ш

ЧОДОСГИТ’Ь

на

РОБКНСЫНА КРУСО.

Поиългаренн

отъ

li. A U Д Р Е О В Ъ.

Ц а р н г р а д ь.

Въ Ккигопечятнвцата на Ц. ВЬстннка.

18'19.
ЧЮ ДЕС1ИТ Ё

на
РОБЕНСЫНА КРУССО.

Едно време жнвЪеше въ Ексетера нккой си
чловйкъ нареченъ Круссо, на коготоз ан аятъ-тъ
б'Ь посрЪдникъ. 'Гой пмаше три сына, отъ
конто двамата умрЪха ощв клади; а па по мал-
кый, коыуто нмето бете Робенсынъ, баща му
и манка му си имаха вснчката над-Ьжба и до.
бывка. Галлхаго като едннчакъ на майка, hi,
обычливый лмъ беше толкозь слЬпъ и нор аз.
слденъ, щото растете непослушливъ и само,
воленъ.

Робенсынъ беше в^Ьке порастналъ лредн да
ся отреди на учеше. Баща му често го иодка-
няше да научи н-Ькой занаятъ, а сынъ-тъ каз-
ваше, че по добрЪ желае да отпдн на н^кхд^,
за да научи всякаквытк ньравы и навыцы на
различнит'Ь чюжди страни.

Нъ тозь желаше на Круссовъ беше неразсж.
дно и безъ основа, и съ него си показваше
ловЬче безудпето; защо кога н1кой си обыча
— 6—

да види свЬта , трЬбва да пма доста позна-
шя, и да блде в-Ьщъ на много нЬща; а за тЪхъ
не помысли никогажъ Робенсынъ.

Той по онва време б’Ь на седсмпаесять го-
днн'ь, и друго иищо не правеше, токо да сн из-
бавува безцЪпото време, да ходи на ropt. па до-
лу по улицытЬ на Ексетера. Всякой день зака-
чяшс бащаси да го пустни да пжтупа по чюжды
страны. А баща му казваше, че перазбнра по-
мысльта на н'Ьговото искаше, н за тва нсщс-
ше да чюе вЪке ннщо ' за него, защото ннко*
гажъ веще да ся сговори.

Едпнъ день, като ся растжпьупашс споредъ
навыка сп по улнцытк на града срещна един ь
младъ пЬговъ сврьстпнкъ, сынъ на н1кой. ге-
мидайя, конто имапге одна гсш’я на край Пли-
мута. Тон каза на Робснеына, че ще вьрви сь
баща сн сл-Ьдъ дпаднн трндни за Амстердама»,
и го нопыта, ако обыча и тон да отидн заодно
ri» него.

,, Съ радость, готовь сьмь!” отговори Робен-
сыпь. пь баща мп и майка мн не мя пущать4.

, Hiua нищо!” рече другый, „слЪдъ едвнъ
м1>сець пакт» щемъ ся вьршпгь; а колкого за
родителетЬ сп можешь да имъ известишь само
за г.хд^ сп отшпьлъ.

..ДрбрЪ,я отговори Робенсынъ, „пъ азъ нЬ-
-1-

мамь за по патл потр Lбното сребро.*

„ Да тя пс е грыжа,” посрещна д'ругый, не-
1цсшь да имашь потреба за пары, п ако бы да
тн потр’Ьбватъ, да щж тн колкого тн стигнатъ!"
Робенсынь сп позамая жалко мЬщо, като ч»
мьтслеше що да отредн, пай сетн Ь нзвыка: „го-
товь сыпь, пр)’ятель .мой! да отяднмь ей сега е
за Плимута.”

На тва време поржча па сдвиг нЪговъ познап-
ннкъ, да извЪстн на баща чу, (като ся замнпе
малко нЬщо,) че отвожда само да нанндй Ам-
стердамъ въ Олланд!я , п ще са завьрне нам
МНОГО СдЪдЪ М'ЬССЦЪ.

Като остави баща си и майка си безъ да гы
пыта, Робенсыпъ направн одна дерзлнва н без-
умна работа; нъ ся надЬемы, че гл малко тЬ,
дЬто нсзпаятъ що са длъзкнн на роднтелетЪ сй;
и noirh, ако има такпва, трЪбва да нов'Ьрвамы,
и да ся надЪемы, че нещс нзл^зо, добро отъ
такава тръса.

Лодырь .малко, гсмиджшт!; като нстеглнха
ковката, распр-Ъгнаха платната. Робенсынъ съ
пр]‘ятеля си 6Ъ отгорЬ на покрыва и май сп
слиса отъ радость, защо вЪке щеше, да почени
плтувашето си.

Дснь-ть бете хубавъ и радостлнвъ, ивЪтръ-тъ
толкозь добрь, щото завчась не ся виждаше
»Ьке градъ-тъ и лрнсташпцето на Плимута.
Полона лека ся загубваше отъ очытЪ имъ зе-
нита, и, като ся- смръкна, не можете да ся ви-
дя друго ннщо освкнь Еддмсто некий СвЬтид-
нпкъ; дЬто е съзидедъ на едпнъ ржть всрЪдъ
морсто. Така и тон слЪдъ малко не ся видеше
в^ке, и, отъ него часъ, Робенсынъ не гледаше
пищичко падъ себе си токо въздуха, пито пакъ
мапредъ, нито назадъ, нито около си, освЪш»
норе.

Двадни в’Ьтръ-тъ беше добрнчакъ; нъна тре-
тий день зав'Ь толкозь силенъ, щото небето ся
заоблачи и пречьрня. На кхсо да речемъ, ста-
на твьрдЪ страшна (эура. По нЪкогажъ ся свЪ-
ткаше толкозь, като да гореше въздухъ-тъ, по
нЪкогажъ пакъ ставаше черъ мракъ, като по
срЬдъ нощь , и трескавнцитЬ вьрвЬха одна
по друга; дъждъ-тъ валеше като изъ ракавъ»
и талааитЪ ся издигаха като планини.

Какавъ писакъ между въжята! каква крамо-
ла отгорЪ на покрыва! Гемсдапнт'Ь ся попудва-
ха да ся стнскатъ здраво за хортомыт-Ь, за да
гы не завлече оплата на талазит-Ь, конто часъ
по часъ ся хлнскаха вьрху гелпята! Робенсынъ
Круссовъ, конто не беше наученъ но море на-
чна да страда отъ главобол1е и да пойма често-
и О ле ле мамке!” выкаше често, „н^мавЬис да
— 9 —

"мя видите! Ахъ! безумеиь азъ, д'Ьто дерзнахъ
да вы наскърбя до толкозе.”

Хр%съ! хрксъ! чюеше ся отгорй напокрыва,
Господи помилуй! Вышив ло помилуй! О Боше
на все ста ни милостпвъ! „выкаха гемидаинтЬ,
пребл-Ьднелн, и си ствскаха едпнъ другъ рх-
HlTi. „Какво е? що е?” попыта Робенсынъ,
<кивъ умрЪлъ отъ страхъ.

„ Охъ! загубихмы ся вся!” отговори едпнъ
отъ гемидлаит’Ь, „трйскавицата строши по то-
лЪмый боръ и ето и вторым толкозь ся клати,
щото тр Ьбва да ся пресЪче и да ся хвьрли въ
морето”,

„ Загинахмы”, чю ся изъ отделу, „гезпята ся
разц’Ьпу, и морето ручн силно въ нея.”

Като чю т!я, Робенсынъ падна замаянъ, сдьр-
венъ и непоклатенъ. ВситЪ други ся затекоха
на кли малата, за да могатъ, ако б’Ь край, да
увардятъ гезмята отъ потънвашето. Напусти
нсчерпуваха водата съ все сила, морето вла-
злше още новЬче. А за да улекни на гем!ята,
заФьрлнха въ морето, колкото н*Ьща въ то вре-
I ме имъ бЬха непотрЬбни, каквото тополе,сто-
ки, н др. т. нъ вспчко тва б’Ь напусто.

За честьта нмь, една друга гелия като вид-Ь
приме;кд!ето ткхно, пратн юнашкн ла,ря, зада
ги отървс, апо беше край; нъ не можеше ни-
— 10 —
иакъ да прнблизи отъ злнната па талазитк
Най сети!, наблнзи толкова, щото за<м>рлнхао-
дпа хортома до тЬхъ, съ конто догеглиха ла-
д1‘ята блнзо, я тогазь конто можаха скочиха
вьлея; а Робенсыиа, конто не можете да стоп
правь, сграбиха нЬкои си милостивн между гс-
мнджштЬ и го Фьрлиха въ ла,уята.

А едпамъ закачиха да ся отдалечаватъ отъ
гешята, и гж вид-Ьха да става храпа на талази-
T'h. За честьта имъ бурата наяна малко по
малко да ся стншааа, защо инакъ талазнтЪ
щяха да преобьрнатъ лад>ята, конто едвамъ
сбяраше, д кто бкха влезли въ нея. Най сети!
ся подредиха да приблизят!» до гели’ята, коя-
то гы npie и гы оторва.

Тя renin отиваше въ Лондонъ, и сл'Ьдъ че-
тырн дни Фьрли жел!зото въ Темза.

Тжй всичкнт! стжпнха на землта съ некз-
казана радость. Всяко it тогазь ся усящаше бла-
гополучепъ, като ся отьрва отъ примсж.рето
на морето, п съ едннъ гласъ благодариха Вы
шнаго, конто промысли за спасешето нмъ. А
колкото за нашъ Робенсына, страхъ-тъ му пре*
мина вЪке, и пай пьрвага му грыжа бете да
види Лондонъ, дЪто намЬри такава пьстрннана
нови нЬща, щото не оста съ него ннто дыря
отъ заномнуван1ето на зашшалото прп.межд1с,

как
чи

ГОТ(

F Да (
при.

рнч
мид;

6i,v
слы
сын

OTHf
ХОД1
воля

£трь
вай

тиа
си »

срам
11.

то (
НПК(
ка (
СЫН'
както и всячкитЪ му мысли зананапредъ. Слу*
чи ся едпнъ день да срсщни г сии джиг, съ ко.
гото излйзоха отъ Плимута, конто го поканн
да об'Ъдватъ заодно. Робенсынъ радостно npie
призовкатэ, защо бЪ разнссалъ малкото си па-
рники, дЬто му гы беше заелъ сынъ-тъ на ге_
мидяия, и пазувникъ-тъ му ся нспразии. На о.
б4да, гемндиия го попыта, коя му беше помы-
сльта па пжтувашето въ Амстердама Робен-
сынъ му отговори простодушно, че нскаше да
отиди само за едно иавнщдаше, и за едка раз-
ходка, и още, че е мз.тЬзалъ безъ бащина си
воля.

„ Безъ бащина воля’*! навыка ге.мнданя на-
^трьхналъ , и оставн наботмата и ножа,„выр-
ван Бога, дЬте нсразсждно! ако быхъ знаялъ
тиа на Плимута, не тя нршмахъ въ гешята
си маклрь за какво да е было.”

Робенсынъ отъ тва см&мруваше , клюмна

1 съ главата си надолу, и като ся зачьрви отъ
сркмъ смълча ся .много вре.ме.

Почетный ге.мидж!я му наказа тогава нЬгово-
то безмерно безулие, и му речс, че неще бжде
пвкогажъ благополученъ, ако не зе.мише ирош-
•ка отъ баща си и майка си. Като чю тЬ Робен-
сынъ, плана твьрдЪ милно.

* Щж ли можа”, рече, да допда съ тебь пакъ
на Плимута?

„ Съ кого, съ мень?” отговори гемндяия, „ни-
ма забрани, че гемшта ми потъна? истина ко-
же да ся замнне много време, да ся эавьрна
тамъ; а колкото за тебь, не тр-Ьбва едпнъ часъ
да загубвашь; тр'Ьбва да си отпдешь съ пьрво.мъ
за Плимута, още и днесь, ако има нЬкоя гем)я
да излазя.

„ Амн”, казна Робенсынъ, „н^мамъ пары”.

„ Колкото за пары”, рече почетный гемиднпя,
„азъ щл ни да назаемъ двЬста гроша. Вьрвп на
Рината, и вл-Ьзъ въ н'Ькоя ге.шя, па сп иди на
Плимута. Ако покаяшето ти с отъвсе сьрдце,
Господь ще благослови врыцашето ти и ще
го направи по благополучно отъ излазвашето
ти на самъ.”

Тжн като каза простиха ся, стиснаха ся за-
рлщ-fc, и Робенсынъ си отиде и му благодаре-
ше много за добрниата му, и за доброто му
настаняваше.

Като вьрвеше къмъ рЪката, различии мы-
еле ся вьрт-Ьха въ главата му. „Май? какво ли
щлтъ ре родителетЪ ми”, выкаше сп на ума,
„ако ся завьрна сега и мя вндятъ ненадежно?
наздраво щжтъ мя накажатъ за безумната мн
работа”.

Tin мысле твьрдЪ много го плашеха. По irfc-
— 13 —
когажъ отреждаше да ся не вьрие въ кжщата
си; по н'Ькогажъ размыслуваше насгаияваш'ето
на гемндяпя, сирйчь, че леще да бжде ннко-
гажъ благонолучеиъ, ако ся ие завьрнеше при
багца си н при манка си. Най сети!;, стнгна
при р-Ьката, д-Ьто пристанваха гешитЪ, нъ тамъ
ся не намнраше готова за Плимута. А човЪ-
къ-тъ, дЬто му каза тва мзв-hcTie, беше капн-
танинъ на едка гем1я, конто сдЬдъ малко ще-
гле да вьрвп за Африканского кран-Mopie на
Гвинея.

А като видЬ той, че младый н.маше толкова
сплио желаше за ижтуваше, иоканн го. ако н-
ска да отпдн съ него до Гвинея. Робенсынъ
ся позамая на тая дума; нъ като ся увЬрн, че
тойзь пхть  ще бжде благополученъ, в че на-
si Ьс го да разносе нары, .може още дапрмдобыс,
ако ще Господь, тогава Робенсыповото жела-
ше за лжтуваше толкозь ся улшожн, щото за*
вчасъ, тежко и горко! забрави златного онва
настаняваше на почетный Плнмутскын гемнд-
ж|’я, и всмчкытЪ добры отрс;кдан1я, конто тон
самъ си пред» малко беше сторнлъ.

„ Гемиднйо”, рече той, „обычамъ да отида съ
васъ когато искате”.

Робенсынъ начна топ часъ да купува стока
съ двЬстатЬхъ гроша. II купи такива нЬща, за
— 14 —

каквыто му пороча гемидапя, и гы внеси въ ге-
мшта.

Робенсыновото морено пжтуваше нспьрвомъ
бешс благополучно. Сега в1;ке нсплуваха Брп-
гансаый пролить, и стнгнаха верЬдъ'Атланти-
ческий Океанъ.

Гешяга пореше талазытй сь бьрзина, и за
малко време исплува далечъ много мили. У-
пжтваше сп кьмъ пладнь, и защо го вЬтръ-тъ
вЬеше напрестанно добръ, сгнгнаха благопо-
лучно на нареченыт!» Канарскы ср^доморсцы.

При тва стнгна отъ Лпсабонъ одна Пор ру-
гал ска гелия, конто отиваше на Бразилия, въ Ю-
жна Америка, Робенсыяъ ся занозив съ гоин-
ддая на горЬречената геш’я, и като го слуша-
ше да говори за злато и безц&ны канапе, от-
веднажъ му ся нрищя да отндн до Бразилия.
д-Ьто безумно мыслите, ’ че • ще напълнп пла-
гни цы съ безцЬны канапе . А като вид]», че
Порту галскыи гемидяня ся съглаеи да го при-
ми като за одного отъ елу гытЬ си, и чс Ппге-
лазскыи корабъ ще ся при нуди да остана паи
малко 01це двк недели, неможа дазлдьржи го-
рещината на п&ту вашего си. Тогава рече, на
добрый сп ирштсль на Ингелизскып гемпджш. 
чисто, че ще да го осгави, п да отидн за Бра-
зилиа: н- эащото гемидаип закачп вЬке да позна-
— 15 —
ла немирный иеговь павыкъ, зарадвасятпьрдЬ
като ся откхсна, нам сети!» отъ едпнъ .та-
кьвъ. Робенсынь, като ся прости съ гемндинл
иегова нр]ятель, качи ся на Портогалскыи ко-
рабь, и елЬдъ малко начнаха морского мл ана-
ше за иь Бразилш.

Много дена плавашето ичъ бете твьрдЪ бла-
юполучпо; иь изведнажъ закачн оть IIctoko-
Югъ твьрдЪ’ сил на 65 ра. Много страшпата там
ватрушка дьрл.а шесть дена, и завлечн 'кора-
ба далеть от ь пяте му.

Седмыи дЬнь, едпнъ отъгемидлпнтй отъ врь-
ха на бора навыка: „земя! земя!’* нъ на с&щмн
ман часъ радостлнвого тва нзвЬст!е стана на-
скърбно; корабъ-ть пьсЪдна на едпнъ молосъ,
того като ся задрьстн въ него стана непокла-
тенъ; тли лЬнлнвит]; тал аз и ся хляекаха съ
толкова сила отгори на покрыва, щото вситк
ся ирннуднха, да забЬгнатъ един въ камары г 1>
други вь ;ы1тницата на кораба.

Тогава др^го ншцо не ся чгоеше между тан-
Фата, токо нлачъ на иредаван!е; едки ся моля-
ха, APjrn плачеха съ кървавы сьлзы; нккои си
кАсаха носата отъ главыт1> сн, като безъ ня-
канва над1икба, п повЬчето ле>каха яшви умрЬ-
лв, н до сушь замалнп. А пенад'Ьнно извыка
HbKofi си, че корабъ-тъ ся разц-Ьпн. Тойзь стра-
шенъ выкъ, като бЬха захласнатн, свести гы
и тогава ся затекоха отъ веднаждъ на нокры
на, спустнаха шанката въ морсто; н вситЬ мав.гЬ
зоха въ нел съ неисказана радость. Нъ толко-
ва наскачаха въ шанката,щото едвамъ ребрата
it б’Ьха четырн прьста по высоко отъ морсто.

Ако и замята да не беше далечъ много, нъ
бурата 6% толкозь снлна, щото не бете крап
ннкакъ да стнгнатъ на кранмор)*ето. Нъ си гу-
диха вснчката сила да теглятъ лопатит^;, и за
честьта нмъ вЪтръ-тъ гы тнкаше къмъ зе-
мята. А за едпнъ часъ, вид&ха едпнъ талазъ
като планина, да иди къмъ шанката. Като вн-
дЪ танФата тая страхопя, сдьрвнха ся и на-
п)стнаха. лоиатыт'Ь. Нан сетиfe талазъ-тъ нрп-
блияш! бухнува шанката, преобрыца i*. и всн-
т!> потънватъ завчасъкъ, така п Робенсынъ.
Нъ, пакъ за честь, топзь смьртоносепъ талазъ,
затрьку.ш го, и го заФьрлн съ такава сила къмъ
края, отгорt на едка скала, щого болежъ-тъ
го събудн отъ неусЬщашето д!>го ся намнра-
ше. Отваря си очадтЬ и като с.ч видЬ нена-
д^ишо на суша, помжчн ся съ колкого снлнца
вмаше да отиди по надалечъ.

Нотредн ся на>1 сетм£, нъ токо като ся на-
згЬри на здраво мЬсто, и до срнъ унЪгЬлъ
отъ голЬмы мжкы, то му нрнпадпа. А като си
укопптп отвори мигалыт’Ь си, и изгледваше сь
•иодо на около. Загпнаха, won! корабь-тъ, шаи-
ката, другаретк му! Друго шпцо ся на вшкдаше
само нЬкоп счюпешг дъски, конто талазнгк пс-
Фьрлнха па вллгь. Тон самъ сп ся отьрва ось
вснчката тапФа. Растрепсран г> отъ страхъ и
радость, управя си очытЬ къмъ небеса, вдпгна
рлщ-Ь, и като пороки горещы сьлзы, въздади
благодарность па самаго за чгодното .му спасе-
те Бога, на самый мнлостпвъ и самобытенъ
Създапнпкъ неговъ.

II като му са смалп щогодЬ радостьта, д-к-
то усящаше за благополучного сп спасете, за-
качн да раз мыслю ва за бждного сп поминуваше.
Разглсда сп вредомъ, нъ не можете да впди mi
на одно мЪсто 64лежка, конто да му лекаже,
ако то мЪсто бете населено. Такъвъ едннъп-
спьггъ неговъ не б'к като тжй, защото ся елу •
*ш да нам'крн тамъ близо едннъ быстръ и сту-
день пзворь, дйто лю.кеше да прохлади ro.ili-
,ма га сп ;к л. дни на, колкото искаше.

При тиа тьрсешс ощс: д-h да прннощува? на
землта. щхтъ го намкра гъ дквацнтЬ и зв'Ьро-
вегЬ. Наиусто ся млчешс да иам Ьрн иккоя пе-
щера, и като ся смаюваше какво да правя пла-
чете у милно. Нан сегн-Ij отредп да еяупрплпчп
на глдниыг’Ь, и, както тЬда тьрен прибежище
на H'hiioc дьрпо. Тжй нам-hpn одно, толкозькн-,
часто, щото можете и да сЬди и да ся нстЬга
отгори на клоноветЪ му твьрд!» распусгаато.
Клан ся нндп на него, и като си наиравн моа-
бага на одного и самого Сьздашшка на ссте-
стиото, утиши ся и скоро го шкм'Ьрн сънь.

Па утр^шный день, иачна съ ириаежъ да
мысли съ коп пачннъ да сн иамИрн храпа. ПЬ-
маигс ннто хлЪбъ, ннто месо, пито трева, пи-
то млЪко; н ако нмаше месо, то пЕмаше яъ
какво пакъ да го ссотвп. Вситй дьрв!е, д!то
до него часъ бешс вндЪлъ, бЬха ‘безплодни
дьрв!е. .. Да ли мн е писано боагсмъ да умря
отгладк?” нзвыка и вднгаше очы къмъ Небо-
то. Неволдта пап сетнЬ му дадп дерзсть и си-
ла, за да издырп твьрд! добр1> крап морето
дано енолучеше иЬщо за ядеше, нъ наиусто!
друго ии1цо не шпкдаше само Нпдшаш бргЬ-
стове и липы! друге ннщосамотреваип!»съкъ!
Най сети И, премален ь п клекавъ, пороли кър-
навы сьлзы, и желаете но добр'1; даб'Изагпналъ
вь морскыт!; талазы, отъ колкото да ся отьр-
ие. за да стаял сечн'Ь я&ртва па глада.

На едпнъ такъпь чась не мыслеше за дру-
го шпцо, н чякаше иаскорошното и страшно го
нрнблиа;аван1е на смьртьта; между тва като сп
вьртеше очытЬ па около вид!» единъ рыбарь,
— 19 —
конто осше грабналъ едка рыба изъ морсто. и
топзь часъ ся смысли, че на нккое .иЬсто бЬ
пр очелъ тЪ думы:

БОГЪ, конто храпи съ юнашка рхка

Тяа множество гадшш безъ мкка,

II за ЧОВ'ЬКА ще нростира отъ истина
Крыла на бащината ся милостыня.

II тогазь сачь си ся предади съ малкатаеи
иад1'кба на Боане Промыслеше, катоотредида
ш.рви толкова, колкого му дьржаха краката. У-
п*ти ся нндн кад+. морсто, н обыкаляше на го-
р-b на долу, и сякаше, че ще иамЬрн и Ьщо но-
ггр'Ьбно за ядеше.

Нан сети к съгледа лккоп мндсин чару пни.
раепрьстнати край .морето. Затича ся съ все
еьрдце къчто згЬстото дЬто бкха, и съ четы-
ри очы предыри на около я ся над кеше, че ще
jianipa отъ ткхъ к’ккои «киви тамъ близо; а
’като сколучи >гккоя н друга,конто б'Ьха'исФьр-
ляли талазнт!; на края, зарадва ся твьрдЪ.

Сега по голЬпо глаиобол!е му беше да на-
Агкрн прилично м'Ьстозабждноскьрталище. що-

Да с упазснь отъ страха на дивацит'Ь и на
|зв1>ровет1>.

„ Канна облага”, блаболншс си, .„^то до сета
не умрЬхъ отглад-fc, като коже тая нощь да мн
раскоса 1ъ звкроветЬ"!
Така като отрсди датьрси прибежище вънЬ-
коя пещера, качи ся наврьхъ сдинъ твьрд’Ь вы-
сокъ рлгъ, отт. д'Ьто можете давиди надалечъ
нзъ около; п тамъ съгледа съ гол-1.мъ скърбь, че
отъ истина агЬстото на което ся нахождаше 61;
срЪдоморекъ.

' Охъ колко злочостеит. човЪкъ сг.мь азъ’’! на-
выка яката. „Отд'Ьлпхъ ся, пжп, отъ всытЪ но-
вЪцы, н нЬма вЪке нпто на врьхъ иглица на-
д'Ьжба, за едпо промкняваше пакъ отъ тва лгЬ-
сто! Нъ стон мн ся да тегля всичко тва; азъ
самъ сп си докарахъ злополуието. Охъ! родите-
ле, злочестнн мои родителе, ннкога, ннвга! неиде
вы видя вкке! О! Всесилие Боже! с.милостнвн ся;
Азъ самъ си сбьркахъ; нъ ты, о Еоя»е mhoi оаш-
лосгнве и многосьрдеч’не, помилуй мя и спаси
мя отъ тва злополу >iie”.

СлЬдъ тЬ думы стана твьрд4 настрьхпо мъл-
чан«с, той ся замая много време на то лгЬсто съ
очы, така да река, клюмнаты къмъ полкната.
Нан-сети!» го поутешнха един мысли по разу-
мни и по за въ работа. С'Ьдя правъ, управи си
у ма ц сьрдцето къмъ Бога, вречи ся, че ще б*-
де тьрпслнвъ, и да дочяква вЪке злополу’п'ята
си, като поиска отъ Вышнего помощь, за да гы
прегьрпява.

А като ся усЬтн, че прндобы нова снлица, про-
вьрпя къчто ратлимата , дано намЪри м-Ьсто
за сЪдеше. Най сетнгЬ приблизн на едва могил-
ка, конто нзъ отвредъ бете като исправенъ
зидъ, дЪто язвыраше быстра пода за iiinnie. И
като предырм добр-Ь мЪстото, намори го иско-
пано подъ могилката, което ся виждаше като
едка дупка.

Ако нмаше тьрнакопъ, щеше да бжде лесно
да ископав прилична кжщнца подъ нея могил-
ка, нъ нЬмаше потрЪбныт!» съчева. Чюденге-
то му така беше, съ канва леснина да напра-
ви тва и безъ тйхъ.

Като ся мжчеше много време да размыслю-
ва, закачи да разсжжда съ тоя начннъ. „ Т)кь
следамъ нЬкои дьрв1е приличии на вьрбнтЪ
какпото по насъ, конто ся прнсаждатъ лесно,
да восадя тукъ отвредъ отъ тЪ малкы дьрвЕе.
и толкозь паблизо, щото да станатъ като »•-
дкнъ зндъ. Когато порастать какво да е щж
кожа да спя нзвжтр'Ь въ тая плетня иаздраво
като въ клвца; защото нзъ отзадъ правый зндь
па ржта ще мя увардва, а язь отпредъ глетын
редъ на дрьв1етй 1це мя упаэва отъ прнмеждге.

Сл’Ьдъ тва закачи да рови съ рлц'ЬтЪ сп, и
съ гол!мъ тр>дъ да раекжева н^кои сплетни
на корешетЬ отъ т£ малкы дрьв!е, и гы прино-
сите къмто отредеиото м-Ьсто на кжщата си:
нъ п на него ся прниудваше да нзравя сь рл-
цЪтЬ сн трапъ за всяко дьрво, и загцото тая
работа вьрвеше полена., нощьта приблнзи на
което време едвамъ аю л ; а да ирисадк пег;,
шесть Abpnie.

Лодырь тежката тая работа ся прннуди от-
гладк да огиди на KpaiiMopieio за мнды, а за-
цото тогава беше ся разлЪло морето, ‘н° на-
M’fcpii ннщнчко, загва отреди-да отиди на спа-
шс. — Нъ кое му беше леглого? не бЪдруго
токо дьрвото, на което сна замнналата нощь.

Сутреньга, като с.гЪзи отъ дьрвото, огиди
къмъ кранмор!ето, за да намЪрн ш.рвомь мп-
ды, па насечтгЬ да започсни втерашната си ра-
бота. Като промЬпн по служа пжтя сн, зарадва
ся, че намЬри едва овошка, на конто ппсЪха
твьр,уЬ голЬмы нлодовС.

Истина е, че неполна ваше още какво of, го
дьрво; нь ся надаете, що плодъ-тъ му ще бл.-
де добрь за храпа, л за опытъ, отклчсна едпнъ.

Toil нлодъ б'Ь гол’Ьмъ оркхъ, като трмръ-
жшжъ, и споредь гол'Ьмината като одна гла-
ва на д1>те. Вънкашнатаму чьрунка 61; на жнл-
цы, като лико; а вжтрЬшната насрЪща 61; тол-
козь твьрда като на костен^ша кората, ’и Ро-
иенсынъ тонзь чаек сьгледа, че можете то да
му дотркбва за чпша. Влтр-Ъшпый му нлодъ
— 23 —

бете нЬкоfl росла Ьтка, на ядата катомигдаль
и пълепъ съ одна течнина и млЬчллва.

Огъ радостьта дЪто усетн за сиолучеш’ето
на тойзь добра илодъ, просьлзн, и вьздлхна
къмъ Небеса отъ вес сьрдце и благодарность.
Тиа дьрво, д'Ьто му исиълшг шцаха , бешо
нареченото К о к о - к а р е я.

Ако н да иовзяди Робонсынъ отътЬ плодо-
вс доста, нъ иакъ отиде еъмъ морето, да но
енолучи мнды. А намЬрн само и-Ькоп н друга,
и т1; толкозь, цолкото му б!;ха доста на об 1да
му; при тва нмашс голЪма правда да прославк
Боане Промыслеш’е, защото му дадн тон день
друга едка храпа; .-и ст оря тли пьленъ отъ
благодарность. - о

II така препеси, за;обЬдасн, при кллцатася,
колкого миди ианЪри» и начна пакь съ ржцЪ
разровешето и присаждашето на лнпнтЬ.

А като ся замаюваше кран морето да на.м1-
рн миды, вмд’Ь ненадЪнно плушконъ, конто му
влазяшс въ работа за лопата, и така му вкр-
вешс навравата съюнашкы крачкы. СлЬдъмал-
ко пам'Ьри одно растет*е, на което стеблото
6Ь на нтккы, каквото по пасъ лепъ-ть. II ко-
го ся надЬеше, чс 1це му дотрЪбва като него,
нзекуба доста отъ то растете, наврьза гы на
талкы вьрз1н, и гы Фьрлн въ водата за да к к-
— 24 —
сиять. Като погледа сл!дъ нЬколко дена, че
пънкашната твьрда кора стана доста мена, из-
води вьрзшт'Ь, и гы простр'Ь на слънце да нсъ-
хиать, и лодырь като исъхнаха до сушь, испи-
та да ли можаха да ся источать като ленъ-тъ,
и сполучи.

И кого сполучи тва учюдваше, панна да иде-
те малкы въжя. Оть истина не ся усукваха
лесно, защото ннто трькало, ннто памощиикъ
нмаше, за да гы паправя както трЪбваше; при
тва б’Ьха доста яки, колкото да му потрЪбватъ
за да врьясе плушкова на край едно дьрвено
дьржало, и така придобы съчево, което исти-
на неразличваше отъ една градинарска лопата.

Тогава си караше работата съ голЬмъ прн-
лежъ и като насади д|.рв1е близо едно до дру-
ге, заплети до край нзъ огпредното йгЬсто »на
б*дпото сн сЪдеше. Нъ защото едннъ само редъ
дьр1ие толкозь слаби му ся невндЪ доста твьр-
дння, насади вторъ редъ близо до ньрвый. За-
врьза насетнЪ клоноветЪ на тЪ два реда; и на-
поконъ, намысли да нспълни съ каль раздале-
ча между тЬхъ. Отъ тва тая мЪрка напранн зн-
да толкозь здравъ, щото едннъ голЪмъ ударъ
можете едвамъ да го струпалн.

Така всяка зарапь и вечерь на престанваше
да гы вади отъ блнзпын нзворъ, н на мЬсто

Л'
6i

м
л<
ч>
сслдъ употр!бляваше чьрупка отъ коко-карел;
и лодырь малко пачка да уНлца неизказана ра-
дость като гледаше полена рлска да растатъ
поло насадсннт! му дьрв!е. Гледката на едно
таково сполучваше негово, донора му и! малко
благодарность.

Като свьриш до кран прокопа си, нзбавн
ц-Ьлъ день да пл его дебелы въжя, заданапра-
вн н'Ькоя стълба и смолу чн.

Стром-тъ му беше да не отвори врата па
кящата сн, защото отгор к на кллцата му рх-
ть-тъ беше май осень оргш *) на дължината,
и ла врьха му имаше одно высоко дьрво. Око-
ло него дьрво, обврьза въжяната си стълба, и
н спустна чякъ до земята. Сети! немыта да ся
начн по лея, и ся зарадва като вид!;, че го
за врыли ч год но.

II като сп прнгогин вепчко тва, намыелп съ
кой начинъ да иаправи ио широка иещерата,
д'кто беше оггорк на рлгга, за да я употрЬ-
би за с’кдешс. Съглсда твьрдк добр!;, чесъса-
мыт! си рхц! нс можете да уредп токовод!»
ло. Прину дч ся елкдъ тва, да измысли едно с ь-
чево съ което да му бжде по лсспо да завьр-

*)Орнята е равна съ едпнъ колачъ, нлн на-
длъжъ 6 до 7 стл.нкн,
jno мыслен icto си.

Танина като му мннуваха пркзъ ума, отнде
ш.мъ агЬстото, д’!.то съгледа безчстпы якы ка-
млше, распрьетнатм ио пол сто.

А като немыта между т1.хь добр к, намЬрне-
дннь приличень на брадпа и пробить на края,
щото лесно ся Фащашс на него дьржалото на
съчевото. На нея думка, уярпличи, като дьржа-
ло едннъ дебелъ кьрпель, и го заврьза с»егпато
гь выката д'Ьто гы беше направил!» самъ си-
НасегнЪ ся пон.хчи да прЪсече едко малко дьр-
но, н защото сполучи тонзь нспытъ зарадва сн
твьрдЬ, щого ако бы му даналъ нЬкон сн много
пари забрадвата му, нещеше я мЪнн; толкозь
го.гЬма ирмдобывка ей над’Ьеше отъ погркбата й-

Като свьршн добр?, направата на брадвата,
помочи сн да напдн и други такппа камаше, и
яко ся зарадва като иамЬри два по добрн за
иегова га сн работа, оть конто единым беше
като чюкь, а другын като тесла; и като гы за-
неси въ клицага си, почена тон чась пакь сь
т1»чь работата с и.

Затнчвашего му нс остана иапусто, и когато
вндЬ, че като удряше сь чюка на теелата ся
ц'кпехд к&счста ся зарадва твьрдЪ много. С.гЬдъ
в1колко дена маправи толкозь широка пещера-
тц си, щого можете да сим, като сн нст-Lrne-
— 27 -

шс ставит к както тркбва за почиваше. Преди
тва време бк събралъ много с‘.но, което про-
стрк на слмщо за да иелхни, иренеси го в г»
пещерата сн, за да спи на но меко.

Оть тогана .можете да сии безь да ся оглед-
ва вЬке, като гадина на врь\ъ дьрвото. Каква
у года му,беше да простора разболелытк сп
кос гы на щека ллъсть! Благослови и благодари
небесиаго Бога, и си мыслете. „О! ако иашеп-
цн познаваха, колко е было нетьрп'Ьливо да ся
сии много нощи едко по др} го, отгорЬ на дьр-
во па твьрды клонове, тогава щаха да усЬтять
много гол'Ьма веселба слкдь добывката папо-
чивеиъ сънь вьрху дебелы постелкы.

Па сутркньта, конто бЬ Св. недЪля, Робен-
сын I. я дари за почивка на работата си, мол-
ба и лрвговаряшс. Много време пзбавн да стон
правь, и да сн моли Богу, за да му ся простить
гр'Ьховетк, и за благосло(йятаи утешен1ето па
злополучного за родителетЪ си. Сети!» сърадо-
стлпвы сьлзы благодари Създавинка си, за Бо-
йнею му замогнуван1е на толзь безнадЬкенъ
негоаь редъ; защото като ся огдЬлн отъ свк-
га, Hi.uaiiie на болка га си, инкакначовЬшка по-
мощь и разговорна. Още ся обричашс, ;че те
ся ноу правя bcHki'u день, и съ Болн'я Помощь,
нс ще престаки да послушва Боинитк заповЬ-
ды.

За да не забрав» Робенсынъ реда на диптк,
намысли да налнше календарче; истина nt на-
щампано като нашит к, а таково календарче, по
което да причнта дньггЬ по уредно.

Зароди тва нзбра четырн наблнзо дьрв!е сь
мека и гладка кора. На но голкмото отъчетыр-
ехъ он1я дьрв1е, надраекваше една ркзка вся-
ка вечерь съ едпнъ остръ камыкъ, за изявява-
ше на запинал ын день. Седемь ркзкн нзявява-
ха свьршвашсто на недклята. СетнЪ отредн на
второго дьрво, да драснп друга рЪзка, която да
яокалва цЬла недклн; щото токо като ся свьр-
шваха четырн р-Ъзкн само на едното дьрво надрас-
кваше на тр1ет1ото друга, която показ ваше к-
епълнювашето на сдннь мкеецъ; и когато май се-
ти к, тк ркзкн, дкто бкха бклежки [на мЪсецн-
тЪ си набираха тринассять, надраекваше друга
р 1>лка на четвертого дьрво, за да покашс, че ся е
заминала цкла година. По тонзь начинъ Робен-
сын ь ся грыжешс да не загуби реда нагодина-
та, нъ еявга да знае, пркзъ кон дин ся падаше
Нельля, за да я иразднува, споредъ в крата на
ХрцспкнетЬ.

При това доврыне повкчего отъ събранытк
кококар!и, и KpaihiopieTO му давашс толкова
малко мнды, молкото стигаха да нзцЬрягь г ла-
— 89-

да му. Така закаче пакъ да ся размирява отъ
къмъ страна на храната сн.

До тога па отъ страхъ н отъ пазяш'е, нс ся
пае да отв ди по надалечъ отъ кжщата си. На
звЪровет! и на дмпацитЪ страхч>-тъ го преде-
лах» вжтр-1» въ кллцата му; нъ незолята пай
сетиЬ го нрииуди да напусти» страха си, и да
отиди малко по падалочъ за да намори, ако е
край, новы лесннны па храната сн и така ся
прсдадн, съ Бояи’я водя, да обыходн всичкын
ср’Ьдоморенъ, и да закачи неизменно сутреньта.

А за да ся увардва отъ голкмата жежчнна
на с.тыщето, прекара сн цЪлата вечерь, за да
направи шатра дкто да му дьрнш cinna.

НЬмашс ннто копрына, пито тръетинка, нн-
то ножъ, млн ножннца, или игла, или конецъ.
» отъ горнята страна на шатрата уплети сь
лнпавы прьчнцы, като кошннкъ, нЪ до толкозь
глубоко, и въ срЬдата .му тури тояга, кончи
врьза съ тьпко въяпс, и сети! като отнде при
коко-ьарсята, наклса iiLkoh големы листа, и гы
рарсди на нзотгорнята страна сь по якы и по
остры нЬкон рыба вы кость;, конто нанкрн рас-
лрьстнати ио крайиор1ето.

Нъ защото нс беше още настигнала нощь-
та, мыслеше да ся погрыже да направи одна
во.ия, за да гужда храната дкто можете да

4
найди по плтувашего ся. Направи доста пиж-
кы, отъ конто наврьза много между дьрв!ет'Ь,
д-Ьто б'Ьха на близо носа дени, снркчь едната
отъ долу на другата, каквото отъ *гьЪачыт*Ь
д^то ся нарвча стань. С.тЬдъ тиа събра Дру-
ги нпжкы, уредно отъ горнята страна додол-
нята , като свьрзваше наедно изъ отдолнята
нижка съ иапреко дЬто 6Ь , споредъ както
пл^тятъ мр-ЬжытЬ. Тжй надолу распр-Ьгнатнтй
нижки, бЬха му осн о па та. СетнЬ развьрза
оть дьрвото краищата на ннжкнт1>, и сличи
ребрата на мр’Ьжата; затвори я отдоляята стра-
на, щото не остана никакъ праздно мИсто о-
сгЬиь отгорнята страна.

Така • оть истина направо слипа ио.ин.
конто мЪтна яркзърамо, като сш.рза крановс-
тЪ на )статя н съусукана unite врьвь.

Че стана сутреяьта рано пред» да изгр'Ье
слънцето, н ся наготви за ижтувашето си. При-
паян вол:ята прЬзъ врата си, запаса брадвага
си съ яко пьаие, и като зс татрата си на ра-
нге, тли обружемъ, наяна радостлнво плтува-
iiiero си.

Испьрвомъ отнде къмто коко-карсята. за да
сп напълии волгята отъ плодоветФ н. Л като
натъкмп себе си съ тая пай добра храна.
отнде право къмъ кранмор!ето> за да вомп ако
-31-

иам-Ьрн. и мпды, щото като ся прнготвп съ тЬ
дай храни, за прнтркбно време, подхапнамал-
,ко, напп ся быстра вода отъ извора и си вьр-
веше нъ плтя.

Зараньта беше тт»рдЪ радости л на; саънцето
тогава едвамъ възл^зи съ всичката си свЬтлн-
наогь дьното ла.морсто, и врьховетЪ на дрь-
.Biero отъ слънчовытЬ зары сн внждаха лжска-
вн; в1»тръ-тъ беше чнстъ и росой ь, растешя-
та н цв^тята jмирисваха атмосФсрата съ паи
еладкытк си мнрнлмы.

\ защого Робенсынъ ощс го ,беше страхь
отъ днвацытЬ и от.ъ звкроветк, огтеглюваше
ся на пятя сн, колкота беше край отъ гхстытЬ
шумацы, защо му ся виждахатЬ страна по до-
бр», д11то полете бк отворено, за да следа сло-
бодно вредонъ; нъ т£ странн б!ха пан иустн-
T’h па срЬдо.морека, и irhaiaxa ннкакъ плодове н
ивошкы, дЬто ставаха за ядшпе;, за това вьрвя
•гвьрдЬ далечъ, безъ да снолучи н Ьщо достой-
но за труда сн, или да му,дотрЬбва пай малко.
Ная ceruh съгледа нЪком глстн растения на е-
дна могилка, конто бЪха като едно тумане. Е-
дпп нмаха чьрвенъ цвЪтъ, други б!>ль; а други
наи-Ьсто цвЪтъ, пжпкы отъ зелены ябълчнцы,
толкли като черешп.

Съ голЪмъ шцахъ захапа той часъ една огъ
ri ябълкы, нъ № намори лошава за ядеше, и
толкозь ся наскърби за тва иссполучвшпе, що-
то мзкорени .май нсытЬ оныя растеши, и щеше
да гы заФьрлм съвсе сила, когаго пенадЪино сь-
гледа, че нЬкон валечета ся провеснха отъ ко-
решетЬ нмъ. Съ одна дума ri бЬха дЬто сяна-
рнчатъ бар а б ой, дивъ я неуреденъ, н твьрдЪ
много. Може лесно да ся помысли, че събра
oihOH отъ тЪхъ като прегледа хубавнчко arb-
стото, п гы иатуря въ во.пята си.

Най сетнЪ, достигни на кран одна р-Ька, дй-
то определи да об-Ьдва. Така сЪдна подъ одно
голЪ.мо и кичясто дьрво, н едвамъ щеше да
заобЬдва, когато, отведнажъ, чю голЪма крамо-
ла отъ далечъ, конто му докара страхъ и о-
ще го уплати.

Като Фьрлн уплашенъ на около едно око вн-
дф, цЬло стадо дивы добытацы, сноредъ голЬ-
иината като по насъ овц'ЬтЪ, нъ Ti разлнча-
вать отъ къмто издигвашето па гърбанмъ, за-
що е като на камнла. А нарнчатся Л а м и; arh-
стото д!то ся раждатъ е схщо оная страна на
Америка, конто дьржатъ ИспаицитЪ, дЪго жн-
телетЪ гы j иотрЪбляватъ за твареше, какво-
то ио насъ KOiiieTi и мулетата. Отъ вълната
нмъ предятъ платно потребно за дрехы.

Като видЪ Робенсынъ, че тЬ ламп ндатъ блн-
— 33 —
so до него, нрнщя му ся тойзь часъ да хапни
npicuo косо, което откол Ь отъ злополучие не б-к
укусилъ. Така измысли да y6ie одна отъ ткхъ
н зарадн тва ся скри изотпредъ на дьрвото, ка-
то дьржеше брадвата, и чпкаше да заминнн-Ь-
коя близо, за да сполучи мысльта си.

Тва ж слэше н-кгов о ся нснълнн. T-fe добыта-
ци негузенн като ся скнтаха, замннаха близо
до дьрвото, д-кто Робенсынъ вардеше; и едно
отъ май малкытЬ прнблнзи толкозь до Робен-
сына, щото тон завчасъ го ударн на врата и
съ едка рана го свали долу умр!ло.

Робенсынъ не ся смысли ннкогажъ да ся пи-
та съ кон начниъ тркбва да сготви месото на
тва ланче до часа докл-k го убн; нскаше муся
да го вари, иди да го упсче, нъ ни го ссадина
нмаше, нито пшшъ, н кай мжченото отъ всич*
ко беше, че нкмаше огънь, и иотркбното о-
гннво, праханъ и тюкюртъ; а ся смысли, че ди-
нацит-Ь обычатъ да трькатъ дв-Ь сухи дьран е-
дно на друго, дод-Ь ся запалятъ. Тжн си зе на
рано Ламата, и си вьрвеше въ нжтя.

Изъ пжтл намкрн др^го радостливо н1що,
сирФчь панде ссдемь осень лемонюпи дьрв^с,
»зъ около иодъ конто б-йха накапали доста ле-
«оня. 'Гон сн гы събра добрвчко, и като заб1-
лежп м Ьстото на т-Ьхъ дьрв!е,' з'авьрна ся въ
ълщк, благополучень н засм!нъ за тЪ сполуч-
вашя. Токо като стигна, пьрвата му грыжа di
да.удере Ламчсто сн, което и завьрше съ едннъ
осгръ камыкь, защо нЪмаше ножъ. ПрострЬна-
< етн к кожата на ел ьнце да нсъхне; за щото ире-
мыелн, че ще му дотркбва твьрдк много; ка
ленрнтк му п чораннтЪ, да речемт», начнахав Ь-
ке да ся сьдирятъ, и сякашс, че ще можс да
наирави отъ тЬчь ботушы, за да неостанннан
сегнЬ доходи босъ. ОсвЪш» него плашеше го
мысльга за зимата, а затва ся радпаше като
нак'Ьрп съ как по да ся облече, п така да ся
упазн отъ элпната назнмата.

То с истина, че гры.ката му беше до сушь
непусто, защо на онва лгЬстодЬто тон ся на-
мнрашс, п ио вснчкытЬ средиземны епархш
пикотаж ь не става зима. Наср 1л ца намкстозн-
мата въ два три мЬсеца на годнната вали еяв-
гашенъ дьждъ.

II така като удра ламата н л испьрбушн, и ♦
отреза малко отв дырнытЬ й пл!шкы, за да
го опнче, наяна да кздЬлва едно липаво ,льрво
за шишъ; подырь нзбра две ро:кнн клопчета, за
да облегне на тЬхъ lUiima. Като гы нзд+,ля и
направп еднаквы, н ев остры крапове, забочн
въ землта единым ср1>що другыи, нанмза ис-
того на шиша, когото сети! гуди на двст!
— 35 -
рожай дрьвца и сн радвашс твьрд!, като гле-
дашс колко .тесно са вьртеше шиигь-тт».

Не трЬбваше тогава друго иищо осв'Ьнг» нан
потркбното отъ всытк, Ьгьнь-тъ. И така от-
с1че две дьрва отъ сухо д-рво, и той часъ на-
чиа даты трька едно на друго, за да пзвади
огънь. Тая работа бсшс толкозь тежка, щото
образъ-тъ му стана вырь вода отъ потъ, и съ
всичко това не можете да получи помысльта
ей; защото като дьрпата зайачваха да ся иа-
горещяватъ до толкозь, щото4 да путать, той
тогава, отъ безкраннЬш тлудъ; принуд паше cir
да оставп работата, за да сн съсзсмп оплата,
и тк но между почпвкн, като нетудяваха дьр-
вата, правлха ианусто всыт! му затнчвашя.

‘ С.гЬдъ много ПСПЫТ1Г, заФьрли дьрпата, cl-
дйа па постелката : hi тхжно , като облетна
глава на ржка,' и, те; к но като възджпгаше. но-
гледваше часъ но часъ па ревнивого месо, и
мыслите да лн 61 край Да ся ипече на шиша.
И тогава като размыслю ваше съетолшето сн,
н какво ще ся правя зимжека безъ огънь, ка,-
сяше ся твь|»д1; щото ся нрпнудп да станн от-
вёднажъ, и да походи, за да ся расхладн и да
м'у иоулекни.

При тип,1 гледката на наннзаяото месо, до-
кйра му ищахъ. Смысли, паи сетп’!;, че бепс*
чюлъ за ТартаретЬ, 'що ту ждать» мссото от-
делу подъ скдлата на кошетЬ. си,, и, съ. трва
нритнснуваше ся оинча мссото когато пршшатъ.
„ Така и това мыслешс си. можеше да стан»
и съ друга иЬкоя. леспина;’’ 'и отреди да гуди
на рсдъ испита.

Токо като го отрьдн и тонзь часъ го стори.
Отнде да пямЬри дв-fc, нло.чи, ; танина, наквата
«у бсще брадвата. Помрацу тЪ два камина гу-
ди сдинъ ълсъ отъ месото,, ннаяна завчасъда
удря непрестанно на отгорный камыкъ съ ка-
чения си чюкъ . СлЬдч; петь шесть минута,
намывь-тъ паяна да ся сгоррщява, и, жато вн-
дк тжи. карашеьси удара два п*тн повЬче,-що-
то слЬдь полвнна часъ, цамйста, колкото отъ
горещинага па камина, толкозь в отъ удршне-
тр и тсианшата на удара стана ащеото крехко
п добрпчко за яденщ. А за,да го направомал-
ко н11цо по у ку сн рА поръер го съ,л!алко лнмо-
шовъ сокъ, и сетпН яди, съ голЬмь ищахъ,аа-
що не б к, блажилъ отколЪ. Сл'кдъобЬдвашето
нечабрави да благодари, отъ, все, с».рдце „По-
давинка на всяка добра дарба” . за тая нона
милостыня, н размыслюваше коя работа ще бы
нотркииа да закачн. Яысльта на зпмата, която
нреди малко го уплати, направн го да мысли
иато потрЬбяо убнвмпето на много ,1амн. ла
да нмъ земи кожытк. Съ тая падЪжба спа най
сладакъ сънь, конто 'му донде тпьрд-Ь добрЪ
защото пр1;зъ деня беше работилъ яко много.

А спа доста. Почюдн ся, когато ся събуди, ка-
то внд-h, че слънцето пладннло, н като стана
скорнчко, щеше да отиди на полото срЬлцо Ла-
мнтй; нъ го въеир-Ь снтенъ дъждъ. И така о-
треди да чяка като престанн.

Нъ дъждъ-тъ ся гледаше, че ще дьржи мно-
го; защото ’наместо да ся смалн ставаше но
ядръ н пврвйха голЪмн трЪскавицн, конто рас-
пореацаха огнен» пещерата му, конто беше
естественно твьрдЪ тьмна ; голыми гърнсжи,
каквнто той не беше чюлъ, испьрвомъ става-
ха лодырь св^ткавицитЬ.

• Робенсынъ като не 6Ъ ся отхраннлъ иста-
щенно, незнаеше колко гол!ма добывка про-
излазяше отъ бурата; колко тя очиства атмо-
СФерата, я помага на носЬлнннтЪ растешя и на
уработсннт Ь вивя; и колко още с добра за въз-
дышашето на човЬцыт!, н на ДобытацнтЬ, на
дьрв1ето и на растешята.

ДоклЪ беше бурата, той скдеше въ кжта на
нещерата сн съ крьстосаны рхц-Ь и съ голе-
ма тлга. Н ь при това дъждъ-тъ валеше като
нзъ рлкавъ, свЬткавицнтк и трЬскавицитЪ 61-
ха непрестанян едва подруга. Стана манпла-

5
—38 —

д|ск, и злнната на бурата не прег.тана ннкакъ. А.
пакъ тон настрьхналъ, уплашенъ и умысленъ,
не сл нодсЪщаше до суть за ядежего си.

Karo беше ся умыслилъ въ такава безна-
д'Ьжднна, бурата наяна нан сетн-Ь да ся ути-
шана; и тогава снка, че можеше да нэл^зе на
ловь за Ланы, н щеше да земн брадвата сн н
во.пягаси когатоединъ грьмежъ твьрдЬ стра-
шенъ ладна нзнеиад'Ьйно вьрху главата му;зе~
мята ся трьсеше, и Робенсынъ ладна замаянъ
и жввъ умрйль. Треска вл цата ладна на дьрво-
то, дЬто беше наврьхъ пещерата му, и го раз-
цЪни на трЬскы съ толкозь страшснъ гръмъ,
щото клетын Робенсынъ помысли, че ще па-
дне всичкып ржтъ вьрху му.

Много време стоеше па поляната додЪ да
ся укопыти. Нан сетн'Ь стана, и пьрвого нЬ-
що, което прнвлече ногдеда .му бЬ една стра-
на отъ дьрвото цЬпнато оть трЬскавнцата, и
Фьрлоно долу иредъ вратата на лещерата му.
Боихе Господи! каква страшна гл едка на Робен-
сына! и каква нова случка на горный! ,.ДЬ п;с-
ше в11ке да облрьже въжлната сн стьлба,ако
дьрвото беше до сушь сцЬпено, както мысде*
шс.

Като престана, пай сетн'Ь дъяцъ-ть, и неся
чюсше вЬке да гърми, тон сн нас илвлЬзензъ
пещерата; и вндЪ едко икщо, което тоизь
часъ му док ара благоволеше и обычъ къмто
създавника му. Стсблото на дьрвото, д-кто ся
троена гореше; и така Робенсынъ, безъ труд ь
и скоричко, получи *онва, което желаете от-
кол L. Твьрд-Ь радостлнвьп благодарен л, простр!
ржц! къчъ Небеса и като пороки сьлзы като рЪка
благодари Милостивого и Вкчного Отца, кон-
то сякога дЬнствува съ но разумны .и по аш-
лостивлы думы, н когато още вростява да ся
случватъ паи страшна нЬща.

А защото огънь-ть не бете догорЬлъ до дь-
ното па дьрвото, на което бете заврьзана въ-
жяпата стълба, можа да ся искачи на здраво;
и като нзлЬзе зе едннъ загор’Ьлъ клон в огь
дьрвото. влкзе пакъ въ илетнята предъ'пеще-
рата си, запали огъпь подъ месото, ипоелЪся
вьрва.- за да нзгаси запаленото стебло на дьр-
ното.

А Сега ся балосваше на готварска работа. Гу-
ди още главны на огъня и вьртешо шиша нз-
гледпо. Гледката па огьня го нанравн да ся
радва твьрд! много; защо го имаше като бел-
П'Ьи'ь п отъ Бога пратенъ дарь. щото навен-
тк си осгапалы дны въ живота си, когато по-
гледнеше огъпь, или мыслешс за исго,никога
не престана да казна наума сн: .,Тай и то-
-40-
ва мл го подари Б о г г.”

Като сл упечн месото, яде отъ него съ тол-
козь веселба, щото другъ пикон не моа»е да «к
оншне, иъ само оный, конто като Робенсына.
да сн е загубнлъ всяка надЪжба да укуси н1.-
когажь такова идете.

Ако н да беше дъждъ-тъ снтенъ, нъ при
венчко тола агЬстото въ плетнлта не ся намо-
крн пнкакъ. Робенсынъ видЬ, че то мЪсто 6i
добро, за да ся направи тамъ огнище, като да
ся увардпа отъ всяка случка; сжщо съгледа, че
не трЪбваше много труДъ да сн съзидй го-
тварннца подъ могнлата итакапачна топчась
наиравата й.

Сл'Ьдъ това ненова съ ло.патката м£стото
подъ могнлата глъбоко май едннъ лакеть. Се*
тнЬ руашаму на умъ да огради съ плеть то-
ла мЬсто отъ двЬт-к страин съзидове отъ там ь
до стр!хата на могнлата.

Между другнтЬ н4ща, конто беше съгле-
далъ въ пжтуватето сн, съпнкаса на едва стра-
на на срЪдоморека нЪкоя сн каль, конто му
ся видЬ да става затувлы; и така зе лопатка-
та сн и каменный сн ножъ, та отнде къмънея
страна, за да начне безъ друго да право тувлы.

Ситный дъждъ направи кальта толкозь ке,
ка щото можете лесно да работи тувлы, и да
гы разрЬзва съ кожа сн . И като направи за
малко време доста отъ тЬхъ, народа гы една
до друга, на едно мЬсто д-Ьто печеше слънце
весьдень. Отреди да вьршс слщото н на су-
треньта; тая малка работа му докара още и-
щахъ, и ся завьрна въ кжщата сн да изяде о-
станалото на пр-Ьсното месо. А за да ся разве-
сели на едпнъ такавъ радостливъ день, изядн
слЬдъ вечсрята си едва малка коко-карея 1отъ
д'Ьто му 6L?<a оста нал и.

Вечсрята юу беше твьрдЪ добра. „О!” выка-
ше Робенсынъ, като пл.хкате отъ все сьрдце.
„колко щяхъ дабл;да благополучснъ; акобыхъ
ималъ единъ приятель да ся разговарямъ; ако
ямахъ честь да пася свите ил» паткы, конто
като сьмь еявга при т!;хъ да ма обыкнатъ п
да ми ся радватъ! нъ, тюхъ! да жнв'Ья пусти-
нашки безъ никой др} гарь, като да сьмь былъ
азъ самъ сн на земята, накво нетьрлеливо зло-
чест!е!” Като говореше т'Ь, възвьрна си очьг
rb по случка къмъ вратнята на к ж щ и ч ката сн,
и сьгледа едннъ паякъ дЬто беше распрострЪлъ
наужииата ся въ кжта. Мысльта какво жпвЬс
подъ една покрывь съ нЬкоя си живина, тол-
коэь го зарадва, щото не издыря за не.я дыха
как на е, н отреди ако е край даю. упнтоми.

Нь эащото беше още день, и отъ бурата
дйто ся б’Ь прохладил ь в Ьтръ-тъ беше пай ра-
достлнвъ. Робенсынъ не щеше да си почине
още, и за да не нремнни времето напусто, ка-
то зс завчась лоиатата сн, пачка даразширява
готварнпцата сп. А като конаеше отведнажъ
ударн брадпата ну на нкщо твьрдо и насналко
остана да ся счюпн. Тон сяка нспьрвомъ, да е
камыкъ, ль колко ся почуди, «огато като из-
вади една го.сЬна и тента 6}на, внд'Ь, че тя
беше чисто злато. Громорностьта на зла-
тото беше толкозь голема, щото ако ся пас!-
чеше па нары, щяха да ся направятъ оть не-
го нов 1;че отъ сто лирн стерлинги *). Нъ то
беше до сушь непотребно па едномЬсто, д'кго
к b маше търговець, щото наместо да ся зарадва
за такова miaiiie. ритма го съ хула, като про-
мрьмори: „ С Иди т>къ непотрф.бенъ расовецъ.
расовецъ толкозь несыто желаянъ оть всытй.
11 конто, за да ся придобые, правятъ сл нам гну-
снавигк и nail лошавитЬ работа! Съ какво ;ке-
лашс бЪхъ тя мЪннлъ за малко гвозди или за
др)го нЬкое потребно съчеиоГ’ И така заркза
безц'Ьното тва mianie, да ся трькаля по полнна-
та безь да го поглсдип, па слЪдъ тва колкото

’) Една лира стерлинга мча около сто гроша.
id»th замипу ваше, пито ся нзврыцаше дагови-
Дч.

Горещнната на той ср-Ьдоморекъ весь день
беше нестьрпена, за тва ся принудваше да ра_
ботн зарань рано, или на хладинка надвечерь.
Итака стана пред» данзгр-Ье слъннего, накла-
ди огхня пакъ, и изяди половяната коко-каре -
а, конто отвечерь б Line оставилъ. €л1;дъ тва
намыслн да гуди на шиша другъ ед и ил» н*съ
месо, за да го упнчс, нь то отъ гол+»мата
гксжчнна беше ся в-Ькс развалило. И така оскудня
пррзь оня день огъ неселбата на блажного.

По тва време ся иаготвп да отндн кьмъ м!сто-
то д-Ьте нравсше тувлытЬ, и като закачваше
на рамото си Boainr? пам-Ърн останки въ ней
отъ бара боя,дЪто dime го сьбралъ пред» два-
днв, п определи дагооннче; атака гы гуди бли-
зо до жаравата к заровн съ жежакъ пелель,
па сп отнде.

А работеше сь толкозь желаше, щото пре-
ди пладнЬ ирнготвн толкова т)влн, колкого
сякаше да ина погркба, за да паирави 'зща на
готварпплата сп. C-hrtil. ся уплати къмъ море-
то да Д1ам1>рн .мнды; а наместо тЪхъ еполучн
съ гол£ма радость едпа костенурка, н тол-
мозь голЬ.ма щото беше по тежпа оть сто лн-
три*) СлЬдъкато над-Ниатва пам-Ърватеврачеше
полегнчка къмъ клицата си, дЬто като стнгиа
ся погрыже нсиьрвомъ да изводи месото на ко-
стенуркатй, което завьрше пай сети!,, като
очюнн съ брадзата си костьта отделу подъ ио-
рема н; и като I* закла набоди единъ кжсъ отъ
месото ина шиша за даго упнче;а като беше
изгладпТ.лъ о гъ работашето чякаше съ нетьр-
nhnie укусвашето на месото,

Като въргеше шиша, мыслеше що трЪбва
да направи, за да увардн отъ развала остана-
лото на костенурката.

Ядъ го беше много, гато помыслеше, че тя
цЬла костеиурка, на която месото ще стигне
пЪколко време щеше да стане непотребно за
яден^е на сутреньта; нъ съ вснчко това не мо-
жете да начисли нЬкол лесника, за да го у-
вардва отъ развалата. Между тая мысль , нз-
 щуква му нзъ ума , че корубата на косте-
нурката, конто беше като сслднпа, можешеда
догркбва като за блюдо, за да посолява месо-
то; нъ си думаше на ума: „ДЬ сета соль?”

„ О! колко сьмь безуменъ!” нзвыпа и ся у-
дрлше съ рлка. „Нима не мота да нотопя то-

’) Лнтрата е 96 драма.
— 45 - -

на месо нъ морската вода, конто ще докара сл-
•щото дЬйствге, каквото и сольта? ноже! може!
выкате съ го.тЪма радость, и за това обрьща-
ше шиша съ по голЬма бьрзниа отъ испьрвочъ.

Костенурката ся вЬке опеке твг.рдЬ добр!.
„Ахъ!” казваше Робенсынъ н въздышаше, като
изя,Ц1 едно клсче отъ нея, което му ся внд'Ь
твьрдЬ сладко; „Ако нмаше и малко хлЬбецъ!
На младостьта ся, рЬдко ся благодаряхъ, като
нЬмаше съ- хлЪба мн наедно иманджпца;
нг» сега колко щяхъ да блда благополучен?»,
ако бы ималь малко просянъ хл’Ьбъ, макарьда
е и пай череиъ.”

Нато мыслете тиа ,румна му на}мащобе-
Vine оставил?» отгорЬ на бьрзото си излазваше.
„Нека видя,”'рече, < „ако сяеупеклъ бараиой-ть
и като зе едно отъ тЬхъ- услади му ся толкозь.

’щото не усящаше вЪке нЬмангето на x.vhva.

Л като обЬдва, прострЬ ся отгорЬ напостел
ката сн малко нЬщо, за да размысли какво ще-
прави слЬдъ марпняга.

..liaro каква работа,” думанге. „трЬбва сега
да захнама? Слънцето-щс изсушн т^влытЪ ми,
ирсдн да начла зида си. Така но нотрЬбна ра-
бота е. истина, да отида на лов г., за двЬ ламп.

Нъ за какво ще мп с толкозь много vecoj
Е! нима не лога да го лкача на ды.мь въ го-

6
— 46 —
тварницата си? — То ся зиас!” извыка, и слЬдъ
тЬ думы скочи отъ постелка га ей, и пачка да
размыслдова съ кон начннъ. да сполучи тока
НЪщо.	Щ. . ь

II така.вид!» радостлнвъ, че работата ще ся
эавьрше споредъ желашето,  щ четрЬбваше да
ся направят ь двк дупкн иа зидоветЪ, конто
щеше да.съзпди, и на т кхъ да тури напреко
една тонга. Тали» было бы звено да укачн ла-
mutIs, н дымъ*тъ на камьшата ще направпдру-
гого. Какво не ще бы даль, ако тувлитЬ .му
б!ха вЪке доста т-вьрдп, за да наяне на они
часъ отведпажт» панрапата на готварннцата сн!
Така що прнлнчаше да правы? трЬбвапю1 да и-
ма тьрпЬше додЪ гы нзеушеню слънцетп.

. И като сЬдеше празенъ. иамыелн какво да
закачм, за да ся залъже. Отреди, да пма дру-
гарство, и на еллцото крепе да нрнготвн хра.
на, за да нзхранп н1кои ламп, и за щото сн «и -
жда.ха в1'.не много пытовнн. надф.еше ся, че ще
гполучн да улови Н'Ъкои жннн.

Тва оть истина беше твьрдЬ мечено. Пь
дЬто н!ма помысль по высока отъ чловЬшкы-
ТЬ силы, чловЬкъ тр-Ьбва да раиотн само ш -
мрестаиво, и тогава всичко ся подлога на ра-
зума н на хытростьта; тогииа сж .много высо-
ки и пьстрн cibiirrb съ конто Вссммвдрып Гь-
—47—

здазннкъ е сподарилъ иасъ.

1Н.ка глоданы добрЪ «а тона, н нЪка си не-
з а г } б камы надЬжбата за енол ушате го на каи-
ка да е паша работа, ст в га само да стоимъ
здраво на мысльта си и да нс оставимы не-
ст.ршеш) онва, което смы на ч нал и едипъ пл>ть.
Терпеливого.затичваше много п&ти е заврь-
шило работы; конго сж ся слкали- нспьрвомъ,
чепе мотать да стамагъ. Л така ннкогажъ да
нс нн }мрьзн}натъ млчинныт’Ь, конто моше да
срЬцне.мъ на живота си: въ сявгатргЬбиадараз-
мыслю!! а мы, чед-Ьто трЬбва многотрудъ, за да
- гя гуди на пжгь одна добра работа / толкова
повЪчс радость усищами, когато кк заврьшемъ.

Робенсынъ скорнчко измысли лееннна да ло-
ви живы ламы, н тя беше та»: спрячь, да на-
правн съ выше, одна примка, и скрыть задъ
п'Ькое сп дърво да »ж заФьрлн вьрху главата
на пьрвата лама, конто щеше да дойди но блн-
»о до него. С.гЬдъ малко нЬщо, ка го приготвн
прнмката, на правя нЬкон си испытн; за да ви-
ди ако ся стнскаше яко, и ся: зарадва много
за тва снолучваш'е. ?

МЬстого д-Jjto вцнагн замнн^ваха 'лимитЬ,
колкото вл. гп отнваха къмъ нзвора. беше мно>-
го далечь. н щото незнаешс иаздраво, ако ма-
ха да земипатъ оная вечерь, защо гы съгледа,
fi	-48-	I»

IML ’	че п*яха по пладпк. остави за сутреньта заврь j

U I1 швашето на помысльта си; при това ирнготвм
lira	потр'кбиыт’Ь за пжтуватето сн.	ч

й	Слркчь, упхтн ся къмъ м'Ьстото на барабоя -	} j,

ИЦ	и напълнн съ тЬхъ волшката сн А иЬнон и

И	другъ отъ ткхъ заровн въ горещын псиоль да ся	у

Ц	у пекатъ, н останалыт^ «рьрли въ едннъ кжтъ на	ч

|	пещерата ей за нЪкое прнтрЬбно време.СлЬдъ	д

I Ж	1 ова отреза едннъ го.гЬмъ кжсъ отъ костенур-	р,

ката, за да му сЪдн за вЪчеря н подхапакъ на	м

сутреиьта; а остапалото напрьскасъ морска во- д
да, съ която напълнн корубата на костенурка- Г)
та. Като завьршс вснчко това, желаете да о-	к,

тнди на разходка по край морето, д*Ьто вЬешс	м,

росепъ источень вЪтръ, конто пр ох л аж даже	в<

лцо год! атмосФерата. А нзвьрна ся та погле-
дна къмто оная страна на свкта, дЬто ся па- на
дате обычлнвата му бахцншя, н сьлзпт'Ь му ki
иронапаха. когато смысли милнчкытк си роди-	jmz

теле.	Т;

Много време оста колкпнчанъ съ вднгиаты	м'1

ржцк и склзлнвы очы, и утвьрдсны къмъ Не-	во

бото, съ паскърбно и глубоко мълчате. Най	гл

сетпЬ, катостана надраска съ каменный сн иожъ вн
отгор'Ь на меката кора на едно б.шзш’о дьрво
достойно мнлнытЬ имена на роднтелет!; сн. От- м!>
ropt ладъ тЬхъ пиратЬ думы: БОГ’Ь ДА ВЫ Д«
— 49-

БЛАГОСЛОВИ! а отдолу подъ тЪхъ: МИ-
ЛОСТЬ НА ЗАГУБЕВЫЙВИ СЫНЪ! Сл1дъ
тона, налу на надрасканыт’Ь отъ пего имена, п
гы обл I; съ склзыт^ си.

А като ся скнташе вагорЬ надолу кран мо-
ре го ирнщя му ей'да ся у клип. Така си събле-
чн дрехыгМ нъ колко "ся стр 1>сна, като сн вн-
д-Ь ризата канва му 61; станала, инк.маше вто-
ра! И за щото lx Hocoiiie всякого толкозь вре-
ме, н повЪче на таково горещо мксто, стцгна
да ся нераз.шчва вЪке, да ли бы была нкко-
гажъ отъ бЪло платно. Затва, предн да ся у-
кжпн, по грыжи ся да си у пере ризата, колкого
можеше добрк', н като i* прострЬ на едно дьр-
во за да изелхне, скочи въ море го.

Знаете огъ малакъ да плува, щото б'к доста
нзучеиъ, и плувашс за привода въ единъ рх-
кавъ на морсто, вдадепъ твьрдЬ далееь възе,-
мята, и па когото не б к ходила» другъ пять.
Тая мысль ся случи благополучна, защото на-
мЪри, че на това вдавате когато ся разливашс
водата, дохождаше твьрдЪ гол hua, и глкдъ егс-
raioBaniirro, много костенуркн, миди и плушко-
ви оставаха въ него.

И така пято ся радваше за нового това на-
мЬрваше, нзлкзе нзъ морсто тъкмо елкдь е-
дииъ чась. Горсщнната на слънцето нзеунш до
—50—	(I

край рнз’ата-му и тон ся благодари изново, ка-
io ся ублечи съ чиста прана риза.	зш

Стана сутрсньта твьрд! рано, и сп ириготвИ ма
ла ловь. Наджаска нъ во.пята си много печени. 0
барибон и едннъ доста голймъ кжсъ месо отъ «1><
нос ген.) рката, печено и то'. MJrrna на рано брад- r«i
кича си, упаса вълпето’, което направо за спрнй- б.г
чонаш’е на Ланитb замнналый день, и, като си <«ut'
зе шатрата. изл!зе пзь кллцата си.	:ке)

Защото беше много рано, отреди да пообы- '’°Р
коли малко, за да иозпае други нЬкои страны
па ерйдоморена. Между безчетннтЪ различии
итнцн, съезрЬ н нЬкоя си п с и т а ц и, па конто . .
бы псрошниекь-тъ ч1одпо шаренъ. Колко же- *
лаеше да улови и да упытомп едннъ отъ т!;хъ
•hi да го вма другарь! Нъ отъ т!.хъ, ио стари-
'il; бЬха твьрд'1; разумно, щото не можете да Л
улови шгго едннъ; а съ поленца гн!;здо не 6L
край да намЬрп, н за тва престана отъ такова
ж ел aide.

вил:

Нъ тва несполучва|йе ся нзц-hpu съ намЪрва. /. С.
hicto, по онва време на разхо:кдап1ето му, е- отш
дно нЬщо по потребно отъ пентака; защото тбгр
като ся качн на врьхъ едннъ рлтъ близо до ш<*
кран морето като погледна надолу .между -la д
длъма на рдта, сьгледа едно нЬщо полегнато яъ (
— 51 —

долу, което распали о ко го му. Така елЬзи ила-
зншкомъ съ крана и ржцн, и naathpn съ ro.it-
ма благодарность, че това н!ицо oh соль.

То сп знае, че до она часъ, прекарваше пл-
мЬсто соль съ .морена вода, нъ това нс бещо
глща соль; загцо то моренага вода е горчива ,к
блуткава; и осв!чп» гова, нЬмаше сн мЬстито
ннкакъ да ся надйе, че месо тли посолено, мо-
жете да ся уварди отъ въионяваше; защото
морската вода, конто и глраповата ;н рЪчпага.
слЪдъ нЬколко дена ся разпалятЪ. И така бы
за него твьрдЪ голЪмб благополупс намЪрва-
шето па сллцата соль, н напълнн огь лея во
лшкыт'Ь сн, ла да Mi у потр Ьблява.

Робенсынъ сети!; отиде тв'ьрд!1 радостливъ
кьмъ окна мЬсто д'Ьтося надЬегаеДазапрнмчи
н-Ькоя лама. Като стигна тамъ не вид-fe нящо:
нЪ тогава не 61. още иладн-h. Така сЬдна на
сЬнка подъ едно дьрво за да йзядс опечеиата
кйстшкрка и барабоя. Колко но okjchh mj at
впждаха тогава посоленп.

*Сл1дъ обЪдъ ся впдеха отъ далечъ ламитЬ. п
отнваха къмъ него сь радостлнвы скачны. И
тбгава Робенсынъ като стана съ бързина, чяка-
ше съ прпготвена прлмка да прнбляжи нЬкоя.
за да кк запри.мчп. Много отъ т^къ заниИака.
пъ оть далечъ; а една до толкова нрнближп,
-52-	U

щото не дотрвбваше друго, освънь да «ььрли
отгор'Ь н нрнмката и да ьк улови. Клетото до-
бытачс щеше данзреве, нь да сине уплашатъ
друтит!» Робенсынъ толкова стегна примвата,
щото, пресЬкна до сушъ гласъ-тъ й.

Тая лама бы женена и манка на две малин,
конто за го.гкма радость Робенсьшова завьрвл-
ха слЬдъ уловепата си манка безъ мнкакавъ
страхь, която ся мжчеше съ скачашя н съ раз-
личны рыпкашд да ся оттьрве; а Робенсынъ ка-
то несете съ голЬмъ трудъ тонзь упорнтъ
добытакъ, стигпа едвамъ по другъ едннъ riAib
но ба нзъ благополучно на клщата сн.

Н ь тогава начна да с л нзчюдва , съ кон на-
чни ь да вкара въплстнята, конто, конто казах-
мы, б Ьше толкозь здраво съзидена отъ вредом ь.
Така отредн да направи нзвънь двора сн една
мандрнчка, н тамъ дазапреламата съ жребетата
и. додЪ сявахгЬрп другъ нЪком начнпъ н лесенъ.

Нрн тва врьза добытака на едко отъ блн- k
;:пытЪ дьрв1ета, н тон часъ начна работать:
сяр’Ьчъ съ каменната сн брадва насЬче много
.чшави клонове и гы забн гълбоко едннъ блн-
ио додругъ въ зс.мята, щото. ся направи едннь
лкъ зидъ. Между тва ланата като беше сяумо-i
рила, легнадасп иочннн и жребетата h съ незло-
биво бсзулпс, на уловявашето имъ, бозаяха wtp-
— 53— .
яичко безъ грыжа и ся радваха ухилно.

Колко веселба едва такова гледка докарапа
Робснсына! Много hath си оставите работата
за да гледа т! хубаиичкы добытацы, и си мы-
слите ,да е паи благополученъ, защото кма-
ще съ него си т4 живы дыхы съ конто беше
иаедно. Огъ тогава, жнвотъ-тъ му ся не виж-
даше в'1»ке пустынашки и отъ тая мысль ра-
достьта му даваше толкозь сила’, лдото ман-
драта сл’кдъ малко ся свьрши; тогава вкарала-
мата съ жребетата й въ иея и заключи вра-
тнята съ силио заплетены клоновс.

При тиа му трЪбвашс още одно пЪщо за да
ся истъкзш благополуч1'ето му; сирЬчь желае-
те да ся памира въ еллцый хгълъ па одно съ
л амыт!;, за да има тЬ мплнчкы добытацы, вся-
ко га предъ очытЪ си, колкото пхтн остан ваше
въ клиц'Ь, и за да ся радва като гледа, че ся
углножавп пр1ятелството па другаретЪ му.

Като ся мжчи доста време, за да uauiptt ле-
ей и иа да истъкми тая работа, отредн паи се-
ти h да съборп одна страна отъ дьрвозанлете-
нын зидъ, и да направи другъ по пшрокъ. ih>
за да ся уздрави отъ всяка случка, отредн ра-
зумно да не съсипва вехтын додЪ свьрше но-
вый? Съ члквашето си и съ тьрпсливотосн ча_
тичваше работата ся свк|нпн вънЬколко дела,

7
q — 54 —

и тогава Робенсынъ ся благодареше твьрдк на-
то жив кеше подъ единъ нокрывъ съ трима н-к-
говн яжщнн друга ре.

При тва ламата и мжнечкнт'к и ся вдаваха
да гы мпдуна Робенсынъ съ ржка. Колкого ha-
th Toil ся врыцаше въ кжщата си, тк го но-
ср-кщаха и скачаха около пего, душаха го за-
ряди дырята му, ако е донесьлъ н!яцо ткмъза
храня, н да покажатъ какво сж благодарна,
блнлаха но лека ржкатаму, колкото пжтинмъ
даваше зелена трева, или листины нлончета.
С.гкдъ тва, като разлжчн мальытк, за да не
бозантъ, закачи да доп редовно .майка пмъ вся-
ка зарань н вечерь. Укрупнит! на кококгр^н-
т! .му влЬзяха въ работа, като за ведра, и мл 1>-
кото, което употр'кбляваше за ядеше всякая к,
замогнуваше го нк малко съ сладостьта сн н
сь храинтелната сн каквина да исткрпква лу-
стенашкый сн жнвотъ но добр к.

Тувлит! му тогава, изсъхнаха толкозь. що-
то можете да гы употр£блнва пакте св щеше.
II чана, испыта, да iiuatipii б 1>ла гнила, съ коя-
то можете да сн паправн знда, в енолучн. Се-
чи! ваиравп п съчепата, съконю можеше да
работа вида си като единъ зидарннъ.

Като ся нрнготвп пелчко тва потребно .щ.ш-
да, принеси сь ланытЬ вь кжщата сн, колкого
б'к направиль тувли. А за ио лесно принасва-
Hie ткхно, и съ голкмо тьрп1ине и работами!
уплете два коша, въ конто гы нареждаше.

СлЬдъ тва начна нанрава га сн, на конто твьр-
д1; много сполучи. Издвигна еДна страна на го-
тварннцата сн, и като полагаше основа на дру-
гата, огъ нсвндЪлица ся случи едно п^що, кое-
то вьснрЬ различныеh му сгройове.

СлЪдь захождащето на слънцето, отнде вь
пещера га си. и спа отгорЬ на ностелката сн
за уа сп ночнни: а вкрнытЬ му ламн лежаха
при ноз!етЪ му. ГолЬма тишина бы распрьсна-
га по цклата врьхннна на зенита, гато, начна
отводнажт» тл да си тьрен бързо, н ся чюеше
силно ихтеше, наедно съ страшны гьрмеле.
като да ся сбиваха изедно много бури. Робен-
сын ь ся растр Ьпера той часъ като листе, и
(коми отъ ностелката сн безъ да эиае какво
ся случва, и на кадЬ огива. Па оня часъ ся
случи страшенъ потрьсякъ на земята, изедно
вьрвкха и други, единь слЬдъ другъно силенъ.
Страшный тонзь гърмежъ не преетанваше. и
ся внждаше, че пзлазя нзъ дьнъ земЬ. При тва
излкзе бьрзелпва жара, п нскореняваше иh са-
мо голЪмы дьрв!е, нъ и самытЬ рлтове покла-
щаше, и ся влнваше вь глжбпната на морето.
Робенсынъ май си загуби самага оть страхь.
затечи ся изъ пещерата си на двора, п ламнтЪ
му го слЬдиха растрЬиерани. Токо като нзлФ-
зе, и Toit часъ ся огкжсна едва страна отъ рл;-
та детому бете пещерата, та па дна на постол
ката д!;то Робенсынь бЬ к оставилъ пред»
малко време. Страхъ-тъ го нанравн Фьркатъ;

CLra съ бързина нзъмалката вратчка на дьр-
вено уялетеныи зндъ, така и уплашепитЪ ла-
мп ся затекоха сл'Ьдъ него.

Наи льрпата му работа 6Ъ да отьрве себе сн
на нЬкоя близна плашша, на конто вьрхъ-тъ като
е равенъ и шнрокъ, отъ вредомъ сяуздравяваше
отъ всяко примедаие, за ради глсталака на из-
корснннтЬдьрв1е, и за другы причины. Нь токо
като ся готвеше да ся възкачн на планината
съгледа изъ неапнца съ голЬмо нзчюдваше да
ся пробыва на врьха и едка страшна бездьнка
отъ конто нзлазяше дымъсъпламыкъ, и каменин
выл ища, камеше, п огненна рЬка отъ сл-Ьдны
металлы, лава наречена. Като ся чюдеше на
кадЪ да иди, за да ся скрые оть тая толкозь
страшна гръм'Ьвица защото не само огнената
лава течете като едннъ долъ отъ пла-
нината, нъ и гол'Ьми буци отъ ржтове подч»ьр-
ленн възбогъ, навредомъ иадаха толкозь ме-
сто,като градушка.

Така ся затечн къмъ KpaihiopicTO; нъ тамъ
-Ъ7

вядЬ друга гл едка пакъ тжн страшна. Буяпъ
вЪтръ като в кеше огъ псадЬ, накара толкозь
много тьма, и t* натр} па, тай да р Lun, едпа вьрху
друга. Сллцата тан сила паи сетнк и; распрь-
сна, в отъ тва навал'1; толкозь дъждъ, що-
то завчасъ цЪлын сркдоморекь ся потопи.

Робенсынъ едвамъ ся отьрва катося въскачи
на едно дьрво; нъ клстнтк му ламп скитаха ся
насамъ н на тамъ отъ силното течете. А!
съ колко тункаше на сьрдцето сп слушаш е
молебнытк имнаостнвныт'Ь нмъ бл1яшя! Колко
желаеше да загуби и самый си жнвотъ за да гы
отьрве, нъ оплата на течешето завлкклогы 61;
далечъ отъ него.

Земята ся тьрсеше непрестанно; пъ слкдь
това бората ся обьрна на едпа мирна тишина.
ОДтроветЬ престаиаха; псФьрлюпашето на кра-
тера пресЬкпа малко по малко; подземного н-
хт ен!е ся нечюеше вкке; въздухь-тъ ся очисти,
к всичката вода слкдъ малко ся стече въ мо-
рето.

Най сетнЬ ся показа чьрвенпкавото зазорява-
ше и намкрн клетого Робенсына шцс на дьр-
вото, и на едко мнлостивно отъ истинна съ-
CToanie. Сънь-тъ до сушь не сключп клепкытЬ
му; едка страшна мысль му раздрьнкуваше всн-
чката душа, и ся поныта наскьрбно самъ сн;
— 58 —	t* В

„Какво ще ми дойде до главата?,, Сегн!; на- ра
«та да ся поклаща, и съ растренераны л раз-	ко

при вены iiojie, стнгпа с.гЬдъ малко при оста-	та

вкытЬ па клщата сн. Нъ какво радостлнво «нов- от
с гво обыгьрна с: рдцето му, носато, като прнблн- 1|а
а.н плетня га па лнпнт!;, обычливит!» му ламп тл
ся затекоха, да го ногр1.щпатт>, чнтавн н эдрапп и J|l
<ч! радваха! Испьрвомъ не можете да иокЬрпао- сн
чыт'Ь сн, нъ омысльга .му ся махна топ часъ. 110
. 1амнт+, си затекоха къмъ него и му блшкаха ’,l*
рлщЬтЬ, и извЪстяваха съ бл Ьяше, и рипкаха око-
ло него, канва радость чювствуваха, защо го ся
вндЪха пакь.	Ш1

Рьбсисыповото, сьрдцс което ся вткдашо не- г0
чувственно „принесено, сьбудися тогава отъ	,0

лринссвашето. Гледаше ламыт?> си, сетиh като	,1с

Фьрлн очы кьмъ Побито, моляше Номощьта с”
отъ гор!;, н irli само радостияви н милостивый ВА'
сьлзи облнваха бузыт!, му, нън гюкаявашшсьл- на
зн за сдаиата му вЪра.	41

Течсн1сто занеси ламыт-к, както 6h смЬтналъ . 110
на п'Ькое высоко «Ьсто, дЪто водата не бете
толкозь глубока, л защото сетн Ь ся завл Ькоха ,iW
сь сл^щата бързина, сь конто падашс отъ мь- си'
глата, можаха ламитЪ с.гкдъ малко да сязавьр- '  Л|Н
нать на майдрата си.	с"

Робсисьшь тогава като стоеше пред ь нсще-  У1'
— 59 —
рата сп, пнд к, че загубата ле беше толкозь,
колкото размыслю наше на часа въ безнадежба-
•га си. СтрЬхата на пшцерата му, коя го беше
отъ единь откжеекь на рл;та, истина ся стро-
пали, и като падна спали доста прьсть; нъ при
тва ся не впждаше невъзмоишо да кзчистн пе-
щерата си оть патрон вашего на “толкозь сь-
сивня, и тогава к&щата му ставаше "двапжтн
повЬче широка н по прилична огьколкото ис-
иьрвом к.

Робенсынъ, конто всякога навыкну ваше да
ся поиолва когато закачеше п1.коя работа, стои-
те вравъ, и като погледпа към'ь Нсбото, бла-
годарите на Члов1.коли>ица Бога за сетпЬшпо-
то тва спасшие: слЬдъ тва начна съ благодар-
ность да пзчиства пещерата си. Съ голЪмале-
спипа прнм1стн прьсть-та , оевкпь голЬмып
кл»съ на ржта, конто беше подъ затрупватето
на прьстьта. Ако и да ся разцЪпп рлтъ-тъ па
два кхса, нъ и на тва нЬщо пакт. трЪбваше
повЪче отъ на едина члоиЬкь сила. задагынрк-
МНстн; папу его ся начете да трькулп по мал-
ъьн‘1 отъ т! дна кжса; рабогата надминувапк*,
»плата ну. А за това несполучваше го 61 йдь
много. Нъ му донде на унъ, чсоще на младого
си време б)> Ш1д1лъ шш1когажъ работницы да
употркблявагъ пахлиie . колкото пжти ся
- 60 -

припудваха да пртгКстватъ тежкы nt.iqa, и
той часъ залкгна да нспыта и той, и сполучи
чюдпо. За полвина часъ нспотрькули камеше-
тЪ отъ псщерата, конто чстырма души само
съ р&ц’ЬтЪ си не мо.каха да гы почистить отъ
ыЬстого нмъ; и тогава сл радваше, като где-
даше кжщата си одвЬ по широка колкото ис-
пьрво.мъ, и което беше много по потребно, до
су in ь на здраво, колкото мнжаха очнтЪ му да пре-
гледатъ; защото и тогава зндоветЬ и нокры-
въ-тъ бЬха отъ одна р^тлпна, на която ся не-
впждаше никадЬ пукнато.

Като ея свьршн тая лочыслъ, начна пакъ да
работа па готварницатаси. ПритвадЬго ся слу-
чи ту къ предн малко страшного пукну ваше на
естеството, стана пому за гол'Ьча добывши за-
щото огненната плапина между миогото други
н Ьща, исФърлн доста много варокамаше . 4 т Ь
к .шт о ся знае, иэгарять ся въ пещь испьрвомъ
зада стапатъ на парь: нъ тва беше до сушъ
непотребно на тая случка, защото огненнага
плашша гы нзпечн като въ с&ща пещь. П та-
ка Робенсынъ нЬмаше друго ншцо да правн.
само да събирс оть тЬхъ одна .малка купчена,
да Фьрлн отгорЬ н вода и да ьк раишчка.
Таш варьта ся угаси, и стана добра за употрЬ-
блявашс. СегнЬ смЪси сънея малко пЬсакъ, нд.
—6t —

чиа работата си завчасъ, и плате правда да ся
радва за язмыслюнамын си умъ, и за сполучва*
шето сн.

При тва планината прсстана да пути, и Ро.
беисынъ като ся нас да при близи при пропасть*
та, и наше за какво да ся над!.е, че огънь-ть
дЪто динара потрг.сяка до крап нзгасня.

Като ся зас нзнопо отъ тал пад'Ькба. из-
мысли да иабирс потрЬбны нкща за ядсш'е за
пр Ьзъ зимата. Съ таи помысли аапрнмчи осень
лани одна ел'Ьдъ друга, спорсдъ както улови
и пьрвата. ВеыгЬ тЬхъ закла и укачп повЬче-
то и.мъ месо вь гогварницата, за да ся кака-
дива. Желаете да улови и другы, нъ намЬрн.
че тая лесник а стана в!не непотребна; защо-
то добыта цит! съглсдаха пап сети к съ ьои
начипъ ся уловлваха, и ся вардеха, щото тон
ся прппудп да измысли н кк он нова лесника за
ловьта имъ.

Тая лесника скоро ся измысли; толкозь с н-
скусень чловкшкый умъ иа нзмыслювавш за
нуждыт!; си! Съгледа, чс ланит!, колкого ка-
ти го глсдаха близо до нзвора. бЬгаха той
часъ при единъ блпзенъ шумакъ. Отсркщна-
та страна па тойзь тумань 61; обыколенаогь
единъ малакь глнбь, и нзь отдырЬ му б к ка.
то слацъ зидъ, твьрд! ерьвно. в два дактявы-
сокъ. ЛаънтЪ като б Ьгах^сшнаха всякого отъ
на дол штата, н отъ тва съглсдваше, подканп
ся да ископае глжбокъ трапъ къмъ иея стра-
на, за да падать въ него, и така да ей улайятъ.
Непрестамната .му тая работа ся свьршн въ с-
дннь 'я полвина часъ, споредъ попита тая ле-
спина. А трапъ-тъ мокры съ листаны клоны, н
на сутреньта ся зарадва твьрдЬ много, защо-
то ся уловпхадг/h дос га гол'Ьмп лама въ нем
клетка.

Остаха още трннКща съ заврынвашето на
коню, щеше ся надЬе да е уздрлвенъ и при-
готвеяъ за мрйзъ з и мата д1;то идете; снр1.чь
тркбваше да насуши с!но за ламыт!. сч, да на-
боре дьрва за огъмл, п да изровн венчкып см
бэрабом, и да го гуди въ скрывал ището с и.

Псньрво'лъ иабра доста сЬно, nftaio го насу-
ши, накупни го сети! надиорасп, каквотопра-
вят'ь косачпт!, и колкото п.ътн г>;кдаше но-
во нзеушено clino вьрху него ку пень, натис-
|.вап:е го толкозь енлно, щото дъждъ-ть .мл-
юпо можешс да то нрокара.

Нь тукъ исныть-тъ го научи малко нЬщо
пов1.*>с за iiocciiicTo на сЬното, ако и да испи-
та доста трудъ. Не ся погрыжн да насуши ch-
ното. Когато преди да изсжхнн Иного до.
oph, пйкравува ся на купель, тогава нсп’.рвомь
— 63-

сп сгорещява, запарва ся, сетнЪ пуши, н пай
наноконъ ся запалва. Защого ларадн тва ио
беше «ноль ншцо на младостьта сн, смак ся
много, когато вмдЪ о гведпажъ да пуши купе-
ш.-тв му; in. iionL’ic сп уплати, когато като
сн уврк въ него ржката, усЬтн гол!.«ото му
сгорещява nie. Не мо.кеше да повЬрва друго,
..освкиъ, честного гореше, ако и да не беше
кран да помысли какь 64» възможно да влЬзи
огъпь всрЪдъ кунспя.

Така свали еЬного долу, колкото можешо
скоро; нъ ся но'лодн, гато navticiо огьнь, вн-
дЪ, че cliHOTo насад-fc 6Ь твьрдЬ, горещо, к
влажно. Насуши и тогава сЬното си, и го иа-
прапн пакь на купеиь, съвс'кмь упазенъ отъ
nbrpa и огъ дъжда. А за да го направн но у-
здравень покры го на гасто съ тръстннка, н
сил но заплетена.

Въ пкколко дена събра и толкозь дьрва, кол-
кото мыслешс да с а но гр Ьбни. С л Ьдъ тва исг
копа барабоя сн, и като намЪрн много и добръ
иасяпа го добр! въ скривалшцето сн. Подырг»
отнде при лемонытк сн, н така сяоелободв до
кран отъ всытЬ мысле на потрЪбата за нр!;зъ
зимно време.

Нъ ако н да нзлазлше Октовр1н, не усЪща-
ше никак-ь студьта, а начиа да вали дъждъ
— 64 —
толкозь много, щото въздухъ-тъ ся виждашс,
яс ся с нреобьрналъ на вода. Пстнаесять ц1’«-
лн дни не нэл’Ьзе нзъ нсщсрата си, освЪнь са-
мо да отндн кьмъ купели, или до мзвора, да
доносе храпа и вода за себе сн н за ла.мытк.
остана,i ото кроме беше принуденъ да ся за-
твори като запр'кнъ.

О! колко мечено ся замннуваше времето!
Ннщо и'Ъмашс да ся залъжс, и повЬчс дЪто
беше самъ си. Не е край да смысли иЬкой сн
ио петьрпЬливо злочест!е отъ тва! Ако може-
те иЪкон сн да му даде книга, или перо, ма-
стнло, или хартия, щешеда гы нмакатоединъ
безцйнснъ даръ. „Ахъ!" вы каше си нЪкогажъ
като възджшаше отъ все сьрдце, „колко сьмь
быль безумепъ въ младостьта сн, да имама»
прочиташето н писмото, като мьрлива работа,
а мьрзель-тъ н губиденьта като нкщо за по-
чнваше и охал но. Нан лошавото отъ вснчко
книгата, щсше да мп е сега безкранно HMaiiic
и щяхъ предпочнта по добрЪ единъ листъ хар-
тш съ перо и мостило, ocn-Ьнь много пари.”

Менцу навьсеното му дъждовно приме ну-
ждата го принуди да направи различны д'Ьлца,
конто не беше нспыталъ до тогава. Много
преме приговаряше ако .можеше да ся напра-
ви прьстеиа паиица и свЬщникъ, нЬща, конто
— 65 -
иожаха да шшравятъ сьстоашето му много по
добро. Така ся затечн по дъжда, за да иам-Ь
ри такала коль, и като зедоста отъ ноя, начна
топ часъ рабогата.

За направата на ирьстеннт'Ь сслдовс, не мо-
жете огведиажъ да сполучи; нъ защото като
сн свьршн работата, не тьрпсшч да с'Ьди пра-
зеиъ, чюпеше ссждовет’Ь, и изново гы препра-
вяше за залъгваше. Нзбави много време съ тон
пачннъ, защото като лрьскаше съ тая работа
тжгата си, трудеше ся непрестанно, додЪ на-
правя толкозь добрЬ паницата и свкщпнка,
щото было бы голЬмо безуше да гысчюпи пакь.
Така гы наредн въ готварницата сн, наблпзо
до огънл, за да изсъхнать по лека лека. Сл кдъ
тва сн -’следите да нравн и другы сякаквы
грьнцы малкы н големы, в колкото работешс
съ прнлежъ тва д 1.ло, толкозь повЬче ставаше
по добрь.

При тва дъждъ-тъ сн валете безъ да нре-
станн. Така Робенсынъ ся принуди да измысли
другы работы, за да сл упазм оть мьрливытк
сстннны на праздника га. Нан пьрвата .му рабо-
та беше да йены га , ако можеше да направи
лжкъ и стр Илы. С г» т1’.м> 6Ь лесно да убнва
ламы, гадины, п 'другы nhiion добыгацп, и nail
noiplvnpTO отъ венчко, .можеще да ся упазва
въ кжщата си ако нЬкогажъ напинкха дива*
ЦП вьрху му. Тз»рдЬ приирЪлъ 6< IU! да видя
лжка сн спьри!»н ъ, я ся заточи безь да пледа
дь.нда п буяяын вктрь да намЬри дьрво добро
за то н1!;:цо.

Така като ялмЬря едно дьрво яко н ;кнлаво,
лаякрна ся тон часъ на клнцата сн, и найма
тутакси панравата на ллка. II ь, «ля! колко
чювствоваше тогава нЬмашето на едно ножче!
1!рннудяв:иис ся за нздклваше на дьрвото, да
сн труди дпаескть члгн повЬче, ось кол кото
мы сл труднмъ, носато д-Ьдямы съ жнлЬзенъ
ноагь. При тва работеше безь да си иочини
малко отъ зараньга до закон» да шето па с 11» и пе-
то, и нзбави осечь ц!;лп дена да ся намнрана
работа за л&ка.

Не трЪеваше друго шпцо, освЪнь те нова и
стрЬлы. Ако ся 11одсЬщап1е гато закла ламы-
тЬ, щеше ся яо.ъъчн да усучи тщчоаы отъ
чьрвата яс.ь; з:нцо го знаете, че в ь Европа ио-
eh-fCTO ся правлтк огь овчы чьрва. АланЬма-
ш’ето на такала тегюва усука врьвь, н ьк на-
iiiptiu.i много яка. СлЬдъ това ное да правя я
стрьлыг!..

Цяо ян щешс да, ако намерите малко ;ке-
.г1>«кцс, за да ланрави оть него врьха на стрЬ-
лцтЬ си! Нь тва Hieaairie чу беше до кран на-
пусто. Като сгоеше прсдъ вратата на псще-
рата, уиысленъ съ кон начниь да пен мпп и1.-
машете на же.г’.знн бодлн за с гр h л ытЬ си, слу-
чи сн да погледни къмь златната бу чка, конто
ся трькалаше още но поляиата, като ед но п!»-
1цо до сушь пени гр 1>бно. ,ЛГжхип ся!” рече,
като |ж рытна, ,.мдх1ш сн! неногр^бенъ пусть
расот-ць! по добрJ; ми боте да мманъ нанести
тсбь нЬколко жел'Нзнн гвозда!”

Karo сн Ciciuc ума непрестанно за паправа-
та на cTph.uirh, смысли паи сети к, че дива-
цнгк на нькон народи упогркблявагь косты*
тЬ на рыбата, п остры канате на мазрацытЬ
и на стрЬлыгЬ сн, и отредп отъ къмъ нея
страна да направн като Т’Ьхъ; на саицото вре-
ме ся смысли да направн и коше.

Th две нЪ|ца ся гудиха той часъ на работа.
Зачечн ся кьмъ краймор1ето, и съ твьрдЪ съз-
р1>по гьреете намкрн рыбавы кос гы и нккон ос-
три камачота, иску сени за номы ел ьг а му. С.гЬ-
дь тва отекчы одна дълга н права суровнцаза
 нашего и ся за в:, ри а вь к^щата сн покаръ мо-
j крнийчакь,

KonicTo и стрклитЬ cd нскараха въпкконн
1другь день. На врь.ха на кош'ето натъкмн сдинь
locrpb камыкь, а на крапщата на стр’ЬлнтЬ л-
кы рыбавы косты, и за да ся стр^лкатъ по ud
-fiS-

Далечь забочи на др)гын край на стр ЬяитЪ пе-
ра отъ една jatpkia гадина, конто панде га ся
разхшкдаше.

А защото каленнт!; му ссхдове и свЬщникъ-ть
мзсьхиаха.опредкш да гы употреби, и гуди нс-
пьрвомь нъ една отъ дЬлвыт! си, малко .юн,
за да ся растопи, и употрЬилява като дьрнено
масло за свЬпцшка сн. II ь ся ядоса като пре-
гледа, че щомъ ся растоппвуваше, нстечн огъ
поразитh па дйлвата по капка, щото нс остана
освЬнь малко мЬщо вь дЬлвата.

Как в а тл<нна случка! като ся радвашс пспьр-
вомь, само си прнмыслювапю че скорнчкощр му
с вндЬло презъ кощьта съ свЪщпнкъ и, че ще
ч о.ке да укуси малко чорбнца, вситЬ тш слад-
ки над!нкбы пзчезнаха завчасъкъ.

Така ci; ди а въ единый к *т ъ на пр и г о па-
р в a ni е т о с и (защото тхй нарнчаше единый
«гь кхтовет! на пещерага си) и тамъ сн трь-
каию чело го;...,, защо,“ выканiс си на ума, „ ка-
леннт b Европеки сслдове сл пов1;че стЪгпагн
и нс чаягь? отъ Д1. тва? сч.сзнма ся истинна
оть глечьта.... ха? ха? отъ глсчьта? и какь ста-
ва то? Добр!! надЬя ся. че ссга раЗумНхъ ря-
бо гата! Ле прочетах ь ли па едно мЪсто. че п1>-
сакъ-ть и дрзги различны тЬла, отьнсгото ей
еСтество йакъ и стьклото, в монаха още
съ буянь огънь да ся преобьрнатъ на пстинско
стькло? На здраво тлн нккакъ ся правя глсчьта.
Гуждатъ испьрвомъ калепытЪ сс&дове вь жежка
пещь, п като пачкать да ся ступяватъ, снрЬчь
п'Ьсакъ-тъ п другитЬ, тогава ся насаждать, за
да ся не преобьрнатъ до сушь на стькло. II-
стина, на здраво, тонзь е вснчкын занаятъ. Тва
трЬбва данаправя и алъ тжй? ,.Едвачъ отреди
и завчасъ начна работата; наклади голЪмъ о-
гънь въ готварннцата сн, и като ся упали ху-
баво пещьта, тогава турна въ пея една отъ
дЪлвытЪ сн. ТвьрдЬ малко ся зачина, и дЬлва-
та му ся счюпн нспад+.йно съ гърмежъ. — О
ле ле Боже!” речс Робенсынъ, „какво педочяка-
мо алочсст1‘е.”

С1;дна пакъ въ ката на пртхтарвашето.
„Кой е нспырь на тва?" рече наума си „дали
ни ся е случило едно таково нЪщо дру гъ ижть?
— Какво? наздраво. Зимась, когато гужду вахъ
на у палена пещь една члша пълна съ студена
вода ле ну каше л н ся с тьк л ото тонзь часъ? Дали
ся случи божемъ пЬкогажъ дасяне счюпн сть-
клото? Истина гато ся гуждаше още додЪ е
студена пещьта, или когато ся туряше едно
клече харт!я подъ чяшата. ТвьрдЬ добр!.; та-
ка тр-Ьбва^ да пазя да не гудя ссл.да отведнажъ
на огънл; нъ да го оставя да ся стоплува п о
-70—

лека лека. Изредка мысль!” навыка лиата п ert
рйдваше, на ся заточи да направн вгоръ испытъ.
Тон стана по добр!;. ДЬлвата ся не пукна; нъ
при тва ся не глечоса.

„За।цо ли богкомъ, тва?” рсче на ума сн. „И
при гва ся иад’Еяхъ, огънь-ть 6Ъ доста силенъ.
'Гака какво му трЕбва още?” Като размысли
много време за дЬлото, chi:a пап сети К чела*
мкрн прнчината. 'Гой 6Е мсныталъ на огъкь
безъ да ся затвори вь пещьта, нъ оть вънъ
Така огредн да направн др) га пещь, какпото
на грьнчеретк; а за тва беше нужно до пре-
став и Д'ЫКДЪ-ТЬ.

'Го пак ь палете непрестанно; и едвамъ сл кдъ
два лгЬсеца начла атмосФерата да ся начисто».
Робенсынъ ся ладЬсше тогава, че ще начне зи-
мата; като тлел пзмипа в Lite, и едвамъ в’Ерна-
ше сч» очыт1» ел, гато нрсглсда вепчкыт!; 6Ь-
ложны на пролктьта, трепа га зелена н млада,
дьрп’ют!; лпстлвы и цвЬтлиг.ы, пролЬтинтЪ цвк-
тя да начнупатъ вредом?» да ся ралцлшгявать,
н сч, одна дума, поляннт! увлечет» съ мла-
долнка н твьрдЪ евктлпкава прем Ела; и сь вели-
ко товаччл гледьл uLxa работл, а нс прелг.стя-
ваше па очятЬ. Рабогата 6Ь нзвъиь мысльта
Ы), ако и да is глсдашс чисто съ очытЪ сн.
йТва,” рече тон, г1це о менЪ одна наука, защо
-71-

нс тркбва шшогажъ скоро да ся отрнчамъ за
п!»що, дЬго не мога съ прав ь иоглсдъ да го ра-
зу м!я.

Робенсыпь, могке да ся речс, че с былъ то-
гава на едно благополучно състопшс; нмаше
борабоя, мссо, соль лемоиы, рыба, костенурны,
миды, и защото ламнгк му пущаха мл-Ько,мо-
жете да сн направи и масло. IIмше лжкъ, стре-
лы к Konie, н доста добрячка кжщнчка; нъ бе-
те оскудснь още огь много пЬща; трЬбваха
му опыя добрнни, бсзь конто не моа,с 'да бж-
де истинно благололу Ч1'е на иомннувашето, как-
во го другарство и iipinTiuc, кошо можете
да обыча и да го обыча гь. Испытан о четецо,
испытан само едпнъ день да остапешь самъ
самиепнчакь ла нЬкоя пустыня, и тогава щешь
да познаешь сь тсглото, колко е нетерпеливо
зло нустынашкьш лшнотъ!

При това Робенсынъ иI;маше и другы иЬ-
ща д-1;го му 6Lxa потрЬбни. ВснчкптЬ му дрехм
малко ио .малко ся разваллха, и ако и да н!;ма-
ше потрЬба да ся увардн съ тЬхъ оть студь-
та, нь му трЬбваха да у пазла себе сп отъ лш-
AcnicTo на му хит I:, и по в-Ьче огь комаретЬ,
на конто жилого нмь е по вреднтелиэ отъ
пчелы rfc.

Образъ-тъ в ржцЬгЬ на Робепсына б|»ха май
сявга подпухналн отъ прнщы на т1» мьрдиви
мухи. Колко божемъ можете да тегли, гато
дрехчтк му ся екженаха съвсЬмъ? а при това
времето на то тегло накАсяваше съ бързы
крачкы.

Тонзь страхъ, н пов'Ьче желашето да ипдн
родптелетЪ сн , много пати го правешс да
въздыша отъ все сьрдце. Често ходсшс^кьмъ
UpaiiiiopieTO, и съ сьлзлнвы очы гледаше без-
кранный окчанъ, дано видеше и Икон чловЪшка
б Ьлежка; нъ паи! друго шпцо не виждаше, освЬнь
безкрайпото море, н бездетный (вЪтръ. Колко
му тупкаше понЬкогажъ сьрдцето о гъ пусты
иадЬжбы, гато на отъ далечиып оризоитъ съ-
гледваше нЪкое чернички облаче, което му ся
прнсторваше като едпнъ корабъ да иди къмъ не-
го! нъсетнЬкатопознаете дьстешето па очнт'Ь
сн, скърбете ся много повЬче! О! колко сьлзн
ропоте! колко въздАшате отъ все сьрдце! съ
колко плачь ся эаврьщашс вькА1цата сн!

Така ся надаете нощемъ и денем ь па Вопия
Помощь, {за данзлЬзе отъ пустым опъзе срЬ-
диморскь, нъ на схщото тва време, нс забра-
пяше да мрнтуря; Да блде Волн Твоя, Госпо-
де, Боже мин,” защо го ся научи в1,ке мирно,
че Eoiiite Промыслеше познана по добрЬ отъ
иась какво ли е потребно за прмдобывашето
нн.

Нан голЬмата му грыжа тогава б-Ь да сн на-
тъкми ботушы и чорапы; защото т1* сл разк&са-
ха до крап, н комаретЬ съ толкозь ;кнлнна»ки-
ляха босытЬ му крапа, щото не знаете пакт» да
сяотьрве. Образ п-тъ му, рлщ’ЪтЬ н нозГетЬ му,
толкозь ся нздуха отъ прнщыт’к на т'Ь мухи,
конто слЬдъ дъждовиото време ся умно.ккха,
д'Ьто ся кнждаше нов'Ьче зароиенъ о гъ колкото
б’Ь нспьрвомъ.

Нуждата го нрннудн да ся зам огни колкото
можете. Така зе ламскытЬ ноты, и очр-Ьза
отътЬхь съ голЬма мжка сь каменный сн ножъ
нспьрвомъ едно плече, за да направи едннъ
чнвтъ ходила н сетнЬ едпнъ чнвтъ цьрвулы; нъ не
можете да за иле ня го едно отч» т-Ьхъ; за тва
ся нрннудн да гы npooio п да гы занетлява о-
коло глЬзнытЬ си н около проката си сь тын:а
врьвь. Тиа наисгипа докарвате голЬмо размн-
рявашс; защото ако и да обьрна на вънъ космытЬ
на пожата нъ нрп тва усЬщаше не’п.рпелнва
горещина па но1ЬтЬ си. При тва коравнната
на ла.мсната кожа му нанеси т ьрты па ьрака-
та, па му докарваше голЬмъ болежъ и иовЬ-
чето га го ходетс надалечь тя корали на нао-
оуща га mj ^хлузватс кожица га па ноз ЬтЬ и
на прьсНетЬ му. Пь по добрЬ разеждн да тьр-
— 74 —

пн -ня тежкы болежы освШь жнлата не кръво-
ШНИНТЬ -мухи.

От г. слицата ламска кожа зедругъкхсъ, ком-
то беше доста твьрдъ и хлъмесгъ та наира-
пн образпнкь: пробн на него двЬ дупкн за о-
чытЬ си н друга трети за устата си, за да сн
зима лесно дыха. При тва о среди да не мзлазя
на высь отъ пещерата сн предн да си направн
дреха и клашннкъ, оть кожа и т!;. Тоси е н-
сгина, че тя работа 61. много по мечена отъ
другата; нъ, какво нТ.що май ссигЬ несполуч-
вами; гато сп гуди.мъ за него потркбното тьр-
ii'hnie и чякате?

Дрехата ся дклеше на три клина: двата б'Ьха
пзтрЬбип за рамешет'Ь, а трсчыз за останало-
то тЪло. Клашникъ-тъ 6Ъ сллцо тжп отъ два
клина, за да му завивать отпрЬдпытЬ в задны-
тй ставы, напреко закаченнгк бкха съ врьвь
заврьзанн. Като сч прнготви дрЪхыт!:, облечн
това облекло, съ здраво отрнчан!е, да ся но
облече никогажъ Евронски, осв'кнь само на де-
hictIi когато ся 61, родилъ баща му н майка му,
конто празднувашекато пай голкмы праздинцьг

СлЬдъ това задачи накь зидарството. Пещъта
сл свкршм скорнчко. и тогава поиска да йены-
та ако можете да направн нккоя глечь зассх-
довет! tn. Така гы н:гуди въ неа вспчкытк.
— 75 —•
ceTiii наклади малко ио .малко толкозь огънь
щото пещьта ся пни;дате отъ предо.мъ огненна.
Тон б^янъ огънь упардн вечерьта, и сети!» о-
стапл пещьта да угаепЪе полека отъ самосе-
беси. Нъ, каква ли 6Ь сетннната на толкова
иегова мжка и грыжа! Пьрвый ссждъ, д-Ьто нз-
вадп отъ пещьта не ся 61$ глсчосэлъ, пито
вторый, пито третий, и пито нс единъ оть
тЬхъ; а като прегледваше добр-Ъ една отъ д!л-
впчкыт! му, съглсда съ радость и нечюдваше
щото ней само дыюго ся глечесало.

Такава катанка не .можете да }гадн. „Кое
е прпчпиата на пепчко тва,” казватс твьрдк
с.маянъ. „Защо само тая д'Ьлва е малко глечо*
сапа, и нито едпнъ др$гъ ссхдъ отъ остана*
лыт'1; сс.ьдове, нима не сх. пснчкытЪ мапрапе*
нн отъ една киль?” Най сети!; ся с.мыслн, чеи-
маше .малко соль въ оная дЬлва гато ся
гуди пт» пещыа. Да ли му дадн божемъ
закачка да размыслюва, че то д-hiicTBie произ*
л1..?и отъ сольта.

Ониа дЬго Робенсынъ съ случка откры, 61
знаено оть кол-!; вь Европа; прит^рватсто на
сольта с нстпнйата причина, енрЬчь д-Lto .мно-
го н!.'ца ся прсобрьщаа’ъ на стькло сь огьня;
щото чрЬбваше само да натопи калснытЪ си
ссадове в ь солена вода, или като тж(| да Фьр-
— 76 —

лн въ тЬхъ малко соль н вснчкнт!; му сслдовс
1цяха да ся глечосатъ.

Така като упали пакь пещьта, н-Ьколко отъ ссл-
доветI» си натопи въ солена вода, а въ остапалытЬ
турка малко суха соль за данаправи два испита
с>тъ всднажъ, л ь между Т'Ъ работ» ся въснр!
отъ една случка, коя го оть колЪ омыслюваше;
тя oh дкто му сн случи болсстьта. УсЬти отъ
веднажь тежакъ болсжъ на корема сн н
на гд а вата сн, и гол!мо ослаблеше на всячин-
Т’Ь си сгавп.

” Какво шж сгори ако не щлмо да стана отъ
постелката сн, гато икмамъ никаква члов!ко-
любнва, ps.ua да мн слугува! Ахъ! какво щ*
стана! Сиоредъ тая ллачлива случка инаяie при-
чина новЪче огъ другъ и,ьть да задьржаваздра-
ва икра ла Многомилостивый и Вседобрый не-
говь Огецъ, БОГА. Оставень безь никаква чло
в1,шка памощь, друго ннкакво занрылюванй* нЪ
маше да чина, а пакт» сьстояшети на лошавн-
ната му го не прощавашс да остане празень
много креме.

Помочи сл колкою люжеше да нрнл|).стл
блнзо при леглото си вснчкытЬ си потрЬбны
чс ся боеше да го не иъспр! болеегьта подыръ
да станва. Долесе двЪ коко-кар1овн чьрункн п ь.г
ни съ вода; н'Ьколко барабон у печень, и още
>дове

ссж-
пят к
иыта
сир!
аше;

О'ГЬ
и и
I'JKII-

огь
йко-

ЩА
при*
Ара-

не*

4.10
ni

аки-

sent

ЬСТН
бны
Ыръ
1Ъ.Ь
мц»

-77-

още четыри* оста и а.ш лемонн, и сети! падка
съ го.гкмо умаляваи1е на милостнвната сн по-
сте.! ка.

Ако Боше Щеше бы да ся махин отъ тойяь
св'Ьтъ съ ненадобна смьрть, колко благодарно
<цеше да предаде душа! Тайава му 6'1; тогава
молбата къмь Бога, нъ отведнажъ ся смысли, че
тая мол ба .му беше извънъ прилнката. ч Не
сьмь ли и азь чедо Болйе?11 думашс си.” Не
сып» ли създашс отъ рлщ кт'к му? Псе ли той
Ммлостпвъ, Вссмхдрь, Всесиленъ Отецъ ?така
какъ могада ся маема да го опредклявамъ за д1;-
то 1цл> правя азъ работьи*Ь? не знае лн Тон
по добр к отъминь изиосното мп, н не щели мн
направн но прндобывното ? О! бсзъ грыжа!
БОГ'Ь е Члопкколюбецъ, Милоса нвъ и Мило-
сьрдечснъ!” Като рече ri, зе малко нкщо дер-
зость, и като стана на колуны, начна отъ все
сьрдце да ся моли Богу, н говорсшс: „ Като
предавамъ себе сн на уплтвашего Тн на сама го
Сътоорнц’гля и Създавннка, выкамъ бонпя Твоя
Помощь за TLpniiiioTo и наякн)вашсто epi;-
що лошапнныт'Ь мп. Покаявамь ся за стр\ва-
iiiirra на гркховетЬси; уи^ гн мя па правый лжть.
я направн мя достоннъ на поклонеш'ето Твое.
Te6i ся надкя. къмъ Тебк прибегну в а мъ, Го-
споде. Боже мои, не д'кн мя оставя. Te6i> ocia-
вямъ и ума и сьрдцето и .ушата и чЬлотоси.
Тебк нредавамъ эамивалытЬ си д’Ьла, инскамъ
гол-кната твоя милость . Тебк предава&гь
и сегаишитЬ и изпскувамь $ милоегивното
Ти упАтлаше . Теб’Ь снассшсто и благо-
полу «вето ми. Стане милость, спаси мл и
просвЬти мн, щото да сьмь само ТебЬ ноьло-
непъ, и само Теб'Ьпредаденъ. Теб1; и умь и воля
като оставямъ, моля Ти ся: Ирш-мо, о Небе-
сне Отче. сьрдцатытЬ мп я (я молглвы. и по-
клонсшето мн. Послушай мя за любовь и чло-
в£колюб!е на Единородного Твоего Сына и
Господа нашего lueyca Христа.

Тва като ся полете побихаго твьрдк сплин
«тудени трыпш, и ако да ся запи цЬдь сь Лам-
сны коты, не мотете да ся стоили; сл^дъ егу-
деныт'Ь трьпкы, конто со бжхтаха' повкче огь
два часа, дондему твьрд'к голЪма горещпиа, и нс-
потеши всыгк му ашлы, щото съ го.ткма сила
полете да си земн дыха; и едвамъ прострк
рлкв, та прилепи до устата си одна кокочарео*
вл чьрупка с'ь вода, за да си прохлади языка,
конто .му гореше наго огый>. Hail се nil; с» йе-
не гм цЬлъ и всичката .му снага с гама выръ
вода, отъ което му поулекна. Сл1,дъ и (.колко
преме като си почина ся съсзе малко нкщо. и
•гогсва начни да го 6ie една мысль, че огънь-
тъ mj щеше yiacHl.c, ако муся ne гуждаваха
дьрва едно по друго. Така сяноплече нагърбу
тень оть го.гЬмото си умаля»а»1е на крана н
на рлщ!., и наклади толкозь дьрва, колкого б!;ха
потрЬбни да задьржатъ огъня до сутргш.та
Цощчта. коя то тон промина 61. паи лошавата
оть венчкыгк нощи на живота му! Студенит^,
трьпки и горещпната го заьачпха пакь, и тЪ
принадпан] я б!;ха непрестанно едно по друго.
Нмаше твьрд!; енлно ичесю главобол!е, и нс
можете да сн затвори очытЬ презь цЬла нощь,
щото сутре ньта едвамъ можа да ся повлечс
къмъ натру п.-ihi.it I. дьрва, за да подкладе огьия.

Отвочерь болестьта го Фана пакт»; пом.кче
ся пакь да отндп до огппщето, нъ пе можете.
Така ся нрннудн да зарЬже венка мысль, колко-
то за траяшею на огьня, и за а о го не гры-
жашс яко, за<цото всякой часъ чякаше да сн
впди смьртьта.

ПрЬзь нея нощь беше раэмпренъ, както и
прЬзь замни плата. При тва огънь-ть нзгасн-Ь
до искра, останалата вода въ чьрупцыт'|> начна
да сл развали, п Робенсынъ не можете да сл
поклатп отъ постелката сн. Панетниа смьрть-
та ся киждате, че приблизлва по скоричко: бо-
лежит!; ся у множапаха, и дыхъ-тъ му rtaeamc
но льъчень. Ахъ! си паи желаеи.л i чазь! Влк
да ся пай сетнй, че приблнзява. Такавъ болел, ъ.
какаяь то ио нанредъ nt наше, 06.1t оть вед-
нажъ грждытЬ му, престана да дыха, захвапаха
го бодежи, клюнна главата сн, и паи сетнЪ сн
загуби чувствата и мьрдашето.

Нь Робенсынъ не yupt, н пьрвата бЬлежка
на живота му беше одно глубоко възджхаше.
Растваря си очытЪ. гледа на около си, за да по -
зяае д! ся нахожда, и малко по малко да
дохожда на себеск . Ако н да беше услаб-
н!лъ , нъ 6t ослободенъ {до край отъ бо-
лежы. Тогава с.гЬдъ голЬмата му горещнна ся
испотн твьрдЪ много цЪлата му снага, 'и за да
ся умиожн, зави ся съ много кожи, и с.гЬдъ пол-
вина часъ усЬтн, че му поулекна малко н!що.

Захвана го тогазь снлна жьдность; нъ водата
д-Ьто стоя нЪколко дона въ чьрупкьггё па коко-
карепгЬ'ся развали. И тогава смысли лемоныт1;
сн, отъ конто като зе сдинъ гуди си го въуста,
пь беше толкозь ослэбиалъ, щото едвамъ може-
те да го схапи съ злбы’-rt сн Нь като глът-
на малко сокъ, смали щогод-1. жьдностьта, щото
заюспа тазаспа еладакъсънь, гато поть-гь сн
ньрвеше, и все спа и мирно до югрЬвашег о па
слънцето.

Нркгь зчмни'ыыгЬ два деяа не мо;ка отъбо-
лсстьта сн да ся ногрыже за ДамытЪ сн; нъ ся
—81 —

сл^чи, че тЬ добытаци, к а кто и камилнтЬ. да
жнвЬятъ много »реме ненапоенп; друго яче
Щлха да блцать на зло състолте; защо го Ро-
бенсыиъ бете още слаб ь, и ne можете да па-
лазя да гм папой; и др} го ся виждашс, че щя-
ха да остаиатъ още много «реме безь да ся на-
поятъ.

Тогава по старата оть ЛамытЬ приблизн до
постелкага му, и той като сн прострЪ рлщ!тЬ,
помочи ся съ псе сила да нк издои, зада ы;}-
вардн отъ мресъхн} вашего, ялавнната. Ней по*
то млЬко безъ друго доиде добрЪ за Рибснсы-
нолото съсзнмаже; защо като го испи }сЬтн,
че му доиде по добрЬ.

СлЬдъ тва ся прострЬ пакъ и сна твьрд-h
сладко до захождашето на слънцрто. А катося
събудн, ямаше по голкмъ нщахъ огъ пьрвын
си, щото м} ся поревна да хапни малко барабон
каго стнсна вьрху пего лемоповъ сокь, и сс-
TH'h пакъ легна да сн почпвн.

Тонзь сладакъ и утешенъ съш>, и добрата
му здравица му помагаха толкозь на здравее го,
щото noiha на сутреньта да стами, н да похо-
ди малко, ако и да полпташе още оть слабосгь-
та.

Нан сстнЬ нзлЬ.зе нзъ пещерата сн на отдво-
ра . Тамь вдпгна рчытЬ си кьмъ Небеса. А
uhiiou си зари пад’Ьчо нзгр квг ше тогава слан-
ного като премину ваха лнстата на д!»то б!ха
иль около ну дьр<петТ,, блйсчяха радостливо
вьрху образа ли, и съ вссслата нмъ чопллна
ся nocKCiKHBii. А като ус'Ьч’н себе си, така да ка-
ли, родинь още веднажъ, навыка:,, Отче Ми-
лос гнве ! Мило сьрдечне! Не бесенъ Пзворъ! кол
добрина да Ти направя, дйто ся енодобнхъ съ
Твоя БоаЛя помощь да видя пакъ впд'Ьлый
свйтъ на деия, и съ сльнчовата евктлина «но-
дныгЬ Ти сътворе-ni» I Прославямъ милостьта
'Гн за многото и гол ЬмытЬ Ти кьмъ меиЬ доб-
рини, и повЪче за скоро го мн уздравяше. Ты мн
подари безъ смысла по много див, за да нмамъ
повесе време за нокатпе. Помилуй мя Госпо-
де Боже мои, и мя прости, защото пр’Ьшнхъ
предъ Тебе, и всякой день сгрЪшавамъ. Съадав-
нпче, на всичко! обыстри ума, у пяти сьрдцето
мн, и упрпвн мысл|'ет1. мн, а:елашята, думытЪ,
и д'Ьлата ми кьмь пжтя на Твое Всссвато Ще-
nie, щото съТвоя Добрина пр 1ыъ всякой часъ
па осгаиалый ми жнвоть да вьрвя на напредъ
кьмь оная работа, дкго е нан иотр1»бна, п вся-
кого да сьм;> готовь да сгигна тамь, дЪто о-
1Йя, конго искать прошка съ Чистата Яи.ртва
на Единороднаго Твоего Сына, щлтъ пматъ
li]/JCIIb живогъ.

<

на
pei
СИ4(
рас
рос
к а
ка;

ра
во,
та
ле

пь

I
т'Ь
Ка
«J
Да

ос
-83

Отъ ria благодарны изрек ваши кьмъ Бога
иачна да размыслюва Иеговы rh Иоанн сьтво-
penifi! Погледь-ть му ту са нзврьщаше кьмто
синий въздухг». гу къмго зелснытЪ дьрв<е и
расгешя, конго ulsxa порьсенн съ маргарюва
роса, и по нкког ажъ гледаше .1 амыт-h, конто
като подскчала около пегося виждаха, че из-

казваха радостьта сн. Въздухъ-тъ на атмосФе-
рата, н употр1.блешето на мл Киото сь изворка
вода, тишина Га така н благодаренного на душа-
та му, иомогнаха .му на иКкол ко денада сн дой-
де пакь добр К на здравее то, щото начни панк
ньрвытЬ си работы.

Пьрвата му грыжа 6Ь да вспыта направены-
т Ь отъ него грьнцы, и да виды да ли енолу чиха.
Като отвори иещьта, смал ся тамъ. ВсичнитЪ

му грьнцн бкха тжй глечосапи, щото можете
да с Lua iil-uoii си, че ся лзработенн отъ пай иску-
ееиъ грьчерипъ. А нзведнажъ отъ голУ.ма га си ра-
дость не съгледа, чебЬха до сушь Henoiptdnii;
и когато сл смысли сетиfc, че угасни огыпитъ
вега нЕколко часа не по плате нъ, н като клгомна
В'лавата, погледваше ту къмъ ссждовегЬ, ту
къмъ огншцето,!! вьздышаше огъ все сьрдце.

Съ всичко тва мо;ка да у ,м Ери скърбкта сн, и да
_»ж определи. ^С^щото Милостиво Промыслeiiie."
тыслешс сн, " което ми дади огьнь испьрвомь-
-84^-
може да мн да де пакъ, ако мп е потрЬбенъ”.
ОсвЬиъ гва позна вкче, че н’Ьма да ся бон отъ
зла зима, и ако да 6fe сяисхрамплъ отъ малакъ
съ благо, нъ ся надЬеше, че ще може живя са-
мо съовошкм и съ Ламско млЪко.

А като нс можа да иаправи дьрвена бу талка.
за да извадн масло, поиска да немыта, ако мо-
жете да го завьрше въ единъ по голкмъ на-
день ссждъ. 'Гана събра нрокшиа колкого мы-
слеше да е доста. При тва направи отъ дьрво
едно валчесто кьриелче , което го пробн нъ
ср-Ьдата п натъкмм въ ду пката одно дълго дьрво.
То съчепо го дьржеше направо въ ссхда на
прок и шатл, и го буташе надолу м нагорЪтвьр-
д-i. скоро, доклЪ ся отд+.лн маслото отъ мжте-
ницата, сетнЬ измы маслото съ быстра вода и
го посоли.

Mail сети! ся и маше за благоиолученъ. като
заяьрше иомысльта си: нъ ся смысли, че моле да
му сн поище да яде бар а бон, загцото огъпя из-
гаспя. и безъ Него не б’Ь кран да ся опече; а
като ся навьрташе твьрд-1: много да зальрше по-
мысльта си, забрани тая случка, че м нам на-
сотиЬ дЬто ся направи маслото стана непотре-
бно до сушъ. 'Гое истина. чемпдитЬ, мл!кото.
к ок о-кар ем т1, лгссою млн сурово, или насуше-
но па слънцр, ставаха му за храпа, нъ беше ли
-85 —

божемъ увКрелъ, че ще гы имя слога? и uati
лотового отъ вснчко 61.» че не можете да взна-
irl.pii леснппада си удобри състо/инето, иди norrh-
чедаго уздравн.

— Какво да почве въ такала случка? Научи
сл да рабоги т.ъй, щото нс можете да жив'Ье
празенъ. „ Работностьта, “ думаше си,„ е ман-
ка на всичкптк добрннн; а вснчкнтк .юшавнми
нзвыратъ отъ мьрзелл; “ 'Гака отреди да запа-
ял да пранк една лад!», и си надЪеше съ пен
да сл завьрнн пакъ между човкцпт!.. ’Ирнстру-
ваше му ся, че сушата па Америка пе е далечь,
определи ако имашс дадш колкого теше бы
да е лъжовно, да сгон на ср’Ъща на всяко при-
ме;кд1е, н да ся докачн, ако ся може, до к Lit о л
страна па пел суша. Тва п окна наго си прскар-
ваше прЬп» ума отреди да нзберс едно дьрво.
'което да нздЬла и вапрани па ладит Така с к
тан по мысль обихода различны страны на гр г,-
доморека, повран конто друг/» ижть нс беше за-
лишу нал е микогажъ, н преглгда по плтя пелнак-
вы ubI.tk испозыаты нему, огъ конто оирсд 1;зн
да ианравн много пспытв.за да видя ано можача
да стапатк за ядппе. А .между т!.хъ nanipu
нареченото II и д I п с к о ж иго. Ночюди сн като
гледаше голЬмниата на клаговстк му. отькон г<*
на всякой едпнъ пречете повЬчс огъ двеегк
— 86-
голыми зьриа,близо и tiapeioae матуреяяи при-
лизни па мер Нкмаше нпкаква «мысль, че
то жито сганашезч я учнс, нь, кань да ся см’Ьлн?
— кань дасяпрескс брашдото? — Сь коп на-
чинъда (Я мЬсн \л1»бь иди ся опеле безч. огни.?

Съ всичкыг1» си прспыгкы зе н1.кои класове
за да гы носке близо до клща га сп. „ Кжао мя
вредя,“ вывшиеci!,„ акобысл!дь икколкокре-
ме да придобыя много иЪщо огъ Tin кдасове?“
Палко по яадалечь намкри еднаовошка пезнае-
на нему. На тла дьрво впеяха безчетпн годами
плодове окошки наго с.мокыни, и като расчюпп
едка, намкри нь нея повкче оть шесть ^ткн.
Ако н да икмаха добра «да, нъ иэкжеа нкколко
отъ но y ipkiMbiTh, и гы гуди въ волшката < я.
Л па сегнк разумI;, че т!» 1;т1;н бкха ось конто
сл правы иноьолатъ, нъ нему до крап неио-
тркбни.

Пай сетнк настапа друго одно дьрво незнат-
но пакъ тж.н нему; плодъ-тъ му споредъ ro.iL-
шииага беше каго пай голкмптк пжнепш. вь
еркдата iroame едка ктка,н манко неузр4>ядос!>-
ме, а ой обло, и имаше и ккоя чьрупка тл ьста и бо-
длива. Кога го узрке тонзь плодъ става жьл iъ и
крЪхкь, нъннкога не ся яде суравъ. То дьр-
ио не ирялнчаш* никакь па коко-креяга. Не
рчег? на высоко като пея до врьха сн. а кло-
ново гh му и лнсгатл му ся като по насъ дьр-
Bierh, н врьхъ-тъ м, не е бухплтгь н кпчнстъ.
Се гп к ся ytl.ru, че беше наречено го ХлЪ-
бво-дьрно, защего па нкнои мЬста ка Мно-
го гогрЪдпморецы го t плогь ш у но грОблака на-
м'ксто хлГ.бь, ногаго слогют», н'Ьнпй’чсто ся
мэсушава, и cernl; кчго сл счюк) става като
одно меко тhe 1*0. коего тамкашиит! обычагь
тньрдЪ много.

А нрегледа, с гибло го на то дьрво, за голе-
ма га му староегь ся случи да с сухо п коруба
огь еднага страна; и той чась му ся впд1. доб-
ро, зада накрнш мысленага ла.ця, акоможете
да наи1;рн лееннпа да го лресГ.че н даго удкла
доста. 'Гака забклежн добрк мЬсгого. зада го
намкри пакь, и сл завьрла безъ да огради пи-
>цо.

А вь пжтя намЬрн едно л1,що, коего жола-
еше огкол!;, сир|.ч:. гн|-.здо на пситаци. Кагосл
зарадва чн.щЬ за тал иамЬрл, отнде безь да
шушне н колена до него, и като upocrpl; ре-
ната сн вьрху гнкздого, лада улови нептацы-
тЬ», нзФрькпа^а завись венчкигЬ миле га, ос-
вЬнь едно, д11го едвамь<i>i>pi;<inie,на коего Ро-
бенсыць стана стуианинь.

А кагосгнгнавь нещерата сп направи одниь
кафе Jo дос га добрь, на храни добрЬ новый си
— 88 —

другарь, и го турна отъ страна на леглото, па
сн легка да сн починись тишина и сь такава
благодарность на душата, какво го докарва добы-
вашето на новь npifiTe.ii..

4ко п1.кога<къ беше иоелъ многовремеина н
мжчева работа, б Ъназдраво то, да отеЬче сирЬчь
дьрвото и да го направн сетн'к на ла,уя. Ако
бЪхмы были на Робенсынопо мЬсго, щя.хмы отъ
истина да ся от.махнемъ и оставимъ оть една
такава работа, нъ внд-кх.мы в Ике, че Робенсынъ
гуди на себесн за копь, снрЬчь инкогажъда не
оставн н’Ькоя начислена огънего работа, дои*
лЬ да г* завьрше; така уздравенъ на начялото
сн, сл Иди терпеливо за врыл ваше i о на помысль-
та сн. Ако н да щеше му стали одв к мечено, н
да изба в и много време отъ колкого салцо тр1-
бваше наработала, ньмысльта задасл оставн
п1>кога;къ не мина нрезърю му. Огь зараньта
до нечерьта рабою ше непрестанно, и едвамъ
елкдъ хнлядн ’ удара заврьшената дунка на
коряча стана колкого да му влЬзе рената’
От ь тоза лю.кемъ да разныелнмъ колко време и
трудъ му трЬбваню да пресЪче едно таково де-
бело дьрво, н « с гн к огь него да иапрапн ладш.

Като вид’!;, че готркбва годины и еявглшна ра-
бота, ралс&дн за добро да народн дклата сн, и
да раздали времсто сн, щого всяши часъ на
дона да са определи на друга една работа. Мио
говременый опыта го научи, че на рабоглнвъ
живот ь, ннтцо друго ие пома га толкозь труд ь-гъ
колкого редъ-ть и едиаквото раэд’Ьлеше на
работнгЬ споредъ различны*! h часопе падсня.
Така ставшие още наго ел вазореше, пути,
ваше къмъ нзвора, д'Ьтосн омываше образа, рж-
Ц'1»тЬ, грждыт!:, и краката ся. А защого uLuatue
кьрпа за нетрнваше, вЬтръ-ть му взсу ш а ваше
мокреше го, и на тва му спомагаше бьрзото хо-
дсн!е, коего праосшс нов 1>чето като ся заврь-
1цаше вь кжщата си, възьврьха на ратлпната,
близо при коего беше пещерата му. Танк сь
почесть ся молеще на Създавпика на вснчко,
на встнннаго Бога, дЬто с паи высоко и пан
блаженно ежщество, да му дгде сила да зав;.р-
шва всяко одно Побожно нЬщо, и пои I.чего сл
молеше оть все сьрдцс да номнлва родиге.не-
т1, родниныт1> и npiflTojicTl, му, и да гы упокой
въ Него. Сети Ь ся эаврьщаше в и пещерата сн, н
нздояваше Ламы г!; сп, конто като ся умножнхз,
прапяха едно малко стадо. Сл Ьдь тва испившие
за подхалань малко мл Ььо на дЬня, н остапало го
на су греш.та, па ся залипшие па рабо гатасп.

Около дссят». часа надвечерь ся нрипудвашо
дазар^л.'* рчботытЪ сн. 'Гогава отпваше къмь
крап мор io го за да гьрен мн,|ы; и по пего време
да ел кжпн, коетопразеше рсдозпо двапжти на
день. Преди иладнЬся зпвржцаше нь клицата
сн наедно сь стадо го сн. Сет.11; нздояваше вто-
рым н.ъгь лаиыгЬ сн, направите одно н1мцо
катосырете отьсглстнатогомлЬко, и наноконь
ирнгогвупаше об!;дл, конто »а нростотата му не
сн вставшие, защого беше отъ прксно сыре-
иге, натонено in. vi.iI.ko, отъ миды н на полни -
на отъ коко-карем. А гато обЬдваше сн зальг-
ваше сь пен гака <Н. говорешему, н новгаряше
чесго думы, защо сн надйечпе, че сь време ще
го чюе да ироду via п Ькон отъ т!;хь.

[|одыр'> обЬдь повЬчето сн иочнвашс едннъ
часъ вл и подъ нЬкоя с!.пка па растворено м!-
< го, пли вьпещерата си, нь ннашс около сп
Ламы ri; и пен гака си. Но вккотажъ като сЬдс-
ше вгорочвиие сп на тЬ добытацы, и гоноре-
ше сь т!;хь, като да ся подземаше, че ралбн-
раха говоркпта му.

13а осень часа елкдь клади! сн заврыцаше па
дьрвото, за да itopi6orii на голкмын сн строй.
Два часаедно но друто ся памнраше на тежка-
та си работа: а осгана.юто време на деня го
Пронинуяапи на различны градппарскы работы.
Но н1.кога.кь ci.t'Hie Плд1нско жито, пли саде-
ню барабо.’, съ над1..ьба, че, ако бы да придо-
бысшс пькь огьнь, 1цлха да му сгапать пан
no.ii>3ini ii дветк iiLn«a . Нь малкыи дет.
му догм рва ше скърбь, защо imii дългын па пе-
го сркдоморскь 61: грииадссягь "аса, того по-
срЬдъ .гЬто май насгаиватс скоро ногцьта. И
какво да е работа д кто поженю да ся завьрпю
О1це па вид I. л о. тр’^бваше да е сагршена пре-
ди да мрышг. Така кячо приблизив; ше иощьта
ако пкмаше нарл.дк друга нкноя по иогрЕбна
работа, за да може, гато ся докара редь, да за-
крыли себе си, ако бы да еркщиеше яЬкоидп-
пакъ нлп звкрь, за щото отъ таль омысль ни-
когажъ нс бете охалнепъ.

По .юна лип ся научи толкозь и на диегк то-
то олучваше всякогажъ б Елена, ако н да беше
твьрдк далечь,ималакь колкого единъ петакъ.
%, uptai. нощытЪ си отивашевъ иещерата, за
да нлдоява из г. третю Ламытк, и се пгк вечер-
вашс простнчко. каго му евкгеше мксець-тъ
и звкздиг!;. П работытЬ на де ею гы запечяг-
влше сь НО1Ц1ЮГО ирнгопарважспа денного му
iipoulnynonie. „Какь itpeumta боже'.: ь дснь-тъ'!
Като прю новы благодЕтпя. благодари лп Бо-
нни Нзворь, огь когото неггкоха т!>?- Нспъл-
ни ли ся душата ти отъ благодарность и о-
бычь на Всесвяго и Всеблажснио Сжщссгво?
- На лошавыт I; слу чкы ся предаде до край нему?
На благополучного си време забрани Подаяннка <
на всяко добро? отФьрлн ли лошавытЬ мыслы
д1;то тн премииувахапркзъ ума? уткшн лн сн
сиажнытТ. слов жсланш? съ одна дума, стана
ли шшстина по добр!: отъ колкото беше?—
Когачо па ri п такова ныташ'я, св1»стьга муот-
говаряше добр'Ь, itLcnic nicin» за похвала нао-
ногова, конто го упжтп въ илтя на гстнпатл,
н на добрнната. Нъ, когато насрЬща нмаше
причина да мл.мрн себеси, мысльта.че 6Ь загу-
быль едннъ день нсдокарваше му ирш ода,за(цо-
те тон нмаше зазагубень они день, прель кого-
то като паправеше иЬщо, пенамнраше го за до*
бро па нотцнытЬ си нрнговарвлнш. Л колкою
ижтн сп случваше тва. тогава б.-.плодо белки:-
'ката, която всякой деш» надраскваше накален-
дар;:, па иотрЪбиото дьрво падраскваше и ьрзсть.
за да помни грКшиагасп нрЬзь негоден:., «да
ся вардн поел’!;.

1Л»ва .‘плегнг-мъ н вы да поел1.д»п!ь призера
на Робснсыпа. Н1:ка изгу бвамы п!,колко минутп
всакоп вечерь, за да давамы отговора» на сдщы-
т1; намь ла дгншлтЪ сн работы н ако нам1римъ J
или нашытЬ wienie, или на думыг!. сн, или in
работытI; сн, uiu^o д кто го неразеджда св Кстьта
ня за добро, пека го забЬлетнмъ на одна книга
варочню направска за тва, зада ны го наум!>- <
вл огъ ч?сь на чае в, —.шцонаго яиамы нредь!
очьтт'Ь си безплтното нЬщо дЪто сторнхмы, дя'
можемъ за на нанредъ да си увардвамы отъ та-
кыва* н тЪмъ приличны. Като ся мкчимъ тжй
да «тавамы по добри веяной день, щемъ всико-
га отъ тва да ся сломагамы да стансмъ по благо-
получии и но уреднн.

. Три годинъ сл замннаха, и Робеисыновото
ятвЬяше беше с*щото. JIpeab всичкото това
време едвамъ можа да изцллбае полвниата
на стеблото, па начна да сл Смыслова, ако ще мо-
жете да го пресЬче за други три годинъ, кол-
кого и да работе ше съ тоизь редъ, конто и пьр-
вомъ; защого на заминалото време ирсстана
ннкакъ да не работн. Нито пакъ щеше, пито
желаете да остане празенъ. Случи ся едннъ день
да ся смысли, че на колкото време беше стоял ь
на срЬдоморска не на пиди нито пай мал ката му
страна.

Така огредн да начне обыхождашето му на
«утрешний день ранко, зада ирегледа всичкый
еркдочорекь, конто беше гол'кмъ, колкото ср к
доморскь Тннъ въМермсрно море.

На ш.рвото си обыхождаше не срЬщна ишцо
достойно за заб%лежваше, ако и да исходи близо
до двадесять мили, нъ вторым день едвамъ о-
тиде по на навлтрк и ся мач4ри при кравната
южна страна на срЬдоморека. На нЪкои ад-Ьста зе-
tt
— 9'1 —
мята беше твьрдЬ пЪсяклнва. Мыслешс да ходи
на одна тЬсна дълга земя д!то ся вдаваше въ
морето, нъ тон часъ ся лавьрна съ прежьлтЪло ли.
це като на едннъ умр'Ьлъ; защого вамЬрн едко
нЬщо непад4нно, сиречь дыры отъ чов'Ьшкы
•тхпкьц но пЪсяка.

Тая ненад’Ьина гледка донора па клетый Ро.
бенсына настрьхнуваше и страхъ. Като огледа-
шеизъ около трнпереше на всяко лнставо шум-
теше. На одно таково настрьхнуваше на ума
си ся чюдеше що да сторн; най сети!» като сл
«ъсзе малко нЪщо, врыца ся на б’Ьгъ съ гол'Ьма
бързина, като едкого д!то гогонятъ, н толкозь
много беше страхъ-тъ му, щото не можете да
сн обьрне очытк мазэдъ да погледпе. Нъ тон
часъ страхъ-тъ му ся новрыда на настрьхну.
ван1р; вндЪ на едно мЪсто и Ькос околчесто вс-
копано мЪсто, и на него огнище, на което ся
ввждаха бЬлсжки да егорЪлъ огъпь. нъ тогава
61» до сушъ нзгасн'Ьлъ. Около огнището сънн-
каса чов1иикы косты рас ирье паты, оставы на
страшенъ звЪрскый собатъ, дЬто чов'Ьшки тЪ-
ла станаха човЪшка храпа. На Робевсыва ся
потрьсн отъ тая гнуснава в страшна гледка до-
бълва му ся твьрдЪ много, п му прнкры. А като ся
съсзе колко да е малко н1ицо, завьрна ся пакъ
скоро на б!гъ, щото Ламата му едвамъ можете
—95 —

да припка иодырЪ му.

Така ся яад-Ьеше да стигне вькАгцата сн на
сащый день, нъ не 61; крап. Отвечерь мапдвЬ
мши надалечьотъ пещерата сн, намяраше сяка
царечсната отъ него л h тиа к л. щ а. Нреди
една година прЬзъ лЪтото спа тамъчною но-
щн, за щото гоиеоставяха на миръ комар!ст*к
на всхтотому свьрталище, и заряди тва нарече
пего м-йсто лЪтна кащэ. Нъ уморенъ до край,
не можете да отиди по надалечь. Колкого в да
беше страшно п р ен о щу вам ir/ro на него неона-
зено м'Ьсго, неволята го приму ди тай да стане-
А катобешемного уморенъ и уплашеиъ на ума
сн за страха косого испыта презъ дсия, заспа,
а да сн ПОПОЧ1П1Н, нъ едвамь ся умири, и топ
часъ отъ едно ново страшно н1»що щеше да си
.исконно пакъ пзъ ума. Чю гласъ по вктра, конто
чисто мзговаряше т-1; думы: „ Робенсыне! вле-
ты и Робенсыне! Д1> беше? отъ надо идешь? “
Робенсынъ тон часъ ся сын»а събудн, триперс
ше като лнето, и познаете какво да правн. На-
Внстыи часъ служа пакъ сллцытЬ думы, едно по
*•' ДРУ>’О; манна ся да ногледне кьмъ страпатана
К гласа, н намира ониа, което всякой стравъшвъ
можете да панде, ако сл емгне.пчпе само, чстрк-
t бва да испыта, предн да да де м-Ьсто на страха
1С»Ь — сирЬчь, че пкмаше за ншцо дася бои;поз-
— 96 —

*ава, че гласъ-тъ не беше по вЪтра, нъ отъ о-	с

бычлявый му пснгакъ, конто бЬ кацкалъ на кло-	м

мя близо на едно дьрво. Безъ омысль птицата,	'j

толкозь защото пещеше да стоя сама, колкото и	и

защото много идти сл'Ьднше господаря си до овва	д

Micro, донде н го тарсете тамъ, и нзговаря-	и

те с&щытЬ думы, д!тогх учете много ижти	б

Робенсынъ. Тогава страхъ-тъму ся преобьр-	т

на на радость, като ся усктн за мебяделага	с

причина на страха сн. Про стара сн рхка. то	н

и нэвыква: „ Пиле!14 птицата Фрькнува къмъ
него, н му сярадва съ растрипераны крылца, и г
съ бездетны бЬлежкы на благодарности и цьр- д
теше непрестанно: „ Робенсыне! кдетый Робен- д
сыне! Д’Ь беше?в	л

А позна Toil часъ и показа, че страхъ-тъ му	н

беше твьрд-Ь голкмъ. „ Азъ сЪдя.хъ тамъ, * ду •	к

маше си, я много itpeme и шшогажъ не донде и к- б
кон днвакъ близо до калцата мн, затва е нзв'Ьст- с
ио, че не лшвкятъ хора па тойзьсрЪдоморскъ- в
Авиднся,чежите.нс на другъ нЬкой еркдомо- з>
рекъ дохождатъ ту къ, за да праздну ватъ надвнва- Л
шлта сн съ безчовкшкы собаты и белкимъ само в
отъ къмъ юн»па страна на тонзь срЪдоморекъ в
сп докачватъ и ся заврьщатъ пакь на бащшн- и
ята сн, безъ да вл Ьзатъ по на навлтрЬ зарадн -4
дошавата нмъ работа. Дак.гЬ по Бонне промы- 1
cjetiie ся изФьрлнхъ на тал страна на край-
MopieTo на пай пеплодоносната на сркдоморена.
Тва нсснолучваш'е е сега причина на уздравя-
hicto мп. “ Тогава като поскарасебе сн горчиво за
дЬто показа малко в!;ра къмъ Човкнолюбпвын
неговъ Отецъ, погледпа кьмъ небето наскьр-
бенъ н покаяпь, за да иска ирошка на нового
тва отстранлвашо. А наго сн по почина, трьгна
съ дерзость къмъ псщератаси, за да гуди на
яжть новытк стройове.

Пьрвото нкщо, което на мысли за по много не*
гова здравнина, беше да node малко пкщо по
далечь отъ дрьв!етЪ д-Ьто бЬха оаъ къмъ дн-
цето на пещерата сн, пояЪче отъ двк хнлядн
лнпавы клопы, конто попреди съглсда, чеся Фа
щатъ и растятъ твьрд-Ь скоро. А ся ногрыже-
колкото б к край да гы не посади наредъ, нъ>
безредъ, за да даде на всичко прилика на от-
самосебно лосадявате, а н-Ь съ нскусенъ мапра*
венъ редъ. Сети-Ь отреди данснопае едннъ под»
зе.менъ п*ть отъ края на пещерата до кран на
другата страна на рлта, за да може дася отн-
ва, гато по злополу’пе ся обгради пещерата отъ
врага. Тазь работа 61» паи ылчена, щотосяпрн-
,нуди да остявн за време направага на чьрннка,
А колкотб прьсть нсколаваше № прпнасягиен
» Фврляше цзой>нъ дьрвецозаплетеныи зпдъ, и
I

I

сн грыжеше да уравнявэ; и да hr ут&пкла. дь
'Гана нЬкакъ малко но малко ся на правя зидъ т«
десять станки высокъ, н осемь шнрокъ. Пр» тва из
оставн намЬста дупкы, или прозорцы, за да мо- дс
а.е да внжда прНзь т+>хъ навлшъ, и направк д!
още п стълба да ся възкачва на врьха на айда,	п<

и отъ тамъ да раснжжда, ако дотр 1.6ваше, на- ях
юрвашяга срЪщо малката сн твьрдння

Робенсынъ мыслететогава, да е доста уздра- н<
лень ср'Ьщо едно ненад'кнно н малко нападва- ос
nie. — Нъ, ако бы да възчякваха враговетЬ, мо- нъ
жаха-да продължатъ колко да еобграждашето, вь
тогава коя десиина щеше да бжде, н кво ще- та
ню направп. за да въспрЬ една такава случка? св

За тваопредели да вардп всякогаж'ь нзв^тр! в»
запрета сн iioub една отъ млечнытЬ сн Ламы, Kf
и да сц намнра за храпа и купил сЬно ненова- бо.
рано, ocid.ui> вь неполно време.	ЛИ1

При тва отреди да ся нрнготвн сыреню, ово- 1
ишь! и миды. и да подновява отъ день на день то
храната, както можете даму потрЬбва.	мн

Като оставнмъ годиныт*!;, прЪзъконто неся ’ ва
случи на Робенсына ннщо достойно за приказ- ₽,о«
ваше, наставамы до една по харна и по гла- rbi
вна случка вол кото оть къмъ състолшето му. ib'i

Катосл залневаше единьясень н радостливъ ро(
день за нанравата на чьрника, съгледа гдотакь
дымъ отъ далечь да възлазя нанагорЪ, и ся за-
тече скорнчко къчъ врьха на ратляната, за да
издырн отъ там'ь мсннр|'етЬ на дыма. Едвамъ
достигна тамъ, и от веди ажъ ся оплати като ви-
дЪ петь шесть чьрнпка извлечен» на вънъ, н
пов-Ьче отъ тршсять души дивану конто пгра-
яха наоколо едннъ огънь съ „ссоглапншкы смач-
ны и твьрдЬ страшны выкове. дкто не може
нйкон сн да сн гы прекара ирЬзъума. Ако и да
оста иасмалко да yupi Робенсынъ отъ страх ь,
нъсн съсзе малко оплата, за дерзостьта на него,
вын Създашшкъ. Сл'Ьзе завчасъ отъ ратлнна-
та, за да смпрнготвн на закрылваше, обружиеи-
свыка Боала Помощь, н отредп ст1гнато да >-
пардн «кивота сн до нан сетнйшната капка ьръвь.
Като сн дадн сьрдцс па тва отреждаше съ По-
божностьта сн, въэкачи сяпакъна врьхъ рат-
лината, за да прегледа вьрвежа на враговет!;.

Нъ стнгна го ядъ н настрьхна пан много, га -
то вид*, че сяизваждатъ отъ чьрницытЪ диа-
мина члвЪци, п ся влачатъ къмъ огъня. Тога-
ва н’Ькои огъ тЪ дивацы заклаватъ едкого отъ
обыт-Ъ, а други като го разсЪкатъ на влсове. при-
готвуватъ гнусиавата т!хпа гозба. А пр1,зъ всич-
кЬто време на тая пай страшна работа другый
робъ сЬдеше умнленъ гледачъ да npiewi и тон
«11?дъ малко честьта на заробенын ендругарь
Пь като тЪ 6ap6apie, бЬха ся залнсалн за раз-
сичваш'ето и надробвашето на ставнтЬ на закла-
ний не съгледваха жнвый неговъ другарь; тога-
ва той съ надЬжба да отб’Ьгне смьртьта, затнр-
пува ся завчасъ, н тнчешкомъ сяупжтва съяе-
изказана бързнна к ьмъ Робсясыновата кхща.

НадЪжба и страхъ едно вьрху друге обг^р-
паха сьрдцето на вдетый Робенсына и Т'Ь чюв-
стйа сл виждаха едно с.гкдъ друго на образа му,
щото нЬкогажъ иобледняваше, a nonliKoraHib
ночьрвеняваше. Колкото сп радваше, че ся на-
д1.еше, гато го гоняха, толкозь ся боеше, гато
гледаше дйто ся тонете и дЪто го гоняха да
ся упжтватъ къмъ пещерата му. По между пе-
щерата и тЬ днвацы нмаше едка малка морска
пазуха, която б'Ьжаяецъ-тъ трЪбваше да ж пре-
пл}ва, за да не испаднемзъ второ въ ржцЬтЬ на
враговет!. Той часъ катостнгпа. на край пазу-
хата, Фьрли ся въ морето н като знаете да 'плу-
ва добр-li, както и да тича премина пазухата
твьрдЪ скоро, я тогава двама отъ дЪто го го-
няха па бКха по близо, скочяха и т4 безъ забава
въ пазухата за да ей гонятъ б'Ь:канеца, а оста-
иалнт'Ься върнаха да готвятъ пакъ гнуснавото
тЬлолдпйе. Робенсынъ съгляда съ радость, че
двамата отъ BparooeTi, незиаяха толкозь да плу-
ватъ, колкото оный д-Ьто б!гашс. Той стигма
иа отср 1;щната страна, преди да стнгиатъ Д'Ьто го
гонеха ннто до но л штата на пазухата.Апотой
часъРобенсынъ толкозь npie дерзость, колкото
никой другъ пять; нзъ очытЪ му нзлазяка искры,
сьрдцето му като тупкаше, внждаше ся, чего
поднанято да са затлче па помощь на но сла-
бый. Такаси дрг.пнува KonieTO, и безъ да раз-
мыслюва много славя събьрзина отъ врьхърлт-
лнната. Промппува той часъ тумака, и като изла-
яв нзъ отъ друга страна нампра ся между оныя
Д'Ьто сл гонеха, п извыква на единый: „ Запри
ся! к Нъ той като гледаше Робепсыиа облс-
чснъ съкожы уплашва сл; нршма го за друго
едно нЬщо, и незнае щодасторн, спрЬчь да
падле да му ся поклонн, или да б'Ьга н отъ него
Робенсынъ като си npoerpi ржката, дадв му да
разумно съ б’Ьлсжка пр1'ятслството сп, в тогава
като ся зав!рна назадъ, отива срЬщо врагове-
тЬ. А като прнблнзп до единый спуска ся сь
кошето вьрху му н го стропаля. Д-ругый от-
далеченъ повече отъ сто крачки заплра ся у-
плашенъ, приготвува лжка сн, ИФьрля стрйла-
та срЬщо юнака ни, конто наторвашс срЪщо му
като едннъ нзгладн’Ълъ дьвъ. СтрЬлата го уда-
ри вьрху дЪсната плетка близо при сьрдцето.
нъ за случка не донде толкозь силно, щотода
премикн ламскытЬ кожы я да го карами. Н«
«трашливын Робенсынъ не загубва време за
врага да Фьрлн и втора стрела, нъ като улу-
чи вреди да ся замогне дивакъ-тъ да окне лж-
ка сн, струплля го долу на зенита умрЪлъ. За-
врыца ся cc'rni къмто отьрвапый и го внжда
да стой на сжшото мЪсто, непоклатенъ между
«трахъ и надЬжба, и съ омысль ако работата
д-Ьто «ж вид! съ очыт‘1» сн помыслюваше за о-
тьрвашето му или ако беше потрЬба да падле
и той насмьртнытЬ раны на незнаената дыха.
Надвивачъ-ть го поканва съмахаше да ирнблн-
эн къмъ него; нъ тон нспьрвомъ послу шва, сети!
ся позалвра, новьрвява малко, и пакъ ся поза-
ннра, дохожда къмъ него полена съ гузены
бЪдежкы отъ страхъ и молба. Робенсынъ иу
махка съ ржц'Ь нр1ятелски и го выка той часъ
дапрнблнзи. Робъ-тъ новьрвява паи сети!къмъ
него; нъ отъ десять до десять крачки лада по-
клон енъ на земята за да благодари, ида. дока-
же подлагашето си нему. Робенсынъ язважда
образннка ся, и го поглежда съ засяг!.но и npi-
ятедснолице. Тва като влд ). б1жанецъ-ть нЬма
пЪке омысль, н безъ да ся св инн затнчва сл
къмъ нзбавача си, кланася, цалува земята. «иа-
1ца единый кранъ Робенсыновъ и го гужда на
врата сн, белки за да иокаже, че ще ну б*де
рибъ. Нь нашь-тъ юнакъ като познавашт, ч«
— 103—
има потрЪба оть лр!ятель а нЬ отъ робъ, про-
сгнра тон часъ нему {циягелски дЬсннцата сн,
завдигнува го, и сямжчп колко ноже да гоув!р-
ва, че щс го има добрЬ. При вснчко тва оста
още едно нЬщо да ся завьршс.

Дивак ь-тъ, с*р1мцо когото Робенсынъ пьр-
вомь ся спустив, нарани ся, нъ не можа дася
у6ie. А защото пачна да дохожда на себе сн,
набра трева и гуждэше вьрху раната, зада
му престанн кръвьта. Робенсынъ направн дя-
вака д-Ьто го той избави да го съгледа; нъ том
му каза пЬком ду ми, отъ кон го Робенсынъ не ра-
зум!; шпцичко, ако нтЬдумя за новнната ся
видЪха ся добри на Робеисыновото ухо , за-
щото пьраын човЪшкый гласъ чю тогава
сл-Ьдъ толкозь годинъ. Индшцъ-тъ погледва-
ще едно по друго Робенсына и брадвнчпата му,
като сочеше него съ прьстъ, и тогава ка-
то си сан пазадъ рената, направн Робенсы-
на де разум Ье, че желаете да земи брад вата му,
за да y6ie врага. Нашъ-тъ юнакъ ако н да не
желаете да нролЬе човЬшка кръвь , нъ чгон-
ствуваше нужда за да ся у (Jie нараненый; така
дава брад вата сп, и сн обрьща назадъ лнцето,
за да нс внди кво ще стане. Инд|нцъ-ть ся за-
теква срЬгцо врага, отсача му главата сь едннъ
ударь, и ся заврьща съ зъдъ отмьстнтеленъ
— 104 —

сыЪхъ; то гавасъ много чюднн иахкашя оставя
катобклежка за надвившие предъ ноз1етЬ на
Робенсына брадвата съ кръвавата глава на убн -
тын.

Робенсынъ тогава му направн бЪлежна да
събере на убитнтЬ лжковетЬ и crpLibiri, и да
льрви подырЬ му. А Индйщъ-тъ насрЬщо му
дадн да разум-fee съ бклежкы, че преди да си
отндатъ нужно е да ся закенаятъ въ тгЬсака
лежовет'Ъ на убнтнтЬ, за дане могатъ да гы на*
мЬрать другаретh и.мъ, ако бы да ся завьрнатъ;
и за щото Робенсьшь показасъ бклежкы, че на-
мЪрн за добро тва п Ьщо, Инднщъ-ть начна да
работа съ ржцЪтЬ сн н съ толкозь якость и
чьврьстнна, щото отгорЬ на петнадесятъ ми-
ну ти ся закопаха двата лежа. Тогава ся упжтв-
ха н двамага къмъ Робенсыновата кжща и ся
въсначнха на орьхъ рлчтлпнката.

Едно таково с ьс comiie наработата 6Ъ страш-
но,’ защото лзв'Ьстно беше, че ще ся завьрнатъ
дивацнтк, за да мздырнтъ за двамата сн другар^е,
конто я за нспустналын робъ.

Така сн .мыслеше какво да сторн да отндн
ли, или да ся затвори вжтр’Ь въ твьрднилта си-
Като управи т!1 мыслы къмъ Всеснлнаго За-
прытсля на незлобивое гьта, заскна ся толкозь,
гцото определи да избере сетнЬшного. А за
да гоне съглсдатъ днвацнтЬ,скры ся нзъ отъ
задъ дьршег!;, заловлечн ся кмгъ вьженатасн
стьлба, направи бгЬле;кка на другарясп да вьр-
вн подырЬ му сжщо тжп пълзшпкоп ь, и така
слЬзоха и диамата. Нндшць-тъ като гледаше
реда на всичкитЪ работы, колкото 6Ьха вь кл-
щата на нзбавиика %iy иочюдн сн твьрдф,; очи-
тЬ лгу не бЪха пндЬли никогажъ по радостлипъ
редъ. Изчюдвашето му беше като на оня селе-
нецъ, конто отъ сиромашкатасп волы б к а, влаз-
»аше отведнажъ въ голЬмы светлы сараи. Ро-
бенсынъ ся помачн тогава съ б!лежкы да му
даде да разумно кво тр1бваше да ся боятъ отъ
дивацытЬ защо бЬхАтк уеднени, и когато ся
случсше п1ицо папа д ваше определи да от-
пади бързпната сь бьрзнпа, дод1; да му нзл!зв
душата. Индшцъ-гъ разумЪ okieiiiKbiTlj и тон
часъ като показа отрв*.кда1нето си, обрыца че-
сто вьрху главата сн брадвата д1;то нк държе-
ше ощс; ногле.кда врага навАсено, наавото да
го канете да ся сб1ятъ, и така ся мачм да у-
вкрва илбавнпка си, че 6Ь готовъ да закрыла
\ себе сп юнашкн. Робенсынъ катому расиореди
сь махкашя и бклежкы, че ся благодаря на у-
в!>рван1сто за гоначествого му, обру.кн го съ
j Konie, лхкь, п етрЬлы, иго пареди като пазачъ
чна една отъ душилтЬ на эида конго предо вр«-
чер
да
(вол
гул
на 1

F
рад
лас;
кы,
нам
лаг?
пок.
ва £
отъ
н К1
гак?
то г
нарк
кате
* млн
спод
СТВО
v 'r«Hi(
като
, КОНН
Остр,

ме отвори слобдпо да гледа пр%.зъ тЪхъ
раздалеча между зида и повонасадената гора.
На здравого тва мЪсто чяка до вечерьта, нъ за-
щите ся не вшкдаше пито едннъ врагъ, лито
чк» ннкакавъ гьрмежъ ирЬзъ вснчкото време,
мыслеше, че днвацнтЬ слкдъ наиусто предыр-
наше ся завьрнаха въ чт.рйицыт’Ь сп, и сп оти-
доха на срЬдоморека си; така оста вика всичко-
то си обружваше, и Робенсынъ приготвн вс-
черята.

А защото тон день толкозь достойнъ за за-
помнувашс между другытЬслучкы на юнака ни
бк Петакъ, отреди даувЬковн запомнувашето
му, като нарече ПЕТКО, д!>то ся избави отъ пего
дивак ь-тъ. Той беше едннъ нрнлнченъмомакъ
май на двадссять годинъ, лицето му беше чер-
ннчко н льскаво за гладкостьта; носата му беше
дълга в черна, и не беше сгьрчена катопаЧер-
нитк, носъ-тъ му беше клсакь н правь, а жу-
ни г к му б!ха малки, и нмаше 64>лн з^бн като
отъ Филона кость. На ушыг! му впеяха разли-
чия плушковн и пера, като украсешя, на кон-
то ся зам о гну ваше; ньогь глава до крана бе-
ше голь. Срамлпвьш 1’обснсынь ако и да беше
гладейь доста напустла вечеря га сн,за да на-
правн кожлпы дрсхы на другаря сн. СлФ-дъ
тва му смигна да скдни б.про при него да ве-
черятъ. Петко (така щемъ отъ сега иататакь
да го выкамы,) приблизив» съ срамъ и благо-
воленле, пада на очыт-Ь си предъ Робенсына, и
1 гужда и тогава пакъ отгор-b на врата сн крана
на избавника сн.

Робенсынъ едвамъ можете да ся сдьржи отъ
радость дЬто придобы naif сетн-bдругарь и же-
лаете да кк явн съ безчет ны благодарны б-Ьлеж-
кы, нъ като незнаеше ньрава на тон чюздинецъ,
наиыслн за добро да го дьржи па срамъ и под-
лагаше за повЬче иегова здравница. Така му
показа съ бЬлежкы, че е длъженъ да испълну-
ва вситкыгЬ иеговы запов^ды и да отбЪгва
(отъ колкото щешему въспнра като Господарь
я князъ неговъ; и като му даваше съ б!лежкы
такнва поучешя, наговори дума К а с ик ъ,защи-
те знаеше, че наЮжна Америка дввацптЪ тл.и
иаричатъ начялницытЬ и ннязовстЪ си. Петко
като чю тан дума, разумЪ съ пен ио добр!,
* или съ бклежкытЪ подырЬ и що желаете Го-
снодарь-ть му да му нзв-Ьсти, и за докаэател-
ство, че npie благодарно запов-Ьдьта па подла-
> 'гашето, нзговорн и той съ гакаше дума Каснкъ,
като tx. отнеси къмъ Робенсына; слщо тжй npie
, кошето. дадн го на робенсыновы р*ц1, и гуди
острилото му на грждытЪ си, к ато показа сь
taa бЬлежка, че жнвотьта му н сиьртьта иу
— 108 —
ся тегляха огь щсшето му. Така Робенсынъ
па взден ь монархически лрострк дйсшщата сн,
и го увкрн, че всякога ще му поваляна, иго
спредклн да приблнзп, за да вечерять наедно.
Петко за почесть къмъ Робенсына скдна па го-
ла та земя, гато м+>стото иодь Робенсына беше
настлано съ листа отъ дьрв^етЪ.

Льрвата Рабенсыиова грыжа на зараньта
беше да отидн наедно съ Летка да издырятъ
онва мксто, дЪто зв+.рскит-Ь 6ap6apic праздну-
ваха замипэлын день надливашето сн съ чов1>
шко-ядсше. Па тва лжтуваше прнблкзнха до
mIctoto, дкто бкха закопано лси.окетк на
у батигк два Индшца. Петко чокала тогава
сьбълежкы па господаря сн мЪстото, и му нз-
в-Ьсти чисто, чс нмаше голкмо жслашс да раз-
копае прьстьта, коя со заравяшс лежовет’к, за
да и а сы тп гнуснавата сн яда; пъ Робенсынъ съ
гледка на потрьсваше и страхъ му док аза кол-
ко беше наср]>1цно нему таково желашс, и ка-
то прост pi KonicTOCif съ страшлнвъ образъму
показа, чс завчасъ ще го промуше, ако нФ.какъ
ще докати гробоветк. Петко разбра страха
и ся покори безъ да му докрнвке ла заповйдь-

та на господаря сн, нъ при тва неможеше
да разумев за каквы нспнры му ся въепнраше
храната, която той отъ малко д^Ьте обычаше
твьрдк Така като вьрв1>ха малко по малко
настапаха нан сети); мЬстото на зв'Ьрскын су-
батъ. Пжй! каква гледка! Земята бешепочьрве-
н-Ьла съ кръвь! Тукъ беше кунъ кости! Тамъ
6i;xa кжсове отъ човйшкы тЪла! Робенсынъ
завчасъ сн отвьрна лицето , и заповода Петку
да ископав трапъ, и да закопае т1. милостивы о-
ставы на барбарското тЪлоядеше.

А Петко като работеше, Робенсынъ разбрьква-
ше съгледно пепельта съ надЪжба, че ще на-
згЬрн въ нея искрнца, нъ наиусто! защо б^Ьха
нзгаснЬлн до сушь; тва несполучваше го на-
скърбн твьрд'Ь, за щото га Бонне Промысдеш'е
го сподоби да придобые другарь, др} го ннщо
му недостнгаше осв'Ьиь огънь-ть. За то съ клю.
мната глава глсдаше навжсенъ пепельта; Петко
като съгледа тжгага му, лравк различны бкле-
акы едно но друго Робенсыну, сетнЪ зе бра-
двата и ся затечн като вФ.тръ къмъ гората,
Робенсынъ ся смая, и не можете да раз^мке
причнната на едно толкозь бързо отиваже-

Робенсынъ като гледаше сл!дъ него, до д!>-
то можете: „Какво щерече?” д^машеси.,, Бел-
кнмъ неблагодарный мысли да мп нанустни?
или може да е толкозь врагъ и безчовкченъ,
щото да am обладав клщата, и да мя ней жди
изъ пел насила? Страшна .мысль!” К ато

14	«#
— 110 —
стигма гн-Ьвъ зима кошето си, и загонва небла-
годарный предавнпьъ, за да го накаже, п въспрЪ
отведнажъ злы-сЬ му мыслы; нъ тутэнси внжда
Петка да иди, и да дьржи вър&цЬтЬ си малко
сухо скипе, което нсньрвомъ ся вшкдаше да
пуши, сетнЪ да руптн.

Тогава разум!» прнчнната на бързото отнва-
iiie на Петка, снр!>чь, че ся затсчс къмъ Гера-
та, за да отсЬчс съ брад вата отъ uh кое сухо
дьрво два кьрпела, конго трька единъ вьрху
Друга толкозь искусено и сткгнато, щото ся
запалнха, н сети!» гы обви съ сЬно, и като тн-
чяше раздухваше заиалвашето, което ся рас-
прьсна н на сЬното. Робенсынъ ос га смаянъ
много време отъ радость, 1ато внд’Ь , че
страхъ-тъ му беше напустенъ, и че добы огънъ,
конто откол Ь желаете. О! съ колко веселба •
гл еда те огъня и талаэното у вивате па пла-
ны к а ту. Нан сетнЪ грабнува една главпя ,
н тича къмъ Петка право въ кздцата сн. Токо
като стнгнаха, накладоха голЬмъ огънь, н Ро-
бенсьшъ гуди около него барабон да ся оплче.
СстнЬ ся затеква къмъ стадото, избери една
младвчка Лама, която завчасъ закла, н като №
удра, разс!че i* на Косове, отъ конто единъ
набоча на шнша, и иоучва Петка да го прео-
брьща върху огъня. А като . врьшеше Петко
— ill—

тая работа, Робенсынъ отрЪвва пжсъ оть грх-
дыт-t на Ламата, сетнЪ очиства и1колко бара-
бой, смола малко жито между два мски камыкв,
и гужда псичко това въ една д-Ьлва съ доста
вода, н малко соль, и туря да при на огъня.

Нетко ся чюдсше като глсдашс такноа прм-
штпувашя, защото никогажъ другъ пжть не
беше вид!, ль танина, и не можете ынкакъ да
ичъ разум-he прнчнната. Тон знаете лесннната
да огшчпа месого, нъ за другого Роб енсы ново
готвеше не беше нпкакъ в1ицъ. Незнаеше о-
ще сетннната отъ тон слицый огънь на пълень
ссждъ ci» вода. ДЬлвата начна тогава да ври
на оня часъ, когато Робенсынъ отнде въ не.
1церата за нккон сн шл.такъ. А Петко ся у-
плашн за тун чюдно явяваше, и ся смаювашс
отъ дЪ произлазя толкозь врете, и толкова
Йързо клатсше на водата. Нъ тя като м!;тна
нлючъ, и начна да прилива д’Ьлвата, тогава про-
стотата му го направи да елка, че тр-Ьбва да
пма безъ омысль н-Ккое добытаче на дьното въ
д1.лвата, косто разбьркваше толкозь много во-
дата; затова като желаете да уварди водата
да сп не разлива, цопна въ д-Ьлвата рАката си,
за да нзвади прпстореното добытаче; а намЬсто
да сполучи това, уеЪги друго, косто го нрннудн
да нзвына толкозь яката, щого и самый камень
— 112 —
зидъ на пещерата ся потрьси, taui да река,
отъ снлата на гласа.

Робенсынъ ся уплаши като ню такавъ гръ-
млнвь выкъ, защото сяка, че дивацит'Ьдойдоха
тя извл1коха Петка, затона го обзе страхъ п
незнасше що да сгори, нъ си дойде на сама-
та, па насплва безъ да ся заире като полудЪлъ
отъ пещерата съ кошето въ рлщ&, н съ здра-
во опредЬлеше да сн предаде и сега «кивота за
отьрвавашето на другаря сп отърлщЪтЬ на ди-
вацнтЪ. Нъ хцо да види? Петка самнчакъ да-
выка и да ся свива около огъня, и ст» чюдны
махкашя на рхцк-гЬ. Робенсынъ ся немодна до-
ста време зарадн тая гледка, защото ие мо-
жете да усЬти причнната на тЬ Петкопн вы-
кове; сетн'Ь едвамъ разу wk съ бЪлежкы, че
венчкый Toil выкъ ся случи за нзгоряважето
на ржката на касты и му др} гарь.

При тва не можете леспо да утеши „pie-
теля си, конто ннкогажъ не 6Ъ пидЪлъ, че во-
дата мо.ке да ври, и така незнаеше отъ кад!»
сн съсзима ненадЪннын болежъ, когото }сЪтн,
гато цопна рдката сп въ врЬлага Д'Ьлва. Нъ
сокч>-тъ, барабои-гъ, и печеного сега вЪке ста-
наха готовя, и защите нкмаха лъжици, Робен-
сынъ присыпа сока въ два други сс&да, и Пет-
ко не можеше да ся прекани ннкакъ , за да
хапни малко.Трнперсше отъ страхъ като глс-
даше Робенсына да сьрба сока съ толкозь весел»
ба , нь при тва яде съ гол км ъ шцахъ печено
месо н барабои. Каква радость я благодарность
докарваха на изгладнкльш Робенсына придобы-
вашето на такива сготвенн hctib, всякой единъ
може да разумке. Веселбата го иаправи да за-
брав» заминалото тегло и злото страдай ie , и
ман ся пшкда твьрдЪ много да ириту рнмъ, че
на оня часъ спомнш „ Цодавннка на всяко до-
бро даваше и Даровача на всяка дарба н бла-
годари нему отъ все сьрдце.”

С.гЪдъ обкдъ пачна да разныслюва, я да ирн-
говарл потьнко заради благополучного му пре-
рбрыцаше па състошнето му. Всячко около пего
сн внждаше радостливо и разсмЪлно. Тогава не
беше самнчакь, прндобы другарь, комуто сн
над-Ьеше, че увреме ще предаде мыслытЬ си
съ разговорьта. При тва сн нмаше огънь, и мо-
жете колкого плти искаше да благодари ада-
та сн и корема ся сь паи 'Ьдната и здравата
храна:Какво може да тя въспрк сега?„ ду -
маше си на ума,,, оть колкого да живкешь при-
годенъ и благополучснъ? Нолучваи мирно и
раснустнато различны й. благодкян!я на Нсбе-
то. Пмашь всякаквы овошкы и безчетпо ста-
до, конто щлтъ тя давать много на иарал!яга
— IU-

всяко какво щешь пожелаешь Така весели ся
и жнвотн си сега толкозь, колкото пьрвомъ у-
скудшова, разносим сега сь пригода ммотната
си иарал'я толкова насытно, колкото пьрвомъ
та мхчеше сгьрчивината па ястнгга ти. Петко
като о юнапъ, и още младъ ще ти слугува. Ты
можешь да искать съ лравдина шжгатето му,
защото му упазн живота съ приме.кд^ето на
своя си.”

Нъ на т-h в«говн мысли му дойдоха отвед-
нажъ други направо наср'Ьщнн:„Кво думамъ азъи
рече на себе сп: Ако слйдъ малко видя довкршва-
шето па таково благополучгс? ако умр-Ь Петко?
Ако мв угасите яакъ огъиь-тъ слЪдъ смьртьта
му? Ако иовЬчето оставп работлнвостьта и
въздьржашето, скоро щл забураия и мжкытЗ:
дЪто надвихъ, и оная Повалит елна Ржка> коя-
то ми помогла. Щж стана скоро неблагодарен!.
И бел к нмъ ся трькуля по бр!.га на безчееччето.
Страшна мысль! навыка лката, и като падка
на колуны, помоли Создавшим на венчко да
го уназва отъ нЬкое таково пром1няван!с. А
одно таково го подкани да отредп разумно, как-
то н ст!.гато.„ Щх добыя“ каза„ добрииытк
на Прието, нъ всякогажъ съ по голимо въздър-
;hanie. сн глсдамъ работата съ прилично! о
Ti.piiiiflie, ако н да не с отъ сега нататак ь тол-
нова потребно , колкото пьрвомъ. Е^нпъ день
всяка неделя щж ся храня съ сжщытЪ ядешя,
съ конто жнвЪхъ толкозь време, и по сврыиака
на венкой мЪсецъ едннъ пжть щж ся отреждамъ
на той нустынашкый жнвотъ, когото толкова
•време прнтьрнЬхъ, спрячь отъ както ся мсФьр-
лнхъ удавенъ патойэь срЪдоморекъ. Щж ира-
щанъ Петка на лЪтната мп кжща, д-Ьто ще
стон пр-Ьзь венчкын онъзе день.* На едннъ та-
кавъ жнвотъ като устрой измерены опредЬле-
шя, ус-Ьтн радостлниата и заем Ьяната благодар-
ность, коя то всякой едннъ чюветвува , кога-
то определи да напреднува на богобоязливость-
та. Предвидй добрыт-Ь сетнины на самоволната
сн тал жьртиа; лицето му стана по радостлн- „
во, като раслореждаше кнчястытЬ чюветна на
сьрдцето сн. Нъ като познаваше отъ опытъ,
че човЬшкын умъ не ейдн на едно състояже,
предвндй пакъ тхй, защото ле ено можете да
приступи едно таково свето опредЬлеше- Така
разехди за потребно да направн одна бЬлежка
да сл виды, която като пмаше еявгажъ на очы,
да сн докарва на ума всякой день достойно
похвалпытЪ сн определен!»: затва зе брадвата
сн н нас-Ьчс на р*та при влазвашето на пещера -
га тй думы:

ПОБОЖНОСТЬ,
— 116-

РАБОТ. ШВОСТЬ,
ВЪЗДЬРЖАН1Е.

Робене ы нового състояше 6h тогава много
но благополучно, отъ колкого испьрвомъ; ни-
когажъ не ус’Ьтн себе си толкозь прнгоденъ,
сл'Ьдъ падашето си въ морето, полного тога-
ва. Нъ между благонолуч1ето сп, номера ся
всякогажъ едне н'Ьщо, което смалява голЪма-
та ни радость! Едно таково ся прилучи и „а
Робенсына. Самата грыжа, която му додЪваше
тол коль, бЪ омы сл ьта за врыцатето на д и на-
ци г 1; да тьреятъ двамата си другаря, и акося
случеше едно таково нЬщо, принуд» ще ся
меръ да про.гке човЬтка кръвь. Така трипЬ-
реше за тая мысль, снрЪчь, че ще достнгне
пакъ на страганото избираше или да yoie е-
дн обрати! та си човЗщы, или да стане самоуби-
йц ь. За венчко тва бЬ длъженъ да взрди се-
бе ситвьрдЬ добрЬ. Най много желаете да
съзндн по здраво кАщата си, нъ като бете *
сампчакъ, сяка работала, че не може да ся за-
вьрше. Така отреди да уздрави съ дАлбокъ и
шпрокъ прокоп ь отъ вънъ мЪстото дЬто 6'1» Пр»
заплета на AbptrieT'b, конто забыкаляка к доща-
та му. А на тая твьрдшш ижтрешныи край мы
слеше да утвьрдисъ единъ редъ здравы
Таи направп строй да отдели на двЬ б
— П7 —
рЪка оть която едно да замвпува прЬзъ тпьр-
дннята, а друго да тече край заплота на пе-
щерата му, щото да сн нота вода сявга, ако бы
да го заклетятъ я-ккакъ.

Нъ много млчно б к да расправн на Легка
съ махпаше и мнгаше венчко па тойзь строй, а
при тва токо като зе да разбнра^той малко нЬ-
що, затсче ся къмъ краймор)'ето, и с.тЪдъ мал-
ко ся завьрна, натваренъ съ голкмы. мидяны
чарупкы, и съ мекы и остры на.маш’е добра да'
сл копав съ т'Ьхъ. Така начна^а той часъ два*
мата да работятъ съ горещнна. Лесно мо;ке да
ся разумке, че не б-k малко нЬщо едно тако-
во начнуваше. Твьрдпнята, за да стане нотрк-
бна, нужно бк да стигнс паи малко шесть етжпкн
джлбочина, и осемь шнрочина; адьлжнната по*
вЬче отъ сто етжпкн, за да ся утвьрди отъ
вредом?, пещерата. Нека помысли нккон си
колко беше м&чпо да ся направи тя работа
безъ тьрнакопъ, безъ лопата, безъ помощьта
Inn на одно жсл-Ьзно съчево! При тва потркбно
। бете да отекче и да подостри колове повкче,
отъ четырнстотннъ, н съ камепна брадва! Had
сети'Ь, за да завьрне ркката къмъ твьрдпнята
прнпуденъ беше да ископае ,едннъ прокопъ,
конто тркбваше безъ друго сиоредъ пжтя сн
J да замнне една высочниа на земята.
—118 —

Нь пснчкпт'Ь ля запорки не смалвха дерзстьта
на простели ин Робенсына, защото колчемъ за-
качваше многомлчена и мпоговремена работа,
всякогажъ сн думагае тЪ: „Съ Боа;in По-
мощь и съ тг,рпЪиiс,” и когатоотведнажъ
отреждаше н1;що, не прсстапваше доклЬ го
заврыпе до краб. Сялцо тжн ся случи и съ тая
работа. Петко и тон рабогешенсякой день все
едно съ прпгода, и съ гореща ревность, отъ
нстичашето на слънцето до захождаш’ето, ’що-
то и съ ля чюдпы и дивны съчсва папредну-
ваше доста. Тай сл!дъ два “мйсеца, днвацнт-Ь
ся не явнха, защого буянь, иаср-Ъщснъ в-Ьгръ
гы иъспнраше да доплуватъ на Робепсыновый
ср-Ъдоморекъ.

Между тва кроме Робенсынъ, конто имаше
гол'Ьмо желаш’е, за да може да ся разговорясь
Петка, намЪрн случка да го учи всякой день
н!кои Пнгелнзскп думп, гато работеше; и та-
ка пай много сл-liдъ шесть м'Ьссца можз Петко
да тълкува колкото да е мыслыт! сн.

Едно таково заврьшваше стана на Робенсы-
на нова притурка на благонолу'пето. До то-
гава Петко не беше ншцо ^спереди него, о-
свЪнь нЬма рыба, нъ сега можаха вЬке да сп
лредадатъ мыслит! единъ другому като npin-
Te.iie и браня. О! колко пнкаква му ся внжда-
— 119-

ine тогава всселбата, която усЪщаше отъ не-
чювственна говорка на пснтака като ся сравни
съ радостьта Hd разговорката съ Петка!

Колкото пов'Ьче запозваваше и pin тел л сн Ро-
бенсынъ, толкова пов^че му ся умпожавашсо-
бычъ-ть къмъ него. Младым беше обычлнвъ,
доброньравенъ, и обычаше твьрд-Ъ много Го-
сподаря сн, щото Робенсынъ му дадн воля да
влазя слободно въ пещерата, за да пренощу-
вуватъ и двамата наедно.

Тжн пр-кзъ два мЪсеца многотрудиата рабо-
та npie желаний кран, щото не ся бояха отв
папад ну ваше го на дноацнтЬ, срЬщо конто ле-
ено можяха да имъ ся опрятъ, защого пред»
да премнпе нЪкон сн отъ тйхъ твьрдпнята и
коловетЪ, лесно можяха, и тш двама заклетс-
нн да го уб!ятъ нлн съ стрела или съ коше.

Робенсынъ н Петко като стояха едннъ день
на нЪкон рлтъ близо до крапмор^ето, отъ д-Ь-
то имъ ся распростпраше гледката по всичко-
то море, съгледаха нЪкои срЪдоморецп толко-
ва далечъ, щото ся виждаха малки като обла-
чета. Петко като сп беше вчетворнлъ очыт-Ь
къмъ нея страна подскокна завчасъ, и обзетъ
отъ раДЬсть, правеше безчетны песоглавншкы
скачкы, щото Робенсынъ сена що полудя, и
го попита ирпчнната на небывалого и чюдно-
то тва прсобрыцаше. „Тамъ и е моята бащи-
шя!” отговори тон и май му прнпадна отъ ра-
дость; „тамъ п живЬятъ родителетЬ лиг, и речи
вснчкыи мн родъ!’’ Едннъ такавъ обычъ къмъ
бащшннта, къмъ родннннтЬ си, и къмъ npin-
телетЪ сн б’Ь достойнъ за похвала, нъ па Ро-
беисына му ся не внд’Ь яко добр!, защото н-
маше омыс.11,, да не бы н-Ькои день да го о-
стапи, н да отидн на бащиншта. Л за да ся у-
в!ри на тва определи тли малко отъ страна
да му попредыри мысльта, и заряди тва зака-
чи тая разговорна, отъ която ще ся познав по
вЬрно добрый ньравъ на Петка, и почетната
ыу дума:

Р. Така желаешь ли да сл завьрнешь на ср!-
доморека вн?

И. О! е тва щс мп донора голЬма благодар-
ность.

Р. Йима желаешь да ядешь пакъ наедно съ
вашенцыт! чов'Ьшко месо?

П. Никакъ! насрЬща щяхъ да гы науча да
ся хранить съ мл Ько и съ месо на добытацн-
тЬ, и пай много да отб Ьгнуватъ отъ таково
безчов'Ьчно н зло щеше на човккоядешето!

Р. Ами белкнмъ пзядятъ и тебе сжщын?
П. А! тва мсщжтъ го направи!

Ами на ли нзядоха много?
— 121 —

П. Нанстипа, нъ само праговстЬ си.

Р. Можа ли щешьбожемъ да направишь чьр-
никъ и да отндешь при тЪхъ?

1L Истина, на здраво.

Р. Така направи и сн иди, гато щешь на ба-
щншяга сн.

На т'Ь Робепсыновы думы Петко ся павьей.

Р. Защо сп навьсенъ? какво тн е? защо ся
скърбншь?

П. Скърбя ся защо нам обычливый Господарь
мн ся е разсьрдвлъ.

Р. Разсьрденъ! отъ кадЪ пакъ такава омысль?

П. Защото иска да мн нспждм.

Р. Да бжде! пъ отъ одевЬ на ли казваше,че
желаешь да отндешь па бащншята си?

П. Наистнна, нъ ако Госиодарь-тъ мн не
слЬзе тамъ, вито азъ щж сл завьрна н’Ькогажъ
тамъ.

Р. ВашенцнтЬ могатъ да мя зематъ за враг ь
и гака да мя пзядатъ, затва идя самъ сн. Нъ
кво ще’рече тва? Защо зимашь брадвата отъ
пояса мн в ми «ж давать въ ржцЪ? Защо си
иавождашь главата, и простирать врата сн?
ПТо желаешь да направл?’

II. Заколи мя! по добрЬ обычамъ да умри, а
нЬ да ся отдЬля отъ тебе.

Тва като думаше протекоха му рйкн сьлзп. А
Робенсынъ като гледаше предашето и обыча
Петковъ къмъ него, смилостнви сн твьрд-Ь мно-
го. „Утешн ся, милпчакъ мои Петко! азъ тл
обычамъ твьрд*!» много, и нпкогажъ не щл по-
мысла да ся раздЬлнмъ; нъ колкото ги разка-
эахъ до сега, казахъ тн гы да тн испытамъ,
н да ся науча добр!>, ако ирхятелството тн е
равно съ моето. Н1.ка сн отр1емъ сьлзытЬ, и
да ся нераздЪлявамы вЬчно."

За да распрьсни наскръбиытЪ Пегковы мы-
сли, наумн му пакъ за чьрнпкъ, н като му пре-
дложе много пыташя за тва, заведе го да му
нокаже стеблото на дьрвото, което предо вре-
ме ся мхчешс дагоподокараначьрннкъ.Петко
прегледа него и вспашка отъ все сьрдцс, ка-
то размысли нЪ само многото, нъ и пустоте
избавуваше на вре.мето, защото едвамъ ся бе-
те пздллбала едиата трнтыня отъ срЬдата на
стеблото, и защото Робенсынъ го попита, ако
съпекасваше н-Ькоя группка па тая работа:
„Съгледвамъ” му отговори, .,че много време сн
нзбавнлъ н доста трудъ ся ислыталъ, гато и
двЬтЪ можяха лесно да ся завьршатъ, защото
едно таково стебло беше кран да ся исхъляш
на хН.ьолко дена съ огънь, и топ е по лесный
начинъ, отъ колкото моше н’Ькон сн да упо-
треби на такива работ».” Като чю всичко тва
Робенсынъ с.мая сл on. радость. Боже! кон бе-
те тогава по благополучен^ отъ него! Нмаше
вЪке чьриика свьршенъ. л себе сн да плува на
него по сркдъ морето; нмаше ся вЬке, че сл Ьдъ
благополучно плуваше стнгна в'Ьке на сушата
и сн разговорят с съ Епроицы. А толкова го
всселяха тЪ сътворешя па прпструвашето, що-
то огрсдн безъ друго на сутреньта да начни
ра богата.

Но оия день паяна да вали порой. Робенсынъ
по врсмето колкото стоя на ср'Ьдоморска съ-
гледа, че ся случва том родовно но равноден-
ств5ето, около сркдъ Марта и Септом upia. А га-
то валеше дъ;кдъ-тъ на тва двам'ксечно време-
не беше крап да рабогптъ па непокрыто мкстФ
защото тон беше п буянъ и честя..

Така кво благополучие на Робепсыпа по врс-
мето па тк дыкдовнн дни, и на д ьлгиН. и пай
тьашитЬ нощи па тонзь часъ па годнната да
ина огънь и евктлнна, и да пр1'емаощеи слад-
кого другарство на прштель, съ когото гаю
п двамата работехэ, можете да сл разговарп
въ кжщЬ и да премннува тЬ мьрливы часове
съ сладкы разговорны.

0тъ кожытЬ на дрьв!ет& Петко можете да
направи клашницы, твьрдЪ тьнкы и здравы, що-
। то да ставать за облекло. Робенсынъ като нау-
чн лесшшата на тая работа, уплате съ Петка
толкозь колкого бЬха доста за облекло и на
двамата. Едно таково пЬщо му док ара годЬма
благодарность, защото тогава можете да от-
Фьрлн не уреденытЬ оныян отъ неизработены
кожы направены дрсхы, конто до тогава беше
принуденъ ще н леще да гы носи.

При тва Петко зиаеше да „лете и нъжя съ
жилыт! на коко-карент*Ь, н съ кожыт'Ь на iit-
кон лешови растетя, щото направената оть
т!хъ врьвь беше но добра отъ оная която Ро-
бенсынъ 61 уллелъ исиьрвомъ отъ растешя. Тлй
знаеше и друга лесин на да идете мрежы огъ
ншцкы, и така съ таково улневаше голЪмнпа-
та на нощнгЬ сп внждаше по малка безъ да сн
усЬти.

По времето на т! работа, на конто тр-1бва-
iue да сл с’Ьдн, Робенсыпь сязатичаше да про-
свЪтн ума „а обычливый си Петка. Тжй наяна
да му вдлкхиува правы и чисты мысли за Все-
вышнего. Учеше го, че Богъ е Нев иди мъ, Все-
силенъ, Всемждръ, Вседобръ, безкраннь Умъ:
че Той сътворн вепчко, че е Промыслитель и
Съдрьжннкъ, и Управитель на всичко.че е безна-
чяленъ, вредомъе и всичко псиълпява, че но-
внава вслчкытЬ наши помыслешя, слуша думы-
тЬ, и гледа работытЬ ин,чеискадобрнмата, мел
отФьрля отъ л отпав я пата, чо човИиъ загуби съ
правдива доброго око на Създавника ся, нь

•ceTirb.ro пакъ'прЁс съ незлобмвата Жьртва иа

Спасителя капгь, конто съ щешетосм предаде

себе см па крьстна 'сш*рть да ны избави отъ
грЬха п отъ смьртьта, 'и че Toil ще направн
блаженны я на сегашныи п на бедный жнвотъ

дЪто ей покаяватъ отъ сьрдце, и затнчатъ съ
’все сила да напреднуватъ падобрината.Петко

слушашс^вснчкытЬ т1'я чп тонны истины съ тачъ
и презирая! с, и гы накнтвашс ’(на сьрдцсто си,
като мыслйше, че Comic Нромыслсше го за<ы>р-
ли въ р.ъцЬтЬ па пра говетЬ, за да полнее Ро-
бенсыца. „Тжй,* прнтурн, .,ако тва ся не слу-
чнаше, щеше да жнвЬс безъ да знае Вседо-
брый и Всеможный Създавнннъ на вепчко.

Навьссиото дъждовно време ся пре мина безъ
да нчъ кривил нЪщо. АтмосФерата ся очисти,
дъждошштъ облаци ся распрьстнаха, земята
начни да позеленява, м .нолянптЪ да ся укра-
еяватъ сь пьстрината на цвЬтята; тогаваРо*
бенсынъ, на едно съ брата си благодарно npie
прятрЪбната работа, конто бЬха отредмлипре-
ди дьждовпото време.

Петко, като прьвъ мансторъ па. тая работа,
лехълмн съ огьпл стеблото на дьрвото. Тая
лесника 6Ь толкозь работна ибьрза, щото ко-

16
— 12в-

ра лад1ята не 6i край да ж нздалбае самичакъ
Робенсынъ за много годики, тогава той като
нмаше Летка да му помага, направи ньдоеушъ
*а два м-Ьсеца. Друго ннщо нетрЪбваше тогава
освЪнь платна, конто Петко подкати да напра-
ви отъ рогозна оплетена отъ дьрвяны ноты, а
гребла, на конто работата npie самъсиРобен-
еыпъ. И тогава другата нмъ грыжа беше да
прнтурятъ полвина покрывъ на ладмта да ся
упазва храната нмъ, и да пматъ м-Ьсто, дйто
да могатъ да спятъ едно по друго, шо бы да
•я продължи пжтувагаето нмъ повете отъ код-
кото смЪтаха; тли нато натъкмиха еднакърма
(рачка) на края й , заврьзаха на съ важя, нъ
пустоте, на което устройха лад^лта, беше да-
лечъ отъ морето повЬче отъ полвина миля*
Канъ трЪбваше да гж прннесатъ тамъ? Тр'Ьбва-
шо да »ж вдигнатъ, да ы, повлекатъ, или да и.
трькулятъ къмъ KpafhtopieTo? Всяком едннъ
лачннъ отъ т1я ся виждаше все мжченъ, чьр-
никъ-тъ беше толкозь голймъ, щото не ся при-
м-Ьстяше. Какво божемъ да ся направи? Незная-
ха нвкакъ какъ трЬбвашс'да завьршатъ една
такава работа и тлш бЪха раздрьнканп много,
като незналха да нзмыслятъ леснпна, съ която
)цжтъ можа да надвштъ тЪ мхчпнны.

Робенсынъ не забрав» употрЬблсншто на до-
ста д4то можаха да иалравятъ, ж наястяна но
тая случка го тури на д1йств1е, нъ том накинь
беги» толкозь мжченъ щото разсждиха, че ще
ся зачине ц!лъ м1сецъ, прсдн да ыогатъ да
нринесатъ чьрника на краймор!ето. По случка
смысли другъ единъ начннъ тай простъ, жлв-
сонъ когото употрЪбляватъ дьрвод'Ьлцит! и
други Европски работница да принасятъ най
голЬмы тежнины. СирЬчь употр1бляиатъ наро-
чито кол!ндра дъдгы и валчаеты, приличны на
вамениыт^, и гы гуждатъ отъ долу па тежнм-
нит! д!то щжтъ ся принесятъ. Единъ човЪкъ
тогава тика на напредъ тежнинатэ, която ся
иоклаща, безъ мжка, н вьрви съ празаляш'ето
на колЪндрата, къмъ онва м1сто, д!то мыслит ь
да нк прннесатъ.

Робенсынъ едвамъ испыта тойзь пачянъ, 
твьрд! много сн благодари, като вид-Ьсъвалио
бързина и десмина лад!ята ся празаляше; и слйдъ
двадин ся Фьрли въ морсто; иъ радостьта му
ся удвой, като вид!, че 61 твьрд! искусена за
плувашо.

Друго ннщо не нмъ достигаше, осв!нь да
ся предготвятъ за плавание по ыорето, снр!чь
да носятъ съ т!хъ си толкова потрЬбны рабо-
ты, код кото зеиаше ладшта, и слЪдъ тва съ
59ДЯ да рдспр$уцатъ цд? рнат% и двамж
пата изедно готов» да начпатъ пхтувашето.
Нь кад'Ь да отидатъ? Едно Петко желаете да
ся завьрне „а бащншята сн, друго Робенсынъ
ся благодареню до ся докаче на Сушата наЮ-
жна Америка, съ над’Ьжба, че ще срЪщне И’
сланцы, пли други Епропцы. Петковъ-тъ cpt-
доморекъ беше дадечъ чстырл левги, а до Су-
шата штате раздалечъ повЬче отъ дванадесять
и четырнаесять. Ако прпстанваха пьрвомъ на
Петкова срЪдоморекъ, щлха да ся отдалекатъ
много мяли отъ Сушата, н така тцяха да у-
ыногкатъ нримежд1ето за плту вашего си тамъ.

На такава неугода като ся намарайте Робен-
сынъ, пожсла да управп нлавашето сн на н-Ькоя
потащена дьржава. Като стоеше иасрЬща на
вснчкытЬ Петковы стронове, определи да сп
ирнготвятъ, дазаплуватъ съ Полая воля пасу-
треньта, ако зависите добръ вЪтръ за ноя
страна, кадЬто Петко мыслешс, че то бЬ ван бли-
зното агЬсто на Сушата.

Робенсына. нзлЪзе сетиЪшный день отъ пе-
щерата си, възкачи ся за прнговаряше на врьхь
ратлииата, н остави другаря сн да ся отдалсчи
па прсгледа различимте си случкы, па колкото
вреие беше живкть iiycTimaniKu ла срЬкопоре-
яа, и като си докара на ума съ колко и съ
каква грыжа Създавнвкъ-тъ на всичко го въс-
-126 —
крЬпи, пспълаа ся отъ иасьрд'шо благоговение
и прострй съ радостлнвы сьлзы ума си къмъ
Всевыпшого Бога, па ся помоли отъ всо сьрдце
па Вседобрый цеговъ Отецъ.

Прнднченъ на оня дЬто ще оставн бащпшя-
та сн безъ никаква над&кба, за да № не види
пакъ Робенсынъ обрыцаше сьлзнвытЬ н навь-
сепытЪ сночы съ прошла на дьрвштЪ, конто пЪ-
когажь му дадоха прибйжшцс, или дебела^сЬнка,
н на всптЬ onia М'Ьста, конто му 6f>xa длъжни на
работай востьта, и на пота на лицсто му. Вспч-
кит'Ь т1я му ся внждаха толкова iipiHTC.ue, отъ
конто щеше да ся раздали. Колко го наскър-
бявапге гледката на ЛамитЬму дЪтопасяха край
ржта! Ако нс побръзваше да отхвърли очытЪ
сп огъ вснчкыт-Ь ria обычливы нЪхца, можете
да му ся обьрнс умъ-тъ за отивашего. Нъ пай
послЪсяпосъвзе,исъраспростнаты ржц-fe къмъ
срЬдоморска, катоданскашеда пригърне всичко
д'Ьто ся памнраше по него:., вставайте съ Бо-
гомъ,” нзныка яката. — оставанте съ здравее,
вы на замнналптЬ ми случки свндЪте.и'с! «пойте
нам сстнЬшпата ми тая прошка: „ вставайте съ
Богомъ”! Най папокошното това сьрдцато въз-
дАЖнуваше ся удави въ порой на сьлзнтЪ му-
Като погледна пакъ къ.мъ Небето, завьрвя ст,
дерзсть къ.мъ край мористо и тогава съгледа, чо
—130

htpaoTO му Пиле, вьрвеше подырЪ му отъ влонъ
па клонъ, ус!ти нездьржано желаше да го зеаи съ
него си; така простнра ржкатасн, ннзвыква пен-
тана на нме, н тон часъ Пилото Фрькиува, кацнува
вьрху рлката му, и възлкзя отъ тамъ по лакята на
Робснсыновогорамо. Робенсынъ лрестнгна сега
Петка, конто го чякаше петьрпелнво, и диамата
безъ забава ллЪзоха въ лад^ята.

НаЗОНоемвр}я,сутренарано, сл%дъ денотата
година на Робенсыновото нспаднуваше заплу-
яаха подъ ясно небе, исъ добръ вЪтръ. Едвамъ
сн отдалечиха нкколко мили, гато настанаха
подмолы прострены отъ едннъ рогъ на срЪдо-
морека повЬче отъ четырн левгн въ морето, и
аащото нмъ ся виждаше страшно да замннатъ
отъ тамъ, завьрнаха корытото да сн отстра
нятъ отъ Т'кхъ.

Едвамъ стигиаха хад-Ъ края нмъ, почюдеха ся
като гледаха чьрннка да ся плече толкозь бър-
зо,. като.гаче ли плуваха съ много платна па-
дутн съ добръ вктръ. Едно таково нЬщо гы у-
плаигн, н сбраха той часъ платиата, че сякаха.
да гы прнтисна бура. Нъ нанусто! чьрникъ-тъ
он влечете вьрху талазыгЬ съ истата сила, н
толкова далечъ 6hxa отъ сушата, щото не внж-
даха срЬдоморека. За спасете над-Ъжба не нмъ
оста вЬко увкаква;. защото срЬдъ едпнъ и пол»
— 131 —
внна часъ не щяха да гледатъ пито най йыо-
пытЬ врьхове на срЪдонорека, слЬдъ тва като
престанеше я бързипата на течешето скоро
или клсяо, неможаха да стигнатъ лесно nacpi-
доморека, защото нЪмаха магнитна показалка
[компасъ], за да гы упжтн.

Петко, конто не беше яко предаденъ наПо-
бояшостьта, нито бЬ истеглмль4 толкова зло-
честш, каквпто Робенсынъ, убезнадЬждп сл до
вран. Уморенъ отъ труда, и като .му приладил
гуди рдщ-ЬтЪ си вьрху грсблото, гледа Робен-
сына убезнадЪжденъ н иеутЬшенъ, и го попытка,
апо трЪбва да ся хвьрлн въ морето за да въсир-К
отведнажъ небързытй стжпкы па смьртьтадй-
то паклсяваше.

Робенсынъ пьрпомъ го понастани, н'сямжчн
да му даде сьрдце, сетнЪ му ся поскара съ до-
бромъ за малката вЬра на безкрайыата 31лдрость
йа Всевышнаго, конто завьршва и упжтва нснчко
харпо къмъ по доброте; еетнЬ му динара на
умъ главно, колкото го беше пьрломъ иаучнлъ.
„Или ты сякапп.,” паза м}, „че само па С)ши-
та га ся нампрамы, смы въ рхцкт!; на Вссдьр-
жнтеля? Не е ли той тли пакъ Господарь и
ha оксана? Мыслсшь, че като вспадисшь въ
море, мо&ешь да ся спаеншь безь Воняя Не-
мощь огь прнмеа:д1с дЬто 1цстндойди
-132-

вата? Научи, ю паче иесмыслепо, че'безгмрьтпа-
та ти душа е пЬчно подъ полита на Еога, нпе
ноже да е блаженна, ако нс нрави Негово Все-
свято Щеше.”

Петко чюпетвува оть псе сьрдце истииага
на добрптЬ Tin паста ня в а миг, по заспан ся за
малодугшсто ся, п топ чась грабна грейлотосн,
и слЬднха и диамата да теглятъ, ако и да по-
меха над'Ьжбица за cnacenie. „Пспълшовамы сн
длъжностьта,*’ рече Робенсынъ, защото доклЬ
пма нскрица живот ь въ насъ, длъжнп сны да
затвчамы за живЬяшсто сн, а ако несполучнмъ
умнрамы безъ жалость, {чс таково было Щеше*
то па Всепышното Bjjtjc, 'и Неговото Щеше с
снвгажь Мл др о, ако да блде и за пап малкытЬ
ни н'1>!ца.

При тва оплата на течсшето си вьрвегпе все
истата, щото не вшкдаха друга страна на epi-
доморека, освЬнь врьхоиетЬ на р&товетЪ, и
слЬдъ малко сало едннъ отъ тЬхъ, снрЬчь пай
высокын, конто сетн1: слЬдъ иЬколко мпнути
едванъ ся миржелЪеше; сь едка думадаречемъ
не инъ оста ннто на врьхъ игла надЬжиа.

Нъ когато сн изгуби всяка чловЬшка помощь,
гато не остане никаква леснпиа за cnaceiiic,
тогава безъ друго достпгнува Помощьта па
BCECII.1HATA РжКА НА ОНОГОВЛ, кой-i о
-Г 133 —

задьржа, уиравя, предмыслюва и нма всичко, и
конто га с нродаденъ в!ке, спасяпа сл нена-
д-Ьйно. Едно таково ся случи и по она чрсъ. Ро-
бенсьигь не ся лад-Ьеше в I. не до отб-kra 'снлно*
то нападваше па смьртьта, нъ (въ часа гато сп
почина отъ труда, прииуди сл да оставн тегле-
шсго на лопатит-h, и съгдеда, че бьрзото вле-
чете на лад>ята пристана до кран. При тва съ-
глсда. че морсто не б-h толкозь мжтно, колко-
то испьрвомъ, и като хвьрли око на попрьхни-
пага па морсто, упЬри ся още пов Ьче, че течете-
то ся раздЬляше на два меряв ня ржкава отъ
конго во юлЬп.ш течете снлно нъмъ СЬверъ:
а другый по слабый нымъЮгъ, и вь нею за
честьта inn. влЪзе отъ самосеве сн чьрннкь-ть
имь. Тогава съгол!»иа радость ся обрьща к ьмъ
уплате шли и премр-Ьлын сн другарь: „Чьлчп.
Петко! щенъ да «кивЬемъ още.” Итон часъ му-
показа случка га, ка-го уздравпваше падкжбата
му. ’Гака зеха пакъ топ часъ и два.мата лопа-
тытЬ сн, конто трудъ-тъ гы примудп да напу-
статъ. Сл-Ьдъ тва сяпомлчеха да нзлкзатъоть
точечного, н ся благодэрича като снолучиха.

Робенсынъ, конго въuhoi о прчмеждгяса научи
да но оставя ншцо безъ презипаше, прегледа
че вЪтр-ь-тй щеше много да нмъ дотрЬива, н
расгвориха тон часъ платната, конто сп наду-
17
- 134 —
наха оть духашето па вЪгра, поногна нмь сь
удвоеното имъ затшщаше да лзл1затъ hoqho-
рнчко отъ течешето. и да наставать тихо море.

Петко беше гетовъ да скочн ось радость, и
като стана нригжрпп Робенсына, конто му ев
молешо да оставн малко па страна утешеше-
то му, защото още но б!ха до кран уздравсин
U иансгнна, завлЪкоха сн въ морето толкозь
далечь щото едвамъ шпкдаха срЬдоморека сн,
конто ся гледаше па орчзонга като одно черно
облаче. А росснь вЪтръ качо irhcine, у прави-
те гы толкозь добр!; кьмъ неточного кранмо-
pie па срЬдоморека нмь, щото елйдъ малко ви-
д-fexa и завчасъ планннытЬ: „И «боне я, и р i и-
тель моii”, речеРобенсынъ кьмъ Петка д-Ьто
(гЬдсше отпред'ь гърбиткомъ къмъ срЬдоморе-
ка. ,ис бон ся Легко, нак&Сяиа край-гъ наиж-
кнтЬ.” Едвамъ пристана да говори, като чьр-
ипкъ-тъ ся натьрти толкозь енлио, щото н диа-
мата лопатаре паднаха оть мЬстата сн долу
въ лад1пта, конто с госте ®1>кс пеиоклаюна,
н цачна да ся прилива оть талазыт!;.

Робенсынъ безъ забава начиа да м 1>рн ст.ло-
на тэта сп, около ладшта гллбочннага на мо-
рето; н защото нс беше нов Нс отъ дв1> м хи-
ни , и дьпого беше доста здраво, скоква. той
чась въ морето. Пеню ся хвьрли сл1>.дъ него
-135-

п двамата ся'посъвзсха, ьато вид-Ьха, че чьр-
никь-ть нмъ беше полегналъ отгори на п1»сс-
й.шва могила, a uh вьрху крагове. 'Гака сн rv
диva шнчкага сила да оттьрвягъ ладпгга, като
tx тлаекаха кьмъ оная страна, дИго морето
беше глубоко. Сполу чиха, и като начна да иду.
ва. пакь влЬзоха въ поя. Като вспрззпнха кол-
кого ел мо.кёше дадтта отъ водата съ лопаты-
тЬ н сь шжпытЬ спотредвха да внпкнуиатъ но-
вЪче, като уногр'Ьблнваха само лоиатыт!. бел к
платна. за да у править ладглта как го исках».

Така теглеха лопаты за да ся огтьрвягъ о г ь
пЬсекливати оная могила, като плуваха около
и съ над1;;кба, чс слфдь малко щхть сгнснать
на крайчеца й; и ь за да го завершать прпву-
днха ся да теглять лопаты на ралдалеть чегы-
рн часа; тояюзься нродълн.авашемогнлата отъ
выверь н ьм ь „дяди h! Робенсыиъ съглсда, че про*
дъдтешесо и бете до оива м-Ьсто, дйто пред и
девятъ юдннь бЬиадналь въ морито; ц иадв
стниа тн могила беше сжщата вьрху ьаято 61i
полегналъ корабь-тъ цмъ. Най сетн Ь нараство*
рената и плувцага страна на морего теглоха
лопаты колкото MOiiiaxa за да стягпагъ на cpl»-.
допарена, косого цЬке гледоха наблнзо пив. А
стнгнаха благополучна к.ога захо&дашс слъй-
цего, на коего ззрнтЬ ся ццщдаха само иа по
— 136 —

пмсокмт-li страны на рлтоветЬ, 'и стжпиха на
сушата уморени, нь до край благодарим, п до-
бродушия за промЬната имъ отъ прпмеждпзто.

И защо i о не 6hxaff.ni вееъ день, не оставн*
ха вечер»га за да стигнатьна пещерага за по-
чивав, конто беше кензмкнно нотркбна т-Ь.мъ,
нъ скдяаха на крайыоргето, и ядоха съ гол 1.мъ
нщахь огъ яс'Пята д'кто гы б!ха дели наедно
сь ткхь, нсл'Ьдь вечерята теглнха ладшга си
на едина лималъ и тогава отндо.ха на неще-
рата си за да си почина сь.

Робенсынъ около иорсапака ся отнеси надру-
гарл сп съ тонзь начинъ:

Р. Е! Петко, нскашь' ли да направишь вторь
омыть наедно сьмеие конто пчсрашнын?

И. 1ГЬ, вкрвай.

Р. Така отреди ли да жпвЬешь наедно съ
мене на тонзь сркдомереы»?

П. Оо! истина! ако ей нахождаше отца мн
тукъ при насъ!

Р. Живке ли още баща тп?

II. Ако не е умрТ.лъ доклЬ мннкмашс тамь.

Туьъ Петко ся наскьрбн твьрд!, испугом
отъ рлката сн барабоя, и порами много сьлзи.
щото пито Робенсынъ не мс;ьа'да не заилачн
като слплели и той роднтел1етЬ сн. Умыслени
бощемъ и двамата на доброго наномнупанш на
;,о.г.ат»*[яои nxcaneio

-и<1н vuadonoVtpb 11 u ninid.io нон Чцчц д
•o.i.oiH'pi пн стшхоэСпл n.xediii.iprdau ;чхоц( -ц

f*03;iw о.1О!1Л9п*|«

-тч. «ио <jrq.V чэ их и щ- пшенцу д
'Ч*Л!П lilt у [[
I'lhflfO’l'jflori If I'linilyt 1НГЧ.1ПГ ЭШОП В‘|1\|( -д

•нэ пхшнппнпГен nxenCnVcndii nV
‘t.HodonoVtpb чспо i, ini vxuV'hoxoV олсл ‘но «j.xrni
.лээопГа *19 11X4*11 ojoiuv <nwn ainog uxohnir
:ол.ч)нонoeodu и «мм<f«»V чэ o.ianieiiurii nneducii
nV опылит н «по смftin<i11n*p 9ичи siBediiCaovV
нчЛчпэеГ чсар.нпойкс.н»‘Hd'|ii<o.i ohxoji •jxmii
•din чэ mihiinidii i iy*na:widn пн члпнУпплг он nV
мгппясги онон ohibI.'hihxuc uV пр они oh ‘<j.iiod
•«.«< о nV oiotu *.Cn riling onion oxqV CHodoi*
•oV'jdo eii etnixo из oxo юн on hx»ij omciiuiiroii
one cxnnoii o.i чниэилсод ‘.Ск c.i.«xooYed eii rx
-i{Tiienoiunec•Lxv«Kd’|.iv< ho nV «хенкен o.ie.ioj[

•enCV охни nd
•onojcn nV ohiom’on on 'i.iooVod «й*|гол ‘iVdsuxl
•i.lo *ih ‘HduVoj'.rp Cw n'.’ oc oicoft ичпоиnotion
•ОД *I.Vodlt UVutl fH0 ОСЛО *1X0 ‘IH'LH nun o.iohij
‘.en’irox и •C'l.iajj nnurxooVed oiuag чгоми иедл

j4!iCx «moooitiidii o.t чнэ1н и ••iroVhxo sitain
•oiiio о-[.инч! ohkV nti eiiii’g'oM.iuji ‘но шпэх^“
•oariV 'iVduox hj вчеьгвйо ‘mhV *pi HKhCrouo.wg

—ici —
—138 —

11 Всякогажь дохождахмы къмъ южнага, к
л:ицо!О беше но близо, н че нма тамь много
ьоко-карсн.

Тиа беше ново до к азате.иг во Робеясыпу, за-
то б 1; длъжсиь да нроелавн Bora, че и К ся
ш’Фьр.шль на Скверна га страна, a uh на Юж-
пата. д!.го щеше стани аи.ртва на днвацытЬ.
Тшава сл врече пакь на Печка, щото щеше
гаю сл1.ле па еркдоморепа сн да тьреи баща
си. Нъ му дади да j азбере, чс едно заново мЬ-
що да можете да сн лакьрне тон часъ, защо-
то чотавапшого време па годината беше ты,-
мо часъ-ть за нзсаждашето на градниата п за
тан нужна работа трЬбвашс да блдн тамъ.

'Гака закачпха безъ забава з.ныс дклны г к сн
работы, н полном г, иристапвача, залягаха ся
да измысли; ь десяти, сь коню можеха да
нош правптъ градннарскытк си копала. Пирта-
шли Робенсынъ споредь измыслюваный сн умъ
н споредь Ti»pni>iiicro сн направи егжргало съ
помощъта огь само единь остр'ь камыкьза да
npooie дупиыт!., на конто идете да патькмн
здбытк; канго отъ носока на дкго употр-Ьбля-
каше сьчевого -ложемъ да размыслим;., колко
време нзбапп за да памравн сгл.рталото. А Петко
<н помжчп да направи н тон съ едннъ острь
камыкъ двЬ лоиа;ы оть дьрво толкозь твьрдо
— 139 —

щото ill.маха никакой раэлнка ом, я>ел1.з(1ыт1;
н за тва омва дьрво го нарекоха ж ел Ьзн<»
дьрво.

Сь т1; сьчева иосаднха много барабон, н па-
скяха сллцо /гжи дос га Пнднкъо .ни го; и защо-
ю земята бк добра, канвото да с растете да
ся посаждаше выркошс твьрдк добр!;.

Но нккогажъ ловяха рыба съ .мр-Ьжы г 1, кон-
то Легко беше jii.ie.ii> по дъждовно врсмс: и
nciiuoraa.t. улавяха новкче огь лусмавыт к о г ь
колкого можеха да разнесать. Така мущаха.
колко го мыслеха, че не н.мъ трЪбват ь. като гы
Фьрляха въ .морсто. „Злоупотреблявамы дарба-
та Бонна”, гато ловнм ь нов кче отъ потребят»
сн, и нс е на добро да оттьмну ва iiiuoii сн жи-
во га на певредкнтк животинки, гато и1ма о-
иысль да гы уиогр!>бн за храпата сн*’.

Подыръ като наловяха рыба спиредъ навыка
си ся укллшаха. Робснсыиь ся чгодсшс твьрдк
много съ колко пек)сгво Петко илу ваше, и ка-
то потънваше нз.гкзяше пакъ. Павынуванп*
да ся вьзкачва на една высока скала н обли-
вала огь юлалыгк. н отъврьха й скачапю сь
глава иадолу въ .морсто, траеше доСта па дьно-
то, н ногате ]кобепсьпгь беше размпре1п> за
забавува1пето на нзлизвашето .му пак к, тогава
Легко си иоказвашс завчасъ главата на мор-
— 140 —

Ското лице, и иравеше различны мьрдашя до*
стоипы зазабклежвашс. ОсвЬш» дЬто ловяха
рыба ся балосваха ио нккогажъ и на ловь. При
На Петко беше и твьрдЬ добръ стрылсцъ к
да правн стрелы твьрд'1. икусенъ. Ако и да
ср!,щаха като излазпха пз»> вратата и врабцы
и млады ламы, нъ някогажъ не убивзха пов-Ьче
отъ колкого имъ тр-Ьбваха, защото Робенсынъ
имаше достойно за уел^’втпе за да убива до-
быта» ь какавъ да с. пй потребно за храня, нь
само за едно залъгваше.

Колкото и да надмнну ваше Робенсынъ Петка
гпоррдъ ума и работливостьта, нъ вторым ина-
пн* nLi!i,o повЬче споредъзаиаятаи нскуството.
Знаеше едннь запаять за да правн отъ косты,
мпдювы черупкы, канат?, и др. т. различны ,
добры дьрпены н1.|ца като да ся нравяха сь
<кел‘Ьзны съчева. 'Гака нмаха божомъ различны •
клицпы съчева, конто имъ нагъкмяваха май I
нсичкытЬ тЬхпы нотр'Ьбы.

Като ся завьршеха ткхпптЬ ‘граднпарскп тру-
доке, огредпха сдипь день, за да отпдатъ по
море’да гьреать Пстковь баща, in, колкото па-
кжеяваше времего?толкозь ся умножавашсРо-
бонсыновата смыслы’ „Какго? ако т1; диваци", 4
думаше сн на ума, .5не чюягъ колкото Петко
ир'ше да им г, речё? каьво? ако стана жьртва на
- i'll -

зн1>рсвый ш нщахъ? Разказа вснчкын тонль
етрахъ на пршгеля си, нъ Петко го ув1.рн, ч<-
тан иегова окысль 6Ь безъ основа, че яЬхни-
ч !> хора уг.отр^бляватъ злЬ само врагове14> си
'Гака Робенсынъ като изл^зе отъ венка омысль
и сл сглопп на Петкова га добра n-Ъра, otipeji-

• ли да пачкать мореплавашето завчасъ на су гре-
шный день. Съ тал помысль завл-Ькоха въ мо-
рсто дадшта сн <и ь лимана, и »ж заврьэаха па
единъ нол ь забмтъ на кран. Нея вечерь умекоха
долга барабон и прпгогвпха и други различны
ц];|ца потрЪбнн за осень дена.

Гхщпга вечерь едв.тм ь заспаха полнима час ь.
i а го Робенсынъ си събудя занчась огь гласа мд
една енлпа бура, щото тяедвамь начни, и за-
вчась 1ю,шЪрн.1И.тр7>-ть свыреше страшно, зс-
- мл г I ся трь^еше, и гърм'1;хя тр кскяппцп едне ио
др)П». „Кио елушамъ?” рече Робенсынъ като е?.-
буди Петка. .длю слушамъ?** „Нанстнпа!” му от-
говори. .,н мысля ьво 1ця\мы да стансмъ, ако
. тая бора иы зач>а!цашс вь морсто!” Па тал разго-
ворна чюхи единъ отдалечепь топов к гьрмежъ.

Нетко мыслете, що беше ярЬскавнца: нь
Робеисынь сп нрнпнраюс, чебЬ ч оновь гърмежъ
Така скочва сь сила огъ леглото сн, затвчвасн
кьмь онппцето, грабнува одна наторена славил
н ся възкачва 6i.jkkI; по вьжяната си сълба.
— 142 —

Петко пьрв-fc nojupi ну безъ да разум lie по-
мысльта му, и диамата побързаха да понажать
на иораба д^то ся намвраше на прммежди', че
можете да побЬгне на ср1.доыорека ; защо го Ро-
бенсынъ нкмаше никакъ омысль, чс гърмежь-ть
на топа б*Ь бЪлежна на iit.s.oH корабъ дЬго сн
иамираше и* прнмеж.уе, н выкате па помощь*
Пь едвамъ начна огьнь-тъ да вднгл иламыкъ.
гато начна да вал» толкозь порой, щото ошь-
тч» тойзь чась нзгаспя. Така ся ирниуднха да
забЪгнатъ въ пещерата, зада ся не вовлекать
отъ доловет'Ь на дъжда. Бунин ri, вЬгрове, н
гръиливнгЪ трЪскавнци пхтяка вредом ь; н о-
евЪнь тва Робенсынъ еякаше, че различайте
гърмежы отъ тонокс но нЪкогажь: нъ мысле-
те паедно, че не 6fr> чюдно да му ся внжда
наго топовъ гърмежъ отъ далекч» дЬтосдчю-
«пе гласъ-тъ на трЬекавнцата. Една такав»
омысль му не оттьмнувашс сладка га падЬжба
за да пометив за огьрватето на кораба д^то
ся намнрашс на примежд]*е, и да ся отьрпс it
гон наедпо съ Нотка споредь Капитана, каю
сн нренссо на Европа. Десять пхтн ся мжчп
да запали огъяь-t ь, и десятьтЬхъ нжти го уга-
си дъждъ-тъ. Венчко колкото можете отъ wet и
сн да направи за злочестныт!» чолкцы, конто
сл боряха съ примеи;д1ето на удавалката. и сь
— 143 -

смьртьта, всезаврьше; молеше Бога сь голЬмъ
тачъ за спассшето на иропаданитЬ. Halt сети!,
около сутреньта ся утеши бурата, и завчасъ
като сн нзлспи небето, Робенсынъ ся затеи?
между иад'Ьжба и страхъ къмъ краймор!ето
паедно съ Петка, за да ся увЪрн, ако б’Ьбыль
иравъ или пЬ иодлогъ-тъ му. Нъ иьрвото му
иадырваше го наскърбн, а Летка мая убезиа-
дЪждн. ВЪтръ-тъ Фукна ладшта нмъ въ морето.
Петко 6Ъ нанстииа достойнъ за емнллваше,
като впдЪ, че ся загуби радостлнвата над'Ьжба
ка спорото гциемваше на бмца ся. Огъ еялеиъ
скърбь порой» р!кы сь.иы, удря гордые! сн,
сну би носата на главата си, иа плачете н въз-
длшашс непрестанно.

Робенсынъ като ся научи огъ сьраданшга си
да ся емнлява и за другытЬ, починим вува наед-
но Нетковата скърбь, м*чн ся да го утеши сь
хрпепмы и прицелены настаняиашя, и той
малко го завьрше да доидн пакъ на себе гк, и
да ся нредаде на Всссвято Щеше на Бижн:
Иромысле1не. При тва Робепсыяь не престан-
ваше да не изгледва по веши.ы гЬ с граны на без-
крайныа океань. нъ ся не г.иждашс шшаквабЬ.-
лежна о гъ корабъ. Размирскъ <и у hath иа едннъ
твьрдЬ пысокъ ржт-ь, отъ дЬто можеше да нзглс-
да неточного «pai’iiopie и като в ьъ’еэе, б ьрзо на
144 ~
врьха, разглодл вредомъ. • О! колко ся зарадва,
зато видЬ едно нЬщо, за което ако и да бепн*
много далекъ, n't само сп упЬрва щи е корибь.
нъ сн разднчваше бще, че беше гвьрд-Г. ro.tbin».'
Така сн затеква "аплхтклъ въ пещерата сн.
Грабнува оруяиятаси ci. коню сп уздравяиаше
нсякогажь на дългытЪ си ш&тувапш, и едвамъ
имгчне време да ка.ке на почюдеиым за толкова га
«у бързина само rk думы: „Кто тамъ сл! скоро!
скоричко!” Вьзкачва сн тонзь часъ по въа.гна-
4а см егьлба н сл%дн пакъ да тнча сь тньрд!
гол-Ьма бъраина.

Споредъ бързина га и крамола ьт !*об< нсынова.
н нолЪче еноредь малкото и недоизречепы i 1<
му думы Петко размысли, че днвацнт'Ь с гиг-
кака на срЪдоморека : така зима и тон та ся
обружпа и го последи чаврьсто. Имаха много-
мили да вьрвнть предн да сгигнать на ошг.г
мЬсю до HpaiiMopieTo, къмъ коего сл вн:ьдал1г
корабь-тъ да о нрисганалъ; пито можа-да сл
научи Петко па толкозь бързого нжтутшп*. а
само гато стмгнаха тамъ. Робенсынь му пока:а
но,раба, койго канта гл гледаше бете ♦ьрлнл!.
ковка далспъ огъ землю. Пегий ие можеше
да гкрие уплэшвашего си; защото ако п да
беше удюряван1сто доста, а разыыелюваше при
тва. че трЬбвдше да блде. номЬ. его идгп по
— 1'15 —

гол 1; но. oculni. всяка др}га такава, конто бете
пьнотажъ вндЬлъ.

Наиусто Робенсынъ ся мхчеше дастпгнагь
лыка му на понрыаа у кораба, ако й да”му закар-
на:не вЬтръ-тъ гласа къмъ тамъ, за тиа пакла-'
дм огънь на едно высоко лично Micro ср1;1цо
кораба, на 6Ъ си вчетиорнлъ очыт! къмь ко-
раба, в ся падаете оть часъ на часъ, чс ще'
пмдк тЪхъ да свалять ла,ця, и да 1ж пратнгъ
къмъ сухото, нъ папусю! Hah сети! Легко
предложи да доплуяа до кораба, ако и да беше
гн у.чорнлъ твьрд!, и да прилове тайФата да
ллл!затъ па сухо. Робенсынъ ся сьгласн с ь ра-
дость. като му заржча да ся не оврн дерзлнво
нь пр11мсжд«е, пито да Капустин упардпав(ето'
па живота сн. Toii.ii. часъ Петко еьблача си
дрс\ы т1. откъснуна едно клонче , и като го
дьржеше между зжбы i Ь сн за 61лсжка на мнрь.
сноьнува съ дерзость въ талазыт Ь: Робене ып в
го дыреше съ очытЕ сн ясь молитам г 1. сн.

Наго стигма паздраво до кораба. обыколн го
дважь п трнжъ сь плу itanir. и виваше гай*а-
1<|. пь r.J.Maine :кнва дыха. Сот!, кйто сьглтда
од ь rrpawta па кораба нровссепа стьлба. вьжа-
чн ся по пел н дьрнюнп? клопа въ pv.uLrl. сп.

А наго ся вьзкачн толкозь высоко, щого чо-
же'п- да следа оспчиыч поврынъ. внд! такавь
добытакч», какавъ-то не 61. видЬль ипногажь:
гон беше черь н рошавь, и ц^омъ като вид!.
Метка, издан толкозь яката щото го унлаиш
ПослЪ като млъкна, приблкзи толкозь хриснмо
и толкозь сложннчко мходеше .мнрнячко иавьр-
хсше опашчата си, л плачете толкозь наскър-
оно, щото Петко сяка, че иска помощь и закрыл*
ваше. А га ирнблнзн е.ч заирЬ, и Иечко ся вас
да го по'.шлува, и добытакъ-ть ся виждаше, че
Покззкаше съ различны мкр да и in голЪмата сн
радость. Като е.ч чюдсше ia глсдашс вьрху ио*
крыв а достойяыт?. за вяждаше нЪща, и стоеше
ллдншкомъ к ьмъ стълбата, у дари ся толкозь с но-
во на гърба, щото надпа съ очытЪ си долу. А
тато стана растрнперапъ до кран оглодка на о-
коло, и ви.кда единь добытакъ твьрдЪ гол Ьм ь
сь уьпы рога, сч. дьлга п честа брада, да ся
неправ» иазздпыт!. снкрапа, истоеше ил. вто-
ро на ср Ища му. Венчко тва чоляозь го упла-
ти щото сь едннъ тш.рд1. го..!.мьвыньсяФьр-
ля иь морето.

Ньрзый отъ '1’1. добьп’ацы, конто беше 3!с-
лип’ко куче, споредь Легка сночиа в товьмо-
рего, п илува подырЪ му. Ль Меч ко наго чю
гласа с ь пего д1.то <ч;окн:>. ирнсторя .му ся, че
jiorarbiii оньзе песоглаасць го говешс, и тол-
кли. го у и 1?.нш'1аямысл:, щого иасмалпо оста
— i'i7 -

да сл у дать Его и тая еамата случка пы учи
колко с загубепь ст рахь-ть, и какие.зароди пе-
го като сн присюрвамы прнмо;кд!я д!.го не с;л
о гъ истина нспаднувамы на т’Ьхъ.

Ось страха канго ся гледа клетып Петко по
сп наимаше пито да си обьрие назадъ да на-
следие; нъ като ся сьсзе малко н1ицо огъ стра-
ха, илу ваше съ все сила, щото купенцсто
мо:кс1ие да го стнгне. Едвамъ стнгпа на сухо
п тонлъ часъ пэдаа икмъ, и едьрвенъ пред?.
Робенсыновыеh jiojic Кучеицето стигиа н го
елйдь малко.

Робенсынъ ся помочи всякакъ да донора наг.1.
чюветвата на вЬрпын си прштсль. Трапани* го
но челото, клатеше го н го выкэше на nw:
нь много време си замипа доклЬ Петко сп oi-
норн очыт&, н да проговори. Га дрйде па гу
бе сн, качка да приказва стрлшната се случка,
корабъ-ть му ся влд!; ro.il.на д:.рвняа гора, на
конто ся намираха три гол'Ьчн дьрв1с. (каг<>
мыслсше борове г I.); че добытачето му показа
безчетны бкле;ккы оть добрнпа. ч що несогла-
пецъ-ть съ брадата, и с ь рогата си спу отпада
го y6ic; пай сстпЬ ириту ри, че безъ друго онъ-
зе песоглавець беше управитель-гъ ца дЬт.»
плувлпю оная гора,эапргго не вид! пито един.»
чловккь Bf.px^- ней.
— Ti8 —

Робснсыпь слушаше опнсваше го на м:н«
•11» съ голкмо у плашваше. llccoi лпкецъ-ть сь
рогата измысли, да е нрьч ь. А колко го за rtopnfia
му сн чнпсше, да о въскдналь льрху iHjkoii
рли ь, или п'Ьссклнва’могила, и що тайеагада
о го I,гнс прммеждшта иа нотънвашето .беше
бЬгала сь лад1*нт+. сп, пьне можеше дэ’проу-
м1,есл!дъ гова щаснею ммъ. Най сегпй са
смысли, че вЪтрь > ь сн преобьрна между бу ро-
га, и отъ веточный в!,тръ начни да в fee запа-
де ль; що 10 onia дЪто бк\а влЬзлн въла.ингН
<и сноредъ как io му сн чппеше, заплькоха сн
oil западный вЬтрь на Другь пккон срЪдоми-
petit. к ьмь исгокъ.

Нь какие грГ.бва мы да нзправнмъ?"’ речс
1’<л5»ч1сЫ1П. ТаЙФааа пли загона, или 1Ж’ пле-
че 1укЬ танк н!.тръ-1Ъ, не может, и на дик-
•rl. ’iin случки да нанраввмъдруго лй1цо, ocbI.h:.
да растоварпмь кораба огь колкого иЬща.мо-
aiCMb да иренееснъ. „ Нь кань да завьршямь
1<>ва безъ чьрннпь?'’ Да си ианрави новь ч.,| -
тр к б паше много арене, и эакщто бкха <я
уморили мною нс мо.ьаха да доплувагь до ко-
раба. А пат, какво можаха да iipenecari» га-
ге илуппха? Така отреднха да напри вл гъ с а л ъ.
н един ь отъ тЬхъ да о(П'|ди на пещерата п
да доносе храна за ц!»лъ день, и при тва исичкп-
гI. пъжя н съчевата нмъ. И защото. Петко вьр»
neiiiP бьрэо пое тпа слугуваше, пдоклк сн за*
вьрнелю том, Робенсынь ch чете потрЪбиытй
дьрва за да сн направи салъ-тъ. Като ся вавьрпа
Потно. Робенсынъ дэдн на кученцето сдш<ь
;:ъс1. отт. иечерята сн, ако и да беше самого
retie дЬто тон укуси сачь сн весъ день! А
з.нцого сл случи пркзь ней мощь да е м-Ьсе-
чнпа. тнхата и евктлипа нмъ помагапю да
работать непрестанно до еркдь нощь, итошл
nine като гы налегна сънь. заснаха вьрху «<»•
рават.ъ и ку чепце го близо до нозгстк мм к е!>-
деше като едннъ вардачь безъ да засни. Тли
д<»ял1. ся аазорп, почниаха сп т Ьлата пмь. и
дьлгьш и тпхып ткченъ сьнь дади нмь нова и
пьрвовата сила.

Едвань нзгркя слънце, и льргавый Робен*
еьнп. събудн другарл сн, зада заФанатъ пакт,
работата на замппалым день! Така мачнаха
да работать непрестанно ц!;лъ день,щото сала
ся съпьршн га захождаше слънцето.

Нс зя эамалха да i о Фьрллтъ въ морето, за
да ся сном о гнать отъ стегиюлан!ето му, косто
щеше да гы завлече къмъ кораба. Фьрлнха
тогава сала отъ земята въ морето , н за но
малко отъ полвнна чась стмгнуватъ благоло*
луню блто до короба. Но с кран да ся нзкл-

19
— ioO —
жать РобенсыновнтЬ чювства, като прнблизн
на той Евроиены» корабъ! хКелагше, ако ся
можеше да цалуни всичкыт-Ъ му страны ! Из-
лазвашето му отъ Европа, потънввшего му,
поемвашсто му на кораба, и унравлешето огъ
Евронцы гемнджш, псичко това б!ха случки,
конго му ся энждаха радостлнзн, Нь иди! та-
кива н т-1; Европци ся нсчюяха иезиждаха. Да
ли станах» божемъ съеиння на тилазит!? Ка-
ква страшна омысль Робевсыну J

Като ся съсзе Робенсынъ малко отъ гол!-
мата радость, конто гледката на Енрокскын
коробь му динара, ги.рвото патово щеми: беше
да н.ъи!рн нораба здрав ъ, неиовредень, п добръ
за пл у ваше. Ако за добра честь ся намнрашс
па тскавъ подобъ беше онред!л»лъ да вл!зн
въ него нг.одно съ Петка, и да ся ун*тятъ ако
и! къмъ Европа, нон! къмъ н!кое Евроиене
нреселешо на Южна Америка, или на запади»
Иид1я, ако и да щяха да сп гудя гъ на примеж-
Aio зада илуватъ вср!дь океана, безъ гемн-
длин и помощницы эа унравлешето иа кораба,
и безъ да нмагъ нотрЬбнытЬ познан!» за мо-
рен лавашето. Като обыколи кораба на около
съ сала, докринЬ му тпьрд! много гато ся увЬ-
ри, че корабъ-тъ не беше до кран заможенъ
за да може да плуиа извторъ.
Бурата съ толковъ сила го наблъска между
дв1; скалы, и го наврави на единъ такаиъ зло-
чесгеиъ подобь, щото лцсше да ся разцкпн
тамъ отъ ново 6ifiiiie на талазптЪ. Така като
не енолу чн, колкото за отьрвашето на кораба,
възкачи ся съ голкма бързпна на покрыва, н
нснычпаше товара ако ся е повредил*. Нъ
Петко като ся 6 k уплашилъ още исньрвомъ
не сн нанмаше Mail да лодыри благодетеля сн
Едяамъ нан сетн*Ь ся възкачн и той растре) it-
ранг. на покрыва, защото первого нкщо, което
му беше на очы 61> пакъ оный, рогатый песо-
главен*. Нъ не беше вкке толкозь страшснъ,
колкото исньрвомъ, защото лежеше долу,н ся
внацаше да е толкозь уморенъ, щото не мо-
жете май да стали. Прнчнната дкто го докара
тли бк трпдневиото му нехранвав!с. На Ро-
бенсына сл чинеше тли, и иьрватЛ му грыжа
бете да намкрн храпа, за да пзцкри глада иа
вдетого добытаче.

Наина сетнк да тьреи преградимте на кораба
н намЪрп вредом* много всякаквы храни, конто
въ Европа не щеше иккой сн да сл обьрне да
гы иогледне, нъ тогава нуждата гы правеше Ро-
бенсыну безцкнны. Тукъ беше доста пекенмедъ.
орнзъ, брашне, жито, вино, барутъ, подлета н
иоршумн, тамъ бкха натру панн топове, пушки,
пнщовн, л i агаме, еаби, и др. т. на друго м-Ьсто
нянь rtt.xa брадвн, vpioiui, свредлета, чесли,
рнндета. чюкове, иожове, иожкнци. нгли голк*
мн и малки; малко по нататакъ вид! д!лвы,
павнцы,лъжнцы, поварейки, наботьы, дклаФы.
духала, и други шкива различны за югварнн-
цаш п1,ща. един направсаи огь дьрво. други
оть железо. калан и мкдь. Най се rut нам "к ри
еандлцы пины съ дрехы. енречь рилы. бЬлы
rat цы, чораиы. чнзчы, и много другы различны
облекла, отъ конто ако му принесете hI.koh
гп едно само да купи, щеше на Драго сьрдцё
да го промкпк съ глаз наш буца, конто пред»
много креме беше заборавялъ.

Мысленп: гн много креме какво пьрвомь да
нренесе на сухо, и му домачня на набора. Пап
вгтнЬ си вгьлпн ума на rfc пкща. като по
ногркбпп огь колкото милггше да нреиесе.

А Две буре га. одно пьлло сь бару i ь. а дрч-
lOfli киршумы.

В. ДвЬ пушки, два чнфга пигцовн. дик са-
6in, н два я гагаиа.

Г. Две облекла ц1..ш за себе си. н з.НЬчьа,
Д Двк дуавлн рнзн, дик брадви. дна rpiona.
дне рондоj<i, два свердлп. чюкове, н различии
друн1 .келкзин сьчена.

Е. Икколко ъчшн. \Bpiri погркбпа .:а ни-мо
- ш

и манило.

3 Огнива, прахань, н текюргь

И. Едно бурс сь пекссмедч», выросла, н паи -
сети !; коза га.

Мещя да зсмн сь него сн колкото н|.ща нт.
Европа пенасытностьта и вееелбата Щиха да '
побрьзать да грабил гь по набор ь: снрЬчь едно '
буре с-ь злагенъ нЬсакъ, и tpyro едно сь 6р.т-
нЬнны качайте, д-Ьто ся наыЪриха .между нЬтца-
та на Katin ганнна, ала гы огФьрлн като до край'
пенсгрЪбпн нему.

Избави толкозь иремс за пздырватпето на
кораба, да огварл и ненразтлва сь радость п
исчюдваше. наго пзбнраше и нолагани* вт.рхс
сала колкого идете да зсмн сь себесн. щого
като свьршн urH'jKuT'h гн работы штате ище
едннъ чаеьдо растеплю вант его па подача. Него
часъ уногрЦби за да обЬдвэ по Евроиены?! на-
чин ь оть юлкозь яреме невидень нему oti.
но г ьнвашего. Тл.н донеси един г. кже'ъ насолено
говсяцо м°со. иекесеедъ. масло, ц одно ihihiic
инно, п сложи uciriiu» тва на паржичга нь ка-
нарлга па маня гаштна. ГГегко. и юл сЬдиача
па столоне. Едка такава случка сирЬчь за да
об Едва сь на napa.iin; да Н.днать па сголояе-
да ичагь предь тЬхь си наннцы. да jnorpl.;
багь набогкы н пожояе, на кыо дд ui'pcir
— 154 —
да ядятъ толкозь излазь: Европгкы, докара на
Робенсына нензказана вееелба. ТрКбваше пЪкон
сн да огвуднФе девять годвнъ наредъ отъ венч-
кыт'Ь, оныя нЪща, н отъ вснчкытЪ оныя по-
требность! зада проумке Робенсьшовата тога-
вапгна радость.

Петко наго незнаешс ннкакъ по Европскый
начипъ да обкдва, мжчеше сн много колкото за
употрЬблешето на ножа, и повЬче на наботка-
ча. Робенсынъ му показа начина на употр-Ьбле-
ж е го нал»; ала Петко като радеше да го послед-
па, п да гуди месото съ наботката въ устата сн,
взднгно дьржалото на наботката до жуиыт'Ь сн,
и тжн месото ся упжтн къмъ ухото му. Робен-
сынъ като дадн на Потна малко вино да укуси,
нещп тон да nie нито капка, навыкнатъ да nie
быстра вода о гъ извора, небе го му не можете
да Tbptni остротата, н лютостьта на такива ду-
ховит): пиния. Пексемед ь-тъ наеркщо му ареса
ячо много.

Гато начни растеглу вашего на йодата, въака-
чнка ся на сала, унравнха го, и ся влачаха по-
лова къмъ срЬдоморека. СлЪдъ малко като стн-
гнаха на вран брЬга. нобрьааха дя растоварт ь
н1>1цата сн оть сала.

Псгко с г. ногьрнМпе желаете да ся научи
яарадп зенчкыт!» опып 1г1лца> « зарадц тЪхного
— 155 —
употрЬблеже Робенсынъ за да му възблагода-
ри любопытностьта, отива малко па далечъ, ц
задъ едно дьрво ублача скрыгомъ едно ipLtn
облекло отъ дрехытЬ дЪто гы донесоха оть
«араба, и тогава като гуди, шапка на глава си.
излазл на лв!, н ся показпа Метку. 'Гой до
край счюдень дрьпва ся назадъ н1колко крачки,
и нмаше омы ель по лрьвь погдедъ, ако д'Ьй-
ствнтелно беше доброд-Ътель-тъ му, пли друго
iitiioe по голЪмо существо, н нзвьнь чловЬш-
кого естество.

Робенсынъ прострЪ прштелскн къмъ него
дЪсннцата си, и го унЬрм, че л сега беше тон
слщыи а н1> другъ, самь сн пр1ятель-тъ му Ро-
бенсынь съ целого иреоблачвашс на облек?о i о
в малко н1ицо в съ щаейето сн. Тогава дадн
и нему едно облекло, показа му уяотрЬбле-
iiicro на всяка дрехз,и го определи да отыди
на сжитого Micro нзъ отзадъ шумака, за да
преоблечс дрехытЪ сн. Петко послуша, нъ
колко време нзмая за да ся обдече! колко ha-
th ся опыта! Прекара яозштЬ сн въ рдкавьи-й
па рнзата, гуди рлц1тк сн въ пазухата, покры
главата сн сч> отзадната и с грана, н ся ’ижчеше
да запетл ке дрехата на гърба си.Едват. елйдъ
много опытяашя н трудовс мо;ка да ей упра-
ва вснчкытЬ грЬшкн, мда ся обдече прилично.
- (56 -

Пачнаха 1онаь часъ да jno гр 1блякп г!. гЬкн-
pwi К гп, в да праоятъ борь за сала и», щото да
нога гь и да оiплач ь, л да св дочи.кдатъ отъ ко-
раба безъ да сл принудопи да чйкать водного
< гсг.попанк. Робенсынъ сн задана самь на тал
работа; а пратн Петка на кжщата сн, за да нрн-
.готви ллЬно отъ ламытк, конто пред» два дни
нс сл погрькксхл да гм издоятъ.

Като го iibvaitic тамъ Робевсынь поиска да
ювш щпягелясв къ чюдос1нт1. на барута Пе-
то елГдъ »эврыца1нето сн. като ся чгодсгие сь
колко бързгиа Робенсынъ нстъкмн рабогата ел,
i с.тн1;ншыё гоп съгледа рыбарь че Фьркапк*
<-ь една рыба въ човката сн. Дрышува пушка-
ча св, и казна Петку: „Ввглдлшь ли оня рыбарь,
конто дьргкп съ уста но река рыба? ще надве
той.я> часъ!” Като нзрече тва, земкрва отпьнва
ну шпага, и рыбарь-тъ топ часъ лада на земя

О! колко трнпЪреше, колко ся исчюдвапн*
чогава Петко! Падва на очыт! сн , кал о да
бете топ самъ убнтт», нь Робеисьнп» го зав-
дигпа сь приятелево лице. Исгьлкува «у осте-
сгвою, и какао произлася оть бару та в като
пйпълни вушката иред ь него, дадн ьк нему за
да 1Л отпьпи. Нъ Пезко каю сн нмоше еще
много стра.хъ, иомолп ся Робспсыну да f.ij;
jbji roii на'Micro него оньгтвашего. Тем за-
jOiKii бЬлнкъ сто драчки далекъ, и Фьрля с®
пушка га, като Петво стоешс близо до него.
Насмалко оста до падин пакъ, толкозь страшно
му ся вндЬ едно таково чюдно пЪщо. Много
валячета б"Ьха пробили твьрд-b ггабоко дьрве-
ный бЛлякъ. Робенсынъ като му показа пронз-
дазвашето на огпсстрЬлното opyaiie, направн
го да съзрЬ колко наздраво щ&тъ бждатъ отъ
сега нататакъ .срЬщо всичкытЬ нападпашя на
днванцнт'Ь, като „мать яскусената тая трЬска-
внца, и свЬткавнца на власгьта пмь.

Тая случка, н още колкото беше видЬлъ въ
кораба, вдухпаха му толкозь много тачъ общо
къмто всичкыт'Ь Европцы, н къмъ Робенсына
,огь една страна, щото слЬдъ много вре-
.мс; не. можете да сп дойдя на домашностьта.
конто „сиьрвомъ имаше съ iipiarej» сн.

На су i рент,та като ся събуднха по раншпко
пренесоха всичкытЬ пмъ пЬща въ единь шу*
мак к дЬго гы иокрыха съ расталацы, за да са
увардлтъ оть дыкдовно време. Плувнаха сетп'Ь
съ. сала , си по ш.рвото водно стеглюваше
къмъ кораба, и защото „маха векЬ лопаты,
завьршпха плувшнето си несравненно по скоро,
и по лесно отъ колкото пспьрномъ. Погрыжи-
ха сн пкрвомъ да- евцлятъ вьрху сала всичкытЬ
дъекы колкото ся нам Ьроха у кораба, съ конто

20
(юкрыха повръхннната на сала като друго едно
дъсчно настнлваше за да увардятъ нкщата
каквого да ся измократъ по малко отъ оныя
д-Ьто гы пренесоха на прьвный день. СлЬдъ
тва ся погрыжиха да гудятъ вьрху сала тЬ
яЬща:

А. Три малки плотника t едннъ съ орпзъ,
едннъ съ ячемыкъ, и другъ едннъ съ грахъ:

В. Едннъ санд&къ съ гвоэ.це, и резета ;

Г. Дванадесять брадвн;

Д. Едно буре съ барутъ, едно къ коршуны,
и друго съ валячета;

Е. Един платна, едно точило, и едннъ тот»

Нъ предн да сн огидатъ, Робенсынъ като
предырн, нам’Ьрн, че водата въ кораба ся ум-
ножаваше много, и отъ къмъ рсбрата стру-
шавашето на кораба вьрху скалата гы беше
neiii расклатнло, щото много отъ т Ьхъ ребровы
дъскы ся отагйстпха. Така като предвидь, чс
още едно снлпо духаше па в"Ьтра, можете да
строшн цЪлъ кораба, намысли, че ако желаете
да отьрве още нЪколко н!»ща на товара нужно
беше да ся не забавя. А защото в Ьтръ-тъ вЪеше
къмъ сушата можаха да стигнатъ само съ по-
мощьта на платната и на лопатит!;, ако и
водното стеглюваше като дьржеше още беше
насрЬщно. На иреминувашето къмъ сушата
-=• 159 -
начна да мхмри себе сн самъ сн, защото не
пренесп златный иЪеакъ и безцЪнытЬ камаше.
„ Ако ся сл учете ненадЬйно бура, и корабъ-тъ
ся счюпваше цЪлъ цклннннчакъ, предн да зюже
да ся отйдн' пакъ на него, какъ щеше да ся
управн на сту панина, и на свЪстьта си, гато
ся погрыже да отьрве само нему д*Ъто. сл по-
требив, безъ да ся не погрыже никакъ заради
ползата ла ступанина, и да увардм колкото
нФща 6txa нему по безцЪинн? „Робенсынъ!
Робенсынъ!” нзвыка, и мжмреше пакъ самъ
себе сн,” колко сн далечъ още да си справе-
дднвъ, отъ колкото беше длъженъ да сн.

Така Робенсынъ едвамъ ся възкачн и сега
на кораба затирна ся да пренесонасала буре го
съ златный п^сакь, н друготэ съ безц'ЬнытГ.
камаше; слицо тжй пренесп нЪкон сн колца
съ две колела, конто' сполучн да намори на
кораба; при тва ся назе съ много дрехи и риэп,
много съчева, и различии еждове, едннъ св1мц-
нпкъ, и всичкытЪ ппсма, търговскы книги и
др. т. колкото ся найдоха въ камарата на ка-
пнташша, и нам сетнЪ петь тона, конто наедно
съ онья, дкто по напредъ беше привесалъ,
определи да гы наредн отпредъ (пкщата сн. О-
сталното на деня нзбави за да npieun м^ркы
за предпардванхе, колкото мы<мппе нензб-Ьжло
- 1Gu -
юужнн. Тршгкреше га ся размыслилаше, че аао
бы да сд случеше росам ь дъждъ тогава, ониа
д+>то си го цмаше той пай безцЬнно отъ вСнч-
кытк други, спрячь баруть-гъ иещеше- да му
дотрЪбва. Затва да нрсдвардн едва такава
случка, отреди на сл>щъШ день да нанравн шатра
оть едно голимо корабно. платно, което ся
уцклнло, н тана да гуди огь долу tiuatue ги-
да ся варди подъ покрыла на шатра га.

А нсгькмнха шатра га приди да злйде глыь
цето и Робенеынь нмаше. още времсда по-ка.ье
Hei ку дЬнстингю и на юна Така го напъани
тури w единъ жслЬзень валянь, и обцша дета-н
та му кьмь море 1 о, зада закачла валяна. <гь но-
врьхнината му, и така Пеню да moW-'- .вйди-
явно на колко голЬмъ раздалечъ? стогна -на-
ляк ь-тъ на топа. Робенсынъ го подпали. п.<ииг
Hei ко беше на вы к я аль колко'< дасъ 'нА'- илг'Ър-
мявашето, нъ при тва и\геше-то.- гопа като'
oh по снлно огъ на ну ткача уплати го тол-
нозь. 1Ц010 TpHiilipenie огь глина:до лракъ , <Ва-
лякъ-гь си шжазваше вьрве^> и» .ищетола.апь
рето. като нотьввашс ни. нк&ог’ажъд:и'иодека-
чаш& по нквга*кь док.гЬ сн щ1 вид&:винь*

Печко и снов!, да. .щото ta^o тдно с-ьрлюна-
iiic щеше да допа да нпкара вйнчкыгЬ му
< ъоичествешш'рл да бЬгать отвчдналь, ако и
— 1ВГ -

хиляди отъ ткхъ щпха да дойдэтъ, защого'ис*'
щяха нпканъ да тштъ омысдь, че дЬто чои»е
да нпправи-такавъ'гърмеягь, трЪбва да быде
отъ истина' понЬчс отъ^ЧловЪкъ. Прсзъ шиць-
тя Робенсынъ запали св-Ьщнппа за ,|а прегледа
хартштЪ д-йто у вардн, и зада св научи <шре*
дЪлетото на капитал нна, и чш б1>ха; нъ за не-
щаспе, нснчкого 6t написано на едннъ языке
непознятъ нему. Нь* у варди толкозь xapriin l.
д-hio прегледа, колкото л безц-Р.ныт! камашс.
н златный nheatib, щото ако бы да он завьр-
неше н'ЬкогДнкъ въ Керена да моше съ т1;.\ъ да
намЪрн стуванетк, на кон ю прплнчаше да-ся
повьрне отьрваното (inanie огъ кораба .

Шесть дена едно по друго правяха два или
три пжтн вешай день ьыиъ кораба; и нанес о-
ха на еушата, колкото можаха да мренгсжь
Много малки и Ища. и толкозь не за нъ работ
Щото ако гы *намирахмь1 нещяхми ннто д» ги
ш>гледп(пп>, зшцото? ннкогяжъ не иочювгпи.
кахмы колко МХ.ЧНО с нЪшжего инь. бЬха на"
roahua ц-ha i гЬмь, и за тъва w гы огФьрлиха,
in. нребраха п тД\ъ наедно; К5го ванравиха
осени »Д1:сяг, плт.ч сь добра ept.iivi, сьглвд.1ха га
гя намираха in кораба демвгнадеспгый нт.гь, че
uppvnmi да набухни сграшиа бура ’Гака но-
tp»??.xn да натваряп, са.’л. я л» унрачнха < к
над1>ъба да сгнгнатъ на сухо съ лопаты пре-
дн халата. Нъ непусто! едвамъ бЪха наср-Ьдъ
раздалеча между кораба п сушата, гато духна
буянь в±тръ паедно съ гръмЪвны дъждъ свЪт-
кавнцы и росень па разбьрника толкозь глл-
бкнытЪ на морето, щото вълмата като ся трь-
каляха вьрху сала, завлЬкоха вснчкытЬ нЬща
д-Lto бЬха отгорЪ му. А колкото за нашыт!
не> страшены корабпицы, тЬ ся дьржаха код-
кото можаха нЬколко време за корабнын боръ,
щото гы не отвлече хлнекатето на вълмата,
агон по нЬкогажъ гы измокрговаха до край;
наП сетнЪ слабата направа на сала начна да ся
вдава ка талазиото бшше; въжята, и остаиа-
лигЬ заврьскв, конто сц^ляваха кжсовет%, раз-
еьй.еаха с.ч, п всичкытЪ греди на сала ся рас-
нрьстнаха.

Петко ся помжчн да ся отьрве съ плуванш и
Робенсынъ въс!>дна дьрво, съ което нжть по-
тънсаше, пжгь еявъзднгаше на врьхъ вълмата.
!И, нам cvnili загуби сн дышашето,силата му
ггоставаше, па бешемай нечюветвенъ, едвамь
и я'оварва един ь слабъ гласецъ, н не можеше
да удьраш съ услабаалытЬ сн рлщЪ дьрвою
двго го нодпирашс. По случка верный неговъ
Легко нс 6h далечь, ако и да можеше да стн-
гке птг код! на сушата. Завчасъ като вн дЬ
Робенсынопата опасность, и безъ да загуби
време ui.iyзна сл и той, грабив го за дквйга
рлка и съ дЪсната сн го въздигна пак ь по врьхян-
пата па морето и съ толкозь сполучвашезалЬ-
гна, щото стнгна за малко па сушата, н дьрже-
ше господаря сн мрьтавъ, н до край ненов*
сгвеиъ.

Петко усящаше голЪмъ болежъ за Робен-
сымовото състол1пс, па го пронеси малко пЬщо
далсчко отъ кранмор^ето, падна отъ гор'Ь му
выкашс го колкото сн можеше я ката, к латеше
го, тршшс го и прплЬняваше жупыт1> ся in
jctotq му, за да му предаде дыхаше ако сн мо-
жеше. Нан сетнЪ почювстнува непзказана ра-
дость като вид!; животны бЬлежкы въ пего, я
не прссЬче затмчвашята сн, щото Робенсынъ
скорнчко си съсзе пакъ употрЬблежето пр чюв-
ствата.

Като сн отвори очытЪ, попита съсъ слабь, и
растрнпйрамъ гласъ: ГДЬ сьмь?” „Прзглрнллъ
та сьмь, милый мой Господине!0 отговори Петко
съ сьлзявы очы. Ум ил но иредставлеше ся (.15-
чп тогава между т11.хъ. Робенсынъ благодарите
на Петка хнлядн пяти и го нарнчаше i его п.
благодетель и нзбавникъ. А Петко и тон бе-
шетвьрд^радостлнвъ,гато го внд'Ь, че сн съсзе
пакъ чюветвата.
- 10'4 -

Едпоиощенъ раслуснатъ съпъ въ ш- трата
cir, на и ост 11 дна отьрв^па огь счюненын кораба
го уздрапи толкозь, щото стала отъ сън ь като
ся зазорявашс, п като почювствува, че пмашв
всичката ся сила благодаря па Когаза новытЬ
благодЬяшя къмъ него, Бурата дьржа цЬла лев
нощь н Робенсынъ съ голЬма скърбъ г.нд-Ь, че
корабъ-тъ ся загуби. Дъскн и дьргяе распрьс-
наги пран морето 6ixa исгузенн свидетеле
че ел бЬ счюпилъ отъ бората.

Тогава ся ногрыжн да събере вснчкытЬ ос-
ганъы на удала.пшка въ една страна кран мо-
ре го, защото предвидЬ, че всяка дъека и вся-
ка джга идете да му догрЬбва на друго време.
я иослЬда нренссе всичкото тва безц'Ьпо въ
ндщата сн; толкова много н1>ща нс 61. край
да ся смЬстягъ въ Робевсыновата житница.
Така определи другь ковчегъ, пли да расир!;-
г не шатра за да гы уварди; него скрнвалищс.
като сп пмашс той вгичкытЬ потрЬбнысъчсва,
гвърд'Ь скоро го евърше, и като гуди венчко
подъ покрывъ н гы паредн Робенсынъ измысли
да направн прилично пзлазвашс, за да влазв
въ твърдиняса си безъ да t#. убезеили н’Ькакъ
Но здравото с р Ьдстао къмъ ней помысль беше
да ся направн едиа обща врагня, и у качен ь
мостъ. 11 защото имаха в^ке вснчкытЬ потрЬ-
биы за мел работа, сир%чь гвозд1е, вериги,
внтла, брьнкы, и желЪзны съчева всякавки,
начнаха завчасъ делото. Исньрвомъ устроиха
вратнята и пронесений мостъ; а слЪдъ тва
разградиха една страна, за да разшнрочятъ
вратнята, която насетие положн.ха на мЪстото
й; а срЪщо ней положнха н моста съ такавъ
начпнъ, щото да сл вдига, и да ся притъкмява
вьрху вратнята и да »л гакрыва. Най после
пряготвнха топовете, и гы положнха по твьр-
динята на такива места, щото два отъ техъ
да увардватъ десната страна, два левата, н два
лицето на твьрдинлта, за да сл отъ сега ната-
такъ безъ грыжа до край колкото задето мо-
жехада станатъ нападвангя на дивацнте, и тлй
да нматъ аа ползата сп лесенъ и приличеиъ
бродъ на влазваше и нзлазваже.

А защото времето за жьтва беше стигнало
веке, Робенсынъ употреби една ветха сабя за
срьпъ, за да пожьни лчсмыка си, и дьрвената
му лопата тли му дотребва за да нскопае ба-
рабоя. СлЪдъ жьтвата направн две учюквашл,
и урони и учисти всичкый си ячемыкъ. Зелъ
беше отъ кораба една рлчна воденнца, и му
не требваше друго нищо освЬнь сыто за браш-
ното сн, и пещь за упнчашв на хлеба, иъ спо-
лучи на истъкмявап1сто нмъ. Малко нреднчакъ
идатъ, отъ soroTO имаше ui.io вълмо отъ
отьрванытЬ нЪща на кораба, п.гЪзе му въ ра-
ботаза уплптватетО на сытото, и направата
на пещьта му докара твьрд-b малко балосваше;
толкозь щото всичко ся завьрше предп да почве
дъждовната есень.

Нъ още едно jrbijjo му тр^бваше, което ще*
ше да докара гол-Ъма полза на орачеството, и
то беше жел1заа лопата за иэрэботваше на
копачнитЬ имъ работ». Така рум на на Робен-
сыновый умъ да налрави ковачннца за да вз-
клепн лопаты, както ся впдн « други н-Ькои
съчева. Тон строп не беше толкозь чюдовитъ,
колкото слкатъ божемъ irhsoK си; защото всич-
кытЪ потребил на ковачннцата ся нахождаха
въ скрывалещето му. Тамъ имаше едно доста
голЪяо духало, и толкозь много нзработено же-
лезо и неизработено, колкото му беше доста
да го залнсва презъ всичкый му жнвотъ. Така
тон строи ся м Ьтна тойзь часъ въ работа.

СлЪдъ тва ваправнха дъсченъ покрывъ вьр-
ху готваршщата толкозь разшпренъ, щотомо-
жаха да основятт» ковачннцж подъ него, и да
работатъ гато дьржешс дъждовното врсме, отъ
което малко нзбавнха, като ся задагаха на нз-
KAeneaiiie, и ако и да сполучваха до сушь, нъ
тва не ставаше безъ млчны испиты. Катосвьро
тиха лопатыт-Ъ Робенсынъ помысли да отшди
по на напредъ, и да опыта замой;ностьта си
да направи рало, нлугъ, и като сполучи, отре-
ди да истъкми копачскыт'Ь^сн д-Ъла, като па-
правеше палешннкъ.

СлЬдъ опыта ако ламитЬ му можлп бы да те-
глятъ ралото, обрьгнаха и двамата малко по
малко, щого испълнюваха йен работа до кран>
наго да б-Ьха научена огь малкы занаята на
ураиьта.

Като сн пзяснн времето раскрыха скрывалн-
щето, за да му прнтуратъ другъ едннъ ио-
крывъ и тжй да направятъ вьрху него житни-
ца. 'Гая направо и чаше погрЬба отъ повЬче
запаять и трудъ а нЪ знмникъ-ть, нъ работай-
вото нмъ затичваше наднн мхчнннытЬ, и д-Ь-
лото сгана благополучно и скорнчко.

По времето на тЬ затнчвашя козата ся м,о-
зи две козлета, п нмаше надЬжба, че той
ощпръ на дбытака ще ся завлдн и да ся задьр-
жн на срЬдоморека. Кученцето догрЬбва като
нощенъ вардачъ, и Пиле, снрЬчь пснтакъ-тъ,
беше тЬмъ една лесника на расту шаваше н-b
само на napaaiara, нъ много пяти я гато ра-
ботеха; отъ друга счранЪ ламнт-b стана.ха нмъ
н безцЪннн оть колкото другъ пжть; защото
освЪнь д-Ьто нмъ даваха м.гЬко, и огъ него
масло, и сыреше, помагаха имъ твьрдЬ много
за изработваше на земята. Нъ за да стани до
кран благополученъ Робенсынъ не нскаше то-
гава друго нигцо, освЪнь да има родителей
си близо при него, и повЪче другаре.

Защото бЪха само двама на ср’Ьдо.морека,
трЪбваше по естество,мъ до чякатъ клсно илн
скоро смьртьта на едного отъ двамата, щото
останалын тогава щеше да блде злополученъ,
отд£денъ отъ вспчкыгЪ чловЪцы. Нъ при тва
Робенсынъ имаше като достойнохулно безси-
л!е да правн живота сн злополученъ, и да сл
бои бждны и невндены применяя.

Едннъ день Ребенсынъ като ся залягаше на
сявгашнытЬ си работы въ клщата сн, проводи
Петка къмъ краймор1’ето да тьрси костенуркы,
на конто добыващето имъ ся заврьшваше тогава
тамъ рЪдко. Сл'Ьдъ малко н-Ьщо Петко ся за-
вьрна н тнчашё1 твьрдЪ силно. Като плшкаше
отъ уморенный си вьрвежъ, и до край упла-
шенъ не можеше да наговори, освЪнъ наполъ
тЬ думы: „Ето тукъ сл, ето дойдоха!” Робен-
сынъ почюденъ го попыта тойзь часъ за кон
говори, „О! господине мой, господине мой!”
отговори Петко, „едннъ, два, три — ше... сть
Чьрннкц.” На голЪмата си залнсть не можеше
да изговори четъ шесть.
Робенсынъ ся затече бъриЛ на врьхъ ржтлин-
ката си, и видЬ съ страхъ, че Петко кречете
ДобрЮ. Съгледа шесть чьрника пълни съ ди-
вацы, конто ся готвеха да излЮзатъ на сухо.
Като слЪзе завчасъ насьрдчн Петка дЬто все
трипереше, и го попыта, акона едно нападваше
съ врага щеше да бжде вЮреиъ при него кол-
кото му дьржеше си л а та. „Ам и как ъ, наздраво,”
отговори той, до нам сетнЪшната капка на
връвьта ми;” защото като npie време да на-
говори отъ страха, ночювств^ва юначеството
си да дохожда по лека лека на мЬстото си.”
Тай добрЮ,” рече Робенсынъ,” нЬка ся помж-
чимъ да въспремъ тЪ песоглавцы за да не за-
вьршать звЬрскытЬ си помыслы. Щж ти ис-
тълкувамъ строя си, коса отивамы; тон часъ
неще разговоръ, нъ е време за работы. ”

Като думаше т1, свали единъ топъ, зе шесть
пушки два чнФта пшцови, и двЪ саби. Всякой
си затикна на поясъ единъ чнфтъ гшщонн, при-
плющи една сабя, и три пушки на рамото си,
л като зеха съ тЬхъ си доста поддета, валн-
чета и барутъ, впрЪгнаха ся па топа, и съ чи-
сто лице слЮзоха на войско-поле.

Изъ пжтя Робенсынъ истълкува на Петка
строя си. „Щемъ вьрвимъ прЬзъ пай гжстата
страна нашумака, за да не ны съгледа врагъ-
тъ, н сетнЪ като влЪземъ въ тЪхъ гжсталацы
д-Ьто дьржагъ до крап морето, щемъ прнбли-
звмъ ненадобно до дивацы т-b. Когато прнбли-
знмъ, щемъ Фьрлн топа, и гюллето като Фърчн
вьрху главыгЪ имъ, безъ омысль ще уплати
барбаретЬ; ще гы направн да напустпатъ при-
готвенытЪ сн заколешя, и щжтъ б-Ьгатъ съ
чьршщыт'Ъ сн. Съ той начивъ, „ протури,” щемъ
сполучимъ да отьрве.мъ безъ кръвь злочестныт-Ь,
конго има да ставать гозба на члов-Ькоизяднн-
цытЬ. Нъ ако ся насьрдагъ эаради щото сж
А1НОГО и не поб-Ьгнать, тогава Петко мы трЪба
кншикн да сгоимъ па ср-Ьща примЬждшта; а
ОН’ЬЗЕ отъ когото ннщо са не скрыва, вижда
какво мы подканва да гудилгь въ при.межд1с
живота сн: ТОП ще закрыли незлобнвостьта,
ii така да бжде воллта МУ.” Тва като нзрече,
дадн д-Ьсннцата на събрата си, и двамата едннъ
на другъ ся обрекоха да си помагатъ изъ по
меа;ду сн докл-h да нзджхпатъ.

Karo стигнаха безъ никое шучтсше, из г» от-
задъ .май до кран на тумака, запрЬха ся та.мъ.
Робенсынъ определи Ветка да отгпдн съпнка-
спо задъ едно голимо дърво за да прегледа, ако
..можете да ся впдн врага оть лея страна. А
като ся завьрпа м) нзвЬстн, че 6ixa сМдиал»
на около гдниъ гол'Ьмъ огъпь, и )*шстваха ко-
— m —

стыт’Ь на едннъ паскорошенъ робъ; че набли-
зо при т1;хъ, вид!» едкого да лежи на земита,
врьзань за рлщ!> и крана, и ся внждаше, че му
беше лицето бЪло, н брадатъ, н май сл вн.к-
даше да пр i ем и и тон с л; щото щаст!е.

Робенсынъ ся уплати на това пзвЪст:е, н
повЬче гато чм> за чловккъ бЬлъ. А като нмаше
при него сн пусола, която зе отъ кораба, унжтн
сь задъ дьрпото самъ си, н отъ тамъ ся ув'Ьрп
съ пусолата, че Петковото описваше, беше до
края» истинно. Вид!, иов!че отъ петьдесеть ди-
вана да сЬдптъ около едннъ голЬыъ огънь, ц
различии чисто, че робъ-тъ бешеЕвропсцъ. Не
можете май да задьржи себе св; сьрдцето му
тупкаше; кръвьта му вреше,- Нь защото ие-
размыслената сила на страстьта виждаше ся, че
ще надвое правата дума, смири гн Иваси, за да
направи по здраво отьрвавашето на роба. Малко
н-Ищо отпредъ беше едно мИсто твьрдй заглж-
хяало отъ дьрв1е; от!йди задъ едннъ гхстакъ
расталакг» доста близо до дивацытИ; тамъ управп
тона си тхн, щото гюллето да замипи вьрху
главытк нмъ, и тогава като каза Петку ноле-
гичкада съгледва съ презиран>е, и да прави
и топ сжщо така като него, положи дв-И ну-
лики на земята, като дьржеше третята въ ря-
цктЬ си, и като го послЪди Петко, тогава иод-
- 173 —

пали топа и вЗФЬрли гюллето.

Отъ гърмежа на топа дивацитЪ падиаха за*
маянн на земята гачели ся удариха вснчкнтк
отъ ведиаждъ. Робенсынъ и Петко отъ страна-
та имъ неуздравени за тва дкго стана готвя-
ха ся да ся сб!ятъ, ако сл случеше една така-
ва мЪрка да стани потребна. Не ся мина една
минута, и днвацнтЪ ся укопытватъ отъ стра-
ха сн, по страцгливпт’Ь побЪгвать въ чьрницы-
t1j сн, нъ по юнацитк грабиуватъ оруниятасн.
По случка не съгледаха огъня, ннто чюха сии-
решето на гюллето, за това страхъ-тъ имъ не
беше толкозь голкмъ, колкото ся мыслеше.
Като ся разгледаха на около вредомъ, безъ да
отркылтъ нЪщнчко, което може да гы уплаппь
васьрдчнха ся, и дЬто побкгнаха, тонзь часъ
ся завьриаха на пьрвото си мЪсто. Начнаха
съ голкмы выкове да нграятъ, подмЪтаха ору-
жглта сн съ страшны погледы,н окрьшлецы.
На Робенсына домжчия за то нЬщо; нъ като
съгледа съ нзчюдвашс, че слкдъ нанграван1е-
то вснчка га дружина на днвацнтЬ и к само сн
с Ьдна пакъ на пьрвото сн м кето, н ь и отЬцоха
двама отъ ткхъ да заколятъ клепьш Европецъ,
Робенсынъ не дюжа да тьрпн вЪке. Погледва
Летка и му казва полегичка. „Вьрви ты на д^.
сно,иазъ налево,» дано съ !>ож!я Помощь
- m -

сполучимъ желашето сн.“ Зам1рва съ приня-
та и Фьрля; Петко слЬдва примера му.

Петко сполучи по лесно на помысльта колко-
то Робенсынъ, защото огъ лЪва страна на
врага падиаха двама, и оть дЬсно само един?.;
отъ тЪхъ днама ся убиха, н другим ся пара ни.
Сграхъ-тъ с?, конто ошя дЬю сл ударнха но-
бЪгнаха, не може да ся онише. Другъ другадЪ
тичаше, вснчкнтЬ съ страшенъначннъревЬха.
Робенсынь щеше да ся спустил отъотзадъна
расталацитЪ съ гола сабя за да отьрве врьза-
ним Евронецъ, нъ сл уплати като вид'Ь, че
распрьстпатит!; диваци ся събраха пакь, и ся
готвяха да ся опрять. За това ся затечн да
теглн в гора пушка, и Петко споредъ него на-
правн с л» щото, н нспушкаха отедно, като у-
бнха само дпа отъ праговетЬ, а много нара-
ннха, едны тежко, други по леко, щото нара-
ненитЬ сн обьриаха да бЬгатъ съ страшны
реиовс, н трима одъ т1;хъ премрЪли падиаха,
на неможаха да отшдать по надалсчъ.Робен-
сынъ като положи на зенита упразнената пуш-
ка, за да земн трети га, речи на Петка съ
слабъ гласъ: „Нека ся нокажемъ сега;“ На
той часъ и двамага ся спустнуватъ отъ м!>-
стото на скрмвалпщето со, п ся янясатъ на-
ср-1дцо дивацытЬ. Робенсынь ся затнчва къмъ
— 17'4 -
роба за да го отьрве; нъ иа прпближапаш'его
си ншкда, че н!>колко отъ иобксналытЬ дива-
цы като познача в'Ьке.убзйцыт!, си, стояча не-
иоклатени, и ся готвяха на сборваше; той из-
вести това прегледваН1О на Петка съ бЬлежкы,
конто до кран като разум b мысль га на госпо-
даря сп, повьрвЬ .нальо на напредъ, па Фьрлп
пушка н внд’Ь едного отъ Нндп"щытЬ що
падна.

Нзъ по между това Робенсынъ прер-!>засъ ножа
он врьзвашлта на роба, и го помыта Интел шик и
и Латински, отъ конто лзыкь помнете нкколко
думн, кон е? врьзанын оть многого сн безсн-
.lie едвамъ можа да отговори Латински, че бе-
те хрпстгНнинъ огь Пснаш’я. На Робенсына
ся случи да носи съ себе едно пиппенце съ
вино, и отъ него като нп Пспанець-тъ малко,
толкозь ся съсжнви, щото скоро начна да си
съсзима оплата. Робенсынъ тогава го обруже
съ сабп и.ншцовъ, да помогли п тон за съвьр-
шенното съсниваше на дивацнт'1;, и маедно сл
определи Петко да доносе всвчкытЬ нужны
да ся напълпягъ нзново.

Вавчасъ като ел обружн Псланецъ-ть, иа
ся снустна отведнажъ ср!.що праговетЬ, сва-
ли джема отъ тЗ.хь. Нсгко съ шеста га пуш-
ка, колю ся не беше упразпнла още, врпсти-
— 175 —
гна да му помогли, гато Робенсынъ побръэа
да напълнп другытЬ петь. Диамата юнака
срЬщнаха нзъ иьрвомъ малко масрЬщпость. и
скоро ся разд'Ьдиха защото Нспанецъ-тъ бете
на примеж.це, че сл сбсри съ едпнъ юнакъ
Пнд1ецъ, а Петко отъ другата страна като у-
празнн сЪтнята сн пушка, гонеше съ гола са-
ба цЬла шавка дисацы, отъ конто нЬкон сп
убн, а Други наго нясночиха въ морето, плу-
ваха къмъ чьрницытЪ си, а останалнтЪ като по-
olsrnaxa, скрыха ся между расталацытЬ

Нъ Испанецъ-тъ ся нампраша въ голимо при-
тЬснеже, ако м да отбн испьрвомъ Инд1еца, и
парани на две м!>ста главата му, нъ тЬ раня
защото не б+>ха глубоки и тся.ки зарадя ела-
богтьта на раната му , г.аежиха дивака гол-
козь, щото съ тежката сп каменна брадва на-
ечалко остана да yfiie Испанеца, конто не мо-
жете нищо да сторп освЪнь да отбЪгкп уда-
реныт!» раны; нито можетеоть истина да въс-
пр); вЬке страшиын Пщцсцъ, за да го по гра-
бив прЪзъ крьста п да го Фьрли долу на зе-
мята, и да нзмлжпе сабята огъ рхц1’Н; му ; нъ
на часа гато щеше да му отрЪжс глава гз,
Робенсынъ като съгледа прнмежд1ето на Пс-
панеца, замЬрн добр!» дивана сь нушката сн,
и го у би зав час ь.
Едвамъ стана Испанецъ-тъ отъ земята н
като зе пълна пушка, заточи ся наедно съ
Петка да расшкдатъ дивацытЪ д-Ьто ся бЬха
накрыли въ тумака. А защото бЬха мелко
души н пов-Ьчето нараненн, Робенсынъ пред-
лочстп да останы на войско-поле, и да пре-
гледва вьрвея.ытЬ на д-Ьто влкзоха въ чьрни-
цытЬ. Двамата му- пр]'ятеле слЪдъ малко като
ся завьрнаха, нззЬстича му, че н-Ьмаше в-Ьке
врагове въ тумака.

Чюждинецъ-тъ н Петко щяха да вл Ьзатъ въ
едннъ отъ нанустнатыт-Ь чьрницы, и да наиж-
дятъ бЪжанытЬ; нъ Робенсынъ гы вьспр-Ь.
„Приятеле мои," рече, „доста с,; йена оставнмъ
да жнвЬять onia, конто п-Ьматъ вЬне пито по-
мысль, ннто сила да ни яаправятъ зло.*

Робенсынъ като потела да претьреи оста-
пенытЬ чьрницы отъ дпвацытЬ, намЬри въ
едннъ оть т-Ьхъ съ голЬмо нечюдваше другъ
злочестенъ чловЬкъ, врьзанъ за рлцЪ и «рака,
пакт о Пспансцъ-тъ, затече ся да отрЬже врьз-
кыт-Ь му, н ся залегпа даго вдигне, нъ не мо-
жете лито да стон правъ, ннто да проговори
Топ стоеше и ревете, безъ друго съ омысль,
че ся не отвьрзваха врьзкытЬ му, осзЬпь да ся
заколи. А защото беше Ннд1ецъ, и н! Евро-
пецъ, Робенсынъ нзвыка Петка, конто ся за-
лневаше тогава да закопава лэжоветЪ, за да
му поговори на мЬсгнын му лзыкь. Нь кога-
то Петко отшде да му поговори, и го внд'Ь на
лице, щеше прикане и пай твьрдый отъ чло-
вЬцыт-Ь на сьлзы; той го цалуваше» сгпсг.а-
ше го въ прегрждкыгЬ си, даваше му душа ,и
пон-ккогажъ извыкпаше, понЬкогажъ под-
скачашо и ся слгЬеше.а другъ пжть пакь ка-
то нЪеше прес-Ькнуваше сьлзытЪ си, сетнЪ съ
различны махкаш’я на ржцктЪ удряшс сп гла-
вата и лицето; вснчкыНг -Ня гы повгаряше
честнчко като единь члов-Ькъ пэзънъ ума сн.
Много време ся замина докл Ь да може да ся от-
говори на непресганннтЬ Робеисыновп пыташл,
или да му истълкува долото; нъ когато начна
малко да продума, тогава пзговорн на кжсо тк
думы: „баща ми е!”

Млшно е да опнше нЬкон си вснчкытк бкле»к-
кы на сыновпата радость, конто добродушный
той юнакъ показа въ тал случка. Двадесять пж-
ти вскочи вънь о г г. *п,ринка на сухо и отъ ае-
мяга въ чьрнпка. Н'Ьвгаяп» като стоеше разгр.ь-
щаше сл иазухыт!» за да сгоялува подъ хьлбо-
даси главата иаба1ца сн; другъ ижть расгрнва-
ше отъ стоглавого врьзваше сц'кнепытЬ жилы
на paMeiiierb я лактгет!; му, н другь пжгь пакь
го прсгрхщаше та го цалупашс. Робенсынъ ка-
то нмаше още малко н!>що оетанало вино въ ши-.
hip го, дадн го ному за да намокри нздутытЪ ста-
ны па баща сп и го попита ако му о дал ь да
яде." Лакомый азь,” отговори,” сичкото го иза-
дочь од!»в1>.” Робенсынь му даденегозото неио-
фйизто яс-ria, и Петко го поднеси на баща сп. Ед-
«дамь го npie старецъ-тъ, гато сынъ му искони
о г в чьрннпа, ii си о гшдо толкозь б ьрж 1>, щото Ро-
oegcLhiy не ос ia време да го поныта кадЪ отпва.
Не ся мина много да ся завьрне, и ь вьрве;къ-т ь чу
hi врь11,ая>ето небеше съеъ слицата бьрзнна ка-
J. го на OTiiaanie го. Вид Ь ся, че носеше гьрчак ь сь
1ю;.а в ь едпата сп ряка, п съ дру rata гозба. Водата
л де на банда си, а гозбата на господаря си, на
вки яетгето д-Ьто го беше да.тъ. Сгудеиата
вида полз»ва много стзрсца, конто бешеготочъ
май да заберо душа оть гльдносгь.

Робеноннь тогава ся обьрна к ь.м ь Испанеца,
по.но 6Ь ума.гЬлъ отъ многого трудъ, и ся
беше прострЬлъ на тревата. Нотка опред-Ьлнча
да :	блпзо при него, и да пама-.кс рамепаэа

и г.шце.’г.ытН му съ вило, и да ся погрьпке
гле^ко за него п за баща си.

Вешй огь истина едно нредставлся^е д1:то
па шалость гледдта на той обычлн
пый сыпь, конго като сл>г\яаи1с па Испанеца.
обрьщашз чеего линето сп ньмъ баща си, за
д-. . кань <*. Нзъ по между тона. 1*йто
старсцъ-ть за да сп почина сл лрострк малко
надлъжъ, Метко размиренъ до кран затеки ш
къмь него безъ да иродума н!ицо, нъкато вид!.,
че баща му 61s нолЬгналъ за да почине по
добр-fc, завьрна ся завчасъ, и сл^деше да rp!>t:«:j
Иснанеца. Робенсынъ цскаше тогава да йены i а.
ако можете съ Петколата помощь да нренесс
Игпанеца въ чьринка; нь Пеню защо1 о беше
младъ и юнакъ, заврьше самъ си тая рабою, и
го занеси съ лесника на рамсшетЬ сн. А като
нагуряха вь другим чьрннкь, нЬ само тона и
пушкытЪ. нъ н орупйяга па надшппт!; ihyiiiiui.
Не гно завчасъ вл'Ъзе въ ньрвын, и толкозь ско-
ро теглеше лопаты, щото Робенсынь, д’.•<>
тнчя1ве нешакъ край морето, не можешс да
заствга бьрзый вьрвежъ на чьрника. Едзамь
бешена нолвнпата плть, гато вид» Иечка да
ся заврыца, конто замннакран пего гаотнзаш
да нренесс’другып чьрнипь, и предо да моин-
Робенсынъ да престнгне на ньрвын, вь косого
беше Испанецъ-тъ и Пстковъ баща, Петко
достигни сь вгорыл. Таково голЬмо знаше п
бързина имаше за теглеичето на лопатит».

Сега стнгяаха ср1ицо «лщача си, и Роб.>н-
еыиъ ся упл>ти тамь за да земи н!>кои дьскп
и дърв!с, конто латании като носилоплн гирь,
зада ся прснесатъ брлнпт!» сь повЬчеу покое-
uic въ клщата му. Той и Петко гы «репеспха
тамъ одного слЬдъ другиго. Какво mtaiiie за
Робенсыаа, конто не желаете друго ннщо
толкозь, освЬнь благополучного за да умножн
другаретк сн! Сьрдцето .му тупкашс отъ ра-
дость, гато ся смысл я ваш о, че оть сега ната-
такъ нЬмаше потрЬба да блде гуэенъ, че ще
ся нрннудн да жнвкс както нспьрвомъ ж и в оть
нустынашным. Благодарнос.тьтаму бешедотак-
мена. Л защото диамата болнавн имаха nools'ie
потрЬба за упокоеше, Робенсынъ эавчасъ сто-
ил н малко вино, за да у мыс натьртенытЬ нмъ
ставы, като Петко предготвупаше легла,
вьрху конто не сл замаяха да ся упокоятъ. СлЪдъ
топа диамата гостепршмци ирнготвеха много
гозбна вечеря. Метка опредЬлнха да отидн вь
стадото, и да доносе едно младо ламчс; а Ро-
бенсыпъ ся за.гЬгпа па вснчкыгЬ другы прнгот-
ву Banin.

Нзъ по между това ся запьрна Петко съ да-
мата, която завчасз» заклаха, удрахаисгогвнха.
А каго is разсЬкоха на четырп кжса, посолнха
гы, и двата нашиаха на шшпъ да ся упеклть,
а другыт-h два гы уварнха.” Тонзь день, лю-
безный мой Петко, трЬбва да го празднувамы
като праздникъ, защого отьрвахмы двама наши
ci6|aiis отъ нокпетЬ на тнгрнтЬ, и иовЬчс
- 181 -

щото ты Петко лрндобы баща си ; така no xj-
бавытЪ ни покллцнины rpiЗва сега да гы сло-
жите па пара.илта.” Петко радостливо засмЪнъ
благодари оть все сьрдце господаря си, и при-
готви СНЧКЫТ'Ь потребны.

Сега ся събудиха диамата чюжденцн, и ако
н да чювствупаха ощенЬ малко болежы,нънри
това можаха да приближать на иарал1ята. Ста-
рецъ-тъ Пнд1ецъ огледваше около пег о нЗлцата
съ исчюдваше, канго нЪкогажъ и сынъ му,
когато ся отьрва отъ ржц4тк на члов^конзяд-
ницитЪ и видЪ прьвый пжть Робенсыновата
кллца. Испанецъ-тъ бете жнв!ялъ шесть mi-
ce ца на Петковото отечество н говореше язы-
ка му, щото Робенсынъ употреби като пре-
водчикъ Петка, па пыта за много нЬща, кол-
кото некате да ся научи отъ Пспапеца. Въ
времето на разговора нмъ, стана известно, че
Испанецъ-тъ 61 отъ потъналын корабъ,че като
бете влЪлъ тон, н останалит! въ лад1‘я, не
MOiisaxa да стнгнатъ на сркдоморека, на когото
жнтелетЪ гы npiexa съ радость и члоггЬколюбг'е

„Предн н^колко дена, „речи той,” на cpfc-
доморека дЬто прнстанахмы нападна близоск-
денъ народъ Г1нд!ецн. СнчкитЪ жителе ся обру-
жнха, н мы можахмы да останемъ неблагодари и
ако не расподЪлявахмы наедно приме жд^ята на
23
— 182 —
народ»? конто иы npie съ толкозь гостепршм-
стпо. Азъ сн б1яхъ при токзс юнанъ старецъ,
кон го ся спустна »ъ нам опастната страна на
боя. Като вндЬхъ пего забыколень, поискать
да го отьрвя, нъ но зла случка и двама ста*
нахмы роби. Преминахмы две денионощш с?>
вьрзаны ржцк и крана, и днесь като ся пукна
зора иы за клокоча вь чьрняцыт!» и нрене-
соха иы тукъ, д1»то т!» звЬровитн навыкнуватъ
да сн собатятъ съ чловЬшкы ясса. Бонне про-
мыслеше вы донеси за спасежетоня. Какво
щемъ н1кога<къ да наоравши» Н'Ьщичко за
мьзда па такава Баша-добродетель.”

Робенсынъ тогава зе Пслаиеца я го заведи
въ скрывалището си, н .му показа пан безцЬн-
ныт'Ь работы, конто ся огьрваха отъ потьпа*
лын корабъ, паздраво нодредепя. При това Ро-
бенсынъ пены га за ступапина на безцЪшш ri
канапе, я за прямЬната на пачалннка. II му
извЬстп, че и дв1т!> бЪха часть огъ нЬщата
на н1>кой сн Ингслнзъ начялнпкь, конто беше
живЬялъ много ГОДН11Я вь Неточна 11нд1я псп
заврьщаше на отечеството сн Пиглнтерра, нъ
защото ся 61; разболклъ изъ иаггя, помолн сл
да го нзвадятъ на cpahnopinTa АФриканоны, д1-
то умрЬ, и в 1нцата му ся патварнха на Испан-
ский корабъ, за да ся прспесатъ на барбаскын
— 183 —
сркдоморекъ, отъ дЪкато щяха насетн! да ся
пспратятъ въ Пнглнтерра. Сялцо тлй му пока 
за и зсиеныгЬ записи отъ кораба, по конто на-
учи в н.мето на търговеца, «ито беше златныи
пЬсакъ, така и името на оня чловккъ, комуто
безцЪннтЬ кашне и дрехит-Ъ щяха да ся прс-
дадатъ. Отъ она часъ Робенсынъ нмаше без-
цЪныт-li кашне н запнсытЪ като светъ залогъ
повкренъ на грыжата му.

Сл1дъ захождашето на слънцсто и дв4тЬ
страны 6ixa толкозь укорени отъ трудовст1>
и примежд1ята на дени, гцого снчкнтЬ.желаеха
да пъспр!ематъ съ съня нотрЪбното упокоеше.

На зараньта, Робенсынъ начна да съвЬтува
лр]’ятелетЪ си, като за по добра м!рка да дове-
дать ИспанцытЬ отъ блнзосЪдный сркдомо-
рекъ, за да пргематъ н т-fe добрннытГ, на юнака
ни. Всякой едннъ свободно си дади мысльта.
Испанець-тъ ся обрече да отшдн за т!;хъ съ
едннъ отъ ступаннеаныт к чьрнииа на Ihijie-
цнтЪ; аПетковъ банда кого то Робспсыиь наречс
Четпьртовъ (защото 61, ч ет вьр таЪъ
декь-тъ на отьрвашето му,) изв'кстн, защо бе-
ше готовъ да въспршмп то пж ту ваше. Така
сл отреди да сн потеглятъ на плть, като нзра-
ботатъ и четырмата, н насЬитъ една нива коиЬ
десять пжтн по голЬма отъ колкото пьрвонз-
- 184 -
рабогената, защото умножешею по преселе*
liie го оть нужда щеше докара ио голимо раз-
носнаше на храната. Така всякой стана урачъ,
и защото работеха съ добро сьрдце, работитй
ся згвьршнха добрЬ и скоричко. Въ свьршашето
на jot не д-t ли ся приготпиха за плу вашего.

Лредц отн вашего н.мъ Псианецъ-тъ намы*
ели, че Робенсынъ като господарь на сркдо-
.лорека, потребно е да устрой сдумано написа-
но, Roetfо'да объема сговорыrfc, съ снлата на
конто щаха Hr лр1ематъ ЛсианцнтЪ, и що ан-
нону да не е простено да дойди иредн да fipienm
сговорыт£. Робенсынъ нато ся благодари на
това свнДйтелство га- Ьби^рпашето на новый
поддавннкъ, завчасъ'йослЬдй съв1та му. Сго-
ворного иисмо, което наредн едно по друго
беше това'

„Снчккт'Ь д’Ьто желаягъ споеголво да ся пре-
селятъ на срЪдоморека на Робенсынъ Крусо,
н да ся радватъ за унокоеншта на живота,
конто щатъ распод’кляватъ по между си, трЬбва
да нспьлняватъ т1’а заповеди:

’МЕН Ь ЛЬРВЫП.

„ Да ся слнчаватъ на сично сь щешето на
законный вь срЬдоморека господарь, м да ся
нокорявать благодарно на справедливы г 1> н его*
ворныгЬ съ щешето на Всевыщнаго законы, н на
заповЬдытк, конго речений господа'.:, ще раз*
еждн нужны сь сдушважето на сичвитЪ чдеяове
на нреселешето.

ЧЛЕНЕ ВТОРЫП.

„ Всякой трЪбва да е работливъ, тр-Ьзвеяьн
почтень, защото мьрзелнвый, ш'якнын, н раз*
гдезенын не сн пршма на тойзь срЬдонорекь.

ЧЛЕНЕ ГРЕТЫЙ.

я Всякой трЬбва да отбЬгпа, н да мрази вся*
ка една закачка, и гато ся сзучн неправда да не
сгава еждкшгь на подлога сн, нъ да казна жчл*
бытЬ сн на господаря на ср i. донор ека, или на
ч.ювФка, конто ще ос сани еждпнкъ

ЧЛЕНЕ ЧЕТВЕРТЫЙ.

* Всякой трЬбна да снод4>лява безъ прннерь
рабогытЬ д'Ьго ся теглять за общата полза, к
гато ся случи пЬкоя неволя ще номогнн на гос*
нодаря сн съ нрнмеждгего на живота сн.
ЧЛЕНЪ ПЕТЫЙ-

„ Ано иЬкои ще сл нае.ми да преступи, м.ш
да сл опрп па П’Ькой си отъ т-h пай справедли-
вы законы, сговоры, и заповЬды, снчкнтЬ ос-
1 анзля членопс на пресележето щатъ са задъл-
жаватъда сп съедннятъ ср-Ьщо него, ила да го
прннудятъ да ел завьрнс пакъ на длъжноетьта
• и. или да го нсилдять оть срЬдоморека доклк
бжде живъ. Така съпИтува всякого одного да
ппегледа, п съ здравъ умъ да размысли тй
членове, и да не подпише, (защото нодписъ-тъ
ся нма като клетва,) нь салю като определи на
здраво да по мену ва животъ сговорен ь съ тЬхъ.

РОБЕНСЫНЪ КРУСО.”

Определи ся изъ по между да нзведе Попа-
нецъ-ть то сговорно писаю на языка сн, и да
„юани перо и масгило касдно сь пего си, зада
го подпншать съотечсствен»а}цп'1 в му, пред»
да ся ногеглятъ за срЬдомсрека.

Поел!, избраха но добрый чьрпикъ, защото
мо.кача на врыцаш’е да унотрЬбятъ ладю-Н; на
Испанский корабъ, конто епоредъ д^мытЬ на
Нецаиеца vhxa вь нал до^ро състояше.
Като си пряготвн.ха спчкптЪ погрЬбпы, и в!;_ ,
трь-ть и\гь беше тЬхень, дзамата посланника
к а го здраирсаха пра’ятслсьи Робенсына, и Петка,
отпдоха. Петко толкозь ся наскьрбг за разд к -
ля га , щото ньрвый день скърбъ- г ь f,jy го на-
правя да игроки сьлзы .много ь-рсме, ней изгуби
всякой нщахь за ядеше, и поз 1;че на часа гато
сн отндн балда му беше неутешень. Често го
лрпгьрташе, и го мовреше съ сьлзытЬ сп. Съ
мжка ся откосна старецъ-тъ оть него да влфзя
вь чьрника, и като ся отдалечиха огь кранио-
р!ето, Петко ся <>ьрли въ морето, и плупашеогъ
страна на ла.ията, зада npieMii бащшсача сп д!.-
еппца сстиКшнып плть, л да .нолсбствува съ
удавенъ вь сь л зли вы р!.кы гласъ сетн’лшйото
здраппсванш: „Оставаясь Бонин» !* Като ся
завьрна на еушата, сЪдна на едва высока зеия,
д'1>то чякаше, нъздышашс н плачете, на сн про-
стирать очытЬ къмъ чьршша, гато тоь нореше
бьрзо вълмата доклЬ ся не вндЪ в1л;е.

Замннаха ся вккс седсиь дена, и не ся пока-
зала иосланницитЬ. Едпнъ день гато Робеясыш.
ся балосваше на кляцны работы, Петко допде
при него 6i.p;sh. на пЬеше, скачяше и выкагяе
като нолудЪлъ: „Идать ! ндатъ! ” На угодното
това изв'];ст!е Робенсынъ зе пусулата сн/затнр-
на ся да ся качи на врьхь ржта, > ако и да ио.
- 188 -
%еше п безъ помощьта на вусулата да различи
ла едннъ раздалечъ ла.уя съ растворены платна
къмъ срЬдоморека, нъ при тва пакъ употрЪби
нусулата, *» тогава радостьта му, конто сайтеше
оьрху лнцето му, преобьрна ся на навье ваше,
па речи на Петка и сн клюмаше главата: „Гу-
зенъ сьмь, ако“с* тш чловЪцнт!;, конто жела-
емъ.” Петко на тй думы прежьлтЪ.

Пэвторъ лрегледваш'ята на Робенсына дока-
раха немнрность, и нан сетнй като сп увЪрн, че
члов1цит'Ь пъ ладшта не 6faca пр)ятелетЪ му, раз-
каза омысльта си в+.ке на нетерпеливого Петка:
..lipin 1 ель мой/ рече, „нее ннто баща тн,ннто
Испанецъ-тъ. То е ИнгелизскаладйгсъНнгели-
эы корабннцы.” Петко начна да тривЪри отъ гла-
ва до кракъ.„ Вьрви подыръ мене,” казна Ро-
бенсынъ , гато отиваше къмъ едно ржтче, от-
дКкато можаха да прегледатъ с-Ьверното крап-
Mopie. Едвамъ б^ха стигналн, и като погле-
диаха къмъ морето у н1мяха, н да кажа тхй
отъ гол’Ьмын сн страхъ сдьрвнха ся. Вид1ха
едннъ голЪмъ корабъ, който беше Фьрлнлъ
ковка далекъ пов^Ьче отъ дв-Ь левги.

Унлашваше, страхъ н радость едно по друго
обыгжрнаха Робенсыновото сьрдце , радость,за
гледката на корабъ, конто оть истина можепк*
да го заннсе на отечеството му; а уплашвангс и
— 189 —
страхъ, защото не можете да размысли ног
беше лрнчнпата , конто довлече Иш елнзскый
корабъ по т!> кранмордя.” Това,„ казваше сн на
ума,” не е станало като тжн отъ бура; време-
то беше ясно много недЬлн наредъ, пито мо-
жете да iipieuu таково унжтваше нжть-тъ на
кораба. За к во ли божсмъ канвтанъ-тъ е до-
шьлъ къмъ страны на свкга. д!,го Пнгелн-
зит1. нЬматъ ннто иреселешя, пито тьргоЕПЯ?*
Така iipie омысль да сж морскн обернпци, 
определи да npieMii потрЬбны i h мкркы.

Робенсынъ и Петко стояча иа едко высочко
мЬсго съ шу мак ь н тжсталакь, огь дЬто мо-
жаха бель да ел видя г ь да сьгледвагь ка кво-
те сл случваше. ВндЕха ладшта съ единадесять
пжтпика, конго стнгнача на одно равно и пЪ-
секливо мЬгто на Kpainiopiero, на б!> далекъ
май повкче оть една миля отъ т1>хъ. Чюжден-
цнг!» нзлЪзоха на сухо: осень огь т!хь бкха
обруженн, а осгнналнг1; трима б!.ха врьзанн
за рдщЪ и крана, конго сл развьрааха тол часъ
като сгигнаха на кранмор!его. Огь линето и
оть .ма\кан1яга на одного огъ т!.хь повЪче
ся внждаше, че нсь-atiic умнлогтнве1нето на
обруженнт!;. ДругнтЬ двама, идн1.когажь въз-
днгаха ржцЪгЬ сн кьмь Небеса, гачелн нска-
ха помощь и ciiacenie.
Сь Tpiinbpauie и скърбь прегледа Робенсынъ
обругкеныгh да мзхкатъ сабытЬ си в»рху гла-
вата на оногова, който на колЬпца нмь ся
молеше. Сети!) съгледа, че другптЪ ся рас-
прьстнаха изь тумака, гато трнмата сюяха
съ наскьрбны и продадсны сьрдца на мксто-
то, дЬто другнт-k гы оставпха.

Тая гледка като донора на Робеясыновый
умъ сжщото неново състояпе по премсто гато
ея удави, вдухна му опредЬлен5е да гуди въ
прниеждте живота сн за отьрвашето на тЬ
злополучии члОвЬцн; тжн прати Петка въ нж-
щата имъ да донесе колкото можете пушки,
пнщовы, сабш, и потркбны за бой н’Ьща ка-
то тон самъ сн намыс.ш за по добр-b да оста-
нн на мЪстото си, и да преглсдва случватята.

Като сп заверши Петко пращашето, и сл
прнготвнха сичкнтЪ оружш, съгледаха съ ра-
дость, че корабнпцигЬ гато ся распрьстиаха•
спяха подъ сЬнката па дьрк!сгЬ оть сплиата
марпня по пла,ш1.; за това Петко като почяка
още одна четвьртнна часъ, завьрв!; съ дер-
зость кьмъ трнмата робя, конто лежаха на
сжщото мксто сгърбомь кьмъ него. Като при-
близи Робенсынъ навыка имъ отъ ведяажъ:
„Кои сто?”

Свочнха и мыслсха да бЪгатъ, нъ Робен-
- 191 -

cbjin вмъ каза да ей нсболтъ, зщото той дой-
де съ жедашо да нит» момогне. „ Така сн нра*
тепъ отъ небеса,” речо единый оть тЬхъ, и
го гледаше сь страхъ.” Всяка помощь идо
отъ небеса,” отговори Робенсынъ», нъ да
не запбвамы време, кажете мн какво пи е
злополунето и кань мога да вы утеша?”

” Азь сьмь кашпанъ па она корабь,,, речо
единый отъ тЬхъ;,, а като сочеше сь прьстъ
другаретй сн,„ тойзь,” прнтури,» с помощ-
инкъ-тъ мп, а тонзь господин?» е нжтннкь.
Корабиицит!» мн като етжппха па кракъ, обла-
дав!» кораба мп, п исньрвомъ мыслсха да мя
убшгъ ст» тЬ двама, защогоне ся сговорпхмы
на съсипиытЬ имъ сгройовс: пай поел!; пн
npicxa молбыгЬ, и ни иодарнха живо га, нь
тал дарба май не различна отъ елкртьта. Напу
стнузатъ ны на тон еркдоморекъ, д-Ькато ка-
то нЬмамы потрЬбньмЬ, щемъ оть нсгпиа да
нэмрем г» отгладТ». ”

” Вьрху два сговора,” речо Робенсынъ,..
щж гудя на прммсжд!е .кплота сн.за да вы о-
тьрвя отъ то злопо.1уч1е.” Великодушно чло-
вкче!” нзвыка кашпань-гь,» кажи ин, кой
сж Т'Ь сговори!”

ч Его «ион: До колкото стоите на голэь ср-Ь
доморекь , щеге послу швате на енчко сао^сдь
щен) его ми; и ако бы .да сполуча да въсир1’е*
ма господарството иа кораба ци, щете npie-
>111 мене и другарл ем, и да им занесете да*
ромъ вь Пнг.штерра, ” корабь-тьи сичко
щото сп нахожда вжтрк остава на ваша свк-
сть.” нов гори капп гань-гь.

„ Тжн додрЬ.” отговори Робенсынъ.» Зи-
мете всякой огъ васч» пушка н саб я, конто
исщете у по гр Ьбн преди запояЬдьта мя. Враго-
вег!» вн сега снять, и сж распрьстнатн; вьр*
веге, нЬка испытаны бизь кръвь да гы ноко-
рнмъ ”

'Гака Петко като зе въжята дЪто бЬха врь-
занн трина га огь т!;чъ, начнаха да отнвать
къмъ шумака. и като нриблпзиха па пьрвыи
корабникь, кой го ле.кеше н хьркаше огпустна-
то, улояиха ржцкг1»н крика га му, и запуши*
ха усгата .му преди да с я сьбудн. Вризаха рж-
utrb му ил» огладь, и го опредi-.лнха да сн
остани на мксгото мьлче.пш ь и непокла 1 енъ
съ сиьргпо яаиазаше. Обьрнаха му лицето
къмь море ю за да нс видя какво ще ся правя
срЬщо дрз гарст Ь му.

Вторып ное града сжщого щаст1г; врьзаха
ну ржцЬ н крана, н му казаха истого устра
иавашс.. Волне промыслеше ся показа па та
лучка Повс.штелница на незлобнпостьта, '
Отиьстителпнца па лошавнпата. Шесгына отъ
тЪхь сп врыаха в1.кв, пь сеги киши г b двама
като ст събудмха ст.шаха к грабпака оруимята
си. „ Злочесгнн!” швина Робенеыиь,„ вшкте
на какво сьстояше ел иамирать другарстЬ пн,
оставите долу opy.i;iniа сп тонзь часъ; пан
ыалкого нобутваш’е огь ваша страна ще вн
донара смкртьга!”

Така каю сн Фьрлнха орунллга, молсха сл
наколкны да гы прости каин ran ь-гь. Каюся
вкртха и т1.ш. рлцЬтЬ, заведоха снчъытЬ въ
одна пещера наскоро открыта за да гы запрягь,
н ниь рекоха, че определении вардлчь ще
}6ie първый, който ще «сныти да изл1;зе нзъ
дулката на пещерата. Слицо тли я а мысли ха за
потркбно да лмъ опдшягь понижет!. СлЬдъ
това Робенсынъ н Петко с г» новытк см npin-
теле, упжтнга ся кьпг, ла.цяга, нстеглнха »л.
па npaiiMopiero, и пробпха дьнотон за да стали
неупогр'Ьинтелна за време, че сл размыслила,
да не бы дЬго сл осtanaauна кораба да нгпра.
тять втора ладм за забаву вашего на пьрвага.
Тли отреднха да ix. напранлгь неу погр1,бител-
на па nparoBeib, ако пскаха да «л зенатъ.

Омысльга нмь стана на работа. Около три
часа корабъ-г к съ едннъ топовень гьрмежъ
иэзыка да сл заш.рнать ошя дЬто бкха нзлЬз-
покорявшие ла корабнмцнт!. Нощь та вЪке при-
блиэяваию, и черный .мракъ но малко ся стьм-
нявашс. Робеисынь и другаретЬ му ся уп&тнха
скрыто мъ къмъ лад1'ята, н когато б!>ха далекъ
едвамъ даадесягь крачки, показах» сп отвед-
нажъ сь голЪмь грьме,нг., и сь за и л. паты
пушкы устрашаваха двамата вардачи па ла.ияга
отведнатна смерть, ако бы да ношукнатъ да
сп опрятъ. Тжи защото поисках» да ся преда-
дать, Робеисынь и другаретк му гы уловиха,
я гы вьрзаха. Сети к ся затекоха да пстеглять
ладшта далекъ огь бркга, н като зеха наедно
съ т'Ь.хч» си двамата тЬ.хнн роба , скрыха ся задъ
расталацытк, чзкаха да ся завьрпать оста-
налитЬ, конто си бк.ха изгубили ижтя и
ся скитах», завьрнаха ся назадь едпнъ слкдъ
другъ, сячкнгк уморени огь капустного имъ
CKurauie. Кь.мъ петь ткхъ т1я едннь оть про-
стея ытк ся игпратн да гы ныта, ано преда-
вать оруиия га, и гы уплате, че уцравитель-тъ
на сркдоморека е народиль едннь дЪль вопгка
далекъ иовкче оть грпдегять крачки, на конто
ог ьнь-тъ, ако и да е тьмнина, завчась ще гы
y6ie, ако дерзнать да ся опрягъ; а ириту рп
още, че и сичкигЬ останалн имь другаре ся
уловиха робн. На истото време Робенсынъ и
дружнната му като отпьнаха пучиныгк сн, по-
— 197 —
твьрдяваха думытк на кораблика. и Може ли
да ся нэдЪсмь за прошва!” рече едннъ оть
т!>хъ. „ Тона” отговоря кьмъ него какигань-
т'Ь, „ познавать ли гласа .мн, оставн долу
оруж!ята сн эавчасъ, и снчкн щете ся прости-
те осв!.нь Аткинсынь.” 'Гон каквото ся видн
6Ь начялннкъ на злодЬяшсго.

Тон часъ сичкит!» предадоха ору лиата сп.
Аткиисынъ ся молешо да го прости капитан ь-
тъ,и представлявшие, че не беше тон крив ь
повФ.че отъ другы 11.. Капитан ь-ть му отговори
эащо не ноже да направи друго ннщо освГ.пе»
дасганп носр кдшшъ за него на Пачллннка на
срЬдоморекэ, и щи тркба да чяка опрсдЬлеше-
то ка носр-1.дннчестпою. Тогава Петко н три-
мата корабнпци сн залов Идаха да нмъ врьжатъ
рлигкгк; а другит'Ь трина крьвшпш гася за-
вьрнаха н тЬ огь скнташего между шумака,
пзвЬстнха ся за случкыг!», и като напустиаха
всяка мысль за omipaiiie, ионориха ся да ся
врыкатъ п т!> насдно съ другыгк

На он ьзе чась Робснсынь ся прсдявн на
робыг);, и показа нмъ япно,че щ&тъ сл про-
синь за гр'кшката сн до край, in, сь такавь
«гоаоръ да номогнать на законный тГ.хенъ
начл.ншкъ за да сганн сгупашшь на кораба
нмъ; снчкнт!; сь едпнь глась отговорнха, че

«5
— 198 —
щхтъ испълнатъ сговора до кран съ благодар-
ность и верность. При това, като преправи
тогава завчасъ дьрпод1:лецъ-ть пробита га ла-
д!Я, тласнаха п дв'ЬтЬ въ морето. Капиганъ-тъ
управлявшие едната, и малкын капитанъ
другата, а таноата като сп раздали равно на
двад’Ьла, обружя ся съ потребны rh.

Кьмъ кръвницыгЪ нападпупшпето зэмпна
твьрд+> добр1>; слЪдъ малко време, капитан ь-тъ
като ся завьрна, изяви на Робенсына, че стана
господарь на кораба сн безъ дася пролЪс кръвь,
защото кръвннцпт!; като го псвидЬха оть
тьмнатанощь, неся опрЪха мннакъ за да вьс-
пр1ематъ вьрху кораба дружнпата му; по вы-
роглавитЪ между тЬхь искаше имъ ся да ся
опрятъ, нъ вид-Ьха сстнЬ, че опнрашсто имъ
щеше да бжде наиусто, н що завчасъ щлха
да ся надв1ятъ и упрьжатъ съ вернгы. Сл'Ьдъ
сврынака на говоримого му наказа па нзбавнп-
ка си чювствата на благодарность™ сп. „ Ты, ”
рече му съ сызавы очы,„ ты, о юначе! отьр-
ва кораба мн; не е в1.ке мой, а твой о отъ
истина; тебк ся пада да опред'Ь.иппь н мене и
него спереди както обычашь. ” Тогава пороча
на корабпнцы 1Т. да сложатъ на пара.пята iii.-
щичко на занлипшнпе, кое го донесоха отъ ко-
раба, и снчвитЬ тогазь наскдаха съ голкма
прнгода.

Робенсынъ приказа тогава чюднытЬ си случ-
ки, конто смаюпаха по н4когажъ капитана,
конто го копыта какво да право за него.

” ОсвЬнь вчерапшытк ни сговоры;” отгово-
ри Робенсынъ,,, моля ти ся пьрвомъ да почи-
вать доклЪ ся запърнатъ ИсианцитЪ п па мой
Петка баща му; второ да пр1е.мншь на кораба
сн нЬ само мене и моитЪ хора, нь сжгцо тжн
н снчкытЬ Испанцы, конто щёмъ заведемьна
отечесгното пмъ, защо отшвамъ нарочито за
Гадыръ.” Едвамъ престана отъ думата ев, га-
1о Петко като пжшкаше, донеси радостливо
пзвкст1е, че баща му сн идеше съ-ВспанцытЪ
и що на Toil часъ излазите на сушата. Снчка-
та дружина ся прнготвн да отидн да гы по-
cpiiiipe. Петко снзагече бър,кЬ къмъ кран.мо-
piero, н нрнгрАщате баща си често,; предо да
стнгнатъ другитЬ.

Робенсынъ нанравн вкке нарсдагна малкото
сп nt-ща, конто щеше да земв вредно съ не-
го си, м конто безъ забава щяхд да ся качать
ма кораба. Tfe бЬха:

А. Божлнотооблекло, коего C'lJ-.негазата ей
рхка нанравн, шаграта и образниод.

Б. Кошето, .ш;а п стрклытЬ, и ка.менпата
— 200 —
брадва, хоито слщо тяй бкха нзлкзли отъ рж-
цктЪ му.

В. Пнлето, Ме.штското «учепце в двк лани.

Г. Различим ссацове и съчена, конто наира*
вн иа времето га го бейте самъ сн.

. Д. Златныи пксакъ и безцйнытЬ каматйе и
май eenii златпата буца, която 6h иегова сн.

Симко това ся патварн h i кораба,н онредк-
лнха,гато путь прости времего, да ся ноге-
глятъ па пжть сутреиьта.

Надвечерь Робенсынъ нмъ ся пополи да му
дадатъ воля да остани самьсн тоно е^нпь чаек
Като ся от.нахнаха снчклт-fe, въекачн сл на
врьхъ ржта; тамъ сп докара на ума реда на
заминали rh му случки, и времето дктобкето-
лль па еркдоморека, нсправн он правъ, и като
у правя ума см в сьрдцето сп къмь Бога, < ь
пай гол1>ма и.сьрдцата радость благодаря иа
ОН Я, па когото раиотптк сх чюдин, и на
когото Чхдростьта, Добрпиата* н Всемо;кио-
стьта псп ьлтлолатъ ц 1:л ь св Ьт ь.

Пес край да искаже nl,i;on:dfr НобожмытЬ
му благодарен». Нь едко с«рдцеч, както него-
лото, щр найди въ слццьггЬ еи^ловетва пзре*
квантето па они благодарен!^, конто ду.мн не
могатъ да гм представать.

На сутреиьта Робенсынъ каю янаше нодмрЬ
- 20i —

сп Чствьртопа, Петка u Испанцы rt, въскачи
си на кораба, п с.г!>дь малко истег.шха ковка-
та. ВЬгръ-ть вЪеше толкозь добрй, щото ср Ь-
доморокь-тъ сл внждашо, че ел оттеглювашс
оть т1>хь сь голЪма бързнна. На колкото вре-
ме ся онждашс тоfi, Робенсынъ сгоеше вьрху
покрыв» съ наскърбно мьлчаше, и глсдкптЪ
му бкха презрсвн на окна мЪсто, което, за-
щото беше ншв-Ьлъ толкозь време тамъ, и
прстьрпЬ, и падин на пего толкозь н такпва
злополучия, стана му елицо тли твьрдЬ обичлп-
во, каквото петого му отечество. Наи сетпЪ
ерйдоморекь-ть и В’.рхъ-тъ на пан высокий
ржть но ся вп.кдаше вЬк.*, и тогава с.гЬзесь
Четвьртоза и Метка вь ьамарата, за да расту-
ЛН1 посьрау Bailie го намыелнтЬ сн сь ела щетьта
па npin тел скин разговоръ.

Плувашего 6Ь тзьрдЬ насело, н за дваде-
сять н четыря дена Фьрлиха же.гЬзо вь при-
стани'цето на Гадырь, дкто нзвадика енчкы-
тЬ Испанцы тЬхнн п^тняци. Робенсынъ oriii-
де в г. града да ш-пыгаза тьрговеца, па пего-
го 6L златный iri.caiib д1.то co очерка огъ по-
тьналыя корабь. За чссгьта му го намЬрп,п
сл научи, че нечестный той тьрговоць като
npicMeinc 'io злато, щеше да ся улеспи отъ
— 202 —

много A’A’jHOTiib на конго пснадна отъ потъя-
nnnioTO на кораба.

Като излЬзока слЬдъ това отъ Гадыръ, упж-
тпха ся къмъ Ингля герра. Нъ на това плува-
iiie стана твьрдЪ наскърбна случка; старецъ
Четвьртовъ ся разболН толкозь тошно, щото
болестьга като у пост» сичкыт'Ь лесннны на
цЬра, докара остро смьртьта. Какавъ голЪ.мъ и
пеугешенъ беше Петконый сяърбь, лесно .може
чнгень-тт» даго размысли, огь дЪто по отодевЬ
о: казахиы. При тва стнгнаха на Портсмута.
Робенсынъ ся над’Ьешо, че ще сполучн тамь
чловЬка, кс.муто трЬбоаше да предадс безцЪ*
иыт'Ь каман:е. HauLpn го отъ истина, нъ на
твьрдЬ злочестно състонше. Така iipie пакъ бла-
годариостьта, на която нродъ.нкешето са.мъ сн
благодт.телнын члов-Ькъ чювствува, смр!чь за да
era’iij д’Ьйспнс на Бойне Промыслите, да пре*
Ниши сьлзытЬ на злочестннтЬ, и да растушн
случнытЬ нмъ.

А защото Робеисынь намтрн тогава тамг,
единъ .молакь корабъ дЬ.го отншаше наЯлиму-
ча, я защого иещя да отиди по сухо, здравяса
капитана сн, и яобръза да влЬзе на едно съ
Песка въ Плпмутскын корабъ, конто снпотег-
.;н на сащата вечерь.

Туи плав.чше скоро ся псгьнмн. Сега в!>ке
— 203 -
пачнаха да глодать Едистонскый свктилпнкъ,
нато набухла твьрд-к страшна бура нзъ пена-
д1>нно, н завлЪче кораба къмъ западъ. Спчко пол-
ного оиытъ-тъ и я кость га можаха да, завер-
шать, гуди ха ся въ дкйснпс за снасешето лмъ,
нь папу сто; защото голкмата сила на itLipn
хак и а кораба вьрху одна пЬсеклпва могила с г»
толкозь бързнна, щого потьиа, н тапФата кораб-
пгщнтк едвамъ намкроха време да навлЬзагъ
въ ладшта за да ся отьрвятъ. ТЬ за luacrie iu-
л-Ьзоха на KpainiopicTo па едно м'ксто далекъоть
Плимута. Робенсынь и корабпнцигЬ, завчась
управнха ла,цята нмъ кьмъ тамъ; тон като
всякой единъ сиромахъ па.тникъ сега дианжпг
ся у ;авува, потънва въ море, и не отьрва ии-
1цо оть нкщатасп, освкш. вкрното сн tty чепце,
което плуваше слЬдъ ла.уята нПнлето исигакк
сп, конто Фры;на вьрху рано го .му иа часа гато
говпдЬ, че скочи въ лад|*ята. Остана пь Пли-
мута лея нощь. Иа сутрсньта ся научи, че .между
отьрваныгй нЬлца огъ потъявашсто бк шаг-
рата му, и ком.яното му облекло. ТЬ непо-
трЪбнн до край на дкто гы беше nanl.pi\w.
дадоха му сп назад ь оть н1и;оп рыбарь с г»
една малка мьзда за намкрвашето нмъ.

Cera 6t. толкозь нмотепъ, колкого гато пьр-
вомъ мзл1»зоха огъ Плимута. Нь загубата ид

U-'
— ш —

снчко му докара малко дод4,г,ан!с; защото опре-
дели да живке останалын си живот г» толкозь
у.м-1;ренно, н сь нстото тьрпеше ко работа г$,
гаче ли бете още житель на пустын еркдомо-
рент..

Тана като сн качи па едва кола, уп&тн сп
1уьмъ града на рожден! го сн, на Ексетера. Тон
б-h си и'Ькс научил ь на Портсмута за смьртьта
на Naima си—на иная достойна за обычъ и до-
бра манка! и съ год-Ьмъ скърбъ плачеше за
смьртыа ii.

Като вл Изе въ гостплннцата, д-кто ся запрк*
ха колота, предпочети да пратн члов!>кь на
баща си, п да гопредгогвн по малко за нена-
д'Ьйиого заврьщаше на сына му. Задълженый за
това порл.чва«пе ся определи да каже на старена
испьрзомъ, че желае niuoii си да му поговори,
защого му доносе радостлнвы пзвкстгя заряди
сына му; елкдъ тиа да нрнгурн, че сынъ я\
нденте въ Ексегсра, я паи сеги!» да язявн, че
тоизь д1,го поен т1. радостлнвы нзнЬсНя беше
сж|цык неговъ сынъ; поелI; оть то подреждаше
Робенсынъ,конто нс 6h забравилъ ъищыrk на
града, уплати ся вь бащнаата сн к.ъща, и ьато
сгигка там ьсъ голЬма иенсказаиа радость, Фър-
ли ся въ нрегрждкыгЬ на баща сн, конто само
трнп1решс. „О! тате! любезный \iqii еышюГ
бЬха семнтЪ думн, д-Ьто можаха да изговорятъ.
Растрнперани и умълчанн останаха много вре-
ме прегжрнатв; най сетнЬ временно поронва-
те на сьлзи растьрва гжрдытЪ на два.мата.
Петко гледаше иастрьхиало и смаяно множе-
ството на разлнчннт!; члов'Ьцн около него. Пьр-
вый день не съгледа ннщнзко, защото почюд-
вашего, н уплащвашето за всяко едно нЪщо,
което той можете да видн, оттеглюваха на-
самъ на тамъ признрашето му.

При това многомълвната слава на Робеысы-
новото эаврыцаже, и на ЧЮДЕСШТЪ му,
понхтлха завчасъ въ Ексетера, щото тЪ 6ixa
по главный предмЬтъ на разговора, и беэчет-
то множество чловЪцн ндеха да го поздравлтъ,
и желаеха да го чюятъ да прнказва случкытЪ
сн. Бащнната му клща 6Ь пьлна съ госты,
конто здразнсваха едно по друго Робенсына н
го прннудваха да прнказва отъ зараньта до
вечерьта нсторшга сн, въ реда на която не
забравяхне ннкогажъ да дума на роднтслетЬ,
конто го слушаха, тун ноучен1е:г Ако обы-
чате чядата си, учетс гы отъ малкы
още да с я п о б о ж н и, р а з у м и н и ра-
бот л и в и ! ” н ако бы да с я случваха тамъ
л’кком момцн, грыжеше ся да нпъ дава това
настаняваше: Любезно мой чада, с л у •
26
шайте роди телет*, и учителет* с и
—изучивйте съ лрнлекъ колкото
можете—ТА ЧЕ ТЕ БОГА, и с а кар-
де т е да о т б * г и у в а т е м а й к а т а на
всяко зло м ь р з е л я.

На Робенсыновъ баща занаятъ-тъ 6Ь ло-
ср*дннкъ, н желаете да видн сына си да ио-
сл*дн исгын пжть; нъ Робенсынъ паученъ па
веселбата вьрху работливостьта, поиска воля-
та му да стани дьрводЬлецъ, и тли съ щеше-
то на баща си, конто ся не опр* на едно та-
ково негово желаше, научи съ Петка тон за-
наятъ, на косого толкозь зеха напреднипа,
щото преди да ся свьрше годината можаха да
работяъ тжй искусно и бързо канвото всякой
едннъ другъ дьрводЪлецъ въ Ексетера. Поел*
сл*дъ малко начнаха да работнтъ занаята сдру-
жено , и презъ сичкый сн животъ останаха вЬр-
нн и обычлнвн приятеле по между си. А за ело-
меняваше на первый нмъ нустынашкый редъ на
живота опредклвха единъ день на недЬлята да
жнв*ятъ съ истый начин ь, както живЬлха на
пустый срЪдомрекъ, вьрху колкото можете
едно таково н*що да ся завьрше. Сговоръ
по между ииъ, готовы за да простяватъ
грйшкытЬ на другытк, добродетель къмъ
иозиайшщытЬ нмъ, и ч л о в 1 ко .по б i е пов’Ьче
отъ сичко безъ друго б!.ха добршш толкозь
навыкнати тЬгь, щото не можеше нмъ мине
нрЪзъ умъ пакъ като мьрэн пЪкого за д%нств1с-
то нмъ щеше запьрше да е благополученъ. А
иовЪче ся раздпчаваха по н е л п ц е м i р н а та,
сьрдцатата и добродит олиата имъ
НОБОЖНСТЬ. Радостлнвн п обычлив» чювства
ся оиждаха да ся свЬткатъ на очытЪ имъ, кол-
кото пхтн прнговаряха на БОЖ1Я МИЛОСТЬ
заврьшвашята, колкото пжтн имъ дохождаше
на умъ отъ разлнчнытЬ прнмежд1я пенадЬмно-
то имъ промйняваше на тойзь жнвотъ, като
ся над-Ьяха на бедный жнвотъ безкрайната
весслба. Благословшт!» на ВСЕВЫШПАГО
явно вкнчаха сичкыт’Ъ н.мъ заФащашя. Стигна-
ха на высока старость, здравн и мирин, и сич-
кытЪ имъ прад-Ьдн щжтъ тачатъ по.мяньта на
двама члов'Ьци, конто съ примера сн показаха
на свЪта съ кой начинъ може.мъ пре.минемъ
по полезно временното наше бьте на той
жнвотъ, и да нспълняваиы нстннныт-Ъ с и
длъжносты, н оставиха на чловЬщнната тЬ
поучителны науки: ч е в ъ к а к в ы т о м х ч н н-
н ы и да ис п а д не м ъ, т р Ъ б в а да гы
лритьрпявамы съ тьрпен!е п съ ши-
роко скрдце, и съ той начинъ да от-
тьынувамы отъ врага ср!дствата,
— 202 —

и а да и ы н е н о в р е д и, н щ о б л а г п о л у ч-
н и я с т ни о с л о в i я колкото премину-
в а т ъ ж и в о тъ д b й ст вн т е л енъ и ра б о т-

л и в ъ.

Крав.