/
Автор: Дуйчев И. Цанкова-Петкова Г.
Теги: история на българия средновековие исторически документи
Год: 1960
Текст
Б Ъ Л Г А Р С К А АКАДЕМИЯ НА Н А У К И Т Е
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
ИЗВОРИ
ЗА
БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
HISTORIAE BULGARICAE
VI
СОФИЯ
ACADEMIA LITTERARUM BULGARICA
INSTITUTUM HISTORICUM
FONTES GRAECI
H1STOR1AE BULGAR1CAE
III
EDIDERUNT
IVAN DUJCEV, GENOVEVA CANKOVA-PETKOVA,
VASILKA TAPKOVArZAIMOVA, LJUBOMIR JONCEV,
PETAR TIVCEV
SERD1CAE
IN AEDIBUS ACADEMIAE LITTERARUM BULGARICAE
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
ГРЪЦКИ ИЗВОРИ
3 А
БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
ш
СЬСТАВИЛИ И РЕДАКТИРАЛИ
ИВАН ДУЙЧЕВ, Г ЕНО BE В А ЦАНКОВА-ПЕТКОВА.
ВАСИЛКА ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, ЛЮБОМИР ЙОНЧЕВ,
ПЕТЪР ТИВЧЕВ
СОФИЯ
ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
УВОД
По своя характер включените в том Ш „Гръцки извори за българската история"
се разпределят на няколко основни групи. Сравните л но най-многочислени са памет-
ниците с агиографски характер. Тук трябва да отнесем извадките от Йоан Мосхос
(починал в 619 г.), житието на Давий, анонимного житие на Симеон Дивногоред
(съставено, както изглежда, през първата половина на VII в.), „Чудесата на св.
Димитър Солунски", житието на Давид Солунски (съставено между 707 и 717 г.),
най-сетне житието на Стефан Млади (съставено след 767 г.). По-голямата част от
тези агиографски текстове съдържат откъслечни сведения във връзка с българската
история. Веред агиографските паметници обаче се намират „Чудесата на св. Дими-
тър Солунски", конто са едно от редките произведении на провинциалиата визан-
тийска книжнина н съдържат едни от най-ценните сведения, с конто разполагаме
днес относно социално-икономическите отношения веред славяните през VII—VIII в.,
както и множество вести за славянските походи в балканските веми, обсадите
на втория град във Византийската империя Солун и т. н. Въпреки своя подчертан
агиографски характер „Чудесата на св. Димитър Солунски" трябва да бъдат
окачествени като един от най-важните извори за историята на южните славяни през
епохата на тяхното настаняване в балканските земи.
Втора голяма трупа съставят съчивенията с историографски, повествувателен
характер. Тона са няколко съчиненни в проза и в стихове. Тук спадат съчннението
ва Йоан Антиохийски (писал след времето на имп. Фока, 602—610), стихотворните
творби на Ираклиевия съвременник Георги Пизидийски, съставената приблизително
по същото(_време анонимна „Пасхална хроника", преработката на „Църковната
история" на Теодор Четец (Анагност), направена от неизвестен автор в началото
на VIII вД откъсите от анонимна църковна история от периода от VI—VIII в»^_ано-
нимната хроника от 741—829 г., най-сетне съчиненията на двама от най-видните
представители на византийската историопис — „Хронографията" на Теофан Изповед-
ник (съставена към 810—815 г.) и „Кратката история" на патриарх Никифор (писана
между 815 и 829 г.). В тази трупа влизат, както се вижда, иякои от най-важните
историографски произведения на византийската литература изобщо. Докато от
Йоан Антиохийски, за жалост, са запазени само откъси, за първата половина на
VH век притежаваме писанията на съвременници — Георги Пизидийски и аноним-
ная автор на Пасхалната хроника.1 Съчиненията на поета Георги Пизидийски като
исторически извори притежават всички недостатьци на поетичните творби, с техния
жзкуствен език, с поетическите преувеличении и неточности, към конто трябва да
прибавим общото пристрастие и, съответно, омраза към нападателите славяни. Голя-
мата цена на съчиненията на Георги Пизидийски обаче се състои в това, че те са
6
Увод
взлезли изпод перото на близък съвремевник и дават непосредния отглас от
събитията. При това неговите сведения много често са единствени по своето
съдържание. Сравнително по-малко заачение имат откъсите от Теодор Анягност, от
неизвестния автор и от анонимната хроника^Затова пък съчиненията на Теофан
и Никифор могат да бъдат определени като исторически извори от първостепенно
значение както частно за българската история, така и изобщо за византийската
история. Теофан излита събитията от 284 г. до 813 г., докато „Кратката история"
на патриарх Никифор обгръща събитията от 602 до 769 г. и с това се явява про-
дължение към изложението на Теофилакт Симоката. За историята на VII и VIII в.
двамата византийски автори са черпили от т. нар. „Голям хронограф",‘съетавен към
края на VIII в. и запазен само в откъси.| Теофан и Никифор са предали много
често почти едни и същи откъси от това ценно съчннение, първият чрез по-голяма
преработка и по-свободни отклонения, а вторият по-точно и по-близко до първо-
образа. Ако ние днес можем да възстановим много подробности от българската
история от 681 г. до начзлото на IX век, това се дължи само на сведенията, конто
черним от сломенатите византийски историографи. За събитията след 769 г., гдето
Никифор прекратява своето изложение, Теофан остава често чаш единствен
извор, чиито вести сме понякога принудени да приемем почти на доверие, тъй като
не притежаваме други странични извори, за да контролираме или допълним някои
от неговите указания. * През втората половина на IX век (между 873—875 г.) рим-
скмят книжовник Анастасий Библиотекар направил, на латински език, една компила-
ция въз основа на съчиненията на Георги Синкел (починал в 810—811 г.), Никифор
и Теофан. Въпреки че западният писател не е превеждал буквално и напълно
своите извори, неговото съчинение на много места ни служи като контролен текст
към есновнвте извори — именно Никифор и Теофан. Поднасяйки в български
прёвод всички откъси от съчиненията на поменатите византийски писатели-
историографи, съставителите на том III от „Гръцки извори за българската история"
предлагат на българския учен такива исторически извори, без конто е немислимо
и невъзможно да се проучва българската история през епохата до началото на
IX век.;
Два от историческите извори, контоса използувани тук, спадат към византийската
панигирична литература.'Става въпрос за анонимното, приписвано обаче с известно
основание на Теодор Синкел „Слово за аваро-славянската обсада" на Цариград
през юли-'август 626 г. Към същото събйтие се отиася в основния си дял и т. нар.
Хймн АкатиСт („Неседален химн"), чието датиране е спорно, но който най-вероятно
трабва да се припише на анонимен автор от първата половина на IX век. Обсадата
на Цариград от славяни и авари през 626 г. е описана в- тёзи две творби напълно
едностранчйво и пристрастно и в това отношение разглежданите наши два истори-
чески извора са отразили най-характеряите особености на познатата византийски
панигирична литература. Теодор Синкел обаче е съвременник и непосредей участник
в-събитията. Колкого и реторичен да е неговият език, до каквито и писателски
похвати да прибягва той в изложението на събитията, като си служи със заемки от
Писаниёто, с иносказания и ведомлъвки, понятии само на съвременници, неговото
слово се явява извънредно богат по съдържание исторически извор. В него има
такива подробности, конто не намирамё в никой от' другите повествувателни или
агиографски'извори, с конто днёс разполагаме.
Няколко от включените тук текстове са вэети от .официални исторически
нЗвбри/'Свързави по ироизход главно с живота на. византийската дърква. Такова е
Увод
7
сведението на апамейския презвитер Константин, вмъкнато в деянията (сиреч про-
токола) на 16-ото заседание на Шестая вселенски събор от 9 август 681 г., благо-
дарение на което сведение можем с голяма положителност да установим хроноло-
гията на важен събития от българската история. Официален исторически извор
представя добавката, която по времето на имп. Анастасий II (713—715) дяконът и
хартофилакс на цариградската църива Агатой направил към деянията на Шестая
вселенски събор, като разказал за българското нападение във византийска терито-
рия през 712—713 г. Официален характер имат също епископските списъци от
VII и VIII в., извадките от съборните деяния и най-сетне^Земеделският закон.,, По
своего съдържание официалните исторически извори са твърде сухи и кратки, но
затова пък можем с доверие да се отнесем към техните сведения.
^Най-сетне, отделно трябва да упоменем един папирус от началото на VII в.,
в който се споменава името на българите. Това е единствен по своя род.истори-
чески извор, към чнито сведения за съжаяение са изказани известии съмнения.,
Както се вижда, по своя произход и съдържание приведените тук исторически
извори са твърде различии. Различна е, съобразно с това, и тяхната стойност като
градиво за проучване на историята на българските веми и на българския народ
през деления период. Както изобщо всички исторически извори от византийски
произход, така и събраните в настоящая томцстрадат от редица недостатъци, на
първо място национална и класова оцветеност, тъй като произлизат от перото на
чужденци, враждебна на българите, и на второ място от писатели, конто принад-
лежат най-често към духовного съсловие или към придворните кръгове, поради
което проявяват определени социални тежнения. Това налага, разбира се, да бъдат
подлагани на най-внимателна и задълбочена критическа проверка, преди да бъдат
използувани като материал за проучване на нашего минало.
Основните сведения, конто се съдържат в настоящий том, се отнасят хроно-
логически до периода от втората половина на VI до началото на IX в. Самият
техен хронологически обсег определи в общи черти проблематиката, която изслед-
вачът въз основа на тях ще има да раврашава. Времето от втората половина на VI в.
до началото на IX в. съставя нов етап в нашего социално-икономическо и политическо
развитие, със свои основни проблеми: зачестените славянски нашествия в тукаш-
ните земи, настаняването на славянските и пъриобългарските племена в територията
на Балканский полуостров, техните социално-икономически отношения, възниква-
нето на пъриите славянски племенни обедянения, възникването на славяно-българ-
ската държава и първото столетие и половина от нейното съществуване.
Сведения за борбите на славянските племена за овладяване на балканските
земи са дадени в доста голям брой от споменатите исторически извори. В съчнне-
нието на Йоан Мосхос намираме едно интересно сведение за нападение на „вар-
вари" срещу Со лун през пъраата половина на VI в. Отшелникът Паладий разказал,
че поради нападенията на „варварите** стенйте на град Солун се пазели нощно
време от войници. Отшелникът признава освен това, че „варварите“ пристигнали и
опустошили цялата облает на град Солун. Нападателите, според него, минали
покрай килияга на известен монах и когато един от тих опвтал да то удари,
ръката му останала неподвижна. Първата част от известието на Йоан Мосхос
страда от известна неяснота поради употребата на общото обозначение „варвари",
а разказът за „чудото“ с ръката на нападателя повтаря една широко разпростра-
8 Увод
йена агиографска схема, конто води начало от библейски разказ1. Въпреки това,
сведението на споменатия ранно-византийскн писател трябва да бъде приведено
тук, защото под тия „варвари" ще разбираме не други, а именно славяните. Пор-
вите нападения на славяните над големия византийски център Солун започнали още
през първата половина на VI в. Сам Прокопий Кесарийски разказва, че към 550 г.
една огромна славянска войска се била запътила към този град с намерение да
го превземе заедно с околните градчета. Ако под споменатите от Йоан Мосхос
„варвари“ подразбираме славяните, което е най-вероятното тълкуване на това
сведение, в такъв случай именно на казанки писател следва да благодарим за тона,
че ни осведомява за едно от най-ранните славянски нападения над Солун. Така
един агиографски извор попълва много сполучливо сведенията на най-важните по-
вествувателни исторически извора, на първо място на Прокопий Кесарийски, който,
колкбто и да е обстоен, не ни е казал всичко за събитията. Във връзка с проблема
за славянските нашествия трябва да споменем сведенията на Йоан Антиохийски. В
запазените от неговото съчинение фрагменту за съжаление, се съдържат повече
сведения относно историята на днешните български веми от първата половина на
III в. на сам, обаче могат да се изв лекат и някои податки за VI в. и нашествията
на славяните. На този писател, между другото, дължим едно от най-пълните описа-
ния на бунта на пълководеца Виталиан през 514 г- В този бунт, който разтърсил
владичеството на империята в провинция Тракия, ваели участие, както се зиае от
други исторически навори, също и наемници славяни и първобългари из отвъд-
дунавските области. Цялото развитие на големия и застрашителен за империята
буят на Виталиан става именно в днешните български земи и поради това вестите
на Йоан Антиохийски, ако и изрично да не споменуват славяните, заслужават осо-
бено внимание. Не е споменал за славяните Йоан Антиохийски и в друг свой откъс,
именно когато говори за „предателството“, което извършил имп. Маврикий (582—
602), като предал войн идите от Тракия на „варварите". В същност целият този
откъс се отнася до войната на византийского правителство през последните години
от управление™ на Маврикий против аварите и славяните. Сведението произхожда
от исторически извор®, който е бил явно враждебен на византийская император и
несъмнено тенденциозен. Въпрекн всичко обаче то заслужава внимание, защото ни
разкрива какво се е говорело за поведението на Маврикий по отношение на „вар-
варнте“ — славяни и авари през пролетта 600 г. Това сведение е интересно
между другото и затова, че ни разкрива онази обстановка на бунтовно настроение
веред населението и войската от провинция Тракия, което довежда до бунта през
втората половина на ноември 602 г. и до свалянето и убийството на Маврикий.
В този бунт, както се знае, войската, изпратена на дунавската граница да се бори
против славяните, играе ръководна роля, а самият приемник на сваления импера-
тор е дребен военачалник от тази крайдунавска византийски вей ска.
Първата половина на VII в. е най-съдбоносизта епоха в борбата на славяните
за заселване в балканските земи. Връхната точка в усилията на славяните и аза-
рите в нашествията им в територията на Балканский полуостров е обсадата, която
била предприета през лятото на 626 г. от славяни, авари и перси срещу византий-
1 Към това вж. посочвайинта у Ив. Дуйчев, Легендарный мотив у Григории Цамблака:
Stevia, XXI, 1953, стр. 345—349.
> Срв. Fr. D ОI g е г, Regesten der Kaiserurkunden des osirO/nischen Reiches, I, Munchen-Berlin
1924. nr. 130.
Увод
9
ската столица. През тази година импераята е в най-тежко положение, що се отнася
до защитата на балканските си владения и отбраната на столицата, тъй като ими.
Ираклий с най-голямата част от войските е далеч на изток в поход против персий-
ската монархия. Тукашните земи са напълно изоставени на волята на нападателите
из отвъддунавските области: в този момент слаияните и аварите са толкова силни,
щото не само безпрепятствено кръстосват Балканский полуостроя, но и подлагат
на страшна обсада самата столица. Цариград обаче е здраво защитен откъм суша и
море и силите и техническите средства на нападателите не са били достатъчни
да сломят съпротивата на неговите защитиици. След тежка борба нападателите
биват принудени да се откажат от обсадата и след огромни жертви да се оттеглят
назад. Събитията през лятото на 626 г. имат решително значение за славянското
проникване в тукашните земи. Поражението на обсадителите слага край на съюзните
действия между славяни и авари. Въпреки че славяните в тази обсада полагат
много усилия и дават най-многочнсленяте жертни, аварският хаган сякаш хвърля
вината за неуспеха именно на тях. От друга страна, претърпяното през август 626 г.
поражение съставя повратна точка в развоя на аварската мощ: от този момент на-
татък аварските сили в Балканский полуостров са в неотречим упадък. Славяните
са били първите, конто почувствували това: крушението на аварската мощ им дава
възможност да се освободят от снова върховенство на аварския хаганат, под
което те жияеят вече в продолжение на няколко десетилетия, от втората полонина
на VI в. насам. В нашите исторически извори по-нататък почти не се говори за
значителни действия на аварите в земите на полуострова. Но ако аварите повече
не господствуват в тукашните области, поражението при Цариград през август
626 г. измеия съвършено малко положението на славяните. Увлечен, подобно на
своя предшественик Юстиниан I, в миражите да гони господство на Изтока, имп.
Ираклий и неговото пранителство не използували нито най-малко поражението,
нанесено на обсадителите. Византийците се задоволили с това, че столицата била
спасена от страшната заплаха, и не положили усилия по-нататък да преградят
пътя на славяните към териториите на полуострова. Друг е въпросът доколко това
е било осъществимо. Неотречимо е обаче, че и след като претърпели поражение
пред стените на Цариград, славяните продължнли свонте нашествия. Необхо-
димо е да се каже направо, че същинското поселване на огромни славянски маси
на Балканский полуостров се извършва през тази епоха — като се начене от края
на Маврикиевото управление докъм средата на VII в. Византийските исторически
извори не споменават почти нищо за това проникване, защото вииманието им било
насочено към други събнтия и, второ, защото, както ивглежда, не са били пред-
првети никакви по-значителни действия за борба против настаняването на славяните.
В настоя щия том са включени най-'важните исторически извори за събитията
през 626 г. Словото за аваро-славянската обсада на Цариград през 626 г. предава
редки подробности за това събитие в тогавашния международен политически живот.
Името на аварския хаган тук се споменава на първо място, но това е напълно в
духа на общия тон на византийската историография — да изтъкзат владетеля и
вожда вместо народа. Главната сила в аваро-славянската обсада, преди всичко в
действията по море, са били славяните. Авторът на Словото с подробности е опи-
сал похода на нападателите до византийската столица, а самата обсада е изложена
просто ден по ден, като в дневник на военни действия. Дадени са и вести за во дените
преговори между обсадителите и обсадените. Особено подробно са изложени дей-
ствията през десетия ден на обсадата — именно 7 август 626 г. в, заедно с това
10 Увод
поражението на нападателите. В този паметник има, разбира се, и реторика, и схема-
тизъм, но въпреки това той е един от нашяте най-съдържателни исторически из-
вори. Внимателният анализ на текста ни разкрива голям брой неповторими по
своето съдържание вести за славяните. Така, авторът на Словото дава общи све-
дения за броя на нападателите авари и славяни, говори за тяхното въоръжение, като
споменава воините, облечени в ризници и шлемове, дава подробности за бойкого
снаряжение: разните стенобойни машини, дървени кули, метателни уреди и т. н.,
за конто на коли бил докаран отдалече необходимият дървен материал. Авторът
разказва за видовете войска, участвували в нападението, за тактиката и стратегията
на напанателите и т. н. Измежду другите сведения заслужава особено внимание
снова, което авторът на Словото съобщава за славянските еднодръвки и за развоя
на славянското мореплаване. Според него именно на славянската флота от едно-
дръвки било възложено да прекара от малоазийския бряг в Тракия съюзната пер-
сийска войска. Тук авторът добавя, че „славяните били придобили голяма опятност
да се спущат по море, откак самите те нападали ромейските владения*1. Това е
несъмнено едно от най-изричните оризнания за развоя на славянската воениа тех-
ника, конто отразиза съвършено нов етап в цялото обществено-мкономическо раз-
витие на славянските племена. Заслужава внимание, най-сетне, и известието във
връзка с погребението на мъртвите чрез изгаряне, което ни осведомява за една
страна от езнческата религия на славините. Както почти всички поместени тук
исторически изворя, това Слово за първи път се превежда и изобщо се използуна
в нашата научна книжнинв, и е действително ценен оринос в изворознанието ни за
славяните от VII в.
Сведенията на Словото ва аваро-славянската обсада се допълват от вестите
конто ни даза Георги Пизидийски в своето съчинение за аварската война. Веред
поетическите изрази на писателя е доста трудно да се извлекат положителннте
исторически податки. Както се изтъкна по-горе, достойнството на автора се крие
на пърао място в това, че е съвременник — че се е заловил, по собствените му
признания, да „опише съвременни събития*1, ако му бъде възможно да облече „в
мерена реч неизмеримостта на толкова големите събития0. Тъкмо тук обаче се
таи и един от големите недостатъци на този исторически извор: в него има голям
брей загатвания, конто са били напълно ясни за съвременниците, а за нас пред-
ставят истински загатки. В изложението на Георги Пизидийски обаче има някои
единствени по рода св сведения за съетава на войската на нападателите. По него-
вяте думи, „славянин се беше споразумил с хун, скит с българин и пак мидиец
със скит, конто имаха различии езици и земи, бяха разделены и дълго време се
намираха в близки отношения". Тук е дадено едно рядко посочване за участието
и на първобългари като съюзници в обсадата. Сведенията за военните съоръжения у
Георги Пизидийски допълват казаното от Теодор Синкел в словото за анаро-
славянскатата обсада. Може би, въпреки общия панигиричен тон, едно обвинение
към имп. Ираклий се крие в думите, че той, „притиснат с нападение от две страни,
изоставил близкото и се заловил за далечното затруднение сиреч пренебрегал
заплахата от страна на авари и славяни и се отправил да воюва против персите.
Ценно е освен това известието, че в действията с еднодръвките участвували не
само славяни, но и пъриобългари. Според думите на византийския поет аварският
хаган „натоварил на ладии — той беше иэдълбал и приготвил корубести лодки -—
множество славяни, смесени с българи*1. За хода ва самата битка са Казани, за
съжаление, само твърде общи неща. В другого произведение на Георги Пизидий-
у»од___________________________ ii
ски — „Хераклиадата" — са добавени никои общи посочвания за учасгието на
славяните в обсадата на Цариград през 626 г., като отново е изтъкнато множе-
ство™ на славянските еднодръвки: славяните „смесили морските вълни съсземята1',
сиреч превъриали морето в суша.
^Част от сведенията на Ласхалната хроника се отнасят към събнтията до
края на VI в., обаче измежду всички съдържащи се в тази хроника вести
едки от най-ценвите са пак вестите върху обсадата на Цариград през 626 г.
Авторът на хрониката се е спрял доста на широко на събитието и така ни
е дал никои нови, неизвестни отдругаде вести, или пък потвърждава снова,
което вече знаем от другите исторически извори. .Участието на славяните отнево
изрично е изтъкнато, като са далени подробности за техните действия. Интересно
е, между другото, посочването, че след поражението по море славиките първи се
сттеглили от обсадата и по тоеи начин принудили и аварския хаган да отстъпи.
Това показва, от друга страна, че славяните са действували самостойно поие до
известна степей, от аварския повелител или, най-малкото, че поражението при Ца-
риград разслабило чувствително зависимостта им от хагана,
Сравнително малобройни са сведенията за пъриобългарите от времето докъм
средата на VII в. Във фрагментите на Йоан Антиохийски се разказва наярамер за
повикването на пъраобългари като съюзници зъв войната на имп. Зенон (474— 491)
против готите. Споменатите в откъса за бунта на Виталиан „хуни“ трнбза да бъ-
дат смятани с голяма вероятност съшо за някои тюркски, сродни на първобълга-
рите племена. Както в много други случаи, така и тук обозначение™ „хуни“ има
твърде общо значение. Последният откъс от Йоан Антиохийски, даден тук, се
отнеся до нападение™ на Заверган. вождя на кутригурите, в земите на империята
през 558 г.
Често споменаванията в иашите извори от това време за „варзарм* или
„скити" не са напълно ясни и нве не сме в състояние да решим дали при такива
случаи византнйските автори не означават първобългарите. Веред дацените тук
откъси от неколцииа византийски писатели се намират точно танина посочвания,
конто само внимателният анализ на изеледвача ще може да уточни. В едно от
съчиненията на математика и астронома Стефан Александрийски, писано към 775 г.,
е дадено пророчество за трайността на иякои държави, като израчно са споменати
българите. Едно от най-ценннте сведения във връзка с първобългарите се съдържа
в краткого съобщение на сирайския свещеник Константин Апамейски, включено в
протокола на 16-то заседание на Шестия вселенски събор от 9 аагуст 681 г. Въз
основа на това сведение с голяма положителност може да се установи, че Аспарух
със своето плене се явил на Дунава през 680 г., а мирът между българите и ромеите
бил сключен през втората половина на 681 г. — преди последнего заседание на
събора на 16 септември с. г. Благодарение на това сведение прочее може да се
установи датата на възникването на славянобългарската държава и, съответно,
официалното й признание от Византийската империя.
Първите две книги „Чудеса на св. Димитър Солу иски* — съставени първата
от солунския архиепископ Йоан към второго десетнлетие на VII в., и втората от
неизвестен духовник, пвк солунчанин, вероятно към 60-те годики на VII в. — ни
дават пребогаты сведения- откосно нападенията на славяните над град Солун, ри-
суват ни техните обществено-икономически отношения, гехния бит и културв.
Това е несъмнено един от най-важните исторически извори за периода от края на
VI до края на третата четвърт на VII в. Там се съдържат, на първо място, вести
12
Увод
за положението на балканските земи до времето на славянското проникване: адми-
нистративного деление, културата, народностните отношения и т. н. Едно известие
за чумна епидемия допълва картината на опустошеияята в тукашните области.
Численото намаление на местното старо население е един от факторите, които
подготвят заселването на славяните тук. С много подробности авторът на книга
първа от „Чудесата" е описал пораженията, нанесени от чумната епидемия, поради
които не само се намалява числеността на тукашното население, но и се притъпява
неговата съпротивителна сила пред нашествениците. В друг откъс се говори за
глада, които настъпил в град Солун поради обсадата на „варварите“-славяни.
Благодарение на това ние разкриваме една интересна страница из стопанската
история. Подвозът на хрвни към застрвшения от нападение град спира и над него
надвисва „опасност, равносилна на война". Сланинските нападения, както може да
се види и от други откъси на „Чудесата**, нанасят удар върху целия стопански
живот на южните балкански области, които все още се намирвт под властта иа
Византия. Откъснат поради обсада от другите области, които го снабдяват с
храни, Солун, като голям консумативен център на империята, не веднаж преживява
перводи на глад. Преди да ивменит етническия състав на населението в тукашните
земи, славяните с нападенията си разстройват напълно стопанския живот. Те спират
както търговския обмен с житни храни, така н самата земеделска рвбота. Тракия
и Македония, като житници на империята, биват напълно разстроени и в големите
градски средища настъпва истински глад. От страниците на „Чудесата" ние науча-
ваме много важни подробности относно оживената търговия, която до това време
съществувала и чрез която Солун се снабдявал с храни. Славяните причинили
пълна несигурност в тази облает, търговският обмен замрял. Настъпилият глад
дал тежко отражение и върху боеспособността на[населението, както и върху общото
политическо положение. Авторът на „Чудесата** ни говорв за избухнали по онова време
буитове веред населението: „Тълпите не се задоволяваха само да се опиват по площа.
дате от кръвта на сънародниците си, но вече започнаха да се втурват по къгците едни
на други и да ивбиват безжалостно намиращите се там", пише авторът. Какви вълне-
ияя причинили нападенията и каква обща несигурност наставала поради заплахите
на нападателите, може да се съди от думите на архиеп. Йоан, който говори за
„демонски убийства и грвбежи". Благодарение на сведенията, които намираме в
„Чудесата", ние можем да си представим в подробности голямата криза, която
империята преживяла в края на управлението на имп. Маврикий и през времето на
Фока, сиреч първото десетилетие от VII в. За отделяйте обсади на град Солун
са дадени обстойни и подробни сведения, в които се съдържа, разбирв се, и зна-
чителен чудотворен елемент. Трябаа да се изтъкне, че зв тези събития „Чудесата**
са не само най-главният наш исторически извор, но често пъти в единствен по
рода си. Царвградската историопис сравнително малко се занимава с тези славянски
нападения и ако ние днес знаем нещо повече ва събитията, това се дължи само
на „Чудесата". Между другите сведения би трабвало да се припомни съобщеиието
за намаление, по една или друга причина, на населението на град Солун. За по-късното
време тази демографска промяна позволява на вече настанените в областта на
града славяни постепенно да проникнат мирно и незабелязано и да се настанят, в
доста голям брой, в него. Изрично е отбелязано, че нападателите авари и славяни
са били осведомени добре за намалението на градското население и са разчитали
на това при своите действия. На едно място от „Чудесата" направо е казано, че
Увод
13
аварският хаган уверявал своите воини, че „в града има много малко войници,
поради това че там неотдавна имало и чума", и затова нападателите щели да раз-
рушат града „още същия ден". Не може да се каже с положителност доколко
тези твърдения са точни, обаче е несъмнено, че спасението на града се дължи до
голяма степей на якостта на градските стенн. Говорейки за нападателите, авторът
на „Чудесата" е дал много редки подробности. Преди всичко, лаже като отстра-
ним известии реторически преувеличения относно числеността на нападателите,
явно е, че те са били твърде многобройни. Текстът на „Чудесата" ни говорв вед-
наж за 5000 нападатели, други път за 100000, или пък си служи с хиперболични
сравнения, като казва, че те били подобии на „нова Ксерксова войска" и т. н.
Неотречимо е едно: участвуващите в гези нападения славяни не са вече отделив
малочислени дружини, а големи племенни обединения, конто водят широки колек-
тивни действия и то под единно ръководство. Славяните, следователно, се намирвт
на нов етап на своето обществено-икономическо и политическо развитие. Тяхната
военна техника, съобразно с това, е различна от по-раншната и много по-развита. В
много подробности нападателите на Солун през VII в. се отличават от онези
славяни, конто ни опнсва „Стратегиконът" на Псевдо-Маврикий, сражаващи се с
поста првмитивно въоръжение и уповаващи се главно на своята численост й на хрвб-
ростта си. Славяните от епохата на „Чудесата" вече умеят да нападат крепости
и се осмеляват да водят многократно борба срещу една от най-големите крепости
на империята — града Солун. В текста на „Чудесата" откриваме редица черти на
новото славянско въоръжение и на новата славянска техника, благодарение на конто
славяните водят истинска обсадна война. За рвзрушение на крепостните стени на
града нападателите си служат сега с най-рвзнообрвзни и сложна съоръжения, ва
чиято направа и използуване те са почернили опит именно от своите протниници —
ромеите. Авторът на „Чудесата" ни разказва за употребяваните от нападателите
железни овни, бойни кули, покрити с прасно одрави животниски кожи, каменометни
машини и костенурки, за лостове и секири за подриване на крепостните стени и
врвти, най-сетне за кораби и за шатрв в стана на нападателите и т. н. Очевидно в
течение на около един век или по-малко славяните са прежияели значително раз-
витие в своите обществено-икономически отношения и в своята техника. По своята
стратегия и тактика те вече не отстъпват на самите ромеи. Авторът на нашия
исторически извор направо признава, че никои от техните бойни съоръжения били
иеуязвими ва вашитниците: „нищо не можеше да повреди костенурките, конто
бяха покрити с кожи на скоро заклани волове и камили", пише той и печално
добавя, че защитниците по стеките били „въоръжени само с копия или лъкове"
за отбрвна. Описанията, конто той ни дава за обсадните съоръжения на славяните,
заслужават специално и внимателно проучване: усилията на изследвача тук ше
бъдат богато възнаградени, защото разполагаме с рядък по съдържание и обилие
на сведенията исторически извор. В текста на „Чудесата" са ни дадени освен тоза
имената на никои от проникналите в южните части на полуострова славянски пле-
мена: драгувити, сагудати, велегезити, ваюнити, берзити и др. Това вече ве са
военни дружини, а цели племена — „те водели със себе си и челядта си заедно с
покъщината" — конто търсят места за поселение. Авторът направо заявява, че
се стремели да завземат град Солун, за да се заселят в него. В текста на „Чуде-
сата" се съдържат ценни посочвания и за отношенията между славяни и авари.
Авторът например разкаава, че славяните поискали от аварския хаган военна помош,
като му обещали пари и плячка след завладяването на града. Въз основа на по-
14 Увод
добни сведения ние можем да очертаем в сьвършено нова светлина аваро-славян-
ските отношения през VII в. В последний период, който се засяга от текста ва
„Чудесата", славянските племена са вече уседнали в областта на Солун. Ние узна-
ваме за връзките, установени между отделки племена и града, развития търговски
обмен, имената на никои от славянските първенци (напр. за княза на ринхините
Первунд) и т. н. Важни сведения ни дава текстът на „Чудесата" за действията на
първобългарските военачалници Кубер и Мавър и за кроежите им за завладяване
на град Солун. Сыцо и тук авторът на „Чудесата" ни предлага единствени по
съдържание сведения. Ако не притежавахме този исторически извор, ние нямаше
да знаем нище за въпросните събития и личности. Накратко, трабва ла се каже, че
„Чудесата на св. Димигьр Солунски" са един от основните наши исторвчески
извори ва епохата ла VII в. Обширен паметник, съставен от съвремевници или пък
близки до събитията лица, този текст трябва да бъде смятан като богат, съдържа-
телен и достоверен исторически извор. Научната критика има за задача да очисти
изложението от реториката и неизбежния чудотворен елемеит, за да ни поднесе
извор от първостепенно значение.
Откъсите от „Църковната история" на Теодор Анагност съдържат сведения
за по-старата епоха, до времето на имп. Анастасий, В откъсите на неизвестния
византийски писател намираме, покрай другого, едно известие за настаняване на
аварите в Скития (дн. Добруджа) и Мизия. От житието на Давид Солунски науча-
ваме за административните промени, които били извършеия в земите на полуо-
строва вслед стане на нахлуването на „безбожните вараврв" — славяни и азарн.
Импервита била принудена да премести управлението на пронинцията от Сирмиум
в Солун. Дадените тук откъси от'епископски списъци, именно т. нир. Епифаниев
списък и списъкът от времето на Йсаврийците, съставен към 733—788 г., заедно
с извадките от съборните деяния представят важни изворв преди всичко за цър-
ковната уредба на днешните български земи. В тези извори са дадени имената на
епископски и архиепископски седалища, които са съществували в навечерието на
големите етнически промени, извършени вследствие на настаняването на славяните
и възникването на първобългарската държава. С упорит консерватизъм съставите-
лите на тези списъци повтервт редица старении селищни имена, преди тези имена
да изчезнат завинаги от нашите исторически извори. Всички тези материалы имат
огромно значение за проучването на историческата география на балканските земи
през ранното средновековие. Някои от споменатите селища са неотъждествени и
само бъдещи изеледвания могат да рвзрешат споровете. Епископските списъци и
съборвите деяния са извори от официален произход и техните данни могат да
бъдат приети с доверие, като, разбира се, се ивключат възможните неточности в
предаването на отделни селищни имена.
В настоящий том е даден пълен превод на т. нар. Земеделски закон, конто
досега многократно е бил проучван в чуждата и нашата научна книжнияа, без да
бъде напълно рвзяснен и да бъдат разрешена всички спорны въпроси, евървани с
него. Въпреки всички досегашни изеледвания може без пресилване да се признае,
че Земеделският вакон представя исторически паметник, който тепърва ще бъде
проучван и тълкуван както по отношение на общите проблеми, които буди, така
и във връзка със своего съдържание. Той е един от най-важните исторически
извпри за разкриване на поземлените отношения и културата на балканските земи
през равного средновековие. Неговите данни ни дават много подробности за
социалната и икономическата история на империята и на славяните в Балканските
Увод 15
земи. Значението на този паметник се увеличава ва нас от обстоятелството, че той
е бил преведен на славянски още през средновековието и никои неговя постано-
вления са намерили широко равпрострвнение в писаното славянско право.
Знае се, че през VIII в. българската държава преживяла тежка криза поради
голямата заплаха откъм Византии: в продължение на дълго време към българската
земя били насочени походите на византийския император Константин V Копроним
(741—775), който сякаш напълно сериовно бил решил да сложи край на съще-
ствуването на младата българска държава. С оглед на това едно кратко изве-
стие на житието на Стефан Млада (убит през 767 г.) представя за нас интерес,
въпреки че неговата хронология е неуточнена. В житието се говори ва едни поход
на импервтора срешу „скитите*1, сиреч българите. В анонимната хроника от VIII—IX в.
са дадени две пенни сведения: едно посочване за похода на Тервел към Цари-
град през пролетта на 705 г. и за получаваните от българите данъци и, второ, едно
ие напълно ясно сведение за някаква статуя на българин в Царигрвд. Второто
сведение е единствено по рода си, а първото^допълва онова, което знаем от други
исторически извори.
Материалите, събрвни в настоящий том, завършват с богатите извадки от съчине-
нията на ^двамата бележити византийски историогрвфи — Теофан Йзповедник и
Никифор. Докато всички други изворв, включени в том трети „Гръцки изворв4*,
дават повече или по-малко откъслечпи вести или пък сведения за отделни събития,
,qb съчиненията на Теофан и Никифор намираме изложение на събития от българ-
ската история през един твърде дълъг первод^ Особено това е вярно за Теофан,
който остава наш основен извор за цялата епоха до първата четвърт на IX b.j
Именно той ни дава канавата, в която можем да вградим всички други наши
сведения. Черпейки за по-стария период от достоверни извори, ва своето време
^Теофан е първостепенен исторвчески изворв Независимо ют неприкритата тенденциоз-
ност, напрвмер по отношение на императорите иконоборци,кнегоните сведения заслу-
жават пълно доверие, що се отнася до установяване на фактите. За един твърде
продължителен период — именно до 769 г. — Теофановото и Никифоровото изло-
жение вървят заедно. За ранната история на славяно-българската държава не
притежаваме почти никакъв домашен исторически извор, като изключим Именника
и някои надписи. Затова главки и често единствени извори понякога остават Тео-
фан и Никифор, чиито сведения трябва да съпоставяме и зааимно да контролираме.
г_3н первода до идването на славяните голяма част от сведенията, дадени от Теофан,
са заети от познатите по-стари извори и поради това нямат особена цена за нас.
В иаложението на Теофан обаче се намират и за този первод някои известия, конто
са единствени, тъй като споменатият автор е използувал, както се вижда, загубени
днес първоизвори. Дадените заемки от съчвнението на Теофилакт Симоката в много
случаи са парвфраза на мъчния за разбирвне и тълкуване текст на Теофвлакт. Когато
(Се изследва времето на славяно-аварските нападения през втората половина на VI в.,
за конто говорв Теофилакт Симоката, текстовете на двамата автори трябва да
бъдат използувани паралелно. Напълно оригияални сведения обаче са дадени у
Теофан и Никифор за времето след първата четвърт на VII в. Тук трвбва да спо-
менем особено разказа за Кубрвтовия племенен съюз, ва разпадането му, за пред-
вижванията на отделяйте Кубратовя синове и частно за движението на Аспаруха
от южноруските земи към днешна Североизточна България. Събитията през 680 —
681 гч сиреч българо-византийската война и възникването на славяно-българската
държава, са ни познати сравнително добре само благодарение на тези наши исто-
16 Увод
рически извори. Изобшо, може да се каже, че за иелия VIII в. главните и понякога
единствени извори са съчиненията на Никифор и, след 769 г., на ТеофацДНикои
по-късни византийски писатели, конто говорят за този период, само перифразират
писаното от Никифор и Теофан или пък правят малки допълнения въз основа
на незапазени първоизвори. ^Последните десетилетия от VDI н. и времето до 813 г.
са рвзказани у Теофан с доста големм подробности. Ако и да говори с особена
враждебност ва българите и техните действия врез своята съвременна епоха, Тео-
фан ни дава рядко подробно описание за времето на Крум. Сведенията на двамата
византийски авторе вече са използуванв в научната книжнияа, но въпреки това
остават доста иеразрешени вълроси, конто може би само цялостиото проучване
на двата изнора те може да изясни окончателно^
Всички поместе и в настоящий том византийски извори за българската исто-
рия се явяват за лърия път н пълен български превод. Отделяйте техни сведения,
в най-голямата си част, са проучвани от наши и чужди учени. Неведнаж обаче
изследвачите са се задоволявали да извличат твърде изолирано едно или друго
сведение и да го тълкуват почти без връзка с изложението на пелия наш истори-
чески извор. Излишне е да се повтари и тук, че този метод на рвбота е напълно
погрешен — всяко сведение от даден автор трвбва да бъде проучван© само в
най-широка връзка с останалото изложение на този автор. ДаваЙки по-големи
откъси от отделимте наши исторически извори, този сборвик с градиво за българ-
ската история може да изигрве полезна роля и ва избягване на подобен яедостатък
в научиоизследователската работа.
Дадеяите в този том преводи и обработката на отделяйте извори са вапрв-
вени от шатни и нещатни иаучни сътрудници на Института за българска история
Сътрудниците са участвували също и в редактирането на отделяйте преводи. Ценна
помощ при проверката на преводите бе оказана от акад. Ив, Снегаров, който взе
участие в преглеждането на голям брой преводи. В окончателното обрвботване и
оформяне на тома взеха участие: Ив. Дуйчев, Г. Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-
Знимова, Л. Йончев и П. Тивчев. Проф. Б. Геров участвува в редактирвнето на
латинските заглавия. Томът бе рецензиран от чл.-кор. проф. В. Бешевлиев и проф.
Д. Ангелов, конто направила полевни критически бележки и препоръки, за ковто
съставителите им: дължат искрена благодарност.
I. ДЕЯНИЯ НА ДАЗИЙ
Дазий живял в края на III в. в Доростол (Силнстра). Той принадлежал към
войнишкото съсловие и бил убит като християиин в 303 г. по време на Диокле-
тиановото гонение иа християиите. Разказът, който даваме тук, е от неизвестен
автор. Времето на иаписването му е също неустановено, но то не може да се
отиесе след 681 г., когато Доростол влязъл в пределите на новоосноваиата бъл-
гарска държава. Издателя? иа разказа Fr. Cumont предполага, че той е съста-
веи много преди тази дата въз основа на някой първообраз на латински език,
тъй като в текста има много латинизми, От друга страна, съкратеиа редакция на
нашия разказ изглежда да е легиала в основата на кратките жития на Дазий,
които са ии известии от Менология на Василий II и от Синаксара на Цариград-
ската църква.
Деянията на Дазий са извъиредио ценен паметник за нашата история. Освеи
сведенията за разпространеиието на християнството в Мизия, те ни дават интересни
дании и за чествуването на празника Saturnalia в Доростол. Особено важни са
етиографските подробности, които се свързват с този празиик и които напомнят за
съществуващите и до днес обичаи с кукерите.
РЪКОПИСИ: P=cod. Paris, gr. 1539 (XI s.).
ИЗДАНИЯ: Fr. Cumont, Les Actes de S. Dasius, Analecta Boliandlana XVI (1897) pp. 5—16.
КНИЖНИНА: Wissowa: Roscher Lexicon, s. v. Saturnus. — S. Reinach, Cultes, mythes et reli-
gions, I. Paris 1905, pp. 332—341 (Le roi suppllcie). — fi. Delehaye, Saints de Thrace et de Mesie,
Analecta Bollandiana XXXI (1912), p. 263 sq. — J. Zeiller, Les origines chretiennes dans les provinces
danublennes de 1’empire Romain, Paris 1918, pp. 110—116 — Af. Nilson, Studlen zur Vorgeschlchte der
Weihnachtsfesten, Archlv fiir Rellgionswissenschaft, Bd. XIX (1916— 1919), pp. 85—91. — IV'. Weber,
Das Kronfest in Durostorum, Archiv fur Rellgionswissenschaft, XIX (1916—1919), pp. 316—341. —
Fr. DOlger, Der Heilige Fisch in den antiken Rellgionen und im Christentum, Bd. II, M tinster 1922. —
Я. Тодоров, Durostorum, принос към античната история на Силнстра, Сборник Силнстра и Добруджа,
София 1927, стр. 3—58. — J. G. Frazer, Der goldene Zweig, Leipzig 1928, p. 847 sq. — Af. Nilson,
Geschichte der griechlschen Religion, I (1953), p. 18.
. 29109
3 Гръпкн извори за българекатя история. 111
18
Acta Dasii — Деяния на Дазий
ACTA DASII
MARTYRIUM SANCTI DASH
1. Tear &&врлтоп> lEQoavKtov fiaodevovran’
Ma&piarov xai /koxXqnavov, fiv Sv toiS xcu-
qois sxelvois ow^&eta zotavvq Sv rots vaypaot
tcov OTQOcacorcbv, more mff exaorov Sviavrbv
tov Kqovov ri]v huttypov eoQtrfv вхтвЛёоал.
Kai tovto cboavei oIxbiov xai e&uqbtov avtov
tov Kqovov bwQOV fyyovvTO Ы to tijv fypsQav
afcov ёлаеЛёоси ospvoTBQav лаоа. таг ЗЛЛас
vipSQas. 'Emi ovv exaoros cbomQ Evxtaiov Uqo~
ovUav Sv тд qpsQq uvtov moki, qravi yaQ 6
tokos sXayxavev, xopi^opsvos fiaoiXixbv cvbv-
pa, trtQO'icov хата т/<у avtov tov Kqovov dpoiottpa
bit ovv idsav dvjpoakos bkI tnavros tov dqpov
pexd nvaibovs xai dvEnaioxvvtov a$ias, smp-
ffafrcov psxd nX^ovg (jtqoticotcov, 8%ап> dbemv
OVyXBy,O)QT)(TEVT)V В.л1 VplBQaS TQtdxoVTCl EKQOTTBV
afteptxovs xai aiaxQas sm&vplas, xai SvEtQvfpa
biafioXtxais fflovais. UXtiqovpev(ov Ьв tcov
TQtdxovm fjpsQtov mQas вбехетс % eoqt^ tov
Kqovov, xai award b Bvxtaia avri) avrwv
EOQitf. .. Tots autos 6 to ftaoiXixbv emQ)eQ6pevoG
ox^jpa ёттёЛвоад та xaxd owQ&Etav aoepva
xai атвора naiyvta, naoaxQ^pa Tots dvcovv-
pois xai pvoaQois eldcoXois KQoaexopi^ev Sav-
vey (Htov&fyv, avaiQovpevos vnb paxaiQas.
2. ' Qs ёв Etp&aosv % tpcovv] xai emI tov
paxdoujy Adatov, coots xai avtov to dvooefies
tovto xatd ttjv zd&v tt}S eoqt^s jiqo^cu, ovtos
cos pdbov ££ dxav&cbv, xa&ebs ЛвЛехтае, avs-
/ЗЛаагцаеу. HoqexbXbvbto ovv ара ёв xai fyay-
ха&то iva rrjv snilojjpov fipsoav tijs SoQttfs
tov Kqovov ёттвЛёсхи Stoipao^.
3. Avtt] q pvaoQa nuQdboois xai pe%Qt£
qpebv rebv foxdvcov neQteX'&ovoa o^Xicoteqcos
ладасроЛатгетаГ ovte Xtfyovtos yaQ tov xdapov
to e&os to xaxbv тёЛое XapfidvEi, аЛЛа раЛ-
Лоу xbiqotSqcos dvavBOVTat' Sv yaQ тр fjpsQQ.
tcov xaXavb&v 'lavovag'uov pdvaioi dv&Qconot
ДЕЯНИЯ НА ДАЗИЙ
МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА СВ. ДАЗИЙ
1. Когато царували беззакониите све-
тотатци Максммиан1 и Диоклетиан2, по
това време имало обичай сред войниш-
ките отреди всяка година да се чествува
славният празник на Кронос8. И това се
смятало като местен и избран дар на
самия Кронос неговият деи да се чест-
вува по-тържествеио от другите дни.
Прочее, когато в деня му всеки извър-
швал един вид оброчно светотатство,
този, на когото се паднел жребият, би-
вал премеияи в царска одежда, явявал
се сред народа като образ и подобие
на самия Кронос и [получавал] дръзка
и безерамна власт над целия народ. Той
вървял с множество войиици, като имал
свобода да задоволява в течение на 30
дни беззаконните си и срамни желания
и да се наелаждава на дяволски удовол-
ствия. Когато се изпълнели тридесетте
дена, празникът на Кронос завършвал и
като че ли самия им оброчен празник. . .
Тогава този, който иосел царската одеж-
да. като извършел според обичая без-'
срамннте и беззаконии игри, ведиага се
принасял в жертва на безимеиинте и сквер-
ни идоли, като бивал посичаи с меч.
2. Когато жребият се падиал и на бла-
жения Дазий, така че и самият той тряб-
ва ло да извърши това безбожно деяние
според реда иа празиика, той, както е
казано, се разцъфиал като роза сред
тръни4. Прочее, той бил подкаиеи, а и
принуждаван да се приготви да отпраз-
нува славиия деи на Кроносовия празник.
3. Тази скверна традиция е достигиала
н до наши дни и се съблюдава по твър-
де жалък начин. Защото, дори светът
да евърши, лошият обичай не престава,
та дори се възобновява и в още по-гро-
зен вид. В деня на януарските календи6 *
1 Максимиан Херкулий, римски империтор (286—305), съимператор на Диоклетиан. 2 Дио-
клетиан, римски император (284—305). 3 Според античната митологня Kq6vos или Saturnus бил сии
на Ovoaioi и на и баша на Юпитер (ZsUg, luppiter), който му отнел властта на небето. Тогава Сатурн
се прехвърлил в Лациум (Италия), където запарнла златиата ера на щастие, изобилие и равенство
сред хората. Поради това в Римската империя всяка година на 16, 17 н 18 декември се чествувал праз-
ннкът на Сатурн, наречен Saturnalia. Тези тържества били пр ид ру жени с голяма разпуснатост на пра-
вите. В Доростол, където също бил пренесен този празник, се чествувал не точно римският Сатурн,
защото култът му бил примесен с елементи от култа на едно пуническо-финикийско божество, което
изисквало принасяие на човешкн жертви. 4 Свободно предадеи библейски израз: xqIvimv lv рёву
Ax&y&wv. Вж. Песни, П, 2. 5 Януарските календи отговарят на I януари.
Acta Dasil — Деяния на Дазий
19
гф №et tcov ’ Ekkr/vatv ggaxotov&ovvrsg XQto-
wivol dyopa^6p£voi perd ларреу&(куид лорлт/д
nQoe&Xflvrai, EvaliarrovTEg ttjv favtayy (pvaiv,
ксИ rov тдблог kcH{t^v) pogfpqv vov diafioXov
Evdvovrac aiyeioig dsQpaot лЕоферЬ/рЬо^ to
лдбосолоу hv/^laypEvot &iofidM.ovoiv £v ф dve~
yewT/&TQoav ауа-дф ней duzxazExovoiv lv ф SyEv-
уц&цоау хахф‘ faior&'ao&ai dpoXoyijoavTEg tv
тф ffanxfopau тф dtafldAoj xal xaig лорласд
avrov, лаш orQaievovrat аотф tv rolg IfayoK
zoig novt/Qoig xdi alaXQOig.
4. Tavzrjv д раифмод Даоюд paraiav ла-
Qadooiv elvai buyvovg хахЕлам/ОЕУ tov xdapov
ovv rale длатоид avrov (xou) xazEmvaEV rov
diafiolov ovv raig лорлалд avrov, teal vnt-
tsv&v lavrbv тф cravQa&Evu Х&атф, ией ката
rfjg rov biaftdkov Aupiag vtxt/zqg лорг/к&ЕУ.
cofpog yaQ vmiQXCov, tf/fap &yi(p E%a<p&eig rav-
ra tv rfj avrov Aiavotq. bt^koyi^Ezo' *Edv ev
zafcazg valg тдеахогта qpEQOig tijg pazatae vav-
тт/д xal &jtQ&zovg cwrj&Eiag (pQovzfoa) лдбд
тт/v x&v daipdvtov riptfv, z/vneg zj r&v удмтм-
vwv л(оид fideAvzrEzai ней koIvei, tpavzov sig
ЗлаЖ&ау aicbviov nagadt&opC ov p6vov de
alia xcH тцд лдооха1дсо zavzr/g tpfi/g o2e$-
gtcog cvegfoxopxtt’ rig yog г/ &<pEi.sia vnag^Ei
perd TQufaovza f/psgag, r&y pvoagcbv xai fids-
hvxr&v naiyvtoiv rov Kgdvov елле^ео^еутшу,
тф gitpei /ле nagadoityvat; 'EnayyeXtq fiag-
grjoag vxeq rfjg vipr/g ra>v dxa&dgzcov datpdvcov
tpavxbv pa%atgq. nagadidiopt xdi pszd t^v tov
fltov &яаЛ2ауф> тф aitovitp jivqi лаоалЕрф&т/-
oopaC fielrttiv pot toziv zrnig rov 6v6potog rov
tcvQtov т/р&у 'It/oov Xgtozov dXiyag vnopEtvat
fiao&vovg xai zipcogtag, xal perd fttivazov £азтр>
atcoviov xiv/govopr/oa) psza лагтсоу tow &yia>v.
5. Дббохтюл ovv r/j ijptgq txsivfl >E лада
лаутазу лдооах&фш rov paxdgiov Adotov zr/v
rov Kgovov btioz/pov Ioqtt/v ёлегЕХеоогта. 'Але-
хд[-&г/ de 6 ронфмод Adaiog zotg xarayayxa-
tovetv avrov orgaacbzaig' 'Eneidri ел1 to toiov-
tov pvoagov dvayxd^ETE pe, hqeitxov pot ioriv
oucElq nQoaiQioEt тф 6еол6т^ Хдютф ^voia
yevEO^cu i] тф Kq6v<& vp&v тф eldd>A.(i) etu-
Ovoai ipavzdv. Tavra dxovoavzEg ot zi/g ла-
Qavopiag^mjQ^rai ev’&bg avrov £v oxorsivf] fpvXa-
зщ xazheketaay, xai тЦ l^ijg v/pEQq ^ayayovrsg
суетии хора, конто следват обичая на
езичииците, а се наричат християни, из-
лизат с твърде голяма тържественост,
като променят въишиостта си и се обли-
чат в лика и образа на лявола. Те се
увиват в кози кожи и кате променят
лицето си1, напущат доброто, в което
са се преродили и навлизат в злого, в
което са се родили. След като са изповя-
дали в кръщението, че се отричат от дя-
вола и от празииците му, те отново му
служат с лошите си и срамни деяиия2.
• ’']4и Блажеиият Дазий, като разбрал, че
има такава суетна традиция, презрял света
заедио с иеговите измами, заплюл дявола
с празииците му, евързал се с разпъна-
тия Христос и преминал като победнтел
иад безчестието на дявола. Защото той
бил мъдър и като горял от света рев-
иост, така разсъждавал в ума си: „Аз ще
се предам на вечна гибел, ако в тия
тридесет дии иа този суетен и непри-
стоен обичай се старая да почитам де-
моиите, от което християнската вяра се
отвращава и го забраиява. И ие само
това, ио и горко ще се лиша от този
бързопреходен жнвот. Защото каква пол-
зя да бъда предаден на меча след три-
десет дена, когато отвратителните и гиъ-
сии игри на Кронос бъдат завършеии?
Ако се доверя на това, което е обе-
щано отиосио почитането на нечести-
вите демони, ще бъда предадеи на меч
и като иапусна .този живот, ше бъда
подложен на вечен огън. По-добре е за
меи да претърпя малко изпитания и мъче-
иия в името на нашия господ Исус
Христос и след смъртта си ще наследя
живот вечен заедно с всички светци".
5. Прочее, било решено блаженият
Дазий да бъде доведен от всички през
този ден, за да чествува славния праз-
ник иа Кронос. А блаженият Дазий от-
говорил на войииците, конто го принуж-
давали: „Щом като ме принуждавате
на това гнъено дело, по-добре е за мен
по свой избор да стана жертва на гос-
пода Христа, отколкото да се пожертву-
вам на вашия идол Кронос. Като чули
това, служителите иа беззакоиието вед-
нага го затворили в тъмница. На след-
ващия ден го извели от затвора и вла-
1 Може он този обичай трябва да се евърже до известна стелен със съществувашия и до днес
обаий с кукерите: в понеделник на Сирната неделя или през 12-те „мръени днн“ от Коледа до Богоявление
цружинн от младежи, преоблеченн в смешни дрехи, излизат по селата н играят един вид обредни танци. За
аяфобвости вж. М Арнаудов, Кукери и русалии. Вградена невеста, СбНУК XXXIV, София. 1920.—Ф. Kov-
Bv^amv&y fHos xai aoltuapoc, I (’A&fvat 1948), p. 25 sq. 2 Авторы намеква за християн-
емк вярване, че очншението от първоначалния грях се получава чрез кръщението.
20
Acta Dasii — Деяния на Дазий
avvov «е life eiQxtffc ev up лрашоокр BdGGov
Arjyarov gvqovtes anvyyayov.
6. ' Qs be vnb rijs rd&w & up ftypixxu
Baooov Aqyatov 6 dytos .u6qtvs Adaio's ла-
Qfytfhr), atevloas eis avzbv 6 Bdoaos eBiev.
Поюс rvjftS vnaoxeis xaAet; *O bl
uaxagios Aaoios ftsrd naQQqoiac хсй Eteo&Efxac
Ефту 'A^iac pb> отдаишахту; vxaQyjj),' tieqI
bi xr]Q nQooajvvjuiac pov eqco cot' to per e^ol-
qetov pov bvopa XQioTtoo>6s dpi, to be fx yo-
vewv tmTE^ev pot Adotos xalovpai.
7. Bdocos b Aqyazos etpif АетрУци rots
lyvectv tojv Ьеолошю qpoyv Tcov fiaadEO)? ubv
TT]V FlQtfvjfr X,aQ£%6vT(DV XOl bfOQOVfjhx'»' tfpiV
та ист-цо&яа, хсй hi fiaodEvot wlafct8 fjpwv
e<P ixdorijs TjpEQas tpQovriba aoiovpsvcw. Ab-
ates 6 paxd&os fatEXQHhi' ’’Eyd) ^bt] eltnov
хсй Aeyo.) bu XQLoriavos eipi, хсй o& oiQatedo-
pai Emyeitp fiaodei &)da Haotlei ovQavicp хсй
avzov zip’ bcoQsdr xbevqpai, avzov rfj xaQiu
btaiTtbpai, хсй bid rrjs atpazov (pdavfiQoxruas
jdovuh.
8. Bacoos hydros Stprf ' Ixetevgov, Ad-
cis, zds tti[)(iS eixbvas tcov fiaodecov qpc&v ao-
tieq хсй avzd та fidQfiaQa Eih’Tj osflovrai xdi
bov^Evovotv avzais. Adotos 6 paxagios pagevc
stew" УЕуш xQioTxavbv eIvcu spavrbv bpoAoya),
xaHats Tdeiardxts юроАбуцса хсй ovbsvi d/Zw
елохопо) el pr] povov evi аурагир xal aico-
vicp весу, Пат(й xat Ylcp хсй ay (ср Uvevpau
&v tqioI pev bvopaoi xal wtoutdueoiv, ev ptq
be ovoap tjb/j TQarj qxovfi bpoAoyd) zip' xtonv
t%s tbytes Tfxdbos, елетЬц bi avtijs byvpibpevos
Tt]v tov btafloAov paviav bid zdyovs vixa> хсй
хатаагдесраг
9. Bdcaos hydros Eqrf Ayvoeis, Adoie,
bu nag av&Qconos ci] fiaodixfi jiQoard&i иои
TOlS lEQOlS v6potS VttOTEtaXUU' ЕЛыЬц tpElbo-
pxd oov, tqvtov ydQiv apEQipvats хсй dbetbs
axbx&ivE fioi. ' О be /Mvcaotos хей oaios &fdTj~
гуд tov Xqlgtov Adoios anEXQivaxo Xsytov’ Ev
Tiobjaov aneQ Got naod t&v ^aodetov лдооте-
toxtol Tu>v bvooePfbv хей fuaQatV 1уш yao ttjv
n'tmiv fiov TiVTieo атт^ up &EW fiov jiqoe^e-
fiTjv ipvld^ai, <pv2,dTT(o xcu bvvatcos xat aaq)aXd)s
nQOOfj.Eivai efjavTOV mmeva) таитц fiov Ttj
bfio^oyiq' ov yaQ bvvavral /не ей ojieiXoI oov
ToiavTjjs nQoaiQEGEOK pETapaXeiv.
чейки го завели в преторията на ле-
гата Басос1.
6. А когато светият мъченик Дазий
бнл доведен с поре д заповедта при пре-
стола на легата Басос, той го погледнал
втренчено и казал: „Какъв си и как се
казваш?“ А блаженият Дазий смело и
свободно рекъл: „По длъжност съм вой-
ник, а за името си ще кажа [това]: име-
то, което съм си избрал, е христианин,
а името, което ми е сложено от роди-
телите, е Дазий*.
7. Легатът Басос казал: „Помоли се
пред образите на иашите господари —
нмператорнте, които ни дават мир и ни
даряват прехрана и които всеки ден се
грижат за пълното ни преуспяване*3.
Блаженият Дазий отговорил: „Аз вече
казах и казвам, че съм християнин и не
служа на земен, а иа небесния цар. Неговият
дар притежавам, чрез неговата благодат
живея и съм богат поради иеизказаното
му човеколюбие".
8. Легатът Бнсос казал: „Помоли се,
Дазие, на. свещените образи на нашите
императори, които и самите варварски на-
роди почитат и нм се повинуват." Бла-
женият мъченик Дазнй отговорил: „Аз
нзповядвам, че съм християнин, както
много пъти изповядах, и не се покорявам
на никого другиго, освен на единия без-
грешен и вечен бог, отец, син и свети дух в
три имена и начала, но в една същност.
Вече за трети лът изповядвам вярата си
в света Троица, понеже, подкрепеи от
нея, бързо побеждавам и сразявам без-
умнето иа днвола."
9. Легатът Басос казал: „Тине знаеш,
Дазие, че всеки човек е подчинен на им-
ператоре ката заповед и на свещеиите за-
конн. Понеже те жаля, затова спокойно
и без страх ми отговори.* А блаженият
и преподобен Христов поборник отгово-
рил така: „Ти прави каквото ти -е заповя-
дано от безбожните и нечестней импера-
тори. Защото аз пазя вярата, която вед-
наж съм решил да запазя към своя бог,
и вярвам, че твърдо и сигурно ще устоя
в това си изповедание. Твоите заплахи
не могат да ме отклонят от това реше-
ние.*
а е.т/ лао»/ toco «ж fiamirvoi тйыа proposuit G. Mercati: Rev. de phil. 1897, p. 162, n. 3.
1 Този Басос e вероятно сыцият praeses Thraciae, който се споменава в Passio Sancti Philippi
(ASS Oct. IX, 22 Oct.). Титлата legatus— управител на провинция, която .му се дава в нашия текст, в
същност вече е била излязла отупотребленне. Вж. Fr. Cumont, Les Actes de S. Daslus, Analecta Bollandiana,
XVI (1897), p. 7, n. 2. 2 Тук преводът e направен според поправката, предложена от G. Mercati:
Revue de phllologle, 1897, p. 152, n. 3.
Acta Dasii — Деяния на Дазий
21
10. Bdaaoq Лгууатод Ифц' Tbov €%eig xaigbv
bicogiag el Pov).t]0nit]Q еу гф vo't oov ЬшЛоую-
fkijvai олео? dvpijd-elqg £ijv /ле& fyubv ev Ьб^ц.
r 0 be f/axagiog Aaaios ebtev Tig ZQeia xaiQov
bUD^O^ tfbt] Tl]P {fovMp /ЛОН X(U Tt)P TlQO&Eciv
uov E<pavEQa3od ooi Леусог' nofyoov б фёЛ&д,
8u XQioriavoQ elfu Ibov yag xai тазу /ЗаыЛёсог
oov хсй bdfyg а-итазр xatanTvco teal {5Ье-
)~.vooofj,ai avzTjv, азоте pend zip' tov fliov vov-
tov апаЛЛаудр tig тцт ?xEtvi/y &пр> ^ои<
еУг^^гТсо.
11. Tote 6 Btfooos Аеуатод ргта лоЛЛпд
агтф щюздёад ладаохёоёки, ЬеЬозхеу агтоз тцу
dnotpaoiv &оте алотЕтрлу&тр'ш arrov ттр' хе~
фаЛзрг ооид dneg/pfievog eIs vryy Evbogov av~
tvv fiaQTVQiav elyev nva nQo^yovfievov avtov
juerd d^efthov &upuoav}Qtov' WG Ьё yvayxagur
avvbv ngooeveyxEiv fivoiav toig dxad-aQiois
ba'i/xooiv, t6ts Ла$шр rats idling xegolv 6 pa~
XflQlOg AdoiOG blEGXOQJUGEV avrtbv та &и/ма-
цата xai хоте^оЛер та bvaaefiq xai dftejuiTa
тазе едоооЛазу еТдазЛа eig xijv yrjv xataovgag,
азлЛтОЕУ те то цетсолор avrov т^ otpgayTdi tov
Tijuiov ovavgov tov Xgtarov, ovnvog vp bvvdr
ftEi tuyvQwg лдод top tvoavvov аутЕууаздёоато.
12. ’ AnijA&e ovv 6 ay tog paoxvq enl to ало-
xEtpaAio&ip’aL fMjvl ХоецАдщз eixdde, туиёдд,
nagaoxEvn, (bgq ттхадтц, тдд osAtfvTfi Eixabi
TEioQtyi' Ixgovofh] Ье vnb dvixifcov ^lardwov
onexovAavogog, xat EreAeub^fj & eig^vp /] цад-
vvgia avtov. " Н&Ацоеу be 6 ayiog Adoiog ev
noAei АсодоотбЛаз, fiaoiAevovrcov Mat-ipiiavov
xai AioxAijuavov, Едазт^оагтод be avtov Bdo-
oov Aeydrov, $v ovgavoig be fJaoiAevovros tov
xvgtov vj/Mtfv 'Itjoov XqIotov, m ц bdl-a ovv
гф ЛатдА xdl тф ayitp UvEvfraxi, vvv xai elg
tov? atebvag t&v alrovorv. ’Ацур. (pp. 11—15)
10. Легатът Басос казал: „Ето имаш
време да решаваш, ако искаш да си по-
мислиш как можеш да живееш с нас в
слава". А блаженият Дазий рекъл: „Ка-
кво ми трябва време, за да решавам ? Аз
вече ясно ти разкрих волята и решението
си; прави каквото искаш, защото аз съм
христианин. Защото ето аз плюя и на
императорите и на славата им и се от-
вращавам от нея, та след като напусна
тозн живот, да мога да живея в онзи
живот."
11. После, след като Дазий бнл поне-
съл много изтезания, легатът Басос из-
дал присъда да му се отреже главата. А
Дазий, отивайки към своето славно мъче-
ничество, бил предшествуваи от един
човек, който носе л нечестива кадилница.
Понеже го принуждавали да прииесе жер-
тва на нечестивите демони, блажеиият
Дазий със собствените си ръце разпръе-
иал благовонията, съборил нечестивите и
безбожии идоли на светотатците, като ги
евлякъл на земята, и въоръжил челото
си със знака на честния кръет иа Христа,
с чиято сила той твърдо се проявил пред
насилннка.
12. И тъй, светият мъчеиик бил отве-
ден на посичане на 20 иоември, петък, в
четвъртия час1, а от лунния цикъл —
на 24. Той бил посечеи от непобедимия
палач® Йоан3 и завършил в мир мъчени-
чеството си. Свети Дазий се подвизавал
в града Доростол4 през царуването на
императорите Максимиан и Диоклетиан и
бил разпитван от легата Басос. А в не-
бесата царувал нашият господ Исус Хрис-
тос, комуто да бъде слава заедно с отца
и светия дух сега и във веки веков.
Амии.6
1 Т. е. към 9 ч. сутринта. 2 Зяехо-матыо тук е употребено в смисъл иа 8^цю{ — палач.
3 Християнското име Йоан, което носи палачы, е дало повод на издателя да се усъмни дали
няма известно объркване в текста. Може би в латинския оригинал да е стоело sepultus est, което
съставителят е взел за depulsus est и го е превел съответно с ixQovu&q. Ако е било така,
то този Йоан ще да е бил никой християнин, който е погребал мъченика след посичането му. Вж.
Cumont, op. с., р. 9. 4 В средновековието градът е известен и с имената Дрьстьрь, Agiaxga. За
историята иа града в антнчиостта и средновековието вж. V. Pdrvan, Municipium Aurelium Durostorum,
Rivista di Philologia e d' Istruzloue classica, ser. 5, a. II,fasc. 3 (1924).— Я. Тодоров, Durostorum. Принос
към античната история на Силистра. Сборник Силнстра и Добруджа, София 1927, стр. 3—58.
— П. Мутафчиев, Съдбините на средновековния Дръстър. Пак там, стр. 101—196. — Ст. Романски,
Имената на два крайдунавеки града: 2. Силистрв. Сборник в чест на проф. Милетнч, София, 1931, стр.
657—658. — В един кратък мартирологий за родне място на Дазий е отбелязан град Аксиопол — дн.
Хиног в Добруджа. Вж. Cumont, Les actes de Saint Daslus, Analecta Bollandiana, op. c., p. 10,
n. 1. 5 В j\нкона e намерен един надгробен надпис на саркофаг, който се отнася с голяма сигур-
вист ДО Дазий. Надпись! гласи : 'Evrat -ka xataxEixai 6 aytoc fiapivs Aaoios fvey^'i- АсодюОгбЛоу — „Тук
почива светият мъчеиик Дазий, пренесен от Доростол*. Това показва, че мощите на мъченика са били
реяесени от Доростол в Италия. Коса е станало. това събитие е неизвестно, но, според издателя,
виписът носи епиграфски белези от времето на Юстиниан I (527— 565). Затова той под резерва из-
жазва предположение, че пренасянего на мощите може да е станало преди края на V! в., след голямото
«мрежо нападение през 579 г., когато Доростол много пострадал. Вж. Fr. Cumont, Le tombeau de S.
Dkuis de Durostorum. Analecta Bollandiana, XXVH (1908), pp. 369—372.
IL ИОАН МОСХОС (ЕВКРАТ)
Йоан Мосхос живял по времето на императорите Тиберий II (578 —582) и
Маврикий (582—602). Първоначално живял в Теодосиевия манастир, а след това в
манастира Св. Сава в Палестина. Заедно със софиста Софроний, който по-късно,
ста нал патриарх в Ерусалим, той предприел много пътувания в Палестина, Египет,
Сирия, Мала Азия, като посетил и някои гръцки острови: Кипър, Самос и др. След
това той се преместил в Антиохии, по-късно в Александрия, а оттам в Рим, където
умрял в 619 г.
Йоан Мосхос ни е оставил съчинението Adpwv (Pratum spirituale — Духовна
градива), посветено на Софроний, негов придружиик в пътешествията му. В съчи-
нението са дадеии кратки разкази за живота на прочути отшелници, като са вмък-
нати и сведения за някои исторически събнтия. Един от тези откъси засяга нападе-
нията на „варварски" племена срещу Солун през първата половина иа VI в., веред
конто по всяка вероятиост е имело и славяни.
ИЗДАНИЯ: Beat! loannis Eucratae Pratum spirituale. Migne, PGr, LXXXV1I, 3, col. 2920—2921.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, pp. 187, 188. — V. Rose, Leben des heill^en David von
Thessalonike, Berlin 1887, pp. VI — VII.
BEATI 1OANNIS EUCRATAE
БЛАЖЕНИ ЙОАН ЕВКРАТ
PRATUM SPIRITUALE
ДУХОВНА ГРАДИНА
Barbari Thessalonicam aggrediuntur
Паофакор&г & 'AiegaydQeiq, хои о
miqis StofpQoviog б иоджпцд, kqo tov алотй-
дао&си avrov, jiQog rov dfifiav HalMi&iov, av-
bQa bEotpili) x<m bovtov 0eov, tfypvta to po~
vaoitjQiov avrov cis vbv Av&a^6fievov xou, na-
QExaXovfisv avvbv I6yov clnelv rjplv djtpeleiag
'О аллод ПаМАдсод, ёоатуЬде v<p’
fjpcbv, on „nofyaov dydsir/v, n&tEQ, ebtbv tjplv
Варварски нападения над Солун
Аз1 и софистът господин Софроний,
предн да напусне света, се отпразнхме
в Александрия8 при абата Паладий, чо-
век боголюбив и раб божи, чийто мана-
стир бе в Литазомен8, и го подканихме
да ни каже полезно слово —• — —
Отецът Паладий бе запитан от нас:
„Бъди добър, отче, кажи ни защо и по
1 Става дума за Йоан. 2 Става дума за гр. Александрия н Египет. 3 Не е възможно да се
установи точно къде се е намирало това място» но самият текст лозволява да се допуске, че то е било
разположено някъде в околностите на гр. Александрия.
ioannes Eucrates — Йоан Ёвкрач
23
Згб&ЕУ Хсй &C fflOtCOV XoytOfi&V fyk&ES fifc w>
/aova%ix6vu. *Hv di 0caoa2.OMxevs о y^QCov,
хсй dit}y^oazo tffiTv, kiycov, dzt „"Ev тд XCOQa
fMv ^co&ev tov teixovs zijs nMecos cos шго
ozadicov ZQUOV, EyxXetOTOS fy>, TW /ЛЕУ ysvci
Msoonozajuvds, гф ovo/zazt Aafiid, evoqezos
naw хсй iXeifawv хсй lyxQaxEvz^s. "Enohpcv
EV Тф fyxAfHOT't]()[cO HE.qI TO. E^do/U^XOVZa ETT}.
’Enndi] di did tovs ftaQ0&Qov? хата vvxza
E(pvk6.oaovro та тещ?] ifjs пб/.ECos vno тая ozQa-
TUOTWV, Ol XO.T EX El VO TO /HEQOS cpvldaoovzES
to tefyos, xaff" ov ftsQovs хсй то ^yxlciGrr/Qiov
VJTfjQXEV TOV yEQOVTOS, $E(OQOVOIV EV [ЛЩ VVXTl,
OU dl O&CDV T&v ^VQtdaJV ТГ/S X&Ubjg tov cyx-
kElOTOV, STVQ E&1QXETO. * Ev6fMOCO> OVV Ol GTQaUCO-
Tat, 8n 06.q^oqoi, ffiaXov nvQ eis to xeIMov tov
yEQOVTOS. FIq(jSiC1S di yEVOftEVT]S E&2/&OVTES Ol
otQananai, evqov tov yEgovta хсй тур
xilkav aicbffyrov, хсй H-sozqGav. Ildhv di тр
WUOVGfl VVXTl TO aVTO E&ECOQOVV nVQ ElS TtfV
xeIIclv tov ysQorzos' (Ша хсй bd nolvv xqovov
Ecpalvcro. Tovto di лаац ту/ nolsi, хсй тЦ x&QQ
EXEiv/i xaz6.dtrf.ov 'c/v, &OXE noAAovs dyQvnvEiv
eis to zciyps xard vvxza т-fjs tov tlvqos &eos
EVEXEV. *E/AEIVE yCLQ ytVOftEVOV ECUS TT}S TE^EVrijs
tov ysQOvros. Tovto to &avp,a oi>x anag, ovdi
dis ptivov, dMd хсй noMAxts {tecoQifaas, Asyco
EV Ершхсф „El EV TO) XOOftCQ TOVZCp TOOaVT7]V
d6$av 6 Beds yaQ^Etat w>fc dovAois avzov,
Tioiav &Qa ev тф fisliovn at&vi, ore xazedau-
tpei то 7iQ6acwrov avrebv ebs 6 yAios; Avzy
fMi yfyovEV alzia, zsxva, tov Ih&eiv eis to
/aui'axixov tovto о%ф1аи.
'Elcyer di zjfjiv хсй tovto d yEQcov, on
/лети tov &ffla Aavid irfftev хсй alAos ftova-
%os ov6fxazi ’Adokas, хсй avtos МЕволотари-
vos, хсй bixXetGEv avzdv sis to ало fiEQOS z?js
n6/.ecos eis nvfytsva nkax&vov. "ExoItjoev di
ev abzfi [MXQav tyvQida' 8&ev хсй ovvEivyyavEv
то is nods aftrdv EQXOfikvoiS. "Ozav odv ol fidQ-
paQot 7})$ov, хсй ffiaaav тф X^Q0^
oav, uwifitj avroTs did tov тбпоо IxeIvov diEQ-
XEG&at хсй ld&>v els t&v ^OQ^dQcw zdv yioovza
naQaxvmovra, cz-tjqev to Sicpos, хсй avaTeivas
tc]v xetQG bd to dovvai avzov, e[aeivev ёхтЕта-
ph>T)v %xu)v TTjv X^G0 9(<d dxivTjzov. Tovto
^EaadpiEvoi хсй ol locnol ^aQ^aoot, xal ^avfia-
cavzES, Idiovzo tov yegovzos ^QoammovzES- av-
гф. Ксй novfiGevs cvxdv ycQcw iaoazo avzov,
хсй ovzco йлёЯюЕУ avzovs ev Eior'/vfi. (col.
2920 A, 2921 В — 2924 В)
какви съображения си приел монашест-
зото“. Старецът солунчзнин ни разказа
[следното]: „В моята земя, извъи сте-
ните на града1, на около три стадия,
нмаше килиот2, по произход от Месо-
потамия, на име Давид, много доброде-
телен, милостив, който водеше въздър-
жан живот. В килията прекарал около
70 години. А когато поради [нападенията
на] варварите нощно време стеките на
града се пазеха от войниците, защитни-
ците на стената от онази страна, в които
част се намирала и килията на стареца,
забелязалн през една нощ, че през
всички прозорчета иа килията иа от-
шелника започиал [да излиза] огън.
Войниците сметнали, че варварите били
хвърлили огън в килията на старе-
ца. На сутринта войниците, като дошли
и открили стареца невредим, а килията
непокътиата, се учудили. Отново на след-
ващата нощ видели в килнята на стареца
същия огън, който дълго светил. Това
стана известно на целия град и на цялата
облает, така щото мнозина бдяха на сте-
ната през нощта, за да видят огъня. За-
щото това продължаваше до смъртта на
стареца. Като виждах това чудо не вед-
наж и не два пъти само, но често, каз-
вах иа себе си: ако бог дарява на своите
раби такава слава на този свят, каква ли
ще бъде тя в бъдещия век, когато ли-
цето им ще започне да блести като
слънце? Тази е причината за меи, чеда,
за да приема монашеского одеяние."
Старецът ни каза и това, че след
отец Давид дошъл и друг моиах, на име
Адола, също от Месопотамия, осамотил
се в една част от града в дънера на
един чинар. Направил си в него малко
прозорче, откъдето общувал с идващите
при него. А когато прочее варварите до-
шли и опустошили цялата облает, случи-
ло им се да минат през снова място. И
един от варварите, като видял стареца,
който надиичал, извадил меча си и като
протегнал ръка, за да го удари, останал
с простряна и неподвижна ръка. Остана-
лите варвари, като видели това и като се
учудили, започнали да молят стареца, па-
дайки на земята пред него. И старецът,
като се помолил, излекувал го и така ги
отпратил в мир.
1 Става дума за Салун. 2 Отшелннк, койта живял в отделна килия.
Ш. ПАПИРУС, В КОЙТО СЕ СПОМЕНАВА
ЗА БЪЛГАРИТЕ
Въа Виенската библиотека под № G 2132 се пази един папирус от Фаикж,
(Египет), който се датира от началото на VII в. Този папирус (дълъг 24 см и
широк 3,30 см) е нащърбен от двете страни, затова написаният на него гръцки
текст не може да се прочете цялостно. На два от редовете му стоят съчетанията:
|Z?owAyaei>4
]Ла/иои aj
Това t дало основание на папиролога К- Wessely, а след него и на унгар-
ския византолог G. Moravcsik да предположат, че тук стой прилагателното BovAya&ocos
и че това е едно от най-ранните споменавания на българското народностно име.
Българският учен Д. Дечев предполага обаче, че в случая става дума за лично име
Воикусцлзак, което според него е от германски произход.
Ние даваме тук и двете предлагани тълкувания ва текста.
ИЗДАНИЯ И КНИЖНИНА: К. Wessely. Die Pariser Papyri des Fundes von EI-Faljfitn
Akademie der Wissenschaften, phll.-hist. CL, XXXVII, Wien 188S 11, p. 242. —Idem, Studlen zur Palflo-
graphie und Papyruskunde, XX, Leipzig 1921, 100, № 133. G. Moravcsik, Der Name der Bulgaren in
einem griechischen Papyrus, KOrdsi Csoma-Arcbivum, I. Erganzungsband, 2 Heft (1935), pp. 119—128.
R.Gossens, Les Bulgares el le commerce de cuir.Byzantion X (1935), p. 754—755. — Д. П. Димитров :
ИИД, XX—XXIV (1948), pp. 370—372.—Moravcsik, Byzantinnturcica 1, p. 471.—Д. Дечев, Привидно спо-
меваване па българското народностно име в един папирус в Египет, СпБАН, LXX1 (1950), стр. 183—193.
PAPYRUS DE BULGARIS — ПАПИРУС, В КОЙТО СЕ СПОМЕНАВА
ЗА БЪЛГАРИТЕ
Ы
1М
v ало гг] |
Aafuov а[
о
. aQpovfti <|
Ql
в /.[
Papyrus de Bulgaris — Папирус за българите
25
Lectio prime
Първо тълкуване
5 jou
ZaQta]ktfiiov
ftrfvi g?]apuo5$t i[
SjptAZoc ovv tyEtp) mQmihhrfi)
10 &njeUlwa xal
л]с£к14»’ biiLvaa
от български
пояс1..,
написа
през месец фармути*...
Кирил5, по божия милост стратилат4
пр ле и
лично освободи...
Lectio altera
Второ тълкуване
5 \povlyaQix\os (-ov, -*р), vlos (-о>. -ф)|
... Aapiov йГлб х&рт)- (zi(5«tew-)k aut
а\л6 Ttjc airtijc хшрг)- (тгб2«си-)]4
Булгарин® «ли на Булгарин, сии
на ... ламий, от село (град) или.
от същото село (град)®
’ Спорей Moravcsih, Der Name der Buk'aren in einen griechischen Papyrus. KOrOsi Csoma-
Archivum, 1. Erganznngsband, 2 Heft, p. 123, това сведение показза, че в Египет, преди завземането му
от арабите в 641 г., са се носели български пояси. За сравнение той привежда и друг един откъс
or Mauricii Artis militaris librl duodecim, X!1 8,1 (ed. Scheffer), p. 303, където се каэза, че пехотин-
ците трябвало да носят twragla be Лиё, ха! ой fiovtyapo/A aayia, като предлага четенето Caivapta be lira,
хи! ой fovlyaguca, oayta с преместване на запетаята. Д. Дечев, Прналдио споменаване на българското
вародностно име в един папирус в Египет, сп. БАН, LXX1 (1950). стр. 186, отхвърли това предположе-
ние, понеже според него oayfa би вставало в такъв случай без пояснения на вида сн. което не е свой-
ствено за стила на съчинението. — 3 Фармути е бия осмият месец от египетского леточисление. Той
эапочвал от 27 март ва юлианската година и имал 30 дни. 8 Не е известно кой е този пъл-
ководец Кирил, тъй като през V, VI и VII ва. е имело много пълководци с това име н Египет.
1 Длъжността стратилат (urgar^Aatijf) е била тъждествена с magister militum - главнокомандуваш
койсаите. Срв. Е. Hunton. Titres byzaniins dans le Recueil des inscriptions grecquea d’Asie Minetire,
Byzantion IV (1926), p. 124. 5 Има няколко мвения отвесно произхода на българското вародно-
стно име. Обши посочванин вж. Moravesik, Byzantinoturcica. I, pp. И — П9. Срв. също Стр.
Лтиев, Българнте и българското народности! име в Европа около началото ва V В., ИИБИ, V
(1954), стр. 351—37а. Тьлкувайки го като германско, Денев, пос. съч., стр. 191, привежда николко
примера за съществуваши имева от германски произход в Египет през VII и. ® Дечев, пос съч.,
стр 190, предлага тоза четеие, като озима под внимание съдържанието на папирусите от снова време.
-1 Гръцхи навара *я българската история, III
IV. ЙОАН АНТИОХИЙСКИ
За живота на Йоан Антиохийски не нритежаваме почти никакви данни. Не
може да се определи с точност дори и това дали е живял през VII или VIII в. С
неговото име е свързана една всемирна хроника, която излага събитията от сътво-
рението на света до 610 г. Тази творба е запазена само в откъси. За изложението
на византийската история той е черпил сведения от достоверни извори, като Евна-
пий, Зосим, Сократ, Приск, както и от Йоан Малала и от някои загубени днес
съчинения. Творбата на Йоан Антиохийски е оказала голямо въздействие върху по-
късната византийска историография: от нея са черпили Георги Монах, Симеон
Магистър, Георги Кедрин и Константин Манасий. За отбелязване е, че запазените
откъси от произведението на Йоан Ахтиохийски показват известии различия по
своя характер, та съшествува съмнение дали наистина всички принадлежат на един
и същи автор.
Хрониката на Йоан Антиохийски съдържа някои важни сведения за исто-
рията на нашите земи, главно за нахлуванията на остготите и на първобългарите, за
участието на траки, мизи и скити като федерати във византийската войска.
РЪКОПИСИ: S=cod. Escorialensis S> I II (XVI s.). P cod. Paris. 1666 (XVI s.).
ИЗДАНИЯ Excerpta de insidiis, ed. C. de Boor (Berolini 1905), pp. 58—150. — C. Mailer,
BUG, IV (Parlsiis 1851), pp. 535—622. Всички откъси, с изключение на последняя, са вэети от пър-
вото издание.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, pp. 334—337. Moravcsik, op. c., 1, pp. 313—315, и там no-
сочеяата литература.
IOANNIS ANTiOCHENl
ЙОАН АНТИОХИЙСКИ
EXCERPTA DE INS1D11S
I. Maximinus Tfirax ab exercitu Augus-
tus consalutatur
55. 'Hv xis iv тф <п(>атф Ma&pivos
bvopa, rb fiiv y£i’os fuZofidolfaQos, лрб-
ИЗВАДКИ ОТ „DE INSIDHS*
7. Провъзгласяването на Максимин
Тракиец за император
55. Имало във войската никой си по
име Максимин1, по род тракиец, полу-
1 Максимин — бъдещият римски император (235—238).
loannei Aotiochenus — Йоая Антиохийски
2?
zegov ftbv iv siebkfi jroifianmv, iv hxpy bf.
rf)? ^ktxias^ev6pevos els tovS ImteXs oxqcciuIj-
ras rayets, ^elza, хат' bkiyvv а&тдг xeigaya)-
yofanjg zys rvyrjS, хе£-^га» &Q%ag matev&eig.
тбте bi) Й ’Акё^агЬдод naotjs mrrcv r^s m<
стдатоЪ veokaias А/тётт/аег, & &v aoxoirj re
avtovs xai els to nokepeiv imtTjbeiovc лада-
oxev&£oi. d bi (лет& m&at)s onovb^s та iyxeyei-
(xapJrva noiovpevos evvotav локкуу лада t<ov
oxgaruoTOJV ixr^aaro. 8&ev ol veaviai, 2v
olg tfv tb nokv лкгу&од {Hai6vajv}B uakiora,
rfi pbv &vbgeit} rjj Ma^iptvov eyaigov, тел- bi
’Ake^ardgov Hreoxomov (bs vnb rijs цг[гдос
<tg%6pevov. vxeplpvrioxov be bkkijkovs тшт n
vjtb rats avmokalg bia fiikkfjmv alvov лтаю-
p&raiv, xai oti pirfbiv yewaiov яадёхрио Is
ГsQfMwoiK bvres ovv xai akkros Is to
xaivatopelv &mx^betoi хсй th piv {nagov} t^s
agyrjs fioQv did p^xos i^ovalas yyovperoi
axegbes re tjbt], n&at)s ngoavi)kwptvi]S qnkotir-
fuas, l^ovkevaavzo (inoaxevaoac&ai ixer ibv
'Ake^avboov, irvemeiv t> o&ioxQ&roQa. xai Av-
yovarov tbv Ma^iptvov.
’ A-&Qot<rf№vTES ovv els tb nebiov dmliopevoi
cbs enl rd cvvry&n yvpv&aia, лдоекббуто xai
emotbpra avtois tbv Ma^ipXvov nogtpvQq re
Tzegifiakovteg ршлклхЦ avtoxgaroga Avayogevov-
oiv. о bi rd fib? лд&га падцтегто xai tqv nog-
tpvgav &iiQQi7iTev' <5s bi Ivsxeivzo ^txp^gus
bstoxtcveiv &aeikovvzes, tov naobvrOs xivbvvov
tbv pekkorta ngoek6pevos avebi^aro t'i/v n-
prjv. (p. 101, 10-33)
2. Philippas bellum contra Scythas gerit
59. "On Ф1китло5 {iaoikevaag xai Tabs
Sxl’dfK nxijacK enl tb Bv^Avttov tjkawev
варварин, който по-рано бил овчар по
полето, а като стигнал в разцвета на
възрастта си, бил причислен към конни-
цата. По-късно, въздиган постепенно от
съдбата, той бил натоварен и с управ-
леиието на провинции. Именно тогаза
А лексан дър1 го назначил за началник
на цялата войска от новобранци, за да
ги обучава и да ги направи го дни да
воюват. А той изпълнявал поръченията
с най-голямо усърдие и си спечелил го-
ляма благосклонност от страна на вой-
ниците. Поради това младите войници,
между конто имало извънредно голям
брой пеонци, се възхищавали от мъже-
ствеността на Максимин и се подигра-
вали на Александър, че уж бил управ-
ляван от майка си. Те си припомнили
взаимно за неуспехите в източните {про-
винции! поради неговата немарливост
и затова, че не бил извършил нищо
забележително, когато се отправил срещу
германците2. Те и без това били склонни
към бунт и считали настоящего управ-
ление тежко поради продължителната
му власт и вече без облага, тъй като
щедростта му вече била начерпана. За-
това те решили да свалят Александър
и да провъзгласят за император и ав-
густ Максимин.
И тъй те се събрали на полето въо-
ръжени като за обикновени упражнения.
Когато пред тях се явил Максимин и
застанал на чело на войниците, те му
наметнали императорска багреница и го
провъзгласили за император. Той отве-
чало се противял и не приемал багре-
ницата, но понеже те настоявали въо-
ръжени и заплашвали да го убият, той
предпочел бъдещата [опасност] пред на-
стояшата и приел тази чест.
2. Император Филип Араб тръгва
на поход срещу скатите
59. Филип3 *, като се възцарил, по-
бедил скитите и потеглил към Визан-
e HatdvMv add. М. ex Herod.
1 Александър Север — римски император (222—235). s Походът на Александър Север
срешу германците на рейнската граница се датира през 234—235 г. При този поход той бил убит от
разбунтувалите се войници. Срв. н. А. Машкин, История древнего Рима, Москва 1948, стр. 527.
3 Филип Араб — римски император (244—249). Походът на Филип Араб срещу готите се отнася
към края ва упраилението му. За този поход съобшава и Зосим. който е един от изворите на Йоан
Антиохийски. Срв. Zosimi Historla nova, ed. Bonn., p. 24, 16 sq.
28 Icannes Antiochenus - Йоан Аатиохибски
xai ib&ciw is IlifJtriKiv, &s fjyyeMh] uviq>
ififfivkiovs aaioeis avfj.fHp>ai хата zip- ’Pcfyiqv.
dam as Zlextog inohjoev &rci> fiwdrcoy xai enaQ-
XOS tije лбАесод, tovs Ovvupevovg imoxeiv rd
ngartopeva oteZZ& xai tip1 Aexiov лдохсаа-
toppopb'ovg exavdotaGiv aviog те obv wig
xaislv inaxoXvv&elv inTjyyeiXazo. cog de eg
zip' ’Рсорцр ёср&аоау ovg ёлерум Ф/ктлод,
dcopois те xai xokaxetaig tor fofaoi’ xai iijg
ftovtijg Ьлах&Ёуте; dnayoeefovoi те ФАджр
xai тот Jexioi' avToxQdxoQa ovv rots' Pwpaiots
Jipooayopevovoi zovrcor dyye^eviwv r<y Фйил-
mp xazd zip’ Begoip’ q-evyovti1 xai wig mo-
xoPuots gifpeaiv avaigovoiv лёиптот елчаатот
npoozdrza tow лдауиагют. lv be тЦ ’Peofip
тот jraida tovwv ch rqs ndZews otQaiwmu
biecp&aum’ xai rd plv xata tovtoos tolovwv
!aXe т&од (p. 109, 20-33)
3. Aemlliantis, praeses Moesiae, imperium
arripit
60. "On exl OdHov xai BovXovoiavov
Alfuhaviig б тцд Moot ад ёладХод xaivozofielv
enefldhezo, aftnb те тг/т (iaaikeicrv ix лдоуйтап'
fipfifaieiv qn).ovwabv xai rqs 'Pcopaiuw fknAiy;
цеуштад xazqyoQfag чошгшгод. e<p tiv ol ii)S
‘Pcofiaicov лдоотаготчед e^ovaiag peyiozcp xfay-
<$« Gwaxevccmes vxb rcnv olyetcjn' tmfioviev-
Hevzes biecpfXujiyiav, ovnio iQttov exanw Iv
xfj npootaoiq za>v naw ЬмтетеХехбтед ovdi ti
la/ngor Г; (iaailelas algwv xateigyaapevoi, iv
z^v pumlemv yei>6pevoi. 8 ye
prp> AlpAiavdg fcunybifoag rfi Agyfj xata zip'
Sxv&arr yjhgav xai zip' exi 'Ршрлр1 iuptgiv
~iQ<rfh>fioviiEvog Tetdgzcp upvl z^g TvQawibog
лроёиче&сдт! те xai ix т&т Лг^хилал’ -gipdvi-
otcu. (p. 110,1—11)
тиол. Когато дошъл в Перинт1 и му
било сообщено, че в Рим избухнала
междуособна война, предизвикана от
проконсула и префекта на града — Де-
ций2, юй изпратил хора, конто мо-
жели да попречат на това, което
ставало, и да предотвратят въста-
нието на Деций. Той обешал, че сам
щял да ги последва заедно със сино-
вете си. След като изпратените от
Филип хора пристигнали в Рим, подве-
дени чрез дарове и ласкателства от
народа и сената, те свалили Филип и
заедно с римляните провъзгласили Деций
за император. Това било известно на
Филип, който избя1 ал в Вероя3. В ьста-
налите го убили с мечовете, конто
криели в пазвите си, на петата година
от неговото управление. А в Рим вой-
ниците от градския гарнизон убили
сина му. Такъв бил техния край.
3. Управителям, на Мизия Емилиан
заграбва властта
60. При управлението на Гал4 и
Волузиан®, замислил да вдигне бунт
префектът на Мизия Емилиан6 като
настоявал, че нему се пада по прадеди
императорската власт, и отправил най-
големи обвинения срещу римскни сенат
Носителите на рим ската власт'1 се от-
правили на поход срешу него с огромна
войска, обаче станали жертва на поку-
шение от страна на своите хора, преди
още да са завършили третата година
от управлението на държавата и преди
да са сторили нешо славно или достойно
за императорската власт, а само оставили
спомен като императори. А Емилиан,
като завзел в страната на скитите властта
и се готвел да пристигне в Рим, на
четвъртия месец от узурпаторского си
управление преждевременно загинал и
изчезнал измежду живите.8
8) Lacunam indicavit M.
1 Перинт град на Мраморно море, наречен по късно Хераклек, под което име обикновено
се среша у византийските автора. s Деций римски император (249—251). 3 По всяка
вероятност тук Вероя стон вместо Верона Срв. Д. Дечев, Античного име ва Хисаря, ГПлМБ
1935—1937, стр. 49, бел. 3. 4 Гал — римски император (251—254). 5 Вплузиан — сип на
Гал, провъзгласен за цезар ваедно с Гал в 251 г. Гал и Волузиан били убити от своите вой-
вмци-’ в 254 г. в Емилиан бил римски управител на провинция Мизки в 251 г. След ус-
пешния поход срещу "готите в 253 г. той бил провъзгвасен за кратко време за император от собстве-
ните са войници 7 Императорнте Гал и Волузиан. в Описаните тук събития се отнасят към
253—254 г
Ioannes Antiochenus — Йоан Антиохийски 29
4. Barbari in Thracia habitants in
Theodosli exercitu militant
79. Tb>‘ Af Evy&w о faififiaiws fiaoikia
Tfitv lanei/iior (inobet'Sas axovri At -reQaifhyii
то ayfiya. о..т-ii rirfMtos nQeofieiav лр<к то,
б9го<Миог Fcratlf xEiiMnpevos, ei 6/tokoyoi 4
tptkos eivtu яга beypao atnbr fiankfvm'Ta. one
bij n f)eobdoi<ts жнхгкок AtuxQoi'oAuti’oc kb-
yois xni fpiMvfi^tiunHS AnoxfiioBOt teke&oas
атгелЁрлушо. avcbs Af ' РщцшхАг piv тон Ti-
/idfJior, Sxi'ffixbr i)F rbv Itutvdv, i£ 'Aktmar
At tot Xaoiik йдуцттаг то,г <,тоатолёАа»‘ ла-
Qukafldyv, afta Af %ut Xtsai ymra rote отратн>-
uaow f-rioTtjoac < ns tjr дг>’ *41 «pros агела/>«г
tov —strftwr ,'ftws, rijs Af ТОГ ^№11№К
adek<pi)s Bpiiiivqs шчф яооорнгпйф, ftaoikinK
ovdh- йлткеллето), cioaaovs w nov ttorpaayr'
Ovvymv dir tots -шукгортне wkafixois At.it-
vaotifoas ыхвто tip; naos tijv ’frafjar xofjfius,
ок riv тот Evyiwnr r< .тоооЛохЛнта
nnttQioxf.vov хатшАНы.. (p 119,7—20)
.5. Quomodo Alaricus lilyncum I’CSia'uerit
80. IJotf Af xal лкц/Рк fimjfidijioF tio'tyayutr,
nr Aldmti ffffito, naoar <>p.ov rip' rEk-
Zrida xal та леу1 тцг ’IkkrniAit дсгтодТы, tbs
xal dijkos anuni yevroflai 77} vfjs T.VQamdos
FTllfiovi.ij.
'() fiky yiuj foregugt яш тог лгмтЬт oke-
figov Ibiav x<)i]niSa ttjc fiaoiktias vnekaupa-
vfV о di fiaotke.vs er aqmiq. dtezikei. ov pip'
xal A SrFkiyfov tvtavfla o/iows fy, dz/.a dis-
ctkevoe pry ainbs Is т»)и * Ekldtda, xattoi pt^div
Tfiootptowto’ rots vr}S Ecns(>ias тЁрршя, tas
tmv FPoixoHmw nbaeiaag ovwpoods' xsu robs
4. Варвари от Тракия във войската
на Теодосий 1
79. Варваринът |Арбогастр провъз-
гласил Евгений2 за император на Запада
и против неговото жсание му наметнал
[императорските| одеждм. Евгений вед-
нага проводил пратеничество при Теодо-
сий8 и го запитал дали е съгласен да
му бъде приятел и да го признае за
император. А Теодосий излитая прате-
ниците с хитри думи и като ги залъгал
с любезпи отговори, ги изпратил обратно.
Той взел за началници на войската рим-
лянина Тимазий, скита Тайна4, а от
аланите — Саул и в същото време по-
ставил на чело на войските си Стилихон6,
(и Ст илихон бил по произход от скитски
род, а след като сестрата на импера-
тора, Верина, лудо се влюбила в него, по
нииюне отстъпвал на самия император).
Теодосий вдигнал мнозина от хуните в
Тракия заедно с техните племенни вож-
дове и се отправил на поход към Ита-
лия, за да залови Евгений неподготвен
и без да подозира нищо.®
5. Аларих onycmouiaea Илирик
80. |Руфинр докарал варварски пъл-
чища на чело с Аларих8, които опусто-
шили почти цяча Елада и земите около
Илирик. Така че за всички станало ясно,
че той се готви да заграби властта.
И наистина той ликувал и превращал
обшото нещастие в своя опора за за-
вземане на императорската власт. А им-
ператорът оставал безмълвен. Тогава и
Стилихон не останал бездеен, но отплу-
вал за Елада, като изпитвал жалост
поради нешастието на жителите й, ако
и тя съвсем да не принадлежала към
западните области. Той унищожил вар-
а fli:axitof PS, Hguxtdv edit.
1 Арбогаст, no произход гал, бел военачалник на император Теодосий I. 2 Евгений
Флавий, узурпатор, който заемал властта в западиата половина на Римската империя от 392 до 394 г.
” Теодосий I — римски император (379— 395). 1 * * IV Гайвл, по произход тот, бил главнокомандуваш на
иаточните войски. Той стоял на чево на германската (готската) партия при двора на Теодосий.’ Зосим
съшо нарича готитс „екяти' Вж. Zosimus, ср. с., р. 24, 16. в Стилихон бил съшо един от под-
дръжннците ва готската партия при Теодосий. По-къско той ставал военачалник при западкоримския
император Хоиорий (395—423). С името скити тук авторът назовава готите. 15 Походы на Тео-
досий l.cpemy Евгений с бил предприет в 394 г. Той завършил с пълно иоражевие и гибел ва
Евгений. 7 След смъртта на имп. Теодосий 1 (395) Руфки бил определен за пръв съветник на
18-годишния император Аркадий и взел в ръцете ф почти цялата власт в нзточната подоанна иа
империята. През съшата 395 г. Азарих се опитал да нападие Цариград, но Руфин успял да го
разубеди и се представал аа спасител на града Еж. Ф Успенский, История Византийской им-
перии, 1, СПб 1912, стр, 172 я Аларих бял готски племенен вожд (382—412), В края на
IV и. (около 395 г.) Аларих опустошил Тракия и Илирик.
30
(оаппвэ Antiochenus — Йоан Антиохийски
flapfidoovs on&vsi taw foaynruci>v Aiaepdelgag
mavoe t^s ze'iv huyeopia»' ogftijg. ovyxaXeod-
urvog be Paivdv, os tow twv e'-ntfpo»' otga-
тояёЬюр S$aeXos ту, bgr-vei zip' хата rPou-
rptvoi) cxfvt/v ore bi; xai 6 tov 'Apxabiov
argatbs &c tf. zijs E-vyeviov xa&aigeceoys xai
rajs za>v poQ^docav rear хата tijv ‘IXXvfilba
&а£еак s.tI tip' Капсгаутгуог nbiiv fyf&ga.
о per yap ffaviXevs хата tovs nalaeoiig vopmK
els {xx6vtt]uiv ztav ozQtnoniban’ Лх trjs лбХеак
лдо^Л&еу, xai А Г"Jivas avtov eggovgei, паеза
be ty avayxri хсй tov rijs ai'Xtjs епадуог era—
ve^ttvai. (p. 120,13 -30)
6. De belio intestl.no et de (Jaina in
Thracia occiso
81. 'Evtev&ev rnoifyuos AnF-Asiythi Pawns
xai ol filv TTegi njy irtdXw anavtes ngbs zip'
tov teiypvs tpvkaxijr ЬЁ&еот, 6 bl fiaoiXfrs
xeXstei tovs vnoXei<piitvtas ev тр лбХел рпд&й-
qovs avcugtlo&ai. ov/iffaXovtes ovv ol or-ga-
Tudtm tots TToXepiots ne_l r.>p> fycxAt/alav wot
Гбт&о№ (evravvda yog of nFQiifKpd&tes туЬда-
ofhjoay), AtatpilFigovow fi^ewras, Ifumgrbce be
xai airily zip' АкхХца'кп'. Гaivas bl /urih'nv
cwaigeioiloi tovs fill <p&6.cavtas e^F-XAsiv tfov
nvXtbv, yvovs Al rtiaw /irpwri ngoyciigstv rac
dnavvyoEis, agas «ло tov paptygiov qXavvE'i'
Ari rd (dgqxia pigr/' xai xataiafidiv zrjv Xe-
govycov es airrrjs brnnegaiovo^ai xai xozaiafi-
fiaveiv try Ad/jyirixov Eomvbev, Syrens Й?' tow
ё/pcav xgatijoai Ьшгртуш. c5s be 6 fiaoiXebs
&pfh) bnnrapw AnooteiXas bid те ytjs xai &a-
Xdoojjs, Xvtfn'ba ndXiv tjjs tov fleov ngovoias
ebstxvvco капрата. &s yaQ ol fi&Qfiagm oye-
Atas ovpmj^avws Aiegauwrto, al те tarv *Pm-
fiaiuiv vfjes nagrjom1, ol ft£v orgattajrai fyfbitos
rals oixdm. AtenXeov, of bl fidgfiaQoi tv zais
cyebiais Aui'Mvvto fmi> tor xAbbanttK exom-
tov/jevoi. noXXoi As кей ?'ло ttov "Piofiattar
?.<p&e<QOvro, хей zb ttXeiotov to»' moXspian'
ambXezo. Гецу as be dva£ev£as bid zijs Ggqxps
xai <pvyp y.Qi^oapevos negmimei 'Pm/Mixyj bv~
vdfiei xai dvaigsiza. dpa tois avv alirtg pag-
fidgois. Фдаг>и0>1к nlv obv A mgmpybs топЬе.
варите, лишавайки ги от иеобкодимите
припаси, и прекратил брожението на
местните жители1. Призовая и Гайна,
който тогава бил началник на заладимте
войски, и подготвил покушението срещу
Руфин по времето, когато войската на
Аркадий, след свалянето на Евгений и
след прогонването на варварите от Или-
рик, се отправила към Константинопол,
Според стария обичай императорът из-
лязъл вън от столицата, за да посрешне
войските, а Тайна го пазел, тъй като
било крайне необходимо да излезе заедно
с императора и префектът на двореца.
6. Междуособици в Тракия. Гибелша
на Гайна
81. Тогава Тайна бил обявен като
неприятеле И всички жители ва града се
разтичали да пазят крепостната стена, а
императорът заповядал останалите в
града варвари да бъдат избити. И тъй,
войниците влезли в бой с неприятелите
около църквата на готите (защото там
се били събрали останалите от тях) и
избили всички, като запалили и самата
църква. А Тайна, като научил, че ония,
конто не успели да излязат от вратите
|на града), били избити, и като разбрал,
че работите му вече не отиват на добре,
потеглил от Мартириума8 и тръгнал
към тракийските области. Като пристиг-
нал в Херсонес, прехвърлил се оттам
и побързал да заваеме Лампсак3 *, за да
може да завладее източните провинции.
Понеже императорът изпратил предва-
рително войска по суша и по море,
тогава отново се проявили чудесата на
божия промисъл. Точно когато варварите
преминавали със съединени салове, поя-
вили се корабите на ромеите. Войниците
преминали лесно с корабите, а варварите
в саловете загинали, погълнати от въл-
ните. Загинали и мнозина от ромеите и
по-голямата част от неприятелите била
унищожена. Тайна се втурнал да бига
през Тракия, попал нал на ромейска
войска и бил убнт заедно с придружа-
ващите го варвари. А Флавиан, който
1 Аларих достигнал чак до Пелопонес и прквзел градовете Корннт, Аргос и Спарта. Стилихон
успел да наиесе поражение иа Аларих в Пелопонес, но в това време пристигивла заповедта на Ар-
каций Стилихон да остава на мира Аларих, „приятел и съюзник на рнмляните-, Вж. Успенски/).
История. I, стр. 172. 2 Мартириум - църква в Цариград, където бнаи полагани мошите ва мъче-
киците. Вж. Du Cange, Glossarium. s. v. martyrium. s * Лампсак — град на малоазнйския
бря| на Хелеспонт, срещу гр. Кардия в тракийски Херсонес
loannea Antiochetius Йоан Антиохийски
31
той noXepov yev6pevog m тут foitaov siQoijl-
f}ev HQZnv, xnfF jjv етех&т/ 'AoxaMcp rco f>a-
oAei <5 (axqoq Geoboaios. (pp. 122,23 —123,7)
7. Anagasta Thraciae oppida oppugnat
89. "Ou foil 'Avfteptov xai Aeovros tow
paoiXenw (KAAtfiog fero 'AvuytioTtm 'ivy:Qelh]
xata ri]v ар<р6те(ю1 тог' Exirfhtov
y&ovg xtu, л(>Ье to vewreQlgfjr ЬитцЛекж-------
90. Kai xmii tovtot lire yamrr *. b'ayaozrjs,
6 тй»' теЛо»’ F^ftQypQ, п(хк to ve.(i>-
TfQi^fw &Q&ek m ‘Ptopaloiv елЕтуеуе <PQo»Qia.
atria й« rys avrov binepofnc tkeyno, co? ’loo-
bnvov tov ,lc)avvov eraibtic, mmey ’ AveytcxXo?
ti ’AvayaoTor -rarija т'ддцхы. ts ri/r tkrau»’
rXnb‘toc ripijv. (PPL 129,22—24; 129.32—
130.3)
8. De Qothis in Pannonia incolentibus
90. ’.EgteMeto be tai хата Т£дмт fioi']-
thia Xrjifcouevatv та прл ti)t Ti>(Kie^ovvvi %oj-
Qla. biaveait] fie тоте nQog aoXepov xai то
Гбтflan- ffiroc ГaXaiiav rip> iqo; ioneQnv vepo-
pevov, o'anF.Q tnaXai uev * AXXayfypv dfl'ou6£ovro'
pti ye prjv xd to ev Ilaioriq fSaopapixbi' rtlij-
Bog, aQme.Qov pev forb BaXiutQt, pern be zip'
exeivov агацястг into Ge.vbipe.Qi rartbpevav тф
BalipeQoc Aiekrpw. (p. 130,16 —22)
9. Theodoricus, filius Triant, in Thracia
bellam contra Romanos gerit
94, "Ои eat Ztpwrog той BaoiXetog Geo-
botQiXOS 6 TQtUQiov T.ijv OTQaTTffiba rd)v ftya-
xirnv &Ёп<ог ' Hoaxieiov tov ФХсброу nQog to
KeQQcn'-qoov Teiyog dveiXev, xdz^g etpog *Ро>-
iudoog {inaxorjs xrttatpQowfoag ёрерахок ek
iblepov 6)QpnoEV. (p. 132,4—7)
бил стратег през тази война, достиг-
нал до консулска длъмсност. При него-
вото консулство се родил император
Аркадий Теодосий Млади1.
7. Анагаст напада трагашските граоове
89. При императорите Антемий2 * и
Лъва бил убит в Тракия Улиб4 от Ана-
гаст6 — и двамата от скитски произход
и склонни към размирици. — - —
90 По това време Анагаст, началникът
на тракийските войски, се разбунтувал
и нападал ромейските крепости. Причи-
ната за неговото недоволство била, спо-
ред както ^разказвали, тази, че Йордан,
бащата на Йоан, когото бил убил Ане-
гискъл, бащата на Анагаст, достигнал
до консулско звание.
8. Готи е Панония
90. Била изпратена и войска срещу
цаните6, конто опустошавали селищата
около Трапезунд. Тогава именно се
вдигнали за война готите, конто живее ли
на запад в Галатия’ и конто по-рано
били известии под името Аларихови
[готи]. А също така [се готвело да
воюва] и варварского множество в Пео-
нни,8 * което по-рано се намирало под
властта на Валамер”, а след неговата
смърт — под властта на Валамеровия
брат. Теудимер.
9. Теодорах, сан на Триарий., воюва
в Тракия срещу ромеите
94. При император Зенон10 Теодорих11,
синът на Триарий, който изпълнявал
длъжиостта стратег на Тракия, убил
Ираклий, сина на Флор, при крепостната
стена на Херсонес, и като отказал да се
подчинява на ромейската власт. открито
се впускал във война.
1 Сиреч император Теодосий II (408—450). 2 Антемий — римски император (467—472).
s Лъв I — византийски император (457—474). 1 Улиб — готски восначалник убит В1469 г. от
Анагаст. Вж. Кулаковский, История, I, стр. 372. 5 Анагаст бна воевачалник. ва готските войски в
Тракия. Вж. Кулаковский. Истории, I, стр. 372. е Цаннте — малоаанйско племе, което в древността
к средвовековието иаселявало областате около североизточння бряг нм Черко море 7 От контекста
личи, че тук с името Галатия с означена Галия. 8 С Пеония тук наанрко е означена Пакония.
я Валамер (около 440— 470 г.), от рода иа амалите, бил предводител на изнонските остготи и чичо ва
Геодорих Велваи. 10 Зенон -- византийски император (474—491). 11 Теодорих. наречен Страбон
(473—481), сии на Триарий, бил предводител на готите, конто живаели в Тракия.
32
Joannes Antiochenus — Йоан Антиохийски
10. Theodorlcus, filius Valamerl,
Dyrrachio potitur
95. Kata ЛА tov afrtov p.cuqov ней 6 eteqk
f-hobmoixos b Ohdapejos Ini tryv Nim- 'Hnei-
qov frebgapcbv ryxgatfc yivsiai nofacos Avqqo-
Xiov. (pp. 134,37—135,2)
11. Zeno contra Oothos bellum gerens
Bulgaros sibi socios asclscit
96. Kai топ' &Eobo}Qixcov cnigvyla alibis
rd ’Pcopabov ETagarce ней tog xeqi zip' Ogqxryv
.ioIeis eSexoo&ei, tbs dvayxao&ipt>t tov Z/ptora
TOTE OQtorOV ZOt'S xaAovpsvovs BovlyaQOVS EIS
ovppaxitO’ jtQOXQiipaaDai
‘Eneibii йг Oeoba/oixob 6 Tguigiov Ёттч-
Xu>t xqoq tovs Ouvrov; engage stoMpw, ней
ел’ avrijv tip' Karvoranivoi' xoltv d)gui]CEV,
xal tainrjv frqSioK civ отууйукто, st рц о ’Ji-
lov; nQoxuxaXafiwv zas itvXns Ecpvtoxzev' exel-
bev w ini ids Aeyopsvas Svxds badoautiw
'il<bts zljs lyxei^ncEros r/paoiEv, &s hiaiir sni
tov П(ю? ' Eozims тблог xal io xalovpEVov
ЛчюЬысг budOeiv ней dumogbpevofKibcit хата
zip’ Bi&vviay lyx^Q^iT. dZAd хсй xazd vavpa-
ylav ffcrrybde ^>xero ciffus zip' fjgqxtp', txeiOev
re feri zip' "EKkdda acpoQpnbds oic тер лси.81
'Psxtzax хсй dbelcpois Аиш xal ущит$ Zxv-
bcitv тс apcpl гас ). XfldiBas, ysvopevos те
xazu tov AiopriHovs xcdovyevov StafiXov <hcu-
t>eirai, it; itobtvov dvuflag zov I'tuiov хсй xa-
vtfHjl&dG vn auzov ini ёдеатос opbor naga
tov rys oxtpdjs zoixpr iozaptvov. ol be хсй
rip> jtfayyip’ ataio E-uvsxbip'ai ierxygioavio mo
tov ясцйос 'Р&атах paaiiym&Evtos ngos avzov.
10. Теодорах, сан на Валамер, заела-
дява Драч
95. По това време другият Теодорах
Валамер1 нахлул в’Нови Епир2 3 и завла-
дял град Дирахиум.
11. Зенон повиква българите за съюзници
във войната срещу готите
96. Съюзът на двамата Теодориховци
отново безпокоял ромейската държава,
тъй като те опустошавали тракийските
градове. По тази причина тогава Зенон
бил принуден да повика за пръв лът
българате за съюзници.9
Когато Теодорих, син на Триарий,
воювал срещу хуните4, той се опълчил
и срещу самия Константинопол и лесно
щял да го подчини, ако Илусв не го
бил преварил и завардил вратите. Оттам,
като се втурнал край така наречените
Сики®, отново претърпял несполука,
така че след това преминал в местността
„Прос естиес“’ и така наречения Ла-
стений8 и се опитал да преплува във
Витиния. Обаче бил победен в морско
сражение и отишъл в Тракия, а оттам
се отправил за Елада със сина си Реки-
тах, двамата си братя, съпругата си и
около 30 000 скити. Когато стигнал до
така наречения „Диомедов обор“9, той
загинал - сутринта яздел на кон и
бил хвърлен от него върху копие, из-
правено на стената на шатрата. А някои
пък твърдели, че раната му била нане-
сена от сина му Рекитах, понеже Тео-
1 Теодорих, син на Теудимер, наречен Велики (455—526), бил предводител на остготите и от-
качало бил съюзник на Византия, а после се опълчил срещу ней. Слеп това (около 488 г.) той се от-
теглил в Италия, където основал остготскою кралство. Някои византийски автори го наричат син на
Валамер, който в същност му е бил чичо. Срв. /О. Кулаковский, пос. съч., стр. 415—418. — Гръцки
извори за българската история, I, София 1954, стр. 219. s * Провинцията Нови Епир обхватала
днешна Среда и Южна Албания и част от Западня Македония, с главен град - Дирахиум (Драч)
3 Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г., Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 173,—
в 482 г- В последко време Ал. Бурмов, Въпроси на историята на прабългарите, ГСУИФФ, XLJV, 2,
(1947/1948), стр. 10, аргументирано посочи, че вьпросното сражение е могло да стане само през 480 г.
1 С „хуни* тук са означени прабългарите. Срв. Ал. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабълга-
рите, ИБИД XXIII (1948), стр, 303—304. Б Илус бил магистър на официите при император Зенон.
Срв. Theophanis Chronographia, ed. С. de Boor, pp, 127,5—128,2; Кулаковский, нос. съч., стр. 379.
’ Сики е предградие на Цариград на с.-иэт. бряг на Злвтния рог (сега Галата). Сра. R. Jatiin.
Constantinople byzantine Paris I960, pp. 49, 63. 7 С имею npoj soriais се наричало едно възвише-
нне на европейский бряг на Босфора между днешните пристанища Арнауткьой и Бембеки. в Ластений
нам Состений (среша се и формата Стений) — пристанище на европейский бряг на Босфора, ди.
Истенелиман, между пристанището Балгалиман и възвишението Кьобази. Срв. J. Pargoire, Anaple
et Sosthene, ИРАИК, III (1898), p. 76. Janin, op. c., p. 436. 9 Станнията, наречена „Диомедов обор",
। се намирала на Via E^uatia, между Максимилнопол (западно от Гюмюрджина) и Румбона (Генисея,
Ксантнйско). Тя е засвилетелствувана и под името Stabulo Diomedis. Вж. Itinerary Rornana, ed. К. Miller.
I Stuttgart 1916, p. 524
Joannes Antlochenus — Йоан Антиохийски
33
nOQtivaa Se f/ ya/teni Ztytl.6a vvxvxiq xata-
fldjvtf.i tovtov. xai tt/v fikv rov erriiffiovs &ru-
xgdtEiav HtaHsxerai 'PskitHx f^eoHeooizov ndis'
mQttnj»actev6v ts адтф oh be tov латрое ftetoi,
ovg oveImv ptxQbv votsqov povog rijg OQaxmv
f6w6mEvev Лголсбгера tov латоод йлеоуа^о-
IMst'og. (pp. 135,13—136,2)
дорих го набил с камшик. Жена му
Сигилда, конто била с него, го погре-
бала през нощта. Неговият син Рекитах
наследил властта. Заедно с него управ-
лявали и чичовците му, конто немного
след това той убил и сам у пра вливал
Тракия, като вършел още по-ужасни
неща от банда си.
12. Theodoricus, fllius Valamen, contra
Constantinopollm exerciium duett
97. "Chi Oeo6&&XO>' tov eisqov rtldhs
vEcotEQlam’ra x«i ryv 'Рш/iaicov A&zqv xdl та
nQoooixa туе ‘ Ellddos by.£6/MV0T ’leodyvyr
tov Sxii&yv лёр,ЯЕ1 хш Moayiwdv ctQazfjyovg,
Hohxpendpag notesQotv Sn^tviavbv tov fv ’/Z-
IvQidig aQxovta.
98. ' Yn&tov 6k tov Aoyyivov хата tov Цг/g
dnotxHftypevov xqovov, о те fho&bQtypg 7tdi.iv
eh an6oraoiv side xai ta tieqI tyv @Qqxyv
livpatvEto X<OQia, xai 6 Zr/vaw ярбг tov "066a-
xqov rb t&v ’P6ymv btavixiTyoE yevos, <5c
eyva> tovtov ttQog tyv ‘JUov ovufiajttav ла-
QaoxEva^6p£vov. iapjtpd» 6k dvaHyoapsvajv vi-
xyv t&v nsol tov ‘OdoaxQov, hqooeu 6k xai
лерлрбгтшу 6&qo тф Zyvam t&v Ampvgojv,
длол^оолауабрЕРод ovvyHeto ток ngayfrsTctv.
dl 6k ту/ ’Diov xai Aeovriov nQoOESQEvovree
noho&eiff цеха to smtvxsiv tov &vrufQOVQiov
noiAoie prjjcav^paoiv lyp&vto. бхиха&е^орЁ-
vtov 6k t&v OTQaiEitpata>v, xai is A6yovg tpt-
llove owyk&ov 'IV.ovs ts xai ‘Iwarvyg 6 Sxv-
dyg, xai y&ifjftata jiqos tov Zyrtova бселертрато
fmopipvijoxtov avtov tijg nQoiEQag stivoiag. wg
6k ot)6sv nleov Сбца, aii&tg & rots Snoots
ryevovxo.
Тф 6k tgi)s ¥xei &eo6(6qixos (mxvelb&fbv
ix Noft&v iotgatonedsvoev & тф ksyopsvip
'Pijy'up xai xatsQxstai та nAyoiov. (pp. 136
6—9; 138,10- 24}
12. Походът на Теодорих Валамер
към Цариград
97- Когато другият Теодорих1 отново
се разбунтувал и оплячкосвал Римската
империя и съседните на Елада области,
императорът извратил [срещу него] стра-
тезите Иоан Скит12 и Мосхиан, като
преди това убил с измама Сабиниан,3
управителя на Илирик.
98, Когато на следната година Лонгин4
бил избран за консул, Теодорих отново
се разбунтувал и опустошавал селищата
в Тракия, а Зенон, щом като узнал, че
Одоакър се готви да се съюзи с Илус,
вдигнал срещу него племето руги. След
като войските иа Одоакър одържали
блестяща победа, а освен това изпра-
тили на Зенон и дарове от плячката,
[Теодорих) привидно се радвал на ста-
налотоЛ Ония, конто обсаждали Илус
и Леонтий, след като завзели отсреш-
ната крепост, започнали да използу-
ват всякакви средства.6 Докато вой-
ските били разположени едва срещу
друга, Илус и Йоан Скит започнали
приятелски преговори и изпратили писмо
до Зенон, припомняйки му за предиш-
ната благосклонност Понеже той не
направил нищо повече, те отново грабнали
оръжието.
На следната година Теодорих, като
потеглил от Нове7, се разположил на
стан в така наречения Ригиум9 и започ-
нал да напада съседните области.
1 Т. е. Теодорих Валамер. ; Йоан Скит бил военачавиик на тракийските войски при похода
на император Анастасий срешу исаврийците и главнокомандуваш. на източиите войски на империята
(около 493 г.). Срв. Theophanes, op. с ,р. 138, 8. 3 Зл Сабпниан съобшаеа и Marcellinus Comes s. а.
479: Chronica minora, ed. Th Mommsen, П, p. 91. През 479 г. той бил изпратен от Зенон срещу
готите на Теодорих и им нанесъл решително поражение. 4 Брат на император Зенон. 5 Опи-
саните тук събятия се отяасят към 484—486 г. 6 Войските на Илус се намирали на малсазий-
ския бряг. 7 Нове — дн. развалини прч м. Сгьклен, Свишовско. 6 Ригиум е днешното село
Кючюкчекмедже в Източна Тракия. Вж. Oberhumtner: PWRE, 1 А, со). 476. s. v. Rhegium.
5 I ръцки извори за българската история. 111
Joannes AntiocheniiB Йоан Антиохийски
13. Hunni tn Anastasii exercitu militant
100. 'Ryovvio de a&ca>v cifiaiijyol “loxiv-
rjjs 6 xai ’Тсибзтгр: 6 Kvqt6s, xai
cartos ix SiXv^q'ios depcitpievoG, f'mxnednjyot
8e ‘IovotTvos ex Be6e&fo'^sa <pqovqiov nhjma-
Ipovioc Natoutp cfi ’V.1vq18i xai ’Aipixak p<iQ-
fiOQOC yevouc twv xola^tvcnv Tot&ov, £u w
Siyigar xai Zbl.flow Obtviov ayovtes nl.rjdoc.
(p. 142,18—22)
14. De Vitaliani rebellions
103. "On owext'xa хита tbv avtov xqovov
т« хата tjp> Ofiaxt/v Bauktarfc, avOgoKtiaxoc
pQaxi'G xai TQavi.bc zip' fwi/v xai tag Sxqus
roiv fikegiaQOB' f'twxexavfi&w;, vlbs ff>v 77argi-
xibkov narQtba iaxrprfaos Zakbafia тГ{? xaza>
Mvalas тгбккзрм fioayv. ouzos еяяИИ) та лоЛЛа
ouvbtarQifrw toig Ovvrote btotfibisoos cigbc
fam/voum i]yyD.fh] т<р paotkei' aqxuQe&EiG yaQ
aiTTjaeaiG btjpoaias t&v xakovy-tvcov трыЬцхш-
xwv bwbtanr етатууеТтт toIg га negi Sxvdiav
xai 0yq,xip’ nktjQowi тйу/лата, bvoypQaivovai
ah’ xai laviaif 1тр’ ofc arvcypv ttqvg tov
zijv OTQattjyiav IfcovTOG 'Ytrtaxiov, xai bi) nei-
&ev ^tfblojg тф ttqoitos uQ^ai tow таоатю/мо-
raraw xat Ijtexeiva тбкуцс. ror? уад гф отда-
13. Xymi във войската на Анастасий
100. Двама стратези предвождали
войските1 2 —Иоан Скит и Йоан Кирт5,
който също произхождал от Силиврия3,
и подстратезите Юстин4 от Ведериана6,
крепост в Илирик, съседна на Ниш, и
Апсикал, варварин, от рода на така на-
речените готи, както и Сигица6, и Золвон
конто водели хунска войска.
14. Бунтът на Виталиан
103. В това време Виталиан7, дребен
човечец, пелтек и с обгорени мигли,
който бил син на Патрикиол и бил ро-
ден в Залдава®, малко градче в Долна
Мизия, се бунтувал в Тракия. Той пре-
караал по-голямата част от времето си
с хуните и бил известен на императора51
като човек много склонен към дръзки
дела. Когато бил лишен от държавната
издръжка на така наречената заплата на
федератите10, той насъскал войсковите
части на Скития11 и Тракия, конто
освен това били недоволни от безчин-
ствата на тамошния стратег Ипатий1®,
и без мъка ги убедил първи да започ-
нат враждебни действия и всякакни без-
закония. Той убил помощниците на стра-
» firitouivos sine асе. S, BKbrinairfs (at Procop. Hist, arc.} M, Bedfpmvov Momtns (га Bsfieoiavu.
Procop. in libro de aedif. a.™ BtSepwvas cod. Ox. Mat. p. 410,2}.
1 Става дума ва войските на император Анастасий, изпратени в Мала Азия през 493 г., за да поту-
шат въетаяието на исаврийиите. За този разказ срв. сыне Theophanes, op. с., р. 138,6 13.
2 Йоан Кирт бил заедко с Йоан Скит един от началниците на тракийските войскови отряди и участник
в похода на император Зенон срещу исаврийците. Сри. Theophanes, op. с., р. 138, 8—24. 3 Силиврия
(дн. Силиври), град на Мраморно море, близо до Хераклея, 4 Става дума ва бъдешия император
Юстин I (518—527). 5 Ведериана се намирала в провинция Дардания, близо до селото Таври-
зион. Вж. Procopli Caesariensis Opera omnia, ed. Нашу, Ш, 2, pp. 104, 26—105, I. Местонахождението ft
не e точно установено. Отъждествяват я с Охрид, с местности Мошеин при Кадин мост, Кюстендил-
ско (Йорд. Иванов, Северна Македония, София, 1906, стр. 23—25), или със Скопие. Срв. Tomaschek:
PWRE, III, col. 184, s. v. Bederiana. Други мнения за отъждестаяването на това селите вж. в ВИИНЛ,
стр. 55, бел. 118. 8 * Според С. Dlculesca, Die Wandalen und Goten in Un^arn tmd Rumfinien,
Leipzig 1933, p. 55, Сигица e бил гот по произход. 7 Виталиан бил предвонател на федератите,
конто живеели в Тракия и Мизия. В 513 г. той се явил за пръв път пред стените на Цариград. Според
Йоан Малала в неговите войски имало и първобългари. Вж. loannis Malalae Chronographia, ed. Bonn.,
p. 402, 3—6. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 108. — В. И. Злмтарски. История на българската
държава през средните векове, София 1918, I, 1, стр. 47—48. е Залдана според Йоан Антиохийски
се намирала в Доана Мианя. Хиерокъл дава този град под името Zubina в провинция Скития. Вж.
Le Synecdfcmos d’Hi£roclfes, ed. E. Honiernaon, Bruxelles 1939, 637, 7. Homgmann предполага, че Залдава
се намирава недалеч от Добрич, дн. Толбухин (ibid., р. 13). Според D. Detschew, Thrakische Sprach-
reste, Wien 1957, р.173, грады се намирал при дн. с. Водко (Суюджук). я Става дума за Анастасий 1
(491 -518) 10 Федератите били чужди племена, конто живеели в пределите на Римската империя и били
вдоговории отношения с нея.Те били задьлжеия да отбраияват границите на империята. Or Ill в. нататьк
предводителите на федератите получавваи парична издръжка (аппопае foederaticae) за войските си. Срв.
J. Maspero, Фо^гуагос et orpatiiozai dans I’armee byzantine au Vie slide, BZ, XXI (1912), pp. 97—109.
u Под Скития тук се разбира Малка Скития — дн. Добруджа. 12 Ипатий бил син иа патриций Секундин
и сестреник на император Анастасий. Той бил военачалник на византийските войски в Тракия през 513 г.
Федератитесмятали него виновен за неизплащинетоназапаЕтатаим. Вж. Theophanes, op, с., р. 146, 6—21.
Срв. Успенский, История 1, стр. 349. — Кулаковский, История, I, стр. 485.
Joannes Antiochenus — Йоан Антиохийски
35
г»?УФ smoedoevovtog K<ovmavtiv6v nva lx
Avitex xal KeleoQtvov qwevoag, Hzt xal Ma-
Zevtiov tov tov xaXovpevov Aovxog tijv Mvcwv
emrErQapphov apyrp, dvapdsiQei, xal {tov) тф
otQaitjyff) vv/Mtvow xal sig aitavza xeyaQiGfiivov
Koqivov ovoxcbv try; tov pr/ Aveielv yaQitos
хориста/, iajQOv to ovpeiQalscu ol rzgos tqv
eqs ’Oivooov xal rtfs azgazpylag Igovaiav xa~
ta/pqptoavza cos sl'tj avtqj rd r§? tfyeporiag
SnitETQappEva,tnaQa8ovv<ti is xal &zoaov rp> rcoQ
аДтф ygvolov. reeled gobv ex tovtcov atavzag
fil&teiv etc a6z&, ovre&Qoicas &p<pi rd? r
Xtltdda? поверена»/ те xal &yQolxa>v avigcov, tri
Kcovczavtivov rzQoodyeiv рууслто. 6 8s fia-
c/levs xal l£ &v evoyypq Itsniv&et nQOS
8eiliav xatevexMg xal тф пиоабб^ср t&v
ледияйка»’ а!чф ivoyEoaivaiv, лдооёи 8s xal
тф Uxovew tovg emAvrag tijv ipoiav njg
fyrjaxelag sigofidMeofka pepipiv, otovqovs ph
ex yalxov nayijvat vjkq rd? nvl.ag ta>v tecyaw
naoaxslsvetcu yoappaot tip’ alzlav tov ov-
ozavros ел aitov boQvpov zQoxa&taTawzag,
rijg 8e finsQ taw £d>t»v elofpoQdg tetAqz^v
siSQieicbv poiQav tov Bt&wcov те xal 'Aoia-
vd>v Hvqvs tov такта ipiovvza' ydQzqv tij
xazA Tip' siQuatevovoav ixxhyilav tepq. TQa~
л£^р <ps(M>v хате&рхе хсй zijs зеМеак cpoovodv
Eieoieito iia taw Iv tots zeleoiv. pSi] 8s tov
Baaltavov лдоо^аХбгто? rot? т§? -rdZeto? trtQO-
cumiote xal rcsol avtd ta isixp llafl/axfooe,
mUkietai wpd? avzov Псадиаоо 8 crQcmjyds,
apa ph cos nQoewpawzte ol iia tijv &Q7MV
tov toiovie Myov, apa 8s xal <6? ylpaot stqov-
ya>v xal d^tcuaeoo', xal аутфбе тф ВааЛкою
fzeQos ой ptxQov zijs Evngayias yevopsvos. is,
Inetii) suiq avzov pBle xol zfj ex zijs eteoye-
olas siaQQpoiq. xafhfyato, та eixfca pxovev,
cos old гтоЯЯа Tzpopvty^ lx те tow hp> fia-
GiXeiav lejyyfxitvw, xal vvv ijxsiv avcovs 8eo~
/zhovs ёпса’оо&ео&трш ph raw йбмррфхог
tov Tjjs &Q<pc&v cxQcapyov, xvQco&fjvat 8s ней
tip> iQ-dws I'yovoav tov •ieiov 86$av. trj 8s
vozeQaicf raw ev itQawoig ясцзй tov ftaaMcos
elmltyfievicov xal jzaQayevopevcov Всга^мхо»
‘XpiQis (tovtov ydg ovde eioco tps n61eam ye-
veo&oi Sneioe), та. ph E^Eyxaliaag о paodevs
тега Константин от Лидия и Келерин,
подкупил Максенций, който изпълнявал
длъжността дук1 на Мизия. Пощадил
любимия и приближен на стратега—Карин,
но като откуп, задето не го убил, поискал
да му помогне да стане стратег на
Одесос2, тъй като Карин му бил при-
знал, че върховното управление е в не-
гови ръце, и също така да му предаде
всички пари, които се намирали у него.
И тъй, като склонил всички да му
съдействуват, той събрал около 50000
войници и селяни и ги повел към Кон-
стантинопол. Императорът3, уплашен от
това, което неотколе бил преживял, и
от настъпилите неочаквано събития, въз-
негодувал силно.като чул че нападателите
проявяват също и верски недоволства, и
заповядал да окачат медни кръстове
над вратите на градските стени с над-
писи, които да отстранят причината за
бунта против него4. Той намалил с една
четвърт данъка върху добитъка на ви-
тинците6 и азиатците®, като сложил
грамотата, с която потвърждавал това,
на светия престол в катедралната църква;
след това наредил сановниците да пазят
града. Когато вече Виталиан навлязъл в
предградията и се приближил до градски-
те стени, при него бил изпратен стратегът
Патрикий, понеже, от една страна, на
него прилагало да води преговорите
поради длъжността му, и, от друга
страна, като началник на всички почетен
служби и санове той бил до голяма
степей причина за издигането и на самия
Виталиан. Той отишъл при Виталиан и
му заговорил откровено, като негов
благодетел, но чул подобаващия отго-
вор — че той получавал много обеща-
ния от носителите на царската власт и
че сега иднали, за да бъдат спасени
от несправедливостите на тракийския
стратег и да се утвърди православието.
На другия ден императорът повикал
първите хора на Виталиан, без него —
той не могъл да склови самия Виталиан
да влезе в града — и, от една страна.
1 През тази епоха Ml- се наричал началннкът на войските в една провинция. Зл тзаи титза
срв. L. Brehier, Les institutions de I’Empire byzantin, pp. Ill—116. 1 Одесос — старогръцка ко-
лония на брега на Черно море при дн. гр. Варна. За историята на грана срв. В. Белков. Бележки върху
содиално-икояомическото развитие на Одесос през късноантичната епоха, ИВИД, X (1956), стр. 90 и
са. От VII в. натагьк градът вече се среща под името Варна. Вж. К. Miller, Itineraria Rumana,
col. 512—513. Зл името вж. Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI,
1 (1949), стр. 163, бел. 1. 3 Става дума за император Анастасий I (491—518). 4 Въпреки де-
кларацията, която Анастасий дал на цариградския патриарх, че ще се придържа към правослзаието,
той си останал привърженнк на монофизитите. 5 Сиреч жителите на Витиния, еизаятийска про-
винция в Мала Азия на южння бряг на Черно море. ® Сиреч жителите яа Мила Азия.
3,6 Joannes Antiochenus
Йоан Антиохийски
xol cos prfih> dh/ymQ^&enae ЛюЛеу^ад, та ЛА Лх-
deQanevoag Swqok w xa'i trj t&v dfpeilouevw
fctayyeliif, cil-eiv re vnooyopevos tovs tijg jtqeov
^vt^qck 'P&pijg та лер1 tifc do^ijs t&v le@&-
хатаип}оопад, &ihieptptv Hqxovs wteq vijg Is
to lombv efrofas avr&v Ehrode^duEvos. oJ de
тф ВааХипш ovyyerdpevot dvalafidvrec array
те xai to nXfjftos Ф'/.ovto.
О Ле paailevs ’Агастасноч тг/v t&v ёт
tyQcpqj tbAwv orgartjyiav KvQiAXep лсцюЫЬаклг
ovx Aavvettp i>i-de noXFpixijs ёулецмад dpaDei.
tMk'vv de 6 KvqiIIos xaa Mvoiav xai hti-
fiovAevaai oziovd&£ayy тф BiraAunw avxos ёле-
ffrnAeWh} ло&то? ё? rots cxQaiTjyixois oixois
SuppdaQeis girpei. 6 de ftaoileuS Hbtovoas rd
ovppdvta doypari xys cvyxAtjrov fiovAfjS rife
'Paipai’xifc noAtrefas аШтуюу tov Baaliavbv
трфр^етеп xai ozgauav peylovrp' dyeiQas fipipi
та? л1 xtAuidao avroxQaroQfi те tov лоЛёрог
anodefeag ' Ynfacov tov adekptdcmv xov lavtov,
'AAa&ag de yivos Sxvftixov ent rr, tov arga-
Ttyyov t&v Oqqx&v ^QooijyoQuf EnetsOal oi
jTpoorrffo?, xai Geodoj^ov tov t&v /ЗаагЯое&т
t9>}orivg&p rapinv' oi ovppi^avres айтф xai
dtaty6qois eAaofferres rvyaig xai лоте xai vixijr
UQOvres petQtav lyv&Qtoav тф fiaoiAevovrt, afore
avrov xai ttQoel'Beiv ёг to is tegois tonois xai
&eag ёлстеЛёаас dyporeAeig. od paxgav дё ’Ynd-
tios ndltv ёт tov tvqovvov ogp^oag ’lovAtavbv
dnsfiale. fyoyprftevia, tov be tov лбуог t&v
Aeyopivon’ pepogidkioiv, roXprjoavTa okcos xai
faaoaerfteu лоЛероу. xai 6 pev h х1а$ф РЛтр
?9«s xai леуищ&Зд dtpHh} ygvoigj. rtvaozifoas
Toivvv 6 'Ynarios ex T&vbe tov otqotov, agri
те хей Tipoliiov Tiros t&v ev tois ctaparoepv-
Auttv reraypevuv tov fiaoiA&os vnb t&v fiag-
fidgcov агсадефёгтод, ёл1 vijs ’Axgibos otgaro-
леЛеаетси то ёх r&v apn£&p yaoaxcopa jiqo-
flalopevog. tote de t&v Oiivvwv amivron-
огуа&да o&dvrwv xai els cipa ёродруужггыу,
ёлеоуе pev rts els fteayvv ygovov dvrbialog
togtia, eos de ot frigfraQOi tows t&v apa^Cav
fioas Zfialkav ovoxevEuxffovtas rjdrj jiqos ретй-
oramv, Hiahfotm uev tov ypoax&uatoc ovv-
ги укорил и им заявил, че той ни иай-
малко не ги е пренебрегал, а, от друга
страна, ги привлякъл с дарове и с обе-
щания, че ще им изплати дължимото.
Той им обещал съню, че ше призове
хората от Стария Рим да решат споро-
вете около вярата. След това ги извра-
тил, като получил от тях клетва за
вярност в бъдеще. Те отшили при Вита-
лиан и после си заминали заедно с
него и с войската.
Император Анастасий предал начал-
ството над тракийските войски на Ки-
рил1, умен и опитен във военного дело
мъж. Кирил отишъл в Мизия, но докато
готвел покушение срещу Виталиан, сам
станал иегова жертва, като бил убит с
меч в главната квартира. Когато импе-
раторът се научил за станалото, с ре-
шение на сената обявил Виталиан за
враг на държавата. Той събрал огромна
войска от около 80000 души, назначил
племенника си Ипатий за върховен на-
чалник на похода и извратил заедно
с него Алатар, скит по произход, в зва-
нието стратег на тракийските войски, а
също така и ковчежникя на царского
съкровище Теодор. След като се сблъс-
кали с противника, те се натъкнали на
различии изненади, при все че понякога
спечелвали незначителна победа, и пра-
тили известие на императора да излезе
в светите места и да устрой всенародни
зрелища. Не след дълго време Ипатий
отново се опълчил срещу узурпатора и
загубил Юлиан, от т. нар. мемориали,
който се решил да отиде в похода като
зрител и бил пленен. Юлиан бил пленен,
като бил хванат с ласо и отведен, но
бил откупен и пуснат на свобода. Ипа-
тий вдигнал войската оттам — точно
тогава бил убит от варварите и Тимотей,
един от телохранителите на императпра —
и се разположил на лагер при Акрвда2,
като направил защитна ограда от колите.
В това време всички хуни се събрали и
едновременно настъпили, а стрелите,
хвърлени срещу тях, ги задържали само
за кратко време: те вече ранявали
впрегнатите в колите волове, конто
били готови да бъдат преместени. За-
шитната ограда се разкъсала и варва-
1 Кирил гсменил неполулярния Ипатий и заминал за Долна Мизия, за да залови Вяталнан, но
сам билзаловен от него в Одесос (Варна). Вж. Кулакоеский, История, I, стр. 485. Срв. ./. Bury, History
of fhe Jater Roman empire, London 1923, I» p. 449. 2 Акрила или Акре-град се напирал на брега
на Черно море, при дн. Калиакра. Срв. К. Иречек, Княжество България, II, Пловдив 1899, стр. 843—844.
Joannes Antiochenus — Йоан Антиохийски
37
тиЦк, in avrovs 8s tden> 01 tovs
Ptofialovs oi'Ae dviciQai ctpioiv tag yetQas тоЛ-
aanaag. или be /мае tijs nQOS то йпоЬдагса
nnovSijs m^o/iBoii’ ярд? oAhjitor, xai uno
ztvos ftayeiag таз? (faQfi&Qtov Ьиуеуоцегзу; dy-
2vos imoxoruHioi/g avroii ras oqietg, ov nQO-
t86vteg ii' ok rq>’ flwyqy dnowvvTO толок, is
xQtjfj-vohs xai (paQayyag xaiaysQOfievot dtstprer-
yovto. anroiovro fiev ovv гфЬе тф гобяы
rieTov i) S' ydtdbes, xai rats dxQWQsiaK to
rij? qxiQayyog nQoamoth] (Sottos uno tov лЛэ?-
ttovs rwv ipnecovrow dvdeojv re xai [Фоз?
didycov. ykoGar йл xai di icin' ioyfrywr zip’
rdStv nivjQovvTeg' airtbs Йе 'Yminos is гф’
ffdimrav xatabvc xai ola та ло2ла wjv iv
tj) akl tQ£<pop.b'(in> oQvecw ex /к»т]с iveyuvoqs
rijs xetpaMjs iniyvoyottels aweMjcpOt]. nhjoiiw
8e b'eraJ.iav'bs role Obrnxg ov олёохето лощо--
,ubv twv %f»)/td,T(ov, dnobiboottai avrolg rofc
aldytag icptpcer xai rdv re “AAattag dneiv-
тоакпео xai Evotyviov uaXws re oo/rot's. tov
8s 'Yatfrior 6 BndXicwbe xofu8qs tiSiov tqs
8sovoi)g, cos enl wvieg fteydiep tov Тзлед avtov
u&e/avog Kdyov. xai to iouibr oweoxevaoro
(Uei’ anavra id iv ZxvttaK xai itfvoois cpQod-
l>i& re xai noieig, navies 8s avtov ibsdi'eoav
xai fkuxiia ngooeboxcov. 6 8s fiaotiebs ngo-
voovuevos tov ovfx^dvtos cieklet nva OvQa-
viov tfjv tov xaXovftG’ov xayxelAagiov tciSiv
nif/govvTa тф tcov oqxpvckov fiaytm^g Gua
[/oXvxQovia) те xai MaqrvQup role rds uov
Omwr nQscfielas buietQafjfiimis, oi>v aiaots
8s xdl 8ixa ygvoiov лидшх exatoviabag. ofc
(Hi xard re/r 2Ь>£длоДге 6 tvQmvuc loyicas
afrrip те Tt/v jMiv eSeike ixiiyaviipan boltt/j
xai rd %qvqu)t aqcugeliai xqos (ttav. ev 8s
тЦ Kcovataviivov xatd tqv rijs tnmxqs ttsav
tov Hfyov ngbg oniotv btavaaiavros', iqv re
rijs bsil.ris nay^yvgtv 8 fiaatievs i}Qvqoato, xai
cp6vos ovx 6Xtyos iyeybva, ainoii те той rijs
aulews vvxienuQypv tov xalovutvor I eta &vai-
(Ktlivffog xata tip цауур’. i/8ti 8e fuxQov 8ia-
8(jaii6vros ytJovov, Baujicwog avihs dorig vqow
ws o' molov xai otquiov ле^осор re xai 1л-
чоспу ztolirv лаоеагооег^'к tov EvSeivov Пор-
то? 6&q6cds enubv dxpify гд Kiavaraviivev.
li£te</)Qov 8s. tijg nontax ovoys xai tovs
TToXeniovs einiSofsevtK yevea^ai, ctelleicu лад
a Siavaox&vTBQ S СОГГ. edd.
рите тръгнали към ромеите, конто не
посмели дори ръцете си да вдигиат
срещу тях. При бързото бягство те се
тъпчели едни други, а настаналият по-
ради някаква магия на варварите мрак
чабулвал очите им, та не виждали на-
къде бягат и загинали, налитайки в
гтръмни пропасти. По този начин заги-
нали повече от 60000 души и цялата
дълбочина на пропастта се изпълнила
чак до горе от многото нападали вътре
хора и добитък. Били пленени и тези,
конто изпълнявали длъжността стотници.
Саммит Ипатий се спуснал в морето, но
бил заловен, като бил познат по главата,
която се подавала от водата като на
морските птици. Виталиан дал на хуните
парите, конто им бил обещал, и ги на-
карал да предадат пленниците. Така той
откупил Алатар и Евсигний, и миозина
други. А Ипатий бил удостоен от Вита-
лиан с дължимото внимание, понеже
той високо пенял неговата известност.
След това Виталиан завзел всички кре-
пости и градове в Скития и Мизия1 *;
всички се страх ували от него и го призна-
ли за император. Императорът, като об-
мислвл станалото, изпратил някой си Ура-
ний, който изпълнявал длъжността канце-
ларнй® при магистъра на официите3, а съ-
що и посланиците до хуните,Полихроний и
Мартирий, и хилядавлатни литри4 заедно
с тях. Узурпаторът им устроил засада
в Созопол, превзел с хитрост самви град
и им отнел парите насила. В Констан-
тинопол народът се разбунтувал във
време на конните състезания и импера-
торът забранил вечерните тържества;
имало много убити и началникът на
нощната стража, на име Гета, загинал в
тази схватка. Малко време след това
Виталиан отново се вдигнал с флот от
около 200 кораба, а също и с голяма
войска — пехота и конница, минал край
брега на Евксинския Понт, появил се
внезапно пред Константинопол и го на-
паднал. Тъй като градът бил застрашен
и имало изгледи да падне под властта
на неприятеля, при него бил изпратен
1 Тук става дума за Малка Скити я — дн. Добруджа и ва Долна Мизия — дн. Северна Бълга-
зия. - 11ървоначално каннеларият (cancellarius) бил само помощник на съдиите и юристите. След
V в. той се явява с no-широки пълномощия и в императорский дворец. Императорските канцелярии
>бикиовеко публикували едиктите и изпълнявали и други важни и отговорки задачи. Вж. Seeck-.
’WRE, 111, col. 1456, s. v. cancellanus. 3 Магистьрът на официите бил върховен началник на вмпе-
)аторската архива, на дворцоаия церемониза, на императорската гвардия и на оръжейвмте работилшши.
Зж. Brdhier, op. с., р. 114. 1 Една златиа лигра иди либра тежела около 288 гр. и се равнявала
<а 72 златни номиэми.
38
loannes Antiochenus - Йоан Антиохийски
avtbv 'Itoaprifs tfjv tarv oiQanilaxmv xal wid-
ran’ df/tuOTv eyejv, ex tov rsj? uriTQbg^uov^fMV
Balsguo’ijs yreo&ljifAEVos. xol 6 ftsv ujutxnjoas
tots noleploie tov ex i^s лдсотф tTQOofiolijG
dujytDvi^Eto xivdvi’ov, ent 8s гф zeyo/rfwz»
Aaoodsvisi} Ixetevev, aiftbs 8s estavyiei 8Qoft&8rjv
sioqq tbv ’Avamdoiav Ayy&lwv та vnb tov
TbQfyvot' f.m^tjTovfz^va. ok 8s 6 fiatxlebs tij
те тг?с nolioQxiag dv&yxy xal tjj tov тдаттуут)
xal ovyyevws bwxjj ndvra noieiv &p.ol6yti,
bpsQeto fte)' f) tov xQvotov яоооп/С els trev-
raxto%ilias leivovaa Higas, I8i8mo 8s xal td
tijs &oqxias doyrjs ov/rfiola naoayQijfxa, oqxoi
re szeqI fptlias tiagslxovro xal to iqs dgr/oxeias
dpeveovto xygvyjua, <&e 8s o881 ovtos e^six
ngbs tbv fiaoilea sitxetyvfjsito, Алеумди.
’Av&s/mov 8s tfjy vnaor dgylft' 8tu8t$a-
ftsvov, Btrafaavos; avilis H-oyxcrfievos Storos
tirv ’Avaoidotov Snailjsv' xal ol twv Isyofisvan’
O&wan Safitje ex tfis лдотёдае naQo&Qvv&B-
res Tieigas noHtmlaolwes тф 5т/т)$и так n&-
oais oyedof bisyeihyxo' enaoyitus Tfjs xalov-
fih't]s Tlowixfys, 8gaoanes 8s ip6vov uvptov
xal dytlas aiygalojrajv 6mjyayov. afyfHs re
хата tgv narijyvQiv tijs yaoigijs ow^>] Ф6-
gvfiov inb row 8гцмо ywisffar. 6 8s ffaotlevs
Ate ovx 6nb yvcbfirts nengayfijs ids ngbs tor
tvqowov ov/xfiaotu; fyirixavaro el' и Swridefy
8gaoai хат' Ixslvov 8оМак. 6 8s падахдЦра
nyy tov fjaotlioK ’uftd/jEVos yvtb/ajy ab&K
rr)v ngotsgav /xeieoKEtai neignv xal airv полХф
xlffoa, Aianegatto&tK ibv EvEnvov Hfnrov es
to Aaooftmov t}xev. nob? avtais 8s так xa-
lovfisvais Svxats (fioiQa 8s afirij tys noAstos
foy/fat]) taw pagfidgaw ngooelasfiyiaw пЕ^оца-
%la те ovvsxQotijffy ngbs robs lx Sxsivy/ yvAai-
reiv ex те 'Irxrt’Qaw xal raw allow layfinas
(Iwga yag Is tas taw пдоМбггыт inooxews
Йоан [Валериан), наричан по името на
майка си Валериана, който изпълнявал
почетните длъжности стратилат и кон-
сул. След като се срещнал с неприяте-
лите, той предотвратил опасността от
първото нападение, преговарял в така
наречения Ластений и веднага отишъл
при Анастасий, за да му извести иэиск-
ванията на узурпатора. Поради опасно-
стта от обсада и поради пленяването на
неговия стратег и сродник1 императо-
рът приел всички условия. Било му
предадено голямо количество влато, въз-
лизащо на 5000 златни литри, били му
дадени също веднага и знаците на упра-
вител на Тракия, положена била клетва
за вярност, а също така било подновено
обешанието относно православнето. Като
не благоволил дори и в този случай да
иде при императора, той се оттеглил.
Когато Антемий поел длъжността
консул, Виталиан отново вдигнал глава
и ужасно измамил Анастасий2. И така
наречените хуни-савири3, поощрени от
по-раншното нападение.нахлули почти във
всички области на т. нар. Понтика. с много
по-голямо множество, като отиличали
цели тълпи от пленници и иввършвали
хиляди убийства. И пак привечер на
празника „Растра"4 се появил смут
веред народа. Императорът, понеже не
бил забравил споразумението си с узур-
патора, започнал да мисли дали не може
да го измами с хитрост. А той, като
разбрал веднага намеренията на импера-
тора, отново се впуснал в предишното
приключение; преминал с голяма войска
Рвксинския Понт и дошъл в Ластений.
Когато варварите нахлули в СикиБ
(така се нарича крайната част на града),
завързал се пеши бой между тях и по-
ставените там на стража исаврийци® и
други войници (узурпаторът разчитал
1 Стзла дума за Ипатий, който бия племенник на император Анастасай. Срв. тук стр. 34 бел. 12.
s В края на 514 г. Виталиан пак се разбуятувал. През 515 г. той се пояннл отноко с войските си пред
Цариград. За повод му послужило обстоятелството, че Анастасий поставил за началннк на тракийските
войски Руфин и лишил по този начин Виталиан от дадената му преди това длъжност — началник на
тракийските войски. Освен това Анастасий не бил изпълнил обешанието си да върие заточените
православии епископи на предишниге им места. Вж. Кулакоескиа, История, 1, стр. 489.
3 Савирите били хунсао племе, което живеело около Кавказ. Срв. Moravcslk, Byzantinoturcica, II,
pp. 262—263. Описаното тук нашествие на савирите се отнася към 514 г. Вж Кулаковскчй, История, 1,
стр. 488. 4 В Цариград имало манастир на име Гастрия, наричан така, понеже в него се напирала
саксията (увосра), в която, според преданието, Елена, майката на император Константин Велики, поса-
диеа цветята, пояиднзаи на Исусовия гроб. Вж. Zahn: PWRE, III, I, col. 853, s. v. Gastra. С я«-
*щкрм' уаотр^с тук може би се оаначава юдншният празник на този манастир. 5 Предградие
на Цариград (fio-късно Галата). 0 Исаврийците били малоаэийско идеме, което живеело в Киликия,
около планииата Тавър. Те били много войнствени и саужели като наемници във византийската нойсаа.
Joannes Antlochenus — Йоан Антиохийски
39
n tvQowos), как ytj&r (tutor хата то peoai-
татог tijs XQvconokecos ysvofievatv, vnavtqaaoa
ruvs toxv8q6,uoq tov fkiotlims, icp rjs *Iovo-
ttvos (]v rd»’ xa/.ovpievan’ iSoxovtiiTOQWv iisxfov,
ovyrnkaxste fua twv vyotv ней фоуогукк rote
fV auTji TOVS ilkloVS EG fpvyhv ItQEtpeV. dfyxto-
o&6v&an> Йе tan’ ns^tbv хата tirv ’Avdnkvvr
it'xtcoq, alotfo/tevos tjj? in аЬтсо ysvoithnys
iM^ovkfjs iuiibQa, oi re cvv aiath atpavrot
dnavtES iv AkoqeI eyevvvto ygtnai tovs tqco-
Hi-vtoq in t&v (faefiauoov nfj uev ^luDvfjtus
nfi йё xai venyovs yaxakthpavtes. у era Йе tiva
Xqovov 6 t&v Baaliavty omxtQayivw Om'vair
tbs ou p&kiota хоАтюто?, lie nol tov KvQikkor
rov azQCm/you &6vov avroyetola гэтря^г, Tciq-
Qay ti/r nQovriyoQica’, ’teuiEk&ovros (urrbv 6лйтц
TuvQyovv OSwor xai avrov xai %(»]р6таю
dnobo/tEvov tfjv Totai'mjr nga^iv, oiwfedek nf>l>s
afaov seal tots tov fiaoikico; naQaboiMs it
rip- KnHWtrrivov seal fiaofyovs nQ&reQov
unoctbs pEtu tovto £ап> Hu nvQi Ьееер&йы)
ката tvv Xab»]bi»os snixEtva ifauv, bv Hav-
TEtxtov bvofia£ovca\ ptia bs тепла 'PovqHvos
otQartffbc ’Avaaraoidv те seal 'Jojuvtxov robs
(roS) tvQmvov oroftaroqivkanas Сыуци/. kapcov
hcnfymEi тф (Santlei, rotis be naQayevofiei'cvs
<t>S nokAHvr dwarron atrlov? 6 abroxe&UOQ
bKaiikaff^vat xQivas rots t&v tvkt&v epvka^e
nafftbibeooiv. ol bs хата tov ovtdcqv tijs Kov-
oTavrivov nikews kd(pov tos xttpakas &стец6усе5
enl fvkivo»’ iniiprptm- subvatv. (pp. М3,8—
147,21)
15. Maurlctus milites Thraces barbarls
prodit
106. Ou oxavbakioQds 6 MauQtytns ini
ты jMOTiit'tpat bid to nQobouwu rr[v alyytakru-
ciav yQ&tpei nQbs tbv ciQcnvjybv KouEvnbkov
xQvtpa nQobouvai tor kabv rijg Oq^mjs els
tovs ^aQ^dQovs. iyvo> ovv <5 kabs tov b6kov
rov yaQ стдатпуЬг XQanjoaytES, bnebetSev ab-
rols rd yQ&npata. штд тбте ohi' e^tovv rpo-
vevaai MtWQbaov. yvovs be 6 MrruQoaos: biedi-
faro Kopi£VTi6kov sionjoas Фйстпоап’. Piepapm’
ovv ivxoktxaQlovc bid Kourmoknv ?jv be etc
на обещанията на подкупените лица). А
когато неговите кпраби стигнали до сре-
дата на Хризопол1, един бързоходен
кораб на императора, в който бил на-
чалникът на екскувитите2 Юстин, ги
пресрещнал, нападаал един от корабите
и пленил всички войници, конто били
вътре, а останалнте кораби прогонял.
Когато пехотинците [на Виталиан] се
събрали през нощта до Анаплус3, той
разбрал, че се готви заговор против него,
и избягал. В миг изчезнали и неговите
хора, като изоставили полумъртви или
мъртви ранените варвари. След известно
време Тарах, най-силният от хуните,съюз-
ници на Виталиан, който убил със собстве-
ните си ръце и стратега Кирил, бил надвит
с измама от Тургун, който сьщо бил
хун и извършил тази работа и за па-
рите му. Тарах бил евъразн от него,
предаден на хората на императора и
отведен в Константинопол. След като
бил подложен на изтезания, той бил из-
горев оше жив на мястото, което се
намира отвъд Халкедон, на име Пантей-
хион1. След тона стратегът Руфин
пленил телохранителите на узурпатора,
Анастасий и Домник, и ги ивпратил на
императора; останалите, конто били с
тях, императорът осъдил на смърт, като
виновници за много убийства, и ги предал
на нощната стража. Те им отрязали гла-
сите и ги набучили на дървени колове
на хълма срещу Константинопол.
15. Маврикий предава на варварите
войниците от Тракия
106. Маврикий6, оскърбен пора ди
това че бил мразен, защото бил предал
пленниците6, писал на стратега Комен-
тиол да предаде тайно войниците от Тра-
кия на варварите. Но войниците узнали из-
мамата. Те заловили стратега и той им
показал писмото. Прочее оттогава те
търсели [случай] да убият Маврикии.
Маврикий, като се научил, сменил Ко-
ментиол и назначил Филипик. Войниците
проводили пратеници за Коментиол. Един
1 Хризопоа — иредградие ид Цариград на малоазийсаия бряг иа Босфора (дн. Скутари).
- Екскувити се наричали част от войниците, конто охранявали императорский дворец. Срв. Р. Grosse,
RClmische Mllitargeschichtc, Berlin 1920, p. 270. s Анаплус — местност на европейската страна на
протока Дарданелл. Вж. fiirschfeld: PWRE, 1, col. 2062, s. v. Anaplus. — R. Janin, op. c., pp. 426—
427. — Pargoire, op. c., p.76. 4 Пантейхион — местност на азиатский бряг на Мраморно море блнао
до Скутари. 6 Става дума за византийский император Маврикий (582—602). 6 Император
Маврикий отказал да откупи плеяените от аварския хаган византийски пленаицн. Вж. Ttieopnanes,
op. с.» р. 280. — Срв. кулаковскай. История, II, стр. 468.
.40
Joannes Antiochenus — Йоан Антиохийски
afrt&v Фона?. 6 obv Фохае fouxcnJami
тф fiaoiAei, хсй mivToyv egeA&dvraov els та/v
jvrcQinitav emSoatabv тф Фсохф ал&ягаое twv
yevekov aim. 6 Ss Фохае frifiXEipev avtbv
&x6x&otv цц dobs ai/тф. (pp. i47,26—148,4)
108. Ori fypwQato MmjQbaos els tov czga-
tov 6oqxv]s xai els tov yaftfiobv Фг/лтихог.
xai elder йлохбАялрсг f> MavQixios, Su lotato
& тф noQtpvQQ цадр6(кр Tijs Xxdxifc, xai
ifteyev смтф' nov -dekeis faeoddloco ooi; wde ij
iv тф jueMovu; 6 di elnev &8e. xai тбте &t£,
igeyev abzbv exdo’&tjvai Фонд. огдаимтц' xa-
divTrvio'fhi. inoitiaev ovv fier&vomv тф Ф/Аст-
л«хф 6 MavQbuos. IneyfiiQovv olv ol ore&roi
&0&сф dveQ%ea&ai ngbs enifiovH]v MavQixiov.
’Efiovievnavto ovv ol отдато1 viva minoovot
fiaaJiu. (pp. 148,11 — 148,18)
16. De origins Phocae imperatoris
108. ~Еотеу&> ovv tov Фохаг Kvqujx/k
6 nazQi&Qxvis els tov Syiov ’Ico&vvtjv els to
"Efidopov. rp> di тф yivei &QaS &a>v ve, elye
di yvvaixa Aeovriav xai jujjrega xai dvyatega
Avopevtyanfr, xai Ifiaaikevaev tj . (p. 149
3—6)
17. Zabetgan Istrum transit
218. 'Em ’Iovdto-'ico'ov tov fiatxl^MS ovv
Ovvvois entaxioxiltois diafias tov Iotqov Za-
fiegyav eyybs zijs fiacikidos Sipdaoe 1е>}}<лх»У
та. pet al-v, Sts uh OTQcmas rtov (pQovgowiy;.
(ed. C. Miillerus. FHG. IV, p. 622,12-15)
от тях бил Фока1. И тъй, Фока с*
одързостил срешу императора, а когато
всички излезли, един от патрипиите се
спускал към Фока и му изскубал бро-
дата. Фока го изгледал, без нишо да
му отвърне.
106. Маврикий гледал с недоверие ва
войската от Тракия и на зетя си Филипик.
Маврикий видял сън, че бил в мрамор-
ната порфирна зала Халки2, и чул
глас: „Къде искаш да ти отдам въздви-
ние, тука ли, или на другия свят?” А
той казал: „Тука*. Тогава [гласът] му
поверил, че той ще бъде предаден на
войника Фока. След това се събудил.
И тъй Маврикий се разкаял [задето из-
пратил] Филипик. Прочее войските от
Тракия се заели да вдигнат бунт срещу
Мазрикий. Те обмисляли кого да на-
правят император.
16. Произходът на император Фока
108. Патриарх Кириак коронясал
Фока в [цьрквата[ Св. Йоан в Евдомон3.
Той бил по род тракиец, на 55 години,
имал жена [на име[ Леонития и дъщеря
Дисменциана. Царувал 8 години.
17. Задерган преминава Истър
218. По време на император Юсти-
ниан Заверган4 * * * преминал Истър с шест
хиляди хуни, дошъл близо до столицата
и опустошавал околностите, понеже ни-
мало войска, конто да пази.
1 Става дума ва бъдещия император Фока (602—610). ® Постройка в североиэточната
част на цвриградския дворец с великолепна мрамориа зала и позлатен меден покрав. Тя била опожа-
рена по време на въстанието .Ника’ (532 г.) и възстановена от Юстиниан 1. Срв. Janin, op. с., рр.
110—112. 8 Евдомон (т. е. седми мкаидрен стьлб) се идричало мастото, което се намирало на
седем мили от Цариград. Сега Макрихори или Макрикьой иа Мраморно море. Вж. Janin, op. с.,
рр. 128, 408. 1 Заверген бил вожд ва кутригурнге, който в 558 г. преминалн Дуиав и нахлули в
пределите на Византия. Вж. Agathias: HistoricI oraeci minores, II, ed. Dindorf, pp. 367, 25—368, 4.
За събитията срв. Златарски, История, 1,1 стр.61—70. — Кулаковский, История, II, стр. 225—228.
датмра това нашествие npes 559 г.
V. СЛОВО ЗА АВАРО-СЛАВЯНСКАТА ОБСАДА
НА ЦАРИГРАД ПРЕЗ 626 ГОДИНА
Във византийската книжнина са запазени твърде голям брой сведения върху
обсадата на Цариград през юли—август 626 г. от страна на авари, славяни и перси.
Между най-важните и пенни извори за това събитие е и едно анонимно църковно
слово. Въэ основа на някои данни може да се заключи с голяма вероятност, че то
е било произнесено от Теодор Синкел на 7 август 627 г., следователно на първата
годишнина след прочутата обсада. В съгласие с тогавашните религиозно схвашания
авторът на словото е обяснил неуспеха на обсадата със застъпничеството на
Богородица. Вследствие на това цялото му слово е изпълнено с възхвали и благо-
дарности към нея. Въпреки реторичния език и многобройните цитата и на-
меци из Писанието това слово съдържа извънредно много подробни вести за
целия ход на обсадата, която е била устроена от аварския хаган с помощта на
славянските племена и от персите.
РЪКОПИСИ. F=cod. Pans, suppl. 241 (s. X). — E cod. Vat. gr. 1572 (s. XI—Х1П).
ИЗДАНИЯ: A. Mai, Nova patntm bibliotheca, VI (Romae 1853), 2, pp. 423 437. - A. Slernbach.
Analecta Avarica ( -Rozprawy akademii Um jetnoSci. Wydzial filologiczny Ser. Il, t. XV, Cracoviae 1900, pp
297—334). Иэвадките, дадени тук, са взети от това издание.
КНИЖНИНА : Krumbacher, GBL, р- 251, л 4. Moravcslk Byzantinoturcica, I, pp. 294—295.
L. Niederle, Slovanskc staro2itncsti.il, 1 (V Praze 1906), p. 230, n. 7. ВИИН1, i. 1, Београц 1955, стр.
159—160.
DE OBSIDIONE CONSTANTINOPOL1S
HOMILIA
Z7epi rjfc To>v d&iow paQ^iowv xal FIeq-
o&v хата rjfc fieotpidaXTov ravrijSTifc -6kc»s
fiavubdovs xlv^oewc; xal zij^ утЛардоаииц tov
&eov did rjfc fdeotdxov per Ixslvaiv
ayn/t'jptjaecac.
Ката тайтф de rjfc jMecos xal tov Б
avtfi {faorptMx ovv evoe^ei yorei ^ooiIevovtos
XaXdatoi те xai Aovptot. ol rrov хат
1 Т. е. авари и славяни. z Цариград. 3 Ираклия, тръгвайки на подла срещу перрите през
622 г., оставил малолетвна си сан Константан за свой заместиик под опекунство™ на патриарх Сергий
и патриций Бонос * Император Ираклий (610—641). в С името халдеи и асирийци авторът ва-
эовава персите.
СЛОВО ЗА ОБСАДАТА
на цгригрдд
За безумното настъпление на без-
божните еарвари1 и перси срещу този
богохраним град и за тяхното позорно
отстъпление поради чоаеколюбието на
бога с помощта на Богородица
Срещу този именно град® и сре-
шу царствувашия боголюбиво в него9
заедно с благочестивия си родител*
халдеи и асирийци6, които нластвували
Гръцкк иаворк за българсхата ястсркя, UI
42
De obeldione Constantinopolis homilia — Слово за обсадата на Цариград
dvarokijy ffirыг fjaotXuvovtes, то g&vuc to ta-
yivbv xtA fartirdgartov* xai лада лаад zfj yga-
<pjj bit xaxta xai /iodifjfvov. Mil xvu>v
dAZos* 0ад0чдк, fawfojf xcu ^s/JZp’W, ethwv
aygicov rjyov/Kvos, боа tt хата agxtav xai боа
ptEQos otxovoi t^c Svetins ot'x ikdxiotuv
•iyuyv dZ26ff>eZ«, &v v Лде&уЬ? тд Qai/xooiq
yiaufjoj uixgov detv nuQaxti&io, £тр&!ч£т>,
fyieMnysav, ipj&ov, Ьнеотдоау, bcvxMnoav утр'
те xai fidkaocav &s tb xggiov al fi^tauru. KuL
fiacikEvc /лег b fieyas timjv' broAEfiEi yog els
Xebgav paxgar тоге anaoav zi/v {mb ’Paypiaiovs
fyatvkijv biSflwoaot, xi/ucugav юдсот оъ tqixe-
gjaZor, /Ша тоЛихедгалоУ, XaffovzoSovonog,
tov vvv Buftikdiviov zvQavvfn' Xoogfop' tpg/A
tov Svotbvvftov, ф хси tb ^ijv xai rd Iltgoajv
fiaahveo' Xgumavos fiaixkebs exagioato. liu-
mkbs zoii'vv b piyae &zyv, vlq> fiaaMii zip’
nmoacip' ^TjlovvTi лдадгдга xd егоЁреип- tbv
dgovov kmiov toy fiaoikEtov, tovrov dt Geto
xai tt] zia($fva> ovv rote ddeZg’oit xai tfj лб-
ku’. jitozevoiK xai ладабереусе. \1ЯЛ b idv
Jlsgogs 6 Xag/jufyig (оитш yag tbv 'Okog'igvtjv
rovtov xoJmvoiv ol BafMdivioi) anav tb лада
IJegoais orQatubtais E^ayv etuIextov, галок
a/м xai Sguaoiv tjj yettovi Xakxsbbvi леди-
хаДтуто, ЕлеЫед иитф Geos eiwrugtq tgs M-
cecus IxwkvoE triv didfiaotv, tbv xa& fjfias
’Ivgbavqv ileptT’OQ лдо лдооголог zgs szoffins,
&ПТЕ xaylvsiv tots cmega/jtpvK xagbiq t>}k
etooboV nki/v ovv zijv %u>cfar rov
u<pQuvKt Skid xai kbyots xai fiovkais xai
ozgaiov &noatokg иуцра%о<; atia xai av-
отдсаиЬгде tov %x bvoeax owe хата rijsSe
expfhl tijc локеок, яаута pi? ерлтщлЬг ifela
TE/iEvg xai fiaotkixa хахатаусдиа1’ xai anav
ibtwrixbv хтд/ла xai оКх-гдла, Sxcaao^fp b's
тф &пу.ф xai t,Eof<og zij ёдуд аитгр' rip 0a-
оМЛа n6kn> fyaungav koyi^bpxvos.
« йгаяй^галсог m edr'/o ь иахагаршугд in edit.,
хятауйгхв correxit (j. C
над взточните народи открай време, на-
род буен, свиреп и прославен'в цялото
Писание поради злината и силата си, и
друго варварско куче бясно и разя-
рено1, вожд на диви народи2, като во-
деше със себе си инородните племена,
конто живеят на север и населяват не-
малка част от Запада, чийто брой почти
се равняваше на морския пясък, се
надигнаха, подготвиха се, дойдоха, на-
паднаха, обкръжиха сушата и морето,
както пчелите восъчна пита. Тогава ста-
рият император отсъствуваше3. Защото
той воюваше в далечна страна с тези,
конто опустошиха целия подвластен на
ромеите Изток, раждайки не триглава,
но многоглава хидра — Навуходоносор,
сиреч сегашния омразен вавилонски ти-
рании Хозрой4, комуто християнският
император подари живота и властта
над'персите. Прочее, старият император
отсъствуваше, като бе оставил цар-
ския трон на сина си император, кой-
то ревностно подражаваше на бащи-
ната • си кротост и благочестие. Него
той повери и предостави на бога и Бо-
городица заедно с братята му и с града.
Но персиецът Сарвараз5 — тъй наричат
вавилонците0 този Олоферн7 — с цялата
отбрана войска на" персите и с' коне, и
коли обсади съседния Халкедон®, след
като бог поради благоприятното раз-
положение му попречи да премине про-
тока®, поставяйки пред лицето на града
нашия Йордан10, за да възпре наше-
ствието на веверните по сърце. Но той
не обузда злината на безумния”, а и с
думи, и със съвети, и с изпращане на
войска се показа съюзник и съратник
на западния вепър12 срешу нашия град,
опожарявайки всички божи Храмове и
императорски прибежища, и всяко частно
владение и жилише, мислейки в неудър-
жима ярост и кипящ гняв да опожари
и самия Константинопол.
* Аварскияг хаган а Авари и славяни. Според други автори във войските ва xaiaaa
е имало и първобългари, и гелиди. Срв, (jeorgii Pisidae Bellurn Avarlcum, ed. Bonn., p. 55, v. 197
{вж тук стр. 60). Срв. Ив. Дуйчев, Балканският югоизток през първата половина на VI в„
Беломорски преглед, I (1942), стр. 235. 3 Ираклий бил напуснал Цариград на 22. VI. 622 г.
Той воювал с Хозрой II в Персия. Вж. за подробности Е. (jerland. Die persiseben Feldziige des Kaisers
Heracleios, RZ, III (1894). pp 338—372. — Я. А. Манандян, Маршруты персидских походов императора
Ираклия, ВВр, III (1950), стр. 133 153. J Персийският пар Хозрой II Парвиз 1590—628) 6 Во-
еяачалник на персийските войски, известен още и под името Шахбараз, Сарвараз. Срв. Успенский.
пос. съч., I, стр. 688. в Сиреч персите. f Библейският Олоферн бил военачалник на асирийците.
8 Халкедон — град на малоазийският бряг иа Босфора, днес с. Кадъкъой. 9 Сиреч Босфора. 10 С
името на р. Йордан авторът заегорически нарича Босфора, който залазил града от нашесгвенииите
u Персийският военачалник. 13 Аварскнят хаган.
De obsldione Constantinopclfs homilia Слово за обсадата на Цариград
43
'О 8i йогою? Ix&qoc, то iMca^dnaxur
ёхтошии, 8v Xayavov &ux<oQ(a>s toouA&WH
PdoffaQpi, avToii tij? тюАеоле fori avxva? fail-
fMS елЁотт) zoic TBfyeatv, Sih’i] aywv ftvQia,
yrjv xd &diaaoav rots Snfotg ул-цошааута то?
уйд apxexdxoi' Saifiovos vndffXan' олввоюг
yewfjiM, ob фиоеак dvdyxu, йл2« nQoatQSGet
rlxvov btafloAov beixftek час лйат)? rjjc exti-
vo-o xaxia? boxeiov уетб/лехо?, uioneQ ng nv-
zv&eog yij? xai daAdxxry? fyecr rd хдапк
oldpevo? e&eto el? ovftavov то отбуш xal »/
уЛшоаи avzov ddjl^a’ fori tjj? y/jg, dig old
xtaaAeAafqt&a wv tov &eov Aftdr идеи 8ia-
voovfjievog' oftev 6m sreydrzov yij? ftl'y/v -fia-
Adaor]? та? xeiQa? abtov rd? pueuffovovg в$ё-
leo’e" xal zip’ fisv MAarow- А/утцякот? fyeo-
aaxrt oxebeoi, zip be ytjv luAtjoowev iwtifiw
те xal ne^&v, таотгу тгтп’тахб’&ег tip/ '‘leQov-
oaliffi TioQ&fjaai ftoiAoyerog. Ti be Spa rovtov
tJjexavoe nQb? тооиргф unuvotav ; xal rig иотф
tovtov tov nahifivaiov Aoytdpbv elotiyijaaro;
to per nfjaytov w? itQwtvv epdf, xd ootok
&rl zb bsvtBffop xd itAevtafov lAetouua
H(>d)Tvv Ле Aeyat xal пдштог i:(iw to»' fam-
Te&tav afiaQtTj[idztm‘ та по7л’це^е xal xoXv-
т^олог xd on dvaijuiy? rwv IvwJmv Cieov
той oc/jocoto? fads Avnaai aoAaev6fie&a, bdx-
vovtb? aXhjlovg xal xaiea&iorzeg xd jzar
elbo? хама? Jifdczeiv butffdpvoFtrg. deftepor
be tb bttlvov rov ztrfeo-: dnXrjatbv те xal qv-
7.oXQ>jp.atov xal to fit]bev elvai xogioai tip-
fibe/J.av Taintp- bip-fatev ij bvvdfievav' ipvyds
yds о tovtov хата обуха (w? effle ftrj!) yer-
vijaag, for yijg ysvofievo? Tto^codev xd ыпле.у
rts Avf.it) tierjAatog, b> ji xaxotxehai vvv xioqo.
to e-dvog, fauoxfapa? tot? efKif>oa&ev 'PcoydTOV
jifiooefteio ^aaiXedoaaiv. ol be &олец aittofM-
Z<p тоге yQtjodpf^oi yvuvbv ovta vfyapiaoav
xai nuvtat'n TQogd? ex'OQti7t]aav, dyvotjaavze?,
olov xaxbv Ixxt'foaVTo yettova xai olov tjj ’Pcn-
fioitov &QX(j згаребё^азао еухбАтиот SAb^qov yi-
vetai ЛА t^c row sratpb? xAtjoovofio? uQ-xfig
А западният враг, най-отвратител-
ното изчадие, когото варварите на свой
език наричат хаган, много дни обсаж-
да стените на града, водейки многохи-
лядни народи, които изпълниха с оръ-
жията си земя и море- Бидейки ги-
белна рожба на демона - първопричини-
тел на злото, проявил се не по силата
на природния закон, а по своя воля като
чедо на дявола и като наследник на
цялата иегова злина, мислейки, че
като някакъв нов бог ще има власт
над суша и море, той сложи уста-
та си на небето, а езикът му стигна
до земята с намерение да грабне като
изоставени яйца божия народ. Затова
той протягаше своите опетнени с кръв
ръце от краищата на земята чак до
морето. И чрез разбойнически кораби
превърна морето в суша, а земята из-
пълни с конници и пешаци, като искаше
от вси страни да разруши този тук
Ерусалим. Но кое възпламени тогова
към подобно безумие? И кой му внуши
тази гибелна мисъл? Първото ще кажа
на първо място, а след това ше мина
към второго и последното.
На първо място казвам и на първо
място ше говоря за множеството и раз-
нообравието на нашите грехове и че
ние постъпваме във всичко несъобразно
със заповедите на бога, който ни е спа-
сил, като се хапем и изяждаме едни
други и сме свикнали да вършим всички
видове злини. На второ място ще говоря
за ненаситността и алчността на този
звяр н че няма нкшо, което е могло
или може да насити тази пиявица.
Защото беглец1 е този, който по
плът го е родил (дано да не беше ста-
нало това!), дошъл от далечна земя, и
като някаква изпратена от бога напаст
в земята, в която живее сега това племе,
настани се и подири покровителството
на по-раншните ромейски императоры.2
А те се отнесоха с него като с беглец
и го облякоха, понеже беше гол, и му
дадоха храпа, понеже беше гладей, без
да знаят какво зло са взели за съсед и
каква гибел за ромейската държава са
приели в пазвата си: защото наследник
’ Загатна се за това, че аварите неотдавна били дошли край гранишпе на византийската
империй. 2 Става дума за преговорите, водени между хагана и Византийската империя през вто-
рата половина на VI и началото на VII в. В 583 г. е бил сключея мирен договор между император
Маврикий и аварския хаган, който бил възобяовен от император Ираклий в 619 г. Срв. Moravcsik,
Byzantinoturcica, I, р. 71. —Кулаковский, пос. съч. Ill, стр. 56,
44 De obsidione Constantinopolis homilis — Слово за обсадата на Паря г ра л
xaL tiiddoyos f> h-tivm' yiv лак, tovtov dS
rov xvrog d<Wgw xai) yAixiav ^oeofli'TEQOQ.
Ovtoi db хат' dUyov ex ацоттхх)^ xai
vov ueMtry; r.& уе&отойъта eih-y efoenotiiacord
w x«i IdovkbtJavio xai ката GfAtXQOV yv^TQ-
ifya&v те xai ixAy&vv&T/oav xai n}v yfjv fxeivyv
fxdi.vy/m’ nMrfreatv. "Ore Al afiry ij doAepa
xai xaxovgyoe АХсилт^ rijf rWcAgaodjc (ws axpe-
).6v ye p.y!) TvgavviiitK Aiddoxps yeyove, Ttva
iq6xov oi’x insv6yoe Haff rjuwv 6oAi6tijws ;
ri Ak ov лёлрауе jiatHAei'? d yufTEQO? rip'
exeivov xaxiar xarevydotu (tovMueyos; логоу
elAo? etepyecias els top xuva tovtov oix ta-
Astl-avto ; 'A)X sj uaxta tov ftyofc, a>$ eoixev,
AjAe&oAevroc xai ov&ev fou to кгууоу Fj r.o
Awtfyievov TiovijQav xai fiaijfiaQtxip' paAaiat
-rQoaiQt ,iv. Tt? yaQ ovx older zip' vx exeivov
тоХ/леИйсит лро Toimov xtov rTfbv AnArftooxzur
ftpoSov, Bte foxstjers pev « hqoos xai Axrtxos
xrni Tivag oiv&yxas i&Mjkvfie tovtov iv ток
Moxqok Ae^uoo6pevosa uiytot, лаааг dxoAoi’-
fieiv xsArfoag <pdoip(>oovvyG Iniroiur, АГ ys
avyfUQOV ?9ijea ueta^aXeiv xai Tifrjsoevoai £
thus {meultero; vis tie uyvosi zip' ImtfovHp'
xai tov doXov то? о<реок хтй offor улдал*
лЛцфо? ef dboxipov xaxtas afyuakorov цела-
oev, avSQdae те Spa ywaixag, •yeoovzas re xai
ytjma йо^/мпт vneQpaivovTas eis w»’ ai'tov
yrjv Aeoptovs dnfjyayev; ov peypt de zoitov
zys xaxias afoot' zip’ xtvyoiv оцниеу, dAAd xai
rafoyv yneihi xarcimQhpai туг i? noteci (fa-
oilevovoav, el д<) ndw«n' war r.v afofj ZS5?-
ufawr ti xai лоаурасшг vi)v f/ptoeiav polpav
xopiaoao. Kai rip' ph> tote xivyoiv лаоаг
Aeyeiv ovx гохтрох etkipper d'Acus XQypazd w
xai лрАурата, oua xai ras В&аоеш z«₽a?
tyfahjoav xul zyv шротута pctifiakov &v tov
ФаЛАр/А/х, <5AA’ afol xai rpv fidMur zofoyv
0 DcSuoadfirvos] Se&aoafievos E.
и приемник на бащината власт стана
неговият син, по-старият и ио-възрастен
брат на това куче’. Те постепенно по-
кориха и поробиха съседните племена’
чрез разбойнически и кървави деяния и
малко по малко се увеличила, умножила
и покриха с пълчиша’ онази земя. Но
когато тази хитра и злосторна лисица*4
наследи незаконната власт на брата си
(дано да не бе станало това), какъв вид
коварство не замисли срешу нас ? Какво
ли не направи нашият император4 в
желанието си да смири неговата злина?
Какъв вид благодеяние той не прояви
спрямо това куче? Но както изглежда,
злината на звяра беше непреодолима и
не съшествуваше нишо, което да имаше
сила или да можете да укроти ковар-
ната и варварски воля. Кой наистина не
знае предприетото от него преди няколко
години безчовечно нападение6, когато
кроткият и незлоблив император беше
излязъл съгласно едно споразумение да
го посрещне при Дългата стена®, като
нареди да му се оказва всякакъв вид
благосклонност, чрез конто той се надя-
ваше па преобрази и опитоми дивия
звяр’ Но кой не знае за злата умисъл и
коварството на змията и какво множе-
ство пленници грабна с неочакваната
си подлост и отведе вързани в земята
си заедно с мъжете и безброй жени,
старой и деца? Но той не ограничи само
с това порива на своята злина, заплаш-
ваше да срине и тазн царица на градо-
вете, ако не получи половината от всички
богатства и вещи в града. Не е време
сега да говоря за цялото тогавашно
нашествие. С една реч той взе толкова
богатства и вещи, колкото биха могли
да напълнят ръцете на Бриарий’’, и
биха преобразили свирепостта на Фа-
ларис8. При все това те не наситнха
тази пиявица, а даването на пари® въз-
1 Първият известен по име аварски хагай е бил Баян, който управ/явал ориблизително
между 565—602 г. Според думите на автора на Словото, той след смъртта си бил наследен от по-
селения си син, саед когото поел властта ио-малкият ну брат, който предпрмел нападението срешу
византийската столица. Вж. R. Grousset, L’Empire des steppes, Paris 1S39, pp. 228—230. - Под
.съседни племена* трябва да се подразбират обитазащите в южноруските и средноевропейските
страни славяни, гепиди и прабългари. 8 Аварският хаган 1 Император Ираклий. 6 През
м. юни 617 г. е трябвало да се състои среща между императора и хагана в Херакаея. Обаче
хаганът устроил коварно нападение срешу Ираклий. За точната дата на нападението вж. N. Н.
Baynes, The Date о5 the Avar Surprise. BZ, XXI (1912), p. 110. ® T. нар. Анастасиева или
Дългата, стена. Тя била построена от император Анастасий през 512 г. на около 50 км от Ца-
риград между Силиврия (на Мраморно море) и Деркос (на Черно море), за да зашити Цари-
град от варварские нападения. Срв. Успенский, пос. съч., I, стр. 348. - Бриарий един
от титаните, известен пт гръцката миология със сноите сто ръце, символ на грабливост и неиаситност.
в Фаларис бил. тиранки на гр. Arpin еит в Сицилия, живял в VI в. пр. н. е. и станал пословичен със
своята свирепост и жестокост. 9 Става дума за ежегрдния данък, който дизантийците по договор
трябвало да плащат на азарския хаган.
De obsidione Constantinopnlis homilia - Слово за обсадата на Цариград
45
txoQEOaav, /if-iQcn'o<; Af xca тЛиоуос liaioriac
fm&xai’pa rqi xvvl 4 rd»” XiWaxw ЫЬотс
yiyovf.. Tavra pgr y&Q ml oxovdais Aij&ev
elyrprtxais i .opioaw xal Адкок лацнснс Aid
топ1 пас' avTQj лоуаАв»’ rd tibv rniovAair ёлю-
тшаато' 61)' ovdi oqzos d JiatQios, or xQiipattor
t.ooovt(i>v Enidoois, oi' fiaoiAixov tqoxov diaftecG,
oi pamiaos to -.ovtov aoipia xal tpQovrjaic: тгуг
exeivov xaxtar aiAaStu АеАгуцтш.
'АЛЛ ot.e, xa&a хсй протеуот el'eyTai, хата
rd»' E%&Q<OV tOV &EOV T(OV VOOG dyicypVTU
ijixr (Jaoilsvg e^(OQfiT]OEi' о deocptiECtaros, ovAf
tore tor г>лЕр6лтг]Г xal аЛа&га xateZiaev dtte-
fitiAEvtoi', <Ша (9f<p psv xal rjj tapDeva» noicr
xal лаТдае fiaoiteis у<ц>ё^ето xai flaaiieia xal
rais rotavrais rinrioi ЛгррЛу l^eorQatEvoe, хсй
rovtor Af tov дгща хат olxovaubfV Evioyov
TufraaaEvEi ояекфе, Mgas Nflicr aitip tip-
пАЛсг xal nai&ag xarasuotEvEiv хсй та fiaollua'
XQijazdg yaQ avrjQ olxavopar fr xQfoei Aoyovc
miazatai xal fiaatleiK tpoovipoz Evomfkia «5ij-
pov хсй лбЛеах, xafki тог? ev fiaoiMvm. oogrifc
iaplA xal Soiopojvti & Ieqok EiQtjrcu уойи-
pftr№. 4Л.Л ovAe tovto, xciIteq AvrauEvm’ aio~
Xvvai xai Auipovas, r'rp' T0*' Aoaxovtoi exeivov
xaxiar ргт&оттЕрар Eiey&ntra, <5Az’ ore rrjv fori
risQaas tor [iaGiieaK e/rafle xlvijciv, ore tor
EvF-oyErr/v хсй татёоа, ai; fleyev, Ехбурграута
?yva> этбЛедо, nWWf ovvaytoycu (iaoPdocov
edvcw, fhjQio»' Ae ebteiv о1ха6терог, ramoxfvw
fvfa/Miv xal Eiejioieov хш та»' Aid -ifaiAcorfi
SmEQFtot'VTfi-n’ gvAa»' лроч tov &&стЛсп*>> toic
F^vFotr nryxopidal neot rip- баЛсюоаг, хш otas
Fnsi'OEtto тропой xal wjyavai ётехтсйтогто, сооте
tip1 nAliv tov @eov, ijv rj лардёгоч тЕт&урра-,
yevio&m тф fry/x АоршЛогтот Kai tavra ph'
FXEtvog Aievoeito xai ^тратте xai лаг mmjye
to wr «Лгф TandpETOv P6q/$oqov yijv те
inirjQov xal italaotjm efh'Gw nypicnv, a>v Pioc
6 лоЛкроч.
Tavra di Ра<лАе1к ахухоак 6 лютотаточ,
урЛфстп' piv ImQaiijyEi лрод 7i6vov? AtavioTcbv
Aijpooiwv лрау^та»' tor <pt>i.axa (Bovos Al
rp' omos, d лава лат flocdpEvos) хай ла>та»’
пламени оше по-силно неверността на
това куче. Зашото той получи тези
неша при договор уж за мир’ и с
клетви по башин обичай потвърди
договора чрез своите първенци. Но нито
клетвата по батин обичай, вито даването
на толкова пари, нито царского благораз-
положение, нито мъдростта и предвид-
ливостта на един толкова велик император
можаха да променят неговата злина.
Но когато боголюбивият император
потегли, както бе казано по-рано, среыу
божиите врагове на иэток2 *, той и
тогава не се отказа да обуздав надмен-
ния и самонадеян варварин, но предаде
на бога и на светата дева столицата,
нареките деца и дворците. Като се упо-
ваваше на такива надежди, императорът
се отправи на поход. Той предположи,
че ще опитоми този звярс мъдро ръко-
водство, давайки вид, че нему уж по-
верява грзда, децата сия и двореца. За-
щото способният мъж умее мъдро да
направлява словата си в решителен мо-
мент и разумният император е опора на
народа и града, както е казано в све-
тото Писание за мъдрите веред царете
Давид и Соломон. Но дори и това,
което можете да засрами и самите
демони, не можа да смири злината на
този демон. Когато той научи, че импе-
раторът се е отправил срещу персите,
когато узна, че негозият благодетел и
баша, както сам казваше, е напуснал
града, веднага започнаха да се събират
варварски племена, или по-точно казано
диви зверове, да се приготвят оръжия
и стенобомни машини и да се струпват
дървета4 при морето, необходими за
да преплуват племената морето. Измис-
ляше се всякакъв способ и се гласеха
средства, та да може божият град,
който девата бе укрепила, да бъде
превзет от звяра. Той замисляше и вър-
шеше това, събираше всичкв подвластни
нему варвари и пълнеше сушата и мо-
рето с диви племена, чийто живот е
войната.
Като чул това благоверният импера-
тор, чрез писма напътствувал пазителя
на държавните дела /той беше прочу-
тият веред всички Бонос5 *), като го
1 Договори за мир между Ираклий и аварите бил подновен в 619 г„ при което бил увеличен
илащакиит от византийците ежегоден ланък. s Сиреч персите. 8 За това прнвидно настойничество
I на хагана нал синовете на Ираклий и над столицата съобшава и Теофан. Срв. iheopftanes, op. с, р.
303, 3—8. 1 Става дума за лодки еднодръвки. Б Преди да замкие на поход срешу персите
Ираклий оставил за настойвмци на своя малолетен сии и фактически разпоредители с държавните дела
I патриарх Сергий и патриций Бонос.
46 De obsldione Consiantinopolis homflia — Слово за обсадата на Цариград
мгоиГго &’ afaov zip deovoav &up.i).eiay, rd?
й? ysigaz dvioynw st; oiigavov tfloa лдб? xv-
giot1' ov бёолога^ лтпехб&га. xai yvtdota лиР-
nov, ETtfaraoai, ws vol xai. тЦ &отг6д»ж Tsxovoy
of rbwa лиоеЖцф xai. noAtv xai top Aa6v
oov top табпце olxyroga" e3of« «5e xai th
fidefiaQov ihjQiov tov Xaydyov ftezaj'etgt^Eoiiai.
xai гф doxEtv артф ладеШ^тр r.a ядау/шта,
xa> owreo? evtQ&iecv ллоКарй» tov diamogtf
xai ovdf orrco? w/peAtjoai dedin’tjftai oi>de r<>
&th}^ror a/nov vtxijoai rife ’igoaigsosrtx: i'o%uoa'
/Ш’ бой;, ^a,/ <aid ^-aoi' Auwobitoi
т.ф оф яемМпк ivoium\ (pp. 300,13—-302,
37) ‘
tv 5‘ллок xai hq/mioi xai
dxi«p flags! xaff gptbv Faavioravrai, fjpElQ
dr. ev огб/лап xvQlov Gsov г/дфг ueyafa'vfhy-
обря&а (p. 393,26—28)
Ta di лоЛе/ukc eflvt] rip лоАлу exvxmh-
aw, it AvaroAwv, lx dvouCov, ex flaldoagt
xai. tov flopfra. Kai nowjtixoc ия fkv n? аиед
SxvXiav per tvfter, Exsi-frer di Xdgvfldir та
хата Sva SmAaeoe та ogtnfieva. (p. 304.17—19)
77(0(5то? 6e tov Л1<дло/.Е1Р 6 ex агатоЬпУ
anijgfyro fldoflagog, б тЦ ytitovi лбХгл tjj KaX-
Xydon лауотоапд newxath'ifuwos' eu&rs Si
xai 6 ex dvaeaK tovtop e^Iiooe xai. ifia/tso
all^iavs avrauttflopevoi xai. d^giois dyiem-
delxvw&ai onovdrp лао<№ лоюор&'ОЛ, evetw-
gtoav Iv jtvgi xai sit yip eflsfliQi.(<iaav tov
Geov r.a fiyiaon'iQta xai татта olxov flao'deiov
xai anav Iduarixhv xarayt&yiov (p. 304,31—35)
liQIOTT) di Tp (l&tll fj/iEQI ТЦ? ex dvo-
umr TMp ifiv&y nagovotas, xai}' tp тайга
ingiivtovzo' tglzt] ds rj a&ri] fln^g^s rsj? еДйо-
,uddo? fyiiga. Kai 6 psv Тедаду,^ old rt? йЛЛо?
Moiaijt; opt Sgov? rd .ipd? dv /лак те1%о;
dijjQxeru, xhjQOv to hcxjxTov лдоауог и
xf£ i^Oftevop' 6 d's <pvl.a^ taw fSaadstix; лдау-
uaruw to oTQariWTtxdv xai xov }.nov ooov ел7~
Xextov ngd? mTmagdra^iv етатге, xafid ГедЕ<'»-
Exeivos Ip dXiyoi? loyaoi лдб? fivgiddo^ rbat-
гатго/fFVo^' елКугц di ola од»]Х(7п' r«
насърчавал към подвизи и чрез него
проявявал необходимата грижа за всичко.
Той вдигнал ръпетё си към небето и
извикал към господа: „Ти, господи,
който виждаш и разбираш всичко, знаеш,
че на тебе и на тази, конто непорочно
те е родила, предоставил чеда, и град,
и народа, който го населява. Мислех
сыцо да укроти варварский звяр, хагана,
и привидно му предоставил работите,
като предполагах, че така бих засрамил
злодееца. Но и така не можах да из-
влеки полза, нито пък успях да преодо-
лен ненаситното му желание. Но виждаш
колко и какви неща се замислят срещу
народа, който се уповава на твоего
име!“
Варварите се надигат срещу нас
на коне и с коли, и с огромна сган, но
в името на нашия господ бог ние ще
се възвеличим.
Неприятелските племена обкръжиха
града от изток, от запад откъм морето
и от север, и никой поет би казал, че
вижда отсам Сцила, а оттатък Харибда.
Пръв започна да опожарява вар-
варинът, който се намираше на изток1
и беше обсадил с цялата си войска
съседвия град Халкедон. Веднага и
варваринът от запад2 прояви не по-
малко усърдие, като че ли взаимно се
напреварваха и полагаха всички усилия,
за да се покажат едни на други. Те
подпалиха и сринаха на земята божиите
светилища и всяка императорска по-
стройка, и всяка частна хижа.
Тези неща ставаха на първия ден
от идването на племената от запад3 *.
А този дён беше третият на седмицата,
И свещеноначалникът* като някакъв
нов Мойсей обхождаше, вместо плани-
ната, запздната стена заедно с избраните
от клира, конто вървяха пред него или
го следвахз. А блюстателят на импера-
торските дела6 нареждаше за съпро-
гива войската и избрани граждани, както
някога Гедеон®, който с малко отреди
се противопоставите на десетки хиляди.
1 Сиреч персийският воевачалннк. 2 Сиреч аварскнат хагай. 3 Аварите и техните сыознши
сазаякв. 1 Цариградският патриарх Сергий (610—639). 1 Патриций Бонос. в Гедеон бил един
ог яай-известните каранлски съдии, защитник и спасител на израилтяните от мадианитите, конто седем
годики опустошавали Израил.
De obsidione Constantinopolis homilia - Слово за обсадата на Цариград
47
sift'ij rd /irio/fapc Лло iTaldoojj? efc fiaAmaav,
ripr yfp' (btaaav avv ток олАоес лАтздагоаута'
оёлп yag тф fiagflagoj rd xata fMAaaaav r]v~
гцЬиого раурюг. ’Hv Лё xai rd xam yfjv
fteapa д^яжоЗеотатоу xai to idstv povov iipc-
rgoiv zip’ duivoiay' xaff eva yag orfviaxfaip'
flpereQOv bearin’ xin nXeiovs vnfjQxov ot fiag-
fiagoi, "itivtes evdeSopevoi rove fklmaxas, лат-
zss так xrQ/xegaAafais охелоржх, xai nav
лоАертотддму ysQovres foyaW ofc el- maro-
A&v sigoofiaAAtin’ 6 SjAios xai так axriot hequcv-
ya£(ov tov uii)i]Qovr giofiegwregovs per exeivovs
e.delxvvey, toil? Лё поо»>тад втйдттеу. Kai tort
per Фслед rip1 tdiav nAgfivv xai Eoyh' ImdeT-
E(u udvov ^fjjgaag r> fi6.n[>aQtK, rtnai netoffefc
els то стдатблеЗтп' toexwggaet' rj? Лё хатедащ
tjtolpagev r.a ngus лбАерог fnwyra, yfiAfwaw
о₽т® Aeyoprvaw (inav лАтцхоу w perafaium’
aAA* ovfie т/m то elvm xtvov ara/fiijs x>u At%-
vos блёдуето, EQOfpas be iytet лада rij? я«5-
Ae.a>s. 'Л? xai бсА/тсе pacihxmg 6 fiantAecos
vids, tavra btfldjaas лдоо rov xfrva tov fiag-
fiagoV „Hyai xai piaoi'pevos Луилф xai лоАе-
povaevuc -tqos eigiji'gv ngurgi-Topai' ovtco yag
6 <9ebs i' epos xai narijQ imiidevoev г&гРёо-
тат.о?“. ‘О Лг xai rds rgogas xoptoapevos xai
tov (jasiAiios Aoyovs feEauevos eufn-ev xvcov
xafAa xd то лдотедог, Avzt&v xai леожАахта»'
хси, та >tvnf dvatbovs evbeotrdprros
Тдт} de yAfiev ripega, xai xa&fcuQ ypMiCa
ovv xtgavvots bteorg л/ioi ток wfyfOiv, uvto-
fioei лаута хагаатд&рау oiopevos aAA’ g лад-
fisvos g navra icyviwoa rigs idias aitbv lv
Fteiga xafhoraxM buvapetos, fiffiapwyas аЬтф
Ttjs Зооу o&ao pevovogs rov бАяддюг ладыз-
yero лтаюеик. 2ivyvdv yag aQt&pbv roiv лад
exetvqj pa%tpwv Auygoaoa -rag er rwv ngo
refrovs fteicov 'vaior avr.ijs, ev ф mjyii
lapiirtav vnagyovoa oinm xaAeio&at tov to-
яог летхухе’ xalj roinovg ^ZeQ^i otgantotcov
Xffovunwi xaraafpdEaoa els rip' yijv хатдуа-
yev rov paefiaQov to tpgvaypa xd anav avrov
to orgarttonxi»' e(e>’eiipioe. Kai i'xQinpe rdre
rov ipdfor б doAuts, fieSioxe 6e SAagaos ток
fiprreQois xai dirvapiv nsiQa pa9oval те xd.
Twrevoaotv, art 3hu>s f( deopxpoiQ vneg лб-
Аетпе rijs ifiius ET)Aoi те xai &yawl£eraC
Варвярските племена връхлетяха като
рояк оси от море до море и изпълниха
цялата земя с оръжието си. Варваринът
оше не беше приготвил морската войска,
а зрелището на сушата беше толкова
страшно, че само да го погледне човек,
можете да загуби ума си. Защото на
всеки наш войник се падаха стотина и
повече варвари, всички облечени в риз-
ниця, главите им покрити с шлемове,
носещи всякакви бойни оръжия. Слън-
цето ги огряваше от изток и оръжията
блестяха под лъчите му. Това ги пра-
веше да изглеждат по-страшни и вся-
ваше смущение веред зрителите. Тогава
варваринът като че ли само искаше да
лекаже собствената си численост и сила
и поради ношта се оттегли в стана си.
На другия ден той приготви всичко за
сражение, като изпълни бойното поле с
така наречените „костенурки"1. Но и то-
гава не престана да бъде безерамно и
лакомо куче и поиска храни от града.
А царският син по царски му ги даде, като
съобщи на кучето- варварин следното:
„Аз обичам и когато ме мразят, и съм
склонен към мир и когато воюват срещу
ми. Защото така ме е научил и моят
бог и преблагочестивият ми баща“. А
онзи прие храните и изелуша царските
думи, но остана куче както и преди,
като беснееше и лаеше, и проявяваше
нрава си на безерамно куче.
Но настъпи третият ден и той, като
буря с мълнии, нападна всичките стени,
мислейки, че всичко ще разруши с пър-
вото нападение. Обаче девата, конто
можеше всичко, го накара да изпита
нейната сила, като му даде залог за ги-
белта, конто вече очакваше него, злодееца.
Като устрой засада на много от него-
вите бойци при един от божестве ните й
храмове пред градската стена, дето се
намираше изворът на изцелението2, тя
даде това име и на самата местност.
Погубвайки враговете с ръцете на вой-
ниците християни3, тя снизи до земята
гордостта на варварина и обезеили ця-
лата му войска. Тогава наистина лука-
вият скри страха си, но това даде сме-
лост и сила на нашите, конто от опит
научиха и повярваха, че действително
божията майка милее и се бори за своя
1 Бойни съоръжения, един вид подвижки нав«си, коигослужели за прикритие на войниците. Описание
на тези уреди вж. у Златарски, История, I, I, стр. 417. г Става дума за храма Св. Богородица лтрн
Изворите illqyal). Този изаъиградски квартал се намнрал отвъд Златяия рог, може би при дн. Казъмпаша.
Вж. Janin, op. с., р. 423, 3 Сиреч низантийските войницн.
48 De obsidione Cons’antinopoHs homilia Слово за обсадата на Цариград
Komov Ata зшогу; гцлёоад mifijrkoxai нот
топот Sia<po(Jot ней fielan' fapeoEis хей ftoKcv
Zeopaifiaw 8t блог1 tov t&zoi’S iyivovro' xai
-ravzazov 17 naQftevog, vixara vixtjv ivav-
тауапчот.от, на 8йца :ukv xai <p6fiov rots no-
lefuoig ipfiakkovoa, lazin' 8i fiovkotg nagtyovoa
xai ста&гд fpvlmxowa to fxapsoov, 6vau>ovca
8'f лк-ц&од локё/мот’ тцггтуг fie тайгой fyigQav
fj fia&fiagixii nagovcla чует, rag EiQnrai, fyvixa
тайга r^Qarrovro.
Km d fie тетаотгр' fyiegay tag £Кел6лек
ijoimo xa&tozav 6 lufiodvryzog xai тшр &фе~
T7]Qtd)v opyavw xai ni-Qyan> gi-kiva»' xata-
oxevag ЕтехпигЕто' qv fie агтф ij tovto»' av/л-
mj&S ptfOTtj xdi ovvzofMg xai лбуог yivofievi]
Taxi'ZEoov> -tkriftei tf fiagflantov тагти i(ffa£o-
iiivan’ xai. тф rr/v fikijr еуеет rimoQiOTOv, fy-
те ёф ilpti&ov Vfim KkfjkvfiF xd ijr a»'
хатЕотоЕтрЕР oixrov Ehzeerog owvexoiuosv AKKa
(-Код lyika tovzor xai FfivxrrjQi^ET n ка/.цаа;
лдод ainor ev figyjj afizoi- xai таоа^ид h- тф
Кгцф avtoii al'Tov те х«й tov kaov nlmv.
Пецлтт^с fit oTxrqg f}f№Qug атёККа лиос
avrov о fiaoUFvs 6 vtamtroz /.afitov tijg fiovkifc
taxvtovovs хей туд yvifyiyg тЛКтртеооад avtov
lEQdQXa1' xai tijg wyxkifrov rd jrgwurrrav, 8t~>od
те xai ngeafietg, лдод stgip’^v avfhg тот tvqot-
vov xQoxrAovuEvog. /р. 305,13—306,23)
()i Йе отолите? Е.ла>'йт}Кс&апо> ibiga-
HTOt, r.a ukv fiioQa tones, x&v ovx rj^ovkovio,
ravta fie keyarreg лоод robs ожЛштод" „/Zoto-
re« nva yegoaiov wfira/tB^a, fiaifiova Iv &v-
fiQWietw 6>}ffa> тф ojfyiati, Koyoig /лёт dKKo-
лдооаККсл', eifiei fii xai dnot/yxnmov.
Фей rijg rixa&agoiag той aco/iaios! фей t&v
ozij/латшт tov Ksgdxa/iEv! tpw tow Коушт aw
Лмт/хОа/лее, oik xai emeiv vfiiv alozto'6fi.e&a
xai fiefiiafieV xa-Da yds £аЛц(ятЕ1к akkog ex
PiOGiy; fioovza, ovfiev Iknt^aw ij KoyitfipiEvog
SeIitequv, лКцт аАЛ" InetsteQ ауаухг) тт/атвх:
EjajQiijrai ovvekovT.a ebielv tow EiQtjpiEVOW -r^uv
rd хЕфаксиа, тайта fi akarmog ovtog xcu iuaQ<>g
ngog f]piag ттдгяпод' ”uii блататм
град. След това през целия ден ставаха
различии местни сблъсквания, пускаха
се стрели и се хвърляха камъни по ця-
лата стена. И навсякъде присъствуваше
девата, побеждаваше с неодолима победа,
като внушаваше страх и трепет на не-
приятелите, даваше сила на робите, па-
эеше невредими поданиците си и унищо-
жаваше неприятелското множество. Ко-
гато се вършеше това, беше, както се
каэва, третият ден от пристигането на
варварите.
На четвъртия ден безумепът започиа
да поставя стенобойните машини и
строеше приспособления за метателни
уреди и дървени кули. Тяхното сглобя-
ване беше за него много лесно и кратко-
временно и ставаше по-бързо от словото,
понеже това се вършеше с помощта на
множество варвари и имаше изобилен
дървен материал, който варваринът беше
докарал със себе си на коли и който
без мъка бе събрал из разрушените от
него къщи. Но бог се подигра с него и
стана за смях този, който в гнева си
беше отправил думи към него и беше
смутил с яростта си него и народа му.
Беше петият ден и младият импера-
тор1, след като се посъветва и подири
съдействието на самия свещеноначалник
и първенците от сената за взетото ре-
шение, изпрати при него дарове и пра-
теници, като отново призовавал тиранина
към мир.
Изпратените се върнаха, без да
постигнат нищо, след като дадоха даро-
вете против волята си, а на тези, конто
ги бяха изпратили, казаха така: „Ние
видяхме един сухоземен Протей0, демон
в човешки уж образ, непостоянен в ду-
мите си, отвратителен по лик и нрав.
Ах каква нечистоплътност! Ах какви
образи зидяхме! Ах какви думи чухме,
конто ние дори се срамуваме и се стра-
хуваме да изречем. Като някакъв втори
Салмоней0 той загърмя с тъпана си,
като не се надиваше и не мислеше за
нищо друго. Но понеже необходимостта
ни за ставя да съобщим накратко съще-
ственото от това, което ни каза, то този
злодей и нечестив тирании издума това
1 Синът на Ираклий, Константин П1 2 Морско божество от слитата на Посейдон. Протей бил
известен с това, че можел на приема различии образи. 3 Салмоней бил син на Ео«, родоначалник на
еолийците. Според легендата той бил безкрайно горделив и сам се хвалел, че подобно на Зевс може да
хвърля гръмогевиии и светкавини, и изисквал да му б ьдат принасяки жертви. Зеас го поразил с мълкия.
De obsidione Constantinopolis homilia — Слово ва обсадата на Цариград
•49
6 ввод {i/jmv, ё.<р ф nexoi&ar.e feyovtK'
ой fii) nagabo&tf у nolts els xelgas ё/tov xd
Aaov tov avvbvws fiot' navzros w)v ndliv «5-
Siov хтаЛугро/Mi xd tavryv dolxyrov &yoo-
/ии, vote olxovoi де to £rjv tpvXav&Qdvuos
XaQt<Jop.nt xai abeiav bibiofM уи/оюЬд l^eit&eiv
lx ttf? лбЛтод, &a di yiTtova bid *it]v rpvoiv
ЬхАпт.ф грйапруоорш' хеЛея'хо xd. жф Ёадрада^
xd rots TleQoixoK acaTQatevfmai (after etc
bpag &).if}ov fabeigacidcu' (1-ёЛ&ете то/'vw, xa-
fidnee Hqw, evffews tyg пбЛесое, eteqov be
ti tpdav&Qumov лад epov uy ahyoere". Teana
fiev txeivos ebrev xai noooynelfyaev p,ei£ova
jiQooefhptEv be, ott, et pif Martov &-&i.&wp£v,
лЛу&од Педосйг ovufxaxpvv тф ттобуры jiqo
tov zefypvg fy>6p&&a tyg лбЛешд argtov' xal
ye ovv blyfieiQ. Пёдаад ypetg atm te&eape&a
atalsvras лада tov SaQ^OQa^ хш boiQn xo-
(tiaaytag, ovg xd owfiqxas iifo&eu -^xovaapev,
Фате oxalyvat rd лица SxAafiots povo^vXa
xai Ъ> avtoie atQCctbv Пеоалаш ex ХаЛхуЬб-
vos ледааш tar fMJaooetv “
ZaSta ph> тЬтшу stefofieatv {njftara, atga~
tw be лада ITegamr l^ytei, ov% bet avppaxen-
ebeeto b faSxftagog, — yy yas xai. ^dinooa
l&viav 6yQtcov im btelvqt татторЕгсп> in&rtly-
ото, — 61}’ iva туг лдод Tlegoag avpqxarov
avzov xa$’ ypibv belgy dpdvotav vmcws bi.
yevopivyg lot&lyoav та uovb&da хш Xxla-
&tov лЛу&од Si ixelvcov i^&t^cvoe uoplaat, to
lx TIeqoojv avppaxixbv ётпотЬреуор' nlefotyv
yaQ oi Sxlbfioi neiQav tov xaraiolfiav tyg
•ffaXdooyg etXyipaoiv, i^6xe tots 'Propalwv xd
avroi frdfavro oQaypaai (pp. 306.26—307.14}
®eos bl xtfv Педошг лдод tov xvva
bidfSomv mtexdkvoev, evebga ftepevog xd na-
taSas evlovs, wv ol xvQpwex nobs dllylovg
ЛлёатеЛлог. ’Exttf bl xal efibdpy xai Ьуёбц
ypiQrt бхдороклрогд ph> xai Eomxaig topdbois
tov atohepeiv ovx enavaavto' Hgyov bl yv сфтф
ovv лбуср лоЛЛф axovba^djuevov, bid (ikv ytfs
към нас: „Не се оставимте да ви мам и
вашият бог, на когото се уповавате, ко-
гато казвате да не се предана градът в
ръцете ми или в ръцете иа войската,
която ме придружава. Утре непременно
ще превзема града и ще го направя
необитаем, като човеколюбиво подаря
живота на жителите му и им позволя
да излязат голи от града, оставяйки
всекиму по един хитон, за да се покрие.
Ще заповядам и на Сарвараз и на пер-
сийските войски да не проявяват никакие
жестокост към вас. Прочее незабавно
излеэте, както ви казах, от града. Ни-
какво друге човеколтобие от мен не
искайте!" Това каза той, като ни за-
плати още повече и добави, че ако не
излезем по-скоро, на другая ден ще ви-
дим пред стените на града персийска
войска, съюзница на тирана. И наистина
ние самите видяхме перси, изпратени от
Сарвараз, които носеха дарове, и ги чух-
ме, че се уговарнт да бъдат изпратени
от страна на славяните еднодръвките, с
които персийската войска да премине
от Халкедон морето.
Тези бяха думите на пратеницит*^ а
варваринът поиска войска от перейте,
не защото се нуждаеше от съюзници,
понеже земя и море бяха изпълнени с
подиластни нему диви племена, но за да
покаже пълното си единодушие с пер-
сите срещу нас. Когато настъпи нощта,
еднодръаките бяха изпратени и славянска
войска отплува с тях, за да доведе
предизвестената съюзническа зойска на
персите. Защото славяните бяха придо-
били извънредно голяма опитност да се
спускат смело в морето, откак и самите
те нападаха ромейската държава.
Но бог попречи на персите да
преминат към кучето2, като постави
засада и порази някои от ония, които
тираните си изпращаха един на други.
На шестая, седмия и осмия ден те не
преставаха да обстредват със стрели и да
предприемат частички нападения. Хаганът
се мъчеше с големи усилия да постави
1 Византийските прагеници, конто били изпратени на преговарят с аварския хаган. В своего
изложение авторът ва словото съобшава (£. Sternbach, Analecta avarlca, Ctacoviae 1900, p. 306, 23—25),
че при хагана са били напратени четирима пратенини. Той не съобшава имената ин, като си служи
със загатване на Библията за имената на тримата, а за името на четвъртия казва, че съзнателно ше
го пропуске. В Chronicon Paschale, ed. Bonn., p. 721, 6—16, са дадени имената на петима
прагеници до хагана: патриций Георги, комеркиарий Теодор, патриций Теодосий, синкел Теодор и
патриций Анастасий. Издателях на Словото Sternbach, op. с., р. 333, като изхожда от предположение™, че
неговият автор .от скромное?" пропуска името на четвъртия пратеник, т. е. собственото си име, предполага,
че той е бил едки от пратениците. 2 Аварския хаган.
50
De obsidione Constantinopolis homilia — Слово за обсадата на Цариград
га? r.fj? хахо/иа^а; /л^хата? trtagatrwjaai xai та?
еЛетМек xata twv nvQycav бллёсси vrj? лелею?,
xata {fdlaooav di га лада Sxldfioi? i^aotvaat
fmv6l-v).at &me xct#’ &a xruguv xai fjjav tijv
&gav yegoaiov аца xai ftaJaooiov xivijoai xata
nj? л61еа>? ябле/iov. "Hdrj y«g (pOdoa? anavra
wv rov Kegaro? xdkrtov aV.6<pv2wv edvarv
ayrntoi tpogtov fiovo^iiloi? eyegoaiOEv, Ixsivov
EvyEoij tov Tonav Ttgie emfSaotv xata itj? яб-
№<.'>? i-oyioautvoQ gytdti di о xataoatos, oneg
Soteqov гЦ nejQtf /.lefva&tptEv, &tt tpiikaxa i)
tt61i? Hxarapayrytov xexwytcu. rov iv Rf-nyfgvrue;
aytov olxov Ttj? Oeotufrogoc;, тф xoknxg fi£V TO?
Кёдаго? nXry-ta^ovta, naaav di rgv mhv xai
tov? olvovvtw: qwA&novra rvfla Udei xatcmov-
ttf/fiijvca xai rov Фадаю tovtov nacav rifv
dvvauiv, &оте rov хбллот 'Egifffgdv ex tov
xgaypato? Лгуеоёка t9alaooav. 'Ev oo<g di tov
xata r>]v yfjv x.di fMlaoaav 6 i^^gtvE
л6).е/лоУ, lafidw daat elyev & Imtevoi 4)a>Qa-
х/урбдок imbxrov, iv vote Im tov ndvrov
ауапЛео/лёгок yeyove fiigeot, тф Педоосф mga-
тф ха. тф Xag^agd^ ariEmdsixvvjusva) hudn-
xvvpfros. Kaxetvos yag fivtixgv? m fyoa
ftOOttev, fmav fmktztnv imtitov rd xat Ixsiva
r.a /i£Q>i nhfaa? Ttaga&aXtiooiov xai d /лег ёб
'Aoia?, ovros di IS Ei'otiKtTj? xa&Arcsg &ijge?
(tvy/iegot tbguovto xata tij? ябХесо?, Stoi/wv
юалгд ravTiyv iyetv vofu^cwte? fhjgaua
'Evan) de 8te гцлёда xatelafte., рсуюто?
xata yfjv di ol.ov rov telyov ovvepQdyr) Л
л61е/ло?> Фате xlfj&o? (pffag^vai noksfuw xai
jtdvtwv ёп otpeot raw гцшёдолу tovs vexgovs
air&v avQEo&m. Kai tgav/xatitu di rojv т)це-
TEQtuv yeyovaot IvioC code yag у vy£ dmyivo-
pEVT) r.ov nol.E/xov EJiavoev, dAltl nawvypv
ёоуе xai GUnvov Л(л<рогёдю&ЕУ x&/iatoi1 2' ovx.
lea? de f) voftivt) xf.tpalac elye ngoe g/ws to
dllotpviov, olid лоЯЯф тф ле&руп tow лоле~
fua>v kxQdzei лахтахоь то fyiEtegov.
' Оте di т) Ъехоп) t§s tov xvw? ixelvov
TtaQOvaia? ццёда xatelafte, зтёизт) di i)V тг)?
l^do/^ddos fyiSQtt' E^dofitp’ di TffEv d jxryv, &>'
'Pwftaioi xsxbpmmv Avyovorov, r't? iiEineiv
на сушата стенобойните машини и да
нагласи градобойните съоръжения срешх
кулите на града, а по море да съоръжи
славянските еднодръвки, така че в едно
и също време и в един и същи час да
предприеме нападение срешу града и
по суша, и по море. Той по-рано беше
вече превърнал в твърдина с едводръв-
ките на инородните племена, конто но-
сеха товар, целия залив на Златния рог,
понеже считаше, че това място е удобно
за пристъп срешу града. Проклетникът
не знаеше това, което по-късно научи
от опит, че градът имаше непобедим
страж — светия дом на божията майка
във Влахерните1, близо до Златния рог,
защита на целия град и на неговите
жители. Там щеше да бъце потопена
войската на този фараон, та пора ди
това заливът да се нарече Червено
море. Докато обезумелият подготвяше
сраженнето по суша и по море, той
пристигна с всички отбрани бойци от
покритите с броня конници в тези места,
конто са насочени към морето, като се
показваше на персийската войска и на
Сарвараз, който пък от другата страна
се показваше нему. Защото и онзи от-
среша правеше сыцото: той изпълни с
въоръжени конници цялото крайбре-
жие на отсретната страна. И единият
от Азия, а другият от Европа ревяха
срещу града, подобно на диви зверове,
мислейки, че го имат като готова плячка.
А когато настъпи деветият ден8,
избухна извънредно голямо сражение по
суша край цялата стена, така че заги-
наха множество неприятели и техните
трупове бяха влачени пред очите на
всички наши войници. А някои от на-
шите бяха ранени. Дори и настъпилата
нош не прекрати сражението, но и двете
страни продължиха борбата през цялата
нот. Неравен беше в сражението броят
на инородците3 * спрямо нас. Но нашата
зойска надвиваше навсякъде враговете
с голямо надмощие.
А когато настъпи десетият ден от
пристигането на онова куче — това
беше петият ден на седмицата и седмият
месец [на годината], наричан у ромеите
1 Влахерните — кнартда в северозападната част на Цариград, известен с храма Св. Богородица
строен по времего на император Лъв I (454—474). Срв. Jamn, op. с., pp. 124—128, 303—304.
2 Деветият ден от обсадата, конто е започнала на 28 юли 626 г., се нала на 7 август. Срв, Moravcsik,
op. cit.. I, p. 294. Пзсхалнага хроника (ed. Bonn., p. 719, 5) лава каго първн ден на обсадата 29 юли.
1 Авари, славяни и техните съюзници.
De оЬзиУоте Constantinopolis homilia — Слово ва обсадата ва Цариград
51
f’oxva tov &eov та tote &avftdoia, tis di ту;
naQ&evov rijv bvvcquv diyyyoaaliai; Tavtrjv
xlyzyv &yiav б xaio»- yitloav enaivE&yaEtai,
exovaav nletota xdi /leydia ту; tov 0eov иео!
ypag qnXm’&Qtomas pvmyQut (p. 308,1—34)
texfall Toivvv tov nag 'EfiQaiots neftmoi
pyvo; zip' 'Isoovoaiyft ellsv о doxiuayapog.
тЦ Л£ darfafl tyg idta; 6 Xayavos d<pi^Eai;
ypeQQ. lielv Kojoravuvovnoitv yintoev. (p. 309,
36—38}
Kai oaa fikv moi wfc Atxdwjc yptQag
imjMter ebislv, ойя latyyaa ra> ovototx<P tyg
drxfay; aQdijMp ovx el; axQov, ws otfMi XQy-
ой/ievog' xai Im pkv tyg 'IeqoooIvimov а)м>-
oea>; dextiry tov uyvog ryv n6hv ln6o&yoar
ol noQ&^om'ie; ivrad&a Ле xy dexfay ту;
fievaeaK avtov тут n6i.iv iieiv о tvQavvo;
е<раттй^Ето' d fiyv y«g tov ayvog ov xcad noiv
dievyvoxev, IneineQ 6 *Afi б пара 'Idaiotg xd
« naoa Maxsdooi Amo; xalovfievo; xai &v
‘Payuatbi xsxi.yxaocv Avyovawv, ek &a xd
tov airov fiyva noll6xt,g obbtqexovoi, xdv rote
dvdpaot i»a.<p6Q<oot. Kai tie tovto dodsiy, Ло-
flyoezat di, SntbtEQ xaz. ysvecai' uyv tier lozm
nifacco; о Avyovmog xdi у ypiga dexfay,
oftxm fiev той pyvo;, ту; di naoavalag tov
ex&sov хш dAdoroQO? xai r.wiQixovat plv
ток nQtbtjv 6jmp6teqo.‘ Tjj di neol ypag tov
®sov xydspovlq. хатё. tndiv dtatpsycn'Ot rd yp.1-
tbqo, Sites Ivtevfiev eioyaerat.
KaiQog yaQ iotnbv та 6v avtyj ту ypiQq
rov 0eov xdi ту; nao&evov, xafi’ ooov dlov
rl low, fravpAoia diyyyaao&ac nasyv, «a$d
nQodedylatai SpnQOC&ev, у перзтту ry; Ifido-
ftadog уц1(М efidopy di yv tov Avyovorov.
dexfay di tyg xaff1 * yidov tov di-E&Qiov xvvog
ensiEvotfix о di tov хата yyv xai fidiaaaav
v<p Sva xai rov avrdv xatgbv хата tyg ndi&o;
xexlvyxE noieftov. Kai xara nav fzsv to tsixog
xdi, naoay tyv Odiaaow diaiayfidg noli)? xdi
xsiadog IwaXtOQ e^yxovero' си те yaQ odirnyyt?
to noiEfuxdv navraxp^sV loypaivov xai. fioij;
xdi xpavyy; у паса ndix xvxicp пеяХурсото'
xa^* oiov di tov teixovs та; 6<pEty(tiovg (py-
yavd; dip’ fv Ityy&^ea&ai ларасхЕбаае xivy/м
xai Petrov d^psaei; IxmiaiEo^ai xdi fcav о xi
август — кой би могъл да разкаже то-
гава за чудесата на бога, кой би могъл
да опише с и лата на девата. Всеки, който
спомене този избран ден, ше го въз-
хвали като свет, тъй като е изпълнен с
многобройни и велики тайни на божиего
человеколюбие към нас.
И тъй, главният готвач1 превзе Еру-
салим на десетия ден от петия месец у
евреите, а на десетия ден от своего при-
стигане хаганът се надяваше да превземе
Константинопол.
Аз не премълчах това, което исках да
разкажа за десетия ден, ако и да не изпол-
зувах наистина до края съвпадението с де-
сетото число. И при превземането на Еру са-
лим нашествениците разрушиха града през
десетии3 ден на месеца. А тука тиранинът
си въобразиваше, че ще превземе града
на десетия ден от своего пристигане. За-
щото и месецът не се различаваше, по-
неже така нареченият ав у юдеите, лоос
у македонците и месецът, който у ро-
меите се нарича август, често се съвпа-
дат в едно и също време, ако и да се разли-
чават по име. И нека на съвпадението бъде
отдадено, а трябва да се отдаде, понеже
така става. И нека август бъде петият
месец, а денят — десети, не от месеца,
а от пристигането на онзи враг и зло-
деец. И едното, и другото съвпадат с
по-раншните неща. Но поради божията
грижа към нас нашего положение е
много по-раэлично, както ще бъде ка-
зано след това.
Време е прочее да опишем, докол-
кото е възможно, чудесата на бога и на
девата през този ден. Както се каза
по-рано, беше петият ден на седми-
цата3. Беше седми август и десетия
ден от нашествието на пагубного куче
срещу нас. И той в едно и също време
предприе нападение и по суша, и по
море срещу града. По цялата стена и
по цялото море се чуваше силен зов и
боен вик, защото тръбате навред тръбя-
ха ва сражение и целият град отвред
беше изпълнен с викове и крясъци. Вра-
гът беше приготвил да почнат да дей-
ствуват с един удар метателните ма-
шини, да се изпращат стрели срещу ця-
1 Загатва се за библейсхна Навузардан и неговите действия срещу Ерусалим (вж. IV. Царства,
XXV, 8 сл.). 1 Хаганът пристигнал с войските си при Цариград на 28 юли 8 Сиреч четвъртък.
52
De obsidione Constantinopolis homilia — Слово за обсадата на Цариград
жата лоЛесид nolepiov' Sv де тф
xdXmp той Keearos Kxi.a^tov xai Xoatmv &y-
Qtmv Sdv&v SneQ xatrjyaye nfa)Q<b<yas povd^vM
xal tovs Sv avrois onihas (laQpaQovs els nJcfy-
&os epegopevovs dpetQTjtuv, tijs хата xijs ndAetos
SQtoias ovv бХаХаурф pryaSw лощоае fmaQ-
fcao&ai, SneiQ5.ro хсй fepand^evo did piv тоуу
noieuovvta»’ els yrjv rd retyt] xatapdfieiv rq?
ndi.ems, did de ttov vavpazpyrrari' Sv тф xofarep
tov KSqotos evye^ij rljv хат alrtijs Sni^aaiv.
Паетахр&еу de cu<rov Oebs хсй »] yiaQ&eros
fl diotnotva (hrQdxtovs xal xevds ras Sint das
djiidei^av' toaovrov yog nfaffios vexQayv xaf)’
exaowv толар tov tetypvs xai omco dianavws
SmJtre to nviSpiov, cog ргрсеп toils pagfidgoi'S
loypen- Zootov avQeiv xai xaraxaietv rove тл-
TOVTOS.
Ката de tov Sv fiaXdoop yevdpevov лбАерог
auiavdea та povot-vAa ngo tov Sv BiaySQvais
&eiov vaov ahrijs f} fbevtoxos Sfifi&vrev, &s
n&vra vbv xolnov Sxeivov lx Tmv vexQmv cto-
patojv xal Tmv xevmv pot oSviatv tmv elxjj
«peoopevotv xal -abv paw neotytieovtcov, et pi}
(poguxov elneiv, dpQuxms ле^ейеа&си dedstxxcu
de spaveQanaxa, &s f) jioq&evos povr/ tov ayebva
tovto? ууамотси xal тг/v vixtyv vevixqxe?, Is
J)v ol xaxd &diaooav Sv rots fjftewQotS ayw-
vt^dftevot cx&cpeaiv Sx povyg rife aQpfjs tov
niij&ovs tmv vnevavTtwv SiQantyiav хсй ptxQov
delv ngvpvav Sxqovciovto хсй dedcbxooi nag*
divyov Tois Sx&eols evyeoij w enipaoiv.
(pp. 310,25—311,25)
Фаси de rives, &s ol epofitp тбуу e%-
&QWV 3TQ0S imOfflbQt]OlV ExSlVOV ol fyieiBQOl,
aJJ.’ ytoQ&b’OS avTt) w obtovoptav defeat
ftovlophai roii fiaiipatos, rt/v vnoxaxnyjtv rois
tjpereQots Sxei.evoe ngoanoafoenfteu, wore tovs
PoqPoqovs жата tov &eiov vabv a&cijs, Ifyovv
tbv oopov f}pa>v tov owtr^Qtav xal tov hpsva
tov evdmv — ravza ydo mixta 6 ev Biayeo-
vais rads {imigyei try; &eopf{TOQOS — to tnav-
Tekes vnooTijvai vavayiov. Ксй ?p> Ibeiv to
•PQixmdes Sxeivo xal pSytotov ^avpa xal &eapa,
Sstayra pi,v tov xolyiov vnb vexQuyv ошратш?
хсй fvZcof xevcov xeQaov yevdpevov хсй. tie-
Qi^e6pevov al'/Maiv, dityovs de viiyv jSae/Sdgeov,
ovs avpfieffyxe тЦ viobs dgxtov уЦ nhjoid^ov-
лата стена и да се поставят в действие
всички военни изобретения, които беше
измислил срещу града. А в залива ва
Златния рог той изпълни еднодръвкяте
със славяни и с останалите диви племена
които беше довел, и накара намирашите
се в тях безбройни въоръжени варвари
да започнат с голям боен шум нападе-
нието срещу града. Той се опитваше и
си въобраэяваше, че с помощта на су-
хопътната войска ше срине до земята
стените на града, а с помощта на фло-
тата в залива на Златния рог ще има
лесен достьп срещу него. Но навсякъде
бог и господарката дева направила без-
плодни и напразни неговите надежди.
Защото толкова множество трупове
имаше на всяко едно място на стената
и така непрестанно падаха неприятелите.
че варварите повече не успяваха да иэ-
теглят и изгорят падналите.
В станалото морско сражение Бого-
родица потопи еднодръвките заедно с
войниците пред своя божествен хрям
във Влахерните, така че от телата на
умрелите и от дразните еднодръвки,
които безцелно се носеха и без посока
плаваха наоколо, можеше да се върви
по целия залив като по суша, ако не е
пресилено да се каже, без да се на-
мокри човек. Че девата сама е водила
тази борба и сама е извоювала победата,
стана съвсем ясно от това, че тези,
които се сражаваха по море в нашите
лодки, бяха обърнати в бягство оше при
първия напор на неприятелската войска:
те почти да доха за ден ход на корабите и
насмалко не предоставиха на неприяте-
лите лесен достъп до брега.
А някои казваг, че нашите за-
почнали отстъплението не от страх пред
неприятелите, но че самата дева, като
пожелала да покаже тайната на своето
чудо, заповядала на нашите да се пре-
сторят, че отстьпват, та варварите да
претърпят пълно корабокрушение пред
нейния божествен храм, сиреч пред на-
шия спасителен бряг и щастливо при-
станище— защото именно Влахернският
храм на Богородица беше това за иас.
Човек можеше да види онзи ужас и най-
голямото чудо и зрелище как целият
залив се превърна в суша от мъртвите
тела и празните еднодръвки и се обли-
ваше в кърви, а малцина от варварите,
които случайно бяха близо до север-
De obsidione Constantinopolis homilla -- Слово за обсадата ва Цариград
53
as tov хата -iftUacraav dtad&avai dAeftptw
favarov efiastgiQ tov vtjyea^ca xai a&Tovs
iqSevos duaxovtos & tots ogeoi ipsvyovras.
Фаот di xai avrov tov Ыяцдюу tvqwvov
ivtonzw yEv6/xevov rijs alayyvrjs, avtbv fj
TOQ&ivos lv£nfo]OEv, eavrcp yevso’&ai tijs tuiw~
'.etas dtdxovov, 1ллга ovv <ktXIt(iis Ixp ifyovs
ozdjMvov xai rjjs oixeias bsarip yEvoneyov
nwaews &vaaTQhjnu xevov ngas to jzqo tov
-.elyovs orQardnsSop. yegal to otjj&o; xai to
tqoowtiov zvTtTOvro: itolkal di fyisgai aIov dis-
\.7]A.v&aoiv, ev als tovs ev t& Aaxxip vexqovs
fjaQfidQOvs dveXiodat ow xwiq> toyvoav ol уиё-
regoi xai awayayetv ets xavoiv та kxeivwv uo-
voi~via. "Ote di ol ev ты relyei hqo$ tovs ly-
frgovs avTayaat^of^EVOt tov xata НаУмоаау twv
tiaglidQwv EVTjyyeijofirjoav oAetfgx.r, eu ye p.i(v
nai ptXij&os xetpaXwv ev dugaoiv HjEuoavio, tor
«ат* dlfyav ех6/д£оу ol q/ietEgot jtqos wp ex
(JaoiAews tov fieydiw хеЛеро^ЕУта згшыо&ш
njv raw ngay/jaiaiv dioixtjoiv, tote 6ij tote тЦ
tieiq. SvvduEi Dafyi'jam’tes xai rfj layvi vijs tnaQ-
Pevov tpoagantvoi tas nvias rent’ тв^а»’ dra-
nita-iav xai a’v Pofj xai dAaAay/xtp rf/v nafifoi-
olav xat trjv vbajv ptjrvovu tAtjocov 6/iooe
xata twv Ix&qwv xat twv fir/yav&v kie^idea/wv
Тооаотт) di siEQieaye yaQO. xai dt’va/ns to fyie-
teqov, tovs de fiaglJdQovs dedta xat rijs Iknidos
andyvcoois, &s xai яатбае xat yvvaia mot
ixctvEOV VQfajouvKts els avia yEvsatiai t&v ly-
Hq&v to aiQcnoftEdov' xai tjv ogav eva yj.li.ovs
duoxiavta xai Two ух&аба fjExaxivuvvtas don?,-
ftati xata to ndXai {mb xVcuaecug Isyo/Asvov
Toiairttyv % Qeotoxos, г] поц&емк, q ёёо-
noeva layvv tens avwyfaxiis xai divatuv toTs
ddwdzois &eliT)jum aovw &Ьа>дтра£ avtij fie
ЬтрмЬг] io l/Mtpi^oi^vai ids' WXfiras t&v ly-
&Q&V find twv vjaEie^ov тите j; &е.ош]хыд
EKwiaiae, pdljwv Е&ёкпчю. dei^ai tijs idtas ste^.
rjHas dya&unjros yv&Qiafja' tov ya$ q^Xaxa
t&v fninoaiwv TtQaynarwv aufiis ^aouvtu xai
mtvra тЦ awovSfi Steaydnevov IfjfpQwws E^tj-
yetgev ootfaTEias ngov< iioo.o'&ai uel^avos xai
xwMotu t(7w 1’ineTEQwv r),v l^odov, dvaxalEca-
oftai de xai tov l^w той tEiypvs cvl/pEvaavta
ofuXov, otix avaxirjttxii t.oito noiointvov cal-
myyi, dAAd zgiyovra oi'V РоЦ xai yEQol xai
ния бряг, избягнаха страшната смърт в
морето поради умението си да плават
и се спасиха, без никой да ги преследва
в планините.
Казват, че самият престъпен тира-
нии1 станал очевидец на позора, с
който девата го покрила. Той се'превър-
нзл в служится на собствената си гибел,
застанал с коня си върху някаква висо-
чина заедно със своите войници. Като
видял с очите си своето собствено по-
ражение, той се завърнал, без да по-
стигне нещо, в своя стан пред стените,
удряйки с ръие гърдите и лицето си.
Изминаха твърде много дни, през конто
нашите с мъка успяваха да погребат
варварските трулове в трапа и да събе-
рат техните еднодръвки, за да ги из-
горят. Когато на тези, конто се биеха
на градските стени срешу враговете, бе
съобщена добрата вест за гибелта на
зарварите в морето, а още повече, ко-
гато те видяха множество глави, забита
на копия, от конто нашите носеха една
част на този, комуто бе заповядано от
възрастния император да управлява дър-
жавата2, тогава, именно тогава, упова-
вайки се на божията помощ и защитени
от силата на деэата, нашите разтворихэ
вратите на градските стени и с вик и
боен рев, който известяваше близката
победа и свобода, изтичаха срещу вра-
говете и машините им. Толкова голяма
радеет и смелост обхвана нашите, а
страх и отчаяние обзе варварите, та дори
и жените и децата се впуснаха срещу
тях и стигнаха до самия стан на неприя-
телите. Можеше да се вида как един
човек преследва хиляда и двама раздвиж-
ват в устрема си десет хиляди, според
както е казано в старо време от Мойсей3.
Богородица, девата, господарката, само
с едно желание дари такава мощ на не-
мощните и такава сила иа безеилните;
сиреч тя, богомайката, попречи тогава на
нашите да изгорят машините на враго-
вете, понеже искаше да даде оше по-го-
лямо доказателство за своята добрина
към нас. Зашото тя внуши на блюстителя
на държавните дела, който също пря-
съствуваше и вяимателно следеше всичко,
да вземе мерки за по-голяма безопасност
и да възпре излизането на нашите, а да
повика назад стеклото се вън от стените
множество, без да употребява призивния
рог, во' като тича с викове и ръкомаха-
Аварският хаган.
1 Патриций Бонос s Срв. Второзаконие, XXXII, 30.
54 De ohsldione ConstantlnopoHs homilia — Слово за обсадата на Цариград
7’iyotj npbg vnooTQotppv evioyov stai &o<paitj
nQaiQenopsvov. Kai tovto piv Idoxsc xai rp
dotpalig apa xai mipnpyixffi nQopp&eiag eyo-
pevov, q di naQ&EvoQ fj Oeoioxog IvpQyei tovto
xai enpaacv, atnoyEigag robg fiaQfiu&wg ysvE-
a&ai XEkevoona xai aviocs raw id fair pry/avcn
tbv did nvgbg fapaviopbv Imtgapaoa. Apkii
di T) DtflaoK' apa yag edv 6 rfliog xai vvg
ЕлеувуЕто, rar ys^cbvas, zoi/g rgt/Sozwt, rdff
&.ErtbAsig, tovg nvgyovg toiig lx z&v £ via» xai.
m&aag tag pr^yavag xai nav &рЕтткя£п> Boyarov,
&mg fatty Snavra, lap hpafaav те xopiaavxsg
fj xai ivtav&a xcaaoXEvdocsaEg, nvgovbg di
Slav tov tciyovg naiyxoTEs, xatEqriEgav ol xtna-
даты, elxova tov psklovzog afaovg inod^aa&ai
nvgbs dofiiarov Ivtev&ev ЬвчИгроутед, &ote di
oltjg p& tijg vvxtbg Snavta tov ItEQa tbv
ngbg dvotv tijg nofacog tp nvgtf xcacAApnEa&ai
гф di ггЯа'отф plgei ttjg Imodopg fatsgag
xam'ov nhjQp yevdpsvov ptjdb tijv nolzv dpav
pfas ah fa fjptr avyytogav r6ts tfa дб-
iaoaav. ’0 de lEQdQypg xai d mganjybg xai
nAij&og трд ndfatog b^iofaym eotmtes stqo tyg
nvfajg, fjv Xovofa xaAbvpcy &nb tov ngdy-
patog, xai w nog xai tbv xanvbv raw (Sagfia-
Qtx&v ogyavcw decbpevoi, tag yet&K dvatelvavtES
eIs otiQavovg gfidcov daxgva ng^ytovte; yagta-
t^QicC (pp. 311,29—-313,2)
Kai силы piv б ийсо»* <5 &vaibijg tov
tjjg Idiag oivyvnjg iw&bv xopioapsvog, snl zfa
avtbg adtbv у fa I'neycfapaey, noAlag ioyixrbr
te xai dAoycov yiAulbag &v Enpy&yeto ve-
xQobs ЭелларЕгад xai Tpavpauae Irntpeodpsvog
nAeiovag, oik хат oAiyay fravEiv IfaiyytiAav
fpuv ol avtbpoiot fgya) toiyagovv pepa&r/XEv
<5 Ip^Qonfaog, tog <ro<5eic 0ebg pfyag &s b
(~)ebg fjp&v ovdiSou dvvapig tp navaylq. nag-
&evcp aviumfaxu ioyvovca. Kai ovtto pkv 6 dv-
ttxbg tylAgbg, 6 tov axbtovg ziug, pgt' aloyuvpg
aveatQEipev апдахтод, noiia, xa&dmsQ ipaot, toig
tie tovto &Qaowg avtov naaoQppoaoi dtxaltng
Eiupspydpa-og, eI xai pr)delg tijg sxeivov xaxlag
diddaxa^og yeyovev.
' О de &l2og F%&gog, 6 Ba^ilamog tVoavvag,
6 tp yEitovt KaXypbovi napaxa&^psyog, tov xan-
vbv tov mgbg, tog Myog, &s(bpevog, Qv ol lx
dvop&v {Ogfianoi ex tcbv idttov dnAcov dvpya-
ния и ги увешана с думи към благора-
зумие и щастливо завръшане. Това такз
изглевдаше и така беше в дейстнител-
ност и издазаше военна предвидливост.
Богородица-деза го причиняваше и вър-
шеше, като заповада на варварите сами
себе си да погубит и им повели да уни-
щожат с огън собствените си машини.
И изходът показа това. Защото, щом за-
лезе слънцето и настала вощ, проклет-
ниците накладоха огньове по цялата стена
и изгориха костенурките, тряболите1 *,
стенобойните машияи, дървените кули,
всички съоръжения, всички метателни
оръдая и въобще всичко, което те биха
донесли на коли или бяха стъкмили тука,
като запалиха още тук подобие на неу-
гасимия огън, който ги очакваше в бъдеще,
така че през цялата нощ цялото небе
на запад от града блестеше от пожара,
а през по-голямата част от следния ден
бе изпълнено с дим и не ни беше въз-
можно тогава да видим пито града, нито
доря морето. А свещеноначзлникът, вое-
началникът и значителна част от граж-
данств, конто стоеха пред вратата, на-
речена „Златна* поради направата й, като
видяха огъня и дима на варварските съо-
ръжения, вдигнаха ръиете си към небе-
сата и викаха, проливайки благодарствени
сълзи.
Така безсрамното куче получи на-
градата за своето безчестие и се върна
в своята земя, като видя мъртви много
хиляди от доведените от него разумни
и неразумии твари’ и отнесе още ло-го-
лям брой ранени, за конто бегълците ни
съобщиха, че наскоро умрели. И тъй,
безумецът на дело научи, че никой бог
не е така велик като нашия и че няма
сила, която да може да се противопо-
стави на всесвятата дева. Така западният
враг, синът на мрака, позорно се завърна,
без да постигие негцо. Както казват, той
справедливо отправил много упреци на
тези, конто го подтикнали към такава
дързост, ако и никой да не бил учител
на неговата злина.
А другият враг, вавилонският тира-
нии3 *, който беше заседнал при съсед-
ния Халкедон, като видял, както казват,
дима от огъня, който се вдигал от съо-
1 Триболите били железни тризъбци, хвърляни го земята, за да задържат настъплението на
неприятелската конница. Вж- Du Cangev Glossarium, s, v. ч>фа)л<». За тези съоръжения срв. A. Maricg.
Notes philologiqiies, Byzantion XXII (1952), pp. 358—359. s Игра на думи: noV.ag uyx&' xai
&).oywv pltiBeg. В средновековвия гръцки еаик ui.oyov често оаначава кон. Навярно авторът има пред вид
колете във войските на хагзна. 3 Сиреч персийският военачалник.
be obsidioue Ccnstantinopolis homilia Слово за обсадата на Цариград 55
yuv, zip' mkiv, олео fj.Tj8&tcre Oeos ovyycoQrfoei-
ev, tpavzaodeig efinvglgeedat, Eyaiosf 6p.ov xai
xatytpeias Ininkriaxo' eyotac /iiv ydo lx zikavtfg
ui6fwo$ xazakekva&ai костит та ' Pwfiaicov fia-
o&eta, Потере 8k xai. dbbvQSto, Sum fii] aiizog,
akk' етеоо?, co? фета, zvQawos zip' jiohv Itzoq-
дуоег ovzaj yaQ^v гшовуб/лЕю? 6
41'tos NaftovyobcvocoQ z<p daaikei avrov, &s
ij nokejumv tj блат)) xuqievccu Ttaaaoxevdfcet
tov AkcttjQioy xavTTjS rrjs покеск. iko xal nkeio-
kk tf/aoas Tij Kakyff8on nafKotadffitevog хйл.
field xifv wo»> dtmxiav lyitfxj»- d.vay_a>l»V iv ik-
idUag eavt(i> fiataiMpfxvog maov (jovkifc lven>-
m>v & 6etkaioS‘ &kk* оте лое/zov 6 двое; те xal
i; vaga9»o? et? Tikeov xhxelvov rd? еЛти'йа?
xai'iiaxuvav, tore 8т/ xal avrog Илех,(й(Р1б€>',
ulayfivtjv TtEgtfiakkfiftevog xal tviQOTcrjv agttiK
tk'Utpiaj&fMaoG, ходи xal a tovtov oweQyaitfg
хсй xffc xaxiag oweoidog. (pp. 313,5—313,27)
Ov fiovov уац 6 8vuxog fist atox&vtfg
drtotgevs tifxinos, йккй xai Htfxty: fie.t Iv-
iffonijs fyiEXfvQtjoe, татка хата to elxog koyt-
%6/леое' „el Sdvt] ovzcog ko%VQd xal qmufup
jwQttva^tifuya tois fitv zeiyeoi tjj? лбквеж 1л1
toaavtug fjnsQCK lyyiouyta, tij 81 jigoc dakdeay
yrj afia^cos nQompawcwra, ov8ev xaxd zi?a8e
ry$ ztdkewg nQa^ea e^loyvoav, (Ша xal oSzwg
аясокоуто, zt komov lyd) fianjy zij ткакагжу
HtytifQog tuiQaxadif/nai, xevdg efiavrqj Ikntiag
vnOTide/ievog ;“ (p. 314,5— 11)
Ovxovv xakdig ba vow ewijkdev /rot,
el fzi) fiQonezls to keydfinw, I'diy voijoat to
адооюца taw е&т&у ujf xafF f]fi(bv n kvaozb-
8rfi xiicw xBXtvrjxe' to y<iQ ПЬу оуоца Idv&v
aq/iaiveiv лкц&т} хсй aflQoio/ла. (p. 316,33— 35)
’ Hvixa yaQ tzpobuv 6 xvayv 6 dvai-
deozawg toXq MaxQoig &8ox>jtu>g Ttiysatv knekdan’
ёя{/а^ЕУг ooa xal етщо^-еу, eltnev, &'- litpfxov
e.v xagSiq avzov dvx Soup беи?, ovde zetyeot
z/j giaQ&ev<i> хсй тф fiQUfifOVi cijg detag dvva-
!леш? tj nokig tyvkaiTezai. iio dvafitjoofiai Im
zof vuipakoy zijs yyg xal jiQayofzevaco ^oovouiy
xal cxvka cxvksvco}' xal orx gozai avdtotafie-
yog' to yaQ шгкуатоу tov ^aQ^dsiov xal tpika-
XQtjftatov tavza tovtov АмУоеТсдш АуелетааУ
(p. 317,23—29)
'Ey taizy t&v edywv to adQotaua ex
zd>y eaxazwv zov fio^a mtoayeyovev, itmoi
xai inmig tvdeddfievoi zovg ди'уоахтк xal alii'
avtvig ol Педоас. (p. 317,34—36)
ръженията на западните варвари, си въо-
бразил, че гори столицата, което бог дано
никога да не допуске, и едновременно
се зарадвал и изггьлнял с мъка. Именно,
той се зарадвал, понеже мислел в заблу-
дата си, че ромейската държава е вече
унищожена, но и плачел и жалел, че не
сам той, а друг тирании, както той си
мислел, е разрушил града. Защото така
беше обещал този Олоферн на своя цар
Навуходоносор, че той нещастникът се
готви да завладев този град или с война,
или с измама. Затова клетникът много
дни прекара при Халкедон и след отте-
глянето на западните врагове ковеше на-
деждите на своего свирепо желание. Но
когато най-сетве бог и девата напълно
посрамиха неговите надежди, тогаза имен-
но и той се оттегли, покрит с позор и
заслужено посрамеи, както и неговият
съратник и помощник в злината.
Не само западният тиранив се върна
опозорен, но и персиецът се оттегли
със срам, като си мислеше по всяка
вероятност следното: „Ако силни и по-
добии на пясъка племена1, които толкова
много дни стояха близо до този град и
достигнаха без бой земята край морето,
не можаха да направят нищо срещу него,
но дори загинаха така, защо тогава аз
напразно да седя пря морето като сетей
борец и да си внушавам напразни на-
дежди?"
Прочее добре се досетих, ако не
е прибързано да се каже, че Гог означава
сборът на племената, които бясното куче
придвижи срешу нас. Защото името Гог2
означава множество и сбор от племена.
Когато най-безерамното куче на-
падна еще с пристигането си Дългата
стена и извърши това, което извърши,
той каза като безумец в сърцето си, че
няма бог и че грздът не се пази от сте-
ните с помощта на дената и от ръката
на божията сила: „Затова аз ще се из-
кача на пъпа на земята и ще извърша
грабежи и ще ваема трофеи. И няма да
има кой да ми се противопостави". За-
щото алчността на варварина и неговото
користолюбие го склониха към такива
МИСЛИ.
Тук пристигна от крайняя сенер
сборището на племената — коне и кон-
ници, облечени в ризници, а с тях и персите.
1 Сиреч по своята многочисленост. г В библията Гог е син на Яфет (Битие, X, 2, 1}.
VI ГЕОРГИ ПИЗИДИЙСКИ
Георги Пизидийски (Гесиеуеог ПияЪф) бил родом от Пизидия, както показва
прякорът му. Той заемал службата дякон и хартофилакс в цариградската църква
„Св. София” по време на император Ираклий (610—641).
Георги Пизидийски бил поет. В произведенията си той третира политически
събития на своето време, философско-богословски и чисто догматически въпроси.
Неговото литературно наследство се състои от девет, различии по големина, поеми.
В едва от тия поеми (завършена към 627 г.), озаглавена Els try ysvo[xsvr)v И<роЬа» tan-
fiagfiafKiJv xdl els gvt&v baxoxlav tjzoi Ix&emg vn> yevou&ov noifyiov els xh xeixos xijs
Каяоюуштлдлеш? petai-v ’AflaQwv xai xa>v gxoMxtov (Bellum Avaricum), поетът разказва
за обсвдата на Цариград от авари и славяни в 626 г. и за „чудного" спасяване на града.
Сьчинението съдържа 641 стиха и се отличава с реторическия си стил и натруфени
изрази. Тук поетът не описва подробно войната с аварите, а пресъздава в поети-
чески образи отделив моменти, като си служи с алегории. Освен аварите и славя-
ните в тоя поход срешу Цариград участвували, според поета, хуни и българи. Друга
иегова поема ’Hoaxltas, ifax els tip- -teleiav m<hoiv XocQtov ffaadews Пеоасй» (Heraclias),
посветената на последнего нападение на персийския цар Хозрой 11 и на негозата смърт
по време на Ираклиевото царуване, споменава за едно нападение на славяни в Тракия
Историческите поеми на Георги Пизидийски имат панигиричен характер. Све-
денията, конто намираме в тях за славяни и авари, са доста общи и замъглени в
поетични образи, но те са важни за нас, защото показват отражението, което аваро-
славянските действия са оставили в Цариград. Някои данни за аваро-славянската
обсада се срещат само у Георги Пизидийски.
Поемите на Георги Пизидийски са били използувани като извор от Теофан
и Свидас.
РЪКОПИСИ: V — cod. Vaticanus gr. 1126 (XIV s.). — p = cod. Par. gr. suppl. 139 (XIV s.).
ИЗДАНИЯ: Georgii Pisidae Expedltio Perslca, Bellum Avaricurn, Heraclias, ed. Bonn. (1832).
- Georgii Pisidae Opera quae reperiri potuerunt omnia, Migne. PGr, XCI1, col. 1161—1754.
КНИЖНИНА: Krwnbacher, GBL, pp. 709—712. — N, H. Baynes, Some Notes on the Historical
Poems of George of Pislda. The Classical Quarterly 6 (1912), pp. 82—90. — E. Kurtz, Zu Georgios Pi’
sides, Byz.—neugr. Jahrb. 3 (1922), pp. 12—14. — Moravcsik Byzantinotarcica, I, pp. 288—289.—Teopruje
Писида: ВИИНЛ. Београд 1955 (превод на Ф. Баришик)
Georgius Plsida Георги Пизидийски
57
GEORGII PISIDAE
ГЕОРГИ ПИЗИДИЙСКИ
A. BELLUM AVARICUM
' HbT] ph> &oneQ bvoyeveis bnoOTiabes,
Tovqxwv anoazio&brcs ayQioi xlabot,
xai tois xa&’ fytas efyevccrtatois i»m>tg
na^eyte^evtES &oneQ IfMpvkfcoftata,
20 xoqxovs Ttaoeftkitnqaav & tots ^fieQOis
tpvtots mutQupovta; byQiav tpim.
&tel bi lotnbv ifaa&eica t&v xMbuw
q £i£a tijs yi]S tabs Sqovs ырщтаоер,
vit] bi noMaiv fiagfiaQiDV Syivew,
25 ovx tp> btexti/ tots JtaQoiwus fj {SMjfy,
6ЛГ afonsQ els yijv ipneoovcai Aapmbes.
>j <p26S Ixeivij rov ysrovs Летщ/леец
rd tEQirvov av&os та>у tana»’ Sfiooxeto.
Spans emoyetv tip’ raoamryv &yQiav
30 о navroyeawv ’largos ibyvae pioUs
&S favor оу 6vztg>Qayna xai relyos vew.
Teiyos yaQ avrols maeffy ta xv/mitu
xai tpQaypibs barens els btibgopov qvoa.
ticos nev otv to faiSgov Зудадхр xgloet
,15 rodwvs peaa^w tovs oqovs bruft-avo’
оатр> bi ioutbf % nohtela
lx rate bUea/ucov fioefjdgan’ vpioratv,
ww free &еЛоуто>у tovs яелууре&огк ogovs
del oaAe^eti’, rov bl 'Рюрикам xq&tovs
40 eiQycnaos avtols t«f хаО’ fyMOv elaobovs,
epngoo^ev allots ebovt отток eygatpr),
ooois ebet^e ovuTtaoifouin’ b xqovos
t}]V там gj&MavTa»1 cuxpal&s Imotplav.
iya> be rots evayxos Ivrvywt' xqovois
45 ainoiiQOorimwv ngayptawv eTf&ttouai,
eineg ns vfxiv Iv^eos boit) yfiQis
tfi там roooinov nQd^efuv b.ueTQlg.
atoirjv naeaayeTv reyytx^s evptstQtas.
Molts ptlv ovv gofieoio tjjs tvQavvlbos
50 о bvaxAilextos xat fitotp&oQOS Ьдахсоу,
bs tfye nollous els to [M.ameiv avyevas
vbQas ixelytjs tijs /.alovu&njs nlloy,
ol fieXQi vvy onaiQovoi xai TstpaiptEDoi
tpvovotv avihs‘ ol yag iy&Qes naliy
tmigovtes (bblvovot tip xotvlp fftaffyv,
A. АВАРСКАТА ВОЙНА
Те като неблагородни издънки1, от-
къснати диви клони от турките, вече се
били вмъкнали из нашите най-благородни
места2 като присади и дали между питом-
ните дръвчета плод, който запазаал дивата
си природа3 * *, И когато после разпростре-
лият се корен на иадънките стигнал пре-
делите на земята [ни] и се образувала
гора от много зарвари*, злото било не-
поносимо за съседите. Но раэпаленинт
пламък на племето, подобно на паднал
върху земята огън, поглъщал прекрасная
цвят на тия места. Обаче съседният до
морето Истър като водна преграда и
нова стена едва можал да възспре тол-
кова голямата варварска напаст6, Защото
срещу тях се изправили вълните като
стена и преграда, издигиата веред постоян-
но движеша се стихия®, разбира се, до-
като намиращата се по средата река по
неписано решение бе определила тези
граници7. Но колко голяма вреда е пре-
търпяла държазата от безбожните вар-
вари, конто винаги желаели да разклатят
установените граници, докато ромейската
сила им преграждала достъпа при нас,
тоза по-рано са описали прегледно други,
конто като съвременннци са имали верен
поглед върху събитията8, а аз, който
съм се родил в близкого минало, се за-
лавям да ©пиша съвременни събития, ако
ми бъде дадена божия благодат да об-
леки в мерена реч неизмеримостта на тол-
кова големите събития9.
И тъй, едва бе убит иеобузданият и
пагубен дракон на тиранията10, който
за пакост на хората носеше много глави—
повече от оная прослоиута хидра,11
конто и досега се гърчат и, макар и
1 Поетът си сад'жи с метафора — обяснява о’къеването на аварите от турките, като отсичане на
неблагородните и безплодни клонки на дървото. 2 Аварите се настаннаи през времето на император
Юстиниан I в земите оттагьк Дунав, конто по-рано принадлежали па Източната римска империя. Срв.
/, Hauptmann, Les rapports des Byzantlns avec les Slaves el ies Avares pendant la seconde molti6 du
VIе sifecle, Byzantion IV (1927—1928), pp. 137—170. 8 Алегоричен израэ- варварите се поселили в
културни области, но оставили пак варвари. ’ Т. е. аварите се утвърдили и размножили в тия об-
ласти. ь Аварите предприемали чести набези вьв византийските области, като минавали Дунана
иредимио през зимата по леда. 8 Т, е. неудържимияг стремеж на аварите да оллячкосват съседните
им области. 7 Става дума за р. Дунав, конто тогава била севериа граница на Византия. 6 Поетът
има пред вад Менаидър Протектор, Прокопий Кесарийски, Агатий Мпринейски, Теофилакт Симоката и
др. За тях вж. Гръцки извори, II. * Т. е. нападението на аварите и славяните през 626 г.
18 Тук авторы има пред вид узурпаторат Фока (602—610), който бил свален от Ираклий. 11 Авторът
загатва за прочутата лернейска хидра, седмоглаво чудовище, което било убито от Херакъл по време на
подвизите му.
8 Грыжи нзворм за бъягаракак история, 111
58
Geer°ius Pfslda — Георга Пизидийски
xai тайга лок}&о> -тоМетос тетрур^кшт
ex toi> лае’ yuiv F.i’oe^ovg 'Hgaxkeovs.
opens ё'е tavryv тут dtpOQpyv у vovo$
fj xalF yiias ngoakafiovau. nQaypaww
60 nolkds ettoiei raw usqqw Si/iigeosts,
xai tots tavwis tuftaa ne<pvQpevvv
okur to oibpa tors поток f06oxbw.
Ivzeu&ev ypas, ws ptktooai, faiefiagot
xvxXqj зщлочнуgavtee, tuitiSwv Slxyv,
65 onovSyv plv elyw raoax Hagai twkw,
ipojtyv Si тух ар&ойааг cos лдолут nokiv.
ecus pev ovv у &1£а zys dnuotdSos
Iv cols Irpagnayeici taw £xvtf&v толок
to rov yegovros i&QOfi£veio flydous,
70 liy&os pev slyer 1% dvayxys fj nokig,
«Д’ yv to kvnovv тф Soxeiv wgiopevor'
xov<pi£erai yag xai to tys /Ud/?»jc (idgos,
el petgov older tv xaxolg cogtopsvov.
uvrco p£v ovv to taxrov elyppev ftagoc,
75 coi? to у у gas тф Xxv&n ладехдатес.
tnel Si tov ypvv dvzenygev у xovis,
xai tiqos tov olxov tys tayys «окмлсра,
tyv yyv vipHxa»’ H exelvyc et/.xsio,
peryk&sv av&K els tov dygior fkov
80 xys cbpotyta; rov nscvj’tog о ккаёо^"
nakivSgopeiv yag older Evginov dlxyv
els tovs dy(oyol>s tovs eavrys у tp&us,
el xai us alrtfjv ex (Stas evartiag
nuieiv eavey тут poyv dvayxdoei.
85 ’Eytev&ev ypiv nolos dgxeaei koyos
у vevQa tpcovijs у ёехаукаюоиг отбра,
di” ov tpgdouipt то ^evitmoguv rtgas,
to rov yEQavtos dvoxd&extur eyyotov,
у tov xegavvov, у rov Uptpvxpv odkov,
90 <p уЯсйзоа ptv лдбоеои cvynexoputvy
xai nvevpa mxQuv xai neipvQpevog кбуос
xai yeiQes sixfi фукафают to ^Icpos
xai &vpos drtrov sis drapvyoiv pe&ys;
noiov yag Igyov у gxkonkovrov ха&т,
95 nlartv de swtav xai kdyov xai ngdypaios,
о паута лдбттсит ovutysQuvza>g demrotys
nagyxev у pe’&yxev els ёлсд&еосд,
fiektov pakagai тут Aovv&erov tpvaiT
oysaet koytopafv, daiQuvv vnooyicsei,
100 stei&cX za згдаяа xai koycg та ёеитеда;
nolav ёе ykdxwys obx ixlvyos kigav
ex tys tavzov uvwacys ygpooptvyv,
Ц nsl'&etai pev no/.kaxts rd ffyola,
ngavveiai St xai to Syp&Ses figdooc.
отсечени, отново израстват, и то aitj
като нашият благочестив Ираклий бе от-
рязвал често и много главк, зашото п-
пещите кърви отново пораждат' общем
зло. При все гона слабостта на нашата
държаза се прояви в този случай и прел-
извикваше разделянето на много партии1.
И със страданията унищожаваше целня
организъм, осквернен от собствената сы
кръв. След това варварите като пчели ни
притненаха в кръг подобно на комари
и се стараеха да унищожат всеки град,
а най-напред града, конто като пръв беше
най-цветуш2. И тъй, докато коренът на
издънката се осмеляваше да проявява
дързостта на стареца3 в заграбените от
скитите места, градът по неволя изпитваше
тревога, но безспокойствието, изглежда,
беше ограничено, Защото и тежестта на
нещастието се облекчаза, ако се знае,
че злото е ограничено. Така ние имахме
ограничено тегло, докато старецът гос-
подствуваше вад скитите. Но след като
прахът на стареца отиде в земята и се
отправи към гробницата — този, който
заграбваше земята, бе грабнат от нея
издънката се насочи отново към дивия
живот и жестокостта на умрелия. Защо-
то природата като Еврип4 знае да се
възвръша в собственото си русло, ако
и да я кара някой насила да тече против
течението си.
После ще ми бъде ли достатъчна
някаква реч или гласни струни, или де-
сетоезичиа уста, с която да разкажа за
чуждоплеменното чудовище, необуздания
потомък на стареца6, или за мълнията,
или за одушевената буря, която има гъг-
нив език, жесток дух, снесена реч, ръце,
грабващи необмислено меча, и сърце, въз-
буждащо се при спомена за пиянство?
Защото, какво дело и богат дар, какио
уверение, дадено чрез думи и дела е
пропускал или пренебрегнал, за да печели
време, владетелят8, който прави всичко,
както трябва, в желанието си да смекчи
непризнаващата договор варяарска при-
рода с разумни доводи или с обещание
на дарове, първо с обещание и после със
слово? Коя словесна лира не раздвижи
той, нагласена според собствената му му-
зика, с която често укротява зверовете,
а обуздана и дързостта на тълпата, която
1 Загатва се за междуособииите по време на Фока. 2 Става дума за Цариград. 8 туК ие.
определено се загатва за тюркските народи, от конто аварите били издънка, а може би става дума
и за никой вожд на аварите (Баян ?), след чиято смърт аиарите са предприени нападение™ (срв. тук
стр. 44, бел. 1. * Еврип —проток между Атика, Беотия и о-в Евбея. Но с името „Еврип* се озна-
чава и всеки проток. 5 Срв, тук бел. 3. 6 Става дума за’ император- Ираклий.
Georgius Plsida — Георги Пизидийскн 59
8 /wq(cov tig evmQifoas 'OQtpewv
o?>x d.v uakagor xal yaQ EQyaibeotEQov
dyftQconov elgat tov fxakagai ftyjQiu..
S/мод Ivtxa tfi xQtcei tov ytiQovog
6 fiaQ^aoog vovs tfy> xaxjjv vixijv Ц-ушУ
110 <5 мет yaQ avtov tag fiEAavfteioag <tqskk
Efjycov (pckeyftfxov ExxafkuQeii’ fygtov,
6 d’ avye bmkoig Al^lcnj) lylveto.
&cel de komuv dig bkaoify; tovg dolovc
vn^kftev Ivdiig tfy xaxfy Алюаох,
115 ffco цеу oynv dig лвдд tiQrp’Tfv лкааад,
low bi кгптсоу djote xkeipai ri/r fjayr)v,
как лддд то vet yog т] After dig eis cvic^ao етд,
tlyvaig &6qxok avyxak&pai tor dolor,
хсй тф /J.lv evtq&uoto to$a xai /uayif,
120 fyiiv di d&Qa xal зщод еьд^гцг коуш.
uetykfter fyiag о радЦаоод dokog
&kk‘ f] xaft' fyiag avyyev^e сцладт/а.
оцшд та локка той srdftovg oiyt]ta»-
kwteiv yaQ vide хсй kakrnj/ievov miftog.
*Akk‘ cl/и kombv лдод га г-rjg vewccQag
цаут^д TQonaia,------------
165 Qekco di tovtojv гад й<род/2од taiv кбуспг
dig tip Svayyog Imoeijoat cot /иаут/г.
till" ef havkov tov tpofiov ovatikkci/MM,
нас urfdev cfrceiv dig ftekai (кб^о/ии.
dfuog б лахтогг eixovoyoavog kayog
170 xat tavta uetQou; teyvixoig mivaQ/woot,
dig пагтод Sgyov лдахиход xakkiyQacpog.
’ H fj.lv ^aki] otpv^ovaa rear evara'air
htijlftev q/Jiv, dig d/jerga xv/лата,
vlp> yf&nftov exmvoaoa tip toiv Рад^аоыт.
175 to yaQ xaxov cyvoiffia zijg (c>QQxi]g okijg
yetfMiva локксог ex vecpa»' ОУуууцёУОУ
fyetoev fyiiv It; arayxijg Iv ftegec
inel bl latov nkijalov tijg okxabog
tijg oijg лотр&СР t] ^eoie wv Ttvevfjarog
180 xal лсп'тауог xwbvvog гр тцягщёгод
(mkv yaQ to x&tkov tov охадюод ffldmer.o),
afrtbg лаоаотад toTg bunkatate okoig.
avai те лоиЪу hctev&g tov al’yeva,
nasi noQtjveig.—-----------
194 ovx fy yaQ ankij, xai uovtjQifg /Jayrj,
dkk* e.ig лоАноуеЗеГд re xal xokvxkdxovg
dgyag dneoxlffcjjoe ovjunetpeQ/ievij.
Sftkaflog yaQ Qvwcp xal jSxdftr/g tfy Bovk-
yOQOI
avftig те Mrjbog ovfjcpQavrfoag tq> Sw&d
укоссшу lyovteg xai толсоу ueQtofiaca,
200 xal ypjQlg vvieg xai ftaxQav cwij/i/jei-oi,
uiav xaft* Tffjdiv avTExlvijaav tidyr/v.
човек не би смекчил, дори ако разполага
с хиляди орфеевци? Защото по-трудно
е да подчинит човек, отколкото да укро-
тит зверове. Все пак по зла съдбв вар-
варският ум побеждазаше, като печелеше
несправедлива победа. Зашото импера-
торът искаше да му очисти черните мисли
от зложелателни дела, а той, напротив,
ставаше два пъти по-черен. А после като
лисица прибягна към хитрост и се въо-
ръжи с долно вероломство, като външно
си даваше миролюбив вид, а вътрешно
кипеше, за да открадне победата. И той
дойде при стените, уж за да сключи мир,
да прикрие с клетвени хитрости измамата.
Той беше приготвил оръжие за война, а
ние — дарове и речи за мир. Наказа ни
не варварската хитрост, но вроденият ни
грях. Обаче нека премълчим многото стра-
дания, зашото те, дори когато се говори
за тях, могат да причинят скръб.
Аз ще се насоча прочее към победите
в по-новата война. —
Искам да ти1 разкажа за причините
на тези веща, както и за неотдавнашната
война, но съм подтиснат от неотминалия
оше страх и съм възспиран да не мога
да говоря, както искам. Все пак словото,
което рисува всичко като опитен красно-
писец на всяка работа, ше евърже и това
в мерена реч.
Бушувашата буря на неприятелите ни
връхлетя като неизмерима вълна, изриг-
вайки пясък от варвари. Защото лошият
вятър от цяла Тракия ни докара насила
сред лято буря2, докарана от много об-
лаци3. А когато после силата на вятъра
дойде близо до твоя кораб4 и на вся-
кеде надвисна опасност (зашото целият
кораб околовръет се заливаше), ти сам
се изправи до всички плаващи и като
издигна бодро глава, ободряваше вси-
чки. — —
Наистина войната не беше проста и
единствена, но беше преплетена и беше
се разпростряла сред различии и смесени
племена. Защото славянин се беше спо-
разумял с хун, скит с българин и пак
мидиец със скит, те имаха различии ези-
ци и земи, бяха разделени и дълго време
се намираха в близки отношения. Повдиг-
наха обща война против нас и искаха да
' Георги Пизидийски има пред вид патр. Сергия, комуто е посветена поемата. 2 Сиреч варва-
рите връхлетяли върху византийските земи като буря. 3 Какго личи от никои изрази по-долу, в
юва нападение взели участие много народи. То било предприето от две сграни — от аварите в Европа
и от персите съюзаици ва аварите в Мала Азия. — За събитията вж. Слово за аваро славйнсКэтв
обсада на Цариград тук стр. 41 са. 1 Под този алегоричен израа трябва да се раэбира Византий-
скаха империя.
60 Georgius Pisida — Георги Пизидийски
xai tijv iaux&v tjtHow dstiatiav
E%etv xai?’ 7]y.<fff mow rjwiftfu/ih’tp'.
Iv&ev /tiv ovv sfiQa^ev $ Sw&otQtxpos
205 cxvlla o<poSQ&s gfcava, irjs de Ilegaidos
kxei&ev t] XdQvfibis &vz>]%ei fiiya.
ueoos di Tovzaiv o’- «Aai’iJnjc, dis паАш,
6 T&V ddt.wv IxETVOg rf!> fJmjillypOQUS,
йЯл’ avzos sAxcov drtlavij tqv ’Og&iav
210 xai ievxa teivcov t&v Aoytofi&v lutia
тЦ хооиаушу& oindtEinAEis o/.xadi.
xai lavra ,uev 5?; этрд? та rijs daAavtias
oQfj^q, rd dela deuirvEtv техуаоцата'
Ittei de ioimv, &aneQ ol fiv&n лаки
215 tovs ytjyevEis якатилм tovs ipEvdotmoQuvs,
ttjs yijs 6 nv&p.ip poQ^6(M>s dvsxiaoe,
жн zr@d? та lelyt] iffc (pAotfrov xv^ns
nkr'ftr} jtQoaifl&ev, &aneQ rjv eixo.ofj.sva,
fya& oiva&Qfr^ovta uvQiuQyjas,
220 tzuqqv di odbuy^ xai p'ib] xai ipdoyava,
my xai yel.&vai Siottovtes Mfloc
vo&wv те m-QyoTv fjtjyaval xai mv&Eoets.
xai naoiv ryv axioms fj otovqoia,
ooov nuQ fyiiv, ahos efyfig eimda
225 oiptyyovcav fyi&v zrjv &il oepaiQas ivyr/v,
*Eya> di тагта ovyxaiviyai ooi tHia>v
(oi’x fjyvdavv yag &s ia&etv xai vvv He-
Aeis)
oiyav e/je}.aov' <Ш* 6 vors •rjQv&Qla
xletpai tooovtois eIooq&v ovve&otas.
230 oiixovv diaoxov’ dwo^tgi? yaQ eixuavs
xoivijv xakvyai xai Aadeiv fatotpiav.
sixes yaQ, eI%es oi fixptxicvoav jtaQi/evov,
7j GOl TO p.f)3j.V TOV OXOTtOV JtQCSOTOQEl.
TaSttjv ovvaom^ovoav Ig E&ovs fywv
235 dvzEcytQatrjyEis cf dvlov xaQdlas
tois dyuiExyois z&v dydncov uQyraoiS.
rdjov yaQ elyss tov &eov ti)v FMtifia
zofi&ZEQov tQfyovoav dazQanijs tdyovs,
miQyovs f>i siiotiv xai 0еХт] та ddxQva
240 xai m'Q то ягегиа' xai %si&vas eipyduru
yuw tiqoxIIvuq xai xafisls tov avysva'
xai tovs orevayjuovs dvTvrejuncin' &s %£-
Oovs
Toi'S ''lETQCaiOfJTlfji’S foTQEtyeS T&V 0CIQIjOQWV.
Kai tavta uiv &) fitXQov Hoteqov ла/.iv
eI%e xat’ fypQ&v &<paivi<jtEQov xsQas.
си задържат собственото безверие в срав-
нение с нашата истинска вира. От елжа
страна бушуваше беснеешата скитохра-
нителка Сцила, а от другата страна отеж-
ваше силно персийската Харибда’. А
по средата им не бе, както някога, про-
чутият скитник — съветник на хитро-
сти2, но плаваше саммит тия с ръкоэо-
дещия света кораб, като возеше със себе
си незаблуждаватата Ортия4 и като
опъваше белите платна на мисълта. И
тези подвязи срешу устрема на морето
показааха божието изкуство. После земята
произведе от недрата си варзари (както
старите пряказки измислят, че баснослов-
ните деца са родени от земята®) и в
тълпи, наброяваши, както изглеждаше,
осем мириархии®, те се приближиха към
стените на гостоприемната врата7. Поя-
виха се и воен ни тръби и копия, и мечове,
и огън, и „костенурки", и метателни ка-
мъни, уреди и съоръжения от дървени
кули. Тогава, що се отнася до нас, никой
не вярваше в спасението си, а ти се на-
дяваше, че съдбата ни е сигурна.
Желаейки да прикрия това (защото
знаех, че ти и сега искаш да остане тайна),
аз Смитах да го премълча, 'но съвестта
ми се черзеше да укрия толкова голе-
мите дела, като виждах, че има свидетели
за тях. И тъй, не ме възспирай 1 Разбира
се, мъчно е да се спре обшото подозре-
ние и да се утаи нешо от него. Защото
ти наистина имаше за съюзница дева8,
която ти предсказваше бъдешето. Имайки
я по обичая си въоръжена до себе си,
ти се сражаваше със съответните бойни
средства на неземного сърце. Защото за
стрела имаше надеждата в бога, която
летеше по-остро от бърэата мълния, за
кули — вирата, за копия — сълзите и
за огън — духа. Ти направи и „косте-
нурки”, като преви коляно и наведе врат.
И отпращайки насреща като камъни сте-
нанията си, ти поваляше варварите, конто
хвърляха камъни.
И отново, малко по-късно, това за-
върши оше по-ясно по отношение на не-
1 С имената Спила и Харибда са били наричани в древиостта две скзаи на Месенскии залиа,
конто причинявали много корабокрушеиия. Тук под Спила се разбира заплахата, която идела от страна
на аварите и съюзните им племена, воиго яахлували откъм Европа, а под Харибда—персите, кои го млели от
противоположната страна, т. е. откъм Азия. г Става дума за Одисей. s Т. е. патриарх Сергий 4 Ортия
е било име на девствената богиня Диана. Но тук с това име е наречена Богородица. 6 Загатва се зами-
тичните войски, който изниквали от земята. за да пспречат на Язон да се върне в Гърдия, след като
откраднал златното руно. 8 Сиреч 80000. 7 Може би става дума за Полианаровата врата, която
се памирала на Теодосневата стена. Срв. Chronicon Paschale, р.719; Janin, op. c, p. 259. в Под вараэа
.съюввнца-дева” се разбира Богородица, която според авторе спасила града с чудотворната си намеса.
jeorgius Pislda — Георги Пизидийски
61
250
255
260
265
270
275
280
285
290
295
ov игу 7ia<ieibw у юрчп&п/ фоок
ilntiiv тицеГгт ioig norms 6 berman/g,
all’ Л rooomov fyyvg ry то» tpfwvfibttiv
Soar pna~l- тшг rfcwyv arpiстаю,
r/bi] van F‘Xe тр«< zrf’V nefxbQupwg
xataorQan/ynn- tijc а&ёауог HeQolbog
fWowc те tov voir bis AutnLtivotjg tovorg'
Sr ovte yeiu<i>v xavonxry eywr genu’
ёлеюе bovrai zoic ay wow apy-av,
Ovb* avye pi/трос s^evevfiwce -i6ti<x
pixpav лаоапуеТт too yefivov iteobtnuitnr
oM’ brzareiAev «r’rdy Epqvrog fiia
rixvair tooofaan’, ol-b'e строгое раут/
xmpptouov ef’Qeiv agtovoa ran1 nbvwv.
iM* avamii’OTznc iv ueut-i torr faQfiat_mr,
<og fig axaviiac ^ртеллвуиегаг pvbov,
xai tiqiv <5r’ v/pac HeQmxrp' xtvwr iidyi/v,
mite bi’ т/pag tj.vyixi/v el ye payy/r'
xcu zaic est aurpo) xpoofiolaic ECipiypevog,
&pelg tov eyyvc, eiye rov uaxQttv myvav.
ivierv&EV f/pac tij t/oga t&v ударчйтюг
fategaripiiey, ata tivq dvayxooac
iioydwai vliyv Ехягдого&ш xgbg tpAoya,
m'Xrmg xeAemir doqxilFie tier tag fiavEtg
tag stQoc to teiyog nTtyniteiv, &g Sbei,
xrt^eir be nvQywv Ixqrordg imaifiglovc,
tygaypovg те notter, xai телт/урёгаос sra-
ngoamir^alleiv, xai n^sxeiv teiyog veoy,
яоа7Лс те oteiv zo^oraw те xai Aifio>v
tayvUgopovoag ицуеп'ас xai. crr&Eaeis,
xai tag ?.vdn2.ovg e^Qem^eiv (UxdAag,
tic xai яоо яоалой avyxQ taw ovx i/«ez«.
Of*' у ад лдоотлаг pi/ ftfkow their payr/e,
i'roiwv elyev tt avdyxr/g it у пауту,
атдатой те nXij&og ё^ахёотейе tp&iiottc
xai tijg xa? Mr bctpafaiag t/pelet,
uovt/v voptfcov fatpoAij owtr/Qiav,
eiJteQ та xarbr evQe&fj oeowopevov
cyebw те n&oag rag ёаптоЪ tpQovtlbac
fig rag bi fyuag AvtaryQei tpQOrclbag,
xivbwav &omQ tpvytxbr boxmv eyetv,
el pi/ hi f/nag лапа xivbwov jm^ti.
vvxoig ixama xai xsAevoiv xai ygatpror
Tti/oifitoBei pbv тф h yip to TiQayuma,
e^cuyoatpei bi ит/ тгаоат rd тг/g fidyi/g,
tnTiOJv otQan/ymr m/yavovcywv iyyQwriog
T/j ТЫУ Xoyiau&v TFXVtxfj iF.nrrm/yyiq,
Ol’ /il/v nap^ueieiTO rd лдоатауиага,
ЛлХ" r/v то yoapua nQaytia летгЬ/ушрЕгог,
лактсоу xQoSr’poig xai Tro^row xai. ^eva>v,
xai iwv fv tipyaig xai uryiataig dj-iaig,
vnobQauimtnv ro?>c ixmiotovg ^avovg.
приятелите. Ако и да отсъствуваше гос-
подарят, острият му ум не пропуска да
помогне на тежкото положение, но беше
толкова по-близо до грижите ни, колкото
по-голячо беше разстоянието между
местата. Защото той воюва три ггьлни го-
дини срещу безбожната Персия и беше
напрегнал невероятно много ума си.х
Нито острата и люта зима го накара да
спре боевете, нито пък копнежът към
майката2 го сломи, та да съкрати срока
[на връщането си], нито го надви вроде-
ното влечение към такиза деца3, нито
умората на тялото му, което искаше да
получи облекчение от трудовете. Но той
почиваше посред варварите като роза,
хвърлена между тръне. И като започна
по-рано заради нас персийската война,
отноио заради нас води душевна война.
И притиснат с нападение от две страни,
той изостави близкого и се залови за
далечното затруднение. Оттам той ни въз-
пламеняваше с изпращаните писма като
огън, който кара сухото дърво да се за-
пали и да пламне, и ни заповядзаше често
да държим защитени, както трябва, до-
стъпите до стените, да строим подвижни
кули за извън стените, да правим валове,
да изпречваме побити колове и да градим
нова стена, да строим много бървометии
машини и съоръжения за стрели и ка-
мъни, да приготвим въоръжените кораби,
за конто той се грижеше от дълго време
да бъдат приготвени. Макар и да не же-
лаеше никак да види лицето на войната,
той по необходимост я смяташе пред-
стояща. Той успя да изврати навреме и
много войска. И нехаеше за своята си-
гурност, като смяташе за истинско спа-
сение, само ако държавата бъде спасена.
И почти всичките му грижи бяха грижи
за нас Той смяташе, че има опасност
за неговата душа, ако не понесе заради
нас всяка опасност. Така, като нареждаше
и пишете за всичко, той предугаждаше
нещата. И ако и да отсъствуваше, той
очертаваше хода на битката, като с писма
нареждаше, заповядзаше, строеше маши-
ни чрез изтънчената сръчност на ума си.
Поръченията не се пренебрегваха, но
писаното ставаше свършен факт, понеже
всички — и граждани, и чужденци, и тези,
конто имаха зласт и най-големи достоин-
ства, се стекоха на драго сърце на до-
броволен труд. Аз мисля, че такъв един
' Срв. тук бележкаЗ на стр. 42. 2 Майката на Ираклий, Епифания, настоявала императорът да
:е завърие в Царвград. Сра. Georgii Pisidae Hera cl (as, ed. Bonn- I, p. 165. s Иркклий имал няколко
гида от двата си брала с Евдокия и Мартиаа.
62
Georgius Plsida — Георги Пизидийскн
yap, dlpiai, тот coooiiov deamjttjv
EXeiv toaovtovs efc йиауадр' uixcrac,
300 or tas xeisvaeis t(bv ooqxbv (SuvXevpuKwr
ua&ovres Ipya tovs Xoyorc Idslxwov,
flvtcos detxivqioc div о Леолопу:
taXEi ioyio/Mov xai rpQevd»’ fartojotiq
rtOQQin&ev fyyvc zfj nuiei naQtmmo,
305 xai rate ueoifivais navzayov ovvijv fwvos,
tbs els loyw,ubs avtt mivrtov dQxioas.
Spuus to nXfpfroc та» czovarv oov, Леолою,
els хацх» fpiHr el'ilerov t7tf»jteov,
ev <p тцхяют/д tijs унмрту; lv иёату
310 evxatQus 6 илот? xi}s Sfivcoov вд»> iiiya»'.
Еле! de турххтиг vj згьрн'отаак rpofiui'
el^e ffteirrovoa tys fuiWK M xfyuaia,
eSafe tois itQXOvw wfc vmptoois
хсй иу (layiotpoi тё>» tvcrnfain- таур/ато»
315 (Sei yaQ bpiiv els то лат ovvrjptfiaxii
та xoiva abv ool rd'»’ nova» ёраотават,
xaS* finEQav TQsxovtes &s SdomoQot,
xai. GVU7ia(>6viec z'/j лолилАохгр piayp
SnAoig ioyiapidiv, Taxuxuls Syowivfcac,
320 xatroiye таита ptij tv torn tec ef eSous,
Stag ftahota tots storuvs noiei mvovg
лар* ols to ptoxSeZvek цаут» oh yivezat) -
dpuos edotev Sioze izqos tons fiaptirioavg
atdoac mcA^vai navruc eq'/ov xal loyou
325 лоМтрг Amiardfovtas evappiootlav,
rpooayyel.cmvtus tbore ivaat tijv ptaxw
ntQag те xoiv&r owzeSipta rpQOvzldo»’.
Tovriov nap’ fjpav Taxtixibe xivovpiEvarv,
id HeQaixov tppvaypia ovv dolcp ла/.iv
330 oreMovat xAwzrdc rijc •baf.aoorfi Syyilavs,
onevdovrac озояер qxovriiih’ov ^iepoc
Srjyeiv xaff" ypiajv to fitpoc to SoqSoqov.
emi de oivdpapttivcec If йдг]1л«с
ixetSev IvSev ol ozalivze; ayyeioi
335 etc ev pieooc ovvfift&ov lx vonrav &5o,
6 MqPoqos цёу, сое Sfiov dsdeypi&ac
nQsapEK rooovzovg xal ярде oyxov pppevos,
owijipev арцсраг tovto di dolfys xSpiv,
to 3* avyc nketotov exrpofleiv тщас SeXarv.
340 6 IJeQaixog yaQ efanpuev olxerqc
tov ihjf{6y, &s nvQ ex miQoc, tov Soefiripov,
xat xtlievc pier ovpipaxovc tmeaxeio.
fipids di deivoic e^eanwhee Aoyois,
avveatpeipi те cvMaftiov тёр ficQp<tQa>
345 yviupiac ivonlovs xal. tEth/yцёуоис ioyovc.
zovtots v»ax&elc tots Coyote eteqjkio
6 ttov SxvO&v tvQawoc, 7) nQ(dtn Bl/affy.
господар трябваше да има при hvxm
такива служители, конто, том чуеха »-
поведите и мъдрите съвети, преврыпаи
думите в дела.
Така господарят, намирайки се в пос-
тоянно движение, с бъраите си мисли
и огромен ум, макар и отдалече, беше
близо до града и навсякъде сам участвя-
ваше в нашите грижи, като че ли един
ум беше достатьчен вместо всички. Обаче
господарю, множеството твои подвизи аз
трябва да оставя за по-удобно време, ко-
гато, като настане спокойствие, плаването
посред бездната на разказите те бъде
шастливо.
Когато пред вълните на войната всич-
ко бе обхванато от ужасен страх, под-
чинените началници и началникът на въо-
ръжените отреди1 (винаги евързани с
тебе във всичко, те понасяха заедно с теб
общите трудности, всеки ден тичаха като
пътници и участвуваха в сложната война
с оръжието на мисълта и с войнишкото
си бдение, макар че те не бяха от опия,
които са свикнали да се трудит така,
нещо, което най-вече прави непоносими
трудностите за тези, които нямат случай
да се мъчат във война) решиха да бъдат
изпратени при варварите напълно делови
и красноречиви мъже, които да проявят
много гъзкавост и да предложат да се
прекрати войната и да се тура край на
общите тревоги.
Когато ние обмисляхме това, както
грабва, надменните персите също из-
пратили коварно по море тайни пратеници,
които бързали да наточат като остър
меч варварского оръжие срешу нас.
А след като тайно изпроводените от ед-
ната и от другата страна пратеници се
стекли и дошли от две страни на едно
място, варваринът, понеже приел толкова
важни пратеници и се възгордял, събрал
едните и другите заедно. Това направил
за слава, но и понеже желаел повече да
ни наплаши2. Защото персийският роб
възпламенил като истински огън духа на
варварина и обещал хиляди съюзници,
а нас унижил с ужасни слова н изрекъл
на варварски враждебни мисли и остри
думи. Подмамен от тези думи, скитският
тирании, главного наше зло, се наслаж-
давал.
1 Става дума за Бонос, който тогава бил т&г та£еа>? или magister militum. z Загатва
се за една от срешите между хагана на аварите, персийския военачалник Сарвараз и византийските
пратеници, която стаиала на 2 август. През време на преговорите хаганът се държал много дръзко.
Ср. Chronicon Paschale, pp. 721—722.
Georgius Plsida - Георги Пизидийски
63
”О/1ок б mtvrtor datpaAijs Qvyvoirurig
ггй то'-тсп- avwv гд» скита- лае* fAxidag
350 elg г/р' хат ainov aviupvQtiv д.уиатде<уг.1.
deov yaQ aiior ovyxaAvyxu го» долог
oiyt) те xQvif'at rove Aa&onag dyyezoi'c,
ЛО1Ё1 to XQomov efupavib, mi yivetui,
ovfipovAog ex&edc ка< «carjyooo? tpiAog.
355 еэтег yag ijA&uv о? каД<й? foeui-p-evoi.,
dlitfaflvov fih' tor xqos dQi’/ryv Aoyov
tpyoavtec elvai tov околот rov HoQtSaouv,
rov UtQoDatv de faj diadgaoat долог,
tpvMttevat iter zyg Hakaoayg у &vQa
360 tag etoodovc xAeioaoa talc diegodoig,
SAiaxerai de owrojut'jg rd «2еыдага,
Kai rvxtdg egyoe <pwg dreoyev ijuegag.
kcwof yaQ el%or nev&ag e£ ei'og tQOnav
rd Ueeootov те xai to flaefiaeov yevoc,
365 ток avta/toiiiow xgoadcmbrreg ayyiAot-c
Enel de incur тус чах*)? у xvgta
agog tyv xoiorr огуул&е tip' Oedyoarpov,
naAtv oh xaftrag' ov y<>Q acxdneoc rp&aoag
r§S xoo'drjjiroc erro/eiig xauottiffyg.
370 lafidiv di. &atrov tov ovv^yogov Adyov,
ка! ngog rd teiyog ixdorifuijr to ryg dix.yc,
ygarpip' xai' arttov uotpcA&g mjoe^eOov
то трооаог eldog rye dyt,d<pov.
rainyv ng, ol/iai, туг dtayyiwiv fiAenaiv
375 tpycei duly) oe tov xgityv v/pognaoai'
deil-ag yap afnoy wig evavuoig oAoig
avimoocoxm» fgaveotyaag rpofyov,
чей. twv lAeyyoiv /гудела) naQyyuerwv
xo/apeurog aitoTg у dixy xa&ioraw.
380 rfrg eiiye uoi yerttw tov xaAor дсмп'
XQivag yap ev mil, xai дюугоЪд туг ipvoir
die pfjTQog order naidl w/ina&WTeeov,
ту? rov dotaowo аутёра ngooyydyov
otMtcp derjoei daxovoig doalq,
385 Mat tyj dooet di. tear peovton' урурспоп'-
hcu&ev ev&ev полАа dove Mai o^.oQmoag,
neiiieK ixeiryv ngioror’ у di awt6faog
neufu to texvov, Kai. o%p.dur noij ryg dbeyg
vtxfoaav yiiir f&tpvvyoe xpiuir.
390 °O/aog eneidy wig dyaiot туд цахус
nQoawtiTF.iveiv fy-fow di fitjQfiaQOi,
tvqoc fAev eQyor atpodvtng eytveio
mis д идо tefyfii’S (opaiopevoc топос,
»} gpAd^ dk xanvi^ovoa tov X'nvor fcowav
ex туд djuixltjg tyg ^ivyg ехд/зтпето.
Обаче онзи, който отмярва сигурно
всичко, обърна неочаквано съшия този
план в иегова гибел. Защото, въпреки че
трябваще да прикрие коварството и да
премълчи за тайните пратеници, той раз-
кри тайната и така съветникът става враг,
а обвинителят — приятел. Защото, след
като се върнаха, разумно проводените
пратеници казаха, че целта на варварина
е да станат невъзможни разговорите за
мир и че персийското коварство не е ус-
пяло. Тогава вратата на морето1 *, която
ватваря входа и изхода, започва да се
охранява, коварството веднага попада в
плен и делото на нощта бе изкарано на
дневна светлина. Защото персийското и
варварского племе скърбяха общо по един
и същ начин, като очакваха взаимно
вестителите си.
А когато после господарката на вой-
ната дойде ва определеното от бога ре-
шение, ти пак напрягаще сили, защото
не случайно успя да бъдеш поставен за
повелител на държавата. Бърао взе ду-
мата като защитник и като се изкачи към
стената на съдопроизаодството8, изложи
неподвижно срещу тях иконата, страшния
образ на неръкотворната икона3. Никой,
гледайки това съдене, мисля, ще каже,
че ти си отмъкнал с хитрост съдията.
Защото, като го посочи открито на всички
неприятели, причини страх и макар до-
казателствата да не бяха оше приведена,
присъдата им бе изкусно определена,
за да сполучи твоята хубава хитрост.
Защото като отсъди в себе си и прозря
природата — че никой не е по-състра-
дателен към детето си от майката ти
доведе майката на съдията с помошта
на плач, молби, сълзи, пост и с даване
на изобилии средства. Като даде и пръена
оттук оттам много нещо, ти убеди най-
напред ней, а тя веднага убеди сина си
и почти преди съдопроизводството про-
изнесе победно за нас решение4.
Обаче след като варварите рещиха
да продължат да се бият, цялото красиво
място пред стените неразумно стана пляч-
ка на огън, а пламъкът, изпускайки нов
дим, оставаше скрит поради необикно-
вения мрак6 *. А пък черният дим извести
1 С „вратата ва->морето* в означен Босфорът, който бил лреграден с железни вериги, за да се
попречи на персийските кораби да навлязат. ® Поетът представя обсадата образно като сьдсбен про-
нес, в. който съдията е сам бог, а защитник — патриарх Сергий- 5 Патриарх Сергий издигнал над
стените на града икона с образа <>а Богороница, а след това и икона с образа на Христа. 4 Става
дума за дева Мария, която е представена в прочеса под образа на стратег-защитник на града. 5 Преди
| да се огтеглят, аварите опожарили много предгра.тия, както и църквите „Св. Козма н Дамян' и ,Св. Ни-
колай’ във Влахерните.
64
Georgius Pisida — Георги ПиаидиЯСки
roZf А' avys Ilioaais fmQmsv/jsrois яедсп’,
Ac Al} '^9“ fffMW fyyov slysv q fidyt),
xrjQVt Л xaavos тог oxcaovs syivsio.
sqcos yap qpwgrotfffcr’ dfiT)a> PoqPoqois,
400 ouy items tinla owrofulneQor idfiot,
a'/X os TtQotpAegei tovs avaaiovs ).i9ovs.
xai ravra /xsv Aii tovtov «/« тоу TQfciov.
rjAp Ae iotndv ovyxQowvvrss tip /id%i]v
ol PaQpa&ot ftsv rov Atxaorov robs толоке
405 xai tov otQrmjyov zjjc йтрктгои tujq9evov
ёаропк el%ov ebaco’el vas AaaiAac,
xai rove stoq airtidv AvooePois i>P(!iaf^e-
J’OVS
syjsiv owsQyobs sis Avdyxijv ijSiovv.
29a&P(w re ajlqjty Bovlydooic це/му^ЕТа
410 6 PaQPaQos vovg ё/лРиё.Фг так Alxaci
(yMnyas yaQ elye»1 soxvTpcousva охафт])
hu&. т/j yij rijs PakariTis zip- udytp'.
K&itol Al tuSis ovvE7irji.&e xai fsd%>i'
xai naviaxov /м той exotaov sisfyvQusvov
415 xcu ovyxfawovfcos robs koyovs rue sis /м
Xt)v,
it izQcotov slmbv Asvtsqot arwosofiai;
"AUos /лег olv aumtr ex patijs itftov
лпДо)»' хат’ afao trjv pol.i)v xai tov riipor
iiXioe Af avrvovs лооолаёсог тф ovtiud/co,
420 Pit]9els •hm&sv IS AAijiov zoSorov,
to TiVEvpa 9axwv dvrapijxE rov Idyov.
xai ns -xaQ avrois er /leyiorais di-iaig
та&м vofj.l'Qtnv els Asov to xdy/лата,
ёотт] nageioAvs iv psc;! rojv acniAwv,
425 xQomeiv savior Aotpu/ok fineiyfdv os'
Poli] As tis pfiaoaoa owroftov U9ov
actQOodoxipxns Atypiopisl ids AamAas,
xai tas piv ibOsi, тф As yivsr.ai tpofios.
ot A' ahys iomol juivres, AxqiAuv Aixijv,
430 smntov aoAijr Avorvydn'TSS evmoyax.
ovtok &zrpcQt(jfMsi' rt 9sia xqiois
to t6i-a, robs PoiXovras, avwbs той? Xi-
9ovs.
tbs /TijAsv elxjj ov/Mnsaeiv ёооцщёуспг
АЛЛ’ тр> то 3is[vf>psv eboioyais Aipiyfisvov
435 tiqPs tr]v bcdaii]V r&v Pspl>)fievwv
Kai Tuvta fisv Aij rijs Tvytjs to npay-
/iara
та rana iijs yijs svrpoQUK fPdotaosr
ёАег Al Aotizdv xai то та»> 9аХотт1шт
Xapstv Aywvajv rijv (o6qqojzov xqioiv.
440 xai /ЛО1 jiQoason tovto Pavfiaaat nleav,
лйс туг xoaavtip> tijs 9alcxiT)S o?>otav
Ol PdQpCtQOl pXsjlOVTSS ё^лХшЦЕУТр',
Aoxovvr.es axmsQ еотегаюдти тф Tridiet,
на персите, конто се бяха прнготтв ж
бой отвъд, че сражението срещ>
започнало. Защото между едните к
те варвари имало някакво споразуымие
никой да не грабив пръв оръжжь
а този, който запали невинните кашля.
И тези работи станаха така. Варвари-^
прочее, като почнаха сражението, ши-
дяха местата на съдника и на стратега —
непобедимата дева и ги имаха като п»
тове. Те сметнаха да имат при нужда si
ПОМО1ЦНИЦН тия, конто бяха безбо
оскърбени от тях. Варварският ум беше
натоварил на ладии (той беше издълби
и приготвил корубести лодки’} множе-
ство славяни. смесени с българи, и за-
почна, освен битката по суша, и морп
сражение.
И мен ме обвзе смущение и колеба-
ние какво да кажа нэй-напред и какво
да подема след това, като целта ми е
така сложна и обърква миелите като в
сражение.
И тъй, един загина от хвърлен ка-
мък и получи ецновременно удара и
гроба. Друг пък, като говореше вамис-
лен с другаря си, ударен отгоре от не-
видим стрелец, изпусна душата си, преди
[да довърши) думата си. А никой с най-
голям чин измежду тях, желаейки да на-
реди както трябва редиците и принуден
да се скрие на сигурно .ясто, се вмъкна
посред щитовете. Един удар на бързо
летещ камък неочакваио раздели на две
щитовете, като ги отхвърля, а него из-
плашва. А всички останали, ловки в не-
щастието, паднаха на земята като ска-
калци. Боживт съд насочи така добре
стрелите, стрелците и самите камъни, че
нищо хвърлено не падна безцелно, но
всичко хвърлено постигна целта си спо-
ред съдбата на всеки улучен.
И гьрбът на земята понесе лесно тези
удари на съдбата. Но трябваше прочее
и морските сражения да получат същата
присъда. И трябва да се учудя повече
на това как варварите, като гледаха така
широко разпрострялото се море и смя-
таха, че широтата никак ги потиска, се
1 .Корубести лодки" са иаречени прочутите еднодръвки, с който славяните участвували в обсадата
на Цариград.
Georgius Pisida — Георгн Пизидийски
65
затвориха удобно там, където бейте домът
на девата-стратег.1 Зашото там гвързаха
и разпростряха като в ряба река мрежа
издълбаните ладив. И когато всички се
споразумяха помежду си, нападнаха с рев
нашите кораби. След това явного сра-
жение стана невидимо. Защото аз мисля,
че сама майката-дева опъваше лъковете,
изпречваше щита и като се намесванте
невидимо в биткнте, стреляше, нзраня-
ваше, отблъеваше меча, обрыцаше и по-
топяваше корабите и даваше на всички
за жилище морската дълбочина. Нито
чудно, когато воюва девата. Чрев пея. за да
предизвика благоговение в душите, се яви.
не зная как, изпратеният отново меч. Сфбаче
тя дойде и отмина бързо, като нарани
никога неиаранимото племе.
Така тези издълбани ладин намериха
по неволя покой в бурята. Зашото сра-
жаващите се в морето варваря бяха об-
.хванати от голямо безредие, страх и сму-
щение. И един от тях, който беше падиал
от ладиятэ, биваше улавян, докато учеше
набързо изкуството да плува. Друг пък
се надяваше да избяга, като се престру-
ваше във водата на мъртъв, привидно
удавен. А трети ст тях се скри в дъното
на ладията като във кула и оставяйнн
|там] дълго време, понесе по неволя не-
щастието си. Обаче морската буря потопи
всичките тях като един кораб.
После варваринът, който преди това
силно възпламенен и дишащ пламък, бъл-
вагие огън от устата си, [сега| бързо из-
гори. Внезапно се превърна в полезна
пепел, както когато огън запали хубави
дърва. Зашото всеки изиращаше нелре-
къснато вестители, които му носеха из-
вестия за безброй поражения. Буря от
нешастия |се носеше) от сушата към мо-
рето и обратно от морето към сушата.
Така, прочее, докато смяташе, че духо-
вете се вълнуват на сушата, той понесе
новата буря. Така в един поток се сте-
коха всички нешастия като удар на
връхлитащи ед повременно в ьлни. Тук зе-
мята имаше гора от непогребани варвари.
ло.вече от дърветата, там пък морето,
раздразнено и покрито от носените тру-
пове, почервеняваше от кръвта на чуж
денците. И сега то законно добива слава
като Червено море, тъй като е обагрено
добре от цвета на варварите. Трябваше,
мисля, морето, което вижда втория фа-
раон и тебе, новия Мойсей да наподоби
145
450
455
460
465
470
475
480
485
490
495
nwfxlf.ln&tjoar evfireios ожж
tor olxov flyer f) tnoanjybc ttowWwk'.
fxet yaQ c'>om:/> iv оаутр>ц 6-хп'чт-
та уЛгкттй m^ebirnares fyilenaav cxdgvj.
eml fie mn-vevouvres allifrois blot
enijlflov fyiefr oi>j> jgo^ eats blwiaiv,
FVTEV&rr >p’ ubejlos f) bijlr] ft&Xf)
abvip- yay ulfiru t}jt zexovoav imrrbff’is
rn rof« Teivni xal falser zip’ Acnfba,
хсй r«ic Abploic avfmloxais цицеуреерф
firilleiv, nTQrt}oxf№, Hyumpoutr to Ztcpos,
Uvaigemiv те xal xalvnern- rd nxatpQ,
brmvai n atloi zbr fa&bi- xawixtai-.
^F.vov yag oiibev, el полеиет ла^Нгос,
bi’ fjs irraoijl&s eis to rijc 4’vxfjs dfas
iAx olba tick ae/.i'piMaa pou.'pa'ui -ral/t'
П/UUS nUQ/jl-fk? >j bltjlfiw offettC
wxitocma rip’ 'tTQajTov оуйа/zor ipfaw.
Offa» fier ovv exeiva та умжта пхйфц
tov ogpov etyov e£ tbayxqs els C<p-
jz(Mij bi (pi-gats xai <p6fl<K на). nvyyvmc
toZs vav^aypiici. faefaQoK огш^дуето.
xal nor ns aumv foemmov T.ijs blxdbos
nltozijQ oyebtafyov tipr zeyyrp- ijf-ffloxew.
alios bl vsxqov els vbtog ftuiovnevos
ijlTuQe spsiyetv, icp boxelv xenviy/zh-os
xal tis nag al'Tois dvzl nt'Qyor rip тдбтг
lafidiv no, nolvv /xeivas yofouv
be T.ijs bvdyxt]? brozvyetw exaQzeon.
bpcos exeivovs nanas, ru? era czblov,
6 zijs tMdo&qs ovyxmexlvne orfAo?.
' Evtevfav b nglv d^OJ'wf ЬттщрЁгос,
weft»' if jnjpacw ex Idya»- nitpexfiblfi»’
ani/falcora owzbpcis 6 faefapac’
afpvtD bl retypa пдоафодик fyivezo,
ru<? nvQ dvtfytas els aveyxl-qra (vl'i.
alios yaQ fillov Iginepmv iiyyelor
Spegawis avro) m>juy о&щ cos bgdypam,
ex yijs fxev els -bdlarrav, eis bl угр- nahr
ex rys tftaldtrys bvorvytipazaw c&lov.
ovzco per cfi>v enaaye tov xaivw odlov.
els yrjv vo^tov, xv/Mzovaflai tag фдёгск.
&s xvp&zcov yaQ (ivuifJvvbQofiov fiaxrjv
eis et frevfia GVf^tpoQCOV bcpiypilveoT.
пЦ HEV yaQ i] yij T&V d&ama»- fSogjidgajr
vlt]v TXtQepidfn^os тагу bevdoan- nleov,
np b’ ^dlatTa хЦ форд eon- leapaiiat-
oxlov/nivri те xal хатеотооео/ш’т)
eg bllotpvlrjiv fAjuetecov ероинюоетас
xal i-m- ’iRpv&Qd xVQims bxoverai,
xnltbs Paepeloa vyj fiaepfi r,a>v /la/jfaiQajr.
ebei yaQ, olfMi, тЛг Фадеио rbv bei'neom-
filenovauv aiinp- xai t-eor ae Ипюеа,
• Става дума за храма ..Св Ьегорояипя" във Влахерните, отк i.jero -«варите re опитвали да нях.чулт
във вътрешността на i рада.
b6 Georgius Pisida Георги Пизидийски
ras 'Eqv&q&c ri'xovi^riv fyupaoric'
xai vvv exovmv rig ooqovs та xiftftrn
fivtjfiTjv $vvyQov xai ragxjr IfywTTtar.
500 oiix yaQ chibs EvheemeQav fM.&tejv
rrQOS тту» nalatav rijr viccr Tt/uoQlav.
522 Л ntwboywy&v ovfapsQovzuK np> <pvau
xat oaxpoerviorais Ex<pofi<i>r htbaox/ilfus
rf/r ртрагюбц тыу -raitatr Ara^iav,
5'25 xai vvv orQanfauK tovs nvQavyeis opju-
Htlxmv
гати oxmewan' avurdSot pUQpdQnn’,
fieiione Tlyotv xai tov Iotqiov ти5дог,
fbc ngh' to NefAo»« QftffQov, fi.uarrnfievavc
Наик fiFtfvoO^ tjvyyrvmr IS ейиатыг
530 6 PdgffancK rovs dvmvypK ytysviiEvos.
aliyot bl ri]v cijr EvoEflij ywrovoylar,
top df.ajtdtrjv дсШогта ток -Яriots xl.6fy к
frvQas те nollas lHwoiyoi wts Idyois
iixojvwx: avrov латауру т-m'S fia($a(>oi'S.
535 "Evra/Wd yioi vm- ror fiQadvyifooaar
Aoynr
то ov/jjtEQarjfM tov mojrav ziEQtyQafpe..
тф оф di TEXVCp, тф ТЫГябоф XQ&tEl,
tovtov? siQoaemeiv eiTQeni^io tovs i.6yovs.
Ntxi), <pavt)&e vvv laflelv ce vvfvpfov
540 efeort tovto»’, ф та dtooa тагу y&fjuov
hibtnxag tyh] т-iyr wpaytjy Ttov fiaePdorm-.
външността на Чернено море1. И сег>
те имат за ковчези вълните, паметник ф
вода и египетско погребение. Защото в<
бе справедливо да видим, че нового от
мъщение е по-слабо в сравнение със ста-
рого. —
Нека и сега този, който ръководи полез-
но природата и който проговва чрез мъдри
наставления хаоса от глупави страсти
като потегли на война, да нареди против
тъмни варвари отмени съюзници, да на-
сочи окървавените Тигър и река Истър5,
както по-рано водите на Ниля, та вар
варското сърце злополучно да се насити,
катосеопие откръвта на съплеменниците
си. Да възвеличи твоята благочестива гра-
дина [и тебе,] господаря, който пускай
божест вени клонки. И нека разтвори
много врати за славата, тъй като той на-
всякъде побеждава варварите.
Тук с края на рааказа спира мудното
ми слово. Тия думи аз се готвя да кажа
на твоя син, по-младия владетел: „По-
беде, покажи cel Сегаможешда вземеш
за жених този, комуто бе дала вече
като зестра изтреблението на варварите “
В. HERACLIAS
II, 66 ‘Enel di zt&vias, olxo&Eanmuv bbcijv,
tovs evftov l^eyEQovtoas tojtovs,
xai roc ivotxovs r<wr xafir/udTcov tplefiae
тф оф xtMooas Etesfiei ха6*срсч'<у
70 rfy; llvbo? (оцатфо? elQ^a? zip’ fllaffyr,
Ixtbc fir loeabv xai rd ту? Gq^xijc viq»i
Xaptbva? Vfitv l^avlaziyOE /муц?,
xai лд usv T) XaQvfidis fj Sxv&diQorptK
otyav boxovoa 1цат(нхы5 (oboozarst,
75 лд <5* av owrx&eovTE? oi SxXdPoi )л>хо>
tfi У11 ovvrpzrov rjJ? rbv odi.ov,
xai ток яад а$т&г c&'fiam nttyVQpEvos
О pOVS IqV&QOS lx pia? lyifETO,
X&XSlfter tOOCTFQ aVTEQt^OVOa nUor
80 dvrciQooc'Kxos f) dvoavTTftCK Ней
В. ХЕРАКЛИАДА
След като ти4, като домовладика,
със своето благочестиво очищение
очисти всички места вътре у нас, из-
празни пълните със страдания вътрешнн
вени и отстрани пакостта на вътрешната
жестокост6, след това пък и тракийски-
те облаци® ти повдигиаха отвън военни
бури. И от една страна скитохранителката
Харибда7, преструвайки се на мирна,
разбойнически дебне по пътищата, а
от друга страна, стичашите се вълци
славяни смесиха морските вълни със зе-
мята8, и водата поради насилието, сме-
сена с тяхната кръв, стана червена. После
като враг се приближи богинята, по-страгп-
* Авторът загатва за библейский разказ (Изход, XIV, 3|), в който се говори как евреите, пре-
следвани от египетский фараон, под водачеството иа Мойсей преминали чудотворно Червового море
2 Имената па двете реки са употребени метонимично за означение на аварските и персийски пълчмта:
едните вдели откъм Дунав (Истър), а другите бнаи нобедени при р. Тигър. 3 Загатва се за един
от т. пар. 10 божии бича над Египет (Изход, VII, 20), когато всички риби к Нил и другите реки иа-
мрели и водата се размесила с кръв. 4 Обръшението се отнася до император Ираклий, комуто е била
иосветена поемат>. 6 Тук се загатва за кървавите събития през време на управлението на Фока.
е Авторът има пред вид нападенията на аварите. Срв. Georgii- Ptstdae Bellum Avaricum, p. 175 sq.
• Алегорията със Сцила и Харибда се среша и в Bellum avaricum (Срв. тук бел. 1, стр. 61). Но
там фшурата е по-различна: авари, славяни, хуни, българи са наречени Сцила, а персите Харибда.
* Права се намек за славяните, конто като съюзници на аварите тчаствували със своите еднодръвки в
нападенията врез 614—616 г. (Вж. БаришиЛ, ВИИШ, I, стр. 155).
Georgius PisJda — Георги Пизидийски
67
rife Jopy6vos ngompao zijs rov IIeqoeios,
e xai пас 6 хбацас ty opov Tttpuefievoc,
ar be mQatrjyelv fir avayxi] rijc f^ayrjc,
r.ityfini /mv alloc iv rooafry ouyxt'vya
85 cwt &r xvf$E(n'av ptjAbns ijvicxsro,
f'/itv Лё A-ifctr &5ow nav to tpofninv,
eineg din'tj&fjc, 6vtl -icotaw fiatmioat,
a^iffoaevonc ran- оеатоё <Pf>ovTibri>r
хш cns enoio-o тас tew щрп'пЛас.
90 xai nolldxis to to^ov itafivat
fialeiv те rip’ XaovfiAir, ric тцг Гарул-н
zip' neTQonoior ran' феагюг ebefra
orywpdc ensoyK тцу ffolrjr ijnnyftti'ip'.
vi Ai] заа afaifc bvnfidAAovrec fiiloc
95 гпчТйГлгео»' v/iac oi tytlaffixtytc Ivxvi.
/step йё fiotQCp ovyxQuabr 1зшдг*онъ
uluv хит* иЪт<Ъг TQmloxtvbvvoT уй%>ри
на за глeдане от Персеевата Горгона’.
И почти целият свят бе разбъркан. Не-
обходимо бе ти да ръководиш сраже-
нието. Цруг, ако случайно се намереше
в толкова голяма бъркотия, мъчно би се
съгласил да управляла, но ти реши да
понесет, ако би могъл, пелия товар вместо
всички, като се отказа от своите грижи
и направи грижите на всички свои грижи.
И често, желаейки да опънеш лъка и да
поразит Харибда, като се обръгцаше сре-
щу Горгона, образа, който вкаменява гле-
дащите го, ти едържаше запратения удар.
А алчните за плячка вълци ви отвличаха,
когато хвърлихте срещу нея стрели. Като
се праготви в кратко време, ти издържа
с решу тях една тройно опасна война'2
1 Авторьт загатва за подвша на митнчнин герой Персей, който у снял ла убис- пай-страшната гп
трите 1оргони, наречена Медуза. Тона.'чудовище било толкова страшно, че вески, който го належаал.
се вкаменявал. Тук авторът означава персите с израза „богиня, по-страшна за гледане от Персеевата
Горгона.“ s Византийско-аварската война през 626 i. била нзвънредно тежка и „тройно опасна* за
Византийската империя, зашото ромеите трябвало да воюват одновременно прогив авари, славяни и перси.
[В поемата си Restitutio crueis, съставена вероятно през пролстта на 629 1-, с чнйто текст не
разполагаме, Георш Пизидийски в сгихове 78—81 съобщава следното .Партите опустошават <_ огън
(земята на( персите и скнгьт [аварннч.т] убива славянин, а след това бива убит. И окървапенп от взаим-
ного си избиване, теса твърде много объркаин, за ла водят обща войма*'. Според Баришич авари и
ставяни са воделл вероятно около 629 t. междуособна война. Вж. БаршчиК, ВНИИ.!, I, стр. 157 158.
откъдсто взимаме превода и бележквте}.
VII. ПАСХАЛНА ХРОНИКА
Пасхалната хроника (Chronicon Paschale), наречена още Александрийска или На
риградска хроника (Chronicon Alexandrinum, Chronicon Constantinopolitanum), излага съ
битията от сътворението на света до 627 г. от н. е, Тя е наречена така, порадн това
че съдържа наставления заопределяне датата на великденските празници (Пасхата).
Авторът на хрониката е бил съвременник на имп. Ираклий (610—641) и е бил ве-
роятно духовник. За иачалната част са използувани Библията, Sextus lulius Africanus,
т. нар. Fasti consulares, александрнйски и антиохийски Tabulae Paschales, Епифаний,
Евсевий, Малала н някои извори, които не са запазени. За началото на VII в. из-
ложението е по-обстойно, тъй като авторът е съвременник на събитията.
Освен някои сведения от втора ръка за събития в Тракия в хрониката се
съдържат н нови данни за нападенията на славяни и авари на Балканский полу-
остров, за обсадата на Цариград през 626 г., поради което тя прелставлява важен
извор за историята на нашите земи.
РЪКОПИСИ: V = cod. Vaticanus 1941 (X s.). М = cod. Monacensis 557 (a. 1573). — A =
cod. Ambroslanus 814 (XV s.),
ИЗДАНИЯ: Chronicon Paschale, ed. Bonn. — Migne, PGr, XC11, col. 14—1129.
КНИЖНИНА : Schwartz: PWRE, HI, col. 2460—2477, s. v. Chronicon Paschale. — Krumba-
cher, GBL, pp. 337—339. — 7. C. Conybeare, On the date of composition of the Paschal Chronicle, The
Journal of Theological Studies 11 (1900—1901), pp. 288—298. — Idem, The Relation of the Paschal Chro-
nicle to Malalas, BZ, XI (1902), pp. 395—405Л— G. Mercati, A Study of the Paschal Chronicle, The Journal
of Theological Studies X1I (1905). pp. 397—412. — Moravcsik, Byzantinoturcica, 11, pp. 241—243. — Ус-
крнньа хроника: ВИ ИИ J, 1, стр. 143—149 (превод Ф. ВаришиЬ). — F. BariSic, Le Sifege de Constanti-
nople par les Avares et le Slaves en 626, Byzantion, XXIV (1954), pp. 371—395.
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
69
CHRONICON PASCHALE
ПАСХАЛНА ХРОНИКА
/. Quomodo Byzantium conditum fuerlt
GfJty' 'O kv (AZliaQ.
4vS. у. Л'. vn. Aaregavov хал, "Povtplvov.
Aeyecai rd Bv£avtior &oqxi]g EfjmdQwv ci-
vile, xai on тол&ду^д fy iv аитф Bagfivoiog
» jtarrjQ ФедаМад, xal on ev tcofi tov nargdg
adr^g kxriOEV heslvi] локка Iv аитф тф fyi-
jtoQitp, xal SotrjOEV ir аитф хсй Tvy.r]v, траста
ExafacjE Кедотрп xai ore yjuekke rEkevrav 6
nmi)Q avtifc Bagfivaiog, nagexEkewaro xrtoai
avr^v reiypg ev "аитф тф тбясд And дакасоцд
есод дакбоицд, ояед vvv Ian rd лакают т«-
yog Kcovoiavrevowidkecog, tovt&juv &zd rov xa-
kov/Aevov llEigiov E(og try; лодтад rov &yfov
Alfuktavov, лктузтот rijg накоъцЁуцд 'Pafidov,
ттр> dk kex&eiaav Федак[ат /лета fidvarov rov
ласдод avtfjg yyayero Bv£ag б &дфсцд fiaotr
ketig, хсй §л(оу6/мюе rov ronov, qyovv rd fyr-
лбдют, cig dvopa ctvtov to Bv^dvriov, EV&a
vvv xakovvcai cd Nixai, nkrjoiov z&v Kikixaw,
дедазхазд тф талер хсй dixaiov лбксазд. xal
kk&cbv Алд ’Pcfyiqg fiaa ygpvovg локкаод d
Sefiijgog rovrcp тф ygovcp tfjg fiaoiksiag avtov
fail rd Bv^avnov, xai ЕСодажОзд rqv rwio&Eaiav
rijg лбкесод xakyv, dvtfyeigE rijv Bvgov лбкм,
xai ixnasv Iv afrtfj rd d^pdaiov kovtgdv rd
ksydfrsvov Zcv^mnov. *a2 on Bret I'oraio ev
pfocp tov TstQaanpov спфкц y,akxfi rov tfkfov,
1. Основаване на Византией1
243 олимпиада
Инд. III. 4. Консули: Латеран н Ру-
фин3.
Казват, че Византион бил тържище в
Тракия н че иегов управител бил Варви-
зий, баща на Фе далия, и че докато баща
й бил жив, тя съградила много [постройки]
в това тържнгце н поставила в него ста-
туята на съдбата, която нарекла Кероя8.
Когато баща й Варвизий умирал, заповя-
дал тя да изгради стена на самого това
място, от море до море. Това е сегаш-
ната стара Константинополска стена4 *,
която върви от тъй наречения Петрион6
до вратата на Св. Емилиан® близо до
тъй наречения Равдос4. Царят иа Тра-
кия Визас се оженил за казаната Федалия
след смъртта на баща й. Той нарекъл
мястото, сиреч тържището, на свое име
Византион. Сега там се намират така на-
речените Ники8, близо до Кнликн9. Той
дал на това място и градски права и
когато след много годин и Север10 изля-
зъл от Рим и [допгьл] във Византион
през тази година от царуването си, той
видял хубавото местоположение на града,
въздигнал града на Визас и изградил
в него обществената баня, наречена Зевк-
сип. И понеже там, в средата на Те-
трастоон11, се намирала медиа статуя
1 В първата част на Пасхалната хроника, къдети се съобщават библейски събития, примесени с
гръцки легенди и пр., авторът дава и ивкои съзремеиии нему имена на народи и географски названия.
Така се споменават траки, скити, илирийпи и др. и никои от земите, които са обитавали. Срв. Chronicon
Paschale, pp. 46, 5—8; 46, И -13; 47, 13-48,2; 48, 7-18; 50, 11; 51, 16; 56, 12—57, 15; 61, 9-61,
14; 63,7—64,7 ; 68, 8; 84, 18—19; 88, бел. 14 под линия. 2 В Пасхална хроника световиата ера
започва от 21 март 5507 г., докато у ловечето византийски автори тя започва на 1 септември 5508 г
Поради това се явяват известии различия в изчисленията. Вж. подробности у Schwartz: PWRE, col.
2460—2477, s. v. Chronicon Paschale. Тук изчнслеиието отговаря на 197 г. 8 Тази статуя се смятала
за покровителка на града и изобразявала майката на боговете. Според една антична легенда Визас бил
ош на нимфата Кероя. Може би поради това авторът твърди, че именно Кероя била изобразена в тая
статуя. 4 Става дума вероятно за Коистантиновата стена, която ограждала града в първоначалните
алг размера, след като Константин I Великв го провъзгласил за столица. 6 Петрион бил квартал в
|Ьрнград, наречен така вероятно по името на Петьр Варсиниаи, който построил там дворец по време на
Юетинван I. Вж. Janin, op. с., р. 350. 8 Вратата Св, Емилнан се намирала вероятно близо до Про-
мпцга и е излизала на крайморския път. Вж. Janin, op. с., р. 33. 7 Равдос бил квартал в западната
чист ва византийската столица. Наречен бил така, защото според преданието Константин I бил поставил
Мнйсеевая жезъл (£а0до?) в намирашата се там църква Св. Емилиаи. Вж. Janin, op. с., р. 385. 8 Ники
СДобелв") са били вероятно няколко статуи, изобразяващи исторически победи. Вж. Janin, op. с., р. 367.
• За паметника, наречен Килики, не се знае нищо повече. 10 Става дума за римския император
Сенлпшй Север (193—211). 11 Тетрастоон е бил квадратен площад, обиколен от колонади. Намарал
св в цекгьра на града. Вж. Janin, op. с., рр. 22—23.
70
Chronicon Paschale — Пасхалиа хроника
xai fauxatco avxry eyoatpe to dvopa rov ffliov
Zev^br^on, oi OoqxEs о^так eAtyov tov
тдтюу 'HAiov, ol fib wjf .t6Af.(os Bv^avriaw
xai autoi dn'duaoav to aino brjuooiov Aovtobv
Zev&vxqv хата rd ovopa, опер elye л(Ю)7]У
и tojios, xai odxerc, co? ei^ev d fiaotAevs,
etc rd I’diov uvtov Яго/ла fhoAow avro Sethf-
&ov. (pp. 493,11; 493,17—494, 22)
на слънцето, той написал в подножието
й името „Слънцето Зевксип*1 2 * * *. Траките
наричали това мисто „Слънце*. А жите-
лите на Византией, н те наричали самата
обществена баня „Зевкснп" според името,
което мястото носело първоначално, а
не я именувалн, както наредил импера-
торът, с негово собствено име „Северной*.
2. Probus Sirmii interficitur
age* 9 *OAvfiniaQ.
2. Убийството на Проб в Сирмцум
265 олимпиада
2Ivb. te’. гл. HQofiov Avyormov то s’
HUI ' BlXZU>Q(VOV.
9Eo<pdyq Upofiog Avyovoros ev EiQuita,
(Ъу Ыуу (pp. 509,9; 509,12—13)
3. Numerianus Perinthi occidltur
*O A V (ЛЛ ids.
Инд. XV. 6. Консули: император Проб,
за лети път, и Викторин*.
Император Проб® бил убит в Сир-
миум4, когато бил на петдесет години.
3. Убийството на Нумериан
в Перинт
266 олимпиада
9Ivb. у', у. гл. KoqIvov то xai Nov-
iieoiavoi).
Eha o(pd£erai NovftEQuxrdb ev IleQh'&i^
Tifc (~)o(jx7]Q rij VVV xaXoi'UEVti ' H(MxAeiqb ГЛО
vAhqov еладуог. (pp. 509,17; 510,1; 510,
16—17)
4. De ponte in Danubi a Constan-
tino facto
о о if 90Av цл ide. f
*Jvb. a. xy.‘ гл. *Ja»ov«QUH» xai ‘Iovotov.
KatvoTavfivog 6 егаерце tov Aavovfiiv ллы-
ordxis eneQaoev, xai yt-tpoauy arre/i AdMvrp’
ело'щоеу. (p. 527,14—17)
Инд. III. 3. Консули: Карин, за 2-и
път, н Нумериан6 *.
След това Нумериан бил убит от пре-
фекта Апер в Перинт®, [град) в Тракия,
който сега се нарича Хераклея.
4. Консташпиновият мост
над Дуная
277 олимпиада
Инд. I. 23. Консули: Яиуарий и Юст?
Благочестивият Константин твърде чес-
то преминавал Думав и направил камеи
мост над него.8
а ЛумгЬф V. h — xairivfiev^s 'Ноажкик PV.
1 Траките, жители на Византией, почитали бота-конник Зевксип. Вж. Janin, op. с., рр. 20—22.
2 Та »и дата отгояаря на 282 г. 3 Марк Аврелий Проб (276—282) бил убит при едни бут на войската
в I (аномия. 1 Сирмиум е ди. Сремска Митровица. Старобългарското име иа града е било С^мъ.
В грамотата на император Василий II ог 1019 г., дадсна на охридским архиепископ, грады* се споменава
под името Ogtlfcos, Вж. Й. Иванов, Бьлгарски стариии от Македония, София 1931, стр. 544. ь Тази
дата очговаря на 284 г. 15 Марк Аврелий Нумериан (283—284) бил намерен убит в носилката си иа
нръщапе от един поход в Азия. Нс е известно от други извори това събитие да е станало в Перинт.
z Тази дата отговаря на 328 г. х Става дума за Константин I Велики (306—337). Този мост бил по-
строен между Oescus (с. Гиген) и Сикичава (Челей), на румънския бряг. вж. Danoff’. PWRE, XVII, col.
2035- 2036, s. v. Oescus.
Chronicon Paschale — Пасхална кронйкй
71
5. De „vico ThracunT et de Vetranione
Naissi Augusto appelato
(J Я ft 'O Z V (A 311 HQ.
5. Село, наречено „Тракийско". Провъз-
гласяване на Ветранион за император
в Ниш
282 олимпиада
’Ivb. /]'. iy'. fa, Segyiov xai Niyfxvtavov.
Огпы dia nva ygeiav WQfMjouv etc ycogioy
and if c^peltuv 'Airtto^eias' hvoua dr rd yco-
f)iov 0QqxcdvB xdbpv] leyo/u&m-----------—
Ktovozavziov tov Avyovozon tv тф хатд
Mayvevzlov an£Q%op.evov nokepup, ngiv »/ zpttd-
oat avzbv Kwvazavzia % KcovoTavziov ddcfapii
tv&voaoa BsZQavlmva noQtpvqav xakavdats miq-
xiaiQ etc fiaadla tv Nctioty zijc ’7таЯшсь av-
дда evripov fa^ozrjoe тф Mayvevzup зтддс zip'
/ла%уу. (pp. 535,4; 535,13; 535,19—20; 539,
4—8)
Инд. VIII. 13. Консули: Сергий и Ни-
гриниан.1
[Хората на антиохийския епископ Леон-
тий] отишлн по някаква работа в едио
село на 17 мили от Антиохия. Името на
това селнще било „Тракийско село"------
Когато император Констанций2 оти-
вал на война срещу Магненций,8 преди
да го достигне, Констанциевата сестра
Констанция облякла с багрен ица знатння
мъж Ветранион4 на 1 март в Ниш, град
в Ил ирик, провъзгласила го за император
и го изпратила да се сражава срещу
Магненций.
6. De Aemiliano martyre Durostoro orto
6. Мъченикът Емилиан, родом от
Доростол
one1 'Okv рзиас-?
285 олимпиада
*Ivb, с'. ft. fa, *IovAtavov Avyovmuv io
д' xai SaAavazioo. — — —-
’EfmQzvgqoev de xai b> AoQoozoAq) tijc
xazd туу Одфстр’ Sxv&iac At/Ltikeavoc, ano
ozoaztan&v nvQt зюдадодек fad Kasisztokivcv
uuixaQtov, zio/.Aot те akkoi xata dtatpoQovc
zdnovc xai nokeic xai %d)Qa<; ddnQ&pav zfj etc
Xgiorov opoloyiq, d)v cvx 3ouv fyqdicv tov
aQidpdv egeinerv xai zd dvdfiazu. (pp. 543,
13; 548, 11; 549, 17-21)
7. De Geslo, praefecto praetorio
in Illyrico
z’ *0 Av fA3lldq,
Инд. VI. 2. Консули: император Юлиан,
за 4-и път, и Салустий.®— — —
И в Доростол, град в Скитска
Тракия8, станал мъченик Емилнан, който
бил предаден на огън от войниците по
времето на викария7 Капитолин. И мио-
зина други, на конто е трудно да се каже
броят и имената, се отличили по рзаин
места, градове и области, понеже изпо-
вядвалн Христовата вяра.
7. Гезий, управител на префектура
в Илирик
300 олимпиада
*lvd. д'. tyr. fa. Evtyiafayv xai *АудекдАа
Инд. IV. 13.Консули: Евстатийи Агри-
кола8.
'Axovaavzec де oi rife Adyovozqc 'IdeAtyut
Когато братята на нмператрицата8
я OgavnovT Р, fyxuafav К b [7»aZta?J ’’ZZAvgta? Ducangius.
1 Тази дата отговаря на 350 г. 2 Констанций (337—364) бил вторият син иа Константин Велики.
За междуособиците след смъртта на Константин Велики вж. Stein, Geschichte, р. 215 sq. 8 Магиен-
ций бил романизуван франк и езичник. Той заемагт длъжността началивк на императорската стража и се
опитал да узурпира властта, но бил победен от Констанций. 4 Ветранион бил родом от Мизия и бил на-
чалник -на войските в Илирик и Паиония. Той пропаднал в опита си да узурпира властта. 5 Тази дата
отговаря на 363 г. 6 Долна Мизия. 7 Викарият е управлявал дионез като заместник на praefectus
praetorio. За този викарай вж. Я. Тодоров, Durostoram, пос. съч., стр. 50—51. 8 Тази дата отговара на
421 г. 9 Става дума за Атенаида (Евдокия), жеиа иа император Теодосий II (408—450), която прояз-
хождала от Елада. Тя била в лоши отношения с братята си поради спор за наследство.
72
Chronicon Paschale — Пасхалиа хроника
fiaoiAevei vj avvatv, siQuos^^vyov ev
rfi 'EAAatk фо(Ь1&еуте<;‘ xai nefMpaoa avnvey-
xev avrovs Лло Adyov, xai eziofyaev avtovs
dguuucmxovs, лдоауаудетод arrows rov {Jam-
Aeros Oe.boalw. xai rov цЬ' Aeyopewn- Геоюу
етицзуру noaau)(x<j)v Enofyoev raw ''lAAvQicbr
Hhwc. (pp. 575, 1 ; 578, 9, 20—579, 4)
8. Joannes Vandalus in Thracia interfi-
citur. Attila et Bleda Ulyricum
‘uastant
те1 * ’Olv/inidi.
'Ivb. Ay'. {in. Kvqov frovov.
‘Em tovtov eotpayrj *I<navvt]s O&dvbaAvs
& 41
9Ivb. if. Atf гл. Evdotfov xai Aiooxoqov.
'Eni TOVTOiV rwv iwaxaiv ensQaaav ol Ofv-
vo/ xai го 3 lAAvgixdv tjQijficwoav ' AtriAas xai
BAibas. (p. 583, 9-15)
9. De Marcianopoli a barbaris capta
tq’ ‘O Av fxnids.
чули, че сестра им царува, уплатили се
и избягали в Елада. А тя проводила пра-
теиици при тях, за да ги доведат, като
им да дат гаранция. Тя ги направила са-
новиици, като император Теодосий ги
назначил (по нейио настояване]. Той на-
правил управител на префектура1 Или-
рик тозн, който се казвал Гезий.
8. Убийството на Йоан Вандала в Тра-
кия, Атила и Бледа опустошават
Илирик
305 олимпиада
Инд. IX. 33. Единствен консул Кир*
По това време Йоан Вандалът бил
убит в Тракия.
Иид. X. 34. Консули: Евдоксий и Дио-
скор8.
През времето на тези консули хуиите
преминали [Дунав] и Атила и Бледа4 *
опустошили Илирик.
9. Марцианопол завладян
от варварите
306 олимпиада
' Jvb. се'. Я?У. V7i. ’ Лода/iovQiQV xai 'AAw-
mov.
’Em tovtcov Tf7tv bstfatov Ma&xuxvowwAis
лаоеАфр&ч, xai Е<з<ра.ут) ’ Ayagycoxos ог@атг}Аа-
rrjs OtQaxtjs. (pp. 584, 3; 586, 3—5)
10. De Hunnorum incursionibus
et de Attilae morte
t C’ ‘O A v /илids.
Инд. XV. 39. Консули: Ардабурий и
Алипий6.
През времето на тия консули бил
завладян Марцианопол6 и бил убит Анар-
гиск7, стратилат иа Тракия.
10. Хунски нападения и смъртта
на Атила
307 олимпиада
*Jvd. у'. ufi1. far. OraAsyriviavor Avyovorov
to £ xai 'Afitijvov.
'Em rrjs fiuoiAeias Deoboolov xai OvaAev-
гтауоё Afyofauv etieotoi/.tevgev x<aA ' Prbppjs
xai KovaxavuvowioAEOK 'AzziAas d ex tov
Инд. HI. 42. Консули: император Ba-
лентиниан, за седми път, и Албин®.
През царуването иа императорите Тео-
досий и Валеитиниан Атила, от рода иа
1 Управителю* на префектура (praefectus praetorio) държал в ръцете си правоеьдието, финансите
и выгрешните работа. Срв. Brehier. op. с., р. 100. - Тази дата отюваря на 441 г. 3Тази дата,
отговаря на 442 г. * Атнла станал върховеи вожд на хуните след смъртта на чичо си Руа в 433 г.
Той упраалявал известно време със брат си Бледа, но в 445 г. io убил и стаиал еднолнчен господар
Срв. литературата у Moravcslk, Byzantinoturcica, II, р. 79. й Тази дата отговаря на 447 г.
а За тези нападения срв. Р. Mutafciev, Bulgares et Roumalns dans 1’histoire des pays Da nublens, Sofia
1932, p. 95. 7 Анаргиск или Аркегискъд бил баша на Анагаст. През 447 г. той бил убит, като се
сражавал с Атила. Вж. Seek: PWRE, II, col. 1203, s. v. Arnegisclus. 8 Тази дата отговаря ва-450 г.
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
73
yevovs raw Prjn^kov Ovvvatv, tyuv nXvy&os
fivQtddtov noZAcov. xai ^dtyXcooev did Poi&ov
Ivos viQeofieviov OvaX£vuviav(p fiaodei 'Pcbpijs,
*Ex£Xevoe 001 dd enov d deonditjs pov xai
dsoaovys aov 9AniXac tva eviQemGflS avi<p
naXdiiv. dfiotos de xai Oeodoaicp fiaoiXei rd
avid Iv K(ovaiaviivovn6Xei IdtjXcoaev di* &bs
Гбт&ом jtQEoftevwv. xai ахцхоам; 9Aeuos d л£>(й-
rag avyxXijuxds ' Pcfyuqs rqy vyteQ^alXovoar
тдХ/лау r^g- &navcvoT]fib’Y)Q Anox^oeoiS \4тШа,
ал^Л^е л@6? 9 АХХоцхуру els rds PaXXlas. dvia
ex&qov ’Pcfyiijs did 'OvdjQiov, xai nQOETQEyaio
adtdv &jua avrco staid 9Antia, eneidi] dncbXeaev
trtdXeis ло/Ud? tijs "Pcdptjs. xai l^aitpvris etu$-
^hpavxes агтф, cos Sony fjnX-rpi&VfiEVos nXrjatov
tov Aayovfiiov naiapov, Ixatpav avrov yiXtadac
tnoXXds’ eis ds TTjv avpfioXip d 9A2XciQtxos
yiXiffqv Xaftcbv &no oaytttas teXeinq, &oadn»s
de xai d 9AnlXas teXeuiq xaiatpoQQ ai'paios
did ubv fiivcby Ivex&eis wxios pstd Ovwas
staXXaxidos adiov xa^evdayv, rflis x6qt) xai
илеуоц&п du mrrij dveiXev avrdv' neQi ov tto-
Xsfjav а-иРЕуо&рато d ootpedtatos IJqIoxoq d
Oq&. (PP- 586, 15; 587, 1—2 ; 587, 7—
588, 5)
11. Comes Ostrus, Gothlis natione,
Thracias populaiur
хуните гепиди1, с многохилядно мно-
жество тръгиал на поход срещу Рим и
Константинопол. Чрез едни пратеник-гот
той известил следиото иа Валентиниан2,
император на Рим: „Моят и твоят гос-
пода р Атила ти заповядва чрез мен да
му приготвиш дворецПо същия начин
той известил това чрез един пратеник
гот и на император Теодосий3 в Кон-
стантинопол. Когато Аеций4, първият
сенатор иа Рим чул прекомерната дързост
на безразсъдната Атилова поръка, отишъл
в Галия5 при Аларих, който бил враг
иа Рим поради Хонорий6, и го убедил
да се бие заедно с него срещу Атила,
понеже той бил уиищожил много римски
градове. И като го иападиали внезапно,
както бил разположеи на стан близо до
реката Дунав, избили хиляди от неговата
войска. Но в сражението Аларих бил
райей от стрела и починал. Умрял също
така и Атила поради кръвоизлияние от
иоса, когато прекарвал нощта с една
иаложиица хунка. Тази девойка била за-
подозряна, че самата тя го е убила. За
тази война е писал премъдрият Приск
Тракиецът.7
11. Комес Острус, по произход гот,
опустошава Тракия
nd ’О Л v р я ids.
311 олимпиада
9Ivd. е'. i. »л. Hovaattov xai 'laxivyoi*.
Инд. V. 10. Коисули: Пузей и Йоан8.
' О&еу els Гдт&ое ia>v duxpEQdvuov аЬгф
*AonaQii dvd/uatt, ''Ooiqovs, хдцць, eiGqMfey
els io лаХапоу w^evcov psid aXXan> Рдтдсоу,
xai avp/3oXijs yevoptEvijs ,UEid i&v egxovfii-
udQwv xai ''Oargov xoptjwc sioXXol sxwirjtw.
xai jueoaa^eis elder on tjirffthj, Koi ttyvyev
Поради това един гот от блнзкнте на
самия Аспар®, на име Острус комес10,
нахлул в двореца, хвърляйки стрели за-
едно с други готи. При станалото сра-
жение между екскувитите и комес Острус
мнозина били убити. Когато бил заоби-
колен, Острус видял, че е победеи и из-
1 Авторите от VI и VII вв. често пътн смесват хуните с генидите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, П.
р. 112. 2 Валентиниан 11(375— 392), император на Заладната римска империя. 3 Теодосий 11. ’Флавий
Аеций (към 390 - 454), родом от Доростол, бил голям римски пълководеи. Вж. М Wellmatin: PWRE,
1, col. 701—703, s. v. Aetlus 4. 5 В античността и ранното средновековие Галия обхватала при-
близително тернторните на днешна Франция, Белгня, Швейцария и част от Германия. 6 Хонорнй,
император на Заладната римска империя (395 — 423). ~ За тезн събитня, онисани от Приск, вж. Priscas:
Excerpta de le?ationlbus, ed. de Boor, Berollnl 1903, pp. 121—255; 575 —591. — Срв. Гръцкн изворн,
I, стр. 86—129. 8 Тази дата отговаря на 467 г. Според други извори събитнето, което се разказва
тук, е станалов 471 г. 51 В предходния текст се говори за убнйството на Аспар и на синовете му и
за смутовете, конто последвали в Цариград. Флавий Ардабурий Аспар бил алан по произход и много
илиятелно лице в цариградския двор при императорите Теодосий 11, Маркизы и Лъв I. Последният го
иремахнал с номощта' на бъдещия император Зеноп и на исаврийските войски. Вж. G. Vernadsky, Flavius
Ardabur Aspar, Siidost-Forschungen, VI (1941), p. 32 —73. 10 От времето на Константин! тнтлата
comes се давала пожизпено на висши военни и административни чиновники покрай другото нм служебно
звание. Срв. Brihier, op. с., р. 93 sq.
Ю Гръцкн извори за българската история, П1
74
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
Aafiwv tip' naAAaxida * Aotioqos, EvsiQcnEOTdtijv
oroav xal evtioqov forfrav, трк heptmtog a/xa
ашф EgijAdev еп1 tip> &@ахз]у, xai En&attevaEv
rd ушош. (pp. 593, 15; 595, 5; 597, 1-7)
12. Basiliscus copias in Thraciam mlttit
zitf 3OXvfjzuds.
*Ivd. a1. d’. Im. ''IAAgv uovov.
Tafaqj rd) etei Enavijl&E Ztjvwv v ^auiAevg
нет* d%Xov noAAov ex t!)q *Toavtitig. 6 de
Buotlluxog !M{)d)v tip> tuv ^aod.ECog Zijvwvog
WUtVOdov, ETlEfiipEV 'Aq/AOWV TOV GTfXTTijAdtTp'
rov siQatoenov /uezd naotjs ejs tiyev $on}$tiag
tov ccQacov eis ti/v (^Qqxrjv xai tig Кшуотаг-
zivutmoAtv xai то naAauov, ддхФоад avzov tig
то ayiov fiamiOfM fti/ nQodovvai. (pp. 600, 1;
600, 19—601, 4)
13. De Longo mu.ro et de lustino Thrace
imperatore appelato
тха' 'OAvpni6s.
бягал, като взел иаложницата на Аслар,
която била лична и богата готка. Качена,
на кон, тя се отправила заедно с него
към Тракия. Там той оплячкосал селищата.
12. Василиск изпраща войска в Тракия
314 олимпиада
Инд. I. 4. Илус1, единствен консул.
През тази година император Зеиои2
се върнал от Исаврия3 с голяма войска.
А Василиск4, като изучил за завръша-
ието иа император Зеиои, изпратил начал-
ника иа войските при двора6, Армат6, в
Тракия и в Константинопол — в двореца,
като го заклел в светото кръщеиие да
не извършва предателство.
13. Дългата стена. Провъзгласяването
на тракиеца Юстин за император
321 олимпиада
*lvd. iti. igr. on. 'Avaozaofov Avyovowv to
y' xal Bcvavnov.
Тошер тф etei ехиаЬт] то fiaxQov TEiypg
то lEydfAEVGv 3 AvaoraGiaxov.
3lvd. a. i£*. for. Mdyvov teovov.
Мето tip> {faoiAtiay 3 AvaGtuaior tov Jix
qw EfiaoiAcvaEV 6 tetovnos 3Iovouvog 6 Bev-
daQtojc, 6 eju tijc wiarEiag Muyvov,
uyvl mxvE/xa) тф кш iovAiq) tvd. ia', жру
fxaii£uVTog хата robe ’Amoxtig tifc SvQfag
ewvs, о$ф’, ovuva 6 ozgatog tan* tpvAazTOvroiv
to iiaAauuv E$xov@acbQcov a/xa тф dtifixp gte~
epayieg imoiqoav рахяА&с трг yaQ х6рх]$ egxov-
fiad>Q(ov. xal EfiaoiAsvoEv ettj (pp. 609, 14;
609, 18; 610, 7—9; 611, 11—17)
Инд. XV. 16. Коисули: император Ана-
стасий, за 3-и път, и Веиаиций?
През тази година била съградена Дъл-
гата стена, наречена Анастас иева.
Иид. I. 17. Магнус, единствен кон-
сул.8
След царуването на Анастасий Ди-
кор9 се възцарил пребожественият Юс-
тин Веидарит10 тракиецът, когато Магнус
бил консул, през месец панем или юли,
9 число, XI иидикт, 566 г., според антио-
хийците в Сирия11. Войниците екскувити,
които пазят двореца, заедно с народа го
увенчали и направили император. Защото
той бил комес на екскувитите. Царувал
9 години.
1 Тази дата отговаря на 4/8 г. 2 Император Зенон (474—491). 3 Исаврия е била облает
по южния бряг на Мала Азия, срещу остров Кшгьр. 1 Василиск, който бил шурей на бившня импе-
ратор Лъв 1 и заемал консулска длъжност от 465 г., се разбунтувал срещу император Зенок. Импера-
торы избягал в Исаврия, откъдето се върнал с войска и сразил узурпатора. В Пловдив е вамерен иад-
иис с името на Василиск. Вж. Chr. Danoff: Osterr. Jahreshefte XXX (1936), Beiheft, 81 sq. — M. Млоо-
гоЛ/й>;.: врахша ХП (1939), p. 85 sq. 5 Воениата длъжност tov stQaiotvtov отговаря на
magister mllitum praesen tails, главнокомандуваш на войските презента ли. в Този Армат е същият
magister mllitum, който заедно с Теодорих Страбон взел участие в жестокото потушаваие на един
бунт в Тракия през време на император Зенон. Вж. Malchus: Excerpta de leqationibus, I, 572; Грънки
извори, 1, стр. 134—135. т Тази дата отговаря на 812 г. 8 Тйзи дата отговаря на 518 г. 9 Ана-
стасий косей 1фякор Дикор (AIxoqo?). защото очите му били с различен цвят. 10 Юстин 1 (518—527)
носел прякор Вендарит, защото бил родом от Ведериана, град в Дардання. 11 На няколко места в
Пасхалната хроника наред с месеците на рнмскня календар са дадени и старите македонски наименова-
ния. Срв. Chronicon Paschale, II, р. 230, където са мзброени всички македонски месеци.
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
75
14. lustinianus edictum Thessaloni-
cam mittit
zxrf Оlvfiziids.
14. Юстиниан изпраща едикт
в Солун
328 олимпиада
“ZttS. id. s'. viz. ’ lovaziviavov Avyovozov то
<5' povov.
Кси. cfj d tov avwc dtov fitjvos, cijs
Iv&cxiubvos, лоое&цхеу tieiov avion уойщла
6 Ms fiaoiXEVS *Iowjuviay6s ev Kaivozavzi-
vovndlsi, хагалЕ/iipas ней Iv rfi лоАа ' Рсощ)
---------xai ev Oeoaolovlxu zfj тгбЛа тог
*IkHvQid)v e^&vovs----— •— (pp. 629, 9; 630,
1—3; 630, 6)
15. De Synodo Serdicensi
zly' *01vpnids.
*IvS. ie'. xe'. fiEza wz. Bacileiov to id
fidvov.
Aid де то Eficpikweixtos тоГс afootg елщё-
veiv zb лХеоу iQovfiev ozt tives z<bv owax&Ev-
zcov ev tfl Mcaa Nixaiar dyiq. ovvodq) xai
frnoyodipaviES тф Ixze&Ivti naQ avzifc OQty
foot avu^olcf) z^G nioTE<»sf foieidrj fiezd zavza
tvavzia <pQov/joavT€G Etydv-qoca', ori plv ^o/vzeg,
ol ds field tldvazov dveiisfiazio'&zfaav лауи
Aajiaaov rov zijs doias nxvvfpifjs лета tijs jiqe-
G^vzEQac ePd)fir]G xai zt]G fo SaQ&xfj olxov-
fievixfjc owodovj xd&a fiagtvQei d Iv dytots
*A&avdaios. (pp. 635, 7—8; 677, 16—678, 1)
Иид. XI. 6. Единствен консул импе-
ратор Юстиниан, за 4-и път.1
На 20 същия месец диос, 12-и индикт,
сыцият император Юстиниан обиародвал
в Коне тан тмнопол своя императорски
едикт2 и го разпратил и в града Рим,
—------ивСолун, град в Илирик.-------
15. За Сердикийския събор
333 олимпиада
Инд. XV. 25. Единствен консул Ва-
силий, за 11-и път.8
Тъй като споровете помежду им про-
дължили и се засилили,4 ще кажем, че
някои от тези, конто се били събрали
на светия събор в Никея6 и подписали
изложеното в него определение или сим-
вол на вярата, понеже след това показали,
че мислят обратного, били аиатемосани,
един приживе, а други — след смъртта
си, от блажеиопаметния Дамас, епископ
иа стария Рим и от вселеиския събор в
Сердика8, както свидетел ствува св. Ата-
иасий’.
16. Avarum Chaganus Thraciam vastat 16. Аварският хаган опустошава Тpa-
ct Comentioli milites in captvvitatem кия и отвежда в плен Комен-
ducit тиоловите войници*
MavQixtoG д ffaaAsbg тф тдатууф Коры- Император Маврикий9 внушил на
ибЯф tvw^ero rd * Pcofiaixbv ozftdzEVfia ла- стратега Коментиол10 да предаде на не-
1 Тази дата отговаря на 533 г. 2 Този едикт бил издаден от Юстиниан I в духа на реше-
нията на Халкедонския събор (451), който осъдил монофизитската ерес. Той бил одобрен на едно съве-
шанне от православии епнекопи, свикано в Цариград. 3 Тази дата отговаря на 552 г. 1 В пред-
ходиня текст се говори за V Вселенски събор, който се състоял в Цариград в 553 г. и чиито решения
били насоченн срещу решеиията на предходния Халкедонски събор. В текста има погрешно начисление
на датата затова съборът е отнесен към 552 г. Вж. Ch. J. Нё/ё1ё. Histoire des Conciles, Ш, 2 (1910).
р. 688 sq. 5 Никейският събор се състоял през 325 г. в малоазийския град Никея (дн. Изник). Не-
говите решения осъждали арианството. Вж. Hefdle, op. с., I, 1 (1907), р. 386 sq. 6 Сердикнйският
събор се е състоял в Сердика през 343 г. На неговите за седания бил одобрен Никео-Цариградският
символ на вярата, съставен на Никейския събор. Вж. tiefele, op. с., I, 2(1907), р. 737 sq. 7 Алексан-
дрийският патриарх Атанасий (около 295—373), който говори за Сердикийския събор в сьчнненнето си
Apologia contra Arianes (вж. Migne. PGr, XXVI, col. 710). 8 Този откт.с, който стой под линия в
Пасхалната хроника, е изет ог т. нар. «Велик хронограф1' — изгубена Цариградска хроника, която
служила за извор на много по*късни автори. Вж. Лкмлоос, "О yt)ov6y^a<ii>s, Nt<>s
XIV (1917—1920), рр. 305—315. » Маврикий (582— 602). Той бил недоволен от поведеиието на вой-
ската, -конто била вдигнала бунт край Дунава, и затова се решил на крайната постъпка, която се описка
тук. 10 Цълководецът Коментиол, който участвувал в много походи на византийската войска, бил тра-
мед по произход.
76
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
Qabuvvai nolepuois tit atagias ahcov. dmis vvxids
fiEoofcris rovro F.nolijos, xai xeAevei tov otqotov
dnlioaa&ai, pii] nagayvpivCbaas tois d%Xois
psAtetv ouotqoaotlai nokpov. avxoi de vnEifo]-
quTEC du tov yvpvaoiov dv&tev vtdtjQo<poQEiv
(IVTOIS EXEAEVOEV, О?’ JlQOS лбАв/ЛОУ, we еЬе1/
dnlicavx.ES- dtier xai dfiEQas yevopsvijc &6qv-
fios tov oTQarov xaxekaftev., xai tov oTQarov
ids tageis тадаааоутЕС ol fiaQfioQoi аотдатцут)-
rov tov ladv evqovtes wvs per &yijXed>g xa-
TEOtpa^ay, tovs de aydganodtobEis xai nollovs
aixpalcbtovc zijs &Qqxr]s Emxijoavto Eha tovs
cdypaldycovs dvaAafldjv d fioQfiaQos Xaydvos
тф ficunXei kdtdov Xvtqov wieq avdov хата
tpvyijs voptopa aixtjoas. d de fivt]oixax&v тф tdixi)
тдахф bovvai ovx цуёо-^ехо. xai ndliv d Xaydvos
fizifaaw cti>r6vc [to %iuGva] vopiapa exdcTrjs
ipvxijs Aafietv. tov de pqdi хЁооада XEQatia
Aaficiv tovs cuy_fia2.d)xovs dnoloyrjoapEVOv, flv-
pto&els d Xaydvos navxas олёхтехусу’ tpoQovg
in&teu> tois * PxofAaiois х^айае v'. xai слЁд
TOV TOtOVTOV dvOGlOVQy^fAOlOS vsisoyc dixjjv
oipayfjs, ^^ijypevos ovv ywaigl xat texvois
xai rots TCQoo^xovatv. (pp. 694—695, sub lined}.
17. Phocas Thraciae copias contra
Mauricium incitat
т pi rf ’O kvpntds.
'Ivd. y. e'. pexa vn. * Hgax^eiov Avyov-
OT0V IO о.
Tov yaQ ev f^Qqxi} * Pcopaixov vjKxp&EiQas
orQazdv alxpvidiios ёлёохц tfj лад qptv fiaoi-
Aevovoy aohi, xai MavQixtuv tov Evoefitos
Tipitbv fiaoifadoavxa xai trp> adrov ywaixa, eti
Ьё xai TEXva xai ovyyevsis xai ex rxbv dQ%6v-
twv ovx oUyovs avEtXsv. (pp. 702, 14; 705.
15; 707, 14—18)
a) to ijfiiav addit P.
приятелите1 * ромейската войска поради
неподчинение™ й. Коментиол направил
това посред нощ. Той заповядал на вой-
ската да се въоръжи, ио без да открне
на множество™, че ше има сражение. А
те, като предполагали, че им е заповядано
да се въоръжат за упражнение, не се
въоръжили, както трябвало, за бой. Поради
това, като иастъпил деият, войската била
обзета от смут. Варварите, като разбър-
кали бойните им редици и намерили вой-
ската без предводител, безмилостно из-
били един, а други заробили и събрали
много плеиници от Тракия. След това
зарваринът хагай, като взел пленниците,
предлагал ги на императора, като му
искал за тях откуп по една номисма
на човек. А той, понеже още бил зле
настроен към своята войска, ие се съ-
гласил да му даде [толкова]. Тогава ха-
гаиът отново поискал да получи по по-
ловин иомисма за всеки човек. Но понеже
императоры му отговорил, че няма да
откупи плеиииците дори и за четири ке-
ратин9, хаганът се разгневил и ги избил
всичките. Той наложил на ромеите данък
от 50 000 [номисми]. За това си безбожно
деяние Маврикий бил наказан със смърт.
Той бил погубеи със жена си, децата
си и близките сн.8
17. Фока настройва тракийските
войски срещу Маврикий
348 олим пиада
Инд. IIL 5. След 4-то консулство на
император Ираклий4:
[Фока] разбунтувал ромейската войска
в Тракия и нападиал внезапно нашата
столица. Той убил Маврикий, иашия бла-
гочестив император, както и жена му, и
децата му, и роднините му, и немалък
брой от първенците.
1 Става дума за аварите. х Кератият бил no-дребиа византийска монета, който се равнявада
на 1 /24 от златния солид. 3 Загатва се за бунта .на узурпатора Фока (602—610), който убил Маврикий
заедно със енновете му, а жена му н дъШерите му затворил в манастир. 4 Тази дата отговаря на 615 г.
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
77
18. Avares Thraciam itvuadunt
tv1 ’0 A i’ pxtas-
4vd. tel. iy'. /лета пл, * Hoaxleiov Abyov-
orov to iff.
Kai <5ло Jiff xai aviifc ror iavovagiov
улрод yodcperai, rifc ftooiAeiag * Hoaxleiov veor
КазустаутЬюи $тод ui
Томтф тф Впаотф a.i)vi Ьающз, наха
’ PcOfMtOVg lowtov E, fjpEQQ. Л(30)Щ, OVTOC TOP
ffaoti,E(os *Hoaxleiov eIc та (fyxptia ueqt]
ueia uvcov aQypvTcoT xal rtvotr or /юуоу xr??-
toqcov xai xfajQtxaiv, alia yaQ xal EoyaoitjQia-
xa>v xai dtjjuorcor. eg fxuteqov cieqoik xai
nliffiovg allov cvx Aliyot', лЛцосаааУтод тф
иахдф teI^ei top Xoydvov tow 'AfidQcnv fteia
nlffiovg widow, щгИойацд, cog хаДс'ос Есрз]-
icio&q, pxca^v 'Pcopafatr xai 'AflaQCw EiQiptjg
yivsafiat, xal ц£11аут»д tnmxov et ’ HqoxIeui.
ayeo&ai, ifi срцрц тапту owanayftsv л!ф%д
dnEiQGv E^ijl&sv ex Tijic nuvEvbalfiovog, xai ле()1
otQar а т/jg xvQiaxjjg avrijg 6 Xayavog тазу
'AfiaQOM' тф cpoayEllicp avro» evevoev, xai
лосутед of ovv аитф og/LirjoavTEg EtotjlHav to
uaxQov теТурд, Fxetvov pEtvavrog е^озДеу tov
Tdyovg иста Tivcov rmv «rzov, xai изд хаДазд
clnev 8ti xal то тесуод EtoifaxEio xal vrp>
nohv лаоЕ1<цфаУ€У, ei pt) 8ti 6 Деод агтог
Fxcblvaev. лИ]у oi avion ElasldoviEg (wry ту
xvQtaxfi Ало Ecnioas Ecog iyg Xovotjg siOQiag
navrag Ьлосйбеооау elk tjvqgv $£аз vrjg лоХеазе
peed xai rebv Iv toeg nQoaaiEloig олазд ovv
еЬоеДеутсоу ауОдФлозу те хсй dloyuyv лоуто-
&алазу. etoifl&av de xal cig wvg dyiovg Koopav
хсй Aafuavbv tv BlayEQvaig, xal elg tov 'Agyay-
yelov nsQav sis та Uoopcbrov, xai ой povov
8ti rd xifiovQca xai alia xeipjjlia ареИало,
Alla хсй a&iT]V ztjv dyiav тооле^сху тгр exxIt]-
otag tov *AQ%ayyslov xarixlaaav, xai navtag
18. Авари нападат Тракия
350 олимпиада
Иид. XI. 13. След 12-то консулство
иа император Ираклий.1
И от 22-ия ден на м. януари се смята
11 година от царуването на император
Ираклий Млади Константин.
В съшата година, през м. дезий, у
ромеите юни, на 5 число, в първия ден
[от седмицата|, когато император Ираклий
бил в тракийските области с неколцина
първенци и с някои други, не само кти-
тори2 и клирици3, но също и заиаятчии,
и участница в едиата и другата партия4,
а н ие малко друг народ, хагаиът на
аварите се приближал до Дългата стена
с безбройно множество, поиеже, както
се говорело, предстояло да бъде склю-
чеи мир между ромеи и авари и щяло
да има конни състезаиия в Хераклея.
Увлечено от тази мълва, безбройио мно-
жество излязло от всещастливив град.
Около четвъртия час на този неделей ден
хаганът на аварите дал знак със своя
камшик и всичките му хора се спусиали
и премииали Дългата стена. А той стоял
извъи стената с някои свои приближени
и щял да премине стената, както казвал,
и да завладее столицата, ако бог ие му
бил попречил. Все пак хората му навлезли
същия този неделей деи вечерта до Злат-
ната вратаБ и пленили всички, които
намерили извъи столицата, заедно с хо-
рата, които намерили из предградията, и
различии жнвотии. Те навлезли в църквата
Св. Козма и Дамян6 във Влахерните,
както и в църквата Св. Архангел, извъи
града в Промотовия квартал7 Те не
само задигнали кивориите и другите съ-
кровища, а строшили и самия свети пре-
стол в църквата Св. Архангел. Всички
1 Тази дата отговаря на 623 г. Според N. Н. Baynes, The date of the Avar Surprise, BZ XXI
(1912), p. 110 sg., това събитие e станало в 617 г. 2 Терминът «ктитор* обикновено се употребява^в
смнсъл на основател на храм или манастир. Но тук той има по-специално значение. Ктитори се наричали*ония
граждани, които притежавали имотн в Цариград. Вж. Du Cange, Glossarium, s. v. 8 По това време
клирици се наричали всички лица, които служели на църквата. Срв. Du Cange, Glossarium, s. v.
1 Става дума за участници в двете циркови партии, наречени партия на сините н партия на зелените,
които през тази епоха вземали живо участие в политически» живот на империята. Вж. h>. Janssens. Les
Bleus et les Verts sous Maurice, Phocas et Heracllus, Byzantion XI (1936), p. 515 sq. — А. П. Дьяко-
w. Византийские дими и факции в V—VII вв.. Византийский сборник, М.-Л, 1945, стр. 144—227-
— М. Леаченко, Венеты и прасины в Византии, ВВр, I (1947), стр. 164 сл. 5 Златвата врата се на.
мирала в югозападната част на Теодосиевата стена и водела направо към т. нар. Меза или Средиа улииа
Вж. Janin, op. с., р. 309. в В Царяград имало 4 църкви, наречени „Св. Козма и Дамян*. Споме-
этата тук църква се намярала на една височина в дъното на Златния рог. 7 В Цариград имало'дна
жцлала, наречени „Промотов квартал*, по-името на гражданина Промот, консул в 389 г. Този квар-
ка*, за който става дума тук, се нами рал извън града, може би на мястото на дн. Арнауткьой. Вж.
/шш. ор. с.. й. 435.
78
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
fiEtd nov fiffeuQE&£VT(ov avrtbv fAgtf&xujav nEgav
tov \avovpiov, fAtjbevbs avTifftarvvvzos. (pp. 711,
19; 712, 9—713, 14)
19. Avares et Slavi Constantinopolim
obsident
ivd 3O Av juntas.
"Ivb. iff. iff. /иета far. * HgoxAeiw Avyov-
OTOV TO iff.
Kai ало ftp' xai aviljg tov lavovagiov fuirjvbg
ygugiEtai paoiAEiag ' HquhAeIov veov Kcov-
OTavrivov %iog iff.
l\albv Ье bujy^oaobai озтсод xai vvv 6
fiovog tioIveXeos xai EvonAayyyog beds тЦ
ЕГЛдОоЬбХТф Л-QEOpElq TJ/ff d%QO.VTQV UVTOV
utjtqo? xai хата afaffiEiav Ьеологгцд fyi&v
&eot6xov xai asmttQbEVov MctQtag rijv TWiEivfyv
Tavrijv ataov tioAiv egtooev fx tcov хата Gvp-
tpwviav xvxIwgovtcov airrijv jtuva&Etov ex&qoiv
тц xgazaiq. avtov zeqI, xai tov ev aorfi evqs-
bivta l.abv savtq(ooo,to тцд ngooboxtojuEv^g
puyaigag, aly/iaicoaiag те xai лыдотшрд bov-
laaff, 6 ovdwg ttTw narrow EvnoQtyjEt ditjy/j-
oaobai. 6 yog Entxardgaros 2алдадад, s^agyog
TOV HeQOIXOV CTgOtOV, Exbeyo/ilEVO^ SOIXEV,
xai egyotg be tsteviaiov олеЬ&'у&ц, tyv tov
navabsov Xaydvov row ’Apagtov knetevow,
ЛОО nAFtGTOW TOVTCOV tjflEQ&V yEVOflEVOS EV
XaAxybovi ndvra та те ngotioiEia xai лаЛапа
xai tovs efyaijQtovg ol'xovg dbsfog sv&ngycEV,
xai fyisivcv lombv rip’ exe'ivov nagovoiav ехЬе-
Xuuevog. if} ovv x& tov lovviov fjutjvbe tyjs
nugovayg iff ivbtxtubvog, tovtegtiv t// ypiga
туд owdgEiog rtov (fylcov xai Evbd&ov xogv-
<paiu)v алоотдЛсоу Hetqov xai I/avAov, xaiE-
Ла$Е ngbxovgoov tov fteojuarfrov Xaydvov, (bg
aygi yil^abaw tgidxovta, bid ЬуЛсогмтюу (ргцлл-
oavvos то те piaxgov TEiyog xaralafiEiv xai
id gvboV' avrov, coote tovs Evgebinag sgco&ev
life лбЛтсод Efpinnovg yEWaioidiovg oigawbtag
хата tip> avity yjasgav, xvQiaxrp> ovoav, svbov
yEVsobat too veov 0Eobooiaxov relyovg ta&rys
iiyg fiaoiAibog noXscog, xai EfteivEV to avid
ngdxovgoov 1л1 rd heqi) МЕЛаги6.Ьод, dUyrov
E^ (tVTf~n> EXTQEydvTCOV /TE^Qt TOV TEtyOVS EX
плеиници заедио с ограбеиите иеща те
прехвърлили отвъд Дунав, без никой да
им се противопостави.
19. Авари и славяни обсаждат
Цариград
351 олимпиада
Инд. XIV. 16. 15-то консулство на
император Ираклий.1
И от 22-ия ден на същия месец януари
се смята 14-та година от царуването на
Ираклий Нови Константин.
Добре е също да разкажем как и
сега поради благосклонного застъпниче-
ство на своята пречиста майка, истинска
наша владичица Богородица и приснодева
Мария, миогомилостивият и състрадателен
бог с паси л с мощната си десница своя
смирен град от безбожните врагове, който
го обсадили според съюза [помежду си]3.
Също така той избавил намиращия се в
града народ от надвисналия меч, от плен
и от най-черно робство, което никой не
ще успее да разкаже. Проклетият Сарвараз,
пълководец иа персийската войска, докато
чакал, както изглеждало и както накрая
се потвърдило от фактите, пристигането
на безбожиия хагай иа аварите, се раз-
положил преди много дни и Халкедои
и опожарил по безбожен иачии всички
предградия, палати и молитве ни домове
и остаиал и след това да чака идваието
иа хагана. Прочее иа 29 юии през същия
XIV индикт, т. е. на самия празиик на свети-
те и славни върховници, а постелите Петър
и Павел, пристигнал предният отред иа
богоомразиия хаган, около тридесет хи-
ляди души. Той разгласил чрез вести-
тели, че ще превземе и Дългата стеиа, и
всичко, което се иамирало отвъд иея,
така че коиниците, конто се намирали
извъи града и били най-храбрите войници,
през същия тоя деи — неделя — се при-
брали зад новата, Теодосиева стена3 на
тоя царствен, град. Сыцият челен отред
останал в землището на Мелантиада*
като иеколцина от тях притичвали от
1 Тази дата отговаря на 626 г. 2 Стаза дума за договора, сключен същата година между
авари и перси за общо нападение срещу града. 8 Тази стена била издмгната по време на император
Теодосий II. Тя се простирала от Мраморно море до Златния рог, като се съединявала със съшеству-
вашата от по-рано стена зад Влахернския квартал. Вж. Janin, op. с., р. 248 sq. 1 Мелантиада е сели-
ще в Тракия, станция на пътя Белград—Цариград, дн. Яръмбургас. Вж. К. Jirecek. Die Heeritrasse
von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpasse, Prag 1877, p. 53.
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
79
деакщл/мтог, xai pi] ovyyaiQovvuov two. е&ё-
vat fj oktos akoycov dandvas ovkksyEiv. ev тф
fiE<j(p 6e d%Qis fyuEQ&v Леха e.<pe%ijs Лшбда-
ftova&v, xai niTjtevbs rd»' ej$q&v ovveyyvs
tov teI%ovs tpavevros, E$ife&ar oTQaxi&Tai /лета
^akkixagicov xai nokix&v, fypEikovxES cos ало
dexa. fukicov fieo&ai oklya ycwifaaza, xai
ow’ifSr/ алаутг^фхи avrots tovs ex&qovs xai
evtev xaxEiiiev rvas ЬшлеоеТг, ovoxsftijvai fi's
xai nvas ex r&v nakkixagliov, t&v отоапаут&г
xai x&v ziokrr&v t&v F-ekfidvzajv ohv avvois-
et firj yaQ avveffa] to''S uTQazifoxas ледюяа-
ofiijvai el? to ^xdtxijoui та I'bia палкосщна xai
tovs nokizas, Ixavoi FtpovevoVTo ex t&v e.yfto&v
хат exeivtjv TTjv циедау. ae.x or локи Ле
Ttvov ex&q&y d%Qi ftias ytktados ekikdvrojv
nkiyaiov tov osfiaouiov otxov r&v dyia/v Mftx-
xafiauov negav er Xvxals, xa) e/t<paywavTa»>
savxovs zoic Usqows, xaxEtvaev oway^evicov
hi та цёдх} Хдщюлбкесос, xai yvcoQtodvrfov
akktfkoiG did tnvgxfuac ri/v eavx&v nagovaiav,
ev тф Ц&Щ) airekvoev б EHixatdgaxos Xaydvos
'Adavaotov tov evdogoraxov naxQixtov and
t&v fieQ&r ’Adgtavovziokaos, eiq^x&s аитф
on "Але;к&е. xai i’de. n&s -Oekovoiv ol ttjs
ndkscos &EQO^evoai /ле xai т( дЁкоЬн /мм.
dovvat, iva wioorQEtpfo Eioekdovxos ol<v avrov
'A&avaoiov tov evdo^oidzov, xai ravru dxay-
yeikavros B6vc) тф Ёгбо^отатхр naxQtxity xai
uayiozgcp xai rots komois dgyovoi, xaxeivfov
ет/тшущлегоуу аитф ovrus vaottEoovri тф
evrixaraQaai) Xaydvcp xai глооуо/лЕгед tovs
тг/s тыквах та дедалЕх/отта avrov ngaiTEiv,
tote 'Affavdoios d Evdo&ytaTos е!леу xavra
а.итф fy&iyvai лада t&v Evdo^orduav agyuv-
twv хата tov xatgbv xafP ov els ngsofteiav
Еотеккето* kotnbv Ле ^Ле /ле/ла^хемм avrov
оИтм rd tov xeiyovs xaxqofpakiGftai xai gtqu-
tov Evxav&a nOQEivaC rrkijv e:zoi/aos eye.iv avzbv
ttjv avr& dido/iEvr/v албхдимг keyeiv аладак-
kdxrtos тф XaydvQ). st та %m&/wjoayTOS tov
avrov Evdogorazov 'A&avaoiov uqoteqov e??e'-
zar {faoQfiuai tov ev тд nbkei ovra oxgettov^
dg/iaoran&vos yevofiEV^s ijvgs-lhyjav t&v evdrj-
/ю&поуг ev rjj л6ки xafiakkaglwv лере zds
iff xai zigbs xikiadas. xai tote dedcoxav avr&
ol dgyprzes dvranoxgiaiv oqjsikovoav лоуток
ладаохЕобоси tov - htotazogarov Xayavov лкт}-
време на време до стената и не допус-
кали никой да излиза нли изобщо да съ-
бира фураж за конете. Между това, след
като изтекли около десет дни и никой
от неприятелските войници не се явил
близо до стената, войннци заедно с обозни
прислужници и граждани излезли иа де-
сетина милн от града, за да ожънат малко
зърнени храни. Случило се, че ги срещ*
нали неприятелите, и от двете страии
загинали по няколко души, а някои от
прнслужниците, войниците и от гражда-
пите, конто били излезли с тях, били за-
ловени. Защото ако войниците не се били
отклонили да отбраняват своите прислуж-
ници и гражданите, мнозина от неприя-
телите щели да загииат през тоя ден.
Не много след това около хиляда души
от неприятелите се приближали до све-
щения храм иа светите Макавеи, иа от-
въдния бряг на Сики, и се показали на
персите, конто също се били събрали в
околностите на Хризопол. Те си извес-
тили едни на други за своето присъствие
чрез огиьове. През това време проклетият
хагай въриал преславиия патриций1
Атанасий от околностите иа Адрианопол
и му казал: „Иди и виж как жите лите
на столицата ще ме почетат и какво ще
ми дадат, за да се оттегля оттук“. Про-
чее преславният Атанасий влязъл в града
и съобщил това на преславния патриций
и магистър® Бонос, както и на остана-
лите първеици. Те обаче го укорили, за-
гдето така се е подчинил на проклетия
хаган и му обещал, че гражданите ще
направят това, което би го задоволило.
Тогава преславният Атанасий отговорил, че
така му били казали те, преславиите пър-
веици, когато бил изпратеи като пратеник,
а пък и той ие зиаял, че стените са укре-
пеии така и че тук е разположена войска.
Независимо от това той е готов да пре-
даде на хагана дословно отговора, който
те ще му дадат. След това, когато съ-
щият преславен Атанасий пожелал да
види най-иапред намиращата се в града
войска, те направили воеиен преглед и
се установило, че от пребиваващите в
града коииици имало около 12 хиляди
и повече. И тогава първенците му дали
отговор, който иа всяка цена трябвало
да иакара проклетия хагай да се при-
1 Титлата патриций, въведена във Византия от Константин I, не бнла свързана с изпълнението на
никаква дл ьжност н можела да бъде съвместима и с друга титла. Вж. Btehier, op. с., рр. 102—103. 2 Във
Византия магистърът бил пръв сенатор и заместник на императора. По-късно титлата се давала" на
внеши чиновници< иачалници на големи ведомства, конто я прибавили към другото си звание илн
титла. Вж Brdhier, op. с., р. 123.
80
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
otaaai тф tel&i tfyovv тд nolsi. eIto ’Afrxva-
aiov tov frdoj-OTaTov та jiqos exeivov tpOdoar-
tos, xai. fir) fryfrivTos, «22d Asyovros tov
xaraQazov Xayavov frcos fiij frfrbovai, ei
ov xal trjv n62iv xai tovg ev afrfi frras
xofiiojjTai, тр x$ tov lovAiov pTjvbs afros
6 -&ео/мог]то5 Xayavos xaxehafe to тесуо?
/лета okov tov bykov afrov, xai Pfrtfr.v favwv
tois tt)S :iwk(D$. /лета /tiav frdftav., tovt-
EOTtv t$ Id tov afrov tovAlov /Aipos, tyrftev
ладахаооб/ЛЕУо? nofr/iov [и«1 t/MOW ало
Efo&sv ем? 6)Qa? id TroAqucov]" ало ту?
куо/ЛЕУ-ц? 1-Ioi.vavdQtov no/xas xai ecu? Ttjs
hoqtos tov Перлтог xai елехетуо. otpoboo-
TEQCOG" EXEl yaQ TOV no2.fr afrov :гиЦ>ЕОГ,Г)СЕГ
bykov, rrtijoas eIs frpiv хата to aowwf us-
QOS tov Tciyovs HxAafiovs. xal e/aeivev ano
F.tofrv EO)S COQOS id ЛОЛЕ/UOT, nQCOTOV /IEV
bid ztEgcbv Xxlafiwv yvpvwv, хата fr frvzEQav
xd&v bid neftwv ^afidvcov. xai nsQt Ёоле^аг
tfrrijGEV bit ya uayyavtxd xal yEAtfra? ало
Bfmytaliov xal ecos Bgayialtov. xai ла/ау ту
E-fr]? EOTJJUE nlfffios payyaVlXWV els TO fJ£QOS
fxeivo то nofr/it/frv ла$ afrov ovveyyvs
dMtfAcov, tbs dvayxwiBjvai tovs xfr этоЯедо
ла/лпоРка откоса /tayyavixa Evdo&ev tov teI-
yovs тт/s /tay^s xaff' Exatmjv tmv ле£оп>
OVyXQOTOVfiEVq?, xai TMV V/fTETEQMV XOXU &EOV
fr)p.iovQyiav ex tov negiysyovoTos ajioaofiovv-
tmv /utfxo&sv tovs Ey&Qofc. ExaAa/iMO£b fr та?
ziETQaQias afrov xal e^m&ev e^vqooxjev. zioqs-
oxevooev fr sis to btiitmyaa. to dm> rfr
Hofr’avdQiov noQTa? ems t^s noffiag tov tiylov
'Рм/iavbv ot^vol ifl' nvQyoxaoTEMovs vyqlovs,
tp&avovzas oyedbv ems tmv лдо,иауЕ(Ьгму, хсй.
f^qomoev afrovs. xal 01 ei'qe^evtes fr vavzai
ev rjj л62& хсй afrol Egrfo&ov els ov/i/iaylav
rots локтей?’ xal els e? afrcbv tmv vavrcbv
F&v)yavr)oaxo xazagziav xai FXQE/iaoEV sis afri/v
xdgai'ov, frpEikayv At* afrov Ё/utQrjoai rov?
луоуохаитШоо? tmv ex&qmv, bvrtva vavzijv
xaxanlrfcavra tovs лоЛе/люо? ov fiETQicos ov~
vex^6tt/oe Bovos 6 ларЕб<рт)цо? payioTQO?.
rO fr afros EvnAEEoxatos fiayioTQO? iistd
TO F.yyioai TOV E%fr)bv Тф TEl%El OV Ь/е2.Е1ЛЕУ
a) xai — noMfiwv seclusit Dind. b) ехацшак. Dind.
ближи до стената и до града. После,
когато преславиият Атанасий незабавно
стигиал при хагана, той не бил приет от
него, а проклетият хагай заявил, че изоб-
що не те отстъпи, докато не завладее
и града, и на ми ратите се в него жители.
Тогава, на два десет и девети юли, самият
богоомразен хагай стигиал до стеиите с
цялата си войска и се показал иа жите-
лите на града. След един ден, т. е. иа
31 същия месец юли, дошъл вече готов
за сражение от така наречеиата Полиан-
дрова врата1 до вратата Пемптои2 и дори
по-нататък. Защото той там разположил
по-голямата част от войската си, като по-
ставил славяии срещу останалата част
от стената. Той се сражавал от зори до
11-ия час, като първо уча ствували леко-
въоръжените пехотиици — славяни, а на
втора линия облечените в ризиици пехо-
тинци. Надвечер пък поставил малък брой
бойии съоръжения и костенурки от Вра-
хиалион до Врахиалион3. На другия деи
той отново поставил иа гъсто ед ни до
други много бойни машини при това
място [от стената], което нападал, та
и гражданите се принудили да поставят
голям брой бойни машини по вьтреш-
ната част на стената, като сражението
се водело всеки ден между пехотинците.
Нашите с божията помощ спечелили над-
мощие и отхвърлили иадалече иепрня-
телите. Но тогава хаганът покрил своите
камевохвъргачки и ги облякъл със су-
рови кожи. Той поставил в простран-
ството от Полиандровата врата до вра-
тата на св. Роман4 12 високи кули,
достигащи почти до бойииците, и ги
облякъл със сурови кожи. Тогава и иа-
миращите се в града моряци излезли на
помощ иа гражданите. Един от самите
моряци построил корабна мачта и иа иея
закачил лодка, за да подпали с иея ку-
лиге иа неприятелите. Достославиият ма-
гистър Бонос похвалил тоя моряк за това,
че твърде много изплашил неприятелите.
Сыцият пък преславен магистър, след
като неприятелят се приближил до сте-
1 Полиандровата врата (или врата, водеща от Ригиум) се намирала на Теодосиевата стена, където
имело всичко 10 врати. Вж. Janin, op. с., р. 259. 2 Вратата Пемптои се намирала на Теодосиевата
стена. Тя била изградена на р. Ликус прн кулата, наречена от турците Сулукуле. Наречена била така,
зашото водела до едноименния квартал на 5-та (эте^тгтос) миля от центъра. Вж. Janin, op. с., р. 374.
3 Врахиалнон се наричал ъгьлът, обралуван от обиколната градска стена н от Пропонтида, южно от
Златната врата. Другият Врахиалнон, който също се спомевава тук, бил ъгълът в дъното на Влахернския
квартал. Вж. Janin, op. с., р. 306. 4 Тази врата, наречена от турците Топкапу, се намирала също
на Теодосиевата стена. Тя се наричала така, понеже иаблизо имало църква „Св. Роман*. Вж. Janin,
op. е.,,.386.
Chronicon Paschale — Пасхална хронвка
81
tcqotqstuov abtbv Lafieiv fd] /aovov rd лбхта
adrov, (Ша xai eteqov oxfyov vneQ tov
eh&eiv avtov Sok tov Tel%ovs. xai ov siQooe-
de^aro, aW Steyer oxi &va%coQriaar£ xjjs notecos
xai saoaxe juoi rdf ixrtoardoeis v/uebv, xai
odxraxe Savtovs xai xds фа/idfas vuebv. fyyco-
vta db yateaai els ^dtexocar rd juoydfvZa,
aneQ tfyayev fie& Sautov, xai ov owexcOQeixo
lx xtbv oxatpoxaodfkov, xai xavxa tembv tkiqe-
gxevogev yateuj&qvai xata xijv yetpvQav xov
bytov Kaltevlxov /лета tq'itjjv t/negav xov
Tcote/iifoai. did tovto de jtaQeaxevaoev exeioe
yateKf&fjvai rd porogvtei, coc tcov xoncov km-
fadycov dvttov, xai /лг/ bwaueviov exeioe x&v
oxanpoxagd^cw miQEiaeMteiv. e/ieivav de bi
oxotyoxdQafiot els oipiv xtov ftovol-vte>v &nb
xov aytov Nixolaov ecus xov aytov Kdvcovos
3ieQav els Ityyds, fit] ovyycoQOvvxes naQe^ek-
?9eZv rd доуб^пЛа,
Тф be caftfMaq) rfi deify], xovzeoziv ту/
bevt&Qq, xov avyovorov /njvos, Sfctfrrjoev &gypv-
xas 6 Xaydvos b<pettovxas аотф diatex&rjvai.
xai hr/ Qrfl.'&ov hqos avrbv Гесооуих 6
Svbol-otatos natgixios xai SedbajQos 6 evbo^o-
Taxos xowasQKiaQios 6 ттр toariv xai &eobo-
oios 6 ёгдоЦбтатое natQtxios xai te>yo&&w]Q
xai Oedbcogos 6 ^eotpiteoraxos ovyxeteos xai
'A&avdatos 6 tedogoxaros siaxQixios. xai hr/
Ьле'к&бутшу a&abv tjyayev els oipiv avT&v
6 Xaydvos zqf.is II^Qaas tpoQovvtas o^ootjfxxa,
nefMp&evras nobs avtov tec tov XaXfidQa. xai
Sxetvovs a'ev naQeaxevaoev xa&eo^vai Sril
abxov, tovs be fyuerSQovs noeofievras nagt-
arao&ai. xai elnev Sxi 'Ibov ol HeQoai Inge-
opevoav nobs S/ле, exot/uvs fyovtes bovvat /toi
tgeis yihdbas els ov/i/iaytav. ear ovv ?%Aete
tetfeiv gxaoros tfbv Iv т/j mjtei jiqos odyiv
xai xd/MOiv, noiov/iev cvylXXiv ziqos xov Xate
0dgav' (pttes ydg /mv laxiv, xai TiEQ&oare nobs
avxdv, xai obx dbixei v/uds, xai edoaxe juot
xi]v 3i6ter xai xas vnooxdoets v/i&v' alteos yao
v/tas ovx ёп CKoWjvai, /ii] ix&ves ёуете yevi-
v-fku xai did Oaldoorjs bmetetelv t] meQcoroi
хей els tbv ovQavbv dveX^eiv. Ibob ydg, cos
iiyovaiv avzoi ol IlkQoai, ovbb <5 fiaodsvs
bfiojv lv TleQclbi eiatjX'&EV ovbb 6 gtqox6s
v/uiiov xaxaXapi^dvei. elne Ье аотф Tec6eyios
6 bbot-faaxos du ovrot em^etai etolv xai
/uav b^d^eiav od AaAowiv. Ind 6 GTQaxbs
ната, ие престаиал да го увегцава да
приеме от него не само данъка, но и
другите неща, заради конто той бил до-
шъл до стената. Той обаче не приел,
а заявил: „Напусиете града и ми предо-
ставете всичките си имущества; спасете
себе си и своите семейства." Той се мъчел
да спусне в морето еднодръвките, конто
бнл докарал със себе си, ио бил възпре-
пяствуваи от корабите и най-после, след
третий ден от обсадата, наредил едно-
дръвките да бъдат спусиати при моста
на св. Калинин1. Той наредил да бъдат
спуснати еднодръвките там, защото тия
места били плитки и нашите кораби не
можели да влязат. А корабите стояли
срещу еднодръвките, от храма Св. Нико-
лай3 до храма Св. Конон3, който е от-
среща при Пиги, и не им позволявали
да премииат.
В събота вечерта, т. е. на втори ав-
густ, хаганът потърсил първенците, за
да преговарят с него. И наистииа се явили
при него преславният патриций Георги,
преславният комеркиарий по синилото4
Теодор, преславният патриций и логотет
Теодосий и боголюбимият синкел6 Тео-
до{\ и преславният патриций Атанасий.
Когато те дошли, хаганът довел пред тях
трима облечени в копринени дрехи перси,
конто били изпратени при него от Сар-
вараз. Той наредил те да седнат при него,
а нашите пратеници да стоят прави и
казал: „Ето, персите проводиха при мене
пратеннчество и са готовя да ми дадат
трн хиляди души за съюзници. Ако про-
чее вие желаете всеки от жителите иа
града да вземе по една горна и долна
дреха, иие ще напишем послание до Сар-
вараз, защото той ми е приятел. Идете при
него и той не ще ви сгори иикакво зло.
А на меие отстъпете града и имуще-
ствата си. Няма друг начин да се спаси-
те: вие ие можете да станете риби и да
преплувате през морето, нито пък птици
и да отлетите в небесата. Пък и вашият
император, както твърдят самите перси,
не е навлязъл в Персия, нито вашата
войска е стигнала там*. А преславният
Георги му отговорил: „Те са измамници
и ие казват нито дума истина, защото
1 Мостът „Св. Калинин" бил построен от император Юстиниан в горната част иа Златния рог,
на р. Варвиз. Вж. Janin, op. с., рр. 231—232. 2 Този храм „Св. Нвколай" се намирал в квартала
Вихерни. Вж. Janin, op. с., р. 303. 3 Храмът ,Св. Конон" се намирал в квартала Пигн (Ify-yal} отвъд
Зжагння Рог. Вж. Janin, op. с., р. 141 sq., 232. 4 „Комеркиарият по еннилото" бил висш митвнчески
чвновшпе, който се занвмавал с мнтата по бояджийството във връзка с вноса на растението Straw; —
.саннао*, което се употребявало за добиване на синя боя. Б Синкелът бил духовно лице от висш
рмг — един вид помощник на патриарха или на никой митрополит,
11 Гртлкн вэворн за Съягарската история, И|
82
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
dfi&v Ivrav&a xarala/Afidv&,t хсй 6 EvoE^Eoza-
tos fi/Mov SeoTioT/jg eis тфу xojqov avr&v
EOTIV Egolo&QEVCOV O.VT1QV, 6 Els OVV T&V ПеО-
O&V diaxVlO&EiS V^QIOEV £3U TOV Xaydvov
tov EiQqfi&vop EvdoSorarov T'e&Qytov. xai avrds
dvTomEXQi'&t) аЬтф on Xv це ov% v^qi^eis,
air 6 Xaydvos. ebiav dl xat tovto тф Xa-
ydvq) ol л(х>д avrov e^eI&ovtes Evdoisoraxoi
agyovzES bn Tooavra alfflh) e%cov fioryfteiag
IIeqo&v Ьец. хсй eItiev on 3Eav {tel-fca), ла~
Qsypvoi fioi eIs ovfifiayiai’' cpiloi yaQ fwv
sioiv. xai TiaXiv eItiov аигф ol dgyovTES rjfi&v
8u ’HfAElS Tt]V noliv Ovd&lOTS E&fASV' ifflElS
yao nQoodox&vzES bu xatQiov Tl 2,alovflSV
E^l'&ajAEV 71QO? CE. EO.V OVV fit] defy]? TO, 71QO?
EiQtfvrjv f-iTi}' f}ftd)v lalijsai, fazolvaov rifias-
xai artslvosv afrrovs, xai тд vvxrl ev&ecos rfi
bri xvQiaxqv хата brjfuovQyiav tov aya&ov
хсй tpiloixziQfAovos •9-eov jiEQiEJiEoav afrrol ol
IIeqgcu ol tiqe ^evoovte? tzqos tov Xaydvov
dv тф &VU7XEQ&V avrov? did Xal&v езА Xqv-
g6ixoIo> els faiEZEQovs xaQafiovs, ev ols Tfoav
tives xai t&v tov oQcpayoTQocpElov’ xai 6 eis
avz&v t&v IJeqo&v qvQS&i) fial&v saved?
eis xaQafltv leybiAEvov oavddliv mi zfapiv xai
ETidyo та хатаХехиа, хсй ovtoa? avzaiSQ&v
bzl XQvodnohv. 6 ds vavzys 6 &v Iv аотф
тф xoQafiiq) xai slavvcov evevoev sixpv&s tois
tov bocpavoTQO'psiov, хсй snavd^avrES xai &ла-
q6vtes rd xaxalExna, xai evqovxeq avrov tov
11eqgt]v tsIeiov bvra хсй XEtfiEvov Im bipiv,
EGipa^av хсй Ijtfjoav rryv xEtpaHyv avrov. tov?
di dllovs dvo ПЁоаад eI? Allo nloiov dvzi-
neQ&vras EyEiQ&cavTo fiEza xai tov vavzov,
хсй tovtov? еоуЦеу fyyayov si? to TEiypg. хсй
TOV fA.lv EVOS T&v g&VTCOV xdtpavTES rd? dvo
XEiQa? хсй dtjoavTES eis tov TQaxyiov avrov
Ttjv xEtpaX^v tov ocpayEVTog ev тф) xaQdfiq)
blEfAtyOV ol ^fAETEQOl ttQO? TOV Xayd.VOV. TOV
di allov ^l^svros si? xaQafiov хсй dursvsxftEV-
tos £&vros dm Xalxijbova, хсй imdsix&evros
tois IlEQaais, &S EOuv eis tov xaQafifjv, erne-
xE(paXiuav avrov ol TtfiztEQoi, xai E^itpav sis
yijv rijv xeipai^v avrov /аетА уоа/либтсог syov-
T(ov ovtojs’ du 6 Xaydvos fiEtf тца&у лахта
Л€ЛО1Т]Х&д d^lEfAipSV T)fliv tovs JiaQ* VfT&V
3lQOS avrov OToIeVEOS JlQEOfiEVXaS, хсй TOVS
fiiv dvo ev T/j k61ei dmsxEQ)alioafiEv, tov de
Allov idov vfAsis EyetE тфу xsfpahjv. anijl^EV
di avTfi rfj xvQtaxfi d Emxaxdoarog Xaydvos
sis Xalas, хсй dfialev sis ^dlaaoav fiovo^vla
ogyellovra dnel^siv eis tijv dvrmsQav хсй dya-
yeiv лдо? davrbv tovs llsnoag хата ttjv vno-
нашата войска e стъпила там и нашият
благочестив господар е в земята им и я
опустошава“. Тогава един от персите, раз-
гневен, започнал да хули споменатия пре-
славен Георги пред хагана. А той му
отговорил: „Не ти ме оскърбяваш, а ха-
ганът“. Тогава дошлите при хагана пре-
славни първенци му казали и следиото:
„Уж имаш толкова голима войска, а ис-
каш помощ от персите". А той отговорил:
„Ако желая, ще ми дойдат на помощ,
защото са ми приятели." Тогава нашите
първенци отново му казали: „Ние никога
не ще напуснем града. Ние дойдохме
при тебе, защото очаквахме, че ще водим
подходящ разговор. Ако обаче не желаеш
да преговаряш с нас за мир, освободи
ни". И тогава той ги освободил. Но още
същата нощ срещу недели по волята на
благия и милостив бог самите персн, кон-
то били пристигнали като пратеници до
хагана, когато преминавали през Хала1
за Хризопол, се натъкиали на наши ко-
раби, в конто имало някои от Орфано-
трофен2. И един от тези перси бил на-
мерен в кораб-сандал3, легнал по очи
върху постелката н така пътувал за Хри-
зопол. Морякът, който бил в тоя кораб
и го управлявал, ловко дал знак на фо-
рата от Орфанотрофея. А те, като издър-
пали и вдигнали постелката, намерили са-
мия персиец да лежи по очи жив и здрав,
убили го и му отрязали главата. Заловили
на друг кораб двама други перси, конто
се опитвали да преминат заедно с корм-
чията, и на сутринта ги отвели към град-
ската стена. На единияотзаловените живи
нашите отрязали и двете ръце; превърза-
ли на шията му главата иа убития в ко-
раба и го пратили при хагана. А другия,
като го хвърлили в един кораб и го до-
карали жив до Халкедон, показали го
на персите, както бил в кораба. После
нашите го обезглавили и хвърлили главата
му на брега заедно с писмо със следното
съдържание: „Хаганът, след като сключи
договор с иас, ни нзпрати пратениците,
конто му бяхте изпроводили. Двамата от
тих ние обезглавихме в града, а ето вн
главата на третия". В същия неделен ден
проклетият хаган се оттеглил към Хала
н спускал в морето еднодръвки, за да
отплуват на отсрещння бряг и да дове-
дат при него персите според обещанието
1 Хала е бил квартал, който се отъждествява с дн. Бебек, на левия бряг на Златния рог. Вж.
Janin, op. с., р. 428. а Става дума за възпнтаници на Орфанотрофея (цариградско сиропиталище),
конто служели във флотата. 3 Сандалът бил плавателей съд, който се прикачвал към по-голяы кораб.
Според някои автори той се наричал така, понеже имал форма на обувка. Вж. Ди Cange, Glossarium,
Chronicon Paschale — Пасхална хроника
ЙЗ
cyjEGiv avTCtiv. tgutov ds yvcoofilvTog, Tij eokeqq.
1% fyicbv dylnlevoav xav 6 xdgafioi cm Xakdg,
tov dvlpov dvwg Ivavriov, sig to /.»] ovy%a>gtjocu
rd pov6$vka агплЕдасхи. xcd йлеатдеуер легп
lonEQav 6 1л1хатадатод Xaydvog sig та лед1
to reixos, хсй ?^Eucpity]oav айтф ало r^
лбЛесод fiodjoipd nva хсй olvdgia. fy&ey ds
'Едрлтфд Igagxog rfiy 'Aftdgcov sig zrpv лбд-
vav k&ycov on Bagv лдаура ЕлыграхЕ Tovg
X&kg pera tov Xaydvov dgtmYjcavTag, oxi l<po-
vcvoare, xal лдбд rovroig ЕЛЕруаге аг>тф zip
xepafyv хсй tov бл/.ov йлохеуЕедю/лЕУог. хсй
е!лоу on *Hpsig ov лдоОЕ%орЕУ астф. rfj ovv
vvxxl devzEgag diacpaowny; {oi>x) fidvviyfhioav*
avrcov fMvo^vXa dicdafisiv т v oxovkxav fyicov
хсй ледаоса лдод тог>дь Indvnoav xai xazEocpa-
£av лбгтад zovg lv тоТд povoj-vkoig Evge&£vrag
Xxkdftovg.
’Egifefrav de хсй ol ’Agphwi to xsiyog
BXaySQvdxv, xal Ifiakav лЪд elg tov "Epfiokov
tov TtaQEXEi xov dyiov NtxoXdov. xal vo/Moav-
тед ol l&iXrjoavxES xokvpfitp lx tcov fiovo^vhov
ExXafioi 'Afldoovg slvai zobg laraplvovg лада
’O6.kaoom>i a>g lx tov лодбд, Ixei l&kddvrEg
locpdyrjoav ало to>v 'Agpevicov. dkkoi ds IXiyoi
Exkafioi IgEikgoavreg xoXvfificp, хсй l&k&dvxEg
Im то plgog gv&a Ferraro 6 d&eog Xaydvog,
locpdyrjoav xax 1ладолгр> ovtov. хсй tov -&eov
xeXevgovtos did tcov ttQEoftsi&v zijg dsano'ivgg
fyicbv zfjg &eot6xov, lv f/ia фолЦ rj did &a-
kdomjg ylyovEV а1>тф лтахнд. It-lfialov ds oka
rd [AOVO^vka ElQ Zip' y/jv ol fylETEQOl, XCtt /ЛЕТ11
то Tavra yevEofiai vnEorgeipev б Елмахадатод
Xaydvog elg to tpcoodrov avrov, хсй qyayEV
rd /j,ayyavtxa ало tov TEiypvg fl gv ладаотцоад
хсй ttjv oovdav ijv Ixofyocv, хсй ijogctTO xaxa-
Kveiv rovg migyoxaoTEkkovs ovg 1лоЬ]оеу, хсй
rfi wxrl Sxavacv то aovdarov avrov хсй robg
лодуохаатеЛЛоод, хсй rdg yfilibvag ало^одосЬ-
oas aveyrb&rjasv.
Ttvls dk Iksyov on ol Xxkafioi ^Ecoggoav-
tes to yeyovog Елддау хсй dvEXCOQ/joav, хсй
did tovto rjvayxdo^rj хсй б хатадатод Xayavog
&vax<ogijaai хсй axokov&ijoai aixoig.
Kai tovto de Ikeysv 6 d^eog Xaydvog тф
хагдф tov лоЛе/лоо on lyd> -QEioga) yvvaixa
a) ovx addit ante ^Svt^&tjoav P ex coniectura
Roderic b) post. tol>s add. P. Higoag xal fyiengoc.
им. Това обаче било узнато и вечерта
около 70 кораба отплувалн от нашив
бряг за Хала, макар н при неблагоприятен
вятър, за да не допуснат еднодръвките
да преминат отсреща. Привечер прокле-
тият хаган се върнал около стената и от
града му било изпратено иякакво ядене
н питие. Тогава военачалиикът на аварите
Ермицис дошъл при вратата и казал:
„Тежко преступление извършихте, като
убихте тия, които вчера обядваха заедио
с хагана, и на това отгоре му из-
пратихте главата [на единия], а другия
с отрязани ръце". Нашите отговорили:
„Никак не ни е грижа за него". В поие-
делник призори техиите еднодръвки не
успели да измамят нашата стража и да
преминат при [персите]. [Нашите] ги пото-
пили в морето и избили всичкн славяни,
които се намирали в еднодръвките.
Арменците1 също излезли въи от сте-
ната при Влахериите и турили огън в Ем-
волон2 до храма Св. Николай. Славяните
като помислили поради запал ения огъи,
че ония, които стоят край морето, са
авари, скопили от еднодръвките в морето
и когато излезли на брега, били избити
от армеиците. А други славяни, малцииа
на брой, които се спасили с плаване и
излезли на мястото, гдето се бил разпо-
ложил безбожният хаган, били избити по
иегова заповед. Така по божие повеление
и поради застъпничеството иа нашата
владичица Богородица в един миг хага-
нът претърпял поражение по море. На-
шнте изхвърлили всичките еднодръвки
на брега. След като станало това, про-
клетият хаган се завърнал в стаиа си.
Тогава той оттеглил от стената бойните
машини, които бнл поставил там, [раз-
валил] вала, който бил направил, и за-
почнал да разрушава построените от него
кули. През нощта той запалил своя вал
и бойиите кули и след като свалил коже-
ната покривка на костенурките, се от-
теглил.
Някои казваха, че славяните, като ви-
дели станалото, се дигнали и се оттеглили
и че поради това проклетият хаган се
принудил да се оттегли и да ги последва.
А пък безбожният хаган назвал през
време на сражението и следното: „Аз
1 В Цариград била доведена арменска войска, за да усили охраната на града. 1 Предградие
на Цариград, край северната част на Златния рог.
84
Chronicon Pascbale — Пасхална хроника
osuvotpOQovom’ nEQiTQsxovoav els to tslyoQ
fx6vT]v ovaav. ёдцксот 8e &v тф /Шлет avtov
dvaycooEiv oti /л/} foiokdfitjte ozt tcata <p6ftov
&vaxa)QO), <Ша 8id to otEvco&ip'ai fit els da-
ndcvas xcu fii] eniotqval fit quir B> Ьихэфслср
wuQq). fateoxofiat 8s xdl (pQovtifa 8anav&vt
xcu ?Qxoftat ocpEiktnv notijoaai vfuv ei ti eiq-
•ydaaj&E eIs fyie. Efietvav 8e tfj naQaaxevfj
vajzotpvkaxES xafiakkdQioi els та. weqi to teixos»
@akkovTE$ avtfj t[j fyiEQq ka/uriQa els локка
nQoaoteta ecos &QaQ gr, xai. vnEXtogifoav, fytav-
oav 8s xai ryv ixxkt]otav taw dylcov Кооца
xdl Aa/uavov &v BkaxEQvais xdl tfiv ixxkijoiav
tov dyiov Nixokdov xcu oka га 31&Q& eIs
fisvtot zr}v Ixxkifoiav vrj<; teonolvry; fytcbv Ttjs
&eot6wv xai Ttjv ayiav ooqov siGe).&6vtEQ dl
ex&qoi ov8ev tjdwiythjaav trtavtotcos t&v ixsioe
xaxafikdipai, tov &sov tfi stQEO^siq. tifc dxodv-
tov ntjtQos avtov avtcos evdoxjjoavros. еле^’
TJJOEV 8s tov Ivdosotatov XO/X/JEQXldOtOV ElS to
diakexffijvai амтф. xcu IdtjkcoaEV ашы B6vos
8 ларЕ^гргуиое judyiotQos ovtcos" oti fJEXQi
tov noQovtos fyd) tijv govoiav elxov tov
Zaz^ara xcu лахтейоае fiEtd oov" vvv 8e xoxe-
kafiev 6 ddektpos tov еиоЕ^еотатоо fifioyv 8s-
anotov fisra rov ^Eotpvkdxtov otqotov. xcu
I8ov dvwiEQq. xcu &iaxokov&ei ool ecos zijs
X<8qo£ gov. xaxEi kaketTS juetu^v dkktfkcov.
(pp. 713, 15; 715, 3—5; 716, 9—726, 10)
виждам величествена жена да обикаля
сама по стената*.1 Когато пък се готвел
да се оттегли, той заявил: „Не мислете,
че отстъпвам поради страх, ио поради
това, че съм затруднен с прехраната и
защото ие съм ви нападнал в удобно вре-
ме. Аз се оттеглям, ва да се погрижа за
прехраната, и ще дойда отново, за да ви
върна това, което вие сте мн сторили*.
Покрай стената останали конници в бойио
снаряжение за отбрана иа тила. Този ден
те разнасяли чак до седмия час [на деия]
огън по много предградия и се оттеглили,
като опожарили църквата Св. Козма и
Дамян във Влахерните, църквата Св. Ни-
колай и всичко иаоколо. Обаче иеприя-
телите, макар и да влезли в църквата на
нашата владичица Богородица и в светата
ракла, нищо изобщо не успели да увре-
дят там, защото тъй пожелал бог поради
застъпничеството иа пречистата си майка.
Хаганът потърсил преславния комеркиа-
рий, за да преговаря с него. А всеславният
магистър Боиос му заявил следиото: „До-
сега аз имах власт да преговарям и сключ-
вам мир с тебе. Сега обаче пристигла с
богохранимата си войска братът на на-
шия всеблагочестив господар2 и ето той
ще премине на другия бряг и ще те при-
дружи до твоята земя. Там водете пре-
говори помежду си*.
1 Патриарх Сергий, който ръководел аашитата на града, издигнал над стените голяма икона с
образа на Богородица, както личн от текста на Георги Пизидийски (Bellum Avaricum, v. 375). Затова
ня|сон съвременни автори говорят за чудото, което според византийските писатели станало тогава в
Цариград: на градската стена ее явила дева Мария като защитница на града. 2 Ираклий имал двама
братя — Теодор Куропалат и Григорий. Не се знае за кой от двамата тук става дума.
VIII. ЖИТИЕ НА СИМЕОН ДИВНОГОРЕЦ
Симеон Дивногорец, наричан още Симеои Стълпиик Нови, се подвизавал
иа т. иар. Дивна Планина (ev тф вамраатф oqei), в областта на Антиохия (Сирия)
през VI в. (умрял е в 599 г.). Той се ползу вал с голяма почит сред местного насе-
ление. Затова за него са съставяни няколко жнтия — от Никифор Урай (X в.)
от един монах Йоан (X в.), от майката иа отшелиика Марта и др. За основа на
всички жития е служило едно житие от неизвестен автор, сподвижник и ученик
на светеца, което обаче не било съставено непосредствено след смъртта иа Си-
меои Дивногорец, а по-късно. Според Йоан Дамаскин автор на това житие бил ки-
пърският епископ Аркадий, който умрял между 626 и 642 г. Но тъй като някои
дати не съвпадат добре със споменатите в житието събития, повечето автори се
отиасят с недоверие към свидетелството иа Йоан Дамаскин обикновеио се приема,
че житието е анонимно. От това именно житие тук иие даваме един откъс, в който
има сведение за град Охрид по време на Юстиниан I (527—565).
РЪКОПИСИ: S = cod. Sabaicus gr. 108 (XI s.). — M = cod. Monac. gr. 366 (X s.).
ИЗДАНИЯ: A. IIa3ta86novl.os-KEQafievs, Svpgatv 6 GavftaotooQeitijc <5? vuvoyQ&yoc мал ftt-
Лш&х, BBp. I (1894), стр. 141—150. — С. Шестаков, Житие Симеона Дивногорца в его первичной ре-
дакции, ВВр. XV (1908), стр. 332—356. — Н. Delehaye, Les saints stylites, Bruxelles — Paris, 1923, pp.
238—271. Тексты не e издаден изцяло. Преведеннят тук откъс се намира в последнего издание.
КНИЖНИНА: Н. Delehaye, пос. съч., стр. L1X—LXXV
VITA SYMEONIS STYL1TAE IUN1ORIS
Dominicas ex Achride oriundus Antiochiae
episcopus fit
72, UoWbv ovv dehjodvrew tov dztooxo-
faxbv -ftodvov 0eovnohx&v Savxofc dno-
xlfjQajoai, mjvtfh} uvd lx nfc @Qqxt]G vndQ-
Xovra х&оас, Ло/uvivov dvdpaxi, -rffovpevov
ЖИТИЕ НА СИМЕОН ДИВНОГОРЕЦ
Охридчанинът Доминик става патриарх
на Антиохия
72. И тъй, докато миозина искали да
им бъде даден апостолския престол на
Теупол1, случило се, че един човек,
произхождащ от областта Тракия, иа име
1 Името Теупол било дадено на стария град Антиохия На река Оройт след земетресенията в
526 в 528 г. от н. е. Вж. Honigmann: PWRE, VI, col. 257, s. V. Qeofctoks.
86
Vita Symeonii Stylitae Itinlorls — Житие на Симеон Днвногорец
yrrco%Eiov vrjg лбЛесод Av%vidov, avek&eiv хата
rqv ffaoiMba raw лбЛеау» dia rrp> XQelav tov
Trray^Eiov' riv&g de rov тгаЛапоо ngocrfyayov
avrov тф cvae/teorartp fiaodel 'lovauviavip* Шъ
de el dev avtdv, Е<рт]. „^Idov 6 naxQiaQ^Q «fc
'Avu6%ov л61.е<лди, /мфцмае ifKpdoews xqo-
Aal^eia^Q лто/ avrov' teal ev&ecos атшп&Ь]
ovtos JtarQuiQXric rijc ’ Avrtoxov лб/.ewg. (p. 253,
19—27)
Доминик, начал ник на приюта за бедни1
в град Лихнида2 пристигнал в столи-
цата по някаква работа на приюта. Някои
придвории го завели при преблагочес-
тивия император Юстиниан3. А той, щом
го видял, рекъл: „Ето патриархът иа Ан-
тиохия!", без да е ставало дума за него
преди това. И той веднага бил изпратеи
за патриарх иа град Антиохия.3
1 В средновековието всички приюти, сиропиталнща, старопиталища и др. били под попечител-
ството на църквата. Вж. А. О. Рудаков, Очерки византийской культури по данным греческой агиогра-
фии, Москва 1917, стр. 195—197. 2 Лихнида бил античного име на Охрид. Вж. Floss: PWRE, XIII,
col. 2111—2115, s. v. Lychnldus. В средновековиите паметниии се среща вече името *А%еъ. Вж. Ив.
Снегаров, Град Охрид, исторически очерк, МПр. IV (1928), 1, стр 91—139; 2, стр. 65—68; 3, стр.
57—89. — Ст. Романски, Имената на някои македонски градове, МПр. V (1929), 3, стр. 70—77.
— Л. Милетич, Повъпроса за произхода на името Охрид, МПр. II (1926), 2, стр. 142—146.- 3 Става
дума за император Юстиниан I (527—565). 4 Доминик бил патриарх на Антиохия от 545 до 559 г.
Това събитие се отнася следователи© към първата от тия дати.
IX. ДЕЯНИЯТА НА ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ
Много легенди и сказания са възникнали около личността на солунчанина Ди-
митрий, който по време на римския император Максимиан служил във войската с
висок чин, но бил убит като христианин на 26 октомври 306 г. Някои нови изслед-
вачи обаче са на мнение, че Димитрий е бил гражданин на град Сирмиум (Сремска
Митровица) и че неговият култ е бил пренесен в Солун през V в., като впослед-
ствии се разпространил и из целия Балкански полуостров.
В хагиографската литература има три вида съчииения, посветени на Ди-
митрий Солунски: Passiones (Мъченичества), Miracula (Чудеса) и Laudationes (По-
хвални слова).
Отпъраия вид тукдаваме откъси от едно Passio от анонимен съставител,който
е писал своето съчинение в края на V в. или началото на VI в. В това съчинение
за нас са интересни някои данни във връзка с обществения живот на гр. Солун,
както и някои подробности върху разпространението на култа на св. Димитрий. За-
пазени са и две други Passiones от Анастасий Библиотекар (IX в.) и от Симеон Ме-
тафраст (X в.), но ние не даваме откъси от тях, понеже са от по-късно време.
Miracula Sancti Demetrii (Чудесата на св. Димитрий), конто са сбор от ле-
генди за чудесата, ставали в град Солун след мъченичеството на светеца, са много
важен исторически извор за нас. Те се разделят на три книгв-J Първата книга е съ-
ставена от солунския архиепископ Йоан, конто е живял в края на VI и началото
на VII в. Тя съдържа 13 поучителни слова в 15 главк (последната беседа е в три
глави), всяка от конто разказва за някое чудо, извършено от светеца в града.
Беседите в нея са наредени тематично. Втората книга се състои от 6 беседи, всяка
от конто разказва по едно чудо. Съставителят на тази книга е неизвестен. Той ебил
вероятно духовно лице и не е бил много отдалечен от събитията, конто предава.
Съчинението му, което изглежда да е писано през втората половина на VII в., по време
на Константин IV (668—685), е един вид продължение иа „Чудесата“ от първа
книга. Го е писано по-стегнато, без реторични ефекти и спазва хронологический ред
на събитията. Третата книга е съставена вероятно чак през втората половина на
X в. Затова ние тук не се се занимаваме с нея.
Чудесата на Димитрий Солунски имат огромно значение за нашата история:
те ни дават най-обилни данни за славянските нападения над Солун, за обществено-
икономическите отношения на самите славяни, за тяхното въоръжение, за отноше-
нията им към Византийската империя, за връзките им с първобългарите и пр. По-
ради това ние двяаме тук големи извадки от тях.
88
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
Късни преработки на „Чудесата" има от Анастасий Библиотекар (издие^
заедно със споменатото по-горе Passio), от солунския митрополит Никита (ХП в.
от Йоан Ставракий (ХШ в.), от Константин Акрополит (ХШ—XIV в.), от Марк
геник (XV в.)} от Дамаскин Студит (XVI в.). Запазен е и старобългарски превод
преработката на „Чудесата" от Йоан Ставракий в „Панегирика" на Владислав Гре-
матик (1479).
Има запазени в доста голям брой похвални слова за Димитрий Солунски,
въпреки че повечето са от по-късно време. Едно от тях е написано от Плотив,
архиепископ солунски (около 604—610). Също и архиепископ Йоан, съставителвт
на книга 1 от „Чудесата", е оставил едно Laudatio, което не е изд адено. Похвални
слова са писали Лъв Мъдри (866—912), Теофан Керамей (XII в.), Никазий Дякоп
(ХП в.), солунският митрополит Евстатий, Неофит Енклист (XII в.), Григорий — дя-
кон и референдарий (ХШ в.), Теодор Метохит (XIII—XIV в.), Никифор Григорас
(ХШ—XIV в.), Николай Кавазила, солунски архиепископ (XIV.), Филотей, селнмврий-
ски митрополит (XIV в.), Григорий Палама, солунски митрополит (XIV в.), Теодот
анкирски епископ, Дионисий, сиатистски монах (XIV в.), епископ Климент (XV в.).
Константин Арменопул (XIV в.), Димитрий Хразолор (XV в.), двама анонимни ав-
тори от XV—XVI в., Дамаскин Студит (XVI в.) и др.
РЪКОПИСИ: V ~ cod. Vatic, gr. 821 (Passio altera. Mil. Il, 1, 2, 6, 7. 10. 12, secunda pars
cap. 15; 11 6). — Vt = cod. Vatic, gr. 797 (Mir. 1, 13, 14, prima pars cap. 15). — P = cod. Paris.,
ollm Mazarineus 1517, XII s. (Mir. J, 3,4,5, 8, 9,11 ; 11 1—5). Някои места от този кодекс са дадени само
у Tougard.
ИЗДАНИЯ: Anonymi Passio altera, ed. Byeus, ASS, octobris IV, pp. 90—95 — Migne, PCjr,
CXV1, col. 1174—1184. — Miracula Sanctl Demetrii, ed. Byeus: ASS, octobris IV, pp. 104—160= Migne,
PGr, XVI. col. 1203—1383. — A. Tougard, De i'histoire profane dans les actes grecs des Bollandlstes,
Paris 1874, pp- 80 -204. Нассоящият превод с направен по първото издание с допълнения по изданието
на Tougard. Тези попълнения са дадени в счупени скоби. Отбеляэани са и яо-важните различия в текста.
КНИЖНИНА: F. Tafel, De Thessalonica eiusque agro dissertatio geographica, Berolinl 1839.
pp. 112—136. — Жцт1* Hi, tEATxrw н cxbgHa.ro Ялнкомб-кникл ДнмнтуКл М|увт»чил • ; зьрьдн
полэл н побченнс и двшмпмеЛг (ОДЛ урктТыккьги; прведснн н н&подт&н1н т^-домь
н нждНЕ«н’1емъ г- улфн Нлндснл 1вьннокнчь «учнтелА, жнтелл Тдтлра-Плзлрчнчлинмл, ревнн-
т«ла Еолглроклго прсск-вцкнИА и кннгоп|к>дле11,х п« к«л Слмкно-Бфлг&^Тд, к БвкВршъ, 1846.
— Филарет, Святый великомученик Димитрий Солунский и солунские саавяне, Москва 1848, стр. 2—9.
— П. Й. Шафарик, Славянские древности, часть историческая, т. II, кн. 1-я, Москва 1848, стр. 316 сл.
— J. laurem, Snr la datedes Eg Uses S* Demetrius et Ste Sophie i Thessalonique, BZIV (1895), pp. 240—434.
— A. Jiretek, Sirmium und die ci vitas Sanctl Demetrii, Sitzungsberichte der phil. -hist. Ci. der kais. Akad. d.
Wlss., 136 (Wien 1897), Xi, pp. 93—98. — H.Gelzer, Die Genesis der byzantinlschen Themenverfassung, Lei-
pzig 1899, Abhandiungen d. phil. -hist. Klasse d. Kdnigl. Sfichsischen Gesellschaft d. Wissenschaften, XVII,
5, Leipzig 1899. — Ф. И. Успенский, G вновь открытых мозаиках в церкви Св. Димитрия в Солуни. ИРАИК
XIV (1906), стр. 1—61, — L. Niederle, Slovanske straroSitnosti, II, 1. Praha 1906, p- 225 sq. H. Ми-
лев, Кубратот историята и Кубер в .Чудесата на Св. Димитрия Солунски", ПериодическоСписание набълг-
книж. д-во, кн. 21 (1910), стр. 557—586. — A. Pernice, Sulla data del iibro 11. dei Miracula S. Demetrii
Martyrls, Bessarione a. Vl, vol. II (1909), pp. 181—187. O. Tafrali, Sur la date de I'eglise et des
mosaiques de Saint Demetrius de Salonique, RA 13 (1909), pp. 83—101. — Idem, Sur les reparations laites
au VII* sifecle a i'dgllse de S. Demetrius de Thessaioniqne, RA 14 (1909), pp. 380—386. Idem, Thessalo-
nique des orlgines au XIV slfede, Paris 1919. — Diehl-Le Tourneau, Les mosaiques de Saint Demetrius de-
Saionique, Paris 1911. — I. Dujiev, Un passage obscur des „Miracula” de S. Demetrius de Thesssionique,
Byzaniion XIII (1938), pp. 207—215. — Moravcslk. Byzantinoturcica I, pp. 558—560. —E. Э. Липшиц:
Сборник документов по социально-экономической истории Византин, Москва 1951, стр. 93—102. — Хре-
стоматия по истории средних веков, под ред. Грацванского и Сказкина, I (1949), стр. 23—24. — А. Бур.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий 89
мое, Славянските нападения срещу Солун в .Чудесата на св. Димитри* и тяхната хронология, ГО’,
фил. ист. фк., 1952 г., кн. 11, стр, 167—215. Ф. БаршииН, Чуда Димитрф Солунског као историски
извори, Београд 1953, Српска академии наука, кн. CCXIX, Византолошкн институт, кн. 2. Р. Lemtrlr..
La composition et la cbronolo^ie des deux premiers livres des Miracula S. Demetrii, BZ XLV1 (195.31,
pp. 349—361 Cm. Масле», Слааянските нападения срещу Солун н „Чудесата на св. Димитър* и тях-
ната хронология от проф. Александър Бурмов, ИИБИ, VI (1956), стр. 574—691. Miracula S. Demetrii:
ВИ ИН J, I, стр. 183—216 (превод Ф- Бариший). Нодбрани извори ад историята на Византии, София
1956 г., стр. 61—73 (Превод Г. Батаклиев).
ACTA S. DEMETRII
ДЕЯНИЯТА НА СВ. ДИМИТРИЙ
A. PASSIONES
Passio altera
De Sancti Demetrii gestis et de cultu.
eius in Thracia Illyrtcoque
1, 1. ti xoi * EqxovAws, far
lutus Г6г(кюе, xai Savfxnpdxac tots ' Pw-
palots, xacek&wv & cjj &eooai.<jvixutwv лом
ivoevdaiiiwv хсй &e6pa%o? dv&QtomK
xai etc т»/с л16уг^ lAicfhpftte. 'Etpatfyp-
vew тёте ij те»* siddArw nidvq navraxov ti~
fKOg,lvfj, xai fiatge&v pt&yloriBv c£ttn>/xivT).
'Edtcoxov усц> oi twv fkaw fteoaitevwi сеян:
Xyczav ofioAoyovrtag 0eov vlov, xai axtv-
diivto; xaacx/anov tovs rife d/.r/ffaiy; oo^fac
He^cuiemds- ‘Ev ok rp’ xdl ё рхюсаршястк
drjpfotuK, Spcpavij лойог e.amovt xai oideva
ipoflov, 7] xtelnryov г>лоатеХ^.6шуос. — —
(ASS, p. 90 E)
I, 2. Ovtuk ovv 6 рахецротато; Лцргруш;
ex yevovs twv nefiiMldov, xai тус oi’yxhfcov
ftovlifc tmdetfov, ixaxPmoQ то лдбзтоу azQa-
т&оарегоя, xdl c№&wmt<K yeyonbe 'EUddoc,
xai v/tdrov uieadotva HAafiev vno tov fiaoMog
Ua£ifuf»4V. Avtos sa ztaaav yifivov fiol-av elf
ovdev Aoyiodpevos, tovs [твоя bioir/oaro
i.6yovs,-------(ASS, p. 90 F)
1, 3, Tama diidcxovzoc tov puxaeior
u/цтщк ArjfaytQtov uezd na^ovaias, xdl tov
А. СТРАДАНИЯ
Страдание второ
Подвизи на Димитрий Солунски. Раз-
пространение на култа на светеца в
Тракия и Илирик
I, 1. Максимиан, наречен и Херкулий1,
човек низък и богоборец, който дълбоко
се бил подхлъзнал в пропастта на заблу-
дата, като подчинил под властта на ро-
меите готите и савроматите, пристигнал
в града Солун и пребивавал там. Тогава
процъфтявала заблудата на идолите, конто
навсякъде били на почит и били удостоя-
вани с преголеми дарове. Защото служи-
телите на боговете преследвали ония,
конто изповядвали Христа, сина божи, и
безнаказан© избивали служителите на
истинската мъдрост. Между5 тях бил и
преблаженият Димитрий, който не се
криел и не бил възпиран от никакъв
страх или опасност. - —
L, 2. Така, прочее, преблаженият Ди-
митрий, който бил от виден род и от се-
натското съсловяе, най-напред служил във
войската като ексцептор-, станал консул
в Елада и получил консулско достоин-
ство3 * от император Максимиан. А самият
той презирал всяка земна слава и про-
повядвал животворим слова. —
I, 3. Като проповядвал смело тия неща-
блаженият мъченик Димитрий потвържда,
* Споменатитс тук събития, конто се отнасат към 306 г., трябва да се евържат но-скоро с името
на Гай ГалериЯ Валерий Максимиан, известен главно наго Гаяерий, римски император от 293 ди
311 г., който именно е пребивавал в Солун през поменатата година. 2 Ексцепторите били про-
токолиста и вероятно бързописии иа служба в гражданските ведомства и във войската. Вж. Grosse.
op. с., рр. 136—137. 3 Изразът й^ойога ияагги означава документ за получаване консулски сан.
Вж. lv. Dujcev, Un pxssage obsctir des Miracula de St. Demetrius de Thessalonique, Byzantion. XIII
(1938), pp. 207—215- По-късво коисулскнят сап във Византия бил само един вил почетно звание, което
се давало на люде от благородно потеки** и пемпки кисши тлтакности.
12 Гръцки извори 34 бьлгарската история, 11)
90
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
f.oyov tovzov -iQCumxcos Рераюйгтос Sid rijs]
лютвшс, лоЯАй»’ da аитф 6ia тайга lx туе
tcG>v 'Eldyvavv л.Ау&мк nQoct&nwv, xai ewer
oicxou&an’ lx SvofjMv tov туе ndletns peya'M-
•poQov lv ту Ixetoe %а2.кеаихм Myopevy ozoq,
Ft>$a xai eldv&y rac awdliovs notsio&ai (ото
rag той lyyl'f Syuoatov mvtqov faroyaiac
харАдад, peyalwopb’ye те r^s -repi avzov zpy-
iiye ха&' oiye туе nolecos xai tye neoqifuQOv,
ol тут hvarytyotv rtov XQiauavajv OTQaTicbrai
той fiaodews, ара ток дурлоиле лдоотЕтау^-
vois etoiei&Szu, ovllafiovies tov paxdQtov Ayuy-
rtnov (cvSe yao tpevyajv ovveXeicp&y, rdc
mivytev; apa ток adeiyrols teQOvQycov ).atQetac\
rqo &еор&%(р Ma&piavco хадалед ti ueyiorov
ffycapa лоооууауог, oltopetoi fauwl’s pdf.iota
тф tfaotlei ладаЦссгдт, у tyv &ri,«ezaa> той
чу Siva XgiJTiavor tavSdvea1 extdt t^ovzo, то
хой. tovs vnegoxfi штос xuzapyvttmiee. (ASS,
pp. 90 F—91 A)
I, 4. Кси. о piv Stvxev tm то туе лоАесос
fUaxoov to xalotpevov oubSu» livdvai, &iac
tvexev wn> povopay_eiv peMvtcov, хсй га маю
той xendtMov &edpaza елаеЪойгтшГ txei yai>
айтф ладеахейашо Sid zivayi' oavida>v тещ-
лердаурего; xvxa<i> ev vipet xoepapevos, о
Sejieo^ai pettcov tovs tv aimp elotovra;, ёюи
тёдулд yv аитф той' fiAeneiv AvQouynivojv tvpa
t.(hv ex%vtjtv nXyv ovx extoe tpoovriSoe у uf-
Qtpvye elxev to ogcopevov' Sdxetto yaQ 6 fia-
aileve xeot uva p.ovopdyov Avatov trv6pau lx
tov t&vovg T(bv OvavSdicov лладусята, loypet
xai peyir&ei ошиатое aveoraXpetov, lie ov /io-
vov tv ‘ Pcbfifl лол/.ovs els rov Аомбо»- dvyayxy,
Ш хсй tv тф SeQpup хсй tv ту Oeoaoixf-
vixafarv xdlef StezQeyev yd? did те тол> cavi-
Scov, xai той payyavov, fire did noXXyv Ipmt-
yiav els to fpovevuv Sid pel.ytye хсй ovvyfieiag
хехтурееое. (ASS. p. 91 A—B)
II, 8. 'Алидю ovv tv тф oraitto, xai
ota to)v fia&piStov хатлуёуоае, p(ya? те tov
yitajva alrtov, tozyoev epnoeoftev tov Ma£i-
piavov, cos ехл~м.уеета тот fiaodia. —
(ASS, p. 93 A)
вал и на дело тези си слова чрез вярат
си. Мнозина от едините идели при неге
поради това и го намирали в западват'
част на големия градски плошад, в та-
мошната така наречена Бронзова коло-
нада1. Там той правел обикновено съ-
бранията при подземните сводове на
близката обществена баня. И понеже елз-
вата му растила из цели я град и окол-
ността, императорските войници, които
заедно със служителите има ли за повел
да ичдирват християни, заловили бла-
жения Димитрий (той бил хванат не кати
бягал, а като извършвал заедно с бра-
тята обичайните свещенослужителски обя-
заности) и го завели пои богобореца
Максимиан като някакъв преголям лов. Те
мислели, че много ще се препоръчат пред
императора, ако покажат старание да не
остане скрит нито един християнин, осо-
бено ако посочат и тези, които заемали
високо положение.
i, 4. Случило се, че императорът оти-
шъл в градскмя театър, наречен стадион2,
за да гледа борбите на единоборството
и другите зрелища на летобоя3 *. Прочее
за императора там била приготвена кръгла
площадка, оградена с дъеки и издигната
нависоко, за да застанет в нея онин. които
трябвало да илязат, защото да гледа про-
ливане на човешка кръв било наслада за
императора. Но той присъствувал на зре-
ли щето не без загриженост и безпокой-
ство, тъй като бил благоразположен към
един единоборец на име Лией, произ-
хождащ от вандалския народ. Този се
отличавал със сила и едьр ръет и бил
убил в борба мнозина не само в Рим, но
и в Сирмиум, и в Солун. И наистииа той
започнал да тича по дъеките на приспо-
соблението, защото бил добил голяма
опитност чрез упражнения и навик ла
убива*.
11, 8. Проче, когато (Нестор]6 се явил
в стадиона и слязъл по стъпалата, хвър-
лил дрехата си и застанал пред Макси-
чиав така, че императорът останал изу-
мен. — — —
1 Този плсшад се напирал в източнэта част на града, близо до т. вар. Касандрийска врата,
„Бронзовата колонада*. както личи от самия текст, се намирала на западната му страна. Вж. О- Tafrali,
Topo^raphie de Thessalonique, Paris 1913, pp. 124—126. 2 Tosh открят театър се намирал всъседство
с^споменятия плошал откъм западилта му страна. Както личи от самия текст, но времето ва Максимилн
П^Ьрий той бил с проста дъраена конструкция, нп no-късно бил изграден от камък. Вж. Tafrali, op.
с., pp. 124—125. 3 Петобоят (легтаМоя — qulnquertium) е бил амд атлетическо състезание, което се
провеждало по време на някои празненства. То се сьстояло от надбягване, борба (или хвърляне на
диск), пугилат (т. е. бокс), скачане и хвърляве на копие. 1 За превода на гози пасаж срв. Anal.
Boll., XVI (1897), р. 68 (De versions latina Actorum S. Demetrii saeculo XII confecta). 5 Нестор бил
млад християнин, който пожелая, с благословията на Димитрий Солунски, да се лребори с Лией за
тържеството на християнската вяра,
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
91
II, 10. — — [evopevys Ле rijg ovfi-
rAoxijs, wQtfB' kaff&v хата r.ys xagAwg 6
Avalos. вща-yorpia, xoi ri/v eoydt-r/v
rep Василе! tpvyixi/v ледселауаеу ovy^voiv. <5
Hr Neatog edoSaosv tov &edr, mi. zij evyfi dytov
Ау/лугоюг dyrywth/ 6 (j&QfiaQos. (ASS, p. 93
B- C)
II, 12. c УлоРалшпауг Al wiiir та»‘ ag-
/pvT<ov тф flaoiiei леей Ay/t./ifum, лей frro-
fieueycm cog aiws r»j? rov Avaiov nc/ayys
yeysvytai, avxbca -готе^етыс тф Фиркр otawr
'iajuevds те cos ovx Ayatyov to Otv&nyptt плтсф
yeyovivcu ek to cnaSiov а.}>г.ф FiofidAiorrt,
xelevei avt.ov gr avtoig, oig AptAdrtrro xapi-
vrrns, лоуусйд xataatjciyfjvai, хсй ovttos dry-
Qrrfteic 6 -favEvitoSog J/dgifs туе налуе 6/j.o-
i.oyntg Ttp' fiaptvoiav ёя^/доюег. Лооялое №
о ro? ayfov Aryiyrgioi' oixirys ладеслФе rnna>,
iafiaw то ogdoiov tov cAytov Iv aorta йиелё-
£aro to a[/j,a alrror. (ASS, pp. 93 C —94 D)
II, 13, *Асре2,6fierce Лё xai. rd /J/ctAocot
dwarrUjoi', or fyoQtt if zp yeigi avtov, xai
avtov eyMflfxis fv тф dyia> m/tau, kierelei
At' aiuov in.oe.tg' тсЬтсх yaQ tovs xcag%ofisvovs
'TotxdaK vdoots, xai tovs vnd dxa^dQtaw
nveintdiiov ffefiAau/MPOve laro Aid туе ebyys
xai, tTUDM&oefiK roil rAyiov, xa туе tv тф
AaxrvAup /p&zos, cos Stadga/iEiv tip negi
tovtov tpy/iyv & Sky ту ОггааАоурсёсог trtoAei.
MaQcbv Лё 6 jiaoilevs negi avrov, xai tmbg
iarai. rents xa/n’ovccs, Ixeievoev xtv ояаог
cnntQf&ijyai dv тф то$т>у(цпо> туе rrdfaiis г»
yfieQcf raw fiovAovfKnara>va, ячохтЪщётог
avrov, fietd xai а/Лют Ttvffw лелкпеихоп>»
тф Хрипа». (ASS, p. 94 D)
li, 14. ТЛ tie лагауют Ауцущил' rov
ootov Aehpavov xcmupgavtydAv imo tow dvyor/-
xfaaw, ol tow tfite 6e ddeAcynw evAafiitneQoi
Aafiovres vvxicoq Ata rdr cpdfiov tov fiaoiAux,
xai iv avmie ole epfyazov уф/iaatv diavypd-
tievni tys yrjs, oaov olov re ijv, OxQinpay, tt'a
fir/ cnapd woe raw aljuofidpwr ^toaw fmofietvy
fttafryv' ovdevl de fietd такта tpnovils tyeveto
luzaveyxeiv to cwfia гой 'Aytov, <Ш’ e/Mirer
pm axyfMiogb, oy/ieicov те mAJ-aw, хсй idaecor
yevofievtny £v тф nmw, хсй iieiiov zagicifiarfor
OioiTovvicov tois motet 7tgooeQypfib>oig iv txlaa>,
хш doyfiegat Bartow evcpgutvofievtov exeioe,
BFQtjioyzov Aid n&oys ^laxetxwiog, хсй (йепа-
kias yivofievys tys tov MaQtvQoc HavftatovQyov
tvroyeias. (ASS, p. 94 E)
a) flni kn'H&rwr prop. Boll.ty ypiLaros prop. Boil.
II, 10. — — - Когато започнала бор-
бата. Лией получил удар в сърцето и вед-
нага умрял, като причинил извънредно
голямо смущение в императоровата душа.
А Нестор прославил бога, загдето благо-
дарение на молитвата на св. Димитрий
варваринът бил ¥мъртвен.
II, 12. Понеже някои първенци накле-
ветали Димитрий пред императора и под-
мятали, че той е виновен за гибелта на
Лией, той веднага пламнал от гняв, пред-
угаждайки, че не било надобре, дето го
срещнал, когато отивал на гтадиона. и
заповядал да го убият с копия при онези
пеши, където бил заловен. Така убит,
преславният мъченик на истинного изпо-
ведание изпълнил мъченичеството си. А
Лvnyc, слугата на свети Димитрий, който
бил с него, взел орариума1 на светепа
и събрал с него кръвта му.
II, 13. Като взел и царския пръетен,
който светецът носил на ръката си и го
потопил в светата кръв, слугата извър-
>ивал чрез него изцеления. С молитва и
с покровителство на светеца и чрез бла-
годатта, вложена в пръетена, той лекувал
нсички, конто страдали от различии бо-
лести и били обзети от нечестиви духове,
така че славата му се пръенала из целия
град Солун. А императорът, който научил
за това и как лекувал пострадалите, за-
повядал да бъде убит и слугата заедно
с другите, конто били повярвали в Христа,
в градския съд2, в деня на заседание-
то3, което той сам председателствувал.
II, 14. А понеже пресветите останки
на преподобния Димитрий били изоста-
вени от онвя, конто го убвли, някои от
по-благочестивите тогавашни братя взели
[тялото] ноитем поради страх от импера-
тора и, като го заровили в самите були
пръет, на конто било хвърлено, скрили го,
доколкото било възможно, за да не бъде
разкъсано от никой кръвожаден звяр.
След това никой не се погрижил да пре-
несе тялото на светеца и то си оставало
в земята, като много знамения и лечения
се иззършвали на това място и божията
благодат се изливала върху ония, конто
идвали с вяра в светеца. Всички там всеки-
дневно бизали възрадвани и силата на
мъченика-чудотвореи. се разпространило
по пила Македония и Тесалия.
1 Орариумът е част от византийского облекло. Той е бил един вид широк пояс, който се мятал
през ливото рамо 2 Не се знае нише за ыестоположението на градския сил. Преподы на това място
е несил’рин. 5 11.1 нова място четенето на текста е ст.асем несигурно
92 Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
II, 15. Aouruv Лё ха/ ttj; ta/v еёЛолспг
тАаУф xaQao&Etotjg, Ttfc Лё {аххаоюи, xai
&fio/J,rjtov tcbv Хоютииког opboSo^ov п/те.ак
lapxgm’o/J.ivtjS, Aeovtuk Лё ns avrjQ tovs
&iao%ixov$ tcqv ’IfavQfo»’ хатахооршт &qovok,
&xtQj(.ufi£vos iv t[j Aaxiav xcogjy aruitrp b}q-
fM$, Aexrixlii) fero ta>v olxe.kov ev tj? Oro-
ncAavwaifDv &ntjviyfi^ -wfe, xcu fy'exO&T) Iv
т.ф aefraa/ua) сгрсф, ev&a fy> vnb yfjv xei/tevoi1 * 3 * * * *
rov *Ayfov to Xelyiuvov -mQttgoiifui Лё той
хагахЬ&фас oinbv irntvm tov lauaxoqmcjov
fcvi’llitaas evffaiK r.ijs vytag hrervyev, Фаа
kau/id^Eiv avruv те xcu. robe srefil avrbv zip'
тауктр/ tov AldorvQo: emoxamp', xcu yaoauc
bpoloyeiv rq> (Эсы, xdl. тф travevboScp [AaotvQ/
b]p.qtQkp‘ Bs ainixa хата rnc xapivoiv xa-
нцоас, xcu. tov тшг Veg/ccu? ii&ixo»
oixov xa&ela»/ xdl neocxoAdoa? иетй xai t&v
exeioai 6rt(M’ Вгцмо1шр efifiolcov xcu JtQOTUvcoi1,
Av/jyeieetv лбгоат»’ oixov тф Mdotvpi, Baipi-
lek} xazaxoop.foag хвесшг /иесюу to? itypio-
alov lcn>EQov xai tov azaSion. (ASS, p. 94
E-F)
II, 16, Alellcov оё блЕруро&си iv тф
'1и.о£1хф, Tivd тшг leupavcov loflecv
той Md.ot.vQos n/>bs то xdxetoai vabv ашф
oixoBofitjoai els ovofta той *Ayiov' ф точ 6
X.avevSo^OS 631oy600S TOV XqI.TOI' AiJfi^QlOS
wxxbs Immos to^tov siqoeMIeiv Biexcblvaev.
.la/icbv obv ttjv yla/dida editor tijv lx tebv
aykav alpdaov JTE'pvQapivrjv xdl picas tov
oqocAov, xdl тыт^оад ylcooa6xopov aQyvgeov,
lv avtm бяе&ето. 'Oboixogovrzos Лё avtov xai
а/роб±оЪ yjup&To? yeyovbzos, xcu tov Aavovfilov
з/ozapov xojfl&'ovtos тф frev/ian, cos /м]Лё
vavol utogov tovto» •findoyeiv Ini Ixavag ra
fjpdpag pi/ BtoMnovtos aitoii, <Ш’ e^yovros
Trjv Ini zb ziqogco itopiav, Iv d&vpia Etvyyavrv
b ёларуос, (ASS, p. 94 F)
II, 17. Kai Bq &oa tbv narlidogov fyptf-
EQiav leyovza avrdt, naaav immiav xdl d^o-
piav ancoodpwos, lafian> опер SjtupvQa,
tbv notapbv dbimdxtcos- "Eco&ev ovv In/flog
тф by^pazi, lycov zeqoIv ri/v zi/ziav ocoqov,
II, 15. Накрая, когато и идолопокла»
ската заблуда била премахната и жяво-
гворната и безупречна християнска пра-
вославна вяра заблестяла, един мъж, ва
име Леонтий, който красял престола на
илирийските управители на префектура1
дошъл в страната на даките8, понеже за-
болял от неизлечима болеет. Той би.
занесен на носмлка от хората си в града
на солунчаните и бил положен в светив
храм, където под земята се намиралн
мощите на светеца. Щом бил положен
над този лечебен паметник, той си въз-
върнал здравето толкова скоро, че и той
самият, и хората му се удивили на твърде
бързата намеса на мъченика и отдали
благодарност на бога и на преславнии
мъченик Димитрий. Веднага след това
Леонтий съборил сводовете на петите,
заедно с постройката на топлите бани, н
ги пречистил, както и намиращите се там
градски колонади и кръчми. Той издигнал
между градската баня и стадиона пре
свет храм на мъченика и го украсил с
изобилии даровеЧ
II, 16. Когато Леонтий искал да се
върне в Илирик, пожелал да вземе нещо
от мощите на мъченика, за да издигне
там храм на негово име. Преславният Ди-
митрий, победоносец Христов, му се явил
една нощ и му запретил да тръгне. И
тъй той взел хламидата му, обагрена от
светата му кръв, и част от орариума м\
и като направил сребърна ракла, сложил
ги в нея. Но когато пътувал, поради теж-
ката зима река Дунав преляла от кори-
тото си, така че доста дни бил задържан,
понеже не можело да се лремине дора
с кораб, и бил възпрепитствуван да про-
дължи пътя си. Поради това префектът
изпаднал в униние.
II, 17. Тогава той видял преславния
Димитрий, който му назвал: „Отхвърли
всякакво безверие и отчаяние, вземи как-
вото носиш без колебание, ла премини
реката". И тъй на сутринта той се качил
в колесницата си, като държал в ръцете
1 В Codex Theodosianus се споменава един Леонтий, който бил префект иа Илирик през 412-
413 г. Може би той е тъждествен със споменатия туи Леонтий. Срв. J. Zeiller, Les engines chre-
tiennes. .. , pp. 82 - 83, - T. e. в диоцеза Дакия, уийто административен център бил Солун.
3 Тази църква, за която става често дума в Чудесата, е била издигната от Леонтий ва мястото на
друга, по-малка църква от IV в. Самата тя обаче е била нзцяло или отчасти разрушена от пожар
през VII в. и отноло възстановена. Вж. О. Tafrali, Sur la date de l'6glise et des mosai'ques de Saint
D£ni£trius de Salonique, Revue archeolo^ique, XIII (1909,) p. 101. Ф. Успенский. О нновъ открытых
мозаиках н церкви св. Димитрия в Солунн, ИРАИК XIX (1909), стр. I—61.
Ada S. Demeirii Деянията иа <_в. Димитрий
93
dtrjA&ey dfiAa/tii? tov тотаииу, xai ovr«x &neh
ticbv, ёу тф Хед/мш алё&ето тф &yiav осодду
utia tov ev civiyj -bijaavgov lv тф nag’ abrw
xnobivTt Ixeioc лауоёлтсд гаф tov ayiov
udgwgo? AqptytQiov, nhjoiov tov oefiaoptoi'
vixen- тф KaXhvixw pAqtvqo? 'Atacracfag,
------(ASS, pp. 94, F—95 A)
си светата ракла, и преминал реката не-
вредим. Като пристигнал по тоя начин в
Сирмиум, той поставил светата ракла за-
едно със съкровището, което било вътре,
в пресветия храм на светив мъченик Ди-
митрий, издигнат от него на това място,
близо до светата църква на победонос-
ната мъченица Анастасия. —---—
В. MIRACULA
Liber I
1. De Mariani, Illyrici praefecti,
morbo
I, I. Mogtavd? tis dvrjQ wbv & у&ы пей
ллогато htfinowv, xai el? t&v тф avyxhfrot'
ftovhj? лада fiacdEnciv ‘мсбдуап-, l.xeleviiri
лап alrnbv xai tov? kov иладумг Uguvov?
ward to 'IMvqxov e&vo? dteneiv, xal 8rj ipi%oa?
тф деосрдобдтутот тфу Etenaalnvtytucffv рлутдб-
noliy, xai &yva>? xal evofficb? xvfiegvwv tag
тф Sixt)? rp-las, xai eiageoww тф &ea>, xai
пара тйу bfftiMv evxagunrvpevo?, EfSonjdfi
лара rov ztdciv aya&ol? fiaoxacvovroc Sta062.ov'
xal лдсотоу ph1 forefitMoVTo аитф nag’ Ixelvov
yaoTQtpagyias Aoyiopvt, хсй fpiloacopdrwy na-
№bv едалее йлделй?, evbov o/w%ovte? aitov
то yahp>bv хсй oaMygcv tov vov. Kaviev&ev
co? cpXd^ E?evvnrecc, wahv у $t£a та>у xaxcbv,
rS.c d йлбато^о? egnjaev, fj cptiaQyvgia, ф oi
xXddoi та>у nafHbv о lo/tcis, хсй. хадлЬ? 6
Лейтедо? &6vmo? 6 тоуу et? тф Mp.vijp tov
dafieOTov nvgo? fiaV-ousvcnv. (ASS, p. 104 F)
I, 8. Eha tmv iatgcbv ov тф т<Маос
uovov, <Ша xai rqs Х&да? алйся]? bid та
той лдооФлоо fvbo?ov ovyxhj&evrow, oh)? el?
atwi' тф laigtxij? natbia? budyogo? inlbec^ic
•ylyovxv, «Яугйтпп' efyoftfv лар/tiyei? ti'reyviat,
В. ЧУДЕСА.
Книга P
1. Болестта на илирийския префект.
Мариан
I, I. Никой си Мариан2, един от вид-
ните по род и богатство сенатори при
императорите, получил от тях заповед да
заеме и управленнето на префектурата
Илирик. И наистина, като стигиал в бо-
гохранимия главен град на солунчаните3,
той честно и благочестиво държал юз-
дите на справедливостта, бил угоден богу
и народът бил доволен от него. Но дя-
волът, който завижда на всички добри
хора, го възненавидял. Най-напред го на-
легнали чревоугоднически мисли и непри-
стойни ялечения на плътски страсти, които
бавно унищожавали спокойствието и трез-
востта на духа му. Оттам като пламък
наново се разгорял коренът на злините,
както е казал апостолът4, от сребролю-
бието, чиито клони са многобройни стра-
сти, а чиито плод е втората смърт на
ония, които биват хвърлени в бездната
на неугасващия огън.
I, 8. И тъй, свчкани били лекарите
не само от града, но и от цялата страна,
понеже лицето било знатно, и по различен
начин било приложено върху него цялото
лекарско изкуство: изкусно направени
смеси за външно мазане, които леко оме-
1 По хронологпята на Чудесата се изказвани много мнения. Подробна библиография в», у Ал.
Бурмов. Славянските нападения срешу Солун в „Чудесата на св. Димитра* и тяхната хронология, ГСУ,
фил.-ист. ф-т, 1952. кн. II, стр. 170—173. и у ф. БарашчЬ, Чуда Димигри)а Солунског као историски
извори. Београд 1953, Српска академ) а наука, кн. CCXIX, Византолошни институт, кн. 2, стр. 10—11.
Тук ние отразяваме главно мненията на последните изследвачи. {Томът беше даден под печат, когато
можахме да получим труда на В. Grafenaner. Kronoloska vpraganja selitve Ju2nich Slovanov ob podatkih
spisa Miracula S. Demetrii. Zbornik Filozofske Fakultete Ш, Ljubljana 1955, pp. 23—54. Според него
1 книга от Чудесата е писана преди 617 г., т. с. преди аваро-славянското нападение, описано в Mir. If, 2.
Той смята, че нападение™, описано в Mir. 1, 12, е през първото десетилетие ва Vli в., а това от
Mir. 1, 13—15 — в 586 г., че славянските плячкосвания около Солун, списани в Mir. II, 1, са между
610—6)5 г., а самото нападение — в 615 г, Съответно, нападение™, описано в Mir. II, 5, той поставя
заедно с Бариший и Lernerle, в 617 г., а Куверовото зяселвани в Македония отнася в периода между
668 и 674 г.| 2 Този Мариан е непоэнат от други извори, но може би е съшият префект, който
се споменава в един от надпнсите на Солунската църква Са. Димитрий. Случаят. който се описва,
е станва вероятно в началото на V в,, както го ствася издателят на Чудесата Byeus. Срв. БаришиП,
пос. съч., стр. 36. s Понеже прев V в. Сирмиум бил западная поради варварските нашествия, град
Солун етанал цевтър на префектурата Илирик. Срв. Zeiller, op. с., р. 67. 1 Павел, вж. I Тимот. VI, 6.
94
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
rd охАддот tijc trnri югйк wv cutfturoc doyy.g-
rtos натараА&гкпххи, лига» nvyxexQtiitevi'»-
.таулоЬаАог 6ta итбуатод обоек, то хах6%е/и>т
tys ev6ov Sta.'deoEOK xai. vfHQomuw zfj &va-
ббтср гш/лтбоху dvei^oXToodvcat tf ха! poiv-
rvovaac xai хагы-Яе? cl tD’caioynipu жцзгтеу-
лоутч xQ&ueaa Tewafypeos tetexvypeva, тог тп>т
FvrtQO» ddie^ddevTor iievlvTenn'ra fiof’iiogeyu6v,
ai rgv ava6ottKip’ WEivyy oua&vyiuv, ш
tieyuK avrov 6taxojia^o/uEygv tov rvxftpdAo»
rm та хйтш лдтеелогта, xai stavza 6g кака,
xai та toiavra yivofueva лед'1 tor uv6qu ryv
viaov rov otbpmos yv^nvav, xw tov апеАагп/мл
vneffaMov тд rpt'Xij, cfc ex zijs &th>fua$ dm-
nAaatens te&pEa&cu rd xaxov, mm 6e ndmjs
dv^gcwtlvys tiorjffeias answer 6 <Ь*од xai
aokiov rd tnsQt rdv Ddvarov tovtov wtQtutov
oi ner cTparviK. (ASS, p, 106 F)
1,9. Тйгг us ta>v evvenioTEQow ото irjxovrnwr
IffWQXEir, JTQOS TO Kt'S fjQiua e<pr)Ot TgoaEAbtOV,
eottv rig dvyQ, Sc Ei'gyxEV pot dfouo&at oe, oj
Леолота, vyirj xaikorav, el fiefafoets ttp $vye-
'•QUfifMvrp> ftefiljudwp’, i'/r ЙИш/W Ooi, fuympai
xard tov O№ ryayi’i/Mi, teat rpoQFiv. *O 61
ианадюс Maotuvo, teiexQiirii#, на! n tow,
» eyr/ory eyyeysdi} flea тд ^еу^дт-у' elm» де и
xais, tQiomfixiertK you tuxQuv v mpayyti-
teqov 6ia rgv <иретл> ttov mgl oe, u> беолпгп,
rpQovtida, oibe tovt.6 tee дленугтрато, &?’»/,
nxtfc ygaupds exelce htaygdipw, ней аотнио-
xovs, но! g/MHvxAia, xai ттха гтера oyjgfuaa
VQat^[inr(v efiQifixotc, x<u (yvonamv dyitumufv
roii noUoic, fctoMv tf x<i F.^nttttv riEgiyt-
-'QOfiueva. Tt yag yjJtta xai iov ftaffeiv r&v
Fyyty(iafW&w rip1 diivapiv ней та оудуати',
tts gyiv tois Agmoic cere Ttiaiv схолбс, rd
ol pfc vyiac tvyeiv, xai fig тбгтае f/yas, mya
de xai tip’ iilayr irjAtv did rgc oijc otesijoews
:~a>vtac ets ddor yforiiHp-tu. (ASS, pp. 166
F 107 A)
I, 10. nrr, & i/etamn, to {tyiiyi’
tovzo des/м, xai tposeaov, xai vyuioifyn a.vw$,
ней tovs Msd <hx> ndvias tfjc ерИоуолшоЪ
l.vm^s, xw tijs msl ct i.dwyc cindilaSov'
Fixev 6'e srsds udtov б истое iivtws, xai нота
f^eov Evdo^oTatos iciagxpg Iothves №i6d)v, tQ<a~
tov fiev, <5 aa&Qfreae d/ipoi-Ae xai ipuyfi^ka-
котяват твърдината на те.тесната обвивка,
разнообразии дозиотсмесени пития, конто
се вземат през устата и конто чрез про-
тивоположно въздействие оживяват и за-
силват лошата кръв на вътрешното ус-
тройство, на рушено и водешо към смърт1.
Отделу те вкарвали разелабителни смеси,
много изкусно приготвени, конто раз-
движвали задръетените нечистотии в чер-
вата и изтиквали надолг храносмилател-
ното неразположение, което се разнася
до самия мозък. Когато всички тия неща
и други подобии били приложени към
човека, те засилили болестта на тнлото му
и хвърлили душата му в безнадежност,
така че поради отчаянието злото ставало
двойно. Човекът се отчаял от всяка чо-
вешка помош и накрая близките му за-
почнали да се готвят за смъртта му.
I, 9. Тогава един от опия, конто из-
глеждали най-привъраани към него, оти-
шъл и му казал тихо на ухото: „Има
един човек, който ми каза, че може ла
ти върне здравето, господарю, ако искаш
да окачиш на врата си написаиата кожа2,
която ти дава, и да я носит". А биаже-
ният Мариан казал: „Какво казва той,
че е написано на кожата ?“ Слугата му
отговорил: „Когато го запитах с малко
по-голямо любопитство поради неизказа-
ната ми грижа към тебе, господарю, той
не скри това от мен, а каза, че там бил
изписал някаквя буквя, звездички и полу-
кръ1чета и нвкои други изображения с
еврейско писмо, начертани отвътре и от-
вън, и с имена, непознати за повечето
хора, Наистинэ, зато е нужно да се раз-
берат значението на написаните неща и
изображенията ? Единствената цел за всич-
ки нас, твоите слуги, е ти да оздра-
вееш и не само ние, а може би и целият
град, да не идем живи в ада. като се
лишим от тебе.
I, 10. Прочее, господарю, вземи тая
малка кожа и я носи, оздравей и осво-
боди всички свои хора от пагубната скръб
и от мъката по тебе". А иаистина вер-
ният и твърде славен пред бога префект,
като го погледнал строго, му каэал: „Най-
напред, пренечестни и душепагубни съ-
’ Според Хипократовото учение човешкото тяао се състои от четира основни елемента. кръв
слу.’ (флегми), чериа злъчка и жълта злъчка. Доброте или лошоте «.стояние на тялото зависело от
гяхното спояучяиво наи несполучлиао съчетание 2 Тук става дума за иякакъв амулет В среднове-
ковието косенето на амулети е било много разпристравено сред население™. За употребата на за-
клинания против различии болести срв. Це. Крае танов и Ив. Дуйчев, Естеетвозканието в средно-
вековна Болгария, Софил 1954, стр. 536 сл За лму.тети (pliyJacteria) вж. £. Бешеалиеа, Гръцяи п
латински извори за вярата на пра&ыиарите, ПНЕМ VIII—IX (1929), стр. 155. Същиятп, Вярата
ил първобългарите, ГСУиф XXXV, 1 (1939), стр. 11—12 — Иа. Дуйчев, Славяноболгарскве древ-
ности IX века, Byzantinoslavlca, XI, 1(1950), р. 19.
Acta S- Demetrii Деянията на св. Димитрий
95
fies, /Mi btfiov cos (/'«.•fojucu rip vosov
t/oyioas rr]v fie/ii pa/^-ov bi, лак ov
tqMijAov fn]bev &ya$bv i-v tivrij btayeyQdtp&ai,
туй yeyguiywo; /i>i ffovXofievov тт/v abv yeyga/t-
uivcov bi'vufxa’ cpaveQfbaat- nav yaQ to tpat’e-
ooifiFvov, хата tov Axdototov, (рок ifftfv, el
bi xcu Ъггб&к (tot лапок vytcuyeiv (tsi& rijc
Ttf©tegyf«K- Ixeittje ipoQeaana уойщсша, ov
lioi’iofiat zb {мю&ф’т, tqv di
(tov £r]fua)&rjvai, olibe tov xdo/tov oiav xegbi)-
oai fioi ngwxeiTO. *.4яауе ovv xai totnirouc
fyoi /.byove (upcsn xQoaaffys. -leyet be 6 лаге'
exgiva? ol>v, a> zQbqnjfie, oavtbv алаУХаёа tw
4'Ф>, 1'va xai fiftac ~tqo cov НтггпАоф. (ASS,
p. 107 A—B)
I, II. О ёладхос csTsxfftvaro' fyiae ov
fruvarw, ak}.' ovb' ё/лтабу,----------—. TovtOK
&ncmepnpafiEvo^ tov яагЬа rote tyfaaotv, ?л-
гомгсг lx zuMijs dboieo^tae, xai пбте yniyi-
xov xai ош/jcmxuv. xai bi) xa&’ idivovc oqq
Itkc^iqiov nva T<w yvtjuiwv abiov <p(ia>v, xai
rw Iv fiaoiXeiois ai/.ats tvyydvovta yvcitgtfuA-
tutov dfia, xdl negupavri kgyovra avrcix Tt di/
t%«s, <5 лУоогугЛеглате, xcu fiageoK tpifxie,
yvcb&s6v tie to raxpc took xai n t&v ovtyx-
цбОгм ov/nfiovlevaoifit av aoi. 'O bi vnagyos
xa&' vnvovg йлохог&ек, tlney амю, (ASS,
p. 107 B-C)
I, 12. Tl yaQ eym ta>v iv gamy, tl be
twv iv та<ра> xeifievaiv ovx ?x®‘ xatpair) (th'
yaQ naaa хехахшцегг) Ьеаак, лапа rd aeo»?j;-
T71QUI (tarr/v xixTt](iat. oSrr y&o otpbaXfiove
eyto (Злёлсгпск ivaQyoK, ovre axoqv irtm'dvoay,
л).гу тап> fieyima» ytbgxov, алл’ ofae у qIc
oiaxQivei тиран; t<»v txxpQaivo(th>a>v tIjv яоьо-
rryta, olir.e лада тд уЬшпц иоь biatpogav ёуег
та уМхеа лд<к rd лгхда' ovtoi yao qUokotat
то ла? o&fia, on xai xa>v &eg(ta>v arndfievoe,
чгбуеада. dox&, xai cols tyvygots xoMco/tevoc,
tmoiaftpdvc» ^EQftaiyec9at. "Оцы di xai ayxca-
vee xai xmpee Ьлохдё/глпси ufoor tov ocbjua-
tos йедуеге. °Qm) b' av f) хЬ'уок; ayoi, цвоо-
uat, ovx omj povTajois e,uq. Kiiv y&o то
Hekeiv (tot ладр, то dvvaadai ov ovnQex&.
Tavtov Ы лбауш xai wgi tov? (ir/Qovg, xai
rd убуата, xai гае ayxviac, xai alads vwv
лоё&у the fi&oeis. Тф (isv y&o gnaivecflai, e/td
boxovatv eirai ravm rd /тел»;, rw bi Evegyerv,
tiiiov uvbs xai oDx i/td. Tl ow iyae r}(Ov,
o> (pil'ii xstpabj, ovftfioMevocu, i) лососи, то-'
ветнико, откъде да зная, че ще се отърва
от болестта, като нося кожата, а, оше
повече, как да не личи, че на нея неуе
написано нищо добро, щом като тоя,
който я е написал, не иска да разкрие
смисъла на написаното? Защото, според
апостола, всичко явно е светлина. Макар
и да ми внушаваш, че напълно ще оздра-
вея, като нося старателно писмото, не
искам да укрепи тялото си, а да увредя
на душата си, «дори ако ми предстои да
спечеля целия свят. Върви си прочее и
не ми говори повече такива приказки**.
А слугата отговорил: „И тъй, ти си решил,
мой хранителю, да напуснеш живота, та
да умориш и нас преди себе си“.
I, 11. Префекгьт отвърнал: „Нито вас
ще уморя, нито себе си — —Като
изпратил слугата с тия думи, той заспал,
уморен душевно и телесно от многого
приказки. И видял да му се явява на сън
един от близките му приятели, на име
Димитрий, който бил твърде известен и
съшевременно виден човек в император-
ский дворец? Той му казна л: „Какво
ти е. прелюбезни, зле ли ти е? Познай
ме бърао, може би ше те посъветвам
нещо полезно". А врефектът отговорил
на сън и му казал:
I, 12. „По какво приличам на живите
и по какво не приличам на ония, който
лежат в гроба ? Цялата ми глава е тежко
болна. Пап разно притежавам нсичките си
сетива. Нито очите ми виждат ясно, нито
слухът ми възприема друго освен най-
силните шумове, нито носът ми различаза
ясно качеството на миризмяте, нито с
езика си мога да направя разлика между
сладкото и горчивото. Прочее толкова се е
изменило цялото ми тяло, че като се допра
до нещо горещо, мисля, че усешам студ.
а като се допра до нещо студено, струна
ми се, че се сгрявам. А и раменете ми,
и мишците ми, и ръпете ми висят без-
дейно на тялото ми. Нося се накъдето
ме води движението, а не — накъдето
искам. Ако и да имам желание, то не се
съпровожда със въэможност. А същото
усещам и по отношение на бедрата си,
и на коленета, и на мишците, и на самнте
си крака. Струва ми се, че привидно всич-
ките тези членове са мои, но когато
действуват, свкаш са чужди, а не мои.
И тъй, какво можеш, драги приятелю,
да ме посъветваш или да направиш, като
Не е навестив дали това лице е съществувало в деЯствителност
96
Acta S. Demetrii — Деяния! а на св. Димитрий
«о»г<у хахф xai voorjptaiov леХаук/ lis^vb/a-
(ASS, pp. 107 С—108 D)
1, 16- - — — Kai tavra prjaag 6 mug,
ijyeiQe. tys xlivyg tot1 tavtov Ьвалдтуу, хсй
U8&* Ьёоол' cvydav/Mv avrov ,.aordaas чи<
XBQotv, avpxZsybyv bwasQaybsv avtocpvy xa-
biboav avtco fiyxaviaaperog (ov bl yaQ irrmp
Evrpooas inoxelo&ai. ibvvcao) yveyxer 6- tip
лауаёптш vaco rov navsvbdfov fMQtvQoc ly-
pytfAov. — — (ASS, p. 109 A)
I, 23. — — Kai eviisiog E&litwv rov
HeorpoQOv ixelvov vaov, xai py bl Imuni хата to
toiff c^juva» uvvy&K etnixa&ymu beAyoag, avro-
nobcog xaretoiv eis rb viQaa, qiov avrov,------- —
El bi Tt? ytsvby pl №yeiv /тототш^ог, lato-
gsitio ryv lx povaelov ovvtiJ}Eipsvyv Ixeioe
yQatpyv ffw rw vaov zr&bg tov wpoQOvra toi-
yov fori to tyc noiscos ord&iov, xai зЖуооцюъ
Qy&cis morevoei wk n&jBifnipivoig’-----------
(ASS, p. Ill B)
съм потънал в такова зло и в море -
болести ?' “
I, 16. — И като казал том,
слугата вдигнал от леглото свои госпо-
дар и заедно с /фуги свои съелj жители
го понесли, като му направили със силе
тените си от двете страни ръце готово
седалище, защото той не можел да езди
лесно на кон. Те го занесли в пресвепя
храм на преславния мъченик Димитри!.
Ц 23. — — [Управителят] излязъл
веднага от онзи богоносен храм и не
пожелал да се качи на кон, както е оби-
чайно за първенните, а със собствените
си крака се завърнал в префектурата си.
— - — А ако никой ме подозира, че лъжа.
нека да разгледа там мозаичното изобра-
жение, което е поставено извън храма
на външната стена при градския стадион,
и ще повярва в нещата, които казах.
2. De пиШше praefecti in Illyrico morbo
et de Sancti Demetrii cultu
11, 24, ’Avytf rig tG)v It yevei topxQuS, rf/
5b тага iapneoTEQog, ryv evrtpav OTQUwicU1
raiv ало tyv rov 'IXlvQixov Ijtdexfw архф
bioixwv, pvoiv at pares bid yaotQor; вяпохгг
&pd@tjrov' eira bi naoyg оувЬог tyg tdittoc
vnsQalyovoyg rov dyfiQuc bid w ttacir rlvai
tvrroooyyoi/ov, xai xma&rijtaov wk тдолыс, xai
.rdorp pyxovys xal йтмтуруд lat(jixijg rig
abrbr fyyvpaoi/ноуд, xal fciQdxrov psadoyg
bid tv pyboltiK frxtvbovvai tip pvodv rov
aipaiog, di; iognat' lv так relfutaiaig xsio&ai
rov <ivb(3'i зюоак tyg tov nd&ov? otpobomywc
xaxaytiAroadoyg tip bivapiv, dynm row btpdai.-
povg btt'ux/c iiQBfin isyei ток IbioK’ fiamdaav-
tsg аяауйувтв fit: fK tor olxur то? помогите/•
туд яиЛвак ypwv. Ol bl uetd ipofiov йлои^м-
blvres ieyovop аотф dg itoior XQoatdrt/v
oexov xeisvuetc ypiv faaydystr of; leya. av-
tois" rov siQcbwiv ot bi qnaoiv, лрсбтос Ttvibv',
sine ypiv rb ovopri, bla-лота. CO bl eplilsipag
avtcig ifyer serai lyco bid ryv v6o<a‘ skatwv
qnjovq», jiiiig xai buelg vyurtvovrsg hrpQoveirr.',
2. Болестта на началника на
войската в Илирик и култът
на св. Ди натрий
11, 24. Един мъж, известен с произ-
хода си, а оше по-известен с вярата си’,
бил началник на славната войска, която
се намирала под управлението на илирий-
ския префект? Той страдал от непоно-
симо кръвотечение от стомаха. Понеже
почти целяят град съчувствувал на тоя
човек, който бил благосклонен към всички
и с кротък нрав, всякакво лекарско из-
куство и познание било изпитано над
него и останало безрезултатно, тъй като
то съвсем не спряло кръвотечението.
Прочее той лежал вече в последно из-
дихание, понеже тежката болеет му от-
немала силата. Внезапно той си отворил
очите и тихо казал на близките си: „Вдиг-
нете ме и ме занесете в дома на закрил-
ника на нашия град’1. А те му отговорили
уплашено: „В дома на кой закрилник
заповядваш да те занесем ?“ Той им казал:
„На пъраия“. А те му рекли: „На кой
пръв’ Кажи ни името му, господари?1.
Той пък, като ги погледнал, казал: „Може
поради болестта моят разсъдък да е
ослабнал, но как вие, които сте здрави,
* В следващня текст се рачиравя, ie лицето, което се явило на префекта под образа на при-
ятеля му Димитрий, биао и същност самият светец. Когато бовният разказал съня на биизките си, един
от слугите му го посъветвва да посети храма на св. Димитрий. 2 За това лице липсват други све-
дения. s Този човек е бил вероятно vxoawairyfdt Вж Н. Gelzer. Die Genesis der byzantinischen
Themanverfassune. Leipzig 18ОД, Abh. <J. phil.-hist. Klasse d Konlgl Gesellschaft <1. Wlssenschaften,
XVII, 5, p. 39.
Acta S. Demetrii Деяниям на св. Димитрий
97
vvx iote, tin tvaavis piv eyei nQoordiag i]
iMts naQa &еф', eva de rov stq&cov ednwv
Hui AgfOTOv exto](xbcau>, tbv xa. Ix&dpiog teal
ticQp&s imcQpayfivvTa avrqg elg det, 8v ebe
tei%og Ьхатарахутог, ov p6vov i] ndiig, dJ.ed
xai f) naaa yiboa xexkriQwrcu. (ASS, p. 112
D—E)
3. De Thessalonicenslbus peste
conflictatis
111, 30, 'law, dbeitpoi dyampot, xa&larr}-
хьт, appov iialaoo&v xai otaydvas (ч-той хат/i
rd yeyoappevov agi&peiv, у rag &avpatm/Q-
yias ev otopawteus v6oots yeyevypevag extt-
iieo&cu той xakicvixav xai- vAeoevdo^ov рецли-
(jos Ь]рзугоип', хсй ovbqrwv i.eyto rds -aSAai ij
тоблаЛси хата xatgovg Fv/pano&eioas, им
ovbi rag erp rjpow adt&v, xaltoi &/шотш1.&у
ilvrcov snmXea&eiaas bid tip mparov abrov ней.
natQ/xip nebs robs zrolaas tpilooroQylav. Tov-
r.ou xai rov ivayyps yvyrv'qpb’O)' ^auparovQyij-
pmog impvi^&elg lg>' erega rgetpai rdv Adyov,
ongQ doterveanes, ev olba on oyedov ori stavteg
hayvtbcebe, xai ovppaQrvQ^aeze rij akq&siq.
JIqo yaQ liav diiyoor&v етыу yeyhajrai, хсй
oubevbs ra>v jtiiyta»’ oipai tip dxoyi’ bteme-
cpt/ryer, ol be mMdi хсй. nefoa rip fnioxemi-
xip tov paQti’Qog <pdr&iiQOniav fjteyvtoow, ij
abtol rjj? ewQyeoiag aloDopevcn, i; oixeiovs
еурпк roi'S it &яоооЬоуутсп' bvurpvybvrog rov
ilavcrov' ri bi uilh) xai ov люки ту; dojyfaet
xmarpaveg rd iryopsvov, piikiovi хсй. tn •&oq-
ytiv eycov cue wx dnior^oopai ngbg eihomg
bicdryopevos; (ASS, p. 114 F)
III, 31. '’late btpwt!, dyaxqtoi, rip’ hqo
t№(k MiyooTO/' xqovw- &F.fiKatov ineiHovanv тд
OQyyv, ov rtf лоАн bk porur, «ЛЛы хсй rjj
yioga лавр, kiya> bit r.dv Aotpdv exetvov rw лир-
4 ay/rv xai nayrupt'iQur хсй bneQpETQOV,---------
iQoiTOv pev ydQ yeiQuycnyiq deostoenei nut-
Aeinvv {/рас >»g -tatiiQ, ovy ijfuv, <Ша TOtc
rx yf/t xaiKiiiie, ttr.a xai tois xttfueaiv fjpwv
Eiel-tiflv dipttjoi rip’ fpIkjQdv. (ASS, p. 115 A)
HI, 32. ''its be XQ/Httuv fjpag yeye-
ujpevovc t<bQa, rot. vtop/tobioig xai rots xo-
/ffflj) ctatntr i-ravt^ifiaGt' tip niyy/jv. "Ds be
xai тайгу г,] mpfi pi} biiea» biiyi-to to rftii’
1 Таяи 4jMa в Солун се датира към края на
пр. 69- 70, който я поставя между 608-*-61() i
>№1ката чума, която дава отоци.
сте безраэсъдни ? He знаете ли, че градът
има много закрилници пред бога и че
един от тях е бил избран от Христа за
пръв, че той сърдечно и горешо винаги
се застъпва за града и че не само градът,
но н цялата страна го имат като непре-
взимаема стена ?“
3. Чума в Солун
III, 30. Възлюблени братя, равносилие
е да преброиш морения пясък и дъждов-
ните капки, както е писано, и да из-
ложит чудесата, конто победоносният и
преславният мъченик Димитрий е извър-
шил по отношение на телесните болести.
И то съвсем не говоря за ония [чудеса],
конто са се проявили отдавна или още
по-отдавна, нито дори за тия, конто са
били извършени в наше време поради
неизказаната му и бащинска обич към
гражданите, макар че ние сме грешница.
Ще върна речта си към други [чудеса],
след като припомни и това чудо, което
е станало неотдавна и което, щом го
чуете, знам добре, ще го познаете и ще
свидетелствувате и вне за истината. За-
щото то се случи преди твърде малко
години и мисля, че никому не е убягнало
от слуха, а напротив повечето от опит
са познали покровителственото човеко-
любие на мъченика, като или лично са
изпитали благодеянията му, или имат
близки, конто неочаквано са се отървали
от смъртта. Но какво се бавя и не на-
правя с разказа си казаното да стане
очевидно, а най-вече, като имам упование,
че ще ми се вярва, разказвайки пред
хора, конто знаят01
ill, 31. Без съмнение вие знаете, въз-
люблени, за божия гняв, който сполетя
неотдавна града, и то не само града, а
и цялата страна, сиреч за тази всеядна,
всеизтребителна чума, която надминазаше
всяка мяра — —. Този, който като
баша ни наказва чрез божествено напы-
ствие, остзви морът да връхлети не върху
нас, но върху плодовете на земята, а
после и върху нашите стада.
ill, 32. А като видя, че съвсем не ста-
вахме по-добри, той насочи злото към
кърмачетата и невръетните деца. Като
разбра пък, че отокът на душите ни3
царуването на Фока. Вж. БаршшЛ, пос. съч.,
’ Авторът еравнява пороците ил >1ушата с Бубони-
98 Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
y^mv dfdrjfiu, ток tbv fieyav *п< dpr-
fwv xai bxvnorurov той Aoiytov xairtfjQa dr'
dyyskrov ovtok ^tmjQoiv rnaxtHjvw тд naan
a weytbQrioF тгбАя. (ASS, p. 115 B) [(2) ’’Ev9a
ufot rjv olsflOS М}ЛЛП’, vf' ’XdyQIOIS ЫКО’ф
rpvae.wc thfltfa? do&Eyoi>c, or veottjroc dv&occ
FZeOb, ov-л avdfHxyc nrudevoeibc te wi fvxoa-
fiidS xMt r.y&ixbv eat node ovataotv zroiearc
avayxojotaryc <peibd> u? xmerpafrttw dMu
(Tougard, pp. 80 -82)] wfe-ree asiny dxb
viptfov ueyQic avdamv апцта^иуго, штя t&v
ev yrjc,(f /fa&Fi 'rEFiedijftn a»’. — — — to
veov xai motemv r;jc ykixlac E<p&eiQSU>, rd
di Ttalmbv xoj iyyi'C dgaviofiov SifttioeIto,
(ASS p. 115 B) {<5wrZ<p iiavdtq) t-ij dyoQifnp
«Ve® tcov ycvof/evaiv xatarQr'XOfiPVOv. lloia yaQ
jrvh) tijc таЛесос tarv ехгреооаёгюу n<!yi))iiQi0v
ovx EOtivoywQKTO' яоТаг Si tie tide xltvyv eva
vexQov fxxOfA^OTOav’, (Жге/мпу, 61/iai, & ryiio-
XQtoTot dSelrpoi, 61X' i] dvo vexqovs, ij tqeic,
rm dydQwv xai yvvatxaiv rpij/ui' ent yao лаг-
dcov, xai teoouqck xai hevte rijv /u.iav огрш/л-
vrjV xt^Edf.iF&a rpeQCH'oav’ otym ydg ток oixoi
UEtvanap &T.drpovs vexQOvg, aQbi/v dnavnov trov
тус olxfac tv /иа xatoov ftonfj adEOtQtftOK &no-
ory>ayivt<ov. 'Qs tas ruteiAd? uev rpaiveo&ai /ту-
fiafiov, xQOvvrAg di did oto/jatrnv avaiiXi^eiv
rov rup.aroQ, 8 di) xai ыщеТт eyivew tov
tatrOK inv nuoypvta tovto, tow IvUev uriii-
maoiifa.
3. Tavtu Tocnnr TvjufiQovfiTiv fiiv ioioouonm-,
I'va fii) гф fityr&Bi ten' mi'&ovc xaranerdyvar
Tjl Mitty rap axotip ear'»’ тацаахЕоао'"
(Tougard, p. 82)]
Hi. 33, 'Etcei vvv totrnov xm т<Т>т ruiob-
tujv evoyoi vooi)f.tamiv tip tbv vyioduiQuv vabv
rov ziavaentov xatiipvyov, &g FtQiyrat, Mftjww-
qop, ток xai тус той <9for tytlavfiQairrrac: tb
iityeikic, xai тур tweyuS- zov 'AMo^uqvi'
Лита,шок to хцЬего/мхау fxsbaxnmu. r'Oooup
yti(> abrbe lip ixaoryc vi'xrfc, roc уяЛолик .те-
rtfo, ^TEoximEto, tii'ilc ewiiev ovroi xat tqo-
yitjc /bierri.d^lavov, xai vtooiv olxeloic tic rovw
xaKaxtidov' oi nQlv PfjwfiuT.aw Utiroexta, xai
navTOiv dvadQeatoi, xai navri) axivtjwi tq> jwe-
yeOei tmv voayidxrrov &Q<bpevoi, x/й dhyoardw
fvrbe yfreQWv uyttic xru iiQticprxiVE^ ггкууак
rove ictuwbi tn’xovc гЪгетавхру, aqxfai iy^yyiin
Агхуашоу еуоутес той firj toic ai’icig aixovai
Ta&y,uaai то ла&а rpl? ncoevSo&i- M6qivqoc
1 Вж. Пс. LXXVI1. 49.
не спада и при този разрез, тогава тов
позволи големият, страшен и непоноевм
бич чу мата - да бъде внесен в иелвя
град от наистина зли апсели.1 (2) Тогам
нямаше милост за младенеца, не се гле-
даше слабата женена природа, достойна
за съ каление, нямаше милост към цвета
на младостта, не се виждаше нвкаква
пощада към ветината на мъжете и хра-
бростта им срещу враговете, която е
твърде необходима за уредбата на града
Но всички до един, от отрочето ю
мъжете, бяха отмасяни от болестта, с
иэключение само на скованите от дълбока
старост. — Младото и това, което
беше в разцвета на възрастта, гинеше, а
старого и това, което беше близу до гро-
ба, се запазваше. Те бяха измъчвани като от
двойна смърт при непоносимата гледка
на това, което ставаше. Защото коя град-
ска врата не се задръетваше от трупо-
вете, конто се изнасяха по цял ден? И
коя носилка видяхме да изнася само един
мъртвец? Никоя, мисля, христолюбиви
братя, а или двама или трима мъртви
бяха вдигани, говоря за мъже и жени.
А що се отнася до децата, ние видяхме
една носилка да носи четири или пет.
Премълчавам умрелите, останали в къщи
непогребани, понеже всички до един оби-
татели на къщата са били погубени
невидимо, за миг, тъй като рани никъде
не се виждаха, но от устата блнкаха
струи кръв, което беше сигурен знак, че
страдащият ще напусне този свят.
3. Аз бих предпочел да премълча тези
работи, та да не би да накарам слуха
ви да се удави в печал поради величи-
ната на това бедствие...
ill, 33. Прочее, след като бяха наказан и
с тези и други подобии болести, те, както
се казва, прибягнаха в целителния храм
на пресветия мъченик. Тогава се прояви
и величието на божието човеколюбие и по-
кровителството на действената сила на
победоносеца. Защото тия, конто той
като недолюбив баща посещаваше всяка
нощ, веднага на сутринта прнемаха храна
и при това забъраваха със собствените
си крака. Тия, конто преди това нямаха
охота за храиене и бяха най-зле от всички,
и изглеждаха съвършено неподвижни по-
ради големите си страдания, след много
малко дни, здрави и с бистър ум, зй
почваха да тичат леко и без страх
към домовете си, като бяха напълио
Acta S. Demetrii '(еянията ва св. Димитрий
99
vovtuik &no/.fli’offm. ’'Оомк Af хата т«с n&s-
tas fraoxemofievog rnggiffatve, топляк ij na-
•jaxQtjfia <> tiavatog 5яе§а%ето, f] fMXKQpvovui
xafjvovtae /Mils оцелоте йеа 'tfwvov V a^rd.-
},аут) той vocijfimoi etp&fwe. /яаМог Al ouAl
<5/d j^dvov, el fit) озйаухуш^а^ 6 Moqt-k
tvfisvwi /th A rov x'iurovtu. (ASS. p. 115
B—C)
III, 34. ’АЛЛ’ dityoowl ,uev fioav of «/«(>#,
с&ч avenimamoi trlewqaayTeg, dkfyto Al лЯмос?
wvuor ol fioXvxtJOnioavteg wig -luilti/Mciv.
Ena frwxeqdUvtee etc vozegov, of Ar za%i-
r'yteln: tvyyavuyreg tlgiHuini ftrTFwfictivLiv.— -
(ASS, p. 115 C)
111, 35. — — — Elza Al пйк, еллап
mv/, of pxv ijt>t tov uyioi1 vaov xma ток
idiovg oTxoi'C vooijoavitg, ol grdvtt~ Gyebbv dieq-
t)<iQT}cca> n\i]v oXfywv, o>g xai avupoix, (bs
nQrjrai, fieivai ток jtoXmIk, 6 Al гф тихюЬя-
itf> ze/xfra той JJtlgniQK nfioatyiiyoneg anav-
fts o%ndov Auca'i&tjcuv, ttXtjV 6Xtya>v twr ex
ngovotac mubeiq ''7tof>Xt]$friw‘, ’’Edei ydg
xavtWTU, eineo Oi'x avros tf’oijffei xaiai-hfa/K
ti'i яоХп, тог t.oiftov Imswfifttnn тепла» nin-
ик ця(йМ$ш, fiQaymrlirorg Al xarafaruir.
(ASS, p. 116 D—E)
III, 36. To Al xual ufr tag ауодйд xai
imv oi'xuvg uvtfik yEi'eatiai, fivvoig Al wic fr
r<j> wnnyiqi tf/ifrei tov liagrfQog /xi/ tovto
nv/FjS^nu, йДы xai tovvayttoT, fr'tQytji аяб-
Ля^к, toviov Afammjv tov ofror rijr actor
tyilayfiQto^ov fregyrtav FmAeilzaatfru. "fra Af
xai vvv лгатейодгг алагте;, ок nQovotq 0eov
та mma AmnamSv, xdl ovdlr rwv xaXfov
rf avto/itiio? yivetai, r'jg uveg ItigaiAoi’Oi, tag
ииаАтад той novT^QOV frvotfjK ex TQSfjyaiv «’>-
Ttuv tijc SifMbv xagdlag <5 Ufoc frxugxa //«'-
/.vjWWk,, rp’oi^ei' frog t&v Ixciof rijnxavra
XFiuevu»1 toi'g fig Urdunri той vov, xtti xma
n'y.ta ок ft fxotaoti yivn/Ffvoi нчда rur ’ Ayiov
ула/юАа iingveoiHi uv xat evqoAov xal ytioter
/iKUlXt'oii. rcurdW Лм/ютта Atltviltiai fOi rli-j/Mp
t«« fgyjqua'ov xru яаутае fifr кп$Ъ£-
t<>> ги г<м\ xtvbvivi'anag, uoi Al rijv yeiQa frn-
tillfrra, xal mv oraugov yMHOTjftahreo’ aeigtb-
HFiiir fiviK Al ntvyrth пдоошла/ xal fiovov
лдиог>z* топа.
MfyOVC At: gi&! V
turd ла/.Xijc
х«гц//«ач xal схо^дыпитчто; frtegl'aiyaTttt,
»»<% ui/ di fri tv'iv avtw'c i&sieiv did to ntAl
rij,' ~too.. ai'TOK (ASS, p. 116 F)
сигурни, че преславният мъченик ги е
спасил да не загииат от своите стра-
дания. А ония, които той отминаваше в
нощните си посещения, или веднага би-
ваха отнасяни от смъртта, или дълго
страдахаот продължителната болеет, като
най-иосле след време настъпваше облек-
чеиие в болестта, и то не толкова поради
|изтеклото{ време, а ако се смилеше мъ^
ченикът и погледнеше благосклонно стра-
дащия.
Ill, 34. Но твърде малобройни бяха
ония, конго умряха там, понеже не бяха
посетени от мъченмка, а малко повече от
тях бяха тези, които дълю време боле-
дуваха. Впоследствие, макар и да биваха
посетени по-късно, бързо възстановяваха
здравето си и надминаваха по брой {дру-
гите]. —
III, 35. — Прочее, кажете ми,
как тия, които лежаха болни нзвън све-
тия храм, в своите домове, загинаха почти
всичките, с изключение на малиина, така
че повечето останаха непо)ребани, както
се казва, а ония, които прибягнаха до
пресветия храм на мъченика, почти всички
се спасиха огвен малиина, които бяха
подложени на наказание от [божия] про-
мисъл. Защото, ако той не беше по-
могнал на града, както трябва, и в този
случай вилнеещата чума щеше да изтреби
повече от тях и да остави твърде малък
брой.
III, 36. Това, че така стана по пло-
шадите и къщите и че само на ония,
които бяха в пресветия храм на мъченика,
не се случи същото, но тъкмо обратното,
е явно доказателство, че господарит на
тоя дом прояви човеколюбивата си мош.
А за да повярваме сега всички, че всичко
се шучи по божия промисъл и че нищо
добро ие става от само себе си, както
някои празнословят, бог, който иска да
иатръгне из корен от нашето сърце та-
кива внушения на лукавяя, отвори очите
на разума на едного от лежащите тогава
там. През нелцта той като че ли изпаднал
в екстаз и видял светела, наметнат с хла-
мида, с розово и приятно липе, като някой
консул, който е получил от императора
власт да раздана милост на народа. Той
преглеждал всички частрашени от опас-
ност. На някои полагал ръка и се опитвал
да 1И бележи с кръетния знак. Други
П1,к едва поглеждал с печално лице, а
съвсем малък брой отминавал с голяма
мъка и с мрачно лице, като че ли. не
искал да ги погледне порадн голямата
си скръб за тях.
100
Acta S. Denietrii Деянпить на св. Димитрий
111, 37. Ойил piv obv ecu&sv ij peta dt^zi'
яапфе xai ndytaig длё&уг/охоу, ol 6i xai
отиууф nQoodima, Spins Ae xatalpayfMvTEg tijs
tov Mdotvoos awnjQunbovs EtofiXitpef»;, ov
^tftp&e^ono pev, Ь> 8e тф -T&&tt A%q6v£ov,
a№ rbefaudes fyoav Axovaavteg лада rov
faigaxdrog, 8u ohog x6v peta лблгр: Алюнолтц
rfy'ylfyaav' eniatevov йА тф llyovti tavta Ax
tow rows’ leyopAvovs /ill huoxupWiifu. лада-
ZQryja Televtav, ml siafay tovs imoteixwp&ovg
ev llaQot^u хапли} оауклЧфли, fw$ev M}ii tri
rijg vyieias Апирёдеобеи. oijpaytQa, d>s pi) de
tovs iatQobs tolpqv tois Toiovtois lomav :лдо-
oeyyl^eiv bediotag fietd tvp> ocpoaylba той M6q-
wqoc dv&QiO3Ttv7]s tejp’JJf лооспуЛуегу fiotrfhq-
pma. (ASS, p. 117 A).
4. Thessalotucenses urbe a barbaris
oppugnata fame premuntur
VIII, 65. r Ott At ov povov Ibiq. жлкЯд,
alia xai xoivp лед! яаааг opov tip- abrmi
note n хай. ytogay Av Ьнкродок xoiqois dpet-
ijuv ex q'tlotnogytas ti]v лдоглаоАау uirtor н<й
jiguvouxv i> лагЁуЬоЦоь 'A&au<i.-6qos Xqiovov
tstf.bEiiato, to xai stdliv Ivbtfxvvrar ovbe yag
Irjya лоте /} лдйд qpas abiov гАюлЛаухгш,
t&s o»5t о sigbs tovs pevuvovyrac apagtailobi
eleos той 0eov. Aid fiQuyiiov orupriviow tijs
uAij&etas е'хшу Ач pufJivQas owylixas лоЛАоис'
li'icijlagixov yaQ ebvovg dryatov tote тф я1ц-
bei тр Tteoipvldxitp титл twv Ofcoalovtxaiwv
imfioioctvtos nolei, neQi ov abv &еф ipovat
FvxaiQWg Av tois xaubntr Акдоррореда' xavtev-
ffev find tijv Axf.Ivcdv dvaycufpimv aitgoov hr
pov ti)v ndhy a pa xai tip oltjv ycboav owe-
xovtos Std то лр&тт per rip lauipapuov Axel-
vt)v twv fiaQpaQcov niiyffbv азикгта >d ixtog
Tijs stolews KnrnbeiniXEvai, &s xai rov x0®’’
t-xnA^Sai'' rijs yiji Xfaa to yeyoappEVOV’ глота
lie xai fptjpujBevwc dnavtaxov, dis >/ лб1ц
tahn, ptjdeva twv fv nlotag EpmujEvpevoiv
tFiui'i'fa xia&oaib, xivowos tototal^e тф ло-
lextp utta tt]v Axelbev Gnomon’ aidks IntjQ-
HI, 37. Прочее още на сутринта или
малко по-късно тия умираха неизбежно
и неотменимо, а другите, конто все пак
бяха удостоени със спасителното посе-
щение на мъченика, макар и [да бил) с
тъжно лице, не загиваха, а дълго време
боледуваха. Но те биваха обнадеждени,
като чуваха от очевидеца, че все пак
били удостоени с посещение, макар и със
скръб. Те вярваха на този, който нм каз-
ваше това, тъй като ония, за конто се
казваше, че не били посетени, веднага
умираха, а напротив, конто бяха посоч-
вани, че са били отбелязани радостно
[с кръстния знак), още на сутринта но-
сеха белезите на здравето. Гака че дори
и лекарите не смееха да се доближават
до тях, страхувайки се да прибавят към
печата на мъченика и помощта на чо-
вешкото изкуство.
4. Глад в обсадения от варнарите
Солун
VIII, 65. Преславният Христов побе-
доносец в различии времена е проввянал
поради обич своето неизмеримо застъп-
ничество и покровителство не само към
голям брой отделим хора, но общо и към
целия си град и околността. И това по-
кровятелство отново се проявява. Зашото
неговото състрадание към нас никога не
престава. както не ще престане божията
милост към каещите се грешници. Аз
ще разкрия нешата накратко, понеже има
още много съвременници, свидетели на
истината. Защото един варварски народ,
неизброим изобщо по своето множество,
връхлети върху този богохраним град
на солунчаните, но за това с божия помощ
ще говорим ло-нататък на подходяще
място.1 Подир това, след оттеглянето
на варварите, вневапен глад обве града
и цялата облает, защото тоза множество
варвари, равно по брой на пясъка, изпо-
яде чай-напред всичко извън града, така
че и пръетта на земята изблизаха, както
е писано. След това, понеже навсякъде
се развесе слух, че градът е превзет,
никой от тези, конто плуваха с кораби,
не се вестяваше тук И тъй, опасност,
равносилна на война, надвисна отново над
града, след като той се беше спасил от
a) *wA«rfa«? Cf. Mich. VII, 17. b) xaftwar earn. Toug.
1 Тук авторът васатва за 7-дневната аваро-славянска обсада, която подробно е описаил в кн. I
гл. 13 до 15. Описаният глад се явява кято последипа от нея. Срв. Буряов, пос. съч.. стр. 174. бел, 4
Acta S. Demetrii — Деянията на Са. Димитрий
101
wjto, navuitr ouov тф Хиир оуеЯот ipBetfiofie-
vtov oixoi те xai tHifiooiq. (ASS. pp. 127 C—
128 D)
VIII, 66. ’.-Щ’ 6 tptidndfa; xai
ло£ xai iraryqg ёилХеюъ &y<t&oTt]ro <> vxeQ&-
AoSog a&XotpoQog ovx Ivvota&v Ая тд ovtupo-
f>q. оййе tcanjuehjoi t(i>v olxttrar <тйтоц xai
rot ara^tnr ("лtun- >//&»• Ad to TZijftjc to»-
леякцщ/£1><хл’ •qiuv tpetiofc, xai оН'Цяадейъ:,
xai 8i) Swxpfo-tp nvl ражХцею, i/oQtov iswtpe-
QOfjivr^ ohot- xai Xiav rroXvv чей ёл) njv fia-
oiXiBa ran* trtoXnoi- тёёот faravemi xara to
iieqos Xicni t^q vtyjor tv fyneQa r),zaj»ya>s. A'
л> xai yQaeprrai ету^^ещ ft raic tixnoi, ueX-
Xovri tip 8e£i&v iqc vtyig 6B6vt)r fa>eXxt№ xai
sri to Rvgavuov, cog elgwai, navrxnoQeit-.
Гкцхютас ovv ev тер srXoiep lyi/al тф Xzegxhw'
tixovoov iiov xai to aQionQor utpaxtov OQ/ze-
vov, xai erXevaor etc ОеовпЬтму axFiyrtattoc
Mid 8ia zifyovg. (ASS, p. 128 D—E)
VIII, 67. ;'a(? top etAoug xai xaXaic
exetg -tqo^(u, a/M x&/Mi -iQuhtfipmcnog oe
ёхы. Tov 8e nib ft txazacei уеуонпос Bid to
.Tfeod8ogo>- jrjjj Beas тог Muowqos, xai ti6/.tg
atQog afrtor ip&sytaJua’Of, art i/xovoapev, 8e-
о.тога, tip loliv Fxeivrjv fotb fiaQlideem’ xaza-
&XP&ip-ai, xai n&s beet ftf xtXei-ng yeveafhu.
6 йВХоеро&х dxexQtvaro' olijO&g таоа av&Qo>-
-toig eXi/jtpth}, 6/£ ov nOQa &еф. П&та yaQ
Aipara тф Qeeo' ?.xei o?-i- nXr.voov, xai- talg
rate ivnandjoiug оы fitpoouv, 8ti tore
obaiQfMig tov &eoi- ( XevouXovixi] пётютаг
xai. room elxcov xury/.Bev ex rov niXoiov els
тф- BaXcxiom :те&я/т»у ini xov bSotos Xeyan-
тф Етератср' tdov tafaqv trtXevaov, wg 6(>ас
iu JiQO4OQ£»6fiev6v gov. (ASS, p. 128 E)
V1U, 68. Kai 8i/ JtaQaxQijftu б SteepiO’oc
Biavamac tip- aXXip offii? tov trtXotov iivelX-
хиае, хай iaXevoev bu OeaoaXovlxip рёут
xoXXov Вео/леуод tov jiavevSogoy MaQtvQa
хата той neXayovg Bbevovtu. AXXd xai йлмпк
л/cfiOTOt c rh curXeot'rag r> Хтё'/ avu-, tteuobuevog
eXQa^ei- ai>wi,g xawi rfjv тггоаууеИат mi-
Ai^-XoguoQoi-, tog tj sioiig cvfifuiylij. @ao? 8ia-
оеашотаг, xai езгеюе ueraaiQeipaytag etg aiftip-
xcizaQai. Avtbs ztqo ndvra»1 eX-Bcov ravra яоХ-
Xoic ribv T^g я&Хеок e^riyrjouxo, 8qx(q xai
a&coig eQyoig ^wievouftevog tb 8i^yrif.i(i‘ evBvg
yaQ й n<o,ev8o^og MaQii-g тр д^аз/Вваттату
гфтся- xijBefiavlq. eoiQetpF тот xomtin> tijg
ToXefiK etc /aom- rvzog ЛХ1у/пг гц/еоа»- яоХХйп-
’ Хпос е един от най-големите острови в Егейско море, б ьт > ди
известно дали това лице е сыцествувало действително.
това бедствие. И почти всички умираха
от глад в домовете си и навьи.
VIII, 66. Но обичашият града, челове-
колгобивият преславен победоносец, из-
пълнен с всякакаа добрина, не остана
безучастен при това нещастие и не ни
пренебрегав нас — своите слуги, макар и
да сме недостойни за пощада и съчувст-
вие поради многого си прегрешения. Той
се явил сред бял ден в образа, с който
го рисуват по иконите, при остров Хиос1
на един капитан на кораб на име Сте-
фан2, който карал твърде голям товар
с жито и плувал към столицата. Капитанът
П1ял, както се каза, да вдигне дясното
платно и да отплува към Вивантион.
Прочее победоносецът, като се изправял
в кораба, казал на Стефан: „Чуй ме,
вдигни лявото платно и отплувай бързо
към Солун при спокойно време.
VIII, 67. Защото [градът] се нуждае от
храни и ти добре ще пост'ышш, ако ме
последваш и дойдет там заедно с мен“.
А той изпаднал като в екстаз поради
неочакваната поява на мъченика и едва
промьлвнл пред него: „Чухме, господарю,
че този град е завладян от варвари. Защо
ме караш да отида там?" Победоносецът
отговорил: „Намстина той бе превзет от
хора, а не от бога. Защото за бога всичко
е възможно. Отплувай прочее натам и
съобщи на корабите, конто срещнеш, че
Солун е спасен благодарение на божиего
милосърдие.11 Щом рекъл това, той слязъл
от кораба в морето, като се разхождал
по водата и назвал на Стефан: „Его плу-
вай по тоя път, като вървиш след мен“.
VIII, 68. И Стефан веднага станал.вдиг-
нал другото платно и отплувал към Солун,
като дълго време виждал преславнин
мъченик да върви по морето. Но когато
Стефан забелязал и твърде много други,
конто плували. той започнал да им внка,
както му бил поръчал победоносецът,
че градът бил спасен с божия помощ
и ги убедил да обърнат корабите си
и да тръгнат към него. А той стигнал
преди всичките. и разпразил тези неща
на мнозина от гражданите, като с клетва
и със самите си дела ги накарал да по-
вярват на разказа му. Защото лреслав-
ннят мъченик благодарение на човеко-
любивото си вастъпничество веднага обър-
на скръбтя на града в радост: след
m.w ).««.!гелии Гфяи •’ Не е
102
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
луоол^мюяуггг»-’ £дл<5@аи’, гредортшг eXbi] Sw.-
Фода, xd ~гдо<р&аос»та» zip' гла^оЛо» ubr
tQog fiaoiAea tijs TtdAscoc лдехфытап' negi rtjg
lirayxty: tor Atpov tpomfinwov. 'f->&ev xd
ovfipcMvtte ev EWnuig хата/идРете, лот) '<
троЬдсхце hiryjiflve tov xaxor, mt xd fiaoi-
лёгод axons f] sroAts tote bia Ttgeafieias t)v6-
Xfyae. — (ASS, p. 128 E- F).
5. Quomodo rhessalonlca iterum fame
pressa sit
IX, 96. .-Щ«с посад Hypper плац&рыу
tor HdQivoog o/j.otor.iionoi’g тЬвдуесЬтд^ Пооод
d xqovoc OQxeeti ro> ovyuapttt wi niaina
fuuQqpcna; Ovxdir uovov to tqo figazsog
tgrt yevoiitvoT bafivtuo/tut, истадхе: ('ndexov
FivtQyatg nuoamijoai tolg vtjtpovoi rijg ihotydgor
nQOVoiag tor Afagrogr/g to biwaov. " Anavtsg
tmt ттр> тую jie«-£Bog liar xatgor yevopeviyr
to»> ttfror ottttinv, ov хата таотг/г pwvov tip1
iho<p(iavQritov nuAiv, biiti xai nfO’taxpr oxt-bov,
mg xd t:fc aeiip- tp&aoat та xaxm tryv д’ыш-
Яйи таю лблеою, олахяе n&vttg tv А&и/шц
Aeivjj xatEtrjxovto, лапаю apa xd nbr ailtDi
еМаю atwaxoAov&i/advta»' tlioneg тф o/totco-
pau rijg той otrur cievcoottog' оле(> xvQtwg
Aipbv oi axQifieotsQOt bvupn& voiv. "Oi a»
yaQt to ffagv xai ztpdipvxor tyc tov oiroi
ашатс ётёдою tlbwv, tog elxog, fotfvrwv,
fyvaxbv tit] xata tag dyctulc uEtabEvaollai, ovx
sivai Aipbv tor tHUJvtov zeiteonixaciv ol eye-
•PQOpeg' bi de pi] evnouur eooiw, oPev f] nsgl
tov aitav avia pe&obtp тю! bogEi b/oixovoueioliai
xata tong btjpovs, tutf. to dptj%avov tov lufAiv
vneivai EQycp xd avouau xvgitog tov мшю
алвоуа^етт (ASS, p. 129 A—B)
IX, 70. Тогснлд xaxtQ am tij; Gfooako-
vutaltw xiE'OpevtjC /леуаЗтиАеак, xai pei£ov
xaxbv tov nOQuttoc rote Xtpov ttjv ngooboxm-
suvtpr тадаурр xmoP^aibovvtWT ananmv, <i
xoivbs Ttjg xo'jQag &naat]g лада ttgeafisvipg
о tpMnohg xd тмч auagaow fpuav nfivt’jpaiy
о rove атуакпк otxriQpd.'S tov noli- el<cnlay-
Zvov f)eov xd otonjpoc ’It]oov Xqkjwv rotpoig
ixpa^dptvog xal mrjitt] voega tr/S ainov tpAav-
Ppamiag Fvaoymg AFtxvvpsvog naeir о navtv-
пиколке дни доплуваха много търговци.
които ногеха различии храни и изпрева-
риха завръшането на градскнте пратеници
които, заставенн от глада, бяха отит пи
при императора1. Като размислите и
себе ги, разберете от това колко голями
беше злото, та градът да разтревожи
тогава чрез пратеничество и ушите на
императора. —
5. Солун отново измъчван от глад
IX, 69. Колко дру1и подобии благодея-
ния на мъченика можем да изброим! А
колко време трябва, за да опишем тин
големи благодеяния! Прочее те разкажа
само станалото съвсем неотдавна2, което
само по себе си е достатъчно, за да по-
каже на дело на здравомислящите, че
богоносното покровителство на мъченика
е постоянно. Вие всички знаете за оскъ-
дицата от жито, която настъпи неотдавна
не само в този богохраним град, но и
почти навемкъде. Така злото стигма и в
самия престолен 1рад, та всички изпад-
наха в страшно отчаяние, защото не-
достигът от жито беше лоследван, както
обикновено, от оскъдина на всички ви-
дове храни. Това именно се нарича глад
от ония, които държатзанай-точния израз.
Защото, когато тежкото и притеснено
положение поради оскъдица от жито може
естествено да се уреди на пазара при
наличността на други храни, разумните
хора не наричат това глад. Но ако няма
откъде и по какъв начин да се разрешат
за народа трудностите с храната. тогава
именно невъзможността да се намеря
нещо налице, причинява не само на думи,
но действителен глад.
IX, 70. Тогава, когато главният град
на солунчаните беше измъчван от такава
злина и когато всички се страхуваха от
неочакван смут, който беше по-голямо
зло от тогавашния глад, общият за ця-
лата страна застъпник пред бога, който
обича града и не си спомня за нашите
грехове, който изразява духовно неизка-
заното състрадание на многомилостивия
бег и спасител Исус Христос, който на
дело показва на всички разумната милост
на своето човеколюбие, именно преслав-
1 Вероятие император Маврикий. 1 Това. сьбитие е стенало очевидно немного време преди
епископ Йоан ла е съставил книга 1. Според БарииаЛ, пос. съч., стр. 42—44 и 66 сл., то трябва да
се отнесе към охтомври 610 i., когато Ираклий завзел властта в Цариград. Въз основа на тези
и някои други данни и Бурмов, пос съч., стр. 177 сл., смята, че книга I е писана след 610 г.
Acta S. Demetrii Деянията на св. Димитрий
103
AofOC Afagzvc hjfU]Zfji.o? vsfintm -ihlti) fx
тЛемясои xat ArtejopoM’ y<»Q<~tv iikxaba? fim-yq-F-
qok pepeotcouEVCK ttj fy>apaab>p diriarfiAf
szotxt'kaiv xaoxmv {цууоппе. xai (t]Q0»’ хсй згаау?
xgb? dy&ocnivr]v biaizav aya&movvi}?, r&c euiAi'
r.fjv Ikmfia pev ztbv ooov ovnto "гдосЬ<л«<>р& tin
dkiflega»1 &appayi}vai, xaizot xeipegtoi’ xaigov
TiMjaia^ovtos' f1? fipnxv ЛА «Это? tganijyai
zip nokv, ws ovx dvDgwnbh -rpovoia fiia-
mu&Btaco’, povp fit xrfiepovig xai ypgtzi зИм-
mp iov McgtvQK. (ASS, p. 129 C)
IX, 71. \42z« red, tpjfc, to лдаури yeyt-
vijo&cu; <ра,иёу. ov ;’«? fimtg otpitaipoi? Fifio-
fiev, fiwaue&a ui/ opokoyetT' mk fie nenoikti-
iity stQovoiq. to? dftzo^ orK»' таТ’ти yeyevfjofttu,
utjfie.vo; wr tyvixavza ядигъгк&юаутюг epno-
<jhw fintaotm’ to'tl nagi тог Mugzvgos ahdi
yeywt}p£njr opoAoorjaavto? hit zoi та tvftafif
xiztaAaficiv. ЛЛл’ el xtu uij то1~ лдоаяАегоа-
nat, tos Ktpt]e, fyuTrogotS тцкагууак 6 Maffiv?
fovtov гуирачият, fv was xapAtat» nvrc~»'
votp&c: ow22aijj3«f Ьшледц huoxuioei ngu?
fypac Fm.taev owiXuottai, xai tovto пктккхро-
Qtjoei tip' moiiyr axoi/v to yeyovus row ovv
ahj&Etif tniioft. ’Avrjg yag motbc rtp xara zqv
Afivfiov peyaJczigexel e^imegovpevo? xopipi,
xai zip’ Xfotv vijaov агчиг xekevaa xrtzaiuflo»,
wri tp Tffiv якоТая япотдолЦ re aua xai xaze~
itf-ei 6о%ал/мг xai Aiav 6&vpa>r Im zjj ona-
va voir itvouiAefivitur, 6gq xat)* оттуоге, глыта
xai еудтуубдак qxovip Axavei зшдизгЛтрзЬв' roig
nreigaoi, zotdfie tngbs aittbr тр&гууоиЬ>ф'. (ASS,
pp. 129 C—130 D)
IX, 72. Ti, fpr)4 fi$vp£l4 xai tibia'll', axgi-
lia>? ttr&t, c&c 6 Ariptyigto? xathpai ngoaffia-
fitovi^opevo? rdf vijas cbnirxi? xai лерпшг st?
fiecoakwixTiv' 6 fit fitcovozd? xai nogevdd?
m to juagzvgtor tov xakkivixav uapzvgo?
’Ib/btbgov, ognetkcov HxQtjjsoteQOv xacaua&eir
&rrb raw fyyyo&'ajv n; 6 Дургдаис ouzos' apa
At xai zq) dgtrenc keyffsvzi &yio> »agzvQi нега
fiaxQVfuv ev^dpevi? tpavFQw&ijvai ai’rty то?
лдпураю? ii)v axgtiieiav, "та ui} aboxipos
TaQti ttj) ozelJ.avT.t uvzw fioxipao&ij xai amp'i'hi-
rog,&<oiei лака’ nugti zmv Exeioe zacyavroiv vnu
Tijc XQuTWfus Aivap&'K bifii.eyotih>«»- ziiw fr
ttvzoti batpavuoy, xai axovolto? <pa3'eQoh'i(i»Y
ният мъченик Димитрий, изврати със съ-
гласието на бога в родната земя от много
различии страни пренатоварени кораби
с разни храни, и сурови и сухи, и вся-
какви благини за прехрана иа хората,
гака че надеждата унищожи невъобра-
зимите нешастия, макар че наближаваше
зимата.’ А и градът поде химии към
бога, загдето бейте спасен не с човешки
промисъл, а само със застъпничеството
и с преголямата милост на миченика.
1Х, 71. Но наистина ли, казваш. е ста-
нало това нещо? Да, аз твърдя. Защото
не можем да не изповядваме това. което
сме видели с очи. А как да се убедим,
че това е станало по промисъла на побе-
доносеца, koi ато никой от търговците,
конто плували край 6peta, не признава,
че е имал видение от мъченика, за да
дойде тамJ Но макар и мъченикът да
не се е показал явно, както ти каза, на
плуващите покрай брега търговци, то той,
като е поговорил мислеио в сърцата им
и по божие внушение ги е убедил да
се отправят към нас, и това [е достатъчно,
за да| накара слушащите да повярват, че
станалото е иапълно зярио. И наистина,
един доверен човек, който служел при
благородния комес на Абидос2 * и по
иегова заповед бил дошъл на остров Хиос,
се ядосвал на бързото отминаване на
корабите и бил много паднал духом по-
ради малкия брой на отплуващите |ко-
раби). Той видял на съи, а след това и
наяве чул глас, подобен на съиониде-
нията. който му казал следното:
IX, 72. „Кажи, защо си паднал духом
и тъжиш? Знай добре, че тук стой Ди-
митрий,който предварително е заангажирал
корабите към Солун". А той, като станал,
тръгнал към мартириума на добропо-
бедния мъченик Изидор8, за да разбере
по-точно от местните жители кой е този
Димитрий. Съшевременнок като се молел
със сълзи на току-шо споменатия светец-
мъченик да му бъде точно разкрито по-
ложенного, за да не бъде смята н за не-
годен и загубен човек от оня, който го
пратил, той отново чул |същото] от ония,
конто били обладани от свърхестествена
сила (понеже в тях говорели зли духове)4 * *.
1 Населеиясто иа Солун било „изгубило надежда"', защото в оиези времена корабоилаването
ставало по крайбрежието и зимата намалявала възможностга да се получи помощ. 2 Комесът на
Абидос бил граждански уяравител на този град, който се иямкрал на мдаоавийскив брЯ1 на Хелеспонт
Според bapwuutl, пос. съч., стр. 67—68, този комес на Абидос е бил Теодор, за когото Theophants
Chrono^raphla, р 298, 26 28, сьобшав», че бил верен човек на император Ираклий (610—641J.
4 Както личи от разкаэа, този храм с вощите на св. Изидор ше да се е намнрал на остров Хиос.
1 Става дума за т. нар. .беснуваши-, конто подучивали пророческий си дар по вдохновение на .тьм-
ните снли* според тогаяашяотс схвашане.
104 Acta S Demetrii — Деянията на св. Димитрий
«йтф zip' блтфеихг ixormya^uv y&Q, fin <i Art
/j. faxes bteivos, rbesifii^av fie атф xal тог
fil *d loyxus fiiatov Цаеаив’, &oneQ xai note t<o
ayiq> npofiQOfup xai fltcrttarji той Xqiotoi'
'ItDawfl tip facia nip' tip xetpaAijs inetcofia-
~<jy, /fc»?roc Hyeyovei ttp иеуоЛы xai
ntotqi (iaoilei Oevfioaup хат Evysvtor to?
rvgmvw oTpatEVoapevcp ngos noie.fuv, xav-
rav&a Tofvvr ifiotov, c&? etgipai, ёп fi Aoyyp-
лАтряо$ xal fiiaio&lvatcs fixeivos, л(юо&ёуте$
xal io fiyior rov fiderrQoc fivojua, fixeivos,
<paot, anavza r« srAota ek (teaaaiovlxrp' fine-
отд&ры. (ASS, p. 130 D—E)
IX, 73. *O fie. avtiQ lovtaiv axpvous дета
xai t&v ovedvtfov айтф еяео^ауюе fjsv, <&s
tov rtveigw avtov xal ijv rjxovae
,U3] fiiaxpivas fit w aj.t/fisG, <Ш' tvzoroaqoas
tovs vnagxpvG tov VzXv^ixor агИаюлюг t'fiuir
otsi^at iyfopQtor ii)G etxfis fivofja^fifinov, tops
npoomyx/h’ovTuG ёцлброж nstfioi rj xai fivayxfy
tip' enl Oe0oak»ixi)v ori/.lesiim flia^otiayov,
ypafijMioi nafmxQrj/ja xeyffijiai tpos tov rtfvi-
xavda tip' HmtQXpv lyyfi&ofisvor fifJ^ip rov
’JMvqixov xmafiowv tip/ afiixiav, лоос&ек xai
to nvopia tov ntfap&evtos fifj&tn nup avzov
Atiuipoiov ini zjj «'»’ nloi'mv dvayxactixp
-цхщеолц' ofix ^fjeA^oev fie, &Хла хш тф otei-
i.mti ahoy ev Xi<i>, xai tip * A flvfiov лри-
xaityfiaii) yey(>a<p7]xe fiiafftilMtn> tors finapyovs
0eonalovixt}G, yvtoQioas ояпф to. xata tentin'
xal. tii fivo/ja tov nefi<p&&'tos Atj/ut&or, c&?
exeivoy xivifi}ivw, Hvyicp fiaoitet толпа npo-
oavoQtu, xw fiaaitea naiiv toy yiteygunoy
imxhjXuxaiG ngos tovs inapyovs xsievoeai
%Q?jaao&ai nepl mtier. (ASS, p. 130 E—F)
IX, 74. Толпа fii l£ vixovofitas &evv
тароурр' tooafaip' IdsSavto, i'va rj deaptotos
npovoia xai ’уМг&рагаос xiffiefjovia tov na-
vevfio^ov 'AlAoipuQov xipjvx&jj te tots nsgaai,
xal yva> naoa у olxov/jevif, on ofifie zvxetis
VtAonaig zcov yvrioioiv vlwv htstitlrfoaio ovtuk
note, &; rt nol.vonl.ayyytp xai jqiotoiufnpos
tov M<iQtV(>os ipiXavfiQconia tare fipagtml.on
rjfiMV хш fiovAcov avtoP fteta &eov nooevotyte
xal njidxornov xivfiinov, fttjSyr ijiiow uepifjffti-
които му разкрили истината против
желанието си, като викали, че този
Димитрий е направил това. Те хулели него
и насилствената му смърт чрез копие,
както някога [подобии хора] се подигра-
вали над обезглавения свети Иоан Пред-
теча, Христовия кръстител, понеже той
бил помогнал на великия и верен импе-
ратор Теодосий, който водил война
срещу узурпатора Евгений1. Прочее те
викали, както се каза, че този уда-
рен с копие и насилствено умъртвен човек
(те произнасяли и светото име на мъче-
ника), той именно е отклонил всички
кораби към Солун.
IX, 73. А този мъж заедно с друга-
рите си, като чул това, се уверил, че
наистина сънят мт и гласът, който чул,
са били действителни. Но той не отгатнал
истината, а предположил, че илирийските
префект са изпратили частно лице, на
име вероятно Димитрий, който принудил
срещнатите търговци било с убеждение,
било насила, да отидвт в Солун. Той вед-
нага изпратил писмо до този, който то-
гава стоел на чело на префект урата на
Илирик®, като се оплакал от неспра-
ведливостта и прибавил и името Димитрий
на човека, който уж бил изпратен от него,
за да отклони насилствено корабите. Той
не се х'спокоил, но писал и на управителя
на Абидос, който го бил изпратил в Хиос,
като обвинявал префектите иа Солун3,
и го уведомявал подробно и за името на
изпратения Димитрий, и че, разгневен, ще
доведе това до знанието на императора,
и че от своя страна христолюбивият им-
ператор4 * * с настоятелна заповед ще се
обърне към префектите по тия въпроси.
IX, 74. Теви неща по божие повеление
предизвикаха такава бъркотия, за да се
разчуе навред богоугодната грижа и чо-
веколюбивото застъпничество на преслав-
ния победоносец и целият свят да знае,
че нито чедолюбив родител се е грижел
някога така за собствените си синове,
както мъченикът с многомилосърдното
си христоподобно човеколюбие се грижи
за нас - грешниците и рабите негови,
след като сме раби божии, и ни изтръгна
от такава опасност, без иякой от нас да
1 Загатаа се за една случка ст войната, която водел Теодосий 1 в 394 ь срешу Евгений, който
узурпирал властта в западните части иа империята. Вж. Р Gr, CXV1, col. 1259, n. 52. 8 Става дума
за управителя на префектурата Илирик. а Множественото число тук означава вероятно самият пре-
феят на Илирик и неговите подведомствени. Вж. Баршш/h, пос съч., стр. 44, бел. 38. * Епитегът
.христолюбивият- показва, че авторы има пред вад император Ираклий, тьй като в тите на вмзантий-
скнте писатели Фока минава за ,беябожнвк‘, .узурпатор*.
Acta S. Demetrii — Деянията ва св. Димитрий JQ5
oavrcov rniEiaraoev' avtol ^juiv таита xai £те-
po<S mMois ol &до£6тагО1 vndgypi biyyt]oavTO
лЕ^асаче; lietA одхол-, гцл<к pilv alwpei, tov
ik iv Xl<i> avbya bid yoo.p.pim<ov, xai abtcit
be ^uodea bt amcpoQas TtQenovoys, ок eiQtjrai,
xai iviopdtov, <wc ovbtis л&ю&фЕ Ttva em
тог'гф, nlsyv ev piovy XuuHq хата xetevatv
fiaoilixyv 8s ovbi /mEareeipev ew, ecpaaav.
’ JzA* ovbe altos eyei Hv&Qumnv aidca Ego-i/jQs-
rovfievov Atjpijrciov nQoaovo/ia^dpevov. (ASS,
pp. 130 F—131 A)
6. De sedittontbus quae Illyricum Phoca
imperante turbaverunt et de S. Demetrii
templo Thessalonlcae
X, 76. Ov udvov ev loquois xai lijuois
ItVQufalS a фИбтюкк OVTOS xai WIEQEvboEoQ
afilocpoQos ex лаАаюи xai fjAyot tov vvv
rd neot ryv yfoeai' evonlayyyov лдахпхак
htebei^ato, bU.d xai ipcpvlicov nolifitov, xdi
Ьу/коЬогк ^dlys dvaiii-bpiyta xvpaza хата
btacpoQovs xcuqoIk ev ainy btsaxebaoev ту/
трое &ebv naffiyak} Tas /лшуо/л&сор ‘bvuotr
rplvxtyas bubQOOt^ajv. ‘Ехалтоте Ivos bi xqm
Tot’aaiv xdi yidvov yivyobhyoopw bcyyypaTos
dvo^tomiQdiv Tas xagbias fyicbv лоск vyivov
&eov xai bofar tov judorvqos' т<р evtie-
Qtyudmco, xai ха^кроаокр t&v peyah&r avtov
Tyv nvEVfiaxixiyv vpttov atmpliycov bhpav oi
тхбсорш. (ASS, p. 132 D—E)
X, 77. 'Em tys fietd MavQtruiv tov tys
evaefiovs ky^sois fiaaileias, lofts oyebnv fatav-
tes, dl'ovs хата л67и> rjyeiQev xovtofnovs 6
bi&^olos, yrtlias ryv &yfctyt>, xai fuacdAyldav
okeiqos хата xyv ctvaxolyv sraaav, xai Kihxtav,
xcu 'Aotan, xai I7alatcm'vyv, хсй itaoas rdf
dpitpi та Ixsios yi(>y natQtbas ecus xcu avtys
rys fiaoiMiKK Ttbv яоЯегоу, ovtcos ок /лу povov
e^oq^eiv tots by/Mts то хат dyoQ&v cupaaiv
IfMpvXioK pE&fiox£oftai, AU’ уду xdi siqos tvs
AXlyTutv oixias innom)bqvr xai rows auzb&i
P-bv d-tootpaneiv eleetvoK, у xai bid та»’
vi/iylcoteQajv bzopazcov etc twvzas Axovzi^eiv
eni rd ebatpos yvvaid те, xai zzdibas xdi yegov-
zas, xai veovs ок еЬок ba&eveis, oaot bid
dbocwiav vcopdtaiv Extpvysw Tas zmv Avslftov-
ewv pimcpovias oux icftuoav, leyfatsiv bi ffaQ-
fidooni bixyv TtnK ofiofiiatt vs, xdi yvcoQlftovs,
xdl OK eIxos oiryyeveis, xai xa&dmxvm tavra
се e погрижил за нещо. Самите преславни
префекта разправиха това на нас, както
и на много други хора, и с клетви ни
убедиха нас лично, а човека в Хиос —
чрез писмо, пък и самия император — чрез
съответно клетвено изложение, както се
каза, че никой не е пращал никого за тая
цел, освен само в Сицилия по императорска
заповед. „И той, казваха те, още не се
е върнал. Но и императорът изобщо няма
човек на име Димитрий, който да е на
служба при него."
6. Размарици в Илирик през царуване-
то на Фока. Храмът на св. Димитрий
в Солун
X, 76. Но не само при епидемии и
глад обичащият града ни и преславен
победоносец хиляди пъти от старо време
и до днес показваще на дело своето мило-
сърдие над страната, но и в различии
времена разпръсваше в нея с намесата
си пред бога безкрайните вълни на между-
особните войни и на бурята сред народа,
като успокояваше разбеснелите се духове.
Аз всякога ще припомним един единствен
разказ измежду всички, като подбуждам
сърцата ви да запеят химн на бога и да
славят мъченика. Защото не ще престана
да възбуждам духовната ви жажда с ху-
баво описание и кратко възпоминание
на великите му дела.
X, 77. Вие почти всички знаете какви
вихру щки повдигна дяволът срещу града
след царуването на бааженопаыетния Ма-
врикий1. Той издуха обичта и пося омраза
[между хората] по целия Изток, в Киликия3,
Азия, Палестина и във всички страни
около тамощните земи, та -чак до самия
престолен град. Затова тълпите не се
задоволяваха само да се опиват по пло-
щадите от кръвта на сънародниците си,
но вече започнаха да се втурват в къ-
щите едни на други и безжалостно да
избиват намиращите се там. Или пък от
по-високите помещения на къщите хвър-
ляха на земята още живи жени, деца,
старци и юноши, конто, естествено, са
слаби и поради телесна немощ не можеха
да избягнат издевателствата на нахлу-
ващите. Те ограбваха като варвари и съ-
жителите си, познатите си и, разбира се,
роднините си. И след всичко това изга-
1 Това изречение ясно показва, че става дума за размириците по време на Фока. Вж. Кулаков-
ым, Историй, 111. стр. 13—15.— Bapuuiuli, пос. съч., стр. 47—48. 2 Провинция в Мала Азия.
14 Гръцхи извори за 6ългарскат« история, [II
106
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
xai t&s olxlas avtdg twqtxAeIv, iva fii] de oi
TQitJ&iES OK elxos, xai & rnwyta tijv gcofyv
&oqi£6.uevoi diaMfifoiiv. (ASS, p. 132 E—F)
X, 78. 'Hoav f/h’ oliv, ок Efyyrytat, mivres
ol хат' ixeiva rd xi.i/jata ywQoi tifc datpon-
xijs tavtys fodQovzaoias, xd kyia-iias dva-
jikeoi, хсй хата то yeyoaufievov omjlata Asj-
attiyf еоолед di nvos nvQTtoi.Tj’dEi'Tos tfaiov,
xai tys qtioyos хатахоатоиоф twv длораурцё-
vaw тф идите at tiIqi^ olxiai tfj скрод&туи.
{hpfiaivdfjiEvai toil xanvdv, aircat те neXatvovrai
dalov dbayv, xd jiqos iornpiv iwifiotaTai
yivowai, pias twos, xd Paayeias n&Kpdoews,
xai Tavrijs n(joodox?]o[/j.ov doaooo/ievai, ofntos
xai Tas keqI to 'lAivQtxuF andoas nolfte ц
та» ctvatohxwv фгцхц diavE/j.ij&eica xaxwv.
Tivas per xate£6rpwae tois eqs ipiXaQyvQias
ftvpots xai т/is ifiqmliovs qddyas ev aizdis
tois tpuhxols 9’Quydvets vyrppev ijdt] de nd
zqv juatitvgotpii/.axTOP tow OeaaaXovixaiwv jusj-
теотгоДу dvexvximv tais auQais rd twv яЯг?-
ouoxfoQaw ёоаиатоуоууиата, xd to zijs dyamjs
avzwv T/favyes, о xai 6 ‘Arroowlos dt im-
atoiwv ^taxaQioev, tij tov <pt96rov Ttageiodvaei
xaxaxQarti&a- epelalvEio. (ASS, pp. 132 F—
133 A)
X, 78. 'Hv те piktew ih&vws zvjvixfdrta,
т-rjv tijs opotfQWiwrjs fifpQam/.tv Udiaooav
dtypvoias yeyevttf.i&'W ovdds Xoinbv iyiws тф
nltjaiov irQooepieTtey, — <3 tov &ngoo8oxijToi' xa-
xov I — ov de m-yyevixcK dea/uds tyv' iniox^pa-
aav vdaov imgeveiv esioyvwv. *AU* woasg ev
dxvQtov cwQStq qdd$ xexQVfipivi], povcp dia-
Cfdxetai тф хат'ф tv<pop.ivr}, xai /uxods
ETadvfiEi dtaoxalevGEOK twv IntxapEvow <fyr-
qwv, eis to zip' avtijs xapypayov oQnip> dieyeQ-
&eioav, ndvza dtaxcwoai, xai пагатещхЬхц rd
^EQtxeiueia, oifrws rj гтбЯк two tov datuovos
wrwiof ovtws wdive tijv хат' dUqXaiv dtoipDo-
Qav xai /axgas ок Im tov naQadelyfloras twv
dywiwv ideizo itQOfpdaews els to avoQutfcat,
xd хата navtwv doiQfopai tl)v &Xk»}lA<pfioQOi>
jMd%atgax. (ASS, p. 133 A)
X, 81. "Iva yaQ рл} dpipodi^y, ok elQvjxai,
twv jisqI tavta fiovlevophwv 6 vovs, itoteqov
autofMitws ft twv t^Xixovtwv xaxwv tpoQd,
ooov ovnw 3iQ0 doxwftevi], хатехептиа&т], ij
tivos nQovolq, tovto yeyevtjtai. Kai ndirv, iva
fii) diapiytfidlkTytai tivos ^QeofieiQ, nokis
lx twv miwv tov Zavarov dveondo^ij, wg>&)]
Ttvi xa»9’ foivovs vewoti in t^s cEiiddas t^
ряха и самите къщи, за да не могат ла
се укрият дори и немошните, коиго.
естествено, прекарваха живота си в ни-
щета.
X, 78. Прочее всички места в тия
страни се бяха изпълнили, както се каза,
с демонски убийства и грабежи. Те бяха
според Писанието, евърталища на раз-
бойиици.1 Когато никое място биваше
опожарено и пламъците не угасваха, въ-
преки че се бореха срещу тях с вода,
околните къщи се нажежаваха от гъстия
дим, сами почерняваха като факли и ста-
ваха съвсем готови да се запалят при
най-малкия повод, който се явяваше. Така
мълвата за злините в Изток се разпро-
страни по всички градове в Илирик. Тя
помрачи някои [от тия градове] със Сре-
бролюбиви страсти и запали в тях огъня
на междуособиците чрез племеняйте раз-
дери. Вече ветровете разнасяха около
закрилиния от мъченика главен град на
солунчаните делата на съседите им и то-
гава потъмня, победен от завистта, пла-
мъкът на обичта им, който и апостолът
е ублажил в посла нията си.а
X, 79. Тогава можете да се види със
съжаление как главният град на съгла-
свето стана море на раздор. Вече никой
не гледаше с добро око на ближния си
(о неочаквано зло1), вито роднинските
връзки имаха сила да лекуват връхлетя-
лата болеет. Но както пламък, скрит в
купа слама, тлее, като изпуща само
дим, и се разпалва при най-малко разра-
вяне на лежащата отгоре слама, та раз-
будената му всеядна сила да изгори вси-
чко и да превърне в пепел това, което
е наоколо, така градът, разяден вътрешно
от дявола, страдаше от взаимно унищо-
жаване и, както при примера със сламата,
трябваше незначителен повод, за да стане
разпалването и да блесне срещу всички
взаимноунищожителният меч.
X, 81. За да не се колебае, както се
казва, умът на тези, който мпслят върху
тия неща, дали ходът на толкова голе-
мнте злини, доколкото той дойде неочак-
вано, се уталожи от само себе си, или
това стана поради грижата на някого и,
освен това, за да не се чудят те благо-
дарение на чия намеса градът бе изтръгнат
от вратите на смъртта, явило се на сън
такова съновидение на един приличен
мъж, който неотдавна се беше преселил
Вж. Йов, ХП, 6. 2 Става дума за посланичта на апостол Павел.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
10?
0eooai.ovixy Imdypyoavn, dvdQi xoo/xtti), xaf
tc&f ryvixavra wv ’IZivQixoP Indffxwv ovyye-
vet, nQt&tcos tfl wdAsj, itQocmteuoco'u, xdl pydi
rd xwofyieva ev aviy xai kalov/ieva &ioyivd>-
oxovu, raavty zis dyic 6veIq<i>v. —--------------
(ASS, p. 133 B-C)
IX, 82. Elza eloei&tuv dyiiev ev тф таф,
xai nQWEV^dpEvoc;, <5g? to lEQcboxevov Ixeivo,
xai jieQtxcMf:; йу/люйоуу/ла xaid pteoov tov
vaov jiqoq rots iaiois JUevQdis l<pidQV/tevov
l^aycbvcp axrifiau, x'tooiv xai TOiyocs toaQe&-
pw, e| oQyvgov doxiptov xai btayeyivij/dvov
uep.QQ(pa)fj.EVov, xai zip’ dgoyip1 t&aavrojc, &tb
tow il-aywvajv nlevQwv xi'xla<po&xoK dvioypv-
oav xcu. ei$ /mov orQoyyviyv &s lx nodo;
teiokyyovoav oivdeow, o<paioav те oQyvQeav
цеуёНоь; ov fuxQov fpeQovoav avmdev, vq' yr
(os xglvov (Aaowi Oav/diaioi negtexovtai, wf
ndvttov en&v<x> to xazd tov Zavarov лелууЬе
TQonaiov dxzcvo^oXei, тф p.ev dfyyvQECp djjutorp-
yypati tds tov ош/юто? oipeiQ •naQaoxevd^ov
IxniJjmo&ai ту de tov Xqiotov voyoei robs
ty; diavoia; ocpifalftov; tots ovqccvIois xarav-
yd£ov yaolo/Maiv d ^axmords, ФП/ji, xai ti/iios
tov 0eov xai oarr/jeos ^wwf oravQiis. (ASS,
pp. 133 C - 134 D)
IX, 83. Tovto dy to HeoddiOTpov rf%Faojua
хата Tabs wtvok о &vyQ ev тф уаф HeaacfytE-
vos rd яоц? y/iiv xdkovfxevov dyiaofj.svav xtfkb-
qiov, InyQtbta dyfiev w&s nlyoiov, ri tovto,
abefapot, rd xaivo&adfiaarov aolyfia, хата to
fifjxos tov vaov fieoov Icpidfwtai; ou yaQ av
ravryv eliytpsi ryv xibgav, el fji) fieydiys ttvds
yl-iano ту; ^rQOfpdoKoC tcuf de ipyodvuov, <5?
Ixecoe nagd tcof nectEQMV yxovoa,uEv xeic&ai
&eemQataK tov vneolvdo^ov dHicxpigov Ayfiy-
tQtov. Ine&viwvv, e<py, 6 dvyQ, ту; хата to
evdav oodOEOK" ol de rnebtfxvvov airtid tov
ttqus zai; oQyvQiiMC •Qvqok lotd/MVOV faype-
ryv (ty Svev tovtov (paoxovres, ol6v те elvai
viva tow Ivbcw wyjeiv. ф xai jiqoceMEov 6
dvyQ, yl-iov tivoiyfpcu ат’тф, jtQooxwyaai fiav-
Zo/jevcq хсй буиюНухои ту Ишлаобуы tov
(tvynwo; x&Qat. (ASS, p. 134, D)
IX, 84. Tov de diavoi^avro; та; Bvqog,
цул<о EloEi$d>v 6 6v7)q, I'dev fih> to xdi ypHv
dQia/xevov dQyvQeov хата to /asoov IdQVfievov
ЛолЕв oxipmobtov, оЪ хата rd nQos xecpaly;
ydQo; Kqovov wva XajMiQbv lx y_Qvolov, xcu
kv&cov nolvrelxov xazeQxevaafwvov, xai tov ла-
vevdoScv d&kocpdQBV tov Xqiotov Ayiwpoaiv
l<pe^6fievov, vvrcug dnoicp o%,y/^ctti xata rd;
от Елада1 в Солун и беше роднина на
тогавашните префекта на Илирик. Той
за пръв път идваше в града и съвсем
не знаеше за вълненията и слуховете
в него.--------
IX, 82. След това, като вляэъл уж в
храма и се помолил, видял онзи свешен
съсъд — извънредно красиво творение,
издигнато като шестоъгълна фигура в
средата на храма, от лявата страна, с шест
колони и също толкова стени, напра-
вено от чисто и ковано сребро, а също
и покрива му, поддържан в кръг от
шестоъгълните стени и завърщващ като
че ли още от основите с един закръглен
свод. А отгоре имало немалко сребърно
кълбо, под което се намирали наоколо
чудни листа като на лилия. Над всичко
това бил закрепен и сияел победният знак
над смъртта, именно честният кръст на
бога, нашия спасител. Със среброто, от
което бил изработен, този кръст подготвял
телесните очи да се удивляват. а духовиите
очи озаривал с небесна благодат чрез
мисълта за Христа.
IX, 83. Човекът, като гледал на сън
в храма това богодарено произведение
на изкуството, което ние наричаме све-
шен киворий2, запитал уж тези, конто
били наоколо: „Братя, какво е това ново
дивно творение, което се издига надлъж
сред храма? Защото то не би заемало
това място, ако нямаше някаква същест-
вена причина." А те му отговорили: „Чу-
вали сме от бащите си, че тук почива
боголепно преславният победоносец Ди-
митрий". „Бих искал—казал човекът —
да видя какво има вътре." Те му пока-
зали прислужника, който стоял пред
сребърыите врати, като му казали, че без
него не може да се илезе вътре. Човекът
отищъл при него и поискал той да му
отвори, защото желаел да се поклони и
да се освети чрез богодарената благодат
на гробницата.
IX, 84. Когато прислужникът му от-
ворил вратите, мъжът, преди да влезе,
видял поставеното в средата нещо като
сребърно легло, което и сега виждаме.
На страната към главата той видял ия-
какъв блестящ престол, изработен от злато
и скъпоценни камъни, а преславния Хри-
стов победоносец Димитрий седнал така,
както се изобразява по иконите. На дол-
1 Под Елада тук се разбира Средна Гърция, т. е. областта южно от Тесалия. Срв. ВИИШ, I, стр-
214—215. бел. 63. х Опит да възстанови плана на този киворий е направил Успенские, пос. съч.,
стр. 20 ел.
108
Acta S Demetrii — Деянията на св. Димитрий
e&'GJ’ap ёууеуей^егси, хата de то mqos tois
ttogIv tov xgafidrcai.i [aeqck Steqov &qovov la/t-
sxqov fih> хсй at'Tov, eg d@ypQav di trtarra
ovyxei/jfyov, bp ф xa&etpu&yv doq. ywaixa
riva еитцжлеотбпр', хсй хоп/маг Ideo^m, сер-
vogxrv&g xal дледатак y/ctpieofiivyv, xal me-
res nQO? tov pAgrvQa (Мепоуооу. — — —
(ASS, p. 137 D—E)
7. De culusdatn lllyrici praefecti morbo
XI, 90. 'AxuecaxE yaQ els ooyv VTUijflolip’
&VpOV TOV [•nEQEVdo^OV p&QTVQa кбуод VTOQa-
TPQoovrtjs ixivyoEv, ак хсй туд fyupvrm у/ле-
вбтутод vjaTteQ ixladd/cevov naQazeypta zyv
ixdixyaiv гф yiM^crpcon лоостдарсю&ас Tyv
yaQ таг? enaQX.OJV tov ’IIIvquov e&vws aQXqv
did xeiQog e%a>v avyQ ns, ri yaQ xal toHvo/ja
leyeiv In dveidiofiq) aUovi^pm; nlyv aXXd yavv
<PQ6vyoiv fuyioTYjv Sxeiv xav%(i>fi8vog, хсй ttav
nilas &oneQ imxvcobdlojv xrmrauQoy&XK, tov-
to yaQ olficu alaay хсй туд fapfxxsvvyc ev
ylwrcy tyv ftlaorpypiiav dnirexev, Inel xal
tabs szeiQaouovs ак та nolla did Tyv finegy-
tpavlav у/лму indyea&cu fte^adyxcqiEv, was
ta>v туд tcoIeok fyi/cys siQayfiazeiag л(зоюта-
tchxw fieraarsda/iEvoQ &nytEi nva лол avzaiv
yeviadai dwbcyaiv. (ASS, p. 136, E—F)
XI, 92. Mera de y/MQag Svo, taya de
ovde nlygeig dvo, to nav aojfta tov dvfiQug
dst&vca&ev a>fw№ e'ois axQan- лодыг vdotp duvo-
ratp xareo%e&y ovtcos, ак /суде dmyvcac&yrai to
vocyfia naga row туд largixyg ip.nei(>ojv xal
ftyvas neoi яог» dxzfa ev гф nQolezdivn лац-
cp&ya> diatelfaac voaypau, rilag nolliov 8amv
yevofxevcov, xai f>aov wosieq йахухбтод avrov,
tig tovto xarsly$e rd туд бдууд, <bs to y/j.iov
fMQog tov Slav acd/uarog лаосдугас. ак exeiv
jwAv avtov ту fliq. navra rd /isly, ту de eveq-
1'tia /xlav xeiQa, xai djpiov gva, хсй ory&ovs
xai xoiltag rd yfiiov, хсй дтурдт июсаяак Eva,
xai yovv хсй кода. Kai diauBpievyxibs оитак
Ёл1 fzyvag ecEQavg тёсоаоад, с‘к nlyQca&yvat
аитф tov b'lavrov, ov nQdttQOv huoxhpewg
rov ’’A&faxpoQov xaryguo&y, xaiwi cpilavfym-
notdxov hutozovrcK, nQtv у ficrd daxQiwv
nollcor ev тф aiitov таюет:^ таф n&an
bwautt e^wuoloyyacao emaixivai. — — —
(ASS, p. 137, A—B)
ната вък страна на леглото имало н дртг
блестящ престол, целия направен от сре-
бро, на който той ввдял да седи една
благоприлична и красива жена, облечена
благородно и просто, която гледала на-
стойчиво към мъченика.1--------
7. Болестта на един префект
на Илирик
XI, 90. Слушайте, прочее, до какъв лют
гняв бил доведен преславният мъченик
от една безразсъдна дума, та като че
ли забравил вродената си кротост и вед-
нага наложил наказание на оня, който
сгрешил. Наистина, един човек заемал
длъжността префект на Илирик. Зато
трябва да споменаваме и името на човек,
осъден на вечно порицание?2 Но той се
гордеел не само с преголйм ум, а се
държал надменно и към близките си като
към животни (мисля, че това именно сло-
жило на езика му безразсъдната хула,
понеже разбрахме, че изпитанията идват
до голяма стелен от нашето високомерие).
Той извикал неколцина лървенци в упра-
влението на прочутия град и поискал от
тях да изпълнят някаква заповед.
XI, 92» След два, а може би не цели
два дена цялото тяло на човека, от ра-
менете до върха на краката, било об-
хванато от една толкова ужасна болеет,
че дори опитните в лекарското изкуство
не могли да определят болестта му. Той
страдал около осем месеца от казаната
всеядна болеет и накрая, като били при-
ложени много различии [средства], той
се чувствувал като че ли по-добре. На-
казанието му се ограничило в това, че
половината от цялото му тяло било в
такова положение, щото той изглеждал
на вид, че притежава всичките си чле-
нове, а всъщност [имал] само една ръка,
едно рамо, половината от гърдите и ко-
рема, както и едно бедро, едно коляно
и един крак. И като останал така още
други четири месеца, та се изпълнила
една година, той не бил удостоен с по-
сещение на победоносеца, който при това
е много человеколюбив, докато с обилии
сълзи и с цилата си душа не изповя-
дал в пресветия му храм, че е сгрешил.
1 Според автора тази жена била Kvgla EvzaSiu, т. е. олицетворение на «добрия ред*. Тя по-
догнала на солунския покровител да спаси града от размириците. 2 Авторът не споменава името
на префекта, понеже по всяка вероятност той е иегов съвременник. Вж. Gelzer, пр. с., рр. 38—39.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
109
8. Quomodo Slavorum oppugnatio
a Thessalonlcensibus repalsa sit
XII, 94. ’Л7.2.« xqv ravza artU»', d>v eyvm-
per xai rpcovaapev, /.ivyuorevocu "iQofteo.ue&a,
Itijxog acpaiov ту VQ<Mpfi TWQi&ifoopev ’Ev ы
yag td naQei^ovta ovyrdnofiev, xataicpufid-
vowo> l.tp bcdatyg ауЬрауа&у/^ата, xai р.6.Л-
Лоу ov hfeovoi логе nQuoytvopeva, el xat did
fttov navtbs ypeis te хсй ol реб’ ypas ovy-
yQriipeiv Hoipeitot' Oincavv bio хсй nova xe-
tp&laia noXepixyg hwoi'Qtas поо&атес шугу-
aopev. Ту biqyifoei yaQ &u,uevones перах&ош
rov сколот oix layvoopev. XatQCo be, dyamjtoi,
naQ vpiv та tov navevbo^ov &&2.o<puqov nQo-
tv&elg xato^&dipata, robs avtoix axQomdg tcov
yevofievcov, хсй fi&ovoQas хехтт/рЬеос, dx pt]
xonov pot belv neQi тцу net&a) tcov axovovTcoy
vpcov ({teardi yaQ tovtcov oi nieicnoi yeydvaie)
el хсй то pfyefiog тагу ^у^г/оорёгшу ехлЛ^ес
jidvroK хсй tt)V focorp, xai tfjv ewotav. (ASS,
p. 138 D)
XII, 95. Tov xailtvixov tovtov xai <рш>-
noltbOS pdfOV&X dt]fJ.T]TQioV TtfOV EOQzijV Q
ycuQa паса, xabux eicbbet, ту tov oxuofistov
tiijvbg elxdbi &яц fjpsQCf хсй bij ndvrcav
evcpQatvopevaiv nvevpattxax, dx лЛтухоосптсх
rov Kvqiov t}]V eux>]V tcov boviwv avzov, xai
astfooavtoc avrovg туд уадад tov ftdorvooc ev
eiQrjvij пЛате'к}, xai (iaQbaQcxtjg bpqstjs pr)bo)ax
pifiapm’ т/рчхаята xaztjxovpevjjg, rjj bemioq
ripiPQ. туд loQnjs dcpvco p.ictx vmtzog xaf
olxovofuav tov *Affa><poQov (ovtco yaQ _ue
sey&v то лёуад tov siQ&yumtx enetaev) avt)Cpbrj
nvQt to flytov аЬтоо xifimtwr to oQyioeov,
ле& ol> заЛЛбЛх avcoceoco ipvrjpovevoapev.
Tovtov be xata naovjg туд зтбЛеах Iv
xhiq$ biaxovc&evres, cvvqx-fhi n<*v to viov fS?
ра/лста гуд yhxtas, to xai tov ixcvov evyepcos
lit evo&eveiav dnofiaMcv, dx be tooovtoi yeyo-
vaatv, dx anoPvadyvcu tqj nMftei то Ttavd-
yiov xeucvos. ‘€> pev BeyvQos {adds гф m&
rp‘ anas ent eb&cpovg dx vba>Q, w be nXij&os
tmv dpcpoQiwv ntotexhj^e tovtov лотаруЬбг,
vtp’ av xai nQovoicf &ew vevlxyro to tijs
i/Aoybg &mxtvbvvov. (ASS, p. 138 E)
8. Солунчани отблъсват нападението
на славяните
XII, 94. Но ако смятахме да припом-
ним тук отново ония деяния, конто
знаем и сме слушали, ще направим пи-
санието си неизказано дълго. Защото
докато изреждаме миналите дела, настигат
ги всекидневните подвизи или, по-скоро,
няма да престанат никога да се прибавят
нови, макар и цял живот да се заловим
да ги описваме ние и онези, конто идват
след нас. Прочее, след като изложим
само две глави за военната помощ, ние
ще замълчим. Защото ако се уилечем в
разказа си, не ще можем постигна целта
си. Радвам се, възлюблени, че като из-
лагай пред вас под визите на преславния
победоносец, аз имам за слушатели на
станалото и тези, конто са свидетели, та
не трибва да в и убеждавам, когато слу-
шате (защото повечето от вас сте били
очевидци на тия неща), въпреки че Вели-
чи ето на това, което ще кажа, ще удиви
напълно и слуха и мисълта ви.1
XII, 95. Цялата страна, както обикно-
вено, чествуваше на 26 октомври праз-
ника на победоносеца, мъченик Димитрий,
който обича града си. Всички се радваха
духовно, понеже господ беше изпълиил
молбата на рабите си и в дълбок мир
ги беше удостоил да се радват на мъче-
ника, а и тогава изобщо никъде не се
чуваше варварски глас. Но на втория ден
от празника по решение на победоносеца
(изходът на случката ме кара да говора
така), внезапно в полунощ пламна светият
му сребърен киворий, за който често при-
помняхме по-горе. А когато това за кратко
време се разчу из целия град, всички най-
млади граждани, конто и лесно се отказ-
ваха от съня си поради здравето си, се
събраха в пресветия храм в такъв голям
брой, че го задръстиха с числе ността #си.
Среброто, разтопено от огъни, беше ця-
лото потекло на земята като вода, а мно-
жеството амфори я заграждаха като бре-
гове и те именно, както и божия про-
мисъл, осуетиха опасността от пожар.
1 Изследвачите датират различно тоза славянско нападение. Някои го отиасят към 584 г. (вж.
БаришиЛ, пос. съч, стр. 49—55), други са на мнение, че чсва е второго славянско нападение, станало
след обсадата, която се олисва в гл. 13—15. Вж. Р. Lemerle, La composition et la chronologic des
deux premiers livres des Miracula S. Demetrii, BZ XLVI (1953), p. 353, и Бурмов, пос. съч., стр
185—186, който го отнаси към 609 г. Другите мнения вж. у Бурмов, пак там, стр. 71, бел. 2, и у
Бараший, пос. съч., стр. 53—54.
110
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
XII, 96. Ov тоосйпя’ yaQ Tfj 6flvfua nr&v-
tas eis йцг}у,са’1(п’ Iflfcinaev у zov xtflcootov
nvQnoXyoig, Saox у ziQoofioxla zov fpdavEiv
vi)v cpidya naQa туг oQdtpyv tov vaov tas
xoQAlag zwv &eofi£vw Igityxer olmeQ xal
yEVopi&ov (tpoflog T&Q, bv IbeAolxyoav, Inifl&zv
aizols xad/bs усуеалтат) lx rqc Aid туд xo-
(wtpfjg zov xtflwQiov xQs>j.aijivyg divoEwg ot6y-
eaf, IS таМтраутод ng fatEa/QEizo feat &Qyv-
qeos тупхата xQarfjQ, 61 o?> 6txr]V Cfdiaxog zb
zivq SvavEfirj&kv ip&doai tqv oQo<pyv хсй tovs xa-
iovfisvovg хал&ёож aoSaoAai tieqitecpqovv лей
Ab tote zivig, aEQOOQOfOQoaneg Evorvl-dcog хата
топ1 boxinv ovv &yyeioig nteiooiv v&iwtioqok,
Or.ov ovvegyEUf ncQisyevovto tov gdoy.uov,
Mera yovv tavra, zov 'rlijfkrvg ta>v ёулсоу oi<
&iExyf»Quvwog, dlA’ езщ&чпаое evbov, xal roiv
АлоооАоёхаМ’, t] xal fetoxcOQEiv did to fiojQov
туд vvxtbg KEMvumov, ovv loyvovw>v vteloat
tip1 jrhffbvv, Asos faraoyi’&s uvag rajv xqds-
fiovcov zov riavakarov vaw, pty uveg dyvarteg
Atdre zb nHtftos tov $(7.ou, Aidte rd vvxra
TvnfyEiv, emyjaQyaaiev els aonayryv zov &Qyi>-
qov, ov zov Harag)i.EX&evrog fiovov ир nvQi,
сМа хсй тгазтод tov xQepafiEVov лоод evxo-
ofitav туд loQzyg. (ASS, p. 138 E—F)
XII, 97. Kai 6>i flovievaafievog ng 6£ia>~
fCVTffjovsvTog avTjQ, xal zyv evtiuov ovQaitdv
tov daxixov xaAovfievov oxQtvibv ran1 vjteq-
idfKZQOJV SwdQXWV TOV ’IMvQtXOV CTQdlEvbflE'
vos, a>g vvx eorat tqotios d oivapevog Ыпяок,
xal evnQoqxtoiaTwg IStodijocu tov tfriov lx той
vaov, st fei] ttQqcpaoiaoizo xtg bofubiov flaQfld-
qcov Inzboofaiv, tov &friog>6Qov tyv Ixetvov
hoqUiciv els tovto xtvr/oavzos, yoSato floav,
flieflaopi nEQi to tei’/os, w avdQES nolizai,
&nQoo6ox^nog lipdvyoav, <Ша ovv Snlois ёлаг-
zeg fo№Q Ttjg лаго/Аод oQfiyome' хсй tavra
fj'ev IxEivog Arfiev Ifloa лЯ.атсб/мгод, лей fio~
vov yivofzEvog zov ll-ayayeiv tovs uyi.crvg lx
tov vaov, хсй хатаораМти tovs nvleavus, &s
av ue& yovyiag у ovMoyi] tov xcovev&evtos
d^yvQm тцюоуёгутас zb Ae 3toouy8eiq. xafr-
EumptEi tov navevdoSov pidewoog els to fii]
i’vxicav f’n’ dyvoias xivAvveuoru ttjv ztoiiv'
6 yaQ A^fiog 8лад, туд dnQoodoxywv zavzyg
florjg xmaxovoavteg, ebQa/iov elg otxovg, xal
bnhm9EVTES ini rd relyy dv^eoav. (ASS,
p. 139 A)
XII, 96. Зашото не толкова изгарявето
на кивория доведе всички до отчаяние
и бездействие, колкото страхът да не би
пламъкът да стигне до тавана на храма
измъчваше сърцата на зрителите. Това
и стана (зашото страх, който ги скова-
ваше, ги обзе, както е писано1): огьнят
се разпростри като бръшлян по желез-
ната верига, която висеше от върха на
кивория и на която тогава беще закачен
един сребърен кратер с много светлини-.
Той стигна до тавана и започна да опо-
жарява и така наречените калати8. То-
гава именно някои чевръето скочиха на-
горе по гредите със съдове, пълни с
вода, и с божие съдействие надвиха огъня.
Прочее след това тълпите не се разотв-
доха, а стоеха вътре, и тези, които ги
разгонваха или караха да си вървят в
този късен час на нощта, не можеха да
убедят множеството. Тогаза страх налегна
някои от предстоятелите на пречестния
храм да не би поради многолюдната тълпа
и поради нощта някои непозатни да се
опитат да ограбят среброто, не само това,
което беше разтопено от огъня, но и
всичкото, което беше окачено за украса
по случай празника.
XII, 97. Един човек, достоен за спо-
менаване, който служеше в славната
войска на така наречения дакийски скри-
ний4 * * на пресветлите префекта на Илирик,
сметна, че не ще се намери начин да се
изкара тълпата спокойно и безпрепят-
ствено от храма, ако не се тури за предлог
някакво устремно нападение на варвари.
Той започна дв вика, тъй като победе-
носецът насочи мисълта му към това.
„Граждани, варвари се явиха внезапно
около стената. А вие, всички излезте на
оръжие за родината си1“ Така именно
викаще той, като измисли тезя неща, и
то само за да изкара тълпата от храма
и за да залости вратите, та разтопеното
сребро да се събере спокойно. Това стана
по внушение, на преславния мъченик, за
да не бъде изложен градът на опасност
през нощта поради незнание. Защото пе-
лият народ, като чу този неочакван внк,
се втурна към къщи и като се въоръжи,
изкачи се на стената.
1 Вж. Послание до ефесяните, V, 13. 2 Кратери се наричат големите кандила, конто, окачени
на металически вериги, се поставят пред иконите в църквите. 3 Калати се ияричат .кошниците" на
коринтските капители. 4 В скриияя или държавната административна служба на Илирик элизали,
както личи от тълкуванего иа Geiger, op. с., рр. 40—41, солунският военен гарнилон, личната охрана
на префекта и скринариите, т. е. чвновяиците. Дакийският скрнний бил част от службата на вяирийския
скрвний ва провинция Крайбрежна Дакия.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий ] j ]
ХИ, 98. Elza хафодою/и em то Ttebiov
rov cefiao/Mov vaov tov Xqic!tocp6qov paiptvQoG
MuTQfbvT^ jifyftfiv flaQftaQixijv o£w йуаг ph1
mM/p (btZQi V^Q лп’ТЕХгЛшЬсоР naQ yplv
^yiafh]oav) acfoboav 8в тЦ loyv't 816. го
глШмгонг t£ fytaviaG, xai ЕрлвцюлоЛЕрспи
xn&scnipcsvac oi> yao av ovros Л&дда noist
rqAixavrr/ лдооЁ^алЛог, st pi] pcouj) xai (ingest
тем толст xai* aowi'S oiQazEvoapivwv 81-
ev/jvoxoTEs Izvyxavov. ’&S 8e. tivEXQagEV ало
tw zetypvG fi по).к avroiyi rofrff avanaiovg
Е/оРЛЁцаса {oQfieos yaQ Ложои fy>, xai rd t«J?
^fj£Qas ЁлеушохЕр} ol этЛяотси xaxslfroviEG, XM
ras лиЛад avotgaviEG, e£a> zip' ovpnioxrp' jiqog
exeIvovg, tor ХдютоЬ xai rev 6&).o<poQov ab-
zote EttoyfvrtnK, &iou']oavro ij8r/ Aotnbv tp&a-
oavtai zij pavlcf rijt {hjQitobias avrebv xai рЁу-
Qt zov os/faapiov rEpevovs tojv tqimv dyttov
liaQivQcov Xiovt}g, EtQtfrty;, ж ’Ayarnjs, oneg,
('к tore, fioaxvidza) btamjpazi tov rifc лоЛеок
zdypus Лгреа-vpcev. (ASS, p. 139 A — B)
XII, 99. Kai 8ij pezQi яоЛАог zijs ^рёдае
ovf/pgyvvpEvcov &fKpmiguw AibjAois, xai zas
bttb^EK xai rag v/peaeiG &uxn>bw&EQOV ol rov
&&Aetp6Q0v cTQai07tot3]cdfievoi bui to zicwzbs zov
zcov XxXafiivcov е&уок то ёл1Лехтог avisos, &G
E,Qi]Tai, tovg bvunaQcaaaaopfvovs xadeaivp'.Evat,
wAof avrffc zov p6gn•qog try; faucnooias im-
tpaveiotjG, йлеЬиЬх&Т] zb fiagfiaaov avzffc дрёдае,
raw f];be pBQwv ov лад oAiyov? (лоусо^аав,
i'pwQ eloifioAsf xcu rd pbv zifa тбтв. yeyevr]pE-
vzy; ЬлоооЬакфсю xai dty^ebbove втЬдорту; ovzco
ovveteXeo'&t)' InavE^uifiev 8в тф Лбуср ngbs tov
xoiqov rifa vessroff, отв. то nlijfioG itnav tfjs
лбЛесое, to liytov teuevos tov navEvbd^ov pdg-
zirQog xazaivzbv, 8qp?;osv ini rd zelyr], ТФ ^Qd'
$a>at moTEvoanEQ, roe ol fSticflawt ладеусуоуго,
'H yag fo>oAov&ia то? Ьитудрахск, xai zijv zov
AMogwgov heqI дрек tovs АрецлсоЛоид xg8s~
oov far anobetgetsv, b.vai>riffir)TOv, xai rdf ij/xa-
teqog ipvyas Ets TOV airrov no&av биасрЛЁ^еа
И?? <X>C3Cf.Q &VTlXfppBCOG &VOfUfty)]OXO-
рёгту IxdawzE. (ASS, p. 139 В — C)
XII. 100. 'O yaQ Ларлдод xai qxAopaQivs
exetvos Avi]Q 6 ftofsoas ev тф таф, xai ttjv t.wv
^OQ(faea)v 8ij&ev лЛоосо^егк &pi^,v, ok e!8ev
caravzaG fgoQpfaai’-taG, xai zov vaov той 6&Л.0-
cpoQov xafhjovxtictnTa, uovcov za>v r^? vnrjQB-
XII, 98. След това той видя в равни-
ната при светия храм на богоносната
мъченица Матрона1 не твърде много-
бройва варварска войска (защото ние ги
изчислихме на около пет хиляди души),
но твърде мощна и силна, понеже се
състоеше от избрани и опитни бойни.
Защото те не щяха да нападат така вне-
запно един толкова голям град, ако не
надминаваха по сила и дъраост ония,
конто някога бяха воювали срещу гра-
да. Градът нзвика от стените, когато
със собствените си очи видя противни-
ците (наистина беше вече призори и се
развиделяваше). Тогава повечето слязоха
и като отвориха вратите, окриляни от
Христа и победоносеца, эапочнаха сра-
жение навън с ония, конто поради зиер-
ското си безумие стигнаха и до свешения
храм на трите свети мъченици Хиона,
Ирина и Агапия. Този храм, както знаете,
отстой на малко разстокние от градската
стена.2
XII, 99. И до късно през деня те се
сражаваха помежду си и хората на по-
бедоносеца се излагаха на по-голям риск
при настъпленията и отстъпленията, защо-
то противниците бяха избраният цвят на це-
лив славянски народ, както се казва. На
края, когато самого застъпничество на мъ-
ченика се прояви, варварите бяха прогонени
същия ден и отстъпиха на големи гьлпи
от ония места, в конто бяха нахлули.
Така завърши тогава станалото неочак-
вано и жестоко нападение. Но да се
върием със елового си в оия нощен час,
когато целият народ от града напусна
свещения хрим на преславния мъченик
и се втурна към стените, понеже повярва
на оня, който иавика, че варварите
са дошли. Нека последователността на
разказа ни покаже по неопровержим начин
покровителството на победоносеца над
нас — грешниците и като винаги ви се
припомня, запали във вашите души лю-
бовта към него за това един вид бащин-
ско негово застъпничество.
XII, 100. Онзи прочут и мъчениколю-
бив мъж, който извика в храма, като из-
мисли идването на вараарите, видя, че
всички са се изтеглили и че в храма на мъ-
ченика е настъпило спокойствие: бяха ос-
1 Храыът Св. Матрона бил издигнат or един епископ, на име Александър, вероятно същия,
който взел участие в Иикейския събор (325 г.). Този храм се намирал извъи града, близо до Via Е«па-
tia, и бил ограден от манастир — крепост. който нероятно лроязхождал от по-късно време. Вж. Tafrali.
Topographic de Thessalonique, p. 24. 2 He e известно кога e бил нзграден този храм-маиасгир, чиито
обитатели, както и обитателите на манастира Св. Матрона, се злвимавалн със земедеане. Вж. О. Tafrali,
Topographic de Thessalonique, p. 189.
112 Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
oias avtov evdov &Tio/tavayzan>, xai ztvwv oXt-
yoiv, xai yvvjaiwv tpiXwv toil лооХеуй&пк dv-
dgog oils curbs dxovti aaQaxareoxev, d>s er&bc
то уа>6цеуог, elite tois iv r<j> гаф ладаиЁ-
TOiW, ’iSoi' той Xqiotov xai tov @sov floi)'
thjcavrog, xca tov navev8o£ov uaQivQog cvveq-
уцасотж, xai to m>Q lo,‘&rfh]r xai ov8ev twv
ev&ev&ev dmoiero' xXeiaavtes ofiv tov vaov ids
dvQa;, це&‘ QOVylag tov yaivevdEVia ovXXegart
doyvQar' tnaXiv yaQ ей elda Би tj гилделею
tov romni tovtov did tov dyiov udgtvQOg dvaa-
iQOfrtu- twv fis tetpahouf.i&’wv tag »9vgac, xai
oi’XXsydvtwy toy riQyvQov, xai ra rfje irvQxaiag
AxtyaSntQunwv, QyeiQEtat dewif fid) xat fiaxQ/i-
xowtog т^д twv flagfiaQtny rpdXXayyog xat той
utqoiov tifc nokwc Si-avtOOKcdioii ovpfyyvv-
iievtov. (ASS, pp. 139 C —140 D)
XII, 101. r£2g de xaxedoQvfiip'hioav ot. A
тф vaw rij fioji xai. twv gv xeqoIv xatij.uebjaev,
Xeyet avroig 6 i)aviuxwx bxeivog Avqq' ' Yfieig,
AdsX<pot, to EQyov vuayv wire, xat /utibeva
Xoyov H%ece лед! ^oQfiaQWV ex yaQ tou fyti
tovto diafioQoat. reraQayfiEVQV Бурте tqv oxoqv,
xai tip1 vnv fiogv ovx otdar Sfiev yeyevimevjp>
etxdtwg Ata Tip- TTQoitppo fiaQfidQWv elvai vo-
tu^eze' ovx Цои di. ovtcos, ovx Zotiv' eyw yaQ,
той Aylov itaQti'Qog wtofiaXdvtog, ti]v twv fiag-
puQWv <ptnw avczXcodai]v, ws Av dtaoxsAdapr
tov oyicv IvzEvdev, xai це& QOvyiag fiuefc тя
7rs(?t т-ijv xoouqoiv xai tqv Aoqi&ifuo’ tov vaov
iiEQtuvQOQte' oi de too Aylov oTxov Xsitovoyol,
xai oi rptXoi rov ravra etg^xotog Агдцое tbs s£
pros GTOfuxTOg elnov, a ®eos tov ayiw xai
navevdogov udqrvQos &r)ni)tQlov EiAoyijoai xai
'rhy&vvai тур ^wijv oov Iv uyadoig"------------—
(ASS, p. 140 D — E)
XII, 102. Nofjicaviss yaQ Atptvdwg oe taegi
w (iaQ^'iQWV dtafitnjom, цадик »; dAjflsta,
ovde rd tv yeQoiv dooQWiiev rote ыр&аХцсйк,
БХп.) тф voi rd лед! rov пбХецох fpavza^o/ievov'
xai vvv de цега алаутед twv eo-
novdaofievwv dvuXi]ipo,ue8a. &g de ovv rote
wrtTjQetaig rov vaov xat oi per exeivov р&атЕ(кт
marij ttQO&viuq negi r^»> xa&aQoiv twv xexav-
uevwv, xai тур> lxfioi.t}v twv dnQv&QaxwpiEvwv
EKefloiffiovv, itEi^ovoK iysdavwzo tqq ^oijg tov
nolefrov, xat uva tqs PaQ^aQixQg xgavyrjs oq-
tteia did tijg lUdSov dxoijg eney'tvwoxoV о de
xai ztaiiv a&tovg -DoQvjiouEVovQ td<bv,xi, tpriotv,
Totaa&e rov EQyou ха тацеХ^оауге? sveoi, el-
лог fyiiv, той vaov tpQOVTtaatE, xcu. jieqI tov
танали само ония, конто служеха в него,
както и'няколко малобройни близки прия-
тели на казания мъж, конто той задържа
по свой почин. Щом видя станалото, той
каза на останалите в храма: „Ето, с Хри-
стова и божия помош и със содействие
на преславния мъченик и огънят бе из-
гасен, и нищо от нещата вътре не бе
унищожено. Прочее затворете вратвте на
храма и спокойно съберете разтопеното
сребро, защото аз знам добре, че благо-
лепието на това място ще бъде възоб-
новено от светия мъченнк". А те залос-
тиха вратите и започнаха да събират
среброто и да чистят изгорелите части
Тогава беше нададен страшен вик, който
се чуваше надалеч, от войската на вар-
варите и от градските войници, конто
бяха влезли в ръкопашен бой.
ХП, 101. Тези, конто бяха в храма,
се смутиха от вика и оставиха каквото
имаха в ръцете, Тогава оня дивен мъж
им каза: „Вие, братя, вършете си рабо-
тата и съвсем не се безпокойте за вар-
варите! Слухът ви е смутен, защото ме
чухте да викам това и не знаете откъде
е дошъл сегашният вик, а поради пред-
убеждение, разбира се, миелите, че е [вик]
на варвари. Но не е така, не е така! За-
щото аз по внушение на светия мъченик
измислих мълвата за варварите, за да
пръена тълпата оттук и вие спокойно
да се погрижите за украсата и сигур-
ността на храма". А служителите на све-
тия дом и приятелите на човека, който
каза тия думи, рекоха като из едно гърло:
„Богьт на светия и прославен мъченик
Димитрий да благослови и продължн жи-
вота ти в благоденствие! — - —
XII, 102. Защото когато ние помис-
лихме, че ти, без да лъжеш, си извикал
за варварите, свидетел ни е истината, ние
не виждахме дори с очи това, което
беше пред нас, тъй като цялата ни ми-
съл бе погълната от измисленото сра-
жение. Но сега всички [отново] ще се
заемем усърдно с ония неща, с конто
се занимаваме." А когато по-младите от
неговите хора, заедно със служителите
на храма помагаха с искрено усърдие
да се изчистят обгорелите части и да
се изхвърлят овъглените, те дочуха по-
силен боен вик и с привикналия си слух
разпознаха някои думи във варварския
крясък. А човекът, като видя, че те от-
ново се смутиха, каза: „Защо стоите като
глупави и нехаете за работата? Казах
ви, грижете се за храма и не мислете
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий 113
noZe/nav fiiTjdeva loyov еуете куш tovcov, &s
sigoelgryxa, dievg^fujoa, stlaciauEvos exoni bid
to qgEjttqaai tov b'zlov rov obcor vvv oftv &/ле-
Qiuvovvtes rcbv Sv zcQoiv <t>s Sovloi tov ’Adlo-
tpogov tpgordoaie. (ASS, p. 140 E — F)
XII, 103. ’Ds 6k ygEawo siaitv armfag-
ojfoavtec tovtots tote frtjfiaaiv та mgl toy vaov
оыЛеуео', xai xaOaiQf.iv xai bmlacia^Etv, real
zip' це&‘ S6atos yip biaoagovv, §xor rives 'dvay-
yeHovtes, &g %agai Xgiowv rov (-)sov §«<5?
Sbid>%th}trap o? ttoIe/moi, ta>v sivicov xaza&ga-
ow&svtes SstibgapAv, tj 6k c> ftpayja to>' <tb-
kiryogoi’ xal /uovt) to rrav too stole gov xatdg-
Dotcev, sigaytov uev toj tov vaov abrov owa^aaa
robs tys nulstos, nQoSaklop.b’t] tov е/илдт/сиоу,
ov ydg av Slices steal onovbijs Acbgi vvxtbs
he tosv xltvtov SuyyaQOvto, et uij rb лед! tov
vaov oepas щет hthj^ews avroi>s SiaveoiTjoeV
eha те cfjosteg etc stagatafyv rovtovs difyotcaod
те хсй evoxemioaoa, e/isrlyoaaa ikugcxnis bid
p.ids aviigdmov qcovrjs f£a> ’ulrov oguijoai
xanvstgesuris nageoxevaosv, xai иеурн rob vvv
6si eexxpoQov bls хсй tgls xal nlecvaxis cvy-
xgwaavras twtjras 6ta zijs ptvfatrjs afrcov tfjs
vOv stag ^.uTv huxelovuevys robe UHovs 6w~
4ou? fa’Sbeigev. (ASS, p. 140 F)
Xll, 104. '52s bk tavra di e^t)yovg.isvQi av-
roiji t?a6ocoi9oi Stefiagnigovi’ tore, xal bicou-
vinao, rov yag hedvri ii-evodfievov allies obx
Sxee&ov, о davpaoios Sxeivos tm'tQ, ov tj xagdia
S.ipEvbeto, xal to otopia tip dlrfiecav &mp&e/y-
yeio — — — dxovaac wi avtifinrvta tij rwlei
vfivr^ev ты Qeq> xal teg ’Ablcrpcbgco oirv tois
Ttagovotv tnnVott. — — —(ASS, p. 141 A)
9. De Thessalonicae obsidione ab Avarl-
bus Slavisque improvise facta
XIII, 107. Kaiobs bi] loistbv, xai tov xe-
(palauobeatdrov t&v tkavg&uov fapacrfkn tov
mvoesttov, xal tptlcmolibos Magtvgos, leyai 6i}
той хата tov цеуизтох та»> яатоте yevofievcov
t/j Geccalovixfl nolk/ron zieQKpavd>e kndau,-
xpavtog, xai tijc xtvbwcbSove exeivijc, xrA dbi-
atpvxrov sioliogxlas, Asnooabox^rcos ij/uas 6iaod>-
за никакво сражение. Аз, както ви казах
по-рано, разпространих този слух за сра-
жението, като го измислих нарочно, за
да се опразни храмът от тълпата. Прочее
сега спокойно се грижете за надлежните
работи като раби на победоносеца.1*
XII, 103. А те, ободрени от тия думи,
започнаха отново да събират нещата за
храма, да чистят, да пренасят и да
мият пода с вода, Тогава пристигиаха
някои люде, които известиха, че чрез
благодатта на Христа, нашия бог, враго-
вете били прогонени, когато се одързо-
стили да нападнат вратите, и че военната
помощ на победоносеца бете единствена
причина за целия успех в сражението.
Първо, понеже тя доведе гражданите в
храма му, предизвиквайки пожара (за-
шото иначе те нямагве усърдно да станат
в зори от леглата си, ако, изиенадани, не
се бяха събудили поради почитта към
светия храм). След това тя ги нареди и
въоръжи като в боен ред и изпълвайки
ги със смелост чрез гласа само на
един човек, ги приготви да се втур-
нат ненадейно от вратите и от зори до
тоя момент да влязат два, три и повече
пъти в сражение. [Така] тя направи него-
вите раби победители заради паметта му,
която се чествува сега от нас.
XII, 104. А когато тия, които разказ-
заха това, свидетелствуваха в този час,
че със собствените си очи видели, и се
заклеваха (защото те не можеха да убе-
дят другояче този, който нарочно беше
излъгал), този дивен мъж, чието сърце
излъгало, а чиято уста беше известила
истината — —, като чу какво се
беше случило в града, запя химии в чест
на бога и на победоносеца заедно с ония,
които бяха там. ---------
9. Авари и славяни неочаквано
сбсаждат Солун
ХШ, 107. Дойде най-сетне времето да
засегнем и най-главното чудо на пресве-
тия и обичащ града мъченик, сиреч това,
което блести най-светло в най-голямата
от войните, които някога са ставали за
Солун.1 Това чудо неочаквано ни спаси
от оная опасна и неизбежна обсада и
1 Има колебания у различиите автори за уставовяваие датата на това слазанско нападение. Бур-
мов, пос. съч., стр. 179—185, го смята за първо слазлиско нападение н го отнася към 597 г. Lemerle.
op. cit, р. 354, е склонен да приеме същага дата. Bapuuuih, пос. съч., стр. 56—64, го отнася към
586 г. Вж. мненията на предишиите изеледвачн у Бурмов, пак там, стр 171, бел. 1, и Enpiauuh,
пос. съч.. стр. 60—62.
15 Гръцкв извори за Сългарскатг история, III
1 14
Acta S. Demetrii Деянията на св. Димитрий
oavzog, teal oyebbv eineiv ex vehqwv dyaoifj-
oavxog.----------(ASS, p. 143, A)
Xlll, 109. Аеуетш negi nvog лдауцссгод
fjgiaixevai twv tipmavza тал> ’Afiagwv f/yov-
/aevov oreiAavta ngsofistg Jigbgtbyvijg evoeftovg
A^eaig, xdl rd cx^saga rijg 'Pwp.(ucov dgxijg
xazeywca tots Mavgixtw. 'Qg be тулбуцто tijg
ahijaeaig, bgyfj ахатаауёкд tfAey&ds xai гй
.zagaxovoavti /Ю)ЗЬ> noiyaai <5wd«m>4a, Tg&mw
anvoel, 3i ov fiditoza агпф bduvijaai rd ре-
уюта vnEtdzta^Ev, оттер yv xdl яауЦудед' oxo-
tnfaag yag tos алаоуд mileaig хатб те &Qqxf)v,
xd. navzb 'W.vgixov, ij деоеролахгод za>v (~)eo-
oakovtxaicov /щтдЬло/лд vnegflaMvtaig vnegeyei
nj.oitq) те noixilcg, xai dvdgctKtoig Ev&edzag
xai ovveroig, xai Хчоитчхолохгяд, xai dmifog
elnsiv yvovg dig Iv xagdlq ^aoilecog xeitai у
ngoXsyi^eioa рутдбяокд did tb lapneiv dnav-
tayo’&ev tots ngeneg^uaot, xai on tavtrjg twv
(тдооЗохгутаю zi araitodojjc, ovy tfttov tijg xwv
zbivwv opayijg ddov^atj tbv tb 'Poopaixbv xga-
tog tvaGieniAEVUv, xabei ngbg favtbv tip1 аяа-
oav tmv Pbdafyyt&v dgr/oxeiav, xai dhiQuUfr)
tpviify, drdxeivw yag abteg zb i&vog &nav, xai
ngoofill-ag avtotg xai dHoyevEtg tivas (iao(i<i-
gevg atQatevcai лаутад хата zijg днхрдоодфоо
&ЕосаХсл1нпс ладехеЬеЬоато. (ASS, p. 143
В — C)
Xlll, 110. Alsyi tog oSzog otgatbg тбл> хата
ro?»c ^pstigovg ygmcvg wpthj, dycmijwl' oi ,uev
yag abtovg vneg tag beatbv ytiiadag блМкхд
ov&gag bdo^a^ov' ol 3b dilyov т/ттаид, GMoi 3b
лоНф :nl.e(ovg, суд yag AhytMag bid to niSjibog
fibl xata2t)<pi}siot]g, al 36^ai vov dEoinevtov eoyt-
1;ovto. New Seq^ov otgatbv ij zwv At&idmcov
xdi Aiftww хата ‘lovSalcov to лд1г блЬтоаие-
vov I'boprv toviov' xai лоищоид yag xai mjydg
biteitpai fjxovoauer, olg Ну стдахолеЗеиоаусед
naQexd-Qrjaav, xdl tyv ohyv pjp, 3i fjg ziagdi-
3evaav, d>c леЗюу &<paviapov хата tbv nQQtprj-
ti]v хатЕоттдаау. (ASS, pp. 143 C — 144 D)
Xlll, 111. Kai fj zaaavti) nfydvg roaovtgi
tayei ttp> 33bv btavvooe тсдооетау-дг/аау, dig
pr)3b yvaivai fyuag zt)v efevaiv auiwy nlrjv ngb
a) Bvva/ievos e cod. Paris. Bvvdfietos Boli.
би могло да се каже, почти ни възкреси
от мъртвите. — ------
XIII, 109. Казват, че тогавашният вожд
на аварите решил да проводи по някаква
работа пратеници при блаженопаметния
Маврикий, който беше по снова време
обладетел на ромейската власт. Но по-
неже искането му останало незадоволено,
варваринът пламнал от неудържим гняв
и понеже не можел да направи нито на
този, който не изпълиил желанието му,
той измислил такова средство, с което
предполагал, че те му причини най-голяма
мъка. А това било напълно вярно. Той
съобразил, че от всички градове в Тра-
кия и по целия Илирик богохранимият
главен град на солунчаните се отличава
извънредно много с разнообразните си
богатства и с лични, разумни и много
набожни хора. Накратко казано, той раз-
брал, че споменатият главен град лежи в
сърцето на императора, поради тоза че
блести всестранно с предимствата си, и
че ако той пострада нещо неочакеано,
този, който е обладател на ромейската
власт, ще се опечали не по-малко, от-
колкото от гибелта на чадата си. Тогава,
повикал при себе си цялото безверно и
зверско племе на славяните, защото це-
лият този народ му бил подчинен. При-
месил към тях и някои иноплеменны вар-
вари и заповядал на всички да тръгнат
на поход срещу богохранимия Солун.
XIII, ПО. Това беше, възлюблени, най-
голямата войска, която сме видяли в
наше време. Едни я изчисляваха на по-
вече от сто хиляди войника, други — на
малко по-малко, а трети — на много по-
вече. Истината не може да се долови
поради големия им брой и затова мне-
нията на наблюдателнте бяха раздвоены.
Това ни се стори като нова ксерксова вой-
ска1 или като войската от етиопци и
либийци, конто някога били вдигнали оръ-
жие срещу юдеите2. Чухме, че пресъх-
нали реките и изворите, при конто [не-
приятелите] се спирали на стан. И цялата
земя, през която преминали, превърнали,
както е казано от пророка, в опустошено
поле®.
Xlll, 111. Това голямо множество по-
лучило заповед да измине пътя с такава
бързнна, че ние научихме за пристигането
* Загатва се за похода на персийския цар Ксеркс, койго в 481 г. пр. н. е. повел големи войски
през Хелеспонт кьм Гърция. 2 През 971 г. пр. н. е. Ерусалим бил нападнат от египетский фараон
Сусаким с голямо множество либийци, етиопци и др. Петдесет годинн по-късно етиопският цар Зарай
отново изаършит нападение над юдейската земя, Вж. Паралипомена, 11,14, 9; 16, 8. 3 Вж.Йоил 11,3,
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
115
/мад fyiigag" xvQiaxfj yog fyiEQq. fitpv&Evttdv
rovttov, tyj elxaSi Sevrtgq rov ^eme/x^giov
rog, xai rtHv tijg лоЯешд dutpifid/Mg exovzwv,
Ю5 lucid ceoaagag, xai лдод лёуге ^pieQag
aolig rd ?vS6Se хагаЯа/л^пютху, хаутег&еу
a/tEleoieQOv Tit.gl zrp> avtrfi tpvkaxrfr fyafieow-
Tcov, avtfj rfi wxtI Ssvztgq оайМгйж етирсоо-
хобоц Im rd TCt'z^ r45 гайесос tip&aoav dy>o-
qnjri xai hqcoti) ti’№ Imoxtaag rov navetS6$ov
uagtvQog bjuwQiov уеуЁУгрт tv ztfi &fKO>QCO-
itfjvoi ixEtvovg тд vvxtl cxctvj}, xai лед} rd
reoagtov tq? xaAAivixov аадтидод MatQtbvrjg
шдак Ixavaig evaaxotijS^ai, vopitoavreg exeivo
rtjy 3t6favB xaiemrjxiyaC a>g 8ё Яотог iaxxpoQog
Siqvyaaev, xai nltjotov c&oay tyv n6iiv lyvw~
giom, &Qia]oav hf airtip' dfioOvpiaSov cue leaov
a&na^iov, xai wQWo/tevog. Elza xai гф zefypi
rag xtifiaxag dvogticucayzEg, avtai yag абтыд
nQOxazaoxcvao/nevai StefiactalvFzcr fm'kotpdQOi
yag avra/v ayievai jzaof/tovzs/wn-ro, tore готе
rd Etdxovowv xai цёуа Stavpa rov dyiov ’A&-
torpogov yeycvrycat. (ASS, p. 144 D — F)
XIII, 112. Ovx iri yaQ vot]rfj tmoxidasi,
йАЛ" дф^аЛиофот’й Iveoydti tv oxlizov оху/шт
xata то teTypg ахр&т). Tov TtQtbtov dviovta Sid
Tijg xilpiaxog, ijS/j tov noSa emfialovta тф zet-
Xei tov Segitjv, Ябухц лЯу$ад xata rd pi£oov
zatv Svo ЕлаЯ&а)? coSifosv vexguv Ini to txtog,
oe Sta zrjg хИцамод xvAivdoyuevog tovg pa
m>zovb avyxateonaoev avioe ftsv cig yijv xata-
neadov vexgoQ [fiavlSag St tov olxelov rd'pia-
roff]c d.atpi tag влаЯЦид xataimtbv, iva Si]
tpavotzo, Блоке dvqldcv xai o&ev Е^ёлеоег-
ozi St zov а&Яорбдво yeyovcv to xoxoq-
fttopa SijXov ex tov fj^Seva fieygi roti vvv тоЯ-
tiifaat zijg db]&Etag xeusSavaoripat, xai Sv
egicaodai q>i\oSo£lq wl лЯаоас&са [«al zip’
dvSQaya&iav Savzq) negt&eivai]e суд той тоЯ-
i.iTjQov paQpOQOV atpayijg, xalzoi ziov ttjvi-
хаита xgarovvtcov zijg лоЯесод лоЯЯа tywiaov-
zcov, xai tt/Uijaai nQO&EjUEVtw top dvetovra tov
fiddfiaoav. (ASS, p. 144 E — F)
XI11, 113. MySelg rotvw dmoteirco proven
tov 'ASiotpogov to toiovtov yeyovivut xatog-
•&wpia, xqtotov fdv ex tov xai лйпад zovg
Exeioe яадап>хоугад Sapffogovg лЯ^&од ovzag
Ixavov яадахо^ца deUig hyp&eytag a.uaQcg
dmoxtoQijaai tov zelxovs ptaxQav elza St xai
му едва един ден по-рано. Защото за
тяхното идване се получи вест в неделя,
на 22 септември. И докато гражданите се
съмняваха дали [славините| ще могат да
стигнат по тези места дори след четири или
пет дена и поради това бяха по-нехайни в
защитата на града, те стигнаха безшумно
при градските стени още през нощта
срещу понеделник призори. И веднага се
прояви първата закрила на преславния
мъченик Димитрий: през онази нош той
ги заслепи и те се задържаха доста ча-
сове около крепостта на победоносната
мъченица Матрона, като мислеха, че това
е градът. Но когато най-после проблес-
наха първите лъчи на слънцето и те раз-
браха, че градът е наблизо, втурнаха се
с един устрем към него като ревящ лъв,
готов за грабеж1. След това те изправиха
до стената стълбите, конто бяха предвари-
телно приготвили и донесли, защото някои
от техните войници бяха безразсъдно ре-
шили да се изкачат на стената. Тогава,
именно тогава стана прочутото и велико
чудо на светия победоносец.
ХШ, 112, В образа натежко въоръжен
войник той се показа на стената, вече не
за духовна закрила, а за явна подкрепа.
Той удари с копието си, между двата
зъбера [на стената], първия, който беше
се изкачил по стълбата и вече слагаше
десния си крак на стената, и го изблъека
мъртъв навън. [Непрвятелят], като се
търкаляше по стълбата, повлече тези,
конто бяха след него, а саммит той ладна
мъртъв на земята, като остави капки от
кръвта си по зъберите, за да бъде ясно,
докъде се е качил и откъде е паднал.
А че това бе подвиг на победоносеца, е
ясно от факта, че никой досега не е по-
смял да се обяви против истината и по-
ради някакво славолюбие да се стреми
да припише на себе си храбростта, про-
явена с убиването на дръзкия варварин,
въпреки че тогавашните управители на
града много издирваха и предлагаха
да възнаградят тозн, който е убил вар-
варвна.
ХШ, 113. И тъй, никой да не се съм-
нява, че този подвиг не се дължи само на
победоносеца. Първо, защото всички вар-
вари, конто се намираха там в доста голям
брой, веднага бяха обхванати от безмерен
страх и отстъпиха далеч от стената.
з) я4Дя Thug, е cod. Paris., tjj niiei Boll, b) airov Toug., ain&v Boll, c d) add. Toug. e cod. Mat.
i Вж. Пс. XXI, 14.
116
Ada S. Demetrii — Деянията на св. Диыитрчй
ow оМк тйя avbfwv rifc JidAemc ycav wes
ezti tov Teiypvg [x«r* Ixelvyy эч'хта]’, zikyv
Jjm oktywv, of xal avtoi тахотееот хитек-
dbvreg хата tov bQbnov о?хоЛь bvenavovto,
bia to fteta nvas уицга;, &g «(jjjrai, тут
itky&vv oTec&ai mv paQfiaQwi' hyicTaodat.
To bi xai taoaxyv bdobcov pxyumjv xaui
Trjv 3vji.1v ysvtot'fni, d>6 mranag agbyv oztkt-
rag ini то tel yog bvobga/uett, tig &v bfi-
tptfiakor ryg detag elven Qonyg, xai byt tov lm-
oxiaoecog туг kveQyetav' &g bi y^ilQa i.omw
fyeyovei, ol dyQeg exetvoi to telyog tinav xfixitp
xesntiki^ay йоуакй);, arg иуде oQveov, to bi]
keyojievov, ovy^cogyaai t&v irvl&v eiekdeiv у
eSco&ev el.oekricai ту xokei. (ASS, p. 144 F)
Xlll, 114. Тоге by тоге axpdy tykavycb;
to nvaQidfiyrov nky&og' Uno yaQ ryg axgag
тот riQOg daAaooav retyovg tov srgbg bvatokag
neyoi tov ntQawg row bvuxov ztQOg dakaooav
T&yovg, &aneg oteabvy dcoarocpuQOg neQieoyav
vyv why ovbevbg tdnov dea>(XA4j&ov ту; yye,
ov b fioQ^agog ovx Istatei, bkk' yv Ibeiv toil
yyg, у bevbcotv, у ykoyg, rd; xepakag tojv btv-
tindkarv, <Ш’ in' bkktfltov in хсй ozevoyajQoi>i.i.e-
v<ov,xai tov elgryv cSIqk/v yulv ЕзпоеиптШУ atytoc-
tov diivatov’ xai to by davfiaatbv on ту; уцё-
oag btelvyg ov fibvov negi to ret yog exvxkow
t'ioel a/tuog ritv iVakat car, bkkti xal zrketowi
iiav ei ahtbty та iregl zip’ зтико’ tpQovQia te
xai nQoaoreia xntskdtifico’rry, ketgduevot ла via,
xai xawo&iovteg, xal kemrvovteg, xal та vnti-
i-oina tdig зтоо! xatcarozovvteg‘ dvx eyoy^ov tote
ydgaxa fiakeiv neQi тут zzokiv у побсушца
yaoat yaQ avzotg у тож aonibcuy bkk‘ ex’ bkky-
kmv, xai bbtefobevTo; ovunkoxy’ згобсуаща bi
rd moxoauv топ’ ocnfiarwv vaazbv tupovijevov*
dim,-a. (ASS, pp. 144 F— 145 A)
XIII, 115. Tig kayo; fyiiv byayeiv fat'
oy’iv bwycytai tyy ioyoig xatakaftovoav yuag
tote ncQiotaoiv, ovx if abnyudtov, tikk' eg
yfiereQatv fatOK afjagnatV-------------— Tov bi
ay., т v y?oflov rjj noiet tote nEQtEnayoEV xai
to 'rQcbrciig Ibeiv yrbiayya /inofloQtxyv, obbl-тм
yaQ oPit» silyotov b>r) dy tiv note 3ieQtxady-
oaneg ol nolifttoi [xal aytwteg year < /
лоА7о1[1' itbv поУлтшг xal ry; deag чСчЬп’,
ni.yv wiv ev oiQtmnmx tg Ttiayfrevaiv хита-
koyotg. *Jfv okv у xa£bia tote xai if~)y
ЬгЬоеютеоол’ xai tarv beikaneQiov ftia yeyevy-
/лЁту' тф yaQ hvefaiioTcp tyg coyiyQiag у bta-
a) add. Toug. e cod. Maz. b) otWoft corr.
Boll, d) e cod. Maz.
После, заради това че тази вот им, -
на стената съвсем малък брой от мт -
на града. Но и те самите бързо бяха
слезли призори и си почиваха вкт
понеже както каяахме, се мислеше • •
множеството варвари ще настъпят t •- •
няколко дена. И кой би се съмнявал, ч<_
извънредно големият смут, който внезапно
настъпи в града и накара всички войнипи
без изключение да изтичат на стената
е действие на божествената сила и на
покровителството на светиите? А когато
после настъпи ден, тези зверове обкръ-
жиха здраво наоколо цялата стена, та
не позволиха, както се казза, дори птичка
да излезе от вратите или отвън да влезе
в града.
ХШ, 114. Тогава, именно тогава се
видя ясно безбройното множество. Зашото
те обкръжиха като смъртоносен венец
града от края на източната стена, при
морето, до края на западната стена, при
морето. Не се виждаше никакво про-
странство от земя, което варваринът да
не тъпче, но вместо земя. дървета или
трева можеше да се видят главите на
прптивниците, които бяха един до друг,
дори и притиснати. Те ни заплашваха с
неизбежна смърт през утрешния ден. И
чудното беше, че през този ден те не
само обкръжиха стената, както пясъкът
морето, но и твърде голям брой от тях
завзеха укрепленията около града и пред-
градията, като плячкосваха, изпояждаха
и изтребваха всичко, а каквото останеше,
тъпчеха го с крака Не им беше нужно
тогава да направят окоп или насип около
града. Окоп им беше непроходимого спли-
тане да допрените един до друг щитове,
а насип — живата маса от тела, сплетени
като в мрежа.
XIII, 115. Кое слово те може да ле-
каже пред погледа ни нешастието, което
тогава наистина ни сполетя не случайно,
а поради действителните ни грехове ?
— — — Тогава [господ] предизвика в
града неизказания страх и за първи
път [изпрати] да видим варварски отреди.
Зашото никога дотогава неприятелите не
бяха виждани така отблизо да обсаждат
и мнозинството от гражданите, освен
ония, които бяха записани във войниш-
ките регистри, не познаваха дори образа
им. Прочее тогава сърцатостта и на по-
храбрите и на по-страхливите беше ед-
наква. Разлика между тях не се виждаше,
Toug., olxoiSi Boll. С) vatnov /uhovimvov Toug., iap.ovp.eva
Айа S. Demetrii - Деянията на св. Димитрий
11?
tpoga tovtcov [ov*]8 папа» Ai та
iidxQva xoiauybov effei, xati,tpna re Aecvy, xai
dAAoicuois top? navias yiiavijoioev, tbs ntygov-
a&ai w5re to nQOipynxov Aoyiuv to qaoxov, лат
лобалолоу ок kqos xcnyta yfitQas. (ASS,
p. 145 AB)
Xlll, 116. Tcm> ovx суАехоцеуо» yao elvai
navies ivofM^or to Avvaotku Aiaoaifryvca ify
noAw, naatjs паца Avikxonms aveimoiias nee'i
avtijv тите &£COQOv/zevr;s, nganov itev i5i« tov
mhuov (pofieqbv [row jit/jM toi’ lovAiov fM/vus]b
xaiacyeiv avtyv. xai Anxfjs Zlvt^ /рйпг&^ш-
nias &eoii [xaiaiuoiAeioav tbs fyiiQWv ayju nev-
тфал'га]*, ev&vs tfj elxaht Asvieqq., d>s e'erpai,
tdv £елтеjupQiov evi/hs xaraq. ifaaai twv
{jaQtiuQtuv exeivcov тут dgyi/v тут i/erjiaiov, ок
et'QeAijvaj tovs ev тЦ яилег xai fiQaxeis тф
aQi&fj.q>, xai vevexQcofib'ovs тд ngoaqtaio Ainu
rvev leOaixueva»'' Aevteqov ёе то еаоующк» iv
aQt&iup to)v TtoAwewvvuui'' el yaQ цу uovuv
toils MuxeAovas anavras, aAAa xai OeiraAws
xai 'Ay/aiovs глодитб us oiuquAot iv (-)eaodAo-
vixyi tyvixavia cvviy^Quio^evuvs, ovit то лоДАо
atov (iioos tcov fy-aidev тгауютс lyutaviwv iijv
tioAiv ixvyxavov' tQitor ёе, 8 xai nAeov fatavicuv
try a.uijxaviav ijfitv indvyoev, fxeivo yv, Su
xai avtov too neQiAeup&iruK ex too Aoifiov,
nayavaiixov re xai otQaTiwttxov, oAiyoaruv naw
utQos таха xai aygejowv kv tf) noAsi тупхаёта
itvyxavev, та» no>.A6)v fiev e^o) ev AyQois
а-кжАвчо&в’ю» xai цу Awy&tyuov elofiaAeiv
tfj naAet, did то tQvyys elvai xayjov, xai
A&qook xai AnQoaAcxyiws tovs noAeiuovs
eyixoAAa тф leiyei neQixalAioai. (ASS, p. 145
В — C)
Xlll, 117. 'AfzeAei цалАот dinQos ta e^to
P-sQt] Aiatpvyovtes Ёоа>[ипо, fyiey ol els тту
noAtv xatatpvyeiv ^ovAy&evres' nleiovwv ёе xai
ai’iaiv та» emlexicov veavia» tov те utQatico-
uxov, xai twv h‘ тф цеу’юсч) oiQatevopevtuv
siQattWQfcp Hua тф ттрнхаита тут Ёлацур» fietA
y.ei Qas fyovu agyyv, хата try rEAAyvo>v ycoQav
Ayiiooiwv Ivexa xqeioiv AnoAedrj/zyxotwv, xai
avtaiv Al twv алоу-агагиг» то nAiji/os, oaoi
xdi плоътсо xai (pQOvyaei xai AovAois Axua'ovciv
xai luneioonoiefiois exaAami^ovto, xai ev tots
GXQtvtois tcov ItnaQXUiv tov */AXvqixov xqwtoi
‘Tvyxavov, хата тут flaaillAa twv поХешх Ana-
fiavtes yoav ouv tpiXois лоААф nXeiooiv, xai t^
^eQantiq. naoj) ngoosievaiv* fiaaiiej хата той
T.TpjxaAe tyv аоуут Sienovrcs noiyoouevoi. (ASS,
p. 146D)
a) e cod. Maz. bed) add. Toug. e) xnooihvoivt
Tong., xqo$ Ihvo» Boll.
понеже бяха изгубили надежда да се спа-
сят: на всички сълзите течеха като река,
есички бяха потъмнели и изменени по-
ради страшната си унилост, за да се из-
пълни пророческият израз, който гласи:
„Всички лица били като гърнета на огън".1
XIII, 116. Всички мислеха, че възмож-
ността да се спаси градът беше нещо
неос'ьществимо, понеже тогава хората съв-
сем изгубиха надежда за спасението му.
Първо, защото в това време страшната чу-
ма го държа до месец юли и той беше
удостоен по божие човеколюбие с известен
отдих около петдесет дни. Веднага, както
казахме, на 22 септември връхлетя божият
бич - онези варвари, конто намериха
жите лите на града и мал ко на брой, и
съсипани от скръб за неотдавна погреба-
ните. Второ, обсаждащите бяха по брой
равни на писька, защото ако никой би си
представил събрани тогава вкупом в
Солун не само всичките македонци, но
и тесалийци, и ахейци2, не би се полу-
чила дори и най-малката част от ония,
конто отвън обсаждаха града. Третата
причина, която повече от всичко друго
причини нашата безпомощност, бе тазн,
че тогава в града се случи само съв-
сем малка част от гражданите и вой-
ската, конто бяха оцелели от чумата, и то
негодна. Повечето бяха останали вън на
полето, защото беше гроздобер и не мо-
жеха да влязат в града, а неприятелите
бързо и неочаквано бяха обкръжили от
много близо стената.
Xlll, 117. Рзабира се, тезн, конто бяха
избягали навън, се спасяваха по-лесно
от онези, конто искаха да търсят при-
бежище в града. Повечето дори и от са-
мите избрани младежи от войската и тези,
конто служеха в голямата префектура,
заедно с този, който тогава заемаше длъж-
ността префект, бяха заминали в елин-
ската земя по държавни работа. И мно-
жеством от самите ония, конто бяха
останали в града и се отличаваха с бо-
гатството си, ума си и със служителите си
и се гордееха като опитни във военного,
дело и стоеха на първо място в скри-
нияте на илирийските префекти, бяха тръг-
нали към престолния град с още по-
многобройни приятели и с цялата си свита,
за да действуват против тогавашния
управител.
1 Библейски израз, койго образно представя побледняването на лицата. Вж. Йоил II, 6. 2 Става
дума за жители на Тесалня и на Ахея, области в Гьрция.
118 Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
X]]], 118. Ovko yovv lx лоойко» tqotuov
oXiyavdomdsions tys sk5Ae&>s d,uyxav‘a ^zaaav
llmba otiaijpias dnexovcrev. Kat fie fitf us
(Ш’цца'грш. peyalvvavxa tov xivbvvav то цёуе-
&os, fulfil loyots oifc&io це nleov tov biovzos
tfjv bvayxtjv vipov InatQeiv' notes yaQ Adyos
eStcos ixavbs evQE&Qoetai tbs boxinao&tjvai av~
tov tov ztbv yeyEVtjuivwv реуедсяк [tadjuMov
xtjQvxa]a; tyw fdv ovv xai yoarpijV nQonctelac
eftxatQOv bldoata <bs <55 va/titf A6yov хатао/м-
xqvvcov rd tijs neotrndoECDs cipietQor elide yaQ
fy fioi bvvapis ^judraw toiavtrj, xai nletcrves
yA&aoai, tbs tois tote yeyev’tyievois ovve^iow-
&qvai btaAsyoptevov oyrto yaQ [йи]11 moatrufaay-
zds ftov zfjs bvayxr)S to /xfyedos, owanEbelx-
wto xai td {тефаХкех яЛойяи»' x^s xQ^arot^os
tov Gsov.-------— (ASS, p‘ 146 E)
10. De Eusebii episcopl visione obsidionem
barbarorum vaticinante et de Thessaloni-
censium in bello gestis
XIV, 119. *'On yaQ fteyakr) t? ovfttpoQd,
xai rhtfnaatoc, xai zpaytcMa xaxcov to trjvi-
xavta tijv noiiv neQtectolxtoEv, dxovoaxe olav
dnzaoiay xmP vnvavs 6 tote bQxiegevs ’Evoe-
fhos ideaaato, Axovoais, парахаАсд, xd xata-
vvx&tjte nobs Evlafietav, xai tov napi^aaikba
0ebv noixlAns nQOvoias Ьлеодаицаасае~
ovde yaQ dJ.2ov tov %d{№’ Swets ’xetvas
ol/ми тф dez«№!axo7j<p tote xataQxtvfpat, r; tov
nQoyv&vta tt> psyedos twv iaofisvtuv betv&v
ddiakEwnots TtQOoevyais tov (~>eov bta tov ad-
ItxpoQov Е^кедюаоЬт, &ag xd nenofyxev,
xlalcov xai vbvQOpevos &<p ov tov Sveiqov ia>oa-
xei, levs oh otxTEifnjaEV fifias «5 &eos, xai ov
nSQeHcoxEV els xetQas IxdQ&v. (ASS. p. 148,
D — E)
XIV, 120. Uqo yaQ dxitb ij bexa fjHEQ&v той
fiQayipm ftfAiv tas ^aQ8aQixas vtqxObas d@a £<n>-
tov xat' &voq 6 dgyienloxonos ev тф deatQQ) tijc
nSAecos xa&E^6fiEvovt HxAov avvovzos avtdv noX-
lov, xai bi) 6)s bojnoQei t(vos x6qiv ev ovttp
Avoq/mSIq) tonq) tijs S^ias ainov xade^etai,
xd ^ovlsveuu (hoods vnoxcoQeiv, 6q5 tQaycp-
bbv etoeQx6p.Evov Ini to xaAovfj.evov tov &EdtQOV
loytov xd Afyovta ahttp, fitivov ёи oe xai zip’
bvyatiQa cov ^уа> iQayepbijoai' о bb liytt av-ttp.
Xlll, 118. Така прочее, понеже по раз-
личии причини в града имаше малко хора,
безизходното положение отие всяка на-
дежда за спасение. И нека никой да не
ме упреква, че преувеличавам големината
на опасността, нито да мисли, че със
слова надувам, повече отколкото трябва,
неволята ни. Защото кое слово ше се
окаже така подходяще, та да може да
се смята, че отговаря на величието на
събитията? Затова аз се страхувам дори
от уместно обвинение в прибърваност,
че поради безеилие на словото намалявам
неизмеримостта на нещастието. Наистина
дано да бях имал толкова голяма сло-
весна сила и няколко езика, та речта ми
да можеше да се изравни с тогавашните
събятия! В такъв случай, след като ви
изложех величината на неволята, заедно
с това щеше да ви стане ясно и обилното
богатство на божията благост1.--------
10. Видение на епископ Евсевий, пред-
вещаващо обсадата на варварите, и под-
визите на солунчани във войната
XIV, 119. Чуйте какво съновидение
имал архиепископ Евсевий тогава, когато
нещастие, голямо и непоносимо, пяла поема
от злини, беше надвиснало над града2.
Чуйте, моля ви се, и наклонете се към
благочестие и възхищавайте се от раз-
новидния промисъл на бог, владетеля на
всичко. Защото, ыисля, че тезн виденви
са се явили на архиепископа, само за да
му предскажат големината на бъдещите
злини, та с непрестанни молитви да оми-
лостиви бога чрез победоносеца. Той това
и направи, като плачеше и ридаеше, откак
видя съня, докато бог се смили над нас
и не ни предаде във вражески ръце.
XIV, 120. Наистина, осей или десет
дена преди варварските бури да бяха
прошумели над нас, архиепископът се
видял на сън седнал в градския театър.
Наоколо му имало голяма тълпа и като
недоумявал по каква причина седял на
такова място, неподходяще за неговия
сан, и искал да стане и да си отиде,
видял един певец да се качва на така
наречения подиум® в театъра и да му
казва: „Остани, зашото ще възпея тебе
и дъщеря ти“. А той му рекъл: „Не се
a) add. Toug. е cod. Maz. b) add. Toug. с) л1оътт> Toug., aKovtos Boll.
1 Вж. Послание до римляните. И, 4. 2 Ставя дума за събитията, описани в предходяата глава.
а Думата Idyiov означава един вид подиум на театър. буквалво: място, от което се говори. Срв. Sopho-
kles, Greek Lexicon, s. v.
Acta S. Demelrli — Деянията на-св. Димитрий
119
/о) хоясо&уд, iycb yaQ oHre tivyatlQa eyfo, owe
bl sts lyeig rl Tgaytpbijocu. Anoxgi/'etai de
txstvos, 6fy&ros dvyatEQa eyeis, xal noXvtexvw,
xai bet pa avti/v xal as TQayodtjaai. Тоте
oupijxev d йоу/езиохолод, 8tt zip’ Jt6hv l.iyei
avzov fh/yateQC? a)s bl fy/sAAev exsivos ao-
yeo&ai rov TQaytobSlv, Avaotas ex zov &qovov
avzov 6 aQXieni'jitonos xga^ei сопср <pa>vfi, tov
Osbv та» у<ро>цАта>г' щусе If/e tQaymbijoris,
trfze leyeis ih/yaxsQa дот". — — — (ASS,
p. 148, E)
XIV, 121. •—, 8s Ig/mvicikig xal
biaxgivas d>s ovfMpoQtnv usydAajv /лгуй/лата oi
roaycobol xa&sotipcaoiy, fyiloas xai wxtbs tov
Oebv ovv bax/ruoo’ IAokveosv, nugayaystv tpt-
l.av&Qtbncos Ttjv IneQyofiEVTjv tjj лб/л derfiatov
fiarmya, xai bi) /лет' bltyas, cue etpr)v, f],u.EQas
to Thjoabbes Ixslvo qrtMov xai AgcA/iov vneg-
poivav zip’ &eoq>QOV(yv]TGv ®еаоаХоУ1хтр> TteQi-
exvxlMaav, xal eh&i’s tyvm toutov tov ^Qfjvov
fjtjvvaat tov Toaycobov. (ASS, p. 148, F)
XIV, 122. n&s ovy lazsQ/istQOV хЪутеБ&ех
еТттоци zip’ cvfMpoQ&v, nms де ovx АяецюлЛо-
оюу то xavTobvi'apov tov 0eov;----------------ovta>
xal lai tov jtoAl/rov zovtov owsffy хат otxo-
vo/uav ®eov lx za>v лроотуНигш»1 altimv bi.i-
y6.v&Q(OTiov xatcAeupAipcu zip’ nbfav---------------
(ASS, p. 149, A)
XIV, 123. Eb&VS yaQ то /Л£/ЛЕ(КО/ЛЁУОУ T&V
Avbpwv t^s tMecoS rvyyavotaxov, oq&v f]/ias
to Teiyos i^siis0r,<x>ij,Evov Ayvtbtmv &vb(xovt xal
ofis obbeis молоте tcbv zijg зтбЯкуд E&edoaro,
пшд oh -Ьейсуд Irtiataeias etfrtot us Hv xai Avti-
ItppeaK to хатбр&ю/ла-, 'Apa <% foists fiovov
IqXB'tagd/a&a touto (iAlneiv, ovyi xai tots
flag fagots то auto xateqxu'veto; mMol yog
twt&v uspi тад Sozegov tjulgag Amhtioaviss
vixav, TtQooQvsvtes tots Aoyovaiv zijs stoXecos,
cbpol.oyovv ieyovtes biefa/i/ilrays, отглед Ало
nAsi6vwv Axgtfiiboag b twv ’ Afidgtov fiyofyievog
At'av AAtyovg zip’ tM.iv eyeiv zovs /лауят&д did
rd xal Aot.ubv Ivzavfia лдо figayltos уеуепузИат
xaigov, лело/креу fjpas tpfaag айдщледоу rrp>
aofav Ixxog&eiv fyieis bl roooutoi>s ev тф ret-
%et xal Toovtows, Aq’ oi5 eitfMi&a/jev, itog&ftev
tovs /ла^тбд, d>s xal xal AvAgdt} mM
t^v xa&* ^/лад mgcaetav vneg/ialvetv, x&vteu&ev
WTshiioavTeg fj/ieis zi)v fyuibv лбд&тряу, nallov
лад bfMV yeyevija&at fj/iiv ti/v oantjolav ovx
aaxbnws IfiouAevodfieda. (ASS, p. 149 A — B)
труди! Защото нито аз имам дъщери,
нито пък има за какао и мене да въз-
пяваш“. Но онзиму отговорил: „Ти наис-
тина имаш дъщеря, и то многодетна,
и трябва заедно с нея и тебе да възпея**.
Тогава архиеписколът разбрал, че той
нарича града иегова дъщеря. А когато
певецът шял да започне да пее, архие-
пископът станал от престола си и му
извикал с глас: „Не възпявай мене и
тазн, която нарича ш моя дъшеря, а бога
от висините".--------
XIV, 121.----— Когато архиепис-
копът се събудил и размислил, че пев-
ците са предупреждение за големи не-
шастия, той започнал денем и нощем със
сълзи да моли бога човеколюбиво да от-
клони пратения от него бич срещу града.
И, както казах, не след много дни снова
диво и безчетно племе обкръжи бого-
хранимия Солун и той веднага разбрал,
че тая именно скръб предвещавал певецът.
XIV, 122. Как след това да не раз-
кажа за безмерного нещастие, как да не
съобша ва неизмеримого всемогьшество
на бога?--------— Така, по време на
това сражение се случи по божие усмо-
трение, че градът остана с малко хора
поради казаните причини. — — —
XIV, 123. Зашото веднага1 след като
мъжете от града се бяха пръснали, ние
можахме да видим градската стена да се
изпълиа с непознати хора, и то такива,
които никой от града никога не беше
виждал. Как човек да не рече, че тоя
подвиг се дължи на божията закрила и
помощ ? Нима само ние си въобразнвахме,
че виждаме това, и не беше ли същото
ясно и за варварите? Зашото през след-
ващите дни мнозина от тях, изгубили на-
дежда да победят, прибигваха при управ-
ниците на града и признаваха [следното],
като говореха несвързано: „Вбждът на
аварите се осведомил точно от мнозина,
че в града има още много малко войници,
понеже там неотдавна имало и чума. Ето
защо той ни изпрати, като каза, че ще
разрушим града още същия ден. Но ние,
след като дойдохме, видяхме, че бойците
ви по стените са толкова много по брой
и такива по мъжество, че далеч надми-
нават нашата войска. Поради това ние
изгубихме надежда да ви унишожим и
не без основание сметнахме, че спасе-
нието ни ще бъде по-скоро при вас".
* Тук отново започва разказът за аваро-славянската обсада.
120
Acta S. Demetrii — Девяията на св. Димитрий
XIV, 124. Kai tavia /лег yeveofkai avvefh)
eig voteqov' tote bij avtijg ^/лёдад Ik&ayimv
fjptw nEQi ta Egw dTi^ayokr/ihyxa’ mndywteg
fiQw/iaia, xai a?x/zaA<6tc»>ff, xai ходиага, xai
na/mokw cttov, xai akkwv xa/ydbv vn avzwv
krifpiteviujy' cmavia yao tote та yecoQyq&spta
xai jiqotequ)/1 ётшу йтгб’&Ета Egw livyyavov, xai
udkig aiiois ттр> f}/ieoav ixetvijt1 mriQxscav'
/лета be тайга tabs xapncAg rwv bevbQwv xai
tovs oenijxas, xai rds fiigas caitwr, xai zwv
kaxdvwv wzdvTwv’ eha zijv rj/ieQOV ykor/v, xai
ras dyQiofjkdatovs fioiavag, xdi robs xakov/ie-
vovs ykwgovg dxavag, xai rov ypvv kouiov i-ijg
yijs xmekeigav, xai git iki/iconov, ovy vncpe-
vovotjg rffc yijs tb fidQOg aurrav avtp be tjj
iariEQq. rijc лоштт/д abtwv fyiEQag xaiEtpQvya-
vtaavto. xai fypay Ttsgi tr/v nokiv ttvq&s,--------
eha abv tyj ttvqq exeivfi тЦ tpoSeQq. arpijxay
<pwvi]v b/My&vuabbv ^oPeqcote^ov tov migog,
nsQl fig, netQatteyiES, ivapywe keyopev Su fi yfi
ioEio&tj, xai yaQ ol ovgavoi latagav. (ASS,
p. 149 В — C)
XIV, 125. Elia xai ipotpovg xvxkddEv fixovo-
fisv bi bkv/g wxidg- xai ifi inavQiov xata-
oxevagdvtwv avzwv likendketg xai xmci'g otbijQovg,
xai netQO^vkovs vnegfieyetieie, xai tag xakov-
fiEVas yekdivag, aanvag aw tots wstQofiokoig
bsfipeaiv ЁтисхЕлпоаУтед" &]Qdie, fietaliovkEvca-
fievoi nakiv bid id /ifi vnb nvQos fj гиавтуд
xaj.kagovor]g &bixeio&ai, btyfae veooqxiywr fioarv
xai xa/ifikeov fiptay/ievae ev tote beydyotg bxel-
vois svfikwoav, xdi ovtw тайга зткт/акгу top tei-
ypvs TtQocaycyoviEs, &tb tQtzye fi/iioas xai
enixsiva efiakov klfioig, yiakkov be (iowoig тф
fieyd&ei tvyyavovotv, xdl fiekeoiv kombv ol to-
gotai avi&v rupdbag fu/iobfievoi yei/teQivdg, tbs
ufi ziva tcbv ev тф teiypi bvvaabai tnQcedppat
dxivbftvtng, xai и twv bgwifev beaoao&ai,
xai rag yekwvas iw egw ter/et jiQootp&xi»tee,
fwykols xai bgfvais duEiQwg negiEtQaw avwv
rd &e/teha. (ASS. pp. (49 C — 150 D)
XIV, 126. Tbvrmv be yivoftevwv, zig kbyog
tag ха/jblag twv ev ifi nokei biay/xitpai bwfi-
GEtai, tbv (jdifiov, zov anekmofibv, ibv xat brp-
bkakuobg bpdi/ievcur fiavaxov, fi toye xav fipa-
j/Etav byov miQa/j.vbHuy ev ovyxoioei xaxtbv,
a) iiamt&pavies Toug.
XIV, 124. Ето що стана в последствие.
Когато в същия ден ние идлязохме навън,
те бяха заети да събират храни, пленнипи
и вещи, а също и извънредно голямо
количество жито, след като бяха загра-
били вече други видове храни. Защото
се случи, че всичко, което земята тогава
беше родила, както и запасите от предиш-
ните години, беха навън и едва им стиг-
наха за този ден. След това те събраха
плодовете на дърветата, кловките и ко-
рените им, както и [корените] на всички
зеленища, сетне крехката трева, дивите
растения и така наречените зелени тръ-
ни1. Накрай облиэаха праха на земята2
и пак бяха гладни, а земята не можете
да издържи тежестта им. Вечерта пък
на първия ден от пристигането им те
събраха дърва и запалиха огньове около
града.--------След това при този стра-
шен огън те нададоха като из едно гърло
вик, по-страшен от огъня. От тоя вик
ние, конто сме го чули, каззаме открито,
че земята се разтърси и дори небесата
прокапаха8.
XIV, 125. Поради това през цялата
нош чувахме шумове наоколо. На другия
ден те започнаха да приготвят бойни
кули, железни овни, грамадни каменомет-
ни уреди и така наречените костенурки,
конто заедно с каменометните уреди
бяха покрити със сухи кожи4. Но после,
ва да не пострадат тези съоръжения от
огън или от кипяша смола, те промениха
намерението си и заковаха на тези съоръ-
жения кървави кожи от току-шо одрани
волове и камили. И така ги докараха бли-
зо до стената. От третия ден нататък за-
почнаха да хвърлят камъни, конто по го-
лемина приличаха по-скоро на планини.
Най-после и стрелците им със стрелите
си наподобяваха зимен сняг, така че никой
от тези, конто стоеха на стената, не мо-
жете да се поддаде без опасност и да
види нещо навън. Като прилепиха и косте-
нурките до външната стена, те с лостове
и секири усилено къртеха нейните основи.
XIV, 126. При тия събития кое слово
ще може да опише душевного състояние
на ония, конто бяха в града, страха и
отчаянието им, като виждаха смъртта
пред очнте си, или това, което беше малка
утеха в сразнение със злините, именно
1 Думата 6.xavag (асе.) е вароятно равнозначна на axav&a ,гръни.* Срв. Tougard, op. с„ р. 255,
§ 19, п. 25. Е Вж. Михей, VII, 17. 3 Вж. Пс. LXVII, 9. 4 Изброените тук воении съоръжения
и машини св били употребяваии почти при всички- обсади през средиовековието, а повечето от тих са
били познати още в античността. Подробно описание вж. у Злашарска, Истории, I, 1, стр. 451 сл.
Acta S. Demetrii - Деяяията на св. Димитрий
121
Bovkeiay ndvtws, aiZfiakcootay, xai tumrp> aviy-
fitQiov Ьаяюгшу, xai cbuoflofyaiv, xai tv px.-
yiozov fieivw ytiy elbotwv wv (-)eov. - — —
(ASS, p. 150 D)
XIV, 130. Elr&iis yaQ tovs vevexQW/uevovs
tivtas xai tpvyjj, xai ocbfiau unaytas fx tew
oQW'UEiaw, Aewmv xat wQoaBoxoiy. vtov yeiQovow,
&rtQoo6ox>]ta>s Ayadaeaijoai wsqi xip> tqiw
fj/xioav tiys nokwQxtas, xai knexecva &S xai
yekqv, xai xatayekrn- taw vaevanicov, xai rtok-
kovs avtcov nQoiQsnais ze xai tmooyeo&xv та-
iketv vfi tioi.Ei xQooxajQetv, ок /ле^еотхоо^ш rd
.w; хечдап^онта 8iyuoota fiakuwXn tun- fx wj;
[iaQffaQix.ijs пкту&иск petayaiQOVvu'jv, xai t-vtev-
i>ev nlelotiyv tois -aoketos yao/iovrjv xai
Daooos tyyivea-fau, aQatls AiuycfjdVci fiij &el-
xafc FveQyeias elvat tavia хатор&шцата tfjs
kvownys rot’s JiensStjtievovs, xai cwoQ^oioTjs
toi's xaxr)Qay(ievov?a, &KttxaaoofjtBVT}S <5’ aw ^ra-
in' tots ‘irnetnycymoK, xai tiiacixetialyvmys fiavkds
Ittvaw. — — (ASS, p. 151 B)
XIV, 131. Tls yaQ vexQovs tyeiQei, ovy}
jj.<>vos 6 GeosTi fit vexQwv ol noil tat tore
diecpeQOV ’ Ov f>k yaQ maiitolEiMfoat .udvuv tas
3tQ(ota$ 8uo f],ueoas ovx e8>'faxtu, nk)~ ivBe
Crvttg-deyy&j&ai, Bkco; icq niycp tov pofiov xa-
taipvyikfires, ffioxBOP' tovs v7v totovwvs цеса-
(faleiv els ayfiQaav, tivos, el yj.i] &eov; Kai
OQa try olxovo/jlav, йуалтуте, xai tQocxuvei avion
tip1 cptkAy&Quvnov iiQorouW el yay £&&»s tov
naQayeveofrat tov fiaQffaQOv ti/v at doelav fveBvoev
tovs tf)S taokecos, vote тф &ea> tqf cdtcov aa>-
tt]Qt€Oi Ineyoatpuf, diid xai a/nQtoxcov хсй гяе-
Qcicpavajr xmebixa^ovw xQipatf 6ia wvw yovy
tag TtQonas fyniQas apfjxev afrol’S els rd xata
cpvoiv 5j nQOtota, xai tote ti/v dyukippiv ?ле8в1-
^cao, iva xai zf/v auto» aofkEveiav atc&awTCu,
xai to a/ietQoy tys fouxetjuerys avtkyxtys Aeu-
ocovtat, xai iqs a&as tov {/yiiotov tifl' fmoxtA-
oaaav avtovs OHokcylav ovvijaovotv. (ASS. p.
151 В C)
XIV, 132. ’Akk’ eneidi] taw ztokkaw 6 vovs
xai Skka>v ttwv yeyevr^evtov лдоте&^т 6ay-
yryatv flovketat tfav cvanyaot'tcov, co; xetQi &eov,
xai tais roo a&kog)6Qov npealteiats tip-txcaha
tiyv noktv oeo&e&air ovx AnOQWftev [>u&v tryv
em&vulav nkrjQcbaai, dkkd rd xa&exaatov ke-
a) xazygayitbovs core. Toug., xav^ayftlvovs Boll.
1 Тези обществени бани са били извън града
11с. XXXII, 10.
робството, пленничеството, и то при без-
жалостни и кръвожадни господари и,
което е най-голямото нещастие, непозна-
ващи бога.
XIV, 130. Когато всички бяха убяти
пухом и типом от бвдите, конто вивдаха,
и от още по-големите нещастия, конто
очаквзха, изведнъж и ненадейно към тре-
тий ден от обсадата и през следващите
дни зашитниците станаха така смели,
че започнаха да се смеят и подиграват
на противниците си. С подканнания и
обещания те убедиха мнозина от тях да
прибягнат към града. Така че обществе-
ните бяни, конто вече не се използу-
ваха1, се изпълниха с хора от варвар-
ского множество, което преминаваше на
наша страна. Това причини сред гражда-
ните много голяма радост и смелост. И
тъй, кой би се съмнявал, че този успех
се дължи на божията сила, която осво-
бождава скованите и изправя сломените, но
се противопостави на горделивите и уни-
шожава замислите на народите®.---------
XIV, 131. Защото кой събужда мърт-
вите, ако не сам бог ? А по какво се раз-
личаваха тогава гражданите от мъртъвци ?
Наистина през първите два дни те не
само че не можеха да им се противопо-
ставят, но дори да отвърнатна вика им,
понеже бяха съвсем смразени от леда на
страха. Прочее кой друг освен бог им
възвърна храбростта? Гледай неговата
мъдрост, възлюблени, и се преклони пред
човеколюбивия му промисъл. Защото ако
и веднага след идването на варварите бог
да въоръжи гражданите с храброст, те
не отдадоха нему спасението си и бяха
наказани, понеже сгрешиха като неблаго-
дарнн и високомерии. Прочее поради това
провидението ги остави първите дни
на собствените им сили и едва то-
гава им оказа помощ, за да почув-
ствуват те своята немощ, да видят,
че над твх беше надвиснала неизмерима
беда и да разберат, че осеняващото ги
благоволение беше по решение на все-
ВИШНЙЯ.
XIV, 132. Но понеже мнозина от вас
искат да бъдат изтъкнати и някси други
събития, конто ще покажат, че градът бе-
ше спасен тогава от божия ръка и по за-
стъпничеството на победоносеца, то ние
не сме затруднени да изпълним желанието
’ Вж. Пс. CXLV. 7—8; Петрове носзание. I 5,5 ,
122
Acta S. Demetrii - Деянията на св. Димитрий
yeiv та If wig afoacboig, хсй wig dvuxoig
yeyevy/xiva zyg лоХесод neQwcv, хсй wig txeioe
та офоддб, хсй noila fxyyjxvyfiaia паой z&v
uvujtcJdov szQocax&ip’ai qctoiv, o?s xal zoi'S
uv^QaoreQovg, xai dyoaodeozdzovg zovg za»1 2 fictQ-
fiuQWV ozQawnsbEVoai ^XQipciwiiufOa, die хсй if/
ЯаА.аооц zyv $vkvov yijv, xai nAatElav huwfi&ai
хтвцухрууасуау cog ay &’ ainyg ел! тих h-
fwva dwrj&cbw rlabdvvui туд лоАегод, Smog
те avttj diBoxrfc&y ovQeioa did fiyxavyg im zd
лёАауод, yv juovog &eog й^ууаууаахо, xai oi>x
ar&Qaxnog, uoxqov dv tty Abyog xal лоААоЪ
diyyyftcaog, xai zyv nagovoav dQ/uyr I'jiCQBai-
icnog' ii df. айтоуй xazeidov, xai zaig yeoaiy
fyyAdtpyoa мата zd fouxoAtxbv туд mAeaig fie-
(юд, вн те zcov ттоАврмоу ycyevyniva, xai ibid
novov &eoii diaaxtfiacrffevza, хсй zavra lugtxdjg
ditjyyao.uai тф iiy dmjxvyoai тф uyxci zov Adyov
zyv nQodufMav zcbv axQoaicov siQO/jy&i>»uevoc.
(ASS, pp. 151 C — 152 D)
XIV, 133.-------------- Ei'itapsv cog ту кошту
yucQq. tyg лоАюрх/ад xal тЦ Seuteqc}, zag zQocp&g
te avwl ovvyyayov ol поАвиих, хсй xcnd zyg
лбкесод noAAa xal cpofieQa, xai diacpoQa ybiQE-
maav cjnyaya, xfj te yfcsQq rfi tqczj/, xal /гада
zcov &iid' JtsQa yaQ zavuov siohoQxziv auzobg
zyv koAiv 6 7Ua>svdo^og fictQtvg ev oio’EycvQyaEf'
zQOorffov OQbyv zoig zF.lycoiv Sauna, zag SAe-
лоАыд хсй zovg xocovg, xal wvg летдорбАоод,
хсй twv xeAcvvcov tri хадефл?? frafidavQyyfiata'
xai тойжл- иёу маха zyg Aeyoftevyg Kaoav-
ддесопмуд sivAyg TtQoevTQEnioavzeg, cog eldov en
caczyg end zo)v zyg лбёешд бюоту&вутсоу aQ-
лауа ziva, oibyQsov fiiv, fiQa%v ds xal olovei
iWQfj/oAdxEtDv vynlcov xQBfw.fisvav SeiAu} ova^e-
Явутед zov zykixoviov pyxavyfiazog, Аёусо by
mqioVj xazomzy$avzEge, dnoaxtoi dvexcbQyoctv Sm
zdg oxyrag, мае adzbv xal iovg d/ioiovg п-йгф
матахси'юагтЕд. (ASS, p. 152 D E)
XIV, 134. 'Aga tovto zyg nolswg у bv-
vafitg &псц>уасато, у лахтсод у zov &eov, у
xaxcmxyoaeiv dvva/wvy xal wvg -&оаав1д cog
rd vyma; Elia zaig frvQaocpoQoig yeicdvaccb
fmobvviEg cog dtpig то KQcmiytOfJO a^ivaig, &g
вздутое, мш fioyloig lx fia&Qcov Avaoxevd^av
а) хагаяяуЕси'твд corr. Toug., яаталтивапке Boll.
ви. Обаче би било предмет на дълъг и
обстоен разказ, който надминава сегаш-
ната ми задача, ако разканса поотделг
какво се случи по северните и западните
части на града, и за здравите и много-
бройни машини, които, както казват, про-
тивниците бяха докарали там, [ако раз-
кажа[ кои най-храбри и най-жестокв не-
приятели сме установили с положителност,
че се бяха разположили там, когато
и във водата измислиха да поставят един
широк плот от греди, за да могат през
него да навлязат в пристанището на града
и как този плот беше отвлечен в мо-
рето и бе раздробен от съоръжение,
което сам бог направи, а не никой човек.
Но това, което неприятелите направила
и сам бог осуети, видях със собствените
си очи и докоснах с ръцете си в източ-
ната част на града. Именно това те раз-
кажа накратко, като се старая да не
отегча с дългия си разказ благосклоп-
ните си слушатели.
XIV, 133. Казахме, че през първия и
втория ден на обсадата тези неприятели
обраха храните и приготвиха много страш-
ни и различии съоръжения срешу града.
А пък от третия до седмия ден (защото
преславиият мъченик не им позволи да
обсаждат града по-дълго) те докарваха
непосредствено до стените всичко: бой-
ните кули, овните и каменометните, както
и костенурките с плетовете им, които се
влачат по земята1. Най-напред те сеподгот-
виха срещу вратата, наречена Касандрий-
ская. Но като видяха, че защитниците на
града бяха окачили над нея къса желязна
кука, подобна на плашило за деца, те бяха
обвзети от страх пред едно такова съоръ-
жение, сиреч овена. Изплашени, те се вър-
наха в шатрите си, без да извършат нешо,
след като запалиха това съоръжение и
подобните му3 * * *.
XIV, 134. И тъй, силата на града ли
извърши това дело, или, разбира се, бо-
жията мощ, която може да изплаши като
деца дори дръэките мъже? След това
неприятелите, свити като змии под по-
критите с кожи костенурки, започиаха,
както казахме, с брадви и лостове да
b) xeA&vm; corr. Toug., xeXUvsg Boll.
1 Тия съоръжения трябва да са т. нар. ysgeoysH^vai, т. е. «костенурки •, локрнти с ylgQov вид
покоив, направен от преплетени пръчки, върху който се опъвали суровите кожи. Срв. Toitgard, op. с,
р. 25, § 23. п. 34. Sophokles, Greek Lexicon, s. v. yiQQoyti.divy. У Boll. ^ap3ovQy>ifiuza falces (коси).
2 Тази врата заместила вероятно сгария вход, който се намирал на наточната страна, на няколко
метра пред триумфалната арка на Максимиан Галерий. Тя била двойка: от една страна се отваряла
към полето, а от другата — към вътрешността иа града. Между даете й части имало нещо като
вътрешен двор. Вж. Tafrali. Topographic de Thessalonique, p. 96. 8 Тук тексты вероятно е по-
вреден.
Acta S. Demetrii Деянията на св. Димитрий
123
bnexeteow, 8 йч xai els gpyw oflroif yvvvro
bynov tb onovba^oftevov, el /лу ndhv у ovga-
viog tots noiiwus em^d/i'paaa ngovoia dvbgeiq.
те тад xagbias abtwv e&WQaHtaev, xai гяв&ето
xatd to nQoielxiofia l&l&eiv, иа1 хагалтоу-зас
tovs bid twv xe?wvwv, fuxQOv bi) finav avrb
xcmstxdymtTCK’ ov be ydo yv ix rov TSt%ovs
piyjai ri хат’ o.vtwv evbov elabvnwv, xai f<m>
tov TtQoteixta/iaros oxenwpevwv, xai fty be. uqo-
usvrov ток avavfisv. (ASS, p. 152 E — F)
XIV, 135. "Avboec (fire ontopoQOi (Ifxixeis
aQifyiip, &v 6 Qebs dvygisv tyv ядо&о/иау, Hsy)-
&ov bid tys nvhjs, &p’ ys xai 6 Хеуд/лего?
хатаобжуч xex&iaoto plv, bveonddy be tore,
xai flavor di'a&b’Tes ini той nQoietxiofiaaK
fidfifios ivenoiyoav ток vnevavttois, ws rpufc)
ovoxe&ivte? dp^ytip xcaaAeineiv anavia та ngbs
ugvyyv avtois yeyevy/ieva wv noozeixtoficaos
bQyava xai dnobodoai, xafioi rwv i^eiy/vffdrwv
eg>’ iavxots dvbQao> fiybiv ev %£gerb> exovroyv
у bdffata, xai bombas' так xe^wvais, ws Tore
xai тайга befyeatv veoatpaywv ftowv, xai х.а/лу-
Awv xazeateyaofisvais, ovre xtbvcov emfyupevrtov
bid tyv eQvfivbtyTa ovte wvqos у ntaays xo~
xXo^ovoys inlyvas bid to twv beffiwr xa&u-
ygov ybbvaro ri }.vixyvou>ihti, uyziye dvbees
evaQifytytoi, xcu. bogaat fiovtns, у rofocf, ws
elxds, dmliofievor. (ASS, p 152 F — 153A)
XIV, 136. Kqivotw bvv b evyvtbuwv ax-
goazys, b£uM. aga oi улета idyyris xcu t6^ov
/covov aavevzes im roS TCQazaytofiaios fftatpai tt
robs end zas xeiwvas ovtas, xai wls fwxlok bio-
{п’тюпас, no&ev xat tts ahtos xys zoStxbv a<pa-
yijs' bylovun 6 to tTrJooGf ток Maxebocuv
Mhfc" ev&a yaQ froafj &eov navzws tb Ivavnov
fioyfyeias yeyutjvwiai. Kai у zyvtxmm be tov
biafioiov yevofievy evegyeta bebeiygv zip’ noXiv
iteixys UQOvotas d^&o&m. —---------------Toiyagovv
xai тоте enel xatevdyoev Sta twv yivoyieywv
ftavutirtov. ok rd ngeofietai tov navnboSov itaQ-
рушат изоснови предаст» укрепление1.
Тона щеше да ги доведе сигурно до же-
ланата цел, ако отново небесният про-
мисъл не беше пробляснал над гражда-
ните и не беше въоръжил сърцата им
с храброст. Той им внуши да излязат при
предмете укрепление и да изплашат не-
приятелите, конто с костенурките за малки
шяха да го подкопаят почти изцяло, за-
щото от стената не можеше нищо да се
хвърля срешу неприятелите, конто бяха
вътре и бяха закриляни от вредного
укрепление, та не се виждаха от тези,
конто стоеха горе.
XIV, 135. И тъй малък брой въоръ-
жени мъже, чието усърдие бог раздали,
излязоха през вратата, пред която се спус-
каше и така нареченият катаракт2. Но
тогава той беше вцигнат. Като се изка-
чиха само на предното укрепление, те тол-
кова уплашяха противниците, щото тези,
обхванати от неизказан страх, изоставиха
всички машини, конто им бяха послужили,
за да подкопават предното укрепление,
и избягаха, въпреки че мъжете, конто
бяха излезли срещу тях, държеха в ръ-
цете си само копия и шитове. Нищо не
можеше да повреди костенурките, конто,
както знаете, при това бяха покрити с
кожи на прясно заклани волове и камили
— нито като се хвърлят камъни, защото
бяха много здрази, нито като се изеипва
огън или кипяща смола, защото кожите
бяха мокри, а още по-малко [можеха да
ги повредят! малобройни мъже, и то,
разбира се, въоръжени само с копия или
лъкове.
XIV, 136. Прочее справедливият слу-
шател нека отсъди. Когато на предното
укрепление се явиха само тия, конто бяха
с копия и стрели, нима можеха те да на-
вредят нещо на ония, конто бяха под
костенурките и прокопаваха земята с лее-
тове? Откъде и кой стана причина за
тяхната гибел ? Ясно, че този, който вложи
мъжество у македонците. Защото тук,
по божие решение, противвикът беше
съвършено лишен от помощ. И наистина,
проявилата се тогава сила на дявола
стана причина градът да бъде удостоен
с божествен промисъл.-----------И тъй,
като разбра тогава чрез станалите чу-
деса, че застъпничеството на пресветия
1 Става лума за т. нар. xyorrtiia/ia, която служела да подсиди на някои места на запад и
севурозапад голямата градска стена. Вж. Tafrali, Topo^raphie de Thessalonique, p. 70. 2 Този ка-
таракт e бил един вид желяэна врата, която се слушала със вериги отвесно пред градската врата и
служела като защитно средство. Катарактите сл били известии още в античността. Срв. Tougard. op. с.,
р. 257, § 25, л. 35.
124
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
tvqoq IxAtifiiftacai tov be'ixov eAeov Im tvjy
rroAiv tmbftpQioav, FfiTjxavrjoato 6 yatgeaixaxos,
xai fpboveQos fiaifJ.C'JV rift' lx trjc tjmjs tmv
yekovcbv seal dagpdQcov iyyivo/tivijr тЦ -idAu
yuQnv uaaatQEipai etc nevflvs. (ASS, p. 153A)
XIV, 137. * Eveoy foas yaQ tf; olxeitf oiqs-
fiAutqti [<5 й«$/<оЯо£]я tov nQOQl)&E}’ta ttjs n6AtJS
xaiaQaxrtjv ovta ftsyidiov, хсй t&v dvo ^ivAidv
to vifttK xai nldtos rv аппф tpeQovca, lx fjo-
vonXedQOv to nXeov dvdxvc&ipai ziETiofyxev, &s
/ustd to eloe)&eiv tovs l&XOvnas, yaAao&atos
atitoVf tiij хааохео&ат did to ti)v fttav лАеюца»
TQooneziijx&ai тф ii&ivtp ooihouratQ, xai ЬеАт]-
eavtwv dysAxHoai /лета toAiijs owfyMuijs-, иц
xauayveiv oAojs xdv pfjay. tip1 &va> xovtpioai,
did. to Ttft‘ be^iov «тот v <nfuav тф IxiQoj naAiv
oQffttiotdtit xatayjQuboat xai fttprote stqos то avai
tovtov dvoxAigoueruv, fit] be. tiqos to xotcu xa-
ihefi&'ov etaaav tijv QpeQav, xat ulyoi noAAov
tijs Imovotjs vvxtos dyecoy/tEvi] fieftsvtjxer dAA’
d Geos xcaoaeteiQi/cas y.uas 6ta zip’ avrov ei>-
oitAayyy'iav, xai ta Ixeioe wa xqowiAov ex%v-
tievta daxQva, xQa^mtos lx betas ^msrvoias
&‘ds teyvitov, rO Xqigtos fteb* эдиЛк, AjAxvobt]
Try bveo, xai tacobeis IxaAaobijt xai Aovrwv
fjavyaoav ul xnQdiai twv Ьюто£6утыу- (ASS,
p. 153 B)
XIV, 138. —------------Hoob^oouat ovx lAm-
tov t&v d2Aa»' bavjuatovQyiwV iizsibr/ yaQ rjj
beta ponjj tds yeAwvas, хсй tovs /toxMs, xai
tas dtxMas v.ata}.eiipavzes, Iqvyov, urjdevos
dtwxoytos, Oi xoAifjUDt, Aoimiv Isrl zp eis^S tois
TeiQOpdkxs lyQi'ioavto. (ASS, p. 153 C)
XIV, 139. ’Hoav de vvtoi tezodycovoi lx
nAacvtSQarv ftdoFom els otevaneoas rOQvpdc xata-
Atyyovtes, iff’ &v fyiav xvAo^qot 3io%eis Atav
oeoidijQoiftsvot id neQara, xai 1st afrc&V xabr]~
Awueva £vAa &s doxoi jusyaAijs olxlas eyovra
tas o/fttvddvas, at rives fnpovfievai sietQas Ы-
netmov, хсй. fieyakovs хсй ovyyyvvs, &s iii/ 61
tijv yijv brvoobat tpEQstv rds ainwv Ippitpsis,
ициуе oixodofjrjv Ь.уЬошла’тр’, dAAd xai cavioi
гас tQeis u.6vov nAevoas twv isiQay&vaw Ixet-
v<ov netQOp6A<ov diig^a^oy, &s ui) tovs Ivdov
xabevdovias t>m> twv lx tov tetyovs TitQaioxea-
bai fieXeoty. Kaj Imidf] tivqvuqq) fieAet els 1^
епп&т ovv rats cavtciv dmp’&Qaxcbbt}, 6iajia~
oxd^OftES rd uQya^'tt v7ieyft>Qrfxa>, xai тд S^ijc
a) add, TOug.
мъченик e осветило божествената ми-
лост да се излее над града, завистливият
демон, който се радва на этого, измисли
да превърне в скръб радостта, която на-
стъпи в града поради поражението н
костенурките и на варварите.
XIV, 137. Но дяволът, който действу-
ваше със свойственото му лукавство, на-
прави да се вдигне повече откъм едната
страна гореказавия катаракт на вратата,
който беше много голям и обхвашаше на
височина и ширина двете крила на вратата.
Така че, когато излезлите защитники се
върнаха и той беше спуснат, не падна,
защото едната му страна остана закре-
пена о камения стълб. Като искаха да го
адигнат с общи усилия, те съвсем не
можаха да издигнат макар и малко гор-
ната част, защото дясното му рамо пък
се удари в другая стълб. И тъй, като не
можа изобщо нито да се издърпа отгоре,
нито да се сМъкне надолу, вратата стоя
отворена през целия ден и до късно през
следвашата нощ. Но бог се смили над
нас поради сзоята благост и поради съл-
зите, конто тогава бяха проляти тук в
изобилие. И когато един майстор извика
по божие вдъхновение „Христос е с нас
катарактът бе изтеглен нагоре, изправен
и спуснат. Така, най-после, сърцата на
обзетите от съмнение се успокоиха.
XIV, 136. — — Ще разкажа за
едно чудо, не по-малко от другите. За-
щото по божие решение неприятелите
избягаха, като оставиха костенурките, лос-
товете и кирките, без някой да ги пре-
следва, и едва на следния ден те си по-
служиха с каменометните машини.
XIV, 139. Тези машнни бяха четири-
ъсълни, като започваха с по-широки ос-
нови и завършваха с по-тесни върхове,
върху конто имаше много дебели цилиндри
с обковави в желязо краиша. А върху тях
имаше заковани дървета, като греди на
голяма къща. Дърветата бяха снабдени
с прашки, който, като се вдигнеха, хвър-
ляха непрекъснато големи камъни, чиито
удари и земята не можеше да издържи,
а к*мо ли човешка постройка. Освен това
непркятелите лреградиха и с дъеки само
трите страни на четириъгълните камено-
метни машини, та тези, конто лежаха
вътре в тях, да не бъдат ранявани от
стрелите, изпращани от крепостта. Но
след като една от тях беше изгорена
заедно с дъеките от една запалителна
стрела, те отстъпиха, като изтеглиха ма-
шините си. На другия ден те отново до-
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
125
rjyayov /wiors xoiiy rot's Trereo^dAowg [ivQaon
veofitieioK, As irQosinopfv, our rale oaviorv
iifiquausvovs, mi zihjmlozeQoi1 ott/aavies той
Teiyovs, Sfia/.ov oqt/ xai fiov>’ol>S xm'f fjp£bv
dxovtifortes' rig ya(> 8v a).ld n xalloij tovs
tin&iQopeye&Eiz exdvovs IT^ovs; (ASS, pp. 153
C - 154 D)
XIV, 140. Elia tI tuos гонга ol vijs m-
Лесос; Tt; ’tiydi ф^рл" Ov xardfeiAiaoay fau-
votjocu. Ttvtl tcov fmq'epoubvtin’ dnuqvyeir elyov
y&Q, roe ztQoeiQrjiai, fraocos it IvonaQ'ni’ at’ioiff
ft. tyeias poni/s. ’Exei лота oteffionjs Mfaij-
’ilvi] ov хате-ттпх&'г xai xaiErexQovTO tij Dea
rjjs TtEtQofiol.ov yaXa^ijz faeivqs, xai тф totbaqj
$г£ф rijs zaoonoi^roi' figoytijz, dil‘ ouio$ vnb
ОыЛ< frawiMites If’ovievmvro tqo to>v 1лак-
fecov tipitaai ex fyiflfitov lemmv, долед uva
xaihupaufteva хаталсгааш/гп, xai tas lv nolo
bsmyijttjQiuis vnb rots ianvuovas п&Е/ихск ex
ла-tvQtov, xai otixxcov ctqoiw'OS, iva zov nfiQov
лрооаряоосочос biaitfi/.axtijj <">on£Q i) i&oig tov
xgo/’ouaroz, ij тф Iwicnupsvtff, $ тф йлаЯф
тф: nvTavmcK nefiobevihiaa. (ASS, p. 154D)
XIV, 141.---------- — 'Ano to? aSyotv t<og
f’iufts ЕрЬбцтц харЕхаоттр щитка- ахогтцоуиоу
ta>v Ix&Qfw так dnet^oueye&eis fxtfvovs h-
flavs, ovdels avrov ауеЬЬт тф tefra теоте-
xavoev, <Ш’ § tov teI%ovs, rj Moteqov
xaidyeoovio, ov bi xoTerpsQovzo, pu&vvov &ne-
rlAovv, xairot лоЛлам tov lx rijs яоЛеак ixov-
ttofUviriiv ii-ffav bid row отееопоо rijs xoQV/pqs
rf~»’ fia($aQwv neiQOpolxov^ ok eg biaayifc xa-
reXfidvran- xai wiv IvSov anGxtavdnwv. ’АлЛ’
I'ra at] tig lx tov ovpfidvros faioAiiftoi, ok'vxl
Oeos, d/.l.' у тйя> fiaQpaQtov hneiQia rds яАеа?
fvPoteQ'o, y IEcotI(m> tov te/yoos nenotijxgv
(ixovii^ecthn, review yaQiv juid nbjyH naoav
avirjv* xaieacQeiff-v I'eos tov negindiov. (ASS,
p. 154D — E)
XIV, 142. ’ДиеЛ® f> ipdai^Qomos Weos
arpavcp ieiit'a hypdevias ndiiv tovs ev тф Tstyei
’PsaaauEvog, oDxeti siQooxQovoai lifiov lv аотф
ovvEXfopriaev, xairoi it7)v EtQtjpEvajv ierQ0p6Aan>
lv тф ататокхф xai и&’ф peQei rtjs nd2.ea>s,
nAelco t<ov пЕУп/хоута rtfyxctybvm/v. "£2s o?>’
ansxO'UOv hxoi'ri^ovTes, xai ur]p£y atwyies xai
tavnyv t/i>’ fifieom- anexmQriom’ Eis ti/v oiga-
tonebiav Std т-rje аодатоп oxenijs tov Xqwtov
a) add. post avAjv ex coni Toug. ui)Xuvi}v’
караха същите каменометни машини, по-
крити заедно с дъските с пресноодрани
кожи, както казахме по-горе. Поставиха
ги по-близо до стената и стреляйки cpeuiy
нас, хвърляха цели планини и хълмове
Защото кой би могъл да нарече другояче
тези безмерно големи камъни?
XIV, 140. А после, какво направила
в този случай защитниците на града?
Какво? Аз ще кажа. Те не се побояха
да измыслят начин, за да избягнат някои
от надвисналите беди. Защото те прите-
жаваха, както казахме по-горе, някаква
смелост, която божията воля им беше
вдъхнала. И наистина, коя човешка твър-
дост не би отстъпила и не би се сломила
при вида на тази градушка от хвърляви
камъни и пред неудържимата сила на
мълния, изпращана от човешка ръка ? Но
все пак, подкрепени от бога, те решиха
да поставят пред зъберите нещо като
изплетени от тънкв пръти завеси и пос-
тилквте от папируси и от груб плат, които
се слагат под сътрапезниците в трапеза-
риите, та хвърленият камък да отслаби
никак силата на удара си, като бъде за-
държан от гьвкавата или меката преграда.
XIV, 141.----------- Всеки ден, от зори
та до седмия час1, неприятелите стре-
ляха с тези безмерно големи камъни, но
почти нито един от тях не засегна сте-
ната. Те падаха или извън стената, или
по-навътре и където паднеха, правеха
дупка. Въпреки че от града бяха хвър-
лени много камъни, те всички, като по
заповед, попадала в тесвия връх на ка-
менометните машини на варварите и из-
биваха хората, които бяха вътре. Но за
да не би никой да помисли поради слу-
чилото се, че не бог, а неумението на
варварите беше причина камъните да
лад ат по-навътре илн по-навън от стената,
именно поради това бог само с един удар
събори цялата (?) до насипа.
XIV, 142. Но, разбира се, човеколю-
бивият бог, като видя защитниците на
стената обзети от неизказан страх, не
позволи вече да падне камък на ней,
въпреки че казаните каменометни машини
бяха над петдесет само в източната част
на града. И тъй, когато неприятелите се
умориха да стрелят и не постигнаха нищо
и през този ден, те се оттеглиха в стана
си, след като, благодарение на невиди-
мата закрила на Христа, напразно бяха
1 Седмият час се падая приблизптелно в 13 часа, 'п.й като часовете се Ороели от изгрев слънце
т. е_ откъм 7 чаел сутринта.
426
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
чааматорпоаУтед' ets zoaovtov di ffapoog о Kv-
(hog tovs vevexfxopEvovG тф <р60ф Atavely&yoytjsv,
tbs /лета тайга xai exnebga/ueiv Aid tijg st(ibs
Hciioaoav nvkr]?, xai uvac тсбн ev тд OaJaoog
kmop&wv evcaiootyagat fioofiaowv, xai ovviouov
FQydoaa&at rrjv AnootQO(pi]v ngb той yvojvcu id
nkffli] to yeyovwg, oti tpofiegbv ryv ov fMjvov та
юя ofrtwv i^tk&eiv, xai to poyllov m>-
kty; nagavol^ai tuxgov. (ASS, p. 154 E — F)
XIV, 143. — — — ' Ay[a ItvyyavEv xv-
gtaxri f) Ifibopt] m televtata tijs mhogxias
ijptov, xai Atj ravttjy ojs lx ха/мхтоо taw jiqo-
kaPovatbv ljfj,eQS)v xafhjavyfioavteG ol яокешо)
еохёлтоуто p-kkQi l^u^s xai &atatov ovpMoxip’
ТЙ xavd rijc noXscos hnegyaaao^at, mwtcov
agAry owenmAephair xbxkoj тф ти/а, I'va i?
[ro]a apobgbv iijg E/iftoAijG хатаял^оу Antb-
ogtai xdwj tovg lv rats in<H£eatv tpvkaxas, ?j
at] roSrw xatd oxonbv Anoflaivovtos, tijv yow
dnonttgav kdjSoiti’ rov /Mffiv kombv nayppivovs
iMptktiv dvtfvvta. (ASS, pp- 154F — 155 A)
XIV, 144. Kai dij tovnw avroig fiePovksv-
Hevcw <&s lx tS>v jiQOCQvevtwv fia&etv ffiuttj-
ityuev, xai navxcov т)/лал> ev tpofirp oveye&tvuov
negl irjs fiekkotioqg тд ii;fjG ytvea&ai tgEiaoeaes,
fitpvco negl &gav tij? afrcyg fpiioag oybo-qv umcv-
tes, a&ooov xvxkcp tbv fiaQpaow Агахда^ттее,
sm res dxgtogtae ipvydvtee алфуо» to temdket-
yavreg tag oxt/vds ovv rats avtebv l^agriais,
xai zooavtt} ту ехАу/мыЬоаоа wdtovs xax&-
nkigis, <5s rivag aiaatv АбяАспк tpvyeiv’ tlra
jiegltnov tQiaw asgiav 4л! rds xoQvtpdg tow lyyvs
ogfuiv biapdvavteg, Iduvies & lAov, tog vatepov
lyvcofiev, AvvavroG zov qkiov, айдк xattjk^ov
Ini zag cxrjvag favzdiv dkkijlovg Ixngo&vfuas
той A&kxpoQOV oxvkevoaneg, <5s xdl тдауца-
retas robs nletozovs yeveofau, Elia rtjg vvxtbs
exeivijG Aiavva&sioTiG ev qouyitf яокЛр, xai <wy
tos al пдбтедот, tov a&yovg qxwevTOS, Ixavol
ztbv ly&Qwv nspl res n-C'kcx tigoogvofievoi l<pd-
vvjaav' tibv Ее. tifc A/ietgov nktrfMog Ixstvijg
Itpaiveto ovdets. (ASS, p. 155 A — B)
XIV, 145. Elza tevkafitftlvieG f} tnolx
Aokov ttva xa&eonjxlvtJi, xai IveSpav, ovrs tas
ndkas Aveco^av, ovte rove ngoaxcoQijaavtaG tore
tiov Ivavilaiv Idegavto' exeivuv di nkeiota 6o(bv-
tov, xai dto/j,vviXEvw, &s Itpvyov tfj vvxri
navies ayxxpijtl ol nokepuot, pohs negl nlpmi^v
tiQav t^g ‘fyulgaG tovtoig hvolbmtg eloeAtSavro'
се трудили. Но господ въодушеви с та-
кава смелост тези, конто бяха примрели
от страх, че след това те изкочиха от
вратата, която следа към морето1, и из-
биха някои от варварите, конто се къпеха
в морето. После те се оттеглиха бърао,
преди множеството да е разбрало какво
става. Защото страшно беше не само да
се излезе срещу тях, но дори малко да
се дръпне затворът на вратата.
XIV, 143. —-------Настъпи светата
неделя, седми и последен ден от нашата
обсада. И този ден неприятелите като че
ли си почиваха след уморвта от предиш-
ните дни. Те замисляха на следния ден
да предприемат сражение на живот и на
смърт срещу града, като всички без из-
ключение нападнат стената вкупом и от
всички страни, та или да уплатят защит-
ниците по зъберите със силното си на-
падение и да ги свалят долу, или, ако
не сполучат, да се уверят, че няма да имат
никаква полза, ако се бият по-нататък.
XIV, 144. И наистина,след като взеха
тези решения, както можахме да научим
от бегълците, и ние всички бяхме обзети
от страх пред изпитанието, което ни очак-
ваше на следния ден, внезапно, около
осмия час на същия ден, варварите виу-
пом и от всички страни нададоха вик и
се отдалечиха, като побягнаха към висо-
чините, изоставяйки шатрнте си заедно
със съоръженията им. И такъв ужас ги
беше вцепенил, че някои от тях избягаха
без оръжие. После, като стояха около три
часа по върховете на близките планини
и като видяха това, което виждаха, както
научихме по-късно, по залез слънце те от-
ново слязоха при шатрите си. Поради про-
мишлението на победоносеца те се ограб-
ваха едни други, така че твърде голям
брой бяха и ране ни. След като тази нощ
мина в пълно спокойствие, а не както
предишните нощи, призори се показала
доста голям брой неприятели, конто се
стичаха към вратите. Но от онази без-
бройна тълпа не се виждаше никой.
XIV, 145. След това градът, като се
боеше да не би да е устроена някаква
хитрост и засада, нито отвори вратите,
нито прие тези от неприятелите, конто
тогава дойдоха при нас. Но понеже те
викаха много и се кълнеха, че всичките
неприятели избягалибезшумно през нощта,
едва около петия час2 на деня им от-
а) add. Thug.
1 Не е определено точно мистото, гдето се намирала тази врата. Срв. Tafrali, Topcgrapbie de
Thessatonlque, p. 110 8 T. e. към 11 часа сутринта.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
127
c&s be щаяслФ dnayysletv 6ц>еиЬ&е rd fieftov
levulva toils iy&Qotg, xai tlvog y.OQiv auwic
TQooexcuQTjaav, Iqnjaav’ "HftEts /tsv xqos v/tag
xatEq>uyo/ier iva fti] bta’p&aQibfiev vnb row
Mi.uov' Skltog te yvwvres, bn ко! tov noksftor
vcvix^xroe xai yaQ qxQtfiarfh)iu£v Sa tov otocabv
vfubv ие%м tov vvv ev fteatp tijg тбкеше лоте-
XQVtpaie, xdl povtv tfi y&ig TjfteQq &Qa bybon
b&odov touiov bid ~i<ic&v t&v nvij&v Irp ijptas
i^wnkioare, Str. xai ф^уорта; t]ftag f.oq&ie
-rdvrws hi rd oQtj. (ASS, p. 155 В — C)
XIV, 146. Kaiekikovtes ovv bonsQag, gre
but t&v nv/.&v avbts eicibv to avid otQaiEVfta
r.me/ta&opsv, £ts Alfaflovg x«>Q^oaneg ovfipav-
kevodfAei'ot, etpvyov exetvoi bi tilijg vwrbs' slnav
yaQ cos лдо tov avyovs in' avtovg xai аЪвк
FfoQ'Utfoeiv ib oiQareiifta' exeivtov obv (pvybviwv,
rifieis dnspEoauev' owevtes be. ol rijs stoXmos
<ryyeltr.i)V ovftfta%iav bedbsv avtals Iganoota-
ketoav, l<pdoao<pt]oav (tev tf] cuMtfl, fyivovg
be xaQbias тф &еф xai EvyaQurtEtag sxnijt-
ipavteg, ixetvoig bi elnav' Nat axgifSoK &zqi
W' Z&&£ ovx Igiyyayopev l<p v/uas tbv otQaiov.
"Iva bi yrtfyiev tSs alii&EVEtE, eenms itva bc>-
(xixate avtov xabtjyovftevoV xai tig ahfo
dnexQidt]. Gvbga nvoaxvjv xai ка/ягцют ismip
Леохф itpEgevy/tEvov, xai Iftanov <p0Qmrvia kev-
x6v' ibob toioutov, xat exebsbcvvev XQcmfoas
Evbg тая siaQEOTaraiv haxrutvan’ ykaitMa. (ASS
pp. 155 C— 156 D)
XIV, 147. I'dtt navze; dfto&v,uabbv eyvataav
avrov elvai tov ^yrjod/tEvov tov dogatov otQa-
wv, xai bvvjuvyaav.------------(ASS, p. 156D)
XIV, 148. Meta be tavta ле/tTpaviES ol
itjg hoIesos hineis, lyvcooav <5s Equvyov аку&ак
oi лоХё/moi, xdl noli’ biijvvom’ bid tijg nnerdg
biamiifta, <p6{kp xai roQaxij noiov/tevoi trp>
‘tnoboaoiv, tbs xai re oxefy) aviatv bid tijg bbov
Matohftndvetv, xdl g&a xai oto/tata. ’4ЛЯ’, <o
fiEltunoi, tpfcatfu &v, hqwtov ftev xai tovs v-ntQ-
pOQEOVS T(OV xqiEQliOV Ol xdl ^IexOVTES IV-
tpldmovGt bid navrbs ctv% 6qwkk tov jfliov,
rowrows &KUJBV av ttjlavytog ij t&v fiaQfkiQwv
oytig, tov ylaiviypoQovvia lq>’ i'mtov ^taoauevr/
nQoijyovjUEVov tov OTQawv avrov elvat tov ayiov
xai navMo^ov tMQivQa Ai},ujjtqiov.-----------—
(ASS, p. c56 D - E)
вориха и ги приеха. Когато гражданите
ги разпитваха да кажат искрено какво са
решили враговете и защо са дошли при
тях, те казаха: „Ние избягахме при вас,
за да не бъдем погубени от чумата, а и
иначе знаехме, че вие вече сте победители
във войната. Защото узнахме точно, че
вие криехте досега войската си във въ-
трешността на града и че само от вчера,
в осмия час, вие я въоръжихте и вне-
запно я изпратихте срешу нас през всички
врати, когато и видяхте, че ние всички
бягахме към планините.
XIV, 146. И тъй, когато слязохме ве-
черта и научихме, че тази именно войска
е влязла отново през вратите, ние се
събрахме, за да се съветваме, а онези
бягаха през цялата нош, защото казаха,
че преди да се зазори, войската ще се
отправи отново срешу тях. И тъй, те из-
бягаха, а ние останахме." Гражданите пък
разбраха, че бог им е бил изпратил ан-
гелска помощ. Те разсъждаваха мълчаливо,
като отдадоха богу от сърце благодар-
ствени химии. А на бегълците казаха:
„Да, именно до вчера ние не изведохме
войската срещу вас. Но за да знаем, че
говорите истината, кажете кого видяхте
да я предвожда ?“ Един от тях отговори
„Един силен и блестящ мъж, който ез-
деше на бял кон и беше облечен в бяла
дреха. Ето такъв". И за да лекаже, той
хвана хламидата1 2 * * на едного от присъст-
вуващите бивши консули.
XIV, 147. Тогава всички единодушно
разбраха, че светецът е предвождал не-
видимата войска, и запяха химии. — —
XIV, 148. След това пък гражданите,
като изпратиха конници, разбраха, че не-
приятелите наистина са избягали и че са
изминали голямо разстояние през нощта.
Те бягали уплашени и в безредие, като
изоставили по пътя багажа, животните и
пленниците. Но, отлични мои, бих казал,
че гледката пред очите на варварите,
именно евдещия на кон мъж с наметало,
предвождащ войската, би убедила вед-
нага и ясно и най-северните кимерийци8,
конто, макар и да гледат, са слепи, поради
това, че съвсем не виждат слънцето,
че това е светият и всеславен мъченик
Димитрий.
1 Хламидата е била връма лреха, един вид наметало, което се прикрепяло на едно рамо.
2 Кимерийците били най-дре вните обитатели на Северного Причерноморие. По народна етимология
K<tqu^io< се извежда от хчлёдкк {yel/taiv — зима). За кимерийците вж. Lehmann-Haupt: PWRE XI, col.
397—434, s. v. гащидкл. — С. /1. Й(ебелев, Народы Северного Прнчерномория в античную эпох)', ВДИ
128
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
II. De cuiusdam viri visione exltum
Tkessalonicae obsidionis vaticinante
XV, 149. 'Езид юахо&лу; yay tijg TQitiy;
n/iegag tov лоотщЬ&тое nofefwv, ev i xai to
bayoos beobev eyyeveobai tij nolei etQoiowQi'i-
aa/ier, &vrjQ tw evyevrig xai eniSogoe хата tov
fiiov, til азгЯ«ос<у xagbii xvyyiivow етЗо^дтедос
xai ip to>v xalovuivmv lUwot^tov a£lq. rea-
.ujj,«6»os’ negl oh raya xal yeyoama' ”Axaxoi
xai ev&etg ехоктопо ftoi, №e> Samar, t>jg
xab’ eorvovg, d>e 6e axQif’eaTeQov rote yvtjouo-
гёуок елёуц ev rxazaoEi yevoueyog, fortitanob
rov rytflf/Aov roti ayov vaov tov ^arsv6o~ov
luiyTvyos Jjjpqretov, xal iSov, ynjtrfv, 3vo rivig
el'fibetg xai evpeyebeig u*pfh]ouv uot, eioeI-
bovteg tbl-wbev lv тгф тф TQiiaikp. — —
(ASS, p. 158 D — E)
XV, 151.--------— Aeyovoiv ol avbyeg’
*O 6emr6it]g anEGte.dsv fi/iag ngog tip' ayioov-
vi)v oov, Tavra cot bt/lwoas' tayeaig l^elbaw
Sevqo TiQOg /ле' fj nohg yay wig exbuoig m-
caSibotai ----------(ASS, p. 158 F)
XV, 152. Afyei 3i ngog exslvovg' 'Aitj-
b&c tavra uot бебуЛожег 6 ieojtoTqg ; Ouvog
-jagsorg тф xgtitei avtov, iva т-qlwafcii nohg
tocaiaaig yeveaig tots tbgmoiv abtov, xai тф
ai'/ian tifc Ti/iiag avrov jdEVQag oixo6opT)beioa
rfi motet, vvv [<яо taiv &vt]/iif)o>v fhjQitov tov-
t(ov btaanaobn;-----(ASS, p. 159 A - B)
XV, 156. Elg votegav 61 totg ovvoixazegoig
I6iav naom1 ti/v foybetaav omaotav т1]Яаг>уок
igtiyiiaaro" xal tovto avayxacbelc, xal bfapdelg
nog fyubv eineiv tijv ahlav, &’ lp> xata. tov
teixovg [}a3i(vi)V bieftefiaiovw naoiv т^у оолтр
ylav tijg jroTewf. — — — (ASS, p. 160 D)
Liber II
12. Slavorum gentes Thessalonicam
terra marique oppugnant
1, 158. 'Eyb’eto Totvvv, <5? eigr)tai, enl tijg
tov ev vatq tfj ргц/щ ётснотгЦ ’Itvawov
r6 raw Sxla^hotv htagbqvai ebvog, nlijbog
II. Видение на един мъж, предвеща-
ващо изхода на обсадата на Солун
XV, 149. Като проблесна третият ден
от гореказаната война, в който, както
разправихме по-горе1, и градът доби
смелост от бога, един благороден мъж,
забеле жителей с живота си, а още по-
забележителен с непристореното си сър-
це и почетен със сана на така наречени-
те „илустри"2 (за него може би е писано:
„Непорочните и праведните да ме послед-
ват!"я), се видял, както той каза, на сън,
или, както по-точно казват изкусните [в
езика], изпаднал в екстаз. Той стоел в
преддверието на светия храм на преслав-
ния мъченик Димитрий. „И ето — казна
той — видях двама благолепии и едри
мъже, които дойдоха отвън в самото
преддверие4 *.------ —
XV, 151.-----------Мъжете казваха6:
„Господ ни прати при твоя светост, за
да ти известим това: „Ела бърао при
мен, защото градът ще бъде предаден
на враговете". — -----
XV, 152. [Победоносецът] им казва:
„Наистина ли това ми известява господ?
Така ли е било угодно на неговото мо-
гыдество—един такъв голям град, издиг-
нат във вяра през толкова поколения с
неговия труд и с кръвта на свешените му
ребрам сега да бъде разкъсан от тия диви
Звереве?" ------ —
XV, 155. Впоследствие той® разпра-
вил точно на близките си цялото свое
видение, за което разказахме, и то понеже
настоявахме и го карахме да каже по
каква причина обикаля стената и възве-
стява на всички спасението на града.
Книга И7
12. Славянски племена обсаждат Солун
по суша и по море
1, 158. И тъй, както казахме, случи се,
че по време на епископството на препо-
добнопаметния Йоан® се вдигна наро-
1 Става дума за обсадата на града, която бе описана в предходната глана. 2 Титлата
«AZouargioj или Svbo^ui била до времето на Юстиниан вай-ансоката титла, която се давала на висши чи-
новники и на висшите началници на войската. 3 Вж. Пс. XXIV, 21. 1 Tulfiijlov или тр^оЛог =
-leoqw.ov се наричапо преддверието на храма. ь Тези мъже, които гражданинът задял на сън, били,
спорел автора, ангели под образа на императорски телохранители. В този откъсте говорят на чудотлореца
Димитрий в храма му. 6 Т. е. гражданинът, който вилял пророческий сън. 7 Според Бурмов тази
втора книга е била съставена вероятно през 70-те години на VII в. Вж. Бурмов, пос. съч., стр. 212—213.
Според Баришич terminus ante quern за съставявето на книгата е 685 г. Вж БаришиЬ, пос съч., стр.
140 сл. 8 Споменатият архиепископ Йоан е съставителят на първа книга от Чудесата. Според Бурмов,
пос. съч., стр. 194—197, това нападение станало през лятото на 620 г., а според Боришип, пос. съч.,
стр, 95 — през лятото на 616 г. За раэличните мнения на по-старите изеледвачи вж. у Бурмов, пак
там, стр. 171, бел. 3.
Acta S. Demetrii Деянията на св. Димитрий
129
ajiEiQov ovvax&it' <5 л ore ttov dQoyovpnwv,
oayovdaxwv, (feleye^zwv, [iaicn'vritwv, ffestj]-
zwv, xai iantHv ethane, tiqwtws EtpevQov-
twv, l£ Ivos £vZov ylvncdg vfyis xaza-
oxEwaoaz xatd Udl.aooav bnktaap&ovg, xai
мт rijv Omaliav xai rds 3icoi avzfyv vy-
covs xcu tjjs 'Elladas, %tt nfyv xai ids Kvx-
ladas vijoons xai tljv 'Ayaiav ndoav, тт/ете
'UnsiQov xai to nlctorov rov ’IUvqiwv xat
HEqos zijs ’Aulas dxnoo&rioai, xai doixyzovs.. • -
stletoras ndleis xai enaQXi'as troiijmu, ffovleti-
oaa&ai ze djuoflvfiadbv xai xazd zrjs fiqv]uevi)G
fpiwv ytloxQiOTov ravri]s ndlecos naQara^aotlai
xai Tadzrjp, wc rds lomas, •xstogiHjouC el та di
xai Im zovtois d/Mjyvwuoveg yevoauvoi, йслед
xateoxsvaoav lx novodlvdowv yivjtrds vijas,
artiicovs tov dQctlfMV vnaQyovoas, xmd. to ziqos
fhilcmav xcaeozeamn^voav це/JOS' то бе loi-
nov avaQi-&u.7]iov nl^&os dune avcnolrjs, Hqx-
tov xai dvoecos di dlcov twv usquiv zip' &eo-
CpQovQTjtav Tavzip’ neQimoiyijoai noliv p-eft’
iauiwv tm^uvag Uxovreg zds laurwv yeveas fiera
xdl iijg airccbv ayrooxevijs, dtpeilcvtas lv тЦ
nolri pad zip' dlxooiv rovwvs evxatom^xu.
(ASS, p. 162 E — F)
1, 159. Kai r/v тоге daxQva mnauoQei&ga
Exxeif/Eva xai ol.uwyal zov navtbs rijs nolsws
laov, lx rjjs ixotjg novr/s vexQanTsnos, did zb
axT)xoivai auroi'S zag dcpacovg twv 3t61ewv lx-
xoQdifoeis xai tag yeyevzjftivas aneiQovs xaca-
otpayds xai afyualcooius, xai ottjicq szavzl nav-
taxov 1л), тр davztov anwleiq, tvdoxipt;oavias'
SImmte di ail vnolatpfHpoi nloia twv ey%w-
qi'cov, q ex twv ysyEvtjpetwv nlqalov yWQWV
oeowo&ai, tj imi^yetv про? mtfxupvlaxijv zov ста-
дия zov ivravffa hpevos' deillai’ di nleiw &e-
cftat, rots mAizatg ex twv anotpvywv y^ioxiavwv
twv IvFt&Qq zijg avx^s dyrjlsovs Taomd^ews ye-
yev^evwv alypuiXwiwV xai tjv tore xdl twv dei-
Iwi' xai twv dvdoetaiv q V>vxh pia, xai examos
xqo ocpdalpwv to mxQov zijg tu’xualwoiug dwga
i] -ddvarov, ovx exovtwv Uteqws яои ipvyetv хата
дът на славяните — безчислено множе-
ство, съставено от драговитите, сагуда-
тите, велегезитите, ваюнитите, верзитите
и други племена.1 Първо те измислиха
да направят кораби, издълбани от едно
дърво2, и като ги въоръжиха за поход
по море, опустошиха цяла Тесалия и
островите около нея, както и Еладските
острови, а освен тях и Цикладските
острови3, и пяла Ахея, Епир4, по-
голямата част от Илирик и част от
Азия. Така те направиха необитаеми....
твърде много градове и области. Те еди-
нодушно решиха да се опълчат и срещу
споменатия наш христолюбив град и да
го разрушат като лругите. А след това,
като дойдоха до съгласие и за тези
неща, те се разположиха при брега на
морето с приготвените от тях кораби,
иадълбани от едно дърво, конто бяха
безбройно много. А останалото безчисле-
но множество обкръжи този богохраним
град от всички страни от изток, север и
запад. Те водеха със себе си и челядта
си заедно с покъщнината и смятаха, като
превземат града, да ги настанят там.
1, 159. Тогава се проляха реки от
сълзи и целият народ от града нададе
вопли, съкрушен само от слуха. Защото
беше чул за неизказаните опустошения
на градовете и за станалите безбройни
кланета и пленявания, както и това, че
те сред всички и навсякъде се бяха про-
чули за своя гибел. Освен това, не бяха
вече останали кораби на местните жите-
ли, нито пък бяха запазени от близките
места, нито пък имаше кораби, за да
пазят входа на тукашното пристанище.
Още по-голям страх беше внушен на
гражданите от прибягналите храстияни6,
конто се бяха натъквалн на тази безми-
лостна войска. Тогава и страхливите,
и смелите бяха в едно и също душевно
състояние. Всеки виждаше пред очите си
горчивото пленничество или смъртта. Те
нямаха къде другаде да избягат, както
1 Драговитите живеели югозападно от Солун, между Бер и р. Бистрица. Близо до тях, пак
запаяно от Солун, се били вэселили сагудатите. Верзитите се намирали вероятно около дн. Битоля,
Прилеп, Крушеко и Велес. И днес жителите на тази облает се имеяуват и бързяии. Ваюнитите
живеели вероятно в Епир. северног ст Артоския залив. Велегезятиге обитавали земите около Тина и
Димитриада в Тес вайя. Вж. L. Nederle, SlovansKe staro2itnosti. Praha 1906, II, 1, pp, 424—42»,
438=Manuei de l'antiquit6 slave, I’ Paris 1923, pp. 104—107, 110.— F. Dvomik, Les Slaves, Byzance
et Rome au XIе sifecle, Paris 1926, pp. 14—15.— M. Vas/ner, Die Slaven in Griechenland, Berlin 1941,
p. 85 sq. ® Става дума за прочутиге еднодръвки — лодки, издълбани от едно дърво, а впоследствие —
по-големи кораби, на коиго само осноза-а била направена от издълбан ствол. Вж. Е Воронин, Средства
и пути сообщения в истории культуры древней Руси, История культуры дреаней Руси, I, М.-Л.
1948, стр. 282 сл. 8 Цикладските острови се намират в Егейско море към малоазийския бряг.
4 Тук авторът има предвид вероятно не провинции Нови и Стари Епир, а географската облает Епир
в Средна Гърция. БУ византийските автори християни се наричат поданицпте на Византийската империя.
17 гд ъцки извори за българската история, III
130 Acta S. Demetrii - Деянията на св. Димитрий
to ifeiov Ibyurv tb tpaoxov lav ete vftas bitbxfi,
lit tijs rrbleais tavtijg tpEvyete els tyv btegav,
bidet xafidnsQ ot&pavt] &apawypbQOS tb j3op-
fiaQov anav XxIqJAvojv tijv nokiv neQiEivyfi
---------(ASS, pp. 162 F —163 A)
1, 160. Swta^iv yoQtov stavros tov Sxla-
{5ivo:v &&vovg Ttot^oafievwv, Ьцо&Е'цаЫ/г xai
a tpvys nQooflal.£tv тф teiyei, oi Iv taig vavoiv
Svtes Sx^a^ivot, oxetpiv cavttjv htoiqaavto eq?
ф tavtag &ish‘fxr&sv oaviotv re xai rats l-tyo-
fiievatg (Svqcok cxenacat, omos тф тыуы деЛ-
krvaag nQoaoQitfoat, anhjyas tovs fAata; ex ra>v
ало twv tetyecov U'&ovs 4 ёлХа Axovn^orttov
xat' avr&v tptda£uev' xai avti}..., nQtati) lx tijs
ano fomfc beborai auwis bid tov fiAetvQOS f)
teiAia, els то до; eH&vbQbficos nQotmelaoai тд
nolei, dAA’ e’c tbnov xolsirabq bQfieaetbs nvos
I'nnoypwiiG to lmxh]&iv ovx aeyaltov Kella-
qiov, Ixeice naQayevoftevoi e$>’ ф то деАатт/Йт
avrdis Ixsth^Quxxa rys тё%ут]$ iQyav, x&xeioe
ini tovto ta>v fiaefiagatv lvaayp).rydEvi<jjv, /mxqw
66qgovg tabs trjs nolecos SvoJa^eiv, tbs figa-
yeias ЬЬбоеок airtois yeysvt]fxiv7]s, xai xata-
Gxevaocu nvas lx $vi<ov 06oeig Iv тф Ijjievi, Iv
dis trjv Snb&eoty t-fjs blvaecos Inodjaavro, xai
mjQovs bl (boavtcos lg Avalvtcov oibijoaiv
eavtobs apneoypvtas oxiosibaiv, tivas ogeias
tpioovtag {tafibuvs, IreQas lie qfaoras onaHoeibeTs
lx gvkov E^tmdjcae, IvbbtEQov bl tovtois tag
ini naQaxofitbjj givas3 tvyovoas vijas, Sense
xvfiaias Ixalow, Svaipavtes St’ dyxvQunr owe-
%0f.if.vas xata tb crofuov tov Ai/tei’os ngooTjlco-
&efoas, biobov nobg ti]v fiellovaav лаобха&г
inonfaavto. (ASS, p. 163 A — B)
1, 161. 7}'/.<1^хп> be. rate nebs тф naw/uv^ttg
te/tlvsi tijs byoavtov Heotbxao tov Svtos ngds
тф оутф Xtfiivi Inoufoavto, areiytoiov tov toatvtov
xafbsm&tog tonov, &s anavtsg Snletavtai, xai
ц tatv novTmtwv bid ywvm'uov r^<atS>v /Miyavli
xatEOxevaoro Iv t~j уfj xevqyqbbv ЬлотЕ&ехгтм',
ё% SMyrjg nvbs cxevao&Evrotv, олсод tf)
t(bv toiovicov bgytivaiv doeaoia ol tijv Squ^v
rjjs Imptioetos noietoOai /лМоуте? noT.if.uoi,
Ay dwls lUTtaQOKK, xai Iv тф Ixeioe bl fiolcp
a) fiFas Toug., Boll.
1 Вж. Матей X, 23. г Корабите се покривали, както и костенурките, с прясно одрани кожи,
за дк не се подпалват от запалителните срели в Според Tafel, De Thessalontca eiusque agro dissertatio
geographies, p. 220, тсва малко пристанище e тъждествено с пристанището, наречено Клопас, което се споме-
нава през XIV в. у I. Cantacuzeni Distoria, ed. Bonn., П, p- 390, 19, и се намирало на източната част на
града. Срв, и Tajrali. Topographic de Thessatonique, p. 20. J За това съмнително тълкуване на думата вж.
Tougard, op. с., р. 259, § 39, г. 45. 5 Cybea (товарни кораби) се срешат още у Цицерон, Ver-
rines, IV, 8, 17; V, 17, 44. Срв Tougard, op. с.» р. 260—261, § 39, п. 47 6 Тази църква, която
дяес вече не съществува, е може би от същото време, от което е и църквата Св. Димитрий. Вж.
Tajrali, Topographie de Thessatonique, p. 151. 7 Според A. Maricq, op. c., pp. 357 — ЗбО.терминът
yovfaiov=if>l.os, TsiTog=jia.vn]7.os,svlvtyXov отговаря на ват. murex „капан*. Според него тези zijia наи
I yovdna били като плъгии д-ървени кръгчета, наковани с гвоздей. Той предлага и четенето bllyqs
vAyc exenac9tvi<ov, което би означавало, че капаните са били .покрити" с дъеки, а не ^напралени*
от дьрво. За тълкуването на това място вж. също мненията на Н. Grlgoire: Byzantlon, XII (1937),
|р. 297.-5. Doiger: BZ XXXVIII (1938), р. 48.
казва божието слово: „Ако никой ви го-
ни от този град, избягайте в друг”1,
понеже целият варварски славянски народ
обкръжаваше града като някакъв смър-
тоносен венец. — ----
1, 160. Целият слаиянски народ се
нареди, за да нападне стената с общ
устрем и внезапно. Тогава славяните,
конто бяха в корабите, решиха, че трябва,
когато нападнат стената, корабите да
бъдат покрити отгоре с дъеки и така
наречените кожи2, та когато нападнат
стената, гребците да оставят ненаранени
от ония, конто от стената хвърлят ка-
мъни или копия срещу тях... Най-напред
висшата сила чрез мъченика им внуши
страх да не се приближават направо до
града, но да се отправят при един залив,
дето имаше нещо като пристанище, на-
рнчано от старо време Келарион3. Вар-
варите отидоха там да извършат зами-
слената от тях работа около съоръже-
нията и поради това се позабавиха.
Гражданите добиха малко смелост, понеже
ни беше дадена известна отсрочка. Те
направиха на пристанището няколкодър-
вени колове, на конто поставиха верига-
та4. Също така горните части [на ко-
ловете] бяха обвита от ковано тъмно же-
лязо. Някои нмаха остри шипове, а други —
мечовидни гвоздей, стърчаши от дървото.
Зад тези съоръжения те наредиха нами-
ращите се там чужди кораби, варичани
кивеи6, и като ги закотвиха един до
друг на входа на пристанището, направиха
си път с оглед на очакваното нападение.
1, 161. Тогава [гражданите] изкопаха
ров при преславния храм на пречистата
Богородица6, който се намираприсъщото
пристанище. Защото, както всички знаят,
това място не е укрепено със стена.
Те приготвиха и капаните от бодли, нако-
вани с гвоздей и поставени скрито в зе-
мята. Направиха ги от малки дъечици,
та неприятелите, конто щяха да се спус-
нат да нападат, да не видят тези уреди
и да се натъкнат на тях.7 Те направиха
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
131
хсй mtcyt Uteixlcrfp tote &d cavtbwv xai g iicov
tiv&v, <bg Д8Я®* ortj&ovg teiytaai, xai та iouta
6k t&v dkkcov nayyavcov d.uwtfyia та wQbg
naQata^y fyoi ogyava xaTEOXEvdsih)oaV хсй
kowtav tijv kknlda naaav elg &edv хш elg tov
!<moammi]V rijg zwiewg dij/uifaxov бла&Е/темн,
Trjg kcwi&v nQO&VfAiag rd cmovbaiov елеЬесхуото
jraoadafyvvovtES tovs Ao&evecteqovs tov Xoyia-
цоу mi тЦ Ihu^Ofikvi) tov nokifjav magard^Et.
(ASS, p. 163 В — C)
1, 162. Kai tquov ovtcog бтабратлогюбл- т)це-
q&v xal t&v SxAafin’d»' vij&v, dig &no fu~
kioiv6 bvo rov TEixovg jraeankEovo&v, xal wnovg
efad&Tavg e<p kxaonjs q.uEQag xataoxonovytajv,
&&EV t&V Vfau[O)l£vCSV t})V 3t6g&7)OCV nOl^COVTCU,
zfj tbtAqti} ovv rfi той SawipoQOv 6va-
tS&aei ifatav rd fidQfiaQov cpii-ov oiio'kvnabdv
avaxQagav kxtnda'to&ev r<y teI%ei tijs nokecog
TtQOoiftakov, ol fdev did яетооР&сор xataaxEvac-
lilvcov it&ovg dxovtigovreg, alioi nQOoayuviES
xklfiaxas лдо; гф teI%si kxnoQ&etv ErtEie&vto,
ftki.oi kv reus nvi.aig nvQ anoxout^ovtEg, eteqch
(iikr) Ka&aneQ wp&bag %u,uEQtvag toig гнуса tv
&n&nstinov хсй fy ftscoQeiv to nae&do^ov Ixstvo,
т&у й'яЯал’ vecpoc xcrUdnEQ yala^atoxog nktj&vg
rds tov yilav dxuvas cvoxta^et, gowk tov bega
toig TO^EVfiaai xal talg fiokaig t&v kidcov
xaiviyav. (ASS, pp. 163 C — D)
1, 163. o®’’ toiavryg xal Tiflimvrijg
siQoafio^g ycvofih'Tis, ol тф jilcolucp ia>v fiaQ-
pdgoiv ет^гоЛдо* xal тсддд nagatagiv dvdQubtEQOc
бдоцср avv reus vavai ярое tovs nag a?na>v
ouvEOigatksvTag jtQOijyyicav ronovg, ol pkv elg
tov ngog bvaev rijc Ixxk^aiaawnjg wdiag itvq~
yov, Ev&a хсй mtQcurvkiov bndtgyei, ol 6k ngbg
rd 6xei%V3VJi> pioogt ev&a v) oovba хсй q t&v
XQvm&v tcov zEilaiv Aeyo/ieycov rjloit&v Irvy-
yavev fiinayri, ol feev ikntba лдоаЬо%т}£ь te&ti-
x6tes dig ayvebmeov avtoig t&v touovtcuv dgyavcav,
ixei&ev eIoeqxeg&oi, ol 6k dig EvtekiGTtgov rd
).ey&iv fmagybv naQcmikiov tovto xateagai xai
bd abtov тгр> tijg Ttdkewg akcoow notnoao&ar
Tote bi) готе алааа f] ndkeg avtl nerg&v хш
Pek&v та 6dxffva &g бцроотбхспк verpikag trrQoe
tov st&vtoiv 6eox6tf]v хсй &ebv i^exeov.------
(ASS, p. 164 D)
1, 164. Tore 8i] nQOtpm'&g naod nlelmoiv
хе Фёсмн 8 Ъледрауод obtos xal ^Mnatpis
и на тамошния вълнолом, който тогава
също беше неукрепен, от дъеки и от разни
дървета стена, която достигаше до гърди.
Приготвиха за бой и останалите от-
бранителни сьоръжения и уреди. Най-
сетне те възложиха цялата си надежда
на бога и на Димитрий, защитника на гра-
да. Те показваха своего голямо усърдие,
като ободраваха по-слабите духом, очак-
вайки военните действия.
I, 162. И така изминаха трв дни.
Корабите на славяните плуваха наоколо
две мили от стената, като всеки “ден
оглеждаха леснодостъпните места, откъ-
дето да опустошат това, което очакваха.
А ва четвъртия ден, при изгрев слънце,
цялото варварско племе иэвика в един
глас и се втурна от всички страни към
стената на града. Едни стреляха с камъ-
ни от приготвените каменохвъргачки,
други носеха стълби към стената и се
опитваха да я разрушат. Трети донасяха
огън при вратите, четвърти прашаха
срещу стените стрели като зимен сняг.
И можеше да се види това странно
явление: множеството оръжия като гра-
доносен облак затъмниха слънчевите лъ-
чи — така варварите изпълниха въздуха
със стрелите и камъните, които хвърляха.
J, 163. Когато стана това толкова го-
лямо нападение, тези варвари, които про-
явяваха смелост при плуването и бяха
по-храбрв в сражението, бързо се при-
блнжиха с корабите си до местата, които
бяха огледали. Едни се отправила към
кулата на запад от църковното скеле,
където има и малка вратичка1. Други
пък отидохакъм неукрепената част, къде-
то беше валът2 * и снаркжението от
скряти бодли, наречени „тили**. Едните се
надяваха през там да влязат [в града],
защото този вид уреди им бяха непозна-
ти. А другите мислеха, че казаната вратич-
ка е нещо твърде незначително, че ще
я разбият и през нея ще превземат града.
А тогава, именно тогава, целият град
изля пред господари на всички, бога,
вместо камъни и стрели, сълзите сн като
дъждоносни облаци.---------
1, 164. Тогава мнозинството ясно ви-
дя този поборник, действително обичащ
а) &по fulloir corr. Toug., дм>ц^1Ьп Boll, b) ngoaSoxTjc Toug., xgoafoxuxs Boll.
1 Според Tafrali, ТороягарЫе de Thessatoniqne, p. 101, на северната стена e имало само
воеини врати, повечето от които бнаи зазидани преди нападевието на славяните 2 ТУ сойа е бил
укрепителен вал, направев от окоп и насип, ня който имало и дървена ограда. Вж. F Dolger. Der
Titel des sogenannten Suidas Lexicon. Sitzungsberichte der Bayer. Akad. der Wiss. Pbil.-hist. Abt.,
6 (1936), p. 15, n. 6. Според Grigoire: Byzantion XI (1936), p. 781, ооОЪа e само ров.
132
Acta S. Demetrii Деянията на св. Димитрий
avuog Avjfiv)igiog 6 narMogog fMiQivs, %М/хийа
levxiqy tpigwv, xai ngwzov цех то relyo? Sia-
tqe%cov, elva fie xai ел» ту? &аЯЛтц, f5s ini
tSdtpovg, figoftaios neguiai^v. Kai zavza цех
од norav ol tov ayiov pamiofiaws /jevvtjfjevot
ак agioi stieiozoi efaaoavro, alia yaQ xai flat-
ting efigaiayp a/pdogoi ката то keyofiivow twv
fSgox^mv fiBQOS i&edornto' tt}G yag ofunoiaxov
tpogag T<bv lexlieiocw vtjwv Axavov/otov Sea tov
naQtvQog ifiefflovoi}?, xai eig eavrds ngaomn-
tovgcov, Tcvag ef aSraw avaxvlioai avvefitj xai
tabs iv aiita'g i&wpaleotiai SxfafiovG- ’All’
о xoXvftpaiv Povl6fxevoG iv erefxp adjQeo&ai,
tovto xaze%a>v eotgeye, xai tabs lv afatg Iv
Tii tiahnoog tinigmev xai iombv ot raw izigcnv
vavx)j'iga>v ттй» nods auioi’G stgoTe.uevcov та?
yeigag nern tupiuv dnezefivov altos aj.ltg хата
Ttj? xeqxiMje то £lyo? tinine/tnev' ётедо? Si
tov ezegov ldyx’1 hirgcooxs, xai ixoarog zip'
eivtov acorygiav ngayfuaeviitevo? tov fiiioov
ix&gbg iyivsto, xai tcov /uev ngog tots XQvnzdig
ftavzgtoi? eioflatoi uov ixsiac яатападвуиоу, тёп1
Si vqmv ex fieydlr)? Ийаеок e^to эт^ос try
dlyiatog Ияоогоисообутау», xai nn Swrq&Evziov
xavzag avaxaleoaotiai, ol o&evagol raw 3tolaS»>
хашлгфцтхз'те?, itegoi tie fit’ ov qlnigov ol no-
lefitot naganvAiov nog&eiv ziqv xoltv, tovto ol
noltzat xcaen^aneg, St tdizov to vtxos ovvno-
tofajaayto? tov 'A&toydgov ixlrjQcfaxnTo. (ASS,
p. 164 E — F)
1, 165. Kat fy coze &ea>Qeiv TTj> tiatoxtav
naaav «5 taw fiagfidfiow aifiau egv^goitieioav,
-----------' ovna> yag if}? togas wv Svetov
vnagyovot]? (7jv yag totnov сада Sevrega)
fv'iioK aveuog Igamxbg xazenvei, <b? tombv
nh Si tag ivanouewfaag raw fSaoSagcov vav-
xeiiag Svraatiai ngbg fmoozgotprjv ilaaat" all'
ol fjev noitg ngbg т<у йютоЛр-ф fieget, ol Si
ngog тф fivzixrg ifijevav" та Si tcov те&ресбтсоу
flagfidgaiv nai&Mla ото.иата zigbg тф zeiyei
xai тф CitytaAfp g tidtoiza йпехдопето' totnbv
ol tov nagaltm navios бпМтш ё^еНМуте? та?
tojv fivofieveoTditov xegjaXag anotenvovtes Sid
tov %egaatou Tetyovg tocg floofiagotg vnefieiKwoV
ol tie Staoartievzeg пХтот^де? tov •tieo&ev сачы?
yevofievov oXetigov Sid той ’А&Хотрбдт' &<рт)уг)~
oavw, xai nngantoi fieza nev&ovs fieyiozov та
ni.eiGia ttov ftayydvon’ xai taw cxvicov xara/j-
града си, преславния мъченик Дими-
трий, облечен в бяла хламида, който
най-напред обикаляше стената, а след
това бързо бродеше и по морето като
по суша. А тези неща видяха не само
повечето, конто, като посветени в светото
кръшение, бяха по-достойни, но и чисто-
кръвните* синове на евреите при оная част,
която се нарича „Теснините"2. Понеже
едновременното придвижване на споме-
натите кораби стана неправилно благо-
дарение на мъченика и те се сблъскаха
едни с други, случи се, че някои от тях
се обърнаха и славяните, конто бяха
вътре, изпадаха. А когато падналият във
водата искаше да се спаси в друга лодка,
като се хващаше за нея, обръщаше я
и събаряше в морето ония, конто се на-
мираха в нея. Най-после някои от дру-
гите кормчий отсичаха с мечове ръцете
на тези, конто идваха при тях. Един
удряше с меча си някого по главата,
втори раняваше другиго с копие; всеки
се грижеше за собственото си спасение
и ставаше враг на другия. Други пък
се хвърляха срещу скритите бодли и се
набождаха там. А корабите поради силния
устрем се забиваха в брега извън [при-
станишето] и не можеха да бъдат изте-
глени назад. Тогава по-храбрите гражда-
ни изкочиха напред, а други строшиха
тази вратичка, през която неприятелите
се надяваха да превземат града. През нея
гражданите пости гна ха победата с помо-
ща на победоносеца.
1, 165. Тогава можеше да се види
цялото море почервеняло от кръвта на
варварите. Защото, въпреки че още не
беше времето, когато вятърът се явява
(впрочем беше вторият час3), веднага
задуха противен вятър, та останалите
тук кораби на варварите не можеха да
се върнат назад, а едни едва тръгваха на
изток, други пък — на запад. Морето
изхвърляше край стената и на брега
твърде много трупове на умрели варварв.
Най-сетне войниците от цялото крайбре-
жие излязоха и като отрязаха главитена
враговете, показваха ги на варварите от
стената, която се издига на сушата. А
гребците, конто се спасиха, разказваха за
гибелта, която им бе изпрвтена от бога
чрез победоносеца, и се върнаха опозо-
рени, без да постигнат нищо, като изо-
ставиха с твърде голяма скръб по-голя~
1 Moricq, op. с., рр. 359—360, чете a<p&ovoi пЯтТотт „многобройни”. 2 Това място било
при старою пристанище в западната част на града. Вж. Tafrali, Topographic, р. 16, п. 4. 3 Т. е.
към 8 ч. сутринта.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
133
novteg fiet aicrfiviK соушто. (ASS, pp. 164 F
— 165 A)
I, 166. — — - Kai zovzo Se тедаотюг
ueyiotav xai ufijuijs Setgai ill-tor, Sa
<5 zoit avt&v SxktfJivaiv EgOQXOS, ruuvo,ua Xat-
^wv, хата тф аитф dihouevov Sia fiavtetag
rjigoaxo fudltilv, el eioelclleiv ёу<л ёг тЦ &eo-
фокахтф tyudji- nol.ei, xai elgi'itd] <d>up, Sri el-
oiMlar E%ei‘ to Si xtog ovx meiaxtiri агкф,
xai lomov dig inii t^g Sodelctjg ситф gavTelast
XQ>loiag Syaiv r<y Soxeiv tag ilmSag, Надает
to Sgaua naQdy£vvev. (ASS, p. 165 A — B)
1, 167. ’.422’ S 62Aaa»'a xaioovs xai %qo-
vovs, xai StaoxeSfiraiv ftovlag eydgcbv, илтоу
(тонга alyurilcotoy roic ndkltais S.d tov лдоот)-
fiav&ei'ws naganvkiov nogeSwxev’ nveg Se zdiv
та лдала tyeguvuor tijg xa&’ fjpci.g локеспд oxoi
tovtov xaTexQvmaf xioSovg zeros xai tQontov
ol’X ei’loyaiv ‘yagiv" ctl/' oiibe ev тогтф /joyrjoev
г/ ypioiofiovkog tov ’AM-otpoguv лдорг/Пею' <Ш<х
yuvata лдод drSgeiav dvacxijoag Tukgav, tovtov
ex tov olxov, evda xatExgwtteio, egijyayov, xai
oi’Qaoai Sia rf/g локешд ikc&o/iohjaav’ xai ovrios
amicus гуд ateov Svojueveoriirgs yvdifitjs &i*
u^iov wtrp>iyxtao Havatov' fitjSeig ovv t&v tfiiko-
lUlgtVQWV V/MOV SniOtetrO rots Scygoixois Sv
figayeoi лед! roftw IcroQTj&eiotv’ al yag xai
tig dig yievStj /ie zo такса cvyyg&y'Oi koyi/oetai,
oxoneiroi, cog Iv ygacpyj tvyyavm*ity лдо rov
navaytov tepevavs гой йирудотоо uoQrvQOg
/hjprjtgtov zov зтдое тф pigei пи* xaXwfuvov
t-vfov, Sijlovria TTjv iinaoav tov nolefiov лада-
ta^iv, xai ti/v els fyiag Sia tov ’'A&faxpogov
ooiTtjQlav. — -— (ASS, p. 165 В C)
73. Auares cum Slavis et Bulgaris iterum
Thessalonicam aggrediuntur
11, 168.-----— ’AtpoQfzii Toivvv xai тайгу
tdig nagovatv xai а под yeyevyrai S ngoailev
fjgiv l.eyHeis xai yevouevog rjpaiv латцд ’loiav-
vyg, os xai /лета tijv evtevHev лдод Gear acpigv,
dig падая' -ftfdv Siaieyetai, ovrixerevaiv тф ovg-
лацнаят] xai yvrjoigi avtov tpiigi, rd) navo&ttai,
ieyai S^r ftaQtvQi гой &eov Лтцл^чуф, tag vneQ
Y/udiv Avomuziaiv тф е^лЛауугф &еф ixeolas,
ulmeg Sia uvijfitjg SiTjvexorg ui-tov eotlv keyew tag
aiaUnlaiv Corr. Toug., ui-kvoiv Boll.
мата част от въоръженията си и от пляч-
ката си.
1, 166.--------Ето едно твърде го-
лямо чудо и действително достойно за
възпоминание. Предводителят на тези
славяни, на име Хацон1 поискал според
обичая си да узнае чрез гадание дали
ще влезе в нашия богохраним град. Ка-
зано му било, че ще влезе, но не му
било указано как. Впрочем, изглежда, че
той имал добри надежди като че ли по-
ради направеното му предсказание и с
дървостта си ускорил развоя на събитията.
I, 167. Но този, който измени обсто-
ятелства и времена и осуетява желани-
ята на неприятелите, жив го предаде
пленник на гражданите през казаната
врата. А някои От първенците в нашия
град го скриха у тях си заради някаква
печалба и с недобри намерения. Обаче
предвидливостта на победоносеца, вдъх-
новена от Христа, не остана бездейна и
този път. Тя подтикна жени да прояват
мъжка смелост. Те го измъкнаха от къ-
щата, в която се криеше, и като го по-
влекоха из града, убиха го с камъни.
Така той заслужено получи смърт, до-
стойна за вражеското му намерение. Про-
чее никой от вас, мъчениколюбците. да
не проявява недоверие към този коатък
и грубо написан рзвказ. А ако някой ми-
сли, че аз лъжливо съм описал тези съ-
бития, нека погледне как те са иэписани
пред пресветия храм на приснопаметния
мъченик Димитрий, при т. нар. клепало, изо-
бразязайки целия ход на сражението и
нашето спасение, което постигнахме чрез
победоносеца. — —
13. Авари, славяни и българи отново
нападат Солун
11, 168.-------Прочее fsa да из-
ложим] сегашните работи, повод и при-
чина е покойният наш отец Иоан, когото
споменахме по-рано и който дори и след
като се пресели оттук при господа, е
още във връзка с нас като жив и се
моли заедно със своя съотечественик и
близък приятел, сиреч пресветия божи
мъченик Димитрий, и отправя молитви
до милостивия бог. Поради това редко
е чрез постоянно възпоминание да раз-
1 Според Tafel, op. cit., LXXV, и. 61, Cielzer, op. c., p 46, и Tafrali, Thcssalcnique, p. Ill,
Ханой не e собствено име а може би титла. Според К. HuKOAajeeutl, Критична подушена у периоду
од лрвих пет (седам) векоза српске исгори]е, Летопис Матице српске 109 (1864), стр. 46, Xfaitov =
Хотун, Хотимир. Тълкуванията ск несигурии.
134 Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
TtQos ijfiag XQtmortQnetQ avzov хсй ipvypoomcms
naQatvbaetg' bixatov ovv eaziv црад pe/jvjfo&ai
afrov bop>ex&g‘ ded&ev yaQ xcmjoqxAuHo, xai fr
flet>aia> elyev irjg olxsias trtazQibog zip’ bcrp'ex^ oco-
ztjQtav’ dg?" $«• yaQ rjXQlficoto xeyafAoidai zp nolet
zov afrijs лрорг^ёа AijfajtQioy лара сат'юод
Xqiotov, taviijv лар1 * * fpi&v bviipMilav biijvexij
fizrjaato, &s &zQomrv xal Aoaievtov Ьгалапдд
zijs май’ fpias лйЛешд two &eov wiaQxovoqg'
bib bi], &g dlfiai, fti] cvyyQdipacbzu Aoinoy zag
Itioag, c&f nQoeuiofiev tv fr^pcp, noltoQxiag.
(ASS, pp. 166 F — 167A)
II, 169. Merd yaQ zip’ 6<ppyt]‘&eioav
tm £хЛа/Цушу, plot zov Xai^covog mipnhf&ov
бррру, xai zip’ fri afrcis yeyevt]fifrip> bid zov
tz&AoyoQov evdlcutov btxatav xataoipayrp’, хсй
ЛылЬу arc fricovsibunov afrotg zbv xai? fyiag
yeveo&cu лоЛероу, BAafitp’ те ov pixQav afrovg
vmpfreiv, lx xdv robs afrwv alypalcozio-
Bfriag elg zip’ fjpag йтхребуоугад &e6-
ососяоу лбА«и liev&eQdvo&cu. bid zov бдууой xai
IvtQcotov afrcbv xal {jpcbv xpbepovog Лтщр-
zQlov' Iv&ev ofr mxQlas avzdig vnfrxavfM
tovto yiveiai, оилер лрод olg тап> dvdfxxnbbcov
oxbqovvtoi, add xat ziva za>v oxvlarv zpg
afriitv noQ&rjoearg lapbavoneg kq6s rove ev-
zav&a dnodtbodaxovoo’. Sxhpig obv zovtois 1$
novov peytozov yeyeptjzcu, хсй bo)Qa napnolka
owa^Qoiaavteg тф za>v 'Afiapcav yaydrcp bi’
&noxQKHaQ7a)v eazeilav vnvoytxrcv nleiocps bixpg
XQifoutiog, need, xal tcbv реМЬншг noQ&ijaai,
&g avzol bie^efkuovvzo, ex zijg xa&' fpias nb-
lecog naQcyeiv dxayyaidfzsta, tlye zip’ afrov
1л1 tovto sraQaaxeisv afroig cvpfMXlav &s
evakdnov zijg лоЛеыд лар’ avrcp xabopDloyrt-
&eloi]g, zafa/jg cpaoxovrcov яар avioig Лгдел?»;-
oopfrr]s, xai pt] povov elg psaov avzdjy xa&eo-
zdvai, b? 8x1 zag vn abzip> лааад лоЛе/д xal
emtQXtag eg am&v doixipovg yeveadai, xafryv
bi povrfv, xa&oK ecfppca, eppeotp afr&v (mag-
yeiv, xai at'T^v vnobfryobca ndvxag zovg ало-
Spbyovg za>v lx zov Aavovfiiov peQarv, riavovias
те xal laxfag xai Aaobavtag, xal za>v komcdv
friaQyiwv те xal ztoXecov, xal lv mnp tnegel-
beadai. (ASS, p. 167, A — B)
кажем за неговите христоугодни и ду-
шеспасителни наставления към нас. Тряб-
ва прочее вепрекъснатодасиприпомняме
зв него. Защото бог му беше обещал
и той беше сигурен за пълното спаЛние
на родината си. Откак той знаеше с
увереност, че спасителят Христос е дарил
на града като негов радетел Димитрвй,
той поиска от нас тази постоянна от-
плата, тъй като бог пази нашия град на-
пълно непокътнат и незасегнат. Поради
това, мисля, той не е описал по-нататък
останалите обсади, както казахме по-ра-
но на друго място.
11, 169. След масовото нападение на
славяните или по-скоро на Ханой, за което
вече разказахме, и след лесното я спра-
ведливо потребление, което ги сполетя
благодарение на победоносеца, най-после,
след позорната война, която водиха Сре-
щу нас, те претърпяха немалка шета от
пленниците си, които бягаха в нашия бо-
госпасаем град, след като бяха освободени
от техния водител и спасител и наш по-
кровител Димитрий. Прочее това възбуди
у тях огорчение, защото, освен че ги ли-
шавахэ от роби, те им взеха и част от
плячката, която биха награбили, и избя-
гаха прн тукашните жители. Поради
твърде голямото бедствие славяните на-
правиха съвешание, събраха много даро-
ве и чрез пратеници гн изпратиха на ха-
гана на аварите. Те му обещаваха и го
уверяваха, че ще му дадат от нашия град
твърде много пари освен това, което ще
заграбят, ако им даде помощ за превзема-
нето му1. Той сам лризнаваше, че грвдът е
лесно превзимаем, а и те казваха, че
ще го превземат: градът не само беше
заобиколен от тях (тъй като те бяха
обезлюдили всички градове и области,
които занисят от него), но той единствен,
както казахме, се намираше сред тях и
приемаше всички бежанци от дунавските
земи, от Панония8, Дакия8 и Дарда-
ния4 и от другите провинции и градове,
и те се укрепяваха тук.
1 Това четвърто славяно-аварско нападение, което е станало две година след Хацоновото, се
определи съответно от Бурмов, пос. съч., стр. 195—196, през 622 г., а от БпришиН, пос. съч., стр. 87—
100, — през 618 г. За други датировки на това събитие вж.у Бурмов. пак там, стр. 171—172, бел. 4, и
БараиаЛ, пак там, стр, 99, бел. 60. 5 * * Става дума вероятно за провинция Долна Панонни, която
обхвашаза земите на днешна Северна Югославия н част от Уятария. Провинция Горна Панония пък
се намирала между Винервалд и поречието на р. Тиса. я Според администретивиото деление на Из-
точната Римска империя след IV в. «мало две провинции на име Дакии: Вътрешна Дакия, която обхва-
тала земите около Ниш, Сердика, Пауталия и Герме, и Крайбрежна Дакия — между р. Виг, Дуяав,
Стара лланина н част от дн. Югославия. * Провинция Дардания обхващала земите приблнзително
на дн. Северна Македония.
Acta S. Demetrii — Деянията на Св. Димитрий
135
11, 170. П(х&6цйк obv v леу^еч twv ' Afta-
owv ydyaroe то afrijdev тиф’ avtwv ехтЛюшош
o^avba^wv та ivbcteQov avror mixta fiuQffaQa
<ррЛа otva&QOioas, ица те twv sidvtwv £xi.a-
fiivwv xai BoviyaQwv xdi апецм» t&vwv bva-
(п&цфы 7.аф, noQetdtaw peta 6uttij ygutov rjj
(raQtvr>ofpv/JBa(o гаЛц fyilov noixt, xai 1ллёае
emlextovs ёуых&олМык Зубдф tayytmw jiqo-
ёлецхреу &yvwotwg intfifjvai atiQoav гд itolei,
xai tov aitijg iabv H%co XajJovtas tj xai xara-
ov&gco'tae, тате цега drcifiw^g tov Лвх^екта
ydyaiov xtnaAafifiaveiv цета xdi tov nag’ avtov
xataowax&evtos iaov tov ёяиреооцёусп) biarpd-
pavs xataoxevcK цаууаршу- noAeiuotijQicov ttqos
noQ&ijotv tije w8-* тщае mitQifios. Kai tofan
rp ftovifi xai тф TQonif) to iaua> fidQ^OQav 6л-
JUoJ^O’ wp.trtjcai’, (OQav лёцлгуг t£at<pvi]e ol
tnneTg ex marotiev oi&7](>ev6vTOc Iml’fiiyianes,
bid to тоЬе tijc noXecog цё) nQoeyvwxotas robs
tv &цтр:$ лбухат;, то1ч цеу xattoq а^а», SteQovg
be а1хцаАшг<п>е Hafiov, це& wvneQ evQOv dye-
ealtuv jrAelottov gcbwv, xat iomwv twv ётй ёдуа-
olq too &/ЛТ/Т1П1 oxevfav. (ASS, p. 167 В—C)
11, 171. ’ Qg i.otnbv eyvwxevat tovs tijg
лоХеше ti}v тргейтщёууу afcots twv fiaQfidgwv
artQOo&jxijtov em noXioQxtq Inei-evciv, xai (v
noXXfj yeveo&tu, btontQ xai twv лдое
naQatagiv ала(мя>гтюу, cMoe dXXw JiQog eir&v-
filav iyaQi^eto Xoyog, eteoot de ra>v And Ndto-
odv xai {'’iriQxbvrwv, we jieiQav tije
afawv teixojMtxias eiMpporeg цета i^p’Wv HAe-
yov, 8u f.xei&ev tpvyovtes ivtav&a грюцег цег
f<fid)v fyroXMlai, ц!а yaQ tovrwv ia&ov fioXi)
to Tetyoe xateagei. 'O 6ё туу елюхот/г цета
XttQae eywv 6 лаотиц'Ю&ыд natrjQ ^цатг ’Itoav-
vi)g цт) frattrfteTv naQtfvei, dii.d луовбцсое twv
bedxtwv avifanXi^eo'Oat, ЬюрЕ&епобцегое ц^бёл"
hmrjQov i} vxvTiQvv <ре@ео>, r<y (kw6e udii.ov,
xai тф uoqtvqi tag fXnlbog Ijiifapimeiv" tovtoig
be xai tote ттюгток to .Odgooe bid tty; mzQai-
veaewg те xai fieflaiwaews 6 bctos ncaitf) TOig
tijg nolewe лаее%шу xai тф teiyei цет mrtwv
iv8uxtQtP«‘v, xai twv nQoe dvttyaxeiav ebtQem-
^оцегшу' цет’ оД'уа; т)цеоае xai avtbe 6
twv fiaQfiaQWT' Xayavog цетб tor frteQov niy-
a) e6rpem(o/J^ra>r corr. Toua., m^mfovicor Bol .
11, 170. И тъй, споменатият хаган на
аварите побърза с готовност да изггьлни
молбата им. Той събра всички варварски
племена, конто се намираха далеч и на-
вътре в неговите владения, както и без-
брой войска от всички славяни, българи
и други безбройни народи и след две
години ги поведе в боен ред срещу на-
шия град, пазен от мъченика. Той въо-
ръжи отбрана конна войска и я изврати
тайно и с ускорен ход да нападне вне-
запно града и да залови народа, който
беше извън града, или да го избие; след
това да дочака казания хаган заедно с
войската, която беше събрвл и която
носеше разни съоръжения от бойни ма-
шини за разрушение на нашия роден
град. Така цилата варварска войска се
спусна с това намерение в този град.
В петия час1 * облеченнте в желязокон-
ници изскочиха внезапно от всички страни.
Гражданите не бяха предупредени, поне-
же всички бяха на жетва. Затова непри-
ятелите избиха едни, а други плениха.
Те взеха заедно с тях твърде много ста-
да добитък, който намериха, както и дру-
ги жетварски уреди.
II, 171. Най-после, когато ония, който
бяха в града, научиха, че са заплашени
от варварите, конто неочаквано идват, за
да обсадят града, те изпаднаха в голямо
отчаяние, зашото нямаха и средства за
съпротива. Затова те взаимно се насър-
чаваха с думи. Други пък, конто бяха
от Ниш и Сердика3, и конто имаха
опит от сражението при техните стени,
им казваха с плач: „Ние избягахме оггам
и дойдохме тук, за да загнием с вас.
Защото само едно тяхно нападение с
камъни ще рвзбие стената". Но по-рано
споменатиит отец наш Йоан, който беше
епископ, ги съветваше да не се отпускат,
а смело да се въоръжат, както трябва.
Той ги уверяваше, че няма да претърпят
нищо скръбно или мъчително, но вай-ве-
че да възлагат надеждите си на бога и
мъченика. С тези думи и с други подоб-
ии преподобният отец вдъхваше смелост
на гражданите чрев своите увещания и
насърчения и стоеше с тих на стената. Така,
докато [гражданите] се готвеха за съпро-
тива, след няколко дни и самнят хаган на
варварите зведно с останалото множество
1 Сиреч кък 11 часа сутринта. 1 Т. е. София- В средновековието градът се наричал н Тригг
днца., и Ср-вдщь. За историята на града вж. Г. И. Кацаров, Принос към старата история на София
(Материали за историята на София кн. I), Софна 1S10. — Йорд. Иванов. Средновековна София, Юби-
лейна книга на град София, 1928, стр. 31—38. — Н. Wiihelmy. Hochbulgarien, 11, Sofia, Wandlungen
ciner GroBstadts, Kiel 1936.
136 Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрии
Hovg тою те Bovlyagcov xai тазх nooleleyfifvwv
navtcov iih>a>v, xa&aneQ lallay' yeiuEQivt], tq
Ayvocpvlaxap xavifi tnolei 8ta naa^g tt£ XEQoataS
viQoafppe тф Teiyei xai neuioTOtytcag ftaaoav тг/v
nohv, tbs fiica’ oQaoiku ix ytAvtotlev т1]у mav-
ttov мдюм]У, xat /it]8e тг/v yijv vnorpeQciv rfc
avtcbv impaascog tijv stlrfovv, /лг)Ы afaapxeiv
twv &y азу азу, i] t&v neoi~nmauaw fj t&v<уоёатазу
та Sdata тцзод tijv tofawv хсй тазу Алоуазу
t&cov avr&v dcuidvrjy. (ASS, pp. 167 С —
168 Е)
11, 172. Тоте 6tj Ьаздахотед ос Ttjs ло1еазд
то Ayeixafftov тазу радрфзоз? лму&од tijtav oeoi-
StjQCOfjBov, xai ttjv тазу netQ Voitov tx nav-
to&ev ovQawftifaT) ясцзАотащу, tbs meepaivetv
тф vipei Tas twv еош тесубзу ixdl^etg, allovg
<5e ras xalov/tevag ix nloxwv хсй ptQa&v %e-
Icbi’ag, alluvg nods taig solace xqiovs ix ^иЛазу
fteyioTcov, xai tqoz&v evneQtxv/j стазу, hiQovg
Ae, rtvQyavs bireQUEy^&sts ^vicxaraoxsvAcTOvg
vneQ^atvovtas to vtpos tov telyovs xataoxevd-
tjavtas, eyovtas xaren&vw veavias ctpQiy&vtag
xa&tojiltofiivovs, Iteqovs 6e tovs xalovjusvovg
flom/xas йгпетгцуотад, Allovs fmoTQbgovs xlt-
цахад ExtVEQOftsvovg, Zkqovs dumiiQovg uayya-
veiag emyoouvtas, tbs ix t&v адозцЬ’азр Iv
&/teiQrj> tlliipsi tip jtolcv ovoye&eiaav liyeiv,
8u el xai in t&v TtQOteowv tv'Iioqxi&v try noliv
IhjiQatomo 6 Geos, dll’ ex tactiys ovx oiofte&a
otfyea&aC оЪАезтоте yaQ tocamv)v TilijMiII, 1 paQ-
PAqcov tig tfl nolei jtQOaPaleiv те&ёатас, хсй
tavta хсй nlsioza oi u&liota AnaQOTMeiMt.
(ASS, p. 168 E — F)
II, 173. 'O 6e nQOQry&elg tnmijQ xai emo-
холод rtaanvec judder pdfivjuoy (peQeiv, Alla tov
cifrlocyaQov cuTEtcdai xai та vtv ovft/idxsiv. Тоте
5ч xatuvaQ 6q5 6 тса/щахАоапод ixecvog tnanjQ
uva launQov avdQa leyovra xai tb; evih'/uovvca
aviuv' ftr) &9v/3,elv, ae naoaivcb, tpqacig, Atari
sav 8яааа 4 nolts A/J.O’&vfia^ov iaaxQ&^yi to,
K^Qte ilbysav, xai ex tavzyg туд nokoQxiag
Ataato&tjoecr&e' o&sv loinov tote iv nlstory) tpQov-
tidi xai &bt)fjovl(f tov oQa^ivrog yevoftevos, xai
AiafpoQOvs TQvrtovg iv Povlaig avtyvevaiv xai
1еуизУ згазд Avv^aetai tovto yevea&ar tov yaQ
xavws laov 61a tov xelyovs vfjg noletog ctno-
Qadriv vnaQyovTos, xai тазу flaoPaoani ailing
allay6g те ^OQvpovyxtnv, xare^ei voig Aoxqvci
to ёдадзод бчоазлхое tov mol-ii tleov Gebv xai
Пуазу; (ASS, p. 168 F)
българи и всички спомсиата вече народи
обхвана като зимна вихрушка отвсякъде
по суша стената на този пазен от све-
тията град, така че от всички страни виж-
даха само главите на варварите. Дори
земята не можеше да издържи това мно-
жество от нашественици, а и водите от
водопроводите, от сколните реки и от
кладенците не стигаха, за да задоволят
тях и животните им.
II, 172. Тогава гражданите видяха това
несравнимо множество от варвари, цялото
обковано в желязо, и наредените от
всички страни каменометни машини, конто
се издигаха до небето, така че надминава-
ха по височина зъберите на вътрешните
стени. Едни приготвяха така наречените
костенуоки с плетове и кожи. Други
возеха към вратите овни, конто бяха,
направени от грамадни дървета и лесно-
подвижни колела. Трети приготвяха из-
вънредно големи дървени кули, конто
надминаваха височината на стената и
върху конто стоеха въоръженн здрави
младежи. Четвърти забиваха така наре-
чените ко лове1, пети носеха стьлби на
колела, шести измисляха възпламенител-
ни уреди. Като гледаха това, гражданите
изпадаха в неизмерима скръб и казваха:
п Въпреки че бог спаси града от предиш-
ните обсади, не вярваме да ни спаси и
от тази, защото никога никой не е виж-
дал толкова голямо множество варвари
да напада града.* Ето такива неша и
оше повече говореха ония, конто бяха
най-неопитни във военного дело.
11, 173. Но споменатият отец и епи-
скоп ги увещаваше да не бъдат нехайни,
а да молят победоносеца да им помогне
и в настоящий момент. Тогава този бла-
жен отец видял на сън един светъл мъж,
който изглеждал весел и му говорел:
„Съветвам те да не падаш духом, казал
той, защото, ако целият град единоду-
шно извика „господи, помилуй |“, ще се
спасите и от тая обсада". Прочее отто-
гава той изпадна в голяма грижа и смут
поради виденото и търсеше различии
начини в мисълта си, каззайки: „Как ще
може това да стане? Целият народ е пръс-
нат по градската стена и зарварите на
разни места по различии начини ни тре-
вожат". Той обливаше земята със сълзи,
молейки многомилостивия бог с думите:
1 Значениетона не е сигурно. Срв. Tougard, op. cit,, р. 261, § 49, п. 62.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
13?
11, 174.------—, f)pas faxov
aov лерияююг, e&vos Syiov, /лц eloeft&cooiv ei/v?]
eis zip xlijQavoitlav aov, fir) niaivojaiv tovs
vaoi'S aov tovs &yfovs, OvS aiavs tjo&faqocs tv
aiadis evoixijoai, pn emaoeotlcuoav xatf тцмйг,
<as uzdXai eitl tov Aatfli 6 /isyalopp^ficov l'o-
ha&, аШ 66s ГЦМУ rots tcmeivoes xal dva^iois
6ovi.cns aov, <Sf ир оф muSi Jaffr6, liflov oai-
triQiov, tr)v ctjv бодают аг/л/лау!суг блок &’
avtjjs o<pev6avloavtes tas xaxotixyovs xaiF
taw fiaQfiaQtuv &noxQovo(bfiB&a (pakcepyas, at)
AjiQawovg tag vjisq ftfMbv 6ia ipv aMotpopov
aov лраоауо/легае 6eifaeis лощот/с, /.iri icyioy
xaif {jfiOjV to et6e>kfj7tf)xtov xal dtfe/uroyaaov
xal napevo/xov E&vos, fuj, бёолога’------------
(ASS, p. 169 A)
11, 175. Kai тайте хсй лкеТота evyo.uevos
tovs лоЛ/тс® ладЕсбрроуЕт dgiovs jregicrcb’ tav-
tovs тф (~)/:ф xal след siaxQidos xai racov ла-
vaytcov xal niotews 6tavlozao&ai, xal w ffag-
flagcov evavtiov бгтлацп&гОбо&аС tijs ol>v ло-
fjnQxius уеуоцёпр, хек twv xbtQofinJwv nuvtoikev
Axovtigovtatv ovyi mzpas, opt) xai fiovrofc,
els tv tjj St'Sov тшр лоЛстфр летрадёа Ьчидуая>
deo&sv epm'tvc&eis /мхдф x&xfapti eniy(xuj>as
to ovo/mi tov 6yiov At]fii)rptov fywvnoev xgd-
£as, lv тф Mifiaa tov (jeov xai rov ayiov
AtyitTtQtotf xal fctokv&evtos tov kltiov щюеак
xal Egcodev ex ta>v fiapfidpajv vmg avzov tqi-
гтЯой xal fatxeiva хадеоташк, fatmtijocu. теялго»
xal avthmooTQetpai eis tip уФдтр' zijs papfifi-
Qtxljs nerpo^oXcA', daepotegovs xaxekth/vms xai
tovs txeioe dnoxtelvat peta tov ev avt)) ovtos
uayyavapiov" xai ftetd toxwtov -&avpa, neotis
цбт) ti)s finioas yevo/AsvTis, tupvw cetofios fteyas
вуёгето, ф<ле 3t&vta tov kaov tys nokecos ova-
xpa^ai to, Kdgte, ek&piov. (ASS, p. 169 A — B)
11, 176. Too 61 раррецлхотг nkif&OVS IcOQa-
xozos to zeiyps xazcmemuTXOs axav, ovvetpoQ-
ufjoai npos to zip’ aokiv tleiv, xai tl-Tjotaa&v-
tu>v auicov oqov to tsiyos va&aneg to stpc'ituv
ratios, ev&ev те Im.yvotxevat tov t^v zoiavtijv
eropaxota ^яаууеИау 6eyieQsa Im еяеохетшн
ti)v n6liv 6 Kvnios 6ia tov dUlutyopov airtov.
Eupip'tni yap o>s xai nleima teiieavtai txtwv
ласа tiov fla(>fiuQa>v pt/pevtcov, <5? vuyfAuv,
fleXmv, uva e^ riHzcov to entepcopivov ueqos
II, 174. — — Ти, който ни избра
за свой избран народ и свещено племе, не
позволявай да влязат езичници в твоето
наследие, да осквернят твоите свещени
храмове, в които ти си благоволил да се
вселиш, да се зъзгордяват пред нас, както
някога високомерният Голиат пред Давид11 1,
но дай на нас, смирените и недостойна
твои роби, както на твоя енн Давид,
спасителен камък — твоята невидима под-
крепа, та като стреляме с него, да от-
блъснем варзарските отреди, които имат
лоши намерения към нас. Не позволявай
да останат напрззни молитвите на побе-
доносепа, които заради нас се въздаваха
към тебе, та да не вземе връх над нас
идолопоклонското, блудствуващо и без-
законно племе, господи!---------
11, 175. Като се молеше много за това,
той насърчаваше гражданите да се пока-
жет достойни пред бога, да се вдигнат
за града си, за пресветите храмове и
за вярата и да се опълчат в боен ред
срещу зарварите. И тъй, обсадата започ-
на и каменометните машини от всички
страни хвърляха не камъни, а планиии и
хълмове. Тогава един от гражданите,
който стоеше на чело на тия, които бяха
в каменохвъргачката, вдъхновен от бога,
написа името на свети Димитрий на един
съвсем малък камък и го хвърли, като из-
вика: „В името на бога ина св. Димитрий!“
Когато камъкът полетя, едновременно
варварите хвърлиха отвън срещу него
друг камък, три пъти по-голям, па и пове-
че. Той пресрещна първия и се въраа на
мястото, където беше каменохвъргачката
на варварите. Двата камъка паднаха и
убиха хората, които бяха там, заедно с
този, който направляваше машината. След
това чудо, когато вече настъпи пладне,
зиезапно стана силно земетресение, така че
целият народ от града извика: „Господи,
помилуй!"
И, 176. Множеството варвари, като
нидяха стената съборена изцяло, се
втурнаха заедно, за да завземат грвда.
Но когато се приближиха, те видяха
стената да стой, както по-рано. Тогава
архиереят, който беше получил това пре-
дизвестие, разбра, че господ е закрилял
града чрез своя победоносец. Зашото
когато разгледаха повечето от стрелите,
хвърлени от варварите нагьсто като сияг,
намериха някои от тях забити с перката
1 Авторы има предвид прочутата библейска легенда за великана филистимлянин Голиат,
който бил убит с камък от Давид, сетнешвия цар на Израил.
18 Гръцки навори sa българската история, 111
138
Acta $. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
гф tEtyei хоЛХу&ёута, tov дё aidygov ngbstovs
unevavtiovs тдётесУ ёххоте ovv tov ngosdoov
ti/v yeyevypevyv zjj ndXet лада ®eov hnoxonyv
did tys wv aeiapov тадаут)? aatpyvlaavtog, «««
taw /SagfiaQwv Igon/ev хаталЛауегиог, entnieiw
oi tys ttolews avdQetav xatd twv liavtiaw yp-
quscavto, uves дё ta>v deii-otegcov zjj fya&vpiq
tys havfimi&oue nana%o&ey tnQOS afrtabs cvp-
uaypis xateixovto. (ASS, p. 169 В C)
11, 177. Tote 6 twv Iftifiopevwr оалуд xai
twv x^^^dit'wr Л<руу e£ dogate» ааодюдок
дЛхада; petit xai iteowv dtatpoewv tidwv nlei-
aras рёудк Hr fj zotainy to>v (iaQpdgwv trvy-
yavev rragdia^ts, htdatys fjpeQas dvevddtots
EiaiQxea&ai lifavuccunigyriOEV, As ndvta tov At-
peva yepio&ipcu xai tyv Ttagahov diyv ex ta>v
koovtwv nXoiwv' robs di tovto rv vmatxovs, As
IpneiQopayydvovs, taie netQaQeais xai twv Л01-
nwv E^vfirjQetEiv хсааахеъаорЬ'а» dnimv, tovs
di ftaQpdQovs Леуесе, oti tyv vvxta robs tys
nokews AnoateMetv та ecXoto, xat zip’ ypegav
тф doxetv tavra eio^Qxeo&ar tp&oxetv de tovs
vavxhfoovs xai dypyyoQEtv to 0siov davpa,
As dno ztvos dyvAntov xayxsAagiou Iviav&a
nQOtQanfjvai, zovrov di TvyxdyeiV rov owofatatQiv
Aypytpiov, diotmej xai twv dvepwv avtois
imrydetos yeylvytat ег-тЛсна' tyv ovv TOiadtyv
twv fiaQpdgwv sneieuaiv xjj ndiei ndnas dyvoetv,
&ЛЛа рудё tov xvqiov twv axyntgow xgatetv
laxovta lyvwxevai. (ASS, p. 169 C — 170 D)
11, 178. ’АЛЛ* eoreilev vnagyov evtav&a,
wvvopa Xaglav, ocms oudi ahot pi%&S 8wv
тф itpevi tys fteoowotov tavtys etoefialev, ly-
vAxei tyv inagyovoav, As eigytat, twv ej^qwv
nagdotaoiv, dems paDwv to vnogyov, xai to
Apatov tys ranayys ex tow лдоороЛа» xai on-
htwv els аЛЛуЛои; yivopevwv lx tm y/utpwv,
nQOOxwyaas ev тф таф tov owotnditdos Ay-
pytQiw ngos тф telxst xai autos peta navtaiv
aniiodpevos Uveuaiv elta de iow lx ta>v dm-
fiiwv xatacxevaodivto» payytowwv Sniwv Л01-
лй> xammvo&evttov xai &nQdxtwv did twv
cfitwv Aamaoatd^ewy, xai dyenaydelcw did zys
към стената, а железният им вры
обърнат към противниците. Тогава пред-
стоятеля? на установената от бога ei
сколия разбра, че бог е оказал на града
закрила чрез смута, лредизвикан от эе-
метресението. И докато варварите, конто
стояха отвън, бяха изплашени, гражда-
ните придобиха още по-голяма смелост
срещу противниците. Някои пък, конто
поради отпуснатост и безразличие се
баха показали по-страхливи, започнаха да
се стичат о^ всички страни, за да дадат
помощ срещу неприятелите.
II, 177. Тогава този, който е спасител
на угнетените и пристанище на ония,
конто се намират сред буря, направи
чудо: всеки ден непрекъснато започнаха
да идват неизвестно откъде твърде много
кораби, натоварени с жито и с разни други
храни, докато траеше това нападение на
варварите. Така цялото пристанище и ця-
лото крайбрежие се изпълни с такива
кораби. А морвците в твх, понеже биха
опитни да си служат с уредите, действу-
ваха с каменохзъргачките и с останалите
приготвени оръжия. Варварите казваха,
че гражданите през нощта извращали ко-
рабите, конто уж пристигали през деня
Но моряците разправяха и разгласяваха
божието чудо, именно че били насочвани
тук от един непознат канцелярий’, който
бил Димитрий, спасителя? на града. За-
това ветровете били благоприятен при
плуването им. Наистина никой не знаеше
за това толкова голямо нападение на вар-
варите срещу града, па дори и самият
тогавашен обладател на скиптъра не зна-
еше за него.
11, 178. Но [императорът] изпрати тук
префект на име Хариас2. Дори и самият
той, докато не пристигна в пристанишето
на този богоспасителен град, не знаеше
за съществуващата, както се каза, заплаха
на неприятелите. Като научи за положе-
ние™ и за неизказаното смущение поради
сблъскванията и шума, причивяван от
войниците, конто се хвърляха едни срещу
други, той ладна на колене в храма на
Двмитрий, спасителя на града. След това,
като се въоръжи и той, излезе към сте-
ната заедно с всички. После варварите
изоставиха бойните уреди, конто биха при-
готвили, защото, както тоза стана ясно
за всички, те станаха преЕряни и излишни
поради мерките, конто бяха взетв срещу
J Канцелариите (хаух«АА<>р*о<). наричани и нотарии (vowqioi), образували корпорация и участвували
в държавния съвет (consistorlum principis). Вж. Brthier, op. с., р. 99. 2 Не се знае нищб повече
за това лице.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
139
row a&ko<p6Qov owegyeiag йлоёихИ&тсоу, &g
ziaoiv SeSriimtat. (ASS, p. 170 D — E)
11, 179. Kai yaQ tov nag’ mrc&v £vlanigym>,
omva Sdoxovv wiIq navta qxfieQOtsQav xai em-
t^Sstov dvai, xadoniioavtss те xai TtQoaoQ/Mjoai
ир retyet miQWfiBva, &eiq nQOvolq avtofiaxcos
A’ tfj avrov xtvtfoei ^ayevros tov Iv avi& rd
Bgyava l&vvovtog, xai tovs iv avtig SnMtas
ano&avuv, alAovs Si iv tais Х^ёю^ лдооап-
tovtas r<p iFtyei ix t&v i. avco t&v xeiy&v Sea
£v2tov Ixovxojv gltyog [•vtoaSig ix twv vxe.Q&ev
yalowtcw xai mjyvvvtcov tavrag aveyelgeo&cu,
&e lomov tovs evSo&ev yv/rvovs pev zaig ix
t&v Snka&v row teiyovg TEtQ&oxeo^ai fiolais,
oitev ol to tiqIv exrpofioi ysvofievoe noiaai els
xigigiv elyov xai yeitota t&v vnsvavitwv auw
TQOta. (ASS, p. 170 E)
11, 180. Si ioiztoy i&ga to fiagfiaQov,
drloxvgov elvai tqv лад' avz&v rtgog tlp> nolrv
SQfMyv, tjiow S&QOig tovtovs Sarans/MytHjiai' ol
Se tavrqv avr&v 7юоот)кацасл тгр> nevotv,
t&v owt)0wv ioutov tixovzo Snkujftatwv, &g
if axQas tore wteg/fcAqs о t&v nole/utov igag-
XOS yayavog, &s TvayidoK vno t&v Ttjs noAetog
xman vo&els texaraoyew) mxglq exxav&eig ngo-
oetage zidvtag tovs i$a> oefiaofuovg vaovg nvgl
JKtQaSo&ijvat, Sjuolats Si xavoae xai naoas tag
t&v HQoaotElwv obafoEis, inansil&v, g'o &va-
X<oQetv ix t&v ivtav&a, «lid xai SteQa nXeiota
cm zjj cavtev dacoklq rtgos ovj^uaylav l-Ovt)
xata ttjs xa&’ ццад лоХешд Ётиоттбосю&си.
(ASS, p. 170 E — F)
II, 181. ’Em tOVTOK otiv staQehfwo&v ini
rfi Toiavtyi dvevSdmp noltOQxeq ^fteQ&v tQt&xovta
tqi&v, xai 3tQos то е$аяг}ОЕ<»д t&v avt&v fiag-
fidgtw e&v.s fiovlijg Snavtes c£ tijg noieajg
yeyevores nageaxovto wa rd лдод eIq^vtiv ngo-
XOQcvvta, onws t^s xat t&wvs teaMay&oo’
avaiSovs 3iQO&eoEf»s, xai ovtws rd rijf Eegr/vys
OTOijpja&vaov eis tag avz&v Tono&eaias dmaotv.
Afera yaQ zip’ trcolxrjoiv tijs еедгутк тёте aie&s
TiQQg t& tetyei ipyouevoi tovs лад’ afa&v ye-
vouivovs alxfjahincvg eig oiiytjv ngayfimeiav
mnQdoxovzes ёлёбопо, xai etSrf ngos awal-
a) r~Stj corr. Toug., в&т] Boll.
тях, и безполезни — пора л и съдейстзие-
то на победоносеца.
11, 179. И наистина, когато въоръжиха
дървената куда, която смятаха за най-
страшна и най-пригодна, и когато се опита-
ха да я приближат до стената, по божи про-
мнсъл при нейното движение се счупи от
само себе си снова, което на правдива ше
съоръженията в нея, и войниците, конто
бяха вътре, погинаха. Когато пък други под
костенурките се приближаваха до стена-
та, костенурките биваха вдигани от ония,
конто бяха на стената, посредством пръ-
ти, на конто имаше меч във вид на па-
лешник. Тези прътм биха спускани от
ония, конто стояха горе, забиваха се и
вдигаха [покрива на] костенурките. Така
тези, конто бяха в тях, оставаха открити
и бяха ранявани със стрели от войниците
на стената. Поради това гражданйте,
конто преди това бяха уплашени, запоя-
наха да гледат на защитните средства на
противниците като на развлечение и
шега.
II, 180. Когато най-после варварите
видяха, че нападението им срещу града
е безеилно, поискаха да се оттеглят
срешу дарове. А понеже гражданите не
приеха това тяхно искане, те прибягнаха
най сетне до обикновените си оръжия.
Така хаганът, предводител на неприяте-
лите, бе доведен до крайност, понеже
гражданите го презряха напълно. Той
плампа от неудържима ярост и заповяда
да се предадат на огън всички свещени
храмове извън града, също и да се из-
горят и всички неша в предградията,
заплашваше, че няма да се оттегли оттам,
но че, за своята собствена гибел, ще
Привлече и много други народи като съ-
юзници срещу нашия град.
11, 181. Между това прочее изминаха
тридесет и три дена в такава непрекъс-
ната обсада. Всички грвждани направиха
съвешание, за да омилостивят варварите,
и предложиха някои неща, полезни за
мира: неприятелите да се откажат от
безерамното си намерение срещу тях и
така, след като уговорят условията за
мира, да се върнат в поселищата си. И
тъй, след като уговориха мира, тогава вар-
варите отиваха без стрвх до стената и про-
даваха евтино взетите от тях пленници
и различии неща за размяна. Те разгла-
еяваха за спасението на града от бога и
за чудото със стените през време на
земетресението. [Разправяха също], че
поставянето на оръжия и машини оста-
140
Acta S. Demetrii — Деянията ва св. Димитрий
layijv Ьюирода, dtyAoaievovtes zip’ &е6&еу tp
яо1е< owrijolav xai zip' rfijv тещ&у enl tov oei-
ouov yevo/xevtjv bavuazovQyiay, xai on xat
опта tav, p tt~tv onliov xai uayydvmv ае.дуос
хсй. дЬохщод yeysviycai siaoazagtg, Ьсиалед nQo-
teqov zcrna 7tai> ttvzayv Ьимроутд yvpvue&Evzfi1
hzafibeia xai dvayxaca nfrofc хатагршгЕС&ац
xai npog zpy tijs noiews naQmaJpv caiQoctpoQa
xai AvemTijbeia lx rijg twv oga&svzwv avroig
dyicov inunaoia? yeyove. — — — (ASS, pp.
170 F - ] 71 A)
14. De Thessaionicae terrae motlbus
et ae Sancti Demetrii tempi! incendio
111, 182. — Tov dyafluv xai qrlav&Qw-
nov ijzerto f)eov tn avzov ui} tavzi/v rj/tiv
yevEallai zip’ Inel-elEvotr. 'O 6s xai yeyevrpai,
xal ngb rtvug 'pQa%EOS xaigov, tovt‘ fuzzy, zaya
ncn> pip>og Svos nQog Qeov tov avzar anofny-
ftijaai ootuv fyudv nazega, xai ell? civzws xa-
zalafteiv zip’ &Eonaibevzov zavrpv fyuoiv sioliv
zip’ zwv AyeQfiTiveutuw fxelvwy aewpcov, <S?
EiQZ)tai, betiljuxov vgyifv, & те xai to nletotov
z^s nolecos, (ASS, p. 172D) [(57) xar.ane.n-
twxec iteqos, xal tew тесуешу woavzws' tijg
yaQ Inipovov twv oeiop&v <Шелал2^Лог> lleti-
aEioc ip1 Hecogeiv zip’ czeQsav yrjv trp> zpvoiv
iq> (poffm ivali.a^aoay, xai xaftaneg Halai-
zav ex Ptaituv dvEpcov xvuamifievsp’, xai zol.’s
oi'xovs 6'icTtEQ raws ev TQixvfdaig xlvbwvi-
xcpevovg, tovs fo&Qainovg f/ cd хпрщ fu/ze
OQfiiovg, ij gpereftepovs bvvaoikn fatuq toeiv, alia
navza calsveailat., xaza to уеуоа/лксуоу, wontg
о fZE&vwv' to be twv 2xlaf)iva>y Ibvos я!я)~
,>tov vnaQxov, fxl] zol.jaijoai ngoaipavoat tp nolei
zca'mpr noQ&ijoai' ol to nQWrp>, avveoTWTCoy
twv zeiywv xai bneQianaurmv twv nolizmv Sv-
etov, tai-zyv ileiv povlpzievzes' xatzot xai ini
zooavzag трДдас т(оу ceioumv ЬреуАоток inc-
xQaTTjoavztov, xal nlelmtov peace twv teixeojv,
ws Eiptpai, xazanEnzwxozwv, xai za>v nvltbv
avewyutywv, xal tov szleitnov laov donlov lv
zois efw zjjg nolecos peQtacv astoQabip' vnaQ-
•jipvws, bid to prtbEva zolpav elg dlxov ro xa-
fiolw Eiaisvai.
58. 'AW 6 inunQOQ‘ip> Y]fia>v yQtj^cuv xai
ov zi]v fhatp^oQav &eog, xal Tozebia tov 6oibi-
ftov &D1o<poqov avrov ijyow twv avrov ngeo-
fatwy dzQWToy tqv noltv xal &z6Qaypv gx twv
ey.&Qo»' bterpvka^EV. tlltioTOis yag, cog ttveg
&<pV?rioccvTO, IqavEQOjaEv lavzov xal ev tovap
6 <piloixttQjai)y ourog xai ocoainazQig Aiy/i^zgiog,
bid twv nvl.6» xai twv xeixewv biodeuwv, zyv
nagcupvlaxipi t^s n61ews cos 6ij&ev ттоюоцеуос,
поте bl хсй lq)e^6uevoc tnmp, fzeza. xal Izegwy,
надо безрезултатно поради едно видение.
Защото преди това тези машини били
изпитани много пъти от тях и им се
стрували пригодни и необходими. Но те
ставали безполезни и негодни за нападе-
ние на града поради закрилата на виде-
ните от тях светни. --------
14. Земетресения в Солун и пожар
в храма Са. Димитрий
111, 182.----— [Йоан] молеше бла-
гия и човеколюбив бог това наказа-
ние да не ни постига, докато той е
[архиепископ]. Така се и случи, и не след
много, около един месец след като све-
тият наш отец се лресели в господа,
тогава този наш наказан от бога град
беше изложен така на неговия гняв чрез
необяснимите земни трусове, та по-голя-
тата част от него, (57) а също и от стените
му се разруши. Поради постоянното
повтаряне на трусовете можеше да се
види как твърдата земя поради ужаса
беше променила своето естество и се
вълнуваше като море от силни ветрове,
а къщите приличаха на кораби, люшкани
от големи вълни1. Хората и животните
не можеха да се държат нито прави, нито
седнали, а, според Писанието, всичко се
клатеше като пиян човек2. Народът пък
на славяните, които бяха наблизо, не смее-
те да се приближи до града, нито да го на-
падне те, които по-рано искаха да го
превземат, докато стените стояха и гражда-
ните не бяха се пръенали, въпреки че тру-
совете траеха непрекъснато толкоза дни
и по-голямата част от това, което бе зад
стеянте, бе паднало, както се каза, и
вратите бяха отворени, и повечето от
народа се беше пръенал без оръжие
извън града, тъй като никой изобщо не
смеете да влезе в къща.
58. Но бог, който иска да се попра-
вим, а не да погинем, и тогава чрез своя
прославен победоносец, т. е. чрез неговото
застъпничество, запази града непокътнат
и необезпокоен от враговете. И наистина,
както някои разказаха, изпълненият със
състрадание спасител на града, Ди-
митрий, се явил и тогава на мнозина, като
минавал през вратите и стените и като
че ли стоял на стража на града. А поия-
кога се явавал и на кон заедно с други
1 Това земегресение и пожарьт в храма са станали, както личи, наскоро саед смъртта на архие-
пископ йоан. 1 Вж. Лс. CVI, 27.
Acta S. Demetrii — Деянията на св, Димитрий
141
<5? tpaoiv, ayitov rijc яо^ейк ti/v сшгг/слт
djieQya^oyievos-
59. Aul zoho be TtQaouov bid wv avion
ixfouov yeyevijtrfiai, us zooovitov xai tqitxov-
nw otxeov те нас i/ifiuiwv xai FtsQaiv толая
xatcmeoovtcov, inj uvas ev avtois AyxaiaX/yp-
iE/vaT «ЛЛй nuvras i^eo&ev btmna&evtas' xai
staiiv exacnov, цетд tov tov Феор eAsov, rd
olxeca zwv oa>№evni>v хо/моа/zevwv bid zov рар-
tvqos, atDis u&tdb xai twAcv xai yioAizac vnaQ-
Hf™-
60. ’Ev пялок o?»»’ rocs ihmruabevtois xai
mvzas ihja'uaiovQytas bid wv anomoiibos xai
triAAoipoauv /лет’ (bSior dvaxi/QiazdvTcov, of raiv
SeyiiEviaiv xai ttaQfOteiiiEVMv f/filv Sxiafiivojv
tr/v fjtiiav curnQiav br/in/yoooiivtes efigtaufirvov,
rpacwvTES cut tov fieydiov xai ziqutut ysyeitj-
/aevov ceui/iov, A~ ovjteq di'Eybcnus ot Aoictoi
eyeyoveioar, rov &sga EWQaxevai ai’whs bnayta
oxmo&evia ini riMaias tSpas Ax tijs юг ov/i~
лтирата.у, tvs egxpoav, xoveaK" xai npeabpa-
fiortas eis tovs nQos tt/v nohv Aatpubeis tonovs,
ecoQaxevac avtovs naaav rr/v noAiv хаталеяти-
xviav, cue Aafiovtas avwi's oQvyas, xai ete/m
etQOS 3t&&CQOtv EQyaAela, aoniovs bpnijoai <&f,
тф boxelv, navrtov тегкАегт/хотсоч, охацчи xai
rd raiv -roSaiTiv AAsodca nQay/iara' xai tovwjv
ovtus ini тф Toiovn<> [lovltj/iau Apyouevcov,
xcu nit/oiuv yevo/ievuv, 6qov ndno&ev anav
to zEiypq xai rf/v ndicv xa&dneg to stQattQUv
отп’Еотбпа xai Ья/has tjQWQiovs Sv re zois
Tetyeaiv xai extbs afaols cpaiveo^ai xai ovtws
dnQaxrovc /лета epofiov &vdvnootQin/.ai.-----------
(Tougard, pp. 142—144)]
111, 183. 2'<bvovv avexAaXtpmv wvwjv tlav-
puitwv xai ex zdn> ра($ада.н xr/puttopiSvwv Av
EvpQooevi} Somov ue&’ f/avyias 17 stoics тф
Adeu xai тф /idQtt'Qi vnlp tijs eavtebv orntyptas
xatezos Hwaveov/itvo! pet? v/tvuv ovvetpoi^ovro
ev тф tpvyoao>ar<i> re/cevec top avia» xtjbepbvos'
/лет’ bkyoarbv ovv zovroi- i/bi) у/хлау vm'l/.&EV
miAiv «? noSec Ag ^/легершг auagn/fuittov aepa-
tos &Sfy>is ex той tov nwaytov xdi lauattxpoQOv
xai t/>v%6qvcii)v vaov top mAA&xis Aeybevtos
/tend &ebv teamrroi' fj/dtiv гой byicn< paQtvQOS
Arj/iTjtQiov Jivoixavotov ef aoQfacv tqotwv ye-
veo&ar (ASS, p. 272 D — E) [(61) Toaav-
Tt/s yaQ oroqs jtSr/ihfics Ttbv noiir&v, xai
Av r/fiAacf yeyevv/uevov, nr/ Agccyvcai toptov
rj yiEQOQ avrov, zov яп/ctpuyov exetvoi' nr-
qos SiiTQVicamlai, нала xai lytneiQwv aego-
6qi,ucov Avc)q('>v nSeiotarv tvyyavovion-, xai vb-
eotpoQCoy dpydvwp TTQos naQata^iv xvqos ovx
oSiycov xa^sozdiTtov, ui/ navoac fj eAartaioai
Tt/v zoiavzi/v f>vvT]&entiw tpAoya, yiAyQcs 6 nas
Seyftels navoifitus vaos anexavih/, Axeioe yidvav
zijt xov nvQos cpioybs SvEilTj&elcT/s xai цт/пш
светии, както казват, и се грижел за
спасението на града.
59. И благодарение на неговите мо-
литви стана следното чудо: въпреки че
толкова много и толкова големи къщи,
колонади и други сгради бяха сругени,
никой не беше изненадан в тях, а всички
бяха спасени от бога. И после, след
като по божия милост спасените събраха
покъщнината си благодарение на мъче-
ника, всичко — и грвдът и гражданите
отново бяха на мястото си.
60. И тъй, сред тези божии наказа-
ния, ония от споменатите славяни, конто
бяха близо до нас, възвестяваха с песни
чудесата, конто се извършиха от спаси-
теля на града и победоносеца. Те тър-
жествено разгласяваха за нашего спа-
сение; каззаха, че при първия силен трус,
след който без прекъеване последваха и
останалите, видели цялото небе затъмне-
но в продължение на много часове от
праха, както казваха, на развалините.
Като се спускали към хълмистите места
при града, те видели целия град сринат.
Тогава изели копачки и други уреди за
разчистване и се втурнали невъоръжени
да разкопават и да вземат вещите на
гражданите, понеже всички изглеждали
погинали. И така, като тръгнали с тако-
ва намерение и се приближили, те видели,
че цялата стена и градът си стоят от
всички страни, както по-рано, и че на
стените и нън от тях се виждат войници
на стража. Така те се нърнали обратно
изплашени и без да постигнат нищо.----
111, 183. Прочее всяка година градът
се събираше спокойно в душеспасителния
храм на своя покровятел, като припомни-
те с химии тези неизказани чудеса, с
радост въззестявани и от иврварите. И
тъй, след не много време в нашия
град настана отново неизказана скръб
поради нашите грехове: изгоря по не-
видим начин пресветият целителен и
душеспасителен храм на често сломе-
навания след бога наш господар, све-
тив мъченик Димитрий. [(61). Въпреки
че имаше такова голямо множество граж-
дани и че това се случи през деня, не мо-
жаха да спасят целия храм или част от
него от онзи всепояждаш огън. А при
това имаше твърде много мъже, опитни
да се катерят, и немалко водоносни уре-
ди за борба срешу огъня. Но те не мо-
жаха да спрат или да накалят този голям
пожар, докато не изгоря изцило спомена-
тият пречист храм. Огненият пламък се
142 Acta S. Demetrii — Деянията ва св. Димитрий
itegov taw яооозтаюаха/ЛБУсог oixcov rj tov 8tj-
iioaiov tj etEQof n xazafiAdyiavtos' ov ufoov
tov evxav&a tpiloyoiotov laov ImixTQwcei t; ясаа-
nffeaei, cbs ieiexiai, owAoauovttov xai taw op-
Хоугсоу, Aiia ye xai тижолкемаутоя’ fydaSe
nleicrtojv EmjivScov, ц^детб;, <6ff e'-'Q^tai, tijs
<p\oyb$ xauoxvaai, {leyoto Btov ftovcbtatos <5
nayayios йл<к xarttp&dgij vaos, цг, IvanOftel-
vavios bv avtaj x&v (Uqovs ftatfotov tiros’
&li* fl>o?№Q &atQam]v 8iEl.&ov<xa\ ovrns av-
ffojQov ti]v nvQxdiav ysvlcflat, 816 nva>v житю?
xQvipicos TOlwy&eyia»' атопгцлаттт Еюса&аоосг.
62. Oau/iaios 6e xai r crore иа! ояоиЛ^?
taw tpAoiioQtvQtav nohxiov on iteq ai'tixa iijs
tployos fiaQav&eloT]s, tijv wi&aQon' tov ca’rov
teuevovs enoufoatvto /лет oliuoyibv xai &Qr{vovs
ov /леттхои' to yog nav tijv xauoew ка1 r'J?
хгг}}гцхе<»£ ev Svo'tv &Qais trjc own?? /uas тцлё-
Qas yeyovos Tyv, <S? аланта? ftf^vtybavvcas f.l-
ysiv on <5<d tas ^ua>v AStOQ&wtovs nonets eis
Itre^E^Evatv tfjs xaff tjitas nofatoc xai tovto
yeytviyr&at, Sliovg 6ё хата длохаТялро’ <paoxsiv
8ti tov /i&qtvqo vneQ fjwjjv aiti/oaoHai tovto
bis tov tcuxow vaov ysvlafiai, xai де? tyv nohv
втёдаг Ijie^ii.evoiv 6Qao&ai.
63. Kai fy naoiv .готе йгтеаэдиидое Hvmj,
(bs xai nvas тая> yvr)oui>s tvzovoyovnoiv tov
Tzavvfiv/jrov (ioqwqos %n 6vel8ei 6ta navite /лета
dQijvtov <peQO(isvoi>s ifyeiv’ Ovtok ooi fjoeoev,
ayie; тсоац oov irmv r, tiqos fj/ias nQo/i^eia;
&ti {лета тоааотас tcbv ey&fxov yevofievas 816
oov tiqos vjiias camjQtas xai SmpOQOVS em-
oiaoias, xai taw aiy/ialajran1 rd? avafyvoets,
xai trjv tooavttjv yucbv Iv tois utEQaoiv xav-
ytjoiv, iva naQaypsQrflyis tov vaov oov m>Qt-
xavmav yevta&ai, xai ovrcos aj&QWv хсй aiay>/-
juova vnaQyeiv; olrtos lonv 8 enaivog xai to
ef ijuwv 3tq6s oe хабут/ца n<te 8i oi 8vaw&a
nQoorMavrec evUaie зшоау&в/утал: its 8e o8x
txonjoerai Im iff yevoftevp naQa oov itaQOQa-
виеше само там, без да повреди мяков
От съседните къщи или обществен»
сграда, или нещо друго. Не само тукаш-
ният христолюбив народ и първенците се
стекоха да спасяват или да гасят, както
казахме, но и множество пришълци, до-
шли тук по море. Но никой, както се
каза, не можа да надвие на огъия, дока-
то не изгоря изцяло единствен само пре-
светият храм, без да остане от него до-
ри някаква малка частица1. Но както
преминава светкавицата, тъй краткотраен
беше пожарът {и той стана] за очистване
на някои съвсем скрити наши грехове,
конто сме дръзнали да направим.
62. А чудно и показваше усърдието
на гражданите, конто обичат мъченика,
беше и това, че едвам огънят угасна, и
те разчистиха самия храм с ридания и
голям плач. Защото целият пожар и раз-
чистването станаха за два часа през
същия ден, така че всички казваха през
сълзи: FH това стана за наказание на
нашия град поради нередните ни дела1*.
Но други, на конто беше даде но откро-
вение, казваха: „Мъченикът е поискал
заради нас да стане това с неговия храм,
та градът да не получи друго наказа-
ние".
63. Тогава всички бяха обзети от не-
поносима скръб, та дори някои от верни-
те служители на всехвалния мъченик
обикаляха с ридания навсякъде и казваха
укорно: „Така ли ти е било угодно, све-
тецо? Такова ли е твоето промишление?
Защо след като толкова пъти ни
спаси от враговете и ни оказа покрови-
телство по различен начин, след като
толкова пъти бяха освобождавани плен-
ниците и ние се прославихме толкова по
всички страни, ти позволяваш храмът ти
да бъде изгорен, и да остане така без
покрив и неугледен? Това ли е хвалеб-
ствието и прославата, конто получаваш
от нас? А как ще стигнат тук тези, конто
плуват насам по мпре? Кой не ще се
се очуди от пренебрежението, което ти
1 На мястото на изгорелия храм бил излигват друг, който се залазил до 1917 г. Този храм е бил
излигиат по времето на някой си префект Лъв, за съжаление неизвестен Вж. О. Tafrali, Sur les reparations
faites au VII s. a I’eglisede S. Demetrius de Thessalonique, Revue archeolngique, XIV (1909), pp. 380—386.
— Idem, Sur la date de I’egliseet des mosaiques de S. Demetrius de Salonique, pp. 83—101.— Eapuuaih.noc.
съч., стр. 101—10% смята, че това e ставало между 640—650 г. — Lemerle. op. с., р. 356, съшо изказза мне-
ние, че излнгането яа новия храм не трябвада се постами във втората полозина на VII в. Между мо-
зайките на тази църкваебил намерен един надпис, който стой във връзка с описанятетук събития. Вж.
Успенский, пос. съч., стр. 10—II и табл. XV: xrlaas &еа>(>ис tov xavtvSo^ov Souovrxelfav cv&er iidgtvgoc
dtjfii)TQiov TOV fiagfioQov xlvcarva ^a^fidetov oriloiv pticutQ&rtn’Tos xai xoXiv XtngovpAov („Ти виждаш ОТ
тази и онази страна (ва Се, Димитрий] ктиторите на всеславния храм яа мъченика, който отблъева вар-
иацския напор иа варварската флота и освобождена града*).
Acta S. Demetrii — Деянията ва св. Димитрий
143
oei; у pakkov lyotg epclaai tiqos ypag btt btd
tag (уойиае ypiv AuaQtiag tovto yeyevyzcu;
vai daipakwg’ et yaQ filler dvapoQtyra, Ootevbg
ypetav etyo^ev. (Tougard, pp. 144—148).]
Ill, 184. To mevpa ptyuaro w ev тд oxyvp
to» Beaekeyk qxoucav tov ffebv хатапертрси
elg uontQ c$ros eneibe tpv%a?, fva nakiv tov
autov olxov wig olxetocg nokitaig <f.atbobv ly-
xatacxycvp' Snep xal yey&ytat, xai bid туд tov
a&AtxpoQOv onovbijg те xd owdQcecog, &g OQate
xd. vvv, 6 umQxakkyg otiiog xal iapatogvQog
alxog HvieQuby, gevcov хсй nokadv oanyQiog
xal tyg ttQOxeQ'tg fi^imuivog tiufjg, ebfpQOOvvy
te wig naai yevopevog naotv nageyec rag cwwj-
oeig xrQootpoQcog. — — — (ASS, p. 172 E)
15. Rhynchino.um rege Perbundo in capti-
oitatem abducto Slavi Thessalonicam
aggrediuntur
IV, 185. Tyv уду nQotebeicav pgfnxwgraiv
bavu&rwv nky&itv rov dotbipov xal ovjupayov
xai xybepuvog ypebv AypytQtov, той yvyolou
beocmcntog tov dxatakymov xai byuiovoyov та»’
a.'MJvro»’ ()eov lv flQayet k6yq> ix tan> stkei-
aia>v bie^ekbdv petekevoopai elg tyv vvv xab3
ypas nQoekbovoav vioq avrov tov vneQ yp&v
tyv ipvyyv nQot'epevov paQZvQog Ayiupoiov hqo-
pfi&eiav, bnooovg xivbvvavg xd ibQcbtag iwteg
acfafctwv bavkcov nooykazo, xal dig туг nokiv
nag Iknibag eg &<pevxuov xardvvcov tQvaazo.
Td>v yaQ nokkaxtg kekeypevcov tcov npoanaQa-
xsipevcov tjj beooebertep tavzy rzokei Sxkafiivcov,
io> boxeiv rd туд eiQt/vyg XQaxabvuav, ft tote
туд za>v evremba епаоубтутод xpazeiv xskevo-
belg, noiep tq&uq fi tivog y&Qiv tag btoodcpavg
tov uno 0eov kayovzog ffaoilevta' ypiv, bid
tkvapoQaiv evyyyaev dxoag хата tov za>v Pvy-
ylvcov fiyyog, wwopa HeQfiafcvbov, &g Siablaei
bokiy xal yvebpu siovyoq хата туд nab* ypag
ndkecog ftoukevcapEvov. (ASS, p. 173 C)
IV, 186. °Ooug Ьеоотедзуд gaofkehg ikeiav
avzov xeQdiav nQog tyv vnApyuv l.govoiav xazi-
показа? He трябваше ли по скоро да ни
пошадиш, именно защото това стана за
греховете, които имаме? Да, сигурно.
Защото ако не бяхме грешници, нямаше
да имаме нужда от никого.
Ill, 184. [Димитрий] помоли светия дух,
който беше осветил скинията на Веслеил1,
бог да иэпрати вест до душите, които той
беше избрал, неговите граждани да
издигнат отново светлия му храм. Това
и стана. Благодарение на прижата и съ-
действието на победоносеца беше осве-
тен този великолепен и целителен храм,
както виждате и сега2. Той е спасение за
чужденци и граждани и се удостой с
предишната си почит. Стана радост за
всички, защото молитвите им се изпъл-
няват там навреме. —-------
15.Слааяни нападат Солун,поради пленя-
ването на Пребънд, княза на ринхините
IV, 185. След като изложих, както
възнамерявах, накратко голям брой от
твърде многото чудеса на прославения наш
съратник и защитник Димитрий, близкия
служител на неведомия създател на
всички неща, бога, аз ще премина на за-
стъпничеството, проявено сега към нас
от мъченика Димитрий, който положи
живота си за нас. ]Ще разкажа] какви
опасности и какви мъки той понесе за-
ради недостойните си раби и как, въпреки
очакванията, спаси града от неизбежни
опасности. Защото често споменаваните
славяни, съееди на тоя богоспасаем град,
спавваха мира само привидно. Този, който
беше назначен за управител на тукаш-
ната облает, донесе чрез доклад, не зная
по какъв начин и зато, до богомъдрите
уши на оня, който по божия повеля
царуваше над нас, че князът на раихи-
ните, на име Пребънд3, взел решение
срещу нашия град с лукава мисъл и
коварно намерение.
IV, 186. Този боговенчан император пра-
ти свое божествено послание до префекта*
1ози оеслеил построил скинията и ковчега, в които гноисеи поставил скрижалите сьс .«поце-
дите. Вж. Царства, 1,17. 2 Вж. тук стр. 142, бел. 1. 8 Н. Милев, Кубрат от историята и Кубер в «Чу-
десата на св. Димитрий Солунски1’, ПСп, кн. 71 (1910), стр. 559. тьлкуяа името ПгуЬотёод като тринс-
крипция на слав. ПрвЕждъ. Срв. Златарски, Историк, 1,1, стр. 394; Vastner, Die Slaven, р. 289. — Bapuuadl,
ВИИШ, I, стр. 199, бел. 32, изказва мнение, че /ItQpombot е може би транскрипция на слав. 77срвждь>
> Првуд. 1 Според Р. Lemerle, Invasions et migrations dans les Balkans depuis la fin
de 1’Cpoque romaine jusqu’au Ville sifecle. Revue historiqne, CCXI (1954), pp. 270—273, смята, че сломе*
наваният във втората книга на Чудесата гящуод или vnaQyos е бил управител на треда Солун, а не
на префектурата Илирик, понеже думата не е придружена от ’7zh'p<xov. Според него префектурата
Илирик по това време вече не съществувала.
144
Acta S- Demetrii — Деянията на св. Димитрий
пе.ияре., xsAevoag tov a'nov frfya, hi* or vo/.tlaei
tadnov fiso/MOV 31Q0S ntnor Л/тоотеТАпГ Kai ra>v
n tomruv evaefioiv XEQm&v rots Egdyptc tow rr^dr-
to)v ifiiq l/upavio&Euiibv, tovrov otilioiobv 1т тЦ 310-
mi hidyovra xpatijcavre; еотпАаг odtypobEotaov,
raihug rd Hein Tcr.Qtefyov yQauuaxa, -now wv
'teyfyevra trtavrjueQor fiaaiXla. (ASS, p. 174 D)
[67. Kai tovtov yeyevrjHSvw, xai lyviuxiftos
tov szdToC raw Sxlatiiviov e&vovg, fawr <iu<r<n
ra /те&т/, toot* Eouv, тту те hub той ' Pvyyi-
vov, in /ii/v xai rv>vy>oi! Seiwwog, fryHi/vat
any tp ’toXsi to> nQOafpi/yip'AevTt деозгбтц, mg
ui) tovtov turo&avelr, nzla то ,ттаГо/<« at тог
naQaxowilKp'ai, w« той tov ozaAifrai ainotc, fxr-
tsvovkov axoXvhijvai' Ini tovto olw ot'iAfviow
lx T(bv Ivtatiila хат* buioyijy InnriQiiw av-
bpow /ита xai vmv IxlsxtfUv SxAftfitvdw jtqfg-
lievt&v, л(кк tov nayy&Arjvuv ftootba, xai ev-
fM/iEvqg zijg edaav evoe/fetae si&xnuQdta^tv то»
№еозштжог 'AyoQipmv avtkmAt£opevqg, ctvrd-
Saoat wig avTotg Smaatv anoxQtotapimg tov
avtov Пее^оГп'Яоу nerd tov sroXe/uw бзюЛпау.
68. ‘Ext rfi товаотр Ovv wtooysaei oreilag
aitovg Ivrav&a, eg exelvov tovtov xeHevoag Av-
firjvai, xdi qxjQeatav xai naoav fieQanelav аитф
t}f.tEQi]<3iav doioag лаоаоуёо&ш' tow hr itQoa-
•рцуг/Мгтоуг d^roxff 'laQtmv, /лета xai rmv lx
fiaQffaQcor nQenfievzd»’ Ivrav&a xataAa^ovrow,
xai T&v amivrcov SxAafit vow Ini rf/ zotamji
vnooyeaei lx rijg arrow uavtag xaranavaavtov.
69. rO [di]“ navtcov Ix&QtK <5 dgyaiag [no-
rr/Qtag^1 fiaifjotv ratt tow gaotAmojv Iq/o^vfv-
tow yvfooiby xai буапоз/tevov 1'ло той Яг%»9ёгт(х:
rnawTi (jaoiAeaig xai nor apyovrayv, evqeiv og-
yavov nfc avrov hnmAetag, itvca^d/tevov iw
IJt()j}ovvbw tptfyafia yevecrftov, xdl Iv
tq> avtov wQoametep dxeA&eiv SiaxEiuewj Iv wig
Goqxuoig /j£{>Fiia>, avrov ouvteptvcr /лети wag
rj/iegag egtevai xai Aa/ifiaveiv xai anooat^eiv
tovtov cig rov oixeiov Tonav.
a) add. Toug. b) add. Tong.
със заповед да му изпрати, по какъа-
то начин намери за добре, съпшя
княз вързан» Това благочестиво постанж
беше показано частно на най-видните
първенците. И те веднага заловиха Пре
бънд, който се намираше в града, и го
изпратиха окован във вериги на казанвя
всеблаг император, както нареждаше бо-
жественото писмо.
67. Когато това стана! и целият сла-
вянски народ, сиреч и двете части, тези
от Ринхин, както и тези от Стримон1,
разбраха,те решиха да помолят заедно с
града гореспоменатия ни господар да не
го убива, но да прости грешката му и
да им го изпрати, като молеха да бъде
освободен. И тъй, за тази цел бяха из-
пратени до прекроткия император по из-
бор някои от тукашните опитни хора, а
заедно с тях и избрани славянски прате-
ници. Те намериха негово благочестие да
се въоръжава за поход срещу богонена-
вистните агаряни3. Поради това той се
споразумя с всички тези пратенипи да
освободи Пребънд след войната.
68. Прочее, с такова обещание импера-
торът ги изпрати тук. Оттогава той за-
повяда Пребънд да бъде отвързан и на-
реди да му се дава облекло и да се
задоволяват всичките му всекидневни нуж-
да. Когато речените пратенипи се върнаха
тук заедно с пратевиците на варварите,
всички славяни при това обещание се
отказаха от своето безумие.
69. Но общият враг и демонът на
иэначалната злост намери оръдие за своя
гибел в липето на един от императорскнте
преводачи, познат и обичан от споменатия
верен император и от първенците. Пре-
водачът уговорил с Пребънд той да из-
бяга и да отиде в неговото имение, раз-
положено в тракийските области, и се
споразумял с него да излезе след ня-
колко дена, за да го вземе и да го от-
веде в неговата земя,
1 Оттук започва’разказът ва петото славянско нападение. Според Бурмов, пос. съчч стр.202—204,
то трябва да се постави npes 645 647 г., а походът на императорскнте войски срещу славяните — в 658 г.
Според БарашиП, пос. съч., стр. Ill—124, блокадата на града е стана ла между 675—676 г., а тридневната
обсада на 25—27 юли 667 г. Според Lemerle. La composition, р. 358, голниата 677 трябва да се
предпочете пред 662 г., която той смята съшо зк възможиа. Зиипарски, Истории, I, 1, стр. 196 и
401—404, е на мнение, че тези събития са станали по време на Лъв 111, т. е. между 735—737 г.
Други мнения вж. у Бурмов, пак там, стр. 172—173, бел. 1, и БаришиЛ, пак там, стр. 111 124.
4 Стримон е античного име р. Струма. За р. ‘Pvyylvog обикновено се приема, че е идентична с малката
р. 'Pfatos. десен приток на Струма, която се ваива в самия Орфански залив. Срв. Niederle, Slovan-
ske staroiitnosii, II, 1, p. 106; Vastner, op. c, p. 177. ’Става дума за арабите. Бурмов, пос.
съч,, стр. 203—204, смята, че се загатва за похода, който Констанс 11 (642—668) предприел срещу
арабите през 645 г., за да си възвърне гр. Александрия. БаришиН, пос. съч., стр 123—124, свърэва
това сведение с 4-годншната обсада на Цариград от арабите през 674—678. Срв. и Lemerle, La compo-
sition р- 356 sq.
Acta S. Demetrii — Деянията иа св. Димитрий
145
70. Kai tijg тскптр owrdgEtog yeyevp/nsvijg
lieta^v avTwv, 6 Пе@р‘vvdoz, &g <poQ&v
pojpidiov cx^ia, xai l.aA&v zfi i]iAsti(xj. ЛаХ&ир,
t&v nola&v Igewi tt}q ev BXayigvatg
mttijg, xai els to tot &{цмр>&т& "iqoootekiv
ansiciij Ixeioe xQmpijdov MtarQi^wv. Zqnr&sv-
ros oiy rot’ avtdv Г/eQliovvdov ev tfj РолУ.еыяхзц
noitei, xai д?} euQT]fj.evw, dyv&mov ds zijs tov
iQtxvjVEVtov xai aitov avytd^ecog xadecn&ays,
d t&v oxymQwv xvqios fzssa xai twv tnnov Aq-
ydvtwv ev A&Vfxiq тсЛекпц cvoye&ek, (Maay
ex navrty&EV Ixil-svosv yevsadat, xai ms rtvAag
dmioag t!jg лоЯесос &wxAe[oag, xai Ttaviayoos
innels xai nkoia &лооте1Л.06 els ttjv evqsoiv
tov EiQrjufyav FlEgfiowdov, xai n&XQtg ^sqG)v
TeoaaQdxovta lip’ htamijg fjpitQag tUlovg ел3
fiXXctn* тёМюу, т/р1 ^tfnioiv Istoisrco.
71. Tov; di im si] tovtov тсадсиръ/хгхр
l.aj’in’ras, /nerd nlelmag fiaofoovg £icpsi vjttr
xlvtyrpai IxeAevgsv, SXtovg eg dmnoiag 6xqo~
TtjQia ,&fjvai, aXXov? tpviaxaig хсй alxia/tolg wro-
fify&ijvai, xai блдахток tov; t&v nQaxwQWv
siQWicQag yeyEvija&tu, xai, ПяЛсо; eIxetv, anei-
Qov sil)j&-og did rip1 ai'iov <pvyr/v Ixlv6vvevev,
&g xai avrov tov t}p> nolaaQyiav tote nEmotev-
fisvov, dyavaxtr/&EvTa h-Mds •утаЛяраг xai r/v
&EO>Q^oat tip sbdaifiova ziaonv nohv ev ftsyal-n
ddri/Mviq. xai ffi.iyiei xai Sdxevot» avyxvdeicav.
AvOofKf di tifc tov Ллу&Ёпо; UsQ^owdov
<pvy?j;, d tip f^eiuvav minwv dvadedey/isvog
<piX6y@i<3TOg flaatl&jg, did dQo/uovog onovdaicog
хатадуЛоу zjj ябЛы rjpojv тгр zofrtov tpvyip
Лтим/ашо, naQaxEheva&^evog <pQ0VTlaai tijg lav-
top аснраЛе/ад, Sit /tip xai Ivamy&idov TQOtprjs
did tip ex wfrov uff-tovoav тд лбХ« nQooyl-
veo&oi Inavamaotv lx tdv avrov t&y Hxiafli-
va>v S&vovg.
72. 'АЛЛ'd sravtaiv deomir/g xdl dq/niovoydg
xai tpMvtgamoc 0e6g, did tov Evodeveotdzov
xai /рЛахпр/муод /.ia(xvQ<K crtrof', xai ev тайга
onXayyyio&etg, d).vnw dv.tpvka^v t&> dn avtov
CTEcpOlvta fiaoAea, xai stoq1 iiatidas Aoinov, ore
xai ц xata tov leytihoog IlEQ^odvdov
щлеАЛеу xaiaxeoetv, ev t& Lex&evti tov Iq/tt)-
vsvtov neoaoteitp &7tQOodoxtjTa>g evo^Tai x^va-
гб/tnog Iv хаЗацЕ&п nlrjaiav dvu tijg rtdlEwg
t&v Bi^vtaiw»’, TQOtpijv xo/M£6pEvov x^v/pr/dov
70. Като се уговорили помежду си по
този начин, князът Пребъвд, който носеше
ромейско облекло и говорение на нашня
език, иэляэъл от Влахернската врата като
гражданин. Тоя отишъл в имението на пре-
водача и живзел скрито там. И тъй, когато
потърсиха този Пребънд в столицата, ве
го намериха. А понеже не знаеха за
споразумението между преводача и него,
скиптоносецът и първенците му бяха
обзети от голямо униние. Императорът
заповяда да се спре корабоплаването от
всички страни, да се затворят всички вра-
ти на града, и разпрати навсякъде кон-
ници и кораби, за да търсят казания
Пребънд. Той продължи около четири-
десет дена търсенето, като всеки ден бяха
взпрашани едни хора след други.
71. Императорът заповяда тези, конто
пазеха Пребънд, да бъдат посечени с
меч след много мъчения. На други, попад-
нали под подозрение, той нареди да се
отсекат крайниците, а трети — да бъдат
хвърлени в затвора и предадени на мъ-
чения, а бирниците да прекратят работа.
С една дума, безброй много хора се из-
ложиха на опасност поради бягството му.
Дори този, на когото тогава било пове-
рено градоначалството1, беше изпратен
тук, понеже бяха недоволни от него.
Можеше да се ниди целият този шастлив
град потопен в голяма тревога, в скръб
и сълзи. А веднага след бягството на
казания Пребънд христолюбивият импе-
ратор, който се грижеше за всичко, бър-
зо съобщи чрез един дромон’ на нашия
град за бягството му. Той заповяда гра-
дът да се погрижи за своята сигурност,
а също и да си скъта храна, понеже
след тази случка се очакваше той да
бъде нападнат от съшия този славянски
народ.
72. Но човеколюбивият бог, господар
и творец на всичко, беше омилостивен и
в този случай чрез своя твърде силен и
състрадателен мъченик. Той предпази от
скръб увенчания от него император. И
тъй, въпреки надеждите, когато и търсе-
нето на споменатия Пребънд шеше да про-
падне, [последният] беше намерен ненадей-
но вказаното имение на преводача, скритв
тръстиката близо до града на визитаните8;
’ Сиреч префектът ва града. ’ Дромоните били военни двуыачтови кораби с два реда гребии.
Някои от тях били по-леки, други по-големи и с екипаж до 200 души. Срэ. Brehier, op. с., рр. 407.
411—412. 422. 3 Под „града на визитаните<' се разбира старияг тракийски град Виза, който днес
носи същото име. Вж. Oberhummer: PWRE, Ш. col. 132. s. v. Byza.
146 Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
&d ttj? toil lQwr)vevzov ywcuxos' xal tovto 61
zfjg arm neovoias lEQar/aav lyeveto' cue zoatxvias
^f-ieQas tov avzov frijya UeePcnnbcfr Ixei-th xqq-
zeQfjoai xal dvajueivac, xahot lx filfaovs nkiotov
rq? ffaciM&os rt6^&JK vTt^xovra xal {irjie lv
vnovoltf tov toiovtov totiov xafteoxbia, dJUd
xal nlrjotov wyypxovm ItIqcov Exlafttvcov t&vanv,
8nov ye wQoofioa/ueiv xal uw&ijvta ijdutom. ’Д2Я",
cue АеАвхгск, хсй tovto Sia tijs rov AMocpoQov
ixeotas <’> noiveXeos fipcov &eos tnavcocpcx
ireQcaovQyt}OEv,cbg ex rijs avrov rov IJeQfiovvdov
хата&еаесое lv zoig egfjs c/acpTyioofiev.
73. Мета yav to xixxnj&fjvat covtejy, xai
ev ту) navtvbaipovi elia%&rjvai no^ei, xal 6te-
Qcor^&^vat tieqi zys abzov rpvyrjs, xal xara&i’
ofiai OTt ffovXij xai yvcb{i{]zov lejfisvios Iqhij-
vevtov nerpeirye, xal on ovvzal-iv eywv tovtov
1Ыцга>£У, буеИам &’ avrov ётихходфаг tore
tov e'qt]hsvgv EQinyvevritv /лета xal eqs avrov
ywaixdc xal xboxov exllsvoev 6 x&vra? rare
evoefjeiais vixtov rpMxQiatoc f>coild>s Pieper &fz-
epoziQOvc алотру'&ф’ас, цт] еле&Х&шу rqj h>%-
•ftlvu HeQ^aw6co, Alla tovtov tm naQatpolcrfayv,
xal (iAvov xa&o to tiqwtov IzAyxavev, yevlcidlai
TtQoma^a?, A'peiKovra avzov /лета nvwv itoeya-
leicbv note f/uas блокг/Ирки.
74. ‘All’ ovdl ovttos 6 cxpalefoos xal itaoiv
noi.i{uos Aafacov, АЛЛа гонга» xaitv fxxlfiaisv
•pvyfi XQi'ioaa&ae xcu tovtov цекЕпудЁпос naQ"
avrov, xai av&ts zov бда/лагос peMovros ylve-
o&ai, xd noovoif 0sov yvcoo&trws, &t~>jv6y^ri
za eteoi tovto гд лам]/лёоо> flatxfaLa, xcu rd
7r«pi tov airov oxoerw, xal onolas fiovtifc
ixijQXEV, eiys (pvyeiv e^iayvaeiev.
75. Kai рутуоесог; т)6г) aocpcAdvs yeyevt}-
{t-ivyc, xal xmaftey&ov &s eiye lv тф avrov
тбшр Imvvjl&ev, /лг/Аёто tov Ташем TAyov el-
Qvyvr/S &eo&ai‘ <M2d xal ta nQowtaQaxdfteva
ашф лапа c&vt] ovia&Qoigetv, xal {trjre eis
yijv i> eig fralmzav vdv Xomov, <S? etQtjTCu,
йлоТё/лпта xatah/mAveiV' «Ша te]v&M>$ лоЛе-
fieiv, xai {iV ga/oyovetv zov olov Ъг/лте y.Qio-
xiavbv' xal zije тоюётч]? ofcow bei<^ ebs
ТАТ^исаг, IvegyeiQ йпетаЗяху^Егот)? тбте, xal tov
lavwv xa&' Lavrov Zavarov 1тол&аато, xcu
to xilos rijc lavrov dxcoTelas a^iov evQato, ebs
lx tovtov loinov та t&v nQoaepriyri&evTCOv Sv.la-
fitvcov Ifh-r], rprjfil z&v tov Stquix&vos xai *Pvy-
yyvov а/ла 6e xal Sayovfiarwr, mzvovUt) хата
zijs xa&‘ ^{ia>v ха&сояЦоагго zijc Oeocaiovt-
xlcov noieeos.
той бил тайно снабдяван с храня от же-
ната на преводача. И това чудо стана по
промисъл свише. Защото този княз Пре-
бънд издържа и стоя толкова дни там,
въпреки че това място беше на твърде
голямо разстояние от престолния град и
не поладаше под подозрение, а се нами-
раше близо до други славянски племена,
където той можеше да избяга и да се
спаси. Но както казахме, по молбата на
победоносеца многомилостивият наш бог
извърши премъдро и това чудо, както ще
разясним по-нататък чрез показанията на
самия Пребънд.
73. Зашото след като той беше заловен
и отведен в прещастливия град, разпитаха
го за бягството му. Той разказа, че избя-
гал по съвет и със съгласие на казания
преводач и че било уговорено да го чака,
защото трябвало да бъде спасен чрез
него. Тогава христолюбивият император,
който надминаваше всички с благочести-
ето си, заповяда да се посече с меч ка-
заният преводач заедно с жена му и деца-
та му. Той не закачи Пребънд, но нареди
да бъде държан под стража, и то само
както по-рано, като обешаваше да го
пусне при нас срещу известна гаранция.
74. Но опасният демон, враг на всич-
ки, не остана доволен и от това, а вну-
ши на Пребънд пак да избяга. Когато
този замисли това и отново щеше да го
приложи в действие, решението му се
узна по божи промисъл и беше съобще-
но ва това на всеблагия император, а
също и за целта му и ва намерението,
което имал в случай, че успее да избяга.
75. Тогава направиха грижливо разс-
ледване и (Пребънд] заяви, че ако се бил
върнал в земята си, не щял да държи по-
вече сметка за мира. Напротив, щял да
събере всички съседни нему племена и,
както казваше, нито по суша, нито по
море нимало да остави занапред място
незасегнато от войната, но щял да вою-
ва непрекъснато и не щял да остави жив
който и да било християнин. Така с божие
съдейстяие тогава беше разкрито това
негово намерение, както разказахме, и
той си докара собствената си смърт и
намери заслужено своята гибел. И отто-
гава прочее племената на гореказаните
славянв, именно стримонците и ринхи-
ните, както и сагудэтите, се въоръжиха
напълно срещу нашия град Солун.
Acta S. Demetrii — Деянията иа св. Димитрий 147
76. Kdl лдалоу filv digioav /лета
ovs ftlv tov Stgv/Mbvos Sxkdfiovg rd dvaxokixd,
xai dgxzcoa dlyuakcoti^etv цёдг}, tovs di tov
'Pvyxtvmi xdi Sayovdatovg га ярое dvoiv xai
ifyv iWarray did ta>v ifcevyf/svwv ytj&v e<p
dxdafgg уцедад' ><di tovto nag avtots ditjvextbg
inQatieto juaxe* ygovaxv dvo пёщжотапиу.
77. &ariifiaza ovv, <Sc ei&jtai, tgla djg
Binds rj xai тёааада в<р* вкаатцд fyieoag tiqo-
tfiakkov' mate kombv tov tijg nokeeng kaov mo-
vov yevo/MVOv, ftrj Sgtazvetv tbv педюлаацоу
xdl xtjv ddvvyv tpSoev .... <S? tb dvcaokixdv
dmeaav fiBQog' Iv tots Ььпхыд втедод ftogv-
fios vjv' eha iv r<y nvdg exxktvew etc tb
лддд &Qxtov, Im &dkaoaav akkai xQavyal xat
яёг&од’ //г/ tpegovta» oQav twv ze dit/vex&g
avaioovph’m’ xai aiy,,uaka>Ti^O(iev<ov zip’ &edr,
(os'komov xai tag nvkas dnoxksiaai bid tonal
wag twv do'deveotigcov тф koyio/лф exeioe
tnQoaQvuv, dm ti)v aipatov ofiaav Sv tfj nokei
ki/idv xigdovs yaQ evexa хок A^w/rara?, cog
ol/ми, xai ov xatd tqotiov etbqov, tboel q «A/j-
&eia (nobetxwaw, fj nkeiotj] fmeio^k&ev t/j
Ttoket коцмЬе.
78. Tov ydg trjv ngovotav navttov toabe-
dey/iivov swrcov fiaatkewg did fteiuiv avtov xe-
gaubv, xekevoavzog tov evano&imv tjjg ядкееод
tpQavtiaai, xaitoc dvtog Iv tots tv&abe bq/uaotot;
wgeioig otrov aux dktyoatoii Ol [дё]а tijs dioi~
xrjaeaig zifa ndkems vote kayovzes xatd ёлта
(lodioyv tov то/мо/мпод i.m. twv gevojv nkoiwv
xat&tQaaav, xalroi Trjg xmfoemg tinv fiaf$<i{Kiyv
xatadfikov avroig уеуегу/л&цд' tp ngb (itag ydg
tov та xbvQoa yeveo&at, тЦ ёопёд</ duoy/udv
rd тоихйта xkota owotfoga блопв/ллра/ ex tov
ivtav&a ki/tevog, цр/бёясч bapogtov ёх td>y ev-
rav&a yevo/ievov, t>jv i tb&ev, &gav лё/ляпу
ёх zwv ixategcov fieomv do&^vai &p.<pco rd xovQca'
xcu. komov, xa&ibg e?Qt]tai, etpe^fjg exdonjg ov-
t<og xovgaevetv dvevdoteog, dig pi] Imokeig^dijvcu
tjj (tagtvQo<pvkdxtq> xaSvg ^nodv mlei to olo-
vovv xtfjvog, Slid xat ev^sv koiabv Ankoiag
yeyevp/jcv^g, xai r^g yijg dyetogy^Tov, xat tiov
<peQEpiti>? (ig блохгагг, d dv^Qwnotp^dgoc fxet-
vog tjv^avero xdl Sxgataiovto кщбд’ Фоте tovs
mdemu xoivbv Ц dxd'&agtov gefigwxDtag, ex
Ttov mtokaip&^vtwv bvtov xat tmncov xgeogyayav.
a) add. Toug.
76. Най-напред те решиха помежду
си славяните от Стримон да опленят из-
точните и северните области, а ринхини-
те и сагудатите — западните и краймор-
ските земи, като изпращат всеки ден
евързани корабя. И по тоя начин те вър-
шеха това почти цели две години непре-
къснато.
77. Както казахме, те изпращаха обик-
новено всеки ден групи от три или че-
тири корабя. Така най-сетне населението
на града бе омаломощено и не можеше
да понася това безпокойство и страда-
ние ..., когато отиваха да зашища-
ват източната част, в западните части се
явяваше друга тревога. След това, кога-
то някои се насочваха към север, край
морето се надаваха други викове и жалби.
Те не можеха да понасят вида на тези,
конто непрекъснато биваха убивани и
пленявани. Най-сетне затвориха и врати-
те, защото някои по-слаби по дух се
стичаха там поради неизказания глад,
който беше настъпил в града. Поради
стремежа за печалба и поради користо-
любие, мисля, а не по друга причина,
както показва истината, в града се про-
мъкна най-големият мор.
78. Верният император, който бе поел
грижата за нсички, заповяда чрез свое
божествено послание да се погрижат за
снабдяването на града с храни, въпреки че
в тукашните обществеви хамбари имаше
немалко жито. Но теан, конто тогава
управляваха града, продадоха житото на
чуждите корабя по седем крини за една
номисма, въпреки че движението на вар-
варите им беше известно. Защото един
ден преди да бъде иэвършено нападени-
ето, именно в навечерието на преследва-
нето, те изпратиха от тукашното приста-
нище такива кораби, пълни с жито, преди
още в града да получат позволение за
износ. А в петия час1 варварите напад-
наха града от двете сграни. Оттогава,
както казахме, те всеки ден непрекъснато
нападаха, така че в тоя наш град, закри-
лян от мъченика, не остана никакъв
добитък. Понеже след това спря и кора-
боплаването, а и земята беше необра-
ботена и нямаше храни, този човекоуни-
шожителен глад растете и се засилваше.
Така че онези, който никога още не
бяха яли обикиовена или нечиста храна,
ядеха месо от останалите магарета и
коне.
Т. е. към 11 чаев сутриита.
148
Acta S. Demetrii — Деянията иа св. Димитрий
79. "Altovs ex тздЗ&а»' ixleyovras, xd
rpvyovrac, xai Ыудогтад ev r<y iriiicp yvtbv
fntnjd&'etv noiziy, хсй Ed&ieiv' dklovs та тол'
olouyoivwv олёдрата ajtijodat, exegovg de tag
twv aygiopoloxcDV xai xvtSwv xoQVtpag t/toi
олёд/ласа, xd iritxov оледдагил1 * xai ftotavrov
TeQaroeiSaiv igpevoecetg, stQbg тгр> ton Apatov
hpov piiMor, wtivoovviae. Obbev d’ olvos %
etaiov rj oaxQaicv fj itegov лрод tnapafw&iav
erQtaxero' eha di xai twv fiouiywv exleapasow,
ласа riyy-r) xai inlvoia av&Qwnivr) fyrtato.
80. Лги туг te&edo&at tag twv avfrgdmwv
uopipdg roic Iv adp d)opoiwfaioag, zthjcvs de
гйслер iyxiiuovas yvvaixag <>gav xd tovs e$w
яда stultbv inxQOv im e^tdvtas, ’owg di' o2<-
ya? ffomvas, >} uva ix twv алореп avrwv iv
tois ngoametois £vlevoaaiku, did tb та jrdvta
тп fjiiQ^atxiv i^avalwoai, xd efg pey'iovqv xdc
suxvtelij ulwoiv, ex те tov nag" abtwv PItj&ev-
tos rmgbg yeyevr)pEvr)v.
81. Hv d' Sv wgav, &g ielsxrai, twv
nviwv riQoixwpav, ыалед flijQ edgrl>v aygav
dgnatei, othai toils i^tovtas to 0agf!aQov r,Q-
^a^ev p An/gei- xai ovx ?rc di'&vneargeipov ix
tiav ovv toiovtwv apetgwv {Hiipswv xd tag
rpg qy'wewg twv daxguwv fcvaag hjnav&^vcu,
xai iilftp &pv%.(i> ладаха^ео&си та twv 6v&gw-
nwv cantata, uqdev >g dwauevuv ex tljg cupdrov
fmsQfiolrjg xli.v aiaycna doxgvov imofiakeiv,
ws {hagfl&iijg tf)v miiioQxtov ’Paijxix v tov
mgatpyov SevayriQEi/i, fiaotl.ewg ’Acvglwv, Im
JS{exiov fiaoilewg ’IcvAa, xai twv iomcov. Fl
yaQ xd. ngwiyv ex durpogwv lyftgwv enokftpfh;
p nokig, <Ша rotm'mp Лгдои titjdaiubc; yeye-
vijo&at &x aZwvog tig i&yyifomo, dig xai negi
aiirb to vdwg orevor&enag did то eniparov twv
fiagfldgwv, «7ti i<i<5e xdl dfSgoyicxv 1$ ripetegwv
uwjqu&v yeyevrjo&at, tfi кщф xd тф xavoam
tov Ikeeodranv kabv xatcKp&etgec&ai-,
82. 'fig kombv, xa&a eTgr/tai twv do9e-
veategwv тф koyi'ipSi rive.g, тф doxeiv rd rijg
oixeiac £a>ijg Ttgaypatewopevoi, Su dufkadeiv
pbvvato, tpvy° xai dv&matoi ngbg ioi>g fiag-
79. Други събираха гръни1, изсуша-
ваха ги, смилаха ги на воденица и се
мъчеха да направят каша и да я ядат
Трети беряха семената на чръстиката’
четвъртн пък взимаха върховете ити
семената на див слез3 и на коприва и
ва да се справят с този неизкаван глад
измисляха и откриваха други семена и
чудновати растения. А вино или дървено
масло, или зеленчук, или нешо друго
поне за залъгване съвсем не се намираше.
След това, когато и тревите се свършиха,
всяко човешко изкуство и находчивост
бяха победени.
80. И тъй, можеше да се видят чо-
вешките образи, уподобени на мъртъвци;
други пък изглежаха като бременни же-
ни. Някои излизаха малко пред вратите,
та ако може, да съберат малко бурени
или нешо от това, което беше останало
в предградията. Защото всичко беше
унищожено от варварите и беше напъл-
но и съвсем погълнато от огъня, който
те бяха хвърлили.
81. Но в часа, когато те, както казах-
ме, се подаваха извън вратите, варвари-
те като зверове, конто щом намерят
плячка, грабват я, залавяха или убиваха
тези, конто излизаха. И те не се врыцаха
вече. И тъй, от тези безмерни скърби
пресъхнаха и естествените потони от
сълзи и телата на хора та заприличаха на
бездушии камъни: от веизказаната преко-
мерна злочестина никой не можеше да
пролее дори и една сълза. Зашото тази
обсада надминаваше обсадата на Рапсак,
военачалника на асирийския пар Сенахе-
рим* по времето на юдейския цар Езекия,
и другите такива обсади. Наистина, ако
и по-рано градът да е бил нападай от
различии врагове, разказвал ли е някой
да е наставал някога от векове насам
такъв глад, та достойният за съжаление
народ да е бил притеснен дори за вода
поради уноритостта на вариарите, а освен
това да е наставала и суша поради на-
шите грехове и той да е гинел от глад
и жега?
82. Най-сетне, както казахме, някои
от по-слабите духом мислеха, че уж
могат да спасят собствения си живот,
ако успеят да се укрият, и забягваха и
1 Според Plinius, Nat. hist., XXI, 58, 1 ХШ, 12, 1, тези тръни се срешали по брега на
Струма, където траките правели от плода им един вид хляб, а с листатз му хранелн конете си. ’ Пак
според Plinius, Nat. hist.. XXI, 71,този вид тръстика предиавикаала главсболие. 3 Научного име на
това растение е labatera. Според Theophr., Hist, plant-, XI, 19, върховете му се ядели. Срв. Tougard,
op. с., р. 263, § 79, л. 74. 1 Тсаи цар (701—781 пр. н. е.) разгромил еврейското царство.
, Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрия
149
B&qovs fyfrovro, 6 ply tixvwv xal yuvaixde
алоЛуусор, ezeqos yovswv xal cvyyeveiag xal
nlotewg Atpima/tEPoe' xal tjv •Hewgelv zip' avex-
duqytjtov dxeivrpt tp n62ti nEQimnoa>, oddepiav
Komov IKnida owiyoiag lyjuv.
83. *ЛЛЛ° owde ev raurotj fl л<ячху(а Луга-
(jus, <5 вед; fj/.W)v did z<~rv nQtofleiwv rov dt%
Ko<p6qov avrov, rye jtoAews халдоеЛцоЕ* dA2’
Sts Aomdv -.Keiarog els rov Bd&BciQov nioooefr-
frvri Ладд, Koytapov xiva roiovrov roig fnevav-
riots hwtffarat, cock sravzae zovg els airivve
TiQoaiep&ovg elg rd dvtfaeQa тф XxlaBivwv
E&vei mjiQaoxeiv, pifams avrwr exsiae
vofievwv xal d>s vijs nowwg nKyoiagovoyg ere-
d'jve tQo^ovg ftetEKsvoovzai' xai tovtov miQa
roig Ро^Вбуок tov uxonov ijdt] yeyei^fisvov,
xai nvwv xata ciQovotav tov di/KcxpjQov txei&ev
aciodpaodvroiv, тоге dvaxwx>) zovg Komovs
fiiiiovtas dnodidedgxav yeyevtpai' snel лапа
oxedov ii лбТле lx twv rotovtcov TQoncav ngo
rye twv fiagBdean' alwcewe doixyrog ^/геЛЛеу
yivea&ai. ’AK2’ Evdev Komov iv xaramdoei xal
/М} yvd>np dwrrfHjvai did tije лдорт]Ве1ад tov
xrjde/wvoe r^g nolewg Atjprjreiov rd zijg ovveo-
Xnxviae avti^v реришк neQicxdoewg dvayayelv'
are xal did npodoaiag tivwv гф doxeiv owtqe-
ydvmn' XxlaBivojy, rd avftog twv pwfiaKecoteawv
ele rd agxrcSa це&ц луде гф &тф xazeotpa-
yijaav.
84. Airixa y' oiv dbca EvdniKovg xaaafiove
fteta xal danavwv 6 rwv TiQayiAuxwv xvqios
tfi jtdlr.i xatdnefiiftev, did to fii} ddvao&ai crtga-
tdv tnleiova uxeli.ai, xal yay xal avtog oweBv
ev Ы(Ху do%o2eiv&ai яо2ё/ла>. Ot'nvEg twv xa-
odftwv iv&ade naQayevufEEVoi tgociov аолКау-
yyiae negl zrjv cvva}.2aylp> ijtoi xataxoaoiv zwv
eidwv cTtoujaavro' twv лолцщу /j.ev yap tjj ore-
iwaet tov aipvxwv Кщод xal tfj mQtcraoei deo-
/леусоу, хсй луо nodwv aviwv xaihxEtevdvtfov,
u3]d* dKws to zov 0eov eoxnxJtes EKeog, eis
oAtyoatov ftetyov eidovg tag yjv%ag tcov бео/аг-
vwv l2.dfABavw vives de tpeQOVteg srgdg afotovg
ov nwov Плед elypv xyde xdapov ейу,
блла xai tag avtwv огуш/аае хсй ласау &ц-
fpiaotv, xal to. гп»иа twv ywaDadiv avtwv
tceldvtes djiedovto.
85. ~A22oi dl. xatd xi:2evaiv twv xyawvv-
twv ele tmg тф doxeiv otxovg стаи ys xa&’
ftrtcvaov altov ixaQzeiv eddxavv, ^xf-ksvoiftiuav
vmioeQxea&aC d2id yaQ xai lv tots Ivdov t^g
лдЛеак xtjnoig Ixaoiov c&c ele idia дз/efuiodtoTwe
1 T. e. споме ватага по-горе войва с арабите
преминаваха при варварите. Един напус-
кайте деца и жена, друг изоставяше ро-
дители, роднини и вира. И можеше да
се види това неописуемо нешастие на
града, при което вече нямаше никаква
надежда за спасение.
83. Но дори при това положение пре-
светата сила, нашият бог, не изостави
града поради застъпничеството на своя
победоносец. Но когато най-сетне мнозина
от народа преминаха при варварите, той
внуши на противниците някаква такава
мисъл : да продават във вътрешността на
славянский народ всички прибягващи при
тях, за да не би, като се струпат на го-
лимо множество и като е наблизо гра-
дът, да се завърнат по друг начин. Ко-
гато враговете вече осъществиха това си
намерение и някои избягаха оттам по
промисъл на победоносеца, тогава тези,
които щяха да бягат, почнаха да се въз-
държат. Защото по тоя начин почти це-
лият град щеше да остане безлюден,
преди да бъде превзет от варварите. Но
оттогава нататък с твърдост и с едино-
душие можеше, благодарение на застъп-
ничеството на Димитрий, покровителя на
града, да се отстрани отчасти нешастие-
то, което беше обхванало града, когато и
чрев предателство на привидно дошлите
при нас славяни беше избит цветът на
по-яките бойци в северните места край
брега.
84. И тъй, гос подарят на държавата
изпрати веднага към града десет кораба,
въоръжени и натоварени с храни. Той не
можеше да изпрати повече войски, эащо-
то тогава и той беше зает с друга вой-
на.1 Хората от корабите, които пристиг-
наха тук, се показала безсърдечни при
^эмяната или продажбята на стоките,
щото гражданите, притеснени от неиз-
бежния глад и измъчени от бедата, ги
молеха коленопреклонно, но те съвсем
не притежаваха божиего милосърдие и
взимала душите на молещите се срещу
съвсем малко количество храня. А някои
им носеха не само каквито златни укра-
шения имаха, но и постелките си и вся-
какво облекло; даваха им дори обеците,
които сваляха от жените си.
85. Други пък, по заповед на управ-
ляващите, влизаха в нещо като къщи,
гдето по подозрение изглеждаше, че има
жито. Но всеки влизаше безпрепятствено
като у дома си и в градивите вътре във
ISO
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
etc^^ae^at, tavg бе iv abvvafiiq. опек ovtw
to oixztorov Arteveyxao&ui (Saratov. Toaavtr]
yaQ ней Tt)hravtr) tfj noln ddvvajtia iyeyovei, <5?
vows i$w yevou&ovg navoemovg vows epoov-
(ма xovs paQfiaQavq Eyeiv, xdxeioe xataxQvmo-
fiivove, wg di f/fieQWv idoxow ex twv nvlwv
ISiivai ol туд mnlewe, avrixa &g Hoaxes exntj-
dwvzeg, rot's л{юхттсутад twv miXwv яатео-
tpagov- "AMot de h> tois xQTfpivwdeoiv ij iv
ddi'^O'S тотлд fieta uovoSvi.wv UQvnzo/K.voi,
tovs e* ле&огаоеюд lx njg &ah&cir]g nkisiv
(tovio/jEPOvg Heo&aC x5v rd trtQog puxpdy na-
Qayn'X^P’ IniffintovTap dvfjoovv' xai fy lin-q
foil }.wn]v, xal niv&os imeiQov, xai ot/uwyal xal
xal Avekmotla.
86. Tore fiavit; twv xqoiovviwv xal van’
noltx&v у tv exox, едок rd imokwp&evio. axevt}
та xai ftovo^via, fierd xal twv iex&evrwv 6exa
xaQ&jtwv, c&g- Аоотоу xal aureov zag dan&vag
xatangaypaxEvcaiiEVayv, отаМугш els rd twv
&t]0wv xal /fyuifrp&fos neQt] npbg rove tov
E&vovg twp Bekye£t)twv, dtpetimvrag IS avian'
SijQo' g xagmovg l^avtjoan&u x&v л(х>д fuHodv
eijs лдАешд OTagcn/wjpjy tovto ovv ovvoQadiv-
tog, <5g rgv &nop£vwKg evdaum dyp^mov Aaov
Iv Tots lelyeoiv AvevdoTwg tjj? айтсоу
InavaXvoeeog tmoQadqv biaxeiei' ней wvzov ye-
yev^fisvov, xal twv ev ftw/лу] o&fUaog xal ёх/лЦ
tijfc qitxiag fieza twv wtofaov xoq6@wv &rton-
1evo6vtwv, xal twv Adoovcav паукХёйд xal Hbv-
vdtwv (i vwv &ioiet<p&evaov, wg tovs Jleyffeviag
ВеХеуе^тад did to ataovg тбте тф doxeev rd
rtjg eiQi]vris lyeiv uezd t&v туд nolewg.
87. Ol twv to? l&vovg twv ^QuyovPawv
^tjyeg fiovixjg zadtijc yivovzat 6,uo&v,uadbv iv
toig Tetyeoiv napazd^ao&ai, 1л1 notiogriq xai
&Xwoei т^д nokewg, zov dhpavovs xal Miyoorov
iaov xazcupQoviyxnaes' аМмд те 6b xal 6ta-
(ielicuw&bvteg лара tivwv twv adrev Sxiafiivwv
bbvovg ix naneg rgonov nopdeiv viy nokiv.
"Oder lombv xaraaxevtioavteg nvpgmpa xatd
twv nvAwv onia xai wa ex "kvyonkexTWV 6pya-
va, xi.ifj.axas oipayOfiTjXEig, летраоёад те iooav-
так, etepag 6e xazaoxevag Sv^iva»’ fiayytnuewv
AnsiQcov, Pelv] те veoxataaxevaord, xai, &ti,wg
elaeiv, S.teq ovdelg rijs ха$ fjfiiov yeveas
Tjmoxato 4 etdQaxev лоте, aii’ оЪде twv nlelo-
twv тад Inwwpiiag fib-XQi tov xagovrog l^emelv
Tjdvnf&Tffiev' xal ovrwg &ndvzwv JSxlafivoov
града, та по този начин ония, конто бя-
ха беззащитни, си на в лякоха най-жалка
смърт. Защото такова и толкова голямо
беше безеилието в града, че намиращнте
се извън града пресвети Храмове бяха
завладени от варварите, конто се гриеха
там. Така шото през деня, когато граж-
даните се решаваха да излязат от града,
те веднага се хвърляха като ястреби
избиваха онези, конто се подаваха от
вратвте. Други пък, скрити с еднодръв-
ки между скалите или из тайни места,
залавяха тези люде, конто при това неша-
стие искаха да отплуват по море. Изб»-
ваха дори онези, конто хвърляха веши,
за да получат малко облекчение. И бепк»
скръб след скръб, безкрайна печал, и
въздишки, и ридания, и безнадежност.
86. Тогава управлявашите и гражда-
ните решиха да изпратят в областите на
Тива и Димитриада1 при народа на веле-
гезитите останалите морски съдове и
еднодръвки заедно със споменатите десет
кораба, за да си доставят най-после и
сами прехраната. Те трябваше да купят
от тях сушени плодове, колкого да облек-
чат малко града. И тъй, те взеха пред
вид това, че негодного за война населе-
ние, което остана тук, ще стой тук-там
зад стените на града непрекъснато до
завръшането им. Така и стана. Оста наха
само съвсем слабите и безпомощните, а
онези, конто бяха силни тялом и в раз-
цвета на възрастта, отплуваха с тезв ко-
раби при споменатите велегезити, поради
това че те, както изглеждаше, се нами-
раха тогава в мир с населението на
града.
87. Князете на племето драговити
единодушно решиха да се наредят в боен
ред при стените, за да обсадят и пре-
вземат града, без да обръщат внимание
на немошното и малобройно население.
А освен това те бяха получили уверение
и от някои славяни от същото племе, че
непременно ще превземат града. Прочее
поради това те приготвиха срещу врати-
те огненосни оръжия и някакви съоръ-
жения, плетени от пръчки, стьлби,високи
до небето, а също и каменохвъргачкв,
други приспособления от безброй дърве-
ни уреди и новоприготвени метателни
оръжия. Накратко казано, това бяха не-
ща, конто никой от нашето поколение
не е нито чул, нито видял, а на повече-
то от тях и досега не бихме могли да
1 Градоеете Тива (наричана в античноегга Тива Фтиотийска) и Димитриада (античнати Магнезия)
се намирали ил Волоскни Залив.
Acta S. Demetrii — Деянията ва св. Димитрий 151
той 'Pvyglvov l&vove net a twv Sayovbat&v,
tfi elxabi ищ-пху) tov "lovltov fit)vog, Ivdtx-
ucovos nfyijitij [?-гд|а .... лоЯег stQooE0aiop,
ci fxev did too %eQoaiov, ol di did rife &a-
7Ant)s find nksiorcov ayaQi&fAtjtwv яЛалгцущу.
88. Tate di} tote о svtea^s xai dhyombg
labs, tfj afpatoj beii.iq Iritpdsis, тф xai
гЦ oltydtr)ti xdl rfi do&evelg ovvExbfiev^i, xai
xa&aneQ iv (bdivfl tijg 4* yaotQl IxoAoijs igexQa-
i-av’ S&oov, d Orbs, tov lauv oov tov &jioq-
tmlbv d wv filaatf'Vjfiov 'Prnydx^v dno twv
’laQarpawv anoaxQetjja;, im tovs ta-
xeucvs xd da-dtvels xai &iEou>rdrovs tjfiag'
fit) &rxgdmovs лои/оцд tag vnb@ tjfubv twv
doviwv oov dsijaEK tov a&lcxpoQOv oov' fit)
fiyqa&fjs twv &уо/ма>У f)fubv, dbcmowf fir) Aij-
tfijy di^avzai al naQO. oov ev tij doviixfj oov
хаутц trtblei yevofiEvat &avftatovQyiaC fit/ &no-
хХеюцд tip ocotyolav twv afyfialaacuv' fit) dtps
fjfids els &ij(xtv t&v drtjfiEQCOV tovtajv' fd] ei-
naotv td S-&V7] Btt iv noXtois fiovov acbgas,
dsi^av xai vvv ev ijj oXoybiqtc fjfiayy tij> wieq-
fJallovaav oov dwtafuy. Kr)Qv^OfiEV ev wig ne-
Qaoi xai tijv ex vexqwv tfficbv &>'amaaiv" el yaQ
to SXebs cov nQoq.’H&tJEi T}fib-S, dvtws dviotijfiEV
xdl dvcofyfyoydrifiEv. ’H fiorj&Eta fyiarv did cov
tov tioitjoavtos tov ovQavav xai t^y ytjv.
89. '0 tolwv noXveXeos xai dya&bs fJebg,
6 del naQwv ev tois esvxaXavfiivoig avrov, ev-
&vc riaQeimjt xai тцхотф zavxtjv ratv &avfidtwv
avtov Ьтохозггрг dnottjaow, fotoaiQinpas to ete-
qov liaQiiaQov, tovt’ Bow, rov £xQVficbvos no-
ra/iov. ‘EX'&dvtwv yaQ xai aiitcbv, xatd tip
fieiagv abr&v ysvoptivtjv ovvra^iv, <5c &nb fuXitov
tQiwv rife -Oeorpi'baxtov f}fia>v tavrrjg tibXeais,
did rjjff tov a&XocpoQov ixeotag deb^EV imo-
otQ&pai’ d&ev tb XsyJ^bv imoy wv 'Pvyyivov xai
ttbv xeqi avtcbv xai td loixd fioQPaQa ysvr)
ovv twv Eayovdarfbv, ti/v xaff t}fidc xoXioQtdrxv
did те IffiQas xai &cMxtt]g mir/oao^ai, xai rp
fisv xQcbtu fifiiQQ- &nb tov dvttxov fyaxiovlov
fiiZQi tov dvrao/ixdv naaav xrjv nokiv xvxXcn-
oavttov, xai tabs eftnet^onoXifiovs rovg tdnovg
unavras xataoxoxijoai irftev evycQeg ainois ix
no/MQxiag tijv noiiv eleiv' djaavrox di xai ol
r<bv [tvxtoiv SxlaBivoi rwv naQaliwv zip’ xatb-
a) add. Toug.
кажем имената. Така, на 25 юли, лети
индикт, всички славяни от племето рин-
хини, заедно със сагудатите, се нахвър-
лиха върху града . . . , едни по су-
ша, а други — по море с безброй много
плавателни съдове.
88. Тогава, именно тогава, слабого и
малобройно население, обзето от неизка-
зан страх, иэмъчено от глада, от мало-
числеността си и от слабостта си, извика
като обхванато от родилни болки: „Спа-
си, боже, грешния твой народ! Ти, който
отклони от израилтяните богохулника
Рапсак, погледни към нас, смирените,
слабите и беззащитните! Не оставим без
отговор молитвите, конто ти отправя
твоят победоносец за нас, твоите раби!
Не си спомияй за беззаконията ни, злади-
ко! Нека не бъдат забравени чудесата,
конто ти извърши в този твой покорен
град! Не лишавай пленниците от спасе-
ние! Не ни давай като плячка на тези
жестоки люде! Да не казват народите, че
ти спасяваш само когато хората са много,
но покажи и сега преголямата си мош
спрямо нас, малцината. Ние ще възвести-
ме навсякъде по света нашего възкре-
сение от мъртвите. Защото ако твоита
милост стигне навреме до нас, ние наи-
стина ще възкреснем и ще се съвземем.
Помошта за нас може да дойде само от
теб, който си сътворил небето и земята*.
89. И тъй, многомилостивият и благ
бог, който винагн присъствува при тези,
конто го прнзовават, се озова веднага
и показа това първо свое чудо, като от-
клони другите варвари, т. е. тези от ре-
ката Стримон. Защото том дойдоха и
те, според сключеното помежду им спо-
разумение, на около три мили от този
наш богохраним град, бяха вървати от
бога чрез молитвите на победоносеца.
Поради това цялото споменато племе на
ринхините и другите около него, както
и останалите варварски племена заедно
със сагудатите, ни обсадиха по суша и
по море. През пъраия ден те обкръжиха
целия град от вападния до източния
ъгъл1 и опитните във военните работа
раэгледаха всички места, откъдето шеще
да им бъде лесно да превземат града
чрез обсада. По същия начин славя-
ните от свърааните кораби огледаха
крайбрежието и докараха по протежение
1 Bgaxiolu»1 или Beaxuinov е един вид ъглово укрепление, където се срешат две градсви стени.
Такнва укрепления «мало ва две места и в Цариград. Вж. Janin, op. с., рр. 249. 267, 303.
152
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
cxeipiv enoi^cmto ol stavces, 8* olcov tojv tei-
ywv entq>ee6ftevoi та in Anoldq autwv ката-
cxevaobevta tjjc siceSnijaecos Дымтадю.
90. Тоте биодъ/шЛбг, ribv juincvv 6q&vtwv
tiqIj 6<fr&alfimv tov atyvxtov airrwy Hayarov, alios
&llcp efioa’] Eide гф Siecpdapip1,
хсй ni] vno twv avtjf/iQcov tovtcuv. ”Ете(хк'
1ocvfrcm> xaxwv xal davdttov ei.vTQ'bihjr, iva
elg Tfjv nwQav vnmyv xai avi^lev) lilwaiv xa-
tavT^aa)’, Kai fy ovai, xal $v xonerog' xal
ol fiev tov lavr&v Hdaatur xal zip' olyjaolaj-
alav e-&QT)vow' SMoi [£>«] tovs ISiovg tovs els
toi>s Beleye^iqtas dneldovras xlalovteg elsyov'
Oval ij/HV, 8u Im’ Alltyajv exaatog tov ite-
gow toy fiavatov ?> tiyv afyyalaxiav ovx
xpeirtov fy xal aiaotig ped’ fi/ian’ <wt5f vnaQ-
ffiiv, xal p.r} xexcoQiCfiivovg an dll^kcov Ало-
-&avetv. Aomdv yaQ хсй onovota tmv nolttcbv
eyiveto Art, yivwox6vtan> twv lexd&twv Bele-
yetytwv tip тцмЬи лбоНт/ио’, xal afaovg Ixeioe
xaraaj.d^axuv' 6 xal iftetetrfth) ixeioe xcu
тулелАе? лара ta>v aitaiv Beleye&iubv ylveo&ai,
el ftr] x&xeioe f] tov &&lo<poQov лройрдаос
яро/мтИею. (Toug. pp. 150—170)].
IV, 187. Kai ovtws w lexMvztijv fjap-
ftaQayv tijv npcbtyv fifispav peta zip’ ne^obov
t&v teixcov хахалахоахтап’, <5 Zrrg<or^f xal
vneG/iayog тцмг xal лоМ/щИк tov &eov
fidptvs cpalvetai ov xarfonp, <5A2a хаНолар tv
toig npbg тЦ leyojnsvp архгср tov fuovotetxov,
eV'&a napanvhov dTvipyci /uxpdv, negodpopog,
ti]v yla/zvAa f>vw ScavafiailvfTEVos xal pdfi-
Sov tyj xeiqI Int^epdfievos, xcu &g Ixeice dij
ex tov leydetTog лараяМоо tovs Ex/.dfiovg
tfj л62а etofialmtag zot-zovg' exSidixeiv xai тд
f'rfjSdy Haoti^etv Aeycov" Kaxcbg о @eog ijyaysv
avtovg, xal Voinov tyco т( пока фЛе;
(ASS, p. 174 D)
IV, 188. Kai ovtwg afitois e.ga> Sid zov
leydivrog napaxvllw ex tijg n61ecog e&cboa-
o&ai. Tovto &avpa tqg fiecopiag avtixa ё&}-
yt)&h- HaQcog x3v fuxpov toig tioUtcus eve&i}-
xev I'ttqoi Sb naliv loipdxaoar tov evaiievij
tovtov рАргира хсй ocoomatpiv Statpeyovta ege-
Spov гф tciyei xal £evovs rivdg odeyapovg xal
тр Ш<} vn£Ql.aunQ0vg aaniSicoTog evtolpovg
&-iovvta xai elg rdnovg tivas tcbv veiyiwv ea-
tavai, naoatdooeai’icu те xalnaQa^nldTTeiv,{ASS,
p. 174 E) (92) xal tavra Ле els Aid tov ivbg
ciuptfvi^ovccov, tijq fiueQag ioinbv rjSt} катала-
liovot]S‘ ow| yag tiva tis vnvog хатесуег, <Ша
на цялата стена обсади ите съоръжения,
които бяха приготвили за собствената си
гибел.
90. Тогава, когато всички видяха пред
очите си неизбежната си смърт, едино-
душно започваха да викат един на друг:
„Да бях погинал от глад, а не от
тези жестоки люде!“ А друг: „Дали се
спасих от толкова злини и смърт, за да
стигма до това горчиво и безжалостно
плевяване?" И имаше охкания, и имаше
биене в гърдите. Едни ридаеха над соб-
ствената си смърт и пленничеството.
Други оплакваха близките си, които бяха
отишли при велегизитите, и казваха:
„Тежко ни, защото никой няма да види
смъртта или пленяването на другая, По-
добре би било, ако и те бяха тук с нас,
та да не умрем разделени едни от дру-
ги". Защото, най-после, гражданите за-
почнаха да подозират, че когато казани-
те велегезити научат за нашего пленя-
ване, ще избият там и тях. А това беше
наистина замислено и щеше да бъде на-
правено от тези велегезити, ако промиш-
лението на победоносеца не ги беше
изпреварило и тук.
IV, 187. И така, през първия ден, след
като обиколиха стените, казаните варвари
бяха възпрени. Тогава нашият спасител
и защитник, многострадалният божи мъ-
ченик, се показа не на сън, а наяве при
така наречената северна част върху еди-
ничната стена1, гдето има една малка вра-
тичка. Той вървеше пеш. загърнат в хла-
мида и държеше тояга в ръка. И когато
там, именно през казаната вратичка, сла-
вяните нахлуха в града, той ги прогон-
еаше и ги удряше с тоягата, като каз-
ваше: „Бог ги е довел за нещастие. Но
впрочем какво да правя аз тук?*
IV, 188. И така, той ги изблъска из-
вън града през казаната малка вратичка.
Веднага се разчу за това чудесно виде-
ние и гражданите добиха, макар и малко,
смелост. А други отново видяха този
могъщ мъченик и спасител на града
си излязал [от своята църква] как преми-
нава по стената и заповядва на някакви
чужденци, силни и твърде блестящи на
вид и смели щитоносци, да застанат на
някои места по стените, да се наредят
там и да бдят. (92) Гражданите си раз-
казаха това един на друг, когато беше
вече съмнало. Защото сън не хвашаше
* Откъм север градът бил ограден само с една стена понеже местности с хъл-
мкста. Вж. TafraU, Topo^raphie de Thessalonique. p. 70.
Acta S. bemetrii — Деянията на св. Димитрий
153
navies tji редецгц xal тд &liipei ttjs Shu^ope-
vt]g Alcboecoc, navvvxtot Sierelow.
93. Tow yag -Tjv ISeTv ti)v тйи &v&Qwmuv,
(be efprjfiev, poQcpijv ev тф eiSei nageixaupergv
xaia tip tov daviift ngognjieiav eis tov Na-
fjovxoiovoaSg, oti petd. twv ^ggieov ema
ittj <bs fiovg %6gwv fjrv&uv, xal to oa>,ua avtov
Iflatpt}' xal tas tovtcov yaotegag lx tije fyrftov
xaxosatidoecDs xal tov bbatos, &oneg eyxvpovac
yvvatxas xadeordvcu. Kai tfjs тцлёдае ifov Mi-
nor Suupwoxova^g, dvaotav (inav w /iagpagov
Spo&vpnSov dyixgalev, cog oeic&ijvai tip угр
anasav, xal rd teiyr) alti&gvai. Koi avdwgov
ev тф apa n&vtas тф teiyet [ngoanelu^avj*
pet& twv nag* avxtbv xataoxevao&evtwv Auvv-
tviQlfav bnlwv te xcu uayydvwv xai nvgde, di
fisv bid tov yegoaiov, ol de &d га» ^evxiwv
ev xft nagaliq, n&aj) xaDonlw^evteg otoixr/dov
ol to^otai, xal ol AomStwrcu, xai ol ayQiaves,
xdl oi Axovuotai, xal ctpevdoviatat, xal tiayya-
vAgcot xai ol evtolpAtegoi, fyca raig xlipaft
xal тф nvgi xgooe^f](av тф ta'za.
94. Tote naaa oagf ц ivovoa tij nolei
Sd>ga xa&dneg ч vitpoe ya/iegtvdv xAtopfigov,
pet& piag ra twv fjelwv йпелда ялц&1) tSv
Aega xataxdfapavta, xdi avil tpcotbg gocpov wx-
teQivbv anegya^ovta, tote 6rj iv&a о w Ajpiotow
te&ixacu pAQtvg тЦд лгбЯио? anoaofiijoai. ITvqI-
xavatov (&]b ev nlrj^ei nagaia&wg tb ngoat)-
fiav&kv iTOttjaavro nagcuwliov, m>gav yaQ pe-
y&hyv l^npavtes dtg tpneg effimpav cwiyr/Sbv
nlt]Mag (pgvydvwv Ig AxovtloecoV xal Ata tovs
toforag xai tovs dygiavag xal tovs Axwttotdg xal
tovs a^evSovwtdg pij negeaaai tiva ex tyg nly-
$VOS TWV Onlwv TWV lx TOV TSjypVS 3tQO-
xwpai, у olcog xagtegeiv l.xbi^aodw ta anetQa
onia у tabs li&ovg (Toug.172—174)] (IV, 188)
xal tovtov nag' avtwv yevopt-vov, xal tyg
Ivbov gvlije niioris xav&eicys, pyb" Slwg tip
twv cibygwv ovv&eotv ngog я ym<vwcai, All’
wg lyxeywveiaopeva, xal ev IteQw ngoaneny-
убта eidei. (ASS, p. 174 E)
IV, 189. Ovtw to m’td naganihov xai
xaev owov diepewev, we tovs fiagfidgovs Ixnla-
yivtag tov toiodtov &noavi)vai tonov, nhiydc
и ov* oXtyae xal tgavpaxa xdl tpovws ev tolg
airtoTg Pagfiagoig Лодатшд yeycvijcffat, ov povov
ev гф а5тф талер, alia xal Si dlt}S tije x®6~
oafaf xdi xatd ^dlartav. ‘Enel ovv tgeis fjpt-
aj add. Toug. b) Hi add. Toug
1 Вж. Данаил. IV, 22. 30.
никого, а всички прекарваха цнла нощ
будни в грижа и скръб поради очаква-
ното превземане на града.
93. Тогава можеше да се види, както
казахме, че хората приличат по вид на
образа от пророчеството на Данаил към
Навуходоносор, когато той заедно с жи-
вот ните като вол ял седем години трева
и тялото му се напоявало от роса1. Ко-
ремите им бяха станали като на бремен-
им жени поради неизказано лошата храня
и вода. И когато най-после съмна, цяло-
то варварско племе се вдигна и едино-
гласно нададе таиъв вик, че цялата земя
се разтърси и стените с разклатиха. В
същия момент всички вкупом се добли-
жиха до стената заедно с приготвените
от тях защитни оръжия, машини и огън.
Едни вървяха по суша, а другите въоръ-
жени преминаха по ред по цялото край-
брежие през Моссовете от кораби Те бя-
ха стрелци, щитоносци, леки части, копие-
носци, прашкари и техници. И по-смелите,
заедно с стълбите и огъня, се спускаха
към стената.
94. Тогава всяко живо същество, ко-
ето беше в града, видя безбройното
множество стрели като някакъв бурено-
сен и дъждовен об ла к енлно да цепи
въздуха и да дока рва нощна тъмнина
вместо светлина. Но тогава там се видя
как Христовият мъченик прогони вараари-
те извън града. В бъркотията на нападе-
нието те изгориха гореозначената вра-
тичка, като залалиха голям огън, в
който изстреляха едно след друго много
дървета. Стрелците, леко въоръжени-
те части, копиеносците и прашкарите
не позволяваха на никого от множе-
ството войници, конто бяха на стената, да
се покажат навън и изобщо да издържат
на хвърляните безброй копия и камъни.
(IV, 188) Когато те направиха това и
цялата вътрешна дървена част на вратй-
та беше изгорена, сглобените железни
части съвсем не се огънаха, а изглеада-
ха като закалени и споени с някакво
друго вещество.
IV, 189. Така, тази вратичка, ако и
изгорена, остана здрава, та варварите,
изплашени, се отдръпнаха от това място.
Те получиха невидимо не малко удари и
рани и дадоха убити, и то не само на
това място, а и по цялата суша и край
морето. И тъй, след като три дена се
20 Гръцки извори за българокат» история, Ш
154
Acta S. Demetrii — Деянията иа св. Димитрий
qos ovvojs [ттро?]я тале тЖалд xai rtgoe tote
ла(? aurwv avvci>iiteioi,vb evakeirtag xdl ev/ла-
Xiftaraxois толад xard ibv fyuoiov nokeyo/oavtes
tgunov, тг/v re bvotvyyav дета t>(»jvov xai
bkoAvy/tov fieiV bavt&v m$6vtes, xai robs &eo-
ftev avwtg otpayevzag doyovtas bia tov c&ko-
</,oqov, xai lovsaitov nkr/yevrog, /лет бккцкмг
/ia%6/ievoi els robe ibiovs xbnovg dmjk&ov. (ASS,
p. 174 Fj [(95) ol be. tjjs &eo(pvkaxtov zam/s
токесод astavzeg тф 0«ф owi/itos вауа/нотц-
cavtes, to. suiqu. t&v &xfyyajy ivr/vey/ieva noke-
уиха хахаохеъбо/лата, f/yo-vv r?p> ah&v evQovres
ivkyv, Ivbov t&v xuy&v lx6/n'£ov, keyorrec'
zid£ct t<p &e& r<p xai iv f/fiiv tois sfaekem.
xai d/iaQzaikois tov ekeov cdizov dvvoavrr iva
,ui] enaiQ/itai yevea xatd yeveas, fj/i&v dvagiwv
ovraiv t&v tov &sov dxataktjma>v Gav/idtarv,
<Ш ev xaneiv&oei fj/t&v iftv^oikt) fj/i&v 6 Kv-
Qtos. (Toug., pp. 174—176)]
IV, 190. Ot be fia&fiaQoi п/лбд dMfjkovs
uayo/ievoi eksyov rote bieyelQaotv avxoue~ Oix
еЛвуете fi/iiv /tt)bsva ev t/j лоЛа bnelvat, el
ntf Tivas yeoovtag xai bkiya ywcuxdota; xai
nvbev fi toaavtf] nkiyfivc rov Iv xfj rtoket kaov
f/ &vunaQataga/isvt) fi/iiv; tovto be itaoiv
bijkov xa&eoryxev, tog f/ x&v ayitov bid tov
&&loepoQ04 yevof^vr/ tfj nokei vjieq q/t&v m/i-
/tayia. (ASS, p. 174 F) ((96) .!/«’ bkiyag obv
tivas гцлевад, xai ol ev tois Beleyegt/так &ne/-
ftovtes /лета oltov xai 6<jnQia)V, otadevtes btd
x&v row ddkapoQOV TtQtofiei&v xaiikafiov, /м-
ftovtes Ixelae bid x&v SxkafSivow tfp> deotiev
bid tov hoibi/iov xai tiqoctotov fj/лшт Атцлт]-
tqiov tf) nokei yevo/tevr/v cwTt]oiav.
97. T&v bi fjaQfldQwv, xafk&s t'qni/iev, da-
xoyticdvuuv, xai avtol dvv/ivtjoav tov 0sdv tov
Iv oklyocs c&govta, xai та do&ev^ Ivbwauovvra,
xai tovs fvuQr/tpaioiK /tactiyovvxa, xai avid...
tjvneQ xat avz&v 6 Kv/mos liovkr/v bteaxebaaev’
bzi f/ksneav cl iy&QOt eni тд /латаюттуи avz&v,
xai ivebwa/iwbi/aav iv tois bnkoig xai тф
nkfftet ovt&v.
98. Kai xb /lev rifr nokiOQxlas naQa x&v
&vwi&kmv tfjs noketag &d то» eavtfie fmeQ/ла-
X<nj teats bieoxibamo' el yaQ tig xatd kextov
btaaaipijaai 6avk7i&eli/ tag хата xotiov xai nvkas
yeyevvi/ievas &av/iatovQyla; tw d-^loepoQov, xai
iv tots nagakioig ytEQeaiv xa&a nQOxeixai, of>be
avx&v x&v rov Ketkov nanvQcov l^a^xelv nQog
xazaoxEvi]V yaQt&v Iv yQatpfi ^ipilayv, role &&•
lots f) wig ftau/taaiv f/ rate imoxaataig oQatdic
ts xai doodwig x^bejuonaig tov yt&QtvQog.
a) add. Toug. Ь) оитода&йа,- core. Toug.. owsai-
(M&t/aiv Boll
сражаваха по тоя начин при вратите н
по местата, конто им се бяха сторнуй
лесно превзимаеми и удобни за сражение
те със сълзи и ридание отнесоха със себе
си нещастието си и военачалниците сн
конто по божия повели бяха убити чрез
победоносеца, а също и ранените там Те
се върнаха по своите места, враждувайкн
помежду си. (95) А всички жители на този
богохраним град благодариха богу според
обичая си. Те намериха донес ените от не-
приятелите военни снаряжения, т. е. съоръ-
женията им от дърво. и ги внесоха вътре
в града, като казваха': .Слава на бога,
който проявява милостта си дори към нас,
нищожните и грешните. За да не се
вдигне род срещу род и въпреки че бях-
ме недостойни за божинте непонятни чу-
деса, все пак господ си спомни за нас,
когато сме унижени*.
IV, 190. А варварите, конто враждуваха
помежду си, казваха на подбудителите
си: „Не ни ли казвахте, че няма никой
в града освен няколко старци и малък
брой жени? Откъде се взе това много-
бройно население в града, което ни се
противопостави?" Това направи явна за
всички помощта, която градът ни полу-
чи от светиите чрез победоносеца. (96) И
тъй, след няколко дена и тези, конто
бяха отишли при велегезитите, се завър-
наха с жито и варива, като бяха спа-
сени чрез застъпничеството иа побе-
доносеца. Те бяха научили там от сла-
вяните за спасението, дадено на града от
бега чрез прославения наш покровител
Димитрий.
7. А след като варварите, както ка-
захме, претърпяха неуспех, съшо и те въз-
хвалиха бога, който спасява хората, дори и
малцина на брой, подкрепи слабите и би-
чува горделивите. Те [разказаха] и за пла-
на, [замислен] срешу гражданите и осуе-
тен от господа, защото враговете се
надяваха на своята суета и се уповаваха
на оръжията си и на числеността си.
98. Обсадата на града, [устроена] от
противниците, беше провалена по тоя
начин от неговия защитник. Защото ако
никой би искал да разкаже подробно и
както подобава за чудесата, конто побе-
доносецът извърши при мястото до вра-
тата и по крайбрежните места, самите
папируси от Нил дори не биха стигнали,
за да се приготвя хартия за написването
на книги с подвизите и чудесата, види-
мите грижи и невидимого покровител-
ство на мъченика.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
99. 'AW lx twv nWitmav figaxla tiva
ix&ia&at. npbg Hotjav xal alvov ttjs ayias Tgia-
Hos xal tov {•JtgQaotu.crov fatwv, liyw Hq tov
eba&svEot&tov Лтцхер^оу. El yaQ to tfjg тто-
AioQxlas тите HieoxeHaaio, d/.Ad to twv xoHqgwv
ijyow т/иеопшу dvEvHotwv iiQoaftoiwv ovx iftav-
cavo~ di^d, хата та» tiQoxet/tevov tQoitov, lx
ndvro'&BV tjj ti62.si tds Hi sveHQwv
noioifiEvoi, tovs djjel&TtiQovs Hi7]O7ia^ovto.
100. Msyiotov Hi xal tovto ovtws xal twv
vTiEQfiaildnwv Dav/tatcov tiavfia xaOiatrptEV
twv yaQ stQolex^evzwv twv Sxlatiivwv Itl тд
iavtwv dnwleiq tqv twv dfivvtrjQlwv fazlwv
те xal fiayyavwv, ?m naQccai^a тЦ? uoiews
{«araoXEV/jvp xaxovQytag imyouuvtwv те xal
iQya^opevwv, xal a22og aiias uriyavas ^ivas
inivowv etpevoiceis, ailpg gupcov xal (telwv
veoxaxaoxEvaswvs Tioitjaeig, xal &dxeQos Фатеоо)
Eil6oxi/M)teQos xal cmovHaiHteQo; unevHwv tov
IteQOv Heixwa&cu tiqHs naQd&eaiv twv twv
i'&vwv fiyovfievwv vjyayyigero.
101. ' Ev dis Tts ex twv tov aitw SxAa-
fiivov e&vovs vxAqxwv, xal tpoxois xal eQyoig
xal тд Hiavoi'g ejineiQOS, toiovtos TtQoq naQ&-
ta&v tjtoi xataoxevQv ftayyevixtov tvyydycov
Hid rfjg frowny; сштф tnohmuQias, tov pijya
atebv rffiov 7taQaay_e{^vai аг>гф Giemv xal ttjv
avtwv cwHQOfitjv' eq? w xataoxevdoai Hid ijv-
Xwv evbpmop stvQyov evteyvov imo tpoyovs
xai tivas xvUvHqovs Hi Evuqydvov mrv&eoetoS'
evHvoctai tovtov lx fiuQowv veoHaQtwv, mtgo-
fiolovg fmiQ&EV tfyeiv <PQd§as, xafoftwoai те
l£ dftqwJ.eoQov gvpotevij eiHif ejial^eig He &vw-
&ev &8a HnXitas flalveiV TQubQotpov Hi tovtov,
xal TO^atas eyovia xal aqjevHov/jta;’ xai, сллсо?
eliteiy, toiovtov xcaaaxevdaca ogymor НГ ofi
HucxvQl^eto tqv 7i62.iv naviws lleiv.
102. Twv Hl tejfiivzwv 6qx6viwv twv Sx2a~
flivwv bcTtfojyofi&wv t[j HiaiHaei ovnep eXeyov
gevov xaxaoxevaofiazog, xai lv daiatiQ twv
A6ywv yeywowov, jjrow p.0Q<pwoai ev tjj yjj zfyv
tov lejcDlvtos ooycaov xaraoxevtjv' Цт;Ы ev
Tovrm uel.itjoag <5 ге/и'тдс, d zip’ toiavttjv
xataaxevlfv £q>e»QCuv, zp yfi Helxwaiv tov oxaQi-
<pov tov SQyov ws elnov, tioo&bvtos tip <po-
(!eqw tov niXlcntos ylvEo&a, tiqo&vuws tioq-
eo^av veavlas napxoXlovs, tovs nlv xoTtmias
TT/v £v2.l)v TtQos та pADoa, tiliovs l/.meiQovs
a) xataoxtvtjv add. Toug.
155
99. Но от твърде многого факта тряб-
ва да се направи един кратък разказ за
хвала и прославг на св. троица и на на-
швя защитник, сиреч на премогъщия
Димитрий. Въпреки че обсадата беше
осуетена тогава, все пак набезите или
непрестанните всекидневни нападения не
прекъснаха, но по споменатия начин вар-
варите нападаха града из засада от
всички страни и отвличаха по-непредпав-
лнните.
100. А ето кое беше наистина най-
голямото чудо, чудо на чудесата. Горе-
казаните славяни, за своя гибел злодей-
ски измисляха и правеха отбранителни
съоръжения и уреди, за да нападнат
града. Един измисляше нови, непознати
уреди, друг правеше новоизобретени ме-
чове и стрели. Всеки се стираете да
си спечели по-добро име и да се ле-
каже по-усърден от другая и всички
се съревноваваха да помагат на пле-
менните вождове.
101. Между тях имаше един човек от
същия славянски народ, опитен в пос-
тъпките си и в делата си, и разумен. Той
беше такъв, поради присъгцата му голяма
опитност за стъкмяване и приготвяне на
бойни машини. Той помоли самия княз да
му даде разрешение и помощи иди, за да
приготви една хубаво изработена куда от
добре сглобени дървета и поставена на
колела и някакви цилиндри чрез изкус-
но сглобяване. Той шял да я покрие
с прясно одрани кожи, щял да я прегра-
ди, за да постави отгоре каменометни
машини и да закове от двете й страни
части във вид на мечове. На горната част
щяло да им зъбери, където щели да
се движат войници. Тя шяла да бъде
на три етажа и в нея да стоят и стрелци,
и прашкари. Накратко казано, шял да
приготзи такъв уред, чрез който той
твърдял, че непременно ще превземе
града.
102. Споменатите князе на славяните,
удивени от описанието на странного
изобретение, за което говорих, се отнесоха
недоверчиво към думите му и го нака-
раха да изобрази на земята устройството
на гореказаната машина. Майсторът, кой-
то беше открил това изобретение, никак
не се поколеба и показа на земята мо-
дел на работата си. Убедени, както казах,
за ужаса, който кулата щеше да предиз-
вика, те на драго сърце дадоха много
младежи, едни — ва да секат дърва за
основите, други — опитни и силни брад-
156
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
neiexytas eftyveis, iregovs zixtovas otb^gcov
e&fitjxdvayv, aAlovS ojtlizas xal fieJjorvtol'S av-
8gas~ not rjv nolxmhffirjs ovvdpofa] zan- vm/vQ-
yovyzwv zq? 2sx#s»t« ^ш/аидиап.
103. Toutwv de oiittos aAfos ribv ullwv
r<t> лдауцаи оигоз&а»’, xal lomuv tot> tgycw
evagsao&ai цШюкее, a nuocv agwybs xal лдо-
otrin/s, о rij p.egl/.о’ц HQOo{iXfnw та fis^lovta,
6 navivSo^ps xov &eov {даргисР zl»2/wjr@toc,
гф Tryv fa^gavty fieXf-ovti xazaaxewi£eiv btp’&eis,
{janio/j-fm хата trjs &j>ea>s avtov xgovaas, l^ro
rov rods xal zcbv ggevtbv enoltjoev evSims yag
r}Q~aw tubs idiots aaotpevyeiv. Avzol 8e tovtov
els to egyov TiQoktQenov’ Ixeivos 8 av noAtv
лор^сЬтеда etpevyev- xal ooov 7ih}0iatew avztp
efjoilovto, zooovtov fajxo&ev &л avtaiv &g>iataw.
вари, третв — изкусни ковачи на железа,
четвърти пък — войници и майстори на
стрели. Имаше юлямо стечение на по-
мощники при строежа на казаната ма-
шина.
103. И тъй, едни други се надревар-
ваха в това начинание и най-после ра-
ботата шеше да започне. Тогана застъп-
никът и защитникът на всички, преслав-
ният божи мъченик Димитрий, който със
загриженост предвижда бъдещето, се яви
на този, който щеще да строи машината,
удари му плесница по лицето и побър-
ка ума и съзнанието му. И наистина,
той неднага започна да отбягва от сво-
ите. Те го подтикваха да върши работата
си, а той отново бягаше още по-далеч. И
кол кото повече те искаха да се прибли-
жат до него, толкова повече той се от-
далечаваше от тях.
104. Като изгуби ума си по този
начин, той започна да живее в мъчно-
проходимите планини като див звяр без
дреха. Избягваше всички хора и се криеше.
Така най-сетне работата по тази сложна
машина беше изоставена. И механикът
не се виждаше из пустините през означе-
ното време, докато благодарение на по-
бедоносеца [враговете] се отказаха от
обсадата. И тогава най-после откривателяч
на тази машина дойде на себе си и раз-
каза на всички, че му се явил мъчени-
кът. Той каза, че когато започнал рабо-
тата, видял един огнен мъж, добре въо-
ръжен, конто го ударил ... по лицето.
И оттогава той изгубил съзнанието и ума
си. Всекиго взимал за мъченика и бягал.
105. И тъй, той отново видял този
мъж, който го върнал от пустинята и
му казал да не се бои, а да влезе в гра-
да и да го потърси. Той влезе в града,
потърси светия чудотворец и светия
сласител на града и го намери. Ко-
гато разбра, че именно той е попре-
чил на тази машина, веднага повярва
искрено в бога и в светвя мъченик Дими-
трий и се удостой с пречистого кръще-
ние, след като разправи на всички за
казаното чудо. И така помощта отаово
дойде чрез застъпничеството на мъче-
ника, който обича града: докато оста-
налите славяни от онези места стояха
отчасти спокойно и бяха сложили оръ-
жието, от всички тях тези, конто живеят
по Стримон и Ринхин, нападаха много
голям брой моряци, конто отиваха в
столицата за превозване на храви, при
с) ol torr. Boll,, тйг in eod.
104. Kcii ovzos l^eve^lels wr ygevwv,
b this drojSdroc? vqswv, аюлед &T)Q aygtos,
dtijyev &yizo>v, navta; &vflgdmovs <pevyo>v xai
xgvmd/jevos' a>s letm» &oyijcai to z/jg touwtijs
nohmloxov fuizavfjs fyyyov. 'Ev 81 zais igtj-
jzo«s *am zov 8t)la>&evza xqvo’ov [c5/]b 8gri-
&eis firryyavdgios, uiygis orov f zijs Twiiogxias
8ia tov йМоуодог ogui] elvtltj. Koi tote els
Savxuv loutbv eXihlrv a тыаигг]? titiyavijs e<pev-
gett}S, Agnjy/joato naotv iyv lx tov imqtvqos
yeyoiAtvrjv at’np Inegelaoty a>s ovmeg tov ig-
yov avtov evag^auevov, hoQaxevai viva nvp-
{xiXW evmolov Gvdga fyanlaai tovtov.........els zip'
oiayova' xal ex tote Ixoryvai twv gigevoiv xal
tov voos, xal navtas vofttfceo' avtov elvai, xal
tpevyew.
105. H6iiv ovv tov avtov Icogaxevat, xai
'чпоотдёуси tovtov ex ttav iQijutov, xai elneiv
avtgj firj tpofieiofku, Ал1а eloeWelv els zip'
xohv, xal Im^ptijoai avtov. "Oazis eloeMklrv,
xal em^rjt^aas tov Havfi.atovgyuv xai ccoo'ma-
tqiv ayiov, xal etfMjxibs, xal &ieyva)x6>s avtov
elvai tov z'qv toiavnjv ртрауг/у xcolvoavta,
avttxa лютотоор elhxgtvais тер &eq> xai zip
aylfp fi6gtvgi dijfajiQiTp, zov dygavtov (jarni-
ofiatos xatiftuirfh), bii/wogfjoas лат zb terftev
iiav/Mi. (Toug. pp. 176—182)] Kai rafay 81
zial.iv 8ia tcbv zov tpiAonoAidos лдеорекоу уеуё-
vt)tcu f ovypayia' ttbv yag im&vTosv Exkafivwv
of оло zov SzgviKbvos xai ’ Pvyytvov, Л01-
ла>у tx zobv Hvbev pegixibs xataiiavo&vtaiv xai
bia^evxx(ov lirikiw, tubs tfalaxtiovs 3t).an^gas
tovs STtl ладахо(Л1$п xagxtbv ev zp (iaailevovap
bviovzas ztolei na/utvllovs exnoQihjoayzes, ало
те zu>v v^awv xal zijs orevjjs ^ai-dnjjs xal
a) piptvt add. Toug. b) oi% add. Toug.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
157
ww eni то Пбсноу хсй TlQoxowyoov totiovs,
xai avrove то1ч e’e то tektoneiov ana tcov
яЛо?цюг cu%pakwttcavtee, /сета nkeicrcov тчдТгг
ocxoi fail frvkdxovg wiiaoiv. (ASS, p. 174 F)
IV, 191. Tow di 6 tcav 7iQ<ry/j.6xcav xv-
otoe о XQiotocrrscpric тцлож расякек tyv Ssti/uo-
vtjv xai aka^aviav ton1 iyttpan’ Agcbv ov ftovov
rip,’ npos trp xaff уцас nbkiv, etc it хсй ngbs
tunovg tok/idv AvtmoQatd^ao&ai ток xorwovv-
та$, fj^icDOE ток fx tov autov tpikoxQtcnov
ovgaron dta Of/oxye хсй t&v Avtlajv xatd t&v
rov SrQup&vog xataotQatcxHetevaai, ov xgvtpy-
Abv ytot ka-flQaifiig, <5Ша xat nQO/cyvvaag av~
roie ti/v тек avrovg enskevow etwee nQoe.y-
vtoxorf.;, tik хкглаоорад xai tabs dyyQOteoove
tottovq xatakct/idvreg notes Avtioraoiv rd»’ pax-
/iaixo>r fauoTQMEvu&mv* dt^ca-zkirovto, naaav
ti]v fidofia&cjv ex tnacpopafv pyycdv fiovj&eiav etc
ovp/myiav nootpeipauevct. (ASS, p. 175A)
IV, 192. ’ЛЯЛа хсй ev тоитср tdF evo№evovs,
азе kek&xzat, uatytvQoe fietd v<7ir koenmv Ayicov
xa&onkioa/cevw, vixats to pcopatxuv xata tmv
SxkafiiviDv Av/Meige ozom&teAov, хсй eis as
avtol nsnotyxaatv t-vebgac rcnv apr&v ofteva-
qoI's xai fioyove xai Aszkltag xatintpaScrv, xai
S/pvyev naoa у (iaQ&aQos tpvkn, Азате tivas elo-
bfxi/Mvias vp ход’ yciag fksotpvk&xtcp nccket
xQvqn/ddv AiyyeiQav, ecp rp egeMteTv els zde
avttFv xaoag rag nkyolov, xai xaonovg tovs
ainiitv kafieiv Aid tov Agatov rpdfiov xai туе
yevopevyg Iv nutate xcaaocpayifc тйе avrd»
•pafuktag jiAvtck xatakmdvrag tote pryrotv [toF-
TO£f]b MQOttrtekcfoai, хсй yv BccoQijocu tore vt-
xy&Avtag хсй сриуадск nokhae, afta yvvatl-lv
xai rtxvotg, els tas xaaag zcov negl noktv хсй
kotmriv nkyaia^6vtcov r6nojv Ambvtag, хсй <pe-
pnv vtzov, оощиа, хсй akkagc Anooxeudg xai
td komd та npbe Anoiponyv In со/мзу Anoxo-
ni^ovrag, Adnkovg xai, азе evemiv &d tyv AAbv
xai tbv xanocova, f/fMyfaovas? хсй опер afrtol
xatd туе ядкеазе yft&v ifiovkevoavto, route
островите и тясното море1, при местата
край Парной и Проконес8;те ги пленяваха
и при митницата заедно с плавателните
съдове и с твърде много кораби си оти-
ваха в страната си при своите колиби®.
IV, 191. Тогава господарят на дър-
жавата, увенчания? от Христа наш им-
ператор, като видя, че враговете проявя-
ват упоритост и надменност не само
срешу нашия град, а се осмеляват да
нападат и самите управляващи, пожела
неговото христолюбиво войнство да тръгне
на поход Срещу стримонците през Тракия
и насрещните й земи* не гкрито или
тайно, а като ги предизвести за настьп-
лението си срещу тях. А славяните,
предупредени, завзеха теснините и по-
укрелените места и се въоръжиха за
съпротива срещу ромейските войски. Те
поискаха за содействие всякаква помощ
от разни варварски князе.
IV, 192. Но и в този случай силният,
както казахме, мъченик се въоръжи заедно
с останалите свети и и чрез победи издиг-
наха ромейската войска над славянската.
Те избиха в засадите, конто самите варва-
ри бяха направили, техните силни пър-
венци и войници. Цялото варварско племе
побягна. Така те подтикнаха неколцина,
конто се бяха промъкнали тайно в на-
шия богохраним град, да се приближат
към онеьи места, след като бяха оста-
вили [там] цялото си имущество поради
неизкааания страх и станалата сред тях
сеч, за да отидат в близките си колиби и
да вземат храните си. Можеше да се
види как победените граждани-бежанци6 *
отнваха ваедно с жени и деца в коли би-
те ]си| около града и в останалите близки
места. Те носеха на рамене жито, варива,
друга покъшнина и останалите неща, нуж-
ни при бягство. Вървяха невъоръжени и
както става обикновено при пътуване и
жега, бяха полуоблечени. И това, което
славяните замисляха срещу нашия град,
а) Епюгоагеи/лаког Corr. Toug., ex mgaieniiawv Boll. b) rot'riwc add Boll, c) »«i йлЯ« corr.
Toug., wai akl.ovs. Boll.
1 Според Златарски, История, 1, 1, стр. 399, под .Тясно море" (otsvij llakacac) tvk се разбира
вероятно Хелеспонт (Дарданелите). Едва ян става дума, за Босфора, който у византийците обик
новеис се нарича Swwi1. Вж. Janin, op. с., р. 437. 2 * * Парной бил град в Мала Азия при югоэа-
падния бряг на Мрахорно море, а Проконес град и остров със съшото име в Мраыорно море,
североэападно от гр. Кизик. 8 Колибите на свавяните се наричаг на друго място халы — casae,
oxtjval — шатрн. Но повечето изеледвачи предполагат, че тук Ovkaxoi означаем пак един вид ко-
либи (срв. Tougard, op. с., р. 265, § 106, 86). Преводът па това място с несигуреи. Срв- ВИИШ, 1,
стр. 210. 1 Вероятно става дума за земите в Западна Тракия. т. е. Беломорието, през където минава-
ла Via Egnatia. 5 Вероятно става дума за прибягнали славяни от околностите, конто са били във
вражда със Солун. За другите тълкувания на това място срв. ВИИШ, пак там, бел. S3.
158
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
SiA tov u>VQO? f) 6va> п&оток лдбгыа els
nvrovs tnavrjyaye. (ASS, p. I75A—B)
IV, 193. Tov yaQ OTQamt' txeice. lx tov
hmaitos xai evcefiibg patxAefcu’ fifj.iv laytiviog
maAtvros ail ziaQctragei tcbr Sxlafitvwv, oito-
(p6(>a cx&qw] xai ярА rjj? fififijv aivryaeaK tv-
tav&a Aneatetle. Twv xgatoin’ran’ xal tv tovtoj
йвучойтгал) did tbv rpificm, cxmeQ inotrjaav ex
twv evtavffa, Ixyoofov р^пак yvwcdevzeg &ya-
vaxttfasi xal vnofilri&axiiv xal el fit) лете
y.iKiabwv afrov rprjoai dgxetv tp и4Ла, 6 lex-
dels fjpwv deonottjg ffeoffev e.fcnvewdels iE?j-
xovta ycXiabas afrov oialqvar ffiiv ixilsvafv.
Tore fie pera tyv wv afrov ехтгор.тгр’ xai twv
loistwv eldwv, xal xapafkov Ini roiiwv rta/ia-
rpvlaxp xoxanlevofytrov, та tijs fcyanis &re-
veyxapsvot ol fiaQ^OQOt eis EiQiivrjV louibv 3iQo-
aeldli]oav. — — — rdf . . . rote mtty-
aafierrav &Qxfivtwv t-lvon' re xal eyxwQirov tag
tfj ndlei yevoptvag й.ыеЯе/а.с те xal la’mas xai
ларлбАХогу aluarp tQ&iovsxai Moving, as p6-
vos f, &&1о<рб(юд evixTfoev, el ffovlirfkh) Tig tv
fioayel Ix&eoOcu, olfiai, Ttrdg ItjQarDetv, tbs
avroig etfhoiai, xal ywdefc &d tas oixefac
yvfd/лае rag rov aoibfpov u&qtvquc peQtxas iHtv-
fiarovoyfas, ак etfhmai avtols, ЛломаМааюсР
----------(ASS, pp. 175 B—176 D)
16. Quomodo Maurus et Cuber cum exer-
citti Bulgarorum sedes in lllyrlcum collo-
caverint et Thessalonicam oppugnare
tentaverint
V, 195, 'Sis tore, <pil6x0taroi, lv rats ttqo-
rigois tyy t&v Sxla; ivwv fjyovv wv xlrfievtoc
XAtfcovos xal twv 'Afiaowv хсй tv цеды ex-
deaiv Ijioufoafieda, xal ёплец то ’Illvgixbv
ayebbv anav, iyyovv zag aitov e-raQxfas, Alyw
di] Hawovlas bvo, Aaxias (vaavtcos dto [Лар-
висшият промисъл го обърна срещу тях
благодарение на мъченика.
IV, 193. Зашото този, който царуваше
над нас справедливо и благочестиво, след
като изпрати тук войска за борба срешу
славяните, изпрати оше и кораби с жито,
дори преди да го помолим. И макар и в
този случай управниците да останаха в без-
действие от страх да не би износът на
жито, който направиха оттук, да бъде
разкрит с възмущенве и да не би да
бъдат обвинени, загдето са казали, че
на града не ще стигнат само около пет
хилади мери жито, казаният наш госпо-
дар, по божие внушение заповяда да ни
изпратит шестдесет хиляди мери жито.
Тогава, след като житото и другите
храни ни бяха изпратени и корабите,
които ги лазеха, отплуваха, варварите, до-
ведени до безизходно положение, загово-
рила най-после за мир.-----Ако някой
пожелае да изложи накратко грижите и
скърбите, миелите и намеренията, конто...
тогава назначените първенци, чужди или
местни, са им а ли по различии причини
по отношение на града и с които само
победоносецът се справи, ще кажат, мисля,
че някои по на вик приказват глупости
и ще сметнат чудесата на прославения
мъченик за отчасти лъжливи, измислени
от тях, както обикновено. —------
16. Мавър и Кувер се установяеат в
Иларчк с българска войска и се опитват
да прееземат Солун1
V, 195. Както знаете, христолюбци, в
предишните глави ние разказахме отчасти
за славяните, т. е. за така наречения
Хацон, и за аварите2. Разказахме и за
това, че те опустошила почти целия
Илирик, именно провинциите му: двете
Панонии, също и двете Дакии, Дардания,
1 В cod Mnz. стой следното ваглавие: IJeoi tov Kgwrr&c ipjpvllov xolipov ката Tfjt
ябЛгюе naff a tov Mavoov xai KovfitQ tav Bovlydoav (,3а межяуособната война, тайно замислена срещу
нашия град от българите Мавър и Кувер'). 2 Авторът припомня третото славяио-аварско нападение.
За Пребънд тук не става дума, поради което Н. Милев, пос. съч., стр. 561—562, нредполага, че раз-
казът за Кувер е бил съставен преди рааказа за Пребънд. Според Бурмов, пос. съч., стр. 211—212,
настаняването на Кувер в Македония е станало през 60-те години на VII в., а според БарашаЛ, пос.
съч., стр. 126—138, — между 680—685 г. Lemerle, La composition, р. 360, приема отъждествяването на
Кувер от Чудесата с Кубрат (584—642) на патриарх Никифор и смята, че размириците, предязвикани от
тозн Кувер-Кубрат, са станали през 635 г., както съобшава Никифор, а отвличавето иа внаантийските
поданици от аварите отнася към времето на имп. Тиберий (578—582). Н. Grigoire, L’ori°ine et le пот
des Croates et des Serbes, Byzantion XVII <1044—1945), p. 88, приема идентифицнрането на Кубрат с
Кувер. На противното мнение стой V. BeSevliev, Zut Deutuno der Inschrlft von Madara, BZ XLH (1954),
pp 120—122. Подробен анализ на различимте мнения вж. у Бурмов. пак там, стр. 172—173, бел. 2, и
БаршшЛ, пос. съч., стр. 130—133.
Acta S. Demetrii — Деянията на св Димитрий
159
Aaviav, Mvoiav, Пдё{1а1ю, 'Podomjv xal na-
nas uiaQxiac Tn ,ulv xal OtjQxip’, xai та ttqos
Rv^avuov noxQbv wi%os]a xal loixds ndlets
re xdl nolaelas Ьтод&цосплея, artavza tbv
avtov labv eis та ixei&sv ng'os Tlawoviav
U£QOS TO TtQOS тф daVOVfilQJ TKnUfUO, tj<m-
vos ixoQxias ndlat (ajtQwrolK vjitjqxcv to
ley&ev SeQfiEioV exeioe ovv, cos eiQQtai, tov
алахта labv rjjc alxftalwolas хатетт}Ое» 6
le%&eis yayavos, cos аигф lombv wroxaftevovs'
rf ixeivov ovv hupuyevtes /лета BovlydQwv
xai ’Afiaowv xal twv lotntbv idhwwv, xal лаь-
boJtottjodvTMv dnallylwv xal laov axeiQov
xdl ларп611(п> yeyov6zos, пак be лада ncwQos
txamos tas EveyxacisvcK ладыХзурбтее*1 xal tfyv
oq/^v rov yivovs хата r&v Tj&dtv ta>v 'Par
ftaitov, xal xaOansQ Iv тр Atyuntcp ad tov
Фадаф r^dvero to to>v ' Efiooioyr y&os, ovzco
xat iv tovtov; хата tov dp/aiav rgonov bid irj;
bo&obo^ov ntoTscos xdl fiyiov xal ^ownotov fia-
mia/j.m<K tpil&ro та ттЪг XQtouaywv cpvlov,
xdl ftdregos &acEQCp negl to>v natQubv толоёёе-
cicor atprjyovpievos, 611t)1ois nvQ iv rats xoq-
biats Tijs drrobQdo&as vtpipnov. (ASS, p.
179 C180D)
V, 196. Xqovcov yaQ E^rjxoVTu ijdQ nov
xal xqos buiboaubvrcov, a?’ %; eis tovs avdbv
yevy^WQas fj лада twv 6aQ^6&w yeyb'QTat
nbe/hjots, xal lombv alias veos ixetoe labs
dveipaiveto, ilev&iQovo be tovs nleiatovs avdbv
ex tov xqovoi' yeymhru, xal loinbv tbs tbtov
ftfros JtQoaeycov о ’Aftdgwv zdyavos, xadcbs
тф yevei l&os fctiyjzev, agyovta tovtok fazdvw
xareotyoe, KovffcQ bvo/ia ашф, Sorts £x wwv
rcov dvayxaioTEQcov ^Qoaaxaovfiivwv аитф pia-
&<bv Tip' tov tocovtov laov twv iraTQojajv лб-
lewv im^vfilav, ev cxiipet yiverac xal dvdormov
layfidvei tov лапа ' Pwpaiaiv laov pieza xal
&eqwv BhvtGjv, xa&a gv tjj Mwodixjj tijs
’Eg6bov twv ‘lovbaioyy ipcpiQctcu ftlfilcp, zdvt
four, nQooijlvrovs ftera xai rij; airrdv bazoo-
xevifc, xal oxlwv, xdl avdmmax xai ayrdgrai,
xa&a lilexvatK tov yaydvov yivovxat, &сте ly-
vcox&ra tov avrov %dyavov biwscu Snto&ev av-
zwv, xal cvfif!all6vT<tjv a&rcbv xdl em лёгте
Мизия’, Превалитана2, Родена8 и всич-
ки други провинции, а още и Тракия4,
и земите при Дтьлгата стена край Кон-
стантинопол, както и останалите градове
и селища. Те завлякоха цялото това на-
селение в отвъдната земя към Панония,
до река Дунав. Главен град на тази про-
винция някога беше така нареченият
Сирмиум. И тъй, там, както се каза,
сноменатият хаган настани целия пленен
народ, вече като подвластен нему. Именно
оттогава те се смесиха с българи, авари
и с останалите племена, родиха им се
деца от това смешение и станаха огро-
мен и много голям народ. Всяко дете
наследи от баща си вродените каче-
ства и влечението на рода към ромей-
ските предели. И както еврейският народ
се размножавал в Египет при фараона6,
така и тук по съшия начин, чрез право-
славната вяра и светото и животворвщо
кръщение, се разрастваше христвянското
племе. Те си разказваха един на друг за
земите на башите си и взаимно запал-
ваха в сърцата си желание за бягство.
V, 196, Защото вече бяха изминали
около шестдесет години и повече, откакто
варварите бяха изиършили нападение над
родителите им, и ето, появи се там
друг, нов народ. Мнозинството от тях
бяха станали с течение на времето сво-
бодни и хаганът на аварите, като ги
смяташе ва свой народ, както беше обичай
у аварите, постави им за началник Ку-
вер.® Той, като научи от някои,
конто му били по-близки, че този на-
род копнее за градовете на бащите
си, започна да обмисля. После вдиг-
на целия този прокуден ромейски на-
род заедно с други племена, както е
разказано за юдеите в Мойсеевата книга
„Изход*‘,т.е. пришълците тръгнаха заедно
със покъщнината и оръжията си. Те се
вдигнаха и въетанаха, както казахме,
срещу хагана, така че когато самият ха-
ган узна, вапочна да ги преследва. Те
влязоха в пет или шест сражения и нъв
а) е Toug. b) па^ыХтясятт corr. Toug., ^ageutyfoMov Boll, с) ха&а lilexiai Toug.. xacalilextai Boll.
1 Имало e две провинции Мнаия в областного администратавно деление на Византийската импе-
рия : провинция Първа или Горна Мизия, която обхватала приблизително земите по басейна на
р. Морава, и провинция Втора или Долиа Мизия, между Стара планина, Добруджа, р. Дунав и р. Вит
2 Провинция Превалитана обхватала земите на днешна Западна Сърбия до р. Дрин и част от
Албания. 8 Провинция Родопа обхватала областта на Родолите и земите по Беломорскою край-
брежие, между реките Места и Марина, приблизително ди. Западна Тракия. 4 Провинция Тракия
обхватала земите ио среднею течение на р. Марина с градовете Филипопол (Пловдел) и Бероя
(Стара Затора). 5 Загатва се за библейския разказ, изложен в книгата „Изход", за дългогодишното
робство на еврейский народ под ваастта на Египет, откъдето бил изведен от Мойсей. е Според
Г. Фехер, Първата поява на прабългарите в Македония, МПр, IV, 1—2,стр. 89—97, това тюркско
име означавало .синкаа”. Тълкуването е весигурно.
160
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
Ff xai In &ptpoteQOis пап' аггг&г
фту&Ьто;, t/tna tov vnoXenptfevros aitov kaov
tpvyfj XQyodpevos ev tois IrfiweQots rtQog apx-
tov aneim tonoi'S, cos lomux fiera vbajs neoa-
cavra tov avrov KovPeq fietd rov eloyfievov
ovv tuaw nanus laov tov nQoacpyyiffi-na
Jdvovfiiv notapov, xai eis td stqos tjiids
peoij, xai xgatijoai tov KeQanyoiov xapnov,
xqxuot avt&v eyxaQvo&ivtutv, tas tcotq.ovs
fjwvvio noXeis, tbs fMiora ol tys dg&odo^ov
xafamotes Jtlozecos, ol pev tijv xaff yfias
fjagrvQOtpvXaxKov t.&v Oea^aiovixeojy n62iv,
&ЛЛ01 [3e| vijv mrvevfiaipova xai fiaaikida raw
aohcov, I'teqoi fit-tos wtopetvaoas rys tytqxys
xdlas. (ASS, p. 180D— E)
V, 197. Tavra fie той laov fimdevopevov,
cvftfiovXevzai dolegas yv&pys tai'tys fiovlijs
xaxoi'iQycos ylvovrai, aiote py was adt&v
tov Ttofrovuivov tomovb &$uo&ijvai, SIX’ avrov
KoufieQ n&na? cos avppixrm il-Monas t>a-
xQatfiaai, xai tovtcov upryavta xai yayavov ye-
veoftai' el yaQ hqos tov (mb 0eov fiaoiAeveiv
flfiiv laxovta foieA&eiv nugafciri, rov iabv
daana nap avrov Itppdpevos хсй fitauxoQnloas
tovtov tljs oQxys <Шотр ov xafricmjat, xai tore
to fioxelv, eated.e stqos t'ov xvqiov t&v cxyn-
tqwv vtQeopevocuv avtcp, eq-’ co peivcu. petd rov
ovv ciittp (mdexcmos taov exeioe, ait&v xeiev
O&ijvai та TtOQaxKfAEva ypiv t&v AQayovffct&v
l-dvr] ficardvas xatd to Ixavuv afroig IniyoQy-
yrjoai, ii fie xai yeyevyzcu' xai t<y tgomp тоитср
Im omapov elcel&ovtcov nXeitmov eis tds t&v
Sxldpatv cxrjvds^ xai fiisQa/rycavtcav negi tys
xa&’ ypas notetos xai Лхофы&Ьтее dos f.x
piptovs p>i irraoxeiv taverp^, ygsnvTO nAelctoi
lovtov ol ex t&v r Pwpaion’ dvres рета ywai-
x&v xai Texvarv ir r.p деоосЬотср тайгу yp&v
eiotevai noiei, ovs was avtixa ol niv vcitiQym'
eyovtes rpQovxida ev гд fiaoifavodop did t&v
nXartfiwv Anrrtepnov m>Xei. (ASS, p. 180 E—F)
V, 198. Tovtov те yvuxv&evtos naod. tov
elQypsvov tiq&tov avz&v KovfieQ, xai py 6v-
vapsvov tov lyxeipevov Iv ty xaofitq. emoxa-
Xvyai fiblov, eaxeyrato petd t&v avtw cvpr
fiovicov im olxdq amoXefq xai yv&py, xai
tautyv xQixpyfiov Povlyv lotq., (vote tiva t&v
avrov 6Qx6vrcov E£o%ov dvra xai navovQyov ev
naoi, хсй tyv nap" yiins bnoto/ievov yi&oaav
xai tyv ’ Pwuaicov, SxXaPcov xai BovXydQ'ov,
всичките той беше победен от тях. Той
удари на бягство с останаиата си войска
и се оттегли по-навътре в северните
места. И тъй, Кувер премина победо-
носно казаната река Дунав с целия спо-
менат народ, който беше с него, дойде
в нашите земи и заяладя Керамисийското
поле3. Те, като се настаниха там, поис-
каха да се върнат в родните си градове.
главно зашото бяха запазили православ-
ната си вира: едни - в нашия, пазен от
мъченика град Солун, други пък — в
прещастливия град и царица на градо-
вете2, а трети —в останалите градове не
Тракия,
V, 197, А докато народът желяеше
това, злонамерни съветници коварно под-
държаха мнението, че никой от тях не
трябва да се удостой с това, което же-
лае, но че сам Кувер трябва да владее
всички и да им стане предводител и
хаган, защото са излезли заедно. Зашото
ако той се опита да отиде при този,
който е отреден от бога да царува над
нас, то императорът шял да вземе целия
му народ и да го разпръсне, а него да
лиши от властта. И тогава присторено
[Кувер] отправи пратеници до обладетеля
на скиптъра с молба да остане там с на-
рода, който беше с него, и да се запо-
вяда на драговитските племена, конто се
намираха близо до нас, да им доставят
достатъчно количество храни. Така и
стана. Когато повечето от тях влизаха
по този начин в колибите на славяните
за грана, те разпитваха за нашия град.
И като научиха с точност, че не е далеч,
мнозина от тези ромейски потомци за-
почнаха оттогава да навлизат, с жени и
деца, в този наш богоспасаем град. Тези,
конто се грижеха за управлението на
града3, веднага ги изпращаха с кораби
в столипата.
V, 198. Споменатият предводител Ку-
вер узнал за това. Не можейки да скрие
коварството, което лежало в сърцето му,
за своя гибел и по свое усмотрение той
направил съветание заедно със съветни-
ците си и тайно ваел следното решение.
Един от неговите първенци, който бил
изтъкнат и лукав във всичко, знаел на-
шия език, както и езика на римляните, на
а) add.Tug. b) tovtov Toug., toxov Boll, c) cxijvar corr. Toug.,axevas Boll, d) Tavajv Toug., Tavtap Boll.
1 Керамисийското поле се отъждествява ойикиовено с днешното Битолско поле. Вж. Й Иванов-.
ИБАД, I (1910), стр. 236 сл. Според Златарски, История, [, 1, стр. 149, за предпочитание е отъжде-
ствяването му с Прилепското поле. Срв. също литературата въа ВИШ. стр. 213, бел. 58. * Т. е.
Цариград. 3 Т. е. споменатите по-горе префекта.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий 161
ха! ЛяЛсб? ev namv 'fjxovjj/jsvov xal yifiovta
3i&or]? daifionxfjg Ufjyavfjg dvdotatov yevso’&ai
xal tjj xaff fata; xal avtbv т<д doxetv &s tovs
Ionovs пдоолы&т Феофикахгсд лбка, xd
dovkov iavrbv лдоолоп^сао^т rov mmov fia-
otlsoK xal kaov /ист’ afrov meiorov ehfiaktv
ngbs fjfias, та avrov i>eivde tpQOvovvras, xal
IvAev хсй ix t&v igAmov tovzwv Тф rtokrv di
fyupvkiov яокёцоо ekelv frrcv&a dgkovdri fterd
tty afrfy; лбоддса oqtetkovios fyxmatmjvai
tov Icz&evtos Koifteg цеха т/js afrov &ло-
cxe.wjs xal tear komdiv agy/ivroyv, xd evfrv
cbZVQWnevov avemagatao eaOai twv лё(Х£ ifr'ibv,
xal rofaatr demo&iv, xal stole/ieiv tas vfoovs
xal Тф 'Actai’, ш Лё xd tov to xgdros ^pwra
«jc fiacikefas. (ASS, pp. 180 F—181 A)
V, 199. Tatnifs ovv tij; axhgems xai yvm-
цф ysvoftevT]? xal oQxtg to лад' afratv flov-
kevfikv татапосдобутап’, to doxeiv, tig afrtov,
Mavgog tovvofia, nytapvg ev tjj xad* тщад
ytvettu nokei, xal jiQfbtov nei’&ei tovs тф ад%ф
dienovtas xqtjutoTs xal &rtan]kcSs ЦЕ&' bgvMv
frfoiaoi, xakkiota xal dnodoyijs a;-ia ngog tov
Evoepsoratov fiaoikia negl avrov 6vayayetvb,
ootis о ndvraw Efrnyfrijg tois лао' afr&v &vi)-
veyn^ots лЕЮ-dels afrixa liiyov еуудадюи orek-
kei Tovtots srgbg пцф, лё/арад d>Qatitova foidrov
тф аугф Mavgtg, xal fidvxov <ptkoup.iag %6gtvt
xekevaas nfyaas tovs lx cmv tav kex&ivrog
Kovfteg xEQa/Mjouivovg imospiyovs гл avwy tbv
Mavgov yeveodai, xai тф тоияеп/д xeksvaeois
ifitpavovs ysvopevijs, xai fiaigixieg ev dgdivcg
iyygiuprg cvara&tfoqg, ef ixelvov anas id6&g
6 Ivtfw&a siQooQvets labs r<y «v«p Mavgep,
xd autos tovtwv о атдатфод vuggyev. Tives
Ле to>v ex tov 'Рсоцаиот tp&ov t& negl tov
MtxvQov 1затацЕ!Ю1, ак oud&tote EfpvkatEV
nloxiv nva, dz/cz det And фапкбтфО? xal ini-
ogxubv xd d6kov x&ximos G>v tots tgonois,
srokkovs ronovs xal e&vg Efyndg&yaev, xd цг)
Apeikew Tovttg xarantorEVEO1 *' iyvewewe de ofros
fr diafiokijs z&v afreg nkr)ata^6vi(av did tgo-
mov xal oxevijs, tovs xatd5t]kov iv tq> хдилтф
xotoi'ftEvovs туу alziyv deivijv tvedgav Artexe-
fpdhoev, xd rd avt&v ywaixdrexva, a>s fyfte-
krjoev xai onov i^ovXeto, ingacsev. (ASS, p. 181
A—B)
славяните и на българите и, накратко
казано, бил изкусен във всяко отношение
и изпълнен с всяка дяволска хитрост.
Той трябва ло да се вдигве и лривидно да
прибегне, като другите, до нашия бого-
пазен град, да се престпри на покорен
пред верния император и така да вкара
със себе си при нас твърде много хора,
които споделяли ужасния му план. И
след това той щял да превземе града по
този начин, именно чрез междуособна
война. След превземането му, разбира се,
гореказаният Кувер щял да се настани
в него със своето имущество и с оста-
налите първенци. А след като се укрепи,
той щял да излезе срешу околните на-
роди, да ги покори и да тръгне на война
срещу островите, срещу Азия и дори
срешу този, който обладаваше царската
власт.
V, 199. И тъй, след като обсъдили и
взели това решение, те го потвърдили
с клетва. Тогава един от тях, на име
Мавър1, се яни уж като беглец в на-
шия град и с благи и измамни думи,
придружени с клетви, убеди най-напред
управяиците да съобщат за него на пре-
благочестивия император много хубави и
препоръчителни неща. Така, благодете-
телят на всички, убеден от това, което
му съобщили, им изпрати веднага пис-
мена заповед за назначение на този
Мавър за консул и знаме — в знак на
благоволение. Той заповяда да се поставят
под заповедите на Мавър всички кера-
мисийци, които бяха избягали от хората
на казания Кувер. Тази заповед беше
оповестена и вписана в матрикулярния
регистър3. Оттогава целият прибягнал
тук народ беше поверен на този Мавър
и гой стана негов военачалник. Никои
от ромейския род знаеха истината около
Мавър, именно, че той никога не спаз-
вал честната си дума, но поради злоба,
клетвопрестъпничество и коварство ви-
наги бил твърде лош по нрав и разорил
много места и народи, та не трябвало да
му се вярва. Но чрез доноса на тези,
които му бяха близки по характер и
държане, той узна и обезглави ония, кои-
то тайно разкриваха неговия страшен
замисъл, а жените и децата им продаде,
както му бе угодно и където искаше
3) Sava corr. Toug., bslv Boll, b) dvcytryElv Toug., Svayayai Boll.
1 За това лице няма сведения у други автори. * В матрикулярния регцетър се вписвали вой-
нишките набори. Вж. Grosse, op. с., р. 316.
21 Грънки извори ва Сългерскат» история, III
162
Acta S. Demetrii - Деянията иа св, Димитрий
V, 200, "Ofav oi 2.оато1 twv XQtouavfbv
nij zoljicovrsg stfaneiv, “(Kteq Eyvcoaav, xcna
rijg milewg eve8qov, ifyrfyovv xal iavrofig xal
ztjv tMiv, fAijSsvis Tol(iwvtog ztQOg fivriaraotv
tovtov, Ш fzuXAov xai fiefithKu. avrov tovs
t-Ate гф Aow.iv xQazovvrag' хатЕвтуое yaQ A
autos MavQos ХЕУтбрурод xai яетг^хоттг^оад
xal fiExoQXpvs, ovotieq e!%e ov/Mtvoovs zijg av-
tov fiollag yva'ifajS, xai onlhai rovrov ev&a
woel avAgeg evto).(U)i vvxvroQ xal xa&’ fyiegav
erpularrov zag caioeig xo(u^d(i£voi lx twv rov
Atjpoaiov axerpig di таутт) xal flovli] ixvyyfanv,
mm тд vvxtI гуд fieyaJ.r]? iogtijg tov ayiov
•jafjfiatov, me rd? zfjg omnjQunfiovg Xquttov
Avamaoewg efuityiag ijftellev (лета stavtwv ex-
ieIetv ц trcolig, тоте (ща twv (xei avrov l/mei-
QonolEfiwv, tftrpvliov fiaUeo' nolsfiov xdl tfvQ
rig zivag етсу/мя*: ronws xal ovtwg iyxQatEig
irjg лбАесод yheo&ai. (ASS, p. 181C)
V, 201. ‘ О fie to xQarog •fieotlev бебеуцвуод,
aoQatCQ lum>evaEi xdl vevpati, хата то yeyga/jy-
(iepov, oit xngfiia flaotletos ev zetjji Geov, xal
fatov fiovlerai, xab&iEQ vfiwp, exxIIvsi muzrjy,
oimro rd (иЛетцде? iv fi61<jj xara туд лоХееод
ktundfiEvog xelEvoat xarrjgiwoEV Suxn>i<i>, GiQa-
тцуо) tote twv xagaftrnv vnawpni, <w<5ei ошф
xdi r.oig loyois xal roig tqotuas, xal тф 0«ф
ep fixaaiv 6vaTei9ftaeP<pa, fatwg (iem twv in
adror wtcoi' xaoaflrouivwy mgaziwtwv zyj &&-
\lo<poQorpylaxtw тайгу Eicfialeiv л61ы, enl ла-
\Qa<pvlaxfi tov If^bivrog Mav@ov, xal zwv gIiv
avr<(> nQoaQVEVTiov, farms tov uxovtov rrtparov
тгуу/ггогтод, лдо-дъумтёоюд tov? бла
rov Iex&eitk KovfteQ ev^afiE xararpEvyr.iv yi-
vijtai' oozig EvxlEEormog otaQtijyos Eiafavtog
led xeisvoder tig cieqos ay ayelv fSovlopEvog
p?Etatv ало twv ttjg 'Elldfiog (ieqwv, xal xara-
y.apflaver t/]v Sxia&tar vifoov fyieQrf xvQiaxfj
ryj kqo (uag Ttj; ayiag Паа%аМад, ifag ev rat?
kwr fiQ&ofiol;wv ло!ео1Р лада лахтсву Ео(лб£етхи.
иа) ЦуЕтш у twv paiwv' лроаодццвад oZv iv
1ех&е1с(1 vijoro, боиарх» ovaj; lx л1е1от<ор
liov yoivwv, xal Evgijx&g iva twv увуоцЬ'а»’
!x«oe nayayicov vawv rHorbfit) xdl ewlov xa-
&Effrd>rq, гф Ейухбср ctQacw htitQEipey (iBQog
avrov xa&atgetP, xaxeioe t^v •beiav AfitovQyiav
IxteXeiv, о fii] xdl yeyevTjzai. (ASS, p. 182 D)
V, 202. Tfi ovv intovOT}, fyetg ayia fiev-
:sQa z^g i^fio/iafiog tov xv&axov nafiovg, xal
a) avateOsnriftp coni. Boll., dvtmdafiliov in cod.
1 Вж, Притчи XKT, I,
• Схиатия, дн, Скиатог, е един от Спорадскити острове.
V, 200. Поради това другите христи-
яни не смееха да издадат, каквото знаеха
за засадата, готвена срещу града. Те
оплакваха и себе си, и града, но никой
не смеете да се противопостави на [Ма-
вър], а дори и тези, конто уж управля-
ваха тогава, се страхуваха от него. За-
щото този Мавър назначи за стотници,
петдесетници и десетници хора, конто му
бяха съмишленици в коварния му план.
А войниците му, конто бяха смели мъже,
бдяха там денеминошем,катополучаваха
издръжка от хазната. Ето какво беше на-
мерението и планът им: през нощта на
велика събота срещу големия празник,
когато градът заедно с всички шеше да
празнува тържеството на спасителното
Христово възкресение, именно тогава той
заедно със своите опитни във военното
Дело хора щеше да предизвика граждан-
ска война, да хвърли огън на някои опре-
делени места и така да завладеят града.
V, 201. Но този, който беше получил
от бога властта, по невидимо вдъхнове-
нне и знак (защото, както е писано, сър-
цето на императора е в божиите ръце и
той го наклонява като вода, накъдето
иска1), още преди да бе научил за ко-
варния замисъл срещу града, реши да
заповяда на Сисиний, който тогава беше
стратег на корабите, мъж разумен и в
думите, и в делата си и отдаден всецяло
на бога, да влезе заедно с подчинената
си морска войска в този град, пазен от
победоносеца. Той трябваше да охра-
нява казания Мавър и тези, конто бяха
преминали с него, та при наличността на
една такава войска, хората на казания
Кувер по-охотно да прибягват тук. Този
преславен стратег Сисиний, като искаше
да изпълни заповедта, излезе от областта
на Елада и стигна на остров Скиатия2
в неделя преди първия ден от светата
страстна седмица. Тази неделя се праз-
нува от всички в православните градове
и се нарича Връбница. И тъй, като стиг-
нал на този остров, който беше необи-
таем от твърде много години, той наме-
рил един от тамошните пресвети Храмове
обрасъл с дървета и храсти. Той запо-
вядал на покорната си войска да про-
чисти една част от него и там да се
отслужи божествената литургия. Това
било и направено.
V, 202. На другая ден, който беше
светия понеделник от седмяцата на
Acta S. Demetrii — Деянияги ва св. Димитрий 163
Й» dvlfjxov h’avtlcov fctag%6vra>v tiqIs rbv xad'
fj/мд tnlovv, Ixxlrjoidoas rbv avrov &navra
gtqoxIv тцюбсгр.ёуЗг] 6 ntxvd&oros outos SvijQ
fafrv/iov цт}8Ь>а eIvcu, zb 61 lombv tov vaov
xa&aiQEW anav, хсй tb ev avr<p yevfyievov Syiov
(Momtjfta, ней manag hoifiao&ijtai dljtovs rifs
ayta; Xqiotov &vaota<xoKB, (5ff rd xatd ovviyfh}
rys loQTijs Exnlt]Qtt>oai, xai тд? Totafaijs avtoig
Stalalcas naaw xaxab^lov yevoijA-vtjs, siQofhj-
/mjs rife xcr&agoEtiK tov vaov xai tov ayiov
[}anucfj.aios fycnvlgovro, xai Silos дет’ allov
CKrfvonowiv tfrffewK, alios EvtpEiugajv /zetd
tSw £te{M)v та rife lofftijs, VteQOS 61 rt&liv
-tqos SyQtxv fyfivcov хсй XT7jvd>v xqooexciIeito,
xai &nla)S hovteg, хата то Ixauao boxovv, eis
to e£ijs td zijs loQztjs ebTQem^eiv %fatt£ov, ev
ay vote} ndvrtov Svtcov tov хата tfyv уу&цтр той
leley^ndfov KovfttQ xai rov IbfauQov, xai гая1
xat' aircovs oi>fim>Evot&v, xai di, /лета zip'
ffetav lEtrovQyiav rijs avrijs ay las Sevteqos,
хсй то beutvijoai navzas, хсй tt/v n^bs owffist
тф 0e<p dvanifityat cvyaQioztav, 6 navEvtprjfzos
sxeivos dvijQ та zan> fSiylo»' хсй oxovlxcov хсй
lour&v n&vran' тля> ярй? jiaecupvicwqj’ fratt]-
Sedov (pQovricas z/Qe/xeiv tov lombv anavra
mQazbv jiQoatcaitEV. (ASS, p. 182E—F)
V, 203. Kai Sy avrtxa d.fpvnveboavws av~
rov, /paiverai ov xardvaQ, Slid xa-bvmao, 6
лахтоте uojtflwv xat pEQi/ivcbv &t1q dva^lcav
Sovlo/v xdl natglSos, лей rd zijs anxr/Qlas
f)IMJv xalws nQayficaevdfiEvos, 6 xallhixos
fi-dQTvs rov &eov Дг/fifaQws, лей ovtcos avrep
Egytf "Eyeipe, ti xo&evSeis; Aq/lsvloov, 6 dvs-
fios &ut/i6ei6s etm>, eO 61 abtbta to deadly
ак SvEQybv wtoqxov rov Tigoeor&za tov xaQa-
fjOV T/Qtfaa, ttOlOS IffZIV 6 SvEfZOG. ”0 61 £<₽?/
'Evavzlos iazlv, <52Ad хсй гой yfils dni stleiov
crpodQOTEQos. Ualzv 61 &s tj/tellev fapunvovv
лей ev pQay,Ei 6 avzbs abdis IcpiazataP Sieysi-
qcov tov lex’&dna aTQati/yov, xai тг/v nlevgav
vv^as Е<у>т)' "EyetQE, Зло? сот, Aq^svigov, 6
SvEfios iyat/jSsids l<mv. Atavauids o^v ndliv
Ьищала tovs naoaxoifiSvovs лей rovs rijs fii-
ylas, rls 6 li^as, xai t$vm>toas 6ta tov
xlovv ndvreov 61 Sqvovusvcov p.ribeva icosa-
xevai, ij miQa nvos dxtjxoEvai tccq'i tovtov, naltv
страстите господни, духали ветрове, про-
тивни на пътя им към Солун Като събрал
цялата си войска, този отличен мъж
лърво казал, че никой не трябза да се
отпуска, но да прочистят цялата останала
част от хряма и светия баптистерий1,
който се намирал в него, и всички да се
приготвят достойно за светото Христово
възкресение, та да отпразнуват празника
според обичая. Когато тези негови думи
станали достояние на всички, те усърдно
почнали да се надпреварват за прочист-
ването на храма и на светия баптисте-
рий. Едни еръчно правели палатки,
други задружно приготвяли необходимого
за празника, на трети пък било наредено
да ловят риба или дивеч. С една дума
казано, всички смятали и се надявали да
• приготвят потребното за предстоящий
празник, като никой не знаел за наме-
рение™ на казания Кувер, Мавър и съ-
мишлениците им. И тъй, след божест-
веното богослужение в този свят поне-
делник, всички вечеряли и според обичая
отдали богу благодарност. Тогава този
прославен мъж, след като се погрижил
за стражите, за съгледвачите и за всичко
останало, което било нужно за охра-
ната, заповядал цялата останала войска
да си почине.
V, 203. А на Сисиний, който заспал
веднага, му се явил не на сън, а в дейст-
вителност този, който винаги се труди
и грижи за недостойните си раби и за
града сн и който добре подготвя
спасението ни, именно победоносният
божи мъченик Димитрий. Той му казал
така: „Стани, защо спиш ? Разпъни плат-
ната, вятърът е благоприятен". А Сиси-
ний, като разбрал, че видението е дей-
ствително, неднага попитал капитана
на кораба какъв е вятърът. Той му
казал: „Вятърът е насрещен, а и освен
това много по-силен от вчерашний". Ко-
гато казаният стратег щял отново да
заспи, след кратко време същият [мъче-
ник) пак се явил, взел да го буди и като
го мушнал в ребрата, му казал: „Стани,
казах ти, н разпъни платната 1 Вятърът
е благоприятен". И тъй, Сисиний ста нал
отново и попитал тези, конто спели до
него, както и нощните стражи, кой му
е говорил и го е разбудил, за да от-
плува. Но всички твърдели, че не са
видели никого и че не са чули нищо от
a) araotaoetog coni. Toug., ava/jatdoecof Boll, b) Toug; Iniotatou Boll-
1 Баптистерият бил страиичнп отделение в преддверием на храма. В него се придавали новопо-
кръетваните.
164
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
едхатп et 6 Uvenos emu't^&oQ icmv xard to
leyfttv avtcp' elneiv bl tovs зпбзаск bvarriov
Tvyyavuv. ’Ev &to£>iq. oi‘v tov Iex&eptos те
xal ^Qa&Evros yeyevtjfiEvov хсй ftiliovtog 7idi.iv
ex ni.eioTT]Q aboi.eo%ias kqk bityov &<pv3wwv,
тся> avrov orQonivbv dittos <5 fingevg ex TQtTtfg
noQtmtaai, ov fuxQti onovbfj хсй tagaxg oi'Tw
elmbv. (ASS, pp. 182 F—183 A)
V, 204, Sv fit] afielqaijg' iyetoov, &оцё-
twov, <5 avefios inmitefc hmf Idov, ci' xa-
fievbetg, xai u’AAoi dgfievigov.ttv. Тоте ioatbv
bteyee&ds xal ovve'is <5 Oavpaotos хсй A^ioffsa-
ro? Ixeivos, xai Svrats yvtjatog fpiios tov (йеой
xal tov uoqtvqos, cos •Heta Anoxaivipet xal ov
xatcl cpavtaoluv rijv rotauttp- л(ют(утг]р tov
itioos, abtixa bttxvtwrds, хсй ovx e’n Tiva лед!
Tofttov btefximioas ijoSato tovs xagafiovs btargg-
%etr, xal trQoatra&v IgOQpeiv та nQos f]fMS'
mm bi tpaoxarra»’ rotv nvefitov evayttwv ov-
tow, хсй uvtcbv та туе eootye fxeice evTQem-
&tv onovSafcoPttov, nov fiovieoUcu ефу ev стерео
гбл<у едуротёдш &nocpeQen> aistovc' eha
be ixeivov lx туе lx tqi'tov Imotaoiae rov
fitigrvgos tix&fkofib’ov vndgyovTog, lx rye &a-
fwvov abtov 6%,Луоеак те хсй fieotgiag tob
г-теааатаотоЬ туе ябЛесое yftfftv iyiiytitiov, tov
-tIovv avtcp inttybetov goeofac, Mmykateiv
-Jtobs ryv ogftyv tov nioos пдспетаттег, хсй bi]
6q^ xdriafiov, cog axb t5>v ft£Q(~n> Xaixtbos
els та ngbs avtovs Agurvi^ovta Eb&lwg, xai
IftvyoHy rov ev Ллохалофы XsyfrevTos airrat.
(ASS, p. 183 A — B)
V, 205. Avnxa yovv Tf] llaoiq. twv xciqq-
Pojv ll-i&vtcov, xal tov dvefiov, we e/pyftev, xcaa
tiQooamov Bvtos, acpvat vev/mu but tan’
tnQeofiruitv tov 6&Ao<p6oov lx t&v one&ev rov-
tots ovQtobgoftoe bvEfiog xateitvet, хсй яАебсат’-
ree aQfiobirog xai dpfisvicavTee ev&Etax, тЦ ayla
TETQdbt туу rye aylag Ifibop-lboe &Qav Ь^Ьб/лтр
tyv ^Eo^vcrov zabryv xatiiaflov 3t6i.iv bia
tov htEQaosaotov abtye Ayfiytoiov' ”0&ev
tov bmxbe fteiEttjUivTos te xal ctotxy&sv-
to? bpifiatoe tov lfupvi.iov noilftcnt lombv
&Oyyoavtog лада too Mangov хсй twv pet
aiirw, avtixa cp6f}q> хш 6&Vftl<} oivxeitels 6
(tvrbg MavQog, nvQetcp урХепапсбхср ix Ttjg
A'&vfiiag stsQmeatbv xate&>]XEv xXivyg Ini
nietcras Tifiigag' ev&ev xai tcov Ivtett&ev fie-
театт], el fit] d TiQo^irf&elg avt]Q <5 яаребсртцю?
ctQatrjyog, Ayvocliv to fieisfrjQev, tovtov h> f.6~
yotg хсй Sq'-cois хатуо^аЛюто. Ta be tov oqo-
fiivtog afam ^yow бцхгг'ясо&бута лмря tov
никого за това. Тогава той пак попитал
дали вятърът е благоприятен, както мт
било казано. Но всички му рекли, че е
насрехцен. И тъй, понеже стратегът иэ-
паднал в затруднение от снова, кое—
чул и видял, поради голямата си загр.
женост той щял отново да поспи малк
Но мъченикът за трети път се прибли-
жал до стратега и му казал с не матко
загриженост и безпокойство:
V, 204. „Не бъди нехаен! Събуди се
и разпъни платната, вятърът е благо
приятен. Ето, ти спит, а други разпъват
платната". Тогава прочее този чуден и
достоен за удивление човек, наметина
близък приятел на бога и на мъченика,
се събудил и разбрал, че това подканале
за път идва по божие откровение, а не
от въображение. Той станал веднага, не
попитал никого повече за това нещо и
започнал да обхожда корабите. После
заповядал да потеглят към нашите бре-
гове. Някои назвали, че ветровете са
насрещни и че се били погрижили да
приготвят там всичко за празника» „Къде
иска да ни заведе на друго по-пустинно
място?" — назвали те. Но той, понеже
видял защитника на нашия град, Ди-
митрий, и уверен от третото появяване на
мъченика и от неговото упорито настоя-
ване, че плуването му ще бъде благопо-
лучно, заповядал да почнат да гребят,
за да потегли корабът. Тогава именно
той видял един кораб, който като че ли
идвал откъм Халкидика направо сре-
щу тях. И си спомнил за снова, което му
било казано при откровението.
V, 205. И тъй, корабите потеглили
веднага напрел и вятърът, както казахме,
бил насрещен. Но внезапно, по знак от
бога и чрез застъпничеството на победо-
носеца, в гърба им задухал попътен вя-
тър. Като заплували леко и се носели
благополучно, в седмия час на светата
срида от страстната седмица те пристиг-
наха в този богоспасаем град благода-
рение на неговия закрилник, Димитрий.
Ето защо прочее страшно замисленият и
подготвен заговор за междуособна война
бе изоставен след това от Мавър и хо-
рата му. Веднага, обзет от страх и от-
чаяние, Мавър изпадна в страшна треска
поради униние и лежа на постели много
дни. Поради това той дори щеше да
напусне този свят, ако казаниит всесла-
вен стратег, който не знаеше за този
заговор, не го успокой с думи и клетвя.
Той разказваше на твърде много хора
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий ]65
.Mdjwvfioc tnegl tov niofc, nhfowis ftpriyofyievog
ё&цаууиды tgv onovbi/v xal ti/v ngovouiv tov
udQtvgog, YpKEQ ёлоиухно ttegl zgg nulecog.
Kat tots loatbv tov avtov Mavgov (ита twv
ibiwv avtov ndvrwv ёх tov Kovfteg teal tov
avtov otgatov tov ёх to>v xaoaf!a>v ®£co
’’Mews ev tots bvtmols fisQeotv nagaepoaosvsiv
Ьктолюоер, xgbs to tovs [dlkovtag ёх twv
Sx/.af}wv nooetpevyew KtgaUTjodlVOVS Abtibg
xal dvr/mobierws лдосёдуеоИм, xai ovrws йга-
/iavav fifisQas nleiovs. (ASS, p. 183 В — C)
Vt 206. Afeni be тонга ивЯеиоейк ^aoiXixijs
q>oai)O&<W)S тф Isz&i&ti ipiloffup огдап^уф uezd
twv tiQTjUEva»' xagafiwv, xal тип ёл1 tovto
maXivrwv jtXoiwv ел! ti/ Anoxoixlaei twv лоХ-
Xdxts EiQfjfievwv КЕдщмушп-сю, S avwg MavQos
ui'v тыу /лет* avtov dmi^n/ywp та too Неоотглюо
paoiXiws xareia^ev fyvri, Ixeigs bex&elg xal
uQXfm’ xgy/xatloas. *AXX* <к’8ё ev tovtw qgyiy-
OEV T] ^EO^OvloS ГО? &&XoVOQOV TQOlM]&Eta,
alia bta tov abtov vlov tov Muvqov to це-
lenydbv xatd rqs fjfiwv noXecog 11; airov xal
tov KovfSeg els тад ctoe/fets Ifi^vdEi- axoag,
vxnvgaxms аётф тф' boliutyta xal tpavXov
ngothaiv tov nolldxis p.vq/MVEv&EV(o<; Mavgov,
xal otmeg xal ev tols Gggxrboig /aigeciv лдо-
booiav xatd tijs bavzov yiv^ijs Efiovlcuoato
лдаЦал Kai tovtwv ovrws aliffib? xaratpa-
rfrrwv 8tdtt та eis fxioov ahar ftelovlevfisva
tpvXarrwv (5 лоНФад 6vof/aa9fis KoifjEQ, ob-
to’os twv avtov Mavgov йг&дшлом' tj лдау~
(Mtaw ёуфрато, jua^Aor be tbs avtov ywaixas
ev тда ifaeg elyov, npfi xal nleiw t^Iwoev'
6 bk Xsx&eIs eboE^lotatog flaoilevg, Л йе( тф
tb xgtizos аЬтф ледеауурсоп (hoi та туе avtov
fiaotleias Avati^s/asvoe, xal аЬтф tov avtov
Mavgov xataleiipas, фау&тф /лёт tovtov ov
bebcoxsv, zye bi afi'as блоатграе, bv лдоаотеко
fiEta twv &a<palwv ледиЬдюЕ, xal rye dgzys
xal tyg otgatias, rjvneg eI%ev, йлёглт/оЕ. (ASS,
p 184 D E)
V, 207. Tig fiy ^av/idoEi, dyaxyrol xal
•yiloZi/wzoi dbeltpoi, tbv tohov xal tyv xybe-
lioviw xdl avp/Aaylav той aeifwyotov xal лдоо-
toxov xai Ivtgwrov t^s лоЛеюд i]/i,wv dijtwirgiov,
on >)p.wv 6fjEQlfj.vwv xal dyvebormv nsgi zys
oixEias aAcboEWS xas&eozditwv, xdl tbv fiaxnlia
tlfjwv bid tov &eov тог1? xaQ'ipovg ngbg o»fi-
Hayiav xdl cwttjgiav n}g nblewg evExagbiwoev
отEi lai Evrav'&a хей zys лдо-deo/xtag zov /леЛеп]-
divtog f.p.tpvliov яокецос xal dugoadoxt'itov xdl
за това, което беше видял, г. е. какво
беше наредил мъченикът за плуването,
и по тоя начин разгласяваше за неговото
усърдие и грижа към града. И тогава
той заповяда на Мавър и на всички не-
гови подчинени от хората на Кунер, както
и на самата войска от корабите, да се
установят на стан в западните части
извън града, та керамисийците, конто
искаха да избягат от славяните, да ид-
ват там без страх и безпрепятствено.
Така изминала много дни.
V, 206. Но след това до гореказа-
ния боголюбив стратег пристигни цар-
ска заповед да бъдат доведени често
споменаваните керамисийци с казаните
кораби и с корабите, изпратени за
това. Тогава сыцият Мавър заедно с
тези, конто бяха избягали с него, се
яни при боговенчания император, къде-
то беше приет и стана началник. Но
дори и в този случай внушената по
божия воля предвидливост на победоно-
сеца не остана бездейна, а чрез самия
син на Мавър доведе до благочестивите
уши на императора за заговора, готвен
срещу града ни от Мавър и от Кувер.
Той му разкри хитрия и коварен план
на често споменавания Мавър и че в
тракийските области той замисляше да
извърши покушение срещу живота му.
И стана ясно, че това е наистина така,
защото често споменаваният Кувер, който
спазваше уговореното помежду им, не
беше докоснал никого от хората или от
нешата на Мавър, а дори от да ваше на
жените му съшата почит, която имаха
по-рано, дори и по-голяма. Казаният пре-
благочестив император, като се уповаваше
винаги за своего царство на бога, който му
бе дал властта, предостави нему и самия
Мавър. Не го предаде на смърт, а го
лиши от достойнството му и го заточи
да живее в предградията под стража.
Отне му и властта, и войската, която
имаше.
V, 207. Кой не ще се удиви, възлю-
блени и христолюбиви братя, на любовта,
на покровителството и на помощта на
този приснопаметен покровител и спаси-
тел на града ни — Димитрий ? Докато ние
си седяхме безгрижно и не знаехме, че
градът ни ще бъде превзет, той по бо-
жия воля внуши на нашия император да
изпрати тук корабите за помощ и спа-
сение на града, защото беше близък
денят, определен за замислената между-
особна война и за нашата неочаквана и
166
Acta S. Demetrii — Деянаята на св. Димитрий
&pvxtov idudcov yp&v lyyvsdvTos, tov crQcmjybv
zxqog tov nlovv dutyEtt>ev, xai t&v Avefiwv evav-
ttwv vnagyovitov els imufieiov evnkotav iyyayev
xai tag fiuvkii; Hkvcev xai iXmdag t&v xtyv filcu-
oiv cxeyxipt-vtav mxi'iaao^ai tij; Sovkixijs avtov
тайгт/е iwkeax.----------— (ASS, p. 184 E)
/7. Episcopus Cypnanus a Slavis
capitur
yj, 208. r&yoVE Tig IS 'AtpQlxfjg dvTjQ, 6g
fih> avvsrdg, 6g 81 id &eia ^eooE^rj;, xai mkiig
pirv xtyv йоетг'у, бдургдаохф 8s xoa/tovpsvas
dSubpari' cvo/m тойтф KvTrQiardg. ovtos tryv
ttgog flaaiklda tote Sid tiva; xgdag mekldpevog
tneginov roi'S тп? ‘EkkdAog totiovs &ngo>86-
xi)ta тф t&v ^Jtkafiivtov ly&yei ivi^geurai. *Arcd-
yeiai toIvw tyj c<p&v %<6gg &v&gdn:o8ov 6 xat
dpcpto oepvog xdl локик Ixeivog Sqxiejev;.
*Evte>'&ev аьтф Sovkeia fiaQ^a&xt), xat Sovkog
flagfidgov Sea^dtov xai Sxa&dgtov xai 6vuxgvg
picutpavov dfyeds 8 Фьтгу; xdl otxovdpog rijc
xa&agdg xai 6aipdxaw &volag xai t&v koyi-
x&v tov X&atov dgsppbxcw notpiyv xdl 8i-
Sdaxakog, xotpivog ёл! t&v d>pwv aia& xa&"
Ixdoiyv, xdl x&iqovs tyg ffagfiagixfjg Imio-
araoias bapuQijots. Ukqytn xata vtbtw, tnlt)-
yal хата xtyfyg, хата ciayovog paniopara
блохе dijta iSanoxvab) тф %догф те, xai заИф
tov ту; Sovkeiag fSogov; (& fid&ovg t&v a&v
xQipanov, koye &eov dveftxaxej i] trtgeoPvwit]
IxeivT), xdl lega noltd, хсй ух тф fiagflaoty
&g 6 kadg <5 &g%iEQevg tQonav етедог. (ASS,
p. 1«7 A —B)
V, 209. IIov yag diaoiikkeiv older »} fidg-
(Sagos Ixebo] ipvyyi ava. peoov tegov xai flsprikov
to; pd алгеа&си tov Xgiaxov Kvgiov, xai &>>]-
vEotara novqgsuec&cu; ti zd petd ravra; aigei
xgd; ovgavov id oppa 8 paariyia; Ixeivog
dgypoevs peiaxakeitai zip vyto&er @<я,Uttar
xdl zayv сигсф &vaie&akxe та Idpata, xai 8
fivuzy; fnjjoopdi<ov SugrjS fatowekletai tayi-
vtbxaxo;' vvl; xdl xatd y?jv xatldaQ&Ev fj &q-
ypQEvs. Kd tolvw drag аиты davpd.oujv 8
pagtvg hpimarat Кода yag, xai Idov, dvijg
Ivdedvpevo; navonkiav mgatriyix^v, ётртло;,
^трг/трбдо; vlo; ара xdl xagdotatof xai ei zijs
alypakcooias &takkayijvfu fiovkei, xdl t&v &eo-
p&v, xpqolv, dxoljDvdei poi. Гг<п(й£е1 Tovitg xai
неизбежна смърт. Но той събуди стра-
тега, за да отплува {към нас] и въпреки
че ветровете бяха насрещни, той го по-
веде към благоприятно и шастливо пъ-
туване. Той осуети намеренията и надеж-
дите на тези, конто възнамериваха да
превземат този покорен нему град.----
17. Славяни пленяват епископ Киприан
V, 208. Имало един човек от Африка,
който бил и разумен, и благочестив в
божиите работа, и много добродетелен.
Той бил удостоен с зрхиерейско достойн-
ство. Името му било Киприан1. По това
време той бил изпратен по някаква ра-
бота в столицата и някъде в земите на
Елада неочаквано бил хванат в засада
от славянский народ8. И тъй, онзи свят
и побелял архиерей бил заведен като
роб в страна та им. Оттогава започнал
да робува при варвари. Жрецът и
извършителят на чистата и безкръвна
жертва, и пастирят и учителят на духов-
ните Христов и чада станал роб на гос-
подар — варварин, мръсен и явно кръво-
жаден звяр. Той носел всеки ден кош
на раменете си и изхвърхял тор от вар-
варската конюшна. Удари по гърба, удари
по главата, плесници по лицето — до-
като най-после този побелял и свят ста-
рец се изтощил с течение на времето и
поради голямата тежест на робството
(о, дълбочина на присадите ти, търпе-
ливо слово божие!). Така чрез някакъв
преврат на нещата архиереят станал за
варяарина нещо като обикновен човек.
V, 209. Зашото, как тази варварска
душа би могла да направи разлика между
свешеното и несветото, та да не се до-
косва до господа Христа и да не бъде
така безмилостно жестока? Какво сте-
нало след това ? Вдигнал поглед към
небето този измъчен архиерей и призо-
вая помощ свише. Той веднага получил
изпеление и най-бързият спасител му бил
изпратен по решение свише. Било нош
и архиереят спял на земята. И тъй, мъ-
ченикът му се явил в чуден сън: гледа
той и — ето, човек, облечен в доспехи
на стратег, възседнал на кон, с меч в
ръка и млад, и твърде приветлив на вид,
който му казал: „Акоискаш да се осво-
бодит от плен и от оковите си, върви
1 Бурмов, пос. съч., стр. 189—190, и БаршшЛ, пос. съч., стр. 136—139, смятат, че случая? с
Киприан е станал през VII в. Други мнения вж. у Бурмов, пак там, стр. 172—173, бел. 3. 8 Тези
славяни са били вероятно велегезитите, конто обитавали земите около Тива и Димитриада.
Acta S. Demetrii — Деянията на св. Димитрий
167
cb'Ojta Kai лацйда лей б&со/ла би те Дз;д4~
т(?гос xaleiTat, пей GeccaAovixy tovtcq smtgls,
xal UTQau&Tt/g tvyyava, Аа/ллцот xal to &$ia>jia
neQCXet/MVOg. AHltfU KO£>a%Q>j/M t&v 6fO/X&V 6
dQXief/evg, xal y nob&v elye zoyovg, тф qntvivu,
uxotevftei. (ASS, p. 187 В — C)
V, 210. ’ Н/леоа ладуАНеу у V dev-
tiga ttuq^v, xai uet' ovryv f] тут] xai xa-
fatfjg aXQi »al tyg 6y66ys, nodyyetovvrog tov
fuiQtvQoC хсй хата GeaoaAovlxyv 6 aQy,i6vtyg,
ISov xal 6 (5йг/у6с dpanfc* ao/gi tyv noAiv,
avvfrfy’eicu zig <5 lv avrij oTQartottrjs, Siyyov-
f/evos блок avrov zyg aiyjAaAmoiag AvtQmooitO'
e.ioen yaQ TfjunoK Olxovofdas xenalvmo ol
тЛ zyg /MQruQpcy; &avpunca>Qyiag ftvotijQiov,
ms In fialkov бу/юыеЪоао to regdorroj- хсй
peyaXwocro гф fiaarvQt гЛ 6avtudoiaV &; yovv
xqog yi'&oiv ol Лхооопе; yowo, &g та tov
лоау/лаю; fiavftarovQytq iiaQtuQocjj, el; avea
tovtov Syovoi zov /joqtvqo; rd frela dvaxzoQa'
fi 6i S/м te elauh] xal tyj elxovt zov /лёцяллоа
tdoi хсй ^uprycpoQov fyiov хЛ 1ллосптр> fieaooao,
afnov Ixelvov tov epavivta olnaQevbv 6vayvto-
Qtadfievog' tore 6y z6te блохаХбтетал абтф
та tov •&av/Mtos, xal леа&у elg siQuctanw yv-
Uco/toloyeivo та yaoiatyQta Gem xal тф Л/dp-
tvBl. (ASS, p. 187,’ C)
V, 212. 'O 6i doyieoevs ixetvog KvnQia-
vdg 6 afy/rtiAwTos, 6 бео/мо;, 6 liev&eoog ev
тф /mqtvqi zyv Kcovotavrlvov /лета tavra xa-
zalafi&v, }) та tyg siQO&eoemg tovrqj id zyg
olyjiakwoiag xcmfaeiye, xqxei то 1л оцты tov
Лщлтуге'юо •Sav/jAs/ov би/ууоа/мро;, xal ла$у-
otaoa/iEvog. 'Enel xai avfks тф oqerlom noi-
fpvtep yevoito, tov p.iyav &оле@ы Sefiovptevog
zyg &roi.vTQ(6oem; vaov eyelgei ini тф Getcp
Toi’rrco 6v6/uan xallvvei, ia/vxQvvei tovtov
dHd yaB хсй /uj.Q/№iQmv Inel elg yoecav xa&-
гототсв &g di avt&v cpa&QOTSQov xaraxalAvvei
гф ftaQzvQc tov va6v, evQioxei tovtov owioi-
&oV tpaivereu yaQ avrep, xal to ev тф Atuevei
nloiav HQooxetiav agri cp&oxei imoapeiog, t&v
ev Z(?f<? cap hitTvyeg' stgoaeioi тф vavxAyQcp
ryv fijTjymv t&v uaQfMQmv noiovpEvog. (ASS,
p. 188 D -E)
V, 214. Kai to l/jyov ovzw гуе tov vaov
лещхоо/iiiaemg ev&vg ov/^eQCuvetaC tig 6i
f^aQr.&ntjoeie vovg; noiog 6e Adyog ёхбгуууое-
rat zag t&v aiy/ial&twv dvappyaeis lx nAoyg
след мен“. Разкрил му и името си, и
отечество™ си, и достойнството си,
именно, че се казва Димитрий, че отече-
ство™ му е Солун, че е воин и имал
блестящ чин. Архиереят бил веднага
освободен от веригите си и колкого му
крака държели, тръгнал след този, който
му се явил.
V, 210. Първият ден изминал, настъ-
пил втори, а след него третият; и ден след
ден, чак до осмия ден мъченикът го водел.
Когато архиереят стигнал до Солун, ето
че водач-ьт изчезнал. Той влязъл в града
и попитал кой е този воин от града,
като разказвал как той го освободил от
плен. Защото по волята на провидението
тайната на чудодейността на мъченика
все била още скрита за него, та чудото
да се разпространи още повече и да
възвеличи славата на мъченика. И тъй,
когато тези, които слушали, разбрал и, че
това е дело на чудотворството на мъ-
ченика и го завели в божествения храм на
мъченика. А той, щом влязъл и видял
мъченика на иконата и забелязъл, че
носи меч и язди на кон, веднага познал
същия човек, който му се явил. Тогава,
именно тогава му се разкрило чудото и
той, като паднал по очи, благодарил на
бога и на мъченика.
V, 212. Този архиерей Киприан, плен-
ник, окован и после освободен благо-
дарение на мъченика, стигнал след това
в Константинопол и побързал да евърши
работата, която имал, преди да бъде
пленен, и там разказвал и разгласявал чу-
дото, което Димитрий направил за него.
И след това, когато отново отишъл при
своето паство, като благодарност за ос-
вобождение™ си, издигнал голям храм
на името на този божи служител, укра-
сил го и го направил велелепен. Но ко-
гато му потрябвали мраморни блокове,
за да украси с него по-блестящо храма
на мъченика, намерил самия него за по-
мощник. Той му се явил и му казал, че
току-що видял закотвен на пристанището
един кораб, който сигурно имал, каквото
му трябвало. Архиереят отишъл при ка-
питана, за да потърси мраморните бло-
кове1.
V, 214. Така работата по украсата на
храма бързо се евършила. Кой ум би
изброил, кое слово би разказало за осво-
бождаването на пленниците от всяка
1 По-нйдолу в текста се разказва, че по внушение на св. Димитрий Киприан получил от каннтана
мрамора, предназначен за изграждането на някаква църква ни св. Виктор.
168 Acta S. Demetrii — Деянията ни св. Димитрий
Хсбеод ^agfia&xyg, S; 6 pityag ха& Ixaozyv
imrelol/] с%ед6т, rove /лЬ» e)*v&Egan’ абтЗп’
беац&у тцат&, xal sighs ib oixe/ois zpevyEiv
stoolv (icpic'S, tors bi fowyovg тф cipEiEgrg
1ляф totlapgiroiievog, «paivogEVOS fyinaos,
twv ipgovgibv tag цЬ> Avoiycov hogazcog, zag
bi xai AaiAsi'tov; xlsi&ga xal atpgayiba bta-
zyocov zcbv deaultDv dnoxo'chv, xal sioIewg tyg
olxeiag aygt &toaalonxyg begiovs &<xieq zoh-
zovg &va aj^ofisvog, <5? Ivzev&ev xaistoie zov
bEO{jog>vlaxa tore beoptovg ftezQovvza xsxIei-
afieyoiv eiaco gsgovgas Ind nvas ЬлсоЛгаа,
ovg 6 jufyac l~t}gnaos twv dsa/zchv, biaxogov-
fxevoc* elnsiv. (ASS, p. 188 F)
V, 215. Ti tovto; рт/лоте xal avfkg 6 be
Bovlydgmv xlsmyg тд tpvlaxfi btebfaijae,
xal Ьео/movs sSb&naoev ; iftu yag <5? stollaxis
тф /udgrugi siollobg dso/Aovg lx гд? tpgovgag
ifyutano' loiQato yaQ xai tots fiaQ^aQOus Bara-
gfytEvog <5 fifyag, ole olbe loyois tpsgcov dty,p&-
Itotov isioyov, xal tov щхпб^опа, у xlsntovta,
xal Siwxop.EVov <ipia xai zpevyovra, ffav/iaoicog
1оулраг1^ето. ‘Alla, zi oat тф pisyalgj tov
Xgiorov ozgazicoTyi; zi ooi тф оу/маа&Еотатср
xal (piloxaiglhi Avridoly/iEv 6 Aaog oov Tyg
els уцад oov xyhe/Mviag туд sis уцад этоЛЯдс
oow ygyoziryzog; (ASS, pp. 188 F — 189 A)
варварска земя, което великият [чудотво-
рен] извършвал почти всеки ден ? Едни
освобождавал веднага от оковите им и
ги оставил да избягат със собствените
си крака. Други бързо отвеждал със
своя кон, като им се явявал във вид на
конник. Едни от затворите отварял по
невидим начин, а от други освобождавал
пленниците, като оставил недокоснати
ключалки и печат. Той ги спасявал
сякаш по въздуха чак до своя град Солун.
Ето ващо понякога пазачът на затвора,
когато преброявал затворените в тъмни-
цата и не намирал някои, конто великият
чудотворец бил изтръгнал от оковите,
казвал с недоумение:
V, 215. „Какво е това? Да не би от-
ново крадецът от българите да е влязъл
в затвора и да е отвлякъл затворница" ?
Защото той знаел, че често пъти мъче-
никът му отнемал от затвора много плен-
ници; великвят [чудотворец] бил виждан
и от варварите яздещ на кон, като носел
на коня си, по свой начин, някой плен-
ник и чудотворно взимал образа на
грабител или на крадец, който е пре-
следван и бяга. Но каква благодар-
ност ще ти отдадем на теб, великия
воин Христов? Каква благодарност ще
ти отдаде твоя? народ за покровител-
ството ти и голямата ти добрина към нас,
на теб, който си най-благосклонен към
родния си град и го обичаш?
a) StaxoQovfitvov coni. Boll.
X. КОНСТАНТИН АПАМЕЙСКИ
На 16-то заседание на Шестая вселенски събор в Цариград (9 август 681 г.),
свикан във връзка с монотелитската ерес, присъствуеал и презвитер Константин
от Апамея (Сирия). В своето кратко слово сирийският свещеник засегнал неотдав-
нашната война между византийци и българи и споменал за поражението, което
византийците претърпели. Сведението, което се съдържа в речта му, е извън-
редно важно въпреки краткостта си, защото въз основа на него може с положи-
телност да се определи датата на пристигането на първобългарите на Аспарух при
Дуна за, именно през 680 г., както и датата на главната им победа над византийс-
ките войски — точно към края на пролетта на 681 г. Въз основа на това посоч-
ване старата дата за възникването на българската държава—679 г. — бе поправена
на 681 г.
ИЗДАНИЯ: D. Mansi, Sacrorum cnnciliorum nova et amplisslma col lectio, XI (Florentlae
1765), col. 617.
КНИЖНИНА: Ю. Кулакоеский, История Византии. Ill, Киев 1915, стр. 249. — Ю. Трифонов.
Известието на сирийский презвитер Константин за Исперихсва победа над звзантийците, ИИД, XI—XII
(1932), стр. 199—215,334—336. — Moravcsik. Byzantinnturcica, 1, р. 204. — Г. Цанкоеа-Петкова. Бележки
към началния период от историята на българската държава, ИИБИ, V (1954), стр. 319—350.
— М. Войнов, За първия допир на Аспаруховиге българи със славяните и за датата ни оснозвзвнето
на българската държава, ИИБИ, VI (1956), стр. 468 — 478.
CONSTANTINUS APAMIENS1S
КОНСТАНТИН АПАМЕЙСКИ
EX ACT1S CONCILII OECUMENICI
А. 681.
ИЗ ДЕЯНИЯТА НА ВСЕЛЕНСКИЙ
СЪБОР ПРЕЗ 681 Г.
Bulgari in Moesia considunt et cum
Romanis pacem componunt
'7T 6yla ovvodos еЪхег „<5 Arrdiff evAafli-
ctatos KcovaTca'Tivos rd olxeia yvmf.topma Яе-
уетш, ней гф1 ahiav, &' tjv лщпуёуогв". K(dv-
aravxXvos <5 ейЯа/“Еотато? elite „Kcavoravuvoc
liyopai, itQeafifaeQoc eipi тг.д iv ’ AxapAq
uvotjc &ytag tov &eov Ixxlyoiac rye SevzeQac
22 Гръики «звери за Сыгарската истории, IIJ
Българите се установяват в Мизия
и сключват мир с ромеите
Светаят събор каза: „Нека преблаго-
говейният Константин, който е изправен
тук, да съобщи сведения за себе си и.
за причината, поради която е дошълв
Преблагочестивият Константвн каза: „Каз-
нам се Константан. Презвитер съм на
светата божия иърква, която се намира
170
Constantlnus Apantensis — Константин Апамейски
T&V Svqojv dn.aQyj.ns,zetpoToj^els >'ло * *Afipaa-
fiiov 1тох&гюъ 'Acedwor];' vjldov ihqos xiyv
ay lav vfx&v otJrodoF, Itp SvaASaffu fyias,
on lav elarptoi'cfhp’, a ena&o/x^v Itpsros, ovx
tiXOfW mxthxv, tavtlonv e~ n haitia/uv de
rbv iwkejMv BovkyaQtae. ijfMfaiou yag &n-
&QXrfc elceWliv de riyv ovvodov, xcAnacaxalloai,
fra yevtjrai dpi/vr;, тех ti лоте Ivamxbv
ylvrytai els filaov, хсй цт} ixelvoi fikifltovrcu,
orjSe dxeivoi, tovt&mv ol keyovtes ev &ек>рла,
xai ol keyovtes 6vo frekfatata. хсй Arnjkidov
lyyi>S tov natQtxiov Oeod&Qov tov oxQtmyyuo,
хсй ларехбкеаа airdr, iva autos kakijap IxiIq
Ifxov de Ttyv ovvobov, iva yevtytai &ydmj xai
tiQtprj. ou dQr’iVijv xai ауаптр nkeov о'Лсог
dyemd 6 0eds. хсй agri Idv xekevere, fva о
dedajxe fioi 6 fieos negl niotews, yQmpoj
SvQeori, xai iQfiijvBWfrai Г(ух1хю11“- (col. 617
B, C)
в Апамея, в провинция Втора Сере»1
Ръкоположен съм от Авраамий, епискш
на Аретуса2. Дойдох при вашия са
събор, за да ви поуча, че ако би
изелушан, нямаше да претърпнм он
което претърпяхме тази година, сире'
каквото претърпяхме във войната с Бъ
гария8. Защото аз поисках тзще отва-
чало да дойда на събора и да помоля
да стане мир, така щото да се извършя
нещо, което да обедини двете страни. та
нито едните, нито другите да се измъч-
ват, сиреч нито тия, конто изповядват
една воля, нито тия, конто изповядват
две воли4. И аз отидох при стратега
патриций Теодор и го помолих да говори
на събора за мене, та да настане любое
и мир, защото бог от всичко най-много
обича мира и любовта. И сега, ако запо-
вядате, нека напиша снова, което бог ми
е внушил ва вярата, по сирийски, и да
се преведе на гръцки".
1 Става луна за гр. Апамея на р. Оронт, северно ст Антиохия, ли. Qual'at el-Mudiq. Той бил
главен град на провинция Втора Сирии. Срв. £ Honigmarm, Le Synecdfcmos d’HIeroclfcs et 1’Opuscule
gfo^raphique de Georges de Chypre, Bruxelles 1939, p. 39. г Аретуса — град в Сирия, дн. er-Restan.
* Загатва се за претърпяного от Византия ните поражение във вой ката с българите. Вж. подробности у
Злгтарски. История. I, 1, стр. 139 сл, 4 Сиреч монотелитите, конто смятали, че Христос имал две
естества, но една воля я едно действуване, и тези, конто приемали, че той имал две воли — като човек и
божество.
XI. ХИМН АКАТИСТ
Под заглавието Hymnus Acathistus е запазено едно църковно слово
от неизвестен автор, което дава сведения за обсадата на Цариград от авари
и славяни през 626 г. Предположението, че Георги Пиэидийски е автор на това
слово, е вече отхвърлено, тъй като в словото се споменават и по-късните арабски
обсади на Цариград (674—678 и 717—718 г.). Други учени приписват съставянето
на тази проповед на цариградския патриарх Сергий, а трети— на патриарх Фотий.
Засега най-приемливо се явява предположен вето, че това слово е било съставено
през първата половина на IX в. от неизвестен автор, който е черпил сведенията си
от различии извори.
Химн Акатист е запазен в две редакции (А и В), които не се различават съ-
ществено помежду си.
РЪКОПИСИ: Cod. Paris. Suppl. 241.
ИЗДАНИЯ: Jo. Pitra. Auslecta Sacra, 1, Romae (1876), pp. 250—262. — Migne. PGr, XC1I, col.
1348—1372. Дадените тук откъси са взеги от това издание.
КНИЖНИНА: Krutnbacher, GBL, р. 672. — КулаковскиИ, История, II!, стр. 86 —87— А. Па-
падопулос-Керамеес, Акафисгь Бошей Матери, Русь и патриарх Фотий, ВВр, X (1903), стр. 357—
401. — Анонимна беседа о опсади Цариграда. ВИИШ. 1, стр. 169—172. — Moravcsik, Byzantinoturcica I,
pp. 294—295.
HYMNUS ACATHISTUS
ХИМН АКАТИСТ
De obsidione Constantinopolis homilia
At. ' Hpaxleiav t^f avtoxQ&roQa ‘Papain;
iiexhv fidmwroQ, <5 tof Heoowv fiaot7.su; Xoa-
QOt]C Z&br та ‘Pwpatwv av.pw; тадгиую&ёута
лада ФФха fiaaiXews tov tuQawov, tva taw
OatQOJCWV X&Q^QQOV OVOpa
tnlsiovatv теИЛа, naoav tty "Eco аитф fmo-
noirtoao&ai. — — — Xayavoc ye ply 6 twv
Mvowv ка1 Xxvfiwv dexny^S, pabwv ti>v fia-
oilea biambttov е; Педаад ygvopzvov, та; perd
‘Pcopaitov Sialvoa; anovbd;, от!<рт/ pvQtdQr&pa
Слово за обсадата на Цариград
А. Когато Ираклий управлявал ромей-
ската държава, персийският цар Хозрой,
като видял, че ромейската държава е на-
пълно разнебитена от узурпатора импе-
ратор Фока’, изпратил един от сатрапите,
на име Сарвараз, с многохилядна войска,
за да подчини под властта си целия Из-
ток.-----— Хаганът пък, предводител
на мизите и скитите2, като научил,
че императорът е заминал по море за
Персия, нарушил мира с персите и во
дейки безбройно много пълчища, нахлул
1 Император Фока е наречен от автора узурпатор, понеже заел властта во насилствен начин.
L С името „мизи* тук авторът очевидно означава славяните, които заедно със аварите участвували във
войската на хагана. а с името .скити* —• аварите.
172 Hymnus Acathistus — Хинн Акатист
InayofiBvog bid twv bvnxwv etofidllsi frepwv
elg zip’ Kdjvatanh-ov, xatd Qeov f Aauipfyiovg
bxnbunwv tpwvds' a&uxa toivvv f) nbv Ualaaaa
nloiwv, % 6i yfj Ttetfbv xai Inneiov dneipaiv
eunlewg tjv Xegytog be 6 natQinQyiis, nolle,
tbv tije jKorvmavtnov naQixdlet labv, /М] xa-
zanlnteiv, dlla nacav tip' tl.mba lx yvyijg
els &ebv dvcuyiQttv, xal eis zip' avtoii Mtpioa
tip' navdyoatnov fhsotbxov xai fap- xdi Ba>-
vos natQlxtos 6 ttp'ixovta ti/v noliv Atrttav,
та &vtjxona els djiotQ’jntp’ twv noleiawv nUQ-
eoxevd^eto. — — —
'O bl nmQKtQXtjG zas &etag eixovag ttys
(jeo/WtoQOS fiem nanus Inayo/rEvos tov nlij-
bovg neQipet id telypg avw&Ey, evtevIIev to
&я) ales afrtwv noQt^ofxevog' tos be о fiev Xdg-
fiaQos IS ld>ug, Xaydvos be &nb bvoftwv nvQ-
noleiv та neQtl; iqs nolewg fjexovrcr 6 nu-
t&aQX.tjS Ttf» ayetQiKaiijTov tov Xqwtov eixova,
xat to zipta xai gaxmoia ^vla, ttQOO&ti bl.
xai tip1 TifMav la^jra tfjg &e0fUiTOQ0C Initpe-
Qouevoc, bid twv reiyaiv neQujQxeto. Xaydvos
be «> Xx&ffyg, bid twv yegoaicov zetjcibr ngoc-
fldllei tjj Kanmavtbov ovv nlrfiei 6nei(xp
oxqok ei onlwv tiotpalia/Atvos, xai tocoitw,
ws era *Pwfiaiov ngos bexa Xxi'dag oatytog
biauayeadar all’ f] upoyos лрораурд bid twv
-raQevQeiHvrwv bltycov -i<ivv ацртвпоя Iv тф
гаф tavnjs tip tijg ni/yr/s nletozovg avioiv
noQambleoev. Kbytfv&er ol rP<ofiaici dvabaa-
orjoavzes те xal amoxigujoavzeg vnb тдапууа)
h/idyco ti] fieofiijzciQi aitoi'g del xatd xodzos
evixwv. Blbiyavtes bi xdl xqus onovbas of
rijs лоЛеак, 6nexQouoih]av. ’ Aveine yaQ 6
Xaydvos, „Mi] алатао&е 1л1 тф 0еф, <& т-
tmvete' ndytws ydp avQtov zip’ nohv v]imv
xazalippo/iai*. Ol be. z^s ndlewg biaxcvcavtes,
ZE~Q<K ETEtVOV EIS Oeov. XvfU] WVijoaVTEg OVV
Xaydvos те xdl 6 Харрадод, bid i-ijQas xai
bia ‘Oalaoapg npoofldDovcu, bid HTjzavrjfAiizwv
tip’ n6hv eleiv npoOv/uobfievot' alia zooovzov
fab twv * Pwyiaiwv цтт>]9г]аау, <5s //pbk txa-
voits elvai tai’s ^шпад xateiv tovs ze&vrp<dtag,
та be fiovo^vla bnlawv nlv.Qt}, bid tov imle-
yofthvov XEQaros xolnov eis тот Iv BXaxbQvaig
vaov tijs &eo/^tjtOQOg xatayofieva, xcaaiyibog
ai'pviibbv tp ОаЛаоац Ineioneoovopg fraybalag,
xdl biaiQ}]adopg Toi’tip’ els tjuijuara, ovv toIs
nloioig tfataot Td>v iyfioibr buxp&iiQi], xm elbev
av zig naQdbosuv Ьоютоорутцла tijg naviiyvov,
xai ^ieofiiftoQoS" navtag yag ларЬ то yeilog
t^g fkildaapg to Iv BlaybQvaig i^ifiQaoev, b
be labg Saov та%од тад nvlas bycmerdoavreg,
през западните области срещу Констан-
тинопол, отпраняйки богохулни думи про-
тив бога. Веднага прочее ыорето се из-
пълнило с лодки, а земята с безброй
пехотни и конни войски. А патриарх Сер-
гий ободрявал твърде много население™
на Константинопол да не пада духом, но
от душа да възлага цялата си надежда
на бога и на негоната майка, пречистата
богородица. А също и патриций Бонос,
който тогава управлявал града, пригото-
влявал потребното за отблъсването на
неприятелите.----------
Патрнархът, като носел образите на
богомайката, с целия народ обхождал от-
горе крепостната стена, за да му обезпе-
чи чрез това безопасност. И тъй Сарвараз
започнал да опожарява околностите на
града от изток, а хаганът от вапад. Па-
триархат обикалял стените, носейки неръ-
котворната икона на Христа и честния
и животворен кръст, както и честната
дреха на богомайката. Хаганът скит, из-
вънредно добре въоръжен, нападал сте-
ните на Константинопол откъм сушата с
неизмеримо множество и толкова голямо,
че един ромей трябвало да се сражава
открито срещу десет скити. Но непобе-
дммата защитница посредством съвсем
малобройните войници, конто се намирали
в нейния храм при Извора, погубила из-
вънредно много от тях. Тогава ромеите,
ободрени и поощрени от непобедимия
военачалник — божията майка, навред
побеждавали. При все че жителите на
Константинопол поискали да сключат мир,
те били отблъснати, защото хаганът заявя-
вал: „Не възлагайте лъжливи надежди
на бога, комуто вярвате. Утре аз сигурно
ще преваема ваыия град*. Като чули това,
жителите на града протегнали ръце към
бога. Прочее, хаганът и Сарвараз сесъюзи-
ли и нападнали по суша и по море, стре-
мейки се да превземат града без обсадни
машини. Но те били така разбити от ро-
меите, че живите дори не били в със-
тояние да потребят умрелите. Пълните с
въоръжени войници еднодръвки били от-
влечени презт. нар. залив на Рога до храма
на божиита майка във Влахерните и попи-
нали заедно с всички кораби на неприя-
телите, тъй като в морето внезапно се
разразила силна буря и го разделила на
две части. Би могъл човек да види не-
обикновеното чудо на пречистата бого-
майка, защото тя потопила всички край
брега на морето при Влахерните, а вой-
ниците отворили веднага вратите и като
Hymnus Acathistus — Химн Акатист
173
agfrijv tnavtas omextEtvav, xal Ttatdsg, лей yv-
vatxes хат’ avimi' arDotgoitEvoi.
’ЛАЯа xal to tqito)' av&ig e?rf Aeovtos
to? ’Tomiqoi’, vt t~ 'Ayag fa&(> nleiozas
fivQtafkK HQi^novfisvoi, лдшюг fibv rijv
TiW IlEQa&v ail arifyvat fiaoiA&av, elra zip'
Atywrrov, xal Atfiwjv ^nboaudvreg, xal 'lv-
йог'с, Ai&ioxng zt xal ' Ighoiovs, vmeQor
xal hut auTtjs rijg 0аыМ8ое zo>v яоХешг
intoiQaiEVovai, yilia ixiaxoaia nloia Впмреоб-
itevoi, xwclcboavTEg o5p ai’njv, wg avztxa 8ta-
vuQn<i(4BTes Efievi'v r0 8k zijg noiecos leoog
Atos to oektov l-vlov tov п/mov xal ^axvwtov
orai'ficni, xai rijv ejefidofuor rlxova Tt}g ®so/wj-
toqos od>ffT]T(>iag ktayoKsvoi, to retyas xeqie-
xmdovv, al'T 8dxovot rm &e8v сЛеоццеуос.
lo^av oi>v oiiKO cols ’Ayaoipots, eis 8vo 8uu-
QuTwai fieQTj, xai or нёг хата Bovkyafrcov
ctqute6owu, xal ^ittovciv exeTof vjzkg /ivtxd-
8as 8vo~ tit 8k jtEQieMifyfhiaav rf/v лбЛсг
Itiiv. — - — (col. 1349 A — D; 1352 A - D)
B. / robs 8k rip1 fxor.oatEiuv to? fiaotAews 6
2kxv№t]s Xaydvog, fv&us f^cto Hoyotf xal zip,
hfv tkakanaav л1оюя' &Afy}m> tG>v Tiag mtorg,
ri, 8ta t<> tvos exiui/xovs oyeotd^Ea&ai $6-
loi>, aavutvla fymp&om qmvfi nQixuxyoQEvoviac
rip 8k yfjr, fav&w re xal ле£б>г. ----------------
yog <5 Xayartx zovg zov Keqotk
холлоид &rir/Qcirae /.tovogvAwv, xal zotg favrov
олАттак f^eiqoxo, 8ta p,kv tS>v nolefioirvzaiv
els yrjv, rd teIxt) xataflaXElv ztjg noAecog' 8td
8k tow vavpayoumn- A- tots xok.notg tw Ke-
qoxos, Ei'XEQij zip' хат avtijs kygiv ImPaotV
ntlno&ev avrov 6 ©cog xal Akonotva Пае&Ё-
vog, dnQdxiovg хсй xevag тад ifau8as cmkHEiSav'
vwoprov yaQ sriSjfkos xa&' exiiotov ueqos tov
reiyovg to ’Pcofiaixor' oredtEV/Aa, r<j>r nolt-
fdarv dvelksv, dig juijxeu zovg ^аячад, 8vva-
c&at xmaxafa» tovs фуцвногтад' xal tovto
ukv yiyovE 8ta tebv &nb yij? nokEuoiwraW raw
8k Azb rijg ^а)Аоот]д npooioVToyv irokefutov,
alfTav8Qa та uov6^via ngo zov iv BkaxsQtaig
T^eiov vaov fj &тотоход х<й А&лоюа ^v&iosv,
a&Qdaig i^atotov xal fUcuov xcmuyi8a хат av-
tGw kyetQaaa xvEi!fj.azos. -
се опълчили срешу неприятелите заедно с
жените и децата, погубили всички до един.
И отново за трети път при Лъв
Исавър1 агаряните2, на брой много де-
сетки хиляди, унищожили най-напред
царството на персите, след това на-
паднали Египет, Ливия, Индия, Етио-
пия и Испания, а по-късно се отправи-
ли на поход срешу самата столица3, во-
дейкн със себе си 1800 кораба4 *, огра-
дили я отвред и очаквали незабавно да
я разграбят. А свещенослужителите на
града, носейки свещеното дърво на чест-
ния и животворящ кръет и досточтимата
икона на божията майка-пътеводителка,
обикаляли градските стени и умолявали
със сълзи на очи бога. Прочее агаряните
решили да се разделят на две части. Едни
от тях се отправили на поход срещу
българите и там загинали над двадесет
хиляди души. А другите останали, за да
превземат града.-----—
В.6 Хаганът скит, като научил, че импе-
раторът е заминал на поход, веднага за-
почнал да действува. Той изпълнил морето
с лодките на своите войски, които на вар-
варски език се наричали еднодръвки, по-
неже били направени от един продълговат
ствол, а зенита — с конници и с пе-
шаци.---------
И тъй, хаганът изпълнил с еднодръвки
залива на Рога; той опитвал чрез тези
От своите войнипи, които се намирали на
сушата, да разруши стените на града, а
чрез тези, които се сражавали по море
в залива на Рога, да може лесно да на-
хлуе в града. Но бог и господарката дева
навред оставили неизпълнени и напразни
неговите нацежди. Защото ромейската вой-
ска избила толкова голямо множество
неприятели навред покрай градските сте-
ни, че живите вече не смогвали да изгорят
умрелнте. Това ставало с ония, които
воювали по суша. А еднодръвките на не-
приятелите, които нападали откъм морето,
господарката богородица потопила ваедно
с войниците пред божия храм във Вла-
херните, като подигнала внезапно ужасна
и силна буря срещу тях.-------—
1 Лъв (II Исавър (717 741). а Сиреч арабите. 8 През 717 г. арабите пбеадили Цариград по
суша и пп море. Според сведении на Теофан (Theophanis Chronographia, р. 397, 28—30) по време иа
1този поход българите убили 22000 араби. Според Sigebertus'. MGH, SS, VI, р. 329, при същии поход
бъягвраге убито 30000 араби, а според Albericus-. MGH, SS, XXIII, p. 703 — 32000 араби. 4 По
всяка вероятност тази цифра е преувеличена. 8 Даваме само три откъса от вторага редакция (В),
понеже в тях рл<язьт се огкинавз посьцестазял от този в пьразта ргджция (А).
174
Hymnus Acathistus — Химн Акатист
Elg be w? w noXe/Aiasv 'Ауадгрбе,
fikaaq>r)iiioiG erutaoi Kcovataviw xaka>v ттр>
nolw, xai Ttjv IxxXrjoiav чр&ф 6v6fnm Sotplav
neooayoeevtov, eis ti fidga-froov ovv тф I'nmg
a&rov xazaneocuv, 6te<p<p9aQ^)' dUd хсй 6 xifove
avtaiv, ev Г'упДф AveM>(i>v, nebs to
xtiQv^ai T.iyv iMOQav twiajv nQoaevxqv, нш
abtbe oftoicos xatsvevxfiefc, ffaikos tfy> &Jeov
&neQQt]^ev. Elza xata Bovfy&QMv exmeateveo'
ducyvcmes 6vo отеатуусх yeyovbtes, 6 ftev no-
faogxeiv xarel.etcpfh] n6Atv 6 be, nebs tovs
Bovly&Qovs nolep-eowv dig хсй ovftfla-
l.6vxes, fjtxdnrua, xat nlntovoiv vnlQ iiu}fa>Qtovc
ol be neodeup&evies tov qAc&qov buiow&hnts,
ovv aifjyyvu nebs tovs, cup' &v bi/jQev&yjoav,
mav&jTQapov, neiocb/tevoi <5e peeta tt/v uno-
otQOtpriv bia row lnayou6v<av nkoicav l~il to ev
B)jr/tt>vtits (лёдас ttfieiv, ryj exca^eioj] ano tov
Пво&[пхтое цёуее та»' FciAmov alv ei xa>lv96v-
tss, ovx loxuov noiijoai опер .TQoe&evro. (col-
1356 B; 1360 D—1361 A; 1365D—1368 A)
Един агарянин от неприятелите1, нари-
чайки с хул ни думи столицата Констан-
ция и назовавайки църквата само с името
София, паднал в някаква яма заедно с
коня си и погинал. А съшо и техният
глашатай, който се бил качил на едно
високо дърво, за да изрече гнусната им
молитва, и той паднал по същия начин
и насилствено изпуснал безбожната си
душа. След това двама военачалници,
решили да се отправят на поход срешу
българите, като единият от тях останал
да обсажда града, а другият потеглил
да се бие с българи. [Арабите], като
влеали в сражение с тях, били победени
и паднали убити над двадесет хиляди.
А оцелелите, като се спасили от гибел,
с голям позор се върнали при онези, от
конто се бяха отделили. След завръща-
нето си те се опитали да вкарат кора-
бите [в залива] и да проникнат до Вла-
херните, но били спрени от веригата,
опъната от Перима" до Галата и не могли
да изиършат това, което възнамерязали
1 Тук става лума за обсадата на Цариград от арабите в 717—718 г. г Перама са наричала
една местност на левин бряг на Златния рог, откъдето обикновено тръгвали додайте за отвъдния бряг
(Галата). Срв. Janin, op. с., рр. 374—375.
ХП. ТЕОДОР АНАГНОСТ
Теодор Анагност (Особым; 'Avayvaxjir/c) е живял през първата половина на
VI в. и « бил четец в цариградската църква Св. София. С повече данни за неговия
живот не разполагаме.
Теодор Анагност е написал т. нар. Historia Tripartita,, която представлявала
извлечение от съчиненията на църковните историци Сократ, Созомен и Теодорит Кир-
ски. Освен това той е съставил н една Църковна история (’Exxtyctacywib Iotoq(o)
в четнрн книги, която обхващала събитията от 439 до 527 г. За съжалеиие това
негово съчиненне е запазено.само фрагментарно в извлеченнето на един неизвестен
автор от началото на VIII в.
Църковната. история на Теодор Анагност е била включена в съчиненията
на Никифор Калист, който е живял през XIV в. Тя е служила за извор на някои
хроннстн от по-късно време, главно на Теофан. В нея се намират общи сведения
за историята на нашите земн от V до VI в.
РЪКОПИСИ: М = cod. Venet Marc. 344 917 (XIV s.). — В = cod. Barocc. 142 (XIVs.).
ИЗДАНИЯ : 'Exioyai ix rife exxiijouuyrixij; lotoQias fteoitoQov 'Avayvworov ало rpmvtfc NtxrypoQov.
KakUoiov rov Eavr&roviov, Migne, PGr, LXXXVI, 1, col. 165—228. — F. Diecamp, Zu Theodoras Lector,
Hlstorisches Jahrbuch XXIV (1903), pp. 553—558. Дадените тук откъси са взети от изданието на Migne.
КНИЖНИНА: Christ—Schmid—Stahlin. Geschichte der griechischen Literatur, II 2, Miinchen
1924, p. 1483. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 519—520.
THEODORI ANAGNOSTI
A. HISTORIA ECCLESIASTICA
Notttiae de regtonibus Thraciae
Illyricique
I, 2. MaQMavbg 'IM.VQtb£ tb yEVOS, TQt,-
fiovvos &v, ziQofiBffyxax; iv tytfciq, iv noUpoig
ТЕОДОР АНАГНОСТ
А. ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ»
Сведения за Тракия и Илирия-
I, 2. Маркиан8, по род илнрнец, би-
дейки1 трибун, с нанреднала въвраст, от-
1 Църковната история на Теодор Анагност поставяме между автори от Viii в., понеже тяе за-
пазеиа в извлеченнето иа неизвестен автор, от VHLb. 8 Византийски император (450—457).
176
Theodor us Anagnostus — Теодор Аиагност
уеебрееод Aqiotos, fiv^yoQEV'fh] fiaoikevs ev тф
*Efifi6fjuy, &rd vtavros tov orgazov’ 8s ev&vs
IxekevoEv agxovza ёл! fioaei frij ylveoftai. (col.
165 A — 168 A)
I, 4. Tcbv ajiccvzaypv ёлюхолсоу owa&got-
o&ivrcov ev Tjj Nixaiq, MaQxiavog fiiazgi^ov
ev eygaipe tg ovvofia) &nokoyov/ievos'
xcu Ttp> ovvofiov ev KakxijAuvi fiezayayeiv eanov-
fiaae, &ika>v fit Sarnov nageivai ev тд uwofitp,
хата (xtfArjOiv Kcovozavzivov tov deiov. (col.
Io8 A)
I, 7. Пдоурцх&тш fie eis fiaoikea Aetov
ns, ($Qq% fih> тф yevei, tq$ovvos fie тгр>
agiav. (col. 169 A)
I, 28. Baoikioxos 6 BiKivqg ущлетце tov
peyakov Aeovzog afiekcpog, fiiazgificov ev 'Hga-
xketq Tijg Одсрс-цд, fiovkevezai хата Z^vcovos,
Bt](nvt]Q pakiaxa ovvegyovo^s, xai nvcov rcbv
ал avrov. (col. 180 A)
II, 1. Kakavfiicuv fie ahyoag rov Ztjvcova,
to keiipavav EtorafHov eis 'Avuoyeiav tjveyxev
Алб ФШллсог crjs Maxefiovias, Hv&a xdi e&b-
Qtazo'^xdi Ane&avev (col. 184 B)
II, 6. Zi/vcov 6 fiaoiXevs ётек&Ьттузеу. ’Ava-
yagevezai fie els fiaoikea imo ’Agiafivvjg zijs
Afiyovonje о Zikevnagios, ex rov Avppayiov
oQfMbfAevog. (col. 185 B)
II, 9. Hokka x(bv 'loaiigcov атола xal anav-
-hgama лда§аУтап> ev KcovozavzivovnAkei, &nav-
tos zr^s лбкеыд efcefiakev. Ol fie e^ek^6vzest
лдбд rvQawifia фдр-уиау, xal ecos tov Ko-
rvaeiov l^efigapov. Kaff <bv 6 fiaoikevs orgazfiv
е£ёлерлрер, xcu ’Icoavqv tov Zxv^rfv, xal 'Icod-
vt]v rfiv Kvqtov. (coL 188 A)
II, 37. 'Avcundaios 6 fiaoikevg ezekeutijoev
axpva), £faag ётт] oyfiovptovza xal oxzcb, fiaai-
kevoas fie Err) el'xoai xal Ezra, xai prjvag vgeis.
личен във войните, бил провъзгласен в
Евдом от цялата войска за император.
Той ведиага заповядал никой да не бъде
назначаван за управник срещу заплащане.
I, 4. Когато всички епйскопи се съб-
ралн в Никея1, Маркиан, пребивавайки
в Тракня, писал на събора, като се оправ-
давал [за отсъствието си]. Той се постарал
съборът да бъде пренесен в Халкедон,
желаейки по този начин да присъствува
на събора по примера на божественна
Константин.
I, 7. За император бил избран някой
си Лъв2 *, тракиец по род и трибун по
достойнство.
I, 28. Василиск, брат яа Верина8,
съпругата на Лъв Стари4 *, пребивавайки
в Тракийска Хераклея, започнал да зло-
умишлява срещу Зенон, като за това му
съдействували най-много Верина и някои
от неговите хора.
II, 1. С разрешение на Зенон, Калан-
дий6 пренесъл в Антиохия от Филипи,
Македония6, мощите на Евстатий, който
бил изпратен на заточение и починал [в
този град].
II, 6. Император Зенон починал. От
императрица Ариадна7 за император бил
провъзгласен [Анастасий] Силенциарий8,
който произхождал от Дирахиум.
II, 9. Понеже исаврийците извършили
в Константинопол много необикновени и
безчовечни дела, [император Анастасий]
ги изгонил всички от града. А те, като
напускали града, започнали да се бунту-
ват и стигналн до Котиейон®. Срещу
тях императорът изпратил войска [начело
с] Йоаи Скит и Йоан Кирт10.
II, 37. След като жявял осемдесет и
осем годнии н управлявал двадесет н се-
дем години и три месеца, император
Анастасий неочаквано починал. А за им-
1 С едикт от 17 май 452 г. император Маркиан определил да се свика църковен събор в малоазий-
ския град Никея. Епископите били събраии в този град, но поради веспокойиото положение и поиеже
искал отблизо да следи събора, императорът наредил заседаиията иа събора да стават в гр. Халкедон.
Вж. Успенский, История, i, стр. 269; Нё/ёЫ, op. с., И, 2 (1908), р. 649. 2 Византийският император Лъв i
(457'—474). 8 Верина била жеиа иа Лъв I. Тя взимала живо участие в дворцовите интриги. Вж. Куликов-
ский, История, I, стр. 378 сл, 4 Сиреч Лъв i. 6 Каландий, епископ на Антиохии през 489 г. Срв.
Theophanis Chronographia, р. 133, 3—5. 6 Разваливите иа античния град «Филипи в Македония се
иамират между Драма и Кавала. За града общо вж. Р. Lemerle, Philippes et la Mac£dolne orlentale й
Гёродие сЬгёиеппе et byzantine, Paris 1945. 7 Императрица Ариадна била дъшеря иа император Лъв i
и жена на император Зенон. 8 Т. иар. силеициарии (siientiarii), на брой 3.0 души, се грижели за
спокойствие™ и реда през време ва императорските приеми, т. иар. silentia. Подробности за тях вж. у
Е. Stein, Geschichte des spStrdmischen Reiches, 1, Wien 1928, p. 169; Seech: PWRE, Ш, 2R., col. 57 sq.;
Brfhier. op. c., pp. 68, 132, 182. Тук под Силенциарий се разбира император Анастасий. 9 Ко-
тиейон (fov&uor, Kowaetov), град в дн. Турция иа 120 км югоизточио от Бруса и на 55 км югоза-
падно от Ескишекир, в полите иа плаиина Бурсукдаг. 10 Йоан Скит и Йоан Кирт били предводители иа
тракийските войскови отреди. Срв. Theophanis Chronographia, р. 138, 7—8.
Theodoras Anagnostus — Теодор Анагност
177
& fiaadebs 'lovoTivog, &vi]Q kq&j-
fivratos, &^o otqo.tuot&v &Q$dj£8VOG, bid
ndvicnv Sqiotos (paveig' туд bl fyy&Tfc л1отешд
fyineiQos grflxoTTjg ysvo/Asvog' 'Шядюд &vf
xdl ofyifhov iycov ovb/tati Aovmxfav, $7 ysvo-
fUvvfv Avyovoxav, Efypiffliav ol btjpoTai &v6-
fiaaav. (col. 204 C)
II, 65. 'Esd r^g abrov fiaaikeiag, xdl &d
Eevvabfov naXQi&Q%ov, ^vix&tj omb tov Ybq-
pdov rd Xehpavov zijg by tag ’ Avaoiaaiag, xcd
хатете&т} iv тф itoqtvqIcp avrijg тф 8ти iv
roig dofivfov ipfidZoig. (col. 216 B)
B. FRAGMENTA
'Ev bi ZtQfida TQeie bmjyoQEtrffyoav wv
ula iv 'Aqi/mvcp [лета тцд fmarelag (Evaefiiov
xdl ' Yaadov)11 &veyv&o^ri. (col. 228 A)
Tavrfl xdl ObfapUag t&v ГотОшр iduoxo-
3tog тбте nQ&TOV OVVi&EtO’ T&V yOQ fytJtQOOthiV
yo6v<ovt xrjv iv Ntxaiq. ni<mv цола&ео &i6p.E-
vog Qsoqnkp og t&v Гбт^сог Imoxonog &v
тд> iv Notalq 2w6bcp maQ&v xafhmiyoaipe.
(col. 228 B)
ператор бил нздигнат Юстин1, мъж твър-
де възрастен, който започнал [службата
си] като войник и във всичко се показал
отличен. Той бил изпитан прнвърженик
на правата вира. Юстнн бил нлириец и
имал съпруга на име Лупикия, която, след
като станала императрица, била прение-
нувана от димотите2 на Евфимия.
II, 65. Прн неговото царуване и по
времето на патриарх Генадий бнли вдиг-
нати от Сирмиум мощите на света Ана-
стасия и били положенн в нейния мар-
тирнй, който се намира в портиката на
Домний8.
В. ОТКЪСИ
В Сирмнум били разгласенн три [из-
ложения иа вярата], от конто едно било
прочетено в Арнмини4 след консул-
ството на [Евсевий и Ипатий].
Към това същото [изложение] се при-
съединил тогава за пръв път и Улфила6,
епископ на готите. Защото до това време,
като следвал Теофил, който като епископ
на готите прнсъствувал и се подписал
на събора в Никея, [Улфнла] прнемал
никейското изповедание на вярата.
a) supplevit Migne е Gothofredo in Chronol. Cod. Theodos, ad annum Christ, n. 359.
1 T. e. Юстии L 2 Димотите (of d^rfrtu) били членовете иа лимите. Не всички жители на Цари-
град се иаричали димоти, а само постояниите. Останалите, времеиии жители, били иаричани тълпа (о! й/Лсм,
Й^Аос). Вж. А. П. Дьяконов, пос. съч., стр. 155—157; Janssens, op. с., рр. 499—536. 3 Портиката иа
Домнин (Домний) в Цариград се иамирала иа улипата, която почвала от Форума иа Константин и водела
към Златния рог. Вж. Janin, op. с., рр. 43, 92, 322. 4 Ди. град Римини в Италия. s Улфила, готски
епископ (341 — 383), прнвърженик иа арианството. Той изнамерил готската азбука, превел Библията на
готски език. Когато през 348 г. вестготски ят крал Атаиарих започиал преследваиия срешу християните,
Улфила се иастанил заедно с другите преселиипи в земите. конто император Констанций им определил
около Nlcopoils ad Istrum. Вж. W. Ensslinz BZ, XU (1941), p. 428 sq.
23 Гръцки извори за бългврска история. III
ХШ. ОТКЪСИ ОТ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
Под това заглавие даваме откъси от една кратка църковна хроника (*Ех-
Лоусй апЬ rifc lozoQfas), съставена вероятно между 600—800 г. от неиз-
вестен автор. Като извори на тазн хроника за първите три века са служили Евсевий
и Филип от Сида, който в 430 г. съставил една Xgioriavix^ iowola, а за по-късно
време — Теодор Анагност и др.
Известен интерес за нас има краткого съобщение в тазн хроника за пер-
вого аварско пратеннчество в Цариград през 558 г.
РЪКОПИСИ: Р = Paris. gr. 1555 А (XIV s.).
ИЗДАНИЯ: J. A Cramer, Anecdota Graeca е codd. manuscriptis bibliothecae reglae Parisiensls
1, Oxonii 1839, pp. 87—114.
КНИЖНИНА: C. de Boor, Zur Klrchenhistorischen Literatur, BZ, V (1896), p. 23. —Krutn-
bacher, GBL, p, 247. — Moravcsik, Byzantinoturcica I, p. 224.
ANONYM! EXCERPTA
1. De Valentis exitu
Ol Гот&ос els fv n&Xiv yevo/aevoi 1ло).ё-
fiow r<p OvatevrC &S хсй ryv 316l.1v vfioeoi
хат avrov yalesials %QifoaG&ai, цт) i&ovros els
л61е/лог. e^eQ'XP/iFvov 6 k avzov, *Iua6xios <5
Isqos jaovayos, XQazijoas zov yahvov tov tnnov
avrov, etp^oe nobs afa6v' trtoi ffa&geiv, <b fia-
oUev, хата Oeov uTQaxevofiSvos, xai 0ebv
fyajv avrfaalov; jtqos 8v oQyio&eis 6 Ovdfys,
cpQovQeio-0-ai зфоо&а&у' &талес2.уоа£ avt<p
&&vazov, el &iav£№ot, cbs r«p Мщащ о 9A%a&f$.
©VjUjSaAcbr rots r6vfrois ОЫАф, хсй xax&s
ОТКЪСИ ОТ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
1. Смъртта на Валент
Готите, като се съединили отново1, обя-
внли война на Валент. Дори и градът2 * *,
отправил тежки обнди срещу него, за-
гдето не излизал иа бой. А когато той
излязъл, благочестивият монах Исак хва-
нал юздата на коня му и му казал: „Къде
си тръгнал, императоре, да воюваш срещу
бога, когато бог ти е противник ?“ Валент
се разгневил срещу него и наредил да
го хвърлят в затвора. Той го заплатил,
както Ахав заплатил Михей8, че ще
го иакаже със смърт, ако се върне. Когато
Валент се сблъскал с готите, претърпял
1 Сред готите имало две партии — иа Атаварих и иа Фритигери. 2 Става дума за Цариград.
» Загатва се за библейския цар Ахав (873—854 пр. и. е.), който въпреки предупрежденията иа пророк
Михей излязъл ва война срешу сирийците и загинал трагично. Вж. III. Царства, 22. Валент е сравнен
е безбожния Ахав, защото бвл ариаиии,
Anonym! excerpta — Откъси от неизвестен автор
179
(psvyEi ovv бМуок elg oHxrjpa олед
ato&dpcvoi ol Ttollpoi, xazexavoav avzov ovv
rote avoir ovv аитф, xal аг>тф тф оЬсщмхи.
(p.97. 11—20)
2. De Marciano In Thracia degente
Twv &navraxov езиохозиоу ovvo&qouj&Iv-
twv lv vfi Nixalq., MaQxiavbg diacQi^onv lv
Oofatb ^yocnpe ти awodw djzokoyovpevog di
lavzov jiaQeivai lv t^ owodcp хата piprpiv
Kwvotovuvov tov deiov. (p. 101, 13—16)
3. De Leone e Thracia oriundo
nQozeiQ[£Eiat <5A els fiaailia Aewv Tig,
@oq£ pev тф ylver, tQifiovvog de t%v &^[av.
(p. 102, 11-12).
4. De lustino ex Illyrico oftundo
UqotqX^yI de ffaodevg 'lovazivoc, dvr]Q ttq&j-
fivTr/д, ало gtqotiwt&v dQgapsvoc, xai pl%Qt
Tjjs avyxlrjrov зцюхбуад, хсй did лбхтюг uqi-
отод cpaveig, rijg de d(ffijg nfotscos ZpjtvQog
^T)XwT^g' yevog ’IMvQiog, — — — (p. 108,
19—22)
5. Avares In Scythia Mysiaque
considunt
Тф аотф Izu, cpvydvrsg ol 'Afidgug lx
tyiq idiag xwgag, tfldov elg та plQvi Zxvfttag
xai Mvoiag, xal Inepipay jrQeafievrds lv Kwv-
отстуттроузтб^а elg siaQaxfyoiv tov fiaodlcoc,
wore dexdijvcu avrove, (p. 114, 10—13)
тежко поражение и с малцина избягал
в една къща. Неприятелите, като научили
това, го изгорили заедно с ония, които
били с него, а също и кыцата1.
2. Император Маркиан в Тракия
Когато епископите от всички страни
се събрали в Никея, Маркиан, който пре-
бивавал в Тракия, писал на събора, като
правел възражения, [искайкн] сам да при-
съствува на събора2 по подобие на бо-
жественна Константин.
3. Император Лъв I произхожда
от Тракия
А за император бил провъзгласен никой
си Лъв3, тракиец по произход и трибун
по длъжност.
4. Император Юстин 1 произхожда
от Илирик
За император бил провъзгласен Юс-
стин4, зрял мъж, който започнал [да се
издига] от средата иа войниците и стигнал
до сенаторского съсловие. Той изглеждал
най-достоен във всяко отношение, а бил
и горещ поддръжник на правата вяра.
[Юстин] бил нлириец по произход.
5. Аварите се настаняват в Скития
и Мизия
През същата година3 аварите. бягайки
от своята страна, дошли в областите на
Скития и Мизия и проводили в Кон-
стантинопол пратеници да молят импера-
тора да бъдат приети.
1 Смята се, че Валент умрял ва 9. VIII. 378 г. Вж. Socratis Historia ecclesiastics, Atfgw, PGr,
LXVII, col. 560 A—561 A.; Гръцки извори, I, стр. 45—47. 2 В същност по-късно било решено съ-
борът да стане в Халкедои. Срв. тук стр. 176, бел. 1, г 3 Събитието се отнася към 558 г. Срв. Мо-
ravesik, Byzantinoturcica, I, р. 70,-
XIV. ЖИТИЕ НА ДАВИД
За живота на Давид Солунски разполагаме с много малко даини. Той про-
изхождал от Месопотамия и бил роден около 450 г. Притежавал блестящ© образо-
вание. Още на млалнни си раздал имуществото на бедннте и се осамогил на
открито край Солуи като отшелник, където поуча>ал н наставлявал. През 534/5
бил изпратёв от жителите на Солун в Цариград, за да иска от император Юсти-
ниан 1 (527—565)възстановяване на префектурата в Солун. Той умрял в Солун през 535 г.
Житието на Давид Солунски е съставено в началото на VIII в. — между
707 и 717 г. В него се съдържат иитересни данни за появяването на аварите в
северозападните предели иа Византия, и по-специално в областта на град Сирмиум.
ИЗДАНИЯ: V. Rose, Leben des heiligen David von Thessalonike, Berlin 1887.
КНИЖНИНА: К. Krumbacher, GBL, pp. 196, 198. — O. Tafrali, Thessatonique des origines
au XIVе s., Paris 1919, pp. 89—90.
VITA DAVID1
Praefectus praetorio per Illyricum sedem
suam e Sirmlo in Thessalonicam transfert
1. Xqovcov ovv uileiatajv biEk&ovrmv xai
ovros avrov Iv тр aytq. avrov х^Хкц xai t&v
a&scov ftoQpdQcov waQaysvo/tAevcov, тбте tfae
<5 ттр> SnuQxfrijra dismav tov *D,Iv(hxov oreA-
Ietcu лоб? z6v ayubrmov ’ Аоюте16г)у. fyv yaQ
lotstov rov fiiov /aeteP&wv <5 буиотатод digyie-
sdaxonos Ao)q6‘&eoq xai dtsdEgaro tov &q6vov
avzov <5 &уиотато5 'Аоютыёф. xai огеЛЛы
TQt/fovVOVC 6 nQoXETC&dg tblOQXOg HQOS TOV
ЖИТИЕ НА ДАВИД
Преместване на Илирийската префек-
тура от Сирмиум в Солун
1. И тъй, след като се изминали много
години и безбожните варвари1 се поя-
вили, тогава именно управителят на про-
винция Илирик нзпратил пратеници при
пресветия Аристнд, който се иамирал в
светата си килия. Защото пресветият архи-
епископ Доротей бил починал и престола
му приел пресветият Аристнд. Спомена-
тият управител извратил трибуни9 при
1 Това са аварите според житеписеца. Но обикиовеио се приема, че аварите достигцали чак до
Сирмиум към 568 г., като го ваглашили със завладяване. Вж. Кулаковский, пос. съч., стр. 231—232.
Златарски, История, I, 1, стр.- 73—74.—-Пак според житиеписеца префектурата била преместена в
Солуи от заплашеиия град Сирмиум през 535 г. Това сведение изглежда съвсем неправдоподобно, като
се има цредвид, че според Xi Юстинианова новела, конто е от същата 535 г., префектурата била пре-
местена от Сирмиум в Солун още в средата на V в. поради нашествията иа хуните. Срв. ВИИШ, I,
стр. 9—10, бел. 3, и тук стр. 93, бел. 3. 2 * * * * * * Трабунът бил иачалник на отряд (t&ypa или
от около 400 души. Вж, Brehier, op. с., р. 342.
Vita David! — Житие иа Давид 181
ayubxazov &Qxi&iiaxoxov omog &vaydyy тф
dsiorArq) fiaoiXei 'lovuttviav^ та tteqI rc5>'
&&scov ftaQftdQcov, блюд pxiaoTifoft xrjv ItriaQ-
Xdnjza lx tov ^iQfiEi'ov etg туу t&v &EooaXo-
vixswv ndXiv. Iv yaQ zoig xaiQolg Ixetvoig ?)
InaQxdvqg xal <5 атоатод Iv тф £iq/M<a) 1лдат-
tev, fiixaQiov 6e tjv fi6vov tfyayy Iv табтц rfi
rc5r @E<JGaXovw£(ov лбХа. тбте ovv dvayvovc
6 Ayubtaxog * Аототы&цд 6 dQ^iEnloxonog zag
zov InaQXpv ImozoXdg, nagAvTOg tov -&Е0ф1-
Xovg xXifoov xal ndoyg тцд та^есод, xal fatolag
nEQtozdceig lyei to .Siq/usiov хей 8zi pAXXsi 6
’AfidQqg xai wv Aavovffcov nsQav, ela&v 6
dyubiarog dgxisnioxonog „jiaz&Qsg хей ddeXipol
xal TExva, rt vfitv Aoxel mQi tovtojv andv-
zaiv; Gxhpaa^E ziva anooTEiXai frpElXo/tsv nQog
t6v AconoTrjv тцд olxoVfxh’Yjg, блсод AaipiXajg
#al eftoeficog alzifofl ле(л t&v ^7)vv&evtcov fyuvu.
t6te ovv IxxXtjotav cvva&Qotoavipg, ovy evqIo-
xeto 6 sidoiv &qsox(ov. t6te lx fisiag ztQovoiag
dvlxQayE лае 6 Хабд Xlyarv Щ zov dyuoraxov
dQXi&uoxonov azaXijvai % t6v oaiov Aafiid, iva
dvvrj^ij daftlviog aiTijoao'&ai mQi t&v tnQoQ-r/’
^Ivrcov. (p. 9, 6—27)
2. Kai Xombv InaQxdztjg ftErrjX&ev &лб
zov Siq/xeIov Iv таитд zfi icov SeogoXovixecov
лбХы. (p. 14, 3—4)
пресветия архиепископ, за да извести на
пребожествення император Юстиниан1
това, което се отнася до безбожните вар-
вари, та той да премести управленнето
на префектурата от Сирмнум в град Солун.
Защото по това време управителят и вой-
ската се намнрали в Сирмиум, а в спо-
менатия град Солун имало само викарнй.
И тогава пресветият архиепископ Ари-
стид в присъствието на боголюбивото
духовенство и на цялото висше съсловие,
като прочел писмото на управителя и
узнал пред каква опасност е изправен
Сирмиум, и че аварите възнамеряват да
преминат Дунав, казал: „Отци, братя и
чада I Какво мнелите вие за венчко това ?
Виждате, че трябва да изпратим иякого
при господаря иа вселената, за да измоли
щедро и благочестиво онова, за което
ние съобщаваме". Тогава, като се събрали
всички, не се намерил човек, който да
допада иа всички. И тогава по божие
съизволеиие целият народ нзвикал, каз-
вайки да се изпрати или пресветият архи-
епископ, или благочестивият Давид, за
да може успешно да се моли за споме-
натите неща2.
2, И за в бъдеще префектурата се
преместила от Сирмиум в самия град
Солун.
1 Сиреч Юстиниан i. i flo-нататък йситиепмсецът разказва, че именно Давид бил мЗнратеи
при императора и че починал на връщане от пътуваието си, т. е. в 535 г.
XV. А Г АТОН
Агатон бил дякон и хартофилакс на Цариградската патриарший по времето
на VI Вселенски събор в 680—681 г. и съставил актовете на събора. По-късно
император Филипик Вардан (711—713), понеже бил прнвърженик на монотелитите,
наредил да бъдат изгорени тези актове. Неговият приемник Анастасий 11(713—715)
заповедал на Агатон да възстанови унншожените съборни актове. Агатон действи-
телно сторил това, като направил една добавка, в която засегнал събитията около
свалянето на Филипик Вардан и разказал иакратко за извършеното нападение от
българите в 713 г. За това събитие не притежаваме други известия. Сведението
на Агатон е особено важно и поради това, че произхожда от съвременник.
ИЗДАНИЯ: D. Mansi, Sacrorutn conciliorum nova et arnplisslma collectio, XII (Florentlae 1766),
col. 193 B.
КНИЖНИНА: Кулаковский, История Византии, III, стр. 345. — Gy. Moravcsik, Az cnogurok
tortenet£hez (= Magyar Nyelv, XXVI, 1930, pp. 16—18). —Idem, Zur Oeschichte der Onoguren (= Un-
garisclie Jahrbiiclier, X, 1—2, 1930, pp. 66—68. — П. Д. Миятев, Един нов извор за историята на дунав-
ските българи, ИВАН, VI (1931/32), стр. 283—286. — Moravcsik, Byzantinotnrcica, I, р. 217—-218.
AGATHON
АГАТОН
EX ACTIS CONC1LII OECUMEN1C1
A. 681
ИЗ ДЕЯНИЯТА НА ВСЕЛЕНСКИЯ
СЪБОР ПРЕЗ 681 Г.
Unugurl Thraciam aggrediuntur
Kata y&Q ijf^Qcnr tov cafifi&tov tijs
ayias Hevwpcoott}s tvdtxaayvos in' Htfvco этер!
d&farip 6’j'tav Ътгизяхабоссо? avtqi yevoftiyvys
&nQocioMjicos Ik tov ёлюоаегг&ёутк iv тд
&£>&.[} oipawv, Sia тгр ztQoaexax тбте, xat
is cuzla; avzov xd naoafiaoetas twv ovyxei-
Нападение на унугури българи
в Тракия
В съботния ден пред светата Петде-
сетница, през единадесетия индикт1, при-
вечер внезапно наставал неочакван буит
против него2 от страна на струпаната
в Тракия войска. Причина за това било,
че точно по това време по иегова вина
* Събитието е канала иа 3 юни 713 г.
Сиреч Филипик Вардаи (711—713).
Agathon
/xivoyv патом, yeyovvlav B<po6ov rov yervia-
£<MWS &&VOVS TOiV Ovroycn'QWV BovlyaQOM,
/xsta nlelortjs alyiicJoicias re xal otpayrjs^&v
lv rjj &Qqxtf xcaafxevovraM XfMruaviHv' ovlltjtp-
itel; 6 avros /m^o^4q^oqos пакете?, xal ttjs
jiaadeiag un(&8ds xal IxftefiAfflievoe, mjQovtai
пацахогцм rag иц>ж. (col. 193 B)
- Агатов 183
и поради нарушението на сключения до-
говор1 било извършено нападение от
съседния народ на унугурите българи,
които пленили и избили твърде голям
брой от намиращите се в Тракия хрис-
тияни. Полуварваринът узурпатор бил за-
ловен, лишен от императорската власт,
изхвърлен и веднага ослепен с нажежено
желязо.
1 Тук нааярно става дума за договора от 705 г Срв. Златарски, Исторая, 1, 1, стр. 164 сл.
XVI. ЕПАРХИЙСКИ СПИСЪЦИ ОТ VII—VIII в.
Така нареченнте епархийски списъци (Notitiae episcopatuum, 'EMows, Тах-
Tixd) са в същност списъци на Цариградската патриаршия, в конто са подредени
митрополитите, подчннените им епископи и автокефалиите архиепископи, според
ранга им. Те са възникнали главно във връзка с църковната Иерархии, която била
приета на съборите и на вснчки официални тържества.
Кога точно и от кого е бил съставен първоначалният списък, не знаем
Някои автори предполагат, че по време на Теодосий I (378—395) съще^твувал вече
един първоначален списък, който от V в. нататък се делял на две части. В пър-
вата влизали митрополитите и автокефалиите архиепископи (обикновено начело са
поставени петте вселенски патриарси), а във втората — епископите, подчинеии иа
съответните митрополити. Връзката между двете части личи от факта, че и в двете
е спазен един и същ ред.
Според други автори двете части на епархийскнте списъци са съществу-
вали първоначално поотделно. Според тях още г на Габадневия и иа Ефеския все-
ленски събор (394 г. и 431 г.) е имало някакви списъци на митрополитите според
реда, определен от Цариградската патриаршия. Също така в архива иа Цариград-
ската патриаршия имало и някакви списъци на епископите. Но пълеи и подреден
списък на митрополитите, на зависещите от тях епископии и на автокефалиите
архиепископии ие срещаме в списъците, който са ни известии от IV и V в. Та-
къв списък намираме за пръв път в тъй наречения Епифаниев спнсък.
А. Епифаниевият. списък е наречен така, защото според Константин Багре-
нородни той бил съставен от кипърския епископ Епифаний, който умрял в 403 г.
Но изследването на географскнте имена показва по безспорен иачии, че той е със-
тавен по времето на Ираклий в началото на VII в, Затова ние тук го отбелязваме
като Псевдоепифаниев списък. Той отразява вероятно положе.нието на църковната
администрация от времето на Юстиниан I до 733 г., когато епархиите от Източния
Илирик, конто дотогава билн подчинени на папата, минали под ведомството на
Цариградската църква. Според този списък броят на митрополиите бил 33, на ар-
хиепископиите —34, а на подчннените епископии — 352.
В. След Епифаниевия списък по хронологически ред идва друг един Списък
от времето на Исаврийската династия. Както изглежда, тозн спнсък е съставен
между 733 г. и 787 г. Втората от тези години се определи като дата, когато за
пръв път се споменава Монемвазия като митрополия на VII вселенски събор. А един
от издателите на списъка, Г. KovtddQijs, смята за terminus post quem 746 г., когато този
град, който още не се среща в споменатия списък, бил станал епископски център.
Според този списък броят на митрополиите е нарастнал на 51, на архиеписко-
Notitia eplscopatuum — ЁпархиЙски спйсъцй
165
пиите — иа 39, на епископиите — на 603. Някои автори смятат, че първоизворът на този
списък не е тъждествен с първоизвора на Псевдоепифаниевия списък. Според ни-
кои изследвачи този списък е една по-късна компиляция, съставена в края на VIII
в. или дори през IX в., и затова не давал точна представа за реда на епископ-
ствата в Илирик през VIII в.
ЕпархиЙски списъци има н от по-късно време — от IX, X, XI, XII, XIII, XV
XVI, дори от XIX в., но те не влизат засега в обсега на нашата работа.
Тези два списъка, който предлагаме тук, имат твърде голямо значение за
българската история. Въпреки че в тях не се спазват строго хроиологическите граннци,
все пак те ни дават ценни даини за църковното устройство на нашите земи в иа-
вечерието на основаваието на първата българска държава, както и за промените,
настьпили 6 първите години от нейното съществуване.
РЪКОПИСИ: а) на Псевдоепифаниевия списък: А = Cod. Lipsiensis bibl. urb. Rep, I, 17
(XII s.). — В — Cod. Hierosolym. 522 (XII s.). b) на Списъка от времето на Исаврийската династия:
Cod. Paris, graec. 1555 А (XIV s.).
ИЗДАНИЯ: а) на Псевдоепифаниевия списък: G. Parthey, Hleroclis Synecdemus et Notitlae
graecae episcopetuum, BeroIInl 1866, pp. 150—161. — FL Gelzer, Ungedrtickte nnd uncreniigend verttf-
fentlichte Texte der Notitlae eplscopatuum, Berlin 1900. b) на Списъка от времето на Исаврийската дина-
стия: С. de Boor, NachtrSge zu den Notitlae eplscopatuum, Zeitschrlft fur Kirchengeschichte XII (1890—I),
pp. 520—534. — Г. Kovtia^ijc, Al p.ijTQonoi.EK xal aQj'tBxioxoxal rol olxovpEvtxov naiQiaQ%elov xal f]
tal-is avt&v, Athen 1934.
КНИЖНИНА: FL Gelzer, Zur Zeitbestimmung der griechlschen Notitiae Eplscopatuum, Jahr-
buch'ffir protestantlsche Theologie, 1886, pp. 337—372 ; 525—575. — Idem, Die kirchliche Geographic Grle-
chenlands vor dem Slaveneinbruch, Zeitschrift fiir wissenschaftllche Theologie, XXXV, (1892), pp. 419—436.
— 44gr Duchesnes, Les anclens eveches de la Сгёсе, Melanges d’arch4ologie et d’histoire, XV, 1915,
pp. 238—278. — /V. Bees, Beitrfige zur kirchllchen Geographic Griechenlands Im Mittelalter und neueren,
Zeit, Oriens Christianas, 19l4, pp. 238—278. — FL Бенешевич, Заметки к текстам Notitiae Eplscopatuum,
Semtnarium Kondakoviannm, 1 (1927), pp. 65—72. —F Dvornik, Les Slaves, Byzance et Rome ап IXе sfecle,
Paris 1926, pp. 88—99, 143—146.—N. BeneSevic, Monumenta Vaticana ad lus canonlcum pertinentla, StudI
Btz. 1 (1927), pp. 127—186. — E. Gerland, Corpus Notitiarum eptscopatuum, 1, Einleitung, Chalcedonensis
1931. — V. Laurent, Les sources й consulter pour ritablfssement des listes episcopales du patriarcat byzantln.
Echos d’Orient, XXX (1931), 65—83. — F. Dvornik, Les legendes de Constantin et de Methode vues de
Byzance, Prague 1933, pp. 160—161. — f. Gerland-V. Laurent, Corpus Notitiarum eplscopatuum, I, Les
liste concillaires, Chalcedonensis 1936. — Idem-. Byzantlon XVII (1932), pp. 520—521. Idem: Echos
d’Orient XXXVI (1937) pp-, 377—379. Idem: Etudes byzantlnes I (1943), pp. 58—59. — L Honig-
mann, Le Synecdfcmos d’Hieroclfcs et I’opuscule gfiographlque de Georges de Chy pre, Bruxelles 1939,
p. 315. — Moravscik, Byzantinotnrclca I, pp. 463—464. — П. Мутафчиев, Към пърковно-нсторическата
география на Пловдивско, Юбилеев сборник в чест на митрополит Максим, 1931, стр. 87—113.
— Ив. Снегаров, Епархийските спнсъци като извор за християиизиране на балканските славяни,
ИИБИ, VI 1956), стр. 647—658.
186
Not It! a eplscopatuum— ЕпархиЙски списъЦй
A. PSEUDOEPIPHANII NOTITIA
А. ПСЕВДОЕПИФАНИЕВ СПИСЪК
* Envpaviov KfctQOV isx&eois
nQMTotch]aia)v siarQiaQX&v te teal jurpQo-
noXnxav
От Епифаний, архиепископ кипърски,
изброяване на първозваните патриарси
и митрополита:
’О лат@г4{>2Ж ’PcbfivjQ
r0 naxQidQ%YjS KojyoTavrivov3i6^eo)s
'О naiQiaQty]? ' AXe^avbQsiag
'0 *Avtw%e(as
О jiatQiaQXTiQ * leooooXvpmv
KXfjois [мрволоХаоуу
у' 'EmaQxiac E^Qcbnns о ‘ HQateXelas
tetf ’EitaQxias Ooqtcqs <5 ФекжясятбХыйд
x&’ *EnaQxias Efy}(bmqs , 6 TQcuavvimtiX&os*
Xd ’EnaQxias Al/uiu6vtovb & ’AdQiavovnfiXecos
Xfi' ’‘EyiaQxias T-rfc avxrjs 6 MaQxeav<nm6Xsa>s
Патриархът на Рим
Патриархът на Константинопол
Патриархът иа Александрия
Патриархът на Антиохия
Патриархът на Ерусалим.
Наименования на митрополитите :
3. в епархия Европа1 митрополиты
на Хераклея (ди. Ерегли)
28. в епархия Тракия митрополиты
на Филнпопол2 (дн. Пловдив)
29. в епархия Европа митрополиты
иа Траянопол (дн. Терма Лутра, Лъджа-
кьой, ю. от Фере)
31. в епархия Хемимонт8 митрополиты
на Адрианопол4 (дн. Одрин)
32. в съшата епархия митрополиты
на Марцианопол6 (дн. при с. Река Девня).
IJeqI тсоу afaoxecp&Xwv &QXi&umc6mo?
a' 'EmiQxtas Mvoias
fl 'EnoQ%tae Env&ias
у 'EnOQyiaC EvQ(falTf;
£ 'ЕладДек 'Родблуе
fl ‘EnaQxlag *Ро66лф
id 'Enaoxiac Ev&bnqs
<5 *0<5t’o<wc
6 Торгу;
6 Bi^vijc
6 MagcoviaQ
6 Ma^ipictvovnoXetog
6 * A(»eadiowi6Xecog
За автокефалните архиепископа*:
1. в епархия Мизия архиепископы на
Одесос (дн. Варна)
2. в епархия Скития архиепископът на
Томи (дн. с.-изт. от Кюстенджа)
3. в епархия Европа архиепископът на
Виза (дн. Виза)
7. в епархия Родопа архиепископът иа
Марония (дн. Марония)
9. в епархня Родопа архиепископът на
Максимиаиопол7 (дн. до Гюмюрджииа)
11. в епархия Европа архиепископы на
Аркадиопол8 (дн. Люлебургас)
a) sq. in В loca urbium nuitata: 6 avbpiavov tnofatos 6 TQafavovndisws. b) Ъцтцлбтоп A. c) tidvoov A
1 Преди установяването на режима с темите във Византийската империя провннцинте имали при-
близително същия обхват, както епархните. Затова тук даваме границите на тези административна
единнци. Провинция Европа била част от дноцеза Тракия и обхващала земите около Цариград, край
Мраморно море н Галиполския полуостров, 2 Градът бил наречен Pulpudeva от траките. Вж. D.
Detschew, Die thraklschen Sprachreste, Osterr. Akad. der Wlssenschaften, phil.-hist. KI., Wien 1957,
p. 377- Името сн Филнпопол той получил в чест на Фнлип II Македонски (386—382). В античността и
средновековието се среща и нмето Trimontinm. Вж. G. Kazarow, Obei die Namen der Stadt Phillppopel
PhW (1901), № 50.— Danofft PWRE, XIX, col. 2244—2263, s. v. Philippopolis. — В. Бешевлиев, Антнч-
ната топонимия у нас като исторически извор, ИИБЕ III (1954), стр. 346и бел., стр. 354. 3 Провинция
Хемимонт или Thracia secnnda била част от диоцеза Тракия и обхващала земите приблизително между
Стара планнна, р. Тунджа, Черно море и Странджа планина, както и областта на гр. Адрианопол. 4 Гра-
дът бил наречен Адрианопол в чест на император Адриан (117—138). Тракнйското му име е Uscudama.
Вж. Detschew, op. с., р. 349.Нарнчал се е и Orestiss. Вж. общо Oberhummer: PWRE, VII, col. 2174, s. v.
Hadrianopolis. 5 Тук Марцианопол e поставен в провинция Хемимонт. У Hierocles, Synecdemus, 636, 2,
той е главен град на провинция Втора или Долна Мизия. Този град бил наречен така от император
Траки в чест на сестра му Марция. За литературата вж. Ив. Дуйчев, За наименованнето на Марциано-
пол — Девня, МИД, XIX—XX (1944), стр. 51—55. 6 Т. е. архиепнскопите, които зависят направо от
цариградската патриаршия. 7 По-старото нме на града е Porsulae. Наречен бил Максимианопол в
началото на VI в. 8 Старото име на града е Bergulae. Името Аркаднопол той е получил в чест
на императора Аркадий (395—408),
Notitia episcopatiram — Епархийски списъци
187
ф' ’EnoQ%ia$ б BeQcovvjs1
к" 'Ела&урк ©ofays б ХшолбХеак
of ’EnaQ%las ‘Робблуе б 'Ay%i62.ovb
*EnaQxias EvQdxtys б 2yXvfio^
xflPEnaQxias EvQamys б *'AttQCOV
xtf’EnaQ%iag *Родблуя б Kvpopfacov^
Р’Еловая ‘Родблус б Alvov
Ха' ,EnoQxias EvQCtmys б Ао^гртбосоу^
t$*EnaQxfas АТ^ирбтып? 6 Afeotjju^gias
JIcqI Ьиахблсоу &ле%о/л&шу
'Enaorfa EvQcbxw @Qqxi]C' Mt)tq^oXiq
"HQaxXelas fyei avTqv л6Лы$ froi
ёлюхоябк s', olov
rdv tov Ilavfov
t6v КаЛклбХеак
rd»» Xsqqov^oov
t6v Kolas
tov 'Paiteotov1
*EnuQ%ia OodxpQ' Мфдблокб Ф^лллоолб-
Лесос8 ix£( to? avvnv л6Аек qwi ёлюхолбд
у', olov
tbv АюнЬ^ауотлбАсак
12. в епархия Тракия архиепископът на
Бероя1 (дн. Стара Загора)
16. в епархия Тракия архиепископът
Никопол® (до дн. Неврокоп, Гоце Дел-
чев)
18. в епархия Родопа архиепископът
на Анхиало8 (дн. Поморие)
19. в епархия Европа архиепископът иа
Силиврия (дн. Силиври)
22. в епархия Европа архиепископът
на Апри* (дн. Кермиен)
23. в епархия Родопа архиепископът
на Кипсела (дн. Ипсала)
30. в епархия Родопа архиепископът
на Енос (дн. Енос)
31. в епархия Европа архиепископът
иа Дризипара6 (дн. Буюк Каращиран)
32. в епархия Хемимонт архиепископът
на Месемврия6 (ди. Несебър).
За подчннените епископа1 :
В епархия Европа в Тракия8 митропо-
лията на Хераклея има под свое ведом-
ство 5 града или епископии, именно:
епископа на Панион® (дн. Панизо,
Барбарос)
епископа иа Калипол (ди. Галиполн)
епископа на Херсонес10(ди. неуточнено)
епископа иа Кила” (дн. неуточнено)
епископа на Редесто (дн. Родосто);
в епархия Тракия митрополията на Фи-
липопол има под свое ведомство 3 града
или епископии, именно:
епископа на Диоклитианопол12 (дн. мо-
же би прн Чирпан)
оС
a) fifQ&vtjs В. b) a%takov А. с) xtnpdlaw В. d) А. е) algppdrrov В. f) QoSeotov В. g) у/Мяла»?
л6Х»Ш£ В.
1 Тук 6 Beffcovijs стон вм. 6 Begors. Вж. П. Мутафчиев, Към църковно-историческата география на
Гловдивско, Сборник в чест на Пловдивския мнтрополнт Максим, София 1931, стр. 96. 8 Става дума
за Nicopolis ad Nestum, който се намирал по-точно на левия бряг на р. Места, на мястото на дн. Долин
Хнсарлък. Вж. Иречек, Пътувания стр. 389. — Кап. К. Николов, По горного течение на р. Места, сп.
Мннало, кн. 5—6(1911), стр. 160—162. 3 Ив.Снегаров, Епархийските списъци като извор за хрнстия-
низиране на балканските славянн, ИИБИ, VI (1956), стр. 653, отбелязва, че тук Анхиало неправилно е
поставено в провинция Родопа, вместо в Хемимонт. 4 За отъждествяването на Апри с Кермиен вж.
Г. Aapnovoidbec, 'OSouioQtxoy ‘'AnocoQ-Keofj.iiv, Ggtfxixd II (1920), p. 323. Miller, Itineraria, col. 526, го отъж-
дествява с Инеджик. 6 Дризипара е бил стар тракнйскн град, столината на одриэите. Вж. Jireiek, Die
Heerstrasse, р. 50. 6 Името Наесть се среща още през XI в. във „Видението на пророк Исая". Вж.
Бешевлиее, Античната топонимия, стр. 347. — Снегаров, пос. съч., стр. 652—653, отбелязва, че Месем-
врия е песочена по-долу като епнскопия, подчинена на Одринската митрополия. 7 Т. е. епископите,
конто зависят от съответннте митрополити в споменатнте по-горе епархни. 8 Сиреч в диоцеза Тракия,
който бил част от префектурата Ориент. 9 През IV в. градът носел и нмето Theodoslopdlis в чест на
император Теодосий 1(379— 395). 10 Този град се намирал някъде на Херсонския провлак. Вж. Biichner:
PWRE, III, col. 2251, s. v. Chersones 2. 11 Според някои автори град Килае тъждествен с дн. Килит-
бахар. Вж. Homgmann, Le Synecdfcmos, р. 12. Според Miller, op. с., col. 525, той. е дн. Черибан.’
12 Местоположение™ на този град не е уточнено. Вж. Мутафчиев, Към църковно-исторнческата гео-
графия на Пловдивско, стр. 90—91.
168
Notitia episcopatuum — ЕпархнЙскн спйсъцй
tov ЕераотоопбХ&ад
tbv АиюлбЛесод
’ EnoQ%ia EvQcbnTiQ' МфоблоХч Tgatavov
lX£t uv-try лбЛеч rjtoi &аоъолад dlov
tbv rirjQov
tbv ’ Avaataototmbiewg
*Елао%(а А1(Л1[л6гтоъл М-цтобтюЛч 'Ad(navovb
EX£i Ьл U-vrtjv zibteis tftoi ^TuoxoTiag e\ oIgv
tbv MEO7]flpQlaQC
TOV £(O^On62.EWSd
rdy nioVTlVOVn6XEO)Se
tbv 9 Avaotaaiovjiokws
tbv T^uicbajv
’Eyiapzla zijg avtijg'* МгробпоХч MaQKiavov
lx£i bn‘ abtqv notes tfroi fouaxontis e, olov
rdv 'PodocrcoAov
tbv TQa/uagloxcov
tov Nofiwv
епископа иа Севастопол (дн. неуточ-
иено)
епископа на Дноспол1 (дн. може би
Ямбол);
в епархия Европа митрополията на Трая-
нопол нма под свое ведомство 2 града
или епископии, именно:
епископа на Топир2 (дн. развалини на
устието на Места)
епископа на Анастасиопол8 (дн. неу*
точнено);
в епархня Хемимонт митрополията на
Адрианопол има под свод ведомство 5
града или епнскопии, именно:
епископа на Месемврия (дн. Несебър)
епископа на Созопол4 (ди. Созопол)
епископа в а Плотинопол (дн. прн Ди-
мотика6)
епископа на Анастасиополв(дн. неуточ-
нено)
епископа на Цоида7 (дн. неуточнено);
в същата епархия митрополията на Мар-
ина нопол има под свое ведомство 5
града нли епископии, именно:
епископа на Доростол (дн. Силистра)
епископа на Трансмарнска(дн.Тутракан)
епископа на Нове (ди. м. Стъклен при
Свищов)
a) еруроуябквсос A Aipfytov В b) av&Qiavov В. с) В. d) oa>£ova6lea)S В. е) яАшпг В. f) туе
ait^c vyotov xvxlabwv АВ.
5 Севастопол и Диоспол не са отъждественн с положителност. Jireiek, Die Heerstrasse, р. 145,
изказва мнение, че Диоспол е идентичен със средновековния Dismpolis, дн. Ямбол, но по-късно се
отказва от това си мнение (АЕМО, X, 1886, р. 135; Пътування из Българвя, Пловдив 1889, стр. 382).
Не е сигурно и отъждествяването на DiospoMs със старата македонска колония Cabile. Срв. Мутаф-
чиев, Към пърковно-историческата география, стр. 92—93. Д. Драное, Името на град Ямбол, МПр, IX, 2
(1934), стр. 17—25, предполага, че Dlospolis е съкратена форма от Dionysopolis. Според Д. Дечев:
ГПНБМ, 1936/6, стр. 47—51, Севастопол е дн. Хисаря. г Четенето ,Топнр“ е според Е. Gerland, Corpus
Notitiarum eplscopatuum, I, Einleitung, Chalcedonensis 1931, p. 17. Тоэн град, според Прокопий (De
bello Goth., Ill, p. 38, 9—12), бил разрушен от славяните през 549 г. В епархийския списък от
времето на Лъв VI Философ Топир се среша под формата II6q<ov (gen. pl.). Th. Tafel, De via
Romanorum Egnatla П, Tiiblngen 1848, p. 37 sq., отъждествява IltiQoq с развалините Бурукалеси.
За името вж. Detschewt op. clt., p. 512. 3 Този град се намирал ю.-зап. от Димотика, но точ-
ного му местоположение не е определено. Според В. Регем, О городе Анастаснополе..., градът
се намирал прн дн. БешиккьоЙ. /. Cantacuzenus, Historia, ed. Bonn., 1, p. 542, 10—15, твърди,
че градът Перитеорион бил основан от Андроник III на мястото на дн. Анастаснопол. Но Иречек,
Пътуваиня, стр. 389, бел. 1, с право отбелязва, че това твърденне е неправдоподобно, понеже в епар-
хийския списък от времето на Лъв VI Философ двата града се срещат одновременно. 4 В антич-
ността градът се наричал ApoIIonia. Името си Созопол той получил през V в. от н. е., когато голям
брой от градовете, носещи имена на антнчни божества, билн преименувани. Вж. Иречек, Пътування,
стр. 760—768. Б Обикновено се приема, че Плотинопол се намирал близо до дн. Димотика. Вж.
В. Регель, О городе Плотннополе, Сборник в честь Помяловского, СПб 1897, стр. 145—151.— Oberhum-
mer; PWRE, XXI, col. 471, s. v. Plotinopolis. — N. Batpelbys, ‘H AiSvpwtefyov iva^ypauxy etyky
nf.tmvnsuAa&v, 6QtpMt& III (1937) pp. 196—2Ю. M. K. ’Anootolldys, SypetApata tneol IIitouvost6lsws
xai AiSvftoitlxov, &gaxixa, IX (1938), pp. 407—414. 6 Този Анастаснопол едва лн е идентичен със
споменатия по-горе Анастасиопол в провинция Европа. 7 Според Г. Баласчев, Новыя данный для
1историк грекоболгарских воин при Симеоне, ИРАИК, IV, 2 (1899), стр. 212—213, Цоида се намирала
някъде около Анхиало,
Notitia episcopatuum —- Епархийскн списъци
189
zirv Z&CEd&OnWV
zov Zxagtas
епископа на Зекедеспа1 * * (дн. неуточ-
иеио)
епископа иа Апиариярр (дн. Ряхово,
Русенско)
B. NOTITIA TEMPORE ISAURORUM
SCRIPTA
В. СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО НА ИСАВ-
РИЙСКАТА ДИНАСТИЯ
rtQoxft&edoias z&v доиот&хог nazQuiQ-
X&v fitjTQonohzcov xal avzoxE^d^an'
a eO ‘
ft 'O Kcovmavwov7i6Xs(OQ
y' *0 'Ahgavdoelac
8 rO 'Avrioyeias
f’ ' О *1еоооо1о/а(ог
M.t}TQOnollT(U -ЛО TOV Ka>VOTaVUVOV7l6X8U)£
*Ena(j^fa Evqwitiq 6 'Homdfjag Ooaxtjs
vol *Елхцу]$а Maxedovias 6 (десоактжу?
'Enag^ta 'HheIqov {Nias) 6 tov AvQa%tovb
xfi' *Ел.щу%1(1 Halouas *HjteiQov 6 Nixotio-
Jtecos-
W 'Enaoxta Родблус о TfXUavowuMeaK
Ле' ' Enaoxia Aljui/wvrov о * Adgiavowtohcoc
* EnaQyla (fov&fac) о Adigov
pl *Еладх1а rife devT^Qas ftetmMae 6 Aaaiooijs
Списък за предстоятелството на пре-
подобните патриарси, митрополита
и автокефалии архиепископа;
1. Патриархът на Рим
2. Патриархът на Константииопол
3. Патриархът на Александрия
4. Патриархът на Антиохия
5. Патриархът на Ерусалим. •
Митрополита под ведомството на Кон-
стантинополския патриарх:
6. в епархня Европа мнтрополитът иа
Тракийска Хераклея (дн. Ерегли)
11. в епархия Македония9 мнтро-
политът иа Тесалоиика (дн. Солун)
15. в епархия Нови Епир4 5 * * мнтро-
политът на Дирахиум (дн. Драч, Дурес)
29. в епархия Стари Епир митропо-
лнтът в Никопол (дн. Ннкопол)
32. в епархия Родопа мнтрополитът
на Траянопол (дн. Терма Дутра, Лъджа-
кьой, ю. от Фере)
35. в епархия Хемимонт мнтрополитът
на Адрианопол (ди. Одрин)
37. в епархия Готняв мнтрополитът
на Дорос (дн. Маигупкале)
40. в епархия Втора Тесалия мнтро-
политът на Лариса (дн. Лариса)
a) aalwvixys cod. b) fytslQov a— HvpQayiov cod.
1 Може би това e изопачена форма на нмето Сукидава (SowuSafa). Това селнше според Шкорпил:
ИРАИК, X (1905), стр. 444, се намирало вероятно между Расова и Мерлян н е самого Голнтнно или е до
Мерлян, докато според/?. Vulpe, The Ancient History of Dofrogea, 1940, hFIuss: PWRE, IV A, col. 560,
тосе намнрало придн. Сатуново нли Осеник. За името вж. Detschew, op. с., р. 149. 8 За поправката
Sx&Qia — *Ann&Qia вж. Par they. op. с., p. 161 (nota); Gerland, op. c.,p. 18. 8 Провинция Първа Македо-
ния била част от диоцеза Илирик и обхващала приблизнтелно земнте на дн. Гръцка Македония. 4 Провин-
ция Новн Епир обхващала земите на дн. Средня и Южна Албания н била част от диоцеза Илирик.
5 Тази епархия се намирала в Кримския полуостров, където може би нмало заселенн готи още от
IV в. Вж. Ю. Куликовский. К истории Готской епархнн в Крыму в VIII веке, ЖМНПр, CCCXV (1898)
февр., стр. 173 сл. Според някои авторн тазн епархия била създадена само в архивнте на нарнградската
яатриарщеска канцеларня, и то през X—XI в. Вж. А. А Васильев. Готы в Криму, Изв. Росс. Ак.
истории матер, културы, V (1927), стр. 210 сл. — A Vasilev, The Gets In the Crimea, Cambridge,
1936. Срв. V. Laurent: Echos d’Orient XXXV1 (1937), pp. 377—379. Според В. Машин, 'Enag^la ГохЫас
в Хазарни в VIII веке, Труды IV съезда Русских акад, организацией за границей, I, Белград 1929,
стр. 149, тя била създадена след 759 г. Срв. Gy. Moravcsik, Zur Geschichte der Onuguren, Ungarlsche
Jahrbiicher X (1936), pp. 64—65.
190
Notltia episcopatuum — Епархийски списъци
/иа 'EtnaQfcia Goduijg 6 Ф&ллсп'пбкыод
ftff *EnaQ%ia {MuxEdoviag) б Фй1ллсоуя
fi^'EnaQ^ta (Aaxiag MeooyEtov) б SuQdixriq*3
д<5' *EnaQxla Al/ai/uavTov 6 МадюароилбЛесод
41. в епархия Тракия митрополнтът на
Филнпопол1 (дн. Пловдив)2
42. в епархия Македония митрополнтът
на Филипи8 (дн. развалини между Кавала
и Драма)
43. в епархия Средна Дакия митропо-
литът на Сердика (дн. София)
44. в епархия Хемимонт митрополнтът
на Марцианопол4 (дн. развалини при
с. Река Девня).
Of avroxEtpakoi {dQXieniuxojtonoi)
Автокефалии архиепископи:
у* 'Enaoyla 'EvQtbmy; б Bi^v^
$ ’Enagyta Родблуд 6 MaQwvetaga
id' EnaQ%ia Робблуд 6 Ма^/марытокеок*
<(5' 'Еладх‘а EvQ(Mvr]q- б ’АдхадилмбАясод
te1 *Ела@%(а &офщд б Ведбуд
м 'Ел<Ц)%1а &oqxt]g 6 Nixonoieog tov
BovMqov
*Елад%1а Еъдсблуд 6 ^Avfiglag1
ку’'Елад%1а Робблуд 6 Ayxidtovs
кд 'Enagxia Еиофтцд 6 ’’Aztqov
9t£' ’En<iQx(a Родблцд 6 Kmp&X(ovb
Ay’' Елад%1а Родблуд 6 Atvov
Id' *Елав%1а {ЕодсЬлцд) 6 X.agu>vn6XE(jog
Ac* 'Елад%1а (Оодхпс) 6 Абдксог^
' *Елад%1а (ЕъдсЬлф) 6 Aqi^owi&qwv
3. в епархия Европа архиепископът
на Виза (дн. Виза)
9. в епархия Родопа архиепископът на
Марония (дн. Марония)
11. в епархия Родопа архиепископът
на Максимианопол (дн. Месинкалеси, до
Г юмюрджина)
14. в епархия Европа архиепископът
иа Аркадиопол (дн. Люлебургас)
15. в епархин Тракия архиепископът
на Бероя (дн. Стара Загора)
20. в епархия Тракия архиепископът
на Никопол във Волерон6 (дн. до Не-
врокоп, Гоце Делчев)
22. в епархия Европа архиепископът на
Силиврия (дн. Силиври)
23. в епархия Родопа архиепископът
на Анхиало (дн. Поморие)
26. в епархия Европа архиепископът
на Апри (ди. Кермиен)
27. в епархия Родопа архиепископът
на Кнпсала (дн. Ипсала)
33. в епархия Родопа архиепископът
на Енос (дн. Енос)
34. в епархия Европа архиепископът
на Хариупол (дн. Айребол)
36. в епархия Тракия архиепископът
на Деркос (ди. Деркос)
37. в епархия Европа архиепископът
на Дризипара (дн. Буюк Каращиран)
a) eaagyla rife avvifr — i MngxiavovncXeoif. fnaoyia figoonotaplas — ФА1пла>г cod. b) cod.
c) fir&vqt cod. d) navQcvlac cod. e) cod. f) oviv/ippla^ cod. g) ayiXov cod. tl) MVfiyjaXaiv cod.
i) «лао/. драите — AepAtav de B.
1 KowHapijg, op. c., p. 51, обръща внимание на факта, че Филипопол е заемал в по-ранннте спи-
съци 24-о място, после 26-о, 28-о, а тук заема 41-о, докато в списъка на Лъв Мьдри заема Зб-о място.
Това поназвало какви големн промеин са ставали впровннпия Тракия. 2 В оригинала под № 41 (след
»в епархия Тракия митрополитът на Фнлипопол') стон като № 42: »В съшата (т. е. Тракйя) митро-
политы на Марцианопол*. Това повторение (вж. тук № 44) на митрополита на Марцианопол е било при-
чина за объркване на номерацията. Вж. KoviSd^c, op. с., рр. 52, 90 п. I. s Каийадф, op. с., рр. 52,
62, отбелязва, че градът Филипи е споменат сам в втората част като митрополнтски център на про-
винция Първа Македония, понеже, както нзглежда, не е имал подчнненн еписколн. 4 Снегаров,
пос. съч., стр. 651—652, обръща внимание, че Марцианопол е посочен тук като митрополия в Хеми-
монт, а пък Одесос е посочен като митрополия на провинция Първа Мизия (тук стр. 186, 194). Според
KoviSagqg, op. с., рр. 48—49, тазн част на списъка отразявала промени, настъпилн в провинция Мнзня.
през втората половина на VII в., т. е. през последянте годнин на византийска власт по тезн места.
ь Тук трябва да има някаква по-късна добавка. Темата Волерон е била основана през IX в. н об-
хватала земнте между Марица и Места (или Струма), по долните нм течения. Вж. St. П. KvqwxI&f, Тб
Beltsov, Bvtavuval peXnai, 1 — IV, «* BeooaXovlxjj 1939, pp 229—232.
Notltia episcopatuum — Епархийскн спйсъцй
191
Xtf ‘EnaQxta Alpipovzov d M&jnpfiotos* 38. в епархия Хемимонт архиепископът на Месемврия (дн. Несебър).
01 Ъпб fitjzQonoXlzas (Ётохолсн) д' *E?taQxias Ейдишф ‘Ho&deia ту? {ptyiQonoXis) fyei лдХые (iy)b Епископа., подчинени на митрополита: В епархия Европа митрополията Хера- клея Тракийска, има [под свое ведомство] 13 града:
a' 6 zov Ilavlov 1. епископа на Паиион (дн. Панизо, Барбарос)
fl' 6 КаХХстХеак 2. епископа на Калнпол (дн. Галн-
у' 6 Aaovfov* поли) 3. епископа на Даонион (ди. неуточ-
d' 6 T^O)QvXXoVd £ О В(Л>ООф <Jf d M&tQ(OV £ 6 XaXx(doee иено) 4. епископа на Цурулум (дн. Чорлу) 5. епископа на Вриснс(дн.Бунархисар) 6. епископа на Метре (дн. Чаталджа) 7. епископа на Халкида1 * (ди. иеу- точнено)
d & [d ЛГдои]Е *' d XeQQov^uov 8. епископа на Мидия (дн. Мидия) 9. епископа на Енос3 (дн. Енос) 10. епископа на Херсонес (ди. неу- точнено)
id 6 KvXas *j8' d Paideorovh iyf d Atgtxov 11. епископа на Кила (дн. неуточнено) 12. епископа на Редесто (дн. Родосто) 13. епископа на Лизик (дн. неуточнено);
ю Maxsdovtas e%ei лбХые («/’)
SeoaolovtHV} /афоблокс
а' б гкохХугшуоюгбХвсое
fi’ d Nlxtjs
y' 6 'HooxXeIgs
д' 6 K£XXi)g
e 6 "E&emjg
11. в епархия Македония митрополията
Тесалоника (Солун) има [под свое ведом-
ство]) 18 града:
I. епископа на Диоклитианопол8 (дн.
Арменово, Арменохорион при Хрупища)
2. епископа на Никея (дн. може би
Велушина, Битолско)
3. епископа на Хераклея4 (дн. Лерин)
4. епископа на Келн6 * (дн. неуточнено)
5. епископа иа Едеса (дн. Воден6)
a) efUftovtov—iMQiiifiglaG cod. b) Jtoieig 18' de B. c) *A8ovlov cod. d) tov qovXov cod., TovqovAov de
В. e) cod. f) ante 8 MySslas posuii 6 ХаоипиМвсос de B. g) Atvov suppos. de B. h)
cod. 1) jzdZ«c oaiaivbff] cod.
1 От други нзворн не е известно да е съшествувало селище иа име Халкида в провинция
Европа. Градове с име Халкида е имало в Халкидическня полуостров, в Евбея н пр. Може бн тук става
дума за остров Халкнтида, дн. Халки, в Мраморно море. 8 Тук има някаква неяснота. В текста на
това място стой нмето Afyov, поставено от издателя под въпрос. Мутафчиев, Към иърковно-нсторн-
ческата география, стр. 95—96, н Снегаров, пос. съч., стр. 652, също отбелязват, че Енос е поставен
един път като епнскопия, подчинена на хераклейския митрополит, и втори път като автокефална архие-
пископия (тук стр. 190). Те посочват, че Месемврия. Анхиало и Бероя също се срешат и като подчинени
и като автокефалии (Месемврия и Анхиало—на одринския митрополит, а Бероя—на пловдивския). В сыц-
ност споменатите трн града са посочени н този списък само като автокефалии (тук стр. 190).
3 Отъждествяването е според Honigtnann, op. с., р. 4, п. 2, който отбелязва, че градът се среша у Hie-
rocles, 642, 12, в провинция Тесалия. 4 Според други авторн (срв. Miller, op. с., col. 521) градът
Хераклея Линкестийска е тыкдествен с дн. Битоля. За този град вж. н К. Петров, Еден нов податок за
Хераклея Лннкестис, Зборник (1955—1956), изд. на Арх. музе), Скопле, кн. 1, 1956. 5 Miller, op. с.,
col. 521, отъждествява селнщето със село Баня при Островското езеро. Honigmonn, op. с., р. 14, го
отъждествява с Горничезо (Кели), Леринско. Ch. Edson, 7 he Location of Cellae and the Route of Via
Egnatia in Western Macedonia, Ciassicae Philology, XLVI, 1, January 1951, p. 9, го поставя неда-
леч от Новн град или Сурояичезо, южно от Островското езеро. 6 Българското яме B68qva се
среша у византийски автори от XI я XII в.
192
Notitia episcopatuum — Епархийски списъци
fl <5 KdatQcov
6 niiliis
d Ev&ogtovndXecos
& 6 *AnoXXcuyias
i1 <5 'AnaXovB
♦a' 6 Hap^tHon6Xecosb
ф' d KaXXbtov
vy 6 KwiIqov
id' d Ueqqos
ie' 6 *AfMpiJtoXewQ
tsx' 6 NeozioXeok^
d AeX^ov
nf d K(xqova
6. епископа на Кастра1 (може би
Костур)
7. епископа на Пела2 (дн. Постол,
Ениджевардарско)
8. епископа на Евдоксиопол3 (дн. не-
уточнено)
9. епископа на Аполония (дн. Полина,
ю. от ез. Волве)
10. епископа иа Арал* (дн. неуточ-
нено)
11. епископа на Партикопол8 (дн.
Нигрита)
12. епископа на Калик (дн. неуточнено)
13. епископа на Кнпер (дн. неуточнено)
14. епископа на Серес (дн. Сер)
15. епископа на Амфипол8 (дн. Ам-
фипол — Неохор)
16. епископа на Неапол7 (дн. Кавала)
17. епнскопа иа Де лев (дн. неуточнено)
18. епнскопа на Кнтрос8 (дн. Кате-
ринн);
{ie") ‘EnaQxla ’HjieIqov (Neos) (ejcei noXets vff
AvQQaXlOV fATjTQOnoXfS
cl 6 &dfivr)Q
fi'd Zxdpnqs
y' 6 Awcwidov*
d'd *Apav{Haq*
e' d -BodA^c11
f' d ’AtQddov
15. в провинция Нови Епир митропо-
лията Дирахиум (дн. Драч) нма [под свое
ведомство! 8 града:
1. епископа на Тамна9 (дн. неуточнено)
2. епископа на Скампа (дн. Елбасаи)
3. епископа на Лихнида (дн. Охрнд)
4. епископа на Амантия (дн. Пльока)
5. епископа на By лис (дн. Градица)
6. епископа на Атрад (дн. неуточнено)
а) ’ЛэтаЛой ? Коп. Ь) <5 ха&г]мояскеш£ Cod. с) ante 6 КеалоХесое pOSUli 6 ФЖятиягоЛзох de В., Фй.Сп-
xtov suppos. de В. d) xf/tpov Cod. e)t8' гладка'Hndoov a' Cod. f) Ivxqvldov cod. g) dfiartfag COd. h) cod.
1 Може да става дума и за станция Castra, която се намирала някъде между Охрид и Битоля. Вж. А
Cunt z. Itineraria Romans, I, Lipsiae 1929, p. 49, № 330, 2. 8 Пела e била старата столица на македонского
царство на Филип II н Александър Македонски. Разваливнте й личат при посоченото село Постол, Енидже-
вардарско. 8 Не е известно от други извори да е съществувал град с това име в провинция Първа Маке-
дония. Градът Силимврия (в провинция Европа} е бил наречен Евдоксиопол в чест на Евдоксия, жена на
император Аркадий. Може би и тук има някакво смесване на градове и провинции. 4 * ’'ЛраЛос се
среща н под формата “Aegmloc. Срв. Honlgmann, op. с., р. 15. КЬкОДдо е поставил 6 ’Asmlov под въпрос,
понеже не го е отъждествил с "Арамк. 6 Honigmann, op. с., р. 14 (към посоченото място), предлага като
no-правилна формата Падошбзюке, под която се среша селишето в някои други паметници. 8 По-
дробно за Amphipolis вж. J, Papastavru, Amphipolis, Ceschichte und Prosopographie, Leipzig 1936 (=KI io,
Beiheft XXXVII). Има известна неяснота относно местонахождение™ и отъждествяването на Амфипол
с Хризопол. Изглежда, че последният е възникнал на мястото иа стария Ейон, недалеч от Амфипол,
когато този град вече не съшествувал. Вж. Ф. Папазоглу, Ейон-Амфнпол-Христопол, Збораик радова,
Срп. Акад, наука, XXXVI (1953), Визант. н-т Срп. Акад. Наук, кн. 2, стр. 7—22. 7 Неапол е тъжде-
ствен с град Христо лол, който се среша между другите извори и в no-късните епархийски списъци. В сред-
новековието градът се е наричал и Мс^умеиь- Вж. Й. Иванов, Богомилски книги к легенди, София 1925,
стр. 286. 8 В античността градът се казвал Пид на- Вж. Митрополит Симеон, Писмата на Теофилакта
Охридски, патриарх , българскн, София 1931, стр. 159. 9 Според Honigmann, op, с., р. 4, Bduvi] е
изопачена форма на 'EnlSapvoc. Известно е обаче, че Епичамн и Дирахиум са били два града, издигнати
непосредствено един до друг, и че двете имена се употребяват за означение на този град, дн. Драч. Вж.
Phllippson: PWRE, II, coi. 1882 s. v. Dyrrachium. В такъв случай невъзможно е да е «мало един епи-
скоп на Епидамн, подчинен на драчкия митрополит.
Notitia episcopatuum — Епархийски списъци
193
? 6 Afflxwias
о 'AxQoxeoawicG
Ifi’ 'EnoQ^la 'PoMmfi {e%ei л6Л&£
TQfiiavovTioh^ /мроблоАк:
a* 6 Hifoov*
ff 6 ’AvaoraoiovnfiteuiQ
y' 6 JIeq^eqov
ir 6 2jcon&.ovb
e' 6 T&ov tj Aevovc
d 6 IlafKpvLov
£ 6 Гаоиккоур
(Л/) 'Enagxiv. Afyuftovtov6 {e%€i noXeis
’ A^QKlVOVTlohi
cl 6 2лп£ол61мпе*
fi' 6 ПЛоиал>ол6Л,еак
/ 6 Tgot&cov1
d 6 Aefiehove
er 6 Nixalas
d 6 Iloofiaxov
C 6 BovfyaQotpvyov
7. епископа на Авлона (ди. Валона)
8. епископа на Акрокеравния (дн. Ло-
гара в пл. Лонгарня);
32.1 в епархия Родопа митрополията
Траянопол (дн. Терма Лутра, Лъджакьой,
ю. от Фере) има 7 града [под свое ве-
домство] :
1. епископа на Топир (дн. развалияи
прн устието на р. Места)
2. епископа на Анастасиопол (ди. иеу-
точнено)
3. епископа на Первер (дн. неуточнено)
4. епископа на Скопелос2 * (дн. о-в
Скопелос)
5. епископа на Тенос илн Денос (дн.
неуточнено)
6. епископа на Памфил8 (дн. неуточ-
нено)
7. епископа на Гариала4 (дн. Харала-
гюне, Одрннско);
36. в епархия Хемимонт митрополията Ад-
рнанопол (дн. Одрнн) има 7 града [под
свое ведомство]:
1. епископа на Созопол (дн. Созопол)
2. епископа на Плотннопол (дн. Ди-
мотика)
3. епископа на Цоида (дн. неуточ-
нено)
4. епископа на Дебелт (дн. Дебелт.
Бургаско)
5. епископа на Никея6 (дн. Хавса)
6. епископа на Проват (дн. с. Про-
вадня6, Одрииско)
7. епископа на Булгарофнгон7 (ди.
Бабаески);
a) nloov cod. b) post, d SnoneXov posuit de В. 6 Ma^cuiavovn61.s<o$ c) xevov et Sevov nomina diver-
sarum urbium cod. d) As.' *E/ufi6v*ov de B. e) 6 Meat]pp&las ante б Есо^оябХвал posuit de B. f) тройсо*
cod. g) <5 d^ikov ante <5 defied ov cod.
1 Цифрата, под която e дадена съответната епископия в Рта част на Спнсъка, е 33. * По-
нататък Скопелос е посочен като епископство в епархия Тесалия (тук стр. 195». В тази провинция
е поставен той н у Hierocles. 8 Тозн град се намирал между Димотика н Редесто, може би при дн.
Узункюпрю. Срв. Златарски, История, II, стр. 189, бел. 2. 4 Гариала илн Гарела се намнрала на
пътя между Родосто и Енос. Вж. П. Орешков, Византийски старики около Цариград, СпБАН, X, кл. ист.
фил.» 6,1915, стр. 72—73. Намерен е един първобългарски надпис с името на Гариала. Вж. W. Beschewliew,
Elne neue protobulgarische Inschrift, Studia hist.-phi|. Serdicensia II (1940), pp. 97—98. 6 В антнчността
Ждът се наричал Hostudisum. През IV в. в чест на победата, която Константин I извоювал над
линий, той бил преименуван на Ммда Nixsla (Никица). е Тук става дума за с. Провадия, Одринско,
а не за гр. Провадия в Северна Българня, който в средновековието се наричал Омчь. Вж. Иречек, Пъ-
тування, стр. 695. 7 Златарски, История, I, 1, стр. 429 смята, че крепостта Burdisus или
Burtndisus е получила името BwlyaQoqnryto след победата на Лъв V над българите в 814 г., което
събитие според него станало именно там. Снегаров, пос. съч., стр. 651, основавайки се на това изслед-
ване, смята, че този епархийски списък е от IX в., понеже в него вече се среша името Bovl.yagoq vyov.
Но предположение™ на Златарски е погретно. Епнскопът на Булгарофнгон се споменава още в 787 г.
на VII Вселенски събор. Вж. Mansi, Acta conciiiorum, XII, coi. 1H0 C; ill, coi. 149 С. Следователно
нмето Bovl.yagotpvyov не може да служи за доказателство, че въпросният списък е от IX век.
25 Гръокя извори ва българската история, III
194
Notitia eplscopatuum — Епархийски спйсъцй
{faf} ’Еяадх/а Mvolas a,a noieis s')
'Odvobs /лфдблоЛк
a* 6 Amaoiasb
6 Ao)qoox62.ovc
y' 6 ’AfiQfcoiA
b" 6 NtxonoXeajs
e" 6 IJaXcuoz^VTj^
(Л#') 'EnoQxia roT&tas {fya1 noAeis (f)
Adpos р-фобяоке
d' d 'OvoywQcov
gr 6 OvWOW
{p$) ’ Елсцу^а Smv&iog noQa{kiXaooiags *
Tldvrov (e%a л<$Лед id'}.
Тору i^tqohoUq
cf 6 ’ Avagiovzidkccos?1
ft b^Kanijbaov
У 6 Bmaivov
If <5 Kovhqov
e’ 6 Nixopjftitov
ff* d Aeoov
ft 6 EahJofKag
- (®) ' AlfWQtOlf
W 6 TQonaiov
38. в епархия I-ва Мизня митрополията
Одесос (дн. Варна) има [под свое ве-
домство] 5 града:
1. епископа на Апиарня (дн. с. Ряхово,
Русеиско)
2. епископа на Доростол (дн. Силистра)
3. епископа на Абрнт1 (дн. Разград)
4. епископа иа Никополис (ди. разва-
лнни прн с. Никюп)
5. епископа на Паластолон2 (дн. неу-
точнено) ;
39. в епархия Готия митрополията До-
рос3 (дн. Мангупкале) има 7 града [под
свое ведомство]:
4. епископа на Оногури4 (дн. не-
уточнено)
6. епископа на Хунив (дн. неуточнено);
42. в епархия Скития край брега иа
Понт митрополията Томи (дн. и. от Кю-
стенджа) има 14 града [под свое ве-
домство] :
1. епископа на Акснопол[?] (дн. Хи-
иог при Черна вода)
2. епископа на Капидава (дн. Кала-
кьой, Капидава)
3. епископа на Бапенн (дн. Селановци)
4. епископа на Кнрсос® (дн. Хърсово)
5. епископа на Никомидей (дн. неу-
точиено)
6. епископа на Егисос[?] (дн. Тулча)
7. епископа на Сайсовия (дн. Мах-
мудия)
8. епископа на Алмирис (дн. Запо-
ройени)
9. епископа на Тропеум7 (дн. Адам-
клнсе)
a) fiovolas-fl cod. b) «5 Nofac ante «5 'Азшц&к posuit de B. c) Swgoaokov cod. d) 6 paQxiavovnoXwi
ante 6 Afigkov posuit de B. e) ZZaAaoroiov supposu.it Kon. f) faf emuQjfla Ibn&las de B, g) pa Saaexta
Sxv&ia: de B. h) *Af*ovndZ»w de B. i) ai.paolov cod.
1 Доскоро Абрит бе отъждествяван със с. Абтаат в Северна Добруджа. Въз основа на ново-
открнт епиграфскн материал днес обаче се доказа, че той е бил на мястото на дн. Разград, в
местности Хисарлък. Вж. Т. Иванов, Два надписа от античния град прн Разград, ИПр, XIII, I (1956),
стр, 79—92; Същият: Сборник Гаврил Кацаров (ИАИ, кн. XIX), част II, София 1955, стр. 167—186.
2 Поправката е от издателя Kovidaeys, р. 100. Паластолон или Палатиолон (Procopii De aedifl-
clis, IV, 6, 34) се намирал на десния бряг на Дунав срещу Сукидава, дн. Celei. За нмето вж.
В. Бешевлиев. Латински местни имена в Мизия н Тракия, ИАИ, XX (1956), стр. 285. 8 Градът
Дорос носел по-късво името веоЗорсб. Вж. Кулоновский, К истории Готской епархни, стр. 181.
4 Името на този град се свързва с хунското племе онугурн, конто през втората половина на VII в.
се подчинили на хазарската власт. И в .Аионимния автор от Равена* пространство™ на изток от
Меотидското езеро се нарича Онугурия. Вж. Куликовский, К истории Готской- епархии, стр. 187—
188, ь Името на този град се свърава с нмето на хуните. Може би се отнася зв хуните в Керчен-
с.;ия полуостров, конто ималн свой епископ н били кръстени по времето на император Ираклий. Вж.
Куликовский, К истории Готской епархии, стр. 189—190. с Поправката е предложена като възможна
от Honigmann, op. с., р. 5. 7 Тропеум се среша обикновено под формата Tropaenm Traiani. За него
вж. Fl. Florescu, Cetatea Тгораешп, Bucure?ti 1959.
Notitia episcopatuum — Епархийски списъци
195
/ 3 ZslAincK
id 6 AiowaovnoXeud
iff 6 Kakatov
id (6) * lorolov
lb' 6 KoyvGWytKXVfbV
fid 'EtioqxIo, Aevrioas &eaoatias {&%ei
пбкые id}’ Adoioaa рщцкхпхдл^
d 6 Aiwb
ff & Aij/nr}TQuiAoQ
d 6 'Exivaiod
Й' 6 &f$(OVd
d 6 Aajdag
d 6 SaXxovfi^ovriQ
A KatoaQclas
if 6 ZaXTovfioQyijc
#' 6 ФаооаАа/уУ
i 6 MrpQonoXewq
id 6 Гоцфеск
iff 6 Tofans
id 6 ’Yndirjs1
iff 6 Aioxh}Tiavovn6lecog
id 6 Пбхгоо*
id b vfc vrjoov Езай&ои
iff d Ttjg vifoov tcov I'xonikcov
id & HenOQ'ij&ov vtfaov
10. епископа на Залдапа (дн. неу-
точиено)
11. епископа на Дионисопол1 (ди. Бал-
чик)
12. епископа на Калатнс (дн. Мангалия)
13. епископа на Истрос (дн. при Ка-
ранасуф, Истрос)
14. епископа на Константиана (дн. Кю-
стенджа);
43. в епархия Втора Тесалия2 * митро-
полията Лариса (дн. Лариса) има 18 града
под свое ведомство:
1. епископа на Диос8 (дн. Мал атрия)
2. епнскопа на Днмитриада (дн. з. от
Волос)
3. епископа на Ехииос (дн. Ахинос,
Ежево)
4. епископа иа Тива (дн. Тива)
5. епископа на Ламия (дн. Ламия)
6. епископа на Салтос Йовиос*(?] (дн.
неуточнено)
7. епнскопа на Кесария8 (ди. Кесария,
Кожанско)
8. епископа на Салтосвурамисиос [?]”
(дн. неуточнено)
9. епископа иа Фарсала (дн. фарсала)
10. епископа на Митрополнс (дн. Пале-
окастро, з. от Кардица)
11. епископа на Гомфн (дн. при Му-
саки)
12. епископа на Трики (дн. Трикала)
13. епископа на Ипата (дн. Ипата).
14. епископа на Диоклитианопол (дн.
Арменово, Арменохорнон при Хрупнща)
15. епископа на Пиктос (ди. неу-
точнено)
16. епископа на о-в Скнатос (дн.
Скнатос)
17. епископа на о-в Скопелос (дн.
Скопелос)
18. епископа на о-в Пепаритос’ (дн.
Скопелос);
a) JkovvoaoxdXimc cod. b) t! Aide Cod. c) oxivitog cod. d) yxtyas cod e) tpaQoaXov cod. f) vnaxlac cod.
g) KVMXOg cod.
1 По-старото нмё на града е Kqwvoi. Вж. О. Tafraii, La сНё Pontique de Dionysopolis, Paris 1927.
2 Провинция Тесалия била част от диоцеза Илнрнк в обхващала земите на дн. Тесалия. Не е имало
две провинции Тесалин, а в същност и в разглеждания списък никъде не се явява наименование „Първа
Тесалия". 8 Според Hierocles, 638, 5, zVoc се намирал в провинция I Македония. 4 * Възстановя-
ваме формата според Hierocles, 643, 2. Разлнчните мнения зв отъждеСГВяването на S&teog 'lofiioc вж.
у Honigmann, op. с., р. 17. 6 За отъждествяването на тозн град вж. A. Keramopulos, Wo lag
KcuaaQsla des Procopius, ИБАИ, IX (1935), pp. 407—411. 6 Възстановяваме формата според Hierocles,
643, I; у Прокопий (вж. Procopii De aedificiis, IV, 7,10, p. 132,12) Zcdrowriipyoc e крепост на Дунава.
Според Honigmann,op. с., p. 16можебн името трябва да сечете К. Кедар^оюд, като се сближн с „Кера-
мисийско поле" от .Чудесата на Димитрий Солунски * (ASS, Oct IV, col. 180). Това сравнение изглежда
неправдоподобно, ако се приеме, че Керамвснйското поле.сее намирало в Западна Македония. 7 Това
е античного име на остров Скопелос. Вж. Honigmann, op. с., р. i6.
196
Notitia episcopatuum — Епархийски списъпи
{ptf} 'EnaQxia ©edxtjff’ nonets
ФЛллогяо^6 цтррблокс
a' 6 Aioxh]Tiavovn6XE(o<;c
& 6 EefiaoTowtolBtos
y' 6 ЛиюлсМесос
У d MaQXE^as
e (6) AdkmQoatbnov
if 6 AexaoTSQcov
£ 6 Asftetov
{fit) *EnoQyla Maxeioviag {Ф1клтЮ1 цтроб-
Tiohs)
(uc') *EnoQyla Aaxias Meooyetov Еаддисц
fAtjtQonoUs)
(p-tf) 'Enagyta Aiiu.fi6vxov fyei лбЛы? д')
MaQHtavovnohq /мрдбло^
a* 6 ToavpaQlaxcov6
fl (d) Noficov
У 6 {ZetccdEnfov)
b' 6 EftaQlag*
44. в епархия Тракия митрополията Фи-
лнпопол (дн. Пловдив) има 7 града [под
свое ведомство]:
1. епископа на Дноклитианопол (дн.
може би Чирпаи)
2. епископа на Севастопол (дн. не-
уточиено)
3. епископа на Диоспол (ди. може би
прн Ямбол)
4. епископа на Маркели1 (дн. вероятно
Карнобатски хнсарлък)
5. епископа на Дитопросопон (дн. не-
уточнеио)
6. епископа на Декастерон (дн. не-
уточнено)
7. епископа на Лебедос2 (дн. неуточ-
нено);
45. в епархия Македония митрополията
Филипи;
46. в епархия Средна Дакия митрополията
Сердика;
47. в епархия Хемимонт мнтрополия-
та Марцианопол (дн. прн с. Река Девня)
има 4 града [под свое ведомство]:
1. епископа на Трансмарнска (дн. Ту-
тракан)
2. епископа на Нове (ди. м. Стъклеи
при Свитов)
3. епископа на Зекедеспа (дн. неуточ-
нено)
4. епнскопа на Апиарня [?] (дн. Ряхово,
Русенско).
a) fifi' btapyla Фрцхф ante iaapftla devtepag Gevtallae de B. b) tf>tlumdxo).K Cod. C) iiottjUavovnolewc
cod. d) трарар1вхшу cod. e) амарк de B.
1 Маркели e била гранична крепост между българските и византийските владения в началния
период на българската държава. За огьждествйването й има няколко мнения. Според Златарски, Исто-
рия I, 1, стр. 204, тя се намирала на Бакъджиците, при с. Бойни к, Ямболско. По-правд оподобно изглежда
отъждествяването й с Кариобатския хнсарлък, югозападно от Карнобат (Поляновград). Вж. К- Jirecek'. АЕМО,
р. 158, я. 22. — К. Шкорпил-. ИРАИК, X (1905), стр. 564. — К. Skorpil' Byzantinosiavica, III (1931),
р. 336. — В. Аврамов, Юбилеев сборник Плнска—Преслав, София 1929, I, стр. 197—200. 2 Послед-
ните три епископии се срещат тук за пръв път.
XVII. СЪБОРНИ AKTOBE
Протоколите от заседанията на вселенските събори (Acta conciliorum) са
важен извор за българската история. Наред с подробимте данни за споровете, конто
са се водили между Източиата и Западната църква на църковните събори по раз-
личии въпросн на християиската догматика, в тях се съдържат и ннтересни данни
за нашите земи. Сведенията, извлечени от протоколите на заседанията на Шестня
и Седмня вселенски събор, състояли се през 680 и 787 година (първия в Цариград,
а втория в Ннкея), съдържат нанменованията на реднца градове, намнращн се на
Балканский полуостров, н по-специално в днешните български земи. Освен това в
речите на представителнте на Западната и особено на Източиата църква се съдър-
жат някои интересии сведения, отиасящи се до политическата история на нашите
земи. Особено ценнн са данните, конто засягат времето около образуването на
българската държава.
ИЗДАНИЯ: D. Mansi, Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio, X—XIII, Paris —
Leipzig 1901. Проводите са направени по това издание.
КНИЖНИНА: f(. J. HtfiU. Histoire des Conciles, III, I, Paris 1909, pp. 434—451. — Могло-'
csik, ByzantiHoturcica, I, p. 204.
ACTA CONCILIORUM
СЪБОРНИ AKTOBE
A. CONCILIUM LATERANENSE
ROMANUM
ovv t&v stSTtQayfiEvajv rfjs
ay lag xal fciociohxfjs ovv6bv, rfjs 'ysvofisvrjg
ev tavrjj fiEyakovv/M}) nQeofivtEQq ’Рач/лц
xaxa пдбота&у Ieqov, qtoi xavovixrjv tniiQanrjv
Ma&dvov wv ayicorarov xai r@iajuaxaQfatQv
пала, xal ytdotjg l^doypvxos ifjg xatd naaav
ryv fap &nas lEQOQ'X.iag, eis ovoxaatv xat
К. РИМСКИ ЛАТЕРАНСКИ СЪБОР
С божия помощ начало на деянията
на светия апостолически събор1, който
стана в този именит стар Рим, съгласно
светата разпоредба и каноннческо поръ-
чение иа пресветия и преблажен папа
Мартин2, възглавяващ свещената иерар-
хия по цялата земя, за утвърждение и
1 Става дума за църковвия събор, звседавал в Латеран (Рим) от 5 до 3i октомври 649 г.
Съборът осъдил мовотелитската ерес * Папа Мартин I заемал папски я престол от 649 до 655 г. Той
лично ръководел заседанията на събора.
198
Acta conclliorum — Йъборни актоЬё
sxdixqoiv, t&v narQix&v xai ovvodix&v tioyfid-
rcoy zffc xa&ofaxffc tov cuayysiiov xai Ллоато-
faxifc Exxfayjiag.
FlQa^is a
‘Ev dvopau tov 0eov xai xvqiov xai oa>-
zijQog fyicbv ‘Iqaov Jfaiawv, ^aoi^evovzog rov
dsotnozov tyu&v Kwvorayrivov tov evoefieora-
tov Avyovorov Izovg Ivvaiov rijg tiqo tqi&v
v&vwv facrcofiQUOV Ivdtxa&vos oydoijc.
IjQOxafagopiQVOv Magrivov rov dyiandiov
xai paxaQtandrov л&ла tov fatootoXtxov t}qo-
vav t^s t&v "Pcopalaiv лдкеак, nQoxupEvajv
r&v Aylcov xai ieq&v xai оелт&у evayyelicov
Iv rfi Ixxhjirfq tov xvQiov xai &EOV xai 0(0-
iijQO( тцл&у ‘Itjaov Xqiotov, rfi $novopagoph>i]
Kcovoravriavfi. хсй ovyxa&E^opsvcov avrip xai
awaxQocopEvcov t&v Лго^аЯеотато»’ Ieqecov
---------, ‘laxivvov ётохблоу *Pqylov,------,
Aovpw&oov Imoxonov Bwvwiov. (X, col. 864
C — 865 A, D; 868 В, C)
B. SANCTA SYNODUS SEXTA
GENERALIS
/. Constantini Pogonati epistola ad Dom-
num Котае episcopum
’ Qg yOQ nQOElQYjtOl, Iknl&a E%O[i£V Elg TOV
orsipavta f}pa£ &e6v, firi fydxa decoQifoji &eq-
fM]V 71EQI TOVTO Eg 7}p&V trtQO&ewv, fj avrov
ауадотус xai tovs raQuyovg tovs EztEQyops-
vov$ four t&v l&v&v fatonavou. (XI, col.
201 A).
2. IlQdgie Л0&ХГ)
*Ev ovopaxi xvqiov xdl deoTtotov ‘Iijoov
XQIOTOV TOV &EOV XCU OfOT^OOg - TifMOV, fiaoi-
faiag t&v &Еооёзттап> хсй yod.tyvoxdxov цр&гу <5e-
cjiot&v ФХо-^’kvv, Kcovozqvdvov psv tov evoe-
fiEorfaov, хсй &Eoxprj(ptdzdv ' peyalov fiaoA&og,
alcoviov Avyovorov хсй ctvzoxQaioQos etovg
ElxooTosfidopov, xdl pcra тцу vnatdav rife
avfov &EQo6<pov siQqoTTjTOQ etovs TQiaxaid&ta-
tov. 'HqoxAeiov Ле xai Ti/Jeqiov t&v &eo<pv-
защнта иа отческите и синодални догми
на католическата, евангелска и апостоли-
ческа църква.
Заседание 1
В името на бога, господа и спасителя
наш Исус Христос, през деветата година
от царуването на нашия господар Кон-
стантин1, благочестив август, петн ок-
томври, индикт осми.
Под председателството на пресветия
н преблажен Мартин, папа на апостоли-
ческия престол на града Рим, пред све-
тите, божествени и честни евангелия,
в църквата иа нашня спаснтел господ
бог Исус Христос, която се иарича
Константиана, заседаваха и участвува-
ха заедно с него [следните] боголюбиви
иереи: — — —, епнскопът на Ригий,
Йоан,---------, епископът иа Бонония*
Луминос.
В. ШЕСТИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР
1. Писмо на Константин Погонат
до римская папа Домнус
Защото, както се казва, ние възла-
гаме надежда на бога, който ни е увенчал,
понеже, когато види горещия ни стремеж
за това, иеговата добрина ще прекрати
сполнтащите ни безпокойства от [напада-
щнте нн] племена8.
2. Заседание първо
В нмето на господа н владиката Исус
Христос, бог н спасител наш, през два-
десет н седмата година от царуваието
на богоувенчаннте н прекротки наши гос-
подари Флавиевци, а именно иа преблаго-
честивня Константин4, богопоставен ве-
лнк император, вечен август н автократор,
през тринадесетата година6 след коисул-
ството на неговата богомъдра кротост и
през двадесет и втората година на Ирак-
"* 1 Става дума за византийская император Констанс П (641—668). 2 В средновековието градът се иа-
ричал Еъдннъ. Вж. Ст. Романски, Имената на два крайдунавеки града: 1. Видии, в Сборник Л. Ми-
летнч, София 1933, стр. 256—258. 3 В писмото на Константин IV (668—685) до римския папа Домнус
от 678 г. става дума за нападения на „чуждн племена" над империята. Понеже през 678 г. вече е
прекратена воййата между Византия и"арабите, тук под „чужди племена" навярно се подразбират бъл-
гарите. Срв. Т. Данкова-Пешкова, Бележки’ към иачалння период от историята на българската държава,
ИЙБИ, V (1954), стр. 345—346. 4 Става дума за иизантийския император Константин IV.* Т. е.
през 681 г.
Adxrcoy avzov adeXipcov Itovg eIxootoSevteqov,
tfj Ep66fifl TOV NoEjLlpQtOV fM]VOq, IvdlXUCOVOg
Evvarrjg. nQOxa&r/frB'ov той avrov EvoefiEGT&xn)
хсй qxXoxQiorov psyaXov ffaod&og Kcovazavrl-
vov —--------паобутсог xai dxQowfih'Cov— --------
OsodwQOv tov Iv6o^ot6xov ano undraw nxaQi-
xlov, хбрутод tov fiaoiXtxov dtptxiov, xai vno-
otQai^yov ®Qqxijg. — — —
XwEl^ovorjg ttjg ayiag хсй oixovfrevixiig
ow6dov, rife xaia fiaoiXixov ^eoniopta owa-
ev ravij] тд #£0<pvZdxr<p хсй fla-
oiXidi noXsi, — — —t 'Iwavvov huoxonov
7i6Xe(DQ 'Prjytov,----------, Xioiwlov Imoxonov
'НоахЫад ®Qqxr}g, —--------------, Реиду!ov sm-
oxonov Bvlpuqq Ggqxrjg, — — —, Xegyiov
smoxonov EqXvfigtag. (XI, col. 208, E; 209
A, B, D, E; 212 A)
3. Пда&д
'Ev йгб/лаи tov xvgtov хсй deandtov
gov Xgiorov tov 0ecv xal oanrjoog тцм&у,
fiaoiXefag r&v •&еооеп1<оу xai yaXtp'Otdta»’
rjfjubv деапбтсоу ФХар!сог, Kowciavrivov fAv
TOV EVOEpEOEtlTCrV XCU VEOtylfiptaiOV (XEydXoV
fiaotX&og aiamov Avyovorov xal avroxgdro-
gogt &covs eIxootov ip&dfj-ov, xal /лета vna-
xeiav tifa avrov &EOo6cpov nQqottjrog Etovg
igioxaidsxdiov' ^HgaxXstov де хсй TiPeqIov
taw teotpvXdxraw avrov ddeX/pa>v Izovg eixo-
oto8evtIqw, tfi sbca&t tov MoqiIov fwivfc,
Ivdixn&vog Iwaxrjq.
Пдохадгц^ои tov avrov EvoEficardrov,
xai (piloyQtGTOv fiEydlov fiaoiX&og Kcovatavti-
vpv — — —. SweX-Povoi]? <5e xal t^g ayiag
xal oixovfiEvixijg ovvodov vrjg xaia fiautXixov
P-EOTiiofta ovva&QoiO'&EiGTjg ev шшц rfi &£0<pv-
Xdxrcg хсй fiaoiXidt noXst, rovtsoxi — — —,
'Icoavvov Imoxonov noXscog 'Poylov,------------,
Xtotwtov smoxonov *HQaxXEiag Одахтуд,
— — —, Isugyiov Imoxonov Bv^ityq ®Qq-
xi]g, —*' — —, Xegyiov smoxonov EqXvfigiag
— — —, Uetqov Imoxdnov MsoijfrPQiag,
— — .—, H&tQov Emaxonov ^wt-ondXecog
Ogqxijg, — — —, IlXdrcovog Emoxonov 'A8-
Qiavovn6XE<og. — — — (XI, col. 456 D, E;
457 B, D, E; 460 B)
PscoQyiog IXdxtotog sntoxonog Ov^ovarjg
tijg Ggqxcbv xcoQag dgicag vneygayja. (XI,
col. 992 B)
лий и Тнберий, неговн богохраним и
братя, през седмия ден от месец ноември,
индикт девети. Под председателството
иа същия преблагочестив и христолюбив
велик император Константин — — —,
като прнсъствуват и слушат — — —•,
Теодор, преславният патриций, проконсул,
комес иа императорските офикии1 2 3 н
подстратег9 иа Тракия. — — —
Като се свика светият н вселенски
събор8, събран съгласно царска разпо-
редба в този богохраним и царствен
град, [там прнсъетвуваха]:------, Йоан,
епнскоп иа града Ригиум,--------—, Си-
сниий, епископ на Хераклея Тракийска,
—--------, Георги, епископ на Виза в
Тракия,-------—, Сергий, епископ иа
Силиврия.
3. Заседание XI
В нмето на господа н владиката Исус
Христос, бог и спасител наш, през два-
десет и седмата година от царуването
на богоувенчаннте и прекротки наши гос-
подари Флавиевци, а именно преблагоче-
стивия Константин, богопоставен велик
император, вечен август и автократор,
през тринадесетата година след койисул-
ството на неговата богомъдра кротост
и през двадесет й втората година на
Ираклий и Тиберий, неговн богохраними
братя, през двадесетня ден от месец
март, нидиктнон девети.
Под председателството на същия пре-
благочестив н христолюбив велик импе-
ратор Константин -------- се свика све-
тият н вселенски събор, събран съгласно
царска разпоредба в този богохраним н цар-
ствен град. [Там прнсъствуваха]------,
Йоан, епнскоп на град Ригиум, Снсиннй,
епископ на Хераклея Тракийска,-------,
Георги, епископ на Виза в Тракия,----,
Сергий, епископ на Силиврия, — — —,
Петър, епнскоп на Месемврия,---------,
Петър, епископ на Созопол в Тракия,
— -------, Платон, епнскоп на Адриано-
пол. ----—
[Аз]4 * * Георги, иищнят епископ на Уд-
зусие в Тракия, като потвърдих, подйисах.
1 Комесът на офикинте бил началник на административните служби при византийския двор.
2 Подстратег се наричал помошникът на стратега — военно-административен управител на една тема.
3 Става дума за VI вселенски събор, свикан в Цариград на 7 ноемврн 680 г. против ереста на мо-
нотелитите. 4 Следват подписите под приетите от събора 102 канона, с които се внасяп ред в уст-
ройството и управлението на църквата. ° Ov^ovatj е може би Ut Surgas в Източна Тракия,
дн. Чакли. За името Ut Surgas вж. Detschew. op. с., р. 349.
200
Acta conciliorum — Съборни актове
Мй/лаХод avd&og ыиохотизд худ Megv/л-
Pqiu>v лбХешд vijg AtfupovTiwv ogioag vne-
ygayta. (XI, col. 99z E)
’ Av&gsag dpaQTcaXbg Eiioxoxog 'Aptpmo-
Xecog ogioag imeygaipa.
'Iciboigog IXdxioTog entoxonog 'EbeiG'qv&v
пбХкшд ogiaag vn&ygarpa.
Magyaguyg apagrcoXog Exioxonog StoP&v
bgtaag faneygatpa. (XI, col. 993 B)
C. SANCTA SYNODUS NIC AENA SECUN-
DA GENERALIS SEPFIMA
1. Ilga^ig лдсбту
'Ev ov6fiati tov xvglov xal teandrov ’Ii)~
oov Xqigtov tov ahffiwov -&eov vtfj&v, fiaui-
Xeiag twv EvoEpsGT&aov xai (ydoygloTCOV yfi&v
Ьеолотсоу Kojvoxavxivov xal EiQr/vyg zfjg av-
zov рутдбд, tfcovg 6yd6ov tyg avt&v vnareiag,
7iqo oxrcb xafaxvdwv 'Oxrwpgiwv, Ivbixucbvog
fotextityg.
XvvsX&ovoyg ryg ay tag xal olxovftevtxyg
owodov ryg хата ^eiav yfiQiv xal evoe/fag &£-
omo/ua twv avzwv &eoxvQartwv fiaoiXscov owa-
&дою$Е1оуд ev ту Nixa^wv ki/aigq. [лутдолб-
Xei tyg Bt&vvwv fcrtagxiag tovzeow Nixyzpogov
Ечохблы) Avfipa%fov, — — —, Mavovyl em-
oxcmov ’ AbgiayowioXewg Ogcptyg, Kwvctavzi-
vov eniax6nov tov ^Pyyiov, — — —, &eobw~
gov Еаохблоо Tqoxcucov, — — —, Oeodcbgov
Euaxtmov Bigvyg, —- — —, ’Iwdvvov imox6~
nov ’AgxabiovnoXewg, — — —, ГQyyogiov
лдео^от^доо xal толотудутоЪ ryg влюхолуд
Nixon6Xea>gt----------, Aeovrog emaxdxov Me-
oypt'Qiag,------—, ’Iwdvvov &ru0x6xov ' Pai-
beoxov, * Iwdvvov bivoxbxov Haviov, MeXxi-
aebex emoxbnov KaXhovndkewg, Aeovrog елс-
oxdxov Afabvtwv, Stoiwiov exioxwtov T%ov-
govAov, 0eo(pvkdxzov ешонолоъ Xagiovn6Xewgt
(доула Imoxoxov Taovtov, Гдууодкш baoxd-
лоо (ЭеоЬшдоолбАеагд, — — —, Etgavyylov
Imoxonov Aagbdvwv, — — —, FgyyoQiov
Езиохблоо * Hgaxldag, — — —, Aeovrog елг-
oxfetov TQ(fiavovn6},Ecog, —-------. (ХП, col.
991 E; 994 В, C, D, E; 995 В, С; 998
C, D)
[Аз] Мамал, недостоен епископ на град
Месемврия в Хемимонт, като потвърдих,
подпнсах.
[Аз] Андрей, грешният епископ на Ам-
фипол, като потвърдих, подписах.
[Аз] Изндор, ннщият епнскоп на град
Едеса, като потвърдих, подпнсах.
[Аз] Маргарит, грещпият епископ иа
Стоби1, като потвърдих, подписах.
G ВТОРИ НИКЕЙСКИ СЪБОР —
СЕДМИ ВСЕЛЕНСКИ
/. Заседание първо
В името на господа н владиката, наш
бог и повелнтел Исус Христос, през ца-
руваието на преблагочестнвите и христо-
любивн наши господари Константин и
майка му Ирина2, в осмата година на
тяхното консулство, двадесет и четвъртн
октомври, ннднкт единадесети.
Когато по божия милост и по благо-
честивого разпореждане на същите бого-
утвърдени нмператорн бе свикан светнят
и вселенски събор в Никея®, славния
град иа епархия Витнния4 *, [там присъ-
ствуваха]: — — —, Никифор, епископ
на Дирахиум6,-------—, Мануил, епн-
скоп на Адрнанопол в Тракия, Конс-
тантин, епископ на Ригнум, — — —,
Теодор, епископ на Тропеум,----------,
Теодор, епископ на Виза,-------, Йоан,
епнскоп на Аркадиопол, —-------, Гри-
горий, презвнтер н наместник на епн-
скопнята на Ннкопол6,----------, Лъв,
епископ на Месемврия, —--------, Йоан,
епископ иа Редесто, — — —, Йоаи,
епископ на Панной, Мелхиседек епи-
скоп на Калнпол, Лъв, епископ иа
Маднт7, Сисиний, епископ на Цурулум,
Теофилакт, епископ на Хариупол, То-
ма, епископ на Таоннон8 *, Григорий епи-
скоп на Теодоропол®, — — —, Стра-
тегий епископ на дардаинте10,--------
Григорнй, епнскоп на Хераклея11 —------
Лъв епископ на Траянопол.----------
1 Град Стоби ее намирал при дн. с. Стоб на р. Рила. То е било старо пеонско селище н е известно като
значителен град през цялото средновековие. Вж. Й. Иванов, Северна Македония, София 1906, стр. 82
и passim. 2 Става дума за съвместното управление на византийскня император Константин VI (780—
797) н майка му Ирина, която управлявала и самостоятелно, след като го ослепила (797—802).
3 През 787 г. в град Ннкея, Мала Азия, бил свикан Vli вселенски събор. 4 Витиния — облает в
североза падка Мала Азия. 6 Днес Драч (Дурес). 6 От текста не е ясно за кой Ни колол става
дума, тъй като градове с такова име се срещат и на Балканский полуостров, н в Мала Азия. 7 Град
на Галнполския полуостров, срещу Абидос, седалище на архиепископия, дн. МаЙдос. 8 Таоннон, или
Даонион, се намирал между Силнмврия и Хераклея. э Местонахождението на Теодоропол е неиз-
вестно. Срв. Fluss: PWRE, 2. R. V, col. 1805. 10 Сиреч на епархия Дардання (срв. тук стр. 134
бел. 4). 11 От текста не е ясно за коя Хераклея става дума.
Acta concHtorum — Съборни актове
201
2. Iloa^ig tevcEQa
'Ey ov6uazi tov xvqIov teal 8еоп6тоу 'Iij-
oov Xqiotov tov oAiffiivov deov fjp&v, fiaoi-
leiuG t&v evoefteoTfacov xai vdo%Qfortov fyi&v
Яезпот&у Kan’OTavzivov хсй EfyqvriG rife av-
tov fiijTQog, erovs uySoov life avzov fnatsiaG, про
6xz& xaXavd&v "’OxTcopQiov, tv&xzt&voG ev3e~
xdrtjG.
XvveA&ov<ji]G tijg ayiag xai ofxovpEvixyG
aw6d.vt t^g xata d&av ydotv хсй evge&eg
Матвца t&v avT&v &eoxvq&tcov fiaoilcov
mrvctdQouy&EioTjQ Iv zfj Nixascov XapnQa
urjTQondXei t^q Bvdw&v $naQ%iaG' tovte-
cti —---------
Mavovty. d dcubzazoG InioxonoG 'A^Qta-
vovx61eujG е1пе' хата id? dvayvatadEioaG ov-
vodtxaG tniazoldG tov /xatcaQUOzaTOv папа t^g
nQEa^vTEQas ePd)p,rjG 9Ad(navov gvtcog dpoloy&,
xai dnodfyojuai id? dyza? osnraG elx6vas хата
Ti]V dfigalap nagddootv t^g xcdiohxiyG fxx2?y-
oiac' tovg de fri] ovtcog (pQovovvTas dva&Efia-
zigw — — —
GsodooQOG 6 doicbzawG EnioxonoG Bi£vt)G
М-Еф&утрЕГ ofiotcos.
'loidw^q 6 duicbzazoG enioxonoG 'Aoxadiov-
noteoG ё&ф&уцоЕг ouoicog.
@ЕофуХахто£ о dui&zazoG EnioxonoG KvytEk-
Icov Е&Еф&УЦОЕУ OjaofcOG.
Лешу d oouototog InioxonoG Meatjp^QiaG
$g£pa)VT]OSV &/aoi(D£.
KvQiaxoG d ёокотатод IntaxonoG AQiandfxov
g&fpWVT/OEV OjUOi&G.
EaXaTlOG nQEOflvTEQOG, xdl EX nQOOCOnOV TOV
ooiarcdrov emaxonov tov 'Poylov, ^еф&уцоеу
6poia>G.
Грубою? О doi&TOTOG inioxonoG Aeqxcov
lgEfp&V1)OEV fytolfOG.
NixtfroG d SoifOTawG entoxonoG ’Adouxvovno-
^ECOG ^E<pd)VT]OEV 6цО10)£.
pQiyyoQioG d doi&zazoG InicxonoG* HQaxldaG
E^E^&VTjQSV 6[MiO)G.
Aecov6 ooicorazoG EnioxonoG ToaiavovnolecoG
^E<PJOV7]OSV 6/Ltoi(OG.
2. Заседание второ
В името на господа и владиката Исус
Христос, истннскня иаш бог, при управ ле-
иието на нашите преблагочестиви и хри-
столюбиви господари Константин и иего-
вата майка Ирина, през осмата година
на тяхното консулство, двадесет н чет-
въртн октомврн, нндикт единадесетн.
Като се събра светнят н вселенски
събор, евнкан по божия милост н съгласно
благочестивого разпореждане на същите
богоутвърдени нмператорн в Ннкея, слав-
иия главен град на епархия Внтиния, [там
присъствуваха]:---------
Преблаженнят епнекоп на Адрнанопол
Мавунл каза: „Съгласен съм с така про-
четеиите еннодални пнема на преблаго-
честнвня папа на стария Рим Адрнан1
и приемам, според старата традиция на
православната църква, светите и честни
нкони. Проклннам тня, к сити не мислят
така". —-------
Пресветият епнекоп на Виза Теодор
обяви същото.
Пресветият Йоан, епископ на Арка-
днопол, обяви същото.
Теофилакт, пресветият епископ на
Кипсела, обяви същото.
Лъв, пресветият епископ на Месем-
врия, обявн съшото.
Кнрнак, пресветият епнекоп на Дри-
зипара2 3, обявн същото.
Презвитер Галатии н от името на пре-
светня епнекоп на Рнгнум обяви същото.
_________з
Григорий, пресветият епнекоп на Дер-
кос, обяви същото.
Никита, пресветият епископ иа Адриа-
нопол, обявн същото.
Григорий, пресветият епископ на Хера-
клея, обяви същото.
Лъв, пресветият епнекоп на Траянопол,
обяви същото.
1 Папа Адриан 1 (772—795). 2 Дризипара е дн. село Каращиран, Одрннско. За това селище
срв. Д. П. Димитров, Пътуването на св. Алексаидър Римски в Тракия, ИБАИ, Vlli (1935), стр. 135.
3 Както в „Заседание първо“ (тук стр. 199) и тук следват подписите на епископите на гр. Редесто,
Панион, Калиупол и Мадит.
26 Грьцки извори за българската история, III
202
Acta conciliorum — Съборни актове
Еитдаиод б доибтахое huoxonos Ae^eXtov
E&qxbvqoEv duoicos^
@e66oqoc б бокбтатод 1л1охолод BovXyaQO-
tpvyov е&фсЬуцоеу dfioitos.
ГEtoQyios 6 ootwrazog &исхоло? UXovuvov-
лбХесос i^E^cbvTjoEv of^olcos. (XII, coL 1051,
B; 1094 D; 1095 А, В, E; 1098 A; 1099
A, C; 1102 A; 1106 C; 1107 A; 1110 C)
D. CONCILII NICAEN1 SECUNDI
CONT1NUATIO
1. llQa^iQ tEidpty
*Ev dv6p.art tov xvqiov xal Seojiotov *lq-
oov Xqiotov tov dX^ivov &eov fjpxbv, fiaoi-
Xciae twv еооЕ&еот6т<хп> xal tpdoyQWTWv t^wv
дестотауу Kcovaravuvov хсй ElQ^vTjg тцд av-
TOV &EOO&ITQV fOJTQOQ, &COVG dyddov TTJS (IVTWV
глоте tag, xaX&daig ’OxrcofiQtaig, Ivdixvawog
Msx6.xT}g.
0EO<piXog avdgios tnioxtmog ®&JcdXovbays
dufivvwg л&ута rd лдоутудаиреуа ^E^auevog,
vjisyoaipa.
NiXTjtpoQog ayafyog Enloxonog тцд Avppa-
ytavwy %a>Qag vffc 'IXXvqiscwv &iaQ%iag, борё-
vcos л&ута та лвоуеуоарцлЕУа dsgdfiEVOS, бтЫ-
yQonpa.
’Avaonfcioc сгиохолод NcxonoXewg miXaiag
'IlnEtQov dopEvwg ndvra rd nQoyeyeapfreya
бе^арсуод, VTiEygayja.
iQT/yOQlOg afiCtQTCoXoS, nQEofivTEQOQ, XCU.
lx nQoacimov zov Kqovov T()(uayovji6X€wg rijfc
&Qqxa)y xoigag, do/nsvwg лагта та ngoyEyoau-
psva dE^dfiEvos, глёудачра.
MavovrjX avdgios елтохолос 'Абошуоолб-
doftEVcog лаута та лооуЕудащлеуа &£d-
fiEvos, v^iyQatpa.
Kcavaiag 6 avd&og htimconos tov * Pqyiov,
aOfiEvcos лаута rd лдоуЕуоащг&а бЕ^бнеуод,
wiEyoonpa.
Se66coqoq Isuoxonog T@onxu<ov 6p.oi(ns.
0e66o3QOQ ^лтохолос Bityiy; dfiotcog.
Евстратий, пресветият епископ на Де-
белт1, обяви същото.
Теодор, пресветият епископ на Бул-
гарофигон, обяви същото.
Георги, пресветият епископ на Плоти-
иопол, обяви същото.
D. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВТОРИ
НИКЕЙСКИ СЪБОР
7. Заседание четвърто
В името на господа и владиката Исус
Христос, ястинскня наш бог, през цару-
ваието на преблагочестивите н хрнстолю-
биви наши господари Константин и Ирина,
иегова боголюбива майка, през осмата
година на тяхното консулство, първи ок-
томври, индикт единадесети.
(Аз] Теофил, недостоен епископ на
Солун, като приех драговолно всичко го-
ренаписано8, подписах.
[Аз] Никифор, недостоеи епнскоп на
Драчката облает в епархия Илирик, като
прнех драговолно всичко горенаписаио,
подписах.
[Аз] Анастасий, епископ на града Ни-
копол в Стари Епир, като приех драго-
волно всичко горенаписаио, подписах.
[Аз] грешният Григорий, презвнтер и
представител на престола в Траянопол,
провинция Тракия, като приех драговолно
венчко горенаписаио, подписах.
[Аз] Манунл, недостоен епнскоп на
Адрианопол, като приех драговолно вси-
чко горенаписаио, подписах.
[Аз] Констанс, недостоен епископ на
Ригиум, като приех драговолно всичко
горенаписаио, подписах.
Теодор, епископ на Тропеум, също.
Теодор, епископ на Виза, също.
1 Дебелт — днес развалиии при с. Дебелт, Бургаско. Вж. К. Jirecekt АЕМ, X, р. 166. — Братя
Шкорпил, Черноморского крайбрежие и съседните подбалкански земи в Южна България, СбНУК, IV
(1891), стр. 133—138. — Detschew, or. с., рр. 122—123. 2 * * Въз основа иа библейски текстове и на
съчииения на християнски писатели било обосновано иконопочитането.
Acta conciliorum — Съборни актоЬе
263
’Zcodyj'j/? Imoxonog ’Asxafaovrcokwg
dfioims.
ОесхроАахтод huoxonog KvipeMcov d/wtcog.
Лёшу Imoxonog MEG-rjufifHag dfioicog.
pQTjyoQiog inioxonog Asqxcov dfioicog.
'ItD&vijg ётохотюд tPcadeotov o/uoicog.
'laMt&vqg inioxonog Uocviov dfioicog.
MeX%ioe8ex fotioxonog KaMiov7t6ktog
6fiOl<OS.
0&xpv^axros Inioxonog XaQunmdlecoc
dfioicog.
Aecayldijg htioxonog Mafivtov, jfcoi Kofajg,
OflOlCOg.
Siotvviog Ьйохолод T^ovqovAov fyiotcog.
&oi(iag Ётохолод tov Aaoviov ofiOicog.
Гдг/убдсод 0eodcoQovnd2.Ecog б/ло1шд.
&EO<piKog imoxonog 'Avaorctoiovno^ECog
OflOtWg.
EvGTQfalOg hticxonog Ae/Je2.tov d/ioicog,
Ev&v/Uiog intoxonog £а>£ол62.Е(од ofiotcog.
fdeodootog Imoxonog BovfyaQocpvyov opoicoc.
IstbQyiOg &UOXOJIUQ UkoyttVOVn61EO)g
Sftoicoc.
'Povfi'iH hdoxcmog tov ЯяолёАои брхншд.
(ХШ col. 2 A; 133 E; 136 C; 137 B;
140 D, E; 141 А, В, E; 144 A; 149 B.C;
150 C)
2. TlQa^ig ZfiduuYi
'Ev 6v6fiau tov xvqiov хсй deonorov 'Itj-
oov Xqiotov tov aXtj’&tvov Osov fyicbv. fiaoi-
kias iwv EvoEfteoTfacov хсй срАоу^'ютшг тцмлу
деопстыу Kcvvozconivov хсй EiQijv^g т^д &eo-
oehtov avrov fiTjTQOg' etovq bydoov Ttjg av-
t&v vnarsiag, tiqo tqiwv eI&cov 'Охтш^(ншу^
ivdixucbvog id.
SvvsA&ovoqg tijg ayiag xal cxxov/xsvixijg
ouvodov, тцд xaia &eIq.v %&qw xai Evosffeg &ё-
omofxa tcov afccbv ^eoxvqcoxcov fiaoiA.s(Dv owa~
&QOiGi&£iot}g ev Ntxa&ov Лщтдц ц-фООЖ)-
Xei ttjc Bi&wcbv ёлаоу/ад, tovteou,— — —,
&£ocpttov hmoxonov 0saoaXoviX7)g,— — •—,
NlXlJipOQOV ЕШСхблОО TOV ---------1
'Avaaraoiov Emoxonov Nixonoleatg nalcuag
‘HnEtQ&Vt —------—, I QTjyOQtO'U nQEofiVT^QOV
xai Ton<nt]Qt]Tov 'loaiavovnoXEcng, — — —,
MavovijA Emoxonov ’A^QiavovnolEcog zrjg &Qq.-
‘—» Kcovoravrivov Emoxonov rov
* Pt]yiovt — — —, Oso^coqov Emoxonov Tqo-
7iala>?> — — —, &eo&c6qqv cmaxdnov Bi-
Йоан, епископ на Аркаднопол, също.
Теофнлакт, епископ на Кипсела, също.
Лъв, епископ на Месемврня, също.
Григорий, епископ на Деркос, също.
Йоаи. епископ на Редесто, също.
Йоан, епнскоп на Панион, също.
Мелхиседек, епископ на Калипол,
също.
Теофилакт, епископ на Хариупол, също.
Леонид, епископ иа Мадит, сиреч Кнла,
също.
Снсиннй, епнскоп на Цурулум, също.
Тома, епископ иа Даониои, също.
Григорий, епископ на Теодоропол, също.
Теофил, епископ на Анастасиопол,
също.
Евстратий, епископ на Дебелт, също.
Евтимий, епископ на Созопол, също.
Теодосий, епископ на Булгарофигон,
също.
Георги, епископ на Плотинопол, също.
Рувим, епископ на Скопелос, също.
2. Заседание седмо
В нмето на господа и владиката Исус
Христос, нстинския наш бог, през управ-
лението на преблагочестивнте и христо-
любиви наши господари Константин и
него вата боголюбива майка Ирина, през
осмата година на тяхното консулство,
тринадесети октомври, индикт едииаде-
сети.
Като се събра светият и вселенски
събор, свнкан по божие съизволение н
благочестивого разпореждаие на същите
богоутвърдени царе в Никеа, славната
столица на епархия Витиния, [там при-
съствуваха]:------ — Теофил, епископ на
Солун, —--------Никифор, епископ на
Дирахиум, —, Анастасий, епископ
на Никопол в Стари Епир, — -----, Гри-
горий, презвитер и наместник на Трая-
нопол, — — —, Манунл, епископ на
Адрианопол в Трйкия*---------, Констан-
тин, епнскоп на Рнгиум,------, Тео-
дор, епископ на Тропеум,-----—, Тер-
204
Acta conciliorum — Съборни актов*
flfyc, — — ’Icodwov huaxonov 'Адха-
fiiorstoAecog, — — —, 0fio?wAdxT<w ejuoxotiov
Kvy£Ua>v, — — —, Kvqiqxov Emoxonov Agt~
ginagcov, Asovtog Ejuoxonov MEOTtfiQiag, Pqt}~
yOQtOV EMOXOftOV AeQXWV, &Eo6(OQOV EJUOXO-
tnov ’HQaxleiaSt-----------, 9l(oavvov emaxonov
* Pou^eowv, 'Icoavvov emoxoitov Uuviov €>oq-
xjyf, Mefyioedbt Ётохбпоь KaXhovnoXewg,
OeotpiAov Emcx&tov XaQiovn61.Ewg, Aswvldov
emoxvtnw Madvrov, tftoi 'Uxotka, — — —,
0a>fia Ётохблаи tov Aawviov, Гдт]уод1оо
axonov &Eoda)Qovnd^Ea)g1 — — —, &EO<ptkov
елюхблои *AvaoTaoiovnd^E(oSj — — —, Ni-
xrfta &uax6tjzov 'AdgiavovnoAEcog, — — —,
EiotQauov auoxonov Ae^eMov, Ev&v^tov
thuoxwrov Zco^ohoZecos, 0Eodd>gov Fmoxonov
BoviyOQOtpvyOV, TEOJQ’yt&V ЕЛЮХОЛСМ Ili.OVXL-
vovkoIecdg, —---------, ’Pov^l/A lmax6nov tov
Sxon&ov. (XIII, col. 364 E; 365 C, D;
368 A, B, D; 369 D; 372 D).
'H ayia цеублг] xat olxovfiEvixrj ovvodog,
г] хата Oeov /ctfinr xai &Ёатициа t&v evoe^&v
xai (pdo%QioT(Ov f)ua)v fiaail&ov Kwvoxavrivov
xai Elgyvyg tijg avtov fiTjtQbg ovva&Qoio&Eioa
tO dsvtEQOV EV Tfl NlXOECOV la/MlQq. /UTJTQOnO^El
xijg Bt&w&v Ёлад%1ад, ev ayiq. tov &eov
Exxtojoiq. tij Enovo/ra^oftsvfj -Еодлд, axoXovthj-
oaoa tnagadooEi xijg xa^ohxijg Exxfyoiag,
wqioe rd vnOTEtay/AEva.
Aewv eAeq) 0sov enioxonog ’Hoaxleiag
0eqxtyg, ztatQtxoig doy/aaotv E^axo^ov&a)v
хсй тр ttOQa&OGEi Tjjg xa-frofaxijg ExxXtyjlag,
ogioas олЁуоагра.
Ntx^epogog avdtf-iog buaxostog tov Avpfra-
Xiov dfiaioiC.
'Avaordotog avdl-iog eniaxonog NixonolEWS
sraXaiag 'Ilnsigov dfiota>g.
^Efjfxavovi]). dvd^iog huoxonog 'Adgiavov-
локЕсод 6uot(og.
Ktbvorag avd^iog inioxonog tov *Prffiov
ouoicog.
&EodcoQog ava^iog hdexonog Tgonaicov
dfiotcog.
'Ia)dwT]g dvd^wg Enioxonog Agxadiovn6-
kewg ofiolcog.
дор, епископ на Виза,-------, Йоан, епи-
скоп на Аркадиопол,---------, Теофи-
лакт, епископ на Кнпсела,--------, Ки-
риак, епископ на Дризипара, —----, Лъв,
епископ на Месемврия, Григорий, епископ
на Деркос, Теодор, епископ на Хераклея,
—-------, Йоан, епископ на Редесто.Йоан,
епископ на Паняон в Тракия, Мелхиседек,
епископ на Калнпол, Теофил, епископ на
Хариупол, Леонид, епископ на Мадит,
сиреч Кила, — — •—, Тома, епископ на
Даонион, Григорий, епископ на Теодо-
ропол,----------, Теофил, епископ на
Анастасиопол,--------, Никита, епнекоп
иа Адрианопол, — — —, Евстратий,
епнекоп на Дебелт, Евтнмий, епископ
на Созопол, Теодор, епнекоп на Бул-
гарофнгоя, Георги, епископ на Плоти-,
иопол, — - —, Рувнм, епископ на
Скопелос.
Светнят и славен вселенски събор,
събран за втори път по божие съизво-
ление и съгласно разпореждането на
благочестивите н христолюбивн наши царе
Константин и неговата майка Ирина в
Ннкея, славната столица на епархня Вн-
тиниа, в светата божия църква, наречена
София, като следваше традицията на все-
ленската църква, определи нзложеиото
по-долу.1
[Аз] Лъа, по божия милост епископ
на Хераклея Тракийска, следвайки оте-
ческите догми и традицията на вселен-
ската църква, като потвърдих, подписях.
[Аз] Никифор, недостоеи епископ на
Дирахиум, ‘ също.
[Аз] Анастасий, недостоен епископ на
Никопол в Стари Епир, също.
[Аз] Емануил, недостоен епископ на
Адрианопол, също.
[Аз] Констанс, недостоен епископ на
Ригиум, също.
[Аз] Теодор, недостоен епнекоп на
Тропеум, също.
[Аз] Йоаи, недостоен епископ на Арка-
днопол, също.
1 Прочетено било решение да се отдава цочит с поклон (яроох^мтсис) на икоиите, без да се стига
до Обожествяване (Яат^е/а).
Acta concilforum — Съборни актове
205
©ео^Аахто? stjtioHonog Kvtp^kwv
OfXOiCOg.
KvQiaxog &vd$tog Infoxonog AQt^vndQfov
dfiotcos.
Aecov avd&og inloxonog Меотцл^о? dftotCDg.
iQ-rffoQiog Avd^iog етиохопод A£qh(x>v
бцоиод.
NtxqyoQog ava&og hdoxojwg ’ Afpca&ovno-
Ascoff dfioltag.
'kodwrjg dvd^iog inlownog Ntxaiag rife
&офщд dfioicug.
'Icodvyqc dvdgiog &nicxon,og * Pcudsawv
ojuotwg.
MeXjtioed&c dvd&og faifonoziug Kcdfaovtnd-
kecog dfxoifog.
’laidwqg dvdgiog btiotonog Па-viov o&oltog.
Siaivviog dvd^iog biioxonog TgovQovtov
djuoicog.
Гдзуубдюд avd&og tmoxonos @eo&toQovm>-
Aficoff 6/л(л<од,
©eoqxlog avdgiog етиоиолод 'Avtioxaoiovno-
Zeajg djuofajg.
Еиотдаиод avd^iog tstioxonog AcfisXiov
df-iGiaig.
Ev'&vfuog &vdgu)g &иоиол,од 2лэ£олдХеа>д
6jwia)g.
&soda)Qog &vd£u>g htioxonog tov Bovlya-
QOtpvyov dfxoicog.
Гесбдуюд avdgiog fauaxoTtag Illovrtvovnu-
faog dfwicog.
'Povfi'm avd&og enioxosiog ^xoneXov djuoicog.
(ХШ, col. 380 E; 381 D; 384 A, B;
385 B; 388 A, C, D; 396 E; 397 A)
[Аз] Теофилакт, недостоен епископ на
Кипсела, също.
[Аз] Кириак, недостоен епископ на
Дризипара, също.
[Аз] Лъв, недостоен епнскоп иа Ме-
семврия, също.
[Аз] Григорий, недостоен епископ на
Деркос, също.
[Аз] Никифор, недостоен епископ иа
Аркадиопол, също.
[Аз] Йоаи, недостоен епископ на Никея
Тракийска, също.
[Аз] Йоан, недостоен епископ на Ре-
десто, също.
[Аз] Мелхиседек, недостоен епископ
иа Калипол, също.
[Аз]Йоаи,недостоен епископ на Панион,
също.
[Аз] Сисиний, недостоен епископ на
Цурулум, също.
[Аз] Григорий, недостоен епископ на
Теодоропол, също.
[Аз] Теофнл, недостоен епископ на
Анастаснопол, също.
[Аз] Евстратий, недостоен епископ иа
Дебелт, също.
[Аз] Евтимий, недостоен епископ на
Созопол, също.
[Аз] Теодор, недостоен епископ на Бул-
гарофигон, също.
[Аз] Георги, недостоен епископ на
Плотинопол, също.
[Аз] Рувим, недостоен епископ на Ско-
пелос, също.
XVIII. СТЕФАН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Прочутият учен и математик Стефан Александрийски живял през VII в.
Най-голяма дейност като учен той развил по времето на император Ираклий (610—641).
Тогава той бил определен за ръководител на създадената по времето на Тео-
досий II в Цариград школа. В нея той преподавал философия, математика, музика
и други науки.
От Стефан Александрийски са запазени редица съчинения, измежду които
един коментар върху геориите на Аристотел (ZZegt %w?m'ac) и едно съчинение по
астрономия (/кас&рг/ск otxeidiv {яюЬыуцагшу cfjg t&v ngozeiQtov xavbvtov ttpohw тог
&eaovog). По-късно са му били приписани някои други съчинения: едно — по алхимия
и друго — върху пророчествата (’АлотсЛео/мхихц neayuaieia). Във второто съчинение се
съдържат пророчества за Мохамед и за бъдещето на исляма. То е написано вероятно
към 775 г. В него се споменават, наред с тюрките и хазарите, и българите.
РЪКОПИСИ: А = cod. Laurent gr. XXVIII, 14 (s. XIV). — В = cod. Laurent, «г. XXVIII
13 (s. XV).
ИЗДАНИЯ: H. Usener, Stepbani Alexandria quod fertur opusculum apotelesmaticum, Index
SCholarum... in umversitate Fredericia Guilelmia Rhenana per menses hibernos anni 1879—1880, Bonnae,
pp. 17—32.
КНИЖНИНА: Knmbaher, CBL, p. 621. — E. Patzig, Leo Grammaticus und seine Sippe:
BZ, III (1894), pp. 495—496. — Moravcsik. Byzantinoturcica, I, p. 512.
STEPHANI ALEXANDR1NI
СТЕФАН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
AHOTEAESMATIKH ПРАГМАТЕ1А
Vaticinium de Btilgarorum regno
'Exbuoxei it to ta>y cPco,uauov c&vog ani>
naorjg SvQiag жсй t&v &М.ал> %a)Qa>v, ней ка-
талоге! xal dnoxtiva xal alx/uatotevei KAi-
xiav xal Kazviaboxiay nanel&g IgrifMooa &a
АСТРОЛОГИЧЕСКО ПРЕДСКАЗАНИЕ
Предсказание за българското царство
[Народы на сарацините]1 изгонва ро-
мейския народ от цяла Сирия и от другите
земи и покорява, изтребва и опленява Ки-
ликия’ и ще опустоши напълно Капа-
* Става дума ва арабите, които в 634 г. напочвали завладяваяето на Сирия и в 637 г. я покорили
окончателяо. Вж. Куликовский, История, III, стр. 144—153. - Килнаия е облает в Централия Мала
Stephanos Alexandrinus — Стефан Александрийски
207
tov ~Aq>}' adqy avtr/v zip’ twv сР<оцейая fia<n-
lelav oi> mQcsxilsvoet &d top iftiov xai in
did to tov 'Apt; elvai Ttk^aiov zov fisoovQa-
nj/Mtos. in Si xal did to elvai array tov
’Apt) iv гф ISuy taneiv(bfjiau, rjyow ev тф
xaQxivtp, taneiviirfh'ioonm rd rov * Aptos %&rt}
h’omior tov i.aov tovtcn1' Sui Si to el vat ator
[zdr 'Apy] ev тф fiieaovfiavfaiau zj (Saoiiela
twv im’ a&tav efhwv Qia/ievet, tvutiotiv %
тсбг г Paifialtov xai fj rcox Tcvpxan' xal Xa-
^6qo)v xal Bovlyapatv xal ta>v nwrcuf 6/.iol<ov'
(pp. 21, 14—22, 22)
докия поради [положението] на Марс1.
Обаче той не ще разклати самото цар-
ство на ромеите поради [положението] на
Слънцето и още поради (това), че Марс
е най-яисоко на небето. Още и поради
това, че сам Марс е в своя залез, т. е.
в Рак, и народите на Марс ше се унижат
пред този народ. Поради това, че той
[Марс] е в средата на небето, царството
на народите, които се намират под иегова
власт, т. е. царството на ромеите, тюр-
ките, хазарите, българите и на други по-
добии тим, ше пребъде.
1 Около средата на 641 г. арабите нахлит в Кападокия. В един нратък период от време от
637 до 641 г. — арабите завладяли Египет и Сирия, които дотогава влизваи в пределит.; на Ви-
зантия. Срв. Кулаковгкий, История, III, стр. 173. 2 Според Златарски, История, I, стр. 91—95, по
това време (около 619 г.) Византия, която загубила редицв територаи в Мала Азия поради ванаде-
нието на перснте, влизала в договорил отношения с владетеля на първобългарите Кубрат, обаче
Ал. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, ГСУиф, XLIV (1948), стр. 28—30, смята, че в
случая не може да става дума за Кубрат
XIX. ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗАКОН
В иаучната литература съществуват иай-разлнчни мнения за времето, автор-
ството и мястото на създаването на Земеделския закон (N6/ios уссодутбд). Въпросът
за неговия първоначален текст, както и за времето на неговото издаваие още не
е решен окончателно.
Земеделският закон е своеобразно съчетание на обнчаите на свободната
селска община с рнмско-внзантийскн правки норми. В него се срещат и някои данни
за наличието на робовладелчески отношения във Византия.
Обикновено се приема, че Земеделският закон, който в много от своите
членове показва сходство с текста на Еклогата, е възникнал по времето иа визан-
тийските императори иконоборци Лъв III (717—741) и Константин V Копроним
(741—775) и че е бил издаден нли едновременно с Еклогата (около 726 г.), или
наскоро след нея.
В последно време се утвърждана мнението, че Земеделският закон е със-
тавен през втората половина на VIII в, Нормите и обичаите, отразени в него са се
създавали продължително и се забелязват следи от последователнн напластявания,
допълнения и уточнения.
Земеделският закон е бил преведен твърде райо през средновековието на
славянски език и е бил използуван при съставянето на някон славянски законода-
телни паметници. Отделни иегови постановления са преминали в славянските юри-
дически сборници. *
Земеделският закон е ценен паметник за изучаването на аграрннте отношения
в балканските области на Византия от края на VI до IX в. Редица негови членове
разглеждат отношенията между различните категории селско население. Други
членове съдържат указания за селскостопанската техника, за иачина иа обработ-
ването на земята и за положениёто на византийското и славянско селячество
през тази епоха. Изобщо земеделският закон дава важни сведения за социално-
икоиомическата история на балканските славяни. Обстоятелството, че съществуват
ияколко славянски превода иа този закон, показва голямото му практическо при-
ложение за държавите, конто отчасти са наследили византийските правни норми-
РЪКОПИСИ: G = Cod. Vallicellianos Е 55, f. 241 sq. (XIII s.). — М = Cod. Marcianos gr.
fondo antlco 167, f. 37—42 (XII ».). — N = Cod. Marcianos gr. fondo antico 579, f. 191—194 (XI s.)
—P=Cod. Paris, gr. 1367, f. 97—100 (XII s.). — Q = Cod. Paris, gr. 1384, f. 128—134 (XII s.). — S = Cod'
Ambrosianus Q 25 snp„ f. 5—10 (XI s.). — В = Cod. Vaticanos gr. 2075 (XI s.).
ИЗДАНИЯ: К- Zachariae von Lingenthal, lus graeco-romanom, IV, Leipzig 1865, p. 121
iq. — C. Ferrini, Edizione critica del vd/<os yetooyixog, BZ, VII (1898), pp. 558—571. — AC. Павлов,
Lex agraria — Земеделски закон
209
Книги Законный, Сборник Отделения русского языка, и словесности Императорской Академии Наук,
XXXVI11, № 3, СПб 1885. — W. Ashburner, The Farmers Law, The Journal of Hellenic Studies, XXX
(1910), pp. 85—108. Тексты e взет от това издание.
КНИЖНИНА: В. Г. Васильевский, Законодательство иконоборцев, Труды, IV, Л. 1930,
стр. 139—235. — К. Zachariae von Lingenthal. Geschlchte des sriechisch-rOmlschen Rechts, I, Berlin
1892, pp. 249 - 257. — Б. А. Панченко, Крестьянская собственность в Византин, ИРАИК. IX (1903)стр. 1—87,
— /7. Мутафчиев, Селското земевладеиие във Византия, СбНУК, кн. XXV, София 1909, стр. 1—72.
— N. A. Constantinescu, R6forme soclale on reforme fiscale. Bulletin de la section historique de Г Acad.
Roumaine, IX, 1924, pp. 94—109. — G. Vernadsky, Sur les origines de la Lol agraire byzantine, Byzan-
tion, Il (1925), pp. 169—180. — Г. Острогорский. Византийский податной устав. Сборник Н. П. Кондаков.
Прага 1926, стр. 109—124. — Е. 3. Липшиц, Византийское крестьянство и славянская колонизация,
Византийский сборник, М.-Л. 1945, стр. 96—143. — Същата, Славянская община и ее роль в формиро-
вании византийского феодализма, ВВр, I (XXVI) 1947, стр. 144—163. — Същата, Из истории славянских
обшии в Македонии в VI—IX вв. н. э., Акад. Б. Д. Грекову, Сборник статей, Москва 1952, стр. 49—54.
— Руски превод иа земеделския закон е дадеи от Е. Э. Липшиц: Сборник документов по социально-эко-
номической истории Византии, М. 1951*, стр. 103—ПО. — Fr. Ddlger - А. М. Schneider, Byzanz, Bern
1952, рр. 34—35. — М. Я. Сюзюмов, О характере и сущности византийской общины по Земледельче-
скому закону, ВВр X (1956), стр. 27—47.— G. Rouillard, L’epibole au temps d’Alexis I Comnene, Byzantlon
X (1935), pp. 81—89. — F. DOlger, 1st der Nomos Georgikos ein Gesetz des Kaisers Justinian II ?
Miinchener Beitrage z. Papyrusf- u. ant. Rechtsgesch., 35 (1945), pp. 18—48. — Б. Padojwuih, Српски
рукопис Землюрадничког закона, Зборник радова САН, XLIV, Визант. и-т, 3, 1953, стр. 15—28.
LEX AGRARIA
NOMOS I'EQPriKOS ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗАКОН
Capita legis agrarlae ex libro lustiniani
excerpta
1. tov yecoQybv rov EQyagopEVov tov
I’biov hygbv eIvcu bixaiov xcu pi] staQOQi^eiv
avAaxac tov nfojotov' eav be tic stapofri^wv
jtaQOQtOfl xal xo2ofid)Ofl peQiba rijv gyytora
avwv, el pbv Iv veatcp tovw n&tobjxev, 6.пб2-
2ei ttjv vscootv avwv, eI bb xcu ev o^oqcp
tovtov Tip> jtaQCQiav btcifoazo, ok622ei tov
<jk6qov xdl T7]v yecogytav avwv xal iijv Itni-
xafpuav <5 siaQoQloac yecoQyoc.
2. ‘Ear ns yecoQyoc avgv тус cfbijaEcoc tov
xvqiov тцс -peboae MOto ved)Cfl i] otieiqd,
pi] Aapfiaverco руте iQyacEiac vn^Q ve(o-
oecoc руте inixaQmav vti&Q tov cjzoqov, &223 * * * *
obbi tov xommov ebv xarajMq&EVta.
Глава на Земеоелская закон в извле-
чение от книгата на Юстиниан*
1. Земеделецът, когато обработва соб-
ствената си нива, трябва да бъде спра-
ведлив и да не подорава браздите на своя
съсед. Ако пък никой, прехвърлийки слога,
подоре н умалн участъка® на своя съ-
сед, то ако е сторил това по време на
оран, той губи оранта си. Ако ли пък
е извършил нарушение при сеитба, то
земеделецът-нарушител загубва и посева,
и работата си, н добнва.3
2. Ако никой земеделец влезе без зна-
нието на стопанина на ннвата и изоре
или засее, то да не получи нито за труда
си по изораването, иито от добива за
посяването, нито дори хвърленото семе.
1 В литературата е изказано мнение, че поради големия авторитет на Юстиниан I неговото
име лесно бн могло да се прилисва и иа no-късии закоиодателни сборници, за да им се придаде по-
голяма тежест. Тук вероятно става дума не за Юстиниан II, а за Юстиниан I. Еж. Е. Э, Липшиц,
Византийское крестьягство и славянская колонизация (преимущественно по данным Земледельчес-
кого закона), Византийский сборник, 1945, стр. 100—101. 2 В селската териториалиа съеедска обшииа
са ставали периодически преразпределения иа земята преди съставянето на Земеделския закон, в конто
участвували всички членове на обшииата. Всеки получавал свей участък земя Сpegte, mtS&ptov), за какъвто
става тук дума. Вж. А. П. Каждпн, Аграрные отношения в Византии в XIII—XIV вв., Москва 1952,
стр. 80—83. 8 Тук става дума за загубване иа оранта, респ. посева или добива, само от онова парче
земя, която някой земеделец би заграбил от участъка на своя съсед, а не от цялата си нива.
27 Гръцки изворв за българската история, Ш
210
Lex agraria — Земеделски закон
3. aEav ov/upcovjjocooi dvo yecogyol /лет* dV
Лг]Лсоу xarnAAdgai ycbga? dva/лета^ dvo xai
tqicov fjtaQTVQfov, xcu els to diqvexE? avvecpco-
vijoav, /ievetco tovtcov т/ (jovhqov; хсй J$ tovtcov
xaraVayi] xvgta xcu, ffeficua xal anaQaadAevTOs.
4. ’Edv dvo cv/xcpcov^acooi yecoQyol xaiaX-
Vigai ifOQag 3iqoq xcuqov rov oneiQai xcu, dia-
OTQhpei EV fAEQOSy El flEV 6 XOXXOff XCaefi^'&IJy
fiij dtaotQEipcooiv’ el de or xcnefthyihl-, dia-
oTQsipovoiv' el de d diaoTQecpcov ovx iveaoevf
6 de eteqos Evcaoev, vecboEi xcu, 6 diaoTQEcpcov.
5. *Eav dvo yecoQyol xaiaMagcooi y.a>Qa?
Eire wqo? xaiQova cite el? rd diT/vexe?, xcu
evqe'&^ ¥v /ibqo? xolofiov TiQO? to dli.o, xal
ov ovvEtpcbvqGav ovtcos, dotco avzaomav d ro
ttMov Eyjcov тф oAtyoorQ)* eZ ovcco? ovve-
срсбуциащ /lit &ztdid6tcooayb.
6. 'Ear yecooyo? eycov dlxt/v lv dygcp
eigeI&i] jiiiQa yvcb/iqv tov oneiQavro? xai &e-
Qioif, edv pb> elyev dixaiov, /irjdkv fyszco
alrtov' eI dl xal tdixaio^oyyjOEv, ev dtrdfj 3io-
oocr/zi naQEyecco rd? bttxaQma? rd? &eqi-
o&efoas.
7. *Eav dvo ycogta /idycovzat яцн oqov
?] dygov, TTjQEiTCOoav ol dxQoaral xal тф dia-
xQaT^oavu ery utleiova dnodcbaovai to dtxai-
co/ла' el de xcu, oqo? dyyaiog ecfuv, rj diQ-yala
diav^Q/jOi? loro) аттаосюаХеото?.
8. ’Edv /lEQIO/lb? уеУб/ЛЕУО? 1]blXT]GEV nvas
ev GxaQCpioi? % lv tOTiois, dbetav Eyercooav ava~
fafeiv tip yevo/ievTjv /legtatav.
3. Ако двама земеделци се уговорят
помежду сн пред двама или трима сви-
детели да разменят земите си, и то за-
винаги1, тяхното решение и тяхната раз-
мяна да бъде законна, трайна н неотме-
нима.
4. Ако двама земеделци се уговорят
да разменят нивите си във време на
сентба н едната страна се отметне, то в
случай че семето е засято, да ие развалят
договора; ако не е засято, да го развалят.
Ако онзи, който се отмята, не е изорал,
а другият е изорал, нека изоре и онзи,
който се отмята.
5. Ако двама земеделци разменят ниви
било временно2, било завинаги и едната
част се окаже по-малка в сравнение с
другата, а не са се уговорили така, то
този, който има по-голямата част, да даде
равностойно място на оня, който получава
по-малък парне л. Ако пък са се така
уговорили, да не се дава нищо повече.
6. Ако земеделец, който е завел про-
нес, влезе в ннва без знаннето на онзи,
който е засял, и ожъне, то ако тъжбата
му е справедлива, да не получи иищо от
ожънатото. Ако пък и несправедливо
е завел тъжба, да върне ожънатия плод
в двойне количество.
7. Ако две села спорят за межда или
нива3, съдниците4 да разследват н да
дадат право на селото, което ги е вла-
дяло повече години. А ако има и стара
межда, то старото владение да бъде не-
отменимо.
8. Ако бъде направена подялба и някои
бъдат ощетени било в жребия8, било
в местата, да имат право да развалят
направената подялба6 *.
a) wpooxatpa Р. b) avti&faooav Р. с) dv&Qycos deploy Р.
1 Посочваието, че размяиата на земите между двама земеделци е могла да бъде „завннаги“, »за
постоянно" (fig то Siyvexes). показва, че земеделците, за които се говори в Земеделскня закон, били на
само непосредствеии производители, ио и ёобственици иа своята земя, като пълноправно се разпореждали
с иея и могли да я разменят със Своите съселяни за вечии времена. Вж. Липшиц, пос. съч., стр. ПЭ-
120. 2 Този член на Земеделскня закон показва, че размяиата на земи между двама земеделци е
могла да става ие само завииаги, ио и за определено време. 8 Тук става дума за спор при определяне
граииците на землищата на две села. Характерно е, че в Закона при разглеждаие иа такъв случай не се
говоря за спор между отделки заинтересоваии лица, а само за зашита на общата селска територия.
Срв. Липшиц, пос. съч., стр. 120. 4 Съдиицнте (axpoatal) — местии съдебни органи. Вж. Du Cange,
Glossarlum, s. v. dxpocmfc: audltores, qui causis cognoscendis praesunt. 5 Терминът oxdptpiov —
жребий, дял — e указание за разчленението иа общата селска територия, някогашиа колективна
собственост. Срв. Липшиц, пос. съч., стр. ПЭ. 6 Периодично преразпределение (церицлб^, pspufta)
иа общиииа земя. По този въпрос съшествуват няколко мнения в литературата. Така например
според Липшиц, която възприема схващането на Ф. И. Успенский, ЖМНП, CCLIX (1888), стр. 248,
с рерюрбс се озиачават периодическите преразпределеиия иа общинната земя, които са ставали преди
Земеделскня закон (срв. Липшиц, пос. съч., стр. 119—120). Други изследователи са на мнение,
че под този термин се разбира разделяне на неподелена земя от общинската територия, като изобшо
отричат съществуваието на периодични преразпределеиия на земята (срв. напр. Б. А. Панченко, Кресть-
янская собствеиность в Византии, ИРАИК, IX (1903), стр. 70). Трети пък смятат, че рерюрбс в Земе-
делскйя закон означава допълиителио разпределение иа неподелени още части от общинни земи, като
признават, че периодически преразпределеиия са ставали преди съставянето на Земеделскня закон (срв.
П. Мушафчиев, Селското земевладение в Византия, СбНУК, XXV (1909), стр. 26. — Каждая, пос. съч.,
Lex agraria — Земеделски закон
211
9. ’Ear yEcogybg &EQtoag fioQxtxijg0 bvev
yvfbfwfi rov ymQoboxov xai xovfialio'fl та ддбу-
fuxta avrov, c&? хАелгуд aMoTQimfhfoEtai nao-gg
x^g ЕЛ1хадл(ад avrov.
10. MoQtvcov fi&Qog bepiatia eweo, tov
yaiQodoTov bi fi^Qog &Ерахюуъ ev’ 6 da extbg
rovtcov fieQiovfiEVog &EwaraQatog.
11. 'Eav tig yip Miffy лада длюдбоагтод
yscoQyov xai oTOi%ioy vscooai [a6vov xai jaeq'i-
oaa&ai, xQarelTfOaav та ov/iqmva' st bi xai
aw&pcbvyoav onogav, xaxd rd ctifMpwva xga-
ТЕ[тсоааус.
12. 'Eav yEaigybg лада uvog ysaig-
yov bnoQ^oavtog tip ^fuaeiav bfrnslov лдбд
EQyaaiav xai oi xhabevon avrip «5? to nginov
Gx&tpn те xat уадахсЬоад ЬтаохахуНац, /Ar}biv
ex tijg ETitxaQTuag Aapfiavixa).
13. *Eav ysxooybg iaficov yfboav tov оле1-
Qat tip rjfuoEtav xai tov xaigov xalovvtog ov
veroaEi <Ш* elg Synvd ^iipEt tov xoxxov, ftrjbiv
ix tijg inixagnlag iapfiavEXa), art yiEvadjusvog
biey/evaae tov xfjg X&Qaq xigtov.
14. 'Ed? 6 tip ^fuoEiav Aaficov tov aygov
tov fardgov yewgyov блоду/лграгтод цЕта^еХт)-
&Eig ovx igydoxiiai zbv dygdv, ev bmhfi лооб-
Ti)u тбд intxagntag &ло&Ьбта).
15. ’Eav 6 tip fytioeiav Xafidiv hqo tov
xcugov худ igyaolag peiajTEl-iy&Elq уярбоц тф
9. Ако земеделец-мортит1 ожъне без
зианието на земевладелеца и превози сно-
пите си, да бъде лишен като крадец от
целия си добив.
10. На мортита [се полагат] девет
сиопа, а иа земевладелеца — един сноп4.
Който дели по друг начни, да бъде от
бога проклет.
11. Ако никой вземе от обеднял земе-
делец* 3 земя н уговори само да изоре,
то прн подялбата4 да спазят уговореното.
Ако пък са се споразумели и за сеитба,
нека да спазят уговореното.
12. Ако земеделец вземе от обеднял
земеделец лозе, за да го работи на изпо-
лицае, но не го подреже както подобава,
не го нзкопае и прекопае, поставяйкн
колове [на лозите], да не получи ш(що
от плода.
13. Ако земеделец вземе нива, за да
я засее на изполица6 и когато дойде
времето, не изоре, но хвърли само за
очи7 семето, да не получи ннщо от
плода, понеже е излъгал и изиграл соб-
ственика иа земята.
14. Ако някой вземе на изполица ннва
от обеднял земеделец, който е забягнал8,
но се откаже и не я работи, да даде в
двойно количество нейния добив.
15. Ако онзи, който е ваел нива на
изполица, се откаже, преди да дойде
време за работа, и заяви на собственика
a) (iOQitoas Р. b) is/idwoy] ОШ. Q. с) мата та avptp. храг.] xgatshmaav та cvpptova G., то ovppovov Q.
d) Бгру Р, бун S.
стр. 80—83). М. Я- Сюзюмов. О характере и сущности византийской общины по Земледельческому
вакону, ВВр, Х(1956), стр. 27—47, смята, че периодически преразпределения на общинна земя по време
на съставянето иа Земеделския закон не са ставали. Според него под fisgiauos се разбира разпределяие
на напуснати участъци съобразно състояиието иа членовете на общнната във връзка със солидариата
отговорност за данъците (системата епиболе). 1 Мортитите били селяни, конто вземали земя под
аренда и давали на собственика й част от добива, т. нар. „морти“ (родту}. Вж. Лившиц, пос. съч., стр. 124.
8 Размерът иа цо(ру бил обикновеио I/10 от реколтата. Земедавецът (хацюдбюр) бил обикиовено едър собстве-
ник, който предоставил част от земите си на мортита за временно ползу ване. Той могъл да бъде и беден
селянин, който поради липса на работеи добитък или друг селскостопански иивентар не бил въ състояние
да обработва своя поземлеи участък. Вж. В. Г. Васильевский, Законодательство иконоборцев, ЖМНП,
СС (1878), стр. 101,129. — А. С. Павлов, Книги законный, СПб (1885), стр. 20. — Липшиц, пос. съч., стр. 124,
124—126.— Сюзюмов, пос. съч., стр. 29—30. 3 В Земеделския закон се среща категория обеднели
селяни (&noQoi), което локазва, че в селската община вече била налице имуществеиа дифференциация.
Апорът (аяооос, аяодгра?) поради липса иа необходимите средства за обработва не на иивите си, бил
цринуден да отстъпва своята земя ив друг земеделец. Вж. Мутафчиев. Селското земевладение, стр.
16—17. — Липшиц, пос. съч., стр. 123. Срв. също и Сюзюмов. пос. съч., стр. 31. 4 Става дума
за разделяие на реколтата, т. е. онаи, който е изорал, да вземе част от добива. Тук fiegtaao'&ai означава,
че трябва да се подели реколтата между двете страни, а не както е преведено от Липшиц „разде-
литься* — да се разделят самите земеделци. Срв. Е. Э. Липшиц, Сборник документов по социально-
экономической истории Византии, Москва 1951, стр. 104. 5 Този член на закона говори за лозе, което
обеднял земеделец (азюдод) е дал на изполица. В случая Законът брани обеднелия земеделец от недо-
бросъвестността иа изполичара. Вж. Мутафчиев, Селското земевладение, стр. 16—17. 6 Някои от
обеднелите селяни — апори поради невъзможност да обработват нивите си сами били принудени да
ги дават иа други селяни иа изполица (ед/ 9цмоиа$). Тук става дума за изполичари, конто недобро-
съвестно изпълнявали поетите към собственика на земята задълження. Вж. Панченко, пос. съч., стр.
123., 7 В два от ръкописите (cod. Р, cod. S) се срешат разночетения оу>у, йун. вкъсно“. Ако се
възприеме това четене, което подхожда повече иа контекста, отколкото приетото от Павлов и Ashburner
elg Sy>iv, би трябиало да се преведе .хвърли късно семето", вместо .хвърли за очи приви дно семето*.
8 Тук, както и в някои други члеиове на Закона, се говори за обеднели члеиове иа селската обшина,
212
Lex agraria — Земеделски закон
xvQtty tov dyoov <&? fii) ioxvcov, xai 6 xvqiog
tov fiyQov д-аеХ^оц, cgifruoG tfcrfn 6 ytuoiatyG.
16. 'Eav yecogyoG Ix2o06/tevog yefogylav
6/UTiE2a>voG q ydigaG aroiz^octG juera tov xvqIov
avrov xal aQQaftcbva hafiayp алад^-цтал, xal
diaoTQhpaQ a&tov, zip' TipiVjV T,ip> Uglov
tov &ygov дбтиз xal zov aygov fyexa) 6 xvqioq
avtov.
17. 'E&v yewQyoG eioeX&cov EQyaoijrai t-vv-
Лоу хсбрау Iteqov yecogyov, tqoi ett] fatoxag-
JlEVOEl ёаотф, хсй &ЛО(М>ОЕ1 7l62.IV ТЦУ M&QOV
rep xvQtq) avzry;.
18. ’ Eav &xoQifoaG ysajgyoG tiqog to egya-
oao&ai zov iftiov йрлекагуа biatpvyrj xal gsvt-
TEvofl, ol тф &T}iioa!<p aTiaiTovfiEVOi 26ycp
biaQvyifrawav avwv”, [mj lyovzoG a&eiav tov
fTtaVEQXOfiSVOV yECOQyOV gfjfMOVV avzoiG TOV
olvovb.
19. c ‘Eav yeojoyoG длобдаоу ex tov idiov
tiygov, teXeittooov хат' Itog та Зкотдабвдтуа
zov thpiooiov loyov ol TQvyovrsG fyoi ol ve-
!i6fiEvoi tov avrov &yQ&v‘ fy'ifMOvO'&twav Iv
ттоабттуи.
20. rO xoTtifov (Шогсшу vfyv avEv sld^-
oecog tov xvqiov avzyG xai ^gyagojucvoG xal
OTTElQOiV [JX]8EV fZETO) bi Тф ETUKOQTUaG.
на ннвата, че не може [да я работи], а
собственикът на нивата не обърне вни-
мание, изполичарът да не бъде наказан.
16. Ако никой земеделец приеме да
обработва лозе или нива, като се уговори
със собственнка нм, н вземайки залог,
започне работа, а после се откаже и гн
изостави, да даде подходяще за нивата
обезщетение и собственикът да сн вземе
нивата.
17. Ако земеделец отиде да обработва
обраснала с дървета земя1 на друг веме-
делец, три години да събира плода и
отново да я върне нз собственнка.
18. Ако земеделец, който няма сред-
ства да обработва собственото сн лозе,
забегне н отиде в чужда страна3, то
оння, конто са отговорки за данъка към
държавата, да берат гроздето, без да
има право земеделецът, ако се завърне,
да предяви каквото и да било искане
за вино.
19. Ако земеделец налу сне собствената
си нива, ония, конто използуват и обра-
ботват неговата нива, да плашат на дър-
жавата извънредните налозн. [В проти-
вен случай] да дадат двойно количе-
ство.8
20. Който сече чужда гора без раз-
решение на нейння стопаннн, като разра-
ботва н засява [мястото], да не получи
нищо от добнва4.
a) aw& S. b) от. Q. tov otvov] то olov ovv Р. с) § 19. ex. ed Pavlov.
конто не били в състояние да обработват земите св и, за да се освободят от плащането иа данъци, се
прмнуждавали да нзбягат. Рж. Мугпафчиев, Селекою земевладение, стр. 17. — Липшиц, пос. съч.,
стр. 123, 131—132. 1 През времето, когато е бил съетавеи Земеделският закон, обработваемите
площи ие били достатъчии. Твърде често се налагало да се разчистват и засяват обраснали с храсти и
дървета земн. Затова иа този земеделец, който разчиствал никой чужд участък със съгласието на него-
вия собственик, се давало право три години безвъзмездно да използува това място. Вж. Липшиц,
пос. съч., стр. 112. — Сюзюмов, пос. съч., стр. 28. 2 Срв. тук стр. 211. бел. 5. 3 В издаиието
иа Ashburner чл. 19 от Закона гласи: lav ystoQycs алсВдбоас «и zov l&'ov Aygov trip хат“ Sws
та Exozga6g8iva tov Bijftoalov Aoyov, ot zgvytovzss xai vcfiofitvoi tov aygov vo’btotjav ev
nooonjTi: „ Ако земеделец, който e иапусиал собствената си нива, плаща всяка година извънредните
данъци иа държавата, оиия, конто използуват и обработват нивата му, да бъдат задължени (да
дадат) двойно*. Както отбелязва Мутпафчиев (Селското земевладение, стр. 46), обеднелият и избягал
от земята си селянии едва ли би продължавал да плата ежегодните си данъци. За това по-
приемлива се явява възприетата от Павлов редакция, по която тук е направеи и преводът на
този член от Закона: с ^zQaogbiva тук навярно се озиачава данъкът на избягалия селянин, плащаи от исго-
вите съселяни, който за тях се явява извънредеи. В случай иа бягство иа земеделеиа от своя участък за-
конът задължавал съселяните иа избягалия да плащат ежегодно неговите данъци. Оиия,конто ие нзпълиявали
това постановление, трябвало да платят двойио сумата. Ясно е, че тук става дума ва системата buftoM} или
„надбавка*, която съшествувала във Византия. Епиболе-то представя солидарна данъчна отговорност иа
селяиите от една обшииа. Разхвърляието иа данъка върху иеравни в имуществен© отношение стопанства
ускорявало пропеса на вътрешиото разелоение в общината и разорявало малоимотните й членове. Именно
с тази тежест на данъчиия гнет могат да се обяснят случайте на бягство от селата и иапускаието на
участъпите от техните стопаии. Вж. Панченко, пос. съч., стр. 52. — Мутафчпее, Селекою земевладе-
иие, стр. 44—55. — Липшиц, пос. съч., стр. 131. 4 Докато в чл. 17 се предвижда обработката
иа обраснал с гора чужд участък да става със знанието на неговия собствеиик, тук, понеже обработ-
ката става без съгласието иа собственнка и има нарушение иа собствеността, законът иарежда нару-
шителят да ие получи нито от добива.
Lex agraria — Земеделски закон
213
21. 'Eciv yccogybs vinodo/iifoyi olxov xai
cpfcevo/j d/inel&va ev dygcg alloc gleg ij тблсд,
xai /лета xqovov ll&cocxv ol rov толоо xvgioi,
ovx fyovoiv ddetav tov olxov хагаолау хсй
та? a/inelovs exqi^ovv, (Ша la/i^dveiv dvtt-
ronlav dvvaviaC ci dl dvavEvcov dvavevei 6 eis
rbv dllorgiov dygbv xtfoas gjvrevoas /14
dovvai dvrironiav, adeiav Ifyeiv tov tov t6jiov
xvgiov Tas ajineAovs dvaonav, tov de olxov
хатаолаг.
, 22. *Edv yscogybs xXeip/} ev oxacpcg lioyov*
q dt'xsllav xai /лета ygovov dtayvcoo&g, ладе-
yfaco to ^/ieq^uiov avrov (pollsig dcbdexa'
dpoicos xai 6 xl&ncov ev xaigcg xladeias xla-
6eVT1QQU)V ‘C] EV XCHQCp •d’EQLOUOV dgexavov EV
xaiQcg vloxomas ле!ехж.
23. 'Eav &yeX6.Qios fio&v еоу&еу ладаХа-
fi<bv лада yecogyov ftovv ovyxaxa^yi avrov
/летй rtjg dyelijs xai uv/ifffi rov fiovv Ivxco-
iHyvai, dei^dico то лх&ца тсд xvglcg avrov xai
d^/uos avrds Зохар.
24. *Edv dyeldgios fiovv лада1а@&у dxo-
Хеоц хсй ryj avxfl ^/iIqc/ Iv ft 6 fiovs fatcblero
ov хаха/лг/гбоц тф xvgkg tov fiobs on rov
fiovv ecus (fide xai cpde Ecbgaxa, it de yeyovev
ovx dlda, /лг! ёотсо d^/uos, el de xate/iijvvoev,
Saico dtfi/мод.
25. 'Eav dyeldgios fiovv ладаХа^&у fcib
yecogyov eco&ev daiMfy, xai ycogto'&Els d fiovs
lx rov nfaf&ovs r&v fio&v dneldcbv eloel&fl
ev ycogacpiots ?] d/uteXois хсй ngaidav лощо-д,
tov /ao-&ov avrov /it) aiegeto'&co, тгр> de лдас-
dav did6iaf.
26. 'Eav dyeldgtos ecoftev nc^ald^g fiovv
лада yecogyov xai dtpavys у&т/тал 6 fiovs,
6/лооатсо ev &v6/iau xvglov /щ avibv лело-
vTjQ^foiXai xai on ovx bcotvcbvr/oe t# dncoleiq,
rov fiobs >rai d^g/iios &m
27. 'Eav dyelagios есо&еу ладаксфц лада
yecogyov fiovv xai uv/iftg avtdv xXao^-ifvai щ
ixrvcplco^rjvai, o/iooarco 6 dyelaQios /М] auibv
лелоуцдеоо&ас xai agy/uos &mx>.
28. 'Eav dyeldgtos &ri алсоХещ fiobs b
Inixldoecos 'b exrvcplcboecos 6/i6oas vuteqov
a&onloicos IXeyx&ff* on &иодхт}оеу, yXcooooxo-
my&els to dfyfouov тф xvgicg rov flobg noiehco.
21. Ако някои земеделец сн построй
кыца и насади лозе в чужда нива илн
място, а след време си дойдат стопаните
на мястото, те нямат право нито да съ-
борят къщата, нито да изкоренят лозето,
но могат да получат равностойно място.
Ако онзи, който е построил къща или
засадил лозе на чужда нива, отказва реши-
телно да даде равностойно място, то
стопанинът на мястото има право да из-
коренн лозето н да съборн къщата.
22. Ако земеделец открадне по време
нз копан лизгар нли кнрка и след време
се узнае това, да дава за всеки изминат
ден по дванадесет фолиса1. Също така
и който открадне косер по време на
подрязване илн сърп по време на жетва,
или секира® по време, когато се сече
гора.
23. Ако никой говедар рано сутрин
вземе вол от земеделец и го прнбере в
стадото, в случай че волът бъде одушен
от вълк, говедарът да покаже трупа му
на неговия стопанин, а сам да не понесе
наказание.
24. Ако говедарът, който е взел вол,
го изгуби, и не съобщи на стопанина на
вола в съшия ден, в който волът се е
изгубнл: „До това н това място аз виж-
дах вола, а какво е станало после, не
зная*, да не остане безнаказан. Ако пък
е известил, да не бъде наказан.
25. Ако говедар сутрнн рано вземе
вол от никой земеделец и си тръгне, а
волът като се отдели от стздото, влезе
в ниви или лозя, говедарът да не се лн-
шава от своята плата, а да заплати ще-
тата.
26. Ако говедар вземе сутрин вол от
земеделец и волът изчезне, да се закълне
в името господие, че не е злоупотребил
н че е непричастен в изчезването на вола,
и да не бъде наказан.
27. Ако говедар вземе сутрин вол от
никой земеделец н волът окуцее илн
ослепее, говедарът да се закълне, че той
не го е повредил, н да не бъде наказан.
28. Ако говедар при убнване, окуця-
ване илн нараняване на вол се е заклел,
а след това бъде изобличен от досто-
вернн свидетели, че е дал лъжлива клетва,
да му се отреже езикът и да плати ще-
тата на стопанина на вола.
a) iv xlhyeisv (-jUoxov P) GMNPS, xXetpei iv Gxaprffaayov Q. b) dvalnoc sow GPS,
autos scwt aviuos Q, atl/uoS Nc. c) Sooatto P. d) (ULeyz&tje Q) £яЗ Svo xai tgtwv fxaQtvgeovaStomotciiv A.
1 Фолис — византийска дребяа монета на стойност 1/]Д от кератия (кератий — сребърна монета,
1/м от номизмата; иомизма — златна монета = 12 милиарисия, 24 кератия, 288 фолиса). 2 Краж-
бата иа посочените тук сечива по време на най-голяма нужда от тях пречела на техния собственен да
излезе на работа. Затова се предвиждала глоба 12 фолиса на ден от пеня иа открадваието, която се
равнявала на надницата иа един селскостолански работник. Вж. Липшиц, пос. съч., стр. ПО.
214
Lex agraria — Земеделски закой
29. 'Ear jtzerd tov ev raig ysg-
oiv avrov gvAov алоЛЁар xal хЛаср fiovv ij
lxrv<ydcbosi, ovx loziv йг?фое xai t^piard-ifra}'
si dl xal fisia Atftov, dd-wog Imiv.
30. 'Eav ng xoyfl xwbcova lx ftodg ij lx
nQofidrov xal diayvaio&p c5? хЛултцд, p,aonyco-
&rji(o‘ si be dupavlg ylvyrai то ^фог, дсдитсо
avzb 6 tip хЛолгуу nonqaag tov xcbbcovoG.
31. ’Eckv bevdQov iorazai lv [aeqei %O)Qiov\
el fikv хурм? lonv fj ovveyyvg psQig xai vsro-
oxid^srai vno tov cvvEyyvg devdgov, хЛсоуохо-
nr}oei avzb 6 xvQiog avrov' ei be ovx echi
юртод, frij xAwvoxotu'io&co.
32. ’Ear devdpov &varQd<pi] vnd tivos lv
тблф &[AEQUJT(£>, xal /ЛЕГО. TOVTa fXEQCGfWV yEVO-
plvov ilayjEV lx tAEQidog ИЛЛф, fiij l%srco r/jv
l^ovoiav rov HvSqov si /m'j 6 dvadpstpag avid
pbvog' si be xarafroq 6 zov rdnov xvQwg bn
ftdixov/jCH. {mb rov blvbgov, bdrcoaav dvrl rov
?>Mqov blvbQov Iteqov гф dvaftQEyayn aiirb
xal lylrwoav13 avr6.
33. 'Edv EVQS&fj <t)QO<pvXal; xX&ZTCDV lv
Ф (pvldrrsi талер, oteqeIo&(j> tov pioftov avrov
xal otyodoa rvnrla^eo.
34. *Eav s&Qe&fi noip^v fiio^cozog йреЛуеоу
та Poux^pma avzov Id&Qa tov xvqiov avrebv
xai m^pdoxcovt rvnrdpevos tov [mg&ov avrov
CHEQeIO'&W.
35. 'Edv zig EvQEdfi хЛелхсоу ёЛЛотртау
хаЛа/мр^, lv bini.f] зтосоттри алодаюы.
36. 'Eav tig Povv у bvov olov ovv xrijvog
dyvoovvros rov xvq'iov avrov cfoy xal ev лрбу-
рап йлеЛфр, ёбгео tov puydov avrov lv bmkp
лообтчусС ei bl wio-&dn>i) ev тр <5<5ф, bowel dvo
dvrl lv6g Ei и av eitj.
37. ’Eav Ларц ng fiovv npbg Ipyaotav хсй
ano&dvp, TijQEtTwoav ol dxQoazai', xal si plv
ev cp Epycp ItfaryiEV avrbv ev Ixsivcp xal алЁ-
29. Ако говедар убие, окупи или ослепи
вол с тояга в ръка, той е виновен и да
бъде наказан. Ако лн пък с камък — не-
повинен е.
30. Ако някой отреже звънеца на вол
нли овца и бъде уличен като крадец,
да бъде бит с камшик. Ако пък живот-
ного се загуби, да го даде онзи, който
е откраднал звънеца.
31. Ако в една част на ннвата се на-
мнра някаквб дърво, а участъкът до нея
е граднна н се засенчва от съседното
дърво, то стопанинът на дървото да го
окастрн. Ако не е граднна, [дървото] да не
се окастря.
32. Ако някой е посадил дърво на
неразделено място1 *, а по-късно, когато
стане дележът, то се падне в участъка
на друг, да няма право върху дървото
никой друг, освен онзи, който го е по-
садил. Ако ли пък стопанинът на мястото
се оплаква, че търпи щети от дървото,
нека даде друго дърво вместо товз на
онзи, който се е грижил за него, и да
го притежава като свое.
33. Ако пазач на плодове бъде за-
ловен, че краде в мястото, което пази,
да бъде лишен от платата си и да бъде
много бит.
34. Ако нает овчар3 * * * * се залови, че
дои овцете тайно от техния стопанин н
продава [млякото], да бъде бнт н лишен
от своята плата.
35. Ако се залови някой, че краде
чужда слама, да я даде двойно.
36. Ако някой вземе вол, магаре нли
някакво друго добнче без знанието на
стопанина му и отиде по работа, да плати
двойно наем за него. Ако добнчето умре
по пътя, да даде две вместо едно [н то
такива], каквото е бнло [взетото].
37. Ако някой вземе вол за работа
и волът умре, съдниците да разгледат
този случай. И ако волът е умрял на
a) psglfti GPQ, yojQatplev Р. Ь) Afzf. с) ng J, post . alaptjv add. ало ywQatplov q cxlnijv,
otxov; Q add.: ало yrngacplov KTtQav xaXapyv Eiaxeaqv dfocov.
1 Несъмиено в случая се говорине за преразпределяне на цялата обработваиа отобшиинипите земя
а за дележ иа част от останалата в общо ползуваие територия. Всеки селяиии имал право да насади дърво
иа неразделено място. След разделяието селяиинът, чието дърво е премииало в чужд участък, ие изгубвал
своего право над него. Собственикът пък на земята добивал право да притежава това дърво само след като
обезщетявад онзи, който го е посадил. Вж. Мушафчиев, Селското земевладеине, стр. 32—36. 8 Мистоти,
мистии (fuvffdrtec, pio&loi) били селско-стопаиски ратаи, които се иаемалн иа работа у заможни собственник
срешу заплата. За мистиите изобщо срв. А. П. Каждая. Рабы и мистии в Византии в IX—XI вв. Ученные
записки Тульского пед. института, выв. 2,1951.— М. Я- Сюзюмов, Роль городов эмпориев в истории Ви-
зантии, ВВр, Vltl (1956), стр. 31—32. — Същият, Византийская общииа по Земледельческому закону, ВВр,
X (1956), стр. 40—42. — К. А. Осипова, Развитие феодальной собственности иа землю и закрепощение
крестьянства в Византии X в., ВВр, X (1956), стр. 75—76. — Д. Ангелов, Принос към поземлените от-
ношения във Византия през ХШ в., ГСУ, фил. ист. факултет, ки. II (история), 1952, стр. 88—93.
Lex agraria — Земеделски закон
215
fravev, agtf/MOG eotcv’ el <5e ет <Шф EQyco
rhrifravEV, dcboei xov fiovv 6/.6xfo]Q0v,
38. 3Edv ng evQd (tow Iv af^nel&vi rj ev
dyga) % &&6Ф толы ziQatdav notovvra xal
ov ztctQadcboEi avrdv тф xvQiq) avrov Фд
Ztt>v avrov daaiTEiv naoav t&v xagncbv tvjv
ayifbleiav dXXa cpcwevop jj xlaop, доты {Jovv
avrl fioog щ dvov avrl ovov c] TiQofiarov dvxl
HQofiaTov.
39. 'Eav ng xiaircov iv &Qvp.q) %vXov ov
tiqooexv аЛАа nia^ хсй dsumreb^ fiov? щ ovov
r) ci).Xo zi olov ovv, datoei ipvjcrjv dvri
40. * Eav ng хблтаур devdoov dvw&sv
dyvcootq top tieXexvv xcu &ovev<jei dM6-
TQIOV XTijvog, dcbfJEl ClVTO.
41. 'Edv ng хАецц] fiovv '/] ovov xal
iX.Eyx&fj, iv dtJiAfj лосют-цп paonyco&Eig dcboet
avtb xal xfyv ioyaaiav avrov naoav.
42. ’Edv zig xliipai 4№.cdv eva fiovv i£
dyiXvjg, алекао&ЕХса tj dyehj ^Qio^QcoTog
yEV9]T<U, IVfpXovai^O).
43. ’Eav ng e£e№q tnQdg Gwaywyfjv rov
idiov fioog щ tov ovov xal dicoxarp* cwdub^i)
flex avrov xal eteqqv, xal ovx buawd^u avro
fiei avrov <Шсс dnoAeirai q Avxco&fi, дбтсо
dvrtyn>%ov тф xvqici) a&rov fiovv у ovov. el
de prjvdcov i/jjQvvos xcu rdv rdnov fmEdEi&v,
dnoAoytyjaftevog dbg dbwanog eI%ev avrov bur
xQarfyg ysvEO&ai, dtf/Mog iotcv.
44. 'Eav ng evqcov iv vbj Bovv otpdl-T)
avrov xal aofl rd xQia avrov, XEiQOxouEtofico.
45. ’Edv ng bovkog осра^ц eva fiovv у ovov
rj xQtovb ev vfyj, 6 xvQtog avrov алоЬсоаа
avrd.
46. 'E&v ng dovAog, Мшу ev wxil x"kk-
ipai, fuieldoEi ix rijg ло'цжчу; rd &£щцш.та,
dub^ag ex тщд pavbQag, хсй алсЬЛсютас rj {h]Qi6-
fiQcoxa yEvcovrai, q>ovQxi^EOjtko cog cpovebg.
47. 'Eav ng dovddg nvog лоАЛахсд xXiipag
xr^vr) iv .vvxrl алЕЛаогад лоМ-dxig лощоц
noyipicop, fytfMCO&TyjETcu d xvQiog a&cov rd
тази работа, за която човекът го е взел,
последният да не бъде наказван. Ако е
умрял на друга работа, да даде здрав
вол.
38. Ако някой намерн в лозе, в нива
или на друго мнсто вол да прави пакост
н не го предаде на стопанина му, за да
изиска от него нсичкнте загуби за плода,
но го убне или го осакатн, да даде вол
вместо вол, магаре вместо магаре, или
овца вместо овца.
39. Ако някой, който сече дърва в
гората, не внимава, но [дървото] падне
н убие вол, магаре илн каквото и да било
друго животно, да даде животно за жи-
вотно.
40. Ако някой, като сече дърва, хвърли
отгоре секирата по непредпазлнвост н
убие чуждо животно, да даде също та-
кова животно.
41. Ако някой открадне вол или магаре
и бъде изобличен, да бъде бит и да го
върне двойно, както и всичко изработе-
но [от тон добитък].
42. Ако някой иска да открадне вол
от стадото н стадото бъде заблудено
и изядено от Звереве, да бъде ослепен.
43. Ако някой излезе, за да прибере
свои вол илн магаре, и подкарвайки [своя
добитък], подкара с него н друго добиче,
но не го прибере със своя, н то погине
или бъде изядено от вълци, да даде на
стопанина му равностоен вол нли магаре.
Ако пък, пращайки известие, му е съобшнл
н му е показал и мястото, оправдавайки
се, че не е могъл да го задържи, да не
бъде наказан.
44. Ако някой, като намери в гората
вол, го заколи н вземе месото му, да му
се отсекат ръцете.
45. Ако някой роб1 заколи в гората
вол, магаре или овен, господарят [на роба]
да върне животното.
46. Ако някой роб, който възнамерява
да краде през нощта, отмъкне овцете от
стадото, като ги разгони от кошарата
и те се нзгубят илн бъдат изяденн от
зверове, да се обеси като убнец2.
47. Ако нечий роб краде често нощем
дребен добитък или често отмъква до-
битък от стадото, да се искат загубите
a) 6ia>xcov toy (то GS) idiov zf, cvvhiw^ei P, xat tov eteqov Q. b) Svov xqIqv] xqIov vv P.
1 В селското стопанство намирал приложение и трудът иа роби (£ovAo*). Понеже робът ие
бил правоспособно лице, то отговориост за убитите от роба животни се търсела от иеговия господар.
Вж. Липшиц, пос. съч., стр. 129. 8 Личиа юридически отговорност иа роба се предвижда,
ако престъплението е по^голямо. В случай, че иеговият господар е знаял за извършеното пре-
стъплеиие, той иосел материалиа отговорност и трябвало да заплати, загубите, а самият роб се наказ-
вал със смърт. Вж. Липшиц, пос. съч., стр. 129.
216
Lex agraria — Земеделски закон
йлЫсоЯ'та со? yivrbaxovv fvtatuov tov dovAov,
adios di q-ovQxtt&&o.
48. 'Edv us evQu fiovv ngaidsvovra xai
ov dcojEi ovwv тф xvQtqt avrov dnoAa.ufidva)v
to fiAdfios, <Ш’ Фтохолуоу avrov у TvtpArbay
у ovgoxonyoy, ov AapfidvEi aizuv 6 xvqios
airov (Ша ЛодДат «Шоу dvr avrov.
49. 'Edv us EvQy xoiqov Iv zigaidq.
tnQofiarov у xvva, nagadcbosi ai>ro iv stqwtois
тф xvQitp avrov' etra xai nagadcbaas devTE-
qov, nagayysAEi тф xvqIq) avrov' to di tqitov
oilQOXOnEl У ФтОХОПеХ у TO&VEl avro dv£y-
xAyTCOS.
50. ’Edv fiovs у 8vos bIoeA&eXv fyiAarv iv
dpizEAcnvi у iv хулц) ipniay sis tov rijs dpi-
tieAov rd<PQov у tov xynov xai dncfravy, d£y-
[MOS iorw 6 XVQIOS rov dfmEXcovos у tov
XTfitOV.
51. ’Edv fiovs у &vos tfsAcov eIgeA&sXv iv
dfwielwvi у iv хулы ifvna^ iv tois tov
(PQay/Aov ndAois, d^ypuos iorw 6 tov xynov
XVQIOS.
52. 'Edv us fiyoy /idyyavov iv тф хащф
ra>v xaQmbv* xai ifwiioy iv аЪтф xvwv
ydiQcg xai anoftavy, d£y/uog ёаты 6 zoiixov
XVQtOS.
53. ’Eav us ix fuas xai dEvrioag xaza-
fioAys ngaldas ngaldevoav qovEvGag ov пада-
dfdosi то £фоу тф xvQiq) airrov iva hnoAdjAy
туг ngatdav avrov, diddro олео itp6vEV0Evb.
54. *Edv us iyxAsloy xoiqov у xfoa xai
diarp^EiQD, iv dtxlfj nooozyn dnodcoo£ic.
55. 'Eav xvva noipatvovzd us rpovevoas
ov% dfioAoyyay dAAd yivyzai -fiyoicov Etpodog
iv ту fjavdgif, jUETEnsixa di diayvwa&y 6 tov
xvva (povEvoaSj naoav zrjv dyiAyv zys noljuvys
dorco цеха xw zys ujrys tov xw6s.
56. 'Eav us nvQ ififiaAy iv vAy tdia у iv
Иудф xai ov/ufiy diadgapciv rd sivq xai xavoy
otxovs у iyxaQnovs dygovs, ov xazadixatsrai
idv ovx iv лоААф dvifA£o tovto nsnolyxEV.
57. e О xaiojv dQos dAAdzQiov у xomcov div-
dga dAAdrgia eis to dinAdoiov xaradtxd^Erai.
от господаря му, понеже е знаел, че робът
му е виновен. А самият роб да се обеси.
48. Ако някой намерн вол, който прави
пакост, и не го предаде на господаря му,
за да сн получи щетата, но му отреже
ушите, ослепи го или му отреже опаш-
ката, стопанинът му да не го взема, но
да получи друг вместо него.
49. Ако някой намери прасе, овца или
куче да прави пакост, прн първия път
да го предаде на стопаннна му. След
това, прн втория път, като го предаде,
да предупреди стопанина му, а третия
път |може] безнаказано да му отреже
опашката, ухото или да го убие.
50. Ако вол нли магаре, като иска
да влезе в лозе или в градина, попадне
в рова иа лозето илн на градината н умре,
стопанннът на лозето илн на граднната
да не бъде наказан.
51. Ако вол или магаре, искайкн да
влезе в никое лозе или градина, се на-
муши на коловете на оградата, стопанннът
на лозето или на градината да не бъде
наказан.
52. Ако някой постави капан по
време на беритба на плодовете и в него
попадне куче илн прасе н умре, притежа-
телят на капана да ие бъде наказан.
53. Ако някой убие [животно] при
първо или второ нанасяне на щета, а не
го предаде на стопанина му, за да получи
от него обезщетеннето си, да даде [та-
кова животно], каквото е убил.
54. Ако някой затворя прасе или куче
и то погнне, да плати в двоен размер.
55. Ако някой убие пастирско куче
и не признае, но зверове нападнат коша-
рата, а след това се узнае, че той е убил
кучето, да върне цялото стадо заедно с
цената на кучето.
56. Ако някой хвърли огън1 в соб-
ствената си гора или нива, а огънят се
разпростре н изгори къщн или ниви с
неприбран плод, да не се осъжда, ако
не е направил това при голям вятър.
57. Който гори чужд участък2 илн
сече чуждн дървета, да се осъди да даде
двойно.
a) tov &8ocov. Ь) MN add.: 6 ivaaoxlEloas аЛЛотрго* figc/yia xai tQtxpifc Statp&slgac fj aJJMCstw
avei&v elg w SmAaaiov xaiabixd^stai. c) anorlaei P.
1 Огънят се e използувал при разчистването на обработваема земя. След събирането на рекол-
тата били запалвани стъриищата за иаторяваие и обогатяваие иа почвата. Прилагането на огьня по
този начни ебмло постоянна практика и за това не се търсела отговорност, освен ако е бил запалеи
при силен вятър, т. е.ако стопанннът е проявил иепредпааливост. Срв. Липшиц, пос. съч., стр. ПО—111.
2 Докато н предходния член става дума за употреба на огъня като средство за обработваие на земята,
тук той се използува за нарушаваие иа частиа собствеиост, която законът брани.
Lex agraria — Земеделски закой
217
58. *0 xalcov &/unsA.ov фоауроу tvnro/iE-
vos o<pQayi%E<j'&w i] %eIq avrov аАЛа хсй gq/ui-
ovo&G) buiXqv iTjv fiMflyv.
59. *0 хблтазг &pji&.ovs 6i,koiQtas lyx&Q-
tnovs avaoncbv %EiQoxonEt(V&a) ^fuovusvos.
60. Ol гф ХСП^ф ZOV fteQUJfiW elaEQypp.E-
vol ev &M,otq[q, avAaxi xai xoxtovtes0 bi/iaxa
у ord%va? oojtQia t&v ytttbvwv cnEQEio&a)'
cav luaori^o/iEVoi.
61. 01 lv Aju^eXois § ovxais tMloiQiais
ElOEQ%6pEVOl, El fihv PqCOGECOS EVEXEV, дЬф)01
toiCOOOV' El di xlojlljs %dQlV> lV7tl6fAEVOl TCOV
ynwvcov oTEQEio&oaav.
62. Ol xXimovTES &qozqqv vvqv 7] £vydv
q ETEQa grywvofkoGav хата ritp лообттра tcov
fylEQ&V &p {]S TO X^.£fJ,/ia EyivETO, xa& '1x6-
gttjv <p6'/.ieis dwdsxa.
63. 01 xoIovtes afxa^av diKoi&av xXeti-
tovtss lijv bwityv TioooTijta &nouwvT(ooavb,
64. Ol Ъ> abcovi ev fry) portais /JaM-ov-
TES 3WQ 7IQ0S fyivvav fyftQCOV nVQ'ixaVOTOl
tmcooav.
65. Ol b> otxco %6qtov zj fytfoov fialtov-
tes m>Q yEiQoxowElo&coaav.
66. Ol хатаолбгтЕ? o'xovs diioTQiovs
&v6q%cos zj dxQEiovvzEG (pQayjuovs, a)S els та
ibia qjQ&^avxEQ tj xtIoovtes, XEiQOXoaEfo'&cooav.
67. Ol t6xov %6qiv lapbvTEQ будду xai
nleico twv swta %q6v(ov (pavefaf xaQni%6fiiEvoia,
Фуфюбио 6 axQoatvjQ ало lijs Елтаеиае xal
tryv &vo) лааау xal tijv хаты xaxa it]v fyii-
oeuxv6 ElotpoQ&v отосуцобты eis хЕфаЬаюу.
68. *0 ev д&'ф EVQioxofiEvos xMntajv
ol tov TVTttEiy&a) fi&oTi^iv ev nQcbtots Ixaxbv xal
TO fiffifMOV тф XVQlCp ЛО1Е1ТСОе. El bi lx bev-
TEQOV qxxvjh & ЬслкЦ 3lOa6l7)Tl £?JfM0Vo{kt) to
ъМ/л/ла' ei bi ex TQizov, TVTpXovo'pa).
68я . Et us tfyv xaidjxrjv tov Iblov %WQa-
<piov fiovfayiEVos xavoai evePoMe xai' avrov
58. Който горн ограда на лозе, да
бъде бит и да му бъде дамгосана ръката,
а също да се вземе загубата в двоен
размер.
59. Който сече чужди лози с грозде
нли ги нзкоренява, да му бъде отсечена
ръката и да бъде глобен1.
60. Които влизат в чужда нива по
време на жетва и задигат снопи, класове
или варива, да бъдат лишени от дрехите
си и да бъдат бнчувани.
61. Онезн, конто влнзат в чуждн лозя
нли смоки нови градини само за ядене,
да не бъдат наказванн3. Но ако [са
влезли] за кражба, да бъдат бнти и ли-
шенн от дрехите си.
62. Онези, които крадат рало, лемеж,
ярем или нещо друго [такова], да се глобят
съобразно броя на дните от деня, когато
е станала кражбата, по дванадесет фо-
лиса на ден.
63. Онези, които изгорят или откраднат
чужда кола, да я платят двойно.
64. Онези, които подхвърлят огън в
харман или в кръетци, за да отмъстят
на враговете си, да бъдат изгоренн на
клада.
65. Онезн, които подхвърлят огън в
сенннк или в плевня, да нм се отрежат
ръцете.
66. Онези, конто самоволие разру-
шават чужди къщи нли събарят огради
за собствена ограда нлн постройка, да
им се отрежат ръцете.
67. Онези, който вземат нива за лихва,
ако се окаже, че са използували нивата
повече от седем години, съднята да реши,
щото целият [годишен] доход след сед-
мата година и половината от дохода
предн това да се причисли към глав-
.ницата.
68. Онзи, който бъде намерен, че краде
жито в хамбара, при първи път да му
бъдат ударенн сто тояги и да плати ще-
тата на собственнка. Ако се залови втори
път, да плати откраднатото в двоен раз-
мер. А прн трети път да бъде ослепен.
68я. Ако някой, нскайки да изгори
стърнището на собствената си нива, го
a) stoniovTEC) xiemovre^ PQ. b) anaiwlc&cocav Q. с) трагшн zd] tpavEQws М, xagmtofitvoi tov aygov PQS,
ало lijv iniaerlav P. d) Tip avco naoav xai t^v хата> хата t^v iy/z.] tqv avco xai naaav tijv хата xijv (xa^
G) Q. e) xoieIto» t& xlaXEVit P.
1 Членове 58 и 59 предвиждат тежки наказания за наиасяие щети в лозята. Това гюкаава, че лозята
са представлявали ценна култура и за тях се полагали големи грижи. Даниите на Земеделскня закон
иамират потвърждеиие и в други извори. Вж. А. Рудаков, Очерки византийской культуры но данным
греческой агиографии, Москва 1917, стр. 182. 2 Правого за консумиране иа чужди плодове на самото
място е остатък от обичанте и порядките иа родовсобшинния строй. Земеделският закон допуска
правото да се ядат плодове в чуждо лозе или градииа, като предвижца наказание за онзи, който
влиза с цел да краде. Подобно право, макар и по-ограиичено, се среша и в западни закоиодателни
паметиици от съшото време. Вж. Липшиц, пос. съч., стр. 121—122.
28 Грыцсн извори зя българекятя история, Ш
218
Lex agraria — Земеделски закон
twq, rd ds ttvQ a%№v xat&tavoE rd u2.26tqui
Хюоафш. у tov аЛАдтрюг dunsicdva, det tov
&XQoairfv l&rdgsiv' xdl st pb> dnsiQtq xal
djuafriq tov dvdyccpros to swq dvfjzrtwt, fiii
TtaQatpvAd^avTos dvvdfiEi tov nQpsMtelv tip
фЛоуа TtsQaasQO), cbg d/M^^oag xal ра&щлуоад
d toiovtos xaradixd^srat. Ei di ndvta /ziv
F.XElVOC TCOQEtpvld^aTO, d&QdoV ds 3TVEVfia nQO-
osi&jbv trjv tov nvgdg фкбуа E7u tov fikafiEvra
H&tEx6fM.<JSV, dvev&vyog d rd m)Q dvdipag
dimeksi.
69. 'Of’)’ VVXZl x).S7lTO)V olvov 6И m&ov
?; ex Xtjvov T} &ЛО PoVTTtOV Tfj ofay vnofihj-
oxbo&o) siotvfi xapcbs ev тф dvanigq) ХЕфаХаир
ysyQfxmai.
70. Oi psrgov afrov xal oivov xoZoflov
exovtss xal fii] EgaxoAov&ovPTss тЦ dgxaiq.
siazoonagaddasi3 dZxd <5r’ aloxQoxsQdiap лада
та diax£tayfj.sva ретро adixa ffyovrsg Tvmiopto-
oav c&ff dosfieie.
71. ' О nagadovg лдод vopfyv хтф>г] dovi.tp
dvsv std^oEOig tov xvgiov avrov, xal d dovkog
ттоМу&й (turd. dAzw? rrrco? dypEKdoj], dgtftuog
eotco d dov2.cs xal 6 xvqios avrov.
72. ’Edv ovv EtdrjoEi tov xvqiov d dov2os
naQakdpyi oladfaotE &gsppaza xal хатафбуу
a&rd -tj d22tvs лод oxpaviasi, d xv&os tov
dod2ov то afii.afiis noistra) тф xvgifp avtcbv.
73. 'Edv 3iagsQXt]zai Tl$ & о&ф xal evqa
xsxlaopsvov ij dnoM-vftEVov xrijvos xal otn2.ay-
Xvio&eIg fitjvvoEi, d di xvqios tov xrt'/vovs сло-
ipiav £%&. tov fMjvvrtyv nsnovTjQsvo^ai, duoodzco
jisqI туд xldoEOJSy yiEQi di rife amj2.slas prj-
dsis dvaxgivEO'&co.
74. eO diag^elQcov diidzgtov xrijvog Eg
oi'aodifaots лоофаОЕ(0£ diayivcooxdpevos то a£iq-
piov noiEira) тф xvq'up afrrov.
75. О duuppsioarv xvva noljivrjg Imti)-
diOTTjxi tpagpdxov XappavETO pdtmyas dxaxov
xal to dmidaiov tijs Tip^s tov xwos diddrio
тф xvota) avtov' si di xal dncoAsta тцд notp-
vqs yiyovsv, tndvrcov Ttjv ^Tjfxiccv d фоге^д
didoTto d)g aiuog diaq}$oQag tov xvvos ysyo-
vcog’ /laQTVQfiio-ih) d's 6 xvd/v xai, st •&^Qtoud-
Xos fy, dog noosfazo/uev eoteo’ eI di dmlojg xal
подпали, а огънят се развесе и изгори
чужднте ниви илн чуждого лозе, съдията
трябва да разследва; ако огънят се е
възпламенил поради неопитността и не-
предвидлнвостта на онзи, който го е за-
палил и който не се е постарал с всички
снли да не се разпространява той и по-
нататък, да се осъди, понеже е бнл небре-
жен и нехаен. Ако пък е взел всичкн
предохранителям мерки, обаче нахлулнят
внезапно вятър е пренесъл пламъка на
огъня у пострадалня, то онзи, който е
запалил огъня, остава ненаказан1.
69. Който краде нощем вино от делва,
от лин или от бъчва, да понесе наказа-
нието, което се предвижда в по-горната
глава2.
70. Онези, конто имат непълна мярка
за жито или за внно н не следват ста-
рого, оставено от бащите предание, но
заради позорна печалба употребяват не-
законни мерки вместо установените, да
бъдат битн като нечестиви.
71. Онзи, който пределе добитък за
паша на роб без знанието иа господаря
му, а робът го продаде или пък някак
по друг начин го погуби, да не бъде
наказван нито робът, нито неговият гос-
подар.
72. Ако роб със знанието на госпо-
даря си приеме някакви дребни жнвотни
и ги изяде илн пък иначе гн погуби, гос-
подарят на роба да даде обезщетение
на техния стопаннн.
73. Ако някой минава л о пътя и на-
мери наранено или убито животно и като
го съжали, съобщи за него, а стопанинът
на животного подозре, че известнтелят
е нзвършил злосторство, той да се за-
кълне за нараняването, а за погубването
никой да не бъде държан отговорен.
74. Овзи, който погубва чуждо жи-
вотно по какъвто н да било повод, когато
бъде уличен, да даде обезщетение на
неговия стопанин.
75. Онзи, който убие овчарско куче,
като сн послужи с отрова, да му бъдат
ударенн сто бича н да даде двойната
цена на кучето на стопанина му. Но ако
е погинало и стадото, то оня, който е
убил, да даде пълно обезщетение, понеже
е станал причина за погубването иа ку-
чето. Да се съберат сведения н за кучето.
И ако е било звероборец, да стане
така, както казахме по-горе. А ако е било
a) xjj uqx- латроя.] Tiyy natgixijv «§^смоя«райото>’ fiirgtioiv Р.
1 Този член лмпсва в изданието на Ashburner. Тук той е даден по издаиието па А. С. Павлов.
2 Сиреч наказаиието, което се предвижда в гл. 68 от Зем. закон.
Lex agraria — Земеделски закон
219
cbg bcv%e, cvTctofievog tt[p rifiyv rov xwbg xai
fldvOV btdoTW.
76. ’Edv fviypfdvwv dtfo xvvcbv 6 rov
bbg xvQtog biboei тф йЯЛотргф fiera tfipovg
у fietd pdftbov у field /d$ovt xdl bt ryg
nkryyyg Ixetvyg rv(pi(odfi у dno&dvfl у ditto
n buxivbvvov Tiddy, ro d^yfiiov тф xvqIci)
avrov notfoag Aafi/faveico fidariyag bfbbexa.
77. ’Edv ng fywv xvva bvvdoitfv3 xate-
naiQOftevov zovg ovvvdfiovg abrov Ьлаууо1оуъ
tov xvva tov fivvaoryv xatd rtbv dodeveoreQOJV
xvvcbv, xai ovfifty xv/ttcodyvcu xbva rtva у
dnodavelv, to d^yfuov тф xvq[(& avrov nouq-
aag Aa.uftavera) fufcuyag debdexa.
78. ’Edv rig bsoloag ryv bavrov fieQiba,
tcov nhffclov avrov fieQibtov fiy ^eQio&brcov,
eloaydyy rd bavrov xryvy xdl fikdftyv roig
nttqotov avrov ёдуаоутт, Tvmec&ao fiaoziyas
TQidxovra хсй то a£rjfaov тф f&afievri noteirco.
79. ’Eav ng TQvyyoj] tov tbiov avrov dfi-
neXcbva xdl bvrcov &tQvyqra)v fieQidaiv rivcbv
eloaydyy rd Idea xryvy, Tvnreo'ffto fidariyag
TQidxovra xdl rd d£yfaov тф fikafiyvri Tioieirco.
80. ’Edv rtg dvdoxcog bixyv fycov fietd
uvog xotpy dfmelovg у ditto rd olov ovv bev-
&qov, x&Qoxoneio&a).
81. ’Edv rig olxcbv b xcoqicq btayvtboy
rdtrcov xoivbv beta biaybeiov elg eQyacnyQiov
fivko • xai tovtov jtQoxardaXT}» exeira de field
tyv rov SQyaatyQiov releicoviv lav у rov ycoQtov
хосебтуд xazaftocboi тф tov eoyaoryQlov kvqup
cbg ibiov rov xoivbv ronov TtQoxaiaaypvti, vta-
oav tyv bcpettofievyv avryi btdbtcooav xaxa-
fiottfyv eig тф» rov eQyaoty&ov H&bov xai
lotwaav xoivcovol тф TtQoeQyaoafiba).
82. ’Edv fieQuriftdoyg tyg tov xcoqiov yyg
evQfl ng ev ту Ibtq. fieolbt. WTtov btitybeiov
elg iQyaotyQiov fidttov хсй btifiettyoytai avrov,
просто нлн обикновено куче, да бъде бит
и плати само цената на кучето.
76. Ако две кучета се давят и сто-
панинът на едното удари другото с нож,
тояга илн камък, и от удара то ослепее
нли умре, или пък му се случи някаква
друга беда, той да даде обезщетенне на
неговия стопанин и да му бъдат ударени
дванадесет бича.
77. Ако някой има зло куче, което
се нахвърля срешу кучетата на съседите,
н насъска това зло куче срещу по-сла-
бите кучета, при което някое от тях бъде
осакатено или погине, той да даде обез-
щетение иа стопанина му и да му бъдат
ударени дванадесет бича.
78. Ако някой, който е ожънал своя
участък, докато съседните му участъци
още не са ожънати, пусне своя доби-
тък1 и причини някаква щета на съсе-
дите си, да му бъдат ударени тридесет
бича н да заплати обезщетение на потър-
певшия.
79. Ако някой обере своето лозе, до-
като други участъци още не са обрани,
н пусне в тях своя добнтък, да му бъдат
ударенн трндесет бича н да плати обез-
щетение на потърпевшия.
80. Ако някой, който се съди с дру-
гиго, му нзеече самоволие лози нли някое,
каквото и да било друго дърво, да му
се отсекат ръцете.
81. Ако някой, който живее на село,
забележи някое общо място, удобно за
мелница, и го завземе, а после, след за-
вършването на мелницата, когато селската
община започне да обвинява стопанина
на мелницата, че е присвоил общо място,
да му платят всички дължими разноски
за нейното завършване и венчки да бъдат
съобщници в това, което вече е напра-
вено2.
82. Ако след като се раздели земята
на селото, някой намери в собствения
сн участък място, удобно за постройка
a) xvva Svvaatijv] xvva bvvaibv M. b) vxavyyQlay S, fmayyQvot) G, vxalyyfjosi MP, vstayyfjElot Q.
1 Нивите и лозята след прибирането на реколтата бивали използуваии за паша иа добитъка. Зако-
ны предвижда наказание за онзи, който пусне добитъка си да пасе в собствената си иива преди ре-
колтата от съседните ниви и лозя да е събрана. Вж. Липшиц, пос. сьч., стр. 115—116. 2 Този член от
Земеделския закон доказва наличието на свободна селска община xoivotijg тоЪ yawlov). Тя могла дапро-
тестира срещу този, който е построил мелиица иа общо място. Всички общииници имали право да станат
общи владетели на мелницата. след като заплатят разиоските за нейиото построяване. Това свидетелствува
за наличието на иеразделеиа общиииа територия, която се иамира в колективна собствеиост на селото,
ако и отделяй нейни части да били вече разпределени между членовете на селската общииа. Вж. Му-
тафчиев, Селското земевладение, стр. 35—34. — Липшиц, пос. съч., стр. 120—121. — Панченко, пос.
съч., стр. 17—50, 70, смята, че тук ие става дума за обшиниици като членове иа обшината. Koivwvot
според него означава »съдружници“ — socil. Според Пзичеико термииът xow&iqs в израза хоаоттр tov
xcoplov не сочи общинная характер иа земевладението, ио означава юридическо лице, т. е. селото като
владетел на територия, иепостъпила в пълна наследствеиа собствеиост у отделимте членове иа селската
община. Такъв вид собствеиост съществувала и в римско време.
220
Lex agraria — Земеделскй з£кой
oftx fyovoiv ddeiav ol t&v d/J.a)V [iEQidon>
yCMQyol Myeir ti tieqI tov zotovzov ftvAov.
83. *Eav to vdaiQ ёдщлоТ xoQdtpia ft} du-
TieX&vaq to fv zq> fwftw Iqxo/mvov, to dflka-
fibs tovtojv TioieiTO)' el de tiq, doyeitcv 6 /xvtoQ.
84. 'Edv ol aft^Evzai Ttbv %со@аф1с1п> oft
ft№.coaiv tva di^QX7]T.ai to vd(x)Q did twv aftz&v
Xa)Qa<ptcov, ddeiav tyexoioav.
85. 'Edv yecooyog evqd flovv dAAoTQiov ftv
djxxe'/xo dMoxQiq) ziQaidevovra xai oft xaraqq-
vvoei zcp xvqIqj avzov dlkd did)£at 0ovfa]&els
<povsvoei ft) xAaoei у ev xtdftq> IpjiEQEi,
&ф(1) d^oxk^Qov.
на мелница, и се заеме с направата н,
земеделците от другите участъци нкмат
право да възразяват нишо относно тази
мелннца.
83. Ако водата, която отива във воде-
ннцата, опустошава ниви или лозя, ней-
ният притежател трябва да се погрнжи
за тяхното запазване. Ако не може, воле-
ницата трябва да спре да работа.
84. Ако стопаннте на нивите не искат
водата да минава през техните ннви, да
имат това право1.
85. Ако земеделец намери в чуждо
лозе чужд вол, който причинява вреда,
и не извести ва неговня стопаннн, но
искайки да го изгони, го убие, осакати
илн го прободе с кол, длъжен е да даде
пълно обезшетеиие.
1 Член 84 допълва чл. 83. От него става ясно, че обшинниците нямат право ла протестират, ако
някой техеи съселянин построй мелница, но не вече на общо място, а в собствения си участък, след като
земята,се раздели.
XX. ЖИТИЕ НА СТЕФАН МЛАДИ
Стефан, дякон в цариградската църква Св. София, написал в 808 г. житмето
иа светеца Стефан Млади, който през 767 г. бил измъчван и убит от иконобореца
император Константин V Копроним (740—775), защото бил горещ иконопочитател.
В житието на Стефан Млади се споменава за един от походите на Кон-
стантин Копроним срещу българите.
РУКОПИСИ: R = red. Regius gr. 2028.
ИЗДАНИЯ : Migne, PGr, C, col. 1069—1186.
КНИЖНИНА : Krumbacher. OBL, p. 193. — П. Никитин : Bulletin de ГАсс. imp. des Sciences
de Saint Peterbcurg VII s. (1912), pp. 1095—1115 — J. Gill. A^note on the Ше of St. Stephen the .loun-
ger, by Symeon Metaphrastes, BZ, XXXIX (1939), pp. 382—386. — Idem, The life of Stephen the Jonnger
by Stephen the Deacon, Orientatia Christiana, VI (1940), pp. 114—139. — Ostrogorsky, History, p 132
— Moravcslk, Byzantinoturcica I, p- 575.
VITA STEPHANI 1UNIORIS
De Constantin! Copronymi expeditions
contra Bulgaros facta
"Её de nQod&ova&v tgiEQaiv &ятог diefiei-
vav o'l steQl tov ayiov fyx&clnopivoi. Kai t(i
ёрйбиу lx. tw tvgarvov paotiecnc creQos
и? ap/cor jiOQeyeveca, rov aytov lv тф olxeltp
<Реотпйат>да&) fawxataorifocov, тЛуа.'
Sxfi&as naQaxeipEvov.
'O de xaxuitoc ixeivos TtaQWvvfMS K&X-
!imo? era t&v (laQrjTtbv rov doiov ист* idtav
:nQoalafi6ft£vos, /(wcr/or te avt& dot's, xal Ite-
qov dovvat tTray/aM/tfvoc, jiei-Hu tiiv lieeivbv
ЖИТИЕ НА СТЕФАН МЛАДИ
Поход на Константан Копроним. срещу
българите
Шест дни изминали и затворените
сподвижници на светеца* стоели без
храня. На седмия ден дошъл един друг
първенец отстрана на императора-на-
силник, за да върне светеца в неговия
манастир, понеже предстояла война срещу
скитите®.
Този твърде лош човек, по прякор
Калист3, извикал насаме един от уче-
ниците на светеца, дал му пари, обещал
да му даде още и така убедил този
1 Стефан Млади бил хвърлен в тъмница заедно със сподвижниците си. понеже не одобрил сви-
кания от Константин V иконоборчески събор в 754 г. Вж. Migne, PGr, С. col. 1122 D —1123 AB. 2 C
това име тук са означени българите. Срв. Moramslk, Byzantinoturcica, 11, р. 280. 3 Този Калист бил
патриций и служел като посредник на императоре пред светеца. Тук има игра на думи между името
„Калист*, което на гръцки эначи „твърде добър, отличен* и интригантския и злонамерен нрав на ли-
цею, което носело това име.
222
Vita Stephani [unions — Житие на Стефан Младн
exeivov Ariveocvv Tovdav yeveafiai, xai xaid
zov bfiaaxaiov onAiO'&fjvai' JSegyuK tie ovo/M
Tovtcp т<у (ла&цху). To йё uxQax&riFbov IxpTvo
eiij^v ztaQa tw aylov wijoavl rjjy [iaaiiei»^-
aav xattlaftEV, xai ovv гф ffaoifei хата t&v
Exv&mv &ii EcQwmp' E<povoaxEvaev. ----------—
Tounhov fioleobv to yevteniyoatpov yoafi-
paxeiov ovorrjcduevt) »; tov Siaf)6iov Swwgif
&d to%v6q6/mv £v Sxv&ai? steiic та? xov jiaai-
Aeco? <mi&tvto %й(>а?. (col. 1125 В— 1128 A)
окаяник да стане втори Юда и да се
въоръжи срещу учителя си. А името ва
този ученик било Сергий. Онази пък вой-
ска, като поискала благословил от све-
теца, влязла в столицата и заедно с им-
ператора се отправила в Европа1 ва
поход срешу скитите.---------
И тъй, тази дяволска двойка2 * *, като
съчивила по такъв лукав начин лъжли-
вото писание8, предала го чрез бързо-
ходец в ръцете на императора [в земята
на] скитите.
1 С това име внзантийските автори означаеат общо владенията на Византийската империя в Бал-
канский полуостров. 5 „Двойката" се състояла от доверения на императора _ Калист и едно лице, на
име Авликалан, което било привлечено от него. 5 В лъжливото писмо се назвало, че Стефан уж съ-
блазнил една благородна жена и живеел незаконно с нея. Вж. Migne, PGr, С, col. 1125 D.
XXL АНОНИМНА ХРОНИКА
Под названието UoQomaaeis cvvtouoi xQovtxai е известна една кратка анонимна
хроника, съставена през VIII—IX в. (по-точно между 741—829 г.) Съставителят на
хрониката, както изглежда, е черпил от един по-стар из^ор, който е бил изпол-
зуван и от Свидас. Хрониката предана някон легенди зв стари паметници на Цари-
град, които по свидетелството на други автори действително са съществували. В
ней се съдържат ценни сведения за българската история, които виасят известна
светлина върху отношенията между Византия и България в началото на VIII в.
Текстът на Паоатаорк не е добре запазен. В него има много празнини и
повреди, поради което някои места са трудно разбираеми.
РЪКОПИСИ: *Р = cod. Pansinus graecus 1336 (s. XI).
ИЗДАНИЯ: Migne, PGr, CLVII, col. 651 sq. — Th. Preger, Anonymi byzantini nagacraoat
j£owxai (я: Pro^ramm des KCnigl. Maximilians-Gymnasiums fiirdas Schuljahr 1897—98, MCnchen
1898). — Th. Preger, Scriptores rerum Constantinopolitanarum, 1, Lipsiae 1901, pp. 19—73. Преводът e
направен по последнего издание.
КНИЖНИНА: Krumbachet, GBL.pp. 423—427. - Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 233,471,
— Г. Баласчев, Българският господар Тервел, ПСп, LXXViI(1898), стр. 19 и сл. — Ив. Дийчев, Проуч-
нания върху българското средновековие. I. Император Юстиниан II Ринотмит данник на хан Тервеля,
СбБАН, XLI, 1 (1945), клон историко-филологичен, стр. 5—8, — R. Janin, Constantinople byzantine,
Paris 1950.
ANONYMI CHRONOCRAPH1A
АНОНИМНА ХРОНИКА
/. De Euphemlae statua in Constanti-
nopoli posita
30. Eiryrntias (yvvatxbs) ’lovotivovrov &(_>V-
xbs er tots 'OJvfltjiou srltjoicv ту? nfiag
EixpyiMnc, yu? Ixx^yoia ёл’ а&ту? f.xrto'fry,
отуНу lv Avaflaaei /мхца rraiv xQvae/Aflaqtos
urtacxovoct. (p. 37, 12—15)
/. Статуя на Евфимия в Цариград
30. В Оливрий1, върху малка поставка
има позлатена статуя на Евфимия, же-
ната на Юстин Тракиеца®, близо до
църквата Света Евфимия5, която била
построена от нея.
1 Става дума ал цариградския квартал Оливрий, който се нами рал на диешната височина Мимар-
айас (Mimar Ayas);B»t. Janin, op. с., pp. 368—369. 2 3 Византийският император Юстин И (565—578).
3 Църквата Св. Евфимия се намирала в квартала Оливрий в Цариград. Вж. Janin, op. с , рр. 368—369.
224
Апопуп» Chrono?raphia — Анонимна хроника
2. lustiniano Rhinocoplmeno regnum recti-
perante Terbellis Constantinopolim inti
37. Oeapaa. Toev Baoihxjj f oetgq tjj
‘XjQvooQoepfp tofiQebte'kov ayalpia vnayyov %(JV-
oi,ufla<pov (ev&a to egapov*) ' H^axAelov той
fiaotAeois xaieaxevdo&ri), to yovwffaves, ‘Iovoti-
vurvov earl xma to devtsQOV (cw)tou rrjv
KcovoToyuvmmoliv TVoaevvysavTos, mA nhjotov
atiTov rijc yuvatxus avtov, H&Mpijs ’IflovlpiQOv
riiafiavov, рета np> rjtrav Ttfleytov rov 'Aspi-
pdgov ote xal Фйааахо; iv аитф тф т&ло>
rijs %pvcoe&pov Bcvjilixijg aneSosa/uaoih}, Teq-
той Bovlyaftiag exeioe зюШж xabi-
oavros xai riuifSAvoi’ Капице пахта oiv ovtc
oily a exeioe iSdihyrnv, ev&a avwv tov гиейэ'-
vov xal rns ywtuxos та njflijiaia. (pp. 39,9—
40,9)
3. De Bulgari culusdam simulacro
in Constantinopoli posito
40. &eapa К, tb iv wls 'AQtonaAiois t nv-
qois imasxpv — — ’.Illa xal BoiiyaQof
imbg fioog f xaroQaos bsrdg%c/jv, ais tyj ytj bioQirt-
teiv i&ifaov, ток oQmm &fap6 ti fiSynnov.
(p. 45.7—9)
2. За влизането на Тервел в Цариград
при повторното възцаряване на Юсти-
ниан И Ринотмет
37. Забележителност първа:В „Базили-
ката с позлатения покрив1*1 има позла-
тена статуя на коленичил човек (там се
намирал ексамонът2 на император Ирак-
лий) — [тона е статуя] на Юстиниан3,
[издигната] по време на второго му на-
силническо управление в Цариград след
поражението на Тиберий-Апсимар4; на-
близо до нея е статуята на неговата
жена6, сестра на Ивузир Глиаван6. В
същото място на „Базиликата с позла-
тения покрив* бил развенчан и Филипик7.
Там често бил седял и Тервел®, владе-
телят на България, и Глиаван Хазари-
нът. Прочее немалки данъци бяха
дадени на това място, където са статуите
на самия тирании8 и на жена му.
3. Статуя на българин е Цариград
40. Забележителност четвърта, която се
намирав „Хлебарските тъ ржища**10:---
Но там имало и българин, който оре с
вол, като че е готов да прокара бразда по
земята11. Каква чудна гледка за зрите-
лите!
а) t^apov-examen an s^ayiov? р-ащм» Тг. Ь) leflfeZi Р. correxit Preger. с) fioilagoc Р, corr.
Lamb-, cul adversaiur Comb., nomen proprium Bovlaaov esse ratus. d) xa&aonc Band., an foifj (ini?)
fionc xal Uporpov vndpxcov Preger.
1 Тази базилнаа се наричала така эарапи позлатения покрив, който «мала (според Janin, op. с,,
•рр. 156—159, тя е била с позлатен таван). Споменатата базизика е била богато украсена със статуи и
се намирала в централната част ла Цариград, близо до църквата Св. София. s Ексамон (ехагпеп
modii) — точна марка за един модий (модият се равнявал на около 8,75 литра). По времето на Вален-
тиниан (364—375) били проверени и уеднажвени мерките и теглилките в цялата империя. В Цариград
била издигната статуя във вид на две медни ръце с един модий между тях, за да напомни, че ония от
продавачите, конто не мерят точно, те бъдат наказанн с отсичане на ръцете. Вж. Du Cange, Glossariitm
s. v. examen. — Idem. Notae ad Alexiadatn apod Annae Comnenae Alexias, ed. Bonnae II, p. 644. s Ви-
зантийският император Юстиниан II Ринотмет (685—695; 705—711). 4 Стана дума sa византийския
император Тиберий 111 (698—705), който е носел името Апсимар. пред» да стане император, когато бвл
друнгарнй на морската тема Кивериота. 6 Тук се говори за Теодора, втората жена иа Юстиниан II
Ринотмет, която била сестра на хаяарския хаган Ивузир Глианан. 8 Ивузир Глиаван бил хазарски хаган,
съвременник на Юстиниан II. Вж. Moravcsik, op. с., II, р. 136 7 Визаятмйският император Филипик
Вардан (711—713). 8 Българския хан уервел през 7С5 г. с войска се явил под стените на Цариград
и помогнал на Юстиииан II Ринотмет да възстанови властта ск. Юстиниан II му се отблагодарил, като
му дал тятдата кесар и много дарове. Тогава вероятно е била отстъпева на българите областта Заго-
рна. За събитията вж. Г. Баласчев, Българският господар Тервел, ПСп, LV11 (1898), стр. 58 сл„ — Зла-
тарски. История, I, 1, стр. 164—174. — Ив. Дуйчев, Проучалния върху българското средновековие. I.
Император Юстиниан П Ринотмет данник на хан Тервеля, стр. 5—8. — В. Бешевльев: Мадарскнят кон-
ник, Софна 1956, стр. 57— 61. в Под тирании тук авторът разбира Юстиниан 11 10 Става дума
за мястото, където се продавали хлебни изделия. Хлебарското тържише (Та ‘Afpoxtobta) се намирало
на важната търговска улица „Меса" в Цариград. Вж. Janin, op. с., рр. 43, 61, 96, 97, 101, 296,
11 В Цариград имало статуи, който олииетворявали отделяй народи. Вероятно описанати статуя на
българин е изобразявала българския народ схарактерния иегов поминък —земеделието. Вж. Ив.Дьйчев,
Приноси към средновековиата българска история. VI- Статуя на българин в Цариград ? ИБИД, XIX—XX
(1944), стр- 55—57.
Anonytni Chrotiographia — Анонимна хроника
225
4- De Belisarli Tiberligae Thracis signis
in Constantinopoli positls
44a.- ~—‘Ev у xdl (rinw; BeAiaaQtos xa-
boQdxai XQvoifi^cupo;, rjfaox&ralos, xai Tifiegios
6 xvgioediri? €>&}$ xai ‘lovotivos dhobi a
nQwrog Aemoethjg, erttpogo? хат’ Idsav m'ivu7
xai z&v ovyyfvwv {тпа, al ph> lx paofidoov,
al de xai xalxai, ex z&v ^а/ацЛюл’’' im-
yo><o<jx6pevai dxoiflwG tois xagtovaib.
(p. 52,7-11)
4. Статуи на Велизарий и Тиберий
Трокиец в Цариград
44а. Там’ се виждаше и [статуя на]
самия Велизарий3, позлатена и със слънчев
ореол, и [на] прегърбения Тиберий Тра-
киец9. [Там се виждаше статуя] и [на]
Юстин Първи4, дребен, силно наведен
напрел, както и [статуите] на седем |не-
гови] сродници, — едни от мрамор, други
от мед, конто минувачите точно разпоз-
нават по отличителните им знаци6.
a) Cwa/idror] ? b) wngotof P, correxit Preger.
1 T. e. в портиката Халки (.Медиа*). Тя се напирала в североизточната част иа Цариград.
8 Известнияг византийски полководец Велизарий по времето на Юстиниан I, я Вивантийският
император Тиберий П (578—582). 4 Византийският император Юстин 1, 5 Под отличителни анаии
тук се разбират белезите за отделяйте чннове и достоинства — пояси, огърлипи н др.
29 гръцкн иэворя за българсквта история, HJ
ХХП. ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК
Теофан е роден през втората половина на V111 в. Още млад, той се оттег-
лил в основания от него манастир tov AfryaAov dygov при Сигриана, в Мала Азия. Теофан
взел участие в религиозните разпри като противник на императора иконоборец Лъв V,
поради което бил заточен и умрял в изгнание на остров’ Самотраки през 818 г.
Теофан се заел да продължи хрониката на своя приятел Георги Синкел
(умрял в 810 г.), която стига до 284 г., и написал своята Хронография. Това съчи-
нение обхваща времето от 284 до 813 г. Събитията са разпределени по години в
строга хронологическа последователност. В основата на своето летоброение Теофан
поставя т. нар. александрийска ера, според която ва начало на света се приема 5492 г.
пр. н. е., докато според общоприетата вязантийска ера сътворението на света се
поставя през 5508 г. В своята хронологическа система Теофан включва и годи-
ните според новата ера, управлението на отделяйте византийски императори, на
персийските царе или по-късните арабски халифи, а също и годините на четири-
мата патриарси — цариградския, ерусалимския, александрийския и антиохийския,
както и на римския папа. За по-голяма точност, авторът, освен годината. дава и
съответния индикт. Установено е обаче, че има известно несъответствие между
годините и индиктите за времето от 6102 (609/10) — 6206 (713'4) и от 6219 (726/7) —
6265 (772/3), при което датирането по години изостава назад с по една година,
в сравнение с датирането по индикти.1
За най-ранната епоха Теофан е черпил от църковните историци Сократ, Со-
зомен и Теодорит. За времето от V—VII в. той е имал под ръка съчиненията на
Приск, Прокопий, Агатий, Малала, Йоан Епифанийски, Теофилакт Симоката и Георги
Пизидийски. В последната част на своята хронография (VII—V111 вв.) Теофан навярно
е черпил от т. нар. Jlsyag който е бил използуван и от патриарх Ни-
кифор, но не е достигнал до нас. За последните години на V111 в. и началото на IX в
Теофан е използувал съшо и устното предание, а може би и градската хроника
на Цариград. Значението на неговата хроника се състои главно в това, че той пре-
дана много откъси от недостигнали до нас автори и запълва една голяма празнина
от византийската историография през VII V111 в.
Теофан е почти единственият по-подробен византийски извор за най-ранния
период от историята на българската държава и особено за събитиита след 769 г.,
когато свършва историята на патриарх Никифор, до 813 г.
Хронографията на Теофан е написана на народен език и е била предназна-
чена главно за монаси. Като монах и ревнител на православието, той на места от-
крито проявява омразата си към императорите иконоборци и представя тяхното
управление в неблагоприятна светлина.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
227
Съчинението на Теофан е било широко разпростраиено и оказало голямо
влияние върху по-късните византийски хронисти. От Теофан са черпили Констан-
тин Багренородни, Псевдо-Симеон Логотет, Георги Кедрин, Йоан Зонара и много
други по-късни хронисти. Хронографията на Теофан била преведена на латински
език от Анастасий Библиотекар между 873—875 г.
РЪКОПИСИ: d = cod. Paris, gr. 1710 (s. X). — *c = cod. Vat. gr. 155 (s. X).— g. = cod.
Paris, gr. 1722 (s. XI). —*h = cod. Vatic, gr. 978 (s.XI—XU). — *b = cod. Vatic, gr. 154 (s. ХП). — f =
cod. Paris. Coislin. gr. 133 (s. XII). — ®t = cod. Taurin. gr. 226 (s. XV), неизползуван от De Boor.
—*a=cod. Vat. Barber, gr. 553 (s. XVI). — *e = cod. Vatic. Palat. gr. 395 (s. XVI). — m = cod. Mo-
пас. gr. 391, (s. XVI). — *1 = cod Vatic, gr. 979 (s. XVI). — *k = cod. Vatic Barber, gr. 223 (s. XVI).
ИЗДАНИЯ: Theophanis Chronographia, Migne, PCjr, CVI1I. — Ed. Bonn., I 11 (1839).—Theo-
phanis Chronographia, ed. C. de Boor. I—II. l.ipsiae 1883. Настоящият превод e направен no послед-
него издание.
КНИЖНИНА' К. Kr.umbacher, Znr Chronik des Theophanes, Hermes.XXIII (1888),pp. 626—628.
— C. de Boor. Znr Chronographic des Theophanes, Hennes, XXV (1890), pp. 301—307. — Idem, Zu Theo-
phanes, BZ, I (1892), pp, 591 -593. — Г Дестунис. Заметки no тексту Феофанова Временника, ВВр,
1 (1894), стр. 307—318. — С. Шестаков. Аноним cod. Paris, gr. 1712 в переделах хронографии Фео-
фана, Ученые записки Императорского Казанского Университета, LX1V (1897), май — юни, стр. 1—38,
юли —август, стр, 1—32. Е. V7. Brooks, The Chronologic of Theophanes 607—775, BZ, VIII (1899),
pp. 82—97. — 77. Г. Преображенский, Летописное повествование Св. Феофана Исповедника, Виена
1912. — О. Ostrogorsky, Die Chronologic des Theophanes im 7. nnd 8. Jahrhundert. BNgJ, VII (1928—
29), pp. 1—56. — V. BeSevliev, Zur Chronographie des Theophanes, BZ, XXVII (1927) p. 35. — Idem,
Kvgioc Bovkyagiac, BZ, XL1 (1941), pp. 289—298. — V. Grumel, L’annee du monde dans la Chronogra-
phie de Theophane, Echos d’Orient, XXXVII (1934), pp. 396—408. — Г. Михайлов. Няколко бележ-
кч към употребата на fiominativus и genitivus absoluti у Теофана, ИБИД, XVI—XVIII (1940),
стр. 318—322. — К. Н. Успенский, Очерки по истории иконоборческого движения в Византийской
империи в VIII—IX в. Феофан и его хронография, ВВр, III (1950), стр. 393—438, IV (1951), стр. 211—262).
—Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, рр. 531—537. — Теофан-. ВИИШ, I, стр 217—237 (превод М. Ра)ковий.
THEOPHANIS CONFESSORIS ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК
CHRONOGRAPHIA
ХРОНОГРАФИЯ
1. Notitiae de Thracia et Hlyrico
Tofrtp тф frei Kruvowyrivos о
tavovfkv neQ&oas y&fVQav iv aiira> fa&t~
vip> залоЬрк xai tovs Sxvftas Inuxa^rv.
(p. 28, 19—20)
/. Ранни сведения за българскате зема
През тази година1 * благочестивият
Константин3, преминавайки Дуназа, на-
правил върху него каменей мост и под-
чинил скитите.
1 Теофан съобшава за това събитие под 5819 св. г„ 327 г. от н. е. Засега се приема, че
годините у Теофан се изчисляват по александрийската ера, която вэема като начална 5492 г. За хро-
нологията у Теофан вж. Е. IF. Brooks, The Chronologic of Theophanes, pp, 607—775, BZ, Vlll (1899),
pp. 82—97. — П. Г. Преображенский. Летописное повествование са. Феофана Исповедника, Виена
1912. — О. Ostrogorsky. Die Chronologie des Theophanes im 7. und 8. Jahrhundert, BNg.ib, VII
(1928 —29), 1—2, pp. 1—56. - Константин I Велики (306—337).
228
Theophanes Confessor - Теофан Изповедник
Tip 8' агтср ёт-et Kan'aravuos .itflcyifp
yOmportt тцх>$ avrov tmeo tov fyxoovciov xal
rov tegov ’ Afravaolov fiofauMg хсй anoaiEilag
I.^mqioe tovtov хата rijv Bsqomv r ijc Qq^ht^,
Evcefliov, tov zrQcatov ccin> eiivwxiov, tgvto
nagaoxEvdoaftoc tov 'Ags/co’Aipgovoc. (p. 40,
24-28)
ПроетуВрато 8k avrov xcu tov ytvEO&ai
avvoAov lv Se.odtxfj, lv у и» eoswqkov csvvfjk-
fiov Imoxoxoi J, Avarokixoi 8k Aff*. ovrot rots
Avrixolg aviETwzTOT ahovnes l^ekao^vcu лдо-
tsqov *Aikavuotav хсй IJavkov о 8k "OoioG,
8 KovSgovffyg laicrjonos, xcu Пралоусут/е
ZegAixys" ovx qvEcxowo ,«») nageivcu row
iiyiovg ' A&avaatov xai Uavkov. тбтв oi Avaro-
Atxoi lv ^к/ллокзсбкес ум-б/млсн cnatScns то
ofioovoiov ave^eii&wjnv. ol 8k lv SeQ8ixfib
oq&68o$oi tov oq&ov rijs lv Nixaiq. тйотеш;
б(ют Ixluxoatcr to 8v6(Kuov Ayaftefimioavins'
ccro8ti8cM<aoi 8k xai tovs &q6voik 'Afkavaoup
хсй 1 /аркоз xal Мархеккср тер *Ayx8pag <5juo-
koyovvn то б/мхм'ююу xai axoloyovf^evcp, /щ
Ivvoeic&cu та ovyyQafpEvw. <dacp rots 8tafltik-
lov tv avrov, оитоз tij? lv ^SegAix/j ow68ov
'Tfm^aotjs хата rmv &ло8т-тагтазг nvmokcxcov
xal xvQotoaatjg to AfMovotuv, Kcovoabnoc Sij-
fkev 'A&avdoio)1 * xal. Harkov Ivti/ictK lAlEaro
xai tovs t.8iov$ {/qovovs <vio8kAcnxEv' хш oiircos
' Akkavd.ocK lv ' Аке^оз-бое'щ ук&е хсй amAeylh}
faro yagas /зеуак^с l^tooas Г'обдуют tov
tgffoiw1, (p. 43, 16—31)
Ааздо&баг 8k, tov nokvafkkev /.лиятаюг
Tvqov, tov яоккйе foropias yodipavta Ixxkrp
ouxraxag xai lv koyoi; Sumg&novra, rov Im
Jioxktynm'op ojuokoytyri/v yeyovora xai av/ks
km Atxivlov, lv y>]Qq f/adet fp&aaavra lv zrp
През същата година1 Констанции-
се разгневил на Либерий3, който му
писал за единосъщието и за свети Ата-
насян4, и като го изгонил, заточил го
в Бероя, Тракия. Причината за това бил
Евсевий, първият от евнусите. привър-
женик на арианите.
{Констанс6} посъветвал Констанций
да свика събора в Сердика6, в която
се събрали 300 епископа от Запад и 36
от Изток. Те се обявили против запад-
ните, като искали да бъдат изгоненн
най-напред Атанасий и Павел7. Но Озий,
епископ на Кордова, и Протоген, {епископ |
на Сердика, не се съгласили да не при-
съствуват светите Атанасий и Павел. То-
газа източните, събрани в Филнпопол,
анатемосали безерамно единосъщието. А
православните в Сердика потвърдили пра-
вилното определение на вярата, дадено
в Никея, и анатемосали неединосъшието.
Възвърнали епископските седалища на
Атанасий, Павел и Маркел Анкирски8,
който признавал единосъщието и който
се оправдавал, че написаното от него не
е било разбрано от неговите клеветници.
След като съборът в Сердика взел та-
кова решение срещу източните вероот-
стъпници и потвърдил единосъшието, Кон-
станций приел с почит Атанасий и Павел
и им възвърнал епископските тронове.
И така, Атанасий дошъл в Александрия,
като изгонил ариан ина Георгий, и бил
приет с голяма радост.
Доротей, увенчаният с много подвизи
епископ на Тир, който бил написал много
църковни истории и бил изтъкнат кни-
жовник, станал изповедник при Диокле-
тиан, а също и при Лицииий9 * *, и бил
a) Segiixijc bef, Sagbixyc gmxA. b) SupSmfj gxyA.
1 Сиреч 5842 св г., 350 г. от н. е. 2 * * Император Констанций (337 371). 5 Либерия — римсЛ
папа (352—366). 1 Атанасий — александрийски патриард (328 - 373). Той бил привърженик на никеан-
иите и един от глааните противници на арианите. Същественото разногласие между едните и другите
се състояло в учеиието sa произхода на син божи (Л«?уос). Срв. HefeU. op. с., I, 2, pp. 431,633—678.
» Констанс — западноримски император (337—350). 15 Числото на участвувалите в Сердикийския
събор епископи е предавано раваично. Споре t Сократ, който цятцра думите на Атанасий, на Сердикий-
ския събор присъствували 300 западни и 76 източии епископи (срв. SOcratis Historia ecclesiastica, col.
236). Съшото число предава и Созомен (срв. Sazomeni Historia ecclesiastica, Migne, PGr, LXVll, col.
1065). Обаче Атанасий в своята Апология предава брей не на участнииите в събора, а на епископите,
които са подписали решенията на събора. В друго свое съчинение (Historia arianorum ad rnonachos,
Migne. PGr, XV, col. 710) Атанасий съобшава, че на събора в Сердика имало около 170 епископа,
от конто 76 евсевийци, т. е. източни. Следователи© православните са били около S4. Срв. Hefele, op. с.,
I, 2, р, 716. 7 Павел — царпградски патриарх (340—342) 8 Маркел — епископ на Анкира. град
в провинция Галатия в Мала Азия. 9 Лициний — римски император (307—324).
Theophanes Confessor — Теофан Изпоиедник
229
дситёоаз yQdvm tov nneaflfaov ol tovtov up-
XOvteg ev ’Odvoccndlei tovtov e.tiodvteg Idid-
anvra, aoitoiv alxurpoug did n/v rfs Xptawv
nfonv htayayovieg е&аяНиооан avrov XQd-
vojv faafoyovra. (pp. 48, 27—49, 3)
’EpoQtvQT)ce. db xat Sv Jwjoordbo vyg
&Q<jxyg AlfuAu&og ano otQaTuoTow, nvQt nu-
Qado&sis vnb Kanertolivov xdl juMoi d/.Xoi
xatd дшудрок тдяокд xdl tq&iovs di&tQeipav
Iv Tft tic Xpiorbv dftokoylq. (p. 51, 16—19)
Тф й’ аНтф XQovm diyyey Oedhjg 6 fiaai-
Aevg Iv MapxuxvovndJet tyg Mvolas. (p. 56,
9-10)
’Ev MctQxuxvmnMri db Oddfyg oiQattinw
хата Гат'&а»’ naoeyelua^ov Sxei. (p.. 57,
14-15)
Tyv db Evaypiov xetporoviav dxodcag Ova-
/.yg Sv MaQxiavovmiSet diayeuv Evoraidiov piv
tov leQdv elg Bi^vyv SStd&otv, Едбурют ds
туд ztoAeajg SxficMsv Aypotpikp Tag exxbjrnag
napedwte тф ’А^ихуф. (p. 58, 21—25)
Tyg db dvoecog посту; TQidda Ofioovaiov
zipeofievovoyg, yrijoapro Ova) evraiovov xai
laoiyoav ovvodov Iv тф 'lEhwudo xai rt'/v ev
Nutaly. nianv exvtmoav. (p. 61, 5—8)
Ol db ГМкс mb Ovyvwv noAepy&evreg
floyfietav altovvzat naod Ovalevrog di Evyila,
Smax6nov avttbv 'Apuavdtpfxn'og, nQoovvdia-
трарагтод tm Ktovaravriov Evdo/pcp xai ’Axa-
xiep Totg 'Apaaroig. o&rog apeiavt^etv zol-g
Гбт&оод edidagbv. (p. 64, 16—19)
вече достигнал до дълбока старост през
втората година от управлението на [Юлиан]
Отстъпник1. Управниците на този [импе-
ратор] го заловили като частно лице в
Одисопол2 и след като го подложили
на много мъчения поради вярата му в
Христа, убили го на 107 години.
И в Доростол3, Tракия, загинал мъче-
нически войнът Емилиан, който бил пре-
даден на огъня от Капитолин4. Отли-
чили се поради вярата си в Христа и
мнозина други на разви места и по раз-
личии начини.
Същата година император Валент®
прекарал в Марцианопол, в Мизия6.
Валент, който воювал срещу готите,
презиыувал в Марцианопол®.
Валент, който пребивавал в Марциа-
нопол, като чул за ръкополагането на
Евагрий’, заточил във Виза свети Ев-
статий, а Евагрий изгонял от столицата
и предал църквите на арианина Демофил.
Понеже целивт Запад въздавал почит
на едвиосъщната троица, те помолили
Валевтиниан8 * и свикали събор в Или-
рик8, като потвърдили никейския символ
на вярата.
А готите, нападнати от хуните10, по-
искали помощ от Валент чрез своя епи-
скоп арианин Вулфила, който преди това,
по времето на Констанций, бил заедно с
арианите Евдоксий и Акакий. Той на-
правил готите ариани.
1 Юлиан Отстъпник— римски император (361—363). 8 С Одисопол тук е означен гр. Одесос, ли.
Варна. 8 Дн. Снаисгра; вж. Янко Тодоров, Durestorum, принос към автичната исторвя на Сили-
стра, стр. 50—51. Десният бряг на Долни Дунав с една иваца земя локрай него е бил известен в И в.
пр. н. е. като Ripa Thraciae, Към края на пърная век пр. н. с. той бил присъединен към провинция
Мизия. Вж. Б. Герое, Севериата Гранина на провинция Тракия, ИВАН, XVII (1950), стр. 11. 1 Ка-
питолин — управител на провинция Тракия. 5 Валент — източноримски император (364—378).
6 Сьбитието се отнася към 367 г. 7 Евагрий бил избран за патриард в Цариград саед смъртта
на Евдоксий (370 или 369 г.) от нравославиите, покато от арнаните бил избран Демофил (370—380). Но
Евагрий бил скоро изпратен на заточение от Валент, който бил прнвърженик на арнаните, а неговате
последователи били подложени на различии наказания. 8 Валектиниан — ияточноримски император
(364—375), брат на Валент. 8 Съборът в Илирик бил свикан през 375 г. срещу арианите. На събора
било осъдено арианс ното и било утвърдено иравославието. Срв. Hbfile, op. с„ р. 982. 10 Сьбитието
се отнася към 376 г.
230
Theophanes Confessor — Теофан Изповедиик
Уоггот тф Stei ol Гит&01 mdliv SvcotJevtES
e^l-dov els zip’ ypv гйу rPoj/ialo:v xcu vjQp-
/uomn -jivllds ixagyias, Zxv&lavf dlvaiav,
б&ряр/, Maxedoviav, xai 'Azdtav, xai stacav
rip1 'Е/Лйда, зщп тис eixoaiv f.nagylas- (pp. 64,
34—65, 3)
Tovzai гф erst Pganavos <5 fiaoAsiis xvivw-
vdv fiaoilsias GeoSooiov ngoocldfieio, тф
yevsi /Av 'Ifrifxi ’Eamgiov, evyevrj дё ziva
xai fhw/tautov nsgl tors noli/tovs ysvo/ievov.
uvzos ed&vs tovs iv Одцхр fiagfjagovs xatd
xgfyos tvlxTjosp, evoefti]S are xai dgMdo^os.
(p. 66, 16—20)
Тф d’ оътф ir« 'Agxddtos eozrjoe tov
xiova tov S-qgol&pov, хсй zip’ ’’АдхадюилоАсп
вхтюе zijs Ggaygs. (p. 77, 24—25)
rHoav di тбте Пя&ха' S&vt] stolid те
xal /Ауюта sigav tov Aavovfilov iv tois
rxegfiogdoig t6xois xcacgxus/Ava. тсп>тогг Si
dJ-uAoyclrngd slot tsaoaga, Pozdoi, 'lotyoz&oi,
PipiaidES хсй, OvavSijloi iv dvoftaoi fiovov xal
ovdevl iregcg diailaztovzes, /uq. dialixccg xs-
XQtj/dvoi: srdvTes Si zijs ’Agdov irndgyovoi
xaxcmotias- ovzoi ini ’Agxadiov xal 'Ovogfov
zov Aavovffcv diafidvzes iv zp twv 'Pco/iaicvv
yp xaxotxic&tyxtv. xdi 01 /Av Гфгпдве, is
&v vozegov Siggiih^jav AoyylfiagSoi xal ~Afta~
gets, to. nsgl Siyytdcrva xal Ssg/uav ywdia
djxtjoav. 01 di ’lotyoz&oi uerd ’Aldgiyov zip’
'Paj/ctp' stuQ^owtes sis ГаШа? eydigtjoav
xdi twv Ixei sxgaxi}ociv. Pot&oi di Plavoviav
inyov ngwzov, Haetra тф «У Eisi tijs fiaoildas
fUsodooiov rov veov imcghpavzos ta zps &o</-
xt/c %&e'ta (pxt/oav xal ixl vtf yodvovs iv r^
6gqxp diatgfyavres Oevdsgtyov qye/tovEuavzos
alzwv, ncagixiov xal trncaov, Ziyvcovos avrois
inaghpavtos, tijc ianegtov fiaoAeias ixgfatyjav.
(p. 94, 9—23)
През тази година1 готите отново се
обедавили, навлезли в земята на ромеите
и опустошили много области: Скития,
Мизия, Тракия, Македония, Ахея и цяла
Елада, около 20 области.
През тази година8 император Гра-
циан8 взел за съучастник в управлението
Теодосий4, по род ивериец от Запад,
благороден и прочут във военните дела.
Той, бидейки благочестив и православен,
веднага победил напълно варварите в
Тракия.
През същата година5 Аркадий6 из-
дигнал колоната на Ксиролоф’ и застроил
Аркадиопол в Тракия.
По това време имало много на брой
и многочислени готски племена, конто
живеели отвъд Дуназа в северните об-
ласти. Най-известии от тях са четири —
готи, визиготи, гепиди и вандали, конто
не се различават по нищо друго, освен
по името си, и имат един и същ език.
Всички те изповадват арианското зло-
верие. По времето на Аркадий и Хонорий8
те преминали Дунава и се поселили в
земята на ромеите. Гепидите, от конто
по-късно се отделили лонгобардите и
аварите, се заселили в земите около
Сингидунум9 и Сирмиум- Визиготите10
заедно с Аларих, след като разрушили
Рим11, отишли в Галия и завладели та-
мошннте области А готите най-напред
превзели Панония, след това, през 19-та
година от царуването на Теодосий Мла-
ди12, се поселили с негово съгласие в
облагайте на Тракия и след като прека-
рали в Тракия около 58 години, под
предводителството на патрикий и консул
Теодорих и със съгласието на Зенон за-
азели западните области на империята.
а) Гох&ыа Proc., Poidoi xai COM.
• Сьбитието се отнася към 378 г. Войната между готите и Източиата Римски империя е вавършиза със
сражението при Одрин на 9 август 378 г., в което римляните претерпели пълно поражение, а самият Валент
бил убит. Свед това победителите готи се опитваи ад превземат Одрин, Хераклея и дори самия Цариград,
обаче били отблъснати и след тежки поражения се оттеглили от опустошения тракийски аноцез в Дакия,
а оттам л Панония. За подробности вж. Е. Stein, Vom rOmischen zum byzantiriischen Staate, Wien 1928,
pp. 293—294. Срв. тук стр. 179, бел. 1. 4 Сьбитието се отнася към 379 г. 8 Грациан - за-
падноримски император (375—383). 4 Грациан направил Теодосяй (379—395) свой съуправител
на 19 януари 379 г. Срв. Stein, op, с,, р. 265. 6 Сиреч през 403 г. 6 Аркадий — източно-
римски император (395—408). г Ксаролоф — един от седемте хълма в западната част на Цариград,
на който се намирали различии статуи и исторически паметници. Там бил и форумы на Аркадий,
украсен със ствтуята на същия император нърху една висока колоиа. Вж. /?_ Janin, Constantinople
byzantine, рр. 402—403. Е Хонорий — западноримски император (395—423). 9 Сингидунум
град в Горна Мизия, дн. Белград. w Вестготите — западните готи. ” Превземането на Рим от
готите се отнася към 410 г. 12 Т. е. Теодосий II (408—450).
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
231
'Ev гф fzetaii- 'Attilas, б Alovvbiov лик,
ExMhjs, yevopevos dvfyyetos хш vneptjcpovos,
anofialAtv B8Mav, tov nQeafivte.Qov akelcyor,
xal p&rot «ехиж to tmv SxvfEbv fiaottetov,
ofc xal Ofyycvs xcAoemv, xmaroeyei rip' tyri-
xt]v. 8t ov fu'dioTa (~)no86aio$ c^ev8etcu Etge~
<pypv xai ёлагауи tor ovjtor ex JSixellac.
аяоотёМ.ы 8i tov "AonaQa ovv ip vn' avrov
8wdftet xat 'Aqe6^iv8ov xal ’ Aoyayiaxlov fnl
rov 'Azulnv * Bartatfav* xcu Nafixn xal
<&ilimurimoiiv хсй ’AQxafitofaoto*' xcu Kwv-
cnavriav xal frega nAEiora nolle para xma-
ciQEipaiiEVov xai ovv alxpalanois nollots
vnEQoyxov ovpcpOQrjocara Itiar. tcov ovv cnpa-
Ttjyi»? еАатю&ераог a<po8ga rate ua/cuc, ngoijA-
ftev 'ArtiXag xal p^XQi &alaoaqs FxareQas. zijs
te tov ITovzoi' xai rijs npos KalXmolei xal
Syorcp xeyvpivrjs, naoav noliv хсй cpqovq a
8ovlovp£vos n2t]v ' Adoiavovnoletos xal cHqo.-
xleias, rife поте IleiQiv&ov x’hy&eicrjs, (fane
xal elg tov ’At%Qav avrov tpQovQiov eI&eiv.
dvayxd^etai oiv &eo86ctog npeaftefoao&ui hqos
‘ ArriAav xai ISaxioyilias xqvoIov litgas only
tijs C’rm.ycoo^oecos naQaoyeiv, yilio»’ 81 ygvaiov
Jjxq(ov ExrjCiov 4>6qov avza> fyepovytt npoa-
ofAoXoyijoai teI.eiv. (pp. 102, 14—103, 56)
Tuvrrp тф etel Aewv ifiaoilevoEV, bQat
тф ySvei, TQiftovvos rijy a^iav, ptjvl Фе^ооых-
Qtrp, ivtemwn. i ore^eic vno 'Avmoliov tov
лаг&арусп'. (p. 110, 19—21)
StQaxTjyov 8e xcu iiao%av rov otoAov
xaxEovrjoe Baailioxov, zov BeQivtjs zjj? avyov-
ortjg adelcpov, rijc vndwv Tiprjs ij8i) petaa-
yovra xal Sxv&as Ttollaxis vtxtjoarra tv r#
&0цхц. 6? 8r'j, ovv6QapovuJis аитф хсй ex rijs
loneglov ovx iliytjs Swa/isms, ovpnUaxels
els vavpayia? noM&as rf) r^EQiyov 'pera tcov
vecbv гф ри&ф naQoSovs, eha xal avri)v
iftwrith) Kupyiyiova xoairjoai. voteqov 8e 8Ф-
pois vno rigeofyov xal nXetorois ygypaai
Между това Атила, синът на Мундий,
храбър и надменен скит, свалил Бледа,
по стария си брат, и като станал сам
владетел на царството на сквтите1, коиго
се наричат хуни, нахлул в Тракия. Главно
заради него император Теодосий склю-
чил мир с Гензерих2 * и довел флотата от
Сицилия. Той изпратил Аспар с подчвие-
ната нему войска, Ареобинд и Арнагискъл
срещу Атила, който бил разрушил вече
Рациария8, Ниш, Филнпопол, Аркадиопол,
Констанция4 и много други градове и
натрупал огромна плячка заедно с много
пленници. Прочее, след като стратезите
претърпели тежки поражения в битките,
Атила дошъл чак до двете морета0, а
именно Понт и това, което се излива към
Калиполис и Сеет®, поробил всички гра-
дове и крепости освен Аркадиопол и Хера-
клея, която се наричала някога Перинт,
така че дошъл до самата крепост Ати-
ра’’. И тъй, Теодосий бил принуден да
проводи пратеници и при Атила, като му
предложил 6000 златни литри, за да се
оттегли, и обещал да му плаща годншен
данък от 1000 алатни литри, ако спазва
мира.
През тази година8 се възкачил на
престола Лъв9, тракиец по род, три-
бун по достойнство. Коронясан бил от
патриарх Анатолий орез месец февруарий,
десети индикт.
За военачалник и предводител на фло-
тата императорът назначил Василиск, брат
на императрица Верина, който вече бил
достигнал консулски чин и често бил
побеждавал скитите10 в Тракия. Василиск,
като събрал немалка войска и от запад-
ните области, влизал много пъти в сраже-
ние с войската на Гензерях11, потопил я за-
едно с корабите му в морето, а след това
можал да превземе и самият Кархедон12 *.
А след това, привлечен от Гензерих с
а) 'Panagia? b, 'Pandoeiav XZ, 'Paojagstuv f. b) xal Katonv — ’Agxa6w<rxo/.tv om. em, Naiaov b. A’daai'
f, Naoaav dk, Plaonar fj, Naoaav sine acc. c, cj ante iara lacnnam subesse susp. C. de Boor
1 Византийскнте -аетори наричат често хуните скнти. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, П, рр.
236—237. к Вандалски крал. й Развалнии при ди. с. Арчар, Видинско, срв. Vulit, PWRE, I, col.
261, s. v. Ratiaria. 1 От контекста се вижда, че тук става дума за Констанция на р. Марина, северно
от Харманвн. Тзаи крепост се споменаза в Сюлейманкьойския надпис. Срв. Бешевлиее, Първобългарски
надписи, стр. 47. •—Златарски, История, [, 1, стр. 299.— Иречек, Пътувания, стр. 116, отъждеечнава
Коистанпия с дн. Костеней. Ие. Белков, Сгарата Констанная, МИД, XIX—XX (1953), стр, 121—124,
постави Коистанпия при т. нар. Асара, между гр. Харманли и гр. Марица. 5 Черно и Мраморно
море. 6 Сестос — гр. на нзточния бряг на Галиполския полуостров. 7 Атира — крепост близо
до Цариград, ди. Буюкчевмедже. 8 Теофан съобшава за това събитие под 5950 се. г., т. е.
458 г. от н. е. s * * Лъв I 1С Със „синти “ тук авторът назовава може би хунате, които по
времето на Лъв I правели чести нахлувания в империята. Срв. КулаковскиО. История, 1, стр.
365—366. и Гензерих на 23 октомври 439 г. превэев Картаген. За подробности вж. Кулаковский,
Истерия, 1. стр. 299. 18 Кархедон — гръцкото име на Картаген.
232
Theophanes Confessor — Теофан Изповеднйк
6eleaa&eis£ evedcoxe ней fjnff&t) ixcbv, tbs“
HeQoixds loroQtjaev 6 ®Q^b. (pp. 115, 29—
115, 6)
7ovia> тф Utei Лесой f> ftocdevs Ztjvtavaf
toy otQati]16iT[v tys &pac xai yafifipov avrov’
Anemetlev ev rfi ®oqoq; ini tiva XQelay no-
iefiucrfv xekvoas naQa&wvai тлф oiQacov ex
zojv Idlcov stQOG сущш-^о». о? rives коса
naoaiveoiv ’Aonagos /mxqov tieiv rov Zrjvcava
6iey_EiQi^ovi<>. el fir) nQoyvovs tijv Imfiovlyv
eif SeQSixijv dmacirih] tpvymv, tnokiv tys Goq-
xys. (p- 116, 26—31)
ХаЛелак Ы 6 Zvjvwv fieraxeiQindfiEvos
trjv &Q%Hvt & nQOOtiMOis Meoonora/Aay /isv
Saoaxf/voi, ®Q/pttjV Ы xatlSQrifiov Ovwoi
офодда tois 7iQ&y(Mci JcvfiaivofiEVoi, tov fiaai-
Aewg tjSovcas &c6nois xai vtQ&^eoiv Udixois
oyoXd^ovtos. (p. 120, 9—12)
'O di Zqvcov 'Itoowr/v tov Sxti&ifV &ns-
tmih xatd "ZlAov хсй Aeovrlov find nleiovry;
dwajueais xazd te yfjv хсй ihilaoaay. поЛё/мю
de cvQQayevtos ocpodoov, 'IXios te xai Aedv-
tws fymy&evrss els to rianvQiov xaoreiiiv
iipvyov avv Пацлдетср fxayiorQcp, уогуи Леуо~
p-ivo) elvai. tore xat Tooxovvdcrv, tov ИдеЛфоу
”Iliov, ini cviloyijc fiaQfiaQaiv dnidvra ’lajdv-
vijs ovAAaflcbv &nixe(iev. (pp. 129, 31—130,5)
Kata yaQ to Bv^dvttov djiifQFvnas nori
tots deiotois ta>v didaox/iAatv Кро'пцоЕг, tov
natQOS avrov OvaAafiEQos fietd rov? ’Arrt'Aa
naidas qyqaa.aevov t&v Гиг-Поп- im rife Aeov-
ros fiaaiAeias- tovtov ovv 6 Zfyxov lx Ooqxtfs
fisraxalgcdfiEvos eis to Bu^avuo' xai vnoiov
dvafiei^as xai 0Qaxi]s qyov/uevov, /zeta 'Ito&v-
vov rov Sxv&ov xcad rov ' lAAov e^enefiyer
os хсй find to йлохЛао&фас 'lAAov xai
Aeovtiov els rd Ham-piov xaariAAiv xaraAind»’
'Itn&vVTjv jwhoQxovvra aviods airtbs ztQbs
Zijvcova f)A£>ev. xai i$eA&d>v iv ryj Oqqxii xai
crQatombei-odutvos insfryetoi тф Bvgavu'tp.
подаръци и много пари, той отстъпил и
се оставил да бъде победен, както съоб-
щава Приск Тракиец1.
През тази година император Лъв из-
пратил Зенон2, стратилат на Изток и
иегов зет, в Тракия по някаква военна
работа, като заповядал да му се предаде
част от собствената му войска в помощ.
Някои по подбуда на Аспар насмалко щели
да убият Зенон, ако той не прадугадил за-
говора и не се спасил с бягство в Сер-
дика, град в Тракия.
Тъй като Зенон зле управлявал дър-
жавата, откачало сарацините нападнали
Месопотамия, а хуните — Тракия3, като
причинявали големи щети навред, докато
императорът се отдавал на нелепи удо-
волствия и на несправедливи деяния.
А Зенон извратил Йоан Скит с огромна
войска срещу Илус и Леонтий по суша
и по море. След като се завъраало ожес-
точено сражение, Илус и Леонтий били
победени и избягали с магистра Пам-
препий, за когото се говорело, че е ма-
гьосник, в крепостта Папврий4. Тогава
Йоан валовил Трокунд, брата на Илус,
който отивал да събира варварски [вой-
ски], и го убил.
] Теодорих]3, чийто бяща Валамер упра-
влявал готите след синовете на Атила при
царуването на Лъв, посещавал някога като
заложник в Константинопол най-добрите
учители. Прочее император Зенон, като
го повикал от Тракия в Константинопол, на-
правил го консул и управител на Тракия и
го изпратил с Йоан Скит срещу Илус.
Теодорих оставил Йоан да обсажда Илус
и Леонтий, конто били обградени в кре-
постта Папирий, а сам се отправил срещу
Зенон. Той излязъл в Тракия, където
се разположил на стан, и настъпил срещу
Константинопол. Но само от съжале-
а) &аяее CIXOS у, П^сат; leg. esse subindicat Goar rede el sic core, in m sec. m. b) 6^ codd.
1 Приск — наречен Тракиец. понеже се родил в тракийския град Панион, е написал една Виэан-
тийска история в 8 книги, която обхваща събитията между 411 и 472 г., откъдето черпна Теофан. Из-
брани откъсм от неговата История са обнародванн в Гръцки извори за българската история, I, стр.
86—129. - Бъдешият император Зенон, който бил женен ал д-ыцерята на Лъв I, Ариадна.
8 Споменатото тук нашествие на хуните в Тракия се отнася към началните години от управлението
на Зенон. Срв. Кулаковскиц. История, I, стр. 380. — Успенский. История, I, стр. 331. 4 Крепо-
стта Папирий се намирала в Исаврия, в М. Азия. Точного йместонахождение е неизвестно. ь Теодорих
Валамер е бил даден на осемгодишна възраст като заложник в Цариград за мира, с ключей между Лъв 1
(457—474) и панонските остготи. Той лрекарал във византийската столица десет години. Срв. Кулаков-
екий, пос. съч., стр. 365.
Theophanes Conlessor — Теофан Заповедник
233
xal {j,ovj} rpetdoT rfj лео\ tr)v 7toh.v, &s epact,
xean}&ek htaviQXetcu. els туг Ooqxip xal
ziQcrtQcmels wtb Ztfwn-os xatiQjcaat eis 'ha-
i.lav. (p. 131, 2—13)
Tovrots &и&1тт}01 otQfaev/ш 'Pwpaixdv
"Avaordatos, yywjusvov ovtos 'laidvvov re той
2jc6&ov, rov ri]v If. Xov xal Aeon tov rvQav-
vida xa&efdvros, xal 'Iwawov то enlxltyv
Kvfftov, Ayitpot^Qcov rov &paxipc/v orgaievfta-
tos fjyovfih’wv, xal Aioyh’ovs (ovrot xofcijres
oxofaiv iivyyavov times} xai itee<ov rtrtbr
BTiaivetaw dvdQwv. (p. 138, 6—11)
Tip й* avtcp erei xal ol xafovyevoi Roof-
yuQot rep * IffvQtxcy xai O&ix/j imTQfypvai xcu
imncapeypvai sigiv yvcoa&ijvui a&tovs. (p. 143,
26—27)
7Ъйг<у r<y eiei oiiffertu лада tov flaoi-
feais ’Avaoradov отдана Гт&со» те xai Bio-
a<av хсй drdpcov &eqxtwv iffvwv, mQmqyovvxos
vq$ ecu xal ££oq%ovvws avzfjs ’ Apeofllvtev,
tov Aayafaicpov naidds, vstdtov yeyovdtos ogdi-
voqIov. (p, 145, 17—20)
lovrai гот &ci Baafiavdv, tov viov [Ja-
T.Qua6fov x6fit}TOS Фотдератсоу, oi Iv Sxv&iq
xai Mvdq. xai fomaic ycogcus oQ&ddogot m-
Qexafow xtvqfHjvai xatd ’Avaoradov tov dva-
rseflovs. d di xivij-ffeis noffds i.uifw8as civeife
argawv t&v vnig 'Avaoradov feayopivaiv,
yjyvodv те els pdyas avttov ztepnd/Mvov rtfei-
otov xal fctia els ovuftayjiav xcu. danavas xcu.
oca Off a Exagovro. epact di dn iv /му. avpi-
ffolfj Je yifiadas otQatov (faatfiKOV EXfffjftvtae
ovv ’ Ynatltp ozgazyyovvtt avrcov, dtp IS
ddefqnjs 'Avaoradov xal Sexowdlvov natQixlov,
dv xcu juaoas iybvxa iv tpQovpa elxsv. (p. 157,
11- 19)
ние към града, както казват, се върнал в
Тракия и отблъснат от Зенон, отишъл
в Италия1.
Анастасий им* противопоставил ро-
мейска - войска, предвождана от Иоан
Скит, който бил потушил въетанието на
Илус и Леонтий, от Йоан, по прякор
Гърбавня, — и двамата военачалници ва
тракийската войска, от Диоген (по това
време те били комити на схолите) и от
други достойни за похвала мъже.
През същата година така наречените
българи, нападнали Илирик и Тракия3 и
се занърнали, преди да се разбере за тях,
През тази година4 * била изпратена
от император Анастасий войска6 от готи,
беси6 и други тракийски племена, конто
били предвождани от стратега на Изтока
Ареобинд7, сина на Дагалайф, редовен
консул.
През тази година8 православните в
Скития, в Мизия и в останалите области
подканили Виталиан, син на Патрикиол,
комес на федератите, да се вдигне срещу
нечестивия Анастасий0. След като се
опълчил срещу него, той избил десетки
хилвди от войниците на Анастасий и
сложил ръка на огромно количество злато,
изпращано за заплати на войниците, бойни
съоръжения, припаси и други подобии
неща. Казват, че в едно сражение той
повалил 65000 души от императорската
войска10 заедно със стратега Ипатий,
сестрин син на Анастасий, и патриций
Секундин, когото заловил жив и го дър-
жал под стража.
1 В Италия Теодорих основал остготского кралство след победата си над Одоакър. От-
теглянето на Теодорих от Цариград се отнася към 487 г Оттогава започва и преселението на
остготите в Итадня. Вж. Успенский, пос. съч., I, 1, стр. 340. 2 Възцаряването на Анастасий пре-
дизвикзао недоволстоо сред исаврийиите, което скоро се превърнало в бунт. Вж. Кулаковский,
пос. съч., стр. 440. Срв. тук стр. 34, бел. 1. з Теофан съобшава за поязата на българите през 5993 са. г.,
т. е. 501 г. от н. е. За нахлуване на българите в Илирик и Тракия съобшава под 449 и 504 г. и Comes
Marcellinus: МОН, АА, XI, рр. 95, 96. 4 Теофан съобшава за това събитие под 5997 св. г., т. е.
505 г. от новата ера- й След завэемането на гр. Анила (дн. Диарбекир) от персите в 503 г.
Аяастасий бил лринуден за изпрати нова войска за Изток. 6 Бесите били клон от най-войнственото
тракийско плене — сатрите — и живеели по торного течение на Хеброс, дн. р. Марина, между Хемус и
Родопа. Вж. Г. Кацаров, Тракийските беси, И ИД, VI (1924), стр. 31—47. Срв. Д. Денев, Характеристика
на тракийския език, София 1952, стр. 10, 25, 70. 7 Ареобинд бил назначен за илгистър на изгочните
войски. Вж. Кулакоескии, История, I, стр. 453. я Събитията се отнасят към 6005 св. г., т. е. 523 i.
от н. е. 9 Анастасий бил монофиэит. Неговите политически протнвници използували религиоэните му-
убеждения, за да предизвикат гражданска война. Срв. Успенский., пос. съч., I, стр. 350—352; Куликов-
ский, пос. съч., стр. 442—447. w Срешу Витзаиан била изпратена 80-хилядяа войска, началстаувана
от племенника на Анастасий Ипатий. Вж. loannis Antiochenl Excerpta de insidiis, p. 143, 8 sq.;
тук стр. 36.
234
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
Fovtep тф ETet Вст)шпд smgaiafHiiv m~i-
cav tip' &Qqxi)v лей Zxvfilav лей Mvolav,
eymv fiefi’ eaiiov M.fjiiog Ouvro»' teal Bovi-
yafxor mxgli.afte zip' ’Ayyieiiw лей rrjr ’Odva-
nbmtkiv, mdoag xai KvqMov, tov отдал^ея)}?
(Эддлф, xai дкЦе agatteinai' I'm; tov Bv£etv-
rioi‘. gieidduetos de zfjc лоАмо? ev teg 2kov9evl(p
lorgaronidevcBv. ’ Araonfoios db dmjyvovs nep.-
ле* nvas nji ovyxb/tov siaQaxaAdw eifrqvevaui
carcov лей А/jnaai ovv гд c,vyxlfjta>, tovs re
l^uQio&evTas Immeonovs агахалессг&си . . .л ev
'/Igaxleig тус Ogqxtf;. d di Впош/к 'tqo-
oiihp'ey, iva ней ol TcpLynmes exuorijff ojjoAjje
tovto fyiooeoaiv, лей Ыахе&е'мос лей ФЛефип-Ь;
ut дйтнак exfiiyff^vtSS епоНфеош roi’S Idlovs
fipovovs, dpotmg xat siavteg ol im схо-
жи, xai olStm хдотуЯЦ f] Ovvobac, igyofievov
xai roti cP<hfj.r]s лей mnrmv iibv emoxdxcov,
лей xoivf/ XQicet Ьонщаоду rd хата twv
AQ&oddgwv тыртр}Ётх(1. tov di flao&leoc ней
tyg ovyxfoyrov лей tan1 Mxmov аоу&теиг те
xai i.awv bpoodytew xai fiefrauoceivTcav ravta
ovzw y'vea&cu, etgyiv] yeyovev’ xai brovegevgev
im rd I'dia. ^exowdivo; di d ncagbaos, yap-
Pqos ’Avaaiaotov iv dbeitpfj, патуд di * Kta-
tiov, eis тоид лбдас Bitaimvov ngoomawv
enoMoic daKQUoiv ‘Ystdciov xbv idiov vlbv lx
twv iv Mvalq deopmv gwvia Anekaftev. r0g-
ptadag di, d inioxanos rPwpyc, dyAovpevog
vnd Gei'drylyov yapi^opevov Bnaiiavep ' Ew6-
diov idv Anioxonov Аттерца. хсй Btzakwvdv
dffffduixovov eis tb xgoty^yvai trjv iv cHgax-
leig avtoduv. у Aitov de imoxmot ws dtaxdoioi
ix diacp6(№>v татар' oi rives ертиудезтео vnb
too aagav6pov paotAeeos хсй TipofUov imox6-
tov Aawaravuroimdiecos dve/wp/joav Алдантос.
d yag &aejjyg ffaothU'S ладана? tag ow&yxac
Aditga IdyAwoE тф л&яд ‘Pwpy; pi} лада-
yevioifen. тф yag Birahavcb aaxgav yv niptpas
rov mptpai avtr/v els ’Pwpyy ngbs tb m-
gayevicihti tor ra»rar ixl то хдотд^тш ttjv
ovvodov Iv "Hgaxieiq. mis de d iabs xa ij
OvyxAijws mxQQ-yaiq, eioedogovr ’Avaoidoiov to?
&miopxov. d di nagavo/iog dvaibws iieye
v6pov elven xeievowa fiaenfaa хат’ avdyxtjv
imoQxeiv xeu yiei'd&v&ac. zavta d nagavo/ub-
vatos mmypidcpgayv.
a) Post ЛгахалейзИш lacunam subesse statuit
De Boor sic fere explendam.- afonfov o’xov/nyixijv
ovyxaieTo&ai.
През същата година1 Виталиан
превзел цяла Тракия, Скития и Мизия,
като водел със себе си много хуни и
българи. Той преваел Анхиало и Одисопол,
заловил стратега ва Тракия Кирил и стиг-
нал, плячкосвайки, чак до Константи-
нопол. Като пощадил града, гой се раз-
лоложил на стан в Состений. Анастасий,
изплашен, изпратил някои сенатори, под-
каняйки Виталиан да се помирят, като са-
мият той положи клетва заедно със сена-
торите, че ще се върнат заточен ите е пи ско-
пи [и щесе свика събор] в Тракийска Хе-
раклея. Виталиан добавил като условие
да се закълнат в същото и началниците на
всяка схола, а несправедливо изгонените
Македонии2 и Флавиан3 да вземат съот-
ветните си престоли, както и всички оста-
нали епископи, и така да бъде свикан
съборът, като дойде и самият епископ
на Рнм, както и всички епископи, и с
общо решение да се прецени снова, което
се вършило срещу православните. След
като императорът, сенатът, останалите
първенци и войските се заклели и по-
твърдили, че ще бъде направено така,
бил сключен мир. Така [всички| се завър-
нали в земите си. А патриций Секундин,
зет на Анастасий по сестра и баща на
Ипатий, се хвърлил в краката на Вита-
лиан и с много сълзи успял да си въз-
върне жив собствения си син Ипатий от
плен в Мизия. Ормиад4, епископът на
Рим, по настояване на Теодорих, който
бил благосклонен към Виталиан, изпратил
епископ Енодий и архидиакон Виталиан
за свикването на събор в Хераклея. Дошли
около 200 епископа от различии места.
Обаче те се разотишли, без нищо да
евършат, излъгани от безбожния импе-
ратор и от константинополгкия епископ
Тимотей6. Защото нечестивият импе-
ратор, нарушавайки споразумението, съоб-
щил тайно на римскня папа да не идва.
А пък на Виталиан бил дал послание да
го изврати в Рим на палата, та папата
да пристигне за свикването на събора в
Хераклея. Но целият народ и севатът
открито хулели Анастасий като клетво-
престъпник. А беззаконникът безерамно
твърдял, че има закон, който повелява
на императора при нужда да престъпва
клетвата си и да лъже. Така постъпил
най-беззаконният съмишленик на мани-
хеите.6
1 6006 св. г., т. с. 514 г ’- Македония - цариградски патриарх (496 511). s Флавиан патри-
арх на Антиохия (505—512). 4 Ормиэд римски папа (514—523). 5 Тимотей цари| радски па-
триарх (511—517). 6 Манихейство — религвозно дузаистично учение, възникнало в Мала Азия
прва Ш в.
Theophanes Confeseor — Теофан Изповедник
235
Тойгф гф Irsi Btxahmn'ig ayavaxtijoag
нага 'Avamaatov Ria cijv Bnooxicw зиЛ1а
x.axa tots ''srA 'Avorjimuuv cTQaxcniSw; xai
rjj Яоотд zzolaEta tnt&axnrto, пусшаоп’ xai
fym<i£wv xai wponli^a»'' xcu relos zrgbg v0qiv
ехаатор otQaawnjv fuac <p611s<og EnbtQanxEV.
(pp. 160, 13—161, 17)
Tov de ттохблст Otooalovixt]?^ Ria tp6-
fiov tov ffaoiHws xavan’rjcaiTOg Ti/io&ra t<i>
Kwvmavtivovnolsws Imaxrrtao, fi Pifoxomx
tov ‘IIIvqixou xcu tyg 'EllaSog ovvEi.^ovtEg
Eig ev Si EyyQ&pov Spoloyias &g ыяо IS'iov
uvfiQonolttov алетфссу &я afrov, хсй etc
’Ращт)? nsfiTpavTEg тф 'Рсбди/ъ xoivaivi-iv еууеа-
gpwg ovveSevto, tov 6i. 0eaaohvbcgg htifironov
OtodoiQK & imoQixK ^at(u<lQyijy Svopa^ei
alSywe, fti] eiScbg to Start (p. 162, 19—25)
Kat IftaollcvoEV "lovozlvog 6 EvoEffyg &n
afrov, avijQ nQsofrfrqg xal nolvneiQOg, бло
viQOrutmov aygapcevog хсй £a>? t^j ovyxlfrou
лдохо^а?, 'IllvQiog тф yh’ei. (p. 164, 16 -18)
2. In Bosphoro Cimmerio pax restitultar
Ты S' afrat free hqooeqqvti tot( 'PropatoiG
yvrq ns ex twv Ovrvwv twv ley оfiit wv 2a-
ffrjQ, PaQ^aQog, ovopati BwaQi^b, tpjya, lyovaa
цед' Savttjg Ovvvccrv yihaSag (J, fyts xave-
Sivdmeuae twv Ovvmxwv {jeqwv fietu tifv
rov iStov RyRgiK Balay arrofjolrp’. a fry tore
nQOTQcattvrus лава KovtiSov, ftatitsws He(j-
awv, Svo fi/yac &ло mIov edvovg Ovwwt
hScrcEQWB', SvSpaa Stvqo^ xal ГкЬгф, tov
ovp.fiayfjctu afrio ной. ^Pwfiatwv, naQsfaftev
у avti) BwaQri^ nciQujvtag Ria tijg ywQag av-
tyg &rtl td IIcQoixa fieza yihaSwv >!' ovg xal
xatExwpEV, xal tov fiev Iva frfjya afrwv, zov
fryo/uevov Srfoaxa, ovllaftofiEvy Seopwv els
tyv Ktovcrmncvovsixiliv тф fiacilei IstEfapev,
tbv ёе Tl.wvyv iv тф лоДедф logiagev. хсй
tavry yeyove ovpftayog xcu EiQyvixy ты (laoi-
lei 'fovauncwco.
През тази година1 Виталиан се надиг-
нал срещу Анастасий поради клетвопре-
стъпничеството и причинил много злини
на Анастасиевите войски и на цялата
държава, като убивал, грабел и обезоръ-
жавал войници. И най-после за гавра
продавал един войник за един фолис.
Понеже от страх пред императора епи-
скопът на Солун влязъл в споразумение
с константинополския патриарх Тимотей,
40 епископа на Илирик и Елада се съ-
брали заедно и чрез писмено изложение
се отцепили от него като от свой митро-
полит. Те проводили пратеници в Рим и
се споразумели писмено да бъдат в об-
щение с римския епископ. Историкът
Теодор3 нарича неоснователно солун-
ският епископ патриарх, без да знае защо.
Вместо Анастасий се възцарил бла-
гочестивият Юстин4, мъж възрастен и
много опитен, илириец по род, който за-
почнал като войник и се издигнал до
сенатор.
2. Омиротворяване на Кймерийския
Босфор
През същата тази година6 минала на
страната на ромеите със сто хиляди хуни
една жена варварка, вдовица, от хуните
Савири, на име Боарикс® която управля-
вала земите на хуните след като загинал
нейният мъж Валах7. Боарикс заловила
двама царе на друго хунско племе от
no-вътрешните области, на име Стиракс
и Глонис8, които минавали през страната
й с двадесет хиляди души на път за
Персия, привлечени от персийския цар
Кавад като негови съюзници срещу ро-
меите Тя ги изтребила и като залови-
ла единия цар, на име Стиракс, изпра-
тила го окован на императора в Кон-
стантинопол, а Глонис убила в сражение.
По такъв начин тя се сътозила и уста-
новила мир с византийския император.
a) Geaalovlxtfi bh, Oeooulovixlas g. b) Вюсш^ etn. Bcoaot^ f, Baagtjl xz. Boater А, Ныа Mat.
1 Теофан съобшава за това събитие под 6007 св. г., в 515 г. от и. с 2 Сьбитието се отнася
към 6008 св. г., т. е. 516 г. 8 Стаза дума за Теодор Анагност, църковен историк от първата поло-
вина на VI в. Неговата „Църковна история* обхвата времето от 313 до 527 г. От нед е черпил
Теофан. Срв. Moravcsik. op. с., I, р. 519—520. Откъси от него са дадени тук, стр. 175—176. 4 През
6010 св. г., т. е. 518 i 5 Теофан съобшава за тоза събитне под 6020 св. г., сиреч 528 г. от н. е.
« Имею Боарикс е предадено от Малала [Malalas, op. с., рр. 430, 22, 431, 8) под фермата fyfoirwa Ва>а.
Срв. за това Moravcsik, Byzantinoturcica, II, pp. 107 108. По всяка вероятност втората част на името
/toaoijf отговаря на лат. гех. 7 Валах - вожд на сабирите (около 520 г.). У Малала (op. с., р. 431,
2) името е предадено под формата Blay. Срв. Moicmsrk, Byzantinoturcica, op. с., II, pp. 85—86.
к Стиракс и Глонис били предводители на кавказките хуни (около 527 г.). Срв. Moravcsik. op. с, II.
рр. 114, 292-293
236
Theophanes Confessor Теофан ИзповепяПк
Тф <5‘ сйгф ет« хо! 6 nkrjoiov BooipoQov
pqf to>v Oioo>an>, vvofiau Гордск*. npooepgid]
тф fiaoiket xcu eyeveco Хщсгааюс xdl eyw-
Ttcrthf xcu edegazu atnw 6 IfaoiUvg xcu saJJa
аЬтф nVQea%tpd»g dwQa anioteilev avtov els
tt}v idlav xaiQav cpvl&zeiv rd 'PcOjwatxa xal
rip' BooqwQov nMcv. Iftt? ixlrylh} lx tov ovv-
ttAeiv ’Pcofiaioi; avrl ypr/patcov 06ag xat itos
(Botov cpopos' ex&fkae f? ixei xai dpeffpov
ozoaucotcov cPa>)/taia>vb xai tqi^ovvov rpvMr-
teiv rt]v n6J.iv did tovs Ovvyovg xal dnaaeiv
rds awteleiag rear (}o<dv. vjv de tv тт/ амтр
лбЛ«4 oimajJ&ypma noXka 'PciMiatcov xai Ovv-
vcov, 6 di yevoftevos Xptcmavog fz/f tiov Ouv-
vcnv dneMhhr e.is rip> Idlav %c>)qov evqs rdv
Idiov udeMpov хсй dnjyifoaro айтф ti)v tov
fiaadecog 6yrt~np> xal cpikonfdav, xai 8ti Xoi-
ottoadg yeyover xal laficbv rd йуалрата, fl
iceftovto ol Ovwcx, dura lycbvevoev, fyav yao
aQyvQa xal т/2£ит@»ю. xal ypleccmes ol Ovwoi,
cvfinodjaavteg fieta tov ddeupov avrov &neH~
tiavreg eocpaguy av~u>r xai enofyoav fiijya tov
ctdefapbv avtov Movayegiv. xai tpofiip%vteg, jur)
ix^rpi'totoatv afrtbv ol 'Pc.opdcoi, fjj&ov atcpyrjs
Iv r.p PfiatpoQtp nolei xcu fydvevoav tov tqi-
povvov iajpfyiov xdl tovs отрагсштад. xal
axovoag ravta 6 paciZevs dniotede tov And
vndtayv Tcoawtp', rbv eyyovav ’Ico&wav tov
^xv&ou, vlbv de tov narpixiov cPovg.ivov,
fieza ротфеик Sxv&u^js nolMfs, xai iorQateeoe
xat avrcov а/ла xal Ewdii-av did yfjs uno
’Obvcoonoieais xai Bado»Qun> otQoxijydv. xdi
dxodoavtes ot Obvvoi etpvyov dtpavag yevo-
cuvot. xai yeyovev eiQi'p’i] iv BoctpoQco, xdl
txQ&tTjoav ait^v ol 'Pwpcuoi &<p6fi<x>c. (pp. 175,
12-176, 17).
3. De Diospolitano eplscopo
Tovtco тф etei 'Носи as, enioxonos zP6Aov,
xdi 'AI^ovSqos. Iniaxonos AiooncAeeos tijs
(9/jqxtjs, xnUriQdthjcav tbs ncudeQaardi evQgifev-
tes, xal euptioQ^&ijoav beiva>g vnb rov ffaoi-
iicog, xavf.otop.i)t)evTes xcu nopnevaavtes, tov
а) Горбов emz, Xopdiig cl, Гоша Mai. b) хол'
През същата година и царят на ху-
ните найме Грод1 * *, който живял близо до
Босфора, минал на страната на импера-
тора, като се покръстил и станал хри-
стианин. Императорът го приел и като
му дал много дарове, изпратил го в стра-
ната му да охраняна ромейските пред ели
и града Босфор8. Понеже плащал ежего-
ден данъкъ на ромеите във волове вместо
в пари, този град се нарекъл Боон форос.
Юстиниан поставил там известен брой
ромейски войници и трибун да пазят
града от хуните и да изискват опреде-
ления данък във волове. В този град
имало оживена търговия между ромеи и
хуни. А царят на хуните, като станал
христвянин, отишъл в страната сии наме-
рил [там] своя брат, комуто разказал за
любовта и уважението на императора и
за това, че станал християнин. После
взел статуите8, който хуните почитали
— те били направени от сребро и елек-
трон* — и ги стопил. Разярени, хуните
се споразумели с брат му, отишли и го
убили. И направили цар неговия брат
Муагерис5. Но като се уплатили да не
би ромеите да поиска? да отмъстят за
него, те отишли неочакзано в Босфор и
убили трибуна Далмаций и войниците.
Научавайки това, императорът изпратил
бившия консул Йоан, внук на Йоан
Скит и син на патриций Руфин, с голяма
скитска войска. Той се отправил срещу
тях по суша от Одисопол заедно с Го-
дила и стратега Бадурий. Като чули това,
хуните избягали и изчезнали. Тогава на-
ставал мир в Босфора и ромеите, без да
се стрйхуват от нищо, го завладели,
3. Епископът на Даос полис
През тази година6 * били низложени,
понеже били заловени като мъжеложци,
Исая, епископът на Родос, и Алексан-
дър, епископът на Диосполис в Тракия.
Те били жестоко наказани от импера-
тора, като били скопени и развеждани
из града, а същевременно глашатаят
>; ualtov codd., supplevit de Boor ex A et Mai.
1 Грод бил предводнтел на хуните в областта на Меотидското езеро (дн. Азонско море). Раз-
казьт на Малала [Maialae Chrcrographia,, op. с., р. 431, 17) за Грод не сесъгзасува със сведението на
Теофан. От неговите думи може да се заключи, че Грод отстытл властта на своя брат. Златарски.
История, I, I, стр. 49, е изтълкувал сведението на Малала в смисъл, че Грод нападнал брат си и го при-
нудил да отстъии. Е Градът Босфор, известен под името Пантекапейон, се намирал на левия браг
на Кимерийския Босфор. 8 За наличността на статуи у хуните вж. В. Бешевлиев, Вярата на първобьл-
гарите, ГСУиф, XXXV, 1, 1939, стр. 36 и сл. 4 Сплза от злато и сребро (около 52% злато и 48%
сребро), извества под името бяло злато. 5 Муагерис — предводител на хунита около Меотида. Йоан
Малала (ор. с., р. 432, 12) даза името му под формате Живял е около 527 г. Срв. Moravcsik,
Byzantlnoturclca, II, рр. 192—193. е През 6021 св. г., т. е. 529 г.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
237
xi'giuxos fioibviw:' .tsiioxonot oviug to iI/mot
°Xl)Un fill Ivv^Ql^ere". xcu Sfe^ero 6 fiaoifaiK
торихи; npoboovG xata ran' hoeXyaixovtu»', хсй
.toZ^cJ in/MOQ^ihuoaf. хсй bysveto tpoflnc; no2.vs
хсй toytitea. (p, 177, 11—17).
4. De origine Belisarll
“Ligpwjto Ле 6 Bt}jf)'n_4Oc e« I EQftaveiag,
I/ Чоихйгг ти хсй. TkXi<Qi6)v peta$i> xeZvai.
(p. 189, 19—20)
5. Pompeiopoiis terrae motu diniitur
Тоты тф gtet faaiiev vno ^eofirivlas
Uofivajfobndkts tijc yb'oias. $o%fu-ih] ydQ f;
yij wtb rov asiapov, xai eyptofh] to f/uiov iffs
поЛесое nerd tcop оЕсцгсцког. xai ijatn’ {mo
tip’ yqv, хсй ol cpwval avttiiv rptovcviv fiodtv-
rwv ёЛЕфУгрси. xai яо№а edropijoaro 6 fiaat-
ack npbs to exxoij&rjvai xcu ртт&ц&тр’си av-
robs, хсй rot’s ^acBias bpilcmpfamo. (p. 216,
17—22)
6. Bulgari Scythiam Misiamqtie aggre-
diuntur
Тайсы ты ёт exivijoav ol Bov%yciQoial
dvo per« пЛц&м; Bovlyd&wv xai tiQOvy-
yovb, e/V тур Sxv-fKav хсй Mvolav, otQattj-
Aatw fivros t^c Uvolas ’ Iwacivov xai
Svcu&ias Baovd'iQtov. di' uves egeftHovtES xata
t&v BovAydQdfv owefiaAov rtbiejMv, хсй lotpayt}
'lovotivos 6 стртт]Аахт1ч Iv ты лоЛёрсы, хсй
eyeveto dvr' aftoS KwvotaHivos <5 ФЛсо{му-
tioiT хсй ffl/ffcv di Bov/.yaQof ecu? twv ficQ&v
tij? &Qqxi/g. xdl l^r/ldfs xai' avr&v 6 отдагт}-
викал: „Вие, конто сте епископи, не се
гаврете с честния сан“. А императорът
издал строги закони срешу блудниците
и мнозина били наказами. Настанал голям
страх и сигурност.
4. За произхода на Велизарий
Велизарий1 произхождал от Германия,
която лежи между Тракия и Илирик.
5. Земетръс в Помпейопол
През тази година пострадал от божия
гняв Помпейопол2, град в Мизия. Земята
се пропукала от земетресение и погъл-
нала половина от града заедно с жите-
лите, конто се намерили под земята, И
чували се гласовете им, конто bi-, кали за
милост. Императорът дал много пода-
ръци, за да бъдат изкопани и да им се
полпомогне, а оживелите надарил.
6. Българи нападат Скития и Мизия
През тази година3 се раздвижили бъл-
гарите — двама техни „царе“ с множе-
ство българи и с дронга4— срещу Скития
и Мизия, когато стратилат6 на Мивия
бил Юстин, а на Скития — Бадуарий.
Теви, като излезли срещу българите, за-
вързали сражение и стратилат Юстин6
бил убит в сражението, а вместо него
станал военачалник Константин, синът на
Флоренции. И българите дошли чак до об-
ластяте на Тракия. И излезли срещу
a) BovXjaQsg z. b) xai bpovyyov от. Ah, xai Hooujy' ет, цега itMftovs, ВайЛуад xai Agovyy ? ex А
moti sunt Vulearum duo reges, Vulger scilicet et Droggo. c) Bot’Ayageis z.
1 Известният военон_чалник на ими. Юстиниан (527—565). 2 През 6028, т. е. 536 г.
Местоположението на град Помпейополис не е уточнено. Според едки автори този град се на-
мирал в Горна Мизия, на около 35 км северио от Наисос (дн. Ниш), а според други той
се намирал в Киликия. Срв. Е. Honigtnann, A propos de Pompeiopoiis de „Mysje", Byzantlon, XXII
(1952), pp. 301—304. 3 Теофан отнася това събитие към 539 г. (св. г. 6031). Златарски,
История, 1, 1, стр. 51—52, го датира в 538 г. 1 Йоан Малала започва разкала си за съшата
случка С думите: 'Em ту? ainov flaaildas 6vo atgaitjyol OBvcov eniggiipavzeg /нт лЦйопс b’s dp’
Sxv&lav xai rip Mvolav [Malalas, op. c., p. 442, 8—10). Следователно той говори свмо ва двама
предводители (сгдатг)уо1) на хуните (т. е на първобългарите). Близък по значенве до текста на Мешала
е преводът на Анастасий Библиотекар: moti sunt Vulgarum duo reges, Vulgar scilicet et Droggo
(Theophanes, Chronographia, II, p. 141, 11). Въз основа на неговия превод издателят С. de Boor пред-
лага конйектурата : ueta mLySovg. Воч'Луад xai Agpvyy ? — като допуска, че BovLyag и Aoovyy сл личин
имена. Du Cange. Glossariam graec., s. v., обяснява думата като csterva militum. Ф. Успенский, К исто-
рии крестьянского землевладения в Византии, ЖМНПр, CCXXV (1883), 2, стр. 68 сл., смята, че под „друнг*
тук се разбират славянски дружини вли задруги, и тълкува това място•_ .двинулись Боагаре, взяв с
собою друнги (дружины или задруги) славянский.‘ Златарски, История, I, 1, стр. 52—53, като съпо-
ставя сведенного на Малала с това на Теофан, отхвърля тълкуването на Успенский и смята, че Тео-
фан е перифразирал текста на Малала, прибавяйки към него xai Agmyyov в смисъл на „caterva militum",
т. е. на войскови тълпи от неопределена народност, увлечени от хуно-българите. Следователей, ако
Теофан е искал да обозвачи славянски войски. би употребил слмото име на славяните, което му е било
добре алаестно. Може би в извора иа Теофан става дума за двама вождове на първобългарите: Булгар
(епоннм) и Дронг. За еповяма Булгар срв. Leonis Diaconi Historiae, ed. Bonn, p. 103,23. 5 Както личи
от контекста, „стратилат* отгозаря на „стратег* (magister militum) 6 Византийски военачалник
по времето из Юстиниан, брат на Бадуарий. Сра. Malalas, op. с., р. 437, 18—20.
238
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
лагу? Kwvoranivog ней PttMag xal (dxou-
oas\ f> OTQmij)Mit}g rov VAAvgpeov, *Лхо1>дв <5
Ovvyogb, Sv efiegato 6 fiaadd'g ала tciv fiarrci-
opawg' xal peaov ffcdovteg robg BoidyaQovgc
exutpui' avtovg xal cmbctwav этлг^ лоЯЛа,
xal ^Etlva^av naoav zip' ngatfiav xai Svixt}-
cav хаю x(xiwg cpovevoavteg xca toi'g fivo
piyyag afraiv. xal lv тф frtootQecpeo> afroirg
.«era xaQag frrt)vit)oav afrotg cilAoi BoMya-
ffOi'1, xai trig tetb xonov ovteg ol CTQattfidtcu
fieficoxuv afrotg vcfra, xai xareSui>i-av afroi’g
ol BoMyaQoi xal lowxtcav afrovg cpevyovtag,
Kmvcrarttvov xal tov ’Axovp xai Pcbfidav.
xal 6 pbv lotfidxjg ueta tov napapt/oiov avrov
xcnpag xfr o&xov l^eifr)OEv, 6 fie KwvoravtZ-
vog abv тф ’Axahp ovveMjcplitjoav bjbvteg' xai
rov per Kcovomvrivov fieficoxav Xafifivreg y_lkia
vopicpata, xal ifafbei’ lv KcovaTaruvovnolei,
rov fie ’Axoi'p otQdrtjoai' elg туу Ifitav natQifia
ре.тй xal «лАсик а/уралфгсог. (pp. 217, 26—
218, 17)
7. Mundo Romanis sodas fit
loviCp тф bt.ei WQpCEQQfr) 'P(Op<UOig Movv-
fiog ex rov yevovg tcov Гулем ficov xatayopevog,
vtbg FtSopov, Bong pern rip' veXenijr tov
naxQOg afrov f]2.&e ngbg ‘Pijyav, tov fbetov
afrov &rto pytQog, fijya itvra tov Seppiov.
m. yvoi^ tovto <5 fi/f ’Ребру g, fi ®evfieQiy,og,
mfopag n.Qog afrov, xal ле/otbelg dntfi&e ngog
afrov xal fy' net* afrtiv ovppaypw afrat. пета
fib tfr' te2.£vtt)v Oevfiegiyov fjhlev ini tov
Javoufitov nornpbv xai ytijoato tov (fctctlea
'lovativiavw elvai vno ryv fiaoddav afrov'
xal yMbev lv Kfcovrarmovaolei. xal noXla
afrov cpiXonpyoapevog fi flaodevg xca tov viov
afrov frrslvoev afrotig, noujoag ofruv стдату-
lavrp' zov ’ IfdvQtxov. xai lv тф naguyeveofra
afrov elg to ’IUvqixov, igrfi&av ol Bovlyagot
nly&og noXv, xai oopqcag xar’ afrcov ndvrag
dvplcooev. xcu aniotedev lv Kc»voeavrtvuim62.a
ex ryg cuypalcodag tov yyovpsvov afraiv peta
хсй бААт.», xai infi/urevcav Sv тф 1яшхф.
хсй eyevero rigijvq fia&eia ev г?? Орфа/, py-
xen ToXpfrvTMv tcov OSvvaw ледаоси tov Ja-
vovfiiv. tov; fib aiypakwiovg та»' Bovbyaowv
елврчрем fi jStctxAevf elg 'Aquekuv xai elg
тях стратилатът Константин и Годила, и
стратилатът на Илирик — хунът Акум.
когото императорът бил възприел от све-
тото крыцение. Като обкръжили бълга-
рите, започнали да ги сенат и избили
голямо множество, отнели им цялата
плячка и ги победили съвършено, като
убили и двамата им „царе". И когато се
заврыцали назад с радост, срешнали ги
други българи и понеже стратилатите
били изморени, обърнали им гръб. А бъл-
гарите ги преследвали и уловили с ласо
бягащите Константин, Акум и Годила.
Годила, като срязал с меча си ласото,
избягал, а Константин и Акум били хва-
нати живи. Константина въриали, като
получили хиляда номизми, и той дошъл
в Константинопол. Акума пък задържали
в отечеството си заедно и с други
пленници1.
7. Мундо става съюзник на Византия
През тази година2 преминал на стра-
ната на ромеите синът на Гиесм, Мундо3,
който произхождал по род от геп идите и
който след смъртта на баща си бил оти-
шъл при Рига4, иегов вуйчо по майка,
„цар“ на Сирмиум. Като научил това, Тео-
дорих, кралят на Рим, изпратил да го по-
викат. Мундо се съгласил, отишъл при
него и станал иегов съюзник. След
смъртта на Теодорих той отишъл при
река Дунав и помолил император Юсти-
ниан да бъде под иегова власт. След
това Мундо отишъл в Константинопол.
Императорът го почел богато заедно със
сина му, направил го военачалник на
Илирик и го отпратил. При пристигането
му в Илирик излезли българите в го-
лямо множество, а той потеглил срещу
тях и избил всички. Измежду пленни-
ците изпратил в Константинопол начал-
ника им заедно с някои други пленвици,
които били прекарани през хиподрума. И
иастанал дълбок мир в Тракия, понеже
хуните вече не се осмелявали да преми-
нават Дунава. Пленените българи импе-
а) ’Axovp h, 'Aaxovp Mat. b) Ofrvos degm.Ofroe Л.С) Bovlyagnis eodd. praeter cl. d) BovfraQoi от. etn.
1 Теофан дана тук едво важно сведение за военната тактика и въоръжението на първобългарите.
2 През 6032, т. е. 540 г. 4 Мундо бил варварин (гепид или хун), който минал на византийска
служба и достигнал дзъжността стоатег. Теофан отнася тоза събитие към 540 г. Срв. Златарски. I, 1.
стр. 54. Луйчев, Балканский? Югоизток, стр. 233—234. — W. Ensslin: PWRE, XV(, col 1559—1560,
s. v. Mundo. — Бурмов. Въпроси из историята на прабългарите, стр. 17—18, като съпоставя запааените
сведения на латинските и византийските хровисти, основателно приема, че това е станало през 530 г.
1 Византийските автора обикновено наричат зарварските князе ёчуск ( reges). В някои от кодексите е
дадево името Pfyav. Malalas (op. с., р. 450, XIX) го нарича с името всктаМаг.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
239
Augixfo, у-ш xatetdytjociv ev tots vovpeQfois
d^pols. (pp. 218, 31—219. 16)
8. Pontus Euxinus per ripam Thraciae
diffunditur
Tovtcg ?w ixet епагеотт) fj ВпЛдооа tyj
&6<РЩ тп1 piiia xal 2xa2inpev nuri/v ini
т,а fiept] ‘Odt'oaov xal AtovvoonoAefos xal то
'Atpoodr'aiov" xcu noMol enviyr/aav ev role
vfmnw. xal n&fay r<p tov fkov ngoordypcni
(urexarsoti) p crftaj fMXaoaa eis tovs Idiovs
tohovs. (p. 224, 29—33)
9. De cultu habittique A-varum
Ты f>’ aina yQovo eiofjifh.v H&vos Iv
livQwrirp nagaboi-ov twv leyousvtov ’АВада»,
xdl ~taoa fj л62к cvyeTQe%sv els ri]v dear ab-
twv, ros (ivfiiswte faQaxdies rotovwv tfivos.
etyov yag tas xouas omo&ev paxgas лаг»,
дедгремк ngavdlois xal nEnXeypevas, >i di
ioimj fogeoia aMiv 6poia uhv Aomaiv Ovv-
iw". ovto« tpvywrus ex rijs tdias ywfxts i]A-
bor els та pigt] Zxvffius xai Mvotas xal
enepytav nods ’lov&wttfn»' ngscPeis aitovv-
tes bex&ijvai abtovs. (p. 232. 6—13)
/ft Slavi Hunnique Thraciam per vastant
Тф д’ иЬтф eTf.i SxavsoTijoav ol Oti'votb
xdl di SxXaffoF rfi ftgqxr] trtfaj&i] лсШа xal
inoAEptjaav nvrijv xal -zolioirs etpovevoav xal
f/XpaHwrEvaav. iniaaav di xal Segyiov iw
oiQcmjimrp’, tov ifdv Bdxypv tov trtQetsfivteQOv,
xal tov ’EbeQpav, tov сщхтууи? Kdlamdiov,
tov h-do^mriTOv xovfitxovXaglov xal тдаиюст-
tov. evqovtes he tov teIxovs tov *Avaorcuxaxdv
tokovs was nenrawotas ex twv oewpwv,
eioeMIovtes ЦхрамЬтеооау Uwe Agvnias xal
Nvp/pwv xal Xitov хсдру?" xdl navies tqnryov
iv tyj ndiet peta twv fruQQjtpvTWv avtwv.
tovto дё yvol’s d flaoilfus idyporevoE nollovs
xal ttnepipev eis to paxgbv reiyos’ xdl ovy-
XQOvaavTES noiepov exei noliol anE&avw twv
'Pwpaicov xdl axolagieov. t.outov ixelevoev 6
раторът изпратил в Армения и Лазика1
и ги включил във войсковите отреди.
8. Черно море залива Тракийското
крайбрежие
През тази година2 морето се раз-
лило в Тракия до 4 мили и я покрило
при областите на Одесос, Дионисопол и
Афродисион8. И мнозина се удавили
във водите. И отново това море по
божие повеление се върнало в своите
места.
9. Аварска носия
През същата година4 * дошъл във
Византия странен народ, наречен авари.
И целият град се стекъл да ги гледа,
понеже не били виждали такъв народ-
Защото те имали отзад много дълги
коси, вързани с панделки и плетени, а
останалата им носия била подобна на
[тази на] другите хуни. Те, като избягали
от своята земя, дошли в областта на Ски-
тия и Мизия и изпратили пратеници при
Юстиниан с молба да ги приеме.
10. Славяни и хуни опустошават
Тракия
През същата година6 се опълчили
срещу Тракия големи множества хуни и
славяни, нахлули в нея и избили и пле-
нили мнозина. Заловили и стратилата
Сергий, син на презвитер Вакх, и стра-
тега Едерм, син на Калоподий, преслав-
ния кубикуларий6 и препозит7. А като
намерили никои места от Анастасиевата
стена разрушени от земетресение, нах-
лули и опленили чак до Дрипия8,
Ним фите9 и селото Хитос10. И всички
избягали в града заедно с имуществото
си. Императорът, когато узнал това, на-
брал мнозина [от гражданите] и ги из-
пратил при Дългата стена. Там те за-
вързали сражение и мнозина от ромеите
и схолариите11 загинали. После императо-
а) ток Xomols Ovv»ok х. b) ol ante Ovn™ от. yz, Ovwoi emx. Obvoi ft. c) of ante от. z.
1 Лазика, облает на източния браг на Черно море н Южен Кавказ, известна в древности под
името Колхида, дн. Лазистан. 2 Сьбитието се отнасв към 6036 св. г., т. е 544 г. 3 Афродизион е
град в северната част на Тракийския Херсонес, близо до дн. Сароски залив. Вж. Hurschfeld: PWRE, I,
col. 2726—27, s. v. Aphrodisias. 4 Събитията се отнасвт към 558 г. ® През 6051 св. г., т. е. 559 г.
Кубикулариите били дворцови евнуси, конто прислужвали на вивантийския император и съпругата му.
Вж. Brehier, op. с., р. 128. ~ Препозигьт (praepositus засг! cublculi) бил началник на кубвкуазриите и
надзориик на имяераторските покои. Вж. Brihier, op. с., р. 128. 8 Местност между Анастасиевата
стена и Цариград. Точною й местонахождение е неизвестно. 8 Местност близо до пътя, който водел
от Анастасиевата стена към Цариград. Срв. Janin, op. с., рр. 412—413. 10 Селце, разположево
край пътя, който водел от Анастасиевата стена към Цариград. Точною му местонахождение е неиз-
вестно. Срв. Janin, op. с., рр. 245—246. 11 Сховарии — войници от сходите, конто принадвежали
към охраната на императора.
240
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
fiaaiAevs xai xarrp’Eyfrt/oav td bpyvQa xifid-
(яа xd al Syiai тралена d apyopai di e'£<o
nJ? nokecog, xai ларедл>латсог tag пбртад n&-
oag tov teiypvg tov Oeo8ooiaxov al oyokd
xai ol л(ют1хторед xai ol &{л&цо1 xd лаиа
ij ovyxiyrog. (filin’ fie fi fiaatkevg oti bu/i&ov-
rtiv ol (icipffapoi, exekevae BekicaQiov tov na-
TQbaov igeMtefr хат' aiarov /лета ётерсог taj?
cvyxkpTov. n fie ВеЧлсйрюд ekafle naoav ri/v
i'lmov, ttfv те ftaoiMxijy xai tov fawcov xai
ttov ei’ayan' orxeav хсй яОУтЬд av$Q<>mov, onov
f)v imios' xd anidoas kaov Itf/Jcfi-ev elg Xtwv
xd>p.t]V xdi fatalr/ae (paicawv xai i/Ql-aco ma-
£etv eg avta>v vivas xd cpoveveiv. xd evikevoe
xomjvcu fievfipa xd ovQeofltu блюдет rov
ege.Qxetov avnoy, xai eytvero ex rov атёцок
xovioqtos /dycx, xd &rljyev елагш twv ftap-
^aocov. ol fie vouioiwreg, oti xkiy&os nokv
eioiv, etpoyov xdl tjkdov elg td ftsQt) to? ayiov
Sroarovixov elg to Aexacov. /wfiovres fib ex
rcoi- матсюхашп’, on nOQncpvkaxrj nolkr/ iow
elg rd telyt) KtovrTcavttvoT'nokeaig, r/kdov elg
та цёог) T^ovQovlm>a xai ’ Apxafiiovxokeajg
xd tov ayiov ’Akegavfigov Zovxapcbv xd
Sftenw Ixei 'шрахад/цлето!. ecog to Syiov
лаа-уа. /лета fib rt/v Soqtt/v tov ласуа eZryh&ev
6 fianikvg xd rnxneg rijg xfikews ovv afirw
ev St/k,vf}ptqb foil to xrioai to ret yog to даи-
рбт, 8$ev ol fiaQfiaQoi eloqkdov. xd bpieivev
о fiaGikevg e.xei bwg tov Aiiyovctoi' pap>te
o/iouog xd ol fifippapoi b^co rljg tndletog лерс-
erzokevov ?cos tov Avyovorov. koarov exekewnv
fi ffaaj.evg yeybafiai nkdla fitfeiQvpiva, &оте
wiekdeiv elg tov Aavovfitv xd fatavtljacu tois
fiapfiapotg nepvovai xd noks/iijoai airtous.
tovto утбгтед ol fido^apoi napexakeaav fita
tnQeofievtov fitavfivvcDS lilaat aviovg лерааси
таг iavovfav. xd Sne/opev 'lovacivov, tov
avetpibv avrov xd xoVQonakari/v. xd fiieoaiatv
dfrotig. (pp. 233, 4—234, 12)
рът заповядал да приберат сребърните
съдове и сребърните свети трапези, конто
се намирали извън столицата, а сходи-
те, протекторате, нумерите1 * и целият
сенат пазели всички врати на Теодосие-
вата стена". Но когато императорът3
видял, че варварите постоянствуват, за-
повядал на патриций Велизарий да излезе
срешу тях с други от сената. Велизарий
взел всички коне, както императорските,
така и от конната войска, иотбогоугод-
ните домове, и от всеки човек, който
имал кон. И като въоръжил войска, изля-
зъл в селото Хитос, направил окоп, започ-
нал да пленява някои от варварите и да
ги избнва. Той заповядал още да отсекат
дървета и да ги влачат зад войската. От
вятъра се вдигнал много прах и се по-
несъл над варварите А те, като ломисли-
ли, че са голямо множество, избягали и
дошли в местността Св. Стратоник, в
Декатон4. Но когато узнали от съглед-
вачите, че има голяма стража по стените
на Константинопол, дошли в областта на
Цурулон, Аркадиопол и Св. Александър
ЗупарскиБ, където останали в очакване
до светата пасха. След празника на пас-
хата императорът и всички в града заедно
с него излезли в Силимврия, за да за-
строят Дългата стена там, през където
навлезли варварите. И останал импера-
торът там до м. август. Също така и
варварите се навъртали вън от града чак
до август. После императорът заповядал
да построят двукръмни кораби, за да
отиде до Дунава, да посрещне преминава-
щите варвари и да влезе в сражение с
тях. Когато узнали това, варварите по-
молили чрез пратеник да ги остави да
преминат безопасно Дунава. И той из-
пратил своя племенник и куропалат*
Юстин1 и ги прекарал.
a) Ttovgovkoi dh. TCovgoihov С, T^ovgodlxiv pr. tn. corr. e TCovgovlov g. b) Svlv^glrf df, Soli>iiPglq. h
SvlvPgltf cent.
1 Схолите. протекторите и нумерите били сиделки войскови части от императорската гвардия.
8 Теодосиевата стена била построена в 413 г. ва разстояние един километър с.-з. от Константиновата
стена, като включвала в чертите на града и Влахерните. Вън от нея се намирали предградията на
Цариград. Вж. Janin, op. с., рр. 38—39. s Император Юстиниан 1. а Декатои местност на
Via Egnatia, на десет мили западне от Цариград. Там се. намирала църквата Св. Стратоннк. Срв. Janin,
op. с., р. 107. 5 Със .Св. Александър Зупарски", сиреч .Дризипарски", тук е означен известният
мъченик Александър Римски, войто завършил живота св в гр. Дризипара (дн. с. Каращиран) по вре-
мето на император Мавсимиав. Сра. Д. П. Димитров, пос. съч., стр. 157- 158. 6 Куропалатът заемал
една от най-внешите длъжности при византийския двор. По-късно тази даъжност се превърнала в
почетна титла. Куропалатът заемвл четвърто място след кесаря, сезаста и нобилисима. Вж. Н. Скабала-
нович. Византийское государство и церковь в XI веке. СПб 1884, стр. 151. 7 Бъдетият император
Юстин И.
Theophanes Confessor - Теофан Изповедник
241
Koi, Zste.pxj’FV 6 fiaoil,ri>Q AlaQxeldov tov
отдахт}1аттр’ xal ibiov ai'tov dvey>iot jueai
nlijUovg OTQarov, tov bva^pi'oao&af tip- я div
xal ti{v * Zfepaa5as. тф dr ’AsiqiIAIoi цтр<1
яадеМурдт] xal f) * Avuotooiovnoiis тф &oq-
хф wro t&v avtwv Ovwvmv. (pp. 236, 25—
237, 1)
//. De lustini origine Thracica
ТоЛ-ф тф Цты ni]vl Noen^Qtcp »$', ivbtx-
ttan’os iff, EpaoO.fvaEV ’ lovozivog, 6 aveipiog
’ Iovotiwofov, oTetp&ds no 'hoavvov rtxtgtaQ-
%ov tov &no oxolwjtuwv. >]>’ Ьё тф yevei
OeqS, ueyahcnpvyps те xal eh tdrra &ube-
5«oc, фсЯохтытф. (p. 241, 26—30)
12. Avares terras Romanas aggrediuntur
Тоитцу тф Stei tjlbov ol '’AflaQEis els ta
lisQTi *dv davovfiiov, xai pabwv 6 (JactJ.^s
аяготыХе TiQeqiov, top хбргри twv hioxovfji-
toqwv, хат? avtwv’ xal avpffcdwr ctfadfc ifcrq-
fh] aApvtbtaa&si. fm* avrcov, xal teiofteAwv
noMovs vtmmtmpEv. (pp. 246, 32—247, 3)
18. De Tiberii origine Thracica
1оитф тф &tei piTjvl ’OxrwpQfai, Ivbwuw-
vos Ifi', fyfacdevoe Ti^eqioc oze^elf mo
Etevtfov natcuiejcov, d>s пдоЛе^ектш. faifjoxE
be тф yevn xal afcbs &Q&. (p. 249, 22—24)
14. Romani Avaribus tributa solvere
polliceniur
Тф <5’ аитф pryvl stQeofievovocv ol ' A.fia-
оек ярод tov avroxffhoQa AlavQbaov, of jiqo
bilyov zgovov to SeQfMov yuQtoodixevot, wdiv
тф EvQomrfi knimi/urv, tffiovv rats bybotj-
xovra ydiaot tov xqvoov, ale il&pfiavov xaf
Stag nciQa ’Pcoficdcov rtQooTE&qvai cLUa? x' 6
bi ffaalete EiQijvijg epieuevo? tovto хатеЬёЦато.
ifttjoE be xai lid.tpavra, gwov ’Ivbixov, lx-
nefuy&ijvat аг>тф я(юд bitiV xal <5 (faatkevs
rov [AEt^ova mivTfOV bveorede nQog avrov’ xal
tovtov freaodfjrvoc nedev fneptyEV avrov jtqos
rov ftaodia. bfioitos xai хкЬ>гу yf>voi}v jfttjae
a) xai xijv UsQolha om. A.
Императорът изпратил своя племен-
ник1, военачалника Маркел, с много
войска, за да освободи града и2 Персия.
През месец април бил превзет от хуните
и Анастасиопол в Тракия.
II. Тракийският произход на Юстин
През същата година3 на И ноември,
индикт 14, се възцарил, коронясан от
патриарх Иоан Схоластик4, Юстин, пле-
меникът на Юстиниан. Той бил по род
тракиец, великодушен и способен във
всичко, голям строятел.
12. Аварите нападат Византия
През тази година6 дошли аварите
в придунавските области. Императорът,
шом узнал това, изпратил срешу тях
комита на екскувитите Тиберий. Той
влязъл в бой с тях, но бил победен при
внезапно нападение и се оттеглил, като
изгубил много от хората си.
13. Тракийският произход на Тиберий
През тази година, м. октомрий, 12
индикт, се възцарил Тиберий0, коронясан,
както се каза, от патриарх Евтихий7.
И той съшо бил по род тракиец.
14. Ромеите обещават да плащат
данък на хагана
През същия месец0 аварите, които
малко 'време преди това превзели Сир-
мнум, забележителен град в Европа, про-
водили пратеници при император Мав-
рикий и поискали да бъдат прибавени
нови двадесет хиляди към осемдесетте
хиляди номизми9, които взимали всяка
година от ромеите. Императорът, понеже
желаел мир, се съгласил на това. [Хага-
нът] поискал да му бъде изпратен за
зрелище и индийского животно слон.
Императорът му изпратил най-големия
от всички слонове. Но той, щом го видял,
го върнал обратно на императора. Пояс-
кал също да му се изпрати златно легло.
1 Събитията се отнасят към 562 г. 2 На това място в ръкописите има пропуск. 8 Съ-
битията се отнасвт към 565 г. 5 Цариградският патриарх Йоаи III Схоластик (565—577) s Тео-
фан отнася тези събития към 574 г. Кулоновский, История, II, стр. 346—347, ги датира около 570 г.
6 Император Тиберий П бил коронясан на 26 септември 578 г. Вж. Кулоновский, История, 11, стр. 380.
Теофан съобшава за това сьбитие под 6071 св. г. (578— 579), ~ Цариградскн патриарх (562—565,
577—582). 8 През м. май на 583 г. ® Сиреч 80000 жълтицв,
31 Грыжи вэяори за българската история. 111
242
Theophanes Confessor — Теофан Иановедник
omUpiai чотф- о de ttiwilevs ка ravri/v tfcre-
otnAev, mrrbs de xai таттр’ fcavraeyirv
rvreliarK avnjv. fivei de T&hv alias x' /Л<х-
das ngomeHryvai так Qr. той de fiaaileios prj
xtaabe^a^vov, oTgatevaas о Xay&eos rfyp
Xtyyibova -xoliv xadaigetjif xal hollas Ireoas
яо/tts туецютиго roc v-to rd 'IlXvQtxvr te-
Aoiloas- ziagelafie de xai n]r ’Ayyialrn-, rpul-
lei de xdi та MrotQ& tetyrj xatamgeipai. <• de
flaoilel-s "Elvdbior tov aargixiav ot'v Koprr-
ridlci> TtQeafiets -tods tov Xayavov Н-алёстедег.
xdi о [kiufingoc rgn rats twv naxrtnv mwfh}-
xais etgtp'rjv Syav xadwpoloytiaev. (pp, 252,
31—253, 14).
15. Chaganus Slavorum gentes contra
Thractam movet
'O de XayTtvos’1 tip1 elQifrrp' dtalvoai докр
ecntofdev. та yag Xxlavtvcdi,b edvtj xaid rijs
figiixys l^datliasv a reva xageyrrovto fieygi
twv Moxgfdv Teiyeayi' лоХлгр' tiloxav naoi-
fieva. 6 de fiamleis та tor xoAmiov atoarrv-
uata e£ayayc,JV rijs noleios xal rot's dfjpous
tyvldmir та Maxgd retyi) rxelevaev. xal Ko-
fiEvtloXov atQmiffm> %EiQ0rovijous xal tgosilfoas
хита twv fiugfiafxaF алёатед.ег. 6 di ddoxipcx
Tttts fiugfidgixs rmneowv mlM ~rhjfh] avrile
xat tovtovs dmjlaaev. naQayevoftFvos de fv
’AltQiavovtolei siefjeervysv ’Aodaydrrr(oz mlt/th]
Xxlai'O’a»’ детй al%fial(i>ata; ёзп'реоор&’ср' xal
Tut'TQt аоаойг Tjjr w uiyuah>xwn> dieatooe
xdi vixrjv /wydlijr лЕ&рРалето. (p. 254, 3—13).
16. Avares foedus rumpunt et oppida
Romana expugnant
ioi-rcp Tty Itei 6 twv ’Afidfxor Xayiu'os ni,
tmavdiis dialooas njr tr Hvotav xal Xxv&iav
xitrenolifiei detvdk xamorQeyftK tjJv и rPa-
Tiagvav xal Bovonwva xal "Ahik^ xdl 'logo-
gioIov1 xal Zdgdajrr^ xai Mcqtxica’oi'noliv. 6
de Ko/iEmolos cm rip ’Ayyiulov ^лде. xai
dielwv to atg&cevpa wis ddoxtpovs ex twv
npuREOiv dtexQiVEV xai rip> liev uygrtmov dr-
vauiv pl ytliAdas qivAmTEir tov ytipaxa xeIevei,
tovs de emlexTovs e^axtoytliovs dvras ттаца-
lajiwv dvo yihabas ^agedaixe rty Каоттр xal
Императорът му изпратил и него, но
хаганът и него нърнал, като не го на-
мерил за достойно. И отново поискал
да бъдат прибавени към стоте хиляди
номизми други двадесет. Понеже импе-
раторът не се съгласил, хаганътъ се
отправил на поход разрушил града Син-
гидунум и превзел много други градове,
конто се намирали под властта на Илирик
Той превзел и Анхиало, а заплашвал да
събори и Дългата стена. А императорът
проводил като пратенипи при хагана
патриций Елпидий и Коменциол. И вар-
варинът се съгласил да съблюдава мир
при условията на договора.
15. Хаганът повдига славянските пле-
мена срещу тракийските земи
Хаганът побързал да наруши с измама
мира1, като накарал славянските племена
да грабнат оръжие срещу Тракия. Те
достигнали чак до Дългата стена, като
отвеждали много пленници. А императо-
рът, като извел вън от столицата двор-
цовите войски и демите, заповядал им
да пазят Дългата стена. Той назначил
за стратег Коменциол и като въоръжил
войска, изпратил я срещу варварите. Ко-
менциол връхлетял неочаквано върху ава-
рите, избил голямо множество и ги про-
гонил. Когато стигнал в Адрианопол, той
заварил Ардагаст2 *, който водел мно-
жество славяни, заедно с пленници. Ко-
менциол го нападнал, освободил пленни-
ците и спечелил голяма победа.
16. Аварите нарушават договора
и превземат ромейски градове
През тази година8 хаганът на ава-
рите, като нарушил договора нападнал
Скития и Мизия и страшно разрушил
Рациария, Боной ия, Акис4, Доростол,
Залдапа и Марцианопол. А Коменциол
стигнал в Анхиало и разделил войската,
като отделил негодните от храбрите. На
ненадеждната четиредесетхилядна вой-
ска заповядал да пази стана, а отбра-
ните, на брой шест хиляди, отвел. От
тях две хиляди предал на Каст, две хи-
al Chaganus Avarum A, h) Sxkafik’v»’ g. с) '.Мау<1ота> z Th. Sitn., 'Avbna-yamoi cfmA, 'Avhoayantp it.
d) Bov«naiv c, Brovcavlav rf, Kovwviav h, Koi’ovlov y, Kuni-nlov g, Bononiam A. e) 'Axvs hy асе. от. c.
f) Aatgotnolov g. g) ZagSana g, Uviana dll, ZuvSam y, Zaviana асе. от. c, Zandapa A.
1 През 6076 св. r., 584 г. a Ардагаст бил един от вождовете на отвъддуиавските славяни.
Вж. П. Н. Третьяков, Восточнославянские племена, стр. 180, 8 6079 св. г., 587 г. 4 Тук става
дума навяряо за града Aquae (ad Aquas), дн. Бургаски бани, който у Прокопий (Procopius, op. с III,
2, р. 128, 19) гласи ‘’Axvse.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
243
dvo тф Magtivtp, xai tag di'o altos dvcAapdov
xata rear PagfiaQaw xcoQei. 6 i?g Катод 2Л-
fl'ov Ini rd ^о{?Йсиа° хсй tov Alptovb, fSpd»,c
tovs fiagptlQovs fyiefyfievovg заМогд btAy&ei-
Qfv. aixpa^ewias ds xganjoag жЛИЦд bogv-
rpOQU cKaccv^eiv ebibov. Magtivog bi e.lg rd
лед! T6fieaa vtp> n’>hv yevd/ievog, тф Xayavto
йпоосЬокуршд stegateadjv utoAiovg tijg ctltov
fivvaptiijg aveiAev, oioze alnbv tpvyi) rijv ocorij-
giav ngaypatevoaolpu. и de Alagtivog Istiba-
$ov vixrp’ dgafievog лддд rbv mganyyln' &ta-
vi/qxeio, evfia fmjyyelXaro avafteveiv uvtops.
6 be Kofievtiolog deiAlq varaoxe&elg eis AIag~
xtai’ovnoAiv vnemgeipev. oi be fti'i tvQcmeg
aetbv UnECvvagar та idia mgateupcaa хсй ba
tops' oteiwnol’b tov Ai'pove mgaTomefievovtat.
ibibv de 6 Magtivos tbv Xaydvov Ьиггедалта
T.bv mytupbv лдод tov mgatrjybv eztavljAfhv. о
de Kriotog tov notapov diajiEQ&oag xai nA?]-
utdoog tovs лдотдехогтд toiv ’Afldgojy r^s
.uayrp крате!. axaiov be nvog boipovog vno-
thixaig ovx avEotgetpev hi Tdy orgatr/yov. tp
de esuodag ндатроад tag diafidoeig о Xaydvos
алёхАеюег ahtov. negiax^etat toivvv u lung,
xai exomog <Sc £?%« dvvafietos did tov aiaovg
eqwyov. ifyffKvovtai toivvv uveg лада twv fiag~
PaQo:v xai xatoptjvvovoiy, nov IvbiQvnTo Ка-
тод, хш tovtov gaiygtfoavtcg яедиюхцпал' xai
gydAAovw. b be Xaydrog did tgg peorjpfi^as
bdnoas xata rijg &gqxpg yf°6eA *ai rd Alaxga
telyt] xareiapEv, о be KopevvioXog tv taig
vAatg tov Alipov* xQKadfievog ovv rep
-Uctprn’ip. xai xmalaflcbv tov Xayavov livetoi-
fiAtaxov bid to rip' nhj&liv twv fiagfiagcw
neptxexvoPat tfi &д$хц, лдетд (pvl-axfj xat
avrov ycugei. xai гр схстф peya twv emxeiQWv
to xazogfreopa, el pi) zvxii ton -zugeotydAg tov
eyXEigqpazog. brag ydg gcuov tov q-ugrnv dta-
fftQEifiavTog, ezeqos tov beonuttp' too £d>ov
nQoccponvei tai' ydgtov dvogdwoat tp жадок}
'pwvtf „tdgva, togva, д-оагед”. xai d pev xv-
giog rije ijptovav tyv gxnvifv ofrx f)ot>aVEzo ol
be Aao axovawteg хсй to s noiefiiovg fcu-
mrjyai avtoig imovo^oavtEg elg cpvyipi ixg&mif
oav, „rdpva, T6gva“ neyiotaig ipcovdiQ dvaxgd-
ляди на Мартин, а двете хиляди взел
самият той и се отправил срешу варва-
рите. Каст пък, като отишъл към Зал-
дапа и Хемус, намерил варварите без
охрана и погубил мнозина. Той взел много
пленници, конто предал на орьженос-
ците си да ги пазят. Мартин, като дошъл
в околността на град Томи, нападнал
неочаквано хагана и избил голяма част
от войската му, така че той едва се
спасил с бягство. Мартин спечелил пре-
славна победа и се завърнал при стра-
тега, гдето той им бил сьобшил, че ше
ги чака. А Коменциол, обхвзнат от страх,
се върнал в Марцианопол. Военачални-
цнте, като не го намерили, събрали вой-
ските си и се разположили на стан при
теснините на Хемус. Мартин, като видял
хагана да преминава реката, отишъл при
стратега. Каст пък, като преминал реката и
като се приближил до предния отред на
аварите, победил ги в сражението. Но по
съветите на някакъв въл дух той не се
завърнал при стратега. На следния ден
хаганът завзел проходите и го обградил.
И така, войската се разцепила и всеки,
колкото имал сила, започнал да бяга
през гората. Прочее някои били уловени
от варварите и издали къде бил скрит
Каст. А тези, като го уловили жив, ли-
кували и тържествували. Хаганът се от-
правил на юг, преминал Тракия и стигнал
Дългата стена. А Коменциол, който се
криел в горите на Хемус, излязъл с
Мартин. И като заварил хагана най-
неподготвен, понеже множеството вар-
вари били разпръенати из Тракия, на-
паднал го по времето на първата стража.
И този подвиг шил да бъде едно от
най-големите му дела, ако по някаква
случайност начинанието му не пропад-
нало. А именно, когато едно животно
обърнало товара си, някой извикал на
бащиния си език1 към господаря на
животного да изправи товара му: „Тогда,
torna, frater l“s Но господарят на мулето
a) Ztipbaaa cl, ZagSasia от. асе. е, ZdgxaSa ет, Zagrcada, f TtanagSa z, Zardapa A. b) xai znv AT/iov
от. у, riv Aipor g, tov ijiov c, tov epov от. spir. d, tiov сцИп h. c) xai evgihv yz. d) 7H/<eo set. e
coni., Tb/iiav. yz, Topatav g, to pear h Mean A. e) AXpmi g, 'Epov d, ’Epov ty, "Eoyov ii. f) Afyiov g,
’Epov efx, ’Egpov h, tov Atpov от. m.
1 Както се виждэ и от контекста, „бащин език* означава латински езип езика вя старите
римляии, за чмкто потомци се смятали византийците Срв. Г. Koliaq, T6ova—e3tiy,<l>giui у^Аюса. ’EmtqQis
rratgaa; Rv^avuvav onovUwv XIV (1938), р. 298 sq. —Р. Nasturel, Toma, torna frafre, Studi ji cercatari de
istorie veche, VII (1956), 1—2, pp. 179—187 2 * * „Назад, назад, брате!* Toma като военна команда
се среща и у Псевдо-Маврикий (Arriatii tactica et Maurich artls militaris libri XII, p. 83). Цялата
военна терминология по времето ва император Маврикий и Ираклий е латинска [ibidem, рр. 79, 80,81, 83
et passim). Срв. КИлад, ор. с., р. 295 sq. — П. Мутафчиев, Българи и румъни в исгорията на Дунав-
ските земи, София 1927, стр. 130. За употребата на frater между войниците срв. Dolger, Die .Familie*
der Kdnige im Mjttelalter, Historisches Jahrbuch, 1940, p. 410, n. 43. Срв. „гп,иа, toora“ у Теофилаят
Самоката (Simocatta, op. c., p. 100. 20), който предаза сыция разказ.
244 Theophanes Confessor
Covies- •’> be Xuy&vos ueyai/jv да/мгу TteQi/Ja-
i.ofievos dxQatws f.rpvyev. xal yr Ibetv ’Afia-
qovs if xcu ' Po>yalovs bMylovc biabib(>dnxoy-
та$,(ЯцдггЬс btmxonoc. 6 be Xaytaos avcAapt'iv
та? bvvdpus туг ’AfreiQiav л<5Яиг лореяЬ&юеУ.
fvQiiiv be Bovoav, tov tijs noincos payyaviftxv,
ttreXetv avtbv eneiQaia. о be Bemad? naQ&idlei
XQqpara Ixava avicp ларёуеа’, etnsQ it> Cflv
avtcp gilotiy^aotio' di <5s тоёты Ьеаргулелтп?
»Й я<5Я«. naotoTtjcav. avibs be l(ym wi's rijr
лб'/tv obcovvra? cbvtjoaoflai arrdx, biqyoi’pevo;
boa fmeQ tfj? я6\юк tjytoviocao. nolitij; be
rts id nt.qfh'i to&itify prj tovto zioietr, 2oyo?
be tovtov tfi Bovoa ym'my'i naQevi'dCfo&at.
гл« toivvv xaretpeoriffirj a Bovaa?, vmayveito
тф Xceymo) -tuQabibdvM tip’ mila>t xal nohoQ-
xipiyav acyarov ovuni^dpevos, fiv xgiw bro-
pa^ovoiv, tip' лЬ)л> naQetafcv. uadwtes be
oi ftnQftriQoi то теуутл'вутцла ultimas ха/ akl.a?
nokei? ibovUtbrnaio xai uerd noitaje ofyuaJd»-
oias iirieoto&pav. focoitoavie? bl oi Bv'Qavrtoi,
bn Kaorus vtrtd retry fiapfidpa»1 afyudAfino;
ysyovev, ueydkus Xoibopltus наш Mavgpdov
typwvto xai ets <ратц_1»' tovtov efilaotyi'itiovv.
(pp. 257, 11—259, 7)
KiQifnj? hi fiubetas ttjv dvatiilip' xataia-
fiovotjs, ’Aflatwtbs m rip’ Eboarntp’ fxvfMtve
зтбле/то?. bid tovto 6 аотчиратото yiavoixios
tag Ьюа/ик ало йгатоА^ ha rrp> Ooqxty
u&tfyayev.
Тостер тф eiei apyppevov tov Iagos, xal
t&t rayuAxuir ti/v 0q^xt]v I'auiia.fiovuov,
ovv afaois Л Havgixios Ibetv rd &tb
vmv fioQfl'iQojr у.стгеотдаррёга. q bi afyofcra
xal о лепдейдху? xat f] ovyxlrjxos ладехА^ору
ror pamlea pi) auiovQyijoai лбХероУ, 6Ш
оцзат.ууф tovtov lyy&gisai' о be oi> xatebe-
Saw. 1^е),{Кууп be агтф fv rrjj ' Eflbdpcp yi-
yovev tjliov bskeopi?. (pp. 267,31 —268, 7)
- Теофан Изповедник
не чул вика, а войниците чули това и
като предположили, че неприятелите ги
на па дна ли, обърнали се в бягство, ви-
кайки със силни викове: „Тогпа, torna*.
Хаганът пък, обхвзнат от голям страх, не-
удържимо побягнал. И могло да се види
как аварите и ромеите бягат едни от
други, без никой да ги преследва. А хага-
нът, като събрал отново силите си,
обсадил град Апиария1. И като зало-
вил Бузас2 3, началника на бойните ма-
шини на града, поискал да го убие. А
Бузас обещал да му даде много пари,
ако му подари живота. Но те го вързали
и поставили пред града. Той помолил
гражданите да го откупят, като разказ-
вал колко много се е сражавал за града.
Обаче един гражданин убедил тълпата да
не изпълни молбата му. Говорело се, че
той имал връзки с жената на Бузас. И
тъй, понеже Бузас бил пренебрегнат, той
обещал на хагана да му предаде града, и
като сглобил обсадна машина, която се
нарича „овен“, превзел града. Варварите,
като усвоили тази машина, поробили и
много други градове и се завърнали с
множество пленници. А жителите на Кон-
стантинопол, щом узнали, че Каст бил
заловен в плен от варвзрите, отправили
големи ругатни срещу Маврикий и започ-
нали открято да го хулят.
Докато дълбок мир' владеел в Из-
тока, в Европа бушувала войната с ава-
ритея. Затова императорът Маврикий
превел войските от Йзток4.
През тази година6 в началото на
пролетта, когато войсковите части при-
стигнали в Тракия, Маврикий излязъл с
тях да види разрушенията, причинени от
варварите. Императрицата, патриархът и
сенатьт умолявали императора да не ръ-
ководи самият той лично военните дей-
ствия, а да ги предостави на стратег.
С>баче той не се съгласил, а след като
отишъл в Евдомон, станало слънчево за-
тъмнение.
У Теофилакт Симоката (Simocatta, op. с., р
1 У Теофилакт Симоката (Simocatta, op. с., р 101. Ю), името на този град с предадено под фор-
мата ’Джпаоыа»'. С. de Boor (Theoph., Cbronogr., II, p. Ъ71) отбелязва, че Теофан е предал погреюно
името на града Апиария под формата 'Annola дн. Рябове, Русенско. Обаче от контекста на Теофан
и на Теофилакт Симоката (Simocatta, op. с., р. 101, 10) еявно, че става дума за град във вътрешността
на страната, на юг от Иэточна Стара планина. Кулаковски/i, История, II, стр. 452 бел. 1, приема, че
преваемането ва Апиария може би трябва да се отиесе към началото на похода. Следователно в изло-
жението ва Теофилакт Симоката и Теофан има известна непоследователност. 2 Бузас, тракиец по
произход, бил воевачалник в град Апиария през 587 г. Срв. В. Бешевлаев. Участието на траките в
обществения живот ни провинция Тракия и на Източната римска империя, ИБИ, I—II, (1951), стр. 280.
3 Теофан съобшава ва това под 6002 св. г., т. е. 590 г. от н. е. За събитията вж. Кулаковский, Исто-
рия, 11, стр. 448—457. 1 Т. е. от малоазийските теми на империята. 5 Т. е. на следната 591 г.
Theophanes Confessor Теофан Изповедниг
245
77. Legate Slavorutn regiones septentrio-
nales incolentlum ad Ckaganum
mittuntur
Tp 81 {ютецаи} dv8ets tqeis Xx/.avtvol tu
ysvos, p-qber n ciSiqqovv stEgiflfMMfuvot, hw
’ Pu>paktn> exQain&ijouv, xifiaQas jwdy«s Ристй-
forces. о 8e PaaiXsvs щкаш, -totev w slsv
хш пой vis dtaiQipils Ptoiavvto; ol 8e to uer
yivos Ltpaaav netpvyivai XxLuwi’oi' tzqos тф
геЛы 8s той Hvztxov фхтрсЬки (hxEavov' tov 8s
Xaydvov 31Q0S arrovs ngeofjEiav nepipai xw
8a>Qa wis elh'dgyais avxmv tov mipfiayfiom
айтф xatd 'Pwpauov. ol 8 s ta^iagxot uiitoit
tetsoteiXav avioi'S dno^oyrjoaoffat тф ХауЛеы,
on ov dvvLaTat 8 id. to fiiptos tov 68ot> 8mo-
oteIaoi аотф ovppayf.uv. oxrwvai8sxa yag prj-
viiiv Srpaoxov noajoao&tu o8oau>niav xal oeno
rots *Peofiaiois xeQaieaeiV yefpigcK 8e jisqi-
tpsQeo&a dis pi) e'doras onia negifWso-Shu
way rijs yuiQas auraiv (fyroovOTjs to nibijQor.
<5 8e avToxQ&tojQ davpaoas tip1 re fjhxtav
^cu rd psyifh) tov oebpatos avraiv, IswttvEoas
els c Hodxlsiav avrovg падЕЛЕрчрер. хатаЛсфаП’
8e rijv ’Ayyiai.ov1 xtu pafhov, on jiQeGfteig
els to Bv£avuov HsQaior те xcu Фдаууоуу
nagsysvoVTo, vneurgeipEV ss rd jffacH’Z«ia. (pp.
268,g4 -269, to)
Tofap тф Ltei о Xaydvos е^цтее crooaShj-
xag tats cwdijxaig faiyfifoetp, 8 8s abtoxgd-
тшд tovs Ldyovs tov gagfidgov ov mroedesaro.
did rojiro о Xaydvos ijgaro ndl& rov я61е-
ftov xai nalioQxet rqv Xtyytdara у.щ otgato-
ne6evei xatd to Хёдрюг. о 8s аетохдйтыд
otgtagyov rijs Evgdmtjs yetgoTovEi tov Tlftie-
xov. о 8i P/gtoxoc 2dlfJtaniv umorgdrifyov
narjoas лдото&хиг halennsv ум хата z&v
fi<igfici(MV ywQijaanes oiryxQoiovai sidXEpav,
xal vix&ot Paipdiot. t> 8r. Xaydvos to ото &ci]-
xoebs, avaArxfidiv tag dwdufis fydigsi itqos
n61epov. о 81 Xalfiuwog I8dyv та згМу&т) xai
xarairlaysis ngos Ugioxov wptxvdlTai. yvovs
8e о Xaydvos r.iyv ra>v Pcopaioiv vnoydiQiytxv
els 'Ayyia).ov eSeqxetiu ijtoi els rov uyiov
,Als^ay8gov xcd tovtov тф зггцир&уф nvg'i
nuQadedcoxEV. /urafldg 8't els ra AgigixEga em-
XEiqeT ix-toQ&fjaai to xohopa nohogxtpixd
eSEQyaadutvos ogywa. oi 8s r.a Jgi^btega ol-
17. Протекции на славяните от с ввер-
ните земи. до хагана
На другия ден били заловени от ро-
меите трима мъже, славяни по род, конто
нямали никакво оръжие и посели само
гьдулките си1. Императорът ги запитал
от кое племе са и где обятават. А
те казали, че са славяни по род и
че жинеят на края на Западния океан.
Хаганът бил проводил при тях пра-
теници и дарове за племенните им вож-
дове, за да му станат съюэници срещу
ромеите. А техните вождове ги извра-
тили да обяснят на хагана, че не могат
да изпратят военна помош поради да-
лечния път. Те назвали прочее, че след
като пътували 18 месеца, се отзовали
при ромеите. А гъдулки косели, понеже
не умеели да си служат с каквото и да
било оръжие, тъй като страната им не
познавала желязото. Императорът, въз-
хитен от тяхната стройност и снажност,
ги похвалил и ги изпратил в Хераклея.
След това отишъл в Анхиало и като
узнал, че в Константинопол са пристиг-
вали пратеници на персите и франките,
върнал се в столицата.
През тази година- хаганът поискал
да получи добавка към уговорения данък.
Императорът обаче не приел искането на
взрварина. Поради това хаганът пак под-
новил войната, обсадил Сингидунум и се
отправил на поход срещу Сирмиум. А
императорът назначил за зоеначалник на
Европа3 * * * * Приск. Приск пък направил
Салвиан свой помощник и му заповядал
да тръгне напред. Като се отправили
срещу варварите. завързали сражение и
ромеите победили. Щом узнал това, ха-
ганът събрал войските си и се отправил
на война. А Салвиан, като видял пълчи-
шата, се изплашил и се върнал при
Приск. Хаганът, научавайки се за оттег-
лянето на ромеите, отишъл в Анхиало,
след това1 при [храма] Св. Александър
и го предал на всеядния огън. А след
като се прехвърлил към Дризипера, заел
се да превземе града, като приготвил
обсадни машини. Но жителите на Дри-
1 Срв. Теофилакт Симоката (Simocatta. op. с., рр. 223, 9—224, 13: Гръцки извори, II, стр. 315 сл.).
Срв. Niedede, op. с., II, рр. 324—325. Успенский, История, I, стр. 639—640- Кулаковский, пос.
съч., II, стр. 454 предполага, че тук става дума за цигани, конто по това време скатали сред евро-
пейските народи. 2 През 6084 са. г., т. е 592 г. от н. е. 8 Под „Европа" тук се разбират „ва-
падните* или европейските владения на империята. 1 Тексты на Теофан < Theophanes, op. с., р.
269, 22) гласи: вк ’Ayylal.ov eSigysttu ijtoi tic tov aytav 'Atsgavtoov. C. de Boor нредлагя вместо ifioi
четенето ilta. Simocatta. op. c., p. 227, 28, дава tvmvihv.
246
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
xovvtes evifatlrtmcn' ттеласетСЁигео ftfviaos.
t&s re yaQ nvAas dvanerdoavzec fyietlow rots
fiaQfiuQOis tnoXe/teiv lv detiiq e^aioitp livres.
tote di) tots &sia us avtois fztlvn] dma/us.
fieaov<yr)S y&Q r^loas oqqv Idogav oi fidQficiQoi
’PaifiaicDV dvva/teis t3№^u»>cas tov fiotecos, ней
/лёАЛыг ov/mifMO&ai, xal xataaAayivres ovv-
iovqj tpvyfi dmodido&oxovoi xai Ы ri)v Tlet-
Qtvffov yivovrai. <5 de Hq!oxos /rrjde &aoQeiv
<tIqo)v rd яЪу&г/ tayv ^aQ^aQoov, els to 7fo«-
Qovlbv* EtoeAddxv rd tpQovQiov r)o<pakt£exo. 6
de fiaQflaQW rdv [lolaxov noliOQXEiv IveyjeiQEi.
mvra de dxqxowc ll'JavQtxtoS dapidQtt, ri dya-
oai, eiftovAia de xmaoTQai-qyei tijs dziEiopv
dwduetos' xal &a t&v IxcxovfiadQajv uey&-
Arns 'noqeuis xal vsTOoyHaeoi nei'&ei exovrl ne-
Utxeaeiv zoic Poq^6qok' хш didcootv avtep
tqus JIqIgxov ygd/ifima лЕшёургги rd.de' „rip
evdo&z&up ощагтууср Ilqioxq). tr/v &Ant)Qiav
ran' flaQfiaQcov ey^eifn/oiv pi) duh&ogs' hqos
yaQ tmcbXeiav avrcov tovto yeyovev. yivwoxe
y&Q dzi /лета jioAAfjs aioyvvrjs ixa d Xayavos
fxworoiyjai els ттр> ayiEQCo&eloav avrip dno
' Pcij/taiaxv x<OQav. did tovto хартерувм f/ or)
evdol6ti/s tv T£ovQpvAqF ite&Qififkov adrovs.
nepnopev yaQ did ^aAdoarjs stAola xal alyjw-
Atoti^opEv tas rpapiAias aiirwv. xal dvaysdDerai
iierd alo^dyrjs xai gy/ilas els td i'dia оло-
otQEipaiu. d de Xay&vos xQatijoas zo yod/i/ima
xai uvayvooC ylvercu mQiderje. xal tjvv&r/xas
jtqos tov JIqIoxov dia&eueros xal eiQip'evoag
ixi dwQOK dAiyoiS xal dvo^toAoyotS els zip‘
eavtov azove^ev^e yijv /лета tpvyijs xQuraias-
(pp. 269, 12—270, 18)
/& Prlscus terras Slavorum aggreditur
et Musocium, ducem eoram, capit
Tovzcp r<p Etei о avwxQdrtOQ MavQbaos
tov Hq'hjxov ovv ndoats zaig ‘Pw/idixais dmd-
peav bi tov “Ictqov notapltv Inepipev, Плоте
td ^xkavo-arv е-dvr/ dtaireoSoot холХуоц. tovtov
de 1л1 tov AoQoctoiov, 6 Xaydvos
unddrv .iQeofleis ё^£ле/аре nQos avt6v, xai
xaz/fTiaro 'P<o/iaiovs evnQ^iv tqj jroXt/up didov-
ras. о Hqioxos am^oyeito, ott „od nQos
’Afidoovs tov я62е/лог noiijoai waQaysyova, ha-
),n tiqos to Sx}.avcvojv Sdvt] елд rov avtoxQd-
roQos teteoiuAtp'0. axi)xod)S de d IlQiaxos, oti
'Apdayaotos та лА>]^т) tcov ^xAaoowi -wos
to TTQutdevetv diecxoQmoev, dtamQ&oas tov
"laTQGv /ieauvoijs vvxtds ddox^tais *A(>da-
зипера проявили от своя страна присто-
рена смелост. Ако и да били обхванати
от голям страх, те отворили вратите и
заплашвали, че ще се бият с варварите.
Тогава именно им дошла на помощ ня-
каква божествена сила. Защото по пладне
на варварите им се сторило, че виждат
ромейски войски, които излизат от града,
готови да влязат в бой. Изплашени, те
ударили веднага на бяг и достигнали до
Перинт. А Приск, който не могъл дори
да гледа равнодушно варварските пъл-
чища, влязъл в Цурул и подсилил кре-
постта. Като чул това, Маврикий недо-
умявал какво да прави, но с мъдрост и
военна хитрост надвил безчисленото мно-
жество. С големи дарове и обещания той
склонил един от екскувитите да се от-
зови доброволно веред варварите и му
дал писмо до Приск със следното съ-
държание: „До преславния военачалник
Приск. Не се страхувай от пагубното
настъпление на варварите. Защото то е
за тяхна гибел. Знай прочее, че с голям
срам ще се завърне хаганът в земята,
която ромеите са му предоставили. За-
това века твоя светлост да се държи в
Цурул и да. ги дебне. Зашото ние из-
пращаме по море кораби и ще опленим
техните семейства. А той ще се принуди
с позор и голяма загуба да се върне в
страната си". Хаганът заловил писмото,
прочел го и се изплашил. Той предложил
на Приск споразумение, сключил мир
срешу малко и незначителни подаръци
и с усилено бягство се завърнал в зе-
мята си.
18. Приск напада земите на славяните
и пленява техник еожд Мусокий.
През тази година1 император Маври-
кий изпратил Приск с всички ромейски
войски при река Истър, за да възпре
преминаването на славянските племена.
Когато Приск стигнал до Доростол, ха-
ганът узнал това и като проводил пра-
теници при негб, започнал да обвинява
ромеите, че са подновили войната. А
Приск се оправдавал: „Аз не съм дошъл
тук, за да зоювам с аварите, а съм из-
пратен от императора срещу славянските
племена". Щом като се научил, че Арда-
гаст е разпръенал славянските отреди,
за да плячкосват, Приск премина л посред
нощ реката Истър и неочаквано напад-
а) T^o4Qovl.6v h, fCovQovlov tl, TZovQovkkirv ет, T^ov/jovAIov с, T^nvgevlAov fg, Tzuriiliim A.
b) 'f^ovQovA^ dh, T(ovf>ovA<p y, TZoveovlty sine acc. c, TtovuovlA^ g.
1 6085 св. r., 593 г. от в. e.
TheophaHes Confessor — Теофан Изповедник
247
jaonp avrijuiSev. d di ’Аодйуиюпк rot' xtr-
dvvov alo&6/tevos it&tov те yv/svov fatfias
/М/Mi йщо&^втси. ol di 'Рвщсмо/ cfyeAdrzes
лА/рАг/ Sxlaivv&v xai tip' лед/ tov *A(M-
yacnov ducte/ufoies y.d>Qav afy,ucdwo(us те xga-
Tyoavzes ioAAovs els to Bv^dmcv Оперло?
did TmIueqos. 6 de TaxSueQ IxAvtuk zip-
TtoQtiav stoiov.uevos xai e/s /lefhjv xai zQvpijv
eeudidoi'S f/fisAsi. xai r# тц1тц fpMQa tAi'i&ti
IvJmrlw етип&вгип. auto)' xat SeiAia ovoyt-
&eis, rpevywv eis zl> Bv^ftraov iptev. ol de- orv
а&сф 'PcofMiioi fyxQuz&s zcis 2xAaitv6ls payjj-
capevoi xqoxgooi t&v fiaglidgaev noyadoicos
xat eis то Вгз^агтшг zip’ afy/MiAaiolav r<p
fiaoiAei imoo&^ovooc d di afyoxgdrcoo evyoav-
dels st'XUQioTriQicvs iifjcrovs uezd zrdotjs rijs
TtoAecos tty tte& ngooe^pegev. d de PIqIoxos
dagg^cus eis rd lo&reoa ftSQi] t&v SxAai/ty&v
fytbget. Ггргок di dvi,g tijs Нут/ам^пс t&v
Xgimav&v vnaffyctw avzoyokei лдА/s cPa>fiaiws
xai zip’ Ei'aodov tots 'Рю/ссиок f-nedetfyv’ xai
z&v fiag^dgcDv IxgazTjaav' Пересе de xai Mov-
oouxeov', tov $Yiyab t&v 0oqB6qcov, &ло zgui-
xovca atjfieiwv diayetv. ngodoa'tq di tov Pijnai-
dos diafias tov norafiirr 6 Ugioxos peoovoT/s
wwtbs evgiaxei tov Movoovxtovc dietpOaQ/xsi'Ov
ту цё$ц‘ imtarpiov yaQ ёодтгр/ tov Idiov &deA-
tpov e.ejQTa'^Ev' хсй tovtov cvAiofidpevas tj&VTCi
cpovov tioAvv iv tois ffagflaQOts eioyarsato. noA-
AAjs de aixfiaAtooias xgat^oavTes tQvpfi xai
ив&у tavToiis txdedcvxaow. ovva&Qvio&iyTe^be
ol fl&QtSaiMi ток vevtxyxdw s<pictavxae xai.
yv G.V Tj dvziboois урАелшхёда tijs ^govtuigld-
at)s dvdoaya&ias, el pi} d lev^tav uerca zys
jzegixijs dvvapecos t&v Pcopaiwv fai.vds рау_ц
xgcatiui disx&Avae ids dQpds t&v fkgtfagaas
d de TIqioxos tovs tyv g^govgea- afnp лет-
OTEVftevovs dvecxoAu-noer. (pp. 270. 21 —
271, 27)
Tovtcp r<p itei tov []qk>xov miAiv toy
"foiQov xataAafiovios xai rd Sxlaviv&v eiivr)
nQatdevcavtos хсй лоААлр' afyjeaAaeciiiv тф
fiaoiAei аралёру/агтос, d ^affAei'S tov Taxtpega
djieotelAas myos IIqIoxov лауахеАейетси cAcd&i
tov ytfi/iwra diarQitpai tovs ‘Pcofjalovc xoiqov.
ol de cPe)/Mtoi tovto fiEfin&TjxoTes dvteAeyov,
&s ovx h’dexetai rovro yevea&ai did те та
nh/&T} t&v ffaQflaQMv хсй. то tnolfydav btteivai
zip’ y&Qav xai та yvyt] acpdyipa. о de Tlyioxos
Aoyois m&avocs S^eioev avtovs ixei yeipaocu
xai tijv tov fSaocAeios xiAevaiv лАуу&аси. 6 di
fSaoAevc MovqIxios tauta axtjxoais Ф/Аетл/хо^
нал Ардагаста. Предусещайки опасността,
Ардагаст се метнал на неоседлан кон
и едва се спасил. Ромеите пък избили
множество славяни и взели много плен-
ница, конто изпратили в Константинопол
чрез Татимер. Но Татимер пътувал не-
предлазливо и нехаел, отдален на пиеве
и удоволствия. На третий ден го напад-
нали славянски множества. Обвзет от
страх, той избягал и пристигнал в Кон-
стантинопол. А придружаващите го ромеи
след упорито сражение със славяните
надвили неочаквано варварите и предали
на императора в Константинопол всички
пленници. Зарадван, императорът отпра-
вил заедно с целия град благодарствени
песнопения към бога. Одързостен, Приск
навлязъл в по-вътрешните области на
славяните. А един гепид, който бил приел
християнска вяра, преминал на страната
на ромеите, посочвал им пътя и [по този
начин ромеите] надвили варварите. Той
им казал и товз, че Мусоквй1, князът на
вараарите се намирал на 30 милиарни знака.
Благодарение на предателството на ге-
пида Приск преминал реката посред нош
и намерил Мусокий мъртво пиян. Той
бил устроил надгробно пиршество на
своя брат. Приск го заловил жив и из-
вършил голяма сеч веред варварите. След
като заловили много пленници, те се от-
дали на необуадано пнене. А варварите
се събрали и нападнали победителите.
И те щели да изкупят твърде тежко
успеха, който били спечелили преди това,
ако Генцон, връхлитайки с ромейска пе-
хота, не отбил с упорито сражение на-
пора на варварите А Приск набил на
колове [войниците], на конто била пове-
рена охраната.
През тази година2 Приск отново
стигнал до Дунава, опленил славянските
племена и изпратил на императора голям
брой пленници. Императорът, изпрашайки
Татимер, заповядал на Приск ромеите да
прекарат там зимата. Ромеите, квто чуди
това, възразили, че те не са съгласни да
зимуват веред варварските пълчища, във
вражески страна, при непоносими сту-
дове. Но Приск с убедителни думи ги
склонил да зимуват там и да изпълнят
заповедта на императора. Като научил
това, Маврикий назначил за комит на
екскувитите своя зет Филипик, който бил
a) Mcvovvpw g, Movoavxoi d (Movoroxcnr fh. S.). b) fjjye dfh. c) Mtmmijiov g, Musacium A.
1 Мусокий бил едни от вождонете на отвъдунавските славяни. Вж. Мутафчиев. пос. съч.,
стр. 65—К. Аиречек, Истори)а Срба, I, Веосрад 1911, стр. 86. - През 6086 св. г., 595 г. от-н. е.
248
Theophanes Confessor — Теофан Йзповедйик
tbv tbtov уар^рбу, tbv тус dvawlyg orcaiyyov,
btolyat хо/лута rcav txaxou'iroQOJV iAappa»-
aiiqj, tbs tyv avtov hbelcpijv avtrv £ev£as.
b be ФтАттхЬс rjp^mo xzl^etv & .XpvGonolst
tip' povrp tyg navayiac becuotvyc fjfxwv &eo-
toxov xai Ttalariov bv avtfl btpellov bnobi-
Xec&ai MavQbaov tbv fiaaiiea xai rd zexva
avrov, notycac ix^vozQoq'eia xai ztapcibeicua
IvboHev [?oco] sis iyv ftepansiav abrov.— — —
(p. 272, 10—26)
19. Romani captos Avares Slavosque
Chagano reddunt
Tovtcp zip free eis to tov Bvgavtlor npoi-
otsiu toam’tcu крага, ncubiov zetpanow, xat
uli.o bucopvspov. Afyovai be ol tag loroplag
Impcl&c fyypdtpovrec цу oy/ralvetv byadd talc
noleoiv, В als &v xeydcboi та zoaxiiia. 6 bi
fiwiiAivs tbv Upioxov zyg ctpatyylas anonavei,
.ieiqoi’ be, tai' Homzgv 6bek<p6v, arQavyybv zyg
bwapews noalrai ePa>fiaio>r. b pbv оЪу Прю-
xos tbs bwbpets bpdfitios npiv у tbv IliiQov
cp&doai bianepq. tbv noraubv 6 be Xaydvos
zip fietafjacnv tov 'Pcupaixov laov bxyxococ
liar bfravpa^e хсИ про; tbv Plplmcov fmeotei-
Яеи, fia^elv zyv alrtav em^yr&v xai /xotpav
lafieiv тус npatbas xal ovto tbv noraubv
biavyi-aa&cu. Aiav yap lya^on-ev Im zoic
ebwyypaoi twv rPo>fUu<av. лё/лла zolvvv 6
Tlplaxog лер1 tovrwv яро? tbv Xay&vov лреа-
fiiv Geobcopav zbv leapbv Ayyivolq xai oweaei
xexoafiyfxivov. ouios ecopaxtbs tbv Xaydvov
fiiya tpeovavvta xal ids artoxQtoeic Sht^wi-
xebtepov -lotovfxevw (yneiiei yap navtcov twv
b&vwv avtbv elvai xvpiov) btyyyftaa лаАакр
tbv fiappaptxbv xatejipdSve tvepov. Stpaaxe yap'
„axovoov, Xayave, Inaxpelovg btyyifaaios.
Xeowmpts, 6 itbv Alyvmlwv ffaatleug, nepi-
tpavyg те xai liar ebAaipcov, тф noXofiwp
lap,npbs xai reus bvviifjeoiv йхата/лауутод,
nleiora xai /xeyala IbovAcocato t-tivy tvtevdev
els dlagovetav zteptneacov, XQvaox611yiov Ьу,уца
lx Ix&wv rifiieov xaiaoxEudoac buxd&yrac lovrtp
xai bmfldllsi тф fvytp тап> ytvy&ivicov (iaoi-
Xewv ttaoepas slxeiv tb by,yp.a. tovwv be
ytvofiivov Iv Imayftfp сорту, els r&v теооороп-
fiaoileatv ovyy&s to tippa Btsaipsipev els
tofoilocD xcu tbv tpoxbv F.tbpa xvltopievov' tip
be Seocboroet Inepcotcbvii, nbta it tmoilev f.m-
otypl^eis та oftpma^ tovtov elnelv „tbv rpo-
%bv ^avfid^co dararowta xdl allots allcoc
стратег на Изтока и комуто имал дове-
рие, понеже блл мъж на сестра му. А
Филипик започнал да строи в Хризопол
манастир на нашата господарка всесвета
Богородица и в него дворец, където Щ«л да
бъде посрещнат император Маврикий с
децата си и където били направили за
удобство на императора рибници и пар-
кове.—-------
19. Ромеите отстъпват пленените
авари и славяни на аварския хаган
През тази година1 в предградията
на Константинопол се родили чудовища
— едно четирикрако и друго с две
глави. Ония, конто записват грижливо
историята, казват, че такива неща не
предвешават добро на градовете, в конто
се явит. Императорът уволнил Приск от
длъжността стратег и направил брат си
Петър стратег на ромейската войска. Но
Приск вднгнал войските преди Петър да
пристигне и започнал да преминава ре-
ката Щом хаганът се научил за пре-
хвърлянето на ромейската войска, много
се учудил и проводил пратеници при
Приск, искайки да научи причината за
това, да получи част от плячката и то-
гава да преминат реката. В същност той
много се ядоевзл заради успехите на ро-
меите. Прочее за тия неща Приск прово-
дил като пратеник до хагана лекаря
Теодор, известен с находчивостта и съ-
образителността си. Теодор, като видял,
че хаганът се е възгордял и държи над-
менни слова (той се хвалел наистина, че
е господар на всички народи), укротил
високомерието на варвзрина с един стар
разказ. И тъй, той казал: „Чуй,хагане, един
поучителен разказ. Сезострис, царят на
египтяните, който бял прославен и много
щастлив, прочут с богатството и непо-
бедим със силата си, бил заробил много
и големи народи. Като се възгордял от
това, той си направил златна колесница,
украсена със скъпоценни камъни, седнал
в нея и впрегнал четирима измежду по-
бед ените от него царе в ярема, за да тег-
лят колесницата. На един голям празник,
когато ставало това, единият от четири-
мата царе, често обръщал погледа си
назад и гледал как се върти колелото.
И когато Сезострис запитал: „Защо на-
сочваш погледа си все назад? “ той от-
говорил: „Учудвам се, че колелото не
1 Теофан отнася сьбитието към 6087 св. г., 595 от н. е.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
249
no’ov/j.evov, xal лоте fikv та xaneivowia,
а'п'ёк бё та талера dwtfxwvrau. rdv бё Хе-
саип(ю cvvera>c itjv лаоа$о1?]р Imoxeyifrvra
vouoftecijoai то p,ipi&i tovs flaotleis rAxeiv to
fy&ipn?. о бё Xaydvos таЪта ахт/хоак хсй
vnoyeMaas itp/jos rijv eiQr]v7]v dyeiv, тф бё
stQoatQeoei P/qioxov, ei ti &v ftsfy) ra>v Мн/и-
Gcov t6v Xaydrov тсрщюг. б бё Dqioxos ti}v
аёщиАшоёау алебшхе тф Xayavw iutfq Ttjs
diafidascos. та бё Mq>vQa паута Aoy3<w cbav-
duvais tov storapbv btenegaoev. б бё Xaydvos
ravia faZauevos уотИ} peyalcos' xal 6 IIqio-
xos els Bvfrfyuov fycev. д бё Пётдас тёр aiga-
Tfjylav nageia^ev.
Tbtncp тф ёты dxtlevcei’ о fiaoiAsi'S HiiQCO
тф> отдат^уф, Фате тг/v tqIt7)v yaigav tijs
Pdyas did xqvoov tovs 'Pcnpafovc /.afieiv, xal
try teary 6i олЛсор, тгу бё ётёдаг TQatjv 6i'
ёа-fHjTos jiavzolas- 61 toivvv ‘Pcofidioi tovto
dxijxooTes JtQOS tvgawlda IxQbiovio. 6 бё
oiQatryybs <po^tj&ds rots' otQaromdoK dnelo-
yeito, Фе obx dlrffis tovto itmv. xal Ine-
Seixvve тф отдатф hega у дао para лада-
xelev6/AEva аитф, Фате tovs doiorevaavtas хш
ёх to>v Mvdvvwv diaacofrevras & rats -idAeotv
Ф’алабеодси хсй. yrjQOTQOcpeiaftai ёх tS>v 6ripo-
oicavt tovs бё naidas twv ozgcaiwiibv els tops
t&tovs icin’ olxeicov yovicav iyyodfpeobai' xai
табтц tfi nt&avdrr/ii tov iaov xaiengaifer, xal
zov xatcaga Ф'еыртцтуот'. таота бё 6 Pliegos
тф flaadet хахеуфтаеу. iPdmv бё 1я1 Afag-
xicn-ovxoliv блоотелёы yiliovs ngmQeyyiv. ovtch
negiTvyfivces Sxlxwaols ёлиредоруюк 'pa>-
fttitxip’ injiaaiav xoPKip toitovs rgexoviai’
ol бё ficigfiagoi ii)v aix/ialcoolav cmooipd^ai'-
tes .. xai clyjiaPcooias noXlrjs xgcmjaavTes
foil rd 'Pwfiaixa I'neatgewav. fpn. 272 31—
274, 21)
20. Bulgari in Moesta Inferiore cum Ro-
manis pugnant. Proelia inter Slaves Ro-
manesque in regionibus Transdanubianis
ineuntur
Tovtcy тф £tei riliQov tov otgatijyov xvnj-
yovvtos, xal vds dygtov абтф avvayz^aavzos,
tov noda tovtov & divbfxy igdOtepev, xai
fapoQtytots 6d»vatc XQova> лоИф ivooikveio
стой на едно място, а се движи веднаж
така, веднаж иначе, като оная част, която
е била отгоре, огива отдолу, и на свой ред
долната част се възкачва нагоре*. Се-
вострис разбрал смисъла на тази притча
и постановил царете да не теплят вече
колесницатэ". Хаганът, като чул това, се
позасмял и казал, че е съгласен на мир,
но предоставя на волята на Приск, ако
иска да подари на хагана нещо от пляч-
ката. Тогава Приск, за да премине [Истър],
дал на хагана пленниците. А той взел
цялата плячка и безпрепятствено преми-
нал реката. Хаганът, като получил плен-
ниците, много се зарадвал. Приск при-
стигнал в Цариград и Петър поел ко-
мандуването1.
През тази година2 3 императорът за-
повядал на стратега Петър да заплати на
ромеите една трета от заплатата в пари,
другата трета — в оръжия и последната
трета — в равии дрехи. Като научили
това, ромеите се разбунтували. Уплашен,
стратегът се оправдавал пред войската,
че това не е вярно. Той показал на вой-
ниците друго писмо, което му повелявало
ония, които се били отличили и се били
спасили от опасностите на войната, да
се пратят на почивка в градовете и да
се издържат на старини за сметка на
държавата, а синовете на войниците да
се вписват в списъците на мястото на
своите баши. С тия примамливи обеща-
ния той усмирил войниците и те отпра-
вили възхвали към императора. Петър
съобщил това на императора. Като стиг-
нал в Марцианопол, той изпратил хиляда
войника да отидат напред. Те попаднали
на славяни, които носели голяма плячка,
взета от ромеите, и ги обърнали в бяг-
ство. Варварите избили пленниците. . .
[ромеите] взели голяма плячка и се вър-
нали в ромейските предели.
20. Българи я Долна Мизия се бият с
ромеи. Сражения между ромеи и сла-
вяни отвъд Дунава
През тази година11 стратегът Петър
премазал крака си о едно дърво, когато
по време на лов бил пресрещнат от един
глиган, и дълго време боледувал при не-
1 Императорът, недоволен от отношението па Приск към хагана, го у полнил и назначил на
негово място своя брат Петър. Вж. Ку гаковский. История, 11, стр. 459. в Сиреч на следната 596 г.
3 През 6089 св. г. (597 г. от н. е.). Кулаковский. История, 1[, стр. 458 465, предполага, че тия
движения на дунавскнте славяни могат да се евържат и с обсадата на Солун от славяните в 597 г.
32 гръцкн вэвсри эв българсквта история, III
250
Theophanes Confessor - Теофан Изповеднйк
о Лё aSroxgnraig ygdunaoiv aioyiaiotg xat
ovEtbtofioig dtpogi/тогд ainuv tnegtifialev btovair
Sbd.at'O'a li’h’rj хата rov Bv^ardov xtvEioihu.
и Лё IHtqo? ffoacapEros eh No/ias' ладгуе-
1‘tto. ol bi тту; .даЛяоС 1л.1огцш1 отдаиаят
Sfia rg) Imoxwicg тф отдап/уы farina»’' ofc
tbd»' 6 oigrarjybi xai Ьациааад zip' те e$d-
itltotv xai irdgeiav avtibr xeXetet xcatArndvrac
to aatv Tfj ’Pcoaiuxp zdzjtivi. ovvat n(iiypvafiaf
i>t be orgauanai Im tpgovgti. zifc trrolewg otv-
z&tayfMvot ovx ёттег&опо tovto jtciijoai. fafM-
{ftlg Лё t> orgazgybs опеотеЛе Гёг^ауга цеш
-tMfiovt; OTQatumi»y. ol Лё fgi&toies Etyvyov
eis тгр> exxi.i)aiav xal ids zov vaov
xKeicuyTEQ Exd’&riVTO erbov. 6 Лё Isv^tov ту
uiboi tov vaov cmgaxzog btfyutfvef Hagos be
bgyur&elg dnoyEiootovEi top I'&'izova zrjg orga-
zyylas xai ёхлвуапы axgifitova yn/ttouevais tov
EKioxonov ngbg abibv ayayeiv. ol Лё zijs зтб-
few jraraxa awayfyevteg aziuxos tov oxgi-
fiwva rfc ndieas anelavvovoiv xal t&s m>Xas
ifjg tioIews xl.EtoavTEc zbv (tiv Mavgixiov fta-
cilia Evtprtfiow, zbv Лё organj/ov vfigeot ne-
QiEpallov' xai ovtojs azfytcog о Падод ixel&ev
di‘eyci>grjoa>. лдолё(1ЛЕ1 Лё fcri ката-
охолг/' ol Лё -jtegnvyyavovot ВооАуадок y,t-
Hots zbv anc&ytbv. ol be Boviyagot^ fioggovvreg
if/ eig^vy eav Xaydvov &(isQ((ivcos efi<ibi£(rv'
ol Лё cPo)naioi ядод тог-g BovAyagovc Tas
oQfiag tJtotovvzo' ol bi Bovlyagof йпоотеХ-
i.ovoiv foboas Алтй trtagaivovvtas (tij naga-
Avaai zip Eitxrprp. zwtojv axoioavtes ol лдо-
TQeypvtEQ fjiTjvvovoi тф ozganjycg zavia. о Лё
oTgttwjyof Iqnf „оЛЛё el 6 avToxgduog ладеТ&и,
Toiziov <peioof.iai“. ovfifioiijg Лё itols/iau ytvo-
usvyg, igenoviai ‘Pio.uaioi. ol be 0dg(JaQoi oix
tbic^av avrovg, 1'va fir; vemovtes xwbitv(p negt-
пёо(мо>. о Лё uigoxryybg zbv ta^iagyov zim>
ngoTQEX<tvzo>v ycAesims l/jootiywoEv. tovto (ia-
frcbv b Xaydvos ngko^Eig ngbs zbv Пётдаг
f^aiEfnpe zip froggy aizubpevog, xai cfc cPw-
(taiot ffvet< btxalag cdzias zijv Elgrywyv bieivaav.
6 5s Utrgog атиат}1Ь1д 7.ayots уддоаиа-од (til
Eibh’fH zi/v xiv>]oiv buoxvgigEto, bivl.aaiov'j. be
bibdvai rd oxvla Sxca>za' xal oBtcos ev (lolgatg
a) Nofiof h, Hojlas d, Ло^пс sine acc. c, bv/ias g.
b) Bovl.yagoi] BovlyaQaig ui vid. e, Bovbyiigots rd
vid. f, BtmiyaQiit z. c) Bovlyagas z, Bovlyaooi e.
търпими мъки. А императорът, когатс
чул, че славянските племена се отправят
срещу Константинопол, му писал писмо,
пълно с обиди и непоносими оскръбления.
Петър, като се насилия, пристигнал в
Нове. Личните воини на града заедно
с епископа посрещнали стратега. Като
ги видял, стратегът, у дивен от въоръ-
жението им и от тяхната мъжественост,
заповядал да напуснат крепостта и да
се присъединят към ромейското множе-
ство. Но войниците, на конто била пове-
рена охраната на града, не склонили да
направят това. Разгневен, стратегът из-
пратил Генцон1 с множество войници.
А онези, като се научили, избягали в
църквата и затваряйки вратите й, засед-
нали вътре. Генцон от почит към храма
останал в бездействие, но Петър ядосан
уволнил [Генцон] от началството над вой-
ската и изпратил скрибона2 да му до-
веде по позорен начин епископа. Жите-
лите на града се събрали вкупом и по-
зорно изгонили скрибова от града. И
затваряйки вратите на града, привет-
ствували император Маврикий, а стратега
обсипали с ругатни. Така позорно се от-
теглил оттам Петър. Той изпратил на-
пред хиляда съгледвачи, който се натък-
нали на българи, хиляда на брой. Бълга-
рите, уповавайки се на мира, който
хаганът бил сключил, се движели без-
грижно. Обаче ромеите се втурнали
срешу българите. Българите изпратили
седем души, като ги увешивали да не
нарущават мира. Ония, който били из-
пратени напрел, като чу ли това, го съоб-
щили на стратега. А стратегът казал:
„Дори и имераторът да пристигне, не ще
ги пошадя“. След като се завързало сра-
жение, ромеите били разбити. Но варва-
рите не ги преследвали, за да не би като
победят, да се изложат на опасност. А
стратегът бичувал жестоко таксиарха3
на изпратените напред войници. Щом
узнал това, хаганът проводил пратеници
при Петър, обвинявайки го, че е подно-
вил войната и че без справедлива при-
чина ромеите са нарушили мира. Петър
започнал да уверява с лъжливи слова,
че не знае за стълкновението и че ше
върне двойно цялата плячка. И тъй, вар-
1 Военачалник във вазактнйската войска с неизвестен етиически произход. 1 Скрибоните били
войници от охраната на императора или главнокомандувашня, на конто се доверяеали и по-специални
политически и дипломатически задачи. Вж. Brehier. op. с., р. 354. 3 Таксиархч.т бил началник па военен
отряд. Числеността на отрядите (тбу/иаа) не е била точно определена.
Theophanes Confessor Теофан Иэпогедник
251
Avo of fidoffagoi та «ясЛоЛога охиЛа avala-
fltoreg oxiyovai zip' elQyvyv. 6 8e IIstqos xaia
Пуеауаогои, tov eSoqxov T,>a’ Xx)avtva>v, yco-
qbi, of 8f (jaQjfaQot лере »/r tyc&av r v это-
tapov tovwig fcranyaavreg biexwAvw rov ле-
дова/. oi be 'Pwpaioi Лт> twv лод&ркоу
w&vovtEg tovtovq un&nQEipar' пей tqohevtwv
uvtcov, ллутгетси хата tyg Aaytoos и Пуда-
yaorog xai 6vyoxei. ^egaoavieg bk oi ’PwpaTcn
rdypoXwolug ncMyg ixQtityoav xai elg r« 78ia
Inavi^.v^av. nl.m>-y&ivTwv be tmk dbyywv xai
dvrbQoig толок ледигесиутсиг, ixivdheve to
отдитйлеЬог' fiabioaneg toirw 3ia tyg пжтиа
T/EQlTuyy/iyOVOl ТЫ *Нлфг17.Щ ЛОТОрф. А&Хрф
be elg то avtmsQa fvcovoyg тф лотарф, oi
/iagflaQoi iv tatty хоиятбр&'ое roe’s адгюре-
1'ovg to p&op iTol-evor' peyilyg toivvv ixygei-
ag zotg "Pwpaixoig yevop&yg oxgatevpaoiv,
лдо; tpvyyv kypioyoav xcaanolepylUvieg few
twv lliig/ldaiov. Ь be Mavgixiog zdvia dxyxoiog
rov Петаот ryg oTQazyyiag алелаиое xat tov
IJqioxov лаку otQatyybv tyg G(>q.xyg aae-
отыЛву. (pp. 274, 26—276, 11)
21. Romani Singidunum ab A-varibus
Bulgarisque occupatum llberant
Tovrcp тф Um JlQiaxog 6 CTQaiyyog e£eI-
llOov iv rj) Ggi}xy rag bvvdptig ijelfipyat xai
euoev on nXyQog лоР> btEip&doy eg ainwv.
niivovg be dyalafrwv jiaQayiveta. elg tov
'Iotqov notapbv elg Noflag. 6 be Xayavoc
tovto pu&wv лдёа^ек ё^елеецус туу ahlav лаг-
brwoptvog tyg a<pt£ewg. 6 be IlQiaxog лоое-
cpaviaaco bid xvvy/eoia iiylv&iyai. 6 be Xa-
yuiog, „ov bixaiov Eotiv“, cpyolv, „iv еШотрв»
т&по) xwyyEivu‘ 6 be IlQtoxog tbtov ileyev
eivai tov тблог xai tyv ef byatoXyg anobganiv
rep Лауаир &ve18i£ev. 6 be (htgfagug tyg
Xiyyibbvog to Ttlyog xatiivoEv, xai ini tyv
twv 'Pmpaiwv yyv extbgei. tovto pa&djv Jlgin-
xog naQayivecai eig iyv vyoor tov ’lotgov, xai
naQalapwv bgoptovag lagayivExai ngbg tov
Xay&vov etg Kfoyoaxt>riol.aa, ftilwv aiirw opt-
l.ijaai. elbovii be r<p Xay&tp nQog tyv o%&av
tov лагаиой 6 IlQtovog &xb tyg vybg bmki-
yero. b be Xocyrbog S<py ^Qog aitov’ Kti aot,
rieloxE, xai тр у у тр ipn', хсй Tavtyv ftevAec
bid yievbovg l.afteiv ix twv yetQwv pov; xqivbI
<» ^ebg dvapioov ipov xai HavQixlov tov
ftaoilscog. ixpytyoa to alpa rov otQatov twv
‘Pwpahov xai tor otgatov tov iuov ix twv
варите получили в двоен размер загубе-
ната плячка и залазили мира. А Петър
се отправил срещу Пирагаст, вожда на
славяните. Но взрварите ги посрешнали
на брега на реката и не им позволили
да преминат. Ромеите пък хвърляли
стрели от лодките и ги обърнали в бяг-
ство. По време на бягството Пирагаст
бил ранен в хълбока и починал. Ромеите,
като преминали реката, заловили много
пленници и се върнали в земята си. Но
водачите се объркали и след като по-
паднали в безводни места, войската се
изложила на опаснест. Прочее те пъту-
вали през нотта и се озовали до река
Иливакия1. На отсрещния бряг на ре-
ката имало един хълм и варварите, скрити
зад него, хвърляли стрели към войни-
ците, конто чернели вода. Понеже ро-
мейските войски много пострадали, те се
втурнали да бягат, гонени от варвзрите.
Като узнал това, Маврикий уволнил Петър
от длъжността стратег и отново изпратил
Приск за стратег на Тракия.
21. Ромеите освобождават Сингидунуи
от авари и българи.
През тази година2 стратегът Приск
излязъл в Тракия, преброил войските си
и намерил, че голяма част от тях са эа-
гинали. Заедно с останалите той при-
стигнал в Нове3 при река Истър. Щом
научил това, хаганът проводил пратеници,
искайки да узнае причината за пристига-
нето им. Приск изтъкнал като предлог,
че е дошъл на лов. А хаганът възразил:
„Не е справедливо да се ходи на лов в
чуждо място“. Приск пък отговорил, че
е на свое място4 и укорил хагана за
бягството му от Изток. Варваринът раз-
рушил крепостта Сингидунум и нахлул в
земята на ромеите. Като научил това,
Приск пристигнал на острова на р. Истър,
взел дромони и отишъл при хагана в
Константиола5, искайки да говори с
него. Хаганът отишъл на брега на ре-
ката, а Приск се разговарял от кораба.
Хаганът му казал: „Какво търсищ, Приск,
в моята земя? И нея ли искащ да из-
тръгнеш с лъжа от ръцете ми? Нека
бог отсъди между мене и император
Маврикий. Той ще изиска от ръцете му
кръвта на ромейските войници и на моята
n) Kanotaitio/.n hxy. Koirotaviiolav g, Cotlstanliolani A
1 Иливакия. дн. p. Яломида в Румънвя. " През 6090 св. I.» 598 i or и. е s (орно Нове,
на левин бряг иа Дував, при дн. с. Брънина, източно от Голубац Срв. ВИИНЛ, I, стр. 120, бел. 67.
J ВиэантиВцнте гледали на аварите каго на пришълци и смятали, че заеманата от тях територия принад-
лежи по начало на Византия. 6 Град срещу устието на Мораал. Вж. Jirecek, Heerstrasse, рр, 15,57,66.
252
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
airrovu. 6 Al. Пв'юное Sept)' {„XiyyMvci
zip’ Ttouv an6dos this ‘Pt'j/Miois* v de e<pq)‘,
„о»1 * /zwb’ mohy gy%siQeic nag fjpcov Xafaiv.
fhpei pec’ diiyov zievvqxovza яблек 'Pcopaixds
Aovioi’p&as 'AfiaQois. <5 Al Цщсхое Aid zov
яигарой zag toms vp XtyytAwi стеот/обие-
rog zavrijv hroQ&i)oe xal tors Uovi.yaQovs
ciwrijc xca rd te'yos rni^etv htmfafacto,
о de Xaydvog dyyikovs ядо£ uartov ansareiXe
xai ruvg yievdojvupovg iavzov ikuvg AiegaQzv-
qozo xazamtbpevos тая ycropevcor zov Ilglcxav.
yeipcbvos 61 xmakafavzog, txazeooi af rd Tdia
v^eypiQzjoav. (pp. 276, 21—277, 13)
22. Chaganus quadraginta oppida Illyrtcl
expugnat
Tovtiij гф Izei ouvafaxiicKK 6 Xayarog
zds nepi avzov Awdueig tipi iaXpaum-
eytoQ^oe xd xoxaAefidiv zijv ВаХхц?ь xal zds
тиф aTrip- ,u яол&а sidaag tTidofhjoey. о Ae
Пц1ох<к zavza рера&цхшд Гovdofav im xaza-
oxonp tcov jcgavtopevcov asriozeiXev' xcu xaza-
Aaficbv zovs fiaQfi'iQovs Aid 6vaf}faa>v yiooiwv
zip’ (idAiaiv ttnuf’pevas, neQizvyyiva Avo 0oq-
f'doois тф o~vqj xfraputpETois' xcu zovzovs
diyoaiza 6 ГогАобт]? rd za>v fiaQfatQcov xtnj-
imta. ol Ae eq-aaav btoyiXiois dnArtcus zljv aly-
patetfav zov Xayavov naQadedcoxerca xai
ztQos zd olxela &rtoozeiiot. zavza 6 Гovdofag
ae/MiHi]xdjs xQvmezai ev ptxQd tp&Qayyi, xal
?£ faydivov ini rd vana zovztov yevopevoc
o&qCcbs trams toaSte’’ xcu zip' alxuakootcn'
te^div wqos zov ITqIoxov ijyayev. о Ae Хауй-
vos rd zfjs dsrozvytas радшт eis ti]v eavzov
enave^evfa %wq«v' xai 6 I7qioxos vneorgsipev
els zd idia. (pp. 277, 19—278, 2)
23. Milites Romani a Chugano framentum
acclplunt. De peste in exercitu
Avarice orta
Toirao тф Izei, IvAoaujJVos y't prpd Moq-
zicpi dva2afa'»v zds Awd/avs <> Detoxes ini
fav Xiyyibdvti szaQaylvezai. 6 Ae Xaydvos ovva-
&Qoloas T7fl f avzov Avvnpiv acpvco zfj M oia
Icptmazcu xai zip’ TopeavL noliv IvsxeiQei ла-
fieiv. Aid zovio xal IJqioxos zi]v XiyytAdva
xazcAurdjv zovzcij rnhioiftoev. tijs de loQzris
zov jtaajp. xatal.apotioijc, xai ra>v ’Pcopaicov
i-щф тцхорегап1, dxvjxodis 6 Xaydvos тф
войска". Приск казал: „Върни на ромеите
град Сингидунум!" А той отвърнал: „Ти
се опитваш да вземеш един град от нас.
След малко ще видит петдесет ромейски
града заробели от аварите". Приск, като
довел по реката корабите в Сингидунум,
разрушил града, изгонил българите от
него и започнал да застроява крепостта.
А хаганът изпратил вестители при него
и призовавал лъжливите си богове, обвиня-
вайки Приск за станалото. Когато настъ-
пила зимата, и едните, и другите се за-
върнали в земите си.
22. Хаганът превзема 40 града в Или-
рик
През тази година1 хаганът, като
събрал своите войски, отишъл в Далма-
ция. Той завзел Валкие8 и четиридесет
града около него и всичките ги разрушил.
Научавайки това, Приск изпратил Гу-
ду ин, за да разузнае онова, което се
вършело. Гудуин настигнал вараарите,
които преминавали през мъчнопроходими
места, и попаднал на двама напълно пияни
варвари, които той разпитал за плановете
на варварите. Те му казали, че хаганът е
предал пленниците на две хиляди вой-
ници,за да ги отведат в страната му. След
като научил това, Гудуин се скрил в
един малък дол и като ги нападнал
внезапно на разсъмване откъм гърба,
избил ги до един, взел пленниците и ги
завел при Приск. Хаганът, научавайки за
злополуката, се отправил за земята си.
И Приск се върнал у дома си.
23. Ромейските войници получават хра-
па от аварския хаган. Чума веред
аварите
През тази година3, индикт трети,
месец март, Приск заедно с войските си
пристигнал в Сингидунум, А хаганът,
като събрал войските си, внезапно на-
паднал Мизия и се опитал да превземе
град Томи4 *. Поради това и Приск на-
пускал Сингидунум и се приближил към
него. Понеже настъпил празникът пасха
и ромеите се измъчвзли от глад, хага-
нът, узнавайки това, известил на Приск
a) SryyMva о де £<prj addidtt de Boor ex А, от. codd. b) Haifa? g. Balcam A (al Hayxei? Th.
S’.), c) Topeav Th S A, Tofiooitev gx, To/uoalav hy, Touea 1 coni, de Boor.
1 През слелната 599 г. (6091 св. г.) 3 У Теофилакт Самоката (Вж. Simocatta. op. с., р.
265, 7) името на този град гласи Pdyxtv (в един от ръкописите на Теофилакт Симоката Bdyxti?}. Ша
фарик предполага, че това е ВАлиу?, дн. Беляй, на юг от Карлщадт. Вж. Куликовский, История, II,
стр. 465, бел. 1. 3 През 600-та година (6092 св. г). 4 Томи се иамирал малко на с.-изток от ди.
К/остенджа, главен град на Малка Скития.
Theophanes Confessor Теофан Изповедник
253
Ид'юнсд eb/floo djudfus ёхлёрлрси, лдЬд avtov,
Блюд Ьалаучрата AnooteiXy mnotg, tva petd
Наобт.фод tr}v eavrcov eogtijv tbaifejQwacnoiv.
тетдахосяск toivw audios яХудиэсае tovtoig
Е*ёяерц1ег opoiaig xai <> Г[(ноход eiby nva
’Mixa dvresiepipe тф (Заорсфо/, nsxeQi те xcu
cpv/Mcv 'Ivbixbi xal xootov xdl xaooiav xdl
стера tow em&itwpevw, xa&E^otisvov tov
Xuyaroi' els to Seepicv . xai тайга де^аш-
vog ijaiXt) t jf avrdig' хсй pexQi tov пХ?ц)<>>Иту
vai r.ijv foQtijv ’Pcjypxuol те xdi ol flapfiaoci
йДе/Лсгс ctw)VAi£ovio, xdl oi’X q? <p6fios iv
rxatsQacg bwapeocv rs?c Йё iogtijg riXqQcoflefoqg
fitaj(,a>ei^»'rcu йлй to»- ’Pwpaicov ol ptiafjapoi.
d йё Havpixiog em mmigcei dij&ev tov DqIo-
xor Kopevriolov AneoteiXe pera лецмГу: bvi'a-
uewg tovto ua&wv <> Xayurog ёлг try Hvaicn>
xatd KopevuoXov otgatevEiuj, emo z' orjuetuv
той Kopevnotou. 6 be Koperuoiog l.v &nog~
Qt’fttp ayyeiov ngbs tov Kayurov el-ёлерярег.
cpadl Йе Tives tov Mai'Qtxiov Ьло&ёо&ат тф
KopevnoXcp, Smog то ’Patpdixbv otgatevpa
хадаЬан»/ лоХёршд йш rds Ataxias aimbi'.
vuxtbs Йе ptoowiqg exeievoe rov orgatuv
ordicaafau, pij ла&гуирусооад toig oyioig
usiXetv TToiepov oi'orqoao&at. «итог йё feteAry
O'ores, on ynuvaoias evexev ordygoyopeiv av-
toi-g Exiievoev, oby <Sc efiei (Ьтйесаио. qpega*
8p yevopevqg, xdi rcov fjagPagoiv хатаХаРоггау,
&Qviog noliig tov mgarov хатёХарег n Ke
Kopevriolos rag ra^eig hiigcate xal cunog
avroig dxaraotarjiag eyevero. ovtco ph' ovv ol
Pcopaloi Ttgoc ipvyiy evgmoVTO, di йё fido-
fSapoi floTgaTtjyijTav tor /.abv еЪц-цх&к dvq-
/etbs tovtov? fyovewr. d йё KoperuoXog аоцЛрср
•pvyfi em та igi^txtga yivetar ol Йе rfjg лб-
iefog Sfjgeoi xcu Xi&ois PdXlovte* avtov той
aozecog Aminepnovoiv. ol йё fjdgPoQoi em rd
tgi&ieoa ei&dvteg try re noitv enogOqoav
xai top vaov tov ayiov 'AXegdrSoov evhtgiyjcor,
tov те тасрот avtov tioynfxopevov evodvres
ccvoaico? oxvl.evonoiv, xafhrfioiocnTes xdl to
owpa tov uaQtvQOg' xal ло\).1у alxpaiaxlav
ev tij Ogmej} -TOitjp&pevoi evoyypvvto iaftxQO/g
"Pcopaia»' xate^cuQ6pnot. m be Корвпю/ov
ёх Bvfavtiw хата2ав6под, uey/otoo tdgaxo*
хсй xlvbcov тд noiei Ivecxrppev' wots cpoffy-
frevttK ^ovieo^cu tijv Evodstiy хагаХтеТт xai
^fios tiy 'Aniav ev Xahnyiovi рекяхю^туао
b йё fiaadevg та te excxovPaa dvaiaptov xdi.
oniaixov cvii.e^tlfievo* opiAov rd Afaxna й«е-
а) St£ifuov\ Sirmium A, вёд/uov codd. nihil hac
йе re Ih S.
да проводи при него [свои хора], за да
му изпрати припаси, та да прекарат ра-
достно празника си. И тъй, той напълнил
400 коли и им ги изпратил. Съшо така
и Приск от своя страна изпратил на
варварина — той бил отседнал в Сирми-
ум - някои индийски подправки — пи-
пер, индийски лист, „кост"1, касийски
лавър и други редки неща. Хаганът, ка-
то получил тия неща, им се зарядвал. И
докато се свършил празникът, ромеите
и варварите обшували едни с други и
нимало страх нито у едната, нито у
другата войска. Но след свършването на
празника варварите се разделили с ро-
меите. А Маврикий със съдействието, раз-
бира се, ва Приск изпратил Коменциол с
пета войска. Щом научил това, хаганът се
отправил в Мизия срещу Коменциол и се
настанил на 30 милиарни знака от Ко-
ментиол. Обаче Коменциол проводил
тайно вестител при хагана. Някои казват,
че Маврикий ннушил на Коменцвол да
предаде на неприятелите ромейските
войници поради тяхното непокорство.
Посред нощ Коменциол заповядал на
войската да се въоръжи, без да обявява
на множеството, че ще се започне сра-
жение. И тъй, те помислили, че им за-
повядва да вземат оръжие ва упражне-
ние, и не се въоръжили както трябва. Но
когато се съмнало и варварите нахлули,
голямо брожение обхванало войската. А
Коменциол разбъркал редиците и това
станало причина войниците да напуснат
строя. По такъв начин ромеите се обър-
нали в бягство, а варварите, намирайки
безредно множество, безлошадно ги
избили. Коменциол с позорно бягство
пристигнал в Дризипера, обаче жители-
те на града се нахвърлили отгоре му с
ругатни и камъни и го пропъдили от
града. Варварите пък, като стигнали
до Дризипера, разрушили града, изгорили
храма на св. Александър и като наме-
рили гробницата му, която билаобкована
със сребро, безбожно я осквернили, като
поругали и мощите на мъченика. Взимай-
ки много пленници от Тракия, те гръмко
се хвалели, предизвиквайки ромеите. Ко-
гато Коменциол прастигнал в Констан-
тинопол, голям смут и вълнение наста-
нали в града. Уплашените жители дори
искали да напуснат Европа и да се пре-
селят в Халкидон, в Азия. Но императо-
рът, като взел екскувитите и събрал от-
ряд войници, поставил стража на Дългата
* Т. нар. costus arabicus, от чиито корени се приготвял балсаы.
254
Theoptianes Confessor — Теофан Изповедник
<).QO»GtjO£ re<Z»?. <T df fitjuoi tip’ nolxv E<pi'~
karrov xai f ойухЛупк 'naQpvet rov (ккякёа
HQKsfjelw xtQus tov Xayarov txnfyapfu, ft Ле
&r.(K vip> exflixyoiv tov fWQzvQos *AieidvA(iw
nouovpgvos Лодиицг yooov тоГь (juoflagoic eneu-
ipEV' хш Iv /uci t]a.FQa ema mot's too Xaya-
vor bia sreQBUH' xai floi'flmtiK imbwi oh1
noXAoTs Палок tiyAoiS" wore avzl ywjas imvtxtov
xai xzcw&vwv xai iffj(i<xturv &Qtpcnx хгй. Stixftva
xai nevfh] йяиццубуфа fyr.iv tov ('Aq^uqw
ц Лё ovyxitjws naQexaAet tov xaioaQa ярсо-
ftevcai (трое)" tov Xayavor. (6 <5f fiaaiM.vc
tov r -l(>fidi^ti>va Апёотале juerd dtitQotv яолл&у
ярое tov Xay6tvov)t' els та IgitbieQa, ootis
iuyois fylfots rov froQfiinav exoiaxertv. <5 Лё
fiaefiapog ovx fifiuoAeto rd <5djg« Лё^аодш,
bQtp’eo аоуётср ratv mub<av xateyopevos. Square
Лё tq^s tov xoeofkr „xpoei 6 itebs бгареооу
fyiov хсй l/ai'p/xlov rov ftiTOxntroQoS rtirtbs
y«t> rip' вверну vyio Лё tovs afyua-
/.(movs аподтЛющ avtfy xati tpityqv voptoita
er xouu^oueros xoq afttov" о Лё MavQixios
ovx ryeayezo bovvar xai ттала' о Xaydvos
iJrijaaro ava fyifoovs Xafieiv хата yneyfy' гм
ovb' aitws о 0aoiXei>s bovvcu xatebe^aro, dll’
ооЛё Teaudow xepana»’ iafietv. xai f/v/uco&els
6 XaydvK nuvras aTtexreive xai rnl ta tbia
ave^evsev. nevefyfovza ydiabas (jqqvcmv)* Tais
oncn'diiis tois ‘Ращгмок emiieis' xai rov
’Iotqm nozaubv fj>i fiotfiuiveiv Фиок/ут/пег, ex
tovtov noXi' iiico; fxtr^fh] мата MavQtviov
tov paoiie«>s, xiu qp£ctvro Xoibogiats tovtov
/ЗаЛЛиг' OfiOiTos xai 6 Xabg о йг тд &£>фщ
jiqos XotboQtav той flaoiiecos bavTfth]. о Ле
otqotos evroAutaoiot’s anenepape. npbg tov fia-
oilea наха Koftevuilov ms npoSooiav iv гф
лолёиср noujoavTOS, iv ois fy‘ хсй Фсохач,
oons тф (5aot).ei biaAeyoueiog (3qveq6k tovtot
«ггеЯеуй’ ev тф oeXernot, фате tivd raw na-
TQtxiwv tovtov fiaz^djoai xai roi‘ nd>ya>va
avrov t12.cu d di fiaoilevs oo хатеЛе^то zip’
xatd Kofievuolov (rov ЛооГ»)"1 eyxXipuv, dAAd
rovTOpj anodriovs anekvosi'. did. tovto xai
fl imfjovAt} tov ^aciAefos dgyr/v e.Xiiu^avev.
(pp. 278, 13—280, 20)
стена, Съшо и демите пазели. Сенатът с-ь-
ветвал императора да проводи пратеници
при хагана. А бог като възмездие за
мъченик Александър изпратил чумна
болеет на варварите. И в един ден погу-
бил чрез огненица и бубонна чума седем
сина на хагана и много други пълчища,
така че вместо ликуване, победим химии
и песни, на главата на варварина се
струпали надгробии ридания, сълзи и
неутешима мъка. А сенатът настоявал
пред императора да проводи пратеници
до хагана. Императорът изпратил с мно-
го дарове при хагана в Дризипера Ар-
мацон, който с ласкателни слова предум-
вал варварина. Обаче, обзет от неудър-
жима мъка за синовете си, той не искал
да приеме даровете, но казал на прате-
ника: „Нека бог отсъди между мене и
император Маврикий. Защото той нару-
ши мира. Аз му връщам пленниците, ка-
то искам да ми даде по една номизма
за човек". Обаче Маврикий не се съгла-
сил да даде. Отново хаганът поискал да
получи за човек по половин номизма. Но
императорът не се съгласил да даде до
ри и толкова, нито дори по четири ке-
ратин. Разгневен, хаганътс избил всички
и се завърнал в страната си, като уве-
личил с 50000 жълтици данъка, пла-
щам от ромеите, и обещал да не преми-
нава река Истър. Това предизвикало го-
ляма омраза срещу император Маврикий
и започнали да го обсипват с ругатни
Също така и народът на Тракия започ-
нал да ругае императора. А войниците
проводили пратеници при императора,
обвмнявайки Коменциол, че е извършил
предателство във войната. Между тях
бил и Фока1, който, като разговарял с
императора, му възразил грубо в събра-
нието, та един от патрициите го уда-
рил с жезъла си и му оскубал бра-
дата. Императорът не приел обвине-
нием) на войниците срещу Коменциол,
но ги отпратил, без да изпълни молбята
им. Поради това бил устроен заговор
срещу императора.
24. Romani de Avaribus, Siavis Gepidis- 24. Бляскава победа на ромеите
дне insignem ч/ictoriam referunt над варварите
’О Лё fiaouevs fj.i> тгоооуфе ras еухХ^пек След като императорът не обърнал
tmv ev тр cTQaTfnipatayv маха Konev- внимание на обвинението на войниците в
a) it&'ig addidit е coni, de Boor, от. codd. b) о bi fiaoAzv; — nobs zbr Xayavov addidit de Boor
ex A, от. codd. c) addidit ex A Th. S. de Boor, от. eodd. d) tov от. codd.
1 Бъдешият император Фока.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
255
TtuAOV, О UVTOS KopSVZtOAOS 6MMzP6)V TV onil-
TUfOV SQxeTcu Im tov '‘Iczaov xal evovrai тф
Цуюхф lv Xtyytbow xcu kvetett t) лубе rows
’А/Зацок* eiQYivvj. icimy; kv^eiorjs, egypprai
fig to Bi'Utp’tb'toy, rjTig toil г^ок iteydkij tov
Iotqov. таЪха 6s wxw'oas б XayuvTK, aova-
t^Qproas tag favT<£> бюбрек 1л1 та ’Ptapaixa
%<OQei’ rots 61 teenuyatv avzov vlois Tuyadcvg
t TSQag 6wdpsig зшоёоттуж cpQoi’Qeiv zag 6>a(jd-
osig rov ' lotQW. ol бё 'Pwuaioi ayeSlae лоы'у-
oavzes toy -кячиот dievijcarto xai лИериг
рета rmr ul<7w той Y«;mw avvsozijaot'ro,
ffyicxov oryrmfyovvrog 6 yao Kopfiatokog
an^sv^oag elg to BiptiVTOUw zip’ vijoov bta-
Oeirro. Im TtoAAas бё diyag tov nokepov xya-
Ttjcm>Tos, xat tov ijkiov dveavzog, rouixootcov
те ‘PopafiM’ CivTUQtiih'TT»?, /drawee тёоос/Qeg
lx n~)V fjayfidyevv dtdtkovzo. tio&er de itakiv
cvvTagm'Tfg та arytnevpaza aaitr той локёрог
lim/Q^ano хш. mihv oxrtli xiktadug го»*
fliipcov avsiAOv. vfwloK xai tf? ryfry tfpdQQ
rntyaratapevoi lx nbv fapqkoisfxi»' oi 'Pn-
paioi луб< tcivg fiaQPaQovc excoQ^oav,
rovK.it TQSTparrtb xal Im та vdara rjj? kip-
vyg zovg Afitiyoiu; arffafoavreG nokkovg 1$
avtan' ЛлётачКаУ ei> olg xal dt rov Xaydvov
jraMf? алеллйу^оат' xcu vixiyv ol 'Рптрсйы
л^еуттп) dvethfoavw 6 бё Xaydvog owa&yoi-
ortg dvvaurtg хатй 'Pcopctlaw &it]Q%ew'
локёро? de xyoTt]DlvTo;, tq&tovoiv ol ’Роз-
pciioi tovs fictofidinvg, хсй лааа>у ol 'Bmpaioi
ixioypozeyav ravzip' amjvEyxavzo zip' vixvjv.
v бё Hyioxog TfrsoaQas yjlt&dag owrtKas zbv
Ticoov лотарбу neyiioai exekrvas хсй хапюхо-
лцося та тон1 {kiQfjdyaw xivqpaza ol 6e fidy-
fiuQoi pijfiev tojv yeyovuzotv iyveoxores eoyzrjv
ImreiofirTfs ovvEnocinijuv. тоиюк ol ’Разрыта.
xQrnrtds Imneodneg fteyunov фбуот алеууа-
toviac TQtaxoi'za yctQ ydindag Fipmi?>a>v xai
tT£Q(/>v ftoQfiufxw unsxzto>mf xal nieitrcTp’ aty-
palwoia» ka^dvreg nyb? tov Ilyioxov vnsctQe-
ipav. ti 6s Xaydvog mliu' 6wdpetg cwaflQci-
aa; 1л1 rev Iczqov лащаутуегас xdi (svpfitildv-
Tsg nokepov fjtTvwim ol fi&QftaQoi xcu. eis та
psiifya та' jrotapov dmma'tyovrai. ot’wczol-
kvvzru. 6s Tomois xal Ххкаыто1ъ noXkoi. ^wv-
ra$ 6e exQ&vqaav ’ApaQOVg pev zeiozikrovs,
{Xxlovtvoi>g бё oxtaxoaiovs хсй Гтулсидск
т&луМоУьУ dtaxoahvg хсй paopdyovg 6io%i-
ktove. 6 6s Xaydvog ek MavQtxtov tup fia-
nAea nQsofieig dmeoiFikev /'пактфеЪ' T.m'g ^'>y-
oyfU^iag zceiQtBpf.voQ 6 6s MavQixtog aipioi
a) Avares A (iagfldQovs codd. b) ^Sxzaiwo/ em.
c) Sx/.avirov — zoioyiXlovs oddidit ex A de Boot,
om. codd.
Тракия срещу Коменциол1, сам Комен-
циол, като взел войската, пристигнал при
Истър и в Сингидунум се присъединил
към Приск. И така, мирът с аварите бил
нарушен. След нарушаването на мира те
пристигнали във Виминациум, голям
остров на Истър. Като чул това, хаганът
събрал войските си и се отправил срешу
ромейските предели. Той предал на че-
тиримата си сина други войски и ги
поставил да пазят местата, през които
се лремииава Истър. Но ромеите напра-
вили салове, премина ли реката и под на-
чалството на Приск завързали сражение
със синовете на хагана. Коменциол пък
се разболял и останал на остров Вими-
нациум. Сражението продължило много
часове. Когато се мръкнало, били убити
300 ромеи, а от варварите загинали че-
тири хиляди. Рано сутринта войските
пак се строили, пак започнали сражение
и пак загинали осем хиляди от варвари-
xui» те. И на третий ден също се строили и
ромеите се спуснали от по-високо място
срещу варварите, обърнали ги в бягство
и като ги натикали във водите на езе-
рото, издавили много от тях. Между
удавените били и синовете на хагана.
Така ромеите спечелили бляскава победа.
А хаганът събрал голяма войска и по-
теглил срещу ромеите. Завързало се
сражение и ромеите победили варварите.
Тази била най-бележитата от всички по-
беди на ромеите. Приск, като строил че-
тири хиляди души, заповядал им да пре-
минат р. Тиса и да разузнаят придвиж-
ванията на варварите. А варварите праз-
нували някакъв прззник и пиру вали, без
да знаят нищо от оновз, което се нър-
шело. Ромеите ги нападнали тайно и из-
вършили голямо клане. И тъй, те изби-
ли 30000 гепиди и други варвари и ка-
го ввели извънредно много пленници, се
завърнали при Приск. Хаганът отново
събрал войските си и пристигнал при
Истър. След като се завъраало сраже-
ние, варварите били победени и се изда-
вили нъв вълните на реката. Заедно с
тях загинали и много славяни Заловени
били живи три хиляди авари, [осемстотин
славяни, три хиляда и двеста гепиди]4
и две хиляди варвари. Хаганът про-
водил пратеници при император Мав-
рикий, като искал да му бъдат върнати
пленниците. А Маврикий, като не бил
Събитията се отнасят към 601 г.
------------------------------— 2 На това място в ръкописа има празнина. Заградеиите в
скоби думи в гръцкия текст са добавени от издателя според латинския превод на Анастасий Библиогекар.
256
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
tjadid>v zip' 3teQttpcn>q Tfov 'Prouatfov vixyv
ygatpa тф PlQtox.cp rwofiwvat тф Xa.y6.vto
tow 'Afjagow' ней fiovov. 6 d« Kopenioios
fiohg riyc vooov fitayevopevos е&охетси els
X6fiasb Цчтоп1 fifiqyow tov gayayetv avrov
rip1 66от TQdiavov rov /каяЛеак. yegcov fie
tk r.afaijr Imcrapevos etpaoxe fivoyegi] тайтф
ri vat xal afirofiti'TOV «ло АтЗ»’ лихЛвл* х<й
yrtumvos vvros, vtpijia oq>i xal yiovag xtxrry-
pivr/v. 6 fie Koptyricios tiij любое cols Ло-
•yotc rov yegonoq faiegyeiai fiia rijs ufiov rav-
rtfi. yi>xow fie yeyovoros tf-aiolov *xdi цеуА-
Мч xgvovs, dtaq faiowiui жАк» тая * Ptvpaiwv
xdl twv vturoqroQttW fyootv та зтАгёота. х<й рб-
its Im r.i}v tiianofytoh}1 Aybcero. xaxeioe
twv ’Pwfiulorr nagaxttfiaodvrwv, о Kopevtio-
Aos els Pv^nvnov eQxerai. (pp. 281, 21-
28.3, 6)
25. Avares Antarum gentem, Romanis
sociatam, delere conantur
’(> fie PutMAelf Ili-iQov, tov Tfitoy tlfie^pov,
OTQtat/ybv xditv rtjs (Э/м/хц; xeiQOrov^otM иле-
oreiiev. vpaptou yag negi tot s Kfnaodxias
a&Qoto&rjvai id twv fiagfiaotm' niij&T) tov
’AtpijX OTQartiybv exovra. t> fie llergos алё-
ateile ago; top ' Ачрг/у. ^geofievrip’ jtegi etQij-
vt]q, >5 fis ’ Ayjyx tovs KaraffjsatK ex twv
'PtiifAtuw ineyeifyi iafleiv' xdl и Xaydvos hu
ri/v Kov.'TfU'Ti(i},avc exwQrjoe?. di fie ‘Pwpuloi
Im zip’ Hoqxyv l-ruve^evsuv xdl els Afigia-
rovnoia' fitplxano, о fie ffaatlerg /ш&оя, fin
6 Xaydvos хата rov Briyn'tiov friigyEtai,
yfyjxpe.i тф Петом els top ’Imgov vnootQeipai,
xal 6лоотеИе< Bwpooov r.uv oxglfiaeva pet&
vumuiag tov fiianegavut rov iaov. wtoorelias
fie Ilficgos lovfiovT]v rov moOTijawjyo»’ negav
tov *IoT(jov vtoiifjs &%uait»oias ex$jrt]asv'
ravra ua&wv 6 Xaydvos top ’ Ayii/x /лет
xiiytpiw ajieaieilev, ояок то rwv * Avtaev6
още научил за бляскавата победа на ро-
меите, писал на Приск да върне на ха-
гана аварите и нищо повече. А Комен-
циол, който едва се съвзел от болестта,
пристигнал в Нове и потърсил водачи,
за да го преведат по пътя на импера-
тор Траян1. Някакъв старен, който поз-
навал пътя, казал, че той е труден и че
не е преминаван от много години, че е
зима, че планииите са високи и има Сне-
гове. Коменциол не понярвал на думите
на стареца и тръгнал по този път. Но
настъпил необикновен студ и голям мраз,
та попинали много ромеи и повечето то-
варни животни и тъй едва стигнал до Фи-
липопол. След като ромейските войници
презимували там, Коменциол се върнал в
Константинопол.
25. Аварите се опитват да унищожат
антите, понеже били съюзници
на ромеите
Императорът отново назначил за
стратег на [войските) в Тракия своя брат
Петър и го изпратил на поход2. Защо-
то бил чул, че при Праговете3 се съ-
бират варварски племена под предводи-
телството на Апсих. Петър проводил до
Апсих пратеник за мир. Но Апсих се
опитал да завземе Праговете от ромеите-
14 хаганът се отправил срещу Констан-
тиола. А ромеите се завърнали в Тра-
кия и стигнали до Адрианопол. Импера-
торът, том научил, че хаганът настъпва
към Константинопол, писал на Петър да
се върне при Истър и изпратил скрибо-
на Бонос да прекара войниците с флота-
та. Петър, като изпратил подстратега
Гудуин отвъд Истър, заловил много
пленници. Научавайки това, хаганът из-
пратил Апсих4 * с много войска, за да
изтреби племето на антите6, понеже
a) 'Affagovs A Th S, fiagpaf>ovg сом. b) fiopos dhm, Hofia! e, No/ius sine асе. с, Аод«? g. c) Ixi
tip KtoretavTloiMv d Th. S., ini zip KonoTavzlolav y, hti то» Kcovozavtiolov Z, im xi)r Ktnvotavxiav C.
d) t6>v ’Avtwv scripsil e Th. S. de Boor ta>v vavt&v fmxz. tStp ovt&v e.
i За този път вж. Jiretek, Die Heerstrasse, pp. 156—157. — В. Аврамов, Траяиовият яът от Кар-
патите през Дуиаваи Балкана за Пловдив, ИБАД, IV (1914), стр. 226. — В. Бешевлиев, Латински местни
имена и Мизия и Тракия, Сборник Г. Кзцаров, ИБАИ, кн. XIX, 1955, II, стр. 290 и сл.—Името на император
Тралн е запазено до днес в иаименованието на Троянския проход, през който минавал Траяиовият път.
! Събитията се отнасят към 6094 св. т., 602 г. от н. е. 3 Тези прагове (катаракта) се напирали
на Дувава, дн. Железни врата. 4 Аварски вожд оеоло края на VI в. За него вж. посочваияята у
Aforat>csi&, Byzantinoturcica, II, р. 82 ь Ръксписите дават четенето rcov vavrSv и хй» avt&v вм. x&v
dfttov. Издателях е възприел четенето x&r ’Avtaiv във основа на разкаэа на Simocatta, op. с., р. 293,
1—6, който првдава twf 'Avt&v. Антите са били един клон от източнославянските племена. За тях вж.
Niederle, Manuel de 1’antiquite slave, I, Paris 1923, p. 34. — Срв. Б. А- Рыбаков, Аяты и Киевская
Русь, ВДИ, 1939, 1, стр. 300—324. — М. К). Брайчевский, Об .аятах*' Псевдомаврикия, СЭ, 1953,
2. стр. 29 са. — Третьяков, пос. съч., стр. 137—142. Тепфан за последен път спомеиява тук племето
Theophanes Confessor — Теофан Изповедияк
257
dtoAeog i&voc ик oi'uuaxov t&v 'Pcouauov.
T.ovtoi< de yevo/ievov t&v fiaQfiaQow длброща
XQOoeQQW] vote *PwjMuot£. 6 fie MavQbaos iv
йхгша ysvopevog xai e.id&g, oti ovdiv tbv 6ebv
Am Haiti, $A2a naaiv dnodidtooi хата та еду a
аьт&г, xai iniAoyuxlprvog то о<ра).уа, д елосу-
oev elg zip’ alx/mAfooiav y,r] Z&xyoQaocK avtijv,
cvprpcQeiv exQO>ev ev rty $йу tovtqj ЛлоАа-
ffeiv zip’ apaQuav, xai д ?) Sv тф yiAAovu.
(p. 284, 6—25)
26. Exercitus Romanns in terris Sia-
vonim hiemare negat
Tijg totvw цетозио&гцд wpas xataAa^av-
at]S, xd). MovqixIov tov ffaatAearg xeAevcavtog
rty IHtqcij ev тд twv SxAaviv&v ходде тог
Aabv waoa^Ufjaoai, Ф’тёапуут' of 'Рш/uaioi yrj
xatadexdfievoi, tovto noieiv did те тер> t&v
itwuov Tontlvtoctv xai did то зтолАтр' nQdidav
InupeQeoQcu xai Sid to зМфу 0aQ0ae<oi- ле-
Qixexvo&cu T)j xai mdoiv IfieAezijaav.
6 di moaujybg diayavaxt&v хата той Aaov
elg &л<яюип> avtoiig SveftaXev. imnimovot toi-
vvv fieroi Adfyoi тф Ааф xai yw%og noAv. 6
di Петоо? ало et'xooi fuAiiov tyg oryauag vt/v
diatgifir/p imuelw. MiivQoaog de тф Петра/
frafixiei did удлриатоуг лерасси tov Iotqov,
xai тад yetfieQivdg anozQoipdg rov Aaov ix rife
t&v SxAnw&v ушоад dpicwHai, brnos p-y
Sypooiag aityoetg tu-ayxan&jj rot? 'PiDpafotg
nctQacxiEo&ai. 6 de oipaiyySg petaareilaycvog
tov PovtM'yv ёфуоеУ „Alav poi fioQtyrata rd
tov fiaaAetog ngoardypata ini dAAoTQiae yijg
Xnp/focu ’PtopalovC xru. rd падахоЪош yaAe-
nov, xai. to rnaxovoai dteroreQov. odder xaXbv
Ttxzei tpilaQyvQ'ia., рутг/Q de лбгтше t&v xa-
x&v xa&eorqxev. T.aoiry voo&v 6 аттихобтшд
t&v fieyiawov xax&v aizwg roig 'PaifMioig
ylvnaE. (pp. 286, 14—287, 2)
27. Avares Thraciam sub Heraclio
pervastant
"Ok yaQ Xoagopg, 6 t&v Перо&г fiaot-
Aevg, tqv eiQQvtp’ dieAvaer, xdl ol ’AfiaQeK*
Tip Goqxtpr duiAeoav, xai арфш td отдатео-
fiata t&v ’Prormiwv die<p&6ftt)oa', &me, 6nvp
vtxa 'НрахАевх IfiaoiAevoe xdl i^eraow rov
onAitixov Атюцоато elg to dxQtHes, ex miotjg
tijg nlty&wg tijg edee&eioijg enl т-ijg nQavri-
®) fi&Q&aQO* y.
били съюзници на ромеите. Когато това
станало, част от вараарите минали на
страната на ромеите. А Маврикий, като
се осъзнал и разбрал, че нито не оста-
ва скрито от бога, който нъздава на
всички според делата им, схванал каква
грешка е сторил, като не откупил плен-
ниците, и отсъдил, че е по-добре през
този живот да изкупи греха си, а не в
бъдния.
26. Ромейската войска отказва да зи-
мува в земите на славяните
Когато настанала есен, император
Маврикий заповядал на Петър — войската
да зимува в страната на славяните. Ро-
меите се противопоставили и не се съ-
гласили да сторят това, тъй като конете
им били изтошени, понеже носели голя-
ма плячка, а страната била залита от
варварски пълчища. Те замислили бунт,
а стратегът, като се опълчил срещу
войниците, ги подтиквал към буйство.
При това над войската се изсипали сил-
ни дъждове и наста нал голям студ. Пе-
тър се установил на двадесет мили от
войската. А Маврикий настоявал с писма
до Петър да премине Истър, за да се
изхрани войската през зимата в страната
на славяните, та да не бъде принуден да
дава храна от държавата на ромейските
войници. Стратегът повикал Гудуин и
му казал: „Твърде тежки са за мен за-
поведите на императора да зимуват ро-
меите в чужда земя. И да се престъпят
е мъчно, и да се изпълнят е оше не-
опасно. Нищо добро не ражда сребро-
любието1, което е майка на всички
злини. Боледувайки от него, императорът
е причинил на ромеите най-големи беди“.
27. Аварите опостошават Тракия при
управлението на император Ираклий
Персийският цар Хозрой2 нарушил
мира, а аварите опустошили Тракия: и
двете ромейски войски били разгромени.
Когато на престола се възкачил Ираклий
и поискал да направи точно преброяване
на войската, от цялото множество, което
1 Опитите на Маврикий да сложи в ред финансите в империята, като съкрати рваходите и накали
войнишките заплата, му съэдали име на скъперник. Непрекъснатите войии с перси, авари и славяни, от
друга страна, също съдейстаували за неговатз непопулярвост. Срв. Успенские, пос. съч., I, стр. 346
347. 363.—КулаковскиЬ, пос. съч.. стр. 486—487. Общи за управлението на имп. Манрнкий вж. Н.
Пигулееская, Византия и Иран на рубеже VI н VII вв., Л. 1946. 2 Хозрой II Пара из (590—628).
33 Грыжи извори за бъягарсквта история, III
258
Theophanes Confessor Теофан Изповедник
Ло? AlavQtxlcp рета Ф<х>хй oi'X c'tQf. ntgcttreQw
Лго dvAgoiv. оГык ст iov vvQ<twov -tqooti}-
oa/ievoi ini avrov Hv^ih&tjaav. (p. 290,
14—20)
Tootoj тф er« naQElafiov ст Пёдош Kai-
ooqeuiv rjjr Ксвпадохкк xai яолЛяг uogiabag
lv avrjj уураЛмтеесаг. 'HQaxieiog fie 6 fia-
otAetig evqe nagaixlvuEva r« г»;? noliTEttK
cP(d/umwv nQ&ypata. tyr те yaQ Evodtnip ol
’AfiOQEK iiQijutocay, xai tip’ 'Aoiav oi IleQaai
naoar хатёатоетрар xai tag noistg г/ураЛшШ’-
oav xai wv twv 'Pmtiaiwr otqotov It ток
поЛёрои: Avijiaiaav. (pp. 299, 31 — 300, 3)
Tovrcp тф Pcei iarQdtevoav oi 'Afiageig
хата rife &Q<ixijg. xoj anooteiXas 'НдахЛеюс
nQF.afje.ig jiqoq avroi'S ЦтеТт.о EiQtp'f/т' xat ovv-
tk/avov тся> Xayavov табттр' tnoteiv, 1$т]Л&еу
6 ffaaievc ₽fo> tov Moxqov telyovs /ют& nd-
Olfi 6 QlXFOQtCS fjuctAixifi xcu ficoQan' гтоЯлол'
xai иеуйЛют fcrobQao&ai tov Xayvvov, ЛаДог
та люта лпд avtov tov noujoai ngog алЛ/j-
iovs опотЛ<к eiQ/p’ixdg. о As (iaQ^aQog Ixeivog
rag те owdt/xag aHrn'toag xai toi'g OQxovg
47 роз TVQarvtxax xaia rov fiaoiAeax lypbQt/OEV.
гхпЛауЕЮ Ae 6 flaoilsin: тф fyiQOO&tx/jrw tov
igdyparoc tpoyoK ini tip' тбЛо' vneorQEiper,
Лангит 3f 6 fiapfiagog njv te fiaotAixip’ dno-
cxevijv xal tegwr-ooiav xai oawg xaraXafieiv
TI^W^&T), fattOTQE4>E лоЛЛа ywgiti n/g Одах//*;
Aiyoa/iEVOg lx то? (uiQoailoxTlTOV dnatri&lrrrK
rjj MnlAi ripe t-:lg/jvrjg (pp. 301, 26—302, 4)
28. De расе Heraclii cum Avanbus inita
Tovztp та ста ’HqoxIeuk ngbe тот Xa-
yavov twv ’Afidgwv* nQsafiEtg anooieilag Ipe-
xaAei negi twv vn «и’то? угуоРотвП' n&ec/Awv
хш ng^g exQijvyv зтдоетдёяЕто. ЁмотдатеИаси
yaQ Autvooepevog хата UsQoiAog EigyvEveiv
/юта той Xay&ov itftetev. о йе Xayavog albe-
obds T.rjv rov (кинЛеюд Нуйлтр' petcwoElv
fmyyylPkexo хчи eiQ>/i’r}v noieiv (•яюууетто' xai
motxfjoavieg пахта [<~tlmQey>Er oi noea^ets I1'
elQr/vil. (p. 302, 15—21)
заедно с Фока участв} вало в бу нта срещу
Маврикий, не намерил повече от двама
души. Така че ония, които избрали узур-
патора, били йогу бен и през неговото
управление.
През тази година1 персите превзели
Кесария2 в Кападокия и поробмли в нея
много десетки хиляди. Император Ирак-
лий заварил ромейската държава в
тежко положение, защото аварите опус-
тошавали Европа, а персите разорили
цяла Азия, опленили градовете и избили
във войните ромейската войска.
През тази година3 аварите пред-
приели поход срещу Траквя. Ираклий
проводил при тях пратеници и поискал
мир. Понеже хаганът се съгласил да
сключи мир, императорът заедно с всич-
ките си копиеносни и с много и го-
леми дарове излязъл от Дългата стена
да посрешне хагана, който му бил дал
обещание да сключат мирен договор по-
между си. Обаче варваринът, като по-
тъпкал споразумението и клетвите, се
спуснал внезапно с оръжие срешу импе-
ратора. Уплашен от внезапния обрат на
работите, императорът побягнал и се
върнал в столицата. А варваринът взел
всички императорски вещи, копиеносците
и колкото хора можал да залови и се
върнал, като опустошил много селища в
Тракия, неочаквано излъгани в надежда-
та си за мир.
28 Сключване на мир между аварите
и Ираклий
През тази година4 Ираклий, като
проводил пратеници при хагана на авари-
те, укорил го за извършените от него
беззакония и го подканил към мир. Той
възнамерявал прочее да воюва с Персия
и ватова искал да има мир с хагана. А
хаганът, засрамен от миролюбието на
императора, признал, че се разкайва и
обешал да зачита мира. И като сключи-
ли договор, пратениците се занърнали с
мир.
a) r<5v ’AjMotov Cnmbefts ex А. ют /idc/iupor eodd.
11 Теофан отнася събитията към 6102 св. г., т. е. къы 610 г. отн.е. Устаиовено е обаче, че между
1.609 и 77§>г., с изключеиие на времето между 714—726 г., датирането у Тесфан изостава с по една
година. Вж. G. Ostrogorsky, Die Chronologie des Theophanes im VII und VIII Jahrhundert, pp. 1—7.—If.
P. Г. Преображенский, Летописное повествование св. Феофана Исповедника, стр. 138—139. Следователю
и тук 610 г. трябва да се коригира на 6| lj г. г Кесария (дн. Кайзери), глзаен град на обяастта Кападо-
кия в Централиа Мала Азия- 8 Според Теофан през 6110 св. г.. 618 г. от н. е. В същност съби-
тията се отнасят към 619 г., кэто се направи корекцията. Срв. Успенский, пос. съч., стр, 683—684.
4 Т. е. 620 г.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
259
Tote 'HgaxAeios gfjkov t9«oi> &vdkafj6>v xai
ueta t&v ’Afiagtov elgrp'eAaas, t5g Луб/м^ы,
uertfveyxe rd тдагейрата tys Ейдсйтп/я ext
rl)v ’Aoiav xai fitsvoetto tfj ovvegyitf tov #ecn>
xara Uegoifios XfoQfjcai. (p. 302, 28—30)
Katekme fie tov ifiwv vlin' obv тф зга~
TQtaQXt] Xegyicg ev KaivotantvoviroMi fiiotxeiv
tn зщ&ураса obv Bwootff тф miqum/, Avfigi
Ixetpgovt xai rd лагта оихетф xai леяида-
ttircp, ёуоазре fie xai ngos tov Xaydvov t&v
’AflafXDV nagaxhyjeis tov imxovgelv та t&v
'Pcnpaifnv 3tQay/MLta, cog tptllav стеюац&ют
irgbs avrov, xai inftgonw rov fiavrov ufov
tovtov ovfipaoev. (p. 303. 3—8)
29. Bulgari, Avares Slavique Constanti-
nopolim oppugnant
Tov fie Soq^oqov ovv тф Хоепф abtov
стдатф xata Kiwotavrcvovnoketos dneoteikev,
олок tovs ex bcoews Ovwovs, ovs \4/?d0ou?a
xalovoiv, BovfyaQou;b те хсй Xxka^ovs^ xai
rtpiaidais ovfttpcoviQaas, xata tys ттоЯлад /со-
(njocoai хсй tavtrp/ noXiagxrjaiootv. probs йе
tovto 6 fiaoikebs tov fiavrov atgatbv eis tgeis
fiiatgioeis ?%o'/gjjev X<A tovs piv l^ene/apev
els to tpvkdgcu. tijv n6l.iv, robs be nagabovs
Oeoficbgrp, тф Щы ддекгрф, xata tov Xaiv
aokepsiv Ixfkewwr to fie tqItov pepos curbs
kapcbv im Aa^ixtjv iycbpei, хсй ev ravrff fiia-
tpl/icov tovs Tcvpxovs ex tijc etnas, ovs Xd-
£ageis bvopd^ovair, ets ovpg.axi.av ngooexa-
keoato, 6 fie Xd'iv ара тф veoovkkexrto Лаф
xarakafitbv tov tov fiaaikews fibeXtpbv Оебдаз-
qov tiQOS лАЛерог ibnlioato.-------— cgenov-
m fie ol 'Pcopatoi tovs Uigoas хсй avatgovoi
nkfj&os nokti. tovto pa&wr Xoagoys <bgyi£vco
xata tov Xaiv 6 fie ScCiv ix nolXijs a&vpias
els vooov epneo&v btekevttjcev. (p. 315, 7—24)
*0 fie XdQpaQos тЦ Xakxtjfiovi ngoofja-
k&v, xai ol "Afjageis lx tijs Gggxrfirfi nokei
Тогава1 Ираклий, като възложил на-
деждите си на бога и сключвайки мир с
аварите, както си мислил, прекарал вой-
сквте от Европа в Азия и решил с бо-
жия помощ да се отправи срещу пер-
сите.
[Ираклий] оставил своя син2 и па-
триарх Сергий в Константинопол да упра-
вляват държавата заедно с патриций Бонос,
мъж мъдър, разумен и във всичко опитен.
Отправил писмени молби до хагана на ава-
рите да оказва помощ на ромейската
държава, тъй като бил сключил с него
договор за приятелство и го бил опреде-
лил за настойник на синовете си.
29. Българи, авари и славяни нападат
Цариград
Хозрой изпратил Сарйарав с останалата
му войска срещу Константинопол, за да
сключи споравумение между западните
хуни, наречени още авари3, българи-
те4 *, славяните и гепидите, та да се отпра-
вят срешу столицата и да я обсадят.
Щом научил това, императорът разделил
войската си на три части: едните изпра-
тил да пазят столицата, другите предал
на брат си Теодор и му заповядал да
се бие срешу Шахин6 *, а третата част
взел самият той и потеглил за Лазика.
Докато бил в Лазика той прнвлякъл за
съюзници турките от Изток, наречени
хазари®. А Шахин заедно с новобран-
ците настигнал Теодор, брата на импе-
ратора, и се готвел за бой.--Ромеите
равбили персите и погубили голямо множе-
ство. Научавайки това, Хозрой се разгне-
вил срешу Шахин. А Шахин от отчаяние
паднал болен и умрял.
Сарвараз нападнал Халкедон, а аварите,
като се приближили от Тракия към сто-
а) ’Afiioeis f. b) Bovk,ya@ovc г. c) ’Afiagoic {sic} xy, Vulgaribus Л.
1 През621 г. За събитията вж. Успенский, пос, съч., стр. 684—707 — Кулаковекий. пос. съч., III, стр.
57—76. — Gerland. op. с., рр. 338, 372. — А. Я. Манандян, Маршруты персидских походов импера-
тора Ираклия, ВВр, Ш (1950), стр. 133—1БЗ. 8 Малолетният Константин бил ролен npes 612 г. Срв.
Ку гаковский, иос. съч., Щ, стр. 29. 3 За смесването на аварите с хуните сра. посочванията у Morav-
csik, Byzantincturcica, II, р. 53. 4 За участие на първобългари в обсадата на Царигрвд от перси, авари
и славяни през 626 г. съобшава и Георги Пизидийски (G. Pisidae Bellura Avaricinn, р. 55, v. 157), срв.
тук стр. 56. 6 Хозрой въоръжнл две армии — едната в Халкедон, а другата под началсгвото на
Шахин (Саин) имала за задача да следи движением на императора в Лазика (дн. Лазистан) и да не му
позволява да изпрати помощ на Цариград. Вж. Успенский, пос. съч., 1, стр. 689. в По това време
хазарите заемзаи областите на север от Кавказ. Договорът между Ираклий и хазарския хаган бил
сключен в Тифлис (дн. Тбилиси). С този договор Ираклий осигурявал ткаа си прн подготвения нов
поход срешу Персия и добивал възможност да попълни загубите във войската си, отсзабена поради из-
пращането на военни части срещу Шахин и Шахрбазар. Вж. Успенский, пос. съч., I, стр. 689—690.
260
Theophanes Confessor Теофан Изповедник
лкчуятзчутгь, rrn'Ti/r fAf.iv lf)ovlovTot х'й зток-
ла<г *аг’ «т’т^с xanyjavTEc xai sis
ax&qn) ykvma fx tov 'Icxqov nAij&os dneigov
xai dQtb/MV xqsittov evdyxunes tov xoattov
tov (№дато$ eniijQcooav. деха de fypfyxx; тр
л det nagaxa&iocmes did tf. yijs xal {gdaiTip:
тр tov dear dvvau& xai owegyla xdi rate
-jigeaBeiaiQ rijc dygavrov xai HeopTfrogos fftag-
bivov fyrijthjoar xai лАдЬт] mMd fciofki-
a6vtcs ev те уй даЛаттд, рети реуоЛцс
aloyvvtjc eh tovs lavrcbv ronovs елеот/жуау,
6 dr ZmqPoqos ryj XaXxrfddH mioaxct&e^dpf-
vo? ov fieiEoxt], сШ’ aveofk lyei/мое xovqoeviov
xai. ngaidevajv та ледаихи pegr) xai гас яб-
Лнс аЛтяэг. (р. 316, 16—26)
30. Constans bellwm contra Slavlnias
suscipit
Tom<>i ты f.T.et fnemonrevoev 6 /iwtAcvc
хата Sxkavcvtas xai fiyuaJitnevaE этоЛЛшфхш
im&raHev. (p. 347, 6—7)
31. Slavi m Syria considunt
Kdi SneotQdrevoKV 6 'А@3гда%иаг, <> tov
XaXedoVf tip> Piopuviuv xai ev airfi eyd. pace
xal гохЛлс Hvtujvuto yyhgac. ol de Sxkamvd/
rovrgj ngoogvEVres ovv avreo e.v Svgla хатт)1-
bor yihadec nevxe, xcu $xiolhjoar eh тут
’AxatttMV yfitQnv ev нсАрт/ Setevxofioltp. (p.
348, 16—20).
32. Bulgari in Moesta considunt
et regnum condunt
Toitto тф eret. Anefiia) Mamas, n tw
Xtigaxryuw stQnnoavp^oios, ptjvl ’ Agreiuoicp c'
Irbuaiwvos a'. yeyove de атдатууос etq x', x<u
fyufoewev &П] xd', xai TjoSev ’Ifcib, о vldq
avtov.
лицэта, искали да я превземат и придан
жили много съоръжения срещу нея. Те
прекарали от Истър с издълбяни кораби1
огромно и неизброимо множество и из-
пълнили залива на Рога2. След като
обсаждали десет дни града по елша и
по море, те с божията сила и чрез по-
мощта и застъпничеството на непорочна-
га дева богоматер били победени. Те за-
губили много войска по суша и по море
и с голям позор се върнали в своите
места. А Сарвараз заседнал в Халкедон и
не се мръднал, но останал да зимува
гам, като опустошавал и оплячкосвал
отнъдните области и градовете им.
30. Император Констанс предприема
поход срещу земите на с чавяните
През тази година3 император [Кон-
станс) се отправил на поход срещу Сла-
виниите4, пленил и подчинил много
[люде|.
31. Славянски поселници в Сирия
Абдерахман6, синът на Халед, се от-
правил на поход6 срещу Романия7, пре-
зиму вал в нея и опустошил много об-
ласти. А славяните8 преминали на иегова
страна и като отишли заедно с него в
Сирия, на брой 5000 души, се поселили
в областта Апамея, в селящего Селев-
ковол®.
32. Установяването на прабългарите
на юг от Дунава. Създаеане на
българската държава
През тази година на 6-ия ден от месец
артемизий10, първи индикт11, умрял Ма-
вий, владетелят на сарацините. Той бил
стратег 20 години, а емир 24 години.
Започнал да управлява неговият син
Изид.
1 Т. е. с така варечените еднолръвки. 4 Сиреч Златпия рог. '’(—Теофан отнася събитията
към 6149 св. г., 557 г. Тъй като датировката у Теофан през този период от време изостава с една
годива, следователей и тук трябва да се попрази на 558 г. 1 Под .Славиияите* тук се разбират
заетите от славяните обаасти ва запад от Струмаj Вж. Златарски, История 1, I, стр. 136. Срв. Ст.
Cmaxojeeufl, Византи|а и Срби, 11, Нови Сед 1906, стр. 40—41, който датнра този поход към 649 г., като
се позовава на J5. Панченко, Памятник славян в Вифинии Vll-ro века, ИРАИК, VIII (1902), стр. 25—27.
Кулаковский, пос. съч., 1В, стр. 210, смята, че победените славяни били обложени с данък, а
също и задължени да доставят воении контиитенти на Византия. 5 Предводитсл на арабите, чййто
баща Халед, известен с прозвището .меч божи", бил един от четиримата арабски вождове, избрани от
Мохамед преди смъртта му. 6 Според Теофан през 6156 св. г. (668 г., а със споменатата но-
торе поправка 669 г.). Кулаковскиа, пос. съч., III, стр. 210, отнася похода на Абдерахман към 655 г.
' Т. е. срещу Византии й Славяните, който участаували във византийските войски. Срв. Кулаков-
ский, пос. съч., стр. 210. 9 Седевковол — град в бившата провинция Втора Сирия, дн. навярно
Склебийе в равияната до Апамея. Вж. Панченко, пос. съч., стр. 14. Куликовский, пос. съч., Ill,
стр. 210. 10 Приблизателно м. аирна. u Теофан отнася събитията през 6171 св. г. (679 г.), а
според споменатата по-горе корекция трябва да се отнесат към 680 г.
Theophanes Confessor
Kai tovtw rw yodvw to twv BovKydQcov
I’Dvoc ея1Дт9е tfj Q&jxi). dvayxaim' As ebreiv
наг леей. тту; йдхриотерое пЪг Olrrvoyoiwbov-
Qior Bvi>k','tiQo»va xai Кото&уюу1' ev rots
Aqxtwoic nEQarixois fiEQem rov Evi-eivov nov-
tov, lv rfi кеуор&ур Vlmwabi A/'tir?;, els ijv
elaayerat norauoc реуютос ало too wxertvdv
xmorpeppuevos Ata туе ta>r SaQuma>v yye,
Aryojuevog 'Ate), els ov etoayrtai 6 кеубрегос
Tat arc nutapbe not ся’тос Ало row 'IfiyQiMV
nv).&v Е^евуб/тегос т&е lv rule Kawaaiois
oQf.atv, Ало Ae туе pit-eros W Tawil xcu rov
*Ател, (tb’tn&er туд лро/.еу/Шоус Мшо'гибое
kipcvy? oxitopevov топ 'Ател) l^yetai А keyo-
pevoe Kovcpie лотарбс, xai irroAlAei els to
rekos <y-: llavrucye IMooarfi nlyofor row
У&тоолукшт els w OMQatpa to квубретоу
Kqiov llpoowncw. ало Ae туд "tQocqpavfjetoyg
kipnye tea worapai fidkaaoa, xal eiodyerat.
eis tyv tov Ev&b'ov лбпои fidkaomo Aid
тус yyg BoctpApov xai KtppeQiov, Is ov ло-
rapdv dypsrezai to keyopevor povQ^ovkiv xai
rd tovtov ouota, xai els per то mqIk avaro-
i.ip> pipy TyC -TQOXElHEVrjS МртуС F7K Фс&а-
yovQlm' xai rove Ixetoe otxovvrag r EpQaiovc
лаодлЕолш l&vy лкеХста’ Ало As u/s avr?)s
kipvyc 1л! tov keyopevov Kdwptv лотарбе,
Ivila to fwror dypsvaw» BovkyaQixbv cnpd(xv,
у nakatd Bovkyagla eariv у peydky, xai oi
keyopevoi KoTQayoi opoq/vkot avzaw xcd ovtoi
Tvyypyovree. Ivl Ar twv xqqvu»’ Kcwotuvtivov,
tov eis ryv Avow, KpoPatovc tov xvqov zqc
kej(Oeioys BovkyaQtag xal twv Kot&fywv rov
fjiov petakka^ufwi xal леете vtaakwovtos
viovs xai Auxrvruicayros pyAutintc tot'rovc
rmoytuQic&ywit lx тус л®6? dkkykovg AtairyS,
Ata to ч&гту xv&sveiv avtovs xai eteqcp py
Теофан Изповедияк 2б1
През същата тази година нэродът на
българите нэпа дна л Тракив1. Необходи-
мо е да се каже и за мина лото на уно-
гундурите-българи и котраги2. В Се-
верните отвъдни части на Енксииското
море, в т. нар. Меотидско езеро се или-
ва огромна река, наречена Ател3, спус-
каща се от Океана през земята на сар-
матите. В нея се алива реката, на име
Танане4 *, която извира също от Иверий-
ските врати в Кавказките планини. От
съединяването на Танаис и Ател (което се
отделя над споменатото Меотидско езе-
ро6) води началото си реката, наре-
чена Куфис®, която се влива в края на
Понтийского море, близо до Некроп иди-
те’, при носа, наречен Криопрозопои6.
От споменатото по-горе еверо започва
море, подобно на ръкав, и се влива в
морето на Евксинския понт през земята
на Кимерийския Босфор®. В тази река
се лови т. нар. риба мурзули и други
ней подобии риби, а в източните части
на лежашото по-горе езеро, около Фана-
гория10 и обитавгщите там евреи, жи-
веят твърде много народи. От същото
езеро до реката, наречена Куфис, гдето
се лови българската риба ксистон11, се
на мира стара та велика България12 и т.
нар. котраги, които са също техни ед-
ноплеменници. През годините на Констан-
тин13, който управлявал на Запад, Кро-
бат14, господарят на казаната България
и на котрагите, завършил живота си.
Той оставил петима сина и им завещал
по никакъв начин да не се отделят един
от друг и да живеят заедно, за да вла-
деят те навсикъде и да не робуват на
a) OlKfjfinnAoiowy Boriyagtov a, UrovroyoviOovgoi’ Ичс}.уадогт С, ’fhoyevvOovgcov ('Лу. ent) Bovkyu-
vrov уА, On-vofiovi-Sofinvlydpaiv z. Ofi > чл xai Bovlyagu» Niteph. b) Contragenses et Coatragus A ubiqne.
c) Kofigatov s, Koi’SgdTov Nic.
1 През, същата 680 г- 1 Оногонаурите и котрагите били племена от тюркски произход,
родствеия на първобългарите. В други извори се срешат под имената ’O»o>otig<«, Owyovjovgo», Kovt-
giiOi'Qrx и пр. За тях вж. Злашарска, История. I, 1, стр. 72—97. — Бурмов, Към въпроса за произ-
хода на прабългарите, стр. 298—302. Moravcslk, Byzantinoturcica, 11, р. 219. — Idem, Zur Ое-
schichte der Onoguren, Ungarische Jahrbiicher, X (1930), pp. 53 - 90. 3 Ател e дн, p. Волга,
Географските познания на Теофаи не са твърде гочни. 1 Танаис е дн. р. Дон. ь Меотид-
ското езеро е дн. Азовско море. 8 Куфис е дн. р. Кубан. J. Marquart. OsteuropSiscbe und Ost-
asiatische Streifziige, Leipzig 1903, p. 32, n, 1, смата, че Куфис e дн, p, Кана. 7 С Некропили
древяите географи наричали залива на Черноморского крайбрежие, близо до устието на Дунава. Вж,
Const. Porpkyrogenitis De admtnistrando inrperio, ed. Gy. Moravcsik, Budapest 1949, pp. 184, 67—186.
69. 8 Кошй ngaaroxm означава „овиешка глава" — нос ка брега на Черно море, близо до усти-
ето на р. Кубан, дн. Тамански полуостров, на източния бряг на Керченския пролия. 9 Кимерий-
ският Босфор е дн. Керч, сра. тук стр. 234, бел, 2. 10 Фанагория — град на източния бряг на
Кимерийския Босфор, сега развалини в Таманския полуостров, срещу Пантикаиеум. 11 Българската
риба, кояго се ловила в река Куфис {дн. Кубан), е навярно една и съща с fiegtlrixov. Срв. Ф. Брун~
Записки одесского Общества Истории и Древностей, V (1863), стр. 146 сл.—Moravcsik, Byzantinoturcica,
11, рр. 212—213. 12 Велика България се наричала старата Кубратова Бълтария между Азовско и
Черно море, по долните теченва на рр. Днепър, Дон и Кубан, за разлика от Дунавска България.
13 Сиреч при управлением на Константин III (641). u Според Златарски. История, 1, 1, стр. 84,
Кубрат (Кробат) умрял към 642 г. Сведението на Теофан за смъртта на Кубрат се отнася навярно
не към управлението на Константин III, а за времето на неговия насведник Констанс [1 (641—668).
262
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
tiovkw&qvai e-dvei, pet oi.tyov tie yporov tijs
Ixelvov teievtijs eis tiiaioeoiv iXr/lv&tireg ol
avtov nivte viol tiiixnvyxtv «д’ dklqlt/yv pexa
tov iv PraiovotAtiyu btaoiw a&twv VTtoxei-
pevov /.aov. xal 6 per jtqwtos vlo$ 6 keyo-
pevog BatftatmA тг/у ivtokiyv tov otxeiov tpv-
Mlgas natgos tiispeivev iv tyj zrQoyovix'fl avrov
yp tiwQO. 6 tie titiaeQos tovtov tibek-
<p6s, 6 keybpevoq KatQayos, tov Tavcuv tiiaflas
novapbv &№vmrti tov щхбтои фхцоеу dtie/tpov.
6 tie тетаогое xai 6 stipmos tov “Iotqov ijroi
Aavovfiiv Xey6pevov neQaaa&ivtes notap6v, 6
per els tlavaviav rijs 'AfiuQivg vnatayels гф
Хаубуа» twv ’AfidQWV ipeivev ixei petd Ttjs
tiwdpeax avtov, 6 tie rrjv npbs tfj 'Pafidnp
Hwt&no’kt.v xawXa&wv vnb ripe fkiaiXetav twv
XQtmun’wv yeyovev, ineita tovtwv 6 tfohos,
' Aonagmy keytipevog, tov JdvanQi? xal Adva~
ctqiv jteQ&aas xal tov *Oyiovb xatala^wv
ftoQUOti(>pvsK zov Aavov/ifov tnotapovs pstu^v
tovtov xtixelvwv $xt]<jev, doipakrj xal tivapd-
yrpov elvai tov tonov ctoyaadpevos iS ixd-
atov piQovs’ теХрата)61]д ydg SpciQOoOev, xal
tW.o&ev tois naiapois otetpavovpevos, mUip
тф &&vei Tertoieivwpkvcp &a tbv peQiapbv тцу
ix twv nokeplwv nagelyev liveaiv. xwroiv tie
ovtws ets nbne peQT\ titaiQE&Brwv xal iv figa-
XVTrju xatavnjoavTOJv, i&j№e to peya e&vos
twv Xa^agcov ano tw evtiotegov fid&ovs Bsq-
fykias tijs etQwti)s Xagpanas xai itieowooe
sidoijs rifc ieQauxiy; yqs P&X.&- т-qs Uovtixijs
друг народ. Малко време след неговата
смърт петте му сина се разделили и се
отдалечили един от друг с тази част от
народа, която всеки един от тях имал
под своя власт. И първият син, изречен
Батбаян1, спазил нареждането на баща
си и останал в земята на прадедите си
досега, а вторият, неговият брат, на-
речен Котраг, преминал реката Та нале и
се заселил срещу първия брат. Четвър-
тият пък и петият, като прехвърлили
реката Истър, наречена още Дунав, еди-
ният останал там в аварска Панония,
подвластен на хагана на аварите заедно
с войската си, а другият стигнал до
Пентапол2 в Равена и се подчинил на
царството на християните3. Най-сетне
третият от тях, наречен Аспарух4, като
преминал Днепър и Днесгьр, по-северни
от Дунава реки, и като завзел Оглос6 *,
заселил се между него и онеаи реки,
понеже забелязал, че мястото е защи-
тено и мъчно превзимаемо от всяка стра-
на; би лейки отпред блатисто, а от дру-
гите страни оградено като венец от ре-
ките, то давало голяма сигурност спрямо
неприятели за отслабения от раздялата
народ. А след като били разделени така
на пет части и станали малобройни, из-
лязъл големият народ на хазарите от
най-вътрешните части на Верзилия6 в
първа Сарматия и покорил цялата отвъд-
на земя чак до Понтийско море. И пър-
а) Ватфасаг hy, BatfMCy&v d. ВотфаХауы sine acc. C., Bathahias A, Balavos Nic. b) "CiyXov Nie.,
‘Oyxlkav dhy, ‘Oyxlov sine acc. c., Onglon А. с) z, {joQiartspov y.
1 Патриарх Никифор (ed. C. de Boor, pp. 33, 26; 34, 18) нарича първия син на Кубрат Baiavoc.
За името срв. J. Marqtiart, Die Chronologic der alttiirkischen Irschriften, Leipzig 1898, pp. 40, 85.
—Moravcslk, Byzantinoturcica, II, p. 84. — Ив. Дуйчев, Най-ранни връзки между първобългари и славяни,
ИВАН, XIX (1955), стр. 332. За събитията вж. Кулаковский, История, Ш, стр. 246—252. — Златарски,
История, I, 1, стр. 96—151. — St. Runciman, A History of the first Bulgarian Empire, London 1930,
p,20 sq. 1 С Пентапол тук се обозначаапт петте града в сбластта на Равена (Анкона, Римини, Пезаро,
Фано, Сенгалия) по източното крабрежие на Северна Италия. 3 Сиреч на Византийската империя.
4 В Именника името на Аспарух е предадено като .Исперих*. Византийские автори, а съшо и армен-
ските историци предават формата Аспарух. Вж. J. Marquart, Die Chronologic der alttiirkischen in-
schriften, p. 7. Срв. Златарски, История, 1, стр. 123—130. — В.Н.Абаее. Осетинский язык и фольклор,
1, Москва 1949, стр. 157, 177. — Ив. Дчйчев, Имя Аспарух в новооткрытих надписях Грузии, Archiv
Orientalni, XXI (1953), стр. 353—356. — В. Бешевлиев, Славизми в пьрвобългарските надписи, Сборник в
чест на академик Ал. Теодоров-Балан, София 1955, стр. 101. 5 К. Шкорпил, Старобългарски
паметницн, Сборник Добруджа, София 1918, стр. 227, смята, че има противоречие между данните на
Теофан и Никифор за местоположението на Онгъла. Според него Твофановият Онгъл отговаря на ла-
гере до дн. гр. Галац, докато описаният от Никифор Онгъл {Nicephorus, op. с., ей. С. de Boor, р. 34, 8)
отгозаря на Николицелския лагер при дн. Исакча. Златарски, История L 1, стр. 127—137, 387—392,
намира, че описаният у Теофан и Никифор Онгъл се е намирал в североизточния кът на дн. Добруджа,
южно от т. нар. Смещено устие на Дунав при дн. Исакча. — Срв. Ф. Брук. Черноморье, I, Одесса 1880,
стр. 50. Относно името ~Оу/)ас някои изеледвачи смятат, че то е от тюркски произход. Срв. Moravcsik,
op. с.,II, рр. 184—185___В. von Arnim, Turkotatarische Вейгаяе, I. Ceschichte derOnoguren, Zeitschrift
fiir slav. Philol., X (1933), pp- 343—345. Други са на мнение, че името е скавянско. Вж. П. И. Шафа-
рик. Славянские древности, II, Москва 1848, стр. 163. — Иречек,История,стр. 158—159 и са.- Дуйчев,
Слазани и първобългари, ИИБИ, I—II (1951), стр. 205—206. Според В. Тъпкова-Заимова, Първо-
началного българско селище и въпросът за аулите, ИИБИ. VI (1956), стр. 445, тюркского понятие
ayd е било осмислено от славяните с една тяхна дума жгълъ, предадена с oyy/os у визан-
тийските автори. —П. Мутафчиев, Историк на българския народ, I, София 1948, стр. 104, 105, сраапяяа
Онгъла с Буджак в дн. Бесарабия. 8 Берзилия или Верзилия се наричала старита родина на
хазарите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 89.
Theophanes Confessor - Теофан Изповедник
263
&аАа<т$' хш t&v nQanov dSeA<p&v Barpuuiv,
tijs noebrys BovkyaQlas aoyovta, faoutAij xa-
rmmjoas qoqovs na^ avrov xopfgetai pe%Qi
той rvv. 6 Йе jfcaslei? Kawmavrivoc pepafhy-
хак, oti titanmi 1&нк ршгмро»’ хш doaiHai)-
tw ixei&ev tov 'lavovfifov els tov 'OyAov
eoxijvcooev, х<й та tnAvfvifyyna тф iavovfiitfj
tsergez^ *ci i-vpalvetat, tovt’ eon tip> »'S»’
mxrrovfievr]v {-Ti uvtwv yaifxtv, rnb XQtcma-
vary готе xQazovuevi]v, fyidth] o<p66(>a' x®
xEAfvei negaoai tnitia та ffipmu fv rij Мауху].
x<u esonAioas ctoAw Sta re yijs xai ffaAaoor/c
хат avxwv блехЬчуте nolipco tovtov? е.хМЬ^ш
eieigivpevos, хш Sid prv tyj? xq<>? тф 'ОуАщ
xaAovp&tp xai Aavovfiup fyieipov та m(ixA
ладатй^а?, Sid Se rijs siAiyycogovai}? axnjs Tas
rare iiQoooQpioas. tovto Se то dfrodov хш
ларзтАя^я tri? -raQardt-ews oi BovAyaQot &ea-
oapevoi, Ttjs eavr&v fcrsyrancotes oamjQiag el?
to тфоАеу&ву SyyQcopa xaroupevywoi xai eav-
rovg Aa^aAi^oviai. iv tqioi Se xai lezQaoiv
fiulgais ex tov totofiiov d%vQ(t>tiaros avr&v
piv ££sA$s7v pij тоАртуоаптоу, twv Se ’Pw~
patoiv noAepov pt) cvycapaytcov Siu. ri/v лдо-
xeipsvriv x(i>v текр&тше TtQotjxuxx, owyaoaufwov
to piaQov i&vos tt/v yawotipa тшу 'Ршраке»
aveAdpeto xai лооОпрбтеоач yfyovev. tov Se
(iaoiAecos iv noSaAyia Stzvtnn&ifaavTos xai ini
MemjpPQtav fiioofrivtos vitoocQeyai Sid ovvrj-
fietav Aovtqov upa nevte ёуюиытал’ xai ta>v
olxeioiv aptov Tb’&Qiomm’, xariAme ro?>s otga-
riyyovg хш tov Aaov xeAevoas naoaxovSuxigeiv
xai vnoovgat avrovs ix tov oxvQi&patog xat
noAepov xqoq ainov? xgoijjoai, et rvyoi av-
tovs igeA&eiv' el Se pi'/, xav ncgtwfxSiocu
ninoi'S xai ipvAditeiv iv tois egvpaotv. ol Se
tov xafaAiagixov tov fiamAia tpevyeiv Siayt]-
piaavres жш tpofio) тшоуе&ёгге? тГ/ aurj) ipvytj
iyoijaavTo, pv)6evbs Suoxovxos. ol Se BovAyagot
tovto fteaoapevoi ineSiruxav dnioco mriov xai
tovs n/etoTovg £t<pei dvelAov, sroAAovs Se xai
ergavpatioav. xai xmaSub^avTeg avrov? рёуш
tov davovfiiov xai tovtov яеухюагте.? xai
SABdvrts im zip' Aeyoperrjv Bd&av srAijaiov
'Odvooov xai tov ixeioe fiecoyaiov, zdv tosiov
ftoQaxSzES iv noAkj) aotyaAaf} Siaxfifuvnv, ex
julv row dmo&Ev Sid tov Aavovfiiov notupov,
ifuiftoo&ev Se хш ex siAayitov &a xAeiaov^av
xai rijs DovTix^b DaAuocrjS, xv&evoilviwv Se
a&tdn' xai ecov naQaxei/ievo»’ SxAavwmv
eflvtbv rds Aeyopevas enrd yeveils, tops per
вият брат Батбаян, владетелят на първа-
та България, станал техен данъкоплатец
и досега получапат от него данък. А
императорът Константин1 *, като се научил,
че мръеен и нечист народ се е настанил
неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че
напада и опустошава близките до Дуна-
ва земи, т. е. сега владяната от тях
страна, тогава владяна от християните,
много се огорчил и заповядал всички от-
реди да преминат в Тракия. И като въо-
ръжил флота, потеглил срешу тях по
суша и по море с намерение да ги изго-
ни с война, като отправил в боен ред
пехотната войска по суша към т, нар.
Оглос и Дунава и заповядал на ко-
рабите да пуснат котва на близкия бряг.
Българите, като видели тези гъсти мно-
гобройни редици, се отчаяли за спасе-
нието си, избягали в споменатото укреп-
ление и взели мерки за защита. След
като в продължение на три-четири дева
те не се осмелявали да излязат от това
укрепление, а ромеите не завързали сра-
жение поради блатата, мръеният народ,
забелязаайки слабостта на ромеите, се
съвзел и станал no-смел. Понеже импе-
раторът страдал силио от болки в кра-
ка и бил принуден да се върне с пет
кораба и с приближените си в Месемврия,
за да прази бани8, оставил стратезите
и войската със заповед да водят схват-
ки, за да ги измъкнат от укреплението
и да завържат сражение с тях, ако се
случи да излязат. В противен случай да
ги обсадят и да ги пазят в укрепления-
та. Конни ците обаче разпространили слух,
че императорът бяга, и обаети от страх,
се отдали също на бягство, без инкой
да ги преследва. А българите, като ви-
дели това, започнали да ги преследват
подире им и повечето погубили с меч,
а мнозина наранили. И като ги преслед-
вали чак до Дунава, преминали го и
дошли при т. нар. Варна3 * * *, бливо до
Одесос, и до тамощната земя. Като ви-
дели, че мястото е много сигурно, отзад
поради реката Дунав, отпред и отстрани
поради тесиините и Понтийско море, и
след като покорили измежду намиращите
се там славянски племена така наричаните
1 Константин 1V (668—685 г.). - Болестта на императора е била преавог, за да се оггегли ст
този труден и опасен поход. Срв. Runaman, op. с., р. 27. 3 Иречек, Пыувания. If, стр. 818, приема,
че Варна е име на местности на югозалад от Одесос, заедно с Провадийската река и Деененското
езеро. — Дуйчев, Проучвания, стр. 163—165, е склонен да изтълкуап тоза име като .Врана река”,
сиреч река Варна. За етимологията на това име срв. и В. Бешевлаев, Античната топонимия у нас като
исторически извор, ИИБЕ, П1 (1954), стр. 349. За града Одесос — Варна срв, тук стр. 35, бел. 2.
264
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
SefieQfvs'' xmcbxtom’ Ллб т??? ёрлооодег x2et-
oovgas SeQcya^tuv*' 1л! та tiqoc avawlijv p-iQr),
els 61 rd hqos psoiipf!()lav xal 6votv pfyfns
’ AffaQtas zas fatoloiitovg &wd у evens Ьло
ytfoaov Svras' iv tovtois 6\<v n2mvvffov<w
civtcov iyavQiaoav, xcu ije^ano rd wro rtp1 * * IV
‘Pcopcuxijv nohretav Hvxa x&otqo. та xai 701-
q&i eniQgmceiv xal afypoAciHlfcecv. o&ev dvay-
xao&els 6 ffaocievs elgijveuae pet' aifrcav, lxlj~
ma aiaois cv^upcav^oas пакта tcoqsxeiv in'
aloxvvp 'Poipaiccv did tnliffios зххшортшУ
Oavuociiv yaQ vjv &xov6pevov tocs pax.odv
xai tocs eyyfc, Act 6 nayxas rnoceXeis lavxtp
xazaoitjoafjevos, tovs те хата тгр icpav xai
Svocv xai Apxcov xcu peoiippptav, inb Tovde
tov pvoaQov xai veocpavovs l&vovs фтц&г].
aXV mixes pev lx tzqovoiujs ®eov tovto ovp-
fiefiipcevai XQumavois matevoas, evayyeicxws
Atm’otjfxi/ievos elQrycvoev' xai тр> ecus хеАвотрд
a&toii TjQspxbv lx nAncov noiefxicav onovbijv
l%aiv e^aiQEEov evaioai Tas onavray^ Atneyul-
ras ayias tov Aeov ixxbjaias ало tan’ zq6-
veuv 'ffyaxAstov tov pactions xai лослаляоо
aixov, xai Sepyiov tov xaxAqpovos xal Uuqqov,
taiv Ava^lais fy-rpiaitivcov xov Pq6vov Raiv-
cravxtvoxm6iEtos, p-fax те fflkpiv xai plav
IveQyeiccv iici, tov xvq(ov xal 0eov xal aamj-
qos fipaw 'Irjoov Xptmov Aoypcacoatacov, d>v
ras xaxo8o£ia$ Araigeyiat onovAagow n ait6c
a) hy, £efisgi)c sine acc. C. b) Mege-
yaftav g.
седем племена1, поселили северите от
предната клисура на Верегава® към из-
точните части, а към юг и запад до Ава-
рия останалите седем племена, конто
плащали данък3. И тъй, след като се
разширили в тези места, възгордели се
и започнали да нападат и да поробват
крепостите и земите, конто били под ро-
мейска власт. Принуден от това, импера-
торът сключил мир с тях, като се съгласил
да им плаща годищен данък за срам на
ромеите заради многото ни грехове4. За-
щото чудно бе за далечни и близки да слу-
шат, че този, който е направил свои да-
нъкоплатци всички — на изток и на запад,
на север и на юг, да бъде победен от
този мръеен и новопоявил се народ. Но
той, като вярвал, че това се е случило
на християните по божия промисъл,
сключил мир, разсъждавайки по евзнгел-
ски. И до края на живота си той бил
необезпокояван от враговете си и със
всички сили се стремил да обедини све-
тите божи църкви, разединени повсемест-
но от времето на неговия дядо импера-
тор Ираклий и на злоумишления Сер-
гий и ПирБ, конто недостойно заемали
патриарщеския престол на Константино-
пол и постановили, че има една воля и
една природа у господа бога и нашия
спасител Исус Христос. Стремейки се
да отклони техните заблуди, най-благо-
1 Относно славянските племена в Долил Мизия към края иа VII в, някон автори {Шафарик, пос.
съч., П, стр. 573. — Niederle, Manuel, 1, р. 103.— Златарски, История, I, 1,стр. 142—143. — П. Мутаф-
чиев, История на българския народ, I, София 1948, стр. 109.—Шкорпил, Материал» към въпроса за съдбата
на прабългарите и на северите, Byzantinoslavica, V, 1933—34, р. 171. — I. Dujcev, Protobulgares et
Slaves, Annales de I’Jnstitut Kondakov, X, 1938, pp. 146—147) смятат, че Теофан говори за северите
и за седем други славянски племен! Г. Цанкова—Пешкова, пос. съч., стр, 325—-328, приема, че Теофан
тук говори само за две славянски племена — северите и .седем рода". М. Войнов, За пърапя допир на
Аспаруховите българи със слаалните и за датата на оснозаването на българската държава, ИИБИ, VI
(1956), стр. 453 сл., приема, че северите сл едно от споменатите седем племена. £ Проходът Верегаап
не е отьждествен с положителност. К. Jireiek: АЕМО, р. 157, приема, че Верегаап е дн. Чалъкавашки (Ришки)
проход. Същото поддържаг К. Шкорпил: ИРАИК, X (1905), стр. 510, 564, н Златарски, История, 1, 1,
стр. 142, 411—412. — В. Аврамов, Плиска—Преслав, 1, стр. 78—94, приема, че Верегава е дн. Веселинов-
ски (Байрамдеренски) проход. — Дуйчее, Проучвания, стр. 153—163, смята, че Верегава е бил най-
използузания в ранното средновековие проход, а именно Върбишкият. 3 Изразът йлб nlxwv
orxas е тълкуван по различия начини. Едни автори приемат, че славяните били подчинени от първо-
българите и станали техни данъкоплвтци {Г. Д- Баласчев, Върху държавното и военно устройство на
старобългарската държава, Ми нике 1, 2, стр. 205. — Ив. Дуйчев, Въпроси из вътрешната история ва
първото българско царство, Сб. През вековете, София 1938, стр. 99. /dem, Protobulgares et Slaves, pp.
146—147). — Други сл на мнение, че с sens тмог ovras сл изразени договорните отношения между
първобългари и слаапни. {Златарски, История, I, 1, стр. 143, 243. — Г. Цанкова— Пешкова, пос.
съч., стр. 328—334). — Според М. Войнов, пос. съч., стр. 453—468, този израа е равнозначен на
i'jiannovbes, г. е. федерат, и следователно славяните са били подчинени на Византия. — Ал. Бурмов,
Към въпроса за отношенията между славяни и прабългари през VII—IX в., ИПр, Х(1954), 1,
стр. 70—78, Смита, че с този израз се означават договорните отношения между седемте саа-
апнеки племена. 1 Златарски, История 1, 1, стр. 146—147, Смита, че мирът между Константин
IV Погонат и българите бил сключен през 679 г, а българското летоброене почнало на следвата 680
г. (701 лунна година). Ю. Трифонов, Известней на сирийския презвитер Константина за Исперихова
победа над внзантийците, ИИД, XI—XII (1932), стр. 206—215, приема годината681. Runciman, op. с., р. 27,
и Ostrogorsky, Geschichte, р. 103, приемат годината 680 г. — Г. Цанкова-Петкова, пос. съч., стр.
336—345, приена 680 г. — Мих. Войнов, пос съч., стр. 468—476, приема, че вейнята се е водила
през 680 г., а мирът бил сключен преди 16. IX. 681 г. 6 Пир, цариградски патриарх (639—642), при-
емник на Сергий.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
265
ХОкгсстчхс&тагос fiaoikevc ovvodov otxovftevt-
xr)v mrvafiooioas етохблы» oirtf ev Kcovatav-
t&ovnokei, та те лсюх&ачюзиЁуа lv zctis ziqo-
lafiofcaK uytais xal olxovuet txatc згегте auv-
ddois IzzsfieflauoaE boypaui, xcu to twv dvo
Hekripazcov xcu (vtQyeiwv Ehotfle.s &eam0lfip>at
дбура ovv&prjqfoaTo хата t^v avzi/v uyiav
хш dx&peardnp' Sxzi]V oixovpcrtxrp’ cvvodar,
ys xai llfiaxov 6 avros те navevoep^s flaai-
kevs Kcovararrtvos xal oi evoefieis iepapyat.
Tovzcp rw etei owt]9Qoia!h] i) ayia xul
olxovpeuxi/ exzq oi'vodos lv Kcwctm’nvov-
szokei t&v OTvtl' uyicov emoxdmov xal narsQu»’
хата EMTQOJtifv tov eteefioUc fiaodicos Kcov-
ozavrlvov. (pp. 356, 15 — 360, 7; 360,
10—13)
33. lustinianus Rhinocopimenus pacem cum
Bulgarls Inltam rumpit
IlaQelvoe di xal ryv peza ta>v BovJtyd&ov
nayieo&uaav ejf»]VT]v bimapd^cK tovs vnb tov
otxeiov wxtqos evoQdivovs yeyovdvas zrnovs,
xca xekevei sregaaai Im тгр> бофстр- rd xa-
pakkaQixd ftipaxa povkopevos tovs те Bovk-
yagovs xal ras Sxkfanvias* afypakwrfoai.
Тайно тф Itec iTtfCtodrevoev 'lovortyiavus
хата Sxkavtvias xal Bovkyagtas. xal rovs ph-
BovkyaQOVS viqos то ларот hnptT)x6tas wifo]-
oti, pexQc de Oeaaakovbajs exboaucov, жШ
лкц&у tcov Sxkdfiwv id ph’ nokepep, rd de
npoCQvevza лаоакарюг els rd tov 'Otpixtov
bid tijs ’AfMdov TieQ&cas xaitenjoe редц. lv
де тф imoGtQEyew adzbv ddootatij&eis гяб tS>v
Bovkyagcov lv rw отегф tjjs xketaovgas peza
ogjayfjs tov oixelov kaov хсй Tgavpoxias nok-
kfp; pAkis &vzaiaQek‘&eiv qdvvtffir}. (p. 364
5—18)
a) Sxl.afMas g.
честивият император свикал вселенски
събор в Константинопол от 289 еписко-
па1. И чрез светия и истинен Шести
вселенски събор той потвърдил поста-
новленмята, взети на предишните пет
вселенски събора, и решил да се издаде
благочестиво постановление за двете воли
и двете действия, Съборът бил председа-
тествуван от самия всеблагочестив импе-
ратор Константин и от благочестивите
йерарси.
През тази годияа2 по поръчение на
светия император Константин бил свикан
в Константинопол светият Шести вселен-
ски събор от 289 свети епископи и отци.
33. Юстиниан II Ринотмет нарушава
мира с българите
[Юстиниан] нарушил3 сключения с бъл-
гарите мир4, като пренебрегнал устано-
вените от неговия баша официални раз-
поредби, и заповядал конните отреди да
преминат в Тракия, искайки да оплени
българите и Славиниите.
През тази година6 Юстиниан се от-
правил на поход срещу Славиния® и
България. Той отблъснал българите, кои-
то тогава го пресрещнали, и нападайки
чак до Солун, заловил голямо множество
славяни, едни с война, други пък до-
броволно минали на иегова страна, и ка-
то ги прекарал през Абидос7, поселил
ги в областите на Опсикион8. На връ-
щане бил причакан от българите в тес-
нините на клисурата® и едва успял да
премине, като голяма част от войниците
му била избита и мнозина били ранени.
1 Шестият вселенски събор бил свикан в Цариград на 7 ноември 680 г. Завършил е на 16 сеп-
тември 681 г. а През 6172 св. г. или 680 г. от н. е. 3 Събитията се отнасят към 687 г.
(6179 св. г.) * Стаап дума за договора, сключен между Константин IV и българите. 5 На след-
ната 688 г. fi За този поход на Юстиниан П съобшава и патриарх Никифор (ed. de Boor.
р. 36, 22). По отношение на споменатите от Теофан и Никифор „Славиник*, .Славянин' се при-
ема, че става дума за независимее славянски племена около Солун, над които властта ка императора
е била само номинална. Вж. Златпарски, История I, 1, стр. 136, 160 161. - Дуйчев, Славани
и първобългарн, стр. 198—199. — В. Бешеелиев: Мадарскимт конник, Софии 1956, стр. 62—63. Зла-
тарски, История, I, I, стр. 160, приема, че с .България' гук са означена населените с българи
земи по долното течение на Струма. Съшото ехзащане се поддържа от Р. Lemerle. Philippes et la
Macedoine orientale, Paris 1945, p. 124, и от Бешеелиев, пос. съч., стр. 62—63. Други учени смятят
обаче, че Теофан говори за мвлийските българи. Вж. Куликовский, История, 111, стр. 260—261.
— Г Баласчев. Българският хан Терпел, ПСп, LVI1 (1889), стр. 50—52. - Дуйчев, Славяни и първо-
българи, стр. 197—204. 7 Абидос град на малоззийския бряг на Хелесповт. к Опсикион
тема в северозападна Мала Азия, южно от Мраморно море. и Поради липса на нреки данни тези
клисури не са отъждествени с положителвост. — Дуйчев, Славяни и първобългарн, стр. 197, допуска,
че тук стаза дума за планннските теснини около прохода Аконтизма, биизо до Кавала. Бешеелиев.
нос. съч., стр. 62, предполага, че тези теснини са се намирали при устието на Рендина.
266
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
34. Slavi in exercita Romano contra
Arabes bellant
Tovup r<y Iret 'lovcmvaa’iis imiejfao ex
nor ргамаобепап’ гл <wrov 2,'x^dp(ov xai
rorgnttvof xiiidba; '/' хсй fciXtoag autob;
Eiianvfiaaev avrov? Лао»’ чцногоюг, aoypi rd
те abtibv NefiovAov rouvupa. bagQijca; bl rts
abwi'C уеуо&ргрсг tois "Аеауч pi/ EppsVEtr
avrov tfj Еуу(ллЧ.чК avpq.on’nteion tiQtp'u- хсй
-taQalafiarv TOV lEQIOVOtOV Imov ХШ r&vra tA
xapali.Offya Ьёрата inogerih] iv iSefiaorvablei
rjj ладо &ftAaaaav.---------xai то ph1 лдсАссп’
fflTtjbt)of№ 'Aoapes. глораНяг bl Mcvcipsb
тф cuppaxovvu 'Pwuaiuv; otsuzjjytp t<i)v ±'xAd-
(iiov, ztepaei abrqj xovxoi<gov yipuv voptopd-
to)v, xai no2Mfc &тоо/еи<л tovtov tmarijcac
neibtt nQOGtpvyelv ~tqos avrA'c /лета xai x
yihabcov XxMfto»’, xai orreo 'Ptouaiag cifv
<pvyip> ле(МЕлои]ото. таи 'fovarmnvbs Unite
to toutwv е/хагаАегд^а ovv yvraiS xai тех-
rots лада тш teyopevcp Леииат#, холер XQTjpr
vwbst xai лада-&а2ааа1(р xata tov Ntxoprj-
budotw x6tewv xEtuEvcp. (pp. 365, 30 —
366, 6, 16—23)
35. Slavi in exercitu Mohamedi contra
Romanos pugnani
Rai еясощцтеное Movdpeb riy Pa>paviavt
cyan’ taviov cobs Ttgcayvya; Sxhifkni?
cos e/meiQov; ttjs 'Pcopavias, xai noteov;
lfagatebu>vcet>. (p. 367, 9—12)
36. lustinianus auxilio Terbellis in regnum
restitultur
— — —, aitbs be йяо Фса-иуоидихе ).адда
bgcmeievaas els T6pw хсацкдег — — -— Kai
&xivbvv<os ex rov xAiAwxw exeivov E&jtete хсй
Eicjjlbkv els tov Aavovfkv jrvrapav. axooTEtteiv-
tos bl avrov StEtpavw лдо; TegpEliva, тог
x~>Qiv Bovlyagtas, enl тф bovvai avtfp cwao-
otv, omos xganjop rip stgoyovixlfv avrov fia-
ciksioy, wtioyero ш'тф sxteiora лаоЁуео' д<Ъда
a) Tig^sliv x Nic., Tegflihv z, Tiaptluv em A.
34. Славяни участвуват в похода
срещу арабите
През тази година1 Юстиниан избрал
измежду преселените от него славяни и
направил 30 хмлядна войска, и като ги
въоръжил, нарекъл ги отбрана войска2
и поставил за техен началник едного по
име Небул3. Като се осланял на тях,
Юстиниан писал на арабите, че не ще
спазва сключения лисмено мир. И като
взел отбраната войска и всички конни
отреди, потеглил за Севастопол4, който
се намира покрай морето, в най-напред
арабите били победени. Но Мохамед, ка-
то подвел помагащия на ромеите воена-
чалник на славяните, изпратил му колчан,
пълен с пари, Като го подмамил с много
обещания, убедил го да избяга при тях
заедно с двадесет хиляди славяни и тъй
обърнал в бягство ромеите, Тогава Юс-
тиниан погубил остатъка от славяните
заедно с жени и деца при т. нар. Левката,
стръмно и крайморско място, което се
намира до Никомидийския залив6.
35. Славяни. участвуват в похода
на Мохамед срещу Византия
Мохамед се отправил на поход срешу
ромеите, като взел със себе си бегъл-
ците славяни, конто познавали добре Ро-
мания, и отвел много пленници6.
36. Юстиниан отново завзема властта
с помощта на Тервел
-----------[Юстиниан] избягал тайно от
Фанагория и пристигнал в Томи. — — Той
се измъкнал невредим от бурата и навля-
зъл в река Дунав7. След като изпратил Сте-
фан при Тервел, господаря на България,
[с молбя] да му даде помощ, за да за-
владев царството на прадедите си, обе-
щал да му даде премного дарове и соб-
1 През 6184 св. г., т. е, през 692 г. от н. е. 2 В Библията с израза леди>А>н>е Лаб; „иэ-
брвн народ* — се обначават евренте Златарски, История, I, 1, стр. 162, го превежда .отборен
отряд*. — Куликовский. История, Ill, стр. 260 — „сверхкомплексного*. Du Cange, Gloss, gr., s. v.
nsQwvaios — petuliarem exercitum. s Името Kipovteg едва ли e от слаапнски произход. То напомни
по-скпро българското име ’Hofiovlo , ’fcflovtec в надписите от IX в. Вж. В. Златарски, Известия
за българите в хроникага на Симеон Метафраи и Логотет, СбНУК, XX1V (1908), стр. 48 52. —
Сыцият, История 1, 1, стр. 161, бел. 1- — Moravcsik, Byzantinoturcica, И, р. 210. Mem, Die
Namenliste der ‘bulgariscTien Gesandten am Konzil void J. 869/70, ИИД, XIII (1933), стр. 18. 4 Ce-
еастопол — град в Първа Армения на юговзточния бряг на Черно море, дн. Sulu Saray (Qftlik).
ь Никомидийскиит залив се намирал южно от Босфора на малоазийския бряг на Мраморно море.
6 Събитията се отнасят към 694 г. • Предадеиият тук разказ се отнася към 705 г. За събитията
срв. Кулаковский, Ill, стр. 287—290. — Баласчев, Българският господар Тервел, стр. 52—54.
срв. Златарски, История, 1,1, стр. 165- 170. — Runciman, History, р. 30 sq. — ДуОчев, Проучзаяия,
стр. 5—8. — Бешевлиев, пос. съч., стр 53—62, евърэза съдържанието на горния десев Мадарски
надпне с похода на Тервел към Цариград в 705 г.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
267
xai xi)v Emrtvb PvyaieQa tig yuvaixa. avrov
be aavta unaxovetv xai owrofyea- Ivofwiwg
f’nocypuh’uv xai tovtov fired upujg be^auevc/v,
ovyxivei rubra tov vnoxeifievov afrifp лаоу
тагу BovkyaQtuv xal ^xkafkuv' xcu tcjj e.f>yp~
filvcp ‘X.Qovcii bxdto&lvtes Im rl/v puakirt’ovoav
tioAiv myxyevovto. (pp. 373, 14—15, 373,
28—374, 8)
Тф <8* «Area era ’lovottviavbs ti]v fia-
ctkiba nokcv xarukafidov apa TeQpe/л xai ta>r
ovv a&nb Bovkydgrov fyiMptevaev «ic rip Koq-
oiov ztfyrtav xai ecos BkayeQv&v. xai Im, tpeig
fyuQ№S siQootoXovvtes ток lv тЦ nolei i'fiiji-
g-.vto лад avia»', xai oiibb kbyov xarebexovro.
b be ’lovoraiavbs jUtt’ bktyayv о/ил/чУсог rro-
kepov ztoQis bid tov ayioyovdGsl&dyrxak &6qv-
Pov dtaoxcrrpijg Palcdv zi/v ло)лу ладёка/ie
xai nQog Poaxb laxtjvoMev tv гф лакаткд
Bkayegyiav.
TovtQ тф etei ’lovoTtvim'fK rip (iadktiw
*anohx^ipavei, xai локка Ъёода douj тф
7бр/?«Я*ь xai flaoikixd oxevrj anskvaev afrbv
ev elgijvn- ’Ayitpagog be xmdkuiaiv trjv tnokiv
els *Anokkwvuiba гребуei, хахаЬиох^ек be ovk-
kap/Savctai xal лдо; ’ lovonviavbv ayerni. xai
cHg<kxleiog be <bto &Qqxt]? bebepsvog ijxfh]
ovv sraat ток owaom^Oftevcis абток aQXovciv,
ofc lv тф teiyei лбутад Ifpovoxioev. (pp. 374,
16—375, 5).
3/. Bulgari Romanos apud Anchlalum
profligant et Thraciam peruastant •
lovtc:) тф fret 'lovowiavos zip> avaue-
r«£Z> ‘Pcofiaiwv xal Bovkydgaiv eIo^vt/v bii-
ozQeyie xai ледиоад rd xapdkkaQtxa (Прага
els tijv &Q<ixi)v xai l^onktoag лксмрог хата
Bovkyagwv хсй TeePe?uc Agpifosv. xatakafidov
bs t!)v ’Ayxlakov zb per nkthipov spnQoo§ev
tov x&otqov лооащрщоеу, cd bs xafiakkagoca
elg tovs avw&ev xapjiovs Аладагрокблгазд xcu
яаоуд vitoyrtag Imbs dnfyxevoai лдооета&г.
rov be kaou oxogmatlevtos <bs ядовита Im
ствената си дъщеря за жена. А този,
обещал е клетва да му се подчинява във
всичко и да му помага, приел го с голяма
чест и вдигнал цялата нему подчинена
войска от българи и славяни. И през
следващата година, като се въоръжили,
стигнали при столицата.
През тази година Юстиниан1, след
като стигнал до столицата, разположил
се заедно с Тервел и неговите българи
на стан при Харсийската врата2 3 и до
Влахерните. В продължение на три дни
се опитвали да влязат в разговор с хо-
рата, които се намирали в града. Но
оневи ги обиждали и не искали да чуят
ни дума. Юстиниан влязъл без борба
през водопровода с неколцина свои съна-
родници и предизвиквайки смут с поя-
вянето си, превзел града и след малко се
настанил в двореца на Влахерните.
През същата година Юстиниан завзел
отново царската власт и като дал на
Тервел много дарове и знаците на цар-
ската власт, изпратил го в мир. Апси-
мар8, напускайки столицата, избягъл в
Аполониада4, обаче бил преследван, а
след това хванат и отведен при Юсти-
ниан. Ираклий5 също бил доведен око-
ван от Тракия заедно с всички първен-
ци, които били негови съратници и които
императорът избесил до един на крепост-
ната стена.
37. Българите побеждават ромеите
при Анхиало и оплячкосват Тракия
През тази година6 Юстиниан нару-
шил мира между ромеите и българите,
прехвърлил конните отреди в Тракия и
като въоръжил флота, потеглил срещу
българите и Тервел. А като пристигнал
в Анхиало, накарал флотата да пусне
котва пред крепостта, а ва конните от-
реди заповядал да се разположат на
стан непредпазливо и без всякакво опа-
сение в намиращите се по-горе полета.
А когато войската се разпръснала като
a) rots — HovkyaQoi; d. Ь) 7ё<$гА»? xz, TiofitUj in. Troprfa e. Terbeli А. с) g, TroBM,
m. teyflrkkr) et. Terbeli A.
1 През 6197 св. г„ г. e. през 705 r. • Харсийската (Хариснйската) врата Ct намирала на
северната част на Теодосиезага стена, дн. Едирнекапу Адриаиополска врата. Срв. Jaiun, op. с., р. 263.
3 Ансимар е сваленият от Юстннапн император Тиберий 111 (698 705). ’ Във Византия има много градове
с име Аполониада. Ку.иисовский, История, If], стр. 289, бел. 1, иредиолага, че тук става дума за
крайморския град Аполониада във Витания 5 Ираклий бил брат на спадения император Тиберий II]
Ансимар. 6 През 6200 св. г., г. е. в 708.
268
Theophanes CotifesSor — Теофан Изповедник
tov; xdumovs гтро? zb otMigai xbgtcv, elbov
ex ify bgewv oi xardoxoxoi twv BovXy&gwv
ti)v wn ‘P<o/muwv fiaralay biotxtjoiv' xai
owgevUsvie; tb; t£d-tiva imQQiywne;
'Ueyako; Oieq.fttioar то ' Ретдгихог Ttoiftviov,
niMfyv aixfialcootav те xai tiaia; xai dgfiara
bly_a twv tivaiQE&evtcov iafiovzes. 6 bk 'lovozi-
viavu; iv i<7) xdorfXf) xaia^vywv otrv tot;
-4£Qusa>&eioiv Im. tgtolv ijtteQai; dnixiei e rds
TtvXa;. frecuxiftevcx; be tip' тык Bovlydgtov ла-
Qa/Mnrip avibs nQonos tbv eavtov Inner vevqo-
xom/oas n&vtag rd avtb moirjora naQexeleiaato.
TQomua be Im twv Tsiyjbv Hfyievos bid vvxtb;
el; та cxatpt] imfia; Хпбда1и>; «яёл/еиаг xai
juer* aloyfan); rf? ndlei itaQayeyovev. (p. 376,
13-29)
Twv be Bovly&ywv bid tov ФЛёа M-
бда ini to Srevbv xfxtaQQupavta»> xai fteya№]v
atpayrjv ЛЕзихцхйгаю xal em; rij; jMeco;
bxbQajubnwv, xal nrMov; nEgauatigovta;, ya-
uov; те ivovotov; xdi bcnptHeomtov; dgfaroiK
juerd mtxlAov dgyv^ov xai Aouiij; dnocxEvij;
e6Qf)xbKov, xdi eco; nj; Xgixtij; m>(nt]e bia-
bQu/iovzti»' xai тг/v tmaow &gqxr)v aixfiatw
iicCtvrwv, eifotQetpnv afliafiec; el; rd ibta
fAtrd xrip&v b/nitQcov. (p. 382, 22—28)
38. De Leonis origine
Tovitp r<p etei Aea>v IBaatiivoev lx rijr
rEQIi.aviX£(ovu хатау6,цЕУо;, ту dfy&ety bk lx
rd); 'loavQta;. vnb bl ’lovoziviavoii tov Paoi-
/.Lio; ovv tot; yovevoi .uszoixigerai ev ЬТеогщ-
BqIq zffc Оофсг}; iv ту ло&х-д avitm flaaileici'
iv bl ту bevTEQa ahov Baoiieitf i(>%ofilvov
avtov fieta twv Bovly&Qwv, &пдтг?огд avzry
fund bwQWV ngopdicuv tp'. (p. 391, 5—10)
39. Hiems gravis in Tfiracia acctdit
Хецшл-о; be yevofilvav ftaomazav iv ту
(~)од.ху, more zrjv ytjv Im ypdQa; q‘ цц tpaive-
об<и lx tyg xQvoiaUtodaoTj; yiovo;, ni^6og
im№№ te xcu xajxrikwv xai Mutwv ^tbwv twv
ly&Q&v ze&vtfxaaiv. (p. 396, 24—27)
овце по полита, за да събира фураж,
съгледвачите на българите видели от
планините глупавите разпоредби на ро-
меите. И като се струпали, неочаквано
се нахвърлили като зверове и унищожи-
ли ромейского стадо, като взели много
пленници, коне и оръжие, освен убитите.
А Юстиниан избягал в крепостта с оце-
лелите и за три дни затворил вратата.
И като видял настойчивостта на бълга-
рите, той пръв прерязал жилите на коня
си и ваповядал всички да направят съ-
щото. След това поставил трофеи на
с гените, качил се през нощта на кора-
бите, отплувал тайко и пристигнал в сто-
лицата със срам.
А българите тайно напзднали през
Филея1 * Стеной5 и извършили голямо
клане8. Те нахлули чак до града и на-
мерили много хора, конто били премина-
ли там, богати сватби и пищни угоще-
ния с различии сребърни и други съди-
ни. И след като стигнали до Златната
врата иопленили цила Тракия, завърнали
се невредими в своите земи с безброй
добитък.
38. Произходъпг на император Лъв
През тази година4 станал император
Лъв, който произхождал от Германикия,
а в същност от Исаврия8. От импера-
тор Юстиниан по време на първото му
царуване той бил преселен заедно с ро-
дителите си в Месемврия, в Тракия, а
през второго му царуване, когато той
идеал заедно с българите, Лъв го по-
срещнал с дар от 500 овци6.
39. Тежка зима в Тракия
В Тракия наставала извънредно теж-
ка зима, така че сто дни земята не се
виждала от замръзналия сняг и измрели
много коне, камили и други животни на
непраятелите7.
a) reepavixaioiv dgy.
1 Филея (при дн. Орманлий) е град в Тракия, на брега на Черно море, северно от es. Деркос.
® Ст>с Стеной византийските автори обикновево наричат Босфора. Срв. Janin, op. с., р. 437. 3 Сь-
битнята се отнасят към 712 г. Авторът неспоменава имею на българския хан. 4 Т. е. през 717 г.
5 Тук става дума за Лъв III Исавър, който бил роден в киликнйския град Германикия, но бил сириец
по произход. При кръщението той приел типичною исаврийско име Конон. Срв. Кулаковский, История
П, стр. 319. к Бащага на Лъв, който наапрно принадлежал към съсловието на стратиотите, бил пре-
селен пт Мала Азия в Месемврия през първото управление на Юстиниан II (685—695). Чрез гостоари-
емсгвото, което Лъв оказал на Юстинвлн в 705 г., той изрваил готовности си да мине на негова
страна. След възпарвзането си Юствниан го привлякал в Цариград и го направил спатарий. Сра
Куликовский История, Ш, стр. 319—320. 7 Сиреч арабите, който обсадллн Цариград през 717
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
269
40. Bulgart socii Romanis fiunt
Sw^tpe 6s nQo? ai'toi’s stolepov xat ro
rd»' Вошуаеип> &f)vog, xai, <& tpaaiv oi axpi-
fhog enamiuevot, [on] xf? %M6as *Ao6fkuy
xmeoipagav. (p. 397, 28—30)
Tiy «5' саЯф etsi Ncxfaac; « StAtvltt}?
yoatpet 3tQO$ ^Aqteiuov ёу Gecoa/ovixp, ojoif.
anel&eiv afrtov siqos /i'e/tehi’", ifauog иста
avppaxiac BovtyaQixifc IMfy xata Asortos.
6 foraxovoas tSmfiUe xat 6i6a>oiv raurry
aiQaidr xai v* xevtrp’OQia xqvoov. xai ravia
Aaffcbv tnl Ktovotavinovnoliv i!fryer at, tifc 6e
-toXsax tovtov /л// deSaftbtjc, ol BovlyaQot
tovtov тф Aeovu miQs6coxav хсй дчЛофворг]-
Mvres in' aitov vniotQeyxo'. 6 6ё fiaateiK
tovtov ovv тф Eviivhp dyelkev, AripstocK xai
rrjv tov Svitvhoi' ovoiav payioiQav auiov
’^rdexpvros xai nolliyv xextqpEvov' oyioiciK Al
xai Staivviov wv naiQixu»’, to sm.xl.tjy * Pev-
6omv ol BovtyaQoi dnexerpaltoav dog ovvovta
гф *<4оте/«ф, хсй tov щг/jinimojiov Oecoa-
Aovixqg nffoeitoxav тф peaxisi, xai anexsrpa-
/Mfhj ouv тф ’Лрте/асу. (p. 400, 18—29)
41. De Slants in Syria militantibus
iisyeioas Til ovv аитф тратопеба ovg-
PaDet аотф хата try Nttalfliv xai vixtjoas
avrm 6 ’APovjuovoil/i noliocs Beretvev. tjoav
yaQ ct nleiovs Sxldpoi xai 'Avttoyeig. (p. 428,
23—25)
42. Bulgari Thraciam pernastant et
Consiantinopolitn aggrediuntur
'O 6s fiamieiig Ktovczmntvog Svqovs те
xai ' Aepeviovg, ovs ifrayev &no OeoAomovno-
letjjs xai Mslmvfjg, elg tip’ Goqxrjv fietcpxi-
a) Tiq^iXIt hmx. Тпоре/м^ g.
40. Българите действуват като съюз-
ници на ромеите
С тях1 започнали война и българи-
те и, както казват добре осведоме-
ните, избили 22 хилади арабн2.
През същата година3 * Никита Кси-
линит* писал на Артемий в Солун да
отиде при Тервел, за да се отправи с
българска помош срешу Лъв6. А той
го послушал, отишъл при Тервел, който
му дал войска и петдесет кентинария
злато6. И като ги взел, пристигнал при
Константинопол. А понеже градът не го
приел, българите го предали на Лъв и
след като били приети приятелски от
него, завърнали се. Императорът го убил
заедно с Ксилинит. Той конфискувал и
имота на Ксилинит, който бил магистър и
притежавал голямо богатство. Българите
обезглавили също и патриций Сисиний с
прозвище Рендакис, като съмищленик иа
Артемий, а архиепископа на Солун пре-
дали на императора. И той бил обезгла-
вен с Артемий.
41. Славяни в Сирия
Авумуслим1 събрал войската си8 и
влязъл в сражение [с Авдела]9 при Ни-
зибис, победил го и убил мнозина. Апо-
голямата част от тях били славяни10 и
антиохийци.
42. Българите опустошават Тракия
и нападат Цариград
Император Константин11 заселил в
Тракия сирийци и арменци1'*, конто до-
вел от Теодосиупол18 и Мелитеиа14 * * *. От
1 С арабите. 2 Срв. тук стр. 268, бел. 1. в Съоитията се отнасят към 6211 св. г., т. е. 719 г.
4 Никита Ксивннит бил magister militum. Според разказа на Теофан той бил главного действувашо лице
в заговора на сзаления император Анастасий 11(713—715), който, лредидл се възцари, се наричал Артемий.
На него Теофан првписва инициативата да се обърие за помош към българскня хап Тервел, докато
според патриарх Никифор (ор. с., р. 55, 19 sq.) самият Артемий е поискал съдействие от българите
чрез посредничество™ на патриций Сисиний. Рзаказът на Никифор за това събитие се смята за по-
достоверен от този на Теофан. Сра. Златарски, 1, 1, стр. 187. — Бешлвшев-. Мадарският конник,
стр. 71. ® Стаза дума за Лъв III Исавър. 8 Един кентенарий се равняла на 100 литри,
сиреч 7200 номизми. Златарски, Истории I, 1, стр. 185, предана 30 кантара злаго. 7 Аву-
муслим бил персийски военачалник, управител ва Месопотамия, който след смъртта иа Мохамед се
рвзбунтузал срещу неговия наследник Абдела. в Събитията се отнасят към 755 г. s Ааде-
ла ал-Мансур, абасидски халиф около 750 г ю Тук наапрно става дума за лреселевн сваикнски
паенвнпи но арабско-византийската гравнца. Срв. А. Васильев, Византия и арабы, I, СПб 1902, стр.
97—98. 11 Константин V Копроним (741—775). 12 Обикиовено се приема, че тия преселници
са били настанени в Тракия като военно погранично население. Златарски, История I. 1, стр. 201. —
Мутафчиев, История I, стр. 130. 13 Вероятно тук стаал дума за областта Осроена, дн. Раз-ел-
Аии. ы Мелитена — град в Пърза Армения, дн. Малатия.
270
Theophanes Confessor — Теофан Иаповедник
cev, ei; wv xai f-jAatvvlhi rj uiQecig twv
Ilavlixi&i'tov. duolws xal lv tjj Jtbiei, diiya>-
ffevrcov T(7>y olxt}t6Qwv mtrfi ex rov ffrmnxw,
ijrgyxe oi-fiipafiliov? fx wok vqocDv xai’E2m8os
xal twv xatwttxajv рт(тг, xal enonjaev obajacu
tIjv jroiiv xai xarejtvxvajoev aiitjv. тф ff аЪтф
XQovcp Igifcijam' ol Boviyagoi лахта bid ta xtio-
&ёгга хаатоа' xal tov fiauleoK fcipdoearos тог
dnoxgiotdoiov avtci»1, tl-fp&ov qxaotmxtbe, xai
tjAfiov еак tov ilav.Qov teiyovs »a& tijg fia-
(JifiSos Jtolews т1р> oqui'p' jtoifjoduEi'Oi. Jto2.2i}v
onr aicouiv Sgyaodpuvoi xal oixnaiMoiav ia-
tkh'TE? f'xioTQfjj’W aftlafieic srg- t« tbia.
(p. 429, 19—30)
43. Consianiiniis Copronymus Siavinlas
vastat
Теппер тф ftbi Kwvotavrivog tag xard
tip1 AJaxeboviav Sxxavvias >f%palcfaevae xai
tovs Aoutoi'g ivtozeiQiovc ejroltjoev. (p. 430,
21—22)
44. De clade Constantlnl Copronymi
in angustiis Beregabae
CO be ffaotkvg fxtxrtQdtevoe ттр> Boviya-
Qiav, xai 12&ая> elg Bepsyafiav els rip xiei-
ooi'Qav, ыпртфа» ашф ol Bovi.yapoi, xal
jro22oi'S twv a&rov ilveiiov, ev ofc xai Aeov-
ra, naxQixiov xal отдат^удг raiv ^axijotwv,
xai Aeovta ZteQov, Aoyo&sujr tov f)Qop.ov xal
iaov nol.tjv, xal H.aflov ta tiupata adtwv. xal
ovtws ЛЛбёок metneeipar. (p. 431, 6—11)
45. De Butgarorum intestinis bellis
Ol be Bovlyagoi ejraiaoidvreg Ftpovexoav
robe xvqiovc avtwv zo'g dnb oeiQog xmayo-
pevovg, x<u Itntjoav dvdoa xaxotpQova, avopati
тях се разпространила павликянската
epee. Той довел също от островите, от
Елада и от по-южни области цели родове
в столицата, чиито жители намалели по-
ради настъпилия мор, заселил ги в сто-
лицата и я направил по-гъсто населена.
През съшата година1 българите поис-
кали данък за построените крепости.
И след като императорът не почел тех-
ния пратеник, те се отправили на поход,
стигнали чак до Дългата стена и пред-
приели нападение срещу столицата. Те
направили големи опустошения, отвели
пленница и се завърнали невредими в
земите си.
43. Константин Копроним опустошала
славянски области
През тази година2 * Константин опле-
нил Славиниите в Македония1*, а оста-
налите покорил,
44. Поражението на Константин
Копроним във Верегава
Императорът се отправил на поход
срещу България и като стигиал в тесни-
ната до Верегава4, пресрещнали го бъл-
гарите и избили много от неговите хо-
ра, между които и Лъв, патриций и
стратег на тракезийците, също и дру-
гая Лъв, логотет на дромас, както и
много войска. Българите взели оръжия-
та им, а те безелавно се завърнали.
45. Династически междуособици веред
българите
Българите, като въетанали, избили
го спо дарите си, които произхожда л и от
[ханския] род®, и поставили мъж злонра-
1 Събитията се отнасят към 6247 св. г., г. е. 756 г. Срв. 3 татарски, История, 1,1, стр. 201, 202.—
Мутафчиев. тс. съч., 1, стр. 131. 2 През 6250 св. г., т.е. 759 г. У Златарски, История, 1,1, стр. 206,
този поход е датиран npes 758 г. 8 Тук Теофан изрично упоменава, че походът е бил насочен срешу саа-
вянските племена в „Македония", г. е. западно от долного течение на Места. Но A. Lombard,Constantin
V, Empereur des Romains, Paris 1902, p. 97, смята, че това съобшение се отнася и до славанските
племена в Тракия. 4 Този поход на Константин V бил предприет през 6251 г., г. е. в 760 г-
Упоменаването ка .клисуратэ Верёгаза“ като погранична местност между България и Византия даза
основание на някои автори да смятаг, че теригоривлните отстъпки, далеки на България по договора
от 716 г., били загубени при управление™ на Константин Копроним и границата между България и
Византия отново се преместила по билото на Стара плавнна. К- Hopf, Geschichte Griechenlands vom
Be<4nn des Mittelalters bis auf neuere Zeil: Ersck-Gruber, Allgem. Encyklopedie, LXXXV —LXXXV1
(1867—1868), p. 120. Срв. Мутафчиев, История, 1, стр. 124—125, 131, — Besevliev, Les inscriptions du
relief de Madara, Byzantinoslavica, XVI, 2 (1955), p. 246. Същият-. ВВр, XVI (1959), стр. 13. 5 * * Ло-
готет на дрома е бил апеш сановник, който се грижел за съобщенияга, пратеничествата, приемите и пр.
Сра. Brehier, op. с., р. 120. в Теофан съобщаза за този npespaT под 6254 св. г., т. е. 763 г. Под
[ханския] род тук серазбира родът Вокил или Укил, от койтопроизхождали лървите български ханове.
Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 212—213.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
271
ТеЛёфри’, Etayv глбА/уоута л’. SxXdPatv бе
>wU&’ txipvyovTcov, nQoatQQUtjaav тф fiaaiXet,
oik KOXEunjo№ ел1 tov 'Agrtoav. rij бе
tov 'lovviov fujvoc etfiX&ev о paoiXt're ёж
т/р1 @рдюр’ finooreiXae teal ftXoujuov did tov
E'i’Selvov riovrov co' xplavdtcDV bwpeQO-
pevtnv 6va iff imtcov. б бе ТеХет£г)с dxovoas
T([v 6ia yifc xai Фалаоауе xat* uirtov xivyatv,
Xafi&v eis ovpfta%iav lx tcov лоислаоахыце-
wov I'bvGw y,ihu6ae x' xal tovtots els та
оуодыдаеа mrjoas TfoycAioaro Lavrdv, б de
/‘aatle's IX&cnv tpiXtjxevoFv els rdv xapmov
'AyytaXot^ xai zfi J' то» 'lowtou prybs eqs
a Mkxuibvog, qpfgg. e', ecpavq psta
tXtj&oi'S l&vow lexopsvos, xal ovjufiaiovtes
roXfpov xiartowxv dXXijlovs ёл1 tioXv, xal
tQCmels TeXer^qs Iqvytv. exQiittjoe 61 fj раут)
ало &qus e Паж dips, xat лоХХ& лХц&т] BovX~
yaQoiv avqXdiffyoav, itoXXoi 6i xai fyeiQcmftj-
aav, ’iXXoi de xai лдоаеддс^оат. о бе fiaotXei'S
ligdrls rtf roiautp vixp HiQiafifievoe zavrqv ел1
rife toXews, 6QfMT<oufvos oi‘v тф ог^югф eloei-
ikbr, e&pqpovpevos ело tmv fitj/Miv xal gvXo-
navdovooig ofiQaAV тоге хещшОепае BovXya-
l>ovs, ove e^co Tfjs Xnvorjs icogrqc anoifiti&qvai
ixiXevaev ело taiv лолаёог. zbv бе TeXet^qv
oTaaidoavres ol BuAXyagot 6л(хсеот> ai-r zoic
asyovotr guto? xai еотупа» Saffivov, yapfigov
ovza KoQtteci<yvb той -rdXat xugeou auuiw. tov
de Safftvov f&&€(uer AnoozeiXanos зцюе tov
fiaaiXia xal tyrovvvos notijaai eiQrjvqv, xoju-
ртся^ notrjtxniES ol BovXyagoi avTEazt/oav
oteqq&s тф Safiivcg Xeyovtec^, ozt „dta oov
r) BovXyagla giXXei 6oviovo9ai zoic ePm-
fj'dois". отАс&лд бе yEVopEvqe, gpevyfi Xapivos
tv тф xAotqcv MeaijfiPQias xai npooEggti'ij гф
i aciAet. Sovrjoav бе ol BovXyaoot eregov xv~
(hov lavtcbv, fivo/aan IlAyavov. (pp. 432, 25—
433, 22)
46. Pontas congelat
Тфб’ arncp Itei Ало tov ’Oxcto-
I'&ov fi^vog ygyove xq6os peya xal mxQor.azov,
ий хота T)jv qpezEQav yqv p6vov, AJ.Xd лоХХео
uaXXov хате AvazoXqv xal agxzov xal dvatv,
ОЮТЕ TrjV &QXWAO3' tov ITofnov naoaXinv ini
a) Ttliz^v e, TeXet^ijv f, Zeletzin A. b) Corners» A
z sine acc. c.
вен, на ице Телец1, на 30 години. А
мнозина славяни като избягали, премн-
нали към императора, който ги настанил
при Артана. На 16 юни* императорът
иалязъл срещу Тракия, като изпратил и
през Черно море флота до 800 хеландии,
носящи всяка по 12 коня. А Телец, като
чул за похода по суща и море против
него, взел като съюзници 20 хиляди от
съседните племена, поставил ги в укре-
пленията и се обезопасил. Императорът,
като дошъл, разположил се на стан в
Анхиалското поле. На 30 юни, първи
индикт, ден пети [от седмицата]3, се
явил Телец. Той дошъл с множество
племена и запомнили сражение. Те дъл-
1'0 се избивали помежду си. Телец бил
обърнат в бяг. Сражението продължило
от 5 часа до късно и голямо множество
българи били погубени, мнозина пък били
пленени, други преминали [към неприя-
теля]4 *. А императорът, възгордян от та-
зи победа, отпразнувал я с триумф в
града, като илязъл въоръжен с войската,
прославян от демите. Той влачел в дър-
вени окови пленените българи, конто
заповядал да бъдат избити от гражда-
ните извън Златната врата. Българите,
като се възбунтували, убяли Телец за-
едно с неговите войводи и поставили Са-
бин®, който бил зет на техния някога-
шен господар Кормесий. Но когато Са-
бин изпратил веднага пратеници при им-
ператора и поискал да сключи мир, бъл-
гарите направили събор и се противо-
поставили твърдо на Сабин, казвайки:
„Чрез тебе Българин ще бъде поробена
от ромеите*. Станал бунт, Сабин избя-
гал в крепостта Месемврия и преминал
към императора. А българвте си поста-
вили друг господар, на име Паган6.
46. Черно море се покрива с лед
През същата година7 от началото
на месец октомври наставал голям и
много силен студ не само по нашата
земя, но много повече на изток, север и
запад, така че по северного крайбрежие
. С) xofPlvfiov z. d) т(р Safllvifi огворшс g. с) Hnyavov
1 Въз основа на давните на .Именника" Златарски, История 1, 1, стр. 202—213 отнася
уиравлението на хан Телец към 761—764 г. В „Имениика* се отбеляэза, че Телен бил от «друг
род’ от рода Угаин. 2 На 16 юни 763 г. 3 С ден пети тук е означен петия ден от
седмицата, т. е. четиьртък. 1 За тази битка срв. Lombard, op. с., р. 47, който я датира през 762 г.
По-точно е датираиа у Златарски, История, I, 1, стр. 214, и у Runciman., op, с., р. 38, — през 763 г.
- Според данвнте на „Имеиника' Златарски, История, I, 1, стр. 216, отнася възкачзането на Слбин
към 764 г. в Българският хан Паган (767—768). 7 През 763 г.
272
Theopnanes Confessor — Теофан Изповедник
q' /Дка to згекауод &nvh&wt}fjvai ix wv
xqvovs &tl 2' mfaetg to (Sa&og, xai &rcb Ztyyiag
tilyoi tov imwfiiov хсй тог Kbvtpt лотаиой
tov irivatyTQi те xai tavaxpi xat tear TVexpo-
juflwv xai trjg Aomijg Axrijg uiyjx. Меоцн-Роюс
xai jMijbeiag ra o/iota mnoviioraiv. tov de
Wiofrov naycrg imyiovv/fievwg tfilttyfh] enl
fiiiag x' rr>i%eig, шоте ovyipofxpiotiijv'u tip'
ffaXaoaav T.yj fyQq, xai ne^ofiateia-flai fotepltev
wv xpvovg ало re Xa^ctplag, Bov^yaQtag xai
там- Aoiatwr TiaQUxeiuivcov i&ya>v, faw те Av-
Hfximnv Aygia»’ те xai fj/tiQaw fcdxffv. (p. 434,
6—17)
47. Constantinus aulas Bulgarorum
incendit
Tip Л’ «гтгр erst оттешет}? Пауаз-од, <5
xrgig BovAyaipiag, TQog tov flaotiea cutov/ievos
ovvoy.'iofrip’ai avtcp. хсй iap&v лбуот хатгД&е
xgbt aiabv txeta txov floikHkov afrov, xai
xa&arfenog rov {кмялёок, хсй tov Zofiivov
cvyxa&e^o/isvov avttp, efiil-aw avrovg xai
otvelbtoe ттр> ara^iav m’-ribv хсй tb хата 2h-
filvav* picog' хсй ixoitjoav то 8oxeiv rlQip-ijv.
anoorelAag da <5 Даык.гд I.o&qo. els Bovkya-
l>tav kmaae tov StfiigunZ apyovra ZxAaftov-
vor , tov яо22а xaxd ev tfj noitfoavta.
хатЕОХ&Иг/ 8b xai Хдюиаиос'1, hnb XQumavtov
/layaQir.ys xai ядсотос t&v ZzcapAgatv, ov ev
тф pwkp tov Ayiov Oco/m yetgoxom/oavteg
xai noboxomjaavag rjveyxar то'.-s latgoi'i xai
tovtov Avets/iov gau-ra Ало rjffyc еак tov
&mgaxog TiQbg to xaiavotjaai try tov av&QW-
nov xazaaxsv^v xai ovrcog avrov tq> stvqI
nagebcoxav. litpvco 8e <5 fiaotki'S ЕдеДтУйп-
roXernc xai AfpviAxrovg e.rQ&v tag xletoovoag
Ata tip- Ajtariyd/v eigyvyy elmfl&ev elg Bov/.-
yaglav bate tov Tgixag*. xai fiaMbr twq elg
roc avkig, ag evqev, ptva <pofiov bmatQeipe
Hi/tey yewaiov m/itfaag. (p. 436, 9—24)
на Понта до сто мили морето се скова-
ло от студ на дълбочина 30 лакти, от
Зияния” до Дунава и до реката Куфис,
Днестър, Днепър и Некропилите. Остана-
лото крайбрежие претърпяло същото чак
до Месемврия и Мидия, А когато този лед
се покрил със снят, пораснал с още 20
лакти, така че морето се уподобило на
сушата. Хора и диви, и питомни животни
могли да преминават пеша върху леда
от Хазария, България и другите съседни
народи.
47. Константин Копроним опожаряеа
българските аула
През същата година3 Паган, гос-
подарят на България, изпроводил пратени-
ци при императора да моли да се вида
лично с него. И като получил отговор,
слязъл при него с болярите си. Импера-
торът седнал, като заедно с него седнал
и Сабин, приел ги и ги укорил за тях-
ното безредие и за омразата им срещу
Сабин. И сключили привидно мир. А им-
ператорът, като изпратил тайно хора в
България, заловил княза на северите
Славун4, - който бил направил много
злини в Тракия. Заловен бил и Християн,
отстъпник от християнството и глазатар
на скамарите6, комуто отрязал ръцете
и краката в пристройката при храма на
св. Тома, След това го занесли на лека-
рите, конто го разрязали жив, от пъпа
до гърдите, за да узнаят устройството
на човешкото тяло. И тъй го предали
на огъня. Императорът пък, като изля-
зъл внезапно от града и като намерил
клисурите без стража поради лъжовния
мир, навлязъл в България чак! до Чи-
па® И като хвърлил огън в аудите’,
конто намерил, със страх се завърнал,
без да направи нещо доблестно.
a) Safiivov у. Ъ) Хтрётлг у A, Sifieoor г. С) JxZa/fottyroy f. d) Xgiottavif chA, Xgtoavog rell. e) ftof wv
TUxa;] usque ad Tzikas A, Stoc Tmfet (Towia; h} cz, ews to У-
J 1 лакът = 24 палии, I 1/2 стъпка, окол.о 46 см. 2 Зихния облает по крайбрежнето на
Черно море между Кавказ и Азовско море. s На следната 764 г. -J За славянските имена
на -ун вж. Marquart, Streifziige, р. 500. — A. Wirth. Geschichte Asietis und Osteuropas, 1, Halle
1905, p. 247.— Ив. Дуйчев, За някои български думи и имена във византийските извори, Сборник
в чест на Ст. Младенов, София 1957, стр. ]60сл. За Славун съобщава само Теофан. 5 Скамарите били
въоръжени огрели от разбунтувани рейн и селяни. Движеннето на скамарите във Византия, на багаулнте
в Испания н на циркумцелионите в Северна Африка е израз на класовата борба при разлагането на
робовладелския строй. Срв. А. Д. Дмитрев, Давжение скамаров, ВВр, V (1952), стр. 3—14. —
Д. П. Димитров. Революлионни брожения в Тракия и Мизия, Истор. Пр., 111 (1946), 1, стр. 35—50.
6 В един от ръкописите вы. T^lxac стой TovvCa;. Тук става дума за р, Камчия, която на старобъл-
гарски се нарича Тычк, срв. Бешевлиев, Първобългарски надписи, стр. 78. 7 Според навои из-
следвачи с с»"Лвс тук са означени дворците на първобългарския хан (вж. В. Бешевлиее, Паралели,
ИНД, X1V-XV (1937), стр 75—80). Други смятат, че тук става дума за селищата на първобългарите
(срв. В. zi. Arnim, op. с., рр. 75—81. — В. Тъпкова-Заимова, пос. съч., стр. 441—450). Г. Баласчев,
Укрепителните работи в старобългарската войска, Мкнало (1918), 1, приема, че първобългарите са
имали много аули, сиреч селища в Североизточна Българнн.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
273
48. Constantinus contra Bulgaros iieram.
exercitum duett
Tfj 8f xd TOV ’lovviov urjvot; TjJ? <5' tvbtx-
riwvos exivijof xata BovXyaQWv xai arttoteiAtv
ini ’A%eXbva fix yfihh'bia Igonkinas aha lx
nancov twv Pepbxcov тобпюг be lv rale атшд
nQoaoQfao&Evca>v, xal to? Poqqu Tirevcanos,
awFTQl^ijaav fuxQov 6eiv ittravta, xai iiviyrj
Лад? nofa's, wore tov fiaoMa xeAevoai yghiovs
ExtEtVEiv хсй robs v&cqovs axa)£yea&at xai
iHmtiv. хсй т$ iff той 'IovaIov uyvbs eloijil-
Oev dbo^tos lv zyj vioksi. (p. 437, 19—25)
49. De artificlbus е Thracia Constan-
tinopoiim ab imperatore adductis
ТЦ bs is' tov Noepfioiov pip be iqs avzijs
e' IvStxmovos ут'ррср той ffactiicDS xeiQotovettcu
Nixrffas 8 ano ЗмАаралР ebror/os ddiopcos
natQwgffis KanvtaywGtmoteifs. xal lylvao
dfigoyia, «йоте pqbs Squgov nsoelv lx tov
obgavov' xal IfeAine navrelojs to vbcog lx tgc
лоЛеак. xal r]Qyt]<sav rd те додеев xal ta
iovrQa, ov pip bs xai та ra?yata vdpara rd
Ьвууаак freovia stqotsqov' tovto lbwv b fia-
atlebs ifeEaio avaxaivi^etv tov OvalEvtcviavo?
bycoybv 'Hoaxkiov yoypcmaavia xal
faro twv ’ AfSaowfi xmaoroacplvra, етке^дм-
vos be ex beacpoQcov romav Te%vtTas ijyayev
&nb pev ‘ Aoias xai дло tov Ilovtov oixobu-
povs ,a хсй XQictas o', bnb bs tijs ’EiMbos
xal twv vijotwv boTQaxaQtovs gJ, 1$ avtijs bs
tgs &Qqx>]s ojiEQas fi хсй xeQa/AOnoiobs e>~
xai InsoTgoev avtots agxpvtas eeyobauxtag
xai era rwv naiQixi'wy. xal uvreo reXeoittvTOS
tov EQyov Ei&jl&e. rd vbwg lv тр v6aei.
(p. 440, 11-24)
50. De puce Bulgarorum cum Romanis
inita et brevl tempore rapta
48. Нов поход на Константин Копро-
ним срещу българите
На 21 юни през 4 индикт1 [импера-
торът] се вдигнал срещу българите и
изпратил към Ахело® 2 600 хеландии3,
като ги снабдил [с войници] от всички
теми. А когато тези хвърлчли котва пра
бреговете и задухал севернякът, насмал-
ко щели да се разрушат всички хеландии
и се издавали много войници, така че
императорът заповядал да опънат мре-
жи, за да бъдат събраии мъртъвците и да
бъдат погребани. Й на 17 юли той вля-
зъл безелавно в столицата.
49. Майстори трака в Цариград
Ha 16 ноември през същия пети ин-
дикт* по решение на императора6 бил
поставен беззаконно за патриарх на Кон-
стантинопол евнухът Никита® от рода
на славяните. Настанала суща, та нито
капка дъжд не пад нала от небето. Во-
дата в града се евършила напълно. Пре-
съхнали водоемите и къпалните, а също
и водвите струи, които по-рано вечно
течели. Като видял тоза, императорът за-
почна л да възстановява Валентиниановия
водопровод, който се използувал до вре-
мето на Ираклий и бил разрушен от
аварите. Той събрал майстори от различ-
ии места, довел от Азия и Понта 1000 зи-
дари, 200 мазачи, от Елада и островите —
500 тухлари, от самата Тракия 5000
майстори строители и 200 керемидчии.
Той им поставил за вадзорници архонти
и един патриций. След завършването на
тия работа водата била докарана в
града.
5U. Краткотраен мар между българи
и ромеи
Tofacp тф ста ртрй Мшср ivbocruorvs iff През тази година в месец май, ин-
exivrjos Kcovaxavtlvos ozolov xeAavbtwv fi xam дикт 12", Константин изпратил флота
от 2000 хеландии срешу Бълга-
а) Acheion A,’A%iomv Georg. Моп.р. 651. 633. ‘А^Ы-ovf, Xialov em, ’Ayyialov cz. Niceph. Brev.p. 73'
b) d ano Sxlafiov om. f. c) ab Avaribus A Niceph., vab t&v ’Ao&ffcov codd.
1 Събитията се отнасят към 766 г. (6257 св. г.). Златарски, История I, I, стр. 2]6, датира този
поход през 765 г. 2 Вместо 'AycAov някои ръкописи даеат името 'AvyiaXov. ’Aylaiov. По всяка веро-
ятност тук става дума за гр. Аихиало, дн. Поморие. 4 Хеландиите били първоначално товарни ко-
раби, а по-късно станали тежки военнн кораби. Сра. Brehier. op. с., р. 417. 1 Събитията се отнасят
към 767 г. (6258 св. г.). ® Император Константину Копроним. 6 Никита! — нариградски патриарх
(764—780). ’ Събитията се отиасят към 774 г. (6265 св. г.). Златарски. История I, 1, стр. 227, да-
тира похода в 773 г.
35 Гръцки иэвори за българската история, 1Ц
274
Theophanes Confessor Теофан Изповедник
liop/.yaQiae xai el<3ei.t№r xal afros etg та
Put ota yrAavbia axrxivtjut ttqos to ei* Mr7r
eis tbv iavuvfkv лота/ibv xatcAinbtr xtu rut's
run' xafiaMapixiT»’ i^eitArtov атаатгууоЬд i .-co
tmv r.XfioovQtnv, ei жЪд Аг'УцАыш ttitr BovX-
"oqcuv eig avrov haypl.ov[ti,v(tyy BloeAiirTv etc
BovAyaQtav. ekttovroe Af afrov гюд rijs В flo-
rae, tbttfTuoe xal tjueMra fcroGTQeyvii iMvtK
йё ol BovkyuQQi xal Atiwioancg Aireotedav
/to»2«ra xal T^iyihov1', altofftevot etQTjvrp> ys-
vtoHar ol’s lAoiv 6 fiaaihses xal nEQiyfiQijg
pFv6pPTOC t7tOtri<i£V tTQljrtp' xal difiOOOT d/fir
/mg' , jtrtjtf BovXyiiQOv^ ITferfteiv хата 'Poipu-
»v«s, utjif zbv ffaatUa fmrtjbsvoai eioeZ.t№ir
tie HovtyaQiav. xai ёсгои/ааг еууеатра ini
romp ttqos aXXrfMvg. xai fazoorgeytag b fiant-
/.evg ыаулАгг ev rij noXei ta~arovs ay tig lx
rdvicor n~ir Aepattw xal els rri х&гсдо &reo
rxnaev. ты t>e ’OxzaifiQitp fiqvi rijg ta e tvbix-
timvos Начато pavAdrov 6 fiaotXers &ab Br>vA-
yaotng ex war xQwruln’ fpiXotv avrov. on
Л-пютёМы- о x»qk BovAyaQtac iff уилаАа?
/abv xal /fo?7«&jc* nQo? tb aixpalnmcai ri/v
Beq^crtav^ xal ретаотцагц drove eis Вог'Л-
yaoinv^. 6 Ae лцЬе to /.if/ yyaxrfHjvat avtov,
•'in xatd BorjfydotDv xtvei' «/car yaQ l/Mvres
тцюд t’fr'iv anoxQtaaQioi rov xvqov BovXyaotag,
xai In Tofaitv t-wtor Iv rij iui).tT eoyjjumi-
omo xatd * 4p«jSr»n‘ xiveiv' xal eneQaaav та
re фЛарог/.а xai q vnijQeaia. &roh’o(K At-
тоге (iTtoxQiaiaQiot’g xai iiafitsiv At<t xarwro-
7Ki>r rip- eeoAov dtdiv, fadnag tor oroatov
tv ozrovAjj fctFxivqtjEVj xai ‘ImotoQei'ous тоге
ragatovg rffiv fhpdtu)v xal rr»-c Qowctioiavm'e
xul freoouc tqis таурсин rorg ccruiiarovs
t-sto&iaev aircove n' умаАче. xal апс/Дтиг и
аолф Atyo/tmp та Aiiloowgia bfvMV cifroie
dnpQUJOAruyxrwg xal треуае afirorg '.tohios
I'txos uiya. xat jWEid toZZotf /'aproenv xai
а/ураЛытап’ SmeerQape fiQiaafierocc. Iv rij
nufct, xal sptnQaxrae pfreiAaiv rov ro/epov
Ttivror ImarbuaoEv evytvij, <S,- p^Aevug avrci
pm и к ч .> се качил и той сэднгг »
черь' ин «индий, пстеглил, з з , ' -
в реката Дунав. Гой оставил и страте,
зите на конните отреди извън клистр^ге
ако могат никак да нахлуят в Бъл гария
докато българите са заети с него. Но
когато дошъл до Варна, той се толашкг
и замислил да се завърне. Българмт*
пък, като ги видели и като се уплатили,
извратили боил и чигат1 с молба да
бъде сключен мир. Императорът, като
ги видял, много се зарадвал и сключил
мир. И те взаимно се заклели - нито бъл-
гарите да излизат срешу Романия, нито
императорът да се стреми да нахлува в
Бъл гари я. И съставили помежду си пис-
мен договор ла това. И императорът.
като се завърнал, влязъл в столицата,
като оставил гарнизоните от всички те-
ми в крепостите, конто бил построил.
А през месец октомври на 13 индикт2
императорът получил съобщениеот Бъл-
гария от тайните си приятели, че госпо-
дарят ва България3 изпраща 12-хилядна
войска и боили, за да пороби Верзития4
и да пресели [жителите й] в Ьългария.
Той за да не го познаят, че предприема
поход срещу българите, защото били
дошли при него пратенипи на господаря
на България, се престорил, че пред-
приема поход срещу арабите, докато те-
зи още били в града. И потеглили зна-
мената и прислугата. А като освободил
пратенипите н като узнал чрез съглед-
гт.чи за тяхното отпътуване, дигнал вой-
ската и бързо потеглил. 1 ой събрал
войниците от отредите и тракезийците
и като присъединил оптиматите6 към
отредите направил ги 80 хиляди. Той
отишъл в едно място, наречено Литосо-
рияк, нападнал ги ненадейно, обърнал
ги в бягство и спечелил голяма победа.
Императорът се чавърнал триумфално
в града с много плячка и пленници и
като влязъл със свита, нарекъл тази
война благородна, понеже никой не му
a) Bt'l'f.av codtl praeter с sine acc. c. b) Tgiyiaot h. , <111 ,a»m) rt - d. t}Roil.ux v
g) llso^idav hx. [icu^ijtia-i gy Verzitiam A. hj xai !ге.тааг \ •1 - j om. h
1 Бойл и чигат са яървобългарски титли. J. В. Hury, A History of the Later Roman Empire from
Arcadius to Irene, II. London 1889, p. 474, смята, чг мята чигат е от тюркски произход и я сближала
с думата }git (джигиту казацйте). В един старобългарски мен<.О1иЛ чигат се среша иод формата
.чигот*. Срв. К). Трифонов, Към въпрогя чя , 1Яплбъл|ипгкото ojHpcTBO, СпБАН, 26 (1923), стр. 2.
— Moravcsik, Byzanlinoturcica И, рр. ь rfi Ст Мла^чнов, «"гр. 161—162.
2 През същата 774 г. 3 Българгкият xaii Т г • и . . 1 чидновено ct прие*-,, че с Верзи-
тия тук е означена областта на славянского п емс sei мти, i< р • м.тетите на Прклеп, Велес,
Битоля и Тиквеш. Вж. М. Драное, Заселение Ьзлг «га m > - а . - ми Съчинения. 1, София
1909, стр 302. Срв. Златарски, Исткуня I. 1, стр Л BHI4HJ ' стр. 189, бел. 7- 5 Ели-
теи отряд от византийската войска, който отаа< юп • • ал и>гт< а 11 жион. пос •• от Коне «тв V
органнзиран в отделка тема Оптамати. Вж. Brthier. op. с. рр Л , 357. •’ Местонахожденисто на
Литосория не е. известно Срв. Златарски, Истерия, I, 1, стр. 232
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
275
rrvriordnos, otpayrjs ij exyiioetos Xgiatia-
vaw t&ftdawr yevntievrjs. (pp. 446, 27—
447, 26)
51. Constantinus Copronymus contra
Bulgaros exercitum ducens moritur
'О ЛА Paailel'S kvaas тгр siq'os топе
BovkyaQuvc ei(>^V7)v еЦатпЛюе siahv orokov
zioMv, xai eioayaywv efc avrov xaffcMaetxbv
ydtdAas ift' artskvoe tovs czQatijyovs таю
ndcoiцатою Tiavrus dvv avttp. avtog Ab q)ofit)-
&e<S spscvEV EiS rb xaPaXlagixov. eiael&ovrwv
Ar avtiov ecus Ttjs 31EOi}pPQ(as, xai avEfiov
o^oSqov poQQa nvevaaftos, navta ц/xqov Seiv
cwETQiptjoav, xdl TtcMol wwilovro' xai fate-
otgeipe fiTjSev swiijoas. о As TeUgiyoe*-, 6 xvqis
BovXyaQiag, yvotv Su ex tcov oixeioiv trfcoi’
vas ftenilds avrov 6 paotleos fiav&avsi, ygaipei
avtfa, Stl „ftnAijc eijM tov hxpvysiv xai
i№etv sr^s oe. <Ша лец^оу цоь loyov &ntt-
fteias pov, xai zlvas tpitovs e^eis ёутай&а, Iva
Haf>Qrja<o atnoic, xai owAoapwoi yot,u. 6 йк
xowgoTrpi EfQaipEv afrtp, xdxeivog цабйю
f.xovqooe zidvrag. след &hovock Kuavtavavos
nolAa tas nohdg avrov etMev. (pp. 447,
29—448,10)
Tovtrp r.rp etei Ttjg ry l^Pucn&voc ит/vi
ivyovorfi) fflfo&EV 6 fiacdeug Kcovomyuvos
xata BovXy&Qajv. xdi Aeivmg xata twv oxslotv
л1т]УП (hnToaxnt&Fig x&vrsvflEv m-
@ета> oqi.o&Qotatq) xai largols dyvcteuo Ai
fv№Qfi6Movoa>> Exxavao' onoygHels xata tgv
* AfrahunmoUv г>лётдец1ег,ёл &цаю Iv xQafi-
fidtcp fpEQOfj.evos xata таю imptoarv. xai £A-
ftwv Iv 2d]).v/J.PQiab xai ерлХсмоас rjj tS rov
SEJttEpPfKov [xtjvbg rifc tb‘ Irtocraovoc <p&<ioas
fv r<5 SiQoyyvfai> хаатвШф otxt&bs tv тф
Xekavbfa) Svijaxu. (pp. 448, 10—448, 19)
52. Telerigus ad imperatorem petfugit
Ka лооо&рауе Te2egiyosc, 6 twv BovJ-ydgarr
xvqios, els tov fiaoiXea' xai ixoiijcw avrov
лаг&хию ^ei^ag абтф xai Tip tijg ywaixAg
се противопоставил и не станало клане
и проливане на християнска кръв.
51. Константин Копроним. умира при
поход в България
Императорът, като нарушил мира с
българите, въоръжил отново голяма
флота и, като натоварил 12-хилядна
конница, изпратил с нея всички начал-
ници на флотата. А той, страхувайки
се, останал при конницата. Когато те
пристигнали до Месемврия и духнал си-
лен северняк, насмалко всички кораби
щели да бъдат разрушени и много [вой-
ници] загинали. И се завърнал, без да
направи нищо. А Телериг, господарят на
България, като узнал, че от неговите
приближена императорът научавал наме-
ренията му, писал му: „Възнамеравам
да избягам и да дойда при тебе. Но из-
прати ми обещание, че няма да постра-
дам, и ми съобщи, кои приятели имаш
тук, за да им се доверя н да ми помог-
нат“. А този от лекомислие му писал и
онзи, като ги узнал, изтребил всички.
Като чул това, Константин си изскубал
много от побелелите си коси.
През тази година, 13 индикт1 *, през
месец август иалязъл император Кон-
стантин срещу българите. И като изпра-
тено от бога наказание в бедрата му се
появила опасна синя пъпка. Поради пре-
комерното възпаление той бил обхванат
от много силна, непозната на лекарите
треска, и се върнал в Аркадиопол на
носилка, която подчннените му носили
на рамо. На четиринадесетия ден на ме-
сец септември, 14-ти индикт0, той при-
стигнал в Селимврия. Като се качил на
кораб, той стигнал до крепостта Строн-
гилон8 и умрял в кораба като клетник.
52. Телериг избягва във Византия
През тази година1 избягал Телериг,
господарят на българите, при императо-
ра6. Той го направил патриций и го оже-
а) czA, TsXes^'t dy Zon XV, 8. b) SvImPqui h, Xi).vpQl<} g, MerniiiflgUf sed Mr.at] tn lit.
Sec. Ш. f. c) TeizQiyos dA, Teleyviios Cy, Teieoog Z.
1 През 775 г. (6267 св. г.). През тази година се вьзстановява точната хронология у Теофан,
която за времето от 609 до 775 изостава с едка година. Срв. Ostrogorsky. Die Chronologie des Theo-
йапез, pp. i—1. s Сиреч през съшата 775 г. 3 Стронгилон е укрепен нос на Мраморно море
чежду Теодосиевата стена и Евдомон. Вж. Janin, op. с., р. 415. 4 През 777 г, Б Лъв IV (775—780).
276
Theophanes Confessor Теофан Изповедник
«г'тиг I'liQtfWi? iSatie/./y'ip'. begauntic if avrov
ffani<-&&ra dx dK fytag xoAvf-itty&QOf: деуаЯсо?
adrov hfpayje xai yyamjoEV. (p. 451, 5—9)
53. De Nicetae patriarchae morte
ТЦ Ar C* rov ^efigovafiiov pi}ViK nfr •/
ivbotruoros i)(iiQa xvQtaxn tifc TvQorpayw
те/h tjxt Ntx^jr-ag 8 Лло Fvvovyos
лаг(х6луя<; Кап'оиатп’оилбАеак. (p. 453,4—6)
54. Slavi in Graecia habitantes tributarii
Romanis fiunt
Tovtcp wp etei eifnpffvoaoa petti
топ ’Ayafitav xal &8eiar f.vQovoa &поотеААе1
Stovqoxiov tor mtQtxim' xal Аоуо$ёт/]Р tov
ot-sos bpopoo (leta bivaoEtoe ло/.Aijg хата
т<7п' Sxlavrvun1 E&rtDV. хсй хатеАбй»' Ini
GEooalovtxi]vb xai 'йЯЛай« «Wnife лагик xai
faiotpopont; E>w>h)OE t[) fSamleia. Etotjl-fre be
xai 8v ПеАо-unvtjotip xal noilip’ aly_uaA(oaiav
xai Adpvpa ifyaye rij rc~>r сР<оиаюя> fiaaiAeit}.
TWtqj up ёты fitjvl 'Jarvovapica, Mtxnio-
rog xaicAafir Srai’Qdxeog 8 nQOQQiybelg ex
rclir ^xAavowv xai A4t&afi^ev e r« isuvixta
wri iirtobQouiag. т<у be McSfp ftyvi rijg aviijg
C ivbixruirvob tgrji&ev q ftaotAiaoa EiQtp't} arr
up ?Y<y aittje xal bwapemg noAAtjg rip
(•fyyfxip’ АяареоорЁгг) opyava xal povoixa, xai
rtmfa&st1 e<og BeQoias, xai tcanip1 olxobout]-
fifjvat xcAevaaoa krtovonacev аотгуу EtQip'ov-
noAiv. хатцА&Е be Stag ФЛэтчоютоЛвсос дета
T«aijf Anaiieiac xai гстгёгреует & EiQW'lJ xrt-
aaaa xal rt/r 'AyxfaAov'. (pp. 456,25—457,11)
55. Romani clades a Bulgaris accipiunt
d>iAipos bi, (i rijg &Qqxt}S стоатгууб;, aneA-
btov ev ты StQvpiim xal apvAdxuog fciAqxevaag,
ЁтлеоАта» avtip opto BovAyaQaw, &vpQS’bt]
vn avia»’ ovv xai. fiAAots noAioig. (pp. 463,
28—464,2)
7q> bi ’AnpiAAicp ftrjvl iuuTtQauvoag Kan -
oxavxivog xata BavAyapcov ijA&ev elg to fsuAe-
убрегог ijQufMttov xdoTQOV, &g to tov ayiov
PecoQyiov ^imnw xai Givavr^aae KaQbdpto,
tip Х'рф BovAyaQiag, pixpov tioieftov uegl tvjv
ни л за Ирина, братовчедка на неговата
съпруга. А след като го възприел при
кр-ыцение от светия кулел, почел го
шедро и го обикнал.
53. Смъртта на патриарх Никита
На шести февруари1, трети индикт,
през сиропустната неделя умрял кон-
стантинополският патриарх-евнух Ники-
та, който бил от рода на славяните.
54. Славяните в Гърция стават данъ-
коплатци на Византия
През тази година2 Ирина сключила
мир с арабите и като намерила възмож-
ност, изпратила Ставракий, патриций и
логотет на бързия дромос3, с голяма
войска срешу славянските племена. И
той, като се спуснал към Солун и Ела-
да, подчинил всички и ги направил дан-
ници на империята. Той влязъл в Пело-
понес и докарал много пленнипи и пляч-
ка на ромейската държава.
През тази година, през месец януари,
индикт седми, споменатият Ставракий се
завърнал от [земята на] славяните и на
хиподрума отпразнувал с триумф побе-
дата си. А през месец май от съшия
седми индикт императрица Ирина със
сина си и много войска излязла в Тра-
кия, носейки със себе си музикални ин-
струмента, и стигнала до Бероя. Тя за-
повядала да застроят този град и го
преименувала Иринупол. Спускала се
също и до Филнпопол в пълна безопас-
ност и се завърнала в мир, като застрои-
ла и Анхиало.
55. Ромеите търпят поражения
от българите
А Филит, стратегът на Тракия, оти-
шъл в областта на Струма и като се
разположил на стан без охрана, бълга-
рите внезапно го нападнали и го убили
заедно с мнозина други4.
През месец април6 Константин се
отправил на поход срещу българите и
дошъл в т. нар. местност Проват, до
рекичката Св. Георги. Той срещнал Кар-
дам6, господаря на България. След една
a) SxAa.fitpwv g. b) ет веооп/.о1'1хц g. ini Salovixtp cm. c) ’AyM.ov ef, ’Ауе)мг Georg.
1 През 780 г. (6272 св. г.) ' През 783 г. (6275 св. г). s Логотетът на бързия дромос
се грижел за съобщенията и чуждите пратеничества. * Събитията се отнасят към 789 г. (6281 св. г.).
8 През месец апркл 791 г. (6283 св. г.). 6 Български хан (777—803).
Theophanes Confessot — Теофан Изповедник
277
saneQav yeyordros, heiAavdQi'jc.ivtEs oi 'Pwpdiui
bid rqf vvxzos etpvycv x<u S'neozQEiyav bfibgws'
xai ol BovAyagoi be tpo^Tj&irres vzteoTQEtprcv.
(p. 467,6—12)
T(jj fie. ’fovAiw pipit mEozQcaevoe пата
BovAyaQoiv xai ёхпое to ъбсщюг Muqxf.A/.idV
xai тЦ eixfibt tov ’lovAiov fu.rjvos E&fltte KaQ-
Aauvs, <5 xvpi Й01Дусч?1ас цеха nfimjs тус
fiimiftEtDC avrov xd! ёату ev tois dyvQtbuaatv.
fieQinaivorjoag fie 6 fiaoiAebs xai ioto yevbo-
nQotpepdh- neiodeis, fbs avrov eotai f) vtxy,
Aoxotvjx xat diaxtoK awepdAe ifilepov xat
yzzazat oxpofiQOK- vnavsoyExai be qwyas ev rp
лоАег лоМсдк unoffaAcbv, ov pfivov rov xoivoii
Aaov, <Ша xai t5>v ev teAei, & ois xat MiyarjA
/idyioTQOv tov Anyavobofixovra, xai Btfofiav na-
tqIxiov, xai Zxeipavov праяоаяаЬА&оу, tov Xa-
p£u., Xuvt[tav те xat Оеоуесоотог атраег/уогс
yeyovozas, xat mpQdKtovs fiaoiltxovs ovx fill-
yous, xai HayxQ&aov tov zpevboxQOqviTriv xca
haiQovopov, bans xai vtxqv abtbv TtQoecprpevaev.
anjeav fie. xat to tovAdov у^уратб те xai i'neeovs
xat zip’ xopzyv pera ndorjs тус flaatAixyc faovQ-
yias. (pp. 467,27—468,7)
56. Constantinus tributum Bulgaris
solvere negat
Kfadapos* be, b xvqis BovAyaQiac, Idy-
Aax>e т<у flaoiAei, on „у теАеаоУ poi п&хта,
Ч Ьоуоцщ ecus тус Xpvayc зюдтус xat EQypoi
zip’ &o<ixyv“. 6 fiA ffaoiAetis QaAt'iW xafiaA-
Aivas tiAoyov eis uuvbyAev exeptpcv аЪтср si-
лшу, bn „ola pev coi тгрёлес eidxta, алёатяАй
ooi. ytga>v be el’ xai oi> ЬеАш i'va хотаарс
«of tS)v aide' &AA’ syd> EQXPpai emc MoqheA-
Xcov, xai IseA$e. xai ei n xplvei 6 &ei>s“- xai
aaooreiAag b fiaoiAevc eis та neQauxd. bipaia
lo&Qevae tov Aaov avrov xai yl&ev bt»s Beq-
oivixiasb, xat fi KaQbapoc yA&ev ecus tov ba-
oios 'AbooAejld xdl fieiAidaas Ipeivev iv m
iiAoei. 6 fie. fiaa/Ael’s aaga&aQQirvac rfiv Aaov
abzov &tyA6ev ecus tov yvpvdv ’АРдшера, tiqo-j-
xoA.ovuevos ednbv Im урёдае i{'. 6 be ovx
tzfiApyOEV, AAA’ Елартр&е zpvyas ek ru Ifiia.
(p. 470,10—21)
малка битка, станала привечер, ромеите
се уплатили, избягали през нощта и се
завъраали безславно. А и българите,
уплашени, се завъриали.
А през месец юли1 императорът се
отправил на поход срещу българите и
застроил крепостта Маркелн. И на 20
юли излязъл Ка рдам, господарят на Бъл-
гария, със цялата си войска и се уста-
новил в укрепленията. А императорът,
въодушевен и убеден от лъжепророци,
че иегова ще бъде победата, завързал
сражение необмислено и безредно и пре-
търпял страшно поражение. Завърнал се
като беглец в града, загубвайки мнозина
не само от обикновените войници, но и
от началниците, между конто и магистра
Михаил Ла ханодракон, и патриция Вар-
да, и протоспатария Стефан Хамей, и бив-
шите стратези Никита и Теогност, и не-
малко царски хора, и лъжепророка и
астроном Паикратий, който му бил пред-
сказал, че nie победи. Българите взели
и обоза, пари, коне и императорската
палатка с цялата нейна прислуга.
56. Константин VI отказва да плаща
данък на българите
Кардам, господарат на България, из-
вестил на императора2: „Или ми плати
данъка, или ще дойда при Златните вра-
та и ще опустоша Тракия". Императо-
рът пък, като поставил конски тор в
кърпа, изпратил му го с думите: „Из-
пратих ти данък, какъвто ти подобава.
Ти си стар и аз не искам да се мориш
чак до тука. Аз ще дойда до Марке ли,
а ти из лез насреща. И каквото бог от-
съди!“ Императорът изпратил {заповед] в
малоазийските теми да се събере войската
и дошъл в Версиникия3 * * *, а Кардам дошъл
при Гористия Авролева* и понеже се стра-
хувал, останал в гората. Императорът
пък, като насърчил войската си, отишъл
чак до Голия Авролева, призовавайки
[Кардам] за сражение в продължение иа
17 дни. Този обаче не се осмелил, но се
завърнал като беглец в страната си.
а) Кё(>Ьарт е. Ь) Begaivixtaf ет. с) ’ЛхдоАв^а f item infra.
1 През месец юли на следната 792 г. - Константан VI (780—797). Събитията се отнасят
към 796 г. (6288 св. г.). Срв. Златарски. История, I, J, стр. 243. 8 Името Версиникия не е
отъждествено. 1 Иречек, Пътувания, стр. 696, огьждествява „Обраслия или гористия Авролева*
с дн. Сакар планина, а „Гплия Авролева" с т. мар. Дериашка мотива на север от дн. село Щит, Свилен-
градско. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 245. — Дуйчев. Проучвания, стр. 167. — В. Бешевлиев,
Две бележкн към текста на Тесфилакт Симсжата, СпБАН. LXXI (1950). стр. 211 сл.
778
Theophanes Conlessor — Теофан Изповедник
57. Acamims Slavorum prtnceps
Irenae insidiatur
7<p be Magdtp nyvl zij; g Ivbmuovo;
’Лкадчро;® . d' ™>v SxTxuxv&v rijc Be).-
aGpwv, wjfiel; vnb twv 'ЕТмг&хагг
fy-ayayetv tov; vloi's Kanmanivov xdi -xgoxei-
gioaottai 1$ airubv (jaaAea. yvdvoa be tovto у
РааВиюа Elgyvy dnoareMei лдо; tov лагдош»'
Karvaxavzivov tov EeQanbnyypv OeopvAaxtov,
tov vlav avtov, ола&Ькцоу bvca xdl бущнЬг
avrrjc' xdi л&'та; hvqAcooe. xal bieax^Saoe Tyv
хат аитф Povliyv avdbv. tov be ayiov лаоуа
ту fi' nQorjA&EV у fiaoihoca &nb twv
fiylwv dnomdAwv &u bxy/iaio; ygvaov ёлоуои-
pevy TeoaaQoiv izwroi; Aruxoie ovgojzevov xai vnb
zeaodgwv nazgixlwv xQarov/tevov, трурс be Bctg-
biivov, orgatyyov twv Ggcfxyatwv, xdi Ewivviov,
otQaiyyov ту; &офсу;, xal Ntxyra, bopeorixov
twv oyplwv, xal Kwvaravrivov tov Bo'iXa.
(pp. 473,32-474,11)
58. De Stattracii patricii coniuratione
Toi'aw тф ETei 'Asuos b лат&хю; analJa-
yei; Szavoaxtov xdi anopegiixvyaa; to xgfao;
el; tov t'bwv bbehpbv peTEveyxai stmevbev, ov
xai stgoefiAketo uovooigfayyov et; те tyv 0Qq.~
xyv xal Maxeboviav, aim; та ледаиха дёрата
xmexwv, bvarofaxob; xat rd ’Oyfafr. (p. 475,
20—24)
59. Nicephorus contra Bulgaros
exercitum ducit
Tovrtp тф Itei ineoiQatevoE HtxyipoQo;
жаа Bovlyagcnv xal xaraAafjdiv Tpjv ’Abgia-
voihrohvb, отаоеак peAerwpevy; xai avrov ело
twv fiaodixatv avdgdrrwv xal twv zaypaewv
ai.odbpevo;, vneotgetpsv алдаках fajbsv arwxi;,
у povov тог; bpocpvkrvs apwopevo; bagpoic
re xal e^oQiat; xai bypevaeot лоЛлоу; imo-
tkddtv. йлоатетАа; be BagbdtTov tov аладарюг, rd
huxXyv ’Avepav, navra ngooijivwv xal лады-
xov enoixualwrei'ioa; ёледаоЕу Iv r/j Одаху,
dtopevo; oix bUyrjv bBtyv xqvoov nog'taaaiku
fy- abrwv byoiwv TEleopatwv, 6 лагга ^cd
rov y>i2ot'juevov avTTg ygvoov xdi ov bdi zbv
Xgiozov ngdnwv. (pp. 482,25—483,2)
a) ‘Axa/jijgos g- b) ’Avbpiavovnohv em
1 Събитията се отнасят към 799 г (6291 св. г.). 2 П.Й.Шафарик, пос. съч., 11, 2, стр. 319,365,
смята, че сьобщението на Теофан аа (ed. С. de Boor, р. 447, 13) и за Вел^яуиа се отнасят към
една и съша облает (срв. тук стр. 274, бел. 4). Дринов, Заселение, I, стр. 306, приема, че велзитите на
Теофан са живели в Тесалия. а верзитите или бързяците — в Македония. 8 Синовете на Константин V
Копроним били заточена в Елдда. 4 Събитията се отнасят към 802 г. ь Военачилник, съперник на
СтавракиА. 6 Темата Анатолии се с намирала в Централа Мала Азия. 7 Събитията се отнасят
към 807 г. (6299 св. г.). Златарски, История. 1, 1, стр. 251, вижда причияата на този поход във
връзките на българите с македонските славяни.
57. Акамир, князът на славяните, под-
готвя заговор срещу императрица
Ирина
През м. март, седми индикт1,
князът на славяните от Велзития3, под-
тикван от еладците, поискал да изведе
синовете на Константин8 и да постави
един от тях за император. Щом научила
това, императрица Ирина изпратила при
патриций Константин Серандапих пего-
вия син Теофилакт, който бил спатарий
и неин племенник, ослепила всички и
осуетила заговора им срещу нея. На
втория ден на светата пасха императри-
цата излязла от [храма] на светите апо-
столи в златна колесница, теглена от
четири бели коня и поддържана от че-
тирима патриции, а именно от Вардан,
стратет на тракезийската тема, Сисиний,
стратег на Тракия, Никита, доместик на
сходите, и Константин Бойла.
58. Заговор на патриций Ставракий
През тази година4 патриций Аеций6,
като се отъраал от Ставракий и като се
успокоил, направил опит да прехвърли
върховната власт върху своя брат, кого-
то направил и единоначалник на Тракия
и Македония, а сам той взел погранич-
ните теми — Анатолии® и Опсикион.
59. Никифор се отправя на поход
срещу българите
През тази година1 Никифор се от-
правил на поход срещу българите. Ко-
гато стигнал в Адрианопол, той разбрал,-
че се подготвя бунт срещу него от ца-
редворците и от войсковите части, и се
върнал, без да извърши и без да по-
стигне нешо, освен дето наказал съпле-
менниците си, като подложил мнозина на
побоища, изгнание и конфискация. Като
повикал спатария Варданий Днем ас, той
отвел в плен всички пришълци парици
и ги прехвърлил в Тракия, мислейки,
че ще получи от тях от годишни да-
нъци немалко количество злато, тъй
като вършел всичко заради милото му
злато, а не заради Христа.
llieophanes C<<
Теофан Изповедник
279
60. Crumus Serdicam captain diruil.
Nicephorus Romanos in Slavimis
considere iubet
Тф b1 afotb eret foyor АЙоастт/ч тф Хаф
lv Tt't Ццл-рюн" hr netwvre, oi Ho. • vyaom
lump &<p£i/MvW xQ"^ior itrQUff ,O{f Я'" i-i-
Xaor xareag-a^av .>»• up стдатууф гай icii
UQyovow. yam- yaQ xai tcov i >лйг Яеийтпп-
ratmot agypi-ng ol>x Олгу i, жк лго'ть fyel
«кй2о»‘го. вЛо/й» bi xal го rovXhov o/.o> xal
{memQtipar. тф b“ аотф foei лдЬ tijg hntijg
tov л toxa Ko<>vpipogb, 6 tSiv Ilut-Aytigtov сц>-
yffyiK, ларата^гиегод кати ЗееЬр'ц, wt-wyi-
яидеХа^е Ьола) xai f.vyi.i, tTQtaerfiaTa ’Pto-
utuita taming tH-ac yiiidbag i %tOQi£ tbiwrotov
яХдЗтч. Nixytp^pog di bythv кат аетбё Igei-
f>wv z/7 y\ yucca tt); f//i5 aa&x гол caiwjp/or
Tditof? b&iioyov piv avbkv телдахег, -rdfo Ьт
nnQimrvftetoiv lx tij-r otpayijg ’igyavaiv alroPoi
Xdyvv oayci]Qi<K &na^ui‘US buvvru, Tots eybooig
^gaocpuyeiv tfuioaxo, lv itg xal Efoifyhrs
о сяа&йдюд uyxavtxrjg eunetoo;. о be ATtxt)-
tpoQog ядоя rij troi.Xij ubo^iq. oi'maug B-dpxoig
rip’ paotXiba -rAXiv we'cHet» lanouhagbv, ou ryv
той л&ауо. litgrip- ev rfi аг-Л/ tov Kpot-p/toi-
ecbgraoev. Tip be mtgaXyiptVi-icav ^egbpeip1 oi-
xobop£iv fiovXbpsvos, bvbtcrduero та яХуду
tpoffyfreis vnojiaf.kfi bid miv moaiyyajr xa't
(iQXCVTon- яеТсси то1-д «x2.or7 ukifoaothu гф
fiaotXu teqi *ije oixobopifa. jt bi to btjdpr/
xmavoijoftyrec tog lx туд exeivov хахоядиуахд
bnobefiirjpa'ov otaoutjjuwn хат’ иптог xai ran1
ibicov dpydvttov t.'iQif /, xal Ineiflorreg Ьшч-
Qifaaowi rag тпрк'ы afot7iv. Ia&ijvts.- be ewg
туд paailtxrig ftfigwi чбХХгйд xai agate afafo
I(taXiov pijxlxi треоаг t!/v tiuezoav (ptXatiycQiav
xal xazo/afravov afoot- yvthuqr l^opvvptevoi.
b be тф u&qijco туя aaioetog ctpobga xmmrorf
fielg xai avaoxdg rijg rgrvwpjg, miww ph-
bid Xixi/tpdgoi- xal Неталу та»- waaixltov oq-
xmg xai mfoivoioyiaig xaievvaveiv Ineigaro to
отдтегра. oi bi шхдеп- navoauevni Potvov
wa xarsinPov ol TtiiodP’ioi туя lv y.egdtv /яг-
hutbuevoi nQ/i^ewg, to, „xbgte IXsyiiov", ava-
a) Stgifuon i>, StrfijKon f. penes Stromonem
amnem A. b) Kfwi^ux b nt ubique Zonara- СппппиБ
A ubigue, item Georg. Mon. p. 676.
60. Крум превзема и. разрушава Сер-
дика. Никифор изселва ромеи в сла-
вянските области
През същата година1, когато се да-
вала заплата на войската* в Струмска-
та облает, българите, като нападнали,
отнели я [цялата| 1100 литри злато —
и избили много войска заедно със стра-
тега и началниците Имало и от остана-
лите отреди немалко гарнизонни начал-
ници и всички загинали там. Те" взели и
целия обоз и се върнали, През същата
година, преди великденските празници,
Крум, вождът на българите, като се от-
правил срещу Сердика, превзел я с из-
мама и обещания, избивайки 6 хиляди
души ромейска войска извън множест-
во™ обикновени граждани. А Никифор,
като излязъл привидно срешу него на
третия ден на страстната седмица, не из-
вършил нишо достойно за споменаване,
Той отказал да даде обещание за нена-
кърнимост на спаснлите се от клането
началници, които го молили за това, и ги
принудил да избягат при враговете. Меж-
ду гях бил и спатарият Евматий, опи-
тен механик. А Никифор, за голямо без-
честие, се постарал да убеди със клет-
вени послания столицата, че е отпраз-
нувал Великден в аула на Крума3. А
когато поискал да застрой превзетата
Сердика, понеже се страхувал от проги-
водействието на войската, внушил на
стратезите и началниците да убедят
тълпата да помоли императора за за-
строяването. А те като разбрали, че то-
ва е една злонамерена игра, възбунту-
вали се срещу негой срещу началниците
си в 6-ия час и като се нахвърлили,
разкъсали палатките им. А като дошли
до императорската палатка, нападнали
го С много обиди и проклятия, заклевай-
ки се, че те повече не ще понасят без-
мерного му сребролюбие и злонамере-
ност. Той пък, като се уплатил много
поради внезапния бунт и като станал от
трапезата, опитал се най-напред чрез
патрициите Никифор и Петър да укроти
войската с клетвя и увещания. А те,
нещастниците, след малко завзели ня-
какъв хълм, забравяйки започнатото де-
1 През 809 г (6301 св г.). 2 Зашатата на военвчалниците и войниците се платали обикновено
веднаж в годината, а при никои случаи - hi лаж на дне или три години. 4 J. В. Bury, A Historj
ol the Eastern Roman Empire, London 1912, p. 841, приема, че при този поход като отплата за разруше-
нието па Сердика Никифор нанадиал и ограйил Плиска. Споре i Златарски, История I, 1. стр. 253,
oi съоблгснисто па Теофан tie могат ц । се правят такива заклюпыпк.
260
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
fio&vres co? ltd tivi сею/кр vj &vo/jfjQig. ё di
tzqos ziaoay xaxovQyiav Sioiftoc ^aQfxdais ёш-
Qeais did rqs wxtog tqI'S лоЛЛоёс t&v agyovtcov
sl-amnifoag zfj bioigtov avtbs &’ lavrov plnog
ёЯфа»' ioTs d'/Aois distex&r), пЕв'1 JiacQS einy-
fiEQiag oqxois tpgixrois avrobg diafieffauoadpevos
исй та rijg toys iiqos та tbtva ozonyfjg. xai
nagavuxa zip' ffaoMda xazaiapfiavei, (Jeudd-
otov, naiglxiov xai ngopooxoivtov, to etuxat]v
^cdifiapav, Itfoag sig то хатара&ыу di aWiktav
tovs mafxaoavrag. Iv di тф Inavigxso^ai та
foyninr avzors ngonottpapsvavos, xata
tov Sytov M6.po.vm dagpois те xdl xovgaic
xai Igogiaig rot's Ttietotovg uuojQtjcapsvoS, sis
Xewwiokv zobs Komovs dis^ifia^e xatanacijcas
Toi'S туЛ/xobrovg fpofiegobs oqxovs. di di did
t^v ovpg>ogcd тгироои лотарбр to Пёдара л&х-
tjydgevaav.
Tovrqj тф etsi NtxtKogos /лета tag a&eovg
гяе^еАв&ге*? rd отдатепрата zi&vtfi zanetv&cai
axeipapevoc Xgtotimvvg fctoixloag fx navros
depazog bu rag £xAaw(ag yeveoffot лдоовта^ег,
rd? di торга» г'лоотйоек литд&окео&ас. xai
t;y afypaiuxxag owe elatzov то лдауиа, яоА-
/&v eg avoids f}fawq.T]povvzii3v xai exfiQ&v
etpodovs ahovvtajy, izegtav di TtsQt tors yuvt-
xovs Toqovg Sgijvoiivza»’ xai tops Iznodavovzag
paxagt^oxtfov' sial bi ol' xai ауубгак i/gry
aavto tiqos fmoMayiyv t&v fietv&v. та те yaQ
ицюсопа dvoxivrpa cwenupigec^ai tjdwdtow
xai zip' yovtx&v jiovorv xnj&Haav vxogftr
oM.vpevtjv i&Qow’ xai ласа tovs яаутад slyer
dpriyavla. (pp. 484,29—486,19)
61. De clade Nicephori eiusque exercitus
in angustiis Biilgariae
Тф di cpefigovagicp рзуп t^s atirijg <Y tv-
fhxti&vog тф a* cafl(im<p t&v vijozeuov vricty-
zq&evreg ol ^oqoxtjvoI. els Evy&izav Aeovn,
огдахцуф t&v ’Адрещбхсог, civ тд pdy? too
He/Mnos taftqv 6/peil.avto abv утоЛАф ntytki
Aaov. zaiavza di fir iy' yivopeva Aizgai px’ xdl
ovd* ovtcog visyxeto NtxiypoQOC rtfa nisove^ias
ло, като викали, както при някакио зе-
метресение или суша: „Помилуй, госпо-
ди*. Императорът, готов за всякакво
злодеяние, като измамил през ношта с
тайни дарове повечето от началниците,
дошъл на другия ден сам веред тълпа-
та и говорил, като им обещавал всякак-
во благоденствие, и със страшни клетви
ги уверавал, че еднакво обичал че-
дата си. И веднага пристигнал в столи-
цата, като оставил патриция и примоскри-
ния1 на войската Теодосий, по прякор
Саливарзс, да узнае от самите тях кои
са бунтовниците. А когато множеството
се завръщало, като се престорил, че ще
им даза заплата, наказал при Св. Ма-
мант’2 * повечето с бой, подстригвания и
изгнания и превел останалите, в Хризо-
пол, като потъпкал така своите толкова
страшни клетви. А те поради нешастието
нарекли Перама „огнена река“а.
През тази година4 Никифор след
безбожните си изстъпления, като възна-
мерявал да усмири напълно войските си,
наредил да се преселят християни от
всяка тема в Славиниите, а имотите им
да се продадат. Това дело било истин-
ско яоробване. Мнозина в безумие зло-
словили и искали вражески нашествия.
А други ридаели над родителските си
гробове и ублажавали умрелите. Имало
и такива, конто се самообесвали, за да
се избавят от ужасите. Те не могли да
пренесат със себе си недвижимите си
имоти и гледали как загива придобитото
чрез труда на техните деди състояние.
И пълна безпомощност обаела всички.
61. Поражението на Никифор и на
неговапга войска в България
През месец февруари, същия чет-
върти индикт6, през пързата събота
на постите, сарацините, като срешнали в
Евхайтия Лъв, стратега на Армениак6,
със заплатите на темната войска, отне-
ли му я заедно с голямо множество
войска. Имало 13 таланта, равни на
1 300 литри’. А Никифор8 дори и така не
1 Началник на т. нар. скриний — императорска канцезария, която «мала три главки ведомства:
scrinium memoriae, служба, чинто органа „подсещали* императора за дадените от него обещания и от-
говаряли иа отправяннте молби; scrinium epistolarum, която се занимавала с изпрашаните от разаич-
ните градове и страни прагеничества; scrinium libolloruro, където се водели протоколите па импера-
торский съд и се формулирали неговите решения. Срв. Seeck: PWRE, II8 , s. v. scrinium. = Св.
Мамант e местност на европейский бряг на Босфора. Срв. Janin, op. с., р. 374. 8 То Ледара
част от Босфора, а също и местнсст на десния му бряг. срешу Галята. Срв. Janin, op. с, р. 374.
4 През 810 г. (6302 св. г.) 6 През м. февруари 811 г. (6303 са г.) u Армениак тема в север-
ната част на Централна Мала Азия; та обхватала част от Армения. 7 Един талант бил равен на
100 литри заато, сиреч на 7200 номизми. s Никифор i Геник (802—811).
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник 281
лаиоаоЛи. ет tooovtots ovv Offlteiots 6 veos
'АуааЦ pi} mutevdtfG, 8 ФоДДпбо? кш ДЛ-
8ov unAtjotote.Qos, xata Buvkyaoaw naQm&cierat
Spa Emiyxo'tcp, тф viw avtov. xal tp3 tov
Ma'iov pt/vos t^s fiaaiiiSos if-i&v IxeAevoe
Aixijr#, лацямш xai yevixtp Aoyo&iqb &Г
poota twv exxAjjoiu»' xai, povaoitjQiwv
thafhptoai хсй uxtib fowv omoftotEkeias tovs
twv 6Qjtpytan> anatttj&ijvai otxovs. xal gv dpijvos
peyas. &yxoJu6fiEvos tit vm tiros yvijotOH &e-
Q&novtos, 0eo8ooiov <ртцм, zov Saitflaga tin-
tQixiov fivtos, Sn „rttiytes xatofitiioaiv gpwv,
деспота, xal iv xatQCp nuoaripov navzes ini-
XOQijoavrm rp nzcoaet ^pwv'u etpQ ngos amor
„et б debs oxXr/Quixov eox^qwe tip1 xagtitav
pov, ws tov Фадаш, t< aya&dv total tots i'nb
Z£4f?d рор;яад& NixrypoQov, 0eo86oie, pt] ex-
tieypv nkipi twv 6g<x>fiiva>v ooiu. zavza, xvqios
older, avzbs iyw £ш°П tptjjvp 6 ovyygaipopevos
бхт/хоа nuQa Qeobooiov, imovva^ag tie za ozga-
tevpaza, oh p6vov ex 0Qqxr)S, &2/d xal twv
neQatixcov {fapfawv, nenjtdg те noikovs itilois
uipwviois cgyevtiovais xai pSfitiois wnhopcvovs,
fjkaaqrrjpovvtag Qua tots orQatevpaow, r^.aos
earn BovkyaQWv. Kgovppog 6e та лХгу&г} tpoffy-
ivtwv aircwv Iv MaQxiMais, frteito eiQtpt}V.
б tii tais olxeiais нахороиДш? xat tais twv
брсхудбгюг avtov cvpfSoviwv elatiyr} eat 8ie-
xcokvdt], xal petti tioXkaS ncgiaywyag dt’ ofiattoy
t6nwv ptyioxivtivvws 6 dgaovdeikos eiosoyetm
els Bovkyaglav njx' tov ’lovMov pr/vbg (xwbs
ijv Smtai.i] jtavoXs&Qtog), cv%vws етшртДууб-
fisvos to, „tig TOQStVEiai xal &natiQOEi tbv
’Axaafi ktywv, K3u xav 8 debs xav 8 &vtt-
xeiuevos eXxel axovca*. tctQO tie tov Eioekdeiv
avtov, Bvgdvtios, 8 tovtov emot/phos осхетф,
jtgbs Kgooupot^ cmb MoqxeJAcov nQoobpvye
oivaQTiaoas to&ijta Baodtxipj xal ygvotov kitgas
a) numeras diei in codd. non legitur, lulio
mense A. b) Кдойцос etn.
се засрамили, та да престане с алчност-
та си. И тъй, новият Ахав1 не се по-
учил от такива знамения и бидейки
по-ненаситен от Фаларис и Мидас®, се
отправил заедно със сина си Ставракий
срещу българите. На +4-+8 май, като
излязъл от столицата, заповядал на па-
триция и главная логотет4 Никита да уве-
личи държавните данъци на църквите и
манастирите и да бъдат платени от къ-
щите на първенците данъците за изми-
налите осей години. И настанало голямо
ридание. А когато той бил укоряван от
един близък свой служится, именно па-
триция Теодосий Саливара, с думите:
„Всички викат против нас, господарю, и
във време на изпитание всички ще се
зарадзат па наша та гибел*, този му ка-
зал : „ Ако бог, който втвърдява сърцата,
е вкоравил моето сърце, както на фарао-
на, какво добро ще очакват мойте под-
властни? От Никифора, Теодосие, не
чакай друго освен това, което виж-
даш?“ Това — господ знае — аз самият,
който пиша, го чух от устата на Теодо-
сий. А като събрал войски не само от
Тракия, но и от отвъдните теми6, а и
мнозина бедняци, въоръжени на свои
средства с прашки и криваци, конто зло-
словели заедно с войските, потеглил
срещу българите. Крум, уплашен от мно-
гобройната войска, още докато била в
Маркели, поискал мир. А Никифор бил
възпиран от собственото си зломислие и
от внушенията на своите съветници, кон-
то мислели като него. След много за-
обикаляния през непроходими места дръз-
кият страхливец навлязъл с безразсъдна
смелост в България на 20 юли (бил все-
унищожителният изгрев на Кучето)8,
като се провиквал често: „Койше тръг-
не и ще измами Ахаза?“ Той назвал:
„Било бог, било неговият противник7
ме влачи против волята ми“. А преди да
нахлуе, неговият любим прислужник, Ви-
зантий, избягал от Маркели при Крум,
като задигнал със себе си император-
1 Ахав бил цар на Израил (X—IX в. пр. н. е.}. който под въздействието иа жена си се опита л да
възстанови идолопоклонството и преследвва ония, конто почитали Йехова. Тук се праия намек за реди*
гиозната политика на Никифор ], който бил известен с това, че не преследвал еретиците. На това се
дължи пеприязиеността на Теофан към него. Той казва, че Никифор бил привърженик на „манихеите,
каречени павлмкяшГ. ! Мидас бил фригийски цар, известен по своята зачиост. Живял в VIII
век пр. н. е. 3 На това иясто тексты- е невреден. Анастасий Библиотекар (II, р. 348. 16) дава
съответно Inlin mense. Тази дата изглежда пи-вероятна. За събитията срв. Златарски, История. I, I,
стр. 255—260. Вигу, ор. с., рр. 343—346. — Runciman, op. с., р. 37. — Дуйчев, Нови житийни данни
ча похода на Никифор [ през 811 г., СпБАН, L1V (1936), стр. 147—149. 1 Той стоял начело
на държавнотп съкровище. Срв. Brehier, ор. с., р. 257. n Т. е. теките в Мала Азия. в Става дума
за изграването на заездата Сириус от съзвездието „Голямото куче'. 7 Сиреч сатаната.
282
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
этсШое Лё rij»’ tovtov tpvyip’ im хакто Tfi-
уусубОф oldtvicavw. &й de tqujIv q/teQaig para
rd? треста? wpfloAds doSag xatevudcntni^ac ov
т<р >сатеио5о1'ри &еф та rijc vlxyg fneyptifyev,
<Ша 2ла>’да>ат fwvov zip’ t>rzv%Mr xai e?>-
ijovAioy вхуоитте xal zocg xotAvouai zr/v eioodov
oqxvvoiv tjneiiei. aAtyya de fi6a v.fu fyetpi} >-'U
nacav yAixtav uvyAeiijg tpoyetiecr&ai nQooera^e
xal та Tfiiv iipocpvAwv vexpa ompaia faaya
ei'aae uuvy; ImfieAovpErog eyg twv oxilaw
GuAAoyyg, xAev&Qa di xal oipQayidag zoig та-
[tftoig Koovpcftau hutMc юд fdca Aombr yoipa-
Aioazci. (ота yovv xai етеца рёлу Agtonco'o»’
ttyiaftEvatv zwv oxifhov плетеые хш zyv А.еуо-
uevrp afiAip wS Kvovpuov Av&tQyocv, hcEtvcf'
oy odoa Toneirovfievov хсй й^Лонхтоь, on KAdov,
vevixyxag. Adfie ovv, ci zi 001 doeorov еото\
xai eft-lite fv <> de туд eisyvys e%-
&odg таипр- ov nQQGtpccfiu' hp oig [xai]8 ya-
Aeiryvas exetrog rdc туд yuioac eloodous xai
iiddovg K£QtnE<pQaypfvasb guAivocg dyvQtb/iaoi
лёшрад хахуафаМаато. KtxycpdQog de tovto
yvovg, evdeoK ok lu^oovtyeog, d тс тгоадос,
fjyvvei zzeotaywv. xal zois ouvovai та туд бпм-
Aeiag eAeyev, on „xtlv тхдсотос yerdtpe&a, uy-
deig ilnioot dcaquyeiv tdv BAeOgov*. zavta de
ip' iq’ у/лёдад dvo, лёрлтуу xal naQaoxEtn’p’,
rd pyyavypaea. xai тд voxel zov cafiparov
raQayjJt xal oylwv ё»оя/₽»- sieQi NtxyqioQar
xai то vs ovv acrq> dxovupsvac mxQatdfeig xdr-
tag egevedgajaav, ngo di туд уцёдад eneA&uvteg
oi fidoflagoi хата туд NtxytpoQov oxyvyg xal
Ttiyv ovv ovtm aeyundvow AvaigdcKX tovtov ofa-
трсод, & olg yr xal ’Аётюд natQcxajg, xai
ITezqos natQtxiog, xai Sioivviog natQOuog
6 ТдирбААуд, xai 0EoddoaK латр&яос 6 Safe-
fiagag, d noAAd Avnyoag xal r.axa ivSetfa-
uevos тр цаха&ц. EtQifvp, xal о еладурд sra-
robaos, xai ’PcD/iavdg, naiQcxios xai атдатуубд
rcuv dxtndhxGiv, xai ereQut noAAol яоаяоопа-
HaQioc xat алаЛс&ос, xal rciiv zayuorcov ol
dloxovreg, о те tov Axaxovffirov dofceozixos, xai
<» doovyydQiog tqs fiaatfaxyc; ^iyAag, xal б гуд
a) xal от. Л, (jeorg. Mon. p. 676. b) яг«яг?-
liaypevaq Georg. Mon., eceoint^/iayitiros у, яедсяар-
f-aypsV(p g.
ските одежди и сто литри члато. Мнози-
на сметнали неговото бягство като лопм
предзнаменование за Никифор. Пре
трите дни’ след първите сражения
като мислел, че походът върви успешно,
той приписвал победата не на бога, койт<
дава успех, но прославил само щастиет!
и мъдростта на Ставракия и заплашва.
началниците, които били против нахлт-
ването. Той заповядал да се избиват без-
жалостно безсловестните животни, деца
та-кърмачета и хора от всяка възраст,
а мъртвите тела на едноплеменниците
си оставил непогребани, като се грижел
само за събиране на плячката. Поставил
ключалки и печати на Крумовите съкро-
вищници и вече ги пазел като свои2.
Отсичал ушите и други членове на хри-
стияните, които се докосвали до плячката,
и опожарил така наречения аул на Крум,
при все четой смирено му казвал: „Ето
ти победи. И тъй вземи, каквото ти е
угодно, и си иди в мир“. Но врагът на
мира не се съгласил. Поради тбва Крум,
разгневен, се укрепил, изпратил хора и
укрепил входовете и изходите на стра-
ната, като ги преградил с дървени укре-
пления. Никофор,щом узнал това, като уда-
рен веднага започнал да се движи насам-
натам, незнаейки какво да направи. И той
предричал на придружаващите го близ-
ката гибел: „Дори крилати да бихме
станали, никой да не се надява че ще
избегне гибелта". Това укрепяване траело
два дни - четвъртък и петък. И през
нощта срещу с ьбота около Никифор и
неговата свита се чували шумове и това
смутило всички. А преди настъпването
на деня варварите, като връхлетели сре-
щу палатката на Никифор и на неговите
велможи, погубили го по най-жалък на-
чин. Между тях били и патрицият Аеций,
и патрицият Петър, и патрицият Трифи-
лис, и патрицият Теодосий Саливара,
който бил много наскърбнл блажената
Ирина3 и извършил злини спрямо нея,
и епархът патриций, и Роман, патрицият
и стратегът на [тема] Анатолии, и много
други протоспатарии и спатарии, и на-
чалниците на отредите, както и домести-
кът на екскувитите, и друнгарият на им-
1 Това сведение на Теофан е погрешно изтълкувано от Златарски, История I, 1, стр. 255. „В
течение на три дни след първите малки битки и след много заобиколки през некресгъпните места на
планинския проход, Никифор достигиал до резиденцията на българските господари - Плиска’. Недора-
зумението почиза на неточного гьлкуване на яатес nivnaOai, което означава „Никифор си въо-
31аз>1л, че му върви добре*, а не .Никифор достигнал*. s Ватиканският разказ за похода на
икифор съобщава, че императорът, след като обсебил съкровището ва Крум, раздавал пг списък
на войниците си медни пари, одежди и други неша Вж. Дуйчев, Нови жигнйни лании, пр. 149.
Изглежда, че Теофан представил в пс-неблагоприятна Светлова „безбожника1' император. s Визаи-
тийската импервтрнца Нрива (797—802), майка на Константин VI, добила лрозвището „блажена", понеже
възстановила нконодочитанието.
'Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
283
Offaxt/g OTQcmtfos, xai Ttoiloi iioyyvrsg twv
fa/Mfai» Gvv djteieoig 2aoig, лава те ij twv
Xfxou'iv&v xoMwij дютр&цпу rd re 8nla n&vta
ллСоЯогто, xai td tijg flaoifa.iat, oxevtj. rd de
xifc lutavT^g >}f/.SQag awMij fэдиата fiij yivocto
XoioTiai’oiig Ideiv Sri, dig navtds tyx/vmi kne-
xsiva. ytyovs de тайта тд xg' той ’forAtow
uipfc, ivdixtufy'oG д'. Ttjv de NuayjxQav xe-
tpalip’ ixxinpcK 6 KQdv/ifwg ixpsuaoev Itti
EvAov fjusQag ixavds, elg bddtt&v wv Ле%оде-
vcov sic aurdt l&vwv хсй aicyyvtp1 fyum. ficrd
di таЪта i.afiwv тайпу? xai yv/wtuoag то daz^vv
fy>yv(>6v re Ivdvaag E^m&ev niveiv elg aitt/v
toi's taw Sxlavivwv Sqxwwk Irtofyuev syxav-
ycu/ievoc- noUm ds yijQaiv xai dQtpavmv iv
uiq. ijueQa yevofiEVcav, xai fypjrov tixataoyezov
Jivzog, fj tovtov o<payi] сгоХла»' naoap.vtiia yl-
yovev. zdv di tqojwv Tijg tovtov otpaytjg ovdeig,
twv tte&oo&evkov &xQi3<j)g dityyfoato' tpaol yap
ttves, oti xai XQtouavoi eneovvza twtov ixi-
TQwaav. 01 di ywaixwdeK wv avdpwv otxezai
afrtov, ofc xai owewa^ew, 01 yiiv rw r^g
oovdag mrQi, ol ds rotg ffipsoiv wtovto oiw
afrw. zofcov rijg deyffff Xpioiiavoi (SaQvteQm>
oz’devl ygovijj /утауууоа». лстта? yap rv Ttleovf-
£iaig xai &xoiaitaic xai papfiapixafc &u6nyaiv
imeQTixdvTinE rove szgb adzov fiacilsvamaas,
neQl wv хата u£qoq die^tivai xai iotg fiErcxara
dfcmotov xai тууй? fyryatdK, nkiyv ex tov
XQaonedov rd vtpaapa ttpodtyAov, xatd tip’ яа-
Qoi/jlay. titQwaxezai ds xai StavQ&xiog, naig
abtuv, xnigtwe xazd wv oxovdvlov to defiov
uiupg, xai fi&hg rijg IgrjMis fojv xai
xazeAafie zip' ’Adgtavovnoiiv deivws ivrii rijg
nfyytjs xofaxptCoyievog. (pp. 489,17—492,5)
Tjj di iff tov cojtov ултугод tatiipfh] IIqo-
waa nvyovora ev гй zqikIIvw w 'Avyotxn&og
vai m>22afc dwQsaig zryv ovyxhpcsv арйотцтл]-
iazo. twv ds dyatQE&ei’ifiw ev Btn<2yaoi(/ Ие/м-
ixwv otoauaxav rafc yvvatgi s' trilavra %qv-
ilov idaipijoazo. (p.494,1—4)
ператорската стража1, и стратегът на
Тракия, и много началници на темите с
безчет войници, И цялата християнска
красота загинала. Всичкото оръжие било
загубено, а съшо и царския багаж. Дано
християните не изпитат пак грозната
история на този ден тъй като надвишава
всякакво ридание! ДГова станало на 26
юлий, четвърти индикт2. А Крум, като
отсякъл главата на Никифор, набил я
на кол много дни за показ на идва-
иште при него племена и за наш позор.
След това, като я взел, оголил черепа,
обковал го отвън със сребро и като се
гордеял, карал да пият от него славян-
ските вождове. А понеже в един ден
останали много вдовици и сираци и има-
ло неудържимо ридание, гибелта на Ни-
кифор станала утеха за мнозина. А за
начина ва неговото убийство никой от
спасилите се не е разказал точно. Защо-
то едни дори казвали, че християните го
убили с камъни, когато паднал. А из-
между женоподобните служители от не-
говите мъже, с конто дори спял, едни
загинали в горяшата преграда, а други
от меч заедно с него. През никое време
християните не са имали нещастието да
попаднат на по-тежка власт от неговата.
Защото той надминал всички царуващи
преди него по алчност и разгозданост, и
па рва река жестокост. А да изложим то-
ва последователно, би било и за следва-
щите поколения невероятно, и за нас
трудно. Обаче по ресните се познава
тъканта, както казва поговорката. Ранен
бил смъртоносно в дясната страна на
гьрба и неговиит син Ставракий',
който едва излязъл жив от сражението
и пристигнал в Адрианопол, страшно
измъчван от раната си.
А на 12-ия ден на същия месец4
Прокопия6 била коронясана за августа
в триклиния на Августейона6 и почела
с много дарове сената, а на жените на
избитите в България войници от темите
подарила пет таланта злато.
1 Друнгарият ва императорската стража бил началник на една част от императорската гвардия,
<оято се грижела за реда и спокойствието във вътрешността ва дворепа. Срв. Brehier, op. с., р. 232.
Според Ватиканский разказ катастрсфата станала призори в събота на 23 юли, на 15 ден от навли-
<ането иа византийские войски. Срв. Дуйчев, пос. съч., стр. 150. 3 Ставракий упрввлявал като на-
:ледник на Никифор I около два несена — от 26 юли до 2 октомври 811г. 4 Сиреч през и. октом-
1ри 811 г. 5 Михаил II Рангаве (811—8)3) бил коронясан на 2 октомври. Неговата жена Прокопия.
:естра на бившпи император Ставракий, ориева титлата августа на 12 октомври съшата година.
Августейонът бил украсенс колонии статуи плошая в Цариград бливо до църквата Св. София. Срв-
lanln, op. с., рр. 66—67.
284
Theophanes Confessor — Теофан Йзповеднйк
62. Crumus Debeltum expugnat. Romani
opplda Thraciae derelinquunt
Kat tfj g tov 'lowim uvp’fc Egijkfte ih-
%aiik хата BovkyuQcov GWEl-ek'fMoijG aviip xcu
iJgoxuntas t:u>s TgovQovkov. гой 8r. Bovky&Qaw
dgxwov Kgovp/tov tkovtos tip' ДерЕЛтЬу" no-
kioQxiq. хш tovs ev avtij ovv тф imoxontu
uetoixtoavws xQOGQVEytas avttp, 8ta nokkijv
xaxoftovkiav row naQaovpfiovkcui’ rov fiaatkicos
eis bufiovkt/r ЕТралувау xcu. vfceis rd
рякмяа rov ‘Oy>txlovxai топ> ©geao/oi'a»’, ofc
xatewdoog Mtyaiik ffiOQtafc xai naQatveaEot
xatEaiyt/oEv. ot de BoukyaQoi та rfc otaoecos
paliovres тсои crQatevftaTwv xai oti moovpcvot
ruv nokettov xdi tbv rasancbya draxiovotv, rikeov
x-irtoxvatv Ooqxtjgxcu iiaxeSovias.rote xal’Ay-
Xtakov xdl BeQOiav lujitres Xttiouavoi scpvyov,
uflbEvbs dtwxovios, TOxada te xai zb IIqo-
pdttn> xuocqov xal di.Ha uva byvQcbfiara, tfcav-
zc>s xal tqv &tkinnovnokiv xal Фшяттоод'xai
ot rov StQvp&va oixovvtes fdwtxot nQoqxicEcog
дда^а/шчл ev to«s Idiots tpEvyoi'tes &Tayfjki)ov.
tovto bi iyv ^soutjvia lijv rov NixtypoQOv ца-
viav tkiyyovoa, 6t’ tjv та дохоГпча хатод&сб-
P-axa avrov, itp’ ots tlvyei, тауюта Ьшлёпюхп.
xal ids twv лома»’ xaxobogias vl ids '&еора~
ypvs odgioEis nkEovaipuoac Uavktxtdvtov xal
’ A&iyydva»', Etwrcxiaaiffiv хсй TeiQabaow
dtp&'Tes a’naoBai (atpco ydg keyeiv pui%Eiasxai
TOQVEiag, aaekyeias те xal imoqxias, utoabek-
rpias те хсй лкеоуе^ад^ xdi tow kotaa>v na-
Qavopdbv, xatd ra>v iteiaw xal oemtaw eixovcov
xal tov povadtxov oyijuaios Ixtvovv ids ykcba-
oas, fictxaQifortes Kcovormdivov ruv •freofibi-
i.iMwv xd &Qtad&kiov cos xadi BovkyaQtov
aQiaieuoavra dd ijv, cos Exeivoi &oe^&s Hkeyov
ol rakavES, eZ/w, evoE^etav. (pp. 495, 29—496,
16)
a) Asfitktov egm. Si pelzov 8.
62. Крум превзема Дебелт. Ромеите
напускат тракийските крепости
И на седмия ден от м. юни1 нзля-
зъл Михаил срещу българите заедно с
Прокопия, която дошла до Цурулум. А ко-
гато вождът на българите, Крум, пре-
взел с обсада Дебелт и преселил жите-
лите му, конто преминали на иегова
страна заедно с епископа, войските, най-
вече на Опсикион и на тракезийците, за-
почнали да се бунтуват против импера-
тора и да го хулят поради голямата
злонамерност на императорските съвет-
ници. Но Михаил ги успокоил и усмирил
с подаръци и увещания. Българите пък,
като узнали за размириците сред войски-
те и че войниците се бунтуват поради
страх от войната и от гарнизонната
служба, завзели още по голяма част от
Тракия и Македония. Тогава християни-
те, без никой да ги преследва, избягали
и изоставили Анхиало и Бероя, също и
Никея2, и крепостта Проват, и някои
други укрепления, както и Филипопол и
Филипи3. А живу щите по Струма пре-
селници, като се възползували от случая,
избягали и се върнали в земите си. Това
било божие наказание, което изобличавало
лудостта на Никифор и чрез което рух-
нали в един миг привидните му успехи,
с конто се хвалел; а също и злоумишле-
нията на мнозина, конто, преставайки да
преследват намножилите се богоборни
ереси на павликяни, атингани4, иконоборци
и тетрадитив (ияма да говоря за блуд-
ството и разврата, за разпуснатостта и
клетвопрестъпничеството, за омразата на
брат към брат, за алчността и ва оста-
налите противозакония), насочвали ези-
ците си срещу божествените и свети
икони и монашеската одежда, облажавай-
ки богуомразния и триклетия Константин6,
че уж поради своето благочестие, както
безбожно казвали тия злощастници, се бил
отличил срещу българите.
1 Събитията се отнасят към 6304 св. г., 812 г. от н. е. 1 Тук става дума за т. нар. Малка Никея.
Срв. стр. 193, бел. 5. s Град в Източна Македония между Кавала и Драма, старою Кренидес.
За историята на града вж. Р. Lemerle. Philippes et la Macedoine or lent ale. Paris 1945. 1 Атииганите
били секта, отчасти сродна с тази на павликяните, разпространена през VIII в. във Фригия и Ли-
каония. Известии били с крайняя си аскетизъм. Срв. J. В. Bury, The Imperial Administrative System in
the Ninth Century, Londoa 191], p. 40, n. 1. 5 Тетрвдятите били секта, близка до тази на пав-
ликяните. Наричали се тетрадити, понеже почитали особено много срядата, гр- tczroozijv. 6 Констан-
тин V Кояронимв754 г. сликал иконоборски събор в Цариград. Поради своята иконоборска политика
той е бил ненавиждзи от привържениците на православием.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник 285
63. Romani foedera aim Bttlgaris Ida
renovare negant
Tofan eTeiKgoHfi/M?, 6 row Bovi.ya@uov
dQXn'fog, Aia Aapyapt]iJovB та лер! zijg etQ^vijg
<j.vi}iQnQ'>Q SJtyaqi.tav [iuoil.ia ETQtopet'aazo, gt}-
to>v та? im ОеоАоаог' той * AAoa/nmivv oxoiyy)-
Beiaag xal Bepparov tov TtcaQtaQyyv OTtwAag
jtqos Koppsoiov, гЛп хат’ Bcelvo xcuQon xvytov
BovAyaetas' oi tovs oqovc tneoiEix v ЛяЗ Miy
isayvwr life 6)q<Ixt)S, faftfaK, tf. xal xoxxwa
Аёррата rats npije л AaQatv %Qvotov‘ xal &u
lovroig T014 TiQ(>o<pvyag ixcaeQWf ало<я@ё<р£-
ofku npos bcdieQov, xAv zvywoiv fat/iovisvov-
tbs raig Agyatg, lots Af IfixoQevonhovs elg
fxmcQac урцук Aia oiyiliioiv xal crpQayiAcw
ovi'imao&cu, (role Af afpoayiAag fti/ exovocv
wj aioeto&ai)b id я(мюйгга avnie xai eioxopi-
^taitcu Tolg Агрюатои 2-oyotg. Нуаре Ae xal xa-
raxQioEis яме tov ffao/Лёа, otr „el pi) onevap
tiqos «?» elgrp'^v irp xyipan con zuiQataooopat
хата Meori(iPQiag“. таюта Aegdaevos 6 ffaoi-
ierg так tG>v xaxoavuftoAlajv elcTjyiQoeoiv oi
nQooijxaTo TijV eiQtjvtp'. evoejiBlug yaQ A^&ev
ipevAovg, tmliw As A,uadtag xal cteqL to xoivi»
OTTColetas ol ciaQaavpfiovAevTcu tcpaaxw oti oi
Aei tovs Trqoccpevyovrag anoAiAoofai, f.m<p&ey-
youevoi elg /laQTVQiai' xai to Evayyeitxov tov
a) daoyauqim g. dav/ugjvv tn. b) tot's й« nyai-
ijeioihu addidit de Boer ex A. om. codd.
63. Византия отказва da възстанови
мирная договор с България
През тази година1 Крум, вождът
на българите, отново повел преговори
за мир чрез Драгомир с император Ми-
хаил. Той искал да бъде възобновен до-
говорът, сключен при Теодосий Адрами-
тец2 и патриарх Герман3 с Корме-
сий4, господаря на България по снова
време. Договорът очертавал границнте от
Милеона6 в Тракия; [определял да се да-
дат] одежди и черве ни кожи на стойност
до 30 литри злато; освен това бегълците
от едната и другата страна да бъдат
връщани взаимно, дори ако се случи да
заговорничат срещу властите; тьргува-
щите в двете страни да бъдат снабдя-
вани с грамоти и печати, |а на тези, кои-
то нямат печати, да им се отнема]6 това,
което имат7 и да се внесе в държав-
ното съкровище. Писал на императора и
за решението си: „Ако не побързаш с
мира, по твоя вина ще се отправя с
войска срещу Месемврия“. Императорът,
като научил това, по внушение на ло-
шите си съветници не приел мира. За-
щото лошите съветници поради лъжливо
благочестие, а още повече поради неве-
жество и за обща погибел назвали,
че не трябвало да се предават бегълци-
те. Те привеждали за доказателство и
1 Теофан съобшава за тези събития пол 6305 св. i„ 813 г. Тъй като обсадата ка Месемврия,
за която се говори в същия откъс, стенала към средата на октомври (р. 498, 4—5), Златарски с осно-
вание предполага, че мириите преговори започнали през септември или вачалото на октомври, и отнаси
тези преговори към септември 812 г., понеже Теофан си служи със септемврийска година. Срв.
Moravcsik, op. с., р. 531. - Сиреч император Теодосий III Адрамитец (713—715). 3 Цариградски
патриарх (715—730). 1 Баласчев, Българският господар Тервел, стр. 58, и Златарски, История 1. I,
стр. I7J—178, 196,262, предполагат, че Теофан туке сбъркал името на българския хан и е приписал до-
говора на Кормесий, вместо на Тервел, който по това време (около 716) заемил българския престол. Въз
основа на данните на .Именника" Златарски, пос. съч., стр. 193—205, отнася управаението на Кормесий
между 739 и 756 г. Това схвашане е възнрието и от Runciman, op. с., р. 59, п. 2, който отбелязва, че може
би е имало и някакъв договор с Кормесий, за който съобшава Теофан. Bury, History, р. 338, п. 5, е на мнение,
че договорът бил скаючен между Кормесий и Константин V, но че в текста е посочек един по стар договор
между Тервел и Теодосий 111. Бешеелиев'. Мадарският коннан, стр. 71—72, приема, че договорът е бил
скаючен в 717 г. между Теодосий III и Кормесий, който е билпряк наследник на Тервел, иегов съупра-
вител или настойник — регент на Тервеловите наследница. f: Иречек, Пътуванин, стр. 685, 701;
Idem: АБМО, рр. 142—143,отъжлествява Miflubva с Мегомнльсций в Парория. Златарски, История, I,
I, стр. 179, приемайкп определением на Иречек, търси Mqlewva в днешните Говамо- и Малкоманастирски
върхове в севериите предпланини на Сакар планина. V'. Beievliev. Les inscriptions du relief de Ma-
dara, p. 245, извежда това име от МуМсог, Melriovrs („Ябълкова градина"), и смята, че може да се отъж-
дестви с иякое от селата на име Ябълково (Горно и Долно Ябълково, Алмалий н пр.) по днешната
българо-турска граница. в Това място от текста е повредено. Злградените в скоби думи липсват
в ръкописите и са добавени въз основа на превода на Анастасий Библиотекар; si qui vero sine signa-
culo invent! fuissent, diriperentur. Ф. Успенский-. ИРАИК, X (1905), стр. 219. превежда тази точка от
договора: «Торговые люди той и другой стороны должны быть снабжаемы грамотами и печатями, у
неимеющих же отнимается товар и передается в казну". Златарски, История, I, 1, стр. 182, смята, че
тук става дума не за грамоти и печати, а за „одомби и печати". Баласчев, пос. съч., стр. 59—60, тъл-
кува същия изрва; „чрез заверени с печати декларации". 7 Под думите та stgooivta avroTs се
разбират не само стоките ва търговците, както приемат Успенский (ЙРАИК, X, 1905, стр. 219) и
Златарски (История, I, 1, стр. 182). но изобщо имуществом на орозинеилте, което се коифискува в
юлза на хазната. Срв. Г. Цанкова—Петкова, Българо-византийският мирен договор от 716 г. Сборник
Д. Дечев, София, 1958, стр. 745—746.
286
Theophanes Confeasor — Теофан Изповедник
K»^iov Лоуюп OTI „ТОР EQZOpiEVOV ZlQOS fie. ov
fii] ixfddAo> puiOoFivzos de too ’Oxtaifigfor
рпр><>5 л/OQtta^mo n Kqovu/uk наш Меоцрг
fioias ev ptayyawxoiy xai е/етгоАеал’,
11 ti] ziQOtydufi NtxrppoQoi', rov xazaAvroii riiiv
Хдигиагвп', рецаЬгрж». ’Agafia y<lg uva ngoo-
tXBuvia zq) pamioptaci sr&vu SftneiQov pjan_a-
nxijs глощхогта от&<«рго<к iv ’ AdQutvovnoAei
xarimrjoer, la^e/ilav хат’ di-iav drMwtv els
aftrav rj cvegyeaiat1 nenoitptws, AAii rj fialioy
xat zip' frdyar avto? xoAofidoac, tov dr yoyyv-
оаут.а izvyre apodgms' nzrorojjitei? йе Im tov-
tq> зцхюёдтуе tois FioviyaQOi; xai idldaSev
adroi'c Ttnotrr ptayyavtxip' tEXVtjv. fv wvzois
TagaoTgodiiEvos, firjdevbs iirziTaSauetou Aid
-wlXiff oxatdzifza dtoiov tor itrjvos, na-
gelaflev afafr, ту de d wv Noeptfigiov ptyvbs
ngoaxaA.foaitevos <"> fjaotXev-. iw патдю&угр1,
jtFOtOTOTij&fis efiovAevew tif.qI e’Qtp'ns' ятцпрсау
de xai fiyzgonoiizai, 6 те Ntxaia; xat 6 Kv-
tfauv, ovptnagonaiv xai т<пт яадаог^ойХоп’
(ow OeodmQto, ш yyovptevip w7»> Swvdtuvy.
xai 6 pev nateidgxus xai ol ифоаяоХгг'а, ovv
тел ^aailei zip' eigyvyy Ifond^uvzo, oi di xaxoi
odfzPovXot ovx Geod(b(K>j, z<5 fpyovpteMp z<~n>
Ztovdlov, r.at>ZT)v dvetQewr srtioxoiies' n£rc*
rtmc&nty rys &elas /ptoHjc ov det ac:ni£e.afiac
zip' elggnpi. tov yag eQxoptevov srg»K pie ov
ut'i IxSaico i(a>, 6 xvgtos алер/рто", pd] et-
dures, piryte a leyovotv, ауте -regt ztvfi» dia-
PelSaioovrcu: л-рсйтот pier, on pi/fderos tzqos yptas
e£ avian’ nQotpevyovros, rjpietc roiv Sow zys
avAijs ^goodedtoxofiev dwApwroi wuraus elgyvev-
tn’ies педюйаао&т' devregov di on, et xai
ngooetyvydi' zcves omhzoi, zip' ttbv nAfiovuw
ptaAAov xdl бракуй Aw? otozyglav fygijv ngay-
it izevoaG&OL, vj in ddijAois xai tupareot tnlov-
zeiv. ipiAov yag &ед> nAefoi’s ij oAtyavs od>-
reofku. to de gypuov&at ztAeioza Ata puxgbv
xegdos ngiozys dvoiac. cMd xat о лед1 zovs
olxelovs ал(Хл'0Г[Г(>к /haxeipievo; zi)v monv
хата riavAov fjevtirat xat zeigcov Onforov xgi-
vemi. swv de xdl to' „uezd zt7tv fiiuovittov zip’
eigtjvTjv ijpivjv elgpnxos", el puj nov xdl Hav-
a) <iy»' OroMoy Stovhiov addidit de Boor ex
A: cum Theodoro hegumeno Studii om. codd.
евангелското слово на господа: „Аз не
ще изхвърля навън този, който идва при
мен“. Към средата на месец октомври
Крум се отправил с войската си срешг
Месемврия с бойни и обсадни машини,
конто научил да прави по вина на Никифор,
погубителя на християните. Именно, един
покръстен ара бин, който бил много опи-
тен в механиката, бил настанен в Адриано-
пол от Никифор, когато този се отправил
на поход. Той не му въздал никаква до-
стойна награда или благодеяние, но дори
му намалил и заплатата, а когато за-
почнал да недоволствува, набил го же-
стоко. Отчаян от това, той избягал
при българите и ги научил на всяко из-
куство за строене бойни машини. Между
това Крум, нападайки с тия машини,
превзел града, като цял месец никой не
му се противопоставил поради голяма
глупост. А на i ноемврий императорът,
понеже изпаднал в затруднение, поканил
патриарха и се посъветвал за мира. При-
съствували също и митрополитите на
Никея и на Кизнк1. Там били и лъже-
съветниците с Теодор, игумена на Сту-
дийския манастир®. Патриархът и ми-
трополитите заедно с императора били
съгласни на мир, а лошите съветници с
Теодор, игумена на Студийския мана-
ствр, го отхвърлили. Те казали: „Не
трябва да се съгласяваме на мир, ка-
то отхвърляме божията заповед. За-
шото господ е заявил: „Идващия при
мен не ще го изхвърля навън", без да
знаят нито шо говорят, нито за кого се
застъпват. На първо място, понеже никой
от тях не бяга при нас, ние преда-
ваме тези, конто са вътре в аула3,
макар да можем дагиспасим, ако склю-
чим мир. И второ, че ако и да са избя-
гали само неколцина, трябваше да се
действува по-скоро за спасението на
мнозинството и на съплеменниците, от-
колкото да се обогатяваме с неизвестни
и невзрачни лица. Защото на бога е по-
угодно да бъдат спасени мнозина, от-
колкото малцина. Голямо безумие е да
се понася огромна щета заради малка
печалба. Но онзи, който се отнася необ-
мислено към своите, е отрекъл според
Павла вярата и се осъжда като по-лош
от неверника. А где остава и каваното:
„С ония, конто мразят мира, аз бях ми-
1 Кваик град на азиатский бряг на Мраморно море, дн. Балкъзкале. 2 Теодор Студит
(759—826), известен със своята църковва и литервтуриа дейност, игумен ка Студийския манастир.
3 Сиреч византийските пленници, конто се намира.чи и Крумовия аул
Theophanes Confessor Теофан Изповедник
287
/гм1 xai Auflid oina outpdneQOi; тк Ль leg-
wtvov tov Tgnojuaxagos ooq'dyreeo; viiv, st ui/
xatd tip- iptypiedeov otrjoiv ol xaxol nagaoiyu-
fiovAot, of tip> eiQtji’ijv xoMoavres; ravra xatd
tip' <Z yeyove tov Noe.p^giov ttipoc, n>$ eiQtjTru.
rij is S' той aitov flip'll thgnh) xofuftijs ir
луц firm Л«/<яей»’ <5w cslr)vnuv Ivarfiinav xal
яйЛтг iuuQe&ivra» ek Siatpoga оуцрата, a>c
xal sis dxfyoZoi’ ЛгЛгкк ЛиЬтЛичу Tivuoiiip'ai.
xal Т.Ц ettarQiw ц лед! irjs aMwems Мепуц-
figlas glPr/' црлт risfivi] rydcis navias зпося>~
oa Aid uei&twv xcoaiw аяехЛо%>р‘. eUgunes
yog al’Ti/v of lypgol тетЬзщйюр1 .тттгоу twv
dg'sihfnajv nqds xaruixipiO' in>8firrxn«№ iraQel-
rm луау/лтпу, тчаттр' ёхдап/оаг ovv rf ie-
'ь^тф, er ofc <rai. otrprt>ras yu.Axovs svqov i.g',
xai rov di aviary йгтедлодегог1 иудой 114105
ovx uhyov, xC’wi* те xei dgyvaov xh~il)oc
(pp. 497, 16—499, 15)
64. Bulgan Hadrianopolim expugnant
Тф Ле Феруаоаокр ftqvl Л'о Хцютш-
ro»‘ ex /?о»’Дун£мач tyvyovewv, (ццгеоау тф
fiaailei KgvvUfM» }.o%ijoat олеибопа tovs ev
Tj] a&yows. xal ifj is rov u3]vo5 s.f-
ijltisr 6 paotkei-s rfs ioAfok, xai tlsor srgo-
I’oify uTTQaxios Hvioujetri Kgoviifios ovx d)f-
yovs atnofiakbi. 6 di fiaotieik Ttp> *AAgurvov-
sroki' xarntupcov xat dier-flerifaas то хат ai-
tip' dveoiQetpf шли. %uQas, xal dreWo/v sis
tifv povip’ rev uyiov Tagaotov tov natQi-
одХ01’ «Й sxne).eoas avtov rd p,vi]p,6awa &fta
Ugoxomq if] сФуоиоту, адуидф israAty aitqv»
Je' tor tepov avrot- t&rpov {цмриюег. /лета
Si n}v likorxv iJeaij/itigia; anemwv <5 paaiZevg
to jiqIis EiQiiv’i)v JCgov/ipov, lx naviaiv ТОП'
ИешЬглю oifxiTofoyi'ioas л£;о гой sagos els tip’
(-)Q<jp<i)v neoaiovoHai exe2evaev' ware navrag
dwKjegah'eiy, uahma tovs Каллабохас xal
’Ag/Mndycug. tov /faoilewg s&l&onos fie-
ld. tmv layu&icov urp’l Matty ouvelpjMte ntihx
xal Iloaxomq ц avyotk>r« t<os r&v ’Axsdovx-
ролюбив". Пима тези хора са по-мъдри
от Павел и Давид? А сега кой би бил
по-мъдър от трижди блажения Герман1,
ако не бяха негодните и пагубни съвет-
ници, който с гибелното си мнение по-
пречиха на мира?2 * Това станало на
1 ноември8, както се кэза. А на 4-и, съ-
щия месец, се подвила комета във вид на
два бляскави месеца, конто се съедини-
ли и отново се разделили в различии
образи, така че се очертало и изображе-
ние на мъж без глава. И на другая ден
дойде печалното съобщение за превзе-
мането на Месемврия, което изллаши
всички като предизвестие за по-големи
злини. Враговете намерили града изпъл-
нен с всякакви необходими за живота на
хората неща и го завладели заедно с
Дебелт. Там намерили и 36 медни сифо-
на и немалко количество от изхвърля-
ния чрез тях течен огън, както4 * и
множество злато и сребро.
64. Българите превзимат Одрин
През месец февруари6 * двама хри-
стияни избягали от България и съобщили
на императора, че Крум бъраал да на-
падне внезапно из васада жителите на
Тракия. И на 15 число от месеца импе-
раторът излязъл от града и по божия
промисъл Крум се завърнал, без да на-
право нещо, като загубил немалко хора.
А императорът пристигнал в Адрианопол,
урадил работите в него и се завърнал
с радост. И той отишъл в манастира на
патриарха св. Тарасий* и като напра-
вил заедно с императрица Прокопия ио-
мен за него, облякъл неговия свещен гроб
със сребърна обкова на тежест 95 литри.
След превзимането на Месемврия импе-
раторът се отказал от мирните пригово-
ри с Крум и като събрал войска от
всички теми, заповядал тя да премине в
Тракия преди настъпването на пролетта.
Затова всички били недоволни, главно
кападокийците и армениаките’. А ко-
гато императорът излязъл с отредите
през месец май, излязла с него пак и
императрица Прокопия до Акведукта,
1 Сиреч патриарх Герман. 2 При решаването ва вопроса за мира се наложило мнеиието
иа привържениците на войиата с България, чвйто най-изтъкиат предстдаггел бил Теодор Студит.
s На I ноември 812 г. (6305 св. г.). 4 Съставът на т.нар. „течен” или .гръцки” огън не е известен.
I ой имал свойство™ дн гори във водата, което иредставлявало голяма опасност за тогаиашните кораби
с тях ката дървена конструкция. Изстрелва.ч се от специални съоръжения, наречени сифони. По-лодробно
за «ръцкия огън вж. С. Zenghells, Le feu grcgeols et lesarmes a feu des Byzanbns, Byzantion, VII (1932).
p. 265 sq. в През м. февруари 813 г. (6305 св. ».). в Тарасий цариградски патриарх (784—806).
• Сиреч жителите на малоазийските теми Кападокия и Армеинак.
288
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
tov лкуакл' ' fipaxkeia;. та de tnky&y Im xov-
т<р 6voxeQ<t(voi-za sis dtvtpypiav xai iotdopfav
IzQfayoto- кта Miyaijk. rjj de d' той Motov
ftyvo; Ixkeupi; ykiov yeyove nepi zip' if>' pioi-
Qav rov Terdpov хата tov WQooxfaov avaiek-
kovios tov fjAioif xal поляк epdfiog слётмоЕ tots
oxlots. d be fiaciAeiis ледн&тблелф тгу (-)(></.•
xyv civ ток оцзетууоЪ; хш ток rrvjmeuuaatv,
fufte xaxd МеоуцРоик Л.-тлохоието?, uyb’ ak-
Ao и twv otpeikaiaozv els ха&ш’цешт Ix&pwv
bt<atQarzufie.yo;, йкл’ у fibvov nei&ouero; k6-
yoi; umaiots »w гстяролоАб.ао.»' аг/zov gvu-
fioi'kwv epaoxdvzwv oil tok/tf/.V tov fy&Qbr хат’
avzov IMkelv ev ту tbiq yfoQq. xaftegoftlyov.
xai тр> fiaQffapixyg e/yddov fjOQVTEQa у rtw
nfuxpftkfov nkytV'; faoQOvp.eva>v ei; та; dvay-
xoins XBTias хш domryai; xai ImffaoEot kv-
uarrO'Uevfov rove* fy/coprorff, neQi de та; fa-
уа; roi ’fuwiov tap’d; Ij-ijkiie. Kqovuijo;, 6
то»’ Bovkytinwv dpxyyo;, ovv rot; idiots от&а-
lEVfiaotv, ItyoQibn&oG то тгйг Xpicrttavon'
тгоААа eivai atpdboa. отоапхтЕЬег'оа; 6k el;
BeQOtvtxiav cos fab ofyistwv V tov /iaotkixou
cproofaov, Aeatv, 6 nazplxio; xal atQazyyb;
riov avawfajifi»’, xai ’Icudvvrj;, nazQixiog xai
стдатууЬ; Maxedovtag, b ’Ankaxyg, swAAa
zroolh'/ioviiEvoi tovtov; noke.uijoac Ixwkv&yoav
fad tov flaoikico; did twv xaxehv ovftfiovkcov.
ту; dk nokeoig kizavevovoy; fieri тек аоу/е-
peat; ev tip vatp twv dyimv faootokmv, we;
twv faooepwv ту; fuaoa; aipkoew; rov faoo-
zvyovs Kcovozavitrov fioykevoatzEg ryv stdkyv
tmv [iaoihxeov tdtpaiv, uybevo; sigooeyovzo; did
ryv ovvoxyv tov oykov, fagduK avoiy&yvat fistd
wo; xzfaov ztaQeoxFvaaav, w; lx fata; twb: те-
QaTOVQyia;' xai erdfiv tltmydpoavisg nQooemztTOV
тер rov tiMvov nvyfiau tovtov IntxakoviAsvoi
xai oh {feov, „avrtnry&i“, Яеооуте;, „xal ('ey-
ikyaov ту nohTEiq faoM.vfj£Vy". dtatpy^ioavtE;,
on dvlozy EtpurroS xa. noQe.vcTat nokeuyoai
BovkyaQGv; d TOQtaoov olxow дета daiubvan-.
(pp. 500, 2—501, 12)
Ту Й7: jcjS’ row ’ Iowiovb дт^ос лара-
та^адя-ог Xfxotiavoi те xal BovkyaQoi oil fxax-
Qav ’AdQiavotmdkeoi;, jrtaiovm /jev XQioTiavoi
apodoa detvios nepl tov noke/iov, XQarOvct dk
ту; (idyey; oi ly&Qoi toooPtov, б'юте тоне ztkei-
близо до Хераклея. Войските, като въз-
негодували, започнали да злословят и
хулят Михаил. На 4 май ставало слън-
чево затъмнение при изгрев слънце около
дванадесетата част от зодията Телец,
според хороскопа. И голям страх обзел
тълпата. Императорът обикалял из Тра-
кия заедно със стратезите и войските и
нито отивал срешу Месемврия, нито из-
вършвал друго нещо, необходимо за
унищожаване на враговете, но само се
поддавал на празните думи на своите
съветници, които били неопитни във
военното дело и казаали, че врагът няма
да се осмели да дойде срещу него, ко-
гато той си седи в собствената стра-
на. И множеството съплеменници, които
се нуждаели от най-необходими неща и
които чрез грабежи и нападения съсипва-
ли местните жители, представлявали нещо
по-тежко от варварско нахлуване. Към
началото на месец юни Крум, вождът на
българите, излязъл със своите войски,
подозирайки, че християните са твърде
много. А когато се разположил на стан
във Версиникия на около 30 мили от им-
ператорский стан, Лъв, патриций и стра-
тег на източните войски, и Иоан Апла-
кис, патриций и стратег на Македония1,
които били много наклонни да завържат
сражение с тях, бяли възпрепятствувани
от императора поради лошите съветни-
ци. Когато жителите на града устроили
шествие ваедно с патриарха в храма на
Светите апостоли, някои нечестивци, при-
върженици на гнусната ерес на богоом-
разния Константин2, разбили, без никой
да за бе лежи поради го лямата навалица,
вратата на императорската гробница и
нагласили да се отвори внезапно с шум,
сякаш по божие чудо; те паднали пред
гроба на измамника, като призовавали
него, а не бога: „Стани, казвали те, и
помогни на държавата, която загива".
И разгласили, че онзи, който обитава ада
заедно с демоните, се вдигнал на кон
и тръгнал да воюва с българите.
На 22 юни3, когато християните
и българите се строили едни срещу дру-
ги недалеч от Адрианопол, християните
претърпели страшно поражение, а враго-
вете толкова много надделели в боя,
a) Bemjivlxiav em. Ь) ’lovMov етп.
1 Lemerle, op. с., р. 122, приема, че преди 802 г. вече е съществувала тема Македония. 2 Им-
ператоры* иконоборец Константин V Копроним. 3 На 22 юни 813 г.
Theophanes Confessor — Теофан Изповедник
289
dtovg Xototiavovg wsjre tfjv rtQtbirp1 ov/ufiokrp1
&eacauevovg ilxpa cpuyp XQi'iGao&ai' (bore tov
KQovpifjiov xratmkayevta vopioai koxtopov uvog
tqotiov elvai rd ywopevov, xai pixQov ema%eiv
rot's avrov ядод tijv dtcogcv. htel di elder av-
rovg ахдаиЪд cpetyovrac, xatabui^ag dveike
grhjfh] яокка, xazakafidvtEg хсй то zovkdovxai
tovto kayvgayeoytiatjyteg. 6 de fiaoikel'g im
r.ijv n6kiv cpevycov inavyoxero rd те якч&у
xai tong rolttov Sojcovtas iziaqfbuevog, еп
de xai tyg /faaikelag tijv dnu&Eoiv ISofiVVfzevog.
(pp. 501, 27—502s)
65. Romani Crtimo insid/ari frustra
conantur
’O de veog XevvaxeQip Kgovppog dgffeig
tjj vix[), xazakixwv tov idtov Melupbv aeza
rijc Idias dwauetog ttoItoqxeiv ryv ’ Adamov -
noXiv, [лета д' ypxQag tyg айтохуато&'ад Ле-
охгод еяеА&сЬу ev dwdusat xai isaioig tp fia-
aikldc пока яелэдег kqo ran' teiyidv and Bka-
XeQfWt' stag туд X^voyg noQtyg imdetxvvuevos
zyv itEQi avrov bfoafw, (xai)® l.mtekeoag pia-
Qas xai deupovioideig Uveiag lev тф хвое #a
Aaooar kifiadirp худ XQUoifc xoQryg, jjtpaazo
Uf> tfaoikei ztijSai tb doQv c&tov xat avtyg
tyg J^vaijg лбцгуд. rov di tovto py xarade-
^а/лётои, fereatee^CT eig tyv Idler oxyvyv. &au-
ftaoag de та туд яокесод zeixy x® *4’’ e&-
zaxrov tov /ЗаыкЁшд naQ&taltv, xai tyg Ikm-
^ouevvyz avta> nohogxiac dnoyvovg im сорфб.-
oeig TQsnerai xd keqi eloyvys m>i@aortxovg
Adyovc imxEtzo. d di ficxoJ.eiig dpoguyg d^aZa-
pevog innoafiy tovtov ioxyoai’ &V.' Imo то»
zzhj&ovg tow yptriocxn’ dnoQwin' tovto elg
TteQag dyayetv lx<vkv&y ту ww xa&vnovQyq-
oavrcov тф rotovuo tQOziafa) depot g, якуусооаР-
tcov pev tovtov, xcuglav de pq inayayovtcov
zikqyqv. im rovtco paveig d ak&otcoQ, йло-
ozeikag xovqoov ev тф ayiep dlduavti тб те ixei-
oe mAdttov Ivengyoe xd tov x^^ovv lem-
ta rov Ькдаой ovv tp dQxtti) xd ты dgdxov-
Tlb TOV vdQtOV xd pOQflOQOig hrUEXtOTS EV
dpAAcng tpoQtcboag vizectQEipEV, mipaxiAHocig
ti} ’AdQtavovndlei xai tafittp’ ekebv. (p. 503,
5-25)
шоте повечето християни, без да видят
дори първото сблъскване, така силно
побягнали, та Крум, изненадан, помислил,
че това е някаква засада и възпрял за
малко своите от преследване. Но като
видял, че те бягат неудържимо, започ-
нал да ги преследва и избил голямо мно-
жество. Българите заловили и обоза и
го оплячкосали. А императорът, бягайки
се завърнал в града, като проклинал вой-
ските и техните началници и се кълнял,
че се отказва от императорската власт.
65. Несполуч.шво покушение на импе-
ратора срещу Крум.
А новият Сенахерим Крум, възгордян
от победата, като оставил своя брат с
неговата войска да обсажда Адрианопол,
шест дена след като Лъв1 се възкачил
на престола, напа дна л с пехота и конница
столицата и обикалял пред стените от
Влахерните до Златната врата, показвай-
ки своята мош. Като извършил нечестн-
ей и бесовски жертвоприношения на ли-
вадата до Златната врата при морето,
поискал от императора дазабие копнете
си в самата Златна врата. А когато им-
ператорът не му позволил да направи
това, завърнал се в палатката си. Смаян
от градските стени и от добре строена-
та императорска войска, той се Отчаял
от замислената обсада, насочил се към
споразумение и направил опит да влезе
в преговори за мир. А императорът, из-
ползувайки този повод, опитал се да
му устрой засада. Но заряди множест-
во™ наши грехове бил възпрян да до-
веде това до край поради несръчността
на натоварените с подобен подвиг: те го
наранили, но нем}' нанесли смъртоносна
рана. Разгневен от това, злодеецът из-
пратил един отред за грабеж в Свети
Мамант, ивгорил тамошния палат и като
натоварил на коли медния лъв от Хипо-
дрома2 заедно с мечката и змея на водо-
хранилище™ и избрани мраморни статуи,
завърнал се и взел с обсада Адрианопол.
а) xai aihlidit de Boor ex /, от. codd. а) боахогг^ ? dracunculo A.
1 Лъв V Армевец (813 —820). 1 Тук става дума за една част от цариградския хиподром, Сри.
Janin, op. с., рр. 119—120. — Kovxovlif, op. с.. Ill, ‘A&fjivt 1949, р, 1 sq.
37 Гръцки извори за вглгарската история. 111
XXIII. ПАТРИАРХ НИКИФОР
Патриарх Никифор (Ataijtpoeo?) произлизал от знатно цариградско семейство.
Неговият баща, както и сам той, преди да стане патриарх, бил императорски
секретар. Той заемал патриаршеския престол от 806 до 815 г. Като ревностен
защитник на иконопочитанието бил свален от императора-иконоборец Лъв V Арме-
неи и умрял в заточение през 829 г.
Патриарх Никифор е оставил редица богословски съчинения. Значителна
част от тях имат полемичен характер. Интерес ва нас представляват неговите исто-
рически трудове. Първият е озаглавен 'fcwgia ovnoaoi ая<> rijg Mai'Qixior ffaadeia-,.
Това важно съчинение, което е известно под името Breviarinm Kicephori, обхвата
времето от смъртта на император Маврикий (602 г.) до 769 г. В него се съдържат
пенни сведения за българската история — за първобългари и славяни, за основа-
ването на българската държава, за отношенията между Византия и младата бъл-
гарска държава. Има данни и за авари и хазари. Сведенията са извънредно важии,
защото някои от тях са почерпени от вече загубени извори. Изложението на патри-
арх Никифор на места съвпада почти дословно с хрониката на Теофан. Това по-
казва, че те са използували един и същ или два родствени източника. Предполага
се, че този извор е бил т. нар. Мёуск xeofoyeu^ro;. Трябва да се отбележи, че у
патриарх Никифор се забелязва тенденция да представя някои събития в по-благо-
приятна светлина за византнйците — обстоятелство, което намалява до известна
степей стойността на неговата хроника.
Хрониката на патриарх Никифор се отличава със своето стегнато и кратко
изложение. Тя е била предназначена за широк кръг читатели.
Второго историческо произведение на Никифор Xeovoyvaipixor аЬ-то/юг
(Chronologia) представлява кратко изброяване на събитията от Адама до 829 г. (до
смъртта на автора). Това произведение на патриарх Никифор е било твърде раз-
пространено, тъй като имало характер на справочник.
РЪКОПИСИ; с—Cod. Vatic. 977 (Xl/XH s.). — L =Cod. Londin. British Mus. addit.
19390 (XI s.). — P=Paris. 1320 (X s.J.
ИЗДАНИЯ: J. Bekker, Sancti Nicephort Constantmopnlitani Breviarinm Rerum post Mauricium
Gestarum, ed. Bonn. 1837. Migne, PGr, C, coll. 876 —994. Nicephort archiepiscopl. Constari-
tuwpclltanl Opuscula histories, ed. de Boor. The London manuscript ot Nikephoros .Breviarium",
edited with introduction by Louis Orosz. — Nikephoros „Breviariutn" anak londoni kezirata. Kiadta es
bevezetessel ellatta Orosz Lajos. 1948. (in English with Hungarian summarv-angolul magj'ar kivonattal).
Настоншият превод e направен no иэданието на de Boor, с добавки от изданието на Orosz.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, рр. 349—352. —Moravcslk, Byzantinoturcica 1, pp. 456—457
—В. Н. Златарски, Най-старият исторически труд в старобългарската книжнива, СпБАН, XXVII
Nicephorus Patriarchs — Патриарх Никифор
291
(1923), стр. 132—182, И. Р. Blake, Note sur I’activite littcraire de Nicephore I-«r patriarche de Con-
stantinople, Byzantion. XIV (1939), pp. 1 -15. — IT. BeSevliev, Kv&oe Bovkyagias. BZ, XLI (1941), p.
289 sq. — E. 3. Липшиц, Никифор и его исторический труд, ВВр, III (1950), стр, 85—106,
— К. Успенский, Очерки по истории иконоборческого движении в Византийской империи в VIII—IX. в.
Теофан и его хронография, ВВр III (1950), стр, 393—438. — Патри)арх Никифор, ВИИНЛ, I, стр. 239—255
(превод М. Ра(ковий — Л. Томик).
N1CEPHORI PATR1ARCHAE
ПАТРИАРХ НИКИФОР
A. BREV1ARIUM
А. БРЕВИАРИЙ
I. Dux Hunnorurn in fldem Christianam
convertitur
* -Xqovos Ae ns ларфусгго, xai. о тш»
Ovvvcov tov ffivovs xvQtos tots ay.tfl avtov
Hgxpvot xat SoQvtpooois ci/лп tis Bvgdvuov el-
o#et, uveio&ai Ss та XffCTtavcov fiaoiAea flfl
ret. 6 db aofth’aK afaov 1'яс8Ё%ето, xai ot
’Ptofidia» aQXovzes tovs Ovvvtxovs aoyovzas
xal ids 2xetV(ov ya^ezas r« wvza>v avultv up
&ei(p i.ovtptp Ixexvtitoavio ovgvyoi. ovtai re id
&sia рапфейк bci/Qots fiaoil&xois xai a$ubpaoiv
e<pd.otty.ifoaW zij yap tov nctzptxiov tbv
fffeuova tovtov тещсгуст xal tiqos та Olvvixa
ifify qdocpQ&'coG l^bit-yine. (p. 12, 20—28)
2. De Chagani Avarum dole
Jfrra Йг/ капа xat 6 tbiv ’Affdowv
too ethvjvs flyeptiw esu ov/z/idoeoiv tbs rHpa~
xkuov SmxijQvxEuetai. tfl tb Uav {•я^ауаце-
vos bdjQOtg avrov цри.Уето xcu. bi] xcu Ёяеи-
* In editione L. Orosz, The London manuscript
of Nikephoros .Breviarium", Budapest 1948, pp.
20, 168—21, 205 legimus ;
(')‘ Yxb 8s zbv avtov koiqot xal о tfHv Otavtov xvqios
elf to Bv^Avtiov ctofjl&i!, xal paait.ia deader avoir ze
xai zovs> ol» ainip yrijoc, xai bt&ivai tov bid zov
Heiov Xovigav cptottapov. Kai вводимое о zov fiaai-
Xccos abefjyiis, ex tys ayiag xohip/hj^Qas VTCsbc$dro,
xal RpyovrsS ’Ptopalun’ zovg Ovvvixovc dgyovtag, Aa-
avztos xai al tovttav oilvyoi rets sxslvotv yapsras.
Ovtzo ze tpwziaSivzei btopoig (faoi/.ixois eaprjfftjaav
xal nHubiiazi. HazQbaov jep zbv xlnov avziov xcrio'r;-
(2) JUsrc rovroe о raiv ’AfSaQtov ijysutbv -ze&i Ецп/vifS
As 'tipaxietov fmxiygi'xsvetai. 'G 8c xipnci 'A8a-
vdaiov, zov xatoixtov, elza pct‘ avtov xai Koopav,
ziyv d^lav xvaiotOQU, xal avtov ovv SAqois cigbc av-
I. Покръстване на хунски вожд
* Изминало се известно време и госпо-
дарят на хунския народ заедно с пър-
венците си и копиеносците дошъл във
Византией и поискал от императора1 да
бъде посветен в християнството. Той го
приел радостно и ромейските първенци
осиновили чрез божественото кръщение
хунските първенци. И на тъй посвете-
ните в божествените тайни той дал цар-
ски дарове и достоинства. Той почел
този владетел с достойнството патриций
и го изпратил приятелски в хунските се-
лища®.
2. Коварната постъпка на аварския
хаган
*След това и предводителят на авар-
ския народ отправил пратеници при Ира-
клий за сключване на мирен договор.
Императорът твърде много се зарадвал
на това, отвърнал му с дарове и изпра-
* Преводып на даденая по изданието на
Orosz откъс гласи:
(!) По същото време к господарят на хунския
народ дошъл пъв Византией и поискал от импе-
ратора дн приеме него и иеговите придружниии
и да ги просветли чрез божественото кръшенве.
И Теодор, братът на императора, го възприел от
светата кулел, и ромейските велможи [възприели
от светата купол] хунските велможи, а също и
съпругяте на първите — жените на последимте.
И тъй кръетените били почетени с царски дарове
и сан: той ваправил техния господар патриций - и
го изпратил в страната му.
(2) След това предводителят на аварския народ
направил лосгъпки пред Ираилий за мир. И този
изпратил патриций Атанаскй, а след него и Козма,
ло чин квестор, и него с дарове при онзи, И този
1 Византийският император Ираилий. 1 Според Златарска, История, I, 1, стр. 84—94, тук става
дума за Кубрат, който през 619 i. отишъл заедно със свитата си в Цариград. Напротив Ал. Бурмов,
Въпроси из историята ва прабългарите, стр. 28—30, смята, че споменатият тук хунски вожд не може
да се отъждествява с Кубрат.
292
Nicephorus Palnarcha — Патриарх Никифор
W rH; агтог dp7F?wz7JO@oi’<, ’.Ifrawlior rov
Tiargfxiov, elta fier’ avrbv xd> Koo/jiav rip'
A^iav tjv bi] xrafatoQa xaloiia., та rijs fiaot-
zf<o? yvfbuvjs аг>тф йлсрототод. 6 "AfiaQo; бг
та TtQOb ipdfrtv tmoxotvoftevos alfivAa та xal
rmiycoya яо<х ауго'Ч anotpdeyyofiEVOg fotqyno,
ojc tpiios ctjj ' Pa)f.iaiots, xai fixecr d>: fjaoi-
лёа im oxovbais гт'у/угкг.о. oi bi] xcu. &va^E>j-
^avres та rijs rivotas £w6oi> evdyHa (daailei
vnotovv. ofc ayav rnEQtfSdiiEvos fiovUtretai eis
tip rroftr ‘НдАхласп', xab* a »}? aitois ovy-
xeifiew, тф 'AfiAgip ov^/iafcTv. т!р> фицг-
hxijv oxE»ip‘ JiQoi'iTTffiTrf,, xai tnnixrp' Aycoviav
ея1 тр boyij avroii tekstv evtqeh^e, aToXijV te
avr$ мипдау xcu. rots ovi'o/iagroaotv Ex6pa~
^ev. Eizu хата rip> 2fy}.vu!ioiav nohv atpiyfie-
vos t]f>it^Eto. TQtai бё voteqov /juegais 6 yfiya-
I’OS OUV 3l/tpfcl ЛрАЛф TCOV 'APaQOyv Afjfft
rip’ 'HQ&eieiav xagpei. bnobaaphv be tiva ro>v
ol foropEvcov, o'i aixifiot te xai uayiuinram
ETvyyavov, nnoi.E^ajuEVos, хата та vxeQxfipfva
row uaxotuv кеуоиЬног myffW f.o%p.o>bt] te
xcu. dfitptAatpti ёхпёиучк, oxebawvci x-ov/ibr]?
xma twv fxei bgwv ycoQijoeiv ta Maia, cog
riv yrrra vciftw to? (faaiXstos yevofiEvui, (lirrbv
tf fiioov xai. rot's tteq'i fiVTov <btoi.typ6fi£roi,
oyoiFV FOXEigMTOv. rovrovs ''HgdxAfiog afobv-
ufvos xai ov /ietqicos тф чиоаМуо! xataffia-
yels, to alorgybv rmact^iewvTai Ecrthuta' olx-
Tfjuv бё rt xal newyoov, wg iiv ёбимф TOiff
Ivievsouevoic cpaivoiTO, яЕрфаёб/сБУое ev6vua
rov те ctEcfca'ov tov fiaailnov тр tlAevu яе&-
aipa/isvos, dyevvoK яадауд^/ла eis tpuy^v
f'tq&heto xai txolis wqos to Ba^dmov bie—
тия от своя страна при него и вестинос-
ци — патриция Атанасий, а след него и
Козма, с достойнство квестор, за да му
известят решението на императора. Ава-
ринът пък проявил привидно приятелски
чувства, говорел им ласкателни и примам-
ливи думи и ги подвеждал, че бил прия-
тел на ромеите. Той обещал да дойде
при императора, за да сключи договор.
Пратениците се завърнали и известили
на императора за неговото доброжела-
телство. Императорът твърде много се
зарадвал от това и решил да се срепше
с аварина в града Хераклея, както било
уговорено помежду им. Той пратил на-
пред театрални съоръжения и приготвил
да се извършат конни състезания при
приема. Носел и бляскаво облекло за
себе си и своите спътници. След това
дошъл в град Силимврия, гдето се раз-
положил на стан. А след три дни ха-
ганът пристигнал при град Хераклея с
голямо множество авари. Той избрал от
своите придружнипи една част, които би-
ли храбри и най-войнствени, и ги изпратил
в об ширните храсталаци, които лежали
над т. нар. Дълга стена. Разпръснал ги и
ги настанил тайно в гористите места на
тамошните планини, за да могат да дой-
дат в гърба на императора, да обгра-
дят както него, така и неговите люде и
лесно да го надвият. Ираклий ги забе-
лязал и се уплатил немалко от това
неочаквано нешо Съблякъл пурпурната
си дреха, навлякъл жалко и бедняшко
облекло, за да изглежда като прост
гражданин на тези, които биха го срещ-
нали, и окачил на лакъта си царската
корона. След това веднага ударил на
срамно бягство и едва се спасил във Ви-
зантион. Аварите пък се заели яростно
zdv. ‘О бё zb пдос длНаг f’Xvxgivofievot dnei&zv
oiizov . cos 9?<Лос efy zofl 07>voi ехегёЬ.г dva-
Ztvfavn; ta c^q evvoias zov 'Afiaoov тф paoifct
Aijla inolovv. rO 61 sjo^ds fjav/cvEUa xaza tijv T^c
6)05x17^ 'Hoaxlciav zov yavarov 6iyeefta<, xai zf/v
zr. Uvuer.ixrjv oxevip xuofxxrpxei d>s xai tsimxbz ауй>-
va ini zg 8чх1) exeivov Dr.iioau^ai, агол^г те айтф
xai vcifk {лят? avzov fvrgizuoev. tfiaxipxn Koti-
pav xal ’A&uvdoiov a-tayye)cn>vzat ^aydvoi tljv zov
fiaoMlHi S^o6ov. ’O 61 ijou/tiCe, xai avvzi&erai ir
'Hgaxi.zlfy xazat-aiipavav. Tov 61 fiaciieios xata zjyv
Szji.vfielav yevoutvov iij-iazazai 6 yayavos T^toiv TjpiyoK
vaTzgoz' avv яоЛЛф t&v 'A^dotov ev ’ffca-
xikelzf, ол- Ы) »oi>f xoMoiig xavo та tmrgxeiueiia tov
paxQdv zstyovs yioola 6iaoxe6dvvvoi, xovfi6ijv exetoe
xaza тй,- 6q<ov /zogovvzas zd i.doia, &s dv xaztt
viozcr yevdfievoi tov /faciAeais pioov avzdv te xal robs
negi aoiov dsioi.vppdpeiot yeiacoaoivzo. Ovs о ^aoi).ei’t
aio96pevos ztyc uroidyv xrjv fiaoiXixqv &aap'pcsvwzaz,
Ifi&tiov 61 6J.an6v xeoi&ruFzac xai zdv ez^zyavov zov
iamov zjj &)&>{/ 'ieoM41o.uevog Bv^avriov ezpei’-
проявявал привидно приятелски чувства, уверил
го, че бил приятел на императора. Пратениците се
въриили и съобшили на императора за неговото
доброжелателство. Той се зарадвал и пожелал
да приеме хагана в Хераклея, в Тракия, к изпратил
напрел театрални съоръжение, за да се устроят
конни състезания при неговото приемане, и ве-
сел облекло за себе си и за своите спътници.
Той изпратил напред отново Козма и Атанасий,
за да съобщят на хагана ла потегяянето на импе-
ратора. А този бил радостен и се приготвил да
замине за Хераклея. А когато императорът бил
в Силиврия, след три дни дошъл хаганът с голямо
множество авари в Хераклея, от конто по-голямэта
част разпръснал но лежашите над Дългата стена
места. Те се скрили в гъствааинте на планините,
за да могат да победят императора, като аастанат
в гърба му и го обградят заедно с неговите при-
дружници. Императорът, като ги забелязал, съблякъл
царского си облекло, наметнал плащ, окачил коро-
ната си на лакътя и избягва със всички сили
Ntcephorus Patriarchs — Патриарх Никифор
293
ow£ero. ol 6к “AfiaQot oirv iivfirp xcaa zip-
diaeftr faezi&evw, xai to nedfov to
лоб mi?frog о "Ербоцот xalovot xmain-
(iovte.s idgiaavro. ev&evde re oxeidwfvtat (Aygi
xai eis rijV ro? Bagflvoaov потаило yEtpvQcu1
xai rd тЦбе %a}Qta nixQ&s хатгкр^оуто xd
top ‘ Pwuaiwv S/maov &<pei6vK exegai^ov, tty> re
fiaaiiocip’ iG&tjza xat ras ctoias лидаХаррб-
vovoi, nQos 6k xd та fivju£Aix& vgyim xd tovs
Qiaxofii^ovias ananas. ni-Siorov 8'e ooov labv
<h’6oano8touuevoi fioQt&fanrov Itycmes ngbt ту
(хретеда блехорюаг’ eis efi6op.ijxovzD 81 xd
6taxooias xuidSag AvSgaiv те xai yoraixair,
xatt&reQ evioi tcdt 6/mvzwv 6iu6odvte.s ai.hj-
i.ots orvcpSA Etpaoco’, 6 fttnifyicx; avrais asms
cvvtfvexTO. (pp. 12, 20—14, 10)
3. A-vares Slavique Constantinopolim
aggredlantur
Ol 8e "Afkigoi еяи rd? onovdas fiiehroav
(xd yaQ c Hq&xaeios hqiv Пёдак IxoiQarevoai
dtogois stQ&s avzovs raizas tfiefiaiov, йлоо/о-
pevos nUQeyeiv avrois vonwpfawv pvQtaSug
eixoaiv, ifit/Qovs avzois 8e8n»dos ft'Ct twv
dan- ’Iw&vvqv тоЪгора, 8v 8i) xai ’ArcdaQi-
yov Sxdleoe, vo&os 8e J)V аотф lx ncMaxijs,
xd Xteq-avov &pey>i6v avrov, viov Mapias zijs
d6sfapijs airov xd Evtqoshov, Iri 8k xd 'Ito-
бП’гр etegov, viiv Bcbvov tov nargixiov, xd
avrov lx naikaxfjs тлф yeyovora), xd aizot
IxotQmeiovres тф refyei той Bv^avtiov neM-
£ovotT, ei’fivs re n&na evenbtQuw z<\ xQoiitneia.
xai Фзалед &vapeQt.oauevot IxatEQOi riv 6>Qq.-
xixbv Воалодо!’ Перса. pev rd rys ’Aoufrdoc
ftoiQas xafyfeotn-, ’Afiaoot 8k w Ini Ooqxtjs
8dq>&EiQov %a>Qor. aMtjJ.ots re koyoti oi ”Afia-
qoi ovveziOevto cvfitpaevyaarrES lleiv to Bv-
tjoaiov. of ovv 'Afiapoi рцуауурата tetyopayu
Itextacvov' nvQ-yoi 6k fyjav xai уекф-
8a-
ytv ava xQfio;, tXTeuffev tf zloelffaiT /i6i.it
atb^eto. Ol bi flaofiaoei ineMeyto, xai S&o
r?S «oZscus nebhn> so xalovpivev «а...
laftfimovot, xai oxtdmvtivtai ripe xaior/irriji
yeifigat tov Bugpvoooy xma^tw, n<A}.a 'Powaitov
&v igovvzrtf xai та vjjiit yinoia ~axotpT zerrd^oso,
njv se {faaMxijv xai res crozes лада-
f.anPAioooiv. su 61 xai ti {h/iefjxa ogyava.
.’rtwres it TO>-s vavta itaxofii^ovzas xai itov toiywttov
soils awovraj tanoXt. 'O 8i aociabs t)ani — zHiv
alovtav ход' nvzols aiyj.iaiibaoi, vvs хата tijv
"A/16ooiv yrjv amxiftioav uibgan tr. xai ywaix&v,
Tig Siaxoalas xai ipSofdxovza yiinibaf, &s zivr.s &a-
boaoavte &uTti^ytjnav, a wsfeexto.
да го преследват и след като стигнали
до полете пред столицата, което се иа-
рича Евдомон, разположили се там на
стан. А след това се пръенали дори до
моста на реката Варвиз. Те оплячкос-
вали жестоко тамошните места и по-
губвали безпощадно ромейского населе-
ние. Заграбили царската багреница и
одеждите, а след това и театралните
съоръжения и заловили всички, конто
ги превозвали. А многобройния народ,
който поробили, отвели в плен в своите
земи. Целият брой на пленниците до-
стигнал до двесте и седемдесет хиляди
мъже и жени1, както казали единодуш-
но някои от уловените, конто избягали.
3. Поход на авари и славяни срещу
Цариград
Аварите пък, понеже нарушили мир-
ния договор (Ираклий, преди да иде на
поход срешу персите, заякчил договора
с тях чрез дарове, като обещал да им
даде двеста хиляди жълтици и им дал
единия от синовете си на име Иоан, ко-
гото зовели и Аталарих и който му
бил незаконен син от наложница, и своя
племенник, син на сестра му Мария и
на Евтропий, а освен това и друг един
Йоан, син на патриция Бонос, роден съ-
що от наложница), и излезли на по-
ход и се приближили до стените на Ви-
зантией, и опожарили веднага всички
предградия. И като че ли двете страни
си поделили тракийския Босфор: перси-
те съсипвали местата в азиатската част,
аварите опустошавали Тракийската об-
лает. Варварите се евързвали с взаимни
договори и се споразумели да превзе-
мат Византион2. И тъй, аварите построи-
ли стенобитни машини. Тия съоръжения
към Византией. След това илязъл в града и едва
се спасил. А варварите наладнваи, завзели полето
извън града, наречено Евдомон, и се пръенали
чак до така наречения мост на река Варвиз. Те
погубили множество ромеи и опустошили жестоко
тамошните места, награбили царската багренипл и
оаеждите, а съшо и театралните съоръжена я и всич-
ки, конто ги превозвали, а от служителите тези,
конто били заедно с тях. Броят на уловените от
тях пленнадн, конто отвели в аварската земя, мъже
и жени, достигнал до двеста и седемдесет хиляди,
както твърдят някои от избягалите.
1 Числото ва пленените е спорно, защото у други автори броят на пленниците е даден различно.
Сри. Кулаковскпй, История, Ш, стр. 55, бел. I и 2. - В този огкъс става дума за обсадата на
Царвград от авари, славяни и перси през 626 г.
294
Nicephorus Patriarchs — Патриарх Никифор
vai та xataoxeudopma. xal tnel npoo-fieaav
тф celxei та opyava, iff,la Svvapts l^amvaiOK
таЪта SiikuoF xal tovs Iv auxcns ran’ ’Арбою?
рахфёв fiicoAecev. inetSfy fie xal Sxlaffyvci
nJafyfhi ol ’AfiaQOi ImrpiQovto xcu, els ov/a/m-
yiav lygcovto, fiefidnteaav fie avrois cqpeiov
cbs fy>txa &v tfioieV nvQooiis dvcupbevras els zb
BAayegvcTtv JiQOTeixiofia, to xaAoitpevov Utbquv,
ev&vg ара ток povogvAois uxatiots xdxeivoi
ene^loiev, &s nAoi/мр avapavevzes wji’ noAcv
xQaraiws &oQv^ocoaiv al/wi те afietas Aafio-
ftevoi lx Tcbv тесусЪг dvatQexGviF.s evxos tijs
noAecos yevtovzai. fiijAa ovv таЪта Bcbvcp т<у
naipixhp lyevovto, xal altos firifeeis fAv xcu
TQajQets &e,u6aas, els xfiv /юрок Iv <3 то orj-
peiov IfiefioTo xa&onAloas nQoadtQpUJev, cbsav-
xcos xal nobs Tijv dvrinega axTt]v zas Sufaeis
enlAacev fiiatpQvxzaiQeio&ai те ev&etos enetQe-
ipev. onto fiij ol 2xAapoc беиобреюс lx tov
noxa/iov tov xaAov/Avov Baofivooov dpdiQpcDV
xal xatd xijs ггбАеак yeoccv. at Sb inexfipapov-
oai xal els peace? avzovs AnoAaflovoai lx
tov evdecos Ixteivov, xal eupati tioDm то
bcilacoiov vfiaiQ Ipocviooeto, Iv tots ntcbpaotv
ovv z&v dvaiQeilevtav xal yvvaixes ^xAaffyvcu
xmepaivovto. <Ша lavra о? fidofiaaot btaod-
pevoi xal t^s ngocebQt'as anemdvtes no<o ti}?
ttbtwv dve^evywov. 6 fie &QyieQevs n/s nci-
Aeus ovv Kcovotavtivcp Tty Pacilei evyitQtfttrp
Qtovs Attas rty &eq> noooeptQov tv r<y ww5
t^s fteopiytOQOs тф tv B/.axeavcus tb()vpevo)
dpixopevoC tetyps eb'dvs ёа),их)оареты tov ie~
qov exeivov vaov tpQuvQiov xateottjaav. хсй rd
per 'Afiagcov oi>T<o np taje. (pp, 17, 16—
19, 2)
4. Cubratus ab Avaribus deficit
'Ynb fie zbv avtov xaigbv tncrveotr) Kov~
Pqozos* 6 avfxpws ’OgyaviA 6 raw Ovvoyovv-
Sovqwv xvqios гф тбп> ’Afiigwv yayavto, xai
ov elye nag avrov Aabv neQiv^Qloas i^efiico^e
rijs oixsias yijs- faarzoeofievettu Se ngbs 'Hgd-
xAeucv xcu onevfierat eiQi]V7]v pet aitw, rpmeg
etpvAasco’ peygi zeAovs zcjs lavxaxv {хоф' бшда
те -yag аг>тф Ine/ape xcu ryj tov naxgixtav
a^i<} ttijiXiaev. (p. 24, 9—15)
били дъреени кули и костенурки. И ко-
гато съоръженията били приближени до
стената, божията сила ги разрушила
внезапно и погубила намиращите се в
тях аварски бойци. Понеже аварите во-
дили със себе си и славянски множества,
конто използували като помошни войски.
уговорили се с тях, че когато видят за-
палени факли на външното укрепление
на Влахерните, наречено Птерон, веднага
и те да нападнат с лодките си еднодръв-
ки и, като се явят по водата, да смутят
силно града, а те самите безврепятстве-
во да се спуснат от стените и да вля-
зат в града, Това обаче станало известно
на патриций Бонос и той, след като на-
гласил и въоръжил диери и триери1,
отправил ги към мястото, гдето бил
даден знак, а също така приближил
двуредните кораби до отсрещния бряг
и наредил веднага да дадат огнен сиг-
нал. Славяните, шом съзрели това, по-
теглили от реката, наречена Варвиз,
и тръгнали срещу града. А триредните
кораби, като се спускали напред, обгра-
дили ги и веднага започнали да ги из-
биват. От многото кръв морската вода
почервеняла. Веред труповете на убити-
те се виждали и жени славянки. А вар-
варите, като видели това, отказали се
от обсадата и се завърнали в сграната
си. Тогава архиереят на града2 заедно
с император Константин8 дошли в храма
на божията майка, издигнат във Вла-
херните, и отправили благодарствени
молитви къмъ бога. Веднага построили
стена при онзи свешен храм и поставили
стража. Така завършил аварският поход.
4. Кубрат въетава срещу аварите
По съшото време господарът на уно-
гундурите, Кубрат, племенник на Орган,
въетанал срещу хагана на аварите. Той
се отнесъл много зле с войската, която
била оставена от него, и я изгонил от
своята земя. Отправил пратеници при
Ираклий и сключил с него мир, който
те запазили до края на живота си, за-
шото той му изпратил подаръци и го
почел с достойнството патриций4 * * *.
a) L. b) ioyavU L.
1 Диерите и триериге са били кораби съответно с два и три реда гребци. 1 Архиереят на
града т. е. цариградскивт патриарх Сергий. 8 Става дума за Константин, малолетиивт син на имперв-
тор Ираклий, на косого за регентн по време на персийския поход били оставеии патриарх Сергий и
патриций- Бонос. Вж. Кулакоеский, История, III, сгр. €0. 1 Събитията се отнасят к-ьы 634—635 г. Вж.
Златарски, История, I, 1, стр. 95. — Бурмов. Въпроси из историята на прабългарите, стр. 30—31.
Nicephorus Patriarchs — Патриарх Никифор
295
5. Bulgari in Moesta inferlore regnum
condunt
Aexieov de ijbi} лере туд rrbv keyopevtov
Oijvvwv r.dt Bwltya&nv ней xiaaoiaoi:-
сод avriov. ле@1 rig1 JJaabw kipvyv хата tuv
Kdxfwa -loiauuv рядсоштасуибХас xokavuivy
ueydXy BovkyaQia xal ol муорега Kotga-
yoi, ufidtpvkoi ovtmv xat ovtot tvyyaporu-g.
lv fie roTo Ktovoiavth’ov yQ.iVoig 1>д хата
туг ovotv ItekcMa, Ко^оатод zig livoga xvQiog
yeroftevoc тою cpvkcov zoi'ztov tov fitov ретал-
кадад пеги xarahpnm>& »tovg, l<p die Bia-
ndezai рлбариод zije dlAykwv iinoypiQtodyvtu
Вкитуд, (be av Bid tyg лдод Вккт/коид evvotac
rd туд doyr/c auzcbv bmniigjxto. ovwi uiyQa
туд nargixijg tpQovtiaai'ie.g MtQaivlosrog oXtyoi'
яадгрхтрсбюе yffhov otEOtyoav dX/.yXtov, exao-
tog avztbv zov Лаой tdiov ueQog dnotepv.'ipev. ?.
ф?> о pev TiQmiag Ba'iavbg vibg кеуб/ievog ха-
та та evral-devra avtQi лада tov nazQog lv
tp xQoycvixp yp Biepeivt plyjp. zov Bevpo, v
Bi BevzeQog Xsyopevoi Kotgayos tov Tavcu'v
леосагоОид лотарй? doryce zovttov &vuxgv, v
Be таадтод tov “lozpov латорип’ Вюфйе lv
Uavvcovif}, ip vvv Smb ’ Aft&Quig xeiftevy ai>-
Xigeiai vmonorBog тф lyytogtw l&vet yafyu-
vog, 6 Bl nepnzog xaia zyg cPa^evvyalav ntv-
т&лоЪу IBgvoafievog unbtpo&jg cPwgaloig eye-
veto, tovvjw 6 koatbg zgirog Bbefafog Bvopa
’Ao-toqovx tov dtocmgiv xal тот Jdvaotgu’
noiapbv aeoauo&elg tieqi tBv ’I.tquv olxi^emi,
rfciov прод oixyocv nitrfituiv, ’Oylov" zp
ogxjjv xaiovp&W iptovp, хатакарирегод, BvayjeQ>i
te xal Вролслоу лолерсосд оладхоута' Лосуалуд
те Ion та piv ерлдоодет тр и bvoyptpla xal
тф zekpazcBByg elveu тоух&гшу' та В’ ovv Зяю-
itev HQygvoig afidtoig тетыуюрёта. vvro> tot-
ruv too I'dvovg BiaipeOevroe xcu oxeBao&evzog,
zb tG)v Xa^agan’ tpvXov im> tov IvBoteqov
туд Beovkiad* keyopevyc ycbgas (bg nkyoiov
tcov XaQfUrtdfv <yx»jj48>w лМотуд ddeiag Iv-
reii&EP inEiQexov. tA zotavza латтч хатедда-
uov ytogia туд vлед IJdvzov tov Evlgeivov yijg
xal -далапрд InfQUcif- pieff (or xal Bcuavbv
fae&toiov noujoduevog tig Imayr.oyip' д>6дал'
xareatijoe.
Ktavoraytivog Be Ineidy zyvo> (bg id oxy-
vcbaav zbr ’loigov ebvug та лкуою^отт туд
Soto 'Pcofiaiun1 aoySjc yjooia xaraDeov Biatpih-t-
a) Oyylav L. b) Rtgcxkias L. с) та zoiaPta nuvta
xazatioafinv yugla T^g {megmtztlov tov si'Sttvav yijf
xai DtJAmiris Imj^iaor propon. de Boor
5. Осноеаването на българската
държава в Долна Мизия
Трябва вече да се каже за произхо-
да на така наречените хуни и българи
и за тяхното устройство. Около Мео-
тидското езеро, по реката Куфис, се на-
мира старата така наречена Велика Бъл-
гария и така наречените котраги, които
са също техни едноплеменници. Във
времето на Константин, който умрял на
Запад, някой си, на име Кубрат, госпо-
дар на тези племена, когато умрял,
оставил петима сина, на които заве-
шал да не изоставят съвместното жи-
вее не, за да могат да запазят чрез вза-
имната си привързаност това, което е
под тяхна власт. Те пренебрегнали ба-
щиното си напътствие и след критко
време се разделили един от друг, като
всеки един от тях откъснал една част
от народа. От тях първият син, наречен
Баян, останал съгласно поръчението на
баща си в земята на прадедите си чак
досега, а вторият, наречен Котраг, пре-
минал реката Танане и се заселил сре-
щу тях. Четвъртият пък преминал ре-
ката Истър и се настанил в Панония,
която се намири сега под аварите,
като станал подвластен на местния
народ. Петият се установил при Ра-
венскин Пентапол и станал данъкопла-
тец на ромеите. Най-после третият брат,
на име Аспарух, преминал реките Дне-
пър и Днестър и се заселил при Истър.
Той завзел удобно за заселване място,
наречено на техев език Оглос, което
било недостъпно и непревзимаемо за
неприятелите. Отпред е защитено от
непроходима местност и то поради това,
че е блатиста. Отзад пък е оградено
като със стена от недостъпни стръмни-
ни. И тъй, след като този народ се раз-
делил така и се разпръснал, племето на
хазарите, понеже жиееело близо до сар-
матите, поради това почнало да на-
пада безпрепятствено от вътрешността
на така наречена земя Берзилия. Хаза-
рите опустошили всички тези селиша
от земята на Евксинския понт и до-
стигнали до морето. Заедно с това под-
чинили и Баян и го накарали да пла-
ща данък.
А Константин1, след като узнал, че
заселилият се при Истър народ напада
близките области на ромейската държа-
1 Сиреч Константин IV Погонат.
2§6 Nrceplionis Patriarchs — Патриарх Никифор
Qeiv ^nezet&ei, orgarbr бзМтгр Ini rijv &дд-
хфаг diaftifiaaag j'wpai', гс хи‘ отолог 6л-
Moag хата rov S&vovg (bs Ajiwo/zevog фуето.
ol 6t: BovAyagoi to>v ts izmixwv xai nAoipcov
та nliffiri •fteactfymot xd тф ai/pvibtro xai
mvAntaztp xaranAayevzeg ngog t« iauuov
бууоырата eipvyov, тётдаои- TjpiQOiq ixecoe
vno/eetvavTeg" xai ra>v rPcopaiatv fii] dwrjdev-
twv airroig лоЛе/мр ov/ipugai did тг/г dvo-
ywglav tov zonuv, Aveid/zflavov та ai-wvs
xai noo^v/iozeooi eyivovzo. v de [iacifeig хботр
nodaXytxfi ovoye&sig xd o^vnadijoag Ini Me-
m'luftoetuy rrp- swfav йлёлАес fteQaneiag evexer,
п(Х>ша&£ rots apyuvai xd. tois Aadig лрове-
doevetv тф dyvgwpuzi xd ooa noog aiwi'uv
tov Edvobg xarsoyamofiai. tpi^fai de ug idedo-
to tov Paatlea tpevyeiv uipduvoa, di fy &oqv-
(hffilvteg ulidevbs ёкохоттод owuivtog txpevyov.
oi di BovAyapoi imddvreg inedioixov xagre-
qws, xai ooovg /лЬг rov Aaov xateldp/iavov
dvjjQoev, jileitnovg di xd АтдаорАп^аг. negai-
co&enes di rox “/отрог ini rip> Asyop.svtjv Bag-
nAijoicv ’Odvoaov xd tov dnepxeigevov
/zeooyalov, to oyvQnv xd dotpaXig tov vmov
navro'&Ev lx те tov norapov xd rije ayav dvo-
ywplag &eaoa(isvoi ei'tav&a oxijvova. xqotovol
de xd twv [eyytf«„T(OT’J TWparxrgievwv Sxla-
frijviav l&v&v, xai oug /zhv та npbg ’ Agapovs
nA-patdan-xa tpQovpElv, ofc<5e та лрод rPa>pd-
ovc eyyigovza zypeir inciArwvav. iv twtois
6%V(>ci:i&6r7On’ xd avSp^erzwv та ш Оддлтр
уш(яа re xd noliofiata xamdjjovv. InexeiQOW
тф (tootle! de fydyxy ту таИта titmvTi hi
zeXeofiaoi ~tQbg abtmc on&deo&ai. (pp. 33,
13—35, 25)
6. lustintanus Rhinocopimenos Slaves e
reglone, Thessalonlcae in Asian transfert
Kixrahundvsi di elg rrp' fiaaiksiav tov vlbv
* 1uvotouzvov ixxacSextrror thug zijg fflixiag
dyevza, од rife fiaoAelag inilafiopevog та vno
tov ftarpSg r^g T.tQ>jvrjg Svexev xd t§5 SAhy;
лоАлаау; eita^hs pQapev&evza бкото&ре. fzd?
(or Avei xd vt]v jiqos tovs BovXyaQovg yevb-
idvv 'etgify-fp’; brnix& di стдОтЕ^иата л.дод rot?
1 й( BaQvav L.
ва, се заел да го унйщожи, прекарал
тежко въоръжени войски в тракийската
земя, въоръжил също и флота и се от-
правил против този народ, за да се от-
бранява. А българите, шом видели мно-
жеството конници и кораби, уплатили
се от внезапния и ненадейния поход, из-
бягали в своите укрепления и там оста-
нали четири дни. И понеже ромеите не
могли да завържат сражение с тях по-
ради непроходимостта на мястото, те се
съвзели и станали по-смели. Императо-
рът пък, обзет от подагра и страдай!
силно, отплувал за град Месемврия, за
да се лекува, след като заповядал на
военачалниците и на войските да об-
саждат укреплението и да предприемат
действия, колкото за отблъскване на тоя
народ. Обаче се разпръснала някаква
мълва, която съобщавала, че императо-
рът бяга. Ромеите, обезпокоени от нея,
избягали бързо, без викой да ги пре-
следеа. А българите, като видели това,
започнали да ги лреследват стремително
и колкото войници улавяли, убивали ги,
а мнозина ранявали. Те преминали Ис-
тър, [спускали се] към така наречената
Варна, близо до Одесос, и до разполо-
жената по-нататък вътрешна земя и
когато видели, че мястото е укрепено
и осигурено отвсякъде, и от реката и
от непреходимата местност, установили
се тук. Те покорили и славянските пле-
мена, конто живеели наблизо, и заповядали
на едните да бранят зените, конто гра-
ничат с аварите, а на другите да пазит
зените, конто са съседни на ромеите.
Между това те, след като се укрепили
и се усилили, започнали да опустошават
селата и градовете на Тракия. Импера-
торътъ пък, като гледал това, принудил
се да сключи договор с тях при усло-
вие да плаща данък.
6. Юстиниан Ринотмет преселва
солунските славяни в Мала Азия
[Константин1 *] оставил императорската
власт на сина си Юстиниан5, който ка-
рал шестнадесетгодишната си възраст.
Юстиниан, след като получил импе-
раторската власт, нарушил нарежда-
нията на баша си относно мира и
останалия държдвен ред. Заедно с това
развалил и сключения с българите
мир. А като довел конните войски в
« Сиреч ви-
1 Тук авторът има предвид византийский император Константин IV Погонат.
зантийският император Юстинван 1! Ринотмет.
Nicephorus Patriarcba — Патриарх Никифор
297
Oqqxdx г? 6taynyaiv ytoqiots етц T(br Sxkajiq-
vwv ео&ёок toqpqoe. usyot 6e Ge.aaalovixqs
ixdqaptbv nikecos, полка totv Ixetoe 2хкав?/-
vcbv yevy та abv nokeutp zd di 6pokoyiq,
nuqakafidiv, ek tqv tov ’(Jipixiov keyo,uevqv
yyuoav 6ia rys ’AflvSov Stajii^aoas xmeGrijoev.
If <ov ozqatevei a%qi xat els rpiaxovza yif.ia-
6as лабу, oes ifonki-'as kabr ixtikeoe negwv-
oiov, Uqypvza avtols lx ran1 s^yEvenriqu» fm-
orqoas Nefiovkove zovvojua. eis oil? iiaqqqefis
kvei tqv nqos rovs Saqaxqvoi'S пара tov na-
tqbs yevopb’rfv elQip’tp, uediotr/ci be xai tors
iv тф fqei too Aifiavov koxovvras ex nakcuoi'
Xqovov onkfras. biotqaievei 61. xuz" avztbv,
xal хата ti)v SEfjaacunokiv yivetai. xai ctwrot
be Imotqarevoavzes nqbs Guzovs naqayivovzac
xal zd ah' zqs elQfyqs tpvkarzeodai /Je/fata
nap aintov Izpaoxov, el 61 fiovkoivzo Aiaacqi-
g>eiv ' Pto/taioi, &ebv xqttrjv ta>v ahien ytveo-
&ai. ’lovoaviavov 61 pakkov tijs pdffflS dlqov-
pevov, ovtoi tov tqs eiqijv^s IyyQotpov koyov
e<p’ fapqkbv avapzrjaavzes oypeiov nqoayecv Ixl-
kevov, xal 61 хата cPa>palwv fyjtbqoiv ol 6e
els tpvyip etqdxovTO. xai 6 xkyfiels ntQtovmos
raiv Sxkafiaiv kabs to is Saqaxvp’dis npoori-
fierai, xal aev avrdis 'Pcopatovs avtiqwv. If
ov nkeiov nqocxuioaiiei'oi &aqaos nkeidvais zi/v
‘Pcopalwv &qytjv Ikvpaivavzo. xdi rd psv nqos
to i^viK ovtto ж eoyev. (pp. 36, 12—37
Ю)
7. Terbellis lustinianum ad regnum recu-
perandum adiuvat
Tavza be fiipriezat Oeo6w(_q. пара znos
to)v zov nazqbs oixstan’' q di id zvjs ijufiov-
kijs тф avbql 6-veztbei. xai avzbs zbv olxeiov
ixeivov tov Xaf&qov xakeaas xai foubnaoas
per’avtov ayyovq atoqibroxe, тф afazo te тропы
dvaiqei xal tbv Boondqov dqyovta. eu&u? di
Cieobwqav tqv yapczqv Ttqbs tqbv nmm ix~
перла, abtos be &ndoas els Topivb xakuupevov
naqaffakaootov yo>qlov xatqkike. xdxezae rqi
тракийските земи, отправил се веднага
срещу славяните. Той нахлул чак до
град Солун и като покорил много от
тамошните славянски племена едни с
война, а други с договор, — прекарал ги
през Абидос и ги настанил в така наре-
чената облает Опсикион. От тях той
набрал войска до три де сет хиляди, който
въоръжил и нарекъл „отбрана войска".
За техен начал ник поставил едного от
благородниците, на име Небул. Упова-
вайки се на тях, той нарушил сключе-
ния от баща му мир със сарацините.
Също преместил войниците, конто от
старо време стоели на стан в планината
Ливан1. Той се отправил на поход сре-
щу сарацините и дошъл в Севастопол2,
а също и сарацините, като гръгнали на
поход, пристигнали {там]. Те назвали, че
спазвали здраво мирните условия, но
ако ромеите иекят да ги нарушат, бог
ще бъде съдник на виновните. Но по-
неже Юстиниан предпочел войната, тези,
след като окачййи писмения мирен до-
говор на вясоко знаме, заповядали да
бъде носено отпред и настъпили срещу
ромеите. А ромеите ударили на бягство.
Така наречената пък „отбрана славянска
войска" се присъединила към сарацините
и заедно с тях избивала ромеите8. Вслед-
ствие на това те придобили още по-го-
ляма смелост и причинявали по-големи
щети на ромейската държава. Така ни-
как станали работите с този народ.
7. Тервел помага на Юстиниан да си
възвърне престола
За това било донесено на Теодора4
от някой от бащините й слуги. А тя
съобшила за заговора на мъжа, си6. А
той, като повикал оня служител, хазари-
на6, и като се отделил на страна с него,
удушил го с примка, по същия начин
убил и управителя на Босфор. Веднага
изпратил жена си Теодора при баша й,
а сам, като потеглил, слязъл към край-
брежното селище, което се наричало
a) Ne/9ovZoy £. b) To/iiv L.
3 Ливан — планина н Сирия. а Вероятно става дума за гр. Севастопол в Първа Армения,
дн. гр. Sulu Saray. а Небул заедно с около 20 хиляди славяни преминал ва страната на ара-
бите през 693 г. За това сьбитяе еж. Theophanes, ор. с., р. 366,2. Срв. Златарски, История I, I, стр.
I62-—163. 4 Византийският император Тиберий Н (698—705) искал да премахнесваления Юстиниан II
Ринотмет, който живеел във Фанагория. Той изпратил много пари иподаръци на хазарския управител,
за да убие Юстиниан. Този се съгласил и подготвял убийството, но за заговора било съобшено на
Теодора жената на Юстиниан, сестра на хазарския хаган. 5 Сиреч на Юстиниан II Ринотмет.
6 Управителят на Фанагория поставил хора, конто уж да пазят Юстиинан II От покушения, а всъщност
били наг сварены да го у бинт при удобен случай.
38 Гръцки извори за Сългарската история, Ш
298
Nicephorus Patnarcfia — Патриарх Никифор
imfiac ovv erlgois ttoiv rfrApaw xal. tavr/jv
nagaaXgvcras ii/.Jh ulyQi SvpfJotov rf/ ncAei
лл^ошоа? Xepofox*. xal ngocoQutcias тф ixei-
ot sipen nqunst era iwv eiatgwv ent tf/ 3t6-
Asi,xdxei&£v Sysistgus avrov rov Bagaoilaxuugiov
xal riv rvfirvv dAs/.rpbv rov xe Sahfifir xai
fr^govg nvds fb’dfwr. xal ovv avrols IxnAsvoas,
та /.eyofieva NexQixrifta rtagsMiwr л^о? ruv
'Icrgur ягоса/tov rtaQayiverw. rxei&er ixaipns.i
r<w ovvovrayv nra £rfrparvv ngos TeQfier.a’ xft-
gtov i'vra tyvcxavra tU»v ixtice Bovi.ya.Qa>»., эт<«-
дакала»1 ovAla^eo&ai avrip маге то»' Tijf fiaoi-
ieias dnolifyeo'&ui flgi/rov, ал2а те хтлпота
Агора fauoyopevos хш ti/v f.avrov fiuyatega els
yuviuxa аитф Bo'joeir eaayyaiauevos. и Be
zigofifyuos er Jtaoiv vneixe, xai ’lovormnvbv
ovv uufi реуалц ibesaro, хш tinavxa гй» ra’
си’чф kabv bakisas ovv аотф im rf/V Paoikev-
ovouv шуего. agooeBgew Al tip retype Bia-
ypgvtbv lai rgiaiv fifaguK, H£uhv tovs rijs ro-
kews eicbex&rput aircbv fiaotksa. ol be abygcbs
f'pQi^ovre; блелерли». 6 Al vvxrbs doBverai
ovv oAiyois not хита tov rijs nokecos iycoybv
xdvrevilev aagakapfidvei ript aokiv xal xqos
fitpiyv oxijvovtai ev тф лаАатйу Bka/pgvd)v.
’Hgdxketov As top dbekfpbv 'Ar/xtidgov mga-
rtyyuv tov «varokixov otQarov yevbpevov xal
rubs Skkovs agyovtas xal vnaoxioras avrov
ngbs np xelffit i>u £6kov Avijgrrjoev. 'Arptpa-
gov Bl ovkkaffd»' Vfibopov eras lv rfi paaikeiq.
Btavf’oayxa, Un be xal Aedvnov oiB^qok яе-
Btjoas xateoyev lv sIqxt^' petd bl такта inni-
xbv imtsieaas аушга, Оатерог per lx As^u7>v
fiaregov be is dgiorega»' tots ztoolv avrov
nareio&at glytas ial togas fioayeias, utia тоё-
та txaepaet ev тф xoAovuivxg Kwijytxp xpt]-
tHjr/п ras xerpakas. tor Be Bovky&Qtov Soxpr-
та Teg^ekiv reiypvs B^.axegvii>v cxrp’ovpe-
rvr aokka Tpikotpgovijoauevos, teles aag-iyevb-
uow TtQos avrov yiaviba те aegtfidiiei 0aoi-
lixi,v xai Katoaga dvayogsvet, xai ovpaage-
Aqov ju>it]odpevcis ngoaxvvtic&ai ovv avtip кти
roii Iftov btlkeve, xai rXsZota nagaayppevos
Atoga agbs та eavror 1^еле,ипе. (pp. 41,
11—42, 25)
Томи1. И там той се качил на кораб с дру-
ги някои мъже, и плувайки край брега до-
шъл до Символ, като сеприближил до град
Херсон. И когато пуснал котва в тамош-
ното пристанище, изпратил един от дру-
гарите си в града, а той довел оттам при
негоВарасвакурий, неговия брат Салнван и
няколко други мъже. Юстиниан отплу-
вал с тях, минал покрай така наречени-
те Некропили и пристигнал при река
Истър. Оттук изпратил един от спътни-
ците си, на име Стефан, при Тервел,
който бил тогава господар на тамощ-
ните българи, с молба да му ломогне
да си възвърне императорский пре-
стол. Той му обещавал много други
дарове и му съобщавал, че ще му даде
собствената си дъщери за жена. Тервел
пък с готовност се съгласил на всичко
и приел с големи почести Юстиниан.
Сетне въоръжил цялата своя войска и
се отправил заедно с него срещу Констан-
тинопол. Юстиниан престоял при Влахерн-
ската стена три дена и ваисквал от
гражданите да го приемат като импера-
тор. А те го наругали позорно и го от-
пратвли. Обаче той се вмъкнал през
нощта с няколко души през градския водо-
провод оттук завладял града и скоро се
установил във Влахернския дворец. Той
набил на кол при стените стратега на
източната войска Ираклий, брат на Ап-
симар2, останалите началници и неговите
щитоносци. Уловил Апсимир, който ка-
рал седмата година от царуването си,
също и Леонтий3, оковал ги във вериги
и ги задържал в затвор. След като
устроил конни състезания, той ги хвърлил
пред криката си, единия от дясната стра-
на, а другия от лявата, за да ги гази
известно време. Пчеле ги изпратил в
така наречения Кинигий4, за да им отсе-
кат главите. Той извънредно любезно
се отнесъл с владетеля на българите
Тервел, който бил на стан извън Вла-
хернската стена, и най-сетне, когато
Тервел дошъл при него, наметнал му
царска хламида и го провъзгласил за
кесар. И като го поставил да седне до
себе си, заповядал на войските да се
поклонят на двамата. Надарил го с мно-
го дарове и го изпригил в земята му.
• Томи — до дн. гр. Кюстенджа. * Тук става лума за Ансимар, който ири аровъзгласяваието си
за император бил наречен Тибервй II. 8 Тук става дума за сваления византийски император Леонтий
(695—698). 1 КивигиЙ (Кги/у«ж», се наричало мястото, където ставали борби с диви жи-
вотни. В Кинигиона се извършвали смъртиите ваказания. Вж. Janin, op. с., рр. 20, 21, 23, 190,349—350.
Nicephorus Patriarcha — 11атрварх Никифор
299
8. lustinianus Rhinocopimenus pacetn
cum Bulgaris compositam rumpit
Мета tovto Avei rqv hqos rolv BovAya-
qovc eiQqi'ip', xai ozgazevuoza zz/eloza bid те
yij? xai tiaidaaqs nebs zoic Opaxwois ис&ёп.
biayaydrv nobs rf] 'Ayyialcp лА)ы (bs xoie-
frqadiv avrovs taagayii'ezat. dgwAxrcos be rov
iaov fftQoc td bceioe -rcbia Im xoptbij %одтог
oxebawvpevov imnimovotr a&gdcos ol Bwk-
yaooi xai лсМок avzo>v btaq'lRtgnvoi, лпл}т-с
be xai шх/ламЬтотс elkav. xai lovozmarip
ev rfi noi.ei ^AyxuUxi/ ano№t<pf}ivn rm TQtah'
quEQatc ngooEbgEvovaiv. 6 be vvxrbs vomit
auftag tpvyfj exeiflev алЕлЛеме xat eis Bv-
trlvuov Eravayeziu. (p. 43, 9—18)
9. Terbellis auxilium Instiniano mittit
’lovcmvuo-bs bi XGovov nagegyppevoi' tvt~
tbsmsvev (bs хсй nag a&rnv fittetyiiEvos ей].
d«i tovto algelrai Teq0e%o' tov agyprta ribv
BovJcyaQwv хсй тт/пхаита avppa%e~v ai>t(p. 6
be лврла nobs Mr avbyas (bs t(MJXi?.iovs,
ovs beSauevos оумледсиоетси avtdis, xai бра
тф rov ’Oytxtov Хеуо/легм отдатсЪ els то xa-
Aovtievov леЬ1от rov Aapargv Ibeioaobai ла-
(jexeAevev. autos bi rove re ilQXpvms iavrov
xai otQarbv onilzqv ezeqov па$л)гфйп> ngbs
tois UovtixoIs l£ibeape yfltQirjts.axQi^agafla-
hiaalov xdipijc Пууйлааои bvopa^ouevijs, wo-
re iivapav&da'Eiv olu та ev Xegowvi abrtp ne-
лдауратЕито. eni %govov be rtva ixeice biargt-
ytas хсй fratj&pevos rov тоюйто»’ отоЯог о v
тф Фйштжр fiaoikevovzi люк Bvgbrur#'
xataiQovza, ngbs tov хаташ/рбётта аитф Zaov
хата tbv Aapatguv ndiivootel. Ф^.ттихюс be
uoXepov txros els t/jv srdXtv efcjfa, хсй altzixa
' HaIov ацг ЬлМт]) Ааф хата ' lovanviavov
аловгёНы. хсй afreds тф piv ouvdvri 'lovan-
viavw nitjfiei Sgxots rdrijs awnioifts ifieflatot-
oe xai тот twv Воыуадсот Aadv otbovs bray-
qxEiv vnioyjeto, питчи be ’lovortviavov ri/v xe-
fyaAijv ixtipvei, ijbe eras &aor bvvoavzos iv
t^ bsvTEQa avrov fiaoiielq, xai. лдос Фйшт-
xbv bnsunei. (p. 47, 1—22)
8. Юстиниаан Ринотмет нарушава
мира с българите
След това Юстиниан нарушил мира
с българите. Той превел много войска
по суша и море в тракийските области
и пристигнал в град Анхиало, за да во-
юва с тих. А когато войската се пръе-
кала непредпазливо по тамошните поля,
за да събира сено, българите ги напад-
нали внезапно и погубили мнозина от
тях, а и мнозина взели пленници. Те
дебнели останалия в града Анхиало
Юстиниан в продължение на три дена.
А той се качил нощем на кораб и с бяг-
ство отплувал оттам и се завърнал в
Византион1 *.
9. Тервел изпраща военна помощ
на Юстиниан И
След като изминало известно време,
Юстиниан започнал да подозира, че ще
бъде победен и от тих3. Затова той скло-
нил Тервел, вожда на българите, и този
път да му помага. Тервел изпратил при
него около 3000 души. Юстиниан ги приел,
преминал с тях отвъд8 и заповядал да
се разположат на стан заедно с така
наречената опсикийска войска в полете,
именувано Даматрис*. А сам той с вое-
началнипите си и с друга тежко въо-
ръжена войска избързал към понтийски-
те области чак до приморского село,
наречено ГингилисБ, за да научи какво
е било извършено против него в Херсо-
нес. Той прекарал известно време там и
понеже видял да пристига към Византион
толкова голяма флота заедно с обяви-
лия се за император Филипик®, завърнал се
назад при войската, която бил оставил в
Даматрис. Филипик влязъл в столицата
без бой и веднага изпратил Илия с теж-
ковъоръжена войска срещу Юстиниан.
И уверил с клетви, че ще пощади
придружаващата Юстиниана войска, и
обещал на българската войска да се
завърне читава, а на самия Юстиниан,
който карал шестата година на своето
повторно царуване, отрязъл главата и я
изпритял на Филипик.
1 За нарушаването на мирв с българите от Юстиниан Н през 708 г. вж. Златарски, История,
1. 1, стр. 174. - Юстиниан се ночувствувал заплашен от рвзбунтувалите се срешу него в
Херсон войници, конто през 711 г. действително го свалили от престола. 8 Сиреч в Мала
Азии. 4 * * * Даматрис (Aaimtovc) гориста местност к областта Бигиния, източно от Хрнзопол.
Там имало оланина и поле със същото име. Никои смятат, че това е дн. Алмтаг, а други - дн. Бул-
iyp.iy “ Гингплис е било село близо до ip. Синоп. “ Филипик Вардан бил провъзгласен за им-
ператор от разбунтуваните войници, изпратеяи от Юстиннан Л да накажат гражданите на гр. Херсонес.
300
Nicephorus Patriarchs — Патриарх Никифор
10. Exercitus Bulgarorum usque ad Aare-
am portam pervenif
’ Ev tovtok rov BmifyaOMV блМтрд tint-
МЯ li&Qomg toog ev тф ()(>qxo<w Воалодсл
oixovvtag tneiontmec xcu Murv зЛйстог twv
syyfaQiwv XQ/ r®F & Bv£avtiov dia^EiKuvtwv
твоу/Ewg хай ц&ола&ыад evexev dvcagovmr,
dMovt те ^уиа/сотечот' xal agyvQov cog tAei-
utov xat cxefo] от oMyu naQ airrwv wgoa-
xvria&fiFroi' ddefag 61 avTOtc igooyevopivng
xal nQog гф yjenuahp Tefyei ryg лбЛвтд oxe~
ddnuvrm, xal гЦд Xovu'/jg xalovpin/c
atvfajg лдоЕхбдардгсвд. exei&ev сяотоагцоют'д
этоЛЛа rd ini Ogaxtfg ycogia м<втЛтр[ргга1.
(p. 48, 15-24)
11. Georgius Buraphus patricius exercitui
Romano in Thraciam contra Bwlgaros
proficiscentl praeest
Геыоучбс tig fivofia, to lntxhp> Вощ/туос,
•tOTQixtog rvyydvcor xai rov ‘Oipixtco tnparoF
nyovfievog, лдбд тр Oq^x)) ттрчхаита imdtjfubv
cpvlaxtjg evexa rijg усодад 6ia zip’ twv Bovl.~
yagwr xatabfMjf.i}(rt yvtofijj Geudcagov tov
nmQwiov to inwkrjv Mvaxtov stepnei twv
vnr/QtTwv Tiva, ’ Potty oy vvopa, ah' 6Alyoig
ozQaTiwTOig лдое to Bv^arnov та лдбс Tip-
ФАтлисоЪ ёлс/tovl.iy вттЕлёсоУгад. (р. 49,
5—12)
12. Bulgari Arthemium ad regnutn poti-
undum. adiuvant
’Адтё/июд 61 iv OeuoaXovixp ё^бдются &>v
ziah.v itioavu тту; fiaoiletag isiofQatrjOECv, xal
&ie%eiQEi roiade лдйтгаг. удасри лро? Siotv-
viov natgcxiw to inlxhjv TwA&tffv, nQog ту
twv Bov^yapon' бмтд'фоут.а xd>Qq лада fiaai-
кёыд zrp'txavTa HtnomaMvta cog nv ovppayiav
nag' avzorv хата twv Sagcaopmv Atfawcro,
cmwg abttp zaig xara ywbpttiv ovpnQa^etev,
tivanetoj] 61 xcu BovAyrfoovg ovvegy^osiv аитф.
6 61 tovto глЕоуето. ygdifEi 61 xal тцюд Nt-
xt/rav tov fiaytcigov to Svlivfajv, iv
KotvcnavrcvovnoXet. г'лпдургта, Utt 61 xal лдос
'lawryv nmgixtov xal tov isyopivov ffaoiAcxov
’Otpuciov fyyepAva, xal Geoxtuttov tov tiqw-
10. Българска войска нахлува
do Златпната врата
Между това тежковъоръжена бъл-
гарска войска нападнала внезапно жите-
лите на тракийския Босфор. Тя избила
много народ от местните жители и от
дошлите от Византией за развлечение и
удоволствие; а други заробила и загра-
била от тях твърде голямо количество
сребро и немалко веши. А понеже им
се удала възможност, българите про-
никнали към сухоземната стена на сто-
лицата и достигнали в набезите си чак
до така наречената Златна врата. Връ-
щайки се оттам, те опустошили много
селища в Тракия1.
И. Папгрицият Георги Вураф начал-
ствува войските в Тракия срещу
българите
Някой си, на име Георгн, с прозвище
Вураф, патриций и началник на опси-
кийската войска, който тогава пребива-
вал в Тракия за защита на страната
поради нападението на българите2, из-
пратил със знанието на патриций Тео-
дор, наричан Миакий, един от служите-
лите си, на име Руф, с неколцина войни-
ка във Византион, за да извършат поку-
шение срещу Филипик3.
10. Българите помагат на Артемий
да завладев престола
Артемий4, който бил заточен в Солун,
отново се опитал да завладее импера-
торската власт и се заел да извърши
следното. Той писал на патриций Сиси-
ний с прозвище Рендакий, който се на-
мирал по това време в земята на бъл-
гарите, изпратен тогава от императора, за
да получи от тях военна помощ срещу
сарацините, да му сътрудничи в това на-
чинание, а да убеди и българите да му
съдействуват. Сисиний обещавал да сто-
ри това. {Артемий] писал също на маги-
стър Никита, с прозвище Ксилинит,
който бил в Константинопол, както и на
патриций Исай, който бил началник на
т. нар. императорски Опсикион; [писал] и
и на Теоктист, който бил най-първият
1 Българите нападнали Тракия истигнали до Златиата врата през 712 г. За тия събития вж. Theo-
phanes, ор. с., р. 382, 22. Срв. Златарски. Исторвя 1, 1, стр. 176. 2 Става дума за споменатото
no-горе нападение през 712 г. 3 Т. е. срещу император Филипик Вардан, който бил ослепен и свален
от престола. i Артемий или сваленвит император Анастасий II (713—715) бил заточен в един мана-
стир в Солун. През 718 г. той се опитал чрез помошта на българите да си възвърие престола, но
без успех. Вж. Златарски, История, 1, 1, стр. 185—187.
Nicephoros Patriarcha — Патриарх Никифор 301
Ttnruv тшу fiaaiAtx&v yfia.ufiatewv xa&' ovs
IbaciAeve xqovovs yevouevw, хсй Nixqrav ini-
xkrp> Avduoxa. agypvr.a reiy/ov, na/judc cpiXias
avaui'M'iioxeo&ai, xai itotgov; tlvae avvtfiexEiv
nvTtb xai np' noitv avoiyvvvai xai (bs Pa.oif.ia
vnobijfcPai. та ypacpevta ovv ео&ос; тф fiaciki
Hiayweboremi, хсй tovs та тобщиата SeSajtivovc
XEtQOvrat xai nAijyaTs atxl&rat, xai ahol ojtto-
Лоуо/чя. xai Ntxtjta uev top ttjv atfar payi-
otqov ней (deoxiicrov ras xetpcMs Et-etEpe,
то s Н'ал/ovg ov imxqws aixtoduevos xai
Hypstvag igoQtftic dninepipEV. ’ Agteutos ё?
(ilia Stofvvitp тф narpixin хсй tois BovAyd-
Q к щхдсс ’HQaxMius хаталарр&ес, obv av-
Tots He xai опер ryyov ix 0eooaioyixt)S dxa~
па" povogvla <Ы avroi nQOoayoQEPOi'Ot. yga-
фп ёе BovAyuQois о Paoiievs (bs т!р elgqi’Tjv
paAAov danaootvTO xai rovg Ejp&Qo's ngoioiEV.
oi ёе els anoioyiav xareonjoav oryyvcb.wp’
ahqoavreg xai td noog slor/vry vmoyyovpevoi.
xai tov fih‘ ’ Apteytw abv иу ёдуиде! 0eo-
aaAovixtjS xdl S),iovg nletotovs ёеоикяпд
'Tfidj paoilea neunovot, xat £ioivviov tov na-
TQixiov tip1 x«paii]V txiE/xcn'T.f.c d>o(WT<OS cteA-
aovoiv ovra) re ngbs т'цу Efaftmv dneyfboow.
(pp. 55, 19-56, 22)
13. Constantinus Copronymus contra Bui-
garos bellum gerlt
Tavta enaeli) notrjaag Kucvotavuvog nose
Hopeio-Dai rd ini 0qQxi}G noXiouata, iv ole
olxigEl SrQOVS xai 'AQpeVtOVS,' oti? ix ТЕ Mt~
i.tfr]valti)v niiecog xai OEoboctovnolxtag peea-
vaozag nenobjxe, та els tip’ Xfcelar avrois dv-
ijxcna (piAoti/Mfc HwQflodpevos. Tavru rotvtv
ol BoviyaQOi (bs inoit^ovTo thaodpevoc, <po-
qoos fftovv лада Ралкы Hi^aopai. то? He pi]
Hegapevov oi' ye Gtgarevoapsvoi та ini 0oq-
x)]g yaiyifi xatktgeypv хш tuxQOv tov paxgoH
xalwpevov telxovg ече^ёЬеот. d He tirrtnefi/ei
xai ovpPoAwv поАЁрш els tpvyip itgfapato
xai eb&oxFr dva xgdtos xai' nAstotovc Bova-
yagovs dvEtie, uer ov noAv nlot xdl nelffi xaf
tibrwv ioTQdTEvev. oi yovv tas vavs iyovres aygi
хсй E-is TEVTcucociovc r„v agcbfiov avvttiovcns,
f>ta tov ISi^etvov ixnAevoavtec xai npds тф”/от-
0O> yevdjuevot пота.иф %o>qoc те BovAyaocov
iniftnoaoav xcv. HoQiaAdmvs ovx dilyovs el-
iov avros Se fulzil ovpifii^as abtotc xatd tag
Aeyofievag MtiQxeA).ag (tpQavQiov He tovto nl-rj-
fjiairari* BovAydgwv xeI/ievov) its «pvyyv ir-
ot императорските секретари по време-
то, когато той царувал, и на Никита, по
прякор Антракс, началник на градските
стени, — да си спомнят зв старого прия-
телство и да бъдат готови да му съ-
трудничат, да отворят града и да го
приемат като император. Обаче съдър-
жанието на писмото било веднага из-
вестено на императора. Той заловил по-
лу чателите на писмата, подложил ги на
мъчения и те признали. На магистър
Никита и на Теоктист отсякъл главите,
а останалите, след като ги измъчил не-
малко и им отнел имотите, изпратил ги
на заточение. Артемий пък заедно с па-
триций Сисиний и българите достигнал
чак до Хераклея, а заедно с тях дошли
и лодките, конто водели от Солун и конто
те наричали еднодръвки. Императоры
обаче писал на българите да предпоче-
тат мира и да му предадат враговете.
А те започнали да се оправдават, по-
искали извинение и обещали да пазят
условията на мира. Те изпратили върва-
ни при императора Артемий заедно с
архиерея на Солун и мнозина други, а
на патриций Сисиний отризали главата,
изпратяли и нея и се завърнали в свои-
те земи.
13. Константин V Копроним воюва
срещу българите
Като завършил това, Константин
почнал да укрепява градовете в Тракия,
вдето заселил сирийци и арменци, конто
преселил от град Мелитена и Теодосио-
пол, и им подарил щедро това, от което
се нуждаели. Обаче българите, като ви-
дели, с че градовете се укрепяват, поиска-
ли да'получат данък от императора. И
понеже императорът не приел това, те
излезли на поход, преминали тракийски-
те селища и достигнали почти до така
наречената Дълга стена. Императорът
пък излязъл срешу тях и завързал сра-
жение, обърнал ги в бягство, преслед-
вал ги с всички сили и погубил твърде
много българи. Не много след това
той се отправил на поход по море и
суша срещу тях. Онези, конто се качи-
ли на корабите, на брой до петстотин,
отплували през Евксинския понт и при-
стигнали при реката Истър. Те опожарили
българската земя и взел и немал ко плен-
ници. Императорът пък завързал сра-
жение с тях при така наречената Мар-
кели (тази крепост се намира най-близо
до българите), обървал ги в бягство и
302
Nicephoros Patriarcha — Патриарх Никифор
дётрахо xal т>л1о>'С avrinv exteivbv. evTEvliev
Ixelroi то тртаг anevFyxapFvoi xeq'i el(ryvys
HifnoM/fifrovro fr. том1 obatinv Texvair djui/gov;
ngo~i epevnt. (pp. 66, 11—67, 3)
14. Pontus frigore Insollto congelat
’En jt(>og rovnus ovHe Ihsivo vvv naga-
HffrtpfTV пёюг. lOQtl l-VEOTt/M- lyiht'TSnOQOV, xru
lv al'Ttj %и/№(!ЮУ yivercu то наталтура xai
тф i>vu xgvegbv xai Идтритатох, tbs (evtp> ti-
ro. xai ffataor ток ттрахштп agtixnv lisio-
teHow Tjjf rygZk ovaias ex rys яе./м аляут
avpfi&ays Tiysews ri;r i9aw, ovx lv ток ykv-
xew uSaoi fiovov, <5116, то Hi} rtagado&tEQov, xal
хата aApvgdc: loovoar nootyros, xal lv
а)мн$ ah' ттШаток тик fil'd rip' olxovuevyr
r&iots, ovx yxiara He ta re vnegfiooeia xai
лдоойдхпа хатах y&tr Hewoihtu. Im rooorw
He xurenvxvorw xal НгЕлуугт' ioote ri(v vkeq-
vovtiov rov Evitivar fhH.aaaav Im oypriois
Ёхатся' яог аяондгатаР.юОуг/и хата то лё/м-
yos, filra xal urns {ктЕухпрЁгоге tieytarws tin
ра/мта xal nkeioTovs лотарал',хш fu тог Ini
Ueoypflgnay xal Myhetuv я6)м> Ед%,6рел>ог
шюхпю x<l>()or та Jt&ytt ovvunoneTptn&iji'ai,
Ага fMHovs xcogyodays ту? rotai/nj? nij^e.ai? ay.Qi
m els TQiaxovta nyxeis' ktl tovwis fypfaov
waa^rtyeinys %tdvo; bis inyo? HiaQi'ifjvai та
xgf’w I'neQavEGTijxK rye tiWjuvFktg pt№
mjxwv nor aklwv eixoot, xai no>? ov/nyvyrat
r/7 yneigrp rip' llal.acaav tbs pybe Hiar.givat
fabifM noriga erega? HnoxexQixai. оитт те аяю
to ngos anxious rprEiQfo&rv vHutg ne^eveiv
xaxa vt'n.ov ашехатва ток tSovlopivou;, @аы-
pd. te yv rd вхвп’ц thorn, oca re ev ток
топ- Aaftiga»’ yys pe.tlofyois xal ток лр/ою-
Xoiqok SxvittxoK eHve-Ol, xai ovx Иг&(молок
pdvov «Ш« xai xTyven xal faxxs eregot? ye-
rdfieva' аяЛсотог He. yHy rvniiikv yeveo&ai
rt]v Ilovuxyv tote fidAaoaap. урерак He rim
Hunnsvofioais x<« 6 пяЛето? IxeTvos tov noye-
tov aba’ig eis HtatpoQa ovQgyyvvxm т/руипи,
Плед els tooovzov vtpos dvloyev tbs ogy Hoxslv
elvru vnEei>ij>yi,a. tovrcov anoggayevta pigt)
Tiva xai efj Hit} row mvevpavov ovvcodovpeva
ngds te Aatpvovaiav, tygovpiov [d'i'| n rys Hov-
rixys polga? IgvpvoTazov tvyyavov, e^oxl/-
Mvot xai (iygt tov uto/mov tov Eii^eivov xu-
reggovor owigatpevm He nobs емяи. хата tov
avroik otfvov nogav, ro»’ petai;v nogOpov riky-
gutnavTa ras exaregayfler fjnelQOvs, тур те
избил мнозина от тях. Българите, след
като претърпели това поражение, за-
почнали преговори за мир и извратили
заложници от собствените си деца1.
14. Черно море замръзва от не-
обикновен студ
Сега, освен гореказаното, не трябва
да се отмине още и следното. Настъ-
пила есен и тогава наставала като че
ли зима, и действително било толкова
студено и сурово време, че влажната
материя поради замръзването предста-
влянала тогава за зрителите странно и
необикновено зрелище. Това станало не
само със сладките води, но, което е
още по-чудно, и при селените води и
в други места на света, а най-вече и
най-силно водите замръзнали в северни-
те и полярни страни. А толкова много
се втвърдила и замръзнала водата, че
повърхнината на Евксинското море се
вледенила на около сто мили покрай
морето, освен това и по-голямата част
от най-големите вътрешни реки. А
също и крайбрежието, което се про-
стора до Месемврия и града Мидия, се
сковало от леда, понеже замръзването
достигнало на дълбочина до тридесет
лакти. Освен това, понеже паднал огро-
мен сняг, ледът се издигнал на повърх-
ността на около други двадесет лакти и
морето се с л ял о никак със сушата, та
не било лесно да се различи дали са
отделени едно от друго. Така, всичката
вода, превърната в суша към север, поз-
волявала на желаещите да пътуват по
нея и всичко, което там се намирало в
пределите на хазарската земя и съсед-
ните скитски народи, станало достъпно,
и то не само за люде, но и за добитък
и други животни. Поради това Понтий-
ского море станало тогава неплавателно.
Изминали се няколко дни и овази огром-
на грамада от-лед се пръснала на мно-
го късове, които се издигали на тол-
кова голяма височина, че изглеждали
като да са превисоки планини. Някои
откъснати от тях части, гласкани от на-
пора на ветровете, били изхвърлени при
Дафнусия2, една много яка крепост в
Понтийската облает, и достигнали чак до
устието на Евксинский понт3. Те се стру-
пали в тамошняя тесен проток, и след
като напълнили намиращия се по средата
брод, съединили една с друга двете
1 Тия сьбитня се отнасят към 75b г. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 202—204. Дафну-
сия (Aw/wio-о) крепост, която се намирала на южния бряг на Черно море, близо до Цариград.
3 Босфора. Морето замръзнало в 763 г.
Nicephorus Patriarcha — Патриарх Никифор
303
(кофст/р xai rip- ’Aotauba, diki/kais owtjvco-
aav, ibs e$ fxarEQtK Sareyav зг?%Ц fiak-
ког ij -rtkol StanEQaiovoftcti It-slvat. up ffovku-
ufvci). Fxei&er оогш-&ог/ш'а 6va rip’ EIqottov-
rt8a idypis 'AfJvdov E^exulh/oav, уяед 8i/
m’8f И-акаооа rlvat rd kotxov Ълыятеггто.
tovtov Ft faiocmaollev Tij dxQfrrokei rov Bv-
Tyivriov лаоааоапаггш xai t.<> uvroih Tflyos
яг(п£оеихл’ &s xcu robs evSov ofxorvtCK ovfi-
/««rao/eiy гой caAoi>. xal tovto ryiyfi tiiuiQE-
Ikh1 лау fx&reQa /ieqi/ rtfs йх(>оп6кет£ rd?
rixrdc fyzjrmlrjGi. то de inpos aiirois a7»’
rtfs лдкгме №ix<~>v vnEQavEOTifxt, Л* аута»'
re uves itf axQonokecos Figos rd drrtxQV, «'
ois tviv Eakdrov кеуби&'сп' 1'8qvuii <pqo»qiov,
яг^Ц IhnEQaiovVTO. ravra Екякг/ыт uryirm/v
ro7g rtfs noAEcos irttnoiEC тер miyaMsq) yay
x<« SAuxijnp rtfs fieas fv aaofyq yevoufi'oi
ildtfvois xai AaXfivcis ^2«ot<h? am-Fxo.uevoi
If&evAf faujkkaftoovro. (pp. 67, 4—68, 26)
15. Slav! clrcuni flutnen Artanae con-
sidunt.
Xyovun- 8e ovx &kiyow AwkSovuor, Ех)м-
yev>) rtfs savww цЕтаггцптоуга ytfs rpr-
y68fs Sianegcooi rov Ev^eivov. ouveteAei, 6e
ttirmv то nktffan; 5%yi хсй tts UQifyior охтю
xdi diaxooias yiktadas. хсй. xqog тот потаит-
os ’Hprrfoas xakeirai aldol xaroixt^maui.
(pp. 68, 27—69, 2)
16. De discordiis apud Bulgaros ortis
Та 8e хата tovs Oliwous Bo'-kya/pri-s
ЕлуаттЕТо тубе. oiaoi rd uqos dkki/kovs ow&e-
/levot tovs fiev lx vetgas rifv xvQsiav rip' 1л
ahzovs xekt/j/ievovs xteIvovoiv, f/ye/iova Ae
ftp’ lavtois xathoiaoi Tekeaaiov Svo/m, SvSqh
ci.fiaow xdl то lx тебтрто? floaaos Spa &u-
SEixvvpei'ov. otaoc kadv ovvayciQas dnktTTjr
xdl uayiuov rd лкусиасгеда та»' 'Pwpalcav %w-
Qia xai i/oovQtn xaTEiQfyje xuqtfqkis. ov to &Qadv
xai arcades Kfavtuavrivos дсасарегос; vws
ivzuy<uyoiic aye* xdi els ras dxraxoaiag xa-
TEOXEuaoE, xal TOiiras Ъиихш ozQaxcp nkr/Qdioas
6td rov Ei^Fivcv uobs tov “Igtqov eienefiipev.
avrds di птеатоу eteqov InayduEvos nods *Ay-
yinkov nokiv 'WQayiveTat. xatf &v Текеооик
E^EQy/Ezai eytov eis avppuylav xal ^xka^tpf7tv
vox ikiya nkii&T). xal IpTtpleis pdyp fk yvyrp'
trQfcrtTO. TtketOTOi Sf. to>v nokepiaw wp~
суши — Тракия и Азия, така че било
възможно за този, който иска, да пре-
минава от едната страна на другата по-
скоро пеша, отколкото с кораб. Изтла-
скани оттук, ледовете се разпръенали по
Пропонтида чак до Абидос, та след това
не личало, че тук е море Един отломък
от тях се блъснал в акрополя на Ви-
вантион и разтърсил тамошната стена,
та труса усетили и тези, конто живеели
вътре И този отломък, разделен на
три, напълнил бреговете на двете стра-
ни на акрополя. Тяхната пък височина
надвишаьала тези на градските стени и
никои преминавали през тях пеша от
акрополя и насрещната страна, гдето се
издига крепостта, наречена Галата. Това
причинявало твърде голям страх на жи-
телите на града, защото те изпаднали
в недоумение от странната и неочаква-
на гледка и, потънали в плачове и изо-
билии сълзи, си отивали оттам.
15. Заселването на славяни при река-
та Артана
След като се изминало немного вре-
ме, славянски племена се изселили от
своите веми и преминали като бежанци
Евксинския понт. Техният брой бил около
двеста и осем хиляди1. Те се заселили
при реката, която се наричала Артана2.
16. Размирици у хуно~българите
Работите пък у хуно-българите
се разаивали по следния начин. Те, след
като се уговорили помежду си, убили
тези, конто обладавали по родова линия
властта над тях, а за свой вожд поста-
вили така наречения Телесий3, строг
мъж, който заедно с това проявявал
от младини смелост. Той събрал тежко-
въоръжена и боеспособна войска и на-
паднал със сила по-близките ромейски
селища и крепости. Константин V, като
видял неговата смелост и самонадеяност,
приготвил около осемстотин конепре-
возни кораби, натоварил ги с конница
и ги изпратил през Евксинския понт към
Истър, а сам той с друга войска при-
стигиал при град Анхиало, Срещу него
излязъл Телесий, който имал съюзници
немалко множество славяни. Победен в
сражението, той се обърнал в бягство.
1 Тук става дума за изселнлитс се 208 хиляди славяни по време на междуособните борби в Въл-
гарин. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 209—210. - Ие. Дуйчев, Славяни и първобългари, ИИБИ,
I—II (1951), стр. 199—203. г Артана (‘Договд) — малка река във Витиния, която се влива я Черно
море, западно от р. Сангария. я Българският хан Телец (761—764). Годиннте на хановете тук са
|дадени по Златарски, История, I, I, стр. 460.
304
Nicephorus Patriarcha — Патриарх Никифор
ex«r qov ueQOv; ntnrowi, xai allot ovx olt-
y i xai roiv f~Tiffca^an£Q'j>v ё^оууец^туи», oii-
т<о те tov лоХецог' xgari/oas jiqtk t.o Bv^<iv~
twv faovorarfivos <даго, mu ol's вда/уето ta>v
e^otyQtj^wi' vote tb Kolitais xai tois exttiiv
leyo/xEvwv XQr)iiaro»> Лгуюток (bs ivacQijoeiv
alttoyeiQiq. nagadidtootv. ol *5A lufjovTeg
reiyot'S tov siqos тф xeQoaiq> xet/i&oe ta'eiMr.
xai tofaa»' rd latpi’ga T(iv injiixiiv dyuiva fk:~
tfyievos edQtanpei'oev. fieff <J>v xai Avo xquouI
AouiijeK, of Iv tfi vf/otj) xaxeox£v&aOt)oav Zi-
tteMq, Ajj/iooievoi'eat, oAxrjv xqvoov ayoi xai
eis oxTaxooiag Mtgiov i'xaarjv ayovra.
Oi Лё ВоМуадсл то dvoti^es Teleoaiov
fieaaafjevot tovtov tb OTt/ouioavteg xteivovci,
xai xvqiov oft&v xaffawioiv &a та» ви av-
101s dgxpvuov vvyxuyovta, ц> Zafiivog vmjQ%ev
nvofiut 8s ev&i’S to xvqos Ае^аинтк ngos fia-
Ailea Stangecfte’etat, etQip'qv avTcn- attovuevog
ftej3ai6r.aza. BovAyagovg Лё ot>x ygeoxe rd тгдаг-
vouevW liiiiovteg %(iq ev тойто> loyvnibs avze
леуог, vwfuvu (bs 'Putyiftfots avtixa dovlo>~
I'lijaouevoi. tovtoiiS Ледиод Zapivog tpvyas
tiqos paailea фуето, evfybvajv Лё (ЬюотеВск
Sydg&v vivas tds yvvatxag uito»' xai roi'S
ovyyevetg xeKovy/ievovg enQiav .tqos Zaptvov
ayei. ev тоеток uera[Aei.ri^si4es ol BovlyciQOt.
xai aurci zifyinotvi лдск fiaailea toi'S tfyv el-
gijvrfv aiigoovias. 6 Лё ovx ё.Лёхето, d/Л’ ewfros
хат aiatnv egeorQatevoev. ol Лё тас Avayfootuc
tov negi avtovg oqovs aveq-ganov. xai tovtwv
6 xvgtos rd mend лада flaoileuis kafitov oiv
rots (igycvoo’ avrov ядод Pacilea noQayivetac.
avtos de rofaovs AeSdfievos арм Zaplvig oitfi-
TtaQedQevuru &veidioe tip- dta^iav xdl to fuoos
8 xard ZafKvov aiedetSavto, xdl elfnjveiieiv au-
Toig owKtl&ero.
Tavta dujtgdtteto хата ttjv ngdmjv Ivbix-
ttnva. (pp. 69, 3—70, 19)
Kara Лё tijv TQltijv Ivdixuova eloigyetai
Kfiwmavttvos els BovAyaolav тф tov aQ%?)ydy
mrrmv xmaara&evra гяо Zaptvov Ov/tagov
ovowi t^s dQxijs juetamt^oai BovAydpovc, dv-
einelv S' Iv avtp Toxxov rtvdga Bodkyagov
vbv Bcuavov ййвАуби. о? Лё Bev^ydQcov <pt)-
От двете воюващи страни паднали твър-
де много воини и немалко други, и то
от по-знатните, били пленени. След като
победил така в сражението, Константин
заминал за Византион и от пленниците,
конто водел, предал на гражданите н
на демотите от споменатите Цветове1,
за да ги избият собственоръчно. А те
ги взели и ги убили извън градската
стена, разположена към сушата. И с
плячката от тях по време на конното
състезание устроил триумф. Заедно с
плячката били показани и два златни
съда за миене, конто били изработени
на остров Сицилия и от конто всеки един
гежал до осемстотин литри злато.
Българите пък, като видели злоща-
стието на Телесий, въстанали, убили го
и поставили за свой господар едного
от своите първенци, комуто името било
Сабин2 *. Този, щом получил властта, от-
правил при императора пратеници, чрез
конто най-настойчиво молел за мир. На
българите обаче не се понравила тази
постъпка. Възбудени от това, те силно се
противопоставили, понеже мислили, че
те бъдат веднага поробени от ромеите.
Сабин се уплатил от тях и избягал при
императора. А императорът изпратил
[в България] няколко лековъоръжени
мъже. Те намерили жените и роднините
им, конто се били скрили, и ги довели
при Сабин. Между това българите се
разкаяли и сами изпроводили при импе-
ратора пратеници, да молят за мир. А
той не приел, но веднага излязъл на
поход срещу тях. Те пък укрепили
мъчнопроходимите места на своята
планина и техният господар, след ка-
то взел честна дума от императора,
се явил при него с лървенците си. Той
ги приел в присътствието на Сабин,
укорил ги за безредието и омразата,
която проявили спримо Сабин, и се съ-
гласил да сключи мир с тях.
Това станало през първия индикт.
В третия индикт Константин нахлул
в България, понеже българите свалили
от властта поставения от Сабина техен
вожд на име Умар8 и провъзгласили
за вожд Токту4, мъж българин, брат на
Баяна. Ония от българите, конто избя-
1 Отделяйте деми са били обединени в партии (факции). В Цариград, айв други големи гра-
дове на империята,е имало четири такива партии: сини (венети), зелени (прасинн), бели (левки) и чер-
вени (русияи). Срв. тук стр. 77, бел. 4. г Сабин, български хан (764—766). Срв. тук стр. 271, бел. 5.
8 Умар, български хан (766). 1 Токту, български хан (766—767).
Nicepliorus Patriarcha — Патриарх Никифор
305
yateg lv zaig vlcug tov swtapov tov "Iotqov
fbr<6%pvro, ovx oMyoi бё mtfoi’ xaTwaefvovtai,
/.ici? cov s«a Й Toxzog a,ua тф aSsicpco Baiav6>
AvcuqeTtcu xai fteqci. aXlos 61 ng agycov avTcbv,
6V ovopa£ovoi Kaptnayfyav. ev Вб&'И [xqoo-
cpvyeiv] d)s IAvxei tiqocqveo&cu fero twv lAitw
AovRuv AviiQS'th}. тбте. <5?) xai BovkyaQias vno
’ Pcopaiwv m/Qixcivza d)g яЛышп yfn&a yeyvve
хсй SioAmXet. (pp. 70, 25—71, 8)
17. Classis Romana naufragio affllctaest
Тф) 61 аитф izei immoareva Ксоуотоупто;
хата Bovh-aQajv xal naQayivezai ovv гф ne-
(ябт 7аф е.уусшто. tijg Bovkyagayv yifg xal
oxqvovtcu лада rip> Aeyo/ievtjv lfjfioli,v Beqi-
yaficov. nko'ifiov fie l^oxiloag avvzeXovv zteq'i
та Aicylha хсй iEaxocua охаете, vavrtxAv йё
niffflog xal ограпилхбт ex te tcov Muwr
ozQmi)yl6wv xai eteqiov xcoquo’ ipfialaiy ev
avtoig АлеотесЛер, яуте trumayEvetrfku. zieqi те
МеаЦрфдетат хсй ’Ayyialov та лоМоисиа xal
лрослЕЛа&о' Bovkywjoig. evtev&o' ovv xeqi~
xntmj^enEg ol BovAyapoi tote, rd ircmxov xcu
nAoi'UOV &ЕОойИ£У01 этЯв^О?, Elg OVtlfSaOEUg тф
fiaodei ETQartovro. &iel йё то xMtyuuv szgog
rat’s axzalg ryg ехе&н •Dalaoory; xa&coQplgero
(oAtpevog yaQ 6 zoitog xai rote nieovoi 6vo-
сродфтатод), m>evpa (Sicv.ov xca oxIijqov хат
actijg m>EvOEv (fioocag Й* fp> avepog) tag te
vavg stqoc zag axraig jzEQiTQ&pag ovveiQtipe
xal лЛт/»9/1 t&v EiaxHsovro»' ovx oliya тф po-
Лф xareaovnoEv. ev tofiiotg ayav HoqvPtj&ev-
ta tov fiaodea xeifvoai rob? agyuvrag Atxziiotg
леофтАыр ттр> 66.la.aaav, a>; avE^Mku, twv
алюзтуеУтсор та oebpaza xai zfi yfj smQaAiAo-
vai, ovzm te ngog та fiaolAeta vnocitQstpai.
(p. 73, 10—29)
18. Constantlnus Copronymus Romanos
captos a Slavis redimit
Kcovoiavzivog 6s тот$ та>г ЕхХсфтр/сю
ЛлоспёМе/ ogyovzag xcu faaxedstzat rove f.x
TrAslovog xqovov sioq avToig tdyizaXwno&EVTag
XfuoTtavovg ёл.6 te ’'I/ipQov xcu TeveSov xcu
Sana&Qaxv)g tmv v^nan\ oqQtxoig ljj,caiotg
Toitrovg auEni>6fitvoc;, тот tiQt&fzov oviag ttXQi
Aiaxdi'wv xcu nEvtaxooicav, xal лдос favtov
ayayorv xai fuxQa cpfaxtaTioapevog ^тЁтЕцчк
nOQEt'EO&ai ov av ДойЯосто exaorog. (p. 76,
22-29)
• Кампаган—хан Паган. 2 През 765
Константин V Копроним 4 Това събитне
стр. 224—225.
39 Гръции извори зя българската история. 111
гали, се оттеглили в торите при река
Думав, а немалко били убити. Между тях
загинал и Токту заедно с брата си Баян,
както и други. А друг един техен вожд,
наричан Кампаган1, избягал във Варна и
изглеждало, че бил се спасил, но бил
убит от собствените си роби. Тогава
именно и доста много селища от Бъл-
гария били опожарени и съвсем съсипа-
ни от ромеите.
17. Византийската флота претърпява
корабокрушение
През същата година5 Константин3
се отправил на поход срешу българите
и дошъл с придружаващата го войска
съвсем близо до земята на българите и
се разположил на стан при така нарече-
ния проход Верегава. Той въоръжил
флота, достигаша до около две хиляди
и шестотин кораба, качил на тях моря-
ци и войници от морските военни обла-
сти и от други места, изпратил ги да
дойдат около градовете Месемврия и
Анхиало и да се приб'лижат до бълга-
рите. Тогава българите, слисани от това,
че видели множество конници и кораби,
обърнали се към императора, задасклю-
чат мир. Но когато флотата се устре-
мила към бреговете на тамощното море
(мястото е без пристанище и извън-
редно трудно за плаване), силен и су-
ров вятър задухал срешу нея (вятъ-
рът бил северен), тласнал корабите
към бреговете, разбил ги и немалък
брой от плуващите се удавили във
вълните. Поради това императорът мно-
го се смутил и заповядал на воена-
чалниците да хвърлят мрежи наоколо
в морето, за да изаадят телата на уда-
вените и да ги заровят в земята. 1-5 тъй
той се завърнал в дворпите.
18. Константин V откупува византий-
ците, пленена от славяните
Константин проводил пратеници при
князете на славяните и поискал христи-
яните, които те отдавна били пленили
от островите Имброс, Тенедос и Саме-
траки, на брой до две хиляди и пет-
стотин, откупил ги срещу копринени
дрехи, довел ги при себе си и след ка-
то ги почел малко, изпратил ги да оти-
дат кой където пожелае4.
216—217. 3 Сиреч
История, 1, 1,
г. Срв. Златарски, История, I, I,
се отнася към 768 г. Вж. Златарски,
306 Nicephorus Patriarchs
В. CHRONOLOGlA
/. Nicephorus in Bulgaria interficitur
Nw>)44>00C tit] rf gijvaQ h': iatpayrj ev
ВтЛущшр (p, 101, 1—2)
2. De Demophlio Berrhoae episcopo
\t}p64>ik>s йооаггк, iQmcQov BEQoitjs zifa
(jQtacrfi m) ia' fujvas e'. (p. 115, 14 — 16)
Патриарх Никифор
В. ХРОНОЛОГИЯ
1. Никифор загива в България
Никифор управлявал осем години и
девет месеца. Той бил убит в България.
2. Демофил — епископ на Бероя
Демофил — арианинът, по-рано {епи-
скоп] в Бероя Тракийска, [бил патриарх]
единадесет години и пет месеца1.
’ Демофил цариградски патриарх (369—379).
XXIV. ЖИТИЕ НА МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК
Максим Изповедник (580—662) бил секретар нз император Ираклий, а след
това станал монах н се отлнчнл като непреклонен борец срещу монотелнзма. Той
се обявил срещу т. нар. „Типос“ (верски едикт) на император Констанс II н за-
това бнл заточен в гр. Виза, в Източна Тракня, а след това — н в Лазика, където
загинал мъченически. Максим Изповедник бил един от най-известните теолози
на своего време и оставил реднца съчинения с богословско съдържание.
Житието на Максим е съставено, както изглежда, въз основа на няколко
протокола (Acta) от процеса, който е бнл възбуден срещу него. Тези документн
са били използувани било цялостно, било в съкратен вид от четирнте запазени
редакции на житнето.
Първата от тези редакции се датира приблизително от времето на VI
вселенски църковен събор (681 г.), когато православната църква започнала да
чествува паметта на жертвите на монотелита Констанс II. Последната пък редакция
на житието е отразена в един ръкопис от бившата Московска сннодална библиотека.
Съставителят на това житие е използувал както една от по-ранните редакции
така и текста на Теофановата хроника, от което личи, че той ще да е писал
през IX в.
Жнтнето на Максим Изповедник дава данни за някои градове в Тракня
като места, в конто са билн пращанн нзгнаннци на заточение. Тук ние даваме три
откъса от един от документите по процеса, както и от самого жнтне. Тези от-
къси, макар н да имат приблизително еднакво съдържанне, се допълват взаимно.
РЪКОПИСИ : Cod. Vatic, gr. 508(XII—XIII s.). — Cod. Palat. gr. 245 (XII s,). — Cod. Vatic, gr. 511
(Xis.). — Cod. Mosqu. bibl. Synod. 391. — Cod. Vatic, gr. 453 (XIV s.).
ИЗДАНИЯ: Migne, PGr, XC, col. 53—239. — R. Devreesse, La vie de S. Maxime le Con-
fesseur et ses recensions, Analecta Bollandiana, XLVI (1928), pp. 4—49. Тук даваме две извадки от пър-
ната и една извадка от третата редакций.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, рр. 61—64. — Р. Peitz, Martin I. und Maximus Confessor.
Beitrage zur Geschichte des Monotheletenstreites in den Jahren 645—668, Historisches Jahrbuch
XXXVIII (1917), pp. 213—236; 429—458. — Ostrogorsky. History, pp. 107—108.
308 Vita Maximi Confessoris - Житие на Максим Изионедиик
VITA
MAXIMI CONFESSORIS
Maximus eiusque discipuli in Traciam
relegantur
A. 30. Kai zfi e^s EM'irjv sgfjMte (~)eo-
fiooioQ 6 vaatog тцюд tov ^QOEiqrjfxEvov dfifiav
Md&jiuv, xai dupEik ndvra Soa eI^ev, еЬкоу
аотф ?x пдооохлог tov Paoilea)g‘ "Oil ovx
riutjv, xal paxQvvlhjoETai ало oov.
Kai олаус onov euvtov ai-iov ixQivag elvai, ffyajv
to xotixa t&v fxaHtjrdiv oov, rov те Iv Meojj/j,-
0Qt(f, xal TOV EV IISQf№QOtS, TOV yEVOflEVOV vo-
TaQtov rijg fiaxaQiag гцлшу /я&щще.--------
Kai AafJwv avrov 6 fyj&ste vnaros Qeo&xjios,
naQEdotxev avrov orQaraozatg, xal jjyayov av-
tov E(os £а2.£рф(над.
31. Kai FfiEivav exei Mo r)fiEQag‘ --- —
xai eI&ojoiv ol otpEtkovTEg dnayayeiv avrov
ev TJeqPeqoiq. IlAtjv Sri &Е1Ц aydnfl vixw/uevoi
ol xmjqmoI, ETiE^svoar rd dvo uiha, xal Tji.-
&ov, xal fynaJavto avrov, xai tfifanno <пгтф.
xal XFQfJtv tdiaig fiaoraoavrEg avrov, E&qxav
F7ll TO Xtip'Og, xal ftnEOTQEtpav flEl Elt»p'ifi
cig rovg r&novg ovtcov, xal aviog йл-грЕу^т}
VV IJeq&EQOIQ, EV T.fj CVVEypVOlf avrov (pQOVQQ.
(PGr,COL 167 A— 169B)
B. 26. ’JEW ti mofa'yvtov, Bi^vt) ovrco
xalovfrEvov, ftarrov dnayofiEVOC ev таитф de
xal rov рп^гф’ 3AvaoTaovov, eis uva тблог
Ваблшд tfavAov, xal rijg 'Pco/j/iia/v dgyijg eo-
yarov, jUOVOV aJIEVEyx&flEVOl (IlEQ^EQig OvKO
зап? у1(ogo21 PaQfiaoq) <5 zonog (bvofraorai)'
rd toa dnladij xal тф avrov doaaavrEg ovv-
(ovv/Liqj, тф vrfi 'Ращщд &noHQioiaQup <рт}[М.
(PGr.COl. 96C).
C. Maftuiv xoivw 6 Paoikwg vqv те tov
ouxeMmqIov лдбд rov aytov бготдолалйтуу did-
kgiv xai tov ^avfraorov dvd^og Ttjv ttqos
oaxEA^dotov dxaraytoviOTOv ev loyoig avrifts-
oiv xal cbg fiera ri)? фтцд nkeiorqv Sotjv тф
oaxE^Xa^ct) xal rhv aloyvvqv Elo^vsyxE, /лет' 6q-
ЖИТИЕ
НА МАКСИМИЗПОВЕДНИК
Максим и ученаците му заточена
в Тракия
А1. 30. На другия ден сутринта кон-
сулът Теодосий излязъл при споменатия
игумен Максим и му отиел всичко, което
имал, казвайкн му от името на импера-
тора:2 „Понеже не пожела почести, те
ще ти бъдат отнети. Вървн, където сам
си решил, че е достойно да отидеш3,
като нмаш присъдата, която са получи-
ли учеииците ти — единнят в Месемврия,
а другият, който беше секретар на на-
шата покойна баба, — в Первер*.-
И казан ият консул Теодосий го взел н
го предал на войниците, конто го завели
до Селнмврия.
31. Там останали двадена.-до-
като дошли онези, конто трябвало да го от-
ведат в Первер. Обаче клнриците, подчи-
нявайки се на божието милосърдие, из-
минали пешком двете мили, дошли [при
него], прегърнали го и му се помолили.
Те го качили иа коня със собствеиите си
ръце н се върнали с мир по местата си.
а той бнл отведен в Первер, в затвора,
където бнл хвърлен6.
В®. 26. Те7 го отвели бързо в едно град-
че, наречено Виза. В съшото време от-
вели и ученика му Анастасий сам в ед-
но селище, нзвънредно лошо, накрая
на ромейската държава (това селище
на варварски език се нарича Первер)
По същия начин постъпили и с неговия
едиоименник, именно апокрисиария иа
римския [папа].
С8. Императорът, като научил за
прегрубня разговор на сакелария9 със
светеца и за неопровержнмня отговор на
дивння мъж към сакелария, а също как,
освен че сразил сакелария, но го и по-
х Този откъс е взет от един от протоколите по процеса на, Максим. Това е т. нар. „Спор
във Виза". Автор на този документ е Максимовият ученик Анастасий. 2 Т. е. от името на импе-
ратор Констанс II (641—668). 3 Това е втората присъда на Максим: той вече бил прекарал из-
вестно време във Виза като изгнаник, след което императорът. отново направил опит да го
привлече на своя страна. 4 Селището Первер не е отъждествено. В Епархийския списък от
времето на Исаврийската династия то се среща като център на епископия, подчинена на одринския
митрополит. Вж. тук стр. 193. 5 По-късно Максим бил отново заточен в Лазика. 6 Този откъс е
взет от житието на Максим, издадено в PGr от F. Combefis (I редакция). 7 Т. е. хората на импе-
ратора. 8 Този откъс от житието на Максим е лредаден в изследването на Devreesse no Cod. Vatic, gr-
453 (Ill редакция). 5 Сакеларий или началник иа т. нар. oexQsrixol бил един вид инспектор на
императорската канцелария. Вж. Ch. Diehl, Un haut fonctlonnaire byzantin, Melanges Jorga, Paris 1933,
p. 226. Името на този сакеларий е непознато. Споры бил версии.
Vita Maximi Confessorls — Житне на Максим Изповедник 309
yvjs avtovg Ev&uc uioQanEfjjiEi ev ipQovQq. лата
ттр Ootfxijv, tov /akv ayiov $v notei Bl^vy},
TQVG дЁ TOVTOV fju^9jt6s, TOV fiEV El$ ПЁо(}т[Ул
tov 6Ё eis M&jfafaeuxy. (Devreesse, p. 33)
срамил много, се ядосал н веднага ги
изпратил в затвор в Тракия: светеца —
във Виза, а учеииците му — едииия в
Первер, а другня -— в Месемврия.
ПОКАЗА ЛЕЦ — INDEX N0M1NUM ET RERUM
СЪКРШЕНИЯ - ABBREVIATIONS
гр. — град
ими. — император
кр. — крепост
обл. — облает
р. — река
Псказалецът е съставен според българската азбука. Цшфрите посочват страниците. Получерните
цифра озничаеат. че на тази страница към думата има обяскителна бележка.
Абдерахман. арабски военачалник 260
Абидос, гр. ЮЗ, 104, 200, 265, 297, 303
Абрит, гр. 194
Абтаат, с. 194
авари 10, 12. 14.41.42,43,45,50,56, 57,58, 62,
65, 66. 67, 68, 69. 77, 78. 113, 114. 119, 133,
159. 179, 180, 181, 230, 239, 241, 242, 243,
244, 246, 251, 252, 255, 257, 258. 259, 262, 273,
292, 293, 294, 295, 296
А вгу стейон, плошад 283
А в д е л а, халиф 269
Авликалаи, лично име 222
АвраамиЯ епископ 170
Авролева, връх 277
Авумуслим, персийски военачалник 269
Агатий, писател 226
Агатон, писател 7,182
Агригент, гр. 44
Агрикола, консул 71
Адамклисе, с. 194
Адола, монах 23
Адриан 1, римски папа 201
Адриан, римски имп. 185
Адрианопол. гр. 185, 188, 189, 199—201.
202—204, 242, 256, 278, 288. 289.
Аеций, патриций 278, 282
Аеций, сенатор 73
А зия 50, 70, 105, 129, 161. 185, 258, 259, 273, 303
Азовско море 236, 261, 272
Ай ребол, с 189
Акакий, арианин 229
Aquae гр. 242
Акведукт, местност 287
А к и с, гр. 242
Аконтизма, проход 265
А к р и д а, гр. 36
Акрокеравния, гр. 192
Аксиопол, гр. 194
Аларих, готски племенеи вожд 29, 30, 73, 230
А л а т а р, военачалнна 36, 37
Албания 32, 159, 188
Албин, консул 72
Александрия, гр. 22, 144, 189, 228
Александър Македонски 192
Александър Север, римски имп. 27
Александър, епископ 236
А л м а л и Я, с. 285
А л м и р и с, гр. 194
АлипиЯ, консул 72
А л м т а г, планива 299
Амантия, селище 192
Амида, гр. 233
А м ф и п о л, гр. 187, 192, 200
Анагаст, военачалник 31, 72
Анаплус, сели ше 39
Анаргискъл, военачалник 72
Анастасиева стена, вж. Цълга стена 295
Анастасий, епископ 202—204
Анастасий, лично име 292, 307
Анастасий Библиотекар 6, 87, 88, 227,
237, 255, 281
Анастасий 1, византийски имп. 7, 33, 34,
36, 44, 74. 176, 182, 233-235, 269. 300
Анастасиопол, гр. 188, 192. 203—205, 241
А на г о л и к, тема 278, 282
Андрей, епископ 200
Анегискъл, баша на Анагаст 31
Анкона, гр. 21, 262
Антемий, римски имп. 31,
Антемий, консул 88
анти, славяиско Ьлеме 256
Антиохия, гр. 52, 71, 86, 176. 185, 189
Анхиало, гр. 187. 188, 189, 191, 239, 242, 245,
267, 271, 273, 276, 284, 299. 303, 305
Апамея, гр. 170» 260
Апер, префект 70
А п и а р и я, гр. 189, 194, 196, 244
Apollotiia, гр. 188, 191
Аполониада. гр. 267
о.stop oi, категория селяни 211
Апри, гр. 187, 189
А псик а л, гот 34
А п с и м а р, виз. имп. 224, 267, 298
А и с и х, авирски вожд 256
а раб и 144, 173, 174. 198, 207, 266, 268,269,
274. 276, 297
А р а л о с, селище 191
Арбогаст, военачалник 29
Ардабурий консул 72
Ардагаст, военачалник 242, 246, 247
Ареобинд, военачалник 283
Аретуса, гр. 170
Ариадна, византийска императрица 176, 232
арианство, ерес 177
Ари ми ни, гр. 177
Аристид, отшелиик 180
Показалеи Index nomlnum et гегшп
311
Ариетт, архиепископ IS1
Аристотел, древяогръцки философ 206
Аркадий, епископ 85
Аркадий, изт.-римски имп. 29, 30, 185, 191, 230
Аркадиопол, гр. 189, 201, 203—205, 230, 240,
275
Армат, военачалник 74
Армадой, византийски пратеник 254
Армения к, тема 280, 287
Армения 280
Арменово, с. 191, 195
а р м е и ц и 269
Арнауткьой, с. 77
А рта и а, р. 271, 303
Артемий, ева. имп. 269, 300, 301
Артоски залив 129
асирийц и 41
Аспар, алая 73, 231, 232
А спару х, български хаи 11, 15, 169, 262, 295
Аталарих, лично име 293
Атанарих, вестготски крал 177
Атанасий, александрийски патриарх 75, 288
Атанасий, патриций 49, 79, 81, 291
Ател, р. 261
Атенаида, византнйска императрица 71
Атика, обл. 58
Атила, хунски вожд 72, 73, 231
атингани, секта 284
А т и р а, гр, 34
А трал, селище 198
аул 272, 282, 286
Африка 166
Ахав, библейски пар 178,281
Ахело 273
Ахея, обл. 117, 129, 180
Бабаески, гр. 193
ба га у ди, въетаннпи 272
Бадуарий, стратег 236, 237
Бакъджик, връх 196
Балкански полуостров 7, 8, 9, 68,87,
197
Балкъзкале, вж. Кизик 286'
Бааталиман, пристанище 32
Балчик, гр. 195
Бана, с. 19!
Б а п е н н, селище 194
Басос, легат 20, 21
Б а тб а я н, български хаи 29, 262, 263, 304
Баян, аварски хаган 44
Баян, брит на Токту 305
Б е л г и я 73
Белград 78, 230
Беляй, гр. 252
Беотия, обл. 58
Бер, гр. 129
Bergule, вж. Аркадиопол 185
берзити, славянско плене 13, 274, 278
Бероя, гр. 159, 187. 189, 191. 228, 276, 284
Бесарабия 262
беси, тракийскс племе 233
Б и ст р и ц а, р. 129
Би телекс поле 160
Б и то л я, гр. 129, 191, 192, 274
Б ле да. брат на Атила 72
Боарикс, хунска предводителка 235
ио и л, Прибългарска титла 274
Боно и и я, гр. 198, 242
Б о нос, военачалник 45, 46, 53, 62, 79, 172, 256
259, 293, 294
Босфор, гр. 286
Босфор 32, 42, 157, 266, 268, 280, 293, 297, 300
Б р и а р и й, митическо лице 44
Бриьице, с. 251
Бруса, гр. 176
бубоническа чума 254
Будка к, местност 262
Бузас, военачалник 244
Булгарик, лично име 25
Булгарофигон, вж. Бабаески 193, 202—205
Булгурлу, планииа 299
Бунархисар, селище 191
Бургаски бани, вж. Aquae 242
Бурсукдаг, планида 176
Б у ю к Каращмран, селище 187, 188, 189
Буюкчекмедже, вж. Атира 221
българи 7, 10, 11, 15, 16, 24, 32, 56, 57, 59,
86, 133, 135, 136, 169, 173, 174. 182, 198,
206, 207, 233, 234, 237, 238, 250, 252, 259, 263.
265, 267, 259, 269, 270, 271. 273—279, 281, 284,
286—289, 295, 296, 298—305
България 170, 223, 224, 263, 265, 266. 270—
275, 277, 281, 283, 285, 287, 304, 305
Вакх, пресвитер 239
Валамер, готски вожд 31, 32, 232
Валах, хунски вожд 235
Валент, изт.-римски имп. 178, 179, 229
Валентиниан I, зап.-римски имп. 229
Валентиниан П1, зап.-римски имп. 72, 73
Валкие, кр. 252
ва н д а л и, племе 230
Варасвакурий, лично име 298
Варвизий, легендарна личност 69
Варвиз, р. 81, 293, 294
Варда, патриций 277
Вардан, военачалник 278
Варданий Анемас, военачалник 278
Варна, гр.35,36,185, 194, 229. 263. 274,296,305
Василий, консул 75
Василиса, военачалнна 74, 176, 231
ваюнити, славянско паеме 13, 129
Вдела, хунски вожд 231
Ведериана, гр. 34, 74
велегезити, славянско племе 13, 129,150, 152,
154, 186
Велес, гр. 129, 274
Велизарий военачалник 225, 237, 240
Велика България 261, 295
Велуш ина, с. 191
Венанций, консул 74
Верегава, проход 264, 270, 305
верзити, славянско пл. 129
Верзилия, родина ца хазарите 262
Верзития, обл. 274, 278
Верина, визангийска императрица 29, 176,231
Верона, гр. 28
В е р о я, гр. 28
Версиникия, гр. 274, 288
В е с л е и л, библейско лице 143
Ветранион, воеаачалник 71
Via Egnatla 32
Виза, гр. 185, 190, 199, 201, 202. 204, 229. 307-
308
Византий, прислужник на Никифор I 281
Византион, гр. 27, 69, 101, 291, 292, 293, 299,
300, 303, 304
Византия 5, II, 12, 15. 57, 59,79, 89,129,
207, 208, 223. 230, 239. 251. 260. 267. 270,
272, 285
Визас, тракийски цар 69
викарий, управител на диоцез 71, 181
312
Показалеи — Index nominum et rerum
Викторин, консул 70
Виминациум, гр, 255
Вит, р. 134, 159
Виталиан, архидякои 234
235
Виталиан, военачалник 8, 11, 34, 35—39, 233—
Вити и и я. обл. 32. 200, 203, 204, 267. 299. 303
Владислав Г р а м а т и к, писател 88
В л а х е р я и, квартал в Цариград 50, 65, 77, 78,
80, 145, 172—174, 267, 289. 294
Воден, гр. 190
Водно, с. 34
Во Й н и к, с. 196
В о к и л, прабългарски род 270
Волве, езеро 192
Волга, вж. Ател 261
Волерон, тема 189
Волос, гр. 195
Волоски залив 150
Волузиан, римски незар 28
В рис и с, вж. Бунархисар 191
В у л и с, селище 192
В у л ф и л а. готски епископ 229
Втора Мизия, провинция 185
Втора Сирия, провинция 170
Втора Тесали я, провинция 189, 195
Тайна, военачалник 29, 30
Гал. римски имп. 28
Галате, квартал в Цариград 174
Галатий, презвитер 201
Г а л а т и я. провинция 228
Г а л а ц, гр. 262
Галиполи, гр. 187. 191
Галиполски полуостров 185, 231
Г а л и я 31, 73, 230
Гариала, гр. 193
Г а с т р и я, манастир 88
Г едеон, библейско лице 46
Гезий, управител на префектура 71, 72
Г е и а д и й. патриарх 177
Генэерих, вандалски крал 281
Ген цен, военачалник 247, 250
Георги, арианин 228
Георги, военачалник 300
Георги, епископ 199, 202, 203
Георги Кедрин, писател 26, 227
Георги Монах, писател 26
Георги, патриций 49, 81
Георги Пизидийски, писател 5, 10. 56,
57. 84, 171, 226, 259
Георги Синкел. писател 6. 226
г е л и д и, племе 42, 44, 72, 230, 255, 259
Герман, цари) радски патриарх 285, 287
Германикия, гр. 268
германии 27
Германия 73» 237
Герме, гр. 134
Г е т а, военачалник 37
Гиг ев, с. 70
Гиесм. лично име 238
Гингилис, с. 299
Г л о н и с, хуиски вожд 235
Гог, библейско име 55
Годила, хуиски вожд 236, 238
Гол и ат, библейско лице 187
Голитино, селище 189
Г о л у б а ц, гр. 251
Голямото куче, съзвездие 281
Г о м ф и, селище 195
Гор н и ч ево, с. 191
Горно Ябълково, с. 285
готи 11, 27, 28,30, 31, 32, 34. 73. 89. 178. 1«.
229, 230, 233
Готия, епархия 189, 194
Гоце Делчев, гр. 187
Градина, вж. Вулис 191
Грациан, имп. 230
Григорий, дякон 88
Григорий, епископ 200, 201. 203, 205
1ригорий Палама, солунски митрополит •-
Г р и г о р и й, презвитер 202, 203
Г р о д, хунски вожд 236
Гръцка Македония 189
гръцки огън 287
Г у д у и н, военачалник 252, 256. 257
Г ю м'ю р д ж и и а, гр. 32, 185, 189
Г ъ р ц и я 60, 114, 129
Давид, библейско лице 45, 137, 181
Давид, отшелник 23
Давид Солунски, архиепископ 5, 14, 180
Дагалайф, гот 233
Дазий, мъченик 5, 17—21
Дакия, обл. 134, 230
Далмаций, трибун 236
Далмация 252
Дамас, римски папа 75
Дамаскин С т у д и т, писател 88
Даматрис, местност 299
Данаил. библейско лице 153
Даонион, селише 191, 203, 204
Дарданели 157
Д а р д а н и я, провинция 34, 74. 134, 158, 200
Дафну с и я, кр. 302
Дебелт, с. 193. 202,203. 205, 284, 287
Девненско езеро 263.
Декастерон, селище 196
Д е к а т о к. местност 240
Делев, гр. 192
Демофил, арианин 229
Дервиш ка могила 277
Деркос, гр 44, 190, 201—205
Деркос, езеро 268
Деций, римски имп. 28
Диана, богиня 60
Д и а р б е к и р, вж. Амида 233
д и е р и, вид кораби 294
д е м и, партии 77, 242, 304
Димитри ада, гр. 150, 166, 195
Димитрий, чудотворец, покровител иа гр. Со-
лун, 87—89, 91—93. 95, 96, 103—113, 115, 118,
121. 124. 126, 127, 128, 131, 132- 134. 136, 137,
140, 141, 142
Д имитрий Хризолор, писател 88
д и м о ти, партии 177, 304
Дим отика. гр. 188, 193
Диоклетиан, римски имп. 18, 21, 228
Ди ок литианопол, гр. 187, 191. 195. 196
Диомедов обор, селище 32
Дионисий, монах 88
Д и о н и с о я о л, гр. 195, 239
Ди ос, селище 195
Ди ос по л, гр. 196, 236
диоцез 71
Дирахиум, гр. 32, 176, 189, 192, 200, 203, 204
Дисмеициана, дъщеря на визаятийския имп.
Фока 40
Дней ъ р, р. 261, 262, 272, 295
Добрич, гр. 34
Добру Дж а 14, 34, 37, 159
Долин Хнсарлък, селище 187
Показалеи — Indek itominum et rerutn
313
Долно Ябълково, с. 285
доместик наекскувититс 282
Доминик, патриарх на Антиохия 85, 86
Дом нус, римски папа 198
Дон, р. 261
Дорос, гр. 189, 194
Доростол, гр. 17, 18, 21, 71, 188. 194,229
242, 246
Доротей, архиепископ 180
Доротей, епископ 228
Драгомир, български пратеник 285
драгувити, саавянско племе 13, 129, 150
Драма, гр. 176, 189, 284
Драч, гр. 32, 189, 192
Драчка облает 202
Д р и з и л а ра, гр. вж. Буюк Каращиран 187, 201,
204, 205, 245. 246, 253, 254
Дрин, р. 159
Д р и п и я, местност 239
дрон он, вид кораб 145
друнгарий, началник иа част от императорската
гвардия 283
Дръстър, вж. Доростол 21
Ду на в, р. 11, 57, 66, 70. 72, 73, 75, 78. 92, 134,
159, 160, 169, 181. 194, 227, 230, 238, 240, 247.
251, 256, 262. 263, 272, 274, 301, 305
Л уро сторум, вж. Доростол 73
Дългата стена, укрепление 44, 55, 74, 77,
78, 159, 239, 240, 242, 243, 253, 258, 270, 292,
301
Ева грий, пагриарх 229
Евбея, остров 58, 191
Евгений Флавий, имп. 29, 30, 104
Евдокия, императрица 61
Евдоксий, ариавин 229
Евдоксиопол, гр. 192
Евдоксия, византийска императрица 192
Евдомон. предградие на Цариград 40, 176, 244.
275, 293
Евксински Понт 87. 38, 261, 302, 303
Е в м а т и й, техник 279
Евнапий, писател 26
евреи 132, 261,266
Еврип, проток 58
Европа, провинция 25,50, 59, 60, 185—188,190,
191, 199, 222, 241, 244, 245. 253, 258, 259
Евсевий, ариании 228
Евсевий, епископ 68, 118
Евсевий, консул 177
Евсевий, писател 178
Евсигний, византийски военачалник 37
Евстатий, консул 71, 177
Евстатнй, солунски митрополит 88
Евстратий, епископ 203, 205
Е в т и м и Й, епископ 203, 205
Евтихий, патриарх 241
Евтропий, зет на имп. Ираклий 293
Евфимия, императрица 177, 223
Евхаития, селише 280
Егейскоморе 129, 166
Египет 22, 25, 66. 159, 173, 207
Егисос, гр. 194
Едерм, военачалник 239
Еде с а, гр. вж. Воден 191, 200
Е д и р н е-к а п у, укреплеиае 267
еднодръвки 66, 81, 150, 172, 173
Е же во, с. 195
Езекия, юдейски цар 148
Е Й о н, гр 191
ексцептор, длъжност 89
екскувити, гвардия 246, 253, 282
Елада 29, 32, 33, 71, 72, 89, 107, 162, 230, 235,
270, 273, 276, 278
Ел ба с ан, гр. 192
Елена, майка на Константин Велики 38
Елпидий, патриций 242
Е м а н у и л, епископ 204
Е м и л и а н, мъченик 71, 229
Е м и л и а н, управител на провинция 28
Енодий, епископ 234
Енос, гр. 187, 190
Е о л, митнческо лице 48
Е п и д а м н, гр. 192
Епир, обл. 107, 129
Е и и ф а н и Й, архиепископ 68, 185
Епифания, майка на имп. Иракаий 61
Е р е г л и, селище 189
Ерусалим, гр. 22,-43, 51. 114, 185, 189
Ескишехир, гр. 176
Етиопня 173
етиолци 114
Е х и н о с. селище 195
Железни врата 256
Заберган, кутригурски вожд 11, 40
Загория, обл. 224
Залдава, гр. 34, 195
Залдапа, вж. Залдава 242, 243
Запоройени, селише 194
Зара it, етиопска цар 114
3 е в к с и л, баня 69, 70
Зевс, древяогръцки бпг 48
Зекедеспа, кр. 150, 196
Зенон, византийски имп. II, 31—33. 74, 17
230, 232, 233
3 и х н и я, обл. 272
3латеи рог 32. 50. 52, 81. 83. 174, 177
Злати а врата 77, 80, 259, 268, 271, 277. 289,
300
3 о л в о н, хунски вожд 34
Зосим, писател 26,27, 29
Иверийски врат и, проход 281
14 в у з я р Глиаван, хазарски хаган 224
Изворите, местност край Париграп 47, 172
Изид, арабски иаадетел 260
Изи дор. епископ 200
Източна римска империя 57
Източна Тракия 199, 306
иконоберпи 284
Ил и вак и я, р. 251
И л и р и к, диоцез 188, 195
Илирик, обл. 29. 30, 33. 34, 71 72, 75. 89, 92,
93, 96. 104—108, 110, 114, 129. 158, 179,184.
185. 189. 195, 205. 229, 233, 235, 237, 238, 242
Илирик, епархия 202
Илия, военачалник 299
И л у с, ноеиачалник 232, 233
И л у с, консул 32, 33, 74
И м б р о с, остров 305
Индия 173
И н е д ж и к, вж. Алри 187
Ипата, селище 195
Ипатий, военачалиак.34, 36, 37, 233. 234
Ипсала, селище 187, 189
Ираклий, византийски имп. 9, 10, 41—45,48,
56-58, 61. 66, 68. 76-78. 102, 104. 171, 184,
194, 205, 224, 243.257-259,264.287,273. 291
293, 298, 306
314
Показанец — Index nomlnum etrenim
Ираклий, брат на Константин IV 198
Ирин а,визант. императраца 200—204,276,278,282
Ирина, визант. принцеса 276
И рину пол, гр.276
исаврийци, племе 33, 176
И с а в р и я, обл. 74, 252. 268
Исай, цатрипий 300
Исак, монах 178
Исакча, гр. 262
Исая, епископ 236
Испания 173, 272
Истенелиман, пристанище 32
И ст рос. гр. 195
Истър, р. вж. Дунав, 41), 57, 66, 246. 249. 251,
254-257, 260, 262, 295, 296, 298
Италия 21, 29. 32, 71, 174, 233
Йоан Антиохийски, писател 5, 8, 11, 26, 27
Йоан Аплакмс, военачалник 288
Йоан. архиепископ 11. 12, 87, 88. 128. 135. 140
Йоан Валериан, военачалник 38
Йоан Ваидалът, военачалник 72
Йоан Дамаскин, писател 85
Йоан Диакриномен, писател 178
Йоан, епископ 102, 198—205
Йоан Епифанийски. писател 226
Йоан Зонара, писател 227
Йоан Кирт. военачалник 34, 176
Йоан, консул 236
Йоан Малала, писател 26, 34, 68, 237
Йоан Скит, военачалник 38, 34, 176, 232,
233, 236
Йоан Ставракий писател 88
Йоан Схоластик, патриарх 241
Йордан, р. 42
С a b i 1 е, стара македонска колония 187
К а в а д, церсийски цар 235
К а вал а гр. 176, 190, 192, 265, 284;
Кавказ 38, 259, 261, 272
Кадин мост, с.34
К а дъкьой, с. 42, 194
К а й з е р и, гр. 258
Каландий, епископ 176
К а л а т и с, гр. 195
Калиакра, нос 88
Калик, селище 192
Калипол, вж. Галиполи 187. 191. 200, 201,
203—205, 231
К ал ист, патриций 221, 222
Кама, р. 261
Камп ага н, вж. Паган 305
Камчия, р. 272
Кападокня, обл. 206, 207, 258, 287
Капидава, гр. 194
Капитолин, викарий 229
Каранасуф, селище 195
Кар тиран, вж. Дриаипара 201. 240
Кардам, български хан 276, 277
Кардия, гр. 30
Карин, консул 70
Карлщадт, гр. 252
Картаген, гр. 281
Каст, военачалник 242, 243, 244
К а с т р а, селище 192
Катерин и, селище 192
квестор, длъжвостно лице 291
Ксларион, пристанище в Солун 180
К е л е р и н, военачалник 85
Кел и. селище 191
Керамисийско поле 160, 195
К е р а т и й, монета 76, W6
Керм иен, гр., вж. Апри 18л 190
Кероя, нимфа 69
Керч, полуостров 261
Керченски пролив 261
кесар, титла 224
Кесария, гр. 195, 258
Кивериоти. морска тема 224
К и з и к, гр. 286
Кила, селище 187, 191, 203, 204
Киликия, обл. 88, 105, 205,237
Килитбахар, селище, вж. Кила 187
Кимерийски Босфор, вж. Керч 261
К и и и г и й, място за състезаяия в Цариград 298
К и п е р. селище 192
Киприан, епископ 166. 167
Кипсела, вж. Ипсала 187, 190. 201, 203
К и п ъ р, остров 22, 74
К и р и а к, епископ 201, 204. 205
К и р и а к, цариградски патриарх 40
К и р и л, военачалник 25, 36, 3.4, 234
Кирсос, гр. 194
К и трос, вж. Катерини 192
Климент, епископ 88
Клопа с, пристанище в Солун 130
К о з м а, квестор 291. 292
Колхида, обл. 239
Коменциол, военачваиик 39, 75, 76, 242, 2<
253—256
комеркиарий, длъжност 49, 81
коме с, титла 73. ЮЗ
комес на екскувитите 74, 241
комес на офикиите, цаъжност 199
Конон, вж. Лъв III Исавьр 268
Ко вегане, епископ 202—204
Констанс II, виз. имп. 144,198, 228.260, 261. 31 Ч>
Константин Акрополит, писател 88
Константин Апамейски, сирийски свещ<
ник 7, 11, 169
Константин Арменопул, писател 88
Константин Ьагренородни, виз. имп
134,227
Константин Бойла, лично име 278
Константин Велики, нат.-рлмски hmi 3°
69, 70, 79, 176, 179, 192. 227
Константин III, виз. имп. 41, 261
Константин IV, виз. имп. 87, 198, 199, 263.
265, 295, 296
Константин V Копроним, виз. имп. 15.
208, 221. 273, 275. 278, 284, 285, 288, 301. 303
305
Константин VI, виз. имп. 200 —204, 276, 282
Константин, военачалник 35, 237, 238
Константин, епископ 200, 203
Константин, син на имп. Ираклий 259.
294, 295
Константин Манасий, писател 26
Константин, патриций 278
Константинопол, гр. 30, 32, 35, 37, 39, 42
51, 73—75, 159, 185, 172, 176. 179, 138, 18°
232, 234, 235, 244, 245, 247. 248, 250, 253, 25о.
259, 264, 265, 269, 273
Ко нс та ити а на, гр. 195
Констанций П, виз. импер. 228, 219
Констанций, иат.-римски имп. 71, 177
Кон ста н циол а, селище 251, 256
Констанция, вж. Константинопол 174
Покаавлец - Index nominum et rerun
________ 315
Констанция, кр. 231
Кордова, гр. 228
Кормесий, български хан 271, 285
костенурки, стекобитни иашини 47, 54, 60
Костур, гр, 191
Котнейон, гр. 176
Котраг, прабългарски вожд 262, 295
котраги. племе 26, 295
Кренидес, гр. 284
Примени полуостров 188
Криопрозопон, вое иа Черно море 281
Кронос, древйогръоки бог 18, 19
Крум, български хан 16, 279, 281—289
К р у ш ево, гр. 129
К сиро л оф, хълм в Цариград 230
Ку ба в, р. 261, 272
кубикуларий, длъжност 239
Кубрат, български хан 26, 291, 294, 295
Кувер, прабългарски вожд 14, 158. 159, 160,
161, 163, 165
куропалат, титна 240
К у ф и с, р. вж. Кубам 261, 295
Кьобазн, въэвишенне край Цариград 32
К юс те и дж а, гр. 185, 195, 252, 298
Кючукчекмедже, селище 88
Лазика, обл. 239, 259, 306
Ламия, гр. 195
Л а мпс ан, гр. 30
Лариса, гр. 188, 195
Ластений, пристанище на Босфора 32, 38
Ла теран, консул 69
Л а ц и у м, обл. в Италия 18
Лебе дос, селише 196
Левк ат а, местност 266
Леонид, епископ 203
Леонтий, виз. имп. 298
Леонтий, епископ 71, 232, 233
Леонтий, префект на Илирна 92
Леонтия, лично име 40
Лерин, гр. 190
Л и б е р и й. римски папа 228
либийци 114
Ливан, пяавниа в Сирия 297
Ливия, 173
Лидия, 35
Л изик, селище 191
Ликаония, обл. 284
Л и к у с, р. 80
Литазомен, местност 22
Литопросопон, селище 196
Литосория, местност 274
Л и х н и д а, гр. 50, 191
Л и ц и н и й, имп. 193, 228
Логара, вж. Акрокеравиия 193
логотет на дрома, длъжност 270
Лонгария, планина 193
Лонгин, лично име 33
лонгобарди, племе 230
Л уиинос, епископ 198
Л у п и к и я, вж. Евфимия 177
Люлебургас, вж. Аркадиолол 135, 189
Лъв, епископ 201, 203—205
Лъв 1, византийски имп. 31, 50, 73, 74, 176, 179,
231, 232
Лъв III Ис вър, византийски имп. 144, 173,
208, 268, 269
Лъв V. византийски имп. 193, 226, 239
Лъв VI, византийски имп. 38, 187, 189
Лъв, военачваник, 280, 288
Лъв, епископ на Мадит 200
Лъв, епископ на Месемврия 200, 201
Лъв, епископ иа Траянопол 200
Лъв, логотет на дрома 270
Лъв, патриций 270
Лъв, префект на Илирик 142
Лъджакьой, с. 185
М а в и й, арабски вожд 260
Маврикий, виз. имп. 8, 12, 22, 39, 40. 43» 76.
102. 105, 114. 241. 243, 244. 246, 247, 248, 250,
251,253—255, 257, 258,
Мавър, прабългарски военачваник 14. 158. 161.
163, 164, 165
магистър, титла 79
magistermilitiini 269
Магнезия, вж. Димитриада 150
Магненций, римски имп. 71
Магнус, консул 74
Мадит, гр. 201. 203, 204
Май дос, селище 200
Македонии, патриарх 234
Македония, 12, 91, 93, 134, 188, 189, 190.
195, 230, 270, 278, 284, 288
Макрихори, вж. Евдомон 40
Максенций, дукс на Мизия 35
Максим Изповедник, църковен деец
307, 308
Максимиан, римски имп. 18, 21, 87, 240
Максимиан Галерий, римски имп. 90. 122
Максимиан Херкулий, римски имп. 18, 89
Макси м иа нопол, вж. Гюмюрджина 32,
185, 189
Максимин Тракнец римски ими. 28
Мала Азия 22. 35. 59, 74, 105, 157. 200. 228,
234, 252, 265. 268, 278, 280, 231, 299
Малала, писател 226, 235, 236
Малатрия, селище 195
Макал, епископ на Месемврия 200
Манга л н я, гр. 195
Мангу пкале, вж. Дорос 188. 194
Ману и л, епископ 200, 201, 202, 203
Маргарит, епископ 200
Мариан, префект на Илирик 93, 94
Марина, р. 159, 189, 231, 238
Марк Аврелий Нумериан, римски имп. 70
Марк Евгении, писател 88
Марк ел Анкирски, епископ 228
Мар к ел, военачалник 241
М а р к е л и, кр. 196, 277, 281, 301
Марк и ан, византийски имп. 73» 175, 179
Марония, селите 186, 190
Марс, планета 297
Мартин, военачалник 243
Мартин I, римски нэпа 197, 198
Мартина, лично име 61
М а р т и р и й, византийски пратеник при хуните 37
Мартириум. църква в Цариград 30
Марцианопол, гр. 72, 185, 187. 189, 196, 229,
185, 194, 242,243, 249
Махмуди я, селище 194
М е л а н т и а д а, гр. 78
Мелитена, гр. 269, 801
Мелхиседек, епископ 200, 203, 205
Менандър Протектор, писател 57
Меотидско езеро 194, 236, 261, 295
М е р л я н, селише 189
Месемврия, гр. 187, 191, 199, 201, 203, 204,
205, 263, 268. 271. 272, 275. 285—288. 296. 302
305. 308. 309
М ес инкал е с и. селище 189
Месопотамия 23, 180, 232, 269
Места, р. 159,187, 189. 192.270
Метре, селище 191
316
Показалец - Index попипшп et return
Мидас, фригийски цар 281
м и а и й ц и 59
Мидия, гр.. 191, 272, 302
миги, племе 26
Мизия, обл. 242, 252, 253
Мизия, провинция 14, 17, 28, 34, 36, 169, 179,
185, 194, 229, 230, 233, 234, 237, 239
М и л е о в, местност в Тракия 285
.милиа рисий, монета 213
Мимар АЯас, височияа в Цариград 223
мистоти, категория зависами селяни 214
Митрополис, селише 195
Михаил I, виз. имп. 285
Михаил II Рангаве, виз. имп. 283, 284
Михаил Лаханодракон, военачалник 277
Михей, библейско лице 178
Мойсей, библейско лице 159
Монемвазия, гр. 184
мо но те л изъм, ерес 307
монотелити, еретици 170, 182,197
монофизитизъм, ерес 75
Морава, р. 159, 251
порт ити, категория аивисмми селяни 211
М о С х и а н, военачалник 33
Мохамед 260
Мощени, местност 34
Мраморно море 89, 40, 42, 44, 185, 190.231,
285, 266. 275, 286
Муа терме, хунски предводител 236
М у н д и Й, хуиски вожд 231
Мундо, гепид, византийски военачалник 236
Мусокий, славянски вожд 247
Н авузардан, библейско лице 51
Навуходоносор, асирийски иар 42,38, 153
Н а и с о с, гр. 237
Н е а п о л, гр. вж. Кавала 191
Н е б у л, военачалник 266, 297
Неврокоп, гр. вж. Гоце Делчев 187. 189
Некропили, местност 281, 272, 298
Неофит Енклист, писател 88
Не о хор, селише 192
Несебър, вж. Месемврия 187, 191
Нигрита, селище 66, 154, 192
Н из ибис, гр. 269
Ника, въстание 40
Никазий Дякон, писател 88
Никейски събор 75, III
Никея, гр. 75, 176, 179, 191, 193, 197, 266, 201,
203—205, 228. 284, 286
Никита, военачалник 277, 278, 261, 300
Никита, епископ 88, 201
Никита, цариградсаи патриарх 273, 276
Никита Антракс, лично име 801
Никита Ксилинит, военачалник 269
Н и к н ф о р, епископ 200, 202—203, 205
Никифор I. византийски имп. 278—284, 286
Никифор, патриарх 5, 6, 15, 16, 226, 262, 265.
269, 279, 281
Никифор Григора, писател 88
Никифор Калист, писател 175
Никифор Уран, военачалник 85
Николай К а в а с и л а, солунски архиепископ 88
Никомилей, селише 194
Никомндийски залив 266
Никопол, гр. 187, 189, 200, 202,203
Н и к о п о л и с, гр. 194
Н и к ю п, с. 194
Н и м ф и т е, местност 239
Ниш, гр. 34. 71, 135, 231, 237
Нове, селище 33, 188, 196, 250, 251, 256
Новиград 191
Нови Епир, провинция 32, 189. 192
и о м и а м а, монета 75, 213. 280
и ум е р и, императорски войски 239
Огл ос (Онглпс), укр. 262, 263, 295
Одесос, вж. Варна 38, 36, 185, 189. 194,22»
239, 263, 396
Одисоиол, вж. Варна 229. 234. 236
Одоакър, остготски крал 32, 233
о д р и з и, тракийско племе 187
Од они, вж. Адрианопол 185, 189, 230. 283,
286, 287
Оливрий, квартал в Цариград 223
О л о ф е р н, асирийски военачалник 42, 55
О историй, кр. 194
о н у г у р и, цасме 194
О п с и к и о н, тема 285, 274, 278, 284, 297
оптимати, вид войска 274
ора риу м, част от византийского облекао91. 92
Органа, прабългарски племенен вожд 294
О р и е н т, префектура 187
Орманлий, селище 268
Ормизд, римски папа 234
О рент, р. 170
О рфанотрофейон, сиропиталише 81, 82
Орфански залив 144
остготн, племе 26, 32, 232
Островско езеро 191
Острое, комес 73
Охрид, вж. Лихнида 34, 85, 86,192
Павел, цариградски патриарх 228
па вл и к я н и, еретици 284
Паган, български хан 271, 272, 305
П а л а д и й, отшелник 7, 22
Пал сто л он, гр. 194
Палаокастро, вж. Мигрополис 195
Палеестина 22, 105
Пам прений, магистър 232
П а м ф и л, гр. 198
П а в и з о, гр. 187, 191
П а н и о н, вж. Панизо 187, 203—205. 232
Панкратий, астроном 277
II анон и я, провинция 31, 70, 71, 134, 158, 159,
230, 262, 295
Пантейхион, ыестност 39
Пантикапейон, вж. Босфор 236
П а л и р и й, кр. 232
Пармой, гр. 157
П а р о р и я, обл. 285
Парти копол, гр. вж. Нигрита 192
Патрикий, военачалник 35
Патрикиол, комес 34, 233
патриций, титла 49, 79, 291, 294
Пауталия, гр. 134
Пезаро, гр. 262
Пела, Ср. 192
Пелопонес 30, 276
Пентанол 262
Пеон и я, вж. Панония 31
п е о к ц и, гракийско племе 27
Пепаритос, остров 195
П е р а м а. местност 174
П е р в е р,-селище 198, 308, 309
Пери нт, гр. 28, 78, 231, 246
Персей, митологически герой 67
перси 8, 10,41, 42, 45. 49, 56, 59, 62, 67.
78, 81. 171, 173. 233. 245. 257—259. 293
Персии 61, 81. 171, 235, 241. 258, 259
Петрион, квартал в Царш рад 89
Петър, военачалник 248, 249, 250, 251, 256,
257, 279
Показалец — Index nominum et rerinn
317
lietip, епископ на Месемврия 199
Петър. епископ на Созопол 199
Пи дна, гр. 192
П и з и л и я, обл. 56
П и кт ос, селище 195
Пир, патриарх 264
Пирагаст, славянски вожд 251
Платон, епископ 199
П л и с к а, гр. 279
Пловдив, гр. 74, 159, 185, 189, 196
Плотин, солунски епископ 88
Плотинопол. гр. 188, 193. 202—205
Пльока, вж. Амантия 192
Полина, вж. Аполония 192
Полихроний, внааитипски пратеник 37
Поляновград. гр. 196
Поморие, гр. 187, 189
П о м п е Й о п о л, гр. 237
П о н т и к а, обл. 38
Понтийско море 261—263, 301, 302
Porsulae. гр. вж. Максимианопол 185
Постол, вж. Пела 192
П р а г о в е, вж. Железиа врата 256
Пребънд. славянски княз 14, 143—146
Превалитана, провинция 159
Препозит, началник на кубикулариите 239
praefectns р га etori о, длъжност 71. 72
Прилеп, гр 129, 274
Прилепско поле, 160
примоскриний. длъжност280
Приск. писател 26, 73. 226. 245, 246—249, 252,
253, 255, 256
Проб, Марк Аврелий, римски имп. 70
Провадийска река, 263
Провади я, гр. 193
Про ват, кр. 193, 276, 284
Проконе с, остров 157
проконсул, титла 28
Прокопий, писател 8, 57, 188, 226, 242
Пропонтида, вж. Мраморно море 80
Протей, древиогръико божество 48
протоспатарий, титла 282
Прото! ев, епископ 228
Псевдо-Маврикий, писател 13,243
Псевдо- Симеон Логотет, писател 227
Птерон, укр. 294
Първа Армения, провинция 266, 297
Първа Македония, провинция, 189, 192
първобългари 8, 10, 11, 26, 34, 42 44,
87, 237
Р а в д о с, квартал в Цариград 69
Равена, гр. 262
Разград, гр. вж. Абрит 194
Ранион, гр. 201
Р а п с а к, библейско лице 148, 151
Ра со в а, селище 189
Ра ци а р н я, гр. 281 242
Редеете, гр. 187, 192, 201, 203—205
Река Девня, с. 185, 189. 196
Р е к и та х, гот 32, 33
Рендакис. патриций 269
Р е н д и н а, р. 265
Рнгиум» гр. 38, 198—204
Рила, р. 200
Рим, гр. 22, 28, 36, 73, 75. 90, 185, 189, 197,
198, 201, 230, 234, 235, 238
Римини, гр. 262
Р и м с к а и м п е р и я 18, 33, 34
Ринхин, р. 144, 156
ринхини, славинско пл. 146, 147. 151
роб и 215. 218
Рог, вж. Златен рог 173, 260
Родоп а. провинция 159, 185, 187, 189, 193
Род они, пл. 159, 233
Родос, остров 236
Родос то, вж, Редеете 187
Роман, патриций 282
Романия, вж. Византия 260, 266, 274
Р у а, хунски вожд 72
Рувим, епископ 203, 205
руги, племе 33
Ру мбоиа, гр. 32
Р у м ъ н и я 251
Руфи н, военачалник 29, 38, 90, 69, 236
Ряхово, вж. Динария 189, 194
Сабин, български хан 271, 272, 304
Сабини ан, управител на Илирик 33
савири, хунско племе 235
савромати, племе 89
сагу дат и, слаианско племе 13.129, 146,147,151
Сакар планина 277
сакеларий, длъжност 308
Салвиан, военачалник 245
Салмоней, митологическо лице 48
Сал со в и я, гр. 194
Салтосвурамисиос, селище 195
Салтос Ио внос, селище 195
Сал устий, консул 71
Самос, остров 22
Самотраки, остров 226, 305
сангария, р. 303
сандал, вид кораб 83
сарацин и, вж. араби 266, 260. 280, 297
Сарвараз, переписки военачалник 42, 49. 50
62, 78, 81, 171, 172, 259, 280
сармати, племе, 261, 295
Сарматия 262
Сароски залив 239
с а три, гракийско племе 233
С а ту ново, с. 189
Саул, алански военачалник 26
Свидас, 56. 223
Свищ о в, гр. 188
Севастопол, гр. 188, 196, 266, 297
севера, слаианско племе 264
Сезострис, египетски фараон 248, 249
Секундин, патриций 34, 233,234
Селановци, с. 194
Селевковол, гр. 260
Селимврия, гр. 275, 308
Сенахерим, асирийски цар 148
Септимий Север, римски имп. 69
Сер, гр. 192
Сергий, военачалник 239
Сергий, консул 71
Сергий, патриарх 45, 46, 63, 171, 172, 259,
264, 294
Серди к а, гр. 75, 134, 135, 189, 196, 228,
232, 279
Серес, вж. Сер 192
Сеет, гр. 231
Сигица, хунски вожд 34
С и гр иа на, селище 226
С и к и. предградие на Цариград 32, 38, 79
С и кидава, гр. 70
Силиврия, вж. Силимврия 34, 44, 187, 189,
192, 199, 240, 292
С и л и с г р а, вж. Доростол 188, 194
Симеон Дивно горец, отшелник 85
Симеон Магистър, писател 26
С и м е он М е та ф р а с т, писател 87, 266
318
Показалеи Index nominum et rerum
С и я гиду ну м, гр., вж. Белград 230, 242, 245,
251, 252
синкел, длъжност 49, 81
Синоп, гр. 299
сирийци 178
Сириус, звезда 281
Сирия, 22, 74, 169, 206, 207, 260, 297
Сирмиум, гр. 14, 70, 87, 90, 93. 159, 177, 180,
181, 230. 238, 241, 245. 253
Сисиний, военачалник 162, 163, 269, 278.
300. 301
Сисиний, епископ 199, 200. 203, 205
Сицилия, 44, 105, 231, 304
ск а мар и, 272
С к а м п а, гр., вж. Елбасан 192
С к и а т и я, остров 162
скитм, 26, 27, 32. 59, 227. 281
Скития, 34, 37, 179, 185,194,230.233, 234,
237. 239, 242
С (к) л а в и н и я 265
С(к)лавун, славинскй вожд 272
Склебийе, гр. 260
Скопелос, остров 193, 195, 203—205
Скопие, гр. 34
скрибони, войници от императорската охра-
на 250
Scrinium epistolariim, отдел от имп. как-
ие л а р и я 280
Scrinium libellorum, отдел от император-
сквта кквценфия 280
Scrinium memoriae, отдел от император-
ската канцелярия 280
Скутари, гр. 39
славяни, 5-13. 41, 42,44. 46, 49, 50, 52. 56,
57, 59, 66, 67. 78. 87, 109, 113-115, 131.
133—135 140, 141, 143, 147. 149, 150, 151,
154, 155, 157, 158, 165, 166, 171, 188, 237,
239, 242, 245-247, 249, 251. 255, 257. 259.
260, 262, 265-267, 269. 271, 273, 276, 278,
293, 294, 297, 303, 305
С о з о м е н, писател 175, 228, 228
Созопол, гр. 37, 188, 193, 203—205
Сократ, писател 26, 175, 226, 228
Соломон, библейски пар 45
Солун, гр. 5, 8, 11-15. 22, 23, 75, 87, 89 91,
93, 97. 101—104, 105, 107. 109, 113, 114, 117,
119, 128, 129, 133, 140, 143, 146, 158, 160, 163,
167, 168, 180, 181. 188, 191, 202, 203, 235,
266, 269, 276, 297, 300. 301
Состени И, кр. 234
София, вж. Сердика 189
Софроний, софист 22
спатарий, титла 263, 282
Средна Дакия, провинцви 189
Сремска Митровица, вж. Сирмиум 87
Ставракий, патриций 276, 278, 281, 232, 293
Ст ар а Загора, вж. Бероя 159, 187, 189
Стара планина 134, 159, 185, 270
Стари Епир, провинция 189, 202—204
Стеной, вж. Босфора 268
Стефан Александрийски, писател 11. 205
Стефан, виавитийски пратеник 101, 266, 298
Стефан Млад и, оттегиик 15, 221, 222
Стефан Хамей, протоспатарий 277
Стилихон, военачалник 29
Стиракс, хуиски вожд 235
Стоб, с. 200
Странджа планина 185
стратег, длъжност 75
Стратегий, епнекоп 200
стратилат, военна длъжност 25
Стр им он, р. 144, 147, 151, 156
Стронгилон, укр. 275
Струма, вж. Стримон 144, 189, 260 2L_
276, 234
Студийски манастир 286
Стъклен местност 33, 188, 196
Сукидава, гр. вж. Зекедеспа 189, 1У4
Sulu saraу, селише 266, 297
Суровичево, с. 191
Сусаким, египетски фараон 114
Су ю д ж у к, вж. Водно 34
схоларии, лична императорскв охрана 239
Сърбия 134. 159
Тавриа ион, с, 34
Т а в ъ р, планина 38
таксиарх, воениа цаъжност 250
Тамански полуостров 261
Т а м н а, гр. 192.
Тан а и с, вж. Дон 281, 262, 295
Т а о н и о н, вж. Даокион 200
Та рас ий, цариградски патриарх 287
Тарах, хун 39
Татимер, военачалник 247
Тбилиси, гр. 259
Телериг, български хан 274, 275
Т е л е с и й, вж. Телец 303, 304
Телец, български хан 271, 303
Телец, зодиален виак 288
Т е н е л о с, остров 305
Теоглост, военачалник 277
Теодор Анагност, писктел 5, 6, 14. 1?>,
178, 235
Теодор, брат иа имп. Иракаий 259, 291
Теодор, военачалник 300
Теодор, епископ на Булгарофигон 205
Теодор, епископ на Виза 200, 201
Теодор, епископ на Тропеум 200
Теодор, комеркиарий 81
Теодор, ковчежник 36
Теодор, лекар 248
Теодор Метохит, писатал 88
Теодор, пагриций 170, 199
Теодор, пратеник 49
Теодор Синкел, писател 6, 10. 41, 81
Теодор Студит, църковен деец 286.287
Теодора, византийска императрица 297
Теодор ит Кирек и, писател 175, 226
1 еодорих, остготски крал 230, 232, 233,234,238
Теодорих Валамер, военачалниа 33
Теодорих Велики, готски вожд 31, 32
Теодорих Страбон, готски вожд 31, 32, 74
Те од оро по л, гр. 200, 203—205
Теодосиева стена 60, 77, 78, 80, 240
267, 275
Теодосий 1, имп. 29, 104, 184, 187, 231
Теодосий II, византийски ими. 31, 72, 73, 78,
206, 230
Теодосий III, византийски имп. 285
Теодосий, епископ 203
Теодосий, консул 308
Теодосий, логотет 81
Теодосий, пагриций 280
Теодосий, пратиник 49
Теодосий Саливара, патриций 281, 282
Теодосий, съуправител на имп. Грациан 230
Теодосиу пол, гр. 269, 301
Тео дот, анкирски епископ 88
Теофан, писател 5, 6, 15, 16, 45, 56, 173. 175,
226, 231, 235, 236, 237, 238, 241, 248, 256
Показалеи — Index nottiinum et rerurn
319
258, 260, 261, 265. 269, 270, 272, 275, 278, 279,
281, 282, 285
Теофан Кераыей, писател 88'
Теофил, епископ иа Анастасиопол 203, 205
Теофил, епископ иа Солун 203
Теофилакт, епископ иа Кипсела 20], 203, 205
Теофилакт, еписаоп на Хариупол 200, 203. 278
Теофилакт С и мок ат а, писател 6, 15.57,
244, 252, 266
Тервел, български хан 15, 224, 266, 267, 269,
285, 298, 299
Терма Лутра, гр. 185, 189, 193
Тесалоника, вж. Солун 189, 190
Тесалия, 91, 117, 129, 190, 193, 195, 278
тетрадити, секта 284
Тетрастоон, плошал в Цариград 69
Т еу п о л, вж. Антиохви 85
Тиберий II. византийски ими. 22, 225, 241
Тиберий 111, византийский имп. 224, 267. 297
Тиберий, военачалник 241
Тиберий, лично име 199
Тива, гр. 150, 166, 195
Т и г ъ р, р. 66
Тиквеш, гр. 274
Тимазий, лично име 29
Тимотей, епископ 234, 235
Тимотей, императорски телохранител 36
Тир, гр. 228
Тиса, р. 255
То кт у, български хан 304, 305
Толбухин, гр. 34
Тома, епископ 200, 203
Томи, вж. Кюстенджа 185. 194, 243.252, 266, 298
Т о п и р, гр. 150, 193
траки, племе 26
Тракийска Хераклея. вж. Ерегли 189, 234
Тракия, обл. 8, 10, 12, 20, 29—34, 38—40, 59.
68—70, 73—78, 89, 114, 157, 160. 176, 182,
183, 199, 200, 231, 232, 238, 239, 251, 258, 257,
259,261. 263, 265, 267—273.276—278,283—285.
287,288,292,296,300,801.303,307,309.
Тракия, диоцез 185, 187
Тракия. провинция 8, 34. 159, 185, 187 189,199,
202
Трансмар иска, гр. 188. 196
Трапезунд, 31
Траян, имп. 185, 256
Т рая нои о л, гр. 185, 188, 189, 193, 201—203
триболи, военви съоръжения 54
трибун, длъжиост 180
Три кал а, селише 195
Т р и к и, вж. Трнкала 195
Трифилис, патрицай 232
Т ропеум, вж. Адамклисе 194, 200. 202. 204
Тулча, гр. 194
Тунджа, р. 185
Тургун, хви 39
Турция 176
Ту трак ан, вж. Трансмариска 138, 196
тюрки, племе 57, 59, 206, 207, 259
Угаин, прабългарски род 271
Удзуси, гр. 199
Узункюпрю, гр. 193
У к ид, вж. Вокил 270
Улвб, военачалниа 31
Ул фи л а, готски епископ, вж. Вулфила 177
Умар, български хан 304
уногундури—българи, 261, 294
Унугури—българи, 182, 133
Ураний, канцеларий 37
Uscudama, вж. Адрианопол 185
Файюм, гр. в Египет 24
Фал а рис, тирании 44, 261
Фанагория, гр. 261, 266, 297
Фано, гр. 262
ф а р м у т и, семи месец по египетского лето-
броене 25
федерати 34
Фере, гр. 185, 193
Филея, гр. 268
Филип Араб, римски имп. 27, 28
Филип II Македонски, 135, 192
Филипп, гр. 176, 189, 196, 284
Ф и л и п и к, военачалник 39, 40, 247, 248
Ф и л и п и к Вардан, виз. имп. 182, 224, 299, 300
Филипопол, вж. Пловдна 159, 185, 187, 150,
196, 228, 231, 258, 276, 284
Ф и л ит, стратег на Тракия 276
Ф лав и ан, военачалник 30
Ф л а в и а н, патриарх 234
Фока, виз. имп. 5, 12. 57, 59, 76, 104, 105, 171,
284, 258
фол и с, монета 218, 217
Фотий, патриарх 171
франки 245
Франция 73
Фригия, обл. 234
Хав с а. вж. Никея 193
хаган. тнтла 41—46, 76, 78, 81, 159, 160. 171.
172, 241—246, 248, 249, 252—254, 258
хазари, племе 206, 207. 262, 295
Хазарин 272
Хала, каартал в Цариград 81
халдеи, паеме 41
Халед, арабски военачалник 260
Халке дон. гр. 39, 42, 46, 49, 55, 176, 179, 253,
259, 260
Халки, остров 191
Халки, дворец в Цариград 40
Халкида, селище 191
Халкидически полуостров 164, 191
Харалагюне, вж. Гариала 193
Ха риас, префект 138
Харибда 46, 60, 66
Хариупол, вж. АЙребол 189, 200, 203. 204
X а р м а и л и, гр. 231
Харсийска врата 287
хартофилакс, длъжнсст 56, 182
Ханой, саавински вожд 133, 134, 158
X е б р о с, вж. Марица 233
Хелеспонт, вж. Дарданелн 30, 114, 157, 265
X е м н м о н т, провинция 185, 187, 188, 189, 191,
198
X е м у с, паанина 233, 243
Хераклея Тракийска, вж. Ереглн 28, 34,44,
47, 176, 185, 187. 191, 199, 201, 204, 280, 231.
234, 245, 288, 292, 301
Хераклея Линкестийска, вж. Лерин 191
X е р а к ъ л, митически герой 57
Херсон 298, 299
Херсонес, селише 137, 191
Херсонес Тракийски 31
Хиерокъл, писател 34
Хи ног, селище 194
Хи нос, остров 101, 104, 105
Хиос, селище 239, 240
Хозрой II Парвиз, персийски цар 42,56,171
X о и о р и й. римски имп. 29, 73, 230, 259
Хр изо пол, гр. 39, 79, 8], 192, 248, 280, 299
320
Покаавлеи index nominum et return
Христиан, вожд на скамарите 272
Христо пол, гр. 192
Xрупища, селище 191
X у и и, гр. 194
х у н и, паеме 29, 32, 34, 56, 59, 66, 180, 229, 231,
232, 234, 235, 239, 241, 259, 295
хуни с а в и р и 38
Хърсово, селище 194
Ц а и и, племе 31
Цариград, вж. Константинопол 6, 9. 11, 15,
29, 34, 88, 40, 41, 42, 44, 50, 51, 58, 64, 68, 69.
73, 75. 78 33. 34, 102. 144, 151. 169, 171, 173,
174, 177, 178, 180, 185. 197, 199, 206, 223, 224,
226, 229, 230, 233, 239, 249, 258. 259, 265, 266
268, 283, 234, 293, 302. 304
Цикладски острови 129
циркуыцелнони 272
Цоида, селище 188, 193. 284
H.V рул ум. гр. 191, 203,205. 240, 246, 284
Черно море 35, 36. 42, 44, 185, 231. 239. 261.
266, 268, 271, 272,
Чика, вж. Камчия 272
Ч и р п а н, гр. 187, 197
Чорлу, вж. Цурулум 191, 20(1
чума 97, 117, 119, 126, 127
Шахин, персийски воеиачааник 25!)
Шахбазар, военачалник, вж. Сарвараз 259
Швейцария 73
Щ и т, с. 277
Югославия 134
идеи, 114, 159
Юлиан, военачалник 36
Юлиан, имп. 71. 229
Юпитер 18
Юстин I, виз. имп. 34, 74, 75. 177. 179, 225
235, 237, 241
Юстин 11. виз. имп. 223
Юстин, военачалник 237
Юстин, началник на елскувитите 39
Юстиниан I, имп. 9,21, 40,57, 81, 85,86.
128, 181, 184, 209, 237, 238, 239, 241
Юстиниан [I Ринотмет, имп. 224, 236, 240,
265, 266, 267, 268, 296—299
Язон, митологичен герой 60
Я ломи ца, вж. Ививакия 251
Ямбол, гр. 188, 196
Я н у а р и й, консул 70
Я фе т, библейско лице
СЪКРАЩЕНИЯ — ABBREVIATIONES
СПИСАНИЯ и ПОРЕДИЦИ
БИБ — Българска исторически библиотека
ВВр — Византийский временник
ВДИ — Вестник древней истории
ВИИНЗ — Византиски извори за историку на-
рода Лугослави|е
ГПлМБ — Годишннк на Пловдивския музей и
библиотека
ГСУиф — Годишник на Софийский университет,
историко-филологически факултет
ЖМНП — Журнал Министерства Народнаго Про-
свещения
ИДИ — Известия на Археологический инсти-
тут прн БАН
ИБАИ — Известия на Българския археологиче-
z ски институт
ИБИД — Известия на Българското историческо
дружество
ИВИД — Известия на Варнеиското историческо
дружество
ИИБЕ — Известия на Института за български
език
ИИБИ — -Известия на Института за българска
история
ИИД — Известия на Исторического дружество
в София
ИНЕМ — Известия на Народния етиографски
музей
ИРАИК — Известия Русского археологического
института в Константинополе
ИПр — Исторически пргдед
МПр — Македонски преглед
ПСп — Периодическо списание
СбНУК — Сборник за пародии умотворения,
наука и книжнина
АЕМО — Archaologisch-epigraphische Mitteilun-1-
gen aus Osterreich-Ungarn
BZ — Byzantinische Zeitschrift
PGr — Patrologia Graeca
PhW — Philologische Wochenschrift
PWRE — Paulys Real-EncyclopSdie der classi-
schen Altertumswjssenschaft. Neue
Bearbeitung von G, Wissowa, W.
Kroli, K. Mittelhaus, K, Ziegler
RA — Revue arcbeologique
41 Гръцки извори за българската история, III
СЪДЪРЖАНИЕ — HOC VOLUMINE CONTINENTUR
Увод...................................Ив. Дуйчев 5—16
Praefatio......................•.................
1. Деяния на Дазий — увод, превод и бележки от В. Тъпкова-
. Заимова............................................. 17—21
Acta Dasii..........................................
2. Йоан Мосхос (Е в к р а т) — увод, превод и бележки от Л.Йончев 22—23
Beat! loannis Eucrata е Pratum spirituale.............
3. Папирус, в който се споменава за българите — увод,
превод и бележки от В. Тъпкова-Заимова................. 24—2J>
Papyrus de Bulgaris
.4. Йоан Антиохийски — увод, превод и бележки от Г. Цанкова-
Петкова........................♦.................. 26—40
loannes Antiochenus
5. Слово за аваро-славянската обсада на Цариград npes
626 г. — увод, превод и бележки от Г. Цанкова-Петкова . . . 41—55
De obsidione Constantinopolis homilia
6. Георги Пизиднйски — увод, превод и бележки от М. Войнов 56—67
Georgius Pisida
7. Пасх-ална хроника — увод, превод и бележкн от В. Тъпкова-
3 а и м о в а (преводът на §19 е преработен от В.Т.-З.). 68—84*
Chronicon Paschale
8. Житие на Симеон Дивногорец—увод, превод и бележки от
В. Тъпкова-Заимова
Vita Symeonis Stylitae lunioris 85—88
9. Деяния иа Димитрий Солунски — увод, превод и бележки
от В. Тъпкова-Заимова.................................. 89—168
Acta Sancti Demetrii
10. Константин Апамейски — увод, превод и бележки от
Ив. Дуйчев.............................................169—170
Constantinus Apamiensis
11. Химн Акатист — увод, превод и бележки от Г. Цанкова-
Петкова ................................................• 171 —174
Hymnus Acathistus
12. Теодор Анагност — увод, превод и бележки от П. Тивчев 175—177
Theodorus Anagnostus
13. Откъси от неизвестен автор — увод, превод ибележки от
В. Тъпкова-Заимова ...................................178—179
Anonymi excerpta
14. Житие на Давид — увод, превод и бележки от Л. Йончев . . 180—181
Vita Davidi
15. Агатон — увод, превод и бележки от Ив. Дуйчев... . 182—183-
Agathon
Съдържание — Hoc volumine continental 329
16. Епархийскн сп исъци — увод, превод и бележки от В. Тъпкова-
Заимова...............................................184—196
Notitiae episcopatuum
17. Съборни актове — увод, превод и бележки от Л. Йончев . . 197—205
Acta conciliorum
18. Стефан Александрийски — увод, превод и бележки от
Любомир Йончев.................................... 206—207
Stephanus Alexandrinus
19. Земеделски закон — увод, превод и бележки от Г. Цанкова-
Петкова н П. Тивчев................................... 208—220
Lex agraria
20. Жнтие на Стефан Млади — увод, превод и бележкн от В. Тъп-
кова-Заимова ........................................ 221—222
Vita Stephani lunioris
V21. Анонимна хроника — увод, превод и бележки от П. Тнвчев 223—225
Anonymi Chronographia
22. Теофан Изповединк - превод от В. Бешевлиев и Г. Цанкова-
Петкова, увод и бележки от Г. Цанкова-Петкова ........ 226—289
Theophanes Confessor
23. Патриарх Никифор — превод от В. Бешевлиев, увод и бележки
от П. Тивчев......................................... 290—306
Nicephorus Patriarcha
24. Житие на Максим Изповедник — увод, превод и бележки
от В. Тъпкова-Заимова................................. 307—309
Vita Maximi Confessoris
Показалец..........................................310—320
Index nominum et rerum
Съкращения............................................ 321
Abb r e viationes
Използувана литература . . ..................
Index libror um adhibitor um...................... 322—327