~ЕПЛЧЕРЕТЪ,

ЕС'ПШСКО—ПРК11РЛВЕН1

ПРИКГМШЦА.

ЕЗгМДИ ПА БЪЛГЛРСКП

W. ЛНДРЕОБЪ.

Ч'ЛТь ПЬРВЛ.

ЩРПГГАДЪ.

ЕЪ ЕШ11 CELS.TJ ИПЦА ГА

Н\ it ВЬСППЖЛ.

18’ 9
Е Н И Ч Е Р Е Т Ь,

истинскопрсправепа прнказница.

СТРАНА НЬРВА

I,—ЛАД1Я ЦАРСКОГО ГЕОРГ1Я.

Една чюдеспа глед-уа и за прнказъ чниеше Ца-
рйградт. на 1-й марта въ 1807 пч н., гледка не-
започнена отъ деля га то Моамедъ В, вьрху за-
владЪшето си като положи льповетЪ си ноты,
разгласи предъ хрнстгЪнскый св!.тъ, че ла Бп-
запцш си шпгЪстпаше Стамболъ, а ла кръста
нолмЬсецъ-тъ, и на Константановый родъ Осман-
скый родъ. Както ветчата грьцкорнмска саио-
дьржава, хвалопрьтна тогава отъ угрдыт'Ь тжй
ц отомапската, като вея, докачвапа отт> бсзва-
чя.ието, разглсзата и отъ смнлявашето на бо-
лестьта си, виждаше прьвъ гьъть себе си упла^
шена В7» столнцата си отъ силеиъ врагъ, поте-,
глснъ ср'Ъщо й отъ славол1об!е, ако нЪ отъ вражда.
Ивселизска Флота (доианма), управлявана отъ
капитал?. Cnpi, 1оаниа Дюквортъ, насоли брода
да‘I ей а къ - К а л е, н, като приглеДа неиохва-
-G

*гио управляванытй топовена Кнлитъ-у л ъ-Бa- ge
хирь (морскын ключъ), Фьрлн ковка при Кия- Вь
жескын-островъ, ср-Ьщо столицах» на Султане. ма
т^-	ца

Непрнчнненъ страхъ ся распрьстна въ сарая, ре
когато ся показаха да ся развевать въ Мсрмерпо Т1
море ингелвзскнтЬ пр-Ьнорци. На женнтЪмувы- ка
коветЬ и плачоветЪ на скупцитФ» му неглн ща-
ха принанять султанъ Селима Г, да ся предаде нм
безъ кръвопролнт1е на враговетЪ си на съв'Ьсть- уП
та, ако Французский посланникъ не принудив»- ча
ше пашыт'Ь на Портата да пасьрдчатъ упнраше- Пр
то, като посгорещн отечестколюб1ето на народа ви

Тжй, генералъ Себаст1анъ съ чпновшщытЪ си н
толкозь раздразни Турцыт-Ь и си распоредиха язъ
маазытФ. н терсаната на турското управлеше д1. Пр
то ся нахождаха военннтЪ нЬща, 1цото отгор! по
въ трндни сл’Ьдъ прнстанван1ето на ннгелязска-
та Флота при Квяжескын-островъ прнлнчшгг!
Kpai'iiiopia на Цариградъ ся обрлжнха съхнллдо нз
н двЪста топа.

Отъ истина любопытна г ледка прсдставляваше ло
крамолата н бьрзяната, дЪто отведнажъ нано- въ
слЬдва мьрзелпвата тишина въконто спеше пре- Пр
дн в-Ькове добро - укрЪпенын Стамболъ, се ju-
ra толкозь нснад’Ьнно предзавладЬанъ, н упла-
шенъ Н'Ь по мал ко отъ Бнзанцш, гато гледашс зд
Pa* безкрайната войска дЬто поднятия полмЬседЛ
ня- вьрху корубытЬ на Свята Со«йя. Въ джамштЬ н-
не'иамн и по улицытЬ общи теллале, съсилатана
царский Хаттн-ШериФъ, призоваваха всякого вЬ-
1ап> ренъ Мусулмана на война за вЬра н отечество,
рно ся спускаха по много изедно съ пьстры и ся-’
«ы- каквы обржжвашя нсяпрьсткаха по кранморскы-
ця- твьрдины за закрылвате или завардвашето
аАе нмъ; гато грьцн, ярменцн и ебрен поддавнпци,
ть' управляванн отъ цьрковнытЬ сп пьрвенцы, вла-
:В!!> наха топовет'Ь, или принасяха кальта, каманетЬ,
**е" пржтытЬ и коловетЬ за заплетваше на твьрдн-
Д'1 нит-Ъ. На царский сарай вратнитЬ ся отвориха,
’ и прьстяицнтЪ на градннитЬ на Негово Велн-
>31 чество ся напълннха съ войскаре и граждане о-
Д'1’’ предЪленк да измрятъ вьрху маховет-Ь на нам
₽! послЬдннэто прибежище на царя си. Гражданцн
на- и военннт’Ь начялства си прннесоха пнсалнн-
цитЪ вср-Ьдъ беденнтЬ на калето, и отъ тамъ
рА° нздаваха заповЬдытЬ.

Постжпката на Ингелиза въ Царнградъ нмаше
ше помысль за развалата на Францу зското вл)ян1е
п0‘ въ Турско, н да прннудн султанъ Селима да ся
Ре' примЬтпн B71 Европското Съврьзова1Йе срЬщо
сс' Наполеона. Това съврьзован!е ся помнете, че
лз- Портата предн нЬколко време нещя да прнпо-
шс знае новый господарь на Франца, я що пълко-
— 8 —
liiiiiKb Брюнъ ся завьрна въ Париж* безъ дйупр
направи пЪщо, ала отъ 1804 работнтЪ ся прео-ор
бьрнаха главно, и поб-Ъдната загуба па Русснт'1;съ
въ Австерлицъ нспълли съ радость сьрдцето »а[Дм
Османлшт'Ь. Пълковникъ Себаст1анъ съ остро) «1а11
апето и твьрдостьта сп сполучи да развали свайки
рявашята на Съврьзовашето, и като подЪнству ва >ьр:
за него раздрьпваже пай полезно, склони султа-Ьт<
на да разгласи воина срЪщо Poccih.	щ (

Россия по онва време бете поставила у Вла- p»cj
xin и Молдавия Господаре, конго нспьрволъ бЬрят
отФьрлилъ султанъ-тъ, а Инглнтерра ся улови —
за ору плата за да укрЬпи нскашето на Россия, (ъз!
Смаяна отъ отврыцаЫето си къмъ Наполеона, 1ъо
толкозь пригледа ползата си, щото нскаше сь —
тогавашныи си спонощннкъ продлъжеше на ме-гЪк'
жди; едио н-Ьщо за което на сетнЬ много ся o-;khi
каява. Оставашс на Молдо-Влашкит!» княжества’елг
на Руссытй, яспхдвашс на Французский послан- р (
никъ, нредавате на твьрдшшт'Ъ при Ченакъ-Ка-я г
ле и па отояанската’Флота на Велика Вреташ'а: осл
ето какво беше поржчанъ да поиска п да под- ытг
кр'1иш Иигелнзскын капиталь.	‘ала

Като ся утъкмяваше тойзь подлог!» ннгелиз- одд
ската Флота миру ваше па прнстаиигцето си, сь- :ет<
ставена отъ осень днкрота, двЬ Фрегати, двЬ 1ет<
корвётн и два бомбопосца, Капптанъ ДюквортЧ мо*
ДЛуправляваше непосредственно Царского Ге*
ео-о р г i я, подкапитанъ Левп'1 Канопа, днкротъ
осей десять топа, а адмиралъ беше Сидней
наЩмитъ. КорабитЬ» б'Ьха готовя за война. Смъл-
ру-аанъ н мепоклатенъ вьрху покрыва на кораба си
‘а-^к>квортъ съгледпаше съ нусула вънкашныт^
в<1$ьрзы успЪхы на упазнтелинтЪ прнготвува!ня,
ra-’ато тжрбнлото па подкапнтана му извести,
ie едко корыто прнближавашс до кораба; апет-
la-десять годншенъ чловЪкъ като изл±зс отъ ла-
бЬрята кати ся вьрху Ц ар с к о г о Георгия.
|Вн — Е’господипъ кавалере, попыта капитанъ-тъ
цялъзкачепый, Портата определи ли пай сети!» да
»а, rbCnpieMH праведпытЬ нм искан! л?

(— Господин?» капитане , отговори оный чло-
'ic-tiKb, конто носеше отъ отдЪлешето на Мелит*
о-:кит']» кавалере малакъ крьстъ укачепъ за пе-
ва-елката на врькнята му дреха, силата само аю-
н- <е да’ склони выроглав!ето на Дивана. Н-Ъ само
la-я не испжжда отъ Цариградъ Наполеоновым
пл. ослаинмкъ, ала повЪче той управлява твьрдн'
'А' ,ыт'^ па Тзрцнт’Ь. Испанский посланник?» маркезъ
! .алиенара ся сговори съ него. ТЪ обрлжпха
оддавницыт* и корабницытЬ см, и отъ тукъмо-
|ъ-:етс да гы различите по беденыт-Ъ на кранмо-
ki icto. Ала ако ваше высочество заповЬда на
[•о. -лота? а да отойди на папредъ, н-Ьмамъ омыслц
не въ едннъ часъ щжтъ ся распрьстнатъ тПом
безреднн и слабя навалнци.	дшн

— Вйрвашь ли го? отговори капитанъ-тъ <нокг
3acsri.no лице, което показваше нев-Ърство. гваз
— По снлнын д-Ълъ на отоманската войска, ргя^ г

чс пакт, кавалерь-тъ, отшде да стон па лагер«зла
въ .Едренс, подъ заповЪдыт'Ъ па великого везь S-
ря, сл'Ьд’ъ когото отшдоха и пашитЪ като синяка
ставиха тукъ представителе. Ето време, гай®0'
ся надйятъ, че съ съединетето на Рухчюкскь®
паша щжтъ строшатъ около Дунавъ д-Ъто ер^|,е-

ската войска подъ Михелсыпово предводнтелстЕ*"^

ваше высочество да распрьстин непричине^^Р-^
страхъ вжтрЪ въ столицата имъ. Смыслете, кЙЙ п'
интане, съ колко лсснниа паснлнхте добр'Ь np“?pai
•по ты и бродъ на Чепакъ-Кале, толкозь стрИ^л
шепъ до сега. Не оставн ли си поста калита®*1’
пата уплашенъ, и съ снчкытЪ пасьрдчовашя г =•
ФрапцузнтЪ, нима не Фьрлиха Енпчерет’Ъ вънЙ9и*
рето дьржалата и истрнвалата на топовет-Ь г
то ся заклеха да убиватъ оногова, който щек .Дк
нспыта да гы завьрне отъ побЪгватето? сълч

— Снолучвшпето: ето какво ми помоги» на вгаР’
пая дерзость, отговори Дюквортъ; ала ако ijAP»
б^глнва войска на ЕиичеретЪ ся неупираше
ся не уплашваше, ицеше ни докара съсипванЖ»с
ков-Ьрван. Негли опытъ-тъ е научилъ Турцыт®’^
— и —

тДТомощннкъ-тъ па пълковникъ Себастиана, гопго-
днпъ Деласкурсш остана на Ченакъ-Кале. Негли
(искать да обрлжатъ твьрднныт-Ь, па да пъздвя-
гнатъбедене н отъ дв'ЪтЪ страны на ировлака, и
рея внди да повредатъ прилично корабытЬ ни па
ерзлазв.'инето.

•зья- T*»i имате момысль, както ся вшкда, да не
нилкате вЬке отговора на Портата вьрху послТ.-
адшото ни нзв-Ьстлваше, амида нагоритеработать
кьРЛ бьрзо и снлно пападваще ср Ьщо Ц ар игр ад ъ
рАелат» му.

тг~ Отъ истина , отговори капнтанъ-тъ като
енг^гледваше часовннка си; ала сьмь длъженъ да
кЯ поведа отъ нав-Ьсттята дйто днесь още отъ
Яр|араньта чякамъ.

гр ИСл'Ьдъ това ся обьрна къмъ чнновницытЪ си,
arfQHTO стояха по падалечко, и нмъ рсче:

Я]#- Господа, ощс ли ся не е показало заврь-

> »Цвн*ето па лад^ята дЪто нстратихъ?

ih S’’- Hb още, капитане, отговорнха.

su [Дюквортъ зе пакъ пусулата см и «ж завьртя
[ълчелнво вьрху двата брЬга на Европа к Asia.

а крнградъ стоеше нсправенъ напред Ъ му като
т{д₽а гора отъ бЬлы минарета, съ ллскавыт!» си
н^фубы на царскнтЪ му джашн, тукъ тамЬ рас-
)н!Ерьстнати н прнлнчнн на вЪнцы вьрху твьрдЪ
лШ’Ъяото чело на безкрайннын градъ, Дезче-
тностьта на цвЪтлнвйт'Ъ му К/Ъща , разреди
нн съ горы отъ платане и кипарисы, завывав т<
седемьтЪхъ ржта па нявгашна Бнзанц1я, Kai 
ед но пьстро губсрче. Отъ лЪво, съ топовет'Ь i ш
Сарая предупазваннтЪ кораби, пълнн съ търг в{
ско inianie, натжпкуваха ся въ дънъ „а Poroi И
пазуха. Отъ дйсно, простнраше ся Бост-оръ,! м
когото уст{ето пресЪчаше поредъ отъ Typctf м<
корабы, конто съеднн,чваха беденытк на Тон\ т:
вата съ оныя па Скюдарь и дьржавата на Аз и
съ дьржавата на Европа: и тая воемна глед: -
прнтуряше новы хубосты на снова врачовно »г
зобразеше.	ч<

— Чюдесна плЪчка ! рече капитанъ-тъ н п Т
дп подъмышпсца ну су лата св, ами несгодпото! п|
че дондохмы тукъ да направнмъ само просто в в.
ешю хвалопрьтство: друго яче, това цвЪте пр
лнчаше добрЪ на ветхата корона отъ Съеднн и
мы Щаты. Ала, господинъ кавалере, ты си c.i с<
гувалъ въ Мелнтскыт'Ь корабы пред» съеднн т|
iiieTo на тонзь островъ съ ннгелнзскытЪ зав.^ ।
Д’Ьн1я, тжн разум-Ьвашь ли, че силата па тсчеп^б.
то н непотркбното духагне на вЪтра правят
предпр5ят!ето мн твьрдЪ зло. Ако не отшда б. —
зе до устаете на БосФоръ, ако не положа ср1ш
дулека на ва'падвашето си между Скюдарь, мея>1
Сардй-Бурну п между терсханата при Tonxatu
'’,n'

l(;r та, ис е край да смолу ча.

ка., Ваше высочество, отговори Мслнтскын ка-
Ь I валерь съ исчюдваше, иавыква вы предо много
,р1 време па чюдотворешя; за топа и пр1ателет-Ь на
!го1 Ииглитерра ся иадЪятъ, че щете падшете ио-
ъ,| хвално, irfc само на враговетЪ ян, амн и на сл-
ое) мото естество, което колкого панрапува рабо-
ии жата по мжчена, толкозь сполучватето вн ще ся
Ai покаже явно по св'Ътло.

!ед< >'-—Нека ся обьрне В'Ьтръ-тъ, отговори капита-
ю нъ-тъ, н азъ наздраво сяпотеглювамъ: ала пое li-

че отъ енчко тр’Ъба да пр!еча изв-Ъс/пя ,отъ г.

в .Тамвреда Блуменхайма. когото, както знаешь, не-
го пратнхъ предо трнднн за да немыта какво ста-
|о в< кд на Ченакъ-Кале.

nf На нс’Гый оня часъ на капитана думата ся
но прекжепа отъ пр'Ъпорцоносеца ап, конто му
си сочи съ прьстъ едко корыто съ платна упж-
ini твано отч> Kpauaiopiara на Аз1я къмъ «гиотача
в.; Нашата лад!я е.1 извыка Дюквортъ съ явга
bni благодарность.

паз И като прострЪ пусулата си къмъ корытото
б.) —Носи ни Блуменхайма, прнтури; паи послЬ щж ся
cpi на via толкозь нетьрн'Ьлнво пад'Ъянныт’1; нзв];ст5я.
»;к| Поел!» ся обьрна къмъ кавалера*

а11И—Нанн ми ся, г. Бл)мскханмъ, че е вашъ
приятель?
—n—

—Тли господина» капитане.

—Младъ отъ истина разбранъ. Като неможахъ
да нспратя безопастно на Ченакъ-Кале мой
чиновникъ, и още желаяхъ да ся иауча каквг
става тамъ срЪщо иы, намЪрохь го готовь да
въспршми това послание. Австрия днесь нЬма
воина нито съ Франца, пито съ Портата, а го
сподннъ Блуменханмъ, като австрнгцъ и помохц
нпкъ на Австршскым посланника», въ Царнградъ
лесно и иегузено можа да отшдн до Пролива по
сухо. На врыцанш тр'Ьба да е оставилъ Ko»iei 1
си нараспознатото ср1яцо пысело Малтеяе; а пай
де лад1ята мп да го чяка при дьното на едва
мал ко отдалечена скала отъ турскытЪ кл\ш,я.

—ОтгорЬ за колко часа, капитане, отговори на-
валсрь-тъ и си тр1еше веждытЪ, мыслете, «к
лад!ята стнгнува на прнстаншцето ин?

—Нан много за едва четвьртнна на часа. Ами
как в о показва това пытан!е смЬсено съ нстьр-
irbiiie?

—Съгледваиъ едно турско корьпо да ся кр!е изь
отзадъ на кранннната при 51 а л 'е е п е*Б у р и у.
и сега ся в и ж да, че иска да иресЪче пжтя на
лад1ята вн.

— Отъ исчмпа, речс кашпаиъ-тъ; о смЪшлнви-
rh! досгасл нестрашликн когато мысллтъ да за-
качать яодта лад!я при топоветЪ на Флотата
— 15 —

Mih Ала кайкъ-тъ е още много далекъ; ладхятг»
кь прнблпжава съ платка и лопаты; не може да
0,1 '«к стнгпе. Внждъ. . . едвамъ е далекъ отъ наст,
'П( Десять мпнути.

I А'1 Ji-Ала кайкъ-тъ ще t-ж замкни, отговори кавалерь-
”• тъ и клюмна къмъ покрыва на дикрота; да.ся благо-
Iго дари за дължнната на платпото му, пори море-
। и5 то като Фьркатъ рыбарь.

р ь W Сичката таЙ4>а.на кораба ся събра вьрху покры*
'П( 'йа п гледаше съ немигналы очы и мълчелнво
р ‘ -ДветЪ корыта. Турскый кайкь докачн нпгелиз-
ската лад!я. Капитанъ-тъ заповЪда да гръмнатъ
kl,f едннъ Топъ и да затъпп нестрашлпвын прагъ,
йла предн да ся по действу в а тая заповЪдь, кайкъ-
‘3- гд-т, въс’Ъдна лад^ята и заврЪ острый си носъ въ
I *к платпото и, като го раздра. Ингелнзскый ир'Ьпо-
I рецъ падиа въ морето отъ смушкажето, а кора-
А1И ^яяцнт^ на Царского Георгия нзвыкаха съ
|ьР’ поб-Ъси-клъ гласъ.

I I— Тли, палете! крЪснаха къмъ топ’ипт'Ъ.

131 Ала двет$ корыта толкозь ся прнлкпиха, що-
I1 • ко не беше край да ся повреди кайкъ-тъ безъ да
1,1а не нспадпе въ опасность изсдпо п лад1ята.

Едно смигнувшие на начялнмка имъ, и петпа-
I511’ десять корабника скочиха вЪ капнтанската шан-
Ра' ка, която слЪдъ малко време ся Фьрлп у морето
т;| па съ жнвно теглеше на лопатитЪ -х-рькна запомону»
на докйченыте.	цуз-

Капка управяха осень ловле капа Турци, обрл —
жени съ пищове, сабш п ножовс. Едннъ момакъ cap
ублечеиъ много гнздаво, носеше поясъ и гжжва 1
отъ скжио касимнрско платно, и упрапляваше обЪ
лыя дерзлнвы млклйе, контозакачнха отведнаждъкач
нападнувашето. По пьрвото пспушкувате па Тур-кан
цпт'Ь паднаха долу два кораблика Ингелнзп; а г. тек
Блуменхаймъ ся иооттеглп малко па пушна двавгЪ}
пжти н Фьрлн въ море то одного отъ ТурцытЪ,гел
конто като па дате раздра пояса на нач ял пика с и. ед в
СлЬдъ това корабннцптЪна ладЕята ся сборнчкахамер
еъ оныя отъ каика, ала еднит]; пЪмаха дру гы ору яй- Г.
я осв'Ъпь пожовет'Ь и лопатытЪ пчъ, а другпт±, ка- крь
io вьртЬха сабштЪ отгорЪ надъ главитЪ имълнр
крЬекаха побЬдително. ЕдноподружнитЬ вълма. вед
конто о'гдЪляваха место дветЪ корыта, не оста- ись
внха да стали по кръваво гборвашето, Ала при в’Ь/
енчко това ТурцитЪ ся предвнждаха победителе. —
когато, за насьрдчоваше на около т^хъ, Блумси-ре*
хаимъ извыка: Ето капнтанската шайка иди намъ рн1
и а помощь.	rot

И тлш, като порешс вълмата съ умпожавана кш
бьрлипа. прнблил;аваше то тре’по корыто. ДЪчо вш
уиравлдваше пайка кударокосецъ момакъ смигна gj
тогава на хората си да ся отдалекатъ скоро, и, ка- во]
к> поздравп съ рлка Блуменхайма, речс му Фраи- jw
цузскп:

Ьж J Чякамы Флотата ви въ бедспыт‘1; на славный
|'|» сарай; вад1»я ся, че щетс послу шате призовката.
|ва ПослЪ, като сн подзеха пакъ лопатытЬ д-Ъто
lo Chxa въ нанка, уплтнха ся къмъ Цариградъ.Шан-
къкауа нслушка на подыр'Ъ имъ, ала иапусто; под-
р-каня канна само да сн удвой бьрзый вьрвежъ; за-
г текоха ся подыр-Ъ му, ала ся незабавнха да разу -
лам'Кятъ, чегонеха птнче по вЪтра. Богато дв'ЪтЪ ин-
кгелнзскн ладш прнблнжнха до Флотата, канкъ-тъ
н едваиъ ся внждаше като едно бЬляче вьрху Мер-
ча мерно море.

;i- Г.Танкредъ Блумепхаймъ ся възкачи вьрху по-
а-крива на пьрвын корабъ. Дюквортъ, нетьрпЪ-
ърнвъ да ся научи зарадн нспращашето му, въ-
la. веди го въ стаята сн. Мелнтскып кавалерь no-
la- иска воля огъ капитана , да си спид» и запо-
ри в!»да на лопатарет’У» сн да ся ириготвятъ.

к — Ако е съ волята вн, господннъ кавалере,
п- рече Блуменханмъ, желая да ся завьриа въ Ца-
ъ рнградъ съ шайката вн, защото ладгнтЪ па ни-
гово высочество, прнтурн съ засчЪно лице къмъ
а капитана, пЪматъ днесь доста залогъ па здра
и вннна.

ia — Съ радость, любезный мой Тапкреде, отго-
I- корп старый кавалерь: тжй чакамь свьршака на
разговора вп.
— 18 —

ЛИН,А и ХАРАКТЕРЕ,

fc'b одвора па пЪкоя си пригодна дьрвсна кята1
1ца на Брьстопжть, двЪ жепп сйдяха при о,1аг
па ревнива пара.пя, пълна съ полнзработепы р,а*®(
лоджия, кпкгы н бЪлила, та ся разговаряха л0’I
лека, и одно подруго Фьрляха палавы очы к*м'Р!В
едннъ иолзатворен'ь прозорецъ; беше зарап0®
мьглявото небе ся растварсше отъ част» па чш# I
ла да пустнн свободна одна слънчова заря, колДО8<
иль отъ далекъ усвЪтяваше по Мермерно мо{М
тоцоветЪ на ппгелнзската Флота.	сг

Едла отъ Т'Кхъ, конто нмаше врьстъ ^рвдеся^ 1
годишенъ, беше още хубавелка достойна за иЖС1
гл ед ваше. Характсрь-тъ н, ако п да покйзваше^®
дна скрыта страсть, ала 6Т» увардплъ още сп'ан
кото великодушие п прниамкыт^, конто pacncai4
паватъ женскын родъ па ЯрненцитЪ. Иосеиаы<
европско облекло, и пзбраната хубость на паки ° *
ваш'сто и показваше, че не 6h жнвЪяла само iac'
Анадолъ. СвЪтло ласканий й цвЪтъ ся пока’10®
ваше още по чюдесво отъ честыт-!; редицы в0М1
чернота и копрннепата коса, конто изт» около о*11
Траждаха дълговатото й лице. На голймыт'Ь и очРа1
дьржаха сЪика дългн п черви клспачи, неизчер3
яаяъ нзворъ отъ чювства н веселба , когат
малко заиежелп очичЬ й Фг.рляха niiKou поглед?
— 19

ъленъ съ светлина и огъпь.

Дг.то ся разговаряше съ вея беше осемн аде?
пять годншна лома, помаяно хубава, а новЪче
(.лада. Тьккопысока па врьсть, проема като Tpian-
рйФилъ, нмаше образъ пьргавъ н гол’.менлнкъ,
по кран разлнченъ отъ оня на другарката и.
Зряшна Кннпадокова , както ся наричаше та
анома , представллваше съвьршепно нзобразеше
гас0 хубавотосм-ЬсваЕнс, коетопронялазя отъ «ран»
^узската кръвь га ся съедини съ анадолската.
1|орВ'ЬтлоруссвгЬ й редццн, конто npi-яъ бузкыт!

ся црьскаха ш.рху корубястит-h рамена дава>
ся,а Ьов'Ьче умаяваже на дългытЪ, чернытЪ и
цКскавытЬ н очы, съ наспоредното на цвЬтоветЬ.
ге (! Ермнша ся роди въ Мелита, и увЪряваха, че
С11‘ая рожба уморп манка н. Пов’Ъче ся говореше, че
wW’ " ся уби въ Индёя, като елугупаше на там-
е1гашната Дружнпа. Та.й кавалерь Киннадокъ, ка-
К1|о братъ ла убитый пбаща, остана естествен!.
, гастоятель „а Ер.мтпя. А истнната е, че нкком
калов'Ькъ въ Мелита не позпа п&вгажъ на тая
„ома нпто баща й ннто манка н; и защото вся-
О0а тайность ся тълкува сявгажъ н ся говори
О1|раво млн криво лошавит'Ь языцн подкр'Ъпяваха,
1ерЭ кавдлерь-тъ бешс сллцын баща па Ермтня,
-ат ut0’ споредъ примера на много други, не ся
е^дпмашеда покаже Синто сл Ьдъ распустнукашето
на военный порсдъ на светаго Ioanna и на г- н?
варвапнт’1» отъ него длъя.носты)таа прости гс? дь
гр!»шка, зарадн П'Ькое лъжовно любочест1е. ш

Когато сявгажъ сгр1>шената н простата мькш
на чловЪцит! отдаваше въ такава невЪрна up Ц1
чипа прсстанпапата тжга па Мнлитекыйкавале^||
конто устар! по скор о отъ конто тр!баше п <’*
в'Ьче отъ скърбь а н’Ъ отъ самосебе си, колко и
души познаха въ младостьта сн томзь жнвньн^
мжжкъ чловЬкъ, дЪто ся прочюваше тогава । ш
пай похватпый женолюбецъ и юнакъ войск;:;®
обвЪрваха ся, че тжгата му чр!ба да са от^ н,
де на закачкы докрой различны.	Д’

Накто и да е, кавалерь-тъ показваше къмт. р-
пая д'Ъто ж нарнчаше браточетка сьрдцата о:;
ческа любовь. Когато ФраяцузитЪ обладаха ( е!
тровъ Мелита, тон посл'Ъдова въ Poccia ост: с
кыт'Ъ на велпкын пореднын съв’Ьтъ, л ся пок; LJ
едпнъ отъ настоятелетЪ, конто принасяха к
Самодьржеца предс'Ьдателството, което си г("*«
маше никого сл'Ъдъ останката на Очсбеха. И

Кавалерь Кпннадокъ 6Ъ сяродилъ въ Ир.к Д
д1я, па б!, горсн^ъ закрытель па папското в!»ро< |
иов^данш. Азащотона Петсрсбургъ острый виия
духъ предеше браточетката м>, сл!зе пьрпс 1
въ H'raain, слЪдъ това отЧядс паедно съ Us’. >[
Ilia VII въ Парпжъ, ио короияващето па НаиозЛ <
V	-21 —

с на. Тачъ съвьршн отхранватето на Ермннш. Ho-
с.; дыр'Ъ къмъ пжтувашата склонешето му в жела-

шето да жив'Ъе подъ небо по ясно препратиха
ы(( го въ Анадолъ. Навндп 1ерусалпмъ, Сир1я, Грь-
nf щя, и сетнВ остана ва Царнградъ за да съглед-
ie[ ва ветхытЪ си врагове Турцы и да презнра ча-
j га по конто, съсъ еъедпнешето на Poccin, ще-
ко ше нмъ ся откжсне едннъ островъ въ Архнпё-
ым; лагъ, д-Ъкато да ся устрон нзново кавалерский
а поредъ, както беше стапало нквгаждъ и въ Родо.
ка; — Любезна моя кокона БеиФблдова, казваше
о на пртятелката си по мандата отъ двЪт*!: жени

дЪто вндЪхмы сЬднаты около работнтелната па-
п, рал!я, сега като сн обсЪрвахъ ыжкыт1. сн, чюв-
ю-, ствуватъ сьрдцето сн растушено отъ голймын
а скърбь, и не ся боря в-Ьке сама ср£що злото
с сн щаст1е.

0К£ ПолудЪла ли сн, Ермншо? отговори къмъ
р конто ся относяше; яко другъ нЪкой тя чюеше
[ тцешс рече, че положешето ти е непзцЪрено,
в що сдвамъ като влЪзе въ свЬта нспразнн до
р_. дьно чяшата на горчсвнннтЪ му.

ро — Тежко н горко, любезна моя коконо, рече
in възджхнато момата, какво друго по наскърбно
тс им а отъ да люби лЪкон сн безъ да тоже да ся
IL изговори, и нзедно да чювстпува наздраво, че
Iq.i1 е за сявгажъ невъзможно съединешето съ лю
3»
— 22

бовннка?	пат

— Когатоонын Автострада прнпознае вида» -
болестьта си, повтори коконата позасмЬна, и —
гава той е нзц'Ъренъ на полвина. Чини мн ся. ти
като веднаждъ ‘ сьрдцето ти въспр1е«ц дум ыч мах
конто духъ-тъ ти развьрзова съ толкозь острна
уи!е, безъ друго щешь наденешь спомень . . iub;

— Двадесять плти нспытахъ, прескчс Ермкан
Ц1я; вчера още ся надЪяхъ, че пЪмашето кьм
тукъ щеше ся продължн та да ми даде сила яро
го забравя; ала пнсмото д’Ъто го npie отзаратыс
поднови ми всяко непостоянство, и, тли да ремьр
всяка сила на любовьта мн. Тли ся заврьща!}—
тр’Ъ пеглн ще е тукъ!	'о i

— Ами уженвашето дЬто кавалерь вун^о пег»
приговори съ толкозь молнтвн?	ео,

— Не ще блде никогаждъ.

— Внждъ добрЪ, Ермошо. Господних Танкредум.

Блумепхаймъ ...	>нх!

— Не мог а до го тьрпя.	(ал1

— Пр!елъ е думата па баща ти.

— Ала моята не е пр!елъ.

<— Ами мълчашето ти . . . .	Е

— Показвашс колко мн домжчнява отъ възчлцев*
вашето му; защо неще го разумЬе?	tii <

— Осв-Ьнь топа ся обрече ди мя послушапки I
отговори коконата, съ явно възчяква!не, и ci —
- 23-

па кь ся заврыцашь въ безумствата си.

at	Тжн добр'Ъ! назван!

a Ты самнчка го разуму съедннеше между
I. чи и него е невъзможно, и ннкогаждъ тя нем-
пмахъ толкозй неразсждна, щото да достигнешь
грна вамотаваше, което може да npiemn съвьр-
. швашя яко лошавы. Искашето д-Ъто г. Блумеп-
)м«аймъ направн за тебе, сдумвашето на вуйча тл

«ьмъ това, трЬба да тя направятъ он(е новЬче
« дрозорлпва. Веднаждъ като ся ужеиишь, твоитЪ
ю мысли, твойта любовь щжтъ пр]ематъ другъ
еиьрвежъ ....

t! J— Ала Той, моя госпожо, завьрнува ся! Ако
о вида пакъ? ако, премълчншь гласа му, едннъ
от1еговъ поглсдъ прнзове нзново обрнчвашя, коя-

•о, тежко и горке! до сега добр’Ь упазихъ . . .

— Натоварвамъ ся да го отдалена азъ, про-
ед ума пакъ коконата, на конто очит’Ъ ся съгжн-

нх* едннъ часъ за да въспр!емЯтъ пакъ сл Ьдъ
1алко обыкновенната нмъ тлга.

—I Ты! подзе думата момата съ уплашваше,

— Ще мя послуша? казвамъ тн.

Ермня1я преклони глава, като тьрли изгдмо
шев'Ьренъ логледъ вьрху пр^лтелката си. Кокона*
а сн пром'Ьии гласа, и като npie радостлнвый
шрп подобъ:

с?— Да тя не е грыжа, ангелче мой, рече на
— 24 —

цалуваше по челото момата, послЪ щешь «по.
благодаришь за услугуважето мн.'	’

Ермнжя гледаше съ упулеиы очы госпож,сн^
БенФСлдова.	'го

— По край тебе, госпожо, познахъ го, и икав
сьмь длъжна хнлядн благодарности защото из —
мысли да запознаешь тонзь момакъ при вуйчБе)
мн когато бЬхмы въ Парижъ. Всякогаждъ лте^
говореше зарадн него твьрд'Ъ благоразумно. —

— Измамнхъ ли тя?	ион

— Hi, благодарна сьмь; ами защо като ся за —
мина толкозь време и ти обвЪрихъ състояжечсл!
на сьрдцето сн, едвамъ днесь преобьрна дучсто
та сн? Истина, когато говорката е зарадн мег ~
распознавамъ въ думыт'Ъ тн н-Ькоя студеннна.г’Ь
като молнтствува съ толкозь много горещпп —
заврыцашето му, сега желаешь да ся незавьр^тз
ннкогаждъ?	—

— Защото тя обычамъ, Ермшпо, защото п<5от
вЪче отъ енчко желая благополуч!ето ти, заицЯ**
то сьмь уверена, защото само нЬмазпето эю^нт
да тя нзцЪрн. По стара сьмь отъ тебе, любезнюл
мое момнче, слЪдва госпожа БенФелдова н въ: —
длшаше: а сиянии мп животъ, гичкый б'Ь дт.лД0
н наскърбна жьртва. Негли м'Ъкой день моа4,,и

да тн кажа щото сьмь прнтърп-Ъла, н тог>°Ц’
като почюветвувашь нзедно еждовното
— 25 —

мшоложешето му, щешь ся удушевншь.

Тайный разговора на двЪтЬ жени ся прекж-
>и,.сна отъ дохождашето на стареца кавалера, ком-
то отъ зараньта нз.тЪзе за да ся научи зарадн
ткакво ся случва.

из — Цалувамъ дЬсницата на госпожа кокона
йчБенФслдова, рече като ся поклонн предъ npia-
мтелката на браточетката му.

— Тай! господннъ кавалере, какво нма ново?
попыта равнодушно коконата.

зз — Ннщо освЬнь дЪто ннгелизската Флота
еасл’Ъдъ мал ко ще гърмн съ топовет!» сн вьрху
м.столнцата на Турцнт‘1».

ег<— II слЬдъ безполезнытЪ докачвашя стан алы-
а.гЪ ср1ицо беденытк на Скюдарь?

ни — В‘]»тръ-тъ ся обьрна, госпожа коконо, отъ
рл)тзарапа.

— Ами, вунчо, продуна Ернннзя, ако ст а ни ра-
лротата както каза, тр'Ьба колко да е по скоро
шда ся погрыжемъ за здравннната ян, защото сич-
ojfiUT’L *пя дьрвенн клиця щ«КТ1Ъ станатъ на не-
•зиЮль.

ri> — ЗаповЪдьта сн дадохъ, отговори кавалерь-тъ.

.Но скжпыт'Ь ни покапщнин ся заключила въ зн-
очника; два коня обс’Ъдлани чякатъ госпожа ко-
ог.юната н тебь. По пьрвын бЬлякъ на сбнваше-
ьго,ща вы заведя самъ св въ село Бнокъ-Дере,
— 26 —

н пакъ щж ся вьрна за да ся намЪрасъг. Tauej
вреда Блумепхайма ....	чел

— Да ся раеположешь тжй н’Ъкакъ! и защ<еъ |
рече мочата.	<ог

— Тжй тя нскамъ! браточетко, не сьмъ л . I]
Мелитскый кавалерь? и когато е война ср'Ъшфе
друговЪрцы ...

— Пьрвомъ, повтори ся думата г. Кнннадок и д
Вата браточетка, простете ми да ни наумя, 1ауч
нЪма вЪке Мелнтскын поредъ ...

— ИЪма ля го вГ»ке? ношу шва старецъ-тъ е г
сн крьстосваше голЪмливО ржц*1»Т‘1> вьрху тли—]
дыт!» си.	1ат

— СлЬдъ това, слЪдваше си р-Ьчьта Ермшну^
съ дот'Ьгвая1е за гнЪва на вуйча и, колкопво
страшна н да вн ся помысли сабята, имамъ <—
мысль ако е тежка доста.	— I

— Щешь речешь, че сыпь старт»?	I, S

— Сир'Ьчь и сжщъ всликъ Кндш ако да ст— -
не можахте сами да покорите петь стотинъ \й| г.
ляди народъ, пято съ помогиувашето на г. Tai на
креда Блумепханма. Най сети!;, вуйчо, ка.зув;пта
вн, що не 1цж ннкогаждъ да вы оставя, съ какат^
и да е причина, да Фьрлите вт» опасность
Щество потрЪбно за благополу‘пето ми. 1 пс

ТЧя послЪдннтЬ думи ся нослЪдиха отъ нПа^
1цеше толкозь радостливо, щото старый кань р
-27-

раилерь. като заборавн тлгата сн, наведи ся при
| челото па Ермнгия и го цалуна, като напсчята
|Щ®И нЪкон начипъ вьрху него прошка, дЪто нн-
| <огаждъ кя нс отрнчаше.

| .1 Ново лице вл'Ъзн въ стаята, то беше г. Таи-
Ьадредъ Блумеихаймъ.

— Отъ вунча сн ся научнхъ зарадн морската
|окп1 война, рече Ермнш’я па дипломата момака. Нс
ч’аучихте ли нмето на насрЪщннка вн?

---- Н'Ъ, ГОСПОЖО, НИКОИ ОТЪ Т)КЪ Д'}>ТО сж го
ъ е познава.

рд>)—Негли е нЪкрн тайнъ кавалерь, както ошяпо
•атното време на Варалястата Парал»я или па
нпултаиь Саладина, прнтури момата. И нима вы
копворн фраяцускн?

|> 1— Ами какъ.

I — Чюдно отъ истина . Нека казна сега вумчо-

I I, че Турцнт’Ь ся не истащаватъ нпкогаждь.
|ст— Господинъ кавалерь има правда, подзедума-
I м г. Блуменханмъ. Какво можешь, госпожо, да
|1’л! надЪешь отъ чловЪцы д-Ъто сн брьснатъ гла-
за’та и си оставить брадата; отъ члов-Ьцы дЪто
|акЯБ съ прьстытЪ сн, па сн вгжватъ краката ко-
। ci С'Ьдиатъ, и пай лошавото, опирать жсныт-Ь н
| покрывать в'Ьчпо съ бФ.лы тулбены?

> чЯадат’ето на Турцнтй ся заченва отъ самата
^религш; прскАсна говорката като pete То,
ва кавалсрь-тъ.	« *

— И при енчко това, отговори госпожа Ь’Дмя
ч-елдова тая релнпя не повъспр-Ъ истащеш'ДО
ва арансквт'Ъ Калн<ьн, пито въ южна Испан!я~*
времето на АрапнтФ цар!е, вито успешны т!.)С11
владФшя на чая отоманска самодьржава, от1га
смана А. до великого Сюлснмана, който ся~~
съ Bieniia н едуна съ пай хрнстеЪвскый г'УР1
Франца А. споыощснъ трактатъ ерфщо Карлее

— СлЪдъ реда на военпмтЬ самодьржци, ко~
обыгрыца едннъ пер1одъ повЪче отъ стон’Р®
десять годинн, рече пакъ г. Блуненхайкъ, на*ят
щпнцнтФ наВелнкого Сюленмана напустнаха vffKfl
нын жнвотъ и иредпочетоха увеселен1ето,ц<|

харемнтФ, па оставнха царщнната на безз=—
иытЬ даночны събирашя на пьркенцнтФ, н и» а
вннкваха въ величественного умвожеше в’ аг
вонещата рана па нзвънпрнлнчната разнос1* ’
развала, която н ноглъща едвачъ нзрастуг' м
тФ» безчетны доходы ва това мЪсто. Ето нсиРВ)
та на Отомавското нспадван!е.

— Ала нам послФ, рече Ермшия, мыслеш'нь
да нФма н!;кон цЪрь? Народъ разбранъ и м1® 1
каквото е Османскын, безъ омысль не е в*1
жно да ся загуби въ добыточваше. Сега iaAl
отъ т1я Турцы ся учила въ Европа, и ксЯ ь
рунчо, смысли оногова когото 'заынналата1 н
а ф пратн въ Франца султанъ Ссличъ; каз-
| вамъ д-1»то го позкахмы въ Парижъ, запозпатъ
мп.гъ Госпожа БенФелдова, Иеджнпъ-с-ьендн? . . .
iiir— «Само в само да почета занознавашето ла
|т^)спожа конопата npiex’b го въ клщата сн, прекл-
>T11ia думата съ рЬчьта си кавалерь-тъ.

ся— Вуйчо, говори искренно; ты, конто хулеше
| п’УРЦыт-Ъ като пустовЬрцы, отФьрлн веднаждъ
р ,гбе си отъ релшчознытЪ сн преданашня.

к(1— Ала паистииа, госпож© моя, отговори кава-
1изрь»тъ, конто тя чюе тли да говоришь зарадн
•наШч'ата си религш >це тя разумЬе или проста-
асцня, или гореща ученица на Волтейрското учн-
рЩе-

„3S“ Какво да тн кажа, повтори сн рЪчьтамома-
j Bi, ако и да сьмь чюжда на това м'Ьсто, любя
в[ за хубостьта му, кегли и за тлгытЬ му. Нн-
1ое1й отъ градоветЬ, конто до сега пребродихмы
,?г> ми докора втълняваше колкото тойзе. Ако
[С1фва\ъ преселешето на душитЬ хцяхъ ся скло-

I, че душата ми е дыхала нккое време въ е-
гш“ъ отъ росныт-Ъ хълмове на БосФоръ, подъ
Г10д тлжновнты кипарисы, дЪкато почнватъ 'не-
в)и тачвпт'Ъ т-Ъла на ггЬкон сн нсзнаепн мои

L ^Д'Ъди, Ала гледамь, слф.дваше сн рЪчьта Ермн-
]jtk като съсзрЪ, че умысленото чело на кавале-
1 ( начна да ся павлсва, гледамъ що ся не бла-
I	4*
годарншь нпкакъ на попьхтвашята мн. ЗараднУ®^
ва повЪче нещешь дойдешь съ мень Ш1когаг®₽й
на разходкыт'Ъ мн, между т!я великолепны ?^ы
скы гробове, конго мен'Ь както и общо на сн\®°1
тЪ тукашны, внждатъ ся пай увеселители» ;|асд
е
днии на вселенна.

— МелнтскнтЬ кавалере, повтори г. Блу? ,П1
ханмъ, отъ истина благодарно трЪба да гледйм
м-fccTa, конто сж една отъ поб'ЪднтеллытЪ б];,~
кы на славата ичъ, защо tih гробове ...	45

И млъкна завчасъ, защото н тон нзедно '*п
ва.
гледа, ако и да не разные люваше причината, 1
отъ тая говорка дожялЪ на ступаннна, конто
внждаше потъналъ въ наскърбепъ спомень. 1ал'
..	z >еп

— Не е ли истина, госпожа коконо, побрьз; ।
нрнтурн Ермншя за да обьрне сжществото”
разговарватето, не е ли истина що Неджшв П
+ендн беше единъ момакъ милостнвъ, остроуя*0^
н даровитъ на много вад-Ъжбн?

— Госпожа Ермшпя е толкозь добра н лсге 1
склоннтелпа! прес-Ьче р*1;чьта като продума г Б* П

..	не

менханмъ.

— Ала nt еявгажъ, госпогнне, повтори, Ер
н1‘я като ся обьрпа къмъ чиновника на австр
г.кото носланпмчсство.

— Неджинъ-СФеидн е отъ истина достойна
Ермнншныт’Ъ похвалы, рече госпожа Беи«»елд^
—31-

увЪряватъ, че въ трнгодишното му сЪдете'на
,аарижъ, И’Ь само си свьрши учешята, амн нпри-
t ^бы съвьршенио отхрапваше. Говори ся, че Не-
,н,»80 ^Величество го призова да ся завьрнн за-

,(асъ и сьмь ув Ърена, че скоро щемъ го внднмъ

I е ва забЪлежително Micro и да работы наедмо
. преобразовашята, конто приговоря господа-
е„|-тъ му зарадн порождеп5ето на царщнната.
,j.— Преобразован!»! преобразован!»! друго ннщо

: чюе н'Ькон сн д'Ъто иди днесь освЪнь тая ду-

I, проговори иакъ съ поднграваше Мелнтскын
га:валерь.

то~ Защото, както ся внжда, отговори кокопота,
шло е до сега много и нетьрпЬлнвв здоуиотрЪ-

13,е,"я-

то— Като и самый самодьржецъ на ТурцнтФ. ся
нп>едивн съ ЯковипытЪ! рече съ поднграваше го-

юдннъ Блуменхаймъ,

ТьрпЪше! притури кавалерь-тъ и сн клатс-

е главата: ако ннгелизската Флота не може да
1ЛСС	’

с прнзове въ правый пять, епнчсретЪ сж добр»
него . . .

Е — К! господиповци! прекжспа рГ.чьта кокона
?цфелдова, злЪ като сн скрываше раздразноваш’о.
j отъ т1» думы, можете ли да предзовете epi.

едннъ царь толкозь достонаозапознатъ за про-
}4тен1ето п добрнныгЪ му отмьстяваш’ето на Tin
— 32 —

разпратени чловЗщи, конто могатъ да ся нарек;ЭС|
по добрЬ ставь отъ злодЪйцы и прнстжппнц^р,
ill войска?	Ьр,

— Th, госпоже моя, основах» одно голЪмо во_
но тЪло, и иного на еннчоретк ся свьрзова •
гичкытЬ кобЪднтелны бЬлежкы на тая царщш^.

— Ала н им знаете, господинъ кавалере, чем
днесь ся нредадоха само на неистеглипы
прнетжплойя, и 1цо гор кый пародъ на ria ст|
пи, конто тьрпи страшный хамотт» ла тойзк |,И''
V. „	X	Иф

ред ь, ще благослови ржката, която направн oti
вашего му.	’

— Та кавы и строй clciina доста султане, н (7®
зчмиый Селнмъ ...	* Е

— Молл ся! господине, прекжепа рЬчьта 'к®|Ш|
пата кат о стана, века оста шить тойзь разгоном011

Госпожа БелФелдова с.я наведи па „розораве
Размлт1иицсто й беше твьрдЪ гол Ьмо.

Танкредъ Блуме их аймъ, като ся обл’Ьга? u
вьр\у стола д’Ъто сЬдсше момата, ц],ппа Д 4
част» ла мълчан!с*ю за да ) правя ктлгб' Ерли.’- с
нЪколко ПСТЫ1ЧСПП гиздави говорки, конто лшСз
та чзо съ голЪио равпод^ипс,	л]>

Занчасъ c;i чю отъ пжтя голЪиа крамола оч с
сл-Ъяны выкояс, смЪсени съ тлпалскы гърмойаг
Кавалерь-тъ и г. Блумеихаймъ ся спустнахаП’^
нрозорцыг!;, и съгледаха ингелизската фло‘н’х
-33-

екаэсперена съ отворены платка въ Мермернй
'чворе н ся внждаше да ся потеглюва военно
ьрху Цариградъ.

— Капитан?.-ть паи сети']. определи нападну-
иа ашето, навыка Танкредъ.

,1'п'— Да 6‘Ьгамы, рече Ермншя като грабна за
’’Чшшнца коконата.

шы. _ ..

— 1жп, тжи, отговори госпожа Бен<>елдова,
1( пцото пов’Ъче сж страшлмви еннчерет'Ъ дЪто
.крылятъ града a ui нападналнт^ врьхъ него
1ср|шршци.

Почякайте, повтори кавалерь Кпннадокъ, как-
) виждамъ Флотата ся заврыца; вмжда ся, че
нттапъ-тъ си промЬпн мысльта. Алапрнснчко
,hq’Ba щеше е любопытно ако гръмиеше съ то-
>|.»’ветъ!

Кр-Ъскашята на народа взвЪстнха на канале*
1Г11 що ся не с нзмамнлъ. Наистина Брстапска*
,i Флота, като постоя малко отдалсчн сн н ско*
)JIBi ся загуби вжтрЪ въ мьглата па орнзонта.

чо СлЪдъ малко време, пока крамола ся чю въ
лЪмата улица па Крьстопжть; сега още iioirh-
а о? ся разлнчаваха по между народный выкъ, пу*
июйан1н, въздышашя п oxuaiiiM. А едпнт. отъ слу-
1ХЯ|тЪ на кава деря в.гЪзн въ отдвора растркне-
Г.1ФЛ н выкашс:
— 34 —

— Помощь! загни ахмы. ОтузбнретЪ вападнува
въ махалата.	1С

— Подлостете завчасъ снчкытЪ вратны! »зе1)ЯГ
на кавалерь-тъ; папълнетс оруипята и сички $
спишете отзадъ на ирозорцит'Ы Дойди господп)та
1»лу мел кайме, щото когато стлпатъ вьрхуле^
вех 1s ни, тогава само да влезать тукъ безчъШ1,
гтвеннлтФ».

_________________	'О

III. — ОДЖАКЪ-ТЪ.

Отузбирь турски ще рече тридесять и едяРе
н нодъ име отузбире ся наричаха еннчерет4иЧ
тридесять и пьрвын поредъ, или орт а; а тсп'аи
поредъ стана прочютъ за безчишята и сураа?1
ната му, щото и слЪдъ замннувашето на тг и*
надесять годннъ като сичката войска ся разтР
ли, раята въ Цариградъ трвперешс още ыа °
wr спомнешо.

Нека мн ся прости преди да навлЪза въ кам<
ириказваше, да направя на кжсо споменувикад
я <
на нсторшта и распореждашсто за тонзь сл| 1
венъ оджакъ па сппчерет’];, * конто бешемнс

Оджакъ сжщо ще рече огнище пли готвН
— 35 —

,Ва.ч>дшш здрава подпорка ла отоманскпт* султа-
ю, и npie кран нал окажи», зарадн прнстлпле-
нзМята сн.

ки ЕпнчсретЪ б 4; .ха тЪло пЬшачно подложено
основашето му, на нал стЪгпато послуша-
лсЫе. На 1310 л. отъ Христа, когато царупа Ор-
ЗЧ1;анъ, едннъ дервншъ, комуто ся кланяха Турцн-
'Ь и ся нарнчаше Ха джи-Це кташъ, благослови
о въ Моамедово мне, и като ся обрече на е-
шчерет'Ъ (енн черн, снрЪчь новосъбравы,) ие-
есната помохць, положи ржкава на врьхнята си
СдКреха отъ бЬло сукно вьрху главата на начял-
т^нцнт'Ъ нмъ. Отъ тогава сичкнтЪ заносеха од-
тш<ацы, снрЪчь оныя чюдвы калнацы, конто гуж-
. рЩаха на празны дны, налравенн отъ б1»ла плъсть
. п на конто горнята страна, четвьртнто като ся
ра},тр’Ьзваше на края сн, высешс надъ раиото за
, К(а образн дервншкый рАчкавъ.

ПрЪзъ много годинн т^лото на еннчеретЬ» 6Ь
; Т(амо отт» Понды хрислтЪие поддавници на тур-
^ката царпуша, н отъ робы; ала слЪдъ това
(И опредЬлн да ся пр1нматъ само Турци.

ТурцытЪ показа за много време силны

ица. А споредъ енпчерет!» ся нарнчаше сичкый
эеннын поредъ,
яа сбиван1ята нмъ ср-Ъщо Христ^нетЪ якоН
жество на това редовно распоредено- 'П’ЪшаВ
тЪло; и ето защо нзл'Ъзе то побЗцнтелно .кЯ
вьрху свктлата спахшска кавалерия в вьрх)5л(
реднтЪ пазлЪ обрхженнтЪ сбнрнпц», конто iro^
даха на ср'Ьща враговет^ им'ь.’ Ала тутаксн®
то европскит-Ъ-народи основала здравы я ркн-
вны тЬла отъ п'Ъшацы, снркчь около зачяло-пМ*
седемнадесятын вЪкъ, страхъ-тъ когото дока.Ш,
ха Османлшт'Ъ ся- смали, и защото т'Ь ся ле* з,
учнха вито ся научила подновявашята нав£к<
нын занаятъ , ночювствуваха пзедно налксжр
малко слабостьта си; а това нздълба • послушафй
то и умножи дерзностьта имь, прото иепрепМ
но с я въздвигала срЪщо по гол&мытЪ си
рсни, че щжтъ останатъ не яаказанн. нм

Не може члов'Ъчестии умъ да райумЬе
увеселешето и мьрзель-тъ направила тонзь
ственно юнашкый и цЪлосучиын народъ, нм¥'®1
но да за-ььрлж успЬхытЪ на военный занаятъ. «*я
козь нужны къиъ увардвашето па оплата,
и да загуби уче!пето, което насл'Ъдва отъ t* <
дЪдыт'Ъ сн. Знаете, че Турцнт'Ъ' изчыслихаг R
вн прокопыт!» н краннытЪ гълбокы брезды.щ
тр’Ъбип за нападвашето на мЪстата, и що ;@В
вн употребила плувныт'Ъ cnphrsaiiis за пре XJl
ваше на р$кптЬ, когато ся потегляхд на uCTi
го ь войска.

>ni;i Оджакъ-тъ на еннчеретЪ бешс отъ 196 ор-
j .ни, или породи, расподЪленн между столица и
рхрдасты, ала нпкогаждъ да не промЪняватъ м4-
э ,го. Лнчностьта на едного орта не беше нико«
ксп'ждъ равночетна съ лнчностьта на другнго, про-
L рЬяяваше ся въ кое н да е време, н сжщынна-
|оъ1лникъ нлн ага на еннчеретЪ не ножа или, не-
Ька.ш, нещя ннкогаждъ да нзвЪстн на управлеше-
[ пе» заряди множеството на всякого орта. Когате
а п^кон сн отъ т'Ъхъ бЪха само отъ двеста вой-
: л ко ар я, трндесять и пьрвый, чюдовнтый отуз-
I ,1рь, Hi маше пов-Ьче отъ десять-т1»хъ хнлядн.
^есгМоамедъ В’ определи да не надмннатъ нвко-
U ждъ дванадесять-т-Ьхъ хнлядн епнчеретЪ; Сю-
1 нманъ А’ гы умножн на 40,000; Муратъ Г’ на
L f',000, н Моамедъ Г’ на пов-Ь.че отъ 100,000. По
L сгемето ва Моамеда Д', пребронха ся 200,000 е-
| ц^черетЬ; ала сетн-ЪшнитФ, napie смалнха на
кь,в*нна тонзь четъ, конто ще пн са покаже
[га,7» истина нзпжпъ м'Ърка, когато помыслнмъ
ъ 1> представляваше само пЬшацытЪ на турска-
|хаг поиска, по многобронна споредъ кавалер^ята
безредната на областнтЪ.

10 ]СлЪдъ агата, пьрви чиноквнцн на еннчерет-fe
I- ,;ха Сенменбаипнт'Ь н Кя.чая бей, неговнт'Ъ на-
ipCTiiiiiy! н настоятеле, конто испращаха запо-
>

— 38 —

вкдыт'Ъ и распореждаха службата; Стамбо.1Цар(
сасж, особенъ управитель на ортит* tna cia< ся
цата; Евнчери-еФенди, или слдннкъ-тъ на ц.,от.
то, на когото опред-Ълетпята самъ агата
ше да разсждн; Мюхюрь агасж , пред ста вн*д о. (
на т'Ълото при Высоката Порта; Баши за
шинъ-тъ, печятовардачъ, и под писатель настав
т-Ь войскаре; пай сети* Орта чаушъ-тъ, нравл
китель на опред'Ьлешята.	г-Ь ri

Всякой орта нмаше начялннкъ едпого т» ц j
дяия, снр-Ъчь управлюсь на чорбата; тола вскы
вы уплати яко много когато смыслишь, чкый
дьрннцнт* млн казаннт-Ь ся почнтаха от-ь Ьяж^
по съ гол’Ъма тачъ отъ пр-Ьпорцыт-h. Одабак^о'-г
млн вьрху стант*, беше вторъ чиновник- цар
всякого орта; сл’Ъдъ него б-h векилъ харпит!
снр-Ьчь хазнатарь-тъ. Между чнновннцыт^яь
воготварь-тъ, ахчибаш1Я-тъ, или ахчн ор-тщар
ше най много заб-Ьлежнтеленъ и-чютовннаци
то прнближитель по на блнзо отъ другышн с
честный ведьрннкъ, и надмннуваше байр№>Вш
или пр'Ьпорцовосеца. Мютевл1я-тъ или пер» к-t
тпикъгтъ беше само споредъ едннъ стла хрь
высокъ отъ окологотварет-Ь (каракулукчипА'
Най послЪ сакнт-h или водоноецнт-h предсвой»
ваха на свещснннческата стълба онва д’Ьтон н«
едсетнпцнт'Ь въ ЕвропскытЪ вонскы, —
—W—

$олЦарската вардш беше отъ пореды еничер^,
С1а< ся управлявшие отъ испълнителе по гол'Ъ-
а отъ простыт’к чорбадлпя и едполпчна бЬ спо-
• дъ-'вънкашното. Такнва б'Ьха бостанджштЗ»,
агк'ло отъ 2,500 чловЗжа залягванн съвьршнтел-
штг за увардван1еТо на сарантЬ, граднпнтЪ я
найтаннтЬ султански. Начллникъ-тт» нмъ и маше
. Н1равлен<ето на БосФоръ, нагледвашето на во-

Г'Ъ ri гАСталацитЪ, пастоятелството на ловь-
о ^н^рыбарството, н завьршуваше доста сжд'ни-
а вскы длъжлосты на царскын домъ. ТоЙзь вы-
>, Ъый йспълнитель на смьртнит'Ъ наказания пи-
гъ t яждъ ся не виждаше прЪзъ девя, кощемъ
Saiirno нзйазяше за вавнждаше на иепълнителет!
а ня царщината. Такнва н^кои сн бЬха и балтц-
apnHTi -или бравдопосци, т4ло отъ четыристо-
тТънь души, на конто беше обв-Ървано вардешето
эртцарскнтЬ Д'Ьца; и т*Ьлопазнтелет$ пенцм н
в ни ацн;я конто носяха нанереиы тачове н убле-
j’bUHir съ дългы златны дрехы сиоредъ предаяк*
йря >Бизант1нскый дворъ. Чнвовницит'Ь вьрху ловь-
псг , кйкто вардачъ-ть на соколнт-Ь , наорлитЬ.
тли хрвткит-Ь, и др. т. унравляваха сжщо тжн
укчлрь! еннчере, съ титла н стжпъ по выеокъ.
гдсйойСКарет}» на оджацнтЪ ся д'кляха на трн ре-
iTp: на йъ дгЬнотв$е, конто сами зимаха платка;

— безчстпн. конто, безъ слугуваше, имаха
—М—

нсобенъ занаятъ отъ когото си нзпаждаха, нал»!
'го можеха потр’кбныт'Ь за жнв'Ьшпе, злоу лепра hi
блеше, което падминуваше властнтелиото jtaxa
пореждаше; паи послЪ, на — иаглсдачн, кована:
б-Ьха гражданки съ занаятъ написали междчдръ
ннчерет’Ъ за да носятъ калпака па толсто н.ежъ
пршматъ привнлепята му. Платката имъ бго а
твьрд'Ъ ум'Ьрепа, н ннкогаждъ чиновинцнтЫинч
можеха да сн наспорятъ на разпоскнтЪ сн пре
не употр'Ъбляваха подбутван^я и беззаконны >да
почвы налагатя. Ветхпт’Ъ устав» въепнрах Не
женванёето на еничеретй, като гы ирннудго- Н|
да жнвЪятъ въ лагере; ала предн много и[»нт1
б-Ъха паенлилн и тол законъ близо при м повод о
други.	реме

Като ся въведи въ това т’Ъло безчнюела ап
споредъ достойпонаказателно оставаше сяреде
нустнаха уставит'Ъ на ветхнтЪ цар!е, я iiosi» н
ва Велнкаго Сюленмава, енячеретЪ станахаЮнн
ке н’Ь военна сила, а»и обрлжена и твьрда cioaei
гбнрщвна нсотбрана отъ всякаквы члов&Инь
конто модкапяше да вл'Ъзатъ въ ортыт!₽«Д1
желатето на грабежа п увЬряванеето що
подр'Ъзватъ когото завьрнатъ щлтъ нматъЖ °
во прябЬжнщс. Tia дошлянс момцн н^мах»4та
какавъ шьтакъ, не знмаха платка, не нзл^са411
ннкогаждъ на лагеретЪ , амм подъ etnrtep4 >съ|
, ^алпакъ, закрылвани отъ бЬлежкытЪ на войска-
lotjja вмъ, конто наннсваха вьрху клщдта и избод-
' |<аха вьрху лакт'ЬтЪ си, вожака ненаказано да за-
коншатъ всяка злоба , стнгаше. само кота с раз-
:д\1иръ млн крамола да ел готова за военный вьр-
) н.ежъ, н да зематъ пушката на рано завчасъ ка-

6о ся паучваха, че, псдьрннцнтЪ ся нзваждаха»
ri Ишчерет'Ъ, при другыт'Ъ сн прнвнлег1н, имаха
:и правдива да ся еждятъ отъ т-Ьхны чиновницы,
ши да. не нлащатъ нмкаква дань.

pav Н<«ка закачнмъ пакъ ннжката на приказваше-
дяго ин. Царнградскый народъ ся спустна въ джа-
BpiHT’h да възб лаг одари Бога заради като отъ
иоподо отшвашето .на ннгелпзеката Флота; едно-
ременпо муезянет'Ь нзв'Ьстнха отъ высочината
стон мннаретата часа на пладняшнатаморгс . Отъ
сярсдомъ ся чюяха да нхтятъ по в-Ътра голЬмн-
iioi к н сладкнт'Ь. имъ. гласове като повтаряха све-
аха^ениата молитва. По тачнитЪ мусулмане мред-
ааочетоха да ся сбератъ въ храма наЕгюпа, мл-
юи^ннкъ убнтъ въ пьрпото обграждапш на Цари-
Нрадъ,, и .скарясанъ, отъ Моамета В’, между сво-
де 1*итЬ на ислямската вЬра. Тая чютовпта джа-
гъ;1я, е иъ одна отдалечепна махала къмъ глжбп.
ахзата на Стамболскын диманъ . Когато пустна
|ЗЛ1жам1ята п мпожеството па сбранитЪ като нзл}.-
1Срч J-’ь тихы и умЪрены крачкы заФана улнцытЬ


<>тъ дЪто са отшваше къмъ по гол'Ьмыт'Ь иакалп
лы, дйяма чловЪка, като ся отд-Ьлнха отъ д<г7«-j
гыт'Ъ,' 'вЛЪзоха въ едва кипарнска градина, кмоч:
го дьржёшс еТ.нка вьрху гроба па <Валнде-С»лн г
таи г., майка на царь Селина Г’, и като попжжн
вЪхЬ запрЪха ся ’едвамъ предъ- едно малко <Ьд»
•f'eire, коего1 61; кунопнено между гробовет'Ь.арг;

коато мер я ер и ит-Г. калпацн ся покаэваха тфьст
там]; плъ дългата трона и неизр.тботеныт’Ь cri р<
раслы цв'Ьтя, конто растятъ обыкновенно еше
гробовет'Ъ. ‘	1ИК<Ь

КаФеварЬ’ТЪ' излЪзе даты поерйщна съгоеяъ
ма почесть, н за да ся не ем'Ъсатъ Tia отбргЬ н;
и'еговн чЮжденцп съ простым народъ, конто,ата
мешс като Задьр<к4ваше енчкыт! софы иа^ш

щатя, прострЪ въиъ отъ вратнята ругозскаДвад
която н С’Ъднаха. Сл’Ъдъ това нмъ подадн ч;Ров'
цытЬ и каФСто. Единый отъ т«я двама чю;к*'^ла1
ин съ каенмиренъ калпакъ беше онъзе’ мо»Рлиа
д]>ти 6i> ся наслъ да удави лад^ята па Царс^М
г о Г е о р г i я пр и топоветЪ па Флотата, к‘Р$т‘
чоъато сн отйжаше, въ докачвашето на •
Ioanna Дюкноргопата • шапка, здраниса Фр.^,зн^
скн 'Ганкреда Блуменхаййъ. Съ Снчката благУ CI
Хность и разлпчптслпость ва характере!^”
тол чюгк'дппецъ, каФеварь-тъ нЬ направп п(оиа,(
исчилта за него, ами за другаря му, конто? се
—W—

х^калпака сн, като ся провлачаше до гърба му, и
д рунтавый му кожухъ, обковавъ съ, м'Ьдины

1, плочы в посребрпны, виждаше ся пьрвыи готварь
3-О.ш ахчнбацп’я на една орта ешгьере. На врьхь
ю^жжката му, ьам'Ьсто челенгъ, беше шшр’Ьна вь
;о <Ь>дна ц!.ва Филова лажнца облЬпена съ сытснъ
г^,рргарь. Оруженъ поясь за пнщове м ятаганм
прьстосапы, за да ся нстеглюяатъ лесно и ст, две-
i с#Ь рл.Ц’Ь, запасваше крьста му, вьрху кргртр вн-
носше,,блнзо при едно злотошнто чевре, перил*
;нкъ съ сребро на врьхъ дьржалото му, напра-
Ьгаенъ отъ петнадесять вьженца па имаха спчкц-
гбр'Л на1 края сн оловнр валяче. Скутовет!, па дъл-
!тоата му дреха, конто носеше нодъ.кожуха б'Ьха
иаъспр'Ьтнатн и завренн въ пояса, конто ся свьр-
кахваше съ седемь осень реда сребарни верней
} ,,ровЬеепи вьрху тьрбуха мука полрожныплпкы.
ю;кЛ»лата брада па ахчнбаш^я ся подмЪташе вьрху
(10„олнт4 му грждн н стоеше изъ между.чюдно къмъ
рСв'Ъ гжетокоенн брьвя почернели съ абаноскым
н в^тъ, ц ся възвиваха до опыт!» като крнпицк.

из 1ай сетнЬ, за нспълнува1не на тая куна, еднабИ-
(ф^нзнява кнтка высеше по образа му отт, лЬватл
лагу,, страна до подъ чюкана на д'Ъсната му буза.
*т1г— Слава Богу, сыпко, рече ахчнбашш-тъ .къ^ъ
№омака сл'Идъ едно начилгЬреио мълчаше; сто дой-
тор сн пакъ отъ земята па пев'ЬрннтЬ, п извита
гаврьщашсто си, въ м-Ъстото ла >рожде1петъ*Кнца1
съ яаеиваше, което’тн огваря вратата на яаска ,
са. Сега като ся нзмы съ молитвата, пад'Ъя свайка
идешь ся съедннншь паедпо съ насъ за да >1эЦ^тнн
съснпнтелиытЪ подновявашя, конто гявурет!«тво с
врЪха въ главата на слабый ин патшпахъ. (родъ
ешь лп ты? да стоварять преобразование въгКДу ci
шното и победоносного тЬло на еничерете! Д£лшя
ялащатъ отъсега яатжйтокоиа оныя дЪто ((одар<
д-Ьловнто слугуваше! Да ны съснпатъсл вауискыт
Не си забранили, над-Ья ся, че нмето тншщет
отъ младо време ся папнса въ наредата нагЬчнн-
десять н пьрвый орта на това безсмьртно ч-Ьста,
ОтузбиретЪ сж сявгаждъ достонии на вет?ечес'1
няъ прославлеше; сьрдцето вмъ носи чип его i
rbpa. Готовя еж да пролЪятъ сичката сн е— Т;
зарадн увардвате на бащинопредаденитЪ мтузбн
цн. Ако и сдвамъ ся заиьрнаха въ столп?! суи
вчера ся опр'Ьха срГ.що преобразовашето <и С'П
вы устрашала съ пушкавш нашпцовеп in|ie на
когато замннуваха прЬзъ махалата на Фрсн|{РВ|нт<
Да беше внд’Ълъ т!я невЬрни пучета K;ir>aiaKa.’
распрьстиуватъ предънасъ като стрькелопг^прас
яцн, и какъ ся заключваха вжтр-Ь въ ка;~
сн на самого появяван5е па славинтЪ вн в^13У!‘,е
ннцн!	Да Л|

— Али Османъ ага, отговори момакъ-тъ,^^И
- ннцата подъ която си навождамъ главата, по-
«иска да не познан ннкогаждъ ннто баща . нито
‘ ланка сн. Твоята милость избави твьрд'Ъ добрЬ
’^тниството ми доденя докл'Ъ Негово Величе-
т'ггво султанъ Селичъ, нашъ господарь (Богъ да
{родължн безц'ЬвнытЬ му дны), при чети мн ме-
скду сподырнвцнтЬ сн, катоня напълни съ благо-
Д$ян1я. Предн три години, тойзь высоким мои гос-
подарь нспрати мп въ Франца за да науча Евро-
(Чскыт4 учензя, и нам поярче военного, въ учи-
Ншщето на Великого Наполеола, победитель на
iirb’niHT'h нн враговс. Като съгледахъ чюждытЪ
тгЪста, заврыцамь ся сжщо тжй предаденъ на о-
течеетвото сн, сжщо тжн пъленъ съ любовь за
Kicro както в вреди отшвашето нм.

к— Тли тя искать, прнтурн пьрвын готварьна
П1гузбирь, достойнъ си за насъ. Когато станнин.
]йо сушь нашъ щж ти обв-1>рванъ прнговаряпый
i, nt строй кънъ иоб'Ьдоносче на вЬрата н счунва-
Lie на залаганнт], срЬхцо насъ кл!ткн отъ под-
([Ювнтелет'Ь. Едно д'йнетвнтелно onupanie на о-
и-жака, пЬколко отсЬквашя на главк, доста сж да
цаправятъ султана да ся склони; друго яче ... .
rV— Послушай, отче мой! навыка Неджвиъ, благо-
назуменъ слуга сьмь къмъ господаря сн. Коквото
да ми повклп гцж го направя безъ поврыцаше,
— Каквото н да тя новЪлм, отговори Али О*
сманъ като изгледа накрнво близосЪда си: с^рях.
рай сп очыт! добр-k, защото квязоветЪ ел.; При.
шнн нЬ утрЪшни, а т’Ълото ва епнчерет'}. РУГ
вЪчпа сила.	° ахч

— Самъ Богъ е вЪченъ, пошушна момакхУЧ®1^

• И тли като рече, стана отъ ругозската з;

втлкии пакъ въ пояся сн сабнта д'Ьто бешс нА т

— Пг

глнлъ. Напетый часъ, едва павалвца члог  г

,	„.виде 1

наблнжаваше навжссно къмъ каФенето. li:

,	паси <

сн отъ тъхъ носяха чютовитата шапка на oji
ка, илп высоким и неписаным отъ дебело п.и

• то, ус

калпакъ, конто показва, малкото украсенич
. _	,	,	ын ор-1

оптит’Ъ. Другитт». отъ >валенытъ н скъсаныт; г

1 _	1‘	. BCTOT'

др пхы ся познаваха каго лмакъ табелш, нлп < .

жителете на топовст!., т-Ъло еххцо тли на’”чес<|
черетЪ. Като здрависаха Алн Османа:	°

— Уста, рече едннъ отъ т!я послФдны, х *01
тл .	,	, енъ н

мзлазяхъ отъ Егпопъ, намърнхмы нт.що, к(
нЪкол сн безумии казаха ни, че безъ друго е^ИКг131

ломок
;таве7

*лиг1'о<

СТНО ]

мало нзъ твоя поясь.

— Кякво е това? попыта старецъ- тъ.
Едва куна иозлатепа.

— Едва куна? ношушиа Али Османъ, като

НН'Г']? I

еше гжстыт^ сн вежды. Ияма мл сякашь aai

вурииъ?	«вата

— Н к азь, уста! отговори лчакъ-тъ: аят а”ь ко
«улета, думаше като показваше оиыя д-Ьп^во; к
-W9-

.дыряха. Простете гы.

Прилично д'Ьто дойдоха сЬднаха мълчешкОмЬ
|да ругозска, конто каФеварь-тъ простри блнзо
I о ахчнбанпя в Неджипа. А като см запалвха чя?
| уцытЪ:

— Кой е тойзь момакъ? попыта полека намЬ-
ачъ-тъ на куната като показваше Неджипа.

— Приятель е, отговори Али Осмавъ, като сн
^онде вчера отъ земята на иев'ЪрннтЪ и ся раз-
| ласн ср-Ъщо нечестнвыт}» Ипгелнзы.

I— Да го поживи Господь!отговорн вонскарь-тъ.
| то, уста, ето и еннчерь-тъ на двйдесять и не»
I ян орта, К)суФъ Курдъ, конто сжщо тли навнди
ifecTOTo на гявурет'Ь когато слугуваше въ кора*
j шчеството. Тон ноже да ти прпкаже заряди
1 |лкото е видЬлъ у барбаретЪ.

|j- Кой ще сЬдне да приказва, пачпа съ лохва-
епъ иачинъ Юсуфъ Курдъ, коп ще скдпе да
| рнказва до какавъ стжпъ ся удобыточнха т?я и*
11ЛОНОКЛОНЦН народи, конто иарнчатъ хрйстНше ’
I :таветс на страна иевЪрствотопмъ колкого къгиъ
। -липозното 'ИсповЪдаше; кучета гж, тона е из-
.стно на снчкома. Ала по нростит'Ь и пай нстьи*-
| ннт'Ъ навыци па живота ннъ еж явив врагове на
авата дума: брьснатъ си брадата и сн оста*
| №ъ косата: прочитатъ п пншатъ отъ лЪво на
krnoj когатогцжтъ поздраватъ открывать бе»ъ
-48—

Сфамь главытЪ сн; много отъ тЪхъ спятъ де»^}п ogp
п стоять нощемь. Казвамъ вн, пресыщатс .— Ку<
безумства, конто не ноже повЪрпа н’Ькон сн не е
да гы внди.	а,млж

— А женит’Ь имъ, ЮсуФъ, а женит-Ъ имъ? пог,

таха войкарет-Ъ, като ся йодсмпваха съ лукав1д£}.й- Ор
— Колкото зарадн женытЪ имъ не злая aK0SB.].4e

стественнын срамъ на всяком честен* члов1>1Ват(Ь
мя прощава да погпворя зарадн безсрамлнв^ ека;
ннъ сътвореЫл. Пьрвоиъ харемъ-тъ на веж, възб..
христНяшна е отворень на когото ся случи, гы у
по добрЪ прнлнча на чарипя дЬкато всякой Доб]
да вл Ъзи свободно и да излЬзн пенсиытано. Ьческы
— Боже мой! Боже нон! може ли да ^одсстн.

пошушнаха остапалптк пушаре.	жаже

— T h с'ьтворс1ня дЪто сн парнчатъ и;еи крт
приказваше Курдъ Юсу-ъъ, не ся срамувамъ! 11Н ка
мзлазятъ по уляцытЪ и не закрыт», както ги и; азъ
жда н'Ъкой сн и на Крьсто-Плть: ала на м!( ftoR-h’
то нмъ ноеятъ три пхтн по ал%.	— Л! с

— Тжй какво праплтъ? кажи, кажм.	кунт

— Открывать сн гьрба, грлдытЪ и рамеяЬопъ. Д
натоварватъ главата си съ цв'Ьтя или безц’^мий с;
камане и така от|йватъ и ся показвачь BUTin ка
рокы стан пълпн съ льъяис, конто гы заграбн;, коят<
«тнскатъ гы за грлдытЪ ммъ, н гы вьрию бо
мзч> около споредъ гласа па едва подземна CHWL- Мол
-49-

Чя обр сди нарнчатъ хора!

— Ку чета! «учета! пошушнаха войскаретЬ. Да
п не с просто да не кажешь ! а бащмт'Ъ, брат>я>
а, ижяист]», какво казватъ?

1Цете повЬрвате, отговоря еничерь-тъ отъ
j-fi орта, щсте мл повЬрватеако вп кажа що
эвЪче и сжпрггЪ нмъбащп, братия и мжние пре-
аватъ гы на конто ся случи да замин^ва ище
in окаяйпн кучета псешки рожбй, заврьщатъ
I възблагодаренн въ клицята сн когато женм-
.. гы увЬрятъ що ся приминали добрЪ.

 Добр!» казвашь, отговори ахчнбачпя-тъ, чло-
>ческын у мт, едвамъ може да Bbcnpiewi такива
оде’стн. Тжй такива днвацы иска царь-тъ да ни
жаже за прнм Ьрь!

Братко, прссЪче р-Ьчьта едннъ отъ П}шарет]>
• ми каза ако Tia перазбрави жени ся п хубави-
и: азъ. конто нмамъ ва умъ за пжтувате, трЪ-
йовЬче да го знал.

— А ! снорсдъ това, гуждамъ тя глднмкъ вар-
ку ната Д'Ъто кк нанЪрохъ при врат и я та на Е-
опъ.Да не сьмъ жнвъ! тая певЪрка 1цешс из-
мял Ьлщын Нророкъ. Внждъ.

Тш ка го рече вонскарь-тъ отвори св рлката
. конто дьржсше обло нЪщо нздЪлано н укра-
ло богато па нзъ около.

Монта е! нзвыка пр1ятель-тъ на ньрвын гот*
»арь като трабла купата и гл скры пазу»
по
ill.

И съ посв'Ьтлены очы отъ гн’Ьвъ, тури pug
,	Hl

вьрху чпрепа на саояча сн, като показваше
н1»кой цачпнъщобЬ готовъ да закрыли тал Д
гова собственность съ опасность на живота

,	х  T*b

Едннъ начюмъренъ логледъ ва аъчноаипяи
рн ямака, а момака ваправи да изюмин надо.иВ
<»чы-т1> сн. ПослЪ, като npic съ бьрзнна ед0**

1	DB1

— Младостьта нма сявгаждъ безумстватаЬ |
рече; ала т*Ь ся проидаватъ. Кабакчи Оглу!^
•при като сяобьрна къмъ намЬрателяна кунЯ
в го тупкаше нолека вьрху гьрба; нЬмамъ <
ель щф сь епчката богобоязливость па тотм
т1; пи, отъ конто сн и ты едннъ, н'Ьмамъ омыН
1цо въ прилична случка щешс грабнешь таоМ
пл'кчка.

.M'J

— Добр*!» каза уста, отговоря тоич1я-тъ, И
тласъ-тъ ст. когото мя уплати тонзь господ!

Ньрвыи готварь въснрЪ съ вторый сн пог.ш|
in гонора д*1;то ся готвеше дагядаде къп'ьЛ
ривянын в он с карь, и за да въепрф. поднови
шето на такавъ докачлнвъ разговоръ:	чь

— ДКца моя, рече като гтанаше отъругоэЯ
't.i сн, 1цо сЪднмъ! OTitiвамъ на сарая защо ду£
г дснъ-тъ за нлатката на ортит к По много Л
13)1;	—

побопытенъ да ся пауча нъщо по ново.

— По ново? подзе рЪчьта Кабакчн Одлу като
и клатеше гланата. Честитын кашъ монархъ еул-

казватъ.

под

f апъ Селнмъ Хаиъ Г’ готвн ся, ..............._г,

апенъ отъ дявола да ны облече ст. облеклоч о

ота»	»	-	и	ч

। тъ повы'Г’в вонскы на Ппзамъ Джедпта; да ны

г рпнуди да иребнрамы т1лото сн съ кожаны пи-
। сы както гяиуретЪ, и да ся учнмъ съ пушкы
| ь острила. Нека немыта н тогава ти поназваны
I овыт'1;. Мы енлннт!; енпчере щемъ веглн ся прм-
[' !'А,п,'ьАа нстеглилъ отъ главата едкогоотъ ch-
г. оветЪ па покойного Абдулъ Халита и да j;o
I К ' ьзкачнмъ па престола.

Педжнпъ като не можеше да удьржи гийпа сн
I сгвеше ся да стрЬлнн горка дума за псуванк*.
,!>гато старый прыть готварь като здравпеа п-
| ло него д!>то бЪха потеглн новый сн npime-u.

I .мъ плегя на пристани щето. А коса останах а

Ьр,И:

[l°AL Каква е тая куна? помыта старецъ-тъ с ь
I ‘жчрителеленъ гласъ.

- 1Цо тя е грыжа, отговори просто ломакъ^тъ.
।	- За лудо мн ся прнтвордвашь, стоварп си

। чьта старый еничерь. М'Ьстото на нсв'Ьрнпт'к
НФапа душата тн. Само слоредъ. нме сн оста-
«ъ мусулман|П1Ъ. Любишь жена врага, па вЪ-
° 'а пн. А! благополучен* азъ ако, когато тя fv«-
— 52—

доха tienh още д*1;те и едвамъ снбеше

очыт'Ъ къмъ св'Ьтлнната, нукнувахъ глапаиЯ *
вьрху и I.KOH зндъ.	tow

— Отче мои нас ся момакъ-тъ да каже, кэя*“
з.н> ти ся сторнлн хрнстгЬнст}. д-йтогы Мр;1зЛ?.|
толкозь ?	1 И<

— Какво зло ми ся направили, злочестяе’И
выка съ растреп*Ърамы отъ гн’Ьвъ джуны
черь-тъ; не е ли доста дЪто сж умразнп upat^-i
на вЗ.рата ни?	'в

— Ала при сичко това, отговорп мамамМ®!
(вещсннын нн пророкъ Моаметъ нс залю^В
ся за Соф1Я, дыцеря па Хойя, ебрейка отмя
ропово племе, вдовица на Кенана, 1уденскы|Я
рь пэ Канваръ, и не уженн лн ся за нея зам^Н
ако 6Ь н другов*Ърка? Между робыннтЪ д*ЪтоШ
д-Ълиха почестьта на одра му, свещепннтФ. S3 1
гн не споменуватъ лн чюдна Рнхаиа, Ампров^В
щеря, ебрейка корантка, н двЪте 1<опт1йскДТ1
нн, Схирина и Mapi«?

— Хрисп-ЬнетЬ! Христа 1»ветЫ повтори f®'1
вый готварь напълнеиъ съ гн!;въ и никак** ( '1
съсзнраше въ думытЪ на момака. О! мраза (Л|р
много отъ смьртьта. Проди да отчьстя н!МВ|
не щж кажа какво мн сторяха; ала отмы1ОД
iiicTO ми ще стани страшно. Тежко н горкоЯ
тяжко и горко па пр^ятслетФ. пмъ! п па слицн^
— 53—

ВС|Иыя д'Ъто гы немразятъ каквото азъ!

ат За да приговори стареца моиакъ-тъ порете иг1г-
«оифтешнтслпн думи; алатон катого тласкаше:
ьлшлТ? Махни ся, рече му, христ1Ьнскым приятель,
р;13г|а тя не видя вкке! Щж понскамъ да заличатъ
1мето тн отъ наредытЬ на ортита ин. Иди съ о
гпе^ыя,на Яизамъ-Джедкта, стадо отъ Фармасоие и
ы ^мразы на •исламството. Бьрвн съ мрнличныгк
upatB0’’ Мроклинвашята мн запьнаха стрелы срЪпдо
зв-Ъсьта тн. Само молл Бога, ако вЪрата на све-
!11Л^енный ни поредъ надвое победоносно вьрху не-
1Л|0^рннт’Ъ подновявашя (и дано го видя скоро) да
0Т^Я Jie уб1’ешь лоп'Ьсъ ржката ми.

>кы п~жРтче мой • отче мон! м.звыка младым като
за!С|рдвигаше рамената; ала старе цъ-тъ ся 6Ь от-
].10ш^т§чилъ, н много сьлзп като напълпиха очыт'Ъ
|т^ш;.мрмака не оставнха го да различи кой пжть
р0Г“ава оный д!;то 6hra. Постоя малко уплашенъ.
1СГ1Дтъ- истина, Али Османъ беше самый приятель,

!.Чмын иеговъ помохцпнкъ въ Царнградъ, щото
)Н ю б'к отхраннлъ още отъ дЬтснце.

ъ Иад’Ьжбата що беше известно да ся нзл-Ье
13аг;ьрху него султаиоиото благод1>яп1е, като 6-Ь
t ц^лъженъ пов'1>че на пелнкодунпето на тон гос-
иы'°АаРь за отхранвашсто и оччйвашето св въ Фран-
жо^ Ааваше дерзость що годЪ за бждностьта.
.щпМад'Ь данамкрц н-ккой приятель загубенъ? Мом-

7*
цптЬ д'Ьто беше иозналъ въ cap а я б-Ъха беаИ
мысль распрьстнати ио снчката саяодьргЛ
А въ онвамЪсто на подбутнувашето и на
та полза, не ся над-Ъеше да срЬщне свободг^!
искренно пр^ятелство както онва на стары
ста. Ала при енчко тока само едннъ между jtT4
гарст'Ъ ва сарая осчави ъъ еьрдцето му Д
вно споменуBaiiie.

— Се«ерь не ще мя е забравнлъ, пазваше^В
ала кой знае ако жнвЪе още н дЪ стон? —I

Като беше потъналъ въ ria тжжнонытФ. ||к
слювапш облЪгаше челото сн на зида нрн^-лу
на самниннчка клица, която ся показвашеаН
между кипарнсытЬ въ махала Епюпъ, н^ко^м!
жеисакъ гласъ то повыка на име:« НедхМ
Неджнпъ! ”	жи I

Издвигна главата сн и съ едно бързо мшнйлд
nie на око нзгледа прозорцыч 'Ъ къмъ пжтя. OiHyt
негоепчко 61; ся смълчало, н друго ппщо iict^H
осв'Ьнь хубава позеленена’кжща съ заклюЦН
вратны и съ рашеткы на прозорцыт!;. В'ьикашйИ
гледка на тона жилище, разделено, както*—।
кнт1; па чюговнтнт!; отоманцн к а; щи, пл^Н
странн, едната заряди жспыт'1;, наречена -хайIM
а другата заряди мжж;ет'1>, селямлжк'Ь, поняла]
ше що ступанпнь-тъ беше твьрд-1; hmotcihM
болернцъ,	;а ;
ье:" Момакъ-тъ ьъзджхпа като сяка що тгшниьш
Р,;1-ГОЙЬ гласъ неглн беше гласъ на пълното му
•11|'|вьрдце отъ чювствителность; ала колко ся смая
₽0АЦц о, като ся нстеглн одна отъ рашеткыт'Ъ на най
РыДодЬый редъ, видя да свЪтнн въ с&нката радо
ЯУ .'‘тлнвый образъ на един туркыня едвамъ шесна»
МУ десять годншна, конто засм'Ъна го выкаше съ

)<кка.

1Ш?! Демжчпя му да пряблнжн, ала гласъ-тъ:

|	— Ле бой ся, рече му, тойзь плть е пусть,

р >и*жъ-тъ мнмлезе съ конь наедно съ свчкыт’к
пр»Ьлугы за да от1йдн при Негово Величество; am-
ine »кемъ да ся разговорник безъ страхъ. Ала защо
р^^Кохождашь нона блнзо?затцо мя съглсдвашь
да:'Така толкозь лися е нреобьрпалъ образъ-тъ
инщото тн не докарва наумъ твоята любовница
и1 Ялд.хза, дыцеря на молла Ибраима? Негли защо-
Oto нреди отшвашето тн на земята на невЪрпнт'Ь
[вс4'*кхъ още д'Ътенце, а ты В'Ьке момакъ н х^бавъ,
и днесь.’Знаешь ли защо мя }жениха пре-
|ан iH дв-h годннъ съ едпнъ бей старецъ.........

р'о — Клета Ялджзо! прекгьсна рЬчьта Неджнпъ съ
| ня|П1лостивъ образъ.

— Защо мя умнлостявашь? Отъ истина сьмь но
койлагополучната отъ женыт!». Имамъ безцЪнны
ен (амане н царскы маргаре, хубавы волове и ко-
I ta за разходка, ладщ съ шесть лопатн. н шесть
-

Черни ратакнни за слугувашето ми.

— Благополучна отъ истина! тлй блах'ополтаЯ
ако Tin еж доста за благополучно тн, отгошЛ
Йеджннъ.	Л

— Какво назвать? Старый снмжжъ пивгадне-i
не щяхъ го мЪнн съ никого другъ. Желая щи
нЪщо си? завчасъ ся испълнюва; излазямыщс
гато понскамъ, и много пжти сн нромЪнхв^й
времето двадни и тридни въ кл»щя на мои п —।
телки безъ да ся разсьрдн тон. Ако нЪког адк
ся случи да мнся поскйра смлмрувашето mjibhi
во е? уплаква ся защо ся не разхождамъ дм
защото не разносямъ несвидно ннашето дЪ*и|
ма въ ржцЪтЬ ми. И, за доказателство на врр
пата на говореннт’Ъ мн, сто ! искать ли да пИИ
иълна пояса съ жьлтицы ? испразнената мп к0»
на утр-1» пакъ ще ся напълнн.

—• Л какавъ запаять нма млжъ-тъ ти ,
зо? попыта царскый служитель смаяиъ от НР^
ворешлта н .

— Ннкакавъ. Само купи чорбаджнската инл<
на трндесять н пьрвын орта на еннчерет! !*,{! |
Бахирь бей продава сега ст**пойет]; на
му.

— Тай нс ся гледа заможностьта, ами
 ството увъзвысешдта,нродума момакъ-тъ. Зшш|
.Hi, Ялджзо, чеяко сичкото тЪло на еннчсрИИ
уплйняваше съ тойзк начннъ....

Азъ ся чюдмсътебь! отъ истина показвашь
и1,О’СИ ся завьрналъ отъ Гавурнстанъ, като не-'
познавать Tia работы. БлагодЬягпята на млжа мн
!таяяе-ся опред’Ьляватъ само въ продань на стжпове
лая иного пяти тон за мьзда закрылва чловЬцы срЪ-
мъ що- снлны врагове и ср]пцо самытЬ законы.

Ноже ли да блде ? ношушна Неджнпъ.

п п^В Колко христгЬне ран ся отьрваха отъ смьр<-
ira'fHOTO наказаше като оставила на Бахирь бея пол-
м)1внната отъ «нота нмъ!

А нашнт'Ъ на султана мълчатъ лн вьрху сич-
^•И^Ятова?

ar. — II наиматъли ся да рекатъ грькъ; главата
। it аиъ «спада въ опасность. Сл'Ьдъ това еннчере-
1 к#Н>, кйкто знаешь, сжддтъ ся отъ начилннцытЗ:

ва тЬлото нмъ, конто ннвгаждъ гы неокрнвяватъ.
( fl-До^дн , приятель мой, ако искать даземншь на-
рп^ф^днннп и да убогатЬешь стами еннчсрь. Да-
вамь ти едннъ стотнлннкъ кесш за да занесешь

! ua/rM^Hiaj .мн,’ тли тон да тя нанравн чпновнлкъ
L iiialaieroBbiH орта. Виждашь, любезный Неджнпъ,
С| чеввардя още сладката спомеиь дЪто ни вдухна

ьрвата любовь. Тогава, като по млада, не разу-
I йгЬвахъ каквото чювствувахъ предъ тебь; ала
Зр-днйсь сьчь по опытна. Душко, като сн ся завкр*
рг «юлъ ведпаждъ, тр-hoa да ся намнрамы честнчко
— йе-

на иЬкое отстранено мЬсто. Добрый Бахирь Jq
гце вы съзрЬ. пнкакъ; съ малко жьлтнци отк)тЛ
вамъ мълчашето на робыннтЪ мн, и по к он Л
час-ь тон ся отпуща въ умаюнагйята иаа<ноЛш
сн, мы можемъ да проминемъ жнвотъ ... не

Ялджза св пресЪче думата отъ едннъ г.шйя
д’;то 1ж выкате влтр-Ъ въ кжщата.	<

— Леля мп е каджнъ Емкие, рече; тр-Ъба да Л
раздЬлнмъ. УтрЪ по тойзе часъ ся завьрни. ЪШ
тана памирамы нЪкое по прилично м Ъсто за Л
ся разговарямы.

СетнЪ, като здрависа ломака, свали рашет^е^
та,, или мрЪжата на прозореца, и Неджнпъ осп I
на саминничакъ на пжтя.	

— Клета Ялджзо! пошушна той между жутиШ
сн, ако знаете! . . .НИ, не щж мога вид-]» ii5iif«|

Едвамъ повьрвЬ нЪколко минутп, и чЮ нзъ< -jhi
зад-1» гол-Ъмъ гърмеж’ь еъ бьрзы крачкы и разхЪЛ
ны выкове. Пооттеглн ся блнзо при едпнъ ; ,’М
за да замннатъ три климала носеии на рамеЛ
отъ енвчере, конто дыреше Ипкой сн стариЦя
Ебрейпъ като скубеше брадата сн и выкашеЛ
едва стань кочета тичаха подыр к му като го хЙИ
ха и покрываха сч» лашнята си охкажятачЯ
КлнмаларетТ? ся запрЪха малко ио далечко смЕ
Неджипа, и като положнха на земята съчев,ра|
па занаята нмъ крьстосаха рлщ'ЬтЪ. ,ГР
рь(В* Ради Бога! из вы к а Ебрейнъ-тъ, катоудрсше
гп)вГЖ>дыт'Ь си, клпцата мн горн. Ако ся позаиайте
коюощс съснпахъся! Пеобрккохъ ли висл петьсго-
ьншКнЧ1’ гроша ако испълшгге д ьлга вн, в ван поел h
не ли мн ирвнудихте да вн гы възкача до десять
r.iatgHjifij.H? Его давачъ в в гы, ами noirh побрьзанте,
эашо-ю пожара ся уголЪмява.

к дааИ Напредъ, мо.ччета! рече у правпнкъ-тъ на клп-
арет-1;. Ебрейнъ-тъ ще удвон десять-тЬхь хи-
за й»идн.

-=• Двадссять хиляди ! душата ли мн нскате да
iimie^HTe. Ннкогаждъ не вм гы давамъ.

осп^Е Куче, псешке сыне! проговори унравннкъ-тъ
ia клималаретЪ като плущн полицето Ебренва,
упьтЦешь нещешь давишь ни гы. Вьрвн подырЪ ни
i narJKP] обычашь. У версии сны що нмашь петым о-
,ъ ог^инь пест скрытн. Спчкото тн злато да ся дад«*
зм'1 <авонската, и ако ся панмашь дойди утр к да
, зц$^Внскашь д!»лъ.

layer И еинчсретЪ завьрвяха пакъ като ся смЪяха яка-
•apeifa. Ебрейич»-тъ като стнскаше въ длшпет'Ь си дъл-
ашерыт'Ь рлкапы на иачялинка нмъ, отшде съ тЪхъ
о^аедно въ тЪгно-крнвытЪ улицы па Фснаерската
1та тала.

{q Неджпт» съ пажялена душа за наскърбното на
чевиан гледка, стнгна пай сетнЪ въ лимана, при

1^дата на мытаршщата. Бешелдзареяъ день р
св’ктъ-тъ ся наваляваше на тон расколъ. ОспГаА.
Мусулманет). между множеството ся распознава^К*
н много Грьци, Б'Ьлгаре, Ярмепци н Ебрен, кои^Ж,
стотнлницн канцн донаеяха отъ Галата, Топча ?йр
Хаскюм и други селца. Епнчере отъ разлнчз
орты подр’Ьзваха по нмотннтЪ отъ д'Ьто зли,^>0
нуваха, и като Фьрляха отпред'Ъ нмъ расата
гледаха гы паежено съ положена ржка вьрху
волнцыт!» на едка отъ двата пищова. Тжн всяк
га прннудваше да «ьрля сиоредъ снлата сн пар $$
ки] вьрху расото.

Снчкпт'Ь иродавалннцн начярппята носяха вьр T,j
челото сп достоннопочтенната б'Ьлежка пан! и
орта. Тукъ, рыба исписана ннкакво вьрху ut Лй.
дъска, показваше гцо ступанннъ-тъ беше отъ, gj?
десять и петата сврьзска;и Недяшпъ позна i|
'ip-1; въ опая продава'лннца К>рда ЮсуФЪ, (	,_

тора на EriwucKOTo каФСпе. ТамЪ, сбирщнвао^К
оруяия нзв'Ъстяваше дружнната на 64 орта; аПД|>
на и тукъ, отъ голЗишн му калпакъ, едного g..
другарет-Ъ па Юсу-ьа, иачюзгЬрено сЪднатъ
зо до пнсалницата сн. Неджнпъ распознайте
гы пакт» продавалнпцы образа па ковка, която
гьрбъ на отузбнрь.

СтупанетЪ на онш иродавалннцн, като и»

су
то

Дч
не

санн на оджака, боравяха одна чюдна търгя^И
Овошкарь-тъ, месарь-тъ,зеларь-тъ, С'Ъдяха< из
стоки въ продавалннцыт'Ь сн, и когато дохожда-
ше нЪкой рая за да сн продаде нЪщата, тй гы
зйдьржаваха съ дума какво нматъ правдива да
продаватъ; сл'Ьдъ това, въ свьршваше на продань-
*та, слагаха сметка отъ конто нзлазяшещо, ка-
то ся нзвадятъ дановет-Ь, печялбата наработа-
та влЪзн въ кес1ята на еничеря. Пон'Ъкогаждъ
благополученъ бЪ ранта эко увардешепон'Ъ вло-
говет си нЪ отб^гваше псувашята н перндннцы-
тк

Царский служитель съгледа по много гцо сичкн-
Ti. продаватъ съ кривы капуны и лъжлнвы м^ркк,
и що другарет’Ъ нмъ, конто опредЬляваше по-
лнщята за испытваше на такива безпжтства,
б(яха немнлостивно купувача, конто ся нанмаше
да ся уплати вьрху това.

Н— Тлй ето чюдовитото тйло на еннчеретЬ,
размысли ся Неджнпъ като ся отдалечяваше; е-
то войската на султаиъ Оркана, конто Хаджи
Векташъ дервншъ-тъ посвети другъпжтьза за-
крылваше на самодьржавата, н конто Велнкый
султаиъ Сюленманъ подложи на распореждажя
толнозь стЪгнаты и праведны! Какво друго е
днесь осв'Ънь сгань отъ оберннцы, контомжчатъ
нёмнлостнвно ц'Ълъ народъ, и сжщый сн царь!

I Неджнпъ послЪди множеството д'Ьто от)нваше
изъ пжтя на Дивана, и сл^дъ малко ся намЪри

8*	'
на раскола Лтъ-менданъ, вечхъ копскый пжп^Д'Ь
на БнзатчнцнтЪ. Султаиъ Ссли.мъ влазлше яг да
джамгя Ахметъ, великолепна направо на то^Н
расколъ. Шестдесять со лака, или тЪлопазнтслр ся
златоублеченн и съ высоки гжжвы накичены п об
пера, съставляваха султан оный бродъ къмъ сп ш!
рая. НачялннцитЪ нмъ, като нося ха кожусы on
зелено катн«>е, обыкаляха съ нстсглены cafij ли
за благочнше на събранптЬ любопытна. ТЪлок В-
ыа сулацнт-Ь,’съставено отъ четырстотинь душ» зе
м разделено на четырн порода беше отъ епв- Вс
черет-fc, както п опва на пейцнтЪ, на другъ г бо
редъ кош'еноецн съ възвпто мЪдяны тачове поя йч
латены и съ черно перо на вьрха, споредъ т’
ловардшта па бизанччнскитЪ самодьржцн. Тов въ
второ т'Ьло прннасяше дванадесять члов'Ька s
царското сподырваше.	ка,

Момакъ-тъ на лредставлешето яп ся затечг! оч
за да вндн ветхый сн господарь, добраго н чес до
тнтаго султаиъ Селима, отъ когото еявгажда№-
npie благоразумны и милостнвны бЪлежкы. Гры Hit
жата злради бедного му щаст1е не беше hhuv на
нредъ распалеиото желаше за да ся въведе npt -
лосподаря сн н да му изговорн всяка благодар та
ность за благодЪятята му. Ала потъяатъ ш на
май гол’Ъмы мыслы Селнмъ мржеше ли П'Ъвгаждь по
да познае оставрното и усыновепо отъ него онв! 'caj
— 63-

хтГ'Д'Ьч'е? Отъ тогава и»минаха три годин», дохоЖ'
ri да ли на умъ таково н'Ьщо на самодьржцы?

тскви Като си мыслеше Неджнпъ съ кои начинъда
ел? ся познае, видя да иди къмъ него радостливый
п образъ на нЬкон сн младъ, конто ся Фьрли на
ся цдята му н го викаше па име.

ош| 1— Се-ьерь! нам любезный мой Сеч>ерь1 тжмты
i6i лн'си? нзвыка Неджнпъ.

он!в— Неджнпъ! какво правишь тукъ, попыта онъ-
ш зе дЪто дойде, Да отшднмъ въ сарая. Негов»

Величество знае що сн ся завьрналъ въ Стая-
i бол ь; днесь сутрена пыташе ако сн дохождалъ
nt въ сарая.

тЛ - На истина? великодушный нашъ самодьржецъ

Ki.cnpie ли да спомнп недостойный си слуга/
i и Млъкъ! пошопна му СеФерь, тукъ ны забы-

калятъ врагове на господаря ни. Еннчерет-Ъ ны
сн; аъгледватъ. Само облеклото ми е доста да вмъ
к докара вражда ср-Ъщо пасъ.

кд5 Я— Отъ истина, отговори Неджнпъ като гледа-
рг ше Феса отъ чьрвено сукно и чврвепым врагнпкъ
mi на приятеля си, влЬзн ли въ новата войска?

npf - - Като оставнхъ собствен пата служба на сул-
4 тана, отговори СеФОрь, отреднчт, ся, по заповедь

на Негово Величество, съофнщсрскый стжпъ въ
ц иоредыт'Ъ па ннзамъ джеднта.'Дойди ст» мене въ
in ‘саран: таит» щсмъ приговорнмъ манко п'Ь.ще зла-
тното време на д-Ътинството нн, онва про ул
ме когато предъ очытЪ на господаря нн играя не
хмы джерптъ вьрху хубавы коше, обрлженн « 1
незлобивы стрелы; когато, всяка сутрена изп> ш<
варяхмы отъ все сьрдце молитвата зарадн увар) то

двашето на монарха нн и проклннвашетосрЬиц ве.

враговетЪ му; когато златно-облечени н съ прь ку

стната коса вьрху гьрбовет'Ь ни, принасяхмы н,- в*
пати шаха, като чистосьрдеченъ приносъ паду я,ч
шит'Ъ нн, пьрвытЪ дъждовиы канкы на мЬсец- ст
байрамъ въ Кнтайскы Фарфурш.	иа

Двамата приятеля нзмннаха съ трудъ ином ра
ството на набранит'Ъ въ Атъ-менданъ, и ся ум Д 1
тиха къмъ царската вратня на сарая. Като з> цд
мнпуваха по кран джалпя Св. Соф1я, чюха го сл
лЬмъ гърмежъ когото въспр>е завчасъ глдбоЕ'Я|
мълчаше; симкит^ заминувачи уплашенн ся satipi^H
ха; н'Ъкон сн шушнеха по между сн:	п

— ВедьрницнтЪ ! Ведьрннцнтк!

И ето отъ истина по двама и съ начюм^рень п.т
-крачкы каракулукчштЪ, или м-ЪдннконосцитЪ ж ла
гяха на рамепЗ$т£ сн чорбата на пореда иг ра
въ гол'Ъмы ссжднны м'Ьдны укачены на дълп^В-
мрхтЁе. На предъ т1я м^дниноносцн или кат W
ноносцн вьрвеше ахчнбаш1л*тъ на орта та ой №

ржженъ съ голема дьрвена поваренка петь стм «;«>
кн дълга, конто като нзгледваше мълчелнво: , ~

(ниожесгво, дЪто стоеше и отъ дв'ЪтЬ страна я; 'г<|
— 65 —

ipc улицата, беше готовъ да накаже паи малкото
)ав несъгледваже.

cJ Замннувашето на ведьрницит'Ъ ся нзвЬстява-
згс ше отъ далекъ отъ дрьнкашето на вернгы, кон-
ца! то разреждаха стжпкитЪ на мЪдниконосцитЬ. Т1я
иц< веригн внсяха посребрени по грлдытЬ на кара-
iph кулукчшт'Ъ. Чюдновнт'Ь калпацн четырн стжпки
in, высоки и пов’Ьче отъ три широки, едно друго
ду. яче накнченн, държаха ся надъ главытй на tih
ец( страшни чнновннцн на готварннцата, и снчкото

на оная гледка надокар^ваше всеобщо трипс-
ин раше.

пл‘ И Като замннаха ведьрницНт!», лица та на снчкнт-Ь
ся засмЬха нзново, и двамата млады можаха да

Ъдватъ пхтя сн.

По добро щас'Не, рече Се«г>ерь къмъ Неджи-
не станахмы м^ченнци на н!>коя суравина
отъ страна на тЫ чорбопоклонцн, защото
сш ижтувашето на казанет!;, отъ готварннцата до
нс лагера на тЪловардачнтЬ, р'Ъдко ся плаща безъ
hit раздавшие на ранн съ ятагане.

.irJ I — Ияатъ пов'Ъче тачъ и почесть къмъ ведьр-
азэ ннцыт'Ь си, рече пакъ Неджнпъ, отъ колкото
о{ къмъ голЪмын прЪпорецъ Имамъ Азамъ, или
лс къмъ самого Свето Пнсаше.

so В’Ървамъ го; знаешь лцо когато нЪкон си ор-
и; та загуби на воина всдьрннцытЬ сн, снчкнтЪ mj
-66-

'ншовницн сп напустнуватъ и не сж npieTH b-Jjkch,
гжхцын поредъ.

— Идолопоклонство, пр1ятель мой СеФерь.

— Тжн такнва*то злоупотрЪблешя ся пае д,
нзкореип любезный нашъ господарь; ала . ,

— Защо възджшашь? попыта Неджнпъ. L]

- Защо то леще сполучн.	xai

Коя е спьнката? •	дан

— Гол’Ъ мата му добр ина. На тонзь часъ нма « на
клети ср-Ъщб преобразоващята и срЪщо правд» хра
нытЪ ла султана ни. Ако ся отсЪчаха главнт-Ь и ирг
пачилницнтй, размиръ-тъсяудавуваше въ поста нах
цмт'Ь сн. Мустафа паша нВелпкый Стамбодскьи ифт
ПюФт1я, конто слЪдъ отшвашето на пашнт! ны

въ Едренскын лагерь дЬйствуватъ намЪсто тЬп дво
мредавнпцп с ж като раснрьснуватъ огъня мез доп
д> епнчерет'Ь и раздразпуватъ ср'Ьщо насъ тов- ctj
•tiiiT'h п ямацыт^, конто наедно съ вонскарст! не<
ла низана вардятъ Босфора. Селнмъ познава rpL oui
шкытЪ нмъ, ала още нма великодушие. Койт дир

<я наемника да побЪлн лицето на арапнна за ВЪ
г\бва 11 времето сн п сапуна сн. Злочестиьи кнг

нашъ господарь кжсно 1це отвори мигалый ре>
Богъ да гоувардп отъ съсшшото ]цаст!е на пред- бр-
m I.cthhhiit’I» му Османа н Ибраима!	V'

Едновременно СеФерь п Неджнпъ, като заяв
«пваха презь хубавата цар’”^« вратпя, плазяь Ci
-67 —

сарая па султанат h.

И*. ВОЖШ СЬНКЛ.

Двамата приятеля СсФсрь и Неджнпъ кзмкпа-
хаш.рвын дворъ на сарая, нераспоргдено обграз.-
дашс влтрЪ въ коеюе и царската таралхаиа.сд-

31 на терехана дЪто беше другъ пжть цирскын
эд храиъ на Св. Ирина, и itLkoh сн ку поппсии на-
> № права въздпнгпатн като по щаст!с; сетн'Ь прими
if:, наха въ орта капасж (срЬдовнта вратня), едко
ьы пЗицо като бедень съ два стълпа отъ стра-
ня нйтЪ, отъ дУ.като отчнва нЪкой сн въ вторил
>и дворъ. Това страшно м'Ьсто накнчено съ поб1-
cs допоены бЬляцы отъ ветхы оруяпявдухнува такнъ
гоп страчъ па всякой гледачъ. Тукъ отт» незапом-
ет йены годины ся полагаха главнт'Ь на сичкнч I.
-pt onin, конто нспрьвната любогузена политика па
ini дивана отсАЖдаше на смьртно наказанСе. В ллрй
зя- вътонзг» вторын дворъ, загллхнатъ от'ь два реда
кнпарисн н платане и като ся причине въ на-.

11 речената направо Благополучна Вратня, бкха съ-
ем брани еннчерет1!» на Царпградската твьрдпня, ала
н'Ъмаше тамъ ортит]» на пенцнтЪ н солацнтЪ като
ши цеотдЪлптелнп ла монарха.

п1; Сички ch поредн съ пачялипцытЪ и чнновлнцыт 1;
< н носяха чьрвенытЪ си шепкы, снрЪчь главнот
вмъ украсеже. Ала п освЪнь покрывката на гла!Я
вата, всякой еннчерь ся облачаше както му сяв в1
« каше съ многоцветны дрехы. Само на гол-Ы **

диы носяха дългы др'Ъхы на конто скутовет}
за да ся невлекатъ по земята и въепнратъ сие ||
бодата на тклото, втжкаха ся въ пояса вмъ. О Ц*

руяаята имъ бЪхаслщо тли пьстри както цв1т

,	1	ТР

тъ на дръхитк; около крьста нмъ ся внждаха, |ю
ятагане въ сребьрны ножницы, и ношчета, и » “а

.	1	пр

н 1,0вн и брадвн, сичкнтв крьстосанн н запасаю м

съ ка смирены в пол съ.

ЕннчеретЪ стояха въ двора на сарая спорен

рсда н чета на управата имъ

за да npiejiar 

платкытЪ сн и по такава случка прннесепын t;
бкдъ тЪмъ отъ султана. Предъ тая войска,
два реда наредъ, служнтелетФ. на царската я

тварнпца слагаха шестьстотннь мЪднн сем
съ пнла<т-ъ. СлЪдъ едно струвано емнгнуванн А
вонскаретЪ лавыкнуваха да ся спускать на тЯК

яст1я съ лъжнцата, конто всякой носеше въ|1рк’’
дната ножннца дЪто 6Ь втлкната въ шапкалК
ну. Ала въ сждовныт'Ь обстоателства, когаиЕ1
нФ>кое докривяванве сгорещлваше главытЬ 11₽'

оджака, еннчеретЬ приличии на светите кое
шкн въ Рнмъ, нещлха да лдптъ, в това пр?
казваше впимателенъ размнръ н распрьснувак
!(

Bvt.

ег1;
CW

Мнгпуватето стана, и еннчерет]. не ся покля-
тнха отъ м Ъстото сн. СеФерь н Неджнпъ ся болха
да не бы да не сполучатъ. СлЪдъ едва четвьр-

.TI

тина на часа, едннъ отъ чннсвпнцытЪ на сарая,
нав*сея7> , заповЪда и повьрнаха въ готварнн-
цата още съ парата блюда.

'Готова сн нзваднха отпредЪ нмъ голЪын пла-

ха.



тянцн отъ чьрвена кожа пълнн съ платкыт'Ь
йа ортнтк; платката начни; всякой поредъ ся
прнзоваваше споредъ реда на чорбадиил, или на
вачялннка му. Всякой отъ т!»хъ престлпваше ка-

то дьржеше отъ д'Ъсната ржка праздным рлнавъ на
дрехэта сн, н като отдаваше зпаепо отоманско
. ж1здравлете, съ полагаше ва рокота при оста-

та и челото си, войскаретЪ му вдигаха платин-
’ н Иыт'Ь нмъ, ала вхтрЪшното ся сиод'Ъляваше слЪдъ
’ това. Раздавшпсто не ставаше споредъ чета на
аи^ Д'Ьто ся подъ орудия вонскаретЪ, амн споредъ

{ЦЪкой сн распнет», конто нмаше имена па слу-
^и, и ч.ювЬцп, конто гы закрылваха начялинцн-
rai и Л'1’На» 11 вонскаре нзмр'Ълн предп много го-
M,^JpniH. Внгкда ся вЪке кое злоупотрЪблеше нравяха
^ачллпицнт-Ъ, когато н много деловит и еннчере
{u №1 заб'Ьлел.ваха какъ бсзчетнн и слЪдъ това
фе^шато да не искать платка.

iaJ / Между това теноппнтЪ гъриежп нзв^стнха на
народа въ Стамболъ, що султанъ-тъ нзл Ъзп оп >гъ
джазпята и ся заврьщаше вт. сарая. СсФерь ка- *°^1и
то ся смысли що на царя ся преднзв'Ъстл зара ,аР'
ди случкыт-Ъ на докривяпашето наоджака, поз» ,0С(
1цо Селимъ леще влТ.зи въ сарая презъ ro.vhja :л
та вратня, за отб'Ьгваше па всяка закачка. Та» )СВ
заведи прЁятеля сн къмъ напраныт'1;, конто слеп
кжта на вторым дворъ, в, като замнпаха презъ 'Ра<
Благополучната вратня, стнгнаха въ стаята на fac
царскнтЪ сподырннцн, блнзо при двора на лрсс- 'K,r
тола.	^та

Като Bbcnpic радостлнвытЬ здравпсваЕмч на 50,1
встхит'Ь сн еднобратЁя, Неджнпъ си заведи мм-Д1р<
чешкомъ блнзо при едпа вратня затулена съза- п'°
крывка и огъ дЪто ся опяваше въ стаята д1. ,оп
като царь-тъ ся разговаряшс съ пЪкон сн него- ,т’
вн голКми чиновннцп. Момакъ-тъ нздвмгпа поле- ВЬР
ка закрывката , п скрытонъ внд*к опыя вжгр! 11 а
въ стаята на престола.	И^1

Селммъ Г', самодьржецъ на санодьржцитЪ, раз- CWI
даватель на королнтЪ по вселенпа, послЪдопа- чеи
тель па слети т’Ъ град о вс Медина и Мекка, гос- ,ла
подарь на Дамаскъ, благо.}xanie па Рая, закры ^П1
тель на благословснын градъ Терреалимъ, зачла- за
д-Ътель на Араб1я, А«ьрнка, Нраьъ, Бассора i *
Бандагъ, сЪдалшце на КаллФата, па земята Бо ЛН|
жЁя С’Ьнка, сядете вьрху нрсстолъ обыколсиь к,п
— 71—

>тъ стълиове и зас’Ьнчыгь отъ тежка за к рывка
эбшнта съ злато и съ высулкы отъ сытепъ
ларгарь. Отъ дЪсната му страна стоеше ор)же-

П1 юссцъ-тъ, голкиъ чнновинкъ

на сарая, конто

и

...

ее-

pl

а 

[И?

•U

лЬднше вредомъ царя и др)го пищ о нс беше
гсв'Ънь царскын джелатцпъ.

Въ една гладка вратчка ся лл;скаха два калинкау-
фасени съ безцЪнны камаше наедно съ прадЪдна-
га сабя, конто высоте вьрху тЪхъ: Tin при отоман-
:кит)> napie сж наместо скннтръ и корона. Тая
стая, наречена Арзъ*одасж, нма вратнп. отъ
конто всякой ся вардн за особенно употребление.
Прсзъ пьрвата йлазясанъ сн султан’Ь-тъ. нрезъ
ггората всякой, нрезъ третята ся вносить да*
tOBCT’t на послашн1Ц[1Т’]>, конто ся пращатъ
я» нме на двороветЪ , ннъ: нан сЪтнЪ, чет-
вьртата вратня, позната съ нме И а к а з а т е л-
п а вратня, отвари ся само когато ся за нож да
н'Ькой везнрь или дрр'ъ голЪмъ чнновннкъ на
смьртно наказшпе за голЪма гр1:шка. Задъ ре-
ченната вратня, отсждениый, прсди да подложи
главата сн на джелатнна, намнра нрустъ зада
управн на Бога нослЪденото сн покашнс, и изворъ
за да ся измыс пай сстпЬшнын пжть.

Съ май жнвна радость Неджнпъ си втълпн въ
лнцето на великий сн господарь, щото пито сн
клюмиа очытЪ за длъжната почесть. Обычяше

ЬЧ
гь
-?2-

благородный характер?» на Селима, на оная доб- инс
ра душа, на остроумный онъзе разумъ, конто под
всрЬдъ паи еуравыгЪ раздрьпвашя на Турсско «о<"
B'bcnpie св'Ьтлын стром на порождешето му и >аш
<•« над-Ъешс да го завьрше, като люлЬеше тай >оп
живот?, и нрестоль зароди благод'Ънствзето на Л
поддавннцнтЪ сн.	»тв<

Снчьата добрнна на Селима ся отлжскваше гем.
вьрху хубавын му образ?», когото насьрдчувахаго- 1ет'
л$мп и черни очи, место тажновнтм; намучил- >е«
та му г ж ж и а затикната съ челенкъ п тежка ни-
тка съ безцЪны канате отъ долу, чернота »)
брада, гжета и къса, даваха пов'Ьче благородное?ь • А
на лнцето му. Тогава беше май четырдесять го- 1а •
дншепъ: ала съ снчкытЪ рйзкы, конто сянагьр- гея
чуваха вьрху челото му,отъ трудновато царство, *еи
съгледваше нЪкон сн въ него енлна порода и 'Ри
чюдна естественна сила. ВелпколЪшето на нь- 'п
рава му ед въздвигаше, удвояваше ся отъ св1- 1еР
тлнната на облеклото му н отъ пжпкытЪ на без- иа>
ц'ЪннтЪ канате, конто образяваха н'Ътелкыг! гов
на дългый му кожухъ, народенъ съ зелены за- ын
копчаватя.	Се-

Селимъ Г’ беше irl> само едннъ отъ по много- ipj
то истощены въ дьржаватл си, ала н по за- —
см'Ьпын поетъ н по сладкый с ли сате ль на в’Ька к аг
сн, Беше изучиль до дыю епистнмоннческытЬ -
— 73 —

о- пнсашя на Арапнт'Ъ, и хгЪ отъ любовъ къмъ
го иодиыт'Ъ и попыт^, ала отъ размыслспна склон*
ко гость нскаше да въведе въ отоманското отхран-
п aide уси'кхыт'к на занаятит'Ь и паукит! на Ев-

Mi1 гопа.

на Прав» яредъ Негово Величество, като пмаха

•твор«*«и очытЪсн нечестно вьрху губерчето на
ие (смята, стояха трина отъ съвЪтннцыт'Ь и повЪ-
,0. «сто слуги на Селима; единый беше Ибраимъ е-
а. >еиди, надреженъ кяхая бен, пли подтаннын съ-

п- гЪтннкъ на дьржавата въ мпннстерството на
иу отрешимтЪ дЬла, оставенъ отъ поста сн, ако
rt и да пехцеше султанъ-тъ, за нЪкон си размнръ
0. ia еннчеретЬ; а другый Махмуд?, еч>енди, осо-
p. бенын тайппын съвктннкъ на султана; третьих
0) 1еше Ахмедъ бей, голимый му тЪлопазнтель. Tia
н 'рима съв’Ьтннка, като обвЪрпха господаря що
ib. гя распрьстна размирителеиъ духъ между емн-
I;, leperh отъ тайпытЪ подбодвашя ла Муста на-
;з. на, канмакамъ, конто 6Ь въспр!елъ за време дъл-

1’1 оветЪ на великого всзиря, и отъ ГИехъ-нслама,
ia- мн келикын мюфтхя, падиаха прсдъ нозктЪ на

Селима н искаха отъ пего запов’Ьдьта за да за-
о- прятъ и об1ятъ двата прнстлпняка.

>а- — И двамата щжтъ дойдатъ предъ мспс; чя^
ка <амъ гы; отговори Селимъ.

тЬ — Тли ще ся завьрше правдипя! нзвыка Ибра»
inn. с-ъепдп, като-Фьрлп радоетлпвъ погледъ
ш.мъ вратнята па иаказашето.

— Иена ли прости Н. Величество, ношушаа
Махчудъ сфсндм, като ся поклаияше, да опрсд!.-
ля завчасъ каияджштЪ * *) да пр|*ематъ м1;с-
тага сн, да ся постели въ нруста губерче, и да
ся вл be чиста вода въ гурната.

Вьрвн! Богъ с съ насъ. Ала ся вад-Ъя да пе
сж криви за толкозь ro.rhaio прпетжпвате.

ра
пр
IIOI
от
ся

МП
зв;

Но оня часъ пьрвын отъ ирнзователетЪ дой-
де и извЪсти чякавытЬ дне лица.

— Пов*1>че отъ енчко, прнтурн Ссливъ, да не
гуди Н’Ъкоп сп ржка вьрху живота и свободата
имъ, яко бы да нс определи азъ.

— Само одно смигнувшие, проговори голФмын-
тЪлопазитель Лхмедъ беп, и вратнята на наказа
п!сто ще ся отвори.

Муста паша, поста вепый кота в’Ьмаше везиря
вл'Ьзи въ стаята па престола, слТ.дъ Шехъ-пслама.
Отъ въиъ бостанджпггЬ, особенна вард!н паса-

inn
ВН'
вс;
тег
с.'И
гла
)ЪЗ
te
•ял

Ц1)1

ГШ1

*) Капад;к1итЬ, п нЪ нявгаждъ м’Ьшт-Ъ, д'1.н-| 10к
ствуваха наказшпето па дЪто плача чипъ. Н^ми- _______

а-h с ж прости слуги на голЬжцытЪ, многотьрсс- 0J?
пи, защото предъ тФ.хъ шон:е п'Ъкон сн безъ страх! ,j,
да говори зарадн главны подлозы.	](TJ
рая, распознавала отъ дългыт-h ч красны скуем
пронысвалв до ср-Ьдъ ш.рбд, стояха обр.ъженн, не-
поклатенн п мълче.швл. НанйДжштЪ дохождаха
от?» псякад-Ь. Когато покрывката на врач мята
<’Я спали пз'ь отъ дыр]. нмъ, лпцата па кпняаьа-
»а н на мюфтш нрежмтяха. Като си паправпха
звачптелното поздравление султапъ-тъ «родуна
КЪМЪ Т'1.ХЪ ТАЙ.

— Ходжа (учителю), рече като гледаше вачял-
пнка на в1;рпта и на закона, и ты Лала (упра-
вителю), притурп като ся обьрпа къмъ поста-
веиып наместо великого всзиря; титл и посве*
теин отъ павыкиатыи обредъ; отъ девятка де-
сять годинъ пасамъ, отъ какъ-то смьртьта ла
славный султаиъ А б ду л ъ Хамита, на пупками,
и.зкачи на осман.п некий престо л ъ, иытамт. вы.
ie затекохъ ли ся съ всяком пр пл еж т» за дя за-
‘иля колкото ся ложе повЬ.че оплата на тая цар-
цина, и да управлявамъ праведно п добр!.?

— Никон отъ цар1ст,1» ле направи пов’Ьчс очт»
Ваше Величество за благодеистп^ето на бсзче-

а-

in-

гннт'Ь сн народи, отговори Муста паша като ся
юкланяше до земя.

— Като потжпкахъ злоупотрЪблспигга на чи-
овннцнтЬ прит'Ьсиявашята вьрху поддавпнн,„-
! мп, не умпожнхъ ли годишими дохода, па м п-
i;iT а, конто, предо мсиь, докарваше подпила-
— 76—

та въ дьржавната казна отъ колкото дохоида
днесь на двести хнлядн кем’н ?

— Твьрд’Ъ истина, отговори мюфпята като за,
гьрташе отпредЪ сн врьхнята сндълга дрех!
отъ бЬло cj кпо. Богъ да повьрне на Ваш!
Величество споредъ стониостьта на толкоз!
благод кшпята в и.

— К *ато ся възкачнхъ на престола на какш
с.ъстоя1ле наийрохь отомамското корабпнчество,
повтори Селимъ. Безполезно папрупваше отч» из,
гнилы удавалннцы, лошаво обржженн и лошо ля
правенн кораби, конто горяха непрестанно я а
грабяха отъ Мелнтскы вт»лхвы.' Не доведохъ .«
отъ Франца похватпы корабскы майсторе, конъ

фы

W)’
цег

|1Ю'1
fiO

пох
г ла
hi

ITT

въскрьснха пустыт'1» ин терсханы, и нзвадш ка!
само отъ лиманытЪ на Стамболъ, Родо н Синап1
двадесять дпкрота отгорЪ ва три годинъ? С< цНр
га корабимцнтЪ ни, намЪсто даарк дятъ и пожь дВа

тнуватъ жптелетЪ на епархштЪ ни, поддавший
тФ> ли, насрЪщо това ся учатъ мореплавашет
и мореный бон. Въ преобразовашето на войск!
рет'11 по сухо какво достонносждно намнрат!
Нккон сн размжтвашя слушамъ, иарнчатъгыбе!
божны н насрЪщны на исламским духъ. Не е .1
писано въ книг а та:,, Опъдчувап ся срЪщо ml
вЪрнытЪ съ конто начннъ можешь.“ Основав1С1|
на редовната войска, която ся прослави отъ зЯ

ue
(бот
loci
Loi

ИМ'

lynj
Л> рылватето на Акра ср'Ьщо Бонапарт», не е ли
ipyro ннхцо осв-Ънь у тъкмяешпето на това све-
за ценно начало?

e.v — О! Господарь мои, отговор!» съ лнцеифр1е

|ш< по-ияя-тъ, мждростьта тн надмннува нашата, и
оэк по добр’Ъ отъ насъ познавать бждныт'Ъ. Ако бы
да смы дерзналн да отФьрлнмъ, безъ да знаемъ,
юхвалныт!» преобразован!» съ конто издырвашь

‘во главата на в'Ърата ина дьржавата, отсждн ума а

•» it сьрдцето нн.

на ।— Главата нн, вмотать нн, отговрн Муста иа-
C1 fciia, енчко е ваше, и благополучии сны ако мо-
•« кахмы да гы оставнмъ за увардвашето на едннъ
ит< отъ толкозь потрЬбпыт’Ь за управление на дьр-

чх каната дны на Ваше Величество.

ат „ Говори ся що еяичерет'Ъ устрашаватъ раз
(•' анръ, продума пакъ Селнмъ, н сте наклопаин к

двама като да размьрдвате пустоп^р!ето нмъ.

Нь — За да отговоря на т1*я набЬ.дяван^я, нзвыка

иехъ- ислатъ-тъ, като вднгашс очытЬ къмъ не-

ск» ^ото, друго ннщо не щл отъ Ваше Величество
ocB'lnih воля за да отшда въ лагеретЪ нмъ да нмъ
бе: поговори, н ся отговарямъ съ загубнашето на гла-
* •’ вата мн, ако гы не докарамъ пакъ въ дължностытЪ

И51Ъ.

iei Солнмъ, ота истина, пЬыаше омысль що т!я

3i управятя бкха твьрдЪ малко нскряннп; ала есте-
ственнотому отврыцаше срЪщо кръвопролни
шето, надЪжба! а що завЪтьтъ и спомнуг
Hi его на опасность та щсше гы Дакара въ по д
бры чювства, надмнна грыжата заради личь

та му здрав ин на.

— Свободны сте, рече имъ; пЪрвамъ па пом
шето ви. Нам есто наказан!», нови почести,нов
Дарби вы чякатъ, стмга салю да склоните спиче
рет]. що нскамъ токо доброто помину ваше н
поддави и цнтЬ мн, и да гы разположите блап
разумно къмъ стройоветЪ мн.

Покрывката вьрху вратнята на Наказашсз
са свали отведнаждъ като поклатеиа съ пресечен
ржка. А на другата ся издвнгна, и двамата министр
като трипЪряхм сега вкке отъ радость н нЪ от
страхъ, премннаха, съ ухилваше на жуннтЪ,
двоены» редъ на бостапджштЪ, конто, кога вл

знха, на дерзиаха да гы вндятъ.

— Тежко игорко, пошушпа мълчешкомъ Ce«i>ep
като гы гледаше да сн отшватъ. II като нъздж
на, стисна Неджнповата рлка съ напАсван!с.

А тон отговори като провьрвя нЪкол.ко кра
кн нзъ между н*тя. И азъ схщо тжн не в'Ъриам
да еж ся покаялн Tin двама предавника.

— Като гы остави свободнн, отговори Сс-т-ер
клетым Селниъ подине» опредЪлегмеа о па смьр
та сн! Тамъ сребарннт'Ь тоягн на призоватсл
Ь чюкнаха по земята, н двама младн , о*
с;а)ло двадесятьгодишнн, иастаиаха полегнчка
I одъ нагледва1пето на много скунцн.

. — Шахзадетата! пошушнаха по между сн вар-

)R[

ачитк.

Неджнпъ, отъ истина позпа дветЪ царски д-1-
а Махмуда и Муста-ьа, сынове ва покойный сул.
] анъ Абдулъ Хамита н браточета на сегашный

и Еарь. Дойдоха да поздравятъ Селима. Токо като
го .гЬзоха т-h въ стаята на престола, Неджнпъ ся
ттегли близо при вратнята като сн утъкмя едно

ГТ f
ен

ОТ

о око въ одна добра р-Ъзка на покрывката.

i Предо да влЪзи въ неиосрЪдственната служба
а Селима. Неджнпъ слугу ваше ва шахзаде Мал.
уда заключенъ ваедмо сънего въ едва отъ мал.
ытЪ шатры, конто турскый народный навыкъ
жда самциничны влтрЪ въградиныт-]; на сарая, н
Ькато преминуватъ енчкый сн животъ царскнтЪ

•кца. Па младаго Махмуда ся открывайте свобода
J живность д'Ьто му обрнчяше здравъ в правъ

И*

pa'

арактеръ, ако нЪвгаждъ ся отваряше къмъ не.
(| ) пжть-тъ на престола. Когато братъ му Муста-
и а ся показваше непостоянъ, до кран съ в гелива-
ie, и мьрзелнвъ на всяко учете дЬто уморяваше

Ср^ьрзеливый му духъ. Махмудъ наср*1пца . нспо-
р^Дрочети колкото турски. арабски пперсшски кип-

i положи предъ очитЪ му прапняъ-тъ пеговый
учитель. Изучи поетытЬ, и съчннн пЪкон cl В
tri нхове, конто не б'Ьха безъ сладость.	А

Селныъ npie браточетыт-Ъ сп съ навыкнатата блЛ а ц
госклонность. По малко любогузенъ отъ предка - (
стннцыт-Ъсм султане, конто немрощаваха на шаУ^те,

задстата да нзлЪзатъ отъ кяфсзыт'Ъ сн, ocBinjU- 1
еднаждъ презъ годнната за да допдатъ на нозКвЪ
дравлеше, той гы npiesiame колкото нлтн иска 1
ха, и место ходеше самъ си да гы утешава нЯьр!

самочтята нмъ.

—- Сынко, рече султанъ къмъ Мустафа, ако h-LkcJ
га;кдъ онредЪлешята на Вышнаго та прнзов.'п|

[а е

IBJ

вьрху престола па наслЪдството мн; повЪчс от®зб|

енчко канве щешс пойскашь?

— Пророкъ-тъ дано отдалечи такавый день!nJ
смыта шах за дето.

— Отговори ся! слЬдише сп думата Селнмъ: ко
му щеше ся обвЬрвашь?

— На свыценныт'Ъ ми шетры на вЪратапн, на пенс
б]>дпмото т'Ьло на еничерет']»! отговори Муста
фи като гледаше надолу.

— А ты ? копыта султанъ като с.ч обьрна към
Махмуда.

— На себе сн! отговори голЬмлнвын помаю
— И коя вомысль 1цеше последишь ?

!3р.

»рх
)бр
М.

с н

>ам

ю

— Благополупето н велпчеството на народа ci вег
Не е лесмо това, рече н възджхна Селн»1 Liu
-81-

| Щешето дава силата, слЪднше сн Махмуд®
I - Ала познавать ли колко насрЪщпости трфб-

м; а да ся надв»ятъ п-Ъкон пять ?

1м1 - Сабята паОсмана, отговори младого царско*

те,всесилия с въ рлцЬтЪ на патишаха.

- II кон тя научи тая вгЬра? попыта. Селимъ

1”
|Ья
Г

- Истор^ята на размлтватята ни, злополучный
ьршакъ па много наши султане, суравннит'Ъ

а една безюздна войска ....

1коа— Мълчи! клето д'Ъте, нзвыка Селнмъ съ раз-
ях авуваше като простри рлка къмъ Махмуда. Не
рт азбнрашь въ кон опасность испадвашь за тля
I зразсждньх думы! По добро ш,aerie, притури ка-
1пс > смалн гласа си н обрыцаше немирны очы

ко

>р.\у околнытЪсъ вЪтннцы и служителе, по по»

>бра случка не щатъ гы научатъ.

МустаФа нзгледа на криво брата сн Махмуда,
снчката злила на душата му ся нсниса въ без-
тяливото осмиваше на жунитЬ му.

Между това тайный съвЪтннкъ на султана,
ахмудъ СФепдн, завьрна ся въ стаята на пре
гола и носеше въ рАцЪтЬ сн едва книга; той

ни >то ся иснрави предъ Селима, поиска съ маха*
I ie па ржка благоразулпето за да потопни на
I п эсподаря сн. Завчасъ като отвори кннгата предъ

ЗГ

1ЫТ'Ь на господаря, тойпожьлтя отведнаждъ, и
ногледпа М>ста«ьа съ пълно око отъ гнкнъщщ
милость паедпо.	Нзн

— РелнпозннтЪ ти мысли, рече му, сл нзвИбр
стан, канго ся вижда, и изъ града каквото и въ (Ы о
ая, съ еичката ст'Ьгиотчя на закона, койтоавод
въспвра съ сяьртно наказание сиошешето съ ч.ЯМ
в'Ьцы отъ въиъ.	Л м

— Боже! помогпн ми съ косрЬдството на сЛш
тын сл пророкъ! нзвыка Мустафа. Отче мой, гИва
енодарь мой, правъ сыпь, заклнвамъ ся на майчИра
пата си душа.

— Какъ закрылвашь себе си, продума СелимЯ 11
като още тя не е наклопалъ никой сн? ЕнжД'111
тая книга: Коранъ е. Едннъ саранский слуга «Я,,с
зелъ отъ нЬкой непознатъ чловЪкъ за да пи
подаде тайно, а въ тая книга нма една хартЛТ(
к а вьрху конто сл писали тЬ дум и: „ОбвЬрвЛ >
ся на Бога, шахзаде. Скоро сл евьршва царств
чо на безчестчето; нстннннт'1; мусулмане обр^Ис
тцатъ непрестанно очытЬ сн къмъ рлшеткатШ^
дккато ся пазн над'1;я;бата на нсламствотоГВ7^
— Правъ cMih! нзвыка нзлоно Мустафа съдо.^В1’
uio поклонение. Искатъ запшвашето мн! МвогЛ1^
милостиво мои господине, да тя не разгнЪвн тоО 2
в а ср-Ъщо верный ти сл) житель! . . .	В;и

Махин ся, npec-1'ie дуиата Селима,; нивгажЛ'"
- 83-- ’

к 1Н,ж тя у кривя за гр-Ьшка дйто i.a здраво да
I знаешь; ала познан добр-h що съ многото и
|зв брыт-1» пагледвашя д1»то npie отъ роднипа да
L обыча, ако ми предадсшь, Богъ ще стяни мои
[го сдавннкъ!

.'Li МустЛФЯ в Махмудъ ся огтеглиха мълчсшкомъ
малкою подырваше на скуицвч Ъ нмъ, упжт-

|св| пн къмъ едны голЪмы кипарисы д!»то засЪм-
j,r наха граднныт’Ь на сарая: отъ тамъ си неви-
нч ха.

- СлЪдъ пЬколко мннутв ся въведсха въ стая-

нм па престола СсФерь и Педжипъ, и право, мъл-
Lj мши, съ голЪма почесть, чякаха Истово Ве-
ai чсство да проговори в къмъ т’Ъ.хъ.

hi Малко по малко си откры паскърбпын облакт»
Lj то затьмняваше Селпмовото благородно чс-
1вг и патншахъ-тъ обьрпа съ благодарность о-
1гВ т1 св къмъ момака, конто живя зри годись
бр] столнцата на евроиеною истьвчен1С, благо-
LT i)4ie на което взвлтгр'Ъ завпждаше тонзь го-
царь, защо отеждевъ, съ евчкото сп любоу-
toj lie, да остаяп въ опва высоко везнаше на
Г( гЬхптЪ вьрху чловЪчеенын духъ. О! колко пл-
Т(|д5 злополучный самодьр?ксцъ, като прочнташе

аснын и пълпыв съ слава жнвотъ на Pocriii-
>|й Царь Петра Вслнкаго, принеси ся съ кры-
са на вндата си въ СаардамскытЬ терс.ханы’
Кслко пжтп ся почюдн тьрп'Ьлилата добра дЛС<
эость на великий члов'Ькъ, конто нзвадн о№А:
ностнлцьгН» му лустовКрпын н просташкый  П

скат

народ*!» безъ да ще тон!

Бон-тъ на Велнкаго Ветра ср*Ъщо гвеп^

ството 1! стрйлцытЪ, основн на неу чеш’ето н ж₽е*
раз,мира, толкозь прнлнчаше нам'Ьстото му npcffi01
улемытЪ и еннчеретЪ! Ала д1; е опва а;ел1зж 1
щете дЪто беше подарило небото на Моск®1*11
скый господарь! Селпмовый духъ прнглеждам"
добросадно и злоунотрЪблешята ва конто о w с
ствашето 6Ъ нужно, и ср!»дствата къмъ то®ас
ала младата му душа ся поболяваше сявгаЛ ’
въ часа на нспълнуватето, н подыр-k. на нус® 1
сявгаждъ ся льстеше да пр!емн съ склонешетЙЗ’я1
каквото ле можеше да откжсне съ силата. К^кК»
Велнкын Пстръ, поиска да основе наср'Ь.ил®14
заможка войска дася опълчн въ размнрет!

съ правдивы войскарет'Ъ; ала наместо да оба1!
до кран на низамъ джеднтъ твьрдннята на ей11
лнцата му, и да распрьстни еннчсретЪ по д;и ЧН
чнытЪ пределы ва дьржавата, както беше ₽ 1
правнлъ Царь-тъ за стрклцыт'Ь, остана по|ИВ 1
силата на тпранет’1; си, ортн съ конто пълш®С1
Царнградъ, ако и да вмашс причина да гы n|fflP;
ти по въиъ, за маплазваш’ето ва русски во!‘к®ь'1

въ одна отъ облартыт^ му по оныд дпы.

та 1
Селимъ наго сн помълча мал ко, продума къмъ
0Веджнпа тли:

1 I Поисках* да тя видя за да ти изговоря цар-
ската си благодарность заряди прилежа дЬто го
^лцгори вьрху учежята сн, и да тя носмжмря едно-
jffieMenno заряди голЪмата ти дерзость, конто
)( |иного пжти положи живота тн въ опасность, кога
ннгелнзската Флота беше прнстанала предъ
...Ягамболъ.

I-Ваше Величество иска прости най покорный
0?ей слуга, отговори момакъ-тъ съ растрнперенъ
,01.5л1асъ. Свидетель да ми е Богъ, благополученъ
;i?SP почнтамъ ако си пролнвахъ нръвьта въ служ-
на Монархъ, конто мя е напълннлъ съблаго-
ечЖшпа, и когото обычамъ отъ душа и все сьрд-
мьф, като послушливо и покорлнво чядо, д+.то о-
щдача и с крени ын сн баща.

; Tin дум и ся сподыреха отъ толкозь нзговар*
t!@4ie на истина щото добрый синод ьржецъ по
сЛнпера снлно.

аЯ- Богъ поиска, говореше Неджнпъ, да мя Фьр-
ли вьрху тая земя самъ и загубенъ отълюбовь-

^.тй на одна майка или едннъ баща. Добрнната на
!(Господаря мн ми npie въ сарая си и предстоя
njBgpxy мн до сега какъ доказачелство на небесно
)ГП(»кровителство. Какъ да не увардя любослопиа-
та правдива за да платя къмъ него дълга си, не-
— 86 —

ка бжди и съ мьзда на кръвьта ми ?	ед.

— Богъ е велнкъ и иногомнлостивъ! отговорк ра
Селнмъ като сн вднгаше очыт’Ъ къмъ небес > <
Кон знае ако за твое добро тя е отклк’налъ отв ке
прнгрждкытЪ на родителетк тн ? кой зн.ц 1М
ако нЪкон день гы познаешь? снромашко д1те! )е
кой знае ако роднтелетЪ тн не живЬятъ, а пак е1
этогледъ-тъ нмъ тя дыра мълчешкомъ!

— О Боже мой! пошушна Неджнпъ като кол! ;! п
ннчеше, ако беше истинна ! ако можахъ да му с ог
надЪя ! ...О Самодьржецъ мой! Ты па косо го бу ы
двото око преминула снчкыт*1> тайны, Ты на когоп
нензчерпаната добрипа е будма вьрху злочеснят [е
на всякой поддавшись . . .ако знаешь нКщо си.

— Чядо, прскжсна думата султанъ, много бър ы.
зашь въ нстълкувашето на дум Hit ми като въс у-
ир!емашь проста молитва какъ открывашей : 
нЪкоя истина.

Неджнпъ ся псправн пожьлтЪлъ и прнмал'Ълъ
сльзи ся ронеха влтр-Ъ въ кленкытЪ му. Почс i
стьта само задьржа ааил.1кватята, иогълнати ci
граклана му. СлЪдъ (Н.кое ново ыълчаше пати
шахъ-тъ ся o6tpna пакъ къмъ Недавня.

— Нато сн ся завьриалъ веднаждъ, рече му
тр]>ба да тн дапъ некоем Исто съ което да слу

гувашг. па господаря сп.



— Господарь мой! повтори си дуката съ страх?
еджнпъ, учешята ми ел неглп яаможнн да мн до*
ратъ честьта да ся прнброя лаедно съ Сеч-еря
едннъ отъ поредытЪ на новоспованый пнзамъ
й-едитъ. Щж бжда благополучепъ като слугу-
ui'j>, нека енкакъ простъ войскарь,у юватЪло,
эето праведно ся нма като предадено на све-
ешюто Вп лице.

-Неси ли пнеант», попита султанъ,въ трндс-
я тьи пьрвый орта ? Добр-h ! говореше Селнмъ ка-
onpieuauie отъ ржц'Ьт’Ьна Махмудь еФеиди,тайн-
ibiii му f’bB'li'i ннкъ, едннъ занисъ врпклгоченъ въ
гЪла коиркнена кешйка, npiiiMii топзь адестатъ;
1еджниъ. Пре ди да отшдн агата на еинчере*>
•1> за лагера въ Едреве, •онредф.лнхъ да тя въз-
ыси на воГи’карскый стлпъ на отузбнрь. Имамъ
$жда отъ вЪрны служителе пжтр’Ь въ това о-
асно т'Ъло! Вьрвп! каквото чюешь, бжди разу мснъ*
н молнБога заради cnaceiiie-io на царщиката.

— И за царя ’ нзвыка Неджнпъ като цалуваше
ранщата на султавскпт-Ь скутове.

V,— ПДЗАРЬ-ТЪ.

Неджнпъ ся отдалечн отъ Се-перд като сн об*
>екоха еднодружво 'ria двама пр1лтеля да ся па*
тратъ колкото пжти го нрогцаваха длъжностнт^
— 88—

на службата нмъ н малкын нмъ раздалечъ; защдая м;
то Неджнпъ беше длъженъ да жнв-fce въ Стамбо.нА сг
а Сеч>ерь ся навьрташе наедно съ воигкаретЪс |Ка
ннзамъ джеднтъ въ твьрдннята вьрлу европскыЖнс
завом на БосФоръ, нЬ далек® отъ село БушокЛщ
Дере.	Oi’CJ

Когато Неджнпъ остана самъ си ньрва му гры пока
жа беше да сн Фани нокллцннпа, да купи двашврат
черни слуги, п облекло прилично на новый ишг-
стжпъ. Като нзлазяше отъ сарая npie дарба опВ0^
страна на Негово Величество двадесять кепв
грошове, какъ нова 61: лежка на благоравуинето к<в
•«тъ което ся почиташе.	Й,и

На суртсньта рано, Неджнпъ ся упжтн въма Т
халата на Крьстонлчть; и ся предав» въ кжхца- Ц* 1
та на кокона БенФелдова. Тя едвамъ чю имете р
му н ся затече да го въспр1еми самолично съ пай
жнвна радость. Посл'Ъ, като смигни къмъ слу-К151
гытЪеп да излЪзатъ вънъ в Определи да не п) М'кл
стнатъ никого да вл'Ъзн:	',fl

— ОДдни ср'Ъхцо мель, Неджнпъ е<ьемди, рече му
къмъ момака* Зароди големы н1лца имамъ да ти 1
говоря.

Токзь таиинын разговори, конто остана гатан- -ф 1
ка на слугытЪ на коконата. дьржа нов^че отъ А51
едннъ часъ. Съгледаха когато нзлазяше Неджнпъ, Ко
че бешс на жале въ и иаскърбенъ: н ловите нмъ
|	— 89 —

!ц(ся мЬрна, че видЪха да му ся пълнятъ клепки-
{латЬ съ сльзы.

kf ВКато слазяше нзъ пятя на Крьстопять, новый
[мвойскарь на отузбнрься занрк малйо н!»що предъ
ЬпМщата дЪкато живЪсше кавалерь Кнннадокъ'
' Съгледва доста' време въ прозорцытЪ дано ся
№.пфкаже егЬкон сн, инайсети'Ь определи да чукнн
[jh вратнята.

|м»Н- Тукъ ли е господинъ Кавалерь? копыта той
[тъКободпо слугата, конто 6i слЪзалъ да отвори,
tig И— Тукъ е, заповедайте, Господине. Господинъ
[т(1 Кавалерь стой въ ханята наедно съ госпожа Ер-
| мшйя.

|иа и Tia прости дум и докараха чЮдно впечатление
ца. но чюждииеца, конто прежьлтя и потрнп’Ьра.

[то I— Hi, ni, смьнкпа, нймамъ помысль да сякача.

>ан фдължавамъ тя само да кажешь, че Неджнпъ, да
жешь на господинъ Кавалера, спею нему, разу-
ли мя? да му-кажешь, че Неджнпъ еФснди, като

1 св завьрна предн дваднн отъ Парнжъ, донде да
|че' »У прннесе поздравлешята му.

[тн I И момчето, като претвори вратнята подыр-fc му,
। О11Йдеси пакъ бързешкомъ въ плтн см.

[н- Неджнпъ влЬзн въ клщата си, д^като стоя безъ
(гъ да ся вндн съ н'Ъкого си петнадесять дена наредъ.
к, Колкого пр1ятеле дохоагдаха да го навидятъ чюа-
ръ ха отъ чсрнытЬ слугш хцо гбсподарь-тъ нмъ &

Г’!'
Iq ui
—90 —

бо-ленъ и не въ състояшс да въспр^ени никого. С®тъ з

щото правеше н въ поела шита д'1»то прпшашсл в'

като гы оставите псразиечитаны вьрху даванете

на спалилта сн.	ла д

Тонзь пеговын начипъ дразнеше претълкуь А.1
мята па познанянцытЬ му, конто като нфмаха [Цед<

гжществеина основа за разговоръ, тьчяха содго
какъ чюдпо п пьсгро работата. По трудолюбипьт'!;, i
областенъ градъ на Франца пе ся сравняв» сцузс
едннъ турскый градъ колкого отъ къмъ рабтязм)
лнвоетьта на onia низки виды, конто сграбваивЪч<
най малкытИ, пай нсзначнтелнытк, за да гы npej в’Ьр
гтавятъ пан голЪмн. По васъ стантФ на разцл^в’
порпицпт-Ъ п каФенетата сж, отъ истина, сачит, т,о ।
срЬдулецн д Ькато ся плетатъ Tin сйгЬшлнвн ci уи;с
чнне>пя ва свойственный животъ. Ала въ TypcRffliri
ся нзкарватъ отъ двФ> продавали в цн много fi.wjw,
щукави и безчетно расиопредЪляваин н-1пца: № :
ньрвомъ тълкова!пето на мжяает'1;, което като сЖг
учножава, да ся благодари паьъ на несогласен IF
ката павалица въ каФенетата, шекердашппщыт! Ил!
белберлнцыг!» н въ другы чакнва заведет'я дйт jpa
пгджат'ь съ мьрзеливы отъ сутрена до вечер!
дааа безчетно н неязчериапо богатство на за.п
гнажя; сл'Кдъ това прнтурн раенравата на женит4
конто огъ нстпчвагяе др захождаше наслънцеи
ка то ся скнтатъ отъ разходка па разходка
I	-9|-

Тютъ харсмъ въ харемъ, отъ баня въ банк, оста пять
liM-я въиаумФреннатаимъ вида и тлн нреобрыцатт.

миетерутата на камнла да е upieza крыла и Фрькна-
ла до небеса.

кь Ала но нрилнчната мълва вьрху самотчята пи
р 1Нсда:ипа беше що Дяволъ вл'Ьзн влтрФ въ
|пчнего когато живеЬше на зенита при певЪрннцв-
Ьь-Т'Ъ, н що когато нощемъ въздыша н наговоря «рак-
। щшзскы думы, проклина го да нзл Ъзн, защото самый
л языкъ когото слуша благодарно врагъ-тъ ла чло-
|апв1ческын родъ е Французский. Въ xaj емытФ» у-
Щ вфряваха що ся научили отъ нФкон ся богсбоьз-
L лввъ старецъ Факнрь Инд{нцъ,че Неджнпъ,кога-
|И1 то нлтуваше въ Гявурнетанъ, обрече си да си
ci уженн за едва неверна мапоеинца, н що тая
>сгЖп'огннца гомлчеше съ гуждашето на нрьста
5.и му, всякой нощь, мрьстень отъ иажежепо и:ел1-
: iso за с. новен к на обрпчвашето му, болежъ отъ

»сИ)гото ви.здллиаше той толкозь често.

eu I Кдннъ день когато прояорец-тъ ся отвори за
тЯЖл-Ьзи едва слънчова заря въ спалшщата му, ni-
'hi »ра сн нензг/Ьстпа ржка заФьрлн отвънъ норту-
фГжмъ нотрькалеиъ пред'ь НсджнповнтЬ лозф.. Том
.и -юднккна завчасъ на прозорсца н видя де ся от-
'Нййалечявач ъ полегнчка един отъ окыя хубавы
еиякола, конто гнрфгнатн съ волове позитъ ва pas-
[кфгодка царнградскыт!» госпожы. Женнт-Ь на « р р,
— 92 —

б а т а б'Ьха споредъ навыка забуленв до счы. за 1 1
това не ножа да гы распознав. Ала при тока е Р

дна отъ тЪхъ, като ся облетна вьрху колската 1
рытла, гледаше съ вчетвореиы очы прозорецз '1

дЪкато предложи новый коларь, н, или отъ мьр-
зелъ или отъ по напрещно прнговарваже, оставл-

‘Р

>в

ше голничнчко едно изл Ъяно бЪло като снйгъ ра« ‘
мо и Филдншоваржчнца, натварена съ безцЪнны г’
прьстены.

Неджнпъ затвори пакъ прозореца сн я възды-
шаше; а като рытна портукала съ врьха на кра ‘
К а сн, съгледа щобЬ разрЪзаиъ прЬзъ срЬд-ь, ₽
н що нмаше вжтрЬ въ него сгьнаэа харт1нк» иж
Отвори искустнепно письмцето, и прочетн тиW1
думы писаны турскы:

„ Познакомь причипата на прнсторената тн 5
болесть и ум раза та ти cpkiqo мене. Рав иоду tuie,1111"
тотн нспомножн любовкта мн. Ако утр Ь около за-

хождатето на слыщего, не дойдешь да мн пого-т$л
воряшьиа прозореца дЬкаго мя нидЬ, при махалаИ’1
Егчюпъ, щд ся предаш ь и Ике да тьрся отмьстп- “
Bauie, съ което да накажа и тебь и другата ти *’1
z  i	Шт

любовница.

— К а к во безумие! пошушна момакъ-тъ като от*
Фьрляше съ прнглсдпан1е письмцето, нише Ял-Ии
джза; пляши мя; о! познатн мн гж 'пи любовнн $
средства на туркнннтЬ. ЦЬ, не О'Ннвувамъ.Чюдя л
. за

е

Я la

н,р.

1ПЯ

ра-
зны

-93 —

[ отъ истина, притурп, промЬплвашето дЪтопо-
’радахъ катося завьрнахъ отъ Европа. Колко
[ ирсобьрпаха чювствата надуАдета сетнЬ отъ

Ьщата колкого видЪхъ

тамъ. Колко пеблаго-

ды-

ра

ГМ
та1

|рни п просташкн ми ся внждатъ днесь лю-
jbiihtI; изманнп уплетвашл на женят!, нн, защо-
> ся нензговарятъ отъ все сьрдце! Ето сега. Е-
13 жена мн сп прилЬпва .защото по щастче ся
гЬщпахмы, к таи сжщата жена щеше ся при-.
Вши на другнго, ако тон отм'шаше преди мень
аннъ день или едипъ часъ. Ала ако я да щяхъ
L ся склони на милостьта м, господарь лн сьмь
вжемъ па себе си, слЪднше си говорката и въз-

т1( дышаше; или! д>шата мп отъ истина мол ли с?
е лн обладала друга жена за да ьъ разцЪин съ
Кедав:ш1лта сп? Пакъ сл Ьдъ толкозь обричвашл

•е< н клствн да мн ся отрнча да ia видя? Да прнго-
в$ря jjheiiBatrie съ другпго? Пай! тжгата мн е

’о- И*™031’ • 11 то.гкола таги може лн божемъ да

(1 нзлЬкува onupai;ieTO мн п самотчята мн? Ра-
rji 1нЦг1; мп сж тежки, пан тежкн.

тн И*^акстя «>фху пъзглавинцытЪ на софятз, гла-
няга вьрху длаиьга на ржката като облеглагле-
)т.да|пс ирезъ ржшетката иапрозорцгпЪ отсрЪщ-
Ь-ж" •дакатУ,Ш1ЫЯ ”*ть отпуствато. НенадЪйпо
infl®MKRa» ‘'ллзл скоро по стълбата п пзлазя отъ
дя *^ш,ата сн бързешкомъ. Дяаиа Европцн и сдн«
— 9'1 —
жена облечена гпздаво амазонка зямяпувахДа[
вьрху коше отъ пред Ьму. Th двама мжап’е 6-IjxjHoi
Кавалерь-тъ и г. Танкредъ Блуме их а нмъ. ГсВН
спожата съ конто вьрвЬха наедно беше ЕрмпшлИИ
Кипнадокова.	а

Неджнпъ слЬзи лодырь въс'Ъдпнцыт'Ъ до толк ЕС
иын пазарь или чяршш (търгъ), конто е на ллтя ЙР
при султаиъ Беазнтъ, н дЪкато см внждатъ въЮ111
продавалнпцы па редъ сичкнтЬ произвсдсшя н»Н°
турскын номпнокъ. Г Блуменханмъ ся благодаре-А*)
ше съ всяка радость да тълкува на близо иеп№
дЪто ньрвеше Ермшпа енчко колкото ся внжда®11
ше чюдно щогодЬ за Енропсца,	'брс

Th пазаре въ Турско ел. нов'кче кунопмсивфВм
свЪпьсвЬтлн; перавностьта на каменный нодъпэ»с
nxTioB*’T’h тамъ принудява любопытный да гле-зф
да по често предъ иозЬтЬ сн a’ uh предъ очытЬже!
сн. Продавялпнцнт'К до сушъ растворенн, неендог
заплнтатъ кактоотъЕвропцытЪ съ велнкол'ктшиар
стькла обыколенн отъ четырн страны съ желЪАэ
зо; тамъ ненамира нЪкон сн стол'ь за да С’Ьдинк^т
неся растваря въ гледкытЬ на замннувачат1^и
пов'Ьче богатство отъ колкото сжщо нма сг <
панннъ-тъ на продавалнпцата; за да купешь трЬ-нат
ба да стоишь правъ, или нам много, когато промен
давачъ'тъ поиска да тя почете, да са качншь «.ска
рогозката д-Ькато стон съ вгьпаты позЪ, Теват


— 95—

а.таИава заржча и тн донасятъ чибукъ и ка>т>е, и ле-
'ЪхэЕонада, новЪче ако бы да нмашь жеяасъ себе сн.
Го-|1нЬкон сн продавалницн на ria лазаре съзпде-
пш ям съ камаше отъ ед на страна, съсдннени съ коруба

»а omipaiiie срЪщо пожара, нарпчатъ сяБезес-
цШсиь, а иматъ пов'Ьчсто отъ тЪхъ забЪлежнтел-
.ут.ч'КИ богатства не раетварваин предъ очыт'Ъ на за-
в Лшувачит'Ъ, ала заключиани добр!; въ санджцы.
in Во главиптЪ лица на Царпградъ отшватъ много
чрс- BFiTI1 11 сЪдатъ ц'Ълы часове, не казвамъ вжтр'Ъ
.его ипр продавалницага, амн вьрху продавалпнцата на

кд»Жввъ чяршнл1я или безестепл1я, а тамъ като
Воятъ бронинца въ л'Ьвата ржка л дьржатъ въ
снята чнбука си дЪто нскарва дыменъ облакт,
илЖстятъ равнодушно и тежко гледкытЪ сп вьр-

г.1п .«J множеството на замннувателетк. Таково бла-
ыт1йинно положен!е с.трува другытЪ да мыслятыцо
есЛй голЪнецъ лравикеФЪ, спрячь;— Думата «

ппгнародна, дума е-ыжчно да ся нстълкува. ТурцптЬ
мкправятъ ке«ьъ, както ЛазаронетЪ въ Неаполь

дппК^то лежатъ возпагъ нсппочиватъ назвать щ»

[ит1 J и м а т ъ с л ъ н ц е т о.

CTJ 'Съ трудъ можаха трнтЪ въсЁцннка да преми-
гр^нйтъ ониа гръмлнво множество между което яр-
променската нампарица ся см'Ъсва съ бЪлата тур-

ь «ска гжжва, съ сннкавата завивка вьрху гла-
Тов^та на Ебренна, съ черный калпакъ на Грька,
— 96 —

М, рунтавата шипка на Българпна н съ капел.пп^Ьс
на Евроиена; нам сетв'к ся занр’Ьха предъ ей1з
дна мроданалннца дЪкато ся продаваха нпдшскиЬ
казтшре. Продавачъ-тъ помолн благородныт-Ь eft
иющер'т да го носл Ьдятъ задъ чаршгята вв-
Валнде-хаиъ, д’Ькато обыкновенно стон натр уши <
на повЬчето отъ стоката на всякой продавачЛы
Тамъ, предъ вратнята на хана, отс/Ьдна канЛц|
лерь-тъ съ дыцеря сн; таит» Танкредъ въспр!е бл Леи
городно въ ирнгр&дкыт'Ъ сн пешачпата младИа/
Амазонка. Като н.тЬзоха въ маазата на ярменЛП
ца търговецъ, па оставнха кожет*!» вънъ върдйа
ц'ЬтЪ на н*Ъкон сподырвкци, умыслепын Неджнниш
г.ннкна въ тая говорка на слугнтЪ на КавалерЯе,
н на г. Блюменханма.	ЙН

— Т*й жени лися млада та тн господарка? иг<
— Истина, за господаря ки Господинъ ТанкрАа
да.	(н

— Впждъ бращолевнытЪ лзыцы на члов'ЬцитЯ ю
Дерзнуваха да казпатъ що госпожа Ермшпя ;
еше нЬкоя сн тайна любовъ, и що съ- ннкакавжр
начннъ ся не склоняваше па предлагапото отъ в’Лс
чай уженваше предн много време.

— Бращолевннт’Ъ языци нма щжтъ легли iriaa’fea
сн правдива, отговори кавалер'ювыя слуга, сии
навжеенъ образъ. Истина ещо госпожата вьздт
качва доста като отрнчваше уженвашето, аланав!
—97 —

ла: )слЪ, незная какъ едннь день, слФдъ и1кон си

1'Ы
иск

1; :
а в
iyn;
ia*n

i3i’oпорт» съ кокона БенФелдонадойде при вуй-
i сн съ подпухналы очы отъ сльзы, и му, к«1за,
> беше готова да лослуша.

- Какво мн казвашь? повтори другим, впжда
। ся 1осн<1>е, че господарь-тъ мн не тркба да о-
апл много благодарсиъ отъ таковото склоня-

ешь iiie. Ала работатасяпнжда хцо е истинно завьр-
б.и ена, защото дойдоха да иакупягъ дароветЪ за
лад адбата.

1ел» Неджнпъ прекжспа тойзь разговоръ, като тла-

ьр* а свлно. двамата слуги ивлЬзп въ маазата па

кип' кешща търгокецъ При ненад'Ьйното явяваше

лер едннъ чиновнике и гъ отузбирь, той стана нравъ
стриперанъ; захцото страхъ«тъ е сявга;къ пьр-

;а? го чювство на яряенцитЪ търговци. Ермшпя сд
ньрс эаэсьрди сжщо тжйотъ гледката на Неджмпо-
й безсрамлнвъ погледъ; Блумеихайиъ нотрь-

^нт! псждытЪ си като позна оногова детого дока-

кра
1ьа»
> В)Н

ill Ml

I 7 С
лъз

а па

лъ Княжеский островъ, а кавалерь-тъ. като
:р‘1»1цна младый Турчннъ, поздравн го за бла-
олучното му заврыцаше.

Да честнтншь на браточетка мн, слфднше
алерь-тъ, скоро уженваиы за господннъ
треда Блуменханмь, аюмакъ на светла бжд-
ть, когото пр1нмамъ честь да тн го занозная.
{сджипъ поздрани съ жалко клюмнушипе ла
— 98-

глава гуденика наЕрмшия, подырь сяобьриакънДо

люмата:	Взб

— Благополучии» сьмь, рече, що увреме доДи
дохъ да съедння молитвыт'Ъсн ....

— И азъ, пресЪче думата Ермиш'я, не еьмь гЛ^д
малко благополучна заради топа паше чюветЛ ,
кт мень, вн благодаря, господние. . . mjI3

Както Неджнпъ тжй в Ермшпя не кожа Лс
свьршн нзговора сн, конто подъ измамнотобуИ.,,
па растрепано благорасположеше покрываше Л. ]

ТВЬрДЫН ЯДЪ.	® J

— Знаесь ли, рече, кавалерь-тъ къмъ вонсЛт
рн, че едвамъ предн 15 дена ся определи речЯц
ното в'Ънчнло?	a|1|

— Пр1ехъ отъ васъ, господннъ кавалере, продля
ма Неджнпъ, толкозь благоразумии и npinTC.ici^i
бЪлежкп, когато ся навьртач ахъ въПарижъ, що^рь
благославямъ небето, което благонзволн да чакЖъ
си от1йван«ето ми зада мл направя свнд’ЪтельЯг
благоиолуч1ето на нан обычливата вн 6paTO4Cgi.jp
ка, конто ся над'Ъя да в'1.ма омысль, че много ж-д
лая да гж глсдамъ благополучна.	я в<

— Като ветхъ приятель на челядьта, отговор нс
кавалерь-тъ, Неджнпъ еФендн, безъ друго сн'едг
днпъ отъ призоваклыт!» мн.	Ь н;

— Много пов'Ьче съ благодарность до щл —
праздника вн, отговори вонскарь-тъ съ възнаг>то
— 99 —

,ъи^о заемнвате, ако и госпожата с^що глн ся

дой

зблагодарн да мн каправн честьта за да мя
1зове съ устцата сн.

Срмшйя нзгледа младым съ разгпЬвенъ в раз-

ь Ч )дснъ образъ.

б)

IC I

на

PC'J

РО;

Незная, господине, рече тя, ано послушате
сзовката мн, когато, като пред и толкова кре-
сте сл завьрна.н въ Царнградъ, не пн мапра-
те честьта да мы па видите.

ВндЪхъ госпожа кокона БенФелдова,отгов о-
Неджнпъ, и о гъ ноя си нау чнхъ що иавпжда-
та мн щяхабя; атъ несъгледани, защото ей
нраге въ прпгоговлешя на свадба. Тжй нед'Ьй-
»а похулка като забравпнкъ па дългивет'Ь сн,
като твьрдТ» разежднпкъ.

:>9Има правда Неджнпъ еФеидп, продума капа-
>вь-тъ. Ала сега ся научи, нан обычливый мо-
'*<шъ, че съ гол-Ъма благодарность желаемъ да



що,
ИЛЬ}

с-’ья гледамы место. Ты неси Турчннъ нрнлнченъ
°',еа другыт’1;!

о 1 Нека мя прости господпнъ Бавалерь, отгово-

и вонскарь-тъ, ако рЪдко пршыамъ благовреше
oBOh нспълнувамъ желашето на добрата му душа
сн одновременно бла1*одарностьта сн. Длъжност н-

ца отъ истина, забравнхъ да ти чсстнтя за но-
1нав)то Т(| възпысеше. Другъ пжть говори щемъ
— 100 —

въ повйче безд1;л1е зарадн блдпостьта тн;3а г1
га кмачъ да тн понскамъ едно малио помогнув
nie.

•— Кое?



’ — Да ни кажешь кого отъ ti;i казимире предо В е

читать за браточетка мп.

— Непусто, пресЪче думата Танкредъ като пр >о

близи; госпожата ся благодари до кран па от
дЬто го вндВ.

— Нанстнла госпожата нматвьрдЪ добро разе!
ждаше, рече воискарь-тъ. Тлй, азъ вн ся клаоч
благополучеиъ сьмь що вы вид-Ьхъ пакъ cat;
толкозь време. ЗдравЪнте !

Нога го Неджнпъ наведи главада оставн здб
в!е на Ермшпя, тя му иошопна на ухото; >
— Лкосн кочестенъ чловЪкъ, надвечерь око,
захождашето на слъицето да ся наэгЬрншь по]
кииарисыт'1; на ГолЪмнтЬ Гробнща въ Крьст

!Р

— Да б жди, отговори Неджнпъ. Па сн отш

VI.— ЛЮБОВНЫ ДУМИ ПРИ ГРОБИЩАТ)

Неджнпъ сфолди ся вамТ.рн на определено]
мЪсто много време предн сговорены» часъ.Ка]
преплува Рожна-Назуха пзлЪзн въкрай морена,
ограда на Топхапата. Кашлата iia тончЬиМ
— 101 —

пханата н съзиденнт'Ь й направн е свьршваше-
на отомамскит'Ь махали на северный брЪгъ п
търговскын градецъ па Галата, ветхъ Женев-

>1Й градъ па ног ото крпвптЪ улнцн, обыколенн

здп е отъ пусты зкдове, възвысяватъ скалисты?»
гъ па прьхъ когото е, вьрху Т'Ьспо равпнще.

I пр юпската махала наречена Крьстопжть или Пе-
I отъ ЕвропцытЬ и Бем-Оглу отъ ТурцытЬ.

$ъ валсвата на Крьстопжть, вьрху другата
.азе >ана на ржта, д'Ьто слазя къмъ БосФоръ, про-
| ратъ ся кнпарнси, конто засЬнчватъ много
pi; скн гробнща. Непонрытнт'Ь почнвалнща на

1СтНшет1> н ЕбрентЪ сж въ блнзната поляна:
зди 1 вгрЬдъ Tin тжжповыт’Ь м’Ъстоположешя ста-
| обыкнонениата разходка.

оно ’урскоземцитЪ нЪматъ встыт-Ъ мысли съ Европ-
по "h вьрху почнтатето, което трЪба на мьртвецы-

*ьс1 Над 1;ятъ ся що не повреждать святостьта на
I ИбоветЪ като вьрвятъ тЪхъ всрЪдъ даснпра
кайлить кефа.

Неджнпъ умыслепъ пзмнна множеството на раз-
I одителет-h, ранподушенъ и чюждипецъ на пье-
р^^цтЪ нредставлешя колкото срЪщаше. Тукъ,
lenoBiyc ашо грьцко похранеше съ открытым сн
. 1{а®’вецъ, облечепъ съ лай хубавытТ. ум дрехы
tciifC’l несладкогласнытЬ irhaiiia на священенцнтЪ
1гЬ Вю нататакъ, всрЬдъ околосрьстъ направенъ

13'
съ

— 102 —

пушителе и каФеппщы заслоны жьлт^ях|В.

вграчн съ раснустнатыт h нмъ косы но грлбопетЯВ^
в съ б'ЪлнсанытФ нмъ б^зы, на барбарскыт'Ь
ши отъ злогласны свырны; другадф дркмехаЯ^
ползатворены очы аФв’онокдцнт'Ь; едва ТУРКНЯ|
бхеше недерзлнвый сн мл»жъ, едипъ КбренИ
удряше жена сн, конто ся снущаше съ нокт!еН|Я
лнцето му; единъ малакъ тьрговецъ
отъ н-Ъкон си турчинъ неоаыгеяъ куп^йая|Г
трнждъ повЬче цуката на едва стока; енвчеЖ
убесчествуваха едного рая, и др. т.	1

Неджнпъ с/Ъдня на отстранено мЪсто и тЯГ*
жновнто завьртя погледа си вьрху нрачовниИГ
представление нредъ «озЪт-Ь му. Отъ оный «рИ1|Г
зенята ся иехълмува ерьвпо въ хубава валЯГ
д'Ькато смокыни и платане ся пьстрятъ три1
тамЪ съ ширены к1ошковс. Тамъ БосФоръяВ
колн съ бЬлнзнявото см течете пред-Ьлъ
вропа, а вьрху другим иу бр’кгъ, на раздалеИ
сто мЪркн ся възвысява Asia съ жьлтеннкяН
кип
та св земя, съ опаса си отъ лътмы кжща н
гам
в^кеца сн отъ честы ржтове.

— Каква ночника въ това естество! ду маше Ж
макъ-тъ, и какво размлтван!е у душята кгЛКм
бкхъ нонче, и стояхъ на това елгцото
колко пжтн ся размыелнхъ вьрху Т)Н чюдним.
Бога! а днесь енчко докарва за мснь мъп-лынА
inei

— 1C3 —

крбны н жалны. Ермишя! що мя выка? ЗащО
она безполезно разговарзаже като мя предадн.
|иа сл над'Ье да ся управ»? мысли ли въ о-
гаЯ)оум1ето сн и както отъ това иска да испита
РК!'Я предстали достойна за простшпе гр-Ьшката
цЯ сьрдцето си? О! по добр-h да бЪхъ ся отреклъ
| Яь тойзь разговор!.! Ала това ти беше невъз-
I Жкно, рритуря. Нам-Ървашето иа вуйча й и на гу
Яшка и тамъ мя въспрЪ да ся отговоря. Нещж
в чем	л

г Иоставл сама, по такова време, на опастно мъ-
tffl). Какво безухие нм а! Тжй! тжй! ще № видд-

щж чюя уяравуватята и . . . Да ср управн’НЬ
not	v ,

иеще сполучп; ала пан сстнгв щж вникла на ду
Г^’иы'тЬ И. И ОЧИТ'Ь мн щжтъ нк посл'Ьднтъ до кж-
алс 1

цата и.

J Между това слънцето клюмна вьрху оризон-
FT. С	-	-

га. н Фьрляше като мослвдто поздранлеше се
гифшныт'Ъ сн светлины вьрху тая врачосаназе-
” гя, Неджнпъ стана правъ и повьрвя умысленъ
I кнпарнсыт-Ъ; черната с±нка прока рвана тукъ къмъ
| гамЬ отъ iriKOii си зарн льскаше мермерныт-Ъ

гжжвы не отоманскнт'Ь гробове. Отузбнръ-тъви-

I (}.уЬ малко по малко дася отдалечава гърмсжъ-тъ
Г ia множеството. Якото лаяние на пьсоветЪ и
вгкп'Я	,

। гежкото Фьркаше на нощнитт. птицн вьрху кло-
( юветЪ на кипарнсит'Ь останаха поел!. самвтЪ
1 'ласове съ конто намнраше дЪйств^ето сн ел>«
иташето.

W

СлЪдъ п'Ъколко мнпутп на глубоко и отпустнЛ -
то мълчате, земята туптеше отъ стлшкытТ. >|Л-
конь, н св'Ьтлнната на изгр'Ъялын вЪке М'1>сеци х
жзявн па Неджнпа пЪколко крачки далекъ ЕрЛ-
мнепя Кнняадокова, конто съ амазонского сн сййи
блекло приближавшие сама и упереио къмъ нем q
го. Мълчешкомъ прострЪ рлката сн къмъ мема
та за да н помогли да слЪзи отъ копя сн, М ic
врьза юздата на добытака за мермеря на едшпВ 
гробъ.	I -

— Прежаля^ъ честьта св, елавата си, петли yHJe
живота сн, за да дояда, рече браточетката г
К а вал еря съ здравъ гласъ.	врд

— НЪнахъ омысль зарадн дерзостьта тн, отголо-я
р нНеджипъ, ала ся не пспълни дългъ-тътя, Сепм т
трЪба да ся наемишь да ми кажешь свободно защо9т
съ толкозь суравниа иреклена врьзкытЬ дЬто и®-
съвьрзватъ съ меле.	руг

— Ты ли пытать зарадн това? лрекжена

мата Ермншя като сн сключваше ржцЬтЬ. ок-
— Безъ омысль, к тр'Ъба да нмашь гол'Ьчы првя«1
чины да оиълчешь като определи съ толкозьЧ -
клетки и обрнчшния да угасишь въ сьрдцето «ьгрС'
я самата кад'Ъ;кба !

— Ты не ли сн повЪче дЪто тн дотегва
каг-тьта ин. и така заборазп свчкыт-Ьсн обрнязл-Я-
I къмъ went?

Не тя разум'Ьпамъ, пошушна Неджнпъ.

Токо като дондс въ тоизь градъ, не внд'Ь
госпожа БенФел до на?

Отъ истина, панравпхъ дълга 'сн защото и
н иев}нь длъженъ иного благодарность, като мои
иеИфовнтель отъ малко дЪте.

0,13 Твои покровитель! повтори момата съ гузенъ
ь ®съ. Ув’Ъренъ ли сн що оть проста милость ... ?
anilВ~ Какво щсшь кажешь, госпоже?

— Ща; кажа, чо кокона БенФелдова ся дьржя
и Же хубавнца и е паласа.

Hijjl Ермин io! извыка Неджнпъ, не е влЪла въ
Ядцето тн гака в а ояысль! не с край.

элоЯ И защо? тжй защо да пма толкозь влшше
ей* тебе? Отъ кад*Ь толкозь твоя преданность
нцЯъ пея? Танната и грыжа зарадн тебе какво
) пОказва? Кажи мн, кажи; ты какъ тълкувашь

руго яче енчко това, ако и-Ь що тя обыча.

АнЯНл каквото нма по свещенио у свЪта, налю-

оЙгга мн къмъ тебь. Ермшно, заклнвамъ ся що
ipe»' Ззмамсна.

1031 -4|Измамена! а н-Ь! защо ннкогаждъ иеищшься
• ивЯчешь, че поржча на коконата даашкажеотъ
w# страна да прекл,сна всяко наше сношсше.

1 л "Ж Госпож а БенФелдов а ли тн каза Tia?
зъ—^Нанстнна, рече мн що чсстьта , дългъ-тъ.
грыжата къмъ благо полу «пето и здравнината
искаха да направишь и двама тая жьртва, я кп '
еьэть была длъжна да ся склоня на уженватетс.
дЪто желаете вуйчо ми, азъ, конто предн едвД
година сега, не благодарив, отФЬрлнхъ па bc&.J
кого другнго дЪсшщата съ над'Ьжба на заврьвГ
щашето тп.

— Госпожа БенФелдова ли тп каза т!я? per
Неджнпъ. Тхн добрЪ! знаешь ли какво рече :
мене колкото отъ твоя страна? Че мя си осп j
вила свободенъ, че за niina мн искаше правдмИ
лата да лредадешь другадЪ сьрдцето сн, защо
то любовьта пл като ср-Ъхца непобедимы спьвыЯ
както отъ предзнашнта п вЪрата, предзоваваик^
съснпвашето и на двама ин; че мя сн сякаладсЖ
ста уперенъ, щото да са обрека, че нещж в$кедЖ
понскамь да тя видя или поговоря.

— Може ли да бжде? пошушна Ермншя расЖ
триперапа.

—- Тая искана жьртва отъ мене, повтори Hf
джипъ, въ името на мира сн н ва щешето сн, въе £_
npiexb какъ зав'Ътъ па небето; ала Ерминю, ut ся
кахъ да умря съ самого утешение ^цо ся б.« г0
годарн отъ послушвашето мн.	__

— Тжн тя пзмами и двама вы! нзвыка моим |
съ сьрдцебол!е. Подъ образника на пр1ятелство?
тая жена поиска да ны съснпн. НЬ, недЪн М ]
да мя преобьрнешь, приятель мой, коконата тя
1 М,Жыча; tih пропасти и пенни подбутвашя за разд1?:-
' Ш'фн!ето ив, за да сн склони на Блумеихаьмовото
КрЪгваше, грыжит-]» й, снчко това е любовь! О!
г^аШлко щж ь* нпмразя сега и отврыцвамъ! Самого
вс '«а отмьстяваше е за да вндн, че ся отрнчамъ

вЬнчнлото дЪ'го предзова ваше съ толкозь
'ревность.

к— Тли щешь сп отречешь! о, благодаря! по-
6 шушна съ сыпнатъ гласъ Неджнпъ.

>ста  >.

*ж— На истин а, щж с я отрека, Неджнпъ, ано мд у-

' веришь, че сявгаждъ мя обычашь.

г— Ако тя обычамъ, бЪлежка нед’Ъй иска друге
iiiu j .	_

ойв’бнь голт.мото прежалка Hie, което почювству
аш< ]

вахъ отъ самата мысль да мн сн оставила,друге
а,''ивп1,о осв’Г.пь покорешето мннащонето тн, к®-
юИ	ж,	.

гато, измамеяъ отъ Бен-ьелдова, повървахъ остры

тф. й думы! Ннкогаждъ не може да тн «вин нрезъ
Ра(ума колко сн претьрп'Ьли клетнт'Ъ мн грждн!

Д— Забравяшь, пре к же на речью Ермин in, чс и

моптк ся ироннзаха отъ сжщача гтрЪла.

ВЪ( -v	11

> т- Хвала Богу, повтори Неджнпъ, снчко сега

’’nt ся яабрася. Ала, в< ркдъ благополу *пето мн, да
(м _Х	,

го кажа; гриктря за тсбь.

мат _

В°’вф
i *

Гпква на вуйча тн, когато научи пом'Ьтву?
— Иавыкнахъ го съ испрьвното сн спнраще,Кб;
ако ссга промЬип опред-клеше вце съгледа apt Па
сто, че сьмь ся завьрпала на пьрвын начннъ. Пер

— ТрЬба да лнднмъ Бен-т-ел дева, прнтура та;(
джнпъ, да познаемъ дЪловптата причина ва к.1Я с
ката д-h то л в е растворила, да npie» нмъ отъ шК&ь

обрнчвашето какво 1це увардн тайно дуката cuWaii
— Кто кой е истинный вашь непрйятель! реЛцС
Ермишя; отъ нея щжтъ нзвратъ сичкитЬ пн злоКу

Во-
К а.
ш-п

полу'йя. И какт» искать да ся ут'Ъши пукъ-т
на тая жена когато вида нздырекы снчкытЬ й н:I
м айны уалетвашя и нснодыграны снчкызЬ и стри.

н

— Да к не накажемъ ош,е. Негли и тя ся еизшЯ
мила? Колкото н да ся помысли омразпа д'Imoto I
имя ще наглн нЪкоя причина по малко достонвп

« I

наказателпа отъ колкото предполагать.	£

— Ты ли сн, Неджнпъ, дЪто ик закрыляшь. Ка
— Моля ся, послушай, Ермшцо. Отъ малко д<Кз
тс ош,е кога б'Ьхъ нзл'Ьла е благоразу»и'ето сКк
вьрху мн, енромахъ тогава, иапустнатъ отъ Бог Км
и челоп-Ъцы, Като нзгубнхъ родптелет'Ъ сн повой- Жц
ныт’Ь Д'Ьто нзбухнаха презъ пьрвытЪ годнни рсВя
царстувашето на славный самодьржецъ наи^Кд
Селнмъ Х.шъ(Когъ да пази дныт-h му!), отхра- нбт
нихъ ся отъ едипъ старецъ еничерь до десяпЦе;

годишенъ, безъ друга блдность осв Ьць съ иад4 пен
 -,|Вба да с.я распореда въ пЪкой орта па оджака.
прДа госпожа БенФелдова, ступаннца на едкого отъ
|,ъ‘ Йерманскытк посланницы при Высоката Порта,
I1 Иажалн ся за клетото д’Ътенце. Стлпъ-тъ, духъ-тъ
I’>»-Ш сношен!»тасъ сарая на Негово Величество, и
!| тли стана пр!»телка н съвЪтннца на султанова
С|,Яайка и на сестрытЪ му. Bnciipie да нзгопорн
I Ре®ието мн. Султанъ-тъ завчасъ мя въведп въ
з-’ службата си, и доста бЬхъ благополученъ, за-
ь-ЧИото отгорЬ за петь годпнъ повлачяхъ еяв-
» н ₽ая:дъ благоразулието на господаря сн. Селвмъ мя
сР0'1Жпратн въ Европа, дЬкато стапахъ благополу-
«нъ да тя познал, и за това ново благодЪя1йе
нз“!Д>мь длъженъ елхцо тли на БенФелдова. Разу-
«о р^вашь колко млчно ице блди да ся прниудя да
oftie намразя.

Браточетката на Мелятекый кавалерь чю съ
ь. вйадено янпкнува»пе това уморазмлтнтелио прн-
’ А'! газваш’е. Безъ омыгль ловеден5ето па коконата
Одоигь това енромашко дЪте беше попсдеше на
БопЖ}на съ благородно сьрдце н съ добродетель.

вон-,

xps-нб'

поредъ топа Ермшпя й отдав а ше всяка душе-
ia милость. Още новЪче беше и длъжна и бла-
дарность, защото безъ пел, безъ благополуч-
но й посрЬдство, никогаждъ нещеше познав

uni еджипа. Ала одновременно тая слщата жена
ш поиска, съ неразбраио предавшие, да отклепе
1^’


отъ нея момакъ на когото нмашс предадены
сладкыт!; жвцы на сьрдцето сн! За коя пОмыслЛ_
да нзмами н диамата тжй нЪкакъ? Канва иолэЛ^
нмаше БепФелдова отъ раскиснувшие съ ec,1H[|flL)j
ныла твьрд-k горчивн ель-Зи ? Тя иаричаше ся-в1е
гаждъ нении пр1ятеле оныя, конто ножьртвутИ Jfi

ше одновременно съ толкозь студенииа к Н(-*Р||:ЯИ[;1
сжждаше! Въ мысльта на момата, друго ся цЯ_
ввждаше по истинно освЪвь Н'Ькоя си тайна лк ^г;г
бовь дкто повлачаше коконата въ такава сур^Д^.
вина; за да ле ласкърби любовника си, прнсторЖ
сн що оставя разсжждашето сн вьрху вьрвеждД,,
на госпожа БеяФелдова, ала конто щеше да оЯэд
нагледва тайно вредом* и сявгаждъ за увКрюДб,
uie па омысли'гЪ сн.	ЙИ (

— Добр!;! рече, щж видя коконата, щж
наснла, въ нме на гжстото ни пр!ятелство, вДн
нме па пр1ятелството й къмъ тебь, да ми вст'мЛк,
кува тая тайна. Ако ся управн, или и ако
каже що е сгр'Ьшила, обричамъ тн ся да is проЯ1(
с гп н почнтамъ както нспьрвомъ. Ала pasyniJm
вашь що само свободно в искренно нсповЬдшмб.и1!
ноже да мя склони. Ако ми го отрече, щж имах^ж.]
прапдина да is гледамъ в!;ке като ненрнмврпы1'|п

враги, на мира ли.	5||J3

— Сговоренъ сьмъ, че поведешето н е мнмху н

чюдно, отговори Неджнпъ; ала ся над!»я да
— Hi —

1 ™ трави.

ЛС— Така, рече момата, обрнчамъ тн ся взпово,
’*’3 еджипъ, да обычамь само тсбь и по добр-fe да
11111 ря a uh да ся ужена за другнго доклЬ жн-
С|1В тешь ты като мя обычашь в Ьрио. Любовьта мн
3м мт. тебь е чиста конто день-тъ; не мя 6ie »а«
[Р|13 къ ск'Ьстьта.

5 "1 — Ерапппо, отговори Неджнпъ, заклнвамъ ся
лк къ вьрху свещепнытЬ гробове на дТ.то ны за-
-Р1 1калятъ; каквото п да ся случи, никогаждъ
*°Р щж фьрля око на друга жена. Да мя лакаже
,ел!»гъ ако прнстжпя клетвата сн !

;а “ИИ мЬсецъ-тъ възлазяше вьрху звЪздовнтото
'1шДбе, и зарнтЬ му прокаруваха като свГ.тлнка-

про.

mil

мам,
pin;

вн стрЪлп сЪнчястыт'Ь клонове а кипарнснтЪ.
J — Време е да ся отдЪлнмъ, рече пай поел*.
iiHHiK като отвьрзваше юздата па коня си отъ

меря jia едннъ гробь. Размысли съ кон на-
ъ щемъ ся съсдкнн скоро. Виждъ въ колко
сностн испадамъ благодарно за тебе.

[еджнпъ положи почестно жунытЬ си вьрху
ата ржка на момата, п помогла н да въс1тднн;
Ьга на пршмаяпца къмъ Крьстопжть.

[о петый оня часъ чюс Неджнпъ крамола въ
бл)1звыт1; гробшца; обрыца ся, гужда ржка вьр-

!Ii0li'j|uo;Ka сн. — Пакъ енчко ся снотанло. Ала
V1 ^лъдъ малко распозна аюмакъ-тъ въ тьмтпшата
— 112 —

на надгробный гжеталакъ, далекъ е далекъ, чло. №
пЪшкын образъ, нзчезнатъ запчасъ. Да не пре Ле:
стягие да го улови! да не може нон'Ь да гопеЛм

знае!

|дЬа

VII. — БАНЯТА.

вби

Беше петакъ, прсзъ такавъ деньТурцнтЪпрЛ*0
здвуватъ както мы св. недЪля. Защото релнгЫЯг11
зный закоиъ на Моамета дава своественпы уяЛ’,
ван1я и очнствашя, и при това зановкда ла ла  J
ffiieT'h да обычатъ свонтЪ сн жены повЪче npaiffl*1
иощьта д];то раздали слънцето на чечвьртакмVJ
отъ на петакъ, слЪдва хцо, къмъ послу швате вмь
заповЬдьта на Пророка, и къмъ задоволиостмЯ ,с
релнгюзната преданность на мжгмеч'Ъ нмъ, туе5
кипит']; тнчатъ скупомъ въ банытЪ токо кати0'
усжвнп петакъ.	Hut

— Tia ср'Ьдулецн па събнраш’ето, повЪчеопВв^
енчко, сж едва отъ много тьреепыт!; разходкыЛР'

всяка

внтЬ
нитЬ

жена отъ Царпградъ. Банята става npi
на разговори ; тамъ ся внждатъ ван хубиА1
прпмЪпп , тамъ ся показватт» по безцЬ Фг
канаше; тамъ става дума зарадн любоя|Ша

зарадн подпграваше, зарадн иад'1>жбы; тамъ

нзв'Ьепл; таи®*

плетатъ л тамъ ся
похулватъ мжиаетЬ, блнзосЪдптЪ, упрапле*
ето н самый гултанъ. Тжн какъ да пс тнча
,мъ всяка едва! Богатнт'1» жени, истина е, че
1атъ особеиин бани въ клицята си; ала ако
конный имъ господарь гы не насилии да не
»едпочитатъ други, съ всяка благодарность
тиватъ наедпо съ нр!ятелкыгЬ сн въ нЪкоа
>н\а баня! и ако не щжтъ да гя смЪсатъ съ
>остын народъ, погрыжатъ ся тогава да угла-
1тъ кллцата за едннъ цЬлъ день само за тЬхъ
I, съ добра заплата.

Ялджза, жена на чорбадяия вьрху отузбнретЪ
ьй останя особепната сн за общата баня, н си
гш на араба покрыта отъ склно покрывало
> златиы ресы па нмаше отъ л1»во п отъ д!;-
ю дв'Ът'1; сн слугннн. Чнфтъ воловс пакнчснп
> ресы отъ чьрвепа копрниэ я украсенн наме-
сто съ много клвячяетн оглодала, дотрЪбва е-
впь часъ за да завлс-.че тежковозената кола до
ачалата па спнчерсз h, дЪкато пай гетн'1; ся за-
pb блнзо до д ;к а м i я С)Л1апь Ахмедъ. Нанята
1 пазарн за ц Ьлъ день отъ и Икон си госпожи,
Ilia отъ конго беше н Ллду'кза. Жената на чор-

адяйл, обвнч а въ заннвкыт-Ъ н расото сн слЬзн
аплсено отъ колата сн подкрЬпявана отъ слу-
ниытЬ св, конго посяха, въ богаты копрнняпы
р.-.зку, иотрЬбиыт 1> за накичваше на госножатд


нмъ. Закрывката, вьрху вратнята па кжщата cil)W
въздвнгна и Ялджза вл'Ьзн вжтрЬ едвамъ катЛ*611
нреетжпаше и плачете великолепно послнвытЛ’”
гп отъ жьлта кожа чехлывьрху рогозката д-ЬтЛ3!
нокрываше плочытк на одвора.	ИРП

Едвамъ беше стнгнала въ пьрвата стая, упо-Л 1
треблявана като одворъ па възчякпаше, и 1
като почина нЬко?*сн прсди бавята и слЪдъбаЖ*’1
пята, п слугнпитЬ па Ялджза й отьмпаха зазв^
часъ яшмацытЪ и Ферсджето, и тогавЯТ|
госпожата с я показа съ сичката си св'Ьтляна.вн
Пр^ятелкнтЬ и сЬдпати пли и разлЬгнатн вьрху®?’*1
постелкы поддьржаны отъ дьсчяна пысочнназа*Яъ
быколена около зндоветЬ па тая стая, дЬкатоЯ с
высоки коруби съ с’гьчляны прозорцы изсыпуваиЯ
сладка свЪтлнна, здравпсаха съ гърмежъ другар-Ят'
ката си като ныкача : „Добр!» дошла! добрЬ^
дошла! ” па и дадоха м Ьсто блвзо при тЪхъ. W

Ала н, хубава отъ истина глсдка представ-'е1
ляваха Tia хубавп дЪвойкн кога ся разгопарваха,Ч н
като палаем за любовь до высокъ стлпъ п едно-WI
дружно да сн завпждатъ. Дълга коса па малкыкЧт
ре,?нцы разд’Ьлеиа н задьржвапн съ възле отъ W
маргаре, бетикпны каманге я алмазы, разлпваха ся 9J л
пзъ подъ копрниеиата и возлатепата нмъ под-Р|х
нрьзка и висяча вьрху пензкрепепы рамена,®1
ако в да пе еж погрозснн отъ стнснаты грядки У1
1ьзкы, каквито укотрЪбляватъ европкпгЪ. Ка-

1 с«фьзкы, каквито унотрЬбляватъ европкпгЪ. Ка-
;атЛмнренн пояси , или златни пафтн дьржаха о-
ЫтЛ)ло кРьСга лскытЬ Нмдшскы стофы, подлудено

^КкфЬааин около снчкытЬ крапиве нрастворевн
Вш градыт’Ь, по б!,лн отъ варьта. отъ конто 6Ь-
упо-И1 8а!иаза|1П зидовет!» на ха .мам а. ГолЬмн чер-
д'Ьк °'ш» грывосваын повЬче отъ тьнка драскул ка
i ба-Илю'1е11а съ нспнсвашс въ кжта на клепкнтЬ
зав®'Ьткаха ся тукъ н тамъ вЬнчанани съ стр-Ьло-
гавЛ™ вежды, размерено нсправенн съ брьсиачъ.
Н11г В1рш като дьржаха дьлгата цЬва на чнбука съ
,рху1®ккыт1> нмъ прьсты, каносаиы около врьховет!;
1за.Яъ съ жьлтиникавый цвЬтъ на каната, изкарва*
:ато& около себе сн дымны облацы, конто възлазяха
1ах1ш трькала къмъ корубата на покрыва. Други
гар.дго удряха съ дв!» малки клечнцы едннъ органъ
6pt мЪдны жнцы, сподырваха съ чюдоинго п'Ья-
ж тежкытЬ и тл.жновитытЪ дрьнкан1я на гла-
гав-Я ны'ь. Л пакъ н'Ькон см нграяха на тавле п
ах!| Шпоаременно niaxa редакъ сокъ накаФето или
^но.ифрбетъ напрапенъ отъ елицеството па по слад-
лкыкЧтЪ овошкн. Много отъ тЬхъ любочествуванн
о'гъИ сн гледатъ хубостьта имаха отпредъ нчъ
л ся оаледалата сн дьржаиы отъ слугнны, н пряту-
10д.1жха млн отьмнуваха нЬкои луцнчкн отъ лнцето,
еш1 или нЬкое yispacenie.

дни Я-’Длза, която надмннуваше н по хубавытЬ, и
ся распознаваше ноаЪче зарадн богатытЬ
безцЬнны начато дкто у красивая» облеклото
като възлсчп на соната вср-Ьдъ малакъ око.»
врьсть дккато разговоръ-тъ ся пнждаше
живет.. Като подадн пазадъ на слугннята
чяшата отъ дЬто пи шорбета, Ялджза, кат

рг
вс
и

Б

гуди ржка върху устата н че лото, поздравн »pi
телкытЪ, конто сичкит!» бЬха или ступаши в»
или роднима на по главшггЬ чиновница от -
оджака на сничеретЬ.

— Е, Ялджзо! казва къмъ нея полек» одна от

по хубагмтЬ «кены па тон околоврьстъ,какъ ni; пс
вн любовьта тн ст» глады и софтя (ученнкъ) от ,ь
медрегсето на Султан?» Бспзнтъ ?

— Отъ едннъ мЬсецъ на самъ тж забрагин ка
отговори младата и възджшаше.	У8

— Амн какъ ? повтори оная дЬто проговор Ге
преди «алко врсме, ты сама мл каза, че полуд ш
вашь за оногоаа Неджнпъ еФендн, конто дог
отъ Европа, и зарадн когото приказватъ толпе S1
чюдосш.	ff11

— О Гюлъ Бахаръ! отговори Ялджза и стяЖ0
каше рхката ва ирйятелката сн, нед'Ьй пзговИ,с
ря тона имс, зачцото Неджнпъ мн мрази за ед( г'1
кукла Европка I неп-крннкъ*тъ !

— У в крона ли сн?

— Твьрдк увкрена! Вчера, ако щешь датш Ви
Ь с

/ТО

К0.1

npi

01

ИНД

□ В0|
муд

Till

— ш —

кажа, нздырпхъ го съ едва моя слугння, която
разумява языка на барбарет'Ь. Неджнпъ ср'Ьцня
певЪрката въ голЪмытЪ гробтца на Бем-Оглу,
и тамъ. . . . Оставн мя в hue, любезна моя Гюль
Бахаръ, по мн прнлича да нзложа срама сн.

— О страхФТ1я ’ н какво мыслешь да напра-
вишь, Ялдхзо ?

— Да отмьстя!

Разговоръ-тъ стана слЪдъ малко м1;що по все-
общъ между хубавнцыт-h дЪто ся клдпеха, н паи
послЪ достиг наха въ голЪмыи подлогъ, конто за-
н>ршуваше предмета ва събрашето нмъ.

— Госпожи мои, рече едва отъ д*Ьто ся кжпе-
са наречена Залнда, сестра на Великаго Мучтя,
рhpjванн ли сте колкото азъ сама нога да сьмь,
ie нашнтЪ челяди ся съснпватъ, ако ся нзвьр-
натъ стрононетЬ на иреобразова)нето, което Гн-

дош Jyp«i"h ся приказали на султана нн.Тогава пре-

ставка вЪке всяка сила на УлемнтЪ, всяко влЬ
uiic на сплиото епнчерско тЪло; нзворъ-тъ на
югатството ин пресжхнува, мжииет*}» пн стапатъ
ю сиромасн отъ дервншыт’Ь, и мы ся прннудя*

ети

ион ;

е J алы да продадемъ безц-ЬпнытЪ сн камаше за да

ы храннмъ!

— Това не 1це станн! пэвыкаха одновременно
нчкптФ» женя.

— Мажъ-тъ мн, поглаварь на неговып орта,
15 *
-118-

рече жената на едкого чорбаджш, готовь е да
ся насЪче подобрк, а н-h да вид и едно таково
н!;що да става.

— Колкото зарадн моя, отговори друга, ако ел
покаже толкозь страшлнвыцото да не изпадн на-
вън'ь славныт! см ведърннцы, щж го }6in азь

сама съ паллма сн.

— А пакъ азъ, сл'Ъднше сп рсчьта Ялджза, от-Я”а
говарямъ зарадн Бахнръ Бея, мжжа си, кому то
казахъ щешето сн вьрху това. Днесь вЬке сич«уа
кит*Ь чнновпнцн на отузбнрь ся събнратъ np»F*
него, и опред-Ъляватъ изедно зарадн средства та
съ конто могать да ся оттьрватъ отъ султанъ, I у
комуто ся не свндятъ яко многоползнтй на Исла-V"
Бе:
мизма.

— И щлтъ въцарятъ на престола, рече пакъ
Залнда, шахъ заде Мустафа, над'Ъжбата на ре-1
лнг1ята, контоще оетавн млиистЪ нн да богатЬ-И

Sit
lie

ih

ять както и нспреди, нхце нн даде новы даровс
п новы украсешя.

— Да жнвЪм шахъ заде Мустафа! нзвыкаха!
пакъ неново жепит-Ь.

— По лека тн, отговори ваМуФТ1я сестрам),!
защото ако бы гявурь Селпмъ да угади стройо-
ветЪ ни, щеше умори еиромахъ МустаФа предн I
да мрескочатъ щнятелет! ни зидовет! на сараи
за да го усвободятъ. Тжн недЬйте говори яка- I

гр
зс
Sa

за

J1I
га, любезпи мои душнцн! Казвамъ вн повъче отъ
снчко, токо като всякой отойди при мжжа си да
'О i:e остави на мирт» преди да обрече помощь на
размнра, и да непрсстапва дагоподканя зара-
|,п кранный часъ на заврьшван^ето.

— Обрнчамы ся! нзвыкаха пакъ снчкит'Ъ жени.

По то време слугинн дондоха да изв'Ьстятъ
на господаркытЪ см щоможахадасл съблскатъ
»а да вл'Ъзатъ въ банытЪ. Tin бани са стан
гастлани съ мермере както на РнмлянетЪ и Грь-
цнт'Ъ, сгорсщяванн • отъ подземно огнище и
жрытны цЪвы, конто дьржатъ атмосФерата на
юпром'Ънитедна горещина повЬче отъ 35 граде-
ка по Реомюра. НЪматъ гурны, защото Турско*-
емцнт-1» намЬсто влазеашето въ много вода мы-
ггъ ся съ малко тасове хладна вода, конто ся
1сыпва по главата на дЪто ся канн кога ся испотм
1 rpie съ сапунъ.

Тай TypKHHiiTi ся предадоха въ прнгодната
’рыжа на слугиннтЪ, конто гы запасаха съ зла-*
?ообшиты пещемалы и расплетоха косытЪ имъ
ia да гы очистятъ, съ едва хума Каль наречена
1 направена отъ варове. Высоки маргаревн няла-
1н неизбежно ну жни за парешето на земята,
анесоха слЪдъ това хубавым околоврьстъ на одно
аклеткмт'1» въ стаята, накоято вратвятасл затво*
>и завчасъ.
VIII. — ХАРЕМЪ ТЪ	,яС

______________________ xt

Si

Между тона Неджнпъ, прнзованъ както други- I-
Ч’Ъ чнновннцн на отузбнрь отъ чорбадлпя па Я
порода му, беше нзлЪзалъ облеченъ съ хубавата 4ui
гн препона, за да оттндн въ кжодата на Бахпр7* Яр
Бем, д'Ьто бЪ прн макала Егиопъ. Пълеиъ съ мы- Яв
слы отъ разговора на мснрьвната, не запомну Во
ва нмкакъ страшлнвытЬ думы на Ялджза; и пЬ Н»
не беше забравилъ лицето на оная, конто е- ft]
двамъ съзрЪ изъ кнпарисытЪ на гробищата, н Яц
конто го размлтн толкозь. Когато сдЪзи на прн-
стаянщето, прн Вахче-Капасж, Kat о выкаше съ Я
рлка едкого отъ кайкчшт'Ъ ‘за да го заннсе пъ Hi
махала Егчюпъ, отведнаждъ тежка ржка ладна 9_

варху плещыт'Ь му, п като ся нзвьрна намЪрн ся Hi
предъ Али Османа, ахчибання на ортата му. fti
Здравей, начялннко! рече къмъ пего старый

енпчерь. И азъ оттйвамъ мри чорбадийя нм, тжй Ж-
мека вл^знмъ въ истый кайкъ.	хч

-— Съ благодарность, уста отговори Неджнпь эд
н гдедаше съ нензказана радость ветхын сн npi- opi
«тель да ся поврыца къмъ него.	fti

Мълчешкомъ сЪднаха н двамата въ канка, и ет<
vionaTapcTi загребаха. А ли Осмаиъ нстегдн отъ it®,
—121 —

дояса сн тетюнювата сн кессш, напълнн добрЪ
««букаин н запали; сети'Ь, павожда ся къмъ у-
агото па Неджнпа, за да ся нечюе отъ 'канкчш-
щф разговоръ-тъ нмъ:

Гн- Н- БЪхъ ся заклслъ, казна му, да тя оставя
на на щаст1ето 'ти, н да тя не видя н!;ке: ала лю-
ата швьта мн къмъ тебь падни на гнЪва мн н грЪш-
,РЪ Ига тп- ВЬрваяъ любочсствуванъ, че мота дата
иы- йвьрна на по правы мыслы, като тп покажа
жу- Иопасностьта къмъ конто тнчашь, и тн изложи
вЬ- Внчнната на умразата д'Ьто нмамъ ср’Ьщо Хрл-
е- КкнетЪ, конто ты в.чашь пр1атсле. Ако недо-
> п Имжностнт’Ъ паотхранвашето тн сл; оставили
рн- н-Ъкоя сн дыра за благоразузпе въ еьрдцето
съ гн, Неджнпъ, щешь спомнншь, че сьмь тн былъ
в ъ |эдца.

|дна Я- Каквото н да ся случи, уста, инкогаждъ
Н ся забравя що тн сьмь длъя;енъ, отговори
шжнпъ, и ако мога да докажа чювствата си,
рь)й Иса да е и съ смьрть, назван и ще става.

Г*' СЬМЬ толкозь меразсждеиъ, рече пакъ
Ёинбаппл-тъ, Чюй мн, и щсшь научишь тайна за

|и1гь ioliто още не сьмь ся обвЗфвалъ никому, и конто мн
kipi- орп нощемъв депемъ еьрдцето отъ осемнадесять
одним па самъ отъ когато е ува рдепа влтрЪ въ
р, н (его. Позиавашь Неджнпъ, че отмьстяваш’ето е по
|отъ айдкото чювегво отъ колкото чловЬкъ па зема*
та може да придобые, и пов'Ъче йога оный дйто1
отяьстява е мусуляапияъ, я д'Ъто му е направнлъ
твьрд]; гол’Ъма неправдива иев'Ьрннкъ.

•—• Отъ толкозь г.однни,уста,неси ли нам^рилъ
добро време да сн отмьстишь? Ада желая яко
много да науча злочестчето тн, и» 1цж ублажи
себе си, ако помощьта на рамото ми ....

— Ако пш простяваше орисннцата, прекжсна
думата Али Осмапъ, да накажа псувашето cpiiqol
тень, рамото мн вьрху което нажежено железо
с надраскулнло ковката на отузбирь щеше сти-
гме: ала послушан и педЪйшн нресЪчва речьта.
Осемиадссять годикъ ся нзмннаха, както тн ка-
зн хъ; беше ньрвата година на царувашето на
патншахъ, Султаиъ Селима. Предм’Ъстникъ-тъмр
Абдулъ Хамить, остави пн ко га умнраше вой-1
вата ср’Ьщо Руссыт'Ь; а о ста налнт к невЪрници.
когато войскнт^ ни ся б1яха юнашкн около Ду-
навь, пращаха хайдуты да обирать търговскытЬ
ни корабы,конто мирно и негрыжовно плуваха
отъ едка enapxia въ друга па дьржавата.

Като пжтувахъ нФвгажд ь въ Егппетъ бЪхъ поз-
палъ одного мулла отъ Камръ, чловккъ истащенъ
и почестенъ, комуто опредЪлихъ да дамъ за жена
еднорождевата сн дьщерл Анхе, пълпа съ сла-
дость и хубость. Тжй ся възкачмхъ съ дыцеря
сп вьрху турскын корабъ нзл Ьзалъ отъ Царнградч


яко

ажи

1СНЛ
Ьщо
гЪзо

ъта.

| ИЛ
|ьв)>
вой-

ИДИ,
Аг
ыт!
ваха

поз-
{енъ
хе «а

а въ Александр}я, за да ж заведя па мхжа Й,
гой то н да ваше прндь петдесять кесгн, н 1Ж чя-
аше съ нснсказано желаше. О злочестно пжту-
atiie! Ала благословепъ да блди богъ, защото
ыло написано, че хцяхъ да неладна на тая теж-
а рана. Като пренлувахмы нолвнната на разда-
еча, внждамы корабъ съ топове упжтванъ срЪ-
цо иасъ. Б-Ьгамы, ала непр1ят<*ль-тъ е по бръзъ
тъ насъ; прнблнжава и исФьрля войскарет'К
и вьрху покрыва нн. Безъ разлнка на врьсть и
одъ, барбаретЪ нн врьзватъ рлц!> и крана к ны
акарватъ на тЪхепъ островъ когото наричаха
[слита. Тамъ мя отд'Ълязатъ отъ Анхе, като
лачахъ и ся клсахъ, и мя Фьрлятъ въ кюрека,
аскървенъ още отъ раната иа конто ето вн-
дашь бЪляка вьрху лицето мн. Прнтьрпкхъка-
) ся надЪяхъ сявгаждъ на бога.

СлЪдъ едногодишно заробваше запьршнхэ» да
>бЪгна наедно съ другы мусулмане робн н тЪ
помощьта на едннъ капнтанъ, конто съ о-
нчваше на мьзда докара ны въ краймор!ята на
>ыця д'Ъкато ся отьрвахмы. Ала дыцеря мн,
>я Анхе, не беше вЪке наедно съ мень! Катр
завьрнахъ въ Царнградъ, за да скрыл срама

, рекохъ на спчкытЪ н плачахъ, хцо дыцеря

^еРя умр^ на война'

На вонната! дъжа. Каю

а на плЪчка на нанял ника вьрху нсвЬрннцыт 1>
конто управяше мелптскын корабъ, )безчесЦ
ся пьрвомъ отъ него, еетн’Ь w. остави окаянны;11
СлЪд’ь двЬ годншпо посрамено свърташе пьр\г|
той остронъ, отъ д'Ъкато не беше кран да поц
бкгшг, умрЪ клета Анхе, като остави мен-b» от^
мьстявагпето на смьртьта и.

Али Осмаяъ ся въепрЬ задьржанъ отъ тс ж к я
скърбь. СухнтЪ и тежкнтЪ му очи иоказваха, ч<1
иредн много време пзворъ>тъ на сьлзитк ыубе!
ше пресЪкналъ. Ала при снчко това, сл1дч|
малко нЪщо старый сннчерь започна пакъ рЪчь-тЛ
сп масьрдчуванъ отъ умраза.*

— Таково псуваше прнтьрпкхъ, и не сьмь вн
дЪлъ още деня нрезъ когото орнсняцата ще до]
кара убшца на дыцеря ми подъ острнлото hi.
сабята мн. Отъ тукъ пзвря мразван1ето sin срМ
1цо иев'ЪрницытЪ, Неджнпъ; отъ тукъ е скло-
нешето мн къмъ ветхыт'Ь навыцы на народа ни.
и опред1:лешето зада нападнувамъ вьрху сичкы
тЪ достом но показатели ы подновив ан in д^то и
екатъ да нстр!ятъ таи кръвава драскульа, коз«
то сяпгаждъ отдЪлявашс Му су л на нет h отъ Бар
баретЪ. Сега, когато знаешь танната мн, остави
тебЬ, сыпко, храните мой, дЪто мм сн сега mJ
сьрдцето памЬсто моя Анхе, да размыслишь и
да определишь. Кажп съвТ.тно ако щешь да <Е
мусулманинъ съ мень, съ брапята тн, нлнпсв'Ьр
1ест^
IhuijI
|ьРЧ

ПО-]
от-li

!ЖМ

) 6eJ

I. ВИ-
е Д0-|

— 125 —

®къ съ прСятелетЪ сн. Отсжднын день на ра-
с тит!» кегли не е далекъ.

Т1я като каза Али Османъ, нскокна вънъ отъ
тапка Д’Ъто беше стигналъ в!>ке на кран Егпопъ.
Щеджнпъ го послЬдва, умысленъ и мълчелнвъ.
'(З.гЪдъ малко н’Ъщо стнгпаха въ кжщата на Ба.
Kipa бен. ВратннтЪ на селамл^ка б!;ха раство-
ткнн, к много слуги столха подъ стрЪхата па по-
тагёщаха пр5ятелет'Ъ на господаря нмъ.

Неджнпъ ся заведя въ голЬмъ одворъ, д!ка-
® сЪдяха набрани чнноввнцн т-Ъ на отузбирь и раз-
личии други чнновннцн отъ паписанытЪ на Оджака.

Подчпновпицнт'Ь на отузбирь б1>ха набрани вж-
, трЪ въ одна блнзня стая, д'Ъкато ахчпбашш Али
Османъ нспълняваше мЪстото наступанпна, ка-

cpl то поср'Ъщаше и слугуваше дЪто дохождаха! На-

:кло

чьы

Енлш1къ-тъ па подготваретЬ (башъ кара кулукч>л,)
подготварет'Ъ па ортата и водоносцнт'Ь (сакптф)
сЪдяха вьрху мёндеретЪ irb но малко великолепно
около чнновинцыт'1» нмъ н гълтаха пригодно ды-
ма на чнбука и па барборпнцата, и члкаха слага-
шето на об'Ьда.

Неджнпъ като сЪдна вьрху со-гата н сгьна

I КОЛ-] I
.Бар ।
тава

a in жраката, здрави ся отъ тамъ дЪто б'Ъха, нчякаше
is почестпо да ся прнзовё отъ чорбадж!я сн. Между
а гн Ьова другит'Ъ призованн начнуваха или свьршу-
|в1р|ваха обТ»да си, споредъ времето па дохождаше-
16*
то нмъ. Зарадн Неджппа ся сложи отдЪленъ о ,
б'Ьдъ, както бете ставало изарадо другытЪ. Ей11
днпъ отъ слугытЪ прострЪ пьрвоагь на зсмлтгя 1
мЪсалъ копрнняпъ в златпобшптъ, и вьрху негсЖ^
мЪсалъ сложи малакъ столт», распрЪгнатъ. Съ том11
начннь ся слага парал!ята отъ Турцытк Вьрх)®11"
четыртЪхъ крана на распрЬгпатып столъ ся пЛ^
ложи сл'Ьдъ това агЪдпо разлато блюдо (ссшяИа
калансапо всрЪдъ което ся наредпха одно т®’1
друго вжчр'Ъ въ юного захлупеми лгЪднн ссддозд
ве, пьстрптЪ гозби на турската готварница. ДостДр
с да прнтурпмъ що предъ чипов ннцытЪ па сни-ж
черет’Ь, презъ 1808 л. не ся внждаха сложевп=“Р
вито палнцн, ннто ножове, пито наботкн, свое-Др
ственнп нзмыслюват’п на преобразовашето, н',ц
що субатпуванптЪ ядЪха споредъ народный на-шг
выкъ съ прьстытЪ, като употрЪбляваха само
дна лъжпца за сочпытЪ яст«я и за пплал-а. От-ян

,	. пё'

ropli за десять мпнутн ся свьрш^ва турскын о-и
б!>дъ, и при енчко това премннуватъ ‘презъ о-и*
чыт'Ь тп петнадесять до двадесаи» различии Г
гозби, отъ конто всякой отъ с’Ъдналыт’К окоао *
едиамъ укусва малко нЪщо св. Зарадн riianienelK1
Ис

става дума презъ енчкото пего време; едвамь
слЬдъ об-Ъда, п то споредъ щсв1ето тн, пршмапк
чяша быстра вода. СлЬдва подыръ това умыка-
nic'ro ва устата п ржц-ЬтЪ, ставано съ сребьрень

ар
ВТ
ин

Я
1Ъ о]

Е,
ЛИТ!
него
ТОЙ
ьр\’;
|я по!

;*до1
оста]
eiiii-j
|кеин.‘
гвое-i

на

МЧИ К

.Янн мЪденъ имбрикъ когото донасятъ слугитЬ
на кжщата, както това ставаше по пасъ (въза.
Ждна Европа) презъ ср'Ъднын в-Ъкъ. Като ся вдн-
кйп парал^ята допася ся каоето и члбу къ-тъ л то-
Я1па начнут.а разговоръ-тъ.

[По высокий начялнвкъ па отузбнрет-Ъ, като на-
Лави един поздравления споредъ народпый’навыкъ
Жл ь новый св мусаФнрплъ, с.мнгна отъ прозоре-
m на свырачытЪ и вграчытЬ, конто на двора чя-
Rxa да влЪзатъ, п къмъ гърмежа на свырннтЪ
1га конто предговоретЪ ся чюяха в'Ьке отъ стъл-
б^та, лпцага ла субатпуванит'Ъ ся развеселила.
 Дружство съставсно отъ шесть Ярмснца, кон-
то нося ха к ем а пета, тан туре л гусли, сГ.дпа въ
едннъ кжтъ ла одвора вьрху ругозска, и пграчн-
•ri; ся раепоредпха па едннъ рсдъ срЪщо иризо-
ваныт'Ь. Снчкнт'Ь бЪха младн четырвадесять до
петнадесять годшгь, на конто дългнтЪ коси ся
развЬваха па Пластове по вЪтра, и конто удряха
въ ржц'ЪтЪ сп малки тъпаны, мЪ по голЪмы отъ
званцыт'];, задьржанп между прьсттетЪ. Tia чловЪ-
цн прплнчатъ твьрдЪ много па пЪкоп си хора въ
Испания, н вЪрпо да нзвыратъ отъ едннъ С/Ъщый
арабский нзворъ; ала възвьрташето п похватъ-тт.
въ ржц-Ьri.ua TypcKirri нграчи надмпнува яко

чшь

Ьтяа*

енъ

иного цатварнтелната свобода на Нспанцпт'Ь.
Яриенската играчка нзъ по между това слЬдише
гръмлнвыт^ гласове на нЪкон злогласнн свырн»
съ гласоветЬ на сухо пЪяше извьршвано май сав-

зби

геко

гаждъ на най высокий петый гласъ.	|Я-ъ с

Радостьта на субатяваннт-h беше твьрд-Ъ го-kxa ра
лТ>ма, н ся внждаше пов-Ъчето отъ желашето сзИянс
което погълнуваха ненасытно големы шишет дощ»
рак1я , едно мяте зл'Ь направувано отъ разлнЛр а.
чны плодове, многоупотребително по енчка Тур- '^jt-Ъ
ска земя, самого беззаконно подновяваше, което! | д0
ннкакво религиозно въепираше н1>ма сила и-Ьв- стан.'
гаждъ да го отмахне, пито ’срЪщо кай дввото игра'
побояйе на годнннт'Ь.	.	Н 5

АмФнтрюпъ на субата Бахнръ бен с-Ьдеше вовы
между това непоклатенъ въ кжта на дивана сп ЯГ'."
н покланяше на самъ и на тамъ главата колкото
пжтн ся поздравлаваше отъ нЪкого си. Ползаме-
желит’Ь му очи, сухото и посьрналото му лице, 5° в
внжданото вьрху характеретЬ му зверство, по-
казваха тер!акл!я, а«моноядеца д'Ъто гце ся умас. то 11

Двама отъ слугыт’Ь му дондоха та го двнгнаха на на 1

ржцЪтЬ си и занесоха нзвънъ стаята, за да си ше’
неразнлти благополуч!ето му отъ съснпителный в>^л’
гърмежъ.	—

См-Ъхъ’тъ и раюята вьрвЪха нзъ около вепре- Цыт
стайно като субатяванит'Ъ ся не опираха в-Ьке wa’
отъ стоешето на ступаннна, съ такавъ начннъ що- кал1
то напнсаннт'Ъ на оджака и чиновннцнт'Ь* на о- 1
— 129 -

/нлт^збнрь, смксенн съ подчнпопннцыт’Ь, конто ся
рв |?екоха въ дивана за да ся благодарят* я т!»

отъ свырнята л нгрыт'Ь, слЪдъ малко ся внжда*
|i разд-Ъленн само на два реда, наобземенн отъ
^диетного, полегнатн вьрху мен деря пли долу

ощс на непрнФанагы отъ страшното тяте, кон*

«

ч-э ся веселяха наедно съ нграчыт’Ъ н свыра-



то Дотегнат* отъ такава гледка, Неджнпъ като
|п' стана,отшваше къмъ врдтата, когато едннъ отъ
!то ИграчытЬ като му прдадп шише съ, раюя:

I — Henin, казйа му,^>тъ врднажъ, хубавынчи-
п црвннкъ,, мир не сн дост.оцнъ да ся внждашь
|СЙ мржду щиащкытЪ отузбнре.

то S

,с Неджнпъ, намЪсто отговоръ, строшп шише-
то вьрху ДЪСКЫТ'Ъ.

Jo, I— А! нзвыква едннъ отъ подчнновннцытЪ, кон-
L то нмаше сакадяайска титла, псу вашь почестьта
ва па т^лото; и защото не гцешь исшешь едно ши*
|ся ше, щемъ тя прнкуднмъ да нзгълташь едннъ
L Ц'Ълъ бъкалъ.

— Внждъ гявура! пзпыка едннъ отъ чиновгш-
яыт’Ъ; сподырникъ е на преоброзователь Сели-
ма! Цадусто. да цс рдецоредн ц тоговг\въЕшекъ
Калиац-ыт!;!

Т,ъй нарнчаха еннчерет'Ъ новычгЪ редовлы вон-
— ISO —

скы, снр'Ъчь Нязачъ джнднтъ.

— Предн да ударамъ господаря, трЪба да у
б^емъ слугата, рече другт» единъ.

— На ннята ну щете намерите куна ла жеа
европка, прптурн единъ третый.

— Нека умрЪ! нека умрЪ! пзвыкаха едповренеи
но снпчеретЪ.

И като нстсглкха ятаганетЬ сн струпватъс
скупомъ ср-кщо пего. Неджнпъ нзыжкнува завчас
сабята сп, конто льснала като сггЪткавнца за
вьртя падъ главата си. Ахчнбаипл Али Осмап
ся Фьрлд меа;ду пего и фнтадпалыт’Ъ.

— Оставсте да нзл’Ъзп, извыква съ якъ гласъ

Снчкн смы юнаци. Ако е напсувалъ н-Ького отъ
насъ, утр-Ъ го намирамы пакъ трезни при про
копа на Галата. *)

По многото ся оттеглиха завчасъ, и Неджинъ
ся затечи да бЪга колко да е по бръзко отъ онва
гръмливо м’Ьсто. А като хцеше сл-Ъзн нзъ стъз
бата, единъ отъ слугыгЬ на кжщата като при





блнжи отвори една вратня отстранена,

па казва

( При прокопа на Галата ставаха
жннтЪ бЫшя на еничеретЬ. Падналый
па ваше завчасъ .

еднодру

ся заго


къмъ него:

JL- Отъ тукъ излазнтъ, войскарьо.

Да МН пакт» заключи вратнята, като пзлЪзи той.

Неджнпъ нзмнна много ставчки отворени
|ЖС1,1»зъ да позпае пжтя по конто влЪзн. Наи сети!
Кстаиа едка великолепна стая дЪкато, въ кж-
на днваиъ отъ златообшнто платно jn хуба«
ир накрытъ, вндя смаянъ жена незакрыта, коя-
ГЪс'®> като приблнзп стана права в му казва:
та Трпперн! жввотъ-тъ тв е ня властна мн, за-
за’щото тукъ ся памирашь вжтр’Ь въ харема на
маньЯахнръ Бен.

 Неджину», растриперанъ, позна Ялджза, голЪ-
1асъ'йанвата н завистлнвата жена на конто отФьрли
отг|1обовьта; и завчасъ размысли що му е заложи-
,ПР°’ ла клЪтка. Поиска да 61» га.

j|— Не дЬн ся труди на пусто, казва къмъ него
bin фадата жена съ навьсеиъ начпиъ. СнчкнтЪ врат-
оноа яв ся заключпха изъ отдыр'Ь тн. Не поклащай
I11’4' ся, ако ли н'Ъ паднувашь прободелъ съ два десять
ПР11- пожа. Определи и дойди та с'кдни близо при мень.
1зва Новый одабаппя нскьрвомъ пе разсжди за до’
брй да потеглн крамола, на колто пьрвото сл'Ьд*

АРГ
аго-

cTcie щеше бждн отведнажната му смьрть, в
с5;дна вьрху дивана, като ся иадЪеше да завьр-
не на ума й разгнЪвевата я;ена.

в— Ето сега, нмамъ тя на властьта сн! следите
тя като «ьрляше вьрху млядый нажежены
тебе д'Ьто мя папсува съ голЬяо псуваше
колкото жена коже нЪвгажъ да лретьрпп.

— ИовЬрвай, Ялдазо, казна посяьнквапо

0Ч|'Л
°1га
Mill
н|

джнпъ, че нивгаждъ тгЬмахъ помысль.... Ала opi

сницата ныуправлява, и тя благонзволи

,£Щ

Да

направп пан злочестнвъ отъ снчкытЪ чловЪщ!

Ако знаеше!...

— Снчко зная. Нед-Ъй ся труди съ лъжа да cJ
управншъ. Зная що като потжпкувашь свещеЯ f
ната ни вЪра пмашь гореща н отврьтитеднИ 1
любовь къмъ млада нев'Ърка д-Ьто сЪдп на БеЛ ,
О глу.

— Тай! пошушпа Неджнпъ и сн крьстосвашаИ
ржцЪтЪ.	'

— Зная, проговори пакъ Ялдазя, че като изб! 
гна вникнувашето па вуйча си н на бждпын Л
мажъ, тя проклята мома като отФьрли вслш "
срамъ прпзова тя да ся разговорите за да npi ~л^
емн нзвово клетвытЪ ти .

— Тан! енчко това е истинна, отговори Нс- К[
джнпъ. Какво искать отъ него?

— Честптявамъ ти, пошушна Ялджза съ под- 1.
cadieaiiie, косто показваше нгвЬва и размАтваш 8(
ето и, честнтяваяъ ти що но'нЬ ся нанмашь
го нспов'Ьдашь.

Р'

в-

IP

»а

— И за що!
И
a opj
да J
BiiiJ

Да с

:s.iib(

— 133 —

L- Защо ако сн отмьстя за прнглеждашето д-Ьто

,,Страдахъ, мзгубвашь отъ сега на тжн правдн-
Гдга да мя похулишь като сурава п несправе-

имва.

Я- Над'Ъя ся, Ялджзо, че такава хула ппвгаждъ
нам'Ъря причина да потсгля срйщо тебь;

Я цото нам сетн-Ъ ако сьмь обыкналъ друга жена,
не предадохъ ннкакво обрнчваше.

, — Варди ся, пресЪче думата Ялджза растри-
Я рана, не вн искамъ нсповЪдаше. Обычамъ да
Яв^рвамъ щолюбовьта конто казванп. що чюв-
Я вувашь къмъ тая нома е прнвременна страсть,
отъ конто ся над'Ъя да тя отьрвя. А колкото
отъ моя страна, обычамъ тя. Неджнпъ, истрасть-
та мн е толкозь щото трЪба или и дпама да

умремъ, или да ставишь ц4лъ мои. Призовахъ тп
,13<^ тукъ за да ся обречешь съ клетва що отъ се-
Ы!| с rd на тли щешь напустнешь нея жена .

с'нкш Ж- Не е кран! навыка Неджнпъ, н ставаше он-
1 ЛРВмъ.

— Не е кран! отговори на чорбаднля жена му, на
конто очнтЪ гор-Ъха и пущаха искры.

Истина, за това затечн ся да повыкашь дже.-
П0Л‘ латыт^} д-Ьто на вЪрно гы пмашь скрыты. Прн-
па||у вовн гы, нещж закрыли диытЪ св, и врата щж
гь Д' простра безъ страхъ на илу па и на ножа. Танна-

та д-Ъто е покрыла живота ми, ще покрые и смьрть-

17*
та ми.	1

— Танната! пошушпа Ялджза и клатеше rj
на; пЪ! такава ми пе е помысльта. Да прол'Ье гЛ
кой см просто кръвьта иа врага сн е джелатско I
никакво отмьстяваше.

— Тжй коя е помысльта тя ?

— Щешь видишь! отговори Ялджза като потег;
покрывката Д'Ъто отд-Ьляваше вжтрЪшиата стр]
на на стаята.

Момакъ-тъ ся уплати катовндФ. нЪколко врач
кн далекъ отъ него, да лежи вьрху постелкы _
да растваря очыт-Ъ, Ялджзеный мжжъ Бахнръ 6ei'Ж®
конто ся внждаше да става отъ яко тежакъ съеъ Вн

Ржката па войскаря ся дрьпна като отъ саио °$Ь
себе сн къмъ дьржалото на сабята му, и растрипе W‘C
рапъ, непоклатенъ той чякаше да послуша ста И*’
рын чорбадаия да повыка субатяванытЪ и слугы- и13
т'Ь си, за да пакажатъ потжпкувашето на харе- А? 1
ма му.

— Внждашь ли, казна по лека къмъ Неджип:
Ялджза, че нЬ само животъ-тъ ти ва тойзьчас! д'

е па властьта мп, ами и почестьта ти. Мога д: пок
кажа що самъ си вл'Ъзн скрытомъ въ тая стая, t fi”
отрнчваш’ята тн не щжтъся послушать инкам ла1
Тогава клупъ-тъ или просташката сабя на н^ко- Ц"
н си слуга не ще отс^че ненад'Ъино нишката пэ 3^°
жнв^тэ ти; ала ножъ-тъ цаджелатаще накале
’CKO,

всенародно гр'Ьшката тн, и нмето тн като ся по-
лйлва отъ хиляди уста ще докачи смьртоносно
.ушьггЬ на паср-Ьщницата ми, а ты загубенъ отъ
живота щешь оставишь въ в'Ькы неоправданъ
jjlb пред-fc и за лъжовната грЬшка.

|Ж~ Милость! зарадн неа! Ялдлзо, ако н'Ь за мень,
пбшушна Неджнпъ като гладеше рлката ва лу-
Лнчавата жена.

^5- НЬ! н-Ъмамъ милость, ако ся незакълнешь да

.тег;1'

1^-

1КЫ

ькъ

само

зиле

ж отречешь отъ пен!

I— Тян! звйро! наши ся съ кръвьта ми!

|На тонзь часъ Бахиръ бей въздлхпа и ся за-
зърташе вьрху постелкыт'Ь си; слЪдъ това като
)бьрна глава къмъ страната на Неджина, unph
иъскавытЪ си очы, вЪке по отворены и по здра-

ста вы, ср-Ьщо момака. Веждит’Ъ па стареца настрь-
хнаха; жуннт'Ъ му ся поклатиха като да искаше
аре '3,а пР°Г0В0Ри; Рината му ся повлече растрниера-
на къмъ пояса му и лрострКно ся прилЬпи за

|жйп! АьРжалото па една сабя.

|час> Г" Сънувамъ ли? посмьнка еничерь-тъ като ся
а ,, поклащаше бързешкомъ вьрху постелката сн.

|ая ( -г- Назван, пошушна Ялджза съ пресЪкналъ гласъ,
акъ гат0 повлече младый къмъ себе св.

кко Готовь сыпь даумря, отговориНеджнпъ. Отъ
1 иа з^очестень, конто пр иближава края на гроба, за
[а„. що искать лъжата?
— 136 —

— Защо! отговори Ялджза, въ най высо
стжпъ па лудостьта. Искать лн да го научи
Научи го ... . защото не щж да умрешь!
защо.

II топа като казпаше тласпа снломъ Нед
на къмъ одна станчка на конто заключи завч
вратнята нзъ отъ дырЪ му.

— Дкка сьмь? попыта Бахнръ бей като ся

правите вьрху ностелката сн. Не внд'Ьхъ
сега, па това мксто, чловккъ, конто мя съг.а
ваше?

le

— Прпсторка е па a<i>ioiia ти, господарь моа „та
отговори Ялдлза, и сЪдпа блнзо при старен I
нхжа сп.

на

— Тлй не вид'Ъ лн никого в&трЪ въ таи ста ион
Ялджзо?

— Никого, господарь мой.

— Тжй тогава, смьнка чорбадж!я-тъ, незабра

ван да мн наумншь утр'к, че тркба да no6ia ара-

ча сн.

— И за коя причина? джанлмъ.

— Защото продава цкроветЪ съ твьрд-Ь roai час
ыа ц*Ъна, па ся управя що щ*тъ ми докаратъ нас sai
радостлнвы съннща, и азъ ннкогаждъ друго не koi
еънувахъ освЪпь нев'крството ти, Ялджзо. въ
— Тон врачъ е яко достойнъ за наказаспс, го- го
Сподарь мой; и азъ сьмь на тая мысль.
—137 —

рсоки я Пнсио па МустаФа-паша, каймакамъ па веляка-
'ч,нЧ® Везяря, донеси ся на топзь часъ къмъ Бахнръ

“4- Ен! рече разгн-Ьвснъ, отъ истина еднпъ часъ

*еда'« коже нЪкон да наиравя ксла ся, безъ да сд
’вчааВдокачн отъ т1я проклеты подлозы. ТрЬба да
$й1;зя на Портата, Ялдлзо! заповедай да мя о-
ся впекатъ п да мя възкачатъ вьрху коня мн.

М -ЯЗавчасъ като изл'Кзк мж;къ-тъ о гл харема, Ял-
М^чИкза отвори бьрзешксмъ стан чката дЪкато беше
заключила любовника сн. Ала колко бешс измама-

I ион 5а н лудостьта н! Неджнпъ ся не чю не внд’Ь.
арец. №Поясъ-тъ иу раздранъ и врьзапъ зачерчевето
на едннъ прозорецъ высеше още къмъ пжтя н
jCTii показваше дырыт'Ъ на по 6Ъ г каше то му.

абра

| up	IX. — БАХЧЕ-КЕОЙ.

Муезинь-тъ беше пыкалъ пов-Ьче предп едннъ
roai часъ, отъ высочината на минарето, первый Е-
ь Hai занъ, снрЬчь призовката на утрешната молба,
Ь В' когато едннъ отъ чернытЪ на Неджнпа донеси
I въ клицата му пнсмо, което беше подалъ за ив-
L ГО' гЬ едннъ селчанннъ Българннъ като сн от1йва-
ше па градппата за работа. Завчасъ младыи вон*-
гкарь Фьрлн погледа вьрху то письмце, став!
набързо, облечн ся скоро и заповЬда да пригЛ$
твятъ коня му, безъ да не поиска да укуси / 4
жуныт'Ъ си запаленын чибукъ или ирад'ЪдопредЖ^
деното кафе безъ шнкерь, което всякой искусе
слуга е ддъженъ да предявн ’на господаря си щоЛ|
като сн отвори очытк	R *

я , мав

Двамата черни ся почюднха много повЬче щ ЯК
гато Неджнпъ, като скокна вьрху коня сн 6U J'
каквото св-Ьткавица, като остави смаянъ вьрхЯВ.
мрага на вратнята сейзина сн, ’конто спорен . ,
навыка тича сявгаждъ подырь господаря св, А^п^х.
като и да отшдп, като поен па рано егьвата
пла-
врьхнята му дреха.

Като измиаа бързешкомъ енчкый расколъ вЛИ$
Стамбулъ, и отб-Ьгна Неджнпъ градище Eriiom,
което вапомнуваше на ума му опасностыт’Ь
нспрьвната, безъ да Фьрли погледъ къмъ ояаЛ^(
страна, премина хубавый хълмъ на К1атъ-Хапе, лГ

познатъ съ името на Сладкит-Ь Води на 'Евро
па, и възлазяше ржтоветй за да стигне на Пе
ра. По това време мостъ-тъ на Златный Pori
не беше направенъ, и не можеше да замине в4-
кой си съ конь отъ единый край на другим о-
св^нь съ това голЬмо забыкаляте.

Като стигна въ европската махала слЪзн вря
едннъ Итал1янецъ кроячъ зарадн когото дов1«

„Р*
” 1
я С»

С
и б
уп»
ота
|ст%ето ся говореше що облача споредъ най се-
ф ш но т о и о с е н i е на Парнжъ цв$»та на

Р.П I	_

г1 ^ЙФДИТ'Ъ въ Пера; само що и ан последиiото
сенного нймаше осемнадесять м-Ъсеца, защо

f'CC,l!w пароплувнтЪ не бЪха още. СлЬдъ едка че-
^‘тюьртнна на часа, хубавъ момакъ облеченъ отт.
глава до крака споредъ пай сетн^шно несете
е Вс-ЦЪзи отъ продавалннцата на крояча и ся яхна
нетьрпелпвый конь. Тжй преоблеченъ, отуз-
рет-Ь мжчно можаха да позааятъ одабаппя сн:
/ко ся пезнаваше, нймаше омысль що шеше с я
кули предъ Шехъ-улъ-Ислама, и що щеше

б1к
Jbpv
фе,п

>паи

плати съ главата ся това бозсрамлнво д-Ьло. Е-
дна главна и прнпр-Ьна причина тр'Ъбашс да го

Г П’насплк да замани толкозь опасности. И при енчко
|1ОПЪ|това самата причина на дерзливото заФащаже
ъ нгбеше писмотод^тоб^» пр;елъ. Ато съдържаваше
она/

г tlajto тш просты изгокарвашя:

кане, Ш Сичко ся откры; госпожа БенФелдова говори.

/вро утр^, около десять часа сутрена, да ся намЬ-
„ ришь съ конь при внроветЪ на Бакче-кеон. А
0г1 Я неизменно е потрЪбно да ся облечешь европ-
D*’ „ ски за да не дадешь омысль. ”

1 ° В^-ега ся разумЪва размжтваието на Неджина
н|бързнната съ която щеше послЪдн реченыт!

ПРН уп^тван/я. Ако и да отмшаше много по на предъ
,в$’ отъ определений чась и конь-тъ, побЪлянъ отъ
шЬна, измнпуваше раздалеча съпев-Ьрпа бързтЛ |.(
ала ся боеше да не бы да изгуби определен Л,
разговоръ. И при снчко това си иомыслюваиЯ ।
твьрд]. право колко скърбь щеше срЪщпе. дЛ
•шата му? ударваиа отъ хнлядн различии дока«и,
вашя, незнаеше коя беше по главвата н рав Г
Отъ едва страна слдовпото положеш’е на E[Mf
ХИ1ПЯ срЪщо вуйча п кавалеря, чловЪкъ сжщьЖ
тжй побоженъ споредъ в'Ьрата си както найбаЛ
баринъ-тъ отъ еничерет-Ь, вдухнуваше му глжбЛ
ка милость: отъ друга трнпереше като сясмыслкЯ
ваше що можете да' ся раздали, неглн в за снзЛ
гаждъ , отъ тая тома съ конто ся паучн на доЙ£,
рото й чювство н хубость, на която с^щестшш
ный Анатолъ не познава ннкакъ благодарности; I
сетн'Ь като докарваше на ума си госпожа БенФеЛк
дова, танната и траяиата причина ва сичкнт^вИ
злочес'пя, гореше отъ желаше да ьк впдн и

засрами за предаван!ето %й, като н предлог
лошавпиыт!; въ конто го заФьрлп.

Слйдъ едннъ часъ запжхт'Ьлъ вьрвежъ вьр.х

плаквпскый пжть презъ когото ся отшва Jkim 1
гжстэлака на Б'Ълградчнкъ, Неджнпъ опредФ.
оъ щешето сн да даде малко почнвка на кек |
уп. По они часъ беше стнгвалъ около крал м
хълма па Б!юкъ-Дере; само полвина часъ разд?^
лечъ го разд’Ъляше в-Ьке отъ вира па Бахче-кео*

I й
може да

па сутрепьта б к заминалъ.

па топзь хълмъ, естественнаградн-
репннвыт'к отъ колкото по весело
сп накнчатъ двата бркга на БосФоръ.

истым иъздухъ когото джха нккон св тамъ во
|ш часъ на деня, нападснъ отъ добрытЪ мнри-
гы на благоуха ним т’Ь растешя п цв^тя, ясната

РзпяШ;стото за опредклеиын разговоръ; н едяамъ
ле"ыто-мь1н часъ
0|'апв Гледката
ie. Д “
дока)
ращ

<а Ку
сжщ

Р1'тршпна на лТ.тно небе, умыелмтелната самотпе
и‘Ш м’.стото , което го нагледва самето есте-

Ь1Слк^тво н което члов-кшка ржка не е развалила съ
ин причина да го у работн, утешнха малко иЪщо раз-
,а^01 ихтепыт'Ъ чюветва ва младым войскарь. Пустна

СТВЕО;
стьи
ен*е4
jt-Jj п

длож

I вьрх
’къи
|ед'Ъ. ||
il KOIL
ад л
раз.г
•кеоа

t нона да гд скита д-h ;це между ржтоветЪ, ком-
> нагадени съ лозш и ксстстповы дьр>ис, въз-
нгагъ ся одно по друге отъ края па БосФоръ
вира па Бахче-кеоп. Много предн да стнгпе
жом сн въ тойзь водостълбенъ намятннкъ ко-
то въздвнгна султаиъ Мах му тъ А’ наерЪщнккъ
> п-)и;он вачипъ на оиыя, конто другъ пжть бе
е направил ь самодьржецъ Юствнганъ отвждъ
in или люто село Бургаеъ, нпжда ся това гн-
яво здаше сбрасло съ зеленъ млхъ н накачено
мъ тамь съ гнумтлнвъ брашлянъ.

Неджнпъ врьза коня сн за еднпъ отъ стълпо-
тй, конто съставл.'татъ паправепын внръ н
дна подъ едпа отъ голкмытЪ корубы. Много
1^*
плтн въ Д'Ьтинеката сн врьстъ беше минуса,п|
по Tia с.кщытЪ м-Ьста безъ да почювств^ва nil
кое размърднаше отъ гледката на т^жноввтати

П
liiai
ван

нмъ величина. Колко прояНшяваше докара въ 'поп ср,

ствата му трнгодншпо ведохождаше! душата ит
заронена до тогава въ мрака на неучешето, «нов-
ствувана само за благодарностьта па добыташпо
желаше, внждаше гпеега като чюжда и изповв
дошла вжтрЪ вт» него. Сякаше що енчко д!то
беше около него нмаше гласъ н му говореше. и
що другъ гласъ посрЪщаше отъ сьрд цетолу
гласъ паскърбенъ и нажаленъ, ала сладакъ и
ревнавъ.

Само днвпт'Ь нхтешя на Кългарска га ганда» кои

ВЙ 1
IHCB’l

ВЫ ’
рел!

Н
жен!
Крл1
деб:
рбл<
>J

то отъ далекъ ся слушаха въ разсадеиый хъ.т дьл
всрЪдъ когото ся намираше, напомн^ваха въу«« я д»
на момака що нмаше още чловкцн вьрху таи зе- 3 к
мя благословсна отъ небе го н пап^сгпата отъ№у1
народъ мьрзелнвъ н развращенъ. О! колко смы jSci
слюва предьтая хубава пустыня, голытЪ п];ся<Л i
цы дЬто беше впдЪлъ въ Европа, принудяваны кди
отъ работлнвъ народъ да пущатъ богата хравэ-^Кед
която сподЬллвать многочетнп градопе, каьЯЬа
ставатъ богата н благочестнвн! Колко у правда-Г—
ваше Селима, конто започпуваше това благоро-Мра
дао дЬло за да отдаде въ пустото сн царствеНрп
чловЪцы и плодоое!	|я
ПослЪ като донде на себе сн, пыташе въздж-
ньЛшато, ако това нстащете, което го научи дамы-
tn ®ш н да чювствува, нс б'Ъ съсипна дарба за не-
юв-та» като ся заФьрли пакъ въ барбарскын жнвотъ
аиуЖ Аладолъ. Едногражданцнт'Ь му выкаха го в'йке
поп- Кв'Ърннкъ, Мелнтскын кавалерь гуди непобЪдн-
шн вы спьнкы въ любовьта му, зарадн рода и зарадн
оке Мзлннята му!

1>тоН Иеджипа откжена отъ умыслювашята му туп-
з, и тешето на конь когото чюдатнча въхълма.НЪ-
Hiy. колко мпнути сл'Ъдъ това, Ермншя беше подъ ко-

ъ в; И’бата на вира. Показа ся хубавнца, съ амазопско

.ин

О Til
н ы

i сл-
аны
ана
:аю
ид
эру

щрлекло и Ездите пнгелнзекын бръзъ конь, н вьр-
» лнцето нмаше тьнко було зеленнкаво. Опрс-
д-кленъ отъ ней Неджшгь ся възкачн на коня сн
ц два чата ся упжтиха къмъ пжтя на Б^лградчвкъ.
А като измннаха Бахче-кеон влкзоха въ глстын
шумакъ, д'Ъкато увардвэдп отъ гжетниата на дьр-
тетЪ не ся бояха да ся съпнкаеатъ, н начпаха
Да вьрвятъ блнзо едно до друго полека. Ермшмя
вдигпа 'съ бързнпа булото ей, и като гледашс
Иеджипа рече къмъ него ст. нестрашлпвъ н здравъ
шасъ.

— Вчера оставнхмы Пера за да посЬднмъ на
кранморската ни кжща въ Бпокъ дере: за това тя
лрнзовахъ въ тонзь гжеталакъ, дЪкато мога да
та видя н^колко мннутн безъ много опасность
Слуга га сн остаъихъ на дырЪ; чана заврьщалк-
то ми и ще уварди танната. Тли! токо Богъ да
дяде само да не нн въслр-1» тш разходкы вуйчо
нм: защото само тукъ отъ еега на тлй ыога да
та лосрЬщна.

•— Тли истина е, отговоря Неджнпъ; откры ташм-
га д1.то вь Парнж'ь гл б-Ъхмы скрыла толкозь добр!
— Госпожа БенФелдова, повтори си р!ч»та

Еряишя, каза му »л. Сутреньта на тонзь злоче-

степь день, б'Ъхъ казала на вунча сн лром’Киявз*

шето на помыслит-]» ми.-Размлтм ся испьрвоим

ала сетяЬ» като

молстлта

ся у теше отъ

мн, силе-



нн ся до три и'Ъсеца да не мн говори вЪке заря-
ди определен ie-ro си, и да склони и г. Блюменхай-
г.а да не npieuii това мрес'Ькванш. А азъ като
ся радвахъ за разложешето, галехъ ся н емка-
д-Ьяхъ що куйчо ми, като та следа по често, но-
жеше тя обмине, п що кегли ножахмы съ време
да надыеяъ релнгшзвыт^ иу предзнанш.- Свад-
ба между Турчнвъ н ХрнстН.нка, казвахъ на у на
•н, не с пЪщо до край левъзможио, я л'Ътоия-
мнтЬ еъдьржапать шюго такива прнмкрп . За-
коя'ь-тъ вн го прощапа, Неджнпъ; яашъ-тъ ю
не въсннра несклоппо. Най сети];, иасяпрнетру-

ваше що иожеш** да ся нсплдсшь своеволно въ
Европа, и да ;ки в’Ъешь тамъ близ о при насъ.

— Па кран св-Ьта, ако пояснишь! пгвыка Не
Ала енчко ся свьршн! рече «ома га като въз-
яузашс, п преклони глава навьсепо.

Докл'Ь нардишь клетвита д’кто ми направи,
юворн Неджнпъ, не ся убезиад-Ьждувамъ.-

Ала утр'Ъ ауичо ми !може да отшди отъ тукъ
i мя нрннудн да го послЬдя.

II азъ 1цл* вы послИдя.

II какъ това, приятель мои, имя не лн тя за-
давать тукъ длъжыостн? Тжй послушай, но-

л;,: торн сн р'Ьчьта Ермшия подлудвана, ако предава-
йте- яя га на тойзь сг/1»тъ пы раздъляватъ, имашь
фа-я сила да ия обычашь и нога мя н'Ьт.а?- да ннашь
.in-ебс ся оть сегз, каквото пда ставя раздЬлешс-

|а’Л1'0'Ш!, като евьрзанъ съ мень съ иераекдепакы
| ка-давзекы?

 мо- Истина, ниамъ сила!

one Вникни! Накжсява време да бжда свободна,
эйд-мЯ то време е кегли далекъ, н азь моля Бога
lyua^aliojape още иного дни иасгареца когогообы-
нпнадгь, ако и да страдаиъ отъ пего. ДапожрииЬ-
|Зя И живота-сн не е ннш.о; едкочнвутно безуки-
I ro^Ki пужиата дерзость. Ала много по тежко с да
rpvMyLnj н'Ькоп надвЪ дут.гга си и т!;лото, да про-
едно на сватовиыг'Ъ гь'АКЫ,- а другого да го
1>. ви>ди безъ ступанннъ, и да ;кнв1;е въ ег.ящен-
Не-ютэ оиза дукозио съедпнсше, което съзьрзува


—146 —

две сьрдца на кран свЪта.Ала дУ.ка сямачя, пр1
тури засмЬно момата. Оная чиста любовь, пояд

чы можемъ да уловнмь, вы мАяаетЬ

не sjowei



да hr уц-Ъннте, и колко повЬче да ia почювстЛ
вате. И ты, Неджнпъ, не си забранплъ освГ.пь ®I
ва до кран существенна Aain, за да ся издвнгпеД
до такава преданность. Т»й колкото тн казах!
нмай гы като откасяцн на нЬкоя приказка. I

-— Заклнвамъ ся, Ерхишо, отговори Иелжвш |
че нензм'Ьнво опредклнхъ да не приступа к.«|
твата сн, да npiejua сладката длъжвость д'Ьто J
ia етоваркашь. Любовьта мн е толкозь истине
н в']»рна, щото е доста въ благопо>1у*аето мн. и
неглн, притурн, господннъ кавалерь остапн nta
гаждъ твьрдостьта ся, и ся склони на молитвJ
тЪ вн; кон знае?	jC

от

ре

о

HI, ннкогаждъ! не ся надЪн.

та т1

— Сега кога не е вЪке иодъ п.иятето ла ком-Иен
на БелФелдола....	ноль

Госпожа БенФелдопа Фака л1;тна кжща оик'Ла
вчера блнзо до иашага. на ЬНюкъ дере. м
— Ианстниа лп? попыта но:кьдт4мъ Поджим i
тан тая жена ся с заклелл за сьснпважето ис
таи иска ли да мп принуда да ia мразя, да и]
низпая за нпзащо? И1! колкою наумЬвамъск«|
чнуващята сн, толкозь но чюдно нампрамъ но.
ведсното н. Любовь, зависть, иЬматъ мЬсто n>J
Mip

— 147—'

!ата н, повЪрваи мя. ДЪте още, казвахъ nt

|КОг‘:Яи другъижть, положи мя подъ покровптел-
)я;ейото сн като мя зе отъ колыбата на еднвь
чтеГ

Ирецт, еничерь; отъ тогава насамъ ся е гры-
№а зарадп мене съ майчннъ обычъ дТ.то на"
то щяхъ нскамъ да го отрека. Днесь енчко



ази д шреобьрпа на непрнмнрна вражда, II сега.

то и нспьрвомъ, не мота да размысли

ПН1ЦО.

КШ13

tiiTo да мн доди на умъ мЪкоя причина.

I к.шо и да мя похули като неблагодарен?,.,

И(Л 1«Ь

тохпрннудп да ми открыв танната, конто вреди тол-
ннпкозь годннъ нокрыва повсдсшето м, защото и-
И1. мамъ правдива да нонскамъ отговоръ за благо-

|пЬданпята п както п за хулытЬ, и. *

|твк В Иоиспытан, прсс'Кчс думата Ершпня, ала ся
боя да не бы пепослуша, или избегни пыпнйя-
та тп съ навыкповепиын си похватъ. Ако нщ
ком Господь, Неджнпъ, впдва сяиакт. сл1>дъ н’.:-
ко^ьо дена. Мой ппсьмце ще ти нзяви мКстото

ош дфато можемъ да ся намЪримъ. Часъ-тъ ся за-
мина съ бързина; чрЪба да тя остася. защого
шцкуйчо мн може да кл-1;зп вь омысль.

। ив Н^вамата залибенп ся вьриаха нзъ плтя лаБах-
а и «Аксой , като прнпускаха колкото можаха гко-
ciHi ро. А като стнгнаха при вира ся отдЬлмха пл
по1 повторах» клегвата ва вйрата, и младый ной-

1 и скарь, като Фана едва пжтека презъ дЬтоея oriiiB.t
тс къмъ гората, нзмвна сксро сс.-с Бйокъ-де
което лежи къмъ края на спропскын бр!»гъ
Бос«юръ. Чюдепъ ш.риежъ ся виждаше кеа
жнтслетЬ на това село, погЛчето Грьцн н
вропцп, конто ся веждах а набрани при кран:
|чето, н чякаха н!;1цо нзньнредно. А еднопреи
но много каици прсплуваха БосФОръ на въз,
зяча къмъ Черно Море, н втлръ-тъ като tiici
докарвашевь ушытЬ гласъ на разм Ьсенн аы»
во, конто ся внждаше да нзлазя отъ наречена)
твьрдинп Румели-кавакъ. Тая твьрдння каь
вардеше клазватето на БосФоръ около ЧерноМс
ре, у потреблявшие ся, както рекохмы, като кл
шла на тоггиптЬ и па единъ иоредъ нова ре
довни вопскаре управляианп отъ СеФсрп. Не
джниъ лопыта Нпкоя сп, конто му отговорпи
що Ма.хмутъ еФепдп, С7>в1>тпн1;ъ на Иегово Не-,
личество, замниа наскоро, та опнваше съ цар
скып канкъ на Румелн-кавакъ н лосеше aan.ui
тытЪ на пойскаретЪ. Таи като оетавп reuj
сборъ. КОНТО НСПЬрВОМЪ ГО уплати, ТКрСН АН.1В1
щето на госпожа БенФелдова, я елЬдь малко а
иъвожда отъ нся.

~— Неджнпъ еФепдп! навыка коконата като r.u1:
даше съ уплат ваше л л!;коГ< скърбь евронскотс
облекло д];то носеше. ВКрвап Бога, простоте «и
да вн го кажа, сто дЬло дЬто нр1вга;кдъ пснриг
•Д-J-
"Ь ।
№

и
:iii*
ек<
7.3.
'liCIN

I Mil

JU. 1

li.Ti
)AI«
э м

ft

He
pins

Ur

повкрвамъ. Знаете ли що, споредь времето по
което жив’Ьемъ, когато еничерет!» обружепн за-
быкалятъ улицытЬ та проклинатъ, и готовн да
стаяатъ на кракъ за да отпждатъ всяко пре о*
бразоваше на ветхит‘1. пародии навыци, знаете
ли що никои не ще вы познае, и....

— Нека оставимъ, госпожо, такива безполезвы
нздырвашя, ако обычате, пресЬче р’Ъчьта Неджнпъ
съ раздрьнканъ гласъ и лнцем'Ьрствуваше нам
студемата благодарность. Искамъ отъ васъ нзя-
вяванЁе неизменно нужно зарадн ночнвката мн и
зарадн честьта ни.

— Зарадн честьта мн, господние, отговори ко-
коната, на конто жьлтытк бузы покры тьяко нз-
чьрвяванЁе; как во разум-Ъвате съ това? Азъ нм
ся моля сега да го истълкувате.

— Тли щл ся нзкажа нелицемерно, повтори сн

Цлр

рЪчьта чомакъ-тъ; и ако по зло щаепе не ш,ж
нога скры отъ дрнлт'Ъ сн снчката горчазина < ь
коя'ю е пълно сьрдцето мн. не дЪнте отдана мень,
амн вамъ грЬшката.

— Слушамь, господине, рече коконата като см
loiic.Tcriia распустнато mc;j;,iv въ.и'лавнмцытЪ на

:0Фата.

— Обв1.рва1ието на една млада, конто поче-
рохте съ нмето на шмятелката вн, начна Не-
|жнпь и говореше къ«7> госпожа БенФелдовя

19'
— 150 —

иткры мн тайна отъ конто виси нениото и ыоетоМ
благополучие. Тая таишь онва обв^рвшпе, jipc ll
&ар
дадоха ся.

— Отъ кого?

— Отъ васъ.

. •	А.	Н К<

- Кон	ви	го каза?

Т1	т,	10М

— Госпожа	Ермнвдя самолично.	Я }

— ВндЪхте ли »*! навыка коконата съякно раз-WJ.r

га Ьваваше.

— Karo мися исиовЬдащс за това д!;ло, коетоИв^
за приличны причины отбкгпанъ да нзобразл-|Й
вамъ собственно, зцегс мя огьрвете, госпоже.
огъ много горчнви думн, н вы благобаря uoabicl
за васъ колкото за мене. Зная сега що ся гокяЛ
отъ унразата вн, н що всякой прнмЬръ ка лю-Н .

бопьта мн щс е разложен/» въ умразата н вьИ
враждата пн.

— Азъ да вы мразя, Неджнпъ! отговори кокопатаГ J
като стрЪлна къмъ младым ионскарь дългыт!» и| Я
чсрныт'1; си очы, конто яоказзаха пай гол*Ъмага 3
тжга; щях ь ижда отъ женытЪ пай злочестяан я
ако мыслях ь хцо и ты самь можеше да пив Ьрвашм ,
оппа,което рече. Азь да тя мразя! и нима забра-Д
пяш!» ш,о npjjiгелетпото «не одновременно сь|Я

'Bl-

врвг.та пн? 1Цо отъ малко дЬте ся грыжихъ за-И
ради тебе? що грыжата мн та лослЬди въ >*’ J|L3
•/увашя/а тн, в?, прнговаряашята тя. въусп1хн*И
I— Ш —

b.	,	.

Въ тн" що промыслетето зарадн бждиостьта п
lap ад и благополуч^ето тн не престала ннвгаждь
1а ьлтни ума ми?

Ы— Истина тл»й, госпожа, отговори Неджнпъ, ио-
щиахъ вы добра, обычлива, милостивца; и азъ,сн-

Иомашко сираче къмъ което, въ тойзь лъжовенъ
Вгктъ, простр-кхте помощи** ржка, обычахъ вы
Й1кто щеше обыча нан чядолюбивата манка пай

етоа
мал
•КО, 1

he

Нриснмото чедо!

«— Н иича ся промР.нихъ, ni.! чЪ!проклеена рЪчь-
®а кокопата съ радостливо подсм'Ьваше.

— Само въ единъ день, отговори Неджнпъ съ
яко паскърбенъ гласъ, съснпахте работата па
толкозь годинъ. Едва мннутна прнгода Bbcnpic дру-
ге желание, и строшихте тая злочестна играчка,
отьмиахте отъ това сьрдце, напълнеяо съ бла-

ата
к и
aiJ

। пи-
ра-

3.1-

и ж-

ли

годф.янпгга пн, благодаркостьта, конто желаете
да увярдн въ вЪкы всякого; напонхте 1л съ злъчка
и убсзнаде;кдваше....

Какво говоришь? приятель мой.

Тл.й, госножо, това голЪмлпво покрог.ител-
етво мн яатежнува сега като еллцеетвувашего,
н онред'Ьлнхъ да отфьрля толкозь тежнпна.

е- Безумие! извыка госпожа БенФелдова васьрд-
чена отъ веднаждъ, що бращолевишь зарадн у-
мраза и отмьстяBailie, когато сичкнт'Ъ мн размы-
сАюван1я не ся теглятъ за друго освЪвь за бла-
годенспмето гн! Истина, азъ предадохт» на кава-
лера сношетето д!то щеше тя съсмпн безъ дру-
ге свьршваше освЪнь безчест1ето на челядьта
съ конто щлятслски сврьзкн мл с.ъвьрзуватъ. Тай
познан щотя »ома иивгаждъ не може стами твои,
и що по износно е да ia уморишь a irfe да ш у-
безчестишь! Познай що по свещеннн длъжио-
стн тя лрнзоваватъ, и що кръвьта тн не е само
твоя. Познан що не тя нспратнхъ въ Европаза
друго освЬнь да ставишь достонкъ да ся възвы-
гишь отгорЪ за малко време, съ покровнтелство-
то на одного царя, конто тя обыча, на постъ
могли по высокъ освЪнь колкото младото тн V
мыслюваше можа нЪвгаждь да ся над'Ъе. По-
знан . . . ала трЬба да незваешь още тайны, кон-
то слабым ти умъ не може задьржа. Въ тьмнп-
мата д!;то тн забывала, азъ щж упжтя нензв):-
стнытЪ тн етжпкы; и не дЪн пыта, съ коя пра-
вдива? Защото не ми е простои© да отговоря
ИамЪсто да ся скърбншь, Неджнпъ, надЬн ся:
Бждвостьта ще нзгрЪе отъ пред!» тн като све-
тло слънце слЪдъ разпасвашето на облациг!
Тогава щешь мн ежди; ала до тогава, моля ти
сн, помни що нам малкым омысль срЪщо прйг
челстиото ми ще е люто похулваше!

Страстьта на госпожа БенФелдова, като него-
Ьаряше Titi думы, беше твьрд! голЬма. Хубавото
и лице, насьрдчувано отъ ненавыкиатъ гиЪпъ-,
пзговаряше одновременно милость и неизказано
количество. Неджнпъ, като сн задг.ржаваше от к
оный нрозирепь иоглсдъ. бороню сн както нодь
вл1ян1ото на н’Ъкой чюдснъ съчь. Отя мыслы за*
ради бждпостг,, гласъ*гъ на благогласный онъзе
говоръ, конто пьрвомъ нхтеше паи сладакъвъу-
uibiT’li му, и сега пакъ см запрыцаше пьсьрдцею
му, нобръзваха туптен1сто на жнлхггк му, Фьрля*
на го съ нЬкон качнпъ въ не из в Кет с нт. сп’Ьтъ. Ала
прнсторката на любовь ха му сн пнждаше onto на
йредк му, като да го мжмрн за олабостьта му.

Я— Tphoa да вы ногЛ.рвамх», госиожо! пошушна
съ омысленъ гласъ. .Ако с мстила що пр1'ятел-
ството ти къмъ мен*!» ся нс е промЪннло, нпто
когато надокара ср*1;1цо мень оная смертоносна

рана, конто раетрушн сьрдцсто мн, докажете мя
го. НамЪсто да усжждате любовкта мя умнлос пше-
не нк! УпотрЪбете rsnimiicTO вн при кавалера за да

о склоните да мп глсда ст. но пр!ятелско око.

.’ва^бата мн съ браточетката му ....

—- Не е край доклЬ жпв4ю, отговори коконата

— Тжн! щх члка.мъ, иохнушна младын н прн-
i.ioun глава.

Гол Ими выкозс и . оружии гърмен!» пояхтя.ха
)тведпаждт> пзъ вънъ, отъ крамморюто ва Бпокъ
церо. Цеджмнъ н коцоната ся затекохл на про»
— 15's —	I

зореца, н презъ рлшетката вндЪха страшна глед-  чо:
ка. Стань войскаре н члов*Ьцн паваленн влачаха и 4
«и'ь краката талого на Турчгтъ богато облс-
ченъ, па когото главата, разделена отъ снагата Wk'J
погоже ся врьвава на вркхъ одна сабя.

— Махмут ъ «'Фенди е, съв'Ь.тникъ-тъ на Су .па-И
па! лзвыка Неджнпъ; него ся убили дниацитЫ Ч 1

— Долу ХрнстНшет IJ долу снодырпнцит'Ъ iiaW*
преобразовашсто; выкаше едннъ отъ дивыт-1; у- Я"11
бшцы и платеже ируиието на врьхъ което бе- “
ше забочена глава га на злочестнаго Махмута е-
i-енди. Неджнпъ прнпозна на топзь чловккь я- ||
мака Набакчя-оглу отъ когото 6h отынналъ пре-
.т.п време, въ каФОнето на Егюпъ, куната на Ер- 1

1Ж1Ь
MIJH1H.

— В ь Сарая! въ Сарая! выкаха полуд'ЪлптЪ ка- ,вг4К
то тлпчеха т);лото на жьртвата нмъ. Искали W’
глапытЬ ла врагоаетК пл и непоерЪдстпенното п м
съсипва;ие на безерамлнвитЬ подновявашл ла РjCt
ry.iram. Селима!

Топа множество измяла какъ силепъ порой. Я,а

като еъсниваше каквото ср'Ьгцаше. KpaiiMopiero fl А
остана слГ.дъ малко време пусто, мълчашето на йль
гробоветЪ irbciipie на размнра гърмежа.

—- КадЪ отнш.мць? попета съ тряпсраш'е ко- В1(’х
копача новый вонскарь.

ДЪкато мя зове длъашоетьта мн, отговори “fr
ie-

Ю'ом, Ако не мога закрыли господаря сн, добрый
н честитый царь когото тш мрьсннцм псуватъ,
нм.нгь :юнЪ утешешето да умри пррдъ iro-

Ikrk му.

,— Богъ да тя упазн! навыка пакъ госпожа Бек-
«Велдова сь нздвигнаты рлц% къ пъ небеса.

I II като плачете и жалеше убезнадеждена. Не-
(ккипъ ся заточи вънъ Ъхпува ся на коня сн игл
“но не нядJ: като свЬткавица.

X. — ЦЛРЯГРАДСКЫЙ PA3MI1PЪ.

ре-

5р-

1ЧЫ

ЭТО

на

|размнръ-тъ като ся иодкрФ.пявашс отъ Шехь-
улъ-Ислама н отъ Муста паша, канмакамъ на Вс-
ffiniaro Всзнря, манна паи сети'], да над виса гла-
R, н ако да беше опредЬленъ до часа между эдад-
р мрьсни вонскаре албанцы, лазове и абассчанцы

Ion-

на В

)рн

юпрьстнаты изъ твьрдниытк на БосФоръ, безъ
дяны началннцы, безъ почесть увойската,безь
burie вьрху парода, ала лесио можете ul; ко ii
да предвидя що отъ оная искра щеше г.г!»дь
ако време да избухнн страшенъ пожаръ.

.Махмутъ сфсндн като отЫнаше въ Румелы-Ка-
къ съ опред'кленыт'Ь пары за платката па н-
гь табЬ.иптЪ (топчш д!;то слугуватъ но та-
тЪ), беше му заповйда.гь предавпякъ Мусса
— .156

наша да изложи предъ xia вонскаре н-Ькои обле-1
кла на инза?п. джеднтъ, н да цмъ ловили въ w
на Негово Величе.стно да гы облекать завчасъ
\ като ся прннудн да пзб'Ьга выковет?» в устра'1
шавашята на нобЬслелвт’Ъ, Махмутъ еФеидп бе I
тс донлувэлт» до *краймор1ето на Бйокъ дере
д*1:като сп надЪсше данамЪрв нккоя помощь;ал |
кхпъ ямацп го послЪдмха тичешкомъ по cyxo.il
едиалп» нзл'Ьзи нзь каика сн поскко.ха го злЬ

Това ньрво убийство стана предтече на пре!
личин д!;ла колкото отъ страна на других!,
шщи, конто наедно съ редовнытк вонскаре стог
ча г.!» различны твьрдимы и табш по аз1ятскок|
п европското upanMOpie на БосФоръ. Tia сетн1л
ihhutI., много но малко на чета, прниуднча сяд|
i л завьрнатт. въ Царнградъ, д-Ъкато носяха ш i
н be пето на закочналын размнръ. Пскаха да я
спустяатъ скупомъ вьрху насрЪщннцыт!»; a.i .
<)лтан’Ь-тъ като блкднше измамнытЪ съвЬтыД
опыя. комго предн много време 61,ха ся заме.»
за гъешшята му, премила вт. безполезны разгЛ
серы безцкино време по което лссно можешьЧ
мыашн еднозаклетытЪ съ люто дЫс/пие.

Между това ямацит], като ен остапнха м!1С1Л
та н топоветк си нодъ нагледващето на и’1»ко?я
ко чловкка, събираха ся дик хнлядн на четъ я^|
раскола на Бнокъ дере, н опродЪлмха едкого
— 157 —

многого, войскарь скнтачъ пакте другихЪ, пачял-

f йнкъ на размнра. Кабакчп-оглу ся нарнчаше чло-

w ®кк'ь-тъ па набора нмъ, и тойзь самонапракеньи
г пълковннкъ, като въсмргемаше съ твьрдЪ гол!;-

ма горсщнна длъжностыт'К сн, поиска' п upie
ie отъ войскаретЬ свободна власть смьрть и ;кн-
,е йоть. Споредъ пай чюдната случка, конто иного
' идти ся срЬщва въ нстор1ята на Турцитй. на-

родный проповЬдпнкъ поиска пьрвоиъ да раздра-
зни като прнзоваааше любочесз ното на обернн-
11 ‘авгк водь заповкдытГ. му, определи гы ti ся за-

«леха всенародно да не направятъ нпкакав ь гра*
Вежъ, да нс докачатъ пято лице го вито икота
ма грал;данцятЪ, и да отмьстятъ само вьрху чи*
нопннцыт], на властьта, конто той хцеше нмъ
i’W	п т.

предложи, Слт.дъ това то множество ся пот если
’ <Й»Ъщо Царнградъ, дккато нетьрпелппо ся чя-
ffiixa оть оиыя на конто безъ да зпаятг. гцяха ио*

Подбутвашята на Шсхъ-улъ-Нелача н на кай-

Жн<ама 61;ха иредго гвилп побЪдонопе i о г?а Ка-
Ж1кчн-оглу н на ямацнт1, м\, коп го щяха пос|И.<
Ууштъ при вратныт'Ь па с i олнцач а много енн-
чере он» еичкытЬ орты ка одЖака и множеств»
’о1и Ь 0,,Ш1 Деп,,>бцы н нелкогажъ люборазмлггя»
I Есляы чловЪцы, конто непрестанно стоять нь
Цариградскы! Ь катената.

2(Г
Добр1> дошьлъ! навыка къмъ начялпньа на
ьмацит’Ь Курдъ ЮсуФ-ь, епмчерь отъ 25-й порсдъ.
когото ср'Ъщнахмы аЪке, съ зачялото на тая и.
сторш, вжтрЬ въ одно мазко каФене на начала
Кгюиъ.

- Радван ся юначе! отгопорн едннъ пьрвого*
тварь, като носеше украсешата сн. Въ ине на
отузбнрь отъ конто сьмь, обричамъ тн се помощь
н покровителе! зо.

— Али Османь, радваь ся! отговори пмакъ тъ.
Като ндяхъ да ся 6i;i cpi.u^o мевЬрннцытФ., у«},.
рент. бЬхъ да тя найдн между пьрвытЪ покроев-
теле на в&рата

—' Д°$Ра сетннво! рече н торгандаш Xtoceinu.,
нодготварь на 27-н орта, като клатеше дрькнал-
кытЪ па врьчнита си дреха и воказваше раку
пабочено съ поиска подкова, размнрителва 6h-
лежка на порода му.

Тли тя искамъ! язбаввкче аа в'Ьрата! ирл-
Т)рн шикерджн Мохачедъ. мюгеве.пя на ор-
та, конто носеше вьрху высокий четырн станки
калпакъ KHiiapHcionii листа. бЬлежка ноклоялпа-
на отъ ортата »у.

Готовя смы да тя нодырпмъ, да пьркнмъ! oi <•
гопорнха одновременно еннчерет!» и ямацитЪ.

i’ii.njnpiiTe.iiioTo чвожсство, сподырено отъ
— 159 —

безчетеиъ народъ, расЛрьстиа ся нъ улнцыт!
а безъ да срЪщнс нал мал ко ontipanie.

 Кабакчп-оглу като лом о л и тои’пнтЪ отъ Топ-
1* тана га, морск<лт*Ь ионска'ре а енячеретУ,, конго
11 стояха въ кашлата на Ётъ-мейданъ, нагласм сн
| войскага на тонзь чютовнтъ раскол?,, така па-
1>ечепъ^ затцото отъ велнкаго Сюлеймана ся на-

шраха таиъ проданалнпцитЪ на месаретЪ д?.-
;ато Uсякой день ся доносваха отъ касашшцы*
rb ва Едн-кулс потр'ЪбннтЪ мсса за прехрапва-

• ше на войскарет-fe. Tim продавалннцн известны
съ нме Тумруцн, б!;ха едпо сь кашлытЬ. ВсрЬдъ

н раскола уназвапъ на двата края съ голЬмы пра-
пны заключванн у ногцао време, въздвпгашс ся

> ‘Кюшкъ нготовигь за жьртвытФ, на oitiii днвп вон-
'• кжарс на Хаджи Бекташа, конто за прпсаг]:въ на-
u |®нчача мЪстото тЪхно теке, млн тКхенъ мана-
' [стырь. Начо срЪдулекъ на ,уЬнст1Йе и м.ъчнодо-

начванъ лагерь кота с бой, погланарь на раамн-
н в>а ялчио мо.кеше да наборе друго по хлбайоыь-
 и'то. А закчасъ като ся нанести на това угодно
11 । inhere, обнаридеа съ теллале въ снчкытЬ сгра-
н ftfu на града, 1цо чорбадаингЬ ся заповедать дт

1выкатъ зазчась около него подготваретЬ на
- юртитЬ. ЗапояЬдьта му гл завьршё тутакеи съ

[голЬмо желаше.

ъ А сдвамъ ся нокаяаха страшмич L ведьрницц
ноеенн вьрху ременага на подсотнаре’11, мосл1д-
«лип оть пьрвоготвлретЬ н еннчерег'Ь на поре-
дятЬ, н годами страхъ обыгжрна злочестната
столица, и ннкаква сила не нзл1;зи ерЪгцо тока
i ирапство, защото редовната войска беше ел
л,шов I,дала непредн отъ Муста паша да стон
влтрЬ въ кашлытЬ. Дерзлнвый ямакь сЬдпа па.
кьссно вьрху губерче, ср'Ьщо горереченый шошьъ.
Па гркща ну ся сложнха всдьрннцнтЬ, и кпо-
жесгвото чякаше съсъ страхъ бЬлежката на oj
мьсгешето.

Кабакчи-оглу раствори распнем на преднпеа-
ннт1>, к стань отъ убшцы си приготвиха да ня-
дырлтъ »ъ града злочестнытЪ, конто гы макал-
маха опредЪлежята ну.

— Кабакчи-оглу, нзвыка Курдъ ЮсуФъ н опы-
-1кашс пнщовет'], сн, азь щл тн донеса пай бел-
цЪнчта глава.

H-fc, азъ щ*! казва Алн Османъ.

II петли азъ, прнтурп шнкерджи Мохамед’,
н въспрЬ.гиуваше до рано дългьи L рлкавы на
ьопрмшшата сн рнза.

— То ще см вида, пресфче рЬчьта JOpr:ni,ia.!i 1
Хюгенпъ. Колкою о1ъ ном сзрана. обрячамъ <*л
н азь енчко въ нме на 27-н орта.

И като си спущатъ съ выкове въ>лнцыт1»па
— 161 —

града днвнт'Ъ еннчер'е н ммацн тьрсм'тъ вЪкевъ
клщата нмъ расл рнпсрангдт-К жителе.

СлЪдъ едннъ часъ ньрвын гитваръ на отул-
бнрь фьрлн ньрвата глава предо noaliik на на-
чялпика врьчу ра>«ира. Тп беше на Ибранмъ
сфсндн, едннъ отъ пан л-ЬрцытЪ Селимовы съвкт-
1ШЦ1.1. Зло честны и старецъ, наго искаше да но-
б'Ьгне’въ покрывала одна клица въ конто \6it<-
цнт!» иападпа.'.а, падна псночгопснъ на nfiucninatt
нодъ въ улнцата, н лютый пьрвогогкарь го убн
съ сабнта сн.

Шнксрдн Мохамедъ донеси слана га в.*» Л\«сдъ
беи, прьнъ гулганояъ моабендипл, па г.оюто
ггаиьта пспоадн скрдцето.

Курдъ ЮеуФъ плачете кодырЪ гн главыт!.
на три паши, кош о бешс отрЬаалъ сь нстыт-1.
сп свои ржцЬ. Подырь тика вадондоча одно ко
Арую csiMKUT*!;, като трупаха на тал» гражгда
всякой плЪчката си, доклЪ см нспълнп убпь
стенным ресннсъ на Кабачн-оглу.

Содамнадеслтк прсян.лг 1>лн н снаруluei.u ели
«и ел слижпча тжй ва г дна драскулка ’пред»,
губсрчсто па иачялннка вьрху размнра, парил-
лелно съ драску л кв га па ведьрпицнт),.

Три дека егкгнаха за нзвъриипипею па зойзь
неповЬриапын ралмнрь, конто предапаше )цасп
lie to на царством!» рдцЬтЪ на едннъ мрьсщпгъ
«ойскарь отъ едно пан доли to Т’кчо на войска гг, 
ков Вне непогледвано а н*Ь почитано о гъ спиче- внпр
]>ет1». Ала HCTiniHijT'l; началницн го поисках» rpln
просто сьчсво подлагвапо и стЬгвато, и с»<о- тош
р«дь гола трЬба да кажемъ що сн завьрше за- 1»ит<
ловкдьта съ разум?» н дерзость достойна за за» Вптс
бЬлсжвагпе.	йоб]

Сутреньта па четвертый день, Кабакчи-оглу, б$д/
облечень още съ сиропашкытЬ дрехы на два- |Ъс-
цптЪ, продави ел на Егъ-мейданъ гиодыренъ II
отъ епачере, съ нанесено лице на члов'вкь на о
раллнчеиъ твьрд-h много въ нал высоких b мЪста loAt
мп общность та. Наиравн б к лежка съ рллсата, н «тво
завчасъ млъкна безчетиото множество, и тон I—
като с.ъгледвашс поспи Илич 1; главы на жьртянН 1а т
св, па подгледна ссгвЬ к*1>мь небеса, рече сь Каб:

лдранъ гласъ:	сети

Благогловеиъ сн, Господ»! В крата поб!»- тира
дива, н на riii ку чета главитЪ като ся трььалятъ сяав
вь тыпята показватъ якостьга и силита на Му- ш. '
гулманстЬ. Сул глиъ-тъ, растрипсрапъ влтркпъ Нс
сарая сн, лито да гл над'Ье нЪкоя помощь отт ’физ
вч»нъ. отФьрлн презь тая но1ц» съ ХаттншериФ!.. на м
в сл Ьдъ покорнытЪ пн молбы, проклеты i L под- н мн
мовяванп] съ конто раздразни иЬрннцытЬ, в ме- e ntr
'•W АРугытЬ уяразиото тЬло на низамъ джедитъ, чллн

това упрулцчавдще вьрху навыцыт'Ь на невЬр-
мнцнт'Ь, което поиска да употрЬин като закрывка
грйщо дотегнуваныт-к еничере. Тли, лрштелс,
Ikoiicj.ape, не щемъ ся обгисмъ въ т1»спы дрехы,
Нито щсмъ иосниъ тсжката пушка съ бод ел я,
вито ешекъ калпакя. Съ сабы и но'жове, съ не-
иобЬднмото юкачество па бащитЪ ни, щемъ но-
В^дявамы лесно гявуретЗ; ц сычкытЬ имъ умразвы
йЪста гцемъ принудим ь' да плащатъ харача.

Иошушпува1пе за споразум1>ше irbcnpie речьта
на оратора, и дуги йншъ Аллам»! (А.мннъ, Гос-
поди!) испоихтяха загллхнато между множе-
ф «ото.

— Ала за да ся уздравимъ ср1що заврыцаuicro
на толкозь отвратятелны едпозаклет]я, слЪдншс
Вабакчи-оглу, нужда е да започнемъ и друго пай
cfeTHio д-1»ло. Султан ь Селнмъ, умразнын тойзь
тирань, не трЪба «1»ке да дьржн прнстола на
CjiaeHaro Османа когото уилеска съ печестнп|ет<>
сн. Тр’Ьба да умрЬ. Мыслите ли и ны това?

j Ново пошушгу »anie покры гласа ла амака, ала
тсйзь пхть не беше б'1;лр»кка за споразум1»Н1с
nil мпожеството. Отъ истина номпеше добрлиытк
н мнриостма па Селима, и лошавнната му не
срп'на въ стлпа на разгн'Ьвявашето Д’Ъкато иа-
чйлницнт-Ь на размнра нскаха да го поплекатъ.

•— Иска ся остави ! нзпыка едннъ гласъ, за д;*
сп ne даде на народа време за размыслюптпс и 1
tioiianuie.

— Ще стами касте го разсжднтс, иобръза да
отговори Кабакчп-оглу; и да стами но праведно
«пред Ьлешето , иска ся предложи нскаглето на * | НС
елстп-нюФтйг, па когото слдбата хце )плтн спч  а
кона.	еви

JIpieTo! нзпыка м ноже ет пота.

X Кабакчп-оглу приказа завчасъ нскащего, кос-

моа
mei

то пъ пне на народа щсше ся предложи на раз*
ш.рзагеля на свсщенннтЪ законн, тля: Всякои ^СЪС
с}Л'1апъ като престлпка ст» попедешето п ci. д0И
:га1’01;кдыт?, сн дчча и ппсмото на Корана мо;ке ли г'Ы
да т.танп па прпстола?”	|1,^в

?Лно;ксството ся пачовалн в7, клхцата наШехъ

> л I,-Ислама, конто бете близо прн раскола дtкд- VаТ
тп ci апача 'ria. и му запопЪда да папнше тутакси |Вла
<Л7. долу па iicKanicTO отговора сп, или «1>ет.м га. Х011
А иену не дптсгпа. пня папнеа запчасъ: ..Ш! Гъ
Господь знас по доброте ’	frer

ФстФата с л донеси победоносно къмт. Кабак-

чп-оглу. конто като 1л про чети да >л чюятл. сап- |
черет!. п епчкото набрано множество на F.ri»-W^e
мейдан’ь. язвыка:	Ран

— Да блдп полита па Бога ! Въ мме на парода 1
ста,
и па вопгката ралгласявамч. падшйето на сулгапъ ,
Солома, гыиъ на еултши» Мустафа', я сланной ,
~ 165 -

възлазващ'е на шахъ заде Мустафа, сынъ на
султанъ Абдулъ-Хамнта.

Гол-Ьмо уркаше въспр!е топа разгласяваше, и
множеството ся потеглн къмъ сарая за да пзвЪстп
па злочестын Селима щен1ето на народа и на
еннчерет-к

Ала заключенъ вжтр'Ь въ сарая сн, ннто да
ргоже да потжпчн ннто да спотап тойзь стра-
шенъ размиръ, разд’Ъленъ отъ по вЬрнытЬ сн
|съв'Ътницы, отъ нам вЪрнытЬ сн пр!ятеле, на
конто беше научилъ едно по друго отъ чловЬ-
|цыт*1; си жалната смьрть, като чювстуваше тжй
н-Ькакъ нова скърбь отъ всяко ново нзв'Ьст!е,
с-Ьдеше Селимъ вьрху гпнлый сн престолъ,
като разиыслюваше злочсст!ето н пуст1ята на
властьта си, и чякаше тихо и покойно часа презъ
конто щеше м'Ъпн съннщата ва величеството си
съ вЪчиото заборавягйе па тьмницата. Около
пего владаше голЪмо мълчан!е, което ся пре-
сЪчаше само отъ въздлхнува>пята на слугнтЪ
му, набрани въ близнята стая какоото нЪкоя
убезнадЬждена челядь около постелката на уми-
раний баща.

Вратннтк па сарая бЬха заключен», и бо-
стандж1ит1> распореденн отзадъ затулкытй на
звда 6d>xa самптЪ н послединтЪ в-Ьрнн вардачн
на предн малко време пай силнын царь. ВжтрЪ
21*
в ь сарая сподырннцит'Ь и скупцнтЪ бЬха обру-
шена, готова да измрятъ предъ господаря вмъ,
ако той разежднше да упълчн слаба и безлолез
на сила срЪщо дохожданыт-Ь многочетны вра-
сове.

Еннчерет-Ь в иародь*тъ управяип отъ Кабак-
чн-оглу като привзеха околнытЪ агЬста па са-
рая па прпзбваваха бостанджшт'Ь да отворять
вратныт'Ъ, слугнт’Ъ ся затекоха въ одвора дЦ
като сЪдешо господарь-тт. пять; в едннъ отъ тйх'ь
извести щоШехъ-улъ Ислаю-тъ, испратенъ отъ!
размирняцытЗ;, иска да ся предали на пред*!» »)
за да му извести станалото отъ него опреде-
лен ic. '

— Пека дойди! рече Селимъ съ здравъ гда«
Негли нещяхъ ся убезнад'Ьждн, прнтурн полек?



Л(1,

Не.

«„pi
па/
Да
дар

и като потънатъ въ размыслюватята. сн, акс
Рухчюшкый паша, верный мой Мустафа Байрак 1
тарг, беше близо при мень.

— Господарю!’ посльнка слугата и сЬдна
колЬпы предъ султана; коса н’Ьма Рухздошкы» I
наша нмашь н други слуги предадены, готояи i
да умрятъ, ако го заповЬдаип», за да ук^снят-1
побЬдонос1ето на предавннцпТЪ.

Селпмъ погледна па тойзь слуга, и порм I
сьлзы като прппозна на тойзь прсдадепый ж 1

мн,
Illi I
гьм
ie

JIC

1ф£
(ПО'
too;

ват
— 167 —

аакъ > Неджина, който си носсше пьрвытЪ
дрехы.

— Какво тьрсншь тукъ ? извыка, злочестный
момакъ ! ако тя уловатъ съ т!я дрехы, не знаешь
ли, че щжтъ уб!ятъ л тебе?

— И-за какво мн е в4ке жнвотъ-тъ? посмънка
Неджнпъ удавенъ съ сьлзы,

— Облечи пакъ дрехытЬ си, запов&дамъ ти,
отговори Селим*. И вы сички, познайте що не
пр!емамъ жьртнытй ни. Ако е Болле щен!е да
ладна, щж послушамъ безъ сьрдитння; ала не щ»
да ся прол-Ъе едва капка кръвь за мене. Благо-
дарен* сьмь къмъ ревностьта вн, прнтурн съ по
сладакъ гласъ; любовьта дЪто показвате въ та-
кава случка зарадн мене, прилепа е на сьрдцето
&и, н ви благодаря, Б-Ьлежки па благоразушето
ши не мога вЪке да вя дамъ! Защото на топзь часъ
рьмь по сиромахъ и по злочестенъ отъ васъ, че
не ми остана ннто правдината да избера кжта
нс земята дЪкато искам* тмшнцата сн.

Възджхвашята на таяъ д'Ъто ся намйрвха по-
крываха гласа па Селима. Неджнпъ ся отдалечн
почестно като обл'Ъ съ сьлзыт-Ъ си рлката,
конто султантъ-тъ му простри благоразумно.

СлЬдъ малко ся яви и Шехъ-улъ-Исламъ-тъ,
1и ся затечн да ся поклон» сложно предъ жьрт-
’ вата сн; сети'Ь като лнцем^рствуваше сьрдцата
— 168 —

жадность за гол%мото злополучие на господари
сн, па прнзоваше и Бога и Пророка:

— За да въспрп, рече, насилватето на тона
свещенно м^сто отъ побЪсиЬлый в полудЪлый
народъ, пр1ехъ лютый зав-Ътъ когото Ваше Be*
личество вижда въ ржцЪт^ ми. Свчкый народа,,
почестното тЬло на улемнтЪ разгласиха възла-
зватето на браточета тн шахъ заде Мустафа
вьрху тонзь престолъ, когото презъ много го-
дннн почети съ добршштЪ сн.

Толкозь долшость и лнцемЪр1е като гледаха
сподырницнтЪ и слугятЬ на злополучный монархъ
не можаха да скрыятъ разгнЬвявашето сн. Се*
лямъ, съ благороденъ и непогрыженъ логледъ,
смнгна ннъ да мълчатъ.

— Всяко опнраше е напусто, сл'Ъднше Шехъ-
улъ-Исламъ-тъ недокаченъ, и можр само да по*
влече въ тая почества кл*ща уб1йството и огъня.
Е! снлата нн какво ля може предъ орисннцата?

— Покорната преданность на Боале njenie,
отговори студено Селимъ, е пьрвата добряка ла
мусулмана.

И безъ да прибавн дума, стана отъ престола
й1 и ся упжти тнхомъ къмъ вратата. Едно вы*
соко отрнчвате ся виждаше вьрху хубавато и
пегрыжовпото му лице. НЪколко мннутн още вз*
гледападналый самодьржецъ н ся скърбеше вьрху
— 169 —

гледателет’Ъ на това мрачно представление, като
да искаше да нмъ остави здрав1е в да имъ бла-

годари най последний пл»ть за любовьта нмъ, н
сетнЪ отшде. Лице то му беше родостливо; пн-
какво проиЪнаваше или скърбь не ся показа
вьрху него.

Тнхомъ и безъ да погледнп отъ дырЪ сн за-
инна Селнмъ въ уградата на шахъ задетата де-
вято самннничакъ беше преминалъ по хубавыт’Ь
годины на врьстьта сн, и при врага на тая тьм-
шща ср1»щна младаго Мустафа, браточета сн,

конто, подъ иагледвашето на скупцнтЪ, упжтваше

ся къмъ престола вьрху когото размиръ-тъ щеше
го възкачн.

— Сыне мой! рече къмъ него, защото затнч-

рашлта мн не можаха да направятъ благополучны
поддавннцытЪ ми, остава тебк да видишь ако

ся по благополученъ или во заможепъ отъ
жене. Оставамъ престола безъ скърбь, н съ ис-
кренность тн честнтлвамъ възлазважето.

И като здравнса младото царско д'Ъте, потрь-
пнатъ пов'Ъче а н1, нсчгодепъ, вл кзн въ рашет-
Ката д'Ькато го чякаше другын му браточетъ
Махмутъ, н вратата паднаха тежкн отъ дырЪму,
както камыкъ-тъ вьрху гроба.
XI. - ЮНКЛРЪ CKE.IECII.

Токо като нзвЬстиха табштЪ на Сарая и Гоп-
каната, и сл'Ьдъ това стрижат^ яа Европа и Аз»я
възгласавашето на новый султанъ, оный гър-
межь конто пред» трнднн размьрдваше множе*
с гво народъ и вонскаре, нрсстана като отъ чю-
до, н голЪмата столица ся заньрна въ пьрвото
сн мълчаше н непоклатеше. Ямакъ табЪлштЬ,
ньрвит’Ь опр'Ьтвицн на размнра, нспоиспратнха
ся па м-Ъстата сн н npiexa сребьриа мьзда, а
дерзлнвый нмъ начялнпкъ, като носеше още
кървавытЪ бъляцы на дЪлото сн, Кабакчи-
оглу, определи ся по горепъ вардачъ на стра-
жнт'Ъ край Босфора.

А като бръзаше да добые завчасъ на немо*
грЪдственната власть н на свободата сп у весе-
летята, и султанъ Мустафа ся поклона въ едва
отъ джашнг'Ъ на Босч-оръ, премина съ царската
лад1я, сиодыренъ отъ спчкото сн самодержавно
сводырваше, въ хубавата поляна на Юнкяръ
Скелесн, п като сГ.дпа на малакъ кюшкъ отъ ко-
гото ся виждаше на нзъ около епчкып раздалечъ
на тая увеселптелна поляна, обыколяванъ отъ го-
лЪмытЪ чиновницы н новытЬ. сп министры, ме-
жду конто ся рэзлпчаваше Шехъ-улъ-Исламъ-тъ
п яаймакачъ Муста паша, глсдаше с.*, незлобия :>
погледъ множества™, конто гы беше повлекло
желашето за да видатъ носата СЬика Бонйя (').
п да ся намерять на джнритя, д*Ьто щяха да го
нграятъ -презъ опъзе день сподырницитй на
Heroso. Величество за да развеселять умысле,-
ный н тжжновитый самодьржецъ.

Юнкяръ Скелесп (* **) не е по долня споредъ
ннщо отъ преславиый хълмъ на Бнокъ дере, или
за дарбата на естеството, или за великолЬшето
на ийстото. Лежи май наспоредъ па тая разход-
ка, по аз!ятското крайморте, н тьяки порску в к-
троне най увсселнтелни прохлаждать и дветчк
мЪста п?ъ равно. Редъ пьстрн ржтове, отъ тукь
н отъ тамъ накрыти съ даздновы квчоре и ядом,
обгражда тойзь хълмъ д'Ъто распуща тиха сЪнка.
Жьлтн платане и б'Ълп каваци, па конто тьикит?;
образа ся поср-Ъгцатъ- сладкогласно по в'Ьтрошь
тата поврьхнина на рлтовет’Ь, затулятъ вжтрЪш-

С) Знлъ улахъ (Болля С^нка) е едио отъ ирн-
лагателныт'1; дЪто ся даватъ на султанет'Ь.

(**) Туя думн показватъ; самодьржава Стълба.
Въ уградата па Юнкяръ Скелесн ся подписа, как-
то ся зпае, чютовптып трактатъ между Султаиъ
(Махмута и Poccia.
— 172 —

пытЪ на хълма. Л тая поврьхнина покрыватъ
диви kcctciuobu дьрв1е вьрху конто ся издвнга
до врьха брашляпь-тъ, и пакъ ся провЪсва отъ
предомъ, като богата и пьстра покрывка.

Р Ька като тече отъ планнныт-Ъ премниува хъл«
мана Юнкяръ Скелесн на длъжъ до морето, и к
прохлажда съ измнпувашето навЪтра когото его-
р-Ьщяватъ жнвпнтЪ зари на слънцето и отср^щ-
нувашето на рятоветЪ. Около края на тая р^ка,
къмъ панавжтрЪ на хълма, подъ зеленнкавытЬ
сЪнкы на слхнтЪ и платапетЪ, тьреятъ отоман-
скит к жени самопята, конто нмъ прощава да
открывать лнцето си като вардятъ народный
иавыцы. Тамъ плетатъ н любовьта си, далекъ
отъ неоставното н безчеството нагледвате на
закона, което гы слЪдн по енчкыт^ общи раз-
ходкы.

Танкредъ Блюмеяхаймъ, когото любопытсвото
докара както и другыт-Ъ въ Самодьржавната
Стълба, възлазяше хълма в бЪгаше отъ петьр-
инмын гърмежъ на сганьта, когато около еднэ
пазуха на р-Ъката дкто кк споменахмы, подъ ейя
ката на едко кичясто дьрво, което гы скрываше
отъ погледытЬ на миогото, съгледа двЪ тур-
кннн, скднаты на богато губерче, конто като
видЪха мжжа да прнближява затекоха ся да ся
поквыятъ.

А
тур>
пог,
ках{
Тап
беш

3
|кат(
ваш
’вах;
|да 1
^еп
|ТОС1
па ।

ПОС1
ahc
съв
дв'Ь
nie
кат
[ват
врь
р'Ъз
Гаи
р:-
пне
въз
— if3 —

ь Ала тонзь вьрвежъ пе завьршпха хубавпт-?;
а гурка ни съ доста бързина за да отыннп отъ
б погледа па младый днпломатъ оива дЪто нс-

каха H.itt ся внждаше що искать да скрыятъ.
[Тапкредъ различи явно що едната отъ двЪтЪ

беше млада твьрд-Ъ хубавнца.

ЗапрЪ ся да ся порадва па тая весела ср-Ъща,

[. като гледаше дцо отшзажето му не разгнЪвя-
), [ваше пзвънъ прилика госпожытЬ, конто слЪд-
$ наха да ся смЗзять и да ся разгоаарятъ, дерзпа
да прнблнжн. А като разсжждаше споредъ вн-

0

1

деяытЪ, пов^рва що едната отъ женытЪ беше
госпожа, а друга та слуг пня. Тьнката покрывка

ъ на младата на конто беше различнлъ лицето.

тюсочваше вьрху
аксецъ у красепъ

пай бЪло и льскаво лице пол-
съ безц'Ьнны камаше, конто

'О
’а
?
за

н
je
Р-

-о
зя

съвьрзоваше двЪ безцЪпны зв'Ьзди утъкмспп на
дв4тЪ клепкн. И пли отъ щаст1е, или отъ ще-
ше.Ф ер е д а; е т о па младата нспонадна, п тя
като побръза да го отвори н въздвигнс на раме-
вата сн раствори на младым певЪрппкъ. хубава
врьсть, подъ копрнпяпа дреха златобшнта п раз
рЪзапа,па облечена куиописяо около тьнкы ставы.
Гавкредъ прсстжпп едва крачка, н това умножн
радостьта на жеянт'1;, ла конто черкитЬ очи
вчетворенп вьрху него даваха му дерзость съ
0ъзчаквап1ето пмъ. На свЪта нТ.ма по тгрполе-

S2*
кателно в&що осв-Ьпь опыя тьнкы яшм а цы,1
конто обграждатъ ревниво лицето, и скрывать
гр-Ьшката, па въздангатъ чюдно хубостьта ц«
жената.

— Какво злочесттс, госпожи мои, рече сыья-
капо г. Блюмепхаймъ, че не мога да ви наговора
колко чювствувамь благоразувпето и увеселе- Г
шята вн.

Слугината ся видя че превождаше па госпо- I
жата си ТанкредовытЪ думы, и сл4дъ тсва нач-1
наха н двет'Ь какъ да ся сыЪятъ по яката кол- .
кото нспьрвомъ.

— Гавуре! отговори слугинята като сЬчеще I
ед ио Французско-итал1янско napiuie, благород-1
ната мн госпожа ми заповЬда да тя попытамъ I
ако нс си момакъ-тт» д-Ьто щеше ся ужени за I
браточстката на старецъ нев'Ърннкъ Кнннадояа,
конто с-Ьди на Бей-оглу ?

— Азъ сам_> сн, отговори Танкредъ, като са
нсчюдпаше за таково пыташе.

— Тан, потвори слугинята като npie отговора I
на госпожата, славната кадАна тя призовава да I
запов’Ъдашь за саднишь.

Не чяка втора призовка Танкредъ, и с-Ьдяа I
нь края па губерчето, като ся скрываше 'отъ I
иогледыт'Ъ на зампиваннтЪ съ дългыт! клопоЪс
на дьрвото, което гы покрываше. Между тона |
слугинята стоеше права, като св крыеше
ржцЬт'Ь почестно подъ дългытЬ ржкавы па Фе-
реджето ев, и готова за извьршваше на тълко*
вателнитЪ сн длъягностн.

— Сгудепнцата тн хубава лп е? попытатур-
кннята госпожа.

— Мжчно мога да отговоря съ увЪреше, от-
говори Танкредъ, безъ да не пспадна въ опа-
сность да ся нзлъжа.

— И ЗЛ1Ц0 ?

— Защото лнцето дЪто едвамъ го разлнчнхъ
отъ одев'Ъ негля ще мя паправн най лютъ сжд-
никъ на друга хубость.

— Тли нлашь ли мя за хубава? рече госпо-
жата ма Фьрли вьрху рапото сн, като отъ не-
съсзираше, едннъ край отъ дрехата сн.

А Танкредъ, за отговоръ, поиска н npie бЬлата
като снЬгъ ржчнца па туркнпята, па кк цалу-
на, н друга грЪшка вьрху пел ие пам'Ърн осв’Ьнь
марвеннкавата вапснлка па нокт1вт*Ъ.

— Говуръ, кажи мн, слЪднше сн думата гос-
вожата, н слугннлте прсвождаше, защо твой
нмамъ не е тя в’Ьпчалъ още съ браточетката на
стареца ?

Това искан!© докара въ т1;сиот1я пытаный,
защото зада отговори трЬбаше до открыв н’1>коя
тайна усеташь малко в1>що отъ него, а конто
оставаше още ненстълкувапа, да сн благодари
на ыълчашето на кавалерл, кога му нзвЬсти по-
вою забаваше па сиадбата.

— Не мн отговарлшь, думаше госпожа та, п
тое впясдашь ся умысленъ пято вЪкон еФенди
д±то е гузепъ за вЪриостьта на бл агор азу пшата
сн слугннл. При енчко това, вы Гав^ре, конто
показвате всенародно въ улнцыт'Ъ незакрыто
лицею на дыцерит'Ь п на женнтЪ си, безерая-
лнвн! не ся разгн'Ъвмвате ако сгуденнцнтЪ вп
нматъ лнбовннцы. Нима ты по случка завнждашь
благополучхето па Неджнпъ е«ендн ?

Тапкредъ сл нечьрвн като чю т!я думы лов-
тарваны отъ устата на слугннята, н скрываше
скърбьта сн подъ едно подемнваше:

— ЗлЪ сте ся научили, рече, ннкогаждъ по-
ведешето на кавалеровата браточетка не проста
такова похулваше.

— Вяждъ кучею, навыка госпожата, кой-
то пека пакъ да мя излъже. II какво, КяФнръ,
гопореше, тли нскашь ля да тп го кажа що нэ-
дырнхъ скрытомъ Фреиско фчката, и що вЪрпа-
та мн слугнпл, дЪто е тукъ, улови гы н дваматз,
одна вечерь, да сн заклнватъ еднодружна не-
лнцеы'Ърна верность, въ гробнщата на Бей*оглу?
Тли1 нскашь ли да ся иаучешь що н азъ, както
ты, пожрьхъ сл, н що Неджнпъ нс ще да ид

вид
ва

Таг
пол

|ала

иен

дли
тон
въ

иск
при
т?>.

съ

щс

psi

Bin
— т —

вндн за тая безсрамлвпа мома, както тя жъртву,
ва тебЬ въ страстьта на Неджнпа ?

— Благодаря вн за thi пзвЪстш , отговори
Танкредъ па стана, и вн ся обрнчамъ, ад щл ел
ползувамъ отъ тЪхъ.

— А! тжй тя нскамъ; отговори туркикята;
ала кажи ин, какво щешь направишь?

— отмьстя хула, конто не »ога да остава
иенаказаиа.

— И дЪка щешь паиЪришь предашпшъ Не-
дткнпа? Познавать ли, че защото ся наклона и
тон въ размжтватята д'Ъто ся случи ха наскоро
въ столнцата, чнновннцнт'Ь на агата, споредъ
пскашето ва Бахнръ-бен, чорбадяии на отузбнрь,
нрнзоваха го предъ сжднлмя^ето на еничерското
т’Ьло отъ което е, м що ако ся улови щс плати
съ главата сн грЪшката.

— Напстнна ? поныта Танкредъ.

— Предан го, глвуръ, н отмьстяпашето ти
ще ся нспълне.

— Н'Ь, нскамъ да го накажа съ пстьгН; ся
рлщЪ.

— Ами д!н:а тцешь го тьрекшь? Скрыть ли
е въ Цлрнградъ ? ИобЬгна лп въ н*1»кои ссроя»
скын корабъ?

— ILniLpu прпбЪжпщс въ евроиена клхца на
Бпокъ дере, въ дома па г. кокона БенФелдова,
дккато султаяовата правднна нЪма мнкаква сила
срЪщо него, защото ся закрылка отъ пр-Ъпорецъ
на пр!ятелска сила.

— ДобрЪ, прес'Ъче съ сила думата туркнпята
като ста ваше права. Сега си иди, гявуръ. Ако
искашь да тн не побЪгне жьртвата, побръзан сь
отмьставатето сн; защото нзв’Ьстявамъ тн, че

U04

на ।
г.ыт
не с

А

яас
пр а

к азъ желая да отяьстя колко да е по скоро км

нит

XII. — КЮШКЪ-ТЪ.

СИ,
|пеп
[я еь

На сутреньта отъ отъ она день, Неджнпъ, ihc

конто като бкгаше гонешето па враговетЪ сн,
сл1»дъ падашето па султакъ Селина, отъ исти-
на гя б!; скрылъ въ кжщата па госпожа Беп-
•ъелдова, пзл'Ьзе твьрд!» рано отъ кюшка па
градината д'Ънато беше опишьлъ, за да от го-

ОГЛ
Фор
CBJ
not

яка

норм на лризовка за дуель, конто npie отъ

Танкреда Блуяенхаймъ, и едннъ часъ сл’Ъдъ

-юва сн ндеше въ к&щата па покровнтелпицатэ съ

<н, наранеяъ на грлщытЪ.

СлЬдъ десять дема н новкче, нрезъ конто ца

монакъ-тъ неладна въ опасность отъ тая рапа,
коконата като показвашс па болный усыновена
грыжа н нагл ед Bailie, ne ся on/ахна и и какъ оть
възглавпицата му. Само тогава поиска да си

OTI

Не

акс
иочннп малко п да го оставп на готовпостьта
на слугыт'Ъ он, когато ся ув'Ьрн отъ повтарва-
пытЪ потвьрдешя на лЪкарстЬ що не остана в-Ь-
ко страхъ зарадн живота на пр!ятеля й.

Ала болестьта на Неджяпа не беше само о-
яасностьта въ която исяадпа. Купъ отузбире,
пратенн отъ Бахнръ-бея, бЬха ся явили предъ
кжщата на конопата, па пскахавъ мне на оджака
нмъ новый одабанпя,конто бЪгаше отъправдпната
сн, и устрашаваха да испогорять селото, ако ся
пепослушваха искашята нмъ. Ала тогава г. Блу
я енхаймъ като показа себе, сп благороден?, и
шсокоумепъ пасрЪщпнкъ, отшде при Кабакчи-
оглу, новый пачялннкъ на твьрдннитЪ пзъ Бос-
Форъ, конто за нового сп достоинство и за все-
cimhotWch вл!я1пе беше лр!елъ скошешя съ
послашшчествата, и зе отъ него единъ д&лъ
мацы заповеданы да развалять съ пасплваьпе
всяка размнрмтеляа испытня и пасрЗпцпа на
трактатнт'Ъ, конто съвьрзоваха высоката Порта
съ дворовет'Ъ на Европа.

Тая благородна преданность, както св^ткави-
ца всрф.дъ претьмнЬло небе, беше Фьрлила заря
отъ св'Ьтлипа и благодарность въ пажаленото
Непжнпово сьрдцс.

— Неглп, думаше сн на ума, тойзь пасрЪщннкъ,
ако н да е люто нзмамепъ на любовьта и на по-
— 180 —
мыслптт. он, неще открыв па кавалерл танпат | д
па разговарвагията мн ст» Ермишя, тайна д'Ътаыа
тя отъ само себе сн определи да каже нему, катЛ^р

npie честната му дума. Ако ся не падне да ся раз! jl
тожтп Ерзшянепын мг.ръ, прнтуряше, щж пРчЗ j
тьрпя съ по много юначестсо лошаврныт-Ь, контЛ ;
е орисапо отъ небето да пострадай®.	j.

Сл-Ьдъ разговора прн Бахче кюй, не можа д;| .

>о<

не

ап

ав

в иди още едннъ пжть браточетката на кавалера I ,,
Безъ омысль сгЪгнато нагледваше на вуйча

)T'J

пе прости па момака да нише, и тя сдваш

; эж

можете да познае м’Ьстото па побЬгваи^ето му. [ {е

ако другъ нЪкакъ не ся научваше отъ общатг
мълва, която распрьстна пападвашето ва ешь
черетЬ вьрху кжгцата на коконата, съ помыс.и
да уловлтъ б'Ьжакеца. Още п спорсдъ случ-
ка, какъ щеше npiesiw Ермшпд свьртван^ето па
любовника сн въ кжщата па едва жена, която
докара па дваэшпата толкозь лошавшпг, и която
«ваше саг,таждъ както пепртятелка !

Между тола коконата, като си стоеше ненз-
mliiiHO на дьржавата си, па отФьрляше сьлзыт$
и молбытЪ иа Неджнпа, пещя съ ннкакавъ на-
чяпъ да извЪстн на Ермншл прнбЬжището му, п
безъ да ся пзговорн по ва тьнко, виждаше ся
що отъ сега на тжп щеше гони непрестанно съе-

п

дннешето, което до сега отпжждаше съ все сила. 11
А болнын, като почнваше вьрху постелка и
ь маше очытЪ сн прел-Ьпены въ затворений про-
ai орецъ на стаята сн, отъ конто ся внждаше
БосФоръ и кранмор!ето на Бпокъ дере, докарва-
Рс ie сила ума нажялны мысли, и между другы-

р;

h нмаше сквгаждъ предъ него сн горчнвото
аломнуваше па онва преобрыцаше, което ся
авьршс отговорЪ за нЪколко дена, па Фьрлн
)тъ престола злочестнаго и безснлнаго Селима.

а }ждностьта на отечеството му беше толкозь



шь

па

;т'Ьгнато съ действу ван от о преобразовате, щото
Неджнпъ усЬщаше отъ поб^дата на враговет!;
ia падналын монархъ безчетнытЬ лошавнны,
юнто заврьщан!ето на злоупотрЪблешята щеше
)1адокара на тая хубава, ала окаянна земя.

— Кой знае, думаше на ума сн, кога пакъ
ще ся въздвигне самодьржецъ да нма сжщыгЬ

110 благородны и чловГ.колюбввы чювства съ Се*

п1

из-

ся



лнма, да разлнчава дЪловнто стройоветЬ сн н
заможенъ да гы завьрше безъ спьнка !

— Сети]. като сл’Ъднше едно по друге, на-
д’Ьеше ся що и'Ъкой день можете да усвободн
Селима поглаварь на вЬрннт-b па щастчето му,
н да отдадс наново въ заборавяшето на тьмнн-
цата му сътворешето на еннчеретЬ н улемитЬ,
побожвнка и не постоянного МустаФа Д.’Ала отъ
дЪ да замани да завьрше токово д’Ьло ? Предн

23’
малко време беше ся обнародвало що вой ската
пъ Едрене при която ся намнраше пелнкын
везирь н споредъ нме министритh на Портата,
npie преобрьщаш’ето, и що еннчеретЬ пос-Ъкоха
агата сн кривъ за и1коя милость зарадн Селима,
Тжй тая тиранена войска вырЪеше вредомъ и
пакъ ся внждаше що пенаказапо можаха да на-
править и нам безсрамлнвытЪ нЬща.

Неджипопыт'Ь размыслювашя пресЪче женсакъ
гласъ когото «по нзъ стълбата по конто отъ
граднната ся отшваше въ стаята дЪкато лежешс.
Като скокна затечя ся завчасъ да отвори вра-
тата. Ермнтя ся «ьрли въ прегрждкыт-Ъ му.

Сл'Ьдъ това пьрво смаюваше, което различала-
ха само възджхвашя и плачове, «омакъ-тъ като
ся съсзе едвамъ отъ многого размьрдваше:

— Нан поелй пакъ тя придобыхъ, рече; пакъ
ся даватъ над'Ъжбн на предаденый, защото Богъ
не щя, отъ истина, да мн пратн топа голФмо
ут-Ъшеше всрЪдъ лошавнныт^ д'Ъто мя мжчатъ,
само да мя Фьрли пакъ въ педоврьшвапата тьм-
инна на самот>ята ми.

— Благославямъ името му отъ все сьрдце,
отговори Ермншя, защото ср*Ъщо враговетЪ на
мира ин, прости да ся виднмъ най послЪдпыи
пжть.
— 183 —

— Какво казвашь? пошушпа Неджнпь, п ка*
квн лошйвшш предказвашь ?

— Ее! отговори Ермишя като вьртеше на-
скърбенъ погледъ, не сн ли робъ на госпожа
БенФелдова ?

— Гоненъ отъ убнщы и едвамъ отьрванъ,
какъ да остава ткмъ живота ей безъ да тя не
видя още едннъ пжть, безъ да тя не увкря
що н нам сетнкшното сн възджхваше щяхъ
въздл^хна за тебь? Тли ся Фьрлихъ въ тая гра-
дина, на конто вратата беше отворена, и ванЬ-
рохъ помощь н закрылваше,

— Ето, отговори Ермншя, неразиысленната
жена, конто отъ едната рлкаудря, за даподльсти
отъ другата.

— Ако знаете колко благоразум1е нзл'Ь вьрху
ии кога лежахь боленъ, съ колко милость ми
слугу ваше; не щеше ьл мразншь, пр»ятелко моя.

— Сичко това, Неджнпъ, правятъ м. пов-кче
умразна предъ мень. Като вардеше днытк ти,
слугува на любовьта сн! И не дЪй тьрсн да мя
преобьрнешь; истина, обыча тя, и снчкнт'к за-
тнчвашя д Ьто гужда за да скрые тая Злочестна
страсть, конто облада, открывать ьа охце
повЬче къмъ оныя д1>то гледатъ. Кон знае
ако тя не е потеглила сркщо ти гнЪва на г-
Блуменхайма,
- 184 -

— He e край!

— На тонзь часъ, рече пакт. Ермшня, знаешь
ли дЪка е госпожа Бен*елдова ? У вунчо ви,
наедно съ добраразрк1ый г, Танкреда; и отъ
това пенно нЬ.мшие тукъ можахъ да достигни до
тая стая, безъ да знае тя.

— И какво правятъ при г, кавалеря.

— Мысли вЪке, Неджинъ! Безъ омысль гот-
вятъ въ тьмннпата нЪкоя нова спьнка, която тонзь
пжть ще упусти смчкытЪ нп затнчвашя.

— Какво разные л юваше!

— Не знаешь, Неджнпъ, до кон стлпъ мо:кс
да стнгие завнетьта на жената ! Спаси тя отъ
смьртьта; ала щеше предпочнте да тя умори
по добрЪ a irk да тя внди съедппенъ съ н-Ькой
ласрЪщннкъ. За да го скрыемъ, приятель мой,
на тонзь часъ готвятъ съснпвашето ни, искать
да ны отделять за слвгаждъ. Другъ оевкнь тонзь
часъ по когото тн говоря, не ще мп сядаде да тн
посвети. Ако е орпсано да ся внднмъ едннъ другъ
пакъ вьрху тая земя, докарай ва ума сн свещенната
клетва дЬто сн направнлъ. Ако щешето ми нма
пЬкаква сила предъ тебь, моляти ся на колкны
да оставишь госпожа БенФелдпната кжща токо
каю опасностнтк д-Ъто тя забыкалятъ проста,
натъ да устрашаватъ днытТ» тн.

що
яра
нас
чис
тай

Аа

сл;

АУ*

пъ.

ху;
ПОг

та

ДО1

IJF
ОТ«!

I каь

ПР*

ОТ,'
!!ЗТ
। 0111
- 185 -

— Ермшпо, щж послушамъ, ала ся заклипамъ
що злк си разумела тая жена, която нещж о-
i правда колкото с л теглн за повед^шето н отт» къмъ
насъ! ала дулпт]> й, като носятъ образа на пай
чмстата съвКсть, пзговарватъ ся отт» пЪкое
тайно чювство, коего напустно искахъ до сега

да познал по на тьнко.

— Сьрдцето па залюбена жена е по добръ
сждннкъ .ocirhin, размыслювашето тн , пресЪче
думата кавалеровата браточетка.

— Ала често, отговори млады й вонскарь, по-
ел Ьдува покаяше пребръзаного определение.
Както ты, гузенъ б!;хъ н азъ, слКдъ разговора
ин при Бахче тон, за безсрамлпво предавшие, и
пъленъ съ гнЬвт» въ душата като намыслнхъ
хулнтелпы и отврктителны думы, мжмрахъ гос-
пожа Бенфслдова за повсдешето Й. Ако «ж слу-
шаше да отговаря срЪщо хулытЬ» мн; ако внж-
доше благородного разгнквяван!с дЪто насьрд-
чукаше лнцето и , достойнонрнлпч1ето съ което
отФьрляше закачкыт!; мн, безъгн]»въ, безъ нн-
канва дума да мн наумн благодЪяннято, конто
пр!ехъ отъ лея, в не благодарностьта д1>то «ж
отдадохъ ! О! щеше ся склонишь, Ерчшпо, както
азъ, на непобедимого вл!яше на ониа лице, на
оный гласъ, конто па менЬ безъ да щж стоварп
голВма почесть! ЦЬма омысль що крые оная
тайна, дЪто мя забыкаля отъ рождешето ми, в
мокры живота мн съ твьрд'Ь гжсты облацы.
ТрЬба да сн нзкаже нан сетм'Ь предъ мене, н
предъ тебе, за да ся иаучшнъ ако тр$ба да ы,
обычаям, или да № мразммъ. Заклнвамъ тн ся,
Ермин io, че ако коконата да не ще днесь В’Ъке
да да де това тълкуваше, отъ което виси слще-
егву вашего на двама нн, щл остава нея кжща,безъ
да чякамъ уздравян!ето сн, и нещж ся завьрна
ннвгаждъ.

— Станва тн щекасто, Неджнпъ, казва ко-
кона БенФелдова като вл'Ъзн насилие презъ вра-
тата па отдвора.

И пожьлтйла и растрниерана, съ очытЬ като
да мжмрн и жали Ермннш, сЪдпа блнзо до мо-
мата, нЬ малко разметена и тн за ненад-Ькното
случваше. СлЬдъ нк колко часа на спотаеио
мълчаше, което никои отъ тамкашпыт'Ь не дерз-
ка да просЪче, госпожа БанФелдова пачна го-
ворката тлй:

— Чннеше мн ся, Неджнпъ, че тн дадохъ
доста бЬлежкн на пр!ятелството мн, щото като
станешь доволенъ на тълкуван!ята д^то сега
бы откосна отъ мень, да не понскашь в-Ьке без-
разеждно да развьря;ешь мълчаш'ето, което мн
стоварватъ обстоятелствата, н което негли не
мога рставн безъ по голЬмата опасность за тебе

(ул и
н!

(анг
м-Ъ
t за меяь. Ала защото предпочитать да мя по-
11 сулишь както несправедлива и неверна, по добрЬ
ы. нФ> да повЪрзашь въ нскренностьта на пре-
ицанностьта ми, защото нещешь да чякашь до-
•* i.rb простлтъ по благополучии обстоятелства
:я> па открыл тайна, която мн тегнн колкото и те*
ie ft, щж говоря. И ты госпожа, слЪдише си ду-
е' ^1ата като ся обьрна къмъ кавалеровата брэто -
1Ъ детка, щешь научещь сжщо тай отговора мн.
’3 |Келая, нскамъ да го чюешь, и кога ты нмашь

мысль зарадн честьта ми, азъ нмамъ толкозь
01 обвйрваше въ твоята, щото не мн докривяза

а' да запозная ней тайяата си. А предн да стпгва

го
о-
го
по

13-
о-

да яЪщата около тебе, Неджнпъ, всяка нужда е

съ

го

га

ш

се

5е

поговоря зарадн мене. Щешь научешь коя
вьмь, какво пострадахъ, споредъ какво сгрЪ-
шихъ, и съ коя помощь па злочестни обстоя-
телства сжществувашето мн е свьрзаво наедно
съ твосто. Тай вникнете.

Родила сьмь ся, както знаешь, въ Царнградъ.
Ёаща мн, сараФннъ Ярменецъ отъ Бей-оглу,
|жени ия като б-Ьхъ четырнадесять годинъ съ
в. Баропъ БепФелда, старецъ шестьдесятъ го-
дишенъ, конто беше мнпистръ на една отъ Гер-
манекытй силы при вы сока та Порта. СлЪдъ трв-
годишно ПАтуваще въ Европа, завьрнахмы ся
уь тая земя, д-Ькато пам^рохъ КАщата на бащя
— 188 —	л и

сн еъснпана, упуст-Ъла , и ся иушеше още 0Tiflar
наскорошсиъ пожарь, па ся иаучнхъ съ страх? de,

що снчката мн челядь ся закла по времето И5юч<
едннъ раз.миръ отъ емнчеретЪ. Тжй самото уте ще!
шсше дкто мн остана па тойзь св*Ътъ, отьмжья
мн ся. ЗаЩОто свадбата на конто злочестны! 1'

баща ми за просто славолюб1е определи да mi г0 ।
пожьртвува, ле мн даваше пои'Ь оная духовн;го
благодарность, онва негрыжеше на встретим! 0Т(
жнвотъ, конто нквгаждъ нзмЬства благаполу шет<

н обычлнвото. Г. БенФелдъ беше едннъ отъ опш
чловЪцы, конто си нскусяватъ сьрдцето съ по

вЬ

юс-

литнческы грыжы. Любовь, щпятелство, благо от,

разу Mie, пя снчкнтЪ чювства за него б'кха прн
еторвашя н различии образпнцн , подъ конто с
крые лнчната полз а за да стнгне" на помысльт;

ен

ам

си. Сякахъ нспьрвомъ що като поиска рлкат еш
мн, вдадн ся въ втълпявав!ето, което хубостът ъ

зш беше направила вьрху пего.

Ала скоро но ем

знахъ истнната, и съ гол&мо уплашван!ето сь i
гледахъ що бароиъ-тъ поиска да дш употр'И jjk.

като органъ на подбутваше въ потребит’!;

'1

полнтнката сн. Сношенглта мн съ пашовскыт Вол

жены и съ госпожыт'Ь» на Царскын харемъ, копт
еявгаждъ ся показаха нан благоразумии къяя
мсл-Ь, щяха да дотрЪбватъ на барона както срЦ
стеа за умножешсто на състоятпето му, каки

OS
j на достоннството му наср-Ъща по горныт-к
от' Капусто нсиытахъ да от>м>рля таково впрЪгва-
ахэ не, неприлично к за ыладата мн врьсть, и за

н: ючестьта мн, прннудихъ ся да ся склони на
те щешето на господарь когото вкке мразяхъ и не
ми; Ья забавнхъ да сл отврьщамъ отъ него.

Тукъ сьмь длъжпа да нспов’Ъдамъ грЬшка дЪ-

м; го npie голимо вл!яте на живота ми, н на коя-

,В1!1го слЪдств1ята щлтъ мя гонятъ до гроба. Кол-

ны| ото люта н да положа сждбата па слушателе-

еп г); мн, ала чякамъ безъ страхъ, защо сьмь

ны! вЬрена, че гце ся yirhpn отъ едва малка ми-
по ость. НКкой см чютовнтъ Турчннъ, отъ ко»
11Г0 ото внсеше гол!»мъ даръ поисканъ отъ мене

ipii ъ вне на г. БенФелда, като мя гледаше всякой

с ень да влазлмъ въ харема му и да ся павьр-

1ЬТ

амъ ц'Ьлы часове въ стантЬ на женит’Ъ

атВевна му ся да ся разговори нЪколко

му, по-

гы

ъ мене. По зановЬдьта- му , скупцнтт.

иоИема мя въведоха въ едка стаичка д'Ькато топ

п
гЬ6

ъл

Л]

ы

а нахождаше сэмъ ся, и на която вратата ся
аключн подырЪ ми.

Тон разговоръ, ддъжна сьмь да кажа що стана
олкото е кран съ добръ начннъ н благороден?»,
[охвалы само ся о’тдадоха на )веселен1ята мн
I на хубостьта ми, по .высоки отъ стойностьта
и, безъ омысль; а едвамъ излазяхъ отъ оная
24*
— 190 -
потанна стамчка научнхъ си отъ нЪиоя думи,
сподыренн съ любовны последы, що ся над!я<
ха да ми видятъ пакъ сл'Ьдъ малко време.

Дългъ-тъ ми нскаше неоставио да открыя
на г. БонФСлда опасность?» на ноложешето ми,
и на колуны го молнхъ съ сьлзы да мя отьрве
отъ сега на тжй отъ всяко таково посрЪдстпо.
Вдигна мн благоразумно, п отговори подсмиванъ
що пн благодари за почестьта мн, и иска но-
чякъ едннъ день за да помысли. На сутрсвьта,
оиред'клихъ ся да ся завьрна въ харема, н огъ
тамъ npiex’b дара когото г. Бен>г>елдъ нскаше съ
толкозь тьрпЪше. Като npie отъ ржката ми
пнсмото дЪто съдьржаваше поб'Ьдоностето му и
срама ми, навыка съ радостлнвъ гласъ, на вир-|>-
гна и отшде на сжщата вечерь въ Германия.

Тукъ коконата ирекхена прнказвашето сн,
като ся смлктн отъ толкозь наскърбпы спомну-
наши. Ермшпа и Неджнпъ слушаха нег.о-
клатсни и съ вчетворены очы, ннто да разум!;-
ятъ какъ тая iic.Topin ся закачваше съ причи-
нят» на разговора вмъ . Какопата начна иакь
говорката сн:

— Когато слапата на г. БенФелда обгрлща-
ше политический свЪтъ, когато снчинтЬ ся
чюдеха искуството ла сговорит-b му, конто пол-
зу ваха толкозь унраплешето му, а днпломатх-

1 мыс
IlCThl
L10
ЙАа

НТО
ско
Kai
бла
ч<е
Аа

Ыя
доз
рте
да

1
дс
тк
11'1
по
ОС
гр
nai
Bai
ел
- 191 —

nJ 'т7> като ся възвысн отъ господаря си въ пай

-я- пысокытЬ постов© и npie лай голЬмытк поче-
I сты, помннуваше въ Германия мълпата сн, азъ
ля по заповедь на мяжа сн остаяахъ на Бен-оглу,
и;1да жнвЬя съ скърбь н на самотш дныт-Ь за но-
во кто моляхъ небето да гы силен колко да е пр

ю.

in.
о-

ми!

11

скоро. Значнтелна случка мн завьрна живота.
Като да стяни сявгашенъ гр'Ьхъ-тъ мн, Богъ
благонзволн да стана майка; таково благополу*
4ie не б'Ьхъ нрндобыла до тогава, и наместо
да ся радваиъ на таково кжсно утешеше, при-
луднхъ ся да го скрыя пай глубоко въ сьрдце-
то сн. Любсзиата глава, на която като сп
юаждаше пожръхъ мира на живота сн, преда-
дохъ на доилка Ярменка, въ едно село блнзо до
.столицах», и тамъ скрытомъ можахъ по нЪвгаждъ
да вороня irliKOti сьлзн вьрху нея.

1)- Единъ день донлката на члдото ми като Дон-
O' де тнчешкомъ, пада растриперана предъ ноз-Ь-
!>• fl» мн. Едвамъ npiex'b тьрпенш да нспрати съ
и- пЪкоя причина дотегванытЪ чюжденцы, конто
во оня часъ дондоха да мя навндятъ. А като

ся

л-

Ъ’

остаилхмы сами, донлката мн казна идо члдото
грабваха отъ нея презъ нощьта, Турцн, конто,
иаиЪсто да и сторятъ зло, Фьрлнха в па огш-
ватето сн кес!нка пълна съ злато. Зятекохн
сл въ сарая на бмца му па члдото ми, цогото
- Ш -

предн много време не бкхъ вндЪла; и като ца*
лувахъ нозЪтЬ му помолнхъ го искренно да мл
не ФЬрля въ страшно у безнадЪждваше и да ля
ун'Ърн що п-Ьмамъ никакавъ страхъ за предме-
та на обыча и на скърбьта мн. Благодари ся
да мл учеши, като излагаше колкото е кран по
мека опасвостьта д-Ь,то устрашаваше онва чя-
до ако ся усящаше гр-Ьшката на рождешето, н азъ

|ьш>
пор
ъ 1

Вив?

н

Бра
цоке

ст> страшна клетва ся обрекохъ да не поисками лиц
вЬке да го видя, и пов'Ьче да не открыл, ни то i 1

нему ннто другому, оная страшна тайна, която и к;

внгеше надъ главата му к а кто смьртоиоспа
страхотш.

— И онва чадо I госпожо ! смьнка Неджнпъ по-
трг.сенъ отъ твьрд-Ъ гол-Кио размжтваше, онва
чадо жив he ли още?

— Жнв-he, отговори коконата.

— И баща му?

— Неджнпъ, отговори госпожа БенФелдова,
преетжпнхъ клетвата сн н ся изложихъ на без-
умството ти, защото това открываше на срама
мн беше нужно за отговора когото стоварн мене.
Ала, за Бояпк милость, недЬп иска отъ мене
открыватето на чюждн тайнн. Колкото тн ка*
захъ доста с л за улавяапе на колкото ©ставать

I ?ег
| ДЖ1
1дав

I 1СН
I Ьпс

да истълкувамъ.	| Кр

— Тжй свьршн, госпожо, защото запали о- дл
|г»пь йа Сьрдцето мн. Танната на дузшт!» вн мя
иорява, и не мога нвто да жнв'Ья, пито да умря
ь такава твьрда неизвестность. Онва надо!
ива чядр какво стана ?

На ,тонзь часъ, чю ся тропотт» нзъ стьлбага.
1ратата ся отвори, и едннъ отъ слугыхЪ на
окопата нзвЬстн г. Блюменханма.

iri — Загубнхъ сн! нзвыка Ермншя н сн затуллше
нцето съ рАцЬтЬ.

Танкредъ Блюменханмъ здравнса мълчешкомъ,
и като ся покапн отъ госпожа БенФвлдова, по-
легли едннъ столъ н ch дна блнзо до не л. Не-
джнпъ, яастрьхнать отъ пасрЪгцны чювства, г ле*
^аше ту младый ту коконата, като члкаше съ
пенс казана опасность сетннната ва тая нова
снолучка.

— Тан! приятель Танкреде, рече къмъ него
коконата, която завчасъ сн iipie пакт» напыкна-
тын образъ на лнцето, казахте ли онредЬлешето
сн на кавалерь Кнннадока?

— Казахъ го, госпожо, отговори новый дн-
пломатъ, и тазь вечерь ся врьщамъ за въ Biernia..

— Оги'шате ли си? попыта Неджнпъ, като
.да ся радваше н чюдсше за чюе1Пето.

— Тан, господине, повтори сн д>мата Тан-
кредъ, в рекохъ да не остава Царнградъ безъ
kq не дойдя да вн остава здравее, н да вы по-
моля д:1 мя простите... тай, да мя простите; гос
зшцото познавамъ в!;ке що, безъ да ни убезправ- май
дя, не можахъ споредъ пикой начинъ да добыл ।
благополу’пето дЪто го желаяхъ. II госпожата, кая
говореше съ обрьщагне къмъ Ермнжя, не ще кос
мя следа отъ сега на тжй съ начюмЪрено око, not
защото В’Ьке ньрпахъ на вунча и думата д-Ъто съ1
мн дадн. Ун1»рете ся, слЪднше говорьта ев | дн<
къмъ диамата млады, не злоунотрЪбнхъ тайна- раз
та, конто щаст1ето ФЬрлн въ ржц'ЪтЪ мн. Мол- ом
бмт*1» на госпожа Бен-т-елдова не б-Ьха потребим за®
за да мя поднанять да нспълня дълга на почтен-
ный чловЪкъ.	дж

— Господние, рече Неджнпъ къмъ г. Блюмен-
ханма, конто ставите да му оставн здрав!е, но- Бе

малко н-Ъщо си не сн надЪяхъ отъ васъ, и отъ
него день прядобыхтс ненсписаны правдивы
ш.рху бла гор азум !ето сн.

Завчасъ като ся затвори пакъ врагата , Не-

ст

А»

дигнпъ като падка предъ конопата нзвыка:

— Госпожо, на колЬнкы мола ся за прошка-
та па неблагодарностьта мн. Когато азъ вы ху-
ллхъ, вы закрылвахте неблагодарнаго ср'Ъщо по
страшного докачвате. Сега, не щж ся ноклатл
отъ това мЪсто, предн да развьржнте съ по»
гл^дня благодЪтелность н съ благородна прош-
Ка б1яшето дУ.то мя растрнперва. Онаа чядо.


ifi-

це

— 195 —

госпожо, на‘което отъ рождщпе'ю му показахте
кайчнна любовь...

— Нагледвахъ дЪлата му, Педжипъ, и ионе*
кахъ да увардд за баща му сжщест-вуваше на
което той отъ едннъ часъ на другъ тоже да

<o, поиска жьртвата. Вчера, якъ и снленъ, том баща

то

сънупаше величеството и главата на сына сн :
днесь, злополученъ, нча правдива да почнва на

ia- рамото му,

и тон сынъ, уверена сьмь, не ще

оставн като тли тонзь благороден^ и свещенъ

зав'Ьтъ, ион4» живота си щеше положи за него.

— Е! добрЪ разсждн, манко моя! навыка Яс*
джнпъ’и иадаше въ прегрждкытЬ на коконата.

— Сыне мой! любезный мой! смьнка госпожа
БенФелдова удавепа съ лслечащя и сьлзы.

— И мень, госпожо, възджхпа Ермнжя, като
падаше, предъ ноз’кгЬ па коконата. И мень про-
стете ! защото нскамъ да приема д-Ълъ съ Не-
джвпа и на обыча вн и на всяка жьртва д1гю
щеше мн стоварн.



XII. _ КРЪВНМЦА Р*КА.

Ши-юл ко дена още помина въ Бпокъ дере
побЬгналын отъ наказанного младым отузбнрь,
влтрЬ въ пркбГ.жнщето сн, и сн съсзе съвьр
.шелно снлытЬ сн. Сладко и нал радостлнв ]
чювство нлпзн нал поел!; въ душата му, и на а« j0
нота му на залюлЬванным отъ много препьпк
отдадн надежды угаевклы нредн много време К1
Прлдобы обыча на манка неизвестна до тогава

А като иочнташе мълчаи1ето на госпожа Бен

»а<

Фелдова не ся ионмаше да поиска отт» йен иэЬн
вьршвашето ва ласкърбпото прнказваше дЬт 1а]
го чю ; ала гореше отъ жслашя като мыслеш(
що баща му жнвЪеше, че беше злополучен*и >01
що едннъ день щеше легли прнзове помощи? |Ь)
на сына си! Даваше сн снчко за да «постой глася
на злополучный, кон го щеше раступн тьмнннат;
отъ която ся покрывашс нредн много време! ,т

— Безъ омысль, думаше сн на ума, баща мн
е едннъ отъ оныя злочестны с помощницы ла Се ,.Е
лила, конто епнчеретЬ посветиха на смьртьтп,
По благополучен* отъ другыт-fe споредъ злоче-
отнята со, крые ся, както азъ, като члка часа на п1
правднната н на отмьстянашето! Той часъ ще г0
дойдя, пьрвоиъ богъ, и когато като иоенмъ огънп

и жсл1»зото двамнна ся покажем* между предании-
цыт*к, да нскамы иочестьта ла пролЪтитЪ кръвн,
щемъ ся нозпаемъ едннъ другъ съ общата ум-
раза н страшната готовность, която щемъ опъ.ь
чнмъ ср1ицо нраговетЬ.

ан

А<

Р'
m
bRhf

— 197 —

’лнв Едка вечерь, коконата влЪзн вастрьхнала въ
Ав >ошка.

ЬПк — Какво тн е, манко ? попыта Неджнпъ иа-
)сз1е кърбеиъ.

'ава — Варди сп, сыпко! отговори тя като зе въ
^ен >астрнпераиыт'Ь сн ржцЪ на младый рлцЬт^.
9 "ЭД 5нвчерет-1» не сл та простили. Могатъ да тя
аколятъ като спишь, какао заклаха челядьта мн.

1еш^Ч — Не бой ся, манко, вЪмамъ лн opjaun? от-
,Ъ| оворн Недашпъ като показваше сабята, конто
шсеше на пл'Ъшката му.

,а('1 — Слушан! пошушка коконата като гуди до
,aTJ фатата ухото сп. Не чюешь л и шпцо отъ тая
I	о

 :трана?

1	Хй — Нищо, освФ.пь в-Ътра дЬто люлЬе кипари-
:ыт'1> въ граднната ин.

ьтл. । — дла НрП свчко юва сьмь на лъжа. Ви-
оче,,кЪхъ отъ прозорца сн чловТ.къ да ся качва презъ
а "а знда. Л отъ образа на калпака му препознахъ

ще
ЪВЙ
ииь
.ВН,

го на спячерь. Разлнчихъ и оруаия на пояса му.

-— Тежко му па безумнпка, нзвыка Неджнпъ,
"(ако ся наемн да мя потьрси на това мЪсто.

КадЪ отЫвашь ? кликна госпожа БенФел-
допа като стоеше напредъ вратата и простри
рлц-Ь за да въспрЪ Неджина. НедЬй пзлазя. За-
повЪдамъ тн!.... Моля тн ся... Ако мя обычашь,

не дЪн пзлазя.

25'
— 198 —

— Ала трЬба да знасмъ какао тьрси топзь
чловйкъ?

— Запчасъ ся ваучвамы. СлугнтЪ м» забыка-
л»тъ обрлжеии граднната съ свЪщы. ГЦлть
уловятъ него окаяннаго и щжтъ го врипуд>иъ
да сн нзкаже.

— Крамола отъ размЬселы гласове сачгоотъ
вънб. Едннъ отъ слугыт-h като влЪзи казва що
удопиха чловЪка когото вндЪ коконата. Госпожа
БенФелдова за.човЪда да му лсматъ оруяията, н
да го прьжатъ, щото да не може да повреди.

СсЪтлнната ва свЪщнтЬ прибляжн с.гЬдъ мал-
ко, и ся показа воден ь отъ шесть слугн старець
еничерь на когото в'Ьтръ*ть клатешс дългаса
н бЬлата брада, На голытЬ и снажныт'Ъ му ра-
йона бешс падраскулепо глубоко бЬлежката на
ортата му, ковката ка отузбнретЪ.

— Али Осмапъ ! навыка Педжннъ токо к.ч*),
нндф» стареца.

И като отвьрза съ истытЬ сн ржцк врьзкытЬ
му, въведн го въ /Йошка; а тамъ д'Ьто б’.ча
с/i чюдеха.

СетяЬ пьрвоготварь-тъ като с^диа цая/омЬ
рено на соФага:

— Какво тьреншь тукъ по такого време? по-
пы га го Неджнпъ.

— Определи пьрвомъ да мн довосатъ чнбук»
!3fa

— 109 —

и поел!» щж th из к ал. а слкдъ това, отговори

ка-
►тъ

1Ъ

)ТЬ
що
•и;а

старый еннчорь н ся з?с)1,ваше бр-ьсытЬ.

Като стала тцсшею му. Лич Осшшь погълна
пьрвыг!» дымосе на ’niuyca сн. като сдкнъчло-
вЪкъ «ремрФлъ отъ а:хдносгь и да паньрн «з-
воръ съ пода псрЬд-ь пустыня га. C-i’;дъ това, съ
дымоветЪ дня о гы пет*, гя, Фьр.ш нослсдъ за
енодванге к дотсгяан<с вьрху госпожа Бег-
«елдова и вьрху свропскытЪ постелем пак1ош*
на; п пай сегн-Ъ определи нпа'ва:

— А ко н да ся нзпевЬри, Нсдз.нпъ, н за тока
безъ др) го стана дос ч они*ь за в ьчнм i Ь наказавши
пл бедный жнвотъ; ако н да пот.'лпка длъ.т-
постыт'Ъ сн и уп Ьг-пашь ветхого аш ир1ятел-
стг.о Ko.if.oio тон.л» ччи)къ безъ кехлибаря и
тля ноаишла бель л о i'►•ото, ала по забрааямъ
що дЬтняспата тн грьсть са облЬрва мен-1.; и
като исплдачъ съ якяа оиасиость на живота сн

гл. тонзь свьлъ и ва cnaieuiero сн вь дрхгый
идя да тн нзвкегя ию угрЬ нредн да нг.грЪе
сльпн.ею тр'ибп да тя папедатъ неграбна i ь отъ
таль t.siui.a предъ елдиньа на орсага п да тя
}б1ятъ завчасъ.

— Бо.ке мой! пзяыка конопата..... И сь кой

иачапъ да го оп.рссмъ отъ тона страшно пре-

давшие ?

— Без^ченъ добытакъ лднхъ блда,

отговори
— 200 —
пьрвоготварь-тъ навьсено като пздухваше обла-
цытЬ на дыма сн, ако като идяхъ отъ далекъда
известизлото не доиасвахъ одновременно и срЪд.

ствата на изцкрявашето.

— Добрым чловЬче! нресЪче думата господа
БенФелдова, Богъ да тя поживи.

— Слушай добрЪ, Неджнпъ, слЪдвше като
взвадн нЬкон си хартш изъ пояса сн; сто едно

тескере написано на друге име, което хце тл
у вар ди изъ пжтя срЪщо всяко псу ваше и ср!;що1
всяко докачваiiie; защото презъ тазь нощь тр'Ьба
да отшдншь, ако ли нФ,,.....

— Тжн! тжй! ще отшдн, отговори госпож»
БенФелдова.

— Ако и да съ развалено сьрдце, рече и
възджшаше Неджнпъ ала щж ся отдалена отъ
Т1‘я мФ.ста, ако е пужда.

— Всяка нужда, отговори Али Османъ. На

пьрвата поща щешь понскашь мензнлджмшкы
sonic н единъ водитель. Тескерето д!;то тн го
давамъ е твьрдЬ редовно и му е доста всяко
тълкувагпе.

-— Кое му е опред'Ълешето ?

— Градъ Рухчюкъ, кран Дупавъ, д Ькато управ-
ляв» Мустаа-а Байряктарь.

— Пан добрый отт. пр^ятелет'Ъ па Селима!
помысли Неджнпъ; пай верный отъ пашыт'Ъ на
— 20 i —

Дьржавата! слусата па когото нъмашето у пл а к-
ваше герчнво злочестный онзе султаиъ! Кое
по здраво прнбкжпще коса да нам-Ъря?

— Т/ЬЙ, гоговъ ли сн да отшдешь?

— Готовь сьмь.

— Ta.ii пр ши я и това пнсмо, слЬдише Али
Османъ; позпалъ сьмь другъ пжть Рукчюшкый
паша, вой'скарь прнлнчеиъ на меле; имамъ при'
чины да повЬрвамъ що мя не е забравплъ. За-
позяавамъ т.ч на благоразипето му. Защото отъ
ссга на тлп ся затнорнха стхповетк на оджака
за любочсст1сто тп,Мустафа паша може да тя
npieuii между областнытЬ сн г.ойскы. Внпкпн да
станешь достойнъ за благоразумного на новым
си господарь, чядо! и ако нЬгзаждъ пакь ти
дойди ума, нс забравнп що имашь въ Цариградъ
пр!ятеля, конто ще Фьрлп въ опасность болиа-
вата сн сила за да тя докара пакъ на благора-
зрпечо на сичкнт-Ij.

Коконата ся затече да даде нужпыт! запо-
вЪды. Виждаше н ся що оная нощь, коя го сдвамъ
ндеше, щеше ся намине доклЬ мигне око, и съ
манчнна любовь си прсдставляваше сега на ума
сн днвытЬ еннчере да влачатъ жъртвата си, н
да носятъ сына й подъ сабята на джелатнпз.
Али османъ поиска да отшдн въ убора за да
обсЪдлае копя на новый си приятель.
А щомъ като остана самъ си Иедагнпъ, запали
льстръ хлртшнъ Фпнсръ, когото укачн на единъ
отъ прозорцытЪ на градината; сетнЪ като из-
гледпашс вьрху оная великолепна пустыня на
нлаякмиг'Ъ въБнокъ дсре, конто ся възпышава-
ха задъ вида на граднната, в ьздлхиа тежко кате
смыслтоваше любовнытЪ д'Ьто щеше остави.

— Дано, шушноше, да с впдЪла Ермин!» 6Ъ-
лежката мя!. пон-1> да ьк видя, вреди да отшда
на нзгонван1ето си, н да й наира ид послЬдшото
здрависваше.

Петьрпелнпъ слЬзн въ градината, на конто
отвори излазвтието къмъ планипыт'Ь. Глубоко
н черномрачно мълчанте владеете по енчкып той
днвъ и вслнко.гКпемъ раздалечъ, бл'кщучио ycniT-
лявлнъ отъ трвлорлясага скЬтлнна на зпьзднтЬ.

Али Османъ сгнгна завчасъ като водеше за
юздата Неджнповыя конь.

Ермшпя си пекиж,jлиге!

— Тл.а ! из! к;ива пьр тготпарь-тъ, време е
да тръгнемъ; защото вреди да съвнн нужда е
да ся шиН.ркш1| вънъ отъ ополиостьта на Ца-
рпградскага твьрдин.т.

— Сега, отговар ияетя младым.като надннква-
ше къмъ ibr.'tn нзвъпь градина га. Вн.к^ашь, че
мЪсецъ-тъ ся не е показалъ още, и докл 1; нзгрЪе
слънцего нмамъ време да сами на далекъ !
— 203 —

— Имашъ л» сн оружмта?

— У мене ел.

— Ето твьрд’Ъ доброго тестере, отговори Алв
Османъ като преклони глава съ забЬлежнтелепъ
начннъ.

Коконата пряблшки сподирсна отъ слуга, кон-
то прьза отъ задъ на копя вол in съ н'1»кои по-
треби и пълпа ксс5 д съ сребро, която госпожа
БенФелдова лритурн скрытомъ въ малкото н$ща
на плтпика,

— И сега оставан съ здравее! сыпко! пошоипа
въ ухото на младын, като го преглфла.

— ОтШвашь ли! навыка ненадЪйно един ь
жеясакъ гласъ на когото нхтешето разилтн
Неджина.

— Ермнн101 кзвыка като ся обрыцаше къмъ
х ла дата, която едвамъ мдеше презъ вратата на
градпната, утр-h щ.тли да мя уб1птъ.

— Какво несъгледван!е? смьика по лека гос-
пожа ЛевФСлдова. И ты ля тукъ ? По таково
време ? Ако кавалерь-тъ у сЪтваше вьрвежа тв !...

— Беше ля вьзчожло да го оставя да б'Ъга
като тли, госпоже ?

— Тли! тля! времсто ся мпвува, говорите
Ала Осашкъ, като дкржеше въ рлката сн зен-
хчята.

— Едпо послЪдшо здраввеваше ! реме младат.ч
като падаше н плачете вьрху ипята ва любов-

ен ка сн

Отъ ведиаждъ одно ново лице навьсено в раз-
гн^вено, показа ся у влазвашето на градината;
беше кавалерь-тъ, сдвамъ ублечепъ в дьржеше
подъ мышннца сабята. В1;тръ-тъ разв'Ьваше 6Ь-
лыт’Ь му космы вьрху голата му глава, и очнт!
му св!>теха ногцемь като свЬгкавнцн.

— Не гложете да отсидите, господине, рече на

дрьпна за пакета Неджина, вреди да ми дадетс
отговоръ на неправдиннтЪ сн, не можете да
отшднте.

— Господине! нззыка коконата, която растра-
мерина ся онр-Ь н на топзь новый врагъ.

— Милость! милость вуйчо! смыта Ермишя!
каю зе ржката на стареца, конто отплж-
дате.

Оетавн мл! отговори кавалерь-тъ полуд'Ьлодн
ся растлшкваше; позяахъ пай сетнЬ танната
д h i о до сега заврьшихтс да мн укрыоте. Тжа
c i о д'Ъка щеше стигне свещеипокрадлнва лю-
бовь’..... Свьршетс работа си, господние, а
пршмете кръвьта мн наедно съ иочестьта hj
КАщата мн; или по добрк, ако Богъ е справе-
длнзъ. пригнете докачиам!ята на злото вн! Чло
вЪкъ, конто убезчествува млада д'Ьвонка, otj
истина веще му домжчнТе да y6ie стареца! |
Това ненад'Ъйно предст;п;леше докара тамъ
д’Ъто ся нандоха въ толкозь размлтвагне, щото
никой отъ тЬхъ нс съгледа чюдно исночюдваше,
което на: раки на пьрвоготваря отузбнрь явява-
шето на кавалера, лито глубокого и днвото
възджхваше д’Ьто нремнна зяпнатытЪ уста на
старым епнчерь.

Ала отведнаждъ като скрьцна злбы както
тигръ, Дли Османъ грабпува и тон лакота на
дошьлый, н като го повлече къмъ свЬтлниата
на свЪщнтЪ д’Ъто гы донесоха слугнтЪ :

— Попытайте тойзь чловЬка, рече съ тея;акъ
гласъ като ся обьрна къмъ госпожа БенФелдова,
попытайте го ако мя познава ?

Като преведи коконата Tia думы на пьрвоги-
тваря, а кавалерь-тъ, поср’Ьцна и ся отрнчаше
на пыташ'ето, поиска напустно да отклепе ла-
кета си отъ твьрдата сколка дЪто го дьржеше,
устата повтори като прнблнжн къмъ него огнен-
пыт Ъ очы :

— Ако я да слЪзншь въ дьнъ зем! да ся
скрыешь, и тамъ мцж тя лодыря! Виждъ мя до-
бр!.. Тая рана на която лнцето мн слЪдъ осем-
надесять годннъ още носи дырята, като да мн
напомнува, ако можахъ пЪвгаждъ да го забрав»,
че п азъ сьмь длъженъ да отмьстя; тая рапа,
ты мн I* направи!	.
— Азъ?

— Ты управляваше тогава Мелатскыт); обер-
цы, конто безсрамлнво обраха турскын корабъ,
вьрху когото ся намнрахъ азъ съ дыцеря мн,
съ ангелска добрана а хубосгь. Безжално а
немилостиво грабнаты члдото ми отъ нрегрлд-
кыт'Ъ мн за да ти слугува. А като мя Фьрлн въ
кюрека, направн да ув'Ъхнн оязе незлобивый
цоЪтъ, почестьта в славата на живота мн, на-
енлп м» да ся отрече отъ страта на багцнтк сн
н hr. о ста в и сети!; въ злочеснето, което съ
смьртьта и нспълнн ыкрката на злополуч1ето и
на убезнадйждвавгето мн. Тли внждашь, че азъ
тя иозпавамъ.

— Остова мя! остави мя! пресЛ.че гопорката
кавалерь-тъ, на когото разгнЬвеното лице, ио-
крыто съ жьлтнникавъ и черпъ цв'Ьтъ, показ-
ваше явенъ образа па страха или на сбввашето.

— His, не си оставямъ жьртвата, отговори
Алн Османъ. При нЬмаше оружия, джялатипо, щж
тн отьмна живота съ покччет'Ь сн и съ зжбыт’Ь сн.

И като ся спустпа ср1нцо стареца, конто ис-
каше да побЪгне, пачовалн го сппчерь-тъ. Ер-
мншд нзвыка колкото сн можете. Едвамъ дости-
гнаха съеднпеинтЪ затнчвшпя ка слугата н на
госпожа БснФелдова да отьрвятъ отъ устата на
нобЬспЬлый жьртвата му.
Кавалерь-тъ като прсмрЪ провесе ся завчас'ъ
въ кжщата сн. Виждаше ся настрьхнатъ както
отъ лудость и побЪсияваше, и по;кьлт1.литЬ му
жуй и като ся клатеха отъ само себе сн изговар*
ваха размЪсевы думы.

— Богъ мя наказва, блаболеше, Айхе! милость!
отмьстптелна вндо ! вьрнп ся въ гроба си!...
Духовника!... духовника!... Зе»ш кръвьта мн!
ала пека ся спаси душата мн!

Уетата като г ледаще жьртвата сп да ся отьр-
вава н себе си да ся дьржп отъ чловЬцыг!; на
коконата, скьрцаше зжбы както льиъ когаршра
отъ рана. ЗавлЬкоха го въ юошка, Д’Ъкато Нед-
жипт. иапусто поиска да го утеши. Ала пощьта
сл замни) ваше, в часъ-тъ на отЫвашето накд*
сяпаше. Като npie здравнсвашята на манка сн,
младып пълепъ съ размиръ за възможяытЬ
сл'Ъдс.тв1я на предстанлешето па което беше
гледачъ, въскдиа коня сн, в слЬдъ малко ся
вевмдЪ в!.ке задъ плашшытЬ па Бнокъ дере.

Али Османъ ся мустпа предп да съвни: впж-
даше ся по мнрслъ, м благодаря госпожа ВепФРЛ-
дова за благораз)шето м къмъ Неджина. При
енчко това нс1цяха да му дадатъ оруаията, конто
му гы б!>ха зелн въ градииата, когато. го уло-
виха.

Едвамъ като пзлЪзн, трьгпа пзъ пжча къмъ
кадЬго кавалерь-тъ беше отппиьлъ, и тьрееше гу
но земята дырытЬ отъ иозетЬ на врага си, по- oi
могнуванъ отъ трептнвата евЪтлнна на nrhee- ia
чнната. СтлнкнтЪ ва слугнгЪ, конто сподмреха jai
кавалера бЬха надраскулснн въ пЬсака. СтжпкнтЬ il;
имъ го заведоха до вратня на усамотена кхща. »о
Тамъ ся запрЬ и рече полека на себе си :	гу

— Тукъ е.	.	[\

Тогава като извадц отъ глава?» сн едва Р’
игла, нзострн врьха н на камыкъ, на въспрЬтна зе
ржкава на копрннпната си риза, прободн жила
на лакета сн отъ конто за вчасъ протече кръвь. xi
СетнЬ положи вьрху вратннта на кжщата кръв- т
ннцата сн ржка и като сн отшваше посмьнка :

— Щх ся завьрна.

в,

в

XIV. - РУХЧЮШКЫЙ ПАША.

СлЬдъ малкодневно вьрветпе, Недяшпъ стнгна
В’ь Рухчюкъ, столица на едиоияепнтата область,
утвьрденъ градъ разложенъ кран Дунавъ, и едннъ
отъ предкрывкытЪ па турското царство срКщо
нападпупавшта на РуссптЕ J правитель-тъ на тая

область Мустач-а Банрактарь, възвысенъ наскоро

отъ султаиъ Селима на етжпъ наша отъ три
— 209 —
г)йя беше събралъ споредъ занов'];дытЪ на
осподаря сн 16,000 областна войска, поглаварь
ш която ся готпеше да нремнпн р-Ьката и да
твьрне къмъ'Кукуретцъ поиска та на пьлкокинкъ
Ничелсона, кой го ел 61; засЬдЪлъ вср-Ь.дъ Мол*
^онлашкыт'1> княжества, по което време други
г)реки поиски тцпха заминать Дунавъ блнзо до
Галацъ, за да ся спустнатъ нзъ отъ дырЬ на
Русснт). и да гзрннудятъ тжЙ врага да напустив
земята.

Ала Защото наЦариградъ новый размиръ вду-
хва лнчлы страхове на областнытЬ управителе,
тИ задьржаха при т];хъ сн вонскьггЪ дЪто щп.ха
спомогватъ, н военный вьрвежъ срЬтцо РуссытЪ
ся въспр'1». А одновременно Наполеонъ подпне*
ваше въ Тилснта трактатыт'Ь, конто замараха
на поповы разговарватйя развьрзвашето на j ве-
сената разлива между султана н императора зарадн
дветЪ княжества; като преступи така длъжносты-
т'Ь сн къмъ сномощвнкъ комуто ся обрнчаше пред я
малко време давашето на Каржмъ п на Бессара-
бия, на предупрадваваше подновеното поседеше
па TjpiyiT'b, конто да сн отмьстятъ срЬщо 1812 л.
нещаха да ся обряжать срЪщо общын врагъ и
да ся потсглят'ь съ войска отъ къмъ Дунавъ,
което неглн щеше въспрЬ» или п неправа зло*
d полупето па Москва.
- 210 —

Нэджнпъ, като носсше пнсмото отъ Али Ос-

о в:

мана, отшде къмъ сарая па пашата, па ся учюд >евг
каше зароди въспргемашето дЬто тамъ щецц ;елс

намЬря, Запозваважето на едннъ пьрвоготвар!
отъ орта га на епнчеретк му ся пи ж даше никакие

latii

>ед-]

колкото отъ къмъ достоннството на пашата. :ый

— И пан сети к, какво сьмь? думаше сн щ iesfi

ума, осв-Ьнь снромахъ войснарь на хцасччето ко- fa '
гото злополучии обстомтелства отьмнаха го отъ 1<ж

мкетото му, и го прияудиха, за да жнвЪе, да
главк сабята сн комуто ся случн. Предапностьта
мп къмъ подналын султаиъ, нсподвашето ми отъ
ортата па епичерет'Ъ, не сж добрн запознаваЫа

я 1

ЮН

>,х

•ка:

къмъ едкого отъ голЪщытк на дьржавата. Лко *ъ
и само тон отце, както увЬряъатъ, е най в ерный i iia J
отъ Селимовыгк слугы, н нам плиремирный мяч
нрагъ на енпчеретк, пакъ Рухчюшкый паша отъ дал

истина неще дерзни да покаже мыслы, конто
ср ктцо главата му могатъ да повлекатъ вражды
и отмьстяванш.

Като приближавшие до сарая, Неджнпъ съ-
гл еда съ гол 1;мо учюдваше що безчстнп поиски
стояла по илтшцата икрам рЬката, съ оруж'шта
сн 11 съ котрФ.бнытк гк, като да щяха да ся по-
теглять напеть наскоро. Koide н кола ся кэраха
хгредомъ отъ селчяне Българе, споредъ заповкдь
на пашата, и чиновилцнтЪ му, побръзваха да

ваг
жн

1

на
съ
ны
В'Ь
с. 'оварятъ храня, дрсхы, ору a:i« п шатры. Гореща
д мшность и желанге ся впждаше що гореше Tia
lit е.юкы войскаре, на конто достонното за глед-
pi tame благочшпе и послу шаше стояха наспо-
ие )едь на непокорството п на безчшпето дФ.то по-

ifaiti войскарь беше съзрЪлъ нредн мал ко време
на гежду еннчеретЪ на Царнградъ. ОсвЪпь поредытЬ
о- га елнчеретЬ въ областьта, потегленм съ мысль
гь io край различна отъ оная въ столнцата, виждаха
ja ’а прнготвены за пжть Заямнт'Ь н СжднпцытЬ,
га юйскн събрапв отъ подложевыт'Ъ околны села на

^хчюшкый наша; сетн'Ь идлха по хнляди вон-
жаре съ платка Фанаты въ Албашя, въ Боева »
гь другы области на Дьржавата, съ разносим
га Управителя. Между Tin послЪднытЪ ся раз-
личав аха отъ юнашкын н днвый имъ погледъ,
далъ каллчлш'Г'1? (съ голы сабнг) н серденъ гед-
нннтЬ, на конто нмето показва що си подарлха
главытЪ, един както гр'Ишнн караны въ пай
опаснытЪ започпувашя. Тая войска ся допълпю-
ваше отъ множество волннцы, конто ся обрл-
жнха съ пад’Ъжба на плЪчквтЬ.

 I Когато Неджнпъ вядя предъ сарая трнтЪ тюня
на Мустафа паша, забочены въ земята н )красены
съ опашкыт'Ь нмъ, разлнчнтелни б-1>лежкн на най
высокий начялннкъ на областьта, н1маше омысль
вЬке 1цо оная войска беше готова да сяпотсглн
па п&ть. Ала егонорепото оружно оставяше г, }
трактатытЬ въ Тнлспта ся е развьрзалоггЪкакъ? го
Да ли щжтъ проминать Дунавъ и да докарап по!
вопната у Влашко, или другъ нЬкон врагъ ( .)по
докачплъ областьта или дьржавата? Както от; i^ei
незнаше на етавваннтЪ, Неджнпъ не можете кы

да нам'1;рн развьрзвашето на т>я предложен^. ,
Ала като определи да npie/nn дЪлъ въ воен , пр>
нын вьрвежъ, па кжд!»то и да отшваше, влЬз, па.

c/ь дерзость нодъ корубата на сарая, па прнблп от
жи до едкого отъ агытЪ на управители та гс др

почолн да поиска за пего мнлостьта па едшп во.

разговоры

— 1!мамъ омысль ако Негопо Высочество мо
же да тя npiesiu, отговори къмъ него агата, за-
щото на тойзь часъ ся заляга въ твьрд'Ь главны
подлозы. При енчко това, ако щешь почякаш
тукъ да ЩА па пашата пмемото дЪто го донеси
за него.

Неджнпъ ся смЪсп въ мпожеството на вар
дачптЪ, съ опредЬлшпе да чяка н до нощьта.

СлЪдъ нЬколко минут», енчкото множестве
д'Ъто етоеше но стълбата по конто ся отпшаше
въ дивана на пашата, завьрпа ся исчюдено, и
единъ отъ чиновницки Ь на сарая, облеченъ ве-
ликолепно съ воелны дрехы, замвиа сподыренг
отъ чаучлытЬ сп, конто нзвыкаха съ гол1мъ
гласъ: Неджипъ ег-енди!

от
Да
те

ш
ст
ди
в

Д«
уг

р*
е:

UJ
С'
Ала като си мыслете що това нме може да
го нма и другъ н*Ькой, новый пжтникъ ся не-
поклатн отъ мЪстото сн, доклЪ като погледна
по случка на саранский чнновннкъ препозна Се-
Феря н ся затечн да ся Фьрлн въ прегржд-
кытЬ му.

Двата приятеля не бЬха ся внд-Ьлн отъ дена
нрезъ когото еннчеретЗ. разгласнха въ сарая
падашето ва Селима , и двамнната, повлечвани
отъ замннувашето на случкнтЪ, сякаха ся едннъ
другъ жьртва закланн по гн-Ьва на ошя днвн
вонскаре. А като ся заведи отъ СеФеря въедна
отъ стантЪ на сарая, Неджнпъ можа пай сетн1>
да изложи мжчнот1ит’Ь сн на верный сн пр)я-
тель.

Едннъ ага донде слкдъ малко н'кщо па носе-
ше великолепно военно облекло, което Му-
стафа паша Праги дарба на чюждинеца сн. А Не-
джнпъ като ся чюдеше за толкозь гостеприимство
и благоразумие, ублечи дрехытЪ, па от!йде ло-
дырь агата та влЬзн въ дивана на Рухчюшкый
управитель.

Мустафа паша, конто вардеше нмето на Бан-
ряктаря или прЬпорцопосца отъ времето по ко-
ето въ едннъ поредъ на еннчерет'Ь испълнувзше
ше дльжиостыт*!? на той стань, беше члов'Ькъ
съ кжса врьсть и испечена сила. А тогава беше

2Т
- 214 — f
около четырдесять годышенъ. Снаашата му по-
рода, шнрокнт’З» н четвьртнтЪ bi у рамена, огънь
тъ на голЪшт'Ь н черпнтЬ му очи накрыты съ
глеты вежды, клсый и дебелый му вратъ, по-
гледъ-тъ и военный му говоръ, конто ся сгла-
сяваше повЬче съ гъряежа ва лагсретЪ а н!> съ
миогоработното народно навыкпопете на сарая,
доказваха явно безъ нрнппрь що съ юначеството

.лт

VIB.
J.1.B

)КЗ.
про
(ниц

гат

н съ дерзостьта сн ся възвысн па той высок ь
етжпъ когото ннаше. А длъжея ь 6Ь за ycnhxa и
за щаспето сн на Селима. И еллцт. сынъ на тойзь
Анадолъ, дЪкато яьравытЪ ва срЬдный вккъ сд
още по гллбко надраскуденн въ сьрдцата па
чловЬцптЪ, и лреданностьта па чловЬка къмъ
чловЪка остава още по гол-Ьма н по сплна ди-
брниа, МустаФа Банрактарь, благополучный онъ-
зе войскарь, ако и да не беше заможеиъ да уцЬ
ин полнтпческытЪ строй one на господаря с»,
ала сн даваше живота за тЪхъ. Роденъ отъ т1-
лото па енвчерет'Ь, бръзъ н силепъ на стран-
тыт-1. сн както никой отъ тЬхъ , нзъ равно не-

склоняванъ ср'1лцо всяко иаенлваше, тлй пакъ
побожннкъ на вЬрата си, стана непремирснъ
ярагъ па сппчеретЬ отъ конто день ся науч»
сь голйло разгпЪвявалЗе случкытЪ д'1ио дока-

раха падшйсто на Селима.

мъ.1
в а п

I
Нс(
ску
пре
му
днг
с я
ка-1

А
ся
пл:

го,
npi
Ш(
вы

Неджнпъ вндЬ Рухчюшкын паша въ едннъ
жтъ на стаята въ която ся въведп, ст.дпатъ на

пвапа, да дьржп съ едка ржка провлачнтелната
ва на барбошщата (паргнлсто), отъ която ед-
।5,0 друко гълташе пЪкон духкашя отъ мн-

шзливый дыиъ,

и съ другата да нзброяпа за

промФ.пувагпе па времето кехлкбаряпа брой-

ннца, когато распоредеян па редъ отъ вра-

гата до краката па соФата стояха слугит); му
мълчешкомъ почестно,- я вчетвореня въ мигну-
ватето па господаря нмъ.

Като агата дЪто го заведи пзвЪстз нмето му,
Неджнпъ ся наведя споредъ навыка да поем я
скутовет'Е на пашата, ала той като стана одно-
временно здраввеа йладый както црнлнчепъ не-
му н го принуда да сЪднн блнзо при пего вьрху
дивана; иосл’Ъ като смягна господарь-тъ, слугитФ
ся затекоха да донссатъ на чюждипеца чибукъ и

кяфс.

А Неджнпъ сякаше да съпуваше. Нему лн божемъ
ся отдаваше толкозь почесть ? Каква правднпа
имаше въ таково въепртемваше отъ страна па
голФ.млнвый и славный паша, когото вяждаше
прьвъ пжть въ живота сп, я къмъ когото нЪма-
те друго запозиателно, сиромахъ-тъ и записа-
вши , освФпь пиемото па единъ льрвоготварь
отузбмрь?

Почюдвашето на новый пжтпикъ ся умножк
още, когато слЪдъ мкняважето на нТ.кон навык*
натн поздравивши н еднопечятни нзговорн, Му«,
стаФа Банряктарь отпратн снчкытЪ си члов!4
цы за да останн самъ сн съ него. А като оста
наха самнчкн:

— О момако! казва му съ здравъ гласъ, бла-
годаря Богу щото тя прати до мень, и нчамъ
това добро както неизлъгвана бЬлежка на бла-
гополуч1ето, което ще ув!нчн дерзливото мп
започнуваше.

— Като гледахъ вонскарет-Ь тн събраны,
отговори Недяпшъ, еякахъ що нмашь помысль
да заведешь въ нЬкоя вражебпа земя славата к
страха на оруяаята ти. Благополученъ щяхъ бжда
ако непобедимым Рухчюшкый паша, като npiewn
малкытЬ ми изслугуватя, да мя остави да влЪза
наредъ подъ сйнката на прЬпореца му.

— Нехцешь мя оставишь, Неджнпъ, рече пакъ
Мустафа Банряктарь, преди или слЪдъ, съ бо«
ж!е ще!не н съ помощьта на пророка, да завьр-
шемъ дЪлото на лравднвата и на благоразулпето,
което прнговорихъ въ дългата си бедность на
убезиад'Ьждвашето мн. Ала трЪба да ся ненов!-
дамъ предъ тебе. Ты самичакъ щешъ познаешь
помыслытЬ мн преди завьршвашето вмъ одно-
временно да уплати и устраши дьржавата. Тя
войска д-Ьто сн вндЪлъ, мысля да № поведя
а въ Цариградъ!... Слушай! щемъ пречннемъ
ирно распространены^ поляны на Българхя,
•трашный и небсснодългын редъ на Балкана
Ттара-планнна), и Румелы всрЪдъ което ся из-
рхига самодьржавный градъ Едреие , сблнзяванъ
шй съ зидовет'Ъ на Цариградъ. Явявашето ни
ще е бклежката за съсппватето на предавши
щгЪ, конто «ьрлнха обычливый нашъ господарь
въ тьмннцытЬ д-Ькато въздыша. Или ся отьр-
^ава отъ тьмничарет'Ъ сн па възлЬзя Селвмъ на
бащнный сн престолъ, млн ми пада главата подъ
сабхята на еннчеретЬ. Ето строя мн; заклехъ
ся вьрху свехценната книга да претьрпя до край,
ннто да ся побоя отъ опасиостьта.

— Господархо! нзвыка Неджнпъ па падаше
нредъ нозЪтЬ на Байряктаря, о! колкого тн бла-
годаря, че си увардилъ Д'Ьлъ въ таково благо-
родно н свещеино започнуваше за недостойный
сп слуга. Тжй! съ боипе щеяхе, щемъ отмьстимъ
за падналытЬ мученицы подъ сабшта на убхе-
цитЬ, и щемъ дадемъ пакъ въ рлката на царя
нн Осмаповата сабя, която предавянцнтЬ му
огкАшСнаха.

— Ты, предъ нозЪтЪ мн! преклсна рТ»чьта
Рухчюшкый паша, па завднгаше мокака; н’Ь!
азъ повЪче тр^хба да поема твонт'Ь !...

— Ала какво казвашь ? рече пакъ Неджнпъ;
единъ нспждепъ, енромахъ и печютовепъ, мо;ке!
лн да ся покаже достонлъ, не казвамъ на npia-
телството, ваш на благоразузието, което ювакъ
както ты ся склоняна да покаже па мои!»! да
не бы пЪкоп съпь да е затьмнил ь чювствата мн
съ прнсторкы, па която работнтЬ щжтъ дока-
зать сл-Ъдъ малко пустотата ? Познавать лн
къмъ кого говорить, господарю. Повтарямъ, не
сьмь нищо, осв-Ънь енромахъ испжденъ усамо-
тенъ всрЪдь отечеството ми, дЪкато пр1ятелска
ржка пикотаж дъ до часа не е цалупала моята,
дЪкато отечественна молитва не е прнзовала
божата милость вьрху главата мн.

— О! нед/Ън проклипа! отговори Мустафа
Байряктарь като затворяше съ ржката па чюж-
дннеца устата, защото незяаешь ако, скрыть въ
нккой кжтъ на свЬтз, баща ти ся моли всякой
день на бога за тебе, или прннася даньта на
ст-лзит-й си както жьртва зарадн неговытЪ и
нашытЪ гр'Ьхове !

— Баща мн жняКе, зная го, отговори Неджнпъ.
Открыхъ сега малко нЬщо отъ танната па рож-
деИсто ми; познахъ манка си....

— Млъкъ! казна Рухчтошкын паша като Фьр-
ляше страшепъ погледъ къмъ вратата.

— Ала защо тонко не ми дава онва благо-
получие за да го позиавамъ, да го обычамъ, да
го закрылямъ, ако е истина що е въ злопо-
лучие ?

— Чядо мой ! друго пов'Ьче отъ инсаиото (ори.
саното) ле става (*). Тжй слЬдн повода на рабо-
тит’Ь. Богъ е велнкъ и многомилостнвъ, и’ ще
тя управ и въ помыслыт'Ь си. Тон безъ смысл ь
тя е управллъ до сега, съ много опасности и
ciibBKiK Тон леща да ся нзвьрще справедливо??
ли започнуваше безъ тебь. Тжм добрЬ сн дошьлъ
бъ вой.ската ми; покрылся съ пасъ подъ неви-
димый бенишъ на мълчап!ето, и, като носннъ
огънь и желЪзо, века ся покажемъ вср'Ъдъ Ца-
рнградъ както ангелпт!; на второ прншеств!е.
на да отдЪлнмъ неизменно развращен ытЬ отъ
вЪрнытЪ.

А завчасъ като стана отъ дивана си Мустафа
Ванряктарь, откачн отъ стЪната златиата сн са-
бя, и призов» велнкогласно чнпоишщытЬ и агы-
тФ. ся, конто тутакси надойдоха въ дивапханата.
(I одновременно пснонхтяха нзъ вънъ тъпанм н
тАрбнла, и вомскарет'Ь отговориха съ радость на
тан воеппа прпзовка.

— Отчйвамы, казва къмъ Неджина Мустафа
Банрлктарь. Потеглювамъ ся къмъ Едрене, д-h-
като щл памЬра велнкаго везнря, н войската му,

(*) Клсметтенъ зхаде олмасъ. Тая причта ниатъ
ТурцитЪ непрестанно въ устата.
— 220 —

да имъ изложи съ едннъ начннъ що имамъ но|
мысль само да отьрва султанъ МустаФа отъ не

срамотчята па лмацнт-Ъ, да промЪна Шехъ-ул».
Ислама и сподыршщытк му, и да намЬстя истин.

0Т11
F^IOp
(гаи
д1т

ныт И пашы на мЪстата имъ. А пакъ тебе, Нед.
жнпъ, притурн, стоварвамъ вн наедно съ верный
мн Хаджи Ал1я, едннъ отъ по юнацытЪ мн чн.
новннцы, тайно извьршвате отъ което виси

сполучвшпето на помысльта ли. Като зените дс

сто души отъ по добрытЬ мн въсЪдницы, вьр
вете, и останалыт-Ъ господь знае. СетнЬ като
сн с.ъберемъ предъ Цариградъ щемъ завьршемт
наедно божштЬ ицешя.

Неджнпъ еФендн, като здраписа благородный
сн приятель пзл'Нзн завчасъ отъ Рухчюкь,
въсйдпалъ вьрху ххбавъ конь и сподыренъ отъ
Хаджи Ал1я и его въс-Ьдпнка. Тая предстража
тръгна съ редъ къмъ плапннытЬ, уплтвана къмъ
Черно море, коса вонската на Мустафа Банряк-
тарь, съставена отъ 16,000 области» вонскаре
лредадени слЪпо у хцшпето на начялннка нмъ,
опнваше по лека и тихо къмъ неизвестна' по-

ГН’1

Д«1
ст
на
ху
с я
IV
За

мысль на много ддшн.

Изъ между това, новый управитель в а твьр-
дниит-h около БосФоръ Кабакчн-оглу, задоволенъ
ла нечютовитата милость дЬто npie за сподЬй-
^tbicto сн въ размнра, конто разгласи султан»
Иустава Д’, оставяше на Шехъ-улъ-нслама и па
ыранската партия грыжата за да управллвать
iyxa на слабым н доброньравный Селпмовъ на-
слЬдипкъ. Начялннкъ-тъ па ямацптЪ като сн
отшде па село Фанаракы разложено кран Черно
лоре, около уст!ето на провлака, навьрташе ся
гамъ като да подхапваше тЬлеснытЪ увеселения
дЬто гы обрнча Корапъ-тъ па снчкыт'Ь благопо-
лучны жителе въ исламский рай. Беше наагКрнлъ,
съ нам'Ъсватето сп въ полнтнческытЬ работы,
неизчериванъ пзворъ на знаменита доходи, и на-
мЬсто да страда като подбутва тон, у богата-
ваше ся като помагаше подбутвашята па дру-
ги тЪ.

Съ иарытЬ д!>то гы npiewanie всякой день
даръ отъ ЕвропскытЪ посланницы и отъ мннн-
стрытЬ на нортата, Кабакчп-огл} беше съзндилъ
ла Фанаракы твьрдЪ велнколЪпенъ сарай. По
хубавытЪ жены отъ Георджпстапъ н Чнркезпя
ся куну наха за него отъ робскотърговцытТ, на
Царш-радъ и Трапазапъ, п украсяваха харема иу.
Заключен ь вжтр!г въ това увеселнтелпо «Исто,
между мнрнзлнвы и яко р’Кдкы цвЪтд почпву-
ванъ, както нТ.вгаждъ Ахмстъ Г’ въ онъэе пре-
•подеиъ сп ькленъ сарай, бръзаше благополучный
вопскарь да ся порадпа па съпя дТ.то глсдаше,
като ся смаюваше зарадн сутреньта,

28*
Едка вечерь, когато нграяха предъ пего две
момчета, конто беше пр!елъ даръ отъ Ше.хъ-улъ-
Ислама, защото той ся затичаше сявгаждь да
увардн пр1ателството на Кабакчн’Оглу, едннъ
отъ скупцытЪ му като вЛйзи изв-Ьстп чловЬка
на мюфт!я, да носи нЪкое главно заржчваше в да
иска неизменно да ся предявп.

— Кажи па кучето, отговори ямакъ-тъ, че у-
тр'Ь подырь пьрвата молба може да мя палгЪрн
въ селямлика мп. Пощьта е за веселбытЪ, ц
неотс'Ькохъ ли па седямнадеснть съв'Ътника отъ
самодьржавнын престолъ главытФ, като свалнхъ
в сжщый султаиъ, за да мп даватъ законы сътво-
решята не ржката мн.

Сетн’Ъ поема пакъ Кабакчн-оглу безцЪноукра-
сеный чнбукъ, когото едва минута беше оста-
внлъ отъ устата сн, и запов-Ьдва па свырачкыт'Ь
сн да сн слЪдятъ пЬснытЬ. ИграчкытЪ начпаха
пакъ да л'Ьтятъ по вЪтра, като чюкаха между
палцытЪ сн звънцытЬ.

А скуиецъ-тъ отиЧде да отворя вратата па
селамл&ка за да даде на прагснын отговора па
господаря си. Ала предн да рскис дума, четыр-
ма души нанадватъ вьрху му съ оруж1я н го нрн-
нудяватъ да гы заведе ль стаята на иачялника
вьрху твьрднныт-Ь.

— Мусулмане сте, извыка скунецЪ’ТЪ рас-
— 223 —
риперапъ, п нелцете насидите свещснното при-
Ьжтце дЪто закрыв» господаря мн.

— Ако н да е цалуналъ черный камыкъ па
вещенный градъ Мекка , отговаря едннъ отъ
юждеицытЪ, щж го заколя немнлостнвно. Еьрвн:
аведп ны съ свЪщьта сн, робе, или пожьртву-
амъ и тебь, н кръвьта тн леще отьрве него-
ый жипотъ.

Лвявашето па Хаджи Ал1я и на триматэ му
дпозаклетвенницы всркдъ харема пспоплаши
гакто трЪскавнца злополучиаго Кабакчн-оглу.
LiaTHO шише пълно съ най мнрнзлнво вино ка-
о падиа отъ ржката му почървепн губера вьрху
:огото сЪдеше. ЖенитЪ побкгнаха, св Ь гл шиггЬ
rarnixa. А Хаджи Али грабнува безоруженый
!накъ за дългыт'Ь му рякавы па копрвнсната
iy риза.

— Милость! лыка злополучный убезпад1;ж-
^нъ,

— Ами сторн ли ты милость на жьргвытк
:н? отговаря Неджиповый гласъ.

— Не уби ли безсрамлнво Мехмудъ еьендп
ipn KpaihiopieTo на Б5юкъ-дере? ирнтуря едннъ
фугъ отъ въс'Ьдннцытк.

— Не пнса ли смьрть сркгцо по вЪриыт'г; и
ю елавнытЬ Селимовы съвЪтипцы ? рече пакъ
"Ы'Н'квъ Неджин ь : не натрупа ли главыт'1» имъ,
- 224 -
джелатнпо, па кръвннг.кын купъ при Етъ ней
дан ь ?

— Днесь ся ладна жребата на тебе! пошущ.
ну на изъ тежко Хаджи Али и нздвига сабята
вьрху главата на съгрЪшнтеля.

— Пон'к, пзвыква Кабакчи-оглу като ся вле-
чешь* при ноз'Ът'Ъ на убшцмт’Ь му, оставете м
време да ся по?: о л я.

— Не быва! отговоря Хаджи Али.

И ударва окояннаго въ сьрдцето.

СлЬдъ това главата на Кабакчи-оглу ся отд-Ь
лява отъ стълбеца на тЬлото, н Неджнпъ като
зе нея глава триптлвана побЪгва да поср-Ьщне
Банряктаря при зндовет'Ъ па Цариградъ.

Хаджи Али и въсЪдиицит’Ь му, като нмаха Фир-
ма нт» огъ великого везнря да опред'Ълква смкр-
тьта на Кабакчи-оглу , чякаха нетьрпелнво дем
за да разкажатъ на амацытЪ у Фанаракы запо-
вкдьта съ снлата на конто иодЫетвуваха.
ней.

XV. - КАФЕСЪ ТЪ.

IJUJ. ,

)Я1а Когато новъ размнръ устрашаваше дьржавата
и саяаго султана н страхъ ся прнтураше пакъ
iwe. 1въ столицата, за дохождашето на вонскнт-й

ми Байрактарювп н в*Ьлвковезнрови вьрху поляната

на Даутъ паша, продължавапа кран зидоветЪ па

Ч*-
«а то
щнс

Р нр-
^ьр-
|,ен«

1П0

Цариградъ, гол'Ьма тишина владаше вг^трЪ въ
сарая, дЬкато бсзгрыженъ Муста-ьа Д’ премину*
ваше днытЬ. сн съ веселба н радость.

Заключснъ наедно съ новый сн брагочетъ,
шахзаде Махмуда, въ (Йошка д^като свосволио
елЬзи презъ деня когато му ся разгласи падну-
пашето, забравшие Селичъ на престола вели*
чеството и грьпката за да ставя учитель н при-
ятель на новый сн сподЬлитель на злочест1ею

му.

Вл^трЬ въ тая затворка на конто ннвгаждъ
друго не прес-Ьче глжбокото мълчшне освЬнь
стлшвашето на скупцит’Ь и на птнцитЪ jrbnnia-
та огъ блнзаытЬ кипарисы, надиальш царь

нредаваше занаята какъ ся унраяллватъ иаро-
двт1» ка младого царско Д'Ъте, което едннъ де-
нь щеше B'icnpicMH благородного сн дЬло н да
ся опрЬтпи нзъ равно срФлцо еничеретЬ на ти-
ране гво го. А каго ся просвЬги отъ опытваже-
— 226 —

то зарадн педостнжностытЪ му презъ заминало-
то време, Селимъ обычаше пов’Ьче да нзлЬе
въ душата на ученика сн склонявашето н здра-
вннната на мыслит)? сн, като показвашс едно-
временно камашетЬ отгорЬ на конто слабого му
щеше ся строшп злополучно.

А Махмудъ, за възмьздяваше, нмаше утешнте.ь
ны и нажалнтелпы думы, конто отдаваше наместо
съв'ЬтытЬ му Селиму, па нрнзоваваше свидете-
ль бога що единъ день ще отмьстн, ако пре-
даде нЬвгаждъ орнсшщата въ ржц-ЬтЬ му стра-
шпата сабя на Османа.

СлЬдъ прнпознава!пето на султанъ Мустафа,
лют и заповЪдн опрсдЬляваха запрещать въ о-
колт» отъ т'Ьсепъ по тЬ.сепъ у дома нмъ. Кжслар-
ага, или начялннкъ-тъ на черпитЬ скупци, на
’пето твьрдо нагледвате ся подлагаха двамата,
въснр-Ъ нмъ всякой разговоръ, н'Ъ само съ
въпкашнытЪ, амин съ сподырницытЪ и съ слу-
гытЬ на сарая. ОтреденнтЪ отъ тЬхъ скупци
нмаха за тЪхна длъжность, за да ся удобряватъ
па начялиика сн, да ся показватъ къмъ т'1?хъ
споредъ всяка случка я к о гл а вн п мьрзелнви, и
къмъ непрестаннытЬ пытат» ла злочестнитЬ
запрскп оставаха повЬчето и Ими.

Между т-h злоньранны, само единъ гл виждаше
да ся нажалва за лошотitrr'b нмъ; беше единъ
1.10 •
|л’ке
ipa-
ЦЮ-
> му

ел-
сто
те-
рс-
ра-

Фа,
о-

ip-
на

га,
съ

"У-
ци

<ъ

It
Н

не

ГЬ

младъ слуга стоварснъ за лнчиата служба на
Махмуда. Нрезъ ншцьта, когато будный клслар-
ага сн отшваше въ судтанувыт'Ь стаи н оста-
ваше. в’Ъке страхъ за твердого сн съгледваше,
лладып скупецъ влазяшс скрытомъ въ тьмнмца-
га на Селима н Махмуда, и тамъ , като заключ-
заше съ вникну ваше вратытЪ па сваляше рл-
шеткытЪ на прозорцнтк, прнказваше вмъ щото
беше чюлъ отъ дошляныт!» нзъ града.

1 Едва вечерь, ЧаФерь (тли сн нарингине ску-
юцъ-тъ) влЪзи нзвьнредно зарадваяъ, н като
зстана самъ си въ кзФеса съ дветЬ царски
уЬца, казва къмъ тЕхъ покорно:

— Добро нзвЕспе! Велпкын везнрь стогна въ
юляната на Даутъ наша съ снчката сн войска.
ИустаФа Банряктарь дойде наедно съ него спо-
PiipCH'b отъ 16,000 вонскаре, конто е събралъ
гь областьта сн Рухчюкъ,

— Мустафа Банряктарь! прссЬче дум а та Се-
ти. смаянъ отъ радость.

— Какво тьрсатъ въЦариградъ? копыта Ма-
шудъ почюдеиъ.

— Идагъ да съснпатъ яяацыт!., н да нромЬ-
н|тъ пашыт'1> отговори скуисцъ-тъ. Кабакчн-оглу
•я убн вчера на Фанаракы, н днесь сутрсна
‘ултанъ-тъ отвадн н нсплдн Шехъ-улъ-Нслама
>акто н прнвременнытЬ наши н съвЕгвпцы,
— 228 —

квито ся предпнсаха отъ великого везиря н Tjv
чушкын наша.

— Не понскаха ли други промЪплвашя! пов-
тори Мах «уд ъ.

НЬ, ваше величество.

— Мустафа Бапряктарь тукъ! рече пакъ Сели-
мъ, като да ся исчюдваше.

— Сякашь ли, казва къмъ браточета сн Мах-
муда, че Банряктарь-тъ ся е потеглилъ отъ е-
napxi.TTa сн съ толкозь войска само да съснпв
окаяннытЪ ямацы, и да намЪстн везнрь незамо-
женъ, кога той може ганъ сн да яздаде законы?

— Господарю! пзвыка ЧаФсрь като падаше
предъ Селнмовыт-h иозЪ, на сутрсшпыи дет
слъвцето ще усв-Ътн много работ»!

— Какво разум’Ъвашь ? пыта растрнперап!
Сел нмъ.

— Що богъ е праведенъ, посрЬщва Махмуда
браточета сн като го цалуваше, н що съ по-
мощьта на вЬрный Банряктарь, ще тп даде па-
къ престола на когото за добрииытЪ сн ocb'Lih
всякого другнго ся достойнъ.

— Ето мысльта мп , казна скупецъ-тъ.

— Азъ! пошушиува както мажалемъ съ под-
caiiJBanie Сслпмъ; азъ! да натваря пакъ на с.м-
бата сп рлп;а толкава тежпина, когато- едпнь
пжть напустнахъ! Н'Ь! защото не можахъ да
— 229 —
поведа благополуч!ето ла народа см, друго пн-
що не желая освЪнь тншнната н забравяшето
па замвналнтИ

— Селиме! нзвыка Махмудъ, можешь лн да
презреть всесилшто ? II съ едно мнгнуваше да
люлЪешь Европа, Asia и Африка! н да стжпашь
наземята и да ся раждатъ поиски! и да ся по*
кланятъ предъ тебь лпцата на сичкнт'1»! и да
ся внждашь сЬнка боипя н пълновластенъ вьрху
зенита! енчко това не тя докачва ? О ! само еди-
нъ день пека укуса веселбата на неопредЬлената
власть, и иска умря тогава!

— Д'Ьте! поемпка Селимъ като цалуна шахза-
дето. Отъ злополуч1ята на това време не сн лн
позналъ непостояиството на щаст1ето ? Тойзь
народъ конто, победоносно тя воен днесь вьрху
рамената, утрЬ ще тя пожри. На Tia сътвори-
теле на енлата тп какво щешь речешь, когато
ся покаятъ дойдатъ да ти искать и главата?

— Щж отсЬка тЬхнытк, отговори Махмудъ
посвЪтлЪлъ отъ гиЪвъ. Ала не е дума зарадн
мене ц с л Идише говора сн шахзадето ; Банрякта-
рь-тъ безъ омысль домде да отьрве тебь, a irb
мель.

— И да мя отьрве и да мя погуби, казва Се-
лнмъ , оставямъ ся на боийе промыелшпе,

Накжси часъ-тъ на почивашето; и запре-

29’
— 230 —
нмтЪ сп раздЪлнха като размыслюваха различны,
ала нзт. равно склэпепн що сутрешный день бе-
зь друго щеше надокара вЪкое съсмпваше.

Слъпцето нзгрИ свЬтло и свЪтлнкаво вьр-
ху града. Беше 23-й 1ул1я па 1808. Велпкын
везнрь, като ся намЬсти пакъ въ правдвиыт!;
на достойнството сн, слазяше па Высоката Пор-
та кога npie пнсмо огъ Рухчюшкый паша, кон-
то го молеше да лрестнгпе въ лагера му д1;като
щеше му говори зарадн главенъ и припрф.нъ
ПОДЛОГ!».

Банряктарь-тъ npie велнкаго възпря вжтрЬ
пъ шатрата сп, забыкуллванъ отъ чпновнвцытЪ
сн и отъ воискаретЬ сн отъ пан много в’Ърпыт!»
и ирсдаденыт!;; п тамъ, безъ забыкаляшя,пзв!;-
стн нему що имя помысль да ся потеглн срЬщо
сарая поел авар I. на войскитЪ сн, да свали сул-
тапъ МустаФа и да намЪстн пакъ Селима. Вели-
ким везнрь като ся уплати за помыслы за конто
ни в га жук не беше гузенъ, мьнкаше, нскаше
креме, тьрееше да ся отмахне; ала Рухчюшкый
паша, като го емжмра както страшлнвъ и раз-
инрппкъ па запов^да на вардачытЪ сндаго$ло-
вятъ, отьмиа му печятытЪ ла дьржапата , съ
конто печятъ-тъ на нзвьршваш’сто ся полага
вьрху д 1>лата д-Ьто ся обпародватъ въ нме на
султана.
Банряктарь-тъ разгласи завчасъ въ лагеря що
санджакъ шсрпФъ, свещеввый прЬиорецъ на
Моамета, щеше ся завьрне въ сарая, и що сич-
кнтЪ вонскн длъжнн 6hxaда го цспратитъ. А апо*
столптЬ му като обыкаляха вредомъ между вон-
скарстЬ распрьстнуваха както причина на това
опредЪлете нзвкспе дошло зарадп сншалъ
сговоръ скрытомъ наедно съ РуссытЪ и твьрдЬ
полезенъ за Турско.

BoiicKUT'h ся потеглпха и преминаха града съ
похвалит!» на народа. Банряктарь-тъ, обржженъ
светло вьрху хубавъ и енленъ конь, вьрвешо
напредъ войската както побЬднте.и» пълковннкъ
подъ с!нката на смещенный прЪпорецъ. Челото
му, покрыто, съ гол!мъ калпакъ , въздвпгпа ся
по дерзлнв'о и по страшно кога видя да пре-
кланятъ глава предъ прЪпореца на пророка и
да ся отстраняватъ еничерет!, конто вардеха
пьрвата вратня па султанский сарай.

Тжй прнближаваше пай сетн'1. у свьршватсто
на затнчвапшта му, и това дерзллво едпозаклепе,
безпримЪрпото въ лЪтоянсыт!. па народит!»,
щеше ся управдае съ сполучвап1ето сн! само
едннъ заплетъ стосше още между пего и обыч-
ливый му господарь, ала презъ прлзаключената
вратня па вторып дворъ распозна ‘царского жи-
лище и оныя тайны вратпы отзадъ конто сЬ-
деше падналый царь когото идете да тьрсн нзъ
отъ далека.! сл-Ъдъ пЪколко мннутн ся нспъл-
нюваше поб'Ъдоноаето му, защото знаете, че
султанъ МустаФа отъ зорЪ беше оставнлъ сарая
сиза да сн промине времето въ единъ отъ хъл-
моветЬ па БосФоръ.

Сподырвашето докачваше у вторын дворъ на
сарая, когато отведнаждъ ся заключи предъ на-
падналытЪ твьрдата вратня дЪто вардеше влаз-
вашето на царского жилище. Байряктарь-тъ,
уплашенъ по правда, заповЬда на чаушытЪ сп
да чюкатъ на оная вратня съ сребьрныт!, сн
тоягы. А подырь тая призовка, бостанджнбаиня
предложи между затулкытЬ на зида.

— Какво искать? попыта тон Рухчюшкый
паша.

— Не внждашь лн що сподырвамы санджакъ
шериФъ ? поерЪщна Байряктарь-тъ. Отвори врат*
нята, или плащашь съ главата непослушание*
то сн.

— Само тогава мога да отворя влазвашето,
отговори начялннкъ-тъ на бостанджшт*.!;, нога
нн запов-Ьда сжщын султанъ Мустафа.

— Окаянно ! нзвыка като )страшаваше съ са-
бята сн Байряктарь-тъ, отъ султанъ Селима,
законный тн царь, отъ него трЬба да искать
отъ сега на тжн заповЪды ! Него идняъ да на*
— 233 —

стнмъ па царский престолъ, отъ дЪкато го
{жспаха предавпнцп. Послушай, или ся за-
1ва.мъ на свшценпото Бояие нме, че щемъ на-
чсмт» нсмнлостнвно тебе в твонтЪ!

като чгоха страшлиннтЪ слуги на сарая пад-
xa на колЪкы предъ пачялинка на бостанд-

итЬ, та ся молях» да не разгвЬвява побЪдо-
свата войска. А пакъ бостандяая углуша изъ
вио и на устрашавашята и па молешята нмъ.

— Тжй! изаыква Банряктарь-тъ разлютенъ,
на започпатъ топоветЬ.

И сичката войска като сподЪлаваше на пъл-
опнка nrhna ; нзвыка :

— Султанъ Селима исками! века ся яви! да
пгЬй султанъ Сслнмъ ! долу султанъ Мустафа!
По тонзьчасъ, султанъ Мустафа като ся за-
ыцаше отъ разходка безъ общага надЪжба,
азяше въ сарая презъ едка отъ морскыт’1;
атны. Попита зарадп прнчнната ва гърмежа, н
на)чн. Посл'К като преа.ьлтЪ за жалното
nlc-Tie па ся ублегна до рамото на тогавашпып
«зларага, языка :

•— О Боже мой, за дныт'Ь мн гонять вражда
Ька да б'Игамъ! д'Ъса да ся скрыв!

На вонскарет’Ь выктНята и неирестннын!

>р«ежъ улножнха с.траховет^ н пслеснот1ята

у. Едннъ чиповннкъ на бостанджштЬ сд зато
че занжхтЪлъ да нзвксти па растр нпсралыи с;
чодьржець, че Бапряктаршвнт к топове прок
ряха вратнята ва иьрпыи дворь и що нспа,1
въ опасность жнвотъ-тъ му ако пеопредЪлн ;
ся покори завчаеъ.

— Taui! отговори МустаФа като погледва и
гор 1>, кажете на Бапрякгаря да уиардн сара

>)ПЦ

)Т0

) по
и ,ка

)ЧС(

*ш, слугыгк мн п женыч I; ми, С.гкдь п1п;о.>;
минут ся обрнчамъ да му предам?, бра точетас
Селима.	।

В'Ьстоносецъ-т'ь ся bi рнл къмъ оныя, конто 1

ппе
анъ

пратиха. Л султань РЛусга-ьа,наг о ся подсмЪ,з ’*
чече ся въ дивана сн и заповкда на скупцы:Г6'"
сн да сн събератъ завчаеъ около него. Л к.п а ”'1
ся събраха, слуги имъ раздадоха юълчешкоы ' '
сябы п кожявы клупове; сети к, като npie та! г С1

а со

1.1 т I;

нытЬ заповкды на господаря си, к&зларага н
л'Ъзе пзъ стаята, сподырен-ь отъ навалнцата и

чернитL сп.

Беше време на пладпкшна то л ба, и надъ h.j

аго
оре
OUT'

На

сове на муезннет!., конто пыкаха езапа отъ <чг
кытк миноре га. Селнмъ, заключепъ въ стоят
си, молеше ся паколЬны, п вкрннтк му слуп
правя около него, гледача почестно опогов
дкто ся молеше. Изведнагкдъ вратач а на стаят
са отвари, и влазя клзларага сподыренъ от

|.1кр1
I	— 235 —

| упцыт!» сн. А Селнмовн rh слуги не гл погры*
। еха зарадн дохождашето му, навыкнатн въ буд-
I ото нагледваше ка самодьржаппый тойзь тьм-
огарь, напрестамно да слЬдн запреныт1> си. Ала
>помолеха само искренно, с ь бЬлежкы, да по*
та доклЬ сн свьршл aio.ni'! ват а , като тачеше
I пестьта на господаря нмъ.

Ала на часа, но когото Селимъ наго призови*
пне бояие нме завьршваше на исламский ка*
ЗН'Ь CCTirl.UinOTO поклонечйс, joinnur L с.я спуст*
[liixa ср'Ъщо него, н когато пЬкои сн отъ тЪ\'ь
L kpiKaxa съ сабытГ. убезор) жслыт'Ь му слугы,
sg.iapara мФтпа скоро клупа сн около иията
! п жьртвата сн.

I Ала сиаллын Селимъ като хакна начялннка
Г. i скупцитЬ Фьрлн го долу на земята. Посл'Ь
flaro даваше дерзость съ подканвагпя на слу-
I 1ытЬ сн, спусгна ся съ посл'Ьдшо олрЪтпуваше
I а ся отьрве и отъ другытЪ убшцы. Ала ум-

азный яачилмпкъ ла чсрнптЪ скулци, едвамъ

1*1

ато сгаваше,

ударн изнелад'Ьйно, когато

преше срЪтцо убшцытЬ, злочестный монархъ,
oiiTo ладна мрьтавъ отъ болежытЪ.

На Лфрикавцпт’1» сабштЪ свьршпха работата.

Л султанъ МустаФа като пъздвлгна тогава
акрывката на вратнята па гледаше легка на
погона, конто отт. приличны обстоятелства бе-
— 236 —

ше почслъ дныгЬ му, казна студено къмь кд иде
ларага:	, П(

— ЗапЬрпнцнтЪ не сгочтт» мнрнп вънъ i >а i
забавувашеч о пн; едннъ султанъ трЬба да вар; у
думата св. Предайте султанъ Селима па Муст >ъ ;
Фа Бавряктаря.	)ан1

XV’!. — ПлТЬ-ТЪ НА ПРЕСТОЛА.

л О’
min

Д1

opi

Клсларага като заминуваше отт> каФеса про: [ха
вратнята па вторым дворъ д ккато Байряктар и с,
тъ м вопската му чякаха нетьрпелнвн явяваше> .ла(

ла Селима, нозапрЬ мрьтвенното снодырван С

подь царскый харемъ, и като отви кръваво! >л
губерче дЬто покрывайте лежа па жьртаата л шр
обьрна очыт‘1> къз)ь прозорцытк па сарая, 1 Б
конго завчасъ ся отворнха енчкнт'Ь рашеткв. шд:
одновременно на снчкыт-1; т1н прозорцы ся и: icir

човалнха както роякъ жени, на конто сладкнт ipe
и цЬснпвнт); главк пакрупанн както цв’Ьтя i юв’

кич кы, стояча паспоредъ жалко къмъ виждапо! C'e-i
вьрху лицето нмъ нжтрешно расположение. Мезу гЪ
i:a,i/Kin>ri i; н одал1пкыт*1>, млады д'Ъвойкы нзбн| иъл
ваны между но хубавытЪ существа на Чнрксз! tiau
п Гсорджистанъ зарадп поревнунашита па л ']
зишаха, памнрлха ся тогава нЪкон Туркннн д( отв
— 237 —

кл пле изъ града за наввждав1е на прштелкптЪ сн,
I i посрЪдъ тЪхъ ся распознавайте Ялджза, жена*
,ь < а на чорбадж1я вьрху отузбиретк

№ На тЬ страдалкн очнтЬ ся прелЪпнхй завчасъ
ст гь жалната гледка за която ся събраха, бронха
)анытЬ отъ конто течете още топла кръвь на
мочестнын моиархъ; любовннт'Ъ и маносннтй

| ©яви уста изливаха ср'Ъщо него хнлядн клетви;

друг» женн, конто не нам-Ъроха мЪсто на про-
орцнт'Ъ, отъ множество™ па гледаталетк, смЪ-
?с; ха ся като пЪяха въ по навжтр'Ь въ сарантЪ,
‘ЯР । сподырваха пЪснытЪ си и дивата радость съ
1С' ласове на китара и навали.

ап СлгЬхове и клствн сл'Ъдеха повЪчето лежа на
*<”Селима, когото носеха скупцн вьрху рамена ка
I м шредЪленото м'Ьсто.

I ! Бостанджнбанпя като възл'Ъзе нам сетн-Ь на
|ь шда разгласи, че па Банряктаря молитвата ся

I н юпълняваше, и що султанъ Селнмъ ядеше дася
пи федаде на ржцЬтЬ му. Л вонскаретЪ като чюха
‘ > 1закст1ето нзвыкаха отъ радость. Неджнпъ и
|10’ Се«1»еръ отведпаждъ като нзлЬзоха отъ редове-
W rh ся на рояеха радостлнвы сьлзы, дондоха
би[ иълчсшкомъ и цалунаха кол Ьното на Рухчюшкый
:ег' паша като да му честитятъ за сполучвашето му.

11 Тутаксв вратп.ггЪ на вторын дворъ като ся
А< ошаряха скрьцваха, п Банряктврь-тъ като ню
30*
— 238 -

елЪзе завчасъ отъ коня си и ся затече къмъ

вратнята за да цалунн пьрвомъ той кол’Ъныт Ь на
обычливый сн господарь. Ала като вид!» кръва*
вый онъзе лежъ нзвыка съ страшенъ гласъ, и
като падка долу плачете жално.

— О господарю ! замнраше съ пресЬкнатъ
гласъ отъ сьлзы, като нскахъ да тя отьрва, из*
губяхъ тя азъ!

И като прелЬпп на жуныт-Ъ сн студенытЬ рж*
цЪ на царя си, потъна по малко въ н];мо убезна-
дЪждваше.

— Великодушный Рухчюшкый паша! нзвыка
Неджнпъ като ставашс отъ ведиаждъ, памЪсто
сьлзы кръпь иска отъ насъ Селнмовата сЪнка!
Нека накажемъ убищытЪ, и пов-Ьче отъ енчко
нека ся погрыжемъ да не бы умразный Муста+а
покрыв снчкыт'Ь сн злодЪяшя съ смьртьта на
шахзаде Махмуда, послЬднята жилка на царский
О сманопъ родъ.

Нека уловятъ султанъМустлФа! отговори Ван*
ряктарь-тъ като нзвадн сабята ся. Войската раз*
гласява тукъ, съ устата мп, падашето му и
възлазвашето па султанъ Махмудъ хана, прьвъ
на това пне! Примите мой пожаре! колкото
души npiexa д-Ьль въ тая страшна гр-Ъшка не-
ка ся уб!ятъ завчасъ! Нито достоинство, ннто
родъ, ннто врьсть да гы не отьрвятъ отъ оря-

син
та

! I
лек
кат
за
п (

I ха
АР?
Ма

*

I вЪ,
|Че
пна
I ем1

АР

СЯ

I*

то

Ж1

I Tt

I сн

б)

I 01
сницата! Спустнете ся и испълнете заповЬдь-
та мн.

Когато Бярряктар|ОвнтЬ вонскаре както си*
лень потокъ ся спусткаха въ сарая, неизменно
като улавяха и врьзваха па конто нмаха омысль
за да гы доведать предъ пъл ков ника, Неджнпъ
н СеФерь поглаваре на едннъ поредъ оиредЪлн-
ха ся единый да задьржн султанъ Мустафа , а
другим да ся затече въ каФеса за да пустнс
Махмуда-

А Мустафа не почяка до тогава за да запо-
в-Ьда на оруженосцыт'Ь сн да удавятъ брата му.
ЧерпптЬ ся намнраха в1>ке вжтр’Ъ въ тьмннцата
ва шахзадето, като иосеха и нему Селимовата
смьрть, за да прннудатъ завЬрнвцытЬ да оста-
ватъ вьрху престола сетпЬшнын мжжакъ наслЪ-
дннкъ на царската челядь.

Черпнт'Ъ вл’Ьзоха въ каФеса като крыеха подъ
дрехытЪ сн сабы и Кожины клупове. Ала колко
ся уплашнха кого вндЪха, че тьрсепата жьртва
f-ж нЪмаше. Напусто пытаха слугытЬ на младо-
го царско дЪте като нскаха да научатьпрнб-Ь-
жнщето на Махмуда. Нито съ молевшта ся, ви-
то съ устрашавашята , можаха да научать и’Ьщо
си. Ала увЬренп що Махмудъ не можсше до ио-
бЬгне отъ забыколепото сн жнлпищ, вардено
отъ много С'Ъкнрояосцн, вайнаха да псчьршватъ
— 240 —
сичкытЪ к&тове на ка<ьеса. А нздырвашята нмъ
оетанаха твьрдЬ много пусти.

Като стигнаха пап сетнЬ въ станчка вжтрЬ
въ която ся вардеха губерчетата н ругозкитЬ,
разложена подъ стрЬхата на кжщата, поисках.!
ключа на едннъ Заключенъ ковчегъ. Л като нс
можаха до го зематъ, готв.чха ся да строшатъ
ковчега, когато ЧаФерь, младым скупецъ на Мах-
муда, като си нстегли сабята опрЬ ся самичакъ
ср'Ьщо много души предъ слабый заплетъ на
господаря сн, па казваше що преди да па дне
топ никой не може стигма шахзадето,

УбшцитЬ ся уплатила исиьрвомъ като вндЬха
преданностьта на младым скупецъ; ала сл-Ьдъ
малко н1.що като ся нас ьрдчуваха едпо по друга
С*ь цадЬжбата па обречената мьзда, на ся наеха
осв'кйъ това на чета сн, спустпаха ся скупомь
срЬщо вЬрнаго ЧаФСра.

А щаслтето поиска да влЬзатъ по него часъ
въ кач-сса БанрлктарювнтЪ вонскаре; а като ся
научила станалытЬ отъ других]» слугы, качиха
ся завчасъ и распрьстнаха скупцытЪ преди да
мспадне Ча-ьерь.

Махмудъ, като ся отьрва отъ мЬстото дЪкато
гтоеше подъ натрупакъ кргь съ губсре, па чя-
каше всякой часъ опредЪлепата ср1;що него
емкрть, заведи ей въ сарая , всрЪдъ нохвалытЬ
на в'бйската,

Тутакси като го доведи Неджнпъ при Бай-
рактаря, Рухчюшкый паша ся покломн и цалуна
почестно нозЪтЬ му, като му извести ваше ш,и
войската го разгласи кялпфъ и султанъ, па сва-
ли брата му Мустафа , заплесканъ съ Селииовата
кръпь.

— Стами, нзбавниче мои, отговори Махмудъ
къмъ Байрлктаря. Имашь снчкото мн обв'Ьрванге
и снчкото ми пр1ятелство. Накажи съгр-кшнте-
лет’Ь въ мне мое и намести пакъ общото бла-
гочнгпе. На тебь обвЬрвамъ сабята на всеснлгето
н тя опредЪлявамъ велпкын везярь

Споредъ навыка, заведоха новый господарь
въ стаята на сарая дЪкато с ж мощнт!» па Моамета,
за да ся поклопи.

А Байряктарь-тъ, като ripie завчасъ длъжио-
гтытк си, заповЬда и ся отрЬзаха на сжгцый
день тридесять и три главя, конто ся гудеха
наред'ь предъ вратнята на вторын дворъ на
сарая, Д'Ъкато парод ъ-тъ дойде да гы пречите съ
истата радость, конто показа вьрху предпнса-
гиата на Кабакчи-оглу. Между т!> главы ся рас-
познавала кжзлараговата и бостанджнбашюяата,
положени вьрху сребьрны блюда за достоинство-
то на залланнтЬ.

Отвечсрь на истый день, жснпт]; на султанъ
МустаФа и Туркинит-к д*Ъто бЬха дошле за на-
впждашето нмъ и отъ дохслкдашето на вонската
бЬха ся въспр'Ъли за да ся вьрнатъ у ткхъ си,
зашнхася въ платшщы и ся Фьрлнха въ морето
прн К&зъ-кулесн, срЬлцо Скюдарь.

XVII. — РУ МЕЛ И ХИСАРЪ.

Сл'Ъдъ т)я заклавшая и отмьстявашя Неджнпъ
твьрд!» пожела да поутсшп погледа си въ пред*
ста клеша по у веселите лны и да отвори пакъ
сьрдцето си въ чювства по сладкогласны, Зап-
часъ новый велпкын везнрь щомъ като ся нам Ь-
ети въ сарая си, и новым одабаипя, безъ да сн
пеоставн длъжностытЪ, можете да ся отдалечн
малко нЬщо, отшде бързешкомъ въ Бнонъ-дере
д'Ъкато ся Фьрлп въ манчнвытЬ сн прегрждкы.

— Нан сетпЬ пакъ тя внждамъ! навыка. Ста-
иахъ благополучен?» да сподЬйствузам?» въ нака-
займете на предавипцит’Ь отъ конто тонзь градъ
страда толкозь лошавнвл! ала ако пдажал-Ьемъ
скьртьта на достопочтенын султан*!, когото дой-
дохмы да отървемъ, безъ като оста в и памъ по-
бедита проплава да ся падки о!це геккон днп^за
благополучие. Манко моя! о! колко мп е пригод-
но тона иве! Това пhuanie «п ся показа иесвьр-
шувано! Жалио предчювстЫе мя зтжчеше тогава
кота си отчйвахъ. Ала при енчко зова трЪбаше
да отш'да. Ерншля какво право ? Безъ омысль
вуйчо и hr прости. О! азъ сьмь прнчината на
болежитЪ к! За това, ползти ся, манко, кажи
нЬщо зарадн нея!

Нокона БепФелдова, като облетна рллсата си
вьрху младым, преклони глава у мыслена и павь-
сена. А Неджнпъ с я уплати за скърбьта д'Ьто
ii ся пспнсваше вьрху лнцето.

— Боже мои! рече па гледаше съ вчетворе-
ни очы манка сн, какво стана ? Кажи мя, или мя
убиваш ь.

— Дойди на себе си, сыпко мой! отговори
коконата па трькаше НеджиповытЪ ржц-Ь съ
пейнытЬ сн.

— РазумЬхъ тя, повтори си рЬчьта^той съ
гласъ пресыпнатъ и тежакъ. Кавалерь-тъ и дь-
щеря му нзлЬзоха отъ Цариградъ.

— О ! дано, казва коконата съ сьлзы, сп отш-
ваха пред» гы лретненеше страшното злопо-
луч!е!

— УмрЬ лн? нзвыка Неджнпъ, съ прежьл-
гкю лице.

— НЬ, това не казахъ, отговори завчасъ кс-
ковата; ала... не можахъ да ся лауча какво
стана отъ оная страшна нощь презъ която Алн
— 244 —

Осмаиъ, сподыренъ отъ купъ еипчере,...

— Ахъ проклетаго! пошушн'а кладын нолуд'Ь-
ло. Свьршп, каике! О, ради Бога!...

— ПредвндЪхъ отмьстлвашето му, рече пакъ
коконата. Защо злочествый каналерь не идя да
мя послуша ?

— Тл.й е былъ доста безчловкченъ да заколи
нома толкозь хубава?

•— У би ха ка вал еря, като вл’Ьзоха скрытомъ
иощемъ въ кжщата му,....

— И Ерзпппя ли ?

— ЗавлЪкоха ж съ тЪхъ сн , врьзана вьрху
конь, па испогорнха и испограбиха селото.

— И пикой не поиска ли паказап1ето на тЬ
вълхвн ? Тжм азъ тркба да отмьстя за тая без-
чловЬчпа грЬшка!

— Наиустенъ трудъ, пресЬче рЬчьта госпожа
БевФелдова. ДырнтЬ на Алл Основа и па дру-
жвната му не ся намЬроха , ако и да ся обрече
цЪна за главытЬ нмъ. Безъ омысль отшдоха въ
друга земя.

— II така, мьпкаше Неджнпъ като му пре-
маляваше отъ жалкость. т*н загубвамъ днесь
одновременно снчко, наедно съ надЬжбата ла
отпьстяван!сто! О! щас'пето ся показа люто
къмъ менЬ! елЬднше па плачете. Едвамъ вл'1>-
зохъ въ живота , укуеихъ В'Ьке снчката му гор-
— 245 —

чавнна! Божемъ при коя ли умразна орисннца
сьмь ся родилъ ?

— Мълчн Неджнпъ, не проклинай предъ май-
ка си!

— Манко моя! пошушпа младый съ гласъ пре-
сЪкванъ отъ лелечешя.НЪ отдавамъ.окаянна жено,
тебе страстытЬ дЪто мя мжчатъ! ала сж пакъ
страшив, н чювствувамъ данещжмога сы при-
тьрпЬ! Ермшпо! съ,твореше сладко н увеселн-
телно дЬто Hi кой часъ мн развесели погледа,
коя подземна дыха тя отмахна отъ оризонта ми!
и какво ? отъ тебе вЬке ншцо мн не е остана-
до, пито мьртвнло да закопая съ ржцЪтЬ сн ?
лито гробъ да навадя жалнытЪ му цвЬтя съ сьл-
эытЬ си ? О!

— Сыне мой, казва коконата, въ топзь гры-
жовенъ свЬтъ много пжти щешь познаешь шце,
че преданностьта въ бож!е щете е най нужна-
та отъ добрнпытЬ!

— Още слЪдъ малко време, над’Ъя ся, отговори
наскърбенъ Неджнпъ , че тойзь свг1»тъ нелце мя
наказва вЪке!

— Неблагодарно! повтори сн р-Ъчьта благо-
разумно па мжмреше момака коконата, и н'Ьмашь
ли друго внщо любезно на тазь земя?

— Прости! манко моя! нЪмахъ намЪръ да
тя презри. Това пов-Ървай; ами страдамъ тол-
козь злЪ!...

31
— ИамЪсто да ся пред ад ешь въ убезпадЪ.
ждваше, дойди на себЬ си, че сп мжжь, Неджнпъ.
Азъ напусто ся затнчахъ до сега да нздыря го-
спожа Кпнпадокова н дырыт-h па кавалеровнтЬ
убп'щн; ала ты, дано и (ешь бы по благополу-
чепъ отъ мене. Тжй недЪй ся мая, тьрен пакъ;
употреби влхяшето ся, властьта па велнкаго веЗн*
ря, за да неостапе мЪсто иепретьреено в^трЪ
въ тая гол’Ьма столица.

— Истина, отговори Неда.нпъ па стана съ
бързнна, вЬрвай бога, че нещд сп почина еднпъ
часъ пред» открыл неволницытЬ на грЬшката м
гы пакажа... Оставив съ здравее, манко: Асо
Богъ е справедлив*, щешь мл впдешь слЪдъ
малко време!

Между това Байрактарь-тъ присотвуваше ся
Селима свЬтло по хранение. Общи протогере
като забыкаляха по улнцытЪ п каФенстата нс-
/агаха на жалнын народ* добрпныт’Ъ на умр-h-
лый султан*. Царского носило излЪзе отъ са-
рая носено отъ балтадялптЬ съ св-Ьтло уг.ра-
гшие; а вьрху него ся внждаше калпаг ъ паки-
•.•енъ съ черны пера, п енчкото покрывшие
иещенна плъсть отъ Мекка. ПашптЬ, по гор*
иитЬ чнновшщи отъ дьржавата, шехъ-улъ-псла-
яъ-тъ, нач мннкъ-тъ вЬке на скугцптф, Ча-Рерк,
н велпкын везнрь наподыр’Ъ, вьрвЪха сд]?дъ
— 247 —
уярелый до гроба дЬто щеше

го npicMii! а при

неювата врага стоеше правъ пьрвенсцъ-тъ на
джашята съ златна канднлшща , когато хазла-
тарь-тъ вьрху чернытЪ скупцы «м.рляше въ
множсството много пари. Подыръ това спчката

стань ся распрьстна, и на сутренъта градъ-тъ
6Ь пълеиъ съ радость като празднуваше въца-
рявлнето на новый султанъ.

Султанъ Махмудъ В’, забыкалванъ отъ пашы-
тк сн, като вьрв-hxa напредъ сарайскктЪ чи-
новница я свчквгЬ общи служителе, отшваше
въ джалпя при Ег'попъ между два реда сннчере,
всрЪдъ длжбокото к почсстното мълчаше, кое-
то въ такнва случкы ина народный навыкъ.
Двама чииовянцп вьрху коше вьрв’Ъха отъ пре-
дЬ му като носяха всякой съ рльа царский
калнакъ украсенъ съ безцЬнны канате прекло-
пенъ къмъ народа, конто ся клапяше почесгно
па высокого опва поздравление. Тоновпп гърмежн
нзвЪстнха отъ вредомъ султановото слазаше
прсдъ гроба па Моамета В’ дккато ностоЬ мал-
ко л'Ъщо тя ся молеше. Посл'Ь пакъ ся чюха
топовнп гърмежн когато Махмудъ влкзе въ
джалпята при Епюпъ.

Споредъ навыка пашнтЪ и войскарст-Ъ трИба
да ся предявяватъ въ такнва обстоятелства
безъ оружия. А Байряктарь-тъ за да умножн
— 248 —

страха па името сн, яви ся между сподырвашещре
то наедно съ триста души Албании съ пушкы-Пт4
т'Ь парамо и тон дьржеше пнщовъ въ ржка,щцл
като показваше съ това тържество, че беше Вд а
готовь да подкрепи немнлостнвно самоволнагаВов
власть дкто ripie предн малко. Завчасъ шехъ-В'Ш
улъ-нсламъ-тъ, начяннкъ-тъ на емнрет’Ь и велн-Вь
кый везнрь спомогнуванн отъ царскын спатарь, lia
н отъ еннчерскын ага, като запасаха Османува- |ui
та сабя презъ крьста на новый патншахъ, петь ! об.
десеть овцн ся заклаха тутаксн прн въпкашна Вы
та вратня на джалпята, н сподырвашето тръгнаВш
пакъ съ гърмежа на топовет к, упжтвано мъл-1 ।
чешкомъ въ сарая.	сь

Пьрва грыжа на Байрактаря, конто въспр1е Вп[
высокытЪ дльжносты на великаго везиря, бе- '
ше оная ради утвьрдеше на султанский пре- и
столъ съ редовна войска. Въ военных]; си вьр- Вт*
вежы ср-Ьщо Руссыт'Ь беше разумЪлъ колко ся 11
ползувах пасрЪгцннцнтЬ му отъ надмипуващето ||ж
на редовностьта и отъ послушашето на вовеки- Ц г»
тЬ. А за да отбытие скалата ср!мцо конто Се- |1
лимъ несполучк като искаше да опрс нова вон- f I з.
ска спротнвъ еннчеретЬ, определи да направн Вн
редовно то самого тЪло и, пли съ щеше, или Ь
съ сила, даго вавьрне пакъ въ тьнкото испъл- || л
вуваще на ветхнтЪ си нареди. Ала защотс I и
— 249 —
рестаппашето на злоунотреблстята щеше
тФьрлк одновременно снчкытк беззаконны нри-
илегш отъ коню живЪяха чнновнпцитЪ на
джака поиска, предн да започве това преобра-
оваш’е, да го предложи въ разсжждан1ето на
нчкитЬ наши въ царщнната н да ги потвьрди
•ъ споразумкшето на религиозный пачялникъ и
ia закона. Тан свыка въ Царнградъ едно както
ивънредно народно събраше, въ което всякой
)бластеиъ управитель ел прпзова да ся намЪрв,
inn самолично, или съ пълновластенъ упра-
пггель.

Велнкын везирь като ся предав» всрЬдъ то
събраше поиска да ся отсадятъ за добры тЬ
предложен!»:

„ Да ся въспрй отъ сета на тл.п купнлото
и проданьта на службнт'Ь въ еннчерското
тйло;

„ Да ся задължатъ неужеяегштЪ вонскаре да
жнвЬятъ въ кашлытк и да ся неилаща на дру-
ги освкнь на оныя дкто са вт. редовна служба;

„ Да престане търгов!ята на еначерскнт!»
заплатителни записи и да сяпрегледа каталогъ-тъ
на оставеиит'к вонскаре;

„ Да ся намЬстятъ зало в ЪдытЬ па султанъ Сю-
ленмапа Велпкаго, конто ся теглятъ за послу,
шашето и за учешето на войскарет-Ъ;
Да ся запов-Ъда пепосрЪдственното npiesia ^Ьт<

nic на оруайлта н па Европската редоввость in го

спчкыт']* вопскы па царщняата. “

Пашит'Ъ, конто rife но малко отъ

Байряктарз 1«ка

желае.ха да ся отьрвятъ отъ тпрапството наспи-
черетЪ, онрсдклпха завчасъ законный строй сь
подлудяваше, н новый шсхъ-улъ-ьсламъ, конто
беше длъжеиъ зам Кетоз о сн па размира, отел*

дн за добры съ фстфл прсдложснытЬ мкркы.

А ако Банряктарь-тъ, спомогнуванъ отъ то>
козь зяачителны гласове, бете сн слЬднлъ ра-
ботата съ нзгледвашето д!;то до тогава б'Ь го
показалъ, безъ омысль щеше предвардн цар-
1цнната отъ спчкытЬ овыя ЗЛЛПЫ, конто отъ
тогата па самъ м» иаскърбнха, и прообразу ваше-
то военного н >прапителпото 1цаха ся нод!>й-
ств}.ватъ безъ нова съсншш. Ала тойзь вей-

;oei

ГЬЗ,'
;ат<
’ОС!
г У. <

рв;п

|пр>

Еат

ед

го

Ah’
в'hi

)«Ч
та
об.

НС1

ЦК
то
за

скарь, конто ся въздвигна отъ пезабЬлежатс-
лент», на другъ даръ нЪваше освКнь силата на
эцешето сн, презрЪ сл'1;дъ малко време всяко
съвЬтуваше. И като ел уни отъ погол-Ьпява-
iiie па елка себе са по горепъ отъ всякой срамь
надтегиа съ тнранството па своеначипспнтЪ сп
опредЪлеяш лр^ятелстЪ nf> малко и враговетк
сп. Въ невъздрьжлото велнколоше на живота
му защото не достигала богатствата му, пачка
изпово тон прит'Ьсветята и грабежытЪ па он!а
I	— 251 —

\Ьто гы беше нзагкстнлъ. А пакъ улемитЪ, ка-
рл о ся бояха отт» това ненасытно славолюбге,
' ;осто устрашавшие да подркже и имашята па
L ;жач1'иг1>, съедшшха ся съ епичеретЪ вЪке
ut. гьздвнгнатытЬ, и сичкый народъ па Царнградъ
сЬ ;ато пеможеше тьрпи ненасытный н звЪрскын
рю осподарь намЬсто когото лай желаете ветхы-
|Л. г?» сн тиране, сподЬли скоро чюветвото на мра-
I ишшето дЬто той го вдухн>ваше на сичкытЪ.
L- При тона Байряктарь-тъ, предадепъ па весел-
L; ата нс ся погрыяге да насьрдчн т*Ьлото на
|Г0 ЬедовшггЬ сеймене, конто мазгЪстн въ селнмо-
Ip. ihiii пнзанъ джедндъ, п тая войска злЪ плаща-
|[.ъ ы събираше ся тежко и сало отъ пан долнята
!е. стань на столнцата.

|)j. Тжй враговетк па велнкаго везнря започнаха
н- отъ тогава да подкопаятъ енлата му, и за да
|с- го прннудятъ да от да лечи областпытЪ вонскьх
1.1 д-Ьто гы беше довелъ съ себе сн, подканнха
[со иккой чютовсиъ пьрвъ вълхва, Молла ага
ia- jправитель у Фнлибе, да навлкзе въ Рухчюшка-
.ь та дьржава и да >страши столнцата на нея
pt область. А кого Байряктарь-тъ всякой день
ъ ненраш.агне новы войскы на неговытЪ намЪстнн-
ki цы, епнчеретТ» и улемнтк нрнготвуваха скры-
а зомъ съенннан1сто му, като чякаха добро време
|я за да отФьрлятъ пай опасный врагъ.
МустаФа Банряктарь беше везнрь в’Ъке три
мЬсеца, нНеджлпъ, чюждъ къмъ енчко станвано
около него, отъ една само мысль обладанъ
за нздырвашето на Алн Османа и на ЕрмннмгН
грабителе, беше испыталъ снчкытЪ кжтове
на града безъ да нам'Ьрн нЬхцо. Като дочяка до
часа за жждностьта на отмьстявашето отъ
което посьрна, ала ся склони да трае, н тая на.
д'Ьжба д-Ъто гонеше щеше ся изгуби сжщо
тжн, когато една вечерь СеФерь като вл'Ьзе
«ъ кжщата му навыка:

— Вьрвн сл-Ьдъ мене, Неджнпъ, открыхъ при-
б’Ьжшцето на Алн Османа!

Неджнпъ грабна оруипята сн, слЪзе бързеш-
комт» по стълбата, обсЬдла коня си колкото
ся можа по бръзко, и двамата момци вьрвЬха
взведнаждъ както свЪткавнцн презъ пустыт],
улицы на Царнградъ.

— КадЪ отшвамы? попыта Неджнпъ.

— Па Румелы хпеаръ! отговори СеФеръ (*).

II безъ да не прнтурятъ вТ>ке дума, нзмнпаха
лимана, възл!;зоха вьрху ржтоветЪ на ВДятха-
мата, и сл’1;дг> едннъ часъ запжхтЪлъ вьрвежъ
етнгнаха иъ кранмор1ето при хълма на Бебекь.

(*) Румелн хисаръ >це рече Евр опека твьр-
дкня.
Каю слЪзоха въ това село, вьрвеха н'Ьколко
време край европскыи брЬгъ на Бос*1«оръ, като
юта сявгаждъ вчетворевы очыт'Ь си къмъ бЪ-
ляка на вьрвеаш имъ, отъ когото друго ннщо
гы неотдЪлеше в'Ьке освЪяь едннъ малакъ рл.-
каст» глрху когото ся издвигаше твьрдивя Ру-
юели хисаръ.

М'Ъсецъ-тъ грЪеше на тая направо па второго
Моамст.1 б'ЬлытЪ и здравытЬ н пулы, и раз-
рЬзаиытЪ н зндове, конто както песоглавешки
стълби слазлтъ къмъ морето. Жаловитп кипа-
рисн като покрывать турскы гробища забыка-
лятъ пен тьмннца на сиичерет’!», на която
кога ся «ное топовенъ гърмежъ да ихти по
утихало време, завьршва ся смьртпото наказа-
ние на н'Ькон прсстжппнкъ. Подъ проката на
'tin страшна затулкн течешето па БосФоръ тече
съ еднакво вълмовшце, прилично на врен!ете
коса водата м'Ьтне ключъ. Работата му е да
влечс въ яюрсто лежоветЬ на наказапитЪ, кон-
то гы «нфлнчъ нзъ отгор’Ъ на знда, зашиты
въ платппцы, съ валяцы на нозЪт'Ь.

За достойно вото д’Ьто СеФврь го имаше отъ
великого пезнря огворнха му ся вратннт'Ь на
твррдннята , ако н да 6Ъ стонало срЪдъ нощь,
п едннъ отъ вардачытЪ като запали чибука сц
и тьнка свЬш,ь въ хардченъ Фенерь дон де да

32*
— 254 —

заведе чюждепцыт'Ь въ тьмпицата при пьрвый
готварь на отузбнрет’Ь.

Али Османъ, като лежеше вьрху ругозка , па
имаше подъ главата сн камыкъ ваагЬсто възгла-
вшща, спеше отъ джлбокъ сънь кога ся отво-
ри вратнята на тьмннцата му.

—О чюдо 1 рече Неджнпъ, можели такава
грЪшка токова отджхпуваше да оста вн ва
самод-Ьтеля!

А вонскарь-тъ срыта съ крака си запрелый
за да му изв'Ъстн, че искать да му поговорить.

—Слънцето още не нзгр-Ъва, смжнка ахни-
баипя като ся обрьщаше къмъ зндп, защото
на вЬрно св'Ьтлнната докачн погледа му. Защо-
то опред'Ьлешето мя наказва да умря утрЬ, сл'Ъдъ
утренната молба, остави мя да поспя отдххно
нам сетнята тазь нощь.

—Отговори ся, окаянне! нзвыкпа Неджнпъ,
и го грабнува отъ ж’Ълезната брьнка дЪто го
врьзваше за знда.

—А а! ты ли сн’отговаря устата като влече-
те веригата св за да сЬдне по отдыхно. Слава
на Аллахъ! Отъ много време тя чякахъ.

—И можете лн пожелаешь дохождшпето
мн ? казна Неджнпъ едвамъ като удьржаваше
гн'Ьва сн.

— Защо нЬ ?
— 255 —

— Ами познавать лн, че кога niiua властьта,
азъ б'Ьхъ длъженъ да накажа грЬшката ти!

— ГолЪма гр'Ъшка, отъ истина, смьртьта
на едкого невЪрпика! повтори сн думата льр-
вый 1’отварь съ смЪхъ дЪто испонхтя подъ
тьмннчната коруба.

-—•Ами оная мома, какво jr сгори, джелатн-
но? попыта Неджнпъ съ сьлзы,

— Оная лн мома?

— Тай ... Отговори... Разум'Ъвамъ, окаянне.
УмрЪлн! е ? умрЪ както старецъ-тъ.

— Това е тайна, отговори еничерь-тъ, Самъ
богъ и азъ ьк знаемъ.

— Не бой ся, хцешь изкажешь!

— Тжй послушай, чядо, казна престлпннкъ-
тъ па сн клатеше главата, тжй познай, че
пито устрашавашята, ннто млппггЪ можаха да
мн грабнатъ тая тайна до сега. И при енчко
това ако щяхъ. . .

— Свьршн лн ся! . . .

— Тли оная нев’Ьрка мома обычаше лн тя
много, е ?

— Знаешь го , окаянне! живота сн прежал*
вахъ за да отьрвя ценный.

— И каква (R нмаше ? любовница лн ?

— ВЬрвай бога, отговори Неджнпъ, че пай
благополученъ отъ дныт'Ь сн щяхъ имаыъ оня
— 256 —

на уженвашето мн съ такава жена!

— Криво мл е, елйднше сн рЬчьта Алл О-
сванъ; ала вуйчо й не пожали кръвьта мн;
защо азъ да пожала наниата ? . . .

— А! у би ли ж ’ нроклете ! навыка полуд'Ълъ
Неджнпъ.

— Негли. ПовЪрсай каквото щешь.

— Е! само това мн е жалво, смыта младым
като екрьцаше зжбы. Че не мога да тя уб1я ст.
нстытЬ си рлщ%.

— Молвтвата тн е богопрштка н споредъ
енчко достойна ва господаря тн Банряктаря,
великого везиря, конто другъ пжть тя нредаде
на яонтЪ ржц’1; да слугувашь както прЪпорцо-
носецъ пъ нореда ни. Не зная отъ кад'Ъ в а зе-
мята бЪ намЪрилъ д-Ътето д*Ьто ми го донеси,,
ала прн енчко това по мн ся вижда невЬрно,
ты да сн уснаженый сыиъ на дявола, а пакъ
везирь-тъ едннъ отъ оружецосцытЪ му поб'Ьг-
налъ нзъ мжката презъ нЬкол дупка.

— Тжй нетцешь лп да мн нзкажешь нпщо?
пресЬче рЪчьта Неджнпъ.

— Негли.

— Там! слЪдп, и щж тя чю.т.

— Само съ тебя нскамъ да поговори, пошо-
ина пьрвый готварь въ ухото на младым като
т-ьрляше невЬрливъ погледъ cphnijo другытЬ
— 257 —

дЬто стомха тамъ.

— Друго инщо, отговори Неджнпъ.

И помол и Се<1>еря да го остави само едка
минута съ запренып. Войскарь-тъ за.'.ачя
Фяперя <-и на знда, и наго лапълпе и запали
пакъ чвбука сн, пзлЬзе подырЪ чпношшка на
ислнкаго везнря.

— Сега смы сами, казва къмъ него Педжяпъ;
кажи! какво сгори момата! ке убн ли нк?

— Hh.

— Итан живЪе ли? навыка младым войскарь
распалеяъ отъ радость.

Ала като вид!» челото наокмчеря да ся па-
бьрчва, уплати ся да ке npie злЪ отговора му.

— Ради бога, казва му, престали в'Ько съ
това мълчаш'е, което мя убива, п повЬрвай що
животъ-тъ ми внсп оть думытЪ дйто щешь
гы наговоришь.

— Знаешь ли, начни пьрвын готварь, защо от-
мьстпхъ на Мелптскый кавалерь, причнната па
убезнадЪгКДвашето ми и на срамливата гяьрть па
дьщеря ми.

— Зная , пресЬче думата Нсдипшъ безпокоспъ.

-—Научи ля ся, че споиогвувапь он» шесть
вНрнп приятеля, отъ пай юпацытЬ на ортата
ин, вл'Ьзохъ нощемъ въ кжщата па убийца ип
моя Анхе н като убихъ него, а пакъ исяо о-
— 258 —

рихъ кжщатаму, заведохъ браточетката му въ
харема сн!

— Окаянне! нзвыка Неджнпъ разгн'Ьвенъ до
край.

—- Ала послушав мя тихомъ, повтори старый
еинчерь, и каю свьрша приказавшею на кол-
кото искать да ся научить, лютп ся споредъ
полита тн, н проклинай мя колкото щсшь. Тжй
заведохъ момата въ кжщата сп, дЪкато мя чя-
каше жена, която повнавашь н мразсше н*Ъ по
малко отъ мель младата нсвЬрка дЪто ьж лгобеше.

— Ялджза ли I

— Тя. Слугыпя д'Г.то разумЪваше языка "па
гявуретЬ ьж слЬднше. Споредъ нея п.ожахмы да
ел споразргЪемъ съ кавалерювата браточетка.
Чюхъ испьрвомъ молбытЬ и уплаквашата й; н
ако бФхъ нов'Ьрвалъ хубавытЬ думы д-Ъто и гы
ирсдказвашс убезпадЪждвашето, щяхъ нмамъ
себе си умразепъ зв']»ръ защото завьршихъ пай
справедливою отъ отмьетлвашата, и отъ длъ-
яшостыт!» пай свшцеипата стоварвана менЬ отъ
релнпята и отъ съв'Ьстктл. Ала като ся упокой-
вахт» вьрху кезлобивостьта и иравдпната мн,
остапнхъ да нстсче нотокъ-тъ на жалностьта
п, и паи сети!; и взвЬствхъ, че за твоя любовь,
памЪсто да пострада 1цаст!сто на вунча си,
nt ж еж прсдачъ въ ржцЪтЬ па н Ькой роботърго-
вецъ, конто отшваваше презъ него день па
Псрпя. Ала тя мн отговоря:,, Напраии съвьр-
шепно отмьстявашето си. НамЪсто бсзчест1ето
предпочитают. смьртьта!к И съ тьнкытк и 6h-
лыт-Ъ й ржчнцы нскаше да земп сабята мн, н
на кол’Ъны предъ мене колете мл да ьк уб1я.
А пакъ азъ като hr гледахъ да прежьлтява и
трипере, незлобива и хубавнца както ангелъ
въ надмппувашето на убезнад'Ьждватето я, смы-
слихъ образа на дыцеря сн , и съ плачь рекохт»
на ума сн:м Тжй моя Анхе ся колете па гра-
бителя си; тжй цалуваше колЪнытЪ му; ала
проклетый не hr чюешс!” Споменяватето на
тая люта сньрть възФьрлн ревпостьта мн, и
разумЪхъ, че гол];мъ даръ ставаше вЪке на
момата съ увардван1ето па почестьта й.Грабпахъ
ж за ржка и казвамъ и : „ Кръвьта на дыце-
ря ни не ся пскунува. Искамъ залогъ па тая
смьрть. Размысли и определи. Или ся прода-
вать за слугыня, или умирать!” ОпредЪлнхъ,
нн казва, и растваря грлдытЪ си,

— Тжй умри! извыка Бахнрь-беювата жена
като повлече момата отъ носата.

И двягна сабята вьрху нея.

— Ахъ! въздххна Неджнпъ като закрываше
съ ржцЬтЪ очытЪ си.

•— Не сьмь свьршилъ прнказвашето, слЪдп-
me пьроын готварь, Когато кавалер (опята бра
точетка ся затнчашс да грабве саблта пзъ р*.
цЬтЬ на завнстняцата й, зелена рры:ь копрп-
пана ся развьрза отъ плата й н падна предъ
нозктЪ кп.

— Какие е това? нзвыкахъ като отдалении
Ялджза, и зехъ падпалата врьвь отъ плата на
младата мевЬрка.

Познахъ кжече на покрывка отъ света Мек-
ка, каккото доиасять иоклониицит! отъ све-
ти й градъ.

— Тая врьвь HR вмамъ отъ маяка сп, отго-
вори тя като въздкшаше тежко, отъ манка сп,
която умрЬ, назвать, коса мя раж дате.

Развьр.захъ свещеппыт-]» мо^цы, п намкрохъ
вяггрЬ приключено полвииата отъ едннъ сре«
бьренъ прьстепь. А като видЬхъ прежьлтЬхъ и
потъиахъ вь ван дллбоко прекаляваше. СлЪдъ
малко като го нс1рыхъ, пзваднхъ пзъ пояса
сп друга полвина отт» прьстень, която почестао
пазехъ вжтр-h въ кепнка. Th две клсчста сц1>-
лепи истъкмича прьстень д1;то го носехъ нрезъ
дспя когато МслатцитЬ упркха кораба пн блнзо
мри Ссандеро. УсЪгцашь ля радостьта мн, Не.
джипъ? Они прьстень б1;хъ разркзалъ съ з&бы-
тЪ си па чага когато ся отдЪлявахъ отъ моя
Лихе, п всякой отъ двама мн зе полвнна, зада
— 261 —

потрЪба нЪкогаждъ както 61. лежка за прспо-
змаваше. Тжй кавалерювата браточетка беше
дыцеря на Анхе! Беше моя кръвь отдавувана
меи1>.

— Боже мой! слава! нзвыка Неджнпъ като
ся поклоии.

— Рамувашь сета защо ся скрыхъ, повтори
си дума та Али Османъ. Безъ тона, нещяхъ дамъ
на джелатппа труда, да мя тьрем много време.
Ала б Нхъ намЬрилъ дыцерята на Анхе; тай
нскахъ irl.Ko.iKo дена да посветд на това бла.
гополупе, което богъ мн прати толкозь касно !
Прегнахъ завнстливостьта на Ялдазя каго о-
ставнхъ завчасъ КАщата си па пренесохъ въ
друга улица вюмато дТ.то промыслешето мн ьъ
отдаваше. Ала на орнспицата ми киигата набли.
жаваше къмъ сетпЪшното и листе. Предн три
дена споредъ нскашето на невЪрнитЬ послан-
кнцп, конто давать законы на страшлнвыт1>
нн наши, уловмхъ ся на патя и св докарахъ
предъ садиякз на ортата, конто съ скърбьта
«а наказа на смьрть, защото такава запов'Ьдь
npie отъ Портата. Около изгрЬнашсто на слън-
цето ся извгршва опред'Ълешето. Радвамъ ся,
че тя впдЪхъ Неджнпъ, щешь остаиешь съ
мене до последний тонзь часъ, конто сякамъ,
че не е яко далекъ. Нога т-Ьлото ми зашито въ
33*
платннкъ ся Фърли храпа за рыбытЪ въ Бос*
Форъ, щешь отшдешь въ улицата презъ дЪто
ся ходи прн градината на велнкаго везиря, и
тамъ на страна щешь потьрсешь кжщата на
Хюсеннъ ага, тя е моя; тамъ щешь намЪрншь
кръвьта отъ моята кръвь, дьщерята на обы-
чливата мн дыцеря. Нека тн стане жена, за-
щото hr обычашь. Кажи н що, сетня молитва
нмамъ да ся завьрне едннъ день въ нстннната
вЪра, н що от1йвамъ до Ь¥. чякамъ въ рая на
блаженнитЬ , д'Ъкато мЬстото мн е заб'Ълежено.

— Алн Османъ, прес'Ьче рЪчьта Неджнпъ,
нека ся склони вардарь*тъ да оставн нзвьршва-
шето на наказашето тн, и щж npie милость
за тебе отъ велнкаго везиря.

— Нещж ннщо отъ тонзь предавникъ, от-
говори начюмЬрено устата. Банряктарь-тъ ще
ня послЬдн слЬдъ малко въ гроба, защото
народъ-тъ ще ся размнри срЬщо него и ще
распрьстне разкжсано тЬлото му както вЪтръ-
тъ распрьстнува праха.

— Не вреди , отговори Неджнпъ, щж нспълня
длъжностьта сн като ся опытамъ да тя отьрвя.

— Богъ е велнкъ i пошушпа старый еничерь,
възлЬгвапъ нзново вьрху ругоската. Самъ сн
тон познава бжднытЪ.

СлЬдъ малко пспопхт'Ъ отъ минарете гласъ-
— 263 —
тъ на муезпиа. Начялннкъ-тъ вьрху Румелы хи-
сарь като отФьрли искавшего за оставляв, влЪзе
въ тьмннцата на Али Османъ,наедно съ Педжнпа
и СсФеря , сподырваиъ отъ джалатытЬ, конто
носеха клупове подъ дрехытЬ нмъ, и

— Готовъ лн сн ? попытаха запревши.

— Малко вода да ся умыл и две мннутн да
сяпомоля, ето милостьта дЪто нскамъ, отго-
вори пьрвын готварь.

Отворнка му желозната брьнка и му донесоха
гьрчплъ вода. Той запретна почестио ржкавы-
т'к сн до лакт1ет-Ъ, нзблаболн нккон стихове
потребим въ религюзвыт'Ь уыывашя, сетнЪ
като сл кланяше вьрху ругоскэта споредъ унж-
тватето на светим градъ, помоля ся нЪколко
време по лека. Слкдъ това като стана правь
спокойно , простри врата сн въ умразната уко-
ва па казваше.

Е брат1Я накажете едного мусулмана,
който друга грЪшка н$ма освкиь здравата в^ра
въ релннята сн. УтрЪ, надкя ся, щете мн
отмьстнте.

СлЪдъ нЬколко нинутя ся Фьрдн въ течеше-
то на Руиели хнсарь громорено вретнще, кое-
то като потъна нЪ ся вид^ вЪке.

Топовенъ гърмежъ като понхтя отъ затул-
— 264 —

КйтЪ ча твьрдгшятл нзвЬстя на народа, че
едннъ еннчерь умрк.

ХГШ—ПОЖАРЬ-ТЪ.

Като ортавимъ Неджина да премнис отъ Ру.
мели хнсарь въ Цариградъ, д-Ькато, споредъ
сказвашлта Али Османовы, щеше открыв Ер-
мшпшштк дыры, побръзвамы да прсдварнмъ
пъ столнцата д-Ъкато нзъ по между ей готпеха
ново стр.я шин случки.

Въпкашнын дворъ на царский храмъ паре-
чепъ Вин джамш (поит» храмъ), беше пълепъ
съ множество безчетпо пародъ, защото беше,
пазаренъ день. Разширепый тонзь разколъ, за-
с'Ьпчканъ отъ платане и кипарисы , преобрыца
сп отъ навыка па пазарь дТ.като купуг.ачи н
продакачи ся сбирать отъ снчкытЪ страны на
града .

— Радван ся, Мехмедъ ага! рече тамъ едннъ
епичерь къмъ одного отъ търговцытЬ, конго
носеше както тон громорный калпакъ на од-
Жака и сЬдеше на ругозка. предъ малка паралш
вьрху конто беше сложено доста баннца.

— Богъ да избавн поредыт!: ни отъ лок-петЬ
на везнрь невЪрннкъ! отговори шексрджи Мех-
— 263 —

яетъ като гуж дате дкспнцата къмъ жунытЬ и
золото сп. Друго едко наказание дпегь су треля,
npia-гель ЮсуФъ, другь едннъ еннчсрь Фьрленъ
яъ вълиг.та на БосФоръ.

— 11 кон е тая нова яп.ртпа

— Лля Османъ! пьрвмй гогварь ка отузбнретЬ
отговори по лека н отврыцаше глаза едннъ е-
kiHiUHin последователь на тойзь поредъ , на ко-
гото рпзата запетляваше вьр-ху косиатытЬ и у
гряды сребьрна возка.

— Едннъ прьзъ готварь! бслбожество! пош;.-
шпа Курдъ ЮсуФЪ. 111101,0 н1.ма вике сведена»
тойзь йзнев1рнккъ. Ако . остлзнмъ свосйо-
ленъ Байряктаря, нито сл«чг.нит к кедьрвнцн па
сничсрет'Ъ щатъ останатъ недокаченм отъ не-
срааютхята му.

— ГрЬшката е ваша, рече одно ново лице
на разговора облечено гъ б-1>ла дреха н съ плъ-
стенъ деркишкый каукь. Вы сами себе сн ди
хулете за того сн не на и мате да докачнтв
врага ви.

— Мы ся опытахмы, пр1ятельо, по заклява-
uieTO на Селнморнт’Ь сиодырницн , о i говори
Курдъ ЮсуФЪ, па обл Ьгаше рлиса вьрху дъл-
гыт’Ь сребарны пнщовы дЪто носоше па крь.
ста си. И сега пакъ, ако уленптк ксщяъа вы
лредадатъ. . .
— 266 —

— Готова с.ж да вн иомогнатъ, пресЪче рЪчь

лЬ/

та дернншЪ’ТЪ съ низакъ гласъ; въ рай да не :аш
отшда ако лъжа. Агата вн е сжщо тжи готом Р*

да отФьрли тнрапството подъ тежнината
което възджшамы сичкома ин.

— И какъ ся неизяпява па явно?

кем

1OCJ

fl03i

— Тр'кба причина. Нека ся свыкатъ ортит! »ай

обржженн предъ сарая му; пека занссатъ нас
дно ведьрпицыт’Ь с и нсяращуваны отъ моче*

>вЬ

стныт'Ь нмъ пьрвы готваре и нодготваре; нем Е
изговорятъ юяашкн щем!ята нмъ, н завчасъ и!го f

само агата н телото на улемнтЪ, аии и В'Ьрны!

В(

народъ ще <*я спустив да ударн тирана съ насьВа

Хаджи бекташъ, спетый покровитель менЪ i
вамъ да мя заФърлп въ джлбочннытЪ па адъ
несытъ ако работштЬ не послЪдятъ тжй какт<
азъ нророкуаахъ.

— Ами усмжднит'Ъ сеймене съ бодливы?!
нмъ оружия, пае ся да рече имншчп мустаФЭ
1цжтъ забыколятъ скупомъ Вайрактаря.

li

МЫ']

1а в

>чр

— Распрьснатн еж тукъ там’Ь нзъ града, от Ьтв

говори дервншъ-тт., и съ оруяията ни и съ cat'
щьта на огъня не оставямы гы да ся събержтъ,

ьРа

Нима е ново това н&цо, юнацн сннчере? боите ;ап

лн ся? Щете страдате срамлнво, или щете си
наемите на п1що сн ?

Заглъхнатъ гърмежъ когото май завчасъ но*

j.a.
;Чь, лЬди джлбоко мьлчаше чю са отъ края на вън*
нс ;ашнын дворъ па джалнята, и ся показа да пре*
w гглпн поредъ отъ двЬста души Албанцн обрж-
м кепи, като нмаше напредЬ сп тумба съ тояго-
юсцы, конто отъ облеклото ннъ завчасъ ся
юзнаха както чауши на велнкаго везнря,

|нт1 >айряктарь-тъ, въс'Ьдпатъ вьрху хубавъ копь н
iae :вЬтло накнченъ, вьрвеше нзъ всрЬдъ вой-
he- карет^.

1СКП

Еннчсрет’Ь, завчасъ като распознаха платно-

I н! о на гжжвата му, разд'Ьлнха ся нспоразмжтванн

ны| всякой оть продавачыт'Ъ ся затече почестно

1сь а сЬдне па чгЬстото си предъ м^стнтелната
i । н продавал лица.

Като испълнуваше длъжностытЪ ва мЬстото
KTi и, велнкый везнрь ндеше да ся ув-Ьрн съ са-

ытЪ сн очы, споредъ навыка, ако дребнопро-
авачнт$ не продаваха съ лъжлнвы капуны и

1-м

11>ркы, н ако вардеха законного уцЪнявате
пред'Ьленото отъ лысоката Порта за непосрЬд-

отЁтвенно прехранителнытЬ н1я.ца.

?nJ Емншчн МустаФа трнпереше отъ глава до
^тъ.ирзкъ кога тоягоносцнтЬ на велнкаго везнря зеха

нтв

ыпупытЪ л!у за да гы опытатъ, и кога нзвЪ-
тнха, че едното блюдо тежнеше лъжлвво отъ
>ловна илоча, поглади брадата сн като выкаше

ло« кално даръ н милость. А като смнгна Баиря-
— 269 —
ктарь-тъ, разняха шестьдесеть лакстяата ку
еннчерска г*жва, иго заведоха при едннъ пла*
тапъ. Тамъ като лрннуднха чловЪка да ся из*
двкгне на ирьст1ст1» на нозЬтЬ сн, начялннкъ*
тъ на гоягоносцит Ь , като носеше чюкъ, за-
кона му ух ото въ стебло го на дьрвото. А слФдъ
тона, каю презираше выкашята и охктпята
му Банряктарь-тъ бодна коня си на слИдише
взгледпашето.

Като дойде при шекердгкн Мехмета, ионыта
ГО начялннкъ-тъ на тоягоноецыт!»:

— Ио колко продавать бапвцыт'Ь си?

— 'Грндесять пари, отговори Мехметъ съ
дерзость.

— .Ето едияъ невЪрникъ отъ когото сн зелъ
три гроша, отговори тоягонисецъ-тъ като во-
дехне за ухото одного окаянва ебреняа,-конто
оккашс и незнаешс как?» да ся уиравн.

— Лъжн, 01 говоря безсрамлнво подунно-
винкъ-гъ отъ 44- й орта.

— Нмаиь свидетеле, господарю, смьнка
Ебренпъ-тт» като надашс предъ нозКт'Ь на укри-
г>'1>вы.н епнчерь. Азъ тн не нздадохь.

•— Ее! казна 1*анрнкт;»рь-тъ съ тежакъ гласъ,
гридееять нрьчкн ва краката му, съ тоягата.

—Епнчерь сьмь! извыка шекердяйя пълеиъ
съ лудссхь. Прнзошшакъ нрнанлеНнт!» ва по
— 269 —

реда. Сайо вьрху гьрба ми ся прохцава да мя
бшТВ.

Ала пред» да свьршн дучытК си, тоягоносцн-
т]. на великого везиря Фьрлиха го на земята
и му врьзаха рдцЪт-h за даго счрупалятъ. А като
му нзнадиха калеврытЬ доклЬ мпгпе око, врь.
заха му ржцЬт'Ь крьстато , в кого пачялпикъ*
ть нмъ нзвьршваше немнлостнппо оиредЬлещС’
то, двама души толгоносцн дьржаха на горй
пшцелкытк на б!еиьн1.

Велнкып везирь сл'кдише разходката и забы*
коли съ ястата лютость отъ единый до другый
кран напазар», като оставите на сичкыгЬ добры
бклежкы на распрьстнуваната сн правдива. А коса
сподырвавшто щеше нзлезе отъ двора на Ени
джашя, защото мпожеството не нрестнгна да
ся оттегли предъ зампнувачытк, тоягоносцнтЬ
распрьстпаха кого случим» съ тоягытЬ сн; а
като ей о-пнваше поздравнха св выкоис пьрвый
нпннстръ на султана паранепитЪ.

Кога мноя.ествата ся паваляваха въ околны-
тГ. кафснега нзъ отзадъ на жьртвптЬ за пай
звЪреката 'правдива на велвкаго везиря, н по-
мощнпцпт-Ъ на разнира, като ся затскоха да ся
ползуватъ отъ таково благоврейпе, раздразпува-
ха лобЪснЬлытЪ еппчере на гы подкаиеха да
ся сбержтъ обржженн нредъ кжщата на агата
ймъ , Байряктарь-тъ обыколенъ отъ АлбанцытЪ
и отъ тоягоносцытЬ сн нлазяше спокиенъ въ
сарая сн,безъ да ся погрыжс вЬкакъ заряди раз*
св-Ъвявашето и болсжытЪ д*Ъто оста ваше от*
дырЪ сн.

ато възлЪзе въ селямлжка н остави оруж1ята
сн,скдна Байряктарь-тъ въ катя на соФата да
глътне дыма на едва барбоннца, и зановИда
да ся яви предъ пего Се-ьеръ.

— Прнблнжп, казва му нога допде, ты си
май верный отъ служнтелетЪ мн, вскамъ да
науча отъ устата ти какво назвать зарадн мене
въ града. Еннчерет'Ъ мя проклинать. ПодобрЪ!
дондохъ да гы смири, да гы съснна, да гы до*
нарамъ въ отчалше. УлемнтЬ ся ваговарятъ
скрытомъ ср'Ьцо меле. Щл гы накажи ст» пи-
рнлинка, както оджака съ клупа н сабята. Като
мн е въ рлщк пай выгоката власть, нскамъ
снчко да трип 1.рн нога азъ смнгна , н тонзь на»
родъ ва Сгамбулъ, вчера уиорнтъ и хулите*
ленъ, да ся наведе подъ острилото на сабята
мн. Народъ икнянън безумен ь, у би ван добрый
отъ цзр1’ет*1; сн; тжн века ся влачк подъ нозЪ-
т! ми, н нека ся млчк окаянно до свьршака ва
дннт-fe сн.

— Брон-тъ на враговет’Ь ти е тпьрдк голЪмъ,
господарьо, подерзна Се«*сръ; злнпнтЪ като
— 271 —
надминать могатъ да гы въздвигнатъ на раз»
мнрь; нуждата за закрылвав!ето па Рухчюкъ
сняли твьрдЬ много редонетЪ на войскаретЪ на
конто можеше да нмъ ся обвкрвашь. Не внжда
ли ти ся разумно да съберемъ около сарая ре-
довнытЬ сеймене, конто ся раснрьстпаха тукъ
там*!» въ етражыт-h на града н околинтк села?

— Еннчеретк ся размпряватъ сркщо мень,
отговори великый везнрь както смаюванъ. Его
тая брада! чюдпо. Ала не ми ся чини; страшлп-
внт’1» не ся напматъ, н тоягоносцнтЬ мн сж диета
коса ся случи да гы расирьстнатъ.

— Между тока, рече пакъ СеФСръ, гол-Ьмо
разврялате ся в и ж да между народа. УлемнтЪ,
казна ся, сгркватъ го. Вжтр1; въ топзь саран,
устроява ся хурка ср’вщо тебь . . .

— Енячерет'Ь, улемытЪ, народа, сарая, н
самый султанъ, отговори Банряктарь-тъ раену-
снато, сичкытЪ гы презирать, и щж гы при-
нуда да почюветву влтъ изедно горчнво, че ос-
вЬпь мене другъ гукъ irl.aia Правдина да повклм.
Вырван всеснлнаго бога! какпото направмхъ
йога и да го развала, и ако ся изгубить Мах-
мудъ и Муста-ьа, божемъ въ жнлытЪ па u,apie*
тЬ въ Каржмъ нс тсче ли Османова кръвь ?
Поставямъ па престола, кога ся случи, ханъ
Селима Герай, ако н той ся язгубн ежтцо така.
— 272 —

ее! ймзмьг братчята н сыноветЬ му! Иа дЪй сп
грыжи, СеФсрь! калпфовата сабя ппкогаждъ
нсщс оскуднЪе за наел кдгшкъ.

Tia като казваше съ голЬмлквъ образъ, Фьрлн
Бапрлктарь-тъ па зеин-jа пжргаиого чьрпо па
барболпцата, п като повыка скупцытк си унжтв
ся къмъ вратнята па харема си. А като издвигна
г.акрывката на вратня га обърна ся къмъ Севера,
и му казна:

— Умореиъ отъ трудоветЪ „а тая нощь щж
си почина. Каквото и да ся случи, въсшграмъ
тп уречсно да мн непокжтие иИкоп сн отдохну-
вашею. Стоварвамъ ти да стоишь будемъ до
вечерьта за здраннниата на тонзь сараи.

— СсФеръ клюмна глава, ала съ нажалспо
сьрдце ,защото нредвиждаше лошытЪ сл’1дстй»п
на такова вегрыжеше и лудость.

— Высокоулпето съснпа тогозь чловЪка, по*
шушна па ума сн горчнво водемнвант». Богъ
безъ омысль иска да го накаже, н зада дотрЬ-
ба и тон както крплнчъ на оныя дЪто жслаять
да го послЪдятъ, тон убезумн пьрзомъ якыни
силный тонзь духъ! Ее! не са доста лошавнны*
тЪ д].то нажалнха м Ьстото, и божемъ е орпса*
иода вндсмъ подновены представлсшята, конто
Фьрлиха отъ престола султанъ Селима!

Женски тгЪснн и гърмежн отъ свырпы нспо.
— 273 —

nvrnxa отъ далекъ въ уошт!» на Севера, кон-
то нзв'Ъстлпаха, че на го забрани обгцы г h работы
в лпчяата ел здравинна весслеше ся велпкын
везнрь въ карела сп.

За да ycl.pn над Ьпията сн н да уздрдави длъ-
жпостьта сн» пратн чловЬцы да съгледатъ
скрытом?» на епнчере'Н; вьрвеагытЬ. А тЪ дон-
доха сл'Ьдъ малко време да нзвЪстлтт» растрм-
перанп, че ведьршщнт!» пачпаха да нзлазлтъ
отъ кашлыт'Ь н 1цо безчетно множество члоп’Ьця
обр&женн стояка предъ кжщата ва агата съ
выкове та пскаха главата на Бапряктаря а па-
дап’юто ва султанъ Махмуда.

Северн прати завчасъ въ сарая едпиъ въсЪ-
дннкь да нзвКстп иачналын ра.змнръ в да пои-
ска помощь- ДоклЬ дойди нскантга помощь, рас-
положи колкото ся можете малкото войска
д-Ъто г.ардеше сарая на велнкаго везнря, н
като нещеше преступи безъ гол’ьма нужда за-
попЪдытЬ» на господаря си готвеше ся да от-
6ie сакъ си пьрвото пападнутнипе.

А епичсретЬ не с я убавнха да ся покажатъ;
исижкнаха на тумбы отъ да-ЬтЬ гтранн на пжтя,
па преетжпаха напредъ съ редъ , и нзт» кънъ
навыкновешето нмъ вардеха кога вьрвЬ.ха пай
дялбоко мълчаше. Зало.кяха ся нЪ далекъ отъ
сарая на велнкаго везнря, и защогз не попу-
— 274 —

шкала ср’1>1цо сепиепет!;, конто дьржаха пр

яорцыт'Ъ ня саран, тЬ нещнха да докачатъ и
пьрвомъ безъ да позпантъ па тынсо помысли
на размнра. Ала № научила скоро, н съгледз!
съ страхъ що епнчеретЬ, като заиыкола
мхтмщата всрЬдъ конто сн вамнраше сарай-1
на Баярлктаря, гуднха огъмя въ блнзосЬдньп
КД1ЦЯ, навалванн и прнблпжаванн споредъ кв
кото пламыкЪ'ТЪ като вьрвеше папредъ дока;
ваше гы къмъ кжщата ва врага нмъ.

СеФеръ разум’Ь завчасъ прнпрЪната опасное
и ся възкачн на врьхъ сарая да мспыта под
atenieTo на нападателетЬ. Отвл.дт» около на и

пи
01

на

лъ

)Я1

и;

жара Д'1>то устрашаваше Баяряктар1овата кжи П|
ортат'1» на еннчеретЬ глсто п мпогочетно <:
ставллваха вторъ околь, конто распалим н-
огъня , н отзадъ Tin обрлжевы в страшны в
валнцы сбираше ся множество, кародъ съ дне

выкове

смьрть срКц

Баыряктаря н прштслетЬ му па искала да зема1
дЬлъ па убшството и па грабежптЪ. Ce-i-ej

елЪзе завчасъ въ
брани сеймепетЪ, в

одворытЬ дЬкаго бЬха и
като потерли opyaiie зап

в’Ьда да начпатъ

папа дну вашего. А епнчерс!

отгввориха като иушкаха наедно, и нриблпл

паха изь отзадъ

пожара, споредъ истый pcj

па опнраха лепремянваиата ставь съ редове!


пр

!А-1

ныг

ОКЛ|

10Ci

([0.1

— 2>5 —

ъ на злочестмытЬ, конто по случка можаха
паематъ да убкгнатъ отъ при правый ила-
птъ.

Отведнаждъ СеФеръ ся оттерли отъ прозе*
ца дъкато стоеше, и №»то тпчяше, ирежьл*
лъ и уилашенъ, кьмъ нр.ттта на харема,
)лшс яката съ лнщова сн, па пыкаше едно*
еменно съ голФиъ гласъ великого везиря.
вратня ладна пап се nil; счюпсча отъ хло-
него му, п Ьапряктарь-тъ сп показа да иди,
Ь въ’.1ъ ума сн отъ ггсНвъ н шннство, като
жеше срсбьрна карабина вьрху конто подин*
не молнтваиыт'1; си позЬ,

а 11 — Говедо, мзныква, кон тн дадн дерзость

к ли

приступишь запопЬдытЬ ми?

|° € - При пр 1; па та опасность, господарьо, отго*
г‘ш и СеФеръ.

.Дни

hi.ii

!ФС{

зап

грет

- Щешь ся научешъ що никои гшвгаждъ
приступа пенаказано дума га па Рухчюшкын
ia, прссЪчс р1.чьта Банряктарь-тъ па упра-
1е оружЧето сн ср'Ъщо верным сн приятель.
- Ала пауката е безвременна! посмыша Се-
ъ като показваше иодъ дрехата сн разкръ-
сны груды rb сн.

I като ся облягаше вьрху звда, иритурн съ
лклъ н пресЬкиатъ гласъ:

- Паранихъ ся, господарьо. ЕппчерстЬ . . .

ре;

>ве>
поя;арь-тъ . .. БЬган, молятн ся, ако пжаткь
време, азъ умнрамъ!

Падла предъ нозЪтЪ на господаря сн Сеееръ,
н ся неиоклатн в1;ке. А образъ-тъ на тая бла-
городна ьр'ьвь паправп да ястрсзпЪс отъ тян-
ството велпкын везнрь. Непрестанный гърмежъ
па нушкнтк, выколет li на еппчсрст!», бухт!-
»йята на пожара, конто прнблнжапаше стркхата
па сарая, въздялвашита на жснптк пзъ хлрема,
конто съ раслустнаты косы тнчаха въ селя-
млжка да нааН.ратъ пЬкой излазь, отвадиха за-
вчасъ на везнря почюств1ето на силата му
н па опаслостьта му. Измнна презъ срЬ.дъ сей-
монет!, па конто полвпиата нс жявЪсше в1;кс,
и па конто тЪлата, страшно натрупапп, уно-
тр’Ьбллваха ся както затулкн па жнвн останалитЬ'

— Не бопте ел! нзвыка, удрянте! Брат1ята
пн иуктъ ни номогнатъ безъ друго. Султанъ-тъ
ще -м.рлн въ опасность престола си за да мя
избавн защото безъ мене не е пнщо. Азъ сьмь
нодпорката на царщнпата. И самъ богъ*ако е
енравёдливъ, неще падшнето па Банряктаря!

Сл’Ьдъ явява;ието па велнкаго везнря, выко-
вет!> и лудостьта на еннчерстк сл умпоа.иха, н
иламыкъ-тъ обыг.крна пай сети 1; сарая от ь пре-
домъ. А пакъ сеймсмет'1;, ocb1.ui, да иснадват1[
въ р&ц1.т!> ва враговстЬ имъ, 6iaxa ся цепро|
~ 277 —
стайно и падаха едннъ слЬ.дь друг?, удряванн
одновременно отъ пушканшта на еннчеретЬ и
отъ паднаныг!» сть.шовс на .кыалгнитк клиця.
Глстакъ облакь оть дым ь покры ван сетнЬ
топа страшно представление, и всрФдь това
буйно mI.cto на маната чюеше ся О1це да нсио-
нхтяпа, както звЬрскый phivr., выкъ тъ на Бак-
ряктаря ср Ьщо султана и небето, защо го
оставиха

Изь между това размнръ-тъ и пожарь-тъ ся
ряснрьстнаха малко но малко въ енчкытк блнзо-
сЬдиы пжтеща в сарая, увардванъ оть пламыка
съ зндовстФ. сн, принудн ся нзъ равно да от-
нждн съ оруапята нападвагНята на народа и на
еннчерет I».

Султанъ Махмуд*, нрав* вьрху пай высоката
отъ кулытК въ граднната на сарая, гледаше
буйный гърмежъ и страшный уепф.хъ на огъня-
Блнзо прн него стоеше капитань паша, та из-
лагаше мЬркытЬ дИо гы 6h пр1елъ за да въе-
прЬ распры'.тпувашето на размера. Споредъ и-
скашето му ,артнллер1ята ся отрсче да предаде
топочет!: сн на народа, н това т!:ло, заключе-
но въ кашлыт!. си, сЪдеше мирно щото не про-
хцаваше на селата да пркматъ дЬлъ въ вьр-
вежа награда. Два днкрота прнгтапати въ лимана,
устрашаваха сарая на еннчерскын ага н п\яха
— 273 —
въснрнтъ по I’o.i Miы събярашя ла размнрннцптЪ
къмъ оная страна. Капитань паша вьведи о-
chMil това въ саран три хилядн пойскаря, кон-
то гы докара от ь Халкндонт» Кади наша, и съ
грыжата му ся съедмннха набрапнтЬ сейменесъ
босгаиджшт к за да уиардятъ пабрезденын зндъ
на царский сарай. А едвамъ влЪзс Кади паша
спустил ся поглаварь на четырн хилядн вон.
скаря за да отб!е навалнцытЪ на размнрин-
цнтЬ, конто докачнха вкке боетаидипитк н се-
йменетк подъ зада на сарая.

-— Какво ново ? поныта Махмудъ като ся о-
бьриа къмъ Кади паша едвамъ завьрнатъ съ
вонската си, Байрлттарь-тъ 1 . . .

— На агЪстото Д'Ькато беше саран-тъ му, от-
говори Кади паша, намЬрохъ натрепаны раз-
валы.

—УмрЪ лн ?

— Огъ снчко’това полагамъ, ала за да ся въс-
ползувамы още нЪщо отъ страха когото нм сто
му вдухпува па еничеретЪ , распрьстпахъ мълва,
че велнкый везнрь нзбкгна н 1ци елкдъ малко
време ще ся покаже предводитель на албан-
скнтЪ сн войскн.

— Ами като ся паучатъ що сж ся измамили,
повтори си рЬчьта Махмудъ, дерзостьта нмъ
ще сп умножн. Отговори мн свободно, сл'Ьднше
— 279 -

султанъ-тъ; мыслишь ли н.,о ст> снлыт-I; дЬто
нн оставить можемъ ли потжика размира?

— ЕраговетК нн га толкозь, отговори Кади
паша, ицото едяамъ и съ сила можахъ да нз-
мнна множествата имъ и да промина съ войска-
та сн.

— Не вреди, нрес'Ъче рЪчьта капитанъ ваша,
ако Ваше Величеств о иска да прости намъ
да нзмремъ предъ него,юначестото поб'Ьдява мно-
жество.

— II какво искать ? полыта Махмудъ като
слЬдише съ на;калснъ погледъ умножаванын
уснЬхъ на пожара.

— Ваше Величество, отговори Кадн наша,
помин грЪшката вмъ срЪщо султапъ Селима.

•— Тай искат ь падатсто мп; искать да по-
ставить на престола ми простаго Мустафа у-
плссканъ съ кръвыа па благодетеля св. Добр!.;
какво искать друго? Главыт!; ли па нашит-t
н съв1»тшщш”Ь ми?

Двамата наши преклоннха глава безъ да
продумать.

— ВЬрвай всеснлнаго Бога! казва Махмудъ
съ простната ржка къмъ небеса, заклнпамъ ся,
че вещА имъ лредамъ нпто мой, пито вашъ
жнвотъ. Дойдете подырЪ мн въ дворовет’Ь на
сарая; иска насьрдчнмъ юначеството на войска-
~ 280 —
ретЪ ин, и ако не нн дистигве оплата, употрЬ*
блявамы лукащцината. Д.1 вьрвнмъ, защото по-
жела.х да упокоя погледа сн въ предметы по
малко а.алпы. Тойзь ноябрь е счрашеиъ; на
всякой часъ н-Ктрь-гь умножав» оплата му я
доварва до ухото мн страда1пятп на народа. Дано
потдшчимъ отгор 1> за малко време злого.

На сутрень'1 а рано, пожарь-гъ бухтсше ол;е
ст» нетатл бьрзнна, н третята часть на онъзе
голкмый градъ беше с а г ъг hi га ла отъ огъня.
Хати ШерпФЪ огъ султана ся завеем па енячер-
ский ага. Царь-м. стоварваше на тонзь нанял*
ннкъ вьрху размира по выше отъ енчко угася-
вашего на огъня д!.го нгпоядаше града, и съ
смьртно наказание го задължаваше за отговор*
ность ради нзвьршву вашего латая заповедь. Ага-
та каю цалупа почсстно царский Фирманъ пре-
с'Ьче нЪколко минутн вападиуван!ето срЬщо
сарая, в ся затече да заповЪда за потлшквашето
па пожара.

А кога народъ-тъ и ортитЬ обржжени ся на-
наляваха иодь зидоветЬ ла сарая, като ся бо-
яха еявгаждъ иоказвашето на Байряктаря пред-
водитель на АлбанцнтЪ сн, лЪкон сн еннчере
с я увлякоха скрытомъ презъ развалит!; нзъ
п*тя па велнкаго везнря до съсипанын сарай ва
Байряктаря. дЪкато ся над'Ьяха да намЬратъ
— 28t —

Ькое безцЪнно нмаиие. Като размЬстнха съ но-
iOBerb си полнзгорЬлытЬ струивший на кжща-
а, колкото б'Ьха разфьрляни тукъ тамЬ, за-
iiip bxa ся предъ каменносъзндена кула увардена
»тъ докачвашята на огъня, на коя го влазоа-
uicTO ся заключваше нзь околоврьстъ съ
кслЬзпа вратня,

I — Курдъ ЮсуФЪ, казва къмъ побратима си
юргаиджн Юеенн ь , кой зиае ако везнрь-тъ като
ibraiue не е ааключнлъ тукъ ниатето сн ?

— Щель дЬлнмъ изъ равно, огговаря нмиш-
чи Мустафа.

— I] азъ нмамъ равна правдива, прнтурп
шекерджи Моаметъ. ИевЬрникъ-тъ ми е длъ-
женъ гая повредив платка за тоягытЬ дкто чау-
шнтЬ му ми ударнха пред» нЪколко дека по
нозЪт-Ь.

— Споредъ това азъ нмамъ Правдина за дЬл-
ба одвЬ, отговори Мустафа, защото оставпхъ
полвнната отъ ухото сн на брЬста въ Енн*
। джалпя.

— Равии дЬлби, казва Курдъ ЮсуФ-ь; ами
иска побръзамы, защото пр1ятелетЬ ни могатъ
да престнгнагъ, и тогава дЪловет!» ставатъ
малки.

Съеднненит'Ъ затнчвтпя на еиичсрет’Ь счюпнха
завчасъ жел’Ьзната вратня, и тЬ вл^зо'я (.ку-
— 282 —

йомъ въ кулата. Безцкнни панаше и злато 6'ha Ъ
йатрупавп вжтрЬ въ нея, и блн.зо възъ то има- 1Ж
flic лежача две юрьтви т'Ълл. Едното бете на 11
велнкаго везнря; а другого на черкезка слу н
гния, която Банрпктарь-тъ беше зелъ въ това
прибежище дЬкаго ся пад^еше да нзбЬгпе 'е
сыьрзыа.	1а

А ваго нндЬха страшного лице, на което
обра.зъ тъ, нсдокаченъ отт. огъня, остана зв!р.
скый и страшлнеъ, подскокиаха грабителей
като ся уилашнха, ала по .дерзлввын като бу-
тна лена съ грана си, рскоха па прнблжихз:

—Е , учрЬ!

II гяустпача ся вьрху него за да грабватг
бсзцЬпьп h ыу оружия.

Като раздЬлнха безцКиытЪ камаше н златото,
епнчеретЪ нетеглнха вънъ тГ.лото на члов^ка
отъ което трпнЬреха коса гкшгЬеше, н всякой
едннь orh т-Ьчъ псуваше страшлнво умр'Ьлый
ji Я като побЬснЬкаше срЪщо лежа му. ПослЬ като
аабочнха «фьтаеца вьрху вржтъ забыкаляха съ
пего н.гь града та дапаха дерзость па войска-
рст 1; и народа.

Гледката на Банрнктаршвий лежъ и ув-Ьря-
вагисто зарадн нзгубвашето на тон страшный
врать умножила дсрзостьта на размнрннцкт!;,
конто 6hxa зелн на обсада сарат, н папълшпа


1’ова

ргие

— 283 —

ъ безси-не дуты гI; на сснменет!» н на бостлн-
|жшт1:. Отъ тогава наиадпуват’ето с ганаше по
:нл1»о , н редове г I» на султанскнтЬ закрытеле
:п умаляваха сь страшливъ начнпъ.

Кади паша и канитанъ наша дондоха пай
:етнЬ> и иадпаха предъ нозКтк на Махмуда,
;ато извЬстянаха що всяка пад'1.жба ся изгуби,

(СТО

I....

.ixa:

шда сь пушкыгк зада земагъ шахзаде Муста-
га и да го В7>звьи'ятъ вьрху престола па б.пцн*
frb му.

— Обрекохъ ся вчера, отговори Махмуд'},
спокойно, че на епачеретЬ неще ся даде пито

нон жнвотъ, пито вашъ-тъ. Испълну вамъ еега
обричвашето си. Кади паша, пр'шмн скупцытк,

кон
I -
1ии
кто
I съ
|ка-
|

U.

|ый
к
|ха

конто по запои Ьдьпа брагами Мустафа удавиха
въ каФеса благодетеля му султанъ Селима, п,
защого с бо;к!е щсшс, века по сече кръзь за
кр ьвь.

Сети к каго призови начялннка па бостаидап-
птк, притхрн самодьржец'ь-тт.:

— Снчкптк мп слугн колкото размиръ-тч. по-
дсвети на смьртьта, пека ся възкачатъ па ко-
раба дИогы ч.чка на кран сарая и upj гы за-
писе въ Селпвр1я, отъ дкг.ато щлтъ заминать
въ Рухчюшклта область. Запчасъ тЬ като сн.
иамкратъ нзвънъ опасность, отпореге вра-
— 2S4 —

тяытЬ на сарая, м пека доядатъ народъ-ть s
войска га да прннесдтъ почестьта нмъ пре#
царекыи ми престолъ.

Токо като прсинпа потокъ-гь па разчнрннцит!
пьрвата вратня на сарая, отворена cnopeji
уречеиа заповЬдь на царя, въспрЬ ся завчац
па рукиа на задъ съ голЬмО м/ъмр;ипе. Безд)
шното тЪло на падналып монархъ, Мустафа Д
положено вьрху кръваво губерче и забыколст

сж

I

Iе

n

отъ купъ навьсены

Африканцы, пред-

ста вн ся въ погл ед а на нападналитЬ. Махмуда
самъ ужнвЬлъ рожба отъ царски кръвь, запо
в!,да да приближать предъ краката па престо
ла му началпнцнтЪ на оджака и улеинтЬ; и кат«
оставн на Tin обржжены молптсле отФьрлюпа-
Hie го нт сейненското тЬло я прошка на ста нала-
тЬ, npie пзново клетвата на гузепата пмъ nhpa,
и мпоголюдната столица ся вьзвьрна въ мнрг
н покорность.

пр

«1

41

Ч-

4

XIX- — ЧЬРВЕНЫЙ МлЖ’Ь ВЪ СГАИЧК1
ТА СЪ МАРГАРЕТЪ.

Между това, улавяяъ често отъ различны

«

*

кулове вонскаре скитиани за грябежъ между
Р1МР1М Ylinnni II llttnrinnn ъ-r Ч„................ Z...... 3*

Румелы Хнсарь н Царнградъ,

Неджнпъ беше

послЬдвалъ плтя сн , съ гол!мы мл.чнои’я като
Hi

Цпт|

|реД1

рыешс нмето сн което можеше прлзопе смьр«
ното наказа Hie опред кленото ср!»1цо му отъ
жднпка на ортата му, Каго нзбЬгвл хнлядя
пасности, беше стнгналъ нан сетн'К до пре-
ЬлытЬ отъ патя па иелнкаго везнря, и сърд-

чан 1ето му туптеше вЬевъ мысльта, че Ермнтя

лево
’ре.1

\еше му сн даде и що отъ сега ла тан никоя
пьнка не можете в*1>ке да му стане.

Ала какъвъ страхъ и отчаян! с почювствума

ога



приближавшие вндЬ опълчеиы на

W, реД'Ь си, като непремннванъ ллетъ, паналяцы
запо- тъ размнрнтеленъ народъ в войскэре да раз-

като

юг

казн.

чны

ЖДУ

?ше

развуватъ пожара, мда предаватъ на емьрть
ольото души зло щасд-ie беше определило
АгрЬ въ страшный околъ д!:то го съставля-
а\а! ПотАпкванъ н топ отъ оныя побЬспЪлы
узв'крены навалнцы, пспадпа въ опасность
а стане жьртва на пугтыт'Ь см затичитпя, ако
адшпето на Бапряктар'юиый саран не новлача-
пе ненадежно мпожествага на грабптелетЬ
съмъ друга страна.

Като ся поебра пзмнпа мочакь-тъ оная пу-
:тыня нредн малко многолюдна, и като вромн*
1уваше предъ развалы т’Ъ д’1.то ся пхшеха оп.с
ia пастАпаше гореща пенсль к разгорЬлн стру-
шашя , дЬкато испьрвомъ бЬ.\а кащя н чловЬ-

,ат0 щ, пыташе съ нажалепъ погледъ овил безду-

35*
— 286 —
шпы существа зарадн щагпето дкто го крыс,
ха въ Т’Ьхъ гн, Л нремнна до вечерьта та гледаше
оная гъснппя, ала огъ нея пшцо ся ненаучп;
и кога пай сеток слънцетл наго зам де песета-
вн му другъ вроводннк'ь освЬ.нь <н рве н и к а вы л
пламыкъ отъ пои;ара , сЬдна на зенита и пла-
чете.

Нзъ тая жадна г ледка както тон скнтвапъ,
единъ старецъ като уплаквашс сжщо тжй нзго-
р'Ьлата сн клица п закланата сн чел иди отъ раз-
мнрипцытЬ, проблпжн в рече на момака, че при
зачялото на пожара едва млада жена, облечена
туреки и сподырена отъ черна слугиня, нзлкзе
отъ Али Оспапопата капца. Th дв-h жени, при-
туря, споредь както ся виждате огшваха бър-
зешкомъ къмъ лимана, А това разумно струна*
nie, немавыкнаю между ТурцытЬ, конто гы
прппудяватт» релшчознн предзнатя да остану,
ватъ веркдъ опасностьта , кога попышето могатъ
гя отьрватъ, надокараха нЬкоя омысль въ ума
на момака, конто завчасъ ся затече къмъ лн'
лшна, влЬзс въ единъ канкъ н Фьрлп кешята
сн на гребалцы-i 1>.

— Господарьо, кадЬщеиъ очшдемъ ? попыта
ха гребалцнтЬ като сп прнготвеха грсблата.

Това просто пытагпе Фьрлн пакъ Неджина
въ мжчнот1я, сети!» нзвыка отведнажъ:
ше.

1аше

|вый

зго-
раз-
I прн
|iena
|Н»зе
|»рн-
|Ър-
ува-
I ГЫ
lain.
к'П'Ъ
|умл

ыта

ина

— 287 —

— Въ Бйокъ дере!

Т'ЬснодългоJо канче ся шлувна съ а ката сила
па два»-ат a i [ < б алн а. Слйдъ нГколко muii^th
замни) ваше «.рай Топка вата отпшаио къмъ Бо-
СФоръ. Беше нощь коса ижтиикъ-т'ь на нанка
излкзе in. hpaiiMopie'io на Б1юкъ дере. ОтгорЬ
npiX'b нланнныт’И дг1>то забыкалвтъ евронскый
бр 1.гъ , червеннкавъ ионеъ различавшие оризон*
та къмъ Царыградч.

Неджинь занчасъ наго нлезе въ одвора на
госпожа .БенФелдова, замжчкана сжщо тжн отъ
Страхове и надкжбы, една жена ся Фьрлн въ
ирегрждкыт-h му. та беше Ериишя. Презъ тол-
козь мжчно'пи н опасное гы, богъ'гл 6h ногры*
жиль да гы съедпнн пакъ, споредъ както ся
впждаше енчко тонзъ опытъ щеше е нан ко-
са Ед нын. Коконата сиодИланаше радостьга па
сына сн и стискаше въ прегрлдкыrL сн
дпИтЬ обычлнвн главп, конто не отдкляше
п1;ке въ сьрдцето сн. Сл1.дъ нЬколко минутн
•а пьрпото нзлазваше, Ермшия ся обьрна къмъ
госпожа БенФелдова па каза:

— Сега, госпожо, тркба да ся погрыжемъ
зарадп enacenicTO нн. Пека бИгамы и трончка
оть тазь негостеприимна земл, конто докарва
на ума пн жалим случкы.

•—Топзь размнръ, отговори коконата, безъ
— 288 —

омысль ще надокара страшны насркщносты.
Нека бкгамы преди дондатъ ецичеретЬ да тьр.
сатъ нова жьртва.

— Да бкгамы? казва Неджнпъ, нога убпщн.
тк на Селима устрашаватт» несли дныт'1; на еул.
таять Махмуда? Нк, длъжпостьта мн еда оста-
на. Тав злочеснта земя отъ истина ще виде н
по благополучно време. да дойди. II оспФпъ това,
нс каза ли ми, че имамъ баща да помогна и да
отмьстя ?

— Сыпко, прегкче рЪчьта коконата, не ти
остава вкке друго няню освЬш. до го уплачишь.

— Умрк ли!

— Истина, жьртва па оныя мрьспнци , конто
в1>ке бГ.\а заклали челядьта мн и злочестнын
какал ерь.

—• Еннчерет’Ъ! пошушпа подъ бръвы, Не-
джипъ. О! кога паи сета!; ще дойди на отчь-
стстето девь-тъ! да платя кръш» за крьвь,
Баща мн!... О! госпожо, слЪднше с.и думат*
па стоеше на кол Ины предъ коконата, защото
богт» мн ся о грече за утнипмпето на поел ЪднитЬ
им поз ipa’sueiiifi, молят» ся , иска науча но irk
пмето му, за да го благоелавлмъ!

— Лито тонзь самый гробъ ми прощав а кле-
тпата, отговори госпожа БенФелдопа. Ала тая
смерть тя правы сяободспъ , прнтурн като глс-
— 289 -

дате Ермишя.п господарь да рас породить бж-
диостьта си както и.ешь.

— Още нкколко дена, отговори Педжапъ,
за да научимъ сетнпната на тонзь послкдиый
размнръ, и ако отечегтвото и царь-тъ мн ве-
щать помощьта на рамената ми, тогава бкг-
вамы!

Побкдоносхето иа епнчеретЪн уяуденото скло-
ияваше на султанъ Махмуда за отфьрлюпашето
па «овит1» законоположения н намкствашето па
встхитк злоупо гр кблешя загубила надкжбытк
отъ всякой духъ. Поб-кгвашето па банряьтарш-
внтк праятсле н на Махмудовитк сънктннци
доказваха осгскнь това тпьрдк вено, че всякой
опытъ спротивъ срещод’кйствупаната хурка
отъ сега на тжй беше нзъ равно безполезент.
н опасепъ. Тжй Неджнпъ като ся отчая опре-
дели да побкгие и топ както Кади паша и Бан-
ряктарвовитк сподырннци дкто побкгиаха въ
Рухчюкъ,и капнтанъ паша, конто ея теглеше
отъ Каржйъ, о г1Йде да тьреп ирибкжнще о тъ
новый господарь на тая область, и ся npie
тш.рдк благоразумно огъ Российский Самодьр-
жецъ-

Кокона БенФелдова, като лнцемТ.рствуванхс
равно иезишпе зарадн щаст>ето на новый бк-
жапецъ, скры зарадн него отъ снчкытЬ другы
толкозь добр I: , щото враговет'Ъ му го сясаха да
е укрЬлъ ио размнра н.ш побЬгиалъ съ кач/л-
пнцытЪ на падпалото у краплете. Сл‘1.дъ това
извести на снчкытЬ събпрашя вь Брьстонжть
васкорошпото пенно oih'inauie и на госпожа
Книнадокова, която отшвашс въ Мелита да
jipieMH наелЬдството на кавалера. Интел нзсрын
брнкъ приставать въ лимана нстъкмявпше то-
вара сн за оиъзе островъ. Сгокормха cji съ ка-
ши а в а, чс ще члка презъ нощьта да зап л ana,
и що едннъ часъ слЪдъ захода на слънцето ще
просып въ кораба сн иепознатъ п&тпнкъ. Вс-
джипъ ipLGawe да ся облсчс съ свропскы дрехы,
да ся \в1‘е съ врьхня дреха мжчпопозпавапа, п
да си отшдп отъ Е1юкъ дере съ канкъ тегленъ
съ грьцкы треба л цы манчнны му, завчасъ като
запдатъ поелЬдннтЪ заря па слънцето.

Л като ся npiexa снчкитЪ пужнн прёдувардп-
чслни ш'Ъркп за сполучвашето ва това нзлазва*
nie, чякаха яетьрпелнвн да духвс добръ вЬтръ.
Иан cei'H’h едннъ корабникъ отъ брнка довдс
да нзвЬстя , чс вечсрьта 1ц.ктъ ся потеглать
на плакате и дп1»т!» плтннцн ся прпготвпха да
отшдатъ въ кораба.

Karo ся раздал тис отъ сына сп , коконата ся
иринзс отъ чювстпптслсвъ страхъ; ала мамчн-
ната любовь даде н силата да укрые размлтва-
BiGTO си подъ слабо \счинан1С. Ермины ел -м.р-
ля въ пригрждкыт'Ь на любовника си. А силпото
разчьрдваше на сьрдцето и предаде ьъ споредъ
това нлачлнво разд клавише, и като остави да
ся изронатъ смзнт'Ь д'Ьто гы сдвамъ дьржеше до
тогава, не ножа да скрыс жалпытк вад1>яшя
д-1»то f.K разчжтвача.

— Боже мой! навыка , века ся раздЪлямъ за
сявгаждъ!

— Небето, отговори Неджнпъ, веще ся по-
каза толкозь пемнлостивно с.ркщо насъ гцото
да пы раздали, нога iipic то грыжата да ни със-
длин ср1.що злото на нрагопегЬ ня. Ер пн-
me!’не бойся; нрнблнжавамы бсзь омысль въ
края на лютит!» нн мжкя. Още п!> колко часа , к
изгоннаспсто ще ны уздравн ср)>що всяка опа-
сность, н ще прости да свьржа неизуЬппо сь
твоего щаст'юто мн.

— Време е да оачидемъ , пресЪчс рКчьта го-
госпожа БенФелдова. Надвечерь ако е б они с
щс1пс, ппждачы ся пакт,. Biiiiaiainc, сынко!
Надвечерь!

— Надвечерь! отговори момакъ-тъ наги «ыр-
ляше послЬденъ и нажалсиъ погледъ къагьдвЬ-
xli жени.

Тон часъ ва отшвашето, нстьрпелнво чяканъ,
стнгиа пап ccTirli. Токо завдэ слъпцсто задь
CH'hrouoKpbiTi.riis планнны na Asia, като пустпа
no вьядуча поельдппга св 1.тлеет*, па зэрпгЬ ей,
двама грьцп 1рсбалци, коню щнха заьаратъ
ИОТ.1ЙНЫИ платись вь иигелнзгкын брпкь, г-t m
гнахавь едва малка и пуста пазуха, простшгН
къмъ края на село го, дЬкато имаха каика си
вьрху су таю.

— Георге, казва единъ отъ гребалцытЬ къмъ
побратима ся, донде чась-тъ да определишь,
Двксга 1 роща лнмашь за твоя сн дЬ.гь, или азъ
задьржавамъ енчко, и работа га пакъ става,

— Бон ся огъ грЪхъ, отговори вторын
грабалецъ.

—	Сега вЬкенкма гркхъ.

—	ЛлаутрЬ отншамъ да ся псповЬдамъ, и
иного други осн Ьяь това щлтъ заллчнатъ про-
швата siн.

— Да предадешь едкого певкринка на лего-
выт'к ну не е грк.хъ дкго иемо,ке си прости,
повыше кога за него зе^ишь чстыристотннь
гроша на пред ь.

— Негли нмашь правдива, очговорн Геор-
гии като почеевзше главата сн. Е дан ни дв-h-
стЪткхъ, та нзъ влтя говори 1цл> съ съвксть-
та сн.

—	ТвьрдЬ добрЬ; само мълчашезащото
слушаяъ стл.пкы по лЪсака; пегли е ижтиикъ-
тъ ин да ндн отъ къмъ там г  рапа.

Докл к мигне око капкь-ть сн Фьрлн it ь мо-
рей о, и Неджнпъ ся нос» ше бър.»о m снлното
течете на БосФоръ. Въ iрнпгрлннатз ск Илина
на ЗвкздптЬ внд*]> да защипана предъ пего си
врачовнага гледка отъ два i .1 up'hr.i на оная про-
чила т'кеннна, дккато Европа и Д.мл ся вн-
Ждатъ да ся елпвуватъ, п като ел обьрна бръз-
ко кьмъ провлака дкто огдкля Скюдаръот ъзи-
довег'1» па сарая, различи гл |,дъ мал.о б!;лытк
плотна на брикп, и гърмежа на вернгатл,д1»то
истеслюваше ковкати съ работника.

Греблата цЬпяха редовио зеленипалата ио-
крьхнпна на морем о п слодырванн огь сладкото
irhanie ва гр1цпт1*> гребалцн каикъ-тъ прнблв-
жанаше малко ио малко къмъ кораба, вьрху ко-
гото Неджнпъ гледаше да ся развЬва б!.ла мир-
на, кояго ся 1:пл.да1ие да махка жена както
бЬлсжка за пего. Иедотегна му, че та бклежка
ндеше огъ Ерминш. н зада възблагодари же-
лая! ето н раздразни ваше дсрзостьта на гребал-
цнт!» си. Алл ел!;дъ iiLi.o.iko miiiivih престанаха
да тсглять греблата. Другъ ка.’жъ посепъ тихо
м полена по yi пшена га покркхаппа на в о дата
прпблпжн нънъ него н оi кры въ оплашеный по-
гледъ на Неджина капуджнбанпя , еврЕчь па-
чялинка вьрху джелатвтк на сарая.
Тонзь члов’Ъкь, ублеченъ чьрвено отъ глава
до кракъ, н съ безстрастпын сн погледъ като
вду хну ваше нсговорлнвъ счрахъ както и на са-
мнт'Ъ Д/кесаты, конто го смодырпаха въ мощно-
го нзлазвакш, отьмна пьрг.омъ капелата н врь-
хнлта дреха на ижтпика, сетнЪ, като гуди рж-
ка подъ мышпнцата аду, запов Ьда му да премине
пъ лад!ята му. Окаянный послуша безъ дума; и
като внждаше що сн предади, Фьрлн презрЪнъ
погледъ къмь гребалцытЪ, конто завчасъ ся
отдалечнча. На(къ>тъ д’Ъто носеше кануджнба-
мня п улог.сный му премнна скоро кран става-
нып корабъ, п нзФьрлн пж’пшцытЬ въ едва отъ
I.ран морсьыт1. кратны на сарая. Сл'Ьдъ това
като i!OBi>pirh малко въ градиныт’Ъ на сарая, чьр-
веный аджжъ вьнедн Неджина въ станчната дЪ>
като беше длъженъ да чина втора заповедь

— Дъка сьчь? порыта Неджнпъ.

— В к стайчката на маргарет!;, отговори му ся.

— Нон зановЬда да мп уловятъ?

—• Султанъ-гь.

— Божемъ |цж лн чякамъ много смьртьта?

— Гол’Ъмо любопытство, отговори начлл-
кнкъ-тъ на скупцпт!;. Отъ предо дна десять го-
дннп повыше пзвьршвамъ царскытЪ заповеди
и още инкой не е показалъ такава упорность
г.редъ хсне. И при снчко това употр1бнхъ гл»'
— 295 —

вы по драгоценны огпкнь твонта; защо иевЬр-
вамъ да искать за леи высокяха честь па срс-
бьрпото блюдо.

Неджнпъ « я неогговори, п капуджпбашш из-
лЪзе отъ стайчката съ нризнрагеленъ образъ.

А като остана самъ сн , облада ел до кранотъ
неугода запрелый , защото сн докара на ума
добриныт); д!;го щеше гы изгуби, и горещото
желание, което щеше оставн задъ пего- сн.

— Истина , безъ омысль, говореше сн , сул-
танъ Махмудъ не с далъ тал зановЪдь, както
казватъ; ала съ името му колятъ жьртвытЬ
нмъ. По пеща степь отъ БанряктарювьггЬ сно-
дырницы, не можахъ самъ сн да ся иоляувамъ
отъ благородного повклеше съ което царь-тъ
заздравн ноб l.i’RMHieTO па закрытелеч Ь му пре-
до да стане топ нокорснъ слуга на енпчерет'Ь.
Таи да ненадпе кръвьта мп вьрху него!

Като поминуваше иотъпатъ въ Tin и;алны
размыслмжашя, напрекарваше презъ ума сн сьл-
зытЪ на Ермшпа я на манка си, коса щяха нау-
чать злочест1ето му , троиотъ отъ стапкы сй
чю по <’тълбата на станчката.

— Ее, рече съ пълна преданность, донде,
часъ-тъ. И са потеглн да посрЬщне джела-
тыт 1; си.

Заврывката на вратата ся нздвпгна; а пакъ
296 —

ся показа гул гань Махмудъ. Подсмиванъ при.
блнжн hi.Mb л,омака конто, н!,мь за нсмадки-
нага глучна, надна казематам ночювствува на-
д'кжбата да <я лораа;да въ < ьрдцето му,

— Недяхнпь, казва къмъ него 1>атмшачъ*тъ,
прнговар много >>и иоб 1;гнан1с ся нзвЬсти мен’1»
и понкахъ да тя видя нредн OTii'inanicTO ти. Поз-
нан добр! , че незабравлйгь лито изслугувашя
ннто псу rtani;i , и но прел, едннъ день нра-
вднмата мн ще прегледва смктнувашнта па
всякого одного. Добрым н юнашкын момакъ,
Богъ отвори ран< кьгг'Ь вра i а на .хрнгнмыи благо-
дЪтель когото и дваиа уилакваиы нзъ равно и
конто на тебь предрЬкваше подпорката и сла-
вата на поражданата му власть: ала нов Ьлешето
може намЬстн негоното, и ще та поелЬди вре-
домъ. Тжн от1идп сн, защото тиранит), ни иска-
ть главата тн, ала иедкн престапва пикогаждь
да помнишь отечеството н царя с и. И двамата
страдать, и много още легли щжтъ страдать;
ала чась-тъ на отмьстявашето ще настанн,
и той часъ ще блде страшенъ. Тогава щж
имамъ нужда отъ тебь, както н отъ сичкытф,
ми вкрны служителе. Иди сн съ здрав!е! сл1;-
дише Махмудъ като даваше на Педжнпа без-
донна сабя; кръвьта дЬто тече въ жилытЬ тн,
сто в ар в ci тн по свещенна длъжность. Пршмн
топа наглЬдство, коею тле оставнлъ бан:п in,
Селимовым сыне, бждн благоразумен'!» п от-
мьстн за него!

—Махм)дъ нзлкзе като пзговорн rin д)мы,н
Игдкишъ растрниераиъ отъ тсяшнпата ка чюв*
i*TJKu а му остана както слвсанъ; ж^кнтЬ му ся
ылИпнаха вьрху спещснлсто орулае , което за-
дължапаше сичката му бледность.

liaiij д.кпбашш влкзс въ стаичкага на марта*
ретЬ нЬ’по малко смаянъ оть запрснып , з:мцо-
ю нам кето да врыке кл>иа около нилта му
шаше запои 1>дь да го заводе вь кораба с ь кой*
ю щеше си отойди. Брпкь-Т'ь беше са потсглн-
гь и чнкаше до тогава; свали етълбаю сп за
Ца npic.Mii путника, и номогнунань съ добръ
вЬтръ става слкдъ малко време певпднмъ.

Сшршакъ на яьрвата часть.