Проф. ХРИСТО ДАНОВ
Траки
ДЕРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО
•НАРОДНА ПРОСВЕТ
София • 1982 г.
Библиотека при
Ч-ще „П. Р. СлаеЯков*
П л о ь д иа
93/99

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
През последните три-четири десетилетия науката отбе-
ляза значителен напредък в изследването на исторического минало на източ-
ната половина на Балканская полуостров и на Карпатских басейн. В тези
обширна географски райони живеело през втората половина на бронзовата
епоха и античността, както и през по-голямата част от късната античност
население, което в своего огромно мнозинство било тракийско.
Изследването и възстановяването на миналото на тракийските племена
в тази част на Балканских полуостров и в Югоизточна Европа напредна до
такава степсн, че тяхното отделяне в специална дисциплина, която получи
името тракология, е оправдано. Въпреки това обаче трябва да се има пред
вид, че и сега, пък и в бъдеще тракологията не би могла да се развива
успешно, ако нейните представители не поддържат непрестанна връзки с
общата история на старая свят.
И майки пред вид горните бележки, както и някои други съображения,
които ще бъдат набелязани по-нататък, ние сметнахме, че в настоящих
очерк не би трябвало да липсват, макар и в ограничена размера, някои от
основните раздели и параграфа, които се изискват както в обширните мо-
нографични, така и в обобщителните изследователски трудове.
Предлаганият очерк върху историята на траките е научно-популярно
изложение. В него на редица места естествено прозвучават научноизследова-
телски нотки. Авторът не можеше да не изяви своего отношение към основ-
ните проблема, стоящи във връзка с историята на древна Тракия. Той се е
постарал да покаже с научна доводи своите мисли и концепции, които се
различават от някои изследователи, работещи също в областта на траколо-
гията или в съседни с нея изследователски области.
За разлика от досегашните очерци, в които почти по правило се просле-
дява само исторического развитие на тракийските племена, населявали зе-
мите южно от долното течение на Дунае, и то в географските рамки на кон-
тиненталната суша, в този очерк са отразени или засегнати в редица случаи
и някои no-ярки моменти от развитието на онези сродни, а в много случаи
идентична с траките племена, които населявали земите по южните склонове
на Карпатите и левия бряг от долното течение на Дунае. Не случайно още в
5
някои no-стари изследвания тези племена се наричат „северни траки" за раз-
лила от „южните траки”, т. е. от техните съплеменници, които живеели
отсам долното течение на Дунае.
На някои места в изложението беше необходимо да се засегнат съвсем
отдален някои моменти от исторического развитие на онези траки, които на-
пуснали европейская континент и се преселили по егейските острови, по за-
падная и северозападния бряг на Мала Азия. Разглежда се и участта на
техните едноплеменници, които сравнително рано навлезли в древноелинския
простор на Балканская полуостров, но впоследствие изчезнали, защото се
претопили с елините.
В отделяй случаи бе необходимо да се засегнат, макар и съвсем бегло,
някои моменти от исторического развитие и на илирийските и на македон-
ските съседи на траките.
Пабелязаните дотук обстоятелства обусловиха разширяването на гео-
графските, а донякъде и на хронологическите рамки на очерка. Те наложиха
и известно разширяване на неговата извороведска и историографска база. То-
ва пък доводе до значително съкращаване и „сбиване" на онази част от ос-
воения текст, в която се говори за социално-икономическото, политического и
културното развитие на траките.
Ако очеркът би могъл да има поне двойния на предвидения по плана на
издателството обем, той, и специално неговата чисто исторически част, ще-
ше да бъде развит значително по-пълно.
А в т о р ът
1. ПРЕДВАРИТЕЛЕН БЕЛЕЖКИ
До преди двадесетипа години в нашата, пък и в
чуждата историографска литература липсваше обобщаващо науч-
но-популярно изложение', което да отразява от съвременни науч-
им позиции най-ярките моменти от историята на траките от пред-
римската и римската, включителпо и от късноаптичната споха.
Изследователските и научпо-популярните трудове преди
1944 г. с „тракийска" тематика, макар да бяха съвсем малоброй-
ни, без изключение страдаха освен от методологически слабости
и от един специфичен недъг. В тези трудове историческият процес
в древнотракийските земи се скицираше съвсем бегло и кратко.
При това най-важните страни па историческия процес и в древ-
на Тракия— политическата и социално-икономическата —се
„подчиняваха“ на съответните периоди от политическата, социал-
но-икономическата и културната история на гръко-римския свят.
Естествено, по този начни ходът на историческия процес в древ-
нотракийските земи губеше до голяма степей своя собствен облик
и релеф, понеже бе рисуван в пряка зависимост от хода на исто-
рическия процес в гръко-римския свят, и то главно в древна
Елада, в древна Македония и в древния Рим.
За това пренебрегване илн подценяване на историята на древ-
нотракийските земи, които заедно с простора на Карпатския ба-
сейп значително надминават по пространство и по население Гър-
ция и Македония, взети заедно, имаше, разбира се, редица обек-
тивни и някои субективни причини. Тук ние ще отразим тези при-
чини съвсем сумарно.
Преди тракологията да се очертае като комплексна научна
дисциплина, историческият процес в древнотракийските земи
беше отразен, а в много случаи беше само загатнат в античнпте
племени извори (в случая имам пред вид главно литературните
паметници и надписите) и рядко можеше да се допълни и да се
направи по-пълнокръвен посредством данните, добити от археоло-
гически изследвания. Системни и задълбочени археологически
7
изследвания, посветени специално на коренного население на
днешните български земи преди идването в тях на славяните и
прабългарите, напълно липсваха до началото на двадесетня
век, Затова и историческите изследвания за траките почиваха до
края на XIX и началото на XX в. почти изключително върху
сведения, черпени от съчиненнята на античните гръко-римски
писатели, от античните гръцки и латински надписи и донякъде
и от античните монета.
Историческият процес, свързан с живота на древнотракийски-
те племена от тяхното появяване в идентифициране до тяхното
претопяване, е, общо взето, бледо, необективно и главно непълно
отразен в съчиненнята на античните писатели, независимо от то-
ва, че техиите сведения са и си остават и за в бъдещс основпият
исторически извор. Непълно е отразен в античните ппсмени из-
вори жнвотът и на онези тракийски или сродни с тях племена,
конто паселявали днешна Северна Българпя и Румъния, както
и част от днешна Източна Сърбия.
Споменахме вече, че античните писатели отразяват твърде че-
сто не само бегло, но и субективно историческая процес и преди
всичко моралния и културния облик па носителите на този про-
цес в посочените балкански земи — древннте траки. След Гръко-
персийските войни субективпостта и неприязънта на гръцките пи-
сатели е особено ярко изразена спрямо траките и техиите земи.
Тази омраза е насочена и спрямо културата на основного насе-
ление, което живеело в тези земи, а тя съставя, както ще видим
и малко по-нататък, неделима част от идеологический арсенал на
тези писатели. Този арсенал бил създаден наистина в зароднш-
но състоянне далеч преди Гръко-персийските войни, но и той бил
„обогатен“ от гръцките, главно йонийските географи, етнографи,
физиолози и лекари, както и от йонийските логографи, повечето
от конто предхождали по време Херодот. Както Херодот — „ба-
щата на историята", така и неговите атински присмппци не само
обогатили, но донякъде и усъвършенствувалп въпросния идеоло-
гически арсенал, чиито оръжия били насочени наистина не само
срещу траките, а изобщо срещу вснчки негръцки или, с други ду-
ми, срещу всички „варварски" народи2.
Тези писатели рисуват твърде често непълно и необективно, а
понякога направо изопачено и исторический процес, в който
главен дял имали траките н техиите съплеменницп отвъд дол-
ното течение на Дунав.
Римските историци и други писатели, конто не само в идео-
логическо, но и в методическо отношение били послушни учени-
ци на своите елински и елинистически учители, не внесли почти
нищо ново в своите описания на траките и на техните земи, ос-
8
вен никои нови факти, конто се отнасят до по-късното полити-
ческо развитие в тези земи.
Само в много редки случаи, особено когато траките южно от
Балкана или сродните с тях гетски и други племена отвъд Ду-
нав били обединени в мощни за времето си държавни органи-
зации, гръцките писатели не били в състояние да премълчат зна-
ченнето на тези земи и на тяхното население, но ги разглежда-
ли и оценивали главно като икономически, стратегически и по-
литически фактор. Само в такнва случаи те отразявали, макар
и рядко и сдържано, важната роля на отделяй тракнйски, рес-
пективно гетски и дакийски владетели като държавни ръково-
дители, пълководци и дипломата. Даже образите на такива да-
ровита тракийски владетели, като Терес, Ситалк и Котис I, са
скицирани бледо, често необективно и дори изопачено, а тях-
ното дело не е получило в съчиненнята им онова признание, ко-
ето те несъмнено заслужи ват.
Наред с най-типичното от обектпвпнте и субектпвните при-
чини, порадп конто античного писмено предание не зачита или
в най-добрия случай подценява траките, би трябвало да се из-
тъкне и една характерна слабост на голяма част от съвремен-
ната, предимно буржоазна историография, посветена на траките.
Тази слабост се корени несъмнено в посочепите вече недъзи на
античного писмено предание за тракинските и сродните с тях
севернобалкански племена. Формулирана най-кратко, въпрос-
ната слабост на съвременната буржоазна историография затра-
ките се свежда до това, че и най-значителните и представители,
работенки от елиноцентрични и римоцентрични позиции, нс са-
мо възприемали почти безкритично отрицателните и изопачава-
щи облика на траките и техните земи сведения на античните
писатели, но даже ги засилвали.
Подчертавайки значението на историческите съчинения ка-
то изворп за историята на тракийското общество, особено през не-
говпя „писмен период", ние сме далеч от мисълта да омалова-
жаваме значението и на археологическите паметници като изво-
рп за историята на това общество. Тяхното значение с особена
тежест изпъква през многовековната епоха на праисторията. За-
едно с това не бива да се отминава с мълчание и фактът, че през
последните три-четири десетилетия броят на новооткритите ар-
хеологически паметници, особено на погребалните съоръжения
на траките и от „писмения" период на тяхната история нарасна
до такава степей, че и тези паметници обогатиха чувствително
изворовата база за историята на древна Тракия. Тези паметни-
ци хвърлят обидна светлина не толкова върху политического
развитие, колкото върху материалната и духовната култура на
населението в древнотракийските земи.
9
За разширяването на изворовата база за историята на тра-
ките и за изясняването на цял ред важни проблеми, каквито са
например проблемите за разпространението на тракийската
народност на Балканския полуостров и вън от неговите преде-
ли, за гъстотата и даже за числеността на тази народност в от-
деляйте райони на източнобалканския простор и Карпатско-Ду-
навския басейн, безспорно от значение са и данните на езикоз-
нанието. Те са красноречиви обаче не само за онези периоди,
през конто тракийският етнос е вече уседнал здраво и трайно
както на юг, така и на север от долното течение на Дунав, а и
за онези периоди, през които многобройни тракийски групп про-
никнали при своето придвижване откъм североизток на юг и
югоизток и се заселили не само по островите на Егея и Пропон-
тида, но и в обширните области на по-сетнешна Македония.
Освен това те се разпрострели надлъж и нашир в Елада и в огце
по-просторпите области на Северозападна и Западиа Мала Азия.
Отбелязаните дотук данни, както и ред други открития и
находки в областта не само на археологията, но и иа епнгра-
фиката, езикознанието, нумизматиката и други паучий дисцип-
лини, които по отношение на старата история и по-специално на
тракологията представят важни спомагателни науки, както и за-
вършването на критичного изследване на осповните антични
гръко-римски племени извори, дадоха не само в България и Ру-
мъпия, но и в ред други странп силен тласък на историческите
пзследвания, посветени на проблемите на тракологията. Исто-
рици на древността, произхождащн главно от България, Румъ-
ния, Съветския съюз и от други страни, извършнха през пос-
ледните три-четири десетилетия значителна предварителна, т. е.
събирателска и аналитична работа. В редица случаи бяха из-
вършени и сполучливи опити да се сиитезират резултатите, до-
бити по пътя на изследванията в отделяйте клонове на траколо-
гията, съчетани с резултатите, получени от обнародването и тъл-
куването на най-новите археологически находки.
Успоредно с изследването иа историята на вътрешнотракий-
ските области през последните четпри десетилетия усилено се е
развивала, особено в България и в Съветския съюз, и изследо-
вателската дейност, посветена на Черно море в древността, но
най-вече на неговото „тракийско" крайбрежпе, както и на егей-
ската и пропонтийската зона на древна Тракия.
Авторът на този очерк се е стремил да обрисува развитието
на траките, на този все още загадъчен народ на древността, кон-
то в края на късната античност се претопил, въз основа на ре-
зултатите от най-новите свои и чужди изследваиия в областта
на тракологията. При това той е подходил критично или най-
10
малкото сдържано към някои тези и хипотези, чийто брой, за
съжаление, в последно време нарасна значителпо.
Що се отнася до най-ранния период в исторического разви-
тие на траките, ппшещият тези редове се е придържал към схва-
щането, че едва ли може да се приеме със сигурност едко офор-
мяне на тракийска племенна същност в смисъла на старогръц-
кия термин „етнос“ преди края на третото и даже преди нача-
лото на второто хилядолетие пр. н. е. Също така трудно може
да се приеме схващането, че тракийските, та дори и т. нар. про-
тотракийски племена, са резултат на едио открай време ме-
стно развитие. Не по-малко трудно е да се приеме и тезата, че
първоначалното ядро на огромната за онова далечно време пле-
менна маса на траките е могло да се нампра в югоизточнпя кът
на Балканский полуостров и оттам да се „прошири" на север,
па юг и на запад. Добре е да отбележим още тук, че името тра-
ки се употребява със. значението иа сборно или обобщаващо
пме за целня тракийски етнос. С други думи, той се употребява
в даденпя случай не само отпоено онези тракийски племена,
които населявали земите от източната половина на Балканский
полуостров, разположени на юг от долното течение на Дунав,
но и на сродните в етническо отношение многолюдии племепни
групи, които носят сборните имена гети, даки и др.
ИСТОРИОГРАФИЯТА НА ДРЕВНА
ТРАКИ Я И НЕИ НОТ О НАСЕЛЕНИЕ
По-голямата част от историографската литерату-
ра за траките, които населявали днешните български земи и зе-
мите на Северна (Румънока) Добруджа, Източна (Турска) и
Егейска (Гръцка) Тракия, излязла до 1968 г., е събрана, кри-
тично преценена и използувана в нашаиа монография, посвете-
на на историята на пределинистическа и предримска Тракия.3
Заедно с този труд ние посочваме в забележка 3 под текста и
иай-важната литература, която се отнася до римския и късноап-
тичния период от историята на древнотракпйските земи изобщо.
19
И. НАЙ-ВАЖНИ ИЗВОРИ
ЗА ИСТОРИЯТА
НА ПРЕДРИМСКА ТРАКИЯ
ВТОРИЧНИ ИЗВОРИ
(СВЕДЕНИЯ НА АНТИЧ НИТЕ ПИСАТЕЛИ)
Най-достоверните сведения за значителна част от
безписмения, т. е. праисторичёския период от историята иа пле-
мената в древиотракийския простор от долното течение на Ду-
нав, се съдържат не само в Омировия епос, но и в запазени, за
жалост твърде фрагментарно, трудове на гръцките логографи4,
историци, географи, философи, етнографи, естествеиици, антро-
полози и др. Особена историческа стойност притежават сведе-
пията, макар и в повечето случаи твърде откъслечно запазени у
ранните гръцки поети и прозаици, за придвижванията и разсел-
ванията на различннте племена (включителпо и на траките) от
края на III и особено в течение на II и I хилядолетие пр. н. е. как-
то на Балканския полуостров, така и по островите на Егейско и
Мраморно море, пък и в Северозападна и Западна Мала Азия5.
От решаващо значение като извори за историята на траките
през архаичния, класическия, римския и късноантичпия период
са преди всичко сведенията, които се намират в съчиненията на
най-големите гръцки и римски писатели-историци, в речите на
някои оратори от къснокласическия и ранноелинистическия пе-
риод, в творбите на големите гръцки драматурги (трагици и ко-
медиографи) от класическия и елинистическия период, както и
в епическите произведения от тези два периода, създадени почти
изключително на гръцки език. Не без значение са и сведенията
за траките и тяхната страна, макар и по-откъслечни, които се
намират у гръцките философи от класическия и ранноелинисти-
ческия период. Голяма стойност притежават и сведенията на
гръцките писатели и географи. На първо място сред тях са не-
изчерпаемите по своето богатство и разнообразие сведения за
историята, географията и етнографията на древнотракийските
племена и техните земи в „Географията11 на Страбон.
Без преувеличение може да се каже, че най-многобройни и
най-разнообразни сведения за материалния бит, за етнография-
12
та, за социалниа строй, донякъде и за политическая строй, пък и
за духовната култура на траките през класическия период, са се
залазили в „Историята1* на Херодот. В съчинението на Херодот
се намират и някои извънредно важни сведения за ранните пре-
селвания (миграции) и размествания на траките и други сродни
или съседни с тях племена.
В знаменитата монографмчно построена „История на Пело-
понеската война** Тукидид дава значително пойече сведения, от-
колкото Херодот, за политического и икономическото развитие на
Тракия тогава, когато Одриското царство било най-силно и най-
обширно. Високата стойност на Тукидидовите сведения за тра-
ките се състои преди всичко в това, че те са излезли изпод перото
на най-големия историк на древността, на първомайстора на по-
литическата история. Въпреки че произхождал от върховете на
атинската аристокрация и се е чувствувал само елин и атинянин,
по кръв Тукидид бил наполовина тракиец. Благодарение главно
па близките роднински връзки, които го свързвали с богатите ръ-
ководни среди на тракнйската аристокрация, Тукидид имал за-
видно материално положение.6 Принуден да емигрира от Атина,
той намерил убежище в своето имение в Югозападна Тракия. Тук
той написал и по-голямата част от своята ненадмината „Исто-
рия на Пелопопеската война**. От тази част на Тракия Тукидид
могъл да следи отблизо вътрешнотракийските работи. Оттук той
могъл да прецени икономическото, стратегического и политичес-
кого значение на една обединена Тракия като съюзник на Атина
и без да храни каквито и да било симпатии към траките7, Туки-
дид отразил в съчинението си ролята на Одриското царство не
само в атинската, но и в общогръцката политика.
В трудовете на останалите трима видни представители на
елинската и елинистическата историография — Ксенофонт, Поли-
бий и Диодор, се съдържат също немалко ценни сведения за
материалппя и духовния бит на траките, особено за тяхното по-
лптическо и културно развитие. Макар че сведенията на тези
авторп, както и сведенията на Ефор, Теопомп и Исократ, за кои-
то ще споменем в главного изложение, не могат да се мерят по
стойност със сведенията на Херодот и Тукидид, те все пак допри-
пасят за по-пълното възстановяване на историческия процес в
Тракия през онези периоди от историята на траките, които пред-
хождат тяхното падане под властта на Рим.
Особено ценни са сведенията на Ксенофонт за положението
в Югоизточна Тракия в края на V и през първите години от IV
в. пр. н. е., защото те почиват върху непосредствените наблю-
дения на автора. Ксенофонт бил голям майстор на перото и това
13
е намерило израз в неговите картинни описания на материалами
и духовния бит на траките, конто населявали земите южно от
Бургаския залив чак до предградията на Бизантион. Тези опи-
сания са ценни не само зарадп своята непосредствена живост и
колоритност, но и за това, че в тях е отразен социално-матери-
алният бит на онези тракийски племена, конто населявали юго-
източната периферия на единното преди това Одриско царство.
По времето, когато Ксенофонт бил по тези места като наемниче-
ски командир на Севт II, един от претендентите за тракипския
престол, той могьл вярно да схване и нагледио да опише полити-
ческий упадък на Тракия след разпадането на Одриското царство.
Полибий, най-големият представител на гръцката историогра-
фия през елннистическата епоха, конто познавал Южпа Тракия и
областите около черноморските протоци от свои лични наблюде-
ния, създал най-доброто и най-подробното описание в аитичната
литература на Черно море и на долното течение, по-спецпално на
делтата на Дунав. Не по-малко важии са и сведенията на Поли-
бий за влиянието, което Дунав упражнявал върху водния режим
и върху дъното на Черно море. Освен това той е нарисувал пора-
зително вярна картина на икономическия, соцналния и политичес-
кий упадък в причерноморските страни, включително и в Тракия.
У Диодор Сицилийски, един от най-трудолюбивите предста-
вители на късноелинистическата историография, са се залазили
редица ценни сведения за най-ранния период от културната исто-
рия на Тракия, за нейната политическа история през елинистн-
ческата епоха и единствените сведения за ранния период от раз-
витие™ на държавните организации у гетите, т. е. за отвъддунав-
ските траки през ранноелинистическия период. Благодарение на
Диодор са оцелели важни сведения и за героичните усилия на
тракийския владетел Севт III (чието име носи град Севтополис)
не само да се съпротивлява срещу македонского властвуване в
Тракия, но и да възстанови, доколкото може, някогашната един-
на и силна Тракийска държава.
Нашите бележки за римските писатели-историци, както и за
останалите представители на римската литература, ще бъдат
много по-кратки, тъй като римските писатели, конто са отразили
част от историята на Тракия от предримската епоха, са много
малко. Донякъде по-многобройни са римските писатели, конто
засягат историята на траките през императорската и късноантич-
ната епоха. Сведенията за траките и спецнално за тяхната полити-
ческа история през тези две епохи се намират в съчиненнята на
най-представителните за онова време писатели — Тацит и Амиан
14
Марцелин. За тях ще отбележим само най-необходимото, когато
излагаме историческая процес в земите на траките през нмпера-
торската епоха и през късната античност.
ПЪРВИЧНИТЕ ИЗВОРИ
За историята от тези извори най-важни са надпи-
сите, пли епиграфските паметници. Най-ранните по време, т. е.
най-старите епиграфски паметници, са тези, чийто текст, напи
сап с т. нар. минойско „Б“ писмо. Тези надписи датират обик-
новсно от XVI—XV в. пр. п. е. и произхождат главно от разкоп-
ките, извършени на мястото на един от минойските дворци в
Пплос, който_£е намира в Пелопонес (на по-малко от 10 км от
Наваринския залив).
Като оставим засега настрана тези най-ранни и за историята
на самата Гърция епиграфски документи, нпе би трябвало да се
„спуснем" цели десет века по хронологическата стълбица, за да
намерим гръцки надписи едва от първата половина на V в. пр. и.
е., чиет съдържание се отнася и до историята на Тракия тдзи
епоха.
Тук ще споменем само няколко надписа с такова съдържание.
Едпният от тях, намерен в Атина8, е от 446—445 г. пр. н. е. и пред-
ставлява решением постановление на атинското народно събра-
нпе да се основе колония на югозападния бряг на Тракия на име
Брей. Като не забравяме, че името па тазп колония е тракийско9
п означава „град“ лесно е да се досетим, че на мястото на та-
зи антична колония е имало преди това по всяка вероятиост
тракийско селище със същото или с подобно име.
Други важни епиграфски документи от същото време са спи-
съците за размера на данъка, който плащали на Атина онези
гръцки полиен по бреговете на Егейско и Мраморно море, кон-
то членували в Атинския морски съюз. От размера на данъците,
конто те плащали на Атина, а това бил т. нар. „Тракийски да-
нъчен район" на Атинското архё (морска империя) може да се
съди за икономическото положение на тези градове не само за
определени периоди, но и за икономическия потенциал на тех-
ния тракийски хинтерланд. Могат да се правят, разбира се, за-
ключения и за взаимните политически отношения между тези
колонии и Одриското царство, както и за отношенията между
Атина по времето на Перикъл и Одриското царство по времето
на Ситалк, най-могъщия тракийски владетел.
Значението на другите гръцки надписи, конто обогатяват дан-
ните за историята на траките през класическата, елинистическата,
15
римската и късноантичната епоха, ние ще изтъкнем на съответ-
ните места в основното изложение. Същото важи и за латински-
те надписи както през къснорепубликанската и императорската,
така и през късноантичната епоха.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ
Археологическите паметници, пли паметниците
на материалната култура, дават възможност да се възстанови ис-
торического развитие на траките през миоговековните периоди на
безписмената, т. е. праисторическата епоха. По причини, които
ние излагаме обстойно в основното изложение, тук се спираме на
данните на археологията главно за периода от иачалото па II хи-
лядолетие пр. и. е. до по-късните векове на Омировата епоха.
Без археологическите данни, чийто брой през последните три
десетилетия и у нас нарасна многократно, ние не бпхме могли да
съдим със сигуриост за исторический процес през един продължи-
телен период, конто обхваща почти две хилядолетия. Особеио
убедителни и поучителни са изводите, конто са правят въз ос-
нова на наблюденията върху археологическите паметници, които
отразяват промените, настъпили в живота на тракийските племе-
на, населявали обшириия географски простор между Егейско и
Мраморно море, Евксинския Понт, Карпатите и долипата на Вар-
дар. Тези промени били резултат от въвеждането в употреба на
медта и бронза, а по-късно и на желязото. Данните, добити чрез
изследването на металодобиванего и на металообработването в
източната половина на Балканский полуостров, комбинирани не
само със сведенията от Омировия епос, но и със сведенията на
някои други антични автори от по-късно време, конто отразяват
по-ранни събнтия и състояния в тази част иа полуострова, до-
пълват картината на исторического развитие в древнотракий-
ските земи не само през Омировата епоха, но и преди нея.
С други думи, археологическите данни дават възможност да се
възстанови до голяма степей ходът па историческня пронес още
от края на III и особено през II хилядолетпе пр. н. е. в онези земи,
които в общи черти отговарят на възникпалото по-късно понятие
„Тракия в Европа". И не само това. Резултатите, добити от архе-
ологическите изследвання в тракийския простор отсам и отвъд
долното течение на Дунав за периода III—II хилядолетие пр. н. е.,
пък и преди това, убедително онагледяват връзките, които населе-
ние™ на „тракийския" простор в Европа поддържало както с на-
селение™ в земите по средното течение на Дунав, по-късно и с
население™ на югозападните области на днешния Съветски съюз,
така и с население™ на Западна и Северозападна Мала Азия.
16
Резултатите от разкопките в този обширен географски прос-
тор не са еднакви по своего научно значение. Археологическите
изследвания в отделните райони от онази част на древнотракий-
ския простор, която отговаря на територията на днешна Бълга-
рпя, са освен това от различии времена. Преди 9. IX. 1944 г. у
нас се е давало решително предпочитание не на изследванията на
паметниците от праисторическата, а на онези от античната епоха.
Ето защо усилията на водещите археологи по онова време бяха
съсредоточени главно върху изследването на паметниците в Юж-
на България през класическата епоха. Затова най-значителиите
и пай-добре изследваните находки от южнобългарския простор
проПЗхождат от голсмия тракийски пекропол п и с. Дуваплий
(на около 18 км североизточно от Пловдив).
Ще бъде несправедливо обаче, ако не подчертаем, че българ-
ските археолози и най-вече българските историци-антиковеди са
съзнавали и изтъквали още преди 9. IX. 1944 г. нуждата от плано-
во и системно изследване па археологическите паметници от вспч-
ки епохи в нашата страна. Така поконният акад. Г. И. Кацаров.
стогодишнпната от чието рождение бе отпразнувана през 1974 г., е
редица свои статпи10 е изтъкпал нуждата от системного изследва-
не ианашите исторически паметници по епохи и по райони. Каца-
ров е съзнавал и необходимостта от специално насочени усилия
към изследването на археологическите паметници в нашата стра-
на от прапсторическата епоха11. Това се вижда от факта, че самн-
ят той е извършвал разкопки12 на мястото на едно праисторическо
селище при с. Кирилове (по-рано Свети Кирилове) — Старозагор-
ско. Находките са от бропзовата епоха. Будният интерес на Каца-
ров към праисторията на тракнйския простор личи и от неговпте,
макар и сопдажни, разкопки в Егейска Тракия13 и Македония.
Колко голямо значение е отдавал Г. И. Кацаров на проблемите,
стоящи във връзка с развитие™ на тракийските племена през от-
делните периоди на праисторията, личи от студията му14, излязла
през 20-те годнни на нашего столетие. Тогава, естествено, той не е
разполагал с обилния археологически материал, с който праисто-
рията па тракийските земи се обогати особено през последните
3—4 десетилетия. Наред с изследователската дейност на Г. И.
Кацаров в областта на праисторията на древнотракийските земи
южно от долното течение на Дунав не бихме могли да отминем
с мълчание и Рафаил Попов15, един от първите български праисто-
рици, години наред работал рамо до ,рамо с Г. И. Кацаров16.
От учениците и приемниците на Р. Попов заслужава да бъде
специално изтъкната дейността на починалия преди няколко го-
дини заслужил наш специалист по праистория В. Миков17.
2 Трака
17
Достойни приемници на В. Миков у нас са няколко добри спе-
циалиста по праистория от средното и по-младото поколение.
От тях преди всичко следва да се изтъкне дейността на Г. Ил.
Георгиев18. Както показват заглавията на някои от неговите
най-важни трудове, които привеждаме под текст на Г. Ил. Ге-
оргиев, принадлежат първите сериозни опити не само да систе-
матизира досегашните резултати от изследванията върху пра-
историята на нашите земи, но и да даде нов тласък па изслед-
ванията19 в тази облает.
Освен находките от пещерата „Бачо Киро“ в по-ново време
бяха изеледвани и находките от Деветашката пещера20, от пеще-
'.ратаДамуитпща II, недалеч от с. Кунйно (Врачапско)21, и отпра-
историчссцехе селищалри с. Белослав (Варненско)22. Резултати-
те, добити от изеледването на споменатите дотук находища от
средняя и късния палеолит, се допълват през последимте десетииа
години и от находки, произхождащи от околностите на гр. Ба-
так. Те показват, че и някои впсокопланипски райони на Родоп-
ската облает били населявани през къснопалеолитния период.
Находките от този период в древнотракийските земи южпо от
долното течение на Дунав свидетелствуват не само за по-голяма
паселсност па тези земи, но и за появата и разпрострапеннсто,
макар и в наченки, на религиозни вярванпя през средната старо-
камениа епоха. Първичните религиозни представи и вярванпя са
се изразявали почти изключително във вярата в свръхестествени
сили. Мъртъвците били полагапи вече в различии положения,
като при някои погребения се установява известна символика,
както и прилагапето на погребален инвентар, пай-често оръ-
жия, които са замисленп като погребални дарове.
Изучаването на старокамспната епоха, главно на нейнпя къ-
сен период, се засилва у нас през последимте две десетплетия и по-
ловина. То даде такива резултати, които позволяват да се правят
изводи23 за живота през онази отдалечена от нашите дни епоха. По
снова време животът на човека е протичал, както изглежда, глав-
но в пещерите. Наред с това е имало обаче и човешки посели-
ща па открито. Поселища от този род са устаиовенп на редица
места и от двете страни на Балкана, на десния бряг на Дунав, в
Родопите и другаде. Що се касае до живота на човека в пещернте
през тази епоха, то той се илюстрира най-добре чрез находките от
Деветашката пещера, сетне от находките в пещерите „Басил Лев-
еки" и „Табашка" при Ловеч, както и от пещерите Самуплица I и
II при с. Кунйно. В същата връзка би трябвало да се споменат и
находките от пещерите „Моровида" при с. Гложене (сега обедп-
нено заедно със с. Букьовци в гр. Мизия — Врачанско), както
и от пещерата „Бачо Киро“ при Дряновския манастир.
18
Тъй като споменахме и за поселища от времето на късния
палеолит на открито, нека отбележим и това, че нан-значител-
ното от проучените досега селища е открито при с. Муселиево
(Плевенско). То се намира на десния бряг на р. Осъм В него
са били открити многобройни кремъчни сечива24.
Според досегашните изследвания и наблюдения на археоло-
зите-прапсторици, културата през късния палеолит (епппалео-
лита) в България се отличава в някои отношения от културата
през същата епоха в Средна и Западна Европа и показва по-
вече общи черти с културата в Средиземноморскня басейн и
Европейский Югоизток.
Необходими са естествено няколко кратки бележкп и върху
паметниците от същата праисторическа епоха в земите северпо
от долното течение на Дунав, т. е. в днешна Румъппя25. Може да
се каже, че находките от палеолитната, по-точно от епипалеолит-
ната епоха от Румъння не са много по-изобилни от находките от
същата епоха и в отсамдупавските земи; във всеки случай те свн-
детелствуват за едно сходно историческо развитие с снова, кое-
то се наблюдава в земите на днешна Северна България.
Археологическите находки от епохата на мезолита (среднока-
менпата епоха) красноречиво показват по-пататъшното развитие
на материалната култура както на север, така и на юг от дол-
ното течение на Дунав26. Особено характерни за развитието на
тази култура са т. нар. микролити и макролити. Находките от
този период на праисторията, чийто ранен стадий някои учени
слпват с епппалеолита, а късния му стадий лриравняват с т. нар.
протонеолит, са красноречиви извори за нарастването на пропз-
водителните сили, както и за начеващото усядане на някои чо-
вешки групи, които дотогава са водили номадски (скитнически)
начин на живот.
Тъй като основният поминък на човека през мезолита е бил
ловът, напредъкът в производство™ се наблюдава може би най-
ясио в усъвършенствуването и разнообразяването на оръдията
и оръжията, с които той си е служил при това свое занятие. Ме-
золитните находки са сравнително малко проучени както у нас,
така и в Румъния, но и онова, което се узнава от паходищата
на тази култура, открита досега главно във Варненско и в Се-
вероизточна България, ни навежда на мисълта, че и през мезо-
литната епоха културата в днешните румънски и особено в бъл-
гарските земи е свързана предимно с културата, характерна за
североизточното крайбрежие на Средиземноморскня басейн.
С много повече паметници е застъпена културата в източно-
балканските земи през неолита27. В течение на тази продължи-
телна епоха, през чийто късен период земята от източната поло-
19
шгна на Балканский полуостров и на днешна Румъния били на-
селени плътно с траки и сродни с тях племена, настъпил значите-
лен подем на производителните сили. Той е отразен нагледно в
по-многобройните археологически паметници, отколкото в памет-
ниците, конто илюстрират развитието в сидите земи през по-
ранните праисторически епохи. В паметниците от по-късните пе-
риоди на неолита е отразена съвсем ясно т. нар. „неолитна ре-
волюция". И в тези земи тя настъпила в резултат от възнпк-
ването на земеделието и скотовъдството като нови формн на
икономическия живот. Ние ще отбележим най-важннте изслед-
вания досега у нас и в Румъния, както и паходпщата не само
на неолитната, но и на халколитната (енеолитната) култура.
Пай-значителното и едно от пай-добре изследванпте нахо
дпща у нас па неолитна и халколитна култура е многослойната
могила при с. Караново (Новозагорско). Карановската могила
служи за основа на хронологическата система през неолитната
и халколитната епоха у нас28. Според карановската хронологн-
ческа система развитието на неолитната п халколитната или
енеолитната (каменно-медната) култура е мипало през шест
етапа. От тях I—IV етап спадат към енеолита (новокаменната
епоха), а V и VI етап се отнасят до халколита (енеолита). Ос-
вен извънредно богатого находнще в Караново па неолитна и
халколитна култура и в редица други райони на България са
юткрити находища на неолитна и епеолитна култура29, конто
носят свои черти на развитие, до известна степен различии от
чертите па културите в Караново.
Особено важен е уникалният по своего богато съдържание и
устройство некропол от енеолитната епоха30, разкрнт преди ня-
колко годпни само на 3 км от центъра на съвременна Варна.
Този енеолитен некропол прави впечатление с голямото коли-
чество метални (от злато и бронз) предмети. Златните предметп
са служели предимно за украшения. По тегло те са над пет ки-
лограма.
Между предметите от злато има гривни, диадеми, огърлици,
антропоморфни пластинки, апликации, обковки, халкн, гвоздей-
чета и др. Предметите от мед са: брадви, чукове, длета, клино-
ве, игли, ножове и др. Трябва да се отбележи и наличието на
предмети от кремък (главно ножове), от кост (идоли), от мра-
мор (съдчета и идоли), от глина (съдове), от каолин, камък и
находки от мидени черупки. При разкопките е била намерена
релефна глинена маска. Върху нея са били наредени различии
златни предмети. На челото на маската е била апликирана злат-
на диадема. Голямото изобилие от златни предмети в инвента-
ра на Варненския некропол недвусмислено свидетелствува за
20
наличието на едно вече напреднало социално-икономическо раз-
слоение сред населението, живяло през енеолитната епоха в
този сектор от северния бряг на Варненското езеро.
Въпрекп големия интерес, който будят находките от Варнен-
ския некропол, и въпреки прибързаните оппти на никои учепп
да ги свържат с траките, трябва определено да се каже, че в
североизточния кът па днешпите български земи в края на IV
и в началото на II хилядолетие пр. н. е. ощенееимало населе-
ние, което в етническо отношение да се идентифицира със сигур-
ност и още по-малко с траките. По-скоро би могло да се пред-
полага за наличието на някакъв епклав от население, което се
е преселило тук от Мала Азия или от Закавказието (?). За та-
зи единствена по рода си находка засега почти липсват убе-
дителни и цялостни паралели. Затова преди известно време бе
проведен международен симпозиум във Варна за изясняване съ-
щината на Варненския енеолитеп некропол и на неговия инвентар.
В последно време се появиха на български и на чужди ези-
ци няколко полезни монографпчнп31 и научно-популярни тру-
дове върху никои от споменатите и преди това праисторически
паметници от неолитната епоха.
Досегашните проучвання върху неолита и енеолита у нас
показват, че между никои културпи слоеве на почти всички пра-
лсторически селища в България има прекъсвания или, както
се казва още, хиатуси в развитието. Никои учени гледат на те-
зи прекъсвания като на краткотрайнп явления и са склоняй да
юбяснят изоставянето на селнщата от неолитната епоха като
резултат от изтощавапето на обработваемата земя или па про-
мените в природ по- климатпчните условия. Тези изследователи
се стремят да докажат, че между неолитната и енеолитната кул-
тура у нас има континюитет (прнемственост), че по това време
в източната половина на Балканский полуостров е нимало про-
мепи в състава на населението му. Такпва схващания са оба-
че педостатъчно убедителни, защото противоречат на редица
неоспоримы факти. От тях ние ще споменем само най-очебийни-
те — разрушенията и следите от пожари, конто се установяват
па много места в културните Пластове, предхождащи по време
следващите над тях културни Пластове от енеолитната (камен-
«о медната) епоха.
Изработката на сечнвата от енеолитната епоха позволява да
се проследи постепенното усъвършенствуване както в метало-
добиването, така и в металообработването. Напредъкът в мета-
лургията дава тласък на земеделското производство. Усъвър-
шенствуването на оръдията на труда улеснило труда на насе-
лението на източнобалканските земи и в сферата на скотовъд-
21
ството и лова. Това улеснило до голяма степей снабдяването
на хората с месо, а кожата, костите, рогата и копитата на ди-
вите и домашните животни намирали широка употреба.
По същото време в източната половина на Балканский полу-
остров, както и в Карпатския басейн, се наблюдава значител-
но усъвършенствуване и в керамичното производство. Хората
започват да обработват глината не само на ръка както през нео-
литната епоха, но и с помощта на калъпи.
Нов обилен изворов материал за исторического развитие през
неолитната и енеолитната епоха и специално за строежа на
тогавашното жилище в земите на север и на юг от долното те-
чение на Дупав бе открит през последните две десетилетия. Този
материал обогати предишнпя изворов материал за сидите пра-
историческп епохи. По-новите находки не произхождат както
предншните само от Южна и Югозападна, но и от Североизточ-
на н Северозападна България. Тези находки дават възможност
да се правят по-сигурни заключения не само за селпщата, но
и за отделяйте жилища през тези епохи. Като извори за вът-
решиото устройство на жилнщата особено през енеолитната епо-
ха, немалко значение имат т. нар. „модели" на човешкн жили-
ща32. Споменатите по-горе находища и особеио енеолитпнят не-
кропол във Варна33 дават възможност да се правят заключения
за исторического развитие през тази епоха изобщо и по-специ-
ално за социално-икономическнте отношения на жителите на
праисторическите селища от тази епоха.
В началото на втората половина от бронзовата епоха земи-
те добили окончателио тракийски етнически облик. Бронзова-
та епоха в земите иа днешна Южна България напоследък се раз-
дели на три подпериода: ранен (2750—1900 пр. н. е.), среден
(1900—1500 г. пр. н. е.) и късен (1500—1200 г. пр. и. е.)34. Как-
то се вижда от приведената под текста литература35, изслед-
ванията на културата пред бронзовата епоха в днешна Южна
България бележи през последните десетина години значителен
напредък. И това не е случайно, тъй като с нея, както споме-
нахме вече, се свързва сигурното присъствие па траките в дпеш-
на Румънпя и в източната половина на Балканский полуостров.
В работите на специалистнте върху бронзовата епоха се изтък-
ва, че през нейния късен период, а според нас и по-раио, са на-
стъпили значителни промени36 и в характера на матерпалната
култура, и в строежа и устройството на човешките жилища. Те-
зи съществени промени се обясняват от повечето изследователи
с проникването, а впоследствие и с масовото навлизане в Кар-
патския басейн, а оттам и в днешна България на многочислен!!
племенни групи от индоевропейски произход. Преобладаваща
част от тези племена се идентифицира с траките, респективно
22
с техните предан или с т. нар. от някои учени „прототракп"37.
Следващият период от историята на траките и особено него-
вият напреднал стадии е отразен сравнително ясно в раините
паметници иа гръцката писменост, най-забележителнпят от кои-
то е Омировият епос. И по-ранинят период от историята на тра-
ките, т. е. още оттогава, когато значителна част от тракийските
племена превалили Балкана и започнали да отсядат в области-
те, разположени между Егея и Пропонтида, и от едва страна,
п южните склоиове на Балкана, от друга, е отразен, макар и
едва доловимо, в писмените извори, които представляват един
по-ранен стадий иа гръцкия езнк. В тези ранногръцки ппсме-
ни паметници, които, както споменахме, са известии в наука-
та под името „пилоски надписи" или надписи, съставенн па ми-
нойското писмо „Б“, се срещат имепата на такнва божества,
като Дионис и Арес, които се смятат за тракийски по произход.
Необходимо е да кажем нещо и за археологическите извори
за историята на траките през желязната епоха. Паметниците от
тази епоха в българскпте земи са все още иедостатъчно изслед-
вани. Все пак онова, което показват резултатите от разкопките
на могилата при Русе, разкопките недалеч от с. Маноле (Плов-
дивско), изследването па Рабишката пещера (Видински окръг),
изследвапията при с. Пшеничево (Старозагорско), както и от
редица случайни находки на глинепи съдове, на оръжия и на
украшения от. различии места, обогатяват до известна степей
пашите познания за тази епоха. ПреДметпте и най-вече ке-
рамичните находки могат да служат за опорни точки при да
тирането на цялата материална култура през тази епоха38.
Изворозианието за втория или по-къення период на желяз-
ната епоха в древнотракийскнте земи пне сме отразили в ли-
тературата39, дадена под линия.
• • •
От казаиото дотук се вижда, че археологически-
те извори дават възможност да се възстанови в общи черти ис-
торического развитие в източнобалканските земи още преди
новокаменната епоха. През тази епоха и особено през нейната
втора половина археологическите паметници зават възможност
да се проследи още по-ясно исторического развитие и в Кар-
патския басейн, и в източната половина на Балканский полу-
остров.
Археологическите паметници от енеолитната и бронзовата
епоха, които през последнего десетилетие бяха значителио
•обогатени от нови забележителни находки, притежават още
23
по-голяма стойност. Те отразяват наследие историческите про-
неси по онова разделно време, което предхожда появяването
на траките или на техните предци в същите области.
От най-голямо значение са обаче археологнческите находки
от началото на II хилядолетие до VIII — VII в. пр. и. е. Особено
поучителни за ранната история на траките са промепите, конто'
се проследяват в развитието на раннотракийската култура, ре-
зултат от въвеждането в употреба на медта и бронза, а по-къс-
но — и на желязото. Това се отнася преди вспчко до променитев
живота на тракийцките племена, които населява пи просторните
земи, включени между долното течение на Истър, Егейско море
и Пропонтида, от едва страна, и Евксинския Поит и долината па
Аксий, от друга страна. Твърде поучителни са естествено и резул-
татите, добити от изсдедванията на металодобиването и мстало-
обработването в източната половина на Балканский полуостров;
и в земите, включени между масивния свод на Карпатите и дол-
Hofo течение на Дунав. Тези,сведения, комбинирани не само със
сведенията от Омировия епос, но и със сведенията на по-късните
антична автори, дават възможност по-пълно да се възстанови
картината на исторического развитие в онзи комплекс от земи,
които отговарят’ до голяма степен на .понятието „Европейска“
Тракия за разлика от понятието „Малоазийска" Тракия или по-
точно Тракия в Мала Азия40.
Във връзка с археологнческите паметници като извори за>
историята на траките следва да се отбележи и това, че грън-
чарството41 се развива като самостоятелен клон на занаят-
чийското производство и във вътрешността на тракнйскнте
земи. Неговите изделия свпдетелствуват за ускорения коли-
чествен и качествен напредък.
Не по-малко е значение™ на археологнческите паметници за
онзи период от историята на древнотракийските земи, за конто
са палице и сведения от съчиненията на ранните гръцки исторп-
ци, етнографи, географи и митографи. Когато някой ден архео-
логического изследване на древнотракийските земи бъде еднак-
во системно и задълбочено проведено във всички техни части,
и то с оглед на териториите на отделяйте по-зиачителни тра-
кийски племена, тогава ще могат да се очертаят с по-голяма
сигурност и някои индивидуални черти на материалната и ду-
ховната култура на тези племена. Дори и сега такива индиви-
дуални черти от материалната и духовната култура на някои
от съседните с одрисите тракийски племена могат да се раз-
познаят въз основа на резултатите от нзследването на долмени-
те и скалните гробници в Източните Родопи, в Странджанско
и в Сакарско42.
24
Резултатите от пзследвапията на долмените, на скалните
гробници, на укрепптелните съоръжения от югоизточния пла-
щннски край на_ древнотракийските земи отразяват по-ранния
н значително но примитивния £ адий от исторического развитие
«а древнотракийските племена, живеещн в съседство с одриси-
те43. Без да подценяваме значепието на тези находки и на тях-
иото пзследване, трябва все пак да подчертаем, че особено крас-
норечиви извори за развитпето на пай-напредналите тракийски
племена в Югоизточна Тракия са резултатите, постигнати от из-
следването на тракнйскнте могилни гробници в Южиа и Югоиз-
дочпа България, ина първо място резултатите, добпти от разкоп-
ките и изследваннята па некрополя при Дуванлий (на 18 км се-
вероизточно от Пловдив). Много от гробниците, които образу-
ват този некропол, са от периода, който отговаря на разцвета
на Одриското царство. Има обаче погребения и то не само в
Дуванлийския некропол, които произхождат от времето преди
Одриското царство и чисто устройство и инвентар ни дават све-
дения за степента на развитие на тракнйското общество не са-
мо във вътрешността, но и по периферията на Одриското цар-
ство. Твърде поучителни в това отношение са находките от тра-
йинскня некропол във Враца,( разкрит цреди повече от десет го-
динп44. Бележките върху тракнйскнте некрополи като историче-
ски извори ще приключим, като споменем още гробницата при
с^ Калояново45 (Сливенски окръг) и разкритатаупреди няколко
годнии гробница крап Стрслча, за конто бе писано46 неотдавна,
сетне от периферията на Югоизточна България47, на Източна
(Турска) Тракия48 и на Западна Витнния49. В края на този па-
раграф е необходимо да се юпоменат и някои от по-важните
находки в тракийските некрополи от Северонзточна България50
ш от Румънска Добруджа51.
Могилните некрополи в Югозападна България поне засега са
рядкост, за да не кажем, че те почти липсваха. Възможно е тра-
кийското население тук да е пмало погребални обичап, различии
от погребалпите обичаи на населенпето в долината на р. Марина.
Югозападните тракийскн племена са били сравнителпо по-цзо-
станали в социално и в икономическо отношение, отколкото тех-
ните съплсмеиннци от останалнте области на древна Тракия. За-
това техните погребения са по-беднп. Надтях не е имало натру-
пани могили или ако е имало, те са били толкова ниски, че са се
пзравиили бързо с околното ниво на почвата. Че това е било та-
ка, се впжда и от находките през същия период от Румънска
Добруджа. И там могилните погребения и специално зиданпте
гробници са, може да се каже, все още редки55 и, доколкото се
срещат, са нззидани от неодялани камъни без спойка.
25
АНТИЧНИТЕ МОНЕТИ КАТО ИЗВОРИ
ЗА ИСТОРИЯТА НА ТРАКИТЕ
Находките на античнп монета през последните
десетилетия на нашето столетие, конто пронзхождат от древ-
нотракийските земи, потвърждават мнението на специалисти-
те53, че тези земи са един от най-богатите с находнща на ан-
тични монети. Приведената книга на Ж. Льо Ридер за моне-
тите, произхождащи от няколко гръцки градове по брега на
Пропонтида (Мраморно море), издавапето на монетите от
Перинт54 и Бизантион55, дело на видната немска специалистка
по нумизматика от ГДР Елизабет Шьонерт-Гайс, както и из-
даването преди това на монетите от Енос п Абдера от видния
английски нумизмат Дж. М. Ф. Мей56, са извънредно полезни
като изворова база и за историята. Те показват какви значи-
телни научни резултати могат да се очакват от събирането и
издавапето на монетите от градове като Аполопия, Месамбрня
и от други гръцки колонии по тракийскпя бряг на Черно мо-
ре, както и от събирането и издавапето на всички досега до-
стъпни монета, сечени от тракийските владетели57.
Сравнително ранното появяване на собствени монети и у
онези тракийски племена, веред конто възпикнали наченкп на
държавни организации, е признак не само на държавиост
веред тези племена, ио и което е по-съществено, за оживен и
постоянно засилващ се търговски обмен на тези организации
с Гърция, Македония и с Мала Азия. Последното важи осо-
бено за Одриското царство.
Би могло да се говори за монетите и като извор за тър-
говския обмен между отделните области на тракийскпте земн.
Интересни в това отношение са наблюденията на някои ру-
мънски учени от най-ново време58.
ЕЗИКОЗНАНИЕТО —
ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА ТРАКИТЕ
Голяма част от лингвистичнпте данни са наред
с данните от епиграфиката, археологпята, нумизматиката и
др. от съществено значение като извори за историята на тра-
ките. При преценката на данните на езикознанието и при тях-
ното използуване е необходимо да се държи сметка за това,
че значителен брой от тези данни не се поддават на точно
датиране. Последното важи за сведенията, конто се отнасят
до езика на траките, по-точно до неговите оскъднн остатъци,
в конто без съмнение са отразени и някои фактн от тяхното
историческо минало. В случая имам пред вид ранните еле-
26
менти на аптропонимията, оронимията, топонимията и хпдро-
нимнята на земите, конто от началото на II хплядолетне пр.
н. е. насетне били населены с траки.
Лингвпстичните данни за ранната епоха от историята
на древнотракийските земн, особено за II хилядолетие пр. н.
е., за което сигурната датировка на езиковите данни е почти
невъзможна, са онзп извор, по който засега единствен© могат
да се установят и разграничат донякъде различимте компопен-
ти на палеобалканското население. В случая имам пред вид
главно тракийските и сродните нм племена, конто населявали
източпобалканскнте и карпатско дунавските области.
Със стойност на извори за историческая процес у траките
са и сравнително запазепнте по-многобройии елементи на аи-
троиоиимнята, т. е. главно мъжкпте имена, конто са оцелели
още в Омировия епос. И все пак трябва да се съжалява, че
както в елпнските писменп извори от Омировата и архаичната
епоха, така и у елпнските писатели от класическата и елнни-
стнческата епоха (включнтелно и гръцките надписи от тезн
периоди) са оцелели почти без изключеиие имена на предста-
вители на знатните и богатите среди у траките. Едно изклю-
чение от това правило представляват данните от папирусите,
а донякъде и от надппсите, произхождащи от късната елпни-
стическа и главно от римската и късноантпчната епоха. Как-
то в паппрусовите текстоие, така и в споменатите надписи се
появяват вече имената на представнтелпте на широките сло-
еве на трудовото население в Тракия. Но и паппрусовите тек-
стове, в конто се съобщава за ирнсъствие на траки в Египет
през елинистическата и римската епоха, имат този съществен
недостатък, че в тях почти иникога не се дават по-точни сведения
за споменаваните в текста траки: по кое време са живели, от
коя облает или местност на древна Тракия пронзхождат.
Остатъците от езика на траките се състоят почти изключп-
телио от имена на хора и божества (най-вече на техии тра-
кийски епитети), на селища и местности, на планини, реки и
езера, на племена и растения и сравнително много по-рядко
от имена на отделяй предмети и изделия от всекидневния бит.
За изеледване езика на траките от блпзо едно столетие се по-
лагат немалко усилия от чужди и от наши езиковеди. От
чуждите пзеледвачи от края ца миналото столетие ще спо-
менем само имената на австриеца В. Томашек59 и на големия
немски лингвист-компаратист П. Кречмер60, който през по-го-
лямата част от живота си е работал във Виенския университет.
Без преувеличение меже да се каже, че изеледването на
Томашек и Кречмер върху тракийския език бе надминато от
27
постиженията на няколко наши езиковеди, работещи в тази
облает. Преди двадесетина години покойният днес акад. Ди-
митър Дечев събра и издаде почти всички известии дотогава
остатыш от тракийския език61, като ги снабди с изчерпателии
бележки из областта на сравнителното езикознание. По този
начин Д. Дечев не само допълни и доразви, но внесе и зна-«
чителни поправки в снова, което бе постнгпал в същата об-
лает половин столетие преди това В. Томашек. Нашнят виден
езиковед акад. Вл. Георгиев62, който е ученик на Д. Дечев и
П. Кречмер, отбелязва при своите занимания с остатъците
от тракийския език още по-зпачитедни постижения. От едва
страна, той внесе значителни поправки п допълнения в рабо-
тите на Д. Дечев, а от друга, даде силен тласък на изследва-
нето на редица основни проблеми на тракийския език в рам-
кнте на общото индоевропейско езикознание. Освен това Вл.
Георгиев даде за голям брой тракийски езикови елемсити пра-
вилки етимологии.
Едно от основните схващання на Вл. Георгиев, с което оба-
че аз не мога да се съглася, е отразено в неговата теза, че
гето-дакийските племена са говорили не един, а няколко диа-
лекта, и че даките са си служели с език, който, ако и да е бил
сроден с тракийския език, бил напито самостоятелно развит
от него.
Друго схващане на Вл. Георгиев, което според мен също
не може да се приеме, се отнася до времето, до присъствие-
то и до най-ранните поселища на траките, по-точно до тях-
ното основно ядро, което обитавало още от IV хилядолетие
пр. н. е. югоизточната покрайнина на Балканския полуостров.
Вл. Георгиев гради това свое схващане едпнетвено от езико-
ведски съображения. Според него топонимията, хидронимията
и оронимията на източнобалканските земи нямат имена от
предтракийски произход. Добре известно е обаче, че в днеш-
на Северна България има антични имена на селища, като на-
пример Одесос (Варна), чийто нетракийскн произход е дока-
зан. Както отбелязахме обаче, датирането на езикови еле-
менти в областта на топонимията, хидронимията, оронимия-
та и етнонимията в тракийската част на Балканския полуост-
ров отпреди средата на II хилядолетие пр. н. е. е съвсем неси-
гурно и едва ли ще бъде възможно някога.
Когато говорим за траките като основно население на из-
точнобалканските земи и на голяма част от Карпатскня ба-
сейн, трябва да подчертаем, че тяхното присъствие в тези об-
ласти може да се установи сравнително сигурно едва през
първата трета на II хилядолетие пр. н. е.
28
Повечето изследователп са на мнение, че траките навлез-
ли в източната половина на Балканския полуостров към XVIII в.
пр. н. е., прииждайки на вълни от североизток, т. е. откъм
Карпа ския басейн. Изглежда обаче, че откачало траките не
могли да наложат напълио своя етнически облик на източно-
балканскпте области, защото малко преди средата или по
средата на II хилядолетие пр. н. е. през тези земи мипали
мизите. Дотогава те населявали пограничните области между
днешна Източна Сърбия, Югозападна Румъния и Североза-
падиа България. Прекосявайки по дпагонал земите на днеш-
на България и Турска Тракия, мизите се прехвърлили в Ма-
ла Азия. Според Вл. Георгиев те още тогава притежавали
своя оформена етническа същност и говорели на език, разли-
чен от сзика на траките. Повечето антични автори твърдяг
обаче, че мизите били от тракийски произход. Не бива да
се'забравя, че споменатитс в случая автори отразяват в свои-
тс сведения онзи период от развит,ието на мизите в Дунавска
България, през който те, оставайки в сравнение с местните тра-
ки малцинство, постепенно се тракизирали или били асимили-
ранн от тях.
III.	ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ
НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА
Напълно изчерпателното и достоверного въз-
•становяване па нсторическата география на тракнйскнте пле-
мена е невъзможно. Причините за това са няколко. Една от
основннте причини за това е състояннето па античного писме-
но предание, в коего се съдържаг нан-важнпте сведения за
тракнйскнте племена, за техните поселища и за тяхната исто-
рия. Изтъквайкн състояннето на античного писмено предание,
вне имаме пред вид някои от нсговите снецифнчни слабости,
конто в повсчето случаи са непреодолима. Една от основннте
•слабости на това предание е, че в него се намират малко си-
гурнн сведения за ранната история не само на тракийскитс,
но изобщо на древнобалканските племена. Въпреки това оба-
че в писменото предание на гърците от ранния период пра-
вят впечатление някои мъгляви указания. Те дават основание
да се мисли, че още в началото на втората половина на II
хилядолетие пр. н. е. отделни тракииски племена и преди
всичко онези, конто паселявали земите южно от Стара пла-
нина и главно южно от Родопите, били вече фактор, чието
присъствие заслужавало да бъде отбелязано. При това прави
впечатление фактът, че за никой от древнобалканските народи
освен за гърците равного писмено предание не ни съобщава
толкова реалии сведения, колкого за траките.
При-стъпвайки към разглеждането на географската дисло-
кация на тракийските племена през ранния период, ние
съблюдаваме, доколкото това е възможно, хронологическата
последователност на съответнпте писмени извори. При това ние
.започнаме със северозападната окрайнина на древнотракий-
ските земи. Тя била заета с част от многолюдния племенен

съюз на\дар0щитеЬ които по произход не били траки. Непо-
средствено до дарданските племена от изток били западно
тракийските племена, които, както ще видим по-нататък, уп-
ражнявали значително въздействие над своите съседи в ет-
ническо, езиково, в културно и в политическо отношение.
30
При разглеждането на географската дислокация на тра-
кийските и сродните им племена в простора, който ни ин-
тересува по-отблизо, ние започваме с оглеждането на северо-
западната окрайнина на тракийските земи. Естествено е тук"
да се проследят етникоплемеините отношения между траки и
дардани по онази линия, която представлява етническа гра-
ница между тях. Както изглежда, дарданите се били вдали
доста на изток в тракийските земи. Те подобно на траките,
макар и много по-малобройнп от тях, се делели пл голям
брой по-малки племена, всяко от които имало свое име. Така
известният древногръцки географ, етнограф и историк Стра-
бон, конто живял и работил към края на късноелинистичес-
ката епоха, съобщава, че рлемсната галабрии и тунати_бнм
от цаИ-нзточните клонове_ на дарданите Хези племена* особе
но гунатитщ. граничели с онези тракийски племена, които иасц
ляв?лн.3аиадна България и най-вече с медите.'
От тракийските племена, които гТасёлявали най-североза-
вадния край на днешна България, значителен по численост и
тсрнтория били|грпоал»тсД Ако се съди по сведенията на ан-
тпчните авторн, които нс са еднакво прецизни по отношение
па отделпите периоди на античната история на балканските
земи, трибалпте населявалп още към края на VI в. пр. н. е. и
онези области от северозапад, които по-късно ставали и по-
крайиина на Одриското царство. Изглежда, че едва по-късно
някои клонове на трибалите се разпрострели значително по на за-
пад, т. е. към долината на р. Морава. Някои учени са на мнение,
че почти по сыцото време компактна маса от трибали при своето
придвижване в източна посока по протеженнс на долното тече-
ние на Дунав стипнали едва ли не чак до делтата на реката.
На запад трибалите граничели на широк фронт непосред-
ствено с дарданите, докато на северозапад една твърде вда-
деиа в тази посока част от тях граничела със сигините, конто,,
както изглежда, били от ирански (скитски?) произход. От ка-
запото дотук се вижда, че дарданите били многолюден пле-
менен съюз, който се разпростирал върху обширни области..
Въпреки това обаче Херодот не споменава дарданите, което
означава, че в изворите, с които разполагал „бащата на ис-
торията", нямало сведения за това племе. В тези извори имало
очевидно повече сведения за иначе неизвестните снгини. По-
казателен е фактът, че нзворът на Херодот съдържал повече
п по-точни сведения за земите, разположени по десните при-
тоци на Истър, към които спадала и р. Бронгос (дн. р. Мора-
ва). По всяка вероятност към края на VI в. и началото на
V в. пр. н. е. гръцките търговци прониквали по тези места. Све-
31
денията им, достигни най-рано на Хекатей и на Херодот, ряд-
ко отивали по-нататък от територията на спгините и трибали-
те. Племенната територпя на трибалите стигала на север, как-
то изглёжда, не направо до Истър, а до едва ивпца земя, коя-
то била населена от мизите, или мизийците. По този начин
мизите пресичали прекия достъп до Дунав на значителна
част от трибалите, но достъпът им по долното течение на р.
Ойскос (Искър) бил открит.
Що се отнася до източната граница на трибалите по вре-
мето, когато Одриското царство било най-обширно, то известие-
то на Тукпдпд63, че трибалите граничили на изток с автоиом-
ните, т. е. независимите от одриските владетели тракийски
племена трери и тилатеи, е от значение, тъй като територията
на тези две племена достигала на запад до р. Ойскос. Както
трибалите, така и трерпте и тилатеите били носители на една
материалиа и духовна култура, конто въпрскп своята оригн-
налност и бляскава пищност била по-примитивна, отколкото
материалната и духовната култура па опезн тракийски пле-
мена, конто населявали по същото време средпото и долното
течение на р. Хсброс (Марпца).
Като се движим по западната граница па тракийските пле-
мена и се спуснем южно от племенната територпя на трибали-
те, ще се спрем за малко на тракийските племена, конто жи-
веели по горното течение на р. Ойскос, или, с други думи, в по-
голямата част на днешното Софийско поле. Тук сердите били
едно от малкото, за да не кажем единственото от тракийските
племена в Софийского поле, за което от писменитс извори се
знае нещо повече. Засега техиите племенни граници трудно могат
да се очертаят иапълно спгурно. Във всекн случай в южна и юго-
източна посока племенного землище на сердите опирало в север-
ните склонове на планината Скомброс (Витоша). На югозапад
сердите стигали до племенната територия на дентелетите. На
изток землището на сердите стнгало най-общо казано до р. Ойс-
кое, без, разбира се, тази река, особено в горното си течение, да
е могла да служи като абсолютен предел между сердите и те-
риторията на техиите едноплемсииици на изток. А това била она-
зн част от племенного землище на бесите или на някои технп
клонове, конто се вдавала най-далеч в северозападна посока.
Във всеки случай както през раннпте периоди на аптичпостта,
така и по-сетне сердите и техиите съседи се намирали в толко-
ва оживени връзки помежду си, че могли да си влияят взаимно.
Това неизбежно водело до смеоване п до пъляо сливане между
•отделки племенни групп, особено когато общуването помежду
лм било интензнвно и многовековно.
32
По всичко изглежда, че както сердите, конто със своите по-
малки племенни клонове достигали до южните склонове на
Хемус и неговите предпланипи, така и техиите южни съседи
били достигнали още в предримско време определено равнище
на материалиа и духовна култура. Това се вижда ясно от ре-
зултатпте, получсни от археологическите изследвания, прове-
дени при строежа на язовир „Искър“. И все пак трябва да се
отбележи, че не всички племенни обединения и групп на сер-
дите и техиите съседи били стигнали до онова равнище на
материалиа и духовна култура, па което се нампралн например
техиите съседи трерите и тилатеите, конто населявали онази об-
лает, отговаряша на територията на днешна Враца и нейната
околност. Високо равнище ид културпо развитие достигнали и
оиезн племена, конто живеели на мястото на днешно Папа-
гюрище и неговите околности. Тези племена били беси или
племенни клонове на тилатеите.
Казаното по-горе за културата на сердите е вярно, както е
вярно и това, че земите от ссверната половина на днешна Тра-
кия се намирали през предримската епоха па едно, общо взе-
то, по-ниско равнище по отношение на своята материалиа и
духовна култура, отколкото земите от нейната южна половина.
В земите на сердите пмало и местни условия за самостоятел-
но и сравнител.но ранио .развитие на матсриалните произво-
дителни сили. Едно съществено условие за това били рудните
находища в планината Скомброс, изобилинят дървеп материал
и обширните^тучнцщасбища по евдоиовете й. руго не по-мал-
ко съществено условие, което способствувало за напредъка на
сердите, било изгрдното географско положение на днешното
Софпйско поле, през което мииавалн или пък се кръстосвалп
от“най-ранни времена един от най-важните съобщителни артерии
в нзточната половина на Балканский полуостров.
Па юг от поселшцата на сердите се простирала племенна-
та територпя на\дентелетитеЪ кощо отговаря главно на долина-
та по горното течение на реката Стримон (Струма), преди тя
да направп своя единствен по-голям завой в юговзточна посока.
Ако изразнм това с оше по-конкретии гсографски понятия, би
трябвало да кажем, че племенната територпя на дентелетите
отговаря в общи черти на днешното Кюстендилско и Станкеди-
митровско поле, както и на планинските райони на запад от
тях. В случая не е без значение да се нзтъкне общата граница
между серди и дентелети. С това обстоятелство”сё обясияват
близките и постоянни връзки между тези два важни района
на западнотракийските земи. Тези връзки били улеснени сс-
тествено н от важните и удобни за своето време съобщителни
*” Я
3 Траый»	I  >»	*""t	Щ
’ Бивливтека при
ч-ше „п. Р. Славейкож* I . Ч	/(ХЪ J') у
плонДиа	/1	/
артерии, които водели по протежение иа долнпата на Струма
или пък я пресичали напряко. Преди да се спрем на медите,
които били може би най-многобройно и най-сплно тракийско
племе в долината иа Струма, ще трябва да засегнем и важнпя
въпрос за късните миграции или преселвания иа тракийските
племена от тази облает. Преди това обаче пека се спрем за
малко на | дгрианитед Те първоначално не били тракийско, а
пеонско племе, което се „вклинивало" между територията на
медите от юг и територията на дентелетите от север. У антнч-
ните писатели от IV в. пр. н. е. агрианите се озиачават като
тракийско племе. Както изглежда, с течение на времето агрна-
ните, които били нещо като енклав, „притненати" между зем-
лището на дентелетите и медпте, се повлияли до такава степей
от материалната и духовната култура, пък и от езика на съ
седните по-многобронни и по-силни тракийски племена, че още
през IV в. пр. н. е. античните а тори не могли да ги отличават
от истпнските траки.
заедвдисъс своите клонове били едно от многоброн-
ните и силни западнотракийски племена. Техниге поселнща се
простирали южно от поселищата на дентелетите по средпото
течение на Стримон и неговото поречие, главно между днеш-
ното Кресненско и Рупелско дефиле. Изглежда, че племенната
територия на медите обхващала и земите по долното течение
и» р. Понтос (дн. р. Струмешница). Медпте или технпте кло-
нове се били заселили по Tei ието на р. Брегалнпца (в аитич-
ността Астибос). Писмените извори, с които разполагаме за
медите, са за съжаление в повечето случаи оскъдни и са пре-
димно от елинистическата епоха, главно от нейнпя късен пе-
риод , и от римско време. Оскъдннте сведения за медите през
класическата епоха се дължат главно на две причини. От од-
на страна, през архаичната и раннокласическата епоха поло-
жението на медите било все още ненапълно стабнлно вследст-
вие на предходните големи преселвания, които се извършилн
в Струмската долина. Може би към края на VI и началото на
V в. пр. н. е. някои клонове на медите все още не били окон-
чателно уседнали. От друга страна, една характерна слабост
на античного писмено предание през класическата епоха било*
неговата почти пълна неосведомеиост относно Ълемепната
география на западнотракийските земи. Последното важи глав-
но за средната и особено за горната част на Струмската доли-
на. Твърде показателна в това отношение е например лутани-
цата, която съществува в античного писмено предание по от-
ношение на точната локализация на планината Орбел, отго-
варяща по всяка вероятност на днешната Беласица, макар че
тази планина се споменава още у Херодот.
34
Благодарение на лредимно планинския .характер на своята
земя медите проявили завидна устойчивост по време на въоръ-
жрната борба срещу македонците, а по-късно и срещу римскп-
те легнони. Не случайно те в сравнение с много тракийски пле-
мена по-дълго залазили своята отбранителна мощ срещу рим-
ските завоеватели, окупирати Македония н Гърция. При тези
свои операции, които понякога нмали светкавичен характер и
от военно гледище били резултатнн, медите предприемали за-
одно с други племена походи, при които те пропиквалп дълбоко
във вътрешността не само на Македония, но и на Гърция. Осо-
бепо паметни в това отношение са действията на медпте около
90 г. пр. и. е. пли по много ио-късно. През време на тезн свои
офанзиви медпте стигпалп до храма в Делфи и го опустоши-
ли. Неговите богатп посветитолни дарове били плячкосапп прс-
дн това от легионите на Сула...
Не е случайно, разбпра се, п това, че в тази етническа и
природпо-географска среда се родил и пзрасъл Спартак, в чия-
то личност били съчетаип по един рядък начин необпкновеип
физически, интедектуални п моралнп качества. Спартак, както
е известно, се проявил като един от най-забележптелните пъл-
ководци на древността. Не бн трябвало да завършим своите
бележки за медите, без да споменем, макар и с няколко думп
само, че тяхната земя била богато надарена от прпродата с
полезли йзкопаеми и с превъзходсн дървен материал и смола,
особено търсенн в Гърция за пуждпте на корабостроителство-
то. По всяка вероятност медите прсдставлявали ариергардът
на онзи низ от витински, т. е. пак тракийски племена, голяма
част от които напуснали към края на VIII в. пр. н. е. Струм-
ската долина. Прекосявайки Егейска Тракия. като се прпдви-
жвали на юг-югоизток, те се прехвърлили в Западна Мала Азия
и се заселили там. За това, че медите били родствени с витп-
иите или направо техен клон, може да се съдп със сигурност
от факта, че едно от по-малките племена, коего се. преселило
в Западна Мала Азия по същото време, носело-иметоtмедови-
гннц.|_Нещо повече, в съседна с Витиния Каряя, и то в окол-
ността иа гр, Тралее. койтп очевидно носи западнотракийско
име, пмало възвишёниё или местност на име Орбела, име, кое-
то напомня несъмнено името на пл. Орбел.
Ако сега се придвижим на изток към поселищата на тра-
кийските племена в долииата на р. Нестос (хМеста), ще тряб-
ва да споменем преди всичко името на caipure, за които се
говори още у Херодот. Техните поселнща гйиМа в почти всич-
ки карти на старпя свят. Те са включени между Пирин пла-
нина и средното и част от горното течение на Нестос. По този
35
начин южната покрайнина на племенною землище на сатрите
достига може би чак“дб пЛанината Пангей (дн. Кушница или
1ърнар даг). Природно-географската среда, в конто живеели
сатрите и техните клонове, им осигурявала естествена защита
и им гарантирала сигурност срещу въяшнп нападения. Земята
на сатрите пзобилствувала със значителни подземни и надзем-
ни богатства. Особено богати били нейните недра с метали.
Ето зато те отрано придобилй 'умението не само да добиват,
но и да обработват металите. На север тяхното землище опи-
рало до една колосална преграда — планината Допакс (дн.
Рила). Поради географските условия, при конто живеели, сат-
рптспе могли да установят непосредствен контакт нито със
сезерозападната периферия на землищею на бесите, пито със
землищею на други техни клонове.
Областта, разположена по отвъдния бряг на р. Нестос, и то
па иейното горно течение, била обитавапа отц>ццтел които били
ИТОН на бесите. Не случайно в „Естествена история*4 на Пли-
Hilii Стари54 се говори за^диобеси^ чието землище се замирало
й'якъде по нам-горното течение н"а р. Хеброс. На същото място
Плиний пзброява и други тракийски племена, катс^са/гей, трав-
ен и трала,1а по левия бряг от долното течение на Нестос спо-
менава и за_ одомантите. които обитавали областта по най-
долното течение на срещуположния бряг на Нестос. Диите спо-
ред Тукидид55 били наричани още махайрофори или, с други
думи, хора, въоръжени със своите тнпнчиц тракийски къси и
извитн мечове (махайри). Няколко образцн от това оръжие са
открпти в земите и на други тракийски племена в България.
Ако се съдп по сведениям а. ид^Тукиднд за отношеннето на тра-
кийските племена към силното i единно тогава Одриске цар-
ство, би могло да се предполага, че сатрите, конто не се спо-
меиават в труда му, още не били евързанн пряко с Одриската
държава. Тукидид66 отбелязва диите като племе, което залази-
ло своята сплотеност и доброволно вляло своя племенен кон-
тингент във войоката на одрисите, чийто владетел и главноко-
мапдуващ бил тогава Ситалк.
Преди да прекрачим браздата, образувана от долнната на
реките Ойскос и Нестос в източна посока, ще бъде уместно да
се спрем за момент на медовитинпте, за които казахме вече, че
се споменават и в Западна Мала Азия. В това пяма нищо чуд-
но, тъй като по-голямата част от тях е била, както изглежда,
„увлечена44 в Мала Азия от могъщия поток на витините. Онези
медовитнни, които останали в Европа и в близост със своите
първоначални поселища, населявали земите южно от племен-
ната територия на м едите, и то по левия бряг на долното тече-
36
ние на Стримон. Както медовитините, така и.си иопеош е» чип-
то поселища се намиралп на изток от техните поселища, при-
знавали върховенството на медпте. Ако се съди по племенно-
го име на снриопеоните, би трябвало да се приеме, че те пър-
воначално били тракичско нлеме {сири„ към чийто етнически
състав се прибавил обаче значителен пеонски примес. На подо-
бен етнически „синкретизъм, както видяхме вече, се нагъкваме
и по иа север, по онази линия, която разграничивала западно-
тракийските племена от техните плирийски, дарданскн и други
съседи, живеещи на запад от тях.
По-друго е положенного с тракийското племе JcunruJ- пли
синтип. Още преди V в. пр. н. е. те живеели на юг от медите
и със северозападиия край на своего землище се вклинивали
между меди и пеони. Едва ли може да нма съмнение обаче, че
по-рано, например през IX—VIII в. пр. н. е., синтите са живее-
ли значително по на север, като са населявали земите по гор-
ного течение на р. Стримощ_Впоследствие те били раздвижени
под напора иа витините и техните клонове. Въпросното раз-
местване иа синтите добило, както изглежда по неговите раз-
мери, вид на миграция, тъй като синтите напускали европей-
ската суша ихсе поселили чак на остров Лемнос! Изглежда, че
обществепо-икономическите отношения сред онези синти, които
оставили да живеят по долното течение на Стримон през III в.
пр. и. е., били напреднали дотолкова, че на тяхната територия
се появилп селища от полпсен или полуполисен тип.
В съседство със синтите живеелц бисалтите. Това многолюд-
но тр'акийско племе, което напреднало сравнително рано в свое-
го развитие, се състояло от няколко племенни клона и населя-
вало главно земите по десния бряг на Струма, и то в нан-дол-
ното и течение. Към края иа III и в началото на II в. пр. н. е.
в изворите се споменава за бисалти дори „отвъд реката Нес-
тос“, т. е. на изток от долното течение на Места. Това известие,
което произхожда от сигурен извор, показва, че бисалтите про-
никнали на територията на	които живеели
източно от долното течение на Стримон. Пиерите, това голямо
тракийско племе (по-точно племенен съюз), което жнвеело пър-
воначално при Олимп, на границата на Тесалия, се преселило
по-късно в източна посока дори отвъд р. Стримон. Негови челни
групп уседнали недалеч от планината Пангей. По време на пер-
сийските походи срещу Гърция този най-източен дял от пиерите
обработвал заедно със сатрите и едоните богатите златни и сре-
бърни рудници на споменатата вече тракийска планина Пангей.
От по-значителните тракийски племена, чиито поселища се на-
мирали още по на запад, т. е. в пространството между Стримон
37
и Аксий (дн. Вардар), трябва да споменем преди вс.ичко! кр(?-_
[стоните. Тяхпото землище се простирало от изворите на р. Ехеи-
дор (ди. Галико) до езерото Болбе (дн. Бешикгьол) и област-
та Мигдония. Тази облает била наречена така по името на мно-
голюдного западнотракийско племе 1ми$дощ1,1 Голяма част от
мигдоните се преселили още през XII в. пр. н. е. в Мала Азия
п оставили своето име на една облает в Северна Месопотамия.
Крестоните били вероятно сродни с мигдоните или дори техен
клон. Те отрано напреднали в своето социално-икопомическо
и културно развитие и се изравнили в това отношение с тракий-
ските племена, които населявали тази част от Егейска Тра-
кия. Ако се сьди от разказа на Херодот, само онези тракийски
племена, които населявали земите на сенер -от племенната те-
ритория на крестоните, запазвали редица примптивии черти в
своя бит и култура. В същия простор между долното течение на
Стримон и Аксий живеели и остатъците от голямото някога пле-
което, както ще видим по-пататък, се отадчавало осо-
бено със своята героична борба срещу перспнските завоевате-
ли и понесло тежки загуби. Името на бригите свидетелствува
несъмнено за връ а с фригите, които не били траки, но били
сродни с тях.
Като не забравяме, че пеоиските племена проникнали отра-
но в земите, населявани от крестони и мигдонп, не е трудно да
си обясним защо^Херодот изтъква изрично, че плсмената, които
живеели на север от крестоните, имали нравн и обнчап, разлнч-
нп от тях..По всяка вероятпост въпроенпте племена не били от
тракийски, а от пеонскп произход.,
В югозалдднпте докр-айлинп на древнотракийскпте земи ще
споменем още плсметоюитонпj което населявали областта юж-
но от гр. Олинт. Този град бил разположен на входа на полу-
остров Палена, най-западният от трите малки полуострова, кои-
то образували Халкидическия полуостров. Сктонпте населявали
всъщност не само полуостров Снтония, който получил името си
от тях, но и полуостров Палена. Те били одно от онези тракий-
ски племена, които се заселили по тези места още по времето
на ранното проникване на тракпте не само наТСалкидическия
полуостров, но и в по-сетнешна Македония, пък и в областнте,
които впоследствие добили напълно гръцки етнически облик.
(7т тракийски<е племена, които проникнали по същото време не
само в Елада, но и по по-отдалечените островп на Егейско мо-
ре, би трябвало да се споменат и абантите^ Те проникнали най-
напред във Фокида (Средна Гърция), а оттам се прехвърлилн
на о. Евбея, където по-голямата част от тях уседнали и с тече-
ние на времето се сляла с йонийските гърци по тези места.,Дру-
38
чин картината на обществено-икономического, политического и
културното развитие иа най-папредиалите тракийски племена
ще изпъкне по-релефно. Прпстъпвайки най-напред към племе-
ната, които обитавали източния сектор от брега на Егейско мо-
ре, ще трябва да кажем, че картината на разположението на ни-
кои от тези племена към края на VIII в. пр. н. е. била едва и зпа-
чително по-различна към края на VI в. пр. н. е. Омир и ранните
гръцки лирнци очертават разположението на племената през VIII
в. пр. н. е. За VI в. пр. н. е. сведенията за положение™ на племе-
пата по същите места нампраме у Херодог, преди него у Хекатей,
както и гръцките автори от IV в. пр. н. е. Когато говорим за
различия в положение™ на тракийските племена през двата
посочени периода, ние имаме пред вид главно това, че докато
някои тракийски племена по тези места в Омировия епос игра-
ли ръководиа роля и имали обширна племеина територия, то в
съчинението на Херодот и на пякои писатели от IV в. пр. н. е.
тези племена или се споменават само като „бивши“ исторически
величини, или пък въобще не се споменават. От друга страна,
необходимо е да се кажат няколко думи и относно качествата
на сведенията на гръцките писатели за племената в тази част
на Тракия, по-специално за гредкласпческия, класическия и за
по-голямата част от елинпстическия период. Когато говорим за*
качества, имаме пред вид главно осиовппте слабости па антич-
но™ писмено предание. В известията за траките едва от най-
съществеиите слабости на авторите е лаконичността им (като
изключим само донякъде Херодот). В известията се’съдържат
едва ли не само имената на тези племена, както и най-кратки
указания за местоположение™ им. Още по-бедни са сведенията
на антпчнпте гръцки автори за различията между отделяйте
тракийски племена и племенни групп. Също така оскъдни са
сведенията им и за взаимоотношенията между отделяйте тра-
кийски племена и техните по-големи обединения. С тези слабо-
сти трябва да си обясним и липсата на конкретни данни за вза-
имните връзки между най-значителните тракийски племена и
за техните граници. Такива племена преди всичко били одрп-
сите и бесите. Едва лн може да има съмнение, че особено в пред-
класическия период между одриси и беси съществували значи-
телни различия. Тези различия и даже контраста са отразени
особено ярко в тяхната материална и духовна култура. Тези
различия престават да бъдат обаче толкова резки и дори се
заличават до известна степей, когато се съпоставят бптът и кул-
турата иа равнинните беси от края на V в. пр. н. е. с бита и
културата на най-напредналите в своето развитие части от глав-
ного ядро на одрисите. Иначе грудно би могъл да се обясни
43
факты, че един от най-забележителните по своето изящество и
богатство древнотракийски некропол, какъвто е некрополы
при с. Дуванлин, на по-малко от 18 км североизточно от Плов-
див, е разположен всъщност в облает, която според географски-
те данни за тракийските племена е принадлежала на бесите.
Контактите между беси и одриси (и техиите клонове) са отра-
зени обаче за съжаление само отчасти в античного писмено
предание67, и то едва към края на елинистическата епоха.
Ако се съди обаче с нужната предпазливост и критичност
даже и по подобии откъелечни и късни сведения, както и от
географското положение на тези две големи тракийски племе-
на, би трябвало да се приеме, че контакты между тях в гео-
графско, топографско, пък и в етническо отношение се е разви-
вал главно в два сектора. Единият се намирал в района, в кой-
то връзката между беси, сапеи и одриси била улеснена от при-
родните условия. Затона и всички съвременни атласи по антич-
на география показват, че сапеите, конто били в непосредствен
контакт с бесите от северозапад, граничили на североизток с од-
рисите или с някои техни по-малки клонове. С други думи, връз-
ката между споменатите три племена е могла да бъде пай-си-
гурна и постоянна в района па селището Ускудама (по-сетнеш-
ния Хадрианополис, дн. Одрин). Другият сектор се намирал в
онзи междинен простор от вътрешността на Тракия, отговарящ
приблизително на земите, разположени по течението на р. Ар-
зос (дн. Сазлийка). Ако се съди по паметницпте на материал-
ната култура и особено от V в. пр. н. е. насетнс, откритн досе-
га в този район, той не се отличавал особено ярко като „погра-
ничен" район между беси и одриси. Така паметницпте на ма-
териалната култура, конто пронзхождат от класическата епоха
от Старозагорско, не се отличават съществено по своето богат-
ство и изящество от паметницпте на културата, открити досега
на запад или на югоизток от тях.
Когато се говори за секторите или зоните, в конто главно се
пзвършвали контактите между одриси и беси, не би трябвало
да се изпуска и ролята, която играелп при тези контакта и дру-
гите съеедни с тях племена. Да вземем например койлалетите,
конто се делели на великокойлалети и малокойлалети. Велпко-
койлалетите населявали приблизително онази облает в Тракия,
която се напоява от горното течение на реките Сирмос (дн. Стря-
ма) и Тонзос (дн. Тунджа). Великокойлалетите живеели в пряк
досег с бесите откъм северозапад и в племенно-етническо отно-
шение били, както изглежда, близък до тях племенен клон. Съ-
щото би могло да се каже и по отношение на малокойлалетите,
конто населявали земите по днешна средна Арда (ант. Харпе-
сос(?) или Артескос(?).
44
Преките данни за исторнческата география на одрисите до-
биват по-голяма релефпост, ако припомним някои елементи от
исторпческата география и на племената, конто живеели на юго-
запад от тях. В случая имаме пред вид такива тракийски пле-
мена, конто населявали преди сапеите и корпилите крайбреж-
ната зона на Егейско море, включена между устията на реките
Хеброс и Нестос. Онова, което по-горе се отпася за по-значител-
нитс източнотракнйски племена, конто служили като звено меж-
ду беси и одриси, отразява в повечето случаи познанията па
античните автори след Херодот, а в някои случаи и познанията
•на елпните по тези въпроси цели столетия след него. В следиите
редове се опитваме да възстановпм не само някои страници от
исторнческата география на племената, конто населявалп Юго-
пзточна Тракия по времето па Херодот, но и през периода, кон-
то предхожда Херодот и неговите йонийски източни^и. Така на
някои места в VII книга на своята „История" Херодот68 говори
за някогашни („бивши") обитатели па егейската зона на Тра-
кпя.тгаквпто били според него/цщгошис' yi някои техни клонове.
На тяхно място „зажпвели", какТСг това е отразено у Херодот
51 У Други писатели, „нови" тракийски племена. Тъй като в слу-
чая става дума за един от много характерните примери за пле-
менна динамика сред траките, ще трябва да се върнем на пис-
мените извори на гърците от времената, далеч преди Херодот
и Хскатей. В Омировата „Одисся", IX песен, стих 39 сл. Одн-
сей разказва своите и на другарите си премеждия и патила в
земята на киконите. Те населявали тогава онзи отрязък от егей-
ското крайбрежие, който е включен между устието на Хеброс
и езерото Бистонида (дн. Буру гьол). Ако се съди по разказа
на Однсеята, киконите ималн и такива селища, конто в същия
извор са означени като полиса. Такъв е например случаят със
селището Исмар69. На по-късни автори се дължи сведението, че
освен Исмар на територията на киконите имало още две селища
от полисен тип: Марония и Ксантой (срв. дн. гр. Ксанти, кой-
тб се намира недалеч от тези места), второто от конто носи
гръцко име. Очевидно е, че процесът на социалпо-икономическо-
то, културното и политического развитие, който се извършвал
на племенного землище на киконите, бил значително по-нап-
реднал, отколкото на територията на съседните нм тракийски
племена. По всяка вероятност племенната територия на кико-
ните имала отпачало по-голям обхват, отколкото, да кажем,
през втората половина на VI в. пр. н. е. За това може да се съ-
ди покрав другого и от факта, че на малоазийския бряг на тра-
кийския Боспор (дн. Босфор) имало селище, иосещо името Ки-
^онион, т. е, „Киконско". Твърде характерно за развитието на
45
киконите първоначално като голям племенен съюз е едно об-
стоятелство, което е засвндетелствувано и от Омировия епос,
п от Херодот (и от неговпя източник Хекатей). Тук се спирамс
само на изричното сведение в Однсеята (IX песен), че освен ки-
коните, които населявали крайбрежието на Егся, имало и ки-
кони, които живеели доста навътре в Тракия, т. е. в хинтер-
ланда па своите едноплеменници. Тези вътрешнотракийски ед-
ноплеменнпцн на киконите, както изглежда от описание™ на
Омпр, били още по-многобройни, по-добре въоръжени и по-из-
куенп във военного дело, отколкото крапбрежните кикони. По-
късно обаче киконите „заглъхнали" и на тяхно място Херодот
отразява присъствието на други по-малки тракийски племена.
Причините за въпросното слизане на киконите от псторическата
сцепа са били главно две. От една страна, нарушеното племен-
но единство между киконите и техните клонове, причинено от
перснйската агресия. Както е известно, тя се развихрпла по те-
зи места още преди започването на същинските Гръко-персий-
скп вомни. От друга страна, за окончателното слизане на ки-
коните п техните подплемена от сцената допринесли и персий-
скпте офанзиви срещу Тракия и Гърцпя в пачалото на V в. пр.
п. е., както и постепенного и нсотклонно издпгане в техния тил
па одрпсите. Географският простор, в конто протичал исторп-
ческнят живот на тракийските племена в югоизточната част на
Балканский полуостров, се мие главно от водите на Марица, в
пейпото ередно и особено в долното течение. Последнего важи
особено за одрпсите. Ето защо в следнпте редове ще огледаме,
макар и съвсем накратко, онези земи, които в съчпненията па
античпите авторп се сочат като „сърцевина** на одрпсите. Без
да отричаме, че по въпроса за най-раннитс поселища на одри-
ситс все още се дискутира, все пак диес може да се приеме, че
през предкласическия период главно долината на р. Ергинес
(дн. Ергене) била географската среда, в която се установило
и развивало едно от основннте и може би главного племенно
ядро на одрпсите. Това ядро наложило името Одрисида на об-
ластта, чийто племенен център (столица) се споменава у някои
антнчни авторп с името Одриса. С други думи, първоначалнб-
то племенно ядро на одрисите е имало за свой център долина-
та на р. Ергинес, най-главният приток на Хеброс, който извира
от Страпджа, и по най-долното течение на самия Хеброс. Онези
модерн» изеледователи, като англичанина Стенли Кясън70, ав-
стрийката Брунхилда Ленк71 и западногерманския учен Йозеф'
Визнер72, както и. някои българскп учени, като например Ив.
Венедиков73, които клонят към схващането, че първоначалните
поселища на одрисите се нампрали по на север, изпускат псто-
46
рическия факт, че одрисите разширяват не само своето влияние,
своята племени а територия, а естествено и своето име едва по-
късно, когато обединяват под своята егида голям брой тракий-
ски племена от изток и югоизток. Няма съмнение, че много от
тези племена, особено онези от тях, които имали обша грани-
ца с одрисите, били сродни с тях. Въпреки това обаче преди ос-
поваването на Одриското царство и неговото териториалио раз-
ширяване на север, те не се иаричали одрнси, а посели своите
собствсни племенни названия. Та кива jio-малки от одрисите пле-
мена, които иаселявали южнотракийското крайбрежие на Черно
морс и граничели с източната покрайнина на първоначалното
землище на одрисите, били меландитите, тините и транипсите.
Едно по-многолюдно племе в същия район били^мелинофагите
(„просоядццте“), чието племенно име отразява освен технля ос-
повен иоминък (зъриодобива) и това, че името си тези траки по-
лучили от своите елински съседи по черноморский бряг на Югоиз-
точна Тракия74. Заслужава да се отбележи и това, че според.
други съвременни изеледователи75 племена като бените, асти^
те, кените п койлалетите принадлежали към одрисите. т. е. били
тех ни клонове,
Пръв от античпите авторп, конто споменава за племенната
територия на одрисите, е Херодот76. Когато говори за похода
на Дарий срещу скитите в четвърта книга на своята „История**,
той пите, че след като престоял на р. Теар, конто напоследък
се идентпфицира с дн. р. Семердере, а по-рано с Текедере, пер-
сийският владетел стигнал с войските си до друга река, на име
Артескос, която според него тсчала през землището на одрисите.
Това ще рече, че по времето, когато Херодот писал тези редо-
ве, а то било повече от седем десетилетня след описаните от не-
го събития, племенната територия на одрисите се била разпро-
стряла извън пределите на набелязапите преди това от нас по-
селпща на това племе. И това е близко до ума, тъй като по сно-
ва време (450—445 г. пр. н. е ) Одриското царство не само съ-
ществувало, но и било разшприло своята първоначална тери-
тория.
Както и да се тълкува въпросното лаконично известие на Хе-
родот, отнасящо се до землището на одрисите, трудно може да
се оспорп, че най-вероятната посока за придвижване на персий-
ската войска към проходите, водещи през Странджа, след про-
стоя и в областта на изворите на р. Теар, е била за известно
време па север или пък донякъде малко на северозапад.
Тук трябва да се отбележи и това, че идентифицирането на
р. Артескос с Буюк дере (дн. Бабаески-дереси), което отгова-
ря на българското й име Голяма река, означава, че в тази река
47
би трябвало да се търси един от притоците на р. Ергинес. Ка-
то не се забравя къде са се намирали първоначалните посели-
ща на одрисите, идентифицЪрането на Артескос със спомената-
та „многоименна" Голяма река означава, че по времето, когато
Херодот пише, поселищата на одрисите се били разпрострели
вече и по горното течение на Ергене или нап-малкото са сти-
рали дотам.
Неотдавна бяха извършени отцово опити да се идентифици-
ра Артескос със съвременната р. Арда77, конто не са убедителни.
Казаното по-горе за първоначалните заселища на одрисите
би могло да се обобщи на съвременсн географски език, че пле-
менната люлка на Одриското царство се намирала в долното
течение на Марица, както и по течението на р. Ергене. Пери-
ферията на тази територпя е опасана от неособено впсоки пла-
нини и планннски възвишения. Тук ще спомснем само Стран-
джа планнна, която опасва зсмлището на одрисите откъм севе-
роизток и се изднга почти до крайбрежието на Черно морс. Проз
античността Странджа носела името Asticus mons (Астейска
планипа)78 по името на /лпоголюдпото плсме)астп7
Преди да дойдем до астпте обаче, нека кажем по пяколко
думн за другите по-малки племена, конто живеели източно_рт
одрисите. Едва ли може да има съмненпе, че племената скир-
миади в околностите на Салмидис (дн. Мидия) и нипсеи^ на
северозапад от днешния Бургаски залив, населявали в сравне-
ние с одрисите една много по-малка племснна терптория, която
не навред опирала до територията на одрисите. По-късно и тях-
ното племенно землище представлявало продълженпе на земи-
те, населявани от одрисите, конто ги подчинили. Доколкото мо-
же да се съди, източната покрайнина на землището на одриси-
те опирала на едно доста голямо протежение до територията на
астате. Те в известен смпсъл се „вклинивали" между одрисите.
Скнрмиадите и нипсеите като по-малки племена станали, как-
то отбелязахме вече, племенни „поделения" на одрисите. Още
по-малобронни от тях били/сирите^ за конто се узнава от един
фрагмент от творчество™ на видпия гръцки историк Теопомп
(IV в. пр. и. е.). От съдържанието на този фрагмент се вижда,
че тяхната терптория граничела непосредствено с територията
на одрисите. След засплването и териториалното разширяване
на одрисите земите на сирите станали част от земите на одриси-
те. За други по-малки тракийски племена, конто били непосред-
ствени или близки съседи на одрисите откъм изток съобщава
видният гръцки писател Ксенофонт. Сведенията му са от пос-
ледните години на V и началото на IV в. пр. н. е. По-значител-
ни от тези племена били мсландитите и траннпсите, конто жи-
48
веели в обширната облает Тиниада, назовавана така по името на
|ТИНИТС-ге7-Това тракийско племе било в миналото значително
по-многобройно. Може би споменатите по-малки племена били
клонове или „останки" от тините. Същественото в случая е, че
сведенията на Ксенофонт се отнасят до племена, конто живеели
също на изток от одрисите, а може би и от скнрмиадите, но все
пак в съседство с нппсеите и сирпте.
От казаното по-горе става ясно, че първоначалните племенни
поселища на одрисите би трябвало да се поставят значително
по на юг, отколкото те се локализират от някои учени. Извър-
шеният от нас, макар и кратък, анализ на племенния съетав на
източните съседи на одрисите нагледно показва как с течение
на времето влиянието п властта на одрисите са се разширявали
и укрепвали на изток от тяхната първоначална територия. То-
зн процес, изглежда, е обхващал не само югоизточната част от
земите на Балканский полуостров. В други форми той се е про-
стирал и отвъд черноморските протоци, и то още преди основа-
ването на Одриското царство. Проникването на одрисите и в
Северозападна Мала Азия, т. е. отвъд черноморските протоци, е
докуме! ирано в едно антично писмено. известие60 за реката
Odryses (дн. Юлфер чай), цоято била приток на р. Риндак
/дн. Адирне чай).
В нсторико-географския обзор на древнотракийските племе-
на ще трябва да включим и тези племена, конто се намирали
на север от о трисите,—т- е. конто населявали североизточните
области на днешните български земи. В тази връзка би тряб-
вало да се споменат главнорсробпзпте и теризцте\ Фактът, че
кробпзите, конто населявали главно простора, включен между
десния бряг на р. Атрис (ди. Янтра) и западната покрдинина на
територията на Одесос (дн. Варна), били известии още на Хс-
катей, е достатъчно показателен. Той свидетелствува затова, че
йонийските географи и етнографи разполагали вече с повече и
по-точни сведения и за вътрешността на оная половина от Тра-
кия. която се намирала на север от Хемус. Обогативането на
елинската наука със сведения за вътрешността на тракийски-
те земи било несъмнено резултат от гръцката колонизация по
западния бряг на Черно море. У Херодот, който чернил своите
сведения от кробизите главно от Хекатей, но познавал и от лич-
ин наблюдения източната покрайнчна на тяхната племенна те-
ритория, се намират по-конкретни сведения.
Както сведенията на Хекатей и Херодот, така и сведенията
на някои антпчни автори от IV в. пр. н. е. показват, че кробизи-
те били важен фактор сред останалите племена в Североиз-
точна Тракня. Те несъмнено се делели на много по-малки пле-
4 Траки
49
мена или племенни клонове. Още Хекатей знаел например за те-
ризите, които обитавали онзи сектор от западночерноморския
бряг, на който се намирал и техният старинен и може би отрано
укрепен център Тиризис Акра (дн. Калиакра)81. Има ред указа-
ния, по които може да се съди, че значителна част от кробизите,
както и от теризите — техните съседи на изток, — които в пле-
менно-етническо отношение били свързани с гетите, били дос-
тигали още по времето на Хекатей такава стелен на развитие,
която ги правила пълноценни участници в материалния и в ду-
ховния живот на Одриското царство. За това свидетелствува по-
край всичко друго и откъслечното сведение на Хекатей за тях-
ната вече оформена племенна територия. Във връзка с мате-
риалния и духовния подем у кробизите и техните клонове ще
припомним и значителните резултати от разкопките на древно-
тракийския пекропол при с. Янково, което се нампра на малко
повече от 30 км южно от Шумен82.
Преди да завършим с историческата география и топография
нд по-главните тракийски племена, конто влпзали в състава на
Одриското царство, е необходимо да споменем и за някои пле-
мена, които се „появяват** или излизат от „сяпка“, макар и ня-
колко века по-късно, на племенната територия на кробизите и
в съседство с нея. В случая имаме пред вид главно племетоузнс-
дицензи^ (уисдицензи), което според някои учени първоначално
населявало източните части на Средна гора и Стара планпна, а
впоследствие се „спуснало" към част от днешна Севсроизточпа
България. Струва ми се обаче, че това племе е могло да про-
никне и да се установи по тези места не толкова от югоизток,
колкото в областите, които лежат по на североизток. Независи-
мо от това, дали висдицепзите били първопачално „чисто1* тра-
кийско племе, те се настанили, както изглежда, значително по-
късно от останалите тракийски племена по южните склонове
па Стара планина. С други думи, тяхното „появяване" (а те
се появяват за пръв път на картата на Птолемей) не е било
резултат от скицирания по-горе процес на засилване на ред тра-
кийски племена вследствие на разгрома на одрисите и на съз-
даденото от тях царство. Цо-вероятпо е, че висдицензите,_чието
племенно име едва ли е тракийско и сочи, както изглежда, да-
лей на североизток от Балкана83 към Северна Добруджа, да са
/или толкова многоВройни, че са дали своето име на една ця-
ла стратегия, наречена Оиао1хт]отхф (Usdicensis). Във връз-
ка с източната покрайнина на племенната територия на висди-
цензите заслужава да се отбележи, че тя според X. Киперт опи-
ра о западната покрайнина иа територията на кробизите. На юг
от племенната територия на висдицензите се намирало пак по
50
северните склонове, но на по-тесен фронт, землището иауарта-
киитсу
ГТрпсъствието на висдицензите показва, че през напреднала-
та елинистическа епоха в източната половина на Балканския
полуостров, северно от Стара планпна, се наблюдават плсмеп-
но-етнически промени, които се дължат на придвижвапето и на
цякотг нетракийски (?) племена па юг._ Впрочем и през рпмско
време се ниблюдават, както ще видим по-нататък, „появявапия“
и „заглъхвания" на цели племена. Освен висдилензнтв-л днеш-
па Ссвероизточна България, както и в Северна-Добруджа5-на
античпите карти от римско време се появяват имсната. на .други
племена, като^димензи,] чиято племснна територия селвключва-
ла между долното течение на реките Утус (дн._Вит) и_Атрис
(дн. Янтра). HajigTOK- иТсверойзток от димензите се простира-
ла територията на£апиаоензитгЛ£)ше по на изток-югоизток па
тези карти намираме имсната па\обрлензите и	конто
не се срещат у писателите от класическата и елинистичёската
епоха. На север-северопзток от последните две племена се про-
стирала територията najT. нар, троглодита. ^Ддоето троглодита
не е_име на племе, а е_по-бкбртгбпi(тот, който характеризира
техпия примитивен начин иа_ живот?5
Сведенията от по-късно-iврёме~за тракийските и за другите
племена, които населявали днешна Румъпия, са, общо взето,
много по-оскъдни, отколкото античнптс извори за племената и
техните земи южно от долното течение на Дунав. Една срав-
нително сигурна и пълна етнографска карта на племената в
Румъпия през античността е възможно да се скицира за периода,
който започва с царуването на Буребиста и завършва с Деце-
бал, или, с други думи, времето приблизително от средата на
I в. пр. н. е. докъм началото на II в. от н. е.
~ В основнп черти огромната част от население™ на днешна
Румънпя било през античността от дакийски и гетски произход.
Даките и особено гетите били толкова близки по етнически про-
изход с траките отсам долното течение на Дунав, че не случай-
но повечето пзеледователи ги назовават с термина северни тра-
ки за разлика от античните жители на днешна България и на
Егейската и Пропонтийската зона на древнотракийските земи.
Както даките, така и гетите подобно на траките на юг от Дунав
се делелн на множество различии по население и териториален
обхват племена, респективно племенни групп и съюзи. Такива
племена и племенни групи, като даките от северозапад, велид
кода ките на север и гетите от североизток, очертавали катоги-
гантски дъга северните граници на гетско-дакийския простор.
Северната половина на този простор била населявана от едно
51
плътно_даКЕЙско племенно ядро, в което по-малките племена
Като апули, сери ц др. са изключение. Областите на юг от Кар-
патитё били гъсто заселен» от едно дако-гетско племенно ядро,
а в по югоизточната периферия на тези земи изворите сочат при-
^ьствпето иа едно по-мал ко. плем —ц ордесенз;;те.| Името на то-
ва племе е очевидно производно на името на п..Оодесос. конто
Q? идентифицира пай-често с дн. р. Арджеш5?.
За някои други племенаЬот нетракциски црондхо2Й конто още
тогава живеели редом с дакнте и тетите, като>.баста|5ните¥...язи-
щте/7 _роксоланите8£.и др., ине ще споменем съвсем накратко
и по-нататък, главно във връзка с политическата история на
траките, а сега ще приключим очерка върху историческата гео-
графия на траките, като се спрем на поселищата на племената,
които населявали главно Пропонтийската и донякъде Егейската
зона на Тракия.
След казаиото за астите и за техните племеинп клонове на
изток, влизащп в техния състав, е ясно, че астите не могли да
бъдат „пай-пзточното племе на Балканский полуостров11, както
твърдяха доскоро някои наши учени. Сега племенната терито-
рия на астите може да се установи и в южна посока. Малко по
на югозапад от Бизантион живеели кените, които били пепос-
редствени съседи на астите откъм югоизток. Сампте астп не
могли следователно да стигнат до северната покрайнина на те-
риторията на Бизантион.
Един от най-ранните антични писмени извори съобщават, че
на (Тракийския Хер^оцесИди. Г ал и пол ски полуостров) живеели
\долонките\ В едва кратка йзвадка у Стефан Византийски89, ма’
кар и в митични одеяния, са отразени тесните родствени пле-
менни връзки на долонките с витините, т. е. с тракийското на-
селение на Северозападна Мала Азия. Възможно е долонките да
са отломка от „ариергарда“ на племенния съюз на витините,
която останала в Европа от онова време (края на VIII до нача-
лото на VII в. пр. и. е.), когато главните снли на витините се
прехвърлили в Мала Азия. От Херодот (VI, 35—5С>) се узнава,
че долонките воювали продължително със съседните нмДапспн-
тии,\ч\\ято племенна територия (Апсинтида) сё намирала на се-
вер от р. Мелас (,,Черна“). Тракийското име ьГа тазгГтсриторпя
било Апсинтос. От изворите, с които разполагаме, не става на-
пълно ясно дали е имало някакво съществено различие между
културното равнище на апсинтиите и долонките. По едно време
апсинтиите се оказали в по-неблагоприятно положение от до-
лонките, тъй като били изтласкани от своите земи от|корпили-
те.| Последното племе било, както изглежда, източен клон на са-
пеите,. оит своя страна били клон на синтите.
52
Някои пзследователи приемат, че в по-късни времена на мя-
стото на киконите, за които говорихме вече, се настаиилгиссште^
наред с някои по-малки тракийски племена. Сайте населили
още през р.анния период на ^воето напредваие нд юг о. Сама-
Траки, който отпадало получил името Саонесос, т. е. остров на
сайте.
Въпреки всички премеждия и изпитания, на които били из-
ложени не само киконите, но и останалите тракийски племена по
брега на Ттея по време на Гръко-перснйските войни, тези пле-
мена наистина заглъхнали до голяма степей в античната писме-
ра традиция. Те продължили да съществуват и да упражияват
известно влияние.върху своите съседи. Основание да се твърди
това дава „Списъкът“9? на Херодот запо-важните тракийски
племена по брега на Егейско море й. Пропонтида.^ Този списък
съставя част от разказа на Херодот за похода на персите през
земите на Пропонтийска и_Егейска Тракия. Въпросните племе-
на са йзЪроенй у~Херодот в посока изток—запад, т. е. в оная по-
сока, в която персийските пълчища напредвали към Елада, как-
то следва:|пайти, кикони, бистони, сапеи, дерсеи, едони и сатриу
Пайтите, с чието име започва Яеродот, живеели ja .областта на
устието на Хе.бдр, по-точно в равнината около градчетд~Дориск.
През племенного землище на пайтите одрисите, след като осно-
вали своята държава (Одриското царство), поддържали най-
оживепи икономически, културни и политически връзки с
гръцкия свят. Затова, докато Одриското царство било силно
и нзобщо съществувало, пайтите не се споменават като някакъв
фактор в хода на исторического развитие по тези места. Те оба-
че не потъналп напълно в забрава. Така например Ариан91 (или
по-точно .Птолемей I Лаг) спомеиава Пайтика, т. е. племенна-
та територия на пайтите, във връзка с похода, на Александър'
Македонски в днешните български земи. _
Западно от киконите, по-точно в землището на селището
Ксайт^й ТКсайтея), живеели бистбнитег’МгпГкопо на север qj
бистонитс, но все така в крайбрежната зондщд Егейска Тракия,
предимно по"долното течение на р. Нестос в т. нар. Тасоска Пе-
реа (отсрещния на о. Тасос сектор от континенталната суща на
* Егёиска Тракия) живеели сапеите. Към края на VII в.нр. н. е.
сапеите съставлявали част от синтите, голяма част от конто се
прехвърлили на о. Лемнос. Останалите на континенталната су-
ша племенни групи залазили обаче името на сапеид Докато Од-
риското царство било силно, а и след това сапеите пграели оче-
видно невзрачна роля. След разгрома на Одриското царство и
след като римляните премахнали влиянието на Македония по
тези места, сапеите като „приятели и съюзници на римския на-
53
род" започнали да играят толкова важна роля, че в античного
писмено предание тяхното племенно име, както и имената на
техиите князе започнали да се смесват с пмената на одрисите,
астите и на техиите племенни вождове.
Други по-малки племена в сектора от устието на Хеброс до
устието на Стримон, като например^ корпилите, каините, мадца-
тените^н др. могли да играят донякъде самостоятелпа роля едва
през елинистическата епоха.
Както се вижда от казаното по-горе, племената, конто нало-
жили етническия облик на днешните румънски земи, на днеш-
на България, изобщо на източната половина на Балканский по-
луостров, пък и на една обширна облает в Западна и Северо-
западна Мала Азия, били от тракийски или сроден с него про-
изход. През II и първата половина на I хилядолетие пр. н. е.
тези племена били в сравнение с останалото население на Бал-
канский полуостров, извънредно многолюдии. Впечатлснието за
тяхната многобройност се засилва и поради обстоятелството, че
главните племена и племенни групи на траките се разпаднали
на ошс множество близки и сродни помежду си племенни кло-
нове или „подплемена". Този процес продължил в през следва-
щите столетия на I хилядолетие, въпреки че образуването на
обширного» и могъщо Одриско царство в Тракия и на по-малки-
те държавни образувания след неговото разпадане допринесли
в немалка степей за преодоляването на плсмениия сепарати-
зъм сред траките. С други думи, деленията па траките на пле-
менни клонове и „подплемена" с течение на времето се залп-
чили. В писмените извори останали да се спомепават главно
племенни групп, като одриси, беси, гети, даки, меди и др. Въп-
реки това обаче у един от пай-авторитетпите гръцки писатели
от края на VI и началото на V в. пр. н. е., като Хекатей, Хе-
родот и др., доминира представата за делеиието па траките на
множество племена.
Особено типично и поучително е онова, конто намираме по
този въпрос у Херодот. В началото на V книга от неговата „Ис-
тория на Гръко-персийските войни", там, където е вмъкнат един
от най-интересните разкази за траките, четем: „Тракийската
народност (етнос) е след индийската най-многобройната в све-
та. Ако тя би била единна и би се управлявала само от един вла-
детел, тя би била непобедима и според мен най-могъща от всич-
ки народности, конто съществуват. Тъй като това обаче е не-
възможно и сигурно никога няма да бъде постигнато от тях, те
са слаби. Във всяка отделна (племенна) облает те носят отдел-
но име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред
едни и същи. Изключение от това правило правят само гетите,
54
травсите и племената, конто живеят на север от крестоните."92
Ияма съмнение, че Херодот е отразил правилно това, че тра-
ките се делели на множество племена. Може би той донякъде
правилно е наблегнал и на обстоятелството, че траките не мо-
гат да бъдат обединени под егидата на един владетел, защото,
когато той описвал събитията, конто се развихрили в Тракия
по време на похода на Дарий I през Тракия в Скития, в Тра-
кия не съществувало още Одриското царство или в най-добрия
случай то се намирало в начепки. Наистина Херодот писал за
тезн събития в Тракия няколко десетилетия по-късно, когато Од-
риското царство съществувало. Херодот обаче не е отдавал нуж-
ного внимание на съществуването на тази държава. Той не е
бил в състояние да я оцени като важен фактор пито в рамките
на източния Средиземноморски свят, нито даже на Балканите.
55
IV.	ПЪТИЩА И ОБОБЩЕНИЯ
В ДРЕВНОТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМИ
ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ
НА О ДР И С КОТ О ЦАРСТВО
Не е излишно да се изтъкне още в началото на
тази глава, че във вътрешността на дрёвнотракнйскпте земи съ-
ществувалп много по-изгодни природни условия за добри съоб-
щителни средства, отколкото в Балканска и островна Гърция.
Това важи главно за пътищата по сухо, както и за немалък брой
реки специално на територията на днешна Румънйя, и най-вече
за Дунав, като и за някои южнотракийскп реки и преди всичко
за Хеброс (Марина). По своите морски пътища обаче тракий-
ските земи, главно онези от тях, чиито брегове се миелн о Евксин-
ския Понт, отстъпвалн значително на съобшенията по море в
Балканска и Малоазийска, пък даже и в т. нар. Велика Гърция.
В източната.1ШДДД1ша.на.£алканския полуостров още от най-
далечна древност «мало два главпи пътя, конто се пресйчали.
Единият от тях тръгвал от Сингидунум (ди. Белград) и водел
по долините па реките Маргос — Бронгос (дн. Морава) и Аксий
(дн. Вардар) до Терма (по-късно Тесалоника, дн. Солун). Дру-
гият главен път пмал два подсектора: северозападен, който па-
чевал в севе.розапяпнпя ъгъл на. Балканский полуостров и като
следвал теченнето на р. Савус (дн. Сава , стигал до Сннгиду-
нум. Въпросният подсектор ца този диагоналей път свързвал
северозападните периферии области на Балканския полуостров
с долината на р. Дунав, чнето долно течение носело още .от II
хилядолетие пр. и. е. тракийското име Петрос (Дунав)93.
Вторият пли югоиаточният подсектор иа този път, конто с
право се означава още като диагоналей друм, започвал от Син-
гидунум, минавал през Наисус (дн. Ниш) — Сердика (дн. Со-
фия) — Филипопол (дн. Пловдив) — Ускудама (по-късно Хад-
рианопол, дн. Одрин) и стигнал до Бизантион (дн. Инстанбул).
Очевидно е, че специално югоизточният сектор па диагоналния
друм бил от огромно комуникационно, икономическо, културно
и стратегическо значение за Тракия. Той имал обаче и не по-
малко международно значение, понеже свързвал земите по сред-
ното течение на Дунав’със земите от Близкия изток.
56
Друг важен, и то „вертикален", път минавал през Филипо-
пол, като свързвал земите, разположени около устието на р. Не-
стос с най-близките области, разположени по доения бряг от
долното течение на Дунав, имаме пред вид главно областта око-
ло гр. Нове (дн. Стъклен при Свищов). Една важна съобщи-
телна артерия, и то още от началото на класическата епоха, бил
пътят, който начевал от Сингидунум и следвал по десния бряг
на Дунав чак до устието на тази река. Този път улеснявал пре-
воза по суша, особено през зимните месеци, когато Дунав за-
мръзвал.
Трябва да се изтъкне особеното комуникационно, икономи-
ческо и политико-стратегическо значение на един друг друм,
конто стгореддумите на Тукидид свързвал Бизантион с долпна-
та на Стримон. Един значителен отрязък от този „транстракпй-
ски“ друм (от Бизантион до Филипопол), съвпадал със спомена-
тий диагоналей друм от Сингидунум до Бизантион. От Фплп-
попол този път, който пресичал напряко същинска Тракия, за-
вивал към днешния Пазарджик и, мипавайки през Долна Ба-
ня — Самоков, се спускал през Германа (дн. Сепарева баня) и
Пауталия (дн. Кюстендил) в долината на Стримон. Едно раз-
клонеиие на този път водело от Пауталия — Крива Паланка, за
Скупи (дн. Скопие) — в долината на Аксий (дн. Вардар). Тън
като говорихме да един от важните „напречни" пътища във вът-
решността на древнотракийските земи, ще бъде уместно да спо-
менем и за прастария „вертикален" път, който начевал лри Ес-
кус (дн. Гиген) на устието на едпопменната река Ойскос — Ескус
(дйГЙСкър) и през Софийского поле свързвал долината на-Стру-
ма е дбТшната на Дунав, или, с други думн, по-сетнешния гр. Ам-
фиполис и земите от прилежащата част на севсрния бряг на ЕгеЙ-
еко море със земите, разположени по среднего и долното тече-
ние пЙ~ДутГав.94
От голямо значение между съобщителните средства в древ-
нотракийските земи бил и пътят, който подобно на диагоналнпя
път водел от най-ранни времена от Бизантион в западна посо
ка по брега на Пропонтида (Мраморно) и Егейско море и свър-
звал най-напред земите, разположени около Черноморските про-
тоци с онези земи, които образували нещо като венец около Со-
лунския залив95. Продължението на този път в западна посока
(по-сетнешния Via Egnatia) прекосявало през Македония и Или-
рия и по този начин евързвало по суша Бизантион, т. е. Чер-
номорските протоци с Епидамн (по-късно Дирахий, дн. Дурес
в Албания) на Адриатическо море.
Трябва да се спомене, разбира се, и крайморският път, кой-
то водел от Бизантион за Олбия (на северния бр Черно
5?
море), както и пътят, който начевал от днешния Бургаски за-
лив, превалял Астейската планина (дн. Странджа), стига^ до
острия завой на р. Хеброс (Марина), недалеч от Ускудама (Од-
рин), и се спускал по левия бряг до устието на реката там, къ-
дето била разположена важната гръцка колония Енос. Преди
нея на това място имало важен тракийски селпщен център.
Ако се съди по сведенията на Тукидид, който с право може
да се смята за компетентен познавач особено на западната и
югозападната част на древнотракийските земи и на пътищата,
конто прекосявали земите на траките, от голямо значение бил
и споменатият вече път, водещ от гр. Абдера, недалеч от устие-
то на р. Нестос по долината на тази река, сетне край Фплипо-
пол и оттам към устието на Дунав.96
Преди да засегнем с няколко думи и въпроса за морските
и речните пътища, по конто се извършвали съобщепията в древ-
нотракийските земи, необходимо е да кажем нещо и за главпите
пътища, конто прекосявали земите на северните траки, т. е. зе-
мите отвъд долното течение на Дунав. Въпреки че близо три-
десет на сто от повърхнината на тези земи има планински ха-
рактер (имам пред вид планини, високи над 800 м)97 и триде-
сет на сто от повърхнината има хълмист и платовиден харак-
тер, тези земи били, общо взето, лесно проходими. Това се от-
пася както за Източните и Южните Карпати, така и за запад-
норумънските планини98. Даже и от най-беглия поглед върху
картата на Румъния можем да се уверим, че Карпатите били
сравнително лесно преодолими, защото те били прорязани от
долините на такива пълноводни и до голяма степей плаватслнп
в древността реки, като Олт (ант. Alutus) и Сирет (Серет, ант.
Hierasus). Високохълмистите земи, лежащи между Молдавско-
го и Бесарабското възвищение, били прорязани от долината на
р. Прут (ант. Pyretus), а хълмистият и платовиден простор меж-
ду Южните Карпати и западнорумънските планини бил про-
рязан от долината па пълноводния Муреш (ант. Marisus).Глав-
ните сухопътни артерии, по конто се извършвали съобще-
нията в античността, следвали по долините на споменатите по-
големи и редица по-малки реки. По теченията на тези реки ми-
нават днес главните железопътни и шосейни артерии на съвре-
менна Румъния.
Изразени чрез съвременни географски понятия, съобшител-
ните артерии по сухо, имам пред вид най-дългите от тях, конто
имали, общо взето, посока север—юг, били предназначена да
свързват земите на съвременна Трансилвания (на север от Юж-
ните Карпати) със земите на съвременната Олтенска и Бърган-
ска низина, най-равната и най-ниската част от отвъддунавските
58
земи на траките. Необходимо е да се отбележи и това, че всич-
ки по-важни пътни артерии, конто били с посока север—юг, за-
вършвали на левпя бряг на Дунав. Оттам по време на римската
власт те били свързани посредством мостове с пътищата на тра-
кийските земи отсам Дунав. Още преди римската власт да се
укрепи в днсшните румънски земи, известно значение имал и
пътят, който следвал по лявото течение на Дунав. Естествено
този път, както и пътят по десния (отсамния за нас) бряг па
тазп голяма река се образували в резултат от вековното „утъп-
кване“ на бреговата ивица от двете страни на реката.
Засягайки въпроса за използваието на морските пътища, по
конто древните мореплаватели стигали на тракийските земи и
започнали да проникват навътре в тях, трябва изрично да се
отбележи. че гръцките историци и писатели от класическия пе-
риод били добре осведомени за дължината на бреговата линия
на Егейско, Мраморно и Черно море. Те разполагали с резулта-
тите, добити от продължителпия опит на гръцките и на другите
средиземноморски мореплаватели. Гърците започнали да се за-
познават с бреговете на Тракия още от времето на Аргонавти-
те. По-резултатно те опознали „тракийските" морета едва след
като започнали да усядат по бреговете на Тракия. Гърците до-
били ясна представа и за разстоянието на моретата, конто мие-
ли бреговете на Тракия, след като започнали да основават по
бреговете в най-напред фактории, емпории и особено след като
те положили основите па по-значителните полней или колонии
по тези места.
Няма съмнение, че траките, конто живеели в съссдство с мо-
ретата, конто миели техиите брсгове, както и по бреговете на
Истър и на другите големи тракийски реки, били отрано свик-
нали да сс движат по тях, макар и със своите примнтивни пла-
вателпи съдове. Спсциално траките, конто населявали крайбре-
жпето на Егея и Пропонтида, били свикнали да използуват в
значителна степей и по-усъвършенствувани плавателни съдове.
Това се вижда от съобщението на Херодот (VII, ПО), според
което част от тракийските племена, конто живеели край морето
и по бреговата ивица между долното течение на реките Мари-
на и Струма и южните склонове на Родопите, последв^ли вой-
ските на Ксеркс, като „се качили" (вероятно като гребци) на
персийските кораби. Във всеки случай даже и когато Одриско-
то царство в древна Тракия се намирало на апогея на мощта
си, то не притежавало свой флот, а използувало корабите на на-
миращите се в неговата сфера на влияние гръцки полней по бре-
га на Егея и на Черно море. Особено силно било влиянието на
Одриското царство в градове като Енос и Мароння на егейския
59
бряг на Тракия, които с право се сочат и от античните извори, и
от съвременните пзследователи като най-главните пристанища
на Одриското царство.
Заслужава внимание и ролята на Дунав и на други тракий-
ски реки като артерии за съобщение, като важни търговски пъ-
тища и като не по-малко важни политически и стратегически
граници. Тук ние бихме искали да припомним, че не само Ду-
нав и големите южнотракийски реки имали важно значение в
споменатите току-що области и ресори на тракийското общество.
Немалко значение нмали и реките на северните траки. На пър-
во място рекнте Олт, Сирет, Прут и др., които течели на юг от
Южните Карпати, и реки като Муреш" например, които отвод-
нявали простора между Южните Карпати и днешните западно-
румънски планини.
V.	СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ
ПЛЕМЕНА ПРЕДИ ОМИРОВАТА
ЕПОХА
Археологнческите изследвания, посветени па без-
пнсмсния, т. е. праисторичсския период от историята на древно-
тракийските земи, показват, че имущественото разслоение в те-
зи земи наченало още веред племената, които намираме преди
втората половина на III хилядолетие пр. н. е. на юг и на север
от долното течение на Истър (Дунав). Тези племена нс могат
със епгурност да бъдат евързани в етнпческо отношение. Част
от тях нчкои пзследователи означават с името прототраки, ед-
но име, чието съдържание не е напълно ясно. Знае се обаче, че
още през епохата на късния неолит те са се занимавали главно
с мотично земеделие и със скотовъдство, като отглеждали дре-
беп и едър рогат добитък. По значителното количество култур-
пи Пластове, които се откриват при разкрпването на праистори-
ческите селиша в днешните български и румънски земи, се съди,
че били уседнали.100 Тракийските племена умеели да добиват
мед и от качалото на II хилядолетие пасам да я обработват.
Особено показателни в това отношение са находките от селищ-
ната могила от с. Караново (Сливенски окръг) и от други пра-
исторически обекти главно в Южна България. За същото евп-
детелствуват и находките от Румъния.
Разчитането на надписите на минойското „Б“ писмо хвърли
известна светлина и върху ранната духовна култура на траки-
те. Върху табличките, изписани с това писмо, бяха дешифрира-
ии и имеиата на божества като Дионис и Арес, чийто тракийски
произход е вън от всякакво съмнение. Някои микенолози смя-
тат, че са разчели и името на самата Тракия във формата на
Тре-ке-ви-я(?).
През бронзовата епоха в древнотракийските земи се паблю-
дава едно чувствително нарастване на материалните производи-
телни сили на населението. При обработването на земите тра-
ките преминали от мотиката към ралото и започнали да изпол-
зуват за впрягане едрия рогат добитък. Те все повече използу-
вали продуктите, добити от животновъдството. Както изглежда,
61
към края на II и началото на I хилядолетие пр. и. е. тракийски-
те племена се делели вече на скотовъдни и земеделски. Разви-
тието на скотовъдството дало значителен тласък както на раз
витието на домашното (ръчно) производство, така и на размя-
ната в натура. През същия период се наблюдава напредък и
при изработването на грънчарските изделия, и на умението те
дате украсяват с орнамента. В много от изделията на древно-
тракнйските земи от втората половина на II хилядолетие пр. н. е.
се чувствува влиянието на грънчарството и металообработ-
ването на източноевропейския свят. В погрсбалнпя ритуал на
древнотракийските земи, особено северно от Дунав, се наблю-
дава увеличаването на броя на оцветеннте с чернена охра мър-
тъвци, един процес, който според нашите археолози-пранстори-
цп започва още от III хилядолетие пр. н. е.
Едно1{ременно с Отбелязання процес на взаимно влияние в
областта на културата между племената, конто населявали бал-
канските земи, следва да се изтъкне същественото значение на
голямото придвижване на цели племенни маси или, с други ду-
мп, на миграциите. Едно от тези големи преселения, което се из-
вършпло през последните столетия от II хилядолетие пр. и. е.
имало като последица това, че по-голямата част от западната
половина на Балканския полуостров придобила илирийски ет-
ническп облик. Източната половина на полуострова заедно със
земите отвъд долното течение на Дунав придобили и утвърдили
значително по-рано своя тракийски етнически облик. По-късно,
особено от XII в. пр. н. е., значителна част от тракийските пле-
мена южно от долното течение на Дунав били вече уседнали
Тяхното „спокойствие" било нарушено от едно второ голямо
прессление на източнобалканските племена. Някои учсни са на
мнение, че това придвижване започнало още през IX в. пр. н. е.
и го евързват с прпдвижването на скитите и кимерийците101 на
юг. Разселването на скитите и кимерийците в казаното направ-
ление се извършило обаче, както изглежда, най-малко едно сто-
летие по-късно. По това време или не много след него би могло
да се постави и раздвижването на голяма част от тракийските
племена (най-вече на витините), които дотогава населявали до-
лината на Струма. Тс се придвижили най-напред на юг, а пос-
ле на югоизток по посока на Западна Мала Азия.
Макар че системното изеледване на ранния период от же-
лязната епоха у нас е неравномерно и недостатъчно провежда-
но в отделяйте райони, от досегашните находки става ясно, че
появяването на желязото в живота на траките довело до зна-
чителни изменения в икономпката, в занаятчийското производ-
ство и във военното дело. Ако се съди по известните досега на-
62
ходки, би могло да се дойдс до заключението, че желязото се
е употребявало през VIII в. пр. и. е. главно за изработване па
оръжпя (мечове, копия и др.). По-голямата част от тези оръ-
жия са били открити наблизо до находища на желязна руда. От
тези оръжия правят впечатление с характерната си форма из-
витите и неособено дълги железни тракийски мечове, т. нар. ма-
хайри, които напомнят на ятагани. Не случайно многолюдного
тракийско племе дии, което населявало Рило-Родопския маспв,
получило, както видяхме, своето второ племенно име махапро-
форп, т. е. мечоносци.
През първата половина на желязната епоха грънчарството
се усъвършенствувало. Както формите, така и орнаментите на
пзделнята от глина стават все по-богати и по-разнообразни.
Появява се все по-често и навлиза в употреба грънчарското ко-
лоло. Посочените белези свидетелствуват за значителен подем
и разцвет на материалните производителни сили на тракийско-
то общество. Подемът в другите отрасли на металното произ-
водство, имаме пред вид главно обработката на бронза, е особе-
но ярко отразен в изработката на бронзови фибули, които се
отличават с изящество и разнообразие на формите си.
VI.	СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ В ТРАКИЯ
ПРЕЗ ОМИ РОВ АТ А ЕПОХА
Имущественото разслоение веред тракийските
племена се засилило чувствително в началото на VIII в. пр. н. е.
о това воеме вече значителна част от племената, конто паселя-
валгГзёмите южно от долното течение на Истър, били уседпали.
Соцнално-икопомическото разслоение веред траките по това вре-
ме пай-ясно се наблюдава веред онези племена, конто населя-
валп земите южно от Стара планипа и особено южно от Родо-
ните. Този процес не е толкова ясно очертан веред траките, кон-
то населявали долината на Хеброс, колкото веред опия племе-
на, конто живеели в Егейска Тракия. За многобройните разли-
чия и своеобразия в развитието на тракийските племена тук не
е нужно да говорим подробно, тъй като сме сторили това на
друго място102. Трябва обаче тук да се отбележи изрично, че
социално-икономическото развитие на тракийските племена, кон-
то населявали земите северно от Балкана и особено на онези
племена, конто живеели на север от долното течение на Дунав,
нзостанало най-малко с един век и половина в сравнение с раз-
внтието на егейскнте траки.
Когато набелязваме развитието на тракийските племена през
периода VII—V в. пр. и. е., трябва предварптелно да кажем, ма-
кар и лаконично, нещо и за онези племена, конто населявали
северния бряг на Егея и Пропонтида. По тези места траките
установили най-рано трайни контакты с гърците. Затова и гър-
ците най-рано отразили в своята писменост бита на тези имен-
но тракийски племена. За развитието на останалите тракийски
племена, а те били значително по-многобройни от егейскнте в
началнпя период от споменатите три века, може да се съди по
паметницпте на материалната култура или на археологията.
Находките от края на бронзовата и началото на желязната
епоха в тракийските земи не са многобройни и не са равномер-
но разпределени по целия ареал, населяван от траките. Те са
обаче характерни и красноречиво свидетелствуват за равншцето
на матерпалните производителни силн на тракийското общество
64
Изделията от бронз, памерени по долното течение на Истър,
имат същата или сходна наработка с бронзовите предмети от
същйя период, открити в земите южно от долното течение на
същата река и южно от староплапинската верига. От друга стра-
на, кухнте бронзовп брадвп и остриетата на копия „микенски"
тип, памерени в Северна Българпя, свидетелствуват ясно за то-
ва, че между населението, което обнтавало днешните български
земи, и племената, конто населявали долнодунавската долина,
и онези, конто живеели в Егепска и Пропонтийска Тракия, съ-
шсствувал търговскп обмен. Тук е уместно да се припомни, че
развитието на производнтелните сили сред тракийските племе-
на на север от Средна и Източна Стара планпна били сравни-
телно по-изостанали, отколкото развитието па производителии-
те сили сред тракийските племена па юг от Балкана и Родоли-
те. Да вземем например многобройните метални предмети, от-
крнти във Враца и във Врачанския район. По време те се от-
насят предимно към края на IV и III в. пр. н. е. Находките от
Шуменско също навеждат на мисълта, че решителният подем
на производнтелните силн сред тракийските племена на север
от Хемус настъпнл почти цял век по-късно, отколкото веред пле-
мената. конто живеели на юг от планипата. Онези племена пък,
конто населявали долната част от долината на р. Марина и по-
соченнте по-рано секторн по брега на Егейско море, изпрева-
рили своите „севернобългарски" едпоплемеиници с повече от
един век.
Да се обърнем сега и към сведенията за тракийските племе-
на в писмеиите извори от Омировата епоха. Като изключим спо-
менаването на няколко тракийски божества в надписите от Пп-
лос, сравнително най-ранннте и съдържателни известия за тра-
ките през Омировата епоха се намират в „Илиадата" и „Оди-
ссята“. В огромного си мнозинство тези известия се отнасят оба
че към тракийските племена, конто населявали земите между
южните склонове на Родолите и Егейско море (с други думи,
към племената, живеещи в егейската и пропонтийската зона на
Тракия). Почти всички сведения позволяват да се приеме, че
въпроенпте южнотракийски племена се намирали на една по-
висока степей на обществено-икономическо развитие, отколкото
техните едпоплемеиници от вътрешността на Тракия. Особено
ярка светлина върху току-що засегнатите въпроси хвърля раз-
казът на Одисей в IX песен па „Одисеята“ за премеждията и
патилата му в земята на траките кикони. В разказа е отразе-
но наличието на богатства, включително и на роби, съсредото-
чепп в ръцете на местните жрецп и племенни вождове. Едшгиз-
тъкнат И типичен прсдставптел н i знатйите и богатите племен-
5 Траки
65
ни върхове веред киконите бил Аполоновият жрец Марон, чии-
то богатства и начин на живот са подробно описани в същата
песен на „Одисеята“. В песента се намират отделки сведения
за съществуването на селища от „полисен1* тип на племенната
територия на киконите и на съседните нм тракийски племена.
На редица места в Омировия епос и особено в спомената-
та IX песен на „Однсеята" срещаме интсресни и автентични све-
дения не само за въоръженнето на тракийските племена, но и
за тяхното завидно умение във воениото дело, проявено в так-
тиката па битките по сухо, които те водели не само пеша, но и
от колесници. Както вече отбелязахме, сведенията от IX песен
на „Одисеята“ за въоръженнето на траките се отнасят до едно
по-късно време о III—VII в. пр. н. е. Същото важи и за бога-
тите находки10® на тракнйско въоръженне от с. Дълбоки. Ста-
розагорско. При това правн впечатление фактът, че към края на
Омировата и в началото на архаичната епоха траките имали
вече усъвършенствувано въоръженне. По археологнческите Дан-
ии, конто не се изчерпват, разбира се, само с находката от
с. Дълбоки, може да се съди, че някои видове отбранитслип
оръжия (например ризниците104 и щитовете105) били разнообраз-
ии по форма и по размери.
По-задълбоченото изучаване на един по-обилен археологи-
чески материал дава възможност някои видове оръжия да се
евържат с определен!! тракийски племепни групп106. Особено
типични и поучителни в това отношение са сведенията на Хе-
родот107 за формата, размерите и устройство™ на някои оръ-
жия у траките, конто живеели в Западна Мала Азия.
За да не се впускаме и тук в повече подробности за въоръ-
жението на траките от Омировата епоха, ще препратя читателя
към една своя студия108 по този въпрос. Трябва обаче и тук да
се отбележи, че Омпровнте описания на породистите коне, които
притежавалн знатните, на тяхната сбруя и запрежки и особено
на тракийските бойни колесници103 говорят не само за богат-
ствата на знатните племенни първенци, но и за напредъка при
изработката на сложни за онова време средства, евързани с
обяздването и запрягането на коня. Те свидетелствуват и за го-
лямото умение на тракийските майстори с вкус да изработват
детайлите и украсата на бойните колесници. Тези описания сви-
детелствуват и за умението на траките да развъждат и отглеж-
дат породисти коне.
Тук може би е мястото да отбележим, макар и с няколко
думи, забележителните постижения на траките в областта на
художествените занаяти, по-специално в областта на торевтп-
ката. Достатъчно е да споменем Вълчитрънското златно съкро-
вище и статуйката на елен от Севлиево.
66
VII.	ПОЛИТИЧЕСКОГО РАЗВИТИЕ
НА ТРАКНЙСКНТЕ ПЛЕМЕНА
ПРЕЗ ОМИРОВАТА ЕПОХА
Въз основа на реднца достовернн сведения мо-
же да се предполага, че към края на Омировата епоха онези
тракийски племена, на коитсмбило отредено да играят значител-
на роля в политические събития, конто се разигралп в населе-
ните от тях земи, били в по-голямата си част вече уседнали.
Начело на тези племена и племенни съюзн стояли племенни
вождове (базилевси), конто според описанията в Омировия епос
пграелп решаваща роля както във вътрешнополитическия, та-
ка и във външполитическия живот на племената. Според същия
извор безилевсите стояли преди всичко начело на въоръженото
опълчение на отделните племена. Наред с племенните вождове
важна роля играели и жреците на главните племенни божества.
Някои от тези жреци имали влияние и във въндшюполитическия
живот на реднца племена.
У траките нимало още полней, т. е. селища от градски тип
и система от градове, каквито елините били започнали да съз-
дават дори преди това. В хода на отбелязания по-горе подем в
социално-пкономнческото развитие на траките обаче някои от
първоначалните тракийски села, особено племенните центрове,
започнали да се доближават по своите размери, а в отделни слу-
чаи и по външния си вид, до ранните гръцки полиен. За такива
тракийски „полней" като резиденции на базилевсите по устие-
то на Марнца и на черноморските притоци се споменава с не-
домлъвки у Омир.
Периодът от полнтнческото развитие на тракийските племена
е и период на бързо разлагане на родовите отношения веред
тези племена. Той съвпада със съвместните нападателии дей-
ствия на кимерийците и някои тракийски племена срещу Мала
Азия с началото на гръцката колонизация по бреговете на Тра-
кия. Тъй като двете събития, особено второто, са от огромно
значение за по-нататъшното развитие на Тракия, ние не можем
да не ги засегнем. Преди това обаче е необходимо да се нзясни
още един съществен въпрос. Имам пред вид факта, че иа мно-
го места в Омировия епос тракийските племена и техните вож-
67
дове се рисуват като съюзници на троянците, които се сража-
ват мъжествено рамо до рамо с тях срещу гърците. Особено яр-
ко са обрисуванп в Омировия епос бойннте подвизи и смъртта
на тракийския племенен вожд Резос, който предвождал едони-
те. Резос загинал пред стените на Троя от ръката на Одисей.
Освен Резос пмало и много други тракийски вождове, които
според. Омир се сражавали на страпата на Троя. Разказите
за. тези тракийски базилевси били разпростраиепп по онова вре-
ме наред с разказите за ахейскитс и малоазийскпте базилевси.
В разказите е отразена съпротивата на местного и на тракий-
ското население срещу експанзията иа едините по време на тях-
ната колонизация.
Върху политический живот на тракийските племена оказали
влияние и нашествията на кимерийците в края на VII н нача-
лото на VI в. пр. в. еАК11ме.рийц1гге»били от ирански произход110.
Ъетническо отношение тези многобройни племена били в ня-
кои случаи сродни с траките. Тракийските племена не могли
*ца останат, естествено, безучастии към пашсствнето па киме-
рийците и те им оказвали ожесточена съпротнва. Отделил тра-
кийски племена обаче, като трерпте например, се съгознли с
кимерийците, както изглежда, по принуда. В повечето антични
писменн извори това събитие се представя така, като че ли
сыозът между трерпте и кимерийците бил сключен, за да .мо-
гат те с обединени сиди да воюват срещу лидийцнте. Не бива
да се изпуска пред вид обстоятелството, че голяма част от тре-
рпте се били прехвърлнли преди кимерийците в Мала Азия. За-
стнгнатн или заварени там от превъзхождащите ги в числено
отношение кимерийци, трерите се принудили да се споразу-
меят и даже да се съюзят с тях. Увлечени от техните непрестан-
но прииждащи вълни, трерите били прпнудепп да участвуват
в действията на кимерийците срещу Лидия.
- Даже и при съвсем бегъл поглед върху вътрешнополитиче-
ското развитие на някои от най-напредналите южнотракийски
племена не можем да не отбслежим, че онези племена, конто
населявали земите около устието па Стримон и Хеброс, напред-
нали най-рано в икономнческо, политическо и ьултурно отно-
шение. Не случайно тъкмо долнострумските траки започнали да
секат най-рано впсокохудожествени монети, конто носели име-
ната на племената или пък на базнлевсите, които ги секли. Тра-
ките, които живеели по долното течение на Струма, не смогна-
ли обаче да създадат най-ранната държавна организация.111 То-
ва се удало на онези траки, които живеели по долното течение
на Хеброс. Тези тракийски племена създали под егидата на од-
рисите най-обширната, най-силната и най-трайната държавна
организация веред траките, т. нар. Одриско царство.
68
V III. ДУХОВНА КУЛ ТУ РА НА ТРАКИТЕ
ПРЕЗ ОМИРОВАТА, АРХАИЧНАТА
И КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА
Траките възприелп бсз_ изменения азбука1а_на
гърците и а употребявали, както изглежда, още преди края на
VI в. пр ,н .е Гръцката азбука се разпространила сред траки-
те [в своя йонийско-атическн варианту Най-раинпте остатъци от
тракийския език, записана с гръцки оукви, са дошли до нас за
съжаление в твърде окаян вид112. Единственият изцяло запа-
зен и с по-обшпрно съдържание документ па тракийски език бе
прочутпят -надпис от с. Езерово (Пловдивски окръг). Текстът
му е нанесен върху плоската овална и въртяща се около своя-
та ос плочка, конто е съставна част от един голям пръстен. Кол-
кото и важна и интересна находка в научно отношение да пред-
ставлява тракийскпят надпис върху пръстена от Езерово, него-
вото истинско съдържание остава и досега загадка113. Сигур-
но е само това, че той е посвещение в стихотворца форма или,
с други думи, че е надгробна епиграма и по време е от края на
V или от началото на IV в. пр. н. е.
Една друга епиграфска находка, пак от вътрешността на
древнотракийските земи, конто по време е по-ранна от наход-
ката при Езерово, е надгробният надпис от с. Кьолмен, Пре-
славско114. Езиковото тълкуване, което Вл. Георгиев дава на
този надпис, може да се приеме и от гледна точка на историята.
Ако това тълкуване се потвърди посредством повече находки
от приблизително същото време, надписът ще бъде първото сви-
детелство за процеса на тракизация (потракийчване, т. е. пъл-
но сливане) и в езиково отношение не само между северните и
южнотракийските племена, но и за тракизацията на остатъци-
те от мизпйското население в днешна Северна България. Кьол-
менският надпис е косвено свндетелство и за това, че някои
тракийски средн от вътрешността на страната отрано усвоили,
по-точно от края на VI в. пр. н. е., гръцкото пнсмо и го упот-
ребявали върху своите погребални паметници. Така стоят засе-
га нещата с един от най-ранните паметници на тракийски език,
дошъл до нас върху надпис, написан с гръцко писмо.
69
Някои, макар и откъслечни и единични дании за ранни за-
емки от тракийската религия в късноминойския и микенския
пантеон на Гърция имат не по-малко значение за историята и
културата на траките. Тези данни прптежават документална,
а оттам и историческа стойност. В случая имам пред вид спо-
менаването върху надписи, съставени на мннойското „Б" пис-
мо на имената на божества като Дионис115 и Арес116, който по
общо признание са от тракийски произход. Фактът, че в доку-
ментите от XV или XIV в. пр. н. е., написани на минойското
„Б“ писмо, се намират имената на споменатите тракийски бо-
жества, говори, че тези божества са имали сред траките още
тогава антропоморфен вид, т. е. човешки образи.
Как стоят обаче нещата с другите представители на тракий-
скня пантеон през Омировата епоха? В Омировия епос се раз-
казва, че Марон бил главен жрец на Аполон в земите на кико-
ните. Като не се забравя, че според други изрични сведения на
гръцките поети от класическата епоха слънцето било едно от
най-високо тачените божества у траките, не е трудно да си
обясним защо главного божество на киконите, чийто първожрец
бил Марон, се нарича у Омир Аполон. По същите причини и
главного божество на траките, конто населявали землището на
град Абдера, бил Аполон. Тук обаче той, както изглежда, носел
своето тракийско име и то преадинало във вид на епитета Де-
райнос и върху гръцкия Аполон. Изглежда, че елинското насе-
ление на Абдера отрано възприело това божество в своя пан-
теон. Нещо повсче: храмы на Аполон Дерайнос се намирал на
мястото па старинного з-ракнйско светилище, посветено на също-
то божество.
Най ранните и сравнително пълни и системни сведения за
религията на траките се намират в „История" на Херодот (V, 7).
Сдоред_нег© -най^гячените божества на траките били Арес, Дио-
нис и Артемида. Те_били божества на широките народни слое-
ве, докато. царете, т. е. племенните вождове, почитали най-мно-
го Хермес. Това Херодотово известие потвърждава в общи чер-
ти познатия вече от по-рано факт, че главните божества в пан-
теона на траките били Дионис и Арес. Под Артемида тук тряб-
ва да разбираме тракийската богиня Бендида, чийто култ, как-
то изглежда, бил разпространен в южната и югозападната част
на древнотракийските земи. Бендида и Артемида се синкрети-
зирали или слели отрано в религиозните представи на гърци и
на траки. Да припомним във връзка с това и едно друго съоб-
щение на Херодот (V, 6)117, според което знатните, т. е. „царе-
те", у повечето траки се различавали напълно по своя начин
на живот от живота на простолюдието. Най-отличителната чер-
70
та в техния „аристократически** начин на живот била да не из-
вършват физически труд, а да се занимават с война и грабеж.
Нищо чудно тогава, че аристократическата върхушка трябва-
ло да се отличава от широките народни слоеве и по някои бо-
жества, конто тя почитала специално118. На особено голяма по-
чит сред базилевсите па траките бил според Херодот (V, 7)
бог Хермес119. И в този случай тракийският „Хермес** като
божество, закрилящо преди всичко скотовъдството, имал и ат-
рибута, конто отрано го сближавали с гръцкия Хермес. Във
връзка с това е уместно да се припомни, че в някои гръцки
градове, разположени по бреговете па Егейска Тракия, какъвто
е случаят с град Енос иа устието на Хеброс, култът към Хер-
мес и неговото култово изображение издават редица по-раини
„варварски**, т. е. тракийски черти. Изображението на Хермес
от Внос върху монети от този град има облика и грубата осан-
ка на идол, който първоначално е бил издялан от дърво. Не-
говият култов епитет Перферайос, т. е. Перферейски, не е, как-
то изглежда, гръцки и от някои антични автори се приравняв»
с Хиперборейски, т. е. произхождащ от крайния север.
По-рано споменахме за важната роля, която Аполоновият
култ или по-точно култът към Слънцето играел в религиозния
живот на древните траки. На посоченото място у Херодот, в
което се изброяват главнпте божества на траките, Аполон не
се споменава. Верен обаче на своя стал на работа, да не бъде
педантичен и да не изчерпва всичко, което знае по даден въп-
рос на едно място, Херодот говори на друго място (IV, 33) за
прастарите връзки между култа на хиперборейския, т. е. тра-
кийския Аполон и Аполон от остров Делос. На края на съща-
та глава Херодот съобщава и тази извънредно важна и поучи-
телна подробност, че подобно на хиперборейците, конто увива-
ли в житни класове жертвените дарове, конто поднасяли на
Аполон, и тракийските, и пеонските жени увивали даровете,
предназначени за „царската" Артемида, или, с други думи, за
Бендида, също в житни класове. Сведенията на Херодот за ре-
лигията на траките се отнасят преди всичко за южнотракийски-
те божества. Не по-малко съдържателни са обаче и сведения-
та му за някои отличителни черти в религията на североизточ-
ннте тракийски племена. Тези племена, чийто бит и религия
Херодот наблюдавал, както изглежда, в околностите на Одесос,
той означава (IV, 93—96) с едно общо племенно име гети. На
друго място в същата книга (IV, 49) Херодот споменава и за
кробизнте, конто били клон от гетите. Снова, което според Хе-
родот отличава религията на гетите от религията на останалнте
гголеми тракийски племенни групи, било, че те вярвали, че са
71
безсмъртни. Затова и той е охарактеризирал тази югоизточна
трупа от гетите с едно име или по-скоро епитет, който на гръц-
ки звучи aOavaTigovxec (атанатизонтес) и означава „смята-
щи се за безсмъртни". Някои го превеждат неправилно „вярва-
щи в безсмъртието". Пряко свързан с вярването на гетите, че
мъртвите не умирали, а отивали при божеството Залмоксис, е
и техният култ към него.
По-нататък Херодот разказва, че всеки пет години гетите
извращали при Залмоксис един пратеник, когото тс избирали
с жребий и му възлагали да предаде на божеството техните
молби. „Изпровождането" на пратеника при Залмоксис се из-
вършвало с един примитивен и кървав обред, който подобно
на някои сродни обичаи и у други народи на древностга сви-
детелствува за това, че и веред траките в по-далечната древ-
ност бил разпространен обичаят да се принасят човешки жертвп
на някои от местните божества. За други първобитни остатъ-
ци във вярванията на черноморские гети свидетелствува про-
дължението на същия разказ от Херодот. От него узнаваме, че
гети стреляли с лъкове към небето, когато се гърмяло или свят-
кало, и заплашвали бога, защото мислели, че освен техния бог
няма друг. На същото място Херодот предана и един рациона-
листично осмислен вариант на легендата за Залмоксис, който
той узнал от елините, които живеели по бреговете на Хелсспои-
та (Дарданелите) и на Понта. Според този вариант на прсда-
нието Залмоксис не бил бог, а обикновен смъртен човек, про-
даден в робство на остров Самос. Там той бил пьрвоначалпо
роб на знаменитая философ Питагор. Впоследствие Залмоксис
бил освободен, спечелил голямо богатство и по-късно се завър
нал в родината си. Противно на оскъдния и суров начин на жи-
вот, който водили неговите едноплеменници, Залмоксис имал
възможност да усвой от йонийските гърци техния начин на жи-
вот и техните по-изтънчени нрави и обичаи. Подобно на едини-
те, с конто общувал, Залмоксис си построил зала, предназна-
чена за събиране и угощаване само на мъже. В нея той канел
на гости племенните първенци и ги угощавал богато. По гре-
ме на гощавката той ги поучавал, че нито той, нито те, неговп-
те сътрапезници, ще умрат някога, а само ще отидат на едно
такова място, където ще живеят вечно и ще притежават всич-
ки блага. Докато Залмоксис давал гощавки и поучавал, той на-
карал да му построят един подземен покой. Когато постройка-
та била завършена, Залмоксис изчезнал за траките и се спус-
кал в своето подземно жилище, където прекарал три години. А
траките скърбели за него и го оплаквали като умрял. На чет-
въртата година Залмоксис се появил отново при тях и тогава
те повярвали на неговото учение.
72
Накрая е добре да предадем думите, с които Херодот (IV.
96) приключва това единствено по рода си описание на вярва-
нето на гетите, че те са безсмъртнн. „Не бих желал — пише Хе-
родот — да оспорвам това, което се разказва за въпросния под-
земен покой, но не ми се ще да вярвам много на този разказ.
Чини ми се, че Залмоксис трябва да е живял много години пре-
ди Питагор. Да оставим обаче нерешен и въпроса дали изобщо>
е съществувал някакъв човск на име Залмоксис, или пък той
с някакво местно (племенно) божество на гетите."
Приведените нзвадки от увлекателния разказ на Херодог
показват, че той не само поставил, но до голяма степей пра-
вилно разрешил въпроспте, стоящи във връзка както с „боже-
ствената", така и с човешката същпост на Залмоксис. Съще-
ственото в случая е да се подчертае, че сведенията на Херодот
за вярванията на източннге гетн в своето безсмъртие, се пот-
върждават и от Хекатей Милетскп. Този бележит предшестве-
нпк на „бащата на историята" знаел, както изглежда, повече за
вярванията на онези племенни клонове, които влизали в съста-
ва иа източння племенен гетски съюз. От два фрагмента от съ-
чпненпето на Хекатей, които са оцелели до наши дни, се виж-
да, че кробизпте и теризите (тризите), които били клонове на
гетите, вярвали в своето безсмъртие.
Съдържанието на току-що спомепатия екскурс върху рели-
гпята на гетите в IV книга на Херодот е извънредно важно не
само като извор за релнгията на гетите, които живеели най-бли-
зо до брега на Черно море, но и като извор за религнята на го-
ляма част от племената, които населявали североизточната час г
от земите на траките. Екскурсът на Херодот е особено важен,
защото в него е ясно отразена самобптността на някои от глав-
пите религиозни представи и вярванпя на траките, например
тяхното вярване в това, че те били безсмъртнн и че това вярва-
не било заимствувано от гърците именно от траките. Това се
впжда от подчертавания от Херодот факт, че Залмоксис се поя-
вил много време преди гръцкия философ Питагор120, който, как-
то е известно, развил подробно учението за безсмъртието на
душата. С това свое известие „бащата на историята" може би
неволно, но обективно е отразил приоритета на траките в тази
облает на човешката мисъл. Очевидно е, че въпросните тракпй-
ски племена по свой път дошли до идеята и „учението" за свое-
то безсмъртие.
Начинът, по който траките и техните първенци от рода на
Залмоксис си представили своето безсмъртие121, отразява без-
спорно и културното равнище, на което се намирали тези пле-
мена през вековете, предхождащи времето на Хекатей и Херо-
73
дот. Изразено хронологически, това време отговаря на периода
между VIII и VII в. пр. н. е. Въпреки че тогава голяма част от
гетските племена се намирали в късния стадий на полуварвар-
ството, останалата част от тях напреднали толкова в своята ду-
ховна култура, че в края на VI и началото на V в. пр. н. е. ми-
навали в очнте на Херодот за „най-справедливи и мъжествени"
от траките.
Тези сведения на първите гръцки историци добиват още по-
голяма стойност, т. е. добиват исторически релеф, когато се съ-
поставят не само с някои положения от учението на орфиците
и питагорейците, но и с някои възгледи на най-бележитите гръц-
ки мислители-идеалисти от края на V и началото на IV в. пр.
н. е. Особено показателна в това отношение е мисълта на Пла-
тон в „Държавата" (II, 363) за учението на Музей, който спо-
ред мнтовете и легендите бил син на чародейния тракийски му-
зикант и певец Орфей и баща на Евмолп, един от учредителнте
на Елевсинските тайнства (мистерии)122.
В гръцката литература от V в. се набляга на родствените
връзки, които свързват Евмолп123 с Тракия. На посоченото мал-
ко по-горе място от „Държавата" Платон пише, разбнра се, не
без известна ирония: „Музей и неговият син (Евмолп) обеща-
ват на справедливите още по-прекрасни дарове от боговете. След
като отведат благочестивите и справедливите в царството на
подземния свят, те ги поканват да седнат и им подиасят праз-
ничен пир, като ги оставят да пируват вечно, увенчани с вен-
ци. Те смятат именно, че най-благородната награда за добро-
детелта е вечното пиянство. Други пък увеличават още по-щед-
ро наградите на боговете, като твърдят, че родът и потомството
па благочестивите и справедливите никога не умират. С таки
ва и подобии на тях хвалебствия те говорят за справедливост-
та (благочестието). Неблагочестивите обаче те спускат и пота-
пят в едно блато, което се намира долу в подземния свят и ги
карат да черпят вода със сито.“
Прикритият сарказъм, който се долавя от разказа на Пла-
тон за някои моменти в религиозните вярвания на траките, свър-
занн със загробния живот, не може да ни накара да забравим,
че представите и вярванията на гърците за беземъртието и бла-
женството на другая свят не са много по-сложни и възвишени124.
За ранното влияние на тракийската религия и митология в
гръцката е характерен и фактът, че в своята „Апология на Со-
крат" (40 Е сл.) Платон кара Сократ да възкликне към края
на защитната си реч пред атинските съдии, че той с най-голя-
мо удоволствие би „се преселил отвъде", щом като там ще има
работа с действително справедливи съдии или пък ще се срещ-
74
ве с толкова много други полубогове, които приживе са били
справедливи, или пък ще се събере с Орфей, Музей, Хезиод и
Омир...
В приведения току-що пасаж от „Апология на Сократ" пра-
ву впечатление фактът, че непосредствено преди Орфей и Му-
зей Платон споменава името на Триптолем — култовия херос
на Елевсина, който според преданията на орфиците бил син па
такива божества, които имат пряка връзка с ранните прими-
тпдни аграрии култове иа траките.
Дотук пабелязахме ролята на Залмоксис в религиозния жи-
вот на многобройни тракийски племена главно въз основа на
•сведенията на Херодот. В други гръцки извори, произхождащи
от IV в. пр. н. е., е отразена една по-различна дейност на Зал-
моксис. В тези извори той е представен като богочовек, който
върши чудеса в областта на лечебното изкуство. Той умеел да
лекува и нервно-психически заболявапия, като комбинирал из-
говарянето на чудодейни заклинания, песни и формули с упот-
ребата на билките за лекарства. За тази дейност на Залмоксис
разказва най-добре пак Платон, и то чрез устата на Сократ и
неговите събеседници в диалога „Хармид" (156 d-e). Тъй както
е описана дейността на Залмоксис като лечител в този диалог,
тя много напомня на дейността на знахарите или лекарите-бая-
чи. Според разказа на Платон Залмоксис имал и свои ученици.
Като повод за разказа иа Платон в диалога „Хармид" е по-
служило нервното заболяване (хронически главобол) на знат-
ния, красив и даровит атински младеж Хармид. Ето какво каз-
ва Сократ на своя приятел и ученик Критий, когато последният
запитва Сократ дали знае ефикасно лекарство против главобол:
Критий: — Кое е това лекарство — ме запита Хармид. А пък
аз му отговорих, че това лекарство било някаква билка, към
която се прибавило едно заклинание и че когато заклинанието
се прибавило към билката, то щяло да го излекува, но че от-
делно от билката заклинанието нимало целебно действие.
В хода на диалога Сократ развива и споделя своите мисли
относно въпросното лекарство с Хармид в присъствието на свои-
те приятели и ревностни ученици Херефонт и Критий.
— Аз ще запиша под твоя диктовка — ми каза Хармид —
текста на заклинанието.
— С мое съгласие или насила? — му рекох аз, а той се усмих-
на и каза: — Разбира се, с твое съгласие, Сократе!
Сократ: — Така да бъде — рекох аз, — но откъде знаеш тъй
точно името ми?
Хармид: — Аз бих бил много виновен, ако не го знаех: ти си
извънредно известен сред мойте връстници и като дете си спом-
ням, че съм те виждал в компанията на Критий.
75
Сократ: — Имаш право и аз ще бъда при обясненията си
във връзка със заклинанието още по-откровен към теб, но едно-
временно с това аз току-що се питах как да ти обясня силата,
която се крие в заклинанието. В действителност то ие е в със-
тояние да лекува отделно от главата; ти може би знаеш, че
добрите лекари, когато някой болен идва при тях заради свое-
то страдание в очите, му заявяват, че очите не биха могли да
бъдат лекувани отделно, че за да оздравеят очите, трябва да
се лекува главата и че също така е голяма глупост, когато ис-
каме да лекуваме главата независимо от цялото тяло. Като
следват този принцип, тези лекари предписват един диетпчен
режим на цялото тяло и като го лекуват цялото, те полагат гри
жи да лекуват и болната част. Нима не знаеш, че учението на
тези лекари е такова и че тези неща стоят тъкмо така?
Хармид: — Това сигурно е така.
Сократ: — И това средство за лекуване ти се вижда пра-
вилно и ти го възприемаш?
Хармид: — Напълно.
Сократ- — Неговото (на Хармид, бел. моя — Хр. М. Д.) съг-
гласие ми възвърна смелостта и след като малко по малко се
одързостих, аз се разпалих отново и рекох: — Същото нещо е,
Хармиде, и с нашето заклинание. За него аз научих там във
войската125 от един тракийски лекар, един от учениците на Зал-
моксис, който, както се разказва, се стреми към безсмъртие.
Този тракиец ми каза, че гърците с право разказват онези не-
ща, конто аз току-що прнпомних: „Но — добави той, Залмок-
сис, нашият цар, който е бог, твърди, че ако очите не могат да
бъдат излекувани независимо от главата, пито пък главата от-
делно от тялото, то и тялото на свой ред не може да бъде из-
лекувано освеп заедно с душата. Ако гръцките лекари са без
силни да лекуват повечето болести, това се дължи на обстоя-
телството, че те не знаят за цялото, което трябва да лекуват;
те не знаят именно, че щом тялото е болно, частта от него ие
може да оздравее. Този тракийски лекар твърдеше, че от душа-
та водят началото си и злините, и добрините както за тялото,
така и за цялата човешка личност; според неговите думп по съ-
щия начин от главата произтичат злините и добрините за очи-
те, порадм което трябвало да се лекува най-много първоизточ-
никът на болестта, за да се осигури доброто здраве на глава-
та и на цялото тяло. И тъй, драги мой, той твърдеше, че лек за
душата са известии заклинания, а тяхната същност са хубави-
те разговори, конто пораждат в душата мъдрост. Щом като
веднаж душата притежава мъдростта и я запази постоянно,
тогава е лесно да се осигури здраве на главата и на цялото тя-
76
ло. Едновременно с това, когато той ме запознаваше с това ле-
карство и с тези заклинания, добавяше:
— Гледай да не би някой да те убеди да лекуват главата
му, ако той не е подложил душата си на лечебното въздействие
на заклинанието. Сегашпата грешка, разпространена веред Хо-
рата, се състои в това, че те искат да предприемат едното лску-
ване отделно от другото.
При това той внушаваше настоятелно да ие се отклонявши
никога от въпроспото правило пито пред цената на пари, пито
пред цената на благородството, пито за цената на красотата.
Аз се заклех пред него да постъпвам така и трябва да удържа
клетвата си. Ето защо, ако ти наистина желаеш, както този
чуждепец изисква това, да подложит душата си на заклина-
нията на тракиеца, аз съм готов да ти доставя лекарството, кое-
то да излекува главата ти. В противен случай не бихме могли
да ти помогнем с нещо, драги (мн) Хармиде.
И .ните дотук най-нв^а-ктерни черти на тракийската ре-
лигия почиват върху сведенията на големите гръцки писатели
ют класическата и къснокласическата епоха. Сведенията па
гръцките автори по същпте въпроси от късиия период на елп-
ипстпческата епоха се намират главно в труда на Страбон
„География" и в „Историческа библиотека" на Диодор. И два-
мата автори познавали европенските траки от наблюдения на
самото място. Те разполагали с обилии източници от ранпо- и
средноелинистнческата епоха. Страбон черпи сведения за бита
на траките главно от Посейдоннй, като се опира също и иа вяр-
ванвята на тракийските гети и техиия култ към Залмоксис. От
неговото изложение (VII, 3, 5) се впжда обаче, че той не счи-
га Залмоксис нпто за божество, пито за полубожество (хсрос),
а само за рядко надарен и образован човек, съумял да стане
главен жрец и тълкувател на волята на боговеге и да придо-
бие политическо влияние. Затова може би у Страбон и в него-
вия главен източник не се говори за вярването на гетите, че
са беземъртни, а се споменава (XV, 2, 39) само, че Залмоксис
подобно на Музей умее да предсказва и да гадае небеспнте по-
личби.
В гръцкото писмено предание, и то пак Страбон (IX, 2,
25, С. 410), съществувало гледпщето, че не-евмо богонадарените
певци и музикантн като Орфей и Евмолп (споменаваме само
най-популярните от тях), но и самите Музи, или, както те се
иаричат, още Хеликонски музи'26, били от тракийски пронзход.
Още едно интересно свидетелство за ролята на траките в
Средна Елада и специално за ролята нм в античната музика
четем у „Страбон (X, 3, 17, С. 471): „Както по отношение на ме-
77
лодията, така и на такта, пък и на музикалните инструменту
целокупната музика се смята за тракийско и (мало)азийско от-
критие. Това се вижда обаче (ясно) и от местата, на които би-
ли почитани музнте, защото Пиерия, планината Олимп, сслища-
та Пимплея и Лейбетрон, които сега принадлежат на македон-
ците, били от памтивека тракийски места и планини; и Хеликок
посветил на музите онези траки, които се били заселили в Бео-
тия, същите, които посветили на музнте и пещерата на лейбет-
рийските ннмфи. По същия начин и изпълнителите па старин-
ната музика като Орфей, Музей и Тамирид се наричат траки;,
също и Евмолп води името си от песента." (Евмолп озиачава
на български „пеещ хубаво“.)
Сравнително с по-оскъдно съдържание и по-иекрнтични са
сведенията на Диодор за духовната култура на траките, по-
специално за тяхната религия. Все пак главните фигури и в му-
зиката, и в религията били траките, а основннте области, в кои-
то съществували най-оживените контакта между траки и гър-
ци в сферата на духовната култура през вековете, у Диодор се
очертават като тракийски.
Ще приключим нашите бележки върху тракциската рели-
гия от класическата и елипистическата епоха, като накратко
отбележим култа на Бендида, тракийската Артемида. Тя била
едно от най-характерните женски божества на траките, засви-
детелствувано в гръцката писмепост още в края па VI в. пр. н.
е. По своите функции и кръг на действие Бендида в предста-
вите на гърците била приравнявана с тяхната Артемида и по-
рядко с Хеката и Персефона. Подобно на гръцката Артемида
Бендида била преди всичко богиня на лова, на растителността
и плодородието в прпродата, а също така закрплница на девой-
ките и жеиското целомъдрие и на многодетството. В Омировия
епос Артемида се възпява не на едно място127. Заедно с това
обаче Артемида се споменава и в „Илнадата", и в „Одисеята“12а
и като богиня на смъртта. Това са частичните аспекта на едно
божество, от чпято същност се откроява един много по-широк
спектър на действие. Основните характерни черти на тази същ-
ност представят Артемида като господарка над животинския
свят, като девойка, която помага при ражданията и при от-
глеждансто на войнствената и доблестна младеж (иа гръц-
ки нейният епитет във връзка с тази й дейност е kurotrophos) .
Артемида е същевременно представена като убиваща и даря-
ваща живот богиня-майка. В други случаи Артемида се въз-
пява, особено в раннокласическата гръцка поезия, като покро-
вителка на конете. Нейните епитети косвено пздават функциите
и на покровителка на животинския свят.
78
Да се върнем отново на Бендида или на тракийската Ар-
темида. Херодот (V, 7) я споменава в числото на трите най-
важни божества на траките: Дионис, Арес и Артемида. У Хе-
родот обаче „варварските", т. е. тракийските, черти на култа
на Бендида съвсем са загатнати леко. Много по-ярко проли-
чават тези черти в опнсанието, което Платон е дал в началото
иа своята „Държава" при празнуването на празника Бепдйдии
в Пирея от населението на местната многолюдна тракнйска ко-
лония. В това описание прави особено впечатление среднощно-
то падпреварване с коне, при което галопиращите ездачн си
подавали един на друг запалени факли. Още видният шведски
специалист по сравнителна история на античните религию
М. П. Нилссон правилно е отбелязал, че надпреварването с ко-
не при светлината на факли е обичаи на траките, който те пре-
несли от своята родина в Атина и специално в Пирея, където
може би през последната четвърт на V. пр. н. е. са били особе-
но многобройни. Аз бих подкрепил мнението на Нилссон, като<
припомни, че досега от Елада подобии нощни надбягвания с ко-
не при светлината на факли са известии само за гр. Лариса в
Тесалия, т. е. в една облает, в която присъствието на траките &
засвидетелствувано още от втората половина на II хилядоле-
тие пр. н. е.
Във връзка с конните надбягвания па траките в Пирея в
чест на Бендида би трябвало да се спомене още и това, че да-
же върху релефно изображение от Тракия, което е от римско
време, богинята Артемида (т. е. Бендида) е представена, че яз-
ди заднишком. Вместо лък (както в повечето релефни изобра-
жения) тя държи факла, а в десницата си държи заяк, в кой-
то е Впило зъби куче. До изображеиието на Артемида-Бендида
е представена и друга женска фигура с факла в ръка. Тази фи-
гура е Бендида-Хеката, с която „същинската" Бендида била*
свързана отрано.
РОЛЯТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО У ТРАКИТЕ
Възпитанието, което траките давали на войте-
деца наред с техните религиозни представи и вярванпя, е без-
спорно друг важен клон на тракийската духовна култура. Из-
ворите, от които се добиват твърде откъелечни и оскъдни сведе-
ния по този въпрос, са изключително гръцки и латински. Из-
вестно е, че гърците, пък и римляните, смятали, че единственс
техните деца получавали истинско възпптание, докато „варва-
рите“ и робите не притежавали възпптание. Днес не се знае
точно думата, която траките употребявали за „възпптание", рес-
79’
пективно „образование", докато гръцката дума за изразяване
на двете понятия е добре известна и тя гласила paideia. Под
„пайдейа" гърците разбирали хармоничното оформяне на чо-
вешката личност. Тази личност (по-специално бъдещият свобо-
ден, възпитан и образован мъж) в гръцкото робовладел<*ко об-
щество трябвало да притежава правилно н хармоиично офор-
мени характер и физика, развит интелект и богата образова-
ност, съчетана с развито чувство за всичко, което е красиво и
възвишено. В гръцката пайдейа през класическата епоха, как-
то и през по-късните периоди на античността, не се включва
физическият труд като средство за възпитанне, докато в про-
чутата поема на Хезиод „Труд и дни" физическият труд, и по-
специално земеделието, се издига иа почетен пиедестал. То се
смята за занятие, което закалява тялото, възпптава и извпсява
духа. От Омпровия епос, чиято окончателна редакция предхож-
да само с няколко десетилетия поемата на Хезиод и когато ро-
бовладението в Гърция било недоразвито, в земеделския труд
участвовали даже представителите на арнстократическите вър-
хове. Още в началото на класическата епоха обаче в Гьрция
започиали да гледат на земеделския труд като на занятие, което
не подобава на свободния човек, а на зависимнге селянн и на
робите.
Подобна революция в отношение™ към физическня труд се
наблюдава и сред траките. С развитието на ранно-класическо-
то и полуробовладелското общество в Тракия отрицателното от-
ношение към физическня труд в селското стопанство, особено в
земеделието, се проявявало и сред знатиите среди. За това из-
рпчно съобщава Херодот. В подтекста на неговчя разказ се до-
лавя ясно ролята на свободните и полузависим!! сслянп-общпи-
ници в земеделското производство. От описанията па обществе-
ните отношения в Югонзточна Тракия Ксенофонт в VII книга
на „Апабазнс" подчертава, че наред със значнтелната по брой
племенна върхушка, чиито представители отбягвали напрегиа-
тия труд в селското стопаиство, в тази част на Тракия имало
един далеч по-многоброен обществен слой на свободни и полу-
зависимп селскн труженицы, които били осповните производите-
ли на материални блага. Този най-многоброен обществен слой
на тракийското население заема без същественп промени поло-
жение™ на главен пронзводител па материални блага не само
през класическата, през Омировата, през елннистическата. но
и през епохата на принципата. Тази основпа черта на древпо-
тракийското общество свидетелствува особено красноречиво за
неговата социално-икономическа същност. Едновременно с то-
ва тя хвърля, макар и често косвено, достатъчно светлина вър-
ху възпитанието, по-точно върху възпитателните похвати па тра-
ките. Употребяваме израза „възпптателни похвати“, защото за-
сега липсват сведения за теоретично обоснована и развита въз-
питателна система у траките, каквато намираме у гьрците още
в началото на класическата епоха.
Ако се съди от Омировия епос, и от сведенията на гръцките
писатели от арханчния и класическия период, децата па траки-
те от мъжки пол, и то децата на родители от знатен произход,
били възпитавани от бащите си по начин, конто извънредно
много напомни на възпитателнпте методи на гръцките родители
и педагозн, които те прилагали спрямо своите възпитаници. Ба-
щите си поставили за цел да направят от своите синове без-
страшни, физически силни и издръжливи бойци, за да могат и
като предводители на племенно опълчение да дават личен при-
мер на останалите бойци. А за да разналват успешно бойния
дух на своите едноплемепницп, когато по време на бой настъп-
валн трудни момента, за да бъдат красноречиви като парла-
ментьори по време на преговори било със свои едноплеменни-
ци, било с чужди представители и за да бъдат обаятелни събе-
седници по време на угощения, те трябвало да владеят и сло-
вото на витии, т. е. бъдат изкусни ораторн.
Заедно с тези основни черти на аристократичного възпита-
ние децата на знатните траки отрано придобивали и редица
трудови навици, въпреки че главно на плещите на селската ма-
са лежали орането и засяването, прибирането на жътвата, от-
глеждането на добитъка, строежът на жилища, с една реч, грп-
жата за основните нужди на живота. Въпреки че социалните
различия между децата на селяните-общинници и децата на
знатните в Тракия били ясно изразени още през Омировата епо-
ха, те не били в състояние да спестят на децата на знатните тра-
ки изискването и те да усвоят онези умения и привички, необ-
ходими за успешного извършване на основните селскостопански
работи.
Данните за възпитанието на тракийските деца и приучване-
то им да отглеждат коне ни съобщават гръцките писатели. От
тях научаваме и за нравите и обичаите на широките трудови
масн на югозападните тракийски и псонски племена, които жи-
веели около езерото Прасиас (дн. Бутковско езеро). В случая
имам пред вид сведенията на Херодот129 за необикновеното тру-
долюбие на пеонските жени, които са предаденн във вид на ед-
на очарователна приказка от такъв голям разказвач, какъвто
бил Херодот. Като се махне приказната обвивка на Херодото-
вото изложение, не може да не видим, че в неговото ядро се
съдържа една несъмнена истипа: жените на траките и пеоните
6 Траки
81
били много по-трудолюбиви, отколкото жените на персите. За-
това и трудолюбивата пеонска девойка, която е главного дей-
ствуващо лице в разказа на Херодот, както и нейните еднопле-
меннички и тракийски съседки, са охарактеризирани с похвал-
ния епитет ergatides, т. е. „работай". По-интересно е обаче,
че този епитет от гръцкия език, пренесен в животннския свят,
се употребява единствено за пчелите. С други думи, пеонките и
тракийките, конто населявали югозападните покрайнини на
древна Тракия, в очите на персийските наблюдатели били тру-
долюбиви като пчели.130
Въпроса за ораторского изкуство у траките ние ще засег-
ием, когато говорим за някои от ръководителите на тяхната
държава, а тук бихме желали да се спрем, и то съвсем накрат-
ко, на музиката като важен елемент във възпитанието им. Без
да повтаряме и тук многобройните известия на гръцките и рим-
ските писатели за чаровния тракийски певец Орфей, за неговия
предшественик Тамирид или пък за Музей, Евмолп и за прочу-
тия тракийски музикален педагог Лин, ще отбележим само, че
траките познавали добре успокояващото, т. е. облагородяващо-
то и възпитателно въздействие на музиката. Те го прилагали
много умело даже и като инструмент във външната политика.
Според гръцкия историк Теопомп, който е бил съвременник на
Филип II Македонски и имал множество сведения и лпчни наб-
людения върху бита на траките и гетите, и двете племена има-
ли обичая да изпращат пратеничества за сключване на мир,
като текста на посланието прочитали под звуците на цитра.
Музиката у древните траки и нейното усъвършенствуване
били дело преди всичко на широките маси, конто населявали
древнотракийските области. Характерни в това отношение са
известията на сериозни гръцки автори от къснокласическата и
елинистическата епоха за редки по своята виртуозност вокални
и ннструменталнн изпълнения на музикални творби. Не липсват
и сведения от елинистическата епоха за открития и усъвършен-
ствувания, правени от траки в областта на изработката на му-
зикалните ннструментн.
IX. ГРЪЦКАТА КОЛОНИЗАЦИЯ
ПО БРЕГОВЕТЕ НА ЕГЕИСКА
ТРАКИЯ
Географските рамки на гръцката колонизация
по бреговете на Тракия надхвърлят значително границите на
Одриското царство даже по времето на неговото най-голямо
могъщество. Ето защо при скициране па обсега и историческо-
го развитие на гръцката колонизация по бреговете на Тракия
пне не бихме могли да се придържаме напълно в рамките само
на някогашното Одриско царство, а ще трябва накратко да
проследим гръцката колонизация по Егейския бряг на Тракия
западпо от устието на р. Стримон.
НЯКОИ ХАРАКТЕРЕН ЧЕРТИ НА ГРЪЦКАТА
КОЛОНИЗАЦИЯ ПО БРЕГОВЕТЕ НА ТРАКИЯ
Една от най-характерните черти на гръцката ко-
лонизация по бреговете на Тракия, която я отличава от гръцка-
та колонизация по бреговете на Халкидическия полуостров, се
крие в обстоятелството, че тя започнала с почти цяло столетне
по-късно. Уместно е да се отбележи и това, че гръцката коло-
низация на онези сектори от морскня бряг на древнотранийски-
те земи, конто са включени между Стримон и Истър, представ-
лява от себе си вторпят етап (приблизително от 675 до 550 г.
пр. н. е., а според някои учени до 500 г. пр. н. е.) на Великата
гръцка колонизация.
От друга страна, освен хронологическите разликн между ко-
лонизационните зони съществуват, както ще видим, различия
и в произхода на метрополиите, конто основали колониите по
бреговете на Халкидическия полуостров и онези по останалите
сектори от бреговете на Егейска, Пропонтийска и Черноморска
Тракия. Друга характерна черта, особено присъща па гръцка-
та колонизация по бреговете на Егейска и Пропонтийска Тра-
кия, била борбата за сфери на влияние, която се водила между
83
градовете-основателки (метрополите), когато те полагали ос-
новите на своите „рожби“ (наричани на Г/ръцкн (talxiond. Тази
черта пролпчава особено ясно ври колонизацията от о. Тасос
на отсрещния бряг на Егейска Тракия. Този остров бил насе-
лен през VIII в. пр. н. е. от преселници, дошли от о. Парос. Ко-
лонизацията от Тасос на отсрещния бряг на тракийската суша
се развила в края на VI и особено през V в. пр. н. е. главно в
подсектора от бреговата линия, включен между долното тече-
ние на реките Стримон и Нест. Жителите на Тасос орладели
твърдо отсрещната коитинентална суша и затова тя получила
името Тасоска Переа (един вид „отсрещна територия на о. Та-
сос“). Имеиата на главните тасоски колонии и по-малки сели-
ща по споменатия бряг на Егейска Тракия били Неаполис (дн.
Кавала), Галепс, Ойсиме, Кренидес, Скаптесиле и някои още
по-малки селища. Независимо от това, че през ранния период
па тяхното съществуване в колопиите и емпорипге на о. Тасос
по егейския бряг на Тракия решнтслно преобладавало гръцко-
то население, значителна част от имената на тези селища са
тракийски. Това свидетелствува несъмнено, че преди заселване-
то по тези места на тасоски и други гръцки колонистн тук е
имало селища с местно тракийско население.
Някои от тези селища, преди всичко Неаполис, били отна-
чало самостоятелни полней. В това отношение по-значителните
тасоски колонии се различавали съществено по своя междуна-
роден статут от селищата, основани на тракийската суша от
о. Самотраки. За разлика от Тасос, селищата, основани от Са-
мотраки131, били о ie по-малки и по-малобройни от тасоскнте
колонии.
Приблизнтелно към средата на VII в. пр. н. е. преселници
от КлйЗбмена, ионийски град на западния бряг на Мала Азия
(между Смирна и Еритрея), основали на егейския бряг на Тра-
кия, недалеч от устието на р. Нест, своята обширна колония Аб-
дера. Наскоро след това обаче Абдера била разрушена от мест-
ного тракийско население, за да бъде възстановена почти един
век по-късно от преселници от Теос (друг ионийски град също
на западния бряг на Мала Азия). Абдера се развил и процъф-
тял като един от най-големите и благоденствуващи полней по
южните брегове на тракийските земи. Градът, както изглежда,
владеел значителна по своите размери територия, па която или
в съседство с която имало значителни природнн богатства: пло-
дородна почва и близост на пзобнлетвуващи с надземни и под-
земнп богатства планпип. Не по-малко богатства се криелп в
морските води около Абдера. Особено прочути били богатите
улови на барбуни и сепии в залива на Абдера. Ето защо градът
84
преуспявал и в пкономическо, и в културпо, а донякъде и в по-
литическо отношение. За икономическия подем на Абдера спо-
собствувал и важният път, който тръгвал от този град, водел
па север и свързвал по най-краткия начин не само пего, но и
цял сектор от егейското крайбрежпс на Тракия с долината на
Дунав.
В една друга облагодетслствувана от природата облает на
брега на Егейска Тракия, там където от памтивека се намира-
л« тракийското селище Исмар, към средата на VII в. пр. н. е.
гръцки преселници от о. Хиос основали град Марония. Градът
се развил благополучно в пкономическо отношение, но трябвало
да се справя както с местного тракийско население, така и е
враждебно настроената та«оска колония Стриме. Враждата
между Марония и Стриме била отзвук от надпреварата между
Тасос и Хиос кой да се настанн посредством своите колонии по
па изток, поне до долното течение на Хеброс. Пътят на Тасос
в тази посока бил преграден от селищата, конто основал Само-
траки. Макар че тези селища, по-значително от които бил» гоад-
чето Месамбрия (с неуточнеио засега местонахождение), били
още по-малки от споменатите по-горе колонии на Таеос, самм-
ит факт, че Тасос не бил в състояние да пробие „преградата"',
издигната на лътя му от Самотраки, показва, че както неговият
демографски, така и неговият нкономическн потенциал не били
безпределнн. Всъщност на пътя на Тасос от изток се нзпречил
още един съпериик в лицето иа о. Лесбос, който съвсем не бил
за пренебр^егване и тъкмо лесбоски (еолнйскн) колониста по-
ложили основите па важния град Енос на устието на Марица.
От многобройните гръцки колонии по бреговете на Тракий-
ския Херсонес (Галиполския полуостров), които били основани
главно от Милет и Лесбос, ще споменем само името на Кардия,
основана от Милет с участието на преселници от Клазомена.
Градовете Сеет и Мадит пък били основани от лесбоски (еолий-
ски) преселници. Техните имена, както и имената на реднца
други селища, са тракийски, което показва, че както на Тракий-
ския Херсонес, така и на Халкидическия полуостров тракийско-
то население живеело от памтивека и във вътрешността, н по
крайбрежието на Херсонес, който и в географско-икономнческо
отношение се намирал в особено яка връзка със своя тракий-
ски хинтерланд. Накрая следва да се отбележи и това, че елнн-
ските колонии по брега на Тракийския Херсонес отрано прив-
личали вниманието на Атина — главната морска сила в Елада.
Главннте гръцки колонии по брега на Пропонтинска Тракия
били Перинт, Селимбрия и Бизантион. Факты, че Селимбрия и
Бизантион били основани oi Мегара (в то наблиэо по време), а
85
Перинт от Самос, свидетелствува, че при основаването на елин-
ските колонии по тракийския (северен) бряг на Мраморно море
главно две метрополии си оспорвали сферите на влияние. Без
да се подценява значението на такива полней като Перинт, Се-
лимбрия и Калхедон (дн. Кадъ-кьой), основан на отсрещния
малоазийски бряг пак от Мегара, следва да се подчертае, че
Бизантион е играл най-важната роля от всички гръцки коло-
нии по бреговете на Тракия. Главната причина за това било не-
говото единствено по рода си местоположение на Тракийския
Херсонес и на Хелеспонта, конто евързвали Черно и Мраморно
море с басейна на Средиземно море.
Нека да скицираме сега накратко резултатите. от гръцката
колонизация по черноморский бряг на древнотракинските земи.
Ще бъде уместно, ако още в началото изтъкнем, че за разлика
от другите морета, по чиито брегове възникнали гръцки коло-
нии, по Черно море (тогавашния Евксински Понт) повече от
80% от основаните тук колонии били дело на Милет — голямата,
богата и високо културна йонийска метрополия, разположена на
западния (по-точно Карийския) бряг на Мала Азия. Демограф-
ските възможности на Милет естествено не били безпределни
и затова градът привличал да участвуват в неговата колониза-
ционна дейност и други ионийски полиен от Западна Мала
Азия.
Въпреки че изеледвапето на отделяйте гръцки колонии по
тракийския бряг на Черно море не е едиакво, все пак както в
България, така и в Румъния е направено от 1944 г.- насам по-
вече, отколкото в Гърция и Турция. Трябва определено да се
каже, че социалнстическата революция в България и Румъния
допесе пещо ново и в дозн сектор на исторнческата наука. И в
това отношение българските и румънскпте ученн имаха възмож-
ност да се вдъхиовяват и учат от богатия опит, набран от съ-
ветските и руските дореволюционни учени при пзеледването на
гръцката колонизация по северния бряг на Черно море.
Резултатите от нзследователската работа по тракийския
(главно западппя и отчасти северозападпия) бряг на Черно мо-
ре не са и не можеха да бъдат навсякъде еднакви, защото, с нз-
(ключенйё на Истрия (в Румънска Добруджа) и на Анхиалос
(дн. Поморие), нито една от по-значителните гръцки колонии
, (например Аполония, Месамбрия, Одесос, Калатис и Томи) не
е напълно достъпиа за научно изеледване, тъй като днес над
техните развалпни се издигат съвременните градове Созопол,
Несебър, Варна, Мангалия и Констанца. Трябва да се има пред
вид и това, че в много случаи най-важните и интересни наход-
ки от споменатите селища са плод не толкова на специални ар-
86
Гръцката колонизация по бреговете на древна Тракия
УСЛОВИИ ЗНАЦИ КЪМ КАРТАТА НА С. 88 и 89
МИЛЕТ
МЕТРОПОЛИЯ
КОЛОНИЯ И ЕМПОРИЯ:
ОДЕСОС
МЕСАМБРИЯ
ЙОНИЙСКА:
ДОРИЙСКА:
ЕНОС	ЕОЛИЙСКА:	S3
КОЛОНИ	3 А Ц И И :	§
	ЙОНИЙСКА	
		Сц
	от Милет	Ьч
1	* Г—- 1—► »	-	от Хиос	g Рч
		о
	от Парос —	й
	Тасос	Е5
	от Самос —	«5
	Самотраки	
at » Jt—» х—* х	от Атина	
		S;
 — 		»-		 - —	от Клазомена	
	•	
	ДОРИЙСКА	
		
	от Мегара	Эз Й2
		S
	от Бизантион —	£
	Халкедон	
—* —-	от Коринт	
	ЕОЛИЙСКА	1
	от Митилене	g
	(Лесбос)	
зърнени
храни
смола
месо
сол
лен и коноп
риба
дървен
материал
метали
дървени
въглища
роби
зехтин
вино
пчелен мед
и восък


хеологически разкопки и изследвания, а на изкопните работа,
свързани със съвременното социалистическо строителство.
Ако речей да скицираме сбито характерните черти на гръц-
ката колонизация по брега на Черноморска Тракия, би трябва-
ло да обърнем преди всичко внимание на някои особености в
произхода п хронологията на тукашните гръцки колонии. Може
уверено да се твърди, че на западния (тракийския) бряг на’Чер-
но море Милет имал огромен превес над своите съперници от
мегарскп произход. При това Милет имал решителио колониза-
ционно надмощие над Мегара и над нейните дъщерни градове
Бизантион, Калхедон и Хераклея и приоритет по време (едно
столетие по-рано). Докато най-значителните милетски колонии
на черноморский бряг на Тракия, каквито били Аполония и
Истрия, били осиовани врез последнпте две десетилетия на
VII в. пр. и. е., Месамбрия била основана в 510 г. пр. н. е., а
Калатис изникнала само 2—3 десетилетия по-раио.
Един от кардиналиите въпроси във връзка с историята на
гръцката колонизация по черноморский бряг на древнотракий-
скпте земи е въпросът за основните черта на икономическата
структура на гръцките колонии не само по тези места, но изоб-
що по бреговете на Тракия. В повечето монографични трудове
и университетски курсове по история на древна Гърция, конто
са взлезли досега на Запад, преобладава схващането, че най-
характерното за икономическата структура на гръцките полиен,
основани по бреговете на древнотракийските земи, били господ-
ствуващата роля на селското стопанство. Според това схваща-
не по-голямата част от гръцките колонии по тези места били
едва ли не „аграрен прпдатък“ на Балканска и Малоазийска
Гърция. Без да спорим с представителите на това едностранчи-
во и в основата си неправилно схващане, бпхме желали да обър-
нем внимание на едно обстоятелство, което е особено характер-
но за икономиката на гръцките колонии по бреговете на Тракия.
Това обстоятелство е, че усиленото развитие на занаятите в те-
зи колонии започиало от края на V в. пр. и. е. Ето защо не е
трудно да се разбере защо и при проследяването па основните
черти на икономическата структура на гръцките колонии по
тези места ще трябва да скицираме, от една страна, индиви-
дуалните особености. характерни за развитпето на тези коло-
нии с оглед и на икономиката на техния тракински хинтерланд,
а, от’друга страна, да имаме пред очи и закономериостите, ха-
рактерни до голяма стелен за развитпето и на останалите гръц-
ки колонии.
Характерна черта на икономиката на голяма част от най-
ранните и най-значителните елински колонии по бреговете на
90
Егейска, Пропонтийска и Черноморска Тракия била преоблада-
ващата роля на селското стопанство. Такива градове по брега
на Егёйско и Мраморно море били Абдера, Марония, Селим-
брня,Леринт и др., докато по брега на Черноморска Тракия с
преобладаващ селскостопаиски характер били Калатис, Томи,
Одесос, Месамбрия и др. По-разнообразен характер в смисъл
на по-иптензивното застъпвапе на риболова, занаятите и търго-
вията и мало стопанството на Абдера132 и Неаполис на егейския
бряг на Тракия. В Неаполис важна роля играело обработване-
то на благороднпте метали, добивани от планйната Пангей. Съ-
щото, макар и в по-малка степен, важи и за икономиката на
гр. Енос на устието на Марпца. Икономиката и на двете най-
Значителни милетски колонии иа брега иа Черноморска Тракия
също така имала по-разнообразен характер. В икономиката на
Аполония немалка роля играсла близостта на Астейската пла-
нина (дн. Странджа) с нейиите гори и рудни находища, докато
в стопанския облик на основания от Аполония Анхиалос от го-
лямо значение били солииците при този град. За икономиката
на Истрия наред със земеделнето важна роля играели риболо-
вът в делтата на Дунав и добиването на доброкачествен дървеп
материал от о. Певка .От него ее привели високоценените в ан-
тичността факлн.
При повече място ние бихме могли да изтъкнем редица ин-
днвидуални черти в икономиката на отделяйте гръцки колонии
по бреговете на древна Тракия. В дадения случай ще се спрем
само на още една характерна черта в социално-икономическата
структура на гръцките колонии по бреговете на Тракия, а имен-
но слабого развитие на робовладението от класически тип, чер-
та, прпсъща н на гръцките колонии по останалите брегове па
Черно море.
На края на бележките за гръцката колонизация по брегове-
те на Тракия би трябвало да засегнем и основните черти на по-
литического развитие на гръцките колонии по тези места. Няма
съмнснне, че за вътрешнополитическото развитие на отделяйте
гръцки колонии по бреговете на древпотракийските земи, осо-
бен© през началния период на тяхното съществуване, не малко
значение имал техният произход. Така колониите, основани по
тези места от големите йонийски метрополии по западния бряг
на Мала Азия, имали почти винаги демократично управление.
Това важи особено за главните колонии, основани от Милет и
неговите партиьори. Типични примери в това отношение са гра-
доветс Аполония, Истрия, Кардия, Абдера и др. В основаните
от Мегара и нейиите дъщерни градове колонии Византией, Хе-
91
раклея Понтийска, Калхедон и др. демократнзмът бил значи-
телно по-слабо изразен в техния политически строй.
Ако насочим сега вниманието си към външнополитическите
отношения на гръцките колонии по бреговете на Тракия, не мо-
жем да не отбележим, че независимо от своя произход, т. с. свои-
те метрополии, те не били в състояние да играят нито индиви-
дуално, пито съвместно някаква особено ярка роля в полити-
ческата история иа източнобалканските и отвъддунавските земи..
Още по-невзрачпа се очертава ролята иа тези градове в поли-
тический живот на античния свят. Това обстоятелство донякъде-
може само да се обясни с малобройното им население и с това,
че те били сравнително малко за твърде дългата брегова линия
(от Халкидическия полуостров до устието па Дунав). Наисти-
иа гръцките колонии по бреговете на древнотракийските земи
имали в повечето случаи малобройно население. Свободного
население на такива известии в древността градове като Абде-
ра, Бизантион, Енос и др. едва ли е достигало пет хиляди ду-
ши, а да не говорим за градове като Марония, Неаполис, Месам-
брпя, Калатис, Одесос и др. Но и гръцките колонии по брего-
вете па Северна Африка имали малобройно население и в ни
какъв случай не надмннавали броя на населепието на елински-
те колонии по бреговете на Тракия. И въпреки това на време-
на играели по-значителна роля във външната политика на ан-
тичния свят.
Като причина за скромната външнополптичесна роля иа
гръцките колонии по бреговете на древна Тракия ее сочи тях-
ната взаимна изолираност и особено географската им отдале-
ченост от големите среднща на Елада. Това обяспевие важи са-
мо донякъде главно за гръцките колонии по черноморский бряг
на тракийските земи, но не и за колопиите по брега па Егей-
ска и Пропонтийска Тракия. Не помага много и обясиението на
скромната роля, която била отредена на гръцките колонии по
бреговете на древнотракийския ареал, дррн и ако се вривлече
аргументът за политический индивидуализъм на елините, конто-
по тези места сякаш бил особено ярко подчертан. На този аргу-
мент би могъл да се противопостави фактът, че по време на го-
ляма опасност, като например по време на завоевателните по-
ходи на Филип II Македонски, както и по време на Лизимахо-
вия режим в Тракия гръцките градове по черноморский бряг
па Тракия действувалн съвместно н били в съюз с тракийското
население срещу македонските завоеватели. Съвместните воен-
пи действия на някои милетски колонии (например Истрия и
Аполония) срещу келтската заплаха, надвеснла се над Апо-
лония (към средата на III в. пр. н. е.), както и съвместните дей-
92
ствия на Истрия и Аполония по време на войната на Аполония
с Месамбрия за Анхиалос н иеговите солницп показват, че най-
напредналите гръцки колонии по тези места имали ясно съзна-
ние за своите общи интереси, ио ие разполагали с достатъчно
сили и организационни възможностп, за да защитят трайно
своите интереси и да осъществят политические си цели. Някои
учеии предполагат, че възиикпалпят през късноелинистнческия
период койнон („обединение", ,,общиост“) на голяма част от
гръцките градове, разположенн по тракийския бряг на Черно
море, бил замислен именно като инструмент за постигането иа
политически цели. В полза на това схващане обаче засега няма
достатъчно убедителни аргументи.
Според мен като главна причина за това, че гръцките ко-
лонии по бреговете на древна Тракия играли в политический
живот на античността сравнително скромна роля, са следиите
две обстоятелства: хинтерландът иа тези колонии бил включен
за сравнително кратък период в пределите иа едиината и мощ-
на по своя демографски и икопомичсски потенциал, но, както
ще се види, недостаточно добре организирана и администрира-
па Тракийска държава — Одриското царство. Към това трябва
та се прибавят и грешките, които допускали и повтаряли не-
лрекъснато в своята „тракийска41 политика водещнте през кла-
сическата епоха гръцки държави, пачело с Атина.
Косвено доказателство за това, каква значителна роля биха
могли да нграят гръцките полиен във външната политика па
античния свят, ако биха действували под егндата на една мощ-
на държава, пмаща своята база в техния хинтерланд, показва
смелият опит на боспорския владетел Евмел. Към края на III в.
пр. н. е. той се опитал за кратко време да установи своето воен-
но надмощие, съчетано с политически и икономически контрол
над Черно море и разположените по неговите брегове гръцки
колонии.
Макар и да изтъкваме слабостите на гръцките колонии по
бреговете па древнотракийските земи, ние сме далеч от мисъл-
та да омаловажаваме значеннето им за икономическия и кул-
турпия живот на траките, за тяхното историческо развитие. Ос-
новаването и преуспяването на гръцките колонии по бреговете
па древна Тракия би било немыслимо обаче без дейното участие
на тракийското население от хинтерланда. Това население се
памирало към края на VII и пачалото на VI в. пр. н. е., т. е.
когато били основани повечето гръцки колонии по бреговете на
неговите земи, па една по-нпска степей на обществено-иконо-
мнческо, политнческо и културно развитие. Близкого общуване
на тракийското население с население™ на колониите много
93
улеснявало проникването на изделията на гръцките занаяти във
вътрешността на Тракия. Близкого общуване между гърци и
траки в областта на нкономиката се засилвало и поради това,
че Гърцня, специално малоазийска Иония, а малко по-късно и
Атина изпитвали насъщна нужда от обилните и висококачестве-
ни суровини и полусуровини на Тракия. Онези слоеве от тра-
кпйското население, конто участвували най-дейно и били- наче-
ло на процеса на оживените и постоянно засилващн се търгов-
ски връзки, а това били главно знатните и богати среди в тра-
кийските племена, най-рано усвоили много пеща от материал-
ната култура на едините. Процесът на усвояването па гръцка-
та материалиа култура се развивал успоредно с един друг про-
цес — с разпадането на родовите и родовоплемепните отношения
веред траките, с възникването на такива обществени отношения,
конто са характерни за раннокласовите общества. Малко по-
късно, когато тези отношения назрели още повече и към тях
се прибавили и ред външнополитически причини, се създали ус-
ловия за възникването на държавни организации сред траките.
Като първа истинска, най-обширна, сравнително най-сплна и
най-трайна държавна организация в древна Тракия се очерта-
ва Одриското царство.
X. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
Тъй като повечето от общите причини за възник-
ването на държавата у траките бяха набелязани вече, тук ще
отразим само някои специфични черти на тази държава, по кон-
то тя се отличава съществено от държавата на едините от поли-
сен тип. Може да се каже, че още към края на VI в. пр. н. е. на-
ченките на държавни организации у траките, конто сенаблюда-
ват по брега на югозападна Тракия, са нещо различно от ранния
елински полис. Още тогава зародишът на държава у траките (по-
добно на древномакедонската и донякъде на близкоизточните
древни държави) представлява политическа организация, която
възниква върху една обширна територия. По-нататък, когато ще
разгледаме основните черти на политическия строй на Одриското
царство, ще набележим положението и ролята на владетеля в та-
зи държава.
Одриското царство се образувало върху територията на ос-
новного ядро на одриСИ'ге:1ива били 1 лавни'земите по долното
течение на река Хеброс и в поречието на река Ергин. С други ду-
ми, в сравнение с по-сетнешното необикновено за онези времена
териториално разширение на Одриското царство, неговите пър-
воначални размери били сравнително скромни.
СПЕЦИФИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО
НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
Освен общите причини, предимно от соцпално-
икономическо естество, конто бяха посочени, трябва да се споме-
нат и някои специфични причини за възникването на най-ранна-
та тракийска държавна организация, и то тъкмо сред одрисите.
Една от причините била накипялото негодувание и сред тракий-
ските племена, конто населявали Югоизточна Тракия, срещу су-
рового властвуване иа персите. От него били засегнати естествено
95
най-много онези тракнйски племена, през чиито землища мина-
ли главните сили на персийските пълчища. Това били най-южни-
те племенни клонове на одрисите. По време на тези бурни съ-
бития племенного ядро на одрисите останало настрана от глав-
ния удар на агресорпте. По този начни одрисите запазили своя-
та жива сила. Запазила се неопустошена и голяма част от тях-
ната племенна територия. Към специфичните причини за въз-
никването и укрепването на Одриското царство не може да не
споменем и ролята на някои субективни фактори, преди всичко
ролята иа първите одриски владетели, конто откачало били пле-
менни вождове на главного ядро на одрисите. Имам пред вид ро-
лята иа Терес и на неговия син Ситалк, за конто ще стане дума
и по-нататък. Извличайки поуки от историята и използувайки по-
литпческата обстановка, тези одриски племенни първенци по-
ложили немалко усилия и успели да създадат силна и единна дър-
жавна организация. Тази организация, независимо от редица свои
слабости, могла да играе ролята на сериозна преграда както
срещу тогавашпите, така и срещу по-късните агресори в източна-
та половина на Балканскня полуостров.
Преди да се спрем на някои по-ярки момеити от историческо-
го развитие на Одриското царство, ще бъде уместно да се при-
помнят и някои моменти от отношенията между траки и елини
преди възникването на царството. Известен брой документи, на
първо място гръцки надписи от класическата епоха, както и ня-
кои събития, отразени в съчиненията на гръцките автори от съ-
щото време, дават възможност да се види, че тези отношения
имали, общо взето, формите на един разумен modus vivendi,
конто бил от полза н за двете страни, участвуващи в сложния
и продължителен процес, какъвто действително представлявали
отношенията между траки и елини.
Когато говорим за отношенията на траки и елини преди основа-
ването на Одриското царство, имаме пред вид отношенията
между траките и Атина, защото още тогава Атина се очертава
като икономически и политически партньор на траките със „спе-
циални“ интереси към райони, конто се намирали в непосред-
ствено съссдство със земите на Одриското царство. При това
Атина измсства, а в някои случаи изпреварва остаиалите елин-
ски полиен и по бреговете на Тракия, какъвто е случаят с Ми-
лет, Мегара, Самос, Хиос, Лесбос и др. Поради големнте за сно-
ва време минералки богатства на Тракия, особено златните и
сребърните заложи на Пангейската плаиина, съчетани с плодо-
родного на Пангейската и на останалите области и с изобилиия
и висококачествен дървен материал, конто се доставил от Струм-
ската долина, Атина била заинтересована да поддържа добри
96
ПР ИЛО Ж Е Н И F
Глинен съд във формата на кантарос
от плоската могила, Пловдивско,
бронзова епоха. Археологически му-
зей — Пловдив
—к--
Глинен съд от село
Кутела, Смолянско,
ранножелязна епоха.
Археологически му-
зей — Пловдив
Плоокодънен съд от
черна глина, открит
в могилата Разкопа-
ннца при село Ма-
йоле, Пловдивско,
VIII в. пр. и. е. Ар-
хеологически музей —
Пловдив
Гърло от амфора с релефно изо-
бражение на сатир, намерено във
Враца, V в. пр. н. е. Археологи-
чески музей — Варна
Златно съкровище от село Въл-
читрън, Плевенско, VIII в. пр. н.
е. Археологически музей — София
I
Стелата на Анаксандър от Аполония,
края на VI — началото на V в. пр. н. е.
Сребърна апликацня в „зверинен стнл“
от IV в. пр. н. е. Археологически му-
зей — София
Сребърна монета на трако-македонско-
то племе дерони от края на VI — нача-
лото на V в. пр. и. е., намерена в се-
ло Велнчково, Пазарджишко. Археоло-
гически музей — София


Тетрадрахма от град Енос, IV в.
пр. н. е. Археологически музей —
София
Сребърна тетрадрахма, сечена от
град Атина, V в пр. н. е. Археоло-
гически музей — София
Червенофигурна хидрия от Башова
могила при село Дуванлии, Плов-
дивско, V в. пр. н. е. Археологи-
чески музей — Пловдив
Златнн пластинки във форма на ри-
ба от Купона могила при село Ду-
ванлии. Пловдивско, V в. пр. н. е.
Археологически музей — Пловдив
Златна нагръдна пластинка от Ду
ванлии. Пловдивско, V в. пр и е
Апхеплпгнчески музей — Плов пип
Сребърна апликация с релефни изо-
бражения от Панагюрище, края на
IV — началого на V в. пр. н. е.
Археологически музей — София
Златна нагръдна плочка с верижки
от могилата Мушовица при Дуван-
лии, края на VI — началото на V в.
пр. н. е. Археологически музей —
Пловдив
Златим обици, намерени в могилата
Мушовица при Дуванлии, началото
на V в. пр. н. е. Археологически
музей — Пловдив


Тракийска менада от свитата на
бог Дионис. Изображение върху ва-
за от края на VI в. пр. н. е.
Шествие в чест на тракийската бо-
гиня Бендида. Релеф от IV в. пр. н.
е. Археологически музей — Копен-
хаген
4 „Орфей между траки**. Рисунка вър-
ху кратер, намерен в Гела на юж-
ная бряг на остров Сицилия, V в.
пр. в. е. Археологйчески музей —
Берлин
Ваза тип „Фикслура** от
Аполония, края на VI
в. пр. и. е. Археологи-
чески музей — София
Тракийски шлем във
форма на т. нар. „фри-^
списка шапка**, намерен
в село Ковачевица, Го-
цеделчевско, края на V
в. пр. н. е. Археологи-
чески музей — София

Монета от град Одесос от елинисти-
ческата епоха. Археологически му-
тей — София
Монета на тракийския владетел Севт ____
ъ11. Археологически музей — Стара
Загора
Атически лект с
червеии фигури от
Аполония, края на
V в вачалото на
IV в. пр. н. е. Ар-
хеологически му-
1ей _ София

4 Бронзова хидряя от Месамбрия (де-
тайл), края на V или началото на IV в.
пр. н. е. Археологически музей — Со-
фия
Златен пръстеи с надпис на тракийскк
език (гръцки букви), V в. пр. н. е., на-
мерен при с. Езерово, Плондивски ок-
ръг. Археологически музей — София
Бронзов канделабър, изобразивши тап-
цуващ сатир, намерен в Мезек, края на
V — началото на IV в. пр. н. с. Архео-
логически музей — София

4 Бронзова врата от гробннцата в
могшата Малтепе при село Ме-
зек, Свиленградско, края на V —
началото на IV в. пр. н. е.
Част от сребърен нагръдник от
гробннцата при село Мезек, края
на V — началото на IV в. пр. н.
е. Археологически музей — Со-
фия
Бронзова кофа от могилата Мап-
тепе от края на IV — началото
на III в. пр. н. е. Археологически
музей — София

Част от златно съкровище, наме-
рено при Панагюрище, края на IV—
началото на III в. пр. н. е. Архео-
логически музей — Пловдив
4 Златен рог във формата на елен, на-
мерен в Панагюрище, края на IV—
началото на III в. пр. н. е. Архео-
логически музей — Пловдив

4 Съд от златното съкровище, наме-
рено при Панагюрнще, края на IV—
началото на 111 в. пр. н. е. Архео-
логически музей — Пловдив
Върхове на копия от различна места
в Българня. Аркеологичсски музей—
София
Ризница от Тракия, V—IV в. пр. н.
е Археологически музей — София
Златен венец от тракийската гроб-^
ница във Враца, IV в. пр. н. е. Ар-
хеологически л узей — Враца
Сребърен наколенник от тракийската
гробница във Враца, IV в. пр. н. е.
Археологически музей — Враца
Златни обици от тракийската гроб-
ница във Враца, IV в. пр. н. е, Ар->
хеологически музей — Враца


Стеноппс от куполното помещение
на Казанлъшкатт гробница, прибл.
от средата на III в. пр. н. е.
4 Детайл от стенописите в Казанлъш-
ката гробница, прибл. от средата на
III в. пр. н е.
Цилиндричен съд и пет паници от >
сребро, намсрени в с. Голяма Брест-
ница, Ловешки окры, от края на 1
и началото на II в. от н. е. Окръ-
жеи музей — Плевен
Кратер за жертвоприношения с ре-
лефни сцепи от антична трагедия,
намерен в Балчик, IV в. пр. н. е.
Археологически музей — Варна
Релефно (изображение върху мра- ►
морна плочка иа Тракийскня конннк
от тракийското светилище в Златна
Пакета, Ловешки окры, от края на
U или началото на III в. от н. е.
Археологически музей — София


4 Бронзова статуйка на
Зевс, седнал на тро-
на, рнмско копие на
гръцки оригинал (ве-
роятно от Фндий).,
II в. от н. е., намере-
на в Стара Загора,
сега в Окръжен му-
зей — Стара Загора
Релефно изображе-
ние върху мраморна
плочка на Артемида
Ловджнйка, яхнала
гърбом галопиращ
елен, намерена в с.
Садина, Търговнщки
окръг, от края на II
или началото на
111 в. от н. е. Архео-
логически музей —
София
Мраморна плочка с
релефно изображе-
ние на трите нимфи
от с. Огняново, Па-
зарджишки очръг,
11 — III в.отн. е.Ар-
хеологически музей —
София
Глава (бронзова) от колосална ста-
туя на римския император Гордиаи
III (238—244 г. от н. с.), намерена
в коритото на р Я игра при с. Ра-
даново, Великотърновски окръг. 111 в.
от н. е. Археологически музей —
София
Глава на статуя на император Дн-
оклециан (284—305 от н. е.) (пя-
съчник) от края на III в. от н. е.,
намерена в с. Брест, Плевеиски ок-
ръг, Археологически музей — София
Релефно изображение на Артемида
върху мраморна плочка, намерена в
с. Вълчедръм, Михайловградски ок-
ръг, от края на II или началото на
III в. от н. е. Археологически му-
зей — София
отношения с тракийските племена по тези места и предн всичко
с едонпте и биеалтите. Затова не е случайно, че тъкмо тези и
никои съсетни с тих племена, конто населявали югозападппте тра-
кйцёкп. Деда, и то тяхното крайбрежне, започналн да секат най-
рано монет». Този факт отразява, разбнра се, не толкова назре-
лите обществено-нкономически отношения, конто водят до об-
разуването на държава, колкото назрялата нужда на тези пле-
мена от един по-изгоден начин на търговски обмен с Атина и
с остапалите елински държави. Значението на Тракия за Ати-
на в икономическо и политнческо отношение проличава особено
ясно от факта, че атинският тирании Пизистрат бил в състоянпе
да се върне отново на власт след своето изгнание благодарение
на това, че могъл да се сдобие с достаточно финансови средства,
произхождащи предимно от тази част иа тракийските земи133.
За Атина още по-важна от югозападната покрайнина на древ-
нотракийските земи била една друга обширна облает, която се
намирала на югоизточния край на Тракия и се наричала Тра-
кийски Херсонес (днешния Галнполски полуостров). Стъпките,
конто Атина направо или никои изтъкнатн нейни политици от
типа на Милтиадовци предприели по тези места, свидетелству-
ват за постоянно растящите интереси на Атина не толкова към
вътрешността на тракийската суша, колкото към контрола вър-
ху черпоморските протоци, конто миели нейните брегове. Както
пзглежда, откачало Атина се задоволявала с това да създаде
на Тракийския Херсонес нещо като Атинско-тракийски „кондо-
миниум". Не много след това обаче Атина предприела стъпки,
конто й давали възможност да сложи твърдо ръка върху клю-
чевите позиции както на европейский, така и на малоазнйския
бряг на черноморските протоци.
Най-ранният период от атипско-тракнйскпте отношения в
района на Тракийския Херсенос и Протоците е отразен у гръц-
ките нсторпци (главно Херодот) в светлнната на ранните връзкн
между местного тракийско племе долонки и Аполоновия храм в
Делфи. Като се има пред вид и преданието, запазено у Омир за
Аполоновия култ у тракийските кикони — съседи на долонкптс,
обяснимо е и въпросното известие у Херодот за връзките на
долонкпте с Аполоновото светилище в Делфи.
Набелязаните, макар и в най-едри черти, отношения между
траки и гърци, по-специално между траки и атиняни от преддър-
жавния период на Тракия, показват, че тези отношения отгова-
ряли, общо взето, на добре разбраните от двете страни нкономи-
чески интереси. Населението на Тракия показало обаче наскоро,
че то разбира и отстоява добре не само своите икономически
интереси, но че е готово да отстоява иа всяка цена своята свобо-
7 Трэкя
97
да и независимост. Това проличава съвсем ясно от поведение™
на повечето тракийски племена, конто населявали егейската и
черноморската зона на Тракия по време на Гръко-персийските
войни. Достатъчно е да припомним героичната и успешна съп-
ротива на бригите, конто действували самостоятелно срещу не-
сравнимо по-многобройните сили на персийските завоеватели,
както и за мъжествената съпротива на бисалтите, конто дейст-
вували и като съюзници на Атина. Поведение™ на споменатите
тракийски племена свидетелствува не само за мъжество, жерт-
воготовност, свободолюбие, но и за политически зрелост, която
много от тези племена проявяват. От сведенията на Херодот за
поведение™ на тракийските племена по време на Дариевия по-
ход срещу скнтите съдим, че само гетите като „най-справедлпвн
и храбри" от траките оказали мъжествеиа съпротива на перси-
те. Други по-второстепенни забележки на Херодот относно по-
ведение™ на траките през онези съдбоносни времена показват
съвсем ясно обаче, че траките прилагали и други форми на съп-
ротива, а не само открнтата въоръжена борба и тъкмо поради
това понякога поставили противника в много затруднено по-
ложение.
Горните събития са разказани у Херодот картинно, макар и
с нескрита антипатия към траките. Между другого Херодот съ-
общава и това, че в нежелание™ си да служат в персийеката
войска цели тракийски племена напускали временно своите ог-
нища, за да търсят убежище в Родопите. Както тези, така и
никои други сведения на Херодот показват, че ако „бащата на
историята" е бил по-обективен в своите сведения за моралните
и интелектуалните качества на траките, той щял да опише в
своего съчинение по-обстойно и по-ясно тяхната доблестна съп-
ротива срещу чуждите завоеватели. Съпротивата на никои тра-
кийски племена срещу войските на персийеката деспотия се
оказала толкова упорита, че персийското командуване не се по-
колебало да избие голяма част от тяхното население, за да ги
„укроти". Такъв бил например случаят с бригите.
Би трябвало да кажем няколко думи и за поведение™ на
траките под временного властвуване на персите, тъй като и то
по време било в навечерието на основаването на Одриското
царство. Персийското господство в тракийските земи, и то само
в тяхната егейска и пропонтийска зона, имало характер на вре-
менна, но брутална окупация. Това е нужно да се има пред вид,
защото не само никои западни, но и никои наши автори пред-
ставят режима на персийското господство в споменатите южни
райони на Тракия като организирапа „Тракийска сатрапия".
В действителност обаче броят на персийските сатрапии и технп-
98
те имена са изброени подробно и точно у най-достоверните гръц-
ки историци, конто никъде не сноменават за „сатрапия Тракия".
Друг е въпросът какви са били намеренията на персийските за-
воеватели, в случай че техните походи срещу балканските на-
роди завършели успешно. И неговият отговор не е особепо тру-
ден.
СЪЗДАВАНЕ НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
Според мпението на повечето изследователи Од-
риското царство било създадеио през иървите години от тре-
тото десетидетие на V в. пр. н. е., т. е. през десетплетието между
480 и 470 г. пр. н. е. Основаването па Одриското царство и нс-
говото разширяване на север не били в разрез с интервенте на
Атина. Както изглежда по всичко, действията на Атина по те-
зи места не срещнали някаква съпротива от страна на одриси-
те. Така например одрисите не проявили, поне официално, ин-
терес към съдбата на едоните, конто приблизително по това
време трябвало да водят с Атина борба не на живот, а на смърт.
Изглежда все пак, че с течение на времето Одриското цар-
ство започнало да се очертава не само като потенциална, но и
като реална заплаха за интервенте на Атина на Тракпйския Хер-
сонес, а то ще рече и в областите, конто се намирали в съсед-
ство с черноморските протоци. Последното се вижда от редица
мерки, конто Перикъл взел на Тракийския Херсонес малко след
средата на V в. пр. н. е. Особено показателно в това отношение
било преселването през 447 г. пр. и. е. в Тракийския Херсонес
на хиляда атински клерухи (военни колонисти) и възстановя-
ването на крепостната стена, която ограждала Херсонес от се-
вер срещу евентуалните нападения на неговите тракийски съсе-
ди. Всичко това обаче не предпзвикало пепосредствена реакция
от страна на одрисите. Засега липсват сведения и за някаква
тяхна реакция срещу завладяването на земите на едоните от
Атина и срещу основаването на градовете Амфиполис и Бреа
(през 441 г. пр. н. е.). Тази „пасивност" на одриските ръководи-
тели спрямо действията на техните южни съседи би могла да
се обясни до известна степей с обстоятелството, че тъкмо по то-
ва време те били заети със защитата на своите интереси на се-
вер срещу скитите, а може би и срещу никои други севернотра-
кийски племена. Във всеки случай първите одриски владетели
проявявали забележителна ловкост и гъвкавост в политнката си
спрямо своите съседи и специалио спрямо Атина.
От голямо значение за Тракия се оказали още през началния
период от съществуването па Одриското царство и отношението
99
й със скитите, чийто вожд Ариапейтес успял да разшири свията
власт и над онези земи, конто се простирали между долното те-
чение на Истър (Дунав) и гр. Олбия — най-значптелпата коло-
ния на Милет на северния бряг на Черно море. На трако-скиг
ските отношения ще се спрем малко по-нататък, а сега да обър-
нем повече внимание на никои въпроси във връзка с обществе-
но-нкономпческия и политический строй па Одрпского царство.
Независимо от това, което се каза за обширността на Тра-
кийската държава, за нейните природни ресурси, за нейното
многолюдно, трудолюбиво, будно и свободолюбиво население, в
структурата иа Одриската държава, още в началння период от
развитие™ и, се наблюдава определена нестабнлност. Две са,
доколкото може да се съди, главните причини за това. Първата
причина, конто е основна и пма обективен характер, са ненз-
живенпте п запазващи се упорито остатъцп от родовообщиннпя
строй на тракпте. Те се оказали нзвънредно устойчивн и в со-
цпалнпя, и в икономическия, и в политический живот на Одри-
ското царство не само през V, но и през IV в. пр. и. е. Тези
остатъцп от родовообщиннпя строй се проявявалн най-често в
силен и много опасен за държавата сепаратизъм на отделннте
племен ни вождове. Въпреки усилията на базилевса да за пази
и укрепи Одрпското царство, въпросните „князе“ (парадинасти)
неведнаж заплашвали не само сплотеността, но даже самого
съществуване на държавата. За това свндетелствуват пай-беле-
житите и талантлнви гръцки историци от втората половина на
V и първата половина на IV в. пр. н. е. Втората причина за не-
устончивостта на Тракпйската държава в продълженне на поч-
ти цялото й съществуване е субективна. Никой от приемницпте
на Ситалк през V в. пр. н. е. не успял, както ще видим, да заси-
ли централната държавна власт до такава степей, че да не до-
пуске разпадането на Одрпското царство и да провежда поли-
тика, която да отговаря преди всичко на интервенте на Тракпя.
И наистина, пито един от тези владетели (дорп и Котис I), не
притежавал забележителните качества на големия тракийски
владетел Ситалк, чпнто качества се признавали векове наред от
гръцките историци.
Когато говорим за Одрпското царство, и по-специално за не-
говпя обществено-икономически и политически строй, би тряб-
вало да нмаме пред вид и никои обстоятелства, конто съпровож-
дат създаването му. Това обширно държавпо образуване възннк-
нало постепенно, но неговото общо развитие било ускорено в
терпторнално и политическо отношение. Още при първите од-
рнски владетели била разширена неколкократно територията на
първоначалното племенно ядро, като при Ситалк Одрпското
100
царство достигнало на север до десния бряг на долното течение
на Дунав, на изток до Черно море, а на юг неговото полити-
ческо влияние се простирало до околностите на елинските по-
лиен, разположени по брега на Егея и Пропонтида, но главно
в сектора, включен между градовете Абдера и Селимбрия. На
запад южният сектор от границата на царството опирал на р.
Нест, като на времена се отмествал на запад до Стримоп. Едпа
част от северния сектор на същата граница се вдавала в тери-
торията на .лееите, агрианите и други тракийски и, според Ту-
кидид (II, 96, 3), пеонскп племена. Останалият откъс от тозп
сектор на западната граница отделял тракийските племена тре-
ри и тилатеи от територията на трибалите. Този откъс не бил
изгоден за сигурността на Тракийската държава, тъй като за-
вивал твърде много на североизток и по този начин много тра-
кийски племена оставали вън от пределите на Одрпското цар-
ство. Тук именно, някъде на север от Скомброс (Витоша), за-
гинал няколко години по-късно Ситалк в бой срещу трибали-
те. Това многолюдно тракпйско племе се иамирало сравнително
падалеч от центъра на Одрпското царство и се съпротивлява-
ло на одриските владетели, конто очевидно се стремели да „за-
кръглят" и осигурят северозападната граница на своето царство.
Най-установени били граничите на Тракийската държава на
изток, север и запад. Една от най-важните посоки за нейното
утвърждаване като голяма за «снова време сила на Балканите
с достъп и до Егея била обаче к1м юг. В тази посока още Терес
и особено Ситалк постигнали известии успехи, като се надвесн-
ли над гръцките колонии по указания сектор от брега на Егея
и Пропонтида и ги заставили да държат сметка и за техните
интереси. Одриските владетели не смогнали <9баче да заемат та-
кива позиции по бреговете на Егея и Пропонтида, конто да им
дадат възможност да контролират трайно и резултатно важния
морски път, който евързвал Източното средиземноморце с Чер-
но море. Една от главните причини за слабостта на тогавашна-
та Тракийска държава се криела в това, че при първите двама
свои владетели тя не разполагала със своя собствена флота.
Когато пък прибягвала в никои случаи до корабпте на отделяй
елински градове по бреговете на Тракия, техният военен и тър-
говски флот бил в сравнение с атинския флот незначителен.
Последното важи особено за елинските колонии по черномор-
ский бряг на Тракия, конто били много по-обвързани с Одри-
ското царство, отколкото колониите по южните брегове на Тра-
кия. Не би трябвало да се забравя и обстоятелството, че в от-
ношенията си с елинските градове по брега на Егея и Пропон-
тида одриските владетели трябвало да държат сметка и за ин-
101
тересите на Атина по тези места. Градовете по егейския и про-
понтийския бряг на Тракия в сектора, за конто стана дума, участ-
вували в Атинския морски съюз. Затова първите двама одри-
ски владетели (особено Ситалк) смятали, че за тях е по-изгод-
но да извличат под една или друга форма финансови изгоди от
тези градове, отколкото да им налагат задължения, конто ще-
ли да засегиат чувствително не само тях, но и Атина. Слабостта
па Одриското царство по море следователно е факт, чието
обяснение трябва да се дири в социално-икопомическата струк-
тура на тракийското общество изобщо, а впоследствие и в ред
съществени особености на политического и военного устройство
на Одриското царство. Общеизвестно е, че древпотракийската
икономика почивала главно на селското стопанство. Значително
по-късно, отколкото в Елада, в Тракия се развили занаятите. Тях-
ното развитие не било нито равномерно, пито пък могло да се
мери по количество и по качество с елинското. Занаятчийското
производство в Тракия зависело от степента на развитие, на
която се намирали не само отделив тракийски племена, но и
цели племенни групп. Затова още с възникването на Одриското
царство неговите владетели били изправени пред редица сериоз-
ни трудности повече от социално-икономическо, отколкото от
политнческо естество. На пръв поглед обаче и Терес, и Ситалк
трябвало най-напред да се справят със съпротивата на паради-
настите, като в повечето случаи прибягвали до силата на оръ-
жието.
Една особено отличителна черта на социално-икономическия
строй на Одриското царство била слабо развитого робство от
класически тип. Така било не само във вътрешността на древ-
нотракийските земи, но и в гръцките колонии. При това соци-
алната диференциация в Одриското царство, особено в него-
вата южна половина, била значително напреднала. Експлоата-
цията не само съществувала, но бързо се развивала, като има-
ла примитивни и брутални форми. Според изрични и достовер-
ни писмени сведения от това време (Херодот, Тукидид, Ксено-
фонт и др.), конто се потвърждават напълно и от резултатите,
добити от археологическите изследвания както представители-
те на тракийската знатна и богата върхушка, така и гръцките
робовладелци от полисите по бреговете на Тракия използували
предимно труда на полузависимите или напълно зависими тра-
кийски селяни-общинници вместо на робите от класически тип.
Със засилването на социално-класовото разслоение в Тракия
все повече свободни тракийски селяни-общинници обеднявали
и изпадали в зависимост от своята собствена аристокрация и
от елинските робовладелци. Подобно на принизеното положение
102
на зависимого и полузависимого тракийско селячество било и
положение™ на жената. Тя според свидетелството на видни
гръцки писатели извършвала подобно на робите голям а част
от най-тежкия труд в селското стопанство.
Икономиката на Одриското царство през началния период на
неговото съществуване имала подчертано натурален характер.
Парпчно-стоковите отношения проникнали наистина отрано сред
тракийските племена, конто живеели по бреговете на Егейско
море, ио и тук въпреки наличпето на монетосечене тези отно-
шения се развивали бавно. Още по-бавно бил този процес във
вътрешността на Тракия. Собствени монета (сребърни), и то,
както изглежда, в ограничено количество, започнал да сече ед-
ва Севт I, третият по ред одриски владетел.
Едва ли може да има съмнепне, че тракийските ръководни
кръгове начело с владетеля и неговите приближени не схваща-
ли добре значение™ на паричното стопанство и изгодите, про-
нзтнчащи от него. Сведенията на Тукидид за това (той именно
изрично съобщава, че половината от приходите на Одриската
държава постъпвали в хазната във вид на монета) се потвър-
ждават и от сведенията на Ксенофонт и от други извори, от
конто може да се съди за състоянието на монетного дело в най-
развитите гръцки полней по южните брегове на Тракия (Енос,
Абдера, Марония и др.) и по бреговете на Черноморска Тракия
(Аполония, Истрия, Бизантион и др.).
ТКИВОТЪТ В СЕЛИЩАТА НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
m V ДО СРЕДАТА НА IV В. ПР. Н. Е.
Когато се говори за социално-икономическия
строй на Тракия през указания период, трябва да се засегнат и
никои от основните черти на селищата в древнотракийските зе-
ми. Поради това че трябва да пестим място, тук ние говорим
почти нзключително за опия селища, конто се намирали в рам-
ките на Одриското царство. По-горе отбелязахме вече значи-
телните остатъци от родовоплеменния строй. Всички данни, с
конто разполагаме досега, насочват към това, че в древна Тра-
кия решаваща роля в селищния живот е имала селската об-
щина134 (x6jxtj, vicus), макар че засега е все още почти невъз-
можно поради липсата на преки писмени сведения и на археоло-
гически паметници да се проследи и възстанови убедително об-
разуването на общиннте в древна Тракия135. Едновременно с
това възниква естествено и въпросът за селищата от градски
(по-точно полисен) тип. Такива селища, както изглежда по всич-
103
ко, не съществували във вътрешността на Тракия докъм среда-
та на IV в. пр. н. е. Селища от полисен тип до това време се
намират със сигурност единствено по бреговете на Тракия. То-
ва са гръцките колонии или в редки случаи селища от тракий-
ски произход, конто отрано изпаднали под силпо елинско влия-
ние и придобили през елинистическата епоха почти облика на
елински полиен. Такива „полней" е имало и на черноморския
бряг (Бизоне, до днешната Каварна); такъв „полис" било до-
някъде селището Тиризис Акра (дн. Калиакра). На егейскня
бряг на Тракия, подобно селище от „полисен" тип била Кип-
села, дн. Ибсала, по най-долното течение на Марица.
Какво е било положението и какъв е бил външният изглед
на някои сравнително по-големи селищни центрове във вътреш-
ността на Тракия през V и преди средата на IV в. пр. н. е.? Из-
следванията върху такива селища показват, че те били издига-
ни от местното население на неособено високи, но труднодостъп-
ни възвишеиия и били укрепявани по начин, различен от онзи,
по конто са строени крепостните съоръжения на гръцките поли-
си прев класическата и елинистическата епоха, както и от кре-
постните съоръжения на полисите, основани от македонските
завоеватели във вътрешността на древнотракийските земи136.
От изеледваните досега тракийски укрепени селища във вът-
решиостта на страната можем да споменем селището при с. Дра-
гойново, Първомайско, тракийските укрепителни съоръжения по
долината на Арда, селището в местността Чъртиград на около
15 км североизточно от Етрополе и др. Прави впечатление и
фактът, че даже крепостните съоръжения на такива тракийски
селища, на чиито места или в съседство с конто били издигнати
впоследствие от македонските завоеватели селища от полисен
тип (какъвто е например случаят с Филипопол — дн. Пловдив
или с Кабиле, недалеч от Ямбол), са били укрепени преди ма-
кедонского завоевание по начин, конто е присъщ и характерен
за местната укрепителна система, носеща примитивннте, но ори-
гинални черти на „киклопската" укрепителна система.137
Що се отнася до категоризацията на тракийските селища от
V до средата на IV в. пр. н. е. би трябвало да отбележим и то-
ва, че тази категоризация и дпес се базира върху сведенията на
гръцките писатели. Тракийското село (селската община) се оз-
начава на гръцки с думата „коме", а по-голямото селище с гръц
кия термин „хорион", докато с термина „тейхос" се означива-
ли по правило по-значителните и при това укрепени селища, за-
щото „тейхос" означава на гръцки крепостна стена.
104
ВОЕННОГО ДЕЛО НА ТРАКИТЕ
ОТ V ДО СРЕДАТА НА IV В. ПР. Н. Е.
Известно е, че в представите на най-ранннте
гръцки автори траките минавали за мъжествени и „воениолю-
бнви“. Ето защо в гръцкото писмено предание още от времето
на Омир са се залазили немалко сведения за въоръжението на
траките и за начина им да се сражават. От тези сведения се
вижда, че тракийските знатни, както и техните приближени, кон-
то се сражавали пред Троя като пенни съюзници, не отстъпва-
ли по въоръжение и храброст на гръцките, троянските идругите
бойцп. Изглежда, че само по някои детайлн в шлемовете, в шап-
ките от кожа и в мечовете (особено парадните) тракийските
бойцп се различавали видимо от своите гръцки противници.
За бойния строй на траките от късноомировия и архапчния
период може да се съди главно пак от Омировите песни. От тях
се вижда, че южнотракийските племена (специално киконите)
умеели да се сражават индивидуално и масово, като една част
от тях влизала в сражение на бойни колесници. Както Омнро-
вите песни, така и ранните гръцки лирици са пресъздавали във
високохудожествена поетична форма и умението на траките да
прилагат ловко в боя изненадващи удари върху своите протпв-
иици. С тезп свои похвати те често обърквали елинските си про-
тивоборци и ги обръщали в бягство. Такива епизоди са особено
живо описани в творчеството на големия гръцки лирически поет
Архилох, който се родил на остров Парос от брака на свобод-
нпя Телезикъл и тракийската робиня Енипб. Впоследствпе, го-
пен от бедността, Архилох се преселил за известно време на о.
Тасос, откъдето могъл отблизо да наблюдава и опознава бита
на траките, да се сражава с тях и без да ги обича, той увекове-
чил в песнпте си тяхното военно изкуство. Изобщо Архилох уме-
ел да съчетава своето плодовито творчество на голям поет с во-
енната професня. Но тъй като и па о. Тасос не му се усмихна-
ла съдбата, Архилох се завъриал на о. Парос, където остапал
до края на своя живот.
Развитието на военного изкуство у траките към края на VI
и началото па V в. н. е. вървяло по пътя на едно видимо усъ-
вършенствуване на въоръжението (в елннски смисъл) и на зна-
чително по-голямо масовизиране на живата сила. За това сви-
детелствуват, от една страна, оппсаните у Херодот случаи на
въоръжената съпротива на многолюдии тракийски племена сре-
щу персийските агресори, както п за масовото участие на тра-
кийските внтиии в похода на Ксеркс срещу Тракия, Македония
п Гърция. Характерно е в случая това, че ако се съди по въп-
105
росното описание на Херодот, малоазийските траки по това вре-
ме били въоръжени и облечени все още така, както били обле-
чени и въоръжени около два века по-раио, когато напуснали
Струмската долина, за да се заселят в Мала Азия138. От друга
страна обаче, археологическите находки от България, конто
датират от края на VII, от VI и началото на V в. пр. н. е., сви-
детелствуват за все по-голямото усъвършенствуване при обра-
ботката на бронза и желязото, за употребата на доста подобре-
ни както отбранителни, така и нападателни оръжпя. Изработка-
та на най-разнообразни оръжия, особено на тракийските ризни-
ци, мечове, копия, щитове, конски сбруи, бойни колеснпци и др.,
носи ясно подчертан самобитен характер, което се потвържда-
ва не само от описанията на Херодот, но и от описанията на
такива гръцки историци, като Тукидид и Ксенофонт, конто би-
ли несъмнеио отличии специалисти по военните въпроси.
Едновременно с казаното по-горе трябва обаче да се отбеле-
жи и фактът, че отрано във въоръжението на одриските бойип
се наблюдава и значително гръцко влияние. За това говорят
находки на внесено от Гърция въоръжение от края на V в. пр.
н. е., което е маркирано с „фабричнпте марки", т. е. носи име-
ната на гръцките оръжейни майстори и работилници. От края
на VI и може би до началото на IV в. пр. н. е. траките, особено
малоазийските, предпочитали да участвуват във военните дей-
ствия въоръжени със своето „национално" оръжие, като носели
военните доспехи на отделяйте племена и племенни групп. За-
едно с това обаче в Одрпското царство, както вече отбелязахме,
започнал постепенно вносът на значително количество гръцко
оръжие, като едновременно с това неизбежно вървяло и усвоя-
ването на гръцката военна тактика. Ние смятаме, че не бнва
да се преувеличава значение™ на оригиналните черти във воен-
ного дело на траките по онова време, но също така то не бнва
и да се подцепява или игнорира.
Описаният у Тукидид поход на Ситалк срещу Македония по-
казва недвусмислено, че войската на одрисите, която наброя-
вала към 150 000 души, не била обикновено сборно племепно
опълчение, а че нейното ядро (одрисите) било не само много-
бройно, но било организирано и централно командувано лично
от Ситалк. Наистина Тукидид споменава изрично и за различия
във въоръжението на отделил племенни групп, например за въо-
ръжението на никои от родопските траки, на гетите и др., но
въпрекн това неговото описание на Ситалковия поход показва,
че във войската на Одрпското царство били налице ред елемен-
ти, присъщи на организация, осигуряваща придвижването и
изобщо операциите на многобройна и почти редовна войска.
106
Че това е било така, може да се съди не само от преходите в
нападателните действия на Ситалковата войска, конто в доли-
ната на Струма била улеснена от нарочно прокаран чрез просе-
ки в гората път, но и от отбранителните действия на тракий-
ската войска в долината на Марица срещу войските на Филип II
Македонски (342—341 г. пр. н. е.). Наистина между двете воен-
ни операции имало почти девет десетилетия, но тъкмо този го-
лям промеждутък от време показва, че траките били усъвър-
шенствували своето военно нзкуство, че бойният дух на техните
въоръжени сили бил висок, въпреки че по времето на Керсеб-
лепт на мястото на някогашното Одриско царство имало всъщ-
ност три „царства14. За времето между тези две военни съби-
тия аптичните писатели съобщават още никои характерни све-
дения, конто онагледяват развитието на военното дело у тра-
ките от края на V докъм тридесетте години на IV в. пр. н. е.
Един от тези писатели, а именно Ксенофонт, конто е бил особе-
но компетентен по военното дело, илюстрира не само напредъка
на тракийската тактика139, прилагана при нападателни и изне-
надващи действия в силно пресечена местност, но и познания-
та, конто тракийските князе имали върху организацпята и так-
тиката на гръцката войска и готовността и умението им да ги
заимствуват и рационално да ги приложат, съобразявайки се с
условията и възможностите на тяхната собствена войска. На
посоченото току-що място в Ксенофонтовия140 „Анабазис" Севт
се съгласява с Ксенофонт, че гръцката тактика е по-добра от
тракийската, възприема я и я прилага в дадеиия случай.
От същото място в „Анабазиса44 на Ксенофонт141 се вижда,
че конницата, която Севт използува при въпросната нощна опе-
рация, била облечена в ризници, че той разполагал с мночислс-
ни лековъоръжени пехотинци (пелтасти) и с опитни водачи, кон-
то умело показвали пътя на гърците през нощта. От по-ната-
тъшното изложение на Ксенофонт142 се узнава и това, че войпи-
ците на Севт били специално екипирани за труден зимен поход
през нощта: на главите и ушите си те посели лисичи кожи, а об-
леклото им покрнвало не само гърдите, но и бедрата им, а ко-
гато яздели, носели плащове, конто стигали до петите им. Зи-
мата в Югоизточна Тракия настъпвала с такива студове, че йо-
дата, която носели със себе си, замръзвала, замръзнали не са-
мо виното в амфорите, а и ушите и носовете на никои елини...
Тъй като споменахме вече за тракийските лековъоръженг
пехотинци (пелтасти), трябва да отбележим и това, че този род
войска се оказал много ефективен и лесно приложим и във въо-
ръжените сили на гърците. Пелтастите били интегрирани дори
със своето тракийско име в редовете на елинската войска през
107
IV в. пр. н. е., тъй като „пелте" е тракийска дума и означава
лек кръгъл или пък листовиден щит, направен от преплетенп
пръчкп или от дърво с лека кожена обковка.
Другият момент от развитпето на военного дело у траките
към края на IV в. пр. и. е. се отпася до някои отбранителни
похватп на онези племена, конто живеели, както изглежда, око-
ло Шипчепскпя балкан. Тези похвати те приложили срещу фа-
лангата на Александър Македонски. Когато македонците поис-
кали да форсират днешпия Шппченски проход, за да пресекат
техните намерения, местните траки събралп множество коли и
ги употребили като палисада. Едновременно с това при появя-
ването иа противника те търкаляли коли по пай-стръмните
склонове на планината срещу македонската фаланга. Тозп
остроумен ход на траките бил преодолян в края на крашцата
от Александър Македонски, но му създал немалкп главоболия
и усилия, докато превалил Балкана и се добрал до Истър.
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СТРОИ
НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
Редица черти на политический строй па Одрпско-
то царство се съдържат в самата историческа обстановка, при
конто възникнало и се разширило първоначалното ядро на това
царство, за коего вече се говори. Одрпспте начело със своите
енергични и способни племенни вождове обединилп най-рано
под егидата си съседните племена, но най-вече онези, конто жп-
веелп па север от тях. Не случайно в най-ранните сведения у
античппте автори, конто се отнасят до образувапето на Одриско-
то царство, се говори за военните действия па първнте одриски
базилевси, конто те водили в хода на процеса на обединява-
нето на съседните племена. Както видяхме, даже когато обшир-
ного Одриско царство било най-силно, неговите владетели били
принудени да водят ожесточена борба с някои от големите тра-
кийски племена (най-вече с трибалите), чиито най-източнп кло-
нове населявали северозападннте периферии области на цар-
ството.
„Сепаратистичните“ тенденции и прояви, за конто говорих-
ме вече, съществували даже и по времето, когато одриски вла-
детели били такива силни и властнп личности като Терес, Сп-
талк и Котис I. Тези тенденции се проявявали из средите на
влпятелните парадинасти, конто често били вождове на силни
тракийски племена, понякога се родеели отблизо със самите ца-
ре и затова се кичели с епитета „приятели", т. е. прнблпжени
108
на посителите на централната власт. Това не пречело обаче на
парадинастите да имат големи амбиции и дори да предявяват
претенции за престола. Много от тези племенпи князе разпола-
гали подобно на самите царе с обширнп земевладенпя, с много-
бройип стада едър и дребен добитък, с многобройнн чарди от
породпсти коне, с обширнн гори и пасбища. Някои от парадина-
стите извеждали и продавали немалко робн и робипп па тър-
жшцата за роби по бреговете на Тракия особено в Абдера, Ма-
роиия, Енос, Перпнт, Бизантион, Аполоння и др. От тези и по-
добии сделки те наред с базнлевсите се сдобивалп със зпачп-
телни парпчни суми в сребро и злато, конто натрупвалн подоб-
но иа гръцките богатп робовладелци в своите домашни съкро-
внщници. В случайте, когато парадинастите се домогвалп до по-
литическата власт, те могли да разчитат, особено в началото,
на своята собствена икономпческа мощ, а много често и па щед-
рата икономпческа поддръжка на съперииците и на протпвни-
ците на едпнната Тракийска държава.
Докато Одриското царство било единно, то представлявало
значителен не само политически и стратегически, ио и иконо-
мически фактор, тъй като включвало в пределпте си земи, кон-
то бплп, общо взето, много по-богати от онази част па Балкан-
ский полуостров, която населявали елипите. Упорито запазва-
щите се отживелици на родовоплеменния строй в древнотракий-
скпте земи представлявали благодатна почва за икономическата
п полптпческата мощ и на отделяй парадинастп. Последимте
играелп особено важна и в повечето случаи вредна политическа
роля по време на няколкото и продължителнп по време разпа-
даиия иа Одриското царство.
Еднз от основните характерпи черти па политический строп
на Одриското царство наред с неговата обширна територпя би-
ла тазн. че върховната власт се намнрала в ръцете на владе-
теля. Царят (базилевсът) ръководсл не само вътрешната и
въпшната политика, но той бил и главнокомандуващ на въоръ-
жените сплп. При ръководството на държавата, при адмиии-
стрирането й по области, конто отрано се очертали и като воен-
но-адм пнпстративни единидп, при разглеждане на финансовите
въпроси (особено облагането с данъцп и тяхното събнране)143,
както и при уреждането па външнополптическите въпроси одрп-
ският владетел се опирал на помощта на своп прпближенп и
доверенп лица. По правило те пропзхождали из средпте на па-
радннастите. Заедно с тях безилевснте използували в качество-
то на ,.пнструктори“ или на съветници лица от гръцки произ-
ход, чнйто опит бил използуван най-често във войската и по-
рядке в дипломацията. Някои от тези гръцки съветници се сро-
109
дявали с безилевсите, като най-често им ставали зетьове и по-
някога имали голямо влияние пред тях, макар че в повечето
случаи безилевсите съумявали да държат своите гръцки съвет-
ници на разстояние от ключовите позиции към властта.
Засега почти липсват конкретни данни как е била органи-
зирана войската на одрисите. Що се отнася до върховното ко-
мандуване на въоръжените сили, то, както отбелязахме вече,
било съсредоточено в ръцете на владетеля. При провеждането
на по-големи и сложны военни операции, като например похо-
дът на Ситалк срещу Македония, царят привличал като съвет-
ници свои приближени, а при нужда разширявал състава на
своя „коронен11 състав, чието съществуване би трябвало да се
смята за твърде вероятно. Макар и по косвен път, но би могло
със сигурност да се твърди, че многобройната, особено в слу-
чай на война, одриска войска била свиквана под знамената
посредством вестители или с помощта на огневи сигнали. При
свикването на опълчението на такива племена, конто били или
пък минавали за самостоятелни, централната власт била при-
нудена да прибягва до преговори, т. е. до средствата на дипло-
мацията, което не изключвало естествено и „звънките11 аргумента.
От казаното дотук за властта на владетеля в Одриското
царство през класическия период се вижда, че тази власт включ-
вала големи пълномощия, конто я правели до известна степей
монархически. Това не ще рече обаче, че властта на тракий-
ските владетели по това време имала много от чертите, прпсъщи
на близкоизточните владетели. Никои черти от придворния „про-
токол11 на одриските владетели и на претепдептите за одриския
престол, конто са се залазили в описанията на Ксенофонт в
VII книга на неговия „Анабазис11, подсказват, че властта на
тракийските базилевси през V и първата половина на IV в. пр.
н. е. .запазвала и никои черти от периода на военната демокра-
ция. Имам пред вид главно начина, по който не само предста-
вителите на родовата аристокрация в Югоизточна Тракия, но
и обикновените едноплеменннци на Севт И общували с него.144
Те говорят като равни с него, като негови другари даже и то-
гава, когато му поднасят дарове при тържествена обстановка.
Тези наблюдения върху външните форми на царската власт
у одрисите дават основание да предполагаме. че през голяма
част от архаичната и класическата епоха властта на тракийски-
те владетели подобно на властта на македонските базилевси
е запазвала определени черти от периода на военната демокра-
ция. При това положение властта на одриските владетели (имам
пред вид както изпълнителната, така и военната власт пред
указания период), тъкмо защото носи никои черта на несъм-
110
иен демократизъм, едва ли е могла да бъде достатъчно ефек-
тивна в смисъл на едно централизирано държавно ръковод-
ство от типа на близкоизточните монархии в древността.
Промяната във функциите на царската власт в Тракия на-
стъпила най-напред във възстановеното за известно време Од-
риско царство през първата половина на IV в. пр. н. е., а след
това и в трите „царства11, на конто се разпаднало впоследствне.
Тази промяна се свързва често само с личността н дейността
на Котис I, но в същност тя била обусловена до голяма степен
от промените, конто настъпили във функциите и във външните
форми на царската власт в Тракия. Подобии промени във власт-
та на владетеля настъпили и у югозападната съседка на Тра-
кия — Македония.
Тъй като засега липсват достатъчно сигурни и подробни све-
дения, въз основа на конто може да се говори с пълна увере-
ност за всички елементи на политически строй на траките по
време на Одриското царство, аз бих желал да обърна тук вни-
мание само на още два факта, чиято достоверност не подлежи
на съмнение. На първо място бих искал да наблегна на факта,
че главно в преддържавния период, наред с базилевсите важ-
на роля играел и жрецът на главного племенно божество. В
някои тракийски племена главният жрец обединявал в свои ръ-
це до късно функциите на базилевса. У други племена бази-
левсът и главният жрец действували задружно и жрецът под-
помагал базилевса и в неговата дейност, свързана с държавни-
те работи. Понякога в решителии момента върховният жрец
па главного племенно божество у траките се ползувал с тол-
кова голям престиж и влияние, че представлявал и политически
водач на няколко племена.
Вторпят въпрос във връзка с политический строй на Одри-
ското царство се отпася до античного писмено предание на гър-
ците и римляните за това царство и до държавните традиции у
самите траки. Несъмнено и общеизвестно е, че възникването
и съществуването на Одриското царство в Тракия оставило зна-
чителни следи в пнеменото предание на гърците и римляните.
Споменът за това царство обаче се залазил и в паметта и съз-
наиието на самите траки. Тозп спомен живеел, както и трябва
да се очаква, у траките, конто нямали развито писмено преда-
ние, в песпите, конто се пеели от поколения наред в Югоизточ-
на Тракия за бележития и могъщ цар Ситалк.
Споменът за Одриското царство от периода на неговия раз-
цвет карал никои тракийски владетели, конто управлявали в
Тракия след Котис I, или, с други думи, малко преди подчиня-
111
ването на разделеното вече на три „царства" някогашно Одри-
ско царство, да се стремят да възстановят неговата предишна
цялост и обхват. Техните стремежи оставали, както ще видим,
в повечето случаи само в областта на неосъществените мечти.
Имало и антични писатели, конто недостатъчно познавали пле-
мепно-етническите различия в Тракия през напредналата елини-
стическа епоха и продължавали да наричат „одриски" някои
от малките и ефимерни тракийски княжества, конто изникнали
върху част от пякогашната територия на Одрпското царство от
V и IV в. пр. н. е. Подобна грешка е допускал в своя истори-
чески труд и такъв крупен историк като Полибий.
Такива недоразумения в античното писмено предание на на-
предналата елипистическа епоха се срещат не само у Полибий.
Те служат, както изглежда, като исторически аргумент и на ня-
кои съвременни изследователи,145 конто поставят под общия
знаменател „одриска династия" повечето тракийски царе от IV
до II в. пр. н. е. В действителност обаче повечето от тези вла-
детели са упражнявали своята власт само върху периферните
части от територията на някогашното Одриско царство.
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ОДРПСКОТО ЦАРСТВО
ПРЕЗ V—.IV В. ПР. Н. Е.
Първите двама владетели на Одрпското цар-
ство — Терес и Ситалк — следвали в своята външна политика
липията на добри отношения с Лтина, тъй като след Гръко пер-
сийските войни тя станала решаващ политически и военен фак-
тор в източната половина на Средиземно море. Както беше ка-
зано вече по-рапо, Одрпското царство не могло да бъде съпер-
ник на Атина нито по големите морски пътища, пито на ключо-
внте позиции, каквито били черноморските протоци. Атпна има-
ла интерес да подържа не само нормални, но и приятелски от-
ношения с Одрпското царство, което за нея представлявало най-
близкият неизчерпаем източник на суровнни и полусуровини.
Няма съмненне и по отношение на това, че съществуването на
единна държавна организация върху голяма част от древно-
тракийските земи било в интерес не само на Атнпа, но и на ос-
таналия гръцки свят. Пелопонескпят съюз начело със Спарта
сътцо виждал в лицето на Одрпското царство не само важен
партньор в своята търговия, но и важен съюзнпк във военни-
те дела, тъй като многобройното население на Одрпското цар-
ство — много по-многобройно от населението на тогавашното
Македонско царство — било неизчерпаем източник на жива си-
112
ла. Не случайно траките били известии в гръцкия свят като су~
рови, необикновено храбри и презиращи смъртта бойци. Ет&
защо гениалният Перикъл, който ръководел тогава атинската-
политика, вложил цялата си енергия и дипломатически дарби,
за да спечели на своя страна Одрпското царство с оглед на на-
ближаващата решителна борба с Пелопонеския съюз. Атина,
се нуждаела от съюза на Одрпското царство, защото чрез иего-
вата намеса гледала да си осигури успех на очертаващия се
вече фронт на трако-македонското крайбрежие. Ето защо в склю-
чения през 432 г. пр. н. е. военен съюз между Одриското царство
и Атина Ситалк се задължавал да ликвидира т. нар. „тракий-
ска война" или, с други думи, да докара развръзката във воен-
нпте действия, конто се водели между атинските и пелопонескп-
те съюзници по югозападното крайбрежие на Тракия.
Още при предварителните стьпки да сключи военен съюз с
одриските владетели Перикъл срещнал разбираие и отзивчивост
от тяхна страна. Умният и прозорлив Ситалк също добре схва-
щал изгодните интереси от съюза за царството. Той смятал, че
за стабилизирането на Тракийската държава е необходимо да
се включат в нейните предели и онези многобройни тракийски
племена, конто населявали земите между долното течение на
Нест и Аксий, тогава подвластни на македонските царе. В тек-
ста на договора, запазен у Тукидид, който като че ли нарочно
е формулиран съвсем лаконично и по-скоро само със загатване,
се казва, че със своята намеса Ситалк искал да принуди тога-
вашния македонски цар Пердика да изпълни някои обещания,
конто той му бил дал, ако Ситалк го помири с Атина. Одрискп-
ят цар е получил обещания от своя македонски съсед срещу
услугата, която той ще му направи — да бъде компенсиран по-
средством териториалии отстъпки на запад. За всеки случай Сп-
талк държал при себе си брата на македонския цар. Когато
проговорите му с Пердика не успели и войната станала неиз-
бежна, Ситалк водел със себе си македонския принц с цел да
го възкачи на македонския престол, като по този начин си осп-
гури отстъпчивостта в приятелството на Македония.
Когато Ситалк решил да изпълни своите договорни задължс-
нпя спрямо Атина, той събрал една многобройна за онези време-
на войска. Основного ядро на тази войска — пехотата и коннн-
цата, образували одрисите. Едновременно с това Ситалк свп-
кал многобройни бойци от подвластппте му тракийски племе-
на, конто живеели между Родопите и Стара планнна, както it
голяма част от гетите, конто населявали североизточните об-
ласти на Одриското царство. Гетите били ценнп като бойци, за-
8 Траки
из
щото подсилилп значително коиния състав на Ситалковата вой-
ска. Освен това към основното ядро на неговнте въоръжени сили
•се присъединили и много траки от онези племена, конто били неза-
впсими от Одриското царство и населявали главно Родоните.
С тази многобройна войска (според Тукидид тя наброявала
150 000 души, от конто една трета била конница) Ситалк пред-
приел поход срещу Македония, като прекосил днешпа Южна
България, движейки се от изток на запад по пътя, свързващ
черноморските протоци със Струмската долина. Ситалк се вдиг-
нал на такъв голям поход срещу Македония, като желаел да я
удари в гръб. По този начин той искал да услужи па Атина,
но заедно с това да постигне и своите цели.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ ОДРИСКОТО
И МАКЕДОНСКОГО ЦАРСТВО
ПРЕЗ VI— V В. ПР. Н. Е.
Македонската държава била образувана през
'640 г. пр. и. е., значително по-рано от Тракийската държава.
Според гръцката писмена традиция, запазена пай-добре у Хе-
родот (VIII, 137 сл.) и Тукидид (II, 99 сл.), Пердика I успял да
се наложи над голяма част от тамошните племена и племенни
съюзи и да положи основите на Македонского царство. По вся-
ка вероятност обаче създаването на държавната организация
и тук не било еднократен акт само на един владетел, а по-про-
дължителен процес. Посочената вече гръцка писмена традиция
•сочи като династически дома на Теменидите, който положил ос-
новите на царството. Теменидите или Аргеадите били от Аргос
и с това се свързва етническият произход на македонската ди-
настия с Гърция. Според същото писмено предание Аргеадите,
конто дошли от юг, при разширяването на своята терпторпя по-
теглили от долината по горното течение на р. Халиакмон (дп.
.Бистрица) и оттам турили ръка най-напред на областта Еордея
(разположена по течението на днешната р. Девол, ант. Еорда-
лк), източно от гр. Едеса (Воден). Сетне те завладели селище-
то Еге, което предхождало Едеса, и се спускали в т. нар. тога-
ва Долна Македония. По своя етнически произход изглежда,
че тези македонци, конто навлезли откъм Халиакмон, били от
гръцки (по-точно дорийски) произход. Веред местните племена,
конто населявали Горна Македония, т. е. земите, конто влиза-
.ли не само в областта Еордея, но и онези, конто се простирали
на север от Охридското езеро (ант. е. Лихнитйда) и от долина-
та на р. Халиакмон, преобладавали илирийските и тракийските
•етнически елементи. Особено гъсто населени с траки били оне-
114
зи области на Долна Македония, конто били разположени по-
долното течение на р. Аксий и между тази река и долното те-
чение на Струма. Това били областите Ематия, Амфакситида,
Мнгдония, Крестония и Бисалтия, повечето от конто залазили,
своите тракийски имена.
В Македонската държава тогава, пък и по-късно се залази-
ли, както и в Одриското царство, много черти, присъщи на пле-
мениите съюзи и на военната демокрация. При тази система
значителна роля, подобна на ролята на парадинастите в Тра-
кия, играели представителите на родовата аристокрация от цен-
тралните македонски области. От средите на тази аристокра-
ция се излъчвали главно конните хетери („бойните другари")
на македонския владетел. Те формирали тежко въоръжената,.
облечена с ризници конница на Македония, докато македонски-
те селяни, по-голямата част от конто били свободни, служели-
в пехотата. Подобно на Тракия, робовладелските отноп1ения от
класически тип възникнали късно и били слабо застъпени и във-
вътрешността на Македония. Робовладелски отношения в истин-
ския смисъл на думата тук съществували единствено в гръцки-
те колонии по бреговете на тази страна. В течение на V в. пр. н.
е. енергичните и амбициозни македонски владетели успели да-
сложат ръка на някои от гръцките полней по брега на Халки-
дическия полуостров и на Солунския залив. В това отношение-
те действували по-решително и по-успешно от своите одриски-
съседи. Изглежда, че още от самото начало македонците могли;
да разполагат неограничено и с флотските единици на тези по-
лней. По този начни Македония могла с течение на времето да-
стане сериозна заплаха за икономическите и политическите ин-
тереси на Тракия. Колкото повече се засилвала Македония, тол-
кова тя ставала опасен съсед и съперник и на Одриското цар-
ство.
Походът на далновидния Ситалк срещу Македония, който
бил логически последица от неговите по-горе изложени съобра-
жения, произвел неотразимо впечатление върху съвременннци-
те му. Той е увековечен не само в съчииенията на Тукидид, най-
големия историк на древността и съвременник на тези събития,.
но и в тогавашната художествена литература, особено в атин-
ската комедия и трагедия.
Въпреки че походът бил предприет с огромни за снова вре-
ме сили, топ не могъл да трае повече от един месец, защото
много от тракийските племена, конто участвували в него, след
като плячкосали обширни области в Македония, се оттеглили
обратно в своите земи. Командуването на одрисите начело със
115
Ситалк не било в състоянпе да осигури редовиото снабдяване
на тазп многобропна войска, чиито съставни части очевидно не
били споенп от дисциплината. На дисциплпната се подчпнява-
ло главно централпото ядро на войската, съставено от одрнсп.
Рано настъпилата сурова зима по тези места ускорила края на
тозп голям поход. Ходът на военнпте операции показал не само
ледостатъците в снабдяването на многочислената войска на од-
риспте, но и пейната неподготвеност в обсадното дело. Вслед-
ствие на тези слабости от организационно-техническо естество
>във войската одриският владетел Ситалк не могъл да постигне
решителии резултати нито в полза на своите собствени цели, пи-
то на атинските си съюзници. Не малък дял от отговорпостта
за незиачптелните резултати от този колосален по своите раз-
мера поход носели, разбира се, и атиняните. Те не изпълнили
едко от своите главна задължения, произтичащо от военная им
съюз със Ситалк — да му окажат своевременно поддръжка със
своя флот и по този начин да улеснят снабдяването па тракий-
ската войска.
Ситалк бил безспорно най-изтъкнатият и най-даровит пред-
ставнтел на одриската династия. В почти всички иегова дей-
ствия в областта на външната политика пролпчава далновпд-
нпят държавпик от голям мащаб. Сыцото може да се каже за
Ситалк и в сферата на вътрешната политика. Докато чрез вън-
шната политика той се стремял не само да запази наследено-
то от Терес, но да го умножи и да го поставп на солидна осно-
ва, във вътрешната си политика той се стремял да подтпска
и изкоренява сепаратистичните тенденции веред парадинастп-
те и заедно с това да усъвършенствува държавно-адмипистра-
тивния п военная апарат.
Преждевремениата смърт на Ситалк — той паднал в 424 г.
пр. н .е. в сражение с непокорните трибали някъдс нсдалеч от
Вптоша, показала, че даже едно нещастно стечение на обстоятел-
ствата, при което една крупна лнчност изчезва от историческа-
та сцена, с в състоянпе да предизвика голени сътресения в раз-
витпето на тогавашннте държави, особено когато приемницпте
на таза личност се окажат много по-посредствени от своя кру-
пен предшественик. И наистина никой от приемницпте на Си-
талк не бил в състояние да се мери с него. И ако през царува-
нето на Ситалк Одриското царство имало и външнополитпче-
ски, и вътрешнополитическп неуспехи, вината за това не била
га Ситалк, а на сплните родовоплеменни преживелици в обще-
ствено-икономическия и политически строй на Одриското цар-
ство, конто задържали неговото развитие. Не малка вина има-
„чи, разбира се. и приемницпте на Ситалк — Севт I, Амадок,
116
Хебризелм п др., конто се оказали ненапълно дорасли за голя-
мото наследство, което получили от своя предшественик. Ето
защо в следните редове ние ще отбележим съвсем лаконично
управление™ на тези владетели. Ние ще акцентуваме само на
тези момепти, където тяхната непрозорлива политика спрямо съ-
седпте нм ярко контрастирала на героичната борба на тракпй-
ските народнп маси срещу чуждпте завоеватели и с онези сла-
бости в ръководството на тези владетели, конто са най-крсщящи.
Ситалк бил наследии не от своя син, а от братовия си син
Севт, който плетял козни заедно с македонците още докато бил
жив Ситалк, и то в разгара на неговия поход срещу Македо-
ния. Откачало управление™ на Севт I изглеждало успешно. Ако
се съди по на распалите данъчнп постъпления в хазната, той би
могъл да мине за опитен и грижлив администратор в сферата
на финансите. Това впечатление се засилва и от факта, че по
негово време започнало монетосеченето на одриските владете-
ли. Наистина, докато във вътрешната политика, следвана от
Севт 1, имало особено отначало никои положителни прояви, съ-
щото трудно може да се каже по отношение на неговата външ-
на политика. Може би и поради своите близки роднински връз-
ки с македонский владетел (той бил женен за неговата сестра,
а според други автори за неговата дъщеря), и поради своята
безхарактерност Севт I проявявал едностранчива привързаност
към Македония и недостатъчна далновидност по отношение на
реалннте и важни интереси на своята държава на запад от ней-
ните граници. Изобщо Севт I се проявил като по-слаб политик
и дипломат от Пердика II.
Македонският владетел Пердика II царувал повече от три
десетилетия, ако се приеме, че неговото управление започва
от 450 г. н трае до 413 г. пр. н. е. Според други данни негово-
то управление започва едва в 440 г. пр. н. е. Пердика II съумял
да се справи преди всичко със своите вътрешни противници и
съпернпцп. Най-опаспи от тях били, както изглежда, двамата
му братя Филип и Филет, чието поведение и роля напомнят на
поведението и ролята на парадпнастите в Тракия. Пердика се
наложил обаче, като успял да отнеме княжествата на братята
си и да включи техните земи в пределите на единното Маке-
донско царство. Очевидно топ действувал по-енергично и ефп-
касно срещу сепаратистите в Македония, отколкото владетели-
те на съседна Тракия срещу парадпнастите. Паралелно с успе-
хите си в областта на вътрешната политика Пердика II проя-
вил забележителнп способности и в областта на външната по-
литика. Той успял да парира с помощта на Атина и на Одри-
117
ското царство всички опити на брат си Филип да се добере до
македонския престол. По време на Пелопонеската война Пер
дика II подкрепил ту Атина, ту Спарта и според обстоятелства
та воювал ту с градовете, членове на Халкидическия съюз, ту
против тях. По този начин той се стремял да попречи да се об-
разува срещу Македония една мощна коалиция. Част от тази>
политика на Пердика II представлявал и въоръженият му кон-
фликт с Тракия (429 г.), който изложихме по-rope. Едновремен-
но с това Пердика II заставил князете на Линкестида (около-
днешното Преспанско езеро) да признаят отново върховенство-
то на Македония. Той познавал добре и магического въздей-
ствие, което имали парите върху хората като безволевия и ал-
чен Севт I. Засова Пердика си послужил и със „звънкия аргу-
мент“, за да спечели своя зет за целите на македонската поли-
тика. Останалото довършил бракът, сключен със Стратовика.
Поради тези причини разширяването на Одриското царство-
по посока на онези населени с траки области, за конто аспири-
рал Ситалк, Севт I не могъл и, както изглежда, не желаел да
го постигне, защото бил обвързан с Македония. Не особено ус-
пешнн били и неговите краткотрайни опити да разшири своя-
та държава по посока на Тракийския Херсонес, където и Атина
имала жизнени интереси, конто тя ревниво пазела. През послед-
ните години от управлението на Севт I се проявила старата бо-
леет на Одриското царство — сепаратистичните домогвання на
парадинастите, конто сега избухнали с особено голяма сила. За<
засилването на тези гибелни тенденции в Тракийската държа-
ва способствувало, както и преди това, нееднаквото социално,
икономическо и културно развитие на много от тракийските-
племена, конто се намирали в пределите на Одриското царство.
Предполага се, че Севт I завършил своя жизнен път към края
на V и началото на IV в. пр. н. е.
След Севт I на одриския престол стъпил Амадок I (Медок).
Този владетел притежавал, както изглежда, още по-ограниче-
ни възможности да се справи със свои сили със съпротивата-
на парадинастите. Особено характерна в това отношение била
неговата борба срещу Севт II, с когото отначало бил в много
добри отношения и дори му помогнал да отвоюва „бащината си
земя“. Този Севт бил сии на един княз от Югоизточна Тракия
на име Месад, който очевидно също не произхождал от пряка-
та династическа линия на одрисите, но землището на племето,
над което властвувал, се иамирало някъде към югоизточната
периферия на Одриското царство. Севт II съумял да се задър-
жи поодължително на власт в Югоизточна Тракия и да минава-
за владетел на Долното царство за разлика от Амадок I, който-
118
бил признавай за владетел на Горного царство. За да разшири
п да укрепи своята власт, Севт II прибягнал до помощта на на-
емническия отряд на Ксенофонт. По едно време отношенията
между Амадок I и Севт II се влошили до такава степей, че ра-
ботнте дошли до война. Стаиало нужда да се намесва атин-
ският военачалник и политик Трасибул, за да ги помири (391 г.
пр. и. е.). След тези събития отношенията между Амадок I и
Атина станали очевидно още по-близки, защото през следваща-
га година бил сключен съюзният договор между Амадок I и
Атина.146
След Амадок I за кратко време управлявал Хебризелм, ко-
гото някои изследователи смятат за син на Амадок. От писме-
ното предание не е ясно дали Амадок I или неговият приемник
са успели да възстановят единството в Одриското царство. О г
един декрет147 па атинския съвет и на народного събрание, да-
тиращ от 386 г. пр. н. е., Хебризелм се титулува като одриски
цар, той се възхвалява заради „неговите заслуги и благоразпо-
ложение към атинския народ1' и му се присъждат всички поче-
сти п права, с конто се ползували неговите прадеди. Очевидно,
че тогава както Атина, така и одриският владетел имали инте-
рес да поддържат не само нормални съседски, но и близки
приятелски отношения помежду си. Във всеки случай за про-
междутъка от време между царуването на Севт I и Хебризелм
трудно може да се говори със сигурност за някакви събития,
конто да свидетелствуват за сериозни опити на тракийските
владетели за експанзия. И може би тъкмо това обстоятелство
ги е правило по-„удобни“ съседи на Атина.
Чувствителна промяна във външната и във вътрешната по-
литика на Одриското царство настъпили с възцаряването на Ко-
тис 1 (384—383 г. пр. н. е.), когото мнозина смятат за син на
Хебризелм, без да има абсолютно сигурни аргументи за това.
Не е известно и при какви обстоятелства завършил своя живот
Хебризелм и не е изключено неговата смърт да е била насил-
ствена. В случай че това се потвърди от неизвестни досега из-
вори, ще може да се обяснят и някои прояви в характера и уп-
равлснието на неговия приемник Котис I. Имам пред вид то-
ва, че повечето антични авторн (начело със злоречивия „по тра-
дпция“ Теопомп) описват подробности от частния живот на то-
зи владетел, конто, ако са напълно верни, го характеризират
като силен, суров до жестокост, необуздан и безскрупулен чо-
век. Като владетел, възцарил се в един труден за държавата
момент, Котис I се проявил като енергичен, инициативен и дал-
новиден държавник и като ловък дипломат. Само тракийски
владетел, който притежавал такива качества, бил в състояние
119
да обуздана отцепническите домогвания на парадинастите, кон-
то при неговите предшественици се били засилилн, да обединг?
под своята егида Горного и Долното царство и да парира ус-
пешно опитите на външните противници на Одриското царство,
конто се стремели да подкопаят единство™ му. Воден от дър-
жавнически съображения, Котис I полагал усилия да подобри
отношенията си с Атина и изглежда, че за известно време ус-
пял. Атина, за да му докаже своите приятелски чувства и ува-
жение, го дарила с права на атински гражданин (Demosth.
XXIII, 118).
В интерес на държавата. за да увеличи нейната мощ и да из-
дпгне престижа й чрез засилване и модернизиране на войската,
Котис I привлякъл па служба при себе си в качеството па военен
съветник видния атински военачалник Ификрат. Той го напра-
вил и свой зет и го дарил с две градчета, от конто едното се
намирало на брега на Егейска Тракия, където Котис I създал
и поддържал свои опорни пунктове. Научно-исторически обаче
не е оправдано тези успехи на Котис I да се представят като
необикновепо големи и трайни завоевания на Тракипската дър-
жава по егейския и пропонтийския бряг на Тракия. Така е по-
стъпил обаче напоследък Ал. Фол148, като се е опитал да приеме
заедно с мероприятията на Котис I по южните брегове на Тра-
кия и негови съюзнически взаимодействия с трибалите и други
севернотракийски племена. В действителност в досега известни-
те антични извори (литературни, епиграфски и археологически)
няма такива сведения, конто да позволяват да се прнзнае про-
дължптелното владение от страна на Котис I на една поне по-
значителна елинска колония по брега на Егейско и Мраморно
море (включително и по брега на Тракийския Херсонес) или
пък да се приемат за съюзнически отношенията между Котис I
и трибалите. Доколкото разбирам, последното твърдение (бих
искал то да бъде само хипотеза) на Ал. Фол се базира главно
на тълкуването, което Ив. Венедиков149 предлага за надпнсите
върху фиалите от IV в. пр. н. е., произхождащи от Североиз-
точна България и което засега би могло да се разглежда само
като хипотеза.
Едва ли обаче може да има съмнение по отношение на това,
че когато на Котис I се представили изгодни моменти, за да
осъществи своите стремежн към траен излаз на егейския бряг
на Тракия, тон би гн пропускал. Такъв бил случаят с пмтереси-
те, конто Котис I проявил в един момент, когато Атина била
слаба по тези места, и към владението на Амфиполис на устие-
то на Струма. Той обаче не можал да се сдобие с това владение.1 °
Очевидно експанзията по море на Котис I и на неговите пред-
120
шественици срещу Атина и Македония не била успешна. Той не
можал да ги измести от егейския бряг на Тракия. Атина по сно-
ва време имала силни позиции по брега на Тракийския Херсо-
нес. Но, както е известно, Атина отслабнала и тук, когато след
възцаряването на Филип II, Македония протегнала ръце и вър-
ху черноморските протоци. Тогава и Тракия била изместена, тъй
като Котис I паднал убит, жертва на двама братя — съзаклят-
ницн от Енос, действуващи, както изглежда, със знанието па
Атина.
Още преди насилствената смърт на този талантлив владетел
се проявили сериозни отцепнически домогвання от страна на
„вечпите парадинасти. И през IV в. пр. н. е. силата на външно-
политическия авторитет на Одриското царство зависела до го-
ляма степей от способностите на неговия владетел. Противно
па твърденията на някои изследвачи от най-ново вр^ме, това
царство далеч не било стабилизирано. Друг е въпросът, дали ако
Котис I би живял по-дълго, той бп могъл да реализира своите
смели намерения на югозапад и югоизток. Независимо от зло-
стно нарисувания портрет от македонски настроените гръцки
псториографи на Филип II Котпс доказал чрез повечето свои
стъпки във вътрешната и външната политика, че е умен и дал-
новиден политик. Той съзнавал. ясно и интервенте по море иа
една стабилизирана и закръглена в етническо отношение Тра-
кийска държава, каквато той несъмнено се стремил да създа-
де южно от долното течение на Дунав. Това му спечелило есте-
ствено враждата на Атина и довело, както се вижда, до него-
вото убийство през 360 г. пр._н. е.
Само няколксГмесеца по-късно паднал убит, но на бойното
поле в Илирия, македонският цар Пердика III. На македонский
престол останал официално един невръетен наследник, когото
взел по своята опека неговият чичо Филип, бъдещият бележит
владетел на Македония и баща на Александър Македонски.
Докато обаче в лицето на Филип II Македония намерила
един от своите най-способнн държавници, пълководци, политп-
ци и дипломати, властта в Тракия след убийството па Котис I
се оказала в ръцете на трима владетели — Керсеблепт, Амадок
и Берисад. От тях като че ли само Керсеблепт разполагал с по-
вече възможности и проявявал повече желание да възстанови
едпнетвото на Одриското царство. Владенията на Керсеблепт,
конто той получил въз основа на подялбата на Одриското цар-
ство (358 г. пр. н. е.), обхващали неговите източни области от
Гр Кипсела на най-долното течение на Хеброс до Одесос. В
своите военни и външнополитически начинания Керсеблепт бил
подпомаган от гръцкия наемнически командир Харидем, конто
121
му станал и зет. На следната 357 г. пр. н. е. сключил съюзен
договор с Атина, в конто се включили и другите двама тракий-
ски владетели. От тях Амадок владеел приблизително земпте
между Хеброс и Нестос, а Берисад — земите на запад от Не-
стос. Съюзнпят договор между тримата тракийски владетели
бил обаче нарушен, защото между Керсеблепт и Амадок се за-
почнала борба за Тракийския Херсонес, през време на която
Керсеблепт лавирал между Атина и Филип II Македонски. В
351 г. пр. н. е. Керсеблепт признал върховенството на Филип II
н изпратил сина си като заложник в Македония. Берисад, смя-
тайки че Македония се намира на тясно, се опитал да разшири
пределите на своите владения на запад от Струма. Всъщност
никой от тримата тракийски владетели не съзнавал, че чрез
своите действия те издават не само своята разедипеност, но и сла-
бостта сполетяла Одриското царство след неговото разпадане.
Територията на някогашпото Одриско царство станала на
всичко отгоре ябълка на раздора между Македония и Атина.
Събитията, конто настъпили наскоро след това, показали, че
Филип II превъзхожда във военно-полнтическо и в дипломати-
ческо отношение тогавашното ръководство на Атина. Филип II
решил на няколко етапа да сложи край на самостоятелността на
трите тракийски държави. В българската буржоазна историо-
графия по подражание на западната, завоевателната политика
на Македония спрямо Гърция в някои случаи дорп се пдеали-
зира. Нещо повече: що се отнася до Тракия, завованията не са-
мо на Филип II, но и на неговите приемници не само източно
от Струма, но и северно от Стара планина са били представяни
в една незаслужено благоприятна светлина. При това както в
българската, така и в чуждата буржоазна историография ге-
роичната борба на народните маси в Тракия срещу македон-
ските завоеватели обикновено е била опнсвана под сурдинка151.
А трябва да се подчертае, че завоевателните напори на Фи-
лип II специално в долината на Марица срещнали такава съп-
ротива от страна на тракийските въоръжени сили, командува-
ни от неназованите за съжаление в писменото предание изкус-
ни командири, което свидетелствува за сравнително добрата
подготовка и съоръжение на вопските, командувани от Керсеб-
лепт, а след смъртта му — от неговите военачалници. Доказа-
телство за това, че македонските завоеватели се чувствували
иесигурно в Тракия, е фактът, че Филип II основал на един от
най-важните в стратегическо, комуникационно и икономическо
отношение пунктове в днешна Южна България македонски ко-
лонии от полисен тип. Днес се знаят имената на 4—5 от тези
колонии, от конто най-значителни били Филипопол на средното
122
течение на Марица (дн. Пловдив) и Кабиле ( дн. Зайчи връх)
в началото на средното течение на Тунджа. Въпреки че допри-
несла за културното издигане на населението и дала тласък за
развитието на икономиката, македонската колонизация във вът-
решността на Тракия имала преди всичко военен характер. Ма-
кедонските колонии били предназначени да служат главно за
военни базп на македонската власт в тракийските земи. Затова
че траките били враждебно настроени към чуждите завоеватели,
македонските колонии не се развили като големи градове пре-
ди установяването на римского владичество в днешиите земи.
Враждебността на траките спрямо македонского владиче-
ство се дължала не само на това, че македонската власт пред-
ставлявала по същество военна окупация. Властвуването на ма-
кедонците в тракийските земи, макар че траяло само шест де-
сетилетия, легнало върху плещите на тракийските маси, пък до
голяма степей и на населението на елинските колонии ио бре-
говете на Тракия като непоносимо икономическо бреме. В това
отношение политиката на македонската власт в Тракия, изра-
зена с няколко думи, се свеждала до това: да си присвоява и
да изнася безвъзмездпо и неограничено всичко, което пожелае,
и да внася главно изделия от онези елински центрове, кои го се
намирали в зависпмост от Македония. Този внос се заплащал
от местното население с монета, сечени главно в монетарници-
те, намиращи се под прекия надзор на македонската власт. Его
само няколко примера, нагледно илюстриращи икономическата
политика на Македония спрямо Тракия. Паметниците на мате-
риалната култура в Тракия от времето на Филип II, главно ин-
вентарът и устройство™ на некрополите и отделяйте гробници
показват чувствително обедняване в сравнение с инвентаря и
конструкцията па същите съоръжения от класическия и късно-
класическия период. Експлоататорският характер на македон-
ската власт в Тракия е отразен нагледно и в монетосеченето
и монетного разпространение. По време на македонската власт
в тракийските земи от бреговете на Егея и Пропонтида до скло-
новете на Карпатите при повечето от колективните и единични-
те находки преобладават монетите, сечени по времето на Фи-
лип II, Александър III и Лизимах. Тези монета изтласкват мо-
нетите. сечени по това време в гръцките колонии по бреговете
на Тракия, и затова при археологическите находки от това вре-
ме те са значително по-оскъдни. За хищническата стопанска
политика на Македония спрямо населението на тракийските зе-
ми ще припомним само няколко фрапантни примера. Когато Фи-
лип II воювал срещу гетите в диешна Североизточиа Тракия,
той наредил на своите войски да разграбят преносимото имуще-
123
ство на местного тракогетско население, като заедно с иму-
ществото били отведени в робство в Македония и заловените
жени и деца. В описанията на стыдите събития у гръцките и ла-
типските автори (специално у Юстин, IX, 2, който черпи сведе-
нията си от съвременнпците на тези събития), когато Филип II
воювал срещу скитския цар Атей в земите на днешна румън-
ска Добруджа и разбил войските на своя противник, той от-
вел 20 000 жени и деца в робство и още 20 000 красиви кобилп
с цел да подобри конската раса в Македония...
За краткото време, през което Александър Македонски вою-
вал в Тракия, знаем, че той по-малко от своя баща посягал на
имуществото на населението, особено на населснието на елип-
ските колонии, но затова пък увеличил много повече тежестта
на „кръвния“ данък, който легнал върху тракпйското населе-
ние. В най-достоверните писмени извори, от конто черпим сведе-
ния за числения и етнпческия състав на армията, с която Алек-
сандър потеглил на Изток, четем, че тя наброявала 35 000 ду-
ши, от конто 8000 души били бойци от тракийски и друг север-
нобалкански произход.
- Македопският режим в тракийските земи по времето на Лн-
зимах бил още по-тежък за тракпйското население и за насе-
лението на елинските колонии. За това свидетелствували не са-
мо въстанпята на елинското население срещу Лизпма.ховня ре-
жим, в конто масово участие взели и траките, но и редицата
случаи на безплатни нзземвания на големи количества зърнени
храни от тракийското население, с конто Лизимах „правел щед-
ра дарения*1 на такива важни за политпческите му цели градо-
ве, като Атина, Родос и др.
Ето защо властта на Македония не била здрава. Всъщност
още от времето на Филип II отделив тракийски князе могли,
да запазят своето политическо влияние и престиж. Добър при-
мер за това представлява ролята, която играл по-сетнешнпят
тракийски владетел Севт III (основателят на град Севтополис),
който първоначално бил един от тези тракийски князе, конто
успели да запазят своето влияние сред своите едноплеменници.
Севт III бил в състояние да вдигне на крак една войска, която
наброявала около 30 000 души пехота и конница, и да окаже
сериозна и продължителна съпротива152 на редовната и добре
обучена войска на Лизимах, както и да разшири своята първо-
начално племенна територия и да я превърне в „царство**.
Наши учени, като например Ал. Фол153, смятат (според мен
без достатъчно аргумента) царството на Севт III за пряко про-
дължение на Одриското царство. В краен случай, за да се „за-
пази** нсторическият престиж на истинското, „старого** Одриско-
124
царство, би могло да се говори за временно „новоодрпско цар-
ство , чиято територпя, ако се съди по монетосеченето п разпро-
странението на монетите на Севт III, едва ли е излизала много
извън териториалните граници на днешните Старозагорски п Ям-
болски окръзп. Гова е необходимо да се има пред вид, защото-
иначе не става ясно защо „в пределите на контролираната от
Севт III територпя започват да възникват династически вла-
дения“.154
~ Струва ми се, че за правилното разбиране на исторически»'
процес в Югоизточна Тракия през последните 2—3 десетилетия
на IV в. пр. н. е. е необходимо да се кажс ясно и обективно, че
властта и специално войската на Севт III не се проявява като
особено ефективна. Не би трябвало да се забравя, че в първо-
то сериозно сражение, което Севт III водил срещу Лизимах, своя
главен противник, чиято войска по численост той превъзхождал
пег пъти, военните действия завършили без решителна победа
и за двете странп155. Във втората ожесточена битка обаче, коя-
то се развихрила няколко години по-късно в старопланинските
проходи, пак според същия източник156, войските на Севт III пре-
търпели тежко поражение и дали многобройни жсртвп. Севт III
не могъл да мобилизира войска от една ограничена по размер»
територия. Войската била набирана при наличието на отслаб-
налата, но все още съществуваща македонска власт в Тракия.
Едва ли може да има съмнение, че тракийската войска не е
прптежавала нито въоръжението, нито строевата подготовка на
обучената и екиппрана по македонско-елинистически образец
войска на Лизимах. В боевете траките проявили невероятна
храброст, но по това време не било още намерено тактического
средство за ефпкасиа борба срещу македонската фаланга.
При какви точно обстоятелства Севт III завършил своя бу-
рен живот, засега нпе не знаем. Не знаем точно и при какви
обстоятелства било ликвидирано неговото царство. Знаем обаче,
че две години след смъргта на Лизимах тракийските зеин, кон-
то едва се били избавили от омразното македонско господство,
били сполетени от друга не по-малка напаст — нашествието на
келтите.
Знае се и това, че както след първня упадък и разпадане
на Одриското царство, така и след повторного му разделяне на
три след разгрома му от македонците, в Тракия се появили ня-
колко княжества, някои от конто продължили да съществуват
чак до трайното настаняване на римските завоеватели в дрсв-
нотракипските земп.
Независимо от завоевателния, брутален и експлоататорскп
характер на македонската власт в древнотракийските земи, тя в
125
значителна степей допринесла за по-бързото разпространяване
на елинската култура, и то главно в нейния елинистически ва-
риант. Без ни най-малко да се подценяват самобитните елемен-
тп на тракийската духовна и материална култура, някои от кон-
то проявили особена устойчивост, с установяването на македон-
ската власт в древнотракийските земи и тракийското население
било подложено на двойното въздействие на елинската култу-
ра. От една страна, то идело от колониите по бреговете на Тра-
кия, а от друга страна, от основаните от Македония колонии в
днешна Южна България. Без да се спираме и на този въпрос,
ние бихме желали да отбележим, че един от най-типичните ре-
зултати от македонско-елинистическото влияние в днешна Юж-
на България бил основаиият по волята на Севт III град, кой-
то на негово нме бил наречен Севтополис. Като пример за то-
зи акт па Севт III послужил основаиият през 341 г. пр. н. е. от
Филип II Македонски град, който бил наречен Филипополис.
Не е без значение да се отбележи и това, че устройството на
Севтополис, като се изключат някои елементи, говорещи за за-
пазващи се тракийски традиции в строителството, показа го-
ляма близост с устройството на гр. Олннт на Халкидическия
полуостров и с град Приена в Западна Мала Азия. Ако от гр.
Кабиле, северно от дн. Ямбол, се открият повече запазени оста-
гъци от времето на Филип II, отколкото в Пловдив, ще бъде
възможпо да се проследи още по-отблизо развитието на Тракия
през елинистическата епоха.
В последняя раздел на този очерк ние ще скицираме съв-
•сем накратко съдбата на траките под римско владичество. Пре-
ди това обаче се налагат няколко кратки белсжки върху власт-
та на келтите в тракийските земи, и то главно в земите южно
от Балкана. Предпочетохме да отразим по този начин келтско-
го присъствие в Тракия, защото, както е известно, съдържание-
то на писмените извори и надписите, с конто разполагаме досе-
га, се отнася почти изключително до южните области на тези
земи. Другото съображение бе, че основаната от келтите дър-
.жава, т. нар. още царство в Тиле157, обхващала, както изглеж-
да, главно част от днешна Южна България заедно с прилежа-
щите части от някогашните Пропонтийска и Егейска Тракия.
Както е известно, келтите (или галатите), конто нахлули в
източната половина на Балканский полуостров, по-конкретно
в земите на днешна Южна България, представлявали незначи-
телна част (по-точно отломки, на френски debris) от келтскп-
те (галатските) пълчища, конто наводнили и опустошили предп
това значителна част от Л1акедония и Гърция. В Гърция те стиг-
налп чак до Делфи. Ако съпоставим миоголюдните келтски пъл-
12G
чища, конто наводнили и опустошили голяма част от Македо-
ния и Гърция с техните малобройни отломки, конто навлезли в
древнотракийските земи и за няколко десетилетия се установи-
ли южно от Стара планина, главно в днешната Подб-алканска
,> лина, ще трябва да подчертаем, че „тракийските" келти би-
ли действително иезначителни по численост. Според сведенията
на достоверни аптични автори те били заедно с жените, деца-
та, старците и робите си не повече от 20 000 души. Впоследствие
към тезн келти се прибавили отделяй малобройни групи. Едно-
временно с това обаче отрано започнало постоянно „оттичане"
на „тракийските" келти към Мала Азия, където техните много
бройни едноплеменници, конто проминали по-рано, наложили за
векове наред своето етническо име — Галатия — на част от
Централна Мала Азия (онези области, конто преди това се па-
ричали Фригия и Кападокия). Незначителният брой на келти
те, конто останали до края, т. е. до своя разгром158 в Тракия, се-
потвърждава и от факта, че тъкмо в Южна България и в Из-
точна (Турска) Тракия материалните следи от тяхното при-
съствие по тия места са най-незначителни и най-трудно цока-
зуеми.
Разрушителната мощ на келтското нашествие в тракийските
земи била голяма. С изненадващия и неудържим бурен устрем,
който е характерен особено за началния период на техните на-
шествия, се обясняват и сравнително лесннте им успехи и в Тра-
кпя. В античното писмено предание, особено у Полибий159 и у
никои други автори преди него, е отразена тази характерна
черта на келтските набези, като, разбира се, разрушителната,
им мощ е преувеличена. Говорейки за престоя на келтите (га-
латите) в черноморските протоци, той представя тяхното при-
съствие по тези места като извънредно сериозна опасност за
развитпето на търговията на Бизантион. На друго място160 ние
сме показали подробно, че тези представи не само иа Полибий,
но п иа други елинистически писатели за деструктивната и ан-
тикултурната роля па келтските нашествия в Гърция, Македо-
ния, Тракия и Мала Азия са до известна степей отзвук от въз-
поминанията за нашествнето на галите в Италия, за разруша-
ването на Рим и за свързаните с вспчко това ужаси (furor
Gallicus у римскнте автори, 6 and уалат&у — у Полибий
и т. и.). Що се отнася до келтската опасност за тър-
говията на Бизантион и изобщо за корабсплаването в Черно
море, е необходимо да се отбележи, че една от големите воен-
ни слабости на келтите (галатите) била всеизвестиото им без-
силие и безпомощност по море161, както и тяхното неумение да
обсаждат и превземат добре укрепените полней на гърците. До-
127'
като пребивавали в Тракия, келтите не били в състояние да
превземат нито един от гръцките полней по брега на Черно мо-
ре и да попречат на флотските единици на град Истрия, да се
притекат на помощ на Аполония, когато градът бнл заплашеп
от келтите. „Тракийските" келти не могли да попречат на вой-
ната, която избухнала към средата на III в. пр. н. е. между
Калатис и Бизантион за монопола в Томи. Всички тези слабости
на келтите обясняват и един друг важен за историята на древ-
на Тракия факт, а именно, че в тясно съседство с Келтското цар-
ство в Югоизточна Тракия могли да съществуват няколко тра-
кнйски княжества, конто изникнали върху развалиппте на ня-
кигашното Одриско царство и върху развалнните на царството,
което успял да създаде за известно време Севт III.
Разгромът на Келтското царство в Тиле бил резултат не на
слабостта на Кавар, последний келтски владетел в Тиле, колко-
то на сяабата вътрешна спойка между малобройпите племеннп
отломки от келтите, конто останали в Тракия.
За организирана и продължителна власт на келтите в днеш-
на Южна България трудно може да се говори — не са остави-
ли пикакви следи. Келтсткото присъствие по тези места, макар
и да траяло 6 десетилетия, не предизвикало съществени измене-
ния в матерпалната и духовната култура на траките.
ГОЛЕМИТЕ ЕЛИНИСТИЧЕСКИ ДЪРЖАВИ
В ТРАКИЯ ДО КРАЯ НА III В. ПР. Н. Е.
И ТОГАВАШ НОТО ТРАКИ И С КО ЦАРСТВО
Известно е, че Птолемей II Фнладелф в Египет,
Антиох I в царството на Селевкидите в Азия и Антигон Гонаг
(синът на Деметрий Полиоркет) в Македония принадлежали
към онова поколение владетели, конто в общи черти били въз-
нрпели идеята за „равновесие на сплите" в елинистическия свят.
Това обаче не им пречило да се опитват, когато е било възможно,
да разширяват своите владения или най-малкото, своите сфери на
влияние. При това те нерядко прибягвали и до силата на оръ-
жието. Като най-„експанзивен“ в това отношение се проявил,
както изглежда. Птолемей II. Той се опитал опте през 60-те го-
дина на III в. пр. и. е. да разшири своята сфера на влияние как-
то по южния Бряг на Черно море, така и по егейския бряг на
Тракия. Изглежда, че тези завоевателни напори на втория Пто-
лемей не му донесли трайни резултати, защото по същото вре-
ме един тракийски владетел на име Котис (син на Раизд) можал
да предпрнеме редица стъпки спрямо някои гръцки колонии по
черноморский бряг на Тракия и да засплн своите връзки с Апо-
.лоновия храм в Делфи. Във всеки случай този Котис едва ли е
128
бил жив, когато по времето на Птолемей III Евергет (248—222 г.
пр. н. е.) владетелите на Египет успели да стъпят сравнително
здраво на егейския бряг на Тракия и да експлоатират за из-
вестно време богатствата на неговия хинтерланд.
Опптите и на Селевкидите по времето на Антиох да стъпят
здраво на някои пунктове в Тракия, разположени по брега на
черноморските теснини и на Тракийския Херсонес, не могли да
се увенчаят с траен успех. Приблизително по същото време в
Тракия, главно в нейната югоизточна част, се подвизавали ня-
кои тракийски князе (династп), най-пзвестен от конто бил Аден
(Adaios). Неговата дейност е засвидетелствувана и чрез моне-
та. Както царуването на Котис, сина на Раизд, така и царува-
нето па Аден ясно свидетелствуват за слабостта на Келтското
царство в Тиле, защото тези тракийски владетели могли да раз-
виват своята дейност едновременно с властта на келтите в
Тракия.
Както при Птолемей III Евергет, така и при неговия прием-
ник Птолемей IV Филопатор (221—203 г. пр. н. е.) успели да
}държат своите позиции по брега на Егейска Тракия. По време
на управлението на Птолемей IV се проявили съвсем ясно симп-
томите на икономнческия и политический упадък, конто са ха-
рактерни за исторпята на царството на Птолемеите през пос-
ледните 2 десетилетня на II в. пр. н. е. Въпреки този всестранен
упадък на Птолемеите в Египет Тракия продължавала да бъ-
де за тях неизчерпаем източник на ценна суровини и полусуро-
вини, на многобропни наемници и роби от тракийски пропзход,
чието присъствие в Египет е засвидетелствувано от пнсмените
«заори и преди всичко от паппрусовитс текстове.
Не ще бъде излишно с пяколко думи да споменем за суро-
виннте и полусуровпнпте, конто били характерна за икономи-
ческия потенциал на Тракия към края на III в. пр. н. е. Няма
съмнение, че независимо от почти общата икономичсска и по-
литическа криза на елинистическия свят към края на III в. пр.
н. е., земите на траките пзобщо, а пе само тяхната егейска и
пропонтийска зона, представлявали почти същия неизчерпаем
резервоар за наемнпци и роби,за дървен материал, мед, восък,
дребен и едър добитък, за жито, просо и ечемик, лен, коноп и
за риба и месо, какъвго те били и по-рано. Едва ли може да
има съмнение и по отношение на това, че безогледното ограб-
ване на Тракия от келтите, особено на нейната югоизточна част,
се отразило отрицателно върху производителните сили на стра-
ната и върху нейния износ и внос. И все пак през елинистическа-
та и късноелинистическата епоха тракитеизнасялн особенов Гър-
ция, по егеискнте острови, в Мала Азия, по южния бряг на Чер-
но море, Сирия и Египет значителни количества стоки. Най-
9 Траки
129
главните партньори на Тракия в нейната външна тьрговия про-
дължавали да бъдат Атина и Македония. През късння период
на елинистическата епоха търговията на Атина с Тракия на-
маляла чувствително. Тогава нейното място заели някои от
островите в Егейско море. Не случайно през напредналата и
късноелинистическата епоха в земите, населенп от траките на
Балканския полуостров, преобладават амфориге, монетите и
преди всичко амфорните печати от егейските острови, начело с
Тасос, Родос, Лесбос, Кнндос, Хиос, Самос и др., после амфор-
ните печати на градовете Хера клея и Синопа на южнпя бряг на
Понта. Първо място в търговията на траките през указания нерп
од несъмнено заемал о. Тасос, главният вносител на вино п дър-
вено масло. Наред със значителнпя икономически потенциал на
траките през късноелинистическия период расте и техният военен
потенциал. Неговото значение изпъква нагледно по време на
войната, която избухнала през 220 г. пр. н. е. между Бизантнон
и витинския владетел Прусий. Тогава последипят келтски вла-
детел в Тракия Кавар се намесил в ролята на посредник меж-
ду воюващите страни и успял да ги склони да сключат мир. Оче-
видно Кавар се боял, че внтинският владетел разполагал с мно-
гобройни тракийски наемнически контингенты, конто постави-
ли на тясно Бизантнон, а след това могли да се обърнат и сре-
щу него...
НАИ-РАННАТА НАМЕСА НА РИМЛЯНИТЕ
НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Войната между Прусий и Бизантнон не могла да
се разшири, защото по това време Селевкидите (елинпстпчески-
те владетели на Сирия и съседните й области) и Лагидите (ели-
нистическите владетели на Египет) били много заетп с т. нар.
Междусъюзническа война (220—217 г. пр. н. е.), която разде-
лила гръцкия свят на два враждуващи лагера. Не по-добро би-
ло международного положение към 220 г. пр. н. е. и на Македо-
ния по време на Антигонидите. Тогавашиият македонски вла-
детел Филип V заедно със своите съюзници в Гърция се нами-
рал във война срещу Етолийския съюз, който от своя страна
бил съюзнпк на Спарта.
Въпреки че римляните били заети с подготовката на реши-
телната битка с Картагеи (II Пуническа война), която както
се виждало, щяла да започне в Испания162, те зорко следелп
Политического развитие в елинистическия свят. За Рим било яс-
но, че елннистическите държави не били в състояние да прео-
долеят дълбоките противоречия, конто ги разкъевали и конто
били твърде характерни за развитието на тези държави, при
130
Диадохите и особено при Епигоните. Затова римляните зорко
следели развитието на събитията на Балканский полуостров и
сметналп, че по-изгодно за тях ще бъде, ако преди решителна-
та битка с Ханибал създават свои бази на Балканский полу-
остров. През 229 г. пр. н. е. Рим действително установил свои
опорни бази на брега на Илирия. Настаняването на римляните,
макар и в северозападния ъгъл на Балканский полуостров, пред
всщавало сериозна опасност за всички балкански страпи и пре-
ди всичко за Македония. Това не попречило обаче на Филип V
Македонски да се заеме с продължителнп и, като се видяло,
неособено перспективна военни операции, насочени на изток
от Македония. Без да можем да се спираме тук на войните на
Македония срещу дарданите, един многочислен племенен съ-
юз от предимно илирийски произход, тук ще споменем съвсем
накратко само военните действия на Филип V срещу княжество-
то на медите, което било разиоложено най на запад от всички
тракийски княжества по снова време.
Първнят военен конфликт между Македония и медите из-
бухнал през 211 г. пр. и. е., когато Филип V иавлязъл в Тракия
с цел да накаже медите заради тяхната „дързост“. „Дързост-
та“ па медите се състояла в това, че те разширили своята те-
ритория на югозапад в поречието на р. Астибос (дн. Брегалнп-
ца), п то в областите, конто били населени главно с техии ед-
ноплеменпици. Медите се опитали да се разширят и на запад,
към Пеония. За македонския владетел медите както тогава, та-
ка и по-късно (през 207 г. пр. н. е.) били най-несигурнп и опас-
ни от всички източни съседи на Македония и затова той се за-
ел да ги „обезвреди“ или най-малкото да ги отслаби и сплашн.
За целта Филип V предприел с голяма войска поход в техните
земи, през време на който обсадил ш Ямфорина — тяхната сто-
лица. След продължителна обсада, по време на която нейните
защитники проявили иеобикновена храброст и издръжливост,
той успял да я превземе. Военните действия на Филип V сре-
щу западните траки не завършили с победа за Македония. Не-
говият приемник Персей трябвало отново в началото па II в.
пр. н. е. да воюва в Тракия.
ИЗТОЧНАТА ПОЛОВИНА НА ТРАКИИСКИТЕ ЗЕМИ
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА III
И В НАЧАЛОТО НА II В. ПР. Н. Е.
До преди малко повече от две десетилетпя и по-
ловина в исторпята на траките през указания в заглавието на
този параграф период е имало голямо бяло петно. То можа да
се запълни благодарение на данните от няколкото важни гръц-
131
ки надписа, открити по днешното българско крайбрежие на Чер-
но море. Малко по-късно се добавиха някои епиграфски наход-
ки и от румънското Черноморце. От тези надписи лийто текст
за съжаление в повечето случаи не е напълно заг лен, се узнаха
нови факти от историята на Черноморска Тр/дая през късно-
елннистическия период. Узна се например <е през указания
период Селевкидпте начело с Антиох II и Антиох III (Велики)
са се стремели да разширят по тези места своята власт.
Пак от гръцки надписи, пронзхождащи от началото иа II в.
пр. н. е., се вижда, че за разширяването и укрепването на свое-
то влияние по тракийския бряг на Черно море, пък и в неговия
хинтерланд, се грижели и владетелите на Понтийского царство
(на южния бряг на Черно море) начело с цар Фарнак I.
Успоредно с набелязаното развитие по западния бряг па
Черно море и в хинтерланда съществували няколко тракийски
княжества, респ. „царства11. Някои от тези тракийски княжества
пграели, макар и за не много продължително време, известна
__роля в международната политика през втората половина на III
и през Н_д. пр. н. е. Такъв бил случаят с княжеството на меди-
те и с~царството на Котис. Подобно политнческо развитие се
наблюдава по същото време и в хинтерланда на. Черноморска
Тракия. Пак от гръцки надписи, открити на мястото на някогаш-
ните гръцки колонии Месамбрия и Истрпя, се узна, че към сре-
дата на III в. пр. н. е. въпросният държавообразувателен про-
цес бил в ход както на запад и юг от днешния Бургаски залив,
така и на запад и североизток от Истрия. В първня случай ста-
ва дума за Астейското княжество, което в пзворите се нарпча
даже царство. Неговата столица се нампрала в Бизие (дп. Ви-
за), а западната му граница обхватала части отднешните Ста-
розагорски и Ямболски окръзи. Изглежда, че в.тпянпето па Ас-
тейското княжество се засилило по време на владетеля Сада-
лас. Вторият случай се отнася до княжеството или „царството11
на гетския владетел Залмодегикос, чиито предели не са устано-
вени с абсолютна сигурност. Във всекн случай влиянието в Зал-
модегикос в Истрия било силно, а неговите владения и влия-
ние се простирали далеч на запад и североизток, като на време-
на минавали и на север от делтата на Истър.
Както се вижда от твърде фрагментарно запазените остатъ-
ци в XXVII книга на Полибиевата „Обща история11, подобно
било политического развитие и във вътрешността на Тракия.
Имам пред вид царството или княжеството на онзи Котис, за
когото вече стана дума и чиито редки качества Полибий хва-
ли извънредно щедро, очевидно защото Котис станал съюзник
на римляните, след като те окончателно разгромили, както ще
видим, последний македонски владетел Персей (168 г. пр. н. е.).
132
ПО-НАТАТЪШНИ ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ
НА МАКЕДОНЦИТЕ В ТРАКИЯ
Антигонидите подобно на другите елинистически
монархии се стремели да разширят своята власт вър.ху егей-
ската зона на Тракия. За тази цел те трябвало да изтласкат
оттам със сила Птолемеите. По времето на непълнолетния още
Птолемей V Епифан Филип V се съюзил с Антиох II с цел да
подели с него отслабналото царство на Птолемеите. В тайния
договор, сключен за целта (203—202 г. пр. н. е.), се предвиж-
дало, както изглежда, гръцките градове по егейския бряг на
Тракия да станат владение на Филип V. Разбира се, че тези
амбициознп планове на Филип V по егейския бряг на Тракия,
конто той започнал да осъществява с неприсъща за него после-
дователност и системност, го противопоставили неизбежно на
Рим и по тези места. Това довело до Втора Македонска вой-
на (200 г. пр. н. е.), конто завършила с поражението на Маке-
дония при Киноскефалс (197 г. пр. н. е.). По силата на мирния
договор Филип V трябвало да се откаже от всички завоевания
по егейския бряг на Тракия.
Тъкмо когато Втората Македонска война навлязла в реши-
телната си фаза и било ясно на чия страна ще натегнат вез-
ните, към владението на Тракийския Херсонес (а това значело
към владението на черноморските протоци и на част от Юго-
източна и Черноморска Тракия) предявил претенции Антиох III
(Велики). През 196 г. пр. н. е. той започнал успешни военни
действия, конто отначало го отвели и доста навътре в Тракия.
Действията на Антиох III били еднакво опасни както за инте-
рвенте на Рим, така и за Филип V. Работите дошли до война,
която завършила с поражението на Антиоховата армия при Тер-
мопилите (191 г. пр. н. е.) — поражение, предвестник на окон-
чателния разгром на войските му в Мала Азия (189 г. пр. н. е.).
Експанзията на селевкидските владетели в Тракия била спря-
на. Владенията им на Тракийския Херсонес Рим поверил на
своите верни съюзници Аталидите, владетелите на Пергам.
От казаното дотук се вижда, че римските завоеватели се ин-
тересували тогава главно от това, Тракийският Херсонес да се
намира в ръцете на техни изпитани съюзници, а елинските ко-
лонии по брега на Егейска и Пропонтийска Тракия да бъдат
по възможност „неутрализирани“.
Военните действия на римляните по време на войната сре-
щу Антиох III, конто се развивали до голяма степей в Егейска
Тракия, сепнали населението и във вътрешността на страпата.
То почувствувало, че след като се разправят с Македония и Си-
рия, римляните ще посегнат и върху него. Духът на съпротива
133
срещу римските завоеватели се пробудил с пълпа сила у тра-
ките и намерил своя красноречив израз в съгласуваното напа-
дение на няколко тракийски племена срещу римската войска,
конто се завръщала след разгрома на Сирия. Нападението би-
ло нзвършено през 188 г. пр. н. е. недалеч от гр. Кипсела (на
най-долното течение па Хеброс) и в него участвували племе-
ната, конто населявали Югоизточна Тракия начело с астите.
ТРАКИЯ ДО НЕИНОТО ЛРЕВРЪЩАНЕ
В РИМС КА В АС АЛИ А ДЪРЖАВА.
ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ
СЛЕД БИТ КАТ А ПРИ КИНОСКЕФАЛЕ
ДО ОКОНЧАТЕЛНИЯ РАЗГРОМ ИА МАКЕДОНИЯ
По време на събптията, конто се разпграли, до-
като траела войната на Рим срещу Сирия, Филип V се проявил
като верен съюзннк и „сътрудник1* на римляните при осъще-
ствяването на техните завоеватели!! планово. С това той паднал
както в очите на елинпстпческите държавп, така и в очите на
тракийското и на неелинското население на Балканский полу-
остров. Недостойного поведение на Филин V се обяспява до го-
ляма степей с неутолимата му жажда за територпалнп придо-
бивкп на изток от Македония, т. е. в Тракия. Филип V с пра-
во смятал, че е много допринесъл за победата на Рим, защото
му предоставил за стратегнческа база цялата територия на Ма-
кедония, откъдето римляните били в състоянпе да завършват
своите военни действия както срещу „размирния“ спартански
цар Набис, така и срещу Етолийскня съюз. Срещу тези значи-
телни услуги Филип V вярвал, че ще може да постпгнс амби-
циозните си планово спрямо Егейска Тракия, неосъществени от
злрщастния за пего изход от Втората Македопрка война. Като
награда за лоялността на македонский цар римляните му опро-
стили остатъка от коитрибуцнята (1000 талайта), конто му би-
ли наложили след сключването на мирння/Договор и освободи-
ли сина му Деметрий, когото те държали като заложник...
Непосредствено след завършването на войната със Сирия
римляните проявили известна толсраптност спрямо териториал-
ното разширяване на Македония за сметка на Етолпйския съюз,
но не и по отношение на разширяването н по егейскпя бряг на
Тракия по посока на черноморските протоцп. Ето защо наско-
ро след споменатите отстъпки, конто направили на Македония,
римляните поискали от Филип V да евакуира онези градове в
Тракия и Тесалия, конто той завзел след 190 г. пр. и. е. Чаша-
та на търпението преляла и Филип V дал явен израз на наки-
пялото си негодувание чрез едно свое изказване пред сенатска-
134
та комисия. Особено впечатление правят думите му: „не всеки
ден е вечер!“. Не много след това (185 г. пр. н. е.) Филип V
трябвало да претърпи нови унижения при преговорите с рпмля-
нпте и техните съюзницн.163. Сега не му оставало нпщо друго
освен да се заеме енергично с превъоръжаването на македон-
ската войска. Очевидно по това време македонската държава
страдала от още по-голяма лнпса на население, отколкото пре-
ди това, защото Филип наредил покрай другото и едно масово
прннудително заселване на македонските земи с траки. С „траки
и варвари“164 били заселени тогава и голяма част от гръцките
колонии по егейския бряг, като гръцкото население било при-
пудително преселено в долината на р. Аксий (Вардар). С дру-
ги думи, и в дадения случай демографският, а то значи и воен-
ннят потенциал на Тракия, продължавал и в началото на 11 в.
пр. и. е. да бъде значителен и превъзхождал населението в Ма-
кедония и в Гърция по численост и гъстота.
ПОСЛЕДИМТЕ ПОХОДИ НА ФИЛИП V
ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА ТРАКИЯ
След като се иодготвил за война, през 184 г. пр.
и. е. македоискпят владетел сметнал, че часът за решителии
действия в Тракия е настъпил. Честолюбпвите му планове на
егейския и пропоитийския бряг ла Тракия били обаче осуете-
ии и през 185 г. пр. н. е. той се насочил към онази част от зе-
мпте на тракнте, конто били разположени между Родопите и
Стара планина. През 184 183 г. пр. н. е. Филип V предпрпел
голям поход във вътрешността на Тракия. По време на този
поход Филип V можал да превземе и гр. Филипополис (дн.
Пловдив) конто отдавна вече се нампрал в ръцете на траки-
те. Този успех на македонский владетел се оказал обаче твър-
де краткотраен, защото траките, незачитайкп своя договор с
македонците, наскоро след това сложили отново ръка на важ-
ния град. Очевидно тогава Филипополис не бил особено силно
укрепен, а гарнизоньт, оставен за неговата отбрана, не бил до-
статъчно мпогоброеп. Не по-трайни били резултатите от завое-
вателните действия на Филип V и срещу един от най-силните
п многоброинн по опова време тракийски племена: одрисите, бе-
сите (в Средна Тракия, главно в днешните Пазарджишки и
Пловдивски окръзи) и западнотракийското племе дентелети
(главно в днешното Кюстеидилско поле). Изглежда. че към
182 г. пр. н. е. македонският владетел преустановил военните
действия срещу споменатите племена, за да ги продължи през
следващата година — тоя път отново срещу медите. Сега Фи-
лип V потеглил от гр. Стоби (педалеч от Градско на Вардар),
135
нахлул в земята на медите и ги разбил, като този път превзел
и другия техен племенен център — гр. Петра, който се намирал
може би в дн. местност „Кожух“, недалеч от гр. Петрич. От зе-
мята на медите Филип V потеглил на североизток, като преко-
сил пустинните области между областите на медите (Медика и
Хемус) и стигнал до подножието на последната планина. По
време на този поход Филип V предприел и своя пресловут из-
лет „до най-високия връх на Хемус“, от който можел да се ви-
ди и Дунав. Според тогавашните представи на хората по доли-
ната на Дунав водел най-краткият път към Запад и Филип V
си мислел, че ако използува този път, ще може най-бързо и най-
ефикасно да заплати Италия. Преди да предприеме похода, Фи-
лип V установил отношения с бастарннте. едио многолюдно, но
примитивно и войиствено келтско(?) племе, което по това вре-
ме се било придвижило откъм северозапад към най-долното те-
чение на Истър. Филип решил да използува бастарннте срещу
дар да ните, вековните врагове на Македония и затова сключил
с тях военен съюз и ги склонил да се заселят близо до северна-
та граница на Македония. По този начин Филип V улеснил нав-
лизането на бастарннте в Тракия, конто, откъдето минавали,
плячкосвали и всичко опустошавали. И чрез тази стъпка Фи-
лип V доказал, че в своята външна политика той бил в плен на
нереалистичната идея да подготви и предприеме поход на отмъ-
щение срещу Рим. Бастарннте навлезли в Тракия в навечерие-
то на смъртта на Филип V, но трудностите, конто възникнали
в резултат на нахлуването им, и опасностите, конто криело тях-
ното оставане, се проявили в пълна сила и при наследника на
Филип V — Персей.
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ ПОХОДИ
В ТРАКИЯ И ПО ВРЕМЕТО НА ПЕРСЕИ
Последните години от живота на Филип V би-
ли дълбоко помрачени от трагедията в неговото семейство, пре-
дизвикана от свадата между неговите синов^ Персей и Демет-
рий. При развръзката на тази семейна драма се намесили и се-
риозни външнополитическп съображения. Деметрий минавал за
привърженик на една проримска политика на Македония, дока-
то Персей, подкрепен от баща си, бил враждебно настроен към
Рим. След като Деметрий бил физически отстранен, на маке-
донския престол стъпил Персей.
И при този владетел Тракия продължавала да бъде един от
най-важните обекти на македонската външна политика. Персей
се постарал да си осигури за съюзник тракийския владетел Ко-
тис, който и тогава минавал за изпитан приятел на Македония.
136
Това било необходимо на Персей, за да се гарантира сигурно-
стта на северната граница на Македония по време на решител-
ната битка с Рим, за която той се готвел най-ревностно. Мла-
дият македонски владетел държал много и на това да спечели
приятелството на Бизантнон, от което се вижда, че и той подоб-
но на своя баща имал определени аспирации към черноморски-
те протоци, а в по-далечна перспектива и към цяла Южна Тракия.
В навечерието на Третата Македонска война (171—168 г. пр.
и. е.) и в течение на цялата война тракийският владетел Котис
бил на страната на Македония, макар че на края на войната
той не споделил нейната горчива участ. Не само повечето ели-
ни, но и голяма част от траките и другите негръцки народности
на Балканский полуостров съзнавали още предн окончателния
разгром на Македония в битката при Пидна, че Македония за
тях представлява единствената реална опора срещу римското
господство. За съжаление обаче нито елиннте, нито траките
били напълно единодушии пред надвисналата над полуострова
заплаха, а това улеснило извънредно много по-нататъшните
стыжи на римската политика и в тази част на античния свят.
През 168 г. пр. н. е. станала при Пидна решителната битка
между римский пълководец Луций Емилий Павел и Персей. Ма-
кедонската държава била унищожена. Онези тракийски земи,
конто се намирали между Струма и Места, заедно с градовете,.
селата и някои съседни области, населени с траки, били вклю-
чени в пределите на една от четирите области, на конто била
разделена Македония. От поражението на Македония би тряб-
вало да се сепне цяла Тракия. Че широките народнн слоеве в
Тракия схванали ссриозността на положението и че техннят дух
за борба срещу завоевателите бил несломим, убедително по-
казват народните въстания, конто пламнали в Македония и об-
зели обширни области в Тракия. Особено характерно в това от-
ношение е въстанието, предвождано от Андриск, или т. нар. още
Псевдофилип. Някои момента от разгрома на това въстание по-
казват, че племенната ръководна върхушка на траките не мог-
ла даже и в тези върховни моменти да преодолев своя сепара-
тизъм, а някои племенни първенци, за да „запазят кожага си“,
предали най-подло вожда на въстанието на римляните. Въста-
нието на Андриск (Псевдофилип) послужило, като сигнал за
римските завоеватели да унищожат и последните следи от са-
мостоятелност и автономия в Македония и да я превърнат през;
148 г. пр. н. е. в римска провинция Македония със столица Те-
салоника (дн. Солун).
137
УЧРЕДЯВАНЕТО НА ПРОВИНЦИЯ МАКЕДОНИЯ
Към образуваната през 148 г. пр. н. е. провин-
ция Македония били включенп още Илирия п Епир. С това
римските завоеватели показали: че желаят да положат здрави
основи на своята власт на Балканите; че в момента за тях от
особена важност било да установят посредством своите запад-
нобалканскп владения сигурна съобщителна връзка между Или-
рия, Македония и Мала Азия или, с други думи, между Ита-
лия и Близкня пзток. За да осъществят намеренията си, римля-
ните трябвало да добият спгурен контрол и върху оная част от
пътя, конто свързвал крайбрежнето на Илирия през Македония
с черноморските протоци (става дума за прочутата via Egnatia),
който мпнавал по самия бряг на Егейско и Мраморно море, т. е.
поюжипте брегове на Тракия. По снова време обаче римските
завоеватели имали да решават много по-тежки проблеми в Ис-
пания и в Картаген. Ето защо, след като римляните турили
ръка на Македония, те не продължили своите завоевания на се-
вероизток към Тракия, а на първо време се задоволилп да уре-
дят нещата в Македония, като съзтадат едва васална държа-
ва. Условия за подобно, макар п временно, „уреждане“ на не-
щата пмало п в Тракия. За исторического развитие в централ-
ните области на тази страна, конто играелп важна роля в жи-
вота на някогашното Одриско царство, има извънредно малко
конкретни сведения. Значително повече се знае за историческо-
го развитие в югоизточнпте области на Тракия. Имам пред вид
снова, което се узнава от писмепите извори за управленнето на
тракийския княз Диегил и на неговия вин Зпбелмий. Тяхното
княжество възнпкнало на племенната територпя на тракийскп-
те|Кенп| (Katvoi) и се простирало, когато било най-силно, зна-
чително на изток от течението на р. Ергин. По този начин те-
риторията на кенското княжество опирала на юг до владенията
на пергамските владетели (т. нар. Аталиди на Тракийския Хер-
сонес, конто били тясно евързанп с Рим). За да могат да оце-
леят, кените се съюзпли с вптннскнте владетели в Западпа Ма-
ла Азия, а това естествено ги смразпло още повече с Аталпди-
те. Отношенията между това тракийско княжество и Пергам ста-
нали отношения на открнто и постоянно враждуване. Въпреки
че Диегил и неговият син Зпбелмий са представенп в античного
писмепо предание по понятии причини като безчовечно суровп
и жестоки владетели, не можем да не отбележим, че във воеи-
ните си действия срещу Пергам Диегил проявил немалко уме-
ние. Изглежда че освен устремен нападателен дух, който кени-
те проявили срещу римската войска, която се връщала от Ма-
138
ла Азия след завършването на Сирийската война, те притежа-
вали и обсадна техника. Така може да се обясни и превземане-
то на някои ел кинетически крепости на Тракийския Херсонес
от кените.
Както тези, така и някои други събития дали повод на рим-
ските завоеватели да включат Тракийския Херсонес и евързана-
та с него крайбрежна ивица на Тракия в провинция Македония.
Тази стъпка на Рим след анекснята преди това на Пергамско-
го царство била от гледна точка на военната стратегия благо-
разумна. От политически гледна точка обаче тя се оказала не
особено благоразумна. Оттогава насетие именно зачестили в
нродължение на десетилетия ожесточените военни схватки по
северната граница на провинция Македония срещу нейпите бун-
товни тракийски съседи. Тук бяхме могли да споменем много-
бройните нападения на медите и особено нападението им през
117 г. пр. н. е. Тогава в пего взели участие и даителетите, дар-
данпте и келтските скордиски. Ударът бил насочен срещу Со-
[унския залив и Тесалоиика, както и срещу околните градове,
конто с голяма мъка удържали напора на „варварите“. Около
десет години по-късно (107 г. пр. п. е ) носледвало нападението
на бесите и на други тракийски племена, между гях вероятно
и медите, като към тях се присъединили отново скордискпте. На
падателите стпгнали чак до Средна Гърция. За това известява
един надпис от светилището на Аполон в Делфи от 107 г. пр.
и. с., в който се казва, че римските войски под командуването
на проконсула Марк Минуций нанесли поражение на бесите и
па другите споменатн племена. От надписа се вади заключение,
че решптелната битка се развихрила пякъде по средното тече-
ние на р. Хеброс.
139
XI. ТРАКИТЕ В РИМС КО ВРЕМЕ
Основната характерна черта, която отличава по-
литического развитие във вътрешността на Тракия и по нсйнп-
те морски брегове през последните няколко десетилетия на II
и през I в. пр. н. е., е изострянето на икономическата криза (ха-
рактерна и за развитието в късноелинистическия свят), изостря-
нето на взаимоотношенията между траките и гражданите на
елинските колонии по техните брегове и влошаването на взаи-
моотношенията между отделните гръцки колонии по бреговете
на Тракия. Всички тези явления са отразени в много писмени
надписи главно от Черноморието и егейското крайбрежие на
Тракия, конто в науката се наричат най-често проксенийнн дек-
рета. От тяхното съдържание се вижда, че в елинските градове
по това време съществувал рязък контраст между бедного и
обедняващото мнозинство и плутократичното малцинство, че
често настъпвал недоимък и липса на храни и тогава жителите
на градовете прибягвали до финансова и материална подкрепа
от своите богата съграждани.
Изострянето на отношенията между траките и гражданите
на елинските колонии по техните брегове е онагледено също така
ярко посредством редица надписи, както и от Полибиевата „Об-
ща история". Особено поучителни в това отношение са сведе-
нията за враждебните взаимоотношения между траките и граж-
даните на гр. Сеет на брега на Тракийския Херсонес, залазили
се в един голям гръцки надпис.
И пай-сетне накратко за влошените взаимоотношения между
гръцките колонии по бреговете на Тракия. Струва ми се, че осо-
бено характерно в това отношение са сведенията за военния кон-
фликт между Аполония и Месамбрия, който избухнал през пос-
ледните години на II в. пр. н. е. заради солниците при гр. Ан-
хиало. Тези сведения се съдържат в един надпис от Хистрия в
чест на гетския княз Залмодигикос. Хистрия се притекла със
свои флотски единици на помощ на своята „сестра" Аполония.
Почти по същото време се изострили отношенията между Хи-
стрия и нейните гетски съседи.
Първата облает, в която стъпил кракът на римския завое-
140
вател, бил Тракпйският Херсонес. Тази стъпка на римските за-
воеватели показала, че заплахата н срещу вътрешността на
Тракия станала съвсем реална. Стъпили веднъж здраво на Тра-
кийския Херсонес, римляните могли да стиснат като в клещи
не само областите от тракийските земи, конто се намирали на
юг от Родопите, но да насочат ненаситния си взор и към земи-
те, конто се намирали на север от планината. Събитията, конто
се разигралн малко по-късно в източната половина на Балкан-
ский полуостров, показват, че наистина при своето проникване
в тракийските земи римляните откачало използували посоката
юг—север. Едва по-късно те използували за същата цел поре-
чието на Дунав, т. е. посоката запад—изток.
Тъй като елинските колонии не могли да намерят сигурна
защита срещу римляните в лицето на многобройните, но слаб»
тракийски княжества, елинските колонии по западния и север-
ная бряг на Черно море намерили временна закрила в лицето
на понтийския владетел Фарнак I и на неговпя внук Митридат
VI Евпатор. Той образувал силна коалиция с център в гр. Си-
нопа (столицата на Понтийското царство), която да възпре рпм-
ската експапзпя в Мала Азия и в другите черноморски страни.
В коалицията били включеии почти всички елинскн колонии на
брега на Черно море и някои тракийски племена, като например
медите. Известно е обаче, че още предшествениците на Митри-
дат VI поддържалп връзки с други тракийски племена и наби-
рали наемнически отряди за тях. Във всеки случай във време
на Първата Митридатова война (89—85 г. пр. н. е.) срещу рим-
ляните се сражавало и голямото тракийско племе меди. В хода
на военните действия през 87 г. пр. и. е. римските войскн под
командуването на Сула успели да навлязат в Струмската доли-
на и да вземат връх над медите. Суровите мерки, конто Сула
взел срещу храбрите меди, показват, че той сериозно се е опа-
сявал от технпя военен потенциал и от техните качества на бой-
цп. За да отслаби медите, Сула наредил голям брой мъже и
младежи, годни да носят оръжие, да бъдат отведени в робство.
Иап-вероятно по време на тези военни действия заедно с други
заробени меди да е бил отведен в Италия и Спартак. Там този
бележит със свопте морални, интелектуални и физически каче-
ства син на древна Тракия бил продаден на ланиста Лентул
Батиат, който притежавал голяма гладиаторска школа165 в гр.
Капуа (Кампания). По време на престоя си в капуанската шко-
ла Спартак усъвършенствувал своите редки физически качества
и проявил своя интелект и завидни организаторски способности.
Тук именно той подготвил и възглавил най-голямото въстание
иа робите в древността. Въстание, което разклатило много по-
141
сериозно основнте на римскою робовладелско общество, откол-
кою да кажем съзаклятието на Катилина. По време на въста-
нието, което бушувало повече от три години, неговпят организа-
тор и водач се проявил и като един от най-бележитпте пълко-
водци на древността.
Римляните схванали, че за да имат „спокойствие14 в Македо-
ния, трябва да отслабят и сплашат на първо време ионе непо-
корннте тракийски племена. Римският наместник в Македония
Алий Клавдий Пулхер през 78—76 г. пр. н. е. извършнл ред опе-
рации без особени резултати срещу планипскпте траки, конто
насслявали Родопите. След смъртта на Пулхер, новият консул
Гай Скрибоний Курной, идвайкп от Дирахпй п движейкп се по
via Egnatia започнал голямата т. нар. Дардаиска война, която
траяла до 73 г. пр. и. е. В хода на войната рпмските войски при
своею напредване па север навлезли в плсменната терптория
на мизнте, конто тогава живеели по двата бряга на р. Тимок.
С други думи, Гай Скрибопий Курион бил първпят римски пъл-
ководец. който при своето напредване на тракнйска земя стиг-
нал до Дунав.
Когато ударил часът за решителния двубой между Рим и
Митридат VI — по това време се водела Третата Митридатова
война (74 67 г. пр. н. е.), римляните сметнали, че е време влия-
нието на Митридат, или па т. нар. от някои ученп „мптрпдати-
зъм“, да бъде изкоренепо окончателно и от тракийския (запад-
ная) бряг на Черно море. С тазп задача римският сенат нато-
варил Марк Теренции Барон Лукул, брат на Луций Лициний
Лукул. Нему било поверено командувансто на операциите сре-
щу Митридат на главния фронт — Мала Азия. Без да прптежа-
ва особени способности, Марк Теренций Барон Лукул в каче-
ство™ си на проконсул в Македония през 72—71 г. пр. н. е. ус-
пял да смаже с многобройна войска съпротивата на бесите в
Тракия и да стигпе до Черно море. Той превзел и градовете Ка-
биле и Ускудама. Останалите тракийски племена тогава не би-
ли в състоянпе да окажат серпозна съпротива на римляните.
След това Лукул превзел една подир друга елпнските колонии
на брега на Черно море и по този начин „изкоренил" Митрида-
товото влияние в тях. Аполоння оказала упорпта съпротива па
завоевателите. Градът бил превзет с щурм. а след това разгра-
бен и опожарен. Неговата гордост и главна украса — прочута-
та в аптичността статуя на Аполон-Лечителя, дело на Кала-
мис, била отнесена в Рим.. .
Операциите, проведена под командуването на Лукул в Тра-
кия, били от технически гледна точка образец па тогавашното
военно изкуство на римляните. Тези операции не донесли на по-
142
бедителите обаче очаквания политически ефект. Духът на съп-
ротива се чувствувал и у онезп тракийски племена, конто оста-
вили незасегнатп от ударите на Лукуловите легиони. Десетн-
па тодпни по-късно, когато за наместник в Македония и окупи-
рапата част от Тракия бил изпратен Гай Антоний Хибрида, те
се вдигнали на борба.
Хибрида предприел отначало поход в североизточните обла-
сти па тракийските земи. Той постигпал известии успехи пове-
че чрез изнудване и грабителство, отколкото със силата на свое-
то оръжие. Когато се натъкнал на бастарните, недалеч от Хи-
стрпя, той претърпял срамно поражение и едва се спасил с бяг-
ство. Знамената на няколко римски легиони падналп по време
па боя в ръцете на бастарните. Поражението, нанесено на рим-
ското оръжие при Хистрня, имало мощен отзвук и веред тра-
кнйскпте племена. Изворите съобщават, че две годинп след по-
ражението на Хибрида Гай Октавий, бащата на бъдещия Окта-
виан Август, водил напрегнати сражения срещу бесите в Тра-
кпя (59 г. пр. н. е.). През 57 г. пр. н. е. враждебните действия
срещу траките започпалн отново. Римскпте легиони били коман-
дувани от наместника на /Македония Луций Калпурннй Пизон,
тъет на Гай Юлий Цезар. Операциите на Пизон срещу траките
били още по-неуспешни от операциите на Гай Октавий. Освен
бесите в борбата срещу римляните се намесили и дентелетите.
Траките премннавали този път от отбрана към нападение. Пи-
зой се оказал неспособен военачалник. При своето напредване
на юг тракийските войски стнгналп чак под стените на Теса-
лоппка (Солун) и по думите на Цицерон (голям противник на
Пизон), станало нужда да се укрепява отново дори акрополът
на този град.
ГОЛЯМОТО ЦАРСТВО НА БУРЕБИСТА
И НЕГОВИЯТ КРАП
Непосредствено след поражението на Хибрида в
Североизточна Тракия изникнало, макар и временно, северно
от долното течение на Дунав обширного и мощно царство на
тракийските гети. Под егидата на Буребпста гетското царство
се разпростряло чак до долното течение на Днепър. В негови-
те южни предели, макар и временно, влизали голяма част от
днешните севернобългарски земи. При своето стихийно напред-
ване на юг, напредване, което имало характер на опустошава-
ща лавина и протекло главно по брега на Черно море/ Буреби-
ста стигнал чак до Аполония. Както този град, така и всички
други елински колонии на север от него, конто паднали в ръце-
те му. пострадали чувствително.
143
Царството на Буребиста имало обаче кратък живот. Даже
и гетите, конто били основного племе в неговото царство, се със-
тояли от много по-малки племена, конто се намирали на раз-
лична степей на социално-икономическо, политическо и култур-
но развитие. Буребиста станал жертва на едно съзаклятие и
паднал убит към края на 45 или в началото на 44 г. пр. н. е.
Неговото убийство предхождало само с няколко месеца убий-
ството на Гай Юлий Цезар. След смъртта па Буребиста негово-
то царство отново се разпаднало бързо на отделните племена,
от конто било образувано. То се оказало една от онези държа-
ви-наследиици на някогашното Одриско царство, която била
много по-нестабилна и по-краткотрайна от него. Това обстоятел-
ство улесннло играта с римската дипломация, която започнала
наскоро след това по тези места. Въпросните действия па рнм-
ската дипломация били всъщност подготовка „отдалеч“ за уч-
редяването на римските провинции Мизия и Тракия. Необходи-
мо е обаче да се подчертае, че при „уреждането" на тракий-
ския въпрос римляните се съобразявали с обстоятелството, че
както Буребиста, така и останалите тракийски князе, конто се
намесили в перипетиите на Гражданската война, били почти
без нзключение на страиата на помпейанците. Те били против
Юлий Цезар, който пзлязъл победител от Гражданската война.
Гъй като в изложение™ се спомена не сайт) за бесите и ден-
телетите, но и за други тракийски племена, тук ще охаракте-
ризираме политическата и военната дейност само на един от
вождовете им — Садалас. Той бил, както изглежда, астейски
княз и се сражавал със свой контингент на страиата на Сула.
В един гръцки надпис от Одесос (Варна) се споменава за един
едноименен „цар на траките" (а не на одрисите) Садалас. ве-
роятно племенник на предишния(?). От падписа става ясно, че
терпторията, подвластна на този Садалас, се простирала на се-
вероизток от хинтерланда на Мраморно море до пределите на
тернторията на Одесос.
По време на битката при Филипп между Брут и Касий, от
една страна, и Октавиан и Антоний, от друга страна, князът на
тракийското племе сапеи Раскупорис се сражавал на страиата
на Брут, докато неговият брат Раскос бил па противната стра-
на. Преди втората битка при Филипп обаче Раскупорис се от-
метнал от Брут и благодарение на посредничество™ на своя
брат получил прошка от победителя.
Тракййските князе заедно със своите контингента играели
известна роля и по време на голямата битка при нос Ак-
ций (31 г. пр. н. е.). Почти всички князе начело с един Котис,
вероятно син(?) на споменатпя Садалас, както и техните сапей-
ски съплеменници, преминали своевременно на страиата на по-
бедителя — Октавиан.
144
ДЕЙСТВИЯТА НА МАРК ЛИЦИНИЙ КРАС
СРЕЩУ ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА
И след битката при Акций в земите на траките
не настъпило спокойствие. Още в 30 г. пр. н. е. бастарннте се
разбунтували и нахлули с няколко гетски и дакийски племена в
земите на мизите, трибалите и дарданите. На следната година
бастарннте успели да нахлуят по на юг в долината на Струма
и нападнали дентелетите, конто били тогава съюзници на Рим.
Това послужило за повод на тогавашния римски наместник на
Македония Марк Лициний Крас, внук на едноименния победи-
тел на Спартак, да предприеме голяма контраофанзива. Той
успял да отблъсне нападателите и да ги преследва чак до устие-
то на р. Циаброс (дн. Цибрица). На връщане от Дунав римска-
та войска, движейки се през Софийского поле, била нападната
от сердите. Същото я сполетяло и в Струмската долина — вой-
ската била нападната от дентелетите. През 28 г. пр. н. е. напа-
дението на бастарннте се повторило със същата сила. Повто-
рена била и контраофанзивата на Крас, който разбил бастарни-
те и убил собственоръчно техния племенен вожд. Римският вое-
началник успял да „закры ли" победата си на север чрез някои
допълнителни операции срещу тамошните тракогетски племена.
.- Крас нападнал и онези тракийски племена, конто населява-
ли долината на Хеброс. Това били главно бесите и някои тех-
ии клонове. По това време одрисите били съюзени с римляните,
докато по-голямата част от планинските беси били враждебно
настроени към Рим. Следвайки римската максима „разделяй
и владей", Крас отнел от бесите тяхното древно и прославено
светилище на Дионис и го предал на одрисите. Едновременно
с това Крас проявил особено благоволение към одрисите и пре-
ди всичко към техния владетел Котис, син на Садалас и По-
лемократия, когото той поставил и утвърдил за свой васал в
Тракия. Котис трябвало да гарантира реда и спокойствието в
Тракия. Оказало се обаче, че пито един от тракийските князе,
конто действували кате оръдия на римската политика, не би-
ли в състояние да осигурят реда и спокойствието в Тракия.
Приемникът на Крас в наместничеството на Македония Марк
Прим се видял по едно време принуден да предприеме военни
действия дори срещу одрисите. Това се случило през 22 г. пр.
н. е. Вероятно по време на тези събития загинал и споменатият
цар Котис. Събитията били предизвикани, както изглежда, от
династическите борби, конто кипели между съюзените одоиси
и асти срещу сапеите. Ръководните кръгове на сапенте претен-
дирали да издигнат на тракийския престол свой кандидат —
10 Траки
145
Реметалк. От запазените бегли бележки в античного писмено
предание (главно в „Аналите" на Тацит) се вижда, че сапей-
ският княжески род имал по това време значително по-^ляма
тежест от одрискня. По едно време Реметалк бил действител-
ният господар на положението в земите на траките южно от
Балкана. Той успял да разшири своята сфера на влияние чак
до долното течение на Дунав. Династическите крамоли в Тра-
кия не били всъщност от решаващо значение за исторического
развитие на страната, тъй като нито астейско-одриската, нито
сапейската династическа линия не намирали подкрепата на ши-
рокйте слоеве на тр а кйиското население
ГОЛЕМИ АНТИРИМСКИ ВЪСТАНИЯ НА БЕСИТЕ
ВТРАКИЯ
Васалното на Рим Тракийско княжество било
подложено на сериозни всестранни изпитания, конто ускорили
въстанията на бесите. Първото от тях имало по-скоро характер
на бунт, който не могъл да добие широк обхват и бързо било
потушено от войските на Марк Лолий, тогавашния проконсул (?)
на Македония. Но въоръжената съпротива на бесите не била
ликвидирана. Избухналото второ въстание наподобявало по
своята сила и обхват природна стихия. Въстанието избухнало
откачало на територията на бесите и се предвождало от Воло-
гез, главния жрец на бог Дионис. Това Дионисово светилище
било открай време светилище на бесите. И сега, както и в дру-
ги случаи, римските завоеватели действували, като се ръково-
дели от принципа „разделяй и владей". Те отнели Дионисовото
светилище на бесите и го дали на одрисите. Този акт па рим-
ските завоеватели бил замислен като „награда" за одрисите,
тъй като през 28 г. пр. н. е. те се подчинили „доброволно" иа
Рим. Това послужило като повод за избухването на въстание-
то, а светилището на Дионис се превърнало в иегов организа-
ционен център. Въстанието, което траяло пет години (16—11 г.
пр. н. е.), обхванало не само земите на бесите, но се разпро-
стряло и върху територията на съседните племена, та дори и в
земите на одрисите. То било действително масово народно въ-
стание, независимо че в подбудите за избухването му немалка
роля играел и религиозният фанатизъм на селските маси в Тра-
кия. Въстанието подействувало „заразително" и върху други
по-отдалечени племена, конто населявали Югозападна Тракия.
По време на въстанието Раскупорис II166, тогавашният цар иа
сапеите, който заедно със своя настойннк и чичо Реметалк I до-
бил от император Август през 16 г. пр. н. е. и властта над бе-
сите, паднал убит от тях по време на боевете, конто се водели
за завлядяването на тяхното светилище167, а Реметалк, без да
< помисли да се съпротивлява, избягал на Тракийския Херсонес
при римляните. Войските на тези двама римски агенти, макар
и въоръжени и обучавани по римски образец, преминали на
страната на въстаниците. Римските войски в Македония се ока-
зали недостатъчни, за да могат да се справят с въстаниците.
Ето защо в Македония бил изпратеи Луций Калпурний Пизон
с многобройна армия. Изглежда, че за целта били използува-
пи римските легиони, конто от по-рано били па гарнизон в Ма-
кедония. По-късно те станали част от гарнизона на римската
провинция Мизия. След продължителни и напрегнати сражения
римските завоеватели в петата година от избухването на въста-
нието успели да го удавят в огън и кръв.
ПОЛОЖЕНИЕТО В ТРАКИЯ КАТО ВАСАЛИА
И ПЕРИФЕРНА ДЪРЖАВА НА РИМСКАТА
ИМПЕРИЯ ДО 0БРАЗУВАНЕТ0 НА ПРОВИНЦИИТЕ
МИЗИЯ И ТРАКИЯ
Властта на Реметалк и Раскупорис II (докато
последният бил жив), конто станали „пазители" на реда и спо-
койствието в тракийските земи, се крепяла единствено на бла-
говолението и силата на техните римски сюзерени. Властта на
двамата се простирала от двете страни на Стара планина вър-
ху земи, отговарящи по обхват приблизително на земите на ня-
когашиото Одриско царство. Все пак предпочитанията на рим-
ските господари клонели повече към Реметалк. Това е засвиде-
телствувано и от монетите, конто Реметалк сякъл. На лицева-
та страна на тези емисии се вижда главата на този владетел
с легепдата на гръцки език „базилевс Реметалк", а на обрат-
иата им страна се чете имсто на неговия императорски покро-
вител „цезар Август".
След като въстанието било потушено и римского господство
се възстановпло, Реметалк бил върнат на власт. Властта му
се простирала от двете страни на Балкана. Този факт потвър-
ждава още по-нагледно предпочитанията, конто римляните има-
ли към него. След смъртта на Реметалк император Август пре-
доставил на неговия син Котис земите, конто му се падали „по
наследство", т. е. онези тракийски земи, конто били разположе-
ни южно от Хемус. На Раскупорис III, брата на Реметалк, кой-
то се бил проявил със своята опитност във военного дело, би-
ла поверена охраната на т. нар. Ripa Thraciae („Тракийският
бряг"), облает, конто отговаря приблизително на пространство-
147
то, включено между Черно море, долното течение на Думав
Стара планина и земите на изток от областта на трибалите (та-
ка наречената ,,Требалия“), приблизително до селището Димум
(дн. Белене) на Дунав. При това неравномерно разпределение
на земите на васалното, ио в#е пак дотогава единно Тракий-
ско царство, на Раскупорис III се паднала по-малката и по-бед-
пата част от тракийските земи. Котис бил „отличен** с южната
и по-богата част от Тракийското царство. В това несправедливо
процеднране на римляните се криела главната причина за враж-
дебната разправа, която по-късно избухпала между Раскупо-
рис и Котис, разпра, която оказала отражение върху по-ната-
тъшното съществуване на разделената на две васална държа-
ва Тракия. Раскупорис, който можел да се похвали със значи-
телните си заслуги към римляните при охраната на дунавскня
бряг, не могъл да се помири с неправдата, извършева спрямо
него. Той започнал да изпраща на юг от Балкана въоръжеии от-
ряди (у Тацит те се наричат „разбойнически шайки**), конто
разрушавали крепостите и другите укрепптелни съоръжения по
северната граница на „южното** княжество. Очевидно е, че с
течение на времето Раскупорис възнамерявал да нахлуё в юж-
нотракийските области и да сложи ръка на тях. Тези „аваигардии
схватки** се извършвали по време, когато Август бил умрял. II
при император Тиберий в Тракия останали в сила разпорежда-
нията на Август. Тиберий поискал от двамата тракийски вла-
детели настоятелно да изгладят не със силата на оръжнето, а по
мирен начин разногласията си. Разкупорис «баче, твърдо ре-
шен да осъществи плановете си, си послужил с една твърде
прозрачна хитрост. Той поканил своя племенник на преговори.
По време на едно пиршество обаче той го арестувал и оковал,
а царството му обсебил. Раскупорис побързал да отправн и пис-
мено послание до император Тиберий, в което го уведомявал,
че чрез своята акция той бил предотвратил голямо съзаклятие,
насочено срещу него. Същевременпо под предлог, че взема пред-
пазни мерки срещу едно нападение па бастарните от „север**,
той увеличил значително числото на своите военни сили. Тибе-
рий, който все още не искал да действува със сила въпреки
нанесения му от Раскупорис афронт, му отговорил с писмо (ре-
скрипт) в примирителен тйн. Той посъветвал Раскупорис да из-
прати Котис в Рим и самият той да отнде там и да се постарае
„да се оневини от непавистта и обвиненията в престъплевие“
(Тацит), натрупали се срещу него. По думите на Тацит „Рас-
купорис, след като се колебал между страх и гняв, предпочел да
бъде по-скорр обвинен в едно извършено докрай, отколкото в
едно наченато престъпление**. Ето защо той наредил Котис да
148
бъде убит, за да се освободи по този начин от един опасен сви-
детел, като представил нещата така, че Котис „предпочел доб-
роволно смъртта", т. е., че се „самоубил44. Даже и след това
коварно убийство император Тиберий залазил външно хладио-
кръвие, изпратил при Раскупорис Помпоний Флак, комуто то-
гава била поверена администрацията на Мизия. След дълги
увещания и най-щедри обещания Флак, който се намирал отдав-
на в приятслски връзки с Раскупорис, успял да го склони да
отиде под римски почетен съпровод в Рим. Озовавайки се на
римска територия обаче, „охраняван44 до преди това от римски
трибуни и центуриони, той бил арестуван и изправен на съд
пред сената. По време на процеса главната му обивинителка
била вдовицата на Котис — Антония Трифена, дъщеря на поп-
тийския владетел Полемон и на царица Питодорида. Тя била и
последната внучка по майчина линия на триумвира Марк Ан-
тоний. Процесът срещу Раскупорис завършил с неговото осъж-
дане и изпращане на заточение в Египет. Наскоро след това той
бил убит.
По време на тези събития в Тракия римската дипломация
действувала, както се вижда, още по-нечестно от Раскупорис.
След неговата смърт римляните могли да привлекат още по-
плътио тракийските земи към своята империя, без да ги анек-
сират напълно, защото кпязете, конто наследили тези земи, се
показали още по-мекушави и по-сервилни спрямо тях.
Сега Тракийското царство под римски надзор било поделе-
но между Реметалк, сина на Раскупорис, и децата на Котис.
Последните били обаче още малолетни и затова император Ти-
берий натоварнл с управление™ па онази половина на Тракия,
която им се падала, бившия претор Тит Требелен Руф. При по-
дялбата на някогашното Тракийско царство Реметалк, който
за разлика от баща си бил извънредно раболепен спрямо рим
ляните, бил възнаграден от тях. Той получил един широк пояс
земя южно от Хемус, като по този начин „иеговото44 княжество
било значително уголемено, докато частта. която била на деца-
та на Котис, била чувствително намалена. Тези действия на
римляните, както и безцеремонното управление на Требелен
Руф в южната половина на тракийските земи, „синхронизира-
ни“ със сервилното управление на Реметалк в северната поло-
вина на тракийските земи, предизвикали бурното негодувание
веред широките народни маси. То се засилило още повече и
през 21 г. от н. е. се изразило в съпротивата иа траките срещу
опитите на римляните да проведат набори веред тракийското
население за служба в помощиите части на римската войска.
Според Тацит („Анали44 III, 38) свободолюбивого и родолюби-
149
во тракииско население приело тези опити на римляните като
тежка обида. То не желаело да служи в римската войска да-
леч от родииата си. Връхната точка на бунтовния кипеж, от
който били обзети народните маси в Тракия, представлявало ма-
совото въстание, което избухнало през споменатата 21 г. от н. е.
„Койлалетите, одрисите и диите, силни племена, грабналн оръ-
жие под предводителството на различии водачи, конто били
еднакви помежду си само със своята малка известност (нисък
произход — бел. на авт.). Тази била главната причина, загдето
те не могли да обединят силите си за една страшна война" (Та-
цит, „Авали", III, 38). Към въстаниците се присъединили освеп
споменатите у Тацит племена и племената, конто населявали
долината па Марица и конто били клонове на одрисите. „Една
част от въстаниците — продължава Тацит( пак там — подбуди-
ла към въстание местного население по селата, а друга част от
тях провалила Хемус, за да разбунтува далечните племена.
Най-многобройните и най-добре обучените и подготвеии обса-
дили царя (Реметалк) и града Филипополис, който бнл основан
от Филип Македонски".
Тогавашният претор на Мизия Публий Белей побързал да
се притече на помощ на обсадения Филипополис с цял легион.
Той успял да пробие обръча на обсадата и да разбие траките,
конто обсаждали града. Реметалк, като се възползувал от раз-
ногласията, конто избухнали между траките, обсаждащи Фи-
липополис, успял да намери излаз и да се измъкне от още об-
садения град. Така било смазано въстанието на траките през
21 г. от и. е.
ВТОРОГО ВЪСТАНИЕ НА ТРАКИТЕ
Последвалото въстание било по-мощпо от пре-
дишното. То избухнало на територията на диите, конто открай
време се отличавали с любовта си към свободата и независи-
мостта. В Тракия диите бързо намерили свои съюзници срещу
римляните и срещу тяхното жалко оръдие Реметалк. Още пре-
ди да се вдигнат на въстание, траките евакуирали жените, деца-
та, родителите си, както и добитъка си в мъчнодостъпните скал-
ни укрепления и в планините (вероятно в Хемус и в Родолите).
По тези места се водили и сетните епични боеве между храб-
рите траки и превъзхождащите ги войски на добре въоръже-
ния и обучен римски завоевател. Тацит („Анали", IV, 46) ни е
оставил едно непостижимо по живост, картинност и дълбоко
трагичен патос описание. „Във времето на консулите Лентул
Гетулик и Гай Калвизий (26 г. н. е.) на Помпей Сабин бил при-
съден триумф, загдето сразил тракийските племена, конто во-
150
дили по планините суров и некултурен живот, а това увелича-
вало още повече тяхната упоритост. Освен техния нрав причи-
на за въстанието било и нежеланието им повече да търпят да
се провежда набор на техните най-яки синове за нашата вой-
ска. Траките били свикнали да се подчиняват даже и на царе-
те си само по своя воля. Дори и когато изпращали помощни
контингенти, те назначавалп свои команднри и воювали само
със съседните народи/
Преди да започнат решителните боеве, траките изпратили
свои пратеници при Попей Сабин. Повели се преговори, в хода
на конто пратениците положили немалко усилия да го уверят
, в своята лоялност и дружески чувства към Рим. Пратениците
заявили, че щели да спазват и занапред отношенията си към
Рим, стига само той да не ги товари с много бреме. В проти-
вен случай, „ако римляните искат да им натрапят робство като
на победени, те имали млади хора, оръжие и дух да защитят
своята свобода или да умрат. Едновременно с това те напомни-
ли за своите вкопани в скалите укрепления и заплашвали с
трудна, тежка и кръвопролитпа война** (Тацит „Анали**, IV, 46).
Римляните не приели предложението и концентрирали свои-
те сили към укрепилите се в планините траки. На страиата на
римляните били и Реметалковите военни части. Те се сража-
вали обаче само за плячка, проявявали разпуснатост, недисцип-
линираност и се отдавали на бездействие и пиянство. Това би-
ло добре дошло за въстаниците. Те изневиделица ги нападали и
избивали. Особено характерно е описание™, което Тацит („Ана-
ли**, IV, 48) ни дава за някои тактически похвати, конто траките
прилагали по време на боя: „Като схванали безгрижието на Реме-
талковите войници, траките приготвили два отряда. Единият
трябвало да връхлети отдалите се на грабеж Реметалкови вой-
ницп, а другият да атакува римския лагер, и то не защото се
надявали да го превземат, но за да не чуят римляните глъчка-
та на другого сражение, тъй като вниманието им ще бъде по-
гълнато от виковете, стрелите и опасността, на която самите
те били изложени."
Въпреки храбростта и издръжливостта, която въстаналите
траки проявявали, обръчът на обсадата около техните планин-
ски укрепления се затягал все повече и повече. Стеснявало се
и пространството, което обсадените отбранявали тъй мъжестве-
но. Оставал им само един извор, от който пиели вода, и зато-
ва нищо не ги измъчвало повече от жаждата. Заедно със за-
щитниците на това стеснено пространство „според обичая на
варварите** те държели затворен своя добитък, а сами измира-
ли порадн липса на храма. „Редом с техните се валяли и трупове-
151
те на хора, загинали от жажда и рани. Всичко това било замър-
сено с кървава гной, вопя и зарази" (Тацит „Анали", IV, 49).
Бедственото положение на храбрите защитници на планин-
ската твърдина се влошило на края още повече и от раздерите,
конто се появили в техните редове. Като внждали безизходно-
то си положение, един от тях били склонни да се предадат, дру-
ги да се самоубият, но да не попаднат в ръцете на врага. Име-
ната на предводителите на тези героични борци за свободата
на древна Тракия са се залазили у Тацит. Те се казвали Тар-
зас, Турезис и Динис. И тримата завършили своя достоен жи-
вот, като собственоръчно забили мечове в гьрдите си. По-голя-
мата част от мъжествените защитници на планината загинали
при отчаяния си опит да извършат пробив в траншеите. Само
един от водачите на въстаниците, който бил стар човек, се пре-
дал на римляните заедно с част от обсадените. Повечето от тях
били старци, жени и деца...
Така завършила тази епопея в историята на древна Тракия.
Даже и Тацит, който принадлежал към ръководните върхове на
римского робовладелско общество, не успял да прикрие свои-
те адмирации към свободолюбието и беззаветната храброст на
траките.
Съпротивата на народните маси в Тракия била смазана, а
окончателната анексия на тракийските земи била само въпрос
на време. Римските завоеватели били доводки от предателското
поведение на Реметалк и щедро го отрупали с почести. През
37—38 г. от н. е. по тяхно внушение той станал архонт в Атина!
Раболепието на този римски васал към неговите римски гос-
подари по едио време надхвърлило всякаква мярка и това пос-
лужило на някои придвории начело с неговата съпруга да орга-
низират съзаклятие и да го убият през 44 г. от н. е. Убийството
не облекчило положението на тракийското население. То пос-
лужило само за повод една година по-късно римляните да пре-
върнат васалното Тракийско царство в римска провинция Тра-
кия. Три десетилетия преди тези събития в днешна Южна Бъл-
гария голяма част от земите на траките на север от Балкана
заедно с немалка част от днешна Източна Сърбия били вклю-
чени в състава на римската провинция Мизия.
ТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМИ ЮЖНО ОТ ДОЛНОТО
ТЕЧЕНИЕ НА ДУН АВ — РИМСКИ ПРОВИНЦИИ
Тъй като почти до края на I в. от и. е. в орга-
ннзацията на провинция Мизия настъпили сравнително по-мал-
ко промени, ще се спрем иа устройството и развитието в рнм-
ската провинция Тракия. Преди да започнем обаче, не можем
152
да не отбележим някои промени, преднзвикани от римската
власт, и на север от Балкана, представляващи „увертюра11 към
пълната анексия на тракийските земи, и на юг от него.
Както отбелязах вече, след убийство™ на Реметалк III рим-
ского правителство сметнало, че е настъпнл удобният момент
да сложи край на привидпата досега самостоятелност на Тра-
кия. И в този случай римските войски действували методично.
Те започнали своите мероприятия в земите, населени с траки,
с отделянето на споменатата вече обширна облает Ripa Thraciae
от дотогавашиата тернтория на Тракийското царство. Сега тази
просторна облает била придадена към Мизия, въпреки че ней-
иото нме се залазило дори до началото иа II в. от и. е.
j Към провинция Тракия, в каквато било превърнато няко-
гашното Тракийско царство, била придадена неголяката край-
брежна зона, конто се намирала на изток от долното течение
на р. Нест. Тя самата се разпадала на многобройни стратегии
(военно-административни области), чиито наченки трябва да
се дирят може би и преди началото на елинистическата епоха.
Организацията на тези стратегии, както показва и терминът,
имала предимно военен характер. Много от тези стратегии от-
говаряли само понякога точно, а по-често приблизително на
обхвата на териториите, наеелявани от онези тракийски племе-
на, конто оставили своите имена и в нмената на самите стратегии.
Може би читателите на тези редове ще бъдат малко изнена-
данн, когато узнаят, че след учредяването и организирането на
римските провинции доста продължително време не се узнава
за почти никакви по-значителни вълнения или бунтове срещу
римската власт. Това не ще рече, че широките народни слоеве
на траките били доволни от римската власт и затова не се бун-
тувалн. „Успокояването" в Тракия и Мизия се дължало преди
всичко на раднкалните сурови мерки, конто римските завоева-
тели прилагали спрямо подчиненото тракийско население при
всеки негов опит да надигне глава срещу тяхната власт. Не е
без значение и фактът, че броят на тракийското население на
север и особено на юг от Балкана чувствително оредяло вслед-
ствие па военните действия, конто бушували на тракийска земя
по време на описаните големи пародии въетання. Струва ни се,
че няма да преувеличим, ако кажем, че население™ на някои
области в днешна Южна България, в долината на Марица и
особено на Тунджа били обезкървени. Знаят се случаи, при кон-
то голяма част от населението на едни от най-многолюдните
тракийски племена, за да се спасят от пълно изтребване, се
принудили да се преселят и заселят надалеч от своите първо-
начални поселища. Такъв е случаят с бесите, известна част от
153
конто вероятно по това време се преселили в Северна Доб-
руджа, недалеч от гр. Хистрия.
Имало обаче и друга причина за относителното „успокоява-
не“ в Тракия през I в. от н. е. И тук, както я в другпте провин-
ции на Римската империя, една немалка част от върхушката
на тракнйската племенна аристокрация в желанието си да за-
пази живота и соцпално-икономическите си привилегии влязла
в „разбирателство“ с чуждите завоеватели. През първите ня-
колко десетилетня и даже през целия I в. от н. е. на римската
власт в тракийските земи такива „сътрудници" били твърде по-
лсзни. Това се вижда от факта, че в няколкото гръцки падписа
от различии кранща на Тракия тъкмо от това време фнгурпрат
имената на тези представители на тракнйската аристокрация,
конто се ползували с доверието на римляните и заемали ръко-
водни постове както при двора на тракийските киязе-васалп на
Рим, така и в администрацията на споменатите вече стратегии.
ГРАНИЦИ И АДМИНИСТРАЦИЯ
НА РИМСКИТЕ ПРОВИНЦИИ МИЗИЯ И ТРАКИЯ
С превръщането на тракийските земи, южно от
долното течение на Дупав, в римски провинции северпата гра-
ница на провинция Мизия опряла на средното и долното тече-
ние на Дунав. На латински Дунав се наричал Danubius. В
древността реката била още по-пълноводна и затова тя била
не само важен воден път (особено в римско време), но и труд-
но преодолимо препятствие за вснчкн нападатели, конто се
опитвали да я преминат било откъм Панония (днешпа Унга-
рия), било откъм Дакия (дн. Румъния). Военните иужди п въз-
можности на Римската империя се оказвали в много случаи по-
големи от естествените защитен средства по нейнитс грапнцп.
Още с учредяването на провинция Мизия за римляните става-
ло ясно, че Дунав без други укрепителии съоръжения недоста-
тъчно гарантира сигурността на този сектор от северпата грани-
ца на империята нм. Последнего ясно проличало по време на
голямото въетание в Панония, а по-сетне и в Далмация. При-
чините за масово надигане на местннте племена срещу рнмскп-
те завователи били в основата си почти същпте, както и в Тра-
кия. И тук местного население било облагано с тежкп данъци
и на него не по-малко му тежали произвежданите от римляните
принудителпи набори за техните войни срещу маркоманите и
другите племена отвъд средното течение на Дунав.
Само три дни след като римските завоеватели празнували
победата си над въетаниците в Панония, в Рим се получило из-
154
вестието, че на въстание се вдигнали германските племена в
провинция Германия... Горчивият опит, който римските завое-
ватели набрали по северните граници на своята империя, ги на-
карал да бъдат особено предпазливи н да вземат необходнмите
предохрапнтелни мерки: увеличен бил броят и личнпят състав
на римските легиони, настапени още към края на I в. пр. н. е.
по долното течение на Дупав. Част от тях били придвижени и
по опзп отрязък от долното течение на Дунав, конто мпел бре-
га на Ripa Thraciae. Те получили задача, първо, да охраня-
ват тази част от северпата граница на империята от нахлува-
ппята на племената, конто населявали земите отвъд Дунав и
второ — да държат в подчинение местного население. Римски-
те легиони, конто били настапени на постоянни укрепени лагери
по деспия бряг на долното течение на Дунав при Ескус (дн. Ги-
гсн), Рациария (дн. Лрчар), Нове (дн. Стъклен), при Свищов,
Дуросторум (Силнстра) и др., ималп задача да поддържат в
добро състояние не само лагерите при тези селища, но и да из-
днгат и укрепяват още цял низ по-малки укрепления (касте-
лп), фортове, бойни и сигналпи кули. Между тях бил прокаран
дълбок ров, укрепен по цялото протежеипе па реката с палиса-
да. Така били устроена укрепената дунавска граница на Рим-
ската империя, която много често опирала до големи реки (Ду-
нав, Рейн, Ефрат и др.) и се означава в псторическата наука
и до дпес с латинския термин лпмеси180.
Така бил устроен и дунавският лимес, който бранел север-
ната граница на провинция Мизия. Както северпата граница на
Мизия, така и нейната вътрешна организация и администрация
не се отличавали съществено от организацпята на другите по-
граничпи провинции па Римската империя. Тези провинции се
смяталн, особено през началнпя период от своето развитие, за
„неумиротворепи“ провинции. Решаващата дума за тях имал ие
сенатът, а съответният император. Затова и администрацията
па тези провинции не само по лпмеса, но и във вътрешността
носела подчертан воепен отпечатък. За тях решаващата дума
пмал императорскнят наместник, който по правило бил воен-
но лице, както и командирите на римските лигиони, разположе-
ни по Дунав. Численпят състав на римските легиони по това
време бил обикновено многоброен. В състава на римската вой-
ска в Мизия по дунавския лимес влизали към 60 000 войницн
и офицери. Затова не е чудно, че тук именно в една доста ши-
рока ивица земя по доения бряг на долното и част от средното
течение на Дунав влиянието на римската култура и език (ро-
манизацията или ,,романизмът“) проникнало значнтелно по-ра-
но, отколкото на други места в древнотракийските земи.
155
За разлика от провинция Мизия, която към края на I в. от
н. е. била разделена на Долна и Горна, провинция Тракия не
опирала никъде по свонте граници до зони, пепосредствсно за-
с'трашени от „варварски14 нашествия. Затова тукашиите римски
гарнизони, взети заедно, едва ли достигали цифрите 2000 души.
В пределите на тази провинция не влизали Тракийскнят Хер-
сонес, който още в края на I в. пр. н. е. бил превърпат в импе-
раторски домен, т. е. в лично имение на римските нмператори.
По-късно, водими от стратегически и комуппкационни съобра-
жения, римските завоеватели дали на Тракнйския Херсопсс ста-
тут на отделпа провинция. От същнте съображенпя те дали осо-
бен статут и на такъв бележит и важен със своето местоположе-
ние гръцки полис като Бизантнон.
Севериата граница па провинция Тракия минавала, казано,
разбира се, най-общо, откачало по северипте склонове па Бал-
кана. В своя източеи сектор тя до времето па император Тра-
ян отивала толкова на север, че включвала градовете Нпкопо-
лис ад Иструм (дн. Ннкюп) и Марциапополпс (ди. Девня). Към
края на III в. от и. е. обаче северната граница на провинция
Тракия била преместена, общо взето, по билото па Стара пла
нин а.
Седалището на римската администрация, пачело па която
стоял откачало прокуратор, а по-късно, вероятно пак по време-
то на Траян, императорски легат с пропреторска власт, се на
мирало в гр. Перинт (по-късно Хераклея, дп. Ерегли) на Мра-
морно море. През II в. от и. е. в Тракия било учредено провип-
циално народно събрание — един вид „Ландтаг" — със седа
лище във Филипополис (Пловдив). Това съвсем не е случайно,
тъй като през II и първата половина на III в. от и. е. Филипо-
полис се разраснал и развил като един от пай-значителипте
градски центрове в източната половина на Балканский полу-
остров. Това убедително се потвърждава и от най-иовите архео-
логически находки в центъра на днешння Пловдив, и от пего-
вите тепета.
Чрез създаването на вътрешна, т. е. отсамдунавска, провин-
ция Дакия от император Аврелиан през последната четвъртина
на III в. от н. е. територията на Тракия на запад била чувствн-
телно стеснена. Тогава нейните значителии градове Пауталия
(дн. Кюстендил) и Сердика (София) били придадени към т. нар.
провинция Dacia Mediterranea (букв. „Средноземска", т. е.
Вътрешна Дакия). Столица на тази нова „Дакия" станала Сер-
дика.
156
РАЗВИТИЕТО НА ОТВЪДДУНАВСКИТЕ ТРАКИ
ПРЕЗ РИМСКО ВРЕМЕ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО
НА ЦАРСТВОТО НА БУРЕБИСТА
Както вече казахме и по-рано, основната маса на
населението на земите отвъд долното течение на Дунав — даки-
те и гетите — били от тракийски произход. Трябва, разбира се,
да се имат пред вид и разлнчнпте диалекти, конто съществува-
ли и в тракнйския език. Както изглежда, дакийският диалект
бил толкова различен от южпотракийския, щото някои учени
твърдят, че дакийският и тракийскпят били два различии езика.
След разпадането на Гетското царство, чийто обхват и мощ
не се оказали особено стабилни въпрекн личните качества на
Буребиста, в дако-гетскпя простор през втората половина на
I в. от и. е. се дошло до ново обедипяване на племепннте сили.
Този път процесът на обедипяване на отвъддунавските траки
се извършил под егидата на дакнйскня племенеп вожд, по-къс-
но цар Децебал.
Към края на I в. от и. е. Дакийского царство на Децебал,
под чиято егида се обединнлн дакнйскнте и значителна част от
гетските племена, се очертало като твърде опасен съсед за Рим-
ската империя. При набезпте, конто Децебал предприемал, за
да разшири и укрепи своята държава, топ не се поколебал да
премине и Дунав и да нападне Мизия. При тези военни дей-
ствия намерил своята смърт тогавашният римски наместник
(легат). Над цялата провинция надвиснала сериозна опасност.
Император Домициан потеглил лично на поход с главните сили
на римляните срещу даките, но неговият преториански префект
Корнелий Фуск го нзпреварил и нахлул в Дакия със сплите, с
конто разполагал. Той бил разбит и загннал на бонното поле.
Неговият приемник Тетий Юлиан обаче нанесъл поражение на
Децебал. По същото време император Домициан, комуто лнп-
свалн качества на далновиден политик н опитен военачалник,
се ангажирал с военнп действия и срещу германского племе све-
ви (маркомани), и с още по-многолюдните сармати. По време
на тези военни действия бил уншцожен цял римски легион в
Панония. Римските войски били сполетенн и от други бедствия.
При тези обстоятелства Домициан се видял принуден да
сключи мир с Децебал. Той се съгласил ежегодно да му изпла-
ща значителна парична сума и да му предостави ред превиле-
гии, между конто да постави на негово разположение голям
брой школувани техници, строителни работници, майсторн-оръ-
жейници и др. Договорът, сключен от Домициан с даките, бил
очевидна капитулация пред тях. За да прикрие неговата същ-
157
ноет пред широките кръгове на римского общество, Домициан
и съветнпците му имали наглостта да организират п отпразну-
ват през 89 г. от н. е. „триумф" над даките...
След насилствената смърт на Домициан през 96 г. от н. е. —
той паднал убит в резултат на заговор, в конто централната ро-
ля играеди неговата съпруга Домиция и трупа дворцови хора —
и след Краткого управление па император Нерва на римския
престол стъпил способният и енергичен император Траян. С не-
говата дейност в тракийските земи били евързани цял ред важ-
ни градостронтелни мероприятия, конто обхванали земите на
отвъддунавските траки.
Дейиостта на Траян па юг от долното течение на Дунав има-
ла особено в началото доста различен характер от неговата дей-
ност на север от долното течение на същата река. Не била ед-
наква и ролята, отредена на двата обширнп комплекса земи,
населени с траки. Докато тракийските земи па юг от долното
течение на Дунав заедно с днешна Североизточна Сърбня (т. с.
част от Горна Мизия) трябвало да служат като изходна база
за воепните действия на римляните по време на двете големн
Дакийски войни (105 и 107 г. от н. е.), севернотракийскнте земи
трябвало тепърва да бъдат не само завоюванн, но и да се бла-
гоустрояват. Затова, преди да започне военни действия срещу
даките, римского командуване грнжливо подготвило своите из-
ходни базн както в икономическо, така и във военностратеги-
ческо отношение. За целта много неголемп дотогава селища по
десния бряг на долното течение на Дунав, пък и във вътреш-
ността на Тракия, били съзнателно и целенасочено издпгнати
в значптелни за онова време градски цептрове. На Дунав бил
построен постоянен мост, по който прехвърлянето на римските
войскп се нзвършвало по-бързо и по-енгурио, отколкото по пон-
тонни мостове.
Други селища в Тракия, конто и преди това имали градски
облик, сега нарасналн няколко пъти и придобили много по-кра-
сив вид. Траян развил забележителна дейност и при основава-
нето на много нови градове. Някои от градовете в тракийските
провинции, основани или уголемени по времето на Траян, за-
почнали да се кичат с родовото име на императора — Улпнй. С
това се обясняват имепата на многобронннте селища в тракий-
скнте земи, конто наред със своего име носелп и епитета „Улпия".
Строптелната дейност на римляните в земите на траките по
времето на Траян е евързана с разширяването и усъвършеи-
ствуването на съобщителната мрежа. По това време били про-
караии пътища из такнва области, в конто до преди това въоб-
ще е нимало пътища. Няма съмнение, че пътната мрежа била
158
предназначена да служи преди всичко на военннте и на политн-
ческите цели па римляните и сравнително по-малко на техните
икопомически интереси. Тракийското население имало интерес
от тази пътна мрежа и от създаването на многобройни нови се-
лища от градски тип, защото те способствували за засилването
не само па вътрешнопкономпческите, но и на външноикономп-
ческите връзки на траките. Разширяването и усъвършенствува-
нето на пътносъобщителиата мрежа в тракийските земи способ-
ствувало, разбира се, и за по-бързото и по-лесно разпространя-
ване не само на материалните, по и на духовните блага. По те-
зп пътища проникнала сред траките и римската култура, об-
стоятелство с особено значение за засилване влиянието на ро-
манизма, респективно на елинизма, сред траките.
Дейността на римската власт в тракийските земи по времето
на Траян допринесла твърде много за издигапе равнището на
материалните производптелнп силн. Производство™ па изделия
за задоволяване нуждите на местното население не само се уве-
личило, но се получил значителен излишен продукт. Така се
засилило соцпалиото и пкономическото разслояване сред тра-
кпйското население. Несъмнено този процес бил налнце още в
предрнмско време, но тогава той бил в пачепкн и древнотракнй-
ското общество не могло да се развие като робовладелско об-
щество от класически тип. След като римските завоеватели ус-
пели да положат здрави основи на своята власт в тракийските
земи, местното население по силата на обстоятелствата било за-
ставено да се приспособява към римските производствени от-
ношения и постепенно да ги възприема. Това именно обстоя-
телство, съчетано с процеса на усилено строителство по времето
иа Траян, продължило, макар и с иамалени темпове, при него-
вия приемник — император Хадриан, и при Антонините. Посте-
пенно тракийското общество се превърнало от полуробовладел-
ско в общество от класически робовладелскп тип. За това раз-
витие способствували много обстоятелства. Едио от тях се съ-
държа в известния акт на римския император Каракала (т. нар.
Constitutio Antoniniana), с който владетелят в 212 г. от н. е.
обявил за римски граждани всички свободни жители на Рим-
ската империя. Няма съмнепие, че авторът на този акт го е из-
дал не от любое към поданиците си, а главно водим от мисъл-
та да увеличи броя на данъкоплатците в империята, за да се
напълни отново почти празната държавна каса. По този начин
Каракала очаквал да преодолее или иай-малкото да смекчи
острата икономпческа криза, от конто империята страдала от
дълго време. Без да можем да твърдим дали актът иа Карака-
ла постигнал очакваната цел, косвеио той допривесъл за уско-
159
ряване процеса на увеличаване на свободннте граждани на
Римската империя, както и на изравняване между населението
на провннциите. Тозп социално-нкономическп пронес неизбеж-
но водел към оформянето и назряването на робовладелското
общество от класически тип и в древнотракийските земи.
Друго обстоятелство, което също така способствувало за ус-
коряване на посоченпя току-що процес, както и на процеса па
развитие на културата, пък и за езиковото смешение, а по-къс-
но за ромаиизацията, било привличането па все по-голям брой
траки на служба в римската войска. Тсхният брой през I в. от
н. е. бил все още незначителен. В замяна па това обаче по вре-
мето на Траян и особено след него числеността на траките,
конто служили в римската армия, се увеличила многократно.
Стронтелната дейност на римляните в тракийските земи по
времето иа Траян произвеждала много силно впечатление сред
шпроките пародии слоеве от населението. Споменът за Траяно-
вото строителство се пазел векове наред след това. Той се пре-
дал даже в старннпите песни и приказки па пашня народ, как-
то и в редица наименования на друмове, проходи, селища и дру-
ги географски обекти.
Населението на тракийските провинции на Римската импе-
рия, особено тези, конто се намнрали па юг от долното тече-
ние на Дунав и Балкана, могло да се развива при сравнителпо
спокойствие в продълженне на голяма част от II в. от н. е. То-
ва спокойствие било обаче рязко нарушено през 60-те и 70-те
годнни на този век. Тогава тракийските провинции чувствнтел-
но пострадали от опустошителните набезп на сарматски и дру-
ги племена. Някои учени смятат, че разрушените крепостип сте-
нп на много градове в Тракия и Долна Мизия от това време би-
ли дело не само на сарматите, но и на костобоките (севернода-
кинско(?) племе). Почти по същото време (края на 50-те н на-
чалото па 60-те години от II в. от и. е.) в рпмския лимес по
средното течение на Дунав бил извършен пробив и опустоши-
телни пабезн от няколко германски племена, между конто би-
ли маркоманпте, квадите, вандалите и др. Война срещу тези
варвари повел тогавашният император Марк Аврелий. Войната
е позната под пмето Маркоманска война. Тя завършила с по-
бедита на римляните, но тази победа не осигурила траен мир по
Дунавскня лимес на империята. Нападенията на племената
продължили. Рпмската империя била застрашена и от мощпите
бунтовни движения на Изток, от конто нан-опасно било въста-
нието иа пастирите (на гръцки ,,буколи“) в земята на Северен
Египет. Към бедствията, сполетели тогава Рим, се прибавила и
чумната епидемия, която била пренесена от Изток чрез римски-
160
те легиони. Болестта покосила живота на хиляди хора и в тра-
кийските провинции. Тя не пощадила и Марк Аврелий, който
се заразил по време на своите походи срещу германцпте по
средното течение на Дунав и умрял във Виндобона (дн. Вие-
на). Марк Аврелий, този бележит владетел и философ, бил нас-
леден от своя син Комод (180—192 г. от н. е.). Управление™ на
Комод не донесло нищо добро и за тракийските провинции на
империята. Комод, който заслужено бил мразен и презирай, за-
щото се проявил като жесток, суетен, порочен и неспособен им-
ператор, паднал жертва подобно па Домициан на придворен за-
говор. С това настъппл краят на династията на Антонините, по-
вечето от конто сторили немалко за икономическия и за култур-
ния напредък на тракийските провинции.
Редът и спокойствие™ в дунавските провинции на Римската
империя били възстановени при управление™ на император
Септимий Север (193—211 г. от н. е.), родоначалник и най-спо-
собен прсдставител на династията на Севёрите. Благодарение
на постпгнатото не само в дунавските провинции, но изобщо в
цялата империя по-големият син на Септимий Север — Кара-
кала, бил в състояние да проведе забележителното си мероприя-
тие от 212 г. от н. е., известно под името Constitutio Antoniniana,
за което говорихме вече.
За устройство™ на провинция Тракия Септимий Север сто-
рил много. Така в 202 г. от и. е. бил основан, организнран и уго-
лемен емпориопът (тържището) в Пизос (при дн. с. Димитрие-
во, Старозагорски окръг), за което се узиава от прочутия об-
ширен гръцки надпис, намерен на мястото на този емпорион. В
още много надписи от тракийските провинции се съобщава за
дейността и на останалите представители на династията на Се-
верите, от конто след Септимий Север изпъква особено дейност-
та на неговата съпруга Юлия Домна.
Онзи период от живота на Римската империя, конто в пове-
чето нейни провинции се характеризира с най-изострепа соци-
ално-икономическа, политическа и културна криза и който се
означава и с термина време на „войнишките" императори (235—
253), начева с управление™ на император Максимин Тракиеца
(235—238). Преминал пътя от овчар в Тракия, обикновен воин
в римската войска до трона на римските императори, той не ви-
наги бил така безогледно брутален и жесток, както го описват
късноантичните историографи. Максимин се грижел да задоволи
нуждите на воините, както и да задоволи нуждите на населе-
нието в тракийските провинции. За това може да се съди от ня-
кои надписи от Тракия и Долиа Мизия, посветени на него, респ.
на членовете на неговото семейство.
11 Траки
161
Сравнително мирното и спокойно развитие в тракийските
земи, което продължило и по време на приемницпте на Макси-
мин Тракиеца, било за пръв път прекъснато от едно събитпе,
което имало тежки последний за развитието на тракпйското на-
селение не само през III, но и през IV в. от н. е. — нахлуване-
то на готите (многолюден съюз на германски племена). За пръв
път те нахлули в тракийските провинции през 242 г. от н. е. То-
гава готите били разбити и отблъснати с големи за тях загуби
отвъд Дунав. През 250 г. от н. е. техният напор върху долноду-
навския лимес се оказал много по-силен и продължителеп. Той
донесъл голяма плячка на нападателите и иапесъл огромни ма-
териални щети и човешки загуби на тракийското население. След
като готите преминали тогава Дунав при Нове (дн. Стъклен,
до Свищов), те не се задоволили само с ограбването и опусто-
шаването на онези области от Долна Мизия, през конто минали,
но превалили Стара планина и нахлули в Тракия. При Августа
Траяна (дн. Стара Загора) те нанесли тежко поражение на
римляните, след което се насочили срещу Филипополис. След
продължителна обсада и поради предателството на римския ко-
мендант Приск градът бил превзет. Фплипополпс, столицата на
провинция Тракия, този пай-голям и цъфтящ град в земите на
Тракия, бил безмилостно ограбен и опожарен от варварите. Но
най-много пострадало населението му. Ако късноантичните исто-
рици не преувеличават, при суровата разплата на готите с на-
селението на този град били избити 100 000 души! Твърде ве-
роятно е по време на обсадата на Филипополис от готите зад
неговите крепостни стени да е намерило убежище и многоброй-
но население от околните села. От надписите от почти същото
време със сигурност се знае, че територията на Филипополис
включвала десетки села, голяма част от имената им ни са из-
вестии. Успоредно и почти едновременно с катаклизма, който
сполетял Филипополис, и римските войски, предвождани лично
от тогавашния римски император Квинт Траян Деций, претър-
пели поражение от готите. Катастрофата настъпила, когато Де-
ций се опитал да пресече пътя на отрупаните с плячка готи,
конто се завръщали от Филипополис. Сражението се развихри-
ло с необикновена сила при гр. Абритус (дн. Разград). При
сражението паднал убит най-напред по-големият син на импе-
ратора (цезаря) — Квинт Етруск Месий Деций, а след това и
самият император Деций намерил смъртта си на бойното поле.
С готите приемниците на Деций сключили срамно споразу-
мение, по силата на което варварите добили правото да се из-
теглят безпрепятствено заедно със своята плячка в Дакия. То-
ва ги направило още по-дръзки. През близките години те освен
162
че зачестили свонте нападения срещу тракийските провинции
отсам долното течение на Дунав, напреднали на юг и стигнали
чак до Средна Гърция. Провинция Дакия, която готите изпол-
зували като изходна база за своите набези южно от долното те-
чение па Дунав, станала плячка на тях и на други варварски
племена. Към 260 г. от н. е. в провинцията фактически не съще-
ствувала вече редовна римска власт, а в 270 г. от н. е. по вре-
мето на император Аврелиан римските гарнизони я напускали.
Нападснията на готнте в Долна Мизия и Тракия продължава-
лн с неотслабваща сила. Едва през 269 г. римските войски, ко-
мапдувани лично от император Клавдий II (наречен малко по-
късно Готски!) нанесли голямо поражение на готите при Нан-
сус (дн. Ниш). Преди това същият римски император отблъс-
нал аламаните (друго многолюдно германско племе), конто за-
страшавали сериозно Италия. След като готите били сразени
от Клавдий II при Напсус, нападенията им срещу Балканский
полуостров прекъснали за известно време, но опустошенията
и обезлюдяването, конто те причинили в долнодунавските про-
винции на империята, били огромнп. Причиненото от готите
обезлюдяване на цели обширни райопи в Долна Мизия било
една от причините, конто накарали впоследствне римската власт
да прибягва до заселването на хиляди варвари най-вече в Тра-
кия и Долна Мизия.
През 330 г. от н. е. на мястото на някогашния Бизантнон им-
ператор Константин основал гр. Констаптииопол. Този акт имал
нсторическо значение. Поради географското положение на то-
зи „нов Рим“ неговото влияние се почувствувало пай-рано в
Тракия. Накратко ще се спрем на някои фактори, свързани със
социално-икономическото и политического развитие на тракий-
ските земи през IV и V в. от н. е.
През въпросиия двувековен период безспорно важен фактор
е бил осповаването на Константинопол. Както видяхме вече,
много и различии обстоятелства и преди всичко икопомически
и политически са действувалп, за да превърнат Черноморските
протоци Босфор и Дарданели в първостепенен стопански фо-
кус и в център на търговския живот. Много естествено е, че и
град Бизантнон, който преди осповаването на Константинопол
заемал същата ключова позиция, играел важна роля в иконо-
миката и допякъде в политиката на античния свят и специално
на траките.
Сравнение между значението на Бизантнон и Константино-
пол в икономиката и в политиката на античността не може да
се прави. Бизантнон си останал полис, който не всякога бил в
състояние да решава суверенно и трайно въпросите на иконо-
миката и на политиката. За разлика от Бизантнон Константи-
163
нопол бил столица на онази половина ®т Римската империя,
конто по онова време била значително по-богата от нейната за-
падна половина. Освен това Константинопол, многократно по-
голям и по-богат градски център от Бизантион, се очертал още
в началото на своето развитие като един от главните и постоян-
ни консуматори на суровините и полусуровините, идващп от него-
вия богат тракийски хинтерланд. Така с течение на времето
Тракия се наложила като най-главната снабднтелка на Коп-
стантинопол с реднца ценни суровини и полусуровини и преди
всичко с храни. Това обстоятелство естествено е било от голя-
мо значение за пкономическото развитие в самата Тракия. Съз-
даването на такъв крупен консумативен център, като Констан-
тниопол, чиито изисквания при търговските сделки били големи
и разнообразии, обусловило не само голямото оживление в ня-
кои клопове на материалното производство, но и значителното
му преориентиране.
Друг фактор не толкова от икономическп, колкото от поли-
тически характер са били мощните въстанпя на селските маси
и на робите в Тракия през IV в. от н. е. н не по-малко опасни-
те нападения и нашествия на варварите, особено на хуните през
V в. от н. е. Тези събития причинили големи опустошения в Из-
точната Римска империя и по-спецнално в населеннте с траки
земи, където все по-често римската власт се оказвала безсилна
да се справи с тези нашествия.
Трето обстоятелство, което не би трябвало да се пренебрег-
ва, когато се проследява исторического развитие на траките
през късноантичната епоха, е мощното въздепствие, което уп-
ражнила върху тях римската култура в своя къспоантичеи ва-
риант. Това е не само един неоспорим факт с голяма истори-
ческа тежест, но и един исторически процес, в чпйто ход тра-
ките въпреки своята изпитана устойчпвост не могли да проти-
востоят. Към края па V и началото на VI в. от и. е. малко са
били техните едноплеменници, конто се опазилн, п то само в ни-
кои отдалечени планински райони на просторната тракийска земя.
За асимилационните процесн, конто се развили в тракипска-
те земи, способствувало масовото преселване на елпнизовани
или романизовани елементи от Западна Мала Азия и Сирия в
Долна Мизия, Тракия и Дакия. Масовото преселване се засн-
лило по времето на Траян и неговите приемници. Преселници-
те, произхождащи главно от Предния изток, били настанявани
в основаните или уголемените от Траян селища от градски тип
в споменатите тракийски провинции. Римската власт се нуждае-
ла от тях не само защото владеелн повече занаяти, но и като
елемент, на който властта могла да разчита повече, отколкото
164
на траките. Разбира се, че наред с ползата, конто и тракийско-
то население имало от тези преселници — то усвоявало техни-
те умения и знания в областта на занаятчнйското производство,
иа изкуствата, на науката и изобщо на културата — масовото
им присъствие в тракийските провинции имало и редица отри-
цателни резултати, особено в процеса на „приобщаването" на
траките към гръко-римската култура, и то в нейния предноази-
атски вариант. Влияпието на тези преселници се почувствувало
особено силно в областта на духовната култура и най-вече в об-
ластта на релпгията.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ БИТА И КУЛТУРАТА
ИА ТРАКИТЕ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА
Тук ще отбележим съвсем накратко някои харак-
терни черти на духовната култура на тракнте, по-специално
на тяхната религия. И все пак и в тези заключителни редове
на нашия очерк ние смятаме, че ще бъде уместно, ако отделим
поне няколко реда и на въпроса за материалния бит на тра-
ките към края на аптичната епоха, главно с оглед на промени-
те, колебанията п кризата, конто настъпили в техния бит.
През епохата на ранняя и зрелия принципат исторического
развитие на римското робовладелско общество се движело по
възходяща линия и население™ на римските провинции въпре-
ки политического подтисничество и икономическата експлоата-
ция имало известно матернално благосъстояние. Настъпилата
криза през втората половина на II в. от н. е. в Римската импе-
рия засегнала не само Италия и Рим, но и провинциите. В ня-
кои области на социалния и па икономическия живот пристъпи-
те на кризата се чувствували даже по-остро в провинциите, от-
колкото в самата Италия. Кризата се чувствувала особено бо-
лезнено в основння клон от икономиката и на тракийските про-
винции — селското стопапство. Към последиците от икономи-
ческата криза в тракийските провинции нерядко се прибавили
и някои специфични, конто я правели още по-непоносима. Но
както в останалите провинции па империята, така и в Тракия
местното население към края на II и началото на III в. от н.
е. по-рядко прпбягвало към въетания, а по-често към пасивна
съпротива (към подаване на писмени жалби или устни оплак-
вания до централното рпмеко правителство, т. е. до император-
ската капцелария). Многобройните оплаквания на селяните,
иедоволпи от производите на римската военщина, са се зала-
зили във вид на надписи. Тези документа произхождат почти
без изключеппе от споменатия период и са главно от Тракия,
165
Долна Мнзия, Малоазийските и Северноафриканските провин-
ции на Римската империя. Пример за подобен документ, който
свидетелствува за плачевното положение, в което се намирали
тракийските селяни в Струмската долина малко преди среда-
та на III в. от н. е., е прочутият надпис от тракийското селище
Скаптопара, което noi местоположение отговаря па днешпия
квартал Грамада в Благоевград. Неговият текст представлява
точно копие на молбата, която тези селяни и някои технп съсе-
ди подали в канцеларията на император Гордиан чрез един свой
съселянин. Съселянинът им по това време служил в Рим в пре-
торианската гвардия. „Не можем вече да търпим — четем па ед-
но място в надписа, — но сме наумили да иапуспем бащините
си огнища поради насилието на онези, конто идват при нас. От
много домовладелиц останахме малцпна. .. Одързостиха се да
ни се качат на врата миозина, конто се отнасят с презрение към
нашата скромна простота. И понеже не можем повече да носим
тежестите и наистнна рискуваме и ние подобно па другпте да
напуснем свейте огнища, то те молим...“
Подобии оплаквания още по времето на император Хадри-
ан отправили и тракийските селяни от околиостта на Хистрия
в Северна Добруджа. Те са документирани чрез един надпис
на гръцки език подобно на надписа от Скаптопара, който е зна-
чително по-кратък и по-лошо запазен от него. В надписа от Хп-
стрня тракийските селяни-просители се означават с термина
„лаой“, което на български буквалпо ще рече „люди", а в по-
широк смпсъл той означава зависими или полузависим!! селяни.
Като завършваме нашия очерк върху исторического разви-
тие на траките през римската императорска епоха, пне бихме
желали да се спрем на края съвсем накратко на някои проме-
ни в развитието на тяхната духовна култура и по-конкретно вър-
ху религията през същата епоха.
Една от най-характерните черти в развитие™ на релпгиоз-
ните култове в провиициите на Римската империя изобщо бил
религиозният синкретизъм. Несъмнено той бил н една от най-
съществените последици от учредяването и укрепването па рим-
ского владичество в целия Средиземноморски свят. Включване-
то на този свят в пределите на Римската империя означавало
премахване на границите между отделимте държави в Средп-
земноморието. А това улеснявало проникването и разпространя-
ването на религнозните култове па отделяйте народи, конто
живесли в споменатите държави. В религиозння синкретизъм,
който се наблюдава и в тракийските провинции на империята,
главна роля играели източните култове. Впоследствие обаче,
през зрелия принципат в този процес се намесва, макар и много
166
по-слабо, въздействието на някои култове, конто произхождали
от Запад.
Заслужава да се изтъкне и една друга черта в развитието
на религиозните представи на траките през тази епоха — при-
вързаността им към някои типично тракийски култове. Такъв е
случаят с Херос или т. нар. Тракийски конник. Култът към Хе-
рос се оказал по време на принципата най-жизнен от всички
останали религиозни култове иа траките. За това може да се
съди от факта, че немалко плочки с релефното изображение на
това божество датират, и то със сигурност, от IV в. от и. е.
Повечето от останалите типично тракийски божества, какъв-
то е например случаят с Бендида, се слели доста отрапо със
сродпи тям представители от гръко-римския пантеон. Така тра-
кнйската Бендида се появява по паметниците от римско време
с пмето Артемида, респектнвно Диана и само някои подробно-
сти на нейпите атрибута ни подсказват за нейния първонача-
леп „варварски", т. е. тракийски произход.
Ако искаме да си съставим една близка до историческата
действителност представа за културното състояние в древно-
тракийските земи към края на римского владичество, трябва
да се има пред вид рязката граница между културното ниво
иа града и селото. Докато повечето градове в тези земи били
малко или много елинизирани, респективно романизирани, се-
лото в тези провинции си оставало тракийско. Неговото насе-
ление говорило своя роден език, тачило своите наследепи от де-
лите божества и било малко засегнато от гръцкия и латинския
език и от културата, конто тези езици носили със себе си. Има,
макар и единични, сведения, по конто може да се съди, че ня-
кои тракийски племена запазвали своя език чак до началото
на VI в. от н. е. Когато християнството се наложило като офи-
циална религия, богослужение™ в някои места (най-често в ма-
настирите), за да може да бъде разбирано от народните маси,
се извършило на езика-ла-^есите. В тракийското село сравни-
телно по-дълго ревниво се пазили не само религиозните тради-
ции, но и народните обичаи, народного изкуство, музика и пое-
зия. Те продължавали да проявяват своята жизненост дори до
идването на славяните.
Една от бъдещите задачи на науката би трябвало да бъде
по-убедителното разкриване, отколкото досега, на древнотра-
кийското наследство в ранната култура на българските сла-
вяни.
167
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛ ЕМКИ
1	Едно изключеиие в това отношение представлявшие то-
гава очеркът на Данов, Хр. и Манова, М. Траките и античннят свят. С.,
1959 г. Малко по-късно се появи и книгата на почипалия иеотдавна за-
падногермански учеи Wiesner, J. Die Thraker, 1963 г., в която не са отра-
зени обаче много от иай-новите находки и открития в областта на трако-
логията. Не са взети под внимание н по-голямата част от иаучноизследо-
вателскнте трудове на българските, съветскнте и румъиските ученн в тази
облает, из лезли след 1944 г.
2	От категорията иа „варварите" гръцките писатели по-късно мълча-
ливо изключили римляните, особено след като последннте наложили своята
власт и над самата Гърцпя.
з Данов, Хр. Древна Тракия, С., 1968, с. 14—41; за пемарксистката ис-
ториография върху древна Тракия преди 1944 г. вж. Данов, Хр. Критичен
обзор върху буржоазиата историография за България през аптичпата епоха
до 9. IX. 1944 г., I, ГСУФИФ, 57, 1963, кн. II — историография. С., с. 5 —
66; някои добавки към библиографията за древните траки след 1969 г. вж.
Danov, Chr. Altthrakien, Berlin, 1976, с. 1—21; срв. също и Danov, Chr. Der
gegenxvartige Stand der Balkan- und Siidosteuropaforschung, Geschichte der
griech. und rom. Antike, Rapport zum IIе Congres International des Etudes du
Sud-Est Europeen, 1, Athenes, 1972, c. 43—76. От румънската кннжпнна по
тракология, издавапа много често и на чужди езици, вж. особено обзорната
студия на Vulpe, R. Histoire des Recherches thracologiques en Roumanie в
сборника „Thraco-Dacica", Bucure$ti, 1976.
4	По-рано, т. e. до преди стотнна години, е бнло прието с термина ло-
гографи да се озиачават обикновено представителите на античння исторно-
графски жанр преди Херодот. Някои античнп автори са включили дори и
Херодот в числото на логографите. Напоследък си пробива път едно схва-
щапе, според което под логографи би следвало да разбираме изобщо писа-
тели-прозаицн, като на отделните представители на този разказвателен жанр
в проза би трябвало да се посочат онези характерни особености, конто ги
отлнчават.
5	По този въпрос вж. Danov, Chr. Altthrakien, Berl., и по-специално
главата „Zur Ethnogenese und den Lageverschiebungen ler Balkanhalbinsel
im 2. und zu Beginn des 1. Jhdts. v. Chr. c. 90—98; срв. и Fol, Al. Paralleles
thraco-bithyniens de 1’epoques preromaine I, Le regime de la propriete, Et.
Historiques, 5., C., 1970, c. 177—189.
6	Тукидид наследил обширно земевладение заедно със значнтелни Мин-
ин периметри в Скаптезиле, някъде в Югозападна Тракия. Имението иа Ту-
168
кидид се намирало вън от пределите на Одриското царство, но в непосред-
ствеиа бли.юст с него.
1 Тукидид не само не симпатизирал на траките, ио ако се съди по ня-
кои иеговн изказваиия, той храпел твърде непрпязиеии чувства към тях
Антитракийските чувства у Тукидид са даже по-драстично нзразеии, от-
колкото у Херодот.
8	Dittenberger, Syll.3 67.
9	Тракийската дума за означаваие иа град е била бриа или бреа. Срв.
античного име на гр. Песебър — Месамбрия, което е тракпйско.
ю Срв. Кацаров, Г. И. Из предисторията на Балканский полуостров^
ПСп XVIII, 1906, кн. 67, с. 254—282.
1’	За тези разкопки вж. Кацаров, Г. И. Разкопки в Свети Кирнлово,
ИБАД III, 1913, с. 310—314. Същият, Vorgeschichtliche Funde aus Sveti Ki
rilovo, PZ VI, 1914, c. 67—88.
12	Kazarov, G. Vorgeschichtliches aus Bulgarien, касае се всъщност за
находки от ираисторическата епоха от околността на Макрн в Егеиска
(Гръцка) Тракия, PZX, 1918, с. 187 и сл. Срв. и други праисторнчески на-
ходки от Българня, публикувапи от Г. И. Кацаров, WPZX, 1923, с. 109 сл..
13	Kazarov, G. Vorgeschichtliches aus Makedonien, Bulicev Sbornik, Zag-
reb, 1924, c. 9 сл.
14	Кацаров, Г. И. Ролята на старите траки в предисторията и протоис-
торията на Балканский полуостров и Мала Азия, IV, Отчет на БАИ за
1924 г., с. 17—42.
15	От многобройните публикации на този учен тук пие ще споменсм са-
мо следиите: Попов, Р. Култура и живот на ираисторическия човек в Бъл-
гария, ч. I, Каменка епоха, С., 1928 г. Същият, цит. съч., ч. II, Жслязна
епоха. С., 1930 г; Същият, Донсторическа Българня, С., 1928 г.
16	От трудовете на Попов, Р. съставени съвместно с Кацаров, Г. И_
и др. вж. Предисторически и старохристиянски паметници от София и окол-
ността, С., 1921 г., с. I—36.
1?	Вж. особено Манов, В. Предисторически селища и находки в Бъл-
гария, Материали за археологическата карта иа Българня, кн. VII, С.„
1933 г. За остапалнте многобройни студии, статин и съобщения на В. Миков
вж. „Библиография на българската археология'1 (1879—1966 г.), второ пре-
работено и допълнено издание под името „В. Миков", съставили Георгиева,
С. и Белков, В. С., 1974 г.
18	Georgiev, G 1 Kulturgruppen der Jungstein-und der Kuplerzeit in der
Ebene von Thrazien (SOdbulgarien) in: L’Europe a la fin de Page de pierre,
Actes du symposium consacre aux problemes du Neolithique Europeen, Praha,
1961, c. 45—100; Същият, Die Erforschung der neolithischen und bronzeitli-
chen Siedlungshiigel in Bulgarien, Zeitschrift fur Archaologie, Berlin, 1, 1967,
c. 139—159; Същият, Die Entwicklung der alteren prahistorischen Kulturen in
Siidbulgarien, Studia Balcanica, 1971, c. 155—170. Същият, Die Gemeinsam-
keit der Kulturen Siidbulgariens und Nordgriechenlands wahrend des Neoli-
thikums und der Friihbronzezeit, Acta of the 2nd International Colloquium on
Aegean Prehistory, Athens, 1972, c. 115—123.
19	Ginter, A. D., Kozlowski, B., Sirakov, N. Drianovo, district Gabrovo
(Bulgarie), Gisement du paleolithique moyen et superieur dans la grotte-
Batcho Kiro, Recherches archeologiques de 1971, Krakow, 1972, c 41.
20	За находките от пещерата при с. Деветаки (Ловешки окръг) в ж.
Миков, В. и Джамбазов, Н. Деветашката пещера, С., 1960 г., с. 5 и сл.
169
21	Джамбазов, Н. Нови дании за палеолита в България, Изсл. в чест
иа акад. Д. Дечев, С., 1958 г., с. 349—361.
22	Джамбазов, Н. Разкопки на палеолитното находище при с. Белослаз,
Варпенско, Археология, IV, 1962 г., кн. 3, с. 53 сл.
23	Вж. особено Джамбазов, Н. Проучвання на палеолитната и мезолнт-
на култура, Археология, VI, 1964 г., кн 3, с. 67 сл. и Същият, Начало на
късния палеолит в България. Археология, XIII, ки. 4, с. 1 сл.
24	За тези и други находки от селнщето при Муселиево вж Джамба-
зов, Н. Епипалеолитнп находки при с. Муселиево, Плсвепски окръг, ИАН,
XXXIII, 1972 г., с. 21 сл.
25	Тук прпвеждаме само иай-необходимото от румънската литература
чю тези въпроси. Вж. например I том на „Istoria Rominiei", Bucure§ti,
1960 г., с. 8—25, както и Pippidi, D. М.,Вегсш, D. (Din istoria Dobrogei I),Ge|i, ?i
greci la Dunarea de Jos, Bucure$ti, 1965 r., c. 13—26 заедно с прпведепат.т
литература.
26	Pippidi, D M и Berciu, D., пос съч., c. 23, заб. 26, в която се прн-
вежда работата на аиглпйската изследователка Дороти Гарод върху пе-
тцерата Бачо Киро, както и монографията иа В. Миков и II Джамбазов
върху Деветашката пещера.
27	За неолитвия период вж. обобщителния труд на америкапската из-
следователка Тringham, Ruth, Hunters, Fischers and Farmers of Eastern Eu-
rope 6000—3000 BC, London, 1971 г., с добро познавапе на българската, ру-
мънската, съветската, сърбохърватската и унгарската литература. Вж. по-
•казалците s. v. „Bulgaria".
28	Вж. по този въпрос цитираната вече работа на Georgiev, G. I., Kul-
turgruppen der Jungstein- und der Kupferzeit, Praha, 1961, c 45 сл.; Същият,
Das Neolithikum u Halkolithikum m der thrakischen Tiefebene, Problemes
des heutigen Forschungsstandes, Thracia, 1, C, 1972, c. 5—27, както и Vajs-
sova, H., Stand der Jungsteinzeitforschungen in Bulgarien, Slovenska Archeo-
logia, Bratislava, XVI, 1, 1966, c. 5—48.
29	За другите находища иа неолитна и енеолитна култури в България
вж. Georgiev, G. I. Verbreitung und Entwicklung der neolithiscben Kultur-
gruppen in Bulgarien, Actes du Premier Congres International des Etudes
Balkaniques et Sud-Est Europeenes, II, Sofia, 1970 r., c. 209—225; вж. освен
това и Todorova, Н„ Actes du VIIIе Congres International des Sciences Prc-
historiques et Protohistoriques, II, Beograd, 1973, c. 226 сл., срв. Същата,
Новая культура среднего неолита в Северо-Восточной Болгарин, СА № 4,
1973 г., с. 16—31.
30	За иеолитния некропол във Варна вж. Иванов, Нв. С, Разкопки на
неолитичиня некропол във Варна през 1972 г., Изд. Нар. музей Варна, XI,
(XXVI), 1975 г, с. I—17, заедно с приложените на края иа тома илюстра-
ции.
31	Тодорова, X., Иванова, Стр., Василев, В., Хопф, М., Квита, X., Кол,
Г. Селнщната могила при Еолямо Делчево. Разкопки и проучвания, V, С.,
1975; вж. и Радунчев, А. Виница (по-рано Карадемир), Енеолитичпо сели-
ще и некропол, Разкопки и проучвания, VI, С., 1976 г.
32	Един от най-добрите образци на жилпщни „модели" у нас е открнт
в енеолитния слой иа праисторического селище в Коджадермеиската моги-
ла при Шумен За тази могила вж. Попов, Р. Коджадермеиската могила
при гр. Шумен, ИБАД VI, 1916—1918 г., с. 71—155, а за жилищния „мо-
дел" вж. Радунчева, А. Доисторическое искусство в Болгарин (пятое-второе
тысячелетие до н. э.), обр. 54.
170
зз За Вариенския некропол вж. иапоследък още Иванов, Ив. Золотой
некрополь Варны, „Природа", 2, М., 1976, с. 50—57. Вж. също и Черных, Е.
Н. На пороге несостоявшейся цивилизации, „Природа", 2, М., 1976, с. 58—69.
34	По този въпрос вж. особено Катинчаров, Р. Периодизация и харак-
теристика па културата през бронзовата епоха в Южна България, Архео-
логия, кн. 1, 1974, с. 1—24.
35	Георгиев. Г. И., Мерперт, Н. Я., Р 1скопкп многослойного поселении
близ. г. Нова Загора в 1963 году, ПАИ XXVIII, 1965, с. 155 сл , Georgiev,.
G. I., Beitrage zur Erlorschung des Neolithicums und der Bronzezeit in Siid-
bulgarien, Archaeologia Austriaca, 42, 1967, c. 155 сл.; Mikov, V., La Bulga-
rie a 1’age du bronze, Studia Balcanica 5, L’ethnogenese des peuples Balkani-
ques, 1971, c. 55 сл.
36	По този въпрос вж. приведената вече студия иа Катинчаров, Р.,
с. 2 сл., както и Димитров, Д. П., България страна на древни културн, С.„
1963 г. с. 8 сл. Същата книжка е издадена през 1961 г. на рускн, англий-
ски, немски и испански език. За промените в същнте области, конто се наб-
лгодават в румънските земи на север и на юг от долното течение на Дунав
вж. Pippidi, D. М., Berciu, D., Din istoria Dobrogei — Gefi $i greci la Du-
narea de Jos, I, 1965, c. 51; вж. и Berciu, D, Istoria Rominiei, I, 1960, c. 72’
сл. и особено Nestor, 1., пак там, с. 129 (във връзка с идентифнкацията на
тракийските племена северно от долното течение на Дунав). От най-новата
румъпска литература по тези въпроси вж. Roman, Р. I., Zur kulturellen
Grundlage der thrakischen Bronzezeit, в сборника Thraco-Dacica, Bucure^ti,
1976, c. 53—57 сл., но особено с. 54 сл., където се разглежда въпросът за
спомеиатнте по-горе промени в културата.
37	Вж. по този въпрос приведената вече статия на Roman, Р. I., с. 54 сл.
38	За румънските изеледваиия през същата епоха вж. Dimitrescu, VI.,
L’arte prehistorica in Romania lino all’inizio dall eta di ferro, Firenze, 1972,
особено раздела за същата епоха, с. 20 сл ; вж. освен това Marinescu-Bilcu,
S., Cultura precucuteni ре teritoriul Rominiei, Bucurejti, 1974 и Comsa, E.,
Istoria comunitatilor culturii Boian, Bucure^ti, 1976; вж. също румънската
литература върху халщата, която дава Vulpe. R., Histoire des recherches
thracologiques en Roumanie. в сборника Thraco-Dacica, Bucure$ti, 1976, c. 13,
по главно c. 51 сл. Вж. накрай особено и Hansel, В., Die Gliederung der
alteren Hallstatlzeit im thrakischen Raum, Thracia 111, Serdicae, 1974, c.
87—94, както и Vulpe, R., Parvan, V., Dacia, Civilizatiile antice din (arile
carpatodanubiene, Bucure$ti, 1967, c. 169, заб. 65.
39	Предн Втората световна война обобщаваща работа върху желязната
епоха, п то преднмно нейния по-късен период в населеиите с тракийски пле-
мена области на Балканский полуостров, е дал Vulpe, R. L’age du ler dans
les regions thraces de la peninsule Balcanique, Paris, 1930. Вж и Teodor, S.,
Le commencement de la Тёпе dans le Nord-est de la Roumanie, Thracia III,
Serdicae, 1974, c. 151—163 заедно с приведената там литература. Върху же-
лязната епоха в България вж. особено описанието на находкнте от с. Пше-
ничево (Старозагорско) у Cicikova, М. Nouvelles donnccs sur la culture thra-
ce de I’epoque du Ilallstatt en Bulgarie du Sud, Thracia, I, Serdicae, 1972, c.
79—100 и Kancev, M. Materiaux du site prehistorique et du Hallstatt ancien
pres d’Asenovetz, dep. de Sliven, Thracia Ill, Serdicae, 1974, c. 65—76. От
българската литература по тези въпроси вж. Дякович, Б. Халщатскн и ла-
теискн фибули в Археологическня музей при Нар. библиотека в Пловдив,.
ПАИ, 1, 1932, с. 31 сл.; срв. н Попов, Р. Материали за проучване на хал-
щатската и латенската епоха в България и Македония, ГНМ III, 1921, с.
152—182; Същият, Новооткрити паметиици от желязиата епоха в България,
171
ИБАИ V, 1928—1929, с. 273—290. За най-новите румъиски изследвания вър-
ху халщата в дакогетскня простор вж. Moscalu, Em. Die friihhallstattzeitli-
then Graber von Meri (Gemeinde Vedea, Kr. Teleorman) В Thraco-Dacia, Bu-
curejti, 1976, c. 77—86; Bolomey, Al. Inventary of the Animal Bones from an
Early Iron Age Grave, в Thraco-Dacica, c. 87—88.
40	Тези понятия за пръв път се срещат в съчипенията на Ксенофонт.
Те са от края на V и началото на IV в. пр. н. е., но по всяка всроятност са
•се появили в гръцката пнсменост значнтелно по-рано.
41	Вж. Cicikova, М. Development de la ceramique thrace a I’epoque clas-
sique et hellcnistique, Acta Antique Philippopolitana, Studia Archaeologica,
C., 1963, c. 35 сл. и 52 сл.
42	За археологнческите изследвания в тази облает вж. Леев, Д. Някои
нови проучваиия на долмсиите в Югоизточна България, Археология, XVI,
кн. 1, с. 24—31; Делев, П. Долмените в България, Студентски проучваиия,
III, С., 1975, с. 81—109 и приведената там литература; вж. още Димитров,
Б. Тракийски крепости и селища в околностите на Аполония Поптпка, Сту-
дентски проучваиия, I, С., 1973, с. 5—20; вж. Стойкова, В. Наблюдения
върху тракнйската поселищна система в българската част на Странджа пла-
нина, Студентски проучваиия, III, С., 1975, с. 320—336; вж. и колективния
сборник „Мегалитите в България", I, С., 1975. За долмените в Югоизточна
България вж. особено излезлия през 1976 г. том „Мегалитите в Тракия"
като том I от поредицата „Тракийски паметници".
43	Тези съоръжения се срещат в Сакар, Странджа и Източнптс Родо-
пн — както и донякъде по южната територия на съвременпите Бургаски и
Ямболски окръг. С други думи, едва ли би могло да се твърди категорич-
но, че те са възникнали на територията на одрисите. Те по-скоро възиикват
и се развиват в съседство с племеиното ядро на одрисите.
44	За тези находки вж. „Водач за Врачаискня Археологически музей",
1966; вж. и Николов, Б. Гробница III от Могилаиската могила във Врана,
Археология, кн. 1, 1967, с. 14; срв. Венедиков, Ив., Герасимов, Т. Тракий-
•ско изкуство, обр. 154—157, с. 370 сл., както и Венедиков, Ив. Новооткрнто
тракийско могилно погребение във Враца, Археология, VIII, кн. 1, 1966, с.
16—30. За историческата интерпретация иа находките във Враца вж. Данов.
Хр. Някои характерни моменти в развитието па древнотракийската държа-
ва от V до началото иа III в. пр. н. е., История и География, IX, кн. 1,
1966, с. 10—13.
45	За иея вж. Чичикова, М. Тракнйската могилна гробница от с. Калоя-
ново, Сливенски окръг от IV в. пр. н. е., ИЛИ XXXI, 1969, с. 45—90.
46	Китов, Г. Тракийска гробница-мавзолей край гр. Стрелча, сп. Веко-
ве, кн. 1, 1977, с. 12—21.
47	От покраннината на Югоизточна България следва да се подчертае
•особено голямото значение на куполиите гробници при с. Мезек (Свилеи-
градско). За тях вж. Белков, Ив. Разкопките около Мезек и тара Свилен-
град, ИБАИ XI, 1937, с. 117—170.
48	От гробниците в Източиа Тракия следва да се споменат тракийските
гробници при Лозенград (Къркларери). За тях вж. Mansel, А. М. Die Kup-
pelgraber in Thrakien, Publication de la Socicte d’Histoire Turque, VI Serie
Nr. 2, 1934, c. 37 сл.
49	Вж. публикацията за тракнйската гробница от с. Кутлуджа (Зап.
Витиния) иа Mansel, А. М. Das Kuppelgrab von Kutluca (West-Bithynien),
Thracia III, 1974, Serdicae, c. 207—220.
so	От тракийските некрополи в Североизточна България тук ще споме-
172
нем главно онезн, конто са нзследвани на терпторията на Шуменскн окръг.
За тях вж. Дремсизова, Цв. Могилен некропол при с. Янково, ИАИ XIX,
1955, с. 61—83 и Същата, Могилният некропол при с. Браничево (Коларов-
градско), ИАИ XXV, 1962, с. 165—186.
51	За тракийските некрополи в Румънска Добруджа вж. Pippidi, D. М.,
Berciu, D. Din Istoria Dobrogei I, Букурещ, 1965, с. 87 сл., 94; Alexandrescu.
Р. Necropoles tumulaires d’Histria, Dacia IX, 1965, c. 183; Simian, G. La
culture geto-dace du nord de la Dobroudja dans la limiere des decouvertes
d’Enisala, Thracia III, Serdicae, 1974, c. 291—304.
52	За резултатпте от разкопките на некропола от къснобронзовата епо-
ха в Зимница, на левия бряг на долното течение на Дунав, вж. Alexandres-
cu, A. Autour des fouilles de Zimnicea, Thracia, III, Serdicae, 1974, c. 47 сл. и
особено част II под заглавие Agglomeration et necropole getiques a Zimni-
cea, c. 56 сл. Авторката нзрично обръща внимание на факта (с. 58), че ни-
коя от разкритите в Зимница гробници, въпреки че са били предназначени
за представителите на племенната аристокрация, не може да се мери с
княжеского погребение в с. Хаджигьол и особено с княжеските погребения
в Южна България, чийто ипвентар е много по-богат. За богатите находки
от с. Хаджигьол, конто произхождат от едно богато тракийско погребение
вж. Parvan, V. Dacia*, Bucure^ti, 1967, с. 8—10. Някои от предметите по-
казват силно скитско влияние.
53	За това вж. Robert, L. в увода към киигата на фреиския нумизмат
Ph. Le Rider, G. Deux tresors de monnaies grecques de la Propontide, Paris,
1963, c. 7 сл.
54	Griechisches Miinzwerk, Die Miinzpragung von Perinthos bearbeitet
von Edith Schonert, Berlin, 1965, в два тома, текст и таблици.
55	Die Miinzpragung von Byzantion, 2 тома, Teil I, Autonomiezeit —
Textband u. Teil I: Tafelband, Berlin, 1970; както се вижда от заглавието
авторката е запланувала и издаването на античните монети от Византион,
конто са от римско време.
56	За монетите от Енос вж. May, J. М. F. Ainos, Its History and Coina-
ge, (479—341, В. C.), Oxford, 1951, а за монетите от Абдера, Същият, The
Coinage of Abdera (540—345 В. C.), London, 1966.
57	lourukova, I. Coins of the Ancient Thracians, British Arch. Reports,
Supplementary Series, 4, 1976, passim.
58	Вж. Glodariti, I. Relations commerciales Geto-Daces aux II s. av. п. e. —
I s. de n. e., Thracia III, 1974, c. 171—177. Preda, C. Sur les monnaies thraco-
getes — imitations de type macedonien, в сборника ,,Thraco-Getica“, Bucu-
re^ti, c. 169—172.
59	От многобройнпте трудове на Томашек ще приведем само неговата
основиа студия върху старите траки, която е с предимно филологическо-ези-
коведски и етнографскн характер. Tomaschek, W. Die alien Thraker, S. В.
Akad. Wien, том 128, 1893, с. 1—130 и Същият, пак там, том 130, с. 1—70.
Вж. и том 131 от 1894. За научного творчество на В. Томашек вж. Данов,
Хр. М. Критичен обзор върху буржоазната историография за България през
античната епоха до 9. IX. 1944 г., ГСУ ФИФ, том 57, 1963/1964, кн. II —
история, с. 5 сл. и особено с. 31—37; вж. и Данов, Хр. Критический обзор
буржуазной историографии о болгарских землях в античную эпоху до 9.
IX. 1944 г„ ВДИ, 1965, кн. 2, с. 147—167.
60	От забележитслиото творчество иа Кречмер тук бих могъл да приве-
ла само Kretschmer, Р. Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache,
Gottingen, 1896, c. 170—243, откъдето се вижда какво e било зиачението на
173
посочеиите трудове на В. Томашек и за Кречмер, когато той пншел своето
класическо „Въведеиие в историята на гръцкия език“.
61	Вж. неговото основно съчкиенне, справедливо озаглавено Die thra-
kischen Sprachreste, Wien, 1957; от този труд има и второ издание, 1957 г.
62	От многобройните трудове на Георгиев, Вл. тук „не можем да посо-
чим само иеговата Introductione alia storia delie lingue indoeuropee, Roma,
1966, както ii неговите монографични студии „Тракнйскнят езнк“, С., 1957 и
„Въпросн на българската етимологня", С, 1958 Вж. и книгата на Геор пев.
Вл. Траките и техпият език, С., 1977, която според думите на автора (с.
5) „е замислеиа като синтез иа днешното еьстоянне на изеледваиията вър-
ху тракнйския езиков материал11. Вж. също и книгата на гръцкия историк
Sakellariou, М. Peuples prehelleniques d’origine indoeuropeenne, Athenes, 1977
и с. 342 иа Indices под думите „Thrace" и „Thraces".
63	Thuk. II, 96, 4.
64	Plin., N. H. IV, 40.
65	Thuk. II, 96, 2.
66	Thuk. II, 96, 2.
67	Срв. например Strabon, VII, Irg. 48 (заимствувано от Полибий), къ-
дето беси се разграннчават от одриси. Там изрично се казва. че някои ав
тори неуместно наричали одриси всички тракийски племена, конто паселя-
валн земите от гр. Кипсела (на най-долиото течение па Хеброс (Марина)'
до Одесос (Варна).
68	Hdt. VII, 103, НО.
69	За по-подробно тълкуваие на това място в Омировия епос вж. Да-
нов, Хр. Към логический анализ на обществената формация с огтед на ня-
кои аспекта на развитието в древиа Тракия и Гърция, „Проблеми на логп-
ката" 3. БАН, Институт по философия, С., 1971, с. 255 сл. н особено с. 273
заедно с посочеиата в заб. 34, 35 и 36 литература.
70	Casson, St. Macedonia, Thrace and Illyria, Oxford, 1926, c. 93 и oco-
беко c. 195.
7i	Lenk. B. Thrake, RE VI A, 1936, кол. 421.
72	Wiesner, J. Die Thraker, Stuttgart, 1963, c. 21 сл.
73	Venedikov, Iv La campagne de Darius contre les Scythes a travers la
Thrace, Recherches de geographic histonque, Studia Balcanica, S. 1970, c. 25
сл. се стреми, както се вижда, да „открие" първоначалните селища иа одри-
сите още по на север. Иеговата хипотеза е построена върху неправвлната
контаминация иа някои антични извори и тяхното погрешно тълкуваие Не
би трябвало да се забравя, че когато Ксенофонт постъпил временно на
служба при Севт (II), за земите, върху конто Севт упражнявал временно
контрол, не би могло да се говори за „Одриско царство" (у Вепедиков, цит.
съч., с. 37). По онова време Севт (II) не е бил повече от претендент за ня-
когашння престол на одриските владетели, пък и Медок (владетелят на
„Горното" тракийско царство) не е бил повече от владетел иа друга част
от някогашпото Одриско царство, на чиято територпя имало и други тра-
кийски племена, конто не били одриси. Също така е неправилно или нан-
малкото несигурио средището на Медоковото царство да се сочи около днеш-
ния Пловдив. Тази хипотеза е резултат пак на неправилно контаминиране и
тълкуваие на античпите извори за поселищата на одрисите и бесите. Още
на времето покойният Тонев, Мл. в своята студия „Beitrage zur Geschichte
der Thraker", в списанието „Беломорски преглед", I, 1942, с. 181 се опита
да локализира неуспешно племениия център на одрисите при днешния Плов
див. По този въпрос вж. Danov, Chr. Altthrakien, Berlin, 1976, с. 119, заб. 91.
174
74	Възможно е, разбира се, и друго тълкуваие иа името на мелинофагите.
Може би то представлява гръцкият превод на тяхното тракийско етническо име.
75	По този въпрос нж. Wiesner, J. Die Thraker, Stuttgart, 1963, с. 21.
76	Hdt. IV, 92.
77	Вж. за такъв опит Velkov, V. Ober den antiken Namen des Flusses Ar-
•da, II BE, XVI, 1968, c. 79 сл. Аргумептите, конто говорят против това схва-
щане, са пяколко, но тук аз ще приведи само два. Единият от тях е, че по
времето иа персийските походи в Тракия и специалио на Дариевня поход
срещу скитите, Одриското царство не е същсствувало и племениото землище
ла одрисите едва ли се е простирало към края на VI в. пр. н. е. толкова
ла запад, че да включва долината на Арда. Освен това, ако се вземат
пред вид тогавашните съобщителни възможности по най-долпото течение
ла Хеброс и особено по иеговия ляв бряг в поречието па Хеброс и спе-
циално в долината на Ергппес, би трябвало да се отговори на въпроса
защо е трябвало персинският цар да извърщи толкова голям обход на
северозапад със своите въоръжени сили, за да се върне след това толко-
ва много на пяток и да стигне пак на Черно море? Има и едно друго
съображение, което ни кара да бъдем резервираии отпоено ндентифици-
рането на Артескос с р. Арда. Действнтелно хомофонията между Арда и
Артескос е очебийна. Не би трябвало да се забравя обаче, че понякога
през късиата античност н през средновековието някои аитични названия
ла реки са били „прехвърляпи“ върху други съседни обекти от речиата
мрежа на същия район. Класпческн пример в това отношение е името иа
сравнително малката р. Тъжа (Казанлъшко), приток на Тунджа, в чието
име се е залазило не по-лошо, отколкото в името на самата Тунджа,
древнотракийското име Тонзос. Би трябвало да се припомни и това, че
Херодот не е познавал чрез наблюдения иа самото място р. Арда и
яейиата долина. Той е имал обаче иепосредствени макар и кратковремен-
но наблюдения върху древиотракийските земи, разположени около Бур-
гаския залив, както и върху крайбрежния район на юг от този залив. Не
е случайно, разбира се, и това, че Херодот никъде не споменава за р. Тои-
.зос. Нейната долина е била отдалечена от онази зона на тракийските зе-
ми, за конто „бащата на историята" е имал иепосредствени наблюдения.
78	Гръцкото название, което досега още не е засвидетелствувано в
писмените извори, е било, ако се съди по нейното латинско название,
Astikon oros
79	За тините вж. Хеп. Anab. VII, 2, 22 и VII, 4, 2.
80	Това известие се е залазило у Strabon, XII, 3, 22, но то произхожда
от Хекатей, който като иониец от Мала Азия е познавал в подробности
и’еографията на своите родни брегове/
81	На мястото на Тирпзис Акра от пяколко години пасам се извършват
успешни разкопки от наши археолози, сьтрудници иа Археологически я ин-
ститут при БАН. Като особеио резултатни следва да се отбележат раз-
асопките, ръководени от н. с. Ана Балкапска.
82	Вж. Дремсизова, Цв. Надгробии могили от с. Янково, Сборник в
чест на акад. Г. И. Кацаров, II, ИАН, XIX, 1955, с. 61—83.
83	За висдиценската стратегия вж. Ptol. Ill, 11, 6; Освен стратегия с
това име, което се среща у Птолемей, в един латински надпис (C1L, VI,
32582) се споменава за граждани (cjves) на висдиценската облает (regio)
и за едио село в тази облает на име Агатопара.
84	За троглодите в Северна Добруджа вж. Strabon, VII, 5, 12 (с. 318).
85	Повече за тракийските племена в Дакия вж. у Poenaru Bertiea, Gh.
175
Neamuri $i triburi tracice, в списанието Magasin Istoric, Bucurcjti, год. X,
№11 (116), иоември, 1976, с. 22, с. 40.
86	За тях вж. Cuppers, Н. KI Р I, 1964, кол. 838 сл. Кюперс неправилио
счита бастарните за гермаиско племе. Те са всъщност по-скоро келтп.
®7 За язигите вж. Danoff, К1. Р- II, 1967, кол. 1329.
88	За роксолаиите вж. Danoff, Ki. Р. IV, 1972, кол. 1461.
89	Steph. Byz. 169, 19.
so Hdt. VII, ПО.
91	Arr. Anab. I, 11.
92	Hdt. V, 3.
93	За Дунав вж. Danov, Chr. Istros, 2, KI. P. Il, 1967, кол. 1477 н
прнведената там литература.
94	Едно отклонение от северозападния подсектор на диагоналния друм,
което водело по Морава (Маргос), евързвало по долпната на Вардар земн-
те около Солунскпя залив с опези по средното течение па Дунав.
98	По трасето иа този път диес е прокараиа и една от важните же-
лезопътни липни на Балканский полуостров, евързваща Истанбул със Солуи.
96 Този път минавал по южния отрязък от западиата граница на
Одриското царство.
9? Разбира се, нито една от най-високите планипи в земите па отвъдду-
иавските траки не може да се мери по височина с планините на траките
в отсам дунавските земи.
98	Както и в други случаи, по отношение на севернотракпйските зе-
ми се налага да употребяваме по-често, отколкото по отношение иа южио-
тракийските земи съвременни географски названия, защото античната кар-
та на Румъния от предримския период е по-малко известна, отколкото
античната карта иа древнотракийските земи, разположенн южно от дол-
ното течение на Дуиав.
" Реката Муреш (ант. Marisus) се влива в Тиса (ант. Tisia) — зна-
чителен приток иа Дунав, който и тогава бил плавателен.
10» За резултатите от изеледванията на праисторическите селища в
българските земи вж. Danov, Chr. Altthrakien, Berlin, 1976, с. 65—71, а за
резултатите от изеледванията на румънските земи (както отвъд долното
течение на Дунав, така и в Северна Добруджа), вж. Сборника Thraco-
Dacica, Bucure^ti, 1976, и особено с. 13. сл. (от R Vulpe) с. 53 сл. (от
Р. 1 Roman).
1°1 В своята статия „Скифы" СИЗ, 12, 1969, с. 954 Смирнов, К- застъп-
ва гледището, че коифликтите между скитите и кимерииците иа Северного
Причерноморие започнали приблизителио в началото на VII в. пр н. е.
На същото мнение е, както се вижда, и Ельницкий, Л. А. СИЗ, 7, 1965,
с. 244; вж. обаче за кимерииците и тяхното пахлувапе в древнотракийските
земи южно от Дунав и Danov, Chr Altthrakien, Berlin, 1976, с. 155, заб. 13.
102	По този въпрос вж. Danov, Chr. Social and Economic Development
of the Ancient Thracians in Homeric, Archaic and Classical Times, Etudes
Historiques, Sofia — Stockholm, I, 1960, c. 3—29. Същият, Към логический
анализ на античната обществена формация с оглед към някои аспекта на
развитието в древна Тракия и Гърция, Сборник „Проблеми на логиката",
3. Актуални логически проблеми иа обществените науки, С., 1971, с. 255—
291.
ЮЗ Вж. Димитров, Д. Тракийска гробна находка от с. Дълбоки, Ста-
розагорско, Разкопки и проучваиия, IV, 1950, с. 207—241.
176
Ю4 Относно данните за тракийските ризннци в Омировия епос вж. Da-
noff, Chr. Zum Kriegswesen der alten Thraker wahrend dor Periode der Militarde-
mokratie Studii Clasice, 1960, Bucure$ti, c. 41, съсзаб. 1 и 2. За иамерените в Тра-
кия ризннци вж. Огненова, Л. Ризниците на траките V—III в. пр. и. е..
Археология, 1956, I—II кн., с. 30—37 и Същата, Les cuirasses de bronze
irouveesen Thrace, BCH, 35, 1961, c. 501—538.
105	За тракийските щитове вж. Огненова, Л. Опит за реконструиране
на два щита от Тракия, ИАИ, XVIH, 1952, с. 61—81 и Същата, Пришк: за
произхода и появата иа така наречения беотийски щит, ИАИ, XVI, 1963,
с. 108—117.
106	Такъв е например случаят с тракийските дии в Родоните, чието
племенно оръжие — махайрата — дало второто нме на това племе (Thuk.
II, 92, 2 и VII, 27, 1).
Ю7 Hdt. VII, 75.
>08 Danoff, Chr. Zum Kfiegswesen der alten Thraker, Studii Clasice, Bu-
cure§ti, 1960, c. 39 сл. и с. 41.
109	Вж. особено описаиието на коиете и иа колесницата иа тракий-
ския племенен вожд Резос у Омир, „Илиада" X, С., 1969, 434 сл.:
„... новодошлите тракийци стануват последнн от всички.
Заедно с тях е и царят им Резос, сниът Ейонеев,
Сам аз му зърнах коиете — грамадни и много красиви;
те са по бели от спяг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромпи доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртии да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни...“
(Превод на Ал. Милев и Блага Димитрова)
110	По този спорен в науката въпрос вж. схващаннята на западногер-
манската ираинстка Kainmenhuber, к. KI- Р. III, 1967, кол. 210 сл.
111	Някои съвремснни изследователи постулнрат съществуването на
същински държавни организации веред тези тракийски племена, като об-
ръщат внимание на тяхиото ранно монстосечсне. Главнпте причини за ряз-
кото прекъеване иа процеса на образуване на държавни организации сред
тези тракийски племена било според мен близкого съседство с Македо-
ния, която нямала интерес от засилването им. Освеп това за прекъеване-
то на процеса на държавообразувапс тук изиграло иемалка роля и сил-
пото елинско-македонско „излъчване" върху траките по тези места. То по-
влияло не само върху тяхната култура н език, но им попречило и да съз-
дадат развити и трайни държавни организации. Животът на тезн племена
впоследствие бил разстроеи и поради ударите, конто те понесли от перси-
те по време иа Гръко-персийските войпн.
112	Характерпи в това отношение са отломъците от епнграфски тек-
стове на тракийски език, открити преди повече от две десетилетия при
разкопките на америкаискнте археологи па о. Самотраки. Вж. Георгиев,
Вл.Траките и техният езпк. С., 1977, с. 105—158.
113	Едно от иай-вероятните тълкувания е, че неговият текст е пред-
назначен да увековечи паметта на знатна млада тракипка, чийто живот
бил преждевременно покосеп. Вж. за най-новото тълкуване на надписа у
Георгиев, Вл. Траките и техният език, с. 105 сл.
114	Вж. Георгиев, Вл. Тълкуването иа стариппия тракийски надпис от
с. Кьолмен, Преславско, Археология, ки. 4, 1965, с. 1—9.
12 Траки
177
45	За имею на Дионис вж. Meriggi, Р. Glossario miceneo, 1957, с. 21;
Landau, О. Mykenisch-griechische Personennamen, 1958, с. 44 н 211.
46	За Арес вж. Landau, О. цит. съч., с. 22, 211 и 258.
47	Срв. Hdt., 11, 167, където четем: .. виждаме, че и у траките, скн-
тите, перснте, лидпйците и у почти всичкп други варварски народи за-
наятчните и техните потомцн се тачат по-малко, отколкото останалите
граждапи. Който е свободен от физически труд, сё смята за по-благороден,.
и то именно онзи, който може да се посвети „а военного изкуство...“
48	За такива „царски" божества Херодот съобщава и у перснте (III,
65 и V. 106).
49	По тези въпроси вис. Danov, Chr. Altthrakien, с. 44.
120	Вж. за това Dorrie, Н. Pythagoras, К1 Р- IV, 1972, кол. 1264, сл.„
конто на кол. 1265 изтъква, че учеиието на Питагор за беасмъртието на
душата имало своите корени, от една страна, в ицейиия кръг из орфи-
ците, т. е. на траките, а от друга страна, в егикаъа, проповядвана в Дсл-
финския храм. Във връзка с това е уместно да ее напомни обаче, че са-
мого Делфипско светилище имало прастари връзкп с Тракия.
121	Hdt. IV, 94: „За тяхното вярване в беземъртието трябва да се ка-
же следното: те не вярнат, чеумнрат, а мислят, че умрелияТ отива при
бога Залмоксис. Някои от тях наричат този бог и Гебелёпзнс. Всеки пет
годнни те изпращат един избран по жребий пратепик и му заръчват сно-
ва, от което се нуждаят всеки път. А го изпращат по следпия начин. Не-
колципата от тях, отредсии за целта, държат три копня, а други улапят
пратеника за краката и ръцете, разлюляват го във въздуха и го подхвър-
лят върху копията. В случай че той, прободен от тях, умре, вчрват, че
богът е милостиво разположен към тях. Ако обаче не умре, винят за това
пратеника, като го наричат злодей; след това изпращат друг пратеинк,
като му дават своите поръчки още докато е жив."
•22 За елевсннскпте мистерии, в конто изпъква особено ролята иа Му-
зей вж. Nilsson, М., Robertson, Ch. The Oxford Classical Dictionary, II изд.
1970, c. 704.
123	За Евмолп вж. Fauth, W. Mysterien, KI. P- III, 19G9, кол. 1535 сл.
124	За това вж. Plat. Phaed. 63 С.
125	Под „там" Сократ разбпра Тракия, по-точно околността на гр. По-
тндея на Халкидпческия полуостров, конто била плътио населена с траки.
Обсадата на Потидея, в конто участвувал и Сократ като хоплнт (тежко-
въоръжен пехотинец) в началото на Пелопонеската война, му дала въз-
можност да се ззпознае посредством наблюдения и преки коптакти с тра-
кииското население в околностите иа Потидея и с оригиналните методи,
конто тракийските лекари прилагали при лекуването на нервни заболява-
ния. Няма съмнепне, че и в тази крайио деликатна и сложна облает на
медицината, каквато представлява неврологнята, траките се очертават ка-
то учители на едините.
•26 Иапоследък в науката се застъпва възгледът, че еиитетът „Хели»
конски", с който се кичат твърде често музите, не е евързан с името на
планината Хеликон в Югозападна Беотия, където се е иамирало едчо от
пай-стариниите, възпети от поетите светилища на тезн божества. По то-
зи въпрос вж. Meyer, Е. Helikon, KI. Р. II, 1966, кол. 994 и приведената
там литература. Ако това схващаие се окаже вярно, епитетът „Хеликон-
ски" би могъл да бъде от негръцки, респективно от тракински(?) произ-
ход. На такава мисъл нн наьежда фактът, че тракийските племена при
своею проиикване на юг стигнали през втората половина на II хилядоле-
178
тие пр. и. е. не само Беотия, но и на юг от тази облает. За тракийския
произход на Хеликонските музи Страбон (IX, 2, 25, С. 410) пише дослов-
но следното: „Тук (на Хеликон — бел. на авт.) се намират светилпщето
на музите и Хипокрена („Конският нзвор“), както и пещерата на лейбет-
рийските ннмфи. От това би трябвало да се иаправи заключеиието, че тра-
кнте са посветили Хеликон на музите, че те също така са посветили об-
ластта Пиерия и градовете Ленбетрон и Пнмплея на същите богини. Тези
траки се нарнчали пиери, но откакто те изчезнали тази облает владеят
македонците."
127	Hom. II. XXI, 485 сл. и Od. VI, с. 102 сл.
128	Hom. Il, VI, 428 сл. и Od. XV, с. 409 сл.
’29 Hdt. V, 12—13.
130	Повече от тези въпроси вж. у Данов, Хр. Древиа Тракия, С., 1968,
с. 205—207.
131	За разлпка от Тасос, който бил основан от преселници от Парос,
С.амотрацн бил основан от колонисти, дошли от остров Самос.
132	В Абдера бил докарван не само дървеннят материал от склоно-
вете па Западните Родопн, по и големи количества дървени въглища, мед,
восък, смола и др.
133	У Hdt. I, 64 четем: „Той (т. е. Пизистрат) оепгурил и подсплил
своята тирания с помощта иа многобройиите си наемиици и благодарение
на паричните средства, конто постъпвали било от самата страна, било от
Струмската облает."
134	По този въпрос вж. Данов, Хр. Древна Тракия, с. 303 сл.
•35 По този въпрос вж. и Фол, Ал. Демографска и социалиа структу-
ра на древна Тракия, С., 1970, с. 127, въпрекн че и той на следващите
страница се опитва, макар и хипотетично, да скицира картината на пре-
хода от патриархалння род към общннно-тернторналната организация.
136	ТуК ние поради лнпса на място и водимн от съображението, че
някои укрепителни съоръжения на траките от ранножелязната епоха в
Стара планина, Родопите, Сакар и Страиджа трудно могат прецизно да
се датират, а още по-малко със сигурпост да се евържат генетично с та-
кива крепостни съоръжения, каквнто имал гр. Севтополис, се ограничаваме
да отбележим онова, което е пай-съществено във връзка с крепостппте
съоръжения на траките през указания период.
137	фактическият материал за по-ранннте тракийски крепости, т. е.
за онези, конто са от ранножелязната епоха, който засега пронзхожда
главно ог Странджа, Сакар, Родопите и Стара планпна, е събран и публи-
куван иапоследък в колективния том „Мегалнтчте в Тракия", и то в поре-
дицата „Тракийски паметници", том I. С., 1977, с. 128 сл., 157 сл., 160 сл.
и 166 сл. Както бе загатнато вече преди малко, генетичната връзка, конто
се търсн и „сочи" (от В педиков, Ив., пак там, на с. 174 сл.) между мно-
го по-ранпп и общо взето прнмитивнп крепостни съоръжения и укрепле-
ния, построена по елпиистически маниср (например като тези на гр. Сев-
тополис, конто напомнят укрепителната система на Олинт и Приена), не
може да се смята за доказана.
138	Hdt. VII, 75: „траките по време на похода носели на главпте си
шапки от лиепча кожа, а на тялото си хптони, върху конто били намет-
нати с шарени дълги плащове, а на нозете и бедрата си носели ботуши
от сленска кожа. Освен това те носели метателни копня, леки щитове и
малки мечове...“
139	Xen. Anab. VII, 3, 10 сл. и особено VII, 3, 35 сл.
179
140	Xen. Anab. VII, 3, 37. Става дума за това, че според гръцката так-
тика при нощни боеве начело на отряда, предвиден да нзвърши операцпя-
та, се поставила най-мьчно подвижната част, например тежковъоръжената
пехота.
1*1 Хеп. Anab. VII, 3, 40.
142	хеп. Anab. VII, 4, 3—5.
143	Би трябвало и тук да припомним, че одриските владетели събира-
ли данъцитс в натура и в пари. По-голямата част от данъцптс, конто по-
стъпвали от гръцките полиен били в пари, докато ио-голямата част от да-
нъчните постъплеиия от тракнйското население били в натура.
144	По време на пиршеството, което Севт II дал в чест на Ксенофонт
и неговите офнцери, траките започнали да поднасят по свой традиционен
обичай дарове иа претендента за тракнйския престол, който в техните очи
бил не толкова цар, колкото базилевс от Омирово време. Ето как Ксено-
фонт (Anab. VII, 3, 26) описва въпроспата сцепа: „А тъй като пнршсство-
то продължавашс, влезе един тракисц, който водешс със себе си бял кон
и като взе пълен с вино рог, каза: Пия за твое здраво, Ссвте, и тн пота-
рявам този кои; на него ти может да догонит вески, когото пожелает, а
когато отстъпваш, ти можеш да не се боиш от противника." Начинът, по-
конто п другите едноплсменницп на Севт II го даряват и се обръщат към
него, както и характерът на даровете, конто те носят за него и за жеиа
му, са по-скоро дарове, предназначен!! за племснсп вожд от Омнровата
епоха, отколкото за владетел от пзточен тип.
145	Така е постъпнл и Фол, Кл. Тракия п Балканите проз рапиоелп-
нистнческата епоха, гл. Ill, С., 1975, с. 93 сл. и особено с. 119 сл. Всъщ-
пост за 11 в. пр. н. е. Фол посочва като „одрнскн", слсдвайки вероятно'
Полибий, малкото имена на владетели от II в. пр. н. е., конто упражпява-
ли за известно време своето политнчсско влияние върху територпя, коя
то е била периферна облает на някогашното Одриско царство.
146	За този договор вж. Хеп. Hell. IV, 8, 26; Diod. XIV, 94, 2; Aristot.
Pol. 1312a 14 ц 1G II2, 22.
147	За текста на този атински декрет вж. Dittenbergcr. Syll3, 138. В.
ред 20 иа този надпис се говори за кораби, към конто, както изглежда,
цар Хебризелм проявявал особен интерес. От текста не е ясно за кое мо-
ре са били предназначени тези кораби, макар че става дума за използу-
ваие на кораби в черноморските протоци.
148	Фол, Ал. Тракия и Балканите през раинослипнстическата епоха. С
1975, с. 149 сл.
149	Венедиков, Ив. Надписнте върху тракийските фиали, Археология'
XIV. 2, 1972, с. 1—6.
150	По тезн въпросп вж. Данов, Хр. Към външната политика на Маке-
дония, Тракия и Гърция през IV и началото на 111 в. пр. п. е., Studia'
Balcamca 11, С., 1970, с. 33 сл. и особено с. 42 сл. Вж и Danov, Chr Altthra-
kien, Berlin, 1976, с. 333—347.
151	По този въпрос вж. Данов, Хр. Към външната политика на Маке-
дония, Тракия и Гърция през IV и в началото иа III в. пр. н. е. Studia
Balcanica 11, С., 1970, с. 33 сл. и особено с. 49 сл.
152	Вънреки тези временив успехи на Севт Ill формулировката, която'
нампраме у Ал. Фол, Тракия и Балканите през ранноелннистическата епо-
ха, с. 190 сл.: „Севт Ill, който е противопоставил на иашественика 20 000
пехотинци и 8000 конницн още в 323 г. пр. и. е, се е изявил с цяла сила
из мощта на старата Одриска държава" звучи добре като фраза, но ие
180
е напълно убеднтелиа, защото македонският нашсствеиик могъл.. да му
цротивопостави тогава пак според същия античен извор (Диодор, XVIII,
14, 2 4) не повече от 4000 пехотинци и 2000 кониици. Военният потенциал
на „старого", т. е. истинското Одриско царство, бил, както видяхме вече
зиачителио по-голям. Ситалк могъл да вдигне на край 150 000 бойни!
153	Фол. Ал. цит. съч., с. 189.
154	Така у Фол, Ал. цит. съч., с. 191, очевидно под формулировката
„династически владения" трябва да се разбират микрокняжествата, конто
могли да възникнат само иа фона иа едно отслабиало или по начало не
особено здраво организирано царство иа Севт 111.
155	Diod. XVIII, 14, 2—4.
156	Diod. XIX, 73, 8—9.
157	Titan-,— столнцата wa „тракийските" келти, се гърси иякъде в
^псшпата Подбалканска долина. Според някои учени тя се иамирала на
теритбрията иа диешна Източна (Турска) Тракия. JIo-вероятно е обаче
Ъървото предположение.
158	Това станало към края на предпоследнего десетилетис от II в. пр. и. е.
9	Вж. например Polyb. II, 33, 2, където той описва ужаса, който кел-
титс веявеш у противника си в началото на' своите иабези. Вж. съшо
Polyb. II, 35, 9 и XXV, 6, 3, където се говори за страха от келтите (гала-
тите) в гръцкия свят.
)со	Вж. Данов, Хр. Древна Тракия, с. 436—438 и особено Danov, Chr.
Altthrakien, 1976, с. 360—377.
id Така, за да се прехвърлят от Европа иа малоазийския бряг, келти-
те трябвало да се задоволят с незначителен брой плавателни съдове, често
само с една лодка! — конто те наемали от съседните гръцки полней.
162	Тогава Испания представлявала „Западния фронт" за римляните,
докато слинистическите държави се очертавали за тях като бъдещ „Из-
точен фронт".
193	При това той трябвало да евакуира незабавно застите от него
елински колонии по брега на Егсйска Тракия.
164	Интересен е фактът, че в случая Полибий, нашият отличен извор
за тези събития, не смята вече тези траки за варвари, а само пеонските и
другите съседни и сродни с тях племена. По всяка вероятност известна
част от тези траки били приобщепи към елинската култура.
165	Неотдавна италиански археолози под ръководството на проф. Ал-
фонсо де Франчишчис разкриха и конструкциите от гладиаторската школа
в Капуа, каквнто те са били по времето на Спартак.
166	За Раскупорис II вж. Wiesner, J. Die Thraker, 1963, с. 160 сл. и
Eouiersock, G. W. Augustus and the Greek World, 1965, c. 152 сл., където
e дадено родословното дърво на тези тракийски владетели.
167	Cass. Dio LIV, 20, 3 и LIV, 34, 5.
168	Or думата limes — междинен път, граница, предел, пограничен вал.
СЪДЪРЖАН ИЕ
Вместо предговор 5
I.	ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 7
Историографпята на древна Тракия и ненното население 11
II.	НАИ-ВАЖНИ ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА ПРЕДРИМСКА
ТРАКИЯ 12
Вторнчни извори 12
Първичннте извори 15
Археологнческите паметиици 16
Аптичните моиетн като извори за нсторпята на траките 26
Езикознаиието — извор за историята иа траките 26
III.	ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ НА ТРАКИЙСКИТЕ
ПЛЕМЕНА 30
IV.	ПЪТИЩА И ОБОБЩЕНИЯ В ДРЕВНОТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМИ
ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО 55
V.	СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ
ПЛЕМЕНА ПРЕДИ ОМИРОВАТА ЕПОХА 60
VI.	СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ В ТРАКИЯ ПРЕЗ
ОМИРОВАТА ЕПОХА 63
VII.	ПОЛИТИЧЕСКОГО РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА
ПРЕЗ ОМИРОВАТА ЕПОХА 67
VIII.	ДУХОВНА КУЛТУРА НА ТРАКИТЕ ПРЕЗ ОМИРОВАТА, АРХА-
ПЧНАТА II КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА 69
Ролята на възпнтанието у траките 79
IX.	ГРЪЦКАТА КОЛОНИЗАЦИЯ ПО БРЕГОВЕТЕ НА ЕГЕЙСКА
ТРАКИЯ 83
Никои характерни черти на гръцката колонизация по бреговете на
Тракия 83
X.	ОДРИСКОТО ЦАРСТВО 95
Специфични причини за възникването на Одриското царство 95°
Създаване на Одриското царство 99
Жсвотът в селищата на Одриското царство от V до средата на IV в.
пр. и. е. 103
Военното дело на траките от V до средата на IV в. пр. и. е. 105-
Политическият строи на Одриското царство 108
Въишната' политика на Одриското царство през V-—IV в.
пр. и. е. 112
Взаимодействия между Одрпското и Македонского царство през
VI—V в. пр. н. е. 114
Големпте елиппстически държави в Тракия до края на III в. пр. н. е..
и тогавашното тракпйско царство 128
Най-ранната намеса на римляните на Балканский полуостров 130
Източната половина на тракийските земи през последните десетиле-
тпя на III и в началото на II в. пр. и. е. 131
По-нататъшните воении действия на македонците в Тракия 133
Тракия до нсйното превръщане в римска васална държава.
Тракия и Македония след битката при Киноскефале до окончател-
ния разгром на Македония 134
Последните походи на Филип V във вътрешността на Тракия 135
Продължаване на македонските походи в Тракия и по времето на
Персей 136
Учредяването иа провинция Македония 138
XI.	ТРАКИТЕ В РИМСКО ВРЕМЕ 140
Голямото царство на Буребиста н неговият край 143
Действията на Марк Лициннн Крас срещу тракийските племена 145
Големи антиримски въетапия иа бесите в'Тракия 146
Положеиието в Тракия като васална и периферна държава на Рпм-
ската империя до образуването на провинциите Мизия и Тракия 147
Второто въетаиие иа траките 150
Тракийските земи южно от долното течение на Дуиав — римски
провинции 152
Гранпцн и администрация на римските провинции Мнзпя и
Тракия 154
Развитнето на отвъддуиавските траки през римско време след разпа-
дането на царството на Буребиста 157
Кратки бележкп върху бита и културата на траките през римската
епоха 165
ОБЯСИИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 168