виг], техн. - За означава- не на вид заваряване с нето- пящ се волфрамов електрод в среда от инертен газ. вид изч. техн . - Видов дескрип- тор. ВИД-Военноинвалидендом. ВИД (-) [вид] ,ж. им . - Комплек-
в. II. д. 108 ВИЦ... сна система за вътрешна ви- деотелефонна връзка (напр.: ВИД-10). в. и. д. - временно изпълняващ длъжността. Вйдахим - Химическо предпри- ятие (Видин). видеофон м. - видеотелефон. вйджей, -ят, -я, мн. - еи, лс. англ. veejay (Video Jockey) - Водещ на телевизионно музикално предаване. виз. - византийски. ВИЗВМ - Висш институт по зоо- техника и ветеринарна меди- цина. Виз. врем. библ. - Византийски временник. ВИЗПБ - Ветеринарен институт по заразни и паразитни болес- ти. вии [вй-й] и [вий] - Висш ико- номически институт. ВИИ - Висш ислямски институт (Банкя). ВИИИ - Висш институт за изоб- разителни изкуства. А ВИИИ „Н. Павловнч“. ВИИМ [вийм] - Ветеринарен институт по имунология. ВИК воен. - Ведомствена инс- пекция по котлонадзора. ВИК - Висш изпълнителен ко- митет (Йордания). ВиК [ве-и -ка],.ч. (разг.)ср. (член. -то) - Водоснабдяване и кана- лизация; ВИК. ВИК [ве-и-ка] - Водоснабдяване и канализация; вж. ВиК ВИК - Военноисторическа коми- сия. Викотскс ж. им, - База за раз- витие и внедряване за вълнен и копринен текстил. ВИКТ - Всеобща италианска конфедерация на труда (обе- динение на профсъюзите). ВИМ (-) [вим] - Високооборот- на пробивна настолна машина (напр.: ВИМ-6). ВИМ [вим], електрон. - В ремен- на импулсна модулация. ВИМ, рус. ВИМ - (Всесоюзнмй научно-исследователский ин- ститут механизации сельского хозяйства) - Всесъюзен инсти- тут за механизация на селско- то стопанство. ВИМЕСС [вймес] - Висш инсти- тут за механизация и електри- фикация на селското стопан- ство (Русе). ВИММЕСС [вймес] - Висш ин- ститут по машиностроене, ме- ханизации електрификация на селското стопанство (Русе). вии... - Винарски, винен (като първа сътавна част на слож-
ВIIII. 109 вие носъкратени думи, напр.: вин- завод, винпром). вип. грам. - винителен (падеж); В, в. ВИНД - Военноисторическо на- учно дружество. Вйпекс м. - Завод за производ- ство и експорт на вина. Вйпзавйд - Завод за производ- ство на вина. Вйпимпскс м. - Външнотъргов- ска фирма за внос (импорт) и износ (експорт) на вина, спир- тни напитки идр. ВИНИТИ [винитй],рус. ВИНИ - ТИ (Всесоюзньш институт на- учной и технической информа- ции) - Всесъюзен институт за научна и техническа информа- ция. Вйпкйс м. - Цех за винена кисе- лина. Вйнко - Фирма (комбинат) за производство на вина (Силис- тра). Вйнкймлс - Винарски комбинат (Бургас). Вйнмаш м. - Завод за машини за винарската промишленост. Вйппром м. - 1. Винарска про- мишленост (държавно стопан- ско обединение за производ- ство и търговия, износ и внос на вина, спиртни напитки и др.) . 2. Винен завод. — Произв.'. вйнпромски. ВИНС [винс] -Висшинститут за народно стопанство. Д ВИНС „Д. Благоев". ВИО -Военноисторически отдел (Министерство на народната отбрана). ВИОНД [вионд] - Висш инсти- тут за офицери и научна дей- ност; вж. випонид ВИП (-) [вип], техн. - Планета- рен потопяемвибратор (напр.: ВИП-25, ВИП-35, ВИП-75). ВИП [вип], англ. VIP (Very Important Person) Д ВИП-вход. ВИП-зала. вип. - випуск (с цифра). - вйпаджия, вйпаджийски. ВИПК [вй-пе-ка] - Висш инсти- тут за полицейски кадри (Со- фия). ВИПОНД [випонд] - Висш ин- ститут за подготовка на офи- цери и научна дейност. ВИПОНИД [випонид] - В исш институт за подготовка на офицери и научноизследова- телска дейност. Вир (-) [вир] - Сорт царевица „Виржиния“ (напр.: Вир-42). ВИС [вие] - Вокално-инструмен- тален състав. ВИС [вие], електрон. - Време-
ВНС. I10 BK импулсна система. вие. - височина (обикн. пред циф- ра). Д вие. 100 м. ВИС-2 [вие], VIS - Застрахова- телна компания (по името на основателя, респ. собственика Васил Илиев и Security). - П роизв.: вйсаджия, вйсаджийски. ВИСИ [виси] ,м. и (разг.)ср. (член. -то) - Висш инженернострои- телен институт; ИСИ. ВИСХОМ [виехом], рус. ВИС- ХОМ (Всесоюзньгй научноис- следовательскип институт сельскохозяйственого маши- ностроения) - Всесъюзен на- учноизследователски институт по селскостопанско машино- строене. ВИТ - Вечерен икономически техникум. вит. - витамин. Д вит. А. Вйта-А - Козметичен крем за лице с витамин А. Виталакт ср. и м . - Пълномас- лено сухо краве мляко (отмт. lac. lactis), обогатено с витами- ните С,,Д иД,. Вйтскс.ч. - Стопански комбинат за производство на вълнен тек- стил, вълнени прежди и др. ВИТИЗ [вйтиз] - Висш институт за театрално изкуство. - Произв.: (разг.) вйтизчия, вйтизчийка, вйтизчийски. ВИУ [виу],ед. ил<н., изч. техн,- Входно-изходни устройства. ВИФ [виф] - Висш институт за физическа култура. - Произв.: (разг.) вйфаджия, вй- фаджийка, вйфаджийски. ВИХВП [вй -хе-ве-пе] - Висш институт за хранително-вкусо- ва промишленост (Пловдив). вйце разг., член, вйцето - Вице- президент, вицеадмирал. ВИЧЕ - Висш институт за чуж- дестранни езици (Москва). ВК - Ветеринарен кабинет. ВК - Ветеринарна клиника. ВК [ве-кй] - Видеокамера. ВК [ве-кй] - Видеокъща. Д ВК „Диема“. ВК (-) [ве-кй], рус. ВК (Влади- мир Климов) -1. В марката на авиационни двигатели, конст- руирани от В. Климов (напр.: ВК-105). 2. Авиационен двигател, кон- струиран от В. Климов. ВК [ве-кй] - Водоснабдяване и канализация; Вж. ВиК. ВК воен. -Военен колеж (САЩ). ВК воен. - Военен комитет (НАТО). ВК воен. - Военен контингент. А ВК на ООН. ВК [ве-кй], воен. - Военна коми-
BK 111 BKPC сия. Д BK към ООН. BK - Волейболен клуб. А ВК „Левски Сиконко". ВК (-) [ве-ка],лп?/7!<7л. - В Марка- та на твърди сплави, съдържа- щи волфрамов карбит и ко- балт (напр. ВК 4, ВК 6 и др.) ВК [ве-ка] - Вузовски комитет. А ВК на ДКМС. в-к вестник; в. (пред название на вестник). А в-к „Континент ВК АС - Върховен касационен и административен съд. ВКБ [ве-ка-бе] - Върховен ко- мисариат за бежанците (ООН). ВКБООН - Върховен комисари- ат за бежанците на Организа- цията на обединените нации. ВКГ [ве-ка-ге], ед. пмн ., икон. - Висши класификационни гру- пировки. Вкгр воен. - Въздушна контрол- на група. ВКИ [ве-ка-й] - Военен карто- графски институт. ВКИУ [вкиу] - Ведомствен кон- трол на измервателните уре- ди. вкк (-) [ве-ка-ка], авиац. - Ви- сочинно-компенсиращкостюм (напр.: ВКК-3, ВКК-К, ВКК- 65). вкл. - включително. ВКЛ воен. - Военновременнико- муникационни линии. вкм [ве-ка-ем], електр. - Външна кабелна мрежа. ВКНО [ве-ка-не-ö] - Военен ко- митет за национално освобож- дение (Мали). ВКОС [ве-ке-öc] - Вентилацион- ни климатични отоплителни системи (АЕЦ „Козлодуй“). А Началник смяна ВКОС. ВКП [ве -ка-пе], истор., рус. ВКП (Всесоюзная Коммунис- тическая партия) - Всесъюз- на комунистическа партия; вж. ВКП (б). ВКП (б) [ве-ка-пе-бе], истор., рус. ВКП (б) (Всесоюзная Ком- мунистическая партия боль- шевиков) - Всесъюзна кому- нистическа партия (болшеви- ки). ВКП воен. — Въздушен коман- ден пункт. ВКП [ве-ка-пе] - Върховна ка- сационна прокуратура. ВКПС - Въздържателно, кул- турно и просветно сдружение. ВКР [ве-ка-ре] - Военно кон- траразузнаване (Министер- ство на отбраната). ВКРС [ве-ке-ре-се], воен. - Вое- нен комендант на район за сто- варване.
вкс 112 BMA ВКС [ве-ка-се] - Ведомствен ко- митет по стандартизация. ВКС - Военен комитет по стан- дартизация (НАТО). ВКС [ве-ка-ес], осншр.. рус. ВКС (Всесоюзньш комитет по стан- дартизации) - Всесъюзен ко- митет по стандартизация. ВКС [ве-ка-се], воен. - Въздуш- на контролна система. ВКС [ве-ка-се] - Върховен каса- ционен съд. вкт [ве-ка-те] - Всеобща кон- федерация на труда (проф- съюзно международно обеди- нение). ВКУ [ве-ка-у], воен. - Военен комитет на (железопътен) участък. ВКФС [ве-ка-фе-се] - Върховен комитет за физическа култу- ра и спорт. ВЛ електрон. - Високочестотна линия. ВЛ (-) [ве-сл],рус. ВЛ (Владимир И. Ленин) - В марката на елек- тровоз(напр.: ВЛ 19,ВЛ-23,ВЛ 22М - модернизиран). ВЛ воен. - Военен лагер (ООН), вли [вс-ле-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Висш лесотехни- чески институт; вж. ВЛТИ. влк [ве-ле-ка], воен. - Военно- лекарска комисия. ВЛК воен. - Въздушни линии за комуникации. ВЛКСМ [вел-ка-сем], нстор., рус. ВЛКСМ (ВсесоюзньмЛе- нинский Коммунистический Союз Молодежи) - Всесъюзен Ленински комунистически мла- дежки съюз. ВЛТИ [ве-ле-те-й],.и . и (разг.)ср. (член, -то) - Висш лесотехни- чески институт. ВЛТУ [ве-ле-те-у] - Висш лесо- технически университет. ВМед. нмн. - Взривни материа- ли. ВМ воен. - Военна мрежа. В/м фнз. - Волт на метър (едини- ца за интензитет на електри- ческо поле), (след цифра). вм. - вместо. ВМА [ве-ме-й] - Военномеди- цинска академия. ВМА воен. - Военноморска авиа- ция. ВМА [ве-ме-й], рус. ВМА (Во- енно-морская академия) - Во- енноморска академия. ВМА воен. - Военноморско ата- ше. ВМА [ ве-ме-й], англ. WMA (World Medical Association) - Световна медицинска асоциа- ция; АММ; вж. СМ А.
ВМБ 1)3 вмп ВМБ [ве-ме-бе], воен. - Военно- морска база. ВМБ [ве-ме-бе] - Военноморска болница (САЩ). ВМБ електр. - Кабел със суха хартиена изолация, с покривка от метализпрана хартия в по- лихлорвинилова обвивка и труднотопима смолиста маса, брониран с две стоманени лен- ти и външна ютена покривка. ВМБГ електр. - Кабел тип ВМБ без външна ютена покривка - гол. ВМГ [ве-ем-ге], воен. -Витломо- торна група. ВМГ - Водомаслогрейка. ВМГИ [ве-ме-ге-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Висш минно- геоложки институт; МГИ. ВМДС - Висш мюсюлмански ду- ховен съвет. ВМЕИ [ве-ме-й], л<„ и (разг.) ср. {член, -то) - Висш машинно- електротехнически институт; МЕИ. ВМЕИВ библ. - Висш машинно- електротехнически институт - Варна. ВМЕИ - МКФ - Висш машинно- електротехнически институт Машинно корабен факултет. ВМЗ [ве-ме-зс], мн., м. и (разг.) ср. {член, -то) - Вазовски ма- шиностроителни заводи. ВМЗ (-) [ве-ме-зе] - Водомас- лозареждач (напр.: BM3-35). ВМЗ [ве-ме-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Военен машино- стрителен завод. ВМИ [ве -ме-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Висш машино- строителен институт. ВМИ [ве-ме-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Висш медицински институт. ВМИВ библ. - Висш медицински институт - Варна. ВМИИ [ ве-ме-и-й] - Ветери- нарномедицински институт по имунология. ВМИП библ. - Висш медицински институт - Пловдив. ВМК [ве-ме-ка], истор. - Върхо- вен македонски комитет. ВМО [ве-ме-б], англ. WMO (World Meteorological Organi- zation) - Световна метеороло- гична организация; АИМ, ИАМ, ОММ; вж. СМО. ВМОК [вмок], истор. - Върхо- вен македоно-одрински коми- тет (1899-1905). ВМОРО [ве-ме-opö], истор. - Вътрешна македоно-одринска революционна организация. ВМП воен. - Вертолетно меди- цинско подразделение.
вмп 114 BH вмп воен. - Военноморски пре- вози. ВМП [ве-ме-пе], воен. - Време- нен медицински пункт. вмпи [ве-ме-пс-й] - Висш му- зикалнопедагогически инсти- тут. ВМПХ - Временно международ- но присъствие в Хеброн (Из- раел, Палестина). BMP воен. - Военноморско ра- зузнаване. ВМРО - Вистинка македонска реформска опозиция (Македо- ния). ВМРО [ве-мс-ре-б] -1. Истор. Вътрешна македонска рево- люционна организация (в България - 1914-1934). 2. Съвременна политическа партия, наследник на ВМРО (България). ВМРО (об.) [ве-ме-ре-ö], истор. - Вътрешна македонска рево- люционна организация(обеди- нена) ( 1925- 1935). ВМРО-ДПМНЕ [вс-ме-ре-б-де- пе-ме-не] - Политическа партия в Македония (Вътреш- на македонска революционна организация - Демократичес- ка партия на македонското на- ционално единство). ВМС [ве-ме-се] - Висш медицин- ски съвет. ВМС воен. — Водач на моторно средство. ВМС воен. - Военномедицинска служба. ВМС [ве-ме-се] - Военноморски сили. ВМС воен. - Въздушна метеоро- логична служба. вмсос воен. - Военноморски специални оп ерати вн и сил и. ВМТ[ ве-ме-те] - Верига за мла- дежки туризъм. Д ВМТ ..Ор- бита “ ЕАД. ВМТ [ве-ме-те] - Войски на ми- нистерството на транспорта. вмте воен. - Военновременно материално-техническо снаб- дяване. ВМУ воен. - Военноморско учи- лище (САЩ). ВМУ [ве-ме-у] - Военно музи- калноучилище. ВМФ [ве-ме-фс], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Военноморски флот. ВМЦ [ве-ме-це] - Ветеринарно- медицински център. вмчк. - Великомъченик. А вмчк. Георги Победоносец. ВН - Ведомствени норми. ВН - „Вечерни новини“ (вестник). ВН [ве-не], електр. - Високо на- прежение. Д Електропроводи
BH 115 вниики BH. BH воен. - Военен наблюдател. ДВНнаООН. ВИ -Тракторна навеснавлачка. ВНА [ве-не-ä] - Виетнамска на- родна армия. ВНВАУ [ве-не-ве-а -у] - Виеше народно военноартилерийско училище. ВНВВУ [ве-не-ве-ве-у] - Виеше народно военновъздушно учи- лище. ВНВИСУ [ве-не-ви -су] - Виеше народно военноинженерно свързочно училище. ВНВМУ [ве-не-ве-ме-у] - Виеше народно военноморско учили- ще. ВНВСУ (ве-не-ве-се -у] - Виеше народно военностроително училище. ВНВУ [ве-не-ве-у] - Виеше на- родно военно училище, ВНЕЛ електр. - Водоналивен елемент Лекланше. Впешторгреклама ж., рус. Вне- шторгреклама (Внешняя торговля и реклама) - Аген- ция за външнотърговска рек- лама (СССР). ВНИ - Военнопаучна информа- ция. ВНИИ - Военен научноизследо- вателски институт. ВНИИ[вний], рус. ВНИИ (Все- союзньш паучно-исследова- тельский институт) - Всесъю- зен научноизследователски ин- ститут. ВНИИ... [вний],рус. ВНИИ (Все- союзньш паучно-исследова- тельский институт) - Всесъю- зен научноизследователски ин- ститут (като съставна част при образуване на инициални съкращения, напр.: ВНИИЖ, ВНИИКИ). ВНИИА [внийа], рус. ВНИИА (Всесоюзньш паучно-исследо- ватсльский институт антибио- тиков) - Всесъюзен научноиз- следователски институт за ан- тибиотици. ВНИИГАЗ [вниигаз],/?ус ВНИ- ИГаз и ВНИИГАЗ (Всесоюз- ньгй научно-исследовательс- кий институт природното газа) - Всесъюзен научноизследова- телски институт за природен газ. ВНИИКИ [вниики], рус. ВНИ- ИКИ (Всесоюзньш паучно-ис- следовательский институт тех- нической информации, класси- фикации и кодирования) - Всесъюзен научноизследова- телски институт по техничес- ка информация, класификация
вниилм 116 ВНИИСМАШ и кодиране. ВНИИЛМ [вниилм], рус. ВНИ- ИЛМ (Всесоюзньш научно-ис- следовательский институт ле- соводства и механизации лес- ното хозяйства) —Всесъюзен научноизследователски инсти- тут по лесовъдство и механи- зация на горското стопанство. ВНИИЛХ [внийлх], рус. ВНИ- ИЛХ (Всесоюзньш иаучно-ис- следовательский институт лесното хозяйства) - Всесъю- зен научноизследователски ин- ститут по горско стопанство. ВНИИМЕТМАШ [внийметм- аш], рус. ВНИИМЕТМАШ (Всесоюзньш научно-исследо- вательский и проектно-конст- рукторский институт металур- гического машиностроения) - Всесъюзен научноизследова- телски и проектно-конструк- торски институт за металурги- ческо машиностроене. ВНИИМИ [вниимй], рус. ВНИ - ИМИ (Всесоюзньш научно- исследовательский институт научной медицинской и меди- ко-технической информации) - Всесъюзен научноизследова- телски институт за научна ме- дицинска и медико-техническа информация. ВНИИМИО [ вниймиб], рус. ВНИИМИО (Всесоюзньш па- учно-исследовательский ин- ститут медицинских инстру- ментов и оборудования) — Всесъюзен научноизследова- телски институт за медицин- ски инструменти и медицинско обзавеждане. ВНИИМП [вниймп] - Висш на- учноизследователски институт за медицински прибори. ВНИИПТМАШ [внйиптмаш], рус. ВНИИПТМАШ (Всесо- юзньгй паучно-исследователь- ский институт лодъемно-? транспортното машинострое- ния) - Всесъюзен научноизсле- дователски институт за подем- нотранспортно машинострое- не. ВНИИС [внийс], рус. ВНИИС (Всесоюзньш научно-исследо- вательский институт стандар- тизации) - Всесъюзен научно- изследователски институт по стандартизация. ВНИИСМАШ [внийсмаш], рус. ВНИИСМАШ (Всесоюзньш научно-исследовательскип ин- ститут стандартизации маши- ностроения) - Всесъюзен на- учноизследователски институт за стандартизация на машино-
ВНИИЦветмет 117 Водоканалпроект строенето. ВНИИЦветмет [внийцветмет], рус. ВНИИЦветмет (Всесоюз- нь1Й паучно-исследователь- ский институт цветной мета- лургии) - Всесъюзен научно- изследователски институт за цветна металургия. ВНИПИ [внипй], рус. ВНИПИ (Всесоюзньш научно-исследо- вате л ьский и проектньш инсти- тут) -Всесъюзен научноизсле- дователски и проектантски ин- ститут. ВНИХФИ ]внйхфи].рус. ВНИХ- ФИ (Всесоюзньш научно-ис- следовательский химико-фар- мацевтический институт) - Всесъюзен научноизследова- телски химико-фармацевтичен институт. ВНМО [ве-не-ме-ö] - Войскова народна младежка организа- ция. ВНОЗТСО - Временна наредба за организация на заплащане- то на труда в селскостопански- те организации. ВНОС [внос], воен. - Въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка. ВНРПД - Внедряване на науч- ните резултати и патентно дело (отдел). ВНС - Велико народно събрание. ВНС - Велико национално събра- ние (Румъния). ВНС [ве-не-се] - Воднонапои- телна система. ВНС - Върховно народно събра- ние (Корейска народнодемок- ратична република). ВНХ - Велик народен хорал (Монголска народна републи- ка). ВО [ве-о] - Вертикална осова помпа. ВО - Водоотдаване (почвенохид- рологична величина). ВО [ве-ö] - Военен отдел (към община). А ВО Община „Из- грев“. ВО [ве-ö] - Военен отчет. А Отдел ВО. ВО [ве-ö] - Военна организация, во воен. - Вертолетен отряд. ВО [ве-ö] - Осов вентилатор. ВОА [вой] -Вътрешноокръжна автоматизация. ВОБ [воб] - Военноотчетно бюро. вод... - Воден (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Водпроект, Водстрой). вод. геогр. - воден. Водоканалпроект м. - Инсти- тут за проучване и проекти-
Водпроект 118 вп ранс на обекти по водоснабдя- ване и канализация. Водпроект м. - Институт за про- учване и проектиране на хид- ромелиоративно строителство. вод. ст. физ. - воден стълб (в състава на единиците за измер- ване на налягане). Водстрой м. - Водно строител- ство (стопанско управление). восн. леке. - военен. ВОЗ [воз] - Военнооперативна зона. ВОЗ [воз], истор. -Въстаничсс- ка оперативна зона. ВОЗИГ библ. - Висш общотех- нически задочен институт (Габрово). ВОИ [вой], техн. - Въздухоох- лаждащо и въздухоизхвърля- 1Ц0 устройство. волей мразг. - Волейбол. волей... разг. - Като първа съставна част на сложносък- ратенидуми,напр.: волейлига, волейшеф. ВОМЛ (-), ед. и мн., техн. - Ва- лове за огъване на метални листове (напр.: ВОМЛ 2,5x2000, ВОМЛ 4x2000, ВОВЛ 6x2000). ВОНР воен. - Военни операции в населен район. ВОО [воб] - Военноотчетен от- дел. ВООФ [вобф], остар. - Войско- ва организация на Отечестве- ния фронт. ВОП [воп], воен. - Взводен опо- рен пункт. ВОС - Варненски окръжен съд. ВОС [вос],ж., воен. - Военноот- четна специалност. ВОС воен. - Вътрешна отбрана на страната. ВОСО [восо] ,ж. и(разг.)ср. (член. - то), воен., рус. ВОСО (Служ- ба военншх сообщений) - Служба за военни съобщения. ВОТЗИ [вотзи] - Висш общо- технически задочен институт. ВОТП, англ. WOTP (World Organization of the Teaching Profession) - Световна органи- зация на учителите; ОМПЕ. ВОТЧА - Всеобщо обединение на трудещие се от Черна Аф- рика. ВОФ - Виетнамски отечествен фронт. воц воен. - Въздушен операти- вен център. ВП [ве-пе], техн. - Вакуумпом- па (напр.: ВП -400/0,8, Вп-95- Р). ВП - В емблемата на завода за памучни тъкани „Вела Писко- ва“ (Русе).
вп 119 впт ВП (-) [ве-пе], метал. - Верти- кална пневматична (в Марка- та на машини за леене с проти- воналягане). ВП (-) [ве-пе], техн. - Вибрацио- нен пресевател (напр.: ВП-40, ВП-60). ВП(-)[ъе-те.],елекшр. - Вигоко- мощсн предпазител (ВП-00100 А). ВП библ. - Водоканалпроект. ВП [ве-пе] - Военна полиция (Министерство на отбраната). ВП [ве-пе] - Военна поща. ВП - Военна прокуратура. ВП [ве-пе],електрон. - В ремен- на памет. вп воен. - Вертолетен полк. ВПВ [ве-пе-ве] - Военно-патри- отично възпитание. ВПД (-) [ве-пе-де] - Бинарна преса с непрекъснато действие (напр.: ВПД-10). ВПД [ве-пе-де], м. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та)-Военнопо- чивен дом. А ВПД „ Витоша “. ВПИ [ве-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Висшпедагогичес- ки институт. А ВПИ „ Кирил и Методий“ (В. Търново). ВПИКМ библ. -Висшпедагоги- чески институт „Кирил и Ме- тодий" (В. Търново). ВПК [ве-пе-ка] - Военнопро- мишлен комплекс. ВПК [ве-пе-ка] - Всестранна по- требителна кооперация. А ВПК „ Съединение “. впкс воен. - Въздушна предуп- редителна и контролна систе- ма. ВПД [ье-пе-пе], есен. - Boe-Hwj- полеви лагер. ВПН (-) [ве-пе-ен] - Наклонен верижно-планков транспор- тьор (напр.: ВПН-9,2). ВПНЕ - Временно правителство на Националното единство (Лаос). ВПО [ве-пе-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Военно-патрио- тично обучение (отдел, сек- тор). А Секретар по ВПО. ВПР [ве-пе-ре], воен. - Времен- но претоварен район. ВПС [ве-пе-се] - Висш партиен съвет (Българска социалисти- ческа партия). ВПС [ве-пе-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Военна почивна станция. ВПС [ве-пе-се] - Военна пощен- ска станция. ВПС [ве-пе-се] - Всемирен по- щенски съюз. ВПТ [ ве-пе-те] - Виетнамска партия на трудещите се. ВПТ (-) [ве-пе-те] - Хоризонта-
ВПТБ 120 ВРП лен верижно-планков транс- портьор за събиране на обор- ска тор (напр.: ВПТ-200). ВПТБ, рус. ВПТБ (Всесоюзная патентно-техническа библио- тека СССР) —Всесъюзна па- тентно-техническа библиотека (СССР). ВПТИ [ве-пе-те-й], рус. ВПТИ (Всесоюзньш проектно-техно- логический институт) - Всесъюзен проектно-техноло- гически институт. ВПТР [ве-пе-те-ре], воен. - Вой- скова подвижна техническа работилница. ВПУ [ве-пе-у] - Вечерен парти- ен университет. ВПУ воен. - Военно пехотно учи- лище (САЩ). BIII1I [ ве-пе-ше] - Висша партийна школа. впш [ве-пе-ше] - Висша поли- цейска школа (Министерство на вътрешните работи). ВР воен. - Вертолетна рота. ВР(-) [ве-ре],строит. - Вибро- рейка (напр.: ВР 1-1500, 2500, 3500). ВР воен. - Военен резерв. ВР воен. - Военновременен ре- зерв. ВР - Военно разузнаване. ВР воен. - Военно ръководство (НАТО). ВР [ве-ре], воен. - Войсково ра- зузнаване. Вр - Враца (в регистрационните номера на моторните превоз- ни средства от Враца и Врачан- ски окръг). А Вр /8—28. ВР воен. - Въздушно разузнава- не. ВР електр. - Въртящ се разряд- ник. ВР (-) [ве-ре] - Ръбест валяк (напр.: ВР-1,27). вр. грам. - време. вр. геогр. - връх (пред название на връх); в. ВРБ [ве-ре-бе] -Вагонноремон- тна база. врвд воен. - Военно ръковод- ство на въздушното движение. ВРД [ ве-ер-де], ед. и мн. - Въздушно-реактивен двига- тел. ВРЗ [ве-ре-зе] - Вагонноремон- тен завод. ВРЗ [ве-ре-зе] - Военноремон- тен завод. А ВРЗ „Летец“. ВРЗБ - Военноремонтни заводи и бази. ВРК [ве-ре-ка], истор. - Воен- нореволюционен комитет. ВРО [ве-ре-ö],напор. -Вътреш- на революционна организация. ВРП [ве-ре-пе] - Временно ре-
ВРПГС 121 век волюционно правителство (Южен Виетнам). ВРПГС [ве -ер-пе-гее], л. (разг. член, -ът , -а) - Вода, разсол, пара, газ и сода (цех в завода за калцинирана сода - Девня). ВрПр - Временни правила (за работа на Държавния арбит- раж). ВРПРЮВ - Временно револю- ционно правителство на Репуб- лика Южен Виетнам. ВРР воен. - Въздушно радиаци- онно разузнаване. ВРС [ве-ре-се] -Върховенрево- люционен съвет (Сомалия). врто [ве-ре-те-ö], воен. - Взвод за ракетно-техническо осигу- ряване. ВРУ воен. - Военно разузнава- телно управление. ВС [ве-се] - Вентилационни сис- теми (в Атомна електроцент- рала „Козлодуй“). А Старши оператор ВС. ВС воен. - Вероятно отклонение встрани. ВС [ве-се] - Висш съвет (Българска социалистическа партия). ВС [ве-се] - Водно спасяване (Гражданска защита). А УМЦ но ВС. ВС воен. - Военен спътник. ВС воен. - Военен съветник. ВС воен. - Военен съд. ВС [ве-се] - Военна сигурност (Отдел, служба към Мини- стерство на отбраната). ВС [ве-се] - Възлова станция. ВС-Въоръженисили. А ВС РБ. ВС - Върховен съд. ВС [ве-се], мн. и (разг. мн. - та, член, -тата), електр. — Посто- янни резистори с висока стабил- ност. ВС (-) [ве-се] - Стоманено въже (напр.: ВС 19X0,25). ВСАПО - Високопроизводител- ни системи и алгоритми за па- ралелна обработка. ВСЕ [ве-се -е] - Ветеринарно-са- нитарна експертиза. всек фнз. - волтеекунда. вез [ве-се-зе] -Вагоностроите- лен завод (Дряново). ВСИ [ве-се-й] - Висш селскосто- пански институт (Пловдив); всси. ВСИЗВМ-Висш селскостопан- ски институт по зоотехника и ветеринарна медицина. ВСнК [ве-се и ка] - Вентилаци- онни системи и климатизация (група в атомна електроцент- рала „Козлодуй“). век [ве-се-ка] - Ветеринарен санитарен контрол.
век 122 Вт век [ве-се-ка], ж. и (разг.) ср. (член, - то) - Взаимоспомага- телна каса. век воен. - Вътрешни сили на Канада. ВСМ [ве-се -ме] - Високо спорт- но майсторство. в/см физ. - волт на сантиметър. ВСНО - Временен съвет за на- ционална отбрана (Гана). всо [ве-се-ö] - Върховен съвет за отбрана (Югославия). ВСР воен. - Въздушна санитар- на рота. ВСС [ве-се -се] - Висш съвет по статистика. ВСС [ве-се -се] - Висш съдебен съвет. ВСС [ве-се -се] - Водноспасител- на служба (Български червен кръст). ВСС [ве-се -се] - Върховенсъю- зен съвет (Български земедел- ски народен съюз). всси [ве-сс-се-й],л<. и (разг.)ср. (член, -то) - Висш селскосто- пански институт (Пловдив); вси. ВССИП - Висш селскостопанс- ки институт - Пловдив. в. ст. физ. - воден стълб (едини- ца за измерване на налягане), (с цифра). встъп. - встъпителен. ВСУ [ве-се-у] - Варненски сво- боден университет. А ВСУ „ Черноризец Храбър ". ВСУ -Виеше строително учили- ще. А ВСУ „Любен Караве- лов“. ВСШ [ве-се -шс] - Висша специ- . ална школа. ВТ - Велико Търново (в регист- рационните номера на мотор- ните превозни средства от В. Търново и Великотърновски окръг). А ВТ 23—28. ВТ (-) [ ве-те] - Верижен транс- портьор (напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ- 3, ВТ-6). ВТ [ве-те], мн. и (разг. мн . - та), електр. - Винилитови тръбич- ки. ВТ - „Военна техника“ (списа- ние). ВТ воен. - Въздушен трафик. ВТ - Вътрешен туризъм. ВТ (-) [ве -те] - Едночестотен таблен вибратор с регулируе- ма възбуждаща сила (напр.: ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1,5). ВТ (-) [ве-те], метал., рус. ВТ (високо твердьш) - Много твърд (в марката на абразив- ни (шлифовъчни) инструменти при означаване на твърдостта). Вт физ. - ват (единица за измер- ване на мощност на електри-
ВТА 123 втп чсска верига), (след цифра). ВТА [ ве-те-ä], воен. - Военно- транспортна авиация. ВТАА, англ. WTAA (World Trade Alliance Association) - Светов- на асоциация за търговски връзки. ВТАД [втад],0оен. -Военнотран- спортна авиационна дивизия. ВТАК [втак] - Външнотъргов- ска арбитражна комисия. ВТБ [ве-те-бе] - Външнотъргов- ска банка. ВТД [ве-те-де] - Външнотъргов- ска дирекция. ВТД [ве-те-де] - Външнотъргов- ско дружество. ВТДП [ве-те-де-пе] - Външно- търговско държавно предпри- ятие. А ВТДП „Хемус". ВТЕТ - Вечерен техникум по енергетика и транспорт. ВТЗ [ве-те-зе],рус. ВТЗ (Влади- мировский тракторньш завод имени А. А. Жданова) -1. Вла- димировски тракторен завод „А. А. Жданов“. 2. В Марката на трактори, про- изведени в този завод (напр.: ВТЗ-2). ВТЗ [ве-те-зе] -Вълненотексти- лен завод. ВТИ [ве-те-й], мн., библ. - Вис- ши технически институти. ВТК [ве -те-ка] - Вълненотек- стилен комбинат. втм [ве-те-ме] - Вирус на тю- тюневата мозайка. Вт(м. К.)-Ват наметър-келвин (единица за топлопроводност). ВТМТ - Вечерен техникум по механотехника. втн [ве-те-не], мн. - Ведом- ствени трудови норми. втни [вс-те-не-й] - Военнотех- ническа научна информация. вто [ве-те-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Военнотехничес- ки отдел. ВТО [ве-те-б] -Военнотехничес- ко обучение. ВТО [ве-те-о] - Външнотъргов- ска организация. ВТО [ве-те-о] - Външнотъргов- ско обединение. ВТОМ - Военнотехническо обу- чение на младежта. А Сектор ВТОМ. И нструктори по ВТОМ. втор. - вторник. ВТП [ве-те-пе] - Военнотехни- ческа подготовка. А Отдел ВТП. ВТП [ве-те-пе] - Военнотехни- чески преглед. ВТП [ве-те-пе] - Външнотър- говско предприятие. А ВТП „Инкомс".
втпм 124 ВУССН ВТПМ [ ве-те-пе-ме] - Военно- техническа подготовка на младежта. Д Отдел ВТПМ. втпп [ве-те-пе-пе] - Външно- търговска промишлена пала- та. ВТС [ве-те-се], геогр. - Военно- топографска служба. втсск физ. - ватсекунда (след цифра). ВТСП [ве-те-се-пе], физ. - Ви- сокотемпературни свръхпро- водници. ВТСП [ве-те-се-пе] - Външно- търговско стопанско предпри- ятие. Вт/стер - ват на стерадиан (еди- ница за интензитет на лъче- ние), (след цифра). ВТУ [ве-те-у] - Варненски тех- нически университет. ВТУ [ве-те-у] - Великотърнов- ски университет. Л ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". ВТУ [ве-те-у] - Виеше техничес- ко училище. ВТУ [ве-те-у] - Виеше транспор- тно училище. Д ВТУ „Тодор Каблетков“ (София). ВТУ [вс-те-у] - Виеше търгов- ско училище. ВТУ остар. - Временни техни- чески условия (стандартизаци- онни документи). ВТУЗ [втуз], м. (разг. член, -а, мн. -ове) - Виеше техническо учебно заведение. втч физ. - ватчас (единица мяр- ка за количество енергия), (след цифра). в.т.ч. - в товачисло. ВУ [ве-у] - Варненски универси- тет. ВУ (-) радиотехн. - Видеоусил- вател (напр.: ВУ-1). ВУ - Виеше училище. А ВУ „Зе- меделски колеж". ВУ агрон. - Влажност на трайно- то увяхване (на почвата). ВУ [ве-у], изч. техн . - Входно устройство. ВУ | ве-у], изч. техн . - Външно устройство. ВУ (-) [ ве-у], техн. - Въртящо устройство. ВУЗ и вуз [вуз], член, -ът, -а.мн. - ове, м. - Виеше учебно заве- дение. — Произв.: вузовски. ВУЗ [вуз], член, -ът, -а,мн. - ове, JM. - Военно учебно заведение. вулг. леке. - вулгарно. ВУМЕР [вумер], ж. и м . - База за техническо развитие по вто- рични уреди, монтаж на еле- менти и релета. ВУССН -Виеше училище за сто- пански и социални науки.
ВФЕА 125 вчим ВФЕА, англ. WFEA (World Federation of Education Associations) -Световна феде- рация на асоциациите по обра- зованието. ВФИЖИ, англ. WFIJI (World Federation of International Juridical Institutions) - Светов- на федерация на международ- ните юридически институции. ВФК [ве-фе-ка] - Ведомствен финансов контрол (отдел). ВФМХ, англ. WFMH (World Federation for Mental Health) - Световна федерация за душев- но здраве; ФМСМ. ВФПС воен. - Възел на фелд- герскопощенска свръзка. ВФСВ, англ. WFSW (World Federation of Scientific Workers) - Световна федерация на на- учните работници. ВФСИ [ве-фе-се -й] - Висш фи- нансово-стопански институт (Свищов). ВФСИСбибл. -Висшфинансово- стопански институт - Свищов. ВФФКА библ. - Военен фото-, фоно- и киноархив. ВФЮНА, англ. WFUNA (World Federation of United Nations Association)-Световна федера- ция на асоциаците на Организа- цията на Обединените нации. вх. - входящ. А вх. N5. ВИХВП - Висш институт за хра- нително-вкусова промишле- ност (Пловдив). вхз воен. - Взвод за химическа защита. ВХО [ве-хе-о],«нгл. WHO (World Health Organization) - Светов- на организация по здравеопаз- ване; ОМС; вж. СЗО. вхрр воен. - Взвод за химическо и радиационно разузнаване. ВХТИ [ве-хе-те-й],л<., (разг.)ср. (член, -то) - Висш химикотех- нологически институт; ХТИ. В/ЦВ - Вълна/целволе. ВЦИК [вцик],истор., рус. ВЦИК (Всероссийский Центральньщ Исполнительньш Комитет) - Всеруски централен изпълни- телен комитет (1917-1936). ВЦУ воен. - Въздушен център за управление. ВЧ [ве-че], електр. - Висока че- стота. ВЧ [ве-че], прил., електр. - Ви- сокочестотен. А ВЧкабел. ВЧ колебания. В Чусилвател. ВЧ (-) [ве-че], рус. ВЧ (Високо- прочнмй чугун) - Високояк (сферографитен) чугун (напр.: ВЧ 60-2). ВЧИМ електр. - Високочестот- на импулсна модулация.
вчк 126 газ ВЧК [ве-че-ка], нс/пор„ рус. ВЧК (Всероссийская чрезвьшайная комиссия по борбье с контра- революцией и саботажем) - Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите (1917-1922); вж. ЧК, Чека. ВЧС [ве-че-се] - Върховен чи- талищен съвет. ВЧУ [ве-че-у], фнз. - Високоче- стотен усилвател. ВЩК воен. - Военнощабенкоми- тет (ООН). Д ВЩК на ООН. въвед. - въведение. възв. геогр. - възвишение, възвр. грам. - възвратен, възрожд. - възрожденски, въст. -въстанически. вътрешпостоп. - вътрешно- стопански. ВЮС -Военноюридическа служ- ба. ВЯ библ., рус. ВЯ (Вопрось1язм- кознания) - Въпроси на езико- знанието (списание). ВЯУ воен. - Внезапен ядрен удар. г Г геохим. - Газови въглища. г. - гара. Г [ге] - Генератор (напр.: Г-108, Г-221) Г - гига... (представка за образу- ване на десетичните кратни единици от Международната система на измерителните еди- ници). г. - глава (на книга, труд и др.); гл. г. - година; год. (след цифра). г. геогр. - гора. Г. - Горен (само в названия на селища)-А Г.Дъбник. Г. Баня. г. - господин; г-н (със собствено име). г. - град; вж. гр. г - грам (единица за маса), (след цифра). ГА - Гражданска авиация. ГАБ - Генерална агенция за България. ГАБр [габр], воен. - Гаубична артилерийска бригада. газ... - газов (като първа състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: Газскспорт, Газекс България ООД). ГАЗ, рус. ГАЗ (Горьковскийав- томобильньш завод) - 1 . Гор- киевски автомобилен завод. 2. В Марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: ГАЗ-63, ГАЗ-69А). газ м. - Автомобил, произведен в Горкиевския автомобилен
Газскспорт 127 г-атом завод. — Произа.: газка. Газскспорт м. - П редприятие за експорт на газ. газо... - газов (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: газоапара- тура, газобалон). Газстрой м. - Предприятие за строителство на газопровод. Газстроймоптаж м. - Монтаж- но управление застроителство и монтаж на газопровод. гал. - Галон (англ. гал. = 4,546 л.; амср. гал. = 4,404 л.) Гал 1 ФУТ биохим. -Галактозо- 1-фосфат-уридил-трансфера- за. ГАМ - Градски археологически музей. Гамк хим. - Газа-аминомаслена киселина. ГАМЦ [гамц], воен. - Главен авиометеорологичен център. ГАМЦ [ гамц] - Градски авто- мото център. ГАН - Германска академия на науките. ГАН (-) [ган], рус. ГАН (Герби- цидо-аммиачная машина иа- весная) - Хербицидо-амонячна навесна машина (напр.: ГАН- 8). ГАН АТ, нем. GANАТ (Gemein- schaftliche Aktionen zum Naturschutz) - Общи действия за защита на природата (Евро- пейски съюз). ГАО [гао], рус. ГАО (Главная астрономическая обсервато- рия) - Главна астрономическа обсерватория (Академия на науките на СССР). ГАО воен. - Група за анализ и оценка. ГАО [гао] - Гръцки авиолинии „ОЛИМПИК“. гап [гап], м. (разг. член, -ът, -а), воен. - Гаубиченартилерийски полк. ГАП [гап] - Група за анализи и прогнози. ГАП, «е.ч . GAP (Gemeinsame Agrarpolitik) - Обща аграрна политика (Европейски съюз). гар. воен. - Гарнизон. ГАССН остар. - Германска ака- демия на селскостопанските науки (Германска демократич- на република). ГАССР, нстор., рус. ГАССР (Горская Автономния Совет- ская Социалистическия Рес- публика) - Горска автономна съветска социалистическа ре- публика (1921-1924). г-атом, хим. - грам-атом (едини- ца за маса).
ГАТТ 128 ггп ГАТТ [гат], англ. GATT (General Agreement on Tariffs and Trade) - Общо споразумение за ми- тата и търговията (световна организация за свободна търговия при ООН). ГАЦ [гац] , м. (разг. член, -ът, -а, мн. -ове) - Гърбична автома- тична централа. ГАЯПЕИ, остар., рус. ГАЯПЗИ (Группа алгоритмических язь1- ков для преработки зкономи- ческой информации) - Грула по алгоритмични езици за прера- ботка на икономическа инфор- мация (при Съвета за иконо- мическа взаимопомощ). ГБ -Градска бибилотека. ГБ - Гребна база. А ГБ „ Сре- дец". Гб - Габрово и Габровски окръг (в регистрационните номера на моторните превозни средства от Габрово и Габровски окръг). А Гб 12-25. Гб физ. - гилберт (единица за магнитно напрежение), (след цифра). ГББИ бнбл. - Годишник на Българския библиографски институт. ГБМ - Големите български мел- ници. ГБС бнбл. - Градска библиотека - София. ГБС -Главбулгарстрой. ГБС [ге-бе-се] - Гребна база „Средец“ (Панчарево, София). ГБС воен. - Г рупа за бойна служ- ба. ГБФ бнбл. - Годишник на Бого- словския факултет. ГВ строиш. — Термомеханична варогасителка (напр.: ГВ-2). ГВА воен. - Гражданска воен- новременна агенция (НАТО). ГВА [ге-ве-ä] - Гражданска въздухоплавателна админист- рация. гвл [ге-ве-ле] -Градска ветери- нарна лечебница. гвлк [ге-ве-ел-ка]. воен . - Гар- низонна военнолекарска коми- сия. ГВРК испюр. - Главен военноре- волюционен комитет (ръково- дещ Септемврийското въста- ние 1923 год.). гвс [ге-ве-сс] - Годен за военна служба. ГВС воен. - Гр упа военни съвет- ници. ГВЧ] ге-ве-че] - Генератор с ви- сока честота. ГгИ - Географски институт (БАН). ГГП[ ге-ге-пе],ед. и -ин. -Г рани- ци за годишното постъпление
ГГСБ 129 гдп на радиоактивни вещества. ГГСБ [ге-ге-се -бе] - Газов гене- ратор със свободна бутилка. ГГСС - Г ермански гимнастичес- ки спортен съюз. ггтп бнохнм. - Гама-глута- милтранспептидаза. ГГФ [ге-ге-фе] - Геолого-гео- графски факултет (Софийски университет). ГД [ге-де], мн. и (разг., мн. - та, член, -та), електрон. - Герма- ниеви диоди. ГД [ге-де]— Главна дирекция. ГД - Градска дирекция. ГД - Граждански договор. ГД - Гражданско движение. ГДА - Главна дирекция по апро- бация. ГДА библ. - Годишник на Духов- ната академия „Св. Климент Охридски“. ГДА [ге-де-ä] - Граждански де- мократичен алианс (Чехия). ГДАА - Главна дирекция „Ав- томобилна администрация“. ГДАГ [гдаг], ж. и м . - Градска дирекция по архитектура и гра- доустройство. ГДБ воен. - Главна действаща база. ГДББ - Градски диспансер по белодробни болести. ГДБДЖ - Генерална дирекция при Български държавни же- лезници. ГДБЦ - Главна дирекция „Български циркове“. ГДД - Главна данъчна дирекция. ГДД-Глобално движение за де- цата. ГДЕ-Главна дирекция по елект- ронизация. ГДИС [гдйс], ж. и м . - Главна дирекция за изграждане на София. ГДИС [гдис], ж. и м . - Главна дирекция „Информационни си- стеми“. ГДИСП [гдисп],ж. и .и. - Главна дирекция за изкупуване на сел- скостопански произведения. ГДИТ [гдит], ж. и м. - Главна държавна инспекция по труда. ГДКБУМКП - Главна дирекция за комунално-битови услуги, местна и кооперативна про- мишленост. гдл [ге-де-ел] - Газодинамична лаборатория. ГДОУК - Главна дирекция по оперативното управление на качеството. ГДОУП - Главна дирекция по оперативното управление на производството. гдп [гс-де-пе] -Габонска демок- ратическа партия.
гдп 130 Генсъвет гдп [ге-де-пе] - Гвинейска де- мократическа партия. ГДП [ге-де-пе] - Главна дирек- ция по планирането. ГДП [ге-де-пе] - Гражданска де- мократическа партия (Чехия). ГДПЗ - Гражданско движение „Промоция за здраве“. ГДПР-Главна дирекция за пер- спективно развитие. ГДР [ге-де-ре], ж. и (разг.) ср. (член. - то),чстор. - Германска демократична република. ГДР доен. - Група за дълбоко разузнаване. ГДСА [ге-де-се -ä] - Главна ди- рекция „Следствени арести“. ГДСО [ге-де-се -ö] - Главна ди- рекция „Социално осигурява- не“. ГДСП [ге-де-се -пе] - Германска демократическа селска пар- тия. ГДСЧИ [ге-де-сс -че-й] - Граж- данско движение за свободни и честни избори. ГДФ хнм. - Г уанозиндифосфат. ГДФР - Гражданско дружество за фирмена регистрация. ГДХ бнохнм. - Глутаматдехид- рогеназа. гдч мед. - Горни отдели на де- белото черво. гдш воен. - Голяма димна шаш- ка. ГЕ фнз., хим. - Галваничен еле- мент. гев. фнз. - г игаслектронволт. ГЕИЦ [гейц] - Главен елект- ронноизчислителен център. ГЕК [гек] - Горивно-енергиен комплекс. г-скв. хнм. - грам-еквивалент. ген. - генерал (пред собствено име). ген. - генерален. А ген. дирек- тор. геи.... - Генерален (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Генсъвет, Генплан, Генщаб). гендир, -ът, -а, м., разг. - гене- рален директор. ген. дир. - генерален директор. геп.-лейт. - генерал-лейтенант (пред собствено име). ген.-и. - геперал-майор (пред собствено име). Гепплйп м. - Генерален план (дирекция при Научноизследо- вателския и проектантски ин- ститут за териториално уст- ройство в София). ген.-полк. - генерал-полковник (пред собствено име). генсек , -ът, -а, м., разг. - Гене- рален секретар. Генсъвет м. - Генерален съвет.
Генщйб 131 Ги Гспщйб м. - Генерален щаб; ГЩ. гео... (от гр. уеш ‘земя’) - (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия, напр. Геотурс, Гсопланпроект). геогр. - географски. ГеогрИ - Географски институт (БАН). геод. - геодезически. Геокйртпроект м. - Предприя- тие за проектиране на гео- графски карти. гсол. - геоложки. геом. - геометричен, геометри- чески. Геопланпроект м. - Проектан- тска фирма. А Геопланпроект ЕААД. ГЕОТЕЦ [геотец], м. и ж. - Геотермична електроцентра- ла. Геотурс м. - Дружество за тури- стическа дейност. А Геотурс ООД. геофиз. - геофизически. ГЕОХЕС [геохес], м. и ж . - Геотермална хидрослектро- станция. геохим. - гсохимически. герм. - германски. ГЕСП [гесп] - Германска единна социалистическа партия. геетапо ср., истор., нем. Gestapo (Geheime Staatspolizei)-Тайна държавна полиция по времето на фашистката диктатура в Германия. - Произв.: геетаповец, геетапов- ка, гестаповски. г-жа - госпожа (пред собствено име). ГЗ-Гр ажданска защита. ГЗ - Гранична защита. гзс [ге-зе -се] - Газозарядна станция. ГЗЧ [ге-зе -че] - Генератор за звукови честоти. ГИ воен. - Генерален инспектор. ГИ воен. - Генерална инстанция. ГИ [ге-й] - Географски институт (БАН). ГИ [ге-й] - Геологически инсти- тут (БАН). А ГИ „Акад. Страшимир Димитров ГИ [ге-й] - Геофизически инсти- тут (БАН); ГФИ. ГИ - Главна инспекция. ГИ - Градска инспекция. ГИ [ге-й] - Групов избиран (в Автоматична телефонна цен- трала). ГИ (-) [ге-й] - Импулсен генера- тор (напр.: ГИ-1). Ги физ. - грей (единица за погълната доза лъчение - доза йонизиращо лъчение, доза на облъчване), (след цифра).
ГИАС 132 ГИФФ ГИАС [гиас] -Главна инспекция по апробация и семеконтрол. ГИБ -Геотехническа изследова- телска база (Геологически ин- ститут-БАН). ГИВК - Гранична инспекция за ветеринарен контрол. ГИД - Главен изпълнителен ди- ректор. гидтк - Главна инспекция за държавен технически конт- рол. гидтн - Главна инспекция за държавен технически надзор. ГИИЦ [гийц] - Главен информа- ционно-изчислителен център. ГИМ - Градски исторически му- зей. гио воен. - Глобална информа- ционна обстановка. ГИООСВ - Градска инспекция за опазване на околната среда и водите; ГИОСВ. ГИОСВ - Градска инспекция за околната среда и водите; ГИ- ООСВ. ГИП-График на изчислителни- те поправки. Гйпромсз м„ рус. Гипромез (Го- сударствснньгй союзньгй ин- ститут по проектированию мсталлургических заводов) - Държавен съюзен институт за проектиране на металургични заводи (СССР). Гйпроцветмет м., рус. Гипро- цветмет (Государственньш ин- ститут по проектированию предприятий цветной метал- лургии) - Държавен институт за проектиране на предприятия за цветната металургия (СССР). ГИС [гис], ед. и мн. - Географски информационни системи. ГИС (гис], ег). и мн ., електрон. - Голяма интегрална схема. ГИС - Информационна система на географски имена в Бълга- рия. ГИСДИ [гйсди] - Гражданска инициатива за свободни и де- мократични избори. ГИТ [гит] - Генератор на импул- сите на тока. ГИТ [гит] -Главна инспекция по труда (Министерство на труда и социалните грижи). ГИТ [гит] - Градска инспекция по труда. ГИТУ [гиту] - Главна инспекция по търговията и услугите. ГИУ [гйу] - Главно инженерно управление. ГИУЦ [гиуц] - Главен информа- ционно-управляващ център. ГИФФ бнбл. - Годишник на Ис- торико-филологическия фа-
гиц 133 ГКФС култет (Софийски универси- тет). ГИЦ [гиц] ,м. (разг., член, -ът, -а, мн. -овс) - Главен изчислите- лен център. ГК воен. - Главно командване. ДГКнл НАТО. ГК ] ге-ка] - Гражданска коле- гия. Д ГК на Върховния съд. ГК [ге-ка] - Градски комитет. Д ГК „Спасение". ГК [ге-ка], юрид. - Граждански кодекс. ГКБ [ге-ка-бе] - Градска клинич- на болница. ГКБД - Градска комисия за бе- зопасно движение. ГКБН-Гражданскакоалиция за борба е наркомании. ГКВД - Градски кожно-венеро- логичен диспансер. ГКГ [ге-ка-ге],«кон. - Горнакон- тролна граница(при статисти- ческо регулиране на техноло- гичния процес с контролни кар- ти). ГКДНК - Градски комитет за държавен и народен контрол. ГКЗС - Гр аждански комитет за защита на София. ГККФТ, пол. GKKFT (Glowr.y Konntet Kultury Fizycznej i Turystyki) - Главен комитет за физическа култура и туризъм в Полската народна републи- ка, вж ГКФКТ. ГКМ [ге-ка-ме] - Галериен ком- плекс в Марбас (Маришки ка- меновъглен басейн). ГКО [ге -ка-ö]. мн., бнохнм. - Гликокортикоиди. гкп [ге-ка-пс] - Германска ко- мунистическа партия. ГКП - Главен команден пункт. ГКП [ге-ка-пе], воен. - Главен команден пункт (на кораб). ГКП [ге-ка-пе] - Гръцка кому- нистическа партия. гкпп [ге-ка-пе-пе] м. и (разг.) ср. (член, -то, мн. -та и член. - та) - Граничен контролно-про- пускателен пункт. Д ГКПП „Дунав мост ". ГКРК - Градска контролно-ре- визионна комисия. ГКРП истор. - Германска кому- нистическа работническа партия. гкс |ге-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Градски коопера- тивен съюз. ГКТ хнм. - Горна критична тем- пература на разтваряне. ГКТ - Градски комитет за трез- веност. ГКФС [ге-ка-фе-се] - Градски комитет за физкултура и спорт.
ГКФКТ 134 гмт ГКФКТ - Главен комитет за физическа култура и туризъм (Полска народна република), ги. библ. - глава; г. (с цифра), гл. - главен (със съществител- но, означаващо някаква длъжност, напр.: гл. асистент, гл. инженер, гл. научен секре- тар). гл. грам. - глагол; глаг. Глав.... - Главен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Главпро- ект). Главатомеперго, рус. Главато- мзнерго - Главно управление по използване на атомната енергия. Главбулгарстрой м. и ср. - Българска строителна фирма. Главком - Главнокомандващ. Главпроскт м. - Главна архи- тектурна проектантска орга- низация. ГЛАВУКС - Главно управление на капиталното строителство, глаг. грам. - г лагол; гл. глдп [ге-ле-де-пе] - Германска либералнодемократпческа партия. ГЛИН електр. - Генератор на линейно изменящо се напре- жение. ГлМП воен. - Главен медицин- ски пункт. ГлПУНА [глапуна], м. и ср. - Главно политическо управле- ние на Народната армия. ГЛТ техн. - Гуменолентови транспортни магистрали. ГЛ1Ц - Главен щаб. А ГЛЩ на ВВС. гм (-) метал. - Многовретенна глава (напр.: ГМ 215. ГМ 306, ГМ 313, ГМ 406). ГМА - Глобални маркетингови анализи. ГМД [ ге-ме-де], изч. техн . - Гъвкав магнитен диск. гмо [ге-ем-о], хим. - Глице- ринмоноолеат. г-мол. хим. - грам-молекула (единица за маса), (след циф- ра); грам-мол. гмп техн. - Пулсираща мазут- на горелка. ГМП [ге-ем-пе]. мн . и (разг. мн . - та), електр. - Гъвкави медни плетенки. ГМП-К [ ге-ем-пе-ка] мн., електр. - Гъвкави медни пле- тенки -кръгли. ГМПО библ. - Годишник на му- зеите в Пловдивски окръг. ГМТ [ге-ем-те], техн. - Горна мъртва точка (при двигатели с вътрешно горене). ГН воен. - Г рупа за наблюдение.
гн 135 ГОЕЛРО А ГН към ООН. ГН (-) - Наблюдателно гърне (напр.: ГН 6). г-н -господин; г. (пред собствено име). ГНА [ге-не-ä], англ. GNA (Ghana News Agency) - Ганайска ин- формационна агенция. ГНБС библ. - Годишник на На- родната библиотека в София. ГНДП [ге-не-де-пе] -Германска националдемократичсска партия. ГНИИ [гний],рус. ГНИ(Государ- ственньш научно-исследова- телский институт) - Държавен научноизследователски инсти- тут (СССР). ГНМ библ. - Годишник на На- родния археологически музей (София). гнп [ге-не-пе] - Германска на- цио налдемо кратическа партия. ГНП [ге-нс-пе], воен. - Група за непосредствена подръжка. ГНРС - Гватемалски национален революционен съвет. гне [ге-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1. Градски наро- ден съвет. 2. Сградата, в която се поме- щава Градският народен съвет. ГНСДТ - Градски народен съвет на депутатите на трудещите се. ГО - Горна Оряховица (при на- звания на организации, физ- културни дружества и др.) . А „Локомотив" ГО. ГО - Гражданско обединение. ГО [ге-о]-Гражданска отбрана. А Кабинет ГО. Щаб ГО. На- чалик щаб ГО. Пионерски рейд „ГО-25". ГО [ге-ö] -Гражданскообедине- ние. А ГО „Промяна". ГО Св. Георги Софийски. гоап [гоап], (разг. член, -ът, -а), воен. - Гаубично-оръдеен артилерийски полк. ГОАС автом. - Генератор за обратен авариен сигнал. ГОБ - Градска обединена бол- ница. ГОГО - Градски отряд за граж- данска отбрана. год. - година; г. (след цифра). -год. - годишен (напр.: многогод., едногод.). год. - годишник. год. - годишнина (с цифра). ГОДО [годб] - Гражданско обе- динение на демократични орга- низации. ГОЕЛРО [го-ел-ро], истор., рус. ГОЗЛРО (Государственная
гок 136 гот комисия по електрификации России) - 1 . Държавна коми- сия за електрификация на Ру- сия. 2. Обикн. в съчет. план ГО- ЕЛРО - План за електрифи- кация на Русия (1920). ГОК - Гарнизонен офицерски клуб. гом. физ. - гигаом. ГОНП - Градски отдел „Народ- на просвета“. ГОП - Гражданско общество на профсъединистите (Пловдив). ГОП воен. - Г рупа за обща под- дръжка. ГОП - Група за огнева под- дръжка. гор... - Горски (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Горпром, Горстрой). ГОР [гор] м. и ср. - Гражданско обединение за република. ГОР - Гражданско обединение „Рома“. Горпром м. (разг. член, -а) - Предприятие на горската промишленост. Горспаб м. - Горско снабдяване (търговско предприятие). Горстрой лг. - Горско строител- ство (предприятие). Горубсо ле и ср., рус. Горубсо (Горно-рудное болгаро-совет- ское общество) - Стопански минно-металургичен комбинат (възникнал като Минно-рудно българо-съветско дружество). Гбрхим м. - Горска химия (клон към предприятие „Целулоза и хартия“). ГОС - Габровски окръжен съд. гос воен. - Главна оперативна система. Госбаик ж., рус. Госбанк (Госу- дарственнмй банк СССР) - Държавна банка на СССР. Госиздат м.. рус. Госиздат (Го- сударстевнное издательство) - Държавно издателство. ГосИНТИ и ГОСИНТИ [гоейн- ти], рус. ГосИНТИ и ГОСИН- ТИ (Государственнмй научно- исслсдовательский институт паучной и технической инфор- мации) - Държавен научноиз- следователски институт за на- учна и техническа информация. Госстрой м„ рус. Госстрой (Го- сударственньш комитет по де- лам строительства) - Държа- вен комитет по строителство. ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Госу- дарственнмй общесоюзньпг стандарт) - Държавен об- щосъюзен стандарт. ГОТ биохим. - Глутамат-окса-
Готран 137 гпо лацетат-трансаминаза. Готрап м., електрон., англ. GOTRAN (GOFORTRAN) - Алгоритмичен език. ГОУ [гоу] - Главно оперативно управление (Генерален щаб). ГП библ. - За означаване на биб- лиотеката при „Главпроект“. ГП - Градоустройствен план. А ГП на София. ГП - Градска прокуратура. ГП [ге-пе] - Градско предприя- тие. ГП [ге-пе] - Граждански проти- вогаз. ГП-4 у - Граждански противогаз - усъвършенстван. ГП [ге-пе], воен. - Гранична по- лоса. ГП [ге-пе], мн. и (разг.) , мн. -та, електр. - Гъвкави плетейки. ГП (-) [ге-пе] - Пневматичен гай- козатегач (напр.: ГП-142). ГП (-) [ге-пе], рус. ГП (Грабли поперечнме) - Прикачни греб- ла (напр.: ГП-14). ГПБ [ге-пе-бе] -Горскопромиш- лсна база. ГПБ [ге-пе-бе] - Гражданска партия за България. ГПГК - Геофизически проучва- ния и геоложко картиране (държавно предприятие). ГПЕС - Главен преговарящ с Европейския съюз. ГПИЕ - Гимназия с преподава- не на испански език. ГПК [ге-пе-ка] - Геологопроуч- вателен клон. ГПК - Германска патентна кла- сификация. ГПК [ге-пе-ка] -Горскипромиш- лен комбинат. ГПК [ге-пе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Градска потреби- телна кооперация. ГПК [ге-пе-ка] - Градски парти- ен комитет. ГПК [ге-пе-ка],юриб. - Граждан- ски процесуален кодекс. ГПК (-) - Комплектни грил-пло- чи (напр.: ГПК-1, ГПК-2). ГПлАМ библ. - Годишник на Пловдивския археологически музей. ГПЛИ [ге-пе-ле-й] - Геоложко предприятие за лабораторни изследвания. ГПНБМ библ. - Годишник на Пловдивската народна биби- лиотека и музей. ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государ- ственная публичная научно- техническая библиотека СССР) - Държавна научно- техническа библиотека на СССР. ГПО [ге-пе-о], воен., рус. ГПО
гпп 138 грк (Главная полоса оборонм) - Главна ивица на отбраната. ГПП [ге-пе-пе] -Геолого-проуч- вателно предприятие. ГПП [ ге-пе-пс] - Горско про- мишлено предприятие (Коми). ГПП [гс-пе-пе] - Градско про- мишлено предприятие. ГПС [ге-пе-се] - Газопълнител- на станция - комплекс от съоръжения за пълнене на бу- тилките с втечнен газ. ГПТ [ге-пе-те] - Гватемалска партия на труда. ГПТ биохим. - Глутаматпиру- ват-трансаминаза. ГПТ воен. - Гъсеничен плаващ транспротьор. ГПТ (-) [ге-пе-те], рус. ГПТ (Грабли поперечнь!е трактор- Hbie) - За означаване на трак- торни сеносъбирачки (напр.: ГПТ-14, 5). ГПУ [ге-пе-у] - Главно полити- ческо управление на Народна- та армия. ГПУ [ ге-пе-у], ис/нор., рус. ГПУ (Государственнос политичес- кое управление) - Държавно политическо управление (СССР - 1922 г.). гр. - град; г. (пред название). А гр. Пловдив. гр - градус (единица за темпера- турен интервал) (след цифра); град. гр. - граматически; грам. г-р физ. - грам-рентген (след цифра). гр. - група (след цифра). гр. - гръцки; грц. град. - градус (слсд цифра); вж. гр. гражд. - граждански. Граждапстройпроскт м. - Ком- плексен институт за проучва- не и проектиране на граждан- ско строителство. грам. - граматически; гр. грам-мол хим. - грам-молекула (единица за маса); г-мол (след цифра). ГРАО [грао] - Граждански ре- гистър за административно обслужване на населението; ГРАОН. ГРАОН [грабн] - Граждански регистър за административно обслужване на населението; ГРАО. ГРВ воен. - Група (от) родове войски. ГРД воен. - Голям радиус на дей- ствие. гр. д . юрид. - Гражданско дело, грз воен. - гранична застава. ГРК - Граждански радиоклуб, грк воен. - гранична комендату-
ГРМК 139 гсмо ра. ГРМК [ге-ре-ме-ка] - Геоложки ремонтно-механичен клон. ГРП [ге-ре-пе] - Геологоразуз- навателно предприятие. ГРС - Граждански радикален съюз (Аржентина). ГрСО воен. - Г рупа за специални операции. ГРУ воен. - Главно разузнава- телно управление (Министер- ство на отбраната). груп... - групов (като съставна част на сложносъкратени думи, напр.: профгрупорг). групорг, член, -ът, -а, мн. -рзи, м. - Групов организатор. грф. геогр. - графство. ГРЦ библ. - Гърция, грц. - гръцки; гр. А бревногрц. ГС воен. - Генерален секретар (НАТО). ГС воен. - Генерален съвет (НАТО). ГС [ге-се] - Главен съвет. ГС [ге-се] - Горско стопанство. А ГС „Росица ГС [ге-се] -Градскисъвет. А ГС на СБА. ГС [ге-се] - Гражданско сдруже- ние. Гс физ. - гаус (единица за маг- нитна индукция), (след цифра). гс физ. - грам-сила (единица за сила на тежестта, тегло на тяло), (след цифра). ГСБИ [гс-се -бе-й] - Галерия съвременно българско изку- ство (Национална художестве- на галерия, София). ГСВ [ге-се-ве] - Глобална служ- ба на Времето. ГСД [ге-сс -де] - Гражданско сдружение за дебати. ГСДП [ге-се-де-пе] - Германска социалдемократическа партия. ГСИ електр. - Генератор за син- хронизирани импулси. ГСИК [геик] - Градски съвет за изкуство и култура. ГСК [ге-се-ка] -Глобалнасисте- ма за контрол (на химически- те вещества в атмосферата). ГСК [ге-се-ка] - Горскостопан- ски комбинат. ГСМ] ге-се-ейм] и [ге-се -ем],лш. -1, Горивно-смазочни матери- али. А Икономия на тонове ГСМ. 2. (разг.) м. (член, -ът, -а) - Пункт в предприятие за зареж- дане с горивно-смазочни мате- риали. 3. Специалност във Висшето народно военно училище. ГСМО [ге-се-ме-о] - Германски съвет за международни отно- шения.
ген 140 гг ГСН електрон. - Генератор на стъпално направление. гео [ге-се -б],л<. (разг.)ср. (член. - то) - Готов за санитарна от- брана (комплекс от санитарни норми). ГСО [ге-се -о] - Градско стопан- ско обединение. ГСП [ге-се -пе] - Гвианска социа- листическа партия. ГСП [ге-се -пе] - Градска стома- тологична поликлиника (Со- фия). ГСП [ге-се -пе] - Градскостопан- ско предприятие. Д ГСП „ Об- ществено хранене “. ГСПС [ге-се -пе-се] - Градски съвет на професионалите съюзи. ГСС [гс-се-се],елек7прон. -Гене- ратор за стандартни сигнали. ГСС [ге-се-се] -Горска семекон- тролна станция. ГССА - Група страни за съдей- ствие в Афганистан. ГССИ [ге-се -се -й] - Граждански съюз за стопанска инициати- ва. ГССР [ге-ес -ес -ер], истор., рус. ГССР (Грузинския Советская Социалистическая Республи- ка) - Грузинска съветска соци- алистическа република. ГСУ библ. - Годишник на Софий- ския университет. ГСУ БФ библ.- Годишникна Со- фийския университет, Бого- словски факултет. ГСУИФФ библ. - Годишник на Софийския университет, Исто- рико-филологически факул- тет. ГСУК воен. - Глобална система за управление и контрол. ГСУПрМФ библ. - Годишник на Софийския университет, При- родо-математически факул- тет. ГСУФИФ библ. - Годишник на Софийския университет, Фи- лософско-исторически факул- тет. ГСУФМФ библ. - Годишник на Софийския университет, Физи- ко-математически факултет. ГСУФФ библ. - Годишник на Софийския университет, Фи- лологически факултет. ГСУЮФ библ. - Годишник на Софийския университет, Юри- дически факултет. ГСФ - Генерална спортна феде- рация (Сирия). ГТ [re-те], мн. н (разг. мн. -т а, член. мн . -та), електр. - Гер- маниеви транзистори. ГТ - Горещ телефон. ГТ [ ге-те], ей. и мн. - Горящи
гт 141 ГУДФК течности. ГТ - Градски транспорт. ГТБ— Гръцка търговска банка. ГТД [ге-те-де] - Газотурбинен двигател. ГТД [ге-те-де] - Горско търгов- ско дружество. ГТД воен. - Г р упа за тактически действия. гтдвг техн. - Газотурбинен двигател с вътрешно горене. ГТЖПН - Горещ телефон за жени, пострадали от насилие. ГТИ [ге-те -й], електр. - Генера- тор за токови импулси. ГТИ (-) [ге-те-й], електр. - Ге- нератор затрионообразни им- пулси. гтк [ге-те-ка] - Голямотонаж- ни контейнери. ГТЛ [ ге-те-ел]— Гуменотранс- портни ленти. ГТО [ге-те-ö], л. и ж. (разг.) ср. (член, -то) - Готов за труд и отбрана (комплекс от физкул- турни норми). ГТО воен. - Г рупа за тилово оси- гуряване. ГТОР воен. - Група за тилово осигуряване на района. ГТП [ге-те-пе] - Градско търгов- ско прсдпирятие. ГТПЕ воен. - Г рупа за техничес- ка помощ и евакуация. ГТПП - Германска търговско- промишлена палата. ГТС [ге-те-се] - Глобална теле- комуникационна система (БАН). ГТФ [ге-те-фе], хим. - Гуано- зитрифосфат. ГТХ [ге-те-хе], ед. пмн., биохнм. - Гонадотропен хормон. ГТШ електр. - Гъвкав шлангов кабел за подвижни машини в торфени предприятия. ГУ [ге-у] - Главно управление. ГУ -Градско управление. ГУ [ге-у], електрон. - Групов усилвател. ГУ (-) [ге-у] -Ултразвуков гене- ратор (напр.: ГУ-2-6, ГУ-1 -0,1). ГУА [гуа] - Главно управление на архивите (Министерски съвет). ГУАМ [гуам] - (Грузия, Украй- на, Азербайджан, Молдова). А Страните от ГУАМ. ГУГК [гу-ге-ка] - Главно управ- ление по геодезия и картогра- фия. ГУДА [гуда] - Главно управле- ние на данъчната администра- ция. ГУДРВЗ- Главно управление „Държавен резерв и военнов- ременни запаси“. ГУДФК - Главно управление
ГУИ 142 г-ца „Държавен финансов конт- рол“. ГУИ [гуй] - Главен училищен инспекторат. ГУМ [гум], член, -ът, -а, а /. - Градски универсален магазин. ГУМ [гум], рус. ГУМ (Государ- ственньш универсальньш ма- газин) - Държавен универса- лен магазин. Гумикооп м. - Кооперация за гумени изделия. ГУМЛС-Главно управление на местата за лишаване от сво- бода. ГУОК - Главно управление за организация и координация. ГУОП [гуоп] - Главно управле- ние „Отбранителна промиш- леност“. ГУП [гуп], а /. (разг. член, -а) - Главно управление на пъти- щата. ГУСА [гуса] - Главно управле- ние „Следствени арести“. ГУСВ [гу-се -ве], ср. (разг. член, -то),воен. -Главноуправление на строителните войски. ГУТ [гут] - Група по условия на труд. ГУТА воен. - Група за управле- ние на тактическата авиация. ГУТП [гу-те-пе], ср. (разг. член. - то) - Главно управление на трудовата повинност. ГУХМ [гу-хе-ме] -Главноуправ- ление по хидрология и метео- рология. ГУЦ - Главно управление по це- ните. Г6Ф биохим. - Глюкозо-6 -фос- фатаза. Г6ФДХ биохим. - Глюкозо-6- фосфатдехидрогеназа. ГФЗЗ - Гаранционен фонд задъл- жително застраховане. ГФИ [ге-фе-й] -Геофизичен ин- ститут (БАН); ГИ. ГФК [ге-фс-ка] - Геодезия, фо- тограметрия и картография. ГФООС - Глобален фонд за опазване на оклоната среда. ГФР [ге-фе-ре], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Германска феде- рална република; вж. ФРГ. ГФС - Германски футболен съюз. ГФСС - Граждански форум за свободно слово. ГХГ - Гражданска художестве- на галерия. А ГХГ-Балчик. ГХС [ге-хе-се] - Германски хри- стияндемократически съюз. гхц физ. - гигахерц (след циф- ра). ГЦ воен. - Главна цел. г-ца - госпожица (пред собстве- но име).
ГЦАР 143 ДА ГЦАР - Градски център за ам- булаторна рехабилитация. ГЦБС - Генерална централа на браншовите синдикати; ГЦБСБ. ГЦБСБ -Генералнацентрала на браншовите синдикати в България; ГЦБС. ГЧИ [ге-че-й] - Галерия за чуж- дестранно изкуство (София). гшд воен. - Група за шифрира- не и дешифриране. ГЩ [ге-ще],.и. и (разг.)ср. (член. -то), воен. - Генерален щаб; Генщаб. А ГЩ на ВВС. ГЩ на СВ. ГЩ на ВМС. ГЩБА - Генерален щаб на Българската армия. ГЩСВ - Генерален щаб на стро- ителни войски. д Д (-) [де], ед. и мн., техн. - Дви- гатели (напр.: Д-ЗОО). Д (-) [де], рус. Д (Дорожная ма- шина) -За означаване на: бул- дозер (напр.: Д-159В); скрепер (напр.: Д-183); прикачен зърно- комбайн (напр.: Д-6). Д воен. - Ден на началото на бой- ни действия, на бойна операция (напр.: Д,, Д,, Д, - първи, вто- ри, трети ден и т. н.). Д(-) [дс], електр. - Диод (напр.: Д 219, Д220, Д 220А). Д. - Долен (в название на сели- ща). АД. Дъбник. електр. - Дросел. Д геохим. - Дългопламъчни въглища. Д (-) [де] - Стационарна кинопро- жекционна машина „Дрезден“ (напр.: Д-2 „Дрезден“). Д (-) [де], ед. и мн. - Дизелови двигатели (напр.: Д-6, Д-12, Д- 18). Д., д. грам. - дателен (падеж); дат. д. - действие (при описание на пиеси), (счисл.) д. - ден. д. - денонощие. д-деци... (представка за образу- ване на десетичните кратни единици от Международната система на измерителните еди- ници). д. - души (след цифра). д. - дължина (с цифра). д. -дял (с цифра). ДА - Данъчна администрация. ДА [де-ä],воен., рус. ДА (Дегтя- рева авиационни пулемет) - За означавнане на авиационна картечница, създадена от Дег- тярев.
ДА 144 д.а.п. ДА воен. - Авиация за далечно действие. ДА - Демократичен алианс. ДА - Демократическа алтерна- тива (Македония). ДА - Детски ансамбъл. Д ДА „Българче“. ДА воен. - Дивизионна артиле- рия. ДА воен. - Доброволческа армия. ДА (-) [де-ä] - Доилен апарат (напр.: ДА-2). ДА - Държавен арбитраж. ЛДЛ при ОНС. ДА при СГНС. ДА - Държавен архив. ДА - Държавна агенция. да - дека (представка за образу- ване на десетичните кратни единици от Международната система на измерителните еди- ници). ДАА - Движение на анонимни алкохолици. ДАБ хим. - Диметиламинобен- зол. ДАБ [даб], воен. - Димна авиа- ционна бомба. ДАВ воен. - Дивизион артилерий- ско въоръжение. ДАГ [даб], воен. - Дивизионна артилерийска група. ДАГ [даг] - Дирекция за архитек- тура и градоустройство. даг - декаграм (след цифра). дагеет. - дагестански. ДАГЗ [дагз] - Държавна аген- ция „Гражданска защита“. ДАДРВВЗ - Държавна агенция „Държавен резерв и военнов- ременни запаси“. ДАЕ - Държави говорещи анг- лийски език. ДАЕ - Държавна агенция по енергетика. ДАЕЕ - Държавна агенция по енергийна ефективност. ДАЕЕР - Държавна агенция по енергетика и енергийни ресур- си. ДАЗД - Държавна агенция за закрила на детето. ДАИ [дай], ж. и .«. - Държавна автомобилна инспекция. ДАК [дак] - Държавна агенция по корабоплаване. ДАК [дак] - Държавна админис- тративна компания. ДАК изч. техн . - Дума за адрес на канала. дал - декалитър (след цифра). ДАЛ [дал] - Държавна агенция по лекарствата. ДАЛК биохим. - Делта-аминоле- вулинова киселина. ДАМС [дамс] - Държавна аген- ция за младежта и спорта. ДАН библ. - Дания. д. а. н. - доктор на архитектурни-
ДАНПТ 145 дб те науки (със собствено име). ДАНПТ - Държавен ансамбъл за народни песни и танци. Д ДА НПТ „ Филип Кутев “. ДАО [дао] - Държавно аптечно обединение. ДАОН [дабн] - Държавна аген- ция за осигурителен надзор. ДАП [дай], воен. - Димообразу- ващ авиационен прибор. ДАП [дап],лг. (разг. член, -ът , -а, мн. -ове) - Държавно автомо- билно предприятие. - Произв.: (разг.) дападжия, да- паджийски, даповец, даповски. ДАП - Държавно аптечно пред- приятие. ДАР [дар] - Демократична ал- тернатива за република. ДАРАГ, остар., нем. DARAG (Deutsche Auslands-und Rück- versicherungs-Aktiengesell- schaft) - Немско акционерно застрахователно дружество. ДАРР воен. - Дивизионна арти- лерийска ремонтна работилни- ца. ДАС [дас], воен. - Дивизионен артилерийски склад. ДАС - Държавна агенция за спорта. ДАСМ - Държавна агенция по стандартизация и метрология. ДАСП [дасп], ср. и м . - Държав- но автомобилно стопанско предприятие. ДАСП - МП - Държавно авто- мобилно стопанско предприя- тие —международни превози. ДАССР истор., рус. ДАССР (Да- гестанская Автономная Совет- ская Социалистическая Рес- публика) - Дагестанска авто- номна съветска социалисти- ческа република. ДАТ [дат] - Държавен автомо- билен транспорт (държавно автомобилно предприятие). дат. грам. - дателен (падеж); Д., Д. дат. - датски. ДАТТ - Двигатели, автомобил- на техника и транспорт (Ка- тедра в Техническия универси- тет, София). ДАУ [дау], автомат. - Дистан- ционно-автоматично управле- ние. ДАУ [дау] - Държавно аптечно управление. ДАФ [даф] - Държавен архивен фонд. ДАШ - Държавна автомобилна школа. ДБ - Данъчно бюро (Министер- ство на финансите). дб воен. - Десантен батальон.
дь 146 ДВГ ДБ - В емблемата на кожарски завод „Димитър Благоев“ - Габрово. ДБ воен. - Действаща база. ДБ гпехн. - Дисков бензиномер. ДБ - Добруджанска банка. ДБ [де-бе] - Дружествено бюро. ДБ (-) [де-бе], воен., рус. ДБ (Дальньш бомбардировщик) - За означаване на тип съвет- ски бомбардировач (напр.: ДБ - ЗФ). дб. физ. - децибел (единица за измерване силата на звука), (след цифра). ДБА [де-бе-ä] - Дружество на българските архитекти. ДББ - Диспансер по белодробни болести. ДБББ - Държавна болница за белодробни болести. ДББЗ - Държавна болница за белодробни заболявания. ДБВК - Държавна библиотека „В. Коларов“. ДБГ - Дирекция за борба с гра- душките. ДБЕДлъ.м . -Дибензилетиленди- амин. ДБИ [де-бе-й] - Държавен биб- лиотекарски институт. ДБИР - Държавна банка за ин- вестиции и развитие. ДБК - Дамски бизнес клуб. ДБМ воен. - Десантна бойна ма- шина. д. б . н . - доктор на биологически- те науки (със собствено име). ДБП [де-бе-пе] - Държавно бюро за проверка. ДБСД - Дом на българо-съвет- ската дружба. ДБТ [де-бе-те]— Дирекция „Бюро потруда“. /\ДБТ-Мла- доап (София). ДБФ хим. - Дибутилфталат. дв воен. - десантен взвод. ДВ воен. - Десантна вълна. ДВ воен. - Десантни войски. ДВ [де-ве], ед. и мн.. воен. - Ди- мообразуващи вещества. ДВ - Дирекция по вероизповеда- нията (Министерски съвет). ДВ [де-ве], мн., радиотехн. - Дълги вълни. ДВ [де-ве], прил. - Дълговълнов. /хДВ станция. ДВ - „Държавен вестник“, дв. грам, - двойствено (число). дв., англ. dw (deadweight) - Еди- ница мярка за товароподемност на морски плавателен съд. ДВА [де-ве-ä] - Държавен вое- нен архив. ДВГ [де-ве-ге], ед. ммн . - 1. Дви- гатели с вътрешно горене. 2. (разг.) мн. - Двигатели с вътрешно горене (специалност
ДВГ 147 ДГЕК във Виеше учебно заведение). А Той следва ДВГ. ДВГ - Детска вокална група. А ДВГ „ Таласъмче“. ДВИ [де-ве-й] -Държавна възду- хоплавателна инспекция. ДВИ [де-ве-й] - Държавно воен- но издателство. ДВКИ-Дом за ветерани на кул- турата и изкуството. ДВМК [де-ве-ме-ка] - Държавен ветеринарномедицински конт- рол. д. в.-м. и. - доктор на ветери- нарномедицинските науки (със собствено име). д. в. н. - доктор на военните на- уки (със собствено име). ДВНПБЧГ - Дом за временно настаняване на пълнолетни български и чужди граждани. ДВНС - Дом за временно наста- няване на сираци. д-во - дружество. ДВП - Движение за възраждане на Полша. ДВС - Движение на въоръжени- те сили (Португалия). ДВС воен. - Действителна воен- на служба. ДВСК [де-ве-се-кй] - Държавен ветеринарен санитарен конт- рол. ДВСШ (-) [де-ве-се-ше], рус. ДВСШ (Самоходное шасси с дизелемвоздушного охлажде- ния) - Самоходно шаси с дизе- лов двигател с въздушно ох- лаждане (напр.: ДВСШ-16). ДВТК [де-ве-те-кй] - Държавен вълненотекстилен комбинат. ДВТУ [де-ве-те-у] - Държавно виеше театрално училище. ДВУ [де-ве-у] - Държавно вие- ше училище. ДВУФАН - Държавно виеше училище за финансови и адми- нистративни науки. ДВФ [де-ве-фе] - Държавна во- енна фабрика. ДВФК [де-ве-фе-кй] - Държавен вътрешен финансов контрол. Л Агенция за ДВФК. ДВХ - Дом за възрастни хора. ДГ - Детска градина. А ДГ „Мая “. ДГ биохим. -Диглицерид. ДГ - дециграм (след цифра). ДГ [де-ге] - Дирекция на горите. ДГА, фр. DGA (Delegation Generale рог 1 Armament) - Ге- нерална делегация по въоръ- женията. ДГДУС-Детска градина за деца с увреден слух. А ДГДУС „Де- телина“. ДГЕК - Департамент за гаран- тиране на експортните креди-
дгз 148 ддпв ти (Англия). ДГЗ [де-;е-зе] - Дирекция „Гражданска защита“. ДГЗС [де-ге-зе-се],ср. (разг. член . -то, мн. - та) - Държавно гор- ско земеделско стопанство. ДГИ [де-ге-й] - Движение за гражданска инициатива. ДГК [де-ге-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен гипсов комбинат. д, г. и. - доктор на географските науки (със собствено име). ДГС [де-ге-се], ср. (разг. член. - то, мн. - та) - Държавно горско стопанство. ДГФ [де-ге-фе] -Държавенгор- ски фонд. дд воен. - Далечно действие. А Артилерия ДД. ДД [де-де] - Дворец на децата. А ДД „Възраждане“. ДД - Демократическо действие (партия във Венецуела). дд воен. - Денонощна дажба. ДДаоен. - Диверсионна дейност. ДД - Дизелов двигател. ДДлзед. - Дълбока доза (рентге- нова доза при лечение). Д-Дхим. - Препарат- смес от дихлорпропен и дихлорпропан. ДДА (-) [де-де-а], рус. ДДА (Двухконсольньгй дождеваль- ньш агрегат) - Двуконзолен дъждовален агрегат (напр.: ДДА-100М). ДДВ воен. -Десантно-диверсион- ни войски. ДДД -Дезинфекция, дезинсекция и дератизация (еднолично дру- жество с ограничена отговор- ност). ДДД хим. - Дпхлордифенилдих- лоретан. ДДЗ [де-де-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен дърво- преработвателен завод. ДДИМ радиотехн. - Двустранна дължино-импулсна модула- ция. ДДК [де-де-ка], ед. и мн . (разг. мн. -та), воен. - Дивизионен десантен катер. ДДК - Дом на детската книга. ДДМ (-) [де-де-ем] - Дългост- руйна дъждовална машина (напр.: ДДМ - ЗОС). ДДН (-) [де-де-ен], рус. ДДН (Дождевальная дальноструй- ная навесная машина) - Дъждовална далекоструйна навесна машина (напр.: ДДН- 45). ДДП [де-де-пе], електр. - Двоен диапентод. ДДПВ - Дом за деца от предучи- лищна възраст. дхДДПВ „На- дежда ".
ДДПО )49 дезесе ДДПО [дс-де-пе-о] - Допълни- телно доброволно пенсионно осигуряване. ДДПФ [де-де-пс-фе1-Допълни- телен доброволен пенсионен фонд. ДДР |де-де-ер],нстор, нем. DDR (Deutsche Demokratische Re- publik); Германска демократич- на република; вж. ГДР. ДДС [дс-де-се] - Данък върху добавената стойност. ДДС - Движение за демократич- на Словакия. ДДС - Договор за дружба и сътрудничество. ДДС - Дом за девойки-сираци. А ДДС „Констанца Ляпчева" (Долна Баня). ДДС - Държавна дивечова стан- ция. С ДДС „Арамлиец“. ДДСК [де-де-се -ка] - Дирекция за държавен строителен конт- рол. ДДСУ [де-де-се-у] - Дом за деца със сетивни увреждания. ДДС - Държавна дивечовъдна станция. Ах ДДС „Арамлиец“. ДДТ [де-де-те], л«. и (разг.) ср. (член, -то), хим. - Дихлорди- фенилтрихлоретан. ДДУУ - Дом за деца с умствени увреждания. ДДФ [де-де-фе] - Дунавски дра- гажен флот. ДДФ [де-де-фе] - Дърводобивна фирма. А ДДФ „Брезите" (Кърджали). ДДЧ [де-де-че],л«ед. - Долни от- дели на дебелото черво. ДДЮ - Дом за деца и юноши. ДДЮНУ - Дом за деца и юноши с начално училище. Ах ДДЮНУ „ Петко Р. Славейков “. ДДЯ - Дневна детска ясла. ДЕ А хим. - Диетаноламин. ДЕА, англ. DEA - Федерална служба за борба с наркотиците (САЩ). Девко м., англ. DEVCO (Commi- ttee for Standardisation in the Developing Countries) - Коми- тет за оказване на помощ в дейността по стандартизация на развиващите се страни (Международна организация по стандартизация). Дсделйп хим. - Дихлордифенил- трихлоретан (ДДТ [де-де-те] и линдан(препарат за растител- на защита). дедерйп .и , нем. Dederon (DDR + оп) - Название на синтетични влакна и тъкан. деж. - дежурен. дезесе, член. - то,мн. -та,ср., разг. - Държавно земеделско сто- панство; ДЗС.
ДЕИ 150 Дет... — Произв.: дезесар, дезесарски. ДЕИ [де-й] - Дирекция по евро- пейска интеграция (Министер- ски съвет). ДЕК [дек], англ. DEC (Digital Equipment Corporation) - Аме- риканска корпорация за произ- водство на електронноизчисли- телни машини. дек. - декември, дек. - декар; вж. дка. Декалйп м., хим. - Декахидро- нафталин. ДЕКБ - Делегация наЕвропейс- ката комисия в България. декл. - декларатор. Декодер.и., автомат. - Устрой- ство за декодиране на инфор- мация. Декотекс.и -Стопанскикомби- нат за производство на деко- ративен текстил (килими, оде- яла, мебелни платове и др.). ДЕКТ [дект],пнгл. DECT (Digital European Cordless Telephone) - Дигитален европейски безжи- чен телефон (Европейски съюз); ЕДБТ. дом. - демократичен, демократи- чески. дем. - демокрация. ДЕМ воен. - Дивизион ескадрени миноносци. ДЕМА [дема] - Дирекция за електромедицинска апарату- ра. Дсмагл/., нем. DEMAG (Deutsche Maschinenfabrik Aktienge- sellschaft) - Германско акцио- нерно дружество на машино- строителните заводи. дсмо , мн. няма, ср„ англ. deino (demonstration) - Работен ва- риант на музикален албум, пе- сен и под., който се демонстри- ра пред някого преди оконча- телното му завършване и пус- кане на пазара. дсмо... , англ. deino... - Като първа съставна част на слож- носъкратсни думи със значе- ние: който се отнася до рабо- тен вариант на музикален ал- бум, песен и под., демонстри- ран преди окончателното завъ- ршване и пускане на пазара, напр.; демоверсия, демозапис). дсп. - департамент (със собстве- но име). деп. - депозиран. Десо воен. - Десантен отряд. Дсспб воен., рус. -Деспб (Десан- тно-переправочньш батальон) - Десантен батальон. Деспред м. - Държавно спеди- торско предприятие. Дет... - Като първа съставна част- на сложносъкратени думи
ДЕТА 151 ДЗАВ (напр.: Детмаг). ДЕТАхил«. -Диетилен-триамин. Дстиздат - Детско издател- ство. Детмаг, член, -ът, -а,л<и. - зи,л. - Детски магазин. деф. - дефектен. ДЕФА [дефа], нем. DEFA (Deutsche Film-Aktiengesell- schaft) - Киностудии на Гер- манската демократична репуб- лика. ДЕЦ [дец], ж. и лс - Дизелова електрическа централа. Децфбнд м. - Децентрализиран фонд. ДЕШ - Детска езикова школа. Д ДЕШ „Знание“. деят. грам. - деятелен (залог). Дж. физ. - джаул (единица за из- мерване на енергия и работа). ДЖАЛ, англ. JAL (Japanese Air Lines) - Японски въздушни ли- нии; ЯАЛ. ДЖАНА [джана], JANA (Jama- hiriya News Agency) - Инфор- мационна агенция на Либийс- ката арабска джамахирия. ДЖИ [де-же-й], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна желе- зопътна инспекция. Джй Ес Ем.ч., англ. GSM (Global System of Mobile Telecom- munications) - 1 . Мобилен те- лефонен оператор. 2. Мобилен телефон, обслуж- ван от този оператор; джиесем. джйесем, -ът, -а, ле - Мобилен телефон, обслужван от моби- лен оператор (Джи Ес Ем). джйпи, член, -то, мн. - та, англ. GP (General Practicioner) - Об- щопрактикуващ лекар, семеен лекар. Дж/К физ. - джаул на Келвин (единица за топлинен капаци- тет и ентропия), (след цифра). Дж/кг физ. - джаул на килограм (единица за специфична топли- на на фазово превръщане на химическите реакции), (след цифра). Дж/(кг К) физ. - джаул на кило- грам Келвин (единица за спе- цифичен топлинен капацитет, специфична топлина), (след цифра). ДЗ воен. - Демилитаризационна зона. ДЗ воен. - Демобилизационна зона. ДЗ - Дизелово зимно гориво. ДЗ - „Димитровско знаме“ (вес- тник). ДЗ воен. - Димна завеса. ДЗ [де-зе] - Държавен завод. ДЗАВ —Държавен завод за ав-
ДЗЖ 152 ди томатични везни. ДЗЖ - Дружество за защита на животните. ДЗЗ [де-зе -зс], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен захарен завод. ДЗИ [де-зс -й], м. и (разг.) ср. (член, -то)-1. Държавен заст- рахователен институт. 2. Сградата, в която се поме- щава Управлението или клон на Държавния застраховате- лен институт. ДЗК [де-зе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Държавен захарен комбинат. ДЗКП - Доброволци за задгра- нична кооперативна помощ. ДЗОС [дзос], член, -ът, -а, мн. -ове, ат, воен. - Дървено-зем- но огнево съоръжение. ДЗОТ [дзот], член, -ът, -а, мн. - ове, м., воен. - Дървено-зем- на огнева точка. ДЗПБССГ - Движение за защи- та на пенсионери, безработни и социалнослаби граждани. ДЗПД [де-зе-пе-де] - Дружество за защита на правата на дете- то. ДЗПДСК - Дирекция „Здравна профилактика и държавен са- нитарен контрол“ (Министер- ство на здравеопазването). ДЗПО [де-зе -пе-ö] - Допълни- телно задължително пенсион- но осигуряване. ДЗРЧ [де-зе -ре-че] - Държавен завод за резервни части. А ДЗРЧ „Т. Петров". ДЗС [де-зе -се], член, -то,мн. - та, ср. - Държавно земеделско стопанство; дезесе. ДЗУ [де-зе-у] -Дисковозапаме- тяващо устройство. ДЗУ [де-зе-у] - Дружество за звукозаписващи устройства. ДЗУ [де-зе -у], електрон. - Дълговременно запомнящо устройство. ДЗУ [де-зе -у] - Държавен земе- делски участък. ДЗУ [де-зе-у], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за дискови запаметяващи устройства. А ДЗУ АД (Стара Загора). ДЗЦ [дс-зе-це] - Държавен за- вод за целулоза. ДИ - Джамзат-и -ислями (Дясна религиозна партия, Пакистан). ДИ [де-й] - Дом на изкуствата. ДИ [де-й] - Дъждовална инста- лация. ДИ [де-й]— Държавна инспек- ция. ДИ - Държавно издателство. ДДИ „Наука н изкуство". ДИ (-) [де-й], електр. - Индук-
ДИА 153 дико тивендатчик (напр.: ДИ-2-12). ДИА [дйа] -Държавнаизпълни- телнаагенция. /\ДИА „Пъти- ща". диагр. - диаграма. ДИАЛ - Дозиметрична и инже- нерно-аерологична лаборато- рия. диал. леке. - диалектно. диам. - диаметър (с цифра). Диамат м. - Диалектически ма- териализъм. диапоз. - диапозитив. ДИБ - Държавна институтска болница. А ДНП „Св. Иван Рилски". ДИБББ - Държавна институт- ска болн1ща по белодробни бо- лести. А ДИБББ „ Св. София “. ДИББЗ - Държавна институт- ска болница по белодробни за- болявания. АДИББЗ „Св. Со- фия ". ДИБЕГ - Държавна институт- ска болница по ендокринология и геронтология. див. воен. - дивизион. Дй Ви Дй, англ. DVD (Digital Versatile Disk ) - 1. Дигитален видеодиск. 2. Който се отнася до дигита- лен видеодиск. А Ди Ви Ди ус- тройство. Ди ВиДи филми. дйджсй, -еят, -ея, -еи, м., англ. DJ (disko- joker) - Дисководещ. - Произв.: дйджейка, дйджейски. ДИЕК [диск] - Държавна инс- пекция за енергиен контрол. ДИЗ [диз] - Държавен инстру- ментален завод. ДИЗАП [дизап],ж. мм . - Дирек- ция за защита на авторското право. ДИЗМ [дй-зе-ме] - Държавен институт за законодателна метрология. ДИК - Демократическа институ- ционалистка коалиция (Еква- дор). ДИК [дик] ,м. (разг. член, -а) иж. - Дирекция за инвеститорски контрол. ДИК [дик], м. (разг. член, -а) - Държавен индустриален ком- бинат. ДИК [дик], ж. и м. - Държавна инспекция по корабоплаване. ДИК [дик], м. и ж. - Държавна инспекция по корабостроене. ДИКЛС-Държавенинститут за контрол на лекарствените средства. дикм , електрон. - Диференци- ална импулсно-кодова модула- ция. ДИКО [дико], м. - Директивен комитет (Международна орга- низация по стандартизация).
Диковр 154 дисцйп Диковр воен. - Дивизион кораби за охрана на воден район. ДИКСИ [дйкси] - Държавна ин- спекция по качеството на сто- ките за износ. ДИМ (-) [дим], техн. - Дистан- ционен индукционен мано- метър (напр.: ДИМ-8, ДИМ- 100). ДИМ [дим],еле«п/л?н. - Дължин- но-импулсна модулация. Дими воен. - Дивизион морска пехота. ДИН [дин]. нем . DIN (Deutsche Industrie-Norm) - Германски промишлен стандарт. дин - дина (единица за измерва- не на сила), (е цифра). дин. - динар (след цифра). д. и. н . - доктор на икономичес- ките науки (със собствено име). д. и. п. - доктор на исторически- те науки (със собствено име). ДИНА [дина], DINA (Direccion de Inteligcncia Nacional) - Нацио- нална дирекция за разузнава- не (тайна полиция на военната хунта в Чили). ДИО [дио] - Дирекция за изграж- дане на обекти. ДИО [дио] - Държавно индуст- риално обединение. ДИП [дип] - Дирекция за инфор- мационна политика (Мини- стерство на отбраната). ДИП [дип],.и. (разг. член. -ъ т. -а, мн. - ове) - Държавно индуст- риално предприятие. Диик воен. - Дивизион противо- лодъчни кораби. Дипл воен. - Дивизион подводни лодки. дипл. -дипломатически; диплом, диплом. - дипломатически; дипл. ДИР - Далекоизточна републи- ка. ДИР - Демократичен избор на Русия. дир. - директор. дир. - дирекция. А Дир. „Товар- ни превози ". ДИР [дир], ж. и м. - Държавна инспекция по рибарство (Русе). Дирк воен. - Дивизион ракетни кораби. дис. - дисертация. ДИС [дис], ж. и м. - Държавна инспекция по съобщенията. ДИСИ - Държавен инженерно- строителен институт (София). диско... - Дискотечен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: дис- комаратон, дисководегц). дисцйп, член, -ът, -а, м., воен., разг. -Дисциплинарна рота. А Той беше в дисципа.
ДИТ 155 ДКЕБ - Произв.'. (разг.) дисцйпаджия. ДИТ биохим. - Дийодтирозин. ДИТККП - Държавна инспек- ция за технически контрол по качеството в промишленост- та. ДИТН - Държавна инспекция за технически надзор. ДИТУС - Държавна инспекция за териториално устройство и строителен контрол. ДК (-) [де-ка], воен. - Дегазацио- нен комплект (напр.: ДК-1, ДК- 5). ДК воен, - Дегазационна коман- да. ДК воен. - Десантен катер. ДК воен. - Десантен кораб. ДК воен. - Десантен корпус. ДК - Детска кухня. ДК воен. - Диверсионна коман- да. ДК - Дизайнерска къща. ДК (-) [де-ка], рус. ДК (Дизель- ньп! кран) - Дизелов кран (напр.: ДК-10, ДК 2,8). ДК - Дилингова къща. ДК - Дипломатически клуб. ДК - Дискусионен клуб. Д ДК „Икономика". ДК - Дисциплинарна комисия (Български футболен съюз). ДДКнаБФС. ДК - Дом на киното. ДК - Дом на културата. ДК [де-ка] - Домостроителен комбинат; ДСК. Д ДК1, ДК2. ДК - Дружествен комитет. ДК - Държавен контрол. ДК - Държавен контролен но- мер (за моторните превозни средства). ДК [де-ка] - Държавна компа- ния. Д ДК „ Франс-Телеком ". дк - дека (десетична представка за единиците за измерване), (напр.: дкл, дкм). ДКА - Държавен киноархив. дка - декар (единица за по- върхнина), (след цифра). ДКБ - Дружество на каракача- нитс в България. ДКББ - Детска клиника по бело- дробни болести. ДКБУ [де-ка-бе-у] - Държавен комбинат за битови услуги. ДКВ [де-ка-вс], ср. (разг. член. - то) - Название на части воен- нослужещи, мобилизирани до края на войната (1941-1944). Д Офицери отДКВ-то . дквв воен. - Десантен катер на въздушна възглавница. дкг - дскаграм (след цифра). ДКД [де-ка-де] - Държавна ко- мисия по далекосъобщенията. ДКЕБ [де-ка-бе] - Държавен комитет за екологична безо-
ДКЕР 156 дкс пасност. ДКЕР [де-ка-ер] - Държавна ко- мисия за енергийни ресурси. ДКЕР [де-ка-ер] - Държавна ко- мисия за енергийно регулира- не. ДКЖ [де-ка-же] - Демократичен комитет на жените. ДКЗ [де-ка-зе] - Държавен кау- чуков завод. ДКЗ [де-ка-зе] - Държавен ке- рамичен завод. ДКЗ [де-ка-зе]-Държавенкни- жен завод. ДКЗ [де-ка-зе] - Държавен кот- ларски завод. ДКК [де-ка-ка] - Държавен кау- чуков комбинат. ДКК [де-ка-ка]-Държавенкон- сервен комбинат. ДКК [де-ка-ка] - Държавен коп- ринен комбинат. ДКК [де-ка-ка] - Държавен ко- рабостроителен комбинат. дкл - декалитър (след цифра), дкм - декаметър (след цифра). ДКМС [де-ка-ме-се], л<. и (разг.) ср. (член, -то) - Димитровски комунистнически младежки съюз. ДКНТП [де-ка-ен-те-пе] - Държавен комитет за наука и технически прогрес. ДКНТПВО [де-ка-ен-те-пе-ве- б] - Държавен комитет за на- ука, технически прогрес и вие- ше образование. ДКО (-) [де-ка-б] - Конвейерна подвижна инсталация за поточ- но доене на овце (напр.: ДКО- 8). дкои изч. техн . - Двоичен код за обмен на информация. дкоп воен. - Десантен катер за огнева поддръжка. ДКП - Детска консултативна поликлиника. ДКП (-) [де-ка-пе] -Джобен пра- вопоказващдозиметър (напр.: ДКП-50). ДКП воен. - Дивизионен коман- ден пункт. ДКП [де-ка-пе], нкон. - Долна контролна граница(при стати- стическо регулиране на техно- логичния процес с контролни карти). ДКП [де-ка-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен коми- тет за планиране. ДКПЖ [де-ка-пе-же] - Държав- на комисия по породи живот- ни. ДКПП [де-ка-пе-пе] - Дирекция за комплексно проучване и проектиране. ДКС [де-ка-се] - Дворец на кул- турата и спорта. Д ДКС „Ва-
дкс 157 дм сил Левски ДКС [де-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен коми- тет за стандартизация. ДКСА [де-ка-се -а] - Държавен комитет по строителство и ар- хитектура. ДКСБ - Държавна комисия по стоковите борси. ДКСИ - Държавна комисия по сигурността на информацията. ДКТ.та.м. - Долна критична тем- пература на разтваряне. ДКТ [де-ка-те] - Държавен ко- митет по туризма. ДКУ (-) [де-ка-у], рус. ДКУ (Дро- билка кормов универсальная) - Универсална фуражомелка (напр.: ДКУ-1). ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна карто- нажна фабрика. ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна кибри- тена фабрика. ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна книж- на фабрика. ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Държавна консер- вна фабрика. ДКЦ [де -ка-це], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Диагностично-кон- султативен център. ДКЦК [де-ка-це-ка] - Държав- на комисия по ценни книжа. ДЛ - Демократична левица. ДЛ - Дизелово лятно гориво. ДЛ - Държавно лесничейство. ДЛ - Държавна лотария, дл. - децилитър (след цифра). ДЛЗР воен. - Дивизион леки зе- нитни ракети. ДЛК - Демократична лига на Косово. ДЛП - Демократическа лейбъ- ристка партия (Тринидат, То- баго, Барбадос). ДЛП - Доминиканска лейбърист- ка партия. ДЛС [де-ле-се], ср. (разг. член. - то,мн. - та)-Държавноловно стопанство. ДЛФ мат. - Десетична логичес- ка функция. ДМ [де-ме], воен. - Дегазацион- на машина. ДМ физ. - Делта-модулация. ДМ [де-ме] -Дешифраторна ма- шина (за разчитане пробивни- те върху перфокартите). ДМ . нем. DM, DEM (Deutsche Mark) - Германска марка. ДМ [де-ме] - Диференциален минимум. ДМ [де-ме], воен. - Дозорна ма- шина. ДМ - Драгалевски манастир. Д
дм 158 дмп ДМ „ Успение богородично". ДМ (-) [де-ем], рус. ДМ (Дожде- вальная машина) - Дъждовал- на машина (напр.: ДМ-33). ДМ [де-ме] - Държавни мини, дц - дециметър (след цифра). ДМА [де-ме-ä] - Движими мате- риални активи. ДМА [де-ме-ä] - Дирекция „Морска администрация“ (Бур- гас). ДМа (-) - Дъждовална машина (напр.: Дма-200). ДМА [де-ме-ä] - Дълготрайни материални активи. ДМА [де-ме-ä] - Държавна му- зикална академия. А ДМА „ Панчо Владигеров “. ДМД [де-ме-де] - Дом майка и дете. А ДМД „ Св. Иван Рил- ски ". ДМДТ - Държавен музикално- драматичен театър. А ДМДТ „Константин Кисимов“ (Ве- лико Търново). ДМЕ хим. - Дпметоксиетан. ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен маши- ностротелен завод. ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен мета- лургичен завод. ДМИУ [дс-ми -у] - Дирекция „Мерки иизмерителниуреди“ (при Комитета по качеството, стандартизацията и метроло- гията). ДМК - Детска млечна кухня. ДМК - Дравида мунетра кожа- гем (Дравидска прогресивна федерация). ДМКТ - Дирекция „Междуна- родно контролирана търго- вия“. ДММК (-) [дс-ме-мс-ка] - Дифе- ренциален мембранен компен- сационен манометър (напр.: ДММК-4). ДММП [де-ме-ме-пе] - Държав- но минно металургично пред- приятие. д. м. н. -доктор на математичес- ките науки (със собствено име). д. м. II. - доктор на медицинските науки (със собствено име). дмо [де-ме-б], мн. - Декари мека оран (след цифра). ДМП [де-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Дивизионен медицински пункт. ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член. -то) - Държавно мебелно пред- приятие. ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член. - то) - Държавно минно пред- приятие. ДМП (-) [де-ме-пе] - Подвижен магнитен дефектоскоп (напр.:
дмпп 159 ДНБФ ДМП-2). ДМПП [дс-ме-пе-пе] - Държав- но минно преработвателно предприятие. ДМР [де-ме-ре] - Държавен ме- дицински резерв. ДМРК [де-ме-ре-ка] -Държавен миннорудодобивен комбинат. ДМС [де-ме-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Допълнителнома- териално стимулиране (фонд). ДМСГ-Дом за медико-социални грижи. ДМСГД-Дом за медико-социал- ни грижи за деца. ДМСП [де-ме-се-пе] - Държав- но минно солодобивно предпри- ятие. ДМСУ [де-ме-се-у] - Държавно минно строително управление. ДМТ хим. - Диметилпаратолуи- дин. ДМТ тил«. - Диметилтерефталат (диметилов естер на терефта- ловата киселина). ДМТ [де-ме-те], техн. - Долна мъртва точка (при двигатели с вътрешно горене). ДМТ [де-ме-те] - Държавен му- зикален театър. /\ДМТ „Сте- фан Македонски “ (София). ДМУ [де-ме-у], ср. (разг. член. - то) - Държавно монтажно уп- равление. А ДМУ „Енергомон- таж“. ДМУ [де-ме-у] - Държавен му- зикален университет. Д ДМУ „ Панчо Владигеров ". ДМУ [де-ме-у] - Държавно му- зикално училище. ДМУО - Дом за мъже с умерена олигофрения. ДМШ [де-ме-ше] - Детска музи- кална школа. ДМШ [де-ме-ше] - Държавна музикална школа. ДН - Движение за пардовластие. дн електр. - Делител на напре- жение. ДН електр. - Диаграмна насоче- ност. дп. воен. - Дивизион. дн воен. -Дивизионеп. Д дн САУ. дп. - днес. дн. - днешен, днешно(то) (пред селищно или местно име) Д Царски извор (дн. Чапаево). ДНА [де-не-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Дом на народната армия. ДНБ [де-не-бе] - Движение „На- пред България“. ДНБ, остар., нем. DNB (Deutsches Nachrichtenbüro) - Германска телеграфна агенция (1933-1945). ДНБФхнж. -Динитробутил-фе- нолни препарати.
днв 160 Доб. ДНВ [де-не-ве] - Движение за нацоионално възраждане. Д ДНВ „Подем“. ДНД - Доминиканско народно движение. Дпспрогрес м. и ж„ рус. Днеп- рогрзе (Днепровская гидро- злектростанция) - Днепърска хидроелектростанция. Днепрострой м.. рус. Днепрост- рой (Государственное дпеп- ровское строительство) - Държавно днегтърско строи- телство. ДНИ [де-не-й] - Данък върху недвижими имоти. ДНК [де-ен-ка], биохим. - Де- зоксирибонуклеинова кисели- на. Д ДН К-лаборатория. ДНК-експертиза. ДНК [де-не-кй] - Държавен и народен контрол. Д ГК на ДНК. ДНМ [де-не-ме] - Дирекция на народната милиция. ДНО - Движение за национално освобождение (Гватемала). днок хим. - Дипитроортокре- зол. ДНОК хим. - Динитроортокре- золен. АДНОК-препарати. ДНОС - Държавна напоителна и отводнителна система. ДНП (-) [де -не-пе] - Датчик за ниво на насипни продукти (напр.: ДНП-0,5/24). ДНП [де-не-пе] - Дирекция на националната полиция. ДНП [де-нс-пе],«). и.ин., биохим. - Дезоксирибонуклеопротеи- ди. ДНС [де-не-се] - Държавна на- поителна система. ДНСК [де-не-се-кй] - Дирекция „Национален строителен кон- трол“. ДНСН [де-не-се-не] - Дирекция „Национален строителен над- зор“. ДНСП [де-не-се -пе] - Дирекция „Национална служба полиция“ (Министерство на вътрешни- те работи). днф хим. -Дипитрофенол. ДО - Данък върху оборота. ДО воен. - Дегазационсн отряд. ДО воен. - Дежурен офицер. ДО - Детско отделение (в бол- нично заведение). ДО хим. - Диоксан. ДО - Доброволен отряд. до воен. - Донесение за обста- новката. ДО [де-ö] - Държавно обедине- ние. ДО (-) [де-ö], техн. - Обикновен делител (напр.: ДО-121). доб. - добавка.
добрудж. 161 ДОС добрудж. - добруджански. ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. А ДОВДЛРГ „ Констанца Ляпче- ва“ (Долна Баня). ДОВСЕ [довее] - Договор за ог- раничаване на въоръжените сили в Европа. ДОВЦ - Дом за отглеждане и възпитаване на деца. ДОД [дод] - Данък върху общия доход. ДОЕО - Договор за основаване на Европейската общност (Ев- ропейски съюз). доз. - дозор. ДОЗ [де-о-зе] - Държавен обу- вен завод. ДОИ [дои] - Дирекция за опера- тивно издирване (Министер- ство на вътрешните работи). ДОК биохим. - Дезоксикортико- стерон. док. - документ. док. - документален. А Док. филм. ДОК хим. - Допустимо остатъч- но количество. ДОКА биохим. - Дезоксикор- тикостеронацетат; ДОКСА. док.ъ - доклад. ДОКСА биохим. - Дезоксикор- тиконстеронацетат; ДОКА. дол. - долара (след цифра). дол. геогр. - долина. ДОМ - Движение „Обединени монархисти“. дом. .. - Домов (напр.: домсъвет). Домстрой м. - Строителство на домове. А ТПК „Домстрой“ - Свищов. Домсъветм. - Домоуправителен съвет. ДОН [дон], воен. - Далечно ог- нево нападение. Допбйс м., рус. Донбас (Донец- кий каменноугольньш бассейн) - Донецки каменновъгленен басейн. - Произв.: донбаски. ДОО [до-о] - Дружество с огра- ничена отговорност. ДОО [до-о] - Държавно обще- ствено осигуряване. ДООСТП - Движение за осво- бождение на островите Сан Томе и Принсипи. ДОП - Държавно-общинско предприятие. А ДОП ВиК-В. Търново. ДОП (-) [доп] - Отражателен портативен дебеломер (напр.: ДОП-1). доп. - допълнен. доп. - допълнение. допеч. - допечатване. ДОС - Действителен осигурите-
ДОС 162 ДП лен стаж. ДОС - Демократична опозиция на Сърбия. ДОС воен. - Десантно оператив- но съединение. ДОС - Дирекция за обществено строителство. ДОС [дос], ж. и м., електрон. - Дискова оперативна система. ДОС [дос] - Документация за околната среда (Европейски съюз). ДОС [дос], член, -ът, -а,ми. - ове, м.. воен. - Дълговременно ог- нево съоръжение. ДОСАО [досао] - Държавна ок- ръжна станция по агрохими- ческо обслужване. ДОСО [досо],.« -. и (разг.)ср. (член. -то) - Доброволна организация за съдействие на отбраната. — Произв.: досовец, досовски. ДОСП - Държавно обединено стопанско предприятие. ДОТ [дот] хцм. - Динитроорто- толуамид. ДОТ [дот]. ед. имн . - Добровол- ни отряди на трудещите се. ДОТ и дот [дот], член, -ът, -а,мн. -ове, м„ воен. - Дълговремен- на огнева точка. ДОТИ [дбти] - Дирекция за опе- ративно-техническа информа- ция (Министерство на вътреш- ните работи). А Екип на ДОТИ. ДОФА хим. - Диоксифенилала- нин. доц. - доцент (със собствено име). ДОЦЗ - Държавен оловно-цин- ков завод. ДП 17/ж. -Далапон. ДП [де-пе] - Данъчно подразде- ление (Министерство на фи- нансите). ДП воен. - Дегазационен пункт. ДП [де-пе] - Демократическа партия. ДП (-) [де-пе], воен. - Детски противогаз (напр.: ДП-6). Дп (-) Дизелово масло с прибав- ка (напр.: Дп-8, Дп-11). ДП - Дирекция на полицията. ДП (-) [де-пе] - Дисков плуг (напр.: ДП-24, ДП-14). ДП [де-пе]-Диспечерскипункт. ДП (-) [де-пе] - Дихателен при- бор (напр.: ДП-1, ДП-2). ДП (-) [де-пе] - Дозиметричен прибор (напр.: ДП-1-Б, ДП-1 - В). ДП [де-пе], ср., метал. - Домен- но производство. ДП - Дом на правниците. ДП - „Дунавска правда“ (вест- ник). ДП - Държавна печатница. ДП [де-пе] - Държавнопредпри-
ДП 163 ДПЛУЗ ятие. ДДП „ Строителство и възстановяване “ (София). ДП (-) [де-пе], воен., рус. ДП (Дегтярева-пехотньгй пуле- мет) - За означаване на тип ръчна картечница, конструира- на от Дегтярев (напр.: ДП-7, 62-мм). ДПА [де-пе-а] - Демократичес- ка партия на албанците (Ма- кедония). ДПА [де-пс-ä] - Дизелов помпен агрегат. ДПА [де-пе-ä], нем. DPA (Deutsche Presse-Agentur) - Информационна агенция на Федерална република Герма- ния. ДПБ [де-пс-бе] - Демократичес- ка партия на Ботсуана. ДПА - Детска полицейска ака- демия. ДПБ - Дружество на психолози- те в България. ДПВ - Дирекция „Политика на въоръженията". ДПВО [де-пе-ве-ö], воен. - Ди- визия за противовъздушна от- брана. ДПГ [де-пе-гс] - Демократична партия на Гвинея. ДПД [де-пе-де] - Дървопрера- ботвателно дружество. /лДПД „ Сокола “ (Пещера). ДПЖС [де-пе-же-се] - Държав- но племенно животновъдно стопанство. ДПЗ - Диспансер за психични заболявания. ДПЗ [де-пе-зе] - Дружество за психическо здраве. ДПЗИ [де-пе-зе -й] - Държавно предприятие за захарни изде- лия. ДПЗО [де-пе-зе-о] - Детска правозащитна организация. А ДПЗО „ Спасете децата “. ДПЗР [де-пе-зе-ре] - Допълни- телни преходни и заключител- ни разпоредби (в наредба). А ДПЗР на НДДТВ. ДПЗХ [де-пе-зе-хе] - Държавно предприятие зазърненихрани. ДПК [де-пе-ка] - Данъчно-про- цесуален кодекс. А Данъчна оценка по чл. 226 от ДПК. ДПК [де-пе-ка] - Демократична партия на Косово. ДПК [де-пе-ка] - Държавен по- лиграфически комбинат. ДПК [де-пе-ка], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен про- мишлен комбинат. ДПК [де-пе-ка], остар. - Държавна планова комисия. ДПК - Държавна племенна кни- га. ДПЛУЗ - Дружество за подкре-
дпм 164 дптк па на лицата с умствени зат- руднения. ДПМ [де-пе-ме], воен., рус. ДПМ (Дегтяреван пехотньш модер- низированньш пулемет) - За означаване на модернизирана ръчна 7,62 мм картечница, създадена от Дегтярев. ДПМЕА - Дирекция за под- държане и монтаж на елект- ромедицинска апаратура. ДПН биохим. - Дифосфопиридин нуклеотид. д. п. и. - доктор на педагогичес- ките науки (със собствено име). ДП на БСК - Демократическа партия на Брега на слоновата кост. ДПО [де-пе-ö] - Димитровска пионерска организация. Д Д.ПО „ Септемврийче ", ДПО - Дирекция „Планиране на отбраната“. ДПО [де-пе-ö] - Допълнително пенсионно осигуряване. ДПП [де-пе-пе] - Държавно по- лиграфическо предприятие. ДПП [де-пе-пе] - Държавно про- изводствено предприятие. ДПП [де-пе-пе] - Държавно про- мишлено предприятие. ДПР - Държавен племенен раз- въдник. ДП-Р воен. - Диспечерски пункт за радиовръзка. ДПРС [де-пе-ре-сс], воен. - Да- лечна приводна радиостанция. ДПС [де-пе-се], ср. (разг. член. - то) - Движение за права и сво- боди. ДПС - Демократическа партия на справедливостта. ДПС - Демократична партия на социалистите (Черна Гора). ДПС - Детска педагогическа стая (Министерство на вътрешните работи). ДПС воен. - Дистанционно пило- тирани средства. ДПСВ - Държавно предприятие „Строителство и възстановя- ване“. ДПСД [де-пе-се -де] - Допълни- телна проектно-сметна доку- ментация. ДПСО - Демократическа партия на Сейшелските острови. ДПСП [де-пе-се-пе] - Държавно пласментно снабдително пред- приятие. ДПТ [де-пе-те] - Държавен пътуващ театър. ДПТ [де-пе-те] - Държавно предприятие за туризъм. дпт - диоптрия (единица за пре- чупвателна способност на оп- тическа система). ДПТК [де-пе-те-ка] - Държавен
ДПУ 165 ДРО памуко-текстилен комбинат. ДПУ [де-пе-у] - Държавно пред- приятие за услуги. ДПУ [де-пе-у] - Държавно про- тивопожарно училище. ДПФ [де-пе-фе] - Доброволен пенсионен фонд. ДПФ [дс-пе-фе] - Държавен по- землен фонд. ДР - Демократична република. А ДР Виетнам. ДР [де-ре] - Допълнителни раз- поредби. А ДР на ЗКПО. ДР [де-ре], мн. - Допълнителни резервни електрозахранващи линии. ДР - Държавен резерв. д-р - доктор (пред собствено име). др. - другар, другарка (пред соб- ствено име). др. -други (обикн. в съчет. и др.). д. р. муз. - дясна ръка. ДРА [де-ре-ä] - Данъчен реви- зионен акт. ДРА - Демократична република Афганистан. драм... - Драматичен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: драмкръ- жок, драмсъстав, драмте- атър). ДРВ [де-ре-ве] - Демократична република Виетнам. ДРВЗ [де-ре-ве-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Агенция „Държавен резерв и военно- временни запаси“. ДРГ воен. - Диверсионно-разуз- навателна група. др. -гр. - древногръцки. др.- свр. - древноеврейски. ДРК [де-ре-ка] - Детски развле- кателен комплекс. А ДРК „ Патиланци “ (София). ДРК [де-ре-ка] - Дирекция на регионалната координация. ДРК [де-ре-ка] - Държавен ра- диоквартет. А ДРК „Авра- мов “. ДРК [де-ре-ка] - Държавен ре- монтен комбинат. А ДРК „ Канцеларски машини ". ДРКА [де-ре-ка], мн., воен. - Дивизион ракетни катери. ДРЛО воен. - Далечно радиоло- кационно откриване. ДРЛС - Дружество за развитие на летище София. ДРМ [де-ре-ме] - Демократична република Мадагаскар. ДРО воен. - Диверсионно-разуз- навателен отряд. ДРО [де-ре-ö], истор. - Добруд- жанска революционна органи- зация (1925-1940). ДРО - Държавен радиоор- кестър.
ДРП 166 ДСК ДРП - Демократична революци- онна партия (Мексико). ДРП - Държавна републикан- ска партия (Пуерто Рико). ДРС [де-рс-се] - Държавно ри- бовъдно стопанство. ДРСТП - Демократична репуб- лика Сан-Томе и Принсипи. ДРХ - Детски радиохор. ДС (де-се] - Данъчна служба. Д ДС „Изгрев“. ДС „Слатина“. ДС воен. - Дегазационна станция. ДС воен. - Дежурен по свръзка. ДС воен. - Действащи сили. ДС воен. - Действителна служба, дс-демократичен съюз. А ДС „ Рома “. ДС воен. - Десантни сили. ДС (-) [де-се] - Дизелово специ- ално гориво или масло (напр.: ДС-8.ДС-11). ДС - Дирекционен съвет. ДС - Диспечерска служба. ДС електрон. - Диференциална система. ДС остар. - Държавен съвет. ДС [де-се],ж. и (разг.)ср. (член. - то) - Държавна сигурност. ДС - Луминисцентна лампа за дневна светлина. ДСБ - Детска специализирана болница. ДСБЮ [де-се-бе-ю] - Демокра- тичен съюз на българите в Югославия. дегоп остар. - Дирекция за стопански грижи и обществе- на предвидливост. ДСДП - Датска социалдемокра- тическа партия. ДСЖ [де-се -же] - Демократичес- ки съюз на жените. ДСЗ - Движение за социална за- щита. ДСЗ [де-се-зе] - Държавен стъкларски завод. ДСЗМ [дс-се -зе -ме]-Държавна служба за законодателна мет- рология. ДСИ - Демократичен съюз за интеграция (Македония). ДСИ |де-се-й] - Държавен сте- нографски институт. ДСИ [де-се-й] - Държавна сани- тарна инспекция. ДСИ [де-се-й] - Държавна сис- тема за осигуряване на един- ство на измерванията. ДСК - Демократически съюз на Косово. ДСК воен. - Дивизион стражеви кораби. ДСК [де-се-ка] - Дирекция за строителен контрол. А ДСК- Бургас. ДСК - Документален статисти- чески каталог (Европейски съюз).
дск 167 ДСС ДСК [де-се -ка] - Домостроите- лен комбинат; ДК. /\ДСК-Со- фия (ЕАД). ДСК изч. техн. - Дума за състо- яние на канала. ДСК - Държавен санитарен кон- трол. ДСК [де-се -ка] - Държавен сто- пански комбинат. ДСК [де-се -ка] - Държавен сто- пански комплекс. ДДСК „От- дих и туризъм ДСК [де-се -ка] - Държавна сор- това комисия. ДСК [де-се -ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) -1. Държавна спес- товна каса. Д Банка ДСК. 2. Сградата, в която се поме- щава управление или клон на Държавна спестовна каса. ДСКО - Демократически съюз на Коморските острови. ДС-КХхим. - Двуосновна сол на калциевия хипохлорид. ДС воен. - Десантно средство. ДСМО [де-се -ме-б] - Държавно строително монтажно обеди- нение. ДСН [де-се -не] - Държавен съвет за наука. д. с . п . - доктор на селскостопан- ските науки (със собствено име). ДСНК [де-се-не-ка] - Дом на съветската наука и култура. ДСНМ [де-се -не-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то), - Димитровски съюз на народната младеж (1949-1953). ДСНП - Датска социалистичес- ка народна партия. ДСНФ изч. техн. - Дизюнктивна съвършена нормална форма. ДСО [де-се -б], ж. и ср. - Добро- волна спортна организация. ДСО - Държавен симфоничен оркестър. ДСО [де-се-б] - Държавна сто- панска организация. ДСО [де-се-б], ср. (разг. член . - то, мн. - та) - Държавно сто- панско обединение. ДСО [де-се -б], ср. (разг. член . - то) - Държавно строително обединение. ДСП изч. техн. - Дума за състо- янието на програмата. ДСП [де-се -пе] - Държавно сто- панско предприятие. ДСПБ - Демократичен съюз на пенсионерите в България. ДСПК [де-се -пе-ка] - Държавен санитарен противоепидемичен контрол. ДСС - Демократичен синдикат на съобщенията. ДСС [де-се-се] - Държавна сор- топоддържаща станция.
ДСС 168 ДТЛ ДСС [де-се-се], ср. (разг. член. - то) - Държавно семепроизвод- но стопанство. ДССНИИ - Добруджански сел- скостопански научноизследо- вателски институт. ДСТ - Държавен сатиричен те- атър. Д ДСТ „Алеко Констан- тинов“ (София). ДСУ [де-се -у] - Държавно сто- панско управление. ДСУ [де-се-у] - Държавно стро- ително управление. ДСФН - Демократичен съюз на финландския народ. ДСХ - Движение за справедли- вост и хуманизъм. ДСШ [де-се -ше], ж. и ср. (разг. член, -то) - Детска спортна школа. ДСШ (-) [де-се -ше] - Дизелов двигател със самоходно шаси (напр.: ДСШ-14, ДСШ-30). ДТ (-) [де-те] - Дизелов трактор (напр.: ДТ-20, ДТ-54). ДТ [де-те] - Дипломатическо тяло (за държавни представи- телства, които имат диплома- тически статут). ДТ - „Добруджанска трибуна“ (вестник). ДТ - Дом на техниката. ДТ [де-те], воен., рус. ДТ (Дегтя- рева танковьгй пулемет) - За означаване на танкова картеч- ница, конструирана от Дегтя- рев. ДТ - Драматичен театър. Д ДТ „ София “. ДТ „ Стефан Бъчва- ров “ (Варна). ДТ „ Сава Огня- нов“ (Русе). ДТ - Държавен театър. ДТА [де-те-ä], физ. - Диферен- циално-термичен анализ. ДТБГ - Държавна търговско- банкова гимназия. ДТД - Детски телефон на дове- рието. ДТЗ [де-те-зе] - Дирекция на то- ровите заводи. ДТИ (-) [де-те-й] - Искров диа- термичен апарат (напр.: ДТИ- 3). ДТК [де-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавентексти- лен комбинат. ДТК [де-те-ка] - Държавен тех- нически контрол. Д Правилник за ДТК. Инспекция за ДТК. ДТК [де-те-кй], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен тютю- нев комбинат. Дтка воен. - Дивизион торпедни катери. ДТКС [де-те-ка-се] - Държавен технически контрол по строи- телство. ДТЛ [де-те-ел], електрон. - Ди-
ДТЛ 169 ДУК однотранзисторна логика. ДТЛ (-) [де-те-ел] -Ламповдиа- термичен апарат (напр.: ДТЛ- 2). ДТН [де-те-не] - Дирекция „Търговска несъстоятелност“. д. т . и . - доктор на техническите науки (със собствено име). ДТНБ Биохим. - Дитиобис-р - нитробснзоена киселина. ДТО [де-те-ö], остар. - Дирек- ция на трамваите и осветлени- ето. ДТО [де-те-ö] - Дирекция „Тех- ническо обслужване“. А ДТО А виокомпания „ Балкан " АД. ДТО [де-те-ö] - Държавно търговско обединение. ДТП [де-те-пе] - Държавно транспортно предприятие. ДТП [де-те-пе] - Държавно търговско предприятие. ДТРД [де-те-ре-де], ед. и мн., техн. - Двуконтурен турборе- активен двигател. ДТС-КХ хим. - Двутретиоснов- на сол на калциевия хипохло- рид. ДТС воен. - Десантнотранспорт- но средство. ДТС воен. - Дивизионна тилова система. ДТС - Драматичен театър „Со- фия“. ДТСП [де-те-се-пе] - Държавно търговско стопанско предпри- ятие. /\ДТСП „Зооветснаб“. ДТФ [де-тс-фе] - Държавна транспортна фирма. ДТШ [де-те-ше] - Държавна те- атрална школа. ДУ електрон. - Дистанционно управление. ДУ - Дом на учения. ДУ - Дом на учителя. ДУБ - Държавна университет- ска болница. ЛДУБ „Майчин дом“. ДУБ „Са. Анна“. ДУБ . . Св. Екатерина ". ДУББ - Държавна университет- ска болница по белодробни бо- лести. дубл. - дубликат. ДУБНП - Държавна универси- тетска болница по неврология и психиатрия. ДУБО - Държавна университет- ска болница по ортопедия. ДУБП - Държавна университет- ска болница по педиатрия. ДУД-Дирекция „Управление на доставките“. ДУИ - Джамаат-ул-Улема-и - Ислям (Либерално-религиозна партия, Пакистан). ДУИ [дуй] - Държавноуправле- ние за информация. ДУК изч. техн . - Дума за управ-
ДУПП 170 ДФФД ление на канала. ДУПП - Държавно учебно про- изводствено предприятие. ДУР [дур]. автом. - Апаратура за осъществяване на дистан- ционно управление на радиоте- лефон. ДУС ед. и мн., воен. - Десантна ударна сила. ДУЦ [дуц] - Дистанционен уче- бен център. ДФ - Детска формация. ДФ - Дистрибуторска фирма. ДФ хим. - Дифосфат. ДФ - Доверителенфонд. ДФ [де-фе] - Държавен фонд. А ДФ „Земеделие“. ДФ [де-фе] - Държавна фирма. ДДФ „Битова електроника". ДФ „ Ръководство на въздуш- ното движение". ДФА [де-фе-ä] - Държавен фо- тоархив. ДФДТ хим. - Дифлуордифенил- трихлорметилметан. ДФЕ - Държави, говорещи френски -‘зик. ДФЗ [де-фе-зе] - Държавен фонд „Земеделие“. ДФЗ [де-фе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен фура- жен завод. ДФК [де-фе-ка] -Дилингова фи- нансова компания. А ДФК АД. ДФК [де-фе-ка] - Дирекция за финансов контрол. ДФК [де-фе-ка] - Държавен фи- нансов контрол. ДФК [де-фе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен фура- жен комбинат. д. ф. и. - доктор на фармацевти- ческите науки (със собствено име). д. ф. н. - доктор на физическите науки (със собствено име). д. ф . ||. - доктор нафилологичес- ките науки (със собствено име). д. ф. п. - доктор на философски- те науки (със собствено име). ДФП хим. - Диизотпропилфлу- орфосфат. ДФП [дс-фе-пе] - Държавен физкултурен план. ДФРР [де-фе-ре-ре] -Държавен фонд за реконструкция и раз- витие. ДФС [де-фе-се] - Дружество за физкултура и спорт. А ДФС „ Славия “. ДФФ хим. - Диизотпропилфлу- орфосфат. ДФФ - ВО - Демократичен фронт на франкофоните в Брюксел -Валонскообедине- ние. ДФФД хим. - Дифенил-р-фени- лендиамин.
ДФХ 171 дшк ДФХ [де-фе-xä], хим. - Динит- рофенилхидразон. ДФЦ - Дамски фитнес център. ДХ-Детски хор. ДХГ - Държавна художествена галерия. А ДХГ „Златю Бо- яджиев “ (Пловдив). ДХЕ .тил . - Дихлоретан. ДХЗ [де-хе-зе], .ч . и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен хими- чески завод. ДХЗ [де-хе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен хлади- лен завод. ДХК.гил/. - Дихлоралкарбамид. ДХК [де-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен хими- чески комбинат. ДХК [де-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен храни- телен комбинат. д. х. н . - доктор на химическите науки (със собствено име). ДХП - Движение за християнство и прогрес. А ДХП „ Св. Йоан Предтеча". дхпк хим. - Дихлорпропионова киселина. ДХС - Дом на хумора и сатира- та. ДХУ [де-хе-у] - Държавно хоре- ографско училище. ДХФИФ биохим. - Дихлорфе- нолиндофенол. ДЦ - Демократичен център (Ма- кедония). ДЦ - Демонстрационен център. ДЦ - Диабетен център. ДЦБД - Детски център за без- призорни деца. дцг - дециграм (с цифра). дцд воен. -Дивизионен център за данни. ДЦДА хим. - Дициандиамид. ДЦЗ [де-це-зе] - Държавен це- лулозен завод. ДЦЗ [де-це-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен цимен- тов завод. ДЦК [де-це-ка] - Държавен ци- ментов комбинат. ДЦК [де-це-ка], мн. - Държавни ценни книжа. А Краткосроч- ни ДЦК. дцл. - децилитър (с цифра), дцм. - дециметър (с цифра). ДЦОР - Дунавски център за обу- чение и развитие. ДШ [де-ше], воен. - Детониращ шнур. ДШ (-) [де-ше], воен. - Малка димна шашка (напр.: ДШ-11). ДШВИ [де-ше-вс-й], електр. - Домакински шнур с шланг и винилитова изолация. А Шнур ДШВИ. ДШК [де-ше-ка],йоен., рус. ДШК (Дегтярева иШпагина крупно-
дшк 172 Е калиберньш пулмет) - За оз- начаване на голямокалибърна зенитна картечница, констру- ирана от Дегтярев и Шпагин. ДШК [де-ше-ка],воен., рус. ДШК (Станковци пулемет В. А. Дег- тярев, Г. С . Шпагин, Колесни- ков) - За означаване на 12.7 - мм картечница, конструирана от Дегтярев, Шпагин, Колесни- ков. дшк воен. - Десантен щурмови катер. дълб. - дълбочина (пред цифра), дълж. - дължина (пред цифра). Дървоплаемент м. - Държавно предприятие за пласмент на дървен материал. държ. - държавен. д. ю. и. - доктор на юридически- те науки (със собствено име). ДЮПК - Детско-юношеска пси- хиатирчна клиника. ДЮС-Детско-юношески спорт. ДЮФ - Детско-юношеска фил- хармония. ДДЮФ „Пионер". ДЯ - Детски ясли. Е Е (-) електр. - В марката на ге- тинакс за електротехнически цели (напр.: Е-1, Е-1 -1, Е-2, Е- 2-1). Е (-) - В марката на екскаватор (напр.: Е-153, Е-304). Е - В марката на съветски екс- периментален самолет (напр.: Е-66, Е-266). Е (-) - За означаване на елект- рическа готварска печка (напр. Е-441). Е електр. - Електрод. е-..., англ. е - (clectronic)- Елект- ронен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: е-бизнес, е-писмо, е-поща, с-реклама, е-търго- вия). Е метал., рус. 3 (Злектрорунд нормальнмй) - Нормален електрорунд (в марката на аб- разивни (шлифовъчни) инстру- менти при означаване състава на абразива). Е (-)бнол. -Ензим (напр.: Е-30). Е - Показател за средния брой на етажите на жилищните сгради. Е (-) електр. - В марката на тек- столит за електроизолационни цели (напр.: Е-1). Е (-) - За означаване на ръчно преносим трансформатор, предназначен за извършване на електрозаварки с всички видове електроди.
ЕА 173 ЕАО Е А - Европейска агенция. ЕАА, англ. ЕАА (European Athlctic Association) -Европей- ска асоциация по лека атлети- ка. ЕААЕ - Европейска агенция за атомна енергия (Европейски съюз); Евроатом. ЕААЕ, англ. ЕААЕ (European Association for Astronomie Education) -Европейска асоци- ация за астрономическо обуче- ние. ЕААК, англ. EAAC (East African Airways Corporation) - Източ- ноафриканско сдружение на въздушните линии. ЕААП, англ. ЕААР (European Association of Animal Production) - Европейска асо- циация за животинските про- дукти; ФЕЗ. ЕАБ [еаб] - Експериментално- асортиментна база. А ЕАБ на ДСО „ Текстил". ЕАГОС [еагос] - Европейска академия за градска околна среда. ЕАД [еад] - Единни администра- тивни документи(Европейски съюз). ЕАД [е-а -де], ср. (разг. член, -то, мн. - та)-Едноличноакционер- но дружество. А ЕАД „Стомана". ЕАД „Гео- дезия" (Бургас). „Пазари Вито- ша" ЕАД. ЕАЕЕ, англ. EAEE (European Association on Earthquake Engineering) -Европейска асо- циация по противоземетръсно строителство; ЕАПС. ЕАЕК, англ. ЕАЕС (European Atomic Energy Community) - Европейска общност по атом- на енергия (Европейски съюз); ЕОАЕ. ЕАЖИ [еажй] - Европейскаасо- циация на животновъдните институти. ЕАЗ [еаз] - Електроапаратурен завод. ЕАИР [еайр] - Европейска асо- циация за изследване на рака. ЕАК [еак], гръц. ЕАК ('EOvixö Ayporixö Кощиа)-Национал- на земеделска партия (в Гърция). ЕАКА - Европейска асоциация на комуникационните агенции. ЕАМ [еам], гръц. ЕАМ (’EÄArivixov ArteXsvflepomxöv MeTwnov) - Национален осво- бодителен фронт на Гърция (1941-1947). ЕАМВЦ - Европейска асоциация 3ti малки водни централи. ЕАО - Европейска асоциация по
ЕАОС 174 ЕВ облеклото. ЕАОС - Европейска агенция за околната среда. ЕАП [еап] - Единна агенция за приходите. ЕАП [еап], електр. - Електрон- но-акустически преобразова- тел. ЕАПС [еапс] - Европейска асо- циация по противоземетръсно строителство; ЕАЕЕ. ЕАС - Европейска агенция за свръзка. ЕАСИТ [еасйт] - Единна авто- матизирана система за инфор- мация в транспорта. ЕАСМ [еасм] - Единна автома- тизирана съобщителна мрежа. ЕАСТ [еаст] - Европейска асо- циация за свободна търговия (Европейски съюз); ЕФТА. Е АТС - Електронна автоматич- на телефонна станция. ЕАФ - Европейски атомен фо- рум (Европейски съюз); ФО- РАТОМ. ЕБ воен. - Евакуационна болни- ца. Е-Б - За означаване на едностъ- пални центробежни помпи е бензинови двигатели. ЕБ хим. - Етилбутилацетатен (разтворител). ЕБ (—) метал., рус. ЗБ (злектро- рунд бельгй) - Бял електрорунд (в марката на абразивни (шли- фовъчни) инструменти при оз- начаване състава на абразива. ЕБВР [е-бс-ве-ре] - Европейска банка за възстановяване и раз- витие. ЕБК [е-бе-ка] - Единна бюджет- на класификация. ЕБКЦ - Европейско-български културен център. ЕБПС - Европейско бюро на по- требителските съюзи (Евро- пейски съюз); ЕБСП. ЕБС - Европейски боксов съюз; ЕБУ. ЕБС - Единна библиотечна сис- тема. ЕБС - Експериментална база по свиневъдство. ЕБСП - Европейско бюро на съюзите на потребителите; ЕБПС. ЕБУ [ебу], англ. EBU (European Boxing Union) - Европейски боксов съюз; ЕБС. ЕБЦ - Евангелска баптиска църква. ЕБЮ, англ. EBU (European BroadcastingUnion) -Европей- ски съюз за радиопредавания. ЕВ (-) [е-ве] - Електрокар висо- коповдигач (напр.: ЕВ-738.ЕВ - 345, ЕВ-210, ЕВ-717, ЕВ-738).
ЕВ 175 Еврометал ЕВ воен. - Електроннавойна. ЕВ - Елпром „Варна“. еВ</ш.з . -електронволт (единица за енергия). евакоприемпик м„ воен. - Ева- куационен приемник (под- вижно медицинско учрежде- ние, което приема ранени с цел евакуация). евакпункт .и., воен. - Евакуаци- онен пункт. ЕВГ (-) [е-ве-ге],/;ус. ЗВГ(зкека- ватор вскрьппной на гусенич- ном ходу) - За означаване на тип екскаватор (напр.: ЕВГ- 15). ЕВЕ - Европейска валутна еди- ница (Европейски съюз); ЕКЮ. ЕВЗ [е-ве-зе] - Електровакуу- мен завод. ЕВИ [еви],нел1. EWI (Europäisches Währungsinstitut) - Европейски валутен институт (Европейски съюз). ЕВМТ - Единна външна митни- ческа тарифа на страните- членки на Европейската иконо- мическа общност. евр. - еврейски. свр. - европейски: европ. Евралекс - Европейска асоциа- ция по лексикография. Евратом м. - Европейска общ- ност за атомна търговия. евро... - Като първа съставна част на сложносъкратени думи, названия със значение: 1. Европейски, напр.: Евро- банк, еврокупа, еврошампио- нат. 2. Който се отнася до Европей- ския съюз, напр.: евровалута, евродепутат, европазар, евро- разширяване. евроср., ед. имн. - Обща парич- на единица на страните от Ев- ропейския съюз. Евроатом м. - Европейска аген- ция за атомна енергия; ЕААЕ. Евробапк ж. - Европейска бан- ка. Евровок, анг.ч . EVROVOC (European Vocabulary) - Евро- пейски речник (Европейски съюз). Евровизия ж. - Европейска те- левизия (международна систе- ма за обмен на телевизионни предавания). евродолари мн. - Авоари по сметки в долари в неамерикан- ски банки извън пределите на САЩ (предимно в Европа). Евролевйца ж. - Европейска левица. Еврометал ж. - Металургично предприятие (дружество с ог- раничена отговорност - Пер- ник).
свроп. 176 ЕДЕК свроп. - европейски; евр. Евро парламент м. - Европейс- ки парламент. Европол, англ. EuroPol (European Police) - Европейска полиция (Европейски съюз); ЕП. Евророма ж. - Европейска орга- низация на ромите. Еврофйма ж. - Европейско дру- жество за финансиране на по- купки на железопътни съоръ- жения и материали. Еврофор м., англ. Eurofor (European Forces) - Европей- ски военен корпус за бързо ре- агиране. ЕВС [е-ве-се], нем. EWS (Europäisches Währungssystem) - Европейска валутна система (Европейски съюз). ЕВС - Европейска валутна спо- годба (Европейски съюз). ЕВС - Европейска група за си- гурност. ЕВС [е-ве-се] - Европейски ва- лутен съюз. ЕВС [е-ве-се] -Екологизация на водните системи (лаборатория при Институт по водни пробле- ми-БАН, Велико Търново). Евтелсатж.— Европейска орга- низация за спътникови (сате- литни) телекомуникации. ЕВФ, нем. EWF (Europäisches Währungsfonds) - Европейски валутен фонд (Европейски съюз). свф. - евфемистичен. ЕГ - Езикова гимназия. егип. - египетски. ЕГН [е-ге-не], разг., ср. (член, - то, мн. -та)-Единенграждан- ски номер. ЕГС-Европейска група за сигур- ност. ЕГЦ [е -ге-це[,.«/<. (разг. мн. - та), рус. ЗГЦ (Злектролитньте ге- реметизированнью цилиндрич- Hbie кондензатора) - Електро- литни херметизирани цилинд- рични кондензатори. ЕД мед. - Епилационнадоза (рен- тгенова доза при лечение), (с цифра). сд. - единица. сд. грам. - единствено (число). ЕДА [еда], гръц. ЕДА ('Eviaia Лтщохра-cixp Apisrepa) - Единна демократическа лява партия. ЕДА [е-дс-ä] - Електронен ди- ференциален анализатор. ЕДБТ - Европейски дигитален безжичен телефон (Европейс- ки съюз); ДЕКТ. ЕДЕК [едек], м., гргщ. (ЕЛЕК. 'Eviaia Aupoxparixt) 'Evtoup Kwtpiotv) - Единно демокра-
ЕДИМ 177 ежсгод. тично обединение на кипърци- те. ЕДИМз електр. - Едностранна дължинно-импулсна модула- ция с изменение на задния фронт на импулса. ЕДИМп електр. - Едностранна дължинно-импулсна модула- ция с изменение на предния фронт на импулса. ЕДК воен. - Ескадра десантни кораби. ЕДМ (-) [е-де-ем] - Електронна диагностична машина (напр.; ЕДМ-1). едпокр. грам. - еднократен (на- чин на действие при глагола). ЕДНФ - Единен демократичен национален фронт (Северна Корея). ЕДОН [едбн], ж. и м., гръц. EAON (Ei)taia Аорохратгхъ j OpyavioGoNsoZaiaq)—Един- на демократическа организа- ция на младежта (Кипър). ЕДОФ [едоф] - Единен демок- ратичен отечествен фронт (Корейска народнодемокра- тична република). ЕДС [е -де-се] - Европейски де- мократичен съюз. ЕДС [е-де-ес], физ. - Електрод- вижеща сила. ЕДСАК [едсак], англ. EDSAC (Electronic Discrete Sequential Automatic Computer) —За озна- чаване на вид електронна из- числителна машина. ЕДСД икон. - Единна държавна система на деловодство. ЕДТА хим. - Етилендиаминтет- раацетат. ЕДТК хим. - Етилендиаминтст- раоцетна киселина. ЕДУ - Електродомакински уре- ди (стопански комбинат). ЕДЦ - Европейски документаци- онен център (Европейски съюз). сд. ч. грам. - единствено число; вж. сд. ЕЕ - В емблемата на държавен стопански комбинат „Елпром- Енерго“. ЕЕ - В емблемата на завод „Ел- пром" - Елхово (предприятие за производство на електроав- точасти). ЕЕГ [е-е-ге], мед. - Електросн- цефалограма. ЕЕГ мед. - Електроенцефалог- раф. ЕЕЗ (-) електр. - Елемент слектрозахранващ (напр.: ЕЕЗ-1). ЕЕС [е-ес] - Електроенергийна система. ежегод. - ежегоден.
ежедн. 178 ЕИТС сжсдн. - ежедневен, сжемсс. - ежемесечен. ЕЖ ОФ икон. - Единна журнало- ордерна счетоводна форма. ЕЖПБ [е-же-пе-бе], поен. - Екс- плоатационен железопътен батальон. ЕЖПП [е-же-пе-пе], воен. - Екс- плоатационен железопътен полк. ЕЖПР I е-же-пе-ре],восн. -Екс- плоатационна железопътна рота. ЕЗ (-) [е-зе] - Електролитна за- точна шлифовъчна машина (напр.: Ез-101). ЕЗ [с-зс] - Електромоторен за- вод. ез. геогр. - езеро (със собствено име). сз. - е зик (с прил. име). А френ- ски ез. езикозн. - езикознание. ЕЗСТ [е-зе-cc -TcJ, икон. - Евро- пейска зона за свободна търго- вия. ЕИ -Електроимпулсатор. ЕИ -Електроинтегратор. ЕИ библ. - Експрес-информация. ЕИБ [ейб] - Европейска инвес- тиционна банка (Европейски съюз). ЕИВС - Европейски икономичес- ки и валутен съюз. ЕИЕ - Единен информационен език. ЕИЗСТ - Европейска икономи- ческа зона за свободна търго- вия. ЕИК [ейк] Европейска икономи- ческа комисия (ООН). ЕИКАР, англ. EICAR (European Institute for Computer Antivirus Research)—Европейски инсти- тут за компютърни антивирус- ни изследвания. ЕИМ [ейм] - Европейски инсти- тут за медии; ЕМИ. ЕИМ, англ. EYM (European youth movement) - Европейско мла- дежко движение. ЕИМ [ейм], ед. имн., ж. и (разг.) м. (член, -ът, -а) - Електрон- ноизчислителнамашина. ЕИМ - Етнографски институт с музей (БАН). ЕИО [е-ио] - Европейска иконо- мическа общност. ЕИП [ейп] - Европейско иконо- мическо пространство (Евро- пейски съюз). ЕИПА [ейпа] - Европейска ин- терпарламентарна православ- на асамблея. ЕИТ [сит] - Електронноизчисли- телна техника. ЕИТС [ейтс] - Европейски инсти- тут за телекомуникационни
ЕИФ 179 ЕКД стандарти; ЕТСИ. ЕИФ [ейф] - Европейски инвес- тиционен фонд (Европейски съюз). ЕИЦ [ейц] - Европейски инфор- мационен център; ИЕЦ. ЕИЦ [ейц],.и. (разг. член, -ът, -а, мн. -ове) - Електронноизчис- лителен център. Ей-Би-Си, англ. ABC (American Broadcasting Company) - Аме- риканска радиопредавателна комисия. Ей-Би-Ем, ан?л. ABM (Anti- Ballistic Missile) - Система за противоракетна отбрана. ЕК [е-ка] - Европейска комисия (Европейски съюз). ЕК - Европейски конвент (Евро- пейски съюз). ЕК - Европейско командване (НАТО). ЕК [е-кй], стронт. -Едроразме- рен кофраж. ЕК - Екологичен контрол. ЕК - Експедиционен корпус. £лЕК на МП. ЕК (-) [е-ка] - Електронен авто- матичен компснсатор (напр.: ЕК-104). ЕК - Електронен каталог (Евро- пейски съюз). ЕК [е-ка] - Електронен комута- тор. ЕК [е-ка] - Енергиен комбинат. ЕК (-) [е-ка] -Киселиноустойчив емайл (напр.; ЕК-36). ЕК [е-ка] - Етнографски комп- лекс. ЕКА [ека] - Европейска косми- ческа агенция (Европейски съюз); ЕСА. ЕКАБС [екабс] - Европейска комисия за автоматизирани бибилиотечни системи (Евро- пейски съюз). ЕКБН | е-ка-бе-ен] - Европейски комитет за борба с наркоти- ците (Европейски съюз); СЕ- ЛАД. екв. - еквивалент. екват. - екваториален. ЕКГ [е-ка-ге], ж. и (разг.) ср. (член. -то), лед. - Електро- кардиограма. ЕКГ (-) [е-ка-ге], рус. ЗКГ (Зкс- каватор карьерньш на гусенич- ном ходу) - За означаване на кариерен гъсеничен екскава- тор (напр.: ЕКГ-4). ЕКГА [е-ка-ге-ä] - Еворпсйска комисия за гражданска авиа- ция (Европейски съюз); ЕСАК. ЕКГГ [е-ка-ге-ге], мед. - Елект- рокардиогастрограма. ЕКД - Еврейски културен дом (София).
ЕКД 180 ЕКОСОС ЕКД [ е-ка-де], мед. - Единична кожна доза (рентгенова доза при лечение), (с цифра). ЕКЕ, англ. ЕСЕ (Economic Commission for Europe) - Ико- номическа комисия за Европа. ЕКЕН - Европейски комитет за електротехнически норми (Ев- ропейски съюз). ЕКЗ - Европейски комитет по застраховане; ЕКЗД. ЕКЗ [е -ка-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Електрокарен за- вод. екз. - екземпляр (след цифра). ЕКЗД - Европейски комитет по застрахователно дело; ЕКЗ. ЕКИК [скйк] - Европейски ко- митет на инженери-консул- танти (Европейски съюз). ЕКИП [екип] - Екип за изслед- ване на политиката. ЕКИП [екип] - Експедиция за комплексно историческо про- учване. ЕКК [е-ка-ка] - Европейска кон- султативна комисия. ЕККСИИСС - Европейски кон- султативен комитет за стати- стическа информация в иконо- мическата исоциалната сфера (Европейски съюз). ЕКМ (-) [е-ка-ем] - Едностран- но кантослепваща машина (напр.: ЕКМ-11). ЕКМТ - Европейска комисия на министрите на транспорта (Ев- ропейски съюз). ЕКН - Европейски комитет по нормативите (Европейски съюз). ЕКНИР - Европейски комитет за научни изследвания и раз- витие. ЕКНМ [е-ка-не-ме] - Единен кадастрален номер. ЕКНМ [е-ка-не-мс] - Единен класификатор на населените места в Народна република България. ЕКНМСП - Европейски коми- тет за независими малки и средни предприятия (Европей- ски съюз). ско... - Екологичен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: екодвига- тел, екозамърсяване, екоза- щитник, екоземеделие, екоко- мисия,екопродукти, екоту- ризъм). ЕКОСЗ - Европейски комитет по околна среда и здраве. ЕКОСОС [екосос], рус. ЕКО- СОС (Зкономический и соци- альньш совет ООН) - Иконо- мически и социален съвет при ООН.
ЕКП 181 ЕКФФП ЕКП [е-ка-пе] - Европейска конфедерация на профсъюзи- те (Европейски съюз). ЕКП - Египетска комунистичес- ка партия. ЕКП [е-ка-пе], икон. - Единен класификатор на продукцията. ЕКП - Еквадорска комунисти- ческа партия. ЕКП-ВКГ икон. - Единен класи- фикатор на промишлена, сел- скостопанска и горска продук- ция - Висши класификационни групировки. ЕКПЗ - Европейски комитет на производителите на захар (Ев- ропейски съюз). ЕКПК - Европейска комитет за производителните кооперации (Европейски съюз). ЕКПОУ| ек-по-у] - Единен кла- сификатор на предприятията, организациите и учреждения- та в България. ЕКПТ - Европейска конвенция на пощите и телекомуникаци- ите (Европейски съюз). ЕКПЧ - Европейска комисия по правата на човека. ЕКР (-) [е-ка-elp] - В марката на електрокомпресор, изработван в Румъния (напр.: ЕКР-350). ЕКС - Европейска конфедера- ция на синдикатите (Европей- ски съюз); ЕТИК. ЕКС - Еврейски комунистичес- ки съюз. ЕКС [е-ка-се] - Единна каталож- на система. Експо (-) - Експозиция (светов- но изложение, напр. Експо-70, Експо-75). експо... - Експозиционен, екс- позиция (като първа съставна част на сложносъкратени думи, названия, напр.: експо- център). Експоцентър - Изложбен (екс- позиционен) център. Експрссбанк ж. - Банка за бързи (експресни) услуги. Д Експрес- банк ЛД. Експрестрапс м. - Външно транспортно предприятие. ЕКТТ -Европейска конвенция за транегранична телевизия. ЕКУ [еку] - Единен класифика- тор на учрежденията. ЕКУП [екуп] - Европейска ко- мисия по ускоряване на проек- ти. ЕКУП [екуп] - Единен комплект от универсални приспособле- ния (за ремонтна работилни- ца). ЕКФФП, англ. ECFFP (European Commission Forestry and Forest Products) - Европейска коми-
ЕКЧП 182 Електрометал сия по горите и горското про- изводство. ЕКЧП - Европейска конвенция за човешките права (Европей- ски съюз). екю, англ. ECU (European Сштспсу Unit)-Временна обща парична единица на страните от Европейската икономическа общност, без да се имитира като паричен знак, заменена от еврото. ЕЛ - Езиков лагер. ЕЛ ед. или., техн. -Ламелниеле- менти. ЕЛ (-) [ел], ед. и мн. - Лентови елеватори (напр.: ЕЛ 1, ЕЛ 2, ЕЛ 3,ЕЛ 4) ел... - Електрически (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: елбюро, елинсталация, елтабло, елуре- ди); електро.... ел. - електрически, електро. ЕЛ АЛ [ел-ал], мн., англ. EL AL (Istrael Airlines) - Израелски въздушни линии. ЕЛАС [елас], гръц. ЕЛА Е (Хлл- pvixA; Aa'ixo^ (АлеЛг ]- vtStipümxöi; Етрат6<;) - Гръцка народноосвободителна армия (1941-1945). Елбйо (-) - Електрически апа- рат за изследване на биохими- ческата характеристика (напр.: Елбио-1). ЕЛДО, англ. ELDO (European Launcher Development Orga- nisation) - Европейска органи- зация за създаване на косми- чески ракети. ЕЛЕ библ. -Електротехника, електр. - електрически; ел. електр. - електротехника; елек- тротехн. електр.- електротехнически; електротехн. Електрйм м. и ср., пол. (Elektrim) - Полско дружество за външна търговия с елект- ротехнически съоръжения. електро... - Електрически (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия, напр. електроматериали, елек- троуреди, електростанция, електроснабдяване, електро- централа); ел.... Електроекспйртимпйрт м. - Румънско външнотърговско предприятие за експорт и им- порт на електронни и елект- ротехнически произведения. Елсктроимпекс .и. - Външно- търговска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на електропромишлени изделия. Електрометал м. - Електро-
слсктромобйл 183 ел промкомбинат металургичен завод за произ- водство на стоманени отливки, електромобйл, член, -ът, -а, мн. - и, ,и. - Електрически автомо- бил. електрон... - Електронен (като първа съставна част на слож- носъкратсни думи, названия, напр.: Електронекспорт). Електропроект.и. - Комплексен институт за проучване и про- ектиране на обекти на елект- рониката и електротехниката. Електроспаб м. - Електро- снабдяване (пласментно снаб- дително предприятие). Електроснабдяване ср. и м . - Стопански комбинат за снаб- дяване с електрическа енер- гия. електротехп. - електротехни- ка; електр. електротехп. - електротехни- чески; електр. ЕЛИ [ели] - Електроннолъчев индикатор. ЕЛИА [е-ли-ä] - Завод за елект- рически инструменти и апара- ти. Елйтбапк - Елитна банка. Е.чкаж. (разг. член. - та,л<н. -и)- Електроненкалкулатор. Елкар (-) ,ч. - Електрокардио- граф (напр.: Елкар-3). Елкйпд-76 - Нацинална конфе- ренция по проблемите на елек- трическото и копдензаторно производство (през 1976 г.) . Елкооп ж. - Кооперация за електротехнически изделия. ЕЛМА - Европейска лява мла- дежка инициатива. Елмот м. - Електрически мото- ри, електромотори. Д Елмот ЕАД. Елйм Ш (-) -Електроотоплител- на шкаф-маса (напр.: Елом Ш- 1,5, ЕломШ-2). ЕЛП (-) [е-ле-пе] - Елсктропс- карнастрифурни (напр.: ЕЛП- Елпром л|. - Електротехничес- ка промишленост (Държавно стопанско обединение за науч- ноизследователска. производ- ствена и инженерингова дей- ност в областта на силнотоко- вата електротехническа про- мишленост. Елпромспсрго Ai. - Стопански комбинат за развойна, проект- но-конструкторска и производ- ствена дейност в областта на слектроенергетичното обза- веждане. елпромкомбипйт м. - Промиш- лен комбинат за производство
Елпром комплект 184 ЕМИД на електротехнически изде- лия. Елпромкомплект м. - Инжене- рингово преприятие за проуч- ване, проектиране, комплек- товане, доставка и монтаж на електроенергийни обекти и технологии. ЕЛТ [ е-ел-те], електрон. - Електроннолъчева тръба. ЕЛТ (-) [е-ел-те] - Електрооб- ръщателен тиган (напр.: ЕЛТ- 2). елтер, член, -ът, мн. -и, м. - Електротелфер. Елтерм (-) м., мед. - Български апарат за ултракъсовълнова терапия (напр.: Елтерм 400). ЕЛХ [е-ел-хе] - Електрически хокер (напр.: ЕЛХ-1). Елхими м. - Фабрика за про- изводство на калциев карбид. ЕМ [е-ем] и [ем],лш., електр., рус. 3M (Злектролитнь1е малога- баритнше кондензатори) - Електролитни малогабаритни кондензатори. ЕМ - Електромагнит. ЕМ (-) [е-ем] и [ем], електрон. - Електронен автоматичен мост (напр.: ЕМ-104). ЕМ (-) [е-ем] и [ем] - Електро- нен микроскоп (напр.: ЕМ-3). ЕМ [е-см] и [ем] - Електронна машина. ЕМ - В емблемата на държавно монтажно управление „Енер- гомонтаж“. ЕМ воен. -Ескадренминоносец. ЕМ (-) [е-ем] и [ем] - Етажерка за материали (напр.: ЕМ-105). ЕМ (-) [е-ем] и [ем] -Микрослек- тродвигател (напр.: ЕМ 6/4). ЕМ (-) [е-ем], рус. 3M (Зкскава- тор многоковшовьш) - Много- кошов багер (напр.: ЕМ-512 А). ЕМА [ем-ä] - Електрически ма- шини иапарати(учебна дисцип- лина в техникуми и висши учеб- ни заведения). ЕМА [сма], л<. и ж. - Завод за слектронномедицинска апара- тура. ЕМГ [е-ем-ге], пкон. - Единичен мрежов график. ЕМГ [е-ем-ге], мед. - Електро- миограма. ЕМЕЦ - Евангелска методистка епископална църква. А ЕМЕЦ „Д-рЛонг “. ЕМИ - Европейски медиен ин- ститут; ЕИМ. ЕМИ - Електромузикални инст- рументи. ЕМИД (-) [емйд], рус. ЗМИД (Злектромагнитньш индуктив- на й дефектоскоп) - Електро- магнитен индуктивен дефек-
EMK 185 Еиергопроект тоскоп (напр.: ЕМИД-2). ЕМК хим. - Етилметакрилат. ЕММ - Електромагнитна маса. ЕМО [емб],м. и (разг.)ср. (член. -то) - Енергомеханичен отдел. ЕМО [емо] - Машина за елект- ромеханична обработка (напр.: ЕМО-250). ЕМОС [смос], истор. - Единен младежки общоученически съюз (1945-1947). Е МП [е-см-пе], ед. и мн., физ. - Електромагнитни полета. ЕМП (~)[е-ем-пе] -Електромай- ка за пилета (напр.: ЕМП- 500Р). EMC [е-ме-се] - Европейски мо- нетарен съюз. ЕМУ [с-ме-у], ед. и ми., електр. - Електромашинен усилвател. ЕМУ [е-ме-у] -Електромонтаж- но управление. ЕМФ [е-ме-фе] - Електро-ма- шиностроителен факултет (Технически университет, Со- фия). ЕМХ хим. - Етилмеркурихлорид. ЕМЦ [е-ем-це], електр. - Елек- тромеханична централизация. ЕН ед. и мн .— Европейски нор- ми (Европейски съюз). ЕН (-) [е-ен] - Електрокар-пис- коповдигач(напр.: ЕН 136, ЕН 153„ЕН 131.2, ЕН 116). ЕНА, англ. ENA (European Neurosciences Association) - Европейска асоциация по не- врология. ЕНА [ена], англ. ENA (Ethiopian News Agency) - Етиопска ин- формационна агенция. Еп-Би-Сй, англ. NBC (National Broadcasting Company) - Наци- онална радиопредавателна и те- левизионна компания (в САЩ). ЕНД - Европейски недвижими имоти (дружество с ограниче- на отговорност). EHE библ. - Енергетика, енер- гомашиностросне. енерг. - енергетичен. енерго... - Енергетичен, енерги- ен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: енергообединение, енер- гомонтаж, енергоснабдяване). Енергоимпекс м. - Външнотър- говска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на въглища, електроенергия и електропроводи. Епергомонтйж м. - Държавно управление за монтаж на енергийни обекти. Еиергопроект л<. - Научноиз- следователски проектно-про- учвателен институт по енер- гийно строителство.
Епсргорсмонт 186 ЕОНАВП Епсргоремонт м. - Стопанско обединение за ремонт на енергийни обекти. Енергостроймонтаж ли - Държавно управление за строителство и монтаж на енергийни обекти. Енсргохндропроскт м. - Комп- лексен институт за проучване и проектиране на хидротехни- чески съоръжения. ЕНИАК [ениак], лг и ж., англ. ENIAC (Electronic Numerical Integratorand Computer) -Елек- тронна цифрова автоматична сметачна машина. ЕНОК [енок], мн. - Европейски национални олимпийски коми- тети. ЕНП [е-не-пе]—Европейска на- родна партия (Европейски съюз). ЕНР [е-не-ре],лш., икон. - Един- ни норми и разценки. ЕНФК [е -не-фе-ка] - Единен национален фронт на Камбод- жа. епцикл. - енциклопедичен. ЕО [е-о] - Европейска общност (Европейски съюз). ЕО воен. - Ежедневно обслуж- ване (техническо обслужване на машини в Българската на- родна армия). ЕО електрон. - Електронен ос- цилограф. ЕО - Естраден оркестър. ЕО АЕ - Европейска общност по атомна енергия (Европейски съюз); ЕАЕК. ЕОБРТ - Естраден оркестър на Българското радио и телеви- зия. ЕОВС [ебве], .и. - Европейско обединение за въглшца и сто- мана (Европейски съюз). ЕОД [е-о-де] -Еднолично друже- ство с ограничена отговорност. ЕОД - Ежедневно оперативно донесение. ЕОД [еод], изч. техн. - Елект- ронна обработка на данни. ЕОЗР - Европейска и средизем- номорска организация за защи- та на растенията. ЕОИ мат. - Електронна обра- ботка на информация. ЕОКА [сока], гръц. ЕОКА ('EOvixt) 'Opyävwau Kt>7tpiwv AywvictTtov) - Национална организация на кипърските борци. ЕОКК - Европейска организация за контрол на качеството. ЕОКТР -Естраденоркестър при Комитета за телевизия и ра- дио. ЕОНАВП - Европейска органи-
ЕОО 187 ЕПЖС зация за независим аудиовизу- ален пазар (Европейски съюз). ЕОО - Европейска отбранител- ни общност (Европейски съюз). ЕООД [е-б-о-де] - Еднолично дружество с ограничена отго- ворност. ЕОП [еоп], електрон. - Елект- роннооптически преобразова- тел. ЕОПО [е-о -пе-о] - Единна об- щественополитическа органи- зация. ЕОПО ОФ - Единна обществе- нополитическа организация „Отечествен фронт“. ЕОС [ебе],м. пер. - Европейско отбранително общество. ЕОСК - Европейско обединение на спестовните каси (Европей- ски съюз). ЕОФ [еоф] - Енергиен осигури- телен фонд. ЕОЦ - Електронен оперативен център. ЕОЯИ - Европейска организация за ядрени изследвания. ЕП воен. - Евакоприемник. ЕП, англ. EP (European Police) - Европейска полиция(Европей- ски съюз); Европол. ЕП - Европейски парламент (Ев- ропейски съюз). ЕП - Европейско първенство. ЕП - Едностъпална центробеж- на потопяема помпа за замър- сени води. ЕП [ е-пе] - Експериментално предприятие. ЕП (-) [е-пе] - Електрическа гот- варска печка (напр.: ЕП-61). ЕП [е-пе] - Електронен потен- циометър. ЕП - Електронна памет. ЕП - Елин Пелин (за съкратено означаване името на града). Д Победи отборът на „Левски“ (ЕП). ЕП (-) [ е-пе ] - Пл атформен електрокар (напр.: ЕП 100, ЕП 006, Еп 011, ЕП 001, ЕП 026, ЕП018) ЕП(-) [е-пе],електр. - В Марка- та на стъклотекстолит със свързващо вещество епоксид- на смола (напр. ЕП-1, ЕП-2). ЕПАС [епас] - Експериментален полет „Аполо-Съюз“. ЕПГ (-) [е-пе-ге],рус. ЗПГ (Зкс- каватор на понтонно-гусенич- ном ходу) - Понтонно-гъсени- чен екскаватор (напр.: ЕПГ-1). ЕПЖБ [е-пе-жс-бе], мн., стро- ши. - Едропанелни жилищни блокове. ЕПЖС [е-пе-же-се], строши. - Едропанелно жилищно строи-
ЕПЗ 188 ЕПФ телство. ЕПЗ [е-пе-зе], .». и (разг.) ср. (член, -то) - Електропорцела- нов завод. Епи (-) .м. - Епископ (напр.: Епи- 70). ЕПИК [епик] - Европейска при- ватизационна и инвестиционна корпорация. ЕПК, англ. ЕРС (European Patent Convention) - Европейска па- тентна конвенция (Европейски съюз). ЕПК [с-пе-ка], ми. - Едропанел- ни конкрукции. ЕПК [е-пе-ка], зг. ние. строиш. - Едроплощен кофраж (система в строителството). ЕПК [е-пе-ка], строиш. - Едро- размерен преместваем коф- раж. ЕПК [е-пе-ка] -Експертно-про- веровъчна комисия. ЕПК [е-пе-ка], техн. - Елект- ропнсвматичен клапан. ЕПЛ [ е-пе-ел], воен. -Ескадрил- на подводна лодка. ЕПЛДР - Европейска партия на либералите, демократите и реформаторите (Европейски съюз). ЕПО - Европейска патентна организация (Европейски съюз). Епокса (-), техн. - Епоксидна смола (напр.: Епокса... I). ЕПОН [епон], ж. и м. . гръц. EnON (Eviaia naveÄXaöixp ’Opyävpwori Neo^aiag) - Единна общогръцка организа- ция на младежта ЕПП (-) [ е-пе-пе], електр. - Електропневматичен преобра- зовател (напр.: ЕПП-2). ЕПР [е-пе-ер],електрон. - Елек- тронен парамагнитен резо- нанс. ЕПРА (-) [епра], лг и ж. - Елек- тронен пишещ автомат с раз- ширени функционални възможности (напр.: ЕПРА-1). ЕПС - Европейска патентна служба (Европейски съюз). ЕПС [е-пе-се] - Европейскипла- тежен съюз (кредитна органи- зация) ЕПС - Европейско политическо сътрудничество (Европейски съюз). ЕПСО [спсо] - Европейска по- литика по сигурността и отбра- ната. ЕПТ електрон. - Еднопреходен транзистор. ЕПУ, нем. EPU (Europäische Parlamentarische Union) -Евро- пейски парламентарен съюз. ЕПФ [е-пе-фе] - Експлоатация
ЕПЦ 189 Ec на пристанищата и флота (спе- циалност в техникум по кора- бостроене и корабоплаване - Варна). ЕПЦ [ е-пе-це] - Електрическа пожаросъобщителна центра- ла. ЕПЧ [е-пе-че], ед. и мн., физ. - Електронопренасящичастици. ЕР - В емблемата на завод „Електрик“-гр. Радомир. ЕР - Европа на регионите (Евро- пейски съюз). ЕР воен. - Електронно разузна- ване. ЕР електрон. -Елекроннореле. ЕР (-) [ер], рус ЗР (Зкскаватор роторньш) - Роторен екскава- тор (напр.: ЕР-5). ЕРБОЖ [ербож] - Експеримен- тална развъдна база за опит- ни животни (Сливница). ЕРВ (-) [е-ер-ве] - Електроръ- чен вентилатор (напр.: ЕРВ-49 г). ЕРГ [е-ер-ге], мед. - Електро- ретинограма. ЕРД [е-ре-де] и [е-ер-де] - Електроразпределително дру- жество. ЕРД[е-ер-де] -Електроракетен двигател. ЕРЕ [ере], м. и ж., гръц. ЕРЕ ('EOvtxi] Р(^оалаот(хц ’Evwa- ig) - Национален радикален съюз (Гърция). ЕРО [еро] - Европейска регио- нална организация; МКСП. ЕРП [е-ер-пе] -Електроразпре- делително предприятие. ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ере- ванский политический инсти- тут) -1 . Еревански политехни- чески институт. 2. В марката на електромобил, създаден в този институт (напр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2). ЕРСК [е-ре-се -ка] - Единна ре- публиканска спортна класифи- кация. ерст физ. - ерстед (след цифра). ЕРЦ [е-ре-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Електроремонтен цех. ЕС - Европейски съд. ЕС [е-се] и [ос] - Европейски съюз. ЕС [ес] - Едностъпални центро- бежни самозасмукващи помпи. ЕС - Екологична станция (към Институт за зоология при БАН). А ЕС „Парангалица“ (Рила). ЕС (-) [ес] - Електрокар-само- свал (напр.: ЕС-301, ЕС-305). ЕС - Електроразпределение - Столично. А ЕС ЕАД. Ес воен. - Ескадра.
ЕС 190 Ec-Ec ЕС (-) [ec] -1 . Универсална елек- тронноизчислителна система - българска електронна машина от Единната серия (напр.: ЕС- 1020). 2. Външно запомнящо устрой- ство на магнитна лента - част от тази машина (напр.: ЕС- 5012). ЕСА [еса] - Европейска синди- кална академия (Европейски съюз). ЕСА - Европейски съвет на ар- хитектите (Европейски съюз). ЕСА - Елемент за слухов апа- рат. ЕСА [еса], англ. ESA (Europcan Space Agency) - Европейска космическа агенция; ЕКА. ЕСАК, англ. ЕСАС (European Civil Aviation Conference) - Ев- ропейска комисия за граждан- ска авиация; ЕКГА. ЕСАКП - Единна система за атестиране качеството на про- дукция. ЕСБ [е-се -бс] - Европейски съюз по бадминтон. ЕСГП - Етнически съюз за граж- дански права. ЕСГРАОН [ссграон], м. (разг. член, -а) иж. - Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. ЕСГРАУН [есгрйун], м. и ж. - Единна система за гражданска регистрация и административ- ни услуги на населението. еедек ,и., истор., рус. зедек (со- циалдемократ) - Социалде- мократ (член на социалдемок- ратическата партия в Русия). ЕСДН - Единна система за дина- мични нормативи. ЕСДП [е-се -де-пе] - Електро- стоманодобивно производство. ЕСДРП - Европейска социалде- мократическа работническа партия. ЕС ЕИМ [ес ейм] - Единна сис- тема (наименования на серия електронноизчислителни ма- шини). есер, член, -ът, -а, мн. -и, .и., ис- тор., рус. зсер (социалист-ре- волюционер) - Социалист-ре- волюционер (член на партията на социалистите-революционе- ри). — Произв.: ссерка,есерски. Ес-Ес остар., нем. SS (Schutz- staffel) - Отреди за охрана - войска със специално предназ- начение в Хитлеристка Герма- ния; СС. — Произв.' . ссесовец, есесовка, есесовски.
ЕСИ 191 ЕСПА ЕСИ [еси] - Еворпейски синди- кален институт (Европейски съюз). ЕСИА [еспа]— Европейски съюз на инженерите и архи- тектите (Европейски съюз). ЕСК - Ензим-субстратен комп- лекс. ЕСК воен. - Ескадра стражевп кораби. сск. воен. - сскадрен. А еск. ми- ноносец. сск. - ескимоски. ЕСКД [ес-ка-де] - Единна систе- ма за конструкторска докумен- тация. ЕСКДА - Европейски спортен клуб на дружеските армии. ЕСКОМ [еском], ж. и .ж; - Един- на система за регистрация и отчет на задграничните ко- мандировки. Ескпл воен. - Ескадра подводни лодки. ЕСМЗ - Европейски съвет на младите земеделци. ЕСМО [еемб] - Единна строи- телномонтажна организация. ЕСМОИИ - Единна система за машинна обработка на иконо- мическа информация. ЕСНТИ - Европейско сътрудни- чество в научните и техничес- ките изследвания (Европейски съюз). ECO [есб] - Европейска стопан- ска общност. ECO [есб] - Единна строителна организация. ЕСОА | есоа], тронен. - Елект- рически стрелков обръщате- лен апарат. Ecoec [ес-о-ес], SOS (Save our souls - Спасете нашите души; Save our ship - Спасете нашия кораб) - Международен радио- сигнал за помощ; СОС. ЕСОМАР[ ссомар], м., англ. ESOMAR (European Society for Opinion and Marketing Research) - Европейско дружество за изучаване мненията и търсе- нето на пазара. ЕСП - Европейска сметна пала- та (Европейски съюз). ЕСП [е-се-пе] - Европейска со- циалистическа партия. ЕСП [е-се-пе] - Единна селко- стопанска политика (на Евро- пейската икономическа общ- ност). ЕСП [е-се-пе], ср. (разг. член . - то) - Електроснабдително предприятие. ЕСП [е-се -пе] ср. (разг. член, -то) - Енергийно стопанско пред- приятие. ЕСПА [еспа] - Единна система
ЕСПА 192 ЕСХИ за приборостроене иавтомати- зация. ЕСПА (-) [еспа] - Единна систе- ма за промишлена автомати- ка (в марката на уреди; напр.: електронен регулатор ЕСПА 06КА, електронен терморегу- латор ЕСПА 06КБ09, пневма- тичен захранващ блок ЕСПА 04ТДО2. еспер.- есперанто. ЕСПИ [еспи] - Единна система за профсъюзна информация. ЕСПИК [еспйк] - Единна систе- ма за профсъюзна информа- ция и контрол в здравеопазва- нето. ЕСПТУ [ес-пе-те-у] - Единно средно политехническо учили- ще; вж. ЕСПУ. ЕСПУ [еспу], ср. (разг. член, -то, лш. -та) - Единно средно поли- техническо училище. ЕСР - Единен софийски район. ЕСРО [есро], англ. ESRO (Еиго- pean Space Research Organisation) - Европейска организация за изследване на космическото пространство. ЕСС - Европейски синдикален съюз (Европейски съюз). ЕССИ [ессй] - Единица система за социална информация. А Научен център по ЕССИ. ЕССР [е-ес -ес-ер], истор. рус. ЗССР (Зстонская Советская Социалистическия Республи- ка) - Естонска съветска соци- алистическа република. ЕСТ библ. - Естествени науки - математика, физика, химия, геология. ест. - естонски. ЕСТД [ес-те-де] - Единна систе- ма за технологична докумен- тация. Естел (-) [естел] - Електронна единна система за телеобра- ботка на данни (напр.: ЕСТЕЛ- 20). ЕСТПП [ес-те-пе-пе] - Единна система за технологична под- готовка на производството. ЕСУ (-) [есу], елекрон. - Елект- ронно следящо устройство (напр.: ЕСУ-2). ЕСУИП [есуйп] - Единна систе- ма за управление на интегра- ционните процеси. ЕСУУД [есууд] - Единна систе- ма за унифицирана управлен- ческа документация. ЕСФ - Европейски социален фонд (Европейски съюз). ЕСФОР - Многонационални во- енни сили. ЕСХИ - Европейски съвет на химическата индустрия (Евро-
ЕСЦ 193 ЕТР пейски съюз). ЕСЦ - Евангелска съборна църква. ЕСЦБ - Европейска система на централните банки (Европей- ски съюз). ЕСЩ - Европейски съединени щати (Европейски съюз). ЕСЯИ - Европейски съвет за ядрени изследвания (Европей- ски съюз). ЕТ -Европейскатеритория. ЕТ [е-те] - Едноличен търговец. Д ЕТ „Урбана". ЕТ (-) [е-те] - Електрокар-вле- кач с теглително усилие 100 (напр.: ЕТ-511 —1, ЕТ-506-1). ЕТ [е-те], мн„ елктр., рус. ЗТ (Злектролитньге танталовме кондензатори) - Електролит- ни танталови кондензатори. ЕТ (-) [е-те], рус. ЗТ (Зкскава- тор траншейньпг) - Траншеен ескаватор (напр.: ЕТ-121) ет. - етаж (с цифра). ЕТА [ета], рус. ЗТА (Зстонское телеграфное агентство) - Ес- тонска телеграфна агенция. ЕТА [ета], neu. ETA (Euzkadi ta Azkalasuna) - Съюз на борци- те за свобода на страната на баските. ЕТВД - Европейски театър на военните действия. ЕТД [е-те-де] - Еднолично търговско дружество. ЕТЕП [етеп] - Европейскателе- комуникационна и електронна промишленост (Европейски съюз). ЕТЗ [ е-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Електротелферен завод. Д ЕТЗ „Янтра". етиоп. - етиопски. ЕТИС [етйс] - Експертен техни- ко-икономически съвет. ЕТИТ [етйт] - Електроника, те- лекомуникации и информаци- онни технологии. ЕТК [ е-те-ка] - Европейска ту- ристическа комисия. ЕТК - Ескадра торпедни катери. ЕТН [е-те-не],жн., нкон. - Един- ни трудови норми. ЕТН (-) [е-те-ен], рус. ЗТН (Зк- скаватор тарншейньш навес- ной) - Траншеен навесен екс- каватор (напр.: ЕТН-122, ЕТН- 142, ЕТН-352). CTiiorp. - етнографски. ЕТО [е-те-о],л1. и (разг.)ср. (член. - то) - Експертно-технически отдел. ЕТО -Експлоатация и техничес- ко обслужване. ЕТП [е-те-пе] - Единен техноло- гически процес. ЕТР -Европейски търговски ре-
ЕТР 194 ЕФМ гистър (Европейски съюз). ЕТР [е-те-ре], рус. ЗТР (Зкска- ватор траншейньш роторньш) - Роторен траншеен екскава- тор-каналокопач (напр.: ЕТР- 171). ЕТС [е-те-се] - Единна техничес- ка служба. ЕТС, англ. ETC (European Telecoinmunications Standard) - Европейски телекомуникацио- нен стандарт (Европейски съюз). ЕТСИ [етси], англ. ETSI (Euro- pean Telecommunications Stan- dards Institute) - Европейски институт за телекомуникаци- онни стандарти; ЕИТС. ЕТТ [е-те-те] -Единна транспорт- на тарифа. ЕТУ (-) [е-те-у], рус. ЗТУ (Зкс- каватор траншейньш универ- сальньш)—Универсален тран- шеен екскаватор (напр.: ЕТУ- 353). ЕТУЕС - Експериментално тех- нологическо училище -Елект- ронни системи. ЕТУК, англ. ETUC (European Trade Union Confederation) - Европейска конфедерация на синдикатите (Европейски съюз); ЕКС. ЕТУП - Единен териториално- устройствен план на Републи- ка България. ЕУ [еу] - Експлоатационно уп- равление. А / група ЕУ на ав- томобили. ЕУИ, лнгл-EUI (European Uni- versity Institute) - Европейски университетски институт (Ев- ропейски съюз). ЕУИЦ - Европейски учебен и информационен център (Евро- пейски съюз). ЕУК - Екологичен училищен комплекс. А ЕУК „Икар “. ЕФ - Европейски факултет (Мос- ковски държавен университет, Москва). ЕФ биохим. - Електрофореза. ЕФА - Европейска филмова ака- демия (Европейски съюз). ЕФАФП - Европейска федера- ция на асоциациите на фарма- цевтичната промишленост (Европейски съюз). ЕФВТ [е-фе-ве-те] - Европейс- ка федерация по вдигане на тежести. ЕФЕ [ефе], исп. EFE (Editorial Falange Espanola) - Испанска информационна агенция. ЕФИХ - Европейска федерация по инженерна химия. ЕФМ - Европейски форум за мир.
ЕФР 195 ЕЦИН ЕФР [е-фе-ре] - Европейски фонд за развитие (Европейски съюз). ефр. - ефрейтор (със собствено име). ЕФРР - Европейски фонд за ре- гионално развитие (Европейс- ки съюз). ЕФС [е-фе-се] - Европейски фонд за сътрудничество (Ев- ропейски съюз). ЕФСВП - Европейски фонд за сътрудничество във валутна- та политика (Европейски съюз). ЕФТ [е-фе-те] - Единен фронт на труда. ЕФТА [ефта],«нгл. EFTA (Euro- pean Free Trade Association) - Европейска асоциация за сво- бодна търговия (Европейски съюз); ЕАСТ. ЕФФ - Европейска филателна федерация. ЕХ мед. - Епидемичен хепатит. ЕХВ [е-хе-ве], воен. - Електро- химически взривател. ЕХГ [е-ха-ге],хпл<. -Електрохи- мически генератор. ЕХДА - Електрохидродинамич- на аналогия. ЕХИТ [ехйт], ед. и мн., физико- хим. - Електрохимични източ- ници на ток. ЕХМК хим. - Етилхексилмс- такрилат. ЕЦ - Европейски център. ЕЦ - Единен център (научни обе- динения на Българската ака- демия на науките и Софийския университет). А ЕЦ по исто- рия. ЕЦ... - Единен център (като съставна част на инициални съкращения, напр.: ЕЦИ). ЕЦ [е-це] - Едностъпална цент- робежна циркулационна помпа. ЕЦ - Е зиков център. А ЕЦ „Дива". ЕЦ - Електрическа централа. ЕЦтрансп. - Електрическацен- трализация. ЕЦБ [е-це-бе] - Европейска цен- трална банка (Европейски съюз). ЕЦБ - Единен център по биоло- гия. ЕЦВ - Езиков център за възрас- тни. ЕЦЕЛ [ецел] - Единен център за език и литература. ЕЦИ - Единен център по исто- рия. ЕЦИМ [ецйм] - Електронна цифрова изчислителна маши- на; ЦЕИМ. ЕЦИН [ецйн] - Европейски център за изучаване на наро-
ЕЦМ 196 ЕЦП донаселението. ЕЦМ [е -це-ем] - Електронно- цифрова машина. ЕЦММ - Единен център по ма- тематика и механика. ЕЦНДП - Единен център по на- уките за държавата и право- то. ЕЦНЗ - Единен център по на- уките за земята. ЕЦНПК[ е-це-не-пе-ка] - Еди- нен център за наука и подго- товка на кадри; вж. ЕЦ. ЕЦНПК... - Единен център за наука и подготовка на кадри (като съставна част на иници- ални съкращения, напр.: ЕЦНПКММ); вж. ЕЦ... ЕЦНПКБМБП - Единен център за наука и подготовка на кад- ри по биология и медико-био- логически проблеми; вж.ЕЦБ. ЕЦНПКЕЛ - Единен център за наука и подготовка на кадри по език и литература; вж. ЕЦЕЛ. ЕЦНПКИ - Единен център за наука и подготовка на кадри по история; вж. ЕЦИ ЕЦНПКММ -Едине н център за наука и подготовка на кадри по математика и механика; вж. ЕЦММ ЕЦНПКНЗ - Единен център за наука и подготовка на кадри по науките за земята; вж. ЕЦНЗ ЕЦНПКП - Единен център за наука и подготовка на кадри по право; вж. ЕЦНДП ЕЦНПКФКС - Единен център за наука и подготовка на кад- ри по физическа култура и спорт. ЕЦНПКФС - Единен център за наука и подготовка на кадри по физкултура и спорт; вж. ЕЦНПКФКС. ЕЦНПКФС - Единен център за наука и подготовка на кадри по философия и социология; вж. ЕЦФС ЕЦНПКФСН - Единен център за наука и подготовка на кад- ри по философия и социологи- чески науки; вж. ЕЦНПКФС ЕЦНПКФФТП - Единен център за наука и подготовка на кадри по физика и физико- технически проблеми; вж. ЕЦФ ЕЦНПКХХТП -Единен център за наука и подготовка на кад- ри по химия ихимико-техноло- гически проблеми; вж. ЕЦХ. ЕЦОК - Европейски център за обучение и квалификация. ЕЦП - Европейски център пе,
ЕЦПНД 197 ЖБ право (София). ЕЦПНД - Европейски център за парламентарна наука и доку- ментация (Европейски съюз). ЕЦРР - Европейски център за регионално развитие (Евро- пейски съюз). ЕЦТД - Европейски център за търговия на дребно (Европей- ски съюз). ЕЦФ - Единен център по физи- ка. ЕЦФС - Единен център по фи- лософия и социология. ЕЦХ - Единен център по химия. ЕЧЕЦ [ечец] - Електрическа част на електрически центра- ли. Ечпхмсл и Ечхмелч - Държав- но стопанско предприятие (клон на ДСО „Българско пиво и бе- залкохолни напитки“) за изку- пуване, обработка и търговия с пивоварен ечемик и хмел. ЕЧУ електр. - Електрическа ча- совникова уредба. ЕШ - Европейски шампионат. ЕШ - Е зикова школа. А ЕШ „ Стандарт ЕШ (-), рус. ЗШ (Зкскаватор шагающий) - Крачещ екска- ватор (напр.. FШ -6/60, ЕШ-17/ I ЕШ1 ■ .: -ше-пе],рус. ЗШП (3лек- трический шпалоподбойник) - Електрическа траверсоподбив- на машина. ЕШП (-) [е-ше-пе], метал., рус. ЗШП (Злектрошлаковьш пе- реплав) - Електрошлаково претопяване. ЕЩТ [е-ще-те] - Единни щатни таблици. А Заплати по ЕШ.Т . ЕЯВ -Епицентър наядренвзрив. ж Ж - [же], ед. и мн .. електр. — Железни проводници (напр.: Ж- 35, Ж-50, Ж-70). Ж -метал. - Желязо (в марката на цветни сплави, напр/. БрАЖ9-4). ж. - жени А Слалом (ж.) . Ски (ж.) . ж. грам. - женски (род). ж. - жители (след цифра). ж. - журнал, жарг. - жаргонен. ЖБ - [же-бе], рус. ЖБ (Жатка безлафетная). - Безлафетна жетварка (напр.: ЖБ-4, 6). ЖБ воен.. остар. - Жандарме - рийски батальон. ЖБ [же-бе], прил. - Железобе- тонен. А ЖБ конструкции. ЖБ стълбове.
ЖБ 198 жн ЖБ - Животновъдна база. ЖБИ [же-бе-й], рус. ЖБИ (За вод железобетоньгх издслий) - 1. Завод за железобетонни из- делия. 2. Железобетонни изделия. ЖБН - [же-бс-ен], рус. (Жатка зернобобовая павссная) - Зърнобобова навесна жетвар- ка (напр.: ЖБИ-3,5). Жбр воен. - Жандармерийска бригада. ЖВН - [же-вс-ен], рус. ЖВН (Жатка валковая широкозах- ватная навесная) - Широкооб- хватна навесна жетварка (напр.: ЖВН-6). ЖЕК [жек] - Жилищно-експло- атационна кантора. жсн... - женски (като първа съставна нает на сложносък- ратени думи, напр.: женактив, женкомисия, женотговорнич- ка). ЖЗК [же-зе-ка] - Животозаст- рахователна компания. А ЖЗК „ Феникс". ЖИ - Железопътни инфраструк- тури. А НК „Железопътни структури". Жйвснаб м. - Държавно търгов- ско предприятие за снабдява- не с разплодни и работни жи- вотни жив. ст. физ. - живачен стълб (единица за измерване на на- лягане); ж. ст. (с цифра). А 1 мм жив. ст. Жйти м. - Завод за телени изде- лия, свързочни материали - жици и др. ЖК воен. - Женски корпус. ЖК, жк и ж. к. [же-ка] - Жили- щен комплекс. А ЖК „Мла- дост “. ЖКН - [же-ка-ен], рус. ЖКН (Жатка кукурузная навесная) - Навесна жетварка за царе- вица (напр.: ЖКН-2,6). ЖКО [же-ка-ö] - Жилищно-ко- мунален отдел. ЖКЦ [же-ка-це] - Женски кон- султационен център. ЖЛС воен. - Женски личен състав. ЖМНР, фр. JMNR (Jeunesse du Mouvement national de la revolution) - Младеж на нацио- налното революционно движе- ние (организация в Конго). ЖМПЛА [же-ем-пе-ла], порт. JMPLA (J u ventud de Movimento Populär de Libertacjäo de Angola) - Младежка организация на народното движение за осво- бождение на Ангола. ЖН (-) [же-ен] - Желязно-нике- лов акумулатор (напр.: ЖН-22,
жн 199 ЖСР 45). ЖН (-) [же-ен], рус. ЖН (Жатка павесная) - Навесна жетвар- ка (напр.: ЖН-4,0). ЖНБА - Женска национална баскетболна асоциация (САЩ). ЖНУ (-) [же-ен-у], рус. ЖНУ (Жатка павесная универсаль- ная) - Универсална навесна жетварка (напр.: ЖНУ-2,6). ЖП [же-пе],остар., воен. - Жан- дармерийски полк. ЖП и жп [же-пе], прил. - желе- зопътен. Д ЖП Бюро, жп транспорт, жп управление, жп ресторант, жп завод, жп ма- неврист, жп стрелочник. ЖП [же-пе], член. -т о, ср., разг. - Български държавни железни- ци. ЖПБМ воен. - Железопътен батальон за механизация. ЖПБр воен. - Железопътнабри- гада. жпз [же-пе-зе] - Железопътен завод. ЖПК [же-пе-ка], воен. - Желе- зопътен корпус. ЖПК [же-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Животновъдно- промишлен комбинат. жпсвб воен. - Железопътен свързочен батальон. жпсвр воен. - Железопътна свързочна рота. ЖПУ [же-пе-у], ср. (разг. член. - то) - Железопътно училище. ЖР (-) [же-ер], рус. ЖР (Жатка рядковая) - Редова жетварка (напр.: ЖР-4,6). ж. р. грам. - женски род; вж. ж. ЖРН (-) [же-ер-ен], рус. ЖРН (Жатка рядковая павесная) - Навесна редова жетварка (напр.:ЖРН-3,0). ЖРП (-) [же-ер-пе] - Прикачна редовна жетварка (напр.: ЖРП 3,6). ЖРС (-) [же-ер-ес], рус. ЖРС (Жатка рядковая скоростная) - Редова скоростна жетварка (напр.: ЖРС-4,9А). ЖС [же-се] -Железопътностро- ителство. ЖС воен. - Женски състав. ЖСК [же-се-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Железничарски спортен клуб. ЖСК [же-се-ка] -Жилищноспе- стовна каса. ЖСК [ же-се -ка] - Жилищно- строителен комбинат. ЖСК [же-се-ка] ж. (член. разг. - то) - Жилищностроителна ко- операция. ЖСР (-) [же-се -ер], рус. ЖСР (Жатка-сноповязалка рядко- вая) - Редова жетварка-сно-
жсс 200 ЗАГ повръзвачка. ЖСС [же-се -се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Железничарски спортен съвет. ЖСС - Женска спомагателна служба. ЖСС воен. -Же нски спомагате- лен състав. # ЖСС на МП (САЩ). ж. ст. физ. - ж ивачен стълб (еди- ница за измерване на наляга- не); жив. ст. (с цифра). ЖФБ [же-фе-бе] -Животновъд- нофуражна бригада. ЖХД - Женско християнско дру- жество. ЖЦН (-) [же-це-ен] - Навесна царевична жетварка. 3 3 - Марка зимно дизелово гори- во. 3из. - запад. ЗА - Завод за автобуси. ЗА - Завод за антибиотици. ЗА юрид. - Закон за адвокату- рата. ЗА юрид. - Закон за админист- рацията. ЗА юрид. - Закон за акциите. ЗА юрид. - Закон за арендата. ЗА - Застрахователна агенция. Д ЗА „Евроахат“ ООД. ЗА [зе-ä], воен. - Зенитна арти- лерия. ЗА - Зимно дизелово гориво мар- ка А, предназначено за експ- лоатация на дизелови двигате- ли при температура не по-нис- ка от —10“. з. а. - Заслужил артист (със соб- ствено име). ЗАБ [заб] воен. - Запалителна авиационна бомба. заб. - забележка. забел. - забележка: вж. заб. ЗАВ [зав] - Завод за автоматич- ни везни. зав. .. - Завеждащ (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: завотдел, завуч.) . зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. - завеждащ (отдел, секция и пр.) . Заводпроект м. - Институт за проучване и проектиране на промишлени обекти. ЗАВС [завс] - Западноафрикан- ски валутен съюз. ЗАвтП юрид. - Закон за автор- ското право. завуч, член, -ът, -а, мн. -и, м. ос - тар. - Завеждащ учебната част. ЗАГ [заг] - Завод за автомобил- ни гуми. Д ЗАГ„Динамик“.
ЗАГ 201 зам.-предс. ЗАГ [заг], воен. - Зенитна арти- лерийска група. загл. - заглавие (в бибилиогра- фия). ЗАГС [загс] - Завод за автомо- билни генератори и стартери. А ЗАГС „Динамо“. ЗАД [зад] - Завод за алуминие- ва дограма. ЗАД [зе-а -де] - Застраховател- но акционерно дружество. А ЗАД „Армеец“. ЗАД „Вито- ша“. Задграплсс м. и ср. - Предприя- тие за транспорт и реализация на дървесината от Коми. ЗАЕ [зае] - Завод за асинхронни електродвигатели; вж. ЗАЕД. ЗАЕД [заед] - Завод за асинх- ронни електродвигатели. ЗАЗ[заз], рус. ЗАЗ (Запорож- ский автомобйльнь!й завод) - 1. Запорожки автомобилен за- вод. 2. В марката на автомобилите, произведени в този завод (напр.: ЗАЗ-966 „Запоро- жец“). заз, член, -ът, -а, мн. - ове, м. - Автомобил, произведен в За- порожкия автомобилен завод. ЗАИ [зай] - Завод за абразивни инструменти. ЗАК [зак], воен. - Зенитноарти- лерийски комплекс. зал. геогр. - залив. зам. .. - заместник (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: зам.-мин ., замком). зам, член, -ът, -а, мн. -ове, м., разг. - заместник (директор, председател и под.). зам.- ген. -з аместник-гсперален. А Зам.-г ен . директор. зам. - глав. - заместник-главен (прокурор и др.) зам. главен, обикн. член ., разг. - заместник-главен (редактор и ДР-) - зам. -дир. - Заместник-директор. замдир, член, -ът, -а, м., разг. - заместник-директор. замком, член, -ът, -а, м., разг. - заместник-командир. замкомбрйг, член, -ът , -а, м., разг. -з аместник-командирна бригада. замкомдйв, член, -ът , -а,.и., разг. - заместник-командир на ди- визия. зам.-мин . - заместник-ми- нистър. зам. по тех. воен ., разг. -з амест- ник-командир потехническата част. зам.-предс. - заместник-предсе- дател.
ЗАНА 202 ЗБАА ЗАНА [зана], англ. ZANA (Zambia News Agency) - Ин- формационна агенция на Зам- бия. ЗАНН, юрид. - Закон за адми- нистративните нарушения и наказания. ЗАНУ [зану], англ. ZANU (Zimbabwe African National Union) - Африкански национа- лен съюз Зимбабве. ЗАО [зао] - Завод за аптечно оборудване. ЗАП юрид. - Закон за автомо- билните превози. 3 АП юрид. - Закон за авторско- то право. ЗАП юрид. - Закон за админист- ративното производство. зап. - западен. ЗАПУ [ запу], англ. ZAPU (Zimbabwe African People s Union) - Съюз на африканския народ Зимбабве. 3 АС юрид. - Закон за админист- ративното съдопроизводство. ЗАС [зае], воен. - Зенитен авто- мат за стрелба. заел. - заслужил. А Заел, ар- тист. Заел, художник. заел. арт. - заслужил артист; вж. з. а. заел. м. с. - заслужил майстор на спорта; вж. з. м. с. заел. худ. - заслужил художник; вж. 3. X. ЗАСП - Завод за алуминиеви и стоманени профили. застрах. - застрахователен. ЗАТ [зат] - Завод по автомати- ка и телемеханика. А ЗА Т на Ж.П Транспорт. ЗАТ юрид. - Закон за автомо- билния транспорт. ЗАТДС юрид. - Закон за адми- нистративно териториално де- ление на страната. ЗАУ юрид. - Закон за админист- ративното управление. ЗАФЧ [за-фе-че] - Завод за ар- матура и фасонни части. Захарпмпекс ж. - Външнотър- говско представителство на промишлено-аграрно обедине- ние „Българска захар" за внос (импорт) и износ (експорт) на захар и захарни изделия. ЗБ истор,-Задгранично бюро на ЦК на БКП (т. с .) (1923-1944). ЗБ юрид. - Закон за бежанците. ЗБ юрид. - Закон за бюджета. ЗБ воен. - Запалителна бомба. ЗБ - Зимно дизелово гориво мар- ка Б, предназначено за експло- атация на дизелови двигатели при температура не по-ниска от - 18°С. ЗБАА юрид. - Закон за Българ-
ЗББ 203 звсвк ската академия на науките. ЗББ [зе-бе-бе], юрид. - Закон за българските банки. ЗББС - Завод за белтъчно-бпо- концентратни смески. ЗБГ (зе-бе-ге], юрид. - Закон за българското гражданство. ЗБДОО юрид. - Закон за Бюд- жета на държавното обще- ствено осигуряване. ЗБД воен. - Зона на бойните дей- ствия. ЗБДС юрид. - Закон за българ- ските документи за самолич- ност. ЗБЗ [зе-бе-зе], воен. - Зона с бактериално заразяване. ЗБК юрид. - Закон за българ- ската култура. ЗБКД [зе-бе-ка-де], юрид. - За- кон за банките и кредитното дело. ЗБН [зе-бс-не] - Завод за безал- кохолни напитки. ЗБНТХ юрид. - Закон за борба с незаконния трафик на хора. ЗБО - Закон за браншовите организации. ЗБОБ юрид. - Закон за бюдже- та и отчетността по бюджета. ЗБППМН юрид. - Закон за бор- ба срещу противообществени- те прояви на малолетните и непълнолетните. ЗБР юрид. - Закон за биологич- ното разнообразие. ЗВ мн., воен. - Запалителни ве- щества. зв. грам. - звателен (падеж); зват. зв. - звезда. зв. електр. - звънец з-в воен . - „Земя-въздух“ (клас ракети). ЗВ АС юрид. - Закон за Върхов- ния административен съд. зват. грам. - звателен (падеж); зв. ЗВВС [зе-ве-ве-се], юрид. - За- кон за всеобщата военна служ- ба. ЗВД [зе-ве-де] - Завод за възли и детайли. ЗВДОП юрид. - Закон за възла- гане на държавни и общински поръчки. ЗВДФК юрид. - Закон за вътрешния държавен финан- сов контрол. ЗВО [зе-ве-ö], юрид. - Закон за висшето образование. ЗВП [зе-ве-пе] - Завод за вете- ринарни препарати. ЗВС [зе-ве-се], юрид. - Закон за възстановяване на собствено- стта. ЗВСВК юрид. - Закон за валут- ните сделки и валутния конт-
ЗВСГЗГФ 204 ЗДВФК рол. ЗВСГЗГФ юрид. - Закон за възстановяване на собствено- стта върху горите и земите от горския фонд. ЗВТ [3е-ве-те], юрид. - Закон за външната търговия. звукоподр. - звукоподражател- но. ЗВЦ [ зе-ве-це] - Завод за вис- козна целулоза. ЗВЦ [зе-ве-це], юрид. - Закон за валутните ценности. звщ воен. - Запасен военновре- менен щаб. ЗГ юрид. - Закон за горите. ЗГ радиотехн. - Задаващ гене- ратор. ЗГ - Зоологическа градина. ЗГАР - Областно управление „Земеделие, гори и аргарна реформа“. ЗГВ [зе-ге-ве] - Завод за галови вериги. ЗГВ [зе-ге-ве] - Завод за горе- що валцуване (Кремиковци). ЗГВ [зе-ге-ве], юрид. - Закон за гражданското въздухоплава- не. ЗГЕСТ - Завод за градивни еле- менти и съобщителна техника. ЗГП [зе-ге-пе] - Завод за грамо- фонни плочи. ЗГР юрид. - Закон за граждан- ската регистрация. ЗГС воен. - Заместник генера- лен секретар (НАТО). згт [зе-ге-те] - Завод за горив- на техника. ЗГУ [зе-ге-у] - Завод за газови уреди. з-д - завод. ЗД юрид. - Закон за далекосъоб- щенията. ЗД юрид. - Закон за досиетата. з. д . геогр. - западна дължина (след цифра). ЗД [зе-де] - Застрахователно дружество. А ЗД „Булстрад“. ЗД „Евроинс" АД. ЗД воен. - Зона за демобилиза- ция. ЗДА [ зе-дс-ä], юрид. - Закон за държавната администрация. ЗДА [зе-де-ä], юрид. - Закон за държавния арбитраж. ЗДАФ юрид. - Закон за държав- ния архивен фонд. ЗДБ [зе-де-бс], юрид. - Закон за държавния бюджет. ЗДВК [зе-де-ве-ка], юрид. - За- кон за държавен и ведомствен контрол. ЗДвП юрид. - Закон за движе- ние по пътищата; ЗДП. ЗДВФК юрид. - Закон за държа- вен вътрешен финансов конт- рол.
здд 205 ЗЕ ЗДД [зе-де-де] - Завод за дизе- лови двигатели. ЗДДПО, юрид. - Закон за допъ- лнително доброволно пенсион- но осигуряване. ЗДДС [зе-де-де-се], юрид. - За- кон за данъка върху добаве- ната стойност. ЗДЗИ юрид. - Закон за Държав- ния застрахователен институт. з. Д. и. - заслужил деятел на из- куството (обикн. със собстве- но име). здк [зе-де-ка],юрпд. - Закон за държавен контрол. з. д. к. - заслужил деятел на кул- турата (обикн. със собствено име). ЗДКИ юрид. - Закон за достъп до класифицираната информа- ция. ЗДМ [ зе -де-ме], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за дървооб- работващи машини. з. д. и. - Заслужил деятел на на- уката (обикн. със собствено име). ЗДО [зе-де-ö]. юрид. - Закон за данък върху оборота. ЗДОД юрид. - Закон за данъка върху общия доход. ЗДОИ юрид. - Закон за достъп до обществената информация. ЗДОО юрид. - Закон за държав- но обществено осигуряване. ЗДП [зе-де-пе], юрид. - Закон за данъка върху печалбата. ЗДП [зе-де-пе], юрид. - Закон за движение по пътищата; ЗДвП. ЗДП [зе-де-пе],юрид. - Закон за държавните предприятия. ЗДПч - Закон за данъка върху печалбата. ЗДР воен. - Зона за дълбоко ра- зузнаване. здрав... - здравен (напр.: здрав- пункт). ЗДС юрид. - Закон за диплома- тическата служба. ЗДС юрид. - Закон за другарски- те съдилища. ЗДС юрид. - Закон за държавна- та собственост. ЗДС юрид. - Закон за държав- ния служител; ЗДСл. ЗДС [зе-де-се] - Земеделски де- мократичен съюз. ЗДСК юрид. - Закон за Държав- ната спестовна каса. ЗДСл юрид. - Закон за държав- ния служител; ЗДС. ЗДТ [зе-де-те], юрид. - Закон за държавните такси. з. д. т. - заслужил деятел на ту- ризма (обикн. със собствено име). ЗЕ юрид. - Закон за енергетика- та.
ЗЕ 206 ЗЕС ЗЕ електр. - Запалващ елект- род. ЗЕГС юрид. - Закон за едрата градска собственост. ЗЕД [зед] - Здравно екологично дружество. Д ЗЕД „Бълга- рия". ЗЕДЕП юрид. - Закон за елект- ронния документ и електрон- ния подпис. ЗЕЕЕ юрид. - Закон за енерге- тиката и енергийната ефектив- ност. ЗЕИМ [зейм] - Завод за елект- роизолационни материали. ЗЕМ [зем] - Завод за електри- чески машини. ЗЕМ [зем] - Завод за електро- кари и мотокари. Л ЗЕМ „ Сре- дец “. зем... - Земеделски (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Земиздат, Земпроект, Земснаб). ЗЕМА [зема] - Завод за елект- ромедецински апарати. Земиздат ср. - Издателство на Българския земеделски наро- ден съюз. Земпроект м. Институт за про- учване и проектиране в сел- ското стопанство (земеделие- то). Земс [земс], член, -ът, -а, м., ис- тор. - Земеделски младежки съюз (1921-1947); ЗМС. — Произв.: земсйст, земсйстки, земсов. ЗемУРС [земурс], воен. - Земен управляем реактивен снаряд. ЗЕНА (зена] - Завод за елект- ронна нестандартна апаратура (Добрич). Зепабр [зенабр], воен. - Зенит- на артилерийска бригада. Зенадп [зенад], воен. - Зенитен артилерийски дивизион. Зенап [зенап], воен. - Зенитен артилерийски полк. Зепбатр [зенбйтр], воен. - Зе- нитна батарея. ЗЕНО [зено] - Завод за експе- риментално и нестандартно оборудване. ЗЕП [зеп] - Завод за ензимни препарати. ЗЕП [зеп] - Завод за порцелан за електротехнически изделия (електропорцелан). ЗЕПЕ [зе-пе],л<. (разг.)ср. (член. -то) - Завод за елктропреоб- разувателни елементи. ЗЕС [зее] - Западноевропейски съюз (Великобритания, Фран- ция, Федерална република Гер- мания, Италия, Белгия, Нидер- ландия и Люксембург). ЗЕС -Зона на Европейскиясъюз
ЗЕСТ 207 ззлд (Министерство на външните работи). ЗЕСТ [вест] - Завод за елемен- ти за съобщителна техника. ЗЕТ [зет] - Завод за електричес- ки табла. ЗЕТ [зет] - Завод за електротел- фери. ЗЕУ [зеу] - Завод за електродо- макински уреди. ЗЕХА [зе-xä] - Завод за емай- лирана и химическа апаратура. ЗЖ юрид. - Закон за живот- новъдството. ЗЖПТ юрид. - Закон за желе- зопътния транспорт. ЗЖР [зе-же-ре] - „Защита на животните и растенията“ (служба). ЗЖСющн). - Закон за жилищна- та собственост. ЗЖСК [зе-же-се-ка], юрид. - Закон за жилищноспестовната каса. ЗЖСК [зе-же-се-ка], юрид. - Закон за жилищностроителни- те кооперации. 33 юрид. - Закон за заетостта. 33 юрид. - Закон за занаятите. 33 юрид. - Закон за застрахова- нето. 33 - „Земеделско знаме“ (вест- ник). з-з воен. - „Земя-земя“ (клас ра- кети). ЗЗБ юрид. - Закон за закрила при безработица. ЗЗБНЗ юрид. - Закон за закри- ла при безработица и насърча- ване на заетостта. ЗЗБУТ юрид. - Закон за здра- вословни и безопасни условия на труд. ЗЗВЗ АС юрид. - Закон за замя- на на военните задължения с алтернативна служба. ЗЗД [зс-зе-де], юрид. - Закон за задълженията и договорите. ЗЗД [зе-зе-де], юрид. - Закон за закрила на детето. ЗЗД [зе-зе-де]. юрид. - Закон за защита на държавата. ЗЗЖ [зе-зе-де] - Закон за защи- та на животните. ЗЗЗИ юрид. - Закон за задъл- жително застраховане на иму- ществата. ЗЗЗП юрид. - Закон за защита на земеделските производите- ли. ЗЗИ [зе-зе -й], юрид. - Закон за застраховане на имуществото. ЗЗК юрид. - Закон за закрила на културата. ЗЗК [зе-зе-ка] - Звукозаписна компания. ЗЗЛД - Закон за защита на лич- ните данни.
ззм 208 ЗИИУ ззм [зе-зе -ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за заваръч- ни машини. 330 [зе-зе-о] юрид. - Закон за здравното осигуряване. 3300 юрид. - Закон за задъл- жителното обществено осигу- ряване. ззп [зе-зе -пе], юрид. - Закон за задграничните паспорти. ЗЗП [зе-зе -пе], юрид. - Закон за защита на природата; ЗЗПр. ЗЗП [зе-зе -пе], юрид. - Закон за земеделските производители. ЗЗППТ юрид. - Закон за защи- та на потребителя и правила- та за търговия. ЗЗПр юрид. - Закон за защита на природата; ЗЗП. ЗЗРСИИ юрид. - Закон за за- щита, рехабилитация и социал- на интеграция на инвалидите. ЗЗТ [зе-зе-те] - Завод за заваръ- чна техника. ЗЗУ [зе-зе-у] - Завод за запаме- тяващи устройства. ЗИ (-)[зе-й] - Звуков индикатор (напрм: ЗИ-1). ЗИБГ юрид. - Закон за имената на българските граждани. ЗИД юрид. - Закон за измене- ние идопълнение ... ЗИДЗДОД юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за данък върху общия доход. ЗИДЗИН юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за изпълнение на наказа- нията. ЗИДЗМВР юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за Министерството на вътрешните работи. ЗИДЗОЗЗ юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за опазване на земеделс- ките земи. ЗИДЗП юрид. - Закон за изме- нение и допълнение на Закона за пенсиите. ЗИДКЗОО юрид. - Закон за из- менение и допълнение на Ко- декса за задължително обще- ствено осигуряване. ЗИДКТ юрид. - Закон за изме- нение и допълнение на Кодек- са на труда. ЗИЕ [зие] - Завод за инструмен- тална екипировка. ЗИЕНО [зиено] - Завод за инст- рументална екипировка и не- стандартно оборудване; ЗИНО. ЗИЕПУ [зиепу] - Завод за инст- рументална екипировка и пе- чатащи устройства. ЗИИУ - Завод за измерителни
зик 209 зис уреди и инструменти; ЗИУИ. ЗИК [зик] - Завод за изкуствена коприна. ЗИЛ [зил], рус. ЗИЛ (Москов- ский автомобильнмй завод имени И. А Лихачова) - 1 . Московски автомобилен завод „И. А . Лихачов“. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.; ЗИЛ-131, ЗИЛ-137). зил, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Автомобил, произведен в Мос- ковския автомобилен завод „И. А. Лихачов“. ЗИМ [зим], рус. ЗИМ (Горьков- ский автомобилнмй завод име- ни Молотова) -1 . Горкиевски автомобилен завод „В. М . Мо- лотов". 2. В марката на автомобили, произведени в този завод. зим, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Автомобил, произведен в Гор- киевския автомобилен завод „В. М. Молотов“. - Произв.: зймка. ЗИМ [зим] - Завод за изолаци- онни материали. ЗИМ [зим] - Завод за изпълни- телни механизми. ЗИН юрид. - Закон за изпълне- ние на наказанията. ЗИН [зин] - Звено за изследва- не на населението. ЗИНО [зино] - Завод за инстру- ментално и нестандартно обо- рудване; ЗИЕНО. ЗИНИ юрид. - Закон за избира- не на народните представите- ли. ЗИНПОСК юрид. - Закон за избиране на народни предста- вители, общински съветници и кметове. ЗИО [зйо], м. и ср. (разг.) - За- вод за инструментално обо- рудване. ЗИП [зип] - Завод за измерител- ни прибори. ЗИП [зип] - Завод за изолирани проводници. ЗИП [зип] - Запасни инструмен- ти и принадлежности. ЗИПВ юрид. - Закон за избира- не на президент и вицепрези- дент на Република България; ЗИПВР. ЗИПВР юрид. - Закон за изби- ране на президент и вицепре- зидент на Република Бълга- рия; ЗИПВ. ЗИР юрид. - Закон за изобрете- нията и рационализациите. ЗИС юрид. - Закон за индустри- алната собственост. ЗИС [зис], рус. ЗИС (Москов- ский автомобильнмй завод
зис 210 ЗКБР имени Сталина) - 1. Московс- ки автомобилен завод „И. В . Сталин“. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод. зис, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Автомобил, произведен в Мос- ковския автомобилен завод „И. В. Сталин“. ЗИСРС - Закон за използване на специални разузнавателни средства. ЗИСС юрид. - Закон за имуще- ствата, собствеността и серви- тутите. ЗИТ [зит] -1 . Завод за изчисли- телна техника. 2. В марката на електронноиз- числителни машини, произве- дени в този завод (напр.: ЗИТ- 151). ЗИТА [зйта] - Завод за топло- измервателна апаратура. ЗИУ [зиу], м., рус. ЗИУ (Завод имени М. С . Урицкого) - 1. Завод „М. С. Урицки“. 2. В марката на автобуси (напр.: ЗИУ-6) и тролейбуси (напр.: ЗИУ-5), произведени в този завод. ЗИУИ - Завод за измервателни уреди и инструменти; ЗИИУ. ЗК [зе-ка] - Завод за конденза- тори. ЗК [зе-ка],лс и(разг.)ср. (член. - то) - Заводски комитет. ЗК юрид. - Закон за концесиите. ЗК юрид. - Закон за коопераци- ите; Зкооп. ЗК [зе-ка] - Заложна къща. А ЗК „Доверие". ЗК воен. - Заместник-командир; вж. замком. ЗК [зе-ка] - Застрахователна компания. А ЗК „Български имоти “. ЗК „ Орел живот “ АД. ЗК - Застрахователна корпора- ция. А ЗК „Гранит" АД. ЗК [зе-ка], ж. и (разг.) ср. (член. - то) - Захарен комбинат. А ЗК „ Кристал “. ЗК[ зе-ка], ж. и (разг.)ср. (член. - то) - Здравна кооперация. А ЗК „ Медик “. ЗК - Земеделска компания (ак- ционерно дружество). ЗК [зе-ка], ж. и (разг.)с/;. (член. - то) - Земеделска кооперация. А ЗК „Напредък". ЗК воен. - Зенитен комплекс. ЗК воен. - Зенитна картечница. ЗК воен. - Зона за разузнаване. ЗК воен. - Зона на комуникация. ЗК воен. - Зона за контрол. ЗКБ воен. - Заместник-коман- дир на бригада. ЗКБР воен. - Заместник-коман-
зквд 211 зктч дир на бригада; вж. замкомб- риг. ЗКВД юрид. - Закон за контрол на външнотърговската дей- ност. ЗКД [зе-ка-де], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за корабни двигатели. зки [зе-ка-й], и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за корабни изделия. ЗКИ юрид. - Закон за класифи- цираната информация. ЗКИР юрид. - Закон за кадас- търа и имотния регистър. ЗКД воен. - Заместник-коман- дир по логистиката. ЗКМ [зе-ка-ме], и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за канце- ларски машини. ЗКМ [зе-ка-ме], л<. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за корабно машиностроене. ЗКМ [зе-ка-ме], л. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за кормил- ни механизми. ЗКМСД воен. - Заместник-ко- мандир на мотострелкова ди- визия. зкмсп воен. - Заместник-ко- мандир на мотострелкови полк. ЗКНО [зс-ка-не-б] - Завод за крупно нестандартно оборуд- ване. ЗКО [зе-ка-о] - Завод за кухнен- ско обзавеждане. ЗКооп юрид. - Закон за коопе- рациите; ЗК. зкп [зе-ка-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) воен. - Запасен ко- манден пункт. ЗКПМ [зе-ка-пе-ме] - Завод за ковашко-пресови машини. ЗКПО [зе-ка-пе-ö], юрид. - За- кон за кооперативното подо- ходно облагане. ЗКПЧ [зе-ка-пе-че], .и. (разг. член, -то), воен. - Заместник- командир по политическата част. ЗКС [зе-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод закалцини- рана сода. ЗКС юрид. - Закон за коопера- тивните сдружения. ЗКС воен. - Земна контролна станция. зкт воен. - Заместник-коман- дир потила. зкти [зе-ка-те-й] - Завод за каучукови технически изде- лия. Д ЗКТИ „Латекс“. ЗКТЧ [зе-ка-те-че], м. (разг. член, -то), воен. - Заместник- командир по техническата част. ЗКТЧ [ зе-ка-те-че], м. (разг.
ЗКУ 212 змм член, -то), воен. - Заместник- командир по трудовата част. ЗКУ [зе-ка-у], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. -та), воен. - Зе- нитна картечна установка. ЗКФ [зе-ка-фе] - Завод за ком- бинирани фуражи. ЗЛ - Завод за лазери. ЗЛ юрид. - Закон за лекарства- та. ЗЛ юрид. - Закон за лова. ЗЛ [зе-ел], изч. техн. -Закъсни- телна линия. ЗЛ - Запасно летище. з. л. - за служил лекар (обикн. със собствено име). ЗЛ - Здравна лаборатория, зл. - злоти (след цифра). ЗЛА юрид. - Закон за лекарства- та и аптеките. ЗЛАХМ юрид. - Закон за лекар- ствата и аптеките в хуманна- та медицина. ЗЛЗ юрид. -Закон за лечебните заведения. ЗЛКИ - Завод за латексови ка- учукови изделия. ЗЛПП - Завод за леки преград- ни панели. ЗЛС [зе-ле-се], юрид. - Закон за лицата в семействата. 3M [зе-ме] - Завод за маномет- ри. 3M юрид. - Закон за митниците. ЗМА [зе-ме-ä] - Завод за меди- цинска апаратура. ЗМВИ [ зе-ме-ве-й] - Завод за минерално-ватни изделия. ЗМВР [зе-ме-ве-ре], юрид. - За- кон за Министерството на вътрешните работи. ЗМД юрид. - Закон за междуна- родните договори. ЗМДРБ юрид. - Закон за меж- дународните договори на Ре- публика България. ЗМДТ [зе-ме-де-те], юрид. - За- кон за местните данъци и так- си. ЗМИ юрид. - Закон за местните избори. ЗМИП - Закон за мерките сре- щу изпирането на пари. ЗМИУ юрид. - Закон за мерки- те и измервателните уреди. ЗМК [зс-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за метални конструкции. ЗМК [зе-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за механи- зирани конструкции. ЗМК [зе-ме-ка], юрид. - Закон за мините и кариерите. ЗМКМ— Завод за метало^ера- мични материали. ЗММ [зе-мс-ме], .«. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за метална мебел.
змм 213 зн змм [зе-ме-ме]. м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за метало- режещи машини. ЗММ [зе- ме-ме], воен. ~ Защи- тена модулирана мрежа. ЗМНТ [ зе-ме-не-те], юрид. - Закон за местните налози и такси. ЗМНХЗ - Задруга на майстори- те на народните художестве- ни занаяти. ЗМО [ зе-ме-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за медицин- ско обзавеждане. ЗМО [зе-ме-о] - Завод за мета- лургични огнеупори. змп [зе-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за микроби- ални препарати за животновъд- ството. ЗМПП - Завод за машини за преработка на пластмаси. ЗМПС[ зе-ме-пе-се], юрнд. - За- кон за моторните превозни средства. ЗМПТ - Завод за микропроце- сорна техника; ЗМТ. ЗМР [зе-ме-ре] - Закон за мал- ки радиоприемници. змс [зе-ме-се] - Закон за мест- ното самоуправление. ЗМС - Запаси от материални средства. ЗМС [зе-ме-се] - Земеделски младежки съюз. ЗМС [земс], нстор. - Земедел- ски младежки съюз (1921- 1947); вж. Земс. ЗМС (-)[зе-ме-се] - Стационар- на зърночистачна машина (напр.: ЗМС-20). з.м.с. - заслужил майстор на спорта (обикн. със собствено име). ЗМСМА юрид. - Закон за мест- ното самоуправление и мест- ната администрация. ЗМСП [зе-ме-сс -пе], юрид. - За- кон за малките и средните предприятия. ЗМСРБ юрид. - Закон за меж- дународните спогодби на Ре- публика България. ЗМТ [зе-ме-те], л. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за микро- процесорна техника; ЗМПТ. ЗМТ [зе-ме-те], л. и (разг.) ср. (член, -то) -Завод за минерал- ни торове. ЗМТА юрид. - Закон за между- народния търговски арбитраж. ЗМФМ - Завод „Мургаш“ - Фина механика (гр. Елена). ЗН [зе-не], мн. - Заводски нор- мали. ЗН юрид. - Закон за наемите; ЗНаем. ЗН юрид. - Закон за наследство-
зн 214 ЗОБ то; ЗНасл. ЗН юрид. - Закон за нотариуси- те. ЗН - Застрахователен надзор, зн. - значение; знач. ЗНА [зе-не-ä], юрид. - Закон за нормативните актове. Знаем, юрид. - Закон за наеми- те; ЗН ЗНасм. Отн. юрид. - Закон за наемните отношения; вж. зно ЗНасл. юрид. - Закон за наслед- ството; ЗН. знач. - значение; зн. ЗНЗ [зе-не-зе], юрид. - Закон за народното здраве. ЗННД юрид. - Закон за нотари- усите и нотариалната дейност. ЗНО [зе-не-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за нестан- дартно оборудване. ЗНО [зе-не-ö], юрид. - Закон за наемните отношения. ЗНОРЧ [знорч], м. (разг.) член. -ът, -а - Завод за нестандартно оборудване и резервни части. ЗНП [зе-не-пе] - Завод за пеизо- лирани проводници. Д ЗНП „Д. Благоев". ЗНП юрид. - Закон за народна- та просвета. ЗНП юрид. - Закон за народно- то просвещение (1929). ЗНП [зе-не-пе] - Закон за наци- оналната полиция. ЗНП [ зе-не-пе], воен. - Запасен наблюдателен пункт. ЗНП [зе-не-пе]воеи. - Земен на- блюдателен пункт. ЗНС юрид. - Закон за народните съвети. ЗНС юрид. - Закон за национал- ната сигурност. ЗНСЗ юрид. - Закон за научни- те степени и звания; ЗНСНЗ. ЗНСНЗ юрид. - Закон за науч- ните степени и научните зва- ния; ЗНСЗ. ЗНСПл юрид. - Закон за петго- дишния държавен народносто- пански план на Народна репуб- лика България. ЗНЦУВС воен. - Запасен наци- онален център за управление на Въздушните сили. ЗНЧ юрид. - Закон за народни- те читалища. знщ воен. - Заместник-начал- ник щаб. знщо воен. - Заместник-начал- ник щаб на отбраната. 30 [зе-б], воен. - Заградитилен огън. 30 - Здравно обслужване. ЗОБ юрид. - Закон за общин- ските бюджети. ЗОБ воен. - Запасна оперативна
зоввп 215 зоп база. ЗОВВПЗ юрид. - Закон за опаз- ване на въздуха, водите и по- чвата от замърсяване. ЗОВС [зове], юрид. - Закон за отбраната и въоръжените сили. ЗОД юрид. - Закон за отговор- ността на държавата. ЗОДВПГ - Закон за отговорно- стта на държавата за вреди, причинени на граждани. ЗОДФЛ юрид. - Закон за обла- гане доходите на физическите лица. ЗОЕГПНС юрид. - Закон за от- чуждаване на едрата градска покрита недвижима собстве- ност. ЗОЕМИю/лк). - Закон за отчуж- даване на едрия машинен ин- вентар. 303 юрид. - Закон за обществе- ното здраве. 303 юрид. - Закон за особените залози. 3033 юрид. - Закон за опазва- не на земеделските земи. ЗОИ [зби] - Завод за огнеупор- ни изделия. ЗОИ юрид. - Закон за обществе- ната информация. ЗОИРПюркд. - Закон за откри- тията, изобретенията и рацио- нализаторските предложения, зок [зок] - Завод за облицовъ- чна керамика. ЗОК [зок] -Завод за оранжерий- ни конструкции. ЗОМ [зом] - Завод за огнеупор- ни материали. ЗОМ юрид. - Закон за ордените и медалите. ЗОММ - Завод за окомплектов- ка на металорежещи машини. ЗОМП [зомп], воен. -Защита от оръжия за масово поразяване. 300 [зб-б] - Задължително об- ществено осигуряване. зоо... -зоологически (напр.: зоо- парк). Зооветспаб м. - Държавно търговско стопанско предпри- ятие за ветеринарно производ- ство и снабдяване. ЗООЗП юрид. - Закон за опаз- ване на обработваемата земя и пасищата. зоол. - зоологически. ЗООР юрид. - Закон за опазва- не на обществения ред. ЗООС юрид. - Закон за опазва- не на околната среда. ЗОП юрид. - Закон за обществе- ните поръчки. ЗОП [зоп], член, -ът, -а.мн . - ове, м. воен. - Закрита огнева по- зиция.
зопо 216 зпг ЗОПО - Задължително обще- ствено пенсионно осигуряване. ЗОР юрид. - Закон за обществе- ния ред. ЗОРЗ юрид. - Закон за опазва- не на работната земя. ЗОРС юрид. - Закон за обще- ствения ред и сигурност. ЗОС юрид. - Закон за общин- ската собственост. ЗОС [зос], воен. - Земно осигу- ряване на самолетоводенето. ЗОС [зос] , воен. - Зенитноогне- ви средства. ЗОСИ юрид. - Закон за опазва- не на селскостопанското иму- щество. ЗОСОИ юрид. - Закон за обез- щетяване на собственици на одържавени имоти. зосц воен. - Запасен обединен свързочен център. ЗОТ [зот] - Завод за организа- ционна техника. ЗОТ [зот] - Завод за осветител- ни тела. ЗОФС воен. - Зенитен осколъч- но-фугасен снаряд. ЗОЧУ юрид. - Закон за обще- ствените и частните училища (1885). ЗП [зе-пе], ai. и ср. (разг.), член. - то - Завод за пластмаси. ЗП юрид. - Закон за патентите. ЗП юрид. - Закон за пенсиите. ЗП юрид. - Закон за печалбата. ЗП юрид. - Закон за полицията. ЗП юрид. - Закон за преферен- циите. ЗП юрид. - Закон за приватиза- цията. ЗП юрид. - Закон за прокурату- рата в Народна република България; ЗПр. ЗП юрид. - Закон за пчеларство- то. ЗП [зе-пе] - Застроена площ (по цокъла) на жилищните сгради. ЗП [зе-пе], воен. - Зенитен про- жектор; Зпр. ЗПАД [зе-пе-а-де] - Застрахо- вателно и презастрахователно акционерно дружество. ЗПАД [зе-пе-а-де] - Застрахо- вателно-пенсионно акционер- но дружество. Д ЗПЛД „Лли- анц България". ЗПАНВ - Завод за полиакрил- питрилни влакна. Д ЗПАНВ „ Булана ", ЗПБ юрид. - Закон за подземни- те богатства. зпв [зс-пе-ве], и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за доли- амидни влакна. ЗПГ [зе-пе-ге]. .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за пневма- тични гуми.
зпд 217 Зпр зпд [зе-пе-де] - Застраховател- но и презастрахователно дру- жество. ЗПЗП юрид. - Закон за подпо- магане на земеделските про- изводители. ЗПЗСК юрид. - Закон за пенси- ониране на земеделските сто- пани-кооператори. зпи [зе-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за пластма- сови изделия. ЗПИНМ юрид. - Закон за пла- ново изграждане на населени места. ЗПК [зе-пе-ка] - Завод за подо- ва керамика. ЗПК |зе-пе-ка], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Заводски партиен комитет. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Заводски проф- съюзен комитет. ЗПК [зе-пе-ка], юрид. - Закон за паметниците на културата. ЗПК [зе-пе-ка] - Застраховател- на и презастрахователна ком- пания. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Земеделско-про- мишлен комплекс. з.пл. - Застроена площ. ЗПКМ юрид. - Закон за памет- нициTM на културата и музеи- те. зпкп воен. - Земен подвижен команден пост. ЗПЛ - Зъбопротезна лаборато- рия. ЗПМ [зс-пе-ме] - Завод за пи- шещи машини. ЗПММ - Завод за производство на металообработващи маши- ни. зпо |зе-пе-0] - Задължително пенсионно осигуряване. ЗПОГПС юрид. - Закон за при- ложеш-ie на общия градоустрой- ствен план на София. ЗПП [зе-пе-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за печатни платки. ЗПП [зе -пе-пе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за полупро- водникови прибори. ЗПП [зе-пе-пе] - Завод за про- изводство на плочи. ЗПП юрид. - Закон за полити- ческите партии. ЗППДОП юрид. - Закон за пре- образуване и приватизация на държавни и общински пред- приятия. ЗППЦК юрид. - Закон за пуб- лично предлагане на ценни книжа. Зпр юрид. - Закон за прокура- турата на Народна република
Зпр 218 зпзм България; ЗП. Зпр воен. - Зенитен прожектор; ЗП. ЗПР воен. - Зенитна противора- кета. ЗПрБ воен. - Зенитен прожек- торен батальон. ЗПРВПВННИ юрид. - Закон за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имо- ти. ЗПрП воен. - Зенитен прожек- торен полк. ЗПС (-)[зе-пе-се], рус. ЗПС (Зернопогрузчик поворотньга самопередвижной) - Автома- тичен зърнотоварач (напр.; ЗПС-60). ЗПСВ юрид. - Закон за преобра- зуване на Строителни войски. ЗПСЖМ юрид. - Закон за пред- ложенията, сигналите, жалби- те и молбите. ЗПСК юрид. - Закон за прива- тизацията и следпрнватизаци- онен контрол. зпт [зе-пе-те], мн., електр. - Загуби по пренасяне и транс- формация. зптм [зе-пе-те-ме] - Завод за постояннотокови машини. ЗПТМ [зе-пе-те-ме] - Завод за правотокови и телферни ма- шини. ЗПУ [зе-пе-у] - Завод за печа- тащи устройства. ЗПУ [ зе-пе-у], юрид. - Закон за пощенските услуги. ЗПФ [ зе-пе-фе], юрид. - Закон за приватизационните фондо- ве. ЗПХП - Завод за пневматични и хидравлични прибори. ЗПЧНРБ юрид. - Закон за пре- биваване на чужденците в На- родна република България. ЗР - Завод за радиатори. ЗР юрид. - Закон за рибарство- то. ЗР - Звуково разузнаване. ЗР воен. - Зона за разузнаване, зрбатр [зе-ер-батр], воен. - Зе- нитна ракетна батарея. ЗРВ [зе-ре-ве], мн., воен. - Зе- нитноракетни войски. ЗРД воен. - Зенитен ракетен ди- визион. зрдн [зе-ер-де-ен], лг. (разг. член. -ъ т, -а), воен. - Зенитен раке- тен дивизион. ЗРедПрехв. юрид. - Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти. ЗРЗ воен. - Закон за радиоак- тивно заразяване. ЗРЗМ - Завод за ремонт на зе- меделски машини.
ЗРК 219 зсв ЗРК юрид. - Закон за регистъра и кадастъра. ЗРК воен. - Зенитноракетен комплекс. ЗРК[зе-рс-ка], воен. - Зенитно- ракетен комплекс. ЗРЛС воен. -Земна радиолока- ционна станция. ЗРМ [зе-ре-ме] - Завод за ра- диотехническа мебел. ЗРМВ воен. - Зенитна ракета за малки височини. ЗРММ [зе-ре-ме-ме] - Завод за ремонт на металорежещи ма- шини. ЗРНА [зе-ре-не-ä] - Завод за радионавигационна апаратура. ЗРНО [зе-ре-не-о] - Завод за ремонт на нестандартно обо- рудване. А ЗРНО „ Шипка ЗРП [зе-ре-пе], воен. - Зенитен ракетен полк. ЗРРА - Завод за радиорелейна апаратура (София). ЗРТ юрид. - Закон за радиото и телевизията. ЗРТБ [зе-ре-те-бе], воен. - Зе- нитна ракетно-техническа база. ЗРТПМ - Завод за ремонт на тежки пътностроителни ма- шини. ЗРУ [зе-ре-у], електр. - Закри- та разпределителна уредба (за високо напрежение). ЗРЧ [зе-ре-че], м. п (разг.) ср. (член, -то)-Завод за резервни части. ЗРЧНО - Завод за резервни ча- сти и нестандартно оборудва- не. ЗС [зе-се], прил. - Заводострои- телен. А ЗС комбинат. ЗС [зе-се] - Заводски стандарт. ЗС [зе-се] - Заводски строежи (държавно стопанско обедине- ние). ЗС [зе-се], юрид. - Закон за соб- ствеността. ЗС юрид. - Закон за строител- ството. ЗС юрид. — Закон за счетовод- ството. ЗС - Законодателен съвет (Па- лестина). ЗС - Здравна служба. ЗС - Земеделски съюз. ЗС - Зимен стадион. ЗС - Зона за свръзка. ЗСА [зе-се-ä] - Завод за сани- тарна арматура. ЗСА (-)[зе-се -а] - Зърноочисти- телен сушилен агрерат. ЗСБК [зе-се-бе-ка] - Завод за стоманобетонни конструкции. ЗСБТ юрид.— Закон за стокови- те борси и тържищата. ЗСВ [зе-се-ве] - Завод за студе-
зсв 220 зет но валцуване. ЗСВ юрид. - Закон за съдебната власт. ЗСВЦВК юрид. - Закон за сдел- ките е валутни ценности и за валутния контрол. ЗСГ [зе-се-ге], юрид. - Закон за собствеността на гражданите. ЗСД [зе-се -де] - Завод за стома- нена дограма. ЗСДВ юрид. - Закон за събиране на държавните вземания. ЗСИ [зе-се-й] - Завод за съоръ- жения и инсталации. ЗСИДБ юрид. - Закон за съста- вяне и изпълнение на държав- ния бюджет. зск [зе-се-ка] - Завод за сани- тарна керамика. ЗСК [зе-се-ка] - Завод за строи- телни конструкции. Д ЗСК- Кремиковци ЕАД. ЗСК [зе-се -ка], м. и (разг.) ср. {член. - то)-3аводостроителен комбинат. ЗСКИ [зе-се-ка-й] - Завод за сто- манобетонни конструкции и изделия. ЗСМ [зе-се-ме] - Завод за сили- кантни материали. ЗСМ [зе-се-ме] - Завод за спе- циална металокерамика. ЗСН [зе-се-не], юрид. - Закон за самооблагане на населението. ЗСНА юрид. - Закон за счето- водството и нормативните ак- тове. ЗСНСС юрид. - Закон за счето- водството и националните сче- товодни стандарти. зсо [зе-се -о] - Завод за стома- нени отливки. ЗСО юрид. - Закон за съсловни- те организации. ЗСОР юрид. - Закон за сигурно- стта и обществения ред. ЗСП [зе-се -пе] - Завод за смен- ни приспособления. ЗСП юрид. - Закон за социално- то подпомагане. ЗСПЗЗ юрид. - Закон за собстве- ността и ползването на земе- делските земи. ЗСПМ - Завод за строителни и пътни машини. ЗСР [зе-се-ер] - Зона със строг режим. ЗСРП - Завод за сменни и ре- зервни приспособления. ЗСРС юрид. - Закон за специал- ните разузнавателни средства. ЗСС [зе-се -се], юрид. - Закон за съдебната система. ЗССМ - Завод за селскостопан- ски машини. ЗССП - Завод за специални сто- манени профили. ЗСТ [зе-се-те], м. и (разг.) ср.
Зет 221 зтч {член, -то) - Завод за строител- на техника. Зет юрид. - Закон за стандарти- зацията. ЗСТ - Зона за свободна търго- вия. ЗСТР - Завод за слаботокови релета. ЗСУ [зс-се -у], ед. имн ., ж. (разг.) ср. (член, -то), воен. - Зенитна самоходна установка. А Бата- рея ЗСУ. зсц воен. - Запасен свързочен център. ЗСч - Закон за счетоводството. ЗСШ (-)[зе-се -ше] - Шахтова зърносушилня (напр.: ЗСШ- 100). ЗТ - Завод за трамваи. А ЗТ „София“. ЗТ - Завод за трансформатори. ЗТА [зе-те-ä] - Завод за теле- фонна апаратура. ЗТА [зе-те-ä], м. и (разг.) ср. (член. - то). - Завод за товарни автомобили. ЗТЕ [зе-те-е] - Завод за теле- фонни елементи (Мездра). ЗТЗ юрид. - Закон за търговия- та със зърно. ЗТИ [зс-те-й] - Завод за телени изделия. ЗТИ [зе-те-й] - Завод за токоиз- правители. ЗТИ юрид. - Закон за техничес- ките изисквания. зтки [зе-те-ка-й] - Завод за технически каучукови изде- лия. ЗТЛ - Зъботехническа лабора- тория. ЗТЛСС - Завод за точно леене и специални сплави. ЗТМ [зе-те-ме] - Завод за теж- ко машиностроене. ЗТМПО юрид. - Закон за търговските марки и промиш- лените образци. ЗТПСюрид. - Закон за трудова- та поземлена собственост. ЗТР [зе-те-ре] - Завод за теле- визори и радиоприемници. ЗТСУ [зе-те-се -у],юрид. - Закон за териториалното и селищно устройство. зтт [зе-тс-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за телефон- на техника. ЗТТИ юрид. - Закон за тютюна и тютюневите изделия. ЗТТТ - Завод за телефонна и телеграфна техника. ЗТУ юрид. - Закон за територи- ално устройство. ЗТФ [зе-тс-фе], юрид. - Закон за творческите фондове. ЗТЧ [зе-те-че] - Завод за теле- фонни части.
ЗУ 222 ЗФК ЗУ [зе-у] - Занаятчийско учили- ще. ЗУ [зе-у], електрон. - Запомня- що устройство. ЗУ [зе-у], воен. - Заразен участък. ЗУ - Заснемане за узаконяване. ЗУ (-)[зе-у], електрон. - Захран- ващо устройство за полупро- водникови защити (напр.: тип ЗУ-1). ЗУ [зе-у] - Земеделскоучилище. ЗУ [зе-у] - Земеустройство. ЗУГМД изч. техн. - Запомнящо устройство на гъвкав магни- тен диск. ЗУКТС юрид. - Закон за уреж- дане на колективните трудови спорове. ЗУМБ [зумб],.и. ис/?., изч. техн . - Запомнящо устройство с магнитен барабан. ЗУМД [зумд],л1. ис/?., изч. техн . - Запомнящо устройство на магнитни дискове. ЗУМК - Завод за уникални ме- тални конструкции. ЗУМК [зумк],лк чер., изч. техн. - Запомнящо устройство на магнитна лента касетен тип. ЗУМЛ електрон. - Запомнящо устройство на магнитна лента. ЗУНК [зунк] - Закон за урежда- не на необслужваните креди- ти. зупк, обикн.лш . -ове,м., финанс. - Зунк облигации. зунк облигации финанс. - Цен- ни книжа - дългосрочни държавни облигации, издаде- ни по Закона за уреждане на необслужваните кредити. ЗУР[зур] ,ед. нмн., м. (разг. член. -а, мн. -ове), воен. - Зенитна управляема ракета. ЗУРО воен. - Зенитно управля- емо ракетно оръдие. ЗУРС [зурс], ед. и мн ., м. (разг. член, -а, мн. - ове), воен. - Зе- нитен управляем реактивен снаряд. ЗУРС поен. - Зенитна управляе- ма ракетна система. ЗУСю/?ид. - Закон за устройство на съдилищата. ЗУТ юрид. - Закон за устройство на територията. ЗФ юрид. - Закон за фалитите. ЗФ юрид. - Закон за фуражите. ЗФВ юрид. - Закон за физичес- кото възпитание. ЗФВС юрид. - Закон за физичес- кото възпитание и спорта. ЗФД воен. -Защитнофилтрира- ща дреха. ЗФИ геогр. - Земя на Франц Йосиф. ЗФК [зе-фе-ка], юрид. - Закон
ЗФК 223 34 за финансов контрол. ЗФК [зе-фе-кй], воен. - Защитен филтриращ комплект (за за- щита от отровни вещества). ЗФК [зе-фе-кй] - Зърнено-фу- ражен комбинат. ЗФМ [зе-фе-ме] м. и (разг.) ср. (член, -то) -Завод заферомаг- нити. ЗФМК [зе-фе-ме-кй] - Зърнс- нофуражен и маслодобивен комбинат. ЗФОО [зе-фе-о -б] - Закон за фонд „Обществено осигурява- не“. ЗФП [ зе-фе-пе] - Завод за фа- янсови плочки. ЗХ - В емблемата на Държавно сторанско обединение „Зърне- ни храни“. ЗХ - Завод за хартия. ЗХ юрид. - Закон за хазарта. ЗХ юрид. - Закон за храните. ЗХ - Зърнени храни. 1. х . - з аслужил художник (обикн. със собствено име). 3X3 [зе-хе-зе], воен. - Зона с химическо заразяване. зхм [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за хидро- изолационни материали. ЗХМ [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за химичес- ко машиностроене. ЗХМ [зе-хе-ме] - Завод за хла- дилно машиностроене. ЗХО [зе-хе-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за хартиени опаковки. 3X0 [зе-хе-ö], воен. - Задхори- зонтно откриване. Д Радиоло- кационна станция за 3X0. ЗХПВХ - Завод за хлор и поли- винилхлорид. зхт [зе-хе-те], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Завод за хладилна техника. ЗХФД [зе-хе-фе-де] - Завод за хранителни и фуражни дрож- ди. ЗХФП [зе-хс-фе-пе] - Зърнени храни и фуражна промишле- ност. ЗЦ [зе-це] - Завод за целулоза (към „Свилоза“ АД- гр. Сви- щов). ЗЦ юрид. - Закон за цените. ЗЦ [зе-це] - Здравен център. Д ЗЦ „Лечител ", ЗЦКФБИЯ юрид. - Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дру- жества. ЗЦЛ - Здравен център „Лечи- тел“. зцо воен. - Задача, цел, обект. 34 юрид. - Закон за чужденци- те.
зчи 224 ИЛА ЗЧИ [зе-че-й], юрнд. - Закон за чуждестранните инвестиции. ЗЧО [зе-чс-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за чугунени отливки. ЗЧОД юрид. - Закон за частна- та охранителна дейност. ЗЧП [зс-че-пе], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за часовни- кови прибори. ЗЧРБ - Закон за чужденците в Република България. зши [зе-ше-й] м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за шокола- дови изделия. зюлнд -Закон за юридически- те лица с нестопанска дейност. зюлнц - Закон за юридичес- ките лица с нестопанска цел. ЗЯБ воен. - Запас от ядрени бо- еприпаси. ЗЯП-Завод за ядрени прибори. ЗЯЗ воен. - Зона с ядрено зара- зяване. И и (-) воен., рус. И (Истребитель) - В марката на самолет-изтре- бител (напр.: И-153, И-15). И и и. геогр. - изток. Иии.грам. - именителен (па- деж); им. И - „Импулс“ (вестник). Иирил., електрон. - Интегрален. Д И регулатор. ИА - Изпълнителна агенция. А ИА „Академика". ИЛ „Пъти- ща". ИА „Пристанищна адми- нистрация". ИА воен. - Изтребителна авиа- ция. Д Насочване на ИА на го- леми височини. ИА - Импресарска агенция. ИА - Индустриална асоциация. А ИА-Варна. ИА - Институт по архитектуро- знание (БАН). ИА - Институт по астрономия (БАН). ИА - Интервенционна агенция. А ИА Фонд „Земеделие". ИА - Информационна агенция. ИА - Информационна актив- ност. ИА - Дирекция „Информация и архив“ (Министерство на вътрешните работи). И А библ. - Исторически архив. ИАА, англ. IAA (International Association of Allergofogy) - Международна асоциация по алергология; АНА. ИАА, англ. IAA (International Association of Art - Painting, Sculpture, Graphic Art) —Меж- дународна асоциация по изоб-
ИААА 225 ИАЛП разително изкуство. ИААА - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (Министерство на транспорта и съобщенията). ИААФ, англ. IAAF (International Amateur Athletic Federation) - Международна федерация по лека атлетика за аматьори. ИАБ [иаб], воен. - Изтребител- на авиационна база. ИАБГ, англ. IABG (International Association of Botanic Gardens) - Международна асоциация на ботаническите градини; МАБГ. ИАВ, англ. IAV (International Association of Volcanology) - Международна асоциация по вулканология; АИВ. ИАГ, англ. IAG (International Association of Geodesy) -Меж- дународна асоциация по геоде- зия. ИАД [иад], воен. - Изтребител- на авиационна дивизия. ИАДС, англ. IADS (International Association ofDepartmentStores) - Международна асоциация на универсалните магазини. иае воен. - Изтребителна авиа- ционна ескадрила. ИАЕА, англ. IAEA (International Atomic Energy Agency) - Меж- дународна агенция за атомна енергия; МААЕ, МАГАТЕ. ИАЕЕ, англ. IAEE (International Association for Eartquike Engineering) - Международна асоциация по противоземетръ- сно строителство; МАПС. ИАЕСТЕ, англ. IAESTE (International Association for the Exchange of Students for Technical Experience) -Между- народна асоциация за размяна на студенти за техническа ква- лификация. ИАИ библ. - Известия на Архе- ологическия институт. ИАК [иак], воен. - Изтребите- лен авиационен корпус. ИАК [иак], англ. IAC (Indian Airlines Corporation) - Индийс- ко сдружение за въздушен транспорт. ИАК - Инженерно-архитектур- на камара (1934). ИАЛ - Изпълнителна агенция по лекарствата. ИАЛ, англ. IAL (International Arbitration League) - Междуна- родна арбитражна лига. ИАЛВ - Изпълнителна агенция по лозята и виното. ИАЛП, англ. IALP (International Association of Logopedics and Phoniatrics) - Международна
ИАМ 226 ИАФ асоциация по логопедия и фо- ниатрия. ИАМ - Институт по археология с музей (БАН). ИАМ, англ. IAM (International Association of Meteorology) - Международна метеорологич- на асоциация; АИМ, ОММ; вж. СМО. ИАМА [иама] - Изпълнителна агенция „Морска администра- ция". ИАМБ, англ. IAMB (International Association of Microbiologists) - Международна асоциация на микробиолозите. ИАН библ. - Известия на Ака- демията на науките на СССР. ИАН, рус. ИАН (Информацион- ное агентство „Новости“) - Информационна агенция „Но- вости“. И АНТ - Изпълнителна агенция за насърчаване на търговия- та. иан [иап], воен. - Изтребителен авиационен пол к. ИАП, англ. IAP (International Association of Psychotechnics) - Международна асоциация по психотехника; АИП. ИАПА [иапа] - Изпълнителна агенция „Пристанищна адми- нистрация“. ИАПЛ, англ. IAPL (International Association for Pcnal Law) - Международна асоциация по наказателно право. ИАР [иар] - Интернационална асоциация за развитие. ИАРИВ, англ. IARIW (International Association for Research in Income and Wealth) - Международна асоциация за проучване на дохода и бла- госъстоянието. ИАС [иас], воен. - Инженерно- авиационна служба. ИАС [иас], лигл. IAS (International Association of Seismology) - Международна асоциация по сеизмология. ИАСГ - Институт за архитекту- ра, строителство и геодезия (София). ИАТА [иата], англ. IATA (International Air Transport Association) - Международна асоциация за въздушен транс- порт; АИГА. ИАТМЕ, англ. IATME (Interna- tional Association of Terrestrical Magnetism and Electricity) - Международна асоциация по земен магнетизъм и електри- чество. ИАФ [иаф], англ. IAF (International Astronautical
ИАХ 227 ИББД Federation) - Международна федерация по астронавтика. ИАХ [иах], англ. IAH (International Association of Hydrology) - Международна асоциация по хидрология. ИАХР, англ, IAHR (Interniitionul Association for Hydraulic Research) - Международна асо- циация по хидравлични проуч- вания. ИАХС, англ. IAHS (International Academy forHistory of Science) - Международна академия по история на науките. ИАЮ, англ. IAU (International Academic Union) - Междунаро- ден академичен съюз; ЮАИ. ИАЮ, англ. IAU (International Association of Universities) - Международна асоциация на университетите. ИАЮ, англ. IAU (International Astronomical Union) - Между- народен астрономически съюз; вж. МАС. ИАЮПЛ, англ. IAUPL (International Association of University Professors and Lecturers) - Международна асоциация на университетски- те професори и лектори. ИБ [й-бе] - Изпълнително бюро. АИБнаБСП. ИБ воен. - Изтребител-бомбар- дировач. ИБ воен. - Индикаторен барабан. ИБ - Институт по балканистика (БАН). ИБ - Институт по бирата. ИБ - Институт по ботаника (БАН). ИБ - Инфекциозна болница. А ИБ „Проф. Ив, Киров". ИБ - Информационен бюлетин. ИБА [йба], воен. - Изтребител- но-бомбардировъчна авиация. ИБАБ [ибаб], воен. - Изтреби- телно-бомбардировъчна авиа- ционна база. ИБАД б нбл. - Известия на Българското археологическо дружество. ИБАД [ибад], воен. - Изтреби- телно-бомбардировъчна авиа- ционна дивизия. ИБАИ библ. - И звестия на Българския археологически институт. ИБАК [ибак], воен. - Изтреби- телно-бомбардировъчно ави- окрило. ИБалк - Институт по балканис- тика (БАН). ИББГ - Институт по ботаника с Ботаническа градина (БАН). ИББД библ. - Известия на Българското ботаническо дру-
ИБВМ 228 ИБРО жество. ИБВМ.пнгл . IBWM (International Bureau of Wcights and Mcsures) - Международно бюро за мер- ки и теглилки; вж. МБМТ ИБД - Инвестиционна база дан- ни. ИБЕ [й-бе] - Институт за българ- ски език (БАН). ИБЕ, англ. IBE (International Bureau of Education) - Между- народно бюро по образование- то. ИБИАЕ [иб-й-ае] - Инспекция за безопасно използване на атом- ната енергия. ИБИД библ. - Известия на Българското историческо дру- жество. ИБИР [ибйр] - Институт по био- логия и имунология на размно- жаването (БАН). ИБИРРО [ибйро] -Институт по биология и имунология на раз- множаването и развитието на организмите (БАН). ИБМ, ан гл. IBM (International Business Machines Corporation) - 1. Американска компания за производство на електронноиз- числителни машини; Ай-Би- Ем. 2. Електронноизчислителна машина, произвеждана от тази компания (напр.: ИБМ-650); Ай-Би-Ем. ИБМП й-бе-ме-пе] - Институт за бърза медицинска помощ. А ИБМП „Н. И . Пирогов". ИБООИ воен. - Инфекциозна болница за особено опасни ин- фекции. ИБП - Издателство „Български писател". ИБП - Италиано-български център. ИБИД библ. - Известия на Българското пещерно друже- ство. ИБПРНБ - Институт по биоло- гия и патология на размножа- ването и пезаразни болести. ИБР [й-бе-рс] - Източноафри- канска банка за развитие. ИБР (-) [й-бс-ре] - Импулсен бърз реактор (напр.: ИБР-30). ИБР - Ислямска банка за разви- тие. ИБРД [й-бе-ре-де], англ. IBRD (International Bank for Reconstruction and Development) - Международна банка за ре- конструкция и развитие. ИБРО [йбро], англ. IBRO (International Brain Research Organisation) - Международна организация за изследване на мозъка.
ИБСМ 229 ИВР ИБСМ [й-бе-сс -ме] - Институт за български и световен мар- кетинг. ИБТ -Информационен бюлетин по труда. ИБТБ [й-бе-те-бе],оотщл - Ита- лианска и българска търгов- ска банка. ИБФ [й-бс-фс],воеи. - Изтреби- тел но-бомбардировъчна фло- тилпя. ИБФ [й-бе-фе] - Институт по биофизика (БАН). ИБЦРР - Информационен биз- нес център за регионално раз- витие. ИБЮПЛ, англ. IBUPL (International Bureau for the Unification of Penal Law) -Меж- дународно бюро за унификация на наказателното право. ИВ [й-ве] -Икономически въпро- си. А Зам. директор по ИВ. ИВ - Индикатор за височина. ИВ АД библ. - Известия на Бар- не нското археологическо дру- жество. ивд й-ве-де] - Идейновъзпита- телна дейност. А Сектор по ИВД. ИВИМ радиотехн. - Интервал- но-временна импулсна моду- лация. ИВК, англ. IWC (International Wheat Council) - Междунаро- ден съвет по пшеницата. ИВК, англ. IWC (International Commission on Whaling) - Международна комисия по ки- толова. ИВИ съобщ. техн. - Изкачва- щовъртящ избиран (в Авто- матична телефонна централа). ИВИ— Институт за военна ис- тория. ИВИ (-) [й-ве-не], мед. - Инди- катор завъзбудимост на нерва (напр.: ИВН-1). ИВИ [й-ве-пе] - Икономическо въздействие и подпомагане (фонд). ИВИ - Институт за военна по- мощ (САЩ). ивп [й-ве-пе ] - и нститут за външна политика. ИВП [й-ве-пе] - Институт по ви- нарска промишленост. ИВП [и-ве-пс] -Институт по вод- ни проблеми (БАН). ИВП (-) [й-ве-пе електр. - Прътовиден висящ порцеланов изолатор (напр.: ИВП-110). ИВПО [й-ве-пе-ö] - Инженер- новнедрителска проектантска организация. А ИВПО „Инж- проект ". ИВР [й-ве-ре], остар. - Идей- новъзпитателна работа. А
ИВРД 230 Игр. Отдел ИВР. ИВРД [ й-ве-ре-де], ед. и мн . - Импулсен въздушнореакти- вен двигател. ИВРИ, англ. IWRI (International Wildfbwl Research Institute) - Международен изследовател- ски институт по дивеча. ИВС електрон. - Високостабил- ни импулсни постоянни резис- тори. ИВС - Икономически валутен съюз (Европейски съюз). ИВС [ й-ве-се] - Информация и връзки с обществеността (ди- рекция, Министерство на вътрешните работи). ИВСА, англ. IWA (International Water-Supply Association) - Международна асоциация за водоснабдяване. ИВСС - Институт по водно сто- панство и строителство. ИВТ [й-ве-те] - Институт по во- ден транспорт. ивт [й-ве-те] - Институт по въздушен транспорт (между- народна научноизследовател- ска организация). ИВТО, англ. IWTO (International Wool Textile Organisation) - Международна организация за вълнен текстил; ФЛИ. ИГ (-) [й-ге], електр. - Импул- сен генератор (напр.: ИГ-8). ИГ - Индустриална група. ИГ - Институт за гората (БАН). ИГ - Институт по генетика (БАН). ИГА [йга],англ. IGA (International Geographical Association) - Международна асоциация по география. ИГД библ. - Известия на Българ- ското географско дружество. ИГен - Институт по генетика (БАН). А ИГен „Акад. Дончо Костов“. ИГИ [игй], рус. ИГИ [Институт горючих ископаемшх) - Инсти- тут по горивни изкопаеми. ИГИ [йги] - Институт за генно инженерство. ИГК[ й-ге-ка] - Институт по гео- дезия и картография. ИГК [й-ге-кй],нн2л. IGC (Interna- tional Geophysical Committee) - Международен геофизически комитет. ИГК [й-ге-ка] , англ. IGC (International Geological Congress ) - Международен кон- грес по геология; КГИ. ИГИ [й-ге-не] - Инициатива за гражданско неподчинение. ИГор - Институт за гората (БАН). игр. - игрален. А игр. филм.
игс 231 идп ИГС [й-ге-се] - Институт по ге- нетика и селекция. ИГСР— Институт по генетика и селекция на растенията. ИГФ [й-ге-фе1 англ. IGF (International Graphical Federa- tion) - Международна поли- графска федерация; ФГИ. ИГФ [й-ге-фе],пнгл. IGF (Interna- tional Gymnastic Federation) - Международна федерация по гимнастика. ИГФ - ИГ-фарбен. ИГ-фарбен [й-ге-фарбен], м., нем. I. G. Farben (Interessen- gemeinschaft der Farben- industrie) - Наименование на най-големия химически кон- церн в Германия и света преди Втората световна война. ИНО, англ. IGU (International Geographical Union) - Между- народен географски съюз; ЮГИ. игю , англ. IGU (InternationalGas Union) - Международен съюз по газова промишленост; ЮИИГ. и. д. [й-де] - изпълняващ длъжността. Д и. д. председа- тел. и. д. геогр. - източна дължина (след цифра). ИД - Инвестиционно дружество. Д ИД „Надежда" АД. ИДВ [й-де-ве] - Инструкция за движението на влаковете в България. ИДсм - Институт по демография (БАН). идеол. - идеологически. ИДЕСБ [идесб] - Инситут на дипломираните експерт-счето- водители в България. ИДИ. фр. IDI (Institut de droit international) - Институт по международно право. идиолект, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. idiolect (от гр. idios ‘личен’ и dialect) —Индивиду- ален диалект. идис, англ. IDIS (International Dairy Industries Society) -Меж- дународно дружество по млеч- на промишленост. ИДК [ й-де-ка] - Инспекция за държавен контрол. ИДЛ (-) [й-де-ле] - Дъждовална инсталация за лентово дъжду- ване (напр.: ИДЛ-50). ИДНУ | идну] - Институт за дет- ски и начални учители. ИДП - Индонезийска демокра- тическа партия. ИДП [й-де-пе] - Институт за държавата и правото (БАН). ИДП [й-де-пе] - Италианска де- мократическа партия.
и др. 232 ИЕСК и др. - II други. ИДР - Институт за Дунавския регион. и др. п. - и други подобни. ИДТН - Инспекция за държавен технически надзор (главна ди- рекция). ИДУ [иду] - Институт за детски учителки. ИДФ хим. - Инозиндифосфат. ИДФ, англ. IDF (International Dental Federation) - Междуна- родна зъболекарска федера- ция; ФДИ. ИЕ - Институт за Европа. ИЕ - Институт по екология (БАН) ИЕ - Институт по електроника (БАН). ИЕ - Институт по ендокриноло- гия. ИЕ меб. - Интернационална еди- ница. ИЕ електрон. - Информационен език. ИЕА, а нгл. IEA (International Ergonomie Association) -Меж- дународна асоциация по ерго- номия. ИЕА, англ. IEA (International Economic Association) - Меж- дународна икономическа асо- циация; АИСЕ. ИЕГ - Испанска езикова гимна- зия. Д ИЕГ „ Мигел Де Серван- тес". ИЕГГ -Институт по ендокрино- логия, геронтология и гериат- рия при Медицинската акаде- мия. ИЕИ. англ. IE1 (International Esperanto Institute) - Междуна- роден институт по есперанто; НИЕ. ИЕИМ библ. - Известия на Ет- нографския институт и музей (БАН). ИЕК [иек],англ. IEC (International Electrotcchnical Commission) - Международна електротехни- ческа комисия; КЕИ; вж. МЕК ИЕМ [ием] -Институт по елект- рокари и мотокари. ИЕМА |иема] - Институт по ек- спериментална морфология и антропология. ИЕП [иеп] - Институт по елек- тропромишленост. ИЕПК - И зточнеевропейска петролна компания (акционер- но дружество). ИЕП11 1 иеп] - Институт по екс- периментална патология и па- разитология (БАН). ИЕСК, англ. IESC (International Executive Service Corps) - Аме- риканска организация за под-
ИЕСТА 233 Изомат помагане на малки фирми. ИЕСТА [иеста] - Източноевро- пейска спедиторска итранспор- тна агенция. ИЕТИ - Информационен език за търсене на информация. ИЕФ биохим. - Имуноелектро- фореза. ИЕЦ - Информационен европей- ски център; ЕИЦ. ИЖ [иже], рус. ИЖ (Ижевский мотоциклетньш завод) - 1. Ижевски мотоциклетен за- вод. 2. В марката на мотоциклети, произведени в Ижевския мото- циклетен завод (напр.: ИЖ-56). 3. .м. и ср. (разг., член, -то) - Мотоциклет, произведен в този завод. ИЖ - Институт по животновъд- ство. ИЖПТ - Институт за желе- зопътен транспорт; НИ- ТИЖПТ. ИЗ (-) [й-зе] - Зърночистачна инсталация (напр.: ИЗ-20). ИЗ - Игрална зала. А ИЗ „Ба- рок". ИЗ юрид. - Избирателен закон. ИЗ електр. - Източник на за- хранване. ИЗ - Институт по заваряване. ИЗ - Институт по зоология (БАН). ИЗ - Институт по зърното (Ге- нерал Тошево). ИЗ - Инструментален завод. ИЗА [йза] - Полуавтомат за електродъгово заваряване, из- работен от Института по зава- ряване (напр.: ИЗА-Г 18А, ИЗА-Г 25 А). Изв. - Известия (периодично из- дание). изв. геогр. - извор. ИЗД[ й-зе-де] - Институт по за- хародобив. изд. библ. - издание. Изд. и изд. - Издателство; изд- во. А Изд. „Български писа- тел ", ...издат - издателство (като вто- ра съставна част на сложносъ- кратени думи, напр.: Воениз- дат, Партиздат, Профиздат). изд-во - издателство; изд. ИЗК [й-зе-ка] - Институт по зе- ленчукови култури. изк. - изкуствоведски. А изк. науки. изк. - изкуствознание. изкл. - изключение. изм. - изменение. измер. - измерителен. А измер. единици. Изомат м. - Изолационни мате- риали (държавно предприя-
ИЗОРИД 234 изт. д. тис). ИЗОРИД [изорйд],л«гл. ISORID (International Information System on Rcsearchin Documcntation)- Международна информацион- на система за изследвания в областта на информацията. Изот м. - Изчислителна и орга- низационна техника (държав- но стопанско обединение за разработване и производство на комплектни системи и на единични изделия за електрон- ноизчислителната, регистраци- онната и организационната техника). Изот .и. иж . - Електронноизчис- лителна машина-миником- пютър, произведена в Изот (напр.: Изот 0310). Изотимпекс м. - Външнотър- говска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на изделия и комплектни обекти в областта на електронноиз- числителната и организацион- ната техника. Изоткомплскт .и. - Инженерин- гово предприятие за проучва- не, проектиране, доставка, монтаж и др. на комплектни обекти и устройства за изчис- лителната техника. Изотпласмспт м. - Държавно търговско предприятие за пласмент на изчислителна и организационна техника. Изотсервйз.«. - Държавно пред- приятие за комплексни достав- ки, монтаж и настройка на електронноизчислителни цент- рове и техническо поддържа- не на изчислителна техника. Избтспаб м. - Държавно плас- ментно снабдително предпри- ятие. изп воен. - Индивидуален за- щитен пакет. ИЗП [й-зе-пе] - Институт за здравна просвета. ИЗПБ [й-зс -пе-бе] - Институт по заразни и паразитни болести. изп. - изпълнителен. А Изп. ди- ректор. изпълком, член, -ът, -а, мн. -и, м. - Изпълнителен комитет (на Народен съвет). ИЗР [й-зе-ре] - Институт по за- щита на растенията. ИЗР библ. - Израел, нзр. - изречение. израб. - изработен, изработил. ИЗС - Магнитометричен изме- рител на защитния слой на бе- тона. изслсд. - изследователски, изт. - източен. изт. д. - източна дължина (след
иим 236 ИК ИИМ |й-йм] - Институт за изу- чаване на мозъка (БАН). ИИМ [ийм].рпдисчпе.гн. -Интер- вално-импулсна модулация. ИиО воен. - Индикация и опове- стяване. ИИОСС [й-и-öc] - Институт по икономика и организация на селското стопанство. ИИП[ й-п-пе] и [ийп] - Институт по икономическа политика. ИИП - Институт по интердис- циплинарни проучвания. ИИП, англ. IIP (International Institute of Philosophy) - Меж- дународен институт по фило- софия. ИИПФ, англ. IIPF (International Institute for Public Finance) - Международен институт по об- ществено финансиране. ИИР [inipj - Институт за изоб- ретения и рационализации. ИИРР - Институт по интродук- ция и растителни ресурси. ИИС [ийс] - Изследователски институт по сугестология. ИИС [ийс] - Индекс за икономи- ческа свобода. ИИС [ийс] - Информационно- измерителна система. ИИС [ийс], фр. IIS (Institut international de statistique) - Международен статистически институт. ииспс, англ. IISPS (International Institute of Social and Political Science) - Международен ин- ститут по социални и полити- чески науки. ИИСС - Институт по икономика на селското стопанство. ИИСС - Инструкция за инвен- таризация на стопанскитесред- ства. ИИст - Институт по история (БАН). ИИТ [ийт] - Институт за изчис- лителна техника. ИИТ [ийт] - Институт по инфор- мационни технологии (БАН). ИИХ - Институт по инженерна химия (БАН). ИИЦ [ийц] - Информационно- издателски център. ИИЦ [ийц] - Информационно- изчислителен център. А ИИЦ на МФ. ИИЦМФ - Информационно-из- числителен център на Мини- стерството на финансите. ИК - Избирателна комисия. ИК - Издателска компания. ИК - Издателска къща. А ИК „ Кнбеа ИК - Издателски комплекс. А ИК „Труд". ИК „Труд и пра- во“.
ИК 237 ИКБ ИК - Изпълнителен комитет. А ИКнаБФС. ИК - Импресарска къща. ИК - Инициативен комитет. ИК - Институт по катализ (БАН). ИК - Институт по културозна- ние. ИК А - Изкуствена кожа (ИКА- 10). ИКА [ика] - Икономическа ко- мисия за Африка (ООН). ИКА , англ. ICA (International Со- operative Alliance) - Междуна- роден кооперативен съюз; АКИ. ИКА, англ. ICA (International Council for Archives) - Между- народен съвет за архивите; КИА. ИКАДИ [икйди] - Икономичес- ка комисия за Азия и Далеч- ния Изток (ООН). ИКАЕ [икйе], англ. ICAE (International Commission of Agricultural Engineering) -Меж- дународна комисия по селско- стопанска техника; ИКАИ. ИКАЕ [ икае] англ. ICAE (International Conference of Agricultural Economists) -Меж- дународна конференция на сел- скостопанските икономисти. ИКАЕС [икаес], англ. ICAES (International Congress of Anthropological and Ethnogratical Sciences)-Международен кон- грес по антропологически и ет- нографски науки. ИКАИ [икйи], англ. ICAI (Interna- tional Committe for Aid to Inte- llectuals) - Международен ко- митет за подпомагане на инте- лектуалците; КИАИ. ИКАИ[икаи],лнгл. ICAI (Interna- tional Commission for Agri- cultural Industries) - Междуна- родна комисия по селскосто- панска техника; ИКАЕ. ИКАК, англ. ICAC (International Confederation for Agricultural Credit) - Международна конфе- дерация за селскостопански кредит. ИКАИ, англ. ICAN (International Commission on Air Navigation) - Международна комисия по въздухоплаване. ИКАО [икйо], англ. ICAO (International Civil Aviation Organisation) - Международна организация за гражданска авиация (ООН). ИКАС хилг. - Инден-кумароно- ва смес (напр.: ИКАС-1, ИКАС-3). ИКБ - Индустриален Кредит България (еднолично друже-
ИКБМ 238 икки ство с ограничена отговорност). ИКБМ [й-ка-бе-ме] - Институт по клетъчна биология и мор- фология (БАН). икв, англ. ICV (International Commission of Viticulture) - Международна комисия по ло- зарство. ИКВМП - Институт за контрол на ветеринарномедицински препарати. иквс, англ. ICWS (International Co-operati ve Wholesale Society) - Международно кооператив- но дружество за продажба на едро. икг, англ. ICG (International Congress of Genetics) - Между- народен конгрес по генетика. ИКЕ [ике] - Икономическа ко- мисия за Европа (ООН). ИКЕС [икес], англ. ICES (International Council for the Exploration of the Sea) - Меж- дународен съвет за изследва- не на морето. ИКЗН, англ. ICZN (International Commission for Zoological Nomenclature) - Международна комисия по зоологическа но- менклатура. ИКИ [икй] - Институт за косми- чески изследвания (БАН). ИКИ [икй],физ. -Интензивност на космическото излъчване. ИКИ, англ. ICI (Intetnational Commission on Illumination) - Международна комисия по ос- ветлението. ИКИВТИ - Изпълнителна аген- ция „Изпитвания и контрол на въоръжение, техника и иму- щества“. ИКК - Инженерна и консултан- ска къща. ИКК - Институт по криминали- стика и криминология (Мини- стерство на вътрешните рабо- ти). ИКК истор. - Интернационална контролна комисия (на Кому- нистическия интернационал). ИККА, англ. ICCA (International Committee on Coordination for Agriculture) —Международен комитет по координиране в об- ластта на селското стопанство. ИККГОП— Институт ПО кожи, каучук, галантерийна и обув- на промишленост ИККЕ, англ. ICCE (International Council ofCommerce Employers) - Международен съвет на търговските служители. ИККИ [икй], истор. - Изпълни- телен комитет на Комунисти- ческия интернационал(1919— 1943).
икким 239 иконом. ИККИМ [икйм], истор. - Из- пълнителен комитет на Кому- нистическия интернационал на младежта; ИККМИ. иккл, англ. ICCL (International Committee of Comparative Law) - Международен комитет по сравнително право (при ЮНЕС- КО); кидк. ИККМИистор. - Изпълнителен комитет на Комунистическия младежки интернационал; ИККИМ. ИККС - Институт по компютъ- рни и комуникационни системи (БАН). ИКЛ [й-ка-ел] - Институт по криобиология и лиофилизация. ИКЛА - Икономическа комисия за Латинска Америка (ООН). ИКЛАС, англ. ICLAS (Interna- tional Committee of Laboratory Animal Science) - Междунаро- ден комитет за лабораторно животновъдство; МКЛЖ. икм [й-ка-ем], електрон. - Импулснокодова модулация. ИКМ [й-ка-ем] - Информация, комуникации, мрежи. А ИКМ ООД. ИКМА, англ. ICMA (International Congresses for Modern Archi- tecture) - Международен конг- рес по модерна архитектура. ИКММП, англ. ICMMP (Interna- tional Committee of Military Medicine and Pharmacy) -Меж- дународен комитет по военна медицина и фармация; КИМПМ. ИКНАФ, англ. ICNAF (Interna- tional Commision for the North- west Atlantic Fisheries) - Меж- дународна комисия по севроза- падноатлантически риболов. ИКО библ. - Икономика, народ- но стопанство, труд. ИКО [икб] , воен. - Индикатор за кръгов обзор. ИКО [икб], англ. ICO (Interna- tional Congress of Otolaryn- gology) - Международен конг- рес по отоларингология. ИКО [икб], англ. ICO (Interna- tional Commission on Oceano- graphy) - Международна коми- сия по океанография. ИКО [икб], англ. ICO (Interna- tional Chemistry Office) - Меж- дународна химическа служба. ИКОМ[икбм], англ. ICOM (In- ternational Council of Museums) - Международен съвет на му- зеите. икон. - икономически; иконом. ИконИ - Икономически инсти- тут (БАН). иконом. - икономически; икон.
ИКБМ 23Х икки ство с ограничена отговорност). ИКБМ [й-ка-бе-ме] - Институт по клетъчна биология и мор- фология (БАН). ИКВ, англ. ICV (International Commission of Viticulture) - Международна комисия по ло- зарство. ИКВМП - Институт за контрол на ветеринарномедицински препарати. ИКВС, англ. ICWS (International Co-operative Wholesale Society) - Международно кооператив- но дружество за продажба на едро. икг, англ. ICG (International Congress of Genetics) - Между- народен конгрес по генетика. ИКЕ [ ике] - Икономическа ко- мисия за Европа (ООН). ИКЕС [икес], англ. ICES (International Council for the Exploration of the Sea) - Меж- дународен съвет за изследва- не на морето. икзн, англ. ICZN (International Commission for Zoological Nomenclature)-Международна комисия по зоологическа но- менклатура. ИКИ [икй] - Институт за косми- чески изследвания (БАН). ИКИ [икй],физ. - Интензивност на космическото излъчване. ИКИ, англ. IC] (International Commission on Illumination) - Международна комисия по ос- ветлението. ИКИВТИ - Изпълнителна аген- ция „Изпитвания и контрол на въоръжение, техника и иму- щества“. ИКК - Инженерна и консултан- ска къща. ИКК - Институт по криминали- стика и криминология (Мини- стерство на вътрешните рабо- ти). ИКК испюр. - Интернационална контролна комисия (на Кому- нистическия интернационал). ИККА, англ. ICCA (International Committee on Coordination for Agriculture) —Международен комитет по координиране в об- ластта на селското стопанство. ИККГОП— Институт по кожи, каучук, галантерийна и обув- на промишленост ИККЕ, англ. ICCE (International Council ofCommerceEmployers) - Международен съвет на търговските служители. ИККИ [икй], испюр. - Изпълни- телен комитет на Комунисти- ческия интернационал (1919— 1943).
икким 239 иконом. ИККИМ [икйм], напор. - Из- пълнителен комитет на Кому- нистическия интернационал на младежта; ИККМИ. иккл, англ. ICCL (International Committee of Comparative Law) - Международен комитет по сравнително право (при ЮНЕС- КО); КИДК. ИККМИ нстор. - Изпълнителен комитет на Комунистическия младежки интернационал; ИККИМ. ИККС - Институт по компютъ- рни и комуникационни системи (БАН). икл [й-ка-ел] - Институт по криобиология и лиофилизация. ИКЛА - Икономическа комисия за Латинска Америка (ООН). ИКЛАС, англ. ICLAS (Interna- tional Committee of Laboratory Animal Science) - Междунаро- ден комитет за лабораторно животновъдство; МКЛЖ. икм [й-ка-ем], електрон. - Импулснокодова модулация. ИКМ [й-ка-ем] - Информация, комуникации, мрежи. Д ИКМ ООД. ИКМА, англ. ICMA (International Congresses for Modern Archi- tecture) - Международен конг- рес по модерна архитектура. ИКММП, англ. ICMMP (Interna- tional Committee of Military Medicine and Pharmacy) -Меж- дународен комитет по военна медицина и фармация; КИМПМ. ИКНАФ, англ. ICNAF (Interna- tional Commision for the North- west Atlantic Fisheries) - Меж- дународна комисия по севроза- падноатлантически риболов. ИКО библ. - Икономика, народ- но стопанство, труд. ИКО [ико], воен. - Индикатор за кръгов обзор. ИКО [ико], англ. ICO (Interna- tional Congress of Otolaryn- gology) - Международен конг- рес по отоларингология. ИКО [ико], англ. ICO (Interna- tional Commission on Oceano- graphy) - Международна коми- сия по океанография. ИКО [ико], англ. ICO (Interna- tional Chemistry Office) - Меж- дународна химическа служба. ИКОМ[иком], англ. ICOM (In- ternational Council of Museums) - Международен съвет на му- зеите. икон. - икономически; иконом. ИконИ - Икономически инсти- тут (БАН). иконом. - икономически; икон.
икос 240 иксоос ИКОС [икос], англ. ICOS (Inter- national Committee ofOnomastic Sciences) - Международен ко- митет по ономастика. ИКОСОС [икосос] - Икономи- чески и социален съвет (ООН). ИКП [ й-ка-пе] - Израелска ко- мунистическа партия. ИКП [й-ка-пе] - Институт по консервна промишленост. ИКП [й-ка-пе] - Иракска кому- нистическа партия. ИКП [й-ка-пе] - Ирландска ко- мунистическа партия. ИКП [ й-ка-пе] - Испанска кому- нистическа партия. ИКП [й-ка-пе ] - Италианска ко- мунистическа партия. ИКГ1А, англ. ICPA (International Co-operative Petroleum Asso- ciation) - Международна коопе- ративна петролна асоциация. ИКПК [й-ка-пе-ка] - Институт за подготовка на културно- просветни кадри. ИКПП [й-ка-пе-пе] - Институт за конституционна и правна политика. икпт [й-ка-пе-те | - Италиан- ска конфедерация на проф- съюзите на трудещите се. ИКР [ й-ка-ре] - Инспекция по карантина на растенията. ИКР, англ. ICR (International Congrcss of Radiology) - Меж- дународен конгрес по радиоло- гия. ИКРК, англ. ICRC (International Committee of the Red Cross) - Международен комитет на червения кръст. ИКС [й-ка-се] - Инспекция за контрол на семената. ИКС воен. - Интегрална кон- тролна система. ИКС, англ. ICS (International College of Surgeons) - Между- народен конгрес за хирурзи (САЩ). ИКСЕМ [иксем], англ. ICSEM (International Commission for the Scientific Exploration of the Mediterranean) - Международ- на комисия за научни изслед- вания на Средиземно море; КИЕСММ. икси [йкеи] - Инспекция по качеството на стоките за из- нос (при Министерството на външната търговия). ИКСИД, англ. ICSID (Inter- national Council of Societies of Industrial Designers) - Между- народен съвет на организаци- ите по индустриален дизайн. ИКСООС [иксоос] - Инструкция N1 за кредитиране на стопан- ските организации за оборот-
иксх 241 ИЛИ ни средства. ИКСХ биохим. - Интерстициал- ни клетки стимулиращхормон. иксю, англ. ICSU (International Council of Scientific Unions) - Международен съвет на науч- ните съюзи; КИЮС. икт [й-ка-те] - Институт по климатична техника. ИКТ [й-ка-те] - Ирландски конг- рес на трейдюнионите. иктп [й-ка-те-пе] - Институт за комплексни транспортни проблеми. ИКФР [й-ка-фе-ре] - Институт по курортология, физиотера- пия и рехабилитация ( ( Меди- цинска академия). ИКХ - Индустриален Капитал - Холдинг (акционерно друже- ство). икхс, англ. ICHS (International Committee ofHistorical Sciences) - Международен комитет по исторически науки; КИСХ, МКИН. икю, англ. ICU (International Chemistry Union)-Междунаро- ден химически съюз. ИЛ библ., рус., ИЛ (Издательство иностранной литературь!) - Издателство за чуждестранна литература. ИЛ [ил],рус. Ил (С. В . Илюшин) - 1. В Марката на самолети, конструирани от С. В. Илюшин (напр.: Ил-14, Ил-18). 2. мн. -ове, .м . - Самолет, конст- руиран от С. В. Илюшин. ИЛ - Институт за литература (БАН). ил. - илюстратор. ил. - илюстрация (при посочва- не с цифра). А ил. 4. ИЛ - Италиански лицей. ИЛА, англ. ILA (International Law Association) - Международна правна асоциация. ИЛАА, англ. ILAA (International Litterary and Artistic Association) - Международна асоциация за литература и изкуство; АЛАИ. ИЛБ воен. - Инженерно-лети- щен батальон. ИЛВ - Институт по лозарство и винарство (Плевен). ИЛК - Източна лизингова ком- пания. ИЛЛИАК [илийк],лк и* елек- трон., англ. ILLIAC (Illinois Automatic Computer) -За озна- чаване на елктронноизчисли- телна машина,изработена в САЩ. ИЛК , англ. ILC (International Law Commission) - Международна правна комисия. ИЛИ (-) [й-ле-не] - Линеен изо-
илнк 242 имейА латор, носещ 15 киловата (напр.: ИЛН-15). ИЛНК [й-ле-не-ка] -Линеенизо- латор, носещ 15 киловата (напр.: ИЛНК-15). ило, англ. ILO (International Labour Ogranisation) - Между- народна организация по труда; вж. МОТ. ИЛО [ило], англ. ILO (International Labour Office) - Международ- на трудова служба. ИЛИ [й-ле-пе] - Ирландска лей- бъристка партия. ИЛИ [й-ле-пе] - Италианска ли- берална партия. ИЛС [й-ле-се] - Институт за ле- карствени средства. ИЛТ [й-ле-те] - Институт по ла- зерна техника. ИЛФ, англ. ILF (International Landworker s Federation) - Международна федерация на земеделските работници; ФИТТ. ИЛЧГ - Институт за лечение на чужди граждани. ИМ-Изчислителна машина. ИМ - Изчислителна мрежа. ИМ електрон. - Импулсна моду- лация. ИМ метал. - Инертни материа- ли. ИМ - Институт по математика (БАН). ИМ - Институт по месопромиш- леност. А ИМ ЕООД. ИМ - Институт по металознание (БАН). ИМ - Институт по механика (БАН). ИМ - Институт по микробиоло- гия (БАН). ИМ - Институт по морфология (БАН). ИМ - Исторически музей. А ИМ Добрич. им. грам. - и менителен (падеж); И., и. ИМА, англ. IMA (International М ineralogical Association) - Международна минераложка асоциация; ММА. ИМАС [имас] - Институт за из- следване на общественото мнение. ИМБ [й-ме-бе] - Институт по механика и биомеханика (БАН). ИМБ [й-ме-бе] - Институт по молекулярна биология (БАН). ИМЕ [име] - Институт за мик- роелектроника. имейл, англ. e-mail ( произн. имейл) - 1 . Електронна поща. 2. Писмо по електронната поща. А Днес получих няколко имейла.
ИМЕСС 243 имп ИМЕСС [имес] - Институт за механизация и електрифика- ция на селското стопанство. ИМсх - Институт по механика (БАН). ИМет - Институт по металозна- ние (БАН). ИМЖ - Инженеринг за механи- зация в животновъдството. имз [й-ме-зе] - Инструмен- талномеханичен завод. имипеб хим. - Имидитион и ма- пеб. ИМИ [имй] - Институт за мар- кетингови изследвания. ИМИ [йми] - Институт по мате- матика и информатика (БАН). ИМИО [имйо] - Институт за морски изследвания и океано- логия (БАН). имк, англ. IMC (International Maritime Committee) - Между- народен морски комитет; вж. ммк ИМКО [имко], англ. IMCO (Inter- governmental Maritime Con- sultati ve Organisation) - Между- правителствена морска кон- султативна организация (спе- циализирано учреждение при ООН). ИМЛТ [й-ме-ле-те] - Институт пометалолеене и леярска тех- ника. А ИМЛТ ЕАД. ИММ [й-ме-ме] - Институт по математика и механика. ИММ [й-ме-ме]— Институт по мелиорации и механизация. ИММ [й-ме-ме] - Институт по металорежещи машини. ИММИ [имй] - Институт за ме- талорежещи машини и инстру- менти. ИММКщнгл. IMMC (International М ineral’s and Metal’s Cor- poration) - Международна кор- порация за металодобпв и ме- талургия. ИМО [имо] - Институт по мебе- ли и обзавеждане. ИМО - Институт по междуна- родни отношения (Хага, Хо- ландия). ИМО, англ. IMO (International Meteorological Organisation) - Международна метеорологич- на организация; ОМИ; Вж. ммо ИМОСИ [имоси] - Институт по международни отношения и социалистическа интеграция. имоетб воен. - Инженерно-мос- тостроителен батальон. имостр воен. - Инженерно-мос- тостроителна рота. ИМП [ й-ме-пе] - Институт по международно право. ИМП [й-ме-пе] - Институт по
имп 244 Индустриалекспорт месопромишленост. ИМП [й-ме-пе] - Институт по млечна промишленост. имп. - император (само пред соб- ствено име). имп. - импулсен. ИМС - Икономически и монета- рен съюз (Европейски съюз). ИМС - Информационна меди- цинска статистика. ИМСИ [ ймси] - Институт за международни стопански из- следвания (Виена). ИМСУ [ймеу] - Инициатива ме- стно самоуправление. имт воен. - Изнасяне на мерна- та точка. ИМТ [й-ме-те] - Институт по международен туризъм. ИМТМ [й-ме-те-ме] - Институт по металознание и технология на металите (БАН). ИМФ - Издателство „Медицина и физкултура“. ИМФ хим. - Инозинмофосфор- на киселина. ИМФ [й-ме-фе], англ. IMF (In- ternational Monetary Fund) - Международен монетен фонд; ФМИ. ИМФ, англ. IMF (International Metal Workers Federation) - Международна федерация на металурзите; ФИОМ. ИМХ (-) [й-ме-хе] - Инсталация за приготвяне и раздаване на мокра храна в свинефермите (напр.: ИМХ-150). ИМХ [й-мс-хе] - Институт по метеорология и хидрология (БАН). ИМХВП - Институт по машини за хранително-вкусовата про- мишленост. имю, англ. IMU (International Mathematical Union) - Между- народен математически съюз; вж. ММС. ИНА [йна],англ. INA (Iraqi News Agency) - Иракска информа- ционна агенция. ипв. - инвентарен. А инв. номер. ипд. - индекс. ИНД. - индийски. ИНД библ. - Индия. индонез. - индонезийски. ИНДП - Институт по науките за държавата и правото (БАН). индустр. - индустриален. нпдустриал... - Индустриален (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Индустриалекспорт, Индуст- риалимпорт, Индустриалмон- таж). Индустриалекспорт м. - Вън- шнотърговско предприятие за износ (експорт) на сондажни
Индустриални порт 245 ИНМА агрегати и минни съоръжения (Румъния). Индустрпалимпорт .и. - Вън- шнотърговска организация за внос (импорт) и износ (екс- порт) на тъкани, конфекция, трикотаж и др. Индустриалмонтаж м. - Дър- жавно предприятие за индуст- риален монтаж. инж. - инженер (пред собствено име). инж... - Инженерен (като първа съставна нает на сложносък- ратени думи, напр.: инжб, Ин- жетрой). инжб воен. - Инженерен бата- льон. Инжпроект м. и ж. - Инженер- новнедрителска проектантска организация Инжстрой м. - Държавно сто- панско обединение, което из- вършва на територията на гр. София транспортнокомуника- ционно, електрификационно, топлофикационно, водопровод- но и др. благоустройствено строителство. ИНИОН [инибн], рус. ИНИОН (Институт иаучной информа- ции по общественьш наукам) - Институт за научна инфор- мация по обществени науки (при Академията на науките на СССР). ИНИРД [инйрд] - Институт за научноизследователска и раз- война дейност. ИНИРДЦХ - Институт за на- учноизследователска и развой- на дейност по целулоза и хар- тия. ИНИС [инйс] , англ. INIS (In- ternational Nuclear Information System) - Международна ин- формационна система по ядре- на енергия. ИНК - Индийски национален конгрес. ИНК - Ирански национален кон- грес. Инкотермс, англ. Incoterms (International Commercial Terms) - Международни търговски правила. ИНКП - Индийски национален конгрес на профсъюзите; ИНКПС. ИНКПС - Индийски национален конгрес на профсъюзите; ИНКП. ИНМ библ. - Известия на Наци- оналния музей. ИНМ [й-не-ме] -Изграждане на населените места (стопанска дирекция). ИНМА [йнма], мн. - Инертни
инмв 246 Интсркомерс материали. ИНМВ библ. - Известия на На- родния музей във Варна. ИНМИ [ йнми] - Название на сбирка микроорганизми (от Института по микробиология при Академията на науките на СССР). инн [й-не-не] - Институт по нефтохимия и нефтопрера- ботка. ИННК - Иранска национална нефтена компания. ИНОНИ [инони] - Инструмен- тално нестандартно оборудва- не и нови изделия (производ- ствено предприятие). ИНИ [й-не-пе], воен. - Инжене- рен наблюдателен пост. ИНИ - Инструкция за приложе- ние на Наредбата за плащани- ята. ИНП - Иранска народна партия. ИНС, био.хим. - Имунопедоимъ- ченсиндром. ИНРА [йнра], м. и ж. - Инсти- тут за рационализации и изоб- ретения. ИНРА, neu. INRA (Instituto National de Reforma Agraria) - Национален институт по аргар- на реформа (в Куба). ИНРС [й-не-ре-се] -Инсталация за непрекъснато разливане на стомана. ин-т - институт; и-т. Йнтелсйт.ч - Интернационален консорциум за сателитни теле- комуникации. ннтер... - Интернационален (като първа съставна част на сложносъкратени думи, назва- ния, напр.: интербригада, ин- терсеминар, интервизия, ин- теркомунпкация, интербизнес и др.). А Интеринтелект ООД (издателство). Интермикс ООД. Интератомеперго .и. и ср. - Международно стопанско обе- динение за мирно използване на атомната енергия. Интератомипструмент м. - Международно стопанско обе- динение за сътрудничество в областта на ядреното приборо- строене. Интервизия ж. - Интернацио- нална телевизия (международ- на система за обмен на теле- визионни предавания). Интсрелектро ж. и м . - Между- народна организация за сътрудничество в електро- техническата промишленост. Иптсрклуб м. - Интернациона- лен клуб. Интсркомерс м. и ж . - Външно-
Йнтеркосмос 247 Йптерфйлм търговска организация за из- нос и внос, компенсационни, об- менни, реекспортни сделки и участие в смесени фирми в чужбина. Йнтеркосмос остар. - Програ- ма на социалистическите стра- ни за изследване на космоса. Йптсрмед м. и ж . - Вносно-из- носна централа на Германска- та демократична република за лабораторни съоръжения, кон- тролни уреди и произведения на фармацевтичната индустрия. Йнтерметал м. и ж . - Междуна- родна отраслова организация за координиране на производ- ството, за развитие и сътруд- ничество в областта на черна- та металургия. Йптермйда - Международно модно ревю. АИнтермода 75/ 76. ...интерп - Интернационален (като втора съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Коминтерн, Профинтерн). интернац. - интернационален. Йнтерпет м., англ., Internet (International Net) - Система за международен обмен на ин- формация чрез компютър. Йптербргтехника ж. - Между- народна техническа изложба за организационна техника. А Интероргтехника 75. Йптерпол м., англ. Interpol (International Criminal Police Organisation) - Международна организация на криминалната полшщя. Интсрпред ,ч. - Сдружение на бюрата за представителство на чужди фирми и търговско посредничество в България. Йнтерпрссграфик ср. - Списа- ние на Международната орга- низация на журналистите, из- давано в Будапеща. Йнтерпрогрйма м. - Българо- съветски научноизследовател- ски проектантски институт. Йнтерспутник м. и ж. - Между- народна организация за косми- чески връзки. Йнтсрстсно ж. - Международ- на федерация по стенография и машинопис. Йптертекстйл м. - Международ- но обединение за текстилна промишленост. Йнтсртскстйлмаш м. - Между- народно стопанско обединение за текстилно машиностроене. Йптерфйлм м. и ж. - Главна ре- дакция към София-прес за филми за разпространение в чужбина.
Йнтсрфото 248 Йнфлот Йнтсрфото ср. иж . - Главна ре- дакция към София-прсс за фотографска пропаганда в чужбина. И нтсрфрйго ср. и .и., англ. Intertrigo (International Railway- owned Company for Refrigerated Transport) - Международно дружество на железниците за превоз при най-благоприятен температурен режим на лесно- развалящи се продукти. Йнтсрхймж. ил(., остар. - Меж- дународна отраслова организа- ция на социалистическите стра- ни за сътрудничество в облас- тта на производството и търго- вията с продукти на малото- нажната химическа промиш- леност. Йптсрхймвлакпй ср. и м. - Международно стопнаско обе- динение за производство на синтетични влакна. Йнтсхотели-Балкантурйст м. - Туристическа стопанска орга- низация за всички видове меж- дународен туризъм. ИНТИ [йнти], рус. ИНТИ (Ин- ститут научнотехнической ин- формации) - Институт за на- учно-техническа информация. Интйн (-)— Автоматично зву- ково (тонално) информацион- но устройство (напр.: Интон- 401). йнтра... - Интернационален (като първа съставна част на сложносъкратени думи, назва- ния, напр.: Интраком. Йнтраком - Интернационална компания (гръцка телекомуни- кационна компания). Йнтрансмаш ai. - Българо-ун- гарско дружество за проекти- ране, усъвършенстване и дос- тавяне на машини и системи за вътрешнозаводски транспорт. Йнтурйст м., остар.. рус. Инту- рист (Главное управление по иностранному туризму) - Глав- но управление по чуждестра- нен туризъм в СССР. ИНУХТ - Институт по нефро- логия, урология, хемодиализа и трансплантация. ИНФ [й-не-фе] - Индонезийски национален фронт. ИНФ библ. - Информатика, биб- лиотечно дело, библиография, наукознание, оргтехника.. ннф. грам. - инфинитив. Йнфлот м. - Държавно търгов- ско предприятие за агентира- не на всички чуждестранни ко- раби, посещаващи български- те пристанища, и на българ- ските кораби, извършващи
инфо... 249 иоос задгранични плавания. инфо... - Информационен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия, напр.: инфогрупа, инфодизайн, инфосервиз, инфоцентър, ин- фоборса, инфорадио и д р.) . Ипф оком - Международен па- наир за компютърна техника, хардуер и софтуер, телекому- никации, бюрооборудване и специализирана апаратура (Скопие). ииформ. - информационен. Информбюро ср., истор. - Ин- формационно бюро на кому- нистическите и работнически- те партии (1947—1956). Инфотсрм м. - Международен терминологичен информацио- нен център (при ЮНЕСКО). Инфоцентър - Информационен център. ИО - Инженерингова организа- ция. ИО - Инспекторат по образова- нието (Министерство на обра- зованието и науката). ИО - Институт за образование- то. ИО - Институт по овощарство. ИО - Институт по океанология (БАН). ИО - Интендантско обслужване (еднолично акционерно друже- ство). ИО воен. - Информационни опе- рации. ИО - Информационно обслуж- ване. А ИО на МОН. ИОВТ - Икономика и организа- ция на вътрешната търговия (специалност във виеше учеб- но заведение). иоз [иоз] - Инвалидност пора- ди общо заболяване. ИОЗ [иоз] - Институт за ово- щарство и земеделие (Кюс- тендил). ИОИС [ й-о -йс] - Интегрална отраслова информационна си- стема. ИОККГП - Институт по обув- на, кожарска, кожухарска и галантерийна промишленост. ИОКС - Институт на обедине- ните кралски служби (Лондон). ИОМТС - Икономика и органи- зация на материално-техничес- кото снабдяване(специалност във виеше учебно заведение). ИОН - Институт по образова- ние и наука. ионх [ибнх] - Институт по обща и неорганична химия (БАН). ИООС - Инспекция за опазване на околната среда.
иоосв 250 ИПБ ИООСВ - Инспекция за опаза- ване на околната среда и води- те; ИОСВ. ИОРИИ - Инструкция за офор- мяне и разглеждане на иска- нията за изобретения. ИОСВ - Инспекция за околната среда и водите; ИООСВ. ИОСЗА - Икономическа общ- ност на страните от Западна Африка. ИОСМ - Икономическа органи- зация на страните от Магреб. ИОСМЦ - Инструкция за отчи- тане на стоково-материалните ценности. иосп [ибсп] - Институт по обща и сравнителна патология (БАН). ИОТ [иот] - Икономика и орга- низация на туризма (специал- ност във виеше учебно заве- дение). ИОТ [иот] - Инспекция „Охрана на труда“. ИОТ [иот] - Институт по облек- ло и текстил. ИОТ [иот] - Институт по орто- педия и травматология. ИОУ [й-оу], електрон. - Инфор- мационно оперативно устрой- ство. ИОХ [ибх] - Институт по орга- нична химия (БАН). ИОХЦФ - Институт по органич- на химия с Център по фитохи- мия (БАН). ИП - Издателство с печатница. ИП воен. - Изолиращ противо- газ. ИП воен. - Изпитателен полигон. ИП воен. - Изтребител-прехва- щач. ИП воен. - Изходен пункт. ИП воен. - Изходно положение. ИП - Икономическа полиция. ИП - Инвестиционен посредник. ИП хим.— Индикаторен прах. ИП - Инженерингово предприя- тие. ИП - Инспекция по труда. ИП - Институт по паразитоло- гия (БАН). ИП - Институт по педиатрия. ИП - Институт по полимери (БАН). ИП - Институт по психология. ИП воен. - Изходен пункт. ИПА [йпа],пнгл. IPA (Indian Press Association) - Индийска теле- графна агенция. ИПА [йпа] - Институт по пуб- лична администрация. ИПАЕИ - Институт за публич- на администрация и европейс- ка интеграция. ИПБ [й-пе-бе] - Инвалидност поради професионална болест.
ипб 251 ИПозБр ипб [й-пе-бе], воен. - Инженер- но-пътен батальон, ИПБАМ, англ. IPBAM (Inter- national Permanent Bureau of Automobile Manifacturers) - Международно постоянно бюро на производителите на автомобили; БПИКА. ИПБр воен. - Инженерно-пътна бригада. ИПЕ истор. - Интернационал на пролетарските ссперантисти. ИПЗАП юрид. - Инструкция за приложение на Закона за ад- министративното производ- ство. ИПИ [йпи] - Институт за перс- пективни изследвания (Военна академия „Г- С . Раковски“). ИПИ [йпи] - Институт за подпо- магане на интеграцията. ИПИ [йпи] - Институт по пазар- на икономика. ИПИ [йпи],англ. IPI (International Press Institute) -Международен институт по печата. ИПИО[ипио ] -Институт за пер- спективни изследвания за от- браната. ИПК [й-пе-ка] -Издателско-по- лиграфически комплекс. А ИПК „Родина". ИПК [й-пе-кй] - Институт по паметниците на културата. ИПК, англ. IPC (Iraq Petroleum Company) - Иракска петролна компания. ИПК, англ. IPC (International Petroleum Company) - Между- народна петролна компания. ИПКА, англ. 1РСА (International Petroleum Co-opcrative Alliance) - Международно кооператив- но петролно сдружение. ИПКК [ й-пс-ка-ка] - Институт за повишаване на квалифика- цията на кадрите. ипм воен. - Изходен пункт по маршрута. ИПМ [й-пе-ем ]-И зчислително- перфокартна машина. ИПМ [й-пе-ме] - Институт по приложна минералогия (БАН). ИПМИ [й-пе-ме-й] - Институт по приложна математика и информатика. ИПМР - Истинска партия на Мексиканската революция. ипн воен. - Изходен пункт за насочване. ИПН - Институт за правни на- уки (БАН). ИПНП - Инструкция за прило- жението на Наредбата за пла- щанията. ИПозБ воен. - Инженерно-пози- ционен батальон. ИПозБр воен. - и нженерно-
ИПозР 252 ипт позиционна бригада. ИПозР воен. - Инеженерно-по- зиционнарота. ипом воен. - Изходен пункт на обратния маршрут. ИПИ [й-пе-пе], воен. - Индиви- дуален превързочен пакет. ИПП [й-пе-пе], воен. - Индиви- дуален противохимически па- кет. ИПП [ й-пе-пе] - Институт за проучване и проектиране. ИПП... [й-пе-пе] - Институт за проучване и проектиране на... (като първа съставна част на иницпални съкращения, напр.: ИППГСС). ИППБ воен. - Инфекциозна по- лева подвижна болница. ИППГСС - Институт за проуч- ване и проектиране на горско- то и селското стопанство. А ИППГСС „Агролеспроект ". ИППИ [ипй] - Институт за по- литически и правни изследва- ния. ИППМП - Индивидуална прак- тика за първична медицинска помощ. ИППН - Институт за политичес- ки и правни науки. ИППО [и-пио] - Институт за перспективни изследвания на отбраната. ИППХ [й-пе-пе-хе] - Институт по пивоварна промишленост и хмелопроизводство. ИППХМО - Институт за про- учване и проектиране на хид- ромелиоративни обекти. А ИППХМО „Водпроект“. Ипр - „Исторически преглед“ (списание); Ист. пр. ИПС [й-пе-се] - Институт по приборостроене. ИПС [ й-пе-се] - Институт по пшеницата и слънчогледа (Ге- нерал Тошево). ИПСА [йпса], воен. - Изолиращ подводно-сухоземен апарат. ИПСА [йпса], англ. IPSA (In- ternational Political Science Asso- ciation) -Международна асоци- ация за политически науки; вж. МАПН. ИПСИ [йпеи], англ. IPSI (Inter- national Political Science Institute) - Международен институт за политически науки. ИПсих - Институт по психоло- гия (БАН). ИПСМП - Индивидуална прак- тика за специализирана меди- цинска помощ. ИПТ [й-пс-те] - Институт за по- лупроводникова техника. ИПТ [й -пе-те] - Институт за пречиствателна техника.
ИПТА 253 ИРЛ ИПТА воен. - Изтребително- противотанкова артилерия. ИПТАБр воен. - Изтребително- противотанкова артилерийска бригада. ИПТАДи воен. - Изтребително- противотанков артилерийски дивизион. иптап [иптап], воен. - Изтреби- телно-противотанков артиле- рийски полк. иптб воен. - Изтребително-про- тивотанкова батарея; иптбатр. иптбатр [иптбатр], воен. - Изтре- бителна противотанкова бата- рея; иптб. иптд [иптад],воен. - Изтребител- но-противотанков дивизион. ИПФ [й-пе-фе] - Институт по приложна физика (БАН). ИПК) англ. IPU (International PaleontologicalUnion) - Между- народен палеонтологически съюз. ИПЮ, англ. IPU (International Peasant Union) - Междунаро- ден съюз на селяните. ИПЮ, англ. IPU (International Population Union) - Междуна- роден съюз по населението. ИР [й-ре] - Изобретения и раци- онализации (фонд). ИР изч. техн. - Индексен ре- гистър. ИР воен. - Инженерно разузна- ване. ИР -Ислямскарепублика. А ИР Мавритания. ИРА [йра], ж. - Ирландска ре- публиканска армия. иразер, м., англ. iraser (Infrared Amplification by Stimulated Emission of Radiation) - Кван- товомсханичен усилвател на инфрачервените лъчи. ирап. - ирански. ИРВ [й-ре-ве] - Инструкция за разглеждане на възраженията. ИРГ воен. - Инженерноразузна- вателна група. ИРЕ [ире] - Институт по ра- диоелектроника. ИРИ информ. - Избирателно разпространение на информа- цията. ИРИС [йрис], англ. IRIS (Inter- national Research Information Service) - Международна служ- ба за научна информация. ИРК - Информационно-рекла- мен каталог. ИРК [й-ре-ка] - Информация за ръководни кадри (отдел, бюро, служба). ИРК,пнгл. IRC (International Red Cross) - Международен червен кръст; вж. МЧК. ИРЛ библ. - Ирландия.
и рл. 254 ИСАК ирл. - ирландски. ИРМ - Идейна работа сред мла- дежта. ИРМ воен. - Информация за района на мисията. ИРМИ [йрми] - Институт за ре- гионални и международни из- следвания. ироп. лексикогр. - иронично. ИРП [й-ре-пе] - Институт за раз- витие на промишлеността. ИРП [й-ре-пе] - Институт по рибна промишленост. ИРП - Институционалистко-рс- волюционна партия (Мексико). ИРП - Ирландска работническа партия. ИРП - Истинска революционна партия (Боливия). ИРП - Итал ианска републикан- ска партия. ИРПУ воен. - Инженерна рота за обзавеждане на пунктове за управление. ИРР [ й-ре-ре] - Институт по рент- генология и радиобиология. ИРСФК, англ. IRSFC (Interna- tional Rayon and Synthetic Fibres Committee) - Международен комитет за изкуствена копри- на, вискоза и синтетични влак- на; КИРФС. ИРТ (-) [й-ре-те] - Изследова- телски реактор - топлинен (напр.: ИРТ-1000). ИРТ - Институт по радиоелект- роника итехнологии. ИРФ, англ. IRF (International Road Rederation) - Международна федерация по пътищата. ИРЮ, англ. IRU (International Road Transport Union) - Меж- дународен съюз на пътния транспорт. ИС - Избирателна секция. ИС - Изкуствен спътник. ИС— Изпълнителен съвет. Д ИС на Л генцията за привати- зация. ИС - Изчислителна система. ИС - Инженерна служба. ИС - Институт по социология. ИС - Инструкция за сигнализа- цията при железниците. ИС изч. техн. - Интегрална схе- ма. ИС (-), рус. ИС (Йосиф Сталин) - В марката на съветски тежък танк (напр.: ИС-1, ИС- 2). ИСА [йса] - Индустриална сто- панска асоциация. ИСА, англ. ISA (International Sociological Association)-Меж- дународна социологическа асо- циация; вж. MCA ИСАК, англ. ISAC (International Scientific Agricultural Council)-
ИСАП 255 ИСКА Международен научен селско- стопански съвет. ИСАП [исап] - Изпълнителен съвет на Агенцията за прива- тизация. ИСАФ - Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан. ИСБ -Инвестиционно-строител- на борса. исб воен. -Инженерно-сапьорен батальон. исбр воен. - Инженерно-сапьор- на бригада. ИСД [й-се -де] - Италианско со- циално движение (неофашис- тка организация). ИСДК - Институт за следдиплом- на квалификация; ИСК. ИСДП [й-се-де-пе] - Исландска социалдемократическа партия. ИСДП [ й-се-де-пс] - Италиан- ска социалдемократическа партия. ИСЕ [псе] - Институт за специ- ална електроника. ИСЕМА [исема] - Институт за специална електромедицинска апаратура. ИСЗ [ й-се-зе] - Изкуствен спътник на земята. ИСИ [ией], разг., .м. иср. (член. - то) - Инженерно-строителен институт; вж. ВИСИ. ИСИ - „Интерстройинформа- ция“ (сборник на Постоянната комисия по строителство при Съвет за икономическа взаи- мопомощ). ИСИ, англ. ISI (International Statistical Institute) - Междуна- роден статистически институт; вж. МСИ. ИСИРЕПАТ [исирепат], англ. ISIREPAT (Comittee for International Co-operation in Information Rctricval among Examining Patent Offices) - Международен комитет на па- тентните ведомства за сътруд- ничество в областта на издир- ване на патентна информация. ИСИЮА, фр. ISIUA (Institut supeneur et international durbanisme applique) - Висш международен институт по приложно градоустройство. ИСК [й-се-ка] - Икономически и социален комитет (към Евро- пейския съюз). ИСК - Инженерно-строително командване. ИСК [й-се -ка] - Институт за следдипломна квалификация; ИСДК. ИСК [й-се -ка] - Институт по строителна кибернетика. ИСКА, англ. ISCA (International
искс 256 ИССА Standards Co-ordination Asso- ciation) -Международна асоци- ация по координация на стан- дартите. ИСКС, англ. ISCS (International Scicntific Co-operative Service) - Международна научна коопе- ративна служба. исл. - исландски. ИСМИУ [йсмиу] - Институт по стандартизация, мерки и изме- рителни уреди. исмх, англ. ISMH (International Society of Medical Hydrology) - Международно дружество за хидроложка медицина; СИМХ. ИСМЮН, англ. ISMUN (Interna- tional Student Movement for thc United Nations) - Международ- но студентско движение за съдействие на ООН. ИСО [исо] - Инженерингова сто- панска организация. ИСО, англ. ISO (International Standartisation Organisation) - Международна организация по стандартизация; вж. МОС. ИСОД [исод] - Интегрална сис- тема за обработка на данни. ИСоц - Институт по социология (БАН). ИСП - Индийска социалистичес- ка партия. ИСП воен. - Инженерно-сапьо- ренполк. ИСП - Институт на свободните профсъюзи. ИСП [й-се-пе] - Институт по съобщителна промишленост. ИСП - Испанска социалистичес- ка партия. ИСП бнбл. - Испания. исп. - испански. ИСП - Италианска социалисти- ческа партия. ИСПА [йспа] - Институт за со- циални и политически анализи. ИСППЕ - Италианска социали- стическа партия на пролетар- ското единство. Испроскт м. - Институт за про- учване и проектиране в обла- стта на инженерното съобщи- телно строителство. ИСРП - Испанска социалисти- ческа работническа партия. ИСРЮ, англ. ISRU (International Scientific Radio Union) - Меж- дународен научен радиосъюз. ИСС - Икономически и социален съвет (ООН). ИСС - Информационна система на съединение. ИСС, англ. ISS (International Social Service) - Международна соци- ална служба; ССИ. ИССА, англ. ISSA (International Social Security Association) -
ИССА ИСХ 257 Международна асоциация за социална сигурност; вж. МАСС. ИССА [йса], англ. ISSA (Infor- mation Systems Security Asso- ciation) -Асоциация за инфор- мационни системи за сигур- ност. ИССИ [исй] - Институт за соци- ални и синдикални изследвания (Конфедерация на независими- те синдикати в България). иссм [й-се -се -ме] - Институт за селскостопанско машино- строене. иссс, англ. ISSS (International Society of Soil Science) - Меж- дународно дружество по поч- вознание. ИССТ [й-се -се-те] - Институт за съвременнисоциалнитеории. Исстрой .ч. и ж. - Организация на инженерно съобщително строителство. ИСТ - Институт за специална техника (Министерство на вътрешните работи). ИСТ - Италиански съюз на тру- да (профсъюзна организация). ист. - исторически; истор. Истмат л(. - Исторически мате- риализъм. истор. - исторически; ист. Ист. пр. - „Исторически пре- глед“ (списание); Ипр. ИСтрБ воен. - Инженерно-стро- ителен батальон. ИСтрБр воен. - Инженерно- строителна бригада. ИСУ [ису] - Институт за социал- но управление. ИСУ [ису]— Информационна си- стема за управление. ИСУ [ису]—Информационни си- стеми и услуги (акционерно дружество). ИСУЛ [исул] - Институт за спе- циализация и усъвършенства- не на лекарите. ИСФ, англ. ISF (International Shipping Federation) - Между- народна корабна федерация. ИСФА [йсфа] - Инженерна свързочна фабрика (марка ра- диоапарати). ИСФА, англ. ISFA (International Scientific Film Association) - Международна асоциация за научни филми. ИСФК [й-се-фе-ка] - Институт по стъкло и фина керамика. ИСФК, англ. ISFC (International Scholarship Fund Committee) - Международен комитет за стипендиантски фонд. ИСХ, англ. ISH (International Sociely of Haematology) - Меж- дународно дружество по хема-
ИСК) 258 итн тология; СИХ. исю, англ. ISU (International Skating Union)-Международен съюз по фигурно пързаляно. ИТ [й-те], електр. - Измерител на транзистор (напр.: ИТ-51). ИТ - Изотопна техника (акцио- нерно дружество). ИТ - Изчислителна техника. ИТ - Икономически техникум. А ИТ„Алеко Константинов “. ИТ електр. - Импулсен транс- форматор. ИТ воен. - Инженерна техника. ИТ [й-те] - Инспекция по труда. ИТ - Институт по тракология (БАН). ИТ - Институт по търговия. ИТ - Институт по тютюна (Ми- нистерство на земеделието и горите). ИТ - Информационни техноло- гии. ИТ (-) [й-те], воен., рус. ИТ (Ин- женерньш танк) - Мостови танк. ит. - италиански; итал. и-т - институт; ин-т . ИТА библ. - Италия. итал. - италиански; ит. ИТАР-ТАСС [итар тас], рус. ИТАР-ТАСС (Информацион- ное телеграфное агентство России) - Информационна те- леграфна агенция на Русия. ИТЕМ [итем] -Институт по топ- лотехническо и енергетично машиностроене. ИТЗ [й-те-зе] - Инвалидност по- ради трудова злополука. ИТИ [Йгн],англ. ITI (International Theatrc Institute) - Междунаро- ден театрален институт. ИТИГА [итйга] - Институт по теория и история на градоуст- ройството и архитектурата (БАН). ИТИПС [итйпе] - Институт за типизация и индустриализация на промишленото строител- ство. ИТИС [итйс] - Институт за ти- пово проектиране и индустри- ализиране на строителството. ИТК [й -те-ка] - Изкупвател- нотърговски клон. ИТК [й-тс-ка], мн. - Инженер- но-технически кадри. ИТКР [й-те-ка-ре] - Институт по техническа кибернетика и ро- ботика (БАН). итм [й-те-ме] - Институт за тежко машиностроене. ИТМ [й-те-ме] - Институт по техническа механика. ИТН воен. - Изходна точка за насочване. ИТН - Инспекция за технически
надзор. итн (й-те-не) - Инспекция за техническипадзор (върху рент- геновите уредби). ито , англ. ITO (International trade Organization) - Международна търговска организация. ИТП Е - Институт за технологи- ческо проектиране и екипиров- ка. ИТр - Институт по тракология (БАН). ИТС ( й-те-се] - Информацион- нотърсеща система. ИТТ [й-те-те], англ. ITT (Interna- tional Telegraph end Telephone Corporation) - Международна телеграфна и телефонна кор- порация. ИТТИ - Институт по тюютна и тютюневите изделия. ИТТФ, англ. ITTF (International Table Tennis Federation) - Меж- дународна федерация по тенис на маса. ИТФ [й-те-фе],пнгл. ITF (Interna- tional Transport Workers Fede- ration) - Международна феде- рация на транспортните работ- ници. ИТШП - Институт по трикотаж- на и шевна промишленост. И'ГЮ, англ. ITU (International Telecommunications Union) - Международен съюз по теле- комуникация; вж. МСТ. ИУ електрон. - Изходно устрой- ство. ИУ електрон. - Изчислително устройство. ИУ-Икономически университет (Варна). ИУ воен. - Инженерно управле- ние (САЩ). ИУ електрон. - Интегриращо устройство. ИУП [иуп] - Институт за учите- ли по практика. ИУС [иус] - Институт за учите- ли специалисти. ИУС - Информационно-управ- ленческа система. ИУСИ [иуси] - Институт по уп- равление и системни изследва- ния (БАН). ИУСИТ [иусйт] - Институт за усъвършенстване и специали- зация на инженери и техници. ИФ воен. - Изтребителна фло- тилия. ИФ - Инвестиционен фонд. А ИФ „Развитие". ИФ - Институт по философия (БАН). ИФ - Институт по физиология (БАН). ИФ - Институт за фолклор (БАН).
ИФ 260 ИФЛА ИФ - Институт по фуражите. ИФ - Испанска традиционалист ка фаланга. ИФА [йфа], нем. IFA (Indust- rieverwaltung Faharzcug-bau- volksegene Betriebe für Fahrzeugzubehör) -1. Управле- ние на народните предприятия за транспорто машиностроене (в Германската демокартична република). 2. В марката на товарни дизе- лови автомобили (напр.: ИФА- НЗА, ИФА-В50Л, ИФА-Н6), самосвали (напр.: ИФА-В50) и др., произведени в тези пред- приятия. йфа, член, -та, мн. -и, ж. - Авто- мобил, произведен в тези пред- приятия. ИФАК [ифак],онгл. IFAC (Inter- national Federation forautomatic control) - Международна орга- низация за автоматично управ- ление. ИФАЛПА [ифалпа], англ. IFALPA (International Federation of Air Line Pilots Association) - Международна федерация на асоциациите на летците от гражданската авиация. ИФАЛС, англ. IFALS (Inter- national Federation ofArts Letters and Sciences) - Международна федерация за изкуство, лите- ратура и науки; ФИАЛС. ИФАП, англ. IFAP (International Federation of Agricultural Producers) - Международна федерация на селскостопан- ските производители; ФИПА. ИФВЕ, рус. ИФВЗ (Институт физика вьгсоких знергий) - Институт по физика на висо- ките енергии. ИФВЕА, англ. IFWEA (Interna- tional Federation of Workers Educational Associations) - Международна федерация на работническите образователни асоциации. ИФВЛ, англ. IFWL (International Federation of Women Lawyers) - Международна федерация на жените правистки. ИФИ - Институт за философски изследвания (БАН). ИФИП [ифйп, англ. IFIP (International federation for Information Processing)—Меж- дународна федерация за обра- ботка на информация; МФОИ. ИФК хим. - Изопропил-ЬГфе- нилкарбамат. ИФК, англ. IFC (International Fisheries Commission) - Меж- дународна риболовна комисия. ИФЛА, англ. 1FLA (International
ИФН 261 ихк Federation of Library Associa- tion) - Международна федера- ция на библиотечните асоциа- ции; ФИАБ. ИФН - Институт за философски науки. ИФОГ, англ. IFOG (International Federation of Olive Growers) - Международна федерация на производителите на маслини; ФИО. ИФолк - Институт за фолклор (БАН). ИФПМ, англ. IFPM (International Federation of Physical Medicine) - Международна федерация по физическа медицина; ФИМФ. ИФР [й-фе-ре] - Институт по физиология на растенията (БАН). А ИФР „ Акад. М. По- пов". ИФРИ [ифрй], фр. IFRI (Institut Franijais des Relations Interna- tionales)-Френски институт за международни отношения; ФИМО ИФС [й-фе-ес] - Ислямски фронт на спасението. ИФС, ингл. IFS (International Federation ofSurveyors) -Меж- дународна федерация на гео- дезистите; ФИГ. ИФСП, англ. 1FSP (International Federation of Societies of Philosophy) - Международна федерация на философските дружества; вж. МФФД ИФССО [йфео], англ. IFSSO (International federation of Social Science Organisation) - Между- народна федерация на органи- зациите за обществени науки; МФООН. ИФТТ [й-фе-те-те] - Институт по физика на твърдото тяло (БАН). А ИФТТ „Акад. Т . Наджаков". ИФХ [й-фе-хе] - Институт по фпзикохимия (БАН). ИФЮВ , англ. IFUW (International Federation ofüniversity Women) - Международна федерация на жените преподавателки в уни- верситетите. ИФЮИЕ - Инкономически фо- рум за Югоизточна Европа. ИХБ, англ. IHB (International Hydrographie Bureau) - Между- народно хидрографско бюро; БХИ. ихви [й-хе-ве-пе] - Институт по хранително-вкусова про- мишленост (Пловдив). ихдп - Италианска християн- демократическа партия. ИХК - Индустриална холдинго- ва компания (акционерно дру- жество).
ихк 262 ичс ИХК [й-хе-кй] -Институт похе- матология и кръвопреливане. ИХКТ [й -хе-ка-те) -Институт за хладилна и климатична техни- ка. ихм [й-хе-ме] - Институт по хидрология и метеорология (БАН). ИХМ 1 й-хе-ме] - Институт по хидротсхника и мелиорации. ИХМ (й-хе-ме] - Институт по химическо машиностроене. ихо. онгл. IHO (International Health Organisation) - Между- народна здравна организация; вж. МОЗ ИХОТПЗ - Институт по хигие- на, охрана на труда и профе- сионалните заболявания (Ме- дицинска академия). ИХП [ й-хе-пе] - Институт по хидравлика и пневматика. ИХПЗ [й-хе-пе-зе] - Институт по хигиена и професионалнизабо- лявания. ИХТ( й-хе-те] - Институт по хла- дилна техника. ИХФ [й-хе-фс] англ. 1HF (International Hockey Federation) - Международна федерация по хокей. ИХФК хим. - Изопропил-три- хлорфенил-карбамат. ИЦ - Издателски център. ИЦ [иц] -Изчислителенцентър. ИЦ - Иновационен център. А ИЦ при ИЧМ. ИЦ [иц] - Информационен център. ицдх биохи.н. - Изоцитратде- хидрогеназа. ИЦКП [й-це-ка-пе]-Изчислите- лен център за колективно пол- зване. ИЦМ [й-це-ме] - Институт по цветна металургия. ИЦР [й-це-ре] -Информационен център за развитие. ИЦРБД - Информационен център за района на бойните действия. ИЦФ [й-це-фе] - Изчислителен център - Физика (БАН). ИЦХ [ й-це-хе] - Институт по целулоза и хартия. ИЧ [й-че], прил., физ. - Инфра- червен. А ИЧ диапазон. ИЧ лъчи. И Ч облъчване. ИЧМ [й-чс-ме] - Институт по черна металургия. ИЧП - Институт по човешките права (Финландия). ИЧС [й-че-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Институт за чуж- дестранни студенти. ИЧС хим. - Инфрачервена спек- троскопия. ИЧХ радиотехн. - Измервател
ИЮА 263 июхс на честотни характеристики. ИЮА, англ. IUA (International Union ofArts) - Международен съюз за изкуство; ЮИДА. ИЮА, англ. IUA (International Union of Advertising) - Между- народен съюз по рекламиране. ИЮАС, англ. IUAS (International Union of Agricultural Sciences) - Международен съюз за сел- скостопански науки. ИЮАТ, англ. IUAT (International Union against Tuberculosis) - Международен съюз за борба с туберкулозата; ЮИКТ. ИЮБ, англ. ШВ (International Union of Biochemistry) - Меж- дународен съюз по биохимия. ИЮБС, англ. IUBS (International Union of Biological Sciences) - Международен съюз по биоло- гическите науки; ЮИСБ. июгг, англ. IUGG (International Union of Geodesy and Geo- physics) - Международен съюз по геодезия и геофизика; МСГГ. июгс, англ. IUGS (International Union of Geological Sciences) - Международен съюз за геоло- гически науки; МСГН. июи, англ. IUI (International Union of Interpreters) - Между- народен съюз на преводачите. июк, англ. ШС (International Union of Chemistry) - Между- народен съюз по химия. июнс, англ. TUNS (International Union of Nutritional Sciences) - Международен съюз по науки- те за храненето; ЮИСН. ИЮПАК, англ. IUPAC (Interna- tional Union of Pure end Applied Chemistry) - Международен съюз по теоретична и прилож- на химия; ЮИКПА, МСТПХ. ИЮПАП, англ. IUPAP (Interna- tional Union of Pure and Applied Physics) - Международен съюз за теоретична и прилож- на физика; ЮИПП А, МСТПФ. ИЮПН, англ. IUPN (International Union for the Protection ofNature) - Международен съюз за за- щита на природата; ЮИПН; вж. МСОП. ИЮТАМ, англ. IUTAM (Inter- national Union ofTheoretical and Applied Mechanics) - Между- народен съюз за теоретична и приложна механика; МСТПМ. ИЮФРО, англ. IUFRO (Inter- national Union of Forest Research Organisation) - Международен съюз на организациите за из- следвания на горите. ИЮХС, англ. IUHS (International Union of History of Sciences) -
и-я 264 К Международен съюз за исто- рия на науките. и-я - индустрия. ИЯИЯЕ [ия-й -яс] - Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (БАН). й ЙАР - Йеменска арабска репуб- лика. ЙКП - Йорданска комунисти- ческа партия. ЙСП - Йеменска социалистичес- ка партия. к К (-) [ка] - Автомобилен кран (напр.: К-51 .К -52, К-64). К(-) [ка], рус., К (Н. И . Камов)- В марката на вертолети, кон- струирани от Н. И . Камов (напр.: К-15, К-18);Ка. К(-) [ка], рус., К (Корчевальная машина)-Изкоренител (напр.: К-2А). К (-) [ка] - Карбуратор (напр.: К-126П). к. - карта. К (-) [ка], метал. Керамична свръзка (в марката на абразив- ни (шлифовачни) инструменти при означаване на вида на свръзката). К (-) [ка], рус. К (“Кировец“) - В марката на съветски трактор „Кировец“ (напр.: К-700, К- 701). К (-) [ка] -Климатизатор за про- зорец (напр.: К-ЗЗОО). К -Коефициент на филтрацията (почвено-хидрологична вели- чина). К геохим. - Кокосови въглища. К (-) [ка] -Компресор (напр.: К- 25А, К-50Б). К (-) [ка] - В марката на компре- сорни масла (напр.: К-12, К-19). К (-) [ка] - Контролна машина (напр.: К-80 -6). К (-) [ка] Косачка (напр.: К-1,4, К-1,6). К (-) [ка], рус. К (кран) - За оз- начаване на тип кран (напр.: К- 401.К -407). К [ка], изч. техн . - Мярка за ка- пацитет на паметта. К [ка], само в съчст. Оценка К - Най-високата оценка за каче- ството на някакво изделие, оз- начаваща „на световно равни- ще“. К (-) [ка] Преносима кинопро- жекционна машина (напр.: К- 101, К-301, К-ЗОЗ).
к 265 кадет К (-) [ка], метал., рус. К (крем- ний) - Силиций (в марката на цветни сплави). К физ. - Катод. К физ. - Келвин (единица за тем- пература по термодинамична- та температурна скала), (след цифра). к -кило... (представка за образу- ване на десетичните кратни единици от Международната система на измерителните еди- ници, напр.: кА килоампер). К електр. - Ключ. К - Кон (в шахмата). Ка (-), рус. Ка (Н. И. Камов) - В марката на вертолети, конст- руирани от Н. И. Камов (напр.: Ка-8, Ка-10, Ка-15, Ка-18); К. КА - Кафе-аперитив. А КА „Аквариум ". КА - Командващ армия. КА - Комбинат за автобуси. А КА „Чавдар". КА - Консултантска агенция. А КА „Аргус". КА - Концертна агенция. А КА „Авангард ", КА воен. - Корпусна артилерия. кА физ. - килоампер. К АА - Клуб „Анонимен алкохо- лик“. К АБ електр. - Кабел с хартиена изолация в алуминиева обвив- ка, брониран с две стоманени ленти, с външна покривка от юта. КАБ [каб] - Комитет за архитек- тура и благоустройство. КАБР електр. - Кабел с алуми- ниева обвивка, брониран с две стоманени ленти, без външна покривка от юта. КАБр воен. - Корпусна артиле- рийска бригада. КАВЗ [кавз], рус. КАВЗ (Кур- ганский автобусньш завод) - 1. Кургански автобусен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: КАВЗ-651А). КАГ - Комисия по архитектура и градоустройство; АГК. КАГ електр. - Контролен кабел с хартиена изолация в алуми- ниева обвивка, гол. КАГ воен. - Корпусна артиле- рийска група. КАДвоен. -Командващартиле- рията в дивизията. кадет, член, -ът, -а, мн. ио тор., рус. кадет (член консти- туционно-де мократической партии, конституционньш де- мократ) - Член на конституци- оннодемократическата партия в Русия (1905-1917). — Произв.: кадетка, кадетски.
КАЕ 266 КАП КАЕ (-) [ка-е] - Електроуправ- ляем автоматичен кран (напр.: КАЕ-150, КАЕ-200). КАЕ - Католическа апостоличес- ка екзархия. КАЕ - Комисия по атомната енергия (САЩ). КАЗ [каз], рус. КАЗ (Курган- ский автобуеньш завод) - 1. Кургански автобусен завод. 2. В Марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: КАЗ-601, KA3-67I). КАЗ [каз],рус. КАЗ (Кутаисский автомобильньш завод). - 1. Кутаиски автомобилен за- вод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: КАЗ-600, КАЗ-606). КАК воен. - Командващ арти- лерията в корпуса. кал физ. - калория (единица за измерване на количество топ- лина, на която в Международ- ната система на измерителни- те единици съответства джа- ул), (след цифра). калццех м. - Цех „Калцинация“ (в Завода за калцинирана сода). КамАЗ [камаз], рус. КамАЗ (Камский автомобилньш за- вод) - 1. Камски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, про- изведени в този завод. Камет.и -Качественаметалур- гия. А Камет ЕАД Перник. KAMT - Корейска асоциация за международна търговия. КАН библ. - Канада. КАН - Китайска академия на науките. к. а. п. - кандидат на архитек- турните науки (със собствено име). капд. - кандидат (в съчет. канд. на...). А Канд. на филологичес- ките науки. КАНУ [кану], англ. KANU (Kenya African National Union) - Национален съюз на афри- канците в Кения. канц. - канцеларски. КАО [кй-о] - Комплексно адми- нистративно обслужване (от- дел). КАП (-) [кап] - Автоматичен пламъчно-тръбен парен котел (напр.: КАП 10/12). КАП [кап] - Комплексна авто- матизация на производството. КАП - Консултации, анализи, прогнози (дружество с ограни- чена отговорност). КАП - Конфедерация на араб- ските профсъюзи. КАП - Корпорация на автомо-
кан. 267 КАФ билните превозвачи. кап. - капиталистически. кап... разг. - Капиталистически (напр.: капстрани). кап. - капитално. А Кап. строи- телство. кап. - капитан (със собствено име). А кап. Иванов. КАПП [ка -пе-пе],м. и (разг.)ср. (член, -то) - Комплексна авто- матизация на производствени- те процеси (отдел). кар - карат (единица мярка за злато и за скъпоценни камъни - каратово тегло), (с цифра). А 18 кар. КАР - Клуб на автотранспорт- ните работници. Карап м„ воен. - Картечно-ал- ти лерийски полк. КАРИФТА [карйфта] , англ. CARIFTA (Carribbean Free Trade Area) - Асоциация за сво- бодна търговия на страните от Карибския район. КАРО, англ. CARO (Computer Antivirus Researcher’s Organi- zation) -Организация на изсле- дователите срещу компютър- ните вируси. карт. - картина: картогр. - картографски. КАС (-) [кае], ед. и мн.. воен . - Авиационно-спасителен кон- тейнер (напр.: КАС-90). КАС - Кооперация „Асансьорни сервизи“. А КАС„Люлнн-97“. КАССР [ка-ес-ес-ер], истор., рус. КАССР (Кабардинская Автономная Советская Соци- алистическая Республика) - Кабардинска автономна съветска социалистическа ре- публика. КАССР [ка-ес-ес-ер], истор., рус. КАСР (Карельская Авто- номная Советская Социалис- тическая Республика) - Карел- ска автономна съветска соци- алистическа република. КАТ [кат],л<. -1. Контрол на авто- мобилния транспорт (Министер- ство на вътрешните работи). 2. Служителите, осъществяващи контрол на автомобилния транспорт. А Пристигна КАТ. - Произв.: катаджия, кйтаджий- ски. кат. - каталожен. кат. - категория. А Мъже - кат. до 86 кг. кат. - катедра. КАТС [ка-те-се] - Корабна ав- томатична телефонна станция. КАФ, англ. CAF(Cost and freight) - Транспортна клауза в меж- дународната търговия, която означава, че в продажната цена на стоката е включено и
KAXA 268 КБС навлото. KAXA [кйха] - Канадска ама- тьорска хокейна асоциация. КБ (-) [кй-бе] - Въздушен бута- лен компресор (напр.: КБ- 150А). КБ - Касетъчна бомба. КБ - Кафе-бар. КБ - Клинична болница. КБ - Коалиция за България. КБ - Коктейл-бар. А КБ „Ага- пия“. КБ воен. - Командир на база. КБ воен. - Командир на батарея. КБ - Конвенция за бежанците. КБ - Конструкторско бюро. КБ - Концертно бюро. КБ(-) [кй-ве], рус. КБ (Кранба- шенньш) - Кулокран (напр.: КБ-16, КБ-160-2). КБ - Кредитна банка. КБ - Кристалбанк. КБ - Ксерокс България (едно- лично дружество с ограничена отговорност). КБА [кй-бс-й] - Комисия по бед- ствия и аварии. А КБЛ Доб- рич. КБАССР [ка-бе-й-ес -ес -ер], ис- тор., рус. КБАССР (Кабарди- но-Балкарская Автономная Советская Социалистическия Республика) - Кабардино-Бал- карска автономна съветска со- циалистическа република. КБВ [ка-бе-ве], радиотехн. - Коефициент на бягаща вълна. КБД [кй-бе-де] - Колеж по биб- лиотечнодело. КБД воен. - Командир на бойни- те действия. КБЕ - Кратка българска енцик- лопедия. КБЖ [кй-бе-же] - Комитет на българските жени. КБК (-) [кй-бе-кй], рус. КБК (Комбайн для обмолота бобо- Bbix культур) - Комбайн за бобови култури (напр.: КБК- l.0). КБК [ ка-бе-кй] - Комисия за борба с корупцията (Мини- стерски съвет). к.б.н. - кандидат на биологи- ческите науки (със собствено име). КБО [кй-бе-ö] - Комунално-би- тово обслужване. А КБО ЕАД. КБО [ка-бе-о] - Комунално-би- тов отдел. КБП (-) [ка-бе-пе] - Комбайн за бране на плодове запулпопро- изводство (напр.: КБП-1). КБР воен. - Командир на брига- да; виж. комбриг. КБРТ - Комитет за българско радио и телевизия. КБС [ка-бе-се] - Комунално-би-
КБС 269 квд тово строител ство. КБС, англ. CBS (Columbia Broadcasting System) - Радио- предавателна компания „Ко- лумбия“ (САЩ). КБСД - Клуб на българо-съвет- ската дружба. КБТ[ кй-бе-те] - Конгрес на бри- танските трейдюниони. КБТГ воен. - Командир на бойна транспортна група. КБУ [кй-бе-у] - Комбинат за би- тови услуги. КБУ [кй-бе-у], м. - Комунално- битови услуги (отдел). КБФК - Комитет на борците против фашизма и капитализ- ма. КБФХ - Комисия за борба с фут- болното хулиганство (Българ- ски футболен съюз). КБЧ - Касетъчна бойна част. КВ (-) [ кй-ве] - Винтов крик (напр.: КВ-25). КВ [ка-ве], (разг.), мн. -та, електр. - Високоволтов кабел. КВ (-) [кй-ве], е<). и мн., техн. - Въртящи кръгове (напр.: КВ- 4, КВ-6, КВ-8). КВ мед. - Каверна. К В - Капилярна влагоемност (по- чвено-хидрологична величина). КВ [кй-ве],м. и (разг.)ср. (член. - то), воен. - Картечен взвод. КВ [кй-ве] - Командващ включ- вател на линеен избирач (в Автоматична телефонна цен- трала). КВ техн. - В Марката на кораб- ни вертикални, центробежни помпи с електрозадвижване. КВ [ка-ве], мн., раднотехн. - Къси вълни. А Предаването е на КВ. КВ [кй -ве], прил., раднотехн. - Късовълнов. А КВ-предава- тел. KB-приемник. КВ-радио- станцня. КВ (-) [кй-ве], рус. КВ (Киров- ский военньш завод) - В Мар- ката на съветски тежък танк (напр.: КВ-1,КВ-2). кв. - квадратен. А кв. метър. кв. - квартал (пред име). А кв. „Лозенец" ■ кв физ. - киловолт (с цифра). А 220 кв. ква фнз. - к иловолтампер (с циф- ра). КВБ - Катедра по вътрешни бо- лести (Медицинска академия). КВВ (-) [кй-ве-ве] - Високопов- дигателна количка с кабелно захранване (напр.: КВВ-2500). КВВС - Кралски военно-въздуш- ни сили (Англия, Австралия, Канада). КВД [ка-ве-де] - Кожно-венеро-
КВЕШ 270 КГ логичен диспансер. КВЕШ-Кабел с винилитова изо- лация, екраниран, шлангован. KB-ЕТ [ка-ве-ет],елекш/л - Изо- лиран високоволтов кабел с един пласт полиетилен. КВИ [ка-ве-й], изч. техн. - Ка- нал за вход-изход. КВИ - Контрол на военното имущество. КВК - Командване на военен контингент. Д КВК на ООН. КВЛ [ка-ве-ел] електр. - Кабел с винилитова изоцалия за лу- минесцентно осветление. КВЛ - Камара на ветеринарните лекари. к.в. -м. и. - кандидат на ветери- нарномедицинските науки (със собствено име). к.в.н. - кандидат на военните науки (със собствено име). кец - квинтал (единица за маса). КВОН - Комитет по виеше об- разование и наука (Европейс- ки съюз). КВПОС - Комисия по външна политика, отбрана и сигурност (Народно събрание). КВС (-)[ка-ве-се], рус. КВС (Компресорная водолазная станция) - Компресорна пом- пена станция (напр.: 45 КВС- 30). КВС [ка-ве-се], ед. и мн. (разг., мн. - та), електр. - Специален високочестотен кабел. КВС [ка-ве-се], ед. и мн . (разг. мн. -та), електр. - Стирофлек- сен високоволтов кондензатор. кв. см - квадратен сантиметър (е цифра). квт физ. - к и ловат (с цифра). КВТ - Клуб по воден туризъм. КВТР - Клуб за воден туризъм и рафтинг. квтч физ. - киловатчас (с циф- ра). КВУ [кй-ве-у], воен. - Командир на взвод за управление. квц [кй-ве-це] - Квалификаци- онно-възстановителен център (Министерство на образовани- ето и науката). КВЦ [ ка-ве-це] - Клинично- възстановителен център (Ми- нистерство на здравеопазване- то). КГ(-) [кй-ге], електр. - Кварцов генератор (напр.: КГ-96). КГ [ка-ге],техн. -Коланисгре- бен (елементи за закрепване на проводници, кабели и тръби). КГ (-)[кй-ге] - Комбайн за бране на грозде (напр.: КГ-1). КГ - Комитет по геология. КГ (-) [ка-ге], електр. - Конусни
кг 271 КДА глави за кабели „Елпром" (напр.: КГ-250, КГ-300, КГ- 350). кг - килограм (след цифра). к-г - къмпинг . КГБ [ка-ге-бе], рус. КГБ (Коми- тет государственной безопас- ности) - Комитет за държавна безопасност (СССР). КГГХИ-Клон за геоложки, гео- химически и химически изслед- вания ("Геоложки проучва- ния"). КГД - Корпус за гражданска де- мокрация КГИ, фр. CGI (Congrcs geologique international) - Международен конгрес по геология; ИКГ. кгм физ. - колограмометър (с цифра). к. г.-м. и. - кандидат на геолого- минералогическите науки (със собствено име). КГМР - Комитет по геология и минерални ресурси. к. г. и. - кандидат на географ- ските науки (със собстевно име). КГО [ка-ге-ö] - Корпус на граж- данската отбрана (Конго-Бра- завил). КГПГК - Клон за геофизични проучвания и геоложко карти- ране (“Геоложки проучвания“). кг/с - килограм в секунда (еди- ница за тегловен дебит), (с циф- ра). кгс физ. - килограм-сила (едини- ца за сила на тежестта на тяло), (с цифра). КД (-) [ка-де] - Апарат за класи- ческа слектродиагностика. КД (-) [ка-де], рус. КД (“Киро- вец“ дизельньш) - Дизелов трактор „Кировец“ (напр.: КД- 35). КД (-)[ка-де] -Каличерен дарак (напр.: КД-4). КД радиотехн. - Канални демо- дулатори. КД воен. - Командир на дивизия. КД [ка-де] - Командитно друже- ство. КД - Комисия за далекосъобще- ния. КД- Контрол надвижението. КД мед. - Повърхностна кожна доза (рентгенова доза при ле- чение). КД [ка-де], обикн.лш. и разг. ( .чн . - та, член, -та), рус. КД (Крем- ниевме диодьт) - Силициеви диоди. кд физ. - кандела (единица за интензитет на светлината). КД - към дело. КДА, исп. CDA (Compania Dominicana De Aviaciön) - До-
КДА 272 KE миниканска въздушна компа- ния. КДА [ кй-де-ä] - Командитно дружество с акции. кдвг [кй-дс-ве-ге] - Комбинат за двигатели с вътрешно горе- не. КДВГ [кй-де-ве-ге], ед. и мн. - Корабен двигател с вътрешно горене. КДЕР [кй-де-ер] и [кй-де-ре] - Комисия по държавно енер- гийно регулиране. кдж [кй-де-жс] - Клиника за дребни животни. кдж физ. - килоджаул (с цифра), кдк [кй-де-кй] -Каменодобивен клон. КДК [кй-де-кй] - Клуб на дейци- те на културата; ККД. кдк [кй-де-кй] - Комисия за държавен контрол. КДК [ кй-де-кй] - Комитет за държавен контрол. кдм [кй-де-ме], - Комитет на демократичната младеж (1946-1947). КДММЛ - Комбинат за дърво- обработващи и мебелни маши- ни и линии. кдн — Капитан дядо Никола“ (АД, Габрово). КДН (-) [кй-де-ен], рус. КДН (Картофелекопатель диско- вмй навесной) - За означава- не на машина за копаене на картофи (напр.: КДН-2). КДНК [ка-де-ен-кй] - Комитет за държавен и народен конт- рол. кдосом - Комбинат за добив и обработка на скално-обли- цовъчни материали. КДП [кй-де-пе], воен. - Команд- но-диспечерски пункт. КДП - Конституционнодемокра- тическа партия (Гватемала). КДП [кй-де-пе] - Контролно-ди- агностичен пункт. КДП[ кй-де-пе] - Кюрдистанска демократическа партия. КДП [кй-де-пе] - Кюрдска де- мократическа партия (Иран). КДР електр. - Кодово диспечер- ско реле. КДС [ кй-де-се] - Кодекс на държавния служител. КДС [ка-де-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Комитет за държавна сигурност. КДУ [кй-де-у] - Късоструйна дъждовална инсталация. КДХ - Комплекс за детско хра- нене. КЕ - Кинетична енергия. КЕ електр. - Електролитен кон- дензатор. КЕ - Комитет по енергетика.
KE 273 KEC KE - Комбинат за електрокари. Д КЕ „Шести септември КЕ електр. - Комутиращ еле- мент. КЕ - Консорциум Европа (акци- онерно дружество). КЕА [ке-ä], ед. и мн . (разг. мн. - та), електр. - Алуминиеви електролитни кондензатори. КЕА, фр. СЕА (Confederation europeennede l’agriculture) - Ев- ропейски селскостопански съюз. КЕВ [ кев], мн., електр. - Висо- коволтови екранирани компо- зиционни постоянни резистори. КЕВ - Клуб за естетическо възпитание. кеъфиз. - ки лоелектронволт. КЕГ - Комитет по енергетика и горивата. КЕДР - Комисия по енергийно държавно регулиране; КДЕР. КЕЕ, фр. СЕЕ (Commission economique pour ГЕигоре) - Икономическа комисия за Ев- ропа (ООН); вж. ИКЕ. КЕЕК, англ. СЕЕС (Committee of European Economic Cooperation) - Комитет за европейско ико- номическо сътрудничество. КЕИ, фр. CEI (Commission electrotcchniquc internationale) - Международна електротехни- ческа комисия; ИЕК; вж. МЕК Кейфор и.. англ. KFOR (произн. кейфор) - Международни уми- ротворителни сили към ООН в Косово; КФОР. КЕК - Косовска енергийна кор- порация. келт. - келтеки. КЕММ [ке-ме-ме] - Корабни енергетични машини и меха- низми (специалност във Вис- шия машинно-електротехни- чески институт-Варна). КЕП [кеп] - Команден електри- чески прибор. КЕП - Комплексен екологичен мониторинг. КЕП [кеп]— Консервативно- екологична партия. КЕП [кеп] - Парен електричес- ки казан (напр.; КЕП-150). кермет м., метал. - Керамика и метал (метало-керамично из- делие, получено чрез пресова- не и спичане на метален прах). КЕРН [керн],фр. CERN (Conseil europeen pour la rechorche nucleaire) - Европейски съвет за ядрени изследвания; ЮКНР. KEC - К омисия по етичните стандарти (Народно събрание). КЕС [кес] - Корабна електрос- танция.
КЕССИ 274 КЗР КЕССИ [кеси] - Комитет по единна система за социална информация (Министерски съвет). КЕХП - Конфедерация на евро- пейската хартиена промишле- ност (Европейски съюз). КЕЦ [кец], м. (разг. член, -а, мн. -ове) -Кондензационна елект- рическа централа. КЕЧ [кеч], воен. - Квартирно- експлоатационна част. КЕШ - Купа на европейските шампиони. Кж - Кърджали и Кърджалийс- ки окръг (в регистрационните номера на моторните превоз- ни средства от Кърджали и Кърджалийски окръг). Д Кж 10-21. КЖП - Комисия по жалбите и петициите (Народно събра- ние). КЗ - Кабелен завод. КЗ - Керамичен завод. КЗ - Кожарски завод. КЗ - Концертна зала. Д КЗ „България“. КЗ - Корабостроителензавод. КЗ (-) [ка-зе], метал. - Силици- ев карбид зелен (в марката на абразивни (шлифовачни) инст- рументи при означаване съста- ва на абразива). КЗ воен. - Керосинозареждач. КЗ транен. - Контролна заклю- чалка. КЗА [ка-зе-ä] - Контролен зву- ков агрегат (в телевизионен център). КЗБА - Комисия за защита от бедствия и аварии. КЗГ - Комисия по земеделието и горите (Народно събрание). КЗЗ - Комисия за земеделските земи. КЗК - Комисия за защита на конкуренцията. КЗК - Корпус за защита на Ко- сово. КЗКУ - Култиватор за зеленчу- кови култури-универсален. КЗЛД - Комисия за защита на личните данни (Народно събрание). КЗМ - Комитет за защита на мира. КЗМС - Комисия за земята при Министерския съвет. КЗМУ [ ка-зе-мс-у] -Контролно- заварачно монтажно управле- ние. КЗОО - Кодекс за задължител- но обществено осигуряване. кзп [ка-зе-пе] - Комисия за за- щита на природата. КЗР - Комитет за защита на революцията (Куба).
КЗР 275 кидк КЗР - Комплексни заваръчни работи (дружество с ограниче- на отговорност). КЗРЦ - Контролно-зарядно-раз- ряден цикъл. КЗУ [ка-зе-у] - Контролно-за- варъчни устройства. А КЗУ ЕЛД. КЗУ [ка-зе-у] - Контролно-за - варъчно управление. КЗУ (-) [ка-зе-у], рус. КЗУ (Ка- навокопатель-заравниватель универсальньш) - Машина за копаене на канавки и заравня- ване (напр.: КЗУ-0,3). КЗХ [ка-зе-хе], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Комбинат зазърне- ни храни. КИ - Коефициент за използване на кислорода. КИ истор. - Комунистически интернационал. КИ - Комутиращ избиран (в Автоматична телефонна цен- трала). Ки-кюри (единица за активност на радиоактивен източник), (след цифра). КИА [кйа], елек/пр. - Автомоби- лен искрогасителен конденза- тор. КИА, фр. CIA (Conseil internatonal des archives) - Международен съвет на архивите; ИКА. КИАЕМЦ [киаемц] - Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели. КИАИ, фр. CIAI (Comitc international d’aide aux intellectucls) - Международен комитет за подпомагане на ин- телектуалците; ИКАИ. КИАМ, фр. CIAM (Congres internationaux d’architecture moderne) - Международни кон- греси по съвременна архитек- тура. КИБА - Колеж по икономика и бизнес администрация (Ботев- град). кив воен. - Комуникационно- информационен възел. КИГР, фр. (Commission inter- nationale du genie rural) - Меж- дународна комисия за механи- зация на селското стопанство. КИГРЕ, фр. CIGRE (Conference internationale des grands reseaux electriques) - Международна конфедерация на големите електрически мрежи. КИДБ, англ. CIDB (International Council for Documentation of Building) - Международен съвет за документация по стро- ителството. КИДК, фр. CIDC (Comite inter- national dedroitcomparc) -Меж-
КИЕ 276 кимпм дународен комитет по сравни- телно право (ЮНЕСКО); ИККЛ. КИЕ [кие], фр. CIE (Commission internationale de J’eclairage) - Международна комисия по ос- ветлението. КИЕ [кие], фр. CIE (Comite international des echanges) - Международен комитет за търговски обмен. КИЕК, фр. CIEC (Conseil international des employeurs du commerce) - Международен съвет на търговските служи- тели. КИЕПС, фр. CTEPS (Conseil international de l'education phisique et sportive) - Между- народен съвет за физическо възпитание и спорт; вж. СИ- ЕПС. КИЕСММ, фр. CIESMM (Com- mission internationale pour rexplorationscientifique de lamer Mediterranee) -Международна комисия за научни изследвания на Средиземно море; ИКСЕМ. КИК - Книжарница на издател- ство „Култура“. КИК [кик] - Комитет за изку- ство и култура. КИК, фр. CIC (Conference internationale du credit) - Меж- дународна конференция по кредита. КИК - Културно-исторически комплекс. КИКА, фр. CICA (Confederation internationale du credit agricole) - Международна конфедерация по селскостопански кредит. КИЛ [кил], м. и ж. - Контролна измервателна лаборатория. КИМ (-) [ким] - Камерна изола- ционна машина (напр.: КИМ- 2). КИМ [ким],електр. -Кодовоим- пулсна модулация. КИМ [ким],пкон. - Коефициент на използваемост на машини- те. КИМ [ким], истор. - Комунис- тически интернационал на младежта (1919-1943). КИМ [ким],ли., електр. -Мало- габаритни изолирани компози- ционни постоянни резистори. КИМ [ким], електр. - Мотоцик- летен искрогасителен конден- затор. КИМС - Контролно-измерва- телна магнитна станция. КИМПМ, фр. CIMPM (Comite international de medecine et de pharmacie militaires) - Между- народен комитет по военна ме- дицина и фармация; ИКММФ.
кин 277 кипс КИН бнбл. - Полиграфия, кипо- фототехника. к. и. н. - кандидат на пзкуство- всдските науки (със собствено име). к. и. н. - кандидат на икономи- ческите науки (със собствено име). к. и. н. - кандидат на историчес- ките науки (със собствено име). Киптлг, строиш. -Коефициент за интензивност на застроява- нето. Кинтекс м. и ср. - Държавно търговско предприятие за внос (импорт) и износ (експорт) на специални съоръжения и тех- ника, комплектни обекти, ин- тендантски имущества, взрив- ни материали и др., употребя- вани за промишлени и минно- добивни цели. КИОС [ киос], фр. CIOS (Comite international dc l’organisation scientifique) - Международен комитет за научна организация на труда. КИОСТА, фр. CIOSTA (Comite international d’organisation scientifique du travail en agriculture) - Международен комитет за научна организация на селскостопанския труд. КИП [кип], воен. - Кислороден изолиращ прибор. КИП [кип], воен. - Кислородно- изолиращ противогаз (напр.: КИП-5). КИП [кип] - Комисия за иконо- мическата политика. КИП [кип], м. - Контролно-из- мервателни прибори (отдел). — Пропее.: кйповски. КИП воен. - Контролно-изпита- телна площадка. КИП и А [кип иа],лс -Контрол- но-измервателни прибори и автоматика (отдел). КИПО [кипо], метал. - Коефи- циент на използване на полез- ния обем (при доменния про- цес). КИПО, фр. CIPO (Comite international pour la protection des oiseaux) -Международен коми- тет за покровителство на пти- ците; ИКБП. кипп [кй-пе-пе],.и . и (разг.)ср. (член, -то)-Комплексенинсти- тут за проучване и проектира- не. КИПС воен. - Контролно-изпи- тателна подвижна станция. КИПС, фр. CIPS (Confederation internationale de lapeche sportive) - Международна конфедера- ция по спортен риболов. КИПС [кипс] ж. и м. - Комисия
кипсх 278 KK за изучаване на производител- ните сили. КИПСХ, фр. CIPSH (Conseil international de la Philosophie et des Sciences humaines) - Меж- дународен съвет за философия и хуманитарни науки. КИПТБ - Клиника за инфекци- озни, паразитни и тропически болести. КИР - Корпорация за инвести- ции и развитие. Д КИР „Фак- тор М“. КИР (-) [кир],рус. КИР (Косил- ка измельчитель роторная) - Роторен силажокомбайн (напр.: КИР-1,5). кирг. - киргизки. КИРФС, фр. CIRFS (Comite international de la rayonne et des fibres synthetiques) - Междуна- роден комитет за изкуствена коприна, вискоза и синтетични влакна; ИРСФК КИС [кис] - Комплект индика- торни средства. кис воен. - Комуникационно- информационна система. КИСО, фр. CISO (Comite international des Sciences onomastiqucs) - Международен комитет по ономастика. КИСХ, фр. CISH (Comite international des Sciences historiques) - Международен комитет по исторически науки; ИКХС. КИТ - Комуникационни и инфор- мационни технологии. КИТ, фр. CIT (Comite international des Transports par chemins de fer) - Международен комитет по железопътен транспорт. КИТ [кит], електр. - Топлоус- тойчив искрогасителен кон- дензатор. кит. - китайски. КИТУ [киту] - Контролно-изпи- тателно телевизионно устрой- ство. КИУ (-) [киу] - Контролно-из- мервателноустройство (напр.: КИУ-21). КИП [киц],.м. (разг.,член. - а,мн. -ове) - Културно-информаци- онен център. Д КИЦ „Дом Внтгенщайн “ (Виена). КИЦБМ - Културно-информа- ционен център на българско- то мал цпнетво (Димитровград /Цариброд, Югославия). КИЮС, фр. C1US (Conseil international des unions scientifiques) - Международен съвет за научните съюзи; иксю. кк воен. - Кавалерийски корпус. КК - Кафе-клуб.
кк 279 ккии кк [ка-ка] - Качественконтрол. КК [ ка-ка] - Клапанен кран (напр.: КК-1). КК - Коефициент на качество- то. КК - Колоездачен клуб. Д КК „Бургас“. КК - Комбинатски комитет. КК - Комитет за координиране (НАТО) КК - Комитет за култура. КК - Комсомолски комитет. КК - Консервен комбинат. КК - Консултантска къща. КК - Консултативен комитет. КК биохим. - К ратинкиназа. КК - Кулинарен клуб. /\ККВе- ликата,рновци“ . КК - Кулинарна къща. Д КК „Хитър Петър“. КК и к. к. - Курортен комплекс. Д КК „Албена“. КК „Златни пясъци “. к. к . Пампорово. ккал. физ. - килокалория (след цифра). ккал/ден физ. - килокалории на ден (единица за изразходване на топлинна енергия), (след цифра). ккал/кг физ. - килокалории на килограм (единица за специ- фична топлина), (след цифра), ккал/ч физ. - к илокалории на час (единица за топлинен поток), (след цифра). ККАССР [ка-ка-ä-ec-ec-ep], ис- тор., рус. ККАССР (Кара- кальпакская Автономния Со- ветская Социалистическия Республика) - Каракалпакска съветска автономна социалис- тическа република. ККВПЕ - Комитет за координи- ране на въздушното простран- ство в Европа. ККВЧ - Комитет за културни връзки с чужбина. ККГОБ, електр. - Контролен кабел с гумена изолация и оловна обвивка, брониран с две стоманени ленти, с външна покривка от юта. ККГОГ, електр. - Контролен кабел с гумена изолация и оловна обвивка, гол. ККД - Клуб на културните дей- ци; кдк. ккз, мн., трансп. - Контролни ключови (стрелкови) заклю- чалки. ККЗ - Корабостроителен и ко- раборемонтен завод. ККИ - Комитет за космически изследвания. ККИИ - Класификация и коди- ране на икономическата ин- формация (отдел на Центра- лен иститут „Оргпроект“).
ккик кл. ККИК, фр. CCIC (Comite consultatif international du coton) - Международен консултати- вен комитет по памука. ККИР, фр. CCIR (Comite consul- tatif international des radio- cominunications) - Междунаро- ден радиоконсултативен коми- тет. ККИТТ, Фр. CCITT (Comite consultatif international tele- graphique et telephonique) - Между народен консултативен комитет по телеграфна и те- лефонна техника. ККИЦ - Кюрдски културно-ин - формационен център. ККО - Комисия по култура и образование (Столичен общин- ски съвет). ККО - Комплект за кислородно оборудване. ккп [ка-ка-пе] - Казахстанска комунистическа партия. ККП [ка-ка-пе] - Китайска ко- мунистическа партия. ККП [ка-ка-пе] - Корейска ко- мунистическа партия. ККП [кй-ка-пе] - Кубинска ко- мунистическа партия. К КрД-IB ел ектр. - Дискови керамични кондензатори -ви- сокочестотни. ККрИД елскшр. - Дискови им- пулсни керамични кондензато- ри. ККрПТ електр. - Тръбни про- ходни керамични кондензато- ри. ККСА [ ка-ка-се -й], (разг.), мн. -та. електр. - Кондензаторен комплект за специална апара- тура. кксиц воен. - Коалиционен ко- ординиращ свързочен и интег- рационен център. ккем [ка-ка-се-ме] - Комитет по качество, стандартизация и метрология. ККСО воен. - Командир на ко- манда за специални операции. ККТ - Колумбийска конфедера- ция на трудещите се. ККТ воен. - Корпусно команд- ване на тила. ККХ -Клиника покардиохирур- гия. А ККХ към НЦССЗ. ККХ [ка-ка-хе], рус. ККХ (Ку- курузоуборочньш комбайн „Хсрсонец“) - Царевичен ком- байн „Херсонец“ (напр.: ККХ- 3). ккюри физ. - килокюри (след цифра). кл - килолитър (след цифра). кл. - клас (след цифра). А Уче- ник в 5-ти кл. кл. - клон. А Пощенски кл. 13.
Кл. 281 KMA Кл - кулон (единица за количе- ство електричество, електри- чески заряд от Международна- та система на измерителните единици), (след цифра). КЛА - Космически летателен апарат. КЛА В [клав] - Комплексна ла- боратория по ароматни въгле- водороди. класиф. - класификация. к. лат. - къснолатински. клк слектр. - Книжно-лаков кабел. клк физ. - килолукс (след циф- ра). клм [ка-ел-ем], мн., електр. - Малогабаритни лакирани ком- позиционни постоянни резисто- ри. КЛМ [кй-ел-см], хол. KLM (Koninklijke Luchtvaart-Maat- schappij) - Холандска авиаци- онна компания. клм физ. - ки лолумен (след циф- ра). клм/ч физ. -килолумен-час (еди- ница за количество светлинна енергия), (след цифра). КЛН - Комплексна лаборатория по нефтопреработване. КЛПОМ - Комитет по леене и пластична обработка на мате- риалите. КЛС [ка-ле-се] - Комисия за ле- карствени средства (Мини- стерство на здравеопазване- то). КЛХ - Компания за луксозни хо- тели (акционерно дружество). КМ (-) [ка-ем] - Калибровачна машина (напр.: KM-1Ü0). КМрадиотехн. - Каналенмоду- латор. КМ (-) [ка-ем] - Кантослепваща машина (напр.: КМ 152, КМ 252). КМ - Кариерни материали (ак- ционерно дружество). КМ (-) [ка-ем] - Комбинирана машина. КМ воен. - Комендант на марш- рут. КМ [ка-ем], метал. - Комплек- сен модификатор. КМ - Конгрес на Малави. КМ (-) [ка-ем] - Контролна ма- шина (вид сметачно-перфора- ционна машина). КМ - Корпус на мира (САЩ). КМ - Кулинарен магазин. Д КМ „Рентаком“. КМ - Къща-музей. Д КМ „Иван Вазов“. КМ „Димитър Ди- мов“. км - километър (единица за дължина), (след цифра). КМА[ка-ме-а] - Комплексна
КМА 282 кмс механизация и автоматизация (дирекция). КМА [ка-ме-ä], рус. КМА (Кур- ская магнитна аномалия) - Курска магнитна аномалия. КМА, исп. СМА (Compania Mexicana De Aviaciön) - Мек- сиканска въздушна компания. КМД [ ка-ме-де] - Комитет за младежта и децата. км-дк воен. - Картечно-мино- хвъргачен дегазационен ком- плект. кмдос воен. - Командир на морско десантно оперативно съединение. КМИ - Комунистически мла- дежки интернационал. КМИ, фр. CMI (Comite maritime international) - Международен морски комитет. КМИАЕ [кмй-а -е] - Комитет за мирно използване на атомна- та енергия. КМК - Компютърни мрежи и комуникации (смесено друже- ство). КММ воен. -Колейно-механизп- ран мост. КММ [ ка-ме-ме] - Корабни ма- шини и механизми (специал- ност във Висшия машинно- електротехнически институт във Варна). км/мии - километър в минута (с цифра). к. м. и. - кандидат на математи- ческите науки (със собствено име). к. м. н. - кандидат на медицин- ските науки (със собствено име). КМНТТ - Клуб на младежкото научно-техническо творче- ство. КМНЦ - Кирило-Методиевски научен център (БАН). кмо [ка-ме-ö], остар. - Коми- тет на министрите на отбрана- та (на страните членки на Вар- шавския договор). кмол хим. - килограм-молеку- ла. кмп воен. - Командир на мор- ската пехота. кмпт [ка-ем-пе-те], м. (разг. мн. - та), електр. - Полиети- лентерефталатов метализиран кондензатор. КМПТ-Пр електр. - Полиети- лентерефталатов метализиран кондензатор призматичен. КМР - Ковашко-медникарска работилница. КМР - Културно-масова работа. КМС - Комисия по местно само- управление. КМС [ка-ме-се] - Комитет за
кмс 283 кник младежта и спорта. КМС - Корпус за международно сътрудничество. к. м. с. - кандидат майстор на спорта (със собствено име). КМСБ воен. - Командир на мо- тострелкови-батальон. КМСД воен. - Командир на мо- тострелкова дивизия. км/сск - километър в секунда (след цифра). КМСР воен. - Командир на мо- тострелкова рота. КМСЧП - Комитет за мир, си- гурност и човешки права (към Социалистическия интернаци- онал). КМТМ - Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг (Со- фия). КМТМО - Командване „Мате- риално-техническо и медицин- ско осигуряване“. КМУНУ РП - Комисия по мест- но управление, нормативна уредба и регионална политика. КМФВС - Комитет за младеж- та, физическото възпитание и спорта. КМХ [ка-ме-хе], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Комбинат за ма- лограмажна хартия. кмц хим - Карбоксиметилце- лулоза. км/ч - километри в час (единица за скорост), (след цифра). КН - Клиника по неврология. КН (-) [ка-ен],рус. КН (Культи- ватор навесной) - Навесен култиватор (напр.: КН-1,4). КН (-) [кй-ен] - Навесна трак- торна косачка (напр.: КН-2,1). Кн - Кюстендил и Кюстендил- ски окръг (в регистрационните номера на моторните превоз- ни средства от Кюстендил и Кюстендилски окръг). Д Кн 10-18. кн. - книга. кн. - к н ига (при поредност в би- билиография). КНА [ка-не-ä], англ. KNA (Kenya News Agency) - Информацион- на агенция на Кения. КНА - Кинематография на На- родната армия. КНДР [ка-не-де-ср] - Корейска народнодемократична репуб- лика. книгоизд. - книгоиздателство. КНИД [книд] - Комитет за на- учноизследователска дейност, кпиж. - книжарница. кпиж. леке, - книжно (книжна дума). книж - книжовен. кпиж. - книжовно. КНИК - Комитет за наука, из-
книпи 284 КНСБ куство и култура. КНИПИ [кнйпи] - Комплексен научноизследователски и про- ектантски институт. КНИПИБ [книпйб] - Комплек- сен научноизследователски и проектантски институт по бла- гоустройство. КНИПИОИУС - Комплексен научноизследователски и про- ектантски институт по органи- зация, икономика и управление на строителството. КНИПИТИС [книпитйс] - Ком- плексен научноизследовател- ски и проектантски институт по типизация в строителството. КНИПИТУГА [книпитуга] - Комплексен научноизследова- телски и проектантски инсти- тут по териториално устрой- ство, градоустройство и архи- тектура. КНИПТУ[книпиту] - Комитет за национални измервания и проекти за териториално уст- ройство. кнк [кй-не-кй] - Комисия за народен контрол. КНК спорт. - К упа на носители- те на националните купи. КНОА -Китайска народноосво- бодителна армия. КНОН - Конгрес на национал- ното освобождение Нгване (Свазиленд). КНП - Католическа народна партия (Нидерландия). КНП [кй-не-пе]. м . и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Командно- наблюдателен пункт. КНП - Консервативна народна партия (Дания). КНП - Конфедерация на нацио- налните профсъюзи (Квебек). КНП (-) [кй-не-пе] - Навесен култиватор-подхранвач (напр.: КНП-5.6). КНПМ - Коалиция за нов поли- тическиморал. КНР [ кй-не-ре] - Китайска на- родна република. КНР слектр. - Кодово неутрал- но реле. КНР електр. - Купроокисно не- утрално реле. КНР (-) [ка-не-се]— Навесен култиватор-разрохвач (напр.: КНР 3,2). КНС - Камерунски национален съюз. КНС [кй-не-се] - Комисия по на- ционалната сигурност. КНС - Комплексна навигацион- на система. КНСБ [ка-не-се -бе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Конфедерация на независимите синдикати в
кнсн 285 Кожиздел България. КНСН - Комисия на неутрални- те страни по наблюдението (за примирието в Корея). КНТ - Комитет за наука и тех- ника (Европейски съюз). КНТИ - Комитет за научни и технически изследвания (Евро- пейски съюз); КРЕСТ. КНТИ воен. - Комитет за науч- на и техническа информация. КНТП - Комитет за наука и тех- нически прогрес. КНТПВО [ка-ен-те-пе-ве-о] - Комитет за наука, технически прогрес и виеше образование. КНТС [ка-не-те-се] - Координа- ционен научно-технически съвет по реактори с бързи не- утрони. КНТТМ - Клуб за научно-тех- ническо творчество на мла- дежта. КНУ (-)[ка-не-у],рус. КНУ(Ко- силка навеснаяуниверсальная) - Универсална навесна косач- ка (напр.: КНУ-6,0). КНФ - Класически и нови фило- логии. Д Факултет за КИФ (Софийски университет). кнщ воен. - Комитет на начал- ник щабовете (САЩ). КО (-) Осцилоскоп-камера (напр.: КО-3). КОБ - Клуб „Отворено обще- ство“. КОБОЛ [кобол]. англ . COBOL (Common Businness-Oriented Language)—Универсален алго- ритмичен език за обработка на икономическа информация. ков воен. - Командир на огневи взвод. коввс воен. - Командир на обе- динените Военновъздушни сили. ковмс воен. - Командир на обединените Военноморски сили. кодск, ми. - ци, м. ан?л. codec (compressor и decompressor), ннформат. - П рограмен алго- ритъм за компресиране и де- компресиране на аудио-, видео- записи или мултимедийни фай- лове. КОДЕСТ [кодест],лнгл. CoDEST (Committe for the European Development of Science and Technology) - Комитет за раз- витие на науката и технологи- ите в Европа (Европейски съюз); КРНТЕ. кодн - Клиника по остра дви- гателна недостатъчност. косф. - коефициент. Кожиздел ж. - Т рудово-произво- дителна кооперация за коже-
Кожкооп 286 комиско ни изделия. Кожкооп ж. - Кожарска коопе- рация. КОЗ [кй-о -зе] -Комитет за офи- церите от запаса. КОИСМ, фр. COISM (Conseil des organisations internationales des Sciences mcdicales) - Съвет на международните организации по медицинските науки. КОК (-) [кок], рус. КОК (Копа- тель-очиститель картофеля) — Картофокомбайн (напр.: КОК-2). КОКОМ [кокбм], англ. СОСОМ (Coordinating Committe for East- West-Trade Policy) —Комитет за координация на търговията между източните и западните страни. кол. - колекция. кол. - колона (с цифра). кол. - колонка. коло... - колоездач, колоездачен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: колотурист, колокрос). колхоз, член, -ът, -а, мн. -и, м„ рус. колхоз (Колектпвное хо- зяйство) - Колективно земе- делско стопанство. - Пронзв.: колхозник, колхозен, колхбзнически. ком. .. - командир (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: комбат, комбриг). ...ком - командир (като втора съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: военком, нарком). ком... - комунистически (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: ком- партия, коминтсрн). ком физ. - килоом (след цифра), комапдарм, член, -ът, -а, м., воен. - Командващ армия. комбат. член, -ът, -а, м., воен., рус. комбат (командир бата- льона) - Командир на баталь- он. комбриг, член, -ът, -а, воен., рус. комбриг (Командир бри- гади) - Командир на бригада. КОМЕС [комес], фр. COMES (Communaute Europcenne des ecrivains) - Европейска общ- ност на писателите. Коминтсрн, член, -ът, -а, м„ ис- тор. - Комунистически ин- тернационал (1919-1943). - Пронзв.: коминтернски. Коминформбюро ср., истор. - Информационно бюро на комунистическите и работни- ческите партии. КОМИСКО [ комиско], фр.
KOMMT 287 ...кооп COMISCO (Comitc international socialiste consultatif) —Между- народен консултативен коми- тет на социалистическите партии (1947-1951). KOMMT [комйт], англ. СОМ1Т (Computing System Massa- chusetts Institute of Technology) - Алгоритмичен език, предназ- начен за обработка на инфор- мационно-логически задачи. компартия ж. - Комунистичес- ка пария. компл. - комплекс. КОМСАТ [ комсат], англ. COMSAT (Communication satellite) - Спътник за свръзка; комуникационен спътник. Комсомол, член, -ът, -а, м., рус. Комсомоль (Коммунистичес- кий союзмолодсжи), истор. - Комунистически съюз на мла- дежта. - Произв.- . комсомолец, комсо- молка, комсомолски. комсорг, член, -ът, -а, рус. ком- сорг (комсомольский органи- затор)- Комсомолски органи- затор. комтрап ик, англ. COMTRAN (Commercial Translator) - Ал- горитмичен език. КОН (-) [кон], рус. КОН (Куль- тиватор-окучник навесной) - Навесен култиватор-огърляч (напр.: КОН-2,8М). КОНАКАТ, [ конакат], фр. CONAKAT (Confederation des Associations tribales du Katanga Kongo) - Конфедерация на асоциациите в Катанга (Кон- го). конт. геогр. - континентален. контра, член, -та, мн. -и,м.иж., разг., остар. -Коптрареволю- ционер. коптран м., англ. CONTRAN (Control Translator) - Алгорит- мичен език. копц. - концертен. концлагер м. - Концентрацио- нен лагер. коо воен. - Командир на опе- ративно обединение. Кооп [кооп] - Изложба на кули- нарна продукция и изделия на хранителната промишленост, организирана от Централния кооперативен съюз. А КООП-76. кооп. - кооперативен. кооп... - кооперативен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: кооп- изкупуване, кооппром). ...кооп - кооперация (като вто- ра съставна част на сложносъ- кратени думи, напр.: селкооп,
Koonизкупуване 288 Кореком наркооп). Коопизкупувапе ср. - Коопера- тивно изкупуване (предприя- тие, което организира чрез ок- ръжните кооперативни съюзи изкупуването на селскостопан- ската продукция). Коопимпекс м. - Външнотър- говско предприятие за внос (импорт) и износ (експорт) на занаятчийски произведения: художествени сувенири, кера- мика, ппрография, ръчнотъка- ни килими, художествена бито- ва тъкан и др. Коопроскт м. - Проектантска организация при Централния кооперативен съюз. Кооппром м. - Кооперативна промишленост (стопанско предприятие при Централния кооперативен съюз). Кооптруд м. - Кооперативен труд(трудово-производителна кооперация). Кооптурйст м. - Дирекция за международен и вътрешен ту- ризъм. КООС [коос] - Контрол наобо- щопаснитс средства (служба). КООТ [кбот] - Комисия по оси- гуряването и охраната на тру- да. КОП [коп], изч. те.хн. - Код на операцията. КОП - Комисия по олимпийска- та подготовка. коп. - копие. КОПКОН[копкöн|, порт. COPCON (Commando Орега- cional do Continente) - Опера- тивно командване на конти- нента (въоръжени сили за си- гурност в Португалия). КОПС [копс] -Комитет по опаз- ване на природната среда. кор. - корейски. кор. - кореспондент. А тец. кор., член. -кор. ...кор - кореспондент (като вто- ра сътавна част на сложносъ- кратени думи, напр. селкор). кор. - корица. Кйрабоимпекс м. - Външно- търговско предприятие за внос (импорт) и износ (експорт) на всички видове морски и речни плавателни съдове, корабно обзавеждане, пристанищни съоръжения и др. КОРБСО [корбео], остар., рус. КОРБСО (Корабостроитель- ное болгаро-советское обще- ство) - Съвместно българо- съветско дружество за корабо- строене. Кйреком м., фр. Corecom (Comptoir de representation et de
КОРЕПЕР 289 КОФАС commerce) - Външнотъргов- ска организация за внос и про- дажба срещу валута на вносни и български стоки. -Произв.: корекомски. КОРЕПЕР, фр. COREPER (Comite des Rcprescntants Permanents) - Комитет на по- стоянните представители (Ев- ропейски съюз). Коростоп м. - Название на пре- парат за предпазване от коро- зия на моторни превозни сред- ства. Кортизоп л<., биохим., cortison (17 Hydroxy, 11 dehydrocortico- sterone hormone) - Един от кор- тикостероидните хормони. КОС воен. - Командир на общо- войсково съединение. КОС [кос] - Комплексна опитна станция. КОС [кос] - Кърджалийска опитна станция. КОС [кос] - Служба за контрол на общоопасните средства (Министерство на вътрешни- те работи). - Произв.: кбсаджия. КОСЕК [косек] - Координацио- нен секретариат на национал- ните студентски съюзи. КОСМ [ кб-се -ме] - Клон за об- работка на скални материали. КОСМИК, англ. COSMIC (Code пате given to identify NATO ТОР SECRET) —Кодово название на строго секретни документи (НАТО) КОСП - Каталонска обединена соицалистичсска партия (Ис- пания). КОСПАР [коспар] англ. COSPAR (Committee on Space Research) - Комитет по косми- чески изследвания; вж. ККИ. косс воен. - Командир на обе- динените сухопътни сили. КОТ [кот] - Комисия по охрана на труда. КОТ [кот] - Комитет за отдих и туризъм. котл. геогр. - котловина. КОТР воен. - Координатор на обединен тилов район. КОХ - Комбинат за обществено хранене. КОЦМ [ко-це-ме] - Комбинат за обработка на цветни метали. КОФ - Кърджалийска обогати- телна фабрика. КОФАС [кофас], фр. COFAS (Confederation des Organisations Familialcs de la Communaute Europeenne) - Конфедерация на семейните организации на Европейската общност (Евро- пейски съюз).
кочм 290 кпво КОЧМ - Комисия за опазване на Черноморе. КП[ка-пе], воен. - Кавалерийски полк. КП - Кадрови потенциал (от- дел). КП [ка-пе], англ. CP (Canadian Press) - Канадска телеграфна агенция. КП [ка-пе], ж., електрон. - Ка- пацитивна памет. КП воен. - Караулно помеще- ние. КП воен. - Картечен пистолет. ...кп метал. - кипяща (в Марка- та на стомана, напр.: МСтЗкп). КП (-) [ка-пе],авиац. - Кислоро- ден прибор (напр.: КП-22, КП- 18, КП-32). КП - Козметично предприятие. А КП „Ален мак“ (Пловдив). КП [ка-пе], воен. - Команден пункт. КП - Комитет по промишл еност- та. КП - Комплексна програма. КП - Компютърни продукти (еднолично дружество с огра- ничена отговорност). КП - Кооперативен пазар. КП - Кооперативно предприя- тие. А КП „Феникс 93". КП [ка-пе] - Комунистическа партия. КП [ка-пе] - Консервативна партия. КП[ ка-пе] - Контролен пункт. КП електр. - Координационен преобразувател. КП - Координационна програма. КП [ ка-пе], техн. - Кр аен прекъсвач. КП - Криминална полиция. КП (-) [ка-пе], рус. (Культива- тор паровой) - Парен култи- ватор (напр.: КП-0,7). КП (-) [ка-пе] - Повдигателна количка (напр.: КП-1А). КП [ка-пе] - Прикачен култива- тор (напр.: КП-4А). КПАЛ, англ. CPAL (Canadian Pacific Airlines) - Канадски ти- хоокеански въздушни линии. КПБ - Комунистическа партия на България. КПБД - Клуб за пътна безопас- ност на децата. КПВ - Камара на практикува- щите ветеринари в България. КПВ [ка-пе-ве], икон. - Коефи- циент на полезното време на работа. КПВ - Комисия за публични взе- мания (Министерство на фи- нансите). КПВЛ - Камара на практикува- щите ветеринарни лекари. КПВО воен. - Командване на
кпво 291 кпми противовъздушната отбрана. КПВО [кй-пе-ве-ö], воен. - Кор- пус на противовъздушна от- брана. КПГ [ка-пе-ге], пнгл. CPG (Bureau of Conference Planning and General Services)—Бюро за планиране на конференции и общи служби (ЮНЕСКО). КПД и кпд [ка-пе-де], техн. - Коефициент на полезното дей- ствие. КПД воен. - Команда за подрив- на дейност. КПД [ка-пе-де] - Комитет по пощи и далекосъобщения. КПД [ка-пе-де] - Конвенция за пътното движение. КПД [ка-пе-де] - Културно-про- светно дружество. к. п. д. - капитан за далечно пла- ване. кпдк [кй-пе-де-кй], остар. - Комитет за партиен и държа- вен контрол. КПЖТПС - Комплесно проек- тиране на жилищни, търгов- ски и промишлени сгради. КПИТУС, фр. CPITUS (Comitc Permanent international des techniques et de l’urbanisme Souterrains) - Постоянен меж- дународен комитет за подзем- но градоустройство; ПИ- КУТП. КПК [кй-пе-кй], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Комбинатски партиен комитет. КПКВЧ - Комитет за приятел- ство и културни връзки с чуж- бина. КПКИЗ, фр. CPCIZ (Comite permanent des congres interna- tionaux de Zoologie) - Постоя- нен комитет на международни- те конгреси по зоология. КПКП (-), рус. КПКП (Культи- ватор-подравнитель комбини- рованьгй паровой) - Комбини- ран подравнител-култиватор (напр.: КПКП-5). КПКТ - Колумбийска проф- съюзна конфедерация на тру- дещите се. КПД [кй-пе-ел], KPL (Khao San Pathet Lao) -Каосан Патст Лао (Информационна агенция на Лаос). кпм [кй-пе-ем], воен. - Краен пункт на маршрута. КПМ (-) [кй-пе-ем], рус. КПМ (Комбинированнаяполивочно- моечная машина) - Поливо- миячен автомобил (напр.: КПМ-1, КПМ-64). КПМИ [ка-пе-ме-й] - Комбинат за постояннотокови машини и инсталации.
КПН 292 КПУ КПН (-)[ка-пс-ен], рус. КПН (Культиватор паровой навес- ной) - Навесен парен култива- тор (напр.: КПН-2, КПН-6). к. п. и. - кандидат на педагоги- ческите науки (със собствено име). КПП - Комитет на постоянните представители (Европейски съюз). КПП икон. - Комитет на пълно- мощните представители на страните - членки на Между- народния център за научно- техническа информация. КПП [кй-пе-пе] - Комплексно- приемателен пункт. КПП [ка-пе-пе] - Конгрес на производствените профсъюзи (САЩ). КПП [кй-пе-пе], м. и ср. (член. - то) - Контролно-пропускате- лен пункт. кппво воен. - Команден пункт за противовъздушна отбрана. КППО - Команден пункт на про- тиворакстна отбрана. КПРФ [кй-пе-ер-еф], рус. КПРФ (Коммунистическая партия Русской федерации) - Комуни- стическа партия на руската федерация. кпс [кй-пе-се] - Комбинат за порцелан и стъкло. А КПС „ Китка “. кпси [ка-пе-се -й],ср. - Камен- на промишленост и строител- ни изделия (държавно стопан- ско обединеие). КПСИ - Комунистическа партия на Северна Ирландия. КПСС [кй-пе-ес-ес], рус. КПСС (Коммунистическая партия Советского Союза) -1 . нспюр. Комунистическа партия на Съветския съюз. 2. раз?. остар. История на Ко- мунистическатна партия на Съветския съюз (учебна дис- циплина). 3. разг. остар. Учебник по тази дисциплина. КПСС [кй-пе-ес -ес] - Координа- ционен преподавателско-сту- дентски съвет. КПСШ (-), рус. КПСш (Культи- ватор прицепной на самоход- ное шасси) - Прицелен култи- ватор на самоходно шаси (напр.: КПСШ-32). КПТ [ кй-пе-те] - Конгоанска партия на труда. КПТ-О [кй -пе-те-б], мн. (раз?. - та), електр. - Открити поли- етил е н-терефталатови кон- дензатори. КПУ (-) [кй-пе-у].рус. КПУ (Ка- на вокопатель-па ло де латель
кпхлц 293 КРЖ универсалньгй) - Универсален каналокопач (напр.: КПУ-2000 А). КПХЛЦ- Кабинет пластична хирургия с лазерен център. А КПХЛЦ „Нефертити". КПЧ - Комитет по правата на човека. КПЧРБ - Комитет по правата на човека в Република Бълга- рия. KP - Капитален ремонт. KP воен. - Картечна рота. KP - Клуб-ресторант. А KP „Академик". KP мед. - Коефициент на разпре- делението. KP воен. - Комитет за размини- ранс. KP - Комитет за разследване (ООН). KP - Комитет за регионите (Ев- ропейски съюз). KP воен. - Контраразузнаване. KP ед. и мн., електр. - Крайни резерви (резервни елементи, с които са съединени магистра- лите в края при електрически мрежи). Кр - крал (в шахматната нота- ция). КР - Кран (подемно-транспорт- на машина) КР - Кран (тръбопроводна ар- матура). КР воен. - К рилата ракета. КР електр. - К ръгов регистър. КР (-) [ка-ер] - Роторна косачка (напр.: КР-0,75/1) КР - Ръчна количка. кр. - крони (след цифра). КРА воен. - Коригировъчно-ра- зузнавателна авиация. к-ра - култура. крае воен. - Коригировъчно-ра- зузнавателна авиационна ес- кадра. КрАЗ иКРАЗ [краз], рус. КрАЗ иКРАЗ (Кременчугскийавто- мобильньш завод) -1. Кремсн- чугски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: КРАЗ-219, КРАЗ-258). краз, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Автомобил, произведен в Кре- менчугския автомобилен завод. КРАП воен. - Коригировачно- разузнавателен авиационен полк. КРГ - Координационна работна група. КРЕСТ, фр. CREST (Comite de la Recherche Scientifique et Technique) - Комитет за науч- ни и технически изследвания; КИТИ. КРЖ - Клуб-ресторант на жур-
КРЗ 294 КРУ налистите. КРЗ [ка-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Кораборемонтен завод. Д КРЗ „Одесос". Крпвбас м. рус. Кривбасс (Кри- ворожский железорудньш бас- сейн) - Криворожки железору- ден басейн. крйми.. - Криминален (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: кри- мибос, кримиконтингент, кри- милитсратура, кримисъбитие). КРК [ка-ре-ка] - Контролно-ре- визионна комисия. КРЛ воен. - Лек крайцер. КРМБ - Крилата ракета сморс- ко базиране. КРН (-) [ка-ер-ен] - Навесен култиватор-разрохвач (напр.: КРН-3,5). КРН (-) [ка-ер-сн] - Навесен култиватор-растениеподхран- вач (напр.: КНР-4,2). КРНС - Кирковски районен на- роден съвет (София). КРНС - Коларовски районен народен съвет (София). КРНТЕ - Комитет за развитие на науката и технологиите в Европа (Европейски съюз); КОДЕСТ. КРО [кро] -Клинико-рехабили- тационно отделение. КРП воен. - Компасен радиопе- ленг. КРП - Конституционно-револю- ционна партия. КРП [ка-ре-пе], воен. - Контрол- но-разпределителен пост. КРР (-) - Кислороден рампов ре- дуктор. КРР [ ка-ре-ре], прил., воен. - Кабелно-радиорелеен. Д Апа- ратура КРР. КРС [ка-ре-се] - Комисия за ре- гулиране на съобщенията (Ми- нистерство на транспорта и съобщенията). КРС - Комитет за регулиране на съобщенията. Кр. село - Красно село. КРСШ (-), рус. КРСШ (Культи- ватор-растениепитатель на самоходное шассп) - Култива- тор на самоходно шаси (напр.: КРСШ-2,8). КРТ [ка-ре-те] - Комисия за ра- дио и телевизия. КРУ [ка-ре-у] - Комплектна разпределителна уредба. КРУ [ка-ре-у] - Контролно-ре- визионно управление (Мини- стерство на финансите). КРУ (-) [ка-ре-у], рус. КРУ (Культиватор-растениепита- тель универсальньш) -Универ- сален култиватор (напр.: КРУ-
КРХУ 295 КСБ 5,4). КРХУ - Радиоизотопна и хими- ческа универсална камина. КРШС воен. - Контраразузнава- не в широк спектър. КРЮ - Клуб-ресторант на юри- стите. КС [ка-се] - Капитално строи- телство (отдел). КС - Картофосадачка. КС - Кафе салон. Д КС „ Свети Валентин". КС - Кафе сладкарница. Д КС „България". КС физ. - Кварцов спектограф. КС - Козметичен салон. Д КС „Кораг ". КС - Козметично студио. Д КС „Красота и здраве". КС воен. - Команден съвет. КС воен. - Командир на съеди- нение. КС - Комисия по сигурността (Столичен общински съвет). КС - Комплексна стандартиза- ция. КС воен. - Комуникационна си- гурност. КС - Комуникационни системи (дружество с ограничена отго- ворност). КС - Консервативен съюз. Д КС ЕКИП. КС - Конституционен съд. КС - Конституционен съюз. КС - Контролен съвет. КС - Кооперативен съюз. Л КС „Бена". КС - „Кооперативно село“ (вест- ник). КС - Кооперация на слепите. Л КС „Саламандър“ (Пазар- джик). КС (-) [ка-се] - Корените л-съби- рач (напр. КС-80). КС - Корпорация „Съединение“. КС-Кремиковскистроител (ак- ционерно дружество). КС (-)[ка-се] - Самоходна косач- ка (напр.: КС-10). КС [ка-се], мн. и (разг. мн. - та, член, -та), рус. КС (Кремние- вме стабилитронм), електр. - Силициеви стабилитрони. КС (-) [ка-се],рус. КС (Комбайн свеклоуборочмй) - Цвекло- комбайн (напр.: КС-6). к-с—комплекс. к. с. техн . - Конска сила (едини- ца за мощност), (с цифра). КСА [ ка-се-а] - Комитет по строителство и архитектура. КСБ - Комисионно-складова база. КСБ [ка-се -бе] - Комплексна спортна база. КСБ - Конна спортна база. Д КСБ „Хан Аспарух".
КСБВУ 296 ксо КСБВУ -Комисия по социално- битовите въпроси на учащите, ксв [кй-се -ве], ср. (разг. член . - то), воен. - Командване на су- хопътните войски. КСВ [ка-се-ве], радиотехн. - Коефициент на стоящите вълни. КСвБ воен. - Корпусен свързо- чен батальон. КСД воен. - Дъждовално само- придвижващо се крило. КСД - Контрол на секретната документация. КСЕ (-) [кй-се-е] - Едноосна са- мосвална количка (напр.: КСЕ- 750). кссрокоп. - ксерокопие. КСЗ [ кй-се -зе] - Котлостроите- лен завод. КСЗ [ка-се -зе] - Краностроите- лен завод. КСЗА воен. - К урс за стрелбите в земната артилерия. КСИ - Краностроене - Инжене- ринг (еднолично дружество с ограничена отговорност). КСИ, фр. CSI (Commission sericicole internationale) - Меж- дународна комисия по копри- нарство. кейк [ксик],а<. и.ж\ - Капитал- но строителство и инвеститор- ски контрол (дирекция). КСК [ка-се -кй] - Комитет за сто- панска координация. КСКМ - Комунистически съюз на китайската младеж. КСМ [ ка-се -ме] - Качество, стандартизация и метрология. Д Комитет по КСМ. КСМ (-) [ка-се-ме] - Картофо- садачна машина (напр.: КСМ- 4). КСМ [ка-се -ме] - Комитет по стандартизация и метрология. КСМ - Консултативен съвет по млекото. КСМ [ка-се -ме], мн. и (разг. мн . -та), електр. - Мощни силови кондензатори. к. с . п. - кандидат на селскосто- панските науки (със собствено име). КСМД - Катедра по съдебна ме- дицина идеонтология. КСН - Комитет по световно на- следство (ЮНЕСКО). КСНС [кй-се-не-се] - Консулта- тивен съвет за национална си- гурност. КСНФ изч. техн . -Конюнктив- на съвършена нормална фор- ма. КСО воен. - Командване на спе- циалните операции. КСО [ка~се-б],л<н. (разг.лш. -та), електр. - Опресовани слюде-
ксоо 297 КСУ ни кондензатори. КСОО воен. - Командир на спе- циално оперативно обедине- ние. КСОТ (-) Сушилен комплекс за ориенталски тютюн (напр.: КСОТ-100). КСП - Комисия по стопанска политика (Столичен общински съвет). КСП воен. - Комплексен свързо- чен полигон. КСП [ка-се-пе] - Комунално сто- панско предприятие. А КСП „ Чистота КСП - Конфедерация на селски- те производители (Франция). КСП -Костариканска социалис- тическа партия. КСР - Клуб за социално разви- тие. КСР [ка-се -ер],воен. - Командир на стрелкова рота. КСРБ - Конституционен съд на Република България. КСС [ка-се -се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Комбинат за сел- скостопанско строителство. КСС - Комитет по селско стопан- ство. КСС воен. - Комплексна систе- ма за свръзка (НАТО). КСС - Компютърни системи и сервиз. КСС [ка-се-се] - Самоходен си- лажокомбайн (напр.: КСС- 100). КССД - Контрол на строго сек- ретната документация. КССЕ - Конференция за сигур- ност и сътрудничество в Евро- па. КССЗ - Клиника за сърдечно- съдови заболявания. КССМ [ка-се-се-ме] - Комбинат за селскостопански машини. КССНИИ - Комплексен сел- скостопански научноизследо- вателски институт. КССР] кй-ес-сс -ер], нстор., рус. КССР (Казахская Советская Социалистическия Республи- ка) - Казахска съветска соци- алистическа република. КССР [ка-ес -ес-ер], нстор., рус. КССР (Киргизская Советская Социалистическая Республи- ка) - Киргизка съветска соци- алистическа република. КСТ -Колумбийскисъюз на тру- дещите се. Кст (-) метал. - В Марката на конверторна стомана (напр.: КСтЗ). КСУ [ ка-сс-у] - Киевски славян- ски университет в България. КСУ (-) [ка-сс -у] - Универсален силажокомбайн (напр.: КСУ-
КСУК 298 ктз 30). КСУК [ксук] - Комплексна сис- тема за управление на каче- ството. КСУКП - Комплексна система за управление на качеството на продукцията (СССР). КСФН - Консултативен съвет по финансов надзор. КСХЗ - Консултативен съвет по хлебно зърно. к. с. ч. техн. - конска сила-час (единица за работа и енергия), (с цифра). КТ - Кабелна телевизия. КТ - Канцеларска техника. кт -Килотон. КТ - Клуб-театър. А КТ „Мак- сим КТ - Книжно тържище. КТ [кй-те] - Кодекс на труда. А чл. 18 от КТ. КТ - Комитет за трезвеността. КТ - Комитет по тракология. КТ - Комитет по туризъм. КТ-Контрола по транспорта. КТ - Контролна точка. КТ [кй-те] - Конфедерация на труда. А КТ „Подкрепа". КТ - Копирна техника (еднолич- но дружество с ограничена отговорност). КТ [ка-те], мн. и (разг., мн. - та, член, -та), електр., рус. КТ (Кремнисвь1е транзистори) - Силициеви транзистори. КТ (~)[кй-те] - Телевизионна камера (напр.: КТ-6). КТ строит. - Телена клетка. КТ [кй-те] -Транспортнаколич- ка (напр.: КТ-0,5). кт - килотон (с цифра). к-т - комитет. КТА [кй-те-й] - Корпус по так- тическа авиация (Пловдив). КТБ [кй-те-бе], воен. - Коман- дир на танков батальон. КТБ [ка-те-бс] - Конструктор- ско-технологично бюро. КТБ [ кй-те-бе] - Корпоративна търговска банка. ктб [кй-те-бе], воен. - Корпусен танков батальон. КТБр воен. - Командир на тан- кова бригада. ктг [кй-те-ге],воен. - Коефици- ент на техническа готовност. КТГ воен. - Командир на такти- ческа група. КТД [ка-те-де], ед. и мн . - Ко- лективен трудов договор. ктдт - Комплект за техническа диагностика на тракторите. КТЕ - Конфедерация на труде- щите се в Еквадор. КТЗ [кй-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Карловски трак- торен завод.
ктзп 299 ктс КТЗП - Комисия по търговия и защита на потребителя. КТИМ - Комитет за тежко ин- вестиционно машиностроене. КТК [ка-те-кй] -Карловскитек- стилен комбинат. КТК [кй-те-кй] - Качествен тех- нически контрол. КТЛА - Конференция на труде- щите се от Латинска Амери- ка. КТМ [кй-те-ме], м., юрне). - Ко- декс на търговското морепла- ване. КТМ [кй-те-ме] - Комбинат за тежко машиностроене. КТМ [ка-те-ме] - Комитет за транспортно машиностроене. КТМ - Конфедерация на труде- щите се от Мексико. КТН (-) [ка-те-ен], рус. КТН (Картофелекопатель трактор- ньш навесной) —Навесна тракторна картофовадачка (напр.: КТН-2). к. т. п. - кандидат на техничес- ките науки (със собствено име). КТНТМ - Клуб за техническо и научно творчество на младеж- та. кто воен. - Командване по те- риториална отбрана. КТОС - Конструкторско-техно- логичен отдел по стандартиза- ция (към предприятия в СССР). КТП [кй-те-пе] - Колеж по те- лекомуникации и пощи. КТП [ка-те-пе], ед. и мн. - Конт- роле н телефонен пост. КТП [кй-тс-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то),воен. -Контролно- технически пункт. КТП - Конфедерация на труда „Подкрепа“. КТП - Корейска трудова партия. КТП (-) [ка-те-пе] - Приложна телевизионна камера (напр.: КТП-200). КТПЗ - Комисия по търговия и защита на потребителя (На- родно събрание). КТПНГ-Клон за търсене и про- учване на нефт и газ (Варна). КТР [кй-те-ре] - Ковашко-тене- киджийска работилница. КТР воен. - Командир на танко- ва рота. КТР [ка-те-ре] - Комитет за те- левизия и радио. КТР воен. - Корпусен тилов рай- он. КТРЗ [кй-те-ре-зе] -Комитетпо труда и работната заплата. КТС [ка-те-се] - Контейнерна транспортна система. КТС [ка-те-се] - Контролно-ти - ражна служба.
ктссм 300 КУП КТССМ - Комитет за транспор- тно, селскостопанско и строи- телно машиностроене. КТТ - Комисия по търговията и туризма. КТТ [ка-те-те] - Комуникацион- на техника и технологии (ка- тедра към Техническия уни- верситет-Габрово). КТТСМ - Комитет за тежко транспортно и селскостопан- ско машиностроене. ктц [ка-те-це] - Контролно- тренировъчен цикъл. КУ - Картографско управление (Министерство на отбраната). КУ електр. -Ключове за управ- ляване. КУ - Командване и управление. КУ - Комбинат за услуги. КУ техн. - Колекторен универ- сален електродвигател. КУ [ка-у], техн, - Командно уст- ройство. КУ воен. - Комендант на участък. КУ [ка-у], електр. - Контролно устройство. КУ (-),рус. КУ (Кукурузоубороч- ньш комбайн) - Царевичен комбайн (напр.: КУ-2). куб. - кубически. Д куб. метър. Кубалко ж. - Смесена редовна морска линия, свързваща при- станищата на Балтийско море с тези на Европа и Куба, създа- дена между параходните ком- пании на Полша, Чехослова- кия, Германската демократич- на република и Куба. КУВ (-) [кув], техн. - Корабен водогреен утилизационен ко- тел (напр.: КУВ-100). КУГ воен. - Корабна ударна гру- па. Кузбасл«., рус. Кузбасс (Кузнец- кий угольньш бассейн) - Куз- нецки въглищен басейн. — Произв. - . кузбасовец, кузбйски. Кукринйкси мн. - Творчески колектив от трима съветски художници-графици и живопис- ци М. В. Куприянов, П. Н. Крилов и Н. А. Соколов. кул фнз. - кулон (с цифра). КУЛГиконом. - Комплексенуед- рен линеен график. култ. - културен. култбаза ж. - База за културно- масова работа. КУМГ икон. - Комплексен уед- рен мрежов график. КУНГ - Клиника за уши, нос и гърло (Институт за специали- зация и усъвършенстване на лекари). КУП - Комплект универсални приспособления.
КУС 301 кх КУС - Командване, управление, свръзка. КУСР - Командване, управле- ние, свръзка и разузнаване. КУТ | кут] - Комитет по условия на труд. КУТА воен. - Команди за управ- ление на тактическата авиа- ция. КУТС (-) [кутс], рус. КУТС (Культиватор универсальнмй тракторньш системи Ф. М . Соловья) - Универсален трак- торен прикачен култиватор (напр.: КУТС-4,2, КУГС-2,8). КУЦ - Компютърен учебен център. КФ - Керамична фабрика. КФ биохим. - Кисела фосфата- за. КФ - Клуб на филателистите. КФ - Книжна фабрика. А КФ „ Искър “. КФ - Командвай! флот(а). КФ [ка-фе] и [ке-фе], мн. (разг. - та), електр. - Кондензатори филтров тип. КФ - Консервна фабрика. КФ хим. - К реатинфосфат. КФ (-) [ка-еф] -Фрезерен кана- локопач (напр.: КФ-30). КФАИР [кфайр]— Кувейтски фонд за арабско икономичес- ко развитие. КФГ-М хим. - Карбоферогел - М. к. ф. с. икон. - Коефициент на фондоемкост. КФЛ техн. - Контактно-фикси- раща лента. к. ф. п . - кандидат на фармацев- тическите науки (със собстве- но име). к. ф. п. - кандидат на физически- те науки (със собствено име). к. ф. н. - кандидат на филологи- ческите науки (със собствено име). к.ф.п. - кандидат на философ- ските науки (със собствено име). КФОР [кей-фор], англ. KFOR [Kosovo forces] - Международ- ни умиротворителни сили към ООН в Косово; Кейфор. КФП - Комплексна фирма за проектиране. КФП (-) [ка-фе-пе] - Прикачен фасул«прибиращ комбайн (напр.: КФП-2). к. ф. и. икон. - Коефициент на фондонродуктивност. КФССР [ ка-еф-ес-ес-ср |, истор., рус. КФССР (Карело-Финская Советская Социалистичсская Республика) - Карело-Финска съветска социалистическа ре- публика. КХ (-) [ка-хе] , ед. и мн. - Фрео-
КХЕ 302 КШЕ нови хладилни компресори (напр.: КХ-013). КХЕ - Кратка химическа енцик- лопедия. КХЗ - Кемпински Хотел Зог- рафски. КХЗ [ ка-1хе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Коксохимически завод. КХЛ [кй-хе-ле] - Кънки и хокей на лед. Д Републиканска сек- ция по КХЛ. кхмер. - кхмерски език. к. х. II. - кандидат на химически- те науки (със собствено име). КХО -Комплексхотели и обще- жития. кХц физ. - килохерц (с цифра). КЦ [кй-це] - Комитет по цените. КЦ - Копирен център (друже- ство с ограничена отговорност). КЦ(-) [кй-це]-Царевиченком- байн (напр.: КЦ-2). кцив - Комбинат за целулоза и изкуствени влакна. КЦИИТ [кй-цйит] - Координа- ционен център по информати- ка и изчислителна техника (БАН). КЦКФБ - Комисия по ценните книжа и фондовите борси (Ми- нистерство на финансите). КЦМ [кй -це-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Комбинат за цвет- ни метали. кцоп воен. - Координационен център за огнева поддръжка. КЦПБЕС- К онсултативен център по приемане на Бълга- рия в Европейския съюз. кцт [ка-це-те],техн. - Т ристъ- пални конично-цилиндрични редуктори. КЦТА [кй-це-те-й] - Корейска централна телеграфна аген- ция. КЦХ I ка-це-xä] - Кл иничен център по хемодиализа (Со- фия). КЦХ [кй-це-хе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Комбинат за це- лулоза и хартия. КЧ (-) [кй-че], метал. - Ковък чугун (напр.: КЧ-35-4). КЧ [кй-че], метал. - Силициев карбид черен (в марката на абразивни (шлифовъчни) инст- рументи при означаване съста- ва на абразива). КЧЖД остар., рус. КЦЖД (Ки- тайския Чанчуньская железная дорога) —Китайско-Чанчун- ска железопътна линия. КШ електр. - Кодови шини. КШ - Компютърна школа. КШЕ електр. - Шлангов кабел за шахти и за съединяване на екскаватори.
кшт 303 ЛАЗ КШТ - Конгрес на шотланските трейдюниони. КЩ - Консултантска къща, кщм воен. - Комнадваща щаб- на машина. КЩУ-Командно-щабно учение. КЪР воен. - К урсов ъгъл на ра- диостанцията. к. ю. и. - кандидат на юридичес- ките науки (със собствено име). КЯУ [кя-у], рус. КЯУ (Копатель ям усиленнмй) - Ямокопач. л Л библ. - Ленинград. Л, рус. Л (Лебядинский Л. С.) - В марката на локомотив, конст- руиран от Л. С. Лебядински. Л библ. -Лондон. Л (-) [ел], метал. - В Марката на лята стомана (напр.: Ст 15 Л). Л - Лятно дизелово гориво, пред- назначено за експлоатация на дизелови двигатели при темпе- ратура на въздуха над 0° С. Л (-) метал., рус. Л (латунь) - Месинг (в марката на цветни сплави, напр.: ЛАН 59-3-2). Л (-) [ел], рус. Л (лебедка) - В марката на съветски самолет (напр.: Л-19, Л-10001). л. - лист. л - литър (единица за вмести- мост), (след цифра). л. грам. - лице. Ла (-) [ла|, рус. Ла (Лавочкин) - 1. В марката на самолет-изтре- бител, конструиран от С. А. Лавочкин (напр.: Ла-5, Ла-7, Ла-9, Ла-15, Ла-200). 2. Самолет-изтребител, констру- иран от С. А . Лавочкин. ЛА - Летателен апарат. ЛА - Литературна агенция. лаб. - лабораторен Л лаб. упраж- нения. лаб. - лаборатория. лавсан м., рус. лавсан (Лабора- тория вь1сокомолекулярнь1х соединений Академии паук СССР) - Название на вид син- тетични влакна и тъкан. ЛАГГ (-) [лаг], рус. ЛАГГ (Ла- вочкин, Горбунов и Гудков)- В марката на самолет-изтре- бител, конструиран от Лавоч- кин, Горбунов и Гудков (напр.: ЛАГГ-1, ЛАГГ-3). ЛАГГ и лагт [лаг],л<. - Самолет, конструиран от С. А . Лавочкин. В. П. Горбунов и М. И. Гулков. ЛАД - Либийска Арабска Джа- махирия. ЛАЗ [лаз], рус. ЛАЗ (Львовский автомобпльньш завод) - 1. Лвовски автомобилен завод.
ЛАЗ 304 лб 2. В марката на автобуси (напр. ЛАЗ-695, ЛАЗ-679) и на авто- кранове (ЛАЗ-690), произведе- ни в този завод. ЛАЗ и лаз, член, -ът, -а,.«и. -ове, м. - Автобус или автокран, произведен в Лвовския автобу- сен завод. лазер, член, -ъ т, -а, мн. -и, м., англ. laser (Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation) - За назовавано на квантомеханически усилвател на светлинния диапазон. - Произа.: лазерен. Лйкпром м. и ж. - Лакова про- мишленост (химически завод за бои, лакове, емайл-лакове и ДР-). ЛАНР - Либийска арабска народ- на република. ЛАП бнохнм. - Левцинамино- пептидаза. ЛАРК [ларк], м., англ. LARC (Livermore Atomic Research Computer) - За означаване на американска електронноизчис- лителна машина. ЛАС [лае] - Лаборатория за азот- ни стомани. ЛАС [лае] - Лига на арабските страни. ЛАСТ [ласт], ж. и л<. - Латино- американска асоциация за сво- бодна търговия. лат. - латински, латв. - латвийски. Латскс .«. - Завод за лстсксови каучукови изделия. А ЗЛКИ „Латекс“. ЛАТЙНО [латйю} англ. LATINO (Latin-American Television International Network Organisation)-Интернационал- на латиноамериканска органи- зация на телевизионните сис- теми. латйно ср., муз. - 1. Стил в поп- музиката, носещ характерни- те особености на латиноаме- риканската музика. 2 . Музика в този стил. латйно.. - Латиноамерикански (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр. латиномузика, латиносериал, латинотанц). ЛАФТА [лафта], англ. LAFTA (Latino-American Free Trade Association) - Латиноамери- канска асоциация за свободна търговия. ЛАЧХ автомат. - Логаритмич- на амплитудно-честотна ха- рактеристика. ЛБ геохнм. - Лек битум. лб физ. - ламберт (единица за яркост на светлината), (след
ЛБАК 305 лдп цифра). ЛБАК воен. - Леко бомбарди- ровъчноавиокрило. ЛБВ радиотехн. - Лампа на бя- гаща вълна. ЛбГ— Лекари без граници (Швейцария). ЛБД (-)[ел-бе-де],рус. ЛБД (Лу- щильник-борона дисковьш) - Лющилник—дискова брана за повърхностна обработка на почвата. ЛБКДбибл. - Летопис на Българ- ското книжовно дружество в София. ЛВ [ел-ве] -Лазерен визир (напр.: ЛВ-5). лв. - лева (с цифра). ЛВЗ [ле-ве-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Локомотивно-ва- гонен завод. ЛВК (ле-ве-ка] - Лозаро-винар- ска кооперация. Д ЛВК „Гъмза“. ЛВТ [ле-ве-те] - Лозаро-винар- ски техникум. ЛГ— Лятна градина. ЛГИ - Лабораторни геоложки изследвания (еднолично дру- жество с ограничена отговор- ност). ЛГСЗОТ - Лаборатория по гео- техника на слаби земни основи и терени (БАН). ЛГУ [ел-ге-у], рус. ЛГУ (Ленин- градский ордена Ленина госу- дарственньщ университет) - Ленинградски държавен уни- верситет. ЛД [ел-де] хим. - Летална доза на отровни вещества. ЛД - Лига за демокрация (Маке- дония). ЛД -1 . В емблемата на фабрика „Лиляна Димитрова“. 2. Марка на трикотажните из- делия, изработени в тази фаб- рика. ЛД[ел-де], прпл., метал. Само в съчет. ЛД-процсс (Линц-Дона- вигров) - Процес за добиване на доброкачествена стомана в конвертор. ЛД (-)[ел-де], л<., рус. ЛД (Лу- щил ьник дисковньш) - Дисков лющилник (напр.: ЛД-10). ЛДА - Либерално-демократична алтернатива. ЛДГ—Логопедична детска гра- дина. ЛДМ [ел-де-ем], изч. техн . - Лентодвижещ механизъм. ЛДН [ел-де-ен], рус. ЛДН (Лу- щильникдисковньгйнавесной) -Дисков покрит лющилник. ЛДП [ле-де-пе] - Либерално-де- мократическа партия. ЛДП - Либсрално-демократска
ЛДПР 306 Лссоимпекс партия (Македония). ЛДПР, рус. ЛДПР (Либерально- демократическая партия Рос- ени). - Либерално-демократи- ческа партия на Русия. ЛДС [ле-де-се] - Либерално-де- мократичен съюз. ЛДС [ел-де-ес] , рус. ЛДС (Лу- щильник дисковьш секцион- нь1Й) - Дисков секционен лю- 1ЦИЛНИК. ЛДХ биохим. - Лактатдехидро- геназа. ЛДЦ -Либерален демократичен център (Гърция). ЛЕИ, рус. ЛЕИ (Ленинградский злектротехнический институт) - Ленинградски електротехни- чески институт. лейт. - лейтенант (със собстве- но име). ЛЕК [лек] - Лекарска експертна комисия. лскпром - Лека промишленост. Лскпромкомплскт м. и ж . - Инженерингова стопанска организация за проучване, про- ектиране, реконструкция на обекти на леката, полиграфи- ческата и др. промишленост, за изграждане на комплектни обекти и сервизна дейност. ЛЕМ [лем]-Лазерен слипсомет- ричен микроскоп (напр.: ЛЕМ- 2). ЛЕН, фр. LEN (Liguc europeenne de natation) - Европейска лига по плуване. Леппаучфйлм, м„ рус. Леннауч- фильм (Ленинградския кино- студия паучно-популярнмх фильмов) - Ленинградска ки- ностудии за научно-популярни филми. Ленфйлм, л(., рус. Ленфильм (Лепиградский фильм) - Ле- нинградска киностудии за иг- рални филми. ЛЕП [леп], електр. - Линия на елктропредавансто. Лескомплскт м. и ж. - Инжене- рингова стопанска организация за проучване, проектиране, из- граждане и др. на горскостопан- ски обекти, на комплектни обекти за дървообработващи и лесо-химичсски заводи и др. лесо...,рус. лесо... (лесной) -Гор- ски (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: лесоинженср, лесоинжс- нерство, лесопарк, лесотехни- ка). лесов. - лесовъден. Лссоимпекс .и. и ж . - Външно- търговска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на дървен материал и на произ-
Лсспромпроект 307 лит... водството на дървообработва- щите заводи. Леспромпроект м. - Институт за проучване и проектиране на обекти на горската промишле- ност. лесхоз ле, рус. лесхоз (Лссное хозяйство) - Горско стопан- ство. лет. геогр. - летовище. летл. - летлив. ЛЕТМ [ле-те-ме] - Лаборатория по експериментална и техни- ческа минералогия (БАН). ЛЕФРК- Лаборатория по експе- риментална фонетика и рече- ва комуникация. Леяркомплект м. и ж. - Инже- нерингова стопанска организа- ция за комплектно проучване, проектиране и монтаж на обек- ти от областта на металолее- нсто и пластичната обработка на материалите. ЛЗ - Лечебно заведение. ЛЗА воен. - Лека зенитна арти- лерия. лзк воен. - Лек защитен комби- незон. ЛЗР воен. - Лека зенитна раке- та. ЛЗС [ле-зе-се] - Лесозащитна станция. лзт [ле-зе -те], ед. и мн . - Лес- нозапалителни течности. ЛИ - Либераленинтернационал. Ли [ли],рус. Ли (Б. П. Лисунов) - 1. В марката на съветски са- молети, конструирани от Б. П . Лисунов (напр.: Ли-2). 2. Самолет, конструиран от Б. П. Лисунов. ЛИ - Линеен избиран (в Автома- тична телефонна централа). ЛиАЗ и ЛИАЗ [ лиаз], м., рус. ЛиАЗ и ЛИАЗ (Ликинскийав- тобуснмй завод). -1 . Ликински автобусен завод (в марката на автомобили, произведени в този завод, напр.: ЛИАЗ-158). 2. Автомобил, произведен в този завод. ЛИК [лик],ср. - Литература, из- куство и култура (списание). ЛИМ [лим] - Лентоизтеглящ механизъм. липгв. - лингвистичен. линдатиоп м., хим. - липдан и малатион. ЛИС - Лаборатория за интегри- рани системи. лит. - л итература, литературен, лит... - л итературен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: литкръжок, литфронт). ... лит.метал., рус.... лит (литей- ньш) - Леярски (като втора
литогр. 308 ЛМБ съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: станколит). литогр. - литография. ЛИХГ, фр. LIHG (Ligue internationale de hockey surglace) - Международна федерация по хокей на лед. ЛК [ел-ка], воен. - Лека картеч- ница. ЛК (-) [ел-ка] - Ленокомбайн (напр.: ЛК-7). ЛК - Летищен комплекс. ЛК - Либерален конгрес. ЛК - Лизингова компания (Ак- ционерно дружество-София) ЛК воен. - Линеен кораб. ЛК воен. - Линия за комуника- ция. ЛК-Литературенкабинет. АЛК „ Владимир Башев “. ЛК [ел-ка], м. (разг., член, -то), електр. - Литцендрат с обща обвивка от естествена копри- на. л. к. - Лична карта. ЛК - Лондонски клуб. лк физ. - лукс (единица за измер- ване на осветеност), (след циф- ра). ЛКД [ел-ка-де], воен. - Лека кар- течница, създадена от Дегтя- рев. ЛКК [ел-ка-ка] - Лекарска кон- тролна комисия. ЛКП - Ливанска комунистичес- ка партия. ЛКП[ле-ка-пе],л<н. - Личником- плексни планове. ЛКПНТМТ - Лаборатория - контрол пестициди, нитрати, тежки метали, торове (Мини- стерство на здравеопазването), лкс [ле-ка-се] - Линейно кабел- но стопанство (Българска те- лекомуникационна компания), лк/сск физ. - лукса в секунда (единица за количество на ос- ветлението), (след цифра). ЛКФ - Комбиниран фрезов ле- хообразовател. л. к-ца воен. - Лека картечница. ЛЛ - Лентолепачка (напр.: ЛЛ- 900). Л Л електр. - Литцендарт с обща лакова обвивка. лло воен. - Летище залогистич- но осигуряване. ЛМ [ел-ем] - Лабораторна мел- ница (напр.: ЛМ-400). ЛМ - Лингвистично моделиране (при ЦЛПОИ-БАН). ЛМ - В марката на пиво, произ- веждано в пивоварния завод „Леденика“- Мездра. лм физ. - лумен (единица за из- мерване на светлинен поток), (след цифра). ЛМБ - Лондонска борса за мета-
лмист 309 ЛПЕ ли. ЛМИСТ - Лаборатория по меха- нохимия и изследване на съе- динителната тъкан. ЛМК [ел-см-ка], ед. и мн., хим. - Летливи мастни киселини. ЛМП воен. - Лек мостови парк. ЛМС [ле-ме-се] - Лаборатория по мехатронни системи (БАН), лм-сек физ. - лумен-секунда (след цифра). лм-чфиз. - лумен-час (след циф- ра). ЛНДР - Лаоска народнодемок- ратична република. ЛНДР - Ливанска народнодемок- ратична република. ЛНП - Либерална народна партия (Финландия). ЛНП - Либерална националисти- ческа партия (Никарагуа). ЛНРП— Лаоска народнорево- люционна партия. ЛНРП— Лява пационалнорево- люционна партия (Боливия). ЛНЧ - Личен номер на чужде- нец. ЛОЗ - Лаборатория по оптичен запис (БАН). ЛОЗ -Лечебнооздравително за- ведение. /\ЛОЗ „Ясен". ЛОЗОИ [лозои] - Лаборатория по оптичен запис и обработка на информация (БАН). Локо м., разг. - Футболен клуб „Локомотив“. ЛОП [лоп] - Линия за обработка на мебелни плоскости (напр.: ЛОП-04, ЛОП-07). ЛОСИУ [лосйу],ед. ил<н„ икон. - Логически схеми на Икономи- ка на управлението. ЛОТ-Лазерни и оптични техно- логии (еднолично акционерно дружество). ЛОТ [лот], м., пол. LOT (Polskie Linie Lotnicze) - Полски въздушни линии. лото - лотария. ЛП, англ. LP (Labourparty) -Лей- бъристка партия (Великобри- тания). ЛП - Либерална партия. ЛП воен. - Линия на прицелване- то. л. п. - Личен паспорт. ЛП - „Лудогорска правда“ (вест- ник). ЛПА - Лейбъристка партия на Антигуа. лпб воен. - Лекопехотен бата- льон. лпбр воен. - Лекопехотна бри- гада. ЛПВ - Лейбъристка партия на Великобритания. ЛПЕ физ. - Линейно предаване на енергия.
лпк 310 лсмси ЛПК [ле-пе-ка] - Лесопромиш- лен комбинат. ЛПМ - Лейбъристка партия на Малта. ЛПО [ел-пе-ö], воен. - Лека пе- хотна огнехвъргачка. ЛПО воен. - Линия за прекратя- ване на огъня. лпп воен. - Лекопехотен полк. ЛПП [ел-пе-пе], воен. - Лек пон- тонен парк. ЛПР библ. - Лека промишле- ност. Л ПС [ле-пе-се] - Лазерно проти- водействаща система. ЛПФ [ле-пе-фе] - Лаборатория по приложна физика (БАН). ЛПЧ - Лекари за правата на чо- века (международна организа- ция). ЛПЯ [ле-пе-я] - Лейбъристка партия в Ямайка. л. р. муз. - лява ръка. ЛРА воен. - Лека реактивна ар- тилерия. ЛРД [ле-ре-де] - Ловно-рибар- ско дружество. ЛРЗТ [ле-ре-зе -те] - Лаборато- рия по радиационна защита и токсикология. ЛРНС остар. - Ленински райо- нен народен съвет (София). ЛРП [ле-ре-пе] - Либерално-ра- дикална партия (Парагвай). ЛРСМ [ле-ре-се -ме] -Лаборато- рия по разпределителни систе- ми и мрежи (БАН). ЛС - Лазерна система. ЛС - Лекарски съюз. ЛС - Летателен състав. ЛС спорт. - За означаване на физкултурно дружество „Лев- ски -Спартак“. ЛС-Летище София. А ЛС ЕАД. ЛС - Либерален съюз. ЛС - Ликвидационна комисия. Л С - Личен състав. А Завеждащ ЛС. ЛС [ле-се] - Ловностопанство. А ЛС „ Извора ". ЛСД [ел-ес-де], хим., нем. LSD (Liserg [in] saurediathylamid) - Диетиламид на лизергиновата киселина (психогенна отрова). ЛСД воен. - Летище за стоварва- не на десанта. ЛСДП - Люксембургска соци- алдемократическа партия. л/сек - литър в секунда (едини- ца за дебит), (след цифра). ЛСЕНЕИ[ле-се -не-й] - Лабора- тория - слънчена енергия, нови енергийни източници (БАН). ЛСЗВ [ле-се-зе-ве] - Лаборато- рия по слънчево-земни въздей- ствия (БАН). ЛСМСИ [ле-се -ме-се -й] - Лабо-
лен 311 ЛУМ ратория - сеизмична механика и сеизмично инженерство (БАН). ЛСН - Нетъкана стъклена лен- та (напр.: ЛСН-71). ЛСП апропт. - Лигносулфанов пластификатор. ЛСРП - Люксембургска социа- листическа работническа партия. ЛССД-Либерален съюз на сво- бодните демократи (Унгария). ЛССП - Ланка сама самаджа парти (Социалистическа партия в Шри Ланка). ЛССР [ел-ес-ес -ер], напор., рус. ЛССР (Латвийская Советская Социалистическия Республи- ка) - Латвийска съветска со- циалистическа република. ЛССР [сл-ес-ес -ер], истор., рус. ЛССР (Литовская Советская Социалистическия Республи- ка) - Литовска съветска соци- алистическа република. ЛСТ - Лечебно-спортна трени- ровка. ЛСЦ - Лазерна система за целе- указване. ЛТ - Лаборатория по телемати- ка. ЛТ електр. - Линеен трансфор- матор. ЛТ (-) [ел-те], рус. ЛТ (Льноте- ребилка тракторния) - Трак- торна леноскубачка (напр.: ЛТ- 7). л-т - лейтенант (със собствено име). ЛТА [ел-те-ä] - Лентов телегра- фен апарат (напр.: ЛТА-57). ЛТД [ел-те-де], англ. LTD (limited) - За означаване на дружество с ограничена отго- ворност; вж. ДОО ЛТУ [ле-те-у] и [ел-те-у] - Ле- сотехнически университет (Со- фия). ЛТУ [ел-те-у]. воен. - Летател- нотактическо учение. ЛТХбнохим. - Лутеотропен хор- мон. ЛУ воен. - Логистично управле- ние. ЛУ изч. техн . - Логическо усло- вие. ЛУ - Логопедично училище. ЛУ (-) [лу], рус. ЛУ (Лущильник универсальньш) - Универсален лющилник (напр.: ЛУ-5). ЛУГ [луг] - Универсален градин- ски лехообразувател. ЛУЕ [луе],физ. - Линеенускори- тел на електроните. ЛУИ [луй], физ. - Линеен уско- рител на йоните. ЛУМ [дум], рус. ЛУМ (Лавандо- уборочная машина) - Лаванду-
ЛУН 312 Мим лоприбираща машина (напр.: ЛУМ-2). ЛУН [лун]-Ла зерен указател за направление (напр.: ЛУН-3). ЛФ воен. - Линия на фронта. ЛФ - „Литературен фронт“ (вест- ник). ЛФИП - Леярска фабрика - Ин- дустриални продукти (Друже- ство с ограничена отговорност - Перник). ЛФК [ле-фе-ка] - Лечебна физ- култура. А Кабинет по ЛФК. ЛХ биол. - Лутеинизиращ хор- мон. ЛХАТ биохим. -Лецитин-холес- терол-ацил-трансфераза. ЛЦ - Лъжлива цел. ЛЦБ - Лютеранска църква в България. Лч - Ловеч и Ловешки окръг (в регистрационните номера на моторните превозни средства от Ловеч и Ловешки окръг). А Лч 11-11. ЛШП [ ле-ше-пе] - Линия за кръстообразно шлайфане на мебелни плоскости (напр.: ЛШП-04). ЛЮК библ. - Люксембург. м М (-) [ем] - Малка електронна изчислителна машина (напр.: М-500, М-220). М (-) [ем] - В Марката на масло за двигатели (напр.: М-10, М- 8-С, М-10-Д). М (-) [ем], електр. - Меден про- водник (напр.: М-16, М-25, М- 35). М(-)[ем], воен. - Миноносец. М (-) [ем] - Модернизиран (при означаване на машини, прибо- ри и др., които са усъвършен- ствани, напр.: УДЛ-350М). М (-) [ем] - Морзов апарат (напр.: М-12, М-44). М. бнбл. - Москва. М (-) [ем] - Цифров мултимер (напр.: М-101). М (-) [ем], рус. М (Малая под- водная лодка) - За означаване на тип подводници (напр.: М- VI). М (-) [см], рус. М (“Минтяж- строевец“) - В марката на тип кран (напр.: М-3-5 -5). м. - майор; м-р (пред собствено име). М и м - мащаб; м-б (с цифра). А М 1:10000.
м 313 МАВТ М -мега... (десетична представ- ка към измерителни единици, напр.: Мвт - мегават, Мев - мегаелектронволт). м. - месец; мес. (пред название на месец или след цифра). Д м. ноември; 10 м. м - метър (след цифра). Д 10 м. м - мили.. . (десетична представ- ка към измерителни единици, напр.: ма - милиампер, мб - милибар). м. - мина (пред собствено име). Д м. Бобовдол. м - минута; мин (след цифра). Д20м. м. - музей; муз. А м. „ История на София “. м спорт, - мъже. Д Слалом (м). м. грам. - мъжки род. МА [мс-ä] - Медицинска акаде- мия. МА - Международен арбитър. МА [ем-ä], прил., хим. - Метил- ацетатен. Д МА разтворител. МА воен. - Механизиранаармия. МА воен. - Морска авиация. МА - Морска агенция. МА [ме-ä] - Музикална акаде- мия. ма физ. - милиампер (след циф- ра). МАА [мйа] - Международна академия на архитектурата. МААЕ [маае] - Международна агенция по атомна енергия; МАГАТЕ, ИАЕА. МАБ [маб], воен. - Механизиран автоматичен батальон. МАБ [маб] - Министерство на архитектурата и благоустрой- ството. МАБ [маб], воен. - Мостова авиационна бомба. МАБГ [ме-а-бе-ге] - Междуна- родна асоциация на ботаничес- ките градини; ИАБГ. МАВ [мав], агрон. - Максимал- на адсорбционнавлагоемност. МАВ (-) [мав] - Машина за вна- сяне на амонячна вода в почва- та (напр.: МАВ-4,2). МАВ [мав] - Международна асо- циация по византология; АИЕБ. МАВ [мав], м., унг. MÄV (Magyar Allamvasütak) - Унгар- ски железници. МАВАГ [маваг], унг. MÄVAG (Magyar Allami Vagon-Acel-es Gepgyär) - Вагоностроителен завод в Унгария. МАВАУТ[ маваут], унг. MÄVAUT (Magyar Allamvasütak Autobusz Uzemel) - Унгарско автомобилно предприятие. МАВТ [ма-ве-тс] -Международ- на асоциация за въздушен
МАГ 314 МАКС транспорт. МАГ [маг] - Международна ав- тогара. МАГ [маг] -Международнаасо- циация по геодезия. ...маг - Магазин (напр.: нармаг, хоремаг) маг. - магазин. МАГАТЕ [магате], рус МАГА- ТЗ (Международное агентство по атомной знергии) - Между- народна агенция по атомна енергия; МААЕ, ИАЕА. магпст, член, -ът , -а, мн. -и, м., разг. - Магнетофон. мадж. - маджарски. МАЕ [мае] - Международна агенция по енергията. МАЖ [маж] - Международен алианс нажените за равни пра- ва и задължения. МАЗ [маз], рус. МАЗ (Минский автомобильньш завод). 1. Мин- ски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени от този завод, напр.; МАЗ-200, MA3-530. маз, член, -ът, -а, мн. - ове, м., разг. - Автомобил, произведен от Минския автомобилен за- вод. МАЗ [маз] - Медикоапаратурен завод. мазер, член, -ът, -а, мн. - и, л<., ннгл. maser (М icrowavc amplification by stimulated emission of radiation) - Кванто- вомеханичен усилвател на ми- лиметрови радиовълни. МАИ [май]-Международна ака- демия по изкуствата (Париж); АИА. МАИ [май],рус. МАИ (Москов- ский авиационньш институт) - Московски авиационен инсти- тут. Маимекс м. - Дирекция за външноикономически връзки към Медицинска академия за износ (експорт) и внос (импорт) на медицински уреди, медицин- ска помощ в чужбина и др. МАИРСК [майрек] - Междуна- родна асоциация по изучаване и разпространение на славян- ската култура. МАИЮЕ - Международна асо- циация за изучаване на Юго- източна Европа. МАК хнм. - Метилакрилат. МАК [мак] - Морска арбитраж- на комисия. МА КВБ бпбл. - Библиотека при Катедра по вътрешни болес- ти с клинична фармакология при Медицинска академия. МАКС [макс] - Международна
макс. 315 МАПРЯЛ асоциация по контрол на каче- ството на семената. макс. - максимален. МАЛ { мая], м., пнгл. MAL (Malaysian Airways Limited) - Въздушни линии на Малайзия. мал. - малайски. МАЛЕВ [ малев] .и., унг. MALEV (Magyar Legiko zlekedesi Vallalat) - Унгарски въздушни линии. МАЛК [малк] - Международна асоциация на литературните критици. МАЛТ [малт] - Международна асоциация на любителските театри. МАМР [мамр] - Международна асоциация по морска радио- връзка. МА/МФ-В бцбл. - Библиотека на Медицинския факултет при Медицинска академия - Вар- на. МАН [ман] - Монголска акаде- мия на науките. МАН [ман], м., нем. MAN (Maschinenfabrik Augsburg- Nürnberg) - Машиностроител- ни заводи Аугсбург - Нюрн- берг (Фирма за производство на тежкотоварни автомобили, двигатели и др. във ФРГ). ман, член, -ът, -а, мн. -ове, м., разг. - Автомобил, производ- ство на Машиностроителни заводи Аугсбург - Нюрнберг (ФРГ). ман. - манастир. мапеб хим. - Мапган-стилен- бис-дитиокарбамат. МАНИАК [маниак], ж. и м ., англ. MANIAC (Mathematical Analyser, Numerical Integrator and Computer) - Електронноиз- числителна машина. МАНК [манк] - Международна асоциация на научното кино. МАП [мап], фр. MAP (Maghreb- Arabe Presse) -Информацион- на агенция на Мароко. МАПАИ [мапаи], MAPAI (Mifleget Poalei Erec Israel) - Израелска работническа партия. МАПАМ [мапам], МАРАМ (Mifleget Poalim Menuhedet) - Обединена работническа партия (Израел). МАПН [ма-пе-ен] - Междуна- родна асоциация за политичес- ки науки. МАППЛ - Международна асо- циация за приложна психолин- гвистика; МДГГПЛ. МАПРЯЛ [мапрял], ж. и м., рус. МАПРЯЛ (Международная ассоциация преподавателей
МАПС 316 МАУ русского язмка и литератури) - Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература. МАПС [мапс] - Международна асоциация на производителите на суперфосфати. МАПС [мапс] - Международна асоциация по противоземетръ- сно строителство; ИАЕЕ. МАПУ [мапу], нсп . MAPU (Movimiento de Accion Populär Vnida) - Движение за единно народно действие (Чили). MAP [мар] - Международна асо- циация за развитие (специали- зирана организация на ООН). MAP библ. - Мароко. MAP - Младежки алианс за раз- витие. Мараславйп м. - Зъболекарски препарат, носещ името на сво- ята откривателка - Мара Славова. Марбас м. Маришки каменовъ- глен басейн. - Произв.: марбасовец, марбйсов- ски. МАРУ електрон. - Мигновена автоматична регулировка на усилването. МАС [мас] - Международен ас- трономически съюз; ИАЮ. МАС [мас] - Митническа аеро- гара - София. МАСО воен. - Морско и амфи- бийно свързочно отделение. МАСС [мй-се-се] -Международ- на асоциация за социална сигур- ност; ИССА. МАССР [ем-а-ес -ес-ер], нстор. рус. МАССР (Марийская Ав- тономния Советская Социали- стическая Республика) - Ма- рийска автономна съветска со- циалистическа република. МАССР [ем-а-ес -ес-ер], нстор. рус. МАССР (Молдавская Ав- тономния Советская Социали- стическия Республика) - Мол- давска автономна съветска социалистическа република. МАССР [ем-а-ес -ес-ер], нстор., рус. МАССР (Мордовская Ав- тономния Советская Социали- стическая Республика) - Мор- довска автономна съветска социалистическа република. МАСФ библ. - Стоматологичес- ки факултет на Медицинска академия. МАТ [мат], м. (разг., член. -ът. - а) - Международен автомоби- лен транспорт (Стопанско обе- динение). мат. - математика. мат. - математически. МАУ [мау] - Международна асо-
МАФ 317 МБА циация на университетите. МАФ [маф] - Международна федерация по астронавтика. МАФА [мафа] - Международна асоциация на футболните аген- ти. МА ЦМБ библ. - Централнаме- дицинска библиотека при Ме- дицинска академия. МАШ библ. - Общо машино- строене, технология на мета- лите. . . . маш - Машиностроене (напр.: Несмаш, Интрансмаш). маш... - Машиностроителен (напр.: Машелектропроект, Машстрой). Машелектропроект м. - Инсти- тут за проучване и проектира- не на машиностроителни и електропромишлени предприя- тия; Машелпроект. Машелпроскт м. - Институт за проучване и проектиране на машиностроителни и елект- ропромишлени предприятия; Машелектропроект. Машиноекспорт .и. - Външно- търговска организация за из- нос (експорт) и внос (импорт) на металообработващи и дървообработващи машини, съоръжения и др. Машйпоимпекс м. Търговско предприятие за внос (импорт) и износ (експорт) на машини. Машлекпрбм л. - Стопански комбинат за производство на резервни части, единични ма- шини и нестандартно оборуд- ване за леката промишленост. Машпроект м. Институт за про- учване и проектиране на ма- шиностроителни заводи. Машстрой м. - Машинострои- телен завод за металорежещи машини. МАЮД [маюд] - Международ- на асоциация на юристите-де- мократи. МАЮН [маюн] - Международ- на асоциация на юридическите науки. МБ [ем-бе], електрон. - Магни- тен барабан. МБ геохим. - Масленист битум. МБ воен. - Медицински бата- льон. МБ [ем-бе], техн. - Местна ба- терия (система телефонни апа- рати). МБ - Митническо бюро. А МБ Горубляне. МБ - Монтажна база. м-б - мащаб (с цифра); М, м. А м-б 1:1000. МБА мед. - Микробиологичен анализ.
МБАЛ 318 МБС МБАЛ [мбал] -Многопрофилна болница за активно лечение. МБАЛСМ - Многофункционал- на болница за активно лече- ние и спешна медицина. А МБАЛСМ „Н- И. Пирогов" (София). мбатр воен. - Метеорологична батарея. МББР - Материали за българ- ски ботаничен речник. МБВ [ме-бе-ве] - Международ- но бюро за време. МБВР [ме-бе-ве-ре] - Междуна- родна банка за възстановява- не и развитие. МБГ - Мистерия на български- те гласове. МБД икон. - Милиони барела дневно (за добив и търговия на петрол). МБЗМ [ме-бе-зе -ме] - Между- народно бюро по законодател- на метрология. МБИ [ме-бе-й] - Медикобиоло- гичен институт. МБИ [ме-бе-й]- Международен банков институт. МБИ [ме-бе-й] - Международна инвестиционна банка; МИБ. МБИР [ме-бе-и -ре]- Междуна- родна банка за инвестиции и развитие. МБИС [мбис] - Международна банка за икономическо сътруд- ничество. МБК [ме-бе-ка] - Международен бизнес-клуб. МБК хим. - Метил 2-бензими- дазолкарбамат. МБКСМ - Международна бол- ница за квалифицирана испеш- на медицина. МБКТ воен. - Международна банка за кредит и търговия. МБМТ [ме-бе-ме-те] - Между- народно бюро за мерки и тег- лилки. МБП [ме-бе-пе] - Местно бюро за проверка (Орган на Дър- жавна служба за законодател- на метрология). МБП [ме-бе-пе] - Международ- на биологична програма (Меж- дународна научна организация за изследвания в областта на биологията). МБР [ем-бе-ре],ед. и .чн., воен. - Междуконтинентална балис- тична ракета. МБР [ме-бе-ре] - Международ- на банка за разплащане (Ба- зел). МБРР [ме-бе-ре-ре] -Междуна- родна банка за реконструкция и развитие (специализирано учреждение на ООН). МБС (-)[см-бе-ес] -Биологичес-
МБС 319 МВФ ки стереоскопичен микроскоп (напр.: МБС-1). МБС [ме-бе-се] -Медико-бакте- риологична станция. МБС [см-бе-сс], ед. \\мн., воен. - Междуконтинентален балис- тичен снаряд. МБС [ме-бе-се] -Международен биохимичен съюз. МБТ [ме-бе-те] - Международ- но бюро на труда. МБТК (-)[ем-бе-те-ка], рус. МБТК (Мобильньшбашенньш трубчатьш кран)- Крачещ ку- локран (напр.: МБТК-80). МБТР [ме-бе-те-ре] -Междуна- родна банка за търговия и раз- витие. МБФ [ме-бе-фе] - Международ- на боксова федерация. МБХ [ме-бе-xä] -Малкибългар- ски хора (обществена органи- зация). МБЦ [ме-бе-це] -Международен бизнесцентър. МВ лед. - Минутна вентилация. МВ (-)[ем-ве] -Млековар (напр.: МВ-20). Мв физ. - мегаволт (след циф- ра). мв физ. -мили волт (след цифра). MBA [ем-ве-й] - Машина за ва- дене на арпаджик. MBB - Минерална вода „Вито- ша“ (Дружество с ограничена отговорност). мвз воен. - Минновзривно за- граждение. мвис воен. - Мрежа за военно- информационни системи. мв/м физ. - миливолт на метър (след цифра). МВпР - Министерство на външните работи. м-во - министерство; м-ство. МВР [ме-вс-ре], ср. (разг., член. -то) - Министерство на вътрешните работи. МВРДС - Мин истерство на вътрешните работи и държав- ната сигурност. МВСБ [ме-ве-се -бе] - Междуве- домствен съвет за бежанците. мв/см физ. - м и ливолт на санти- метър (след цифра). мвт [ме-ве-те] - Министерство на външната търговия. Мвт физ. - мегават (след циф- ра). мвт физ. -м или ват (след цифра). МВТУ [ме-ве-те-у], ср. (разг., член, -то) - Министерство на вътрешната търговия и услу- гите. Мвтч физ. - Мегаватчас (след цифра). МВФ [ме-ве-фе] - Междунаро- ден валутен фонд (специализи-
мвц 320 МГУ рано учреждение на ООН). МВЦ [ме-ве-це] - Мултивидео- център (Еднолично дружество с ограничена отговорност). МГ -Магистрален газопровод. МГ воен. Маневрена група. МГ - Математическа гимназия. МГ икон. - Мрежов график, мг - милиграм (след цифра). мГ физ. - милиграм-сила; мгс (след цифра). м. г. - ми налата година (след дата или название на месец). А Ме- сец юни м. г. МГБП [ме-ге-бе-пе] - Междуна- родна геосферна-биосфсрна програма. МГГП [ме -ге-ге-пе], ср. (разг., член, -то) - Министерство на горите и горската промишле- ност. мгд [ем-ге-де], прнл. -Магнит- но-газодинамичен. А МГД ме- тод. МГД генератор, МГД електроцентрала. МГД [ем-ге-де], прнл., рус. МГД (Магнитно-гидродинамичнь|й) - Магнитно-хидродинамичен; вж. МХД. А МГД помпа. МГИ [ме-ге-й] - Междуградски групов избиран (в автоматич- на телефонна централа). МГИ[ ме-ге-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Минно-геоложки институт; ВМГИ. МГИ [ем-ге-й], м., рус. МГИ (Московскийгорньш институт) - Московски минен институт. МГИМО [мгймо], рус. МГИМО (Московский государствснньш институт международнмх от- ношений) - Московски държа- вен институт по международ- ни отношения. МГКП [ме-ге-ка-пе] - Междуна- родна геоложка корелационна програма. МГН [ме-ге-ен] - Междуград- ски номератор (в автоматична телефонна централа). мгн физ. - маги (единица за маг- нитна проницаемост), (след цифра). МГО [ме-ге-ö] - Международна геодезическа организация. МГОПС [мгопс] -Министерство на горите и опазване на при- родната среда. МГС [ме-ге-се] -Международен географски съюз; ИГЮ. мгс физ. - милиграм-сила; мГ (след цифра). МГСС астрон. - Международна година на спокойното слънце. МГТ [ме-ге-те]— Малък град- ски театър. А МГТ „Зад ка- нала" (София). МГУ [ме-ге-у] -Минно-геолож-
МГУ 321 мдс ки университет. А МГУ „Св. Иван Рилски". МГУ [ем-ге-у], рус. МГУ (Мос- ковския государственньш уни- верситет имени М. В . Ломоно- сова) - Московски държавен университет „М. В . Ломоно- сов“; МДУ. МГХК - Международен гастро- хирургически клуб. МД [ем-де] - Магнитен дефек- тоскоп. МД [ем-де], електрон. - Магни- тен диск (на запаметяващо ус- тройство). МД [ем-де], електрон. - Масив на документите. МД (-) - Декларация образец „Месечни добавки" (напр.: МД- 1969). МД (-)[ем-де] - Минен детона- тор (напр.: МД-2). м'д -кубометроденонощие (след цифра). МДА - [ем-де-ä] - Международ- на данъчна асоциация. МДАхнл. -Метилендианилин. МДА [ме-дс-а] - Министерство на държавната администра- ция. МДБ [ ме-де-бе], порт. MDB (Movimento Democrätico Brasi- leiro) - Бразилско демо-кратич- но движение (Бразилия). МДГ воен. - Морска десантна група. МДД - Медико-диагностична дейност. МДИО [медно] - Междудържав- на икономическа организация. МДК [ме-дс-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Медодобивен ком- бинат. мдл [ем-де-ел] - Медико-диаг- ностична лаборатория. А МДЛ „ Проф. Емил Наков ". МДЛ [ем-де-ел] - Международ- но дружество по лимнология. МДО мед. - Минутен дихателен обем. МДО воен. Морска десантна опе- рация. мдос воен. - Морскодесантно о перативно съединен ие. МДППЛ - Международно дру- жество за приложна психолин- гвистика; МАППЛ. МДР - Малгашка демократична република. МДРМ [ме-де-ре-ме], фр. MDRMиМ.D.R.М. (Mouvement democratique de la renovation malgache) - Демокра- тично движение за възражда- не на Мадагаскар. МДРФ воен. - Морска доктрина на руската федерация. мдс [ме-де-сс] - Маврицийски
мдс 322 Медексйм демократичен съюз. МДС - Магазин „Детски свят“. МДСим.д.с.физ. - Магнито- движеща сила. МДС физ. - Механика на дис- кретни системи. МДСХ-Микродом застарихора. Д МДСХ „Дружба“. мдт - Местни данъци и такси. мдтл електрон. - Модифицира- на диодио-транзисторна логи- ка. МДТТфиз. - Механиканадефор- мируемото твърдо тяло. МДУ [ем-де-у] - Московски държавен университет; вж. МГУ. МДФЖ [ме-де-фе-же] - Между- народна демократична феде- рация на жените. МДФИЖ - Международен де- партамент за филмово изку- ство на Варненския Свободен университет „Черноризец Храбър“. мдх биохим. - Малатдехидро- геназа. МЕ биохим. - Международнаен- зимна единица. МЕ - Министерство на енерге- тиката. Ме (-) [ме,] нем. Ме (Messerschmitt) - 1 . Немска са- молетостроителна фирма „Месершмит“. 2. В марката на самолет“Ме- сершмит“, произведен от тази фирма (напр.: Ме-109). МЕА [ме-ä] - Международна енергийна агенция (Европейс- ки съюз). Мебслснйб м. - Централна база за снабдяване с материали към Стопанска организация „Мебел“. Мев физ. - мегаелектронволт (след цифра). МЕВ воен. - Медицинска еваку- ация по въздуха. МЕГ - Министерство на енерге- тиката и горивата. МЕГА [мега], нем. MEGA (Marx - Engels-Gezamtausgabe) - Пълни събрани съчинения на Маркс и Енгелс. мегер м., електр. - Мегаом- метър. МЕДбнбл. - Медицина, медицин- ска техника. МЕД електр. - Милисекунден електродетонатор. мед... - Медицински (напр.: мед- институт, медсестра). мед. - медицина. мед. - медицински. Медексйм м. ~ Специализирано външнотърговско предприя- тие за научно-техническо
Медна 323 Мслинвест съдействие на други страни в областта на здравеопазването и медицинската практика. Медна м. и ж: - Медико-апара- турен завод. Медико ср. - Обединено стопан- ско предприятие за научноиз- следователска и проектнокон- структорска дейност, произ- водство, монтаж и ремонт на медицинска апаратура, внос и износ на медицинска техника. Мсдикокомплскт м. - Инжене- рингово предприятие за проек- тиране, доставка и монтаж на комплектни здравни (меди- цински) обекти. Мсдифарма и Медиафарма ж. - Държавна фирма за внос и из- нос на фармацевтични продук- ти, медицински уреди и др. МЕДО [медо], англ. MEDO (Middle East Defence Organi- zation) -Багдадски пакт (1955- 1958). медпупкт м. - Медицински пункт. медеан... - Медико-санитарен (напр.: медеанбат, медсанчаст). медеанбат м., воен. - Медико- санитарен батальон; медеб. медсанчаст ж., воен. - Медико- санитарна част; МСЧ. медеб воен. - Медико-санитарен батальон; медеанбат. медсв воен. - Медико-санитарен взвод. медсестра ж. - Медицинска сес- тра. медер воен. - Медико-санитарна рота. МЕЕ [ме-е] - Министерство на електрониката и електротех- никата. МЕЕР - Министерство на енер- гетиката и енергийните ресур- си. меж... - Международен (напр.: междом). междум. грам. - междуметие. МЕЗ (-) [мез] - Електролитна шлифовъчна машина за заточ- ване (напр.: МЕЗ-201). МЕИ [ме-й] и [мей], рус. МЗИ (Московский знергетический институт) - Московски енерге- тичен институт. МЕИ [ме-й] и [мей], м. и (разг.) ср. (член. - то) -Машинно-елек- тротехнически институт; ВМЕИ. МЕК [ мек] - Международна електротехническа комисия; ИЕК, КЕИ. МЕК бнбл. - Мексико. мекс. - мексикански. Мслинвест и МЕЛИНВЕСТ м. - Приватизационен фонд за
МЕМ 324 Метал п ром инвестиране в мелничната промишленост. МЕМ [мсм], еспер. МЕМ (Mondpaca Esperantista Movado) - Световно движение на еспе- рантистите за мир. МЕМ (-) [мем]-Малогабаритен електронен микроскоп (напр.: МЕМ-50, МЕМ-58). МЕМФ [мемф], рус. МЗМФ (Минно-злектромеханический факультет) - Минно-електро- механичен факултет (МГУ, Москва). МЕН |мен], англ. MEN (Middle East News) - Информационна агенция на Арабска република Египет; вж. МЕНА. МЕНА [мена], англ. MENA (Middle East News Agency) - Информационна агенция на Арабска република Египет; МЕН. МЕП [меп], исп. МЕР (MovimientoElectoral del Pueblo) - Избирателно народно движе- ние (Венецуела). Мери ж. - Наименование на пас- та за зъби, съдържаща кон- центрат от минералната вода „Меричлери“. мсс. - месец (пред название на месец или след цифра); м. Д мес. юни., 10 мсс. мес. - месечен. МЕС мн., воен. - Морски експе- диционни сили. МЕСАН [ месан], фр. MESAN (Mouvement d’evolution sociale de l’Afrique noire) - Движение за социална еволюция на чер- на Африка (Централна афри- канска република). МЕСМ - Малка електронна сме- тачна машина. мест. грам. - местоимение; мес- тоим. местоим. грам. - местоимение; мест. . . . мет... - Метален (напр.: Строй- матметиз). МЕТ библ. - Металургия. мет. - метал. мет. - металургичен; метал, мет. - металургия; метал, метал... - Метален (напр.: Ме- талпром). метал. - металургичен; мет. метал. - металургия; мет. Металпроект м. - Комплексен институт за проучване и про- ектиране в областта на архи- тектурата и строителството с леки метални и стоманени кон- струкции. Металпром м. - Метална про- мишленост (трудово-произво- дителна кооперация).
Метйлснйб 325 M3 Метйлснйб м. Стопанско обеди- нение за пласмент и снабдява- не с черни и цветни метали, метални изделия и др. металург... - Металургичен (напр.: Металургпроект). Металургкомплскт м. - Инже- нерингова стопанска организа- ция за проектно-конструктор- ска, внедрителска и др. дейност в областта на рудодобива, чер- ната и цветната металургия и ДР- Металургпроект м. - Комплек- сен институт за проучване и проектиране на металургич- ни обекти. Метйлхйм м. - Стопанско обе- динение за производство на металообработващи машини, автомобилна, електронна, съобщителна и др. техника. метео... - Метеорологичен (напр.: метеослужба, метео- станция). метеонаблюдйтел л<. - Метео- ролог-наблюдател. метеор. - метеорологичен, метеор. - метеорология, метеослужба ж. - Метеороло- гична служба. метсостйпция ж. - Метеороло- гии и : станция. мет;-о член. -то. мн. -та, ср. - Машинно-тракторна станция; МТС. ...мстйз - Метални изделия (напр.: Стройматметиз). метро, член., - то, мн. -а, ср. - Метрополитен. Метропроект м. - Специализи- рана проектантска оргашгзация за проектиране на метро. Метрострой м. Стопанско пред- приятие за строителство на метро. мех. - механика. мех. - механичен. МЖ истор. - Международен женски секретариат. МЖ воен. - Местни жители. МЖК [мс-же-кй] - Междунаро- ден женски клуб. МЖМФ [ме-же-ме-фе] - Меж- дународна женска медийна фондация. МЖС [ме-же-се] - Междунаро- ден железопътен съюз. M3 (-) [ем-зе]- В марката на мас- ло за закаляване на металите (напр.: МЗ-20). M3 (-) [ем-зе], воен. - Маслоза- реждач (напр.: M3-150). M3 (-) [ем-зе] - Машина за за- каляване (напр.: M3-1000). M3 [ме-зе] -Машиностроителен завод. M3 [ме-зс] - Мебелен завод.
мдс 322 Медексйм демократичен съюз. МДС - Магазин „Детски свят“. МДСим.д.с.физ. - Магнито- движеща сила. МДС физ. - Механика на дис- кретни системи. МДСХ -Микродом за стари хора. Л МДСХ „Дружба“. мдт - Местни данъци и такси. МДТЛ електрон. -Модифицира- на диодио-транзисторна логи- ка. МДТТ физ. - Механика на дефор- мируемото твърдо тяло. МДУ [ем-де-у] - Московски държавен университет; вж. МГУ. МДФЖ [ме-де-фе-же] - Между- народна демократична феде- рация на жените. МДФИЖ - Международен де- партамент за филмово изку- ство на Варненския Свободен университет „Черноризец Храбър“. МДХ биохим. - Малатдехидро- геназа. МЕ биохим. - Международнаен- зимна единица. МЕ - Министерство на енерге- тиката. Ме (-) [ме,] нем. Ме (Messerschmitt) -1 . Немска са- молетостроителна фирма „Месершмит“. 2. В Марката на самолет“Ме- сершмит“, произведен от тази фирма (напр.: Ме-109). МЕА [ме-а] - Международна енергийна агенция(Европейс- ки съюз). Мебелспйб .и . - Централна база за снабдяване с материали към Стопанска организация „Мебел“. Мев физ. - мегаслектронволт (след цифра). МЕВ восн. - Медицинска еваку- ация по въздуха. МЕГ - Министерство на енерге- тиката и горивата. МЕГА [мега], нем. MEGA (Marx - Engels-Gezamtausgabe) - Пълни събрани съчинения на Маркс и Енгелс. мегер л<., електр. - Мегаом- метър. МЕДЬнбл. - Медицина,медицин- ска техника. МЕД електр. - Милисекунден елсктродетонатор. мед... - Медицински (напр.: мед- институт, медсестра). мед.-медицина. мед. - медицински. Медексйм м. - Специализирано външнотърговско предприя- тие за научно-техническо
Медна 323 Мслинвест съдействие на други страни в областта на здравеопазването и медицинската практика. Медна м. и ж. - Медико-апара- турен завод. Медико ср. - Обединено стопан- ско предприятие за научноиз- следователска и проектнокон- структорска дейност, произ- водство, монтаж и ремонт на медицинска апаратура, внос и износ на медицинска техника. Медикокомплект .t<. - Инжене- рингово предприятие за проек- тиране, доставка и монтаж на комплектни здравни (меди- цински) обекти. Медифарма и Медиафарма ж. - Държавна фирма за внос и из- нос на фармацевтични продук- ти, медицински уреди и др. МЕДО [медо], англ. MEDO (Middle East Defence Organi- zation) - Багдадски пакт (1955- 1958). медпупкт м. - Медицински пункт. медсан... - Медико-еапитарен (напр.: медсанбат, медсанчаст). медсанбат м., воен. - Медико- санитарен батальон; медсб. медсанчаст ж., воен. - Медико- санитарна част; МСЧ. медсб воен. - Медико-санитарен батальон; медсанбат. медсвиоеи. - Медико-санитарен взвод. медсестра ж. - Медицинска сес- тра. медср воен. - Медико-санитарна рота. МЕЕ [мс-е] - Министерство на електрониката и електротех- никата. МЕЕР - Министерство на енер- гетиката и енергийните ресур- си. меж... - Международен (напр.: междом). междум. грам. - междуметие. МЕЗ (-) [мез] - Електролитна шлифовъчна машина за заточ- ване (напр.: МЕЗ-201). МЕИ [ме-й] и [мей], рус. МЗИ (Московский знергетический институт) - Московски енерге- тичен институт. МЕИ [ме-й] и [мей], м. и (разг.) ср. (член. - то) - Машинно-елек- тротехнически институт; ВМЕИ. МЕК [мек] - Международна електротехническа комисия; ИЕК, КЕИ. МЕК бнбл. - Мексико. мскс. - мексикански. Мелипвест и МЕЛИНВЕСТ м. - Приватизационен фонд за
МЕМ 324 Металпром инвестиране в мелничната промишленост. МЕМ [мем], еспер. МЕМ (Mondpaca Esperantista Movado) - Световно движение на еспе- рантистите за мир. МЕМ (-) [мем] -Малогабаритен електронен микроскоп (напр.: МЕМ-50, МЕМ-58). МЕМФ [мемф], рус. МЗМФ (Минно-злектромеханический факультет) - Минно-електро- механичен факултет (МГУ, Москва). МЕН [мен], англ. MEN (Middle East News) - Информационна агенция на Арабска република Египет; вж. МЕНА. МЕНА [ мена], англ. MENA (Middle East News Agency) - Информационна агенция на Арабска република Египет; МЕН. МЕП [меп], исп. МЕР (MovimientoElectoräl del Pueblo) - Избирателно народно движе- ние (Венецуела). Мерн и. - Наименование на пас- та за зъби, съдържаща кон- центрат от минералната вода „Меричлери“. мсс. - месец (пред название на месец или след цифра); м. А мес. юни., 10 мес. мес. - месечен. МЕС мн., воен. - Морски експе- диционнисили. МЕСАН [месан], фр. MESAN (Mouvement d’evolution sociale de l’Afrique noire) - Движение за социална еволюция на чер- на Африка (Централна афри- канска република). МЕСМ - Малка електронна сме- тачна машина. мест. грам. - местоимение; мес- тоим. местоим. грам. - местоимение; мест. .. .мст... - Метален (напр.: Строй- матметиз). МЕТ библ. - Металургия. мст. - метал. мст. - металургичен; метал. мет. - металургия; метал. метал... - Метален (напр.: Ме- талпром). метал. - металургичен; мет. метал. - металургия; мет. Мсталпроект м. - Комплексен институт за проучване и про- ектиране в областта на архи- тектурата и строителството с леки метални и стоманени кон- струкции. Металпром м. - Метална про- мишленост (трудово-произво- дителна кооперация).
Мстйлсиаб 325 M3 Металснйб м. Стопанско обеди- нение за пласмент и снабдява- не с черни и цветни метали, метални изделия и др. металург... - Металургичен (напр/ Металургпроект). Металургкомплект м. - Инже- нерингова стопанска организа- ция за проектно-конструктор- ска, внедрителска и др. дейност в областта на рудодобива, чер- ната и цветната металургия и ДР- Металургпроект м. - Комплек- сен институт за проучване и проектиране на металургич- ни обекти. Метйлхйм .м. - Стопанско обе- динение за производство на металообработващи машини, автомобилна, електронна, съобщителна и др. техника. метео... - Метеорологичен (напр/. метеослужба, метео- станция). метеопаблюдатсл м. - Метео- ролог-наблюдател. метеор. - метеорологичен, метеор. - метеорология, метеослужба ж. - Метеороло- гична служба. метеостапция w. - Метеороло- ги e i станция. мет<член. -то. мн. -та, ср. - Машинно-тракторна станция; МТС. ...мстйз - Метални изделия (напр.: Стройматмстиз). метро, член., -то, мн. -а, ср. - Метрополитен. Метропроект м. - Специализи- рана проектантска организация за проектиране на метро. Метрострйй м. Стопанско пред- приятие за строителство на метро. мех. - механика. мех. - механичен. МЖ нстор. - Международен женски секретариат. МЖ воен. - Местни жители. МЖК [мс-жс-ка] - Междунаро- ден женски клуб. МЖМФ [ме-же-ме-фе] - Меж- дународна женска медийна фондация. мжс [ме-же-се] - Междунаро- ден железопътен съюз. M3 (-) [ем-зе]- В марката на мас- ло за закаляване на металите (напр/ МЗ-20). M3 (-) [ем-зе], воен. - Маслоза- реждач (напр/ M3-150). M3 (-) [ем-зе] - Машина за за- каляване (напр/ M3-1000). M3 [ме-зе] - Машиностроителен завод. M3 [ме-зе] - Мебелен завод.
M3 326 МИ M3 библ. - Междубиблиотечно заемане. M3 [ме-зе] - Металургичен за- вод. M3 [ ме-зе] - Министерство на здравеопазването. M3 ]ме-зе] - Министерство на земеделието. M3 воен. - Минно заграждение. M3 cd. и мн., воен. - Мирновре- менен запас. M3 [ ем-зет,] нем. MZ (Motorradwerk Zschopau) - 1. Мотоциклетен завод във ФРГ. 2. В марката на мотоциклети, произведени в този завод. 3. Мотоциклет, произведен в този завод. МЗА [ ем-за ], воен. - Малокалиб- рена зенитна артилерия. МЗБат воен. - Малокалибрена зенитна батарея. МЗГ [ме-зе-ге] - Министерство на земеделието и горите. МЗГАР - Министерство на зе- меделието, горите и аграрна- та реформа. мзк [ме-зе-ка] - Международ- на застрахователна компания. Д МЗК „Европа". МЗКЕ [ме-зе -ка-е] - Междуна- родна застрахователна компа- ния „Европа“ (акционерно дру- жество). МЗЛК,/?ус. МЗЛК (Московский завод „Ленинский комсомоль“) - Московски завод „Ленински комсомол“ (автомобилен за- вод). МЗМА, рус. МЗМА (Москов- ский завод малолитражнь1х ав- томобилен) - Московски завод за малолитражни автомобили. МЗП (-) [ем-зе-пе] - Мазутна зъбна помпа (напр.: МЗП-80). МЗПК [ме-зе -пе-ка] - Междуна- родна застрахователна и пре- застрахователна компания. А МЗПК „ България ". МЗС воен. - Малогабаритна за- щитна станция. МЗС [ме-зе-се] -Междубиблио- течна заемна служба. МЗУ ]ем-зе-у], електрон. -Маг- нитно запомнящо устройство. МЗУ [ем-зс-у],електрон. -Мат- рично запомнящо устройство. МЗУМД електрон. - Миниза- помнящо устройство на маг- нитни дискове. МЗУМЛ електрон. - Мнимо за- помнящо устройство на маг- нитна лента. МЗХП [ме-зе-хе-пе] -Министер- ство на земеделието и храни- телната промишленост. МИ [ ме-й] - Математически ин- ститут.
ми 327 мин МИ (-) [ем-й] - Измервателен микроскоп (напр,: МИ-1). Ми [ми], рус. МИ и Ми (Миль) - 1. В Марката на вертолети, кон- струирани от М. Л . Миль (напр.: Ми-2, Ми-4, Ми-би др.). 2. Вертолет, конструиран от М. Л. Миль. МИ - Министерство на икономи- ката. МИ - Монтажи институт (Едно- лично дружество с ограничена отговорност). МИА [мйа] - Македонска ин- формационна агенция. МИБ [миб] - Международна ин- вестиционна банка; МБИ. МИГ (-) и Миг (-), рус. МИГ и МиГ (Микоян и Гуревич) - В Марката на самолети-изтреби- тели, конструирани от А. И. Микоян и М. И . Гуревич (напр.: МИГ-З, МИг-9, МИГ-15 идр.). миг, член, -ът, -а, мн. - ове, м., разг. - Самолет-изтребител, конструиран от А. И. Микоян и М. И . Гуревич. МИД [мид] - Международен ин- ститут по документация. МИД [мид], рус. МИД (Мини- стерство иностраннь1х дел) - Министерство на външните работи (Русия). МИДЕК [мидек], англ. MIDEC (Middle East Industrial De velopment Projccts Corporarion) - Корпорация за промишлено развитие на Сред- ния Изток. МИИТ [мийт], рус. МИИТ (Мос- ковский институт инженеров железнодорожного транспор- та) - Московски инженерен ин- ститут по железопътен транс- порт. МИК [мик] - Музикално-изда- телска къща. Д МИК „Бал- кантон" . МИКС [микс] - Младежка ин- формационно-консултантска служба. микробиол. - микробиологи- чен. микробиол. - микробиология. МИМ [мим] - Младежка инфор- мационна мрежа. МИМО [мимо], рус. МИМО (Московский институт между- народньгх отношений) - Мос- ковски институт за междуна- родни отношения. МИМС [мимс] -Мехатроннииз- пълнителни механизми и сис- теми (секция). мин. - минимален. мин. - министър; м-р. мин - минута; м (след цифра). Д 15 мин.
мин. 328 мио мин. грам. - минало време, мипб воен. - Минометен (мино- хвъргачен) батальон. минбатр [минбатр], воен. - Ми- пометна (минохвъргачна) ба- тарея. минв воен. - Минометен взвод, миндн воен. - Минометен диви- зион. минер. - минерален. мипер. - минералогичен, минер. - минералогия. Минералбанк м. - Организация за комплексно банково об- служване на стопанските орга- низации, занимаващи се с раз- работване и експлоатиране на енергийни и минералносуро- винни ресурси в страната и чужбина. Мипералимпекс м. - Външнотърговска организа- ция за износ (експорт)и внос (импорт) на скално-облицовъ- чни материали, нерудни мине- рални суровини, съоръжения и ДР- Мипсралмаш м. - Машиностро- ителен завод за производство на машини за обработка на мрамори. Мипералпроект м. - Институт за проучване и проектиране на минералните ресурси. Минералсувенйр м. 1. Стопан- ски търговско-промишлен комбинат за добив и обработ- ка на минерали, производство на модни изящни предмети от материали с минерален произ- ход. 2. Централен представителен изложбен магазин за сувени- ри и други предмети от мате- риали с минерален произход. мин. неопр. грам. - минало неопределено време. мин. несв. грам. - минало не- свършено време. минп воен. - Минометен полк. Мйнпроект м. - Минен научно- изследователски и проектно- конструкторски институт; мнипки. минр воен. - Минометна рота, мин. св. грам. - минало свърше- но време. Мйпстрой м. - Стопанско обе- динение за минно строител- ство. - Произв.- . мйнстроец, мйнстрои- ски. МИО [ мио] - Международна икономическа организация. МИО [мио] , ср. ( разг., член, -то) - Международни икономичес- ки отношения (специалност във виеше учебно заведение
миппм 329 МК или отдел, сектор, катедра). А Катедра „МИО и бизнес" (УНСС). МИППМ - Методически инспек- торат за професионална под- готовка на младежта. Мйпро ср. - Препарат за сухо миене на прозорци. МИР [мир]— Местен избирате- лен район. А 24-ти МИР -Со- фия. МИР [мир] - Министерство на икономическото развитие. МИС [мис] - Машинно-изпита- телна станция. МИС [мис] - Министерство на информацията и съобщенията. МИС (-) [мис] - Измерителна стоика с магнитна основа (напр.: МИС-1, МИС-2, МИС- 3). МИСИ [миси],рус. МИСИ (Мос- ковски)! пнженерно-строи- тельньш институт) - Москов- ски инженерно-строителен ин- ститут. МИТ биохим. - Монойодтиро- зин. мит. - ми тологически; митол. мит. - митология; митол. митол. - митология; мит. митол. - ми тологически; мит. МИУ [миу] - Мерки и измерва- телни уреди. МИУ[миу] - Монтаж на инста- лации и уредби (еднолично ак- ционерно дружество). МИУ [миу] - Монтажно-инста- лационно управление. МИЦ [миц] - Международен из- ложбен център. МК електрон. - Картов масив. МК (-) [ем-ка] - Координатна маса (част от металорежеща машина) (напр.: МК-1, МК-2). МК - Магнитен курс. МК - Мандатна комисия. МК - Мебелна къща. А МК „ Бонипга ". МК - Медицински колеж. МК - Мелничен комбинат (Ед- нолично акционерно друже- ство). МК - Металниконструкции (Ед- нолично акционерно друже- ство). МК [ме-ка] -Металургиченком- бинат. МК - Министерство на култура- та. МК биохим. - Миокиназа. МК - „Млад конструктор" (спи- сание). МК - Младежки клуб. А МК ,. Полет “. МК - Младежки комплекс. МК - Младежка кооперация. А МК „Искра"; МК „Ялта 92“.
МК 330 мкз МК киберн. - Многопроцесорен комплекс. МК - Модна къща. А МК „Ро- зета-Мила“- . МК „Визаж“; МК „Агресия". МК (-)[ем-ка] - Монтажен кран (напр.: МК-20-14). МК [ем-ка] - Моторен катер. Д МК „Вихрен". МК [ем-ка], рус. МК (Молотил- ка комбинированная) - Комби- нирана вършачка (напр.: МК- 1 100). МК (-) [ем-ка], рус. МК (Моло- тилка конопляная) - Вършач- ка за коноп (напр.: МК-1,5). МК - Морски комплекс. А МК „Академика". МК - Музеен комплекс. МК - Музикален канал (ТВ). А МК ММ. МК - Музикална къща. А МК „ Фактор ". мк - микро... (десетична пред- ставка към измерителни еди- ници, напр.: мка -микроампер, мкв - микроволт и др.) . мк - микрокарта. мк - микрон; мкн (след цифра). МКА [ме-ка-а] - Международен кооперативен алианс. мка физ. - микроампер (след цифра). МК АП - Международна конфе- дерация на арабските проф- съюзи. МКБ [ме-ка-бе] - Международ- на класификация на болести- те. МКБ (-) [ме-ка-бе] - Междуна- родна кооперативна банка. МКБ (-) [ме-ка-бе] -Микрокух- ненскиблок (напр.: МКБ-1). мкб физ. - микробар (след циф- ра). МКВ(-) [ем-ка-ве]-Мелница е каменоотделителни валяци за керамични материали (напр.: МКВ-750). мкв физ. - ми кроволт (след циф- ра). мкв/м физ. -м икроволт на метър (след цифра). мкв/см физ. - м икроволт на сан- тиметър (след цифра). мквт физ. - микроват (след циф- ра). МКГ - Международна кризисна група. МКГ (-) [ем-ка-ге], рус. МКГ (Монтажньш кран гусенич- ньгй) - Гъсеничен монтажен кран (напр.: МКГ-20). мкг - микрограм (след цифра). МКД [ме-ка-де] - Мюсюлман- ски комитет за действие (Мав- риций). МКЗ (-) [ме-ка-зе] - Конденза-
мкзм 331 мкп тор с механично задействане (напр.: МКЗ-6В). МКЗМ (-)[ме-ка-зе-ме] - Меж- дународен комитет по законо- дателна метрология. мкин воен. - Междуведом- ствен комитет за интеграция в НАТО. МКИН [мс-ка-йн] -Междунаро- ден комитет за исторически науки; КИСХ, ИКХС. МКИС - Многомашинен ком- плекс от изчислителни сред- ства. МКК [ме-ка-кй] - Международ- на китобойна комисия. МКК [ме-ка-кй], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Медно-концентра- тен комбинат. мкк физ. -м икрокюри; мккюри (след цифра). мккн [ме-ка-ка-ен]- Междуна- родна комисия за контрол и наблюдение. МККР [ме-ка-ка-ре]- Междуна- роден консултативен комитет на радиовръзките. МККТТ - Международен кон- султативен комитет по теле- фония ителеграфия. мккюри физ. - микрокюри; мкк (след цифра). мкл -микролитър (след цифра). МКЛЖ [ме-ка-лс-же] - Между- народен комитет за лабора- торно животновъдство; ИКЛАС. мкм - микрометър (слсд цифра), мкмк -микромикрон (слсд циф- ра). МКМР [ме-ка-ме-ре] - Между- народен комитет за морска радиовръзка. МКМТ [ме-ка-ме-те] - Между- народен комитет за мерки и теглилки. МКМУ-Медицинскиколеж към медицинския университет. мкп - микрон; мк (след цифра). МКНТИ - Междуведомствен комитет за научно-технически изследвания (Франция). МКО ед. и мн ., биол. - Минера- локортикоид. мком физ. -м икроом (след циф- ра). МКП (-) [ем-ка-пе], рус. МКП (Молотилка для обмолота ку- курузнь1Х початков) - Роначка за царевични кочани (напр.: МКП-3,0). МКП (-) [ем-ка-пе], рус. МКП (Молотилка конопли привод- ная) - Вършачка за коноп (напр.: МКП-4,5). МКП (-) [ем-ка-пе], рус. МКП (Монтажньш кран пневмоко- леснмй) - Монтажен кран
мкпп 332 мктш (напр.: МКП-20). МКПП (-) [ме-ка-пе-пе] - Мор- ски контролно-пропускателен пункт. МКПЧМ - Металургичен ком- бинат за производство на чер- ни метали. МКР воен. - Междуконтинен- тална крилата ракета. мкр физ. - микрорситген (след цифра). МКРЕ [ме-ка-ре] -Международ- на комисия по радиологични единици и измерения. МКРЗ [ме-ка-ре-зе] - Междуна- родна комисия по радиологич- на защита. МКРЧ[ ме-ка-ре-че] -Междуна- роден комитет за регистрира- не на честотите. МКС - Медико-козметично сту- дио. Д МКС „Силует“. МКС[ ме-ка-се] - Международен комитет на славистите. МКС[ ме-ка-се] -Международен кооперативен съюз; ИКА, АКИ. МКС [ме-ка-се] - Международ- на космическа станция. МКС - Метър-килограм-секун- да (Международна система из- мерителни единици). МКС [ем-ка-се] - Многократен координатен съединител. МКС (-)[ем-ка-се], рус. МКС (Молотилкаконоплянаяслож- ная) - Вършачка за коноп - сло- жен модел (напр.: МКС-1,5). Мкс физ. - максвел (единица за измерване на магнитния по- ток), (след цифра). мкс - микросекунда (след циф- ра). МКСА - Метър-кил ограм-секун- да-ампер (Международна сис- тема измерителни единици). МКСГ -Метър-килограм-секун- да-градус (Международна сис- тема измерителни единици). МКСК -Метър-килограм-секун- да-кулон (Международна сис- тема измерителни единици). МКСП [ме-ка-се-пе] - Междуна- родна конфедерация на сво- бодните профсъюзи. МКСС - Метър-килограм-сила- секунда (Международна систе- ма измерителни единици). МКСТ(-)[ем-ка-се -те] - Маши- на за кършене на съцветията на тютюна (напр.: МКСТ-4Е). МКТ (-)[ем-ка-те] - Монтажен тракторен кран (напр.: МКТ- 6). МКТБ [ме-ка-те-бс] - Младеж- ка конструкторско-техноло- гична бригада. МКТШ [ме-ка-те-ше] - Между-
МКУ 333 млк народен комитет на тихия шахмат. МКУ (-)[ем-ка-у], рус. МКУ (Мялка конопляная улучшен- ная) - Машина за мънене на коноп, подобрен модел (напр.: МКУ-6). МКУС [ме-ка-у-се] - Междуко- оперативно угоително стопан- ство. мкф физ. - микрофарад (след цифра). мкхн физ. - микрохенри (след цифра). МКХП [ме-ка-хе-пе] - Между- народна конфедерация на хри- стиянските профсъюзи. МКЦ (-) [ем-ка-це] - Комплек- сен модификатор - ЦНИИТ- МАШ (Комплексен модифи- катор за чугун, създаден в ЦНИИТМАШ) (напр.: МКЦ- 2). МКЦ - Мед ико-козметичен център. Д МКЦ „Ади". мкчк [ме-ка-че-Kä] - Между- народен комитет на Червения кръст. МКЧМ [ме-ка-че-ме] - Металур- гичен комбинат за черни ме- тали. мкюри физ. - миликюри; мк (след цифра). Мкюри физ. - мегакюри (след цифра). МЛ [ем-ел], електрон. - Лентов масив. МЛ (-) [ем-ел] - Листоогъвачна машина (напр.: МЛ 2X1000). МЛ [ем-е1л], ж. и (разг.) ср. [ме- ле] (член, -то) - Магнетофон- на лента. МЛ (-)[см-ел], електрон. - Маг- нитна лента. МЛ (-) [ем-ел], рус. МЛ (Микро- скоп люминесцентньш) - Флу- оресцентен микроскоп (напр.: МЛ-2). МЛ (-) [ем-ел], рус. МЛ (Мялка льняная) - Машина за мънене на лен (напр.: МЛ-6А). М. - Л. библ. - Москва - Ленин- град. мл -милилитър (след цифра). МЛА [ме-ле-ä] - Международна литературна асоциация. млб физ. - милиламберт (след цифра). мл. в. спорт. - младша възраст. Д Девойки мл. в . Млекокобп ж. и м . - Млекар- ска кооперация. МЛЖМС - Международна лига на жените за мир и свобода. МЛК (-)[ем-ел-ка], рус. МЛК (Молотилка льняная, конопля- ная) - Вършачка за лен и ко- ноп (напр.: МЛК- 4,5).
млк 334 MMEE МЛК ед. имн ., воен. -Морски ли- нии за комуникации. МЛКУ (-)[см-ел-ка-у], рус. МЛКУ (Мялкальна иконопли универсальная) - Универсална машина за мънсне на лен и коноп (напр.: МЛКУ-6). мл. лейт. - младши лейтенант (със собствено име). млп. - милион (след цифра). А 250 млн. мл. н. с. - младши научен сътрудник (със собствено име). МЛП [ме-ле-пе] - Маврицийска лейбъристка партия. МЛП [ме-ле-пе], ср. (paar., член. -то) - Министерство на леката промишленост. МЛП (-)[ем-ел-пе], рус. МЛП (Молотилка льняная простая) - Вършачка за лен, обикновен модел (напр.: МЛП-3,5). млрд. - милиард (след цифра). А 11 млрд. МЛС (-)[ем-ел-ес], рус. МЛС (Молотилка льняная сложная) - Вършачка за лен, сложен мо- дел (напр.: МЛС-2,5). мл. серж. - младши сержант (със собствено име). МЛСТП, порт. MLSTP (Movimento de Libertagao deSao Tome e Principe) - Движение за освобождение на островите Сан Томе и Принсипи. МЛУ [ем-ел-у], електрон. - Маг- нитно лентово устройство. ММ [ме-ме] - Министерство на машиностроенето. ММ (-)[ем-ем] - Мозайкошли- фовъчна машина (напр.: ММ- 150). Мм - мегаметър (след цифра), мм - милиметър (след цифра). ММА [ме-ме-ä] - Международ- на минераложка асоциация; ИМА. ММА хим. - Метилметакрилат. ММБ (-)[ем-ем-бе] - Бутална мазаческа машина (напр.: ММБ-2). ММВ (-){ем-ем-ве] - Винтова мазаческа машина (напр.: ММВ-2). ММВ мед. - Максимална минут- на вентилация. мм в. ст. физ. - м ил иметър воден стълб (единица за измерване на налягане), (след цифра). ММГ [ме-ме-ге] - Мултимедий- на група (Дружество с ограни- чена отговорност). ММЕ [ме-ме-е] - Министерство на машиностроенето и елек- трониката. ММЕЕ - Микро-миниатюрен електронен елемент.
мм ж. ст. 335 мндсв мм ж. ст. фнз. - милиметър жи- вачен стълб (единица за измер- ване на налягане), (след циф- ра). ММИ - Мини Марица Изток (Ед- нолично акционерно друже- ство). ММК [ме-ме-ка] - Магнитогор- ски металургичен комбинат. ММК [ме-ме-ка] - Междунаро- ден метеорологичен комитет. ММК [ме-ме-ка] - Междунаро- ден морски комитет. ММК [ме-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Минно-металурги- чен комбинат. ммк - милимикрон (след цифра). ММКПО - Македонска младеж- ка културно-просветна орга- низация. ммм [ме-ме-ме] - Министер- ство на машиностроенето и металургията. МММР - Министерство на ме- талургията и минералните ре- сурси. ммо (-)[ме-ме-о] - Междуна- родна метеорологична органи- зация; ИМО, ОМИ. ММО (-)[ме-ме-о] - Машинни масла с общо предназначение (напр.: ММО-5). ММП (-)[ем-ем-пе] - Масломо- топомпа (напр.: ММП-РЗ-ЗО). ММП [ме-ме-пе] - Междунаро- ден мострен панаир . ММР] ме-ме-ре] - Министерство на минералните ресурси. ММС [ ме-ме-се] - Междунаро- ден математически съюз; ИМЮ. ММС [ме-ме-се] - Мехатронни микропроцесорни системи (сек- ция). ММС [ме-ме-се] -Министерство на младежта и спорта. ММС електрон. - Многомашин- на система. мм/с - милиметър в секунда (след цифра). ММС [мс-ме-се] - Мултимедия систем (Дружество с ограниче- на отговорност). ММУ [ме-ме-у] - Мостово-мон- тажно управление. ММФ [ме-ме-фе] - Междунаро- ден музикален фестивал. ММЦ [ме-ме-це] - Междунаро- ден младежки център. мп. грам. - множествено число; мн. ч. м. н. - морско пиво (с цифра); вж. м. р. МНД библ. - Минно дело, нефт, газ. МНДСВ [ем-сн-де-се-ве] - Мла- дежко национално движение „Симеон Втори“.
мнз 336 MO МНЗ[ме -не-зе], ср. (разг., член. - то) - Министерство на народ- ното здраве. МНЗСГ - Министерство на на- родното здраве и социалните грижи. МНИ [ме-не-й]- Международен научен институт (София). мнипки [мнйпки] - Минен научноизследователски и про- ектно-конструкторски инсти- тут; вж. Миппроект. МНК [ме-не-ка] - Междунаро- ден нефтен консорциум. МНК [ме-не-ка] - Министерство на народната култура. МНК [ме-не-ка] - Многонацио- нална корпорация. МНК [ме-не-ка], фр. MNC (Mouvement nationaliste con- golais)-KoHroaHCKO национал- но движение. МНО [ме -не-б], ср. (разг., член. -то) - Министерство на народ- ната отбрана. многогод. - многогодишен. многокр. грам. - многократен (начин на действие при глаго- ла). МНП [ме -не-пе],ср. (разг., член. -то) - Министерство на народ- ната просвета. мнпк [ме-не-пе-ка] - Мини- стерство на народната просве- та и култура. МНПО [ме-не-пе-о] - Междуна- родна неправителствена орга- низация. МНР [ме-не-ре] - Монголска народна република. МНРП [ме-не-ре-пе] - Монгол- ска народно-революционна партия. МНС [ме-не-се] -Международен наказателен съд. МНС [ме-не-се]. м . и (разг.) ср. - Местен народен съвет. МНТТ [ме-не-те-те] - Младеж- ко научно-техническо творче- ство; вж. ТНТМ. мн. ч. грам. - м ножествено чис- ло; мн. МО воен. - Масиран огън. МО[ ме-ö], ср. (разг., член, -то) - Материално осигуряване. МО воен. - Машинно отделение. МО [мо] - Международни отно- шения (специалност във виеше учебно заведение или отдел, сектор, катедра). МО [ме-ö] - Министерство на образованието. МО [ме-ö] и [мо] - Министерство на отбраната. М. О. канц. - Моля, обърнете! МО (-)[ем-о],рус. МО (Морской охотник) - В марката на катер (напр.: МО-4).
MO 337 MOMT MO - Музикално общество. А MO „Борис Христов". МОБ [моб] - Международна ор- тодоксална банка. А МОБ „ Свети Никола “. МОБ икон. - Междуотраслов баланс. МОБАЛ [мобйл] -Многопрофил- на областна болница за актив- но лечение. Мббиком и МОБИКОМ [моби- ком], .ч . - Компания за мобил- ни телекомуникации. Мобилтел и МОБИЛТЕЛ [мо- билтел], м. - Компания за мобилни телекомуникации; МТел. мобифои, член, -ът, -а, мн. - и,л<. - Мобилен телефон. МОБО [мобо], англ. МОВО (Musik of Black Origin) - Меж- дународна награда за музика. мог. геогр. - могила. МОД воен. - Машина за обра- ботка на данни. модем електрон., англ. modern (modulator demodulator) - Уст- ройство, свързващо коппютър с компютърната мрежа чрез телефонна линия. МОДЕф [модеф], фр. MODEF и М. О. D. Е. F. (Mouvement de defense <et de coordination> des exploitations agricoles familiales) - Движение за защита на ин- дивидуалните земеделски сто- панства и за координация на тяхната дейност (Франция). Мбдшевкооп ж. - Модна ши- вашка кооперация. МОЖ [мож], ж. и м. - 1. Между- народна организация на жур- налистите. 2. Почивен и творчески дом на Международната организация на журналистите. А Ще почи- вам в МОЖ. МОЗ [ моз] - Международна организация по здравеопазва- нето; ИХО. МОЗМ [мо-зе-ме] - Междуна- родна организация за законо- дателна метрология. МОЗУ [мозу], ед. и мн. - Маг- нитно оперативно запомнящо устройство. МОК [ мок] - Международен олимпийски комитет. МОК [мок] - Миннообогатите- лен комбинат. мокт - милиоктава. мол м. - Грам молекула, мол. - молекулен . молд. - молдавски. мол. т. - молекулно тегло. Мом физ. - мегаом (след циф- ра). МОМТ - Международна органи-
МОН 338 мое... зация за мерки и теглилки. МОН [мои] - Министерство на образованието и науката. МОНА (-)[мона] - Машина за обемно нагряване на заготов- ки при горещо пластично обра- ботване (напр.: МОНА 1-400). монг. - монголски. Мопголбанк ж. - Монголска търговско-промишлена банка. МОНИМА[монима], фр. MONIMA (Mouvement national pour I’independence de Ma- dagascar) -Национално движе- ние за независимост на Мада- гаскар. МОНТ [монт] - Министерство на образованието,науката и тех- нологиите. МОНЦАМЕ [монцаме], MONTSAME (Mongolyn Tsahilgaan Medeeniy Agentlag) - Монголска телеграфна аген- ция. МОО [моо], истор. - Македоно- одринско опълчение (1912- 1913). МОП [моп], ед. и мн . - Между- народна образователна про- грама. МОП [ моп] - Международно обединение на профсъюзите. МОП [моп] - Международнооб- щество на почвоведите. МОП електр. - Металноокисен полупроводник. мопед, член, -ът, -а, мн. -и, м. - Моторетка с педали; мотопед. МОПР [ мопр], м. (разг., член. -а), истор. - Международна организация за подпомагане на ре вол юционерите (1922-1947). МОПЧ - Международна органи- зация за правата на човека. МОр,ед. имн ., воен. -Междуна- родна организация. мор. леке. - морско дело. Мбрпасфлот м., рус. Морпас- флот (Морской пассажирский флот) - Морски пътнически флот (Русия). МОРТ [морт],/гус. МОРТ(Меж- дународноеобъединениерево- люционнмхтеатров) -Между- народно обединение на рево- люционните театри. Морфлот м., рус. Морфлот (Морской флот) - Параходно обединение (Русия). МОС [ мое] - Международна организация за стандартиза- ция. МОС [мое] - Министерство на околната среда. МОС воен. — Морски офицер за свръзка. мое... - Московски (напр.: Мос- проект, Мосфилм).
МОСВ 339 мотопед МОСВ [мб-се -ве] -Министерство на околната среда и водите. Мбссисрго ср., рус. Мосзнерго (Московское районное управ- ление зпергетического хозяй- ства) - Московско районно уп- равление по енергетика. МОСМО [мбсмо],лс. пер. - База за техническо развитие за мин- ни, обогатителни и сондажни машини и оборудване. МОСНТИ [мбенти], ед. и мн ., икон. - Международна отрас- лова система за научна и тех- ническа информация. МОСПБ - Министерство на об- щите сгради, пътищата и бла- гоустройството. Мбспроект м., рус. Моспроект (Управление по проектирова- нию жилищно-гражданского и комунального строительства) - Управление за проектиране на жилищно-гражданското и комунално строителство на Москва. Мбсстрбй м., рус. Мосстрой (Московский государственньш строител ьно-монтажньгй трсст) - Московски държавен строително-монтажен тръст. моетб воен. - Мостови бата- льон. моетбр воен. - Мостова брига- да. мостсб воен. - Мостостроителен батальон. мостср воен. -Мостостроителна рота. Мбстстрой JM. - Специализирано управление за мостово стро- ителство. Мосфйлм м., рус. Мосфильм - Московско студио за художе- ствени филми. МОТ [мот], ж. и м. - Междуна- родна организация на труда. мот. - мотел. Д мот. „Изток“. МОТА [мота] - Международна организация по туризъм и ав- томобилизъм. мотел, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. motcl (Motorist’s hotel) - Крайпътен хотел и ресторант. - Пронзв.: мотелен, мотелски. мото... Моторизиран (напр.: мо- тодивизия, мотопехота). мото... - Мотоциклетен (напр.: мотокрос, мотосъстезание). мотобол, член, -ът, -а, м. - Мо- тоциклетен футбол (вид спорт с мотоциклети и топка). - Пронзв.: мотобблен, мотобо- лйст. мотовелоспорт м. - Мотоци- клетен и велосипеден спорт. мотопед, член, -ът, -а, мн. -и, м. - Моторетка с педали; мопед.
МОФ 340 мпво - Произв.: мотопедйст, мото- педен, мотопедйстки. МОФ [ моф] - Международна очна фондация. МОЦ [моц]- Международен об- разователен център. МП [ем-пе] - Машинен превод. МП (-) [ем-пе] - Малокалибрен пистолет (напр. МП-3). МП - Мебел полирол (в марката на препарат за полиране на мебели). МП - Международен панаир. А МП Пловдив. МП [ме-пе] - Международни прояви (Дружество с ограниче- на отговорност). МП прал. - Мериноподобен. А МП вълна. МП (-) [ем-пе] - Миеш, прахооб- разен препарат за стъклен ам- балаж в млечната промишле- ност (напр.: МГТ-2). МП ед. и мн ., електрон. - Мик- ропрограма. МП - Мини Перник. МП [ме-пе] - Министерство на правосъдието; МПр. МП [ме-пе] - Министерство на промишлеността. МП - Млечни продукти. МП воен. - Морска пехота. МП (-) [ем-пе] - Поляризацио- ненмикроскоп (напр.: МП-б). МП [ем-пе], англ. МР (Military Police) - Военна полиция (САЩ). МПА воен. - Малък плаващ ав- томобил. МПА [ме-пе-ä]- Международна пол ицейска академия. МПА [ме-пе-а] - Международ- на пътническа агенция. А МПА ЕР КОНА “ ЕООД. МПА електрон. - Микропрогра- мен автомат. МПАА, амер. М. Р. А . А . (Motion Picture Association of America) - Американска асоциация на кинематографската промиш- леност. МПБ [ме-пе-бе] - Международ- но пътническо бюро. мпбр воен. - Мотопехотна бри- гада. МПБУ [ме-пе-бе-у], ж. и ср. - Местна промишленост и бито- ви услуги (Стопанска дирек- ция). МПВ [ме-пе-ве] - Монтажи - Промишлена вентилация (Ед- нолично акционерно друже- ство). МПВ мн., воен. Мотопехотни войски. мпв воен. - Мотопехотен взвод. МПВО [ем-пе-ве-ö], ср. (разг., член, -то) - 1 . Местна проти-
мпвхо 341 мпп вовъздушна отбрана. 2. Учебна дисциплина „Местна противовъздушна отбрана“. А Имам изпит по МПВО. 3. Учебник по тази дисципли- на. А Купих си МПВО. МПВХО [ем-пе-ве-хе-ö], ср. (разг., член, -то) - Местна противовъздушна и химичес- ка отбрана. МПГК| ем-пе-ге-ка] - Междуна- родна програма за геоложка корелация. МПГТ - Машина за почистване и грундиране на тръби. мпд воен. - Мотопехотна диви- зия. МПЕ [ме-пе] - Младежка про- изводствена единица. МПЕИ [ме-пе-й] - Министерство на правосъдието иевропейска- та интеграция. МПИД [емпйд]- Машина - при- способление - инструмент - детайл (система). МПК - [ме-пе-ка] -Междунаро- ден подготвителен комитет (за Световен младежки фестивал). МПК [ме-пе-ка] - Международ- на конвенция за превоз на сто- ки по железниците. МПК [ме-пе-ка]-Международна палата по корабоплаване. МПК [ме-пе-ка] - Международ- на патентна класификация. МПК [ме-пе-ка] - Междуправи- телствена конференция. МПК [ме-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Минно-преработ- вателен комбинат. МПК воен. - Модернизиран пла- вателен костюм. МПК - „Музеи и паметници на културата“ (списание). МПК [ме-пе-ка] - Музикално- потребителна кооперация. А МПК „ Георги Кирков ". МПКБУ - Местна промишле- ност и комунално-битови услу- ги (Стопанска дирекция). МПЛ (-) [ем-пе-ел] - Машина за подмладяване на лавандула (напр.: МПЛ-1). МПЛА [ем-пе-ла], ж., порт. MPLA (Movimento Populär de Libertaijao de Angola) - Народ- но движение за освобождение на Ангола. МПЛРЗ (-) - Механизирана по- точна линия за зеленчуково разсадопроизводство (напр.: МПЛРЗ-1). мпо [ме-пе-о] - Македонска политическа организация (Форт Уейн, САЩ). МПП [ме-пе-пе] - Мартиникан- ска прогресивна партия. МПП - Международен панаир
мпп 342 МРДБ Пловдив. МПП (-)[ем-пе-пе] - Преносим показващ миливолтметър (напр. МПП-0,54). МППЕ - Министерство на пра- восъдието и правната евроин- теграция. МППФ [ме-пе-пе-еф] - Между- народен профсъюз на профе- сионалните футболисти. МПР - Международна програма за развитие; ИДП. МПр - Министерство на пра- восъдието; МП. мпр воен. - Мотопехотна рота. МПС [ме-пе-се] - Международен производствен секретариат (отраслово обединение на Международната конфедера- ция на свободните профсъюзи). МПС [ме-пе-се], електрон. - Многопроцесорна система. МПС [ме-пе-се], мн. - Монгол- ски професионални съюзи. МПС [ ме-пе-се], ед. и мн., ср. (разг., мн. - та) - Моторно пре- возно средство. МП САЩ воен. - Морска пехота на САЩ. МПТ [ме-пе-те] - Маршрутно- познавателен туризъм. МПУ [ме-пе-у] - Микропроце- сорни устройства (Еднолично дружество с ограничена отго- ворност). МПУ [ме-пе-у], икон. - Мрежо- во планиране и управление. МПФ [ме-пе-фе] -Международ- на производствена федерация (отраслово обединение на проф- съюзите). МПФ [ме-пе-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Морски пътничес- ки флот (параходство). мпч [ме-пе-че], радиотехн. - Максимално приложима ра- ботна честота. МР воен. - Меморандум за раз- бирателство. МР (-)[ем-ер] - Метеорологич- на ракета. МР (-)[ем-ер) -Микрорентгено- метър. МР воен. - Морско разузнаване. МР - Ресторантска маса. мр фнз. -м илирентген (след циф- ра). м-р - майор; м. (със собствено име). м-р - министър; мин. м. р. - морско равнище (с циф- ра); м. н. МРА [ме-ре-ä] - Международна рекламна асоциация. мрае воен. - Морска ракетонос- на авиационна ескадрила. МРДБ [ме-ре-де-бе] - Музей на революционното движение в
MP3 343 MC България. MP3 [ме-ре-зе], .ч . и (разг.) ср. (член, -то) - Машинно-ремон- тен завод. MP3 [ ме-ре-зе] - Минимална работна заплата. МРМ [ ем-ер-ем] - Медицински микрорентгенометър. МРО[ме-ре-о], .и. и (разг.) ср. - Материални ресурси и оборуд- ване (отдел). МрО воен. - Министър на отбра- ната. МРП [ме-ре-пе], ж., фр. MRP (Mouvement republicain popu- laire) - Народно републиканс- ко движение (Франция). МРП [ ем-ер-пе] - Машина за разкройка на паркет (напр.: МРП-200). МРП [ ме-ре-пе] - Механо-ре- монтно предприятие. МРРБ [ме-ре-ре-бе| -Министер- ство на регионалното развитие и благоустройството. МРРС [ме-ре-ре-се]- Министер- ство на регионалното развитие и строителството. МРС ед. и .« н ., воен. - Много- стволна ракетна система. МРС (-)[ем-ер-ес) - Разтворо- смесителна машина (напр.: МРС-100). МРСДЦ - Международен и ре- публикански спортно-демонст- ративен център. МРСМ - Монголски революцио- нен съюз на младежта. МРТ нкон. -Международнораз- деление на труда. МРУ [ме-ре-у]-Маркетинг и раз- витие на услугите (Българска телекомуникационна компа- ния). МРЦ [ме-ре-це], ж. и (разг.) ср. (член, -то), тронен. - Марш- рутно-релейна централизация (система в Български държав- ни железници). МРЦ [ме-ре-це] - Механо-ре- монтен цех. МРЧ [ме-ре-че], електр. - Мак- симална работна честота. МРЧСС - Машини и резервни части за селското стопанство (дирекция). МС воен. - Маршрут за снабдя- ване. МС - Международен стандарт. МС [ме-се] - Международен съд на ООН. МС - Международна сигурност. МС - Междупланетна станция. МС [ме-се], воен. - Метеороло- гична станция. МС [ме-се] - Министерскисъвет. МС [ме-се] - Министерство на съобщенията. МС [ем-ес] - Многостъпална центробежна самозасмукваща
MC 344 мед помпа. МС (~)[ем-ес], рус. МС (Моло- тилка сложная) - Вършачка, сложен модел (напр.: МС- 1 100). МС мн., воен. - Морски сили. МСеО. и.ин., воен. - Морски съд. МС[ ме-се] - Моряшки синдикат. МС - Музикално студио. Мс (-), метал. - Месинг (напр.: МсО 59-1). м/с - милисекунда (след цифра), м/с - метър в секунда (единица за измерване на скорост), (след цифра). м/с2 - метър в секунда на квад- рат (единица за измерване на ускорение), (след цифра). м. с. - майстор на спорта (със соб- ствено име). MCA [мс-се-ä] - Министерство на строежите и архитектура- та. MCA [ме-се-ä] - Митническо- спедиторска агенция. MCA - [ме-се-ä] - Междунаро- ден съюз на архитектите. MCA - [ме-се-ä] - Международ- на социологическа асоциация; ИСА. MCA (-)[ем-ес -а],/?ус. MCA (Мо- лотилка сложная автоматизи- рованная) - Автоматизирана вършачка, сложен модел (напр.: MCA-1100). МСАЕ [ме-сае] - Международен съюз по антропология и етно- логия. МСАТ [ем-сат] - Международен съюз на автомобилния транс- порт. МСБ [ме-се -бе], ед. и мн. - Ма- шинносметачно бюро. МСБ [ме-се-бе], истор. - Меж- дународно социалистическо бюро (орган на Втория интер- национал 1900-1914). меб [ем-ес-бс], воен. - Мото- стрелкови батальон. меб физ. -м илистилб (след циф- ра). МСБН [ме-се-бе-не] - Междуна- роден съюз за биологични на- уки; ИЮБС, ЮИСБ. МСБР [ме-се-бс-ре] -Междуна- роден съюз за борба с рака; ЮИКК. мебр воен. - Мотострелкова бри- гада. мев [ем-ес -ве] воен. - Мотострел- кови взвод. МСГГ [ме-се -ге-ге] - Междуна- роден съюз по геодезия и гео- физика; ИЮГГ. МСГН [ме-се-ге-не] - Междуна- роден съюз за геологически науки. МСД [ме-се-де] - Международен
мед 345 мек съюз за далекосъобщения. мед [ем-ес-де], воен. - Мото- стрелкова дивизия. МСДП [ме-се-де-пе] - Мавриций- ска социалдемократическа партия. МСДР] ме-се-де-ре] - Министер- ство на снабдяването и държавните резерви. МСДС [ме-се-де-се] - Младеж- ки съюз на демократичните сили. МСДЮС - Междуведомствен съвет на детско-юношеския спорт. MCE [ме-се -е] - Международен съюз наслектровръзките (спе- циализирано учреждение на ООН). МСЕК [ем-сек]- Младежки спе- лео-скоклуб. МСЖ [ ме-се-же] - Междунаро- ден съвет на жените. МСЖ [ме-се-же] - Междунаро- ден железопътен съюз. МСЖСД [ ме-се-же-се -де] - Международен съвет на жени- те-социалдемократки. мезп [ме-се -зс-пе] - Междуна- роден съюз за защита на при- родата. МСИ [ме-се-й] - Международен славянски институт (Москва). МСИ [ме-се-й] - Международен статистически съюз. МСИ [мс-се -й] - Международен съюз на икономистите. МСИ [ме-се-й]-Младежки соци- алистически интернационал. МСИМ [мсим] - Международен съвет по изследване на море- то. МСИС [мсис] -Мехатроннисен- зорно-информационни системи (секция). МСИС поНИР[мсиспо нир] нкон. - Международна специализи- рана информационна система по научноизследователските работи. МСИФН [месифен] - Междуна- роден съюз по история и фи- лософия на науката. МСК [ме-се-кй] - Мсждукоопе- ративен строителен комбинат. МСК [ме-се -кй] - Международен съюз покристалография. МСК - Минностроителна компа- ния (Еднолично дружество с ограничена отговорност). МСК [ме-се -кй] и [ем-се -ка], ср. (разг., член, -то) - Монтаж на строителни конструкцш! (Едно- лично акционерно дружество). МСК (-)[ем-ес-ка], рус. МСК (Мобильньш строительньш кран) - Подвижен строителен кран (напр.: МСК -5/20).
мскц 346 MCCA МСКЦ воен. - Морски спасите- лен координационен център. мсмс [ме-се -ме-се] - Между- народен съюз на младите со- циалисти. МСМС воен. - Място за съсре- доточаване на материални средства. мсниол [месниол] - Между- народен съюз на научноизсле- дователските организации по лесовъдство. МСНС [ме-се -не-сс] - Междуна- роден съвет на научните съю- зи. МСНТИ - Международна систе- ма за научна и техническа ин- формация. мсо [ме-се-о] - Международна стопанска организация. МСОП [мсоп],рус. МСОП (Меж- дународньш союз по охране природи)- Международен съюз за защита на природата; вж. МСЗП. МСОП мн.. воен. - Морски сили с общо предназначение. мсос мн.. воен. - Многонацио- нални съвместни оперативни сили. МСОТ [мсот] - Международен съюз по обществен транспорт. МСОТО [мсото] - Междунаро- ден съюз на официалните ту- ристически организации, мсп мн. - Малки и средни пред- приятия (Европейски съюз). МСП [ме-се-пе], ед. и мн . - Ма- шинносметачен пункт. МСП [ме-се -пе] -Международен секретариат на профсъюзите, мсп [ем-ес-пе|, воен. - Мото- стрелкови полк. МСПКЗМ - Международен съвет за паметниците на кул- турата и забележителните ме- ста; икомос. МСППН - Международен съюз по пра- и протоисторически науки. МСПС [ме-се -пе-се] - Междуна- роден съвет на професионал- ните съюзи. МСР - Международен съюз по радионауки; ЮРСИ, МСРН. мер [ем-се-ре], воен. - Мото- стрелкова рота. МСРН - Международен съюз по радионауки; ЮРСИ, МСР. МСС [ме-се-се], ед. и мн. - Ма- шинносметачна станция. МСС [ме-се -се] - Международен студентски съюз. МСС [ме-се -се] -Международен съюз по съобщенията. МССА [ме-се -се-ä] - Междуна- роден съюз по славянска архе- ология; ЮИАС.
мссм 347 МТА МССМ [ме-сс-се-ме] - Министер- ство на строежите и строител- ните материали. МССМ [ ме-се -се -ме] - Между- народен съюз на социалисти- ческата младеж. МССР [ем-ес-ес-ер], истор., рус. МССР (Молдавская Советская Социалистическая Республи- ка) - Молдавска съветска со- циалистическа република. МСт (-) метал. - В марката на мартенова стомана (напр.: МСт-2). мст физ. - м и листокс (след циф- ра). м-ство - министерство; м-во. МСТПБ - Международен съюз по теоретична и приложна биофизика. МСТПМ - Международен съюз по теоретична и приложна ме- ханика; ИЮТАМ. МСТПФ - Международен съюз по теоретична и приложна фи- зика; ИЮПАП, ЮИППА. МСТПХ - Международен съюз по теоретична и приложна хи- мия; ИЮПАК, ЮИКПА. МСФ [ме-се -фе] - Международ- на спортна федерация. МСФС [ме-се-фе-се] - Монгол- ски съюз за физическа култу- ра и спорт. МСХ биохим. - Меланоцит-сти- мулиращ хормон. МСЦ[ ме-се-це]- Медико-социа- лен център. мец [ме-се -це]- Медико-стома- тологичен център. Д МСЦ „Лозенец ". меч воен. - Медико-санитарна част; мсдсанчаст. меш [ме-се -ше] - Младежка спортна школа. МСЮД [меюд]- Международен съюз на юристите-демократи. МТ [ме-те],прил. - Материално- технически. /хМТ снабдяване. МТ [ме-те], прил. - Машинно- тракторен. Д МТ станция. МТ - Медицинска техника (Ак- ционерно дружество). МТ.ти.и. - Меркаптотиазолин. МТ [ме-те], прил. - Механотех- нически. А МТ училище. МТ геол. -Микротвърдост. МТ [ ме-те] - Министерство на транспорта. МТ [ем-те] - Моторен танкер. Д МТ „Струма“. МТ- Музикален театър. Д МТ „Стефан Македонски“ (Со- фия). МТА [ме-те-ä] - Международен търговски арбитраж. МТА [ме-те-ä] - Международна туристическа агенция. Д МТЛ
МТБ 348 мтс „ Мисис". МТБ [ме-те-бе] - Материално- техническа база. мтвд воен. - Морски театър на военните действия. мтвис-м инистерство на търговията и външноиконо- мическото сътрудничество. мтд, англ. МТД (Moving Target Detection), воен. - Движеща се цел. МТсл [ем-тсл] - Компания за Мобилни телекомуникации; Мобилтел. МТЗ [ме-те-зе], електр. - Мак- симална токова защита. МТЗ [ем-те-зе], рус. МТЗ (Мин- ский тракторньш завод) - 1. Мински тракторен завод. 2. В марката на трактори, про- изведени в този завод (напр.: МТЗ-50, МТЗ-80). 3. .м. и (разг.)ср. Трактор, про- изведен в този завод. МТИ - Медицинска техника ин- женеринг. МТИ - Министерство на туриз- ма и икономиката. МТИ[ем-те-й],унг. MTI (Magyar Tävirati Iroda) - Телеграфна агенция на Унгария. мтк [ме-те-ка] - Международ- на търговска камара. МТК ед. и мн., воен. - Минно- трален кораб. МТК [ме-те-ка] - Младежки ту- ристически клуб. МТК [ме-те-ка] - Международ- на търговска кооперация. МТО - Материално-техническо обслужване. МТО [ме-те-б], ср. (разг., член. - то), воен. - Материално-тех- ническо осигуряване. МТО [ме-те-б], електр. - Мак- симална токова отсечка. МТО [ме-те-б] - Международна търговска организация. МТО (-([ем-те-б]- Мощен те- леобектив (напр.: МТО-500). МТО (-)[ем-те-б] -Тръбоогъва- ща машина (напр.: МТО-80). мтосо [ме-те-о-сб] - Матери- ално-техническо оборудване и социално осигуряване. МТП [ме-те-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то,мн. -та)-Машинно- тракторен парк. МТП [ме-те-пе] - Международ- на търговска палата. МТП [ме-те-пе] - Министерство на тежката промишленост. МТРС - Министерство на тери- ториалното развитие и строи- телството. МТС [ме-те-се] - Материално- техническо снабдяване (от- дел).
мтс 349 МУВ МТС [ме-те-се], ж. и ср. (член. - то, мн. -та) - Машинно-трак- торна станция; метесе. МТС [ме-те-се] -Международен туристически съюз. МТС [ме-те-се] - Междуселищ- на телефонна станция. МТС - Метър-тон-секунда (Международна система изме- рителни единици). МТС [ме-те-се] - Министерство на транспорта и съобщенията. МТСГ [ме-те-се -ге] - Министер- ство на труда и социалните гри- жи. МТСДР - Материално -техничес- ко снабдяване и държавен ре- зерв. МТСП [ме-те-се -пе] -Министер- ство на труда и социалната по- литика. МТСРМ - Материално-техни- ческо снабдяване - редки ме- тали (Акционерно дружество). МТСС [ме-те-се-се[- Материал- но-техническо снабдяване на съобщенията (БТК). МТСУ [ме-те-се -у] - Машинно- тракторно средно училище. МТТ [ме-те-те] - Министерство на търговията и туризма. МТУ [ме-те-у[, ср. (разг., член. - то) - Машинно-тракторно училище. МТУ [ме-те-у] - Механотехни- ческо училище. МТФ [ме-те-фе] - Междунаро- ден телевизионен фестивал. МТФ [ме-те-фе] - Международ- на транспортна федерация. МТФ, рус. МТФ (Минно-техно- логический факультет) - Мин- но-технологичен факултет (Минно-геоложки универси- тет). МТЦ [ме-те-це] - Междуселищ- на телефонна централа. МТШ (-)[ем-те-ше] - Тютюно- шевна машина (напр.: МТШ- D. МТЮЗ,рус. МТЮЗ (Московский театр юного зрителя) - Мос- ковски театър на младия зри- тел. МУ -Медицинскиуниверситет. МУ воен. - Медицинскоуправле- ние. МУ - Международен универси- тет (Москва). МУ автомат. - Местно устрой- ство за автоматично управле- ние (в електронна изчислител- на машина). МУ [ме-у], ср. (разг., член, -то) - Монтажно управление. МУ-Музикалноучилище. А МУ Широка Лъка. МУВ воен. - Минен универсален
муз. 350 МФА взривател. муз. - музей; м. муз.-музика, муз. - музикален. Мукостабйл м., мед. - Противо- язвено средство, стабилизира- що стомашната лигавица, ко- ето съдържа аминокиселинно- мукополизахаридно-ензимен комплекс. Мултигруп м. - Фирма за стра- тегическо управление и конт- рол на инвестиции, финансово и организационно реструктури- ране на активи в производство- то, търговията, услугите, ин- женеринговата дейност. мултфйлм м. - М ултипликацио- нен филм. МУМО - Московски университет за международни отношения. МУПНОРПДСО - Методичес- ки указания за прилагане На- редбата за образуване и раз- пределение на печалбата в държавните стопански органи- зации. МУСФ - Медицински универси- тет - Стоматологичен факул- тет. МУФ (—)[муф], рус. МУФ (Мик- роскоп ультрафиолетовьш) - Ултравиолетов микроскоп (напр.: МУФ-2 , МУФ-3). МУФФ - Медицински универси- тет - Фармацевтичен факул- тет. МУЦ [муц]- Междуучилищен център. Д МУЦ по ТПО-рай- он Изгрев. МФ [ме-фе] - Математически факултет. МФ - „Медицина и физкултура“ (издателство). МФ [ме-фе] - Медицинска фе- дерация (Конфедерация на труда „Подкрепа“). МФ [ме-фе] - Медицински фа- култет. МФ [ме-фе] - Международен фестивал. МФ [ме-фе] - Международна фондация. Д МФ „Св. Св. Ки- рил и Методий". МФ физ. - Механика на флуиди- те. мф - микрофилм. МФ [ ем-еф] - Микрофото- метър. МФ [ме-фе] - Министерство на финансите. Мф физ. - Мегафарад (след циф- ра). мф физ. - ми лифарад (след циф- ра). МФА [ме-фе-ä] - Международ- на федерация по астронавти- ка.
МФА 351 МФПП МФА [ме-фе-ä] - Международ- на фонетична асоциация. МФАС [мфас]- Международна федерация за автомобилен спорт; ФИА. МФВТ [ме-фе-ве-те] - Между- народна федерация повдигане на тежести. МФД [ме-фе-де] -Международ- на федерация по документа- ция; ФИД. МФДЖ [ме-фе-де-же] - Между- народна федерация на демо- кратичните жени. МФДКИ - Международна феде- рация на дружествата за кла- сически изследвания; ФИЕК. МФДО [ме-фс-де-о] - Междуна- родна федерация на детските общества. МФЕПН - Международен фронт за единство на православните народи. МФЖПТ [ме-фе-же-пе-те] - Международна федерация на журналистите и писателите по туризма. МФИ [ме-фе-й] - Международен финансов институт. МФИСФ - Международна феде- рация за история и статистика на футбола. мфиш - микрофиш. МФК икон. - Международен фи- нансов контрол. МФК [мс-фе-ка] - Международ- на финансова корпорация (спе- циализирано учреждение на ООН). МФМ [ме-фе-ме] - Междуна- родна федерация по мотоцик- летизъм; ФИМ. МФМС [ме-фе-ме-се] - Масова физкултура и масов спорт (от- дел). МФМС - Международен фести- вал на младежта и студентите (1968 г.) . МФМТД[ ме-фе-ме-те-де] - Международна федерация на младежките туристически до- мове. МФОБ [мфоб]- Международна федерация на очните банки. МФОИ [мфои]— Международ- на федерация за обработка на информация; ИФИП. МФООН [мфоон] - Междуна- родна федерация на организа- циите за обществени науки; ИФССО. мфотокоп. - микрофотокопие. МФПГА [ме-фе-пе-ге-ä] - Меж- дународна федерация на пило- тите от гражданската авиация. МФПП [ме-фе-пе-пе] - Между- народна федерация на патент- ните повереници.
МФПС 352 мцк МФПС [ме-фе-пе-се] - Между- народна федерация на профе- сионалните съюзи. МФРС [ме-фе-ре-се] - Между- народен фонд за развитие на селското стопанство. МФС [ме-фе-се] - Международ- на федерация по ски; ФИС. МФСА [ ме-фе-се -а] - Междуна- родна федерация по спортна акробатика. МФСИ [ме-фе-се-й] - Междуна- родна фондация за свобода на информацията. МФСМ [ме-фе-се-ме] - Между- народна федерация по спортна медицина. МФФД [ме-фе-фе-де] - Между- народна федерация на фило- софските дружества. MX (-)[ем-ха] - В марката на масло за хидравлични системи (напр.: МХ-8, MX-16). MX хим. - Малеинов хидразид. MX [ем-xä], агрон. - Максимал- на хигроскопичност. Мх - Михайловград (в регистра- ционните номера на моторни- те превозни средства от Ми- хайловград и Михайловград- ски окръг). Д Мх 32-45. МХАТ|мхат],рус. МХАТ(Мос- ковский художественньш ака- демический театр) - Москов- ски художествен академичен театър „Максим Горки“. - Произв.: мхатовец, мхатовски. МХД [ем-хс-де],прил. - Магнит- но-хидродинамичен. Д МХД генератор, МХД електроцен- трала. МХМ [ме-хе-ме] - Министерство на химията и металургията. мхн физ. - мил ихеири (след циф- ра). МХП [ме-ха-пе] - Международ- на хидроложка програма. МХП [ме-хе-пе] - Министерство на химическата промишле- ност. МХТ,рус. МХТ (Московскийху- дожественньш театр) - Мос- ковски художествен театър (1898-1920). МХц физ. - мегахерц (след циф- ра). МЦ - Медицински център. МЦ транса. - Механична цен- трализация. МЦИМИВ - Международен център за изследване на мал- цинствата и интсркултурните взаимодействия; МЦПМИВ, МЦПМКВ. МЦК [ме-це-ка] - Междунаро- ден център по качеството. МЦК воен. - Многоцелеви ко- раб.
МЦЛБ 353 ll. МЦЛБ - Медицински център за лечение на бедни. МЦМ - Международен център за малцинствата. МЦНТ - Международен център за наука и технология (Евро- пейски съюз). МЦНТИ - Международен център за научна и техничес- ка информация. МЦПИ [ме-це-пе-Й] - Междуна- роден център за приложни из- следвания. МЦПМИВ - Международен център за проучване на мал- цинствата и интеркултурните взаимодействия; МЦИМИВ, МЦПМКВ. МЦПМКВ - Международен център по проблемите на мал- цинствата и културните взаи- модействия; МЦИМИВ, МЦПМИВ. МЦПО [ме-це-пе-о] - Междусе- лищен център по производ- ствено обучение. МЦС - Медицински център - Со- фия. МЦФУ [ме-це-фе-у] - Междуна- роден център по фирмено уп- равление. МЧ [ме-че], електр. - Междин- на честота. м/ч - машиночас; м/час (след цифра). м/час - машиночас; м/ч (след цифра). МЧК [ме-че-ка], м. и ср. - Меж- дународен червен кръст; ИРК. МЧУ електр. - Междинно-чес- тотен усилвател. МЧУЗ електр. - Междинно-че- стотен усилвател на звука. МЧУИ електр. - Междинно-че- стотенусилватсл наизображе- нието. МШ - Музикална школа. МШ - Шлосерска маса. мшм [ме-ше-ме] - Мозайко- шлифовъчна машина (напр.: МШМ-700 ЕД). н н воен. - Наблюдател. Н (-) [ен], рус. Н (Новочеркас- ский злектровозостроитель- ньш завод)- В Марката на елек- трически локомотив, произве- ден в Новочеркаския електро- локомотшзен завод (Н-8, Н-60). н - пано... (десетична представ- ка към измерителни единици, напр.: на -наноампер). Н - находище. п.-ново... (напр.: н. -гр. - ново- гръцки).
II. 354 НАКА и. геогр. - нос (със собствено име). Д н. „Добра Надежда". п физ. - нютон (измерителна еди- ница за сила) (след цифра). НА воен. - Навигационна апара- тура. НА - Наредба за аспирантура- та. НА - Наредба за движението, изкупуването и съхраняването на амбалажа в търговското обръщение и материално-тех- ническото снабдяване. НА - „Народна армия“ (вестник). НА [не-ä] - Научен архив. НА [не-ä] - Национална асоциа- ция. Д НА „ Евророма па физ. - паноампер (след циф- ра). и. а. - народен артист (със соб- ствено име). НАА [наа] - Национална аген- ция поакредитация. НАБ [наб] м., порт. NAB (Navegayao Аегеа Brasileira) - Бразилски въздушни линии. НАБ [наб], англ. NAB (News Agency of Burma) - Информа- ционна агенция на Бирма. набам м., хим. - Дипатрий-ети- лен-бис-дитиокарбамат. НАБИС [набие] - Национална автоматизирана библиотечна информационна система. нав. - навигация. нав. - навигационен . НАГ - Национална Априловска гимназия. Д НАГГаброво. НАД биохим. - Никотинамид- аденин-динуклеотид. НАДГЕ (надге], англ. NADGE (NATOautomatic defenceground environment) - Автоматична система за наземно управление на средствата за проти- вовъздушна отбрана (НАТО). надзагл. - падзаглавен. падм. вие. геогр. - надморска височина; н. в. (само с цифра). Д 2900 м. надм. вие. надсл. - надслов. надт. загл. - падтекстно загла- вие. НАДФ биохим. - Никотинамид- аденин-динуклеотид-фосфат. НАЕЕ [наее] -Националнааген- ция за енергийна ефективност. НАЗ воен. - Неприкосновен ава- риен запас. найлон, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. nylon (New York,London) - Синтетично влакно, произве- дено за пръв път от фирма, чиито предприятия се намира- ли в Ню Йорк и Лондон. - Произв.: найлонов, найлонен. НАКА [нака], м. и ж., англ. NACA (National Advisory
пакл. 355 НАПЗ Committee for Aeronautics) - Национален съвещателен ко- митет по астронавтика (САЩ), накл. грам. - наклонение. НАКВ [на- ка-ве] - Национална асоциация по качеството на водите. НАКП [на- ка-пе] -Национална антикризиснапрограма; НАП. НАМ [нам] - Национален архе- ологически музей. НАМИ [намй],рус. НАМИ (На- учно-исследовательский авто- мобильньтй и автомоторньш институт) -1. Научноизследо- вателски автомобилен и авто- моторен институт. 2. В марката на автомобили, конструирани в този институт (напр.: НАМИ-1). НАМР [на- ме-ре] - Национал- на агенция за минерални ресур- си (Румъния). НАН - Наредба за амортизаци- онните норми. НАНА хнм. - Н-ацетил-невра- минова киселина. НАО [нао] - Национална астро- номическа обсерватория. НАОА [наоа] - Национална агенция за оценяване и акре- дитация. НАОА [наоа]- Национална ад- министрация по океанология и атмосфера (САЩ). НАОАВО [наоаво] -Национал- на агенция за оценяване и ак- редитация на висшето образо- вание. НАОП [набп] - Народна астро- номическа обсерватория и планетариум. НАОРК [набрк] - Национална асоциация за обучение и реа- лизация на кадри. НАП (_)[ нап] - Азбестово нетъкано платно (напр.: НАП- D. НАП [нап]- Национална агенция по приходите. НАП [нап] - Национална анти- кризисна програма; НАКП. НАП аоен. - Непосредствена авиационна поддръжка. напалм, член, -ът, -а, м.. англ. napalm (aluminium salts of naphthenic and palmitic acids) - Смес на алуминиевите соли на нафтената и палмитиновата киселина. - Произв.: напалмов. НАПАС [напас] - Н ационална асоциация за подпомагане на аграрните студенти. НАПЗ [на-пе-зе] - Национална асоциация за психическо здра- ве.
НАПК 356 НАТО НАПК [на -пе-ка],л(. и (разг.)ср. (член, -то) - Националенаграр- но-промишлен комплекс. НАПОО [напоо] - Национална агенция за професионално об- разование и обучение. папр. - например. НАПС [напс], м. (разг., член, -а) - Национален аграрно-про- мишлен съюз. нар... - Народен (напр.: нар- кооп, нармаг и т. н .). нар. - народен. Д нар. пес., нар. прик. нар. а. - народен артист; н. а. нар. -дем. - народнодемократи- чен. нареч. грам. - наречие. нариц. грам. - нарицателно (съществително). пйрком, член, -ът, -а, м., остар., рус. нарком(Народньгйкомис- сар) - Народен комисар. Наркооп м. - Народна коопе- рация (стопанско предприя- тие). Нармаг м. - Народен магазин (търговско предприятие). нармаг, член, -ът, -а,мн. - зи,.и. - Магазин на търговско предпри- ятие „Нармаг“. пар.-осв. - народноосвободите- лен. НАРП [нарп] - Национална агенция за разпространение на печата. пар. -пост. леке. - пароднопое- тична дума или значение. Нарстуд м., истор. (Народно студентство) 1. Антифашист- ки съюз на българските сту- денти в чужбина (1923 г.). 2. Месечно списание, орган на Съюза на българските студен- ти в чужбина (1924-1926 г.). НАРФС [нарфе] - Национална асоциация на ромските фонда- ции и сдружения. пас. - население (след цифра). НАСА [наса], ср. и ж., англ. NASA (National Aeronautics and Spase Administration) - Нацио- нално управление по аеронав- тика и изследване на космичес- кото пространство (САЩ). НАСНТИ - Национална авто- матизирана система за научна и техническа информация. HAT [нат] - Национален акаде- мичен театър. пата хим. - Натриев трихлора- цетат. НАТИ [натй], рус. НАТИ (На- учно-исследовательский авто- тракторньш институт) - Науч- ноизследователски тракторен институт. НАТО [нато], ср., англ. NATO
НАТОБ 357 НБИВ (North Atlantic Treaty Orga- nization) - Организация на Се- верноатлантическия договор (Северноатлантически пакт, Северноатлантически съюз). - Произв.’ . натовец, натовски, натовизация, натовизйране. НАТОБ [натбб]- Национален академичен театър за опера и балет. НАТФИЗ [натфиз] - Национал- на академия за театрално и филмово изкуство. Научфйлм м., рус. Научфильм - Р уско киностудио за научно- популярни филми. НАФЕН [нафен], англ. NAFEN (Near and Far East News) - „Но- вини от Близкия и Далечния Изток“ (Печатна агенция на Индия). НАФТА [нафта], англ. NAFTA (North Atlantic Free Trade Area) - Северноатлантическа зона за свободна търговия. Нафтекс.и. - Нефтокомпания за добив, импорт и експорт. Д На- фтекс Петролиум България. науч. - научен. нац. - национален. НАЦИД [нацйд] - Национален център за информация и доку- ментация. нац.-осв. - националноосвободи- телен. нач. - началник; н-к. нач. - начало (с цифра). Д нач. 5 ч. нач.-щаб воен. - началник-щаб; НЩ. НАШ - Наборна автомобилна школа (Министерство на от- браната). НБ - Народна библиотека. НБ - Народно бюро. Д НБ на Либийската Арабска Джама- хирия (Посолство на ПАД). НБ - Насърчителна банка. НБ - Национална борса. НБ - Нормативна база. НБ - Нощен бар. Д НБ „ Трима- та мускетари ". НБА [ен-бе-ä] и [ен-би-ей]— Национална баскетболна асо- циация (САЩ). НБВКосшдр. -Народнабиблио- тека „Васил Коларов“ (София). НБГ [не-бе-ге] - Национална банка на Гърция. НБИ [ен-бе-й], нем. NBI (Neue Berliner Illustrierte) - Списание, издавано във Федерална ре- публика Германия. НБИВ библ. - Народна библио- тека „Иван Вазов“ (Пловдив). НБИВ - Неурожай, бедствия и икономическо въздействие (фонд).
НБИИР 358 нвоп НБИИР - Национална банка за инвестиции и индустриално развитие. НБК [не-бе-кй] - Национална банка на Кувейт. НБКМ - Народна библиотека „Кирил и Методий“ (София). НБР [не-бе-ре] - Национално бюро за разследване. НБС [ен-би-сй], англ. NBC и N. В . С . (National Broadcasting Company) -Американска ра- диопредавателна и телевизион- на компания: Ен-Би-Си. НБСВ [не-бе-се -вс] - Национа- лен браншов синдикат „Водо- снабдител“ (Конфедерация на независимите синдикати в България). НБТ биохим. - Нитро-блаутет- разол. НБТУБ - Национално бюро за териториално убежище и бе- жанците. НБУ [не-бе-у] - Нов бургаски университет. НБУ [не-бе-у] м. и (разг.) ср. (член, -то) - Нов български университет. НБФ [не-бе-фе] - Национален благотворителен фонд. НБЦ [нс-бс-це] - Национален библиографски център. НБЧ воен. - Наземна бойна част. НВ [не-ве], агрон. - Най-малка влагоемност. НВ [не-ве], воен. - Нисък възду- шен удар. Н.В . и п . в. - Негово величество. Д н. в. Борис III. н. в. геогр. - надморска височи- на; надм. вие. (само с цифра). Д1500мн. в. и.в. - нашият век (в съчет.: от н. в., на н. в.). НВГ (-) [ен-ве-ге], рус. НВГ (Витловойгоризонтальньшна- сос) - Витлова хоризонтална помпа (напр.: НВГ-65). нвд мн.,воен. - Неконвенцио- нал ни военни действия. н. в. е. хим. - нормален водоро- ден еквивалент. НВИМ - Национален военноис- торически музей. нвкц воен. - Национален вое- нен команден център. НВМР воен. - Началник на во- енно-морското разузнаване. НВМС [не-ве-ме-се] -Национал- на ветеринарномедицинска служба. НВО - Национална военна орга- низация (1937, Израел). НВО[не -ве-ö],испюр. -Народна военна организация. НВОП - Наредба за възлагане на обществени поръчки.
нвоп 359 НДЕХМ НВОП воен. - Непосредствена въздушна огнева поддръжка. НВОПНЖ-Наредба за времен- но ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населе- ни места. нвп воен. - Началник на воен- ната полиция. НВР воен. - Началник на войс- ково разузнаване. НВСК [не-ве-се -кй] - Национа- лен ветеринарно-санитарен контрол. НВСУ воен. - Национална воен- на система за управление. НВУ [не-ве-у] - Национален во- енен университет. С.НВУ „ Ва- сил Левски НГ (-)[ен-ге] - Накрайник за гре- сиране (напр.: НГ 700x25). НГДЕК [не-ге-дек] - Национал- на гимназия за древни езици и култури. НГК [не-ге-кй] - Национална турска компания. НГКВЦ-Наредба за граничния контрол върху валутните цен- ности. НГПДИ - Национална галерия за приложно-декоративно из- куство. НГПК [не-ге-пе-Kä] - Национа- лен горскопромишлен ком- плекс. нгр. и н.-гр. - новогръцки. НГС - Наредба за главните сче- товодители. НГЧИ - Национална галерия за чуждестранно изкуство. нгщ воен.— Началник на Гене- ралния щаб. НД (-) [ен-де] - Джобен пакло- номер (напр.: НД-65). НД воен. - Направление за дей- ствие. НД - Наредба за договорите по изпълнение на доставки, из- вършване на работи и услуги; НДог. НД [ен-де] - Народно действие (партия, Перу). НД - „Народно дело“ (вестник). НД - Национално движение АНД„СимеонII" . НД - Нумизматично дружество, н. д. - няма данни. НДД [ен-де-де] - Национален дворец на децата (София). НДД [ен-де-де] -Националноде- мократично движение (Порту- галия). НДДТВ - Наредба за допълни- телните и други трудови възнаграждения. НДЕФ - Национален доверите- лен екофонд. НДЕХМ - Национално друже-
ндз 360 НДФОП ство по естетична хирургия и медицина. НДЗ физикохим. - Надлъжно- дифузионна защита. ндзп [не-де-зе-пе] - Независи- мо дружество „Зелени патру- ли“. нди [сн-дс-й] - Национален де- мократичен институт. н.д.и.к. - народен деятел на изкуството и културата (със собствено име). НДК [ен-де-ка] м. и (разг.) , ср. (член, -то) - Национален дво- рец на културата (София). НДНЕ [ен-де-не] - Национално движение за Нова Ера. НДог. - Наредба за договорите по изпълнение на доставки, из- вършване на работи и услуги; НД. НДОФ [ен-де-о -фе] - Национа- лен демократичен обединен фронт (Бирма). НДП [ен-де-пе] - Народнодемо- кратическа партия (Пусрто Рико). НДП [ен-де-пе] - Националде- мократическа партия (Авст- рия, Германия). НДП [ен-де-пе]-Новадемокра- тическа партия (Канада). НДПА [ен-де-пе -а] - Народно- демократическа партия на Афганистан. НДПС [ен-де-пе-се] - Национал- но движение за права и свобо- ди. НДР [ не-де-ре] - Народно дви- жение на революцията (Заир). НДР [не-де-ре] - Народнодемо- кратична република. НДР - Национален данъчен ре- гистър. НДРИ - Народнодемократична република Йемен. НДС - Национално движение Симеон II. НДС [ен-де-се] - Национален демократичен съюз (Монако). НДС [ен-де-се] -Националноде- мократически сбор. НДСВ [ен-де-се-ве] -Н ационал- но движение „Симеон Втори“. НДСИА - Наредба за движени- ето, съхраняването и изпол- зването на амбалажа. ндт [не-де-те] - Нов драмати- чен театър. А НДТ „ Сълза и смях" (София). НДФ [ен-де-фе] - Национален дарителски фонд. А НДФ „ 13 века България НДФ [е н-де-фе]- Национален демократичен фронт (Румъ- ния). НДФОП - Народен демократи- чен фронт за освобождението
II. с. 361 HCT... на Палестина. п. е. - новата (нашата) сра (в съчет.: пр. н. е., от н. е.). НЕАТО [неато], ж. и ср., англ. NEATO (North East Asia Treaty Organization) - Договорна орга- низация на Североизточна Азия. НЕГ[нег] -Немска езикова гим- назия. А НЕГ „Проф. К . Гълъбов". нед. - неделя. нежел. леке. - нежелателно, нензв. - неизвестен. нспзм. - неизменяемо. НЕК [нек] -Научноскспедицио- ненклуб. НЕК [нек] -Научноскспедицио- нен корпус. НЕК [нек] м. (разг., член, -ът, -а) иж: - Национална електричес- ка компания. Нектаркооп м. - Специализира- но предприятие за закупуване и опаковане на пчелен мед, пчелни продукти и пчеларски пособия. НЕЛК [нелк] -Националнаекс- пертна лекарска комисия. НЕМ [нем]-Народен етнограф- ски музей. нем. - немски. неодобр. леке. - неодобрител- но. иеопр. мест. грам. - веопреде- лително местоимение. Нсохйм ле - Завод за производ- ство на амоняк и изкуствени торове. А HeoxiiM Димитров’ град. НЕП[неп], ,ч. (разг., член. Непа) остар., рус. НЗП и нзп (Новая зкономическая политика) - Нова икономическа политика (СССР, 1921-1936 г.). - Произв.: нспман, непманскп. неп- непер (единица за измерва- не затихването на телефонна- та линия) (след цифра). нспаг. - нспагиниран. непрех. грам. - непреходен гла- гол. НЕР [нер] - Наредба за експер- тизата на работоспособността. пссв. грам. - несвършен вид. Несмаш м. - Нестандартно ма- шиностроене (Машинострои- телен завод за производство на резервни части и нестандарт- но оборудване). нет, член, -а, м., разг.. англ. NET (Network ‘мрежа’) - Интернет. - Произв.: нетаджия. пет..., англ. NET (Network ‘мре- жа’) - Който се отнася до Ин- тернет, интернетски (напр.: нетбизнес, нетмагазин, нетпи- рат, нетпубликация и др.).
нефт... 362 н.И.в. нефт... и пефто... Нефтодобив, нефтопреработване - (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия напр.: Нсфтинвестбанк, Не- фтохим, ПФК Нефтохимик. Нсфтинвестбанк м. - Банка за инвестиране в нефтодобива- нето и нефтопреработването. Нефтохйм л<. (разг. член., -ът, -а) - Нефтохимически комби- нат; НХК. - Произв.: нефтохймовец, нефтохймовски. Нефтохимпроект м. - Ком- плексен институт за проучва- не и проектиране в областта на нефтопреработването и нефтохимията. нжс [не-же-се] - Национален железничарски синдикат (Кон- федерация на труда „Подкре- па“). НЗ воен. - Наземен удар. Н3[не-зе], юрнд. - Наказателен закон. НЗ воин. - Неприкосновензапас. НЗБ - Национален застрахова- телен брокер. Д НЗБ „ Вел- мар ". НЗК [не-зе-ка] - Народна земе- делска кооперация. НЗКС [не-зе-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Нов завод за калцинирана сода. НЗЛ библ. - Нова Зеландия. НЗНС - Наредба-закон за На- родния съд. НЗО [не-зе-б] -Националнозве- но за оценяване. НЗО [ен-зе-ö], воен. - Неподви- жен заградителен огън. НЗОК [не-зе -о -ка] - Национал- на здравноосигурителна каса. НЗОФ [не-зе -о -фе] - Национа- лен здравноосигурителен фонд. НЗР воен. - Наблюдаема зона на разриви. НЗФК - Наредба за приложение на Закона за финансов кон- трол. НИ (—)[ни] - Навигационен ин- дикатор (напр.: НИ-50). НИ - „Наука и изкуство“ (изда- телство). НИ [не-й] - Научен институт. НИ[ не-й],лрил. - Научноизсле- дователски. Д НИ център. НИ - „Нов избор“ (партия). НИАГ [ниаг]- Научен институт по акушерство и гинекология. НИАС - Наставление по инже- нерно-авиационната служба. НИБСС - Нормативно изследо- вателско бюро по селското стопанство. Н. И. В . - Негово императорско
НИВБФ 363 НИИГА величество. НИВБФ [нй-ве-бе-фе] - Научен институт по вътрешни болес- ти и фармакология. нивми [нйвми] - Научноиз- следователски ветеринарноме- дицински институт. НИГА [нйга], м. и ж. - Научно- изследователски институт по градоустройство и архитекту- ра; НИИГА. НИГИФ [нигйф] - Научни из- следвания по геодезия и фото- граметрия (Еднолично друже- ство с ограничена отговорност). НИД - Научноизследователска дейност. НИД библ. - Нидерландия. НИДВ [нй-де-ве] - Научен ин- ститут по дерматология и ве- нерология. НИЕМ [нисм]-Научноизследо- вате леки институт по епидсми- ология и микробиология; НИИЕМ. НИЕП - Наредба за икономи- чески ефективните предложе- ния. НИЕРА [ниера] Л|. и ж. - Център за научноизследова- телска и екпериментална ра- бота по амбалажа. низ. геогр. - низина. НИЗЗХ [нй-зе-зе -xä] - Научно- изследователски институт по зърносъхранение, зърнопре- работка и хлебопроизводство. НИЗК [нй-зе -ка] - Научноизсле- дователски институт по зелен- чукови култури; НИИЗК. НИЗПБ [нй-зе-пе-бе] - Нацио- нален институт по заразни и паразитни болести. НИЗЦ [нй-зе -це] - Научноизсле- дователски институт по захар- но цвекло; НИИЗЦ. НИЙ [нй-й] - Научноизследова- телски институт. НИЙ... [нй-й] и [нйи] - Научно- изследователски институт (напр.: НИИГА, НИИЗЦ). НИИВКСТ -Научноизследова- телски институт по водоснаб- дяване, канализация и санитар- на техника. НИИВПП - Научноизследова- телски институт по винарска и пивоварна промишленост. НИИВСН - Национален инсти- тут за изследване на виното и спиртните напитки. НИИВТ [нй-и -ве-те] - Научно- изследователски институт по външна търговия. НИИГА [нйига], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Научноизследова- телски институт по градоуст- ройство и архитектура; НИГА.
нииггс 364 НИИКР НИИГГС - Научноизследова- телски институт по горите и горското стопанство. НИИГИК и НИИГиК [ниигйк] - Научноизследователски ин- ститут по геодезия и карто- графия; НИИГК. НИИГК [нй- п-ге-ка] - Научно- изследователски институт по геодезия и картография; НИИГИК, НИИГиК. НИИЕ [нйие] - Научноизследо- вателски институт по енерге- тика. НИИЕ [нйие] - Научноизследо- вателски институт по ечемика. НИИЕМ [нйием] - Научноиз- следователски институт по епидемиология и микробиоло- гия; НИЕМ. НИИЖ [нийж] - Научноизсле- дователски институт по живот- новъдство. НИИЗ [нийз] - Научноизследо- вателски институт по заваря- ване; НИИЗА. НИИЗА [нйиза]. м. и (разг.) ср. (член, -то) - Научноизследова- телски институт по заварява- не: НИИЗ. ниизк [нй-и -зе-ка ]- н аучно- изследователски институт по земеделски култури. НИИЗК[нй-и-зе-ка] -Научноиз- следователски институт по зе- ленчукови култури; НИЗК. НИИЗЦ [нй-и-зе-це] - Научно- изследователски институт по захарно цвекло; НИЗЦ. НИИИОМ [нйио1м] - Научноиз- следователски институт по икономика и организация на машиностроенето; НИИОМ. НИИИСС [нийс] - Научноизсле- дователски институт по иконо- мика на селското стопанство. НИИКВ [нй-и -ка-ве] -Национа- лен институт за изследване и контрол на вината. НИИКК [нийк] - Научноизсле- дователски институт за крими- нология и криминалистика; никк. НИИККОП [нйикоп] - Науч- ноизследователски институт по кожаро-кожухарска и обув- на промишленост. НИИККСМ - Научноизследо- вателски институт за контрол по качеството^тандартизаци- ята и метрологията. НИИКП [нй и-ка-пе] - Научно- изследователски институт по консервна промишленост. НИИКПП - Научноизследова- телски институт по каучукова и пластмасова промишленост. НИИКР [ний-ка-ре] -Научноиз-
НИИКРА 365 НИИРРХ следователски институт по ки- нематография и радио; НИИКРА, НИКРА. НИИКРА [нйикра] - Научноиз- следователски институт по ки- нематография и радио; НИИКР, НИКРА. НИИКФ [нй-и -ка-фе] - Науч- ноизследователски институт по курортология и физиотера- пия; НИКФ. НИИМ [ ниим] - Научноизследо- вателски институт по машино- строене. НИИМП [нй-и -ме-пе] - Науч- ноизследователски институт по млекарска промишленост. НИИМТ [нй-и -ме-те] - Науч- ноизследователски институт за медицинска техника. НИИМТБК-Научноизследова- телски институт по материал- но-техническата база на кул- турата. НИИНН [нийн] - Научноизсле- дователски институт по иефто- обработване и нефтохимия. НИИНП [нй-и-не-пе] - Науч- ноизследователски институт по неврология и психиатрия. НИНО [ниио]-Научноизследо- вателски институт по образо- ванието. НИИОМ [нйиом] - Научноиз- следователски институт по икономика и организация на машиностроенето. НИИОМД - Нау чноизследова- телски институт по опазване на майчинството и детството. НИИОМС [нйиомс] - Научноиз- следователски институт по икономика, организация и ме- ханизация на строителството. НИИОТПЗ - Научноизследова- телски институт по охрана на труда и професионалните за- болявания; НИОТПЗ. ниио-ц библ. - Научноизсле- дователски институт по обра- зованието - Център за педа- гогическа документация и ин- формация. НИНИ [нийп] - Научноизследо- вателски институт по педиат- рия. НИИП [нийп] - Научноизследо- вателски институт по пътища- та. НИИПА [нйипа], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Научноизследова- телски институт по почвозна- ние и агротехника. НИИПСТ - Научноизследова- телски институт по пшеница- та и слънчогледа - Генерал Тошево. НИИРРХ - Научноизследова-
ниис 366 ниихкп телски институт по радиобио- логия и радиационна хигиена; НИРРХ. НИИС [нийс] - Научноизследо- вателски институт по статис- тика. НИИС [ниис] - Научноизследо- вателски институт по съобще- нията. НИИСМ [нй-и -се -ме] - Науч- ноизследователски институт по строителни материали. НИИСМСК - Научноизследова- телски институт по свързващи материали и строителна кера- мика. НИИСО [нйисо], м. и ср. - На- учноизследователски институт по специална оптика. НИИСОР [нйисор] - Научноиз- следователски институт по спе- циална оптика и радиоелект- роника. ниисхоз [нйисхоз] - Науч- ноизследователски институт по социална хигиена и органи- зация на здравеопазването; нисхоз. НИИТ [нийт] - Научноизследо- вателски институт по транс- порта. НИИТ [нийт] - Научноизследо- вателски институт по труда. НИИТ [нийт] - Научноизследо- вателски институт по тютюна и тютюневите изделия. НИИТВТ - Научноизследова- телски институт по транспор- та - филиал „Воден транс- порт“. НИИТИ [нйитй] - Научноизсле- дователски институт по техни- ческа интензификация. Нйитмаш и НИИТМАШ [нйит- маш] - Научноизследовател- ски институт по технология на машиностроенето. ниитп [нй-и -те-пе] - Научно- изследователски институт по текстилна промишленост. НИИТССМ - Научноизследова- телски институт по транспорт- но и селскостопанско машино- строене. НИИФ [нийф] - Научноизследо- вателски институт по фарма- ция. НИИФК [нй-и -фе-ка] - Науч- ноизследователски институт по финанси и кредит. НИИХВМ - Научноизследова- телски институт по хранител- но-вкусово машиностроене. НИИХК [нй-и-хе-ка] - Научно- изследователски институт по хематология и кръвопрелива- не. НИИХКП - Научноизследова-
ниихм 367 НИМЕСС телски институт по химическа п каучукова промишленост. НИИХМ [нй-и-хе-ме] - Науч- ноизследователски институт по хидрология и метеорология. НИИХП [нй-и -хе-пе] - Научно- изследователски институт по химическа промишленост. НИИЦ [нийц] - Научноизследо- вателски институт по цените. Нйицветмет и НИИЦВЕТМЕТ [нйицветмет] - Научноизсле- дователски институт по цвет- на металургия; НИИЦМ. НИИЦМ [нй-и -це-ме] - Науч- ноизследователски институт по цветна металургия; вж. Нйицветмет и НИИЦВЕТ- МЕТ. Нйичермет и НИИЧЕРМЕТ [нйичермет] - Научноизследо- вателски институт по черна металургия; НИИЧМ. НИИЧМ [нй-и-че-ме] - Науч- ноизследователски институт по черна металургия; вж. Ни- ичермет и НИИЧЕРМЕТ. НИК [ник] - Национална изби- рателна комисия (Полша). НИКВИ[нйкви], м. и ср. - На- учноизследователски кожно- венерологичен институт. НИКК [ник] - Научноизследова- телски институт по кримино- логия и криминалистика; НИИКК. НИКОТ [никот] - Научноизсле- дователски институт по крими- налистика иоперативна техни- ка. НИКРА [нйкра], м. и ж . - На- учноизследователски институт по кинематография и радио; НИИКРА, НИИКР. НИКФ [нй-ка-фе] - Научноиз- следователски институт по ку- рортология и физиотерапия; НИИКФ. НИЛАНС [ниланс] - Научноиз- следователска лаборатория по неорганични соли. НИЛЕТУ [нйлету] - Научноиз- следователска лаборатория по екологични технологии и уп- равления. НИЛО [нйло], ж. и ср. - Науч- ноизследователска лаборато- рия по обучението. НИЛС [нилс] - Национален ин- ститут по лекарствени сред- ства. НИЛСБФ - Научноизследова- телска лаборатория по спект- рофотометрия и биологична физика. НИМ [ним] - Национален исто- рически музей. НИМЕСС [нймес] - Научноиз-
нимт 368 ПИПНА следователски институт по ме- ханизация и електрификация на селското стопанство. НИМТ [ нй-ме-те] - Научноиз- следователски институт за ме- дицинска техника. Нймтселмаш и НИМТСЕЛ- МАШ [нймтселмаш] - Науч- ноизследователски институт по механизация, тракторно и сел- скостопанско машиностроене; нимтем. нимтем - н аучноизследова- телски институт по механиза- ция, тракторно и селскостопан- ско машиностроене; Нимтсел- маш и НЙМТСЕЛМАШ. нимх [нй-ме-xä] - Национален институт по метеорология и хидрология (Българска акаде- мия на науките). НИНПН - Научен институт по неврология, психиатрия и не- врохирургия. НИО [нйо], м. и ср. - Национа- лен институт по образование- то. НИО - Национален информаци- онен орган. НИО (нйо), .и. и ср. - Научноиз- следователски институт по овощарство. НИОЕ [ниое], ж. и ср. - Науч- ноизследователска обединена експедиция. л ниои [ниои], м. и ср. - Науч- ноизследователски онкологи- чен институт. НИОМС| ниомс],л1. (разг., член, -а) - Научен институт по орга- низация и механизация на стро- ителството. НИОРС [нибре] - Научноизсле- дователски институт по океа- нография и рибно стопанство. НИОТ[ниот] - Научен институт по ортопедия и травматология. НИОТПЗ - Научноизследова- телски институт по охрана на труда и професионалните за- болявания; НИИОТПЗ. НИОХИМ [ннохйм], рус. НИО- ХИМ (Научноисследователь- ски й институт осно вной химии) - Научноизследователски ин- ститут по обща химия (Русия). НИП [нип] - Научноизследова- телски институт по пти- цевъдство. НИП [нип] - Национален инсти- тут по правосъдие. НИПИ [нйпи] - Научноизследо- вателски институт по полезни изкопаеми. НИПИ [нйпи], л(, и ср. - Науч- ноизследователски и проек- тантски институт. НИПИА [нйпиа], м. и (разг.) ср.
НИПИГА 369 НИПКИКПЕМ (член, -то)-Научноизследова- телски и проектантски инсти- тут по автоматизация. НИПИГА [нйпига], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Научноизсле- дователски и проектно-конст- рукторски институт по градо- устройство и архитектура. НИПИДА [нйпида] ,м. и (разг.)с/?. (член, -то) - Научноизследова- телски и проектно-конструктор- ски институт по двигатели и ав- томобили; НИПКИДА. НИПИИ [нйпий], м. и ср. - На- учноизследователски плано- воикономически институт. НИПИТУ [нйпиту], м. и ср. - Научноизследователски и про- ектантски институт по терито- риално устройство. НИПК [нй-пе-ка] - Национален институт за паметниците на културата. НИПКИ[ нйпки], м, и ср. - На- учноизследователски и проек- тно-конструкторски институт. НИПКИ... [нйпки] - Научноиз- следователски и проектно- конструкторски институт (напр.: НИПКИЕК, НИПКИРЕ). НИПКИДА [нйпкида], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Науч- ноизследователски и проект- но-конструкторски институт по двигатели и автомобили; НИПИДА. НИПКИДМП -Научноизследо- вателски и проектно-конструк- торски институт по дървообра- ботваща имебелна промишле- ност. НИПКИЕК [нйпкиек] - Науч- ноизследователски и проект- но-конструкторски институт по електронни калкулатори. НИПКИЕМ [нйпкием] - Науч- ноизследователски и проект- но-конструкторски институт по електрокари и мотокари. НИПКИЕМД [нйпкиемде] - Научноизследователски и про- ектно-конструкторски инсти- тут по електрокари, мотокари и двигатели с вътрешно горе- не. НИПКИЕП [нйпкиеп] - Науч- ноизследователски и проект- но-конструкторски институт по електротехническа про- мишленост. НИПКИК [нипкйк] - Научноиз- следователски и проектно- конструкторски институт по корабостроене. НИПКИКПЕМ [нйлкикпем] - Научноизследователски и
нипкикпо 370 НИПКИТИЕМ проектно-конструкторскиинсти- тут за ковашко-пресови и енер- гетични машини; НИПКИПЕМ. НИПКИКПО [нйпкикпо], м. и ср. - Научноизследователски и проектно-конструкторски ин- ститут по ковашко-пресово оборудване. НИПКИЛЕМС [нйпкилеме] - Научноизследователски и про- ектно-конструкторски инсти- тут по леярски машини и съоръжения. НИПКИЛЕТ [нйпкилет] - На- учноизследователски и проек- тно-конструкторски институт по леярска техника. НИПКИММИ [нйпкимй], м. и ср. (разг., член, -то) - Научно- изследователски и проектно- конструкторски институт за металообработващи машини и инструменти. НИПКИМТ [нипкймт] - Науч- ноизследователски и проект- но-конструкторски институт по медицинскатехника. НИПКИП [нипкйп] - Научноиз- следователски и проектно- конструкторски институт по приборостроене. НИПКИПА [ нйпкипа], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Науч- ноизследователски и проект- но-конструкторски институт по приборостроене и автома- тизация. НИПКИПЕМ [нйпкипем] - Научноизследователски и проектно-конструкторски ин- ститут за ковашко-пресови и енергетични машини; НИПКИКПЕМ. НИПКИРЕ [ийпкире],м. пер. - Научноизследователски и про- ектно-конструкторски инсти- тут по радиоелектроника. НИПКИСП [нйпки-се -пе] - Научноизследователски и про- ектно-конструкторски инсти- тут по съобщителна промиш- леност. НИПКИССМ [нйпки-се-се-ме] - Научноизследователски и про- ектно-конструкторски инсти- тут по селскостопанско маши- ностроене. НИПКИСФК - Научноизследо- вателски и проектно-конструк- торски институт „Стъкло и фина керамика“. НИПКИТЕМ [нйпкитем] - На учноизследователски и проек- тно-конструкторски институт по технологическо иенергсти- ческо машиностроене. НИПКИТИЕМ [нйпкитием] -
НИПКИТИЗЛЕТ 371 НИПКТИЗЛЕТ Научноизследователски, про- ектно-конструкторски и техно- логически институт за електро- кари и мотокари. НИПКИТИЗЛЕТ [нйпкитиз- лет] - Научноизследователс- ки, проектно-конструкторски и технологически институт по заваръчна и леярска техника; НИПКТИЗЛЕТ. НИПКИТИСТ [нйпкитйст] - Научноизследователски, про- ектно-конструкторски и техно- логичен институт построител- на техника. НИПКИТМ [нйпки-те-ме] - Научноизследователски и про- ектно-конструкторски инсти- тут по технология на метали- те. НИПКИХИП [нйпкихйп] - На учноизследователски и проек- тно-конструкторски институт по хидравлика и пневматика. Нйпкихмаш и НИПКИХМАШ [нйпкихмаш] - Научноизсле- дователски и проектно-кон- структорски институт по хра- нително-вкусово машиностро- ене. НИПКР [нйп-ка-ре] - Научноиз- следователска и проектно- конструкторска работа. НИПКТИ [нйпкти] - Научноиз- следователски, проектно-кон- структорски и технологичен институт. НИПКТИ... [нйпкти] - Научно- изследователски, проектно- конструкторски итехнологичен институт (напр.: НИПКТИДА, НИПКТИЗЛЕТ). НИПКТИБХМ - Научноизсле- дователски, проектно-конст- рукторски и технологичен ин- ститут по битово и хладилно машиностроене. НИПКТИД [нйпктйд] - Науч- ноизследователски, проектно- конструкторски и технологи- чен институт по дървообработ- ване. НИПКТИДА [нйпктида], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Науч- ноизследователски, проектно- конструкторски и технологи- чен институт по двигатели и автомобили. НИПКТИЕП [нйпктиеп] - На- учноизследователски, проект- но-конструкторски итехноло- гичен институт по електротех- ническа промишленост. НИПКТИЗЛЕТ [нйпктизлет] - Научноизследователски, проект- но-конструкторски итехнологичен институт по заваръчна и леярска техника; НИПКИТИЗЛЕТ.
нипктизп 372 нипс НИПКТИЗП [нйпкти-зе -пе] - Научноизследователски, про- ектно-конструкторски и техно- логичен институт по захарна промишленост. НИПКТИК [нйпктйк] - Науч- ноизследователски, проектно- конструкторски и технологи- чен институт по корабострое- не. НИПКТИММИ [нйпктимй] м. и ср. - Научноизследователски, проектно-конструкторски и технологичен институт по ме- талорежещи машини и инстру- менти. НИПКТИМО [нйпктимо], м. и ср. - Научноизследователски, проектно-конструкторски и технологичен институт по ме- белно обзавеждане. НИПКТИП [нйпктйп] - Науч- ноизследователски, проектно- конструкторски и технологи- чен институт за полупроводни- ци. НИПКТИРЕ [нйпктире].и. иср. - Нау чноизследователски, проектно-конструкторски и технологичен институт по ра- диоелектроника. НИПКТИТШП - Научноизсле- дователски, проектно-конст- рукторски и технологичен ин- ститут по трикотажна и шевна промишленост. НИПКТИХИП [нйпктихйп] - Научноизследователски, про- ектно-конструкторски итехно- логичен институт по хидравли- ка и пневматика. НИПКТПИ - Научноизследо- вателски, проектно-конструк- торски и технологично-проек- тантски институт. НИПП [нй-пе-пе] - Научноиз- следователски институт по профсъюзни проблеми. НИППИ [нйпи], л/. и ср. - На- учноизследователски проучва- телно-проектантски институт. НИППИЕС [нйпиес] - Научно- изследователски и проектно- проучвателен институт по енергийно строителство. НИПРОИТИС [нйпроитйс] - Научноизследователски и про- ектантски институт по типизи- ране и индустриализиране на строителството. Нйпроруда и НИПРОРУДА [нйпроруда], м. и ж . - Науч- ноизследователски и проект- но-конструкторски институт за рудодобив и обогатяване. НИПС [нипс] - Научноизследо- вателски проектантски сектор.
НИПФ 373 нити НИПФ [нй-пе-фе] - Научен ин- ститут по пневмология и фти- зиатрия (Медицинска акаде- мия). НИР сч). и мн. - Научноизследо- вателска разработка. НИР прил. - Научноизследова- телски и развоен. Д НИР дей- ност. НИРД [ нирд] - Научноизследо- вателска и развойна дейност. Д Център за НИРД. НИРЕЛ К [нирелк] - Научен ин- ститут по розата, етеричномас- лените и лекарствените култу- ри. НИРПД [нйр-пе-де] - Научноиз- следователска, развойна и проектантска дейност. Д База за НИРПД. НИРРХ[ нй-ре-ре-xä] - Научно- изследователски институт по радиология и радиационна хи- гиена; НИИРРХ. НИРСО [нйрсо],.« . пер. - Науч- ноизследователски институт за рибно стопанство и океаногра- фия. ние [ние], Ai. (разг., мн. -ове) - Научноизследователски сек- тор (във висшите учебни заве- дения). ние [ние] - Национален из- пълнителен съвет (Съюз на демократичните сили). - Прстзв.: нйсаджия, нйсаджийка, нйсовец. НИС [ние] - Национална имиг- рационна служба (САЩ). НИСвоен. -Началник на инфор- мационната служба. НИСИ [нйси], м. и ср. - Науч- ноизсл едовател ски стоматоло- га чен институт. НИСИ [нйси], м. и ср. - Науч- ноизследователски строителен институт. НИСМП [нй-се -ме-пе]-Научен институт за спешна медицин- ска помощ. Д НИСМП „Пи- рогов'1. НИСХИ [нйехи], м. и ср. - На- учноизследователски сани- тарнохигиенен институт. НИСХОЗ [ниехоз] - Научноиз- следователски институт по со- циална хигиена и организация на здравеопазването; НИИС- хоз. НИСХОУЗ [ниехоуз] - Научно- изследователски институт по социална хигиена, организация и управление на здравеопазва- нето. НИТ [нит] - Научноизследова- телски институт по труда. НИТИ [нити], м. и ср. - Науч- ноизследователски и техноло-
нити... 374 HK гичен институт. НИТИ... - Научноизследовател- ски и технологичен институт (напр.: НИТИКОП, НИТИМ). НИТИАТ [нйтиат] - Научноиз- следователски технологичен институт по автоматичен транспорт (Еднолично друже- ство с ограничена отговорност). НИТИЖП [нйти-жс-nel - На- учноизследователски 71 техно- логичен институт за животин- ски продукти. НИТИЖПТ - Научноизследо- вателски технологичен инсти- тут по железопътен транс- порт; ижпт. НИТИКОП [нйтикоп] - Науч- ноизследователски и техноло- гичен институт по кожарска промишленост; НИТИКП. НИТИКП - Научноизследова- телски и технологичен инсти- тут по кожарска промишле- ност; НИТИКОП. НИТИМ [нитйм], м. и ср. - На- учнопроизводствено предприя- тие за металокерамика (от Научноизследователски и тех- нологически институт по мета- локерамика). НИТПИ [нйтпи]- Научноизсле- дователски и технологично- проектантски институт по здравно строителство. НИТПКИМЛП - Научноизсле- дователски технологичен и проектно-конструкторски ин- ститут по млекопромишле- ност. НИТПКИМП -Научноизследо- вателски, технологичен и про- ектно-конструкторски инсти- тут по месопромишленост. НИФ [ниф] - Национален инве- стиционен форум. НИХА [нйха] - Научен инсти- тут по хирургия и анестезия. НИХИ [нйхи], м. и ср. - Науч- ноизследователски хигиенен институт. Нихром м. - Сплав със състав: никел и хром, използвана за реостати и електронагревател- ни уреди. НИХФИ [нйхфи], м. и ср, - На- учноизследователски химико- фармацевтичен институт; НХФИ. НИЦАА [нйцаа], м. м ж. - На- учноизследователски център за Африка и Азия (Българска академия на науките). НИЦСП [нй-це-се-пе] - Науч- ноизследователски център по специални полимери. НК (-)[ен-ка] -Навесенкомбайн (напр.: НК-4).
HK 375 нкиикп HK (-)[ен-кй] - Навесен култи- ватор (напр.: НК-3.0). НК - В емблемата на завода за електроинсталационни мате- риали „Найден Киров“. НК [не-ка],юрид. -Наказателен кодекс. НК - „Народна култура“ (вест- ник). НК [не-кй] - Национален коми- тет. НК [не-кй] - Национална компа- ния. А НК БДЖ; НК „Желе- зопътни инфраструктури НК [не-кй] -Националнаконфе- ренция (на партия, обществе- на организация и др.). НК - Комбинирана ножица. НК воен. - Национално команд- ване. НК - Нотариална камара. НК - Нотариална кантора. НК [ен-кй], ед. и мн., биохим. - Нуклеинова киселина. н-к - началник; нач. НКАА, англ. NCAA (National Collegiate Athletic Association) - Национална университетска атлетическа асоциация (САЩ). НКБ [не-ка-бе] - Национална кардиологична болница (Со- фия). НКБДЖ [не-кй-бе-де-же]- На- ционална компания „Българс- ки държавни железници“. НКБЧК [не-кй-бе-че-кй] -Наци- онален комитет за Български червен кръст. НКВД[ ен-ка-ве-де], остар., рус. НКВД (Народньш комиссарп- ат внутренних дел) - Народен комисариат на вътрешните работи (СССР). НКГБ [ен-ка-ге-бе], остар., рус. НКГБ (Народньш комиссари- ат государственной бсзопасно- сти) - Народен комисариат за държавна безопасност (СССР). НКГТ [не -ка-ге-те] - Национал- на конференция на гвинейски- те трудещи се. НКД [не-ка-де] - Национален клуб за демокрация. нкжи [не-ка-же-й]— Нацио- нална компания „Желе- зопътни инфраструктури“. HK3M [ не-ка-зе -ме] - Национа- лен комитет за защита на мира. НКИ [не-ка-й] - Национален културен институт. А НКИ „Земята и хората“. НКИД [ен-ка-и-де], остар., рус. НКИД (Народньш комиссари- ат иностранньге дел) - Наро- ден комисариат на външните работи (СССР). НКИИКП - Национален коми-
нкою 376 нлд тет за изследване и използва- не на космическото простран- ство. НКОЮ - Национален комитет за освобождение на Югосла- вия. НКП [ не-ка-пе] - Национална коалиционна партия(Финлан- дия). НКПВ [ не-ка-пе-ве] - Национа- лен комитет за подобряване на водоснабдяването. НКПОС [не-ка-nöc] - Научен комитет по проблемите на околната среда; СКОПЕ. НКОУТ [нкоут] - Наредба за комплексна оценка на услови- ята на труд. НКРН - Ниско корабоплаване и регулационно ниво (на р. Ду- нав). НКС [не-ка-cej - Наредба за ко- мандировките в страната. НКС [не-ка-cej, .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Научнокоордина- ционен съвет. НКС [не-ка-се] - Национален консултативен съвет. НКС [не-ка-се] м. и (разг.) ср. (член, -то) - Националенкоор- динационен съвет. НКС - Неутрализирана коло- фонна смола. НКТ [не-ка-те] - Национален комитет за трезвеност. НКТ [не-ка-те] - Национален конвент на уругвайските тру- дещи се. НКТ - Национална кабелна те- левизия. НКТ [не-ка-тс] - Национална комисия по търговията. НКТП [не-ка-те-пе] - Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. НКУ [не-ка-у] - Народен кон- грес на Уганда. НКЦ [не-ка-це] - Национална комисия по цените. НКЦОВОС-Научнокоордина- ционен център по опазване и възпроизводство на окръжава- щата среда (Българска акаде- мия на науките); НКЦОВС. НКЦОВС - Научнокоординаци- онен център по опазване и възпроизводство на окръжава- щата среда (Българска акаде- мия на науките); НКЦОВОС. пкюри фнз. - панокюри (след цифра). НЛ [не -ел] -Народна лига (Бан- гладеш). НЛ -Национален легион. НЛ (-)[ен-ел] - Нож-скоба за из- важдане на вкоренени лозич- ки (напр.; НЛ-60). НЛД [не-ле-де] - Национална
нлдп 377 HHEK лига за демокрация (Бирма). НЛДП [не-ле-де-пе] -Нова лява демократична партия (Испа- ния). НЛКВ - Национална лаборато- рия по компютърна вирусоло- гия (Българска академия на науките). НЛМ - Национален литературен музей. нло [ен-ел-ö], ед. и мн., ср. - Неиндентифициран летящ обект. нлп [не-ле-пе]- Национално- либерална партия (Румъния). НЛРС [не-ле-ре-се] - Народен ловно-рибарски съюз. нлс воен. - н ачалник личен състав. НЛС [не-ле-се] - Независим ле- карски съюз. НМ - Народна милиция. НМ - Национален музей. А НМ „Земята и хората"; НМ Бо- янска църква. НМ информ. - Невронна мрежа. НМА [нс-ме-й] - Национална медицинска академия. НМА - Нова музикална агенция. А НМА „Е. Русинова". НМБЦ [не-ме-бе-це] -Национа- лен музей „Боянска църква“. НМЗХ [не-ме-зе -хе] - Национа- лен музей „Земята и хората". НМК [не-ме-кй] - Национален младежки комитет. НМК [не-ме-кй] - Национална музикална консерватория. НМК - Нощен музикален клуб. А НМК „ Суингин хол ". НМЛ - Магнитофон за натруп- ване на информация върху магнитна лента. НМН биохим. - Никотинмоно- пуклеотид. НМРМ - Национален музей „Рилски манастир". НМС - Народен младежки съюз „Звено“ (1944-1947 г.) . НМС [не-ме-се] - Научномето- дичен съвет. НМС - Национална метеороло- гична служба (САЩ). НМУ [не-ме-у] - Национално музикално училище. А НМУ „Любомир Панков". НМЦ [не-ме-це] - Национален метеорологичен център. нмщ електр. - Неутрална ма- логабаритна щепселна розет- ка за релета. ННелектр. - Нископапрежение. ННА [не-не-й] - Национална , народна армия (Конго). ннд [не-не-де] -Народнопаци- онално движение (Тринидад и Тобаго). ННЕК - Национален научен ек-
ннк 378 НОМЦ4 спедиционен клуб (ЮНЕСКО). ННК [не-не-кй] - Народен наци- онален конгрес (Гвиана); ннкг. ННКГ - Народен национален конгрес Гвиана; ННК. ННП [не-не-пе] - Национална независима партия (Коста Рика). ННП [не-не-пе] - Национална народна партия (Бангладеш). ННП [не-не-пе] - Народна на- ционална партия (Ямайка). ННП [не-не-пе] - Нова народна партия (Норвегия). ННПМ - Национален научно- приложен музей. ННФ [не-не-фе] - Народен на- ционалистически фронт (Боли- вия). ННФ [ не-не-фе] - Национална научна фондация (САЩ). НО - Наредба за отпуските и почивките на работниците и служителите. НО - Научна организация. НО - Национална опера. НО [не-ö] - „Национално осво- бождение“ (Коста Рика). НО - Неврологично отделение (в болница). НО геохим. - Неразтворим ос- татък. НОА [ноа] - Народноосвободи- телна армия (Китай). НОБ - Национална опера и ба- лет. НОВ хим. - Неразтворимо орга- нично вещество. НОВ [нов], ли. воен. - Неустой- чиви отровни вещества. нов. леке. - нова дума или значе- ние. НОВА [нова], истор. - Народ- ноосвободитслна въстаничес- ка армия (1943 г.). Новотекс.и. -Научно-производ- ствено стопанско предприятие за нов текстил. НОВПТ - Научна организация на военно-педагогическия труд. носм. - ноември. поем. - ноемврийски. НОИ [нои] - Национален осигу- рителен институт. НОИ [нои] -Научнообединение по изкуствознание (Българска академия на науките). НОК [нок] - Национален океа- нографски комитет. НОК [нок] - Национален олим- пийски комитет. НОК [нок] - Национална отрас- лова класификация. НОМ - Национален отбор по математика. НОМЦ - Национален образова-
HOO 379 нотсси тел но-методичен център (Български червен кръст). ноо [ноо] - Наредба за обще- ствено осигуряване. НООПП [нооп] - Наредба за оценка на обекти(те), подле- жащи на приватизация. НООПТН - Научно обединение по основни проблеми на тех- ническите науки. НОП [ноп] - Научна организа- ция на производството. НОПТ [нопт] - Научна органи- зация на производството и тру- да. НОПТУ (нопту] - Научна орга- низация на производството, труда и управлението. НОПТУЗИЕ [нопптузие] - На- учна организация на производ- ството, труда, управлението, здравната информация и ерго- номията. НОПУРС [нопурс] - Наредба за обезщетенията и помощта при уволнение на работници и слу- жители. НОПЦТПГ - Наредба за обра- зуване и прилагане на цените и тарифите на природен газ. НОР бпбл. - Норвегия. НОРАД [норад], англ. NORAD (North American Air Defence Command) - Споразумение за общо канадско-американско командване на проти- вовъздушната отбрана на Се- верна Америка. порв. - норвежки. НОРД [норд], воен. - Наблюде- ние, ориентация, решение, дей- ствие. Д НОРД когнптивен цикъл. НОРК [норк], At. англ . NORC (Naval Ordnance Research Computer) - Електронноизчис- лителна машина (САЩ). НОРПДСО - Наредба за обра- зуване и разпределение на пе- чалбата в държавните стопан- ски организации. НОРЧ - Нестандартно оборуд- ване и резервни части. НОС - Напоително-отводнител- на система. НОСБ [но-се -бе] - Национална организация на скаутите в България. НОСМЦ-Наредба за отчитане на стоково-материални ценно- сти. НОТ [нот] - Научна организа- ция на труда. НОТ - Нискозамръзваща охла- дите л н а течност. НОТССИ [нотси] - Национална оперативна телеметрична си- стема засеизмологичнаинфор-
НОУ 380 нпзк; мация. НОУ [ноу] - Народно основно училище. НОУ [ноу] - Н аучна организа- ция на управлението. НОФ[ноф] - Национален обеди- нен фронт (Бирма). НОФ [ноф] - Национален осигу- рителен фонд. НОЦ [ноц] - Национален онко- логичен център. НОЦК [но-це-кй] - Национално обединение Цар Киро. НП воен. - Наблюдателен пост. НП - Наредба за пенсиите. НП - Наредба за плащанията. НП - Народен парк. НП [не-пе] - Народна партия (Швеция). НП - н аучно приборостроене (Българска академия на науки- те); НПС. НП - Национален парк. Д НП Витоша. НП [ не-пе] - Национален проф- съюз. НП [не -пе] - Националистичес- ка партия (Малта). НП [не-пе] - Национална поли- ция. НП воен. - Непосредствена под- дръжка. НП - Нови производства (фонд). НГ1 (-)[ ен-пе] - Пневматична ножица (напр.: НП-2). Нп - Нетна площ (на жилищен терен). НПБ [не-пе-бе] - Народна партия на Ботсуана. НПБ [не-пе-бе] - Национална партия на Басутоленд. НПВ [не-пе-ве] - Национален парк Витоша. НПВХ хим. -Непластифициран поливинилхлорид. НПГ [не-пе-ге] - Народнопрог- ресивна партия на Гвиана; НПП. НПГ [не-пе -ге] - Национална партия на Германия. НПГ [не-пе-ге] -- Национална партия на Гренада. НПГПФ - Национална професи- онална гимназия по полигра- фия и фотография. НПД[не -пс-де],ср. (разг., член. - то) - Научно-производствена дейност. НПДИ [не-пе-де -й] - Национал- на постоянно действаща из- ложба. НПЕ - Независим профсъюз „Единство“. НПЗДЖ - Наредба за продаж- ба и замяна на държавни жи- лища. НПЗК [не-пе-зе -ка] -Национал- на предприемаческа и занаят-
НПЗФК 381 нпо чийска камара. НПЗФК - Наредба за приложе- ние на Закона за финансов контрол. нпи [ие-пе-й] - Национална партия на Индонезия. НПК [не-пе-ка], юрид. - Нака- зателен процесуален кодекс. НПК [не-пе-ка] - Народна партия на конвента (Гана). НПК [не -пе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Народнапотреби- телна кооперация. НПК [не-пе-ка], ед. и л«н.. м. и (разг.), ср. (член, -то) - Науч- но-производствен комплекс. НПК [не-пе-ка] - Национален политически конкурс. НПК [не-пе-ка] - Национална пенсионна компания. А НПК „Дълголетие“. НПКПЗП - Научно -производ- ствен комплекс по плодово и зеленчуково производство. НПКС - Народен политически консултативен съвет (Китай); нпкск. НПКС [не-пе- ка-се] - Национа- лен политически консултати- вен съвет (Лаос). НПКСБ - Национална потреби- телна кооперация на слепите в България. НПКСК - Народен политически консултативен съвет на Китай; НПКС. НПЛ [не-пе-ел] - Научнопри- ложна лаборатория. НПл - Наредба за планирането. НПл - Наредба за плащанията. НПЛА [не-пс-ла] - Научно-про- изводствена лаборатория по алгология. НПЛВК - Науч но-производ- ствен лозаро-винарски комп- лекс. НПЛФ [не-пе-ел-фе] - Народен патриотичен ляв фронт. НПМ [не-пе-ме] - Национален парк-музей. НПМ [не-пе-ме] - Национален политехнически музей. НПМ [не-пе-ме] - Национален природонаучен музей (Българ- ска академия на науките); НПНМ. нпмг [не-пе-ме-ге] - Национал- на природоматематическа гимназия. А НПМГ „Акад. Л . Чакалов ". НПНМ [не-пе-не-ме] - Национа- лен природонаучен музей (Българска академия на науки- те); НПМ. НПО [не-пе-б], ср. (разг., член. - то, мн. - та) - Научно-произ- водствено обединение. НПО [не-пе-о]ед. имн . - Непра-
нпот 382 HPA вителствена организация. НПОТ - Национална програма за ограничаване на тютюнопу- шенето. НПП [не-пе-пе] - Навесна пом- пена приставка. НПП [не-пе-пе] - Народна по- литическа партия (Сейнт Винсънт). НПП [не-пе-пе] - Народнопрог- ресивна партия (Гамбия, Гви- ана). НПП воен. - Наставление за провеждане на полети. НПП [н е-пе-пе] ср. (разг., член. - то) - Научно-производствено предприятие. НПП [не-пе-пе] - Национал- нопрогресивна партия (Еги- пет). НПП [не-пе-пе] - Нова прогре- сивна партия (Пуерто Рико). НПС [ не-пе-се] - Народен про- гресивен съюз (Гамбия). НПС [не-пе-се] - Научно при- боростроене (Българска акаде- мия на науките); НП. НПС [не-пе-се] - Национален пол птиче ски съвет. НПС [не-пе-се] - Национален полицейски синдикат. НПС [не-пе-се] - Национален професионален съюз. Д НПС „ Промяна". НПС ед. и мн., библ. - Научно- производствен сборник. НПСЛ [не-пе- се -ел] - Народна партия на Сиера Леоне. нпсп [не-пе-се -пе] ~ Научно- производствено стопанско предприятие. НПТМ [не-пе-те-ме] - Национа- лен политехнически музей. нптчспт - н ационална партия на труда, частните соб- ственици, производителите и творците. НПУФК - Наредба за приложе- ние на Указа за финансов кон- трол. НПФ [не-пе-фе] - Наредба за пенсионните фондове. НПФ [не-пе-фе] - Национален приватизационен фонд. НПФ лъ.и . - Нитропентафталев емайл. НПХФ хим. - Натриев пентах- лорфенолат. нпц [не-пе-це], ед. и мн., м. и (разг.)ср. (член, -то) - Научно- производствен център. HP [не-ре] - Народна републи- ка. HP електр. - Неутрално реле. и. р. геогр. - надморско равнище (само с цифра). Д 1000 м н. р. НРА [не-ре-ä] - Народна репуб- лика Албания.
HPA 383 НРЮЙ HPA [ не-ре-ä] - Народна репуб- лика Ангола. НРБ - Норми за радиационна безопасност. НРБ [нс-ре-бе] напор. - Народ- на република България. НРВ [сн-ер-ве], рус. НРВ (Не- фтяное ростовое вещество) - Нефтено вещество, стимули- ращо растежа. НРД [не-ре-де] - Национален ра м ков договор. НРД[ не-ре-де] - Националисти- ческо революционно движение (Боливия). НРД [не-ре-де] - Народно рево- люционно движение (Конго - Бразавил). НРК [не-ре-ка] -Народна репуб- лика Конго. НРЛС ед. и мн . - Навигационна радиолокационна станция. НРМ [не-ре-мс] - Народна ре- публика Мозамбик. НРМ [не-ре-ме] - Национална рекламна мрежа (Еднолично дружество с ограничена отго- ворност). НРМС - Наредба за разпреде- ление на младите специалисти. НРП [не-ре-пе] -Народнорепуб- ликанска партия (Турция). НРП [не-ре-пе] -Националисти- ческа републиканска партия (Суринам). НРП [не-ре-пе] - Национална революционна партия (Мекси- ко). НРП [ не-ре-пе] - Национално- религиозна партия (Израел). НРП [не-ре-пе] - Норвежка ра- ботническа партия. НРПЛ [ие-ре-пе-ел] - Народно- революционна партия на Лаос. НРПС [не -ре-пе-се], мн. и (ряд- ко) ед., истор. - Независими работнически професионални съюзи (1925-1936). НРПУРОИ - Наредба за Реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. НРС [не-ре-се] - Национална разузнавателна служба. НРС воен. - Неуправляем реак- тивен снаряд. НРТ [не-ре-те] - Нето-ре- гистър-тон (мярка за вмести- мост на плавателен съд). А 100 хил. НРТтовароподемност. НРТЦ [не-ре-те-це] - Национа- лен радио-телевизионен цен- тър. НРУ [не-рс-у] - Национално ра- зузнавателно управление (Чили). НРЮЙ - Народна република Южен Йемен.
НС 384 НСБС НС (-)[еи-ес] - Навесна трактор- на сцепка (напр.: НС-б). НС мн., воен. - Надводни сили. НС [не-се] - Надзорен съвет. НС -Напоителнасистема. А НС „ Тракиец “. НС - „Народен спорт“ (вестник). НС [не-се] - Народен съвет. НС [не -се], -Народенсъюз (Ис- ландия). НС - Народно събрание. НС воен., англ. NC [NATO confidential] - НАТО- секрет- но. НС - Научен секретариат. НС - Научен съвет. НС [не-се] - Национален стади- он. А НС „ВасилЛевски". НС [не-се] - Национален съвет. АНСнаОФ. НС [не-се] - Национален съюз. А НС „Отечество и Левица“. НС [не-се] - Национална служ- ба. А НС „Гпанична полиция“: НС „Пожарна и аварийна бе- зопасност НС „Противопо- жарна охрана“: НС „Сигур- ност НС [не-се]- Национално сдруже- ние. А НС „Рилска железни- ца“; НС БЗНС. НС [не-се] - Независим синди- кат. НС (-)[ен-ес] - Нивосигнализа- тор (напр.: НС-1, НС-2). НС [не-се] - Нотариална служ- ба. и. с. - научен сътрудник (със соб- ствено име). н. с. библ. - нова серия. НСА [не-се-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Национална спорт- на академия . А НСЛ „Васил Левски “. НСА [ен-ес-ä], англ. NSA (Na- tional Student Association) -На- ционална студентска асоциа- ция (САЩ). НСАА [не-са-ä] - Национална студентска атлетическа асоци- ация. НСАПН - Национална студент- ска асоциация по политически науки. НСБ [не-се -бе] - Национална спортна база. А НСБ Панча- рево. НСБ [не-се-бе] - Нормативно- справочна база. НСБОП [не-се-ббп] - Национал- на служба за борба сорганизи- раната престъпност. НСБОПК [не-се-боп-ка] -Наци- онален съвет за борба срещу организираната престъпност и корупцията. НСБС [не-се -бе-се] - Национал- но сдружение на българските
нсв 385 НСлС спедитори. НСВ воен. - Наставление за су- хопътните войски. НСВ [не-се-ве] - Национален съвет по водите. НСВ воен. - Началник на свързо- чен възел. НСВТ - Национална служба за въздушен транспорт (Вели- кобритания). ,НСГ - Независим синдикат на геологопроучвателите (Кон- федерация на независимите синдикати в България). |нсгп [не-се -ге-пе] -Национал- наслужба „Граничнаполиция“. НСДАП [е н-ес -дап], остар. нем . NSDAP (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei) -Наци- оналсоциалистическа работни- ческа партия на Германия (1920-1945). НСДВ - Наредба за събиране на държавните вземания. НСДН [не-се -де-не] - Народен съюз за движение напред (Ар- жентина). НСЕДВ [не-сс-де-ве] -Национа- лен съвет по етнически и де- мографски въпроси (Мини- стерски съвет). нсек. - паносекунда (след циф- ра). НСЕПЕ - Национален съвет по ергономия и промишлена есте- тика. нез [не-се-зе] - Национална служба по заетостта. НСЗ [нс-се-зе] - Национална служба по зърното. НСИ [не-се-й] -Национален ста- тистически институт. НСИЦ - Национален студент- ски информационенцентър. НСК (-)[ен-ес-ка],рус. НСК (На- весной силосоуборочньш ком- байн) - Навесен силажоком- байн (напр.: НСК-1,8). НСК [не-се-ка] - Национален строителен контрол. НСК [не-се-ка] - Национален спортен комплекс. А НСК „Диана". НСК [не-се-ка] - Национална студентска конфедерация. НСК [не-сс-ка] - Национален съвет за книгата. НСКРС-Наредба за служебни- те командировки на работни- ците и служителите. НСлГрП - Национална служба „Гранична полиция“. НСЛП [не-се - ле-пс] - Норвеж- ка социалистическа лява партия. НСлС - Национална следствена служба; вж. НСС.
НСМСБ 386 НСРАОСЗД НСМСБ - Национално сдруже- ние за малък и среден бизнес. НСН [не-се -не] -Дирекция „На- ционален строителен надзор“. НСНИ [не-се-не-й] - Национал- но сдружение за недвижими имоти. НСНК [не-се-не-ка] - Национа- лен съвет на Нигерия и Каме- рун (политическа партия). нснс [не-се-не-се] - Национа- лен съюз на народните сили (Мароко). НСНТИ - Национална система з а научна и техническа инфор- мация. НСО - Наредба за счетоводна отчетност. НСО воен. - Национална систе- ма за оповестяване. НСО [не -се-б] ж. и (разг.) ср. (член. -то)-Националнаслуж- ба за охрана. НСО [не-сс-ö] - Национално сдружение на общините; НСОРБ. нсол [не-се -ол] - Национален съюз „Отечество и левица“. НСОМ [ не-се -бм] - Народни сили за освобождение на Мо- замбик. НСОРБ - Национално сдруже- ние на общините в Република България; НСО. НСП [не-се -пе] - Народно-соци- алистическа партия (Арженти- на). НСП [не-се -пе] - Национален съвет на профсъюзите (Ин- дия). НСП [не-сс -пе] - Национален съюз на превозвачите. НСП [не-се-пе] - Национално- социалистическа партия(Бан- гладеш). НСП [не-се-пе] - Никарагуан- ска социалистическа партия. НСПАБ [не-се -паб] - Национал- на служба „Пожарна и аварий- на безопасност“. НСПИ [не-се -пе-й] - Народно- социалистическа партия на Испания. НСПК [не-се-пе-ка] - Народно- социалистическа партия на Куба. НСПК [не-се-пе-ка] - Национа- лен съвет по професионална квалификация. НСПО [не-се-пе-б] - Национал- на служба „Противопожарна охрана“. НСР мед. - Нарушен синусен ритъм. НСР [не-се -ер] - Национален съвет на революцията (Конго- Бразавил). НСРАОСЗД - Национална сис-
НСРДА 387 НСУ тема за регистрация, анализ и оценка на силни земни движе- ния. НСРДА, англ. NCRDA (North Central Regional Development Agcncy)-Агенция за регионал- но развитие на Северен Цент- рален район. НСРЗ [не-се-ре-зе] - Национал- на служба за растителна защи- та. НСРСП - Нигерийска социалис- тическа работническо-селска партия. НСРТ [нс-се -ре-те] - Национа- лен съвет за радио и телеви- зия. - Произв.: несеретеец, несеретей- ка, несеретейски. НСС [не-се -се] - Национален студентски съюз (Франция). НСС [не-се -се] воен. - Национа- лен съвет за сигурност. НСС [не-се-се] воен. -Национал- на свързочна система. НСС [не-се -се] - Национален съвет за спасение (Гана). НСС [не-се -се] ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Националнаслед- ствена служба; НСлС. НСС [не-се -се] - Национална служба „Сигурност“. НСС воен. - Национална страте- гия за сигурност. НСС [не-се-се], мн. - Национал- ни счетоводни стандарти. НССВ [не-се -се -ве] - Независим синдикат в Строителните вой- ски (Конфедерация на незави- симите синдикати в България). НССИС - Национално студент- ско сдружение за интеграция и сътрудничество. НССП [не-се -се-пе] - Национал- на служба за социално подпо- магане. НССТ [не-се-се -те]- Народен съюз за спорт и техника. н. ст. - пов стил (след дата). А10.1.н.ст. НСтапд. - Наредба за стандар- тите. НСТПК - Национален съюз на трудово-производителните ко- операции. НСТС [не-се-те-се] - Национа- лен съвет за тристранно сътрудничество. НСУ [ен-ес-у], нем. NSU (Neckarsulm, Vereinigte Fahrzeugwerke-Aktiengesell- schaft) - 1 . Обединени заводи за превозни средства (автомо- били, мотоциклети) (Федерал- на република Германия). 2. Марка автомобили и мото- циклети, произвеждани в тези заводи.
НСУН 388 нтис НСУН - Национална система за управление на науката. НСУТ [не-се -у-те] - Национален съвет по условия на труд. НСФ [не-се -фе] - Национална спортна федерация (Сирия). НСФЕБ[ не-се -феб] - Независи- ма синдикална федерация на енергетиците вБългария (Кон- федерация на независимите синдикати в България). НСФК [не-се -фе-ка] - Незави- сима синдикална федерация „Култура“ (Конфедерация на независимите синдикати в България). НСФКО [не-се-фе-ко] -Незави- сима синдикална федерация на кооперативните организации (Конфедерация на независими- те синдикати в България). НСФМЕ [не-се-фе-ме] - Неза- висима синдикална федерация „Метал-Електро“ (Конфедера- ция на независимите синдика- ти в България). НСФС [не-се-фе-се] - Независи- ма синдикална федерация „Спектър“. НСФТ [не-се -фе-тс] -Независи- ма синдикална федерация на търговията (Конфедерация на независимите синдикати в България). НСЦ [ не-се-це] - Национален спортен център. НСЯО ед. и мн„ воен. - Нсстра- тегически ядрени оръжия. НТ - Наредба за търговете. НТ - Народен театър. А НТ „Иван Вазов" (София). НТ - „Наука и техника“ (списа- ние). НТ [не-те], прил. - Научно-тех- нически. А НТсъюзи. UT физ. - н и т (единица за яркост на светеща повърхност), (след цифра). НТА [ен-те-ä] - Нафтов топ- ловъздушен апарат. НТБ [не-те-бе] - Научно-техни- ческа библиотека. НТБ, нара. NTB (Norsk Telegrambyrä) - Норвежко те- леграфно бюро. НТВ [ен-ти-вй], рус. НТВ (Неза- висимое телевидение) - Неза- висима телевизия в Русия. НТВ [ен-те-ве] и [ен-ти-вй] - Нова телевизия. НТД [не-те-де] - Научно-техни- ческа дейност. НТД [не-те-де] - Научно-техни- ческо дружество. НТИ [не-те-й] - Научно-техни- ческа информация. НТМСед. имн ., библ. -Научно- технически информационен
нтк 389 нтсм сборник. НТК [не-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Националентранс- портен комплекс. НТК [не-те-ка] - Национална тристранна комисия. НТКТС - Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. НТМ - Народен театър за мла- дежта (София). нто воен. - Наблюдение и тех- ническо обслужване. НТП [не-те-пе] - Научно-техни- чески прогрес. НТП[не-те-пе[, ед. и мн. - Науч- но-техническо постижение. НТП (-)[ен-те-пе] - Ножица пневматична за тел (напр.: НТП-1). НТП И [не-те-пе-й] - Научно- техническа и патентна инфор- мация. НТР - Научно-техническа рево- люция. НТС ед. и мн., библ. - Научно- технически сборник. НТС [не -те-сс], л. и (разг.) ср. (член, -то) - 1 . Научно-техни- чески съюз. 2. Сградата, в която се поме- щава ръководството на Науч- но-техническия съюз. НТС н аучно-техническо сътрудничество. НТСАИ [не-те-са-й] - Научно- технически съюз по автомати- ка и информатика. НТСБ [нс-те-се -бс]- Народен туристически съюз в Бълга- рия. НТСВД [не-те-се -ве-де[ - Науч- но-технически съюз по водно дело. НТСГЗ [не-те-се-ге-зе] - Науч- но-технически съюз по геоде зия и земеустройство. НТСЕ [не-те-се] - Научно-тех- нически съюз на енергетици- те; НТСЕБ. НТСЕБ [не-те-себ] - Научно- технически съюз на енергети- ците в България; НТСЕ. НТСЕЕС [не-те-се -ес] - Научно- технически съюз по електро- ника, електротехника и съоб- щения. НТСИ [не-те-се -й] -Научно-тех- нически съюз на изобретате- лите, НТСИ [не-те-се -й] -Научно-тех- нически съюз на икономисти- те. НТСК [не-те-се -ка] - Научно- технически съюз по качество- то. НТСЛТ - Научно-технически съюз по лесотехника. НТСМ [не-те-се -ме] - Научно-
нтсмдгм 390 НУС технически съюз по машино- строене. НТСМДГМ - Научно-техничес- ки съюз помийно дело, геоло- гия и металургия. НТССБ [не-тс-се -се-бе] - Науч- но-технически съюз по строи- телство в България. НТССЗ[ не-тс-сс -се -зе] - Науч- но-технически съюз на специ- алистите от земеделието. НТССМ [не-те-се~се-ме] - Науч- но-технически съюз на стено- графите и машинописците. НТССМ [не-те-се -се -ме] - Науч- но-технически съюз по стан- дартизация и метрология. НТСТ [не-те-се -те] - Научно- технически съюз по транспор- та. НТСТОК [не-те-сток] - Научно- технически съюз по текстил, облекло и кожи. НТСХБ [не-те-се -ха-бе] -Науч- но-технически съюз на хими- ците в България. НТСХВП - Научно-технически съюз по хранително-вкусова промишленост. нттм [не-те-те-ме], ср. - Науч- но-техническо творчество на младежта; вж. ТНТМ. НТХА хим. - Натриев трихлор- ацетат. НУ [не-у] - Начално училище. НУГ |нуг] - Национално управ- ление нагорите. НУКК [нук] - Национален уче- бен комплекс по култура. НУО [нуб] -Научно-учебнообе- динение. НУО воен. - Национален универ- ситет по отбраната (САЩ). НУОА [ну-о-ä] - Научно-учеб- но обединение по агрономство. НУОЖ [нуож] - Научно-учебно обединение по животновъд- ство. НУПВ [ну-пе-ве] - Национално училище за планински водачи. НУПП (-) - Непрекъсната улей- на поилка за птици (напр.: НУПП-1). НУР [нур], м. (разг., член, -ът, -а, мн. - ове), воен. - Неуправ- ляема ракета. НУРС [нурс],л<. (разг., член, -ът, -а, мн. - ове), воен. - Неуправ- ляем реактивен снаряд. НУРТВС - Националноуправле- ние на радио- и телевизионни станции (Българска телекому- никационна компания). НУС [нус] - Независим учител- ски синдикат (Конфедерация на независимите синдикати в България). НУС - Неутрален учителски
НУЦИ 391 IIXII съюз. НУЦИ [нуци] - Национален уче- бен център по информатика. НФ - Научна фантастика. НФ - Национален фонд. А НФ „ Научни изследвания НФ [не-фе] -Националенфронт (Йемен). нф физ. - панофарад. НФБ [не-фе-бе] - Национален фронт на Ботсуана. НФБА [не-фе-бе-ä] - Национа- лен фонд за бедствия и аварии. НФЕ [не-фе] - Национална фе- дерация на енергетиците (Кон- федерация на независимите синдикати в България). НФМ [не-фе-ме] - Национална федерация по металургия (Конфедерация на труда „Подкрепа“). НФМИ [не-фе-ме-й]- Национа- лен фолклорен музикален ин- ститут. НФНИ [не-фе-не-й] - Национа- лен фонд „Научни изследва- ния“. НФО [не-фе-ö] - Национален фронт за освобождение (Ал- жир). НФОК - Национален фронт за освобождение на Кюрдистан. НФООПЗ - Народен фронт за освобождение на Оман и Пер- сийския залив. НФООС [нефоос] - Национален фонд за опазване на околната среда. НФОП - Народен фронт за ос- вобождение на Палестина. НФОЮВ - Национален фронт за освобождение на Южен Виет- нам. НФСГ [не-фе-се -ге]- Национал- на финансово-стопанска гим- назия. НФТХИ [не-фе-те-хе-й] - Неза- висима федерация на труда „Химия и Индустрия“ (Конфе- дерация на независимите син- дикати в България). НФЦ [не-фе-це] - Национален филмов център. НХ [не-xä] - Национален хипо- друм (Акционерно дружество). н. х. - народен художник (със соб- ствено име). НХА [не-хе-ä] - Национална ху- дожествена академия. нхг [не-хе-ге] - Национална художествена галерия. НХК [не-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Нефтохимически комбинат; Нефтохим. НХЛ [не-хе-ел] - Национална хокейна лига (Канада, САЩ). I1XH физ. - нанохепри (след циф- ра).
нхс 392 НЦКР нхс воен. - Началник на хими- ческата служба. НХФИ [нйхфи] - Научноизсле- дователски химикофармацев- тичен институт; вж. НИХФИ. НЦ - Наредба за цените. НЦ [не-це] - Научен център. НЦ... - Научен център (напр.: НЦВТ, НЦЕССИ). НЦ хим. - Нитроцелулоза. НЦ [не-це] - Национален център. Д НЦ „ ИНФОМА " . НЦАН - Национален център по аграрни науки. НЦБНС - Научен център за българска национална страте- гия. НЦВРОПС - Научен център по водните ресурси и опазване на природната среда. НЦВТ [не-це-ве-те] - Научен център по външна търговия. НЦВТБО - Научен център по вътрешна търговия и битово обслужване. НЦВТУМПТ - Научен център по вътрешна търговия, услу- ги, местна промишленост и туризъм. НЦД [не-це-де] - Национален център за дизайн. НЦЕССИ - Научен център за създаване и развитие на един- на система за социална инфор- мация. НЦЗБ [не-це-зе-бе] - Национа- лен център по заразни болес- ти. НЦЗИ [не-цс-зе-й] -Национален център по здравна информа- ция. НЦЗПБ - Национален център по заразни и паразитни болес- ти. НЦИАМ [нциам] и [енциам]- Национален църковен истори- ко-археологическимузей. НЦИД [нцид] и [енцйд] - Нацио- нален център за информация и документация. НЦИИД [нцийд] и [енцийд] -На- ционален център за из- вънкласни и извънучилищни дейности. НЦИМ [нцим] и [енцийм] - На- ционален център за имунна медицина. НЦИОМ [нциом] и [енциом] - Национален център за изуча- ване на общественото мнение. НЦК [не-це-ка] - Национален център за книгата. НЦК [не-це-ка] - Национален център по кадастър. НЦКИЧ - Национален център за комплексно изследване на човека. НЦКР [не-це-ка-ре] -Национа-
нцктп 393 НЦССЗР лен център за кардиологична рехабилитация. ИЦКТП - Научен център за комплексни транспортни про- блеми. НЦМ [не-це-ме] - Национален център по метрология. НЦМТ [не-це-ме-те] - Национа- лен център за музика и танц. НЦН [не-це-не] - Национален център по наркомании. НЦНИ [не-це-не-й] - Национа- лен център за научни изслед- вания (Франция). НЦНМИ - Национален център за научна медицинска инфор- мация. НЦО - Нова ционистка органи- зация. НЦОВС - Национален център за отдих, възстановяване и спорт. НЦОЗ - Национален център по обществено здравеопазване. НЦОМР - Национален център за образование и методични разработки. НЦОУИНТПВО - Нау чен център по организация, управ- ление и икономика на наука- та, техническия прогрес и впс- шето образование. НЦП [не-це-пе] -Научен център за планиране. НЦПММПОИР - Научен център за планиране, матема- тическо моделиране и прогно- зиране на обществено-иконо- мическото развитие. НЦРЕТМ - Националенцентър за ремонт на електронни и те- лексни машини. НЦРПАП - Независим център за регионални проучвания, анализи и прогнози. НЦРРЗ -Национален център по радиология и радиационна за- щита. НЦС [не-це-се] - Национален център по строителство. НЦСАД [не-це-сад] - Научен център по строителство, архи- тектура и дизайн. НЦСЗ [не-це-се -зе] - Национа- лен център за спорт и здраве. НЦСИ [не-це-се-й] -Национален център за социална интегра- ция. НЦСМ [не-це-се-ме] - Национа- лен център по спортна меди- цина. НЦСР [не-це-се-ре] - Национа- лен център за социална реха- билитация. НЦССЗ[ не-це-се-се-зе] - н аци- онален център по сърдечно- съдови заболявания. НЦССЗР - Национален център
нцт 394 нюя по сърдечно-съдови заболява- ния и рехабилитация. НЦТ [не-це-те] - Национален център за театър. НЦТК [не-це-те-ка] - Научен център по транспортна кибер- нетика. НЦТКиКТП - Научен център по транспортна кибернетика н комплексни транспортни про- блеми. НЦТРЖП - Национален център за териториално развитие и жилищно планиране. НЦУМ - Национален център за управление на мрежата (Българска телекомуникаци- онна компания). НЦУП - Национален център за управление натрансплантаци- ята. НЦФЛР - Национален център по физикално лечение и реха- билитация. НЦФНМ - Национален център по фитотерапия и народна ме- дицина. НЦХЕ [не -це-хе] - Научен център по хигиена и епидеми- ология. НЦХМЕХ - Национален център по хигиена, медицинска еколо- гия и хранене. НЦХТ [не-це-хе-те] - Национа- лен център по хематология и транефузиология. НЧ [не-че], електр. -Нискачес- тота. НЧ [нс-че], прцл., електр. - Нискочестотен. А НЧ верига. нчс [не-че-се] - Национално читалище на слепите. А НЧС „Луи Брайл ". НЧУ електр. - Нискочестотен усилвател; УНЧ. НЧФ електр. - Нискочестотен филтър; ФНЧ. НШЗО [не-ше-зе -ö], ср. (разг., член, -то) - Народна школа за запасни офицери. НШМС [нс-ше-ме-се] - Нацио- нална школа по мениджмънт за средношколци. НЩ воен. - Началник-щаб; нач,- щаб. А НЩ на ВМС. нщмо воен. - Началник щаб на морските операции. НЮДО [нюдо], англ. NUDO (National United Democratic Org anization) - Национален съюз на демократичните орга- низации (Намибия). НЮП [нюп] -Национално-юни- онистка партия (Судан).
о 395 ОАРИЛ О О - Обединение. О - „Орбита“ (вестник). О (-)■ рус. О (Машина для отде- лочнмх работ) - Обработваща машина (напр.: 0-1 -машина за циклене на паркет; О-45 -пис- толет-пулверизатор). о. геогр. - остров; о-в (пред соб- ствено име). А о. Крим. о. - отец (със собствено име). А о. Паисий. ОА - Областна администрация. А ОА София - град. ОА - Общинска администрация; вж. ОбА. ОАБ [оаб], ед. и мн., воен. - Ос- ветителна авиационна бомба. ОАБ [оаб], ед. имн ., воен. - Ос- колочна авиационна бомба. оабр воен. - Оръдейна артиле- рийска бригада. ОАВС [ö-а-ве-се] - Основопола- гащ акт за взаимно сътрудни- чество (Русия и НАТО). ОАД [оад], воен. - Организация на американските държави. ОАД (-)[оад]— Отрезно-абра- зивна дискова металорежеща машина (напр.: ОАД-31). ОАЕ [оае] - Обединениарабски емирства. ОАЕ [оае] - Организация за аф- риканско единство. ОАМНИИ - Обединен авиоме- дицински научноизследовател- ски институт. ОАМО [оамо] - Обща африка- но-малгашка организация; ОКАМ. О АМЦ [оамц] - Окръжен авто- мото център. О АНЕ - Организация на Акаде- миите на науките в Европа. ОАП [оап] - Автоматичен па- рен овлажнител. ОАП [оап] - Обща аграрна по- литика (на Европейската ико- номическа общност). ОАП [оап] - Общинска агенция за приватизация. ОАП [оап] - Окръжно аптечно предприятие. ОАП [оап] - Оптично-акустичен приемник. оап [оап],м. (разг., член, -а), воен. - Оръдеен артилерийски полк. ОА ПВО воен. - Отделна армия за противовъздушна отбрана. ОАПС [оапс], м. (разг., член, -а) - Окръжен аграрно-промиш- лен съюз. ОАР [оар] - Обединена Араб- ска република. ОАРИЛ [оарйл] - Отделение за активна реанимация и интен- зивно лечение.
OAC 396 ОБЛ OAC [oäc], фр. O. A. S. (Organisation de l’armce secrete) - Тайна въоръжена организа- ция (Франция и Алжир). - Произв.: оасовец, оасовски. ОАСУ [оасу] - Отраслова авто- матизирана система за управ- ление. ОАУ воен. - Оперативно-адми- нистративно управление. ОАФП [ö-а-фе-пе] - Общоаф- риканска федерация на проф- съюзите. ОАЦ [оац] - Обща атмосферна циркулация. ОАЦЕ воен. - Оперативна аген- ция в Централна Европа. ОБ - Обединена болница. ОБ - Общинска банка. ОБ воен. - Огнева батарея. ОБ бнбл. - Окръжна библиоте- ка. ОБ - Окръжна болница. ОБ - Обменно бюро. А ОБ „Арт". ОБ воен. - Оперативна безопас- ност. ОБ - Очна банка (Министерство на здравеопазването). об. - обем (с цифра). об. - обемен (само в съчет.: об. %). об. техн . - обороти (е цифра). ОбА - Общинска администра- ция; ОА. ОББ [б-бс-бе] - Обединена българска банка. ОББ бнбл. - Окръжна библио- тека - Бургас. ОББ, нем. ОВВ (Österreichische Bundesbahnen) - Австрийски държавни железници. ОБВ бнбл. - Окръжна библио- тека - Варна. ОБВТ бнбл. - Окръжна библио- тека - Велико Търново. ОБВТ - Отдел „Безмитно-валут- на търговия“. ОБГ бнбл. - Окръжна библиоте- ка -Габрово. ОБГ [ö-бе-ге] - Сдружение „Обединени български граж- дани“. ОБД [ö-бе-де] - Организация и безопасност на движението. ОБЗ воен. - Оценка на бойните загуби. ОбЗК - Общинска застрахова- телна компания; ОЗК. обнки. - обикновено. ОбК - Общинска комисия; ОК. ОбК - Общински комитет; ОК. ОбКЕ - Общинска комисия по екология; ОКЕ. обком, член, -ът, -а, мн. -и, м., остар., рус. обком (Областной комитет) - Областен комитет. ОБЛ бнбл. ~ Окръжна библио-
обл. 397 ОбУс/СИВ тека - Ловеч. обл. - област. обл. - областен. об/мии техн. - оборота в мину- та (с цифра). А Скорост 1500 об/мин. ОБН - Отделение за биологи- чески науки (Българска акаде- мия на науките). обиар. - обнародван. ОбНС - Общински народен съвет; Общ. НС. обо [обо], ср. (разг., член, -то), воен. - Отделен батальон за обслужване. обобщ. мест. грам. - обобщи- телно местоимение. ОБП [б-бе-пе] - Обединена бер- мудска партия (Бермудски ос- трови). ОБП [ö-бе-пе] - Областно бюро за проверка. ОБП библ. - Обществено-поли- тически науки. ОбП - Общински пазар; ОП. Д ОбП-район. Възраждане. ОбП - Общинско предприятие; ОП. Д ОбП „Софпроект" . ОБП библ. - Окръжна библио- тека - Перник. ОБП библ. - Окръжна библио- тека - Плевен. ОБП воен. - Основна бойна под- готовка. ОбПК - Общинска поземлена комисия; ОПК. ОБПр воен. - Обезвреждане на боеприпаси. ОБР библ. - Окръжна библио- тека - Русе. обр. - образец (с цифра). Д обр. 15. обр. леке. - образно. ОБРА - Окръжна болница „Д-р Рачо Ангелов“ - София. ОБС библ. - Окръжна библио- тека - Силистра. ОБС библ. - Окръжна библио- тека - Сливен. ОбС - Областен съвет. ОбС - Общинска служба. ОбС - Общински съвет; ОС. ОБС - Организация на българ- ските скаути. ОбССП - Общинска служба за социално подпомагане. обет. грам. - обстоятелствено пояснение. ОБТ [ö-бе-те] - Обединен блок на труда. ОбТ - Общински театър; ОТ. А ОбТ-район Възраждане. ОБТ библ. - Общотехнически науки. ОбУ - Областен управител. ОбУИзн икон. - Общи условия за доставка на стоки за износ. ОбУс/СИВ икон. - Обиди усло-
ОбФ 398 ОВР вия за доставка на стоки меж- ду външнотърговските орга- низации на страните - членки на СИВ. ОбФ - Общинска фирма; ОФ. ОБХ [о-бе-ха] - Опитна база по химия (Българска академия на науките). ОБЦ [о-б е-це] - Обединени български църкви. ОбЦСГ - Общински център за социални грижи. ОБЩ - Окръжен бригадирски щаб. общ. - общински. Общ. ВВТ - Общински вестник „Велико Търново". Общ. НС - Общински народен съвет; вж. ОбНС. обясп. - обяснено. OB [ö-ве] - Апарат за термична обработка на вина. OB [ö-ве], електрон. - Обратна връзка. OB воен. - Ограничена война. OB хим. - Органично вещество. OB [ö-ве] и [ови] - Отопление и вентилация. OB [ö-ве], мн., воен. - Отровни вещества. OB (-)[о-ве],рус. OB (Опрмски- ватель виноградньш) - Лозо- пръскачка (напр.: ОВ-3). о-в гео?р. - остров; о. (със соб- ствено име). А о-в Капри; Ка- нарски о-ви . оввс воен. - Обединени воен- но-въздушни сили (НАТО). овг воен. - Оперативна войско- ва група. ОВГА воен. - Офицер за връзка с гражданската администра- ция. ОВИ мед. - Остра вирусна ин- фекция. ОВЛ - Окръжна ветеринарна лечебница. ОВМ(-)[о-ве-ем],рус. ОВМ(Оп- рьккиватель вентиляторньш моторньш) - Вентилаторна моторна пръскачка (напр.: ОВМ-400). ОВМЗ [ö-ве-ме-зе], мн. - Обе- динени Вазовски машиностро- ителни заводи. овмс [ö-ве-ме-се], мн., воен. - Обединени военно-морски сили (НАТО). ОВМС воен. - Отдел за възста- новяване на моралното състо- яние. овос [овос] - Оценка на въздействието върху околна- та среда. ОВР воен. - Ограничено въздушно разузнаване. ОВР воен. - Охрана на воден район; ОВРа.
ОВРа 399 огпс ОВРа воен. - Охрана на воден район; ОВР. ОВРА [овра], ж., остар., итал. OVRA (Opera volontaria гсрге- ssione antifascista) - Фашистка организация в Италия (1922- 1943). ОВС [ö-ве-се], мн., воен. - Обе- динени военни сили (НАТО). ОВС [ö-ве-се], мн., воен. - Обе- динени въоръжени сили (на страните - участнички във Варшавския договор). ОВС (-) [ö-ве-ес], рус. ОВС (Оп- рь1скивательсадовь1Й вентиля- торньш) - Вентилаторна гра- динска пръскачка (напр.: ОВС- А). ОВСЦвоен. - Обединенвъздушен свързочен център (НАТО). ОВТ (-) [ö-ве-те], рус. ОВТ (Оп- рь!скиватель вентиляторньш тракторньш) - Вентилаторна тракторна пръскачка (напр.: ОВТ-1). ОВФ [о-ве-фе],л<н. - Обединени варови фабрики. ОГ (-) [о-ге] - Газов отоплител (напр.: ОГ-150, ОГ-250). ОГ воен. — Огнева група. ОГ - Оперативна група (Мини- стерство на вътрешните рабо- ти). ОГ - „Отечествен глас“ (вест- ник). ОГАС [огас], рус. ОГАС (Об- щегосударственная автомати- зированная система управле- ния) - Държавна автоматизи- рана система на управление. ОГВС [ö-ге-ве-се], воен. - Огра- ничено годен за военна служ- ба. ОГГИ - Отделение за геологи- чески и географски науки (Българска академия на науки- те). огд воен. - Офицер по граждан- ските дейности. ОГЕ [о-ге-е],м. и (разг.)ср. (член. -то) - Отдел на главния енер- гетик. ОГИ[ б-ге-й],л. и (разг.)ср. (член. -то) - Отдел на главния инже- нер. ОГК[ б-ге-кй], воен. - Отряд гра- нични катери. ОГМ [б-ге-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел на главния металург. ОГМ [ö-ге-ем] и [ö-ге-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел на главния механик. ОГП [б-ге-пе] - Обединение на германските профсъюзи. ОГП [б-ге-пе] - Общ градоуст- ройствен план. ОГПС [ö-ге-пе-се] -Общградо-
ОГПУ 400 одсп устройствен план на София. ОГПУ [ö-ге-пе-у], рус. ОГПУ (Объединенное государствен- ное политическое управление) - Обединено държавно поли- тическо управление при Съве- та на народните комисари на СССР(1922-1934). огс [б-ге-се], мн. - Обединени гарнизонни столове (Мини- стерство на отбраната). огт [б-ге-те], м. и (разг.) ср. (член. -то) - Отдел на главния технолог. ОД[ö-де] - Областен диспансер. ОД [ö-де] - Областна дирекция. А ОД „Земеделие и гори“. ОД«). имн .,воен. - Обществени дейности. ОД [ö-де] -Онкологичен диспан- сер. ОД [б-де], ср. (разг., член, -то), воен. - Оперативен дежурен. ОД [ö-де], обикн. мн., воен. - От- ровни димообразуватели. ОДА [ода] - Окръжен държавен архив. ОДББ [6-де-бе-бе] - Областен диспансер по белодробни боле- сти. ОДВС, [о-де-ве-се], воен. - Обе- динени действия на въоръже- ните сили. ОДЗ [б-де-зе] - Обединено дет- ско заведение. ОДЗГ [б-де-зе-ге] - Областна дирекция „Земеделие и гори" (Министерство на земеделие- то и горите). ОДИ [оди] - Окръжна държав- на инспекция. ОДИТ [одйт] - Окръжна държавна инспекция по труда. ОДК[ б-де-ка] - Общински дет- ски комплекс. ОДО [одб], воен. - Отделение за дегазационна обработка. одобр. - одобрено. одоп мн. - Общи действия за опазване на природата (Евро- пейски съюз). одп [б -де-пе] - Обединено държавно предприятие. одп воен. - Основни данни за противника. ОДПЗ [ б-де-пе-зе] - Областен диспансер за психични заболя- вания. ОДПФ [б-де-пе-фе] - Обединен доброволен пенсионен фонд. А ОДПФ„ Солидарност ОДС] ö-де-се], мн. и (разг.) ср. - Обединени демократични сили. ОДС - Опозиционен демократи- чен съюз. ОДСП [б-де-се-пе] - Обединено държавно стопанско предпри- ятие.
одтп 401 озк ОДТП [ö-де-те-пе] - Обединено държавно търговско предпри- ятие. ОДФ [ ö-де-фе] - Обединен де- мократичен фронт (Пакистан). ОЕБ - Организация на евреите в Бт>лгария. А ОЕБ „Шалом". ОЕГР - Общност на европейс- ките гранични региони(Евро- пейски съюз). ОЕЕК [б-е-ек], англ. ОЕЕС (Organization for European Economic Cooperation) - Орга- низация за европейско иконо- мическо сътрудничество; ОЕИС. ОЕИ [ö-е-й] - Организация за европейска интеграция. ОЕИС [б-е -ис]- Организация за европейско икономическо сътрудничество; ОЕЕК. ОЕК воен. - Офицер по елек- тронни комуникации. ОЕЛИ - Отделение за езикозна- ние, литературознание и изку- ствознание (Българска акаде- мия на науките). OEM ед. и мн. - Обществена електронна медия. ОЕП - Общо европейско право (Европейски съюз). ОЕП - Общи европейски проек- ти (Европейски съюз). ОЕП Биохим. - Относителна електрофоретична подвиж- ност. ОЕС [оес] - Оптични елементи и системи (Дружество с ограни- чена отговорност). ОЕСД [ö-е -сс-де], ингл. OECD (Organization for Economic Cooperation and Development) - Организация за икономическо сътрудничество и развитие; ОИСР. ОЕСО [б-е -сб]- Окръжна един- на строителна организация. ОЕСР [б-е-се -ер] - Организация за европейско сътрудничество и развитие. ОЕЦ - Обединени евангелски църкви. 03 воен. - Обединена зона. 03 [б-зе],лш. - Обединенизаво- ди. 03 [б-зе] - Обувен завод. 03 воен. - Оперативна заповед. 03 [б-зе] - Оръжеен завод. 03 и о. з. [б-зе] - Офицер от за- паса. озагл.- озаглавен. ОЗББ - Обединение за запазва- не богатствата на България. ОЗЗВ - Отряд за защита на за- страшените видове. ОЗК [б-зе -ка] - Общинска за- страхователна компания; вж. ОбЗК.
озннс 402 оис ОЗННС - Организация и защи- та на населението и народно- то стопанство (учебна дисцип- лина). ОЗНС - Общ земеделски про- фесионален съюз. ОЗП - Обща земеделска поли- тика (Европейски съюз). ОЗС [6-зе-се], мн- Обединени земеделски сили. ОЗСК [ö-зе-се -ка], мн. - Обеди- нени заводи за строителна ке- рамика. озсм [ö-зе -се-ме], мн. - Обе- динени заводи за строителни материали. ОЗУ [озу], електрон. - Опера- тивно запомнящо устройство (в радиолокационна станция). ОИ [би] - Областна инспекция. ОИ воен. - Оперативна инфор- мация. ОИ воен. - Отдел за информа- ция. ОИВ - Отопление и вентилация. ОИК [ойк] - Общинска избира- телна комисия. ОИК [ойк] - Окръжна инспек- ция по качеството. ОИК [ойк] - Организация Ис- лямска Конференция. ОИКП [ö-и-ка-пе] -Общоиндий- ски конгрес на профсъюзите; ОКП. ОИКТ [б-и -ка-те] - Общоитали- анска конфедерация на труда. ОИМ - Окръжен исторически музей. ОИО- Отраслов информационен орган. ОИООСВ - Областна инспекция за опазване на околната среда и водите. ОИПЕДСС - Отделение за из- следователска, проектантска и експериментална дейност по складово стопанство. ОИПН - Отделение за истори- чески и педагогически науки (Българска академия на науки- те). ОИР [ойр], фр.OIR (Organisation internationale de radiodiffusion) - Международна организация по радиоразпръскването 1946 г.) . ОИРТ [ойрт], ф/j.OIRT (Orga- nisation internationale de radio- diffusion ettelevision) - Между- народна организация за радио и телевизия. ОИС [ойс]- Организация за ико- номическо сътрудничество. ОИС воен. - Обединена инфор- мационна служба (НАТО). ОИС ед.имн ., воен. - Оператив- ни инструкции по свръзките. ОИС [ойс] - Отдел „Инструмен- тално стопанство“.
ОИСЕС 403 ОКАМ ОИСЕС воен. - Оперативна ин- струкция за свръзка с елек- тронните средства. ОИСР [ö-и -се -ер] - Организация за икономическо сътрудниче- ство и развитие; ОЕСД. ОИТ [ойт]- Областна инспекция по труда. ОИТ - Отделение за интензив- на терапия. ОИТП [ ö-и-те-пе], ср. (разг., член, -то)-Окръжноизкупва- телно-търговско предприятие. ОИУ изч. техн . - Оптическо из- числ ител но устройство. ОИФ - Общоикономически фа- култет (Университет за наци- онално и световно стопанство). ОИФ - Отраслово-икономичес- ки факултет (Университет за национално и световно стопан- ство). ОИЦ [ойц] - Окръжен изчисли- телен център. ОИЦ [ойц] - Отраслов инфор- мационен център. ОИЯИ.рус. ОИЯИ (Объединен- нь1й институт ядернмх иссле- дований) - Обединен институт за ядрени изследвания (Меж- , дународна научноизследова- телска организация със седа- лище в гр. Дубна, Русия). ОК воен. - Обединено команд- ване. ОК [б-ка] - Областна комисия. ОК [б-ка] - Общинска комисия; вж. ОбК. ОК [б-ка] - Общински комитет; вж. ОбК. ОК [б-ка] - Общобългарски ко- митет. Д ОК „ Васил Левски ОК [б-ка] - Околийски комитет. ОК [б-ка] - Окръжен комитет. ДОКнаБЧК. ОК [б-ка] - Олимпийски коми- тет. ОК воен. - Оперативен контрол. ОК - Оранжерия - Кривина. ОК [б-ка] - Организационен ко- митет. ОК (-) - Отварачка за консерви (напр.: ОК-4). ОК - Охладителни кули (Друже- ство с ограничена отговорност). ОК (-) [б-ка], рус. ОК (Опрмс- киватель конньш) - Конна во- зима пръскачка (напр.: ОК-5). ОК [б-кей], англ. О . К. (o’kay) - Знак за потвърждение на ре- зервация в хотел, превозно средство и под. ок. геогр. - океан. ок. -около (пред цифра или дата). Д ок. 3500. ОКАМ [окам], фр. ОСАМ (Organisation commune Africaine et Malgachc) - Обща африка-
ОКБ 404 ОКО но-малгашка организация; ОАМО. ОКБ [ö-ка-бе] - Опитно кон- структорско бюро. ОКБА [о-ка-бе-ä] - Опитно кон- структорско бюро по автома- тика. ОКБСД - Общонароден комитет за българо-съветска дружба. ОКВ, нем. OKW (Oberkommando der Wehrmacht) -Върховно ко- мандване на въоръжените сили (вермахта) на Германия през Втората световна война. ОКВД - Областен кожно-вене- рологичен диспансер. ОКГ [ö-ка-ге], физ. - Оптически квантов генератор. ОКДК [о-ка-де-ка] - Общински комитет за държавен контрол. ОКДНК - Окръжен комитет за държавен и народен контрол. ОКЕ - Общинска комисия по екология; вж. ОбКЕ О кей и окей разг., англ. О.К., о кау (вер. от Oll(All) Korrect ‘всичко е наред, правилно’) - 1. част. За изразяване на съгласие, одобрение. 2. нареч. Наред, без проблеми. Д Всичко е окей. ОКЗ [ö-ка-зе], мн. - Обединени керамични заводи. ОКЗНИ - Общонароден коми- тет за защита на национални- те интереси. ОКЗП [ö-ка-зе-пе] - Общонаро- ден комитет за защита на при- родата. ОКИС воен. - Офицер по кому- никации и информационни сис- теми. ОКК [ö-ка-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел за каче- ствен контрол. окл, нем. OKL (Oberkommando der Luftwaffe) - Върховно ко- мандване на военновъздушни- те сили на Германия през Вто- рата световна война. окм, нем. ОКМ (Oberkommando der Kriegsmarine) - Върховно командване на военноморски- те сили на Германия през Вто- рата световна война. ОКМНОБ - Отделение и каби- нети по медицински надзор към окръжни болници. ОКМС [ö-ка-ме-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Окръжен ко- митет за младежта и спорта. ОКН (-)[о-ка-е1н],рус. ОКН (Оп- рь!скиватель-культиватор ва- весной) - Навесна пръскачка - култиватор (напр.: ОКН-4). ОКО [око] - Отдел „Корабно оборудване“. ОКО (-) [око], рус. ОКО (Од-
окп 405 ОМ ноконньш опьм ивател ь) - Ед- ноконна прахоразпръсквачка (напр.: ОКО-Г). ОКП [ö-ка-пе] - Обединен кон- грес на профсъюзите. ОКП [ö-ка-пе] - Обособено ком- плексно производство. ОКП [ö-ка-пе] - Общоиндийски конгрес на профсъюзите; ОИКП. ОКП - Общосъюзен класифи- катор на продукцията. ОКП [ö-ка-пе] - Отдел „Коваш- ко-пресов“. ОКПО [окпб] - Общокултурна просветна организация. А ОКПО „ Ереван “. ОКПС [ö-ка-пе-се], .и . и (разг.) ср. (член, -то) - Окръжен ко- митет на професионалните съюзи. А ОКПС на работни- ците от селското стопанство. ОКПТ [б-ка-пе-те] - Обща кон- федерация на перуанските трудещи се. окр. - окръг (пред название). А окр. Плевенски. окр. - окръжен, окр. кор. - окръжен кореспон- дент. ОКРЦ воен. - Обединен кон- траразузнавателен център. ОКС биохим. - Обща комбина- тивна способност. ОКС [ö-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Окръжен кооперативен съюз. ОКС [б-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел „Капитал- но строителство“. ОКТ [б-ка-те] - Обща конфеде- рация на труда (Франция). ОКТ - Окръжен клон по тек- стил. ОКТ биохим. - Орнитин-карба- моилтрансфераза. окт. - октомври. окт. - октомврийски. ОКТП [ö-ка-те-пе], л<. и (разг.) ср. (член, -то) - Организацион- но-конструктивен и техничес- ки прогрес (отдел). ОКФП [б-ка-фе-пе] - Общоки- тайска федерация на проф- съюзите. ОЛ - Общежитие за лекари. ОЛ (-) [ б-ел] - Отрезно-лентова машина (напр.: ОЛ-260). ОЛЕК [олек]- Областна лекар- ска експертна комисия. ОЛП [б-ле-пе] - Обособено ле- ярно производство. олпг [б-ле-пе-ге] - Обединена лейбъристкапартия наГрена- Да. олс воен. - Офицер по личния състав. ОМ (-) [б-ем] - Многообхватен
ом 406 омпк омметър (напр.: ОМ-1). ОМ воен. - Обща мобилизация. ОМ - Окръжен музей. ОМ - Отпадъчно масло. ОМ - Офисни мебели (Друже- ство с ограничена отговорност). ОМ воен. - Офицер-метеоролог. ОМАУД - Организация, механи- зация и автоматизация на уп- равленческата дейност(управ- ление). ОМВ - Осведомителна мрежа за вероизповеданията (САЩ). омг [ö-ме-ге], икон. - Обобщен мрежов график. ОМД [ö-ем-де], електрон. - Ос- новен масив на дескрипторите. ОМЕП [омеп], фр. ОМЕР и О. М . Е. Р. (Organisation mon- diale pour 1 ’ education prescolaire) - Световна организация по предучилищно възпитание. ОМЖ [ö-ме-же] - Организация на мозамбикските жени. ОМИ [омй], фр. OMI (Orga- nisation meteorologique interna- tionale) - Международна ме- теорологична организация; ИМО; вж. ММО. ОМК [б-ме-ка] - Отдел „Меж- дузаводско коопериране“. омл [ö-ме-ел] - Опозиционна мюсюлманска лига (Пакис- тан). ОММ [ö-ме-ме], фр. ОММ (Organisation meteorologique mondiale) - Световна метеоро- логична организация; АИМ, ИАМ, ВМО; вж. СМО. ОМН - Отделение за медицин- ски науки (Българска акаде- мия на науките). ОМНО - Обединена малайска национална организация. ОМО - Организационно мето- дично отделение. ОМП [ ö-ме-пе], ед. и мн., ср. (разг., член, -то), воен. - Оръ- жие за масово поразяване. ОМП-А [о-ем-пе-ä],рус. ОМПА (Опрьюкиватель моторньгй прицепной, модель А) - При- целна моторна пръскачка, мо- дел А. ОМПА .ги.и. - Октаметилпиро- фосфорамид. ОМПЕ [омпс] фр. ОМРЕ (Organisation mondiale de la profession enseignante) - Све- товна организация на учители- те; ВОТП. ОМПИ [омпй], фр. OMPI (Organisation mondiale de la propriete intellectuelle) - Светов- на организация за защита на интелектуалната собственост. ОМПК [ö-ме-пе-ка] - Общоми- нен профкомитет.
омпод 407 Онймтсслмйш ОМПОД [омпод], електрон. - Основен масив на познавател- ните образи на документите. ОМС [омс], м. (разг., член, -ът, -а) - Отдел материално снаб- дяване. ОМС [омс], .ti. - Организация и механизация на строителство- то (отдел). ОМС воен. - Основен маршрут за снабдяване. ОМС [омс], фр. OMS (Organisation mondiale de la sante) - Световна организация по здравеопазването; ВХО; вж. сзо. ОМСБОН воен., рус. ОМСБОН (Отдельная мотострелковая бригада особого назначения)- Отделна мотострелкова брига- да със специално предназначе- ние. ОМТ - Общи митнически тари- фи (Европейски съюз). ОМТС [б-ме-тс-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Отдел матери- ално-техни ческо снабдяване. ОМФД - Окръжен медико-физ- културен диспансер. ОМФН - Отделение за матема- тически и физически науки (Българска академия на науки- те). ОН - Обединение за народа. ОН - Образование и наука (Ед- нолично акционерно друже- ство). ОН [б-не] - Общество на наро- дите. ОН [б-сн], техн. - Отраслова нормала (стандартизационен документ). ОН (—)[б-ен] - Отрезен ножов автомат (напр.: ОН-254). ОН (-)[б-ен], рус. ОН (Опрьгс- киватель навесной) - Навесна пръскачка (напр.: ОН-Ю). ОНД [б-ен-де] - Общност на не- зависимите държави (бивши републики на СССР). ОНДО [бндо] - Общобългарско национално движение „Отече- ство“. ОНДО [бндо] - Обединение на нацията - Движение на оне- правданите. ОНЗ [б-не-зе] - Отдел „Народ- но здраве“. ОНИ [бни] - Обединение „Неза- висими имоти“. ОНИИ [о-ни-й] - Отдел за на- ука и икономическа информа- ция. ОНИЛ - ХРП - Отраслова на- учноизследователска лабора- тория по химически реактиви и препарати. Онймтсслмйш и ОНИМТСЕЛ-
онихот 408 оог МА III [онймтселмаш]. м. - Обединен научноизследова- телски и проектно-конструк- торски институт по механиза- ция, тракторно и селскостопан- ско машиностроене. ОНИХОТ [онихот] - Обединен научноизследователски инсти- тут по хигиена и охрана натру- да. ОНК [о-не-ка] - Общ национа- лен конгрес (Египет). ОНКЗП - Общонароден коми- тет за защита на природата. ОНОФ - Обединен национал- ноосвободителен фронт (Бир- ма). онп [о-не-пе] - Обединена на- родна партия (Белиз). ОНП [о-не-пе] - Обединена на- ционална партия (Шри Ланка). ОНПС [ö-не-пе-се] - Обединена народна партия на Сейшелски- те острови. ОНРТ икон. - Обществено не- обходими разходи на труд. ОНС [ö-не-се], ср. (разг., член. - то) - Обединение за национал- но спасение. ОНС [ö-не-се] - Обединение на народните сили (Еквадор). ОНС [ö-не-се] - Обикновено на- родно събрание. ОНС [ö-не-се] - Околийски на- роден съвет. ОНС [ö-не-се], ,и. и (разг.) ср. (член, -то)-Окръженнароден съвет. ОНТИ [онти] - Отдел за науч- но-техническа информация. ОНТИИ [онтий] - Отдел за на- учно-техническа и икономи- ческа информация. онтипи [онтипп] - Отдел за научна, техническа, икономи- ческа и патентна информация. ОНУДИ [онудй], фр. ONUDI (Organisation des Nations Unies de dcveloppement industriel) - Организация на обединените нации за индустриално разви- тие. ОО - Обединени оранжерии (Дружество с ограничена отго- ворност). ОО - Обществено осигуряване. ОО воен. - Оперативен отряд. ОО воен. - Оперативно обеди- нение. ОО воен. - Опитен образец. ОО воен. - Отбранителен огън. ОО - Очна оптика(Еднолично дружество с ограничена отго- ворност). ООВ [ö-о-ве], електрон. - Отри- цателна обратна връзка. ООГ воен. - Обединена опера- тивна (тактическа) група.
ООД 409 ОП ООД [ö-о-де] - Дружество с ог- раничена отговорност; ООД- ВО; ОО д-во; о. о. д-во. ООД [ö-о-де] - Областен онко- логичен диспансер. ООД [ö-о -де] - Общински обре- ден дом. ООД воен. - Офицер по обще- ствените дейности. ООД [ö-о-де], м. и (разг.), ср. (член, -то) - Отряд за осигуря- ване на движението. ООД-ВО, ОО д-во и о. о. д-во - Дружество с ограничена отго- ворност; вж. ООД. ООЗ [ б-о-зе], ж. и (разг.), ср. (член, -то) - Опазване и отчет на земята (инспекция). ООН [ö-о-нс], ж. и (разг.), ср. (член, -то) - Организация на обединените нации. ООНЗ [ö-о -не-зе] - Окръжен отдел „Народно здраве''. ооок хим. - Общобменно-обе- мен капацитет(на слабооснов- ните анионити). ООП [б-о-пе]-Окръжнообеди- нено предприятие. ООП [б о-пе] - Организация за освобождение на Палестина. ООП воен. - Основен операти- вен план. ООП воен. - Отделение за огне- ва поддръжка. ООП воен. - Офицер по опера- тивната подготовка. ООПР - Общо обединение на профсъюзите в Румъния. ООС воен. - Обединен отдел за снабдяване. ООС воен. - Обединено опера- тивно съединение. ООС - Опазване на околната среда. ООФ [б-о-фе] - Общинска ох- ранителна фирма. ООЦ воен. - Обединен операти- вен център. ОП - Обединение „Промяна“. ОП[б-пе] - Обединено предпри- ятие. А ОП „ Кннефнкацня “. ОП воен. - Обща поддръжка. ОП [б-пе] - Общински пазар; вж. ОбП. А ОП - район Възраж- дане. ОП [б-пе] - Общинско предпри- ятие; вж. ОбП. А ОП „Соф- проект“. ОП [ б-пе] - Обучение без от- късване от производството. ОП ед. и мн., воен. - Огнева по- зшщя. ОП(-) [ б-пе], воен. - О гне- хвъргачен прах (напр.: ОП-2). ОП ед. и мн., воен. - Огнище на поражение. ОП [о-пе],икон. - Оздравителен план.
ОП 410 опо ОП [б-пе] - Окръжна прокура- тура. ОП [б-пе], електрон. - Опера- тивна памет. ОП воен. - Оперативен план. ОП воен. - Оперативна програ- ма. ОП воен. - Оптически прибор. ОП воен. - Офицер-пиротехник. ОП [б-пс] - Охранителна поли- ция. ОП [б-пе] - Охраняем паркинг. Д ОП „Аутомотор “ ЕООД. оп. муз. - опус. ОПВл електр. - Облицован противовлажен проводник. ОПВлХ електр. - Облицован противовлажен проводник с хартия. ОПД [ö-пе-де] - Областен пси- хиатричен диспансер. ОПДН - Отделение по патофи- зиология и динамични наблю- дения. ОПДСНП - Общи правила за доставка на стоки за народно потребление. ОПЕК [опек], англ. OPEC (Organization of the Petroleum Exporting Countries) - Органи- зация на държавите - износи- телки на петрол. опк [ö-пе-ка], мн. - Обединени профсъюзи на Корея. ОПК [ö-пе-ка] - Общинска по- землена комисия; вж. ОбПК ОПК [ö-пе-ка] -Общопристани- щен комитет. ОПК [ö-пе-ка] - Окръжна пла- нова комисия. ОПК [ö-пе-ка] - Окръжна пле- менна книга. ОПК [ö-пе-ка] - Окръжна по- требителна кооперация. ОПКК [б-пе-ка-ка] - Общопар- тийна контролна комисия (Българска социалистическа партия). ОПКО [бпко] - Осигурителни приходи и краткосрочни осигу- ровки. опм [б-пе-ме] - Обединен профсъюз на миньорите. ОПМ воен. - Операция по под- държане на мира. ОПН електр. - Облицован ну- лев проводник. ОПНЗС електр. - Облицован нулев проводник за полагане в земята, специален. ОПО - Обектна противопожар- на охрана. ОПО - Организационно-педаго - гически отдел. ОПО воен. - Основен план за отбраната. ОПО - Основна партийна орга- низация.
опоии 411 ОР ОПОИИ - Организация и про- ектиране на обработката на икономическата информация (учебна дисциплина). ОПОНФ - Обединена полити- ческа организация „Национа- лен фронт“ (Йемен). ОПИ [Ö-пе-пе], ср. (разг., член. - то) - Обединено промишлено предприятие. ОПИ [ö-пе-пе] - Обществено- политическа практика. ОПИ [ ö-пе-пе] - Окръжно пе- чатно предприятие. ОПППО - Обединено промиш- лено предприятие за производ- ство на обувки. ОПР [б-пе-ре] - Отчет за прихо- ди и разходи. опред. грам. - определение. ОПС [б-пе-се] - Обединена про- тивопожарна служба. ОПС[ б-пе-се] - Обществен про- грамен съвет (Българско на- ционално радио, Българска на- ционална телевизия). ОПСО [бпсо] - Окръжна плас- ментно-снабдителна организа- ция. ОПТ [ ö-пе-те] - Отечествена партия на труда. опт. - оптика. опт. - оптически. ОПТВ [ б-пе-те-ве] - Общ парк на товарните вагони (Между- народна транспортна организа- ция на страните - членки на СИВ). ОПТЕ [ б-пе-те] - Окръжно предриятие за търговия на едро. ОПТУ [б-пе-те-у] - Окръжно предриятие за текстилни услу- ги. ОПУ [б-пе-у], ср. (разг., член. -то, мн. -та) - Окръжно пътно управление; ОУП. ОПУП - Организация на произ- водството и управлението в промишлеността (учебна дис- циплина). ОПУС - Организация на произ- водството и управлението в строителството (учебна дис- циплина). ОПУТ - Организация на произ- водството и управлението в транспорта (учебна дисципли- на). ОПФТ [б-пе-фе-те] - Обединен патриотичен фронт на Тай- ланд. ОР [б-ре], спец. - Окончателна редакция. ОР - Окръжно ръководство. Д ОР на БЗНС. ОР (-)[б-ер] - Осезател-регула- тор за температура (напр.: ОР-
Ор. 412 ОРС 1). Ор. воен . - Ориентир. ОР воен. - Офицер от разузна- ването. ОРБ - Обединена районна бол- ница. Д ОРБ „Д-р Рачо Анге- лов", ОРБ - Общинска районна бол- ница. ОРБ - Обединена работническа болница. ...орг - Организатор (напр.: парторг, профгрупорг). орг... - Организационен (напр.: оргеекретар, орготдел). орг. - организация. Оргахйм ,w. - Фирма производи- тел на изделия на лаково-бо- яджийската промишленост, органични багрила, фотомате- риали, средства за химическа защита и др. оргбюрб ср. - Организационно бюро. орготдел м. - Организационен отдел. Оргпроект м. - Научноизследо- вателски институт за проучва- не, проектиране и внедряване на автоматизирани системи за управление. ОРГРЕС [оргрес] - Специализи- рано предприятие за организа- ция и рационализиране на енер- гийната система. оргеекретар м. - Организацио- нен секретар. ОРД воен. - Отделен разузнава- телен дозор. ОРД [б-ер-де],рус. ОРД (Опрмс- киватель ранцевьш диафраг- мовьш) — Мембранна пръскач- ка. ОРДК [б-ре-де-ка] - Общ ради- ационен дозиметричен кон- трол. ОРЗ мед. - Остро респираторно заболяване. орпг. - оригинал. ОРК [ö-ре-ка] - Общорудничен комитет. ОРК [ö-ре-ка] - Окръжен радио- клуб. ОРМ [б-ре-ме] - Оперативно ръководство на монтажа. ОРО мн. - Обединени револю- ционни организации (Куба). оро воен. - Отделна рота за об- служване. ОРПС [орпе] ,м. (разг., член, -а), нстор. - Общ работнически професионален съюз (1945- 1958). ОРС [бре] - Обединен ромски съюз. Д ОРС „Южна Бълга- рия". ОРС воен. - Обединена радарна система.
ОРС 413 ОСБИ ОРС [оре], истор. - Общ работ- нически съвет (1904-1925). ОРС [оре], м. (разг., член, -а) - Оперативно ръководство на строителството (отдел). ОРС [оре] - Отдел „Работничес- ко снабдяване“. ОРСС [оре], истор. - Общ ра- ботнически синдикален съюз (1904-1925). ОРТ - Обединена република Танзания. ОРТ [ö-ер-те], рус. ОРТ (Об- щорусское телевиденис) - Рус- ка държавна телевизия. ОРТ -Океански риболовентра- улер. ОРТФ [б-ер-те-еф], фр. ORTF (Office de la Radiodiffusion - telcvision franfaise) - Бюро на френското радио и телевизия. ОРУ [öpy],wiexw. - Откритараз- пределителна уредба. орхз воен. - Отделна рота за хи- мическа защита. ОРЦ воен. - Обединен разузна- вателен център (НАТО). ОРЦППМ - Областен региона- лен център по предказармена подготовка на младежта. ОРЧ електр. - Оптимална ра- ботна честота. ОС [б-се] - Областен съвет. ОС [б-се] - Обществен съвет. ДОСнаБНР. ОС - Обществено строителство. Д ОС„Агробнлд“ (Акционер- но дружество). ОС [б-се] - Общински съвет; вж. ОбС. ОС - Общо събрание. ОС - Околна среда. ОС [б-се] - Окръжен съвет. ЛОС на БПС. ОС ед. пмн., воен. - Оперативна сила. ОС електрон. - Оперативна сис- тема. OCed. VI мн., воен. - Оперативно съединение. ОС [б-се] - Опитна станция. ОС воен. - Оптична система. ОС - Оранжериен сервиз (Едно- лично дружество с ограничена отговорност). ОС воен. - Оръжейна система. ОС [б-се] - Отечествен съюз. ОС [б-се] - Отоплителна систе- ма. ОС геол. - Отражателна способ- ност. ОС воен. - Офицер за свръзка. ОСАТ - Общ съюз на алжир- ските трудещи се. ОСБЗК - Общ съюз на българ- ските земеделски кооперации. ОСБИ - Общ съюз на българ- ската индустрия.
осв 414 осмо осв мн., воен. - Обединени су- хопътни войски (Н АТО). ОСВ [ö-се -ве] - Осигурителен стаж и възраст. А Пенсия за ОСВ. ОСВДА - Общо събрание на Върховния държавен арбит- раж. ОСГК [ö-се-ге-кй] - Общо събра- ние на гражданските колегии (при Върховния съд). ОСГО [б-се-ге-б] - Общо събра- ние на гражданските отделе- ния. ОСГП [ö-се-ге-пе] - Обединение на свободните германски профсъюзи (Германска демо- кратична република). ОСД [б-се-де] - Обединение за социална демокрация. - Произв.-. ос едсец. ОСЕ - Общо и сравнително ези- кознание. ОСЕМБ [осемб] - Обществен съвет на етническите малцин- ства в България. ОСЖД [ö-се-же-де], рус. ОСЖД (Организация сотрудничества железнмх дорог) - Организа- ция за сътрудничество в обла- стта на железниците. ОСЗ [б-се-зе] - Офицери и сер- жанти от запаса. Д Клуб на ОСЗ. ОСЗГ [ б-се-зе-ге] - Областна служба „Земеделие и гори“. ОСЗГ [б-се -зе-ге] - Общинска служба „Земеделие и гори“. осзк [ö-се-зе-кй], ж. и (разг.), ср. (член, -то) - Опитна стан- ция за зеленчукови култури. ОСЗСЗ-Общ съюз на земедел- ско-стопанските задруги(1938- 1944). ОСИК [оейк] - Окръжен съвет за изкуство и култура. оск [б-се-ка] -Одиторска и сче- товодна компания. А ОСК Бул Одит (Дружество с ограниче- на отговорност). ОСКГТ - Общежитие на Сто- лична компания за градски транспорт. ОСКК [б-се-ка-ка] - Окръжен санаториално-курортен ком- плекс. ОСКК [б-се -ка-кй] - Окръжна станция по кръвопреливане и кръводаряване. ОСЛ [б-се-ел] - Организация на свободомислещите и левите (Исландия). ОСЛП [б-се -ле-пе] - Организа- ция за сътрудничество в лагер- ната промишленост; ОСПП. ОСМА [бема] - Окръжна стан- ция на младите агробиолози. ОСМО [бемо], ж. и ср. - Обеди-
осмп 415 оспп нена строително-монтажна организация. ОСМП - Обща система за мит- нически преференции (Евро- пейски съюз). ОСНАА [оснаа] - Организация за солидарност на народите от Азия и Африка. ОСНААЛ [бснаал] - Организа- ция за солидарност на народи- те от Азия, Африка и Латин- ска Америка. ОСНК [ö-се-не-ка] - Общо събрание на наказателните колегии. ОСНП - Общокитайско събра- ние на народните представите- ли. осн. прераб. - основно прера- ботен. ОСНС [б-се-не-се],1<стор. - Общ студентски народен съюз. осо воен. - Огневи сектор на оръдие. ОСО [осб],ср. (разг., член, -то)- Окръжна строителна органи- зация. ОСо воен. - Отряд за специални операции. Осоавиахйм м., рус. Осоавиахим (Общество содействия оборо- не и авиационно-химическому строительству СССР) - Обще- ство за съдействие на отбра- ната, авиационното и химичес- кото строителство в СССР (1927-1948). ОСОЛ - Опитна станция по ово- щарство и лозарство. осоп воен. - Обединена систе- ма за оперативно планиране. ОСОТТ - Окръжен съвет по организация на техническото творчество. ОСП [ö-се -пе] - Обединена сел- ска партия (Полша). ОСП [ö-се-пе] - Обединена со- циалистическа партия (Фран- ция). ОСП [ö-се -пе], ср. (разг., член. - то) - Обединено стопанско предприятие. ОСП [б-се -пе] - Обединен съюз на пенсионерите. ОСП [ö-се -пе] - Обединена сто- матологична поликлиника. А ОСП Попово. ОСП - Обща селскостопанска политика. ОСП [ö-се -пе] - Окръжна сто- матологична поликлиника. ОСП [ö-се -пе], ср. (разг., член. -то) - Окръжно стопанско предприятие. ОСПЗ [б-се-пе-зе],.ж. и (разг.)ср. (член, -то) - Опитна станция по поливно земеделие. ОСПП [ö-се-пе-пе], рус., ОСПП
оспс 416 ОТАК (Организация сотрудничества в области подшипниковой про- мьпиленности) - Организация за сътрудничество в лагерна- та промишленост; ОСЛП. ОСПС [б-се-пе-се],ж. и (разг.)ср. (член, -то) -Окръженсъвет на професионалните съюзи. ОСР воен. - Обединен съвет по разузнаването (НАТО). ОСРР - Областен съвет за ра- йонно развитие. осс воен. - Обединена свързоч- на система (НАТО). ОСС [б-се-се] - Областен съвет за сигурност. ОСС [б-се -се] - Областна след- ствена служба. ОСС [о-се -се] - Окръжна след- ствена служба. ОСС [о-се -се] - Организация за сътрудничество в съобщения- та. ОСС воен. - Офицер по снабди- телната служба. ОСС, англ. OSS (Office ofStrategic Services) - Служба за изпълне- ние на стратегически задачи (САЩ). ОССЕ [осее] - Организация за сигурност и сътрудничество в Европа. ОССО [оссо] - Обединение на свободните синдикални орга- низации; ОССОБ. ОССОБ [осбб] - Обединение на свободните синдикални орга- низации в България; ОССО. ОССС - Опитна станция по се- лекция и семепроизводство. остар. леке. - остаряла дума или значение. ОСУ [осу] - Общостроително управление. ОСУ [осу] - Окръжно статисти- ческо управление. ОСУ [осу] - Окръжно строител- но управление. ОСУ [осу], .и. и (разг.) ср. (член. -то) - Организация и системи на управлението (отдел). осц воен. - Обединен свързо- чен център. ОСЦЖ [б-се -це-же] - Окръжен селекционен център по живот- новъдство. ОСШ (-)[б-се-ше], рус. ОСШ (Опрмскиватель на самоход- ном шасси) - Самоходна пръскачка (напр.: ОСШ-15). ОТ - Общински театър. А ОТ „Възраждане" (София). ОТ (-) [б-те] -Отделител на теч- ност (напр.: ОТ-200). ОТ - Отдих и туризъм. ОТ - Охрана на труда. ОТАК воен. - Обединенотакти- ческо авиационно командване
ОТБ 417 отп (НАТО). ОТБ [ö-те-бе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел „Техничес- ка безопасност“. ОТБ - Очна тъканна банка (Ми- нистерство на здравеопазване- то). ОТВД воен. - Океански театър на военните действия. ОТВД воен. - Отбрана на театър на военни действия. ОТВД-ТБР воен. - Система за отбрана на театър на военни действия срещу тактически балистични ракети. отвл. същ. грам. - отвлечено съществително. отг воен. - Оперативна такти- ческа група. отг. - отговор. отгл. същ. грам. - отглаголно съществително. отг. ред. - отговорен редактор. отд. - отдел. отд. л. - отделен лист. отд. отпеч. - отделен отпечатък. ОТЗ [о -те-зе] - Отговорник „Търговска зала“. ОТИ [д-те-й],.ин. - Общитехни- чески изисквания. ОТИ - Оперативно-техническа информация (Министерство на вътрешните работи). ОТК [ö-те-ка] - Обединен тех- нически колеж. ОТК [ö-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел „Техничес- ки контрол“. ОТКЗС [б-те-ке-зе -се] - Обеди- нено трудово-кооперативно земеделско стопанство. ОТКК [ö-те-ка-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел „Техни- чески и качествен контрол“. ОТЛС [б-те-ле-се] - Обединено трудово лечебно стопанство. ОТМТ [Ö-те-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Образцов тех- никум помеханотехника. ОТН [б-те-не] - Обединение на Тогоанския народ. ОТН - Отдел ение за технически науки (Българска академия на науките). ОТН [ б-те-не], мн. - Отраслови технически норми (стандарти- зационни документи). относ. мсст. грам. - относител- но местоимение. отп. т . - относително тегло. ОТО воен. - Отряд за техничес- ко обслужване. ОТП [о-те-пе], ср. (разг., член. -то, мн. - та) - Окръжно търговско предприятие. ОТП [б-те-пе] - Основен търгов- ски представител. ОТП [ö-те-пе], м. и (разг.) ср.
отпк 418 ОУСИВ (член, -то) - Отдел „Техничес- ки прогрес“. ОТПК [ö-те-пе-ка] - Обединена трудово-производителна коо- перация. Д ОТПК „Строи- тел ОТР воен. - Обединен тилов ра- йон. ОТР воен. - Охрана на тилов район. ОТРЗ [о-те-ре-зе],л). и (разг.)ср. (член, -то) - Организация на труда и работната заплата (от- дел). отриц. - отрицание. отриц. мест. грам. - отрицател- но мсстоимение. ОТТ [б-те-те] - Организация на техническото творчество. ОТТБ [ö-те-те-бе], м. и (разг.), ср. (член, -то) - Охрана на тру- да и техническа безопасност (отдел). ОТФМО - Образцов техникум по фина механика и оптика. Д ОТФМО „М. Ломоносов“. ОУ - Областен управител. ОУ [б-у] - Областна управа. ОУ [б-у] - Оздравително учили- ще. ОУ [б-у] - Окръжно управление А ОУна МВР. ОУ воен. - Оперативно управле- ние. ОУ [о-у] - Основно училище. А ОУ„Д-р Петър Берон". ОУ (-) [о-у] - Универсален обте- гач (напр.: ОУ-16, ОУ-32). ОУ (-)[б-у],рус. ОУ (Огнетуши- тель углекислотнмй) - Въгле- двуокисен пожарогасител (напр.: ОУ-2). ОУД икон,-Общи условия за до- ставка. ОУДСВ икон. - Общиусловия за доставка на стоки за внос. ОУДСИ икон. - Общи условия за доставка на стоки за износ. ОУМ икон. - Общи условия за монтаж (свързани с доставка- та на машини и съоръжения). ОУМА воен. - Орган за управ- ление на морската авиация. ОУНГ [ö-у-не-ге] мед. - Очи- уши-нос-гърло. А Клиника ОУНГ. ОУНГ [о у-не-ге], прил., мед. - Очен-ушен-посен-гърлен. А ОУНГболести. ОУНЗ - Образователно учили- ще за невротичнизаболявания. ОУП - Окръжно управление на пътищата; ОПУ. ОУС - Окръжно управление на съобщенията. ОУСИВ икон. - Общи условия на Съвета за икономическа взаимопомощ.
ОУТО 419 охт ОУТО чкон. - Общи условия за техническо обслужване (на машини, съоръжения и други изделия). ОУЦЕ воен. -Оперативноуправ- ление в Централна Европа. ОФ - Обществен фонд. Д ОФ „ Радост ОФ „Детство ОФ - Общинска фирма; вж. Обф. Д ОФ за химическо чис- тене „ Свежест ". ОФ [б-фе] и [офе],.м . и (разг.)ср. (член, -то) - Отечествен фронт. ОФ [ö-фе], прил. - Отечестве- нофронтовски. Д ОФ органи- зация. ОФ - Открит форум (Българска социалистическа партия). ОФ - Охранителна фирма. ОФАБ [офаб], воен. -Осколоч- но-фугасна авиационна бомба. ОФВ [б-еф-ве], воен. - Осколоч- но-фугасен взрив (за снаряд). ОФГ (-)[б-еф-ге], воен. - Оско- лочно-фугасна граната (напр.: ОФГ-462). ОФД [ö-еф-де] - Общност на франкофонните държави. ОФЗТ [о-фе-зе -те], воен. - Ос- колочно-фугасно-запалптелно- трасиращ снаряд. ОФИП [офпп] - Обща федера- ция на иракските профсъюзи. ОФИПН - Отделение за фило- софски, икономически и прав- ни науки (Българска академия на науките). ОФО - Организационно-финан- сова отчетност. ОФП [б-фе-пе] - Обща физичес- ка подготовка. ОФС [б-фе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Отдел „Финансо- во-счетоводен“. офс. изд. - офсетово издание. ОФСК [б-фе-се -ка] - Окръжна футболно-съдийска колегия. ОФТР - Отделение за физикал- на терапия и рехабилитация. ОХ - Обществено хранене. ОХДЦ [ö-хе-де-це] - Обединен християндемократически цен- тър. ОХЕИ [бхей] - Окръжен хиги- енно-епидемиологичен инсти- тут. ОХИ [бхи] - Обща художестве- на изложба. ОХН - Отделение за химически науки (Българска академия на науките). ОХНИ - Отделение за обще- ствени и хуманитарни науки и изкуства (Българска академия на науките). ОХТ [б-хе-те] - Органична хи- мическа технология.
оц 420 п оц воен. - Оперативен център. ОЦ воен. - Основна цел. ОЦ [ö-це] - Отоплителна цен- трала. ОЦ - Офисцентър. ОЦАД - Организация на цен- тралните американски държа- ви (Гватемала, Хондурас, Ко- ста-Рика, Никарагуа и Салва- дор). ОЦАК воен. - о перативен център на авиационното кри- ло. ОЦАП воен. - Оперативен център за авиационна под- дръжка. оцгз воен. - Оперативен център на гражданска защита. оцдс воен. - о перативен център на десантни сили. ОЦЗ [ö-це-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Оловно-цинков за- вод. ОЦИОМ [оциом] - Общоруски център за изучаване на обще- ственото мнение (Москва). ОЦК [б-це-кй] -Оловно-цинков комбинат. ОЦМ [ö-це-ме] - Обединение за цветни метали. ОЦНТИИ - Отраслов център за научно-техническа и икономи- ческа информация. ОЦС [б-це-се] - Обединение за цар Симеон II. оцев воен. - о перативен център за специално въоръ- жение. ОЦУ воен. - Оперативен център за управление. ОЦУВД воен. - Обединен център за управление на въз- душното движение (НАТО). ОЦУК воен. — Оперативен център за управление и кон- зрол. ОЧЕ - Отдел „Чистота и еколо- гия“ (Отдел на община). ОЧИС [очйс] - Организация за черноморско икономическо сътрудничество. ощм воен. -Офицер-щабен ме- теоролог. ощо воен. - Обединен щаб на отбраната. ОЯГ [ояг] - Отработено ядрено гориво. п П(-) [пе] -Панеловоз (напр.: П- 10, П-16). П (-) [пе] - Перфораторна ма- шина (напр.: П 80-5, П 80-6). П - В емблемата на Държавно стопанско обединение „Пи- рин“.
п 421 ПАВЕЦ П - Пловдив (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Пловдив и Плов- дивски окръг); Пд. А П 25-30. П (-) [пс] - Тракторен плуг (напр.: П-148, П-5 -35). Ц- „Поглед“ (вестник). П - Показател за плътност на застрояване. П - „Полет“ (вестник). П (-) [пе] - Смукателна и нагне- тателна помпа (напр.: П-1). П [пе],прил.,техн. - Пропорцио- нален. А П регулатор. П (-) [пе] - Противопаразитна смеска за птици (напр.: П-2, П- 3). п. грам. - падеж; пад. п-пико... (десетична представка към измерителни единици, напр. пф - пикофарад.) п. физ. - поаз (единица за измер- ване на динамичен вискозитет), (след цифра). П. грам. - предложен падеж; предл. ПА (-) [пе-ä] - Автоматична по- илка (напр.: ПА-1). ПА (-) [пе-ä] - Азбучно-цифро- ва перфораторна машина (напр.: ПА-80-2). ПА - Парламентарна асамблея (Европейски съюз). ПА - Погребална агенция. А ПА „Мира". ПА воен. - Полева артилерия. ПА хим. - Полиамид. ПА - Полски авиолинии. А ПА ЛОТ. ПА воен. - Преден авионасоч- вач ПА [пе-ä], хим., лат. ра (pro analysi) - Про анализ, предназ- начен за аналитична работа, съвсем чист (означение за чис- тота на химикал). ПА - Пътническа агенция. А ПА „Калея"; ПА „Балкан". ПАА [паа], ж. и м., англ. РАА (Pan-American World Airways) - Американска авиокомпания „Пан Американ“; ПАНАМ. ПАА хим. - Полиакриламид. ПАБ [паб] воен. - Перископична артилерийска бусола. ПАБ [паб] - Пожарна и аварий- на безопасност. ПАБ воен. - Подвижна армейс- ка база. ПАБ [паб], транса. - Полуавто- матична блокировка. ПАВ хим. - Повърхностно актив- но вещество. ПАВ хим. - Поливинилов алко- хол. ПАВЕЦ [павец], ж. и м . (член. -ъ т, -а) -Помпено-акумулира- ща водноелектрическа центра-
ПАГ 422 ПАО ла. ПАГ воен. -Полковаартилерий- ска група. паг. - пагинация. пад. грам. - падеж; п. ПАЕ хим. - Полиамидепихлор- хидринова смола. ПАЕ [пае] - Профсъюз на атом- ните енергетици. ПАЗ воен. - Противоатомна за- щита. ПАЗ [паз], рус. ПАЗ (Павлов- ский автобуси ьш завод имени А. А . Жданова) 1. Павловски автобусен завод. 2. В марката на автомобили, произведени от този завод (напр.: ПАЗ-651). ПАИГК [пайк],фр. Р. А. I. G. С. (Parti africain pour Г independance de la Guinee „portugaise“ et des des du Cap Vert) - Африканска партия за независимост на Гви- нея (Бисау) и островите Зеле- ни нос. ПАК - Полиакрил. ПАК [пак], м. (разг., член, -ът, -а,мн. -ове)-Промишлено-аг- рарен комплекс. ПАК - Първа адвокатска къща. ПАК [пак], воен. - Първиармей- ски корпус (Българска армия). Пакистан м., англ. Pakistan (Punjab; Afghan border States; Kashinir, Sind, Baluchistan) - Държава в Южна Азия, състо- яща се от областите: Пенд- жаб, Афгански погранични пле- мена, Кашмир, Синд, Белуд- жистан. палсогр. - палеографичен. палеогр. - палеография. палсонт. - палеоптологичен. палеопт. - палеонтология. П АМ [пам], електр., радиотехн. - Полюсно-амплитудна моду- лация. ПАМ хим. - Пиридиналдоксиме- тилйодид. Памукотекс м. - Памуко-тек- стилна промишленост (Стопан- ски комбинат за производство на памучни прежди и тъкани). ПАН [пан], пол. PAN (Polska Akademia Nauk) - Полска ака- демия на науките. ПАНАМ [пан-ам], ж. и м., англ. Pan-Am (Pan-American World Airways) - Американска авио- компания „Пан Американ“; ПАА. ПАНЕР [пан-ер], ж. и м., англ. PANAIR (Pan-American World Airways) - Панамерикански въздушни линии. ПАО [пао] - Промишлено-аг- рарно обединение. Д ПАО „Българска захар“.
ПАП 423 пб ПАП [пап] -Партия за африкан- ско прегрупиране (ГорнаВол- та). ПАП [пап], пол. PAP (Polska Agencja Prasowa) - Полска агенция по печата. пар. - парцел. А нар. 1 . парб воен. - Подвижен автомо- билен ремонтен батальон. ПАРЗ воен. - Подвижен авто- ремонтен завод. Паркстрой лг - Предприятие за строителство и поддържане на паркове и градини. парсск Л1., астрон., нем. Parsec (Parallaxen-sckunde) - Пара- лакс-секунда (единица за из- мерване на космически разсто- яния); пс. парт... - Партиен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: парторг, партбилет). партбйлет м. - Партиен билет. Партиздат м. - Партийно изда- телство. партком, член, -ът , -а, - Парти- ен комитет; ПК. парторг. член, -ът, -а, мн. -зи, л. - Партиен организатор. партсскрстар лг - Партиен сек- ретар. ПАС - Пловдивски апелативен съд. ПАС воен. - Полигон за артиле- рийски стрелби. ПАС [пас] - Предизборна акция „Солидарност“. ПАСВ [па-се-ве] - Партия на арабското социалистическо възраждане. ПАСЕ [пасе] - Парламентарна асамблея на Съвета на Евро- па. ПАСК хнм. - Парааминосалици- лова киселина. пат. воен. - патрул. ПАТ - Полски автомобилен транспорт. ПАТ [пат],.«, (член, -ът, -а) иср. - Предприятие за автоматика и телемеханика. ПАТ [пат], ж. и м., англ. РАТ (Pacific Air Transport) - Тихо- океански въздушни линии (авио- компания на САЩ). ПАУ [пау] - Пловдивски агра- рен университет. ПАУ (-) [пау] - Улейна автопо- илка (напр.: ПАУ-2). ПАФТ - Панамериканска феде- рация на труда. ПАЧИС [пачйс] -Парламентар- на асамблея за Черноморско икономическо сътрудниче- ство. ПБ [пе-бе] - Партийно бюро, пб воен. - Пехотен батальон.
ПБ 424 ПБЧПК ПБ [пе-бе] - Печатна база. ПБ - Плувен басейн. А ПБ при НСА. ПБ - Погребално бюро. А ПБ „Витал 2“. ПБ воен,- Полева болница. ПБ [пе-бе] - Политическо бюро; вж. политбюро. ПБ - Почивна база. А ПБ на МС „Орлица" (Пампорово); ПБ Кремиковци. ПБ [пе-бе], електрон. - Преда- вателен блок. ПБ хим. - Пропан-бутан. ПБ - Психиатрична болница. А ПБ „ Св. Иван Рилски". ПБ воен. - П ункт за боеприпаси. ПБГ воен. - Пълна бойна готов- ност. ПБГТО [пе-бе-ге-те-ö] - „Пио- нер, бъди готов за труд и от- брана" (Републикански физ- културен комплекс за пионери). ПБЖ [пе-бе-же] - Партия на българските жени. ПБЛР воен. - Подвижна болни- ца за леко ранени. ПБМА хим. -Полибутилметак- рилат. ПБМУ [пе-бе-ме-у] - Предприя- тие за битови и метални услу- ги. ПБМФ [пе-бе-ме-фе] - Параход- ство „Български морски флот". ПБН [пе-бе-не] - Предприятие за безалкохолни напитки. ПБП [пе-бе-пе] - Предприятие за бутилиране на пиво. ПБП [пе-бе-пе] - Прогресивна бюргерска партия ( Лихтен- щайн). ПБПЗА воен. - Правилник за бойна подготовка на земната артилерия. пбр воен. - Пехотна бригада. ПБР воен. -Противобалистична ракета. ПБРП [пе-бе-ре-пе] - Параход- ство „Българско речно плава- не“. ПБСД [ пе-бе-се-де] - Партия „Български социалдемокра- ти". ПБС (-) [пе-бе-ес] - Помпа бу- тална за смазване (напр.: ПБС- D. ПБСП [пе-бе-се -пе] - Партия на бирманската социалистическа програма. ПБТК [пе-бе-те-кй] - Първи български тенис-клуб. ПБФБ [пе-бе-фе-бе] - Първа българска фондова борса. ПБХ [пе -бе-хй] - Приют за без- домни хора. ПБЧА [пе-бе-че-й] - Първа българска частна армия. ПБЧПК - Първа българска ча-
пв 425 ПВР стна петролна компания (Ед- нолично дружество с ограниче- на отговорност). ПВ (-) [пе -ве] - Воргтингтонова помпа (напр.: ПВ-3). ПВ воен. - Партизанска война. ПВ - Правилник за вписванията. ПВ воен. - Психологическа вой- на. ПВ електр. - Инсталационен проводник свинилитова изола- ция. ПВ [пе-ве],ед. нмн. - Производ- ствени въпроси. А Заместник- директор по ПВ. ПВ [пе-ве], агрон. - Пълна вла- гоемност на почвата, пв воен. - Парашутен взвод. п-в геогр. - полуостров (със соб- ствено име). А п-в Флорида. ПВА (-) [пе-ве-ä] - Вакуумна помпа за автомобил (напр.: ПВА-1). ПВА воен. - Помощник военен аташе. ПВВ (-) [пе-ве-ве] - Вибрацион- на винтова преса (напр.: ПВВ- 63). ПВВМ електр. - Проводник с винилитова изолация във ви- нилитова обвивка смостче. ПВГФ-С електр. - Проводник с винилитова изолация, гъвкав, финожичен, студоустойчив. ПВД (-) [пе-ве-де] - Приспособ- ление за варосване на овощни дървета (напр.: ПВД-1, ПВД- 2). ПВД електр. - Проводник с ви- нилитова изолация, двоен ин- сталационен. ПВДСК - Правилник за влого- набирането при Държавна спе- стовна каса. пвз [пс-ве-зе], ср. (разг., член. -то) - Предприятие „Вентила- ционни заготовки". ПВЗО воен. - Подвижен възду- шен заградителен огън. ПВК [пе-ве-кй], м. и (разг.) ср.(член. -то)-Пароснабдява- не, водоснабдяване и канали- зация (цех). ПВК [пе-ве-ка] - Паспортно-ви- зов контрол. ПВМС ед. и мн., воен. - Под- държаща военно-морска сила (ИАТО). ПВН (-) [пе-ве-ен] - Вентила- торна навесна пръскачка (напр.: ПВН-6). пво [пе-ве-б], ср. (разг., член. - то) - Противовъздушна от- брана. ПВП (-) [ пе-ве-пе] - Вентила- торна прикачна пръскачка (напр.: ПВП „Перла“ 9). ПВР [пс-ве-ре] -ПартияВелика
ПВРА-Т 426 ПГИЧЕ Румъния (Румъния). ПВРА-Т електр. - Високоволтов проводник за радиоелектрон- на апаратура - тропическо из- пълнение. ПВРГС - Правилник за водене регистрите по гражданското състояние. ПВРД техн. - Правопоточен въздушнореактивен двигател; ПрВРД. ПВС [ пе-ве-се] - Партия велик съюз (Турция). ПВС [пе-ве-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Праховентилаци- онна служба. ПВС[пе -ве-се] - Прокуратура на въоръжените сили. ПВУ(-) [ пе-ве-у] - Подвижна вентилационна уредба (напр.: ПВУ-3). ПВУ [пе-ве-у] - Предприятие за всестранни услуги. ПВУЗ - Полувисше учебно за- ведение. ПВФ [пе-ве-фе] - „Пострадали от войните и фашизма“ (тру- дово-производителна коопера- ция). пвх хим. - Поливинилхлорид; пвц. пвхо [пс-ве-хе-ö], ср. (разг., член, -то) -1. Противовъздуш- на и химическа отбрана. 2. Учебна дисциплина по про- тивовъздушна и химическа от- брана. А Взех си ПВХО-то . 3. Учебник по тази дисципли- на. А Загубих си ПВХО-то . ПВЦ [ пе-ве-це], лат. PVC (Polivinilchlorid) - 1. Хим. По- ливинилхлорид; ПВХ. 2. л. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за поливинилхлорид. ПГ - Парламентарна група. ПГ - Паркинги и гаражи (фир- ма). ПГ [пе-ге] - Политехническа гимназия. ПГ воен. - п остоянна група (НАТО). ПГ - Профсъюзна група; вж. профгрупа. ПГА [пе-ге-а] - Постоянна гене- рална асамблея (на Национал- ния олимпийски комитет). пгв [пе-ге-ве],метал. - П роиз- водство горещо валцуване. ПГДЛ -Парламентарна група на демократичната левица. ПГЕ [пе-ге-е] - Проблемна гру- па по екология. ПГИИ - Профилирана гимназия за изобразително изкуство. А ПГИИ „Проф. Н . Райнов". ПГИЧЕ - Профилирана гимна- зия с изучаване на чужди ези- ци. А ПГИЧЕ „ Св. Методий ".
пгмп 427 пдк ПГМП [пе-ге-ме-пе] - Предпри- ятие за геоложки и минни про- учвания. ПГП[п е-ге-пе],мед. - Пределно годишно постъпление (на ра- диоактивни вещества в диха- телните органи). пгс [пе-ге-се], ср. (разг., член. - то) - Промишлено и граждан- ско строителство (специалност във виеше учебно заведение или отдел, сектор и др.) . ПГТ (-) [пе-ге-те] - Помпа за гъсти течности (напр.: ПГТ- 20). ПД I пе-де], мед. - Падаща доза (рентгенова доза при лечение). ПД-„Пиринско дело“ (вестник). ПД - Политическо движение. Д ПД „ Социалдемократи “. ПД - Почивен дом. ПД воен. - П реден дозор. ПД [пе-де], прил., техн. - Про- порционално-диференциален. Д ПД регулатор. ПД - Психиатричен диспансер. ПД (-) [пе-де] -Пусковдвигател (напр.: ПД-10, ПД-10М). пд воен. - Пехотна дивизия. Пд - Пловдив (в регистрацион- ните номера на моторни пре- возни средства от Пловдив и Пловдивски окръг); П. Л Пд 30-56. ПДА(-) [пе-де-ä] - Подвижен доителен апарат (напр.: ПДА- I). ПДА електр. - Проводник, изо- лиран сделта-азбсстова изола- ция. пдб воен. - Парашутнодесантен батальон. пдв воен. - Парашутнодесантен взвод. пдд воен. - Парашутно-десантна дружина. ПДД [пе-де-де] - Партия на де- мократическото действие (Ма- лайзия). ПДД [пе-де-де] - Португалско демократично движение. пдд [пе-де-де],мед. - П ределно допустима доза (на радиоак- тивно облъчване). ПДД [пе-де-де], мед. - Процент- но дълбока доза (рентгенова доза при лечение). ПДЕВ [пе-де-ев] - Парламентар- на дирекция по европейските въпроси. ПДИ (-) [пе-де-й] -Полустацио- нарнадъждовална инсталация (напр.: ПДИ-20). ПДИ ед. имн.,воен. -Постоянно действаща инструкция. ПДИ [ пе-де-й] - Правилник за държавните имоти. ПДК [пе-де-ка],л<ед. - Пределно
пдк 428 Пе допустима концентрация (на вредно вещество). ПДК - Профсъюзен дом на кул- турата. пдм - Постоянна дипломати- ческа мисия. ПДМ воен. - Прибор за дегаза- ция на местност. ПДНА [пе-де-не-а| - Партия на демократичния напредък на албанците. пдо [пс-де-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Планово-диспе- черски отдел. пдо воен. - Противодесантна отбрана. ПДОСМ -Предприятие за добив и обработка на скални матери- али. ПДП [пе-де-пе] - Пакистанска демократична партия. ПДП. - Партия за демократичес- ки просперитет (Косово). ПДП [пе-де-пе] - Партия на де- мократичните промени. ПДП[пе -де-пе],лед. - Пределно допустимо постъпление (на радиоактивни вещества в орга- низма). ПДП [пе-де-пе] - Прогресивна демократическа партия ( Ар- жентина). пдп воен. - Парашутнодесантен полк. ПДР [пе-де-ре] - Партия на де- мократичната революция (Мексико). пдр воен. - Парашутнодесантна рота. ПДС [пе-де-се] - Партия на де- мократическия социализъм (Япония). ПДС [пе-де-се] - Политическо движение „Солидарност“. ПДС [пе-де-се] - Политическо движение „Социалдемократи“. ПДС [пе-де-се],.«er). - Пределно допустимо съдържание (на ра- диоактивни вещества в орга- низма). ПДСвоен. -Противодимнасмес. ПДС [ пе-де-се] - Публична държавна собственост. ПДСО - Правилник за държав- ните стопански организации. ПДУ (-) [пе-де-у] - Пожарогаси- телна димова уредба (напр.: ПДУ-2, ПДУ-3). ПДУ воен. - Приставка за дис- танционно управл ение. ПДУП - Правилник за движени- ето по улиците и пътищата. ПДФ [пе-де-фе] - Портативна дифузионна фотолаборатория. ПДЦ [пе-де-це] - Партия на де- мократичния център. Пе (-) [пе],рус. ПЕ (Петляков)- 1. В Марката на самолети, кон-
ПЕВН 429 Петробраз струирани от В. М. Пстляков (напр.: Пе-2). 2. м. Самолет, конструиран от В. М . Петляков. ПЕВН техн. - Полиетилен-висо- ко налягане. ПЕГ хнм. -Полистилен-гликол. ПЕГ мед. - П ротивоепидемична група. пед. - педагогика; педаг. пед. - педагогически; педаг. педаг. - педагогика; пед. педаг. - педагогически; пед. педвуз, член, -ът , -а,мн. - о ве,м., рус. педвуз (Педагогическое Bbicinee учебное заведение) - Педагогическо виеше учебно заведение. ПЕК строши. - Преместваем едропанелен кофраж (метод в строителството). ПЕКС (-) [пекс] - Портативен електрокардиоскоп (напр.: ПЕКС-01). ПЕМ ед. имн . - П ублична елек- тронна медия. ПЕН-клуб [пен-клуб], м., англ. PEN-Club (Poets-essayists- novelists Club) - Клуб на поети, есеисти, новелисти (Междуна- родна организация на писате- лите). ПЕНН техн. - Полиетилен-пис- ко налягане. ПЕП (-) [пеп], биохим. -Пекто- литичен ензимен препарат (напр.; ПЕП-72). ПЕП (-) [пеп] - Плоча електри- ческа за печене (напр.: ПЕП- D. ПЕР - Партия на единството и развитието ( Индонезия). период. - периодичен. перс. - персийски. Пер. сп. библ. - Периодическо списание. ПЕРТ [перт], техн., англ. PERT (Program Evaluation and Review Technique) - Програма за оцен- ка и технически преглед (Сис- тема за мрежово планиране и управление). перуап. - перуапски. перфок. - перфокарта, перфол. - перфолента. ПЕС (-) [пес] - Електрическа секционна пекарна (напр.: ПЕС-2 , ПЕС-З). ПЕС [пес] - Партия на европейс- ките социалисти. ПЕС [пес] - Приливна електро- станция. пес. - песен. Д нар. пес . ПЕТ мед. - Позитронно-емиси- онна томография. пет. - петък. Петробраз м. и ж ., порт. PETROBRAS (Petröleo
ПЕЦ 430 ПЗПАК Brasileiro) - Национална пет- ролна компания на Бразилия. ПЕЦ [пец] - Приливна електри- ческа централа. печ. - печатарство; вж. печат, псч. - печатарски; вж. печат, печ. - печатница. печат. - печатарски; печ. печат. - печатарство; печ. пещ. геогр. - пещера. Пещорсмбпт м. - Предприятие за извършване на ремонт на индустриални пещи. Пещострбй м. - Монтажно уп- равление за строителство на пещи. ПЖИ [пе-же-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Полувисш желе- зопътен институт. пжпб воен. - Постови желе- зопътен батальон. пжпп воен. - Постови желе- зопътен полк. ПЖС [ пе-же-се] - Племенно животновъдно стопанство. ПЖС [пе-же-се], ср. (разг., член. - то) - Пътно и железопътно строителство (специалност във виеше учебно заведение или отдел, сектор и др.). ПЗ [пе-зе] - Партия на зелени- те. ПЗ [пе-зе] - Пивоварен завод. ПЗ(-) [пе-зе]-Подкопвач за зе- ленчуци (напр.: ПЗ-1,2). ПЗ електр. - Звънчев провод- ник. Пз - Пазарджик (в регистраци- онните номера на превозни моторни средства от Пазар- джик и Пазарджишки окръг). /\Пз 17-16. пз фнз. - ппеза (единица за из- мерване на механично напре- жение и налягане), (след циф- ра). ПЗДА - Правилник за приложе- ние на Закона за държавния арбитраж; ПравЗДА, ПрЗДА, ППЗДА. ПЗДК - Правилник за приложе- ние на Закона за държавен контрол. ПЗЕ - Професионална защита и електроника (Еднолично дру- жество с ограничена отговор- ност). пзк воен. - Подводна защита на кораба. ПЗК воен. - Помощник на заме- стник-командира. ПЗМ - Партньорство за мир. ПЗО [пе-зе-ö], воен. - Подвижен заградителен огън. ПЗП (пе-зе -пе] - Преса за завар- ка на пластмаса. ПЗПАК - Плодово -зеленчуков промишлено-аграрен ком-
ПЗР 431 пид плекс. ПЗР [пе-зе -ре] - Преходни и за- ключителни разпоредби. ПЗС [пе-зе-се] - Палестински законодателен съвет. ПЗС [пе-зс-се] - п ламъкоза- щитно средство. ПЗС воен. - Полева зарядна станция. ПЗУ [пе-зс -у], електр. - Посто- янно запомнящо устройство. ПЗУ [ пс-зе-у], електр. - Първично захранващо устрой- ство. ПЗФК - Първа западна финан- сова къща (Акционерно дру- жество). ПЗЦ [пе-зе -це] -Природо-защи- тен център. А ПЗЦ „ Източни Родопи“. ПИ (-) [пе-й] - Индукционна ти- гелна пещ за топене на мета- ли (напр.: ПИ 1-400). ПИ [пе-й], м. и (разг.) ср. (член. -то) - Планово-икономически (отдел). ПИ - В емблемата на Стопанско обединение „Пластмасови из- делия“. ПИ - Полски институт. ПИ - Предизбирач (в автома- тична телефонна централа). ПИ [пи], прил., техн. - П ропор- ционално-интегрален. А ПИ регулатор. ПИА [пйа] - Парагвайска ин- формационна агенция (дей- стваща в емиграция). ПИА [пйа] - Правно-икономи- ческа агенция. А ПИА „Кон- сус“. ПИБ [пиб] - Първа инвестици- онна банка. ПИБ [пиб] - Фонд за „Под- държане на изкуството в България". ПИБАК [пибйк], англ. PIBAC (Permanent International Bureau of Analitical Chemistry) -Посто- янно международно бюро за аналитична химия. ПИВ - Правилник за взаимно използване на вагоните. ПИГ -Подводна инженерна гру- па. ПИГАП’ 74 [пигап] - Програма за изследване на глобалните атмосферни процеси (научен експеримент, организиран през 1974 г. по решение на светов- ната служба за времето). ПИД [пид] - Пламъчно-йониза- ционен детектор. ПИД [пид] - Правителствена ин- формационна дирекция. ПИД [пид], прил., техн. - Про- порционално-интегрално-ди- ференциален. А ПИД регула-
ПИДЕ 432 ПИН-код тор. ПИДЕ [пйде], порт. Р. I. D. Е. (Policia Internationale de Dcfesa do Estado) - Португалска по- литическа полиция. ПИЕС [пиес]-Проектантски ин- ститут по електротехническо строителство. ПИК воен. - Правилник за изли- тане и кацане. ПИКА [пика] - Правна иконо- мическа консултация и анали- зи (Еднолично дружество с ог- раничена отговорност). ПИКАА, англ. PICAA (Permanent International Com- mittee of Agricultural Asso- ciations) - Постоянен междуна- роден комитет на селскосто- панските асоциации. ПИК Геи. К, англ. PICGenC (Permanent International Com- mittee for Genetic Congresses) - Постоянен международен ко- митет за конгреси по генети- ка; вж. ПИКГК. ПИКГК, англ. PICGC (Permanent International Committee for Genetic Congresses) - Постоя- нен международен комитет за конгреси по генетика; ПИК Ген. К. ПИКИС [пйкис] , воен. - Полева интегрирана комуникационно- информационна система. ПИКП [ пй-ка-пе] - Паралелна индийска комунистическа партия. ПИКУТП, англ. PICUTP (Permanent International Com- mittee of Underground Town Planning) - Постоянен между- народен комитет за подземно градоустройство; КПИТУС. пилк [пилк] - Първа източна лизингова къща (Дружество с ограничена отговорност). ПИМ [пим] - Перфокартна из- числителна машина. ПИМ [пим] - Пещостроене и изолации-монтажи (Акционер- но дружество). ПИМ [пим] - Полиграфически изделия върху метал (Акцио- нерно дружество). ПИМ [пим], техн. - Предохра- нително-изпълнителен меха- низъм. ПИМБ [пимб] - Първа източна международна банка. пимв воен. - План за извънред- ни мероприятия при война. ПИМП [пимп] - Първична из- вънболнична медицинска по- мощ. ПИН електр. - Порцеланов но- сещ изолатор. ПИН-код и пйпкод м., англ.
пинм 433 ПК PINcode (Personal Identification Number codc ‘персонален иден- тификационен номер’) - Пер- сонален код на притежател на мобилен телефон, дебитна или кредитна карта. ПИНМ - Планово изграждане на населените места. А Закон за ПИНМ. ПИНО [пйно], м. и ср. - Произ- водство на инструменти и не- стандартно оборудване (за- вод). ПИОЗ [пиоз] - Пенсия за инва- лидност поради общо заболя- ване. ПИОЗ - Преизбиран за обратно запитване (в автоматична те- лефонна централа). ПИПСМР - Правилник за из- вършване и приемане на стро- ително-монтажни работи. ПИР воен. - Перископ на инже- нерно разузнаване. ПИС - Пражка информационна служба. ПИС - Програма за икономичес- ко сътрудничество (Европейс- ки съюз). ПИСАО [писао], англ. PICAO (Provisional International Civil Aviation Organization) - Вре- менна международна органи- зация за гражданска авиация. Пи Си [пй-сй], мн. -та, ср., англ. PC (Personal Computer) - Пер- сонален компютър. ПИЦ [пиц] - Парламентарен информационен център. ПИЦМО - Приложно-изследо- вателски център по метроло- гично осигуряване. ПК електр. - Кабелоподобен проводник без оловна обвивка. ПК - Капкова поилка за птици. ПК - Корабна печка. ПК (-) [пе-ка] - Кутия с предпа- зители (напр.: ПК-45). ПК воен. - Парашутна команда. ПК - Парижки клуб. ПК [пе-ка] - Партиен комитет; партком. ПК - Партийна комисия. ПК [пе-ка], ед. и мн . - Перфо- карта. ПК - Пиво „Каменица“ (в ем- блемата на пиво, произвежда- но в пивоварния завод „Каме- ница“). ПК биохим. - Пируваткиназа. ПК [пе-ка] - Плувен комплекс. А ПК „ Червено знаме“. ПК [пе-ка] - Поземлена коми- сия. ПК - Полиграфически комби- нат. ПК [пе-ка] - Политически клуб. А ПК „ Екогласност “.
ПК 434 пкив ПК (-) [пе-ка] - Полупроводни- кова керамика (напр.: ПК-2). ПК воен. - Помощник-командир. ПК [пе-ка] - Потребителна коо- перация. А ПК „ Балкан ПК воен. - Почетен караул. ПК [пе-ка] - Почивен комплекс. А ПК „Родина“. ПК - Правителствена канцела- рия. ПК [пе-ка] - Пристанищен ком- плекс. Л ПК Бургас. ПК - Приют за кучета. А ПК СО-район Лозенец. ПК [пе-ка] - Производствен клон. ПК [пе-ка]- Производствена ко- операция. А ПК „Каритекс“. ПК [пе-ка], м. и (разг.) ср. (член. - то) - Промишлен комплекс. А ПК Девня. ПК - Противопожарен кран. ПК (-) [пе-ка] - Проходчески минен комбайн (напр.: ПК-7). ПК - Пълзящ кофраж. ПК(-) [пе-ка], рус. ПК (Подбор- щик-копнитель) - Събирач- купнител за сено (напр.: ПК- 1,6). Пк - Перник (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Перник и Пер- нишки окръг). А Пк 48-64. П. К. - пощенска кутия. ПКБ електр. - Кабелоподобен брониран проводник. ПКБ [пе-ка-бе] - Партия на кон- греса на Басутоленд (Лесото). ПКБ (-) [пе-ка-бе]. рус. ПКБ (Плуг кустарниково-болот- ньш) - Блатен плуг (напр.: ПКБ-56). ПКБ [пе-ка-бе] - Фонд „Профе- сионална квалификация и без- работица". пкб [пе-ка-бе], воен. - Пътно- комсндантски батальон. ПКБО [ пе-ка-бе-ö] - Предприя- тие за комунално-битово об- служване. пкбр воен. - Пътно-комендант- ска бригада. ПКВС [пе-ка-ве-се] - Правилник за кадрова военна служба. ПКД [пе-ка-де] - Проектно-кон- структорска дейност. ПКЖС - Правилник за кредити- ране на жилищното строител- ство. ПКЗНПБ - Постоянна комисия за защита на населението от природни бедствия. ПКИ [ пе-ка-й], ср. (разг., член. -то) -Предприятие за корабни изделия. ПКИ електр. - Проводник с ка- учукова изолация. ПКИВ електр. - Проводник с
пкиг 435 пкс каучукова изолация, противо- влажен. ПКИГ електр. - Проводник с каучукова изолация, гъвкав. пкид електр. - Проводник с каучукова изолация, двужи- лен. ПКИДА електр. - Проводник с каучукова изолация, двужилен с антисептична импрегнирана оплстка. пкидг електр. - Проводник с каучукова изолация, двужи- лен, гъвкав с обща антисептич- на импрегнирана оплетка. ПКИП - Парламентарна коми- сия по икономическа политика (Народно събрание); КИП. ПКИТИПС [пкитйпс] - Проект- но-конструкторски институт за типизация и индустриализация на промишленото строител- ство. ПКК [пе-ка-ка] - Политически консултативен комитет (на страните - участнички във Варшавския договор). ПКЛ (-) [пе-ка-ел], рус. ПКЛ (Плуг комбинированньш лес- ной) - Комбиниран горски плуг (напр.: ПКЛ-70). ПКНИД - Планиране и коорди- нация на научноизследовател- ската дейност. ПКНО - Полски комитет за на- ционално освобождение. ПКНПН - Правилник за креди- тиране на населението за по- требителски нужди. ПКО - Правилник за коопера- тивните организации. ПКО [пе-ка-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Проектно-кон- структорски отдел. ПКО воен. - Противокосмичес- ка отбрана. ПКОМ елекшр. -Кабелоподобен проводник с оловна обвивка (мантия). ПКП [пе-ка-пе] - Православна катедрална поликлиника. А ПКП „Св. Лука". ПКП воен. - Преден команден пункт. ПКП [пе-ка-пе] - Прогресивно- консервативна партия (в Ка- нада). ПКП мн. , пол. РКР (PolskieKoleje Panstwowe) - Полски държав- ни железници. ПКР воен. - Противокорабна ракета. пкр [пе-ка-ре], воен. - Пътно- комендантска рота. ПКРП истор. - Полска комуни- стическа работническа партия. ПКС [пе-ка-ес] - Петрол Карт Сервиз (Дружество с ограниче-
пкс 436 плд на отговорност). ПКС - Постоянна комисия по строителството (към Съвета за икономическа взаимопо- мощ). ПКС-Правилник за капитално- то строителство. ПКС [пе-ка-ес] - Професионал- ни компютърни системи (Ед- нолично дружество с ограниче- на отговорност). ПКСИ [пе-ка-се-й], я. и (разг.) ср. (член, -то) - Производствен клон „Строителни изделия“. пксп воен. - Постояннодей- стващ комплексен свързочен полигон. ПКСС - Планинска контролно- спасителна служба. ПКТ [пе-ка-те] - Политически клуб „Тракия“. ПКТП - Правилник за катего- ризиране на труда при пенсио- ниране. ПКУ [пе-ка-у] - Предприятие за комунални услуги. ПКЦ [пе-ка-це] - Полски култу- рен център. пкюри физ. - пикокюри (след цифра). ПЛ - Партия „Либерали“. ПЛ [пе-ел] - Перфолента. ПЛ воен. - Подводна лодка. ПЛ [пе-ел], исп. PL (Prensa Latina) - Пренса Латина - Латиноаме- риканска информационна аген- ция. ПЛ - Прецизнолеене (Акционер- но дружество). Пл - Плевен (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Плевен и Пле- венски окръг). А Пл 23-16. пл. геогр. - планина. пл. геогр. - планински. пл. - площад (пред собствено име). А пл. „Народно събра- ние". плас воен. - Противолодъчна авиационна ескадрила. ПЛАКО [плако], англ. Placo (Planning Committee) - Планов комитет (към Международна- та организация по стандарти- зация). плап воен. - Противолодъчен авиационен полк. ПЛАСТИМО [пластимо] ср. - Дружество за производство на пластмасови изделия за бита и промишлеността. Пластхйм м. - Предприятие за пластмасови изделия. ПЛбГБ - Представителство на „Лекари без граница“ в Бълга- рия. ПЛД [пе-ле-де] - Прогресивно лейбъристко движение (Анти-
плк 437 пмв гуа). ПЛК [ле -ле-ка] - Партия „Либе- рален конгрес“. ПЛМР воен. - Подводна лодка за морско разузнаване. ПЛО [ пе-ел-ö], воен. - Проти- володъчна отбрана. ПлОК воен. - План на обедине- ното командване. ПЛП [пе-ле-пе] - Прогресивна лейбъристка партия (Монтсе- рат). ПЛП [пе -ле-пе] - Прогресивна либерална партия ( Бахамски острови). ПЛПАР - Правилник за лични- те паспорти и адресната реги- страция. ПЛ С - Планинско ловно стопан- ство. ПЛС (-) [пе-ел-ес],рус. ПЛС (По- луавтомат лазсрной сварки) - Полуавтомат за лазерно зава- ряване (напр.: ПЛС-1). плсбр воен. - Планинско-стрел- кова бригада. плсд воен. -Планинско-стрелко- ва дивизия. плсп воен. - Планинско-стрелко- ви полк. ПЛТП - Пътнически лек такси- метров превоз (автостопан- ство). ПЛУ (-) [пе-ел-у] - Преносима луминесцентна уредба (напр.: ПЛУ-2). ПЛУРО воен. - Противолодъч- но управляемо реактивно оръ- жие. ПЛШМ - Полуавтоматична лен- това шлайф и швабел маши- на. ПМ [пе-ем] -Псрфораторна ма- шина. ПМ [пе-ем], електр. - Постоя- нен момент. ПМ - „Правна мисъл“ (списание); ПрМ. ПМ - Представителен магазин. ПМ (-)[пе-ем] - Присаждаща машина (напр.: ПМ-450). ПМ воен. - Пътна машина. ПМ (-) [пе-ем], рус. ПМ (Поли- вочная машина) - Поливомия- чен автомобил (напр.: ПМ-8, ПМ-130). ПМ (-) [пе-ем],рус. ПМ (Полко- вой миномет) - Полкова ми- нохвъргачка (напр.: ПМ-120- 120 мм). ПМ (-) [пе-ем], рус. ПМ (Про- бивной молот) - Пробивен чук (напр.: ПМ-508). ПМА [пе-ме-ä] - Предприятие за механизация и автотранспорт. пмб воен. - Пътно-мостови ба- тальон. пмв воен. — Пътно-мостови
пмг 438 пнд взвод. ПМГ [пе-ме-ге] -Природомате- матическа гимназия. А ПМГ „Васил Друмев" (Велико Търново). ПМД (-) [пе-ем-де] - Преносим магнитен дефектоскоп (напр.: ПМД-3). ПМЕВ воен. - Подразделение за медицинска евакуация по въздуха. ПМЗ [пе-ме-зе] - Предприятие за монтажни заготовки. ПМИН -Природо-математичес- ки и инженерни науки (отде- ление на Българска академия на науките). ПММА хим. - Полиметилметак- рилат. ПМН [пе-ме-ен] - Партия на мавританския народ. ПМН мн. - Природо-математи- чески науки. пмо воен. - Противоминна от- брана. ПМП - Пловдивски мострен па- наир. пмп воен. - Полкови медицин- ски пункт. ПМП воен. - Понтонномостови парк. ПМП [пе -ме-пе] - Промишлено- монтажно предприятие. ПМР [пе-ме-ре] - „Почини и ма- сова работа“ (комисия), пмр воен. - Пътно-мостоварота. ПМС [пе-ме-се] - Планиране на материално-техническото снабдяване. ПМС [пе-ме-се] - Постановле- ние на Министерския съвет. ПМУ [пе-ме-у] - Предприятие за мебелни услуги. ПМУ [пе -ме-у], ср. (разг., член. - то) - Промишлено-монтажно управление. ПН [пе-ен] - Навесен плуг (напр.: ПН-8 -35). ПН - Партия на националистите (Филипините). ПН - Партия на независимите (Швейцария). ПН воен. - Пункт за насочване. ПНА [пе-не-ä] - Партия на на- родния авангард (Коста Рика). ПНБ [пе-не-бе] - Партия на не- зависимостта на Ботсуана. ПНБ - Полска народна банка. ПНВ [пе -ен-ве]- Вентилаторна навесна пръскачка. ПНВ воен. - Прибор за нощно виждане. ПНВУОСВ -Полувисше народ- но военно училище за офице- ри от строителните войски. ПНД [пе-не-де] - Партия на на- родното действие (Сингапур). ПНД [пе-не-де] - Партия на на-
пнд 439 ПО ционалистическото действие (Турция). ПНД [ пе-не-де] - Партия на на- ционалното действие (Мекси- ко). ПНЕР - Партия на национално- то единство на румънците (Румъния). ПНИ [пе-не-й] - Партия „Нов избор“. ПНК (-)[пе-ен-ка] - Приспособ- ление за набиване на колове (напр.: ПНК-1). ПНН воен. - Прибор за нощно наблюдение. ПНО (-) [пе-ен-ö] - Навесен об- ръщателен плуг (напр.: ПНО 2-35). ПНО воен. - Пост за насочване и оповестяване. ПНОРЧ - Предприятие за не- стандартно оборудване и ре- зервни части. пнп [пе-не-пе] - Пакистанска народна партия. ПНП [пе-не-пе] - Панамска на- родна партия. ПНП [пе-не-пе] - Партия на на- ционалното помирение (Салва- дор). ПНП воен. - Преден наблюда- телен пункт. ПНПР [пе-не-пе-ре] - Партия на независимостта на Пусрто Рико. ПНР [пе-не-ре] - Полска народ- на република. ПНС [ пе-не-се] - Палестински национален съвет. ПНС - Президиум на Народно- то събрание. ПНТО [ пе-не-те-ö], метал. - Предварителна пискотемпера- турна обработка. ПНУ - Правил ник за назначава- не на учителите. ПНУ [пе-не-у], ср. (разг., член. - то), воен. - Пусково-наладъ- чно управление. ПНФ [пе-не-фе] - Прогресивен национален фронт (Сирия). ПН1Ц воен. - Помощник начал- ник-щаб. По (-) [по],рус. По и ПО (Поли- карпов). 1 . В марката на само- лети, конструирани от Н. Н . Поликарпов (напр.: По-2). 2. м. Самолет, конструиран от Н. Н. Поликарпов. ПО (-) [пе-б] - Опорно приспо- собление към металорежеща машина (напр.: ПО-18). ПО [пе-ö] - Партийна организа- ция. ПО воен. - План за отбрана. ПО [пе-ö] - Планов отдел. ПО воен. - Подводно оръжие. ПО воен. - Полеви обект.
по 440 Полиграфиздат ПО воен. - Преден отряд. ПО воен. - Прекратяване на огъня. ПО [пе-ö] - Проектантска орга- низация. Д ПО „ Коопроект ". ПО [пе-ö] - Противопожарна охрана. ПО ед. и мн., воен. - Психологи- ческа операция. ПОАП [поап] - Пловдивска об- щинска агенция по приватиза- ция. ПОБ - Правителствена обеди- нена болница. ПОБ - Първостепенна окръж- на болница. нов. накл. грам. - повелително наклонение. погов. - поговорка. ПОД [под] - Пенсионноосигури- телно дружество. под. - подател. под. - поделение. ПОД воен. - Подразделение за огнева поддръжка. под воен. - Пункт за обработ- ване на данни. подб. - подбор. подв. - подвързан. подг. - подготвен, нодзагл. - подзаглавие, подобр. - подобрен. под общ. ред. - под общата редакция. подполк. - подполковник (пред собствено име). под ръков. - под ръководство- то. ПОЕ икон. - Плановоотчетна единица. поет. - поетически. ПОЗ [поз], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове), воен. - Подвижен отряд за заграждане. ПОИДОН - Правилник за от- чуждаване на имоти за държавни и обществени нуж- ди. ПОИК [поик] - Първа обща ин- вестиционна камара. ПОИС [пбис],л<. (разг., член, -ът, -а) - Проект за организация и изпълнение на строителство- то. пок воен. - Подразделение за обединени комуникации. ПОК [пок] -Пенсионноосигури- телна компания. А ПОК Съгласие“ АД. показ, мест. грам. - показател- но местоимение. пол. - политика; вж. полит. пол. - политически; вж. полит. пол. - полски. пол. - получател. полигр. - полиграфически. Полиграфиздат м. - Полигра- фическо издателство.
Полимскс 441 ПОН. Полимскс м., пол. Polimex (Polskie Towarzystwo Exportu i Itnportu Maszyn) - Полско дру- жество за внос и износ на ма- шини. полипез. - полинезийски. полит. - политика; пол. полит. - политически; пол. полйт... - Политически (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: По- литбюро, политпросвета). политбюро ср. - Политическо бюро; ПБ. политемигрант м. - Политичес- ки емигрант. полйтзатворник м. - Полити- чески затворник. полйтинформация ж. - Поли- тическа информация. полйткйм, член, -ът, -а, м., рус. политком (Политический ко- миссар) - Политически коми- сар; вж. политкомисар. полйткомапдйр м. - Полити- чески командир. полйткомиейр м. - Политичес- ки комисар; политком. полйткръжок .н. - Политичес- ки кръжок. полйторган м. - Политически орган. полйтотдел м. - Политически отдел. полйтпросвета ж. - Политичес- ка просвета. полйтпросветник м. - Полити- чески просветпик. полйтработник - Политичес- ки работник. полйтрук, член, -ът, -а, м., воен., рус. полйтрук (Политический руководитель) - Политически ръководител; вж. политръко- водител. полйтръководйтел м. - Поли- тически ръководител. полйтсекретарийт м. - Полити- чески секретариат. полйтуправленис ср. - Полити- ческо управление. полйтчйст ж. - Политическа част. полйтшкйла ж. - Политическа школа. полк, - полковник (пред собстве- но име). пом. - помощник. Д пом. -пред- седател; пом.-директор. помбр воен. -Понтонномостова бригада. помп воен. - Понтонномостови полк. ПОН (-) [пон], рус. ПОН (Плуг оборотнмй навесной) - Об- ръщателен навесен плуг (напр.: ПОН-ЗО). пон. - понеделник.
notiö 442 пп попб воен. - Понтонен бата- льон. попе воен. - Понтонен взвод, понр воен. - Понтонна рота. ПОП - Програма за опазване на природата (Европейски съюз). ПОП воен. - Подразделение за огнева поддръжка. ПОП - Правилник за обществе- но подпомагане. поп, член, -ът, -а, м., муз., англ. pop (populär ‘популярен’) - Съвременна забавна и танцо- ва музика; попмузика. поп. .., ан2Л. pop (populär ‘попу- лярен’) - 1. Който се отнася до музика стил поп (напр.: поп- класация, попфестивал, поп- хит, попидол и под.). 2. Популярен, масов (напр.: попкултура, попрелигия и др.) . понр. - поправен. попълп.- попълнен. ПОР бнбл. - Португалия. ПОР воен. -П ристрелочно оръ- дие. пор. - пореден. А пор. No . ПОРВ воен. - Полкова органи- зация на родовете войски. ПОРЗ - Правилник за организа- ция на работната заплата. пор. п. - пореден номер. порно, член, -то, ср., разг. - Порнография, порнографско произведение. порно... - Порнографски (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: пор- ноиздание, порнокасета, порно- индустрия, порноактриса и др.) . ПОРП [пори] - Полска обедине- на работническа партия. портр. - портрет, португ. - португалски. ПОС [пое] - Признат осигурите- лен стаж в години. послесл. - послесловие, послов. - пословица. ПОСМ [по-се -ме] - Предприятие за обработка на скални мате- риали. Г1ОСП [посп] - Полска обедине- на селска партия. Потребкооп м. - Потребител- на кооперация. ПОФИ [пофи] - Предприятие за обемни формообразуващи ин- струменти. ПОЦ [поц] - Партия „Обедине- ние за царя“. почв. - почвознание. пояси. - пояснение. ПП [пе-пе], електрон. - Печат- на платка. ПП [пе-пе] - Печатни произве- дения. ПП воен. - Позиция на против- ника.
пп 443 ппзво пп [пс-пе] - Политическа партия. А ПП „Движение Гер- гьовден ПП [пе-пе],юри<). -Постановле- ние на Пленума на Върховния съд. ПП [пс-пе], електрон. - Посто- янна памет. ПП [ пе-пе] - Постоянно присъствие. А ПП на БЗНС. ПП [пе -пе], обикн. мн., воен. - Преправъчни средства. ПП [пе-пе] -Промишленопред- приятие. ПП [пе-пе] - Промишлен пром- комбинат. ПП прил., воен. - Противопехо- тен. ПП и пп [пе-пе], прил. - Проти- вопожарен. А ППзащита', ПП охрана. П. П. - Послепис; вж. П. С. ПП [пе-пе] - Пътна полиция, пп воен. - Пехотен полк. ППА [пе -пс-ä] нем. РРА (Progress Presse Agentur) - Агенция по печата на Герма- ния. ППБ воен. - Полева подвижна болница. ППБ (-) [пе-пе-бе], рус. ППБ (Пресс-подборщик прицепной боковой подачи) - Прикачна балеровачка (напр.: ППБ-1,6). ППБС [пе-пе-бе-се], икон., англ. PPBS (Planning-Programming- Budgeting System) - Планово- програмна бюджетна система. ППВ[ пе-пе-ве], агрон. - Предел- на полска влажност. ППВ (-) [пе-пе-ве], рус. ППВ (Пресс-подборщик валковьш) - Балеровачка (сламопреса, сенопреса) (напр.: ППВ-1,6). ппд [пе-пе-де] -Прибор запла- шене на дивеч (напр.: ППД-69). ППД обикн.мн . -Помощнипро- мишлени дейности. ППД [пе-пе-де], рус. ППД (Пис- толет-пулемет Дегтярева) - Картечен пистолет, конструи- ран от В. А. Дегтярев. ППЕ - Памук и полиестер (плат с технически състав смес от памук и полиестер). ППЕЕюрид. - Правилник за пол- зване на електрическата енер- гия. ППЗ [пе-пе-зе] - Противопо- жарна защита; ПП защита. ППЗ [пе-пе-зс], рус. ППЗ (При- способление к прицепному комбайну конструкции М. Е. Змиевского) -Приспособление за прибиране на слънчоглед. ППЗВО юрид. - Правилник за приложение на Закона за вис- шето образование.
ппзвт 444 ппи ППЗВТ юрид. - Правилник за приложение на Закона за външната търговия. ППЗГ юрид. - П равилник за при- ложение на Закона за горите. ППЗДА юрид. - Правилник за приложение на Закона за държавния арбитраж; ПЗДА, ПравЗДА, ПрЗДА. ППЗДвП юрид. - Правилник за приложение на Закона за дви- жението по пътищата; вж. ппздп. ППЗДДС - Правилник за прило- жение на Закона за данък върху добавената стойност. ППЗДП юрид. - Правилник за приложение на Закона за дви- жението по пътищата; ППЗДвП. ППЗДС - Правилник за прила- гане на Закона за държавната собственост. ППЗЗБНЗ - Правилник за при- лагане на Закона за закрила при безработица и насърчава- не на заетостта. ППЗИР юрид. - Правилник за приложение на Закона за изобретенията и рационализа- циите. ППЗНЗ юрид. - Правилник за приложение на Закона на на- родното здраве. ППЗНО юрид. - Правилник за приложение на Закона за на- емните отношения. ППЗНСНЗ юрид. - Правилник за приложение на Закона за научните степени и научните звания. ППЗООЗП юрид. - Правилник за приложение на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. ППЗП юрид. - Правилник за приложение на Закона за пен- сиите. ППЗПЗСК юрид. - Правилник за приложение на Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори. ППЗПИНМ юрид. - Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на насе- лените места; ПрЗПИНМ. ППЗСГ юрид. - Правилник за приложение на Закона за соб- ствеността на гражданите. ППЗСт юрид. - Правилник за приложение на Закона за стан- дартизацията. ППЗТСУ юрид. - Правилник за приложение на Закона за те- риториално и селищно устрой- ство. ППИ [пе-пе-й] - Полувисш пе- дагогически институт.
ппи 445 ппс ППИ [пе-пе-й] - Полупромиш- I лена инсталация. ППИ - Проучване на полезни изкопаеми (учебна дисциплина във виеше учебно заведение или отдел, управление и др.). ппк [пе-пе-ка] - Пловдивска промишлена камара. ППК [пе-пе-ка],агрон. - Почвен поглъщателен комплекс. ППК авиац. - Противопретовар- ващ костюм. ППЛА - Пчелни продукти - ле- чение Алимоидия. ППМ [пе-пе-ем] - Подбиращо- подреждаща машина. ППМ (-) [пе-пе-ем], воен. - Противопехотна мина (напр.: ППМ-5, ППМ-10). ППМ [пе-пе-ем] - Пултова пи- шеща машина. ППМЛ (-) воен. - П рибор за про- веряване на нулевата мерна линия (напр.: ППМЛ-1). ппмп воен. - Противопехотно минно поле. ппн (-) [пе-пе-ен] - Пневма- тична навесна пръскачка (напр.: ППН „Перла 8“). ППН (-) [пе-пе-ен] - Поилка с постоянно ниво (напр.: ППН- 1,5). ППН воен. - Преден пост за на- сочване. ППН [пе-пе-ен] - Прогресивна партия на Нигер. ппо [пе-пе-б] - Противопожар- на охрана; ПП охрана. ППО [пе-пе-о] - Първична партийна организация. ППОП [пе-пе-о-пе] - Програма за промишлено обучение чрез прикрепване. ППП обикн. мн., електрон. - Па- кети приложни програми. ППП строши. - Пакетно повди- гане на плочи. ППП воен. - Преден превързо- чен пункт. ППП - Промишлено-производ- ствен персонал. пппз воен. - Противоатомна, противобиологическа и проти- вохимическа защита. пппм воен. - Подвижен пла- ващ понтонен мост. ППР [пе -пе-ре], ж. и (разг.) ср. (член. -то), воен. - Партийно- политическа работа. ППР - Планово-предупредите- лен ремонт. ППР воен. - Пункт за пре- хвърляне на ранени. ППРЦ [пе-пе-ре-це] - Предпри- ятие за производство и реали- зация на цветя. ППС [пе-пе-се] - Партия на про- греса и социализма (Мароко);
ппс 446 ПР ппсм. ппс [пе-пе-се], мн. - Полски професионални съюзи. ППС [пе-пе-се], мн. - Правила за предпазване на съдовете (във флота). ППС [пе-пе-ес], рус. ППС (Пис- толет-пулемет Судаева) - Картечен пистолет, конструи- ран от А. И. Судаев. ППС [пе-пе-се] - Програмни продукти и системи. Д ППС „Елис“. ППС [пе-пе-се] - Проучване, проектиране и строителство. Д ППС „Монолит 3“. ППС, пол. PPS (Polska Partia Socjalistyczna) - Полска социа- листическа партия (1892-1948); псп. ппс [пе-пе-се] - Противопо- жарна служба. ППСМ [пе-пе-се-ме] - Партия на прогреса и социализма на Ма- роко; ППС. ппсог воен. - Преден пункт за снабдяване с оръжие и гориво. ППТ [пе -пе-те] - Поливачка- подхранвач за тютюнев раз- сад. ППТ електр. - Проводник с по- лиетиленова изолация за тен- зометрична апаратура. ППУ [пе-пе-у] - Промишлено предприятие за услуги. ППУ авиац. -Противопретовар- ващо устройство. ППУЖС юрид. - Правилник за приложение на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуал- ното жилищно строителство. ППУНПО юрид. - П равилник за приложение на Указа за наи- менуване и преименуване на обекти от национално п мест- но значение. ППУНР - Правилник за прило- жение на Указа за насърчава- не на раждаемостта. ППХ (-) [пе-пе-xä] - Пневмо- хидравлична преса (напр.: ППХ-3). ППШ [пе-пе-ша],рус. ППШ (Пи- столет-пулемет Шпагина) - Картечен пистолет, конструи- ран от Г. С . Шпагин. ПР (-) [пе-ер] - Автоматичен пясъкоразпръсквач (напр.: ПР-130). ПР (-) [пе-ер] - Металорежеща прецизно разстъргваща маши- на (напр.; ПР-121). ПР воен. - Позиционенрайон. ПР електр. - Пояс на Роговски. ПР воен. - Предварително раз- пределение.
ПР 447 препебр. ПР (') [пе-ер] - Приспособление за разстъргване на отвори и нарязване нарезби (напр.: ПР- O. ПР - Програма за развитие (ООН). ПР воен. - П ункт за разпределе- ние. ПР (-) [пе-ер] - Резбонарезен патронник (напр.: ПР-16, ПР- 24). пр воен. - Пехотна рота. пр. геогр. - проход. пр. - прочее (само в съчет.: и пр.). прабълг. - прабългарски. ПравЗДА ю/и<д. - Правилник за приложение на Закона за държавния арбитраж; ПрЗДА; вж. ППЗДА, ПЗДА. ПРАО [прао] - Преработване на радиоактивни отпадъци. ПрАС юрид. - Правилник за Ар- битражния съд. ПРБ - Президентство на Репуб- лика България. ПРБ биб.1. - Приборостроене, автоматика, телемеханика, изчислителна техника, елек- тронноизчислителни машини. ПрВю/лп). - Правилник за впис- ването. ПрВРД те.хн. - Правопоточен въздушнореактивен двигател; вж. ПВРД. ПРГ - Постоянна работна група (по градоустройство и районно планиране към Постоянната комисия на Съвета за иконо- мическа взаимопомощ). ПРД [ пе-ре-де] - Партия на ра- дикалната демокрация (Чили). ПРД cd. имн .,воен. - Периодич- ни разузнавателни доклади. ПРД ед. имн .,воен. - Периодич- ни разузнавателни донесения. ПРД воен. - Пост за регулиране на движението. ПРД (-) [пе-ер-де] - Прибор за регулиране на дюзи (напр.: ПРД-3). ПрДГГ юрид. - Правилник за държавните предприятия. прев. - превод. прев. - превода1!, прегл. - прегледал, предг. - предговор, предгр. - предградие, предзагл. - предзаглавие. предисл. - предисловие. предл. грам. - предлог. предл. грам, - предложен падеж; П. предпл. геогр. - предпланина. преде. - председател. прен. леке, - преносна употреба, преносно значение. препебр. леке. - пренебрежи- телна дума, значение или фра-
ПРЕП 44« ПРОЛ зеологизъм. ПРЕП воен. - Подразделение за радиоелектронно противодей- ствие. преп. - преподавател. препсч. - препечатан, препр. - препринт. прераб. - преработил. ПрЕтСоб юрид. - П равилник за етажната собственост. преф. - префектура. прех. грам. - преходен глагол. ПрЗДА юрид. - Правилник за приложение на Закона за държавния арбитраж; Прав ЗДА; вж. ПЗДА, ППЗДА. ПрЗПИНМ юрид. - Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на насе- лените места; ППЗПИНМ. ПРЗС воен. - Подвижна ремон- тно-зарядна станция. прибл. - приблизително. прил. грам. - прилагателно име. прил. - приложение. природозл. - природознание, приет. - пристанище. прит. - притурка. притеж. мест. грам. - притежа- телно местонмение. прич. грам. - причастие. прич. мин. деят. грам. - прича- стие минало деятелно. прич. мин. страд. грам. - при- частие минало страдателно. прич. ссг. дсят. грам. - причас- тие сегашно деятелно. прич. ссг. страд. грам. - причас- тие сегашно страдателно. ПРК (-) [пе -ер-ка], воен. - При- бор за изчисляване на корек- циите (напр.; ПРК-69). ПРК воен. - П ункт за радиокон- трол. ПрКооп юрид. - Правилник за кооперациите. ПРМ [пе-ер-ем] - Перфоратор- но-репродуцираща машина. ПрМ - „Правна мисъл“ (списа- ние); ПМ. пр. н. с. - преди новата ера (след цифра). А 11 в. пр. н. е. ПРО ед. имн., воен. -Периодич- ни разузнавателни отчети. ПРО [пе-ре-ö] - Производстве- но-разпределителен отдел. ПРО [пе-ре-ö], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Противора- кетна отбрана. ПРО [пе-ре-ö] - Профилактика, рехабилитация и отдих. пр. об. - преди обяд (с цифра). А10ч.пр.об. пров. - провинция, прованс. - провапсалски. продълж. - продължение. ПРОЛ - Персонален регистър за осигурени лица.
прол. 449 Профиздат прол. геогр. - пролом. Пролсткулт м., рус. Пролет- культ (Пролстарская культу- ра) - „Пролетарска култура“ (Културно-просветна органи- зация в СССР, 1917-1932 г.). - Прпизв.: пролеткултовец, про- леткултовски, пролеткултов- щина. пром. .. - Промишлен (напр.: Промкомбинат, Промснаб). ...пром... - Промишленост (напр.: Елпром, Спортпром, Промзърнопроект). пром. - промишленост. Промзърнопроект м. - Про- ектантска организация към Държавно стопанско обедине- ние „Зърнени храни и фураж- на промишленост“. Промкомбинат м. - Промиш- лен комбинат. Промпроскт м. - Комплексен институт за проучване и про- ектиране на обекти на леката промишленост. Промснаб м. - Промишлено снабдяване (Пласментно-снаб- дително предприятие). ПРОНО [проно] ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Проектантска организация на Народната от- брана. ПРООН [проон], рус. ПРООН (Программа развития Органи- зации Объединенньгх Нации) - Програма за развитие на Орга- низацията на обединените на- ции (Организация на ООН за подпомагане в социално-иконо- мическата област). ПрОРСУ юрид. - Правилник за организацията и работата на съдебните учреждения. простопар. леке. - простонарод- на дума или значение. противоп. леке. - противопо- ложно. проф... -Професионален (напр.: профсъюз). проф... - Профсъюзен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: проф- организация, профдеятел, профгрупа). проф. - професионален. проф. - професор (пред собстве- но име). профактйв м. - Профсъюзен актив. профгрупа ж. - Профсъюзна група. прйфгрупйрг, член, -ът, -а, мн. -зи, .и. - Профсъюзен групов организатор. профдеятел .м. - Профсъюзен деятел. Профиздат м. - Профсъюзно
Профинтерп 450 пс издателство. Профинтерп, член. -а .м . . истор. - Червен интернационал на профсъюзите (Международна организация на левите револю- ционни профсъюзи, 1921-1937). профком, член, -ът, -а, л<., рус. профком (Профсоюзньш ко- митет); вж. профкомитет. профкомитет .и. - Профсъюзен комитет; ПСК. профлиния ж. Само в съчет.: по профлиния - По профсъюзна линия. А Картите за почив- ка се уреждат по профлиния. профорганизйция ж. - Проф- съюзна организация. профсъюз м. - Професионален съюз; ПС. ПРП [пе-ре-пе] - Полска работ- ническа партия (1942-1948). ПРП [пе-ре-пе] - Португалска републиканска партия. ПРП(-)[пе -ер-пс] - Промишлен радиоизотопен преброител (напр.: ПРП-1, ПРП-2, ПРП- 3). ПРПМ [пе-ре-пе-ме] - Предпри- ятие за ремонт на пътностро- ителни машини. ПРР воен. - Полева ремонтна работилница. ПРС - Пазар „Римска стена“ (София). ПРСеА или., поен. -Периодич- ни разузнавателни сводки. ПРС ед. и ли., воен. - Подземен ракетен снаряд. ПРС ед. и мн., воен. - Противо- радиолокационен снаряд. ПРСДИ - Партия на работници- те и социалдемократическата интелигенция. ПРСС - Профсъюз на работни- ците от селското стопанство. пртб воен. - Подвижна ракет- нотехническа база. ПРТС юрид. -Правилник за раз- глеждане на трудовите споро- ве. ПрУ - Примерен устав на тру- дово-кооперативните земедел- ски стопанства; ПрУТКЗС. ПРУПСДП - Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията. ПрУТКЗС - Примерен устав на трудово-кооперативните зе- меделски стопанства; ПрУ. ПРХВП - Профсъюз на работ- ниците отхранително-вкусова- та промишленост. ПРХР воен. - Подвижна ремон- тно-химическа работилница. ПРЦ воен. - Приемателен радио- център. ПС [пе-се] - Словашка партия на
пс 451 псв свободата. ПС - Парламентарен съюз. ПС [пе-се] - Партия на справед- ливостта (Турция). ПС [пе-се] - Патриотичен съюз. А ПС „ Нова левица ПС воен. - Патрулна сила. ПС [пе-ес] -Периферна станция. ПС (-) [пе-ес] - Перков смеси- тел (напр.: ПС-1). ПС(-) [пе-ес]-Пневматичнасе- ялка (напр.: ПС-8). ПС мн., воен. - Подводни сили. ПС - Подземно строителство. ПС [пе-се] - Политически съвет. ПС воен. - Политически съвет- ник. ПС [пе-се] - Помпена станция. ПС [пе-ес], мн. - Постно-спича- щи въглища. ПС воен. — Постоянно съедине- ние. А ПС на OBМС (НА ТО). ПС [пе-ес] - Пощенска станция. А ПС-клон 13. ПС воен. - П реносимо средство. АПСзаПВО. ПС воен. - П родоволствен склад. ПС - Производствено съвеща- ние. ПС [пе-се] - Професионален съюз; профсъюз. ПС воен. - П ункт за снабдяване. ПС [пе-се] - Пътно строителство (специалност във виеше учеб- но заведение или отдел, сектор идр.) . ПС - В емблемата на Стопанско обединение „Пътни строежи“. ПС [пе-се] - Пътища и съоръ- жения (Еднолично акционерно дружество). ПС [пе-се] - Пътна сигнализация (Еднолично дружество с огра- ничена отговорност). ПС [пе-се] - Пътни строежи. А ПС София (Акционерно друже- ство). П. С. [пе-ес], лат. Р. S. (Post scriptum) - Послепис; ПП. пс астрон. - парсек (астрономич- на единица за разстояние) (след цифра). ПСА [пе-се-ä] - Африканска партия на солидарността. ПСБ - Пакт за стабилност на Балканите. ПСБ [пе-се -бе] - Пласментно- снабдителна база. ПСБ [пе-се -бе] - Пловдивска стокова борса. ПСБ [пе-се -бе] - Производстве- но-стопанска база. ПСБ воен. - Пункт за снабдява- не с боеприпаси. псб воен. -Пътностроителен ба- тальон. ПСВ [пе-се -ве] - Партия на Сло- вашкото възраждане.
псв 452 псмп ПСВ [пс-се-ве], .мешал. - П роиз- водство студено валцуване. ПСВУ - Програма за сътрудни- чество между висшите учили- ща (Европейски съюз). ПСД [ пе-се -де] - Палестинско съпротивително движение. ПСД [пе-се -де] - Партия „Сбор за демокрация“. ПСД [пе-се -де] - Партия на сво- бодните демократи. ПСД [пе-се-де], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. -та) - Проект- носметна документация. ПСДК (-) [пе-ес-де-ка] - Под- вижно самонавиващо се дъждовално колело (напр.: ПСДК 25). ПСДП [пе-сс-де-пе] - Партия за социални и демократични про- мени. ПСДР [пе-се-де-ре] - Партия за социална демокрация на Румъния. ПСЕ [пе-се -е] - Партия на соци- алистическото единство (Нова Зеландия); ПСЕНЗ. псевд. - псевдоним. ПСЕНЗ - Партия на социалис- тическото единство в Нова Зеландия; ПСЕ. ПСЖ [пе-сс-же], фр. PSG (Paris Saint Germain) - Френски фут- болен отбор „Пари Сен Жер- мен“. ПСЗА воен. - Пр авилник за стрелба със земна артилерия. ПСЗБ [пе-се-зе-бе] - Правна и социална защита на бежанци- те. псзи воен. - Пункт за събира- не на заразено имущество. ПСЗР - Професионален съюз на здравните работници. ПСИ [пе-се-й], ср. (разг., член. - то) -Промишленостроителни изолации (монтажно управле- ние). псих. - психологически. псих. - психология. пек [пе-се -ка] - Партия на средната класа. ПСК [пе-се-ка] - Патриотичен съюз на Кюрдистан. ПСК [пе-се-ка] - Приборострои- телен комбинат. ПСК [пе-се-ка] - Профсъюзен комитет; вж. профкомитет. ПСКБ [пе-се-ка-бе] - Предприя- тие „Снабдяване и координа- ционна база“. ПСМ [пе-се-ме] - Партия на сво- бодата „Марематлу“ (Мсото). ПСМ (-) [пе-се -ем] - Приспособ- ление за товарене насамолети с минерални торове (напр.: ПСМ-30 А). ПСМП - Постоянен съд за меж-
псн 453 пстн дународно правосъдие. ПСН [пе-се -ен], воен. - П ункт за спретнато (двойно) наблюде- ние. ПСО [пе-се-ö], воен. - Последо- вателно съсредоточаване на огъня. ПСО [пе-се-ö] - Профсъюзна организация; вж. профоргапи- зация. ПСОВ [пе-се -о-ве] - Пречиства- телна станция за отпадни води. С.ПСОВ Лозенец. ПСОЗСК юрид. - Правилник за социално осигуряване на земе- делските стопани-кооперато- ри. ПСП [пе-се -пе] - Партия на сво- бодата и прогреса (Белгия). ПСП [пе-се-пе] - Пацифистка социалистическа партия (Ни- дерландия). ПСП [пе-се -пе] - Перуанска со- циалистическа партия. ПСП [пе-се -пе] - Подготовка на строителното производство. ПСП [пе-се -пе] - Португалска социалистическа партия. ПСП [пе-се -пе] - Прогресивна социалистическа партия ( Ли- ван); ПСПЛ. ПСП [пе-се -пе], пол. PSP (Polska Socjalistyczna Partia) - Полска социалистическа партия(1892- 1948); ППС. ПСПВ [ пе-се-пе-ве] - Пречи- ствателна станция за промиш- лени води. Д ПСПВ Бистрица. ПСПЛ [пе -се-пе-ел] - Прогре- сивна социалистическа партия на Ливан; ПСП. ПСр метал. - Сребърен припой. пер воен. - Пътностроителна рота. ПСС [пе-се -се] - Планинска спа- сителна служба. ПСС - Представителство на сту- дентските съвети. ПСС - Приспособление към ца- ревичен комбайн за събиране и товарене на нарязаната стеб- лена маса. ПСС [пе -се -се] - Прогресивен съюз на Сенегал. ПССМД - Предприятие за спе- циализирани строително-мон- тажни дейности. ПССП - Програма за селскосто- пански проучвания. пет хим. - Полистирол. пет воен. - Пост за санитарен транспорт. петб воен. - Пътностроителен батальон. петв воен. - Пътностроителен взвод. ПСТН - Пожарно-строителни технически норми.
пстр 454 птв пстр воен. - Пътностроителна рота. ПСУ [пе-се -у], ср. (разг., член. -то) - Промишленостроително управление. ПСУЗ юрид. - П равилник за сти- пендиите в учебните заведе- ния. Г1СФ (-) [пе-се -еф] - Приспособ- ление за скубане на зрял фа- сул (напр.: ПСФ-3). ПСФК [пе-се-фе-ка],пнгл. PSFC (International Pacific Salmon Fishcries Commission) - Меж- дународна тихоокеанска коми- сия за ловене на лакерда. ПСХ [пе-се-xä] - Промишлено строителство холдинг (Едно- лично акционерно дружество). ПСХ [пе-се-ха] - Професионален смесен хор. Д ПСХ „Лкад. П . Стайнов “. ПСЦ [пе-се -це] -Психосоциален център. Д ПСЦ „Динамика- 95". ПСШЛ [ пе-се -ше-ел] - Партия на свободата на Шри Ланка. ПСЮЕ - Процес на сътрудниче- ство в Югоизточна Европа. ПТ [ пе-те]- Партия на труда (Нидерландия). ПТ (-) [пс-те], воен. - Плаващ танк (напр.: ПТ-76). ПТ [пе-те], физ. - Полупровод- ников триод. ПТ [ пе-те] - Полупроводникова техника. ПТ и пт [пе-те], нрил., воен. - Противотанков. Д ПТ реак- тивно оръжие', ПТ вертолет; ПТ взвод. ПТ (-) [пс-те] - Термисторен преобразувател с повишена че- стота за индукционно нагрява- не (напр.: ПТ 1-250). ПТАБ воен. - Противотанкова авиационна бомба. птабатр воен. - Противотанко- ва батарея. птабр воен. - Противотанкова бригада. птадн воен. - П ротивотанков ди- визион. птап воен. - П ротивотанков полк. ПТБ - Правилник за техническа безопасност. ПТБ (-) [пе-те-бе] - Приспособ- ление за товарене на бали (напр.: ПТБ-2). птб воен. - Пътно-техническа база. ПТБО [пе-те-бе-ö] - Проектира- не на търговски и битови обек- ти (Еднолично дружество с ог- раничена отговорност). ПТВ [пе -те-ве] - Партия на тру- дещите се във Виетнам. ПТВ [ пе-те-ве] - Производстве-
птг 455 ПТРД но-технически въпроси. А За- местник-директор по ПТВ. ПТГ воен. - Противотанкова гранатохвъргачка. ПТЕ - Правилник за техническа експлоатация. ПТИ [ пс-те-й], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Патентно-техни- ческа информация. ПТИ[пе-тс-й], англ. PTI (Press Trost of India) - Индийска ин- формационна агенция. ПТИКОМ [птикбм] - Птице- комбинат (фирма за производ- ство на птиче месо (Монтана)). ПТИМ - Палата на търговията, индустрията и мините (Иран). ПТК - Пакистанска търговска корпорация. ПТК [пе-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Памукотекстилен комбинат. ПТК [пе-те-ка] - Производстве- но-търговска кооперация. А ПТК „Елит". ПТКМПС - Правилник за тех- нически контрол на моторните превозни средства. ПТМ (-) [пе-те-ем], воен. - Противотанкова мина (напр.: ПТМ-5). ПТМП воен. - Противотанково минно поле. ПТМЩ (-) - Транзисторен ма- логабаритен щепселен преоб- разувател (напр.: ПТМЩ-2). ПТН [пе-те-ен], воен. -П ункт за техническо наблюдение. ПТО [пе-те-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то ) - Производствено- технически отдел. ПТО [пе-те-ö], воен. - Проти- вотанкова отбрана. ПТО [пе-те-ö], воен. - Проти- вотанково оръдие. ПТО [пе -те-б], воен. - Проти- воторпедна отбрана. ПТП [пе-те-пе] - Производстве- но търговско предприятие. ПТП [пе-те-пе] - Пътнически таксиметров превоз (автосто- панство). ПТП [ пе-те-пе], ед. и мн. - Пътнотранспортно произше- ствие. ПТР воен. - Противотанков ра- йон. ПТР [пе-те-ер], воен., рус. ПТР (Противотанковое ружье) - Противотанкова пушка. ПТР [пе-те-ре] - Пътни такси и разрешителни (управление, дирекция и под.). птрб воен. - Подвижен танков ремонтен батальон. ПТРД [пе-те-ре-де] - Предприя- тие за транспорт и реализация на дървесината от Коми „Зад-
ПТРД 456 ПУ гранлес“. ПТРД [пе-те-ср-дс], воен., рус. ПТРД (Противотанковое ру- жье Дегтярева) - Противотан- кова пушка, конструирана от B. Дегтярев. ПТРсз [пе-те-рез],л«. (разг., член. - а), воен. - Противотанков ре- зерв. ПТРЗ [пе -те-ре-зе], воен. - Под- вижен танкоремонтен завод. ПТРС [пе -те-ер-ес], воен., рус. ПТРС (Противотанковое ру- жье Симонова) - Противотан- кова пушка, конструирана от C. Симонов. ПТРУ воен. - Противотанкова реактивна установка. птс [пе-те-ес], м. (разг., член. - ъ т, -а) - Подвижна телевизи- онна станция. ПТС [пе-те-ес] - Приспособле- ние за прибиране на семенни треви. ПТС [ пе-те-ес], мн.. воен. - Противотанкови средства. птт [пе-те-те] - Поща, теле- граф, телефон (пощенска стан- ция). ПТТ [пе -те-те], нрил. - Пощен- ско-телеграфно-телефонен. Д ПТТ станция. ПТТИ, англ. PTTI (Postal, Telegraph and Telephone International) - Международно обединение на профсъюзите на пощенските, телеграфните и телефонните работници. ПТТР [пе-тс-те-ре] - Поща, те- леграф, телефон, радио (по- щенска станция). ПТТРС - Пощенска телеграфо- телефонна районна станция. ПТУ [пе-те-у] - Приложна теле- визионна уредба. ПТУ [пе-те-у], ср. (разг., член, -т о, мн. - та) - Професионално- техническо училище. ПТУК - Професионално-техни- ческо училище по корабостро- ене. 11ТУР [птур], ед. и мн., воен. - Противотанкова управляема ракета. ПТУРС [птурс], ед. и мн ., м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове), воен. - Противотанков управ- ляем ракетен снаряд. - Произв.: птурсов. ПТХ мед. - Посттрансфузионен хепатит. птхв мн. - Промишлени ток- сични химически вещества. ПУ [пе-у], електр. - Параметри- чен усилвател. ПУ [пе-у], електрон. - Печата- що устройство. ПУ [пе-у] - Пловдивски универ-
ПУ 457 ПУРС ситет. А ПУ „Паисий Хилен- дарски ПУ воен. - Полеви устав. ПУ [пе-у] - Помощно училище. А ПУза интелектуално недо- развити деца (Пловдив). ПУ [пе-у] - Предприятие за ус- луги. ПУ[пе-у], електрон. -Програм- но управление. ПУ [пе-у] - Пътно управление. А ПУ София. ПУ [пе-у], м. и (разг.) ср. (член. -то), воен. - Пункт за управле- ние. ПУ ед. имн., воен. - Пусковиус- тановки. ПУАЗО [пуазо], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Прибор за управление на артилерийско- зенитния огън. ПУАП [пуап], воен. - Пост за уп- равление на авиационната под- дръжка. ПУБ библ. -Пловдивскиунивер- ситет - библиотека. ПУБД воен. - П ункт за управле- ние на бойните действия. пубер м., разг. - Момче в пу- бертетна възраст. - Произв.: пуберка, пуберски. публ. - публикация. публиц. - публицистичен. ПУВН воен., рус. ПУВН (Пол- нь1Й угол вертикального наве- дения) - Пълен ъгъл за верти- кално насочване. ПуВРД техн. - Пулсиращ въздушнореа ктиве н двигател. ПУГ - Партийна учебна година. ПУЕУ - Правилник за устрой- ство на електрическите уреди. ПУЗК - Първа универсална за- страхователна компания (Ак- ционерно дружество). ПУКО воен. - Подвижно устрой- ство за криптологично осигу- ряване. ПУНР юрид. - Правилник за при- ложение на Указа за насърча- ване на раждаемостта. ПУО [пуб] , Ai. и (разг.) ср. (член. -то), воен. - Прибор за управ- ление на огъня. ПУ-ПВО воен. - Пункт за управ- ление на противовъздушната отбрана. ПУР [пур], воен. - П ункт за уп- равление на разузнаването. ПУРНЕС юрид. - П равилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост. ПУРС [пурс], воен. - Прибор за управление на реактивна стрелба. ПУРС [пурс], исп. PURS (Partido Unido de laRevoluciön Socialista) - Единна партия на социалис-
ПУС 458 пхв тическата революция ( Куба). ПУС [пус], воен. - Прибор за управление на стрелба. ПУСО и ПуСО [пусо], ср., воен. - П ункт за специална обработ- ка. ПУТА воен. - Пункт за управле- ние на тактическата авиация. ПУТС воен. - Прибор за управ- ление на торпедна стрелба. ПУУ електрон. - Периферно управляващо устройство. ПУЦ [пуц] -Предклиничен уни- верситетски център. ПУЦ [пуц], член, -ът, -а,мн. -ове, м. - Професионален учебен център. ПФ - Паркоустройство и флора (Стопанска дирекция). ПФ [пе-фе] - Пенсионен фонд. А ПФ „ Солидарност “. ПФ воен. - Подводен флот. ПФ - Портови флот. ПФ [пе-фе] - Приватизационен фонд. А ПФ „Развитие" . пф физ. - пикофарад (след циф- ра). ПФА - Формовъчна автоматич- на преса. ПФБ воен. - Предна фронтова база. ПФББ воен. - П редна фронтова болнична база. ПФБК [пе-фе-бе-ка] - Първа финансова брокерска къща (Дружество с ограничена отго- ворност). ПФЕ - Пълен факторен експе- римент. ПФГ[ пе-фе-ге] - Професионал- на футболна група. ПФК [пе-фе-ка] - Професиона- лен футболен клуб. А ПФК „Левски “. ПФЛ - Патриотичен фронт на Лаос. ПФЛ [пе-фе-ел] -Професионал- на футболна лига. ПФЛХ хнм.— п олифенолов лесохимически стабилизатор. ПФМ -Поликлиника зафизикал- на медицина. ПФСК хим. -Парафенолсулфо- киселинен катионит (сулфовъ- глища). ПФЦ [пе-фе-це] - Плувен и фит- нес-център. А ПФЦ „Мария Луиза “. ПХ - Парк-хотел. А ПК „Мос- ква". ПХ спец. - Пожарен хидрант. ПХ [пе-xä] - Приспособление за внасяне на хербициди. ПХ (-) [пе-ха] - Хидравлична помпа (напр.: ПХ-40). ПХВ спец. - Перхлорвинилов емайл (лакобояджийски мате- риал).
пхв 459 Пътпроект ПХВ (-) [пе-хе-ве] - Хоризонтал- на винтова преса (напр.; ПХВ- 5). ПХЗ [пе-хе-зе], воен. - Проти- вохимическа защита. пхк хим. - Полихлоркамфен. ПХЛ (-) [пе-хе-ел] -Хидравлич- на листоогъваща преса (напр.: ПХЛ-400, ПХЛ-1000). пхп хим. - Полихлорпинен. ПХР (-) [пе-хе-ре], воен. - При- бор за химическо разузнаване (напр.: ПХР-46). ПХС [пе-хе-се] - Постоянен ху- дожествен съвет (при Съюза на българските художници). ПХФ [пе-хе-фе], хим. - Пен- тахлорфенол. ПХЧП - Предприятие за хими- ческо чистене и пране. ПЦ [пе-це] - Партия на центъра (Финландия). ПЦ [ пе-це] - Помпен център. Д ПЦ София ЕООД. ПЦ [пе-це], м. и (разг.) ср. (член. - то), воен. - Предавателен център. ПЦ - [пе-це] - Приспособление към зърнокомбайн за прибира- не на царевица (напр.: ПЦ-3). п-ца - печатница. ПЦБ [пе-це-бе] - Профсъюзен център на Бангладеш. ПЧ (-) [пе-че] - Бързоударен пробивен чук (напр.: ПЧ-75). ПЧ - В емблемата на обувен за- вод „Петър Ченгелов“. п. ч. - пещочас (след цифра). ПЧА - Първа частна аптека. ПЧАГ - Първа частна английс- ка гимназия. Д ПЧАГ „ Уйлям Шекспир “. ПЧК - Първа частна клиника. ПЧЛК - Първа частна ликвид- на къща. ПЧО - Пределна честота за от- разяване. ПЧС - Партия на честността и справедливостта. ПЧСХ [пе-че-се-ха] - Първи ча- стен строителен холдинг. ПШ (-) [пе-ше] -Шнекова преса (напр.: ПШ 1-45, ПШ 1-63.ПШ 1-90). ПШС (-) [пе-ше-се] - Шнеково приспособление за прибиране на слънчоглед (напр.: ПШС-4). ПЩ (-) [пе-ще] - Щангова при- ставка към пръскачка „Перла“ (напр.: ПЩ-1). пъб, члеи. -ъ т, -а, мн. -ове, англ. pub (public house ‘обществено заведение’) - Английски или ирландски бар, клуб. пълп. м-р - пълномощен ми- нистър. първобълг. - първобългарски. Пътпроект 31. - Институт за
Пътстройинженеринг 460 радар проучване и проектиране на пътни обекти. Пътстройинженеринг м. - Ин- женерна фирма за пътно строителство. ПЯК - Предприятие „Язовири и каскади“. Р Р (-) [ер] - Радиостанция (напр.: Р-123). Р - Република. А Р България. Р (-) [ер], метал. - В марката на рапидна (бързорезна) стомана (напр.: СтР 18). Р воен. -Регулировчик. Р (-) [ер]-Резервоар (напр.: Р-1, Р-0,75, Р-0,5). Р (-) [ер], електр. - Реле (напр.: Р-421, Р-221). Р - В емблемата на трикотажна фабрика „Росица“ - Севлиево. Р библ. - Раздел. р. геогр. - река (пред собствено име). А р. Марица. Р физ. - рентген (единица за из- мерване на облъчването с гама-лъчи), (след цифра). р. грам. - род.Алер., ж.р. Р. и р. грам. - родителен падеж; род. Р воен. - рота. р. - рудник; р-к (пред собствено име). РА - Разпространителска аген- ция. А РА „Вест-Г'. РА воен. - Разузнавателна авиа- ция. РА воен. - Реактивна артилерия. РА воен. - Редовна армия. РА - Рекламна агенция. А РА „Агора“'. РА „Евромедия". РА воен. - Рубеж за атака. РА - Румънски авиолинии. Д РА „ Таром ". раап воен. - Разузнавателен ар- тилерийски полк. раб. .. - Работнически (напр.: рабфак, рабкор). рйбкор, член, -ът, -а,.м..рус. раб- кор (Рабочий кореспондент) - Работнически кореспондент. рабфак, член, -ът, -я,мн . - ове.м . - Работнически факултет. - Произв.: рабфаковец, рабфа- ковски. РАБЦ [pä-бе-це] - Регионален агробизнсс-център. Д РАБЦ Видин. рав. геогр. - равнина. РАД библ. -Радиотехника, елек- троника. рад - радиан (единица мярка за измерване на равнинни ъгли) (след цифра). радар, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
радб 461 РБД англ. radar (Radio detecting and ranging) - Радиолокатор. - Произв.: радарен, радб воен. - Радиобатальон. Рйдиопром м. - Радиопромиш- леност (Индустриално пред- приятие за грамофонни плочи), радиотел воен. - Радиотелефон, радиотехн. - радиотехника, радн воен. - Разузнавателен ар- тилерийски дивизион. радп воен. - Радиополк. радр воен. - Радиорота. радтел воен. - Радиотелефон, рае воен. - Разузнавателна авиа- ционна ескадрила. разг. леке, - разговорна дума или значение. разд. - раздел. разш. леке. - разширено (за зна- чение или отсянка). РАИ [раи], итал. RAI (Radio- televisione Italiana) - Италиан- ско обединение за радио и те- левизионни предавания. рай... - Районен (като първа съставна част на сложносъ- кратенидуми.напр.: райсъвет, райком). райком, член, -ът, -а, мн. -и,м. - Районен комитет; РК. райсъвет м. - Районен съвет; PC. райтек ж. и ль - Районна транс- портна скспедиторска кантора. РАН [ран], рус. РАН (Российс- кая Академия Наук) - Руска академия на науките. PAO [рао], мн. - Радиоактивни отпадъци. рап воен. - Разузнавателен авиа- ционен полк. РАСУ [расу] - Републиканска автоматизирана система за управление. РАТБ [pä-те-бе] - Районно ад- министративно техническо бюро. рато воен. - Рота за аеродрум- но-техническо осигуряване. РАТЦ [pä-те-це] - Районна ав- томатична телефонна центра- ла. РАУ [рйу] - Реконструкция и антисеизмично укрепване. РБ - Работническа болница. Д РБ Бухово. РБ - Развойна база. РБ воен. - Разузнаване с бой. РБ - Ремонтна база. РБ - Република България. РБ - Рехабилитационна болница, рб воен. - Разузнавателен бата- льон. РБГ [ре-бе-ге] - Републиканска баскетболна група (само в съчет.: „А“ РБГ, „Б“ РБГ). РБД воен. - Район на бойните действия.
РБИ 462 РВС РБИ икон. - Рационализация на бюджетния избор. РБМС - Разпореждане на Бю- рото на Министерския съвет. РБО [ер -бе-ö], м. и (разг.) ер. (член, - то), воен. - Рубсж за безопасно отдалечаване. РБО [ер-бе-ö], воен. - Рубсж на бойното охранение. РБПВХР - Републиканска бол- ница за протезиране, възста- новителна хирургия и рехаби- литация. рбр воен. - Ракетна бригада. РБС - Репродуктивна база по свиневъдство. РВ [ер-ве], техн. - Въртящ се разпределител. РВ [ер-ве], обикн. ми., воен. - Радиоактивни вещества. РВ воен. - Разузнавателен вер- толет. РВ - Регистрова вместимост (ус- ловен показател за вместимост на корабите). РВ (-) [ер-ве] - Транзисторно реле за време (напр.: РВ -51). рв воен. - Разузнавателен взвод. РВБ - Ремонтно-възстановител- на база. РВВ воен. - Ракета „въздух- въздух“. РВГ [ре-ве-ге]- Републиканска волейболна група (само в съчет.: „А“ РВГ, „Б“ РВГ). РВД [ер-ве-де] - Ръководство на въздушното движение (дирек- ция). РВЗ воен. - Ракета „въздух- земя“. РВИ [ре-ве-й] - Районенветери- нарен институт. РВИ [ре-ве-й] - Регионална во- енна инспекция. РВМС [ре-ве-ме-се] - Районна ветеринарномедицинска служ- ба; РВС. РВМЦ [ре-ве-ме-це] - Районен ветеринарномедицински център. РВО воен. - Район за водене на огън. РВО воен. - Ред за водене на огъня (от земните средства). РВП воен. - Ракета „въздух- повърхност“. РВП воен. - Ракета „въздух-под- водна лодка“. РВП [ре-ве-пе] - Ремонтно- възстановително предприятие. РВПС [ре-ве-пе-се] - Ремонтно- възстановително предприятие по съобщенията. РВРА воен. - Район с висока радиоактивност. РВС (-) [ре-ве-се] -Високообем- но самонатоварващо се ремар- ке (напр.: РВС-3,5).
РВС 463 РДГ РВС [ре -ве-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Районна ветери- нарна станция; РВМС. РВСН воен. - Ракетни войски със стратсгичсскопазначение; вж. РВСП. РВСП [ре-ве-се-пе], воен. - Ра- кетни войски със стратегичес- ко предназначение; РВСН. РВСС - Развитие и внедряване по сортово семепроизводство (дирекция). РВТ [ре-ве-те] - Резервен фонд за възнаграждение на труда. РГ - Работна група. РГ [ер-ге] - Разстъргваща глава (част от металорежеща маши- на). РГ [ер-ге], воен. -Разузнавател- на група. РГ (-) [ер-ге], рус. РГ (Ручная граната) - Ръчна граната (напр.: РГ-42). РГБ [ер-ге-бе] - Република Гви- нея - Бисау. РГВН [ре-ге-ве-ен] - Регулатор за горно водно ниво. РГГП - Работници от горите и горската промишленост. А Профсъюз на РГГП. РГК [ер-ге-ка], воен. - Резерв на главното командване. А Арти- лерия РГК. РГЛПРД - Работна група за лим- нологично проучване на река Дунав. РГС воен. - Регионален граничен сектор. РД-. ,Работническо дело“ (вест- ник). РД [ер-де], воен. - Разузнавате- лен дозор. РД техн. - Ракетен двигател. РД воен. - Ракетен дивизион. РД - Регионална дирекция. РД (-) [ер-де] - Регулатор-деби- томер(напр.: РД-1). РД (-)[ер-де] - Рентгенов диаг- ностичен апарат (напр.: РД- 100). рд физ. -ръдърфорд (единица за измерване на йонизиращи из- лъчвания), (след цифра). РДА[ер -де-д] фр. RDA (Rassemblement democratique africain) - Африканско демо- кратическо обединение. РДА [ре-де-ä] -Рекламно-дилър- ска агенция. А РДА „Дикта“. РДВГ [ер-де-ве-ге], техн. - Ре- активен двигател с вътрешно горене. РДВН [ре-де-ве-ен] - Регулатор за долно водно ниво. РДВР [ре-де-ве-ре] - Регионал- на дирекция на вътрешните работи. РДГ [ре-де-ге]- Районна дирек-
рдг 464 Резйнопроект ция нагорите. РДГ [ер-де-ге], воен., рус. РДГ (Ручная дьшовая граната) - Ръчна димна граната. РДД ре-де-де] - Районна данъч- на дирекция. РДД воен. - Ракета за далечно действие. РДИК [ер-дйк], м. (разг., член. -а) - Районна държавна инс- пекция по корабоплаване. РДК [ер-де-ка] - Радиационен дозиметричен контрол. рдм воен. - Рота за дегазация на местност. рдн [ер-де-ен], воен. - Ракетен дивизион. РДП [ре-де-пе] - Радикалдемо- кратическа партия. РДП (-) [ер-де-пе], воен. - Ран- цев дегазационен прибор (напр.: РДП-4). РДП [ре-де-пе] - Революционно- демократична партия (Пана- ма). РДПО воен. - Ракетен дивизион за противоракетна отбрана. РДС [ре-де-се] - Районна диспе- черска служба. РДС [ре-де-се] -Републиканско- демократически съюз ( Вене- цуела). РДС [ре-де-се], м. - Оперативно ръководство и диспечеризация на електроенергийната систе- ма (отдел). РДСК [ре-де-се -ка] - Районна държавна спестовна каса. РДТ [ре-де-те] - Регионална ди- рекция за туризъм. РДТГ [ер-де-те-ге], техн. - Ре- активен двигател с твърдо го- риво. РЕА - Радиоелектронна апара- тура. реабатр воен. - Реактивна бата- рея. реабр воен. - Реактивна брига- да. реадп воен. - Реактивен дивизи- он. реап воен. - Реактивен полк, per. - регистър. per воен. - Ремонтно-евакуаци- онна група. ред. - редактор. ред. - редакция. ред. - редник. ред. кол. - редакционна колегия, редколегия ж. - Редакционна колегия. ред. к-т - редакционен комитет, рсж. - режисьор. Рсз воен. - Резерв. рез. - резюме. Резйнопроект м., рус. Резино- проект (Государственньш ин- ститут проектированию пред-
РЕЛ 465 РЕЦЦИЕ приятий резиповой промшш- ленности) - Държавен инсти- тут за проектиране на предпри- ятия за каучуковата промиш- леност (Русия). РЕЛ - Районна електролабора- тория. рел. - религиозен. рел. - религия. РЕЛКК [релк]-Районна експер- тна лекарска консултативна комисия. ремг воен. - Ремонтна група. Ремзавод м. - Ремонтен завод; РЗ. Ремкооп ж. и м. - Ремонтна кооперация. Ремонтстрой м. - Предприятие за ремонтно строителство на сгради, съоръжения и др. Ремс, член, -ът, -а, м., напор. - Работнически младежки съюз (1928-1947); РМС. - Произв.: ремсист, ремсйстка, ремсов, ремсйстки. РЕМУ електр. - Реактивен електромашинен усилвател. РЕП воен. - Радиоелектронно противодействие. РЕП[реп],м. 1. Разпространение и експедиция на печата; РП. 2. (разг.) член, -ът, -а,ми. -ове. Павилион, в който се продава периодичен печат; РП. А Оти- вам до РЕП-а да си купя вест- ник. репр. - репринт. репрод. - репродукция. РЕС истор. - Работнически ес- перантски съюз (1930-1934). РЕС [рее] ед. и мн. - Радиоелек- тронни системи. респ. - респективно. Респром м. - Радиоелектронна и съобщителна промишленост (Стопанско обединение). Респромкомплект м. - Инже- нерингово предприятие за про- ектиране, доставка, монтаж и сервиз на комплектни обекти от областта на радиоелектрон- ната и съобщителната про- мишленост. Респроммонтаж м. - Предприя- тие за проектиране, доставка, монтаж и сервиз на съоръже- ния за радиоелектронната и съобщителната промишле- ност. рест.-ресторант.Арест. „Ака- циите“. ретро прил. - Ретроспективен (стил в изкуството, модата, архитектурата и др.) . реф. - реферат, рец. - рецензия. РЕЦЦИЕ -Регионален екологи- чен център за Централна и
РЖ 466 РИД Източна Европа. РЖ (-) [ер-же] - Живачно реле - прекъсвач (напр.: РЖ-10 А). РЖ [ер-же], ср. (разг., член, -то), библ.,рус. РЖ (Реферативньш журнал) - Реферативен бюле- тин. РЖИ ед. и мн. - Републиканска железопътна инфраструктура (Български държавни желез- ници). А. ИК РЖИ. РЗ - Фонд „Работна заплата“. РЗ воен. - Радиационна защита. РЗ електр. - Релейна защита. РЗ (-) [ер-зе] - Ремарке за за- реждане на зърносеялки и раз- пръсквайки на минерални то- рове (напр.: РЗ-З). РЗ [ре -зе] - Ремонтен завод; Ремзавод. РЗ - Ритуална зала. А РЗ - Възраждане. Рз - Разград (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Разград и Раз- градски окръг). А Рз 12-16. РЗБОП [ре-зе-боп] - Районно звено за борба с организира- ната престъпност. РЗМ - Речник по законодателна метрология. РЗО [ре-зе-ö] Районен здравен отдел. РЗОК [ре-зе -о-ка] - Районна здравноосигурителна каса. РЗП [ре-зе -пе], строиш. - Раз- гърната застроена площ. РЗС [ре-зе-се] - Растителноза- щитна станция. РИ [ре-й] - Регионален инспек- торат. РИ [ре-й] - Районна инспекция. РИ А (рйа] - Рекламно-импре- сарска агенция. РИА [рйа], рус. РИА (Российс- кая информационная агенция) - Руска информационна аген- ция. А РИА „ Новости ". РИАН [риан], рус. РИАН (Рос- сийская информационная аген- ция „Новости“) - Руска инфор- мационна агенция „Новости“. РИАС [рйас], нем. RIAS (Rundfunk im amerikanischen Sektor (West Berlin)) - Радио- станция в американския сектор на Западен Берлин. рибол. - риболов. РИВ [рив], итал. RIV (Regolamento Internazionale Veicoli) - Международно съглашение за взаимно ползва- не на товарни вагони. РИГОПС [ригбпс] -Районнаин- спекция по горите и опазване- то на природната среда. РИД [рид],фр. R. I . D . (Reglement international concernant le
РИК 467 PK transport des matieres dange- reuses par chemin de fer) - Меж- дународни правила за транс- портиране на опасни товари по железопътните линии. РИК [рик] - Районна избирател- на комисия. РИК [рик] - Рекламно-издател- ска къща. Д РИК „Литера“. РИЛЕМ [рилем], ср. и м ., фр. RILEM (Reunion internationale de laboratoires d’essais et de recherches sur les materiaux et les constructions) - Международно обединение на лабораториите по изпитване на материалите и строителните конструкции. РИМ - Развитие и изграждане на мрежи (Българска телеко- муникационна компания). РИМ радиотехн. - Разликова импулсна модулация. РИНС (-)[ринс] -Радиоизотопен иивосигнализатор (напр.: РИНС-4м71). РИО [рио] - Районен инспекто- рат по образованието. РИООСВ - Районна инспекция по опазване на околната среда и водите; РИОСВ. РИОС [рибе] - Районна инспек- ция за околната среда. РИОСВ [рио-се-ве]-Районна ин- спекция по опазване на окол- ната среда иводите; РИООСВ. РИС [рис] - Редакционно-изда- телски съвет. РИС [рис], итал. RIC (Rego- lamento Internazionale Carrozze) - Международно съглашение за взаимно ползване на пътни- чески, багажни и пощенски ва- гони. рис. - рисунка (пред цифра). Д Вж. рис. 15. РИТ [рит] - Районна инспекция по труда. РИТЛЕ [ритле],л|. иср. - Репуб- ликански институт за трудово- лекарска експертиза. РИТИ [рй-те-не] - Районна инс- пекция за технически надзор. ритор. - риторически. РИФМА [рйфма]— Рентгенов изотопен флуоресцентен ме- тод за анализ. РИЦСП - Регулиране изкупни- те цени на селскостопанските произведения (фонд). РК (-) [ер-ка] - Радиоксено- метър(напр.: РК-1). РК (-) [ер-ка] - Радиочестотен коаксиален кабел (напр.: РК- 50-3-131, РК-50-9-131). РК[ре -ка] - Районен клон. Д РК на БНБ. РК [ре-ка] - Районен комитет; райком.
PK 468 РЛГ PK [ре-ка] - Ревизионна коми- сия. РК [ер-ка] - Релеен комплект (в автоматична телефонна цент- рала). РК-Рекламна къща. Д РК „ЛЯ София “. РК [ре-ка] - Ремонтен комби- нат. РК [ре-ка] - Ресторантски комп- лекс. р-к - работник. р-к - рудник; р. (пред собствено име) РКА електр. - Реле за кодова авторегулировка. РКВС [ре-ка-ве-се] - Републи- канска комисия по водно спа- сяване. РКДНК [ре-ка-де-не-ка] - Райо- нен комитет за държавен и народен контрол. РКЗ [ре-ка-зе] - Русенски кора- бостроителен завод. РКИЦ [ркиц] - Руски културно- , информационен център. РКМ [ре-ка-ме] - Районен клон по металообработване. РКМС напор. - Р уски комунис- тически младежки съюз (1918- 1924); РКСМ. РКОП воен. - Р убеж за коорди- ниране на огневата под- дръжка. РКП [ре-ка-пе] - Румънска ко- мунистическа партия. РКП (б) [ре-ка-пе-бе], напор., рус. РКП (б) (РоссийскаяКом- мунистическая партия (боль- шевиков)) - Руска комунисти- ческа партия (болшевики) (1918-1925). РКРК [ре -ка-ре-ка] - Районна контролно-ревизионна коми- сия. РКРТ [ре-ка-ре-те] - Режим за контрол на ракетната техно- логия. РКС [ре-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Районен кооперативен съюз. РКС [ре-ка-се] - Революционен команден съвет ( Ирак). РКСМ напор., рус. РКСМ (Рос- сийский Коммунистический Союз Молодежи) - Руски ко- мунистически съюз на младеж- та (1918-1924); РКМС. РЛ [ер-ел], воен. - Радиолокация. РЛ воен. - Разграничителна ли- ния (ООН). РЛ (-) [ер-ел] - Регистриращ ло- гометър (напр.: РЛ-10). р-л - ръководител. РЛВ [ре-ле-ве], воен. -Радиоло- кационенвъзел. РЛГ воен. - Радиолокационна група.
РЛКСМ 469 PH РЛКСМ [релкасем], истор., рус. РЛКСМ (Российский Ленин- ский Коммунистический Союз Молодежи) - Руски ленински комунистически съюз на мла- дежта (1924-1926). РЛП [ре-ле-пе],воен. -Радиоло- кационенпост. РЛПЧ - Републиканска лига за правата на човека. РЛР воен. - Радиолокационно разузнаване. рлр воен. - Радиолокационна рота. РЛС [ре-ле-се], воен. - Радиоло- кационна станция. РЛФ[релеф] - „Работнически литературен фронт“ (вестник). РЛЦ [ре-ле -це], воен. -Радиоло- кационен център. РМ (-) [ер-см], електр. - Меж- динно реле (напр.: РМ-2). РМ [ер-ем] - Регистриращ ми- ливолтметър (напр.: РМ-10). РМ - Рекламен магазин. Д РМ „София-БТ“. РМА[ре-ме-а] - Район „Механи- зация и автотранспорт“. РМА [ре-ме-ä] - Рекламна и модна агенция. А РМА „Ви- заж". РМД [рс-ме-де], мн. - та, ср. - Работническо мениджърско дружество. - Произв.: ремедеец. РМЗ [ре-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Ремонтно-механи- чен завод. РМК [ре-ме-ка] - Ремонтно-ме- ханичен комплекс. РМН [ре-ме-ен] - Ротационна навесна мотика (напр.: РМН- 4,5). РМП воен. - Резерв на морската пехота (САЩ). РМП - Реклама на мястото на продажбата. рмп воен. - Рота морска пехота. РМС [ремс], член, -ът, -а,ис- тор. - Работнически младеж- ки съюз (1928-1947); Ремс. - Произв.: ремсист, ремсйстка, ремсйстки, ремсов. РМС - Разпореждане на Мини- стерския съвет. РМТИ [ре-ме-те-й] - Районна минно-техническа инспекция. РМУ [ре-ме-у] - Районно митни- ческо управление. РМЦ [ре-ме-це], воен. - Районен авиометеорологичен център. РМЦ [ре-ме-це], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Ремонтно-механи- чен цех. РН (-)[ер-ен] - Навесен разрох- квач. РН [ер-ен], електр. - Неутрално реле.
PH 470 РОНП PH (-) [ер-ен], електр. - Реле за напрежение (напр.: РН-25). р-н - район (със собствено име или цифра). Д р-н „ В. Левски РНБ [ре-не-бе] - Румънска на- ционална банка. РНД [ре-не-де] - Революционно националистическо движение (Еквадор). РНД [ре-нс-де] - Републикански неврологичендиспа нсе р. РНЕ [ре-не] - Руско национално единство. РНИСНП - Руски не зависим институт за социални и нацио- нални проблеми. РНК [р е-не-ка] - Регистър на Нотариалната камара. РНК [ер -ен-ка], ед. и мн ., био- хим. - Рибонуклеинова кисе- лина. РНПИСМП - Републикански научно-практически институт по спешна медицинска помощ. РНПК - Румънска национална петролна компания. РНР [ре-не-ре] - Румънска на- родна република. РНС [ре-не-се], воен. -Радиопа- вигационна станция. РНС [ре-не-се] - Районен наро- ден съвет; райсъвет. РНТ воен. -Радионавигационна точка. РО [ре-о], воен. - Разузнавате- лен отряд. РО [ре-о], воен. - Разузнавател- но отделение. РО [ре-о] - Районен отдел. Д РО „ Просвета “. РО - Реакторно отделение. РО - Регионален офис. РОБ електр. -Радиоотоплител- на батерия. РОБ - Районна обединена бол- ница. Д РОБ 2. РОВ хим. - Разтворимоорганич- но вещество. род. - роден. род. грам, -родителен падеж; Р, Р- РОДАИ [родаи] - Регионален отдел на Държавна автомо- билна инспекция. Родопаимпскс м. - Външнотър- говска организация за износ (експорт) на продукция на обе- диненията „Родопа“, „Млечна промишленост“ и др. и внос (импорт) на оборудване и ма- териали за тях. РОЗН - Република Острови Зе- ленинос. рок, член, -ът, -а, мн. -ове, м., разг. - Рокендрол. роман. - романски. РОНП - Районен отдел „Народ- на просвета“.
РОП 471 РПБ РОП [роп], воен. - Район за ог- нева поддръжка. РОП [роп],ооеи. - Ротенопорен пункт. РОС [рос] - Служба „Ред, охра- на, сигурност“. Росексймбапк, м., рус. Росек- симбанк (Российскийекспорт- но-импортнь1й бапк) - Руска износно-вносна банка. РОСТА [роста], рус. РОСТА (Российское телеграфное агентство) - Руска телеграф- на агенция (1918-1935). Рйстселмйш м., рус. Ростсель- маш (Ростовский завод сель- скохозяйственного машино- строения) - Ростовски завод за селскостопанско машиностро- ене. РОТ електр. - Реле за обратен ток. ротапр. - ротапринт. ротд воен. - Разузнавателно отделение. РОФ [роф] - Рудоземска обога- тителна фабрика. РП (-) [ер-пе] - Платформено ремарке (напр.: РП-551, РГТ- 15). РП (-) [ер-пе] - Плуг-риголвач (напр.: РП-50). РП [ре-пе],истор. - Работничес- ка партия (1927-1938/39). РП - Работническа поликлини- ка.ДРП4. РП [ре-пе] - Развойно предприя- тие. Д РП „Електроника". РП [ре-пе]. воен. - Разпредели- телен пункт. РП [реп], м. 1 . Разпространение на печата; РЕП. 2. Павилион, в който се прода- ва периодичен печат; РЕП. РП воен. - Разузнавателно под- разделение. РП - Районна прокуратура. РП воен. - Ракетен полигон. ДРПнаВМС. РП [ер-пе] - Релеен прекъсвач (в автоматична телефонна цен- трала). РП [ре-пе], м. и (разг.) ср. (член. -то) - Ремонти и подобрения (фонд). РП [ре -пе] - Републиканска партия (САЩ). РП [ре-пе] - Реформистка партия (Доминиканска репуб- лика). РП (-) [ер-пе] - Ротационна пом- па (напр.; 50РП, 100РП). РПАБ [ер-паб], ж. и (разг.) м. (член, -ът, -а),електр. - Релей- на полуавтоматична блокиров- ка. РПБ [рс-пе-бе] - Работническа партия на Бирма.
РПГ 472 РПС РПГ(-)[ер -пе-ге],ж. и (разг.)с/>. (член. -т о),воен., рус. РПГ(Руч- ная противотанковаяграната) - Ръчна противотанкова гра- ната (напр.: РПГ-40, РПГ-43). РПД [ер-пе-де] - Регулатор за постоянна денивсл ация. РПД [ер-пе-де], ср. (разг., член. -то), воен. - Средство за ра- диопротиводействие. РПИ воен. - Разстояние на пра- вия изстрел. РПИ [ре-пе-й] - Ръчен пожаро- известител. РПК [ре-пе-ка] - Радиолокаци- онно-приборен комплекс. РПК [ре-пе-ка] - Районен парти- ен комитет. РПК [ре-пе-ка] - Районна потре- бителна кооперация. РПК [ре-пе-ка] - Рибопромиш- лен комплекс. РПК [ре-пе-ка] - Рудоподготви- телен комплекс. РПКГД бнбл. - Районен педаго- гически комитет „Гоце Дел- чев“. РПЛ (-) [ер-пе-ел] - Подвижен лентов разрохквач (напр.: РПЛ-8). РПМ (-) [ер-пе-ем], рус. РПМ (Раскладочно-подборочная машина) - Разпределително- подбираща машина (за перфо- карти). РПМ (-) [ер-пе-ем], рус. РПМ (Роторная погрузочная маши- на) - Роторна товарителна ма- шина (напр.: РПМ-80 -2 М). РПМ [ре -пс-ме] - Фонд „Репуб- ликанска пътна мрежа“. РПН (-) [ер-пе-ен], елекшр. - Реле за постоянно напреже- ние (напр.: РПН-11). РПО [ре -пе-ö], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Районна проек- тантска организация. РПО [ре-пе-о|, ж. и ср. - Район- на противопожарна охрана. РПО [ре-пе-о] - Революционна партия на обединението (Южна Корея). РПОИС [рпоис], ед. и мн . - Ра- ботен проект за организация и изпълнение на строителство- то. РПОМП - Развойно предприя- тие за оптико-механични при- бори. РПП [ре-пе-пе] -Рудоподготви- телно производство. РПР [ре -пе-ре], и. и (разг.) ср. (член, -то) - Регулиране на по- стъпленията от реализацията (фонд). РПР [ре-пе-ре], ср. - Редакцион- но-подготвителна работа. РПС [ре-пе-сс] -Районна пречи-
РПС 473 PC стватслна станция. РПС [ре-пе-се] - Районна пътна станция. РПС [ре-пе-се] - Републиканска противоепидемиологична станция. РПСД [ре-пе-се -де] - Работен проект със сметна документа- ция. РПСМ (ре-пе-се-ме] - Разменна пощенска станция при митни- цата. РПТ [ре-пе-те] - Турска работ- ническа партия. РПУ [ре-пе-у], ср. (разг., член. -то, мн. - та) - Районно поли- цейско управление. РПУ [ре-пе-у] - Районно проти- вопожарно управление. РПУ воен. - Ракетна пускова ус- тановка. РПУС - Районно предприятие за услуги и стоки. РПЦ [ре-пе-це] - Радиопредава- телен център. РПЦ - Руска православна църква. Д РПЦ „ Св. Николай Чудотворец". РПЩ [ре-пе-ще], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Районен пионер- ски щаб. РР (-) [ер-ер], електр. - Реле- регулатор (напр.: РР-12 В). РР воен. - Рубеж за разгръща- не. рр воен. - Разузнавателна рота. РРА радиотехн. - Радиорелей- на апаратура. ррб воен. - Радиорелеен бата- льон. РРВК воен. - Рубеж за раз- гръщане във взводни колони. РРД техн. - Ракетно-реактивен двигател. РРК [ре-ре-ка] - Районна реви- зионна комисия. РРД радиотехн. - Радиорелейна линия. РРП [ре-ре-пе] - Районно ремон- тно предприятие. РРП воен. - Ротен разпредели- телен пункт. РРП [рс -ре-пе]- Румънска ра- ботническа партия. ррр воен. - Радиорелейна рота. РРРК воен. - Рубеж за раз- гръщане в ротни колони. РРСП [ре-рс-се-пе] - Районно ремонтно стопанско предпри- ятие. РРТС [ре-ре-тс-се] - Радиоре- лейна и телевизионна станция. РРТС [ре-ре-те-се] - Раз- пръсквателна радиотелевизи- онна станция. PC (-)[ер-ес] - Раздробител на стъбла (напр.: PC -1). РС [ер-ес], воен. - Разузнавате-
PC 474 РСДРП лен самолет. PC воен. - Разузнавателна свод- ка. PC воен. - Разузнавателна сис- тема. PC воен. - Район за съсредото- чаване. PC [ре-се] - Районен съвет; рай- съвет. PC [ре-се] - Районна служба. PC - Районен съд. PC воен. - Реактивен снаряд. PC воен. - Ремонтна служба. PC [ре-се] - Републиканска сек- ция. А PC по волейбол. PC бнбл. - Реферативен сборник. PC - Рибно стопанство. PC (-) [ер-ес] -Роторнаснегочи- стачка (напр.: РС-363). PC (-) [ер-ес], еле/дар. - Сигнал- но реле (напр.; PC-1). PC (-) [ер-ес], елекшр. - Стъпа- лен регулатор (напр.: РС-4). PC (-) [ер-ес],техн. -Универса- лен регулатор за сходимост (напр.: РС-90, РС-2). РСБ [ре-се -бс] - Републиканска секция по баскетбол. РСБКЕ - Речник на съвремен- ния български книжовен език. РСВ ед. нмн.,воен. - Редовнису- хопътни войски. РСВ [ре-се -ве] - Републиканска секция по волейбол. РСВ [ре-се -ве], ср. (разг., член. - то) - Ресторанти и спални ва- гони (Стопанско предприятие). РСГ (-) [ер-се-ге], воен.,рус. РСГ (Реактивньш станковмй грана- томет) - Реактивен гранато- мет, монтиран на бойна маши- на (напр.: РСГ-2, РСГ-3). РСД (-) [ер-се-де] - Джобен ра- диотелефон за двустранна сим- плексна връзка между подвиж- ни обекти (напр.: РСД-65). РСД - Радио „Седем дни”. РСД (-) [ер-се -де] - Самосвално двуосно ремарке (напр.: РСД- 5, РСД-3). РСД [ер-се -де], ивиац., рус. РСД (Регулатор соотношения дав- лении) - Регулатор за съотно- шение на налаганията. РСДРП [ре-се -де-ре-пе], истор., рус. РСДРП (Российскаясоци- ал-демократическая рабочая партия) - Руска социалдемо- кратическа работническа партия (1898-1912). РСДРП (б) [ре-се -де-ре-пе-бс], истор., рус. РСДРП (б) (Рос- сийская социал-демократичес- кая рабочая партия (болъше- виков)) - Руска социалдемо- кратическа работническа партия (болшевики) (1912- 1918).
РСЕ 475 РССХП РСЕ - Радио Свободна Европа. РСЕ (-) [ер-се-е] - Самосвално едноосно ремарке (напр.: РСЕ- ЗВ). РСЗ [ре-се -зе] - Районна служба по заетостта. РСИК - Районен съвет за изку- ство и култура. РСК (-) [ер-се-ка] - Комбиниран раздробител на стъбла (напр.: РСК-2,1). РСК [ре-се -ка] -Ремонтно-стро- ителна кооперация. Д РСК „ Бор РСК - Румънска спестовна каса. РСКУ [ре-се-ке-у] - Районно са- наторно-курортно управление. РСКХЛ - Републиканска секция по кънки и хокей на лед. РСМ (-) [ер-се -ем] - Разсадо- садъчна машина (напр.: РСМ- 8). РСМ (-) [ер-се-ем], рус. РСМ (Ростсельмаш) - В марката на комбайни (напр.: РСМ-8). РСМИ - Реклама на средствата за масова информация. РСО [ре-се -о] - Ремонтно-стро- ителен отдел. РСП - Радио „Сигнал плюс“. РСП [ре-се-пе]-Районна стома- тологична поликлиника. А РСП „ Младост РСП [ре-се-пе] - Районно сто- панско предприятие. РСП |ре-се-пе] - Регионален съюз на потребителите. РСПАБ - Районна служба „По- жарна и аварийна безопас- ност“. РСПЧ [ре-се-пе-че] - Работни- ческо-селска партия на Чили. РСР [ре-се-ре] - Регионално сътрудничество за развитие (междуправителствена орга- низация между Иран, Пакис- тан и Турция). РСРЗКА - Регионална служба за растителна защита, каран- тина, агрохимия. Д РСРЗКА София - град. РСС - Работници в селското сто- панство. Д Профсъюз на РСС. РСС [ре-се-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Районна станция на съобщенията. РСС [ер-се -ес], рус. РСС (Резка СОЛОМЬ! исилоса.соломосило- сорезка) - Резачка за слама и фураж (напр.: РСС-6). РССП - Работници отстроител- ството и строителната про- мишленост. Д Профсъюз на РССП. РССТ [ре-се -се -те] - Ремонт на селскостопанска техника (Сто- панско обединение). РССХП - Работници от селско-
РСТПК 476 РТК то стопанство и хранителната промишленост. А Профсъюз на РССХП. РСТПК [ре-се-те-пе-ка] - Райо- нен съвет на трудово-произво- дителните кооперации. РСУ [ре-се -у], ср. (разг., член, -то) - Районно строително уп- равление. РСФ [ре-се-фе] - Републикан- ска секция по футбол. РСФСР [ре-се -фе-се-ре], истор., рус. РСФСР (Российская Со- ветская Федеративная Социа- листическаяРеспублика) -Рус- ка съветска федеративна со- циалистическа република. РСХП [ре-се-хе-пе] - Революци- онна социалхристиянска партия (Доминиканска република). РСШ [ре-се-ше] - Републикан- ска секция по шахмат. РТ (-) [ер-те] - Радиотелефон (напр.: РТ-21). РТ - Регистър-тон (условен по- казател за вместимост на ко- раби). РТ(-) [ер-те] - Рентгенов теле- скоп (напр.: РТ-4). РТ (-) [ер-те] -Тороразпръсква- що едноосно ремарке (напр.: РТ-3). р-т - ресторант. РТБ [ре-те -бе]-Развойна техни- ческа база. РТБ [ре-те-бе] - Районна търговска база. РТБ [ре-те-бе], ж. (разг.) ср. (член, -то) - Ремонтно-техни- ческа база. РТВ [ре-те-ве], мн., воен. - Ра- диотехнически войски. РТВ [ре-те-ве], ср. (разг., член. -то) - Радиотранслационен възел. РТВ [ре-те-ве], ед. имн.,трансп. - Релсова токова верига. РТВЦ [ре-те-ве-це] - Районен телевизионен център. РТЕ [ре-те-е], м. и ср., нкон. ~ Развитие на териториалните единици (фонд). РТИ (-) [ре-те-й] - Рентгено-те- левизионен интроскоп (напр.: РТИ-1). РТИК - Русенска търговско-ин - дустриална камара. РТК [ре-те-ка] - Радио-телеви- зионна компания. РТК [ре-те-ка] - Радио-телеко- муникационна компания. РТК [ре-те-ка] - Радиационен технологичен контрол. РТК [ре-те-ка] - Рекламно- търговска къща. А РТК „Ва- чев“ ЕТ. РТК воен. - Ротен тактически комплект.
РТМ 477 РУД РТМ електр. - Мембранно топ- линно реле. РТО техн. - Радиотехническо оборудване. РТП - „Радио-телевизионен пре- глед“ (вестник). РТП [ре-те-пе] - Районно търговско предприятие. РТПК [ре-те-пе-ка] - Районна трудово-производителна коо- перация. РТР воен. -Радиотехническора- зузнаване. PTC [ре-те-се], мн., воен. - Ра- диотехнически средства. PTC [ре-те-се] - Районна транс- лационна станция. PTC [ре-те-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Ремонтно-техни- ческа станция. РТССТ (-), техн. - Регулатор трипозиционен за сигнал от съпротивителни термометри (напр.: РТССТ-РМОО). РТУ[ре -те-у], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Рационализация и техническо усъвършенстване (фонд). РТФ [ер-те-еф], ж., фр. RTF и R. Т . F . (Radiotelevision fninfaise) - Френско радио и телевизия. РТЦ [ре -те-це] - Радио-телеви- зионен център. РТЦ [ре-те-це] - Радиотрансла- ционен център. РТЦ [рс-те-це] - Регионаленте- лекомуникационен център. РТЦ [ре -те-це] - Ръ чна теле- фонна централа. РУ техн. - Разпределително ус- тройство. РУ воен. - Разузнавателно управ- ление. РУ [ре-у] - Районно управление. РУ - „Родопски устрем“ (вест- ник). РУ - Руско училище. А РУ при Посолството на Русия. РУ [ре-у] - Русенски универси- тет. А РУ „Ангел Кънчев“. Р-У - Рудоуправление (напр.: Р-У1, Р-У II). РУА воен. - Радиомрежа за управление на авиацията. РУ АМ |руам], техн. - Радио- управляема авиомоделна ма- шина. руб. - рубла. РУ Г [руг] - Районно управление на горите. РУГ воен. - Ракетноударна гру- па. руг. леке. - ругателно. РУГЩ воен. - Разузнавателно управление на Генералния щаб. РУД [руд] - Регионално управ- ление „Далекосъобщения".
Рудметал 478 рхз Рудметал м. - Външнотъргов- ска организация за търговска дейност с метали и метални изделия. РУЕ[руе], ср., мед. - Реакция за утаяване на еритроцитите. РУЕМ [руем],лк , мед. - Реакция за утаяване на еритроцитите по Матлиев. .. .рук, рус. рук (Руководитель) - Ръководител (напр.: политрук, военрук). РУМ [рум]. м . (разг., член, -ът, -а,мн. -ове)-Районенунивер- сален магазин. РУМ (-) [рум], рус. РУМ (Раз- броемватель минеральньтх удобрений)- Разпръскван на минерални торове (напр.: РУМ-3). рум. - румънски. РУМНО [румно], воен. - Разуз- навателно управление към Министерството на народната отбрана. РУМО [румо], воен. - Разузна- вателно управление към Ми- нистерството на отбраната. рус. - руски. РУСО [русо] - Районноуправле- ние „Социално осигуряване“. РФ воен. - Речна флотилия. РФ (-) [ер-еф], техн. - Фазов регулатор (напр.: РФ 90-ЛЦ). РФ (-) [ер-еф] - Фуражно-раз- даващо ремарке (напр.: РФ- 10). РФА [ре-фе-й] - Рекламно-фо- тографска агенция. Д РФА „Елда". РФА [ер-еф-й] - Рентгено-флу- оресцентци анализи. РФА [ер-еф-ä] - Рентгенов флу- оресцентен анализатор. РФВ [ре-фе-ве] - Републикан- ска федерация по волейбол. РФГ [ре-фе-ге] - Републиканска футболнагрупа (само в съчет.: „А“ РФГ, „Б“ РФГ). РФИ, фр. RFI (Radio France International) - Радио Франс Ен- тернасионал. РФС [ре-фе-се] - Руски футбо- лен съюз. РХ (-) [ер-хй] - Хидравличен разпределител (напр.: РХ-25/ 22). РХАБ [ер-хйб] ед. и мн., воен. - Радиохидроакустичен буй (шамандура). РХВП - Работници от хранител- но-вкусовата промишленост. Д Профсъюз на РХВП. РХГ [ре-хе-ге] - Републиканска хандбалнагрупа (само в съчет.: „А“ РХГ, „Б“ РХГ). рхз воен. - Рота за химическа за- щита.
РХК 479 с РХК (-) [ер-хе-ка] - Хидравли- чен клапанен разпределител (напр.: РХК-13). рхрр воен. - Рота за химическо и радиационно разузнаване. РХС - Ромски християнски син- дикат. РЦ воен. - Разузнавателен център. А РЦ на ВМС. РЦ - Районен център. РЦ - Р егулиране на цените (фонд). РЦ (-) [ер-це] - Резервоар за ци- мент (на вагон) (напр.: РЦ-50). РЦ ед. и мн., трансп. - Релейна централизация. РЦ - Републикански център. РЦ (-) [ер-це] - Роначка за царе- вица (напр.: РЦ-6). РЦ (-) [ер-це] - Центробежен тороразпръсквач (напр.: РЦ1- 6, РЦ 2-6). р-ца - работилница. РЦБ [ре-це-бе], рус. РЦБ (Рос- сийский Центральньш Банк) - Руска централна банка. РЦДС воен. - Разузнавателен център на десантни сили. РЦЕП - Регионален център за енергийна политика (Югоиз- точна Европа). РЦЗ [ре-це-зе] - Районен център по здравеопазване. РЦИР- Регионален център за икономическо развитие. РЦП (-) [ер-це-пе] - Центробе- жен прикачен тороразпръск- вач (напр.: РЦП-2,5). РЦПВХ - Републикански център по протезиране и възстановителна хирургия. РЦР [ер-це-ер] - Резачка за цвекло - ръчна. РЦСГ [ре-це-се-ге] - Регионален център за социални грижи. РЦСМ [ре-це-се -ме] - Републи- кански център по спортна ме- дицина. РЦТНТМ - Районен център за техническо и научно творче- ство на младежта. РЦХТ - Районен център по хе- матология итрансфузиология. А РЦХТ Стара Загора. ръкоп. - ръкопис. РЮВ - Република Южен Виет- нам. с С (-) [ес] - Самоходен (за озна- чаване на комбайни, напр. С -4, С-4М). С трансп. - Семафор. С (-) [сс] -Сеносъбирачка (напр.: С-1.6Б). С - „Славия" (спортно друже-
с 480 САБЕНА ство). С (-) [ес] - Снеготоварачка (напр.: С-4). С - София (в регистрационните номера на моторни превозни средства от София). А СТ 02- 43. С (-) [ес] - Строителна машина, строителен инструмент (напр.: С-391 - кран, С-29, С-100- бул- дозер, С-570 - автоцименто- воз). С(-) [ес]-Струг(напр.: С-13,С- 11 В). С - „Стършел“ (вестник). С био.хнм. - Субстрат. с - санти... (десетична представ- ка към измерителни единици, напр.: см - сантиметър, сг - сантиграм). Сис. - север. с. - село (пред собствено име). А с. Обнова. с. грам. - среден (род); вж. ср. с. - страница (с цифра); стр. А е. 206. СА [се-й], ж. и (разг.) ср. (член. - то) - Селскостопанска акаде- мия; ССА. СА - Софийски аптеки (Еднолич- но акционерно дружество). СА [се-й] - Стопанска академия. А СА „Д. А. Ценов“ (Свищов). СА [се-а] - Строителство и ар- хитектура (управление, отдел и др). СА [сс-й] - Съюз на артистите; САБ. СА [ес-й], мн., нем. SA (Stur- mabteilungen) -Щурмови отря- ди (в хитлеристка Германия). САА[сйа], англ. CAA (Central African Airways) - Английска компания за въздушни съоб- щения в Централна Африка. САА [сйа] - Световна антидо- пингова агенция; САДА. САА [саа] - Сирийски арабски авиолинии. СААС [саас], англ. CAAC (Civil Aviation Administration ofChina) - Администрация за граждан- ска авиация на Китай. САБ [саб], воен. - Светеща авиа- ционна бомба. САБ геохнм. - Смолисто-асфал- тенов битум. САБ [саб] - Строителство, архи- тектура и благоустройство (отдел). САБ [саб] - Съюз на артистите в България; СА. САБ [саб] - Съюз на архитекти- те в България. САБЕНА [сабена], ж., фр. SABENA (Societe anonyme beige d’cxploitation de la
САГ 481 санскр. navigation aerienne) - Белгийс- ки въздушни линии. САГ - Софийска английска гим- назия. САД - Съюз за антикомунизъм и демокрация. сад воен. - Смесена авиационна дивизия. САДА [сада] - Световна анти- допингова агенция; СА А. САДР - Сахарска арабска демок- ратична република. сае воен. - Смесена авиационна ескадрила. САЗСТ - Северноамериканска зона за свободна търговия. САК [сак] - Софийска адвокат- ска колегия. сак воен. - Смесен авиационен корпус. САК воен. - Стариш армейски командир. САК воен. - Стражеви артиле- рийски катер. САК воен. - Стратегическо авиа- ционно командване. сакс, член, -ът, -а,мн. -и,л<., разг. - Саксофон. САЛ [сал], ж. и .и ., англ. SAL (Scotish Airlines) - Шотландски въздушни линии. САЛТ [салт], мн., англ. SALT (Strategie Arms Limitation Talks) - Ограничаване на стратеги- ческите въоръжения (Съвет- ско-американски преговори за ограничаване на стратегичес- ките въоръжения). САМ [сам], рус. САМ (Счетно- аналитическая машина) -Сме- тачно-аналитична машина. САМ - Столична агенция „Му- зика“. самбо, член, -то, ср. - Самозащи- та без оръжие (вид спортна борба). Самекс и САМЕКС [самекс], ж. им. - Съветско-американски микровълнов експеримент (Програма за изследване на космическото пространство). ... сан... - Санитарен (напр.: сан- пост, медсанчаст). САНА [сана],англ. SANA(Syrian Arab News Agency) - Сирийска арабска информационна аген- ция. санспйд... - Санитарно-епиде- миологичен (напр.: санепид- станция). санепйдстанция ж. - Санитар- но-епидемиологична станция. Сйни ср. (Санитарен) - Прахо- образен препарат за почиства- не на тоалетни, който дезин- фекцира и освежава въздуха. cäiiiiöcT м. - Санитарен пост, санскр. - санскритски.
Санфа 482 САТС Сапфа ж. - Препарат за миене, дезинфекциране и дезодорира- не на санитарен фаянс. санчаст ж. - Санитарна част. САО [сао] - Сдружение „Акаде- мично общество“. САООТД воен. - Система за ав- томатична обработка на опе- ративно-тактически данни. САОФ - Световна агенция на охранителните фирми (САЩ). САП [сап] - Специализиран ав- томобилен парк. сап воен. - Смесен авиационен полк. САП - Съвет на арабските по- сланици (България). САПА [сапа], англ. SAPA (South African Press Association) - Ин- формационна агенция на Юж- ноафриканската република. сапб воен. - Сапьорен батальон, сапв воен. - Сапьорен взвод. САПИ [сапи] - Система за аг- ропазарна информация. сапр - Сапьорна рота. САР - Сирийска арабска репуб- лика. САР [сар], електр. - Система за автоматич но регулиране. САРБ [сарб] - Синдикат на ав- тотранспортните работници в България (Конфедерация на независимите синдикати в България). САРПП [сарп] , техн. - Система за автоматична регистрация на параметрите в полет. САС [сас]- Синдикат на админи- стративните служители (Кон- федерация на труда „Подкре- па“). САС [сас] - Смесено автомобил- но стопанство. САС [сас], ж. и м., англ. SAS (Scandinavian Airlines System) - Скандинавски въздушни ли- нии. САС - Софийски апелативен съд. САС воен. - Стратегически ан- тисигнал. САСИД - Съюз на архитектите - синтез, интериор, дизайн. САТ (-) [сат] - Аптечен тапици- ран стол (напр.: САТ-1). САТ [сат] - Сигнализация, авто- матика и телемеханика(учеб- на дисциплина). САТВН, англ. CATVN (Central American Television Network) - Централна американска теле- визионна система. САТИ [сати],ед. и .ш<. - Служеб- на автоматична телефонна информация. САТС [сатс],,мн. - Софийскиав- томатични телефонни станции.
САТЦ 483 СБЖ САТЦ [сатц] - Софийска авто- матична телефонна централа. САУ [сау], ж. и (paar.) ср. (член. -то), воен., рус. САУ и сау (Са- моходная артиллерийская ус- тановка) - Самоходно артиле- рийско оръдие. САХСА [cäxca], исп. SAHSA (Servicio Aereo de Honduras Sociedad Anonima) - Авиацион- на компания на Хондурас. САЩ [сащ],л/н. и (разг.) ед.,м. - Съединени американски щати. СБ [се-бе] - Партия „Съюз България“. СБ - Световна банка. СБ електр. - Силов брониран ка- бел. СБ - Скоростен бомбардировач. СБ - Сони-България (Еднолично дружество с ограничена отго- ворност). СБ воен. - Сортировъчна болни- ца. СБ [се-бе] - Спортна база. СБ - Стоков базар. Д СБ Илиян- ци. СБ -Столичнабиблиотека. СБ - Стопанска банка. СБвоен. - Строителенбатальон. СБ - Съюз на безпартийните, сб. - сбирка. сб. - сборник. сб физ. - стилб (единица мярка за яркост), (след цифра). сб воен. - Стрелкови батальон. СБА [се-бе-ä]-Световна боксо- ва асоциация. СБА [се-бе-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Съюз на българ- ските автомобилисти. с-ба - служба. СБАГАЛ [сбагал] -Специализи- рана болница по акушерство и гинекология за активно лече- ние. СБ АЛДБ - Специализирана бол- ница за активно лечение по детски болести. СБАЛТ - Специализирана бол- ница за активно лечение на ту- беркулоза. ебатр воен. - Стартова батарея. СББ геохим. - Спиртобензолен битум. СББ - Съюз на бубохранители- те в България. СбБАН - Сборник на Българ- ската академия на науките. СБББ - Специализирана болни- ца за белодробни болести. СБЖ [се-бе-же], м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1. Съюз на българските журналисти. 2. Сградата, в която се поме- щава ръководството на Съю- за на българските журналисти. Д Отивам в СБЖ-то .
СБЗ 484 СБС СБЗ - Свободна безмитна зона. Д СБЗ Драгоман. СБЗ ед. и мн., воен. - Специална бойна задача. СБК [се-бе-ка] -Социално-битов комплекс (Българска акаде- мия на науките). СБК [се-бе-ка] - Съюз за бъде- ще на Косово. СБК [се-бе-ка] - Съюз на българските композитори. СБКИ [се-бе-ке-й], м. - Стома- нобетонни конструкции и изде- лия (стопански комбинат). СБКМ [се-бе-ке-ме] и [се-бе-ка- ем] м. и (разг.) ср. (чаен, -то) - Социално-битови и културни мероприятия (фонд). СБКО [се-бе-ка-о] - Социално- битово и културно обслужва- не (фонд). СБЛ - Съюз на българските ле- кари. СБЛЛ - Секция за българска лексикология и лексикогра- фия. СБМП - Станция за бърза меди- цинска помощ. СБМТД - Съюз на българските музиканти и танцови дейци. СБН (-) [се-бе-ен] - Бояджийски съд под налягане (напр.: СБН- 100). СБНЛ - Съюз на българските национални легиони (Младеж- ка организация в България, 1930-1944). СБНП - Специализирана болни- ца по неврология и психиатрия. Д СБНП „ Свети Наум СбНУ - Сборник за народни умотворения. СБО [ се-бе-ö]- Сдружение за библейско обучение. А СБО „Логос". СБП [се-бе-пе]- Сдружение на българските писатели. СБП[се-бе-пе], л<. и (разг.) ср. (член, -то) - Съюз на българ- ските писатели. СБПФ - Съюз на борците про- тив фашизма. СБПФК - Съюз на борците про- тив фашизма и капитализма; СБФК. СБР ед. и л<и., воен. - Сили за бързо реагиране. СБР [се-бе-ре] - Специализира- на болница за рехабилитация. СБРК - Смесена българо-руска комисия. СБС (-) [се-бе-ес] - Луминесцен- тна лампа за студенобяла светлина. СБС - Санитарно-бактериоло- гична станция. СБС [сй-би-ес] англ. CBS (Columbia Broadcasting System)
СБС 485 CB. - Радиоразпръсквателна ком- пания „Колумбия“ (САЩ); СИ-БИ -ЕС. СБС [се-бе-ес] - Специализира- ни бизнсс-системи (Дружество с ограничена отговорност). СБСД - Съюз на българо-съвет- ските дружества. СБСП [се-бе-се -пе] -Сдружение бъл гарски ски-пул. СБСС [се-бе-се-се] - Световна банка за селското стопанство. СБТ воен. - Сигнал за бойна тре- вога. СБУ [ се-бе-у]- Синдикат на българските учители (Конфе- дерация на независимите син- дикати в България). СБУ [се-бе-у] - Софийско бал- канско училище. СБУ [се-бе-у], м и (разг.) ср. {член, -то) - Съюз на българ- ските учители. СБФ [се-бе-фе], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Сдружение на българските фармацевти. СБФ [се-бе-фе], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Съюз на българ- ските филателисти. СБФД [се-бе-фе-де] - Съюз на българските филмови дейци. СБФК [се-бе-фе-Kä] - Съюз на борците против фашизма и капитализма; СБПФК. СБФС [се-бе-фе-се] - Съюз на българските фондации и сдру- жения. СБХ [се-бе-хе] и [се-бе-xä] м. и (разг.) ср. {член, -то) -1. Съюз на българските художници. 2. Представителен магазин на Съюза на българските худож- ници. А Купих сувенири от СБХ-то . СБХ [се-бе-xä] - Съвет по безо- пасност нахраните (Министер- ски съвет). СБЧР [се-бе-че-ре] -Сдружение на българските частни радио- станции. СБЮ [се-бе-ю]— Съюз на българските юристи. СВ [се-ве], мн., воен. - Свързоч- ни войски. СВ [се-ве], м. и (разг.) ср. {член. - то), воен. - Свързочен възел. СВ [се-ве], мн., радиотехн. - Средни вълни. СВ [се-ве] - Стоматологична ве- рига. А СВ „Клиника Недял- ков“. СВ [се-ве],мн., воен. - Строител- ни войски. СВ [се-ве],мн. и (разг.) ср. {член. - то), воен. - Сухопътни войс- ки; вж. спв св. - свезка. св. - свети (пред собствено име).
CB 486 свп А Връх „ Св. Никола св физ. - международна свещ (единица за измерване силата на светлината), (след цифра). св. грам. - свършен вид. св воен. - Стрелкови взвод. СВА [се-ве-ä] - Съюз на вноси- телите наавтомобили; СВАБ. СВАБ [сваб] - Съюз на вносите- лите на автомобили в Бълга- рия; СВА. СВАМ [свам], техн. - Стъкло- влакнестанизотропенматериал. СВАНУ [ свану], м., англ. SWANU (South-West Africa National Union) - Национален съюз на Югозападна Африка (партия). СВБ воен. - Спомагателна въздушна база. свб воен. - Свързочен батальон, св. г. физ. - светлинна година (след цифра). СвДП - Свободна демократичес- ка партия (ФРГ). СВИБ - Съюз на военноинвали- дите в България. свик воен. - Самолет с верти- кално излитане и кацане. СВИПВ-Съюз на военноинва- лидите и пострадалите от вой- ните; СВПВБ. Свисср [свйс-ср], ж. и , англ. Swissar (Swiss Air Transport Company) - Швейцарски въздушни линии. свит. - свитък. свлб воен. - Свързочен линеен батальон. свлкб воен. - Свързочен линей- но-кабелен батальон. свлкр воен. - Свързочна линей- но-кабелна рота. свлр воен. - Свързочна линейна рота. СВМ (-) [се-вс-ем] -Вентилаци-' онен местен смукател (напр.: СВМ-2). СВМП [се-ве-ме-пе] - Спешна въздушна медицинска помощ. СВО [се-ве-о], м. и ср. - Съвет по висшето образование. СВОК - Съвет за взаимно оси- гуряване на кооператорите. СВОН - Синдикат на висшето образование и науката. СВОП [свои].рус. СВОП (Совет внешней и оборонительной политики) - Съвет за външна и отбранителна политика (Ру- сия). СВОП - Софийска военноокръ- жна прокуратура. СВОЧ - Съвет за взаимно оси- гуряване на членовете (на тру- дово-производителните коопе- рации). СВП [ се-ве-пе] - Санитарна
свп 487 СГАП въздушна помощ. СВП [се-ве-пе] - Съвкупен вътрешен продукт. свп воен. - Свързочен полк. СВПВБ - Съюз на военноинва- лидите и пострадалите от вой- ните в България; СВИПВ. СВПВК - Отдел „Сигурност - Военна полиция и Военно кон- траразузнаване“ (Министер- ство на отбраната). свр воен. - Свързочна рота. СВС [ се-ве-се] - Санитарна въздушна станция. СВС воен. - Свръхсрочна военна служба. СВС [се-ве-се] - Столична вете- ринарна служба. свсеб воен. - Свързочен строи- телно-експлоатационен бата- льон. свсер воен. - Свързочна строи- телно-експлоатационна рота. свсм [се-ве-се-ме] - Съвет по високо спортно майсторство. СВСУК воен. - Световна (гло- бална) система за управление и контрол. СВТ(-) [се-ве-те],воен.,рус. СВТ (Самозарядная винтовка Тока- рева) - Самозареждаща се винтовка, конструирана от Ф. В. Токарев. СВТ [се-ве-те] - Сатирично-ва- риететен театър. СВУ [се-ве-у] - Свободен варнен- ски университет. СВУ [се-ве-у] - Столично военно управление. СВУС воен. - Смесена въздуш- на ударна сила. СВХ [се-ве-xä] - Студио на воен- ните художници. свч [се-ве-че], електр. - Свръхвисока честота. СВЧ [се-ве-че], прнл., електр. - Свърхвисокочестотен. А СВ Ч колебания', СВЧ антена; СВЧ електромагнитно поле; СВЧ терапия. СГ -Социални грижи. СГ - Спортна гимназия. СГ - Столична галерия. А СГ „Ценител“. СГ - Сточна гара. А СГ-София. СГ - [ес-ге], воен., рус. СГ (Стан- ковьшГорюнова)-Тежка кар- течница, конструирана от П. М. Горюнов (напр.: СГ-43). сг - сантиграм (след цифра). с. г. - същата година (след дата). А Защитата се състояла на 25юнис. г. СГА воен. - Северна група ар- мии (НАТО). СГАК [сгак] - Софийска градска адвокатска колегия. СГАП [сгап] - Софийско град-
СГБ 488 СД ско аптечно предприятие. СГБ - Софийска градска библио- тека. СГБ - Съюз на глухите в Бълга- рия. СГББ - Съюз на гръцките биз- несмени в България. сгво [се-ге-ве-б] - Софийско градско военно окръжие. СГДА [се-ге-де-ä] - Софийски градски държавен архив. СГИТ [се-ге-и-те] - Софийска градска инспекция по труда. СГКК - Софийски голф- и кънтри-клуб (Дружество с ог- раничена отговорност). СГНС [се-ге-не-се]. .м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1 . Софийски градски народен съвет. 2. Сградата, в която се поме- щава Софийският градски на- роден съвет. СГО [се-ге-б] - Столична голяма община. СГОДА [сгода] - Софийски град- ски и окръжен държавен ар- хив. СГОКТ - Столична голяма об- щина - контрол по транспор- та. Сградострой м. - Сградостро- нтелство (трудово-производи- телна кооперация). СГРК [се-ге-ре-ка] - Софийска градска ревизионна комисия. СГРМ [се-ге-ре-ме] - Социалис- тическа германска работни- ческа младеж (организация във ФРГ). СГС - Сантиметър-грам-секун- да (Международна система из- мерителни единици). СГС [се-ге-се] - Софийски град- ски съвет. А СГС на БПС. СГС [се-ге-се] - Софийски град- ски съд. СГСПС - Софийски градски съвет на професионалните съюзи. сгт - селище от градски тип. СГТД [се-ге-те-де] - Съюз на германските търговци на дреб- но. СГХГ [се-ге-хе-ге] - Софийска градска художествена галерия. СД (-) [ес-де], техн. - Директен съединител (напр.: СД 500-52). СД (-) [ес-де] - Дискова сеялка (напр.: СД-10, СД-24). СД - „Свободни демократи“ (партия). СД [се-де] - „Социалистическо действие“ (партия в Коста Рика). СД [се-де] - Спортно дружество. А СД „Септември". СД [се-де] -Стопанска дирекция. СД [ес-де], нем. SD
СД 489 сднск (Sicherheitsdienst) - Служба за безопасност (в хитлеристка Германия). СД [се-де] - Събирателно друже- ство. СД [се-де] - Съвет на директо- рите. А СД на „ Екоинвест хол- динг " АД. с. -д. - социалдемократически. СДА [се-де-ä] - Софийско дру- жество на архитектите. СДБ - „Свободна и демократич- на България“ (фондация); ФСДБ. СДВ [ се-де-ве], електр. - Свръхдълги вълни. СДВ [се-де-ве], прил., електр. - Свръхдълговълнов. А СДВ приемник. СДВР [се-де-ве-ре] - Столична дирекция на вътрешните рабо- ти. СДД-Световно движение за де- цата. СДД [се- де-де] - Семеен детски дом. СДЗ техн. - Скоба за директно закрепване. еди (-) [се-де-й] - Смесена дъждовална инсталация (напр.: СДИ-50). СДИ [се-де-й] - Съюз за демо- кратична интеграция. СДИНМ - Стопанска дирекция „Изграждане на населени ме- ста“. СДК [се-де-ка] - Средногодиш- на допустима концентрация (замърсеност на атмосферния въздух или на радиоактивни изотопи във въздуха). СДК [се-де-ка] -Студентскидом на културата. СДКП, пол. SDKP (Socjaldemokracja Krölestwa Polskiego) - Социалдемократи- ческа партия на кралство Пол- ша (1893-1900). СДКП и Л, пол. SDKPiL (Socjaldemokracja Krölestwa Polskiego i Litwy) - Социалде- мократическа партия на крал- ство Полша и Литва (1900- 1918). СДЛ - Съюз на демократичната левица (Полша). СДММ [се-де-ме-ме] - Социален дом за момичета и момчета. СДМПБУ - Стопанска дирекция „Местна промишленост и би- тови услуги“. сдмс [се-де-ме-се] - Социалде- мократическо младежко сдру- жение. СДНМ [се-де-не-ме] - Стопанс- ка дирекция „Населени места“. СДНСК - Столична дирекция за национален строителен конт-
сднт 490 СДФ рол. сднт - Столичен дом на наука- та и техниката. СДО [се-де-ö] - Сръбско движе- ние за обновление (Югосла- вия). СДО В обикн.л(н., воен. -Силно- действащи отровни вещества. СДП [се-де-пе] - Сдружение за дива природа. А СДП „Бал- кан “. СДП [се-де-пе] - Социалдемок- ратическа партия (Монголия). СДП [се-де-пе] - Социалистичес- ка дестуровска партия (Тунис). СДП [се-де-пе] -Сръбска демок- ратическа партия (Югославия). СДП [се-де-пе], метал. - Сто- манодобивно производство. СДПД [се-де-пе-де] - Съюз на демократичните партии и дви- жения. А СДПД „Ера-З". СДПФ [се-де-пе-фе] - Социалде- мократическа партия на Фин- ландия. СДР [се-де-ре] -Сомалийска де- мократична република. СДРО [се-де-ре-ö] - Столичен дом за радостни обреди. А СДРО - Красно село. СдРП - Социалдемокрация на Република Полша. СДС [се-де-се] - Социалдемокра- тически съюз (Англия). СДС - Софийска Духовна Семи- нария. А СДС „Са. Иван Рил- ски“. СДС [се-де-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Съюз на демокра- тичните сили. - Произв.: седесйр, седесарка, седесйрски СДС [се-де-се] - Съюз на десни- те сили (Русия). СДСМ [се-де-се -ме] - Социалде- мократически съюз на Маке- дония. СДСО [се-де-се -о] - Съвет по допълнител но социално осигу- ряване. СДСЦ [се-де-се -це] - Специали- зиран детски стоматологичен център. СДТ-Силистренски драматичен театър. А СДТ „Сава Добро- плодни“. СДТ [се-де-те], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Стопанска дирек- ция „Търговия“. СДТР [се-де-те-ре] - Синдикален дом на транспортните работ- ници. СДУ [се-де-у], м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1. Софийски държавен университет. 2. Сградата на Софийския държавен университет. СДФ - Софийска държавна фил-
сдх 491 сел... хармония. СДХ биохим. - Сорбитдехидро- геназа. сдц воен. - Селекция на движе- щите се цели. СДЯ [се-де-я] - Седмична детска ясла. СЕ (-) [се] -Едновретенен револ- верен струг (напр.: СЕ 201). СЕ воен. - Свързочна ескадрила. СЕ - Съвет на Европа (Европей- ски съюз). се воен. - Стартова ескадра. СЕА - Съвет на европейските архитекти (Европейски съюз). СЕАП [сеап] - Съвет за Север- ноатлантическо партньорство. СЕАТО [сеато],лг , англ. SEATO (Southeast Asia Treaty Organi- zation) - Организация на дого- вора за Югоизточна Азия (Во- еннополитически блок на стра- ните от Югоизточна Азия). СЕБ воен. - Сортировъчно-ева- куационна болница. СЕВ - Съвет по европейски въпроси (Народно събрание). СЕВ - Средно европейско време, ссв. - северен. СЕВД електр. - Сух елемент с въздушна деполяризация. сев.-зап. - северозапад; с. - з .; СЗ. сев.-зап. - северозападен; с. -з .; СЗ. сев.-изт. -североизток; с.-и.;СИ. сев. -изт. - североизточен; с.-и.; СИ. СЕВЛИКОНСЕРВ [Севликон- серв],.и. - Севлиевскаконсер- вна фирма. сег. грам. - сегашно време. седл. геогр. - с едловина. седм. - седмичен. СЕЕ [сее], фр. С. Е . Е. (Co- mmission internationale de reglementation en vue de l’approbation de l’equipement electrique) - Международна ко- мисия по въпросите на стан- дартизацията и утвърждаване- то на електротехническите из- делия. СЕК [сек] - Световен еврейски конгрес. СЕК воен. - Секционна евакуа- ционна комисия. СЕК [сек] - Стопански енергиен комбинат. А СЕК „ София “. сек - секунда (след цифра). А 15 сек. СЕКАМ [секам], фр. SECAM и Secam (Systeme sequenticl couleurs ä memoire) - Последо- вателна система цветна теле- визия със запомняне. сел... - Селски (като първа съставна част на сложносъ- кратени думи, напр.: селкор,
СЕЛ 492 сжз селкооп, селсъвет). СЕЛ библ. - Селско и горско сто- панство. СЕЛелекжр. - Сухелемент Лек- ланше. селкооп, член, -ът, -л,мн. -и,.и. - Селска кооперация. селкор, член, -ът, -а, мн. -и, - Селски кореспондент. Селспаб - Селско снабдяване (Пластментно снабдително предприятие). сел. -стоп. - селскостопански. селсъвет м. - Селски общински съвет; СОНС. СЕМ (-) [сем] -Събирачна елек- трическа машина (напр.: СЕМ- 101). СЕМ [сем] - Съвет за електрон- ните медии. сем. - семейство. СЕМС (-) [семе] - Леярско сито с електромагнитен сепаратор (напр.: СЕМС-5). СЕМТ [семт] фр. СЕМТ (Conference Europeennc des Ministres des Transports) - Ев- ропейска конференция на ми- нистрите на транспорта; вж. ЕКМТ. СЕНТО [сенто],л(., англ. CENTO (Central Treaty Organization) - Организация на Централния договор (Военен блок в Близ- кия и Средния Изток). СЕОД - Система за електронна обработка на данни. СЕОУ - Сдружение за екологич- но обучение и управление. СЕП мн., воен. - Средства за електронно противодействие. септ. - септември. СЕПЦ - Съюз на евангелските петдесятни църкви. СЕР - Съвет на европейските региони (Европейски съюз). сер. библ. - серия. серж. воен. - сержант. СЕРТ [серт] - Съвет за етничес- ка и религиознатолерантност. СЕС [сес] - Санитарна епидеми- ологична станция. СЕС [сес] -Станционно-скспло- атационна служба. сес. - сесия. СЕСЦ - Съюз на евангелските съборни църкви. СЕЦ мн. - Средни единни цени. СЖБ [се-же-бе] - Сдружение „Жени с бъдеще“. СЖБ - Синдикат на железнича- рите в България (Конфедера- ция на независимите синдика- ти в България). СЖБ - Съюз на журналистите в България; вж. СБЖ. СЖЗ - Словенски железодобив- ни заводи (Представителство
сжн 493 сзсш в София). СЖН - Служба „Жилищно на- станяване“. СЖТ [се-же-те], фр. С . G. Т . (Contederationgenerale du travail) - Всеобща конфедерация на труда (Франция). СЗ [се-зе] - Слаботоков завод. СЗ [се-зе] - Содов завод. СЗ - Спортна зала. Д СЗ „ Триа- дица". СЗ - „Средношколско знаме“ (вестник). СЗ [се-зе] - Стъкларски завод. СЗ [се-зе] - Съвет по законода- телство (Народно събрание). Сз воен. - Самолет заправчик (танкер). с. -з. и СЗ - северозапад; сев.-зап. с. - з. и СЗ - северозападен; сев.- зап. Сз - Стара Загора (в регистраци- онните номера на моторни пре- возни средства от Стара Заго- ра и Старозагорски окръг). Д Сз 20-36. СЗА [се-зе-ä] и [се-за], воен. - Среднокалибрена зенитна ар- тилерия. СзАК воен. - Секция за анализ и контрол. СЗБ [се-зе -бе] - Съюз на зърно- производителите в България. СЗГП - Съюз на зайцевъдите, гълъбовъдите иприродолюби- тслите. СЗД[ се-зе -де],ед. имн .,ж. vtep.. техн. - Станция, завъртаща по дължина (дървообработващо съоръжение). СЗК [се-зе -ка] - Столична здрав- на каса; СЗОК. СЗК [се-зе-ка] - Съюз на земе- делските кооперации. СЗН (-) [се-зе-ен], рус. СЗН (Се- ялка зерновая павесная) - На- весна сеялка (напр.: СЗН-10, СЗН-16). езо [се-зе -б], ж. и ср. - Светов- на здравна организация (ООН); ОМС, ВХО. СЗОК [се-зе-о -ка] - Столична здравноосигурителна каса; СЗК. СЗП [се-зе-пе] - Съюз за защи- та на природата. СЗР воен. - Система за звуково разузнаване. СЗС [се-зе -се] - Селска здравна служба. СЗС (-) [се-зе-ес], рус. СЗС (Су- шилка зерновая стационарния) - Стационарна зърносушилня (напр.: СЗС-8). СЗСШ (-) [се-зе-се-ше] - Сеял- ка за зеленчукови култури на самоходно шаси (напр.: СЗСШ- 3,2).
сзт 494 СИВ СЗТ (-) [се-зе -те] - Зърнено- тревна сеялка (напр.: СЗТ-19, СЗТ-47). СЗТК (-) [се-зе -те-ка] - Зърне- но-тревна комбинирана сеялка (напр.: СЗТК-19). СЗТН (-) [се-зе-те-ен] - Зърне- но-тревна навесна сеялка (напр.: СЗТН-19, C3HT-31). СЗУ [се-зе -у] - Селски здравен участък. СЗШ [се-зе -ше], ед. и мн., ж. и ср., техн. - Станция, завърта- ща по широчина (дървообра- ботващо съоръжение). СИ (-) [си], техн. - Индиректен съединител (напр.: СИ-254). СИ бнбл. - Сигнална информа- ция. СИ - Словашки институт. СИ - Смесващ избиран (в авто- матична телефонна централа). СИ [си] фр. SI (Systeme international des Unites) - Меж- дународна система единици. СИ - „Софийски имоти“ (Едно- лично акционерно дружество). СИ - Софтболно игрище. А СИ „Диана" (София). СИ - „Студентски имоти“ (Едно- лично дружество с ограничена отговорност). СИ [се-й] - Съюз на изобретате- лите. с.-и и СИ - североизток; сев.-изт. с. - и и СИ - североизточен; сев. - изт. СИА [сйа] - Специализирана ин- формационна агенция. СИА [сйа] - Справочно-инфор- мационен апарат. СИАБ [сиаб] швед. SIAB (Svenska industribyggen aktie- bolag) - Шведско акционерно дружество за промишлено строителство. СИБ [сиб] - Стопанска и инвес- тиционна банка АД. СИБ [сиб] - Съюз на икономис- тите в България. СИБ [сиб] - Съюз на инвалиди- те в България. СИбаик и СИБАНК [сйбанк],л<. иж. - Стопанска и инвестици- онна банка АД. СИ-БИ-ЕС [сй-би-ес], англ. CBS (Columbia Broadcasting System) - Радиоразпръсквателна ком- пания „Колумбия“ (САЩ); СБС. СИБС [сй-бе-се] - Сдружение на издателите на бизнессофтуер. СИВ мн., воен. - Средства за ин- женерно въоръжение. СИВ [сив], истор. - Съвет за икономическа взаимопомощ. - Произв.' . ейвеки. СИВ - Съюз на издателите на
сив 495 сик вестници; СИВБ. СИВ [сив], фр. С. I . V. (Con- vention internationale concernant le transport des voyageurs et des bagages par chemin de fer) - Международна конвенция за превоз на пътници и багаж по железопътните линии. СИВБ - Съюз на издателите на вестници в България; СИВ. СИГМА [сйгма], фр. SIGMA и S. I. G. М . А. (Station inter- nationale de geobotanique mediterraneenne et alpine) - Международна станция за сре- диземноморска и алпийска гео- ботаника. сигп. - сигнатура. СИД - Сдружение „Инвестици- онно дело“. СИД [сид] - Съвет за издател- ска дейност (Българска акаде- мия на науките). Си Ди [сй-дй], мн. - та, ср., разг., англ. CD (Compact Disc)- Ком- пактдиск. Си Ди Ром [сй-ди-ром], инфор- мат.,англ. CD-ROM (Compact Disc Read Only Memory ‘памет за четене само на компакт- диск’) - Устройство в ком- пютър за възпроизвеждане на компактдискове. СИЕК [сиек], фр. CIEC (Centre international des cngrais chimiques) - Международен център за химически торове. СИЕК [сиек], м. и ср., фр. SIEC (Societe internationale pour renscignement commercial) - Международно дружество за търговско образование. СИЕПС [сиепс], фр. CIEPS (Conseil international de l’education physique et sportive) - Международен съвет за фи- зическо възпитание и спорт (ЮНЕСКО). СИЕС [сиес], фр. С. I. Е . S. (Conseil interamericain econo- mique etsocial)-Me>KnyaMepn- кански икономически и социа- лен съвет. сизк техн. - Скоба за индирект- но закрепване с капачка. сизм техн. - Многокабелна скоба за индиректно закрепва- не. сизп техн. - Скоба за индирект- но закрепване с планка. СИК [сик], англ. SIC (Security Insurance Company) - Застра- хователно акционерно друже- ство. - Произв.: сйкаджия, сйкад- жийски. СИК [сик] - Секционна избира- телна комисия.
сик 496 Сйпстро СИК [сик] - Строително-инвес- тиционна къща. Д СИК ТД ООД. СИК [сик] - Съвет за изкуство и култура. СИЛИ [сили], фр. SILP (Sosiete internationale de linguistique psychologique) - Международ- но дружество за психолингвис- тика. СИМ [син], фр. CIM (Conceil international de la musique) - Международен съвет по музи- ка. СИМ [сим], фр. CIM (Convention internationale concernant le transport des marchandises par chemin de fer) - Международна конвенция за превоз на стоки по железопътните линии. сим физ. - сименс (единица за електропроводимост), (след цифра). СИМКА [сймка], фр. SIMCA (Societe industrielle et mecanique des constructions automobiles) - 1. Автомобилостроителна компания във Франция. 2. Марка автомобили, произ- водство на тази компания. сймка, член, -та, мн. -и, ж. - Ав- томобил, произведен от авто- мобил остроителната компания „СИМКА“. сймкарта ж., англ. SIMM (Single In-line Memory Module ‘Едини- чен верижен модул с памет’ или Subscriber Identity Modul 'Модул за самоличност’) + кар- та - Карта с електронна памет в мобилен телефон или друг електронен уред. сим/м физ. - сименс на метър (единица за специфична елек- тропроводимост), (след циф- ра). СИМПРО [сймпро], ж. и ср. - Система за машинно проекти- ране. СИМХ [симх], фр. SIMH и S. I . М . Н . (Societe internationale de medecine hydrologique) - Международно дружество за хидроложка медицина; ИСМХ. Сиигйр ,и. - Синодален гараж, сйиди... - Синдикален (напр. синдибос, синдилидер). СИНЕН - Сравнителен индекс на националните и европейски норми (Европейски съюз). Сйппро, член, -то, ср. (Синтетич- на промишленост) - Прах за пране. Сйнпроект ж. и - Синодална проектантска организация. Сйпстро ж. и ср. - Синодално строителство (Строителна техническа организация на св.
СИ11Т. 497 СИТА Синод). сипт. грам. - синтактичен. СИНТА [сйнта] ж., исп. CINTA (Compania National de Turismo Aereo) - Чилийски въздушни линии. СиО - Свръзки и оповестявания (служба). СиО воен. - Снабдяване и об- служване. СИО - Справочно-информацион- но обслужване. СИП [сип] - 1. В емблемата на стъкларски завод „Стойко Иванов Пеев“. 2. Марка стъклени изделия, производство на стъкларски завод „Стойко Иванов Пеев“. СИП [сип], исп. SIP (Sociedad Interamericana de Prensa) - Междуамериканска асоциация по печата. СИПИ [сипи], библ. - Сигнална информация на периодичните издания. СИР [сир] - Сдружение за ини- циатива и развитие. А СИР „Нов век“. СИР [сир] - Съвет за икономи- ческо развитие (Министерски съвет). СИР - Съюз на индийските ра- ботници. СИРИЕК [сириек], фр. CIRIEK (Centre international de recherches et d’information sur l’economie collective) - Международен ин- формационно-изследователски център за изучаване на колек- тивната икономика. СИРТК, фр. SIRTC (Societe internationale de recherches contre 1 a tuberculose et le cancer) -Меж- дународно научноизследова- телско дружество по фтизиат- рия и онкология. СИС - Световен интерпарламен- тарен съюз. СИС воен. - Свързочна и инфор- мационна система. СИС - Социалистически изборен съюз (Норвегия). СИСед. имн., електрон. -Сред- на интегрална схема. СИСА [сйса] - Столична индуст- риална стопанска асоциация. СИСГ [сисг] - Съюз на инвали- дите, слепите и глухите. СИСПР, фр. CISPRи С. I. S. Р . R. (Comite international special des perturbations radioelectriques) - Международен комитет по борба с радиосмущенията. СИТ [сит], фр. CIT (Centre international du tabac) - Между- народен център по тютюно- производство. СИТА [сита],фр. SITAn S. I. Т . А.
СИУ 498 CK (Societe internationale de telccommunications aerona- utiques) - Международна ор- ганизация за авиационни дале- косъобщения. СИУ [сиу], фр. SIU и S. I. U. (Societe internationale d’urologie) - Международно дружество по урология. СИФ [сиф] - Световен икономи- чески форум. СИФ [сиф] - Социален инвести- ционен фонд. СИФ [сиф]- Справочно-инфор- мационен фонд. СИФ [сиф] - Студия за игрални филми. СИФ [сиф], ж., англ. cif (Cost, insurance and freight) -Цена-за - страховка-навло (Транспортна клауза в международната търговия при морски превози, според която в продажната цена на стоката са включени застраховката и навлото). СИФП [ сй-фе-пе] - Съвет за инвестиционна и финансова политика. СИХ [сих], фр. SIH и S. I. Н. (Societe internationale d’Hematologie) -Международ- но дружество по хематология; ИСХ. СИЦ [сиц] - Спортен информа- ционен център. СИЦ [сиц] - Столична инспекция по цените. СИЧ [сич] - Столичен инспекто- рат по чистотата. СК - Салон за красота. А СК „Бети“. СК (-) [ес-ка] - Самоходен зърнокомбайн (напр.: СК-3, СК-4). СК воен. - Санитарен корпус (на Сухопътни войски). СК [се-ка] - Сборен комбинат. СК - Сдружение Клуб 9000. СК[се-кй], юрид. - Семеен ко- декс. СК [се-ка] - Сигнален комплект (в автоматична телефонна цен- трала). СК (-) [ес-ка] - Силажокомбайн (напр.:СК-2, СК-3,СК-6). СК - Славянски комитет. СК [се-ка] - Софийски кадастър. СК [се-ка] - Спортен клуб. А СК „Атлас“. СК [се-ка] - Спортен комплекс. А СК „Академика“', СК „Ло- комотив “ (София). СК [се-ка] - Стачен комитет. СК [се-ка] - Столичен клуб. А СК „Александър“. СК [се-ка] - Столичен колодрум. А СК „Сердика“. СК - Стоматологичен кабинет.
CK 499 СКЕМ A CK „Макома“. CK - Стоматологична клиника. A CK „ Мултидент ". CK [се-кй] - Стопански комби- нат. СК [ес-ка], воек. - Стражеви ка- тер. СК [ес-ка], воен. - Стражеви ко- раб. СК воен. -Стратегическокоман- дване. СК [ се-кй] - Стрелкови комп- лекс. А СК „Левски". СК [се-ка] - Строителна компа- ния. АСК„Кимко“ СД. СК [ес-ка] - Строителна кон- струкция. СК [се-кй] - Строителна корпо- рация. СК [се-кй] - Студентска коопе- рация. А СК „Академик“. СК - Суров каучук. СК [се-ка] - Счетоводна къща. СК [се-ка], спорт. - Съдийска комисия. СК [се-ка]- Съюзен комитет. СК - Съюз на комунистите (Юго- славия); вж. СЮК. ск. - скица. с-ка - сметка. СКА [ес-ка],рус. СКА (Спортив- нь1й клуб армии) - Спортен ар- мейски клуб. сказ. опрсд. грам. - сказуемно определение. сканд. - скандинавски. СКАР [скар],<шгл. SCAR(Special Committee of Antarctic Research) - Специален комитет по антар- ктически изследвания. СКАР [скар], воен. - Секция за координиране на авиационния ресурс. СКБ - Селенови копирни бара- бани (Дружество с ограничена отговорност). СКБ [се-ка-бе] - Съюз на клю- чарите в България. СКБХ [се-ка-бе-хе] - Стопански комбинат за битова химия. СКБЧК - Столичен комитет на Българския червен кръст. СКГТ [се-ка-ге-те] - Столична компания за градски транс- порт. СКД [сс-ка-де] - Санаторно-ку- рортна дирекция. СКД воен. - Служба, контроли- раща движението. СКДА [се-ка-де-ä] - Спортен комитет на дружеските армии. СКДЕУ [се-ка-де-у]- Стопански комбинат за домакински електроуреди. СКЕМ [скем], м. и ср. - Строи- телна керамика и ефективни материали (Стопанско обеди- нение).
СКЕМ 500 скпн СКЕМ (-) [скем], рус. СКЕМ (Свеклокомбайн конструкции Коренькова, Еремеева, Мель- никова) -Цвеклокомбайн, кон- струиран от Коренков, Ереме- ев, Мелников (напр.: СКЕМ-3). СКЖ [се-ка-же] -Съюз на кипър- ските журналисти. СКИАД [скийд] - Служба за ко- ординационна и информацион- но-аналитична дейност (Мини- стерство на вътрешните рабо- ти). СКИНТС [скинтс] - Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудни- чество. СКК [се-ка-ка] - Санаторно-ку- рортен комплекс. СКК [се-ка-ка] - Стопанска ка- мара - Кърджали. СКК - Съюзна контролна коми- сия. скл. грам. - склонение. СКМ - Салон за козметичен ма- саж. А СКМ „Вени“. СКМ - Сметачно-клавирна ма- шина. СКМНМ - Сдружение на кме- товете на малки населени ме- ста. СКН (-) [ес-ка-ен] - Навесен силажокомбайн (напр.: СКН- 2,6). СКН - Световен климатичен на- блюдател. СКН воен. - Система за косми- ческо наблюдение. ско воен. - Съвет за координи- ране на операциите. СКОА - Стопански комбинат за обработка на алуминий. СКОН (-) [скон.],рус. СКОН (Се- ялка комбинированная овощ- ная навесная) - Комбинирана зеленчукова навесна сеялка (напр.: СКОН-4,2). СКООС [скоос] - Студентски клуб за опазване на околната среда. СКОПЕ [скбпе], англ. SCOPE (Scientific Committee on Problems of the Environment) - Научен комитет по проблеми- те на околната среда; НКПОС. СКОР[скор],ннгл. SKOR (Special Committee on Oceanographic Research) - Специален комитет по океански изследвания. СКОЦМ [ско-це-ме] - Стопан- ски комбинат за обработка на цветни метали. СКП [се-ка-пе] - Свободна коо- перативна партия. СКП воен. - Стартов команден пункт. СКПН (-) [ес-ка-пе-ен], рус. СКПН (Сеялка кукурузная
скпп 501 СлВИ пунктирная навесная) - На- весна сеялка за пунктирна се- итба на царевица (напр.: СКПН-8). СКПП [се-ка-пе-пе] - Стопан- ски комбинат за пластмасови произведения. СКППНР - Стопански комбинат за преработка на пластмаси „Народна република“. СКР [ес-ка-ер], воен. - Страже- ви кораб-разузнавач. СКС (-) [ес-ка-ес],т„л/. - Синте- тичен дивинилстиролов каучу- ков латекс (напр.: СКС-65). СКС [се-ка-се] - Световен клуб на студентите; ССК. СКС [се-ка-се] - Специална ку- риерска служба. СКС биохим. - Специфична ком- бинативна способност. СКС [се-ка-се] - Съвет за кул- турно сътрудничество (Евро- пейски съюз). СКТ [се-ка-те] - Световна кон- федерация на труда. СКТА [се-ка-тс-а] - Стопански комбинат за телефонна апара- тура. СКТР [ се-ка-те-ре] - Северно- кипърска турска република. СКУ [се-ка-у] - Санаторно-ку- рортно управление. СКЦ [се-ка-це] - Селскостопан- ска кредитна централа (Акци- онерно дружество). СКЦК [се-ка-це-ка] - Студент- ски консултантски център за кариера. СКШ (-) [ес-ка-ше] - Секционен кухненски шкаф (напр.: СКШ- А 102, СКШ-А 201). СЛ (-) [ес-ел] - Летящ супорт (част от металорежеща маши- на) (напр.: СЛ-1). СЛ воен. - Свързочна линия. СЛ - Сдружение Лозенец. СЛ (-) [ес-ел] - Сеялка за лен (напр.: СЛ-17, СЛ-44). СЛ - Синдикат на леярите (Кон- федерация на независимите синдикати в България). сл. - следващ (в съчет. с книжка, брой). А сл. книжка', сл. брой. Сл - Сливен (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Сливен и Сли- венски окръг). А Сл 10-11. СЛ (-) [ес-ел], рус. СЛ (Сеялка лесная) - Лесопосадъчна ма- шина (напр.: СЛ-4). СЛ електр. - Съединителна ли- ния. сл - сантилитър (след цифра). СЛА биохим. - Синдром от лип- са на антитела. слав. - славянски. СлВИ воен. - Служба „Военна
СЛГА 502 смгс информация“. СЛГА [селга] - Съюз на летци- те от гражданската авиация. СЛД [се-ле-де] - Социално-либе- рално движение. след. - следователно. СЛН (-) [ес-ел-ен] - Навесна се- ялка за лен (напр.: СЛН-20). сл.п. е. - след новата ера (след цифра). A/s. сл. н. е. сл. об. - след обяд. словаш. - словашки, словен. - словенски. СЛПЗ [се-ле-пе-зе]-Селсколе- чебно профилактично заведе- ние. СЛРБ [ се-ле-ре-бе] - Съюз на ловците и риболовците в България. СЛС (-) [ ес-ел-ес], техн. - Светлиннолъчева заваръчна система (напр.: СЛС-10-1). СМ [ес-ем] - Магнитен сепара- тор. СМ [ес-ем] - Мембранен сигна- лизатор. СМ [ес-ем] - Метален сешоар. СМ - Сдружение „Музика“. СМ [ес-ем] - Сметачна машина. См - Смолян (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Смолян и Смо- лянски окръг). А См 23-14. СМ воен. - Снабдителен марш- рут; МС. СМ [ес-ем] - Сортировъчна ма- шина. СМ - Спортен многобой. СМ - Столична митница. СМ - Стопанска милиция. СМ - Строителна механизация. СМ-Строителни материали. СМ - Строителни машини (Ед- нолично дружество с ограниче- на отговорност). СМ - Съюз на масларите. СМ - Съюз на математиците;' СМБ. СМ - Съюз на месарите. см - сантиметър (след цифра). * см. - смесен. см. - смукачка. А См. „Мизия". СМА [ се-ме-ä]- Сдружение „Музикаутор“. СМБ [се-ме-бе] - Съюз на мате- матиците в България; СМ. СМБЕ - Селскостопанска мели- орация и борба с ерозията. СМВР - Съвет на министрите на външните работи. СМГ [се-ме-ге] - Софийска ма- тематическа гимназия. А СМГ „ Отец Паисий ". СМГС [се-ме-ге-се], рус. СМГС (Соглашение о международ- ном железнодорожном грузо- вом сообщении) - Съглашение за международно железопътно
смд 503 CMC сточно съобщение. СМД [се-ме-дс] - Съюз на маке- донските дружества; СМДБ. СМДБ [се-ме-де-бе] - Съюз на македонските дружества в България; СМД. СМДБ [се-ме-де-бе] - Съюз на музикалните дейци в България. СМДФ [се-ме-де-фе] - Студент- ска музикално-драматична формация. СМЕК [смек] - Стопански мин- но-енергиен комбинат. СМИ обик. мн . - Средства за ма- сова информация. СМК [се-мс-ка] - Световен ма- кедонски конгрес. СМК [се-ме-ка] -Стопанскиме- талургичен комбинат. Д СМК ,.Горубсо“. СМК [се-ме-ка] - Строително- монтажен комбинат. СММК [се-ме-ме-ка] - Стопан- ски минно-металургичен ком- бинат. смо [се-ме-ö], ж. и ср. - Све- товна метеорологична органи- зация (Специализиран орган към ООН); АИМ, ИАМ, ВМО, ОММ. СМО аоен. - Сили за местна от- брана. СМО - Станок за междуселищ- но отброяване. СМО [се-ме-о], ср. (разг., член. - то) - Строително-монтажно обединение. СМОА [смоа], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Специализирана монтажна организация за ав- томатизация; СПМОА. СМОГ -Софийска мъжка образ- цова гимназия. смп воен. - Смесено минно поле. СМП - Спешна медицинска по- мощ. СМП [се-ме-пе] - Съюз на меж- дународните панаири. СМПС [се-ме-пе-се] - Съглаше- ние за международно пътни- ческо съобщение. СМР воен. - Служба за между- народно развитие. СМР [се-ме-ре], мн. и (разг.) ср. (член, -то) - Строително-мон- тажни работи. CMC [се-ме-се], фр. CMS (Commission de la metcorologie synoptique) - Комисия по синоп- тична метеорология. CMC [ес-ем-ес], физ. - Специа- лизиран мьосбауеров електро- мер (напр.: СМС-1). CMC (-) [ес-ем-ес] - Метален сгъваем сешоар (напр.: Сме- l. СМС-2). CMC - Спортно-медицинска
CMC 504 сни служба. CMC - Съвет за митническо сътрудничество (Европейски съюз). см/сек - сантиметри за секунда (след цифра). Д 10 см/сек. СМТ [се-ме-тс],фр. СМТи С. М. Т. (Comitc mixte international du materiel de traction clectrique) - Международен смесен коми- тет по електрозадвижване. СМТБ - Сименс медицинска тех- ника - България (Еднолично дружество с ограничена отго- ворност). СМТЦ [се-ме-те-це] - Софийска междуградска телефонна цен- трала. СМУ мн., воен. - Сложни метео- рологични условия. СМУ [се-мс-у] - Средно музикал- но училище. Д СМУ- Широка Лъка. СМУ[се-мс-у], ср. (разг., член. - то) - Строително-монтажно управление. СН воен. - Самонасочване. СН воен. - Служба за наблюде- ние. СН (-) [ес-сн], техн. - Смазко- пагнетател (напр.: СН-15). СН воен. - Спътникова навига- ция. СН воен. - Стратегическо на- правление. си. - снимка. сп физ. - стен (единица за сила в системата механични единици метър-тон-секунда), (след цифра). СНАВР-ин . - Спасителни и нео- тложни аварийно-възстанови- телни работи. СНБ (-) [ес-ен-бе] - Нагнетате- лен бояджийски съд (напр.: СНБ-100). СНБП [се-не-бе-пе] - Съюз на независимите български писа- тели. СНВ [се-не-ве] - Съвет по нар- котичните вещества. енд- Система за нормативна документация по стандартиза- ция. енд [се-не-де] - Софийско ну- мизматично дружество. сндмс - Съюз на национални- те демократични и миролюби- ви сили (Южен Виетнам). СНДФРМ - Софийско научно дружество по физикална ире- хабилитационна медицина. СНЖДР - Съюз „Ние жените“ за достойнство и равенство. СНИ [се-не-й] - Сдружение за недвижими имоти. СНИ [се-не-й] - Селскостопан- ски научноизследователски
сни 505 снтк институт; вж. ССНИИ. СНИ - Служба за научна инфор- мация. СНК[ се-не-ка] - Съвет за науч- на координация (Българска академия на науките). СНК [се-нс-ка] - Съюз на наро- дите в Камерун. СНЛАД - Социалистическа на- родна либийска арабска джа- махирия. СНМ [се-не-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то), испюр. - Съюз на народната младеж (1947- 1949). СНО - Софийска народна опе- ра. СНОА [сноа] - Суданска народ- на освободителна армия. СНОН - Статут на най-облаго- детелствана нация в търгови- ята. СНП [се-не-пе] - Свободна на- родна партия. СНП [се-не-пе] - Свободна на- ционална партия (Бахамски острови). СНП [се-не-пе] -Социалистичес- ка народна партия (Норвегия). СНП [се-не-пе], воен. - Страни- чен наблюдателен пункт. СНП (-) [ес-ен-пе], рус. СНП (Передвижная насосная стан- ция) - Подвижна помпена стан- ция (напр.: СНП-510). СНПА воен. - Секция за насоч- ване на поддържащата авиа- ция. СНПФ - Студия за научно-по- пулярни филми. СНР ед. имн., воен. -Сили за не- забавно реагиране. СНР воен. - Станция за насочва- не на ракети. СНР [се-не-ре] - Съвет за наци- онални реформи (Тайланд). СНРБ [се-не-рс-бе] - Съюз на научните работници в Бълга- рия. СНС - Сдружение „Не на стра- ха“. СНС [се-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Селски народен съвет. СНС - Специализиран научен съвет. СНС воен. - Стратегия на нацио- налната сигурност. СНСЕ - Специализиран научен съвет по езикознание. СНСИТМИ - Специализиран научен съвет по икономичес- ка теория имакроикономика. СНТИ [се-не-те-й] - Сектор за научно-техническа информа- ция. СНТК (-) [ес-ен-те-ка] - Съвет- ски нискотемпературен ката-
снткп 506 собств. лизатор (напр.: СНТК-1, СНТК-3). СНТКП - Съвет за паучно-тех- нически концепции и прогнози. СНЧ [се-не-че] -Съюз на народ- ните читалища. СНЩ [се-не-ще], воен. - Съвет на началник-щабовете. СО [се-б] - Сдружение на общи- ните. СО (-) [ес-б] - Сеносъбирач-об- ръщач (напр.: СО-1,6 М). СО мн., воен. - Сили за охрана. СО - Симфоничен оркестър. СО - Софийски оранжерии. СО [се-б] - Социално осигурява- не. СО воен. - Специален офицер. СО ей. и мн., воен. - Специално оръжие. СО [се-б] - Столична община. СО [се-б],ср.(разг., член. - то,мн. -та) - Стопанско обединение. СО [се-б], воен. - Страничен от- ряд. СО [се-б] - Студентски общежи- тия. А СО НАТФИЗ. СО [се-б], воен. - Съвет по от- браната. СО [со], ср., воен. - Съсредото- чен огън. СО [се-б] - Съюз за Отечество- то. СО[ се-б] -Съюзна организация. со воен. - Стартов отряд. СОА (-) [соа], шрансн. - Стрел- кови обръщателен апарат (напр.: СОА-1, СОА-2). СОАП [соап], ж. и (разг.) .ч. - Столична общинска агенция за приватизация. СОАССР ucniop., рус. СОАССР (Северо-Осетинская Авто- номная Советская Социалис- тическия Республика) - Севе- ро-Осетинска автономна съветска социалистическа ре- публика. СОАТ [соат] - Съюз за обще- ствен автомобилен транспорт. СОБ er). имн .,воен. -Специална оперативна база. СОБ ед. и мн., воен. - Спомага- телна осигуряваща база. соб. ипф. - собствена информа- ция. СОБНР - Симфоничен оркестър на Българското Национално Радио. СОБРТ -Симфоничен оркестър на Българското радио и теле- визия. СОБСИ [сббси], ннйонез. SOBSI (Sentral Organisasi Buruh Selunih Indonesia) -Централна органи- зация на профсъюзите в Ин- донезия. собств. грам. - с обствено съще-
СОБТ 507 солп ствително име. СОБТ [собт] - Специализиран отряд за борба с тероризма. Сбвбблстрбй м., рус. Совбол- строй (Советско-болгарское строительство) - Съветско- българска строителна органи- зация. Совипфбрмбюрб ср., рус. Сов- информбюро (Советское ип- формационное бюро) Съветско информационно бюро. сбвнаркбм, член, -ът, -а, мн. -и, м., истор., рус. совнарком (Со- вет народнмх комиссаров) - Съвет на народните комисари, совп [cö-ве-пе] - Софийска окръжна военна прокуратура, совхоз, член, -ът , -а, мн. -и, м.. рус. совхоз (Советское хозяй- ство) - Държавно социалисти- ческо селскостопанско пред- приятие в СССР. - Произв.: совхбзен, совхбзник, совхбзничка, совхбзничество. СОГе<). или ., воен. - Специална оперативна група (на Воен- новъздушните или Военномор- ските сили) СОГЕ - Световна организация по гастроентерология. СОГО - Селски отряд на граж- данската отбрана. СОД [сод] - Сигнално-охрани- телна дейност (охранителна фирма). СОД [сод] - Столичен онкологи- чен диспансер. СОД [сод] - Средномесеченоси- гурителен доход. СОДМКО [содомкб], ж. и л. - Специализирана организация за доставка и монтаж на ком- плектни обекти. СОДУ [соду] - Система за опе- ративно-диспечерско управле- ние (в строителството). СОЗУ [созу],ед. имн. . електрон. - Свръхоперативно запомня- що устройство. СОИ [сби], воен. - Система за обмен на информация. СОИ [сби], мн. - Съвременни олимпийски игри. СОИС [сбие] -Световнаоргани- зация по интелектуална соб- ственост. СОК (-) [сок],рус. СОК (Сеялка овощная конная) - Конна зе- ленчукова сеялка (напр.: СОК- 7). СОКДНК - Селски общински комитет за държавен и наро- ден контрол. СОЛ [сол] - Сдружение на об- щопрактикуващите лекари. СОЛП [солп], член, -ът, -а, м.,
сом 508 сот воен. - Специален отряд за ликвидиране на последствията. СОМ [сом] - Синдикална орга- низация „Металици“ (Конфе- дерация на независимите син- дикати в България). СОМА [сома] - Студентски об- щежития - Музикална акаде- мия. сон [сон], воен. - Спретнато (двойно) огнево наблюдение. СОН [сон] , ж. и м., воен. - Стан- ция за оръдейно насочване. СОН (-)[сон],рус. СОН (Сеялка овощная навесная) - Навесна зеленчукова сеялка (напр.: СОН-2, 8А). СОНС [сонс] - Столичен общин- ски народен съвет. СОНС [сонс] - Селски общински народен съвет; селсъвет. соо воен. - Санитарнообслуж- ване и осигуряване. СОООМВР - Сдружение за опазване и оптимално опол- зотворяване на минералните води и ресурси. СОП cd ммн.,воен . -Специално оперативно подразделение (на Военновъздушните или Воен- номорските сили). СОП [соп] - Столична охрани- телна полиция. СОПК - Съвет за опазване па- метниците на културата. СОРД воен. - Система за обра- ботка на разузнавателни дан- ни. СОРИ воен. - Система за обра- ботка на разузнавателна ин- формация. СОРСС нстор. - Свободен общ работнически синдикален съюз (1904-1924). СОС - Световна организация на скаутите. СОС мн., воен. - Специални опе- ративни сили (на Военновъз- душните сили, Военноморски- те сили или Сухопътните войс- ки). СОС - Столичен общински съвет. СОС - Софийски окръжен съд. СОС [ес-о -ес], ср., пнгл. SOS (Save our souis) - Спасете на- шите души; Save ourship -Спа- сете нашия кораб) - Между- народен радиосигнал за бед- ствие; есоес. СОСЗ - Съюз на офицерите и сержантите от запаса. сосп воен. - Система за обеди- нено стратегическо планиране. СОСС - Софийска окръжна следствена служба. СОТ [сот] - Световна организа- ция по туризма.
сот 509 сохо СОТ [сот] - Сигнално-охрани- телна техника (охранителна фирма). - Произв.: сотаджия, сотад- жийски. СОТ - Съвет за ограничаване на тютюнопушенето (Министер- ство на здравеопазването). СОТИ [соти] - Служба за опера- тивно-техническа операция. СОТИ [соти] - Служба за охра- на и технически инсталации. СОУ [соу] - Средно общообра- зователно училище. А 27 -о СОУж. к. „Люлин". СОУ [соу] - Софийско основно училище. А 30-то СОУ. СОУДНЗ - Средно общообразо- вателно училище за деца с на- рушено зрение. А СОУДНЗ „Луи Брайл “. СОУР воен. - Система за опера- тивно управление и ръковод- ство. СОФ [соф] - Световна органи- зация по фризьорство. Соф... - Софийски (като първа съставна част на сложносъ- кратени думи, напр.: Софжил- фонд, Софпроект, Софстрой). Софекспо ж. и ср. - Междуна- родна специализирана изложба (експозиция) в гр. София. Софжилфонд м. - Софийски жилищен фонд. Сйфияпласт м. и ж. - Фирма в гр. София за производство на полимерни изделия за промиш- леността и бита. Софкнйга ж. - Фирма за книго- разпространение в гр. София. Софпроект м. - Институт за проучване и проектиране на строителни обекти в гр. София. Софсправка ж. - Предприятие за услуги - даване на различни справки на гражданите за гр. София. Софстрой м. - Стопанско обеди- нение за жилищно, културно- битово, административно и други видове строителство на територията на гр. София. Софстройпроект м. - Комплек- сен институт за проучване и проектиране на строител- ството на територията на гр. София. Софтакси м. и ж. - Фирма за таксиметрови услуги в гр. Со- фия. Соффарма ж. - Софийска фар- мацевтична фирма. СОХИО [сохио], япон. SOHYO (Nihon Rodo Kumiai Sohyogikai) - Генерален съвет на японски- те профсъюзи. СОХО [сохо] - Слънчева и хе-
соц 510 спво лиосферна лаборатория. СОЦ воен. - Свързочен опера- тивен център. соц.., разг. ~ Социалистически (напр.: соцлагер, соцстрани). соц. - социален. соц. - социалистически, социол. - социологически, социол. - социология. социолект, член, -ът, -а, м., ези- козн. - Социален диалект. СП (-) [ес-пе] - Продукционен струг (напр.: СП-403). СП геогр. - Северен полюс. СП - Силиконови продукти (Ед- нолично дружество с ограниче- на отговорност). СП - Синдикат на пивопроизво- дителите (Конфедерация на независимите синдикати в България). СП [се-пе] - Сметна палата. СП воен. - Снабдителен пункт. СП [се-пе] - Социалистическа партия (Румъния). СП - [се-пе] - Специализирано предприятие. СП [ес-пе], техн. - Сребърно- паладисв тел за контактни стъкла. СП [ес-пе] - Стоманено-панце- рови инсталационни тръби. СП - Стоматологична поликли- ника. А СП I. СП [се-пе] - Стопанска полиция. СП [се-пе], ср. (разг., член, -то, мн. - та) - Стопанско предпри- ятие. СП - Студентска поликлиника. СП - Съюз на птицевъдите. СП (-) [ес-пе],рус. СП (Стоговоз полунавесной) - Полунавесна платформа за превоз на бали (напр.: СП-2). сп. - спирка. сп. - списание (със собствено име). А сп. „Отечество". СпА воен. - Специална авиация. СПАМП - Съюз на преподава- телите поавто-мото подготов- ка. СПБ (-) [ес-пе-бе] - Предна без- палцева сенокосачка (напр.: СПБ-1,5, СПБ-1,5-1). СПБ [се-пе-бе] - Съюз на пенси- онерите в България. СПБ [се-пе-бе] - Съюз на пре- водачите в България. СПБ библ. - Своден печатен бю- летин. Сп БАН библ. - Списание на Българската академия на на- уките. СПБЦ - Столичен противобесен център. СПВ [се-пе-ве], мн., воен. - Су- хопътни войски; СВ. СПВО [се-пе-ве- б], воен. - Сек-
спг 511 спк ция за противовъздушна от- брана. СПГ - Средна политехническа гимназия. СПГА [се-пе-ге-ä] - Съюз на пилотите от гражданската авиация. спд [се-пе-де] -Съвместна пла- нова дейност. спди (-) [се-пе-де-й] - Смесена подвижна дъждовална инста- лация (напр.: СПДИ „Марица- 60“). СПЕМ [спем]-Съвет за публич- ни електронни медии. спец... - Специален (като първа съставна част на сложносъ- кратени думи, напр.: спецеред- ства, спецчасти. спецподеле- ние). спец, член, -ът, -а, мн. -ове, м., разг. - 1. Специалист. 2. воен. Завеждащ специална служба. спец. леке. - специален термин, спец. кор. - специален кореспон- дент. спецкурс м. - Специализиран курс. Спсцстрой м. - Специално строителство. СПЗ [се-пе-зе], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Странична походна застава. СПЗ - [ се-пе-зе] - Сушилня за плодове и зеленчуци (напр.: СПЗ-65). СПИ - Сдружение „Приятели на Индонезия“. СПИ [спи] - Социална пенсия за инвалидност. СПИ - Социално-педагогически интернат. Д СПИ „ П. Мутаф- чиев". СПИН |спин|,.и., .««), - Синдром на придобита имунна недо- статъчност. - Произв. -. спинбзен, епйнад- жия, епйнаджийка, епйнаджий- ски. СПИНМ - Съвет за планово из- граждане на населените места. СПИОР - Сдружение „Правна инициатива за обучение и раз- витие“. СПК [ес-пе-ка], рус. СПК (Со- ломополовокопнитель) -Сла- мосъбирач. СПК [се-пе-ка] - Социално-педа- гогически кабинет. СПК [се-пе-ка] - Съвместен пар- ламентарен комитет. СПК [се-пе-ка] - Съюз на при- ятелите на кооперацията. СПК [се-пе-ка], кхмер. SPK (Saporamcan Kampuchca) - Кампучийска информационна агенция.
спм 512 СПРО СПМ строит. - Подвижно ме- ханизирано скеле. СПМ -Сметачно-перфорацион- на машина. СПМ - Съюз на президентското мнозинство (Франция). СПМОА [смоа], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Специализирана производствена монтажна организация за автоматизация; СМОА. СПН - Сдружение „Природа на- заем“. СПН ед. и ли., воен. - Спретнат (двоен) пост за наблюдение. СПНС - Стопанско предприятие за ниско строителство (Глав- болгарстрой). СПО (-) [ес-пе-о],рус. СПО (Се- ялка парниковая однозерно- вая) - Парникова сеялка (напр.: СПО-22). спорт, леке. - спортен термин, спортмаг, член, -ът, -а, м. - Спортен магазин. Спортпром м. - Спортна про- мишленост (Завод за спортни уреди и пособия). Спортснаб м. - Спортно снаб- дяване (Предприятие за снаб- дяване със спортни уреди и по- собия). Спорт-тото, член, -то, ср. - Спортен тотализатор. СПОС [епос] - Съвет по пробле- мите на околната среда (Българска академия на науки- те). СПП [се-пе-пе] - Световна про- доволствена програма. СПП [се-пе-пе] - Специализира- но полицейско подразделение. СПП [се-пе-пе], ср. (разг., член. -то) - Стопанско производстве- но предприятие. СПП [се-пе-пе]. ср. (разг., член. -то) - Строително промишле- но предприятие. СППЗ [се-пе-пе-зе] -Стопанство за преработка на плодове и зеленчуци. СППМ [спам], воен. - Сборен пункт за повредени машини. СППС [се-пе-пе-сс] - Столична противопожарна служба. СППЧ - Сдружение „Проект права на човека“. спр. грам. - спрежение. справ. - справочник. СПРДН - Служба за предотвра- тяване и разкриване на данъч- ни нарушения. СПРКИО - Специални прибори за работа при кодиран инфор- мационен обмен. СПРМ - Съюз на производите- лите на растителни масла. СПРО воен. - Система за про-
СПрТВР 513 СПУ тиворакетна отбрана. СПрТВР воен. - Система за предварително тактическо въздушно разузнаване. СПРЦ [се-пе-ре-це] -Стопанство за производство и реализация на цветя. 1СПС [се-пе-се] - Световен по- щенски съюз. СПС [се-пе-се] - Софийски по- щенски съобщения. Д ТП Со- фийски пощенски съобщения. СПС [се-пе-се], срб. СПС (Соци- алистическа Партща Сърбии) - Социалистическа партия в Сърбия. СПС [се-пе-се] - Съюз на патри- отичните сили. Д СПС „Защи- та СПСВЗ - Съюз на патриотични- те сили и войните от запаса. Д СПСВЗ „Защита“. СпСлС - Специализирана след- ствена служба; ССС. СПСО [се-пе-се -б] - Софийска пласментно-снабдителна орга- низация. СПССП - Система за проучване на селскостопанските пазари (Европейски съюз). СПТ MH..UKOH. - Специалнипра- ва на тираж. СПТВСН - Сдружение на про- изводители и търговци на вина и спиртни напитки. СПТВУ [се-пе-те-ве-у], ср. (разг., член, -то.мн . - та)-Сред- но професионално трудово- възпитателно училище. СПТУ [се-пе-те-у], ср. (разг., член, -то,.мн. -та)-Среднопро- фесионално-техническо учили- ще. СПТУА [се-пе-те-у-ä] - Средно професионално-техническо училище по автотранспорт. СПТУ по ВИС [се-пе-те-у по вие] - Средно професионално-тех- ническо училище по вътреш- ни инсталации и строителство. СПТУК [се-пе-те-у-ка] - Сред- но професионално-техническо училище по корабостроене. СПТУМ [се-пе-те-у -ме] - Сред- но професионално-техническо училище по машиностроене. СПТУОТ [сс-пе-те-у -о -те] - Средно професионално-техни- ческо училище по отдих и ту- ризъм. СПТУТ [се-пе-те-у -те] - Средно професионално-техническо училище потекстил. СПУ електрон. - Сигнално по- викващо устройство. СПУ [се-пе-у], мн. - Системи за планиране и управление. СПУ [се-пе-у], м. и (разг.) ср.
СПУ 514 СРО (член. -то), воен. - Спомагате- лен пункт за управление. СПУ [се-пе-у], ср. (разг., член. - то, мн. - та) - Средно политех- ническо училище. СПУ [се-пе-у] - Средно полицей- ско училище (Пазарджик). СПФ - Семеен приватизационен фонд. СПЦ [се-пе-це] - Селекция на подвижните цели (в радиоло- кационна станция). СПШЛ [се-пе-ше-ел] - Социали- стическа партия на Шри Лаи- ка. СПЯ [се-пе-я] - Японска социа- листическа партия; ЯСП. СР (-) [ес-ер] - Полуавтомати- чен револверен струг (напр.: СР-101). СР [ес-ер], техн. - Редовна ско- ба. СР мн., воен. - Сили от резерва. СР - Социалистическа републи- ка. СР - Спортна редакция. СР - Съвет на ректорите на ВУЗ. СР - Съюз на работодателите; СРБ. ср воен. - стрелкова рота. ср. грам. - среден род. ср. - сравни; вж. срв. ср. - сряда. СРАС [срас] - Съюз на ромски- те асоциации в Сърбия. СРБ [се-ре-бе] - Софийскором- ско бюро. СРБ [се-ре-бе] - Съюз на рабо- тодателите в България; СР. СРБ [се-ре-бе] - Съюз на репре- сираните в България след 9. IX. 1944 г. срб. - сръбски. СРБНР - Спортна редакция на Българското национално ра- дио. СРБС [се-ре-бе-се] - Социалис- тическа република Бирмански съюз. ср.-бълг. - среднобългарски. СРВ [се-ре-ве] -Социалистичес- ка република Виетнам. срв. - сравни. ср.-вск. - средновековен. СРГ [се-ре-ге] - Сметно-разчет- на група. ср.-гр. - средногръцки. СРИ воен. - Система за разпре- деление на информацията. СРН (-) [ес-ср-ен],рус. СРН(Са- жалка рассадь! навесная) - Разсадопосадъчна машина (напр.: СНР-5,2). СРО ед. и мн., воен. - Сили за ранно оповестяване (НАТО). СРО [се-ре-о] - Съюз на рево- люционните организации (Три-
СРОБР 515 СС нидадиТобаго). СРОБР воен. - Система за ран- но откриване набаталистични ракети. СРП воен. - Сметачнорешаващ прибор. СРП [се-ре-пе] - Софийска ра- йонна прокуратура. СРП [се-ре-пе] - Социалистичес- ка работническа партия (Ис- пания). СРП [се-ре-пе] - Сръбска ради- кална партия. СРП [се-ре-пе] - Съюз на работ- ниците по просветата. СРП [се-ре-пе] - Съюз на румън- ските писатели. СРПЮ (к) - Социалистическа работническа партия на Юго- славия (комунисти). СРС [се-ре-се] - Софийски райо- нен съд. СРС [се-ре-се], мн. - Специални разузнавателни средства. СРС - Стоманорешетъчен стълб за електрически прово- ди. СРСДМ [се-ре-се -де-ме], истор. - Съюз на работническата социалдемократическа мла- деж (1912-1919). СРСП [се-ре-се -пе] -Сомалийс- ка революционна социалисти- ческа партия. СРСПН - Социалистическа ра- ботническо-селска партия в Нигерия. СРТИ - Сдружение за развитие на търговията - Изток. СРХ биохим. - Соматотропен- релизинг хормон. срхр. - сърбохърватски; сърб. - хърв. СРЦ [се-рс-це], воен. - Свързо- чен радиоцентър. СРЦ [се-ре-це] - Спортно-раз- влекателен център. СРЦ [се-ре-це], ж. и ср., воен. - Станция за разузнаване и це- леуказване. СРЦ [се-ре-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Строително-ре- монтен цех. СРЮ [се-ре-ю] - Съюзнарепуб- лика Югославия. СС (-) [ес-ес] - Металорежещ специализиран струг (напр.: СС-004, СС-006). СС воен. - Санитарна служба. СС воен. - Свързочна система. ССмн.,воен. - Сили за сигурност. СС ед. и мн., воен. - Склад за снабдяване; снабдителен склад. СС - Сладоледен салон. Д СС „Кадифе“. СС воен. - Строго секретно. СС - Студентски столове (акцио- нерно дружество).
сс 516 ссз СС - Студентски съвет. СС (-) [ес-ес] - Сушилня-силоз (напр.: СС-3,5). СС - Съвет на секретарите. СС - Съюз на собствениците. Сс - Силистра (в регистрацион- ните номера на моторни пре- возни средства от Силистра и Силистренски окръг). Д Сс 15- 40. СС [ес-ес], нем. SS (Schutzstaffeln) - Охранителни отряди (войска с особено предназначение в хитлеристка Германия); Есес. - Произа. - . есесовец, есесовка, есесовски. ССА [се-се-й] - Самостоятелна секция поастрономия (Българ- ска академия на науките). ССА [се-се -й] - Свободна спе- леоасоциация. ССА [се-се-й] - Селскостопан- ска авиация. ССА [се-се-й], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Селскостопанска академия. ССБ [се-се -бе] - Софийска сто- кова борса. ССБ [се-се-бе] - Съюз на слепи- те в България. Д ССБ „ Ус- пех ". ССБ [се-се -бе] - Съюз на съдии- те в България. ССБ [ес-ес -бе], рус. ССБ (Суль- фитная спиртовая барда) - Сулфитна луга. ССВ [ес-ес-ве] - Смазка за сту- дено валцуване на цветни ме- тали (напр.: ССВ-Верила). ссв воен. - Специален свързочен взвод. ССВМУ [се-се-ве-ме-у] - Сер- жантско средно военно-музи- кално училище. Д ССВМУ „Маестро Атанасов“. ССВС воен. - Свързочна систе- ма на въоръжените сили. ССВУ [се-се-ве-у], ср. (разг., член, -то) - Сержантско сред- но военно училище. ССГИ [се-се-ге-й] - Сдружение за свободни граждански избо- ри. ССД [се-се-де] - Спортно-стопан- ска дейност. ССД [се-се -де] - Съюз на свобод- ните демократи (Унгария). ССДСК - Синдикат на служите- лите от ДСК (Конфедерация на независимите синдикати в България). ССДУ воен. - Система за съби- ране на данни и управление. ССЕ - Съдебно-счетоводна екс- пертиза. ССЕС - Статистическа служба на Европейския съюз. ССЗ [се-се -зе] - Съвет за соци-
сси 517 ссо ална защита. ССИ [се-се-й] - Селскостопан- ски институт. ССИ [се-се -й], фр. SCI (Service civil international) - „Междуна- родно доброволно сътрудниче- ство“ (младежка организация). ССИ [се-се -й], фр. SSI (Service social international) -Междуна- родна социална служба (за по- мощна преселници и бежанци); ИСС. ССИ радиотехн. - Селектор на синхронизиращите импулси. ССИГ [се-се-и-ге] -Съюз за сто- панска иниациатива на граж- даните. ССК [се-се-ка] - Световен сту- дентски клуб; СКС. ССК [се-се -ка] - Софийска спес- товна каса. ССК [се-се-ка], м. и (разг) ср. (член, -то) - Студентски спортен клуб. ССК воен. - Съединение „Стра- жеви катери“. ССКЗ [се-се -ка-зе] - Сдружение на собствениците на компеса- торни записи. ССМ [се-се -ме]-Световенсъвет на мира. ССМ [се-се-ме], ср. (разг., член. -то) - Селскостопански маши- ни (учебна дисциплина във ВУЗ). ССМ - Софийска Света Митро- полия. ССМ [се-се -ме], нстор. - Съюз на социалистическата младеж (1921-1934; 1944-1945). ССМИО [се-се-миб] - Световно стопанство и международни икономически отношения (спе- циалност във виеше учебно заведение или отдел, сектор, катедра. ССМНР - Съвет на студентите и младите научни работници. ССН ед. и мн., воен. - 1. Съеди- нения със специално назначе- ние. 2. Сили със специално назна- чение. ССНИИ [се-се-ни-й] - Селско- стопански научноизследова- телски институт; СНИ. ССНМ [се-се-не-ме] - Съюз на свободната немска младеж. ССО [се-се-б], мн., воен. - Сили заспециални операции. ССО [се-се-б] ж. и ср. - Специа- лизирана строителна организа- ция. ССО мн., воен. - Стратегически сили за отбрана. ССО [се-се-б] - Студентски сто- лове и общежития (акционер- но дружество).
ссов 518 СССР ссов воен. - Свързочна систе- ма от особена важност. ССОН [се-се-о -не] - Съвет за сигурност при ООН. ссп хим. - Средна степен на по- лимеризация. ССП [се-се-пе] - Столично сто- па нско предприятие ССП - Студентска стоматоло- гична поликлиника. ССПЗ - Съвет за сътрудниче- ство в Персийския залив. ССПТО [се-се -пе-те-ö] - Средно специално и професионално- техническо образование. ССР [ес-ес-ер], истор., рус. ССР (Советская социалистическия республика) - Съветска соци- алистическа република (само в съчет.: Арменска ССР, Бело- руска ССР и под.). ...ССР [ес-ес-ер], истор., рус. - ... ССР (Советская социалис- тическа» республика) - Съвет- ска социалистическа републи- ка (като съставна част на ини- циални съкращения, напр.: БССР - Белоруска съветска социалистическа република). ССРД воен. - Система за сбор (събиране) и регистриране на данни. ССРЗ - Сортови семена и расти- телна защита (Стопанско пред- приятие). ССС [се-се -се], истор. - Свобо- ден синдикален съюз. ССС [се-се-се] - Сдружение на съдебните служители. ССС воен. - Система за спътни- кова връзка. ССС [се-се-се] - Специализирана следствена служба; СпСлС. ССС воен. - Стратегическа свързочна система (НАТО). ССС [се-се-се]- Студентски спортен съвет. ССС [се-се-се] -Судански социа- листически съюз. СССА [сс-се -се -а] - Съветска селскостопанска академия. СССД икон. - Система на Съве- та за икономическа взаимопо- мощ за стандартни справочни данни за веществата и мате- риалите; СССД СИВ. СССД сив икон. - Система на Съвета за икономическа взаи- мопомощ за стандартни спра- вочни данни за веществата и материалите; СССД. СССП [се-се -се -пе] - Столична служба за социално подпома- гане. СССР [ес-ес-ес-ер] и (разг.) [сс- ес-ер], истор., рус. СССР (Союз Советских социалисти- ческих республик) - Съюз на
сст 519 CTАКО съветските социалистически републики. ССТ [се-се-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Селскостопански техникум. сст фнз. - сантистокс (след циф- ра). ССУ [се-се-у], ср. (разг., член. - то) - Средно спортно учили- ще. ССУДУС [судус] - Средно спе- циално училище за деца с ув- реден слух; СУДУС. ССУМОР [сумор], м. и ср. - Средно специално училище по морски и океански риболов. ССХУ -Средно специално худо- жествено училище. ССХУПИ - Средно специално художествено училище за при- ложни изкуства. ССЦ - Световен съвет на църквите. ССЦ - Сони сервизен център. ССШ [се-се-ше], ж. и ср. - Спе- циализирана спортна школа. ССЯР - Световен съвет на ядре- ните работници. СТ - Свободен театър (София). СТ [се-тс] - Синдикат „Туризъм“ (Конфедерация на труда „Подкрепа“). СТ - Системи итехнологии (Дру- жество с ограничена отговор- ност). Ст (-), метал. - В марката на сто- мана (напр.: Ст-3, Ст-45). СТ (-) [ес-те], електр. - Силов трансформатор (напр.: СТ- 310). СТ (-) [ес-те] - Стартстопен те- леграфен апарат (напр.: СТ- 35); СТА. СТ - Строителен техникум. А СТ „Арх. Георги Козаров“. СТ- „Студентскатрибуна“ (вест- ник). ст. - станция. ст. - старши. А ст. н. с. ст. - степен. ст. - столетие (след цифра). ст физ. -стокс (единица за кине- матичен вискозитет), (след цифра). ст. - стотинки (след цифра). А 30 ст. СТА - Сдружение „Театерау- тор“. СТА (-) [ес-те-ä] - Стартстопен телеграфен апарат (напр.: СТА-2М); СТ. СТАКО [стако], англ. STACO (Standing Committee for the Study of Scientific Principles of Standartization) - Постоянен ко- митет за изучаване на научни- те принципи на стандартизаци- ята.
СТАР 520 стз СТАР [стар], м., пол. Star (Starachowice) - 1. Марка то- варни автомобили, произвеж- дани в Стараховице, Полша. 2. Автомобил с такава марка. старип. леке. - старинна дума или значение. старш. воен. - старшина, ст. ас. - старши асистент. СТБ - Безсовалков тъкачен стан. СТБ - Сервизна телевизионна база. СТБ - Събирач-товарач на бали. СТБ [се-те-бе] - Съюз на търговците в България. стб. - старобългарски; ст. -бълг. СТБП [се-те-бе-пе], истор. - Съюз на трудово-борческите писатели в България. ст.-бълг. - старобългарски; стб. ст. в. спорт. - старша възраст. Д Девойки ст. в . СТВБ [се-те-ве-бе]- Съюз на търговците на вино в Бълга- рия. СТВД [се-те-ве-де], воен. - Су- хопътен театър на военните действия. ст-во - стопанство. СТВФ [се-те-ве-фе]- Студия за телевизионни филми. Д СТВФ „ Екран “. СТД [се-те-де] - Съюз на тра- кийските дружества. СТД - Сдружение на театрални- те директори в България; СТДБ. СТДБ - Сдружение на театрал- ните директори в България; СТД. СТДБ [се-те-де-бе]- Съюз на тракийските дружества в България. ст.-евр. и стсвр. - староеврейс- ки. СТЕКС [стекс] - Секция по тео- рия на експеримента ( Висш машинно-електротехнически институт). степ... - Степен (напр.: стенвест- ник, стенлист). етер физ. - стерадиан (единица за измерване на пространстве- ни ъгли), (след цифра). стерео... - Стереоскопичен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр. стереоплоча, стереоснимка, стереоуредба). стерео, член, -то, ср., разг. - Стереоуредба. Д Купих си стерео. етер. изд. -стереотипно издание, стесп. леке, - стеснено (за значе- ние или отсянка). СТЗ [се-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Слаботоков завод. Д СТЗ - София.
сти 521 ...строй СТИ [се-те-й] - Система за търсене на информация. СТИВ [стив] - Служба по търгов- ско-икономически въпроси. СТИГА [стига] - Секция по тео- рия и история на градоустрой- ството и архитектурата. Стипд м. - „Стъкларска индуст- рия“ (стъкларски завод). СТК ]се-те-кй] - Софийска теле- фонна компания. СТК [се-те-ка], спорт. - Спорт- но-техническа комисия. СТК [се-те-ка] - Стопански търговски комплекс. СТК [ се-те-ка] - Строително- търговска кооперация. Д СТК „Конекс“. СТКА воен. - Секция за техни- чески контрол и анализ. сткпд - Съюз на тракийските културно-просветни друже- ства. ст. лейт. воен. - старши лейте- нант (със собствено име). СТМ - Съюз на трудещата се младеж (Румъния). ст. н. с. - старши научен сътруд- ник (със собствено име). СТО [се-те-о] - Световна търговска организация. стомат. - стоматологичен, стомат. - стоматология. СТОР [стор]- Специализирано предприятие за туристическо обзавеждане, строителство и ремонти. СТП [се-те-пе] - Синдикат „Тю- тюнева промишленост“ (Кон- федерация на труда „Подкре- па“). СТП воен. - Средна точка на по- падение. СТП [се-те-пе] - Фонд „Струк- турна и технологична полити- ка“. СТП [се-те-пе] - Съвет за терен- ни проучвания. ст. прел. - старши преподава- тел. СТР библ. - Архитектура, стро- ителство, комунално стопан- ство, защита на околната сре- да. СТР воен. -Стационарнатехни- ческа работилница. стр. - страница; с. (само с циф- ра). Д 205 стр. ст. р. спорт. - стар рекорд, страд. грам, -страдателен залог, стр-во - строителство. строй... - Строителен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: строй- район, стройкомбинат). ...строй - Строителство (като съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Транс-
стройгрупа 522 стц строй, Металстрой). стрййгрупа ж. - Строителна група. Стройимпекс м. - Външнотър- говска организация за износ (експорт) и внос (импорт) на строителни материали. Стройинвест м. - Приватизаци- онен фонд за инвестиране в строителството. Стройкомбинат м. - Строите- лен комбинат. Стрдйматметйз м. - Строител- ни материали и метални изде- лия (стопанско предприятие). Строймоптаж м. - Строителен монтаж (Управление за мон- таж на метални конструкции и стоманобетон). Стройпътмаш .и. - База за тех- ническо развитие по строител- ни и пътни машини. Стройрайоп м. - Строителен район. Стройснаб м. - Строително снабдяване (Пласментно-снаб- дителна организация). стрдйучастък .«. - Строителен участък. СТС - Сатиричен театър „Стършел“. СТСБ [се-те-се -бе]- Столично териториално статистическо бюро. СТСБ [се-те-се -бе] - Съюз на транспортните синдикати в България (Конфедерация на независимите синдикати в България). ст. ссрж. воен. - старшисержант (със собствено име). ст. ст. - стар стил (след дата). Д 25. XI/. ст. ст. СТТ [се-те-те|, ж. и (разг.) ср. (член. -то) - Слаботокова тех- ника (специалност). СТТС [се-те-те-се],лщ. - Софий- ски телеграфни и телефонни станции. СТТ-ФНБ, фцнл. - швед. STT- FNB (Suomen Tietotoimisto - Finska Notisbyrän) - Финланд- ска телеграфна агенция. СТУДА [студа] - Столично те- риториално управление на данъчната администрация. СТФ [се-те-фе], ср. (разг., член. - то) - Строителен и техничес- ки флот. СТХ биохим. - Соматотропен хормон. СТЦ [се-те-це] - Световен търговски център (САЩ). СТЦ [се-те-це] - Селищна теле- фонна централа. СТЦ [се-те-це] - Столичен търговски център. Д СТЦ „ Интерпред
стцсг 523 СУК СТЦСГ [се-те-це-се -ге] - Столи- чен териториален център за социални грижи. СтШХ (-) [стомана ше-xä], ме- тал.,рус. СтШХ(Стальшари- коподшипниковая хромистая) - Стомана за сачмени (търка- лящи) лагери (напр.: СтШХ 15). СУ [сс-у] - Свободен универси- тет. СУ воен. - Свързочно управле- ние. СУ електрон. - Синхронизиращо устройство. СУ - Ски-училище. СУ [се-у], м. и (разг.) ср. (член. -то) -1. Софийски университет. 2. Сградата на Софийския уни- верситет. СУ [се-у] - Славянски универси- тет (София). СУ [се-у] - Средно училище. СУ [се-у] - Стопанско управле- ние. СУ [се-у] - Строителноуправле- ние. А СУ „Водстрой“. СУ (-) [ес-у] -Универсаленструг (напр.: СУ-203.СУ-401). СУ (-) [ес-у] - Универсална се- мечистачна машина (напр.: СУ- 0,1). СУ (-) [су], воен., рус. СУ (Само- ходния установка) - Самоход- но оръдие (напр.: СУ-85, СУ- 100). Су [су], рус. СУ (Сухой) - 1. В марката на самолети, констру- ирани от П. О . Сухой (напр.: Су-2). 2. Самолет, конструиран от П. О. Сухой. СУБ [суб] - Съюз на учените в България. СУБ [суб],рус. СУБ (Сеялка зер- новая узкорядная системь! Бо- гачева) - Тесноредова зърне- на редосеялка по система на Богачев (напр.: СУБ-48, СУБ- 24А). СУБД боен. - Секция за управле- ние на въздушното движение. СУДА [суда] - Столично управ- ление на данъчната админист- рация. СУДАНЕР [судан-ер], ж. и л<., англ. SUDANAIR (Sudan Airways) - Судански въздуш- ни линии. СУДУС [судус] - Специално учи- лище за деца с увреден слух; ССУДУС. СУЗ - Система за управление и защита (в атомен реактор). СУК [сук], рус. СУК (Сеялкауз- корядная комбинированная) - Тесноредова комбинирана ре- досеялка (напр.: СУК-24А). СУК воен. - Система зауправле-
СУКМО 524 СФАТА ние и контрол. СУКМО [сукмо] - Строително управление за каменни и мра- морни облицовки. СУЛ [сул],рус. СУЛ (Сеялка уни- версальнаяльняная) - Универ- сална сеялка за лен (напр.: СУЛ-48А). СУМПС - Свидетелство за уп- равление на моторно превозно средство. СУМТА воен. - Система за уп- равление на морската такти- ческа авиация. СУО воен. - Система за упра- вление на огъня. СУП - Съюз на унгарските пи- сатели. СУПЗ - Социално учебно-профе- сионално заведение. супст, член, -ът, -а, мн. -и, м. - Супермаркет. СУР воен. - Система за управле- ние на ракета. СУРБД - Система за управление на разпределени база данни. СУС - Стенографски ученичес- ки съюз. СУСО [сусо] - Столично управ- ление „Социално осигуряване“ (Национален осигурителен ин- ститут). СУТА воен. - Система за управ- ление на тактическата авиа- ция. СУТК, рус. СУТК (Сеялка уни- версальная травяная комбини- рованная)- Универсална ком- бинирана тревна сеялка (напр.: СУТК-47). СУХ (-) [сух] -Универсална хид- рофицирана прикачна сцепка (напр.: СУХ-12 .2). СУХ воен. - Секция за управле- ние на хеликоптерите. сух. геогр. -суходолие. СУЦ (-) [суц] - Сулфатоустой- чив цимент (марка цимент, напр.: СУЦ-400). СУЧЕМ [сучем] - Средно учили- ще за чужди езици и ме- ниджмънт. СФ - Славянски филологии (фа- култет). СФ - Софийска филхармония. СФ [се-фе],л. и (разг.)ср. (член. -то) - Стоматологичен факул- тет. СФ - Стопански факултет. СФ - Строителна фирма. А СФ „Проинвекс“. СФ - Съюз на фармацевтите. СФ - Съюз на фондациите. Сф - Софийски окръг (в регист- рационните номера на мотор- ни превозни средства от Со- фийски окръг). А Сф 53-67. СФАТА [сфата] - Световна фе-
СФБ 525 СФС дерация на асоциациите на ту- ристическите агенции. СФБ [се-фе-бе] - Световна фе- дерация по борба. СФБ [се-фе-бе] - Софийска фон- дова борса. СФБ [се-фе-бе] - Съюз на фило- лозите в България. СФД [се-фе-де], ср. (разг., член. -то) - Студентско физкултур- но дружество. Д СФД „Акаде- мик“. СФД [се-фе-де] - Съюз на фил- мовите дейци. СФД [се-фе-де] - Съюз за френ- ска демокрация (Франция). СФДМ [ се-фе-де-ме] - Светов- на федерация на демократич- ната младеж. СФДСООН - Световна федера- ция на дружествата за съдей- ствие на Организацията на обединените нации. СФДТ [се-фе-де-те], фр. CFDT (Confederation franfaise demo- cratique du travail) - Френска де- мократична конфедерация на труда. СФЗПМ - Световен форум за защита на правата на малцин- ствата. СФИО [се-фе-и -б], фр. SFIO и S. F. I. О. (Section fran<?aise de l’Intemationale ouvriere) - Френ- ска секция на Работническия интернационал (Френска соци- алистическа партия). СФКС [се- фе-ка-се] - Съюз за физическа култура и спорт. СФНР [се-фе-не-ре] - Световна федерация на научните работ- ници. СФОЕМИ [сфоемй] - Синдикал- на федерация на организации- те от електрониката, машино- строенето и информатиката (Конфедерация на независими- те синдикати в България). СФП [се-фе-пе] - Световна фе- дерация на паразитолозите. СФП [се-фе-пе] - Световна фе- дерация на профсъюзите; СФПС. СФПС [се-фе-пе-се] - Световна федерация на професионални- те съюзи; СФП. СФРМТ - Сектор по физиология, рехабилитация и мануална те- рапия. СФРЮ [се-фе-ре-ю], нстор. - Социалистическа федеративна република Югославия. СФС [се-фе-се] - Синдикална федерация на съобщенията (Конфедерация на независими- те синдикати в България). СФС [ се-фе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Студентски физ-
СФТ 526 сч културен съюз. СФТ [се-фе-те], фр. CFT (Confederation fran?aise du travail) - Френска конфедера- ция на труда. СФУ [се-фе-у] -Столично финан- сово упра вление. СФЦ - Супер Фитнес-център. А СФЦ „Релина“. СФЦР техн. - Феритно цилин- дрично сърце с резба. СФЧ техн. - Феритно чашковид- но сърце. сх. - схема. СХБ [се-хе-бе] - Съюз на худож- ниците в България; вж. СБХ. СХЕ - Сдружение „Християнско единство“. СХЕИ [се-хей] - Столична хиги- енно-епидемиологична инспек- ция. схк [се-хе-ка], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Содохимически комбинат. СХК [се-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Стопански хими- чески комбинат. СХМ (-) [ес-ха-ем], рус. СХМ (Собиратель хлопка механи- чески«) - Памукоберачна ма- шина (напр.: СХМ-48, СХМ-48 М). схп [се-хе-пе] - Социално-хри- стиянска партия (Лихтен- щайн). СХП [се-хе-пе] -Социалхристи- янска партия (Белгия). СХУ [се-хе-у] - Средно художе- ствено училище. А СХУ- Сли- вен. СХУПИ - Средно художествено училище за приложно изку- ство. СЦ воен. - Свързочен център. СЦ [се-це] - Спортен център. А СЦ ..Левска ". СЦ [се-це] - Стоматологичен център. СЦАБ - Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден в България. СЦБ [се-це-бе], транса. - Уст- ройство за сигнализация, цен- трализация и блокировка. СЦЗ [се-це-зе] - Столичен цен- трален затвор. СЦНЖ - Сдружение „Център за независим живот“. сцо - Световна ционистична организация. СЦР - Съюз на ционистите ре- визионната. СЦСГ [се-це-се -ге] - Столичен център за социални грижи. СЦСМКК - Софийски център по стандартизация, метрология и контрол по качеството. СЧ (-) [се-че], метал. - Сив чу-
СЧЕМ 527 Т гун (напр.: СЧ-18-36). СЧЕМ [счем] - Съвет за частни електронни медии. СЧЗ [се-че-зе] - Съюз на част- ните застраховатсли. СЧМ физ. - Синхронно-честот- на модулация. СЧМП [се-че-ме-пе] - Съюз на частните морски превозвачи; СЧПМ. СЧПМ [се-че-пе-ме] - Съюз на частните превозвачи по море; СЧМП. счт мед. - Стомашно-чревен тракт. СЧХ [се-че-xä] - Съюз на част- ните хлебопроизводители. СШ (-) [ес-ше], рус. СШ (Сеялка гнездовая шахматная) - Гнез- дова шахматна сеялка (напр.: СШ-6, СШ-6А). СШ (-) [ес-ше] - Самоходно шаси (напр.: СШ-22). СШ воен. - Свързочна школа (САЩ). с. ш . геогр. - северна ширина. СШР, рус. СШР (Стогометатель шарнирно-рь1чажной) - Сено- повдигачка (напр.: СШР-0,5). съавт. съавтор, съб. - събота. събир. грам. - събирателно съществително име. събр. - събран. съв. - съветски. съдърж. - съдържание, съкр. леке. - съкратена форма, съпромат, член, -ът, -а, .и. - 1. Съпротивление на матери- алите (учебна дисциплина). 2. Учебник по тази дисципли- на. сърб.-хърв. - сърбохърватски; срхр. състав. - съставител. съч. - съчинение. А Избр. съч . съчст, - съчетание. същ. грам, - съществително име. СЮБ - Съюз на юристите в България. СЮЖ - Съюз на югославските журналисти. СЮК [сюк] - Съюз на югослав- ските комунисти. СЮСМ - Съюз на югославската социалистическа младеж. СЯО [сяо] - Съюз на ядрените оператори. СЯС.мн. - Стратегическиядрени сили. т Т (-) [те] -Табулаторна машина (напр.: Т-5, Т-5М). Т (-) ]те] - Танк (напр.: Т-34). Т (-) [те] - Телексна уредба
т 528 тад н н н н н ч н ч и (напр.: Т-800). (-) [те] - Терасир (напр.: Т-4). (-) [те] - Теснофилмова кино- прожекционна машина (напр.: Т-1 „Славянка“). - „Техника“ (издателство). (-) [те],метал. -Титаново-вол- фрамов карбид (в марката на металокерамична твърда сплав, напр.: Т 15К6). (-) [те] - Трактор (напр.: Т-4, Т-16, Т-28). (-) [те] - Тракторна редосеял- ка (напр.: Т-8 -2). (-) [те] - Подемно-транспорт- на машина (напр.: Т-80 -транс- портьор, Т-42-мачтовостре ло- ви кран). - „Труд“ (вестник). - такси (знак на таксиметров автомобил и на колонка за так- си). Т физ. - тесла (единица за маг- нитна индукция), (след цифра). Т. ит. грам. - т ворителен падеж; тв. Т и т - тера... (десетична пред- ставка към измерителни еди- ници, напр.: том- тераом). т. - том(сцифра).Ат.I. т - тон (след цифра). т. - точка (с цифра). А т. 18 от Наредбата за трудовото възнаграждение; т. 1 -ва от дневния ред; „ Славия " води с 15 т. ТА (-) [те-й] -Таксиметров апа- рат (напр.: ТА-1). ТА воен. - Тактическа авиация. ТА воен. - Танкова армия. ТА [те-й] - Телефонен апарат (напр.: ТА-100, ТА-401, ТА- 4000). ТА фарм. - Темпалгин. ТА воен. - Торпеден апарат. ТА (-) [те-й] - Точилен апарат (напр.: ТА Р15 П). ТА воен. -Т ранспортнаавиация. ТА -Транспортнаагенция. А 771 „Алсамур". ТА - Туристическа агенция. ТА - Турски авиолинии. А ТА „ Тюрк Хава Йолларъ". табл. - таблица. ТАБСО [тйбсо],с/7.,рус. ТАБСО (Транспортное-авиационное болгаро-советское общество) - 1. Български въздушни линии. 2. Пътническо бюро, урежда- що пътуванията по български- те въздушни линии. А Отивам до ТАБСО; ТАБСОработи до 6.30 ч. ТАВИ - Тарифа за авторски и други възнаграждения за изда- ния. тад воен. - Транспортна авиаци- онна дивизия.
тадж. 529 TAT тадж. - таджикски. ТаджССР истор., рус. Тадж ССР (Таджикская Советская Соци- алистическия Республика) - Таджикска съветска социали- стическа република. тае воен. - Транспортна авиаци- онна ескадрила. ТАК - Автоматичен каютен те- лефонен апарат. ТАК воен. - Тактическо авиаци- онно командване. ТАЛ -Товарна автомобилна ли- ния. ТА-МБ техн. - Телефонен апа- рат с местна батерия. ТАНАП [танап]. елов. TANAP (Tatransky Närodny Park) -Тат- рански национален парк (Сло- вакия). ТАНУ [тану], англ. TANU (Tunganyika African National Union) - Африкански национа- лен съюз на Танганика (Тан- зания). ТАНЮГ[ танюг], сърб. -х ърв. TANJUG (Telegrafska agcncija Nove Jugoslavije) - Телеграф- на агенция на нова Югославия (Информационна телеграфна агенция на Югославия). ТАП [тап], порт. ТАР (Transportes Aereos Portugueses) - Португалска авиокомпания. ТАП [тап], фр. ТАР (Tunisie - Afrique-presse) - Информаци- онна агенция на Тунис. тап воен. - Т ранспортен авиаци- онен полк. ТАРОМ [таром] м., рум. TAROM (Transporturile Aeriene Romine) - Румънски въздуш- ни линии. ТАС[тас] -Товарна автомобил- на станция. ТАСС [тасс], рус. ТАСС (Теле- графное агентство Советско- го Союза) - Телеграфна аген- ция на Съветския съюз. ТАССР истор.,рус. ТАССР (Та- тарская Автономная Совет- ская Социалистическая Рес- публика) - Татарска автоном- на съветска социалистическа република. ТАССР истор., рус. ТАССР (Туркестанская Автономная Советская Социалистическая Республика) - Туркестанска автономна съветска социалис- тическа република. ТАСУИМ [тасуйм] - Теоретич- на автоматизирана система за управление на профилактични- те имунизации. TAT - Техникум по автотранс- порт (Стражица). TAT [тат] - Товарен автомоби-
TAT 530 ТБЦ лен транспорт. TAT (-) [тат] - Топловъздушен агрегат за сушене на ориен- талски тютюн (напр.: ТАТ- 120-3). TAT (-) [тат] -Трансатлантичес- ки телефонен кабел (напр.: ТАТ-1). тат. - татарски. ТА-ЦБ техн. - Телефонен апа- рат с централна батерия. ТБ (-) [те-бе]- Тежък бомбарди- ровач (напр.: ТБ-3). ТБ електр. - Телефонен кабел, брониран със спирална лента. ТБ [те-бе] -Техническа безопас- ност (отдел). ТБ воен. -Технически бюлетин. ТБ - Транспортна болница. ТБ [те-бе] -Туристическо бюро. А ТБ „ Спринт ТБ [те-бе] - Търговска база. А ТБ „Наркооп" (София). ТБ - Търговска банка. А ТБ „Славяни“. тб воен. - Танков батальон. ТБА [те-бе-ä] - Театър на Българската армия (София). тбатр воен. - Техническа бата- рея. ТБГ [те-бе-ге] - Търговска бан- ка на Гърция. ТБГ [те-бе-ге]- Търговско-бан- кова гимназия. ТБЗ хим. - Тиабендазол. ТБК електр. - Телефонен кабел, брониран с кръгли жици. ТБК [те-бс-ка], хим. - Тиобар- битурова киселина. ТБК [те-бе-ка] - Туберкулоза; ТБЦ. ТБОТ [те-бе-о -те] - Техническа безопасност и охрана на труда (отдел). ТБП електр. -Телефонен кабел, брониран с плоски жици. тбр воен. - Танкова бригада. ТБР [те -бе-ре], воен. - Тактичес- ка балистична ракета. ТБРВИЦ ед. и мн. - Територи- ална база за развитие и вне- дряване с изчислителен център. ТБС [те-бе-ес] - Луминесцентна лампа за топлобяла светлина. ТБС воен. Тактическа бойна сила. ТБТ [те-бе-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Техническа безо- пасност на труда (отдел). ТБХТППО - Техника на безо- пасността, хигиена на труда и противопожарна охрана. ТБЦ - Транспортен бизнес- център (Дружество с ограни- чена отговорност). ТБЦ [те-бе-це], (разг.),ср. (член.
ТВ 531 твпо - то), мед., лат. TBC (Tuber- culosis) -Туберкулоза; ТБК. ТВ (-) [те-ве] - Верижен трак- тор (напр.: ТВ-54). ТВ (-) [те-ве] - Винтов транспор- тьор (напр.: ТВ-200, ТВ-250). ТВ мн., воен. - Танкови войски. ТВ мн.,вое н. -Транспортнивой- ски. ТВ и Тв [те-ве] и [тй-вй], прил. - Телевизионен. А ТВ програма; ТВ предаване; ТВ състезание; ТВ филм; ТВ новела. ТВ [те-ве] - Телевизия. ТВ [те-ве], мн. - Технически въпроси. Д Заместник-дирек- тор по ТВ. тв воен. - Танков взвод. тв. грам. - т ворителен падеж; Т. ит. ТВА [те-ве-ä] - Техникум по вътрешна архитектура. ТВА [те-ве-ä], м. (разг., мн. - та) - Топловъздушен апарат. ТВА [те-ве-ä], англ. TWA (Trans Word Airlines) - Американска въздухоплавателна компания. ТВА [те-ве-ä], икон., фр. Т. V. А. (Taxe а lavaleurajoutee) -Данък върху добавената стойност; вж. ДДС. ТВД [те-ве-де], ср. (разг., член. -то), воен. - Тактическивъзду- шен десант. ТВД [те-ве-де], воен. - Театър на военните действия. ТВД - Теория на възпитанието и дидактика (катедра). ТВД [те-ве-де], техн. - Турбо- витлов двигател. твкц воен. -Тактическивъзду- шен команден център. ТВЛ [те-ве-ел] -Верижно-лопат- ков транспортьор. ТВлД техн. - Турбовентилато- рсн двигател. ТВМ [те-ве-ме] - Техникум по ветеринарна медицина. ТВО [те-ве-ö], техн. - Транс- форматор за вертикално от- клонение. ТВО [те -ве-ö], ср. (разг., член. - то) - Трудово-възпитателно общежитие. ТВО [те-ве-ö], англ. TVA (Tennessee Valley Authority) - Управление за развитие на вод- ното, енергетично и селско сто- панство в долината на р. Тене- си (САЩ). ТВПН (-) [те-ве-пе-ен] - Възвратно-постъпателен на- клонен транспортьор за обор- ски тор (напр.: ТВПН-9,2). ТВПО (-) [те-ве-пе-б] - Възврат- но-постъпателен обиколен транспортьор за оборски тор (напр.: ТВПО-100).
ТВР 532 тдв ТВР воен. - Тактическо въздуш- но разузнаване. ТВРД [ те-ве-ре-де], техн. - Турбовитлов реактивен двига- тел. ТВС ед. илш.. воен. -Тактически въздушни сили. ТВС (-) [те-ве-ес] -Телевизион- но студио. ТВТ (-) [те-ве-те] - Универсален тракторен вилков товаро-раз- товарач (напр.: ТВТ-0,63, ТВТ- 1,0). ТВУ [те-ве-у], ср. (разг., член. - то, мн. -та) - Трудово-възпи- тателно училище. ТВЦ [те-ве-це] - Телевизионен център; тслецентър. ТВЧ [те-ве-че], електр. - Ток с висока честота. ТГ воен. - Тактическа група. ТГ електр. - Телефонен кабел без броня (гол). ТГ - Товарна гара. Д ТГ- Со- фия. ТГ (-) [те-ге] - Топлогенератор (напр.: ТГ 150). ТГ (-) [те-ге], рус. ТГ (Тепловоз с гидропередачей) - Дизелов локомотив с хидропредаване: (напр.: ТГ-16). т.г. - тази година (обикн. след дата). Д Сесията ще бъде на 15 ноември т. г . т/г. - тона годишно (след цифра). Д5000000т/г. ТГА [те-ге-а], физ. - Термогра- виметричен анализ. ТГСД [те-ге-се -де] -Техникум по горско стопанство и дървооб- работване. ТД - Творчески дом. Д ТД на БЛН. ТД [те-де] -Териториалнадирек- ция. ТД.пМ -Толерантна доза (рент- генова доза при лечение). ТД [те-де] - Тракийско друже- ство. ТД - Траурен дом. Д ТД „Рай". ТД [те-де] - Туристическо дру- жество. Д ТД „Трапезица“ (Велико Търново). ТД [те-де] - Търговски дом. Д ТД -Люлин. ТД [те-де] - Търговско друже- ство. тд воен. - Танкова дивизия. ТДА [те-де-а] - Териториална данъчна администрация. ТДБ електр. -Телефонен кабел, брониран, с усукване на жила- та в двойна звезда. тдв, англ. tdw (tons dead weight) - Товароподемност в тонове-де- дуейт (на морски плавателни съдове). Д Кораб с 220 000
ТДВА 533 текезесс тдв. ТДВА [те-де-ве-ä] -Техникум по дървообработване и вътреш- на архитектура. тдг електр. - Телефонен кабел без броня (гол), с усукване на жилата в двойна звезда. ТДД [те-де-де] - Териториална данъчна дирекция. Д ТДД - Хасково. ТДИ[те-де-й], техн. - Табло за далечна информация. ТДМБ електр. - Телефонен ка- бел, брониран, с Дизелхорст- Мартин усукване на жилата. ТДМГ електр. - Телефонен ка- бел без броня (гол), с Дизел- хорст-Мартин усукване на жи- лата. тдн воен. - Технически дивизи- он. ТДП [те-де-пе] - Териториално данъчно поделение (Мини- стерство на финансите). ТДП [те-де-пе] - Турска демо- кратическа партия (Турция). ТДС [те-де-се] - Териториална диспечерска служба. ТДС [те-де-сс] - Транспортна дезинфекционна станция. ТДТ (-) [те-де-те],рус. ТДТ (Тре- левочнмй дизел ьньш трактор) - Дизелов трактор-влекач (напр.: ТДТ-40, ТДТ-55). ТДТ [те-де-те], биохим. -Терми- нална дезоксинуклеотидил- трансфераза (фермент). ТДУ [те-де-у] - Териториално данъчно управление. ТДФС [те-де-фе-се] -Транспор- тно дружество за физкултура и спорт. ТЕ (-) [те] - Електрическатрам- бовка (напр.: ТЕ-200). ТЕ - Техникум по електроника. Д ТЕ „Акад. Иван Ценов". ТЕ -Техникум по електротехни- ка. Д ТЕ „Михаил Ломоно- сов ". ТЕ - Техникум по енергетика. Д ТЕ „Никола Вапцаров" . ТЕ - В емблемата на Стопанско обединение „Търговия на едро“. т.е. - тоест. театр. - театрален. т.е.д.с . електр. - термична електродвижеща сила. ТЕЕ - Техникум по електротех- ника и електроника. ТЕК [тек] -Транспортно-експе- диторска кантора. ТЕКА (-) [тека] - Термокопи- ращ апарат (напр.: ТЕКА-12). текезесс, член, -то, мн. -та, ср. - Трудово-кооперативно земе- делско стопанство; ТКЗС. - Произв.: текезесар, текезе-
ТЕКМО 534 ТЕП сарка, текезесарски. ТЕКМО [текмо] - Технически единен комитет по осигурява- нето (СИВ). ТЕКОО [текоо] -Териториална единица за комплексно обще- ствено обслужване. Текснм м. -1. Транзит-експорт- импорт (стопанска организа- ция). 2. Представителен магазин на тази организация. ТЕКСИФ[тексйф], тур. TEKSIF (TurkiyeTekstil ve OrmeSanayii Iscilcri Sendikalari Fcderasyonu) - Профсъюз на работниците от текстилната и трикотажна- та промишленост (Турция). тек. с-ка - текуща сметка. ТЕКСПАН [текспан] - Между- народен панаир (изложба) по текстил, текстилни машини и технологии. Текстйлмаш м. - База за техни- ческо развитие по текстилно машиностроене. тел. - телефон (пред цифра). А тел. 58-47-96 . ТЕЛАМ [телам], кси. TELAM (Telenaticiosa Americana) -Ин- формационна агенция на Ар- жентина. теле... - Телевизионен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: теле- обектив, телепредаване, теле- реклама). Телекард м., мед. - Телеметрич- но устройство за бърза карди- ологична консултация. Телекомплект м. - Инженерин- гова стопанска организация за проектиране и строителство на комплектни съобщителни, радио- и телевизионни систе- ми и обекти в страната и чуж- бина. телекс, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. telex (Telegraph Exchange) - Вид телеграфен апарат за писане с букви. Телеримпекс м. - Външнотър- говска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на телевизионни програми и фил- миидр. тслецептър м. - Телевизионен център; ТВЦ. ТЕЛК [телк],ж. и.ч . (разг., член, - ът, -а) - Териториална експер- тна лекарска комисия. ТЕМ и т. е. м. физ. - Техническа единица маса. темп. - температура. ТЕО хнм. - Тетраетилолово. ТЕП [теп] - Термослектричен предпазител (напр.: ТЕП-101). ТЕП [теп] - Вж. Техноекспорт-
ТЕПФ 535 ТЕХНОМА проект. ТЕПФ хим. - Тетраетилпиро- фосфат. тер воен. - Танкова евакуацион- на рота. ТеРД [те-ре-де], техн. - Течно- реактивен двигател. Термохром м. - Лабораторен газов хроматограф. Терснаб м. - Териториално снабдяване (Стопанско обеди- нение); ТС. ТЕС (-) [тес] - Стабилизиран електронен токоизправител (напр.: ТЕС-9 .ТЕС-13). ТЕС [тес] - Технически експер- тен съвет. ТЕС [тес] - вж . Техноекспорт- строй. ТЕТ [тет] - Теоретична елек- тротехника (катедра в Техни- ческия университет). ТЕТ [тет] - Техникум по елек- тротранспорт. ТЕТ [тет] -Техникум по енерге- тика и транспорт. ТЕТА хим. - Триетилентетра- мин. техн. - техника. техн. -технически. А Техн. ръко- водител'. техн . сътрудник. техно... - Технически (като съставна част на сложносъ- кратени думи, напр.: Техноек- спортстрой, Техноиздат, Тех- нокомплект). Техноекспорт м. - Инженерин- гова стопанска организация за износ (експорт) на комплект- ни обекти, съоръжения, инста- лации и др. Техпоекспортпроект м. - Проектантска организация за проектиране на строителни обекти в чужбина; ТЕП. Техноекспортстрой м. - Сто- панско обединение за проекти- ране и строителство в чужби- на; ТЕС. Техпоимпекс .м. - Дирекция за оказване на научно-техничес- ко и културно съдействие на други страни чрез предоставя- не на специалисти. Техноимпорт м. - Инженерин- гова стопанска организация за внос (импорт) и износ на ком- плектни обекти за металурги- ята, енергетиката, химическа- та промишленост и др. Технокомплект м. - Стопанско обединение за комплектно снабдяване с местно и вносно оборудване. Технокооп л1. - Техническа кооперация. ТЕХНОМА [технбма] - Между- народен технически панаир
Тсхпоспйб 536 ТЗЕПГ (Скопие). Техпоспаб м. - Стопанска орга- низация за пласмент и снабдя- ване е машини, съоръжения и друга техника. Техпромфппплап м. - Техни- чески, промишлен и финансов план (план за техническото развитие, за производствено- стопанската и финансовата дейност на промишлено пред- приятие). ТЕЦ[тец]итец,ед.имн., ж. и член, -ът, -а, мн. - ове, м. - Топлоелектрическа централа. ТЕЧ [теч] - Технико-есплоата- ционначаст. ТЖПТ [те-же-пе-те] - Техникум по железопътен транспорт. ТЗ воен. - Тактическа зона. ТЗ - Телефонен завод. А ТЗ - Белоградчик. ТЗ [те-зе] - Териториално зве- но. ТЗ [те-зс], .и . и (разг.) ср. (член. -то) - Тракторен завод. ТЗ юрид. - Търговски закон. ТЗ - Търговско застраховане (Акционерно дружество). т. з. хим. - Температура на за- палване. ТЗА [те-зе-ä], техн. - Тур- бозъбен агрегат. ТЗБ електр. -Телефонен кабел, брониран, със звездно усуква- не на жилата. ТЗБК електр. - Телефонен ка- бел, брониран с две стоманени ленти и кръгли жици, със звез- дно усукване на жилата. ТЗГ електр. - Телефонен кабел без броня (гол), със звездно усукване на жилата. ТЗЕБ електр. - Телефонен ек- раниран кабел, брониран, със звездно усукване на жилата. ТЗЕБК електр. - Телефоненек- раниран кабел, брониран с две стоманени ленти и кръгли жици, със звездно усукване на жилата. ТЗЕГ електр. - Телефонен ек- раниран кабел без броня (гол), със звездно усукване на жила- та. ТЗЕК електр. - Телефонен ек- раниран кабел, брониран с кръгли жици, със звездно усук- ване на жилата. ТЗЕП електр. - Телефонен ек- раниран кабел, брониран с плоски жици, със звездно усук- ване на на кабелните жици. ТЗЕПГ електр. -Телефонен ка- бел, брониран сплоски провод- ници, екраниран, със звездно усукване на жилата, без външна броня на жилата (гол).
тзк 537 тисс ТЗКелектр. - Телефоненкабел, брониран с кръгли проводници със звездно усукване на жила- та. тзп електр. -Телефонен кабел, брониран сплоски проводници, със звездно усукване на жила- та. ТЗПК електр. - Телефонен ка- бел, брониран с плоски и кръгли жици, съсзвездно усук- ване на жилата. ТЗР [те-зе -ре] - Териториално звено за развитие. А ТЗР - Хасково. ТЗСБ електр. - Телефонен ка- бел , брониран, със стирофлек- сна изолация и звездно усуква- не на жилата. ТИ (-) [те-й] - Апаратура за да- лечно тонално избиране (напр.: ТИ-62). ТИ [те-й] - Техникум по иконо- мика. А ТИ „Проф. д -р Таба- ков ". ТИ - Технически изисквания. ТИ воен. - Техническа инспек- ция. ТИ - Технологически институт. А ТИ „Мебели и обзавежда- не“. тибст. - тибетски. ТИД (-) [тид] - Термойонизаци- онен датчик (напр.: ТИД-1). ТИД [тид] - Технико-икономи- ческадирекция. ТИД [тид], ед. и . «и., м. (разг., член, -ът, -а,л!Н. - ове)—Техни- ко-икономически доклад. ТИИЦ [типц],е0. имн. -Терито- риален информационно-изчис- лителен център. ТИО [тйо] - Технико-икономи- ческа обосновка. ТИР [тир], фр. TIR (Transports internationaux routiers) - 1. ср. Предприятие за международ- ни автомобилни превози. 2. м. (разг., член, -ът, -а, мн. - ове) Автомобил на това пред- приятие. ТИР [тир] - Фирма „Туристичес- ка информация и резервации“. тир. - тираж (с цифра). А тир. 34 000. ТИС [тис], ед. и мн., м. (разг., член, -ът, -а,лш. - ове) -Техни- ко-икономически съвет. ТИС [тис] - Токоизправителна станция. ТИС [тис] -Търговско-икономи- ческа служба. А ТИС в посол- ството на Франция (София). ТИСМАТ [тисмат] - База за тех- ническо развитие за телени изделия и свързочни материа- ли. ТИСС [тис] - Техникум по ико-
тит 538 ТКЗС номика на селското стопан- ство. ТИТ - т ехнологии, Индустрия, Търговия. ТИУ [тиу],л1н. - Технико-иконо- мически условия. ТИХ [тих] - Техникум по индус- триална химия. ТИЦ [тиц], ед. и мн., м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) - Тери- ториален изчислителен цен- тър. ТИЦ [тиц] -Техническиинфор- мационен център. ТИЧ [тич], ж. и (разг.) м. (член. -ът, -а, л<и. - ове) - Технико- икономическа част. ТК воен. - Тактическиконтрол. ТК [те-кй] - Творчески ком- плекс. Д ТК „Арсис". ТК воен. - Тежка картечница. ТК [те-ка] - Текстилен комби- нат. ТК техн. -Телеконтрол. ТК - Тенис-клуб. Д ТК „Лев- ски “. ТК - Тенис-кортове. Д ТК към НСА. ТК [те-ка] -Техникум по кожар- ство. ТК [те-ка] - Техническа коми- сия. ТК [те-ка] - Технически колеж. ТК [те-ка] - Технически коми- тет (по стандартизация). ТК хим. - Тиокарбамид. ТК воен. - Торпеден катер. ТК строши. - Тунелен кофраж. ТК [те-кй] - Туристически ком- плекс. Д ТК „ Златни пясъци ТК [те-ка] -Търговска кантора. ТК [те-кй] - Търговска къща. Д ТК „Агрекс“. ТК [те-кй] - Търговски ком- плекс. Д ТК „Елена". ТК [те-кй] -Тютюнев комбинат. ТК [те-ка],рус. ТК (Трактор ко- леснмй) - Колесен трактор (напр.: ТК-4, ТК-224). ТК [те-кй], рус. ТК (Транспортер для кормопрпготовптельнь1х цехов) - Транспортьор за це- ховете за приготвяне на храна (напр.: ТК-5). т. к. физ. - точка (температура) на кипене. ТКВРД [те-ка-ве-рс-де], техн. - Турбокомпресорен въздуш- нореактивен двигател. ткд воен. - Тилово командване на дивизия. ТКЗС [те-ке-зе-се], член, -то,мн. -та, ср. - 1. Трудово-коопера- тивно земеделско стопанство; текезесе. 2. Дворът и сградите на трудо- во-кооперативно земеделско стопанство; текезесе. Д Оти-
ткк 539 тмм вам до ТКЗС-то . - Произв.: тскезесар, текезесар- ка, текезесарски. ТКК [те-ка-ка], електр. -Теле- визионно-контролирагц ком- плекс. ТКК [те-ка-ка] - Техникум по корабостроене и корабоплава- не. ТКК воен. - Тилово командване на корпус. ткм и т/км - тон-километър (след цифра). ткп [те-ка-пе] - Традиционна консервативна партия (Ника- рагуа). ткс воен. -Тактическа коорди- нираща секция. ТКЦ [те-ка-це] - Технически консултантски център. ТЛ [те-ел] - Лозарски трактор (напр.: ТЛ-ЗО .ТЛ -45). ТЛ - Текстилна лаборатория (Акционерно дружество). ТЛ [тс-ел] - Търговска лига. ТЛН (-) [те-ел-ен], рус. ТЛН (Льнотеребилка павесная) - Навесна леноскубачка (напр.: ТЛН-1,5). тлп [те-ле-пе] - Техникум по лека промишленост. ТМ [те-ем] -Табулаторна маши- на (автоматична сметачна ма- шина). ТМ - В емблемата на стопанско обединение „Тежко машино- строене“. ТМ [те-ме] - Техникум по меха- нотехника; ТМТ. А ТМ „Ва- силЛевски“. ТМ - Технология на металите (Научно-производствено обе- динение). ТМ (-) [те-ем] - Транзисторен мултипликатор. т. м. - този месец (след цифра). А Събранието ще бъде на 25 т. м. ТМД воен. - Танкова дървена мина. ТМД [те-ме-де], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Техникумпомий- но дело. ТМЕ [те-ме] - Техникум по ма- шиностроене и електроника. ТМЕ [те-ме] - Техникум по ме- ханоелектротехника. ТМЕМ [те-мем] - Техникум по механоелектротехника и ме- талургия. А ТМЕМ „Никола Вапцаров“. ТМИ [те-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Транспортен ме- дицински институт. ТМЛ -Транспортна медицинска лаборатория. ТММ воен. — Тежък механизи- ран мост.
тмм 540 тнп ТММ [те-ме-ме],ср. (разг., член. - то) -1 . Теория на механизми- те и машините (учебна дисцип- лина). 2. Учебник по тази дисципли- на. Д Изгубих си темемето. ТМО [те-ме-ö], метал. - Тсрмо- механична обработка. ТМОРО истор. - Тайна македо- но-одринска революционна организация (1902-1905). тмп воен. - Тежък мостови парк. ТМП [те-ме-пе], м. и (разг.) ср. {член, -то) -Техникум по мин- на промишленост. ТМП [те-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Техникум по млеч- на промишленост. ТМС [те-ме-се], .ч. и (разг.) ср. (член, -то) - Техникум за ме- дицински сестри. ТМС [те-ме-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Трошачно-миячна станция. ТМСИ [те-ме-се-й] -Трошачно- миячна и сортировъчна инста- лация. ТМСС [те-ме-се-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Техникум по механизация на селското сто- панство. ТМТ [те-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Техникум по ме- ханотехника; ТМ. Л ТМТ„Ва- сил Левски". тмтд хим. - Тетраметилтиу- рамдисулфид. ТМФВСТ - Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка (катед- ра). ТМФД хим. - Тетраметил-р- фенилендиамин. тмц - Тибетски медицински център (София). ТН (-) [те-ен] - Навесен транс- портьор (напр.: ТН- ] 2). ТН воен. - Техническо настав- ление. ТН (-) [те-ен] - Транспалетен пископовдигач (напр.: ТН-1). т. и. - така нататък (само в съчет.: и т. н.). ТНА -Театър на Народната ар- мия. т. нар. - така наречен. THE биол. - Тотален надбъбре- чен екстракт. тнзк [те-не-зе-ка] - Трансна- ционална застрахователна компания. ТНИ [те-не-й] - Тракийски на- учен институт. ТНМ (-) [те-не-ем] - Тютюно- низачна машина (напр.: ТНМ- 2М). ТНП, фр. TNP (Theätre national
тнт 541 тошкгп populaire) - Народен национа- лен театър (Франция). ТНТ хим. - Тринитротолуол (тро- тил). ТНТМ [те-не-те-ме], ср. (разг., член, -то) - Техническо и науч- но творчество на младежта. ТНТМД [те-не-те-ме-де] - Тех- ническо и научно творчество на младежта и децата. ТНТУ [те-не-те-у] - Техническо и научно творчество на учени- ците. ТО [те-ö] - Техникум по облек- ло. Д ТО „Княгиня МарияЛу- иза“. ТО [те-ö], м. и (разг.) ср. (член, -т о) - Технически отдел. ТО [те-ö] - Техническо обслуж- ване (на автомобили и др.) (напр.: ТО-1, ТО-2). Д Дирек- ция „ ТО". ТО [те-ö] - Търговски офис. А ТО „Лечител ", тов воен. - Тиловоосигуряване на войските. тов. авт. - товарен автомобил. тод воен. - Техническо обслуж- ване на двигател. ТОД [тод] - Траурен обреден дом. ТОЕ воен. -Техническообслуж- ване и експлоатация. том физ. - тераом (след цифра). ТООХ [тоох] - Техникум по об- лекло и обществено хранене. А ТООХ - Перник. ТОР воен. - Техническо обслуж- ване и ремонт. Торгинженеринг м. - Инжене- рингова стопанска организа- ция за износ на комплектни обекти, съоръжения и др. от областта на търговията, обще- ственото хранене и услугите. ТОРЕ воен. - Техническо об- служване, ремонт и експлоата- ция. тото, член, -то, ср., разг. - 1. Спортен тотализатор; Спорт- тото. 2. Павилион за приемане на фишове за спортния тотализа- тор. А Отивам до тотото. 3. Фиш за спортния тотализа- тор. Д Попълних едно тото. - Произв.: тотомания. ТОФ [тоф] - Туроператорска фирма; ТФ. ТОХ [тох] - Техникум по обще- ствено хранене. А ТОХ-Бур- гас. тоц воен. - Тактически опера- тивен център. ТОЦ воен. - Тилов оперативен център. ТОШКГП - Техникум по обув- на, шевна икожно-галантерий-
тп 542 тпо на промишленост. ТП (-) [те-пе] - Портален трак- тор (напр.: ТП 54Т 1). ТП (-) [те-пе] - Пръскачка за тютюн към трактор (напр.: ТП-54). тп [те-пе], м. и (разг.) ср. (член. -то), воен. - Танков полк. ТП [те-пе] - Териториално по- деление. Д ТП „ Софийски по- щенски съобщения ТП воен. - Техническа под- дръжка. ТП [те-пе] - Транспортна поли- ция. ТП електр. - Т рансформаторен пост. ТП [те-пе], ср. (разг., член, -то) - Трудова повинност. ТП - Трудово производство. ТП [те-пе], ср. - Търговско предприятие. А ТП „Печатни произведения “. ТП - Търговско представител- ство. т. п. - тем подобни (само в съчет.: и т . п.). ТПЕМ [тс-пе-ем] - Техникум по промишлен и енергиен мон- таж. ТПЗ [те-пе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Тилна по- ходна застава. ТПЗК [те-пе-зе -ка] - Трудово- производителна занаятчийска кооперация. Д ТПЗК „ Труд и постоянство “. ТПК - Театрална продуцентска къща. Д ТПК „Унишанс“. ТПК [те-пе-ка] - Териториално- производствен комплекс. ТПК [те-пе-ка] -Трудовапартия на Корея. ТПК [те-пе-ка] - Трудово-прав- на комисия. ТПК [те-пе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Трудово-произво- дителна кооперация. ТПЛ -Тежки престъпления сре- щу личността (Сектор, Мини- стерство на вътрешните рабо- ти, Национална полиция). ТПМ (-) [те-пе-ем] -Тонгопъл- начна машина (напр.: ТПМ-1, ТПМ-2). ТПН [те-пе-ен] - Навесен трак- торен подравнител (напр.: ТПН-4А). ТПН биохим. - Трифосфопири- динпуклеотид. ТПО [те-пе-б] - Творческо про- изводствено обединение. Д ТПО „Българска книга“. ТПО воен. - Тежко противотан- ково оръжие. ТПО [те-пе-ö] - Териториална проектантска организация. ДТПО„Сорег“.
тпо 543 Трансподеммаш ТПО [те-пе-о[, ср. (разг., член. - то) - Трудово-поправително общежитие. ТПО [те-пе-ö] - Трудово-попра- вително отделение. ТПО [те-пе-ö] -Търговско-про- мишлено обединение. А ТПО „Булгартабак“. ТПП [те-пе-пе], воен. - Тежък понтоненпарк. ТПП [те-пе-пе] - Търговско- промишлена палата. ТПС [те-пе-се], воен. -Топлопе- ленгаторна станция. ТПТ [те-пе-те] - Техникум за подготовка на треньори. ТПТ [те-пе-те] - Техникум по полимерни технологии. ТПУ [те-пе-у], ср. (разг., член. - то), воен. - Тилов пункт за управление. ТПЮК - Трудова партия на Южна Корея. ТР воен. - Тактическа ракета, тр воен. - Танкова рота. ТР [те-ер] - Терморегулатор (напр.: ТР-3, ТР-4). ТР воен. — Техническо разузна- ване. ТР воен. - Техническо ръковод- ство. ТР [те-ер] - Тороразпръскващ апарат (напр.: „Сила-25ТР“). Тр елекпгр. - Трансформатор. Тракияимпекс м. - Инженерин- гова специализирана дирекция за износ (експорт) и внос (им- порт) на технологични линии, суровини и др. за хранително- вкусовата промишленост. транс,.. - Транспортен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: Трансстрой, Транспроект). Трансавто ср. и м.— Държавно дружество за автомобилен транспорт. Трансимпекс м. - Външнотър- говска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на транспортни съоръжения. Транскомплект м. - Инжене- рингова стопанска организация за проектиране и строителство на комплектни транспортни обекти в страната и чужбина. Трансмедвести - Транспортни медицински вести (списание). Трансмет - Автоматизирана си- стема за метеорологични теле- комуникации. Трансподеммаш м. - Специали- зиран проектно-конструктор- ски институт за подемно- транспортни машини, съоръ- жения и механизация на вътрешнозаводския транспорт в промишлеността.
Трапспрсд 544 ТРСШ Трйнспрсд м. - Транспортно- спедиторско предприятие. Трйпспроект м. - Институт за проучване и проектиране на транспортни обекти. Трйнспътпроект м. - Комплек- сен институт за проучване и проектиране на транспортни и пътни обекти. Трйнсспсд м. - Главно управле- ние към Министерството на транспорта за планиране и ко- ординиране на транспортната дейност, за транспортно-спс- ДИЦИОННИ услуги и под. Трйнсстрой м. - Стопанско обе- динение за транспортно стро- ителство. Трйфо, член, -то, ср. - „Транс- форматори“ (служба, отдел, цех). ТРВ [те-ре-ве], техн. - Термо- регулиращ вентил. ТРГ-Товаро-разтоварна група. ТРД [те-ре-де], техн. - Т у рборе- активен двигател. ТРДВГ [те-ре-де-ве-ге], техн. - Турбореактивен двигател с вътрешно горене. ТРЗ [те-ре-зе], ср. (разг., член. - то) - Труд и работна заплата (отдел). ТРИК - Търговско-рекламна издателска къща. Д ТРИК „Анко". > ТРК воен. - Тилов район на кор- пус. ТРК електр. - Телефонен раз- пределителен кабел с оловна обвивка и с памучна изолация. ТРН бнбл. - Транспорт, транс- портно машиностроене, съоб- щения, съобщителна техника. ТРИК [те-ре-ен-ка], биохим. - Транспортна рибонуклеинова киселина. Трояфарм и ТРОЯФАРМ [трб- яфарм], ж. - Фирма за произ- водство на фармацевтични средства, парфюмерия, козме- тика и др. (Троян). ТРП (-) [те-ер-пе] - Промишлен терморегулатор (напр.: ТРП- 2). ТРР воен. - Танкоремонтна ра- ботилница. ТРР мн. - Товаро-разтоварни работи. ТРС ед. имн., воен. - Тактическа ракетна система. ТРС-Телевизионни ирадиосер- визи (Акционерно дружество). ТРСП [те-ре-се -пе] - Турска ра- ботническа социалистическа партия. ТРСШ (-) [те-ер-ес-ше] - Торо- разпръсквач на самоходно шаси (напр.: ТРСШ-4,0).
ТРТ 545 ТССР ТРТ (-) [те-ер-те] - Терморегу- латор за електрически тиган (напр.: ТРТ-3). ТРУ (-) [те-ре-у],ср- (разг., член. - то),воен. - Танковоразговор- но устройство (напр.: ТРУ-Ф, ТРУ-47). ТРЦС - Търговско-рекламен център по строителство. ТС (-) [те-ес] - Стаен термостат (напр.: ТС-4). ТС воен. - Тактическасвръзка. ТС лш., воен. - Тактически сред- ства. ТС - Танцов състав. ТС-Телевизионен сервиз. А ТС Системи СД. ТС еО. и мн. - Телекомуникаци- онни системи. А ТС „Тел Си “. ТС [те-ес], техн. - Телесигнали- зация. ТС - Териториално снабдяване (Стопанско обединение); вж. Тсрспаб, ТС [те-се] - Техникум по строи- телство. А ТС „Кольо Фиче- то“. ТС [те-се] - Техникум по стъкларство. ТС [те-се] - Техникум по съоб- щенията. ТС воен. - Техническа служба. ТС воен. - Тилова служба. ТСед. ммн .,воен. - Транспортно средство. ТС воен. - Т расиращ снаряд. ТС - Туристическо сдружение. А ТС „Романтика". ТС-Туристическаспалня. А ТС „ Юбилейна тс физ. - тон-сила (единица за сила на тежестта на тяло), (след цифра). ТСА [те-се-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Техникум постро- ителство и архитектура. тсае воен. - Транспортно-сани- тарна авиационна ескадрила. тсап воен. -Транспортно-санита- рен авиационен полк. ТСБ [те-се-бе] - Териториално статистическо бюро. А ТСБ - Шумен', ТСБ - София Регион. ТСЕ [те-се] - Техникум по сла- ботокова електротехника. ТСК [те-се -ка] - Търговско- стрелкови комплекс. А ТСК „КИНТЕКС“. ТСО електр. - Телефонен стан- ционен кабел, оплетен. ТСОЛ електр. - Телефоненстан- ционен кабел с оловна обвив- ка. ТСС [те-се-се] -Техникум посел- ско стопанство. ТССР [те-ес -ес-ер], истор., рус. ТССР (Туркменския Советская Социалистичсская Республи-
ТСТЕ 546 ттс ка) - Туркменска съветска со- циалистическа република. ТСТЕ [те-се-те] - Техникум по слаботокова електротехника. Д ТСТЕ „А. С. Попов". ТСУ [те-се-у] - Териториално и селищно устройство. Д Закон за ТСУ. ТСХ биохим. -Тироид-стимули- ращ хормон. тец воен. -Териториаленснаб- дителен център. ТСЦ [ те-се -це] - Топлосилова централа. ТТ - Телевизионен театър. ТТ [те-те], прил. - Телефонно- телеграфен. Д ТТ станция', ТТ служба', ТТабонат. ТТ [те-те] -Техникум потекстил. ТТ [те-те] - Техникум по транс- порт. Д ТТ „Д. Макгахан “. ТТ [те-те] - Техникум по ту- ризъм. Д ТТ„Алеко Констан- тинов". ТТ [те-те] - Техникум по търго- вия. ТТ-Транспорт итуризъм. Д ТТ на СКГТ. ТТ [те-те], м. и ср., рус. ТТ (Тульский Токарева) - Марка пистолет. ТТ, швед. ТТ (Tidningarnas Telegrambyrä) - Шведска теле- графна агенция. т. т. физ. - точка (температура) на топене. ттб воен. - Тежък танков бата- льон. ТТБ - Текстилно техническо бюро. А ТТБ-София . ттв воен. - Тежък танков взвод, ттг воен. - Тактическа тилова група. ТТД воен. -Тактико-технически данни. ттд воен. - Тежка танкова диви- зия. ТТЕ [те-те] -Техникум потранс- порт и енергетика. ТТК [те-те-ка] - Транспортно- туристически консорциум. Д ТТК „ Юнион-Ивкони". ТТЛ [те-те-ел] - Транзистор- транзистор-логика (само в съчет.' . ТТЛ-интегрална схе- ма). ТТО [те-те-о] -Техникум потек- стил и облекло. ТТП (-) [те-те-пе] - Тарелков прикачен тороразпръсквач (напр.: ТТП-5). ТТП [те-те-пе] - Товарен такси- метров превоз (автостопан- ство). ттп воен. - Тежък танков полк, ттр воен. - Тежка танкова рота. ТТС [те-те-се] -Телеграфно-те- лефонна станция.
ттс 547 Турйстпроскт ТТС [те-те-се], ср. (разг., член. -то) -Техника итехнология на сондирането (учебна дисципли- на). ТТТ [те-те-те] - Телефонна и телеграфна техника (Акцио- нерно дружество). ТТТ [те-те-те] - Техникум по текстилна техника. ТТХ воен. -Тактико-техническа характеристика. ТТХ биохим. - Тиреотропенхор- мон. ТУ воен. - Тактическо управле- ние. ТУ техн. -Телеуправление. ТУ [те-у] -Териториалноуправ- ление. А ТУ-СТТС- Панчаре- во. ТУ [те-у] - Технически универ- ситет. ТУ -Техническиусловия. ТУ [те-у] -Техническоучилище. ТУ [те-у] -Тракийскиуниверси- тет (Стара Загора). ТУ [те-у],рус. ТУ (Триеруннвер- сальньпз) -Универсален триор (напр.: ТУ-400). ТУ [ту],рус. Ту и ТУ (Туполев) - 1. В марката на реактивни пътнически самолети, констру- ирани от А. Н. Туполев (напр.: Ту-104, Ту-134). 2. м. и (разг.) ср. Реактивен пътнически самолет, констру- иран от А. Н . Туполев. туб... -Туберкулозен (напр.: туб- диспансер). тубболпица ж. - Туберкулозна болница. тубдиспансер м. - Т уберкулозен диспансер. ТуВД [ту-ве-де], техн. - Турбо- витлов двигател. ТУЛ [тул], финл., TUL (Työväen Urheiluliitto) - Работнически спортен съюз (Финландия). ТУП [туп] - Териториално-уст- ройствен план. ТУР библ. - Турция, тур. - турски. турбогрупа ж. - Група турбини (във водно-електрическа цен- трала). ТуРД [ту-ре-де], техн. - Турбо- реактивен двигател. Турйстимпскс м. - Външнотър- говска и инженерингова фир- ма за инвестиции на туристи- чески обекти, внос на обзавеж- дане на хотели, ресторанти, офиси. Турйстинженеринг ж. - Инже- нерингова стопанска органи- зация за проектиране и строи- телство на туристически обек- ти в страната и чужбина. Турйстпроскт м. - Институт за
Турйстреклйма 548 ТХТАС проучване и проектиране на туристически обекти. Турйстрсклама ж. - Дружество за туристическа реклама. туркм. - туркменски. ТУУТУ - Универсален товар за усилвателни транслационни уредби. ТФ [те-фе] -Треньорски факул- тет (Национална спортна ака- демия). ТФ [те-фе] - Туроператорска фирма; ТОФ. А ТФ „Унчвер- зум “ ЕООД. ТФ (-) [те-еф] - Фронтален то- варач (напр.: ТФ-45). ТФЕЦ [те-фец] -Топлофикаци- онна електрическа централа. ТФИ биохим. - Триозофосфа- тизомераза. ТФКС [те-фе-ка-се] - Техникум по фина керамика и стъкло. ТФМО [те-фе-ме-ö]-Техникум по фина механика и оптика. ТФР [те-фе-ре] -Тежкофизичес- ки работник (категория труде- щи се при съществуване на купонната система по време на Втората световна война). ТФС [те-фе-се], ж. и ср., воен. - Телефонна станция. ТФФ хим. - Трифенилфосфат. ТХ [те-xä] - Туристически хол- динг. А ТХ „Русалки Холи- дейз“ ЛД. Тх - Толбухин (в регистрацион- ните номера на моторни пре- возни средства от Толбухин и Толбухински окръг). А Тх 76- 89. ТХА хим. - Натриев трихлор- ацетат. ТХБ [те-хе-бе] -Термоелектри- ческа хладилна батерия. ТХВП [те-хе-ве-пе] - Техникум по хранително-вкусова про- мишленост. ТХЕИ [те-хе-й] - Транспортна хигиенно-епидемиологична ин- спекция. тхо техн. - Т рансформатор за хоризонтално отклонение. ТХП - Тежка химическа про- мишленост (Стопанско обеди- нение). ТХП [те-хе-пе] - Техникум по химическа промишленост. ТХП [те-хе-пе] - Техникум по хранителна промишленост. ТХПБ [те-хе-пе-бе] - Техникум по химическа промишленост и биотехнологии. ТХСП [те-хе-се -пе] - Техникум по хлебна и сладкарска про- мишленост. TXT [те-хе-те] - Техникум по хладилна техника. ТХТАС [те-хе-тас] - Техникум
ТХФ 549 У по химическа технология и ав- томатизирани системи. ТХФ хим. - Тетрахидрофуран. ТХХ [те-хе-хе] - Техникум по хранене и хотелиерство. ТЦ [те-це] - Телефонна центра- ла. ТЦ [те-це] - Телецентър; ТВЦ. ТЦ [ те-це] - Териториален център. ТЦ [те-це] -Техническицентър. /5 ТЦ „Елма" ООД. ТЦ [те-це] - Технологичен център. Д ТЦ „ Ипакт “ ЕАД. ТЦ [те-це] - Търговски център. Д ТЦ „ЦИНКА" ЕАД. ТЦ [те-це] - Търговска центра- ла. ТЦБ [ те-це-бе] - Транзитен център за бежанци. ТЦБК истор. - Таен централен български комитет (1866- 1868). ТЦЖПТ - Технически център по железопътна техника. ТЦМ [те-це-ме] - Техникум по цветни метали. ТЧ - Тонална честота. ТЧ мед. - Тънки черва, т/ч - тон-час (след цифра). т.ч. - Самовсьчет.:вт.ч. - в това число. ТЧВ (-) [те-че-ве] - Челен вери- жен товарач (напр.: ТЧВ-5). ТЧПС (-)електр. - Тончсстотен специален проводник (напр.: ТЧПС-2хО, 15 мм2). ТШ - Танцова школа. Д ТШ „Гарфилд“. ТШ (-) [те-ше] - Тютюношевна машина (напр.: ТШ-69 М). ТШЗ (-) [те-ше-зе] - Шнеков транспортьор за зърно (напр.: ТШЗ-15). ТЩ (-) [те-ще] - Щангов транс- портьор за оборски тор (напр.: ТЩ-1 .ТЩ-2). ТЩ [те-ще], воен. - Тралщик. Тщ - Търговище (в регистраци- онните номера на моторни пре- возни средства от Търговище и Търговищки окръг). А Тщ 54-34. търг. - търговия, търг. - търговски. търж. - тържествено. ТЮК, англ. TUC (Tradcs - Union Congress)-Британски конгрес на трейдюнионите. тюрк. - тюркски. У (-) У - Универсален (в марката на машини, напр.: С-18У). (-) У - Усъвършенстван (в Мар- ката на машини, прибори и др.,
У 550 УБ напр.: ОСМ-3 У). У - Учебен (за означаване на учебен самолет, автомобил, трамвай и др.). У (-)< РУС- У (“Универсал“) - В марката на трактор „Универ- сал“ (напр.: У-1, У-2). У А юрид. - Указ за адвокатура- та. УА.и.ч. -Украинскиавиолинии. УА мн. - Унгарски авиолинии. АУА „Малев“. У А воен. - Управление и анали- зи. УАБ [уаб], ед. и мн., ж., воен. - Управляема авиационна бом- ба. УАГ [уаг] - Управление за архи- тектура и градоустройство. УАГБ [yä-ге-бе] -Университет- ска акушеро-гинекологична болница. УАЗ [уаз], м., рус. УАЗ (Улья- новский автомобильнмй завод) - 1. Уляновски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в Уляновския ав- томобилен завод (напр.: УАЗ- 69). - Произв.: уазка. УАМ [уам] - Управление „Ав- томатика и монтажи“. УАН [уан] - Унгарска академия на науките. УАН [уан], укр. УАН (УкраГн- ська академ1я наук) - Украин- ска академия на науките. УАО воен. - Управление на ар- тилерийския огън. УАПТ - Участък от автоматич- на линия при производство на тухли. УАПЦ - Украинска автокефал- на православна църква. УАСГ [уасг] - Университет по архитектура, строителство и геодезия (София). УАССР нстор., рус. УАССР (Уд- муртская Автономная Совет- ская Социалистическая Рес- публика) - Удмуртска авто- номна съветска социалисти- ческа република. УАТ [уат],ср. ил|. - Управление на автомобилния транспорт. УАТ - Устав на автомобилния транспорт. УАТИ [уати] - Управление за автоматично телефонно изби- ране. УАТЦ [уатц] - Учрежденска ав- томатична телефонна центра- ла. УБ библ. - Университетска биб- лиотека. УБ - У ниверситетска болница. А УБ „ Царица Йоанна “.
УБ 551 УБ-Х УБ [у-бе], рус. УБ (Универсаль- нь1Й Бсрезина) - Самолетна картечница, конструирана от М. Берьозин. УБ - Учебна база. Д УБ „ Мана- стирски ливади“. УБАН - Устав на Българската академия на науките. УБ-Б библ. - Университетска библиотека - Биологически факултет. УББ [у-бе-бе] - Учебно-битова база. А УББ „Видима“. УБ-Г библ. - Университетска библиотека - Географски фа- култет. УБ-Г библ. - Университетска библиотека - Геоложки фа- култет. УБГВТ - Управление „Българ- ски граждански въздушен транспорт“. УБД воен. - Управление на бой- ните действия. УБДХ юрид. - Указ за борба с дребното хулиганство. УБ- Зап. Фил. библ. -Универси- тетска библиотека - Факултет по западни филологии. УБ-И библ. - Университетска библиотека - Философско-ис- торически факултет. У БНБ - Устав на Българска ин- вестиционна банка. УБЛА воен. - Управляем безпи- лотен летателен апарат. УБ-М библ. - Университетска библиотека - Математически факултет. УБНБ - У став на Българска на- родна банка. УБО [убб],ср. (разг.,член, -то)- Управление за безопасност и охрана. УБ-СлФл библ. - Университет- ска библотека - Факултет по славянски филологии. УБСС (-) [у-бе-се -се] - Устрой- ство за студено безшевно свързване на документи (напр.: УБСС-1). УБСТ (-) [у-бе-се-те] - Устрой- ство за топло безшевно свързване на документи (напр.: УБСТ-1). УБ-Ф библ. - Университетска библиотека - Физически фа- култет. УБ-Фл библ. - Университетска библиотека - Филологически факултет. УБ-ФФ библ. - Университетска библиотека - Философски фа- култет. УБХ -УниверсалБългарияХол- динг. УБ-Х библ. - Университетска библиотека - Химически фа-
УБЩ 552 уеб култет. УБЩ [у-бе-щс] - Университет- ски бригадирски щаб. УБ-Ю бнол. - Университетска библиотека - Юридически фа- култет. УВ (-) [у-ве] - Указател за висо- чина. УВД воен. - Управление на въздушното движение. УВМС ед. и мн., воен. - Ударна военно-морска сила (НАТО). УВОЧТПК - Указ за взаимно осигуряване членовете на тру- дово-производителните коопе- рации. УВП воен. - Управление на во- енните превози. УВТр - Устав на водния транс- порт. УВЧ [у-ве-че], електр. - Ултра- висока честота. УВЧ [у-ве-че], прил., електр. - Ултрависокочестотен. АУВЧ апарат', УВЧтерапия. УГ [у-гс] - Управление по гори- те. УГД воен. - Управление на граж- данските дейности. УГН (-) [у-ге-ен], рус. УГН (Уни- версальньш павесной грядоде- латель) -Универсален навесен лехообразовател (напр.: УГН- 4). УГП [у-ге-пе] - Управление „Геоложки проучвания“. УГС [у-ге-се] -Управление „Гор- ско стопанство“. удар. - ударение. удв. - удвоена форма. УДЗИ -Устав на Държавния за- страхователен институт. УДК [у-де-ка]-Универсалнаде- сегична класификация. УДКББ - Университетска дет- ска клиника по белодробни бо- лести. УДНЗ [у-де-не-зе] - Училище за деца с нарушено зрение. УДП - Указ за държавните предприятия. УДС [у-де-се ] - Усилвате л за дис- печерска свръзка. УДФ биохим. - Уридиндифос- фат. УДФГ биохим. - Уридиндифос- фат - глюкоза. УДФ-ГТ биохим. - Уридинди- фосфат - глюкуронил транс- фераза. УЕ - Училища Европа (Друже- ство с ограничена отговорност). УЕА [yea], een. UEA (Universala Esperanto Asosio) - Междуна- родна есперантска асоциация; ЮЕА. уеб-, англ. web (World WideWeb) - Като първа съставна част на
УЕК 553 УИМ сложни думи със значение ‘Който се отнася до Интернет, който става, осъществява се чрез Интернет’, напр.: уебст- раница, уебадрес, уебпростран- ство и др. УЕК[уек]. фр. UEC (Union des etudiants communistes) - Кому- нистически съюз на студенти- те (Португалия); вж. ЮЕК. УЕФА [уефа], ж., англ. UEFA (Union of European Football Association) - Съюз на евро- пейските футболни асоциации. УЖ - Указ за приемане, раз- глеждане и решаване на жал- би на трудещите се. УЖ - Устав на железниците. УЖСП - Указ за жалбите, сиг- налите и предложенията. УЗ [у-зе], воен. - Управляем за- ряд. УЗ ед. и мн., воен. - Устна запо- вед. узб. - узбекски. УЗВ [у-зс -ве] - Захранващо ва- куумно устройство (в дървооб- работващо съоръжение). УЗГ [у-зе -ге], електрон. - Уст- ройство за защита от грешки (в устройство за предаване на данни). УЗД (-) [у-зе-дс] - Ултразвуков дефектоскоп (напр.: УЗД-7-Н). УЗД - Управление за защита на държавата (Полша). УЗЗПП - Указ за задължител- ната застраховка на пътници- те и персонала по желе- зопътния, водния, автомобил- ния и въздушния транспорт. УЗМПП (-) - Ултразвукова ма- шина за почистване на печат- ни платки (напр.: УЗМПП I- 270). УЗРГ воен. - Универсална запал- ка за ръчна граната. УЗС воен. - Универсална защит- на секция. УзССР истор., рус. УзССР (Уз- бекская Советская Социалис- тическаяРеспублика) - Узбек- ска съветска социалистическа република. УИ - Университетско издател- ство. А УИ „Св. Климент Ох- ридски ". УИ-У чителски институт. УИАПП - Управление и иконо- мика на аграрно-промишлено- то производство(специалност в икономическите висши учеб- ни заведения). у-ис - управление; вж. у-пис. УИК [уйк] - Управляващ изчис- лителен комплекс. УИМ [уйм], ед. имн . - Управля- ваща изчислителна машина.
УИМ 554 УКП УИМ [уйм], фр. UIM (Union internationale motonautiquc) - Международна федерация по водомоторен спорт; вж. ГОИМ. УИОВ - Указ за имуществена- та отговорност на военнослу- жещите. УИПМ, фр. UIPM (Union internationale de pentathlon moderne) - Международен съюз по модерен петобой; вж. юипм. УИПМБ, фр. UIPMB (Union internationale de pentathlon moderne et biathlon) - Между- народен съюз по модерен пе- тобой и биатлон; вж. ЮИПМБ. УИСП, итал. UISP (Unione Italiana dello Sport Popolare) - Италиански съюз за народен спорт. УИТА [уйта], исп. UITA (Union Intcrnacional de Associacioncs de Trabajadores de Alimcntos y Ramos Afines) - Международен съюз на работниците от хра- нителната промишленост и сродните отрасли. УК (-) [у-кй] - Универсална мо- дулна конструкция за обзавеж- дане на магазини (напр.: УК-2, УК-2А). УК [у-ка] -Университетскакли- ника. УК воен. - Управление и кон- трол. УК воен. - Управление и коорди- нация. УК воен. - Учебно командване. УК [у-кй]-Ученическикомитет. УК [у-кй] - Училищен комитет. УК [у-кй] - Учрежденски коми- тет. указ. - указател. УКВ [у-ка-ве], ср. (разг., член. -то), рпдиотехн. - Ултракъси вълни. УКВ [у-ка-ве],нрил.,радиотехн. - Ултракъсовълнов. А УКВ радиостанция'. УКВ канал. УКВ (-) [у-ка-ве],рус.УКВ (Уни- версальньш картофелекопа- тель валкообразователь) - Универсален картофовадач (напр.; УКВ-2). УКВТ - Устав на крайбрежния водентранспорт. УКЕВ воен. - Управление и кон- трол на електронната война. УКИ - Унгарски културен инсти- тут (София). УКП [у-ка-пе] - Умерена коали- ционна партия (Швеция). УКП (-) [у-ка-пе], рус. УКП (Универсальньш канавокопа- тель-палоделатель) - Универ- сален каналокопач (напр.: УКП-2000); КПУ.
укр- 555 УНИМА укр. - украински. УКС - Управляващи компютъ- рни системи (дружество). УКУ техн. - У стно командно ус- тройство. УКЦ [у-ка-це] - Университет- ски културен център. ул. - улица (пред собствено име). Дул. „Иван Шишман“. УЛПАР - Указ за личните пас- порти и адресната регистра- ция. УЛС воен. - Управление налич- ния състав. УМА [ума] - Управление „Ме- ханизация и автоматизация“. умал. леке. - умалително име. УМНТС - Управление „Между- народно научно-техническо сътрудничество“. УМО [умо]-Учебно-методичес- ки отдел. УМП [у-ме-пе] - Управление на медицинската промишленост. УМТС [у-ме-те-се], ср. (разг., член, -то) - Управление „Ма- териално-техническо снабдя- ване“. УМЦ [у-ме-це] - Учебно-мето- дичен център. А УМЦ по вод- но спасяване. УМЧ [у-ме-че],ед. имн ., елекпгр. - Усилвател за междинна чес- тота. УН техн. - Универсална смазка с ниска точка на топене (тех- нически вазелин). УН - Училищно настоятелство. УНБ [у-не-бе] - Унгарска наци- онална банка. УНГ [у-не-ге], прил., мед. - Ушен-посен-гърлен. А УНГ болести', УНГкабинет. УНГ [у-не-ге], мед. - Уши-пос- гърпо. А Лекар УНГ. унг. - унгарски. УНЕАК [унеак], исп. UNEAC (Union de Escritores у Artistas de Cuba) - Съюз на кубинските писатели и художници. УНЖС-Указ за насърчаване и подпомагане на кооперативно- то и индивидуалното жилищно строителство; УНПКИЖС. УНЗ техн. - Универсалназащит- на смазка с писка честота на топене (оръдейна смазка). Упивер м. - Препарат с уни- версално действие за почиства- не на боядисани дървени плос- кости, плочки, мозайки и др. универмйг, член, -ът, -а, мн. - зи, м. - Универсален магазин. у-нис - управление.; у-ие. УНИМА [унима], м. и ж ., фр. UNIMA (Union internationale des marionettes) - Международен съюз на куклените дейци; вж.
УНИТА 556 УНТТ ЮНИМА. УНИТА [унита], м. и ж., порт. UNITA (Uniäo Nacional de Indcpendencia Total de Angola) - Национален съюз за пълна независимост на Ангола. УНИЦЕФ [уницеф], англ. UNICEF (United Nations Inter- national Children’s Emergency Fund) - Извънреден фонд за детски помощи при Организа- цията на обединените нации; ЮНИСЕФ, ЮНИЦЕФ. УНКТАД [унктад], англ. UNCTAD (United Nations Conference of Trade and Development) - Конференция по търговията и развитието при Организацията на обеди- нените нации; ЮНКТАД. УНЛМ (-) [у-не-ел-ем] - Универ- сална навесна лозарска маши- на (напр.: УНЛМ-2 , УНЛМ- 3,5). УНМ - Указ за народната мили- ция. УНП (-) [у-не-пс] - Универсал- на навесна пръскачка (напр.: УНП-1). У НПКИЖС - Указ за насърча- ване и подпомагане на коопе- ративното и индивидуалното жипипра строителство; УНЖС. УНПО - Указ за наименуване и преименуване на обекти от национално и местно значение. УНР [у-не-ре] , нстор,- Унгар- ска народна република. УНР - Указ за насърчаване на раждаемостта. УНР електр. - Универсално не- утрално реле. УНС воен. - Управление за на- ционална сигурност. УНСС [у-нс-се -се],з/. (разг.,член. - то) ср. - Университет за наци- онално и световно стопанство. УНТ - Ученическо научно и тех- ническо творчество; вж. ТНТУ. ун-т - университет. УНТА [унта], ж. (разг., член. - та), порт. UNTA (Uniäo Nacional dos Trabalhadores de Angola) - Национален съвет на анголските трудещи се. УНТН, фр. UNTN (Union nationale destravailleurs du Niger) - Национален съюз на труде- щите се на Нигерия; вж. юнтн. УНТС, фр. UNTS (Union nationale des travailleurs du Senegal) - На- ционален съюз на сенегалски- те трудещи се; вж. ЮНТС. УНТТ, фр. UNTT (Union nationale des travailleurs du Togo) - Ha-
УНФ 557 УПДС ционален съюз на трудещите се на Того; вж. ЮНТТ. УНФ воен. - Учебен напалмов фугас. УНФН [у-не-фе-не] - Унгарски национален фронт на незави- симостта. УНЧ [у-не-че], електр. - Усил- вател на ниска честота; НЧУ. УО воен. - Управление на огъ- ня. УО воен. - Учебен отряд. УOB мн., воен. - Устойчиви от- ровни вещества. УОГС [у-о-ге-се] - Учебно-опит- но горско стопанство. УОД воен. - Устройство за обра- ботка на данни. УОДЗС [у-о -де-зе-се]- Учебно- опитно държавно земеделско стопанство. УОЗА воен. - Управление на огъня на земната артилерия. УОЗА воен. - Управление на огъня на зенитната артилерия. УОЛС воен. -Управление заоси- гуряване на личния състав. УОМПЗ - Указ за ордените, ме- далите и почетните звания. УОМ-Р - Универсална машина за ремонт на обувки. УООН -Устав на Организация- та на обединените нации. УОП - Указ за общественото подпомагане. УОП воен. - Усиление за обща поддръжка. УОСС-Указ за опазване насел- еното стопанство. УП (-) [у-пе] - За означаване на видове образци удостоверения за пенсии (напр.: УП-72, УП- 30). УП воен. - Управление на пре- возите. УП (-)[у-пе] - Учебен плъзгач (напр.: УП-1). УПАД (-) [упад] - Устройство за полуавтоматичен подбор на документи (напр.: УПАД-1). УПАП [упап] -Указания запро- ектиране на автомобилни пътища. УПАР (-) [упар] - Универсална приставка за автоматична ре- транслация (напр.: УПАР-1). УПВ [у-пе-ве], ср. (разг., член. -то) - Управление „Промиш- лени вентилации“. УПД [у-пе-де] - Учебно-произ- водствена дейност. УПД електрон. — Устройство за предаване на данни. УПДМЛ електрон. - Устройство за подготовка на данни върху магнитни ленти. УПДС [у-пе-де-се] -Управление „Почивни домове и санаториу-
УПЗНА 558 УПФ ми“. УПЗНА - Указ за прилагане на Закона за нормативните акто- ве. УПИ [упй], рус. УПИ (Упрощен- нь1Й прибор индикации) - Оп- ростен прибор за индикация. УПКС [у-пе-ка-се] - Уникални прибори, компоненти и струк- тури (секция). УПМКАП - У правление за под- държане на морските канали и акваторията на пристанища- та. УПН [у-пе-ен] - Подавателно и нареждащо устройство (дър- вообработващо съоръжение). УПНС [у-пе-не-се] -Управление и планиране на народното сто- панство (специалност в иконо- мическите висши учебни заве- дения). УПО - Указ за противопожар- ната охрана. УПО - Управление на противо- пожарната охрана. УПП [у-пе-пе] - Учебно-произ- водствено предприятие. УППД[у-пе-пе-де], ср. (разг., член, -то) - Управление за про- учване и поддържане нивото на р. Дунав. УППМ [у-пе-пе-мс] - Управле- ние „Предказармсна подго- товка на младежта“. УПРОНА [упрона], фр. UPRONA (Parti de 1 ’unite et du progres national du Burundi) - Партия за единство и национа- лен прогрес на Бурундия; вж. ЮПРОНА. УПС мн. - Унгарски професио- нални съюзи. УПС(-) [у-пе-ес] - Универсално повдигателно съоръжение (напр.: УПС-500). УПС - Уникални прибори и сис- теми (дружество). УПС [у-пе-се] - Управление „Пътни строежи“. УПС [у-пе-се] - Устройство за преобразуване на сигналите за предаване по телеграфната мрежа. УПТ [у-пе-те] -Унгарскапартия на трудещите се. УПТР [у-пе-те-ре], ср. (разг., член, -то) - Управление „Пътни такси и разрешител- ни“. УПУОП - Устройство за про- грамно управление на осветле- нието в птицефермите (апа- рат, използван в птицеферми- те). УПФ - Универсален пенсионен фонд. УПФ - Учителски пенсионен
УПФЕ 559 УСИК фонд. УПФЕ [у-пе-фе],ср. (разг., член. -то) - Управление „План, фи- нанси и ефективност“. УПЦТ воен. - Устройство за пре- даване на цифров такт. УПЧ електр. - Усилвател за промеждутъчна честота. УР - Указ за рибарството. УР[ур], воен. - У крепен район. УР - Университетско радио. А УР „Алма Матер“ (Софий- ски университет'). УР [ур], воен. - Управляема ра- кета. Уралмаш м., рус. Уралмаш (Уральский завод тяжелого машиностроения) - Уралски машиностроителен завод. УРВ (-) [у-ре-ве] - Указател за разхода на въздуха (напр.: УРВ-1). УРВВ воен. - Управляема раке- та „въздух-въздух“. УРГРД воен. - Управляема ра- кета с голям радиус на дей- ствие. УРМ [у-ре-ме] - Управление „Редки метали“. УРО воен. - Управляемо реак- тивно оръжие. УРС [у-ер-ес], автомат. - Уни- версална регулираща система. УРС [урс], член, -ът, -а,мн. - ове, 31., воен. - Управляем ракетен снаряд. УРУ - Универсално радиологич- но устройство. УС воен. - Ударна сила. УС [у-се] - Управителен съвет. АУСнаЖС. УС -Ученическистолове (Едно- лично дружество с ограничена отговорност). УС-Учителски синдикат. А УС „Промяна“. УСБ - Ученически столове и бюфет (дружество). УСВЧ [у-се -ве-че], електр. - Усилвател за свръхвисока че- стота. УСД - Управление „Социални дейности“. УСДО -Учителска социалдемок- ратическа организация. УСЕППА [усепа] - Универсал- на система от елементи на про- мишлената пневмоавтомати- ка. УСЕС -Управление на средства- та от Европейския съюз (ди- рекция, Министерство на фи- нансите). У СИВ - Устав на Съвета за ико- номическа взаимопомощ. УСИК [уейк], фр. USIC (Union sportive internationale des cheminots) - Международен
УСИП 560 УУ спортен съюз на железничари- те; вж. ЮСИК. УСИП [уейп],Л1. пер. - Управле- ние „Спортни имоти и прояви“. УСК [у-сс-ка] - Учрежденски съюзен комитет. усл. - условен. УСМ [у-се -ме], ср. (разг., член. - то) - Управление „Строител- на механизация“. УСМП ед. и воен. - Ударна сила на морската пехота. УСО [у-сс -о] - Учрежденска съюзна организация. УСП [у-се-пе| - Уругвайска со- циалистическа партия. УСП [у-се -пе] - Учителски син- дикат „Промяна“. УСРП [у-се -ре-пе] - Унгарска социалистическа работническа партия. УССР - Управление за специал- ни строителни работи. УССР [у-ес-ес-ер], истор., рус. УССР (УкраинскаяСоветская Социалистическия Республи- ка) - Украинска съветска со- циалистическа република. УСТФ [у-се-те-фе], ср. (разг., член, -то)-Управление „Стро- ителен и технически флот“. УСШ [у-се-ше], ж. и (разг.), ср. (член, -то)-Ученическаспорт- на школа. УСЯ (-) -Устройство за събира- не на яйца (напр.: УСЯ-1). УТ [у-те] - Тороразпръскващо устройство (напр.: УТ-1,2). УТ воен. - Управление на тила. УТА воен. - Управление на так- тическата авиация. УТД - Универсално търговско дружество. УТК - Указ за търговското ко- рабоплаване. УТКЗС [у-те-ке-зе -се] - Управ- ление, организация и икономи- ка на трудово-кооперативните земеделски стопанства. УТКорабопл. - Устав на търговското корабоплаване. УТПВНП-Управление „Техни- чески прогрес и внедряване на научните постижения“. УТР [у-те-ре], ср. (разг., член. - то) - Училище за трудови ре- зерви. УТС (-) [у-те-се] - Уплътнител- на телефонна система (напр.: УТС-100). УТЦ - Унгарски търговски център (София). УТЦ [у-те-це] - Учрежденска телефонна централа. УУ (-) техн. - Универсален теле- фонен усилвател (напр.: УУ-11). УУ електрон. - Управляващо ус- тройство.
УУВТ 561 Ф УУВТ - Указ за уреждане на вътрешната търговия. УУДН- Указ за удостояване с Димитровска награда. УУКтехн. -Универсаленуплът- нител на канали. УУП (-) [у-у-пе] - Уредба за по- чистване с ултразвук (напр.: УУП-25,50, УУП-100). УУТССР - Указ за установява- не на трудов стаж по съдебен ред. УФ - Учителски факултет (На- ционална спортна академия). УФИ [уфй], фр. UFI (Union des foires internationales) - Съюз на международните панаири; СМП; вж. ЮФИ. УФК - Указ за финансов кон- трол. УФР-Управление за федерален резерв (САЩ). УФС [у-фе-се], ср. (разг., член. -то) - Управление за физичес- ка култура и спорт. УХИН [ухйн], рус. УХИН (На- учно-исследовательский угле- химический институт) - Науч- ноизследователски институт по въглехимия. УХМ [у-хе-ме], ср. (разг., член. - то) -Управление „Хидрология и метеорология“. УХМС [у-хе-ме-се], ср. (разг., член, -то) - Управление „Хид- рометеорологична служба“. УХТМ [у-хе-те-ме] - Универси- тет за химически технологии и металургия. УЦ - У чебен център. А УЦ „Космос“. у-ца - вж. ул. УЦС-Учебен център по съоб- щенията. УЦУ - Устройство за централи- зирано управление. ...уч... - Учебен (напр.: Учтех- пром, завуч). УЧДС - Управление на частна- та държавна собственост (Ми- нистерство на отбраната). учком, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Ученически комитет. Учпедгйз,м.,рус. Учпедгиз (Го- сударственное учебно-педа- гогическое издательство) - Държавно учебно-педагоги- ческо издателство. Учтехпром м. - Учебно-техни- ческа промишленост. - Про- изв.: учтехпромски. у-ще - училище. Ф Ф (-) [еф] - Реактивен самолет- изтребител „Фантом“ (напр.;
ф 562 ФАК Ф-111, Ф-4-Е). Ф - Федерация. А Ф „Царство България“. Ф - Фонд. А Ф „Земеделие". Ф - Фондация. А Ф „ Свободна и демократична България“', Ф „ Бъдеще за България “. ф. воен. - Фотоснимка. ф (-) [еф] - Фуражомелка (напр.: Ф-1М). ф физ. - фарад (единица за елек- тричен капацитет), (след циф- ра). ф-фонд. ФА (-) [еф-ä] - Автоматично от- клоняваща се фреза (напр.: ФА-0,76). ФА (-) [еф-а],рус. ФА (Фасоле- уборочнмй агрегат)-Машина за прибиране на фасул (напр.: ФА-4). ФА.мп. - Френскиавиолинии. А ФА „ЕрФранс“. ФА [фе-ä] - Футболна асоциа- ция. ФАА [фаа], англ. FAA (Federal Aviation Administration) - Фе- дерално управление на граж- данската авиация (в САЩ). ФАА [фаа], исн. F. А. А. (Federa- tion Aeronäutica Argentina) - Аржентинска авиационна фе- дерация. ФАА - Фондация Асоциация Анимус. ФАБ [фаб], воен. - Фугасна авиационна бомба. ФАВ [фав] - Федерация „Аудиовизия“ (Конфедерация на труда „Подкрепа“). ФАГС [фагс], англ. FAGS (Federation of Astronomical and Geophysical Services) - Федера- ция на астрономичните и гео- физичните служби. ФАД биохим. - Флавин-аденин- динуклеотид. ФАИ [фаи], фр. FAI (Federation aeronautique internationale) - Международна авиационна федерация. ФАИБ [файб], фр. FAIB (Federation des associations internationales etablies en Belgique) - Федерация на меж- дународните асоциации, уста- новени в Белгия. ФАК [фак], търг., англ. FAQ и faq (Fair Average Quality) - Справедливо средно качество (Клауза в международната търговия, която предвижда доставка на стока с качество не по-ниско от средното каче- ство на еднородни такива сто- ки, експедирани от определено пристанище за определен пе- риод от време).
ФАК 563 Фармахймпроект ФАК - Финансово-администра- тивен комитет (Социалисти- чески интернационал). ФАК [фак], търг., англ. f. а. q. (Free alongside quay) - Франко по дължината на кея (Транс- портна клауза в международ- ната търговия, съгласно коя- то продавачът е длъжен да достави стоката в уговорено- то пристанище по дължината на кея). фак. - факултет; ф-т. факс, член, -ът, -а, мн. -ове, м., англ. fax (facsimile)- 1. Апарат с пишещо усройство, който предава на разстояние факси- милета (образи, текстове) чрез телефонна връзка. 2. Документ, отпечатан и полу- чен чрез този апарат. факс. - факсимиле. ФАЛ [фал], ж. и м., англ. PAL (Philippine Air Lines) - Фили- пински въздушни линии. ФАО [фао],лс. иср.,англ. FAO (Food and Agriculture Organi- zation of the United Nations) - Специализирана организация на ООН по въпросите на прехраната и земеделието; ЮНФАО. ФАР - Фотосинтетична активна радиация. ФАР, англ. FAR (Fisheries and Aquaculture Research) - Научна и развойна програма за рибо- лов, рибовъдство и оползотво- ряване на рибни продукти (Ев- ропейски съюз). ФАР[фар|,«нгл. PHARE (Poland and Hungary Action of Re- strukturing of the Economy), фр. PHARE (Pologne: Hongrie: Assistance pour laRestructuration Economique) - Програма на Ев- ропейския съюз за стопанско (икономическо) преустройство на Средна и Източна Европа. ...фарм - Фармацевтика (напр.: Булфарм). фарм. леке. - фармацевтичен термин. фйрма... - Фармацевтичен (напр.: Фармахим, Фармахим- проект). Фармахим м. -1. Стопанско обе- динение за производство на фармацевтични произведения, етерични масла, парфюмерия, козметика и др. 2. Търговско предприятие за внос и износ на фармацевтич- ни произведения, химикали за фармацевтичната промишле- ност, етерични масла, парфю- мерия, козметика и др. Фармахймпроект .и. - Проект-
ФАС 564 ФГВ антска организация към Сто- панско обединение „Фарма- хим“. ФАС [фас], търг., англ. FAS и fas (Free alongside ship) - Фран- ко по протежение на кораба (Транспортна клауза в между- народната търговия, съгласно която продавачът е длъжен да достави стоката в уговорено- то пристанище по протежение на борда на кораба). ФБ [фе-бе] - Факултетно бюро. ФБ [фе-бе] - Федерация „Бас- кетбол“. ФБ - Филипс - България (Дру- жество с ограничена отговор- ност). ФБ воен. - Финансов батальон. ФБ [фе-бе] - Фондова борса. ФБ воен. - Фугасна бомба. ФББ - Фондация „Бъдеще за България“. ФББИ [фе-бе-бе-й] - Федерал- на банка за Близкия Изток. ФБИПР - Фондация „Българ- ски институт за правно разви- тие“. ФБК [фе-бе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Финансо- во-брокерска къща. А ФБК „Агроинвест“. ФБК - Фондация „Балкански ко- лежи“. ФБМВ [фе-бе-ме-ве] - Фабрика за бутилиране на минерални води. ФБН [е1ф-бе-ен] - Блатна навес- на фреза (напр.: ФБН-2). ФБН [фе-бе-не] - Фабрика за беззалкохолни напитки. ФБП [фе-бе-пе] - Фабрика за бутилиране на ниво. ФБР [фе-бе-ре], ср. (разг., член. -то) - Федерално бюро за раз- следване ( САЩ). ФБР [фе-бе-ер] - Фондация български рок. ФБР - Фондация заборбас рака. ФБС [фе-бе-се] - Федерация „Бойни спортове“. ФБС - Фондация „Български спорт“. ФБФ [фе-бе-фе] - Фламандско- български форум. ФВ [фе-ве], прил. - Финансово- валутен. А ФВ контрол. ФВ воен. - Фугасен взрив. ФВК [фе-ве-ка] -Филтро-венти- лационен комплект. ФВП - Фондация „Втора побе- да“. ФВУ [фе-ве-у], воен., рус. ФВУ (Фильтро-вентиляционная ус- тановка) - Филтро-вентилаци- онно съоръжение. ФГ [еф-ге] - Гнездова фреза. ФГВ (-) [еф-ге-ве] - Фреза за гор-
ФГЕ 565 ФЕН но вадене на силаж от кула (напр.: ФГВ-6). ФГЕ - Фондация по гастроснте- рология. А ФГ „Д-р Г. Золо- тович ". ФГИ биохим. - Фосфоглюкозо- изомераза. ФГИ [фе-ге-й], фр. FGI (Federation graphique interna- tionale)-Международна феде- рация на полиграфите; ИГФ. ФГМ биохим. - Фосфоглюкому- таза. ФГФ (-) [еф-ге-еф] - Фуражо- мелка за груби фуражи (напр.: ФГФ-120 МА). ФД [фе-де] -Федерация по дартс. ФД [фе-де] - Физкултурно дру- жество. ФД (-) [еф-де]-Фотодпод (напр.: ФД-2). ФД [фе-де] - Футболно друже- ство. ФДИ [фе-де-й], фр. FDI (Federation dentaire inter- nationale) - Международна сто- матологична федерация; ИДФ. ФДК [фе-де-ка] - Финансов и държавен контрол. ФДКТ [фе-де-ка-те] - Френска демократична конфедерация на труда. ФДМ [фе-де-ем] - Федерация на дървопреработвателите и ме- белопроизводителите . февр.- февруари. ФЕГ - Френска езикова гимна- зия. ФЕД [фед], рус. ФЗД (Феликс Здмундович Дзержинский) - 1. В Марката на фотоапарати (напр.: ФЕД-2 , ФЕД-3). 2. Фотоапарат с такава марка. ФЕЕИ [фе-е -й] - Федерация „Електроника, електротехни- ка, информатика“ (Конфеде- рация на труда „Подкрепа“). ФЕЗ [фез], фр. FEZ (Federation europeenne de zootechnie) - Ев- ропейска федерация по зоотех- ника; ЕААП. ФЕИ [фей], фр. FEI (Federation equestre internationale) - Между- народна федерация по конен спорт. ФЕМ [фем], фр. FEM (Federation europeenne de la manutention) - Европейска федерация за по- демно-транспортно оборудва- не. ФЕМА [фема], воен., англ. FEMA (Federal Emcrgency Management Agency) - Феде- рална служба за управление на кризисните ситуации. ФЕН[фен],фр.F.Е.N. (Federation de l’education
феи 566 ФИА nationale) - Федерация на на- родното образование (Фран- ция). фсп, член, -ът , -а, мн. - ове, м., разг., англ. fan (fanatic) - По- клонник, почитател, любител. А Фен на футболния клуб „Левски". - Произв.' . фенка, фенскп. ФЕОГА [феога],</>/л F. Е. 0. G. А. (Fonds curopeen d’orientation et de garantieagricole) - Европейс- ки селскостопански ориентаци- онно-гаранционен фонд (фонд на Европейската икономичес- ка общност). феод. - феодален. ФЕП - Форум за европейска по- литика. ФЕП воен. - Фронтови евакуа- ционен пункт. фербам хим. - Феридиметил- дитиокарбамат. ФЕСП - Федерация на европей- ската строителна промишле- ност. фест, член, -ът, -а, м., разг,- Фе- стивал. А Бирен фест. ...фест. - Фестивален(катовто- ра съставна част на сложносъ- кратени думи, напр: джазфест, музикфест, бирфест). ФЕТ - Фондация „Ендокринни тумори“. Фсхрал м. - Сплав за електро- нагревателни уреди със състав: желязо (ферум),хром, алуминий. ФЖ - Факултет по журналисти- ка. ФЖБ биол. - Фактор на живо- тинския белтък. ФЗ [фе-зе] - Фуражен завод. ФЗ [фе-зе] - Фармацевтиченза- вод. ФЗКИ [фе-зе -ке-й] - Фронт за защита на конституционните институти (Мароко). ФЗП [фе-зе -пе] - Федерация за защита на потребителите. ФЗС [фе-зе -се],лш. - Фабрично- заводски строежи. ФЗФ [фс-зе -фе] - Факултет по западни филологии. ФЗЦ [фе-зе-це],ед. имн., икон. - Фабрично-заводска цена. ФИ - Факултет по история; ИФ. ФИ [фе-й] - Федерация „Изку- ство“ (Конфедерация на труда „Подкрепа“). ФИ [фе-й] -Физическиинститут ( Българска академия на на- уките). ФИ - Финансов инспектор. ФИ - Фонд „Индустрия“ (Акци- онерно дружество). ФИА [фйа], фр. FIA (Federation internationale de Гautomobile) -
ФИАБ 567 ФИГ Международна федерация по автомобилизъм. ФИАБ(фиаб],фр.FIAB (Federation internationale des associations de bibliothccaires) - Международна федерация на библиотечните асоциации; ИФЛА. ФИАИ [фиаи], фр. FIAI (Federation internationale des associations d’instituteurs) - Международна федерация на асоциациите на учителите от началните училища. ФИАЛС [фиалс], фр. FIALS (Federation internationale des arts, deslettres et des Sciences) -Меж- дународна федерация на дея- телите на изкуството, литера- турата и науката; ИФАЛС. ФИАН [фиан],рус. ФИАН (Фи- зический институт Академии наук) - Физически институт при Академията на науките (Русия). ФИАП [фиап], фрТ1АР (Federation internationale des associations pedagogiques) - Международна федерация на педагогическите асоциации. ФИАП [фиап], фр. FIAP (Federation internationale de l’art photographique) - Международ- на федерация за фотоизкуство. ФИАТ [фиат], нтал. FIAT (Fabbrica Italiana Automobili Torino) - Италиански автомо- билен концерн в Торино. фиат, член, -ът, -а, мн. -и, л<. - Автомобил, произведен в ита- лианския автомобилен концерн ФИАТ. - Произв.: фиатче, фиатка. ФИАУ [фиау] - Франкофонски институт по администрация и управление. ФИАФ [фиаф], фр. FIAF (Federation internationale des archives du film) - Международ- на федерация на филмотеки- те. ФИБА [фиба], фр. FIBA (Federation internationale de basket-ball amateur) - Междуна- родна любителска федерация по баскетбол. ФИВБ [фй-ве-бе], фр. FIVB (Federation internationale de volley-ball) - Международна федерация по волейбол. ФИВЗ [фй-ве-зе], фр. FIVZ (Federation internationale veteri- naire de zootechnie) - Междуна- родна ветеринарно-зоотехни- ческа федерация. ФИГ [фиг], фр. FIG (Federation internationale de gymnastique) - Международна федерация по
фиг. 568 физк. гимнастика; вж. ФИЖ. фиг. - фигура (пред цифра). Д Фиг. 15. ФИГО [фиго], фр. FIGO (Federation internationale de gynccologie et d’obstetrique) - Международна федерация по гинекология и акушерство. ФИД [фид], фр. FID и F. I. D. (Federation internationale de documentation) - Международ- на федерация за документа- ция; МФД. ФИДЕ [фиде],фр. FIDEh F. I . D . Е. (Federation internationale des ecchecs) - Международна шах- матна федерация. ФИЕ [фие], фр. FIE (Federation internationale d’escrimc) -Меж- дународна федерация по фех- товка. ФИЕК[фиек],фр.FIEC (Federation internationale des associations d’etudes classiques) - Международна федерация на асоциациите по изучаване на класическите култури; МФДКИ. ФИЕП[фиеп],фр.FIEP (Federation internationale d’edu- cation physique) - Международ- на федерация по физическо възпитание. ФИЕТ [фиет], фр. F. I. Е. Т. и FIET (Federation internationale des employes et des techniciens) - Международна федерация на служещите и техниците. ФИЕФ [фиеф], фр. FIEP (Federation internationale d’edu- cation physique) - Международ- на федерация по физическо възпитание; вж. ФИЕП. ФИЖ [фиж], фр. FIG (Federation internationale de geometres) - Международна федерация на геодезистите; ИФС. ФИЖ [фиж],фр. FIG (Federation internationale de gymnastique) - Международна федерация по гимнастика; ФИГ. ФИЖЕТ [фижет], фр. FIJET (Federation internationale des journalistes et ecrivains du tourisme) - Международна фе- дерация на журналистите и пи- сателите по туризма. физ. - физика. физ. - физически. физ... - физкултурен (като първа съставна част на частич- носъкратени думи, напр.: физ- зарядка, физколектив). фйззарядка ж. - Физкултурна зарядка. физиол. - физиологически, физиол. - физиология. физк. - физкултура.
физк. 569 ФИМП физк. - физкултурен, фйзколектйв м. - Физкултурен колектив. физкулт... - Физкултурен (напр.: физкулт-ура! Физкулт- привст!). фйзкултура ж. - Физическа култура. ФИИ - Факултет по изобрази- телно изкуство. ФИИ - Факултет по икономика на инфраструктурата. ФИИП - Фондация „Институт за икономическа пол итика“. ФИК[фик], фр. FIC (Federation internationale de сапое) - Меж- дународна федерация по кану. ФИК [фик] - Финансово-инвес- тиционна компания. Д ФИК „ Барко " ООД. ФИК [фик] - Финансово-индус- триален концерн. Д ФИК „ЛКБ Форес" ХАД. ФИКК [фй-ка-ка], фр. FICC (Federation internationale de camping et de caravanning) - Международна федерация по къмпинги и каравани. ФИЛ [фил], фр. F. I. L. и FIL (Federation internationale de laiterie) - Международна феде- рация на производителите на млечни продукти. фил. - философия; вж. филос. фил. - философски; вж. филос. ФИЛА [фйла], фр. FILA (Federation internationale de kitte amateur) - Международна лю- бителска федерация по борба. филмогр. - филмография. филол. - филологически, филол. - филология, филос. - философия; фил. филос. - философски; фил. ФИЛТ [филт] фр. FILT (Federation internationale de Iawntennis) - Международна федерация по тенис. ФИМ електрон. -Фазовоимпул- сна модулация. ФИМ [фим], фр. FIM (Federation internationale motocycliste) - Международна федерация по мотоциклетен спорт; МФМ. ФИМК [фимк], фр. FIMK (Federation internationale des masseurs-kinesitherapeutes praticiens en physiotherapie) - Международна федерация на специалистите по медицински масаж, гимнастика и физиоте- рапия. ФИМО [фймо] - Френски инсти- тут по международни отноше- ния. ФИМП [фимп], фр. FIMP (Federation internationale de mcdccine physique) - Междуна-
ФИМС 570 ФИП родна федерация по лечебна гимнастика; ИФФМ. ФИМС [фимс], фр. FIMS (Federation internationale de medecine sportive) - Междуна- родна федерация по спортна медицина. ФИН библ. - Финландия. фин. - финанси, фии. - финансов. фии. - фински. ФИНА [фина], фр. FINA (Federation internationale de nation des amateurs) - Между- народна любителска федера- ция по плуване. Фйпбел, член, -ът, -а, м. - Пре- парат за фино избелване. фипик. - финикийски. фннл. - финландски. ФИНТЕКС [фйнтекс], м. - Вълнотскстилен завод. А Фин- текс АД. ФИО [фйо], фр. FIO (Federation internationale le d’oleiculture) - Международна федерация на производителите на маслини; ИФОГ. ФИО и фио [фйо], англ. FIO и f. i. о. (free in and out) - Свобод- но от разноски по товарене и разтоварване (клауза в между- народната търговия при мор- ски превози, съгласно която товаренето и разтоварването се плаща от наемателя на ко- раба). ФИОМ [фиом] фр. FIOM (Federation internationale des ouvriers metallurgistes) - Меж- дународна федерация на мета- лурзите; ИМФ. ФИОС [фйос],англ. f. i. о. s. (free in and out stowed) - Свободно от разноски по товарене, раз- товарване и стифиране (клау- за в международната търговия при морски превози, съгласно която корабособственикът е освободен от заплащане на разходите по товаренето, раз- товарването и стифирането). ФИОСЕС [фиосес], фр. FIOCES (Federation internationale des organisations de correspondances et d’echanges scolaires) - Меж- дународна федерация за орга- низация на кореспонденция между училищата и размяна на ученици. ФИП [фии], фр. FIP (Federation internationale pharmaceutique) - Международна фармацевтич- на федерация. ФИП [фип], фр. FIP (Federation internationale de phil atelie) - Международна федерация на филателистите.
ФИПА 571 ФИСУ ФИПА[фйпа],фр. FIPA (Federation internationale dc la presse agricole) - Международ- на федерация на селскостопан- ската преса. ФИПА [фйпа], фр. FIPA (Federation internationale des productcursagricolcs) -Между- народна федерация на селско- стопанските производители; ИФАП. ФИПЕЗО [фипезо],фр. FIPESO (Federation internationale des professeurs de l’enseignement secondaire officiel) - Междуна- родна федерация на учители- те от средните училища. ФИПИ - Фондация „Институт за пазарна икономика“. ФИПРЕСИ [фипресй], фр. FIPRESCI (Federation inter- nationale de la presse cinemato- graphique) - Международна федерация на филмовия печат. ФИПТП, фр. FIPTP (Federation internationale de la presse technique et periodique) - Меж- дународна федерация на тех- ническата и периодичната пре- са. ФИР [фир], фр. FIR (Federation internationale des resistants, des victimes et des prisonniers du fascisme) - Международна фе- дерация на борците от съпро- тивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма. ФИРА [фира], фр. FIRA (Federation internationale des rugby associations) - Междуна- родна федерация по ръгби. ФИС [фис], фр. FIS (Federation internationale de ski) - Между- народна федерация по ски; МФС. ФИС - Френски институт в Со- фия. ФИСА [фйса], фр. FISA (Federation internationale des societes d’aviron) - Междуна- родна федерация по гребане. ФИСЕ [фисе], фр. FICE (Federation internationale syn- dicale de l’enseignement)-Меж- дународна федерация на учи- телските профсъюзи. ФИСК [фиск], англ. FISC (Foundation for International Scientific Coordination) - Фонда- ция за международна научна координация. ФИСП [фисп], фр. FISP (Federation internationale des societes de Philosophie) - Меж- дународна федерация на фило- софските дружества. ФИСУ [фису], фр. FISU (Federation internationale du Sport
ФИСЮ 572 ФК universitaire) - Международна федерация на университетския спорт; вж. ФИСЮ. ФИСЮ [фисю], фр. FISU (Federation internationale du sport universitaire) - Международна федерация на университетския спорт; ФИСУ. ФИТ [фит], фр. FIT (Federation internationale des traducteurs) - Международна федерация на преводачите. ФИТЕК [фитек], фр. FITEC (Federation internationale du thermalisme et du climatisme) - Международна федерация за термализъм и климатизъм; ФИТК, ИФТК. ФИТК, фр. FITC (Federation internationale du terrnalisme et du climatisme) - Международна федерация за термализъм и климатизъм; ИФТК; вж. ФИТЕК. ФИТТ [фит],фр. FITT (Federation internationale detennis detable) - Международна федерация по тенис на маса. ФИТТ [фит],фр. FITT (Federation internationale destravailleurs de la terre) - Международна федера- ция на земеделските работни- ци; ИЛФ. ФИФ [фиф] - Философско-исто- рически факултет. ФИФА [фйфа], фр. FIFA (Federation internationale de football associations) - Между- народна федерация по футбол. ФИХ [фих], фр.НН (Federation internationale de hockey sur gazon) - Международна феде- рация по хокей на трева. ФИХ [фих], фр. FIH (Federation internationale de handball) - Меж- дународна федерация по ханд- бал. ФИХК, фр. FIHC (Federation internationale halterophile et culturiste) - Международна фе- дерация по вдигане на тежес- ти и културизъм. ФК (-) [сф-ка], гпехн. - Касетъ- ченфилтър (напр.: ФК-2000). ФК [еф-ка],шехн. - Кизелгруров филтър. ФК [фе-ка] - Факултетен коми- тет. ФК [фе-кй] - Факултет по кине- зитерапия (Национална спорт- на академия). ФК [фе-ка] - Фестивален ком- плекс. ФК [фе-ка] - Финансова компа- ния (Акционерно дружество). ФК [фе-ка] - Финансова къща. А ФК „Доверие ФК [фе-ка] - Фитнес-клуб. А
ФК 573 ФМАК ФК 33. ФК воен. - Флагмански кораб. ФК [фе-ка] - Флотски комитет. ФК биохим. - Фосфатидилова киселина. ФК [фе-ка] - Фотографска къща. А ФК „ Синьора “ СД. ФК [фе-ка] - Фуражен комби- нат. ФК [фе-ка] - Футболен клуб. А ФК „Локомотив“ (София). ф-ка - фабрика. ФКГ [фе-ка-ге] - Финансово- консултантска група (Друже- ство с ограничена отговорност). ФКИ [еф-ка-й] - Френски кул- турен институт. ФКК [фе-ка-ка],н&и. FKK (Freie- Koerper-Kultur) - Култура на свободното тяло (нудизъм). ФКНП [фе-ка-не-пе] -Финланд- ска конституционалистка на- родна партия. ФКНФ [фе-ка-не-фе] - Факул- тет по класически и нови фи- лологии. ФКПДКБ - Федерация на кул- турно-просветните дружества на каракачаните в България. ФКС - Фризьорски и козметичен салон. ФКСА воен. - Функционална картотечна система на армия- та. ФКТ [фе-ка-те] - Френска кон- федерация на труда. ФКТТ [фе-ка- те-те] - Факултет по комуникационна техника и технологии (Технически уни- верситет). ФЛ - Филмова лаборатория. А ФЛ - Бояна. ФЛЕК [флек], порт. FLECC (Federal Libraries Experiment in Coopperati ve Cataloging) - Фронт за освобождение на територи- ята Кабинда ( Ангола). ФЛИ [фли], фр. FLI (Federation lainiere internationale) - Между- народна федерация за вълнен текстил; ИВТО. ФЛП [фе-ле-пе] - Федерация „Лека промишленост“ (Кон- федерация на труда „Подкре- па“). ФМ (-) [еф-ем], техн. - Мем- браненфилтър(напр.: ФМ-1). ФМ електр. -Фазовамодулация. ФМ - Фина механика (Еднолич- но акционерно дружество). ФМ - Финландска марка. ф/м физ. - фарад на метър (еди- ница за диелектрична проница- емост), (след цифра). ФМА [фе-ме-ä] - Фабрика за метален амбалаж. ФМАК, фр. FMAC (Federation mondiale des anciens combattants)
ФМБК 574 ФНОК - Световна федерация на ве- тераните от войната. ФМБК -Фондация „Междунаро- ден Балетен Конкурс“. ФМБТ - Фондация „Млади български таланти“. ФМИ [фе-ме-й] - Факултет по математика и информатика. ФМИ [фе-ме-й], фр. FMI (Fonds monetaire international) - Меж- дународен монетен фонд; ИМФ. ФМИП - Факултет по междуна- родна икономика и политика. ФММ [фе-ме-ме] - Федерация на машиностроителите и ме- талоработниците (Конфедера- ция на труда „Подкрепа“). ФМН биохим. - Флавинмоно- нуклеотид. ФМС [фе-ме-се] - Федерация на младите социалисти. ФМС биохим. - Феназинмето- сулфат. ФМСМ, фр. FMSM (Federation mondiale pour lasante mentale) - Световна федерация за борба с психическите заболявания; ВФМХ. ФМТ [фе-ме-те], техн. - Мор- ски термичен филтър. ФМФ [фе-ме-фе],л<. и (разг.)ср. (член, -то) -1 . Физико-матема- тически факултет. 2. Сградата, в която се поме- щава Физико-математически- ят факултет. Д Отивам до ФМФ-то . ФМХ (-) [фе-ме-xä], техн. - Мрежест хидравличен филтър (напр.: ФМХ-16-16). ФМЧЛ - Фондация „Медии с чо- вешко лице“. ФМШ [фе-ме-ше], техн. - Мор- ски шихтов филтър. ФН (-) [еф-ен] - Навесна почво- образуваща фреза (напр.: ФН- 2,0). ФН (-) [еф-ен] - Носим фенер (напр.: ФН-6/1). ФНБ [фе-не-бе] - Федерация на нудистите в България. ФНЕ [фе-не-е] - Фронт на на- родното единство ( Бангла- деш). ФНЕ [фе-не-е] - Фронт на наци- оналното единство (Полша). ФНЛА [фе -не-ла], ж., порт. FNLA (Frente Nacional de Liberta?äo de Angola) - Нацио- нален фронт за освобождение на Ангола. ФНО [фе-не-б] - Фронт за наци- онално освобождение (Салва- дор). ФНОБ - Фронт за национално освобождение на Бахрейн. ФНОК - Фронт за национално
ФНПП 575 ФОБ освобождение на Корсика. ФНПП - Факултет по начална и предучилищна педагогика. ФНРЮ [фе-не-ре-ю] - Федера- тивна народна република Юго- славия. ФНСД [фе-не-се -де] - Федера- ция на независимите студент- ски дружества. ФНСДУО [фс-не-се -дуо] - Фе- дерация на независимите син- дикати от държавното управ- ление и организации (Конфе- дерация на независимите син- дикати в България). ФНСЗ [фе-не-се-зе] - Федерация на независимите синдикати от земеделието (Конфедерация на независимите синдикати в България). ФНСМ [фс-не-се-ме] - Федера- ция на независимите синдика- ти на миньорите (Конфедера- ция на независимите синдика- ти в България). ФНСОБА [фе-не-соба] - Феде- рация на независимите синди- кални организации в Българ- ската армия (Конфедерация на независимите синдикати в България). ФНСОЛП [фе-не-солп] - Феде- рация на независимите синди- кални организации от леката промишленост (Конфедерация на независимите синдикати в България). ФНСОТ [фе-не-сот] - Федера- ция на независимите синдикал- ни организации от туризма (Конфедерация на независими- те синдикати в България). ФНСС [фе-не-се -се] -Федерация на независимите строителни синдикати (Конфедерация на независимите синдикати в България). ФНСХП [фе-не-се-ха-пе] - Фе- дерация на независимите син- дикати от хранителната про- мишленост (Конфедерация на независимите синдикати в България). ФНТД [фе-не-те-де] - Федера- ция на научно-техническите дружества. ФНТС [фе-не-те-се] - Федера- ция на научно-техническите съюзи. ФНЧелектр. - Филтър записка честота; НЧФ. ФОБ - Фронт за освобождение на Бретан ( Франция). ФОБ [фоб], англ. F. О. В. и fob (free on board) - Франко на бор- да на кораба (транспортна кла- уза в международната търго- вия при морски превози,
ФОБИ Фотокооп съгласно която в уговорената цена се включват и разноски- те по натоварването на стока- та на кораба в уговореното пристанище). ФОБИ [фбби] - Фестивал на оперното и балетното изку- ство. ФОВед. имн., воен. - Фосфорни отровни вещества. ФОЕ - Фронт за освобождение на Еритрея. ФОЗМ -Фонд „Общозаболява- не и майчинство“. фолк, член, -ът, -а, м., разг. - Фолклорна музика, народна музика. А Пея фолк. фолк... - Фолклорен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр. фолк- певица, фолкизпълнение, фолк- музика, фолкфестивал). фолкл. - фолклор, фон. - фонетика. фон. - фонетичен, фоногр. - фопограма. ФОО - Фондация „Отворено об- щество“. ФОП икон. - Основен производ- ствен фонд. ФОП [фоп] - Факултет за обще- ствени професии. Фбрек ж. и м. - Фоторекламна къща. 576 Фортран м., англ. FORTRAN (лат. Formulae translator) - Алгоритмичен език, предназ- начен за обработка на матема- тически и научно-технически задачи. ФОС .ги.н . - Фосфороорганично съединение. ФОС - БОВ ед. И мн., воен. - Фосфороорганични бойни от- ровни вещества. ФОСЗ - Фондация „Общество за социална защита“. фот. - фотографски; фотогр. фото, член, -то, ср.,разг. - 1. Фотографско ателие. А Фото „Витоша". Фотото е затворено. 2. Обикн. член . Фотограф. А Повиках фотото да направи снимки. фото... - Фотографски (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: фо- токамера, фотообектив, фото- изложба, Фотокооп, Фотопз- дат). фотобатр воен. - Фотограмет- рична батарея. фотогр. - фотографски; фот. Фотоиздат ср. - Фотографско издателство (Държавно пред- приятие). Фотокооп ж. - Фотографска
фотокоп. 577 ФРАП кооперация. фотокоп. - фотокопие. Фбтолйбор - Фотографска ла- боратория (Централна фото- графска база). Фохар -1. м. и ср, Индустриално предприятие за фотографска хартия. 2.ж. Фотографска хартия, про- изведена от това предприятие. ФП (-) [еф-пе] - Почвена фреза (напр.: ФП-2). ФП радиотехн. - Фазопреобра- зувател. ФП - Факултет по педагогика; ПФ. ФП [фе-пе] - Федерация на по- требителите. ФП - „Филателен преглед“ (спи- сание). ФП [еф-пс], фр. FP (France Presse) - Информационна аген- ция на Франция. ФП - Фонд „Пенсии“. ФПБ [фе-пе-бе] - Федерация на потребителите в България. ФПББ [фе-пе-бе-бе] -Фондация „Помощ за благотворително- стта в България“. ФПНР [фе-пе-не-ре] - Федера- ция за приятелство с народите на Русия и ОНД. ФПОС [фе-nöc] - Фондация „Професионално общество в съобщенията“. ФПП [фе-пе-пе! - Филиално по- лиграфическо предприятие. ФПСБ [фе-пе-се -бе] - Фронт на прогресивните сили в Бълга- рия. ФПСЗБ - Федерация на приро- дозащитни сдружения „Зелени Балкани“. ФПСИ [фе-пе-се-й] - Фондация „Право на свободен избор“. ФПЦ [фе-пе-це] - Финландска партия на центъра. ФР (-) [еф-ер] - Електрически фенер за ревизори на вагони (напр.: ФР-9/2). ФР [фе-ре] - Физически работ- ник (категория трудещи се при съществуването на купонната система по време на Втората световна война). ФР воен. - Фоторазузнаване. ФР (-) [еф-ер] - Фотореле (напр.: ФР-3, ФР-4). фр. - франк (след цифра). А 10 фр. фр. - френски, ф/ра - фактура. ФРА - Фоторекламна агенция. А ФРА „Ерве“. ФРА бнбл. - Франция. ФРАП [фрап], neu. FRAP (Frente Revolucionario de Acciön Populär) - Фронт на народното
ФРБ 578 ФС действие (Чили). ФРБ - Фондация „Ромско бюро“ - София. ФРБЕ - Фразеологичен речник на българския език. ФРГ [фе-ре-ге] и [фе-ер-ге],ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Феде- рална република Германия. ФРГО - Фондация за развитие на гражданското общество. ФРД [фе-ре-де] - Форум за ре- лигиозен диалог между христи- яните, мюсюлманите и евреи- те в България. ФРЕЛИМО [фрелймо], порт. FRELIMO (Frente de Libertaqäo de Mocambique) - Фронт за ос- вобождение на Мозамбик. ФРЕТИЛИН [фретилйн] , порт. FRETILIN (Frente de Timor- Leste de Libertacäo Nacional) - Революционен фронт на неза- висим Източен Тимор. ФРЗ [фе-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то), икон. - Фонд „Ра- ботна заплата“. ФРИ [фе-ре-й] - Фонд за регио- нални инициативи. ФРМС [фе-ре-ме-се] -Фондация за реформа в местното само- управление. ФРОЛИЗИ [фролйзи], англ. FROLIZI (Front for the Liberation ofZimbabwe) - Фронт за освобождение на на Зимбаб- ве. ФРОЛИНА [фролйна], фр. FROLINAT (Front de liberation nationale du Tchad) - Фронт за национално освобождение на Чад. ФРОН [фрон] - Федерация на работещите в областта на на- уката (Конфедерация на неза- висимите синдикати в Бълга- рия). ФРП [фе-ре-пе] - Фондация за развитие на предприемаче- ството. ФРПП [фе-ре-пе-пе] - Федера- ция на работещите в полигра- фическата промишленост (Конфедерация на независими- те синдикати в България). ФРПП - Фондация за рекон- струкция и поддръжка на пътищата. ФРС - Федерална разузнавател- на служба (Германия). ФРСИИ - Фонд „Рехабилитация и социална интеграция на ин- валидите“. ФРСУ [фе-ре-се-у] -Федерация на работещите в сферата на услугите (Конфедерация на труда „Подкрепа“). фр. т . - фрахтов тон. ФС (-) [еф-ес] - Автомат зафрс-
ФС 579 ФСО зоване на центрови свредели (напр.: ФС-002, ФС-003). ФС (-) [еф-ес] - Самоходна фре- за (напр.: ФС-0,7). ФС [ фе-се] - Федерация „Съоб- щения“ (Конфедерация на тру- да „Подкрепа“). ФС хим. - Фенолна смола. ФС - Филмова студия. А ФС „Време" ЕООД. ФС воен. - Фортификационно съоръжение. ФС - Фотосъпротивление. ФС - Фризьорски салон. А ФС „Аврора". ФСБН - Федерална служба за борба с наркотиците (САЩ). ФСВ - Фондация „Свят за всич- ки“. ФСГ - Финансово-стопанска гимназия. ФСД [фе-се -де] -Финансово-сче- товодна дейност. ФСД [фе-се-де] - Френски съюз за демокрация. ФСДБ [фе-се-де-бе] - Фондация „Свободна и демократична България“. ФСДП [фе-се-де-пе] - Финланд- ска социалдемократическа партия. ФСДФ [фе-се -де-фе] - Флотско студентско дружество за физ- култура; ФСФД. ФСЕ [фе-се -е] - Фронт на социа- листическото единство (Румъ- ния). ФСЖТ [фе-се -же-те], фр. FSGT и F. S . G . Т . (Federation Sportive et gymnique du travail) - Работ- ническа федерация за физкул- тура и спорт. ФСЗ [фе-се-зе] - Федерация на синдикатите в здравеопазване- то. ФСИ [фе-се-й], фр. FCI (Federation Cynologique inter- nationale) - Международна ки- нологична федерация. ФСИВ [фе-сйв] - Федерация „Строителство, индустрия, во- доснабдяване“ (Конфедерация на труда „Подкрепа“). ФСК - Финансово-счетоводна къща. Д ФСК „ Фннпро “ ООД. ФСК - Фитнес- и спортен клуб. ФСК - Фризьорски салон за ку- чета. А ФСК „Армен" ЕТ. ФСО - Федерална служба за ох- рана (Русия). ФСО [фе-се -ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Финансово-счето- воден отдел. ФСО [еф-ес -о], м., пол. FSO (Fabryka samochodöw osobo- wych) - Предприятие за произ- водство на леки автомобили (Полша).
580 ФФ ФСОГСДП ФСОГСДП - Федерация на син- дикалните организации от гор- ското стопанство и дървообра- ботващата промишленост (Конфедерация на независими- те синдикати в България). ФСОЕМ [фе-соем] - Федерация на синдикалните организации от електрониката и машино- строенето (Конфедерация на независимите синдикати в България). ФСОП [фе-соп] - Федерация на синдикалните организации на пенсионерите (Конфедерация на независимите синдикати в България). ФСП [фе-се -пе] - Филипинска социалистическа партия. ФСП [фе-се-пе] - Финландска селска партия. ФСП [фе-се-пе] -Френскасоци- алистическа партия. ФСР - Сигнален ръчен фенер. ФСРП [фе-се -ре-пе] - Финланд- ска социалистическа работни- ческа партия. ФСС радиотехн. - Филтър за съсредоточена селективност. ФСФ [фе-се -фе] - Факултет по славянски филологии. ФСФ [фе-се -фе] - Финансово- счетоводен факултет. ФСФД [фе-се-фе-де] - Флотско студентско физкултурно дру- жество; ФСДФ. ФСХ биохим. - Фоликулостиму- лиращ хормон. ф-т - факултет; фак. ФТБ [фе-те-бе] - Финландско телеграфно бюро. ФТЗПБ -Фонд „Трудова злопо- лука и професионална болест“. ФТП [фе-те-пе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) -Фабрика за техни- чески пособия. ФТПД [фе-те-пе-де],л. и (разг.) ср. (член, -то) - Филиал за тех- нологическа проектантска дей- ност. ФТС мн. - Финансови техноло- гии и системи. ФУ воен. - Финансово управле- ние. ФУ (-) [еф-у] - Универсална фрезмашина (напр.; ФУ-321). ФУ - Френско училище. А ФУ „Виктор Юго“. ФУИ [фуй] - Факултет по управ- ление и информатика. ФУФ - Фондация „Учебнообра- зователенфонд“. ФФ [фе-фе] - Фармацевтичен факултет. ФФ [фе-фе] -Физическифакул- тет. ФФ [фе-фе] - Филологически факултет.
фф 581 ХАП ФФ [фе-фе] - Философски фа- култет. ФФКДБ - Федерация на финан- сово-контролните дейци в България. ФФНхилг. - Фенолформалдехид- на поволачна смола. ФФСхшм. - Фенолформалдехид- на смола. ФФФ хим. - Фурфурилфенол- формалдехидна смола. ФХМ - Фондация „Хоспис Ми- лосърдие“. ФХП [фе-ха-пе] - Федерация „Хранителна промишленост“ (Конфедерация на труда „Подкрепа“). ФХС - Федерация на хлебарите и сладкарите. ФЦ (-) [еф-це] - Фекална цис- терна (напр.: ФЦ-25). ФЦ - Фитнес център. А ФЦ „Академик“. ФЦБ [фе-це-бе] - Федерация „Царство България“. ФЦОО - Фондация „Център - отворено образование“. ФЧК [фе-че-ка] - Френски чер- вен кръст. ФЧХ електр. - Фазово-честот- на характеристика. ФШ (-) [еф-ше] - Шихтов филтър (напр.: ФШ-20/20). ФЮНК [фюнк], фр. FUNC (Force de Г Union nationaleCambodge)- Обединен национален фронт на Камбоджа. X Х(-) [хе] -Хелиограф (напр.: X- 1000). (-) X [ха], мешал. - В марката на хромиста стомана (напр.: Ст40Х). х-хекто... (десетична представ- ка към измерителни единици, напр.: хг -хектограм.хл -хек- толитър). х. - хижа (със собствено име). Ах. „Алеко“. х. - хиляди; хил. (след цифра). А500х. ХА (-) [ха] - Автоматична хра- нилка (напр.: ХА-4, ХА-6). ХА мн. - Холандски авиолинии. А ХА КЛМ. ха - хектар (след цифра). ХАБ[хаб], воен. - Химическа авиационна бомба. ХАД [хад] - Холдингово акцио- нерно дружество. ХАЛ [хал], ж. и .и., англ. HAL (Hawaiian Airlines) - Хавайски въздушни линии. ХАП [хап] - Християнаграрна партия.
Хартйякойп 582 ХЗ Хартйякооп ж. - Кооперация за обработка на хартия. ХАС воен. - Хидроакустична станция. ХБ - Хиосбанк (Акционерно дружество). ХБДХ биохнм. - Хидроксибути- ратдехидрогеназа. ХБРП воен. - Химическо, бак- териологично и радиационно подразделение. ХВ мн., воен. - Химически войс- ки. ХВК[хе-ве-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Хранително-вку- сов комбинат. ХВО [хе-ве-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Цех за химическо очистване на водата; Химво- доочистка. ХВП бнбл. - Хранително-вкусо- ва промишленост. ХВТП - Верижно-транспортна хранилка за птици. хвч физ. - хектоватчас (след цифра). ХГ - Художествена галерия. А ХГ - Пловдив. хг - хектограм (след цифра). ХГД - Издателство „Христо Г. Данов“. ХДЕК хнм. - Хлоралилдиетил- дитиокарбамат. ХДНП - Християндемократичес- ка народна партия (Молдавия). ХДП [хе-де-пе] - Християнде- мократическа партия ( Ита- лия). ХДС [хе-де-се] - Християндемо- кратически съюз (Германия). ХЕ бнохнм. - (Псевдо) холинсс- тераза. ХЕИ[хе-й], ж. и (разг.) ср. (член. -то) - Хигиенно-епидемиоло- гична инспекция. ХЕК [хек] - Хидро-енергийна каскада. А ХЕК „Горна Арда". хелио, член, -то, ср., разг. - Хе- лиографско копие. хелиокопие, мн. -и я, ср. - Хе- лиографско копие. ХЕМИОЗ [хемиоз] - Републи- канско научно дружество на хигиенистите, епидемиолози- те, микробиолозите и органи- заторите на здравеопазването. Хемокопйр ж. - Самокопира- 1ца хартия, произвеждана в за- вод „Хемус“ - Бургас. ХЕС [хес] - Хидро-енергийно строителство. ХЕС [хес],ж. илг. -Химико-епи- демиологична станция. ХЕУ [хе-у] - Хигиенно-епидеми- ологично управление. ХЗ [хе-зе] - Химически завод. ХЗ [хе-зе] - Хладилен завод.
хз 583 Хймпро ХЗ - Хлебозавод. ХИ - Хлебни изделия (в ембле- мата на търговски заведения за хлебни изделия). хидравл.- хидравличен. хйдро... - Хидравличен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: хид- ропомпа, хидротурбина). хйдро... - Хидроелектрически (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: хидростанция). хйдро... - Хидротехнически (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: хидросъоръжение, хидросисте- ма). хидрогеол. - хидрогеология. хидрол. - хидроложки. Хйдрострой .и. - Стопанско обе- динение за строителство на хидроенергийни обекти, язови- ри за напояване и др. хидротехн. - хидротехнически, хил. - хиляди; х. (след цифра). А 100 хил. ХИМ библ. - Химическа про- мишленост. ...хим... - Химически (като съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: химкомби- нат, Химимпорт, Химпроект, Нефтохим). хим. - химически. хим. - химия. Хймводоочйстка ж. - Цех за химическа очистка на водата; ХВО. Химимпорт м. - Външнотър- говска организация за внос (импорт) и износ на химикали, пластмаси, нефтопродукти и др. хймкомбинат м. - Химически комбинат; ХК. Хймкомплект м. - Инженерин- гова стопанска организация за изграждане на комплектни обекти на химическата про- мишленост в страната и чуж- бина. Хймметалургпроект м. - Ин- ститут за проучване и проек- тиране на обекти на химичес- ката промишленост и мета- лургията. Хймметалургремйнт м. - Спе- циализирана организация за ремонт на обекти на химичес- ката промишленост и мета- лургията. химотропика ж. - Наука, раз- глеждаща междинни проблеми на автоматиката, електрони- ката и електрохимията. Хймпро, член, -то, ср. (Химичес- ка промишленост) - Прахооб- разен препарат за пране.
Хймпрйект 584 хмк Хймпроскт м. - Проектантска организация за проектиране на обекти на химическата про- мишленост. Хймрсмйнтстрой м. - Друже- ство за проектиране, изработ- ване, монтаж и ремонт на химически и металургични ин- сталации. Хймспаб м. - Стопанско обеди- нение за снабдяване с органич- ни и неорганични химикали, багрила, минерални торове и ДР- Хйпромез м., рус. Гипромез (Го- сударственнмй союзньтй ин- ститут по проектированию металлургических заводов) - Държавен институт за проек- тиране на металургични заво- ди. хирург. - хирургически. ХИС - Християнско-историчес- ки съюз (Нидерландия). ХИС -Хърватска информацион- на служба. ХИУ [хйу] - Художествено-ин - дустриално училище (1920). Хифоцйм (-) - Марка хидрофо- бен цимент (напр.: Хифоцйм- D. ХК [хе-ка] - Хандбален клуб. ХК биохим. - Хексокиназа. ХК (-) [хе-ка], техн. - Хермети- чен клапан (напр.: ХК-150, ХК- 200). ХК [хе-ка] - Химически комби- нат; химкомбинат. ХК воен. - Химически корпус (НАТО). ХК [хе-ка] - Хотелски комплекс. А ХК „ Палма ХК „ Копито- то “. ХКГ библ. - ХонгКонг. ХКМТ [хе-ка-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Химически комбинат за минерални торо- ве. ХКПВ [хе-ка-пе-ве], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Химически комбинат за полиестерни влак- на. ХЛ -Химическа лаборатория, хл - хектолитър (след цифра). ХЛБлтмг -Хидрофилнолипофи- лен баланс. хлортеп м., хим. - Хлориран тер- пентин. хлортер м., хим. - Хлориран тер- пен. хлс воен. - Хидролокационна станция. хм - хектометър (след цифра). ХМИ [хе-ме-й] - Хигиенно-ме- дицинска индустрия (Еднолич- но дружество с ограничена от- говорност). ХМК хим. - Хидразид на малеи-
хмо 585 хпо новата киселина. ХМО [хе-ме-ö] - Хидрометеоро- логична област. ХМС [хе-ме-се], ср. (разг., член. -то) - Хидромелиоративно строителство (специалност във висши учебни заведения). ХМС [хе-ме-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Хидрометеороло- гична станция. ХМТС [ хе-ме-те-се], ж. и ср. (разг., член, -то) - Хидромели- оративна машинно-тракторна станция. ХМФ [хе-ме-фе] - Химико-ма- тематически факултет. ХН воен. - Хеликоптер за наблю- дение. ХН (-) [хе-ен] - Хидравлична но- жовка (металорежеща маши- на) (напр.: ХН-25М). Хн физ. - хенри (единица за ин- дуктивност и взаимоиндуктив- ност), (след цифра). ХНД [хе-не-де] - Хуманитарни науки и дизайн. Хн/м физ. - хенри на метър (еди- ница за магнитна проницае- мост), (след цифра). ХНП [хе -не-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Химически наблюдателен пост. ХНП [хе-не-пе] - Християнска народна партия (Белгия). ХО воен. - Химическо оръжие, хол. - холандски. хомо... - Хомосексуален (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: хо- мобрак, хомодвойка). хоремаглг. - 1. Само ед. Хотели, ресторанти, магазини (търгов- ско предприятие). 2. член, -ът, -а, мн. - зи. Ресто- рант в малко селище. хореогр. - хореография. ХОС [хос] - Хидромелиоратив- на опитна станция. хот. - хотел. Д хот. „Амбаса- дор “. хот.-рест. - хотел-ресторант. Д хот. -рест. „На върха“. ХП - В емблемата на Търговско предприятие „Хлебна промиш- леност“. ХП (-) [хе-пе] - Потъващ хид- рант (напр.: ХП-90, ХП-125). ХП [хе-пе] - Хидропарк. Д ХП „Академика“. ХП - Храм-паметник. Д ХП „ Св. Александър Невски “. ХПАА хим. - Хидролизиран полиакриламид. ХПК [хе-пе-ка],хил1. - Химичес- ки потребен кислород. ХПО [хе-пе-о] - Художествено пространствено оформление (Секция в Съюза на българ-
ХППБ 586 ХСПЕ ските художници). ХППБ воен. - Хирургична поле- ва подвижна болница. ХПС (-) [хе-пе-се], техн. - Хид- равлично променливо съпро- тивление (напр.: ХПС-1). ХПТПК - Художествено-при- ложна трудово-производител- на кооперация. Д ХПТПК „Българско народно творче- ство ХР воен. - Химическо разузна- ване. ХР - Хотел-ресторант. Д ХР „На върха“. Храпскспорт м. - Външнотър- говска организация за износ (експорт) и внос (импорт) на хранителни стоки, зърнени храни, варива, масла, фуражи и др. Храпмаш м. - Стопанско обеди- нение, което доставя, изнася или организира монтажа и шефмонтажа на машини за хранително-вкусовата про- мишленост. Храппроект м. - Институт за проучване и проектиране на машини за хранително-вкусо- вата промишленост. ХРД [хе-ер-де], воен. - Химичес- ки разузнавателен дозор. Хромал м., метал. - Сплав за електронагревателни уреди със състав: желязо, хром и алуминий. хромел м., метал. - Сплав на никел и хром, използвана в пирометрпята. хронол. - хронологичен, хропом. - хропометрически. ХРС биохим. - Холинреактивна система. ХС (-) [хе-се], техн. - Хидрав- лично постоянно съпротивле- ние (напр.: ХС-1). ХС - Хладилен сервиз. ХС - Хранителни стоки (в ем- блемата на търговските заве- дения за хранителни стоки). ХС [хе-се] - Християнски съюз (Финландия). Хс - Хасково (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Хасково и Хас- ковски окръг). Д Хс 15-16. ХС - Художествен салон. ХСЗ [хе-се -зе] - Хумор, сатира, забава (отдел, редакция и под.). А Дискотека ХСЗ. ХСНП [хе-се -не-пе] - Християн- ско-социална народна партия (Люксембург). хсо воен. - Химически осколо- чен снаряд. ХСПЕ.п/л/. -Хлорсулфонов по- лиетилен.
хсс 587 ЦЛБ ХСС [хе-се-се] - Християнски студентски съюз (Мексико). ХСС [хе-се-се] -Християнсоциа- лен съюз ( Германия). ХССР испtop.,рус. ХССР (Хорезм- ская Совстская Социалисти- ческия Республика) -Хоремз- ска съветска социалистическа република (1923-1924 г.) . ХТ - „Хасковска трибуна“ (вест- ник). ХТЗ [хе-те-зе} рус. ХТЗ (Харьковский тракторньш за- вод имени Сергея Орджоникид- зе) - 1. Харковски тракторен завод. 2. В марката на трактори, про- изведени в Харковския тракто- рен завод (напр.: ХТЗ-7). хти [хе-те-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1. Химико-техно- логичен институт; ВХТИ. Д Завърших ХТИ. 2. Сградата, в която се поме- щава Химико-технологичният институт; ВХТИ. Д Отивам до ХТИ-то . Ще се срещнем пред ХТИ-то . ХТК агрон. - Хидротермичен ко- ефициент на Селянинов (за оп- ределяне на климатичните ус- ловия). ХТМУ [хе-те-ме-у] - Химико- технологичен и металургичен университет. ХТС [хе-те-се] -Хидротехничес- ко съоръжение. худ. - художествен. худ. - художник. ХФ [хе-фе] - Химически факул- тет. ХФДМ хнм. -Хлорфенил-диме- тилкарбамид. ХФЗ [хе-фе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Химико-фарма- цевтичен завод. XX - Хемус Хотелс (Еднолично акционерно дружество). Хц фнз. - херц (единица за чес- тота), (след цифра). хцх хнм. - Хексахлорциклохек- сан. ХЧ - Химическо чистене. Д ХЧ „ Свежест “. хърв. - хърватски. ц Ц (-) [це] - Цвеклокомбайн (напр.: Ц-25). ц - центнер (след цифра). ЦА [це-ä] - Център по архитек- турознание (Българска акаде- мия на науките); ЦАрх. ЦАБ [цаб], м. (разг., член, -ът, -а) и ж. - Централна автобаза.
ЦАБ 588 ЦБИБ ЦАБ [цаб] - Централна армейс- ка библиотека. ЦАГИ [цаги], рус. ЦАГИ (Цен- тральньш азрогидродинами- ческий институт имени Н. Е . Жуковского) - Централен аерохидродинамичен институт. ЦАИ [цаи] - Център за акаде- мични изследвания. ЦАИО [цаио]- Център за авто- матично информационно об- служване. ЦАК [цак] - Централен аеро- клуб. ЦАК [цак] - Централен армейс- ки клуб. ЦАМ [цам], м., метал. - Леяр- ска сплав от цинк, алуминий и мед. ЦАМИС [цймис] - Централно- африкански митнически и ико- номически съюз (Регионална икономическа групировка в Тропическа Африка). ЦАМК [цамк] - Централен авто- мото клуб. ЦАМФ биохнм. - Цикличен аде- нозин монофосфат. ЦАОГ [цабг] - Център за адми- нистративно обслужване на гражданите. ЦАОД воен. - Център за авто- матична обработка на данни. ЦАП [цап] - Център за анализи и прогнози. ЦАПИС [цапис] - Централноа- зиатски икономически съюз. ЦАПК [ца-пе-ка] - Център за автоматизация на проектира- нето и конструирането. А ЦАПК „Прогрес“ ООД. ЦАПО [цйпо] - Централна ар- хитектурна и проектантска организация. ЦАР [цар] -Централноафрикан- ска република. ЦАрх - Център по архитекту- рознание (Българска академия на науките); ЦА. ЦАС воен. - Централен артиле- рийски склад. ЦАСД - Църква на адвентисти- те от Седмия ден. ЦАТИП воен. - Централен ар- тилерийско-танков изпитате- лен полигон. ЦБ - Централна база. ЦБ [це-бе], техн. - Централна батерия (система телефонни апарати). ЦБ [це-бе] - Централна библио- тека. А ЦБ на БАН. ЦББАН - Централна библиоте- ка при Българската академия на науките. ЦБИ - Център за бизнес и ино- вация. ЦБИБ [це-бйб] - Център за
ЦБИИБ 589 ЦГА близкоизточни изследвания в България; ЦБИИБ. ЦБИИБ ~ Център за близкоиз- точни изследвания в България; ЦБИБ. ЦБМП [це-бе-ме-пе] - Център за бърза медицинска помощ. ЦБНТИ - Централно бюро за научно-техническа информа- ция. ЦБНТТХ - Център за борба с незаконния трафик и търговия с хора (Министерство на вътрешните работи). ЦБП [це-бе-пе] - Централна па- тентна библиотека. ЦБПС [це- бе-пе-се] - Център за бойна подготовка и спорт (Министерство на вътрешни- те работи). ЦБРД [це-бе-ре-де] - Централ- но бюро за разпространение на демокрацията (САЩ). ЦБССА - Централна библиоте- ка при Селскостопанската ака- демия. ЦБХ (-) [це-бе-хе] - Бутален хидравличен цилиндър (напр.: ЦБХ-221 А, ЦБХ-222 А). ЦБХЛ [це-бе-хе-ел] - Централ- на биохимична лаборатория (Българска академия на науки- те). ЦБЩ [це-бе-ще] - Централен бригадирски щаб. ЦВ - „Църковен вестник“. цв. - цветен. ЦВА [це-ве-ä] - Централен вое- нен архив. ЦВБИ - Централен ветеринар- но-бактериологичен институт. Цветмстпрбм м. - Цветно-ме- талургична промишленост (завод). ЦВИЗПБ - Централен ветери- нарен институт по заразни и паразитни болести. ЦВИМ - Централен военноисто- рически музеи. ЦВК [це-ве-ка] - Централен во- енен клуб. ЦВЛК [це-ве-ел-ка] - Централ- на военнолекарска комисия. ЦВМП [цс-ве-ме-пе] - Център за внедряване на пластмасите в машиностроенето. ЦВПК [це-ве-пе-ка] - Център за външноикономическа подго- товка на кадри (Министерство на икономиката). ЦВС [це-ве-се] - Централна ве- теринарна служба. ЦВТИ [це-ве-те-й] - Център за външнотърговска информа- ция. ЦВУ [це-ве-у] - Централен вое- нен архив. ЦГА воен. - Централна група
ЦГАЦЕ 590 ЦДУ армии (НАТО). ЦГАЦЕ воен. - Централна гру- па армии в Централна Европа. ЦГВИА, рус. ЦГВИА (Цент- ральньш государствениьш во- енно-исторический архив) - Централен държавен военно- исторически архив. ЦГК [це -ге-ка] - Център за граждански контрол. ЦГП [це-ге-пе] - Център на гра- ничната полиция. ЦГСМП - Център за горива, смазочни материали и присад- ки. ЦД [це-де] - Централен депози- тар. ЦДА [це-де-ä] - Централен държавен архив. ЦДА [це-де-ä] - Цифров дифе- ренциален анализатор. ЦДАРБ - Централен държавен архив на Република България. ЦДГ [це-де-ге] - Целодневна детска градина. ЦДИА [це-де-и-ä] - Централен държавен исторически архив. ЦДКА [це-де-ка], рус. ЦДКА (Центральньш дом Красной Армии) - 1. Централен дом на Червената армия. 2. Спортен клуб към Централ- ния дом на Червената армия. 3. Спортен отбор към този клуб. ЦДНА [це -де-не-ä], м. и ср. (разг., член, -то) - 1 . Центра- лен дом на Народната армия. 2. Спортно дружество към Централния дом на Народна- та армия. 3. Спортен отбор към това дру- жество. Д ЦДНА-то би с 3:1. ЦДНТ [це-де-не-те] - Централен дом за народно творчество. ЦДО [це-де-ö] - Център за дис- танционно обучение. ЦДП (-) [це-де-пе] - Двойнодей- стващ пневматичен цилиндър (напр.: ЦДП-40х710-3). ЦДП (-) [це-де-пе] - Дисков пре- носим циркуляр (напр.: ЦДП- 450). ЦДП [це-де-пе] - Централен диспечерски пункт. ЦДП [це-де-пе] - Център, де- мокрация и прогрес(центрист- ка групировка във Франция). ЦДС [це-де-се] - Централна дис- печерска служба. ЦДТ [це-де-те], рус. ЦДТ (Цен- тральньш детский театр) - Централен детски театър (Ру- сия). ЦДТА [це-де-те-ä] - Централен държавен технически архив. ЦДУ [це-де-у] - Централно дис- печерско управление (на обе-
ЦЕ 591 ЦЕРН динената енергийна система на страните - членки на СИВ). ЦЕ - Център по европеистика (Софийски университет). ЦЕБ [цеб] - Централна европей- ска банка (Европейски съюз). ЦЕИ - Център за европейски изследвания (Европейски съюз). ЦЕИМ [цейм], ед. и мн. - Циф- рова електронноизчислителна машина; ЕЦИМ. ЦЕК - Център за езикова ква- лификация. ЦЕКИ - Център за етнокултур- ни изследвания. Целхарт - Хартиена фабрика. ЦЕМ-Център по естетична ме- дицина. Д ЦЕМ „ Мая “. Цеитсиергоремонт м. - Пред- приятие за централизиран ре- монт на оборудването на топ- лоелектрически централи и др. ЦЕНТИ [центи] - Център за научна и техническа информа- ция. ЦЕНТИИ [центий] - Център за научно-техническа и икономи- ческа информация; ЦНТИИ. центр. - централен. Централфото ср. - Централно фотографско ателие. Цептромор м., пол. Centromor (Centrala Morska Importowo- Eksportowa) - Външнотъргов- ско предприятие за внос и из- нос на морски съоръжения (Полша). ЦЕП - Централна експедиция на печата. Цепели ж., пол. Cepelia и CPLiA (Centrala Przemyslu Ludowegoi Artystycznego) - 1. Само ед. Централа за художествени и народни занаяти ( Полша) (1949-1954). 2. Магазин за изделия на худо- жествените и народните зана- яти. ЦЕПК [це-пе-ка] - Централна експертно-проверовъчна ко- мисия. ЦЕПУО - Централно-европейс- ка програма за обмен в универ- ситетското образование. ЦЕРА [цера], ж. и ср. - Центе- нергоремонт и автоматика (стопанско предприятие за цен- трализиран ремонт на оборуд- ването на топлоелектроцен- трали, автоматизация на енер- госистемите и др.). ЦЕРБ [церб] - Централна енер- горемонтна база. ЦЕРН[церн], фр. CERN (Conceil Europeen pour la Recherche Nuclesive) - Европейска орга- низация за ядрени изследвания.
ЦЕСТАТ 592 ЦИК ЦЕСТАТ [цестат] - Централна европейска статистика. ЦЕУ [це-у] - Централен евро- пейски университет (Будапе- ща). ЦЗ [це-зе] - Циментов завод. ЦЗК [це-зе-ка] - Център за за- варяване и контрол. ЦЗЛ [це-зе-ел] - Централна за- водска лаборатория. ЦЗМК [це-зе-ме-кй] - Център за защита на металите от коро- зия. ЦЗПБ [це-зе-пе-бе] - Център по заразни и паразитни болести. ЦЗС [це-зе-се] - Църковно зе- меделско стопанство. ЦИ [це-й] - Централен инсти- тут. ЦИ... - ц ентрален институт (напр/. ЦИЕ, ЦИНТИ, ЦИИЛ идр.) . ЦИАИ [циан] - Църковен исто- рико-архивен институт. циг. - цигански. ЦИД [цид] - Център за изслед- ване на демокрацията. ЦИД [цид] - Център за идеоло- гически дисциплини. ЦИД [цид] - Център за инфор- мация и документация (Евро- пейски съюз). ЦИДС - Централен израилтян- ски духовен съвет. ЦИЕ [цие] - Централен инсти- тут по елементи. ЦИЕК [циек] - Център за източ- ни езици и култури. ЦИЕКРС - Център за изслед- ване на етнически конфликти и регионалната сигурност. ЦИЕОТ - Център за изпитване на електронна и офистехника. ЦИЕХ [циех], пол. CIECH (Centrala Importowo-Eksportowa Chemikaliöw) -Външнотъргов- ска централа за химикали; вж. ЧИЕХ. ЦИИД [цийд] - Централен ин- ститут за информация и доку- ментация (Федерална републи- ка Германия). ЦИИЖ [цийж] - Централен из- следователски институт по животновъдство. ЦИИТ [цийт] - Централен ин- ститут по изчислителна техни- ка. ЦИК [цик] -Централна избира- телна комисия. ЦИК [цик],рус. ЦИК (Централь- ньгй Исполнительнмй коми- тет) - Централен изпълните- лен комитет (СССР, 1924- 1937). ЦИК [цик] - Център за изкуство и кинематография. ЦИК [цик] - Център за източни
цикл. изд. 593 цитс култури. цикл. изд. - циклостилно изда- ние. циклопеч. - циклопечат. ЦИКСМ [цй-ка-се -ме] -Център за информация по качество, стандартизация и метрология. ЦИЛ [цил] - Централна измери- телна лаборатория. ЦИЛ [цил] - Централна изпита- телна лаборатория. ЦИЛ [цил] - Централна инсти- тутска лаборатория. ЦИМ [цим] - Център за инфор- мация по медицина. ЦИМ [цим] - Цифрова изчисли- телна машина. цимат хим. - Цинков диметил- дитиокарбамат. ципеб хим. - Цинков етилен- бисдитиокарбамат. ЦИНТИ [цйнти] - Централен институт за научно-техничес- ка информация. ЦИНТИ АС [цйнтиас] - Центра- лен институт за научно-техни- ческа информация по архитек- тура и строителство. ЦИНТИИ [цйнтий] -Централен институт за научно-техничес- ка и икономическа информа- ция. ЦИНТИСИ [цйнтисй] - Центра- лен институт за научна, тех- ническа, икономическа и соци- ална информация. ЦИНТС [цйн-те-се] - Център за изкуство, наука, техника и спорт. Цибргпроект м. - Централен институт „Оргпроскт“. ЦИП воен. - Център за инфор- мация на полетите. ЦИП - Център на индийските профсъюзи. ЦИПД - Център за изследване на пряката демокрация (Со- фийски университет). ЦИППС - Централен институт за програмни продукти и сис- теми. ЦИР [цир] - Център за иконо- мическо развитие. ЦИС - Център за изкуства „Со- рос“. ЦИТ [цит] - Цифрова изчисли- телна техника. ЦИТ [цит],рус. ЦИТ(Централь- нътй институт труда) - Цент- рален институт по труда (СССР, 1920 г.). ЦИТ [цит] - Център за изчисли- телна техника. ЦИТАС [цйтас] - Център за ин- формационни технологии и ав- томатични системи. ЦИТС [цитс] - Център за инфор- мационни технологии в съоб-
ЦИУ 594 ЦКРК щенията (Българска телеко- муникационна компания). ЦИУ [циу], електрон. - Цифро- во интегриращо устройство. ЦИУУ [циу] - Централен инсти- тут за усъвършенстване на учители. ЦИЦУ [цицу] - Център за ин- формация по централно управ- ление. ЦИЧЕ-Център за изучаване на чужди езици. ЦК - Център за квалификация. А ЦК „Детелина “ ЕООД. ЦК [це-ка] и [цека], м. (разг., член, -то) - Централен коми- тет. ЦК - Център за красота. А ЦК „Ялта“. ЦКБ [це-ка-бе] - Централна клинична болница. ЦКБ [це-ка-бе] - Централна ко- оперативна банка. ЦКБППМН - Централна коми- сия за борба срещу противо- обществените прояви на мало- летните и непълнолетните. ЦКДМ [це-ка-де-ме], нстор. - Централен комитет на демок- ратичната младеж. ЦКК [це-ка-ка] - Централна контролна комисия. ЦКК [це-ка-ка]-Център за ква- лификация на кадри. ЦКЛ [це-ка-ел] - Централна комбинатска лаборатория. ЦКМИ [це-ка-ме-й] - Централ- на комисия за местни избори. ЦКО [це-ка-б] - Цех „Корабно обзавеждане“. ЦКОН [це-ка-он] - Център за комплексно обслужване на населението. ЦКОПК [це-ка-о -пе-ка] - Център за кадрово осигурява- не и подготовка на кадри. ЦКП [це -ка-пе] - Централна консултативна поликлиника. ЦКП [це-ка-пе], воен. - Центра- лен контролен пункт. ЦКП [це-ка-пе] -Център за кон- султации и психотерапия. ЦКП [це-ка-пе], воен. - Център за координация на полетите. ЦКПМ [це-ка-пе-ме] - Център по качество, производител- ност и мениджмънт. ЦКПМ [цс-ка-пе-ме] - Център по качество, производител- ност и мениджмънт. ЦКПС [це-ка-пе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Централенко- митет на професионалните съюзи. ЦКПСЗР - Централен комитет на професионалния съюз на здравните работници. ЦКРК [це-ка-рс-ка] - Централ-
ЦКС 595 ЦЛЕ на контролно-ревизионна ко- мисия. ЦКС [це-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Централенкоопе- ративен съюз. ЦКТ [це-ка-те] - Централен куклен театър. ЦКХБРО воен. -Център за кон- трол на химическата, бактери- ологичната и радиационната обстановка. ЦКЦ [це-ка-це] - Централен компютърен център. ЦЛ [це-ел] - Централна лабора- тория. А ЦЛ „Електрохими- чески източници на ток" (БАН). ЦЛ... - Централна лаборатория (напр.: ЦЛАТ, ЦЛЕ и др.) . ЦЛА [це-ле-ä], ж. и (разг.) [цла]. ср. (член, -то)-Централнала- боратория по автоматизация. ЦЛАНП [цланп], ж. и м . - Цен- трална лаборатория по автома- тизация и научно приборостро- ене. ЦЛАП [цлап],ж. им . - Централ- на лаборатория по полимери. ЦЛАТ [цлат],ж. и .и. - Централ- на лаборатория по автомати- ка и телемеханика. ЦЛАТОХТ [цлатбхт], ж. и м . - Централна лаборатория по те- оретични основи на химическа- та техника. ЦЛАФИ [цлафй],ж. иср. - Цен- трална лаборатория за агрофи- зически изследвания. ЦЛАФОП [цлафоп], ж. и м . - Централна лаборатория по фотопроцеси (Българска ака- демия на науките); ЦЛФ, ЦЛФП. ЦЛБА [цлаба] - Централна ла- боратория побиоприборостро- ене и автоматизация. ЦЛББД - Централна лаборато- рия по биология и болести на дивеча (Селскостопанска ака- демия). ЦЛБИ [цлйби] - Централна ла- боратория по биомедицинско инженерство (Българска ака- демия на науките); ЦЛБМИ. ЦЛБМИ - Централна лаборато- рия по биомедицинско инже- нерство (Българска академия на науките); ЦЛБИ. ЦЛБФ [це-ле-бе-фе] - Централ- на лаборатория по биофизика. ЦЛВГ [це-ле-ве-ге] - Централна лаборатория по висша геоде- зия. ЦЛВСЕЕ -Централналаборато- рия по ветеринарно-санитарна експертиза и екология. ЦЛЕ [це-ле-е] и [цле]-Централ- на лаборатория по екология
ЦЛЕ 596 цлсм (Българска академия на науки- те). ЦЛЕ [це-ле-е] и [цле]-Централ- на лаборатория по енергетика. ЦЛЕК [цлек] - Централна лекар- ска комисия. ЦЛЕМА [цлема] - Централна лаборатория за електронна медицинска апаратура. ЦЛЕХИТ [цлехйт], ж. и м. - Централна лаборатория по слектрохимически източници на ток (Българска академия на науките). ЦЛИМ [цлим], ж. и л<. - Цен- трална лаборатория за изуча- ване на мозъка (Българска академия на науките). ЦЛКИ [це-ле-ке-й] - Централна лаборатория за космически изследвания. ЦЛМК [це-ле-ме-ка] - Централ- на лаборатория по минерало- гия и кристалография (Бъл- гарска академия на науките). ЦЛМП [це-ле-ме-пе] - Централ- на лаборатория по мехатрони- ка и приборостроене (Българ- ска академия на науките). ЦЛО [це-ле-ö] - Централна ла- боратория по обогатяване. ЦЛОЕ [цлбе] - Централна лабо- ратория по обща екология. ЦЛОЗОИ [цлозои], ж. и м . - Централна лаборатория за оп- тически запис и обработка на информация (Българска ака- демия на науките). ЦЛИМ [цла-пе-ме] - Централна лаборатория по пътища и мо- стове. ЦЛПОИ [цлапои] - Централна лаборатория по паралелна об- работка на информацията. ЦЛПР [це-ле-пе-ре] - Централ- на лаборатория по проблеми- те на регенерацията; ЦЛР. ЦЛПФ [це-ле-пе-фе] - Централ- на лаборатория по приложна физика. ЦЛР [це-ле-ре] - Централна ла- боратория по проблемите на регенерацията; ЦЛПР. ЦЛРДЦП - Център за лечение и рехабилитация на деца с це- ребрална парализа. ЦЛС [це-ле-се] - Център за ли- берални стратегии. ЦЛСЕНЕИ [це-ле-се-не-й], ж. и ср. - Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (Българ- ска академия на науките). ЦЛСЗВ - Централна лаборато- рия по слънчево-земни въздей- ствия (Българска академия на науките). ЦЛСМ [це-ле-се-ме] и [цла-се -
цлсмси 597 ЦНАП ме] - Централна лаборатория по сеизмична механика (Бъл- гарска академия на науките). ЦЛСМСИ - Централна лабора- тория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (Българска академия на науки- те). ЦЛСУ [цласу] - Централна ла- боратория по системи за управ- ление (Българска академия на науките). ЦЛФ - Централна лаборатория по фотопроцеси (Българска академия на науките); ЦЛФП; вж. ЦЛАФОП. ЦЛФМ - Централна лаборато- рия по физикохимична механи- ка (Българска академия на на- уките); ЦЛФХМ. ЦЛФП - Централна лаборатория по фотопроцеси (Българска академия на науките); ЦЛФ; вж. ЦЛАФОП. А ЦЛФП „Акад. Малнновски". ЦЛФХМ - Централна лаборато- рия по физико-химична меха- ника (Българска академия на науките); ЦЛФМ. ЦЛХ [це-ле-хе] - Централна ла- боратория похелминтология. ЦМБ [це -ме-бе] - Централна медицинска библиотека. ЦМБ - Централна минерална баня (София). ЦМБ [це-ме-бе] - Централна монтажна база. ЦМД [це-ме-де] - Цилиндричен магнитен домен. ЦМИ [це-ме-й] - Централен ма- шиностроителен институт. ЦМК [це -ме-ка] - Център за медицинска козметика. ЦМКВ [це-ме-ка-ве] - Център за малцинствата и културните взаимодействия. ЦМНА - Централен музей на Народната армия. ЦМП [це-ме-пе] - Център за масова приватизация. ЦМПТ [це-ме-пе-те] - Цифрова микропроцесорна техника. ЦМСЛ [це-ме-се-ел] - Централ- на морска строителна лабора- тория. ЦМСС [це-ме-се-се] - Централ- на минно-спасителна станция. ЦМТО [ це-ме-те-ö], воен. - Център за материално-техни- ческо осигуряване. ЦН (-)[це -ен] - Нагнетателен цилиндър (напр.: ЦН-19). ЦН - Централно настоятелство. ЦН - Център по наукознанис (Българска академия на науки- те). ЦН - Църковно настоятелство. ЦНАП [цнап], ед. и мн., воен. -
цнж 59Х цниио Център за непосредствена авиационна поддръжка. ЦНЖ [це-не-же] - Център за независим живот. ЦНИ [це-не-й] - Център за насърчаване на износа. ЦНИ [це-не-й] - Център за на- учна информация. ЦНИВМИ - Централен науч- ноизследователски ветери- нарномедицински институт. ЦНИД [цнид] - Център за науч- на информация и документа- ция. ЦНИД [цнид] - Център за на- учноизследователска дейност. ЦНИДПКОИПР - Център за научноизследователска дей- ност и прогнозиране на ком- плексното иоптимално изпол- зване на природните ресурси. ЦНИЕРА [цниера] - Център за научноизследователска и екс- периментална работа по амба- лаж. ЦНИЖ [цниж] - Централен на- учноизследователски институт по животновъдство; ЦНИИЖ. ЦНИИ [цнйи] - Централен на- учноизследователски инсти- тут. ЦНИИ... - Централен научно- изследователски институт (напр.: ЦНИИЖ, ЦНИИЗК). ЦНИИГС [цнйи-ге-се] - Центра- лен научноизследователски институт по горско стопанство. ЦНИИЖ [цнийж] - Централсн научноизследователски инсти- тут по животновъдство; ЦНИЖ. ЦНИИЗК [цнйи-зе-кй] - Цен- трален научноизследовател- ски институт за земеделски култури. ЦНИИЛХ [цнийлх], рус. ЦНИИЛХ (Цснтральньпй па- учно-исследовательский ин- ститут лесного хозяйства) - Централен научноизследова- телски институт по горско сто- панство (СССР). ЦНИИМЕ [цнйиме], рус. ЦНИ- ИМЗ (Центральньш научно- исследовательский институт механизации и знергетики лес- ной проммшленности) - 1 . Централен научноизследова- телски институт по механиза- ция и енергетика на горската промишленост (СССР). 2. В марката на съоръжения, създадени в този институт (напр.: ЦНИИМЕ-К5-елект- ромоторен трион). ЦНИИО [цнйио] - Централен научноизследователски инсти- тут по овощарство.
ЦНИИР 599 ЦНИРД ЦНИИР [цнийр] - Централен научноизследователски инсти- тут по растениевъдство. ЦНИИС [цнийс], рус. ЦНИИС (Центральньш научно-иссле- довательский институт связи) - Централен научноизследова- телски институт по съобщени- ята (СССР). Цийитмаш и ЦНИИТМАШ [цнйитмаш], м. - Централен научноизследователски инсти- тут по технология на машино- строенето; ЦНИТМАШ. ЦНИИФ [цнийф] - Централен научноизследователски инсти- тут по фуражите. ЦНИИФК [цнйи-фе-ка] - Цент- рален научноизследователски институт по физическа култу- ра; ЦНИФ. ЦНИКА [цнйка],л<. иж . - Цент- рален научноизследователски и проектантски институт по комплексна автоматизация на производството. ЦНИКРД [цнй-ка-ре-де] - Център за научноизследова- телска, проектно-конструктор- ска и развойна дейност. ЦНИЛ [цнил],ж. им . -Централ- на научноизследователска ла- боратория. ЦНИЛХИ [цнилхй], рус. ЦНИЛ- ХИ (Центральньш научно-ис- следовательский лесохимичес- кий институт) - Централен на- учноизследователски и проек- тантски институт по лесохими- ческа промишленост (СССР). ЦНИМЗ [цнй-ме-зе] - Център за научна информация по ме- дицина и здравеопазване. ЦНИН [цнин] - Център по нау- кознание и история на наука- та. Цнипетуга и ЦНИПЕТУГА [цнипетуга], м. и ж. - Център за научни изследвания, проуч- ване, проектиране и експери- ментиране по териториално устройство, градоустройство и архитектура. ЦНИПИА [цнйпиа], м. и ж. - Централен научноизследова- телски и проектантски инсти- тут по автоматизация. ЦНИПКРДТ - Център за на- учноизследователска, проект- но-конструкторска и развойна дейност по тютюна. ЦНИПП [цнип] - Център за на- учни изследвания и проектира- не на пътища. ЦНИРД [цнирд], член. -ъ т, -а,мн. -овс,.ч. - Център за научноиз- следователска и развойна дей- ност.
ЦНИРД вд 600 ЦНУХТ ЦНИРД ВД [цнйрд-ве-де] - Център за научноизследова- телска и развойна дейност по ветеринарно дело. ЦНИРДК [цнйр-де-ка] - Център за научноизследователска и развойна дейност по корабо- строене. ЦНИРПД [цнйр-пе-де] - Център за научноизследователска, развойна и проектантска дей- ност. ЦНИТ [цнит] - Център за науч- на информация на труда. ЦНИТМАШ [цнйтмаш] - Цен- трален научноизследователски институт по технология на машиностроенето; вж. цни- ИТМА1П. ЦНИТПД - Център за научно- изследователска и технологич- но-проектантска дейност. ЦНИФ [цниф] - Централен на- учноизследователски институт по физическа култура; вж. ЦНИИФК. ЦНМИ [це-нс-ме-й] - Център за научна медицинска информа- ция. ЦНМО [це-не-ме-ö] - Център за наука и международни отно- шения (Харвард, САЩ). ЦНО [це-не-ö], воен. - Център за насочване на огъня. ЦНО [це-не-ö] - Център на не- правителствените организа- ции. ЦНП [це-не-пе] - Център за нова политика. ЦНПН [це-не-пе-не] - Център за неврология, психиатрия и неврохирургия. цнс мед. - Централна нервна система. ЦНСМ [це -не-се-ме], м. и ср. (разг., член, -то) -1. Център за пови стоки и мода. 2. Представителен магазин на Центъра за нови стоки и мода. ЦНТА [це-не-те-ä], воен. ~ Център за насочване на так- тическата авиация. ЦНТБ [це-не-те-бе] - Централ- на научно-техническа библио- тека. ЦНТИИ [центий] - Център за научно-техническа и икономи- ческа информация; ЦЕНТИИ. ЦНТИИСГС - Център за науч- но-техническа и икономическа информация по селско и гор- ско стопанство. ЦНТСМД - Център за научно- техническа самодейност сред младежта и децата. ЦНУХТ [цнухт] - Център по нефрология, урология, хемоди- ализа итрансплантация.
ЦО 601 ЦП ЦО - Централен офис. ЦО [це-б] - Център за обучение. ЛЦОпри БАН. ЦО [це-б] - Център за отслаб- ване. ЦО [це-ö] - Център по онколо- гия. ЦОБ [цоб] - Централно опера- тивно бюро (Движение за пра- ва и свободи). ЦОВ [цов] - Център „Отворена врата“. ЦОГ[цог]-Център за обучение на гълъби (Англия, Германия, САЩ). ЦОД [цод], воен. - Център за обработка на данни. ЦОД [цод] - Център „Образова- ние за демокрация“. ЦОЗ [цоз] - Център за обще- ствено здраве. ЦОК [цок] - Център за обуче- ние и квалификация. ЦОМ [цом] - Център за обуче- ние на магистрати. ЦОМД [цб-ме-де] - Център по охрана на майчинството и дет- ството. ЦОМПИ [цдмпи] - Централен обединен медицински полу- висш институт. ЦОНТИ [цбнти] - Център за отраслова научно-техническа информация. ЦОО [цбо] - Център за обуче- ние на охранители. ЦООС [цбос] - Център за опаз- ване на околната среда. ЦОП - Централноамерикански общ пазар. ЦОП [цоп] - Център за опти- мално планиране. ЦОРХ [цорх] - Център за обу- чение и развитие по хомеопа- тия. ЦОС [цос] - Централна опера- тивна служба. ЦОС [цос] - Център за опера- тивна съвместимост. ЦОУ [цбу], воен. - Център за оперативно управление. ЦОФ [цоф] - Централна обога- тителна фабрика. ЦОХ [цох] - Център по онколо- гия и хематология. ЦОЩ [цощ]-Централен опера- тивен щаб. ЦП [це-пе] - Целева помощ. ЦП [це-пе],електр. - Централен процесор. ЦП [це-пе] - Централна поща. ЦП [це-пе], воен. - Център за подготовка. А ЦП „Алфа" ЕООД. ЦП [це-пе] - Център за преква- лификация. А ЦП „Лидер “. ЦП [це-пе] - Център за провер- ка.
ЦПА 602 ЦРБ ЦПА [це -пе-а] - Централен партиен архив. ЦПБ [це-пе-бе] - Централна па- тентна библиотека. ЦПД [це-пе-де] - Пневматичен двойнодействащ цилиндър. ЦПД [це-пе-де]- Централна пас- портизация и документация. ЦПДИ [це-пе-де-й] - Център за педагогическа документация и информация. ЦПЕХП [це-пе-хе-пе] - Център по промишлена естетика и ху- дожествено проектиране. ЦПЗ [це-пе-зе] - Център за пси- хично здраве. ЦПИ [це-пе-й] - Център за па- тентна информация. ЦПИ [ц е-пе-й] - Център за предприемачество и иновации. А ЦПИ „Ирис" ЕТ. ЦПК [це-пе-ка] - Център за пра- вославна култура (към фонда- ция „Княз Борис I“). ЦПМ [це-пе-ме] - Център за природна медицина. ЦПМК [це-пе-ме-ка] - Център за подготовка на митнически кадри. ЦПО [це-пе-ö], воен. - Център за противоракетна отбрана. ЦПП (-) [це-пе-пе] - Центро- бежна противопожарна помпа (напр.: ЦПП-55). ЦППБ [це-пе-пе-бе] - Централ- на програмна и проектантска библиотека. ЦППМ [це-пе-пе-ме] - Център за предвоенна подготовка на младежта. ЦПР [це-пе-ре] - Център за при- ложни разработки (Българска академия на науките). ЦПРБ - Център на промишле- ността на Република България (Москва). ЦПС [це-пе-се] - Център по по- литика на сигурността (Жене- ва, Швейцария). ЦПСА [це-пе-се -а] - Център по приложен и системен анализ. ЦПУ [це-пе-у], електрон. - Цифрово програмно управле- ние. ЦПУ [це-пе-у] - Централен пулт за управление. ЦПФ [цс-пе-фе] - Централен приватизационен фонд. ЦПФ [це-пе-фе] - Център за пневмология ифтизиатрия. ЦПШ [це-пе-ше] - Централна планинска школа. ЦР - Централен район. ЦР-Централно ръководство. ЦРБ [це-ре-бе] - Централна ре- монтна база. ЦРБ, рус. ЦРБ (Центральньш российский банк) - Централна
ЦРВ 603 цси руска банка. ЦРВ воен. - Център на родове войски. ЦРГТ - Център за развитие на градския транспорт. ЦРД [це-ре-де] - Център за ра- бота с деца. ЦРЗВ - Център за редки и за- щитени видове. ЦРК [це-ре-ка] - Централна ре- визионна комисия. ЦРКИ - Централен регистър на компесаторните инструменти. ЦРМ [це-ре-ем] - Центробеж- норолкова мелница. ЦРМ [це-ре-ме] - Център за ра- бота с младежта. ЦРМ [[(е-ре-ме] - Център за раз- витие на медиите. ЦРМУ [це-ре-ме-у] - Център за рехабилитация на младежи с увреждания. ЦРОЗ - Централен регистър на особените залози. ЦРП [це-ре-пе] - Център за раз- витие напредприемачеството. ЦРП - Център за развитие на промишлеността (Европейски съюз). ЦРРДУС - Център за ранна ре- хабилитация на деца сувреден слух. ЦРС - Централна разузнавател- на служба (Южна Корея). ЦРСС [це-ре-се-се] - Централна районна станция на съобщени- ята. ЦРУ - централно районно уп- равление. ЦРУ [це -ре-у], ср. (разг., член. - то) - Централно разузнава- телно управление (САЩ). ЦС (-) [це-ес] - Силов цилиндър (напр.: ЦС-55, ЦС-100). ЦС [це-се] - Централен съвет. АЦСнаБПС. ЦС [це-се] - Централна станция. ЦС воен. - Център за снабдява- не (НАТО). ЦСБ [це-се-бе]-Централна сел- скостопанска библиотека; ЦССБ. ЦСБ [це-се-бе] - Централна снабдителна база. ЦСБ [це-се-бе] - Център за сътрудничество в бизнеса (Ев- ропейски съюз). ц. сб. - цитираният сборник. ЦСБОП [це-се -ббп] - Централ- на служба за борба с организи- раната престъпност. ЦСВП [це-се-ве-пе] - Център за славяновизантийски проучва- ния. А ЦСВП „ Акад. ИванДуй- чев“. ЦСГ [це-се-ге] - Център за со- циални грижи. ЦСИ [це-се -й] - Център застра-
цси 604 ЦСУ тегически изследвания. Л ЦСИ „ Фондация 21 век“. ЦСИ [це-се-й] - Център за съвременно изкуство (София). ЦСК [це -се -ка] - Централен спортен клуб. ЦСКА [це-се-ка], м. и ср. (разг., член, - то) - 1 . Централен спортен клуб на армията. 2. Спортен отбор към Цент- ралния спортен клуб на армия- та. Д ЦСКА-то победи с 2:1. - Произв.: цесекйст, цесекйр, цесекйстки. ЦСКИ - Централен съюз на ко- операциите на инвалидите. цел. - църковнославянски. ЦСМА [це-се -ме-ä] - Централ- на станция на младите агроби- олози. ЦСМП [це-се -ме-пе] - Център за спешна медицинска помощ. ЦСМП [це-се -мс-пе] - Център за стратегически и междуна- родни проучвания. ЦСМТ [це-се-ме-те] - Централ- на станция на младите техни- ци. ЦСИ [це -се -не] - Център за спе- циално назначение (Министер- ство на вътрешните работи). ЦСНТИД - Център за селско- стопанска научна и техничес- ка информация и документа- ция. ЦСОРИП [це-се -о -рйп] - Цен- трален специализиран отдел за разследване на икономически- те престъпления. ЦСП [це-се-пе] - Център за со- циални практики. ЦСПС [це-се-пе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Централен съвет на професионалните съюзи. ЦСПС [це-се -пе-се] - Център за социална политика в съобще- нията (Българска телекомуни- кационна компания). ЦСР [це-се -ре] - Център за со- циална рехабилитация. ЦСС [це-се-се] - Централен спортен съвет. ЦССБ [це-се-се -бе] - Централна селскостопанска библиотека. ЦССЗ [це-се -се -зе] - Център по сърдечносъдови заболявания. ЦСТ - Централна съветска те- левизия. ц. ст. - цитираната статия. ЦСТПК [це-се -те-пе-ка] - Цен- трален съюз на трудово-про- изводителните кооперации. ЦСТС [це-се -те-се] - Централна спортно-туристическа станция. ЦСУ [це-се-у], ср. (разг., член. -то) - Цснтрал но спортно учи- лище.
ЦСУ 605 ЦУМТСиДР ЦСУ [це-се-у], ср. (разг., член. -то) - Централно статистичес- ко управление. ЦТАК [цтак], рус. ЦТАК (Цен- тральное телеграфное агент- ство Корен) -Телеграфна аген- ция на Корейската народноде- мократична република. ЦТБ [це-те-бе] - Централна тех- ническа библиотека. ЦТВ - Цветна телевизия. ЦТЕЛК [це-телк] - Централна трудово-експертна лекарска комисия. ЦТЗЛ - Централна транспортна зъботехническа лаборатория. ЦТК [це-те-ка] - Център за транспортна кибернетика. ЦТКА [це-те-ка] - Център за транспортна кибернетика и автоматизация. ЦТНИРД [цтнирд] - Център за техническа, научноизследова- телска и развойна дейност. ЦТП [це-те-пе] - Централно търговско предприятие. ЦТП воен. - Център за тилова поддръжка. ЦТС [це-те-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Централна теле- фонна станция. ЦТС [це-те-се] - Център за търговско сътрудничество (Европейски съюз). ЦТУ [це-те-у] - Централно тех- ническо управление (Българ- ска телекомуникационна ком- пания). ЦТУ [це-те-у] - Център по те- лематични услуги (Българска телекомуникационна компа- ния). ЦТФ хнм. - Цитидинтрифосфат. ЦУ [це-у] - Централно управле- ние. цу воен. - Център за управле- ние. ЦУБ [цуб] , воен. — Център за уп- равление на батарея. ЦУБД [цу-бе-де], воен. - Център за управление на бойните дей- ствия. ЦУВ [цув] - Център за ускорено внедряване. ЦУВД [цу-ве-де], воен. - Център за управление на въздушното движение. ЦУГФ - Циклон успокоител за груби фуражи. ЦУИ [цуи], воен. - Център за управление и информация. ЦУМ [цум]-Це нтрален универ- сален магазин. ЦУМА [цума] - Централно уп- равление на морската админи- страция. ЦУМТСиДР - Централно управ- ление за материално-техничее-
ЦУО 606 цшккт ко снабдяване и държавен ре- зерв. ЦУО [цуо], воен. - Център за управление на огъня. ЦУО [цуо], воен. - Център за управление и оповестяване. ЦУП [цуп], воен. - Център за управление на полетите. ЦУР [цур] - Централна уредо- строителна работилница. ЦУРЕБ [цуреб] - Централна уредостроителна работилница с експериментална база. ЦУРК [цурк] - Център за усъ- вършенстване на ръководни кадри. ЦУТА [цута], воен. - Център за управление на тактическата авиация. ЦУТЕ [цуте] - Централно управ- ление „Търговия на едро“. ЦУТНТ - Център за ученичес- ко, техническо и научно твор- чество. ЦУТЦ [цу-те-це] - Централен учебно-технически център. ЦУУ [цуу], воен. - Център за управление на учение. ЦУЦ [цуп] - Централен учебен център. ЦФ - Циганска филхармония. А ЦФ „ Шумен “. ЦФРТУ - Централен фонд „Раз- ширяване и техническо усъвър- шенстване“. ЦФХ [це-фе-xä] - Център по фитохимия (Българска акаде- мия на науките). ЦХ [це-хс] - Център по хигиена. ЦХДБ [це-ха-де-бе] - Център за хемодиализа на диабетно бол- ни. ЦХИ [це-хе-й] - Централен хи- гиенен институт. ЦХИ [це-хе-й] - Център за ху- манитарни изследвания. ЦХК [це-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Целулозно-харти- ен комбинат. ЦХЛ [це-ха-ел] - Централна хи- мическа лаборатория. ЦХО [це-хе-ö] - Цех за химичес- ко очистване. ЦЦ - Цифрова централа (Со- фийски телеграфни и телефон- ни станции). А ЦЦ-Лозенец. ЦЧЕ - Център за чужди езици (Нов български университет). ЦЧЕМ-Център за чужди езици и мениджмънт. ЦШГЗ [це-ше-ге-зе] - Централ- на школа за гражданска защи- та. ЦШГО [це-ше-ге-ö] - Централ- на школа за гражданска отбра- на. ЦШККТ - Център за широко- лентови комуникации и кабел-
цшом 607 Чедок на телевизия. ЦШОМ - Център за шевни и обувни машини (София). ЦШОХ - Централна школа по обществено хранене. църк. леке. - църковен термин. ЦЮИЕИ - Център за югоизточ- ни европейски изследвания (София). ЦЯИ-Център заядрени изслед- вания (Индия). ч Ч [че], обикн. член, чето, ср., воен., рус. Ч (час) - За означа- ване началото на атака, фор- сиранеипод.АЧетое6ч. ч-час(следцифра).А7ч. ч.- част. ч. - число. ч. - човека (след цифра). А 5 ч. ЧА мн. - Чешки авиолинии. ЧАГ - Частна английска гимна- зия. А ЧАГ„Проф. Иван Апо- столов“. ЧАД - Частно акционерно дру- жество. А ЧАД „Зографски“. ЧАДГ- Частна английска дет- ска градина. А ЧАДГ „ Синя птица". ЧАН [чан] - Чешка академия на науките. ЧАССР [че-а-ес-ес-ер], истор., рус. ЧАССР (Чувашская Ав- тономная Советская Социали- стическия Республика) - Чу- вашка автономна съветска со- циалистическа република. ЧБ - Чорапена борса. А ЧБ „Принцеса“. ЧБМ - Честита Баба Марта (в поздравителни картички, теле- грами и под.) . ЧБТР - Черноморска банка за търговия и развитие. ЧБУ - Частно бизнес-училище. А ЧБУ„Евростандарт". ЧВТС, чеш. CVTS (Ceskä Vedeckä-Technickä Spolecnost) - Централен съвет на чешки- те научно-технически съюзи. ЧГ - Частна гимназия. ЧД воен. - Челен дозор. ЧДрадиотехн. -Честотендетек- тор, ч/д икон. - човекоден (след циф- ра); чов./ден. ЧДГ - Частна детска градина. А ЧДГ„ Слънце“. ЧДО [че-де-ö], ед. и мн., воен. - Частна доброволна организа- ция. ЧДС [ че-де-се] - Частно- държавна собственост. Чедок м., чеш. Cedok (Öeskoslovenskä Dopravni
Чека 608 чкд Kancel ar)- Чехословашко ту- ристическо бюро. Чека ж. и (разг.) ср. (член, -то), истор., рус. Чека (Чрезвьпгай- ная комиссия по борьбе с кон- трреволюцией и саботажем) - Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите (1918-1922); ЧК. - Пронзвл чекйст, чекйстка, чскйстки. ЧЕМ ед. и мн. - Частна елек- тронна медия. черпог. - черногорски, черт. - чертеж. четв. - четвъртък. ЧЕХГ -Частна езикова хумани- тарна гимназия. А ЧЕХГ „Проф. д -р В. Златарски ". чсш. - чешки. 43 [че-зет], .и., чет. CZ (Ceskoslovenskä zbrojovka) - Марка чешки мотоциклети. 433 - Частно здравно заведе- ние. А 433 „Три Виа". ЧЗИБ - Частна земеделска ин- вестиционна банка. ЧИАССР истор., рус. ЧИАССР (Чечено-Ингушская Автоном- ния Советская Социалистичес- кия Республика) - Чечсно-Ин- гушка автономна съветска со- циалистическа република. ЧИД- Честит имен ден (в по- здравителни картички, теле- грами и под.) . ЧИЕХ [чиех], пол. CIECH (Centrala Importowo-Eksportowa Chemikaliöw) - Външнотър- говска централа за химикали (Полша); ЦИЕХ. ЧИД библ. - Чили. ЧИМелекшр. - Честотно-импул- сна модулация. ЧИС [чие] - Черноморско ико- номическо сътрудничество. числ. грам. - числително. Чистол, член, -ът, -а, м. - Пре- парат за почистване на горни дрехи. чит. - читалище. А чит. „На- ука ЧК - Частна клиника. А ЧК „Гургулят“. ЧК [че-ка] и [чека], ж. и (разг.) ср. (член, -то), рус. ЧК (Чрез- вьшайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и сабота- жем) - Всеруска извънредна комисия за борба с контраре- волюцията и саботажите (1918-1922); Чека. - Произв.: чекйст, чекйстка, чекйстки. ЧКБ - Чехословашки клуб в България. чкд [че-ка-де], чет. CKD (Ceskomoravskä kolben Danek)
чкц 609 ЧПУИМ - Чешкоморавски вагоностро- ителен завод. ЧКЦ [че-ка-це] - Чешки култу- рен център (София). чл. - член (пред цифра). А чл. 15 . членкор, член, -ът, -а, м., разг. - Члеп-кореспондент. ЧЛЗ [че-ле-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Чугунолеярен за- вод. чл.-кор. - члеп-кореспондент (със собствено име). ЧМ - В емблемата на пивоварен завод „Черно море“. ЧМ - Физкултурно дружество „Черно море“. ЧМ електр. - Честотна модула- ция. ЧМГ електр. - Честотно-моду- лационен генератор за висока честота. ЧМС [че-ме-се ] - Чехословаш- ки младежки съюз. чмц - ч астен медицински център. ЧН - Читалищно настоятелство. ЧНГ - Честита Нова година (в поздравителни картички, теле- грами и под.) . ЧНП [че-не-пе] - Чехословаш- ка народна партия. ЧНП [че-не-пе] - Чилийска на- ционална партия. ЧНТ [че-не-те], техн. - Час на пай-силния телефонен трафик. ЧО воен. - Челен отряд, чов./дсн нкон. - в ж. ч/д. чов./час нкон. - вж. ч/ч. ЧОН [чон],рус. ЧОН (Части осо- бого назначения) - Ч асти с осо- бено предназначение в СССР (1918-1924). ЧОУ -Частно основно училище. Д ЧОУ „Саба“. ЧП - Часови пояс. ЧП-Частна поликлиника. А ЧП „Вита“. ЧП нкон. - Чиста продукция. ЧПБ [че-пе-бе] - Частна пред- приемаческа банка. А ЧПБ „Тексим“. ЧПГ - Частна педагогическа гимназия. А ЧПГ „Дружба“ (Банкя). ЧПГ - Частна професионална гимназия. А ЧПГ „Банкер“. ЧПГАВСИ - Частна професио- нална гимназия по аудиовизу- ални и сценични изкуства. ЧПГХС - Частна професионал- на гимназия по хлебопроизвод- ство и сладкарство. ЧПЗ [чс-пе-зе], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Челна по- ходна застава. ЧПС [че-пе-се], мн. - Чехосло- вашки професионални съюзи. ЧПУИМ - Частно професионал-
чпц 610 чц но училище по икономика и мениджмънт. ЧПЦ - Черногорска православ- на църква. ЧПЩ (-) [че-пе-ще] - Пневма- тичен щамповъчен чук (напр.: ЧПЩ-40). ЧРД - Честит рожден ден (в по- здравителни картички, теле- грами и под.). ЧРЕЦ - Черноморски региона- лен енергиен център. ЧРП [че-ре-пе] - Чилийска ра- ботническа партия. ЧС (-) [че-ес] - Секачен чук (напр.: ЧС-1.ЧС-2). ч/с нкон. - човекосмяна (след цифра). ЧСА [че-сс -aj, ж., чеш. CSA. (Ccski Aerolinie) - Чешки въздушни линии. ЧСД [ч е-ес-де], чеш. CSD (Ceski Stätni Drähy) - Чешки държавни железници. ЧСДП [ чс-сс-де-пе] - Чешка социалдемократическа партия. ЧСЕУ - Частно средно езиково училище. А ЧСЕУ „Дорис Те- неди". чек [че-се -ка], нкон. - Чиста стойност на капитала. чекиц - Чехословашки култу- рен и информационен център. чем [че-ес-ем] - Четирисачме- на машина (за определяне про- тивоизносните и противозадир- ни свойства на маслата). ЧСОУ - Частно средно общооб- разователно училище. Л ЧСОУ „Еспа“. чеп [че-се-пе] -Чилийска соци- алистическа партия. ЧССп воен. - Четиристранно стандартизационно споразуме- ние. ЧТГ [че-те-ге] - Черноморска технологична групировка. ЧТЗ [че-те-зе], рус. ЧТЗ (Челя- бинскийтракторньш завод) -1. Челябински тракторен завод. 2. В Марката на трактор, про- изведен в Челябинския тракто- рен завод (напр.: ЧТЗ-С -60). ЧТК - Частен транспортен ко- леж. ЧТК [че-те-ка], чеш. СТК (Ceskä tiskovä kancelär) - Чешка те- леграфна агенция. ЧТК [че-те-ка] - Чешкателеко- муникационна компания. Чугал .и., мешал. -4yi'ун, леги- ран с алуминий. ЧФ - „Черноморски фронт“ (ве- стник). чф - чифт. ЧФС [че-фс-се] - Чешки футбо- лен съюз. ЧЦ - Чешки център.
ч/ч 611 Шйрпотреба ч/ч икон. - човекочас (след циф- ра); чов./час. ш Ш (-), метал., рус. Ш (Шарико- подшипниковая) - В марката на стомани за сачмени лагери (напр.: ШХ-15). Ш-Шумен ( в регистрационните номера на моторни превозни средства от Шумен и Шумен- ски окръг); Шн. Д Ш41-10. ш. - широк. ш. - ш ирочина. ШАмн. - Швейцарски авиоли- нии. АШЛ „СучеЕр“. шахм. - шахмат. ШБЧК - Школа на Българския червен кръст. ШВЕ библ. - Швейцария, швед. - шведски. швсиц. - швейцарски. ШВП [ше-ве-пе] - Шкаф за ви- сящи папки. швпк воен. - Школа за военно- полицейски кадри (САЩ). ШВПСС електр. - Шнур с вини- литова изолация, преносим, среден тип, с вградено носещо жило за агресивни среди. ШВСМ - Школа „Високо спорт- но майсторство“. ШВЦ библ. - Швеция. ШД воен. - Шифровъчна дей- ност. ШД (-) [ше-дс] - Шкаф за доку- ментация (напр.: ШД-1, ШД-3). ШДХП [ ше-де-хе-пе] - Швей- царска демократическо-хрис- тиянска партия. ШЕБ - Школа „Едюко - Бълга- рия“. шег. леке. - шеговито. ШЕНП [ше -не-пе] - Швейцар- ска евангелистка народна партия. IIIЖ А [ше -же-ä] - Шкафче за жилищно антре (напр.: ШЖА- 20). ШЗ електр. - Звънчев шнур. ШЗО [ше-зе-ö], ср. (разг., член. - то) -1. Школа за запасни офи- цери. 2. Сградата, в която се поме- щава Школа за запасни офи- цери. А Живея до ШЗО-то . ШИ (-) [ше-й] - Инструмента- лен шкаф (напр.: ШИ-631, ШИ-801). ШИМ електр. -Ширинно-импул- сна модулация. ШИРАС воен. - Шашка за ими- тация на разрив на артилерий- ските снаряди. Шйрпотреба ж. - Цех в голям завод за производство на сто-
111 к 612 шп ки за широко потребление от отпадъчни материали. ШК - Шивашка къща. А ШК „Марина" ООД. ШК (-) [ше-ка] - Шлайфмашина - кръгла (напр.: ШК-251). ШКАС[шкас],воен.,рус. ШКАС (Шпитального, Комарницкого авиационньшскорострельньш) - Самолетна картечница, кон- струирана от Б. Г. Шпитальньш и И. А. Комарницкий. ШКИ електр. - Шнур с каучуко- ва изолация. ШКИА електр. - Шнур с каучу- кова изолация, двужилен ас- фалтиран. ШКИО електр. - Шнур с каучу- кова изолация, двужилен с обща неимпрегнирана оплетка. ШКИОК електр. - Шнур с кау- чукова изолация, двужилен с обща неимпрегнирана оплетка, кръгъл. ШКПЛ електр. - Шлангов про- водник с каучукова изолация - лек тип. ШКПС електр. - Шлангов про- водник с каучукова изолация - среден тип. ШКПТ електр. - Шлангов про- водник с каучукова изолация - тежък тип. ШКТС-Т електр. ~ Шнур с кау- чукова изолация, преносен, среден тип, с вградено носещо стоманено жило в тропическо изпълнение. ШКШ (-) [ше-ка-ше] - Шпулма- шина за кухи шпули (напр.: ШКШ-5 -10). ШЛДС [ше-ле-де-се] - Швейцар- ски либерално-демократичес- ки съюз. ШМС [ше-ме-се], ср. (разг., член. -т о ), воен. - Школа за младши сержанти. Шн - Шумен (в регистрационни- те номера на моторни превоз- ни средства от Шумен и Шу- менски окръг); Ш. А Шн 13-11. ШНВО [ше-не -ве -ö] - Школа за начално военно обучение. ШНП [ше-не-пе] - Шведска на- родна партия (на шведското национално малцинство във Финландия). ШНП [ше-не-пс] - Швейцарска народна партия. ШНС - Шопски народен събор. ШО (-) [ше-д] - Шкафче за обувки (напр.: ШО-4030). ШОХ - Школа за обществено хранене. ШП (-) [ше-пе] - Метален шкаф за перфокарти (напр.: ШП-1). ШП (-) [ше-пе] - Подвижен шкаф (напр.: ШП-101).
lllll 613 ЩМ ШП (-) [ ше-пе]- Профилна шлайфмашина (напр.: ШП- 750). ШП воен. - Школа за подготов- ка. ШПК [ше-пе-ка] - Школа за под- готовка на кадри. ШПП - Парашутен памучен шнур. ШПС [ ше-пе-се], воен. - Шумо- пеленгаторна станция. шпт [ше-пе-те] - Швейцарска партия на труда. ШР (-) [ше-ер] - Ръчен шмир- гел (напр.: ШР-150). ШРДП [ше-ре-де-пе] -Швейцар- ска радикално-демократичес- ка партия. ШСДП [ше-се -де-пе]-Швейцар- ска социалдемократическа партия. ШСК[ше-се-ка]-Школа застро- итслни кадри. ШСМК [ше-се -ме-ка] -Школа за строително-монтажни кадри. ШСР [ше-се -ер] - Шина за за- крепване на редови скоби. ШТ (-) [ше-те] - Шнеков транс- портьор (напр.: ШТ-3). ШТД (-) [ше-те-де] - Шкаф за техническа документация (напр.: ШТД-3000). ШУ - Шуменски университет. А ШУ „Епископ Константин Преславски ". ШУ (-) [ше-у] - Универсална шлайфмашина (напр.: ШУ- 321). шц - Шевен център. А ШЦ „Атвас“ ООД. ШШМ [ше-ше-ме] - школа за шофьори и машинисти. щ щ воен, - Щаб. Щ(-),рус. Щ (Щука) -В марката на подводница (напр.: Щ-1П, Щ- V). ЩА воен. - Щабен адвокат. ЩА воен. - Щурмова авиация. Щамкооп ж. и м. - Кооперация за щампосване на платове. ЩБ воен. - Щабна батарея. ЩВ воен. - Щурмови вертолет, швп воен. - Щабен военен про- курор. ЩВР воен. - Щурмова вертолет- на рота. ЩГ воен. - Щурмова група, щдг воен. - Щурмова десантна група. щдк воен. — Щабен десантен ко- раб. щ. дол. - щатски долар. ЩК воен. - Щабен комендант. ЩМ (-) [гце-ем] - Щандова маса
що 614 ЮЕБЕЛ (напр.: ЩМ-1). ЩО воен. - Щабен офицер. ЩО воен. - Щурмови отряд. ЩОР воен. - Щатноорганизаци- онно разписание. ЩП воен. - Щабно подразделе- ние. ЩП-Щут1 арски панаири (Пред- ставителство в България). щпд воен. - Щабно поделение за дезинформация. ЩР воен. - Щабна рота. щсв воен. - Щаб на сухопътни- те войски. щсс воен. - Щаб на съюзните сили. ю Юию. - юг. Юию. - южен;юж. ЮА мн. - Югославски авиоли- нии. А ЮА „ЮАТ". ЮАИ [юай], фр. UAI (Union academique internationale) - Международен академичен съюз; ИАЮ. ЮАИ [юай], фр. UAI (Union des associations internationales) - Съюз на международните асо- циации; ЮИА. ЮАР [юар] - Южноафриканска република. ЮАС [юас] - Южноафрикански съюз. ЮАТ [юат], срб. JAT (Jugoslovenski Aerotransport) - Югославски въздушен транс- порт. юбнл. - юбилеен. юго... - Югославски (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: югоармия, юговласти, югорспублика и др. юдп [ю-де-пе] - Юнионистко- демократическа партия (Су- дан). ЮДП[ ю-де-пе], фр. UDP (Institut international pour l’unification du droit prive)-Международен ин- ститут за унификация на част- ното право; ЮНИДРОА. ЮДТ [ю-де-те], фр. UDT (Union dcmocratique du travail) - Демо- кратически съюз на труда (Франция). ЮЕ - Юношеска енциклопедия. ЮЕ - Юридическа енциклопедия. ЮЕА [юеа],есп. UEA (Universala Esperanto Asocio) - Междуна- родна есперантска асоциация; вж. УЕА. ЮЕБЕЛ [юебел],фр. U. Е. В. L. и UEBL (Union economique Bclgo- Luxembourgeoise) - Белгийско- Люксембургски икономически съюз.
ЮЕФА 615 ЮИКПА ЮЕФА [юефа],рядко, фр. UEFA (Union curopeenne de football- associations) - Съюз на евро- пейските футболни асоциации; вж. УЕФА. юж. - южен; Ю, ю. южи ]южй], фр. UGI (Union gcographique internationale) - Международен географски съюз; ИГЮ. ю.-з. и ЮЗ - югозапад, ю.-з. и ЮЗ - югозападен. ЮЗА - Югозападна Африка. ЮЗУ [юзу] - Югозападен уни- верситет. Д ЮЗУ „Неофит Рилски" (Благоевград). ю.-и. и ЮИ - югоизток. ю.-и. и ЮИ - югоизточен. ЮИА ]юйа]. англ. UIA (Union of International Associations) - Съюз на международните асо- циации; ЮАИ. ЮИАА,фр.U.I.А.А.иUIAA (Union internationale des asso- ciations d’alpinisme) - Между- народен съюз на асоциациите по алпинизъм. ЮИАС [юиас], фр. UIAS (Union internationale d’ archeologie slave) - Международен съюз по сла- вянска археология. ЮИВ [юйв], фр. UIV (Union internationale des villes et pouvoirs (ocaux) - Международен съюз на градовете и на местните органи на самоуправление. ЮИДА [юида], фр. UIDA (Union internationale des arts) - Между- народен съюз за изкуство; ИЮА. ЮИЕ - Югоизточна Европа. ЮИЕО [юиео]. нигл. UIEO (Union of International Enginering Organizations) - Съюз на меж- дународните технически орга- низации. ЮИЕС [юиес] - Югоизточносв- ропейски съюз. ЮИЕС (юиес], фр. UIES (Union internationale d’etudes sociales) - Международен съюз по соци- ални проучвания. ЮИИГ [юийг], фр. UHG (Union internationale de l’industrie du gaz) - Международен съюз по газова промишленост; ИГЮ. ЮИК [юйк], фр. UIC и U. I. С. (Union internationale deschemins de fer) - Международен желе- зопътен съюз; МСЖ. ЮИКК [юйк], фр. UICC (Union internationale contre le canccr) - Международен съюз за борба с рака. ЮИКПА [юикпа], фр. UICPA (Union internationale de chimie pure et appliquee) - Междуна- роден съюз по теоретична и
юикт 616 ЮИСБ приложна химия; ИЮПАК, МСТПХ. ЮИКТ, фр. UICT (Union internationale contre la tuberculose) - Международен съюз за борба с туберкулоза- та; ИЮАТ. ЮИМ [юйм], фр. UIM (Union internationale motonautique) - Международна федерация по водомоторен спорт; УИМ. ЮИМТКТ, фр. UIMTCT (Union internationale de medecine thermale et de climatothala- ssothcrapie) - Международен съюз за термална медицина и морска климатотерапия. ЮИОРФ, фр. UIORF (Union internationale des Organisations de Recherches Forestieres) - Меж- дународен съюз на научноиз- следователските организации по горско стопанство; ЮФРО, ИЮФРО. ЮИП [юйп], фр. U1P (Union internationale de la publicite) - Международен съюз по рекла- миране; ИЮА. ЮИПМ, фр. UIPM (Union internationale de pentathlon moderne) - Международен съюз по модерен петобой; УИГТМ. ЮИПМБ, фр. UIPMB (Union internationale de pentathlon moderne et biathlon) - Между- народен съюз по модерен пе- тобой и биатлон; УИПМБ. ЮИПН, фр. UIPN (Union internationale pour laprotection de la naturc)- Международен съюз за защита на природата; ИЮПН; МСЗП. ЮИППА [юипа], фр. UIPPA и U. I . Р. Р. А . (Union internationale de physique pure et appliquec) - Международен съюз по теоре- тична и приложна физика; ИЮПАП, МСТПФ. ЮИПФБ, фр. UIPFB (Union Internationale de la propriete fonciere bätie) - Международен съюз на притежателите на не- движимо имущество. ЮИС [юйс], фр. UIS (Union internationale de secours) - Меж- дународен съюз за оказване на помощ на пострадалите от сти- хийни бедствия. ЮИСА [юиса], фр. UISA (Union internationale des Sciences agronomiques) - Международен агрономически съюз. ЮИСБ, фр. UISB (Union internationale des Sciences biologiques) - Международен съюз за биологически науки; ИЮБС, МСБН.
юисн 617 ЮНАР ЮИСН, фр. UISN (Union internationale de Sciences de la nutrition) - Международен съюз по науките за храненето; ИЮНС. ЮИСТАФ [юистаф], фр. UISTAF иU. I. S. Т. А. F. (Union internationale des syndicats des travail leurs agricoles et forestiers) - Международен съюз на син- дикатите на селскостопански- те и горските работници. ЮИТ [юйт], фр. UIT и U. I. Т. (Union internationale des teleco- mmunications) - Международен съюз по телекомуникация; ИТЮ; МСД. ЮИТ [юйт], фр. UIT и U. I. Т. (Union internationale de tir) - Международен съюз по спорт- на стрелба. ЮИТБ,фр.UITBиU.I.Т.В. (Union internationale des syndicats des travailleurs du bätiment, du bois et des materiaux de construction) - Международен съюз на синдикатите на работ- ниците от строителната и дървообработващата промиш- леност. ЮИТП,фр.UITPиU.I.Т.Р. (Union internationale des tran- sportspublics) - Международен съюз по обществен транспорт; МСОТ. ЮИХС,фр.UIHSиU.I.Н.S. (Union internationale d’histoire des Sciences) - Международен съюз по история на науките; ИЮХС. ЮК - Юридическа кантора. ЮК - Юридическа консултация. ЮКНР, англ. ECNR (European Council for Nuclear Research) - Европейски съвет за ядрени изследвания; КЕРН. юкп [ю-ка-пе], истор. - Юго- славска комунистическа пар- тия (1920-1952). ЮЛ - Югославска левица. ЮЛА [юла] - Южноливанска армия. ЮМБ - Юнион Миниер Бълга- рия (Акционерно дружество). ЮНА - Югославска народна ар- мия. ЮНАДА [юнада], англ. UNADA (United Nations Atomic Deve- lopment Authority) - Управле- ние за атомно развитие при Организацията на обединени- те нации. ЮНАЕК [юнаек], англ. UNAEC (United Nations Atomic Energy Commission) - Комисия по атомната енергия при Органи- зацията на обединените нации. ЮНАР [юнйр], фр. UNAR (Union
ЮНЕП 618 юнкол nationale du Ruanda) - Нацио- нален съюз на Руанда. ЮНЕП [юнеп], англ. UNEP (United Nations Environment Programme) - Програма на Организацията на обединени- те нации за опазване на окол- ната среда. ЮНЕСКО [юнеско], ж. и ср., англ. UNESCO (United Nations Educational Scientific and Cultural Organization) - Организация на обединените нации за образо- вание, наука и култура. ЮНЕФ [юнеф], фр. U. N. Е. F. и UNEF (Union nationale des etudiants de France) - Национа- лен съюз на студентите във Франция. ЮНИДО [юнйдо], ж. и ср., англ. UNIDO (United Nations In- dustrial Development Organi- zation) - Организация на обе- динените нации за промишле- но развитие. ЮНИДРОА [ юнидроа], фр. UNIDROIT (Institut international pour l’unification du droit prive) - Международен институт за унификация на частното пра- во; ЮДП. ЮНИМА [юнпма], м. и ж., фр. UNIMA (Union internationale des marionettes) - Международен съюз на куклените дейци; УНИМА. ЮНИМА [юнима], м. и ж ., фр. UNIMA (Union internationale des grands magasins) - Междунаро- ден съюз на универсалните магазини. ЮНИП [юнйп], англ. UNIP (United National Independence Party) - Обединена партия на националната независимост (Замбия). ЮНИС [юнйс], англ. UNIS (United Nations Information Service) - Информационна служба при Организацията на обединените нации. ЮНИСЕФ [юнисеф], англ. UNICEF (United Nations Inter- national Children’s Emergency Fund) - Извънреден фонд за детски помощи при Организа- цията на обединените нации; ЮНИЦЕФ; вж. УНИЦЕФ. ЮНИЦЕФ [юницеф], англ. UNICEF (United Nations Interna- tional Children’s Emergency Fund) - Извънреден фонд за детски помощи при Организа- цията на обединените нации; ЮНИСЕФ; вж. УНИЦЕФ. ЮНКОЛ[ юнкол], електрон., англ. UNCOL (Universal Computer Oricntcd Language) -
ЮНКТАД 619 ЮПРОНА Общ международен алгоезик. ЮНКТАД [юнктад], м., англ. UNCTAD (United Nations Conference on Trade and Development) - Конференция по търговията и развитието при Организацията на обеди- нените нации; вж. УНКТАД ЮНР [ю-не-ер], фр. U. N. R. и UNR (Union pour la nouvelle republique) - Съюз за защита на новата република (партия във Франция). ЮНРРА [юнра]. англ . UNRRA (United Nations Relief and Rehabilitation Administration) - Администрация за помощ и възстановяване при Организа- цията на обединените нации. ЮНСИТРАЛ [юнситрал], англ. UNCITRAL (United Nations Commission on International Trade Law) - Комисия по меж- дународно търговско право при Организацията на обеди- нените нации. ЮНСККЮР, англ. UNSCCUR (United Nations Scientific Conference on the Conservation and Utilization Resources) - На- учна конференция на Органи- зацията на обединените нации по запазването и използването на ресурсите. ЮНТН, фр. UNTN (Union nationale destravailleurs du Niger) - Национален съюз на труде- щите се на Нигерия; УНТН. ЮНТС, фр. UNTS (Union nationale des travailleurs du Senegal) -Национален съюз на сенегалските трудещи се; УНТС. IOHTT, фр. UNTT (Union nationale destravailleurs du Togo) - Национален съюз на труде- щите се на Того; УНТТ. ЮНФАО [ юнфао], англ. UNFAO (United Nations Food and Agriculture Organization) - Специализирана организация на Организацията на обедине- ните нации по въпросите на прехраната и земеделието; ФАО. ЮП геогр. - Южен полюс. ЮПИ [юпи], англ. UPI (United Press International) - Информа- ционна телеграфна агенция на Съединените американски щати. юпи, мн. - та, ср. и ле, англ. YUP, yuppi (young urban Professional) - Млад, енергичен, ерудиран и амбициозен специалист. ЮПРОНА[юпрона],фр. UPRONA (Parti de l’unite et du progres national du Burundi) -
юпю 620 ЯАЗ Партия за единство и национа- лен прогрес на Бурундия; УПРОНА. ЮПЮ [юпю], англ. UPU (Universal Postal Union) - Све- товен пощенски съюз; СПС. юрид. леке. - юридически тер- мин. ЮРП - Югославско речно пла- ване. ЮРСИ [юрей], фр. URSI и U. R . S. I . (Union radioscientifique internationale) - Международен научен радиотехнически съюз; МСР. ЮСИ [юей], фр. UCI (Union cycl iste internationale) - Между- народна федерация по колоез- дене. ЮСИА [юсиа], англ. USIA (United States Information Agency) - Информационна агенция на Съединените аме- рикански щати. ЮСИК [юейк], фр. USIC (Union sportive internationale des cheminots) - Международен спортен съюз на железничари- те; УСИК. ЮСИС [юсис], днгл. USIS (United States Information Service) - Ин- формационна агенция на Съе- динените американски щати. ЮСШ [ ib-ce -nie] - Юношеска спортна школа. ЮТК - Югозападна търговска компания (Дружество с огра- ничена отговорност). ЮТС -Юношески туристически съюз. ЮФ [ ю-фе] - Юридически фа- култет. ЮФИ [юфй], фр. UFI (Union franyai.se d'Information) - Ин- формационна агенция на Фран- ция. ЮФИ [юфй], фр. UFI (Union des foires internationales) - Съюз на международните панаири; УФИ, СМП. ЮФРО [юфро], англ. UFRO (International Union of Forest Research Organization) - Меж- дународен съюз на научноиз- следователските организации по горско стопанство; ЮИОРФ, ИЮФРО. ю. ш. геогр. - южна ширина. я ЯАЗ [яаз], рус. ЯАЗ (Ярослав- ский автомобильньп! завод) - 1. Ярославски автомобилен за- вод. 2, В марката на товарни дизе- лови автомобили, произведени
ЯАЛ 621 ЯЧА в Ярославския автомобилен за- вод (напр.: ЯАЗ-210, ЯАЗ- 219). 3. В Марката на дизелови двига- тели, производство на този за- вод (напр.: ЯАЗ-204, ЯАЗ-206). ЯАЛ, англ. JAL (Japanese Air Lines) - Японски аеролинии; вж. ДЖАЛ. ЯАССР истор., рус. ЯАССР (Якутская Автономная Совет- ская Социалистическая Рес- публика) - Якутска автономна съветска социалистическа ре- публика. ЯБ -Якота -България (Еднолич- но дружество с ограничена от- говорност). Яб - Ямбол (в регистрационните номера на моторни превозни средства от Ямбол и Ямболски окръг). Ь .Яб 12-99. ЯБГ воен. - Ядрена бойна глава. ЯБЗР - Японска банка за зад- гранично развитие. ЯБХВ воен. - Ядрена, биологи- ческа и химическа война. ЯБХО воен. - Ядрено, биологи- ческо и химическо оръжие. ЯБХО воен. - Ядрено, биологи- ческо и химическо отделение. ЯВ воен. - Ядрен взрив. ЯДЗС -Японско доброволно зад- океанско сдружение. ЯЕ воен. - Ядрена енергия. ЯЕЦ [яец] - Ядрена електроцен- трала. Яйцекооп ж. и м . - Кооперация за приемане и продажба на яйца. Як (-) [як],рус. Як, ЯК и як(Яков- лев) - 1 . В марката на самоле- ти или вертолети, конструира- ни от А. С . Яковлев (напр.; Як- 40, Як-15,Як-3). 2. Самолет или вертолет, кон- струиран от А. С. Яковлев. ЯМР [я-ем-ер], физ. - Ядрено- магнитен резонанс. ЯМФ обикн..мн ., воен. - Ядрено- минни фугаси. ян. - януари. ЯНЕБ [янеб] - Ядрена научно- експериментална база. ЯО ед. имн., воен. -Ядренооръ- жие. яоп воен. - Ядрено огнище на поражение. яп. - я понски. ЯПО бнбл. - Япония. ЯПС обикн. .мн., воен. - Ядрени подривни средства. ЯСП [я-се -пе] - Японска социа- листическа партия. ЯУ воен. - Ядрен удар. ЯХБЗ воен. - Ядрена, химическа и биологична защита. ЯЧА - Японска Червена Армия.
Българска академия на науките - Институт за български език Лилия Крумова-Цветкова Мария Георгиева Чоролеева Христо Стефанов Холиолчев РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Българска Второ допълнено и преработено издание Оформление на корицата: Борис Драголов Предпечатна подготовка: Иво Петров Формат 32x70/100 Печатни коли 39 Печат: ПК „Д. Благоев“ - София