ПЕНКА РАДЕВА * НИЯ РАДЕВА
УЧЕБЕН РЕЧНИК
НА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
под общата редакция на проф. д -р Иван РАДЕВ

Одобрена от Министерството на науката и
образованието
© Пенка Радева, Ния Радева, автори, 1994
ВВИ 954 439 283-1

ПЕНКА РАДЕВА
НИЯ РАДЕВА
УЧЕБЕН РЕЧНИК
НА НЕПОЗНАТИ
ЧУЖДИ И
ОСТАРЕЛИ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
"СЛОВО”
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
1994

МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
под общата редакция на проф. д -р Иван РАДЕЗ
доц. к.ф.н, Пенка Радева
Ния Радева
УЧЕБЕН РЕЧНИК
НА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Корица Йордан ИВАНОВ /„СЛОВО“
Предпечатна подготовка — издателство „ПИК“
формат 32/84/108
Печатни коли 13
Излязла от печат 1994 год.
15ВК 954 439 283-1
Издателство "СЛОВО" — Велико Търново
Тази книга на издателство "СЛОВО" е отпечатана
в печатницата на Дф "АБАГАР" — Велико Търново
Адрес на издателството:
5000 Велико Търново, п.к 467
тел 062/2-79 -90, тел.!факс 062/2-79 -70
склад в печатницата 062/4-48 -19
София
ул "Любен Каравелов" No12
Книжарница "СЛОВО", тел. 80 -79 -81

УВОДНИ ДУМИ
Предлаганият речник си поставя за цел да улесни уча­
щите се при изучаването на българската художествена лите­
ратура, да повиши равнището на тяхната езикова и общокул-
турна подготовка.
Материалът е почерпан от поредиците “Библиотека за
ученика” и “Малка ученическа библиотека”. Включени са не
само задължителните според учебните програми стихотвор­
ни и прозаически произведения и фолклорни образци, а и пре­
поръчваните за допълнителен прочит.
Броят на думите и техните варианти е приблизително
6000. Те са предимно от т. н. пасивен речников запас — оста­
рели /архаизми и историзми/, диалектни и други, изобщо ду­
ми, чиято употреба е силно ограничена и поради това са не­
известни най-вече на представителите на младото поколение.
Преди две десетилетия българската лексикография пре­
дложи на интересуващите се подобно издание — Речник на
редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX
и XX век /С., БАН, 1974/. В него обаче литературните източ­
ници не са специално подбрани с оглед на обучението в учи­
лище и много от тях са от неизучавани автори. За този пери­
од в резултат на вътрешносистемния си развой лексиката ни
претърпя чувствителни промени. Обичайната за двадесетина
години смяна на около една четвърт от нея се активизира до­
пълнително и от резките промени в общественополитичес-
кия ни живот напоследък. Свидетели сме на внезапното оста­
ряване на думи с доскорошна висока честотност, както и на
бързото навлизане на други. Всичко това води до все по-го­
леми затруднения при усвояването на българското литера­
турно и фолклорно наследство. Налага се към всяко издание
да се посочват непознати думи, много от уроците в училищ­
ните учебници завършват също с непознати думи. Този ес­
тествено възприет в училищната практика термин се оказва
най-подходящ за речник като настоящия, чиято задача е да
съвмести, от една страна, различни рядко употребявани до­

машни думи, а от друга — чужди. Повечето от тях са напълно
непознати на подрастващите, други са включени с непознати
свои значения. Тяхната разнородност откъм произход, както
и различията във функционално-експресивната и функционал­
но-стилистичната им характеристика налагат съчетаването на
принципи, залягащи в основата на вече посочения речник на
редките, остарели и диалектни думи, на речниците на чужди­
те думи и на тълковните речници.
В речника са включени всички думи /по изключение и
единични форми/, за които се допуска, че непознаването им
би затруднило пълноценното усвояване на художествения
текст. В него обаче липсват термини, тъй като те се изясня
ват при преподаването на материала по съответните учебни
дисциплини. Инцидентната им поява в словника е свързана с
употребата им в някои литературни творби.
Отделните издания, особено на творците от миналия век,
показват съществени различия по отношение на съобразява­
нето им с нормите на книжовния език. Едни от тях точно след­
ват оригинала, други са значително осъвременени. Това на­
ложи думите да се дават във всички варианти, в които се сре­
щат.
Освен за ученици речникът е предназначен и за учители,
за всички, които обичат хубавата българска книга и тачат род­
ния си език. Той ще подпомогне духовното им общуване с
литературната ни класика от XIX и началните десетилетия на
XX век /II. Р . Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, 3. Стоянов,
Ив. Вазов, П. Яворов, Д. Дебелянов.../. Ще им бъде необхо­
дим и при навлизането в художествения свят на Д. Димов, Е.
Станев, П. Пенев, В. Ханчев, П. Вежинов, И. Петров, Й. Ра­
дичков и други.
От авторките

СЪКРАЩЕНИЯ
ам.
—
американски
англ.
,—
английски
ар.
безл.
—
арабски
—
безличен
вж.
—
виж
гл.
гл. ф.
гр.
евр.
ж. р.
ИНД,
инф.
исп.
—
глагол
—
глаголна форма
—
гръцки
,—
еврейски
—
женски род
—
индийски
—
инфинитив
—
испански
ит.
—
италиански
келт.
—
келтски
кит.
—
китайски
лат.
—
латински
мал.
месТ.
—
малайски
—
местоимение
межд, .
—
междуметие
мн.
—
множествено число
нар.
неизм.
—
наречие
—
неизменяемо
нем.
—
немски
несв.
пад.
пер.
пов.
—
несвършен вид
—
падеж
—
персийски,
—
повелително
пол.
порт,
предл.
прил.
прил.*
рум.
рус.
—
полски
—
португалски
—
предлог
—
прилагателно име
—
употребено като прилагателно причастие
—
румънски
—
руски(

санскр.
св.
сканд.
ср. р.
ср.
съб.
съкр. инф.
—
същ.
—
тат.
—
тур.
унг.
—
фин.
—
финик.
—
фр.
-
хол.
—
циг.
~
част.
.
—
чеш.
—
числ.
—
санскритеки
свършен вид
скандинавски
среден род
сръбски
събирателно
съкратен инфин
съшествитслно
татарски
турски
унгарски
финландски
финикийски
френски
холандски
цигански
частица
чешки
числително име

А
ааза — вж, аза
аалар — вж. агалар
аба [същ., от ар.- тур.] — де­
бела вълнена тъкан; връхна
дреха от такава тъкан
абаджия [същ., от тур.]
—
производител или търго­
вец на аби
абаноз — вж . абанос
абанос [същ., ар. - тур.]^тро­
пическо дърво с много
твърда черна дървесина
абдал [същ., ар.- тур.] — глу­
пак
абйчка — умалително от аба
абонат/ии/ [същ., от ит.]
—
лице, което предварително
е заплатило за ползване на
определена услуга за уго­
ворен срок
абрашларски [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до село
Абрашлар
абрютйрам [гл., св. и несв.,
от фр.]
—
оглупявам, за-
тъпявам
абсент [същ., от гр.- фр.]
—
спиртна напитка, подпра­
вена с пелин или анасон
ава — вж. хава
авангард/а/ [същ., о т фр.] —
предходна на главните си­
ли войскова част; пред­
вестник
авапгардня — вж. авангард/а/
аванпбстен [лрил.] — свързан
или отнасящ сс до предна
стража
авансцена [съи/., от фр.]
—
намираща се най-близо до
зрителите предна част на
сцена
авантаж [същ., от фр.] — пре-
.
димство; изгода, полза
авантюра [същ., от фр.]
—•
необмислена или опасна
постъпка; приключение;
безразсъден човек
авантюрист [същ.,] — лице,
склонно към авантюри
авджилък [същ., от тур.] —
лов; ловджийство
авджйя [саи/., от тур.]
—
ловец
авизйрам [гл., св. и несв., от
фр.]
—
съобщавам за из­
вършена финансова опе­
рация, изпращам авизо
автомат [същ., от гр.] — авто­
матизирана машина; лице,
действуващо без предвари­
телно обмисляне; автома­
тична пушка
авторитет [същ., от лат.] —
влияние, престиж; лице,
ползващо се с влияние, с
престиж
авторитетен [прил.]
—
полз­
ващ се с влияние, с прес­
тиж; нетърпящ възражения
авторитетно [яар.] — с тежест,
с достойнство
ага [същ., от тур.] — почетно
обръщение към турчин;
господар, управител; тур­
чин
агалар — множествено число
в турски език на ага
агалък [същ., от тур.] — гос-
подарство; големлък
9

агарйнец [саи^, от гр.] — мо­
хамеданин; турчин; нехрис-
’тия нин
агарйн/ин/ — вж . агарйнец
агарянски [прил.] — мохаме-
дански; турски; нехристи-
янски
агашар — вж. ага
агашетипа — вж. ага
агет — вж. адст
агент [същ., от лат.]—ляце,
действуващо по чужда по­
ръчка
' агиотатис [съи/., от гр.]
—
светейшество
агитатор [същ., от лат.]
—
лице, занимаващо се с дей­
ност, насочена към мани­
пулиране на общественото
или личното съзнание
агитационен [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до
агитация
агитация [същ., от лат.]
—
’ целенасочено въздействие
върху обществото или лич­
ността чрез р азясняване на
определена Идеология и
други подобни
агитка [същ., от лат.- рус.] —
група агитиращи лица; пев-
ческа или рецитаторска
група, използвана за агита­
ционни цели
агонйчески [прил.]
—
пред­
смъртен
агония
от гр.] — със­
тояние преди смърт; пред­
смъртни страдания
адажио [същ., от ит.] — част
от музикално произведение,
изпълнявано в бавно темпо
адажио [нар., от ит.]
—
бавно;забавено
_
адаш [същ., от тур.] — едно­
именник, съименник
адет [същ., от ар.- тур.]
—
обичай,навик
аджаба [нар.,'от ар. -тур.] —
• например; така да се каже;
случайно
аджамалък — вж . аджемилйк
аджамйя [прил., неизм., от
~
ар.-тур.]
—
глупав; не­
опитен; несръчен
аджамниската — вж. аджа-
мййскн
аджамййски [нар.] — глупаво;
неопитно;несръчно
аджеба — вж . аджаба
аджедйсам, аджедйсвам [гл.,
-св. и несв.] — вж . аджидй-
сам и аджидйсвам
аджемилйк [същ., от ар.-
тур.]
—
глупост; неопит­
ност; несръчност; преда­
телство
аджемйя — вж. аджамйя
аджем-пилаф [същ,, от ар. -'
пер. -тур] — вид пилаф
аджемски [прил., от ар. - тур]
— персийски
аджер [съи/., от пер. -тур] —
вж. аждер
аждер [същ., от пер.- тур.] —
змей, хала
аждерхан — вж. аждрахан
аждрахаи [същ., от пер.] —
змей ,хала; буен кон
аджидмеам, аджидйсвам [гл. ,
се. и несв., от тур.]
—
съжаля, съжалявам
администрация [сън/., от
лат.]
—
органи на изпъл­
10

нителната власт в дър­
жавата; административен
персонал
адмиратор [същ., от лат.} —
поклонник, почитател
адмирация [същ., от лат?] —
възхищение; учудване; по­
чит
адрес [същ., от фр.]
—
пис­
мено обръщение към висо­
копоставено лице за позд­
рав, благодарност и други;
обозначено местожител­
ство или местонахождение
адютант/ин/ [сам/., от лат.]
—
офицер, назначен при
командир за изпълнение на
служебни и други поръчки;
помощник
аеп/ин/ — вж . аян/ин/
аза (съм/., от ар.-тур.] — член
на областен, околийски
или общински админист­
ративен съвет; член на
комисия
азлък [съм/., от тур.] — част
на кремъклия пушка, къ-
дето се зарежда барутът
азър — вж . хазър
айп [нар., от ар. -тур.]
—
срамно, неприлично
айвол — вж . айол
айгър [същ., от тур.] ~
жребец; нескопен кон
айдук — вж. хайдук
айлак [прил., неизм., от
тур.]
—
незает с работа,
свободен
айлакчийски [лрмл.]
—
сво­
боден
айлък (съм/., от тур.]
—
месечна заплата
айлъкчййски — вж . айлак-
чййски
айляк — вж . айлак
айнаджйя [същ., от пер. -
тур.] — измамник, хитрец
айол (неизлс, от тур.]
—
синко, момче
акатист [същ. , от гр.)
—
богослужебна песен, при
която богомолците стоят
прави
аквилон [същ., от лат.]
—
силен северен или северо­
източен вятър;богът, оли­
цетворяващ този вятър
ак-кабзалйя — вж. аккапа-
злйя
аккапазлйя [прил., неизм.,
от тур.]
—
нож с бяла
дръжка; белочиренен нож
акламация(съм/., от лат.] —
поздравление, приветствие
с шумни възгласи и въо­
душевление
•'
•
акламйрам [гл., св. и нссв.] —
поздравявам, приветствам
с шумни възласи и въо­
душевление
акорд [съм/., от ит.] — хар­
монично съчетание от ня­
колко тона, които звучат
едновременно; съзвучие
акрозелен [лрмл.]
—
тъм­
нозелен; яркозелен
4
акран/ин/ [същ., от тур.] —
връстник
акселбант/и/ [същ., от нем.]
—
униформена украса от
презраменни шнурове, но­
сена от висши офицери и
адютанти
аксесоар [същ., от фр.]
—
11

дребни допълнения към
тоалет, прическа и други
акт [съм/., от лат.]
—
дей­
ствие, дело, постъпка; част
от драматическо произве­
дение; училищно тържество
с музикална програма
-
акуратен [прил., от лат.] —
грижлив; старателен; то­
чен, прецизен
акуратно [нар,, от лат.]
—
грижливо; старателно; точ­
но, прецизно
акцент [сгн/., от лат.]
—
логическо и стилистическо
ударение; ударение; откло-
"
нения от обичайния за да­
ден език изговор
акциз [същ,, от фр.]
—
вид
данък върху определени
стоки за домашна кон­
сумация; събирач на акциз
акъл [същ., от тур.]
—• ум,
разсъдък; мозък
акъвтйя /на акънтйя/ [сан/.,
от тур.]
—
безредно, без­
разборно
акче [съм/,, от тур.] — ста­
ринна турска сребърна
монета
алабастър [същ., от гр.]
—
фин гипс за художествени
изделия
алай [еьи/., от тур.] — полк;
дружина
алай-бей [същ., от тур.]
—
командир на полк
алайка (съи/., от тур.]
—
прислужница; компаньонка
алар — вж. агалар
Албиои [съм/,] — Англия
алятурка [нар.] — по турски
алафранга [нар.] — по френ­
ски; по европейски
алафрансе [нар.] — по френ­
ски; по европейски
алгй [същ., мя.]
—
зелени
образования, подобни на
водорасли, по повърхност- .
.
та на застояла вода
алегорйчески [прил., от ар.]
— иносказателен
алегория [същ., от гр.]
—
ипое казани е
алегро [нар., от мт.] — игри­
во, живо, бързо
алегро [същ., от ит.] — част
от музикално произведе­
ние, която се изпълнява
игриво, живо и бързо
алеста [прил., неизм. от ит,-
тур.] — готов
ялестра — вж . алеста
алианца [същ., от ит.]
—
съюз; споразумение; дого­
вор
алилуйя [межд.,' от гр.- фр.]
—
Хвалете бога!
алитерация [с%и/., от лат.] —
употреба на еднакви или
сходни съгласни звукове
със стилистична цел
алище — вж . халище
алков [същ., от ар.- исп.- фр.]
— специална ниша за легло
аллах [същ., от ар.тур.]
—
бог в мюсулманската ре­
лигия
аллах керйм [неизм., от ар.-
тур.] — бог е милостив, бог
е добър; какаото даде гос­
под
алма [същ., от тур.] — украса
на женска дреха
12

алнари [нар., от лат.] — по
равно; пълно съответствие
на номиналната цена на
книжните пари с метали­
ческата (златната, сребър­
ната, платинената) валута;
пълно равенство на пазар­
ния курс на ценни книжа с
номиналната им стойност
алтернатива [същ., от лат.]
—
избор само на една от
Две възможности
алтруйзъм [същ., от лат.] —
пожертвувателност; не-се-
бичност
алтън [същ.,
от тур.]
—
злато;златна монета
алтън [ярил., неизм. от тур.]
—
златен; добър
алък [същ., от тур.] — гор­
дост; милост, състрадание
алъш-верйш [същ., от тур.]
— вземане-даване
амазонка [съм/., от гр. -л а т .]
—
митологическо женско
войнствено племе; ездачка;
мъжкарана
амалгама [същ., от ар. -л ат.]
—
сплав на метал със жи-
вак; смесица
аман [л<ез*сд., от ар. -тур.] —
Милост!; Омръзна ми, до­
тегна ми!
аманет [същ., от ар.-тур.] —
вещ, поверена някому за
пазене; подарък, залог;
белег, знак
амарантний [прил., от гр.-
фр.] — неувяхващ
амброзия [същ., от гр.]
—
храна на боговете
амбуланца [същ., от лат.] —
подвижна военна болница
амвон [същ., от гр.}
—
из­
дигнато място в черква за
проповеди
■
амврозий — вж. амброзия
амер [същ., от фр.]
—
вид
горчив ликьор
амйр — вж. емйр
амияк [същ., от гр. -лат .] —
безцветен газ с остър дъх;
амоняк
амнйстия [същ., от гр.]
—
изцяло или частично оп­
ростяване на наказание;
прошка, помилване
амуджа [същ., от тур.] — чичо;
вуйчо; братовчед
амуджилар — множествено
число в турски език на
амуджа
амунйция [същ., от лат.] —
снаряжение; ремъци за
препасване на оръжие
амур [същ., от фр.] — любов
амурен [лрнл.] — любовен
амфибия [същ., от гр. -л ат .]
—
земноводно животно
амфие — вж. енфие
анагноз — вж . анагност
анагнос — вж. анагност
анагност [същ., от гр;] —
облечен с черковна мантия
добров олен млад прис­
лужник при богослужение
анали [същ., мн., от лат.] —
изложение на исторически
събития в хронологичен
ред
анадолски [прил.] — свързан
или отнасящ се до Анадола
13

анадънма — вж . анадънму.
анадъпму — [неизм., от тур.]
—
Ясно ли е?; Разбра ли?
аналой [същ., от гр.] — висо­
ка масичка в черква с пос­
тавка за изправяне на книги
анархист [същ., от гр] —
неподчиняващ се на никак­
ва власт; член на анар­
хическа организация ■
анархически [драл.] — свър­
зан или отнасящ се до
анархия или анархист
апархия [същ., от гр.]
—
безвластие; безредие; сти-
хийност
анасон [същ., от гр.] — ете­
рично растение, изпол­
звано за ароматизиране на
ракия и други
анатема [същ., от гр.]
—
църковно проклятие; прок­
лятие изобщо
анахорет [същ., от гр.]
—
уединен монах; отшелник;
пустинник
анахронизъм [същ., от гр.] —
отживелица
ангарйя (гац;., от гр.- тур.] —
принудителен безплатен
труд
ангажирам [гл., се. и несе.,
от фр.] — уговарям, свър­
звам с обещание или с
договор някого; наемам,
запазвам; задължавам ня­
кого с нещо или за нещо
ангажиран [лрмл.*] — зает;
нает; обвързан
ангина1 [същ., от кдд*.] — вид
памучен плат
ангина2 [същ., от лат.]
—
гърлобол '
ангина пекторис [същ., от
лат.] — вид болест; гръдна
жаба, стенокардия
анданте [нар., от ит.]
—
бавно;забавено
анданте [същ., от ит.] — му­
зикално произведение или
част от него, изпълнявана
в бавно темпо
анджак [нар., от тур.]
—
именно, тъкмо, точно така
анекдот [същ., от гр.]
—
сбито представяне на за­
бавни случки за известни
или измислени лица; из­
мислица, небивалица
анекдотйчен [драл.]
—
сме­
хотворен; измислен, неве­
роятен
антерйя [същ., от ар-тур.] —
подпълнена с памук плат­
нена дреха; къса мъжка аба
антика [същ., от лат.]
—
старинен предмет с исто­
рическа или художествена
стойност
антипатия [сам/., от гр. - ла т.]
— неприязън, отврата
антитеза [същ., от гр.] — про­
тивоположност на пред­
мети и явления; проти­
вопоставяне
антре [същ., от фр.] — входно
помещение в жилище
антре [гл. ф ., от фр.]
—
Влезте!; Заповядайте!
антрефиле [същ., от фр.]
—
малка вестникарска статия
апарат [сад/., от лат.]
—
14

уред; устройство; телег-
рафически апарат
апатичен [прил., от фр.]
—
безстрастен,безучастен
апатия [същ., от гр. -л ат .] —
безразличие, безучастност,
, незаинтересуваност
апел [сан/., от фр.] — покана,
призив; обръщение, зов
апелйрам [гл., св. и несв., от
лат.- нем.] — призова, при­
зовавам
апогсй/я/ [същ., от гр.]
—
най-висока степен на про­
явление
апокалиптйчески [прил., от
гр.]
—
страшен, ужасен;
загадъчен, тайнствен; про­
рочески
апосиопезен [прил., от гр.] —
внезапно прекъснат
апостол [същ.,
от гр.]
—
книга, в която са записани
“деянията на апостолите** и
техните “послания”; откъс
от тази книга; проповедник
на учение, идея и други
апостолски [нар.]
—
като
апостоли, т.е . боси
апотеоз [същ.,
от гр.]
—
обожествяване; прослава,
величаене; тържествен фи­
нал, прославящ народ, ге­
рой, събитие и други
апса/на/ [същ., от ар.- тур.]
—
затвор, тъмница
арабаджилък [същ., от тур.]
—коларство
арабаджйя [същ., от тур.] —
майстор на каруци, колар;
превозвач с кола
арабеска [същ,, от лат.]
—
украса във вид на преп­
летени стилизирани стъб­
ла, листа и др. или геомет­
рични фигури със символ­
но значение; поза от класи­
ческия танц
араван — вж. раван
аратлик — вж. аретлик
арбанас/ин/ [същ., от гр.] —
албанец, арнаутин
аргат/ин/ [същ., от гр.]
—
наемен работник, ратай
аргбсам, аргбсвам [гл.,св. и
несв., от гр.]
—
отстраня,
.
отстранявам свещеник от
служба поради провине­
ние; отнема, отнемам пра­
вото на свещеник да служи
за наказание
аретлик [същ., от ар. -тур.]
— приятел, побратим
арем — вж. ярем
арена [същ.,
от лат.]
—
посипана с пясък площадка
на стадион или в цирк,
където се изпълняват гла­
диаторски борби, предста­
вят се дресирани животни
и други _
а ре та [същ., от гр.]
—
доб­
родетел
арзухал [същ., от ар.]
—
заявление; писмена молба
аристокрация [същ., от гр.]
—
виеше съсловие; приви­
легирована група
арка [същ., от тур.] — под­
крепа, покровителство; по­
кровител; тил
аркадаш [същ., от тур.]
—
другар, побратим
аркадашлар — множествено
15

число в турски език на
аркадаш
аркаи [същ., от тат.- рус.] —
въже или прът с примка
открая
армаган [същ., от тур.]
—
дар,подарък
армея [същ., от гр.] — кисело
зеле; зелева чорба
армосам, армосвам [гл., св. и
несв., от гр.]
—
годя се;
годявам се
Арнаутлък [същ., от гр.-
тур.] — Албания
арнаут/ип/ [съи/. , от гр. -тур.]
—
албанец; проклет, упо­
рит човек
арнйсам, арнйсвам (гл., св. и
несв., от гр.] — спра, спи­
рам; престана, преставам
арсенал [сап/., от ар.- фр.] _
оръжейна фабрика или ра­
ботилница; оръжеен склад
артикул [същ., отлят.]—от­
делен вид търговска стока
артилерия [сви;., от фр.]
—
тежки огнестрелни оръ­
жия; войска, действуваща с
такива оръжия
артнсам, артйсвам [гл., св. и
несв., от тур.] — остана,
оставам в излишък; изоли­
рам се
артък [прил., иеизм., от
тур] — излишен, непо­
требен
арфа [същ., от нем.] — некол-
кострунен музикален инст­
румент
архангел
от гр.]
—
главен ангел
архидйкон [същ., от гр.]
—
главен дякон при архиерей
архиерей [същ., от гр.]
—
висш християнски духов­
ник (епископ, архиепископ,
митрополит, екзарх, пат­
риарх...)
архиерейски [прил. ] — от-
.
насящ се до висш духовник
архимандрит [същ., от гр.] —
управител на манастир;
отличие на неженен све­
щеник (еромонах), което се
дава преди получаване на
епископски сан
архнправославен Крил.]
—
свръхправославен
архоадараджи/й/ [същ., от
гр.] — калугер, който пос­
реща и настанява гости в
манастира
архбнт [същ., от гр.] — вое­
началник
аршин [същ., от пер. -тур.] —
мярка за дължина, равна на
68,75 см. или на 71,2 см.;
мерило; лакът
аскср [същ., от ар. -тур.]
—
-
войска; войник
аскерлйк [същ., от ар.тур.]
—
военна служба; войни к-
лък
аскерлйя (съи/., от ар. -тур.]
— военнослужещ; военен
аскетизъм [съи/., от гр.]
—
отчуждение от живота, от
света
аскъ (съи/., от тур.]
—
бе­
силка, бесило
аслан [съи$., от тур.] — лъв
аслъ — вж. асъл
16

асонанс [същ., от лат.]
—
съзвучие; непълна рима,
свързана с повторение на
звукове
асоциация [същ., от лат.] —
свързване на представи;
обединение; съюз
аспйд [същ., от гр.]
—
от­
ровна змия
аспра [същ., от гр.] — дребна
сребърна монета
астарджйя [същ., от тур.] —
тъкач на тънки (фини) пла­
тове
астраган [същ., от тур.]
—
фино обработена кожа с
къдрав косъм от младо
агне
астраганен [прил.]
—
изра­
ботен от астраган
асъл [прил.; от ар. - тур.]
—
същински, истински; на­
истина
асъл [нар., от ар. -тур.]
—
наистина
ат [същ., от тур.] — едър и'
силен яздитен кон ♦
атавйзъм [същ., от лат.]
—
изява на унаследени от­
преди няколко поколения
качества; отживелица
аташе [съм/., от фр.] — член
на дипломатическо пред­
ставителство в Друга дър­
жава
атестат [същ., от лат.] — ди­
плом за завършено образо­
вание; характеристика на
качествата на лице
атйловски [прил.]
—
завое­
вателен; грабителски
атлазен [лрмл.]
—
копринен;
направен от коприна, лъс­
кава от едната страна
атмосфера [същ., от гр.]
—
въздух; околна среда; обста­
новка; взаимоотношения
аудиенция [същ., от лат.] —
официален прием на дип­
ломатически представител
от висш държавник (мо­
нарх или председател на
правителството); среща
аутодафе [същ., от порт.] —
, публично изгаряне на ере­
тици или еретически книги;
изгаряне, унищожаване
аферим
от пер. -
тур.] — Браво!; Отлично!
афие [същ., от ар.- тур.]
—
доносник
афион [същ., от гр. -тур.] —
вид опиат; търпение
афионлйя [прил., неизм. от
тур.] — употребяващ афи­
он; придирчив, взиска­
телен; сприхав, нервозен
афиш [сьи/., от фр.] — ръчно
разпространявана на пе­
чатна обява
афоресам, афоресвам [гл., св.
и несв., от гр.] ~ отлъча,
отлъчвам от дадена ре­
лигиозна общност; про­
кълна, проклинам
афоресан [прил.*] — отлъчен
афоресмо [същ., от гр.]
—
отлъчване
афоресник [саи/., от гр.]
—
афоресан човек; проклетник
афронт [същ.,
от фр.]
—
обида, оскърбление
2. Речник ...
17

афронтираме [същ., от фр_] —
обиждана, оскърбяване
ахеец [същ., от гр.] —> пред­
ставител на древен елински .
народ
ахйевски [прил.]
—
свързан -
или отнасящ се до село
Ахиево
ахмак [съм/., от ар.- тур.] —
глупак, наивник
ахтапод —,вж. октопод
ахрен/ип/ — вж . ахрян/ип/
ахрйп/ип/ [съм/*] — помак от
района на Средните Родопи
акчйя [същ., от тур.]
—
готвач
ацетилен [съа/., от лат. -фр.]
—
безцветен, лесно запа-
« лим газ
ацетиленов [лрил.]
—
рабо­
тещ с ацетилен
ачигьоз [прил., неизм., от ■
тур.]
—
хитър, -оправен;
отракан
ачигьозлйя[прил., неизм., от
тур.]
-
хитър, оправен;
отракан
ачигьозлйк [същ., от тур.] —
хитрост, ловкост: умение
ачигьозлук — вж. ачигьозлйк
ачигьозлък — вж . ачигьозлйк
ачмалйя [прил., неизм., от
тур.} — връхна дреха с про-
рези на раменете, за да увис­
ват ръкавите празни отзад
ашево [същ., от тур.] — кухня
шиколеуп [межд., от тур.] —
Брано!; Похвално!
ашмак — вж. яшмак
ашьма [същ., от тур.]
—
изхабяване, ръждясване
аязма [с®м/.; от гр.] — извор
с лековита вода
аязмо — вж. аязма
аян/ин/ [същ., от ар. - тур.] —
управител на област, око­
лия или град
аяплйк [същ., от ар.- тур.} —
област, околия
аяр [същ., от ар. -тур.]
—
йерна единица за качес­
твото на благороден метал
или скъпоценен камък;
карат
Б
баба [същ., от тур.] — баща,
татко
Бабаалие/и Баба-алис/ [същ.,
от ар. -тур.]
—
Високата
Порта; османското прави­
телство
.
-
бабаджап [същ., от тур.]
—
едър човек, здравеняк; юнак
бабайт/ин/ [същ., от тур.] —
юнак; мъжага
бабаитлйк — вж . бабаитлък
бабаитлък [съм/., от тур.] —
юначество, дързост
бабайтскв [прил.] — свързан
или отнасящ се до бабайт
/ип/ или бабаитлък
бабанка [същ., от тур.]
—
юнак, юначага; бабайт
бабка [съи/.] — дребна стара
монета
багабдшг/ип/—вж. вагабонт/ип/
багдадски [ирил.] — свързан
18

или отнасящ се до град
Багдад
багрепйца [съм/.]
—
дълга
дреха от скъп тъмночервен
плат; мантия
бадева [нар., от пер. -тур.-
ар.]
—
даром, безплатно;
напразно, безполезно
бадемлйя [прал., неизм., от
пер.- тур.]
—
приготвен с
бадем; с форма на бадем
бадж [същ., от пер.- тур.] —
пазарно мито; налог за
внесена стока
баджак [сам/.,
от тур.]
—
крак;бедро; крачол
баждарпица [сам/.]
—
място
или сграда, където се обла­
гат с бадж (пазарно мито)
продаваните в града стоки;
изпитание; митарство
базиргйп/ип/ [съи/., от пер.
тур.] — търговец; богаташ;
търгаш
байопет [същ., от фр.} — щик;
копие
байрак'[съм/., от тур.]
—
знаме
байрактар [същ., от пер.-
тур.] — знаменосец
байрам [същ., от тур.]
—
голям мохамедански рели­
гиозен празник
бакал/ин/ [същ., от ар. -тур.]
—
търговец или продавач
на бакалски (хранителни)
сток и
бакалъм /а бакалъм/ [ме.жгд.,
от тур.] —Да. видим! Хайде!
бакенбардн
мм., от
нем. - рус.] — небръсната от
двете страни на бузите
брада
бакрач/е/ [съи/., от тур.]
—
котел; котле
бактйсам, бактйсвам [гл., се.
и песе., от тур.} — дотегне
ми, дотяга ми; омръзне ми,
омръзва ми
бакшйш [същ., от пер. -тур.]
—
персонално Допълни­
телно заплащане; подарък,
подкуп
балаган [същ., от рус.]
—
панаирджийска барака;
панаирджийско представ­
ление
барабут/ип/ — вж. балбуг/ин/
балбут/ин/ [същ.]
—
глупак;
простак
балъкчйя [същ., от тур.] —
рибар
балван [същ., от тур.]
—
голяма буца пръст; голям
камък
балдъза [същ., о т тур.]
—
сестра на съпругата (по
отношение на съпруга)
балзам — вж . балсам
балсам [сви/., от финик.- гр.]
—
благоухание; специално
приготвена течност; успо­
кояващо лекарство
бамбашка [прил., неизм. от
тур.]
—
съвсем друг, раз­
личен; непривичен
бамтел [саи/., от тур.]
—
малка брадичка под долна­
та устна
бап1 [същ., от рум.]
—
ру­
мънска парична единица;,
дребна монета
19

бан2 [гьи/.] ~ владетел; упра­
вител на област; господар;
богаташ
банда [същ., от нем. -ит.] —
инструментален оркестър
бандерол [същ., от ит,-фр.]
--
книжна лента, удостове­
ряваща платена такса; лен­
та за обвиване на пратки .
банкер/ин/ [същ., от ит.]
—
притежател на банка; акци­
онер
барабар [нар., от пер.тур.] —
заедно, едновременно
барабер — вж. барабар
барачест [прил.; от тур.] —
космат, рошав
бард [същ., от келт. -фр.] — на. -
роден певец в древността;
поет или певец, прославящ
важни исторически събития
бардачец
—
стомна,
стомничка
барде [същ., о т тур.]
—
малък глинен съд
баре/м/ [нар.. от тур.] — поне
барикада [същ.. от фр.]
—
укрепление от подръчни
предмети; преграда, пре­
пятствие
барй/м/ — вж . баре/м/
барометър [същ., от гр.-
ангд.] — уред за измерване
на атмосферното налягане
барон [същ.,
от лат.]
—
благородническа титла
бархат [същ., от рус.]
—
кадифе
баркатси [прил. от рус,] —
кадифен
басканлък [същ:, от тур.] —
нападение; обир;грабеж
баския [същ., от тур.]
—
дъска на ограда, върху
която се опират дъски или
зид; тънка одялана греда;
,
дълъг клон за натискане на
копа сено ,
баскън [същ., от тур.]
—
грабителско нападение;
обир, грабеж
бастисам, бастйсвам [гл., св.
и несв., от тур.] —напад­
на, нападам; превзема,
превземам; ограбя, ограб­
вам
бастисан [прил. *, от тур.] —
нападнат, заварден
басурман/ин/ [същ., от рус.]
-
— неверник, мохамеданин
бас ьн [сащ.] — басня; поука;
лъжа, измислица
батакчййски [прил.] — обър­
кан, неясен
.
'
!
батакчййски [нар.]
—
обър­
кано, неясно
батакчйя [същ., от тур.]
—
неоправен човек
баталия [същ., от фр.- рус.] —
битка; война
батальон
от фр.- рус.]
—
част от полк, състояща
се от няколко роти; вой­
скова дружина
батардйсам, батардйсвам
[гл., св. и несв., от тур.]
—
унищожа, унищожавай;
разоря, разоравам; опро­
пастя, опропастявам
батарея [същ., от фр.- рус.] —
войскова част, обслужваща
артилерията
батлак [съм/.] — голяма бъчва
за вино
20

баглаче [същ.]
—
бъчвичка;
бухтичка
батърдйсам, батърдйсвам —
вж. батардйсам, батар-
дйсвам
бахча — вж . бахчйя
бахчеванжйя [същ., от пер. -
тур.] — градинар
бахчйя [същ., от пер.-тур.]
—
зеленчукова или овощна
градина
бац — вж. бадж
бачо [същ.] — по-голям брат;
бате; по-възрастен, уважа­
ван човек
баш [прил., нар., от тур.] —
главен; първи
баш [нар.] — тъкмо; точно
баша чакълмас [неизлс, от
тур.] ~ втълпено в главата
башйя [сам/.,’ от тур.]
—
главатар, първенец
башйбозук [сап/., от тур.] —
нередовно турско опъл­
чение, набирано по места
башка [прил., от тур.]
—
отделен; различен
баялдйсам, баялдйсвам [гл.,
св. и несв.,
от тур.]
—
припадна, припадам; преу­
моря се, преуморявам се
баяне [сам/.]
—
врачуване;
гадаене
бег — вж. бей
беглербег [същ., от тур.]
—
вж. бейлербей
беглйк [сам/., от тур.]
—
данък върху дребния рогат •
добитък
бегликчйя [същ., от тур.] —
събирач на данък беглйк
бегликчибашйя [същ., от
тур.] ~~ лице, откупило от
държавата правото да съ­
бира данък беглйк
бегликчилък [сам/., от тур.]
— събиране на данък беглйк
бедел [същ., от ар. -тур.]
—
военен данък, плащан от
мъже-немохамедани
беджердйсам, беджердйсвам
[гл., св. и несв., от тур.]
—
наредя се, нареждам се;
устроя се, устройвам се
бедуйн [сам/. ,
от ар,] —
пустинен жител
безапелационен [лрмл.]
—
неподлежащ на обжалване;
окончателен
безбеден [прил.]
—
безпре­
пятствен
безбедно [нар.]
—
безпре­
пятствено
безбели (нар. , от тур.]
—.
изглежда, вероятно
безбоязнен [прил., от рус.] —
безстрашен .
безбоязпено [нар., от рус.] —
безстрашно .
беззаббтен [прил., от рус.] —
безгрижен
беззаботно [нар., от рус.] —
безгрижно
беззаветен [прил.]
—
изцяло
* предан; всеотдаен
безистен [същ., от пер. -тур,]
—
постоянен покрит или
заграден пазар
безконечност [същ.]
—
без­
крайност
безкончаем [прил. ]
—
без­
краен
21

безместси [прил. ]
—
неу­
местен
бсзпечност [същ., от рус.] —
безгрижие; незаинтересу-
ваност
бсзрампик [сащ.] — горна къса
мъжка или женска дреха
бсзчйнсп [прил.] — невъзпи­
тан; неприличен
бей [същ., от тур.] — титла
на малък васален господар
в стара Турция; турски го­
лемец; войскови чин; поч­
тително обръщение
бейлер — множествено число
в турски език от бей
.
бей заде [същ., от тур. - п ер.]
—
син на бей; князевич;
знатен, богат човек
бейлербег — вж . бейлербей
бейлербей [същ., от тур.] — -
главен управител на област
бекерлък — вж. бекярлък
беки — вж. белкн/м/
бсклеме [същ., от тур.] — за ­
става; стражница за охрана на
път или проход; караулно
помещение; място за чакане
бскрйя [същ., от ар.- тур.] —
пияница
бекярлък [същ., от тур.] —
ергенуване,ергенство
бслалйя [прил., от тур.]
—
причиняващ пакости
белегче
—
вж. белекче
бследйе [същ., от ар. -тур.]
—
градски съвет; община
белезик [същ.]
—
желязна
халка за сковаване ръцете
на арестант
'
белекче [същ., от тур.]
—
желязна халка за оковаване
ръцете на арестант
белетристика [същ., от фр.]
—
литература, сътворена в
жанровете на художестве­
ната проза
белия [съм/.]х— вид пшеница
белки/м/ [нар., от тур.]
—
нима; дано
беллй [нар., от тур.]— -явно,
известно -
беловбеков [прил.]
—
нап­
равен от бял восък
бенсвреци [същ., от лат.] —
тесни гащи от бяла аба
бент [същ., от пер.-тур.] — из­
куствена преграда отпръст,
камъни и дървета за от­
биване на водата и откло­
няване на речното корито
берат [съи/., от ар.-тур.]
—
султански указ или грамота
бербапт/ин/ [същ., от ит-~
рум.] — негодяй, мошеник,
мръсник
бербат [прил., неизм., от
тур.] ■ - изцапан; замърсен
бербатлък
от тур.] —
безобразие; мръсотия
бербер/ин/ [сам/., от ит, -
тур.\ — бръснар
берберпица [съи/.]
—
бръс­
нарница
бербетлък — вж. бербатлък
берекет [същ., от ар. - тур.] —
плодородие; изобилие; ре­
колта
берекят — вж. берекет
берна [гл., се.] — събера
бсстиялсп [прил., от лат.) —
зверски, животински
22

бсрдана [същ., от ам.]
—
бойна пушка
бстер [нар., от пер. - тур.] —
по-лошо, по-зле
бсшлйк [същ., от тур.]
—
турска монета със стойност
5 гроша
бивак [същ.,
от нем.]
—
временно местопребива­
ване на войскови или други
части; лагер
бйда [гл., несв.] — съм
бйз-бизе [нар,, от тур.]
—
насаме, на четири очи;
интимно
бйкопсфилдов [л/шл.] — свър­
зан или отнасящ се до лорд
Биконсфилд; злодей
биле/м/ [нар., от , тур.]
—
даже; дори
билср/ин/ [същ.] — събирач на
билки; лечител с билки;
билкаджия
билетчс [съи/.] — писмо, бе­
лежка, записка
билпйк — вж. биплйк
билюк (сам/., от тур.] — войс­
кова рота; множество; стадо
билюкбашйя [същ., от тур.]
— командир на рота в турс­
ката войска
билюр [сги/., от ар.- тур.] —
зрителна тръба, далеког­
лед; кристално стъкло; де-'
бела стъклена чаша; очила
билюрен [лрмл.]
—
стъклен,
кристален
билюров — вж. билюрен
биля/м/ — вж . биле/м/
бймбагпи» — вж . бйнбашия
бйнбашия [същ., от тур.] —
войскови чин; офицер, ко­
мандващ 1000 души; хиг
лядник
бинсджйя [същ. , от тур.]
—
конник, ездач
бинек [същ. , от тур.]
—
яз-
дитен кон
бинек [нар.,
от тур.]
—
яздейки, яздешком
биплйк [същ., от тур.]
—
стъклен съд, бутилка или да­
маджана с вместимост 1000
драма; дамаджана
бинокъл [същ., от лат.]
—.
далекоглед
биргьотлйя [прил.,
неизм.,
от тур.] — плиткодънест;
с плитко дъно (за гащи)
бйржа [същ.,
от рум.}. —
файтон с един кон
биринджй [прил., неизм. от
тур.] — пръв, първокачест-
вен
бисмилях/им/ [неизм. от
’
/иур-1
—
В името на бога!
Бога ми!
бирт [същ., от рум.] — гос­
тилница, кръчма
бифтек [същ., от англ.]
—
леко запечено говеждо ме­
со; пържола
бистро [същ., от фр.] — кръчма
бйтва [сам/.] — битка
бичакчйя — вж. бучакчйя
бичйм [същ. -, от тур.] — вид,
образ; форма, калъп
бичкиджййница [сан/.]
—
дъскорезница
бичкййница — вж. бичкид­
жййница
бичкйя [същ. , от тур.]
—
дърводелски инструмент;
дъскорезница
23

бйшна, бйшвам [гл., св. и
месв.]
—
блъсна, блъскам;
бутна, бутвам; отхвърля,
отхвърлям
благ [прил.] — блажен
благоврсмие [сви;.] — сгоден,
удобен случай; удобен повод
благодаря [гл. ] — радвам,
въздействам благоприятно
бланкйзъм [същ., от фр.] —
учение, застъпващо тезата
за възможна смяна на бур­
жоазния строй със социа­
листически чрез преврат
близоседен [дрил.] — съседен,
близък
блипдаж [сви;., от лети.]
—
военно укритие; бункер
блистателеп [прил., от рус.]
—
бляскав, блестящ
блокирам [гл., св. и несв., от
нем.] ~ възпрепятствувам,
преча; ограждам
блудство [сан/.] — полов раз­
врат; безчинство
блюдо [същ.] — чиния, чиний-
ка
блян [същ.]
—
трудно осъ­
ществима мечта
боа [същ., от лат.] — голяма
тропическа змия
боаз [същ., от тур.] — устие;
пролом; проход
боба—вж. баба
бобайко [същ., от тур.]
—
татко, баща
бобако — вж . бобайко
болка' [сви;.]
—
монета с
ниска стойност, равна на
1/3 от парата
бодка2 [същ.]
—
острие; бо­
дил; вилица
боеви е [са щ.] — страх, боязън
босрин [същ., рум. от бълг.]
—
знатен, богат човек; бо­
лярин -
божа се [гл., несв.]
—
кълна
се в бога
божек [същ.] — просек
бозав [прил.] — сив
бозалък [същ., от тур.]
—
вид трева (садина); целина,
обрасла с едра трева
бозгун [прил., неизм.; от
тур.] — размирен, смутен;
смутно време, размирица
боздугап [същ., от тур.]
—
старинно оръжие
бозев — вж . бозав
бозпа [нар.] — бог знае
бозов — вж . бозав
бозукбашня [сам;., от тур.]
—
нередовен турски вой­
ник; башибозук
бозяв — вж. бозав
бойлия [прил., неизм., от
тур.] — дългобойна пушка
с точна стрелба и дълга цев
бок [сви;.] — страна, хълбок
боков [лрил.] — страничен
боклатмъш [същ., от тур.] —
посерко, дриельо
боклйя — вж. бъкел
бол [съм;.] — болка
бол [нар.]
—
много; в изо­
билие
болезън [сви/.] — болка, болест
болест [сви/.] — болка
болея [гл., несв.]
—
боледу­
вам; силно милея; страдам
боллук [сви;., от тур.]
—
изобилие
бомбардира пие [сви;.] — бом­
бардировка; обстрел
24

бомбашйр/ип/ — вж. мюба-
шйр/ин/
бомбид [същ. от фр.] — виеше
общество; аристокрация
бонджбр вж. бонжур
бонджур — вж . бонжур
бонжур [неизм., от фр.]
—
добър ден
бонжур [същ., от фр. -рум.] —
къса до кръста връхна жен­
ска дреха
боравя1 [гл., пес е.]
—
под­
визавам се
боравя2 [гл., иесв.] — служа си
бордей [същ., от ит. - рум.] —
вкопано в земята жилище;
неблагоустроен и нехигие­
ничен дом
боран [същ., от ит.- тур.] —
силен, буен вятър
борозан [сан/., от тур.]
—
тръба за свирене
борун — вж. бурун
борч [сам/., от тур.] — дълг,
изплащане; сума
борчлйя [прил,, неизм., от
тур.] — длъжник
бостанджйбашйя [същ., от
пер. -тур.] — надзирател на
градинарите и на султан­
ския сараи
бостанджйй/я/ [същ., от пер.-
тур.] — градинар; пъдар
ботрак — вж . бутрак
ботфбрти [сащ. , от фр.]
—
ботуши
бохем/а/ [сащ., от фр.] — ин­
телектуалец, водещ безгри­
жен, несъобразен с устано­
вените порядки живот
бохча [същ.,
от тур.]
—
квадратно парче плат за
увиване или покриване
бочен [прил.] — страничен
бочка [сам/.] — бъчва; бъклица
бошбуазлък [същ., от тур.]
—
словоохотливост, праз-
нословие, бъбривост
бошлаф [същ., от пер. - тур.]
—
празни приказки; глу­
пости
бошнак [сам/.]
—
жител на
Босна
бошняк
вж. бошнак
боюрултйя — вж. буюрултйл
боярски [прил.] — болярски
брава [същ.]
—
глава дребен
добитък(овци,кози)
бравйрам [гл., се. и несв. от
яел<.]
—
пренебрегвам, не
зачитам опастности; пра­
вя се на храбрец: прите­
жавам високо самочувст­
вие
бран [същ.]
—
битка, б€ой;
война
бранен [прил.] — боен; военен
брантйя [сам/., от тур.]
—
стара, развлечена жена; же­
на с леко поведение
братушка [сам/., от рус.]
—
обръщение към руснак;
наименование на руснак
бреме [сам/.] — товар
бренен [лрмл.]
—
тленен;
краткотраен, нетраен
бренност [сам/.] — тлен; нет-
райност
бриз [същ., от фр.]
—
край­
морски вятър
брйзга [същ., от рус.]
—
пръска
25

брйзпа [гл., се.)
—
бликна;
плисна; излея се
брилянт [същ. , от фр.-рус.] —
обработен бял диамант
брич1 [същ.] — бръснач
брич2 [сам/.] — вид панталони
брйчка [същ., от ит.]
—
покрита лека каруца за пре­
воз на пътници; разнеби­
тена кола
брйша [гл., несв.]
—
бърша;
трия
бродник [същ.] — мъж, който
броди нощно време, за да
правй магии; дух на мърт­
вец
бродница [същ.] — жена, коя­
то броди нощно време, за
да прави магии; дух на
мъртвец
брука [същ.]
—
пъпка по тя­
лото; буца на главата
броеница — вж . броеници
броеници [същ.]
—
наниз от
кръгли кехлибарени, кос-
тени или други топчета,
които се прехвърлят за
развлечение
брожение [същ.,-: от рус.]
—
обществено вълнение; не­
доволство
броня [същ.]
—
предпазно
защитно облекло от метал
брошура [същ., от фр.]
—
неподвързано печатно из­
дание с ограничен обем
брошурка — умалително от
брошура
бръв [същ.] — мост, направен
само от един дървесен ствол
брънка [същ.] — халка
бръптйя — вж . брантйя
бръскалка [същ.]
—
метла,
•
направена от дървесни
клонки
бръстя [гл., несв.] — ямзелена
шума (за животно)
брътвеж [същ.] — дърдорене;
празни приказки
брътвепис [същ.] — говорене,
бърборене
брътви се [гл., безл.] — говори
се, приказва се
брътвйя [същ.]
—
празни,
глупави приказки
брътвя [гл., несв.]
—
говоря,
приказвам
бръщолевя [гл., несв.]
—
говоря, приказвам, каквото >
ми дойде на ума
бряз [лрнл.]
—
с бяло петно
на челото или на опашката
бубайко — вж. бобайко
бугагй/й/ — вж . букай
будала [същ., от ар.-тур.] —
глупак, простак
будалщина [същ.] — глупост,
простотия
будненце [същ.] — малък съд
за ракия; буренце
будоар [същ.,
от фр.]
—
луксозно обзаведена жен­
ска тоалетна стая •
бузгун [същ., от тур.]
—
поражение
буйруитйя — вж . буюрунтйя '
букак [същ., >ия.] — верига за
спъване краката на човек
или на животно
буквален [прил.] — точен; до­
словен
буки [същ.]
—
старо име на
буква б
букинйст [същ., от фр.]
—
26

продавач на стари книги и
антики;антиквар
буколйчески [прил., от лот.]
—
поетически творби, в
които се възпява селския
живот
була [с®и/.] — туркиня, кадъна
буламач [същ., от тур.]
—
безвкусно ястие
булвар [същ.,
от рус.]
—
улица, булевард
булгарс — вж. булгарйна
булгарйна [сгму.]
—
струнен
музикален инструмент
булгарйя — вж. булгарйна
булгур [съм/. , от тур.]
—
овършана и натрошена
пшеница
бум [същ., от англ.] — изне­
надващо деяние или съби­
тие; сензация
бумага [същ.,
от рус.] —
хартия; нещо, написано на
хартия; бележка, документ
бумбаарек [с»и/., от тур. ] —
ястие, приготвено от дебе­
лото черво на животно
бумбашйр/ии/ — вж. мюба-
шйр
бупа [сам/.] — въстание; бунт
срещу властта; размирица
бунар [същ., от тур.]
—
извор; кладенец
бупя [гл., несв.] — бунтувам;
подбуждам; подтиквам
буран — вж. борап
бурйлче [сан/.]
—
продълго­
вато буренце
бурия1 [сам/.]
—
духов инст­
румент; тръба
бурйя2 [сгм/.] — голямо буре
бурлеска [същ., от ит.] — ли­
тературна или музикална
творба, в която комичният
ефект се основава на кон­
траста между съдържа­
нието и формата
бурлйв [лрмл.] — бурен,гръм-
.
лив; неспокоен; размирен
бурмалйя [прил., неизм. от
тур.]
~ з авит, засукан;
скопен
бурузйн — вж. борозап
буруп [сгм/., от тур.] — земна
издатина; могила;хълм
бутада [същ.,
от фр.]
—
каприз, прищявка; сръдня
бутониера [сам/., от фр.]
—
илик на ревер на връхна
дреха, служещ за закичване
с цвете
бутопиерка — умалително от
бутониера
бутрак [саи/.] — вид растение;
репей
бутурак — вж. бутрак
бухгалтерия [същ., от рус.] —
счетоводство; книговод­
ство; канцелария
бучакчййница [същ,] — но­
жарска работилница
бучакчйя [същ., от тур.] —
ножар
бучинйш [същ.] — растение
бушпица [сам/.]
—
юмрук;
пестник; плесница;удар
буюкйя [сам/., от тур.]
—
щипци за поддържане на
.
формата на мустаци
буюр [неизм., от тур.]
—
Заповядай!Заповядайте!
буюрун — вж. буюр
буюрупус — вж. буюр
буюрдйсам, буюрдйсвам [гл. ,
27

св. и несв.]
—
заповядам,
заповядвам; наредя, на­
реждам
буюрсуп — вж.буюр
буюрултйя [същ., от тур.] —
правителствено разпореж­
дане в писмена форма;
заповед; постановление
бъбля [гл., несв.]
—
бъбря;
говоря неразбрано
бъдне [същ.] — малко буре
бъкел [съм/.] дървен съд за
вода
бълдам .[гл., несв.]
—
газя с
усилие, с мъка .
бърдук [сан/., от тур.]
—
стомна
бърдчйна [сам/,] — земно
възвишение
бъркач [сам/.] — бъркалка
бърна [съм/.] — устна
бъх [сън^.]
—
скриване на
нещо
бъша [гл., несв.]
—
скривам
истината
бъчевкя [сги/.] — бъчва
1
бъчовка — вж . бъчевка
бюлбюл [същ., от пер. -тур.]
—
славей
610ЛЮК — вж. билюк
бюлюкбашия — вж. билюк-
башйя
бялочнренен [прил.] — с бяла
дръжка
В
ваалагй-биалагй — вж . вал-
лахйбилляхй
вагабонт/ин/ [сам;., от лат.]
— безделник; мошеник
ваден [прил.*] — обработен, х
щавен (за животинска кожа)
ваджййски [прил.] — проклет,
отвратителен
ваджйшки — вж . ваджййски
ваджйя [същ.] — пущина
вазгечтйсам, вазгечгйсвам
[гл., св. и несв.]
—
откажа
се; отказвам се от нещо;
разколебая се, разколеба­
вам се
вакханалеп [прил.]
—
не?
обуздан, разюздан
вакханалия [същ., от гр.]
—
древногръцки празник в
чест на Бакхус; необуздано
веселие
вакханка [същ.,от гр.]
—
' жрица в храмовете на бог
Бакхус; жена със съмните­
лен морал .
вакъл [прил.]
—
черноок и
чернокос; с черно около
очите (за агне или овца) .
вакуф — вж . вакъф
вакуфеки — вж. вакъфски
вакъф [същ., от ар.-тур.] —
недвижим имот, подарен
на джамия за благотвори­
телни цели
вакъфски [лрил,] — свързан
или отнасящ се до вакъф
валака — вж. фалата
валенция [същ., от лат.]
—
число, отразяващо с колко
водородни атома може да се
свърже или замести един
атом от друг химически .
елемент, съчетаемост
вали ~ вж . валия
28

валиде-султан [същ., -от
тур.] — султанската майка
валййски [лрмл.]
—
свързан
или отнасящ се до валия
валй-паша [същ., от ар.-
тур.] — паша, който е упра­
вител на област или про­
винция
валйя [същ., от ар. - тур.] —
управител на вилает
валлаха [неизм., от ар.-тур.]
—
За бога! Бога ми!
валлахй-билляхй — [неизм.,
от тур.] — заклинание
вало [същ., от гр.- ит.]
—
прозрачна фина тъкан; бу­
ло; воал
валог [сам/.] — земна вдлъб­
натина; подножие на пла­
нинска височина
вам — вж. вамо
в амо [нар.] — тук, тука; насам
вампйр [сьм/.]
—
мъртвец,
който нощно време напуска
гроба си и прави пакости
вампор — вж. вапбр
вапйр — вж . вампйр
вапор [същ., от яат.]
—
параход • •
вапцам, вапцвам [гл., св. и
несв.] — боядисам, боядис­
вам; изпадна, изпадам в
неприятно положение
вапцан [л/шл.*] — боядисан
вапцнлка [същ.] — боя; разт­
вор за боядисване
варак [същ., от ар. -тур.]
—
тънки златни или сребърни
листове, използвани за ук­
раса
варакладйсап — вж . варак-
лядосан
варакладосан [прил*] —
украсен с варак; блестящ,
лъскав
вараклйя [прил.] — украсен,
облепен с варак; позлатен;
блестящ; лъскав
варам [гл., несв.]
—
оставям
на спокойствие; не закачам
варам се [гл., несв.]
—
пазя
се; бягам
варварски [прил.] — свързан
или отнасящ се до варва­
рин; дивашки; зверски
варе [межд.] — за израз на
страдание и болка
варево [същ.] — вариво .
вариклечко [същ.] — свидлив
човек; скъперник
варйя [същ., от гр.]
—
вид
ударение в черковносла-
вянската писменост
варка [същ., от ит,-гр.]
—
лодка
варкам [гл., несв.] — бързам;
изпреварвам
варъвджа/к/ [нар., от тур.]
—
дори, даже; чак
васал [същ., от
феодал
с определени задължения
към владетеля си; лице или
държава в положение на
зависимост
васален [прил.]
—
зависим,
подчинен; несамостоятелен
васалство [сьм/.]
—
зависи­
мост, подчиненост; неса­
мостоятелност
васйя [същ., от ар. - тур.] —
лице, упражняващо настой­
ничество или опекунство
ватага [същ., от рус.]
—
банда; група, дружина
29

витах [същ., от рум.]
—
чиновник от съдебната
администрация; надзира-
■ тел на железнодобивна
пещ
ватерловски [лрмл.] — свър­
зан или отнасящ се до
Ватерло
ватерпуф [съм/., от англ] —
непромокаема дреха; лека
връхна дреха
вахмайстср — вж. вахмистьр
вахмистър [сам/., от нем. -
рус .] — кавалерийски фелд-
фебел; старшина
ввсря, ввсрявам [гл., св. и
несв.] — поверя, поверявам
веда [съм/.] — вещица; самоди­
ва
веда [гл., несв.] — водя
веде — вж. веди
веди [съм/.] — старо име на
буква в
ведно [нар.] — заедно; изця­
ло; наведнъж
веер [съм/., от рус.} — ветрило
вежа, везвам [гл., св. и несв.]
—
вържа, връзвам
вежа [гл., несв.] — бродирам;
веза
вежество [сам/.]
—
ученост;
1 грамотност; познание
везде [дар.] — навсякъде
везден — вж. веедеп
вездесъщ [лрмл.] — всезнаещ;'
везир [съм/., от ар. -тур.] —
първият по власт саиовник
след султана
векйл/ин/ [съм/., от ар.- тур.]
—
пълномощник, предста­
вител на населението; на­
местник
векилхарч /и векйл-харч/
[същ., от тур.] — домакин,
ИКОНОМ
’
вслемудър — вж. велемъдър
нелемъдър [ирил.]
—
много
мъдър
велзевул/ип/ [съм/., от евр. -
'
гр.]
—
дяволски главатар;
проклет, злобен човек
велия — вж . валия
велможа [съм/., от рус.]
—
болярин; висш царски са-
новник; благородник
вел-постелннк [съм/.] — на­
чалник на княжеската кан­
целария
вел-хетман [съд/.] — начал­
ник на милицията (поли­
цията)
вентил [същ., от лат.]
—
кран; клапа
вено [съм/.] — зестра
вепценосен [прил.] — увенчан
с венец; знатен, почитан
вепйр/ин/ — вж . вампир
вепър [съм/.]
—
мъжка дива
свиня
вергйя [същ., от тур.] — да­
нък, налог върху сградите
всрепйца [същ., от рус.]
—
ред; върволица; верига
вересия [същ., от тур.]
—
отложено заплащане; кре­
дит; напразно, на вятъра
верйм [същ., от тур.] —вид
данък
вер-селям [неизм., от ар. -
тур.] — много му здраве
всрсификация [същ., от
лат.]
—
стихосложение;
.
стихознание; стихоплет-
стване
30

всрст/а/ [същ., от рус.]
—
руска мярка за дължина*
равна на 1066 метра
верховсн [прил.] — висок
вертеп [същ., от рус.]
—
долнопробно заведение
вссдсп [нар.]
—
цял ден;
постоянно
вссма [нар.] —твърде много, .
съвсем
вссталка [същ., от лат.]
—
жрица в храм на богиня Вес-
та; девственица
вестник [същ.] — вестител
всстовой [същ., от рус.]
—
ординарец
вот — вж. вехт
вехт [прил.] — стар
встка [същ.] — клон, вейка
встрсник [същ.]
—
вятър-
■ ничав човек
веха [същ., от рус.] — висок
прът със знак за посочване
на определено място
вехтозаветсп [прил.] — старо-
заветен
вещ [прил.] — знаещ, можещ,
умеещ
вещак [същ.] —познавач(ка-
дърен човек
,
всщанис [същ., от рус.]
—
предсказание, прорицание
вещател [същ.]
—
гадател,
пророк, прорицател.
вещателсп [прил.] — проро­
чески; проникновен
всщателство [сли/.] —проро­
чество
нещер [съ щ.] — врач; вълшеб­
ник; проклетник
вещерка [същ.]
—
врачка;
вещица; вълшебница; про­
клетница
взаимноучйтсл [същ.] — учи­
тел във взаимно училище
взглед — вж. взгляд
взгляд [същ.; от рус.]
—
поглед; възглед, мирог­
лед •
взлелея [гл., св., от рус.] —
отгледам, отхраня
взор [същ.] — поглед
взятка [същ., от рус.]
—
подкуп, рушвет; при игра
на карти повторно вземане,
ръка
взяткаджия [е®щ.] — рушвет-
чия,подкупвач
нива [л<ез#сд., от ит.]
—
да
живее!
вивандиера [същ., .отфр.] _
продавачка на закуски и
напитки в казарма
вйват — вж. вйва
вйвод [същ;, от рус.] — извод
вйговор [същ., от рус.]
—
укор, мъмрене; сгълчаване,
бележка
вйгод/а/ [същ., от рус.]
—
изгода; облага
>. '■
;
визйт/а/ [същ., от фр.]
—
посещение
визитйрам [гл., св. и несв.,
от фр.] — посещавам
вйзов [същ.,
от рус.]
—
извикване, призоваване; пре­
дизвикателство
визуален [прил., от лат.] —
пряко наблюдаване; зри­
телен
викало [същ.]
—
специално
място на минаре на джа-
31

мия, откъдето ходжата
призовава Аллах
вилает [същ., от ар.тур.} —
област, провинция
вилаетски [прил.]
—
облас­
тен, провинциален
вйлязка [същ., от рус.]
—
излаз, изход; нападение,
набег
вилаят — вж . вилает
вилка [сам/.] — вилица
виляет — вж. вилает
виляетски — вж . вилаетски
виноберма [съм/.]
—
гроз­
добер
виноград [съм/.] — лозе
випчсстер [същ., от англ.] —
вид бойна пушка
виражавам [гл., песе., от рус.]
—
изразявам; предавам
виран [прил., неизм.; отпер,-
тур.]
—
разнебитен, изос­
тавен; болнав
виранлък [същ., от пер.--
тур.] — разнебитена сгра­
да; развалини; недобро
здравословно състояние
виртуозност [същ., от ит.] —
голямо умение, майстор­
ство при изпълнение
вие1 [съм/.] — височина
вие2 [съм/.]
—
небесен прос­
тор, небосвод; висина
Висока Порта г— Турция,
правителството на Тур­
ция
високороден [прил.]
—
от
знатен род; благороден
виталйзъм [същ., от лат.] —
учение в биологията, свър­
зващо жизнените процеси с
нематериално начало
виталност [същ., от лат.] —
жизненост; жизнелюбие
витежки [прил.]
—
юнашки,
геройски
витез — вж, витяз
вйтел [същ.] — дървено прис­
пособление за стягане на
снопи; воденично колело
витиеват [ярил., от рус.]
—
многословен, словесно-
разточителен; ораторски
витййски [прил.] — ораторски
витййство [същ., от рус.]
красноречие; ораторско.,
майсторство
вития [съм/.] — оратор
витяз [съм/., от рус.] — герой;
юнак
витло [същ.] — цилиндрична
ос със спираловидна резба
по нея; винт; корабна или
лодъчнаперка
витлообразеп [прил.] —> изра­
ботен във вид на витло
вйтлообразно [нар.]
—
кръ­
гово
виходка [същ., от рус.]
--
непристойно, осъдително
деяние
виш [съм/.] — вишна ‘
вйше [нар.] — повече
вйшен [прил.] — висш .
вйшният [субст. прил.]
—
господ, бог
вишегласие [съм/.]
—
мно­
зинство
вкратце [нар.] — накратко
владяло [съм/.] — документ за
притежаван имот
вл адям [гл., меса.] — владея
владйчина [сън/.]
—
пред­
назначен за владиката
32

владйшнина — вж . владйчина
владйщина — вж . владйчина
влак [съм/.]
—
примитивна
брана, направена от вър­
шини
влака [съм/.]
—
челяд, род;
потекло
влас [сви/.] — косъм
влъхва [сви/.] — древен мъд­
рец; злодей, разбойник
внетре [нар.] — вътре
воал [сви/., от фр.]
—
фина
прозрачна тъкан; було
вовчовам се [гл., несв.]
—
изглупявам, правя се на овца
Водйци [същ.] — християнски
празник
водник1 [съм/.] — приведен зет
вбдник2 [сви/.] — водач
воднйк [сви/.]
—
място, къде-
то се държат котлите с вода
воз/а/ [съм/.]
—
товар, който
се събира на една кола
возгара [сащ.] — уригване
возелница — вж. возйлница
возйлница [сви/.]
—
винена
бъчва с голяма вместимост
война [същ.] — войска
волентйр [сви/., от рус.]
—
войник-доброволец
волйя — вж. вулйя
волонтйр — вж . волентйр
волтерианец [сви/.] — привър­
женик на идеите на Волтер;
свободомислещ; волноду-
мец
воля [сви/.] — разрешение
вонта [сви/.] — нечистоплът­
на, развлечена жена; мръс­
ница
вонйещ — вж . въпйещ
вопйющ — вж . въпйещ
вопйя — вж. вънйя
вопрошение [сви/., от рус.] —
въпрос
восток [същ., от рус.] — изток
восточен [лрил.] — източен
вошка [сви/.] — овощно дър­
во, овощие
вощеница [сви/.]
—
восъчна
свещ
вояк [сви/.] — войник, боец
вран [прил.] — черен
вражалец [сви/.] — гадател
вражалйца [сви/.] — гадателка
вракузун [същ.,
от гр.]
—
ремък или връв за придър­
жане на гащи в кръста
врангало [сви/.]
—
шумоте­
вица; грохот
врангалък [сви/.]
—
шумо­
тевица, грохот; врява «
вранйца [сви/.] — лодка, ладия
вранянскиДлрил.] — свързан
или отнасящ се до град
Враня
<
вратник [сви/.]
—
голяма
врата х
вратоломен [прил.]
—
гла­
воломен; много висок
врачебен [прил., от рус.]
—•
лечебен, лековит
.врачка [сви/.]
—
малка пор-
тичка, вратичка
вред [сви/.] — вреда, загуба
вреден1 [прил.]
—
способен,
сръчен,пъргав
вреден2 [прил.]
—
опасен;
нездравословен
вретенил [лрил.*] — изкарал,
пуснал стъбло (за растение)
вретеня [гл., несв.]
—
изкар­
вам, пускам стъбло (за рас­
тение)
з. Речник...
33

вретйщс [същ.]
—
голяма
торба, чувал; наметало;
дреха от груб плат
врещя [същ.] — чувал
вричам се [гл., //есе.] — обе­
щавам, давам дума
вроде [нар., от рус.] — като
всадпик [същ., от рус.]
конник, ездач
всадя [гл., се.) — покача
всевсдущ/ий [прил.]
—
всез­
наещ
/
вссгда [нар.] — винаги, всякога
вссгдашси [прил.]
—
пос­
тоянен
вссдомовпо [нар.]
—
цело­
купно; цялото семейство
всемирен [прил.] — световен
все равно [нар., от рус.] -
вси [л/ес/я.] — всички
встрсвежси [лрил.] раз­
тревожен
|
всуе [//ар.]
— напразно
всуета [//ар.]
— напразно
всъде [нар.] — навсякъде
всъду — вж. всъде
втаксам(се), втаксувам(се)
[гл., се. и несв., от гр.] —
. обещая, обещавам; наема
се, наемам се
втеля се, втелявам се [гл., св.
и несв.] — направя се, изп­
равям се на прост, на глу­
пав
втеляванс [същ.]
—
изпрос-
тяване, изглупяване
вула [същ., от гр.] — писмено
разрешение за черковен брак
вулгйя — вж. вулйя
вулйя [същ., от гр.] — кожена
торба за носене на храна,
тютюн и други
вцвръстен [драл.]
—
втвър-
.
ден, вкаменен
вшутя се, вшутввам сс [гл.,
св. и несв.] — вдетиня се,
вдетинявам се; шегувам се
вшутявка [същ.]
—
шега,
глума; закачка
въбсл [същ.] — излак; дълбок
кладенец
въдица [същ.] — абаджийска
кука за закачане на дрехата,
която се шие
въджйшки — вж . валжййски
въжделеп/и/ [прил.] — желан,
мечтан
въждй ме [гл., несв,. безл.] —
безпокои ме, не ми дава
покой
въжйшки — вж. ваджййски
вълсчтйсам, въз/ счтйсвам —
вж. вазгсчтйсам, вазгеч-
тйсвам
въздръстя [гл. се.] — - побегна,
търтя
възлаз [същ.]
—
стръмнина;
изкачване
възло [нар.] — стремително
възнак [нар.] — по гръб
възток [същ.] — изток
възточен [прил.] — източен
възчудя се [гл., се.] — почудя се
вълненик [същ.] =- вълнена
завивка; връхна вълнена
дреха или наметало
въпйещ [прил.] — призоваващ
на висок глас; крайно не-,
обходим
въЬйя [гл., «есе.]
—
викам с
висок глас, настоятелно;
призовавам
въркозуи — вж. вракузун
върколак [същ.]
—
зъл дух,
34

породен от кръвта на убит
човек,
въртоп1 [съм/.] — свърталище,
дом
въртоп2 [съм/.] — водовъртеж
върхам [гл., несв.]
вършея
върше [същ.] — клони
върши [съм/. мн .] — върхове
въс [съм/.] — косъм
въси [съм/., мн.]
—
вежди;
мустаци
въсснипа [съм/.] — гъсеница
вътък [съм/.] — нишки, които
при тъкане се преплитат с
нишките на основата
вьорс — вж. йорс
г
гаДнмр.] — когато
гаале — вж . гайле
гаваз/ип/ [съм/., от ар. -тур.]
— пазач в легация или кон­
сулство; телохранител
гананка [съм/.] — дървен съд
гага [съм/.] — клюн, човка
гагауз/ин/ [съм/.]
—
хрис­
тиянско население, което
говори турски език
гаджал/ин/ [съм/., от 1/мг.] —
хулно название на турчин
гаджел/ин/ — вж . галжал/ин/
газда [съм/., от умг.] — госпо­
дар, стопанин;водач, гла­
ватар на градинарска дру­
жина
газета [съм/.,
от ит.]
—
вестник
газйпо — вж. казино
гайдупйца [съм/.] — свирка на
' гайда
гайка [същ., от дуе.] — дебе­
ла пластинка със спирало­
видно изрязан отвор в сре­
дата; платнена халка
гайле [същ., от ар. -тур.]
—
грижа; тревога; яд
гайретя [гл., несв., от тур.]
—
търпя .
гайтан [същ., от лат.]
—
плетен тънък шнур за укра­
са на дрехи
гайтанджйя [съм/., от тур.]
-
—
производител или тър­
говец на гайтап
галагап — вж . гологап
галатгн [прил.]
—
гнусен,
мръсен; развален
галатя [гл., несв.]
—
псувам,
говоря цинизми; развалям;
въздействувам отрицателно ■
галванизйрам [гл., св. м несв.,
'
от фр.} — наелектризирам;
възбудя; активизирам
галваийзъм [съм/., от фр.] —
химическа реакция на кисе­
лини и соли с метал, при
която се получава електро­
лиза
галванйчсски [прмл.] — свър­
зан или отнасящ се до гал-
ванйзъм " *
'
галиба [нар.]
—
вероятно,
навярно; като че ли ~
галфбн/ин/ [същ., от м/п.] —
глупак, хапльо
гамен [съм/., от фр.]
—
без­
призорен хлапак; побойник
гангрена [съм/., от гр.]
—
35

умъртвяване на част от
тъкан или орган при жив
организъм, придружено с
почерняване и загниване;
неизлечима рана; недъг
гангал [съд/., от тур.}
—
плетеница, сплит
ганосам, гапосвам [гл., св. и
несв.] — покрия, покривам
с тънък слой калай; калай-
дисам, калайдисвам
ганосчйя [същ., от гр.] >—
калайджия
ганти [същ., мн., от фр.]
—
ръкавици
гарантирам [гл., св. и несв.,
от фр.]
—
осигурявам;
обезпечавам; препоръчвам
гарибалдейка [същ., от ит.]
—
къса горна дреха
гарибалди — вж. гарибал­
дейка.
гарйя — вж . ангарйя
гарсонетка [съд/., от фр.] —
твърда сламена шапка с
плоско дъно и периферия
гастрйчески [прил., от гр.] —
стомашен
гатер [съи/., от нем.] — маши­
на за разфасоване на дър­
весни трупи; дъскорезница,
работеща с такава машина
гато [нар.] — когато
гауптвахт/а/ [същ., о т нем. -
рус,] — арест
гаче [съюз] — като че ли
гвацам — вж . гвача
гвача [гл., несв.] — дъвча
гвачен [лрнл.*] — дъвкан
гвачка [съи/.] — дъвка
гебер [неизм., от тур.]
—
Умри!; Пукни!
гебердйсам, гебердйсвам —
вж. гебердйсам, гебердйс­
вам
гебердйсам, гебердйсвам [гл. ,
св. и несв.] — умра, умирам;
пукна, пуквам; успокоя се,
успокоявам се
гебре [съм/., от тур.]
—
ко-
зинява кесия за чистене на
кон
гевгйр — вж . кевгйр
гевгйрен — вж . кевгйрен
гевез — вж . гювез
гевезелйк [същ,, от тур.] —
глезене, лигавене
гевезелък — вж . гевезелйк
гевезен — вж . гювезен
гевезй [гл., несв.]
—
глезя;
угаждам ;
гевезя(се) [гл., несв.] — прев­
земам се; глезя се
гевендййка [съи/., от тур.] —
весела, закачлива жена ■'
гевендйя [същ., от тур.]
—
жена с леко поведение
гевшек [прил., неизм., от
тур.] — мек; мекушав; от­
пуснат
гега [съм/.] — тояга
гегалййка — умалително от
гегалйя
гегалйя [съи/.]
—
дълга ар­
наутска пушка
гегелйя — вж. гегалйя
геджекуш [същ., от тур.] —
кукумявка
геепа [съи/., от евр. - гр.]
—
пъкъл, ад, преизподня
гем [съи/м от тур.] — юзда;
дълъг ремък на юзда
генгер [същ., от тур.] — вид
растение; магарешки бодил
36

гемиджййски [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до
гемиджйя
гемиджйя [същ.] ~ моряк на
гемия
гемия [същ., от гр. -тур.}
—
платноход
гений [съи/., от лат.] — лице,
притежаващо определени
способности в най-висока
степен
гергианец [с»м/.] — грузйнец
георгияпски [прил.]
—
свър­
зан или отнасящ се до
грузйнец или до Грузия
герак [същ., от гр.] —ястреб
геран [същ., от гр.] — дълбок
кладенец
герджйк [крил.неизм., от
тур.] — хубав; строен, напет
герджйк [нар.,от тур.]
—
хубаво, добре
герен [съи/., от тур.] — ниско
равно място, обикновено
край река; селска мера за
пасене на добитък
герйз [сги/., от пер. -тур.] —
отводнителен канал
герчек [нар., от тур.]
—
наистина, действително;
тъкмо
гети [същ.. мн., от ит.] —плъс-
тени или кожени обувки
гечендйсам (се), гечендйсвам
(се) [гл., св. и несв., от тур.]
—
прехраня се, прехранвам
се; помина, поминувам; жи­
вея в съгласие; разбирам се
гечендйша — вж . гечендйсам
(се)
геченя се [гл., от тур.]
—
преживявам, поминувам
гечинмек [съи;., от тур.] —
поминък, препитание; на­
чин на живот, средства за
съществуване
гечиня се — вж . геченя се
гечйт [сви/., от тур..] — брод
гечмйшола /и гечмйш ола/
'
[неизм, от тур.]
— поже­
лание след оздравяване
или прекарано премеждие
гешефгар [същ., от рум.]
—
нечестен търговец; търгаш
гивгйр — вж . кевгйр
гивгйрен — вж . кевгйрен
гивендййка — вж . гевевдййка
гивеч — вж. гювеч
гивиндййка — вж . гевен-
дййка
гивиндйя — вж . гевендйя
гигант/ин/
от гр.]
—
необичайно едър човек,
притежаващ голяма физи­
ческа сила;великан
гигантски [лрил.] — свързан
или отнасящ се до гигант
гид [същ., от фр.]
—
прид­
ружител; водач, екскур­
зовод
гйдй [част., от пер.- тур.] —
използва се заедно с обръ­
щение
гидййски [л/шл.] — буен, не­
обуздан; проклет; дяволски
гиднцки — вж . гидййски
гидия [същ., от пер. -тур.] —
буен младеж; юнак; луда
глава
гиздосяя [с&и/.] — преголяма
хубост; жена, която много
държи на външния си вид
гярджйк — вж. герджйк
гирйз — вж . герйз
37

гиритлйя [същ., от тур.]
—
жител на остров Крит; кри-
тянин
гирлянд [същ., от ит.]
—
ленти от цветна хартия или
навързани цветя и зеленина
за празнична украса на
помещения
гит [леелсд. , от тур.]— Марш!;
Тръгвай*
главеж [сам/.] — годеж
главежник [съм/.] — годежар
главежпица [същ.]
—
годе-
жарка
.х-
главено [съм/.] — годяване
главепйк [сам/.] — годеник
главени на [сам/.] — годеница
главница [съм/.]
—
основен
капитал
главучка [съм/.] — главичка;
дуло
глапя (се), главявам (сс) [?л.,
св. и //есе.]
—
наема (се),
наемам (се); цаня (се),
цанявам (се); годя (се),
годявам (се)
глаголи [гл., //есе.) — говоря,
приказвам
гладиатор [съм/., от лат.] —
пленник или роб,специал­
но обучен за борба с други
борци или животни пред
публика
гладника [съм/.] — глад кост
глама [съм/.] — гламав човек;
глупак
глен [съм/.] — водно растение;
жабуняк
глетчер [същ., от нем.]
—
ледник
глеч [съм/.] — гланц
глечосан [прил.ж] — покрит с
глеч
глйг/а/ [съм/.] — голям щрък­
нал зъб на животно
глоб [сам/.] — очна кухина
глоба [съм/.]
—
сума, изпла­
щана при нарушаване на
определени разпоредби
глота [същ.] — глутница
глума [съм/.]
—
шега, нас­
мешка
глумен [същ.] — шегобиец
\глумлйв [прил.]
—
шеговит,
поди гравателен
глумя се [гл., несв.] —говоря
' шеговито, шегувам се; по­
дигравам се
глъб [съм/.] — дълбочина
гмеж [същ.] — гъмжило, рой,
множество
гнел [съм/.] — чим
гиъс [съм/.]
—
чувство на
отврата
говея [гл., иесв.] — постя, не
ям блажно; изобщо не ям;
мълча, за да изразя почит
года [съм/.] — годеж
голиатов [лрмл.]
—
голям;
огромен
гологан [съм/.] — стара моне­
та със стойност десет сто­
тинки
гологан-бейовец [същ.]
—
търгаш, мошеник
гои [съм/.]
—
гонене; ловна
хайка
гончар —чвж . гонче
гонче .[съм/.] — ловно куче
гдра [съм/.] — мъка, горест
горгбрбашйя [същ., от тур.]
— г лаватар, водач на банда
38

горест [същ.]
—
мъка, стра­
дание; печай -
горнило [са щ., от рус.] — мъ_
ки, страдания; премеждия
гостоприемник [същ,] — до­
макин
государ [сам/., от рус,] —-
господар,владетел
готика [същ., от лат.] — ху­
дожествен стил, разпрост­
ранен в Западна Европа
готически [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до готика
грабов [ярил.] — грапав
грагоря [гл., //есе.] — бърборя
гражд [същ.] — кошара за до­
битък
грамадя(сс) [гл., несв.]
—
трупам(се)
граматик [съм/.] — грамотен
човек; книжовник; позна­
вач на граматиката
грандиозен [прил., от ит.] —
внушителен; бляскав; впе­
чатляващ
1;.
граница [сън/.]
—
вид едър
дъб
граисл [сам;.] — грапавина
гранльо [съм/.]
—
човек с
грапаво лице
\'
граф [сам;., от нем.руе.] —
благородническа титла
графоман [същ., от гр.] — ли­
це, встрастено към писане;
бездарен писател; драскач
грациозен [л/шл., от лат.] —
изящен, очарователен
грация [съм;., от лат.]
—-
изящество, очарование
гредущ — вж. ■ рядущ
грив [прил.] — сив
грйзек [съм/.] — див гълъб
гривоазен [прил., от фр.] —
безнравствен, неморален
гривоок [прил.]
—
с гриви
очи; сивоок; пъстроок
гривбсам, гривосвам [гл., св.
и несв.] — измазвам, окон-
турвам с червено
гривоейя [съм/.]
—
червена
глина за гривосване
громък [прил., от />ус.]
—
гръмлив, гръмък;.силен
грот [същ., от фр. -рус.]
—
пещера
гротеска [съм/., от фр.]
—
причудливо, комично-
уродливо изображение
гротесков [прил,, от фр.]
—
причудлив;
комично-
уродлив
гроча се [гл., несв.] — мръщя
се
.
грош [същ., от лат.] — тур-
„ _ ска монета със стойност
160 акчета или 40 пари
гръста [същ.]
—
растение
коноп
гръчка [съм/.] — гърч; спазъм
грядй [гл.] — Дойди!; Ела!
грядущ [лрмл.]
—
бъдещ,
идващ, предстоящ
грядуще [съм/.] — бъдеще
гуверпо [съм/., от рум.]
—
правителство
гугла [съм/.] — калпак
гугумап/ип/ [съм/., отрум.] —
глупак
гугусчук — вж . гугущук
гугушук — [съм/.] — птица гу­
гутка
гудя, гуждам [гл., св. и несв.]
—
поставя, поставям; сло­
жа, слагам, турна, турям
39

гузно [яар.] — виновно
гулден [същ., от яем.]
—
холандска парична едини­
ца със стойност 100 цента
гуна вж. гуня
гуне — вж. гуня
гуно ~ вж. гуня _
гуня [съм/.] — широка връхна
дреха ог груб вълнен плат
гурбет [същ., от ар. - тур.] —
ходене на работа в чужда
страна
гурбетлйк — вж . гурбетлък
гурбетлък [същ. , от ар.-тур.]
— пребиваване в чужда стра­
на за препитание и печалба
гурбетчия [същ., от ар.- тур.]
-г - работник, дирещ препи­
тание в чужда страна
гургувйче [сви/.]
—
птичка,
подобна на гълъб
гурел [сви/.] — следи от засъх­
нала очна течност •
гурун [сви/.] — вид дъб
гусар — вж. хусар
гусла [сви/.] — струнен музи­
кален инструмент
густйрам [гл., св. и месв., от
ит.]
—
изпитвам удовол­
ствие от бавно разкриване
на карти или бюлетини
гутаперча [сви/., от мал.-
амгл.] — продукт, подобен
на каучук
гъгна [гл., месв.]
—
говоря
неясно, неразбрано
гъгвйв [ярил.]
—
неясен,
неразбран
гъжба — вж . гъжва
гъжва [сви/.] — чалма
гъзер [сви/.]
—
дъно; долна
част на нещо
гълча [гл., месв.]
—
говоря,
приказвам
гъша [сви/.] — бъбрив, праз-
нословен човек
гърбач [същ.] — бич; камшик
гърлица1 [сви/.] — гълъбица,
птица гургулица
гърлица2 [сви/.] — болест на
гърлото
гърмел [сви/.]
—
гърмеж,
гръмотевица; шум
гърнйв [лрил.]
—
гранясал;
вмирисан
гьобск [същ., от тур.]
—
движение на корема при
ориенталски танц '
гьовде /гьовде-пастърма/
[същ., от тур.] — пастър­
ма с кокали
гьоз [същ., от тур.] — прег­
рада на хамбар
гьозбояджилък [същ., от
тур.] — хитрина, фокусни-
чество, измама; шарлата­
ния
гьозбояджия [същ., от тур.]
—
фокуснияество; тпарла-
танство
гьозгьоре /и гьоз-гьоре/ [нар.,
от тур.] — явно, очевидно
гьоз-хапуз [същ., от тур.] —
лице, поставено под поли­
цейско наблюдение
гьоклйя [прил., неизм. от
тур.] —■ небесносин
гьол [същ., от тур,.] — езеро
гьосовица [сви/.]
—
сопа,
тояга
гьостерица [сви/.] — сопа, тояга
гьотере [яар., от тур.]
—
изцяло, наведнаж
гьоторе — вж. гьотере
40

гьон (съм/., от тур.] — прено­
сима покъщнина; движимо
имущество
гюбек — вж . гьобек
гюбре [същ., от тур.] — тор,
нечистотия; лош човек.
гювез [прил., неизм., от тур.]
<— морав, синьо-червен
гювезев [прил.}— морав, си­
ньо-червен
гювендия — вж. гевендйя
гюверджеле — вж. гюверд-
жиле
гюверджиле [същ., от тур.]
—
селитра
гювеч [същ., от тур.]
—
пръстен съд; ястие; задник
гюгюм — вж. гюм
гюзел [прил., от тур.] —хубав
гюл [същ., от пер. -тур.]
—
роза, трендафил; насажде­
ние с маслодайни рози
гюлище [същ.] — розова гра­
дина
гюлле [същ., от пер. -тур.] —
валчеста артилерийска гра­
ната
полов [прил.] — отнасящ се или
свързан с гюл; розов
гюлсую [същ., от пер.-тур.]
—
розова вода
гюлсум — вж . гюлсую
гюлхане [същ., от тур.]
—
султански ферман, издаден
в двореца “Гюл кане”
гюляджилък [същ., от пер. -
тур.]
— търговия с розово
масло
гюм [същ., от тур.] — висок
метален съд за течности
гюмрук [съм/., от тур.]
—
мито
гюмрухчйя [същ., от тур.] —
събирач на мита; митничар
гюмрюкчйя — вж. гюмрукчйя
гюмйш — вж. гюмюш
гюмюш [прил., неизм., от
тур.] — сребърен
гюрултия [същ., от тур.]
—
шум, глъчка; свада, кавга
гюрджййка [същ., от тур.] —
грузинка
гюреш [съм/., от тур.] — борба
гюслюче [същ., от тур.]
—
дреха нагръдник
гюрук — вж. гюрюк
гюрюк [същ., от тур.]
—
сгъваемо покривало на ко­
ла; ковашки мях
гявур — вж. гяур
гявурджнк — вж. гяурджик
гявурски — вж. гяурскя
гяурджик [същ., от ар.- тур.]
—
умалително от гяур/ин/
гяур/ин/ [същ., от ар. - тур.] —
неверник; немохамеданин
гяурка [съм/.]
—
неверница;
немохамеданка
д
даалйя [същ., от тур.]
—
грабител-турчин; потурчен
християнин; жител на пла­
нинска област
даалйец — вж. даалйя
дааре — вж. дайре
дава [част.] — нима; нали
даваджйя [съи/., от ар. -тур.]
—
ищец, който подава съ­
дебен иск; дългове, заеми
41

' давйя [саи/., от ар.-тур.]
—
. съдебно дело, процес .
давиина [сам/.] — данък
давно [нар.] — дано
дан но [//ар., о т рус.] — отдав-
/на
даврапдйсам (се), давран-
дйсвам (се) [гл., св. и несе.,
от тур.]
—
съвзема (се),
съвземам (се); оздравея,
оздравявам
даврапма [неиам., от тур.] —
Стой!;<Не мърдай!
даг [същ., от тур.]
—
пла­
нина; връх
.
,
дагсротйпен [прил., от фр.]
—
направен чрез дагеро-
типия (специална фотог­
рафска техника)
дада [същ., от тур.] — бавачка
даждие [сам/.]
—
плащане,
даване; данък
даживсйлердеп [същ., от
тур,] — хора, които скан­
дират “Да живей!”
дайре [същ., от ар. - тур.]
—
малък ударен инструмент
далама — вж. долама
далга [същ., от тур.] — вълна
далдърма [същ., от тур.]
—
отведено и заровено в зе­
мята клонче, за да пусне
корен; дупка
далнсйши/й/ [прил., от рус.]
— по-далечен; по-нататъшен
далнини/ [прил., от рус.]
—
далечен
далнобойпост [съм/.] — дале-
кобоиност
дам [са и/., от тур.] — обор
дамазлък [същ., от тур.]
—
отглеждани вкъщи домаш­
ни животни; домашни жи­
вотни за разплод
дамаскй [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до град
Дамаск
дамаскин [същ.] — ръкописен
сборник с черковни слова
и други четива
дамга [същ., от тур.] — знак; .
.
печат; клеймо; белег
дамла [същ.,
от тур.]
—
апоплектичен или сърде­
чен удар
дан [сам/.] — данък; дължимо
данасв [прилаг., от гр.]
—
свързан или отнасящ се до
легендарната личност Данай
дапаец [прил.] — грък
лапалия [същ., от ит. -гр.] —
обущарски клещи
дапачс [същ., от тур.] — теле.
данни/й/ [прил., от дуе.]
—
даден
данс [същ., от англ.] — танц
даисовам [гл., песе.]
—
тан­
цувам
дантйст — вж. дептйст
дарабука — вж. дарбука
дарбука [същ., от тур.]
—
вид ударен музикален ин­
струмент
дарак [същ., от тур.]
—
гребен, чесало; уред за
влачене на вълна; рабо­
тилница за влачене на
вълна
дармадап [нар., от тур.]
—
развалено, повредено, съ­
сипано
дармоед [същ., от рус.] — го-
тован, безделник
дармон — вж . дърмон
42

дарчйп [съм/., пер. -тур.]
—
канела
даскал [същ., от гр.] —учител
даскал че [съм/.] — умалително
от даскал; ученик
даскаллък [същ., от гр.]
—
учителстваме; учителство
даул [същ., от тур.] — тъпан
дахомсец [сам/.]
—
жител,
поданик на Дахомей
дача [сан/., от рус.] — лятна
къща; вила
даяк [същ., от тур.]
—
бой;
побой
даяпя [гл., несв., от тур.] —
издържам; изтърпим
дважд/и/ [нар.]
—
два пъти,
двукратно
двер/и/ [съи/.] — врата; врата
на черковен олтар
дебаркадср [съм/., от фр.] —
платформа на железопътна
или морска станция, от
която става товаренето и
разтоварването на вагони­
те или корабите
дсбедюс — вж . дибидюс
дсбой [същ., от фр.] — склад,
депо
дебралия [съм/.]
—
жител на
град Дебър
*
дебрспски — вж . дебърски
дебърски [лрмл.] — свързан или
отнасящ се до град Дебър
дебушс [същ., от фр.]
—
из-
' лаз; изходно място; тран­
спортен коридор
' дева — вж. дава
девалвация [същ., от лат,-
фр.] — спадане на стойност-
та на книжните пари поради
намаляване на златното или '
сребърното им покритие
дсвссйл (сви/.]
—
растение,
използвано като билка и
'■ подправка
дсвйз/а/ [същ., от фр.]
—
стегната словесна форму­
ла, изразяваща определена
личностна позиция; ръко­
водна мисъл
девисйл — вж. девесйл
дсвйт — вж. дивйт
дсвйчсски [лрил.] — свързан
или отнасящ се до девойка;
момичешки
дсвлет [същ., от ар. -тур.] —
държава, страна
деврие [същ., от ар. -тур.] —
охрана; нощна стража
дсвръ — вж . деврие
дегепек [същ., от тур.]
—
тояга, пръчка; удар с тояга
или пръчка
деградация [същ., от лат.] —
загуба на притежавани по­
ложителни свойства и ка­
чества; упадък
дедай си /и дсдайси/ [нар.]
—
твърде много, извънредно
много
дедаси — вж . дедай си
дезавуирам _[гх, се. и несвГ,
от фр.] — лишавам някого
от доверие; отнемам пъл­
номощия
дезертьор [същ.;. от лат .] — 1
военнослужащ, напуснал
войската без разрешение;
незаконно отлъчил се, на­
пуснал поста и задълже­
нията си
"
43

декадент [същ., от лат.] —
, привърженик на крайния
естетизъм и индивидуа­
лизъм
декламирам [гл., св. и несв.,
от лат. -фр.]
—
чета или
рецитирам изразително;
чета или рецитирам при­
повдигнато
декор [същ., от фр.] — спе­
циално подготвени пред­
мети за оформлението на
. сцената при театрално или
оперно представление
декорация [сви/., от фр.] —ук­
раса; допълнение към нещо
делегат [сви/., от лат.- нем]
—
подбран чрез избор пред­
ставител на групировка,
организация, партия и дру­
ги; пратеник
делегирам [гл., св. и несв., от
лат. - нем.]
—
избирам;
предоставям права; упъл­
номощавам
делибаш/ин/ — вж. делйба-
шня
делйбашйя [сви/., от тур.] —
луда глава; насилник, раз­
бойник; нередовен турски
войник
дели кат [същ,, от лат. -фр.]
—
благовъзпитан и внима­
телен човек
деликатен [лрил.]
—
нежен,
чувствителен
делия [същ., от тур.] — буен
човек; луда глава
демаркационен [ирил., от
исп. - фр.]
—
разграничи­
телен; отделителен
дембел/ин/ [същ., от пер. -
тур.] — мързеливец, ленивец
дембеллйк [сви/., от пер.] —
мързел, безделие; лентяйс-
тво
дембелхане [сви/., от пер. -
тур.] — къща, дом за мър­
зеливци
демек [нар., от тур.] — значи,
ще рече; сиреч, тоест
демоазела [същ., от фр.]
—
госпожица
демон [същ., от гр. -фр.]
—
зъл дух; дявол
демоннчески [прил.]
—
вж.
демонски
демонски [ирил.]
—
свързан
или отнасящ се до демон
демонстрация [същ.,. от лат.]
—
колективна публична
изява по определен повод;
действие като израз на
протест, негодувание и
други; оповестяване, пред­
ставяне
деморализирам [същ., св. и
несв., от фр.] — покваря,
покварявам
деморализйране [сви/.]
—
покваряване
демостсновскн [ярил.] — ора­
торски
денгуби се [гл., несв.] — губя
си времето; бездействам
денеси [нар.]
—
тия дни;
неотдавна
денк [същ., от перс.]
-
вър­
зоп; пакет
денсйз/ин/ — вж . динсйз/ин/
дентйст [същ., от фр.- нем.]
44

денчнк — вж . ден щик
денщик [сей/., о т рус.]
—
вестовой, ординарец
депеша [сей/., о т фр.]
—
телеграма
депутация [сей/.,. от лат. -
нел«.] — пратеничество
дервепджйя — вж . дервент-
джйя
дервент [сей/., о т пер. -тур.]
— проход, клисура
дервентджйя [същ. , от тур.]
—
пазач на проход
дервйш/ин/ [сей/., от пер. -
тур.] ~ мохамедански монах
дервйшки [лрил.] — свързан
или отнасящ се до дервйш
/ин/
деребей [сей/. , от тур.]
—
турски самовластен управ­
ник; потисник
деревня [сей/., от рус.] село
дередже [сви/., от ар.- тур.]
— положение, състояние
дерзая [гл., несе., от рус.] —
дръзвам; осмелявам се
дерибей — вж. деребей
дерибейовец — вж . деребей
дерман [същ., от тур.]
—
мир,спокойствие
х
дермендерейски [прил.] ■—
свързан или отнасящ се до
село Дермендере
дерменджй/я/ [същ., от тур.]
—
воденичар; мелничар
дерт [сей/., от пер. -тур.] —
грижа, мъка, душевно стра­
дание
дерета — вж. днруга
десетник [сей/.] — военен или
граждански ръководител
на група от 10 души
десядасам [гл., се., от фр.] —
реша, взема решение
деспот [същ., от гр.] — вла- -
детел; игумен; потисник
деспотизъм [сви/., от гр.] —
тирания; потисничество
дестилирам [гл., се. и несе.,
от лат.] ~ пречиствам;
прецеждам
десятък [сей/.] — натурален
данък, равен на 1/10 от зе­
меделското производство
детел [сей/.] — кълвач
дефилйрам [гл., се. и несе..
от фр.]
—
минавам тър­
жествено
дефтерхана [сей/., от ар.-
пер.- тур.]
—
държавна
канцелария
де що си /и дещоси/ [нар.]
—
всичко; изцяло; много
дея [гл., несе.]
—
правя, ра­
ботя, върша; действам,
джавайр — вж . джевайр
джаде [същ., от ар. -тур.] —
шосе
джадйя [същ., от тур.]
—
възрастна жена; вещица; .
проклетия
джаза — вж. джеза
джазбанд /и джаз-банд/ [същ.,
от аягл.] — малка оркест-
рантска трупа, изпълнява­
ща джазова музика
джам [сей/., от пер.- тур.] ~
прозорец
джамадан [същ., от пер.-
тур.] — горна дреха с или
без ръкави
джамал [същ., от тур.]
—
зидана печка
джамбаз/ин/ [същ., от пер. -
45

тур.) — търговец на доби­
тък; търгаш
джамия [същ., от ар.- тур.) —'
мохамедански храм
джамлйя [п/>ил., меизм., от
тур.) — остъклен; стъклен
джамлък [същ., от тур.]
остъклена част на сграда;
остъклена веранда; вит­
рина
джамфсс — вж . джанфсс
джапабст/ип/ [същ., от пер.-
тур.) — проклетник
джандар/ип/ — вж . жандар
/ин/
джапсъз [прил., от тур.]
—
слаб, мършав; безсилен
джанфес (съм/., от пер. - тур.)
—
тънък копринен плат;
тафта .
джапфсзеп [лрмл.]
—
коп­
ринен; тафтен
джанъм [чмст., от пер. -тур.)
—
за израз на молба или
задоволство
джебе — вж . джубс
джебедпик [същ., от тур.) —
козиняв чувал
джебенлик — вж . джсбелннк
джебкеп — вж. чепкеп
джевайр [еъм/., от ар.- тур.)
— скъпоценен камък; скъпо­
ценност
джевап [същ., от ар. - тур.] —
отговор
джевре — вж. чсврс
джета (съи/., от ар. тур.) — “
глоба
джезаджйя [същ., от ар.-
тур.} — чиновник по анга-
рията
джезайр
от ар. -тур.)
— родина
джсзве [същ., от тур.)
кафеник
джслат/ии/ — палач.; изпъл­
нител на смъртна присъда;
жесток човек
’ джелез [прил., меизм., от -
тур.]
—
изнежен; разхай-
. тен, развален
джелеп/ин/ [същ., от ар.-
тур.] — откупчик на нату­
ралния данък върху ов- '
цете; търговец на овце;
закупвач на добитък за
клане
джелепски [лрмл.] — свързан
или отнасящ се до джелеп
/ин/
джсляз — вж. джелез
джемадан — вж. джамадап
дженабет/ин/ — вж . джана-
: бег/ин/
джендем [същ., от ар.-тур.]
—
ад, пъкъл
джепджефйл [същ.. от сапскр}
— ароматен корен от южно
растение, използван като
подправка
дженк [съм/., от тур.)
—
сражение, бой; война
джентълмен [сфм/., от англ.]
— лице с изискани обноски
и облекло; господин
джепане [сан/., от ар.- пер-
тур.]— боеприпаси; муни­
ции
джепкеп — вж . чепксн
джерах/ин/[същ., ар.- тур.) —
народен хирург
джереме [същ., от ар. -тур.]
46

— глоба; непредвидени или
нежелани разноски
дживайр — вж . джсвайр
джигср [саи/., от пер. -тур.] —
дроб на животно или човек
джиза ■“ вж. джсза
джиздан — вж. джюздап
джилйт — вж. джирйг
джип [съи/., от ар. -тур.]
—
дух; безплътно същество
джипджифйл — вж. джсп-
джефйл
джинджия [същ., от ар. - тур.]
—
зъл дух
джипс [същ., от ар. -тур.] —
род,потекло; порода
джираф/ин/ — вж . джсрах/ин/
джирах/ии/ — вж. джсрах/ин/
джириме — вж. джсреме
джирйт [същ., от тур.]
—
стрела
джирбсам, джиросвам [гл., св.
и несв., от ит.] - прехвър­
ля, прехвърлям по банков
път чек или полица; прех­
върлям работа или задъл­
жения другиму
джобе — вж. джубе
джовап — вж . джевап
джоглйна [сьм/.]
—
могила,
възвишение, височина, хълм
джонгали [същ., от циг.] ~—
дълги кокалести крака
джонглйна — вж . джоглйна
джбнгол1 [същ., от тур.]
—
дрипльо
джонгол2 [сап/.] — бабишкер;
дъртак
джубе [същ., от ар.- тур.] —
горна вълнена дреха, под­
платена с кожа
джувап — вж . джевап
джуздав — вж . джюздап
джука [съм/.] — устна
джумбйш — вж . джумбюш
джумбуш — вж . джумбюш
джумбюл — вж. зимбйл
джумбюш [същ., от тур.] ~
веселба; развлечение
джумбюшлйя [прил.,
от
> тур.] — весел, забавен
джупа [същ.] — устна
джурджйна [същ., от тур.] —
подигравка, присмех; вря­
ва, неразбория
джурджуна — вж . джурджйна
джуржйна — вж . джурджйна
джюздап [същ., от пер.- тур.]
— чанта за книжа; портфейл
дзвйска [съм/.] — двегодишна
овца
дзипгйя [саи/., от тур.]
—
стреме
дзурладжия —- вж . зурнаджия
ди ахровен [прил., от гр.]
—
представящ в последова­
телност
дибидюс [нар., от тур.]
—
съвсем; напълно
диван [същ., от пер.- тур.] —
висш държавен съвет в
Персия, Турция и други
страни *
диване [сам/., от пер.- тур.]
—
глупак
диван-чапраз — вж. диван
.
чепраз
дивап-чепраз [нар., от пер.-
тур.] — прав, със скръстени
на пояса или на престилката
ръце; готов за услуга
дивап-чопраз — вж. диван
чепраз
дивйг
от тур.] — ме­
47

тална мастилница с при­
надлежности за писане
дигнитате [същ. , от фр.] —
, достойнство
дизгйни [сви/., мн.. от тур.]
— дълги ремъци на юзда, с
които се управлява кон
диканя [съи/.] — уред за вър­
шитба с волове или с коне
дикат [същ., от ар.- тур.] —
внимание, предпазливост,
' бдителност
дикел [същ., от гр.] —копач-
ка с два зъба; "двурога"
мотика
дикиджйя [съм/. , тур.]
—
обущар, който изработва
емении
диктаторски [лрмл.] — насил­
нически
диктаторствувам [гл.,несв.] -
властвам; тиранствам
дилаф [същ., от гр.] — маша
дилбер [прил., неизм., от
пер.- тур.} — красив, очаро­
вателен; напет
дилижанс [съп/., от фр.}
—
пощенска кола, която пре­
возва и пътници
дилинджйя [с&и/., от тур.} —
просяк
димат [съи/.] — зет на султана
по линия на дъщеря или
сестра
дни [с®и#., от тур.] —вяра
динамит [същ., от гр.- фр.} —
взривно вещество
дии-душман /и дин душман/
[същ., от тур.}
—
невер­
ник, душманин на вярата
дйнка [сън/.] — работилница
за чукане на ориз или барут
динсйз/ин/ [същ., от ар.-
тур.} — безверник; невер­
ник; немохамеданин
дип [нар., от тур.} — твърде;
много; съвсем
дйплом/а/ [същ., от гр.}
—
документ за завършено об­
разование или придобита
квалификация, специал­
ност, научна степен и дру­
ги
дипломат [същ., от лат.-фр.}
— служител в официалното
представителство на една
държава в друга държава;
служител във Външното
министерство; съобразите­
лен, тактичен човек
дипломация [същ., от лат.-
$Р-]
—
методи, средства,
правни форми и други,
чрез които една държава
урежда отношенията си с
други държави; хитруване,
увъртане
дйптих [същ., от гр.]
—
картина или икона, която
се сгъва надве; съчинение
в две части
дйпчик [същ., от тур.]
—
приклад на пушка
дирек [същ., от тур.]
—
дървена греда; стълб
дирекция [сън/., от лат.] —
административно учреж­
дение; пряка линия
дйрев [лр«л.]
—
следващ,
заден
дирлйк [същ., от тур.}
—
сговорен, съвместен живот
дйрник [сви/.] — задник, седа­
лище
48

дируга [същ.]
—
бразда; ли­
ния; следа
дисаги [същ., мм., от гр.]
—
две свързани големи тор­
би, приспособени за носене
на товар на рамо или на
гръб на животно
дйскос [същ., от гр.] — мета­
лен съд, в който се пускат
“помощи за църквата или се
държи нафората при бого­
служение
дискрепанация [същ., от
лат.] — несъгласуване, раз­
личие
дискурс [същ., от лат.]
—
разговор; обсъждане
дисурйя [съм/.] — вид болест
диха [съм/.] — същество; нещо
живо; душа
диш-хакъ [същ., от ар. - тур.]
—
пари, изплащани от хри­
стияните на угощаваните
от тях турци
длака [съм/.]
— в ъншен вид,
изглед
длето [съм/.]
—
изострено в
края сечиво, с което се
дълбае.дърво
дпевница [съм/.]
—
звезда
'
зорница -
доба [съм/.] — време; тъмната
част от денонощието
довлст — вж. девлет
довтасам, довтасвам [гл., св;
и несв.] — пристигна, прис­
тигам; заваря, заварвам
доган [същ., от тур.] — сокол
доганджйя [същ., от тур.] —
соколар, соколджия
догадлйвост [същ.] — досет-
ливост
догадя (се), догаждам(се) [гл.,
се. и несв.] — усетя, усещам;
досетя се, досещам се
догматика [същ., от гр. -фр,]
дял от богословието,
който изучава религиоз­
ните догми
договедя се, договсждам се
[гл., св. и несв.] — досетя
■ се, досещам се
дограмаджйя [същ., от тур.]
— дърводелец
додак [съм/.] — устна
додея, додявам [гл., св. и
несв.] — дотегна, дотягам;
досадя, досаждам
додеям [гл., св.]
—
дотегна;
досадя
додолка [съи/.]
—
девойче,
което участва в обред за
измолване на дъжд; пепе­
руда
дозволение [съм/., от рус.] —
разрешение
дозволя, дозволявам [гл., св.
и несв.]
—> позволя, позво­
лявам; разреша, разреша­
вам
доктрина [съм/., от лат.]
—
система от възгледи по оп­
ределен клон от човешкото
познание; учение
доктринер [съм/., от лат.] —
ревностен привърженик на
доктрина; догматик
доктринерство [същ., от
лат.] — безкритично след­
ване на дадена доктрина,
или учение
докундйсам, докупдйсвам
[гл., св. и несв.] — докача,
докачам; засегна, засягам
4. Речник ...
49

долама [съм/., от тур.] — връх­
на дреха с дълги ръкави
долапдарджия [същ., о т тур.]
—
мошеник, хитрец, без­
честник
долапдърджин — вж . долан-
дарджия
долап1 [същ., от пер.- тур.] —
градинарско колело за из­
вличане на вода; тепави­
чарско колело; ламаринен
съд за печене на кафе, пу­
канки и други
долап2 [същ., от пер. -тур.] —
шкаф
долахтспик [съм/.]
—
мъжка
дреха с ръкави до лактите
долахтяпка [същ.]
—
мъжка
дреха с ръкави до лактите;
ръкавица до лактите
ДОЛ(ОМ — вж . дюпГом
домазст [сьи/.] — приведен зет
домазлък — вж . дамазлък
домипасвам [гл., несв., от
лат.] — владея, господст-
вувам; доминирам
дом пул [същ., от дум.]
—
господин
домовница [същ.]
—
дома­
киня; стопанка
домоз-ая [същ., от тур.]—ин ­
струмент, с който се вадят
куршуми от пълна пушка
домомцица — вж . домовница
домочадис [същ.] — семейст­
во; челяд
домуз [сьа/., от тур.] — свиня
домузлук1 [същ., от тур.] —
свйнарник,кочина
домузлук2 [същ., от тур.] —
място между улея на воде­
ни цата и колелата
дои а п ма [същ., от тур.]
—
увеселение с илюминации;
шум и глъчка
допдурма [същ. , от тур.]
—
сладолед
донйнс [пор.] досега
допадна, допадам [гл., св. и
несв.]
—
пристигна, прис­
тигам
допотопсп [прил.] — стар, ос­
тарял
допъти («ар.]
—
следващия
,
път, другия път
дорамаджйя — вж . догра-
маджйя
доралйя [прил., неизм., от
тур.] — кон с кестеняв ко­
съм; дорест кон
дорест [прил., от тур.]
—
с
кестеняв косъм
дорйчсски [прил., от гр.]
—
свързан или отнасящ се до
дорийци (древен елински
народ)
дорйя — вж. доралйя
дору [нар.] — докато
доряст — вж . дорест
дососам, досбсвам [гл., се. и
лес^.] — дотегна, дотягам
доснех/и/[същ., мн.] — мета­
лическо бойно облекло
лост [същ., от пер. -тур.] ~
приятел, другар
доста [нар.] — много; колко-
'
то е необходимо, доста­
тъчно
достлук [същ., от пер. -тур.]
—
приятелство, познанст­
во, дружба
достолепеп [прил.] — велико­
лепен; достоен, важен
достолепие [сйм/.] — велико-
50

лепне; достойнство; важ­
ност
дотамамя — вж . дотамапя
дотамапя [гл., св., от ар.~
тур.]
—
натъкмя; наглася
точно
дохак/и/ [нар., от ар.-тур.}
—
заслужено; полагащо се
дохами ми [гл.,. св.] — дотегне
'ми
драгинко [саи/.] — по-малък
брат на съпруга
драговпик [сам/.]
—
любе,
любим; любовник
драговница [същ.] — любима;
любовница
драговолен [прил.} — добро- •
волен
драговолпо [нар.]
—
добро­
волно
драгомая/ип/ [сам/., от ар.} —
преводач на дипломати­
чески представител в Ориен-
та; водач на мъжка или жен­
ска група работници
драгон — вж . драгуп
драгостен [ярнл.]
—
драг,
приятен
драгувам(сс) [гл., несв.]
—
обичам(се); любя(се)
драгуп’ [същ., от нгур.]
—
.
дърво и плод синя слива
драгуп2 [сан/., о т фр.]
—
кавалерист
дражайши/й/ — най-драг;
многообичен, любим
драм [същ., от гр.} — мерна
единица, равна на 1/400
част от оката; мярка за тег­
ло, равна на 3.10 грама
драпголник [сан/.] — затвор
дриада [сам/., от гр.] —мито­
логично женско същество;
самодива, нимфа
дрогерия [същ., от фр.}
—
магазин, в който се прода­
ват разнообразни дребни
стоки
друм [същ., от гр.}
—
път;
шосе
друмник [същ.] — пътник
друпгар/ий/ [сам/.]
—
висш
военен чин
дръгач [сам/.]
—
птица дър-
' давец
дръже [сан/.] — стъбла на ца­
ревица, жито, слънчоглед
дръмоп [сан/.,
от гр.]
—
решето с едри дупки
дрън [сам/.] — буца, къс
дрънкал пик — вж. драпгол-
пик
дръста [сан/.] — тепавица
дряпь [сам/., от рус.} — мръс­
ник, негодник '
дуале [същ.,
от тур.]
—
.
женска забрадка; боне
дубара [сам/., от пер.-тур.] —
две и две (при игра със
зарове)
дублбп [сан/., от фр.} — стара
'златна монета с голяма
стойност
дувар [сам/., от пер. -тур.] —
зид; каменна стена
дуварлйя [прил., неизм., от
пер. - тур.] — ограден със зид
дуда [същ., от ар. -тур.}
дърво и плод черница
дудпа [гл., несв.}
—
тътна;
кънтя; мърморя
дудук [същ.,
'о т тур.}
—
дървена свирка
дуел [сан/., от лат.} — битка
51

между двама души с оръ­
жие по избор и предвари­
телно уговорени условия за
решаване на спор или на­
кърнена чест
дукат/о/ [същ., от «т.]
—
венецианска златна монета
дукундйсам, дукупдйсвам —
вж. докундйсам, докун-
дйсвам
дулбср — вж . дилбер
дуле [сьм/.] — отвор, чучур-
ка
дулюм — вж . дьонюм
думам [гл., песе .] — мисля; го­
воря
думап [същ., от тур.]
—
мъгла, прах
дупанма — вж . допапма
дуня [сйц/.]
—
дърво и плод
дюля
дуня [сьи/. , от ар.-тур.]
—
свят; хора
дур [нар.] — дори; чак; докато
дур [мелсЗ., от тур.] — Стой!
дурача [гл. , лесв.]
—
мамя
някого; правя го на дурак
дургун [прал., неизм., от
тур.] — ленив; омърлушен;
бавен; мързелив човек
духло [сги/.] — силно въздуш­
но течение; вятър
душман/ин/ [съм/., от пер.
тур.] ~ враг, неприятел,
зломишленик
душманлар — множествено
число в турски език от
душман/ нн/
душманлък [съи/., от пер,-
тур.] — ненавист, омраза;
злодеяние
дълга — вж . далга
дългота [същ., от рус.] —дъл­
жина, продължителност
дълдърма — вж . далдърма
дъня [гл., несв.] — продънвам;
.
удрям
държава [същ.]
—
недвижим
имот извън селото; нива;
земя
дързая — вж, дерзая
дърля се [гл., несв.] — наддум-
вам се; заяждам се; карам се
дъртел [с&и/.] — дъртак, стар
човек
дьрхолщина [същ.]
—
стара
жена; дъртофелница
дьовлст — вж. девлет
дьолюм — вж . дьонном
дьопме [сги^., от тур.]
—
помохамеданчен христия-
.
нин; изменник,отстъпник;
ренегат
дьопГом [същ., о т тур.]
—
мярка за земя, приблизи­
телно равна на декар
дьоржар — вж. дьорт-джехар
• дьорт-джехар [същ., от пер.-
/иур.]
—
четири и четири
(при игра със зарове)
дюбеш [същ., от пер. - тур.] —
пет и пет (при игра със за­
рове)
дюгеп — вж. дюкян
дюгенджйя — вж . дюкянджия
дюкся — вж. дюкян
дюкепджйя — вж. дюкяпджйя
дюкян [същ., от ар. - тур.] —
магазин; занаятчийска ра­
ботилница
дюкянджйя [същ., от ар.-
тур.] — притежател на ма­
газин или на занаятчийска
работилница
52

дюлбсн — вж . тюлбсн
дюлбср — вж. дмлбср
дюлбйя [същ., от пер. -тур.]
—
зрителна тръба; дале­
коглед
дюлгер/ип/ [същ. , о т пер,-
тур.\ — зидар
дюлгерски [лрил.] — отнасящ
се до дюлгер/ин/; зидарски
ДЮЛ1ОМ — вж. дьошом
дюнум — вж . дьонюм
дюля — вж. дуня
дякон [съ^., от гр.] — лице
на първата и най-ниска сте­
пен на християнските све­
щенослужители
Е
ебана — вж. ябана
сблебйя — вж . леблебия
евала ~ вж . еваллах/а/
евялла — вж. еваллах/а/
еваллах/а/
, от ар.~
тур.]
—
Благодаря!; Спо-
лай!; Браво!
евангелие [същ., от гр.]
—
.
включените в Новия завет на
Библията четири книги с
легендарните разкази за жи­
вота и учението на Христос
евантайл [същ., от фр.]
—
ветрило
евгепйс [прил., от гр.]
—
благороден; от добър род
евет [част., от тур.]
—
да;
така; наистина
светчйя [същ., от тур.]
—
съглашател; блюдолизник
евза [сги/., от ар. -тур.]
—
капсула от огнестрелно
. оръжие
евзалйя [прил., неизм., от ]
— възпламеняващ се с евза
еврика [с®м(., от гр.] — ра­
достен словесен изблик от
дълго търсене или неочак­
вано откритие
еглендйсване [същ., от тур.]
.
— развличане, забавляван е;
веселене
егоизъм [същ., от дат. - фр.]
—
поставяне на личните
интереси над интересите
на другите; себелюбие
егрек [сам/., от тур.] — лятна
кошара за животни извън .
селището
егюпец [сьи/.]
—
циганин;
египтянин
едемски [прил.] — райски
сдепсйз/ип/ — вж . сдинсъз/ип/
сдипсъз/ин/ [същ., от ар. -
тур] — безсрамник, раз­
вратник
едрински [лрил.]
—
свързан
4 или отнасящ се до град
Одрин;одрински
езер — вж. зер
сзй [същ., от тур.] — страна
на монета, където е обоз-
-
начена стойността й
езотсрйчсн [прил., от гр.-
рус.]
—
обслужващ само
подбрани хора; скрит, таен
езотерйчпост[съи/., от гр.-рус.]
—
тайнственост, скритост
екарисаж [сьщ., от фр.]
—
предприятие за изгаряне
или преработка на живо­
тински трупове и развале­
53

ни месни продукти за ин­
дустриални цели
еквилибрйст [същ., от лат.]
—
цирков артист, чийто
номер е свързан с пазене на
равновесие при минимална
опора; въжеиграч
екйм/ип/ — вж . хекйм/ип/
екзалтиран [прил.*, от фр.]
—
вдъхновен, въодушевен
екзарх [същ., от г/х] — висш
църковен сановник; начал­
ник на независимата пра­
вославна църква
екзархия [същ., от гд.]
—
суверенна, независима пра­
вославна църква, начело с
екзарх
екзекуция [същ., от яат.] —
изпълнение на смъртна
присъда
екземпляр [същ., от лат.] —
единичен брой на перио­
дическо или друго печатно
издание; единичен пред­
ставител на еднотипни
предмети; особняк
екзотичен [прил., от ?/х] —
необичаен, непривичен
економ — вж . иконом
екс [нар., от лат.] — навед-
наж; на един дъх
ексаджилък [съм/.] — иззем­
ване
екселбапти — вж . акселбшп/и/
скселйрам [гл., св. и несв., от
лат.- нем.]
—
превъзхож­
дам; отличавам се
екейзъм — вж . ексаджилък
екейк [нар., от тур.]
—
недостатъчно; по-малко от
теглото
сксйколсуп [межд., от тур.]
—
Дявол да го вземе!
ексклювйзъм [същ., от фр.]
— изключителност
експедирам [гл?, св. и несв.,
' от лат. -нем.] — изпращам
експедиция [съм/., от лат.-
нем.]
—
изпращане; адми­
нистративна служба, зани­
маваща се с изпращане на
различни пратки; пътува­
не
експертиза [същ., от фр.]
—
задълбочено изследване;
доклад за изследване
сксплоататор [съм/., от фр.]
—
ползващ се от чужд труд;
използвач
експлоатация [същ., от фр.]
—
използване на чужд труд,
средства и други за лична
облага; разработване на
природни богатства
експлоатирам [гл., св. и несв.,
от фр.- нем.]
подлагам
на експлоатация; получа­
вам неправомерна печал­
ба; възползвам се; облаго­
детелствам се
експроприация [същ., от фр.-
рус.]
—
изземване; лиша­
ване, отчуждаване
екстраполирам [гл., св. и
несв., от нелк] — устано­
вявам неизвестни елементи
от дадена система въз ос-
.
нова на известните
ексцентричен [прил.,
от
лат.] — необичаен; чудат
екцентрйчний — вж . ексцен­
тричен
ексцесия [същ., от лат.]
—
54

изстъпление; необуздана
постъпка
ектсния [същ., от гр.] — вид
молитва, произнасяна бав­
но и напевно
елбете — вж . хелбсте
сле1 [нар.] — едва
слсг [нар.] — най-вече, особе­
но; най-после
елеватор [същ., от лат.]
—
машина за механично из­
дигане и сваляне на големи
тежести
слеен [прил., от гр. -рус.]
—
благосклонен; хвалебен
елей [същ., от гр.]
—
мас­
линово масло
елек [същ., от тур.] — дреха
до кръста без ръкави
слсктср — вж . слсктор
слектор (саиу., от лат.]
—
княз, участващ в избор на
крал
слекторалсп [лрил.]
—
избо­
рен; избирателен
елемент [сам/., от лат.] — ве­
щество, химически нераз-
ложимо на други вещества;
съставка, примес; лице,
оказало се в неприсъща за
него среда
слепни — вж . слип/ип/
слсокож [прил.]
—
с гладка,
опъната кожа
слеопомазап [прил.] — миро-
помазан
елече [сам/.] — умалително от
елек
Елой [еаи/.]
—
едно от мно-
гото имена на еврейския
бог
елпезе [същ., от пер. -тур.] —
наредени като ветрило
тютюневи листа
слин/ин/ [същ., от гр.] — грък
слипйка [същ., от гр.]
—
гръцки език; гръцка азбука
елипйст [същ.] — познавач и
ценител, поддръжник на
гръцкия език и култура
елински [прил.] — гръцки
елмаз [с&ц/., от ар. - гр.]
—
скъпоценен камък с голяма
, твърдост; диамант
елмазен [ярил.]
—
свързан
или отнасящ се до елмаз;
блестящ; скъп
елчйя [сам/., от тур.]
—
посланик; консул; дипло­
матически пратеник
смабйл [прил., от грр.] —лю­
безен, учтив; мил; любящ
еманация [същ., от лат.] —
излъчване; радиоактивно
излъчване
еманципация [сам/., от лат.]
— отхвърляне на ограниче ­
ния, установени морални
норми, предразсъдъци и
други; духовно освобож­
дение
еманципирам [гл., св. и песе.,
от лат. лел*.] — освобож­
давам от наложени рели­
гиозни морални, правни и
други ограничения; предо­
ставям права
емблема [същ., от гр. -ла т.]
—
предмет или образ с ус­
тановено условно значение
смслйк [сам/., от тур.]
—
ядене, храна; прехрана
55

смени джйя [същ., от тур.] —
обущар, майстор на еминии
еменйи [съм/., от ар.-тур.] —
плитка, лека обувка без ток
еминиджйя — вж . смениджйя
емнпйя — вж . емепйя
емигрант/ин/ [същ., от лат.]
—
изселник в чужда страна
емиграция [същ., от лат.] —
изселване на лице в чужда
страна; пребиваване в чуж­
да страна; изселници в
чужда страна
емир1 [съм/., от ар.- тур.]
—
княз
емир2 [същ., от тур.]
—
заповед, ферман
емйр-колу [същ., от тур.] —
вестител; куриер; прино­
сител на заповед
емирнамс [същ., от ар. -пер. -
тур.] — писмена заповед;
указ
емисар [същ., от лат.]
—
пратеник със специална
мисия
емисия [сви/., от лат.]
—
пускане от държавни или
частни обединения на цен­
ни книжа, банкови билети
и книжни пари; радиопре­
даване
смйш [съм/., от ?и^р.]
—
овощия, плодове
смишсрйя — вж . смшерйя
емляк [същ., от ар. - тур.] —
данък за недвижим имот;
недвижим имот
смнист [същ., от ар.-тур.] —
доверие
емфе — вж. емфие
емфен [прил.] — свързан или
отнасящ се до емфие
емфие [същ., от ар. - тур.] —
тютюн на прах за смъркане
емшерйя [същ., от пер.- тур.]
—
земляк; съгражданин,
съселянин
енверие [същ., от ар. - тур.] —
украса на военна униформа
ендепендента [същ., от фр.]
— независимост; самостоя­
телност
е но [съюз] — защото; но, ами
снйгма [сън/., от гр.]
—
тайна; загадка; гатанка
снйчар — вж. янйчар
енйчарски — вж. янйчарски
енория [същ., от гр.] — засе­
лен район, обслужван от
един свещеник
ентерйя — вж . антерйя
ентомологйчески [прил., от
гр.] — свързан или отнасящ
се до енгомблогия ~
ентомолбгия [същ., от гр.] —
наука за насекомите
ентусиазъм [същ., от гр. -фр.]
въодушевление; възторг
енфлюенцня [същ., от $р.] —
влияние
енциклонедйзъм [същ., от
фр.] — всестранни познания
еня [съм/., от гр.] — грижа
едатрахйл — вж. епитрахйл
е пек [същ., от пер.-тур.]
—
едно и едно (при игра на
зарове)
епиграма [същ., от гр.]
—
кратък надпис в проза или
стихове; кратка стихотвор­
на сатиричца форма
56

епидемия [съм;., от гр. -лат.]
—. бързо, разпространяване
на заразно заболяване в
даден район
епизод [същ., от гр.-лат.] —
събитие, случка; относител­
но самостоятелен момент,
от литературна творба
епизодичен [прил.]
—
слу­
чаен; маловажен ,
епизодйчно [нар.]
—
слу-
^чайно; маловажно
епикуреец [същ., от гр.]
—
привърженик на гръцкия
философ Епикур, създател
на материалистическо уче­
ние
епикурсйски [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до епи­
куреец
епилог [същ., от гр. -ла т.] —
заключителна част на ли­
тературна творба, хъдето
накратко се представя по­
нататъшната участ на пер­
сонажа; край, завършек
епистймия [съм/., от гр.]
—
наука
епистимонйчески [прил.]
—
научен; университетски
епистоларен [прил., от гр.] —
писмовен
епитафия [същ., от гр.- лат]
— стихотворен надпис вър­
ху надгробен паметник,
свързан с личността на
починалия; кратка сатира в
стихотворна форма, пред­
ставяща осмиваната лич­
ност като покойник
епитет [същ., от гр. -л ат.] —
художествено определение;
хулна дума; прякор
спитймия [същ., от гр.]
—
наказание на духовно лице,
наложено от църковните
власти
епитрахйл [същ., от гр.]
—
дълга и тясна свещеническа
одежда, която се надява на
врата и се носи върху расото
епйтроп [същ., от гр.] — чер­
ковен настоятел; продавач
на свещи и събирач на
черковни пари
еполет/и/ [същ., от фр.]
—
офицерски пагони, украсе­
ни със златни или сребър­
ни ресни и ширити
епопея [същ., от гр.] — голя­
ма стихотворна или про­
заична художествена твор­
ба, в която се представят
важни исторически съби­
тия; важни исторически
събития зададен народ
епоха [същ., от гр. -ла т.] —
продължителен период,
свързан със специфични за
него явления и събития в
природата и обществото;
ера
ербап [прил., неизм. от ар. -
тур.]
-
■ годен, способен;
оправен
ергеле — вж. хергеле
ерей — вж. йерей
ерес [същ., от гр.] — несъоб­
разяване с установени от
официалната църква догми
ерлйя [същ., от тур.]
—
местен жител; кореняк
57

ермелйк — вж. ирмилйк
ерминйя [същ., от гр.] — ръ­
ководство за иконописци
срокирйк [същ., от гр.]
—
черковен проповедник
срунда [същ., от л ат.- рус.] —
глупост, безсмислица; пра­
зна работа
срфснс [същ., от гр.] — пола­
гаща се част от обща сума,
,
която трябва да заплати
отделно лице, участващо в
угощение
срцхсрцог [същ., от нем.] —
титла на княз от владетел­
ския дом в Австрия до 1918
година
ссап — вж. хссап
ссаул [същ., от рус.] — казаш­
ки капитан
сскалроп [същ., от фр. -ит.] —
кавалерийска (конна) рота
ескиджйя [съм/.,, от тур.] —
вехтошар.
ескйфудул [същ., от ар.-
тур.] — стар горделивец
ескулап [същ., от лат.]
—
лекар;лечител
ссми [гл.] — остаряла форма
на спомагателния глагол
съм за I л., мн.ч., сег. вр.
есмирнисмсн /ссмйрпиемепо
вино/ — вино с разтворен в
него тамян за успокояване
на болки -
еснаф [същ., от ар. -тур.] —>
сдружение на майстори и
калфи, работещи един и
съш занаят; занаятчия; ли­
це с ограничен мироглед
сснафлйя [същ., от ар. -тур.]
—
член на еснаф (занаят­
чийско сдружение)
еснафски [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до еснаф
сспсдспсан [прил., от гр.] —
отракан, обучен
еспидепсан — вж . еспедепсан
есте [същ.] — ядене, ястие
сстслйв — вж . ястслйв
ете [части.]
— ♦ за усилване и
подчертаване
етер [същ., от гр.] — въздух
етикеция [същ., от фр-]
—
начин на поведение; отно­
шения; порядки
етимологйчсски [прил.]
—
свързан или отнасящ се до
стимология
стимология [същ., от гр., -
лат.] — дял от науката за
езика, занимаващ се с
произхода и историята на
думите; произход на ду­
мите
ефасйрам(се) [гл., св. и несв.,
от фр.] — обезличавам (се)
ефектен [прил,, от лат.]
—
въздействащ, впечатляващ
ефепди/м/ [същ., от гр. - тур.]
— господин;господар
ефикасен [прил., от лат,-
фр.] — резултатен ’
. ефимерен [прил., от гр.]
—
краткотраен, бързопреходен
сфемерйда — вж . сфимсрйда
сфимсрйда [същ., от гр.]
—
вестник
ефирен [прил., от гр.-руе.] —
лек, прозрачен, въздушен
ехиден [прил., от гр.] — ко­
варен; язвителен; двуличен
58

счмспи [сви/.] — ечемик; зър­
нени храни
сш (с&и/., от тур.] — втори
подобен или свързан с пър­
вия, за да правят двойка
сша [гл., несв.] — съчетавам;
съвместявам; уеднаквявам
ешмак — вж. яшмак
ешмедсмс [съи/.] — гощавка,
пир, гуляй; веселба
ж
жад [съи/.] — жажда
жаден [ирмл.] — любим; сил­
но желан, жадувай
жаждам [гл., несв.]
—
силно'
желая, ламтя
жажди — вж . жаждам
жакет [същ,, от фр} — връхна
къса женска дреха; мъжка
връхна дреха за полуофи­
циални случаи
жалуз/а/ [съм/., от фр.]
—
щора
жамал — вж . джамал
жандар/ин/ [сьм/., от фр.] —
стражар; охранител
жандарм [гъи/., от фр.]
—
стражар;полицай
жарник [съц/.]
—
съд с раз­
горени въглища; мангал
ждраксли [същ., мн.] — коки­
ли
ждрело [същ.] — пролом
жебенйчс [същ.] — малък съд
за ракия
жсглйв [прил.]
—
бодлив,
хаплив, язвителен
жегъл (същ.] - — напречна
пръчка на ярем, в който се
впрягат животни
жежък [прил.]' — горещ; го­
лям
Лелба [стяг/.] — желание, коп­
неж
желва1 [същ.] — костенурка
жслваг[съи/.] ~ птица кълвач
желка [съи/.] — костенурка
желудък [съи/.] — стомах
женйхла [сгщ.] —посреднич­
ка при женитба; годежарка;
сватовничка
женйхъл [сьц/.] — посредник
при женитба;,годежар; сва-
товник
жснкаст [прил.]
—
женствен;
мекушав
женкеря [с®и/.]
—
мъж, под­
властен на жена си
жспкен [с&м/.] — вж . чепксп
жерка [съи/.]
—
мелница;
воденица; стомах
жсронспски [прил.] — свързан
или ттгнасящ се до село
Жеравна; жеравненски
жйвеп [л/шл.] — жизнен
живспйца [същ.]
—
тежка
болест; неизлечима рана
живопис [саи/.] — живописец;
иконописеТц художник
жиг [сан/.] т- позорен печат;
дамга
жиголо [същ., от фр.] — млад
мъж, издържан от любов­
ницата си; млад мъж със
съмнително поведение
жигосам, жигосвам [гл., св. и
несв.] — заклеймя, заклей­
мявам; дамгосам, дамгос-
вам
59

жигосап [прил.*] — заклей­
мен; дамгосан; опозорен
жид [същ.] — евреин
жйдав [прил.] — мършав, сух,
слаб
жйдовка [съм/.] — еврейка
жйдовски [прил.] — еврейски;
хитър
жилет [същ., от фр.] — мъжка
дреха без яка и ръкави, об­
личана под сако; плетена
къса дреха
жир [сам;.] — желъд
жйдкост [съм/.]
—
течност;
слюнка
житие [с*ор] — устно раз­
пространяван или написан
разказ за живота на светец;
животолис; живот
жйткост — вж . жйдкост
жлеб [сйй/.]
—
голям кори-
тообразен съд за превозна
грозде
жоглйна — вж. джоглйна
жребий [сьи/.]
—
човешка
участ, съдба
жрец [сам/.] . —
свещенослу­
жител в езически храм; ин­
телектуалец, отдаден до
крайност на дадено изкуство
жужар [същ.] — силно мургав;
мургавеляк
жужел — вж. жужар
жужср — вж. жужар
жуп [сгнр, от фр.] — пола,
фуста
жупап [същ.] — областен уп­
равител
жупел [сам/-] — сяра; ярост
журнал [с%ир, от фр.] — из­
дание със събрани образ-,
ци на модни дрехи, обувки.
жилищно обзавеждане и
други; дневник
журналистика [саи/., от фр. ~
рус.] — цялостната дейност
по описването и отпечат-х
ването на периодичните
издания, по подготовката
на радио- и телевизион­
ните предавания и други;
журналисти
жъд — вж. жад
жълва — вж. желва1 и желва2
3
заабйт/ин/ — вж . забйт/ин/
заяде — вж. зеде
зааре — вж . зайре
заарски [лрмл.] — свързан или
отнасящ се до Стара Заго­
ра; старозагорски
забйт/ин/[същ., от ар. - тур.]
—
полицейски чиновник;
управник; офицер
забло — вж . зебло
заблов — вж. зеблов
забрана [саа/.]
—
отбрана,
защита
забруген [прил.] — наперен; с
юначен вид
забавно [//ар.] — бавно, заба­
вено, полека
забун [сви/. -, от тур.] — къса
дреха, обикновено без ръ­
кави
завяла — вж . завалия
завалия [прил., неизм., от ар.
- тур.] — клет, злочест, не­
щастен '
60

заваль — вж . завалия
завбйт/ин/ — вж . забйт/ип/
завера [съи/.]
—
съзаклятие;
освободително движение
завераджия [сги/.] — участник
в завера
' завдигам се, завдигна се [гл.,
св. и несв.] — възстановя се,
възстановявам се; съвзема
се, съвземам се
заведнаж [на/).] — изведнаж
завоевая [гл., се.] — завладея;
завоювам
зевзеклсндйсам се, зевзек-
лендйсвам се [гл., се. и
несв., от тур.] — шегувам
се; подиграя се, подигра­
вам се
завсегда [нар.] — завинаги
завтрак [сан/., от рус.]
—
сутрешна закуска
загарйя [съм/.]
—
осйлеста
пшеница
загвача [гл., се.] — задъвча
заглебя, заглебвам [гл., св. и
несв.] — затъна, затъвам
заглъбна [гл., се.] — потъна
заграднина [съ«/.] — ограда
загюхвам, запохна [гл. несв.
и се.]
—
заспивам, заспя;
захърквам, захъркам
задавка [съи/.] — задача
задатка [същ., от рус.]
—
дарба, заложба; заявка
задатък [с»о/.] — задължение
задйр [съе^.]
—
задиряне;
ухажване; закачка
задйрка [сам/.]
—
задиряне,
ухажване; закачка
задумчнв [прил., от рус.]
—
замислен, загрижен
задушница [съи/.]
—
общ
помен за мъртвите, който
се прави на определени дни
в годината
задърна (се) [гл., се .] — зада­
вя (се)
заере — вж . зайре
заецвам [гл., несв.] — заеквам;
досаждам, дотягам
зазмйя се [гл., се.] — извия се
като змия
зазъбици [същ., мн.] — неп­
реодолимо желание за яде­
не на нещо; пощявка
займ [съо^., от ар. -тур.]
—
крепостно владение
займ/ип/ [съи/., от ар. - тур.]
—
владетел на голям имот
зайф [прил., неизм., от ар.-
тур.] — слаб, мършав
зайда [гл., се.] — заляза
зайде [нар., от ар. -тур.] — в
повече; излишно
зайре [същ., от ар. -тур.]
—
зърнени храни
заказ [същ., от рус.] — запо­
вед, нареждане
закваса [същ.] — мая; подкваса
заклевший [лрил.*] — закълнат
за клепя (се) [гл., се.]
—
за­
кълна (се)
закляскам, заклйся [гл., несв.
и се.]
—
тръгвам, тръгна
вяло и отпуснато
заклбпвам, заклопя [гл.. несв.
и се.] — затварям, затво­
ря
заклоцам, заклоцвам [гл., св.
и несв.] — (за кокошка) из­
дам, издавам особени зву­
ци преди насаждане
61

законник [сам/.]
—
сборник
със закони; съблюдател на
закона
закум [сам/., от ар.-тур.] —
растение олеандър
закърченял [лргм.*] — недо­
развит, недорасъл
заливосам, заливосвам [гл.,
се. и несв.]
—
замажа, за­
мазвам; загладя, заглаж-
дам;прикрия, прикривам
залнс [сам/.] — залисия, обър­
кване
залйша [гл., се.]
—
залисам;
отвлека нечие внимание
заложник [сам/.] — лице, кое­
то на сватбеното тържест­
во носи петела
заложница [съм/.] — съпругата
на заложник
заложни чка — вж . заложница
залоствам, залостя [гл,, несв.
и се.] — затварям, затворя
залудо [нар.] — напразно
залумлук — вж . золумлук
залхапа — вж . салхана
зам [съюз] — за
заман [/шд, от ар.- тур.]
—
всякога, винаги
заман [сам/., от ар. - тур.] —
време
замахорен — вж . замъхорен
замашен [ярил.] — силен; със
замах
замедля, замедлянам [гл., св.
и несв., от рус.] — забавя,
забавям
заметна [гл., се.] — заключа с
ключ, кука и други приспо­
собления
замсчапис [същ., от рус.] —
забележка
замечателсп [прил., от рус.]
—
забележителен, инте­
ресен
замсщам (се) [гл. , несв.]
—
замествам (се); сменям (се)
замирам [гл., несв.] — хвърлям
нещо по някого; замерям
замохорен — вж . замъхорен
замъхорен [прал.] — покрит с
мъх; мъшасал
замязам, замязвам [гл., св. и
несв.]
—
заприличам, зап­
риличвам
зандан [същ., от пер.- тур.] —
затвор, тъмница
запик [ същ.] — залез
занимавам, занимая [гл.,
несв. и св.] — заемам, заема
занймам [гл., се.] — заема
запят [прил., от рус.] — зает
заочи [нар.] — привидно, на уж
запарастя [гл., се.]
—
нах­
върля се върху някого с
удари или с думи
запарта [сам;., от и т. - тур.]
—-
ругатня, хокане; бой
запсрпелкам — вж. запсрпеля
заперпсля [гл., св.]
—
раз­
махам криле; запърпоря
запсцвам, запецпа [гл., несв. и
се.] — запъвам се, запъна се;
заеквам, заекна; спъвам се,
спъна се; затисвам, затисна
запив [същ.] — гощавка с пиене
запиване [сам/.]
—
заекване;
запъване
запипапие [същ., от рус.] —
запъване, спъване; пречене
запир [саи/.]^— спиране; по­
чивка
запис [сам/.] — полица
заплета [гл., се.] — извърша
62

обред “заплитане”, свързан
с подрастването на детето
и придружен със семейно
тържество
заповядам [гл., се.] — поканя
започстък [същ.] — начало
запразпя, запразням [гл., се.
и несв.]
—
заема, заемам;
запълня, запълням
запретна, запрягам [гл., се. и
//есе.] — заредя, зареждам
(пушка)
запретнат [л/шл.*] — зареден
запрета [същ., от рус.]
—
забрана
запрстен [прил., от рус.]
—
забранен
запретя, запретявам [гл., св.
и несв., от рус.] — забраня,
забранявам
запрещение [съм/., от рус.]—"
забрана
запродам, запродавам [гл., св.
и несв.] — залъжа, залъгвам
запт [съм/., от ар. - тур.]
—
подчинение; ограничение
заптие [съм/., от ар. -тур.] —
турски униформен стра­
жар; полицай
заптййски [л/н/л.] — свързан,
отнасящ се до заптие
заптйсам, заптйсвам [гл., се.
и несв., от ар.- тур.]
—
възпра, възпирам; усмиря,
усмирявам; обуздая, обуз­
давам; затрия, затривам
заптия — вж . заптие
заптьбсам, заптьбевам — вж.
заптйсам, заптйсвам
завърша [гл., св.] — запретна;
подвия
зара [същ.]
—
далечна свет­
лина; зарево
заралйя [сън/.] — старозагор-
чанин
зарар [съи/., от ар. - тур.] —
щета, вреда; загуба
зарарлйя [прил., иеизм., от
ар.- тур.]
—
причиняващ
зло; злодей, негодяй
зарарсъз [прил., неизм., от
ар. -тур.] — безобиден, без-
.
вреден
зарев [същ.] — старинно име
на месец август
зареда [същ.]
—
последова­
телно редуване при работа,
пеене и други 1
зарек [същ.] — взаимно обе­
щание; заричаме; отказ
зассвки [същ. , ми.] — обредно
пресяване на брашно за
замесване на сватбен хляб
засека [съм/.]
—
преграда от
натрупани дървета, камъ­
ни, пръст и други
заслона [съм/.] — прикритие,
заслон *
заслъщам [гл., //есе.]
—-
зак­
ривам, затулям
засълвам, засълпа [гл., несв.
и се.] — закрилям, закриля;
закривам, закрия; затулям,
затуля
зата — вж. затъ
затйлък [съи/.]
—
метална
пластинка на приклад
затмспис [същ., от рус.]
—
затъмнение; неяснота
затб [съюз] — затова
затремолявам [гл., //есе.]
—
зазвънявам; засвирвам
63

затул [съи#.]
—
затулено, за­
кътано място
затъ [нар., от ар,-тур.}
—
наистина
зафйча [гл., се.] — захвърля
зафуча — вж. зафйча
захерс - вж . зайре
захире — вж . зайре
захлестсн [лрил.*]— задъхан,
запъхтян'
захмет [същ., от ар. - тур.] —
грижа, затруднение, безпо­
койство
заход1 [с®и/.] — залез
заход2 [саа/.] — отходно мяс­
то, нуждник
захортувам (се) [гл.. се ., от
гр.] — заприказвам (се), за­
говоря (се)
зачамам [гл., св.] — закрея; за­
болея
зачеклица [същ.] —. закачлив-
ка
зашапвам, зашапя — вж. за-
шепвам и зашеня
зашепвам, зашеня [гл.,- несв.
и св.] — загребвам, загреба
с шепи
заюсвам, закЪсна [гл., несв. и
се.] — заспивам, заспя'
заюсна (сс) [гл., се.] — засиля
(«)
заек [същ.] — звън, звънтеж
звйска — вж . дзвйзка
звон [същ.]
—
черковна кам­
бана; звън на черковна кам­
бана
звонарница — вж . звънарница
звонк [сан#., от рус.] — ме­
тални пари; монети
звонък [прил.] — звънък
звънарница [сам/.]
—• кам­
банария
звъниче [същ.] — билка жълт
кантарион
здсшен — вж . здешпи/й/
здсшни/й/ [прил., от рус.] —
тукашен
злравче [сьм;.] ■— китка здравец
зебек [съи/., от тур.] — жител
на егейска Турция; анадол-
ски мохамеданин
зебешки [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до зебек
зебло [същ.]
—
груба здрава
тъкан
зеблов [прил.] — направен от
зебло •
зевгар [същ., от гр.] — двойка
впрегатни животни
зевзек [сам/., неизм., от тур.]
— смешник, шегобиец; пб-
дигравчия
зевзсклсндйсвам се [гл., несв.]
— шегувам се, подигравам се
зевзеклйк — вж . зевзеклък
зевзеклък [съп/., от тур.] —
смешка; шега; подигравка
зевк [същ., от тур.]— весел­
ба с угощение; удоволствие,
развлечение
зеде — вж . зайде
зейр — вж . зехйр
зейде — вж. зайде
зелка [същ.] — турска глава с
чалма; турчин
зелник [съм/.]
—
баница със
зеленчукова плънка
зелоразсудни/й/ [л/шл.]
—
многоразсъдлив
зенгйн/ип/ [съа/., от тур.] —
богаташ
64

зевгйя [съм/., от пер. -тур] —
стреме
зер [съюз, от пер. -тур.]
—
нима; та
зсре/м/ — вж. зер
зсфет — вж . зияфст
зефйр [сан/., от гр.]
—
лек,
хладен вятър •
зефк ‘ вж. зевк
зехйр [същ., от пер. -тур.] —
отрова; яд
зиадс — вж . зеде
зиадечко [нар.]
—
повече,
отколкото е необходимо;
повечко
зигзаг [същ., от $р.] — начу­
пена по особен начин линия
зидя — вж. зеле
зил [същ., от тур.] —ударен
музикален инструмент;
звънец
зимбйл [същ., от ар.- тур.] —
плетена от лико или папур
торба
зина [гл., се.] — река, кажа
зингйя — вж. зенгйя
зияфет [същ., от ар. -тур.] —
угощение, пиршество; ве­
селба
злак [с&и/.] — зеленина
злачен [лрил.]
—
озеленен,
покрит с буйна зеленина
Златица [еьи/.]
—
жълтица,
златна монета
зиаком [прал., от рус] —
познат, познайник
знакомство [съм/., от рус.] —
познанство
зпаменатслсн [прил.] — мно­
гозначителен
знахар [същ.]
—
народен ле­
чител
зограф/ин/ [същ., от гр.]
—
иконописец; художник
зографисам, зографисвам
[гл., се. и несв., от гр.]
—
иконописвам, рисувам
зографисан [лршт*] — нари­
суван, изписан; изобразен
зографйя [същ., от гр.] — ико­
нопис; рисунка; иконописна,
зографска изработка
зодчество [същ., от рус.]
—
строителство;архитектура
зодчия [сън/.,
от рус.]
—
строител, архитект
зокум — вж. закум
золав [мрмл.]
—
корав, груб,
остър; рядък
золум — вж . зулум
золумджйя — вж . зулумджйя
золумлук — вж . зулумлук
зор [същ., от пер. - тур.]
—
мъка, страдание; усилие,
ч труд
зорбаджилък [същ., от пер,-
тур] — насилие, безчин-
ство
зорбалжия [същ., от пер. -
тур.\
—
насилник; потис­
ник
зор-замап [същ., от ар.- тур.]
—
крайна нужда, краен
случай
зор зорана [нар., от тур.] —
трудно; е много усилия
зор-зоруна — вж. зор-зорана
зорладйсам, зорладйсвам
[гл., се. и несв., от пер. -
тур.] ~ принудя се, при­
нуждавам се
зулум [същ., от ар. -тур.]
—
насилие; пакост, поразия;
обир,грабеж
5. Речник ...
65

зулумджйя [съм/., от тур,] —
насилник; злосторник; обир-
джия
зулумджулук [съм/. , о т тур,]
— пакостничество; злостор-
ничество
зупйца [същ., от гр.]
—
не­
бесна дъга; разноцветен
женски пояс
зунка [същ., от гр.] — небесна
дъга; разноцветен женски
пояс
зурла — вж . зурпа
зурладжин — вж. зурнаджйя
зурпа [същ., от пер.- тур.] —
дървен духов инструмент
зурнаджйя [същ., от пер. -
тур.] — свирач на зурна
зъмъ — вж. зъмя
зъмя [саи/.] — змия
зъркали — вж. зърнели
зърнели [съи/., мн.] — очи
зюл—вж.зил '
зюмбюл — вж . зимбйл
зюрт [съм/.] — бедняк, голтак
зяде — вж. зедс
зян [с»ц/., от пер -тур.]
—
щета, вреда; загуба
зянлък [същ., от тур.]
—
щета, вреда; загуба
зяносам, зяносвам [гл., св. и
, несв.] — разваля, развалям;
унищожа, унищожавам
И
йбо [съюз] — защото
ибрик [съм/., от пер.тур.]
—
глинен или метален съд за
вода
ибришим [сам/., от пер. -тур.]
—
тънки памучни или коп­
ринени конци за машинен
или ръчен шев
ибрямбашия [същ., от ар,-
тур.]
—
глупав; неразби-
ращ
иглитури [сЪЩ., МН.] — игли
игсмоп — вж . хегемон
игнорент [същ., от фр.]
—
необразован
игнорирам [гл.[ св. и несв., от
лат.- нем.] — пренебрегвам;
изолирам; отстранявам
игрек — вж. егрек
игумен [същ., от гр.] — мо­
нах, управител на правос­
лавен манастир
иглянка [съм/.] — тънка дълга
пушка
идеал [съм/., от гр.]
—
вър­
ховна цел; образец
идеализация [същ., от лат,-
фр.] — превъзнасяне
идеалист [същ., от фр.]
—
безкористен привърженик
на някаква идея
идеолог [същ., от гр.]
—
;
създател и защитник.на оп­
ределена идеология
идилйчески [прил.] — свързан
или отнасящ се до идилия
идилия [същ., от гр.]
—
ли-
тературна творба, идеали­
зираща спокойния живот в
близост до природата; тихо,
спокойно съществуване
идол [същ., от гр.] — дървен
или каменея образ на ези-
'• ческо божество; кумир;
идеализирано човешко съ­
щество
66

идолопоклбнник [СЪМ/.]
—
почитащ идоли, прекланящ
се пред идоли
идолопоклопничестно [сам/.]
—
почитане на идоли, прек­
лонение пред идоли
иждивспие [съм/.] — разноски;
парична помощ; спомо-
ществувание
иждивйтел [сам/.]
—
спо-
моществувател; спонсор
нждивя, иждивявам [гл., св.
и несв.]
—
подпомогна,
подпомагам парично
йже [ръщ.] — буква н от старо- •
българската азбука
йжица [съм/.] — гръцка буква
в старобългарската азбука,
, обозначаваща звук 'и'
изба [сам/.]
—
помещение,
обикновено вкопано в зе­
мята, използвано за съхра­
няване на зимнина и други
подобни; маза; зимник
избйтък [същ., от рус.]
—
изобилие; и злишество
избрйсвам, избрйша [гл.,
несв. и се.]
—
избърсвам,
избърша
избръщолевя [гл., се.]
—
из-
бърборя
избутлея [гл., се.]
—
изгния;
йзкуфея
йзверг [същ., от рус.] звяр;
чудовище
извсржсние [същ., от рус,] —
изригване; изгърМяване,
гърмеж
изверя [гл., се.]
—
променя
вяра; измамя, излъжа
извет [съм/.] — причина, пред­
лог
изоставам, извещая [гл., несв,
и св.]
—
уведомявам, уве­
домя; съобщавам, съобщя
йзвлак [същ.] — чекмедже
извйшвам [гл., несв4 — изди­
гам
изволя, изволивам [гл., св.и
несв.] — позволя, позволя­
вам; изискам, изисквам
изгабосам, изгаббевам [гл.,
несв. и се.]
—
излъжа, из-
лъгвам; изиграя, изигравам
изгайретя, изгайретявам [гл.,
св. и несв.] — изтърпя, изтър­
пявам; издържа, издържам
изгалатя(се) [гл., се.]
—
раз-
хайтя(се), разваля (се)
изге [прил., неизм., от тур.]
— о собен, чудноват
изгигиля се [гл., се.] — изсмея
се, изхиля се
изгледам, изглеждам [гл., св.
и несв ] — избера, избирам
изгора1 [съм/.] — любе, любима
изгора2 [сън/.]
—
беда; не­
щастие
издадпик [сам/.] — предател
издайство [съм/.]
—-
преда­
телство
лзет [същ., от ар-тур.]
—
труд, мъка
изиет — вж . изст
изйн [същ., от ар. -тур.]
—■
разрешение, позволение
изйда [гл., се.] — изляза
изкабосам, изкабосвам — вж .
изгабосам, изгаббевам
изкаваля [гл., се.] — направя;
сторя
изкайратя, изкай^тявам —
вж. изгайретя, изгайре­
тявам
67

изксвря се [гл., се.] — изкривя
се; изюдя се
изконен [прил.] — изначален;
стар
изкуп [нар.]
—
наведнаж;
вкупом; изцяло
изкуспик [същ., от рус.}
—
изкусен майстор; актьор;
акробат
изкърмуша, изкърмушвам
[гл., св. и песе.]
—
изтър­
буша, изтърбушвам
изкърмушеп [прил.*] — из­
търбушен; изкормен
изпъстря [гл., св.] — напсувам
излазък [същ., от рус.]
—
излизане
йзлак [съи/.]
—
дълбок кла­
денец
изле вря се [гл., се.] — протегна
се небрежно и неприлично
йзлек — вж. йзлак
излузен [лрцл.*] — изтъркан;
овехтял; охлузен
излупя се [гл., се.]
—
породя
се
излъстя, излъстявам [гл., св.
и кесе.] — измамя, измам-
вам; прелъстя,, прелъс­
тявам
излГобен [прил. , от рус.]
—
любим, предпочитан
измахнат [прцл.*] — отслаб­
нал, измършавял
измекер/ип/—вж . измекяр/ин/
измекяр/ин/ [същ., от ар. -
пер.-тур.] — ратай; наемен
работник
измскярка [сгм/.]
—
ратай-
киня; наемна работничка
измикяр/ип/ —вж. измекяр/ин/
измекярски [ирнл.] — свързан
или отнасящ се до изме­
кяр/ин/
.измикярски — вж. измекярски
измекерувам — вж . измекя-
рувам
измекярувам [гл., несв.]
-
слугувам; работя срещу
заплащане
измйрпо [сам/., от гр.]
—
тамян, смирна
измирски [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до град
Измир (Смирна)
измйчам (се) [гл., несв.]
—
измъквам се
йзмлак — вж . йзвлак
измлъзвам сс, измлъзна се
[гл., несв. и се.] — изплъз­
вам се, изплъзна се; измък­
вам се, измъкна се
измлюзвам се, измлГозна се —
вж. измлъзвам се, измлъз-
па се
изнурен [прил.*] — уморен,
безсилен; съсипан
изнурснис [съм/.]
—
умора,
отпадналост
изограф/ин/ — вж . зограф/ип/
изографисам, изографисвам
—
вж. зографисам, зогра­
фисвам
изолационизъм [същ., от фр.]
—
теория, според която
прогресът на дадена стра­
на се гарантира чрез изо­
лирането й от други стра­
ни; самостоятелен път на
развитие
изорудование [същ., от рус.]
—
изопачаване-
изпедеппам, изпедепцвам
[гл., св. и несв., от гр.] —
68

изуча. Изучавам добре; из­
пипам, изпилвам
изиотйшки [«ар.]
—
лека-
полека
изпраксам(сс), изпраксвам
(сс) [гл., се. и песе., от гр.]
—
науча, научавам нещо
добре; усъвършенствам
(се)
изпраксан [ярил.*] — изучен;
опитен; усъвършенстван
изпраксеп — вж . изпраксап
изпърчеп [прил.*] — наперен
изрухтя, изрухтявам [гл., се,
и несв.]
—
вдигна, вдигам
силен шум; изтропвам
изръшвам, изръшиа [гл.,^
песе, и св.]
—
обхождам,
обходя
изтаврсзя (гл., се.] — изтрез­
нея, отрезнея
изтапряза — вж. изтаврсзя
изгая [гл., се.] — стопя се
изгимаря, изтимарявам [гл.,
св. и песе., от тур.] — (за
кон) почистя, почиствам;
изчета, изчесвам
' изтипаря [гл., св. от гр.]
—
напечатам, обрисувам в
печата; изобразя
нзтома [същ., от рус.] —умо­
ра; приятна отпадналост
изтомеп [прил., от рус.]
—
изморен, отпаднал
изтуря се [гл., св.]
—
изляза;
покажа се
изтъврезя — вж . изтаврсзя
изтърсак [сан/.]
—
най-мал­
кото дете В семейството,
след което не се раждат
други деца
изтъртуфсв [прил.]
—
под­
пухнал
изтъщя (се), изтъщявам (сс)
[гл., се. и несв.] — усъвър­
шенствам (се)
изуродвап — вж. изуродовап
изуродован [прил., от рус,] —
осакатен, обезобразен.
изфирясам, изфирясвам [гл.,
се. и яесе.]
—
изчезна,
изчезвам; излетя, излитам;
изпаря се, изпарявам се
изхукам, изхуквам [гл., се. и
яесе.] — нахокам, нахоквам;
изгоня, изгонвам
изцйбреп [прил.*] — бистър;
блед; слаб
изчадие [са и/.] — изрод, изверг
изшйлеп [прил.*] — изострен
изщуквам, изщукна [гл,, несв,
и се. ] — излизам, изляза
изГодвам (сс), изюдя (се) [гл.,
несв. и се.] — изкривявам
(се), изкривя (се)
икиндйя [същ., от тур.]
—
следобедно време, около
16-17 часа или 2 часа по
турски
иконом [същ., от гр.]
—
свещеническа титла; упра­
вител
икономия [същ., от гр.]
'
пестеливи разходи; скъпер­
ничество
икра [сам/.] — хайвер
икрам [същ., от ар. - тур.] —
почит, уважение
илам — вж. илям
илач [същ., от ар.-тур.]
—
лекарство, цяр, лек
илдъзка — вж. илдъшка
69

илдъръм [съи/., от тур.]
—
светкавица, гръмотевица
илдъшка [същ., от тур.]
—
стара златна монета
илюзия [същ,, отлат. - фр} —
непостижима цел; трудно
осъществима мечта; блян
илюминация [същ., от лат.-
фр.]
—
разноцветно праз­
нично осветление, прид­
ружено с фойерверки
илюстрирам [гл., св. и несв.,
от лат. - нем.]
—
правя
рисунки за онагледяване на
текст; онагледявам
илям [същ., от ар. -тур.] — ка­
дийска присъда; съдебно ре
шените; протокол; известие
имажипйзъм [съир, от англ. -
рус.]
—
литературно те­
чение
имам/ин/ [същ., от ар.- тур.]
—
висш мохамедански ду­
ховник
имам-баялдъ [същ., от тур.]
—
пикантно ястие от печен
патладжан, домати и други
зеленчуци -
имдадие [същ., от ар.- тур.]
—
помощ, подкрепа; рек­
визиция
имиийя — вж. еменйя
имортсла [същ., от фр.]
—
цвете безсмъртниче
импас [същ., от ] — безиз­
ходица
императивен [прил., от лат. -
нем.] — заповеден; нетър­
пящ възражения -
имнсриал [прил., неизм.]
—
(за брада) раздвоена и
дълга
империал [същ., от лат.-
рус,] — златна монета със
стойност 10 рубли
империя [същ., от лат.]
—
голяма държава, оглавява­
на от император; държава,
колонизирала други дър­
жави и народи
имунизирам [гл., св. и несв.,
от лат-нем.] — повишавам
съпротивителните сили на ,
организъм чрез вкарване
на подходящи лекарства;
предпазвам
инверсия [същ., от лат.]
—
смяна на обичайните пози­
ции на частите на изрече­
нието или на словосъчета­
нието
ипвеститура [същ., от лат:]
—
въвеждане на васал във
владение на феод, прид­
ружено с церемония
ингилйз/ин/ [съм/., от тур.]
— англичанин
ипгилйзки [прил.] — английски
ингилйшки — вж. ингилйзки •
Ивглитера [съи/Д —Англия
ипдй [съюз, от тур.] — и тъй;
ще рече; прочее
индикатор [съи/., от лат.-
нем.] — уред за контроли­
ране на налягането в ци­
линдрите на машини с бу­
тало; показател; белег, знак
иидйкт/а/ [съм/., от гр.]
—
период от 15 години
инжйр [същ.,
от рус.]
—
смокиня
инициатйва [същ., от лат.-
нем.]
—
подтик; почин;
поемане на ръководство
70

/
инкарпация [същ., от лат.]
—
превъплъщение
инкогнито [нар., от яат] —
скрито, тайно; под чуждо
име
инкриминиран [прил.\ от
лат. - фр.]
—
обвинен в
престъпни деяния
инкяр [същ., от тур.]
—
отричане, непризнаване
инкяря [гл., несв.] — отричам,
не признавам
инобитие [същ.] — друг, отде­
лен живот
иповация [същ., от лат.]
—
новост; нововъведение;
подновяване
иноверен [същ.]
—
лице от
друго вероизповедание,
друговерец
и повериик,— вж. иноверен
ипок [същ.] — монах, калугер
и породен [еъи/.] — чужденец
иностранен [същ.]
—
чуж­
денец
ипочески [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до инок;
монашески, калугерски
индчество
—
мона­
шество, халугерство ■
ипочествуващ [ирил.*] — мо-
нашествуващ, калугерст-
вуващ
инспектирам [гл., се. и несв.,
от лат ] — проверявам;
надзиравам;контролирам
инспектор [същ., от лат.] —
административно лице, на­
товарено със задача да
наблюдава и контролира
определена дейност
инспекция [същ., от лат.] —
учреждение, занимаващо
се с контрол на определени
дейности; надзорническа
дейносу;
инстинкт [същ., от лат.]
—
генетично заложена спо-
-
собност у живо същество
да извършва дейности, по­
лезни за него и потомст­
вото му
инстинктивен [прил.,
от
лат.-фр.]
—
обусловен от
ипетйпкг; несъзнателен,
непреднамерен
ипетрукция [същ., от лат.]
? —• указание, упътване; нас­
тавление
инсцеийрам [гл., св. и несв..
от гр.-лат.]
—
организи­
рам нещо с цел да подведа
някого; пригаждам за сце­
нична изява
интелигент [същ., от лат.-
рус.]
—
възпитан, обра­
зован човек
интелигенция [същ., от лат.
-рус.] — хора с високо обра­
зование и обща култура, за­
нимаващи се предимно с
умствен труд
иптерйор [същ., от лат. - фр.]
—
вътрешно оформление
на помещение; изображе­
ние на помещение, без чо­
вешки фигури
интернационал [сам^., от
лат. - фр.] — международен
съюз; международна про­
летарска организация; ре­
волюционен пролетарски,
химн
интерпретатор [същ.,
от
71

лат.]
—
тълкувател; пре­
водач; изпълнител на худо­
жествена творба или музи---
кално произведение
интизап [същ., от ар. - тур.]
—
градско право; такси при
покупко-продажби, нару­
шения и други
интизанчйя [саи/., от тур.] —
събирач на градски такси
интрига [същ., от лат.~ фр.]
— зложелателни приказки и
деяния; сплетня, клюка;
низ от случки и събития в
литературна творба;-лю­
бовно приключение
интригант [същ., от фр.]
—
клюкар, сплетник
нптригантски [прил.]
—
зло-
желателен; клеветнически
иифсрналний — вж . инфер-
нален
инфлуенца [същ., от ит.]
—
заразно заболяване на ди­
хателните органи;грип
инша [същ., от ар.- тур.]
—
съчинение
ипогрйф [същ., от гр ] —
крилат кон
ипотека [съо/., от гр.]
—
предоставяне на средства
срещу залагане на недви­
жим имот; право на зае­
модател върху недвижим
имот
ипотекирам [гл., св. и несв.,
от фр.]
—
залагам недви­
жим имот срещу предос­
тавяне на заем
ираде [същ., от ар. - тур.]
—
султански указ, заповед
ирмйк [същ., от.тур.] — грис
ирмилйк [същ., от тур.]
—
монета от 20 пари или 1/4
грош; двайсетак
нрмилйче — умалително от
ирмилйк
ирмология
от гр.]
—
книга с ирмосите на осемте
гласа
йрмос [същ., от гр.]
—
на­
чален стих, който показва
мелодията на другите сти­
хове,на песен или канон
иронйчески [прил.]
—
съ­
държащ или изразяващ
ирония; присмехулен
ислахане [същ., от ар. -пер.]
— сиропиталище; изправи­
телен дом
йсо [същ., от гр.] — пригласяне
с равен, проточен глас
испат [същ., от ар. -тур.]
—
довод; доказателство
испспч [същ., от тур.] — вид
данък в турско време
иепйр
—
причина
исполин [същ., от рус.]
—
човек с огромен ръст и
сила; гигант
ИС1ЮЛЙ11СКИ [я/шл.] — свързан
или отнасящ се до испо­
лин; огромен, грамаден
истер-истимез [нар., от тур.]
—
щеш не щеш
истсрйчен [прил.. от лат.-
рус.]
—
крайно възбуден,
раздразнен
исторически — вж . истсрйчен
йст/ий/ [прил.]
—
същ, съ­
щински -
истиндак — вж . истиптак
истиндакчйя — вж. истшг-
такчйя
72

истинтак [същ., от ар. - тур.]
—
разследване, разпит
истиптакчия [същ., от ар.-
тур.] ~ съдебен следовател
йсто [нар.] — също
историограф [съм/., от гр.] —
специалист историограф;
автор на исторически труд
истукаи [същ.] — идол
итаатсъз [същ., от ар. -тур.]
—
непокорник, непослуш­
ник; вироглавец; бунтовник
итог/а/ [съм/., от рус.] — сбор,
сума; равносметка
ихтибар [същ., от ар.- тур.]
--
уважение, почит; добро
име
ичкйя [същ.,
от тур.]
—
алкохолно питие
йшалла [неизм., от тур.]
—
дано; ако е рекъл господ
ишарст [същ., от ар.-тур.] —
таен знак
ишлеме [същ., от тур.] — из­
работка на нещо с материал
на клиента; ръчна изработка
ишлйк [същ., от тур.]
—
занаятчийска работилница
йща — вж. йщя
ищах [същ., от ар. -тур.]
—
апетит; желание, охота
йщя [гл., «есе.] — искам
и
йсмения — вж. еменйя
йерархически [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до
йерархия
йерархия [съи/., от ?р.]
—
степенуване на длъжности
и чинове в едно ведомство,
институция
йерей [същ., от гр.]
—
све­
щеник у православните
християни
йогург — вж . югурт
йок [част., от тур.] — не ■
йолджйя [същ., от тур.]
—
пътник
йолка [същ., от рус.] — елха
йолма [същ., от тур.]
—
вълна, наскубана от нато­
пени за щавене кожи
йорс [същ., от тур.] — нако­
валня; малка наковалня за
косачи
йота [същ.]
—
старо име на
буква и в гръцката и в
старобългарската азбука
йошур — вж . юшур
йошурджйя — вж . юшурджйя
йощ [нар.] — още
к
кааза — вж. каза
кабадаилйк — вж. кабадаилък
кабадаилък [същ., от тур.]
— юначество; напереност
кабадай/я/ [същ., от тур.] —
юнак; личен човек; левент;
конте
кабадайлък — вж . кабадаилък
кабак1 [съц/., от тур.] — вид
гълъб
кабак2 [същ., от рус.] — кръчма
кабалйстика [същ., от евр. -
73

нем.]
—
еврейско тайно
учение, основаващо се на
мистично тълкуване на
букви и цифра
кабалистйчсн [прил., от ев/ъ-
фр.]
—
свързан или от­
насящ се до кабалйстика;
Скрит, загадъчен, тайнст­
вен
кабардйсам^ кабардйсвам
[гл., св. и несв., от тур.]
—
набъбна, набъбвам; туп­
на, шупвам
кабаре [същ., от фр.]
—
нощно заведение с раз­
влекателна програма
кабахат [същ., от ар. - тур.]
—
вина, провинение; грях
кабахатлйя [прил., неизм.,
от ар. - тур.]
—
виновен,
провинен; грешен
кабзалййка [сън/.]
—
вид ста­
ринна пушка, стреляща с
кабзи
кабзалйя [прил., неизм.]
—
пушка или пищов, стре­
лящи с кабзи
кабзамал/ин/ [същ., от ар.-
тур.] — касиер, бирник
кабзумал/ин/ — вж. кабза­
мал/ин/
кабйл [нар., от ар. - тур.]
—
да може, да има как; готов
съм, съгласен съм
кабинег [съд/., от фр.]
—
правителство; стая за пис­
мена или научна работа;
оборудвано помещение за
упражняване на определе­
ни професии
кабул [същ., от ар. -тур.] —
прием, желание
кабуля [гл., несв., от тур.] —
приемам; желая; търпя
кабурлук [същ., от тур.]
—
калъф за револвер
каваз/ин/ — вж. гаваз/ип/
кавал [съм/.] — пушка; дуло на
пушка
кавалер [сън/. , от фр.]
—
възпитан, културен човек;
придружител на дама; при­
тежател на орден
кавалтйя [същ., о т ар. -тур.]
—
закуска; леко ядене
каварджйк [прил., от тур.]
—
къдрав; засукан
каварма [същ., от тур.]
—
вид пържено месно ястие;
вид баница
кавхап [съд/.]
—
помощник
или заместник на хан
кавърджйк — вж . каварджйк
кавърма — вж. каварма
кангали и [прил., неизм., от
тур.]
—
свадлив' сърдит;
скаран
каверна [същ., от лат.]
-
белодробна кухина при
заболяване от туберкулоза
, каиур — вж. гяур
каган [сън/.] — кавхан
кадайф [същ., от ар.-тур.] —
сушено тестено изделие
във вид на влакна; десерт
от таКива влакна* пригот­
вен с аромати, орехи и гъст
захарен сироп
кадсвлък — вж . кадилък
кадеж [сън/.]
—
дим, пушек,
сажди
кадем [същ., от ар. -тур.] —
лице или предмет, носещ
щастие; амулет ‘
74

кадййпнца
от ар.-
тур.] “*■ съдилище
кадйнский [прил.] — свързан
или отнасящ се до кадъна;
женски
кадил [същ., от ар. -тур.] —
съдия ’
кадилък [същ;, от тур.]
—
район на кадия
кадрйл [същ., от фр.] — танц
с няколко двойки; размест­
ване на служители; смяна
на местата
кадро [същ., от ит.] — снимка
кадъна [същ., от тур.]
—
омъжена мохамеданка; за­
булена жена; ханъма
кадънджилък [сйи/. , о т тур.]
.
—
женкарство; разврат
кадърен [лрдл., от ар.-тур.]
—
способен,годен
кадя [гл., несв.]
—
опушвам
обредно с тамян; пуша; димя
каефет — вж. каяфет
каза [същ., от тур.] — околия
казйс/ин/ [същ., от тур.]
—.
търговец на коприна; про­
изводител на украшения
казйпо [същ.,
от ит.]
--
увеселително заведение;
заведение, където се играят
хазартни игри
казимйр [същ., от фр-] — фин
вълнен плат
казмйр — вж. казимйр
казнйтсл [същ., от рус.] — па­
лач, изпълнител на смърт­
ни присъди
казпя [същ., от рус.]
—
на­
казвам; издавам смъртна
присъда
казус [същ.,
от лат.]
—
тежък, заплетен случай
казус белли [от лат.]
—
повод за война; повод за
скъсване на отношенията
между държави
казус окудасион [от лат.] —
причина, повод за окупа­
ция
казък [същ., от рус.] — смърт­
но наказание
кайк [същ., от тур.] — лодка
каикчйя [същ., от тур.]
—
лодкар
кайл [прил., неизм., от ар. -
тур.] съгласен, склонен
каирски [прал.]
—
свързан
или отнасящ се до град
Кайро
кайт [същ., от ар. -тур.]
—
заверка, отметка
кай тя [гл., несв., от тур.]
—
вписвам, регистрирам; под­
печатвам, заверявам
кайгапа [сй«/., от пер. -тур.]
— п ържени или печени вър­
ху нагорещено желязо яйца
кайгъна — вж. кайгапа
кайдйсам, кайдйсвам [гл., св.
и несв., от тур.] — посмея,
посмявам; реша (се), реша­
вам (се); съглася се, съгла­
сявам се
кайдйсан [прил., от тур.] —
нарязан на ситно;счукан
каймакам/ин/ [същ., от ар. -
тур.]
—
околийски упра­
вител
каймет [същ., от ар.- тур.] —
цена, стойност; достойн­
ство
75

кайнак [същ., от тур.]
—
извор, кладенец
кайратя — вж . гайретя
кайретя — вж . гайретя
кайфст —• вж. каяфет
какавина [същ.] — същина
каквина [сам/.] — качество
калабалък [същ., от ар.-тур.]
— навалица, множество
калайджйя [същ., от тур.] —
занаятчия, който се занима­
ва с калайдисване на съдове
калайдйсам, калайдйсвам
[гл., св. и несв., от гр.]
—
покривам с тънък слой ка­
лай; ругая някого
калайма [същ., от тур.]
—
калайдисване; лъскавина,
блясък
каламбур [същ., от фр.]
—
шега; неочакваКсловесен
обрат
_
*
калауз/ин/ [същ., от тур.] —
търговски посредник; во­
дач; пазач
калафатя [гл., несв., от гр.]
—
запушвам с кълчища
цепнатините на плавателен
съд (кораб, лодка)
калдаръм [същ., от гр.- тур.}
—
настилка от плоски ка­
мъни
кале [съм/., от ар,-тур.]
—
крепост; укрепено място
калевра [същ., от тур.]
—
плитка кожена обувка
калейдоскоп [съц/., от гр.] —
тръба с разноцветни стъ­
кълца, които се подреждат
в различни фигури
калеко [същ., от гр.] — съп­
руг на леля, на тетка; свако,
лелин, тетин
калем [същ., от ар.-тур.] —
каменен молив за писане
на плоча; молив; пръчка от
дърво или храст за присаж­
дане
калесам, калесвам{гл. , св. и
несв., от гр.]
—
каня на
сватба, кръщене и други
калибър [същ., от фр.] — раз-
,ме‘р на дуло на огнестрел­
но оръжие или на куршум
калиграфйчески [прил., о т
гр.] — свързан или отнасящ
• се до калиграфия; красив;
изписан
калиграфия [същ., от гр,] —
краснопис
кал и мера [неизм., от гр.] —
добър ден
калимявка [същ., от гр.]
—
черна шапка с цилиндрич­
на форма на православен
духовник
калйна [сги/.]
—
зълва; по-
млада сестра на съпруга
калйпсин [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до Калип-
со
калйф — вж. халйф
калкан [същ., от тур.]
—
стена на постройка без вра­
ти и прозорци
калкулирам [гл., св. и несв.,
от фр.]
—
пресмятам; от­
читам
калош [същ.] — галош; плитка
гумена обувка, която може
да се носи и върху други
обувки
76

калпязап/ип/ [същ., от ар. -
пер. - тур. ] — негодяй; лентяй
Калпазаилък [същ., от тур.]
—
злодеяние; престъпле­
ние
калпаклйя [прил., неизм., от
тур.] — носещ калпак
калфа [същ., от ар. -тур.]
—
втора степен на занаятчий­
ски помощник след чирак
кални [съо/., мн., от ит.- гр.]
—
потури;дълги вълнени
чорапи
калцун [с®и/., от ит. -гр.] —
висока до коленете обувка
от аба; дълъг вълнен чорап
калъч [сън/., от тур.] — сабя
калъчево — вж. звъпйчс
калъч-оту — вж . звъниче
калъчка — вж. калъч
кам [нар.] — къде
кама [същ., от тур.] — дълъг
нож; клин за цепене на
дърво, камъни и други
камара [същ., от лат. гр.] —
върховен ръководен избо­
рен орган на държава; уч­
реждение, което ръководи
търговия, стопанство и
други
каматеп [прил., от гр.]
—
хубав, гиздав
камбйчна [гл., се.] —катурна;
преобърна; претърколя
камбурест [лрил.]
—
гърбав;
изкривен
камбур [лрил., неизм., от
тур.] — гърбав; изкривен
камелия [с&и/., от фр.] — вид
цвете
камелот [същ., от фр.]
—
уличен продавач; амбулан­
тен търговец
камен [същ.] — камък
камен претикания ~ вж . ка­
мен преткновения
камен преткновения [от рус.]
— повод за раздор, за свада
камера [същ., от лат. -гр.] —
стая; кабина; каюта
камзамал/ин/ — вж. кабза-
мал/ип/
камйляк [еъи^.]
—
растение
слез
камйш — вж . камъш
кам [нар.] — къде
камо ли [съюз] — за израз ца
отрицание на две възмож­
ности
камха [същ., от тур.] — вид
цвете
камъш [същ., от тур.]
—
тръстика
кана — вж . капия
канава [сви/., от фр.]
—
платно за бродиране; ос­
новна сюжетна линия
каналия [същ., от ит.]
—
мръсник, мерзавец
канапе [същ., от фр.] — та­
пицирана мебел за сядане
на няколко души; кушетка
канат/а/ [еьн/.й от тур.}
—
дъсчена ритла на кола; ка­
пак на прозорец или врата
капделабър [същ., от лат.-
фр.]
—
голям свещник, на
който се закрепват много
свещи
канджа [същ., от тур.]
—
кука
кандйсам, кандисвам [гл., св.
77

и песе., от тур.] — съглася
се, съгласявам се
кандармалък [съм/., от тур.]
— уговаряне, увещаване
капсрвам [гл., несв., от г/).]
—
чета канон в църква;
говоря или пея през нос -
канибал [сви/., от инд- .исп.]
—
людоед; крайно жесток
човек
кания [същ., от тур.]
—
ножница; калъф за хладно
оръжие
канкан [същ., от фр.] — ди­
намичен вариететен танц,
изпълняван от жени
канон [същ., от гр.] — цър­
ковна песен’в чест на све­
тец; църковно правило;
установен ред
канонада [същ., от
—
артилерийска стрелба; шу­
мотевица
канопадсн [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до капопада
кан-парасъ [същ., от тур.] —
глоба за убит човек от
неизвестен убиец
канпарсъ — вж . кан-нарасъ
кански [нар.] — силно; неис­
тово
кантар [същ., от ар.-тур.]
уред за измерване на тегло;
тежест, равна на 44 оки
канташ [същ., от тур.] — вид
тъмночервен скъпоценен
камък
канцелария [сан/., от лат.]
—
административно поме­
щение
капя [същ.]
—
вид нощна
птица
капяк [сан/.]
—
мъжки ек­
земпляр на птица каня
капа [същ., от лат.] — шапка
капама [същ., от тур.]
—
задушено месо с лук
капабйл [прил., от фр.]
—
способен
капасъз/ин/ [същ., от тур.] —
безделник; нехранимайко;
разбойник
канел йпа [същ., от и/и.]
—
дамска шапка
капаттърдйсам [гл., се. от
тур.] — затворя; арестувам
капзалйя — вж. кабзалйя
капзамал/ин/ — вж . кабзамал
/ин/
капзулйя — вж . кабзалйя
капитал [сам/., от лат.]
—
собственост, имущество;
голяма парична сума; па­
рично участие в кредитно"
предприятие
капитулация [същ., от лат.]
- г- прекратяване на бойни
действия и безусловно при­
емане исканията на побе­
дилата страна
капйчна се [гл., се.] — падна,
търкулна се
капишон [същ., от фр.]
—
детска или дамска шапка с
особена форма
канище [сан/.]
—
езически
храм, езическо светилище
капия1 [сан/., от тур.]
—
врата; учреждение
капия2 — вж. канйя
каплама [сам/,, от тур.]
—
подплатена дреха; подплата
каионй [сан/., мн.]
—
везни;
блюдо на везни
78

капот [съм/., от фр.] — дълга
връхна дреха; наметало
каприз [съм/.,
от фр.]
—
прищявка; настойчиво на­
лагане на желание
капризен [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до каприз;
предвзет; прндирчив
каприциозен [лрил.]
—
вж.
капризен
капсула [съм/., от лат. -ит.]
—
долна част на патрон,
снаряд и други,където се
намира възпламенителят
капсулйя [прил., неизм. от ]
—
стрелящ чрез'възпла­
меняване на капсула
капти [съи/„ л<я.] — цигани
капудап паша [същ.] — главен
паша; началник на пашите
каиуджйя [съм/., от тур.]
—
вратар, портиер
капукехая [и капу-кехая]
[съм/., от пер. - тур.]
—
представител на Екзар­
хията при турското прави­
телство; представител на
владиката при Патриар­
шията
капупй — вж. капонй
капупипср [съм/., от нети.] —
кафе с каймак, приготвено
по особен начин
капъджйя — вж . каиуджйя
капъна [същ.]
—
блюдо на
везни
кара [прил., неизм., от тур.]
—
черен
караабаджйя [същ., от тур.]
— шивач на горни дрехи от
черна аба
караач [същ., от тур.]
—
бряст
карабагп [същ., от тур.]
—
черноглавец; калугер, чер­
нокапец
калабопи — вж. карбопни
каравана [съм/., от тур.]
—
разлат меден съд с две
дръжки
каравани [същ., само мн., от
тур.] — широки къси гащи
от тънък плат
караагасъ — вж. кърагасъ
кара-гяур/ин/ [същ., от ар. -
тур.] — черен гяурин; през­
рително прозвище за хрис­
тиянин ’
караджа [същ., от тур.]
—
сърна
караджа [прил,, неизм., от
тур.] — мургав, черен
караджейка1 [съм/., от тур.]
■— малка воденица
караджейка2 [същ., от тур.]
—
вид слива
каракол [съм/., от тур.]
—
полицейски патрул
каракон — вж. каракопджол
караконджо — вж . караков-
ДЖОЛ
,
-
каракопджол [същ., от тур.]
—
зъл дух; вампир, таласъм
караконджул — вж.кара-
копджол
каракончо — вж . каракбн-
джол
караман [прил., неизм., от
тур.] — едър
караманлйя [същ., от тур.]
—
малоазийски грък; жител
на областта Карамания
79

карапдаш [същ., от рус.]
—
молив
карар [същ., от ар. -тур.]
—
мярка; положение; ред
кара-ссвда /и карасевда/
[същ., от ар. -тур.]
—
без­
надеждна, фатална любов
караул [същ., от тур.]- въо­
ръжена охрана
карашмалък [същ., от тур.]
—
бъркотия, суматоха
карба [съм/.]
—
караница,
свада; укор
карбовансц [съм/., от пол. -
рус.]
—
вид сребърна мо­
нета
карбовни [съм/. , а<я.]
—
кар-
бованци
карвани — вж . каравани
кардат [същ., от тур.]
—
брат; побратим
карсз [съм/., от ар.- тур.]
—
омраза, злоба, ненавист;
злопаметност
карезлйя [прил.. неизм., от
тур.] — зъл; злопаметен
кариер [същ., от фр.] — бързо
конско препускане
кариера [съм/., от фр.]
—
издигане в професия, служ­
ба и други; научно израст­
ване
карлюшкам (се) [гл., несв.] —
люшкам (се), клатя (се)
кармакарашйк [нар., от тур.]
— безредно, размесено
карнавал [същ., от ши.]
—
весело многолюдно шест­
вие на маскирани хора
карпе [същ., от фр.]
—
бе­
лежник
карнушка [съм/.]
—
върте­
лежка
карпа [съм/.] — скала, зъбер
картблашп [същ., от фр.]
—
предоставяне на право за
решение и действие; упъл­
номощаване
картофбр [същ., от рум.]
—
картоиграч
картофорство [същ., от рулс]
—
картоиграчество
картуш [същ., от рум.]
—
' патрон
карусел [същ., от фр.] — дет­
ска въртележка с кончета,
автомобилчета и други
карчав [съи/., от тур.]
—
болест по добитъка
карчанлйя [прил., неизм., от
тур.]
—
болно от карчан
животно
карък [съм/., от тур.]-—леха,
фитария; бразда
касаба [съм/., от ар. -тур.] —
град
касабалййски [прил. , от ар.-
тур.]
~
градски; граж­
дански
касабалйя [същ., от ар. - тур.]
—
гражданин
касапбашй /и касап-башй/
[съм/., от тур.] -— касапин,
колач;главорез
касавет [същ., от ар. -тур.] —
грижа, безпокойство
касаещ (се) [прил., от рус.]
—
отнасящ се; свързан
касатура [същ., от тур.]
—
плосък щик; войнишки нож
касела [същ., от ит.- гр.]
—
сандък
80

касиер [същ., от фр.] — лице,
което урежда плащанията в
учреждение, предприятие,
банка и други; ковчежник
кастер [същ., от гр.] — калаен
съд за ракия
кастерче — умалително от
.
кастер
кастрофилакт [същ., от гр.]
—
началник на крепост
кат [същ., от тур.]
—
етаж;
ред;слой;пласт
ката [неизм., от гр.] — всеки
катавасйя [същ., от гр.]
—
църковна песен, изпъл­
нявана от двама певци
катаднсвсн [ярил.]
—
все­
кидневен
каталанка [съм/.] — испанка
каталеткйн» [съи;.]
—
жена,
раждаща всяка година
каталясам, каталясвам [гл.,
св. и месв.,
от гр.]
—
преуморя се, преуморявам
се; съсипя се, съсипвам се
катана [съм/., от унг.]
—
голям, едър кон; едър, груб
мъж или жена
катапец [съм/.]
—
катинар,
заключалка
катапулта [съм;., от гр.- л а т.]
—
хвъргачна, стецобойна
машина
катар [същ., от гр. -лат .]
—
болестно възпаление на
лигавицата на човешки
орган
катастима [съм/., от гр.]
—
магазин, дюкян
катастрофа [същ., от гр.-
лат.] — събитие с трагичен
изход; голяма беда
категория [съм/,, от гр.-л ат .]
—
научно понятие, пред­
ставящо явления от дейст­
вителността; разновид­
ност; група
катехйзис [същ., от гр.]
—
кратко изложение на хрис­
тиянското учение; попу­
лярно ръководство; пра­
вилник
катйл/ип/ [същ., от ар.- тур.]
— убиец, престъпник
катихйзис — вж. катехйзис
католик [същ., от гр.] — лице
със западнохристиянско
вероизповедание
католйшки [ярмл.] — свързан
или отнасящ се до запад­
нохристиянско вероизпо­
ведание
катрапйк [съм/.]
—
съд за
катран, който се носи ока­
чен на каруцата; несамос­
тоятелен човек; негодник
катря се [гл., месв.] — катеря
се
катък [съи/., от тур.]
—
прибавка
катър [сг>м/., от тур.]
—
кръстоска от кон и мага-
рица
катърджйя [съм/., от тур.] —
притежател на катъри; гле­
дач на катъри;кираджия с
катъри
катъри [същ., ми. от тур.]~
обуща
катърка [съм/., от тур.]
—
пуканка
кауза [същ., от лят.] — обща
цел, идея
каук [съм/., от тур.) — остро-
6. Речник ...
81

върха старовремска шапка;
шаячна качулка с дълги
краища
каун [същ., от тур.] — пъпеш
каур/ин/ — вж . гяур/ин/
кауш [същ., от тур.]
—
ки­
лия, карцер
кафадар [същ., от ар.пср.-
тур.] — другар, съратник;
съмишленик
кафалтйя — вж . кавалтйя
кафе-оджа [сад/., от ар.-
тур.]
—
помещение с ог­
нище, където се вари кафе
в турско учреждение .
к ахнелина — вж . капелйна
кахър [същ., от ар.- тур.]
—
грижа; безпокойство; скръб
кахърен [прал.]
—
угрижен,
безпокоен, скръбен
кахъря се [гл., несв.] — тре­
вожа се; ядосвам се
качарак [нар., от тур.]
—
бързо; бегом, тичешком
качърдйсване [саи^.] — улес­
няване; съдействие
кашап [сьи/., от тур.]
—
почивка за пикаене на кон;
почивка
кашерджйя [същ., от тур.] —
кашкавалджия; сиренар
кашмер [същ., от ар.- тур.] —
присмех, подигравка; срам
каятя — вж. кайтя
каяфст [същ., от ар.- тур.] —
външност; външен вид;
облекло; състояние
квадрйг/а/ [съм;., от яат.] —
двуколка, теглена от че­
тири коня
квартирувам [гл., се. и несв.,
от нел<.] — пребивавам под
наем; живея временно или
.
постоянно; намирам се
кваря [гл., несв.]
—
развра­
щавам
квестор [същ., от яат.]
—
пазач, надзирател; съкро-
.
вищник
квйпрокво [същ., от яат.] —
недоразумение; бърканица
кебе [същ., от тур.] — късо
наметало от груб вълнен
плат; дебела вълнена пос­
тилка или завивка
кевгйр [същ,, от перс. -тур.]
—
каменна или тухлена
зидария; сграда с такава
'
зидария
кевгйр [прил., неизм., от
.
пер. -тур.]
—
каменен; зи­
дан
ксвря се [гл., несв.]
—
кривя
се; плезя се; глезя се
кедер [същ., от ар. -тур.]
—
телесен недъг; болка; стра­
дание
к.сдерлйя [прил., неизм., от
ар.-тур.] — сакат
кедър [същ., от гр.] — игло­
листно дърво, растящо в
Мала Азия
кежки — вж . кешки
кейф — вж. кеф
кел [същ., от пер. -тур.]
—
вид кожна болест, свързана
с окапване на косата
келево [съд/., от тур.]
—
дървен валяк на краденец,
на чекрък и други
келеме [същ., от пер. -тур.]
—
угар; изоставена нива
или лозе
келемле — вж. келеме
82

келсмя — вж . келеме
келепйр [сан/,, от тур.]
—
безплатна придобивка; го­
ляма печалба при малко
вложентруд
келеш [сг>м/., тур.} — несго-
ворчив човек; човек, на ко­
гото це трябва да се обръ­
ща внимание
келяво — вж . келевб
ксмер1 [същ., от пер. - тур.] —
кожен пояс за пари
кемер2 [сам/., от пер. -тур.] —
свод; извит като свод покрив
кемерлйя [прил., неизм., от
пер. - тур.] — сводест; дъго­
виден
кепе [същ., от пер. -тур.]
—
шита или плетена украса на
мъжка или женска дреха
кепазслйк [същ., от пер. -
тур.]
—
лоша, неморална
постъпка;злодеяние
кспазслък — вж . кспазелйк
кспазя [гл., несв., от пер.-
тур.} — срамя; безчестя
кепепк [същ., от тур.]
—
дървен капак на прозорец
кепча — вж . кепче
кепче [същ., от пер. -тур.] —
меден съд с дълга дръжка
за гребане на вода; мрежа
за риболов с дълга дръж­
ка'
керата [неизм., от гр.]
—
негодник,проклетник
ксратйя — вж . керата
кераца — вж . кираца
керван [същ., от пер.- тур.] —
натоварени коли или жи­
вотни, движещи се на вър­
волица -
кервапбашйя /и керван-ба-
шйя/ [същ., от пер.-тур.}
—
водач на керван
керванджй-башйя — вж . кер-
ванбашйя
кервавджййка [съм/.] — ярка
звезда, по която керван-
джиите определят времето
за тръгване на кервана
кердосам, кердосвам [гл., св.
и несв., от гр.] -взема, взе­
мам за себе си; видя, виж­
дам хаир, полза; присвоя,
присвоявам
кересте [същ., от пер. -тур.] —
дървен материал за строеж
корка [същ.] — дъщеря
керкенез [същ., от тур.]
вид сокол
керемидчйя [сам/.]
—
май­
стор на керемиди; произ­
водител на керемиди
кермекчйя — вж . керемидчйя
керпедеп [съм/., от пер. -тур.]
—
клещи '
керпидеп — вж . керпеден
керпйч — вж . кирпич
кертя [гл., несв., от тур] —
почитам, уважавам; съоб­
разявам се
керхапа [същ., от пер.- тур.]
—
тухларница; публичен
дом; приют
кесаджйя — вж . кеседжйя
кесар [същ., от лат.-гр] —
цар; император
кесарев [лрил.]
—
свързан
или отнасящ се до кесар;
царски, императорски
кесат [прил., пеизм., от ар.-'
тур.] — недостатъчен; огра­
ничен
83

кссатлйк [същ., от ар. -тур.]
—
недоимък, недостиг:
беднотия
кесатлък — вж . кесатлйк
кеседжйя [същ., от тур.]
—
убиец, разбойник; злостор­
ник
кесиджйя — вж. кеседжйя
кссим [нар., от тур.] —общо,
едно на друго, всичко ведно
кеекйи [прил., неизм., от
тур.] — лют, силен, парлив
кестермс [нар., от тур.]
—
направо, напряко; безог­
ледно
кетаб — вж. китап_
кетап — вж. кетцр
кетйп/ин/ [същ.-, от ар. -тур.]
-дребен чиновник; писар
кеф [съи/., от ар. - тур.]
—
добро настроение; удовол­
ствие
кефелйк — вж. кефилйк
ксфилйк [същ., от ар. -тур.]
—
поръчителство; препо ­
ръка; гаранция
кефйл/ин/ [същ., от ар. -тур.]
— поръчител; гарант
ксфйр [съм/.]
—
вид млечна
напитка
кефйр/иц/[съм/. , от ар. -тур.]
— гяурин; немохамеданин
кехая [съм/., от пер.- тур.]
—
глашатай; главатар на ов­
чарска дружина; пазач
ксхлибарев [лрмл.] — свързан
или отнасящ се до кехлибар
кешеш — вж . кешйш
ксшйш/ин/ [съм/., от пер,-
тур.] — монах; поп
кешки [нар., от пер.- тур.] —
по-добре би било; дано да
кибар [прил., неизм., от ар.-
тур.] — горд,важен
кивгйр — вж . кевгйр1
кивгйрен — вж . кевгйреп
кивот [същ., от гр.] — ковчег;
ковчег от Стария завет
килия [същ. ,
от лат.]
—
единична стая в манастир
или затвор
киле [същ., от ар. -тур.]
—
.мярка за зърнени храни
(между 30 и 80 кг)
кило — вж. киле
киляф — вж. кюляф
. кйми-кйми [съюз, от тур.] —
било-било; ту-ту
кймпенди [и кйм-пепдй] [същ.]
— детска игра
кина [гл., несв.] — късам
киийпа [същ., от лат.]
—
хинин
кинйсам, кинйсвам [гл., св. и
несв., от гр.]
—
тръгна,
тръгвам
кино [същ., от гр.] — община
киновар [съм/., от гр.] — боя
с яркочервен цвят
киноиико [сам/., от гр.]
—
църковна песен, изпълня­
вана в края на богослуже­
нието
кипча — вж . кепче
кивчак — вж. кепче
кипне — вж. кепче
кир [съм/., от гр.] — господин
кираджия [същ., от тур.]
—
наемен превозвач на това­
ри и хора; наемател
кираца [същ.,
от гр.]
—
госпожа
киреч [същ., от тур.] — вар
кйриеслейсоп /и кйрие елей-
84

соп/ [от гр.]
—
господи
помилуй
кирилейсьп — вж. кйрис-
слейсон
кирйш [сан;., от тур.]
—
греда; тел; струна
кирия [същ., от ар.] — госпожа
кирия [същ., от тур.]
—
заплащане за извършен
превоз или ползване на
жилище
кирлив [прал.] — мръсен
кирпич [същ.. от пер. -тур.]
—
непечен строителен ма­
териал от пръст
кирпичен [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до кирпич
кисслсрски [прил,] — свързан
или отнасящ се до село
Киселери
кислота [същ., от рус.]
—
киселина
кйстца [същ., от рус.] — четка
за рисуване
кйсца' — вж . кйстца
кйсца2 [саи/.] — развратница
китаб — вж. китап
китап [ели/., от ар. -тур.]
—
книга; писание
кител [същ., от нем.] — бя­
ла униформена офицерска
куртка '
китеник [сащ.] — тъкано въл­
нено изделие
китюче — вж . кютюче
кишйш — вж . кешйш
клада [саи/.] — дървесен труп
клада [гл., песе.] — слагам
клак [същ., от фр.]
—
сгъ­
ваема парадна шапка на
висш военен, дипломат и.
Други
кларнет [същ., от фр.]
—
духов инструмент
класа [съм/., от лат.]
—
съсловие; социална прос­
лойка
клеймо [същ., от рус.] — знак,
белег, направен с нагоре­
щен метал; печат
клекав [лрил.] — слаб; кекав
клекавици [същ., мн,] — крака
клепало [сьи/.] — дървена или
метална дъска, която при
удар издава звук и служи
вместо камбана
клефте [същ., от гр.] -гръцки
въстаник, хайдутин; крадец
клик [с»м/.] — вик;отклик
клика [същ., от фр.]
—
гру­
пировка, обединена за пос­
тигане на користни цели;
шайка
клима [същ., от гр.] — климат
климам [гл., несв.] — кимам
клйпав [дрил.] — слаб, кекав
клйпер [сам/., от англ. -рус.]
—
бързоходен тримачтов
платноход
клир' [с®и/., от гр.]
—
духо­
венство
клир2 — вж . клйрос
клйрос [същ., от гр.] — ви­
сока поставка за богослу­
жебни книги встрани от
олтара
клисар [сьи/.]
—
черковен
прислужник
клисарка [съи^.]
—
черковна
прислужница; съпруга на
клисар
клон [сги/.]
—
подигравка,
присмех
клочка [сан/.] — квачка
85

клуб [ели/., от англ. -рус.] —
сдружение на хора с еднак­
во потекло, интереси, въз­
гледи, професии и други;
място, където се събират
такива хора
клуп [сън/.]
—
примка за
бесене; начин на връзване;
бримка
клюмам [гл., несв.] — кимам
книга [същ.] -писмо; карта за
игра; хартия :
киут [същ., от рус.] ~~ кам­
шик; бич
княжество [съи/.] ~ държава
или административна об­
ласт, начело с княз
коафюра [същ., от фр.]
—
прическа; фризура
коб/а/ [същ.]
—
съдба, пред­
знаменование; прокоба
кббсн
—предвещаващ
беди и нещастия
кобилица [съи/.]
—
дървено
приспособление за носене
на рамо съдове с вода,
свесла грозде и други
кобйлца — вж. кобилица
кобур [същ., от тур.]
—
кожен калъф за револвер;
огнестрелно оръжие
кованджйя [същ., от т$р.] —
пчелар
кованлък [същ., от тур.] —
пчелин
ковладя [гл., несв.] — клеветя;
доноснича
кодекс [същ., от яат.]
—
законник
коджа1 [прил., неизм.]
—
голям; едър
коджа2 [нар., от тур.]
—
доста; много
коджабашйя [същ., от тур.]
— селски кмет; старейшина
коджамити [прил., неизм.,'от -
тур.] — доста голям
коджамити [нар., от тур.] —
доста, много
козинюв — вж . козиняв
козиняв [прил.] — изработен
от козина
козйр [същ., от рус.]
—
коз
(при игра на карти)
козни [същ., мн., от рус.] — .
интриги;сплетни
козяк [съм/.] — тъкан от козина
козянйца [с&и/.]
—
връхна
дреха, изработена от козина
кокили [съм/.,л<и.] — високи
.
пръти с прикрепени към
тях стъпала, предназначе­
ни за придвижване в дъл­
бока кал или при преми­
наване на река
кокопа [същ.,
от гр.]
—
госпожа; жена,,която дър­
жи на външния си вид
кокошкар [същ.] — крадец на
кокошки; крадец на дреб­
но; Страхливец
кол [същ., от тур.] — стража,
охрана
.
кола [същ., от гр.]
—
16
последователни страници
от книга, отпечатани на
голям лист
колажсн [прил., от фр.]
—
съединен;слепен
колай [същ., от тур.]
—
начин,леснина, средство
колак [съм/.] — кравай
86

колджйя [сьи/., от тур.]
—
пазач, стражар; надзирател
коливо [същ., от гр.]
—
варено жито за помен
колизия [същ., от лат.]
—
противопоставяне; сблъсък
колик/и/ [същ., от гр. - фр.] —
остра стомашна или чрев­
на болка
кблкома [нар.] — колко, кол­
цина
кол пик [съм/.] — тесен колар­
ски път
кол окол [съи/., от рус.]
—
камбана
колорит [същ., от лат.]
—
съчетание от багри; много-
цветие; характерна особе­
ност
колоритност [същ.]
—
кар-
тинност; живописност
колос [съм/., от гр. -л ат .] —
гигант, исполин; грамада
колосален [прил.]
—
гигант­
ски, исполински; грамаден
колхоз [същ.,
от рус.]
—
колективно стопанство
колца [съи/.] — калпак
колца [съи/.] — малка кола
колчак [същ., от тур.]
—
обшита с гайтан ивица,
използвана за украса на
потури или аби
колчаклйя [прил., неизм., от
тур.] — украсен с колчак
колчан [същ., от рус.]
—
чанта за стрели
колчем [мор.]
—
колкото;
когато; винаги когато
командант/ип/ — вж. комсн-
дапт/ип/
комат [същ., от гр.] — парче,
къс
комачки
мн.]
—
пар­
чета, късчета
комати — вж . комачки
комбинация [същ., от лат.]
—
съединяване, съчетава­
не; установен ред
комедия [същ., от гр. -л ат .]
— една от разновидностите
на драмата; забавна, весела
случка
комендант/ин/ [същ., от фр,-
рус .] — офицер;началник
комерчески [прил., от лат.]
— т ърговски, спекулантски
комивойажор — вж. комивоя-
жор
комивояжор [същ., от фр.] —
търговски пътник
комйзъм [същ., от гр.-рус.] —
смехотворност
комисар [същ., от лат.]
—
чиновник от държавната
или общинска админист­
рация
комисиопа [същ., от лат.] —
парично възнаграждение за
посредничество при из­
вършване на сделка
комисия [същ., от лат.]
—
състав от няколко души,
избран или назначен да
извърши дадена дейност
комита [същ., от ит.] — участ­
ник в борбата срещу турско­
то владичество; бунтовник
комйтаджия [същ., от ит,-
тур.] — комита; бунтовник
комйтаджилък [съм/.,
от
тур.] — въоръжена съпро­
87

тива; нелегална дейност
комитет [еън;., от фр.]
—
държавно или частно сдру­
жение, създадено за реша­
ване на актуален общест­
вен проблем
комка [сам;., от лат.]
—
причастие
комкавам (се) — вж . комкам
(се)
комкам (се) [гл., месв., от
лат,] — причастявам се.
комод [съм/., от фр.] — скрин;
шкаф
компания [същ., от илг] —.
търговско, индустриално и
друго сдружение; група
компански [прил.] —свързан
или отнасящ се до ком­
пания
компетентност [съи/.,
от
лат.]
—
наследено или
придобито право за реша­
ване на определени въпро­
си; осведоменост; вещина
комяликация [съм/., от лат.]
— усложнение, затруднение
комплимент [същ., от фр.] —
устна или писмена похвала
пред лице за собствените
му качества или деяния
комплот [същ., от фр.]
—
заговор
компрометирам [гл.» св. и
несв., от фр.]
—
злепос­
тавя, злепоставям
компрометиран [прал.*] —
злепоставен
компромис [съд/., от лат. - фр.]
—
споразумение в резултат
на взаимни отстъпки на вся­
ка от спорещите страни
комунар [същ., от фр.]
—-
участник в Парижката ко­
муна
комуникационен [прил., о т
лат.] — съобщителен; свър­
зващ
4.
комуникация [същ., от лат.]
—
свръзка; контактуване;
средство за съобщение
комфортабелен [прил., от
англ.]
—
удобен; богато
обзаведен
комфортабелно [нар.] — удоб­
но; богато обзаведено
комшулук [същ., от тур.] —
съседство; малка портичка
или незаградено място
между имоти на съседи
комюнике [същ., от фр.]
—
публикувано или оповес­
тено правителствено съоб­
щение
конак [същ., от тур.]
—
околийско или полицейско
управление в турско време;
място за отсядане
копакчйя [същ., от тур.]
—
собственик на къща, изпол­
звана за конак; лице, уреж­
дащо нощуването на път­
ници
конвенция [същ., от лаят] —
спогодба между държави
по определен въпрос
копверзация [същ., от лат.]
—
промяна
копверт/а/[съи/., от фр.- рус.]
.
—
плик за писмо
конвой [същ., от фр. -рус.]
—
попътна стража; охранява­
щи кораби, самолети или
моторизирани части; керван
88

конвулсивен [прил., лат.-
рус.]
—
болезнено изкри­
вен; сгърчен
кондак [същ., от тур.]
—
приклад на пушка, ударник
(спусък) на старовремска
пушка
кондектьор — вж. кондуктор
кондензатор [с&и/., от лат.] -—
уред за втечняване на пара;
уред за натрупване на елек­
трическа енергия; сгъстител
кондик/а/ [същ., от лат.- гр.}
—
еснафска книга; летопис­
на книга; тефтер; правилник,
устав; нежелано поучение
кондйктор — вж. кондуктор
кондйл [същ., от гр.] — перо
за писане; писалка
кондйсам, коидйсвам [гл., св.
и несв., от тур.]
—
спра,
спирам; отседна, отсядам;
настаня се, настанявам се
кондйша — вж . кондйсам
копдрат — вж. контракт
кондуктор [същ., от лат.] —
контрольор или продавач
на автобусни, трамвайни
или влакови билети
кондур — вж. кундур
кондураджйя — вж . кундур-
джйя
коядурджйя — вж. кундур-
джйя
копдър — вж. кундур
конец [сьи/.] — край, свършек
комически [прил.] — с остър
връх; конусообразен
копка — вж . комка
конкавам(се) — вж. ком-
кам(се)
конквистадор [съор, от исп.)
— завоевател на колонии в
централна и Южна Аме­
рика в полза на Испания
конкурент [същ., от лат.] —
съперник
конкурентка [същ., от лат.]
— съперничка
коноп [саи/.]
—
растение,
използвано за изработване
на груби, здрави тъкани
коностас — вж . иконостас
консолидйращ [прил.*] —
сплотяващ; спояващ
копеталация — вж. консте-
лация
констелация [егмр, от лат.]
—
положение; стечение на
обстоятелства
конституционен [прил.]
—
свързан или отнасящ се до
конституция; законен
консул [същ., от лат.]
—
• представител на една стра­
на в друга; висш републи­
кански служител в древния
Рим С едногодишен ман­
дат; многознайко
консулато— вж. консулство
консулство [сги/.] — предста­
вителство на една страна в
друга; сградата на предста-
-
вителството на една страна
в друга
консулт [същ., от лат.]
—
лекарско съвещание за уточ­
няване на диагноза
консултация [същ., от лат.]
— изясняване на определен
въпрос при компетентно
лице; съвет
89

конте [същ., от ит.]
- лице,
което много държи на вън­
шния си вид
контестация [същ., от лат.]
—
протест; възражение;
възражение срещу незако­
нен избор, решение или
оценка
контингент [същ., от лат.] —
определен брой хора, нато­
варени с изпълнението на
конкретна задача
• контош [същ., от унг.] —къса.
връхна дреха, обикновено с
'
кожена подплата
контрабанда [същ., от ит.] —
тайно, скрито пренасяне на
стоки за избягване на обла­
гане с мито; незаконен внос
или износ
контрабанден [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до
контрабанда
контрабандно [нар.] — тайно,
скрито; незаконно
контракт [същ., от ит.-гр.]
—
връзка, досег; между­
личностно общуване
контракти рам [гл., несв. и св.,
от лат.-фр.]
—
наемам;
задължавам се за нещо
чрез писмен договор
контраст [сак/., от ит. - фр.]
—
противоположност; раз­
граничаване
контур [същ., от ит.-фр.] —
линейно очертаване на де­
тайл или образ; очертава­
ща линия
конугпмак [същ., от тур.] —
приказка, разговорка
конущйсам, конущйсвам [гл.,
св. и несв., от тур.] — раз­
говоря се, разговарям се с
някого
конфиденциален [прил., от
лат. -рус.] — поверителен,
секретен; на четири очи
конфликт [същ., от лат.~
нелс] — свада; противоре­
чие, разногласие
конформйрам. се [гл., св. и
несв., от фр.- нем.] — съоб­
разявам се ;съгласувам _
конфуз [същ., от фр-]
—
ост­
ро мъмрене; посрамване
конфузя [гл., несв.] — мъмря,
гълча; поставям в неловко
положение
концепция [съи/., от лат.] —
становище, схващане; ця­
лостен възглед
концесия [същ., от лат.]
—
договор за експлоатация на
общински или държавни
земи или природни богат­
ства при определени ус­
ловия; отстъпка
конч [същ., от тур.]
—
гор-
.
нище на ботуш или на чо­
рап
кончйна [с»ц/., от рум.]
—
вид игра на карти
кончйна[съи/.] ~ край, свър-
шек; смърт
кончов — вж. конч
копан [същ., от гр.] — бутче
от птица
копанар/ип/ [същ.] — циганин,
който изработва копани
'конанче [същ.] — умалително
от копаня
90

копаня [съи/.] — каменно или
дървено корито за хранене
на животни '
копелак [сам/.] — хлапе, момче
копелдак — вж . копелак
копеле [саа/.]
—
незаконо­
родено дете; момче
копие [същ.] — вид оръжие
копие [същ., от яат.]
—
препис; точно преповта-
ряне на картина, текст и
Други
копилаш [с7>му.]
—
момче;
младеж
копраля [сьи^.] — дълъг остен,
чийто край е приспособен
за почистване на ралото от
кал
' коптор [съм#.]
—
схлупена
колиба
кордела [сан/., от ит.]
—
панделка
кордон [същ., от фр.}
—
дебела верижка; въоръжена
охрана
корелатив [същ., от яат.] —
понятие, чието съдържание
се изяснява при поставя­
нето му в двойка с друго
понятие
4
корелация [същ., от яат.] —
съотнасяне ; взаимна връз-
-
ка; взаимна зависимост
кореспондент [сгпу.,
от
яат. -нем,] — сътрудник
на периодично издание;
помощник
кореспонденция [сам/., от
яат.)
—
общуване чрез
писма; преписка; писма и
малки пощенски пратки;
дописка
корйпа [съи/.]
—
печатарски
шрифт със средноголеми
букви
коритан [съд/.]
—
момче,
чиито по-голям брат или
сестра са несемейни
коритана [саи/.]
—
момиче,
чийто по-голям брат или
сестра са несемейни
кория [саи^., от тур.] — гора
коркулук [съм;. , от тур.]
—
парапет на стълба, мост и
други; спусък на пушка
коркурак [същ., от тур.]
—
страхливец
корма [същ., от рус.]
—
кърмило, кърма на кораб
корсет [същ., от фр.]
—
широк пояс от плат с ме­
талически или пластма­
сови напречни прешлен-
чета, който служи за стя­
гане на талията
кортеж [същ., от фр.]
—•
тържествено шествие
коруджйя [сан/., о т тур.]
-
пъдар
косатник [същ.]
—
женски .
накит за глава от изкуст­
вени плитки, накичени с
мъниста и стари монети
косвен [прал.] — непряк; слаб
косер1 [същ.] — извит, назъбен
градински нож за рязане на
лозя, овошки и други
косер2 [същ.] — птица кос
косестйлница [сао#.] — косма­
та и грозна жена; отврати­
телна жена
косйчник [съм/.]
—
женска
плитка; женски накит за
глава
91

коскоджамити [прил., неизм.,
от тур.] — доста голям
косми [съа/., ср. р.] — коса
космополит [сьщ., от гр.] —
лице, което се смята за
гражданин на света; безо-,
течественик
. косна се, коснувам се [гл., св.
и яесв.] — докосна (се), до­
косвам (се); досегна, до-
сягам
косойка [същ.] — женска пти­
ца кос
костер [същ., от рус.]
—
силен огън
костйсам, костйсвам [гл., св.
и несв. от гр.]
—
прите­
жавам определена стой­
ност; сторя, струвам
костура [сам/.] — нож
костурка — умалително от
костура
кося се [гл., //есе.] — тревожа
се; ядосвам се
котка [същ.]
—
приспособ­
ление с железни шипове,
прикрепвано към цървули,
за да се избегне хлъзгането
коткам [гл., несв.] — прилас-
кавам; привличам с ко­
ристна цел
котерйен [лрил., от фр.]
—
користен; обслужващ гру­
пови интереси
котерййпост [сг>щ.] — корист-
ност
котильон [същ., от фр.]
—
танц, подобен на кадрил
котора [същ.]
—
помещение,
в което се отглеждат дреб­
ни животни или птици;
кочина; курник; кучешка
колиба; нехигиенична, неу­
гледна стая .
которник [сам/.] — тъмница,
затвор
котсуз/ин/ [същ., от тур.] —
неудачник; причиняващ не­
щастие
кохорта [същ., от лат. -фр.]
—
войсково поделение с
числен състав 1/10 от ле­
гион; навалица, множество
кочек [съи/.] — курник; кочина
кочйя [същ.,
от унг.]
—
файтон, каляска
кошуля [сън/.] — долна жен­
ска или мъжка риза; риза
кошута1 [съц/.] — вид жилава
трева
кошута2 [съи/.] — сърна
крагуй [същ.] — сокол-или яс­
треб
крагуяр [сан/.] — дресировач
на соколи;соколар
крайвец [същ., от рум.]
—
скитник, обирник; крадец
крайлък [същ., от рум.]
—
крайност
крайцер [сьи/., от нелс.]
—
дребна австрийска медна
монета
крамола [съи/.] — свада; кавга
крамолйчески [прил.] — кав-
гаджийски
красен [ярцл.]
—
хубав, кра­
сив; честен, почетен
краска [съи/.] — цвят, боя
краста [съи/.]
—
вид кожна
болест; трудноизкореним
навик; нечистоплътен чо­
век; презрян човек
красувам се — вж. крася се
92

крася се [гл., несв.]
—
гиздя
се, кипря се, китя се
кратер [същ., от гр.] — отвор
на върха на вулканична
планина; голям съд с две
■ дръжки
крати [същ., мн.] — пъти
кратковек [прил.] — кратък,
краткотраен
кратунка [съа#.]
—
плод на
градинско растение, упот­
ребяван като домакински
съд; глава
крах [същ., от нем.]
—
зло­
щастен край, неуспех
кредит [същ., от лат.]
—
възможност за пазаруване
без заплащане веднага;
добро име, авторитет; це­
лева сума като част от
бюджет
кредо [съи#., от лат.]
—
верую
крейвам, крейна [гл., несв. и
се.] — вирвам, вирна; вдигам,
вдигна; противопоставям се,
противопоставя се
крскет^ша [съи#.]
—
жаба
кекерица
кремик — вж. кремък
кремък [съи#.]
—
минерал,
който при удар изпуска
искри и се използва като
запалка
кремъклййка [съи/.]
—
вид
пушка
креп [същ., от фр.]
—
проз­
рачен черен плат; траур
кресчендо [нар., от ит.]
—
равномерно засилване на
тоновете при музикално
изпълнение
кретам [гл., несв.] — движа се
бавно;влача се
крея [гл., несв.]
—
линея от
болест или мъка; чезна
кривак [същ.] — тояга
крйзис [същ., от гр. -ла т.] —
повратен момент в хода на,
болест; неочакван боле­
стен пристъп
крик [същ., от рус.] — вик
крикет [същ., от англ.] — вид
игра с малка кожена топка
и бухалки
крйкче [същ.]
—
умалително
от крик
кримка [същ,] — вид пушка
крйна [същ.] — цилиндричен
дървен съд с вместимост
около 15 килограма, изпол-
‘
зван като мярка за зърнени
храни
кринолйн [същ., от фр.]
—
дамска пола с широка дол­
на част, опъната на обръч
критика [същ., от гр.]
—
анализ и оценка на нещо
критикар [същ.] — лице, кое­
то прави необективна, не­
добросъвестна оценка
критикувам [гл., несв.]
—
из­
тъквам недостатъци; пуб­
ликувам критичен материал
критически [лрил.] — свър­
зан или отнасящ се до
крйзис; опасен; реша­
ващ; свързан или отнасящ
се до крйтика
крокодил [същ., от гр.] — тро­
93

пическо земноводно влечуго
от рода на гущерите
крокон [сги^.] — цвете невен
кромешен [лрпл.]
—
дълбок;
мъчителен
ч
кромпил — вж . кромпйр
крондйр [съи/., от гр.] — съд
за вино или ракия
кросно [съм/.] — част от до­
машен стан, върху която се
навива основата на тъкан­
та; дебело дърво
круп [същ., от нем.] — оръ­
дие, произведено в заво-
■ дите на Круп; артилерий­
ско оръжие
круповски [лрил.] — отнасящ
се или свързан с артиле­
рийско оръдие, произве­
дено в заводите на Круп
крут [прил., от рус.] — суров,
строг; рязък «
кръви се [гл., несв..] — пълнея; .
гоя се
кръж [съм/.] — скреж
кръжило [с®«/.]
—
рамка на
картина или огледало; очи­
ла
кръклйги [същ., мм., от тур.]
—
ножици за стригане на
животни
кръкна [гл., се.]
—
изкуку-
ригам; пропея
кръшкам, кръшна [гл., несв.
и се.]
—
изклинчвам, из-
клинча
кръчан — вж . кърчап
ксенофобия [съа;., от гр.]
—
отрицателно отношение към
чужденците и към всичко
чуждо
ктитор [същ., от гр.]
—
ос­
новател или дарител на
храм, манастир и други
кубйлица — вж. кобйлица
кубйлца — вж. кобйлица
куверта [същ., от гр. -фр.] —
корабна палуба
кувст [същ., от тур.] — сила
куврик [същ., от рум.]
—
геврек
кугла — вж . кукла
куда [същ.] — група, дружина;
ято
кудкудячка [съм/.] — кокошка
кузум [неизм,, от тур.]
—
мили, драги; агънцето ми
куйрук [същ.., от тур.]
—
опашка
кукерйца [същ.] — кука
кукла [сгм^.] — надгробен ка­
мък
ку-клукс-клан [межд., от
англ.у— звукоподражание
на зареждане на пушка
ку-клъкс-кляп
—
вж. ку-
клукс-кляп
кукуруз [сги/.] — царевица
кукурузеп [прил.]
—
царе­
вичен
куки [сън/.] — къща
кула [прил., неизм., от тур.]
—
тъмнокафяв
кулаклйя [прил., неизм., от
тур.] — нож с дръжки като
уши
кулест [лрал.] — кафяв
култ [същ., от лат.] — сис­
тема от религиозни обре­
ди; обожествяване; прекло­
нение
кулчаклйя — вж . колчаклйя
94

кумаш [същ., от ар. -тур.]
—
вид плат
кумир [същ.]
—
дървен или
каменен образ на езическо
божество; идол; идеали­
зирано човешко същество
кумудеп [прил.]
—
хубав,
гиздав
купа [същ.] — икона
купдак — вж. кондак
кундур/а/ [сам/., от гр.-тур.]
—
обувка от кожа
куидураджилък [същ., от
тур.] — обущарство
кундураджйя [съм/. , от тур.] _
—
обущар
кундурджйя — вж . купду-
раджня
кундурджййскн [прал.]
—
обущарски
куностас — вж. иконостас
купе [съм/.] — стока
купен [сам/.] — куп; купа
купец [сам/.]търговец
куплет [същ., от фр.] — отно­
сително самостоятелна част
от стихотворение
купол [сам/.] — покрив с полу-
• сферична форма; кубе
купчйя [същ.] — търговец
курбан [същ., от ар.- тур.] —
жертва; животно, прине­
сено в жертва
курбан-байрам [същ., от
тур.]
—
голям мохаме-
дански религиозен празник
курдйсам (се), курдйсвам (се)
[гл., св. и иесе.] — разположа
(се), разполагам (се); наглася
(се), нагласявам (се)
Курдйсан [ярмл.*] — нагласен;
подсторен
куриер [същ., от ит.-фр.]
—
преносител на писмени или
устни съобщения; пощаджия
куркулук — вж. коркулук
курок [същ., от рус.] — спу­
сък, ударник на пушка или
пистолет
куруджйя — вж. коруджйя
куртизанка [същ., от фр.] —
държанка; проститутка
куртоазен [ярмл., от фр.]
—
любезен; внимателен; въз­
питан
куртулйсам (се), куртулйсвам
(се) [гл., св. и яесв.]
—
отьрвам (се), отървавам (се)
куршумджйя [същ., от тур.]
—
стрелец
кусур [същ., от тур.] — оста­
тък; недостиг; недостатък
кусурджййка [съм/.]
—
жена,
която обръща внимание
най-вече на недостатъци­
те
кусурлйя [прил., неизм, от
тур.] — притежаващ недо­
статъци
кутел [същ.] — ведро; дървена
гребалка
кутиии [същ., от ятур.] — вид
плат от коприна '
куф [прил.] — кух, празен
куфалнипа [същ., от гр.]
—
оглупяла, празна глава
куфало [сам/.] — оглупял човек
куцовлах [същ.] — каракача-
нин
кучер [сам/., от N см.- рус.]
—
кочияш
кучлак [сам/.] — турчин
кушйя [сам/., от тур.] — над-,
бягване с коне; препускане
95

куюмджйя [същ., от тур.] —
златар
къздйсам (се), къздйсвам (сс)
[гл., се. и несв., от тур.]
—
ядосвам (се), ядосвам
(се); избухна, избухвам
къзъм [неизлс, от тур.]
—
момичето ми; дъще
кълбук [съд/.] — кълбо; мехур
кълся [гл., несв.]
—
тичам с
мъка
кълчевя [гл., несв.] — кълча;
кривя; изопачавам
кънйя — вж. капия
къпна [гл., се.] — заехтя; заз­
въня; писна
къпосан [прил*] — боядисан
с къна
къпонй — вж . капонй
кър [същ., от тур.] — поле;
землище; ниви
къраасъ — вж . кърагасъ
кърагасъ/и кър агасъ/ [същ.,
от тур.]
—
началник на
местна стража; началник
на полска стража
кърджалййка [сгм^.]
—
вид
пушка
кърджалия [същ., от тур.] —
участник в разбойническа
дружина, съставена от из­
бягали от турската войска
войници; злодей
кърджйя [същ., от тур.]
—
полски жител; амбулантен
търговец
къркам [гл., несв.] — ромоля,
шумя
кърмило [същ.]
—
храна за
добитък; съд, в който се
слага храна за добитък
кърмов [прил.] — свързан или
отнасящ се до кърма (пред­
на част на кораб)
кърмъз [същ., от инд. -тур.]
—
вид тъмночервена боя
кърмъзен [прил.]
—
тъмно­
червен
кърпел [с»а/.] — удар; тояга
кърсердар/ип/ [същ., от пер. ~
тур.] •- началник на мест­
на стража
кърсердар-агасъ — вж . къра­
гасъ
кърсердарски [нрмл.] — свър­
зан или отнасящ се до
кърсердар/ин/ --
кърчаг [съд/.] — глинен съд за
вода
'
кърчап — вж . карчан
късавет — вж . касавет
късатура — вж . касатура
къс [л/шл.] — кратък; нисък;
-
малък
кътна [гл., се.] — пипна, до­
косна
къшла [същ., от тур.]
—
кошара; зимна кошара за
овце извън селото; казар­
ма
къойвекйл/ип/ /и кьбй-векйл
/ип/ [същ., от ар. -тур.] —
селски пълномощник в
турско време
кьоивекйлски [л/шл.] — свър­
зан или отнасящ се до
кьойвекйл/ип/
кьопав [прил., от ду«м.]
—
непохватен, несръчен
кьопоолар [същ., от тур.] ~
множествено число в тур­
ски език от кьопоолу
96

кьопоолу1 [същ., от тур.] —
подлец, кучи син; хитрец
кьопоолу2 [слк/., от тур.] —
ястие от печени патлад­
жани и пиперки с домати и
много подправки
кьорав [прил., от тур.]
—
сляп; неук, невеж
кьороладажа — сляп, кьорав;
слепец
кьорпе [същ., от тур.]
—
младо животно;сукалче
кьорсокак [сам/., от тур.] —
задънена улица
кьосе [същ., от пер.-тур.] —
мъж, на който не растат мус­
таци и брада
къочек [същ., от тур.]
—
ориенталски танц; тан­
цьорка
кьочек-оюну [същ., от тур.]
—
вид ориенталски танц
кьоше [сам/., от тур.] — ъгъл;
кът
кьошелйи [прил., неизм., от
тур.] — ъглов
кьошк [същ., от пер. - тур.] —
открита предна част на къ­
ща; лека дървена построй-
.
ка в лозе или в градина
кюлаф — вж . кюляф
кюлханс[същ., от пер.- тур.]
—
подлец, негодник
кюляф [същ., от пер.,-тур.] —
шита или плетена остро-
върха шапка; замисъл сре­
щу някого
кюмур — вж . кюмГор
кюмГор [същ., от тур.]
—
въглища
кюмюрлук [слм/., от ли}'р.] —
склад за кюмюр
кюнец [съи/.,
от тур.]
—
тръба за отвеждане на дим,
вода или други
КЮ11К — вж . кюнец
кюнт — вж . кюнец
кюп [сак/., от тур.] — делва
кюпенк — вж . кепенк
кюпрйя [същ., от тур.] — мост
кюраса [същ., от фр.]
—
* броня, ризница
кюрд [съи/.] — представител
иа народ от Близкия изток
кюрк [сак/., от тур.]
—
ко­
жух, шуба; дълга горна
дреха, подплатена с кожи
кюркчйя [същ., от тур.]
—
шивач на кюркове; кожухар
кюселс [спи/., от пер. -тур.]
—
обработена кожа; гьон
кюския [сак/., от тур.]
—
тояга, сопа
кютГок [същ,, от тур.] — пън;
главина на лоза; тъпак
кючек-оюну — вж. кьочек
оюпу
'К1О111С — вж. кьоше
кюшелйи — вж . кьошелйи
кир [същ., от пер. -тур.]
—
полза; печалба; облага; зап­
лата
кярджйя [същ., от тур.]
—
печалбар
кятйн/ип/ — вж. кстйп/ип/
кяфйр/ип/ — вж. ксфйр/ин/-
7. Речник ...
97

л
лабораториум [същ.,
от
■ лат.]
—
обзаведено с апа­
ратура помещение за про­
веждане на научни експе­
рименти
лаяочник [сан/., от рус.]
—
лавкаджия, бакалин
лавра [същ., от гр.] — голям
православен манастир
лаври [същ., мн.] — слава
лагср-бир [същ., от яем.] —
отлежала бира
лагутар — вж. лаутар
лагъм [същ., от тур.]
—
взривни материали; под­
земен прокоп
лагъмджйя [същ., от тур.]
—
производител и прода­
вач на взривни материали
лад [сЪщ., от рус.] — начин,
маниер; хармония, мелодия
ладия [сам/.] — лодка
ладияр [същ.] — лодкар
лазарник [съм/.] — година
лазур [съм/., от пер.]
—
небесна синевина
лайтмотив [същ., от меле] —
повтарящ се в различни ва­
риации музикален мотив;
ръководна мисъл
лайтмотивсп [лрмл.] — свър­
зан или отнасящ се до
лайтмотив
лакардйя — вж . лакърдия
лакей [същ., от исп.] — прис­
лужник, слуга; подмазвач
лакейство [същ.] — подмаз-
вачество, раболепие
лаксйствуванс [същ.] — слу­
гуваме; подмазвач ество, ра­
болепие
лакерда [същ., от гр.]
—
нарязан и осолен едър па­
ламуд '
лакмазан/ип/ [съм/.] — лаком-
ник; готованец; негодник
лакупа [същ., от лат.]
—
пропуск; липса
лакърдия [същ., от тур.] —
приказка, разговор
лала [същ.. от пер.- тур.] —
бавачка
лале [съм/., от пер.-тур.] —
халка; окови; затворничес­
ка верига за врат
ламбада — вж . лампада
ламнада [същ., от гр.]
—
факел; светилник; кандило;
лампа
лапгера [същ., от гр.] — по-
гърчен българин от Плов­
дивско и Асеновградско
лангйца [съм/.] — палачинка
ландо — вж . ландоп
ландоп [същ., от фр.]
—
елегантна кола с конски
-
впряг
ландшафт .[съм/., от меле] —
земна повърхнина; пейзаж
лани [мар.]
—
миналата го­
дина
ланйта [съм/,] — буза
лапкашйреки [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до Лан-
кашир
ланс — вж. ланц
98

лански [лрмл] — минало­
годишен
лапц [сан/., от рум.]
—
ве­
рижка
*
■липак [съм/.] — хлапак, младок
лапари [съм/.,л<//.] — широки
плитки обуща
лаиапало [съм/.] — дрънкало,
бърборко
лапидарен [прил., от яат.]
—
точен; кратък (за стил)
лапчуни [съм/., лмг] —обувки
от мека кожа или дебел
плат
ластавйчка [сам/.]
—
листо­
ви чка
ластагар/ид/ [същ.] — дангалак
ластя сс [гл., несв., от рус.]
—
галя се, умилквам се
лати [същ., от рус.] — риз­
ница, броня
латинка [съм/.] — градинско
цвете
лаута [същ., от ар.-тур.] —
струнен музикален инст­
румент, подобен на китара
лаутар [сам/.]
—
свирач на
лаута; музикант
лаф [сам/., от пер.-тур.]
—
дума, приказка, разговор
лафоше [съм/., от фр.] — вид
ловна пушка или револвер
лафуптс — вж . лафоше
лафчезлъръ [същ., от пер,-
тур.] — думи; твърдения
лахтск [сам/.].—лакът
лахъм — вж . лагъм
леблебия [същ., от тур.] —
изпечен нахут
леваитски [л/шл.] — свързан
или отнасящ се до Леван-
та; източен
левент [сам/., от гр. -тур.] —
юнак; хубавец
левски [прил.] — лъвски
лсвуст — вж . хлевоуст
легат [същ., от яат.] — из­
вънреден папски предста­
вител в страна, с която Ва­
тиканът не е установил дип­
ломатически отношения
легация [същ., от лат.]
—
дипломатическо предста­
вителство на държава в
чужбина; сградата на дип­
ломатическо представи­
телство
легион [същ., дт лат.]
—
войскова единица в древ­
ността с числен състав от
3000 до 6000 души; бойна
единица от наемници; мно­
жество
легия [сам/., от лат.] —доб­
роволческо военизирано
формирование
лезбиапка [сам/.]
—
жена,
контактуваща полово с
жени
лекция [същ., от яат.] — уст­
но изложение по научен
проблем; беседа; настав­
ление
лелея [гя., несв.]
—
мечтая,
'
жадувам
лелеян [л/шл.*] — мечтан,
жадувай
'
лен [прил.] — тънък; хилав
лептьо [съм/.]
—
лентяй,
мързеливец
лен [м/;мл.] — хубав
лснсстспис [съм/., от />ус.] —
шумолене
лепо [//ир.] — добре, хубаво
99

лспосг [саи;.] — хубост
лента [съм/.] — благодеяние;
спомоществование; мило­
стиня
леса [сам/-]
—
плетеница от
тънки пръти; плетен кош за
риболов
леска — вж. лиска
лест [сам/., от рус .] — ласка­
телство; похвала
лествица [съм/.]
—
стълба;
служебна кариера
лсстен [крил., от рус.]
—
•
ласкателен; похвален
лсетница [същ., от рус.] —
стълба ’
лефутпе — вж. лафоше
лех — вж. лях
лехмап — вж . льохмап
леш [съм/.] — труп; разложена
плът; мърша
нетипична — лястовичка
лещовйчка — лястовичка
либадс [съм/., от пер. - тур.]
—
къса връхна дреха, под­
платена с памук: памук-
лийка
либерален [прил., от лат,]
—
свободолюбив
либерта [съм/.] — свобода
либертатс [същ.]
—
свобо-
домислещ
ливан [същ., от гр.] — тамян
ливанто [същ., от ит.]
—
парфюм; одеколон; прия­
тен аромат
лига [съм/., от фр.] — сдру­
жение на лица на общест­
вено-политическа, култур­
на и друга основа
лйктор [същ., отлат.] -те -
лохранител на висш държа­
вен служител в древния
Рим
лилсек — вж. лслени
лился — вж . лелея
лилио — вж. лйльо
лйльо [.де.жд.] — Леле!
лимузина [същ., от фр.]
—
луксозен лек автомобил
линея [гл., несв.] — слабея; от­
падам физически и душевно
липйскански [лрмл.]—Лайп­
цигски
линовансц [съм/,] — руски
староверец, заселен в край­
дунавските земи на Бъл­
гария или Румъния
липопапип [съм/.]
—
вж.
линовансц
лйра1 [същ., от гр.] — струнен
музикален инструмент
лира2 [същ.,
от ит.]
—
•
парична единица
лисина [съм/.] — плешивина
лйска [съм/.] — вид плочест
камък; място, покрито с
плочести камъни
писвам, лисна [гл., несв. и
се.] — изливам, излея
литаври [съм/., мн., от г.р.\ —
ударен инструмент с опъ­
ната от едната страна кожа
лйгам [гл., несв.] — летя; рея
се; нося се
лйтия [съм/., от гр.]
—
мо­
лебен за дъжд, плодородие
и други, извършван извън
църквата
литографйчески [лрмл.]
—
свързан или отнасящ се до
литография
литография [същ., от гр.] —
специален начин за отпе­
100

чатване на картини и дру­
ги; картина
литра [същ., от лат.- гр.]
—
четвърт отоката; сто драма
литургия [същ. , от гр.]
—-
най-важната християнска
църковна служба
литургйш [сан/.] —свещеник,
отслужващ литургия; лице,
присъстващо на литургия
лих [прил.]
—
долен, лош;
беден
лихва [съм/.]
—
възнаграж­
дение за предоставен пари­
чен заем; допълнително
заплащане за просрочено
издължаване на данък, так­
са и други
лиходссц [съм/., от рус.]
—
злодей,злосторник
лицемерен [л/шл.]
—
неис-
крен;двуличен
лйчба [сащ.] — предзнамено­
вание, предсказание; знак
лишен [прмл.] — излишен
лищивйчка [съм/.]
—
лясто-
вичка
лоб [сам/.]
—
човешко чело;
череп
лобен («рил} — челен; чере­
пен
лобзанис [същ., от рус.]
—
целувка
лобут [съм/. , огк лиур.] — бой;
наказание
логика [съм/.,
от гр.]
—
наука, изучаваща човешко­
то мислене; здрав разум;
естествен развой
логой [съм/., от уиг.- ср.]
—
-
впрегнат отстрани на основ­
ния впряг кон
логотет [същ., от гр.] — висш
държавен администратор
във Византия и България;
министър; завеждащ пат­
риаршеската канцелария
логофег [същ., от гр.-рум.]
—
секретар, писар
яодос [същ., от гр. -тур.} —
топъл южен вятър; южняк
лозйнка [съм/., от рум.] — роз-
познавателен знак; парола
лозунг [същ., от нем. -рус.]
—
ръководна идея; призив;
плакат със сбито формули­
рана ръководна идея
локал [същ., от лат.-фр.} —
питейно заведение
локапта [същ., от ит.- тур.]
—
гостилница
локантаджия [същ., от ит. -
тур.} — гостилничар
локмаруху - [същ., от ар.-
тур.]
—
лекарство против
стомашни болки, съдър­
жащо спирт и етер
лом [съм/.] — железен инстру­
мент за разбиване на ка­
мъни
лона — вж. лоно
лоигоз [съм/., от гр.] — гъста
гора
лонгузлук [съм/., от гр.-тур.]
—
обрасло с гъста гора
място
лонджа [съм/., от ит.- тур.]
—
събрание на майстори от
един еснаф
лонатури [съм/., ми.,] — ло­
пати
лорд [съм/., от англ.]
—
наследствена титла на висш
английски аристократ
101

лорд-мср [същ., от англ.]
—
кмет на голям град в Англия
лорнст [съм/., от фр.\
—
сгъваеми очила с дръжка
лотофаг [същ., от гр.]
—
митично човешко същест­
во, хранещо се с плодовете
на лотоса
лбчник [същ.] — течна живо­
тинска храна; съд за такава
храна
лугав [прил.] — хлъзгав, то­
чещ се; неприятен
лукс [съи/.,
от лат.]
—
разкош
луксозен [прил.] — разкошен
лумпен . [същ., от нем.]
—
дрипльо, бедняк; бездел­
ник; негодник
лумпсипролегариат [същ.,
от нем.]
—
декласирана
работническа прослойка;
голтаци, бедняци
лупен [съм/.} — вид растение
с широки листа
лустро [сам/., от или.] —изис­
каност, блясък; показност
лустросан [лрмл.*] — изис­
кан; показен
луча (се) [гл., меса.] — целя
(се); постигам
лучпик1— вж . лбчник
лучпик2 [съм/.] — баница с лук
лъджа [същ., от тур.]
—■
топъл минерален извор;
минерална баня
лъкатя [гл., леел.]
—
лъка­
туша; извивам
лъск [същ., от рус.] — лъс-
кавина, блясък
лъстив [прил.} — измамлив,
лъжлив; ласкателен
лъстя [гл., песе.] — мамя, лъжа;
.
лаская с користна цел
льбхмап [същ., от нем.]
—
отпуснат, глуповат човек;
повлекан; нвпрокопсаник
любезен [прил.] — мил, лю­
бим, скъп
люде [същ., мн.] — хора
людсък [прил.] — чужд; хорски
люстър [същ., от рус.]
—
полилей
лютпя [съм/., от ар. -п ол .] —
музикален инструмент
люхпа [гл., се.]
—
изпия на
един дъх
лГохпасе [гл., се.] —• дяна се,
махна се
ляпкам се [гл., песе.]
—
клатушкам се, кандилкам се
лягам [гл., песе.] — летя; нося
се
лях [същ.] — поляк
м
мааза [същ., от ар. -тур.] —
голям магазин; склад; зим-
ник; изба
•
маазар — вж. махзар ’
маапе [сън/., от ар.- тур.] —
музика, мелодия; турска
народна песен
маара [същ., от ар. -тур.] —
пещера
маарама — вж . махрама
мавър [същ., от гр.]— арабин
или поарабчен жител на
северноафриканското край­
брежие
102

маг [същ., от пер. - гр.]
—
древноизточен жрец!; ма­
гьосник
магазин [същ., от ар.]
—
магазин
‘
маганка [съм/.] — циганка
магср [същ., от гр.]
—
мана­
стирски готвач
магерпица [същ., от гр.] —
манастирска готварница ~
магически [лрил.] — свързан
или отнасящ се до магия;
вълшебен
магнат [същ., от лат.]
—
богат индустриалец
мадригал [съм/., от фр.]
—
кратко шеговито любовно
стихотворение
маждрак [същ., от ар.- тур.]
—
копие
маза — вж. мааза -
мазгал [същ., от тур.] — те­
сен отвор в крепостна сте­
на; бойница
мазбага [същ., от ар. -тур.]
— изложение; предписание;
кадийски протокол; акт
мазмата — вж . мазбата
мазо [същ., от рум.] — доба­
въчна вноска при игра на
карти
мазхар — вж . махзар
4 майс [съ»/.] — месец май
маймур/ип/ — вж. мемур
маймурнар — вж. мсмур
майнат [саи/., от гр.]
—
гръцки въстаник
майссрс — вж . масарс
майтап [същ., от пер.-тур.]
—
шега
майтапчии [същ., от тур.]
—
шегаджия; веселяк
маказ [същ., от ар. -тур.] —
разклонение на железопът­
ни релси
маказчйя [същ., от ар.- тур.]
— железопътен стрелочник
макам [сам/., от ар. - тур.] —
проточена, извита мело­
дия; тембър
макамлйя [прил., неизм., от
ар.-тур.]
—
мелодичен;
приятен
макроксфал [същ., от лат. -
гр.] — човек с необичайно
голяма за ръста си глава
максул [същ., от ар. -тур.] —
собствено земеделско про­
изводство
максулеп. [прил., от ар.-
тур.] — продуктивен; поро-
дист
максус р/ар., от ар. -тур.] —
нарочно
мал- [сащ., от ар. -тур.]
—
имане, имот; стока
маладсц — вж. молодсц
малаков [същ., от $р.] — ши­
рока рокля с обръчи от тел
на полата
малакбф — вж. малаков
маламсн [прил., от гр.]
—
златен
маламян — вж. маламсн
малария [същ., от км.]
—
причинявана от комари
кръвна болест, изразяваща
се в пристъпи на треска
малджилък [същ., от ар. -
тур.] — иманярство
малджйяраир, от ар.- тур.}
— търсач на скрито имане,
иманяр
мале — мамо, майко
103

малсмат [същ., от ар. - тур.]
—
ученост, грамотност;
осведоменост
малиста [/.'«р., от гр.] — раз­
бира се, вярно^наистина
малсайбйя /и малсайбйя/
[същ., от ар.- тур.] — сто­
панин; собственик на стока,
на имот
мальор [нар., от фр.]
—
лошо; лошо стечение на
обстоятелства
малян [прил.] — малък
мамил ига [същ., от рум.] — *
качамак
манаф/ин/ [същ., от тур.] —
малоазиатски турчин
маш а [същ., от гр.] — цига­
нин; хаймана, непрокоп-
саник
мангал [същ., от ар.-тур.] '
—
плосък съд,върху който
се горят дървени въглища
за огрев; жарник
ма шалче — умалително от
мангал
мангър [същ., от тур,] —
дребна монета; пара
мандало [сам/., от ар.-тур.]
—
дървена или желязна
ключалка
мандарйнство [сак/., от
,санскр] — властваме
манджа [същ., от ит.-тур.]
—
ястие, гозба
мандра [същ.,
от гр.]
—
работилница за преработка
на мляко в сирене, каш­
кавал и други
манс — мамо, майко, мале;
манс — вж . маапе
маниер [сам/., от фр.] — стил
на работа или поведение;
похват; обноски
манифест [същ., от лат.] —
официално обръщение на
държавен глава към народа
във връзка със значимо
събитие
маплихер/а/ [същ., от нем.]
—
вид бойна пушка
манна
от. ев/>.]
—
небесна храна, която бог
спуска за евреите
манталитет [същ., от фр.] —
мироглед; интелект
мантсл/а/ [същ., от лат.]
—
наметало, пелерина: мантия
маптело — вж. мантсл/а/
мантия [сг»«/.,
от ^р.]
—
широко и дълго до земята
наметало
мапя [същ.] — майка
мар — вж. марй
мара1 — вж. маара
мара3 [сак/.] — стара овца
мараба [неизм., от ар. -тур.]
—
здравей, добър ден
мараз [същ., от ар. -тур.] —
болест
марапгоз [същ., от ит. - тур.]
—
дърворезбар; дърво­
резба
марангозлйя [прил., неизм.,
от ит. -тур.]
—
дърво-
резбован
маргаза [прил., неизм., от
ар. - тур.]
—
заядливец;
свидливец; капризен човек
мараня [сак/.]
—
летен жар;
жега
маргар/йт/ [същ., от ?р.]
—
бисер
маргарец — вж . маргар/йт/
104

маргатар — вж. маргар/йт/
марда [същ., от тур.]
—
изостанала, негодна стока;
повлекан
мардалък [същ., от тур.] —
отпадък
мари [част.] — при обръще­
ние към жена
марама — вж . махрама
марйпа [същ., от ит.] — мор­
ско министерство; морски
флот
марионетка [сам/., отфр.] —
подвижна кукла за детски
и улични представления;
несамостоятелен в дея­
нията си човек.
марифег — вж . мурафет
марифетлйя — вж . мурафот-
лйя
маркаигеп [прил., от иггс-фр.]
— търговски; търгашески
марссйлеза — вж. Марсилсза
Марсилсза [същ., ат фр.]
—
националният химн на
Франция
картинка [същ., от фр.]
—
вид стара пушка
мартйр [същ., от гр.]
—
мъченик
мартизйрам [гл., св. и .несв. -,
от гр.- фр.] — измъчвам
мартизйран [прил.*] — измъ­
чен, изтерзан
мартиролог (съи;., от гр.] —
списък на християнски
мъченици; сборник със
жития на мъченици
мартолос [същ., от гр.] =- -
привилегировани селяни
по време .на турското роб-
.
ство със задължение да
охраняват границите
мартбрия [съи/., от ?/).]
—
свидетелство
марш [същ., от фр.]
—
вой­
нишки строеви ход; преход;
музикално произведение
маря [гл., несв.]
—
грижа се
за нещо; тача
масал [съд/., от ар.- тур.] —
приказка, история; неби­
валица
масаре [същ., от ар.- тур.] —
обсада
маебата — вж. мазната
маскира [същ., от ар. -тур.]
—
безобразник; безсрамник
маскарлък [съм/., от тур.]
—
безчинство; злодеяние;
неморална постъпка
маслаат — вж . маслахат
маел ахат — [съи/., от ар. -
тур.] — работа; дело
масраф [същ., от ар.- тур.] —
плащания, разходи, раз­
носки
мастит [прил.]
—
солиден;
достолепен;виден
масур [същ., от ар. - тур.] —
цев, тръба; приспособле-
'
ние за навиване на прежда
за тъкани; къдрица; царе­
вичен кочан със зърната
масър — вж. мъсър
матаерам се [гл., несв.]
—
мотая се, развявам се
матема — вж . матима
матсрйнски [прил.]
—
май­
чински
матима [същ., от гр.] — урок;
сюжет
105

матка [съм/.]
—
корито на
река
маграпаз/ин/ [същ., от пер.-
тур.] — препродаван, пре­
купвач
матрос [същ., от .гол.]
—
моряк
махана [същ., от пер. -тур.}
—
недостатък,грешка
махзар [същ., от ар.- тур.] -—
колективна молба, при­
дружена от съдийски про­
токол
махксме [същ., от ар.- тур.]
—
съдилище
махмудйя [съд/.]
—
златна
монета с образа на султан
М ахмуд
махмуз [сам;., от ар.- тур.]
—
шпора
махмурлия [прил., от ар. -
тур.] — неразположен след
пиянство човек
махмурлук [същ., от ар. -
тур.] “ неразположение
след пиянство
махна — вж . махана
махнаджйн [същ., от тур.]
—
недоволник
маховик [същ., от рус.]
—
голямо и тежко колело на
двигател
махрама [същ., от ар.-тур.]
—
тънка кърпа за глава;
везба
мачта [същ., от хол. рус.] —
• висока корабна греда, коя­
то служи за вдигане на
платно
магпал/а/ [същ., от ар.- тур.]
■— факел, светилник
машала — вж. машаллах
машалла — вж. машаллах
машаллах
от ар.-
тур.] — Браво!
маяне [същ.] — бавене
маяейл — вж . маясъл
маясъл [същ., от ар.- тур.]
—
болест хемороиди
меандър [същ., от гр. - ла т .]
—
дълбок речен завой във
вид на подкова
мегаломания [същ., от гр. -~
лат.]
—
мания за величие;
големеене
мегдан [същ., от ар. -тур.]
—
площад; възможност
мегера [същ., от *?/?.]
—
ми­
тическо женско същество в
гръцката митология; зла
жена
меджедйя — вж . меджидйя
меджидие* [същ., от тур.] —
орден
меджидие2 — вж . меджидйя
меджидйя [съЩ., о т тур.] —
сребърна монета на стой­
ност 20 гроша от времето
на Абдул Меджид; златна
монета на стойност 100—
120 гроша
меджйя [съм/., от ар. -тур.]
—
безплатно подпомагане
с труд
меджлйс [същ., от ар.- тур.]
—
административен съвет;
събрание
меемур — вж. мемур
медиация [съм/., от лат.] —
посредничество
медиум [съм/., от лат.]
—
посредник между духове и
хора; музикални тонове от
средния регистър
106

мсллсп [лрил., от рус.]
—
бавен
мсдлспо [нар.] — бавно -
медреее [същ., от ар. -тур.]
ч — турско духо вно училище
мезат [съи/., от ар. -тур.] —
търг, публична продан
мезелйк [сащ., от пер.-тур.]
—
мезе
мезлйк — вж . мсджлйс
мсзлйч — вж. меджлйс
мезлнш — вж . мсджлйс
меймур /ин/ — вж. мемур
мсксрс [същ., от ар. -тур.] —
товарно животно; блюдо-
лизец; доносник
мекян [същ., от ар.-тур.] —
дом, стопанство
мел ай м — вж. милайм
мелапхолйчески [прил.]
—
свързан или отнасящ се до
меланхолия;тъжен;унил
меланхолия [съм/., от гр.]~
тъга; униние
мелезйм/ин/ — вж . мюлязйм
/ин/
мелязйм/ин/ — вж. мюлязйм
/ип/
мелямст [съм/., от тур.]
—
укор, порицание
мемлекег [същ., от ар.- тур.]
—
място; страна, родина
мемлекет чорбаджисъ [същ. ,
от ар.-тур.]
—
член на
областна местна управа
мемоар [съм/., от фр.]
—
изложение по важен обще­
ствено-политически въп­
рос, връчено на държавен
глава или висш държавник
меморандум [същ., от яат.
-фр.]
—
дипломатическа
нота, изясняваща станови­
щето на дадено правител­
ство по определен проб­
лем; обяснителна бележка
към дипломатическа нота;
напомнително писмо
мемур [същ., от ар. -тур.] —
чиновник в турско време
мепа [съм/.]
—
размяна на
нещо за други; годеж; раз­
мяна на дарове при годеж;
смяна на фазите на луната
мепажйрам [гл., св. и несв.,
от фр.]
—
покровителст­
вам, закрилям; помагам
менгуш/а/ — вж . мсш Гош
мепгюш [съм/., от пер.- тур.]
—
обица
мендер — вж. миидср
мепдерлйк — вж . миндерлйк
мепдйз/ин/ [същ., от ар. -
-тур.] — инженер
мепекша — вж. менскшс
менекшс [съм/., от пер.- тур.]
—
цвете, теменужка
мепзйл [съи/., от тур.] — поща
меникша — вж . менекше
мептан — вж . минтан
ментор [същ., от гр.)
—
наставник; покровител; дик­
татор
мсяторски [прил.] — настав­
нически; диктаторски
мсшпсствб [същ., от рус.] —
малцинство
мераз — вж. мираз
мерак [същ., от ар. -тур.] —
желание; страст; стремеж
мерам [същ., от ар. -тур.] —
желание, намерение; цел
мерамет [съир, от ар. тур.]
—
поправка, ремонт
107

мердснсн [същ., от пер,-
тур.] — подвижна стълба
мерджан [същ., от ар.- тур.]
—
корал; коралово мънисто
мерджанов [прал.] — коралов
мерет [същ., от тур.]
—
проклетник
мсретски [прил.] — проклет
меретщина. [същ.]
—
прок­
летия
мерзавец [същ., от рус.] —
негодник, подлец
мермер — вж . мрамор
мсрмер/сп/ — вж, мраморен
мертебе [същ., от ар.- тур.]
—
степен, положение, рав­
нище
мерулка [сац/.] — съд с опре­
делена вместимост за ме­
рене на питиета
мерхаба — вж . мараба
мерхамет [същ., от ар. -тур.]
—
благоволение, милост,
състрадание
мерхаметлйк [еац/., от ар. -
тур.]
—
състрадателност;
щедрост,
мерцая [гл., несв., от рус.]
—
блещукам, мъждукам
месал [същ., от лат. -гр.] —
кърпа
месия [същ.,
от евр.]
—
спасител
метаморфоза [същ., от гр.]
.
—
превращение, преобра-
зяване
метан [сап/., от гр.] — поклон
мстанис — вж . метан
метежен [прил.] — размирен;
смутен
метеор [същ., от гр.] — не­
бесно тяло, което се запал­
ва при съприкосновение
със земната атмосфера
мстсрйз [същ., от пер.-тур.]
—
окоп; бойница; засада
метиляв ' [прил.] — болен от
метил; болнав
метох [същ., от гр.]
—
клон
от манастир в друго насе­
лено място; манастирско
представителство
метрельоза — вж . митральбза
мсфистофслски [прил.]
—
свързан или отнасящ село
Мефистофел; дяволски;
злодейски
мехкеме — вж. махкеме
мехлем [същ., от ар. -тур.]
—
лекарство за мазане
мсхГор — вж. мюхюр
меценат [същ., от яат.]
—
щедър и безкористен спо­
моществовател на изкуст­
вото или науката
мечйт [съи/., от ар. -тур.] —
джамия
мете [същ., от тур.] — дъб
мешйн [съм/., от пер.- тур.]
—
обработена кожа
мешйна [същ., от тур.]
—
кожен мях; дъртофелница
мешйпен [прил.] — кожен
мешле [сь щ.] — малка кожена
торбичка; мехче
мешлйпа [същ,] — корем; мях
мешнйчка [същ,] — гайдичка
мешов [прил.] — дъбов
миджйя — вж . меджйя
мйгар [паст.] — нима
миза [същ., от фр.]
—
зало­
жена сума при игра на комар
мизантроп [същ., от гр.]
—
човекомразец
108

мизйпсн
—
най-мал­
кият сйн в семейството; га­
лено дете
мизйпка [саи/.]
—
най-мал­
ката дъщеря в семейство­
то; галено дете
мизювюрлюк — вж. мюзе-
вирлйк
милайм (лрил., от ар. -тур.]
— нежен, внимателен, кро­
тък
милайм [нар., от ар.- тур.] —
нежно, внимателно, кротко
милезйм/ип/ — вж . мюлязйм
/ип/
милст — вж . миллет
милйна [саа/.] — влечащо по
земята стъбло на тиква, ди-
ня, краставица и други
милиопщик [сгм/., от рус.]
—
милионер
миллет [съм/., от ар. -тур.]
— народ, нация
миля [саи/., от лат.] — мяр­
ка за разстояние, равнява­
щасена 1832м
милязйм/ин/ — ВЖ. МЮЛЯЗЙМ
/ин/
мимезис [същ., от гр. -ла т.]
— подражание
мимо [чар.] — покрай; въпреки
мимолетен [прил.] — кратък;
краткотраен
мина [сги/.] — броя; души
мингуш/а/ — ВЖ, МС1ПТОП1
миндал [същ., от гр.]
—
дърво и плод бадем
миндер [същ., от тур.]
—
място за сядане или спане
край стена, зидано или от
дъски, постлано с черги
мипей [същ., от гр.)
—
черковен сборник с пропо­
веди и служби за определен
месец
МЙНСЦ — ВЖ. минц
миниатюр [същ., от фр.]
—
предмет, чиито размери са
неколкократно по-малки от
обичайните за същия вид
миниатюра [сам/., от ит,] —
живописно изображение с
малък размер
миидерлйк [същ. , о т тур.] —
миндер; одър; тъкан, която
се постила на миндер
министериабъл [същ., от
фр.] — претендент за мини­
стерски пост
минотавър [същ., от гр.-рус.]
—
митично чудовище с
бича глава и тяло на човек
минебфа
от ар.-тур.].
—
широк миндер
миптан [същ., от пер. -тур.]
—
къса горна мъжка дреха
с ръкави
минц [същ., от лем.]
—
австрийска златна монета
мипюцндзсп [прил., отфр] —
педантичен, точен; дребнав
мипюциозност [същ., от фр]
— педантичност, дребнавост
мир [сьи/.]—свят '
мираж [същ., от </>/).]
—
явление, при което пред­
мети отдъд хоризонта се
отразяват в атмосферата и
стават видими; илюзия
мираз [същ., от ар. - тур.} —
наследство от родителите
на съпругата
109

миразчйя [същ., от ар. -тур.]
—
наследник; наследник на
чужд имот
миралай [същ., от тур.]
—
полковник
мирил [същ., от тур.] — вид
данък; откуп
миро [същ., от гр.] — благо­
вонно масло, използвано
при църковен обряд
миров [прал.]
—
световен,
вселенски
мирови [ирил.] — граждански
мироглед [същ.]
—
система
от възгледи за природата,
обществото, човешкото
битие и други
мироносиик [същ.] — прино­
сител на миро
мироточец [сам/.]
—
слад-
, кодумец; миропомазник
мироточйв [лрил.]—сладко-
думен
мирски [лрмл.]
—
светски;
граждански
мйрт/а/ [същ., от пер.- гр.] —
декоративен средиземно­
морски храст
, мирянин [съм;.]
—
светско
лице; гражданско лице
мисафйр/ип/ [същ., от ар. -
тур.] — гостенин
мисафирлйк [същ., от ар. -
тур.]
—
гостоприемство;
гостуване
миейр1 [същ.] — пуяк
миейр3 [същ.] — царевица
мисия [същ., от лат.] — за­
дача; предопределеност;
дипломатическо; религи­
озно; търговско или друго
представителство на една
страна в друга
мискйв/ин/ [същ., от ар. -
тур.] —мръсен човек; мръс­
ник, гадняр
мискинлйк [същ., от ар. -
тур.] — мръсотия; безчин-
ство
мистериозен [прил., от гр.]
— неясен; непознат; загадъ­
чен, тайнствен
мистификация [същ., от гр.]
—
неволна или предумиш­
лена заблуда
мистрия [същ., от гр.] —вид
зидарски инструмент
митап — вж . метан
митар [съм;.]
—
бирник или
митничар в евангелска
Юдея; грешник
митарство [съм/.] — приклю­
чение, премеждие; страда­
ние
митарче [съм/.]
—
грешник,
мъченик
митирйз — вж. мстсрйз
мйто [същ.]
—
налог за вна­
сяни в страната или изна­
сяни от нея стоки
мйтра [същ., от гр.] — мит ­
рополитска (владишка) ко­
рона
митральоза [същ., от фр.] —
картечница
митрополия [същ., от гр.] —
седалище на митрополит;
митрополитска канцелария
михлюзи/ип/ — вж . мюхлГоз
/ип/
мншечеи [лрнл.] — мускулен
мишца (същ.] — мускул
110

млат [същ.] — тежък чук
млин [същ.] — баница
млъзгам се [?л., //есе.} ~
стрелкам се
мним [лрил.]
—
лъжлив,
неистински
мвогажди [нар.]
—
много
пъти; често, многократно
мпогоглаголйвост [същ.] ~
бъбривост
мпогоглаголстваш [я/шл.*]
—
многоприказващ, бъб­
рив
мпй (ми) се [гл., безл.]
—
струва ми се, чйни ми се
моабсг — вж. мухабег
моаджйт — вж. муаджйт
мобили [същ., от лат. -фр.]
— мебели; едра покъщнина
моарабс — вж . мурабс
мода [съг//., от фр.] — женска
връхна дреха -
моканип [съм/., от рум.]
—
влашки пастир; селянин;
селяндур
мокапски. [лрия.] — пастир­
ски; селяндурски;селски
молекулен [дрмл.] — свързан
или отнасящ се до моле­
кула; дребен, нищожен
молене вам, молепевам [гл., св.
и несв., от гр.]
—
заразя,
заразявам; бележа, белязвам
молснсап [прил.] — заразен,
белязан
молла [същ., от ар. - глур.] —
мохамедански съдия; мо-.
хамедански проповедник
молпий [същ.] — мълния
молоден [съд/., от рус.]
—
юнак; хубавец
момляче [същ.] — момченце
монада [същ., гр.] — единица
монарх [същ., от гр.]
—
пожизнен владетел, който
приема и предава властта
по наследство
монокъл [същ., от лат. - фр.]
/— кръгло стъкло с диоптър,
което се слага само на ед­
ното око
монолитен [прил., от гр. -
лат.]
—
единен; здраво
споен;солиден
монопол [същ., от гр. -л а т.].
—
изключителни права вър­
ху определена дейност
монополизирам [гл., св. и
несв., от фр.] — обсебвам,
изземвам; придобивам вси­
чки права
монотонен [прил., от гр. -
лат.] — еднотонен, с една­
къв тон;еднообразен
монотонни [същ., от гр,-
лат.]
—
еднотоние; едно­
образие; еднаквост
монстриозсн — вж. мояст-
руозеп
монструбзсп [прил., от фр,]
—
голям; внушителен; чу­
довищен
мора [същ.] —мъчителен сън,
свързан с видения
морабс— вж .мурабе
морав [прил.] — червен
моралййски [лрил.] — гръцки
морач [същ.]
—
злосторник,
убиец
морда [същ., от рус.]
—
муцуна; мутра
море [част.] — при обръще­
ние; за израз на несъгласие,
недоверие

моргира [същ., от лат.-хол.]
— малко близкобойно оръ­
дие с голям калибър
мосандра — вж . мусандра
мостра [същ., . от и ги.]
—
единични екземпляри от
стоки, който се излагат
предварително за оглед от
купувачите; образец
мотвак — вж . мутпак
мотивирам [гл., св. и несв.,
от фр.] — обяснявам, при­
веждам доказателства за
или против нещо
мотопйла [същ.]
—
прис­
пособление за накатаване и
опъване на прежда
мотовйло [същ.] — вж . мото-
вйла
мотовйли [съм/., л<«.] — крака
мохабст — вж. мухабст
мошиар [съм/., отрум.] — едър
земевладелец; чифликчия
мошиер/ип/ — вж . мошиар
М0П1ЙЯ [същ., от рум.]
—
голям поземлен имот; име­
ние, чифлик
мошпе — вж . мощпс
мошно - вж . мощно
мощи [същ., ми.] — останки
от тяло на светец; слаб, мър­
шав човек
мощпс — вж . мощно
мощно [дар.] — много
мрамор [същ., от гр.] — раз­
ноцветен варовиков скален
материал, подходящ за скул-
птиранеи изглаждане
мраморен [я/л/л.] — свързан
или отнасящ се до мрамор;
каменен; студен; блед
мрачева [същ.] — мрак; тъм­
нина
мръцйня се (гл., безл.]
—
мръква се
мстйтслеп [л/шл.] — отмъс­
тителен
муаджйр — вж . мухаджйр
муаджйт — вж. моаджйт
муарабе — вж. мурабе
мубашйр — вж . мюбагпйр
муезип — вж . мюсзии
мукаст [прил., неизм., от
ар.- тур.] — съгласен
мукапски — вж . мокапски
мукаяг — вж. мукаст
мум [същ., от тур.] — свещ
мумджйя [същ. , от тур.]
—
свещар
мупаейп [прил., меизм., от
ар. -тур.] — подходящ, удо­
бен
мупаейп [нар., от ар. -тур.]
—
удобно, възможно, при­
лично
мунасъп — вж. мупаейп
муниция — вж, мупйции
муниции [същ., мн., от фр.]
— боеприпаси
мура [същ.] — вид бор
мурабе [същ. , от ар. -тур.]
—
бой; битка; война
мурафет [същ., от ар.- тур.]
- майсторство, умение; из­
куство
мусапдра [същ., от ар. -тур.]
—
голяма ниша с дървен
капак; дрешник
мусафйр/ин/ — вж . мисафйр
/ин/
мусаферлйк — вж . мисафирлйк
мусикословссисйший [лрнл.]
112

— почетна титла на църко­
вен певец
мусикосЛовеспий — вж . муси-
кословсснсй ший
муска [сам/., от ар. -тур.] —
талисман; хартийка с напи­
сано заклинание, което се
носи до тялото
мускал [сам/., от ар.-тур.]
— мярка за тегло, равна на
1,5 драма; стъкленичка,
пълна с 1,5 драма розово
масло
мусолюбйв [прия.]
—
люби­
тел на музите, т. е. на
изкуствата
мусора — вж . мусура
мусура [сам/., от <р.]
—
муцуна
мустафъз [същ., от ар.- тур.]
— опълченец, ветеран .
мутаф [съм/., от пер. -тур.]
—
постелка от козина
мутаф/ии/ — вж . мутафчйя
мутафчйя [съм/., от пер. -
тур.]
—
майстор на изде­
лия от козина; козинар
мутвак [същ., от ар. - тур.]
—
готварница; кухня
мутовак — вж. мутвак
мутофак — вж. мутвак
мутфак — вж. мутвак
муфт/а/ [нар., от тур.]
—
даром, безплатно
муфта [същ., от тур.] —облага
муфта джин [сън/., от пер.-
тур.] — лице, което се обла­
годетелства за чужда смет­
ка
муфтар — вж . мухтар
муфтйя — вж. мюфтия
мухабет [същ., от ар.-тур.]
—
приятелски разговор;
угощение
мухаджйр [същ., от ар.- тур.]
— преселник; бежанец
мухар [същ.] —ленивец
мухарабе — вж . мурабе
мухтар/ип/ [същ., о т ар.-
тур.] ~ българин, селски
кмет в турско време
мушиер/ин/ — вж. мошиар
мушйр — вж . мюшйр
мушйрски [прия.] — свързан
или отнасящ мушйр /мю­
шйр/; маршалски
мушйя — вж . мошйя
мущерйя — вж. мющерйя
мушра [сам/.]
—
плесница;
юмрук; удар
мущрувам [гя., несв.]
—
удрям,бия
мщсние [същ., от рус.]
—
отмъщение; мъст
мъзга [сам/.] — дървесен сок
мъзгал — вж . мазгал
мъзда [саи/.] — отплата; наг­
рада; възмездие
мъжатница [сам/.] — омъжена
жена; жена с жив съпруг
мъжетница — вж. мъжатница
мъжовпица — вж . мъжатница
мькарйи [сам/.] —мъчнотия;
трудност
мъкотйя [сам/.] —мъка,стра­
дание, препятствие
мълкохап [прия.] — който ха­
пе, без да лае (за куче); кой­
то вреди тайно, скрито (за
човек)
мъмля [гл., несв.] — говоря
неразбрано, мънкам
мъмростйя [сам/.] — разпра; -
караница
8. Речник ...
113

мър — вж. мари
мърда — вж . марда
мърсйя [сащ.] — развратница
мърся [гл., несв.] — не постя;
ям блажно през пости
мърпйна [нар.] — напразно,
без полза
мърчй [гл., безл.] — тъмнее
мъска [същ.] — муле, катър
мъсър [саг^.] — плат от Египет
мъсърна [съи/.]—старамонета
мъщение
—
отмъ­
щение, мъст
мюбашйр [същ., от тур.] —
специален пратеник на
властта по уреждане на
правен, финансов или ад­
министративен проблем
мюбарек [същ.] — благословен
мюдюр/ии/ [същ., от ар. - тур.]
— управител на околия
мюез/ип/ [същ., от ар.-тур.]
—
мохамедански духовник
мюжде [същ., от пер.- тур.]
—
дребна награда за добра
вестили новина
мюзевйр/ин/ [същ., от ар. -
тур.] — измамник, клюкар;
доносник
мюзевирлйк [същ., от ар. -
ту/;.]
—
измама, клюка;
донос
мюзсвирлък — вж . мюзсвирлйк
мюзсфйр — вж . мюзевйр/ин/
мюзювюрлюк — вж . мюзевир-
лък
мюзюхйр — вж. мюзевйр/ин/
мюлайм — вж. милайм
мюлезйм/ин/ — вж . мюлязйм
/ип/
мюлк [саи/., от ар.- тур.]
—■
недвижим имот
мюлтезйм/ии/ [същ., отар. -
тур.] — откупвач на данъци
или налози
мюлтезимджилък [същ., от
ар. -тур.]
—
откупка на
данъци или налози
мюлтюземджелйк — вж . мюл-
теземджилък
мюлязйм/ин/ [същ., от ар. -
тур.] — поручик
мюлязъм/ип/ — вж. мюлязйм
/ин/
мюрйд [същ., от пер. -тур.]
—
послушник, ученик на
имам или шейх, после­
довател на мюдюризма
мюсафйр/ин/ — вж . мнсафйр
/ин/
мюсафирлйк — вж . мисафир-
лйк
мютссарйф/ин/ [сйм;., от ар. -
тур.] — окръжен управител
мютесарифлйк [същ., от
ар.- тур.] — окръг
мютефйш — вж. мюфетйш
мюфетйш [същ., от ар.- тур.]
■ ~~ инспектор, контрольор
мюфтия [същ., от ар. - тур.]
—
висш мюсулмански ду­
ховник
мюхлст [същ., от ар. -тур.]
—
срок, отсрочка
мюхлГозип [същ., от ар. -
тур.] ~ неплатежоспо­
собен търговец
мюхлюзлюк [същ., от ар.
- тур.] — фалит; неплатежо­
способност; несъстоятел­
ност
мюхурлйя — вж . мюхюрлйя
мюхюр [същ., от пер. -тур.]
—
щемпъл, печат, клеймо
114

мюхюрлйя [прил., от ар.
тур.] — подпечатан, щем-
пелован
мюшйр [съц/., от ар. -тур.]
—
маршал
мющсрйя [същ., от ар.- тур.]
— купувач, клиент
мязам [гл., //есе.]
—
прили­
чам, прилягам
мятежеп — вж. метежен
н
в абат нам, набатквам [гл., св.
и несв.]
—
налучкам, на­
лучквам; напипам, напип­
вам
набег [същ., от рус.] — изне­
надващо нападение
пабедпик [съм/.] — клеветник
пабитак [сьш.]
—
як, набит
човек
набодка [сам;.] — вилица
набрйжден [прил .*] — набраз­
ден; грапав
наброска [съир, от рус.]
—
бележка, скица; очерк
яабросък [същ., от рус.]
—
бележка; скица; очерк
навадя, паваждам [гл., св, и
несв.]
—
наклеветя, накле-
ветявам
паваля (се), навалим (се) [гл.,
св. и песе.] — приида, при­
иждам; натрупам (се), нат­
рупвам (се) .
наваляк [с&цу.]
—
навалица;
множество
навезннк [съо/.] — лодкар
■ навейвичав [прил.]
—
леко­
мислен; вятърничав
навст [същ., от рус.] — кле­
вета, лъжливо обвинение;
‘ съвет, увещание
паветник [сам/.] — клеветник;
обвинител •
навстовам — вж. наветувам
наветувам [гл., //есе.) — кле­
ветя
навидя, навйждам [гл., св. и
несв.] — видя, виждам; по­
сетя, посещавам; прегле­
дам, преглеждам
, навляк — вж . наваляк
навадя, навеждам1 [гл., св. и
несв. от рус.]
—
причиня,
причинявам страх
навбдя, павождам3 [гл., св. и
несв.]
—
наведа се, навеж­
дам се
навой [саи/.] — дълга ивица от
дебел вълнен плат, нави-
.
вана на крака от коляното
до глезена; навуща
навременен [прил.] — с приб­
лижаващ срок
навремевя, павременявам [гл.,
св. и несв.]
—
наближа,
наближавам раждане, смърт
и други
навръст [нар.]
—
навсякъде,
навред
навссгда [нар-] — завинаги
вавсуе [//ар.] — напразно
навуй — вж. навой
напуща [същ., мн.]
—
чифт
ивици от дебел вълнен
плат, навивани на краката
от коляното до глезена
115

навъзбряг [нар.] — по наклон;
нагоре
паг [прил.] — гол
нагайка [същ., от тат.- рус.]
—
кожен камшик с къса
дръжка
нагло [нар.] — рязко
наговор [сам/.]
—
уговорка;
заговор,съзаклятие
нагота [сао;.] — голота
нагрозя, пагрозявам [гл., св.
и несв.]
—
намразя, нам-
разявам
нагръдки [същ., ян.] — горна
предна част на риза
надам сс [гл., несв.]
—
надя­
вам се, очаквам
надварвам (се), надваря (се)
[гл.. несв. и се.] — надпре­
варвам (се), надпреваря
(се)
падни [//ар.] — понякога; не­
отдавна; тия дни
надскорявам (се) [гл., несв.]
— надпреварвам (се)
надсмета [гл., се.] — надмина;
надмогна; победя
паелектризйрам [гл., св. и
-
несв.]
—
нагнетявам елек­
тричество, енергия; създа­
вам, напрегната обстанов­
ка
нает — вж. нист
наздраво [нар.]
—
сигурно;
наистина
назлапдйсам сс, назлапдйс-
вам се — вж . пазлъпдйсам
се, назлъндйсвам се
назлън [прил., неизм., от пер.-
тур.] — кокетен, нежен -
назлън [нар., от пер.- тур.] —
едва-едва; с усилие; без же­
лание
пазлъпдйсам се, назлъндйсвам
се [гл., св. и несв., от пер. -
/лур.] — колебая се, бавя се;
противя се
назойлив [прил.. отрус.] -ро-
теглив, досаден; нахален
назюзюкам се [гл., се.]
—
напия се
пайда [гл., се.] — намеря
паклопам, наклопвам [гл., св.
и несв.] — наклеветя, накле-
ветявам
наклянкам се [гл., се.] — на­
пия се
накокатя се [гл., се.] — наканя
се; приготвя се
накокържа се [гл., се.] — нае­
жа се, настръхна
наконсц [нар.] — накрая
налбапт/ип/[съи/., от ар.-п ер. ~
тур.] — подкован на коне
нам [неихм.] — не знам
нам [същ., от пер,-тур.]
—
име, чест, престиж
намерен [прил., от рус.] — въз­
намеряващ, имащ намере­
ние
пане [съм/.] — чичо
нанка [същ.] — вуйна
пай-паче [нар.]
-най-вече,
особено
напанагон [нар.,
от гр.}
отгоре на това; на всичко
отгоре
напипа [гл., се.]
—
напъна,
натисна; блъсна
напйтя [гл., се.]
—
споходя;
налегна
паплатйсам, паплатйсвам [гл.,
116

св. и несв.] — сложа, слагам
наплати на колело; набия,
набивам
папокон [нар.] — после, най-
после
наполеоп [същ., от фр.]
—
златна монета на стойност
20 някогашни лева
папраксам.се (гл., св. от гр.]
— натрупам знания; придо­
бия опит; отракам се
напрап [прал.*] — сопнат,
троснат; дръпнат
напрано [нар.]
—
сопнато,
троснато; дръпнато
напрасеп [прил. от рус.]
—
внезапен, неочакван
напрасно [нар., от рус.]
—
внезапно, неочаквано
напръстек [съм/.] — напръст­
ник
напърстек — вж. напръстек
пара [сащ., от ар.- тур.]
—
вик, писък, врява
нарамник [съи/.] — наръч; то-
- вар, който се носи на рамо
паргелс [същ., от пер. -тур.]
—
ориенталски прибор за
пушене на тютюн, при кое­
то димът минава през стък­
леница с вода
нарежа се [гл., се.] — напия се
нартика [същ., от гр.]
—
черковно преддверие
нарукан [прил.*] — наречен;
именуван
пасаат — вж . насихат
нас ахат — вж. насихат
насвос [нар.] — напосока; нас­
лука; приблизително
наел еди е [съм/., от рус.]
—
наследство
насихат [сви;., от ар. -тур.]
—
съвет, наставление
наснован [лрил.*] — дълъг, с
висок ръст; едър човек
наспоря [гл.,
св.]
—
дам;
предоставя
наставйтел [еъи;.] — настойник
паетбятел [сги;.]
—
изборен
член на настоятелство
настоятелство [същ.] — под­
брани чрез избор лица,
които подпомагат училищ­
ната, читалищната и други
дейности
настоящ [прил.] — истински
патерам [гл., се.] — принудя,
заставя, накарам
натура [същ. , от лат.]
—
личност; характер; естест­
во; физика
натюрел [същ., от фр.]
—
вродена склонност; нак­
лонност, дарба
пакети ица [саи;.] — богослу­
жебна книга; часослов
вафиле [нар., от ар. -тур.] —
напразно, безполезно; на
вятъра
пафол/а/ [същ., от ар. -тур.] —
престорено, с преструвка
нафора [същ.,
от гр.]
—
късчета от осветен на ли­
тургия хляб
нахакан [прил.] —• безсрамен,
безогледен; отракан
н ахал ос [нар.] — напразно; на
вятъра
нахйя [същ., от ар.-тур.] —
малка околия; община; об­
ласт
находящ се [лрил.*] — нами­
ращ се
117'

нахут [същ., от пер.- тур.] —
растение от семейство бо­
бови; леблебия
нация [същ.,
от лат.]
—
исторически формирала се
човешка общност на осно­
вата на обща територия,
език, икономика, култура и
други
начасничав [лрмл.]
—
непо­
стоянен
начасничев — вж. начасничав
начна (се) [глм се.] — започна
(се)
начпат [л/ш.*] — започнат
начугулйм (се), начугуляваме
(се) [гл., св. и несе.]
—
струпаме (се), струпваме
(се); скупчим (се), скуп-
ч чваме (се)
нащрек [лар.] ~ с повишено
внимание
небетчйя [същ,, от ар.-тур.]
—
мливар, чакащ ред на
воденица
небрежйтелно [нар.]
—
неб­
режно; пренебрежително
неведа [съи/.]
—
незнание;
неизвестност
неведом [прил.] — неизвестен;,
непонятен;тайнствен
невем — вж. невям
невнятен [прил., от рус.]
—
неясен; непонятен; смътен
невям [нар.]
—
като че ли;
сякаш
нега [сан/.]
—
нежност, коп­
неж; тъга
негация [същ., от лат.]
—
отричане, отказ
негли [нар.]
—. като че ли;
сякаш
неглиже [нар., от фр.]
—
небрежно; непретенциозно
велен [лрил.]
—
омразен,
проклет
недра [същ., ли/.] — дълбини
недужен [прил., от рус.]
—
недъгав; болнав; хилав
нежа [гл., се.] — разнежвам
нежели [саюз] — отколкото;
камо ли; вместо
незабвйнеп [прил., от рус.] —
незабравим; незабравен
незаметпо [нар., от рус.]
—
незабелязано
незапаметен [прил., от рус.]
—
незапомнен; отдавнашен
пезйблем [прил., от рус.]
—
непоклатим, непоколебим
неизведан [прил., от рус.] —
неизследван^ непроучен;
непознат
неизгледен [прил.] — безкраен
нейстов [прил., от рус.]
—
мощен; много силен
нейсе [нар., от тур.] — както
и да е; било, каквото било
некайлеп [прил., от ар. -тур.]
—
несъгласен, несклонен;
недоброжелателен
некасаещ се [прил.*] — неот-
насящ се, нямащ отношение
некин — вж. некни
некни [нар.]
—
оня ден; зав-
чера
нелестен [прил., от рус.]
—
непривлекателен, неприя­
тен
нелюдйм [прил., от рус.]
—
необщителен, неприветен;
неприятен
иемедлен [прил., от рус.]
—
незабавен, бърз
118

немедлено [нар., от рус,] —
незабавно, бързо
немой [модзм.] — недей
немотност [същ,] — бедност;
оскъдица
веначст [к/шл.*] — непобутнат,
незасегнат, недокоснат
ненадан [лрнл.]
—
ненадеен,
неочакван
нснка — вж. нянка
пеобемлеп [прил., от рус.] —
необхватен
необезветвен [прил.]
—
със
запазени клони; клонест
необжсжеп [прал.]
—
необ-
горен,неовъгден
неожйдан [прил.]
—
неочак­
ван, непредвиден
яеолеа [същ., от гр.] ~ мла­
деж; младо поколение
неординсрност [сън/., от фр.]
—
нетрадиционност^нео-
бичайност -
иеосторожност [същ., о т рус.]
—
невнимание; непредпаз­
ливост
неотемлсм — вж . пеотсмлйм
неотемлйм [прил., от рус.] —
неотнимаем
неотерпйм [прил.]
—
нетър­
пим, непоносим
неотколе [нар.] — неотдавна
нсофсрен [прил., от гр.]
—
недобър;нереден
непонятен [прил.]
—
неясен;
неразбираем
неправеден [прил.]
—
нес­
праведлив
непременен [прил., от рус.]
—
неизбежен; необходим
ненрсрйвен [прил., от рус.] —
непрекъснат; постоянен
пепрерйвпо [нар., от рус.] —
непрекъснато;постоянно
нерад [лрдл.]
—
нерадостен;
нещастен
верадепе [същ., от рус.]
—
безгрижие; небрежност,
немарливост
нерадеющ [прил. *, от рус.] —
негрижещ се; немарящ
нсрадйв [лрпл.] — небрежен,
нехаен; ленив
неразбории в [прил., от рус.]
— неясен, неразбран
перанза [същ., от пер. -тур.]
—
дърво и плод портокал;
дърво и плод нар
нервозен [прил.]
—
нервен;
избухлив
нерез [същ.]
—
нескопено
мъжко прасе
нерод/а/ [същ.] — изрод; ма­
лоумен
пес носен [прил.]
—
лош, не­
добър
петактйчеп [лрил.] — невни­
мателен; несъобразителен
нстактйчно [нар.]
—
нев­
нимателно; нетактично
нсугадешката [нар.]
--
неза­
белязано; ненадейно
неужели [нар., от рус.]
—
нима; наистина ли
неусвссен [лрмл.] — малоумен '
неуейпеп [прил., от рус.]
—
неуморен
нсустапеп [прил., от рус.] —
неспирен, неуморен
пефелам [гл., несв. от гр.] —
боледувам; не съм добре
здравословно
нефелен [прил., от гр.] — не­
разположен, болнав; недъгав
119

нсхар [същ., от гр.] ~ мър­
зел; немара
нехар [прил.] — немощен
нехаря [същ.] — злобен старик
нехелам — вж . нефелам
нехелен — вж. нефелен
нехра [същ.]
—
мързелана;
немарливка
пехрйв [л/шл.]
—
мързелив;
немарлив
нехтье [същ., лен.] — нокти
нечаен — вж. нечаян
нечаян [прил., от руе.]
—
неочакван
нечаяно [нар., от рус.]
—
неочаквано; внезапно
нешанджйя — вж . нишан-
джин
пиег [същ., от тур.]
—
цел,
умисъл, намерение, надежда
нйжел [с«м^.] —наниз
пязам [същ., от ар. -тур.] —
ред, система
низам/ин/ [същ., от ар. - тур.]
—
редовна, наборна турска
войска; войник на редовна
служба
низпослан [прил., от рус.] —
пратен от бога
низък [лрнл.] — лош, долен
нймб/а/ [съи;., от пат.]
—
сияен кръг около главата
на светец; ореол
нимфа [еаир, от гр.] — жен­
ско митическо същество
нйне [нар.] — сега
нйнешеп [прил.] — сегашен
нирвана [същ., от санскр.] —
блажено душевно състояние
них [лсест.] — тях
нихилизъм [същ., от лат.] —
отрицание на съвременния
обществен и политически
живот
нихилист [същ., от лат.] —
привърженик на идеите на
нихилизма
нйчком [нар.]
—
наведено;-
ниско
ниша се [гл., несв.] — крия се;
гуша се
нишан [същ., от пер.- тур.] —
знак, белег; орден; мишена
нишанджйя [същ., от пер,-
тур.] — стрелец
нищ [ярил.] — беден
нйщелка [сам#.] — част от до­
машен тъкачен стан, която
повдига и смъква нишките
на основата
побил [същ., от лат.]
—
знатен човек, благородник
повизна [същ., от рус.]
—
новост; новина
новинар [същ., от ср.]
—
вестникар; журналист
повопришедш/ий/ [лрал.*] —
новопристигнал
погавица [съм/.] — кожа, при­
вързвана от пастирите от­
пред на краката им
поема — вж. нойма
нойма [същ., от гр.] — сми­
съл, значение; начин на
действие
нокта /турям покта/ [същ., от
ар. - тур.) — уточнявам, по­
яснявам
номад [същ., от гр.]
—
пред­
ставител на племе, което ня­
ма постоянно местопреби­
ваване; чергарин, скитник
120

номинация [същ., от лат.] —
назоваване, наименуване;
название, наименование
номуне — вж . нумуне
носталгия [сги/., от гр.]
—
мъка по род и родина
нота [същ., от лат.]
—
пис­
мено обръщение на едно
правителство към друго по '
конкретен повод
нота бепе [отя лат.]
—
Забе­
лежи добре! Обърни вни­
мание!
потабил [сан/., от лат.]
—
знатен и богат човек; арис­
тократ
нотйс [същ., от англ.- рус.] —
бележник; бележка
нофуз1 [същ., от ар. тур.] —
добро име, чест; уважава-
.
на, почитана личност
нофуз2 [същ., от ар.- тур.] —
регистър на населението;
лична карта
нофузлйя [прил., неизм., от
ар. ~тур.]
—
авторитетен,
влиятелен, уважаван, из­
тъкнат, личен
нощни [с&ир, .мн.]
—
голям,
издълбан от дървесен ствол
съд за замесване на тесто
вощовй — вж. нощви
иудя [гл., несв.]
—
карам;
принуждавам
нумер [същ., от лат. -фр.] —
номер
пумунс [същ., от -пер. -тур.] —
мостра, образец; пример;
знак; ограничено количест­
во
нур [същ., от ар. -тур.] — не­
бесен огън, небесна свет­
лина
нурка [сън/.] — животно, чиято
кожа се използва за направа
на връхни дрехи; норка
пуфуз [същ., от ар.-тур.]
—
човек, жител; лице
нюансирам [гл., св. и несв.,
от фр.] — разграничавам;
обръщам внимание на ня­
каква особеност
нянка [същ.] — женска гърда
о
оазис [същ., от гр.] — място
в пустинята с вода и зелена
растителност; очаквано, жа-
дувано място
оба [чнел.] — два, две
обе — вж. оба
обанкрутен [прил.*] — фали­
рал, изпаднал
обапям [гл., се.] — окъпя
обворожйтелен [прил., от
рус.] — чаровен, прелестен
обеднъг [нар.]
—
отведнаж;
веднага
обезпечение [същ.]
осигу­
ряване, обезпечаване
обективация [същ., от ] —
представяне на нещо в
същинския му вид
обесник [с&ир] — злосторник
обетован [прил.]
—
обещан;
мечтан
обидя, обиждам [гл., св. и
несв.] — обходя, обхождам;
121

споходя, спохождам; посе­
тя, посещавам
обиск [същ., от рус.] — пре­
търсване; оглед
обиталище [саи/.] — жилище,
свърталище
(
обител [съм/.] — манастир
облажавам [гл.; несв.]
—
благородно завиждам; спо­
делям чужда радост, до­
волство и други
облачам [гл., несв.]
—
обли­
чам
облича, обличавам [гл., св. и
несв.] — изоблича, изобли­
чавам
облобизанам, облобизая [гл.,
несв. и св., от рус.]
—
целувам, целуна
обнажа, обнажавам [гл., св. и
несв.] — оголя, оголвам
обнаружа, обнаружвам [гл.,
св. и несв.]
—
открия, от­
кривам; установя, устано­
вявам
обнема, обнемам [гл., св. и
несв.]
—
обгърна, обгръ­
щам; обхвана, обхващам
обнймам — вж . обнема, обпе-
мам
обнищен [прил.]
—
духовно
обеднял
оборот [същ., от рус.]
—
об­
ръщане, обрат; начин на из­
разяване; движение на суми
или стоки; обща сума, съб­
рана за определено време
Оборя се [гл., се.] — съборя се;
падна
обособя, обособявам [гл., св.
и несв.] — отделя, отделям;
разгранича, разграничавам
обрадвам (се) [гл., св.]
—
зарадвам (се)
, образ [същ.]
—
лице; буза;
портрет
оброк [същ.]
—
тържествено
обещание, обет; обредна
служба в чест на светец;
облог; данък
обръгвам, обръгна [гл., несв.
и се.]
—
свиквам, свикна; ■
привиквам,привикна
обръжа, обръжавам [гл., св. и
несв.] — въоръжа, въоръжа­
вам
обсйда [същ.]
—• наплат на
колело
обскурант/ин/ [същ., от лат.]
—
невежа; неук, неосведо­
мен човек
обскурен [прил., от лат.] —
невеж, непросветен; долен
обстоятелен [прил., от рус.]
— подробен, изчерпателен,
обстоен
обулча, обулчвам [гл., св. и
несв.]
—
оженя, оженвам;
венчея, венчавам '
обуреваем [прил., от рус.] —
сблъскан от буря; обрулен
обхождане [същ.] — отнасяне;
възпитание, държание
обцйда — вж . обсйда
община [същ.] — администра­
тивна управа на едно или
няколко селища; сграда,
където се помещава об­
щинското управление
общсжйтелен [прил.] — общи­
телен; живеещ в общест­
вото; обществен
обязам се [гл., 'се.]
—
поема •
задължение
122

обязан [лрмл. от рус.}
—
задължен
обязаност [сьи/., от рус.]
—
задължение; дълг; длъж­
ност
обязатслси [лрил., от рус.] —
задължителен
овация [същ., от лат.} — бля­
скаво, многолюдно пос­
рещане; изразяване на по­
чит, уважение
овде [нар.] — тук
овчий — вид растение
огарск [сгм#.]
—
угарка от
свещ или цигара
оглухци
ми.] —оглушки
оградйсам; оградйсвам [гл.,
св. и несв., от тур.]
—
заболея, заболявам поради
зли духове
ограма [съм/.] — болест, при.-
чинена от зли духове
огрутник — вж. огуртник
огуртник [същ., от тур.]
—
кожен мях за кисело мляко;
кисело мляко
одагя — зж. одая
одагям [гл., несв.] — отивам;
отдалечавам се
одаджйя [същ., от тур.]
—
дневален; дежурен по стая;
дежурен по приготвянето
на храната на овчарска,
градинарска и друга дру-
* жина
одая [същ., от тур.] — стая,
килер
одеве [нар.] — преди малко
одежда [сг>«{.]
—
дреха; ком­
плект дрехи
одеяние [същ.] — облекло
оджак [същ., от тур.]
—
огнище; стая с огнище ,
одисея [съи/., от гр.] — дълго
пътуване с много премеж­
дия; преживявания
бдма [нар.] — веднага
одолея, одолявам [гл., св. и
несв ] — надвия, надвивам;
победя, побеждавам; прео­
долея, преодолявам
одръстя, оДръстям [гл.. св. и
несв.] — изтупам, изтупвам;
набия, набивам; изям, изяж­
дам'
одумник [съм/.] — к люк ар
одър1 [същ.] — открит вход на
къща; отвод
одър2 [сви;.] — дървено легло
одърче — умалително от одър
ожилавам [ал., несв.] — очак­
вам
ожидасм («рил.*] — очакван
ожндапие [същ.', от рус.]
—
очакване
озаптя, озаптйвам [гл., св. и
несв., от ар. -тур.] — обуз­
дая, обуздавам; възпра,
възпирам
озйрам се [гл., несв.] — озър­
там се; оглеждам се
озлобен [прил.*] — измразен;
попарен от слана
озпобя [гл., се.]
—
измразя;
попаря (за слана)
ок [същ., от тур.]
—
дълго
дърво на конска кола, пос­
тавящо се между конете:
дълго дърво на рало; воище
ока [същ., от ар. - тур.]
мярка за тегло; разна на
1283 грама
123

окадсн [п/шл.*] — опушен,
одимен; мръсен
оказйя [съм/., от лат.]
—
удобен случай; възможност
окам, окна [гл., несв. и се.] —
викам, викна
окапйк [сам/.] —■ глинен съд с
вместимост една ока
оканйца [съц/.] — съд с вмес­
тимост една ока
окарйна [саи/., от ит.]
—
глинен или метален духов
инструмент с яйцевидна
форма
окат [пр«л.]
—
виждащ; зна­
ещ, разбиращ
оклоцаи [прил.*] — накълцан;
.
очукан; нащърбен
оклГохнал [лрил.*] — омър­
лушен; оклюман
оклюхпалост [съм/.] — омър-
лушеност, отпадналост
ококоря се [гл,, несв. и се.] —
облека се; стъкна се; пре­
меня се
околйсам се [гл., се.] — навър­
тя се; наобиколя;натрапя се
окомуш — вж . окумуш
оконча, окончавам [гл., св. и
несв., от рус.]
—
свърша,
свършвам
окопйтвам се, окопитя се [гл„
несв. и св.] — съвземам се,
съвзема се; опомням се,
опомня се
окрам [гл., св.]
—
окрада,
ограбя
окривй, окривявам [гл., св. и
несв.]
—
обвиня, обвиня­
вам; набедя, набеждазам
окроп [същ.] — греяно вино с
подправки
окропа [съм/.] — топъл басейн
окръжно [съм/.] — еднотипно
съобщение, което едно ве­
домство изпраща на под-
ведомствата си
окръшка [същ.] — кръшкане;
несъгласие
оксиморон [същ., от гр. -нем.]
—
стилистична фигура,
включваща взаимно из­
ключващи се понятия
оксиморонеп [прил.]~ свър­
зан или отнасящ се до
оксиморон
оксйя [същ., от гр.]
—
вид
ударение в черковно-сла- _
вянската писменост
октава [същ., от лат.]
—
осемстепенен музикален
интервал; вид стихотворна
строфа
октойх [същ., от гр.] — бого­
служебна книга с песно­
пения на осем гласа
окумуш [прил., неизм., от
тур.] — отракан; оправен
окършванс [сън/.]
—
подоб­
ряване, усъвършенстване
олан/ип/ [съц/., от тур.]
—
■
млад слуга; прислужник
олива [същ.,
от лат.]
—
•
маслиново масло '
олтар [същ., от гр.]
—
пов­
дигнато и оградено място
в черква, където се намира
престолът за литургия
омаскаря, омаскарйвам [гл.,
св. и несв.]
—
орезиля,
орезилявам;очерня, очер­
ням
омбрела [същ., от ит.]
—
чадър
124

омерзепис [същ., от рус.]
—
отврата; погнуса
омсрзйтелеп [лрил., от р^с.)
— отвратителен;гнусен
омнибус [същ., от лат.]
—
пътническа кола с конски
впряг; автомобил за град­
ски и пътнически тран­
спорт
омърся се [гл., се.]
—
хапна
блажно през пости; облажа
се
онбашия [същ., от тур.]
—
началник на военно или
полицейско отделение от
десет души
он-и-килия [същ., от тур.] —
селски чорбаджии, селски
първенец
онлук [същ., от тур.]
—
монета със стойност 10 па­
ри; десетак
оплучс — умалително отонлук
онодя, онождам [гл., св. и
несв.]
правя, върша не­
що; наблюдавам
опати [сън/.] — опашка
опекунство [са и/.]
—
покро­
вителство, застъпничество
опело [същ.]
—
черковен об-
ряд за покойник
операционен [лрил.] — свър­
зан или отнасящ се до
операция
операция [същ., от лат.] —
процедура; действие, дея­
ние; система от действия;
хирургическа намеса
опетлап [прил.*] — овързан,
омотан
опетляп — вж. опетлан
опипа, опипам [гл., св. и
несв.] — опъна, опъвам
опинци [същ., л<я.] — цървули
оплот [съм/., от рус.]
—
за­
щита, опора
оплуя [гл., се.]
—
изгния;
сплуя се; разпадна се
опозиция [същ., от фр.] — про­
тивопоставяне; несъгласие;
политическа партия, или
партии, неодобряващи дей­
ствията на правителството
опушна (се) [гл., се.] — прост­
релям (се)
опушпат [лрил.*] — застрелян
оракул [с»и^., от лат.]
—
гадател, прорицател
оракчйя [саи^., от тур.]
—
жътвар
орангутан [са щ., от мал. фр.]
— в ид голяма маймуна
орахатя се, орахатявам се [гл.,
св. и несв.]
—
облекча се,
облекчавамхе
орация [същ., от лат.}
—
слово, реч
оращйсам се, оращйсвам сс
[гл;, св. и песе.] — занимая
се, занимавам се с нещо; заг-
• лавикам се, заглавиквам се
оргия [същ., от гр.-ла т.]
—
бурно, необуздано пир­
шество
орда [същ., от тюрк.- рус.] —
безредна, неорганизирана
тълпа
ордия [същ.,. от тур.]
—
армия; войскова част
орезиля, орезилявам [гл., св.
и несв.]
—
посрамя, пос­
рамвам
125

оригинал [съм/., отлат.]—ав­
тентичен екземпляр текст;
личност
орисам [гл., се.]
—
предоп­
ределя; предначертая
орис [същ., от гр.] — съдба
орисан [прил.*] ~ осъден
орисия [същ., от гр.] — съдба
орисница [съм;.] — вещателка
орман [същ., от тур.] — гора
орохидрография /и бро-хид-
рография/ [същ., от гр.] —
клон от физическата гео­
графия, занимаващ се с из­
мерването на височината,
площта и обема на земните
форми
орта [същ., от тур.]
—
ени-
чарска войскова част
ортак [същ.,
от тур.]
—
съдружник; съучастник
орталък [същ., от тур.]
—
множество хора, тълпа;
свят
'
.
бртама — вж . ортома
ортодоксален [прил., от гр.]
—
православен; праволи­
неен, последователен
ортома [същ., от гр.] — дебе­
ло въже
бртума — вж. ортома
оруч [същ., от ар. -тур.]
—
религиозен пост у мохаме­
даните
оруче [съм/.] — Турция; турци
осадя се, осаждам се [гл., се. и
несв.]
—
получавам болки в
кръста от вддгане на тежко
осезателеп [прил.] — възприе­
ман с човешките сетива;
конкретен
оселянеп [прил.*] — пуснал
корени в селото
осияя (се) [гл., се.]
—
осветя
(се); озаря (се)
оскбмина — вж. скомина
оскотя се[гл., се.]
—
запри­
личам, придобия качества
на животно
оскуден [прил.] — беден, нуж­
даещ се
ослйца [съм/.] — магарица
осмаплък [същ., от тур.]
—
привилегировано положе­
ние на мохамеданин в об­
ществото
осмарство [същ.]
—
кожар­
ство; кожухарство
осббит [прил.] — особен
остен [съм/.] — дълга пръчка
с железен връх за подкар-
ване на впрегатен рогат
добитък
осторбжсн [прил., от рус.] —
внимателен, предпазлив
осторбжпо [нар. , от рус.]
—
внимателно, предпазливо
осторбжпост [съм/.]
—
вни­
мание, предпазване
отадям [гл., несв.] — отивам;
заминавам
отважеп [прил., от рус.]
—
смел, храбър; решителен
отважност [съм/., от рус.]
—
смелост, храброст; реши-'
♦телност 7
отвежа [гл., се.] — отвържа
отверженик [същ., от рус.] —
презрян, отхвърлен човек
отверстие [същ., от рус.]
—
отвор
отнет [съи/„ от рус.] — отговор
126

отвещавам, отвещая [гл.,
несв. и се.]
—
отговарям,
отговоря
отвод1 [съм/.] —открито поме­
щение в къща; трем, чардак
отвод2 [съм/.]
—
неотрязано
клонче на лоза или друго
растение, заровено в земя­
та, за да пусне корени
ч отвратки [същ., мн.] — обред­
но посещение на младо­
женци в дома на невестата
отвсъде [нар.] — отвсякъде
-
отвъргам, отвъргна [гл., несв.
. и се.] — отхвърлям.отхвърля
отгатна [съм/.] — отговор
отдска [нар.] — откъде
отдйре [нар.] — отзад
отдихателен [лрмл.]
—
от-
почивателен; предназначен
за отдих, за почивка
отебере [прил., от ар.- тур.]'
—
какъв да е; случаен
отечпик [съм/.]
—
книга с
жития на светците; патерик
отзев [съм/.] — отвор; пролука;
дупка
,отзенка [съм/.] — отвор; про­
лука; дупка
отзйвка — вж . отзевка
оти [нар., от гр.] — защо; за-
шото
отймам [гл., се.] — сдобия се;
възвърна си, придобия от­
ново
откйна [гл., се.]
—
откъсна;
отделя; отлъча
отключ [съм/.] — ключ; отговор
отколе [нар.] — отдавна
огкръшлек [съи/.] — отломък;
откъс
отлйчев |лрмл.]
—
уважаван,
почитан
отлук [съм/., от тур.]
—
помещение за съхраняване
на сено; сеновал; плевня
отлукана [същ., от тур.]
—
_
помещение за съхраняване
на сено; сеновал; плевня
отмичар [съм/.] — помощник
при отвличане
отнюд [нар., от рус.] — никак;
ни най-малко
отоманка [съм/., от фр.]
—
кушетка
отомански [лрмл.] — турски
отпреж [нар.] — отпред
отпрешпа [гя., се.] — откача
отпус — вж . отпуст
отпуск — вж. отпуст
отпускам, отпуспа [гл., несв.
и се.]
—
освобождавам; ос­
вободя; отпращам, отпратя
отпуст [съм/.] — край на цър­
ковна служба
отпустя, отпущам [гл., се. и
«есе.] — освободя, освобож­
давам
отпушен [прил.*] — освободен;
опростен
отрада [съм/., от рус.]
—
радост, утеха
отре [гл., съкр, инф.]
—
да
отрека
отрскомапдувам (се) [гл., несв.
и се., от рус.] — представя
(се), запознавам (се)
отреша сс [гл., св., от рус.] —
лиша се; откажа се; отрека
се
отрешеп [прил.,, от рус.]
—
лишен
127

отрок1 [сам/.] — дете
отрок1 [сам/.] — крепостен се­
лянин
отръки /иде ми отръки/ [нар.]
—
приляга ми
отссбеп [прил.] — отдалечен;
непритвбрен
отссбя (сс) [гл., се.] — отда­
леча (се); разтворя (се)
отставсн [прил., от рус.} — на­
миращ се в оставка; запасен
оттбргла [гл., се., от рус.] —
оттръгна; изтръгна; откъсна
отуз бир [сам/., от тур.] — игра
на карти ("тридесет и едно")
отхаки /иде ми отхаки/ [нар.]
—
пада ми се
бтцвст [сам/.] — отсянка
отчегарсн [прил.*] — изгубен;
окастрен
отъвпа — вж. отъмпа
от>мяа [гл., св.]
—
оттърва;
отнема; изтръгна
отърсен [прил.*] — пораснал
офарда-чапкън [сам/.,
от
тур.} — гуляйджия; женкар
офейкам [гл., се.] — махна се;
скрия се
бфсреп [прил., от гр.] — чист,
добър
официален [прил.. от лат .] ■
—
изходящ от правител­
ството; служебен
официапг [сви/., от лат. -
рус.] — сервитьор, келнер
официбз [същ., от лат.]
—
ежедневник, прокарващ пра­
вителствената политика
официозен [прал.]
—
про­
карващ правителствената
политика, официален
охарактеризирам [гл., св. и
несв.] — обрисувам
Ъхкащиц [неизм. ] — охкайки
охлебен [прил.}
—
усмихнат;
зарадван
охолничък [прил.]
—
широк,
свободен; с по-голям раз­
мер
охолно [нмр.] — добре; задово­
лено
охота [същ.] — желание
охотен [прил.] — желаещ
охбтник [сам/.] — желаещ, кан­
дидат
охтика [същ., от гр.]
—
бо­
лест туберкулоза
охтикалии [прил., пеизм., от
гр. -тур.] — туберкулозен
очадЬн [прил.*] — опушен
очеваден [прил.] — явен, пра­
вещ впечатление
очувам (се) [гл., се.] — запазя
(се); отгледам (се); отхраня
(се)
очукур — вж . учкур
очутя се [гл., св., от рус.] —
намеря се, озова се
огпаф [съм/., от пер. -тур.] ~
сушени плодове; компот от
сушени плодове
онтафлък [съм/., от пер. -тур.]
— смес от разнообразни су­
шени плодове
ошсломя [гл., св., от рус.] —
слисам, смая
ощур [съм/.] — произход; по­
текло
ощури се [гл., св., безл.] — да
се не види, да опустее
ощушепье [същ., от рус.]
—
усещане, чувство
128

п
павуп — вж. паун
надало [сам/.] — място, къде-
то отсядат пътници; сбори­
ще на пастири; самодивско
хорище
падишах [същ., от ар,-тур,]
—
султан
паж [същ., от фр.] — млад
аристократ, прислужник на
коронована особа
пазаргат/ин/ [сап/.]
—
липе,
отиващо или връщащо се
от пазар
пазаргсдеп — вж . пазаргаг/ин/.
пазвант/ин/ [същ., от пер,-
тур.] — пазач; нощен пазач
пази аптеки [ирил.] — свързан
или отнасящ се до пазвант
/ип/
пай [същ., от тур.]
—
дял,
част; участие
пайвапт [същ., от пер. - тур.]
— въ же за спъване краката
на кон
пайтоп — вж. файтон
пал [същ., от тур.] — кереми-
деночервен на цвят гълъб
пала /пала го палила/ [сьи/.]
—
огън
палабуюклйя [прил., неизм.,
от тур.] — - с гъсти, извити
мустаци
палавра [същ., от исп. -тур.]
—
приказка; Шега; измис­
лица; заклинание
паламарка [същ., от гр.]
—
жътварско приспособление
във вид на дървена ръка­
вица, извито накрая за зах­
ващане на класовете
паланка [същ., от ит.]
—
градче; голямо село
□аларйя [същ., от рум.]
—
шапка с широка периферия
палдъм [същ., от тур.]
—
■ подопашен ремък
паласка [същ., от унг. -тур.]
— кожена чанта за патрони
■ пале [съм/.] — куче от дребна
порода; кученце
палешки [лрил.] — дяволски;
проклет
палеппшк [сам<] — метална
част на рало, с която се
обръща горният земен слой
палиатйв [с&и/., от ла/л.]
—*
болкоуспокояващо лекар­
ство; решение, което пред­
ставлява временен изход
от нещо
палйво
—
горивен
материал, гориво; огниво
паликаре [същ., от гр.] — грък;
гръцки войник; младеж
палй-свят [съм;.]?— разбойник
палисвйтовец — вж. палй-
свят
палйче [същ.]
—
кибритена
клечка
палма /палмата на първенст­
вото/ [същ., от яат.] — вид
тропическо дърво с веч­
нозелени листа; палмова
клонка като знак за от­
личие
палурче [същ.] — съд за ракия
с малка вместимост; малък
дървен съд с капаче за
9. Речник ...
129

съхраняване на сол, пипер
и други
пальбн [същ.] — Наполеон
памйдов [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до грозде
от сорта “памид”
памнор [същ., от ит} — влак,
железница; параход
панагон /на панагон/ [нар.,
от гр.]
—
в повече; гор­
ница; над предварително
уговореното
панакйда [същ., от гр.]
—
намазана с восък дъска, на
която учениците се учат да
пишат
па нафора [същ., от гр.] — вид
връхна дреха
папгал — вж . пангар
папгар [същ., от ар.]
—
ма­
сичка до черковния вход за
продаване на свещи
пандап [сам/., от фр.]
—
предмет, еднакъв с друг
предмет
пандаи/ус/ [същ., от лат.] —
палмоподобно тропическо
дърво
папдера [същ., от ит.- гр.] —
знаме
панджар [същ., от тур.]
—
червено цвекло
папдур/ип/ [същ., от гр.]
—
стражар-християнин в тур­
ско време
папдурски [лрил.] — свързан
или отнасящ се до папдур
/ин/
папсгирйк [същ., от гр.]
—
похвално слово за светец
или заслужил деятел на
църквата; несъобразено,
пресилено славословие
панелипйзъм [същ., от фр.]
—
идея за обединяване на
всички гърци и създаване
на Велика Гърция
панслинистйчески [прил.] —-
свързан или отнасящ се до
панелипйзъм
панорама [същ., от гр.]
—
изглед; околност; сандъче
с различни картини, които
се разглеждат през опти­
чески стъкла
панруси [същ., л«.]
—
руски
привърженици на идеята за
въздигане на всичко руско
и създаване на Велика Ру­
сия
папславйчески [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до идея­
та за въздигане и обеди­
няване на всички славяни
панта1 [същ.,
от и?к.’] —
'
безделник, хаймана
панта2 [същ., от тур.] — вид
играна карти
паптагрюелски [същ., от фр.]
—
огромен
пантаджилък [същ., от ит,-
тур.]
—
разбойничество,
обирничество
паптаджия[същ., от тур.]—,
картонграч
пантахуса [същ., от гр.]
—
владишко писмо
папуда — вж . полуда
паптейзъм [същ., от гр.]
—
религиозно-философско
учение за единство на бог
и природа
130

пантоф [същ., от лат.] — вид
домашна обувка
папцйр [гащ., от нем.]
—
ризница, броня
панча [същ., от пер.- тур.] —
лапа на хищно животно
папаз [сан/., от гр. -тур.]
—
поп, свещеник
папаз-яхнйя [същ., от гр. -
тур.] — вид готвено ястие
(попска яхния)
папаска [съм/., от гр.]—
винен сорт черно грозде;
вино от такова грозде
папищаш/ив/ [същ.] — католик'
папшцашки [прил.]
—
като-
лишки, католически
паплач [същ.] безредно,
неорганизирано множест­
во хора; тълпа
папмашина [съм/., от меле] —
машина за мукава и картон
напук [съм/., от пер.-тур,] —
вид мека обувка
папукчйя [съм/.]
—
обущар,
изработващ папуци
папунест [прил.] — подпухнал,
подут
папуняк [същ.] — вид полска
птица; глупак
папурвина [съм/.]
—
царе-
_
вично стъбло
папър [съм/.] — папрат •
пара [същ,, от пер.- тур.]
—
турска монета с ниска стой­
ност, равняваща се на 1/40 от
гроша; монета -
парабсл [съм/., от лат.]
—
вид пистолет
параграф [същ, от гр.]
—
относително самостойна в,
графическо и съдържа­
телно отношение част от
текст, обозначена със спе­
циален знак
параклис [същ., от гр.]
—
малка черква; кратка чер­
ковна служба
□арализйрам [гл., се. и несв.,
от гр.-фр.-лат.]
—
обез-
движвам; затормозявам,
спирам нечия дейност
паралйя [същ., от рум.]
—
ниска кръгла маса
парамана [същ., от гр.] — слу­
гиня; прислужница; кър­
мачка; бавачка на деца;
държанка
парапет [прил., от гр.]
—
незает, свободен
парапет [същ., от ит.]
—
дървени или метални пе­
рила на мост, чардак, стъл­
ба и други
параплув [същ.] — параход
парастас [същ., от гр.]
—
молитва и служба за покой­
ник; панахида; приношение
за такава служба
пардссю [същ., от фр.]
—
дълга мъжка връхна дреха
за преходните сезони
пардон [немзлг., от фр.]
—
Простете!; Извинете!
паретис [същ., от гр.]
—
оставка
парий [същ., от ммд.]
—
безправно, презряно съ­
щество; представител на
най-низшата обществена
прослойка
паркилаб [същ.] — префект
п арлама [същ., от тур.]
—
външен вид; показ
131

пармак [същ., от тур.]
—
пръчка на ограда, на про­
зорец и-други; парапет
пармаклък [същ., от тур.] —
ограда от летви; стобор;
парапет
пароксизъм [същ., от гр.-
лат.]
—
силен болестен
или емоционален пристъп
народ [сам/., от фр.] — запа­
зено право на участие
парола [същ., от фр.] — дума
или предмет, служещ за
разпознаване; бас
пароплав — аж. параплув
пароплув — вж . параплув
парса [същ., от ит. -тур.] —
сума, събрана от зрителите
след музикално или друго
улично изпълнение
партаксши [същ., ли.]
—
преносими вещи; багаж;
непотребни вещи
партизанин [сви/., от ит.-
фр.] — нелегален участник
във въоръжена борба; дея­
тел, радетел; партиен член,
възползващ се от партията
си за лична изгода
партия [същ., от лат.]
—
хора с общи интереси и
цели; представители на
обществена прослойка,
обединени в политическа
организация; откъс от му­
зикално произведение, из­
пълнявано от един инст­
румент или човешки глас
парус \същ.г от рус.] — кораб­
но платно
парусйя [същ., от гр.] — по­
ръчана и платена литургия
парциален [прил., от лат. ~
фр.] — разделен, насечен
парйсам, парйсвам [гл., св. и
песе., от гр.]
—
зарежа,
зарязвам; напусна, напускам
парйсаи [прил.*] — напуснат,
зарязан; разведен
пас [същ., от фр.] — отказ от
участие при поредно раз­
даване на карти (при игра
на карти); отказ от участие
в нещо
пасаж [същ., от фр.] — откъс,
част от написан текст или от
музикално произведение;
ято птици; малка улица
пасажер [същ., от фр.]
—
пътник
пасажерски [прил.]
—
път­
нически
пасквил [същ., от ит.]
—
книга или статия, съдър­
жаща хули и клевети
пасмина [същ.] — група моше­
ници; шайка
пасмо [същ.]
—
намотана
прежда; гранче
пасмурен [прил., от рус.]
—
навъсен, мрачен
наспал [същ., от гр.] — прах
при мелене на брашно във
воденица
паст [същ.]
—
уста; отвор,
дупка
пастал [същ., от тур.]
—
напластени листа (обик­
новено тютюневи)
пасталджййка [същ.]
—
ра­
ботничка, която наплас­
тява тютюневи листа
пастализйрам [гл., св. и песе.]
—
редя листа.на пластове
132

настрои [сам/.] — втори баща
пастря [гл., - несв.]
—
пазя;
пестя
пасха [съм/., от евр.] — Велик­
ден
пасхален [лрмл.]
—
свързан
или отнасящ се до Велик­
ден; великденски
пат [същ., от гр.] — дървено
легло; одър
патаксам, патаксвам [гя., се.
и несе., от гр.] — умиря се,
умирявам се; успокоя се,
успокоявам се
патардйя [същ., от тур.]
—
врява; шум
патасам, патасвам — вж . па­
таксам, патаксвам
патент/а/ [същ., от яат.)
—
документ, даващ право за
продажба при платен да­
нък; документ за право
върху изобретение
патер [съм/., от яат.]
—
ка­
толически свещеник
патерица [същ., от гр.]
—
владишки жезъл; дървено
или метално приспособ­
ление за придвижване на
хора, които не могат да
вървят сами
патерик [същ., от гр.] — вид
външна дреха
патетйчески [лрмл.]
—
при­
повдигнат; тържествен-
патими [същ., мн., от гр.] —
патила, премеждия
патини — вж. патими
паткан [същ.] — плъх
патома [същ., от гр.] — под
на стая; пръстен под на
стара къща
патос [същ., от гр.] — припов­
дигнатост; въодушевеност
патрахйл — вж. епитрахйл
патриарх [същ., от гр.]
—
глава на самостоятелна
православна църква
патрйда [същ., от гр.] — оте­
чество, родина
патрйк/а/ [съм/., от гр.]
—
патриарх
патрикаяа [съм/., от гр.-п ер.~
тур.] — патриаршия
патримониалеп [прил., от
лат.} — родов, наследствен
патрйций [съм/., от лат.] —
аристократ; благородник;
големец
патрия [същ., от лат.]
—
отечество, родина
патрон [съм/., от лат.- фр.] —
повелитсл, заповедник;
покровител; лице, чието
име носи читалище, учи­
лище, предприятие и други
патума — вж . патома
пафти [същ., мн., от пер.-
тур.]
—
метални украше­
ния с особена форма за
женски колан
пахти — вж. пафти
пача [съм/., от пер.- тур.]
—
разширен край на крачол
пачавра [същ., от тур.]
—
парцал; жена с леко пове­
дение
паче [нар.] — вече, повече
пачниче [съм/.]
—
кошничка,
панерче
пачия — вж . пача
паша [същ., от тур.] — висш
турски военачалник; упра­
вител на област
133

натам [г/т, яесв.] — патя
псвпица [съм/.]
—
място в
черква, където пеят псал-
товете
педант [същ., от гр.] — при-
дирчив към подробностите
на нещата човек
псдепсам, педепсвам[гл., се.
и не се., от гр.] — възпитам,
възпитавам; грижа се
пезевенг/ян/ — вж . пезсвснк
пезевенк [същ., от пер.- тур.]
—
долен, нечестен човек:
сводник
пезул/а/ [същ., от гр.]
—
изградено или вдлъбнато в
стена място, използвано
като лавица
пей [същ., от тур.] — пред­
плата
пеки/й/ [нар.] — много добре
пиксемет — вж . пексимет
пексимет [същ., от пер.- тур.]
—
сухар
пекущий [прил.] — загрижен
пендар/а/ [същ., от гр.]
—
златна монета с голяма
стойност
пенджер [същ., от пер.-тур.]
—
прозорец
пенез [същ., от_ нем.]
—
дребна стара монета
пепие [същ.] — пеене
пенкилер [същ., от англ.] —
лице, което се наема с вся­
каква работа; лекарство, ле­
куващо всичко
пепяз — вж. пенез
пепележка [съм/.]
—
воде­
нично колело с перки
пепелчук [съ и/.] — малки деца
пепиниера [сан;., от фр.]
—
разсадник; парк в центъра
на София
пспйт/а/ [същ., от фр. -исп.]~
черно-бяла или цветна шар­
ка на тъкан на квадратчета
пепсин [същ., от гр.] — със­
тавка на стомашния сок на
човек
пералка [същ.] — бухалка
ператник [сън/.]
—
голям
котел
пергамент [същ., от лат.] —
фино обработена животин­
ска кожа, предназначена за
писане; писан текст на та­
кава кожа
х
пергйш/ип/ [същ.] — противен
старец; дъртак
псрсксндс [съм/., от пер.-
тур.] ~ ~ беден, незначи­
телен човек
перйгла [същ.] — въртележка
перйпч — вж. пиринч
период [сгм|. ,
от гр.]
—
сложна синтактична конст­
рукция в две части
перипетия [същ., от гр.]
—
неочакван обрат в съдбата
на човек или литературен
персонаж
перистйл [същ., от гр.-ла т,-
фр.] — галерия с колонада;
колонада на сграда
перосйя — вж . пиростйя
перпслешка [съм/.]
—
вър-
' тележка
псрпер/а/ [сзи/., от гр.] — ста­
ринна златна или сребърна
монета със стойност ^ве­
нециански гроша
персона [същ., от лат.]
—
особа; личност
134

персона грата [о/и лат.]
—
желано, покровителствано
лице (обикновено за дип­
ломатически представи­
тел)
персона ноп грата [от лат.]
—
нежелано, обявено за
преследване лице
персонал [сам/., от лат.]
—
хора, свързани с обща дей­
ност в предприятие, учреж­
дение и други
персонален [ирил.] —. л и чен,
частен
перчап — вж. перчем
перчем [сам/., от пер.- тур.]
—
дълъг кичур на върха на
темето на ниско остригана
глава
пестил [същч от ит. - тур.] —
предварително сварени и
изсушени на ивици сливи
пестуц [същ., от рус.]
—
възпитател, бавач; ръко­
водител
пеступство [саи^, от рус.] —
опека, попечителство; ръ­
ководство
петак
—
медна или
никелова монета със стой­
ност 2,5 стотинки
петала [същ.] — подкова; орден
петало — вж. петала
петимен [ярил.]
—
желаещ,
жадуващ
петимйсам, пстимйсвам [гл.,
св. и песе., от г/?.] — желая,
жадувам
петйт [същ., от фр.]
—
вид
печатарски шрифт
петиция [същ., от лат.] ~~
групова молба; колективно
/
искане до официалната
власт
□етлар [сапу.] — сватбар, кой­
то носи петела; заложник,
келеш
петлица [сам/.] — копче; про-
рез на мъжки ревер
пехливап/ип/ [същ., от пер. -
тур.] — борец; як човек
пехливанлък [сап/., от пер. -
тур.] — борба; надборване
□ечелник [сьи;.] — печалбар;
разбойник, мошеник
печенег [сащ.]
—
предста­
вител на средноазиатско
тюркско племе
пеш [същ., от пер.- тур.]
—
предна долна част на дълга
дреха
пешак [сам/.] — придвижващ
се пешком; пехотинец
пешак [нар.] — пешком
пешкйп — вж . пишкйп
пешкир [същ., от пер.-тур.]
— дълга кърпа за изтриване
пещемал [сам/., от пер. -тур.]
—
голяма кърпа за покри­
ване и изтриване
□ещснски [л/шл.]
—
свързан
или отнасящ се до град Ле­
ща (Будапеща); будапе­
щенски
пещимал — вж. пещемал
пещпик [саи/1 т- изпечен в
пещ хляб
пещпик [сам/.] — помещение
вкъщаспещ
пиаца [сьо/., от ит.] — място
на площад или улица за
престой на автомобил за
изчакване на клиенти
пигмей [същ., от гр. ]
—
135

извънредно нисък на ръст
човек; незначителен човек
пиесстка [същ., от фр.] — мал­
ка пиеса; забавна пиеска
пйкет [същ., от фр.]
—
вид
игра на карти
пиклиндолски [лрмл.] —свър­
зан или отнасящ се до мест­
ност Пиклиндол
пйко [същ.] — вид детска игра
пиксемет — пексимет
пилаф [същ., от пер.- тур.] —
варено ястие от месо и ориз
пйлзиер [същ., от нем.] — вид
светло пиво
пилигрйм [същ., от яат.-
ит] — пътуващ богомолец;
пътник;странник
пилйпка [същ.] — прашинка
пиния [същ., от ит.] — сре­
диземноморско иглолист­
но дърво с чадърообразна
корона
пинкавя се [гл., яесв.] — бавя
се; мотая се
пйпта [сап/.]
—
малък съд за
ракия
пиптйя [съор, от тур.]
—
.скъперник
пионер [същ.,
от фр.]
—
първостроител; служител в
инженерни войски
пипиниера — вж. пепиниера
пйпка [същ.] — глава, мозък;
разсъдък
пйралка — вж. перална
пиргйш/ин/ — вж. пергйшин
пирйгла — вж . перйгла
пиринч [същ., от пер. -тур.]
—
месинг
пирйнчеп [лрил.] — месингов
пирометър [съм/., от гр.- фр.]
—
измерителен уред за
температури над 400 гра­
дуса
пироейя — вж. перустйя
пирпирйся [прил.]
—
червен;
цветен
пие [прил., неизм., от тур.]
—
мръсен
пискун [същ.] — ручило; вър­
бова свирка
пискюлийя [прил., неизм., от
тур.] — украсен с пискюли;
украсен; видоизменен
пистол/а/ [същ., от ит.]
—
стара златна монета
питая [гл., несв.] — изпитвам;
чувствам
питая се [гл., несв.]
—
храня
се; прехраня се
пйтроп — вж. епйтроп
пичлеме [същ., от тур.]
—
невъзпитан хлапак
пишкйн [прил., неизм., от
тур.] — оправен; способен;
отракан '
пишман [прил., неизм., от
тур.]
~ недоволен; съ­
жаляващ; разочарован
пйща [съм/.] — храна
пищсварепис [същ., от рус.]
— храносмилане
пшцевод [същ., от рус.]
—
хранопровод
пията — вж. пиято
пиято [същ., от ит.] — чиния;
блюдо; поднос
плав [прил.]
—
светлосин;
русокос и синеок
плапак [съм/.] — речен нанос
плавен [същ., от нел*.]
—
молив
плайваз — вж . плавец
136

плакарда [същ., от фр.] — вж .
плакат
плакат [съм/., от лат.]
-
голям лист с кратък печа­
тен или ръкописен текст,
разлепен на обществени
места с агитационна цел;
цветна рисунка с кратък
текст за агитационни, рек­
ламни и други цели
планирам [гл., се. и несв.] —
възнамерявам; изработвам
план
плата [сам/.] — заплата; зап­
лащане
платка [са и/.] — заплата; такса
платник
— торба; чувал
платопйчески [л/шл.]
—
съ­
ществуващ като идея; нере-
ализиращ се практически
плафон [същ.,
от фр.]
—
украсен с живопис таван
плачйнда [същ.] — баница
плащ [същ.] — наметало
плащепица [съм/.] — широко
наметало
плебей [същ., от лат.]
—
свободен, но политически
безправен гражданин на
древния Рим; представител
на низша обществена Прос­
лойка
плесен [сви/.]
—
низш пара
зитен организъм; мухъл
плсчест [прил.] — плещест; с
широки плещи
плешя [гл., несв.]
—
бърборя,
дрънкам; приказвам повече,
отколкото е необходимо
плоска [сам/.] — малък плосък
съд за ракия
плужек [същ.] — охлюв
плутоп [сам/., от рус.]
—
залпова стрелба /
плъзйца [сам/.] — долна част
на рало, плъзгаща се по
земята; плъзгач
плъзна [гл., св.] — тъна
.
плъст [същ.]
—
подобна на
тъкан дебела материя
плюскам [гл., несв.] — ям
плющна [гл., св.] —ударя
пляска [същ., от рус.] — вид
танц
поанта [същ., от фр-] — дума4
или израз в литературно
произведение, наблягащи
върху определена мисъл;
момент или край на ли­
тературно произведение,
изясняващ дадена мисъл
или идея
побуня [гл., св.]
—
подбудя;
подтикна
повелителен [прил.] — запо­
веден
повеля, повелявам [гл.,св. и
несв.] — наредя, нареждам;
заповядам, заповядвам
повергпат [прил., от рус.] ■ -
отхвърлен
.
повереник [сам/.] — довереник
повечерис [сам/.]
—
вечерна
богослужебна молитва
повечерка [сам/.]
—
вечерна
молитва
повйвка [сам/.] — пелена; връв
повинУя (се) [гл., несв.]
—
подчинявам (се)
повише [нар.] — повече
поводпйк [сам/.]
—
ремък на
юзда; девер, който води'
невестата
поврага [нар.] — По дяволите!
137

повращулки — вж . новръщулки
повредя [гл., се.] — навредя
повръщулки [съм/., лея.]
—
връщане назад при хоро
повторна [същ.] — втора съп­
руга
повторни [същ., мн.]
—
пов­
таряне на стъпка при хоро
поганеп [съм#.] — друговерец;
езичник; мръсник
погапски [лрмл.]
—
езич-
нически; нехристиянски;
мръснишки
погапщииа [същ.] — безчиние,
злодейство
погаткам [гл., се.] — погадая
погибаммц [лрмл.*]— загиващ
-поглеж [гл. ф ., лов.]
—
пог­
ледни, виж
погов [същ.] — мярка за земя,
приблизително декар
погром [същ., от рус.]
—
нападение срещу групи­
ровка по политически, ре­
лигиозни, етнически и дру­
ги причини; разорение
погълча [гл., се.]
—
попри­
казвам
подадепе [съм#.]
—
способ­
ност, дарба, талант
подадине — вж . подадепе
под арки [същ., мн., от рус.]
—
подаръци '
подвезка [съм#,] — превръзка
подвергпа [гл., се., от рус.]
-—
подложа, подхвърля
подвижник [съм#.] — радетел;
деец; борец; пустинник,
аскет
подвйжвически [лрмл.]
—
свързан или отнасящ се до
подвижник
подвъргна — вж. подвергпа
поддаквам [гл., несв., от рус,]
—
неколкократно изказвам
съгласие, изразено с части­
ца да; угоднича; обслужвам
подземелие [същ., от рус.] —
зимник, изба
подземница [същ.] — зимник,
изба
подзймам [гл., несв.] — задя­
вам; подигравам; предиз­
виквам
подидаскал [съм#.] —помощ­
ник-учител
подирен [крил.] — последен
подкрйвям се [гл., несв.]
—
кривя се; гримаснича
подлесвам се [гл., несв.]
—
подпирам се; облягам се;
‘ излягам се,
подлипност [същ., от рус.] —
истинност; достоверност
подмиел» [гл., се.] — подсетя
подмйеца [мар.] — под ръка
подница [съм#.]
—
плосък
глинен съд за печене на
хляб
подойнипа [съм#.] —кърмачка;
дойна крава или овца
подолец [същ.]
—
жител на
полско село; жител на дол­
на махала
подошва [същ., от рус.]
-г
подметка
подпан [лрмл.*] — под пъхнат
подплес [съм#.] — стръмнина;
място със силен наклон
подпретнат [прал.*] — за ­
претнат; обърнат
подпършеп [лрмл.*] — запрет­
нат; обърнат
подраспик [съм#.]
—
свеше-
138

ническа дреха, която се
носи под расото
подраспица ~ вж . подрасник
подсъдна (се) [гл,( се.] — под­
слоня (се); скрия (се)
□одчотрено [/шд.] — наперено
подявка [сви/.]
—
подрасло '
момиче
поезд [същ., от рус.] — влак
поетизйрам \гл., се. и несв.,
от фр.]
—
показвам в по-
добър, по-приемлив вид,
отколкото в действител­
ност •
:
позасълна (се) [гл., се.]
—
позатуля (се); позакрия (се)
позиция [същ., от лат.]
—
войсково разположение;
положение; гледище
позор [същ.]
—
гледка, зре­
лище; театър
позорищсп [прил., от ср.] —
сценичен, театрален
поизбрйша [гл., св.] — поиз-
бърша ► ‘
поймание [съм/.]
—
поемане
на въздух, вдишване; задъх-
ване; задушаване
покйтя [гл., се.] — захвърля
покров [сам;.]
—
покривало;
платно за покриване на
покойник; покрив
покънвам [гл., яесе.] — отек­
вам; чувам се
покъртен [прил.]
—
развъл­
нуван
пол1 [същ.]
—
вид златна
монета •
пол2 [същ., от рус.] — под на
помещение
полвяк — вж . половяк
□оленсц — вж . полянец
пояепйп — вж . полянйп
полспски — вж . поляпски
ползоватслен [прил.]
—
по­
лезен; удобен за ползване
полис [същ.,
от тур.]
—
единична затворническа
килия; карцер
~.
политура [същ., от лат,-
нел<.] — гладка повърхност;
лъскавина; блясък, гланц /
полицмейстер [същ., нем,-
рус.] — полицески начал­
ник
полйчба [същ.]
—
съдбовен
знак, предзнаменование
повишаване [сам;.]
—
озло-
бяване, опърничавост
полка1 [съм/.] — дреха, рокля
полка2 [сащ.] — танц в 2/4 такт;
музика за танц в 2/4 такт
половяк [съи#.]
—
котел, с
вместимост половин ведро
(7-8 литра)
пологар [съм/.] — зимна коша­
ра за добитък
положим [лемзлс, от рус.] —
да пр едположим; да кажем
пол угар — вж . пологар
полуимпериал [същ., от рус.]
—
златна монета със стой­
ност половин наполеон
поляк [съа/.] — пазач на пол­
ски имот; пъдар
полянец [съм/.]
—
жител на
полско село
полянйп — вж . поляпец
поляпски [лрмл.]
—
свързан
или отнасящ се до поляпец
или полянин
поляшки [прил.] — полски
помажа [гл., се.]
—
благос­
ловя; предоставя права
139

помак [съм/.]
—
помохаме-
данчен българин
помапа [същ., от рум.]
—
помен; задушница
помаче — умалително от
помак
помаклък [същ.] — район с по-
машко население; помаци
помещик [същ., от рус.]
—
руски земевладелец с дво-
рянски произход
помймо [нар., от />ус.]
—
въпреки, против, пряко же­
ланието
помиросвам (се) [гл., с<?.]
—
покръстя (се)
помйчам (се) [гл., несв.]
—
повлека (се); помъкна (се)
помпиче [сьп/.] — вид цвете;
незабравка
поми [същ., от фр.] — блясък,
тържественост, великолепие
нопабаткам, попабатквам
[гл., св. и лссв.]
—
пона-
луча, поналучвам
понастоящем [нар.] — сега
• попахрапам се [гл., се.]
—
поизуча се; добия известни
познания
пондило [са и/.] — изба, зимни к
поношавам [гл., несв.]
—
оскърбявам, хуля
понтйрам [гл., св. и несв., от
фр.] — залагам срещу бан­
ката (при игра на комар)
попуда [сан/.]
—
храна или
напитка, която се носи при
посещение на болен или
родилка
понудя' [гл., се.] — занеса ня­
кому понуда
понудя2, повуждавам [гл., св.
и несв.] — принудя, принуж­
давам
понГохам [гл., се., от рус.]—
подуша, помириша
_
понятие [същ., от рус.] — идея,
мисъл; представа; схващане
попатасам [гл., св., от гр.] —
поутихна; поумиря се
попива [гл., се.]
—
попия;
пийна
‘ оопишмапя се [гл.; се.]
—
стана пишман; ядосам се
ноплак/а/ [същ.],— жалба, оп­
лакване
поприще [сам/..]
—
мярка за
дължина, около 200 метра
попръжнй [същ.] — псувня
попърджйна [саи/.] — псувня
пора [сап/.] — възраст; връст­
ник; време; година
поразеник [саи/.] — проклет­
ник, злосторник
поразия [същ.] — пакост; зло­
деяние; беля
поразчамавй се [гл., св.]
—
поразболея се
поразйвам се [гл., св.]
—
ма-,
хам се
поревна [гл., се.] — пожелая,
поискам; харесам
порекло [са Щ-] — потекло; ро-'
дов корен
порицание [съм/.] — осъждане
порт [същ., от лат.] — прис­
танище; град с пристанище
портин [лрмл.] — свързан или
отнасящ се до Високата
Порта (турското правител­
ство)
портмоне [същ., от фр.]
—
малка чантичка за носене
предимно на монети
140

портфсл [е?»щ., от фр.]
—
малка чантичка за носене
на пари и дребни книжа;
пост на министър
порфйра [саи/., от гр.]
—
дълга наметка от скъп тъм-
ночервен плат; багреница •
порфйрсн [прил., от гр.]
—
тъмночервен
посадиик [сам#.]
—
ръченица,
която се играе с приклякване
поссга [нар.] — отсега нататък
поседял [крил.*] — побелял;
посивял
посем сега [нар.] — отсега на-
' татък
посконфузвам (се), паскон-
фузя (се) [гл., несв. и се.]
— позасрамвам (се), позас­
рамя (се)
пое ланец [същ., от рус.]
—
пратеник
послободпея [гл., се.] —осво­
бодя се от нещо; отдам се
на слободия
послужа [гл., се.] — почерпя
послушница [сви/.] — наста­
нена в манастир девойка,
която се подготвя за мона­
хиня
посох ]саи/.] — тояга за под-
пиране;патерица
поспсша [гл., се.] — побързам
поста — вж . постат
постав [с&и/.] — голям дървен
съд за събиране и превоз
на грозде; голямо корито
под чешма; бъчва
постал [прил.]
—
слаб, мър­
шав; дръглив
посталн [същ., л*//.] — плитки
-. обуща
/
посталци — вж. постал и
постат [сйп^.] — ивица от ни­
ва, която жътварите ожън­
ват в едната посока
пости ден [прил., от рус.] —
срамен, позорен
постник [сг>«/.]
—
уединен
монах, отдаден на пост и
молитва; отшелник
посторонен [прил., от рус.] —
външен; страничен; чуж­
дестранен
пост-скрйптум [същ.,
от
лат.]
—
добавка в края на
писмо
иогеря [съм/.]
—
въоръжена
група преследвачи
потйр [сап/., от гр.] — метал­
на чаша за причастие
потоп [саи/.] — таван
потреба [саи/.]
—
употреба;
нужда, необходимост
потребйсам, потребйсвам
[гл., св. и несв.] — употребя,
употребявам
потребния [същ.] — потреба,
вещ; необходимост, нужда
потруфя се [гл., се.] — нагиздя
се; пременя се
потури [същ., мл.]
—
дълги
дънести гащи
потурпак [същ.]
—
потурчен
християнин
потурпяк — вж . потурнак
пофта — вж. похта
похлуппи [същ., мн.] — дър­
вен съд с похлупак; дървен
съд за сол и пипер
похта [саа/.]
—
желание; го­
товност: апетит
почамам [гл., св.] — пободе-
дувам
141

почевам, почена [гл., несв. и
се.] — започвам, започна
почсчуйний [прил., от рус.]
—
свързан или отнасящ се
до болестта хемороиди
'(маясъл)
почто — вж . пбщо
почугуркам [гл., се.] — потека
пот [същ., от рум.] — кърпа
погцо [нар.]
—
защо то; след
като
потника [сам/.]
—
трудно
преодолимо желание да се
хапне или пийне нещо;
поревка
п ой та [съм/.]
—
кошара за
дребен добитък
правина [съд/.]
—
правда,
справедливост
праз [саиу.] — нескопен овен
пракса [същ., от гр.] — опит­
ност; обиграност; умение
праксам [гл., несв., от гр.] —
подготвям, усъвършен­
ствам
праксап [лрпл. *] — подгот­
вен; опитен; обигран
практика [същ., от гр.]
—
прилагане на дело на при­
добити теоретични поз­
нания
праматар/ин/ [с«ц/., от гр.] —
търговец на манифактура и
галантерия
пранга [същ., от ит.'-тур.] —
халка; верига; окови
прангаджия [същ., от тур.]
—
затворник
прангйшин — вж. псргйш/ин/
прапорец — вж. пряпорец
прахан [същ.]
—
леснозапа­
лимо вещество, добивано
от вид дървесна гъба
прашам [гл., несв.] — питам
пребеся [гл., се.] — обеся на­
бързо
пребъдвам, пребъдва [гл.,
несв. и ся.]
—
прекарвам,
прекарам; живея
иревезло [същ.] — извита ме­
тална или дървена дръжка
на котел, кошница и други
превизло — вж. превезло
превйвка [съи^.] — връв за на­
вои
превруча (се) [гл., св.] — пре­
дам (се); посветя (се)
преден [крил.]
—
почитан,
уважаван; личен, известен
прсдйрвам [гл., несв.] — сле­
дя, търся
предирка [същ.]
—
разслед­
ване
предосторожев [прил., от
рус.] — предпазлив
предосмотрйтелен [крил., от
.
рус.]
—
предпазен, предо­
хранителен; предвидлив,
съобразителен
прсдпотопен [лрил.]
—
стар,
отдавнашен
предрезпувам [гл., несв.]
—
пресилвам, преграквам
представя се [гл., се.]
—
' почина, умра
предтеча [сам/.] — предвест­
ник; пръв деец
прсдумпица [с&и/.]
—
пра­
теници на момък до де­
войка, която трябва да
бъде уговорена за годеж;
годежарка
142

предусмотрйтелсн — вж . пре-
досмотрйтслен
предя1 [сан/.] — скут
□редя2 [съм/.] — преднина
□редя [«ар.] — отпред
прежде [нар.]
—
преди; по-
рано; преди това
прежен [лрил.] — предишен
президент [съм/., от лап.] —
държавен глава на страна с
републиканско устройство;
ръководител, управител
президйрам [гл., св. и несв.,
от фр.]
—
влияя; оказвам
решаващо влияние
□резръчник [съм/.]
—
дълга
кърпа
презумпция [същ., от лат.]
— приемане на нещо за ис­
тина, преди то да се е осъ­
ществило
прейда [гл., се.]
—
премина;
оздравея
преизподен [прил.]
—
адски;
пъклен
прекарам се [гл., се.] — пред­
ставя се; покажа се
прекоросам, прекоросвам
[гл., св. и несв.] — измисля,
измислям прякор; нарека,
наричам с прякор
прелюдия [съ«/., от лат.]
—
увод, встъпление, музикал­
но произведение
премеждлйв [прил.]
—
неп­
редпазлив
премяна [същ.] — смяна
прение [същ., от рус.] — спор;
разправия
пренимавам [гл., несв., от
рус.]
—
вземам участие;
участвам
пренос [съд/.]
—
момент в
литургията, в който све­
щеникът пренася чашата
и дискоса през църквата
прснсеса [съи/., от фр.]
—
принцеса
препележка [съм/.]
—
върте­
лежка; пумпал
преценявам [гл., несв.]
—
препъвам
преперйца [съм/.]
—
птица
пъдпъдък
преподобен [прил.] — епитет
на светец с по-нисък ранг
преподобие [съи/.]
—
обръ­
щение към висш духовник;
архимандрит
препородйтел [съо/.] — водач;
духовен наставник
препущец [неизм.]
—
пре­
пускайки
прерогатив [същ., от лат.] —
преимущество, предим­
ство, изключително право,
привилегия
преса [същ., от фр.] — ежед­
невен (периодичен)печат
прескундя (се), прескундям
(сс) [гл., св. и несв.] — пре­
метна (се), премятам (^се);
претърколя (се), претърка-
лям (се)
преслап [съи/.] — седловина .
прсслушанис [същ.] — непод­
чинение
прссол [съм/.] — вж. прясол
просто [същ., отит.] — бързо
темпо
претендирам [гл., св. и несв.,
от лат. -нем.]
—
настоя­
вам; искам
претензия — вж . претенция
143

претенциозен [прил.]
—
кап­
ризен; придирчив
претенция [същ., от лат. -
нелс] — настояване; искане
нреткповенис [сам/.]
—-
зат­
руднение, спънка, пречка
преториапец [същ., от лат.]
—
лице, охраняващо пъл-
ководец в древния Рим;
наемник
претръшкам (се) [гл., се.]
—
настоя
прстъклясе [гл., се.) — появя
се, привидя се
префа [същ., от фр.]
—
вид
игра на карти
префект [с®и/., от лат.]
—
управител на префектура;
висш правителствен чи­
новник в департамент, про­
винция, окръг
преферанс [същ., от фр.]
—
вид игра на карти с трима
участници
прсфунял [прил.*] — прем­
ръзнал
прецедент [същ., от лат.] —
предишна постъпка, слу­
чай, служещ за пример или
оправдание за нови такива
случаи •
прещенье [съд/.] — забрана
прибйтие [съм/., от рус.]
—
пристигане, идване
привежа [гл., се.] — привържа, ■
завържа
привилегии [същ., от лат.]
—
изключително право;
предимство
привилегирован [прил.*] —
ползващ права или пре­
димства
цривйра (ми) [гл. , безл., несв.]
—
приляга (ми), иде (ми)
отръки
приводя, привождам [гл., св.
и несв.]
—
приведа, при­
веждам; доведа, довеждам;
сведа, свеждам
привязапост [същ., от рус.] —
преданост, привързаност
приглашение [същ., от рус.]
— покана, повикване
при говор [същ., от рус,] —
присъда; решение
при да [гл., се.] — дойда
прием [същ., от рус.] — начин
на постъпване, похват
призйрам [гл., се. и несв.] —
следя, наблюдавам
призма [съм/.,
от гр.]
—
прозрачно тяло със спе­
циална форма, използвано
за рахлагане на светлинния
спектър
приказ [същ.,
от рус.]
—
заповед
приказание [сьи/., от рус.]~
нареждане
прйказница [съм/.]
—
при­
казка; клюка
прикасавам се [гл., несв.]
—
'
докосвам се; допирам се
приклад [същ., от рус.]
—
дървена част на пушка
прйкор [с® и/.] —прякор; проз­
вище
приложпик [същ.] — дарител
прилука [с®и/.] — удобен слу­
чай; случка, приключение
прилучи се [гл., се.] — случи се
примар/ип/ [същ., от рум.] —
градски първенец, кмет;
големец
144

примарство [съм/.] — първен­
ство; големство
применение [съм/., от РК-] —
прилагане,приложение
применявам [гл., несв., от
рус.] — прилагам
примерджа сс [гл.,
се.]
—
провидя се
примечанис [същ., от рус.] —
отбелязване;забележка
примикюр [същ., от лат.] —
средновековна сановничес-
ка титла във Византия и
България
припевблен [прил.] — нещастен
принимавам — вж . препимавам
принцип [същ., от лат.]
—
убеждение; определящо на­
чало
приобретевие [същ.]
—
при­
добивка
приобрегя [гл., се.] — придобия
прйплсс /на прйплес/ [лар.] —
шеговито
приплескунание [сан/.]
-
по­
дигравка; присмех
припознавам, припозная [гл.,
несв. и се.]
—
признавам,
призная; приемам, приема
прйпор [съм/.] — стръмнина
прйпрат [прил.] — бърз, прип­
рян
прйпърт — вж . прйпрат
присаждам [гл., несв.] — вак­
синирам
прйссп [прил.] — вечен
присламча се, присламчвам
, се [гл., св. и несв.] — при­
съединя се, присъединявам
се; примъкна се, примък­
вам се
■ прислан [лрмл.*] — препасан
приспопаметен [прил.]
—
незабравим
приставам, пристана [гл.,
несв. и се.]
—
съгласявам
се, съглася се; скланям,
склоня
пристаям [гл., св.] — съглася
се, склоня
пристоя, пристоявам [гл., св.
и «есе.] — помогна, помагам
притсзапис [същ., от рус.] —
искане, претенция
притома [същ., от рус.] — от­
падналост, безсилие, отма­
ла
притбн [същ., от рус.] — вер­
теп; свърталище
иричастен [прил., от рус.] —
имащ отношение към нещо
причастие [съм/.]
—
вино и
просфора, чрез които хрис­
тияните се причестяват
при частник [съм/.]
—
богомо­
лец, който приема причас­
тие
причастявам [гл., несв.]
—
давам причастие
причастявам се [гл., несв.] —
приемам причастие
при1цнппат[лрил.*] — прис­
тегнат
провеждам, проводя [гл.,
несв. и се.]
—
изпращам,
изпратя
провала [съм/.] — пропаст
провидепие [сам/.]
—
свръх­
естествено начало за рели­
гиозното съзнание; бог
провизии [съм/., от лат.]
—
хранителен продукт, храна
провиздрен [прил., от лат.]
— временен; предполагаем "
10. Речник...
145

провинция [същ., отлат.] -
■ административна тери­
ториална единица; терито­
рията на страната извън
столицата
проводя [гл.. сй.]— изпратя
провокаторски [прил.]
—
по­
дъл; мръснишки
провокирам [гл., св. и несв.,
от лат. -фр} — подтиквам;
подстрекавам
прогимка [същ., от гр.]
—
закуска
проглашепис [същ.] — известие
прогонен [прил., от рус.]
—
пътен; командировъчен
програма [същ., от гр.]
—
план, предначертание
прогрес [същ., от лат.]
—
напредък; развитие
прозебанье — вж . прозябапье
прозодия [същ., от ар.]
—
правила за стихотворство ■
проект [същ., от лат.]
—
детайлно разработен план;
намерение
прозябапье [съм/.]
—
живо-
.
туване, бездеен живот; ве-
.
гетиране
проказа1 [съм/.] — вид кожна
болест; зла, отвратителна
жена
проказа* [същ., от рус.]
—
лудория
проказпичсство [същ., от
рус.] — лудуване
прокламацип [съм/., от лат.]
—
печатен или ръкописен
лист с бунтовно съдър­
жание
прокламирам [гл., св. и несв.,
от лат. ~нем.] — обявявам,
-
обнародвам тържествено
прокобеспик [същ.]
—
про-
рицател, прокобител
прокопсапик [съм/.] — нехра­
нимайко; безделник
прокопсам, прокопсвам [гл.,
св. и несв., от гр.] — при­
добия, придобивам; преус­
пея, преуспявам; домогна
се, домогвам се
прокопейя [съм/.]
—
благо­
получие, успех; придобивка
прокопцам, прокоицвам —
вж. прокопсам* прокоп-
свам .
промах [същ., от рус.]
—
несполучлив изстрел, неу-
лучване при стрелба; нес­
полука, неуспех
прокудел [ирмл.*] — изпъден,
изгонен
прокудя, прокуждам [гл., св.
и несв.]
—
пропъдя, про­
пъждам
пролетарий [същ., от лат.] —
работник;бедняк
проломотя [гл., се.]
—
про­
мърморя; проговоря
промемория [същ., от лат. -
рус.]
—
паметна бележка;
“книга за записване на тър­
говски операции; писмено
дипломатическо изложе­
ние по някои въпроси
промиелйтсл [съм/.] — бог '
промисъл [съм/.]
—
прови­
дение
пропаганда [същ., от лат.] —
публично разясняване чрез
печатни и други материали
146

и средства на идея, учение;
политика
пропаганди ст [същ.] — разпро­
странител на идея, учение
пропадйсам, пропадйсвам [гл.,
св. и «есе.]
—
пропадна,
пропадам
пропада /лъжеше на пропада/
[същ.] — крайност; смърт;
висока степен
пропелер [същ., от лат.]
—
самолетна перка
пропорция [същ., от лат.] —
съотношение или съраз­
мерност на съставки
пропухам [гл., се.]
—
про­
пилея —
пророк [съм/.]
—
лице, гово­
рещо от името на бога
пророчество [съм/.]
—
пред­
сказание
просба [сам/., от рус.] —молба
просвара — вж. просфора
просенйк [същ.] — царевичен
хляб; хляб от просо
просйпец [същ.]
—
старинно
име на месец януари
проскомйдйсвам [гл., несв.,
от гр.] — вземам просфора
по време на богослужение
проскомйдия [същ., от гр.] —
част от църковната служба;
място в черквата, където се
оставят даренията
просодия — вж . прозелия
просоп [същ., от гр.] — кърпа
за изтриване
нросорник — вж. просфорпик
простини [същ.] — прошка
простйтслен1 [крил.] — изви­
нителен
простйтслен1 [крил.]
—
про­
щален
просфора [същ., от гр.]
—
малко хлебче за нуждите на
богослужението
просфорпик [същ.] — дървен
печат с изобразен на него
кръст за отпечатване на
просфори
прося [гл., несв.]
—
моля,
искам; търся
прогагопйст [същ,, отгр.] —
главно действащо лице
протевоп [същ., от гр,] —
главен управител
протеже [същ., от фр.] <—
покровителствано лице
□ротсстапец — вж . протсс-
тапт/ип/
протестапт/иц/ [същ,, от лат. -
нем.]
—
християнин, изпо­
вядващ протестантството
протестирам [гл., св. и несв.,
от лат.- фр.- пем.]
—
из­
разявам несъгласие
протсстовам — вж . протести­
рам
протовестиар/ий/ [същ., от
гр.- лат.}
—
длъжност на
висш царедворец; съкро­
вищни к; хазнатар
протогер [същ., от гр.] — гла­
шатай
протокелио/т/ [същ., от гр.]
—
длъжност на висш царе­
дворец
протокол [същ., от гр.]
—
подробни и точни записки
.по коментиран въпрос;
писмен документ по кон­
кретен повод
147

нротомайсгор [същ.]
—
пър-
вомайстор
протопотарий [същ., от гр. -
лат.] — длъжност на висш
царедворец
протопбп [същ., от гр.]
—
главен свещеник
протоссваст [същ., от гр.] —
длъжност на висш царед­
ворец
протосингел [същ., от гр.] —
митрополитски помощник
протоспатарий [същ., от гр.]
— началник на дворцовата
стража
протостратор [съм/., от гр.] —
главен военачалник
прототип [същ., от гр.]
—
първообраз
профил [същ., от ит.]
—
изглед отстрани; разрез
прохандакбсам се [гл., се., от
гр.] — потъна; продъня се;
изчезна
проходящ [лрал.‘]- минаващ
процедура [съд/., от лат.] —
-
установена последовател­
ност на действия при осъ­
ществяване на нещо
процесиопалеп [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до про­
цесия
процесия [сей/., от лат.]
—
шествие
прошепне [сън/., от рус.]
—
молба, заявление
прошлост [същ., от рус.]
—
минало
и руж а [гл., несв.] — протягам;
простирам
прусиапски [лрил.] — пруски,
германски
пруст [същ.] — открито поме­
щение в къща; коридор
пръждома [нар.]
—
по дяво­
лите
пръждосам, пръждосвам [гл.,
св. и несв.]
—
махам, мах­
вам; прокълна, проклинам
пръквам (се), пръкна (се) [гл.,
несв. и се.] — раждам (се),
родя (се); явявам (се), явя
(се)
прябош [нар.] — на бос крак
прйбуш — вж. прябош
прянос — вж . пренос
прйпорец [същ.] — знаме
прясол [същ.] — кисело зеле;
-
силно подсолен воден раз­
твор; саламура
псалм [същ., от гр.] — църков­
но песнопение от псалтира
псалом — вж. псалм
псалт [същ., от гр.]
—
чер­
ковен певец
псалтйк/ия/ [същ., от гр.] —
книга с черковни песни и
ноти
псалтир [същ., от гр.]
—
библейска книга с псалми
психиатър [същ., от гр.]
—
лекар, специалист по пси­
хически болести
психически [прил.]
—
душе­
вен; умствен
психологически [прил.]
—
свързан с изображение на
вътрешния свят на герои-
.
те
пуговица [същ., от рус.]
—
копче
пукал1 [същ.]
—
пръстен съд
за вино, ракия и други
пукал2 [същ.] — бухал
148

пукал3 (съм/.] — див мак
пукал4 [саи/.] — невежа; глупак
пукало [с®и/.]
—
топ; огне­
стрелно оръжие
пукница [съм/.]
—
алкохолна
напитка; пияница; смърт
пуканица [саи/.] — пуканка
пупгйя [сън/., от гр.]
—
ко­
жена кесия за пари или дру­
ги принадлежности (тю­
тюн, кремък, прахан...)
пунически [прил., от лат.] —
ожесточен; продължителен
пункт [същ., от лат. - нем.] —
местопрсдназначение; па­
раграф, точка в правилник,
закон, споразумение, дого­
вор
пупал [саи^.] — барут
пусат [съм/.,
от тур.]
—
оръжие
пусйя [същ., от тур.]
—
засада; позиция
пусола — вж. пусула
пустал — вж. постал
пустйняк [същ.] — пустинник;
отшелник
пустословеп [лрмл.]
—
праз-
нословен, празнодумен
пусула1 [същ., от ит. -тур.]
—
бележка, записка
пусула2 [с&и/., от ит.- тур.]
—
компас; далекоглед; ле­
карска слушалка
пусулка — умалително от
пусула'
пушкало [съм/.] — топ; арти­
лерийско оръдие
пушкарйя [сап/.] — затвор
пушкам, пушна [гл., песе, и
се.] — стрелям; убивам, убия
пъкъл [съи/.] — ад, преизподня
пълпейшин [прил.]
—
най-
пълен
пълчйща [същ., мн.] — мно­
жества от хора и животни
пършйв [прил.]
—
покрит с
лишеи; неугледен; жалък
пъси [прил.] — кучи, кучешки
р
рабош [съм/.]
—
специална
пръчка или дъсчица за от­
белязване на сметки
рабуш — вж. рабош
раван [съм#., от пер. -тур.] —
бавен конски ход
раван [нар., от пер. -тур.] —
бавно
ради [лредл.] — заради, за
радикален [прил., от лат.] —
основен, коренен; краен
разакйя — вж. рсзекйя
разббй [същ.] — тъкачен стан
развсдчик [с&ц/., от рус.] —
разузнавач
разнежа, развезвам [гл., св. и
несв.] — развържа, развър­
звам
развезка [сги/., от рус.]
—
развръзка
развредя (се) [гл.,
се.]
—
възбудя (се); възобновя (се)
разгагая [гл., са.] — разгадая,
отгатна
разговарящиц [иеизм.] — раз­
говаряйки
149

разговявка [сам/.] — ядене на
месо след приключване на
постите
разгулен [прил.] — развратен
• раздел [с&м#.] — простор, ши­
рота; свобода
раздража, раздражанам [зл.,
св. и иесе.]
—
раздразня,
раздразвам; разсърдя, раз-
сърдвам
разкахъря (се) [гл., се.]
—
разтревожа (се)
разкиркетен [прил.*] — раз­
крачен; разкривен; разне­
битен
разковниче [същ.]
—
мити­
ческо растение, на което се
приписва магическа сила;
щастие; отговор
разлъчен [лрил.*] — разделен
разобличим (се) [гл., се.]
—
разсъбличам (се)
разплуха [сам/.]
—
разруха,
упадък
разпна [гл., се.] — разпъна
разиопържам се [гл., се.]
—
разпсувам се
разпоряжение [същ., от рус.]
—
разпореждане
разпус [същ.] — отпуск, вакан­
ция; развод
разрънчен [прил.*] — раз-
скимтян
разтег [сам/.]
—
разстояние
между опънати встрани
ръце
разтерзание [същ., от рус.} —
разкъсване
разтрог/а/ [същ.] — пролука,
цепнатина, отвор
разтруг/а/ — вж . разтрог/а/
разумен, разумянам [гл. , с в.
и несв.] — разбера, разби­
рам
разхарахоря се [гл., се.]
—
разпусна се; разпигцовя се
разхлихтян [прил.*] — запъхтян
разход [сап/.] — разходка
рай [сгм/.] — поклонение
ракаджйя — вж . ракиджйя
ракам [същ., от ар. -тур.]
—
смятане, броене
ракиджйя [същ., от тур.] —
производител или про­
давач на ракия; встрастен
пияч на ракия
ракурс [същ.,
от фр.]
—
гледна точка
размазан [същ., от ар.- тур.]
— мохамедански пост; глад,
гладуване
рамцс [сг щ.] — рамо, раменце
рапдеву [същ., от фр.]
—
любовна среща
рапйра [сам/., от фр.-нем.] —
фехтовално оръжие с остър
връх, подобно на сабя
ранен [сам/.] — ряпа
рапорт [същ.,
от фр.]
—
донесение в устна или пис­
мена форма; доклад
рапортйрам [гл., св. и несв.,
от фр. -нем.] ~ донасям,
докладвам
рансод [сам/', от гр. -фр.]
—
странстващ изпълнител на
епически творби в древна
'
Гърция
рат [сап/.] — война; войска
ратен [прил.] — боен; военен
ратник [са«/.] ~ боец, войник;
въстаник
рахат [същ., от ар. -тур.]
—
спокойствие, безгрижие
150

рахат [прил., неизм.. от ар. -
тур.] ~ ~ спокоен, безгрижен
рахат [нар., от ар. - тур.]
—
спокойно, безгрижно; лесно
рахатсц — умалително от
рахат1
рахат-локум [саи^., от ар. -
тур.] — вид локум
рахатлък [сам/., от тур.]
—
спокойствие, безгрижие
рахмст [е»и/., от ар. -шу/к] —
задгробно блаженство
рахмстлйя [прил., неизм., от
ар.- тур.] — покоен; блажен
рача [гл., несв.] — искам, желая
рая [същ.^ от ар.-тур.]
—
немохамеданско населе­
ние; поробен народ
рва [гл., несв., от рус.]
—
късам, ръфам
рва се [гл., несв., от рус.] —
дърпам се, тегля се; стремя
се
ребскип [прил.] — еврейски
ребята [са и/., мн., от рус.] —
момчета
ревскип — вж. ребскип
ревизирам [гл., св. и несв., от
лат.- фр.]
—
проверявам;
контролирам
рсвйзия [същ., от лат.]
—
проверка на дейност, сто­
ки, счетоводни документи
и други
ревне (ми)се [гл., безл., несв.]
~ иска ми се; нрави ми се
ревностен [лрил.]
—
стара­
телен. активен; встрастен
рсволюциопарсн — вж. рево­
люционен
регйпя (сам/.,
от лат.]
—
кралица; владетелка
регистър [сан/., от лат.] —
канцеларска книга с вхо­
дящи и изходящи номера
на документи; списък с
определени сведения
регламепт [същ., от фр.- рус.]
—
правилник; установен
ред
редактор [същ., от лат. -фр.]
—
организатор на печатно
издание; лице, което под­
готвя ръкопис за печат
редакция [сан/., от лат. - фр.]
—
подготвяне на текста за
печатане; вариант на текст;
колектив от работещи в да­
дено издание; помещение
редйф [сам;., от ар. -тур.] —
запасняк от турската войс­
ка; опълченец
редут [саг^., от ит. - фр.]
—
окоп;укрепление
рсзскйя [саи/., от ар.- тур.] —
вид грозде
резерв/а/ [същ., о т л ат . -фр.]
—
запас; запазена част от
нещо за по-сетнешно полз­
ване
резиденция [сам/., от лат.] —
място за постоянно или
временно пребиваване на
монарси или висши дър-'
жавници
резил [същ.. от ар.- тур.]
—
срам; посмешище
резилянк [същ., от тур.]
—
посрамване
резня [същ.] — резба
резолюция [същ., от ла т.] —
писмено решение за пред­
варително обсъден въпрос;
кратко изложено стано-
151

ви гце на ръководител върху
документ
резон [същ., фр.] — право; ос­
нование; смисъл; аргумент
резоньор [същ., от фр.]
—
празнодумен човек
реклама [същ., от лат.]
—
съвкупност от действия за
създаване на широка из­
вестност на нещо; обява,
афиш, проспект
рекогносцнровка [същ., от
лат.]
—
разузнаване; про­
учване’
рекомандация —вж . рекомен-
дация
рекомандувам — вж. рекомен-
дувам
рекомендация [същ., от фр.]
— препоръка
рекомендовам — вж . реко-
мендувам
рекомендувам [гл., св. и несв.,
от фр.] —препоръчвам
ректификация [същ., от лат.]
— уточнение, корекция
релативност [същ., от лат.-
— относителност
релация [същ., от. лат .- нем.]
— отношение; връзка
религия [същ., от лат.]
—
форма на обществено съз­
нание, основаваща се на вя­
рата в наличието на свръх­
естествени сили; вероиз­
поведание
реликва [същ., от лат.]
—
строго съхраняван и почи­
тан предмет; мощи
ремарка [същ., от фр. -рус.] —
авторово пояснение към
текста на пиеса или сцена-
.
рий; бележка
реминисценция [същ., от
лат.]
—
неясен, фрагмен-
тарен спомен; включване в
литературно произведение
на идея, образ, стих, сре­
щани у друг автор
ренде [същ., от пер. - тур.] —
дърводелски инструмент
за оглаждане на дърво
ренегат [същ., от лат.]
—
отстъпник
ренегйране [същ.]— отстъпване
репарационсц [срил.,
от
.
лат.]
—
предназначен за
обезщетение
репертоар [същ., от фр.]
—
списък от заглавия на пие­
си, оперети, опери и други,
които се играят или изпъл­
няват през сезона в един
театър
репетиция [същ., от лат.] —
многократно повтарящо се
изпълнение на пиеса, опе­
рета, балет и други като
подготовка за представле­
ние пред публика
република [същ., от лат.] —
форма на държавно управ­
ление, начело с изборен
орган; страна с такова уп­
равление
репутация [същ., от лат.] - -
установено мнение за даде­
но лице; добро име
ресй — множествено число от
расо
ресим [същ., от ар. -тур.] —
данък върху наследство
152

рсскрйпт [същ., от лат.]
—
императорско решение по
въпрос, който има силата
на закон
респект [същ., от фр.] — ува­
жение, почит; страх, боязън,
ресторация [съм/., от лат.-
' фр.]
—
гостилница, рес­
торант
реторад [същ., от рум.} — от­
ходно място; нуждник, кло­
зет
реторадеп [я/>ил.} — отходен;
клозетен
ретроградйст [сви/. , от лат.]
—
тесногръд, назадничав
човек
ретроградност [сам/.] — назад-
ничавост;закостенялост
ретроспективен [прил., от
лат.]
—
представящ, раз­
глеждащ миналото
рефлексия [същ., от лат.] —
отзвук; отражение; размисъл
рефлектирам [гл., св. и несв.,
от лат. -нем.]
—
отразя­
вам; реагирам по опреде­
лен начин
реформа [същ., от лат.]
—
преобразование; преуст­
ройство
реформатор [същ., от лат.]
—
преобразувател; деец на
реформа
реформирам [гл., св. и несв.,
от лат.] — преобразявам;
променям
рефузасвам [гл., несв., от
рум.]
—
отхвърлям, под­
ритвам
ривце [сг>«/.]
—
наниз от мо­
нети или мъниста
рик [същ.] — животински рев
рйкам [гл., несв.]
—
викам,
рева
рис [същ.] — хищно животно
от рода на котките
ритла [съи^.] —дървено прис­
пособление за увеличаване
на обема на кола с живо­
тинска тяга
риторика [сън/., от гр.]
—
ораторско изкуство
рицарски [прил.]
—
доблес-
тен; смел; кавалерски
робсртколежки [прил.]
—
свързан или отнасящ се до
Роберт колеж
робош — вж . рабош
робуш — вж . рабош
рогач [сам/.] — елен
рбжа [същ., от рус.]
—
израз
на лицето
, рожков [сам;.]
—
средизем­
номорски плод със сладни1
кав вкус и роговидна фор­
ма
розбив — вж. ростбив ..
рокам — вж. ракам '
роков [прил.] — съдбовен; ги­
белен
ромеи [прил.] — зачервен, ру­
мен
ромоня [гл., несв.]
—
говоря;
издавам приятен еднооб­
разен шум
ромъпс — вж . ромъпя
рипам се, роппа сс [гл., несв. и
св.] — сопвам се, сопна се
ротонд/а/ [същ. от лат .]
—
сграда с кръгла архитек­
тура; връхна женска дреха,
подобна на плащ
руб [същ., от ар.-тур.]
—
153

монета със стойност I /4 от
гроша; мярка за дължина,
равна на 1/8 от аршина
руба [същ., от ит. - тур.] —
облекло, дреха; чеиз, мо­
мини дарове
рубашка [същ., от рус.] — дъл­
га до под кръста риза* пре­
пасана с шнур или колан
рубе [съЩ;, от ар. - тур.]
—
златна монета с малка стой­
ност
рубййка — умалително от
рубйя
рубйя [същ., от ар.- тур.]
златна монета с малка
стойност
рубла [съм/., от /гус.] — руска
парична единица
РУД [лрмл.] — къдрав, мек (за
вълна)
рудбс [съм/., от ар. -тур.]
—
чин, степен; знак за отли­
чие, орден
рудина [сам;.]
планинско
цвете; горска поляна
руен [съм;.]
—
старо име на
месец септември
руо — вж. рухо
руп — вж. руб
рупалапсц [съм/.]
—
жител на
областта Рупчос в Родопите
рупалански [лрмл.] — свързан
или отнасящ се до област­
та Рупчос в Родопите; руп-
чански
русаля [сам/.]
—
неделята
след Спасовден; Русалска
неделя
русап— вж . хоросан
русло [съм/., от рус.] — речно
корито
русчушки [л/шл.]
—
свързан
или отнасящ се до град
Русчук (Русе); русенски
рутина [същ., от фр.] —опит;
обиграност; съблюдаване,
на остарели житейски нор­
ми; закостенялостч
рутипйрап [прил*] — опитен;
обигран;закоравял
рухо [същ.] — - дреха, облекло
руча [гл., несв.] — тека, струя
ручам [гл., несв.] — ям; храня
се
ручйло [съм/.]
—
пискун на
гайда; гайдуница
•*
ручок [съм/.] — втора преди-
обедна или следобедна
закуска; времето, по което
се прави такава закуска
ръдам [гл., несв.]
—
ридая,
плача ч
ръдпсвам — вж . ръдам
ръкй-сапун [съм/., от тур.] —
фабричен сапун
ръла [сън/., от рум.]
—
дъс­
чица за изравняване на зър­
ното в препълнена крина
рът1 — вж. хрът
рът1 [съм/.]
—
възвишение;
хълм
рътлйпа [съм/.]
—
невисоко
.
възвишение
ръчанйк — вж . ръченик
ръченик [същ.]
—
голяма
кърпа за забраждане
ръшкам, рънша [гл., несв.,
се.]
—
обикалям, обиколя;
навъртам се, навъртя се
154

с
саадсглсн [нар., от ар. -тур.]
—
със здраве, с щастие
саат — вж. сахат
сабахлаип,— вж . сабахлсин
сабахлсин [нар., от ар. -тур.]
—
днес сутринта; утре сут­
ринта
, сабахлем — вж. сабахлешг
сабахлсп — вж. сабахлсин
саван [съм/., от гр.] — платно
за покриване на покойник;
покров
__
сага [същ., от сканд.] — скан­
динавска легенда; легенда,
сказание
сагмал [сьн/.] — дойни овце
сагмалджйя [съи/.] — овчар на
овце, които се доят
са де [нар., от пир.- тур} —
.
само
садразам/ип/ [с&и/., от ар. -
тур.]
—
пръв министър в
султанска Турция; велик
везир
садразйм — вж . сардразам/ин/
саду кей [същ., от евр.\
—
висш еврейски духовник
сажсп [същ., от рус.] — руска
мярка за дължина, рав­
няваща сс на 9 аршина; куп
дърва (около 4 кубически
метра)
сайбийка [същ., от ар. -тур.]
—
стопанка, собственичка;
господарка
сайбйи [същ., от ар.- тур.] —
стопанин, собственик; гос­
подар
сайван/а/— вж. сайвант
сайвант [са 14.] — навес; суши-
на
сайдйсам, сайдйсвам [гл.,
несв. и се.,
от тур.]
—
почета, почитам; уважа,
уважавам
сайтарджйя — вж. сойтар-
джйя
сака [сви/., от ар.-тур.]
—
голям съд за носене на
вода
сакам [гл., несв.] - - искам
сакатлък [същ., от тур.]
—
грешка, злодеяние, обърк­
ване; злощастен случай
саклет [съм/., от ар. -тур.] —
мъка, страдание; душевно
неспокойствие
сакрамснто [същ., от яат.] —
проклятие;клетва
саксофонен [лрия.] — свързан
или отнасящ се до музи­
кален инструмент саксофон
сакъз [същ., от тур.] —дъвка
сакълдйсам се, сакълдйсвам сс
[гл., се. и несв., от тур.] —
притесня се, притеснявам се
сакън [медж., от тур.] — Не,
недей!; Не бива!
сал — вж. салт
салават [същ., от ар. -тур.] —
глъч, шум
саладйсвам — вж. салай-
дйсвам
салайдисвам [гл., несв., от
тур.] — троп ос вам
салати [същ.,
ат тур.]
—
временна дъсчена барака;
навес
салкъм [същ., от тур.]
—
акация
155

салмйсвам — вж . сал мувам
салму вам [гл., иссв.] — правя
бели; пакостя
салплък — вж . сандък
салт [нар., от тур.] — само
салтамарка [същ., от ит.-
тур.]
-
къса, подплатена с
кожи горна дреха
салтанат [същ., от ар.-тур.]
—достолепие; разкош
салтанатлйя [прил., неизм.,
от ар.- тур.] — достолепен;
изискано облечен
салтанатлйя [нар., от ар. -
тур.] — достолепно; изис­
кано
салют [сан/., от лат. -фр.] —
поздрав; топовен гърмеж
самарянин [сан/.]
—
лице от
областта Самария в Палес­
тина; член на дружество за
подпомагане на болни;
милосърден човек
самка [същ., от рус.] — жен­
ско животно
самодива [сън/.] — митическо
женско същество; само-
вила; дива
самоотвержепие [съм/,, от
рус.]
—
самоотверженост;
жертвоготовност
самосци [същ., мм.] — жители
на остров Самос
самотак [същ.] — самотник
самсар/ин/[съм/., от ар.- тур.]
— търговски посредник
самум [същ., от ар.] — горещ
пустинен вятър
самун [същ., от гр. -тур.]
—
хляб с кръгла форма; изпе­
чен хляб
. с амур [същ., от пер. -тур.] —
животно със скъпа кожа;
кожа от такова животно
сандардйсам, сандардйснам
—
вж. съндардйсам, съп-
дардйсвам
санджак [същ., от тур.]
—
административен окръг
санки/м/ [нар., от тур.]
—
впрочем, така да се каже,
дето ще рече
сантиментален [прил.,
от
ФрА — чувствителен
сантур/а/ [същ., от тур.]
—
вид струнен музикален
инструмент
сап [съм/., от тур.] — дръжка
на сечиво
сапикас [същ.,
от гр.]
—
срам, свян; благоприличие
сапикасам, сапикасвам [гл.,
св. и несв., от гр.]
—
за­
бележа, забелязвам; усетя,
усещам
санлък [съм/., от тур.] — купа
слама
сапожник [същ., от рус.]
—
ботушар .
саиор — вж. сапьор
сапунка [съм/.] — сапунена вода
сапьор [същ.,
от фр.]
—
военнослужещ в инженер­
ни войски
сарай [същ., от пер. - тур.] —
богато обзаведена къща на
турски големец; палат
сарайлйя [съм/., от пер. -тур.]
—
вита сладка баничка
сараи [съм/., от рус.]
—
вид
синтетична смола
саралйя — вж. сарайлйя
сараф/ин/ [същ., от ар. -тур.]
—
обменител на пари
156

сарафски [прил,] — свързан
или отнасящ се до сараф
/ип/
сарахош/ип/ — вж. сархош/ин/
сарацин [същ., от ар.- гр. -
лат.]
—
представител на
древно арабско номадско
племе; арабин; мюсюл­
манин
сарач [същ., от ар.тур.]
—
седлар
сарданапалщина [съм/.]
—
разгул, разгулен живот
сардела [същ., от ит.] ~ вид
морска риба
сардонйчески [лрил., от гр:]
— зловещ, заплашителен
сарказъм [същ., от гр.}
—
злобен присмех
саркофаг [съд#., от гр.]
—
каменен гроб; гробница
сарп [прил., неизм., о т тур.]
—
строг, суров
сархош/ин/ [същ., от пер.-
тур.] — пияница
сарък [същ., от тур.] — прът
сатир [същ., от гр.]
—
ми­
тическо полубожество с
човешко тяло, но с кози
крака и рога
сатира [сам/., от лат.]
—
произведение, остро разоб­
личаващо и осмиващо от­
рицателните страни на
дей с тви тел ността
сатрап [същ. от лер.- гр.]
—
управител на провинция в
сревния Изток, тираничен
владетел; жесток, зъл човек
сатър [същ., от ар. -тур.]
—
широк, къс нож за сечене
на месо с кости
сахан [същ., от ар. -тур.]
—
метална чиния
сахавче — умалително от
сахан
сахат [съи/., от ар.- тур.] ~
час; часовник
сахтиян [същ., от тур.] — об-
■ работена кожа, най-често
КОЗЯ
I
сач [същ., от тур.] — плитък
тиган; връшник за печене
на хляб
сачак [съм/,, от тур.] — стряха
сачйкабрус [същ., от тур.] —
железен сулфат (зелен ка­
мък)
сачма [същ., от тур.]
—
оловно зърно, с което се
зарежда пушка за стрелба
сая’ [същ., от гр.]
—
дълга
женска горна дреха
саяа [същ., от тур.] — навес,
заслон; кошара
сблажа се [гл., се.] —■ облажа
се, ям блажно
сборя, сборувам ]гл., св. и
а есе.] — говоря
свадебен [прил., от рус.]
—
сватбен
сваха [същ.] — сватя; посред-
ничка при сватба; сплет-
ница, клюкарка
сведок [същ.] — свидетел
светокупство [съм/.] — подкуп
за духовен сан -
светотатец [съи/.]
—
човек,
който върши светотатство
свстотатски [прил.] —кощун­
ствен; греховен
свстче [съм/.]
—
черковна
книга с топари, молитви и
други
157

свиващйц [7/еузл<.]
—
сви­
вайки
свйла [същ.] — коприна; цвят
на царевица
свинец [същ.', . от рус.]
—
куршум; олово
свирка [сги/.]
—
костта от
коляното до глезена
свйтка1 [същ.] — искра
свйтка1
—
връзка; па­
кетче
свйшс [нар.]
-
от бога» от
небесните висини
сволоч [същ.,
от рус.]
—
негодник, подлец
свредел [същ.] — инструмент
за пробиване на дупки
свръснато [дар.] — троснато;
сърдито
свърдел — вж . свредел
свърдле — умалително от
свредел
связ [сзм/., от рус.] — връзка,
свръзка
сгап [същ.]
—
множество,
сбирщина; паплач
сгйбав [и/шл.]
—
неугледен,
непохватен
сглсд/а/ [същ.]
—
оглеждане
на мома за женитба
сдостя се [гл., се.]
—
сприя­
теля се
сдъх [с*ур] — въздишка
ссбап (същ., от ар. -тур.]
—
благодеяние; добро дело
себсп [същ., от ар. -тур.]
—
причина, повод .
севаст [същ., от гр.] — боляр­
ска титла
севастократор [съм/., от гр.]
—
титла на лице от владе-
■ч телски род през средно-'
вековието
севца [същ., от ар.- тур.]
—
, любов; любим; желание;
намерение
севлсв [прил., от пер. -тур.]
—
кипарисов
ссвлйсн [прил., от пер.- тур.]
_
—
кипарисов
ссд [прил.]
—
побелял, бе­
локос; посивял, сив
седжеде [същ., от ар. -тур.]
—
килимче
1
седипа [сгц/.]
—
побеляла,
посивяла коса
седовлас [прил.] — сивокос; с
прошарена коса
ссйз/ин/ [саир, от тур.]
—
слуга; коняр, конегледач
ссйзки [прил.] — конярски
ссйр [същ., от ар.- тур.]
—
забавление; зрелище
сеирджйя [сан/., от ар. -тур.]
—
зрител, зяпач
ссймсн/ин/ [съи/., от тур.] —
турски военен полицай
сейменски [драл.] — свързан
или отнасящ се до ссймсн
/ин/
секвсстйрам [гл., св. и несв.,
от фр,] — забранявам пол­
зване; изземвам
секвам, секва [гл., несв. и се.]
—
запалвам, запаля
сскпснс [съм/.] — угасяване (за
свещи)
секретар [с&ир, от лат.]
—
началник на канцелария;
ръководител на общест­
вена организация; прото­
колчик
158

сскретсп [прил., отлат. -фр,}
— таен; прикрит
сслач/анип/ [съи/.] — селянин
селяшки [ярнл.] — селски
селемст — вж . селямст
селение {съи^., от /тис.]
—
селище, населено място;
обиталище
селитра [сам/., от ат.}
—
химическо вещество •
селям [същ., от ар. -тур.]
—
.
поздрав при среща; при­
ветствие
селям алским [яеизл*., от ар.-
тур.] — мюсулмански поз­
драв — Мир вам!
селямст [сьм/., от ар. -тур.}
— помощ; спасение, избав­
ление
селямлък {сги/., от ар. -тур.}
—
гостна стая за мъже в
къща на мохамеданин
селямсъз [прил., неизм., от
тур.] т- непоздравяващ
селяхлък — вж . силяхлък
семер [същ.,
от тур.]
~~
самар
ссмерджйя [същ. , от тур.} —
производител и продавач
■ на самари
семипарйст [същ., от лат.} —
възпитаник на семинария
сенат [същ.,
от лат.}
—
върховна законодателна
институция в някои страни
сепс [същ., от ар.- тур.}
—
година
сснст [същ., от ар. - тур.]
—
разписка, запис, полица;
документ
сепзитйвец [прил. от лат.} —
чувствителен; осезателен
сспя [гл./ неев.]
—
правя
сянка; засенчвам
сепаратйчески [прил.,
от
лат.]
—
самостоятелен,
отделен; отцепнически
сепер [същ., от пер. -тур.} —
прикритие; окоп; завет
сепериц — вж. сепер
сенпа се [гл., се.] —дръпна се,
оттегля се
сср [лрпл.] — сив
сераскср [сй щ., от пер. -ар. -
тур.}
—
военен министър;
управител на военна област
ссрафйм [същ., от евр.]
—
ангел от висшето небесно
войнство
серафймски [прил.] — свързан
или отнасящ се до ссрафйм
сербез [прил., иеизм. от пер.-
тур.] — дързък, смел; напе­
рен
ссрбезлйк [същ., от тур.] —
дързост; смелост
сербезлък — вж. ссрбезлйк
ссрдар/ип/ [същ., от пер,-
тур.] — войвода; главатар
ссркме [същ.,
от тур.]
—
мрежа за ловене на риба
ссрмйя [същ., от пер. -тур.}
—
капитал
серпаптйнсп [прил., от фр.}
—
направен от цветна хар­
тиена лента; отнасящ се до
път с множество завои
ссрсем/ип/ [сьм;., от пер.-
тур.} — глупак
серссмлйк [съи/., от тур.} —
глупост
ссрссмлък— вж. серссмлйк
сертмс — вж . ссркме
сетпииа
—
последица
159

сстование [същ., от дуе.]
—
оплакване, жалба
сетре [същ., от ар. -тур.]
—
къса мъжка връхна дреха
сетренце — умалително от
сетре
сефер [същ., от ар. -тур.]
—
военен поход; отделно дей­
ствие; път
сефте [съи/., от ар. -тур.]
—
за пръв път; начало
сечен [сам/.] — старо име на
месец февруари
сибарйт [същ., от «елс] — -
човек» водещ разкошен и
разгулен живот
сибарйгски [прил.] — свързан
или отнасящ се до сибарйт ,
сигуранца [сги/., от ит.- рум.]
—
сигурност; обществена
безопасност в Румъния
сидеросам [гл., св., от гр.] —
ударя;изгоня
сиджймеп [прил.]
—
въжен;
усукан
силабйчески /силабическо
стихосложение/ [прил., от
гр.] — свързан с определен
брой срички във всеки стих
силогйзъм [сьи/., от гр.]
—
умозаключение, направено
въз основа на две съждения
силих [същ., от ар. -тур.]
—
кожен пояс с прегради, в
които се държи хладно или
огнестрелно оръжие и дру­
ги
силяхлък — вж . силих
сим [същ., от пер. -тур.]
—
сребро
еймеп [прил.] — сребърен
симонйчески [прил., от евр.]
—
свързан или отнасящ се
до продажбата на църков­
ни длъжности
симпатия [същ., от гр. - нем.]
—
благоразположение ■
симпатйчески [прил., от гр.]
—
безцветен (за мастило)
симптом [сйн/., от гр.]
—
признак, белег; знак; пред­
вестник
синагога [същ., от евр.]
—
еврейска църква
синджир [с?>и/.]
—
верига от
железни халки
сипни [сьим от тур.] — ниска
кръгла дървена маса; голя­
ма кръгла тава
сипклйт [същ., от гр.]
—
съвет
сипкретйзъм [същ.', от гр.] —
неразложимост, цялост­
ност; комбиниране на еле­
менти от различни лите­
ратурни видове и други
синод [същ., от гр.] — висш
църковен съвет; сграда на
висш църковен съвет
синор [същ., от гр.] — грани­
ца на землен имот; межда;
слог
ейнур — вж . синор
сирепив [лрил.]
—
предназ­
начен за сирене
сиреч [нар.]
—
тоест; с други
думи; така да се каже
сирище [съц/.]
част от
стомаха на' агне-сукалче,
която се използва за под-
сирване на мляко
ейрма — вж. сърма
ейрмеп [прил.] — вж. сърмен
сирмйя — вж. сермйи
160

сирмя — вж . сермйя
сиромахомйлски [прил.]
—
свързан с идеята за начин
на живот* близък до народ­
ния
систематйчески [лрил.] — по­
стоянен, последователен
сифалйя [прил., неизм., от
ар. -тур.] — весел, приятен
сйзе [нар.] — така
сказка [същ., от р^с.] — реч,
беседа; приказка
сказочен [прил., от рус.]
—
приказен, легендарен
скамбйл [същ., от ит. -тур.]
—
вид игра на карти
скандал возен [прил., от гр.]
—
непристоен
скамйл — вж . скамбйл
скапрйзнича [гл., се.] — проя­
вя каприз
-
скарам [гл., се.] — отведа дру­
гаде
скатйна — вж . скотйяа
сквер [същ., от англ.]
—
малък площад или градин­
ка на площад
скверн [съм/.] — мръсота; гну-
сота
скверен [прил.] — мръсен
сквернословя [гл., несв.]
—
служа си с непристойни,
богохулни думи и изрази
скеля [с®щ., от ниг.] —прис­
танище; място за товарене
на вагони
сксмле [същ., от тур.]
—
столче без облегалка
скемля — вж. скемле
скенджа [същ., от тур.]
—
уред за притискане, мен­
геме; уред за изтезание на
затворници
скептик [същ., от гр.]
—
отнасящ се със съмнение и
недоверие към всичко
скептичен [прил.]
—
недо­
верчив, съмняващ се
скенцам, скспцвам [гл., св. и
несв.,
от гр.]
—
уловя,
улавям; сграбча, сграбчвам
скимна [гл., се.] — давам знак
с кимване на глава; смигна
скинджувание [с%^.] — при­
тискане, принуждаване;
измъчване
' скинйя [същ.,
от гр.]
—
палатка, шатра; преносимо
светилище
скйптър [сън/., от гр.]
—
владетелски или владишки
жезъл, символизиращ при­
тежавана власт
скит [същ., от гр.] — малък
манастир
склсп [същ., от рус.] — гроб­
ница
склися [гл., се.] — забързам
сковйча [гл., лесе.] — скимтя,
квича
сколасам;!!кол ас вам [гл., св.
и несв.] — успея, успявам
сколйя [същ., от гр.] — учи­
лище, школо
сколуфи [същ., мн., от пер. -
тур.] — коса между слепи­
те очи и ушите
скомина [същ.] — неприятно
усещане в устата при ядене
на кисели плодове
сконфузя [гл., св., отлат.]-
засрамя; подиграя; изложа
11. Речник ...
Л61

сконча се [гл., св.] — помина
се, умра
сконос [глмр, от гр.] — полза,
изгода; ред, уредност
сколасам, сконосвам [гл., св.
и несв., от гр.]
—
свърша,
свършвам нещо както тряб­
ва
скорбут [същ., от хол.] — вид
заболяване поради липса
на витамини
скороход [същ.] — бързоходец
скот [същ.] — животно; долен
човек
скотйпа [съд/.]
—
животно;
говедо
скотоббйпа [същ., от рус.] —
кланица
скрижали [съм/., мн., от евр.]
—
плочите, на които Мой­
сей е записал десетте божи
заповеди; изходно начала;
завет
скудеп [прил.]
—
недостатъ­
чен; ограничен;беден
скулест — вж. кулсст
скулптиран [драл.*, отлат.]
—
изваян; изобразен
скупщина [същ., от ср.]
—
събрание; парламент .
скуртейка [съм/., от рум.]
—
вид къса горна дреха
скут [са и/.] — място от корема
до коленете на седнал чо­
век; предна долна част на
дълга дреха
скуфа [съд/., от гр.] — шапка
на православен духовник
скъден [прил.]
—
недоста­
тъчен; ограничен; беден
скърпа [с®д/.] — мръсотия
славяпофйлски [прил.]
—
поддържащ, отнасящ се
със симпатия към славя­
ните и славянството
сладков [прил.] — свързан или
отнасящ се до сладко
слапутък [същ.] — нахут
след [съм/., от рус.] — следа
. слезлйв [прил.] — сълзлив
слехтй [гл., //есе.1 — пъшкам,
дишам учестено
слсчепка [същ., от чеш.]
—
госпожичка
слип [същ.] ~ удебелена и
втвърдена кожа
слинйсам, слинясвам [гл., св.
и несв.] — покривам се със
слинове; загрубявам ,
сличение [сам/., от рус.]
—
сравняване, съпоставяне
слободйя [съд/.] — разпуснатост
словя се [гл., се.] — сборя се;
скарам се
слог1 [същ.] — сричка; стих
слог2 [същ.] — межда, синор
слог/а/ [с&д/.]
—
съгласие,'
отговор
слуговавпш [иедзлс ] — слугу­
вайки
служба [същ.]
—
изпълнение
на църковни молитви и
обреди
слънчовка [същ.]
—
слънчо­
глед
слъп [съд/.] — клон на дърво .
слюда [същ.,
от рус.]
—
слабопрозрачен минерал
смал [//ар.] — без малко
смарагд [същ., от гр.]
—
скъпоценен камък с тъм­
нозелен цвят
162

сматрям р?л., лесв.] — гледам,
внимавам; смятам, мисля
смакмузя [гл.. се.]
—
смуш­
кам; пришпоря
смерч [същ., от рус.] — ура­
ганен вятър
сметна [гл., се.]
—
излъжа,
измамя; преметна
смйрпенски [лрил.] — свързан
или отнасящ се до град Из­
мир; измирски
смйслям [гл., несв.]
—
при­
помням си; спомням си
смоква [същ.]
—
смокиново
дърво; плод смокиня
смоггр [същ., от рус.]—преглед
смотрелйвий [лрпл.] — пред­
видлив, предпазлив; вни­
мателен
смотрспие — вж. усмотрение
смотрйтсл [сан/., от рус.] —
.
пазач, надзирател; наблю­
дател '
смугкп [лрил.] — мургав, чер­
ноок
смукателство [същ.] — пиян­
ство
смърсявам се, омърся се [гл.,
несв. и се.] — ям месо или
други животински продукти
снасям, снеса [гл., несв. и се.]
—
понасям, понеса; изтър­
пявам, изтърпя
сбба [същ., от улг.] — стая;
печка
собаджия [същ., от ] — май­
стор на печки; съдържател
на стая за преспиване на
пътници в село
собол [същ.. от рус.] — самур
совна се [гл., се.] — падна
согуч [същ., от тур.]
—
по-
черпка; пари за почерпка
содомйт [същ., от нем.]
—
човек, отдаден на разврат
сой [същ., от гаур.] — род, по­
рода, сорт
сойгупджилък [същ., от тур.]
— грабеж, обир, кражба
сойтара [съм;., неизм., от
тур.] — шут, смешник; пос­
мешище
сойтарджйя [същ., от тур.]
— смешник; шегобиец
сокай [същ.] — женски накит
за глава
сокак [същ., от ар. - тур.]
—
улица
солдат/ин/[същ., от ит. -рус.]
—
войник
солук [същ., от тур.] —• дъх,
дишане; вдишване
сомкамзалйя [прил., неизм. от
тур.] — стоманен; изработен
от най-качествена стомана
сомун — вж . самун
сомун-душмаплъ [същ., от
тур.] — гладник, лакомник
сондирам [гл., св. и несв.- , от
фр.] — проучвам със сонда;
интересувам се; подпитвам
сопдурма — вж. супдурма
сонм [същ.]
—
множество,
сборище
сбпка [същ.] — тръба; улей на
чешма
сбппат [прил.]
—
троснат;
сърдит
сорт [същ., от фр.]
—
вид,
разновидност
сосйс [същ., от фр.] — крен­
вирш; наденица
163

сос па [с®и^.] — пряспа; лавина
соуклук [същ., от тур.] — раз-
хладителна напитка; студен
десерт; студена закуска
софра [същ., от ар. -тур.] —
трапеза; маса за хранене
софта [съм/., от пер. -тур.] —
ученик по мохамеданско
богословие; мохдмедански
_
проповедник
сохраня [гл., се.] — запазя
социализъм [същ., от лат.]
—
обществено-политичес­
ки строй
социалист [същ., от лат,-
яе.м .]
—
привърженик на
идеите на социализма; член
на партията на социалистите
социалистически [ирил.]
—
свързан или отнасящ се до
социализъм
спарушен [лрил.*] — изсъх­
нал; смален
спастря» спастрям [гл., се. и
яесв.]
—
запазя, запазвам;
прибера, прибирам; спес­
тя, спестявам
спахия [същ., от пер.- тур.] —
феодал; участник във фео­
далното опълчение; конен
войник, владетел на села и
земи в Турско
спекула [съм/., от рум.]
—
злоупореба; измама
спекулант [същ., от лат.-
нем.] — измамник
спекулативен [лрпл.] — лице­
мерен; грабителски
спенпер [същ., от рум.]
късо палто; сако
спермацетов [лрил.]
—
нап­
равен от бяла мазнина от
черепа на кит, използвана
като суровина в светцар-
ството и парфюмерията
спецерия [същ., от гр. -ит.] —
аптека
специер/ин/ [същ., от ит,-
гр.] — аптекар
спеша [гл., песе.] — бързам
специмент [същ., от лат. -
нем.]
—
образец, мостра;
образец от подпис на опъл-
номощено за финансова
операция лице
списание [сън/.]
—
писмено
произведение; съчинение
списател [съм/.] — писател
списовател — вж. списател
списовач — вж. списател
спи тен [лрил.*] — сплескан
спицер/ин/ — вж. специер/ин/ ч
спицерия — вж. спецерия
сплин [съи/., от гр.- анг.]
—
униние,тъга
спогна [гл., се.]
—
подгоня,
погна
спол ай [неизм., от гр.] — Жив
да си!; Благодаря!
спонсц [същ.] — отвесно дър­
во между горния и долния
край на врата -
спорен [лрил.] — пълен
способствувам [гл., песе.]
—
допринасям, помагам
спрепам сс, спрепна се — вж.
спряпам се, спряпна се
спреш [съм/.] — билка спореж,
с която се лекува болест по
> овцете
спрйя [съм;.] — вихър, стихия
спротй [лредл.]
—
според;
срещу
спряпам се, спряпна се [гл.,
164

песе, и се.]
—
спъвам се,
спъна се; смущавам се, сму­
тя се
спъвало [съм/.] — пречка
средопостен [л/ш.]
—
свър­
зан или отнасящ се към
четвъртата неделя от Вели­
кия пост
средоточие [съи/.] — място
сривам [гл., несв,] — разва­
лям; събарям; сривам
ставици [същ., дш.] — кръстци
стадий [съм/., от гр.] — мярка
за дължина; разстояние,
изминавано за две минути
спокоен ход
стакан [съм/.] — чаша
сталагмит [сам/., от гр.]
—
калцитно образувание по
пода на пещера
сталактит [съм/., от гр.]
—
калцитно образувание по
тавана на пещера
стамболче [съм/.]
—
цвете
мушкато
стамсн [ярмл.]
—
скромен,
приличен
став [съм/.] — снага
станси [съм/., от ит. -фр. -рус}
—
елегично стихотворение
от самостоятелни, завърше­
ни по смисъл строфи
старойкьо [съм/.] — стари сват
статистика [съм/., от лат.] —
преброяване; обобщени
сведения
статукво [съм/., от лат.]
—
установено от по-рано по­
ложение
стегни-глава [съм/.]
—
строг
господар
стереотип [съм/., от гр.]
—
точно копие на нещо; на­
чин на действие; модел
стид [съм/.] — срам
стйден [ярмл.] — срамен
стидлйв [лрмл.]
—
срамлив,
свенлив
стидлйвост [съм/.]
—
срам-
ливост, свенливост
стидя се [гл., несв.]
—
свеня
се, срамувам се
стймул [същ.,
от лат.]
—
тласък; подбуда
стипца [съм/., от гр.] — кал­
циево-алуминиев сулфат;
скъперник
стислйв [прмл.]
—
свидлив,
стиснат
стоббр [съм/.] — ограда
стожер [съм/.]
—
средищна
точка; център; опора
стока [съм/.]
—
стадо; доби­
тък; имот; състояние
стол [същ., от рус.] — маса
стотник [съм/.] — командир на
сто души
странен [прал.] — чужд
стратегема [същ., от гр. -
лаггк] — военна хитрост;
уловка; ход
стратегически [прил., от гр.]
—
свързан или отнасящ се
до стратегия
стратегия [същ., от гр.]
—
умение за водене на бойни
действия по предварител­
но подготвен план
стратосфера [същ., от лат.]
— атмосферен слой
стратор1 [съи/., от гр.]
—
пазач; управител на об­
ласт в средновековна Бъл­
гария
165

стратор2 [съм/.] — вид цвете
стратул — вж. стратор
стратурков [прмл.] — свързан
или отнасящ се до цвете
стратор
,
стрелвам се, стрелна се [гл.,
месв. и се.]
—
спъвам се,
спъна се
стрешина [съи/.]
—
стряха;
навес
стрий — вж. стрйко
стрйк/а/ — вж. стрйко
стрйко [съи/.] — чичо
стрихнйн [същ., от гр.]
—
силна отрова
струпал ям [гл., несв.] — съба­
рям
студсп [същ.] — име на месец
стъгда [съа/.] — площад, мег­
дан
стъкло [съм/.] — бутилка
стълбов /сгълбови дворяни/
[драл.] — потомствен
стъпя [същ.] — чутура
стърга [съа/.] — тесен проход
за прекарване на овци или
кози при доене; пътека
стяг [същ.] — знаме -
субаш/а/ [същ., от тур.]
—
представител на спахията
във владението му; чинов­
ник по определянето и
събирането на данъците
субект [съм/., от яат.]
—
личност, човек
суват [същ., от тур.] — лятно
планинско пасище
суверен [същ., от фр.]
—
владетел
сувуклук — вж . соуклук
сугарен [драл.]
—
късно ро­
ден, недорасъл; млад; къс­
но посаден, недозрял
суджук [същ.. от тур.]
—
колбасарско изделие от мля­
но месо; наденица
судурма — вж. супдурма
суета [съм/-] — тщеславие
сукан — вж. сокай
сукин [прил., от рус.] — кучи,
кучешки
сукман [същ.] — женска дреха
без ръкави
сукно [съи/.]
—
фин вълнен
плат
сулица [съа/.] — вид Копие
султан1 [съм/., от ар. -тур.] —
върховен владетел у моха­
меданите; татарски бей
султан2 [съм/.]
—
перо или
китка на военна шапка
сулфато [същ., от ит. -гр.] —
хинин
сумясам се [гл., се.] — досетя
се
супдурма [същ., от тур.]
—
открито преддверие; навес,
сайвант
супостат [същ., от рус.}
—
враг, противник, неприятел
сур [лрал.] — светлосив; сиво-
кос
сурат [същ., от ар. -тур.] —
лице; образ
сурдйнка [съм/., от лат.]
—
приспособление за приг-
лушаване звука на струнен
инструмент
сус [мегмед., от тур.] — Млък!
Мълчи!
сусам [съм/., от ар. -тур.] —
маслодайно растение

сутре [нар.] ~ утре, на след­
ващия ден -
сутрепник [сгг^.] — лек утри­
нен вятър
сууклук — вж . соуклук
суфлйрам [гл., се. и песе., от
лат.фр] — подскажа, под­
сказвам .
сфинкс [същ.,
от гр.]
—
каменна фигура на лежащ
лъв с човешко лице
схизматйчсн [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до схиз-
ма (църковен разкол); раз-
колнически, отцепнически
счет [същ., от рус.] — сметка;
разноски
счйчкам се ]ал., се.]
—
нат­
рупам се
счйчкан [прил.*] — сбит;нат­
рупан
съборно [лор.]
—
съвкупно,
изцяло
съгмал —• вж. сагмал
съзаклятие [същ.] — заговор;
завера
съизволепие [сълу.] — съгла­
сие, позволение; благово­
ление
съклет — вж . саклет
съкмй [същ., мн., от тур.] —
вид тесни панталони
съкровищни» [сги/.]
—
ка
сиер; ковчежник
съндардйсам (се), съпдар-
дйсвам (се) [гл,. св . и несв. ,
от тур.] — смутя се, сму­
щавам се
съобщавам се [гл., несв.]
—
свързвам се ?
"
съпикасам, съприкасвам [гл.,
св. и песе., от гр.]
--
съг­
ледам, съглеждам; съзра,
съзирам
съпрсжсн — вж . съпряжсн
сънряжсп [прил., от рус.] —
съпроводен, придружен;
свързан
сърбйца [съи/.] — вид растение
сърдчен — вж . сърчеп
сърма [сън/., от тур.] — злато
сърмалйя [прил., неизм., от
тур.]
златотъкан; укра­
сен със злато
сърмен [прил.] — златен; бле­
стящ •
съпризйран — вж . сюрпри­
зиран
сърт [съм{., от тур.]
—
било
на хълм; хребет
сърнен [прал.]
—
смел, сър­
цат, безстрашен; пъргав
съсъд [съи/.]
—
съд; вмес­
тилище
съчйкъбрус — вж . сачйкабрус
същ [лрал.] — истински
сюблймсн [прил., от фр.]
—
величествен
сюзсрен [същ., от фр.] — вър­
ховен владетел през фео­
дализма
сюзсренсн [прил., от фр.] —
свързан или отнасящ се до
сюзереп; върховен
сюнгер [същ., от гр. тур.] —
гъба
сюнгйя [същ., от тур.] — щик
сюпет [същ., от ар. -тур.]
—
обрязване на момчета у
мохамеданите
сюпстйша се [гл., св., от ар. -
тур.]—обрежа се; потурча се
сюнетлйя [прил., неизм., от
ар. -тур.] — обрязан
167

сюреджйя — вж . сюрюджйя
сюрйя [същ., от тур.] — гру­
па, множество, тълпа; стадо
сюрме [сам/., от тур.]
—
приспособление за заключ­
ване отвътре на врата или
.
прозорец; мандало
сюрприз [сам/., от фр.]
—
изненада
сюрпризиран [прил. ♦, от фр.]
—
изненадан; неподготвен
сюртук [същ., от фр.]
—
двуредна мъжка връхна
дреха (военна или цивилна)
с дължина до коленете
сюрюджйя1 [същ., от тур.] —
пастир; водач на новобран­
ци
сюрюджйя2 [същ., от тур.] —
пощаджия
сявга [нар.] — всякога
сякам [гл., несв.]
—
мисля,
смятам, считам
т
табак [същ.,
от тур.]
—
обработван на кожи
' табан [същ.,
от тур.]
—
ходило; подметка
—
табиет — вж . табият
табихет — вж. табият
табият [същ., от ар.- тур.] —
характер, нрав; навик, оби­
чай
табия [същ.,
от тур.]
—
укрепление
табор — вж. табур
таборагасъ /и табор-агасъ/
[същ., от тур.] — началник
на турско войсково поделе­
ние
табур [същ.,
от^тур.]
—
войскова част; полк
тавряз [прил., неизм., тур.]
—
трезв; трезвен
тагарчук [същ., от тур.]
—
кожена торба
тайн [същ., от ар. -тур.]
—
дажба, порцион, разкладка;
заплата
таинджйя [същ., от ар.-тур.]
—
занимаващ се с прехра­
ната на войската
тай [същ., от тур.] — конче,
жребче
тайфа [същ., от ар. - тур.] —
група; банда
тайче — умалително от тай
также [нар., от рус.] — също
такожда — вж, такожде
такожде [нар.] — така също
такрйр [същ., от ар. -тур.] —
писмен документ
таксидар — вж. тахсилдар
таксидиот [същ., от гр.]
—
пътуващ калугер, който съ­
бира манастирски такси
таксилдар — вж. тахсилдар
такун [същ., от ар. -тур.] —
ток на обувка
такъм [съи/., от тур.] — при­
надлежност; облекло; носия
талаз [сан/., от гр.] — водна
вълна; аромат, лъх
таламбаз [същ., от тур.]
—
барабан,тъпан
таласъм [същ., от ар. -тур.]
— зъл нощен дух; вампир
168

талига [съад.,
от унг.]
—
каруца
талйгаджия [съц/.] — каруцар
талйм
от ар. -тур.] —
военно строево обучение;
начин, подход
талпа1 [същ.] — подметка
талпа2 [съи^., от унг.- рум.] —
дебела дъска
тамбура [съи/.]
—
струнен
музикален инструмент
тамян [същ., от гр.]
—
бла­
говонна смола, използвана
за кадене при християнски
обреди
тандър [същ., от ар.- тур.] —
вид печка
тапзимат [сън/., от ар. - тур.]
—
административни ре­
форми на султан Абдул
Меджит
тапталовски /тапталовски
мъки/ [лрил.]
—
големи и
продължителни страдания
танур [същ.,
от ием.]
—
плоска дървена чиния
тапанджа [същ., от тур.}
—
приклад на пушка; дръжка
на пищов
- тапия [същ., от тур.]
—
документ за владение на
имот
тараболуз [същ., от тур.] —
кърпа за глава; копринен
пояс или чалма
тарабулус — вж. тараболуз
тарап [същ., от рус.] — дебела
греда за разбиване на кре­
постни стени
тарапана [същ., от ар. -пер. -
тур.]
—
работилница за
монети; монетарница; лес­
на и бърза печалба
тарджйк [същ. , от тур.]
—
голяма кожена торба
тарелче — вж . тарулче
тарилиом [съи/., от гр.] — вид
гръцко хоро
тарпозан [същ., от пер. - тур.]
— перило, парапет на стъл­
ба; пруст с парапет
тартор [същ., от гр.] — гла­
ватар
тартароеметико [същ., от гр.]
—
вид лекарство
тартор [сги/., от гр.]
—
ад,
'
пъкъл; главатар на дяво­
лите
тарторбашйя [сащ., от гр. -
тур.] — главатар;главатар
на дяволите
тарулци
м«.] — дома­
кински съдове
тарулче [същ., от нем.]
—
малка чиния; паничка, ку­
пичка
тархана [сьи/., от тур.]
—
специално приготвено на
зрънца и изсушено тесто;
ястие от такова тесто
тас [същ., от пер.- тур.]
—
дълбока медна паница
тасма [същ., от тур.] — дълга
изрезка; лента
тасувам
Пеев., от рус.] —
размествам карти за игра
тасче — умалително от тас
тат [сан/.] — крадец, разбойник
тафраджийка [същ., от ар. -
тур.] — суетна, кокетна же­
на
т&фря се [гл., несв., от ар. -
169

тур} — контя се; обличам
се добре -
тахсилдар[същ., от ар. -тур}
—
събирач на данъци; бир­
ник
тахтаба [същ., от пер.- тур}
— дървеница
тача [гл.,
—
уважавам,
почитам
твар [същ.] —■ живо същество;
живина
твърд’
— земя; небе
твърд2 [глш.] — крепост
тсзсксл [пор., от ар. -тур} —
случайно, току-така
тедарйк [същ., от ар. -тур}'
— подготовка, приготовле­
ние
тежка /тежка жена/ [и/ш.] —
бременна
тезойменеп [прал.]
—
имен
ден на лице с високо об­
ществено положение
тейко [същ.] — татко
текс [същ., от тур} — оби­
талище на дервиши (мю­
сюлмански монаси)
текме [същ., от тур.]
—
ритник
текмйл [нар., от ар. - тур} —
всичко; точно
текне [сън/. , от тур.]
—
корито на река; съд за
плавене на метали
телал/ин/ [същ., от ар. -тур.]
— г лашатай
телеграф [същ., от гр.]
—
електрически апарат за
обмен на писмени знаци
телсграфйст [същ., от гр.] —
лице, което работи с те­
леграф
телескоп [същ., от г/л] —
зрителна тръба; далеко­
глед
тсллсдйсвам [гл., несв., от
/яур.]
—
украсявам; укре­
пявам с тел
телледйсан [л/лпъ *] — укра-’
сен със златна или сре­
бърна тел
темане [същ., от ар.-тур} —
мохамедански поздрав,
при който ръката се допи­
ра до устните и челото
темел [същ., от гр.] — основа
на сграда
тсмерут/ин/ [сьа/.,- от ар.-
тур.] ~ човек с тежък ха­
рактер
тсмесГок [съи/,, от ар.- тур.]
—
полица
темп {съи/.. от яат} — бър­
зина; скорост
темперамент [сън;., от лат}
—
жизнена активност; бър­
зина на човешки реакции
тсмило [същ., от лат.- гр.] —
иконостас
тенденция [същ., ат лат} —
склонност; целенасочено
или случайно следване на
определена линия, пове­
дение и други
теита [същ.,
от лат.]
—
сенник; платнен навес
теолог [сам/,, от гр.] — бого­
слов; специалист по бого­
словие
теоретически [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до
теория; откъснат от прак­
тиката
теория [ели/., от гр} — систе­
170

ма от идеи или възгледи;
система от знания по опре­
делен проблем; разбиране,
тълкуване
теософеки [ирмл.]
--
свързан
или отнасящ се до мис­
тично учение за бога, зем­
ния и отвъдземния живот,
прераждането и други
тепавица [сам/.]
—
работил­
ници за тепане на вълнени
тъкани
тспалтъ [от тур.] — начин на
носене на чорапи (навити
над коляното)
тепдйл [лрмл., неизм., от ар.-
тур.]
—
променен, неуз­
наваем; маскиран
тепе [съм/., от тур.] — хълм
тепегьоз [съм/., от тур.]
—
дебелоок, нахален човек
тспеджйк [съм/., от тур.] —
приклад на пушка
тепенджйк — вж . тспеджйк
тепейя [същ., от тур.]
—
кръгъл плосък меден съд;
тава
—
терджуман/ип/ [същ., от ар. -
тур.] — преводач
терскйя [прал., //емзле, от ар.
тур.] — встрастен пушач
тереше [същ., от ар. - тур.] —
етерично масло от южно
растение, сходно с розовото
терзание [съм;.]— страдание,
мъка; угризение
тсрезйя [същ., от пер. -тур.]
— теглилка; везни
терзйя1 [същ., от тур.]
--
шивач
терзйя2 — вж . тсрезйя
терзилък [същ., от тур.]
—
шивачество
терк [същ., от ар.- тур] —
чертеж; образец; кройка;
модел
теркам [гл., несв.] — подтич­
вам със ситни крачки след
някого
терминология [съм/., отлат.]
—
система от термини;
установено наименование
терор [същ., от лат.]
—
упражняване на насилие;
властваме чрез насилие
тертйп [съм;., от ар.- тур.] —
ред, устройство, начин
тертиплйя [прил., неизм. , о т
ар. -тур.] — уреден; скопо-
сен
тертипчйя [същ., от ар.- тур.]
—
прецизен, уреден човек
терцйпа [същ., от ит.] — вид
тристишна строфа
терше — вж . тереше
тесак1 ]съм/.] — войнишки нож
тссак2 [същ.]
—.
земеделски
уредзатесане
~
тссксрс [същ., от ар. -тур.] —
пътен лист; открит лист;
паспорт
тесксрсджййница [същ.]
—
учреждение, където се из­
дават и заверяват паспорти,
открити листове и други
тесксрсджй-меймуру [същ. ,
от ар.- тур.] — чиновник,
който издава или заверява
тескерета
тссксрсджин [съм/., от тур.]
—
чиновник, който издава
или заверява тескерета
171

теслйм [съи/., от ар.- тур.] —
предаване, поверяване
теслимя [гл., се., от ар. - тур.]
—
предам; връча
тестемел [същ., от пер.- тур.]
—
кърпа; забрадка
тетйк [съм/., от тур.]
—
спусък на пушка
тетку [съм/.] — татко
тетроевангелие [същ., от гр.]
—
богослужебна книга с
четирите евангелия
теферйч [същ., от ар. -тур.]
— - угощение на открито
техна /на техна/ [същ., от
пер. -тур.]
—
тихо място;
спокойствие
техналък [същ., от пер.-тур.]
— т иш ина; покой
тиара [същ., от гр.] — корона
на високопоставен право-
оловен или католически ду­
ховник
тибур [същ., от фр.] — открит
лек кабриолет
тйкла [същ., от лат.]
—
тухла; керемида; каменна
плоча
тимар [същ., от тур.]
—
имот, владение
тимарепе [сън/.] — почистване
и сресване на кон
тймбра [сап/., от фр.] — по­
щенска или таксова марка
тимисюк — вж. темесюк ‘'
типнк [същ., от гр.]
—> цър­
ковен устав
типбсам, типбсвам [гл., св. и
несв., от гр.]
—
печатам;
фотографирам
тирада [същ.,
от фр.]
—
патетично словоизлияние
тиран/ин/ [същ., от гр.]
—
самовластен управник; на­
лагащ с насилие волята си
човек
тирания [същ.]
—
насилие;
потисничество
тирешком [пар.] — тичешком
тиришката [нар.] ~ тичеш-
ката
тирблец [същ.]
—
жител на
алпийската област Тирол
тйс/а/ [съм/.]
—
вид игло­
листно дърво
тисешелетен [прал., от рус.]
—
хилядолетен, хилядо-
годишен
тисещелетие [съм/., от рус.]
— х и лядолетие
тйсящи [пиел., от рус.] ~
хиляди
тит [същ., от гр.] — слуга
титан [същ., от гр.]
—
ве­
ликан; човек, притежаващ
голяма сила или голям ум
титйк — вж. тетйк
титла [съи/., от лат.] — знак
над реда, сигнализиращ за
изпусната буква
тйфла /давам тйфла/ [същ.,
от гр.]
—
правя подигра­
вателно движение с ръка;
чумосване
тифтйк [съ«/., от тур.]
—
вълнени конци за бродерия
или везмо
тлака [същ.]
—
събиране на
съседи или роднини, на
което се върши лична или
на домакините работа; се-
дянка
тленност [съм/.]
—
нетрай-
ност;преходност
172

тлетворен [лрил.]
—
разло-
жителен;пагубен
тоалет [същ., от фр.] — одея­
ние; външен вид; специ­
ално помещение, където се
оправя външния вид
тога [същ., от лат.] — дълго
наметало, привилегия на
пълноправен римски граж­
данин
тогда [нар.] — тогава
тогдашен [прил.] — тогавашен
тоже [нар., от рус.] — също
токмак [съм/., от тур.] — чук;
желязна халка на врата
толерантен [прил.]
—
тър­
пелив; съобразяващ се;
внимателен
толеранция [същ., от фр.] —
търпимост; толерантност
толко/м/ [нар.] — толкова
толум — вж . тулум
толумба — вж. тулумба
толумбаджийски — вж. ту-
лумбаджийски
томлеяие [сащ.] — страдание;
сладостна мъка; копнеж
томя [гл., несв., от рус.]
—
измъчвам; изтощавам
топал [прил., яеизм., от
тур.] — куц; недъгав
топограф [същ., от гр.]
—
специалист по топография
(наука, занимаваща се с
методите на точно изоб­
разяване ца земната повър­
хнина)
топографйчески [прил.]
—
свързан или отнасящ се до
топография и топограф
топор [сак/., от перс.]
—
брадва
топорен [прил.]
—
брадвен;
груб, недодялан
топорйшка [същ.] — дръжка на
'
брадва или на друго сечиво
тбпот [съм/., от рус.] —тропот
топрак [същ., от тур.]
землище
топтан [нар., от тур.]
—
наведнаж; изцяло
топуз [същ.,
от тур.]
—
желязна топка; боздуган
топчня [същ., от тур.] — ар­
тилерист; майстор на топове
торлак [сан/., от тур.]
—
прозвищно название на
селянин от цякои райони
на страната; простак; се­
ляндур
трабант [сам^.] — тръбач; опо-
вестител
торно [същ., от ит.] — голя­
мо колело на железопътна
станция, на което се обръ­
щат локомотивите
тоумджйя [същ., от пер. -
тур.] — сеяч
травен [саи/.] — старо име на
месец май
травен [прил.]
—
затревен,
обрасъл с трева
травестия [същ., от фр.]
—
вид стихотворна пародия,
при която сериозното се
предава в сатирична фор­
ма; преобличане на лице от
единия пол с дрехи на дру­
гия пол
траг/а/ [сан#.] — следа, диря,
стъпка
трагедия [същ., от гр.] — вид
драматическо произве­
дение; нещастен случай
173

трагически [прил.] — свързан
или отнасящ се до траге­
дия; трогателен, мъчите­
лен
трагйя — вж. тригйя
траектория [същ., от лат.-
нем.] — линия, описвана от
движеща се в пространст­
вото точка
тража [гл., несв.] — търся
трактат [същ., от лат.- нем.]
—
научно съчинение; вид
междудържавен договор
трактйр [съм/., от р$с.]
—
кръчма, гостилница; хан
трампа [същ., от ит. - тур.] —
равностойна замяна на
предмет срещу получаване
на друг
трампя [гл., несв.] — заменям
трапзйция [същ., от фр.]
—
преход
трапкалдя [същ., от рум.[ —
вид хоро
транс [съм/., от фр.]
-
-
изс­
тъпление
транскрипция [същ., отлат. -
фр.]
—
точно възпроизвеж­
дане на звуковите особе­
ности на даден език с по­
мощта на допълнителна
система от писмени знаци
трансмисия [същ., от лат.-
фр.]
—
устройство за пре­
даване на въртеливо дви­
жение от двигател към
енергиен потребител
трапен [прил.]
—
омъчнен;
замаян; не на себе си
трапчест [прил.]
—
неравен;
вдлъбнат
трафарст [същ., от ит. -рус.]
—
шаблон; прекаляваме с
употребата на думи и из-*
рази
трахапйпа — вж. тархапа
траш [същ., от пер. -тур.] —
бръснене
трепа [съм/.] — църковна мо­
литва за частно лице
требник [съм/.]
—
свещени­
чески сборник с треби
требование [същ., от рус.] —
искане, потребност, нужда
трегер [същ., от нем.]
—
носач; подпора
трен [съм/., от фр.]
—
влак,
железница
трендафил [същ., от гр.]
—
роза
тригйя [същ., от гр.]
—
ви­
нена утайка в бъчва; винен
камък
тригопомегрйчсски [прил.,
от гр.] — свързан или от­
насящ се до математичес­
ката дисциплина тригоно-
метрия
тригя — вж . тригйя
трйестки [ирмл.]
—
свързан
или отнасящ се до град
Триест
трйзна [същ., от рус.]
—
помен за покойник
трикатен [лрмл.] — триетажен
трилог/ия/ [същ., от гр.]
—
три относително само­
стоятелни литературни
произведения с единен
сюжет и персонаж
трймиро [съи/., от гр.]
—
тридневно постене^
три миря [гл., несв.] — постя;
гладувам
174

триумвират [съм/., от лят.]
~ в ърховна власт на трима
мъже; съюзяване на три
лица по определен повод
триумф [сам/., от лат.]
—
тържествено посрещане;
грандиозна победа, гран­
диозен успех
триумфален [прил.]
-
-
свър­
зан или отнасящ се до три­
умф; бляскав, тържествен
|грифйл [съм/.,
от гр.]
—
детелина
троглодйт [съм/., от гр.- ла т}
—
пещерен човек
троглодйтски [ярмл.] — свър­
зан или отнасящ се до
троглодйт
трогна сс [гл., се., от рус.] —
докосна се; доближа се
.
троп [съм/.]
—
солиден, спе­
циално изработен и укра­
сен стол
тропар [съм/., от гр.] — чер- ;
ковна песен в чест на све­
тец или черковен празник
тропозан — вж . тарпозап
тротоар [същ.,
от фр.]
—
специално място за дви-
, жение на пешеходци по
протежение на улица
трофей [същ., от гр:-лат .] —
пленени от победителя
противникови оръжия, зна­
мена и други; плячка
трошка [съм/.]
—
троха; тро-
шица
трубадур [същ. , от фр.]
—
странстващ средновековен
поет и певец
труфйло [съм/.] — гиздило
труфя (се) [гл., нссв.] — гиздя
(се), кипря (се); контя (се)
тръба [съм/.] — бинокъл, дале­
коглед
гръвна [съм/.]
—
плетен пче­
лен кошер
трюм [същ., от хол. -рус.]
—
помещение в кораб, където
се складират товари и при­
паси
трйвка [същ., от рус.]
—
парцал;отрепка
тряпкам (сс) [гл., несв.]
—
стряскам (се)
туг [прил.] — чужд
тугйп [същ.] . —
другоселец;
чужденец
тугра — вж. тура
туджар/ип/ [съм/., от ар,-
тур.] — тежък търговец
тужа [гл., несв.] — - тъжа
туз [съм/., от рус.} — богаташ
тузлушки [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до област­
та Тузлук
тукмак — вж. токмак
туловище [съм/.]
—
огромно
човешко или животинско
тяло
тулум [същ., от тур.] — мях;
кожена торба; -Гьрбух, шкем­
бе
тулумба [същ., от тур.]
—
водна помпа; пожарна; те­
некия за съхраняване на
газ, сирене и други
тулумбаджийски [лрил.]
—
свързан или отнасящ се до
тулумба
тумрук [същ., от тур.]
—
дървени окови за крака
-
175

тумрукчйя [същ., от тур.] —
тъмничар
тумчест [прил.] — топ чест, из­
пъкнал
тун /тупа беда/ [същ.]
—
го­
лям; страшен
тундра [същ., от фин. -рус.] —
мочурлива, обрасла с мъх
равнина в северните геог-
■ рафски ширини
тунеядец [същ., от рус.]
—
готован; търтей
тунеядство [същ.]
—
мър­
зелуване; готованство
туника [същ., от лат.]
—
широка къса мъжка дреха
тупик [същ., от рус.] — без­
изходно положение
туплест [прил.] — валчест; де­
бел
тупурдйя [същ.] — тропот
тура [същ., от тур.] — султан­
ски монограм; герб; знак
турялия [прил. , неизм., от
тур.] ~ снабден с печат,
със знак
турялия [същ. , от тур.]
—
златна монета
турбулентен [прил., от фр.]
— буен
туркофйл [съм/.] — лице, кое­
то поддържа и симпатизира
на турците и Турция
турнйр [същ., о т фр.]
—
подложки отзад под талия­
та на дамска дреха
турта [същ., от ит. - гр.]
—
погача, пита
туря [гл., се.] — назначавам;
избирам
тутакси [нар.] — веднага
туткун [прил., неизм., от
тур.]
—
несръчен, туткав,
бавен
тутманик [същ. , от тур.] —
замесено с мазнина и сире­
не тестяно изделие; прост
човек
тутор [съ^.,
от лат.]
—
.
надзирател, попечител
тутун [неизм., от тур.]
—
Дръж! Дръжте!
туч [съи/.]
—
медна сплав,
бронз; бронзов звънец
тучен [л/шл.] — бронзов
туя [същ., от гр.-лат.] — вид
вечнозелено дърво-
тъгарчук — вж . тагарчук
тъдява [нар.] — тука.
тълмач [с&ц/.]
—
тълкувател;
преводач
тълмя [гл., несв.]
—
обяс­
нявам, тълкувам; превеж­
дам; предсказвам
тълчен [прил.*] — чукан
тълчок [същ., от рус.]
—
тласък
тънтя [гл.; яесв.] — кънтя
тъпанджа ~ вж. тапанджа
търгам [гл., несв.] — дърпам,
тегля; вадя
търмък [същ., от тур.]
—
земеделски инструмент;
грапа
търнйца [сги/.] — място, об­
расло с тръни
търта [същ.] — трътка
търтйца —- вж. търта
търтя сс [гл., несв.] — тръшна
се
търча1гл., несв.] — тичам; тека
тъсма — вж. тасма
тътря се [гл., несв.] — вървя
бавно; мъкна се; влача се
176

тюлбеп [същ., от пер. - тур.]
—
тънка забрадка
тюмбекйя [същ., от пер. -тур.]
—
вид тютюн за наргиле
тюмбелек [съм/., от тур.] —
малък тъпан
тюрбан [същ., от пер. - фр.] —
забрадка» завързана по
особен начин
тюрлйя [съм/., от тур.]
—
вид;сорт; образец, модел
тюрлю-тюрлю [същ., от тур.]
—
разнообразие, смесица,
бърканица от видове, сор­
тове и други
тюрлГо бин тюрлю [неихм..
-
от тур.] — хиляда вида
тюрма [съм/., от лат.- рус.] —
затвор
тюрмаджия [същ.] — затвор:
ник; тъмничар
тюфек [съм/., от тур.]
—
пушка
тюфекчймпица [сам/.] — оръ­
жейна работилница
тюфскчййски [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до тю­
фек или тюфекчйя
тюфекчйя [същ., от тур.]
—
майстор на огнестрелно
оръжие
тяло [съм/.]
—
брой, бройка;
екземпляр ■
У
убит [прил.*] — понижен, на­
мален
убо [съюз] — прочее; и тъй
убог [прил.] — беден
убогост [съм/.] — беднота
убоден [лрмл.*] — наранен;
измъчен
увертюра [същ., от фр.]
—
увод, начало, встъпление
у везан [лрмл.*] — вързан
' уви [лсез/сд.] — За съжаление!
уврат [съм/.]
—
мярка за зе­
мя, равна прблизително на
хиляда квадратни метра
угад /на угад/ [същ., от рус.]
—
на слука
угадя, угаждам [гл.,
св. и
несв.] — усетя; усещам
углухци — вж . оглухци
угарйсам [гл., се.] — разора
угорешка [съм/.] — угарка
уградйсам — вж. оградйсам
угри [същ., лин.]
—
азиатско
племе
уд [съм/.]
—
телесен член;
крайник
ударя се [гл., се.] — сравня се,
меря се
удовлетворя, удовлетворявам
[гл., св. и несв.] — изпълня,
изпълнявам; задоволя, за­
доволявам
уже [нар., от рус.] — вече
узаптя, узапоявам — вж. озап-
тя, озаптявам
узи [съм/., мн. от рус.]
—
връзки, вериги
узки/й/ [прил., от рус.]
—
тесен; ограничен
узник [същ., от рус.]
—.зат­
ворник
узор [същ., от рус.] — шарка;
украса
узорен [прил., о т пер. -тур.]
— труден, тежък
узуи [прил., неизм., от тур.]
— дълъг
12. Речник ...
177

узурпйрам [гл.. св. и несв. от
лат. -нем.]
—
изземвам;
присвоявам
узурпиран [лрил.*] — иззет;
присвоен
уйдйсам, уйдисвам [гл., св . и
несв., от тур.] — съглася
се, съгласявам се
уйдурма [същ., от тур.]
—
нещо предварително наг­
ласено
ук [прил.] — учен; грамотен
укорйзпеп [пршг.] — укорен
укорйзпсно [яцр.] — укорно
улан [същ., от тур.] въоръ­
жен с копие конник; момък
улйя — вж. вулйя
улбмък [сам/.] — отломка, от­
чупен къс от нещо
улучшение [същ., от рус.] —
подобрение
ултрамарин [сап/., от лат.-
нем.]
—
минерална боя б
наситен син цвят; морско-
син цвят
ултрарстрогралсгво [същ.] —
свръхизостаналост; свръх-
закостснялост
упгоройка [същ.] — унгарка
упгурип [сам/.] — проклетник
упиверситаит [същ., от лат.]
—
университетски възпи­
таник; висшист
унйпие [сап/.] — отпадналост;
тъга
унисон [същ., от лат.]
—
съзвучие; съгласие, сговор
униформа [същ., от лат.] —
.
еднакво облекло на учени­
ци, войници и други
упасти [гл., инф.]
—
падам,
падна
упрям [прил.,
от рус.] ~~
упорит
упушпа (се) — вж. опушна (се)
урбанистичен [лрнл.] — свър­
зан или отнасящ се до
град; градски
урбулешката [нар.] — набързо;
през пръсти; не както трябва
урруТ — ВЖ . ЮРГУТ
урда [същ.. от тур.] — извара
уред [сам<.]
—
домашна на­
редба; порядък
урйвам [гл., лесв.] — отнасям
се зле
урод [сам/.] — изрод
уроженец [същ., от рус.]
—
роден; произлязъл
урса [същ., от лат.] — мечка
урсуз/ип/ [сам/., о т тур.]
—
проклетник; злодей
урсушки [прил.] — лош; зло-
дейски
урук — вж. юрук
уроки [същ., ТИЛ.]
—
болест,
беда,прйчиненаотзли очи
или зли сили
урум [същ., от тур.] — грък ‘
уруп — аж. вурун
уруча [същ., съб.]
—
турци,
юруци
усипалпица [същ., от рус.] —
гробница
усиптяп [прил.] — пресипнал;
дрезгав
усойка [сам/.]
—
сенчесто,
усойно място
усопш/ий/ [прил.] — починал,
умрял
усорлица [съи/.] — ястреб
уста [същ., от тур,] — майс­
тор
устабашйя [същ., о т тур.] —
178

първомайстор; председа­
тел на занаятчийско сдру­
жение
устав [с&п/., от рус.] — наред­
ба; правилник
усталък [същ., от тур.]
—
.
майсторлък; умение
устрсл [съиу.] — удар от мъл­
ния; внезапно заболяване;
удар
устрсля [гл., се.] — погледна;
поразя
усуря се [гл., се.] — омърлуша
се; отпусна се
усърпа [гл., се.]
—
посърна;
повехна
утая [гл., се.] — скрия
утвар [същ.] — черковни бо­
гослужебни съдове и други
принадлежности
утилита ритъм [сан/., от лат.]
— в ъзглед, според който от
всичко трябва да се извли­
ча полза
\
утопия [същ., от гр. ]
—
въображаема благоден­
стваща страна; неосъщес­
твима мечта
утруждавам (се) [гл. , несв] —
натоварвам (се) '
утърссн — вж. отърсен
уфак тефек [същ., от тур.]
—
дреболия; това-онова
ухатка [същ.] — гърне с дръж­
ка отгоре
ухйлка [сги/.] — усмивка
ухлебя се, ухлебвам сс [гл.,
св. и песе.]
—
усмихна се,
усмихвам се
учйня [гл., св.]
—
сторя, из­
върша, направя
учкур [същ., от тур.] — връв
или ремък за завързване на
гащи
учуртма [саи^. , от тур.]
—
хвърчило
ущелие [същ., от рус.]
—
планинска теснина, кли­
сура; дълбок дол
ущърб [сгм/.] — загуба; вреда;
щета
уюн [сьи/., от тур.] — игра;
сплетня, интрига; въртел
ф
фавн [същ., от лат.] — гор­
ско божество от римската
митология
фаворит [същ., от лат.]
—
покровителствувано лице;
любимец
фаворити [същ., мн., от фр.]
—бакенбарди *
фаворитка [същ., от лат.] —
покровителствана дама;
любимка; любовница
фаворитки — умалително от
фаворити
фаза [същ., от гр.] — етап в
развоя на нещо; състояние,
положение на нещо в опре­
делен момент
файз [същ., от ар. -тур.] —
лихва
фаизчилък [същ., от ар. -
тур.] “ лихварство
фаизчйя [ същ., от ар.-тур.]
—
лихвар
файс — вж. файз
фаисчилък — вж . фаизчилък
179

фаисчйя — вж . фаизчйя
файда [сам/., от ар. -тур.] —
полза'; лихва
факелцуга [сам/., от нем.] —
шествие с факли
факт [същ., отлят.] — нещо,
което се е случило в дейст­
вителност; истинско по­
ложение, действителност
фактор [същ., от лат.]
—
. условие, причина; лице, съ­
действащо за извършва­
нето на нещо
факултет [същ., от лат.] —
структура във ВУЗ на осно­
вата на изучаване на срод­
ни специалности
фалага [същ., от ар.- тур.} —
дървен уред за стягане кра­
ката на наказания, за да
бъде бит по ходилата
фаланга [същ.,
от гр.}
—
редица, поредица
фалимент/о/ [същ., от ит.] —
провал; пропадане; несъс­
тоятелност
фалирам [гл., св. и несв., от
лат. - ит.]
—
оказвам се в
несъстоятелност; пропадам
фалшив [прил., от лят.]
—
неистински; подправен;
лъжлив
фалшификация [сги/.,
от
лат.] — подправяне; напо-
добяване; подмяна
фамилиализйрав [прил., от
фр.] — пригоден, свикнал с
нещо или някого
фамилиарен [прил., от фр}
—
близък; безцеремонен,
свойски
фамилиарност [същ.]
—
по­
казна близост; интимни-
чене
фанара [същ., от лят.]
—
пара
фанариот/ин/ [същ., от гр.] —
гръцки духовник; поддръж­
ник на гръцката църква в
домогванията й да потърчи
българите; зъл, недостоен
човек
фанариотски [прил.] — свър­
зан или отнасящ се до
фанариот/ин/
фанатйзъм [същ., от лат.] —
крайна преданост към не­
що и неприемане на друго;
нетърпимост
фанатик [сан/.] — краен при­
върженик
фанатйчески [прил.]
—
без­
разсъдно предан
фандъклйя [същ., от тур.] —
стара турска златна монета
фантазия [същ., от гр.]
—
въображение; блян, мечта;
измислица
фантаксан [прил., от гр.]
—
високомерен, горделив;
особен, своеобразен, смах­
нат
фантасаи — вж . фантаксан
фантастйчески [лрил.] — из­
мислен; приказен
фапте [същ., от или.] —поли­
цай; карта за игра, на която
е изобразено момче; вале
фантй — вж. фанте
фантом [същ., от гр.фр.] —
безплътно същество, приз­
рак; видение
180

фанфарон — вж . фарфарон
фапфаронски — вж. фарфа-
ронски
фарисей [същ., от гр.] — член
на секта в древна Юдея; дву-
личник
фарисейство [сги/.]
—
дву-
личие; лицемерие
фармазоп/ин/ — вж. фарма-
соп/ин/
фармакопея [същ., от гр.] —
аптекарски наръчник; спи­
сък на наличните в аптека­
та лекарства -
фармасон/ип/ [същ., от фр. -
тур.]
—
неверник; непра-
вославен
фарс [същ., от фр.] — кратко
комедийно произведение;
инсценировка
фарсов [прил.] — свързан или
отнасящ се до фарс
фарфарй [същ., от ар. -тур.]
—
дърдорко; вятърничав
човек
фарфарон [съм#., от ар.-фр.]
—
самохвалко
фарфаронски [прил.] — надут;
самохвалски
фарфор [същ., от гр. - рус.] —
порцелан
фарфорен [прил.]
—
порце­
ланов
фарфоров — вж. фарфорен
фатален [прил.]
—
гибелен;
краен; необратим
фаталност [съм/.]
—
гибел-
ност; нещастна случайност
фауна [същ.,
от лат.]
—
животински свят
фаша [същ., от рум.] — ши -
■ рока кожена изрезка
федерация [същ., от лат.] —
държавно обединение на ня­
колко самостоятелни дър­
жави; обединение на орга­
низации, партии и други
феерия [същ., от фр.] — при­
ятно съчетание от звуци,
багри и други
фекел [същ., от гр.] — забрадка
фелйнтра — вж. филйнгра
фелиситйрам [гл., св, и несв.,
от фр.] — честитя; поздра­
вявам
феминистичен [прил., от лат.]
—
свързан с равноправното
участие на жената в общест­
вено-политическия живот
Фенер [саи/.] — Цариградски
квартал, където се намира
седалището на гръцката
патриаршия
фенерски [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до Фенер
феномен [същ., от гр.]
—
необичайно явление
ферджа — вж . фередже
фередже [същ., от ар. -тур.] —
дълга връхна дреха; ямур­
лук; женско покривало
ферман [съи^,, от пер. -тур.]
—
султанска заповед; пос­
тановление
ферманлйя [прил., неизм., от
пер.- тур.] — притежател на
ферман; закрилян от фер­
ман
фермен [същ.] — вид дреха
фес [същ., от ар. -тур.]
—
мъжка червена шапка във
вид на пресечен конус
фесат [същ., от ар. -тур.]
—
смут; размирица; бунт
181

фссче — умалително от фсс
фетва [саи/., от ар.-тур.]
—
писмен отговор на мюфтия
по правни въпроси
фетйш [същ., от фр.]
—
бо­
готворен, почитан предмет
фетишизъм [същ., от фр.} —
почитание, преклонение
пред нещо, на което се
приписват свръхестестве­
ни качества
фехтовач [сви/.] — майстор на
шпагата
фиалка [същ., от лат. -нем. ~
/тус.] — теменужка
фиакър [същ., от фр.]
—
покрит файтон
фиаско [същ., от ит.]
—
несполука: неуспех; крах
фигурирам [гл:, се. и несв., от
лат. -нем.] — присъствам
фидапа [сви/.] — младо дръв­
че; фиданка
физиология [същ., от гр.] —
наука за жизнените проце­
си в живата природа
фил [същ., от ар. -тур.] — слон
филантроп [същ., от гр.]—
човеколюбец
филибелййски [лрил.] — свър­
зан или отнасящ се до град
Филибе (Пловдив); плов­
дивски
филибелйшки — вж. фили­
белййски
филибешки — вж. филибе-
лийски
филименто — вж . фалимент/о/
филйшра [същ., от нем.]
—
пушка с кремъчно запалване
филкпйка [същ., от гр.]
—
пламенна, изобличителна
реч
филйстер [същ., от евр. - нем.}
—
лице с ограничен миро­
глед; еснаф
философ [същ., от гр.} —учен,
изследващ основните въп­
роси на битието; мислител,
мъдрец
фипапси [същ., ми. от фр.}
—
парично положение на
лице, предприятие, органи­
зация и други; пари
финансиалсн [лрил.] — свър­
зан или отнасящ се до фи-
ПШ1СИ
финнков [лрил.] — направен от .
дърво на фини кова палма
финикюлср [сви/., от фр.} —
въжена линия; лифт
фиорйпт (сви/., от ит.}
—
австрийска монета
фирйда [същ., от гр.} — сте­
нен шкаф
фи стан — вж. фустап
фиоритура [същ., от ит.} —
украса .
фигарйя [същ., от гр.} — леха
в зеленчукова или цветна
градина
фитпе [сви/., от ар. - тур.} —
превзет млад човек
фишек [същ., от тур.}
—
приготовен ръчно патрон
от свита хартия ’
фишеклйк [същ., от тур.} —
патронташ
фламандски [лрнл.]
—
свър­
зан или отнасящ се до Фла-
манДия
флау — вж. флауто
182

флаута — вж . флауто
флауто [съир, от ит.]
- флейта
флсгматйчсп [същ.. от гр.] —
бавен; отпуснат
флегматично [нар.]
—
бавно;
отпуснато
флора [съм/., от яат.] — рас­
тителен свят
флорип/а/ [същ., от ит.]
---
златна монета
флюгел [съи/., от нем.] — вет-
ропоказател
флГогср — вж . флюгел
фога [съи/.. меизм.. от иот.] -
хитрец, мошеник; шегаджия
фокстрот [същ., от англ.]
—
вид танц; музика за такъв
танц
фокус1 [същ., от яат.] —точка
в която се пресичат лъчите
на оптическо стъкло
фокус2 [сьи|.,
от исп.]
—
виртуозна игра с предмети
фон1 [същ., от нем.] — части­
ца, прибавена към лично
име, за да показва благо-
родническия произход на
носителя си
фоп2 [същ.. от лат. - фр.]
—
основен цвят; заден план;
ситуация,обстановка
фонограф [същ., от гр.-фр] —
апарат за записване на зву­
кове; грамофон
форма — вж. униформа
формалност [саи;.] — устано­
вена външна форма; пред­
писание на официален до­
кумент
форе ас вам — вж . форсирам
форсирам [гл., св. и несв., от
алгл.] — ускорявам; насил­
вам
фортификациален [прпл.] —
свързан или отнасящ се до
фортификация
фортификдция [същ.. от
лат. -фр.] — пригаждане на
природните дадености на
местност за водене на воен­
ни действия
фортуна [съи/., от яат.] .—
съдба; щастие
форфосвам — вж. форсирам
форхан [същ., от пем.]
—
игра на карти
форшлаг/а/ [съи/., от нем.] —
мачтово въже
фотограф/ип/ [същ., от гр.]
—
лице, занимаващо се с
правене на снимки
фотографирам (сс) [гл., св. и
песе., от гр. -нем.]
—
от­
печатвам образ чрез фото­
графиране
фраза [същ., от гр.] — изре­
чение; музикален мотив •
фрак [същ., от фр.]
—
офи­
циална мъжка дреха, удъл­
жена отзад,, обикновено
черна
франк (сап/., от фр.]
—
па­
рична единица в обръще­
ние във Франция, Белгия и
Швейцария
фрапкмасон [същ., от фр.] —
член на тайна организация
със специална мистическа
обредност
фрепгйя [прил., неизм., от
тур.]
—
западноевропей­
ски; френски
183

френетйчески [прил., от гр. -
лат.] — възторжен, шумен;
необуздан
френетично [нар.] — възтор­
жено. шумно; необуздано
френеп [същ.] — французин
френк-гяур [същ., от тур.] —
французин; немохамеда-
нин;европеец
френк-терзйя [същ., от тур.]
—
шивач на модерни (френ­
ски) дрехи в миналото; мо­
ден шивач
фриволен [прил., от лат.-
фр.] — лекомислен
фронтов [сън/., от <Др.]
—
архитектурна украса над
врата, прозорец и други
фтйзис [същ.,
от гр.]
—
белодробна туберколоза
фудул/ин/ [сглу., от ар. -тур.]
— в исокомерен, надменен,
горделив човек
фудуллук [същ., от ар. - тур.]
—
високомерие, надмен­
ност, горделивост
фукара [същ., от ар. -тур.] ~
голтак, бедняк, сиромах
фукарйя [същ.]
—
беднотия,
сиромашия
фунт [ същ., от лат.- англ.\
—
мерна единица, равна на
453.6 грама
фурйя [същ., от лат.]
—
женско митическо същест­
во; зла жена; стихия
фустан [същ., от г/>.] — жен­
ска дреха
фусчица [сан/] — мехурче
фут [същ., от англ.] — мерна
единица, равна на 30.48
сантиметра
фута [същ., от гр.] — престил­
ка от груб плат или кожа
фъкна [гл. , св.]
—
хвърля;
изтъркуля
фъндак [същ., от тур.]
—
малко валмо от памук,
вълна, коноп и други
фъркулйца [същ., от рум.] —
вилица
фърфара ~ вж. фарфара
X
хаба — вж. аба
хабен — вж. абен
хабер [съм/., от ар. - тур.]
—
съобщение, известие
хава1 [същ., от ар.- тур.] — ат­
мосфера; климат; състояние
на времето; положение, об­
становка
хава2 [съи/., от ар. -тур.]
—
мелодия
хавадйш [същ., от ар.- тур.]
—
новина;вестник
хаван [същ., от пер. - тур.] —
съд за счукване на про­
дукти
хаджй/я/ [същ., от ар. -тур.]
—
вярващ, който е бил на
поклонение на Божи гроб
хазна
от ар. -тур.]
—
държавна парична съкро­
вищница; голямо коли­
чество пари
хазнатар [същ., от ар. -пер. -,
тур.]
—
съкровищния, ка­
сиер
184

хазър [прал., от ар.- тур.] —
ч готов, приготвен
хазър [нар., от ар. -тур.]
—
така и така; твърде
хайн [същ., от ар. - тур.]
—
предател, изменник
хаинлар — множествено чис­
ло в турски език на хайн
хайр [същ., от ар. -тур.]
—
благодеяние, добро, благо­
получие
хаират [същ., от ар. -тур.] —
добро дело за обществена
полза
хаирлия [прил., неизм., от
ар.- тур.]
—
благополучен,
честит
хаирлия [нар.] — на добро, на
сполука
хаирсъз [прил., от ар. -тур.]
—
недобронамерен, лош
хаирсъз/ин/ [сън/,,. от ар.-
тур.]
—
злодей, разбой­
ник; безделник, непрокоп-
саник
хайван/ип/ [съм/., от ар.-
тур.] ~ добиче, животно;
глупак; проклетник
хайгбн [съи/.]
—
вятърничав
човек
хайдамак [същ., от тур.]
—
непрокопсаник; безделник,
скитник
хайдук [същ., от тур.-унг.] —
злодей; лош човек
хайлаз/ин/ — [същ., от тур.]
—
мързеливец, безделник
хайлазлък [сън/., от тур.] —
мързел, безделие
хайлайф [сан/., от англ.]
—
виеше общество
хайле [нар., от тур.] — доста;
твърде много; значително
хайта [същ.,
от тур.]
—
■ разбойник; безделник
хак [сан/., от ар. -тур.] — па­
рично възнаграждение; по­
лагаема част от нещо; дял
хал [съм/., от ар.- тур.]
—
положение, състояние
халадйсвам [гл., несв.]
—
удрям, халосвам
халал [нар., от ар. -тур.]
—
от все сърце
халат [същ., от ар. -тур.]
—
свободна домашна дреха
халач/ип/ [съм/., от ар.- тур.]
— дръндар
халйф [същ., от ар. -тур.] —
арабски и изобщо мохаме-
дански монарх; духовен на­
чалник
халйфов [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до халйф
халище [същ., от тур.] — вид
завивка или постилка от
вълна или козина
халоолу [същ., от тур.]
—
братовчед
халосам, халосвам [гл., се. и
несв.,
от гр.]
—
ударя,
удрям; бия
халосам се [гл., се.] — съборя
се; падна
халосвам се [гл., несв.]
—
глезя се, превземам се
халосник [сън/.] — немирник,
пакостник
халтав [прал.]— хлабав
хамал/ин/ [същ,, от ар.- тур.]
—
носач, товарач
хамалски [прил.] — товарен
185

хамаллък [съм/.] — поминък
нахамал/ин/
хамам [съм/,, от ар. -тур.] —
баня
хамбар [същ., от пер. - тур ]
—
помещение за съхраня­
ване на зърно; склад
хамслеоп [същ., от гр.]
—
гущероподобно животно,
което при необходимост
мени цвета на кожата си
хамен — вж . хсмсп
хамов /хамово семе/ [прил.] —
свързан или отнасящ се до
библейската личност Хам;
скитник
хамсия [същ., от гр.-тур.] —
вид дребна морска риба
хап [същ., от пер.- тур.]
—
заведение, предлагащо на
пътниците легло, храна и
обор за добитъка
хапджар [същ., от ар. -тур.]
—
тежък нож; кама
хапжар — вж . хапджар
хапджйя [съм/., от пер.-тур.]
—
съдържател на хан; гос­
тилничар; хотелиер
ханс [същ., от пер. -тур.]
—
къща, дом
хапзър/ип/ [същ., от ар.-
тур.]
—
гадняр, мръсник,
свиня
ханъма [същ., от тур.]
—
омъжена мохамеданка; бу­
ла, кадъна
хапъмка — вж. ханъма
хаос [същ., от гр.]
—
пър­
вична материя, от която е
създаден светът
хапсапа [същ., от ар. -тур.]
—
затвор; тъмница; бър­
котия, безпорядък
хапуз — вж. хапус
хапус [същ., от ар. -тур.] —
затвор; затворник; арес­
тант
хапусъаа — вж . хапсапа
хапъз — вж. хапус
хапъс — вж. хапус
хапъсхана — вж. хапсапа
хапушки [лрил.]
—
затвор­
нически
хар/т/ [същ., от гр.] — седян-
ка, тлака; безплатна трудо­
ва помощ у съседи и ръсе-
ляни
харам [гл., несв.]—обикалям;
кръстосвам
харам [нар., от ар. -тур.] —
незаслужено, напразно
харамия [същ., от ар. -тур.]
—
разбойник; хайдутин
харамосд/ец/ [съи/.]
—
гото-
ванец
харач [съи/., от ар.- тур.]
—
данък; личен данък, пла­
щан от немохамеданското
мъжко население
харачййски [прил.] — свързан
или отнасящ се до харач
харачлък — вж . харчлък
харашлйк — вж . харчлък
харашлък — вж. харчлък
харба [съи/., от ар. - тур.]
—
късо желязно копие
харбалйя [същ., от ар. -тур.]
—
въоръжен с харба
харбйя [същ., от ар.- тур.] —
желязна пръчка за пълнене
на пушка или пищов; късо
желязно копие
186

хардалнс [съи/., от ар. -тур.]
—
пресечено със синап ви­
но
хардалъма — вж . хардалие
харем [съм/., от ар. -тур.] —
съпругите на мъж-мюсул-
манин; част от къща
харемлйк [съм/.. от ар.- тур.]
—
част от къща или отдел­
на къща за жени у богати
турци; жените на мъж мно-
гоженец
харемлък — вж . харемлйк
харен [ирмл., от гр.] — добър
харзувал [съи/., от ар. - тур.]
—
писмена молба, заяв­
ление
харйжа, харйзвам [гл., св. и
несв.] — подаря, подарявам
харизма [същ., от гр.] — дар,
подарък .
харман [съи/., от пер. - тур.]
—
специално място за вър­
шитба; времетона вършит­
бата; количество снопи,
овършавани наведнъж
хармаплък — вж . харман
хармоийрам [гл., св. и несв.]
—
оказвам се в положение
на хармония; прилягам;
съответствам
хармония [съм/., от гр.]
—
съответствие; съгласува­
ност; съзвучие
харно [нар.] — добре
харо [същ., от гр.] — проти-,
вен стар човек; дъртак
харесам, харесвам [гл., св. и
несв., от гр.] — видя, виж­
дам добро; постигна, пос­
тигам нещо
харсъз/ин/ [същ., от тур.] —
разбойник, крадец
харсъзлък [същ., от тур.] —
злодеяние; недобронаме-
реност
харта [съм/., от гр. лат .] —
дркументс голямо общест­
вено-политическо значение
харч [същ., от ар. -тур.]
—
плащания; разноски
харчлък [съм/., от ар. -тур.] —
парични средства за ежед­
невни нужди; джобни пари
хас [прил., неизм., от ар. -
тур.]
—
чист, истински,
личен
хас /струвам хас/ [нар., от
тур.]
—
влияя се; съгла­
сявам се
хасъл [прил., иеизм., от ар. -
тур.]
—
същински, истин­
ски
хасъл [нар., от ар. -тур.]
—
наистина;точно
хат—вж.ат
хата [същ., от ар. -тур.] — не­
щастие, злополука; грешка
катър [същ., от ар.- тур.]
—
удоволствие; желание; сниз­
ходителност
хашево — вж . ашево
хашиш [същ., от ар. -тур.] —
вид наркотик
хашладйсам, хашладйсвам
[гл., св. и несв., от тур.]
— присадя, присаждам
хашлъдйсам, хашлъдйсвам
[гл., св. и несв., от тур.]
—
ударя,удрям
хаят [съм/., от тур.] — покрит
чардак; килер
187

хекатомба [същ., от гр.]
—
жертвоприношение
хекйм/ин/ [същ., от ар. -тур.]
—
лекар;знахар; лечител
хелам [гл., несв.] — вж. нехелам
хелбете [нар., от ар. -тур.]
--
разбира се; навярно
хелбетя — вж . хелбете
хеле [нар., от тур.] — особе­
но пък; най-после; добре че
хемен [нар., от пер.- тур.] —
току-речи; близо; почти;
едва
хендек [същ., от ар. -тур.] —
окоп, ров
хепам [гл., несв.]
—
скачам,
играя
хепидже [нар., от тур.]
—
доста,- много
хептен [нар.» от /пур.]
—
изцяло, напълно
хергелджйя [същ., от тур.]
—
пастир на хергеле
хергеле [същ., от пер. -тур.]
—
табун, стадо коне
херкулесов [прил.]
—
голям,
силен
хермафродит [същ., от гр. -
лат.] — лице, което прите­
жава полови органи и на
мъж, и на жена
херолд [сам/., от франк.]
—
вестоносец; предвестник
херувнко [същ., от гр.]
—
църковна песен, която се
изпълнява преди пренос
херувйм [същ., от евр. -гр:] —
крилат ангел от висок чин;
-
изображение на такъв ангел
херувймче — умалително от
херувйм
хесап [същ., от тур.]
—
смет­
ка, пресмятане
хесапй [гл., несв.]
—
правя
хесап; смятам; обмислям
хетериаз [същ., от гр.]
—
домакин, иконом на публи­
чен дом
хйжа [съм/.]
—
сграда извън
населено място, предназ­
начена за настаняване на
туристи
хизмекяр/ин/ — вж. изме-
кяр/ин/
хизмекнрка — вж. измекярка
хилядник [с®щ.] — командир
на хиляда души
химера [сьм/.,
от гр.]
—
мечта; блян
химерен [прал.] — нереален
химн [съм/., от гр.]- — тър­
жествена песен
хинает [прил., неизм.]
—
неотстъпчив;упорит
хиперболйчен [прил.,'от гр.]
— преувеличителен
хиротопйсам [гл., св., от гр.]
—
ръкоположа в църква .
хлапар [сам/,] — хлапак
хластйпа [с®иу.] — царевични
стъбла; царевичак
хлевоуст [прил.] — многопри-
казлив
хлев [сан/.] — обор, кошара
хлороформ [същ,, от гр.]
—
безцветно' вещество, из­
ползвано като упойка
хляв — вж. хлев
хбдба [сгг^.]
—
ходене пеш;
вървеж; път
ходжа [същ., от пер. -тур.] —
мохамедански свещеник
188

ходжалък [съм/.]
—
поминък
на ходжа
ходул — вж . фудул
ходулка — вж. фудулка
хойса [сам<.] — вид бързо хоро
холам — вж . холан
холан [части., от тур.] — при .
изразяване на неодобрение
и несъгласие
хомот [съм/.] — ярем
хондро [съм/., от гр.] — глу­
пак, простак
хората [съи/., от гр.] — разго-
ворка, приказка; слух
хоратлйв [лрнл.]
—
приказ­
лив, разговорлив
хората [гл. , лесв.]
—
говоря,
приказвам
хорей [същ., от гр.] — стихот­
ворна стъпка от две срички,
от които първата е ударена
хориат/ин/ [същ., от гр.]
—
селяндур
хоризонт [същ., от гр] —
•
видимата разделителна ли­
ния между небето и земята
хоругва [съм/.]
—
черковен
байрак с образи на светци
и религиозни сцени
хорунжий [съм/., от пол. - рус.]
—
поручик у казаците пре­
ди революцията
хортувам (си) [гл., иесв.]
—
говоря(си)
хоръгва — вж . хоругва
хохол [съм/., от рус.]
—
по­
дигравателно прозвище на
украинец
хохот [същ., от рус.] — смях
хошмерием [същ., от тур.] —
сладко от подсладено пряс-
но сирене
хоча [гл., несв.]—искам,желая
храборник [съм/.] — храбрец,
смелчага
хранйтел [съм/.] — пазител; чо­
век или имот, който "храни”
някого
хрймизен [прил., от гр.]
—
ален, червен, пурпурен;
оранжевочервен
хрисовул [същ., от гр.]
—
царски документ; царска
грамота
хром [лрмл.^ — куц; сакат
хромел [същ., от гр.] —ръчна
мелница; камък за ръчна
мелница
хроника [същ., от гр.]
—
раз­
дел в периодично издание за
малки съобщения и кратки
новини; историческо съчи­
нение
хронология [съм/., от гр.]
—
спазване на последовател­
ността на събитията във
времето
хрът/ка/ [съм/.] — куче
хукам [гл., несв.]
—
клеветя,
доноснича
хукюмат — вж. хукюмет
хукюмет [същ,, от ар. -тур.]
—
представител на адми­
нистративната власт; сгра­
да, в която се помещават
представителите на власт­
та
хума [същ., от лат.]
—
вид
глина, употребявана като
сапун
хуманен [прил., от лат.]
—
човеколюбив
хумаюп [същ., от пер. -тур.]
—
вид плат '
189

хумба [същ., от гр.]
—
под­
земие, изба; бордей
хуридт [съм/., от ар,-тур.] —
освобождение; свобода
хурка [съм/.]
—
обработено
тънко дърво за прикрепва­
не на вълната или памука
при предене
-хусар [съм/,] — въоръжен с
копие конник; войник или
офицер от австроунгар-
ската армия
хухловец [съм/.] — мухльо
хъ /хъ бакалъм/ [<шслк.] — а,
хайде
хъз — вж. хъс
хъладйсвам — вж . халадйс-
вам
хънзър — вж. хапзър
хързалка [съм/.] — пързалка
хързулка — вж . хързалка
хърсъз/ин/ — вж. харсъз/ип/
хъс [съм/., от тур.] —■ устрем,
настойчивост; злоба
хърлав [ярмл.]
—
слаб; бол­
нав, хилйв
хъш [съм/.] — български еми-
хрант-револю пионер; без­
домник
хъшлак [съм/.]
—
безделник,
скитник
хъшовски [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до хъш
хюджст [същ., от ар. -тур.] —
документ за имот
хюкюмат — вж . хукюмст
хюшмер [съм/., от ар. -тур.}
—
ядене, приготвено от
прясно сирене; бял мъж
ц
цанцугср [същ.]
—
птица си­
нигер; безпомощен, безпо­
лезен човек
царйбашийка — вж. черйба-
итийка
царйбашия — вж . черйбашия
цванец [същ., от нем.]
—
ав­
стрийска сребърна монета
със стойност между два и
три гроша
цванче — умалително от цва-
иец
цвстясал [прил.*] — покритс
ЦВЯТ
'
цвик [същ.] — остатъчна теч­
ност при производството
на сирене или преваряване
на суроватка
цедилка [същ.]
—
специално
приспособление от плат за
носене на малко дете на гръб
цедйлник [същ.]
—
голяма
торба от груба тъкан
цсзура [съи/., от лат.] — вид
стихотворна пауза
целина [съм/.]
—
необрабо­
тена земя
целомъдрие [същ.]
—
девст­
веност, непорочност
ценз [съм/., от лат.] — нали­
чие на образование, прос­
лужено време, определена
квалификация и други задъл­
жителни изисквания за зае­
мане на работа, длъжност
цензура [съм/., от лат.]
—
190.

официален държавен кон­
трол върху печата, книго­
издаването и други
цеп [сгм/.]
—
верига; бойна
. редица
цсрбср [същ. , от ер.]
—
ми­
тически звяр, който пази
входа на ада; строг пазач
церемония (съг//.; ат лат.] —
уточнен ред за провеждане
на тържество; тържество с
предварително установен
ред
церемоня се [гл., леса.] — съоб­
разявам се с някого повече,
отколкото е необходимо
цссар [същ., от лат.] — цар;
владетел
цивилизация [съи/. , от лат.]
—
равнище на обществен и
духовен развой в определен
исторически период
цивилизован [ирил.]
—
кул­
турен; напреднал; възпитан
цилиндър [съгг#. ,
.о т гр.]
—
официална мъжка шапка с
цилиндрична форма
цимбал [съм/., от гр.] — стру­
нен музикален инструмент,
на който се свири с чукчета
цйнпар/ин/ [съир] — предста­
вител на немногобройна
етническа балканска група,
населяваща предимно Ма­
кедония; скъперник
цйпури [същ., мн., от гр.] —
малоценни, непотребни
вещи; глупости
циркуляр [същ., от лат .-рус.]
—
окръжно писмо или съ­
общение; дисков трион за
рязане на дърва
цйркус [същ., от лат.] — зем­
на вдлъбнатина, открита
-
към ледникова долина;
езерна чаша
цукиа [гл., се.] — целуна
цвръсто [/<яр.]
—
чевръсто;
здраво
цъкла [същ., мн.]
—
очила;
стъкла
цъклеп [прил.]
—
стъклен;
прозрачен; бистър
цъпцар/ип/ — вж . цйнцар/ип/
църв [същ.] — червей
ч
чад [ст>щ.] — пушек, дим
чадър [саи/., от пер.- тур.] —
палатка, шатра
чайр [същ., от тур.}
—
ли­
вада
чакмак [същ.. от тур.}
—
огниво; спусък на пушка;
войници; въстаници
чакмаклйя [прил., неизм.] —
кремъчно запалваща се
пушка или пищов
чакмалйя — вж . чакмаклйя
чакгйсам, чактйсвам [гд., се.
и иесв., от тур.] — запъвам
ударник на кремъклия пуш^
ка или пищов; разбирам,
досещам се
чактпйри — вж . чешйри
чакъм — вж . чекъм
чал [същ., от тур.]
—
пла­
нински връх
чалашкап — вж . чалъшкап
чалатпкън — вж . чалзлнкап
191

чалгаджия [същ., от тур.] —
музикант, свирач
чалгйя [същ., от тур.]
—
музика, свирня; музикален
инструмент
чалма [същ., от тур.]
-
плат,
увиван около феса
чалЕ1а [гл., се.] —ударя
чалъм [същ., от тур.]
—
умение, способ; сгода; лес-
нина; превземка
чалъпъз [пое., от тур.]
—
Свирете!
чалъшкап [прил., неизм., от
тур.] — оправен; трудолю­
бив; прилежен
чалъшкъп — вж . чалъшкап
чалъшмък [същ., от тур.] —
оправност;хитрост
чам1 [същ., от рум.] — лодка
чам2 [същ., от тур.]
—
вид
дърво (бор); боров дърве­
сен материал
чамав [лрмл.] — болнав; хилав
чамов [прил.] — боров
чампари [същ., от тур.]
—
кастанети
чан [същ., от тур.] — звънец,
хлопатар; камбана
чаначе [същ., от тур.]
—
малък глинен съд; паничка
чапкън/ип/ [същ., от тур.] —
женкар; развратник; не­
мирник; безделник
чапкънлък [същ., от тур.] —
безчинство; разврат
чапкънувам [гл., несв.]
—
безчинствам, развратнича
чапраз/и/ [същ., от пер.- тур.]
—
метално приспособле­
ние за закопчаване на жен­
ски колан; нашивкаот ши­
рит или гайтан
чарда [същ.] — стадо говеда
чардак [същ., от пер. -тур.]
—
покрит балкон; пруст;
трем
чарк [същ., от пер. - тур.]
—
работилница за гайтан;
дъскорезница; колело на
въртящ се механизъм
чаршйя [същ., от пер.-тур.]
— г лавна улица на населено
място; търговска улица;
пазар
часовия [същ., от рус.]
—
параклис
часослов [са и/.] — сборник с
молитви за разните часове
на денонощието
чауш/ип/ [същ., от тур.]
—
нисък войскови чин; сер­
жант; старши
чахотка [същ., от рус.]
—
белодробна туберкулоза;
охтика
чаяние [саи/.] — чакане, очак­
ване
чсбур [саг^.] — голям и дъл­
бок дървен съд
чева [нар.] — като че ли; нима;
нали; та
чевсрме [сац/., от тур.]
—
печено на шиш или на ска­
ра месо
чевре [същ.,
от тур.]
—
бродирана по краищата
кърпа; везана кърпа
чсгато [съюз] — като че ли;
сякаш
чейрек [са и/., от пер. -тур.]
—
една четвърт от нещо;
192

1/4 от бяла меджидия (пет
гроша); съд с вместимост
1 /4 от оката
чейрече [същч от пер. -тур.]
—
сребърна монета със
стойност 5 гроша
чекййка — умалително от
чекия
чекия [съм/., от тур.] — джоб­
но ножче, което се сгъва
чекма [същ.,
от тур.]
—
изградена част отпомеще-
ние; чардак
чекмак — вж. чакмак
чекмалйя — вж. чакмаклйя
чекор [съм/.]
—
остатък от
отсечен клон или дърво;
отсечен клон
чекрък [съи/., от тур.]
—
уред за предене, сукане и
навиване на прежда
чекшйри — вж.чешйри
чекъм [същ.]
—
ивица от
засята площ, която се жъне
или копае в едната посока
челебй/я/ [същ., от тур.]
—
господин, господар
челик1 [същ., от тур.] — вид
детска игра
челик2 [същ., от тур.]
—
стомана
челичен [прил.] — стоманен
чело [същ., от ит.] — музи­
кален инструмент; виолон-
чело
чемадан [същ., от рус.]
—
куфар
чембас — вж. ч умбас
чембер1 [същ., от тур.]
—
кърпа, забрадка
чембер2 [същ., от тур.]
—
плоско желязо за обръчи
чемер [съм/.]
—
силно стра­
дание; злина; отрова; дявол
чемерен [лрмл.], — зъл, зло-
кобен
чемерйка [съм/.] — вид отров­
но растение
ченгепе [съм/., от тур.]
—
циганин
ченгене кауш (от тур.] — ци­
ганско отделение в затвор
чепгйя [съм/., от тур.]
—
професионална танцьорка;
гевендия
чепйчка [съм/.] — пшеничка
чеп (съм/.]
—
чвор; дървена
запушалка за бъчва
чепак [същ., от тур.] —къса
връхна дреха
чепераст [прил .] — разклонен
чепйк [съм/.] — вид обувка
чеикен [същ., от тур.] — къса
горна дреха без ръкави;
горна дреха с ръкави, кои­
то не се обличат
чепраз — вж. чапраз
червяк [същ.] — червей
черда [същ.] — вж. чарда
черек — вж . чейрек
черен — вж . чирен
черепче /ножче череиче/
[съм/.]
—
малко джобно
ножче
череп — вж. чйреп
чересло — вж. черйсло
черече [същ.]
—
умалително
от чейрек
череченце (съм/.]
—
двойно
умалително от чейрек
черйбашия [същ., от тур.] —
цигански старейшина; гла­
ватар
черйбашийка [същ.]
—
съп­
;13. Речник ...
193

руга на черибашия; глава-
тарка
черкез/ин/ [съм/.] — човек от
кавказко мохамеданско
племе, заселено по българ-
ските земи преди Осво­
бождението
черковник [съм/.]
—
лице,
което присъства на цър­
ковна служба
черноризец [същ.] — калугер,
монах
черпосотник [същ., от рус.]
—
член на наказателен от­
ряд; злодей; мракобесник
чсртог [съм/.] — палат, дворец
чернело [съм/.]
—
желязно
приспособление, с което се
стрива на прах сол, пипер
и други
чета се [гл., иесв.] — смятам
се; мисля се
четели [същ., от пер. - тур.] —
дъска за смятане; рабош
чешйри [същ., мц., от тур.] —
вид мъжки гащи с увиснало
дъно
чибук [същ., от пер. -тур.] —
лула или цигаре с дълга
дръжка
чибукчйя [същ.]
—
слуга,
който приготвя и поднася
чибуци; блюдолизец; под-
лизурка
чибучка [същ.] — лула
чивгар [съм/., от пер.- тур.] —
втори чифт впрегнати коне
или волове; ярем
чивия [същ., от тур.] — клин,
клечка
чиздосан [прил. ♦, от тур.] —
набръчкан;грапав
чиздосам, чиздосвам [гл., св.
и несв.] — драсна, драскам
чизмар [същ.]
—
майстор на
чизми; ботушар
чизми [същ., мм.] — ботуши
чикъм —• вж. чекъм
чилйк — вж. челик
чилипгйр [същ., от тур.]
—
ковач на дребна, фина же­
лезария; шлосер
чимпари — вж. чамиари
чйпя [гл., несв.] — правя, вър­
ша
чини (ми) се [гл., несв., безл.]
—
струва (ми) се
чипак — вж. чепак
х
чипйхче [съи/., от тур.]
—
млада коза; яре
чипйшче — вж. чипйхче
чирен [същ.] — дръжка на нож
чйреп [същ.]
—
глинени от­
ломки от съд
чит] [същ., от тур.] — басма;
памучна тъкан
нит2 [същ., от тур.] — огра­
да; плет
читак [същ., от тур.]
—
турчин
читарлък [съм/., от тур.]
—
ограда, плет; заграждение
чйтен [дрмл.] — басмен; паму­
чен
читача [съм/., съб.] — читаци;
турци -
чифлигар [съм/.]
—
чифлик-
чия; работник в чифлик
чифлик [същ., от пер. -тур.]
—
голям землен имот
чифте [същ., от пер. -тур.] —
ловджийска пушка; дву­
цевка; магарешки или кон­
ски ритник; чифт, двойка
194

чифчнльк [същ., от тур.} —
земеДелие
чифчйя [сам/., от тур.]
—
земеделец
чифут/ип/ [саи/., о т ар.-тур.]
—
евреин
чифутски [прил.] — еврейски
чичероне [сащ., от ит.]
—
екскурзовод
член [сам/.] — статия във вест­
ник
членче — умалително от член
члуп [сам/.] — лодка
члън — вж. члун
чмокна [гл., св.]
—
цъкна с
уста; млясна
чобан/ин/ [същ., от пер.
тур.] — овчар; пастир
чогал — вж. чогол
чогал но — вж. чоголно
чоглаво [и ар.]
—
неприятно;
неловко, неудобно
чогло — вж . чоглаво
чдгол [сам/.]
—
мъка, безпо­
койство; неприятност; угри­
зение
чбголен [прил.] — неприятен,
мъчителен; дразнещ
чоголно [нар.]
—
неприятно;
мъчително; дразнещо
чоджук [същ., от тур.]
—
дете; момче
чоджуклар —множествено чис­
ло в турски език от чоджук
чоджум [неиам., от тур.]
—
момчето ми; детето ми
чокман [съи/.] — сукман
чокой [същ., от рум.] — едър
земевладелец; чифликчия
чокоин — вж. чокой
чолак [прил., неизм.,
от
тур.] — безрък; с отрязана
ръка или пръст
чомага [същ., от тур.]
—
дебела тояга с удебелен
край;сопа
чомагаш [съм/., от рум.]
—
побойник; скандалджия
чопкен — вж . чепкен
чопраз/и/ — вж . чапраз/и/.
чорбаджия [същ., от тур.] —
едър собственик; богаташ;,
работодател
чорбаджилар — множествено
числов турски език на чор­
баджия
Чорт [същ., .от рус.] — дявол
чофадар — вж. чохадар
чоха [същ., от ар. -тур.]
вид вълнен плат; сукно
чохадар [същ., от ар.- пер.-
тур.] ~ прислужник на
владетел
чбхен [прил.] — сукнен
чохяп — вж. чохен
чреда [съм/.] —ред
чредпик [същ.]
—
свещеник,
който е на ред да служи
чредувам (се), чредя (се) [гл.,
несе. и св.] — редувам (се),
редя (се)
чубук — вж . чибук
чрезвичаеп [прил., от рус.] —
извънреден
чресла [същ., лтн.] — слабини;
хълбоци
чувам (сс) [гл., несе.] — пазя
(се), съхранявам (се)
чукупдур [съм/.]
—
кръмно
цвекло
чул [същ., от тур.] — завивка
за добитък
195

чумбаз — вж . чумбас
чумбас [съа/.] — дълъг кичур
коса; перчем
чумбер — вж. чсмбер
чунки/м/ [част., от пер.-
тур.] — като че ли; нима
чурук [прил., неизм.,
от
тур.]
—
разяден, изгнил;
болнав
чуруклук [същ., от тур.]
—
гнилост; развалина; праз­
нота, липса
чурюклук — вж . чуруклук
чутен — вж. чутбвсн
чутовсн [прил.]
—
прочут,
известен;славен
чутура [същ., от рулс.]
—
тесен и дълбок дървен съд
за стриване на пипер, сол
и други;глава
чушпа [гл., се.]
—
взема на
гръб
чушнат [прил.*] — взет на
гръб
чълн — вж. члун
ш
шавам [гл., несв.] — мърдам;
движа се; тека, лъкатуша
шавар [същ.]
—
блатно рас­
тение; папур
шаварлак [гъи/.] — място, об­
расло с шавар
шаг [съир, от рус.] — крачка
шайка [същ.. от тур.-рус.] —
група; сбирщина, банда
шалвари [същ., от тур.]
—
широки гащи
шалварлйя [прил., неизм., от
тур.] — обут с шалвари
шале/т/ [същ., от фр} — сгра­
да за почивка извън насе-
• лено място; лятна къща
шалте — вж . шилте
шамата[с»ир, от ар. -тур.] —
шум, глъчка4
шамйя [същ., от ар. - тур.] —
забрадка
шампания [същ., от фр.]
—
вино “шампанско”
шанец [същ., от нем. -рус.] —
землен окоп
шанс1 [същ. , от фр.]
—
въз­
можност
шанс2 — вж . шанец
шапсонетка [съир, от фр.]-~
певица в заведение; кръч­
марска песен
шантан [съм/., от фр.] —кафе
или кръчма с певица или
певици и танцьорки
шап [същ., от тур.] —• болест
по овцете
шапйя [същ., от тур.]
—
съпруга, възлюбена
шар1 [съи/.]
—
цвят, багра;
многобагрие
шар2 [същ., от рус.] — топка,
кълбо
шарада [сьи^., от фр.]
—
сричков ребус; двусмис­
лица
’ шарампол [съм^., от унг. -
тур.] ~~ примитивно укреп­
ление от набити колове със
заострени краища
шарлаган [съи/., от тур.]
—
масло от сусам, орехи и
други
шарлаганев [прил.] — свързан
196

или отнасящ се до шар­
латан; маслен
шарлан — вж . шарлатан
шарлатан/ин/ [с&и/., от ит. -
фр.] — измамник, мошеник;
нагъл лъжец
шарлатания [същ.] — измам-
ничество, мошеничество
шарлатански [я/шл.] — свър­
зан или отнасящ се до
шарлатан/ин/
шарманка [същ., от фр. -рус}
—
латерна
шармантен [прил., от фр.] —
очарователен, пленителен;
привлекателен
шаспо [същ., от фр.]
—
вид
стара бойна пушка
шасьор [същ.,
от фр.]
—
стрелец
шаткав [същ., от рус.]
—
неустойчив; променлив;
несериозен
шаткаво [нар.,
от рус.}
—
неустойчиво; променливо;
несериозно
шат-пат [нар.] — едва; отвре-
ме-навреме
шатрене [съм/.]
—
ходене;'
дирене
шатря [гл., несв.] — движа се,
обикалям; диря
шашарма [същ., от тур.] —
бъркотия, суматоха; пани­
ка; измама
шашка [същ., от рус.] — сабя
шаяк [същ., от тур.]
—
вид
дебел вълнен плат
шаячсв [прил.] — направен от
шаяк
швейцар [същ., от нем. -рус.]
—
вратар, портиер
шевкетлй [прил., неизм., от
тур.]
—
величествен, дос-
толепен
шевре — вж. чевре
шедьовър [същ., от фр.]
—
произведение на изкус­
твото с много висока стой­
ност
шейх-ислям — вж . шейх-ул-
ислям
шейх-ул-ислям [същ., от ар.-
шур.] — върховен глава на
мюсюлманското духовен­
ство
шей [ски/., от ар. - тур.]
—
вещ; предмет
шейрет/ин/ [сьи/., от ар.-
тур.] — хитрец, мошеник
шейтан [същ., от ар.- тур.] —
дявол
шекер [същ., от пер.-тур.] —
захар
шекерче — умалително от
шекер
шелте — вж. шилте
шемеден [прил.] — въртоглав;
дяволски
шеметен [прил.] - замайващо
висок или дълбок; зашеме­
тяващ
шея [прил., неизм,, от тур.]
—
бодър;весел
шенлйк [същ., от тур.]
—
веселба; дяволия
<
шеня (се) [гл,, несв.] — веселя
(се)
шербет [същ., от ар. -тур.] —
сладка безалкохолна на­
питка
шеренга [съи/., от рус.]
—
редица _
шериат [същ., от ар.-тур.] —
197

сбор от религиозни и жи­
тейски правила, основа­
ващи се върху корана
шериф [прил., от ар.] — све­
щен; благороден, знатен
шерлатап/ип/ — вж. шарла-
тан/ип/
шерйпга — вж . шеренга
шсрмаятеп — вж . шармаитен
шестак [съи/.] — вила с шест
рога
шеф [същ., от фр.]
—
ръко­
водител на учреждение,
предприятие и други; на­
чалник
шех [същ., от пер.]
—
атака
срещу царицата на парт­
ньора при игра на шах
шехзаде [същ., от пер. -тур.]
—
син на султан; принц
шеш-беш [същ., от пер.- тур.]
—
шест и пет при игра на
зарове
шибой [съм/., от пер. - тур.] —
вид градинско цвете
шикалкавн [гд., песе.]
—
из­
въртам
шикарен [лрил., от фр.]
—
изящен; изискан
-■
шиле [съм/.] — отраснало агне
шилинг [съм#., от англ.]
—
парична единица със стой­
ност 1/12 от лирата
шилге [същ,, от тур.] —ма­
лък дюшек
шйнда [съм#., от нем.]
—
специално обработена дъс­
ка за подковаване на подо­
ве и тавани
шйндра — вж. шйпда
шиник [съи#., от гр. -тур.] —
цилиндричен съд за мерене
на зърнени храни с вмес­
тимост 8-10 килограма
ширит [същ.> от тур.]
—
шнур; лента
ширт [същ., от ■?/?.]
—
клю­
чалка; мандало на брава
шифрапда [същ., от тур.] —
лека жена
шишане [същ., от пер. -тур.]
—
старинна пушка с ши­
рока цев
шишепе — вж . шишане
шишиие — вж. шишане
шкембе [същ., от пер. -тур.]
—
стомах; корем
школо [съм#., от гр.] -г- учи­
лище
школски [прил.] — училищен
шлагер [съм#., от нем.]
—
модна песен;най-модното
в определен период
шлюпка [същ.]
—
люспа;
обелка
шляхта [същ., от нем. -п о л.]
—
виеше съсловие в Пол­
ша; полска аристокрация
шнайдер [същ., от нем.]
—
вид бойна пушка
шовинизъм [сън/., от фр.] —
краен национализъм
шомпол [същ., от нем. -рус.]
—
желязна пръчка за чис­
тене и пълнене на пушка
шопар [съм#.] — прасе
шопарин [съм#.] — циганин
гпорампол — вж . шарампол
шорлоя — вж. шоролоп
шоролоп [същ., от тур.]
—
измама; лъжа
шоромпол — вж. шарампол
198

шпалйр [еъм/., от нелг.]
—
почетен строй в две редици
за приветстване на висо­
копоставено лице
шпапьолец [съи/.] — испанец
шпионски [прал.] — разузна­
вателен; скрит; издайни-
чески
шрапнел [е®щ., от англ.] —
, артилерийски снаряд, кой­
то поразява чрез пръска­
нето си на парчета
шубъра [съм/.] — рунтав кал­
пак
шугав [прил.] — крастав
шуле/ц/ [съм/.] — малък гли­
нен съд за вино или ракия;
чучур на стомна или чешма
шумар [съм*.] — хайдутин
шурей [съи/.] — брат на съпру­
гата спрямо съпруга
шурняа [съм/.] — съпругата на
шурей
шут [прил.] — безрог;със счу­
пен рог; със счупена дръжка
шут1 [съм/., от рус.] — смеш­
ник
шут2 [съм/., от англ.] — силен
ритник на топка при игра
на футбол
шутлйв [прил.] — шеговит
шутпйк [съм/., от рус.] — ве­
селяк, шегобиец; смешник
шуто [нар.] — смешно; забавно
шушка [съм/.]
—
прашинка,
трошица
шушумйга [съм/.] — безличен,
свит човек; мижитурка
шюкюр [неизм., от тур.]
—
Слава богу!
щ
щаб [същ., от нем. - рус,] —
ръководен състав на воен­
на част;, място, където е
настанен ръководният със­
тав
щамба — вж. щампа
щампа [съм/., от ит.- гр.] —
печатана икона; картина
щапал [съм/.] — ходило
щапукам [гл., несв.] — прис­
тъпвам неумело
щафета [съм/., от мем.- ит.]
— палка или друг предмет,
предаван от състезател на
състезател, когато се играе
на смени
1
щсие(ц) [съм/.]
—
малко ку­
ченце; малкото на живот­
но
щение [съм/.]
—
желание;
искане
щетен [лрпл.]
—
напразен;
безплоден; безрезултатен
щивали [същ., ми., от нем. -
ит.- гр.]
—
калци; високи
обувки
що-по-що [нар ] — непре­
менно; на всяка цена -
щоф [същ., от нем.] — мате­
рия, плат
щраф [същ., от нем.] — глоба
щрепелаче [съм/.] — невръст­
но дете
щъкло [същ.]
—
стъкло; бу- у
тилка
щъпукам — вж. щапукам
199

ю
юва [същ., от тур.]
—
без­
стопанствен добитък; човек
без установено местожител­
ство; хаймана
ювзалйя — вж. евзалйя
югйч [същ.] — овен, водач на
стадото
югйче — умалително от югйч
югурт [същ., от тур.]
—
кисело мляко
юда1 [сан/.]
—
зла И коварна
самодива
юда2 [същ., от евр.]
—
пре­
дател
юдол [съм/.] — долина
Годол — вж. идол
юз [същ., от тур.]
—
чаша
или съд с вместимост 100
драма; мярка за тегло,
равна на 1/4 ока
юзбаши/я/ [същ., от тур.] —
капитан в турската армия;
полицейски началник; сто­
тник
юзлук — вж . юзлюк
юзлюк [същ., от тур.]
—
монета със стойност 100
единици; чаша или съд с
вместимост 100 драма
юлар [същ., от тур.] — оглав-
ник за животно; юзда
юлке [същ., от тур.] — цар­
ство
юн [прил.] — млад; младежки
юнец [същ.] — млад вол
юница [същ.]
—
млада, нео-
телена още крава
йзнкер [същ., от нем.]
—
немски дворянин, владетел
на земя и землен имот; кур­
сант във военно училище
юнкерски [лрил.]
—
свързан
или отнасящ се до юнкер
юност [същ.] — младост
юрист [същ.]
--
лице с юри­
дическо образование и прак­
тика
юрод — вж. урод
юродйв [прал.]
—
малоумен;
недъгав
юродйвец [същ.] — малоумен,
ненормален човек
юртлук [същ., от тур.]
—
имение, чифлик; празно
място
юрук [същ., от тур.] — тур­
ски пастир из Родопите и
Стара планина; скотовъдец
1оруш [същ.,
от тур.]
—
масово нападение; атака
юруш [л<елсд., от тур.]
—
Напред! Атака!
юрушки [прил.]
—
свързан
или отнасящ се до юрук
юря [лсеж?д.,
от тур.]
—
Помощ!
юс [същ.] — име на старобъл­
гарските букви а и ж
юстГон [прил., неизм.,
от
тур.] — по-горен, по-висш;
превъзхождащ
юх /на юх/ [съ щ.] — напразно;
накриво
юч-кьошелйя [прил., от тур.]
— триъгълен
-
юшур [същ., от ар. -тур.]
—
натурален данък; десятък
юшурджйя [същ., от ар.-
тур.] — събирач или откуп-
вач на данък юшур
200

я
ябана [същ., от пер. -тур.] —
чужбина
ябапджййски [лрнл.]
—
чуж­
дестранен; външен
ябанджйя [същ., от пер.- тур.]
— чужденец, странник
ябанец [съм/.] — вж. ябапджйя
ябилие [същ., от тур.] — ре­
мък, на който се точи бръс­
нач
явиш [на/)., от тур.] — бавно,
без бързане
явср/ин/ [същ., от пер. -тур.]
—
помощник, адютант
явя» явявам [гл., св. и «сс<?.]
—
съобщя, съобщавам; из­
вестя, известявам
ягма [същ., от тур.] — пляч ­
ка, грабеж
яд [същ.] — отрова
яже [жест.] — която
язаджй/я/ [съм/., от тур.]
—
писар
язе/ка/ [мест.] — аз
язлък [същ.,
от тур.]
—
открито помещение на къ­
ща; пруст, отвод
язововци [същ., мн.]
—
енту­
сиасти; авантюристи
язък [нар., от тур.] — жалко
яко [яредл.] — като
яков /яково поколение/ [лрмл.]
— свързан или отнасящ се до
Яков; многоброен
якоже [нар.] — както
яко-яко [«ар.] — много-много
ялдъзка [същ., от тур.]
—
златна монета
ялдъзлйя [прил., неизм., от
тур.]
—
златен; позлатен;
лъскав; посребрен
яли [съюз] — ами
ялмаз — вж. елмаз
ялмазъп [прил., от тур.]
—
скъпоценен
ялнъш — вж. янлъш
ялов [прал.] — бездетен; без­
плоден; безрезултатен
яловар/ип/ [съмр] — пастир на
ялов добитък
яловива [съцр] — стадо от
ялови животни
яма — вж. ягма
яма [сън/.] — дупка; кръпка
ямб [сън/., от гр.] - - стихот­
ворна стъпка от две срич­
ки, от които ударена е вто­
рата
ямболче [сън/.] — малко въл­
нено килимче
ямурлук [същ., о т тур.]
—
дебела връхна селска дреха
япйчар [същ., от пер. -тур.]
—
турски войник с хрис­
тиянско потекло
янйчарски [прил.] — свързан
или отнасящ се до япйчар;
кръвожаден; жесток
янки [същ., от англ,] — проз­
вище на американец
янлъш [прил., неизм., от
тур.] — объркан, сгрешен;
лъжлив
янтар [същ., от рус.] — кехли­
бар
япали [част.] — ето
япанджак [същ., от тур.]
—
дебела връхна селска дреха
яптърдйсам [гл., св., от тур.]
—
поръчам
201

япунджак — вж. япанджак
яр [същ., от тур.] — стръмен
бряг
ярем [сьгг/.] — дървено прис­
пособление за впрягане на
добитък; робство, гнет
яровйт [прил.]
—
стръмен;
гневлив; буен
яруга [същ., от тур.] — про­
паст
яря сс1 [гл., несв.]
-
сърдя се
яря сс2 [гл., несе.] — окозвам се
ясак [същ., от тур.] — огра­
ден имот близо до насе- .
лено място; бранйще
ясак [прил., неизм., от тур,]
—
забранен; ограден
ясакчйя [същ.,_ от тур.]
—
пазач; телохранител
ясйка [сам^.]
—
дърво бреза,
топола или трепетлика
ястелйв [лрил.]—който обича
да си похапва; лаком
ястък [същ.,
от тур.]
—
възглавница; миндер; леха
за разсад
ястъклйя [прил., неизм., от
тур.] — пухкав, мек
ятаган [същ., от тур.]
—
дълъг извит турски нож
ятак [същ., от тур.] — легло;
леговище; свърталище
яхпа [същ., от тур.] — масло­
бойна
яхудйя [същ., от ар. -тур.] —
евреин
яхър [същ., от пер. -тур.]
—
обор; конюшня
яцс [нар.] — твърде много
ята [неихм., от тур.]
—
Да
живей!
яшмак [същ., от тур.]
—
покривало за лицето у мо­
хамедани; навес над огни­
ще с отвор за изтегляне на
дима
ящнк [същ., от рус.] — кутия;
сандъче
202