ОКРЪЖЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПАЗАРДЖИК
Стефан Захариев
ГЕОГРАФИКО ИСТОРИКО СТАТИСТИЧЕСКО ОПИСАНИЕ
НА
ТАТАР ПАЗАРДЖИШКАТА КААЗА
Фототипно издание с коментар
ИЗДАТЕЛСТВО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ 1973

Окръжна библиотека гр. Па£. оджих
Портрет па Стефан Захариев ►. от Станислав Доспевски — 1857 г,
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА КНИГАТА И ИЗДАНИЕТО
През настоя щата 1970 г. се навършват 100 години от издаване книгата на Стефан Захариев Географико-историко-статистическо Описание на „Татаръ-Па-зарджишк^тк кааз*“.
Веднага след своето появяване книгата на Стефан Захариев направила сил но впечатление и то не само на българските читатели. Известният чешки учен и историк на България К. Иречек се изказал твърде ласково за нея и я използувал в своите научни трудове.
Подробните и ценна статистически сведения в книгата били използувани от българските революцио-нери при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. и Захари Стоянов нарича труда на Стефан Захариев „безсмъртно съчинение".
По-късно видни наши учени, между които Васил Златарски. Анастас Иширков и Беньо Цонев, сыцо подчертават голямото значение на Захариевото Описание.
Високата оценка, на която се радва книгата на Стефан Захариев, не е случайна. Тази книга е най-пълното, най-задълбоченото и най-ценното българско областно описание до Освобождението. В сравнение с всички наши описания от сыцата епоха тя е най-богата с географски, исторически и статистически сведения. Някои от тях имат голямо значение не само за про-учване миналото на Пазарджишкия край, но и за из-ясняване важни моменти от историята на наших народ. Такива например са сведениями в летописная разказ на поп Методий Дригинов за нисилственото по-мохамеданчване на чепинските българи.
Със своите изобилии и ценни материала Описанието на Стефан Захариев е важен извор и ценен документ за своята епоха.
VI
Макар че не е лишен от грешки и слабости, трудът на Стефан Захариев и днес е твърде важен за науката за написване пълна история и география на страната ни. Зотова 100 години след своето отпечатване той продължава да привлича вниманието както на обикно-вените любознателни читатели, така и на голям брой научни работница и специалиста: историци, географи, филолози, икономисти, етнографи и т. н.
И тъй като книгата на Стефан Захариев отдавна е стонала библиографска рядкост и днес е мъчно до-стъпна за читателите. по почин на Окръжния исторически музей — Пазарджик се предприе нейното фототипно преиздаване.
Днес използуването на Захариевото Описание се затруднява както от неговия особен правопис и език, изпъстрен с много непознати за съвременния читател думи и изрази, така и от настьпилата по-кьсно промяна на голям брой географски, главно селищни имена. Освен това някои от споменатите в книгата селища вече не сыцествуват. а други отдавна са откьснати в административно отношение от Пазарджик.
Днешният читател на книгата е затруднен също така и от срещдта си с редица непознати имена и факта, Които се нуждаят от пояснения.
Всичко това наложи за настоящото издание на Описанието да се изготви подробен коментар. В ко-ментара са отбелязани печатните грешки, допуснати при пьрвото издание, разгледани са особеностите на езика и правописа на книгата и са дадени пояснения за географски и други имена, за дати, цифри, надписи и важни събития и факти, при което са посочени някои пропуски и грешни тьлкувания на автора. Коментарьт завършва с речник на непознатите думи и изрази, пока залец на личните имена и пока залец на географските имена.
А за да се задоволи интересът на читателите към Стефан Захариев, изданието е снабдено с портрет и биография на автора.
Надяваме се, че новото издание на Захариевото Описание ще събуди още по-голяма любое и интерес
VII
към родния край у всички български читатели. За да се сбъдне мечтата на автора — всички краища на България да бьдат подробно проучени и описани.
Пазарджик, 24 юни 1970 г.	Съставителите
95 години след завьршване книгата на Стефан Захариев и 100 години след нейното отпечатване.
СТЕФАН ЗАХАРИЕВ (Живот и дейност)
Той е един от най-образованите граждани на Пазар-джик по средата на третата четвъртина на миналия век, когато неговата писателска и научна дейност се увенчава преди всичко с неоценимия му труд „Геогра-фико-историко-статистическо описание иа Татарпа-зарджишката кааза“, Виена, 1870 г. Наред с това. той е не само първият борец за възраждането на Пазарджик през периода на борбите за църковна независимост, но и един от най-главните деятели по църковния въпрос изобщо в България. Достатъчно е предварително да се знае, че в началото на 1862 г., когато д-р Ст. Чомаков— български представител по църковния въпрос в Цари-град, по семейни причини трябвало да напусне Цари-град и да му ср намери достоен заместник, Пловдив-ската община, като внесла на разглеждане този важен въпрос в събранието на представителите на Пловдив-ската епархия, избрала за такъв Захариев. Било му съобшено за назначаването му на мястото на Чомаков и бил призован в Пловдив да получи нужните наставления. Захариев не закъснял да се яви и приготви.
Но наскоро домашното положение на Чомаков се уредило, той почнал да получава от Цариград убеди-телни писма да остане на поста си и след повлияването на пловдивските първенци той се съгласил да продължи представителската си дейност в Цариград. За Ст. Захариев се създало много тежко положение. С писмо от 19 март 1862 г. до д-р Чомаков той горчиво се опла-ква от тая постъпка на Пловдивската община, която зле го изложила пред обществото.'
1 Ат. Шопов, Писма под иегова редакция из архивата иа д-р Ст. Чомаков, Сборник иа БАН, кн. XII, 1919, стр. 215— 217.
X
Стефан Захариев* произхожда от голямото семейство Секулови от с. Сестримо, Пазарджишко, което било прочуто по богатството си и юначеството си при защита на селото от кърджалийските нападения. При едно идване на кърджалии в Сестримо, вероятно в края на XVIII в., селото било изгорено, затова някои сестримни, между конто и Георги Секулов със семей-ството си, се преселили в Пазарджик. Тук синът му Захари работил като кожухар и сполучил да стане кюркчибашия на управителя на казата Каванозоглу с привилегия да носи зелен биниш (горен дълъг кюрк).
Захари имал трима синове: Александър, Стефан и Христо и една дъщеря — Минка. Стефан бил роден около 1810 г. Имал здраво телосложение, силна памет и проявил голямо ученолюбие. Поради липса на по-добре уредено българско училище в Пазарджик, баща му го пратил в Пловдив при двама прочути тогава учители гърци, при конто той изучил отлично ново-гръцки, старогръцки и турски езици. След това Захариев се завърнал в Пазарджик и се отдал на търговия. Бил пращан често от баща си по търговия с ориз в Белград, откъдето докарвал кожухарски стоки. В Белград научил сърбохърватски език.
Стефан Захариев се оженил в зряла възраст, отделил се от баща си, построил си къща и започнал самосто-ятелна търговия с желязо, дървен материал и пашкули. Но не му провървяло нито в семейния живот (първата му жена умира, взема втора, която също умира и през 1849 г. се оженва за трети път), нито в търговията, затова бил няколко години правителствен ковчежник (сандък-емини) в Пазарджик. През това време, около 1840 г., му се случило следното приключение: Махмуд бей Каванозоглу, управител на града, почнал на гради срещу арменската черква едно обширно здание във вид на укрепление с двойни стени, което щяло да струва около един милион гроша. Като всемогьщ по онова
* Вж. биографията на Ст. Захариев, написана от сина му Христо в сп. „Училищен преглед", 1900 г., кн. VII и VIII, с.658— 668.
XI
време, Каванозоглу силом взел от ковчежника Захариев една голяма сума правителствени пари, заради което последният тайно заминал за Цариград, гдето с помошта иа патриаршията след едногодишно съдене се оправдал, а Каванозоглу бил наказан.
Поради това Захариев станал владишки наместник иа пловдивския митрополит в Пазарджик и казата (областта) му. В качеството си на такъв той използувал обиколките си из казата да събира материал и за едно описание- в географско-историческо и статистическо отношение и впоследствие написал книгата „Геогра-фико-историко-статистическо описание на Татар-Па-зарджишката кааза“ с една карта и една таблица на различии стари паметници. Виеиа, 1870 г.
Първоначално Ст. Захариев може би е бил отчасти под гръцко влияние. Но материалите по история и география,конто събирал като владишки наместник по нашите места, му показали, че те са български, а не гръцки, и че българите имат свое бележито минало. В това отношение му е оказало влияние и напредналото изобшо възраждане на Пазарджик след дошлите учители от гр. Елена. За него е било невъзможно да стане от-веднъж пионер на народного съзнание. а гледал преди всичко да се подготви за тази дейиост. Така той постепенно добре изучава писмения български език, самообразова се, след което пламва у него идеята за народно възраждане и през периода на църковната борба го виждаме като пръв книголюбец и родолюбец в Пазарджик. Нишо чудиовтова — и братя Миладинови са завършили гръцки училища, но дадоха живота си за българшината.
Оше едно обстоятелство е въздействувало на Захариев за нациоиалното му затвърдяване и започване иа енергична възрожденска борба. Като владишки наместник той е бил потресен от жестокия начин за съби-ране владишки данък по селата от българогонителя пловдивския митрополит Хрисант, който в 1857 г. бил отстранен. Той бил заместен от Паисий, който бил благосклонен към българите и тяхната борба за цър-ковна независимост, поради което бил заточен в Атон.
XII
И наистина, в 1858 г. Захариев започнал активно да се проявява като възрожденец в Пазарджик и други близки и далечни краиша, както и да държи връзка с пловдивските първенци възрожденци; от тази година са първите му писма с тях.
Захариев е бил в Пазарджик главният настоятел на тогавашните списания и вестиици, и дописник пре-димно на списание „Български книжици" и в. „Съ-ветник". Бил е също редсвен спомоществовател на „Гласник српске словесности'*. С помощта на богатата училищна библиотека, която била и на читалише „Ви-делина** и на която той е бил цели 12 години (1858— 1871 г.) библиотекар, е било улеснено неговото самообразование; той се научил да превежда и от сръбски, руски, полски и чешки.
Захариев е един от първите инициатори за търже-ственото празнуване на Кирил и Методий, което в Пазарджик започнало през 1859 година. Той е един от основателите на читалище „Виделина** през 1862 г. Той е ценил художественото изкуство и е насърчавал Станислав Доспевски в художническата му дейност.
Една от задачите иа църковната борба в Пазарджик, ръководена от Ст. Захариев, е била изгонването на гърците от църквата „Св. Богородица". И наистина, те биват изгонени на 19 октомври 1859 г. През 1860 г., по подобие на цариградските българи, и пловдивските българи в служба в черквата не произнесли името на гръцкия патриарх, а това на султана.
Захариев е бил начело във всичкн културии начинания на Пазарджик, като отваряне и уреждане на училища (Ал. Дюмон го нарича „Directeur de Гёсо-1е“), дружества, празненства и пр. От многобройните писма и дописки по възраждането на Пазарджик, по-голямата част са писаки от него и изпращани до него. Това достатъчно говори за доверието, което са му възлагали отвсякъде. Той е бил постоянен член — писар и секретар — на черковноучилищното насто-ятелство (общината) в Пазарджик, най-важният фактор в делата на последното и като най-образован гражданин тогава, останалите членове на настоятелството му по-
XIII
зволявали инициатива. Някои дори го наричат архиерейски наместник, макар и светско лице. Обаче зна-чението на Захариев нараства през 1861 г. и с това, че той заедно с Кара Никола Ангелов участвува в ме-злиша (правителствения съвет), което се вижда от едиа дописка във в. „Дунавски лебед", бр. 28 от 4 април 1861 г.
В църковната борба в Пазарджик са взели участие и някои чорбаджии: Велчо Ангелов. Никогаки и Георги Христович, Гюро Иванов Сардъкяра, Панайот X. Гроздов и др., но участие донякъде с отрицателни ре-зултати, затова са били често в препирня със Ст. Захариев и пловдивските първенци. като Г. С. Чалъков, Ст. Чомаков и Йоаким Груев трябвало да ги поми-ряват. Заслужена да се отбележи, че винаги в между-особиците в Пазарджик пловдивските първенци са държали преди всичко страната на Ст. Захариев и еснафиге. Много правдиво и демократично отбелязва Ст. Захариев в писмото си от 6. 1. 1863 г. до Йоаким Груев', че „Между българите родолюбие се намира само в средния пояс, големите си гледат интереса и само глъсти и големи думи има в них и в долните, като прости, нишо не разбират шо е народност".
Отбелязахме в началото, че Захариев е със значение по църковната борба на цяла България. Той е под-държал с голяма енергия църковната борба не само в родния си град, но и в Пешера, Неврокопско (Гоне-делчевско), Драмско и Серско, дори във Враня. Пирог и Пирдоп. За тази цел той получава широки пълномо-шия от пловдивските първенци. В тези селиша гой из-праша учители, свешениии или ходатайсгвува да се изпратят такива, дава съвети и наставления за действие при всеки отделен случай, изпраша вестниии и пр.
При наближаване на 1870 година, когато бил разрешен църковният въпрос. трябвало от българска страна да бъдат мобилизирани всички сили във връзка с народною допитване По този случай намираме писмо
1 Й орлан Иванов, Писма от Ст. Захариев, СбНУ на Бълг. книж. д-во, кн. XXI, 1905 г. стр. 3.
XIV
от д-р Ст. Чомаков от Цариград до Захариев с дата 24. IX. 1869 г., в което между другото се казва: ..Видите, прочее, и във в. ..Македония" № 48. че епархиите в Македонско. между конто се намира и Драмската. ше се подложат на изпит чрез гласоподаване или мах-зари. И така, нека подготвим тази нам ближна епархия, за събуждането на която вне сте причина."
Всички махзари1 от страната на населението относно църковния въпрос са дело на Ст. Захариев. Той ги редактира, събира подписи и ги изпраша. По всеки въпрос излиза със становише и обикновено бива краен и демократичен в схвашанията си. Така, още в 1861 г. излиза със свое мнение как да се нареди народната черква след петнадесетте патриаршески точки и какво да бъде положението на бъдешия български архиепископ.2 В Пловдив на съборите или пред пашата той държи винаги най-енергичен тон. Това именно негово смело и решително поведение е било причина, за да бъде посочен за заместник на д-р Ст. Чомаков.
Всеняло безкористно предаден в служба ha народа, той занемарил крайно личните си интереси. В края на 1859 г. поради вредите, конто той нанесъл на гърцизма. с патриаршеска заповед бива уволнен от длъжността владишки наместник, с което препитанието му извън-редно много се затруднило.
Разностранна и богата е и писателската и научна дейност на Ст. Захариев, макар че е живял само 60 години — починал е на 13 април 1871 г. Той е един от първите наши доморасли историци, археолози. географи и статистици
Ст. Захариев сътрудничил във вестници и списания: във в. ..Время". 1. бр. 29—31, 1866 г., писал — „За любовта към отечеството и народната гордост"; във в. „Македония”. 1. бр. 30 от 24. VJ. 1867 г. „Сведения за ръко-писи във Вранянските села; в съшия вестник, II, бр. 23 от 4. V. 1868 г. — „Тежкото положение на селяните в Пазарджишко" и в бр. 39, съшата година — „Бат-
1 Махзарите са колективни писмени изложения. 'Ат. Шопов, иит. с., стр. 214—215.
XV
кунский манастир"; в сп. „Читалише". 1. 1 ян. 1871 г. — статия „Македонско пирувание", а в съшото списание, година I, 9, 10 и 11., 7, 8 е публикувал Описание на мана-стирските книгохранителници в Атонската гора гръики превод по английския археолог Роберт Курзен. В отделна брошура превел „Святий Димитрий Солунский и македонските славени с българите", издадена от П. Р. Славейков. В 1867 г., Захариев написал „Невянка. болярска дъшеря, приказка прекроена по „Наталья, болярская дочь от Н. Карамзин, издадена също от П. Р. Славейков, и др.
Захариев почнал да превежда от гръцки „Тримата мускетари" от Дюма, но смъртта му попречила да довърши превода. Бил написал автобиография та си, която обширно обемала в хронологичен ред органи-зацията и дейността на разните турски опустошителни орди: кърджалии, делибашии, еничери. спахии и др., но най-ценното в нея било подробного описание на църковния въпрос; обаче тия два ръкописа, заедно с някои български и гръцки пергаменти и стари монети, били загубени след смъртта му от неговия син Христо, който като учител след 1872 г. в с. Плевня — Драмско, с. Киречкьой — Солунско, Лозенград и с. Дерекьой — Малкотърновско, бил преследван от гърци и турни.
Ст. Захариев много добре е разбирал, че за да работи научно, трябва да събира стари паметници и изобшо материали, и той прави сбирки от исторически и археологически материали (стари надписи на пергамент, хартия, и камък или други вешествени паметници). с конто услужва и на други учени. с конто е във връзка. И ако ги не беше събрал Захариев, шяха да изчезнат и да останат неизползувани. Френският археолог А л. Дюмон, пътувал през нашите места и престоял известно време в Пазарджик, имал среша със Захариев, който му показал своите трудове и научни (повече археологически) сбирки, конто му направили силно впечатление.' Захариев кореспондирал с д-р Ш а ф а-р и к, чех. директор на музея в Белград, и особено
1 Г. Д. Я н колов, сп. „Читалише", 1873, кн. 10. с. 921.
XVI
със споменатия Ст. Веркович, босненец, който в гр. Сер събирал български народни песни отИзточна Македония.
През 1867 г., чрез Хр. Г. Данов, Захариев изпраща на хърватския историк Валтазар Богишич, царски библиотекар във Виена, отговор на 174 въпроса из областта на частно-обичайноправните отношения в Пазарджик и изобшо в Западна Тракия. Касае се за задругата, сватбените обичаи, положението на ратаите и др. Една част от тях Богишич е публикувал през 1874 г. Но целият ръкопис на Захариев от 31 страници днес се пази в музея на гр. Стара Рагуза на далма-тинския бряг, недалеч от гр. Дубровник.' Както се вижда. Ст. Захариев се занимава и с етнография.
През 1870 г. Захариев отпечатал книгата си „Географико-историко-статистическо описание на Татар-пазарджишката кааза“ с приложение на едно табло от 17 исторически и археологически документа от неговите сбирки и една географска карта.
След смъртта му, в 1879 г., руският археолог П. А. С и р к у, който е изучавал Цепинската крепост и до-хождал в Пазарджик, е получил от сина на Захариев два минея. Те се намират в колекцията ръкописи в ръкописния отдел на библиотеката при Академията на науките в Ленинград. За тях ни съобшава Б о н ь о Ст. Ангелов, Из ръкописната сбирка на П. А. Сирку, Известия на Народната библиотека и библиотеката на Софийския държавен университет, том II) (IX), София, 1963 стр. 63—64. В Ермитажа в Ленинград се намират някои археологически находки от Целина, донесени също от Сирку.
Най-важното съчинение на Ст. Захариев е неговото „Географико-историко-статистическо описание на Та-тарпазарджишката кааза", Виена 1870 г. За своето време— както споменахме в уводните думи към изданието, то е било най-хубавото областно описание Материа-
1 Вж. П. Петров, Непублнкуван ръкопис на Ст. Захариев от 1867 г.. Известия на Етногр. инет, и Музей на БАН. София 1968 г.
XVII
лите за написването на тази книга, както той обяснява в позива си „Към ученолюбивите читатели", били готови до 1851 г., но тъй като не познавал добре бъл-гарския език. той не дръзвал да я напише. Завършил я. както се вижда от споменатия позив в началото на книгата. до 24 юни 1865 г., а е издадена в 1870 г.
Знаменателни в съчинението му са уводните думи към „милите съотечественици", че „всеки човек е длъ-жен най-напред да познава мястото, в което се е родил и живее", под който апел, струва ми се. всеки може да се подпише.
Съшо знаменателно е и заключението на увода, гдето пише: „Прося извинение от любезните читатели за неправилното ми съчинение и правописа. понеже целта ми не е била да се прославя или да се покажа. че съм много учен ... но да послужа и аз народу си нешичко. "А към българските учени той апелира да опишат по-точно и по-пространно не само тази малка каза. но и другите казн в пяла Тракия
Ст. Захариев е написал тази си книга по примера на иконома поп Константин, който в 1819 г. направил едно описание на Пловдивската епархия на гръцки език, което било много неточно и кратко Също по примера на Георги Цукала, който направил описание на съшата епархия в 1851 г., пак на гръцки език. В това описание Захариев намира, както той пише, „разни забележавания измислени". напр , че българите своеволно тълкували името„Пло-вдив" и др. Най-после той иска да докаже, че Пловдивската облает е българска, а не гръцка облает.
Захариев е имал предвид и други описания на наши области и градове на български език, напр: I. „Описание на гр. Котел" от основателя на българския вестник д-р Ив. Богоров в първия брой на в. „Български орел" от 20. IV. 1846 г.; 2. „Статистическо описание на казата Ески Загра" от Господин Славов, печатано в „Цариградски вестник" в Цари г рад през 1858 г.; 3. „Описание на гр. Лясковец" от П а в е л Каля н д ж и, поместено в Мясецослова на българската 403%) 74___________________________
Окръжна бнблнотещ го. Пазарджик
—^1—w—I  11 IU J  *-'	'Г'
XVIII
книжнина за 1859 г., год. II и III. в Цариград, в книго-печатницата на Др. Цанков и Боян Мирков:
Всички тези описания са малки, а Захариевата книга е цели 80 страници, в конто той разглежда Пазарджик и 113 села, включително Панагюрише и Пешера. В нея са поместени изобилии материали за географията, историята и археологията на Пазарджишката облает. Захариев не е и мал днешната научна подготовка, и макар самоук, той правилно поставя въпросите — по-напред географските, след това историческите; по-напред обшата част, след това специалната — поот-делко описанието на селата. При това работи задълбо-чено — стреми се не само да излага фактите и съби-тията. но и да ги обяснява. Разбира се. на места прави грешки: напр., че името на Марица произлизало от тихото й течение; че подир потопа от Индия дошло населението на Тракия под предводителството на някой си Тир, по чието име Тракия добила името си и че тия преселници едините нарекли пелазгии, и пр. Но въпреки това, за по-нови времена Захариев е дал дати, особено от турско време, конто до днес не са отречени, напр. годината на основаването на Пазарджик — 1485.
Като бивш ковчежник на казата. той дава ценни статистични материали за нейните финансии. Броя на населението дава според нофус тефтери — турски метрични книги, конто дават сведения само за мъж-кото население, което като се удвой те се получи ця-лото население. На селата населението се дава по къши. Като се сметне, че във всяка къша живее семейство средно от по 5—6 члена, се получава приблизи-телно броят на жителите на цялото село. В подробности Захариев дава сведения за всяко село — за сто-панството. черквата. училишето и броя на учениците му. Сведенията са кратки, но характерни.
Приложената карта на казата е твърде проста из-работка; неравностите на терена са дадени с щрихи, а полските земи — бели полета. Важно е да се отбе-лежи, че Захариев, за да определи бреговеге на реките, неправилно се обръша срешу течението или за него Описание
XIX
Пазарджик е на десния бряг на Марина, когато в дей-ствителност той е на левия й бряг. Машаб няма. а е казано, че всяко поделен ие на рам ката на картата се равнява на I час разстояние.
Този труд на Захариев бил високо оценен от про-фесорите историци и географи: Дринов, Иречек. Иширков и др. Иречек1 го нарича „добросъвестно описание на Пазарджишка околия".
Стефан Захариев е починал сравнително рано, но все пак през 1870 г. видял българската църковна независимост и отпечатаната си книга.
За увековечаване паметта ’а Стефак Захариев на неговото име е наречена една прогимназия в Коета-диновски квартал на Пазарджик и улицата. на която той е живял в квартал Вароша, като мястото на къшата му е обозначено с възпоменателна плоча.
1 История на българите, Търново, 1886 г., с. 71.
ГЕОГРАФИКО-ИСТОРИКО-СТАТИСТИЧЕСКО
©ИЙСЛМХЙ
НА
ТАТАРЪ-ПАЗАРДЖИШКЖ-Т£ КААЗ£
о едвж харта н таблиц* на различны стары памятннцы.
СЪЧИНЕНО
ютъ
СшефанЪ ЗахаргевЪ,
Т.-Пазарджнченннъ.
----------------------
BIEHA.
Печятннца на Л. С'оммеръ н C-ie.
1870.
КЪМЪ У ЧЕНОЛ ЮВИВЫТЫ ЧИТАТЕЛИ.
МвЛн саотВчестаеннца! поЯнато е иа снчкн вы, Че Нкн едМГЯ on ЧеДаЯкци-4Ы, »» Да Оа Ьтлячи on други-ты аемяы тяореайт са- слогксЯоств-тж, Длаже** е ИвЙ-парм да Иоанам вИмЯб-то, ва кеа-то оа е родила л жигке, и е «лона м слов*сяо~то му доморОдстм. ЗяТом н М> ноже-Анха да яопятЯма н опозМм Точно мяло-тр мн Отечество, ft tiqoaft даго вапокная и св сйчНН-ты моя скОтечеЛееницы. ' Аяо и яевпОообеЯъ м твЯоаа важно д*ло, квто не изучена, по яс!Цвег1е, аВ своя-п пряродви языка ва свое врЪмя, га продпДОка да опяшж градь-n и квааж-тж татара-паавр-джашкж и скло село особяО, нсйорнчЬбки, топоСраончески я отнтнсгачеокы, и да мйлМив вГкСТОлоложнтелио, и са ривСтОяМе-То окно свло едяо on друго. Кокто я главнн-ты ОлвИяйы и рккы до пркдклв-тм яа сьсАдЯЯ-тй градящв ва едва геограяячеока карта, до колко МЯ пойагвхж еялн-Тй, оперкдн слаби-Ты поняПя Яои-то Имама яа Еляноюй-та • языка я то по прнчЯяж, че лредн 30 годном жато бкше яадМа яа Граков Явйка, ^а0 ммбоШ м плоадавскд-тж у ймрхЫ HMOfaU-n йловдяКскя НкояОма пойа КоотвятняаЛ Мяега неточно Я кратно, дИо саМР Тагора Пазарджика  ataOH села поарьхяо ваб4лЬжм, я са <ГЪлк Да Стане по точйо, я поязясяятелно опнеая|ето на ткзя агЬета, <Лка година обнкаляка по я’Ъколио оела, да яспнтвама Жятелн-ты ааРТВря-тм ясТорв«№сЖы пр^аи<ядо кОлао-то помвяп стар> ‘ДО***, Я да опнйуяаЯа плбвнкдт^ р*янте я рааваЛеннте Н0ПООТЫ я черквы, кон-т5 ож ТгьщйсТвуяяля яа Валгяр-«шм*ы времена, каТО	я ммйо-то ржКопЖсы бал-
Тчфомежде укрмм on. гомнталД-ты Грьцй >а балгарскж-т* (прямекЫюп, ва ноИ-то са яамАряхХ «Ъкоя отрявкы я ва-МдЪжваа!* в ото йол^вян 0 otacaaie-то мн, осйЪгв това мйятаха я нЪкоя прйГгелм Турц**, че нмалн частей ястор!н МкйСаяя поднра вааоеваиМ-ТО на Нмя мкств, on кои-то__
иамккоха неколяо явясвей1и за стаяалн-ты битвы тогава са БЖлгаря-ты. Итака до 1861 годин*, вко и да бкше по-Я4^В*то вмтер!яла готова яа ortacairieTo, иа on една страна, Ж1ию яеповцавам’в граматнческя Балгараий-п языка не дервяаха балгарокн да пнЫж, я on друга страна, ако да йяшеха иа грвцМй-П языка, като яе иамкрнха ничто грацкн по танк страна, оСвкна ва едяо село, дкто нмало
!•
4
едио елннско пресел^ше (’Azoixia), и то отдавна нвчезнало, мысл'Ъхъ че неще ползува никак* Гръцн-ты, и чюдЪхъ ся как* да права. Нъ въ това вр!мя като ся явн н второ опн-свн1е на плоаднаскж-тж enapxia по пространно и допълнено сь вЪкон стари надпнсы н разни заб-Ьл-Ъжватя нзмыслеин on, спнсателвть му Георги Цукалв, съ кое-то тон иска да да докаже, че още отъ осанн-ть Яфетов* сын* и внук* на Ноя Тир*, като ся населило това мФсто, жители-тн му ся наричалн Трако-Елнны, и че Пловдив* ннкогвшъ ся неиа-рнчал* съ това HMi, нъ сегяшни-ты Българе го прекръ-стнлы така своеволно, без* да мысли тон, че старо-то и мН на тоя град*: Пулпуденъ кату н1е Елннска р"кчъ, отъ дЪ го ел. прекроилы Елнниты, а н-fc от* Плъдыг*? съ което имф сж го нарекли първн-ты му основатели Пелазгн поднръ по-топъ-тъ, н посл4 за по благозвучно го нм1нуаНлн Пловдив*. И твка аэъ кату не съмъ срЪшналъ въ нашн-ты нови исто -рнцы особно нечто да с* заб^лЪжнлы за тая стръна, за да ся открыятъ много забравенн отъ Истор1я-та работы, рЪ-шнх* да нарЪдл. чинно събря1ий-тъ матер!ялъ за опнсаше-то до колко-то ми б-Ъше.възможно, и на гпворнМ1й-тъ по тая стръна язык* описях* м-Ьста-тл. на западнн-ты траюйскн предали м-кжду Българ1я н Македошя, а дкто сж ся случа-аялн важны събыпя и кръвавн бнтаи, първо между Бъл-гари-ты и Римо-гърци-ты, и поел! м4жду пърнн-ты и Ото-манцн-ты, кое-то опнсяте съ Бож>я помощь ся свършн. Прочее молнтстаувамь чтото ня ученн-ты и способнн on. нашн-ты учены дя предпргЬматъ да опншъть ио точно, и по пространно не само тая малка каазж, нъ и другн-ты каазы въ ц!ля Траюя, от* кон-то описями да стане едио цЪло Землеопнсаше точно, и да ся усъвършенствуаа Исто-р!и-тж на Тряк1нци-ты. И проем; нзвннен1е отъ любезнн-ть» читатели зя неправнлно-то мн съчннеше и правопнсяше, понеже ц-Ъль-та ми nie была да ся прославж, илн да ся по-нажж че съм* много учен*, и то сега въ премннала возраст*, нъ да послужж и аз* народу си с* н^щичко. Примете убо, мили съотечественицы, прннасенш-тъ мн к*м* вас* мои труден* съ нстътж ревность с* коя-то Вы го прн-носамъ, и ще задоволите спнсятелылъ.
на 24. 1юн1я 1865.
въ Т. Пазарджик*.	Сшеф. Захецпевъ.
ПРЬДГОВОРЪ.
Понеже иастояще-то Описаше ся отнася за Бьлгари -ты дЪто жнвЪылъ въ западнш-тъ край на Трашя, мысля че еще бждн нзлншно, ако пишешь нечто въ кратце, не само аа жнтелн-ты на тан стръна, нъ въ обще н за снчкн -ты Траюйскы Българы, кон-то Отъ незапамтенн в-Ъковы с* населяиалн н иаселяватъ ц-Ьла Трвк1я. Спереди поаЪчето стари и новн западни Историцы, току-речи снчкн-ты народы жители »ь Европа, влЪчатъ си начало-то изъ Индш, а «породи Елннскиты и н!кон нстински Историцы, поднръ потолъ-тъ, тръгнало едно многочнслено отд-клеше отъ Ин/ця подъ предводителство-то на н-ккон Тиръ, и като преминали Въспоръ-тъ насЪлилы ся въ тая страна на Европа, която отъ тяхнш-тъ предводитель Тиръ ся нарекла Тракщ н на т1я преселенцы отъ посл-h Елннн-ты дали им-h Пелазгн, а т!н м-кжду себ-Ь-сн сж ся нарнчали по Самоскрытсйн-ть языкъ ЯрЫ, т. е. орачы, нлн полскн жители, конто сж зня-ли още тогава да орътъ н да сЪгжтъ жито. Поднръ т1я Пелазгн, н други отд-клешя сж излазили изъ Индйя, и един еж вставали въ Аз|я н ся населили прн Черно море, като: Връгн-ты (Рр-^тес), отъ кон-то и м-ксто-то вар-Ъклн Фрнпя (сега медгЬхъ). Други ся оправили презъ Карпатскн-ты планины и ся населили край ръка Волга н сегашна Мало-росыя, и снчкн-ты Т1я едниоплем-кни отд-Ьдешя тогава жн-вЪялн патр1архално кату Исряйлтенн-тн, и сж говорили Старо-българсшн-тъ нлн Слаиянсшй-тъ языкъ, до д-Ьто 700 годннъ предн Хр. едио най-голФмо отд1лен!е тръгнало отъ Ияд1я подъ предводнтелство-то на даама брат)я Бренъ и Болгъ, и така Бренъ отншълъ съ свои-ты, та си насклнлъ въ Западня Кирона, а Болгъ съ свон-ты останалъ иъ неточна Европа, отъ кого-то и жнтелн-ты на тая стръна Сла-вяны ся наим-Ьнуаали Болгары, нлн Българы (понеже етари-ты Бългвре ся произносили ъ кату о и на тонн нмамн живи свнд-Ътелства ц-Ьпннскн-гк и рудопечн-ты потурчени а
6
не нотурчевя Балгары, кон-то к двйсь вааватъ Болгарава к Гърцн-ты варнчатъ са собетвеиво-то вма вмйГорцы). И так*, с* ставали в трак)йскв-ты Славявы on Пелааги Балгары, иа повеже наш «та цйль е да опнщема само жвтели-ты в* эвпадна Трвн1и, в во оть Одрива до Среда* гора, между Старв-планнн* в Рудопа, аа това оставямн другв-ты жители ва~ Трак1я да опншъть по учены в пр способна Бъл-гары а мы св огравичаввмн да кажемь сооруди Страбона, че иредн много в$кивы пета племени едноршчвв населм-валн аапвдна Трак1я on. Одршгь до р!кд Искьрь; а Зосима нарнча пи агЪетв Трашбска Скит1я, (квкто с* цвричалы Елн-нвты енчкн-ты Славдвы Скиты в Варвары.) И споркдн дока-вателстаа-т* в* Херодота в Страбона, ткя петь племЬаа е*. васеливалн сл^дующн-ты мйета: 1) Удръцн-ты (на гръцки нскрнаеио Одрнсн-ббрбаои) жнаЬялн въ Одринскл-тж область, и тахшй-ть Царъ Тарада (Тврн<уь-Т6рт)с), основала нарви пжть града-т* Одрцяъ, сегашно Едреве, при рйка Мирнца, в това рлец* был® по еидно-то on. други-ты четнры племймв: 2) Въотамцн-ты (вястови-рЬтоуас) жнв£алн въ южян-тм чрсд1дм на вападаа Xiwda сет* Коан-тийсвж область (Дх*ра челобп) 3) Затръцч (Сатри-Хатроц) жнвЪялн въ пляивви-ты Рвлл* в Рудопа, за кон-то Херо-доп., въ 7 книр. паше, че была войнствевъ вародъ н юнвкъ (Moiyipov Cuv ix X'.OTeiac), и гы нарнч* Вълхвы, понеже жнвЪалн ота плвчва в вяпов'Ъд*, че тря вародъ не са была покорила в* никой человека въ свйть-гь, в че сл^дувала да ев жнвйр свободен!» и въ негорото рЬмя. 4) Тилцн-ты (THABTiH-TiXctatot) ашвЪялн в* край пред-Ьлн-ты аа Срйдв* гора (Xxdpiov, xa{ Mieov Йрос) 5) Бесн-ты (Be-CH-Bigaaoi, xal Beason) жмвЬялн въ цоле-то, и были по-учени и по обрааоваяв ота двон-ты саплем'Ьвяцы, н но при-мкръ-тъ на свов-ты предцы жввйады патрйрхалве и немели нито кумиры, нвто капища в молвтви-ты си, или ре-липовнн-ты сн длажвоети неръмяаади подь огари н голймя дръвйта н вйрувалн бевсмарт|е-та, до д!то нйкои мждрецы Замълкъ (Zdp.oX£tg) и Евмьлпа (Еир.оХлос) гы ваучвлн да вырвать в други божества, в да основать едно гадмдмще (Mavtelov) в* явй-аисоши-ть върха на планвна Рудопа въ нм1то на бога Снва, иди на инд1йскп в^кой, царь Дюниса (На гои пли ни на най-высок1н-ть врьхъ ся иамира ва навар-
7
джшпка-та область, оть турцн-ты наречена Гиозъ-тепе, аарадн пространшй-ть иягл-Ьдъ дЪто нма  ся вндн много —Л‘ ‘°’" къмъ югъ, нстокъ и северъ, н понеже тамо нма великолепии развалины оть мраморнн аград!я, послаяя съ змзайкъ, вероятно тамо да е было гаднлнще-то на нашн-ты предцы), аа кое-то Херодоть доказав, че не было по-малко важно, и по долне оть ДелФШйско-то прочуено гадалнще, и не на това гадалнще дохождалн нарочно человецы освенъ Трак1йцы-ты н Аватнрнгты (’Aotaptatat) нлн Агатнры, кон-то спереди Страбона жнвеяли между Рудопа н се-гашна Перннъ-Планнна въ Меленншко, н ИлирЫчанн-ты н Дарданченн оть Охрнскж-та область да ся допнтватъ на нова гадалнще за свое-то щаспе н бжджщность. Оть т!я доказателства явно ся заключава, че Македонии-ты Агатнры, Илнр1нченн-ты и Дарданцн-ты, като съплЪменнцы на трашйскн-ты Слванны предпочитали сж това гадалнще оть елннскн-ты. После одрннсшй-ть царъ обновнлъ мал-к1й-тъ градецъ Плъдънъ (оть плодим, нлн оть плодовнто-то место нареченъ оть пъран-ты нндшскы Славины) н събралъ въ него разсЬянн-ты по поле-то Бесы, и го пренмЪиуввлъ Колнбы. Поднръ некое ар!мя, Македонскгн-ть царъ Фнлипъ, като быль иринуденъ сЪкогашь да иска оть саон-ты съезды, н еднноплем'кннцы спомагателиж войска протнвъ Горцн-ты. млн Елинн-ты, заб’ЬлЪжнлъ че тЬзн места были нвобилнн съ алвто, железо, олово и други земнн произведена, та ненадЪйно нападналъ на Трвмнцн-ты, н вавлад-Ълъ нловднаскж-та область оть сегашно Харманлш до Средня гора и разшнрнлъ плоидивска-та крепость, а като съгра-днлъ некой великолепии кащн, пренмкнувалъ го Фнлнповъ градъ (ФЛ’.ялолокк;), а пакъ за да може да удържн тозн градъ, основалъ нвблнзо още двъ крепости Држглянъ (Ap6fyikciV>H Мжстрж (Mdctetpav). Тон като былъ сузеренъ на Клннн-ты и покровитель на тяхин-ты релнпознн заве-денш, понеже тогааа Фошйцн-ты были ск възбунтувалн н отншлн та разграбили нмаже-то на Дел<мйско-то гадалнще, 1|аръ Фнлипъ съ много войск» отншълъ да гы накаже за Святотатстао-то и забралъ снчки-ты жители оть Фок1йскк-Т* область, та кото гы докаралъ аседомоано въ запздна Тра-н!я, еелннн-ты (тощ аотсхбщ) иаселнлъ между баткун-сян-ты, станнмашкн-ты н хнсарскн българы, а гражданн-
8
ты населил»* аъ Пловднвъ, кой-то ирейм-кнупал»» Лукавш градъ, (IlcivipitMCCiktc). Том пресолеше или заточен!е е ста-нжло 360 год. пр!дъ Р. X. И така тш Елнни Фок1йцы ако и да етаналн едва смесь СЪ пловднвскн-ты Българы, както покапать н нзиамкренн-ты до оега елнно-българскн надписи, п се с* с* варднлн иародность-тж в языкъ-тъ, до дЪто 'бъАгар. царь Иваинца или Калонмнъ разора до осноан-ты Пловднвъ и вскореввса потомцн -ты на Фошйцн-ты, что-то до падаше-то на българско-то царство, ннто нм4, ннто дума гръцки са е чюла въ Пловднвъ. Сегашнн-ты гърцы w4-колцннж еж прншелцы отъ Епнръ н Тесал1я, а повече-то са погърченн Българы отъ селаг-та. Поднръ умнралкж-та ва царъ Филипп, сыпь му Велиюй Александръ като покори Елннн-ты съ овон-ты Македонцы н сыжзннцн-ты Трашйцы, съ кон-то и отнде да завладев цела Аз1а, тогава нашн-ты Трашйцы подъ предводнтелство-то на своылъ царъ Иаморъ, СПор-арос) етаналн, та превзелы крепостн-ты н са освободили отъ македонскж-та власть. Поел*!; кога-то по смъртъ-тж на Александра, Македон1я оставила подъ владЪше-то на царъ Бернднкж (IlepStxa?) тЪ были н иеговы сыжзннцы, додЪто Рнмллнн-ты завладели цела Европа н часть отъ Aaia, та подновили кр-Ьпость-тж на Пловднвъ н го пренвгЬ-нувалн Тремонте (Tpipovtiov). И така тон славянски градъ въ различии времена, военлъ е петь различии имена. После кату са разделила Рпмскж-та Дръжавж на две нмперш Западни н Въсточна, па места оставили подъ власть-тж на Вязантнскж-та Импер1а, н наедно съ Гърко-рамлянн-ты като пртЪлн хрнспянстао-то н са покръетнлы, слЪдува-телно были сж подчинены н подъ черковнжта власть на гръцко-то духовенство, кое-то непременно нмъ е наложило своылъ языкъ въ черковн-ты н учнлнща-та -нмъ, кату не сж нмвлн още такнаа кннгы на своылъ сн нзыкъ (сега последив са намернхж некой ржкопнен на черковнн кннгы пнеанн смесено съ рунически н кнрнловскн буквы); нъ при енчко това нашн-ты Трамнцы, при много-то усилю на Гьр-цн-ты, пакъ сн уварднлы народностъ-та и нзыкъ-ть, кого-то сж донесли нвъ Ин/ця. н на когото коревъ-ть е въ Само-скрытск1н-ть нзыкъ и пнсменостъ. После въ 485 год. поднръ Хр. едно отделеше отъ Атнловн-ты Гуны, или Венеты и Анты, подъ предноднтелство-то на некой войвода Борись,
9
иремнналн ирезъ Трояноянты врата въ Трашя и ся населили ъ Ц^ЬпиНд, отъ дЬто подпомогнаты отъ саон-ты сытлем-Ь-внцы Трйййцы, дръжали с* седмо-годншн* война съ гръцшй-тъ Императоръ АНастасш Дикора, до дЬто да искоренять *ок1йскн-ты елвны преселенцы нзъ Баткунъ. А посл-Ъ волжки-ты Българы кату премнналн Дунавъ-тъ, и един ся стремвлы къмъ юго-западъ и вавлад-Ълн Македошя, Епнръ, Тесали, Пелопонесъ и цЪла Морен, другы ся стремили къмъ югонстокъ и завладели Долна Мнз(я (Българш), спорЪдн Зоснма Понпйск* Скнтш, и тамо кату иеможалн да ся съберътъ и поминать въ 679 год. поднръ Христа, едно многочисленно отдЪлеше отъ Българе-ты премннало Стара-Планина (Емъ), прЪзъ Демнръ-Kania при Слнвенъ, н подъ свонть началннкъ Батая (Ват^асас) навл-Ьзналн въ *Грак1я и ся населили отъ одрнвскж-та область до запад-нн-ты и предали, м-Ъжду свон-ты еднноплем-Ьннцы и еднно-язычвнцы Тракопелазгы и сыцествувътъ до дн-Ьсъ! Прочее когато нан-старн-ты елннскн нсторнцы, кои-то ся почнтъ-тъ отъ ц'Ьлъ ученъ свЪтъ пнш*гь така за Тракопелазгн-ты, или Тракославяны, чюдво е какъ сегашнн-ты гърцы наипаче Георпй Цукала Закннтянннъ и Влашя Скордели ста-ннмаченинъ искать да докажатъ, че Пловднвъ былъ Елннскн градъ н жнтели-ты на пя м-Ъста были Тракоелнны, н то по причин* че въ Пловднвъ нФкогашъ ск ковали м-Ъдни пенязн съ гръцкы буквы и ся намнралн въ Баткунъ, Ставн-мякв, Хисаръ-тъ н въ Пловднвъ надпнсы съ елннскн буквн, н тЬ смЪсенн сь Българскн, нвпрнмЪръ (вместо гръцки: тнсь иолеосъ Tijc Пбкеох;) то градо: TQ ГР А ДО, а на други надпись с.мЪсено, на пр. НАЧ. F4O ХРОГОМОС конто дума може да е нскрнаено Крумось, отъ Грумоша или Крумъ велший царь българскн. Колко-то за пеннзн-ты кованн съ образнты н нмФната ня рнмскн-ты ц-Ьсары, немя никоя важность гръцк*-та пнсмЪниостъ, понеже кято е нмало въ ткзн м4ста м-Ьднн рудннцы, каквн-то ся виднгь въ Пещер*, и другаде, то за по л!сно с* кокаин въ Пловднвъ, както внднмъ в множество Сръбскн н Бошвачкн срЪбърнн пенязн кованн въ Рагуза н въ Венспя, кон-то носить образн-ты и имЪната на Срьбскн-ты кралевн и Деспеты, н на Бош-вачкн-ты Бяноиы, надпнсанн съ лвтннскн буквы както и въ мвого р*коинсы отъ 1Х-н в1>къ ся на.мнръть пгЬжду
10
българскн-ты буквы и грънкн букан намЪсенн, нъ. отъ това ннто Българн-ты са стенали Гръцы, нито Сърбн-ты н Бошнацн-ты Латины, нито Латннн-ты пловдннскн Гърцы. Нъ Гърцн-ты ще нажать, че Българи-ты кату са были ио-много отъ Гърцн-ты н са были владеющ!й-ть народъ вачто до не са пн надпнсы на тяхтй-тъ языкъ? Оттоварямн, че пъран-ты преселенцы на Тремя. още скоро поднръ по-тоггь-ть не са нмалн пнсмена, нъ само некой чърты и резки съ кон-то са забЬл-Ъжвалн по-важнн-ты събыпя, и като силенъ и мнролюбнвъ народъ, кой-то ся е благодарили да живее съ земл-Ьд-Ьл1е и влтрешва тьргов^я, не е нмалъ сношеше съ другн-ты народи и не с нскалъ да завладев чюждн места; ннто е допущалъ и другн-ты да завлад’Ькть техно-то место, както са правили Горцн-ты, та са за’Ьлн пнсменость-тж си отъ Фнниюйцн-ты (Арапнты) и тока сж останали безграмотнн. После Болгъ, тЪхнш-гь съотече-ственнкъ и единородецъ, кога-то е дошълъ при тяхъ, поднръ толкова Векове, ако и да е дон-Ьслъ некой пб-точнн пнсмена отъ Индтя, нъ и пн не сж были достаточнн за ц+.лн спнсаш.ч, нъ само тЬхнн-ты Друнди, нлн жръцн сж гы употрфблнвалн да зайЪлЬжвать пророчества-та на рудопско-то гадалнще (внждъ напредн аъ заб^л'Ьжв. 26 и 32) н да питать рели-познн-ты книгы, тз после царъ Фнлнпъ кату введе аъ Маке-дошя гърко-елннскж-та пнсменностъ, н кату завладЪ плов-днвскн-ты славдны, нема съмнЪше, че и тука е ввелъ тая пнсменностъ, н после като е преселнлъ н *ок1йскн-ты Елины, распространили сж гърко-елнскж-та пнсменностъ, и языкъ-тъ. а Фокшцн-ты като са были по-нскусны въ худо-жествж-та, слкдователяо т!я были по майсторн въ рудар-ството н са были определенн отъ Рнмлянн-ты да ковътъ и пенязн-ты, и са гы надпнсувалн съ каквн-то пнсмена сж знаялы въ честь на свон-ты владетели. А за надпнсн-ты, дето ся намиратъ на камъае и мраморни плочн, понеже е н.мало и Българы каменоревцы, т!я кату не са знанлн точно гръцк1н-тъ языкъ, смеовали са и български думн между гръцкн-ты, н ако' да иригледа некой орнгнналн-ты на пя надпнсы, и не прекроени-ты надпнсы въ спнсан1е-то на, речев1н-гь Цукала, ще види много такнва имена не само съществнтелнн, нъ и прилагателнн даже и български буквн испосле смесенн съ гръцкн-ты. Нъ Гърцн-ты ще нажать н
11
том, че сичкн-ты посл!швн гръко-рнмлннскн историцы пншыъ Пловдввъ съ гръцко ими Филнпополь, понеже са зваялн че тон градъ е былъ елннски, нъ пакъ н сичкн-ты вмята те както Плъдъвъ (поел! обърнато на Пловднвъ за благемуч1е»тф) ввавтн по добр! въ уши-ты на Българн-ты, така в Фалмополнсъ по добр! авантн въ ушн-ты на Гър-цн-ты, я м том ткхнн-ты историцы ако н да са анаялн първо-то вма на тов градъ Пулпуденн, че не е елннска рЬчъ, аъ е прекроева отъ Плъдъвъ, предпочитали сж да го нарвчатъ Фнлнпополъ, н отъ тяхъ ся аемалн нстор1я-та не сено Римлярн-ты. въ и Франгн-ты и Германцн-ты, н по лодрадан|е го лишать Филнпополе. Както гл!дамн че и Турци-ты, моднръ маоеваше-то на мала Аз1я и Европа, на много градища са пренвачилн нм-Ъна-та по своему, нъ жн-тели-ты на ти градища не са ся иреобърналн отъ това на турцы. Така и Франгн-ты и Германцн-ты и прочн-евро-пейсрн народы, додЪто да обработать своылъ ннсмЪнъ языкъ, челн са н пнсувалн са на Латннсюй-тъ языкъ, на кой-то и до дн!съ вспълвявата священнн-ты службн въ черкан-ти си, нъ отъ това ве са ставали Латины. Тън слще н трвк№сон-ты Българы зачто-то нЪкогашъ унотрЪблявалн гръцм-т* пнсмЪнностъ, ве са ставали гърцы. Това може да мечтеять само раслалевн главы отъ велнката идее! Прочее на пусто ся мачатъ, и ще ся мжчать гьрци-ты да докадлта, че Трак о пелазгн-ты нлн трак1йскн-ты Бтлгары са были побългаревн елнны, ко га-то нещята да впдять че тЬхвм-ты стари нсторнцы лишать, какво и малко-то гьрцы кои-то ея нвмнрата въ Трашя и Македония сж погърченн Българы, и додЪто безпристрастиц-ты панелнннсты (ако вма и таким) точно пр!гл!дагь снчкн-ты граднща н села, квнто р рЪкн-ты н планннн-ты въ ц!ла Тряк!я н научить вм!ва-тд нмъ, века прочетать и европейски-ты языков-енвтателы в археолозы да вндята что лишать за древнн-ты Сламне-българы жители на Трак1я, н ще ся ув!рмта че гоеорнмъ безпрнстрастно ц-Ъла-та истина, за коя-то съмъ бл1гонад!ждевъ, че викой отъ разумнн-ты любочитателы веще са съмнЪм. ЗдраНйте!
на 24-й юны 1965 год.	Саисашелять
въ Т. Памрджнкъ.	С. 3.
ГЕОГРАФИКО-ИСТОРИКО-СТАТИСТИЧЕСКО.
OIIHCAHIE.
На Татаръ-Пазарджншкжтж Каазж.
I.	МЪстоиолоткеше.
Градьть Т.-Падарджикъ лЪжн въ Западнн-ты пределы на Трак1я, въ отворено-то къмъ Нстокъ поле, наречено Ономаыйско поле, въ 43° ширин*, и 42° 20 длъжнн*. между шеспй-тъ н скдлпн-тъ клнмагь къмъ сЪверъ. Това поле ся ограничена оть план пни Рнлла, Рудопа и Сродна гора. Градътъ е въ ср4доточ1ето на това поле до край д’Ъ'япй-тъ бр4гъ на р.Мариц*. Пазврджншкото поле ся про-стира къмъ Нстокъ 3 часа до прЪд'Ьлнты на пловднск*-т* к аз*; къмъ северъ 2*/ш часа до Коюнъ тепе; къмъ западъ 2’/» А» ржтовете иа СтражапЖ, 5‘/, часа до проходъ-тъ на Момнна-Клнсура и къмъ югь 2‘/t часа до Каркар1я, н 3 часа до Рудопа; то обЪма З6’/ж часа четвероуголны. Се-ла-та еж разсЬяни въ поле-то, въ планнны-ты Рнлла н Рудопа и въ ОЪдна гора, на кон-то крайннты ржтоне сж наса-деин пов^чето съ лоз1я (1).
II.	Пределы.
Т. 11азарджншк*-тж кааза ся окружава къмъ юго-истокъ н северо-истокъ оть 1!ловднвскж-тж каазж, къмъ югь оть каазнты Неврокопскж и Разложкж, къмъ-ipro западъ оть Самоковскж-тж каазж, къмъ западъ оть Нхтмман-скж-тж каазж и къмъ северъ оть Златншк*-т* каазж.
III.	Пространство.
Тая каазж сн простнра къмъ юго-истокъ 13 часа до пловдквекн-ты доспатскн села Балабанл1е и Д^вляны, къмъ
13
нстокъ отъ полскн-ты селя: Единюво, Полатово, ЦЪлопнцж, и Ржжево-Конаре 4 часа. Къмъ сЪвере-нстокъ отъ селят»: Айааджнкъ и Ерел1е 4 часа. Къмъ сЪаеръ on Копрнвщнца въ пловднвско 9 часа, н къмъ Паннгюрнтце до Стара Плавни» (Емъ) 10 часа. Къмъ cieepo-западъ до златншкн-ты села Маркове и Камарцы. Къмъ аападъ Капжджнкъ-Дер-вентъ (Тронновнты врата) н до Костенско-то блато 7 часа. Къмъ югозападъ съ самоковско-то село Сестримо 7*/t часа и къмъ югь отъ Кжзъ-Кулесн (2) и планнната Авраамово въ разлошко и Неврокопскн-ты села Ковачевцы, Плетена, Лабчи и Осниа 19 часа. Итака за да ся обнколн снчка-тж кааза, тр-кбватъ 84 часа; тука счнслявамн и проходъ-тъ ва Таить боазъ (3) дал-Ьчь 10 часа, кой-то води въ Ахжръ-Челнбнскж-тж каазж (Ксант1а).
IV.	Качество на земкп-тл..
Въ горнстн-ты м-Ьста както и въ поле-то земя-та ся намира иодъ разни вндове: ва згЪста е червеннкава н жнлава н ся нарнча ил о вица, ня згкста е чърна н мязиа н ся на-рнча кара-топракъ (черноземъ), на м-Ъста б-Ъла и рОвка н ся нарнча акъ-топракъ (бклопрьстнца), а на мкста пЪсъчлива н ся нарнча кумсалъ (иксъчлнаа). Земя-та въ так каазж въ-обще е плодовита, иъ въ полето като ся скытъ ннвя-та ся орнсъ,на орачнты остава шестатж часть отъ ннвятж да си сЪылъ жита, и то на аысокн-ты мкста дкта ся ненскачва водата, нлн дкто сж были челтнкъ по предната година.
V.	РИки.
Грвдагь, както и снчка-та кааза е изобилие съ води, по прнчивж на тукашин-ты челтнцы (4). Освкнъ Марнцж коя-то ткче край градъ-тъ и еднвъ каналъ отъ р-Ька Топол-ннцж мннуаа презъ варошя, нъ и итлсккж кжтца нма по е-днвъ два - кладенцы, а полкто на сккжде е процкпено съ каналы (ввды), кон-то напояватъ челтнцн-ты. ТЪзн каналы ся отдклявать съ беитояы оть Марнцж (5), коя-то въ много епохн съ наводн-Ьн1ятж си е раснаувала градъ-тъ и блнзнн-те до нем: села, нлн отъ Тополннцж (6) н отъ другнте рккы. кон-то ся спомянуватъ въ забклкжван1я-тж. Само в-Ькоц села въ полето н въ средня гора знматъ потркбна-та вода
14
отъ вжблнте (кладенцн), а горнсТн-ты села вмять капоры и чешми, или малкы потоцы, кон-то течятъ превъ села -та нмъ н ся нзлнаатъ въ В'Ъкоя отъ рЪкн-ты.
VI.	А*л(мшп,
Понеже положете-то на тон градъ ся ваятрж Ироре-но къмъ нстокъ, то поярче нсточнн-ты кЪтрове ге вевктЪ, въ и другн-ты гЬтрове не ся въспнраТъ оТЪ окалин,ты плавник, та климатъ-тъ можете да е много адравъ, 4*0 не осквернявахж въздухъ-гь лЪжящн-ты води ояолд градъ-тъ въ челтицнте, отъ конто пронзлязватъ л4тян-ты тр4скы н други болЪсты <тЪка година; нъ пакъ благодарен^ йа много-чнсленн-ты вжрбы, яасаденн около градъ-тъ. иа кон-То гж-бести-ты листа поематъ утроватв на Смрадлшяте нопаре-шя. Въ полето става много студъ что-то по нЪкогашъ И че-лов^цы умнржтъ отъ мразъ, сжтцо н презъ л%го-то ставать несноснн гор^щины, и ион4когажъ пада толкова сийте д4-то трае до Марта.
VII.	Произведение
Тукашна-та земя ако и да е много способна М ПлОдо-род!е, нъ ста pi и-тъ обнчяй въ обработваиЮ-тд, Мк¥о въ снчкн-ты места на Импер1Я-та е неизагЬиенъ, та не Помага на зезнж-тж да сн открые снчкн-ты съкроан|Ца. Между това земя-та на таы> каазж може да ся 1фнчнТа съ вай-нлОдоео-снн-ты въ Трама; тя ражда въ нзобнл(е внво и ЖИТО, «аТо: aarapia, бел1я, червЪнкж, ржжъ, течмикъ, овЪсъ, рокъ, ку-ку русъ (царевнцы), просо, -ый, леиъ. конопъ, субамЬ, аина-сонъ, тутунъ, памукъ и най-добр1н-тъ орвсъ. ОЪка ГодйИа пощо ся удовлетворять местнн-ты нужды, напася СЖ й на вжнъ за проданъ до 30,000 кила червЪнка (килетО ПО 56 ока), до 60,000 кнла ржжъ (кило-то по 50 ока). ДО 10,000 кила гечмнкъ (кило-то по 40 ока), сжщо я вяМо до. 5 8,000 стовнн или м!рн (стовна-та по 12 ока) и paKiri до 4000 стовин, и малко нещо леиъ и «асулъ; а оризъ-тъ ^уку речи снчми-тъ си нродава на вжнъ. Другн-ты произведены не-достнгагь н за местна-тж нуждж. Зелень (зарзавятъ) ся сади около градъ-тъ въ 60 особнн градины, КОЙ-то осжЬнъ градъ-тъ износи ся н за села-та и вжнъ въ Самойоаь, Их-
15
ткманъ н Златнцж. Въ гкзн градины ся ражда, аел1е (лаха-а), пресса, кормить (совавъ) чеоновъ лукъ, «асу ль, (ба* ла) трехъ, л-Ьща, нохутъ, репа, цвЪкло, морковь (ааучъ), шалгамн, еягинаръ, кервнсъ, манданосъ, копъръ, спавакъ, main, тученнц*. горячк* (тере оту). чюшкн пиперь, бамнк, патлнджевн, домяты, барбой (пататн) краставнцы, разни тнквн н долма кабацн, я много лЪбеницн (карпузе) я дяни (пепоне) и пр.
Лесове са нахождатъ много пространнн въ планявы-ты на Рнлла, Рудопа и СрЪдна гора, отъ дЪто непрестанно ск-чатъ голЪмн количества кересте (7) или дръеЪта и дкскя ва вдан1я, с*що н въ клоноветы на ткзн плнннны нмв лЪсове наркченн (корм) бравища отгдЬ-то скчать дрьва ва ropenie в ва вжглвща, кон-то са продавать въ градъ-тъ. По ржтове-ты яма джбравы (шюмаляцы, ормаве) отъ дкто скотоводцн-ты (овчаре) нвй-паче отъ полскнте селе въ есенъ скчатъ та въ домоаеты ся правылъ лнстннцы за да хранить анмЪ овците съ шюмвтж а пръчкн-ты горктъ; защо-то при ткзн села като нкма блнзо гора, повкче то сн печать хлкбъ-ть съ смама, та ся нсинча и по-добрЪ н става по-вкусенъ. Въ полскиты села, както н по другн-ты нма дубравнн (’АХаос), кон-то селениты съ благоговкше варднгь, като посвятенн на нккои народнн празннцы, дЪто ся събн-ратъ вскдомовно, та колитъ курбане и като гн сварылъгоща-ватъ ся и ся весклштъ за спомянъ на старнты времена. Овошкн растатъ въ нзобнл!е, нъ нема нарочно градины за тяхъ, освкнъ въ нккон села и то само за вншвн-ты, а другн-ты овошкн, както въ градъ-тъ, така я по селатж растъ-тъ въ кллцнв-ты грвдиия я дворове, та само ва вАсто-то не достигать. Въ танк кааз* ставать яболки, круши, дюлн, сливы, вишни, чнрЪпш, кайсгё, зерзал1й, дурак1я, прасковн, бадеми, мушмуле и скоруши; по полито нма много ягодн, а въ Рудопа ней добри-ты мвлнны. По лоз!ята, по ннвята и по лнваднтннмавънзобнл1еор‘Ьхы,отъ кон-то наваждатъ дръве-но масло (шнрлвганъ). Лозя-та, или винодФл1е-то е едяо отъ главнн-ты завнмашя на пов-Ьчето села, и въ сячка-тж каа-I з* нма до 15,000 увратн лоза, нъ около градъ-тъ не може да ставать, зятова гражданн-ты нматъ свойты лозя въ по блнжня-ты села отъ д^то сн докарватъ потрЪбно-то грозди за петмесъ, реч-Ьлъ и вино, нлн го продавать на кржчмарн-
16
ты. Лоз1я-та по т±зн странн .можех* да станатъ по-добрн и пб-плодовнты, нъ щомъ ся обержть, сел в виты иапугцатъ снчкн-ты добнчета въ тяхъ да Ъджть шумат* нмъ н така ся тжлчать до прол-Ьть осв-Ънъ това н работен!е-то ямъ не става съ яскуство, нъ както он знанктъ отъ памтя-в-Ъка, така гн работылъ н до ди-Ьсь. Копрннар ство нема като по други м-Ьста, нъ въ с4кл. кжща туку рЪчн нма по нЪкоя черница, та отъ лиспе-то нмъ хранить сЪка година бу бы по старш-тъ обнчан н едны продавать пашкулнты на търгов цн-ты за сЪме, нлн за да гн точатъ на копрннж, други точагь паш-кулн-ты въ к*щя-т* сн на раце и вадять особеиъ вн дъ ко-прнва, отъ коя-то тьчатъ много добрн копрнвени плати а-(бурунджнкъ) и гн продавать много скапо за въ Босна. Преди в-Ьконк година иасаднха ся черннкови градины въ Пещера, въ мънастирн-ты Калугероаскн и Баткунски, н мвлко иЪщо край градъ-ть. Сащо и тръндаанловн градины нма въ ткзн м4ста, нъ най-пов-кче нма въ Барцнгово, дкто наваждать гюлово масло по добро и отъ казанлашкото, и ся продава ио-скано. Скотоводстао-то много ползуна с-еля-ниты и джелепнты(суватчш),защо-то има въ кааза-та много добрн пасбища (отлацы, яйл!й) аа говеда, овцы н ко-зн, отъ кон-то сЪка есЪнъ един ся колмтъ за месо, други топить на лой, а другы солить за пастьрма въ залханнты, а пакъ н-Ькон ся продавать н за вавъ живы. Гов-Ьда нма снчко до 40,000 нъ понеже место става говежда б-Ълесть по села-та до толкова что-то мнозннж остаятъ н беаъ прегатнн иолове, н така ся неумножаватъ. СпорЬдъ бегликчнскн-ты тестеры овцы нма до 150,000, на кон-то масло-то, снрене-то, в*лна-та и ирнна-та (ювъ) като не достяга за м-Ьстио-то употрЪбл-кше (8) внася ся н оть вжнъ гол-Ъмо количество вжлна, ярнна, масло н сирене. Пчеловодство-то ся вждн по । малко нещо въ сЪко село, нан-пов4че въ гористн-ты села къмъ северъ, нъ то не стнга за мЪсто-то, та много м-кдъ и восъкъ ся внася отъ вжнъ. Кон-fa, мулета н осели (магарета) нма доста н пов-Ьчето ся продавать на Марашъ пананръ. (Зените нма до 20,000 кон-то ся въдятъ съ усп-Ьхъ, нъ само за м-кстяат* нуждж. Въ градъ-тъ става с!кж нед-Ъл1я въ вторннкъ и въ ср-Ьд* пазаръ, д-Ьто ся продава много жнто, брашио, ястелнвы неща, сЪкжкавъ родъ добнчета, н само-ковско-то жел-Ьзо, за кое-то нарочно тогава дохождътъ са-
17
зюховскн-ты настойннцы въ куршумъ хань, д!то го продавать в въчетвъртакъ сн отиаатъ.
VIII.	Жителе.
Жнтелн-ты въ градъ-ть ся разделять- на 6 народа: Турцы, Българы, мелко Цннцаре, Арменцн, Еврее н Цыгане, а села-тж с* населенн отъ Турцн н Българы.
IX.	Характера.
Турцн-ты и мать горд-Ълнвъ характеръ, н ако по цар-скж-тж милость е подарено чрезъ танзнмать-тъ равенств на снчкн-ты свои подданннцы, по простн-ты отъ тяхъ мыслктъ. че сккакъ превъсхождатъ другн-ты въ заионнн-ты правдивы. Нъ при снчко това, и rt сн нматъ себственн-ты добрнны, само непрнл^жаватъ за у.мствено-то развнпе на челядтьтж сн, в не обнчатъ яко да работать, нъ строго вардятъ свон-ты ннтересн. Българе-ты са много тьрпЪлнвн, в-Ърви, тру-долюбнвн, страинопрИмцн н постонннн. Селянн-ты дръжятъ много старн народнн обнчан, като: пЪсны, нгроводн (хоро), празннцы н предатн, както н друтн-ты тЬхнн съпл1меннн-цы Славяны. Цннцарн-ты понеже сж разсЪянн между Бълга-реты не си отлнчявать съ друго освЪнъ съ лукавство н вражда къмъ българн-ты н сж преданн на Елннизмъ-тъ. Арменцн-ты и тЬ сж малцннж, нъ мнролнбнвы н трудолн-бввы н жив^ньть по турскн обнчай. Евренты, като не обучена да работать, жив^ньть съ търгов1я и сарафлъкъ. Цыга-ня-ты ся дЪлятъ на муснлманн н хрнст!янн, на постоянн н скитницы (катунаре) и жнв^ылъ като Цнгаан.
X.	Образованность.
Образоватс-то въобще е было на ннзъкъ степень, нъ слава и благодареиге на И. В. Челов’Ьколнбнвш-тъ нашъ царь Султанъ Абдулъ Азнсъ, кого-то мждро подражяватъ ученолюбнвн-ты иеговы министры и Съв1ть-тъ на npocet-щев1е-то, кой-то сн труди да нспълнн царско-то желаше и заповода на сЪкжде да ся отворять училища за вснчки-ты народы, и еще да сж нар-Ьденн добр! н снабденн съ достойны учнтелы, какво-то да распростирать успешно образовате-то по енчка-тж му дръжава. И така Т. Пазарджичанн-ты не
Опис.	2
18
остантъ надпря отъ съсЪдн-ты си эа достигвав!е-то на тая общеполезна цель. Турцн-тн въ градъ-тъ нмать 5 училища съ 400 ученицы н 3 женски съ 100 ученицы. Въ тур-скн-ты села яма 10 мжжкн училища съ 300 ученицы понеже по-возрастннцн турчета ся учатъ въ градскн-ты ме-дресета. И така снчкн-ты мжжкн ученицы с* 700 а же-гкн 100, кои-то ся учатъ да четжтъ и да лишить богословски предметы и своя зяконъ. Българскиучебин завиден) я общи не е имело до преди 40 годины и главно-то общо у-чнлище въ грядъ-тъ е было гръцко, нъ вечна память ня X. Михалаки X. Костянтиновъ и други некой родолнбцы, конто въ 1847 година призовахж зя главенъ учитель въ това училище Г-на НнкиФора П. Костаднновъ Еленченннъ да иредава въ особно-то отделеше български няукы (9), таотъ 1857 год. и главно-то н приуготовнтелно-то въ еднвъ дворъ останахж чисто български и напранихж достя успехи. Въ градско-то главно училище нма 60 ученицы а въ прнугото-вително-то 150 учи. 1 женско училище съ 70 ученицы и въ 3 взянмнн училища съ 250 учи. Въ селя-тя имя общи и части 35 училища съ 1390 учен, и едно женско съ 130 учи. Сички-ты мжжкн ученицы сж 1850 а женски 200 учн. Цнн-царн-ты и мать въ техна-тж черковж 1 училище съ 25 учн. отъ кои-то некой сж българчета, дето учатъ елинскн (10). Арменцн-ты нмятъ въ черкватж сн 1 училище съ 12 учн. кон-то сн учатъ Арменскн да четатъ и съ Арменскн буквы дя пишатъ турски думи, както писвахж н българн-ты съ гръцкн буквы българСкн думи. Евреиты сн нматъ въ ха-вра-та 1 училище съ 80 учн. дето учатъ да четатъ и питать законъ-тъ сн.
Въ градъ-тъ Турцн-ты знматъ 5 листа „Таквнмъ века1е“, и 2листа „Джерндей хавадисъ“. Българн-ты, понеже престана Съветникъть и Пчелатж, анматъ само в. Турцш и Ган-да-та, както н въ главнн-ты села Панигюрнще н ТТещерж. Въ гнавно-то училище нма особна книгохранителннца съ много кннгы български, гръцкы. русски, латински и неколко вехты и новы карты и два добри глобуса.
XI.	Число на жишелы-шы.
Градъ ть ся делн ва 33 мах алы т. с. на 18 махали турски и 12 български. 1’ьшцари-ты сж ра.зсеннн между Волга-
19
pa-ты както н Арменцн-ты н Еврей-ты между Турцн-ты. и 3 цыгански махали. Много снромасн Българе жнвЪььтъ въ чуждн кжщ подъ насмъ (кирш) вь даоровето на турскп-ты кжщя, па и отъ български-ты кжщн нма н!коч кжщя редко да нема по едно две семейства кнранж1Н.-|Въ каазж-гж чисто български села сж 67, см-Ьсенн съ ту реки 12 села н часто ту реки 31, енчко 110 села. Отъ енчки-ты народности жвтелн-ты само мжжкн сж 53540 (11). Отделив въ градъ-тъ сж 3500 турцы и 7000 българы; постонннн цынцари до 30 и непостояннн загорл!н гръцы до 15 и те повече елнн-ски подданнцы. Армейцы 320, Еврее 1200 н цыгане 300. Свчкн-ты 12320 въ градъ-тъ; а въ села-та Турцы 8175, Българы 32145, Цывцяры 50 и постоини Цыгане 1000 (скнт-мцате не сж писаны). Градъ-тъ сн съставлява оть 3420 кжщя, т. е. турскн 1000, български 2000. арменскы 20, Еврейски 3000 н 100 цыгански. Села-та нмать 11304 кжщя, Т. с. турскн 2544, български 8400 н цыгански 360. гКененн Българе, кон-то сж се православны хрнспяны въ градъ-тъ нма 2000, въ села-та 9000. Въ сичкатж каазж български свадбн ставать до 500 (12), цницарн-ты не ся исключаватъ «ко и да знматъ особнн вулы за иечаше оть тЪхии-ты свя-щенннцы, нъ като правятъ на рядко свадбы, и моми-ты сн давать на Българы, а момцы-ты имъ знмать българкн, та ся разменивать *).
XII.	ВъроисиовЪАь или Релипя.
Турцы-ты и повечетоЦыгане нмать Мохамеданско вЪронс-поведате. Въ градъ-тъ нмать 19 джамш н нЪкодко мечнта • въ селят» 30 джамш н неколко мечнта. Българнтн сж въ-обще отъ православно нсповедяше и въ градъ-тъ нмать 4 черковы. Главна-та въ Вароша махала четвъртн пжтъ обно-вева отъ делянн камънте въ 1837 год. друга въ Снлукъ-ввакъ махала съградена въ 1848 год. друга въ Еннмахала съград. въ 1856 год. и друга въ Чнксалжнъ махала съгра-дена въ 1860 год. Въ българскн-ты черквн богослужеше-то
•) Въ градъ-тъ Т. Пазарджикъ, ако нда сж собствени-ты бъл-гарскн кл1ця 12506 нъ понеже въ повечето български и турскы кжщя живЪгжтъ семейства съ кнр!я и тФхъ като особнн кжщя прнчисляпами.
2 ♦
20
став* съвскмъ и* Славлвобългарекыйтъ языкъ съ 16 священника, а въ села-та нм* 51 черквж съ 63 священника Исключавать ся Духоаннцн-ты таксндюты отъ моивстнри: Зогра*ъ, Хнлевдаръ и Рнлски. Сички-ты тыл черквы и свя-щенинцы б-Ьхж подъ властъ-тж иа градски-ты Епнскопн Агатоинювскы до 1827 год. до кога-то сн преставн посл1д-вШ-тъ Епископъ прнсиопамятнш Д1окнс1я (13). И Цыкца-рн-ты сн съградихж въ грздъ-ть една малкж черканца въ 1862 год. Тя завися отъ даама-та тяхиы свлщевицы и отъ грт.цкатж Митропол1я въ Пловдивъ. ТЪзн прнвържеин-цы в* елиинзматъ безъ никоя нужда подпаднахж въ голЪми длъгоае, само да не слушать богослужете-то на български языкъ, ако и снчки-ты да говорить чисто българскы а повечето зваятъ и да четатъ в лишать български. Арменцн-ты нмать 1 стара черкоаа съ 1 свящеиикъ и Евреете 1 хавра съ в!колко хахамы, по обичянтъ си.
XIII.	Промышленосап или търговгя.
Тьргов1я-та е доволво пространна по различнн-ты про-нзаедев!я, нъ пб-гол4ма-тж часть отъ гражданн-ты сж за-ваятчш н в^колко земледслцн. Мяозииж търгуватъ съ швя-цы, абы съшиты и цКлы топовы и гайтане по Мала Аз1я и С'ирш. НЪкои простирать кръгатъ ва търгов!я-тж си до Молдо-Влвшко Сьрб1я н до В1еина, въ поаечето въ Царн-градъ. Ня вънъ ся взнасять абы, шаяцы, вълвявн чорапе, ке реете, орнсъ. разни жита, бубево сЪме и коприва, левъ, ♦асулъ, вино, раюя, сахт!яве, мешивы, агиешки кожи су-рови и работеиы и различен скжпоцЪвны кожусы. Внеся ся, кафе, захаръ, соль камъкъ и морскж, пиперъ, памучнп прежде, сЪкакви платна, европейска (мавиФатурж), калан, бакъръ, стомана, железа, вжлна, нрина, масло, медь, восъкъ, суравъ памукъ, лисички кожи, сукна, поиоае, дръвено масло, гаоздЬ, тутунъ и солен* риб*. До пре ди 12 годины ст*-ваше въ градъ-тъ и други паваиръ отъ 15 Августа до I Септемар1в въ узунъ-хаяъ, д^то дохождахж търгоацы да продавать сукна, манн*актура, актарлъкъ и мнекчнликъ и пр.
Труски-ты заванты сж 14, именно: табаци, сарачи, кан-ваФИ, берберн, мута*и, сапувдж!н, халачи, налбавтн, демирд-Ж1н, корестеджш, бакали, дограмаджш, касапс н кафеджш. Български-ти сж 24 см^севи, т. е. бакали. кръчмары, му-
21
тмч!н, абадяйи, кожухарн, ка*тандж1и, му.мдийн, бакжрд-ж1и, боядж!н, терзйн в чохаддци, кундураджш и папукч1н, гуглари, актяри и черчш, увджш и житари, кясапи, ковачи. самардж!в, таракчш, кацарн, дулгерн, *урндж!и, скмекчш. гръичарн, бахчевянн, ка*едж1и, ватрапази, коларн и ара-ж!н; снчки-ты есна*ы с* 38. Арменцн-ты сж терз!и и телялн, а Карен-ты сж платваре, чаръкчш и сара*е. Дуге-вн-ты въ градъ-тъ сж до 1200 има и 30 ханища (гостепр!ем-ицы) 1 салхава, 2 мжжкн бавы и 2 женски, 1 тилегра*н-ческо заведете, 15 чешмн, I общи шадърванъ и единъ голкмъ часоавнкъ въ сркдъ градъ-тъ.
XIV.	МЪсшна власть.
Каазж-тж Т. Пазарджншка отъ 1840 год.- завися отъ пловдиаск1я-тъ лнаалжкъ и ся управляаа отъ особевъ мюдн-ринъ, кон-то сккогажь ся иазначава и нспращя отъ Цари-градъ (14) н единъ кад!я, кой-то ся мЪвяаа ва 18 месяцы. Сккж недФлих стааа два лжты сждебвш мезлншъ въ срФда И сжботж. Въ него засФдаватъ петминж турцы и двама хрн-ст1яни българы, дФто ся вамира и правителстаеиш-тъ писарь (малъ кятнбя). Полнщята ся сьстон отъ 1 юзба-1шя, 2 мулязимы, 2 чаушы, 16 сувары (ковинцы) и 75пешцы джавдары, отъ кон-то единъ мулязнминъ н даамата чауши, разделенн на три кола (иах1и), та обнкалятъ села-та да вар-джтъ каазж-тж отъ хаидуцы и да събиратъ царскн-ты даво-цы, а осталн-ты ся употрфблвватъ въ градскж службж ОегЬиъ тяхъ нма и други 90 души, вярФчевн бекчн аске-pw. Тк сж раздфлеви иа 18 кули (стражи) по петмина аа да «ардятъ клисурн-ты и опасни-ты мкста по пжтшцата. Въ градъ*-тъ на скка махала и аъ каазж-тж на скко село нма по едявъ капзамалннъ (бирннкъ) н едннж мухтаривъ (ста-рктнва), кой-то дръжи царскый печать и унедомлява властъ-тж за сичко иещо. Въ градъ-тъ ся сбирать скки петакъ члеяоветы ва черковно-то настоятелство за да наряждать ароднн-ты, черковви-ты и училшцнн-ты работы. Такивж съборы стааатъ н въ глаанн-ты села.
XV.	МЪсшна финанщя.
Праантелстевва-тж касса ся дръжн отъ единъ Kaccie-ривъ подъ вкдеше-то ня малъ-кятиби кон-то сж длъжвн да
22
нспращатъ на скки м-ксяцъ см%тки-ты до пловдяаско-то прааителстно, и <Лкж година пр4зъ Марта да отнватъ тако, та да излагать и давать счетъ за годишяи-ты приходы и развоскы. Градъ-тъ и каазж-тж понеже плаща постоянно н други нзвжир4двв диноцы, както на бекчв аскерн, на ту-лумбаджш-ты и на пазвввтвте, кои-то ся непрнчнсляватъ на общн-ты давоцы, само за наясвен1е гн заб'кгЪжвами. Доходи-ты на Царстао-то отъ Т. Пазар. каазж сж сл4дую-1ЦИ-ТЫ :
1. Теметуатъ, или годншевъ давокъ.
Турци-ты аъ градъ-тъ давать за година грошя 36534
сжщн-ты аъ селата турски „	„	„	260119 и 10
Българн-ты въ градъ-гь	„	„	„	114160 н . .
сжщв-ты аъ селата	„	,,	,, 1187994 b 10
Армевци-ты	„ tJ	. 1040 и —
Евреи-ты	„	„	„ ...6390 и 10
Цыгаин-ты въ градъ-ть и селатж ,,	,, ..55621 н 30
1661858 н 20
Отъ тыя ва Турци-ты ся пада ня главж по гр. 25 и 16 и */,
на Българи-ты само вергш	„	„	„ 33 и 10 и */в
ва Арменци-ты „	„	„	„	,, 30 и 30 н */а
ва Еврен-ты „	„	„ .6 и 10 и ..
на Цигани-ты*) „	,,	,,	,,	„ 39 и . . н . .
2. Беделъ аскерк (зздгкиж отъ война).
Българн-ты снчкн-ты дзаать за година гр.....611755
Армевци-ты „			1500
Еареи-ты	,,			4870
618125
3.	Русу ми мющеман (досетокъ на вино-то, на рак!я-тж и русяд1е за иродазане iihtib) за 1864 год. гр. 170,000.
4.	Русуми ихтисапъ (дамга, бачъ и пр.) за 1864 год. гр. 140,000.
5.	Русуми агнамъ (десетокъ на овци-ты) за 1864 год гр. 550,000.
6.	Русуми джянязарь (десетокъ на свииете) за 1864 год. гр. 36,000.
*) Понеже верня-та на христ!якскв-ты цыгане е сиЪсеяа съ турски-ты цыгане, в беделв-ты ииъ съ хриспявн-ты как-то в ва цынцари-ты, ке сл отд'Ьлевн особно и тука
23
7.	Aauiap-ь (десетоКъ-тъ на пронзвыден|я-та опре-делевъ за петь годины връху села-та) всяка, година, но 2641522: 12.
8.	Тутувъ Гюмруги аръху села-та за 1864 год. гр. 48,000.
9.	Еди-нанть хазне тухумлар* (челтицы дадеви съ нджаръ (наемъ) за 1864 год. гр. 205,000.
10.	Пирявчъ ашарл. (десетокъ иа оризъ-ть) за 1864 год. гр. 310,000.
11.	Русуми евкафъ ае моаджелятъ (отъ дугевы, кжщя, тати я махлюлатъ продадевн) за 1864 год. гр. 40,000.
12.	Еразш мири русумат* (за собствени-ты земи нови Tanin и махлнлатъ продадевн) за 1864 год. гр. 720,000.
13.	Налъ гюмругю (връху плечи-ты) за год. 1864 год. гр. 26,000.
14.	Уста, кал*а русатъ тескереси за 1864 год. гр. 10,000.
15.	Мврурн убуръ тескереси даденн за 1864 год. гр. 12,000.
16.	Веракаи сахихж (за разви записи) за год. гр. 2,000.
17.	Коитракти за дугены и кжщя дадены за год. гр. 1.500.
18.	Русуми духанъ(дестокъ на тутюна)за год. гр.4,000.
19.	Русуми тусъ (десетокъ иа сольтж) за год. гр. 5,000.
20.	Сусад1е тескереся (на кои-то продавать по дугеин -ты паралама тутуиъ-тъ) за 1864 год. гр. 7500.
Вснчкы-ты горни количества събравн заедво ставать	7619318 гр. 32 пар.
като ся причислить при тЪхъ и дол-	„	.	.	»
ин-ты. кои-то не влизать въ цар-	„	.	.	„
скы-ты доходы:	„	..	»
1.	Ня 72 души бекчв аскерн по гр.	.	.48960	„	.	.	„
2.	На 5 тулуибадяйевъ градъ-ть,, „	...7200	„	..	„
3.	На 6 пазаавты ,,	„ ,,	.. 4000 „ • . „
събирать ся всичко	7679478 гр. 32 пар.
отъ кои-то иа всяка. мжжекж глава, ся падать по 105 гр. 20*/а пары давъкъ.
24
Развоскы за издръжаше-то на м^стиат* власть ва
гр.
годин*, ва мюдирннъ-тъ годншва заплата „ тахриратъ кягнби ,,	,,
„ малъ кягнби	„	„
,, кас!еринъ-тъ	,,	„
„ ашаръ шятнби	,,	„
„ менаилджтятъ заплат* ,, „ текавнты войницы распу св яти „ разви спах!и за тимариты ,, сахатчшть за свромаси турцы за погребете ,, месариФН мутеФерика на санд*ка на 72душн бекчи аскери по кули-ты иа год. гр. „18 „ овбаппи „	„	„ „ „ ।
„ сички-ты джавдари въ кааз*-т* ,, „ „
съ таннатъ-тъ нмъ ваедяо дааа ся сЪк* година гр. 447090
27000 4800
4800 3600
3600 84000 12000 96000
50 1000 1200 2160
621600 185280
п
ТЪзи разноски като св прнсн^матъ отъ горнн-ты приходы, остан чисть доходъ на годива-т* по гр. 7172228:32 пары.
Понеже Т. Пазарджишка-та кааза, по вар%дбата на стари-ты войаодн (управители) ся дйлн иа три колове: на Отлукъ кйой-колу, Орта-колу и Яка-колу, така що-то на сЪкн колъ въ главио-то село, н именно: аъ Паиапорнще, въ ВЪтренъ и въ Пещер* има забите, подупрааители, иъ подвластен на мюдирянъ-тъ, затова опвсвамн особяо сената на сЪкн колъ, като иачнемъ отъ иай-близво-то село до градъ-тъ, ще свьршимъ пакъ до вай-близво-то село.
I.	Яка колу.
Ямурларъ, село ‘/t часъ къмъ югозападъ отъ градъ-тъ съ 10 к*щя и 35 жители Българн, съ 3 чифлик* н 10 к*щя ратаи цыгане и 20 жнтелы цыганы. Селнни-ты ся заннмав*ть съ зсмледкя1е и скотоводство,
Чарганлл, турско село */, часъ къмъ скверозападъ отъ Ямурларъ и часъ къмъ западъ отъ градъ-тъ съ 35 кы>щя турскн, 1 джам!я н 30 к*щя цыгански и 120 турцы жителя, и 100 цыганы само земледЬлцы.
Ковалева смЪсено село край потокъ-тъ Коломанъ съ 32 к*щя, 1 текке и 100 турцы, и съ 40 к*щя, 1 черкова, 1 училище съ 15 ученицы, 1 ханъ и 160 жнтелы българе
25
земледелии в скотоводцы. Това село с а/, часъ къмъ западъ отъ Чаргавл1е и I*/, часъ също къмъ западъ отъ града.
Злокучене, село 1 часъ къмъ западъ отъ Ковачево в 2*/, часа сжщо отъ градъ-тъ, съ 30 кжщя, 1 хань в 120 жители българы зсмледФлцы и скотоводцы.
СарЖ-ханъ-бей, село смЬсеио, връху развалнвн-ты на стар!й-тъ градецъ Загоровъ при потокъ-тъ Каломанъ 2 часа къмъ западъ отъ Злокучене и 4‘/, часа сжщо отъ градъ-тъ, съ 40 кжщя, 1 джамш, 1 чиоликъ в 140 турцы в 60 кжщя, 3 хаиа и 240 жители Българы, 10 кжщя в 30 цыганы зем-лед^лцы, градииарс в скотоводцы.
Мамина Клисура, село въ ycrie-то ва пооходъ-тъ часъ дал4чь отъ Марицж, д4то стоять развалинн-ты на ста-pifi-тъ мость 1 *Z чась къмъ западъ отъ Сарж-ханбей, и 6 часа сжщо къмъ градъ-тъ съ 60 кжщи, 1 черкоаа (15), 1 училище съ 15 учн. 4 хава и 240 жнт. Българы дръаод1л-цы, вжгляре и земледЪлцы.
ГалЪмо БЪлюво, село въ едиа долннж на Рнлла край рЪка Ясеннца съ 120 кжщя, 2 черквн, 1 училище съ 50 учн, 4 хана, 2 яханн, дЪто надять шнрлаганъ, н-кчолко са-пунджшннцы и табакханы и много бнчкш аа джскы съ 450 жнтелы Българы, понечето дръводФлцы, лозары и иккои катанчаре, кои-то править различии ключове, харб!н, но-жове и малко иещо аемледкщы (16).
Малка БЪлюво. село въ едва осойиа на Рилла a/t часа къмъ нстокъ отъ Голимо БЪлюво в 41/, часа къмъ западъ отъ градъ-тъ съ 32 кжщя, 1 училище съ 10 учн. и 130 жи-тклы Българы дръводЪлцы, лозаре и земледЪлцы (17).
Семчина, село въ политы иа Рнлла */, часъ къмъ ис-токъ отъ Малко БЪлюво и 4 часа къмъ западъ отъ градъ-ть съ 40 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 15 учи. и 160 жетелн Българы и 30 кжщя цыганы, I текке в 100 цигане. Бълга-рв-ты сн заиимаватъ съ варстао (да горять крЪчь) дръво-дЪл!е и земледЪл!е, а цнгани-ты править клвяцы (мухоае) за подковаван1ето на плочиты, кои-то пакъ гЪ работать.
Сайшли, село иа сжпрй-тъ рЪдъ, ‘/t часъ къмъ нстокъ отъ Семзииа в 3a/t часа къмъ западъ отъ град, съ 40 кжщя, в 160 жители Българы, дръводЪлцы, вардж!й и земледЪлцы.
Варвара, село на сллщйтъ рЪдъ а/4 часа къмъ нстокъ отъ Сайтли и 3 часа къмъ западъ отъ града съ ] 10 кжщя,
26
1 Чернова, 1 училище съ 20 учи. и 435 жители Българы? лозаре, дръводелцы, вардийя и земл-Ьд-Ьлцы (18).
Елли-Дере, село при успе-то иа цепнвскатж река, разделена на три каналы, кон-то тЪчятъ презъ сслото. l/t часъ къмъ истокъ отъ Варвара и 2‘/, часа къмъ западъ отъ града съ 46 клщя, 1 черкова, 1 хавъ и 180 жит. Бълг. земле-дЪлцы, скотовъдцы и водевичаре, понеже има много воде-иицы, едва бичшя и две тепавицы (19).
Ясж-клшла, село въ полето */в часъ къмъ сеаеръ отъ Еллидере и 2 часа къмъ западъ отъ града съ 40 клщя, н 160 жит. Българе, землед4лцы и скотоводцы.
Урджаларъ, село аъ полето */t часа къмъ истокъ отъ Ясж-кжшла и l*/t часа къмъ западъ отъ града съ 15 кжщя и 60 жит. Българе и 5 к*щы и 20 жит. цыгавы, земледелии и скотоводцы.
Кюсе-мурахалл, село въ полето '/, часъ къмъ юго-истокъ отъ Урджаларъ и 1*/4 часъ къмъ юго-западъ отъ града съ 40 кжщя, 2 чиФлика и 160 жит. Българе аемле-д4лцн и скотоаоцн.
Ляхова, село аъ полето */4 часъ къмъ истокъ отъ Кю-семуратл* и 1 часъ къмъ юго-западъ отъ града съ 25 к*-щя, 2 чифликж, и 20 клщя съ 80 жит. Българы, земледел-цы и нскотоводцы.
Баткунъ, село врьху развалиин-ты иа CTapifi-тъ градъ Batzcovtov въ полите ня Каркар1я 1*/4 часъ къмъ юго-истокъ огь Ляхово и 2*/t часа къмъ югъ отъ града съ 25 к*щи, 1 черква н 100 жит. Българе дръводелцы, вжглары и земледелии. Въ развалиниты около това село нма много старины (20).
2^* Пашел'Ънча, село кран истокъ иа баткунскнте развалины */ часъ и 2*/ж къмъ югъ отъ града 2 черкви, 1 училище съ 20 учн. и 140 кжща съ 550 жит. Българе дръводелцы, скотоводцы и землед4лцы, има 1 ягхана и 1 сапун-джжвыцж (21).
Чърница, село въ поднож!ето иа Каркар1я, на глав-BiB-тъ п*ть дето води въ Ц4пииа */, часъ къмъ истокъ отъ Пателсница и 21/, часа къмъ югъ отъ града съ 15 кжщя, 1 чнфлнкъ и 50 жнт. турцы, и 60 клщя, 1 черква и 230 жит. Българы, дулгери, дръводелцы и земледелцы. Тука ся работи червсиш-тъ камъкъ (кирсу ташл) има и 2 хана.
27
лаи/и^тгаралл, село въ полето 1 */, часа къмъ сеаеръ отъ Чьрииц* и 1 часъ къмъ югъ отъ града съ 30 клщя, 2 чифликв и 120 жит. Българе земледелцы и скотоводцы.
А мджа гаръ. село въ полето */t часъ къмъ юго-западъ отъ Баши-карал* и 1'/( часъ къмъ югъ отъ града съ 30 кжщя, 3 чвФлнка и 120 жит. българе и 5 кжщя съ 18 циганы земледелцы и скотоводцы.
Дебърщица, село въ едяа долин* на Каркар1я, край БЪла р^ка, която ся губи по полето въ пес*къ-тъ часа къмъ юго-истокъ отъ Аладжаларъ и 2*/t къмъ югъ on. града съ 40 кжщя, 1 черкв* и 160 жит. българе дръводелцы, вжгларе и земледелцы; и тука има червеии кам*ше (22).
Кочаклл, село въ поднож!е-то иа Каркар1я, чаш. къмъ северо-истокъ отъ Дебърщнцж и 2 часа -къмъ югъ on. града съ 30 кжщя и 100 жит. Турцы и 20 кжщя съ 70 циганы земледелцы и скотоводцы.
Аали-ходжалж, село въ едва долин* на Каркартя кран река Джурковнцж, коя-то ся излив* въ Бела река, ж/% часа къмъ юго западъ отъ Кочакл* и 2’/% къмъ югъ отъ града съ 60 к*1цн, 1 черк., 1 училище съ 15 учи. и 240 жвт. българы земледелцы и скотоводцы.
Радилово, село на еднвъ p*n. отъ Каркар1я, часъ къмъ югъ отъ Аали-ходжалж и 28/, часа също къмъ града съ 130 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 50 учи. и 500 жит. българе дръводелцы, земледелцы и скотоводцы (23).
Пещера, главно село между клововете на Рилла и Рудопа, край двата брега на Стара река, и 1'/, часъ къмъ юго-истокъ отъ Радилово и 41/, часа къмъ югъ отъ града съ 200 кжщя, 1 джам!я, 1 мечнтъ и 1 медресе съ 60 учи. и 620 жит. турцы и 500 кжщя, 2 черкови, 1 училище съ 160 учен, и 2000 жит. Българи и 50 кжщя, 1 училище съ 20 учя. и 200 жнт. цынцары и 30 кжщя, съ 100 цыгавы. Българите с* табаци, мумдж!е, сапуидж1е, бакале, кръч-маре, чарч1и, кожухари, терз>е, Фурундж1е, дулгере и кере-стедж!е, а по-долвш-тъ класъ ся занимава съ дръводелгс, лозарство и земледел!е. Турци-ты сж табаци, керестеджш и земледелцы (24).
ЦЪиииа, ако и да ся счислява на Яка-колу, въ понеже ся отделява на секаде отъ планины и прави едио особио окруж!е отъ седемъ села, ков-то ще опишемъ н частно, нт.
28
ЦЪпнва особво описваме. Тая долина е мочорлнва и илодо-ввтж. Простирж са отъ северъ къмъ югь 3 часа и отъ нстокъ къмъ западъ 2*/, часа и обема 7*/t четвероуголии часа, съ 3 реки и 850 кжщн съ 2800 жители Турци в Българы и 300 цягавн (25).
Дорково, село вь по tuowie-TO ва Каркар1я край потоке -тъ ва бвташкото езеро съ 40 кжщя, 1 джаппя в 140 жит. Помацы абадипе, земледЪлцы и катравдж!е, 4 часа къмъ юго западъ отъ Пещерж в 7 часа къмъ югь отъ града.
Косшаншово, село въ раввннж-та край сжпцй-тъ по-токъ, ‘/, часъ къмъ юго-западъ отъ Доркоао, и 71/, часа къмъ югь отъ града съ 80 кжщя, 1 джам!я, н 270 жит. Помацн, абадж!и, ленаре и землед-клцы. Въ това село стоять още развалиии-ты на дв4т4 стари черквы и метохъ-тъ.
Корова, село при ycrie-то иа процйпъ-ть дето вла-зятъ ц4пински-ты рЪкы l*/t часа къмъ западъ отъ Коста в-тово н 9 часа къмъ югь отъ града съ 40 кжщя, 1 джам!я, и 130 жит, Помацы абадж!е. земледклцы, катравдж!е и нЪ-колко дръводФлцы.
Каменица, село въ поднож!е-то иа Рнлла, 1 часъ къмъ юго-истокъ отъ Корова, и 3 часа къмъ югь отъ града съ 1 черква, ] училище съ 40 учн, съ 140 кжщя я 530 жит. българе абаджш, ленаре, дръводЪлцы и земледЪллы. Тука нма и тибякхави н много горЪщи воды, въ'неваправены.
Ллджема, село нъ раанинж-та дЪто ся събиратъ реки Б острица и Ягодника, */, часъ къмъ югъ отъ Каменица и 91/, часа сжщо отъ града съ 60 кжщя, I джам!я, 2 бави цфлителиы, и 200 жит. Помащы абаджш, ленаре и земледелии, */t час. къмъ западъ отъ село-то има развалена баня, коя-то варичатъ велюва бвнн, понеже была направеиа отъ послЪдн1й-тъ Бань Велю, нъ после развалена.
Баня, село между два носове на Рилла край река Бистрицж */, часъ къмъ югъ отъ Лжджеиа и 10 часа сжщо отъ града съ 350 кжщя, 1 джам>я, 1 мечнть, 1 медресе съ 80 учн. 2 бавы прекрасны и 1050 жит. Помары абадж!е ленаре, дръводелцы и зе.млсделцы. Вь ткхнжтж река ся ловить вай-сладки-ты пьстрьви рыбы въ нзобил!е.
Ракишово, село между два ржта на Рилла кран ре-катж Ягодинкж, 2 часа къмъ нстокъ оть Баия, и 10 часа къмъ югъ отъ града съ 80 кжщя, 1 джам1я, и 260 жит.
29
Помацы, и 40 кжи<я, 1 черква и 300 жит. Българе, снчки-ты жители сж абаджш, дръвод'Ълцы, динары, землед'Ьлцы и скодоводцы. Цыганоки кжщя въ седемтяхъ села нма 90 н до 300 цыгаиы коваче, катрандайе и вжгляре. *)
Башакъ, село кран Стара рЪка коя-то дЬли Рнлла отъ Рудопа въ една студена долннж дЬто овошкн нестааатъ н знмж-тж грае пов-Ьче отъ осемъ месяцы, 2’/, часа къмъ северо-нстокъ отъ Ракнтово и 7 часа къмъ югъ оть града съ 400 кжщя, I черкова, 1 училище съ 120 учен, много хаиове множество розницы (бичкш) и 1500 жит. Българе, сичкн-ты дръводЬлцы, ленаре и кираджш (26).
Деспот ово, село наречено отъ турцн-ти Доспать махала въ Рудопа, при р. Сура 8 часа къмъ юго-западъ on. Батякъ и 15 часа къмъ югъ отъ града съ 40 кжщя, 1 джамш н 130 жителе Помацы кепедж!е (абы съ рЪси), платнаре, аемледкщы и скотоводцы (27).
Барушунъ (черва барж), село 1 часъ къмъ югъ on. Деспотово д4то ся събиратъ Сура и Рудопа 16 часа сыцо къмъ града съ 100 кжщя, 1 джам!я, 1 мехтепъ съ 20 учи. и 330 жит. Помацы кепеджш, платнаре, скотоводцы и ка-транднйс и нЪкои землЪдЪлци (28).
Чавдарлл. (ржжово), село 2 часа къмъ нстокъ отъ Бярутувъ и 17 часа къмъ югъ града съ 50 кжщя, 1 джамш и 160 жит. Помацы кепедж!е, платнаре, земледФлцы и скодоводцы.
Кжсжклх. (рибниио), село I часъ къмъ северъ отъ Чавдарлж и 16 часа къмъ югъ отъ града съ 30 кжщн, 1 джам!я и 100 жнтелы помацы кепедж!е, бжкларе (бжклы за вода отъ древо) земледЪлцы и скотоводцы, край pt к а Рудопа.
Найиме (попово) и царсио село 2 часа къмъ югъ отъ Кжсжклж и 19 часа къмъ югъ отъ града, съ 100 кжщя, I джам!я, 1 мехтепъ съ 25 учи. и 350 жит. Цомацы кепе-дж!и. земледФлцы, чорапч!е и скодоводцы (29).
♦) Отъ ракитово чаеъ къмъ югъ, нма една пространна пещерж, коя-то Помаци-ты наричатъ Язнвца, иди Агница, и назвать, че толкова была длъга, что-то краятъ и нзла-вглъ вадъ Авраамова планинл. въ разлошко, нъ опасно е да ся влниа иа дгл’Ьчъ, защо-то вл.тр’Ь живЪы.тъ мечки и други зверове.
30
Иланджи (змиярникъ) село, 2 часа къмъ северъ отъ Найпл1е, и 17 часа къмъ юге отъ града съ 50 кжщя, 1 джа-апн и 170 жнтелы Помацы кепеджш, чорапч!е (плетено отъ вжлна чорапе) бжкларе, земледелцы и скодоводцы. Тука тече река Сура, турски Караджа -дереси (30).
Кара-булакъ (черви-долъ), село 2 часа къмъ нстокъ отъ Иланджн н 16 часа къмъ югъ отъ града съ 60 кжщя, I джам!н и 200 жит. Помацы кепеджш, бжкларе, земледелии н скотовъдцы.
ДИвленъ (денно). село при нзворв на р. Hi»*, 3*/, час. къмъ северо-нстокъ отъ Карабулакъ н 17 часа къмъ югъ отъ гряда, съ 60 кжщя, 1джам1я, 1 медресе сь 20 учи. и 200 жит. Помацы кепедж!е землед4лцы, катрандж!е и скотоводцы.
Селча (селище), село 3'/, часа къмъ северъ отъ Девленъ и 13 часа къмъ югъ оть града съ 30 кжщя, 1 джа-М1я н 100 жнтелы Помацы кепедж!е, земледелцы я ка-трандше.
Хорсува (форцево), село при р. Hi»*, три часа къмъ севсронстокъ отъ Селча и 10 часа къмъ юго-истокъ отъ града съ 60 кжщя, 1 джам!я и 200 жит. Помацы кепедж!е, земледелцы, скотоводцы и катрандж!е.
Осенова (осевово), село 1’/, часъ къмъ западъ отъ Хорсува и И часа къмъ югъ отъ града съ 30 кжщя, 1 джа-М1я н 100 жнт. Помацы кепедж»е, земледелцы н катран-дж»е.
Фошунъ (Фатъново), село 2 часа къмъ юго западъ отъ Осенова и 12 часа къмъ югъ отъ града съ 80 кжщя, I джам!я, 1 ме^тепъ съ 20 учя. и 270 жит. Помацы кепед-asie, земледелцы, скотоводцы н катрандж!е.
Ени-махала, село въ полите иа Рудопа З1/, часа» къмъ северо-западъ отъ Фотунъ и 8 часа къмъ югъ отъ града съ 50 кжщя, 1 джам»я и 160 жнтелы Турцы абад-ж»е, землезелцы я скотоводцы (31). Въ доспатскнты села нма до 80 кжщя и 250 жит. цигаиы коваче, абаджке н вжгляре.
Чанакчи (паничере), село 3 часа къмъ северъ отъ Еинмахала и 5 часа къмъ югъ отъ града съ 50 кжщя, 1 джам1я, 1 мехтепъ съ 20 учн. и 170 жители Турцы и 45 кжщя, 1 черквя, 1 училище съ 15 учен, я 170 жнт. Българы.
31
Турциты ся занимавать съ абаджилъкъ и землед-Ъл1е. а Българнте съ абаджилъкъ, кацарлжкъ (править много ча-мови кацы и чеборкн (бурнле я пр.), аемлед-кйе и вжгляр-ство. Вадъ това село нма развалена крепость съ много срутени ва около черквы, на кон-то водата дохождала отъ «4р1июсть-т* и казддтъ че тамо было селото Павнчаре, защо-*о ся намира много глина, отъ коя-то ся править сждове.
Барцигово, село между клоноветы на Рудопа 1*/4 часъ къмъ северъ отъ Чаиакчи и 4 часа къмъ югъ отъ града съ 380 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 120 учен. вЪколко дугеня бакалскы, кръчмарски, сапуиджнскн, мумджнски и табакханы съ 1450 жит. Българы повечето дулгере и нЪкои земледелцы. Тука вадятъ нан-добро-то гюлово масло. гКителнте сж преселенцы отъ Македошя, както и въ селата Чьрница, Козарско и некой въ Пещерж. кон-то още говорить по македоиско иареч!е и иосятъ тамошното рухо {облекло). Това село преди да го изгорять хайти-ты гюрд-ж!й, было е много големо, защо-то на нстокъ отъ ливадето нмъ место-то се нарича узунъ-чарппя. Вадъ село-то има развалена крепость и около й много срутени черковы додето с было село испърво.
Козарско, село въ подножен1е-то ва Рудопа при река Козаркж 1 часъ къмъ истокъ отъ Барцигово и 3*/, къмъ юго-нстокъ отъ града съ 60 кжщя, 1 черкова, 1 училище съ 20 учн. 1 големъ метохъ ив Кричнмск1й-тъ мънвстнръ Свята Богородица; и 230 жнт. Българы, кон-то сж дулгеры и земледелцы. */а часъ къмъ юго-нстокъ имя развалена крепость съ 4 черквы срутеяы, дето ся намиратъ много железин котя отъ стрели и сребърни псиязы отъ царь Симеоиъ Българскн вареченъ Велнк1н. Тука ся свършва кааза-та Т. Паржишка.
БЪга, село между ржгь-тъ Баба-бяиръ и единъ клонъ на Рудопа l/t часъ къмъ северо-западъ отъ Козарско и 3 часа къмъ югъ отъ града съ 35 кжщв, 1 джалпя и ПО жители турци, и 42 кжщя, черкова и 410 жит. Българс абадж1е, градниаре и земледелцы. */, часъ къмъ югъ вадъ село-то има голема крепость съ развалена черкова, коя-то турски-ты историцы иаричатъ Пика-калеси, както и село-то.
Земинъ-орманъ, село въ поле-то ‘/а часъ къмъ истокъ
32
отъ Бега и 3‘/, часа къмъ юго-истокъ отъ града съ 30 кжщя, 1 джам1я, и 100 жит. турцы, и 35 кжщя 130 жит. Българе тутювдяйе, земледелцы ц скотоводцы.
Текиръ, село въ подвож1е-то на Баба байръ край потокъ-тъ Текиръ, кой-то извира съ екокъ иа горй до село-то, съ 20 кжщя 1 чиоликъ, и 70 жит. Българе ловаре и земледелцы. */4 час. къмъ северо-западъ отъ Земевъ ормаиъ и 2*/а час. къмъ истокъ отъ града тука става най-добро-то вино въ т. пазарджишко.
Сименшме, село на л£в1й-тъ брегъ ва Марицж въ поле-то 1‘/, къмъ вапядъ отъ Текиръ-тъ, и l‘/t часъ къмъ истокъ отъ града съ 65 кжщя, 1 чифлнкъ, и 250 жит. Бълг. лоааре, земледелцы и скотондцы. Старо-то му имк-не ся звае (32).
II.	Орка колу.
Муселимъ, село на деетй-тъ брегъ ва Мврнцж съ 20 кжпщ, 2 чифликж и 60 жит. българе земледелци и скотоводцы; то е далечь 1 часъ къмъ истокъ отъ градъ-тъ.
Салахадинъ, село ва сжщ)й-тъ брегъ */, часъ къмъ истокъ отъ Муселимъ и 1 */t чвсъ сжще отъ града съ 50 кжщя, 1 черкова и 190 жит. Българе земледелцы и скотоводцы.
XaAKtioeo, село ва сжщ!в-тъ брегъ */* час. къмъ истокъ отъ Салахадввъ, и 2*/t часъ сыце къмъ града съ 40 кжщя, и 150 жит. Българе земледелцы и скотоводцы.
Говедаре (сжгжрджнкъ) село иа сжщ1й-тъ брегъ часъ къмъ истокъ отъ Хадж1ево, и 3 часа също отъ града съ 52 кжщя, -1 черкова, 1 училвще, съ 20 учв. и 200 жит. Българе градинаре, земледелцы и скотоводцы. Около това село нма много развалины и тука ся свършва т. п. Каазж.
Кору (Конаре) село въ поле-то въ преждебыиппй-тъ тамо лесъ, часъ къмъ севгро-западъ отъ Говедаре, и 2*Д къмъ истокъ отъ града съ 180 кжщя, 1 черкова, 1 училище съ 40 учн. и 700 жит. Българе земледелцы и скотоводцы. Това село иедаваше десетокъ, въ вардеше едио царско хертеле (коне и кобнлы) и беше длъжно секж годниж да нспраща отрасли-ты ковчета съ едио число войинцы въ Царнградъ, нъ въ тавзиматъ като ся развали войииклжкъ-тъ,
г
зз
родаде са хергеле-то отъ Правнтелство-то и селяви-тн нзгубиха първн-ты правдивы.
Догат, село въ поле-то при р. Луда-Яна '/, часъ къмъ западъ отъ Коваре, и 2 часа къмъ истокъ отъ града съ 70 кжщя, I мечитъ и 220 жнт. Турцы, и 10 Кжщя съ 30 жнт. българе земледелцы и скотоводцы (33). .
Пищигово, село въ поле-то '/, часъ къмъ северъ от», Догавъ н 23/t час. къмъ сеаеро-ястокъ отъ града съ 85 кжщя и 320 жнт. Бълг. земледФлцн н скотоводцы.
Муслу, село въ поле-то ‘Д час. къмъ западъ от». Пнщнгово и 2 часа къмъ с£веронстокъ отъ града съ 30 кжщя, и 110 жит. Българе земледелцы и скотбводцы.
Черногороло, село въ поле-то при р. Луда Ява ‘Д часъ къмъ северо-западъ отъ Муслу и 2‘/, час. къмъ северъ отъ града съ 135 кжщя, 1 черкова, 1 училище съ 35 учен. 520 жит. Българ. земледелцы и скотоводцы (34).
Кара-имясъ, село въ поле-то а/4 час. къмъ юго-западъ °ть Чергоиорово, и 1 */ час. къмъ северо-истокъ от», града съ 45 кжщя и чифлнкъ, съ 170 жнт. Бълг. земледелцы (35).
Кула, село въ поле-то 1‘/, часъ къмъ юго-запад !, отъ Кара-ил1ясъ н */в час. къмъ северъ отъ града съ 15 кжщни 1 чифлнкъ, съ 60 жнт. Бълг. градннаре и земледелцы.
Касаилл., село въ поле-то l/t часъ къмъ северъ on. Кула и */, час; съще отъ града съ 30 кжщя, 1 чифлнкъ н НО жит. Българе градннаре, земледелцы и скотоводцы.
Саглръ-Ко'дгка, село въ поле-то, */, час. къмъ сеаеръ отъ Касяплж, и 1 часъ също къмъ града съ 32 кжщя 2 хана, съ 120 жителы Бълг. земледелии и скотоводцн. Въ това село има развалины отъ големъ палатъ, дето иеко-гажь е живЬяла едиа Султанка отъ Цариградъ, и затова ‘Селяин-ты и сега иаричатъ село-то сн Сарай.
Мелекъ-хашут, село въ поле-то, */4 час. къмъ юго-вападъ отъ Сарая, и 1 l/t час. къмъ северъ отъ града съ 25 кжщя, и 90 жит. Бълг. земледелцы и скотоводцы. Това пьрво турско село е имело друго вме, въ кога-то былъ по тези места Авджн Султанъ Мехметъ, случило ся, като хо-дялъ крвн село-то съ соколи-ты да лови пилцы, да довож-датъ съ свадба отъ друго село една невеста, и той отъ любо-литство понскалъ да на вндн и като к видел», че была ху-
Оиис.	J
34
бавнца, казалъ: машалв, мелФк-ь гибн хатувъ! и отъ това л реимФиували така село-то. Тука е роденъ н после дн!й-тъ т. пазарджишки Епнскопъ блажев!й-тъ Дюнный.
Гюлеменъ, село въ поле-то */t час. къмъ северъ отъ Мелекъ-хатуиъ, и 1 */1 часъ сжщо къмъ града съ 25 кжщя в 90 жит. Българ. земледФлцы и скотоводцы.
Денизбегли, село въ поле-то, 4/% час. къмъ северо-нстокъ отъ Гюлемеиъ, и 1*/а час. къмъ северъ отъ града съ 40 кжщя, 1 мечнтъ и 135 жит. Турцы, землеД'Ълцы.
Бодерово (абдаларъ), село въ подяожеше-то иа единъ ржтъ отъ Срядив гора, 1 час. къмъ северо-аа-падъ отъ Девизбегли, и 23/t час. къмъ северъ отъ града съ 60 Кжщя, 1 джам1я и 200 жит. Турцы лозаре, земле-дЪлцы и скотоводцы. Въ това село като нзмрФли един отъ Българи-ты и други-ты избегали олъ мор!я-тж (чума) въ 1620 год. населили ся въ него догавски-ты Турцы.
Гилджларъ (Щжрково) село въ сжщо-то подиож1е, 1 часъ къмъ юго-западъ отъ Абдаларъ, и 2*/t час. къмъ северо-западъ отъ града съ 60 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 15 учв. и 230 жит. Българе лозаре, земледЪлцы н ско-товодци.
Динкъ, село въ поле-то '/t час. къмъ югъ оть ]Цжр-ково и 2*/1час. къмъ северо-западъ отъ града съ 50 кжщя, в 190 жит. българе. лозаре, земледФлцы и скотоводцы. Въ това село сж иаправеии пьрво динкы, дФто люпатъ орнзъ-тъ. отъ кои-то ся е и иаимЪиувало, въ сега има такнва дивки и около градъ-тъ и по други-ты села.
Елшица, село въ Средня Гора, 2 часа къмъ северо-западъ оть Динкъ, и 4*/t час. също къмъ града съ 50 кжщя в 185 жит. българе земледкщы и скотоводцы. Около селото нма много развалины отъ черквы и кжщя.
Калугерово, село ва два-та брега на р. Тополиица */а час. къмъ юго-нстокъ отъ Елшицж и З1/, часа северо-западно отъ грядя съ 200 кжщя, 1 черкова, 1 училище съ 50 учен, 1 метохъ на мънастиръ-ть Святи Никола, 1 чи*лнкъ, неколко бояджискн дугены, и 759 жит. лозаре, земледелцы и скотоводцы, бнчки-ты българи (36).
Лсичею, село въ Средня Гора иа дЬснкй-тъ брегъ на Тополяицж, 1 часъ къмъ северо-западъ отъ Калугерово, и 4\ час. сжщо къмъ града съ 130 кжщя, 1 черква, 1
35
училище съ 30 учи. и 500 жит. Българе лозаре, земле-Дклцы и скотоводы. Тука нма развалины иарЬчени гра-дище.
ЦЪровО, село въ СрЬдия Гора, иа лЪв1й-тъ брЬгь на Тополиицж, 1 часъ къмъ юго-западъ отъ ЛЬсичево и 5‘/t часа къмъ западъ отъ града съ 120 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 40 учн. и 450 жителе Българи, лозаре, земле-дЬлцы и скотоводцы. Тука предн 17 годины като копалъ единъ селянннъ аъ кжща-тж ся да прави знмяикъ, взровилъ желЬзви колела н други части отъ Колесница и единъ зла-тенъ ссждъ (тасъ) съ надпись и н-Ъколко пенязы срЬбъриы отъ Ас%нъ I, нъ тасъ-тъ скры тогавашшй-тъ управитель, че само единъ отъ пеиязи-ты сполучнхъ да зема; и черква-та нога препрааихж вамЬри ся една малка мрямориа плоча съ извавиъ връху голъ конъ царъ Фнлипъ македонски, тя ся намира у мене; и тука има стари развалины отъ черквы и кжщя.
Славовица, село въ СрЬдна гора 1 часъ къмъ югъ отъ ЦЬрово и 5 часа къмъ западъ отъ града съ 100 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 20 учн. и 400 жит. Българе лозаре, яемледЬлцы и дръводЬлцы. Надь село-то има развалена «рЪпость, коя-то иаричатъ Старо ЦЬрово.
Церовски гумна (Сърт-харманъ) село въ Средня Гора, */ часъ къмъ западъ отъ Славовяцж, и 5‘/, час. сжщо къмъ града съ 90 кжщя и 350 жит. Българе лозаре, земледЬлцы и дръводЬлцы.
РИчни гумна (Дере-харманъ) село въ Сродна Гора край потокъ-тъ Яворицж, */, часъ къмъ сЬверо-западъ отъ Сжртъ-хармавъ, и 5’/t час къмъ западъ оть града съ 30 кжщя и ПО жит. Българе земледЬлцы, дръаодЬлци н вжгляре.
Геликъ, село въ Средня Гора */, часъ къмъ сЬверо-западъ отъ Дере-харманъ н 6 часа къмъ западъ отъ града чгъ 25 кжщя, и 100 жит. Българе земледЬлцы и вжгляре.
Паланка, село обградено съ стЪны въ проходъ-тъ в а Напжджнкъ дервеитъ */, часъ къмъ сЬверъ оть Геликъ, и н 6 часа къмъ западъ отъ града съ 15 кжщн, 1 мечитъ и 30 жители Турцы, отъ кои-то по-возрастяи-ты сж сега су-aapifi джавдары, и до тавзиматъ-тъ ведавахж нито десетакъ, Мято даиокъ, въ бЬхж длъжни подъ предводнтелство-то на 3 ’
36
едннъ джнздаръ да вардятъ проходъ-тъ Капжджнкъ или Троявовн-ты врата.
ВЪшренъ (Хисарджикъ) въ южн1й-тъ край ва Средня Гора, главно село ва даа-тв брега на Сардъкъ дере, съ 360 кжщя, 1 черкова, I училище съ 100 учн. 1 часъ къмъ истокъ отъ палавка и 5 часа къмъ заиадъ отъ града съ 1400 жнт. българе лозаре, земледелцы и скотоводцы (37).
Акл.дки, село въ подвонйе-то иа Средня Горя а/4 час. къмъ юго-нстокъ отъ Веревъ и 4 часа къмъ западъ отъ града отъ 50 кжщя и 190 жит. Българн земледелцы и пчеларе. (38).
Мененшли, село въ поле-то при р. Марнцж */а къмъ югъ отъ Акжджи и 4 часа къмъ западъ отъ града съ35 кжщя, 1 черкова и 130 жит. Българе земледелци и пчеларе.
Инелеръ, село въ подвож1е-то ив Средня Гора 1*/4 час. къмъ северо-истокъ отъ Менентли и 3*/t час. къмъ юго-западъ отъ града съ 50 кжщя 1 джамш, 1 медресе съ 20 учн. и 170 жит. Турцы лозаре и земледелцы.
Кара мюрселъ, връху развалнвн-ты на старо-то село Крушово */ часъ къмъ северъ отъ Ивелеръ, и 3 часа къмъ западъ отъ града съ 140 кжщя, 1 черкова, 1 училище ст. 15 учн. и 500 жнт. Българе лозаре, земледелцы и скотоводцы.
Карабунаръ, село въ поле-то */* час. къмъ нстокъ отъ Карамюрселъ, и 2*/а чвс. къмъ западъ отъ града съ 152 кжщя 1 черкова, 1 училище съ 20 учн. и 570 жит. Българе лозарн, земледелцы и скотоводцы (39).
Бошюля, село въ подвожете-то на едияъ ржтъ отъ Средня Гора, */4 часъ съмъ истокъ отъ Карабунаръ н 2‘/t часъ къмъ западъ отъ града съ 65 кжщя, 1 черква 1 ханъ, и 250 жит. българе лозаре, земледелцы н скотоводцы. Подъ село-то връху ржтъ-ть има развалины отъ стража-вицы, дето ся намнрать шуплесты бакърни (медни) пенязы, отъ едиа-тж страна Хнсусъ Христосъ и отъ друга-та Святи Ивавъ трьновскш-тъ патр!архъ дето венчана за царь Асенн I, нъ безъ надпись; отъ техъ има и у мене.
Изгарлл., село въ сжщо-то подиожте */„ часъ къмъ северо-истокъ отъ Бошюля, и 2 часа къмъ заладь отъ града съ 60 кжщя и 220 жит. българе Лозаре земледелци и ското-водцн.

34
Шахлар1>, село въ сжщо-то подвоженie про л1>в|н-тъ брегъ на Тополннцж */, часъ къмъ северъ отъ Изгарлж и 1*/с часъ къмъ западъ отъ града съ 40 кжщя и ПО жителе Българе лозаре, земледелцы и скотоводцы.
Лбу-семешли, село на сжщ1й-тъ брегъ, ‘/4 час. къмъ нстокъ отъ Шахларъ н I1/, часъ къмъ западъ отъ града съ 20 кжщя, 1 мечитъ и 70 жит. Турцы и 25 кжщя съ 80 цыганы, лозаре, и земледелцы.
Асллханлл, село въ поле-то ва сжщШ брегъ, */t чвсъ къмъ нстокъ отъ Абу-семетлн и I часъ къмъ западъ отъ града съ 50 кллця, 1 чвфлнкъ и 190 жителя Българы земледелцы и скотоводцы (40).
Каслмлж, село въ поле-то на деенш-тъ брегъ иа Марнцж 1, тамъ д4то ся нзлива въ иеьъ и Тополннцж, съ 10 жжщя, 3 чифликж, */t час. къмъ нстокъ отъ Асжлханлж, в час. къмъ западъ отъ града съ 25 жнт. Българе земледелцы.
III.	Ошлукъ-Кюй-Колу.
Емирли,, село въ поле-то при река Луда Яяа, 2 часа къмъ с4аеръ отъ града съ 30 клцця, 1 мечитъ, 1 чифлнкъ, в 100 жит. Турцы, и 20 кжщя съ 55 Цигаиы, земледелцы в скотоводцы.
Балдюво, село въ ноднож1е-то на Коюиъ тепе, ва-д4сшй-тъ брега иа р. Лудя Ява, съ 36 кжщя, 1 чифлнкъ и 120 жнт. Българе земледелцы и скотоводцы, */а час. къмъ западъ отъ Емирли н 2’/t часъ отъ градъ-тъ (41).
Кюавли, село въ Средня Гора 1 час. къмъ северо-западъ отъ Балдюво в 3‘/, къмъ северъ отъ града, съ 50 кжщя н 180 жнт. Българе земледелцы в скотоводцы.
Кара-Якуилу, село въ Средня Гора, 1 час. къмъ кгъ отъ Кюнели и 3 часа къмъ северо-западъ отъ града съ 70 кжщя, 1 джам!я, 1 мехтепъ съ 20 учи. и 230 жнт. Турцы, земледелцы и скотоводцы.
Дясумаалл, село въ Средня Гора */% час. къмъ «е-всроистокъ отъ Кара-якуплу и 3% час. къмъ северъ отъ града съ 50 кжщя, 1 джам1я, 1 мехтепъ съ 20 учв. и 160 жителе Турцы съ 40 кжщя, и 150 жит. Българе земледелцы н скотоводцы.
Карпдлръ, село въ Средня Гора, час. къмъ северъ
38
отъ Джумавлж н 4*/% час. сыце къмъ град, съ 40 кжщя 1 джам!я, 1 мехтепъ съ 20 учен, съ 140 жит. Турцы, и 90 кжщя, 1 черква, 1 училище, съ 20 учен, и 340 жит. Българе земледелцы и скотоводцы. Ва около нма стари раз-валнни.
Поиенцы, село въ Средня Гора, ва десйй-тъ брегъ иа р. Луда-Яна, 1 часъ къмъ севера» отъ Караларъ и 5*. % часъ сжщо къмъ града съ 150 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 30 учи. и 500 жнт. Българе земледелцы, дръводелцы, скотоводцы и вжгляре.
Блша, село въ Средин Гора, 1 часъ къмъ западъ отъ Попевцы, и 60 чвс. къмъ северъ отъ града съ 50 кжщя, I черква и 185 жит. Българе земледелцы, дръводелцы, скотоводцы и вжгляре. час. къмъ югъ отъ село-то нма развалена голема крепость наречена градъ.
Баня, село въ Средне Гора; */, часъ къмъ северо-западъ отъ Бжтж и 6 отъ града съ 150 кжщя, 1 черковв-1 училище съ 30 учи. и 500 жит. Българе земледелцы, скотовъдцы и вжгляре. Край село-то до потокъ-тъ има го-реща вода много целнтелна. И тука нма развалины.
Дуванлж., село въ Средня Гора, 1*/а час. къмъ юго-истокъ отъ Баия, и 4'/, часъ къмъ северъ отъ града съ 30 кжщя, 1 мечит. и 100 жнт. Турцы абадж!е, земледелцы н скотоводцы.
Оручлу, село въ Средня Гора ’/ час. къмъ юго-западъ отъ Дуванлж и 4 */, къмъ сеаеръ отъ града съ 40 кжщя, 1 джам1я и 130 жит. Турцы абадж1е, земледелцы и скотоводцы.
Окчулу, село въ Средня Гора, */, часъ къмъ западъ отъ Оручлу и 5 часа къмъ северъ отъ града, съ 30 кжщя I мечитъ, и 100 жит. Турцы абадж1е, земледелии и скотоводцы.
Джафарлж, село въ Средня Гора, '/, часъ къмъ ск-веро-западъ отъ Окчулу и 5‘/, часъ къмъ северъ оть града съ 55 кжщя, 1 джвм!я, 1 мехтепъ съ 20 учн. и 180 жители Турцы; абадайе, земледелцы и скотоводцы. ТЬвн Турцы сж преселенцы отъ солувскн-ты Юруцы, кои-то сж нанесли некой старо-български украшешя (наиизы) изъ Македотя и гы вардять и до сега.
Пешричь, село при ycrie-то на элатншк1н-тъ проходъ
39
въ Средня Гора иа даята брега ва Тополница, 4‘/, часа къмъ сЪверо-западъ отъ ДжвФарлж и 10 часа къмъ с-Ъверъ отъ града съ 230 кжщя, 1 черкова, 1 училище съ 50 учи. и 800 жит. българе земледелцы, дръводелцы, пчеларе и скотоводцы (42).
Иоибренъ, село въ Средня Гора на десн!й-тъ брегъ ва р. Тополница, съ 240 кжщя, 1 черква, 1 училище съ 50 учев. и 850 жит. Българы земледелцы, дръводелцы, пчеларе и скотоводцы. Между това село и Петрнчь, има един полива, коя-то иаричатъ Мрьтвицж, дето въ завое-ваи!е-то, назвать, че стаиали мвого бвтвы съ Турци-ти. 1 */. час. къмъ юго-истокъ отъ Петрячь и 8 часа къмъ северъ отъ градъ-тъ, ва около има стари развалины.
Мечка (Павлово) село въ Средня Гора 3 часа къмъ североистокъ отъ Поибренъ и 71/, час. къмъ северъ отъ града съ 80 кжщя, 1 стара черква, 1 училище съ 30 учи. 2 хана и 300 жит. Българе земледелцы, дръводелцы и скотоводцы. Въ тая черква стеии-ты сж искусно изобразенн съ български свяпи, дето намерихъ и две черковни киигы старо-българскн ржкопйсы. Надъ село-то има едииъ про-ходъ иареченъ Павле-дервенди съ пространна развалена крепость, дето некой Павелъ Войводя, поднръ падате-то ва царъ П. Шишмана, много время ся борилъ съ завоева-тели-ты; и тукъ на около има развалеин черковы.
Панагирище, главно село въ северио-то подиожте на Средня гора, ия един равииия и на двата брега ия р. Луда-Яня, съ 1500 кжщя, 2 черквы въ село-то и 1 черквж кран село-то иа единъ ржтъ наречена свята Петкя, 1 главно училище съ 50 учи. 1 взаимно съ 250 учи. и I девнческо съ 130 учи. имя добра чарппя, съ ханове и дугены бакялскн, кръчмарски, абаджискн, кожухарски, актарскн, платнарскы, папучиски, мутавчискн, сапуиджиски и много цнгански, ковачницы, кои-то работать кюрецн-ты (железин лопаты), съ кои-то править селяинты преградкиты (тиро веты) на чел-тнцы-ты и неколко табакханы, дето работятъ най-добри-ты сахтняиы, метины и поиове. 5500 жителы българы, конто ся заннмаватъ въобще съ скотоводство, я търго в!я-та ся Ограничена само у некой богаты джелепы, кои-то съби рать мвого жива сток* изъ Турско, изъ Сърб1я и Молдо-Влашко и на продавать въ Царнградъ, а некой сж художни
40
цы и землед*Ьлцы, нъ и жените работать дебри шавДы, абы и „летжтъ много чорапе аа въ Царнградъ. Това село, като гляано, има общ!н конакъ, както и нъ Пещер*,) дЪто седи забнтинъ-тъ съ 4 аоенни джандарн, 1 писарт/ и иЪколко селски пандуре: има сыни изворы и чешмя съ/сладка н студена аода. Тука растжтъ овошкн и зел1е, обвянь грозд!е, както и въ околнн-ты села: намира св 2 часа къмъ нстокъ отъ Мечка н 7 часа къмъ сЪаеръ отъ градъ-тъ (43).
СтрЪлчя, село нъ една долин* на Средни Гора, 2 часа къмъ нстокъ отъ Панагнрнще, и 5‘/, час. къмъ сЪ-веръ отъ града съ 40 кжщя, 1 джам!я, 1 мехтепъ съ 15 учн. и 130 жнт. Турцы, и 32 кжщя съ 71) жнт. Татаре. а 200 кжщн, 1 черкона, 1 училище съ 80 учен, и 750 жнтелы българе *) абадж!е, земледФлцы, дрьаод^лци и скотоводцы; и тука женн-ты работать шанцы и плетатъ чорапе, нма нЪколко дугене н 1 баня съ горища минерална иода за кж-нан1е само (44).
*) Жятелн-ты на сЬкж народность както въ градъ-тъ така я по села-та счнслявами само мжшки-ты лица, отъ една годика до най-голЪма-тж возрастъ спорЪдн ну*усъ те*терлерн както но вреди рЪкохми, сжщо я Циганн-ты турскн и български, като разсЪинн но малко въ селата не гв описахми, нъ въ сичкн-ты села има около 360 цыгански кжщя я 1100 души Цыгане.
Съ вм*стителнн-ты «каковы (.. ) подъ рцдовнн числа на-значавами жЬсто-то на забЪлЪжваны-тж, въ кон-то ся опн-сва исторически сЪкя предметъ, или събапе иа кЪсто-то.
ИОТРЪБНИ ЗАБЪЛЪЖВАШЯ ЗА ИЗЯСНЕН1Е
НА
ГЕОГРАФИЧЕСКИ - ИСТОРИКИ - СТАТИСТИЧЕСКО ТО
ОПИСАН1Е И НИКОМ СТАРЫ НАДПИСЫ
1.	СпорЪдн старн-ты повЬсты н нЪкон турскн ржко-инсн Султанъ Баязнть II былъ населилъ Татаръ-Пазард-жнкъ въ 1485 годин*, отъ Ак-Керманскн Татары на мЪсто-то, дЪто сж събнралн околнн-ты села въ опред-Ьленн дни да сн пааарунатъ, а кримниално-то управлЪше наложилъ на та-тарск!н-тъ предноднтелъ Сарж ханъ, съ титла Бен, кой-то да бжде пб-блнао до ycrie-то на проходъ-ть, иарЪченъ Мо-мннж Клнсурж. Тон сн установилъ нъ разналсно-то село За-гороно (кое-то отъ него сн нарнча днЪсъ Сарж-ханъ-бей кюн) съ саои-ты аонннцы Татары, оть кон-то повече-то о-станали въ сегашно-то положеше на градъ-тъ, като срЪдо-точ!е на там область и его дно ва тьрговш и землед11Л1е. ТЪ основали пърни-ты кжщн въ нсточшн-гь край на градъ-тъ, въ сегашнж-тж махала, нарЪчена Хаджи Кжлжчъ, отъ н-Ъкой турскн юнакъ, кой-то съграднлъ и първа-та джамш, дЪто ся намира и гробъ-тъ му. И така отъ пазаръ-тъ Татаре-то нанмЪнувалн и градъ-тъ Татаръ-Пазарджнкъ. СлЪдувателно осноаало сн н мехнеме (еждилище) на мЪсто-то дЪто е сега метохъ-тъ на рылск!й-тъ мънастнръ са. Иванъ. А защо-то градъ-ть лЪжн на кръетопжтнтъ, кон-то водн отъ нстокъ къмъ западъ и отъ сЪверъ къмъ югъ, за улссн^ше на ско-роходцнты, Правнтелстно-то установило и едно пристанище (мензнлхане). Подиръ малко нрФмн като начналъ Сарж-хаиъ да правн злоупотрЬблетя, възбуннлн сн Татаре-тн, н една нощь напади ал и нъ Сарж-Хаиъбен-кюй и нзсЬкли Сарж-Хана съ енчко-то му семейство, а цврско-то праантслство като ся известило оть пловднвск1н-ть управитель за това при-
42
ключевое, нспратнло едннъ капАджибашш на нлгк Аали Бей, да утншн бунть-тъ н да преселн въ градъ-тъ спах1н*ты отъ Баткунъ и други вЪкои турцы отъ иовонаселенн-ты турскн села. Той като иаказалъ смъртно началници-ты на бунть-тъ, нримнналио-то управл4н1е иаложилъ на плондиск1й-тъ у-правнтелъ, понеже спахш-ты ималн правднии да зн-матъ само деснтъкъ на пронзвЪдета-'та, н гЬзи правдниы быле нмъ даденн отъ незнрннъ-тъ Лала Шахбедннъ за юна-честио-то д^то показали, кога-то Гази Дауть Паша прев-в’Ълъ отъ Българи-ты ткзи мЪста и тЪ сн съграднлы кжщя-та, д4то стоять сега конаци-ты на Каввнозовцн-ты, блнво до пазарнще-то. ПослФ въ 1492 год. нспратенъ былъ отъ пра-внтелство-то иккой царски чинонникъ Шнттъръ Ага, за криминален», упраннтель, кой-то съграднлъ особенъ конакъ дЪто саднлъ и затварнлъ нинонатнты, а мехкемето прем-Ъ-стцлъ д!>то е сега. ТЬзи двЪ общи здашн с* иапрвнеии отъ голЪма-та яасаплискА ко pin (лЬсъ, часъ ванъ отъ градъ-тъ), на кои-то диФсь н лгЬсто-то ся иепозиава. Въ ркче-шй-тъ шаттърски конакъ, д!то сега жив-fce семЪйство-то на Каванозоглу нсманлъ Бей, нма едва срутена стан заключена н украсена съ злвтнн цвети, дкто былъ преседялъ Султанъ Сулейманъ II. въ 1689 год. кога-то отииалъ да бие Маджнреты. А въ 1574 год. Султанъ Селимъ II. запо-в’Ъдилъ на ифкой Ибрвимъ Паша, кой-то отнналъ да смирн Сьрбнты, да съгради и тука ноенно пристанище, сегашшй-тъ куршумъ хвнъ иа три отделен!», съ пространни конюшнн-цы, покриты съ олоно. Отъ гкзн отдкленш сега едио-то на-ричатъ капамджи ханъ, отъ каитандж!й-ты, кон-то работать ВАтре, друго-то Аджемъ ханъ, отъ Персняиитытъргонцы, дЪто са жив’Ъяли вАтрЪе. Въ тон ханъ, авъ зная, че до 1815 год. нмвше н^колко Армейцы сараони едннъ халепл>я търго-вецъ мвроинтъ на имя хаджи НасАрн, кой-то продаваше зла-тотканн и свилеин платоне (кумаше); нъ ср-Ьдие-то отд-к-леше, квкто и сега, славаха търговцы н стонаряха само-ковсяото желЪзо, кое-то ся продана туна, а на сркда-тж н-маше мраморенъ шадърввнъ, отгоре съ една джам!н. Отъ дв*тн стръин на тоя ханъ въ. стеиА-тж има празни сводоне аъ кон-то откамъ сквернА-тА страиж с& ся намкстнли тога-вашвн-ты абадж!е н гы преправнлн на дугеиы, дкто н днЪсъ. стоять съ малка една заплатА, а въ южнн-ты снодоае стояли други търговцы, дЗяо сега е узуяъ-ханъ съграденъ отъ
43
Кававововцы-ты. Понеже предитова время немало постоя ини жителя христЬшы въ градъ-тъ, нъ занаятчште работнлы въ домоветы он, н най-много въ старо българскн-ты села д!то с* въ поднож!е-то на Каркар1я (клонъ-тъ на Рнлла планн-иж) н въ пазарнн-ты денЬ донасялн свон-ты стоки н гы продавали на cepriu (нзложенш). Тогава начналн българе-тн да ся иаселяватъ въ градъ-тъ и иапраанлн пърни-ты кжщя край д1си1й-п> брЪгъ на рЪна-та дФто сн дЪлн отъ Тополии-ца, кон-то сн слнаа не дал^чъ отъ градъ-тъ въ Марнца. СмгЪдъ арймя като сн умножили кжщя-та на една махала, турцн-ты ы> нарекли Варошъ. СлЪдунателно като сн умножили турски-ты кжщя, то было вужда да ся умножать и ванаятч1н-ты и търгонцн-ты н да сн править кжщя. Тагась сж основали гЪ нъ вароша н пъраа-та черкова УытЪн1е Пресвяпи Богородицы малко глжбоко въ вемы>-тж, дФто сж черкунилн. Въ тозн градъ, ннди ся, постепенно сж ся населн-валн Българи-ты отъ околнн-ты села, квто отъ една стръна Султа ин-ты сж ималн непрестаннн битвы съ другн-ты народы а отъ друга стръна чести-ты морш(чумж-тж) смалява-лиТурци-ты.таостаялнкжщятаимъ прааин, кои-то купувалн българи-ты н ся наэтЬстявалн въ тяхъ; зачто отъ сегашнн-ты дванайсЪтъ хрнспянскн махали, осяЪнь Вароша, снчкн-ты си яаричятъ съ турски нэтЬна. По що ся умножили бъл-гарнтн, превравилн стара-та черкова на по-голЪма н no-высока. въ дноръ-тъ иа коя-то основвлн н мнтрополш, жилище на тогавашшй Епнскопъ дфто надъ нрата-тж иа едва стажнмаше, сл4дуюпцй-тъ надпись: АГТН Н МНТРОПО-AIS О1КОДОМН0Н Д1А ITNAPOMHE TON ENT АТТА Ф1ЛОХР12Т1Ж nOAITON KAI ДГ ЕШЕТАЫА1 ТОТ ЕПТЕКОПОГ АПОТ AIA0ONHKIAX КГРЮГ КГ-РНААОГ EN ЕТН: зСф: то есть тая мнтропол1я ся съ-градн съ сиомощестнуван1я-та на ту каши и-ты христолюбивы гражданн и съ настояваше-то на Епнскопъ-тъ святи АгатоннкШски господина Кирилла, въ л-Ьто 1712. Тон епн-скопъ жнкЪялъ въ грвдъ-тъ въ времято на пловднвск1й-тъ мнтрополнтъ Калниикъ и гръцкын патр!архъ Атанас1я V*. Нъ послй въ царуваше-то на Султанъ Муста*а III. въ рус-сяо-турскж-тж аойнж, като ся рввбунтуввлн Яннчаретн на сЪяжде, н тука етаналн та рвзвалилы черкова-та да основа. Тогась посл'Ьдя1й-тъ епнекопъ, прнснопвмнтшй Дионис1я, нс-
44
просилъ дознол4:и1е отъ упрвнителятъ Каванозоглу Хасанъ Бей, та въ 1801 год. като събралъ доволиа помощь отъ гражднни-ты иачналъ да ы> обнови н t* иапрввилъ много по голЪма н nd-красна въ образъ на Царнградскж-тж джам1я св4та Co+ia, н съ милости и и-ты на селннн-ты и свои-ты приходы, свършн »* ва н'Ьколко годины, като изобрази и стЬ-ни-ты и съ образы. Черкнв-та бкше, както и сегашиа-та, на петь отд^лен1я (параклнсы) съ разликж само че б-кше дрьнеиа и имаше и горе отъ двкты странн по едииъ пара-клисъ, и отгорф три кубета. Той добролюбецъ украсн н ми-трополштж, въ коя-то донеде и сладка вода отъ l*/t часъ равстонме и направи вжтрк единъ шадърваиъ, а въиъ едиа чешма, кои-то запустЬхж откакъ изгори Митропол1я-та, за коя-то нослк ще говорнмъ.
2.	Тон тксенъ проходъ въ Рудопа, кой-то води въ Македомя, отъ предате доказватъ, че Визаипйскн-ты Им-ператори, за да не минувать Македоиски-ты Българы въ Тремя, заградили н иапраннлн желФзии нрата, отъ кои-то ся е и иарФкълъ Жел'кзня-Вратв. Тукъ сж дьржали нскг-дашиа стража отъ гръцки войницы.
3.	Тян малка кркпость иовкстностьта казва, че е вар-диля нФкон бългярскж кннгниж оть Ц'кнннж съ снои-ты войны и посл-k нъ заноевашето Турци-ты I* разорили.
4.	По ткзи мЪста отъ първо не е имяло челтнцы, нъ рфчешй-тъ капжджи бяш1н Аалн Бей, испросвлъ дозволе-и!е да остане въ Саржханъ итамъ да поске ннвнта съ орисъ, съ усломе, колко-то орисъ изл'кзне, половниа-та да испра-ща на царек ж-тж готвариица, а половнна-та да звдръжа за своя смЪткж, та поел!: сж ся умножили челтицн-ти; нъ ткзи нивн надлежать иа челтнкчш-ты само когв-то ги сЪнтъ, и тая правдинж неможать да оставить на наслЪдннци-ты сн по особенъ царски закоиъ, оенкнъ ако f* продаджть иа жи-яотъ-ть си другиму съ царски берате, понеже почто тк ум-ржть, тан правдинж остая на царстно-то, кое-то на дава на други чслтикч1с подъ ия-кмъ (иджаръ) съ изтЬ хазие-тохум-ларж, (тохумъ-тъ е м4сто измерено отъ три до деоеть ув-раты, споредъ плодъ-тъ на земы>-тж). До скоро 6txa исклю-чени немусулмвни-ты отъ тая правдниа, нъ иай-посл!; за да неоставятъ царски-ты тохуме празии, даде ся дозволеше кон -то иска да cie орисъ, нъ безъ да яма свои челтицы
45
мюлкъ. И понеже тЬви челтнцы сж разменивать всакл година на д1леше-то (курра) между прнтяжателн-ты н наем-ници-ты челтикчш н сЪкогапгь сн марать, тукашнн-ты селяиы отъ практика познавать твърд! правнлно землемЪ-pie-то, както и водом!р1е-то (ндравлнкж-тж) като сж прн-нуден и, кога-то работнтъ челтици-ты съ нскривенн вады да нскачвать йодата до нан-высокн-ты ннвя за да стон орнзъ-тъ въ водата, откакъ нвинкне, доде узр1е. Ткзи ннвв колко н да принадлежать на царстно-то, нлн на челтнкчш-ты подъ им! мирн-тарласж, нлн органъ-алтж, нъ сЪка инна сн нма особенъ прнтнжителъ съ царски тати за ступаяство-то на земвж-тж, кой-то е длъжсиъ да гн оставя несении съ жнто, само кога-то дойде время да ся iiociiATb съ орисъ, оть три до петь годины еднжжь, споредъ сила-та иа земж-тж. Нъ защо-то е потребно откакъ ся ожьис оризъ-ть. да нмъ ся цепятъ тнронеты (преградкн-ты) и да сн разораватъ повечко, та чакъ на друга-та година да сн иас1жгь съ жнто, н пакт, едва година прсдн да стаяатъ челтнцы, да сн останятъ пра-вдии, то не удонолетворвнатъ трудоветы иа ступанн-ты нмъ и затона секогашъ стонать много места иеобработенн. Челтнк-Ч1Н-ТИ нматъ и тая правдива: колко-то тЬхии ннвя си случить подъ едннъ челтикъ на кой-то вода-та, що истнча отт. мири челтнклери да може гы напои, то и ткхъ да сежтъ съ орисъ подъ нме чорбалжкъ безт. да плащать иджаръ. Те сж длъжнн откакъ овьршатъ и нзеушать орнзъ-тъ, кога-то ще го чукатъ въ дннкж-тж, да глндать да ся олупя добре н да стане белъ, да знмать дознолеше отъ упрввнтель-тъ, нлн оть звкупувачатъ иа десетька, кой-то нма определена че-ловецн да отндатъ на динката, кога-то ся м!рн и пр1иосн орнзъ-тъ, да знмать на десетъ тнхъ кнла едно кнло (кнло-то иа орнзъ-тъ е дессть окы). Нъ сега челтикч1и-ти оть корн-столюбке начнаха да сежтъ инвятж иа по плодовитнте места безъ время съ орисъ подъ имя ениликъ (новина) за да ве плащать иджаръ. и така ступанн-ты на гЬви яивя, прн-вуждаватъ сн неправедно да с1жтъ чуждн hhbih подъ на 1мъ (юджреть) и твка ся рвзеипватъ.
5.	Тая река е иай-главяа-та въ Трашя и отъ тнхо-то и течете наречена е Марнца. Тя нзвнра подъ едннъ връхъ въ Рнлла планннв, между села Радойлъ и Отчуша въ само ковскж-тж квазж; нъ неж сн нзлинатъ отъ лева страна 61-
46
лювска-та р4ка Ясеннца, Еллидерска-та р*Ъка съотавена оть банскж-тж рЪка Бнстрица, оть ракнтовск*-тж рЪка Ягодина въ Цыпина оть баташко-то еверо и оть плаиншшй-ть потокъ Алабакъ. Сарж-ханъ-бейсюй-тъ потокъ Каломанъ, те-кнрск1й-тъ потокъ, пещерскж-тж Стара-река и кричимскж-т* рЪка Вжчя. А отъ лФва страна р-Ъка Тополннца н р4ка Луда-Яна н тЬче къмъ Пловднвъ.
6.	Тая златоносна рЪка изнира въ южно-то подиож!е иа Стара-плаиниа надъ село Копринщица, и тече къмь ch-всрозападъ въ златншкж-тж каазж, оть дЬто ся налнна въ в4я потокь-тъ Мжтнннръ, и завржща ся нъмъ нстокъ, та от-какъ промннува презъ наколке села ‘Д часъ надъ градъ-тъ нзливаси въ Марицж. Въ тая рФка сЬкж година дохождатъ Кратовчеие и оть иеврокопскн-ты села рударе, та презъ снчко-то л^то премиватъ п^сякътъ и събиратъ доволно злато, кое-то продавать подъ имя су-алшлнл. Тополннца н^когапть текла презъ срЪдъ грвдатъ, д4то имело и воде-вица, на кон-то место -то и сега ся познава, нъ въ едно иа-водвеше, като разввлнла много кжщя и издавилв человф-цн-ты, обърнали нъ да ся влява въ Марнцж по-иадал^чь.
7	Колко полезно бы стаиало за градъ-тъ, ако ся отворите една врата съ макнна иа бенть-ть, кон-то пр'Ъснча Марнцж за да отнва нодата въ пловдинскн-ты челтнцы, отъ дФто тоже л'ксио да премннуватъ натовареин-ты салове (пло-скаты лад1н) не само съ кересте (дърнн за сграде) нъ и съ жито и съ орнсъ, понеже дръвод-кйе-то въ твн каазж е едно отъ главнн-ты произведена, зачто кОлко-то табане, гредн, тулумбы, серенцн н сйквкъвъ вндъ джскн (щнцн), кон-то ся восятъ по Марицж за Едрене, за Енесь и пр. снчки-ты излазить оть планннн-ты Рудопа н Рнлла и ся работать тука. И така на тЬзи многоважнн товары градъ-тъ щеше да бжде гланво-то стонврнще, а сега дрънод'Ълци-ты и търговцн-ты ся прпнуждаватъ повече на кола да товарнтъ рЪчеии-ты произведены н да гн карать въ Плонднвъ, нлн въ село Палатове, отгде-то да гн тонарнтъ иа салонн-ты. По нЪкогапгь тонарнтъ и въ градъ-тъ саловы, нъ прннудени сж съ много трудове н разноски да гн растоварить при беитъ-ть, и като превлечятъ по сухо салъ-тъ и го върлятъ въ Мврицж, тогась лакъ да го натонарятъ в да го оправить по вода-та.
8.	Отъ старо время кран градъ-ть къмь нстокъ поляна-
47
та расцкиена съ р-кки и нвсадена съ върбн, нарнча са Ма-рашъ-клрл, дкто стая панайръ (търгъ) отъ 30-й Юн1н до 15-й Августа, та ся продавать вбиты отъ цкпниски-ты и юрушки-ты села, както и кепета (рксиаты абы) отъ рудоп-ски-ты села, шаяци отъ Панагнрнще и околни-ты села, н кало*ерски-ты и карловскн гайтане. Тука скка година дохождатъ тьрговцы, освкнъ отъ околин-ты граднща, отъ Мала' Asia, отъ Молдо-Влаиа, отъ Сьрб1я н отъ Босиа, та един купуватъ равин вндове абы, шанцы н гайтане ва Цариградъ и Мала Asia, а други бкли абы за Молдо-Влашко, а пакъ нккои купувашь кепета, шаяци н гайтане, за Ctp6ia и Босна. На този паняиръ са продавать и много осели, му лета и коне, както и по малко нещо жнто и желгкзо.
9.	Тона обще училище и р-кчеин|й-тъ учитель, въ 1847 год. прктьрпкх* много гонешн отъ заклипй-тъ бъл-гарогоиителъ вь Пловдивъ Георпя Цукала, кой-то като ся научнлъ за ус<гкхи-ты на българск1й-тъ языкъ, като по-бЪсиелъ дойде нъ градъ-тъ и събра Цинцари-ты и нккои ва-блуждеии българы, та гы убкдн да изгонять учители Никифора, затова ся мачех* да привлкчнть и управнтелять градски иа помощь, понеже бкше Янял1н и говорите гръцки, иъ Кад1я-та и мезлипгь-тъ като не склоиих* на това, Цукала-та ся върна въ Плондивъ, гдк-то наклевктилъ учителнтъ на паша-та, че быль попъ испратенъ нарочно отъ Poccia за да възбуни българе-ты и да учи дктца-та нмъ на талнмъ (по първ1й-тъ начннъ на взанмно-то предайте) и паша-та испратн двама гавази, та улових* учителнтъ и трн-ма-та учнлнщии надзиратели и гы вавкдохл подъ стража нъ Цловдивъ, гдкто като гы предстаних* на мкзлншъ-тъ (мксти1й-тъ съвктъ) дкто были нарочно призовани Митро-политъ-тъ Никиаоръ, чорбвджи Салчо и гръцшй-тъ предводитель М. Гюмужгерданъ: нъ вмксто Москонецъ попъ, вн-дкли млад!й-тъ учитель снабденъ съ турско тескере изъ Тръиово като турски поддвникъ и свидктелства за мнрво-то и добро-то повкдеше негово. Тогава попнтали надзиратели-ты, коа е прнчина-та на ткзи смащенш, а тк казали, че Цукала-та и гръцк1й-ть учитель Костантннъ Сантиди цнн-паринъ-тъ направили ткзи смущенш за да затнорятъ бьл-гарско-то училище. Зато паша-та наложи работа-та на мнтрополнтъ-тъ по благоразум1е-то си да удовлктворн и
48
дьЪ-ты страны а тон заповЪда да ся изгонять н двама-та учители, н иа м&сто Сантндн доводе отъ патр!врпйя-та едннъ нзяЬяиъ калугерннъ на имЪ Генад1я, а на мЪсто Никифора, поставн Степана загорсый, кой-то ся иамнраше то-гава въ Пловднвъ; нъ граждаиите като нещехл да ся сзгЬса Владика-та иа учнлнщин-ты работы, поднръ малко аремя изгоним и давма-та, и за гръцки учитель поставим Г-на Ивана Чнчн, а за българскн учнтелъ, първ1й-тъ поручитель Юрданъ Невонъ, кой-то нграеше тайно тая рола, додкся на-згЬстн иа Г-нъ Ннкн*орово-то м4сто; въ я той не стоя много время, понеже отъ цннцарскн-ты нитриты сЪка година сн пром1нмвам и двама-та учители до 1857 мд. до кога-то гражданн-тн рЪших* да ся отделять съвсЪмъ отъ Цннцарн-ты, и като изгоннхл гръцюн-тъ учитель, обще-то училище остана чисто българско, дФто нъ 1858 год. поставнха за-главенъ учитель и управитель училищнн Г-на Ил1я Иконо-мовичь Кжзанлжчянннъ. а за предуготовителенъ учитель Г-на Бонна Маркова, понеже въ това разстояше ся съграднхж. още три българскн черковн съ но едно общо взаимно училище, кон-то испълняватъ нужда-та на нзвимно-то учете за градъ-тъ.
10.	Жално е истина, дЪто ся намнратъ още особы, кон-то иочернявать добрн-ты качества народен съ слЬд-ств!я-та про исход нищ отъ въсииташе-то тЬхно въ зарази-телшй-тъ и исчеза1*щ1й-тъ духъ на панелиннзмъ-тъ.
11.	Понеже въ Турщя не ся исписуватъ н женн-ты въ. ну*усъ те*терн, ие може и да сн определи точно и тЪхио-то число, заряди това и тука не сл> описали, нъ яко прнба-вимъ н гЬхио-то число подъ смФткл, то ставать снчкн-ты жителе 107.080.
12.	Много пол-Ьзно ще бжде да ся введжтъ въ чер-кови-ты каталозн, въ кои-то да ся вапнсватъ презъ всяка година подъ денно-мФснч!е, колко души ся рождать, колко ся женятъ и колко умирать. Нъ това като ие интересуя» Духовеиство-то, то ннто дава вниман1е на такнва работы, ако н много пяты да нмъ ся е предлагало и говорило за това.
13.	Тоя Епископъ и словомъ и дЪломъ нстииенъ па-стнрь, кон-то, спорЪдъ думи-ты на Спасителятъ, полагаше душы>-тл> сн за свое-то словесно стадо, бЪше родомъ.
49
Българииъ отъ село Мелекъ-хатунъ въ тая каазж, на имя Днмитъръ, и като ся нвучнлъ въ градъ-тъ да чете и да пнше свободно по тогаваштй-тъ обичай на Гръцкн нзыкъ, нвучнлъ вбаджисшй-тъ залаять и устаиовнлъ ся после въ село Пещер*, дето сн оженнлъ н по-послЪ npi&rb СвЯщеннн-чесюй-тъ чннъ. Нъ поднръ малко время овдовялъ н о^ншълъ въ Снята Гора, дето ся нвучнлъ н българскн да чете, и ся подстрнгвлъ 1еромоиахъ въ Зогра*стй-тъ Мъиастнръ. Оттамъ после былъ нспратенъ тука въ меТохъ-тъ за Духовник», и такснд1отннъ, нъ понеже была тогава Епнско-пя-та вдова, граждаиите, за Богоугодтн-тъ неговъ жи-вотъ и достоинство-то му, издфветвувялн при Пловднвскш-тъ Мнтрополнтъ и Екзархъ Господннъ Самуиль (такожде Българииъ изъ Лнболъ) да го нспрати нЪ Царнградъ, дЬто narpiapxb 1оаннкш III го ржкоположнлъ Агатоншинскш Епнскопъ за въ градъ-тъ. Тукъ Бьлгнрнте му направили великолепно пргЪмваше. Присиопамятшй-тъ Дюиис1я не-бЪше высокоученъ, нъ бЬше много ученолюбнвъ н ревнитель за иародно-то просвЪщсн1е. Той обнчаше да нма сно-шеше съ ученн-ты человЪцы н б1ше украенлъ стЪнн-ты на пд-добры-ты стан въМитрошина-тасъ географически гръцкн карты н разни спнсашя. Той нужда ради служеше смЪсено българскн и гръцкн, нъ еккогашъ поучянаше хрнспннн-ты и приказваще слово бож»е иа българскн. А защо-то оби-чаше хубаво-то тон съградн срЪща Митропол1я-та кран рЪка-та н една увес-Ьлителиа градина, съ едниь крвсенъ К1ошкъ и шадърванъ съ хавузъ за рибы отъ цепннекн мра-мраморъ (понеже въ цФпинж имя много изрндни мрамори, нъ по нс1цасТ1е нема кой да ги работн), д4то пресъ летнн-ты дни ся .забавяше за прохлаждеше. Тамо бЪха и вла-дншкн-ты конюшннцын пл-Ьвин, дфтостоеше и каруца-тж му. Нъ поднръ негова-та смьртъ това красно здан1е само десе-тнна годины сыцсствува, защо-то поставенн-тн Епнтропи на ПЛОВДИЙСК1Й-ТК Мнтрополнтъ Ннкн*ора въ градъ-тъ, отъ пренебрежете оставнхж. го та ся рвзенпа до основа и на това место сега гражданн-ты съгрвдихж ззлхвив, «урна и пр. Прнчнна-та на това е че въ 1829 год. като беше дошьлъ отъ арнаутлукъ шкодрансшй-тъ управитель Муста i наша въ помощь на Султана против». Русси-ты съ много арнаутски пашн и беювы и 22.000 души воины, голи арнауты н ла-
Опвс.	4
50
тнвцы, той оставн в въ Т. Пвварджмкъ едннъ гарннзонъ (дврня стража) съ вкколко паши, отъ ков-то лЪсковск1н-тъ управитель Исмаилъ паша като бЬше намЪстевъ въ мвтро-пол!я-та, той ж нагори едва нощъ, съ сячкн-ты *Ьщн и съсждн в скжпоц'Ъны арх!ерейскн одкждн, т. е. митрж укра-сева съ алмазн, слщо и еяколп1онъ и кръстъ-тъ владншкн отъ злато и алмазы, сркбършй-тъ жезълъ (патернца), едннъ позлатенъ ковчегъ съ святы мощи в други черковни украшешя, както и нккои бългврски стари документы. Тая красна митропол!я вкче не ся обнови, по причина., че 1834 год. нвгоръ и величолкпна-та черкова, коя-то б1ше съгра-дилъ преосвящ. Д1оннс1й, и иа коя-то въ дворъ-ть той бкше съградилъ съ свое нждивеше първо-то общо българско училище, и понеже тогава Абднлобатъ паша б1ше опл’квилъ Свята Гора и повЪче-то'калугерн бкх* нзбкгивли по гра-дища-та, дойдохж и тука нЪколко калугери отъ зограоскШ-тъ глъиастиръ въ ткхшй-тъ метохъ, отъ кой-то присиопам. епископъ Взбра по-учени-ты двама брапя, Грнкеит1я 1еро-мовахъ и Атанас1я 1ерод1яконъ, та, въ 1823 год., гы поставн въ ново-то училище, да предавать българск1й-тъ языкъ в да пкоать въ черква-та гръцки, защо-то тогась иЪмаше бъл-гвро-слявяискн черковни книга за в*ншно-то правило. Много старцн приказваха, че кога-то ся основала първа-та черкова въ тоя градъ, донколи отъ окружви-ты села ржко-пнеани български книга и съ тяхъ служили в пкяли вжн-шио-то правило, до време-то напървгё-тъ ЕпископъКирилла, кой-то был», гръкъ и като донесълъ черковни гръцки книга, ввелъ гръцк!й-тъ языкъ въ черкова-та, а българскн-ты ра-кописанн книга инкой иезнзе что станали, освФнъ иЪколко служебиицы (литурпн) и едио евангел!е, в то защо-то половива-та отъ грвдеки-ти евкщениицы като бкха отъ еела-та и иезваехж съвсЪмъ гръцки да четатъ, былъ го оста-вилъ зв тяхъ да четатъ, кога-то rk служить, нъ и тк изго-ркх* иаедно съ черкова-та и сичка-та Варошъ махала. Въиъ ся пЪеше исключителво гръцкы до 1859 година, до кога-то ся нзгоинхж съвсЪмъ грьцк1й-тъ языкъ и irknie отъ черкова-та-и ся вамкннха съ българешй-тъ. Прнснопамят-шй-тъ Д!онис1н много тьрпЪлъ и страдалъ ва народъ-тъ сн. Той като былъ още на скоро завладичевъ, понеже въ черновата сЪкогашъ поучавалъ хрнспннн-ты български, въ
51
7
служб и-ты сн пеялъ смЪсено и на велик1н-тъ петькъ страсти-ты евангелш чел на бългврск1й-тъ языкъ. Некой гърци епнроты *уруидж!е н бвкяли, както и некой цннца-ривъ златаръ (куюмджн бвппн), кои-то жнгЬяли въ градъ-тъ н ималн вл1яше при управителям. Каввиозоглу, спора-цгагЪлн сн съ нам'Ъстннкътъ на българскый мнтрополитъ , Г-на Самуила (гьркъп. Самунлъ роденъ въ Феиеръ), н като । подкупили управнтелятъ, вднгнали преосв. Днонныя и го жспратнлы на ваточеше въ Свата Горв, а на нсгово место набрали некой калутеринъ бвлярннъ (врачъ), тЪхенъ съоте--честаеиикъ, кой-то былъ нспьрво л-йкаринъ въ грцдътъ и го спратнли въ Пловднвъ до речснн1игь гръкъ Митрополитъ, | кой-то прнаоввлъ Самоковсшйтъ влвднка, та ааедно съ него н съ своятъ Епископъ Л'Ъфкшсмй р*коположнли Ми-| грооана за Агатониюнсюй Еиископъ. Итака съ силата на управнтелятъ той дошьлъ н ся наместнлъ въ Митропол1ят*. Нъ Българетн като иещяли да го припознаятъ за звконенъ иладнка, никой неотнвалъ при него, дяже н въ черкоиата му икали женн-ты и д^тцатв «армасоиинъ и пр. като зиаяли раскошшйтъ му и съблвзннтелеяъ жнаоть. Най-посл-h за-ст*пнлы по-първн-ты българы, та направили общ* жалб* до патриврхъгъ Со*рон1я II., кой-то, виды ся, ие е ималъ (eerie ва невинното зяточете на преосн. ДиониЫя и •* ис-иратнли съ иегов1йтъ протоснигелъ Акак1н, родомъ оть село Колугерово въ так кааз*, кой-то съ много дарове нзд^нст-вувалъ да испратятъ отъ патр1арш'ш-та едннъ Екзархъ съ царско повЪлси!е, да доведе отъ Свята Гора преосв. Дноин-с!я на Епискогпи-та му, а пловднвешйтъ Мнтрополитъ Самуила и лъжеепнекопътъ Митро«ана да заведс въ Царнградъ, на кои-то нито нмЪната с* ся нули отъ тогава. Преосв. Дноннс1я българи-ты съ жени и д^тца посрЪщналы тьр-жествено нзв*нъ градътъ като свой любезенъ отецъ н благодетель, кой-то съ некой подврцы ся примирилъ и съ упра-вителылъ. Кога-то пазарджишки-ты Яиичарн развалили вторат* черкова, оковали тоя добрый пастнрь въ жилеза и го извели вънъ отъ градътъ да го уб!ятъ, та едва съ много сребро в обещаи1я сполучнлъ да ся избави отъ свирепство-то нмъ, отъ кое-то въ това время дори и сами-тн управители Каванозовци оть страхъ избегали въ планискн-ты села.
Така с*що и нъ 1821 год. время на гръцко-то възегаше,
52
кога-то събнрахж оржж!е-то отъ снчки-ты хриспянн аъ каазж-тж и градъ-тъ, квто бехж отлжчилы 40 души отъ по-способнн-ты българы и гы турихж въ тжмницж-тж ужь като подозрителин а Преосв. Днонныя бехж поставилы въ Митропол1ята подъ стрвжа, тогава той призова пб-възмож-нн-ты българы, тя събрахж едно количество отъ 48000 гроша, и наедио -съ родолюбивн-ты градоначалиицы, коджя бвнпата хаджи Вълчо Пешовъ, кюркчю бяппнта X. Захаров Георпевъ и чохеджи баппи-та Наумъ Лясковъ завесохж го и го предадохж на управителятъ Каванозоглу за откупу-ваше на невннни-ты затворницы, като дадохж и писпгЪнно емство за снчкнты хрнспяны въ градъ-тъ и каазж-тж, че сж верна рая на Султанъ-ть и нЪматъ никое учаепе съ гръцкото възстяше, та едва сь това н съ много молбн едва сполучнхж да гы избавить, нъ при сичко това управнтелнть, за да удовлетвори раздразнеииты турцы, отдели отъ за-творени-ты четнрмнна души, и додЬтс т4 да ся усЬтитк управителятъ още дод-Ьто были въ конакъ-тъ реченн-ты лица, испратнлъ гн, та гн обесихж на маричшйтъ мостъ (невнннж жрътва за нзбавеннты) после и да следувахж разни убжства въ градъ-тъ и по селата отъ турцнты, преосв. Днонисш живееше спокойно и следуваше да наставлява хрнст1ннн-ты и да гн поучява, като даваше и помощъ на беднн-ты и пригледваше снрачета-та и други добрнны пра-веше, что-то подиръ преставлешете му сичкн-ты гряжданы жалехж и тжжехж за него като за свои общи огЪцъ. Тон ся упокой въ 1827 год. и за погребешето му граждвнн-ты прнзовохж пловдивскш-тъ мнтрополитъ Никифора, та подиръ три деиа съхраннха великолепно телото му въ па-раклнсъ-тъ святи Архангеловъ (Вечна ти память блажешн Дионис1е!). После товаНикиФоръ квто продаде собственн-ты негови вещи и скжпоценны облекли (дрехы) и нсплатн дълговеты му, понеже немаше тогава достойно лице за Епископъ, а повече-то, защо-то прнснопамятнш Дионнын му плвщзше само 12000 гроша на година-та, безъ да му ся смеси на ничто, тон поставн отъ своя страна Епнтропъ единъ пазарджичанннъ Архимандрнтъ на имя Прокогая, погърченъ Бългяринъ отъ Иверскшгъ мънастяръ въ Свита Гора, за да събнра снчки-ты владишки приходи за неговъ счеп.; нъ вь негоно-то время като изгоре Мнтропол1я-тя,
53
нзгонихж го и поставим други. И така ся меняй Епнтро-цн-ты владишки до заточеше-то иа Българолюбнтелятъ Господина Панс1я, кон-то, като не Гръкъ, жрътвува и пре--столъ-ть и състояшето си за Българскн-ты черковии Правдины. Отъ тогава чсрковии-ты дкла ся управлявать отъ едно настоятелство, съставсио по общо съглаше иа на-1 родъ-ть, отъ едно священно лицк, шестмина члеиове мнряие и единъ писарь, кои-то ся мкнятъ скка година, на 25 отъ мкс. Марта.
14.	Т. Пазарджншка-та кааза 125 годины предн тав-зиматътъ си управлявала отъ Дере бейлери, Каваиозогларъ, кон-то были дошле съ търгов1я ивъ Аз1я отъ градъ-тъ Ке-махъ и жнвкяли въ градъ-тъ, и квто были много богатн, а тогавашии-ты потомци на първиты малика не сайбш, спах!н-ты, като были осиромашели и неспособен, тк прекупилы отъ тяхъ и кжщн-та нмъ и маликннк-то (правдннж-тж да знматъ десетокъ-тъ отъ снчки-ты произвкдетн) и послк въ 1657 1Ч)Д. като преминалъ презъ градъ-ть за Рудопа Султаиъ Ахметъ IV*., кон-то отивалъ да отними Грыця отъ Вене-1ЦННИ-ТЫ, за нккои услугы иа Каванозоглу къмъ царство-то, Султанъ-тъ знмалъ отъ потомцн-ты на Шаттърниъ-тъ кри-минално-то управление и го предалъ на Каванозоглу, съ оиределеше да плащатъ на царскж-тж хазна всяка година аа снчки-ты царски даноцы 350000 гроша, безъ да си нашей други въ сьбиран1е-то нмъ, и тогава сж пркнксли тжмницж-тж и томруци-ты съ вериги-ты въ свои-ты конацы, дкто ся.намиратъ и диксь, и отъ тогава Каванозовцн-ты, подъ имк Войводи, начнали да управлявать самовластно танк каазж до 1840 година.
15.	Това село лкжи въ проходъ-тъ дкто Марица дклн Сркдня Гора отъ Рнлла планива въ главнш-тъ старъ пжтъ, Кой-то води отъ нстокъ къмъ западъ пресъ Сулу-Дервентъ. Между това село и Загороно поланж-тж край Марицв ста-|>н-ты селяии нврнчать Костено-поле, отъ много-то битвы дкто сж имали Българн-ты съ Гърцн-ты. и най-сктнк и Царъ Иванъ Шишманъ съ Турцн-ты, когато е стоя л ь въ Костеиецъ, дкто до скоро изравяхж человкшки кости. Надъ чова село ся евършва заедио съ Трак1н и Т. Пазарджншка-Та кааза и начеива Мвкедояш и Самоковска-та кааза Въ Момивж-Клнсура ся е увнрдила една стара черкова съ сво-
и
дове нспосл* поправена, дкто на едннъ мраморенъ отломъкъ сн намира начало-то на сл1дуютц1й-ть надпись: СЬКаршнсс урдлчк ст и кал’Ьто : хатн« :. при цр*Ъ Бл : Александра Л\йу.......н надъ черковнн-ты врата слФдутоифт-ть:
t Изволтннт.иь оцл. н са поепгаиннемь сына . н са-г
врышниелш доу^л . зависает и кожтстктнТн ва уритл доллш свттлто Гплнкомжчтннкл Гтшргн . н поправим ва ноужнл кртмтна . вл лето : ,зр/д : . по<м*кнн Господи тнтора и нлетожттлк кирь попа Милоша . и ро.ыанецк . и дончо . и дрлгннж н елродннцн иуь . вл село Момнна Клнсоурж . Бога длгн прости амина : .
16.	Въ това старо село селян н-ты говорить: хокю. некто, що к-Ъшъ, некЪшъ, кто яда, кто шетамъ н пр. то е было много голимо додЪ-то да го нвгорять хайтн-ты подъ предводнтелство-то на Гюрджн паша. Тамо стон н досега въ раавалнны мЪсто-то, д-Ъто сж ваднлн и работнлн железо въ мадвнеты н ливннцн-тн. Въ това село Българити* с* имели н особнн правдивы, додкто св нстурчихж цЪпннскн-ты Помзци. T-fc сж воювалн аадлъжително при Турцнты подъ нм-Ь: харбаджте (едннъ вндъ кжен н широки коп!я), отъ конто харби още ся нвмирвтъ по иЪкон кжтцж ржждясалн и завърлени. Въ едииъ чвеъ растопите къмъ югъ отъ село-то на едияъ върхъ въ планииж-тж нвимеиуввиъ Раковнца, нма пространна крепость съ черкова Преобряжеше Христово развалена, дйто въ зввоеввв1е-тона ткзн м-Ъстакато отвшълъ Гази Даутъ паша да покорявж Бьлгарн-ты, т4 ся събралн отъ блнзнн-ты села, та ся ватворнлы въ так крепость и сн брвнили много врЪмя съ оржж1е-то си; нъ нвй-послЪ като видели, че неще можятъ да стоять протнвъ турскж-тж сила, тй ся предали съ нЪкон услов1н и по заповедь на паша-тж сами разенпвли кр-Ъпостж н черквж-тж. На сжщж-тж по-сокж '/t часъ отъ село-то нма и друга церква развалена святи 40 мжченнковъ, дЪто е быхъ мЪтохъ-тъ ва царск!й-тъ мъиастнръ Въснесеяте Христово, съгрвденъ въ 1040 год. отъ Князь Георг1я брать на българск1й-тъ царъ Петьръ II Дел1янъ на м^сто-го, наречено Левка Гора (може бы Лъв-ска Горя). Черковата ся вндн да е былв съ седемъ кубетя
55
 М петь отдЪлев1д (параклвсы), т. е. ВъзнесЪв1е Христово, УсиШе npecrbrbi Богородицы съ една чудоворва икона. Святахъ Апостоловъ, Свата Архндшкоиь Стеоанъ и Свита На»— Богоеловъ. Въ тон великолкпенъ Мъиастнръ сж жи-в&алн90българнкалугеры,ков-тосж препнсувалн повЪче-то черкоанн кннгы; в сжщ1йгь князь Георг1й като былъ направили и мъиастврътъ Седъмн Престоловъ при рЪка Иокъръ въ Со*1йско-то окруж!е, той св постригали тако калугеръ и ся пренмЪнувалъ Гавр1нлъ, д1то а почина. Войни-ты ва Даутъ паша, като покорили българи-ты въ Раковица, на-падвалв ва Спасовск1йтъ Мъиастнръ, та го оплЪввлв, вс-клалн 30 души отъ калугери-ты, а друтн-ты предварили та бЬгали въ Ц'Ъпннж, дйто Българи-ты отце ся дръжалн. На този мънастаръ сж были подвластен цкпннсквты села. БЪлюво и Загорово, на кои-то приходити отъ десетъкътъ поднръ вавоеван1ето посвятнлы на царскж-тж Архива (теч-терхаве) въ царнградъ съ нмЪ Гавн-Даутъ-паша-вакучу. ИспослЪ когато св встурчнлн Помацн-ты разоряли в черновата дАто стоять сега само стенн-ты и едво пробито кубе Тукъ въ едннъ параклнсъ въ олтарятъ на подпрестолнЬкъ Престолъ отъ червеиъ камъкъ нма тЬзн нзрЪзани буквы:
ic.xc етпих-зепз. ... ни! ка атпнпсъ ши. ко...
Кога-то сж разоряли посл-Ьдне тон мънастнръ Пома-цн-ты, намЪрнлв ыгеднА ржкопнсана книга на кожв, отъ кон-то по вещаете ся уварднло само едвнъ огрнзенъ листъ съ следующего съдржан1е, безъ начало в ковецъ: шмастнтед-мнцоу Tk iio нлгктн . на иже ка лакм пов'кдлннУи ми'к долмь |ели гл№тс1 пристал . шбновнтн юго кд ко при Af жить . послании ди ва лСксто разорении йпнстнвше Баню иже ва ц*Ъпнн*Ь . й wkhobaibhIh са васдка'1лла тафднисма нлвалше. и вагкма оуво сазндлиома . й Баню колшоу саставлашс, ико иМлла-кенне приктн. й прншадше Фваимшесс Кимза? . й вдллш ШБвеселишссе . й длиннее длитн годнннад тд-жмолеоу шлентаТео златопгедтннма cAOBcciema саво-
56
, г -	г
pHlllf . И ДЛ0ОШ(№ ШБНТ1ЛН ЛЕВКН1€В'к . НОМДСН CK0I6 HACtA№H*(l€ . ве нн-:гд KEITH w нон иронии HAU W /инн^ь ШЕНТ-кли кь славоу Блацн нашей бцн и прно дв*кн МарТн . н оуже np'kkt Еывшаа чюдод-kAiu . ее ТЛКСВ'кн ССН )(РДЛ»НН1€ . £0Т16Ц11НМЕ НЗОСТДТЕЧНО . 4 №*t W МИНИНЕ РОДОВЕ CEEE tBAMSME 1ЛАСС №ДННО ИЛИ дв*к ВЕСПолменоувиимЕ конце писанию сестдвнтн. Отъ тон ржкописъ ся видя какво Български-ты царпе и князове сж дохождали въ тон мънастиръ да ся поклонясь на чудоворнатв икона и да ся кжпять въ ц-йпииски-ты минералки бани, отъ кои-то днЪеь само дв! сжществувать и тЬ отпослФ прсправеин.
17.	Отъ това сЪло */к часъ къмъ югоистокъ иа едннъ върхъ нма развалины отъ языческо капище, дЪто ся нами-рахж много мраморни плочн съ цЪлн образы иа разни бо-гове. Предн 16 годины като ся научилъ за тЬхъ Георги Цукала-та, дошелъ огь Пловднвъ и ако и испотрошенн на-товврилъ иа една кола и тайно гы ввнЪсълъ у домътъ си. Оть предаше селянн-ты назвать, че дфто сж сега лозята иа ва Гол4мо БЪлюво, Мал ко Бклюво и Загорово (Саржханъ бей), презъ кон-то тЬче рЪкаЯсеннца, мЪсто-то ся иаричало Старо-градище и было пълно съ развалины, и че старите жители отъ той градъ ндрнчалн Бешя фара. Меже бы rt да сж были Страбоновиты весси, нлн бесси, и това да ё было градътъ Виссааара, кой-то ся спомднува въ старнты земле-опвеатя и кон-то ркчешйть Г. Цукала, въ свое-то описание на пловдивскж-тж епархтя беимкстно казва да е былъ Т. Пазарджикъ, дктодо сега не ся е нам'Ьрилъ никакъвъ знакъ оть стари зданёя, и че Българнти ся иаричали Бессиши Бешя фара (Eeccie алемя), отъ латннскж-тж и влаш-кж-тж дума фара, коя-то значи покол1:н1е или племи, и така Цукалв-та напрасно ся мжчн да докаже, че Т. Пазар-джнкъ отъ старянж о гръцки градъ и че Весситн-тн были Бллнны, кога-то тЬ сж были едио отъ ошя петь славянски ллемЬна въ Трак1я.
18.	Оть това село блнзо при устёе-то иа проходъ-ть, дЪто нзлязваЦ'Ьпинскж-тжр'Ька, Еллн-дере, има нв едннъ ни-
57
съкъ и равенъ върхъ едва джбрава, поовятеиа ва еамоннлн-ты в едннъ студень нвворъ, д4то было и т4хно-то капнще, поел!: преправрно ва черкова света Огнянж Марннж сега развалена, ва кон-то въ олтаръ-тъ ся намнраше едиа голЪма мраморна плоча, наполо строшенв, ва коя-то б1хж изваянн три самовнлн д-кто ся кжпять голи въ нзворъ-тъ, и так плоча предн 10 години частн1й-ть гръцки учитель ва Цин-цари-ты Кос. Савтиди зелъ и к доиесълъ удомъ-тъ сн, дк-то и сега ся намнра.
19.	Въ това село първа-та черкова бЪше оставила отъ български-ты времена, дкто иадъ врата-та ва едиа плоча нмало иадписъ съ лкточислеше-то и нмЪна-та на ктитори-ты, и знмалъ к градск!й-тъ учитель НикиФОръ П. Костан-тииовъ Елсвчаинкъ-тъ да к вардн въ учнлнще-то, нъ и тукъ «ж нсмв сега. Тамо нмало и иа стенн-ты другы надпнсы, нъ като преправихж черкова-та, затрнли сн. Въ това село р4-ка-тавлЪчемного желкзиаруда и иккогажъ сж работнлитамо желкзо-то, понеже и сега сжществувать развалннн-ты на •самоковъ-ть и лнвннцн-ты. Старо-то имк на това село инкой иезнае, а турци-ты сж го варккли Еллндере, отъ ркка-та, дкто изъ проходъ-тъ всяка вкчеръ нзлязвж и вке сичка-ка нощъ едннъ вктъръ, кой-то селяяи-ти наричать вкчер-инкъ. Това мксто е живописно, съ чисть въздухъ, мвого воды и скнкы и npiaTHO за живкявге.
20.	Тоя стар!й градъ, виднся да е быль елинско цре-селеше (owtotxdia), понеже Аява Комнена въ опнсаше-то на Внзаипйскж-тж HCTopin казва, че нмператоръ Анкетами Донора дохождалъ въ тоя градъ и го иврича Ваткун)онъ, дк-то седемъ годинъ иепрестаяо ся бнлъ съ цкпняскн-ты Българы прссъ лкто-то, а знмк отнвалъ пресъ Рудопа да знму-вж съ войскж-тж си въ Сересъ. Сега ва скоро селяянты нскопахж до развалена-та широкж кркпость едннъ мрамо-ренъ стълпъ четвъртнтъ, три лакты длъгъ и едннъ лакъгь широкъ, изработеиъ искусно, кой-то внди ся предн разо-рен1е-то на кр-кпость-тж да е стоялъ много в*ккове подъ вЪкое срутено здате, отъ д^кто, като капало вода-та отъ г t-ре, направила дупкы и като. ся сливала на долу ископала бразднчкы. Отъ това село бЪхж дои-ксли н едннъ валчестъ мраморень стълпъ едва педя деб^лъ съ надпись, какъвто е иепнсанъ въ кран на таблнцж-тж подъ чрьт. 1-й. Оть това
58
село сж iiptotcAH спвх!и-ты и други мраморам дебАлы плота въ първн-ты турскн гробнща, кон-то сж сега въ срАдъ гра-дъть, оть кон-то на една нма сл1дующ1нтъ надпись.
.. Л1Т...............
.. NTK..X............
.. 1Т8...Г...........
; ё .........TEA......... AIE . . 0А . . OPEETIAE TfiPAE №.............
ДЕДОХ9А1 . . .IE.....
ПРА1 . TAIE . THEA...
ANTfllKIAI . ТЕК’....
АДЕЛФО1Е ATTOT.......
TEAAMONAE.........EN
Tfil IEP2I ТОГ.......
АПAASNOE..........ETE
4»AN0TE9AI AE ATTO ГЕ KA0EKAETHN ПА NHTTPIN.
Нредн десегь годней e ирЪнесенъ оть тоаа село въ аладжнларскн-ты български гробнща и другъ мрамореиъ алчестъ стълбъ една пода и половина дебЪлъ и два лакты и половина длъгъ съ два вида надписи, кон-то сж както гы гледашь на таблиц*-тж подъ чрьт. 2-й.
21.	Между товасел^нБаткунъ въ орЬтдоточ1е-тонакр%-постъ-тж въ една дубрава са е увардила една малка, въ прекрасна черквнца, съградена по внвантШекн вкусъ съ
59
едно кубе, коя-то ся вндн да е преправена от* елияоко капище, понеже лъскавн-ты мраморвы прагове от* врата-та и прозорци-ты искусно работенн внждать сн съзнданн оге-вн-ты иа черквмцатж, д*то предн да ж преправять селиин-ты, взъ игре по стенн-ты стояхж нзобразенн-ты образы на
еаят1и-ты съ гръцки надписы писаны от* горе	О	Д
на долу; нъ на кой св*пн е была посвятена, ни-	А	н
кой не знае, понеже селннн-ты ьа нарнчять Све-	Г	ль
та Кутрулкщица, кое-то им* е нскрнвено отъ	I	н
Куркуа, понеже тамо ся нам*ри едва часть от*	О	т
мраморна плоча, коя-то занесли в* блнзнШть	£	р
Мънвстнръ Светик* Пьрвоаностоловъ, с* надпись копирам* на таблиц, под* чрьт. 3-й.
Оть тоя ивдписъ сн вндн, че осиователятъ иа тая ствра черква и*кой визант1йз к и велмож* Григор1я ще е; понеже гръц-кн-ты историцн спон*нуватъ и и*кой военачвлник* Куркуа. кон-то был* нспратен* въ Аз1я на война, и в* тая война съучаствували и Вългпрн ты квто еъжзиицы на Гр*ци-ты. Отъ това покол*и!е е был* и патрнархьтъ Михаил* Куркуа въ 1134 год. В* иова-та селска черкова подпрестолтит* мрамореиъ стьлпъ искусно изработеи*, был* земенъ оть друга развалена черква въ кр*постътл посвятенж на исц*-лителятъ Святи Пантелеймон*, кон-то была испърво капище на Аскулата, исц*лнтел* бог* на Елини-ты, както докаэва и иадпясътъ, кой-то е изр*звнъ иа тоя стьлпъ.
APA8NI ТГХН1
0ЕЙ1 АЕКАНШЙ.........
Т. . ОГААЕРЮ1. ЕКОПЕ HANOI. KAIAIAIA ... AAKENII ЕПТАКЕ1... О. OTXAPIITIPIOM....
И в* р’Ъчен1нт* баткунски мънастнръ Святи Петьр* и Павелъ, кой-то си намнра ‘/4 часъ къмъ югозападъ отъ Баткувъ, в 2'/, часа къмъ югь отъ града на едно очарова-телно высоко м*сто с* изрядны студены воды и пространен* нзгл*дъ. Той был* много гол'Ьмъ предн да го изгорят* хай-тн-ты кърджалте в* 1774 год. поел* обновевъ п&-малые* съ едва каменна черквица, нъ сега преправенъ великолепно, д*то осв*въ други-ты градины, има насаденн много черни-
60
цы эя копрнн* и трънда*елъ, отъ кой-то нзваждатъ полово масло. Въ него жнв*ылъ петмнна калугерн н дръжагь едио училище съ 15 ученицы отъ б лизни-ты села. И тон старъ мъиастнръ, видн ся, да е преправенъ първо отъ капище; понеже предн четнры годины, като копалы при старн-ты стены (основы) на мънастнрътъ за пр*стъ, нзровнлы н*-колко мряморнн плочн, на кон-то с* нзааннн человЪцн, че *здятъ на голи кон* безъ ор*ж!е н съ калпацы като Българ-скн-ты, на кон-то само н*кон ся разлнчааатъ надпнсн-ты,
тяка:
На една плоча отгоре:
И друга	„	„
„ трет*	„	,,
„четврьт*,, „ ,, пят*	,,	,,
„ шест*	,,	„
вероятно е, че елннско-то иреселеше отъ прнзнателностъ
.. NOC У .КОТГОС. .. ...НРО ..NZTHAPO ... ...КГ . ...НйРй, F.... . . .ITOA1N АПО1К ВНСС. .. ОТУЪы W VKAZEHE-...FOT. C..1XHN . Т...
къмъ саонты предводители, за спомянъ да нмъ с* направили по една статуйка, нъ образн-ты с* много просто работены, както н другн-ты, кон-то с* сн нам*рилы въ тЬзй м*ста, отъ кон-то нма и у мене дв*, една съ Зевсъ и проч, а друга съ Филлипа Макндонск1й царъ връху конь.
При снчкн-ты мн нзднрвашя освЪиъ села-та Малко Б*-люао, Варвара н Баткунъ, не с* ся намЬрнлы до сега приз-нацы отъ язычество-то, а елннскн знацн само въ баткунско-то укруж1е въ Тронновътъ грвдъ, н то половннъ на Латнн-смй нзыкъ н половннъ на Елннскын, та отъ тоаа заключа-вамъ, че въ пазарджнтк*-т* кааз* ннкогашъ не с* жнв*я-лы Гърцы, па н баткунскн-ты преселенцы Елине, сноредъ старн-ты поа*ствуаан1я, с* съществуяалн до времето на Българск1йтъ Царь Кало-Иваннца, кого-то туквшнн-тыБългаре нарнчнтъ Калнянчо, кон-то е ир*взелъ н развалнлъ баткунек*-т* и пловднвск*-т* крепости.
22.	Отъ това село ’/ часъ къМъ югъ има развалена крепость и черкова. Св. Седмопочетннхъ, подъ развалннн-ты на кон-то въ долнн*-т* нзвнра потокъ нар*ченъ Добра вода, коя-то сн нзлнва въ дебърщенск*-т* Б*ла р*ка. Въ тоаа село предн 35 годины, кога-то развалнх* стара-тв черкова зв да ы> обноаятъ, нам*рн св въ олтарнть. предъ под-престолн1нтъ стълнъ, въ земы.-т* едннъ каленъ със*дъ, заие-
61
чатевъ, отъ д4то съ прнсъств!е-то на прнснопамятнШ-тъ Епнскопъ Днониеш, нзваднхж едннъ завить българскн на-пнсавъ на кожж (пергаментъ) н доволно визант1нскн жъл-тнцы курупчестн (коствнтннкн), кон-то спор'Ьдъ загЪть-тъ продадохж н съграднхж по-голЪма черква-та. Въ съсждъть нмаше н едно позлатеяо коачежче отъ св. мощы, кон-то зима । едно съ зааЪта Епнскопъ-ть, нъ и тЪ нзгорЪхж въ митропол1я-та му.
23.	Това село нема аодя, осадив едннъ нзворъ при село-то подъ ржтъ-тъ, кон-то нарнчагь Стърчн-кракъ, а нспърао село-то е было къмъ западъ на равнннж-тж на рж-тътъ, д4то ся аидн развалена-та крепость отъ Турцн-ты н черкова-та св. Никола съ сводове, нъ н та срутенв?
24.	Въ това главно село е имело много черковнн кннгы ржкопнсанн, нъ предн 12 годины цннцарннъ-тъ протопопъ Хрнстодулъ ги събралъ отъ черкоаа-та са. Петка н гн нз-горнлъ, та сега като преправяхж стенн-ты на тая черкова подъ покровътъ ся нам-Ърнхж н друтн ржкописн, мЪжду конто сн намЪрнхж и нЪколко листоаы отъ гръцкн ржкопнсъ на кожж съ правило-то на Са. Иванъ Златоустъ, дЪто на <?Ькн тропарь начална-та главнв буква писана Българскы съ чернено местнло, нъ н много гръцкн буквн с* пнсвнн на другы кроежъ, и нЪколко тропари дЪто сн пЪктъ сж тоннсанн съ цн*рн отъ най-старатж муснка, кон-то инкой неможа да проумЪе отъ сегашчн-ты п-Ъацы. На таблнцж-тж подъ чрьт. 5-н е копнранъ антимнсъ, кон-то ся намнра въ тжы» сжща черкова. Той е на дебело леннно платно н малакъ сжщо като онзн въ Баткунскш-тъ Мъиастнръ Святихъ Апостолъ, съ разлнка, че на тоя е изобразевъ само кръсть-тъ съ коше-то н гжба-та отъ старннте му четнртнхъ Евангелиста на че-тнртяхъ жгжла съ сннкавъ шарь, нъ н тозн както и онзн нма отъ страннте на кръста заезди червенн, само онзн е съ Българскн надпнсъ. Нъ чудно-то етова, че аъ аъ описание-то на плоаднвскж-тж Епархйж нздадено отъ Георги Цукала, между толкоаа-та пловднвскн митрополиты, кон-то той казна, че намЪрилъ запнсанн аъ коднцы-ты на плоаднвскж-тж Мнтрополйж, не забЪлЪжва ннто оногозн гд4-то е осннтнлъ мънастнрскж-тж черкаж, ннто тогози гдЪ-то е освятнлъ пе-щерскж-тж черквж. Той казна, че отъ 1692 год. до 1711 год. яладнкуаалъ въ Пловднаъ н-Ъкой НеоФнтъ, кой-то н умр-Ълъ
62
тамо на 1711 год. н го наслкднлъ нккой много ученъ Гръкъ. В* тая черкова ся намнра н чудотворна-та стара нкона на Св. Петка, дкто на 4-й Октомар1я става тържеетво, та много поклоннцн отиватъ отъ градътъ н отъ селата, 1ай-паче кон-то страдать отъ очобол!е и чудксно ся нсцкля-ватъ. Тая икона въ вааоевая<е-то като развалнлы Турцн-ты стара-та голкма черкоав Св. Петка (на коя-то развалннн-ты стонать нзъ ьнъ село-то) нккои священникъ нк скрылъ въ една отъ блнанн-ты длъбокн пещерн, та пркдн 120 годнны нккой Турчивъ отъ село-то на намкрнлъ тамо н на завксълъ у дома сн аа да на продаде, въ отъ едно страшно предвн-дкн!е ся уплашилъ н посвнтнлъ кжщатж сн нв Саятнцда-тж аа черкова, коя-то н незабавно съграднлн Българн-ты, дкто н сега осакнъ черква-та н мктохътъ нема другы хрнспян-скн к*щя, н понеже много Турцы ся нсцкляватъ въ тая черкова, почитать на съ благоговкше. Това село вндн ся да с наркчено такв отъ много-то пещерн дкто ся намнратъ въ о-круайе-то му, отъ кон-то двктк с* */t часъ къмъ югоаападъ отъ село-то наркченн шяитовн дупкы и еднв-та отъ ткхъ нма подземн* ширни* до чвсъ, а друга-та събнра до 2000 оацы вжтре. Друге една */4 часъ къмъ скверова-пвдъ, наркчена страшннова дупка, аъ коя-то нмв вкчяо лкдъ, кон-то ся смръанува отъ капчузн-ты, кон-то капять отъ горе. Ткан пещерн с* по-голкмн-ты, а други-ты с* малки. Вь тоаа село е имал 7 самокова н много видны (лнаннцы) дкто въ българскн-ты времена са работали ос-вкнъ желкжо н стомана (челнкъ) н мкдь (бвкаръ), на конто разаалнны-ты и сега стоить н отъ кон-то само I сямокоаъ н три ливийцы работкха до 1850 год. отъ наслкдннци-ты на единъ богатъ Бългярниъ ЗаФнръ Чобаджн, нъ като неостана акче желкзнв руда аъ блнзннте мкста, прнтяжателн-ты ся прннуднха да гн продадатъ на нккон Турцн, нъ н тк, като неможах* да сполучатъ, развалнха гн н на мксто-то мъ направнха воденнцы. Въ това село Турцн-ты нспослк сж ся населнлы по тан причина, че пркдцн-ты на ркченштъ чор-баджн ЗаФнръ, като нспроснлы дозаолкн!е отъ Канувъ Сул-тавъ Сулейманъ съ царски бератъ, да обвоавтъ тоя само-ковъ н андны-ты, то было нужда да стон тамо за вскгда по единъ Турчснъ настойннкъ дв зима отъ изрвботено-то желкво по 20 окн на */Q за царскж-тж праадинж. И твка настой-
63
ннкътъ направялъ една кжща ва селгЬйство-то сн ср-Ъща село-то на лШйтъ брегъ на р^ка-та, а по время като сн вгк-нувалн настой ннця-ты, сЪкой правнлъ по една кжщж до дето станала една турска махала н тъй са умножили. Около Пещер* нма много разааленн крепости, т. е. */t часъ къмъ югъ отъ село-то въ Перунова гора една, */4 часъ къмъ юго-нстокъ въ Тъмбра гора друга н */t часъ къмъ нстокъ на По-сярннъ камъкъ трети; а пърао-то населеше было */, часъ къмъ югонстокъ отъ сегашно-то село, дето си намнратъ ос-новн-ты на кжщя-та, нзъ кон-то нскопааатъ голймн кюпо-вы, кон-то събиратъ отъ 800—1200 окн а ода; въ некой отъ тын кюпове св намнра и акаменено жито. ‘/( часъ къмъ юговападъ отъ село-то на едно стръмно место въ една скала нма ископана нарочно една дупка като станчкв, д-Ьто непрестанно нзанра л!коанта-та вода, н сйкн легькъ болнн-ты отъ снчкн-ты народности отнватъ да ся кжпнть ав нсцЪлен!е като оставить тамъ дрйхж-тж си, съ кон-то сж ся кжпалн и върлять въ аодата по една пара (пенваь). Отъ предаше до-казватъ че въ тан дупкж жнвЪялн нЪкогажъ двама саяпн,  калугерн постницы, кон-то убили некого и като ся смкснла кръвъ-та имъсъ вода-та на нзворчето станала цЪловнта. Миозина увЪряаатъ, че кога-то отнде некой много рано на тоаа место, може да чюе гласоае отъ черковно п%н!е и клепало че ся клепе. */, часъ къмъ северо-западъ отъ село-то нма длъбокн дупкн, кои-то нарнчатъ бакърджнскы, дйто сж копали ьекогашъ мкдшйть металъ (вещество), тамо н сега ся намнра витрюлъ (сачнкабрусъ). Въ растояше на 2’/, часе оть село-то нмв единъ гол£мъ голъ ржтъ, кой -то нарнчатъ ЛГо-ааена могила, понеже сн намнратъ множество человечески кости много ядрн н назвать че въ завоеваше-то тамо стенали много бнтаы между Турцн-ты н Българн-ты, кон-то сж были въ р%ченн-ты крепости. Подъ тжк крепость '/, чвсъ къмъ сйаеръ подъ еднж граннтнж скалж намнра сн едннъ студень нзворъ нарЪченъ УСКОКЪ съ сладкж водж. На ТЖ1* скалж нмв изрезаны некаквы знакоае, повечето разааленн и обраслн съ мъхъ, анждь на табл, подъ чрьт. 4-ый. 1 часъ къмъ нстокъ отъ село-то нма езеро наречено Ешроаоле, на кое-то аода-та пада отъ горе нзъ едннъ провалъ, нъ като ненстнчж отъ н!йде, уверяватъ, че тече нзъ подъ клоноветы ня рудопа нареченн Баба-баири н нзанра при село Текнръ,
64
така наречено оть зелеиикава-та аода на тоя нотокъ, кой-то непрестанно тече н незамръзнувж. l‘/t часъ къмъ югъ отъ село-то има друго езеро много по-длъбоко, наречено Бояйе блато. То са пълнн н нстнча горе отъ едннъ край. Въ пър-во-то село е нмало 10 черковы повечето съ кубета, на конто нм-Ьна-та селя ни-ты знаятъ коя на кой свепй е была посвятеиа н гн нарнчятъ оброчнща, нъ най-пространиа н най-велнколепна е была Св. Петка, както са вндн отъ раз-валенн-ты н стены н сводоае. Положен1е-то на Пещерж ако и да е аъ долннж-тж между клонове-ты на Рнлла н Рудопа, нъ клнмвтътъ и е эдравъ, н тамо нзлнзва аЪчерннкъ, кой-то чнсгн въздухътъ. IIрезь среди село-то тече баташка-та Стара река, коа-то */4 часъ къмъ югъ надъ село-то пойма отъ дФснж страна река Длжбочицж, а отъ л-Ъва страна река Бръшляницж, а пакъ подъ село-то понма река Луковица,, бърцнговскшть потокъ, н река Козаркж и отиаа къмъ истокъ, та сн нзлнва въ Марнцж.
25.	Стари-ты предашя доказаатъ заЦепииж, че това м-Ъ-сто, длжбоко предн много в$кове, было езеро, та отъ некой подземенъ огънъ, нлн снлна трясавица, расцЪпнлъ сяржтъ-тъ, дето е на ycrie-то на проходъ-тъ, и где-то н сега нстн-чатъ цЬпинскн-ты рЪкы; като ся нзляла на езеро-то вода-та въ поле-то, нздавнла много села, н извлекла н толкова сн ка-мжию чтото отъ тога и до днесь ся прекарватъ камьнте за разни потребности н неще да ся свършатъ някогашъ. Съ стремлеше-то на тая вода нзлЪзналъ н едннъ исполински воденъ цв&ръ, кой-то прнлнчалъ на кнтъ (гръцки харха-р!яхъ). Тоя зверь, откакъ ся нсцеднля вода-та, останалъ на сухо между села Еллн-дере н Кюсемуратлж н умрелъ дето си сьбнралн отъ села-та песта-та, та ели меса-та му, и отъ тогааа това место сн нарекло uecie иоле, а отцепешн-тъ клоиъ нарекли JCapxapiu, кое-то нспосле Турци-ты го нскрыаиле на Каркар>я, както ся нарнча и до днесь. Ton клонъ сн простнра къмъ истокъ н правн северна-та стенж на Цепннж, н като ся съедннява пакъ съ Рнлла при ycrie-то на баташко-то езеро, свършва сн при село-то дето реката дели Рудопа отъ Рнлла. Тая мочорлнва долина на Це~ пннж, споредн внзанпнскн-ты историцы, ся е населила въ 485 год. Аттнлонн-ты Хунны, кон-то нзгоненн отъ Долиа 1Инз1я, премнналн цресъ Троя нови-ты врата (Капжджнкъ дер-
65
веять) подъ предводнтелство на н-Ъкон аойвода Борись, н жато оплЪвнлн села-та, съ помощъ-тж на рудопскн-ты Славявы, установили ся въ ЦЪпннж, като аъ м-Ьсто отъ при-рода-тж укрЪпено на всякжде. Нъ отъ тогава до завоеваюе-то отъ Турци-ты друто ся неспомявува за т-Ьзи стари българы, осв^нъ че нмператоръ АнастаЫя Дикора, както pi-кохмн nd-горе, защо-то нападали на пловднвскж-тж область н грабыли жены и добытькъ, въ 497 год. нмалъ седмого-дншна война съ тяхъ, дод!то най-посл* сн примирили съ съ нЪкон услоа!н. А поел* въ 889 год. цЪпннсмн-тъ аойвода Батоя, не само че влад-Ъялъ надъ рудопскн-ты Българи, ; нъ дръжалъ подъ властъ-тж сн н крЪпостн-ты: Станнмжка, i Прнщнцъ (Перущнцж), Крумннцъ (Гржмннкъ) и Перннкъ ! въ подножеше-то на Рудопа. Поел! аъ 1195 год. царе-уб1йцъ-ть Иванко, пренмЪнувавъ Алекйя I, като былъ ся затаорнлъ въ станнмашкж-тж крепость, отъ страхъ-тъ на Велнкн-АсЪнувътъ брать царь Петъръ, гръцкш-тъ нмператоръ Алексш Комненъ III развалилъ нванкова-тж войска и t ' превз^лъ станнмашкж-тж крепость отъ Българн-ты. Нъ въ 1257 1-од. царъ Каломанъ II иъ едва воина съ нмпера-* торъ Тодоръ, сынъ на Иванъ Дука, отн-Ълъ Ставнмжка н м.
прнсъеднннль на Българско-то царство. Та встала непоел к подъ българскж-тж власть до падан1е-то на царъ Иванъ Шншмана, д-Ьто н дн-Ьсъ ся вндн при Бачковскш-тъ мънм-ствръ образътъ на българемнтъ Царъ Александъръ нзобра-венъ на една стенж. Надъ ЦЬпнна */4 часъ къмъ скверо-западъ нма пространна крепость разаалена, кон-то По-маци-тн нарнчать Кешншлеме, отъ Калугерн-ты, кон-то сж живЪялн въ черкаа-та на тая крепость. Въ развалннн-ты на тая черка нма една мраморна плоча съ тон надпись:
t ИззвеленУемъ Бежно милост'йо съградисж.
Б’клнксл'кпи'Ы и прсславН1И	съй св рлвно-
апостол-ь цар-Ц-ь костантннъ и «лены, въ кр±м4-ммъ же при н« победила аге й вмнксдркжавнаго цар*к нашего кр Петра Симеонова: а: въ л*кто: цмн: нндТктоиъ: в: съ подаракъмъ отъ многоц*кны^ъ съкръвнфъ Ср'кдцаго Болдрнна кр. Атанаса мнле-
Опвс.	5
66
НОВА ШНШКОВ'к СЪ НДСТОАНиМЪ ОТЦА НД1ШГО кр. Сср-г’<А ПП’рСВННА НЗЪ KpSnifKA. Н ПрСЧАА KpATIA (ГО, и съвръшн « въ л’кто: цмн: май: ка: j-
Оть цЪпннскн-ты Българы въ заноеваше-то един сж ся били съ Турцн-ты на Куртоао (това мЪсто е въ Рнлла нланнна 6 часа на югъ отъ ГолЪмо БЪлюво н е пред’Ьлъ на б$лювско-то окруяае, а наречено е така отъ тогавашшйтъ юнакъ Курта), а другн-тн были въ рЪчена-та крепость, и подиръ превзнмаше-то на Раковнцж, още 9 м4сяцн ся бнлн сь Гази Дау тъ паша, нъ като гн наснлнлъ отъ три страны, отъ гкхъ един ПобЪгналн при рудопсшн-тъ Деспотъ, а другн-ты испратнлн посланницы въ Пловднвъ при Лила Шахбедннъ н сн подчиннле подъ турскж-тж власть съ тЪзн услов!я: ]) да ся развалить до основа снчкн-ты цЪпннскн крепости; 2) за сЪкж душж да платить по една жлътнцж военны разноски; 3) да давать десятъкъ отъ снчкн-ты пронзв-Ьдешя на Газн Даутъ паша; 4) на мЪсто харачъ н други данъцы да сж длъжнн снчкн-ты м«жж1е, оть 20 до 35 годины, да отнватъ съ турскж-тж войска на бнтан-ты, дЪто н да было като по-могачн (отъ кое-то ся н нврнчнтъ отъ помагачн Помаци и 5) да не зависать отъ друга черковна власть, а сами да сн сн управлявать духовно. Това посл’Ьдне преимущество и до дн!сь нмать останалн-ты непотурчени Помацн Българе, защо-то двама-та тЬхнн священннцн сж самовластии, тЬ ся ржкополагатъ отъ кон-то Владнкж искать и неплащахж никоя правдннж на Агатоннк1нскш-тъ Епнскопъ въ градъ-тъ, ннто послЪ иа пловднвскн-ты Митрополиты, кон-то много нжты мжчнхж селянн-ты най-паче нули ‘за бракосъчеташе да знматъ отъ тяхнн-ты Епнтропн, та другн-ты владишки правднны пакъ да не давать, нъ ЦЪпннцн-тн основаемн иа саон-ты стари правдннн ннкогашь несклоннхж. И така сел-< кн-тн кметове съгласно съ саященннцы-ты самовластно сн управлявать саон-ты черковны работы. ТЬхнн-ты момн като неможатъ да жна^ыль аъ полскн-ты села, не ся женить на вънъ отъ Ц-Ьпннж, нъ н полскн-ты момы неотнватъ въ онова студено мЪсто, ако н клнматъ-тъ да е много здравъ, н чело-в'Ъцн-ты жнв^гжтъ пов^че годины тамо, нежели въ поле-то, а спорядъ това цЪпннскн-тн Българе сж прннуденн да ся
67
знматъ в парен братовчеда. ПрЪдн 34 год. старсй-ть Попъ Ил1я мн даде едннъ на кожЖ пнсавъ ТрЪбннкъ, расржсанъ до полоанна-тж, дкто въ краять ся увардилО слкдующе-то достопамятно забкл%жаан1е: кегито тврск7н дмирд цдра Меудмета ндр8 кдна локсца подигнд ссфсра на морд. TJ йспрдтн 105 уилмды войскж по морс н Д50000 яо сВуе. тогйса додоуд кд плодна Грдда 6 пдшй та прсмндуд нза псцнрж. й мсудмета паши сд много юннчсра д&дс кд ЦЯпйна на Костантово. й сдкрд eacai пспоке й кмётовс тд ra'i тври кд ecpsrai. й кдзд крсуа уаинлара васа 1Глй османа Пдтнши мн-лв'ва тд исддвате Царюве. само когд трюка помд-гдтс на наша-та вбсксе. н наи eai мнлв'вдмс кат& ндшнте юиичере, а ею ста! некали да д ига тс глава нд каши цдра. тогнеа Бана Белю й протпопа Ко-стднтннъ отговорнуд чсстнтн Бсзйро нашнте мом-чгта дб скбро сд ка!лй сд царскнтс войска! по тв'носа, по трдвфлв'са й миейра. че щб вндиуте грзно ет-а нага, н пдшатд казд ваю лджете. мене окадн кард-вдшота вд фнлнке. (плфдннскн митрополита проклята! ГакрТл-а) й тю кдздуд она ндса незаповедд, таче отн мв" неддвдме вернм'а та нй клскети. й паша-та отговори елнстс й eaic кдв рс оти дане да-вдте сто че ста'1 дса'1'и. й повЯлс на юничерстс ддгн нскдлнта са'|'те. тогнеа некой кара нмамъ уаедна оуи вмели пдшата ддгй проста! дко се потврчдта. й нд гергювдена се потв'рчнуд Бана Белю, протпопа *Кфстднтнн*а. попа Гюргс, й попа Димитар-а кд ко-«тднтбве. й ca'iTc кметоке й попокс отъ дрв'зите
5 •
68
«ЛА Й KATO KKIIIf МНОГО ГЛАДНИ. ПДШД-ТА ОСТАКН ОЦИ четнрн ОЦН ДА НЙ ТЬрЧДТк, Й КОН Cl потырчдтк ДДНМк ДАДЛТк ЖНТО ЗА НД1Н№, й онк отйде пргёск Разлога вл Солы'нь. нАшнтс ci тырчнул до Богородица (ЙВГЫСТЛ). КОНТО CI НСНСТЫ рЧН^А (ДНЪ I HCKAAJf А. ДрйЗЫ БеГА^А ПО ГОрАТА Й TIAMk НЗгбрС^А КДЦ1НТС Й ЛСАНк ОЦИ ЛЫСКА МНОГО КОНН? ВА ГрАДОТк (Татаръ ПазардЖНКъ) ТА ДОКАрА^А ЖИТО ЙТк БСГЛНКк )fAHk (КурШЮМЪ ханъ) Й СТОВЛрНГО ВА ЦркКВНТС СТАЛ ПСТКА. Й CTIH АПОСТОЛк Андреи ВА КОСТАНтбвО Й рАЗДАДС НА поты'рчените кАфкТ по дв*к мюрн рожк и дв’к мюрн Просо. ТАЧ* НА ПСТКОВДСНк ДОДС ферМАНк ОТк ЦАроТк ДА Ct CABtpATk БЛкГДрГГС ТА ДА СТАНАТк рли. ДА ДА-КАТк ^АрАЧк Й ВСрЙМк Й ДА ^ОДИТк НА АНГАр1И. Й САМО ТЫрЩТО ДА ОТЙВАТк НА КОНСКИ. Й СкБрА^АСе БСЖАНЦНТе ТА САГрИДЙ)СА КДфМ ВА КАМкНКЦк. й ракнтоко. тогнск покечгго всжанцн дтк стрА^отк отндоул прй СТАРА р№КА ТА СкГрИДНУд НОВО ССЛНЦ1£ Блткско. дсднк еуи за кдшмсрк ндтерд поты рницнте ТА РАСНПА^А Ck'lTf ЦркКВН ОТк КОСТкНЩк ДО СТА-ннмккд 33 монАСтнрс й 218 цркККк'й й така Божию попы"фснТ|о рдснпА^Асе влкГАрете ва ц’кпннд. по-м*кнн Господи гркшнддго й недестоннддго рдвл ТВОКГО ПОПк МстодТк ДрАГННОВк ОТк село короед здпнсд « вд л-кто ,д )f (1600 *).
Отъ тан заб1;л1:жкж ся заключав», какао ц4пннеки-ты Българе като были нАтрестанно толкова время съ турскн-
*) Това събьгпе е стан&лв въ 1657 год. въ врЪмя-то яа Султана Мехмеда IV, кога-то ся 61 подвнгв&ла война въ Грыцьъ въвъ Венец1авьг-ты.
69
ты войскы, навнкналн ся на тяхнн-ты нравен н принуденн едно отъ глад!я-тж а друго наклов£тенн отъ Мнтрополнтъ Гавр1нла, отъ страхъ-тъ лесно сж пр)ялн Исламнзмъ-ть. Нъ при снчко това, тЬ до 1814 год. вардяхж нЪкон хрнстшнски обычаи както на свадбы-ты сн, така н на погрЪбещн-та н пр. н до дн4съ още почитать свон-ты хрнспннн сродницы въ Батакъ. Покойный Попъ Ил)я старецъ на 96 год. Когато мн даде тон ржкопнсъ, кааваше, че неговшгь дЬда, Попъ Иванъ, расказувалъ, че въ цЪпнпекн-ты черковы са намн-ралн българскн кннгы, кон-то тогавашнн-ты попоне немо-жали да гн прочитать, нъ н гЬхъ нзгорнлн Помацн -тн на-едно съ черквн-ты.
26.	Отъ това село ‘/, часъ къмъ нстокъ нма развалины отъ голема черква, кон-то нарнчатъ Латннска св. Богородица, д"Ьто ся намнратъ н!;кон нспотрошенн мраморин плочн, на кон-то ся видать отъ части надпнсн-ты, копнранн въ та-блнцж-тж подъ чрьт. 6-й. Така сжщо и 2 часа къмъ югоза-падъ отъ село-то на Доспатсюн-тъ пжтъ отъ дЪсна стръна въ букатът'ь нма развалины отъ стара черкова, коа-то нарнчатъ БЬла черкова, д£то казватъ, че нмало иа нЪкон плочн надпнсы, въ азъ ненам1>рнхь ничто, осв-кнъ едннъ мраморенъ стълпъ претрошенъ наполо н на горшнтъ му край оставена една шнрочниа съ една празна дупка, както ся вндн нзобра-зена подъ чрьт. 7-й. Тоя стьлпъ е много додрЪ н зработенъ, и внднея да е быль надгробенъ памятннкъ. ОсаЪнь това, до-стазаб^лЪжнтелно е, че "ннто въ село-то, ннто въ планниж-тж ся намнра здравецъ, нъ само колко-то дрьжн черкова-та енчко-то мЪсто е обраснало съ здравецъ, кон-то дава щйятно благоухаше, a no-ropt отъ л-Ъва стръна не дал'Ъчъ отъ пжтятъ, нма исполински гробнща, дЪто сж изровнлн една черна плоча, на коя-то сж изр^занн два надпнеа, копнранн на таблнцж-тж подъ чрьт. 8-й съ раэновндны буквы н знакове *). Отъ гЬзн надпнсы ако н повЪчето развалена отъ аремето н иепонятнн за мене, азъ мыслок да не сж пьрвн-ты писмена, кон-то сж донесли нашн-ти Главонеияъ И ид) я
*) За товаи важевъ паматвнкъ восл-кдне св ваучвхъ, че иЬ-жон глупацы отъ село-то, жато мнелили, че ноже да нмъ ванесе н-ккосж повр-кдж на еело-то, исчууали съ брадвы иадпвевты. О! простота! ты св равсипала повече-то ва-шв-ты старввы.
70
н гн нарнчатъ ркзкн н чърты, а вторн-ты послЪ прекроенн защо-то въ Сересъ у старннарннъ-тъ Господннъ Сте*авъ Верковнчъ, родомъ Бошвнкъ, нма едио Еваягел1е, едннъ Апо-столъ н едннъ Трнп-Ьсникь (Трюдъ) писана на кожа д-кто мкжду кнрнлловскн-ты буквы Азбука-та е написана така, както ся вндн на чры. 9-й. Само тквн 15 вида буквы с* писав и по тон кроежь а другн-ты су обнкноаены-ты старобъл-гарскн букаы. Иегова милость е нзнам-крнлъ ткзн рукописи въ Дардашя на охрндскн-тЪ предали. ‘/4 часъ къмъ н-стокъ отъ Бвтакъ нма развалена крепость дкто предн годины селяннте нзровнлн едннъ сркбъренъ глобусь, нккон птнчкы нзлкннн оть м-йдь (бронза), коти н меднн зюмбеле-цы отъ макины, оть кон-то ся намнратъ и уменн *).
27.	Въ това село като сн отива отъ Батакъ 6 часа да-д-кчь нма една пространна равнина въ Рудопа, дкто поназвать развалнннты на рЪзннцу-ту (тврапхане), въ коя-то су работали златната руда н правили жълтнцы. Отъ това мк-сто наскоро е нзронена една вдлубнута жълтнца, на конк-то отъ едната стръна е надписано IlVAH — Дкпет, около образн-ты на Деспотътъ и съпругату му, кон-то дрьжатъ кръстъ, а на друга-та страну 1нсусъ Христосъ на престолъ;
*) Отъ Батакъ часъ къмъ западъ ним една нивку равны ну между посл*дни-ты клонуре на Рнлла плавина, дкто с& селскв-ты ливадн, на ком-то въ севернштъ край има голЪмо н длъбоко еверо ’4 часъ широко и 1'/, часъ длуго, въ кое-то ся стачать сичкн-ты нотоци отъ ркче-ни-ты клонове. Селянити нарнчатъ. това еверо трксавнще но веже повече-то отъ новръхностъ-ту му е покрыта съ едннъ вндъ буревъ (треву) съ пркилетени коревыми стон като лнвада, дЬто много влочестннцп, кон-то неповнаватъ мЬсто-то, пропаднали сусъвсЬмъ на дуно-то му. Въ това езеро, като неприступно на человЪци-ты н яо-голЬми-ты животиы, има много голкмы рибы, ва кон-то каввать че въ вккон епохы, кога-то ставало голкма сушу, нккон сн нрнбливнвали до вода-та и убивали съ пушки отъ ткзн рнбы н гы яввлачалы отъ вувъ съ длъги ианджи (ктки), нъ неможали да ги ндутъ; защо-то месо-то нмъ было тегаво н смрадливо. Около еверо-то иматъ н’Ьчни-ты си жилища ие само птици-ты като: равви диви паткп (и*рде-ци), дввв гуски, жеравы и пр. нъ и вълци, лЪсици, ваи-ци и пр. То ся налива къмъ северо-вападъ между два рута а тйче превъ ЦЪпиву, дфто пря Корова ся смЪся съ Бистрнцу и Ягодника, както рйкохмв пб-горЪ.
71
танк жълтнца е у мене. Снчко-то мЪсто на беглнкътъ пьлно е еъ развалины отъ кжщя дЬто вндн ся да е былъ нЪкой градъ. Въ това Micro Батачене като копали да прекарать водата на свон-ты чаркове, съ кон-то бнчатъ дхски-ты, нзровнлн воловскн главы отъ мраморъ, искусно нзработенн, отъ кон-то едната до скоро ся намнраше въ баташкж-тж черква. Това село е основано върху развалннн-ты на едннъ градецъ, дкто презъ знм*-т* былъ жнвФнлъ Деспотътъ съ семЪнство-то сн, н оть това ся нарфкло Десаошово, а поел! Десаотъ махалеси. Тука предн нЪколко вр-кмн Помацн-ты открнлн една подземшк стана оть д*Ъланн камжте съ сво-дове; нъ назвать че ничто ненам^рнлн вжтре освЪнъ нзгнн-лата железна врата. Оть това село 1 ’/, часъ къмъ западъ въ един пространы развалннн нма на една полузаровена плоча слЪдуюпрнтъ надпись.
. ОРОСКЕРВАНИСАРШИН.................
Отъ това село 3 часа къмъ югозападъ на пжтитъ ё До-спанъ хаиъ, едннчко-то Micro, fliro нощувать пжтннцнтн. Отъ тон ханъ 1 часъ къмъ западъ нма седемъ мъиастнра наряди развалены, н отъ тЬхь въ едннътъ. кой-то е былъ окру-женъ съ крЪпостъ, показуватъ м1сто-то д1>то въ зааоевашето Турцнтн посекли посл1дшйгъ Деспотъ, Владетельтъ наРудопа, отъ когото сн е нанмЪнувала н тая плянннлДесаошъ бал-канл. Тон мънастнръ нарнчатъ Боденовъ (може бы отъ кннзь Богдана, българешнтъ Васалъ въ сквере неточна Ма-кедонш), а въ другы едннъ отъ тЬзн мънастнры нарЪченъ Св. Тройца, казватъ, че ископали отъ едннъ гробъ на кра-лнцж-тж злаппйтъ герданъ, грнвнн-ты н едннъ прьстенъ съ образъ нзавннъ на зелень камъкъ и го продали въ Сересъ а едннъ Френкъ. Въ ткан мЪста прилежно изднрваше може да открые много полезнн работы.
28.	Отъ това село 1 часъ къмъ югъ нма развалины отъ граднще, кое-то нарнчатъ Крьсшъ, pjkto като оржтъ намн-ратъ .много мЪднн пенязн български н внзяятшекн, отъ кон-то нма н-Ъколко н умене. Отъ това село къмъ югъ, 4 часа на неврокопскнты предали въ едно пусто Micro napi-чено кара-орманъ, нмало развалины отъ гол*мъ мънастнръ, дкто ся намнралъ едннъ мраморенъ стълпъ съ нзркааны буквы, нъ понеже с* опаенн ткзн пусти Mi ста, азъ несъмъ гн преглкдалъ, като немахъ н Hasicrie отъ пьрво.
72
29.	Посл4.дне ся извЪстнхъ чс отъ това село 1 ’/, часъ къмъ западъ на нан-выоокый-ть връхъ иа Рудопа, нарЪчеиъ Поп-Теае имело развалннн оть велнкол'Ъпевъ падать, дй-то жяв'Ъмлъ презъ лЪтото Деспотъгь, н дворатъ на тона падать быль посланъ съ мозанкъ, нмало н мраморнн подстъл-пннцы (Ktopcifi) нзработенн, както н прагове отъ арата и прозорцы нзработенн искусно, а пакъ по стеннты на 'Ъкон камыпе были нзрЪзанн различии надписи а иа иЪкон иероглифически знакове (както мн доказа единъ Батачеиннъ Прозю, кон-то гн е виднлъ), а вжнъ оть здаше-то нмало исполински гробнща съ голыми н дЪбелн мраморнн плочы покрытн и напнеанн отторе. Помяцн-тн като отаорнлн nt-кон отъ тЬзн гробнща, вжтре намЪрнлы мЪднн шлемове, щнтоае, ко1пя и н-Ьколко ср-Ъбьрнн пенязы, нъ прЪдн двЪ годины дошли отъ Солунъ троица Френцн, та вднгналн пн-сани-ты кямьнн и купили съ голЪмж цЪнж намЪренн-ты ср-Ъбърнн работн.
30.	Отъ това село 2 часа къмъ сеаерозападъ въ едно пусто и тЬсно м-Ьсто наречено Тлрло, кое-то ся намнра между два гранитны ржта паралелно положенн оть нстокъ къмъ западъ, между кон-то нма рязстояше до 50 растега и на срЪдата орнзонтално положенъ едннъ чет-вероуголенъ гряннтенъ камъкъ, 1 '/* растегъ длъгь, 1 растегъ шнрокъ н 1 дЪбелъ, гладко нзработенъ н от-горЪ нма бЪлешкнты, кон-то сж на таблнцж-тж подъ чрьт. 10-й, на вжнъ нспжкиато нзработенн и отъ части развалена в-Ькон знакове. Къмъ южна стран* на ржтать на скалата тъй сжщо сж нзработенн знакове, както ся видать подъ чрьт. 11-ый. Къмъ сЪвернатж страна на рЖтътъ на скалатж сжщо нма нзработены знаковеты, кон-то сж копнранн подъ чрьт. 12-ын. А като начналн Българетн да копаятъ при срЪд-шйтъ камъкъдлъбоко н надлъжь къмъ западъ, намЪрнлн аем-лятж см-Ьсена съ черни каманн, дкто ископали нЪколко же-л-кзны пръчкы раждясалн и парчета оть чисто срЪбро, конто тЬжвЪлн отъ 50 да 75 др. а като ся смрькнало тЬ наклали голЪмъ огънъ въ ровътъ дЪто копалы, та съгл^далн че чернвтн камьн!е начналн да ся топятъ н да капятъ като запаленъ зноть въ огънътъ, и така събралн отъ нскопаннты камьнн за опить и гы върлнлн въ огъньтъ н тЬ горЪлн съ пламъкъ като дрьва; вндн ся да сж были камен!е-тн аооал-
73
тать. Нв зарань-т* като надошле Помвцн, тЬ оставила и от или на Гюзъ-тепе, гд4то намЪрилн че дворътъ на раз-валеното вдвн!е Помацнтн были прокопали н мозанкътъ отъ части развалили, а отъ часты засипели съ пръсть, н едннъ огроменъ четвероуголевъ камъкъ, кой-то былъ поставенъ наслонено на една скала къмъ югъ, 1 растегъ высоко н былъ флъ напнсанъ, Помацнтн като мыслили, че може да нма съкровнще подъ него, събралн си и съ лостове го подмостили н го съборнлн долу, дОто ся похлупнлн пнсмОна-та, що-то не было възможно да го преобьрнжтъ. Нан-послО кран сте-нн-ты, дОто поронтн нзмнлн землятж, съгледалн, че ся внж-дало едннъ дуааръ отъ камьнн и крОчь толкова спОченн что-то неможялн нн еднж частиц* дз отклепать. Тогась тЬ начналн да копахть земк-тл н отъ двОтн страны н като стнгналн до срОдатл, вндОлн че прнлнчало на гробъ, три рястегж длъбоко въ земя-тл и даа растега длъгъ н отъ горе една червеннкава плоча, една пЪдя дебела, връху коя-то нмало една длань жлътъ пОсъкъ васланъ н оть двата края ня плочатл н задръетенн длъбоко два стьлпа откакъ на-веденн връху плочатл, что-то неможали нито да >* по-клатять; въ защо-то наваляло много снЬгъ, оставили рабо-та-тж за прЪзъ лЪто-то. Гробнща-та кран развалннн-ты были превлрнатн на трапнща отъ Помацы-ты , щото ничто ся непознавало, само въ село-то Haunaie показалъ нмъ иЪ-кой хадийя Помакъ едннъ срЪбъренъ пенязь, намеренъ въ рЪчены-ты гробнща, кой-то нмалъ отъ еднатл стран* чло-вЪшкж главл а отъ другатл страна млжь н жен* правн, нъ безъ нвдпнсъ.
Отъ това село като вървншъ за Деспотово 3 часа къмъ сЪаерозападъ нма развалины отъ гол-Ьмъ градъ н черковы н това Micro Помацнтн нарнчятъ джиневре н доказвать, че често внждалн нощя огнове въ развалннн-ты н слушали, че ся клепали, та ся страхуватъ да мннуватъ нощя.
31.	Това село ако н да неечнеляватъ съ Доспатскн-ты села, нъ понеже л'Ъжн на крайна-та пола на Рудопа надъ Стара рЪк*, ные го прнчнелявамн на тяхъ праведно, защо-то н то е было едно отъ тЬзн села, д4то Българетн останалн непотурченн; нъ поел! понеже гн нападали Памвцн-тн, тЬ ся вднгналн всЪдомовно н ся населили въ сегашно-то село Аалн-ходжа, а поел! много годины тамо ся преселнля нЪкон
74	/
отъ С'олунскн-ты Юру цы и го нарекли Енн-мвхаДе, а старого негово нмЬ инкой непомнн. Доспатскн-ты, Помацы сж. ядрн человЪцн и гостолюбнвн, н ако да говорить въобще Българскы, нъ нравш-та нмъ с* съвсЪмъ турскн. 1% сж ся нстурчнлн въ ] 495 год. въ царуван!е-то на Султанъ Ба-энп II. когато ся нстурчнхж н македонскн-ты Помацн и Цошнацн-ты.
32.	При това село къмъ югъ нма стары гробнща съ надгробия сплпове н четвъртнты камжнн големы надпн-санн съ по едннъ знакъ отъ забЪлЪжены-ты въ таблнцж-тж подъ чрьт. 13-ый. Такнвы забЪл-Ьженн камьнн нмяло много, нъ като добрЪ нздЪланн, селянн-тн гн вднгап за основа на кжщн-та сн и така остаяп въ земнктж. На това село старо-то нм"Ь не е известно, нъ само къмъ югозападъ на едннъ ржп показвап развалины on языческо капище, д4то тЪхин-rt прадеды н^когажь прннасялн жрьтвж по едннъ жнвъ еленъ, та н сега го нарнчяп Еленина черкова, гдкто с^кж годннж на 21-й Main селскы колять по едннъ невпрЪ-гнжп юнецт, курбанъ н тамъ го варнп, та ся гощавап и веселить презъ снчшйп день за спомннъ на трак1йски-ты Славины.
33.	На това село първо-то Hwk не е нзв-Ьстно, въ Чер-ногоровцн-ты доказвап, че было голимо н имело черкова Св. Пророкъ 1ерем1н н че въ завоеваше-то тамо ся населили до2000кжщя Турцы, та преобърналн черкова-та на джам>я, и дЪто до скоро ся намиралн мраморин плочн съ надпнсы и надгробии сплпове, нъ поел!* Гюрдж1йп като нзгорнлъ. и село-то и джам!ятж, Турцн-тн бегали, та ся населяли въ сегашнн-ты села Кара-Якуплу н Bi га, а сегашнн-ты Турцн нспосл! ся населили.
34.	На южшйп кран на това село нма едно мЪсто, което нарнчап черковнще; on тамо сж нскопалн селння-тн едннъ мраморенъ подстълпннкъ (luopcia) толкова искусно нзработенъ съ разни цвЪтя дЪто е за чюдо. Тон мраморъ и друга една плоча, на кон-то нма следующий надпись:
Н ... .ТОГ ВЮГС ДЕ1С0Р0Т KTPIA....
Тая мраморна плоча н-Ькой Попъ Иванъ намЪрнлъ въ Баткунъ н >* донесълъ въ село-то, та сж сега въ черкова-та. On село-то */t часъ къмъ сЪверъ, въ поднож!е-то на Ко-
75
юнъ-тепе, нмв едннъ исполински гробь, д4то селяии-тн и* с!кн Гергевдень отнвали всЪдомовно, та клали овны връху гробътъ въ жрътвл на героятъ и си гощавалн ва сповгЬнь. За тозн Българскн герой доказватъ, че былъ жой войвода Георги, кой-то въ завоеваи1е-то варднлъ крЪпостьтж, конто е ва срЪдн1йтъ върхъ на Коюнъ-тепе сега развалена. Той като нзлЪзналъ съ войнн-ты си на Гергювденъ да отблхсне-турско-то нападаше, въ сряжен!е-то му отсЪклн главата и той безъ глава прнпкалъ доклЪ падналъ на това мксто, дкто послк го и заровнлн, и за честь му приносили жрътва Черно-горов.цн-ты. Нъ пр1;дн 70 годины съ снла-та на Каванозон-цн-ты, Турцн-тн го отняли н.го нарЪклн: Яллмъсча-Гази, та сега е дервншко текке.
35.	На това село старите развалины сн намиратъ едннъ часъ къмъ нстокъ, дЪто показватъ н мънастнрътъ Сн. Ата-насъ, н село-то с* нарнчалн Единюво. Отъ тон мъиастнръ ся е съхраннлъ едннъ Българскн ржкопнсъ, на кой-то въ краятъ нма сл-кдуицйтъ надпись: GkH Л^кчннКк сапнслсе ва «ле бдннюво . ва /мтнрк Стоге Бтанас'О . вл тжжна'| времена . при пловдискомоу Мнтрполнтоу Кюрк Арсен» . ва л*ктд: „зцос за нлшск'Г Црьквн й> мн'к' гр*кшнллге Юромкиа^а Бсниамнл ердшнновл . w Царскек село пеповб . нж» ва реудопге. (сегашно Нанпл1е).
36.	Отъ това село "Д часъ къмъ югозападъ на едннъ клонь отъ СрЪдна гора нма Мъиастнръ Св. Ннкола. Тоя мъиастнръ нЪкогашъ былъ въ латински раце, понеже предн н-Ьколко годины, кога сн преправн мънастнрътъ, като ко-панхж дворътъ да го нзраанатъ, открнх* ся много латински гробове, въ кон-то ся нам-Ьрих* жел*Ьзны крьстове, римски пеннзн и едннъ надгробенъ мраморенъ стълпъ. валчестъ н дебелъ дв-fc педы, съ надпись разваленъ отъ времето. Той е нзобразенъ на таблнцж-тж подъ чрьт. 14-й.
СпорЪдн доказателства-та на селянн-ты, тоя мъиастнръ былъ много голЪмъ и окружеиъ съ крепость, д4то въ 1419 год. Челебн Султанъ (Мохаметъ I) като нспратнлъ съ много войска Муса-Кеседж1я (брать му Муса-Паша) да покори
76
тЪзн места, некой Ян пашв замнналъ презъ Средня гора, н като были затворены въ тая крепость Бългярн-тн отъ окол-нн-ты села, тон нападналъ на Тяхъ, та поднръ много битвы разоралъ крепостътА и мънастнрътй, Нъ поел! янболскн-ты преселенцы отъ Панагюршце испросили дозаолеше отъ Султанъ Баязнтъ IL та го обновили много по-малъкъ съ една малка черквнца въ зем>ж-ТА, дето са ся черкувалн до скоро Българн-ты отъ блнзнн-ты села. Надъ мънастнрътъ на едннъ връхъ нма развалины отъ стража и черкова Св. Про-рокъ Илья съ студенъ нзворъ, дето] селянн-ты сЪка година иа 20-й Юл1я отннатъ всЪдомовно, та |правнтъ водосв-ктъ и колнтъ курбанъ за спом-Ьнъ на загннали-ты тогава Българы въ речена-та крепость.
37.	Отъ това село У, часъ къмъ истокъ сн намнратъ пространнн-ты развалины на градъ-тъ Сардншя, дето е ста-налъ вселенсшйтъ съборъ въ 347 год. Тамо ся намнратъ меднн пенязн, резани въ Пловднвъ съ имена и въ честь на рнмскн-ты цесары, та после го разоряли Българн-ты. Тукъ ся намерн едннъ отломъкъ отъ мраморенъ стлъпъ, разце-пеиъ на половина съ долнш поднсъ, на кон-то начяло-то на имена-та остяналн на другА-ТА половина, а рядове-тн на края разваленн. та ся познавать едва само тыя буквы:
АГА0Н1 ТГХН1
.........KAIEAPI М ANTDNIB................
.........1ЕЕВАЕЙ HTEMONE TONTO............
.........THE ETPATHAPXEIAE КАТЮГКЕА1Х .........ME ТРАТНГОГ HNAMIO TAA . . .
.........XEIAE МНТРОПОА1Е ФШП : . . . .
.........THE MN TOMEIAION.................
Г
некой искать дакажятъ че Co*ih ся нарнчала Сардишя, ала какъ може да бАде това, кога-то повече-то нсторнцн нк нарнчатъ Трняднца.
38.	Отъ това село часа къмъ западъ на едннъ рАтъ нма развалины отъ големь мънастнръ, кого-то селянн-ты варнчатъ Смнлцевъ мънастнръ. Стар1нтъ попъ Германъ отъ ветренъ ми доказа, че тамо нмало една мраморна плоча съ Български надпись, дето было забележено, че тоя мъня-
стнръ съграднлъ Князь Смнлецъ, Клтнмнровъ з1ть, въ 1286 год. въ цяруваше на Георпй Тертеръ, нъ азъ не ня-мЪрихъ такъвж плочя иа мЪсто-то. Той нзровнлъ тамо и едннъ мЪдевъ кръстъ съ нзрЪзанн буквы, кон-то неможали да сн прочитать, та го продзлъ на златарн-ты въ градъ-тъ.
39.	Долн1й надпись ся намЪрн въ разввлнннте на Кру-шево, сега Карамусалъ връху едннъ четвероуголенъ мрамо-ревъ стълпъ, нзработенъ дебело като поднож1е на статуя.
..........ГИСО tri...........
.......... Г6СИП0 К60...
.......... лпнпе илир > н
Тукъ ся нам'Ьрн още н едннъ стлъпъ валчестъ и тънъкъ безъ надпись, н отломакъ отъ една мраморна плоча, l'/t лакътъ длъгъ н 1 лакътъ широка, на конк-то искусно с* изваяны четнры лица, кон-то седятъ на столове прЬдъ една длъга трапеза съ внсокн крака н на трапезата нма положенн: цЪла риба, ц-Ьло прасе и цЪла овца, нлн коза. Едно- то лице дръжн съ една-та ржка нлъбо, нлн цЪлъ хл&бъ, а съ друга-та голЪма чаша съ внно, другнте лица дръжатъ съ по една ржка откжсъче нлн отъ хл-кбъ, нлн отъ месо, а съ друга-та саблн-ты сн въ ножннца-та на скутове-ты си; подъ трапеза-та нма голЪмъ съсждъ съ внно (кра-тнръ), образнты нмъ сж развалены, само на едно-то лице на ушн-ты са познавать, че носи длъговаты об&цы.
40.	Между това село къмъ юго-нстокъ н ржтовете отъ СрЪдна гора нар-Ьченн Стража, отъ развалннн-ты дкто е стояла българска стража, нма въ полето едно равно мЪсто пространно съ разваленн кжщн. Това мксто Българнтн нарнчатъ Трояновъ-градъ, а Турци-ты Кермшаъ-иара, отъ. много-то цнглы (тувлн), кон-то ся намнратъ въ развалннн-ты. Твмо въ 1860 год. внд&хъ едннъ широкъ дворъ по-стланъ съ четвероуголнн сынн плочн 2 лактн длъгы н едннъ лакътъ шнрокы, искусно съставены н самъ тамъ под-стълпнн камжшо червенн (кюрсш) н отъ стръна една под-земнж станчка здрава съ сводь н каменна стжлба, нъ пълна. съ блато. Къмъ нстокъ отъ тоя градъ стоять развалннн-ты на трояновъть мостъ връху рйка-та Тополница, дйто и на два-та му края нмало стражи, на кон-то основнты нсно ся познавать както н на мостьтъ основнты сж отъ голЪмы
78
-четвъртнты камън!е споены съ жел1зо н олово. Оть това Micro с* нзровнлы едннъ art день пенязь гол!мъ колко ав-crpificки талнръ, кой-то е у мене. Той нма отъ една-та стръва до половина Ц1сара Трояна съ надпись иа около, а оть друга-та стръна че сжпрйтъ, седн на едннъ одъръ н предъ него доведенн трамйскн-ты велможн, съ надпись, нъ като много раждясалъ снчкн-ты буквы сн непрочнтагь. Отъ това м1сто околнн-ты села като копаятъ основн-ты да ва-дятъ камъв! за кжщв-та сн, намнратъ раждясалн м1днн съсжды. Оть тамо сж донесли въ Канлжкавашкж-тж черкова една мраморна плоча, расц1пена, на коя-то ся отлнчаватъ лнсмена-та, заб!л1жены на таблнцж-тж подъ чрьт. 15-й.
А на друга една ц!ла мраморна гол!ма плоча н пре-трошена на ср!дъ, коя-то сж дон1сли въ Чнксалънскж-тж черкова. Тя на горна-та стръна нма нзваннъ едннъ войнъ съ шлемъ н въ една-та ржка дръжн гцнтъ, а въ друга-та коте н до него едно д!те, кое-то носи на рамо горнн-та сн дрехж н дръжн единъ джопъ (рблаХоу) и подъ тЪхъ сж на-пнсавн два-та надпнса, кон-то сж заб1л1женн на табл, подъ чрьт. 16-й.
41.	Надъ това село въ ср1дшйтъ конически върхъ, както си пише nd-горе, нма развалена кр1пость Гюргюво кале, д1то вжнъ отъ стенн-ты къмъ нстокъ нма една го-л1ма дупка сега напълнена до н1йде съ разваленн-ты часты за конто доказуватъ да е бььй> н1когапгь вулканъ, н въ ра-стоян!е на три четнры годины селянн-тн слушнлн подземно exieaie, като снленъ гръмъ. Отъ тая дупкж ржтъ-тъ е насн-панъ съ много снтнн нзгор1лы камжне н лава. Между тоя връхъ и друпнтъ пб-ннсъкъ къмъ западъ, кон-то сн нарнча Слнлива могила, въ долннж-тж нма едннъ нзворъ, при кой-то ся намнра едннъ искусно нзработенъ мрнморевъ гло-бусъ (клжбо) до 100 ока тнжькъ н отъ дв1-ты му странн сж вдълбанн по една ржка (лаХарт]) съ отноренн пръсты. Отъ так долннж къмъ claepo-западъ нма шюмалакъ д1то расте самоднвска-та бнлка рессенъ (мнрнзлнво цв1те съ моравъ цв1тъ). Тамо сЬка прол!тъ презъ Росаля отнватъ много болннцы, та л!жвтъ по една нощь въ росевъ-тъ н вннмава-тъ да не заспятъ, нъ да чюктъ р1шен1е-то на самоднвя-ты за нсц!леше-то нмъ, н още вырвать, че самоднвн-ты на това м1сто ся събнра^н та играли хоро нощи.
79
42.	Сркща това село надъ ркка-та Тополннца, нма едннъ каменеть трънлнвъ аърхъ отгоре рявенъ, дкто стоить развалннн-ты отъ една кркпость, конто нарнчатъ Шишма-нецъ. Селянн-ты назвать отъ предаше, че въ завоеваще-то Царъ Иванъ Шншманъ правнлъ много сражешн съ Турцн-ты въ ткзн мкста, дкто ркка-та ставала червена отъ кръвн. Около това село нма я други разааленн крепости, понеже лкжн въ проходъ-тъ, кои-то води въ Златнца, та ся вндн да е было нккога градъ.
43.	Това голкмо село ся окружава отъ горн-ты: СрЪднн гюлъ(езеро), Буная, Бклотрупъ, Лнсецъ,Търкулнцж,Капчж, Братаннцж н Царскн-ты сливы, н отъ ржтовете Дкдовъ н Русалннъ. Около Панагюрнще въ българскн-ты времена е имело нккои граднща н много села, кон-то с* много страдали отъ йападаше-то на крммскн-ты Татары, кон-то с* плкннлн ткзи мкста. Селскн-ты народны пкснн н Ташар-ска-ша Осоя подтвърдяватъ това. Осон сн нарнчя една крк-постъ развалена при гора Бунагж. Таа кркпость са отдалк-чава 1*/, часъ къмъ скверо-западъ отъ Панагюрнще. Турцн-ты на нарнчатъ Рахманъ-Калесн. Около село-то нма много разваленн черковы, а по ржтове-ты языческы капища, (жрътвеннцы) отъ старо-вркма оста налы. Между Панагюрнще н Попннцы нма голкма кркпость съ черкова сру-тени, конто нарнчатъ Красна, отъ красна-та нккогашъ черква. Това граднще е нмало друго нмк н сочи да нма свое-то начало отъ языческн-ты времена, както н друга-та развалена кркпость при Попннцы, наркчена Слрл-Яръ. Както рккохмн nd-горе, Панагюрнще е населено на мксто-то дкто въ старо-вркмя с* ся събнралн околнн-ты села-та, та сн пазарувалн съ жива стока н мкстнн пронзведен!я н отъ това го нарнчалы ианаиръ, та послк Турцн-ты го наркклн маррашъ, н така останало нмкто му оть ианайрище, Панагюрнще! а не както един искать да нажать, че отъ иа-ноаа гора сн нарккло така, понеже въ ткзи мкста нито нмк не сыцествува на Панова гора. Поднръ заноеваше-то на ткзи мкста Султанъ Мехметь II вднгналъ до 200 домочадш отъ Янболскн-ты българы и гн нспратилъ съ нккон чиновницы да гн населять въ това мксто. Споркдъ предаше-то, като стнгналн въ гора-та наркчена царски сливы, достнгнала друга заповкстъ да гн върнатъ надира, нъ тк като нещялн
80
да ся'върватъ, вамЪсталн гы въ сегашнн-ты махали: Ма-рашъ а Драгулниъ, та nocut са умножала отъ околнн-ты села. Не са ввае, по ков прнчнаж е ставало това пресе-леа!е, въ отъ пренмутцества-та, кон-то была дадевв тогава ва Паиапорцн-ты, както в ва другы българскн села въ тан каазж, кон-то сн варвчахж войммиигы сем, ввдисквъ завое-вав1е-то по в-Ъкон услов1я съ Турця-ты ала ва вФкоа услуги къмъ Султаив-ты да е станало това: повеже жителн-ты ва воняншка-ты села освЪнъ хврачътъ и вЪкои малкв давъцы, нит» десФтокъ сж давали, авто ангар1я сж работали, _въ были длъжиы отъ сЬко селр по едво опредЪлево чвсло да отнввтъ сЪкв година, испърво като помагачи на турскж-тж войскж, в поел! пакъ като вардвчн ва царскн-ты ковЪ, н това сл-Ъдва така до 1840 год., до кога-то съ тввзимвтъ-тъ ся увнчтожвхж евчкн-ты стара узаконены. РЪка-та Луда-Лва ся съставя отъ планнвекн-ты потоцы надъ село-то, кое-то дЪлн ваполо, минува подъ него презъ аешелъ дере, а. като повма още вЪкон рЪкы нзъ Сродна гора, теме къмъ нстокъ и ся нзлнва въ Марнцж, подъ града. Тоаа село око в да е претьрпкло много отъ Гюрджш-ты, отъ Кжржал1н-ты и отъ Делнбаш1н-ты, въ за здрав1и-тъ клнматъ, за блягорастао-рев1й-тъ въздухъ н пространно-то му окруж!е, згодно за скотоводство, сЪкогашъ ся е умвожввало н умвожааася. Тука ся събнратъ с£кв неделя въ ежббота отъ околан-ты села на пазарятъ, дЪто ся продавать мЪстнн-ты пронзнЬ-дев1я. Панагюрцн-ты ся отлнчаватъ по остроуапе-то и пжр-гявннж-тж сн, отъ жвтелн-ты ва полскн-ты села.
44.	Въ окруж!е-то и на това село нма много развалевн черковы, и надъ село-то пространна крепость, дЬто огь рвзвалввн-ты ископвввтъ голЪмн кюпоае пълнн съ гнило просо. Къмъ cteepo-нстокъ отъ тоаа село нмв развалины обрасналы съ дървЪта, дкто ся намнра еднкъ четвъртнтъ мраморъ съ надпись, конто е нзобрвзенъ подъ чрьт. 17-и. Оть тоя латински надпись и ошя аъ калугеровскштъ мъвастнръ Св. Никола, може да звключнмъ, че кога-то Фрввгв-ты сж превзЪлн Царнгрвдъ, владЪтя-тя нмъ може да сж ся простирали до тЬзн мЪста, или сж остатоцы отъ първа-та рнм-ска дръжавв на Ц4сврн-ты.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЕЗИКА И ПРАВОПИСА НА ОПИСАНИЕТО
Ст. Захариев сам подчертава, че пише труда си „на говоримш-тъ по тая стръна языкъ"*, т. е. на гово-римия език на българското население в Пазарджишко.
В лексикално отношение езикът на Описанието е разнообразен и интересен. Авторът проявява ревност за чистотата на своя език и дава предпочитание на никои стари български думи, конто отбелязва така: игроводи (хоро), въблите (кладенци), осели (мага-рета) и т. н.
У Ст. Захариев се забелязва похвален стремеж винаги да бъде точен и разбираем за читателите си и често след някоя чужда, по-особена или по-стара дума дава в скоби нейна равнозначна позната дума. При тези случаи, както Софроний Врачански и Ст. Захариев понякога пояснява чисто български думи с турски думи, например: морковь (авучъ), наем (кирия), пасбища (отлаци, ЯЙЛ1Й), или с други чужди думи: зел1е (лахана) и т. н.
Върху езика на Ст. Захариев е оказал влияние и езикът на нашата нъзрожденска книжнина. Той упо-требява редица остарели думи и форми, заети от старо-български или черковнославянски език: возрастъ, съ-съдъ, убо, время, окружи и, языкъ, нечто, ничто, достопамятно, битвы, чюдо, конецъ, земля.
Наистина в Описанието се срещат голям брой чужди думи и изрази, но това са обикновено думи и изрази, употребявани във връзка с турската администрация и данъчна система, термини, свързани с хри-стиянската черква и с историята и думи, конто тогава са били широко употребявани в българския език. За някои от тях изобщо не съществуват български думи
* Описание, стр. 4.
84
и изрази и употребата им е неизбежна, а други отдавна са навлезли в нашия език.
Характерна особеност на правописа в книгата е използуването по традиция на следи ите букви от старо-българската и черковиославянската азбука, конто в съвременната писмена български реч не се употребяват: — в старобългарски език широко е (ят), която по-късно в едни случаи се изговаря като я, а в други случаи се изговаря като „е“, например: н^кой, лекарь, лс^ста, жиь-^еше и т. и.
„ж“ — която оше в среднобългарския период в развитието на българския език (XII—XIV в.) е звучала както еровата гласна ,.ь“, но остава в българската азбука заедно с т и се употребяват до последната пра-вописна реформа от 1945 г.
В някои случаи Ст. Захариев употребява „ж“ на нейното етимологично място в думи като к*щя, мх-шки и т. и., но не е последователен и я употребява понякога вместо ,.ь“, например: едн*жь и дори за означаване „ь“ в чужди думи, например: Сар*ханъ, Хаджи К*л*чъ и т. н.
I,	с която буква Ст. Захариев означава звука „м“ пред гласна и пред „й“, например: Ил\я, долтй, пре-danie и т. н.
„ы“, която още в среднобългарския период на българския език е започнала да преминава в „и“ и напълно се изравнява с него в звуково отношение.
Други нажни особености в правописа на Описанието са следните: I. Буквите „ь“ и „ь“ се пишат в края на думите след съгласна, но не се изговарят. Те нямат звукова стойност, а се пишат по традиция, например: градъ, градыпь, пенязь, сХществуватъ.
2.	При съшествителиите имена от мъжки род наред с окончанията за множествено число:	много
често се среща и окончанието „ы“, например: земле-делцы, скотоводцы и т. н.
Същото окончание се използува и за множествено число на имена от женски род, например: ливийцы, развалины и за мн. ч. на някои прилагателни, например: шуплесты и т. н.
85
3.	Съществителните имена от женски род завършват обикнонено на например: годин». сток», ту-чениц» и по-рядко на „а". В случая Ст. Захариев е отразил една особеност в говора на някои пазарджишки села, която оше е жива и е характерна и за други български краиша. в края на изброените думи има звукова стойност на ,.ь" и идва от старата винителна надежна форма на тези имена.
4.	При съществителните и прилагателни имена се използуват следните членни форми: ,.-ть", -„ять". — »ть за мъжки род единствено число, — ти и — ты за множествено число на съшествителни и прилагателни имена от мъжки род. ,,-т»" и по-рядко -та за имената от женски род, единствено число и за имената от среден род, -то за единствено число и -та за множествено число. А прилагателните имена от мъжки род се чле-иуват с членонете ,,-и" и ,,-итъ", например: латинскш. близш'ить, Зографскшть и т. н. В съвременния писмен български език вместо тези членове се употребяват членовете „-я" и ,,-ят".
Обикновено при съществителните имена членовете се пишат разделени от думите посредством малка чертичка, например: врата-та, село-то. Това важи и за местоименията и наречията.
5.	Местоимението за 2 л. мн. ч. се пише с „ы" — вы", съшо и местоимението за 3 л. мн. ч. кратка форма на винителен падеж се пише с ы- — гы".
Местоимението за 3 л. ед. ч. женски род кратка винителна форма, което в съвременния български език е „я" се отбелязва с „»*“
Възвратното местоимение „се" се пише с „я" — „ся" мество с „е". както е в съвременния български език.
6.	Окончание ,,-и" при глаголите в 1 л. мн. ч. сег. вр., например: счислявами, научавами и т. н. и за 1 л. мн. ч. мин. св. вр., например: рекохми, описах.ми и т. н., докато в съвременния български език при тези случаи се пише окончание ,,-е".
7.	Окончание „»" при глаголите за I л. ед. ч. сег. вр., например: чет» и за 3 л. мн. ч. мин. св. вр., например
86
изгоръх» и за 3 л. мн. ч. на спомагателния глагол съм При всички тези случаи днес се пише окончание „-а".
8.	Отрицателната частица „ие“ се пише слято с глаголите, например: нещяли, незнае, неотиваль и т. н.
Понякога една и сына дума се пише по различен начин, например: гръцы и гьрци, страна и стрьна, ли-вници и ливийцы, черкова и черквь, старите и стариты, Марица и Мариц*. Това говори за колебания в из-говора на някои думи и за неустановения им правопис.
Ст. Захариев пише редица думи фонетично, т. е. така, както ги чува, например: истоке, пресъ, нъ, рас-тояние, сяк*, тогасъ и т. н. Но буквената система, която използува, му пречи да бъде последователен докрай в това отношение.
Разбира се, недостатъците на правописната система, употребена в Описанието, са недостатъци изобщо на българския правопис по времето на Ст. Захариев. Този правопис е бил неустановен и при това твърде изостанал от развитието на говоримия български език.
ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ
В Описан мето на Ст. Захариев има сравнитсяно голям брой печатни грешки. Това е лесно обяснимо. Текстът на книгата е разнообразен и труден за наби-ране. Освен това отпечатването й става във Виена, далеч от погледа на автора, който не е могъл да отстрани или отбележи допуснатите печатай грешки.
Някои от тези грешки са явни или не изменят сми-съла на написаното, но други от тях променят значи-телно съдържанието или смисъла на написаното.
Ст. Захариев пръв забелязал печатайте грешки в своето Описание и изразил съжалението си за тяхното допускане в писмо до Стефан Веркович от 15 февруари 1871 г.1
Неотдавна бяха открити и публикувани твърде пенни поправки на печатни грешки в екземпляр от Описанието иа Ст. Захариев, някои от конто са иапра-вени Ът ръката на автора.2
Ето отбелязаните от Ст. Захариев поправки на печатни грешки в книгата му:
Главни погрешности в печатницжт*:
Печатано	чети	стръна редъ	
грънки	гръцко	3	39
а дето	и дето	4	22
на учените	по учените	•	26
гадилище	гадали ше	6	37
а като	и като	7	26
'Дарина Велев а, Трифон В ъ л о в, Документа за Българското възраждане от Архива на Стефан И. Веркович. София, 1970 (1969), стр. 469, № 384. А. е. 345, л. 50—51.
'Ал. Арнаудов, „Географико-историко-статистическо Описание на Татарпазарджишката каза" от Ст. Захариев (Исто-рико-библиографски преглед). Известия на народната библиотека „Кирил и Методий“ и библиотеката на Софийския университет ..Климент Охридски**, т. 7 (13), 1967, стр. 126—129.
88
Деспети	Деспоти* /	9	38
седна гора	средна гора	12	14
Кжс-Кулеси (2)	Кжс Олеси (3) ташъ^ооазъ (2)	13	9
ташъ боазъ (3)		. 	13
вжблите	вжб/лите	14	Л
Еврейски 3 000	Еврейски :300 . . .	19	
Коломанъ	Каломанъ*	24	37
Симентл1е Село	Синитово: село	32	10
Гелик село	Голакъ село	35	31
Карабунаръ (39)	Карамюрелъ (39)s	. 36	19
и: 60:часж	и: 6 : час*	38	12
Капамджи хань	Капамаджи ханж	42	28
Река Вжча	Река Чи«ж	46	6
на българскш . . . митрополита»	на прежде-бывшый български	51	6
престолъ	подпрестолный стълбъ . . .	55	21
навълше	направльше . . .		32
на:4:октомврш	на:14:октомвр1и	62	3
конто убили некого . ..	конто убили некой	63	20
цверъ . . .	зверъ	64.	27
пестата . . .	псетжтж	- -	30
въ лето	въ летог*хнзв	68	25
букатъ-тъ . . .	букашъ-тъ	69	19
Да нес» . . .	да сж		24
от какъ на ведени	така наведени . . .	73	19
Рессенъ	росенъ	78	35
1 В кннгата на съответното място накрая на думата вместо „и“ е писано „ы“.
1 Мястото, където е отбелязан редът, е откъснато. Думата е на 1 ред.
1 Горната част на числото, което означава реда, е откъсната. Споменатата грешка се намнра на 16 ред.
4 На следвашата, 25 стр. името е написано правилно.
5 Става дума за с. Карамюрсел (Виноградец). При написване на нмето Захариев е пропускал буквата „с“ между „р“ и „е“.
* Буквнте означават годнната 1657.
89
Его други печатнр грешки в Описанието на Ст. Захариев, конто той не е отбелязал.'
стр.	ред	напечатано	вместо
3	39	гръцки	гръцко
4	36	принасен|'й-тъ	принесежй-тъ
7	12	Охрискж-та	Охридскж-та
7	5	гадилише	гадалнще
7	30	пакъ	пъкъ
7	38	кото	като
11	38	1965 год.	1865 год.
II	8	има	име
II	31	научить	научать
13	1	Целопиц*	Цалапиц»
13	2	севере-истокъ	северо-истокъ
15	20	смама	слама
15	32	много	много
18	II	родолибцы	родолюбцы
19	33	1856 год.	1852 год.
20	16	хахамы	хамамы
20	29	манифатура	манифактура
21	4	фурнджж	фурунджге
24	25	опнсвами	опнсвами
25	31	жетели	жители
25	33	кр-кчь	киръчь
28	28	помащы	помацы
30	34	землез’Ьлцы	земледелии
31	31	Т. Паржишка	Т. Пазарджншка
33	18	Чергонорово	Черногорово
34	15	олъ	отъ
35	11	ссждъ	съсждъ
36	8	А к* дж и	Акжнджи
36	32, 33	стражаницы	стражарницы
1 В текста на кннгата има оше редица думи, конто според употребата им в други случаи от Ст. Захариев или според дне-шния ни правопис са напечатани погрешно. Днес е много трудно да се определи дали това са наистина печатни грешки, тъй като в изговора и в писането на някон думи по времето на автора е нмало колебание и неустановеност, а при други не ни е известен критернят на автора за правописа им.
90
37	броят	на страницата отбеду	1зан 34 вместо 37
38	1	съще	/	също
39	23	П. Шишман	И. Шишман
42	23	Маджиреты	Маджареты
43	13	Тагасъ	Тогасъ
47	11	Купувашъ	купувать
47	31	введжть	>ъвед*тъ
47	36	смжщежя	смущен 1я
47	37	Константннъ	Константннъ
48	14	обще	общо
49	16	Бългярите	Българите
51	9	Свата Гора	Свята гора
51	25	Колугерово	Калугерово
51	35	ЖИЛ^ЗЯ	железа
52	25	представлежете му	представлен ieTo му
53	17	десетокът	десетъкътъ
54	7	светато	светаго
54	33	быхъ	былъ
55	17	Гази Даут паша-	Гази Даут паша-
		вакифу	вакъфъ
55	28	и*е	иже ’
55	29	кже	«же
55	30	приле жить	прилежить
55	30	же	же
55	31	иже	иже
55	34	да**иН1л.	даянии-
56	2	и«е	иже
56	4	дв-ьи	ДбВИ
56	4	оуже	оуже
56	4	пръже	прежде
56	6	кже	«же
56	10	чудоворната икона	чудотворната икона
57	8	Сантиди	Саитиди
57	21—22	сичкака	сичката
58	5	аладжиларски	аладжаларски
59	15	византшзки	византшски
59	24	Аскулата	Аскулапа
60	1	тръндафглъ	тръндафилъ
91
60 61	22 18	Макндонскш царь покровътъ	Македонсюи царь покривьтъ
62	27	жил*жо	железо
62	39	турченъ	турчинъ
64	24	тога	тогасъ или тогава
65	2	оплавили	ОПЛ*НИЛИ
65	14	подножежето	поднож1ето
66	18	мнкжк	ижжк
66	19—	20 помогачи	помагачи
68	17	Ракитоко	Ракитово
68 в	заб.	под линия повдигнжла подвигнула	
69	24	додр-в	добр*
70	под	линия р. 6 тоза	това
71	17-	18 Доспанъ хань	Доспать хань
76	го	ДОЛН1И подисъ	ДОЛ Ж И подпись
78	26	слушили	слушали
79	29	села-та	села
80	20	кжржалш-ты	кжрджалши-ты
ПОЯСНЕНИЯ ЗА НЯКОИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА
На стр. 4, 5. 6 и др. се говори за границата между Македония и Траки я. Според Ст. Захариев в Македония влизала и Самоковска каза със с. Сестримо и с. Габровипа, но според К. Фотинов. конто е самоковец, Самоков се намира в Тракия. Вж. неговото „Землеописание", Смирна 1843 г.
От стр. 4 до стр. 11 Захариев се занимава със с т а-рото население на Тракия. Понеже не познава старата история, пише за потоп, тракоелннн. пелазги, конто основали Пловдив, смесва славяни с тракийци. водачът на българите Болг дошъл от Индия — из-общо допуска грешки, конто не търпят критика.
Върхът Гьозтепе се намира югоизточно от гр. Девин между с. Буйново и с. Змеица
Захариев на стр. 12 нарича Пазарджишкото поле Оном^сийско поле, но това наименование не е пълно.*
Захариев нарича Родопите Р у д о п а, според ста-рото им име Родопа, без да обясни зато Рудопа.
На стр. 12 пише за Коюнтепе. което днес се нарича Овчи хълмове.
Стражата, стр. 12, е височина срешу селата Величково и Юнаците. до която в турско време е имало стражарница.
Каркария, стр 12, днес е известен северен склон на Родопите.
Балабанлие и Девляни, стр. 12. са села вън от Татарпазарджишката каза. Балабанлие, днес Ягода, се намира в Смолянско. а Девляни е може би днешното с. Долян в Благоевградско.
Планината Аврамово в Разложко и неврокоп-
1 Захариев не е присъствувал във Виена. когато се е печатала кннгата му. затова са възможни опушения н грешки на имена.
93
ските села Ковачевци, Плетена, Лабчи (днес Любча) и Осина са известии.
Т а ш б о а з, стр. 13, е Каменей проход, гдето е днес язовир „Васил Коларов"
Поток Каломан се намира в южиата част на землището на гр. Септември.
На стр. 25 и другаде Захариев по неизвестни причини нарича река Я де н и ц а — Ясенина.
Село А а л и-х о д ж а л ъ на р. Джурковица (днес Асанчовско дере) е фактически с. Али Кочово, днес капитан Димитриево.
Реките Бистрица и Ягодника, стр. 28, са в началото на Чепинската река.
На стр. 29 Ст. Захариев бележи, че с. Батак е „край Стара река, която дели Рила от Рудопа", а границата между Рила и Родопите е другаде — седловината между Черна Места и Сестримската река.
На стр. 30 той бележи за Сура река, на турски Ка-раджа дереси, която е отбелязана на картата. На бъл-гарски тя е Сьрнена река, която фактически е Доспат-ската река.
На стр. 30 се бележи за Д е в л е н при извора на река Чийя. — Касае се за гр. Девин, който е на Дам-лъдере — начало на Кричимската река. Турского име Чийя се дава изобщо на река.
Река К о з а р к а, (днес Луда), стр. 31, е на с. Ко-зарско.
Бабабаир, стр. 31, е преименуван Бесапарски хълмове.
Ст. Захариев се занимава с климата, като изтъква, че чалтъците (оризищата) развиват маларията.
Потокът Те к и р от карстови извори, стр. 32, днес е преименуван Три водици.
Сардъкдере стр. 36, днес Селското дере на с. Ветрен; Захариев погрешно мисли, че тук се е намирал гр. Сардикия, гдето станал Вселенският съ-бор в 347 г.
Като говори за селското стопанство, Захариев изтъква, че земята е плодородна, но старият начин на обработка не дава добри резултати.
94
Павледервенд, стр. 39, при с. Мечка (Обо-рище). Тук Павле войвода, след падането на цар Ши-шман. дълго време се борил с турците.
Железни врата, стр. 44, е при Ташбоаз.
На стр. 45 Захариев обяснява, чеимето на Марина идело поради тихого й течение, което не е вярно.
На стр. 46 той обяснява как се е образувала Е л и-д е р с к а т а рек а, т. е. Чепинската река.
А л а б а к е масив и име на река, днес Алабашка река, отбелязана и в картата.
М ь т и вир. стр. 46, е река от Ихтиманското поле, коя то се влива в Тополннца.
С у л у д е р в е н т, стр. 53. Това днес е Момин проход.
Левка гора, стр. 54, е гора при с. Голямо Бедово, чнето гръцко наименование на български значи Бяла гора.
Добра вода. стр. 60, е извор южно от с. Дебра пита.
Бяла ряка, стр. 60, е главна съставна част на Дебра щенската река Пишманка.
Ко с гена могила, стр. 63, се намира южно от с. Дебращица. на билото на Каркария.
Езеро Етрополе, стр. 63, се иамира между Пешера и Брацигово.
На стр. 64 (за П е щ е р а): През селото тече Баташ-ката Стара река, която 1/2 час към юг над селото поема от дясна страна (фактически от лява страна) р. Дъл-бочнца. а от лява (фактически от дясна страна) поема р. Бръшляница. а пък под селото — р. Луковица, Брацнговският поток и р. Козарка.
Т р и я д и ц а, стр. 76, е едно от средновековните имена на София.
На стр. 78: ... изгорени камъни и лаба. Касае се за Овчите хълмове, конто са андезитови туфи — дело на подводни вулкани.
На картата на книгата е писано, че разложката част на Рила планина се наричала Орбел. — В дей-
95
ствителност в класическо време така са наричали Пирин планина, а други — пл, Беласица.*
Захариев не дава пълни сведения за циганите, осо-бено за скитниците. А във Ветрен и Калугерово, къдсто не са били скитници, никак не споменава за пигани. При това говори за два вида цигани. В Чангарлий (Звъничево) били 30 кыци цигани и 100 пигани само земеделци. В Семчина — 30 кыци цигани, I зеке и 100 цигани правят клинци за подковаване на добизьк.
Фактически в Пазарджишко е имало пег вида цигани: I) западни, конто се намирали във Ветрен, Калугерово и Семчиново, носели български дрехи и правели клинци за подковаване на добитък: 2) зурски цигани, конто отдавна са приели мохамедансз вото и говорели само турскн език; 3) скитници — бургуджии, конто били калайджии. занимавали се сз>с земеделие и направата на кирпич, тачели свети Васил, и 4) български цигани, конто нишо не помнят от пигански език и от мохамеданската вяра; тачат св. Петка.
Според Ст. Захариев, съгласно нсфус-тефтери, на-селението на Пазарджик се е състояло (само мъжкото население) от: 3500 турци, 7000 българи, 30 пиннари и 15 гърци, 320 арменци, 1200 евреи и 300 цигани — или всичко 12 365, заедно с женското население — 24 730. Нека отбележим, че цинцарското и гръцкото население ще да е било малко повече, иначе то не би могло да си построй в 1862 година самостоятелна църквина, след като в 1859 г. е било изгонено от „Св. Богородица".
В селата турското население е било 8175 жители, българи — 32 145, цинцари — 50 и цигани уседли — 1000, или всичко — 41 370. а заедно с женското население — 82 740 жители. Турското население в казата е брояло 23 450, българското — 78 290 жители, или обшо 101 740 жители.
Особено подробни са сведенията за „местната фи-нанция".
Захариев дава подробни сведения и за търговията.
1 Г. И. КаиаровиД. Дечевн др. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. БАН, 1949. София.
ПОЯСНЕНИЯ ЗА НЯКОИ ИМЕНА, ФАКТИ, СЪБИТИЯ, ДАТИ, ЦИФРИ, НАДПИСИ И ДРУГИ
Стр. 3. Описание на Пловдивскаепа-р х и я о т И к о н о м поп Константин. Става дума за ’EyXeipt&ov тар! r!J{ iTcapyfaj ФсХипсоикбХешс, ij тар^рафт] aurijj ouvrevlaa too а!5е<хро).оу1шгйтои ofxovdpou xupfou xajvaraytfvou leplwg ФйипюитоМтои. ’Ev 0dvvg, 1819.
(Наръчник за Пловдивската епархия или нейното описание, съчинено от преподобния и миогоучен господин Константин иконом, свещеник пловдивски). Български превод на „Наръчника** е поместен в Известия на Българското географско дружество, т. III. София, 1935, стр. 187—206.
Стр. 4. Описаниена Пловдивскаепа-рхия от Георги Цукала. Става дума за труда на Цукала Г. TaouxaXaj, 'laroptoyEwypafptx^ ntpYpayi) tfji arapXfac ФйостоиябХешд ’Ev ptfvvfl rijj Atorpfag, 1851.
Стр. 4, 11 За издаването на Описанието. Макар че Описанието на Ст. Захариев било завършено през 1865 г., неговото отпечатване се забавило цели пет години.
Поради финансови и други пречки Захариев не успял сам да издаде своя труд и се принудил да го продаде в ръкопис за 1 000 гроша на известния български книгоиздател Христо Данов. Последният се задължил да издаде книгата със свои средства, а след отпечатването й да даде 20 екземпляра от иея без-платно на автора.*
 Вж. документ II. А 3177 от Ф № 48 на Българския исторически архив в Народна библиотека „Кирил и Методий**, София и Хр. Захариев, Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, год. V, кн. VII и VIII. 1900, стр. 668.
97
Описанието на Захариев било отпечатано във Виена едва през 1870 г. в тираж I 000 броя. като отделната книга струвала 6 гроша.
Съвременниците на Захариев посрещнали неговата книга с възхишенис и това било най-голямата награда за автора.
Стр. 5—II. За изворите. използувани от автора. Ст. Захариев споделя в писмо до Стефан Веркович от 26 декември 1870 г., че в своето предисловие, когато е писал „по нещо за тракийските българие" с изпол-зувал елино-гръцките историци.* 1
Стр. 5. 6, 7. 29, 44. 46, 53. 57, 63. 64. 70. 71. 73 За планинското име Р у д о п а вместо Р о д о п и. Според Д. Дечев Ст. Захариев в своето Описание на-зовава Родолите Рудопа. защото вероятно е изхождал от несъстоятелния възглед. че днешното Родопи, чле-нувано Родопите представлява новогръцкото произношение на нмето на планината и затова го променил в единствено число Родопа. Ос вен това според Д. Дечев името Рудопа позволявало на Ст. Захариев да изкара тракийското Родопи произведено ст бълг. ..руда".2
По-късно Д. Дечев. нзглежда. забравил това свое мнение, дава друго обяснение на този въпрос. Изхож-дайки от факта, че на грыжи планинското име Родопи е в единствено число и в древността е гласило Родопа. Родопе, той пише: „Пък и Захариев, намирайки се под влиянието на гръцки. който той е владеял. не е могъл също да се противопостави на класическата традиция. . .“ Затова в своята книга Захариев .... отхвърлил при-
същото на български множествено число Родопи и си послужил с единствено число Родопа"*1
* Дарина Велева и Трнфон Вьлов, Документи за Бьлгарското възраждане от Архива на Стефан И. Веркович. София. 1969, стр. 469. док. 384.
1 Д. Дечев, Хемус и Родопи, Годишннк на Софнйския университет историко-филологически факултет, София, 1924—1925. стр. 21.
1 Д. Дечев, Родна реч. кн. 2. год. II. Казанлък 1928, стр. 225.
Описание
98
Стр. 12 П р еде л и. Наследник на Татарпазар-джишката каза в административно отношение след Освобождението е Татарпазарджишки департамент, по-късно Пазарджишка околия, а от 1959 г. Пазар-джишки окръг, конто включва почти нялата територия на някогашната каза с изключение на село Петрич, село Текир и родопските селиша: Деспотово (Доспат), Барутун (Черна бара), Чавдарлъ (Ръжево), Късъклъ (Рибнино). Найплие (Попово), Иланджъ (Змирярник). Кара булак (Черни дол), Девлен (Девно).
Стр. 18, 47, За идването на Никифор поп Костадинов (Константин о в) в П а-зарджик и откриване класно училише в града. Стефан Захариев пише, че Никкфор поп Костадинов (Константинов) идва в Пазарджик през 1847 г. и тогава в града се открива класно училише.
В случая Ст. Захариев греши, зашото и двете съби-тия са станали през 1845 г За това свидетелствува самият Никифор поп Костадинов в свое писмо от 24. XII. 1847 г. до Александър Екзарх.'
Това потвърждава и Йордан Ненов.2
Според проф. Иван Бэтаклиев Ст. Захариев е приел, че Никифор поп Костадинов идва в Пазарджик през 1847 г., а не през 1845 г., понеже е бил заблуден от Описанието на Пловдивка епархия от Георги Цукала.’
Стр. 19. Брой на селата. Ст. Захариев от-белязва, че общият брой на селаата в казата е 110, и в зависимост от народностиия състав на населението им той ги разпределя така:
67 села, населени с българи.
31 села, населени с турци,
12 села със смесено население: българи и турци.
1 Вж. документ II.А 7942 от Ф № 42 на Български исторически архив в Народна библиотека „Кирил и Методий", София.
1 Вж. И. Н. (Йордан Ненов), За възраждането на българшн-ната в Т. Пазарджик, София, 1890. стр. 17, 18 и Юрдан Ненов, Автобиография, Сборник за пародии умотворения, наука и кни-жнина, кн. XIII. София. 1896, стр. 361.
1 Ив. Батаклиев. Град Татар-Пазарджик, историко-географ-ски преглед. София, 1923, стр. 206, 342.
99
Разпределекието на селата по отношение на техния народностей състав не е правилно, защото Захариев включна към турските села и селата с българомоха-ыедаиско население, общо 17 села. Следователно чисто турски села в каазата са били 14.
Освен това при броенето на чисто българските села с християнско население Захариев е допускал грешка, тъй като селата не са 67, както той отбелязва, а 70. Така че общият брой на селата в каазата е 113, а не НО. Те се разпределят така:
в Якаколу— 55 села,
в Ортаколу — 40 села,
в Отлуккйойколу — 18 села.
Стр. 19 За черквата в Енимахала. Ст. Захариев отбелязва, че черквата в Енимахала (без да поясни, че тя носи име „Света Петка") в Пазарджик е построена през 1856 г.
Над самих вход на черквата обаче има надпис: „Храма е изграден в 1852 год.“ Този надпис е нов по начертание на буквите и цифрите и по правописа. Не ее знае кой и кога е написал пЪрвия надпис, но се помни, че днешннят надпис е обновил друг по-стар надпис със съшото съдържание.
Верността на този надпис се потвърждава от слединге факти:
1. В черквата се пазят два малки метални свещника и-В долния край на вески от тях има надпис и цифрата 1851, явно, годината на изработването им.
2. На северната олтарна врата на черквата има ТОЛяма икона на свети Харалампи, на която е отбеля-зана годината 1853.
- 3. В о л тара на черквата има зазидана мраморна плоча, на която са издълбани български имена и под тях датата 1852 фгвруарий 1.
Казаното дотук налага следните изводи:
1.	През 1851 г. черквата е била почти готова и част от необходимия й инвентар е бил изработен или доставен.
2.	Черквата е била завършеиа и осветена през Т85Т г. и най-вероятно върху спомеиатата плоча в олтара
100
са отбелязани имената на главните дарители на черк-вата.
3.	Обзавеждането на черквата е продължило ня-колко години след откриването й, което се потвърждава от различната датировка на по-големите олтарни икони в нея.
4.	Погрешното отбелязване годината на постро-яването на черквата 1856 вместо 1852 в Описанието се дължи на печатна грешка, която не е била забелязана и поправена от Ст. Захариев.
Стр. 20—21. За занаятите в Пазарджик. Ст. Захариев сочи, че българските занаяти в Пазарджик са 24 и са смесени. Той обаче изброява 27 групи български занаятчии с различии занаяти, от конто само 6 са смесени.
Явно поради недоглеждане или поради изпускането на съюза „и“ при печатането не са отбелязани остана-лите 3 смесени занаята.
Освен това между изброените занаятчии не се спо-менават златари. А през Възраждането златарството, упражнявано предимно от българи, е било добре развито в Пазарджик. В Окръжния исторически музей в града се пази Кондиката на златарския еснаф в Пазарджик, започната през 1808 г. и водена до 1928 г.
Сам Ст. Захариев на стр. 51' на своето Описание споменава за „цинцарин златар (коюмджи башия)“ в Пазарджик, а в кореспонденцията си съшо говори за златари в Пазарджик.
Очевидно златарството не е отбелязано като занаят при изреждане на занаятите в Пазарджик поради неволен пропуск на автора или печатницата.
Стр. 21—40 За статистическите сведения. Стати-стическите данни, конто Ст. Захариев съобщава, заслу-жават пълно доверие, тъй като той е бил няколко години правителствен ковчежник в Пазарджик и е познавал добре административното и финансово устройство на каазата.
В писмо до Стефан Беркович от 25 септември 1864 г. Ст. Захариев се оплаква, че завършването на книгата му се забавя, понеже не може да вземе от турските
101
финансови власти в Пазарджик „годишниты приходы и разноски, конто ся показуватъ на царского прави-тслство отъ тук*.*
От друто писмо на Ст. Захариев пак до Веркович с дата 7 август 1865 г. се вижда, че Описанието му почти било готово, само оставало да получи данните за местната финансия и списъците на жителите турци.2
Явно по-късно Ст. Захариев е получил от официал-ната турска власт исканите данни, зашото дава подробни сведения за различните данъци, за приходите и разходите на казата и броя на населението в нея по народности.
'Дарина Велева и Трифон Вълов. Документи за Българското възраждане от Архива на Стефан И. Веркович. София. 1969. стр. 130, док. 97.
2 Цит. съч., стр. 180, лок. 142.
СЕЛИЩНИ ИМЕНА И ДРУГИ
По времето на Ст. Захариев редина селища в Та-тарпазарджишката каза имали по две имена, обикио-вено българско и турско. На някои от тези селища Ст. Захариев е отбелязал и двете имена.
В езика на турского население българските сели-щни имена се изговаряли значително променени или съвсем различно от българския им изговор. А българ-ското население изговаряло почти всички турски се-лишни имена с българско окончание.
Тъй като книгата на Ст. Захариев е била предназначена преди всичко за болгарского население, авторът съзнателно не е отбелязал някои турски имена на български селища, употребявани предимно от турската администрация и турского население.
Българските селищни имена той дава според болгарский им изговор. а турските — според турския им изговор. Единствено село Паталеница е отбелязано според турския му изговор — Пателеича.
При селища с две имена обикновено Ст. Захариев отбелязва най-напред българското име. а в скоби — турского, като дава предпочитая не на българските имена. Това особено личи при селища с българско християнско население.
В други случаи при селища с българомохамеданско население той отбелязва най-напред турските имена, или турския изговор на българските имена, а в скоби след тях българските имена или болгарский им изговор. очевидно по-стари, но позабравени вече.
Ст. Захариев не съобшава какъв критерий е из-ползувал за отбелязване и подреждаие селищните имена, когато са 2 за селище. Но явно той се е ръково-дил главно от два принципа: I. Да се дава това име. което е най-употребявано. утвърдено и известно в момента и 2. Да се дава предимство на имената, упо-
103
требявйни и известии на българското християнско население.
Само! при две села няма съответствие между името на селотр, отбелязано в книгата на Ст. Захариев, и името, с което селото е известно след Освобождението. Теэи села\ са Асълханлъ, известно още по времето на Ст. Захариев с име Хаджилий (днес Юнаците) и Зе-минорман, известно по същото време с име Айдънлъ (Айдиново, днес Исперихово).
Очевидно Земинорман и Асълханлъ, конто се спо-менават в турски документи от средата на XIX век, са били утвърдени и no-иэвестни имена на тези селища по времето на Ст. Захариев, затова той е посочил тях.
Народностей състав на селищата
Макар че подчертава и доказва българския произ-ход на населението в Родопите, насилствено приело мохамеданството, но запазило българския си език. Ст. Захариев не е последователен и на едно място отбелязва, че това население е приело насила „исламизма" (Описание, стр. 69), а на друго място говори за потурчване на българското население в Родопите (Описание, стр. 73—74).
Когато говори за населението в областта Цепина, Ст. Захариев отбелязва, че то се състои от турни, българи и цигани (Описание, стр. 28). Под турци в случая Ст. Захариев разбнра българомохамеданите. Известно е, че в тоя край никога не е живяло турско население. За критерий при определяне народността в случая неправилно е използувана верската принадлежност.
По-нататък, когато определи народностния състав на населението по селиша, Ст. Захариев нарича българо-мохамеданското население в Родопите помани.
Но при определяне броя на чисто българските, чисто турските и смесените по народностей състав села на Татарпазарджишката каза, Ст. Захариев неправилно брон в смесените села и Ракитово, населено с българско християнско и българско мохамеданско
104
население. Към чисто турските села той съшс/ съвсем неоснователно, само въз основа на верската прина-длежност бром 17-те родопски села, населени с(българо-мохамедани: Дорково, Костантово, Корова, 1Пъджене, Баня, Деспотово (Доспат), Барутун (Черна бара), Чавдарлъ (Ръжово), Късъклъ (Рибнино), Найплие (Попово), Иланджи (Змиярник), Кара-булак (Черни дол). Давлен (Д’ввно), Селча (Селище), Хорсува (Форнево), Осенова (Осеново), Фотун (Фатъново).
Следователно действителното разпределение на се-лата в Татарпазарджишката каза според народностния състав на населението им е следното: 88 села с бъл-гарско население, 14 села с туре ко население и 11 села със смесено — българско и турско население. При това разпределение не е взето под внимание наличието на циганско население в селата.
Сведенията на Ст. Захариев за народностния състав на Земинорман (Айдиново, днес Исперихово) и Фотун (днес Фотиново) не се покриват със сведенията. конто дават по този въпрос днешните жители на споменатите села. i
Така за Земинорман (Айдиново) местннте жители твърдят, че до 1878 г. в селото имало само един бъл-гарин, ратай у турните, а след Освобождението в селото се заселили българи от близки и далечни села на Пазарджишко.
Това твърдение изглежда вярно, но само донякъде. Наистина първите преброявания на населението у нас след Освобождението показват, че през 1880 г. в селото е имало 19 българи срещу 156 турни, а през 1885 г. е имало 27 българи срещу 221 турни, докато Ст. Захариев сочи за селото 100 жители турни и 130 жители българи. Вероятно някаква епидемия или друга важна причина е принудила българското население, което се споменава от Ст. Захариев, да напусне селото. Това сигурно е станало между 1865—1875 г.
За Фотун (Фотиново) пък се твърди, че днешното нехристиянско население на селото е турско и такова е било от край време, противно на Ст. Захариев, който пише, че жителите на Фотун са помани. След Освобо-
105
\
ждениЬто в селото се заселили българи от Смолянско.
Не <е възможно Ст. Захариев да е допуснал грешка при отбелязване народностния състав на населението на селото. Може да се спори обаче дали днешното мохамеданско население на Фотиново, което говори турски е^ик, е наистина турско по произход.
Възмбжно е преди Освобождението между 1865— 1875 г. или още по-рано, но след като Ст. Захариев е посетил селото и е отбелязал в ръкописа на своята книга данните за Фотиново, да е станало изселване на българомохамеданското население и заселването там на чисто турско население. Ст. Захариев на няколко места в кннгата си говори за такива изселвания и смяна на народностния състав на някои селища. По-вероятно е обаче, че при българомохамеданите във Фотиново са се заселили турци, конто постепенно са наложили своя език на старнте местни жители, конто след време са започнали да се смятат за турцн. Вероятно, този процес до Освобождението е бил окончателно завършен, защото в „официалната статистика на источноруме-лийското население" (Пловдив, 1890, стр. 7) в графата за забележки е отбелязано следното за селнщата на Пещерска околия: „Всички жители на селата Форцово, Дорково, Баня, Костандово, Ракитово, Осеново-, Лъ-джене, Корово забележени под стълп „турци" са бъл-гаро-мюсюлмани", без да се споменава в числото на изброените села Фотиново, което също е влизало в тогавашната Пещерска околия.
Изобщо откриването на несъответствия между това, което е писал Ст. Захариев, и по-късните или съвременни сведения по даден въпрос, не бива много да ни сму-щава.
Нека не забравяме, че голяма част от кннгата на Ст. Захариев е била готова до 1851 г. (Описание, стр. 3), а през 1865 г. е била окончателно завършена.
За периода от 1851 или 1865 г. до Освобождението са били възможни и действително са станали известии промени по отношение местоположението на някои селища, броя и народностния състав на населението им, броя на чифлиците в тях и т. и., а също така и по от
106
ношение имената на селища, реки, води, местности, поради което се създава впечатление, че Ст. Захариев е допускал някои фактически грешки. /
Стр. 42, 55. 66, Г а з и Д а у т п а ш а.| Сьмне-нията на някои наши историци в съществувДнето на паша с име Гази Даут са неоснователни. В турски документ от 1868 г. се споменава село Старо Бельово, Татарпазарджишка каза и се пояснява: „Реченото село е завешано на вакъфа от покойния Гаази Дауд паша“.‘
Стр. 54. Гюрджи паша. Вероятно това е Гюр-джи Осман паша, който командувал част от султанските войски при похода им срещу Осман Пазвантоглу. Той превзел крепостта Никопол, престоял известно време в Лом и бил разбит от Филибели Кара Мустафа.* 2
Стр. 54, П е т ъ р II Делян. По повод съобще-нието на Захариев за Петър II Делян, когато публнкува и разглежда летописната бележка от Голямо Бельово за Спасова черква, в която се споменава княз Дамян, Мутафчиев пнше: „Вероятно Захариев производно е отъждествил княза Дамяна с Петра Деляна и въз основа на това се е установил на годината 1040, в която тоя последният изстъпва като политическа личност. Но, приемайки това предположение, ние не можем да за-мълчим, че съшествуват известии основания за въз-можността да се идентифицират споменатите две лица и следователно — да се приеме тая дата.3
Стр. 54—80, Надписи. При отпечатване текста на надписа на старобългарски език, стр. 55—56, във всички думи, в конто се среща буквата „ж“, тя е заменена погрешно с буква „ж“. Поради това думите със заменената буква са променени до неузнаваемост и са загубили своя смисъл и своего значение на думи.
* Д. И х ч и е в, Турските документи на Рилския манастир, София, 1910, стр. 485, акт № 30.
2 Щерю Атанасов, Кои са били кърджалиите и против кого са се борили?, София, 1954, стр. 52. Софроний Врача н с к и, Житие и страдание, София, 1966, стр. 35, 40, 48, 49.
’Петър Мутафчиев, Стари градиша и друмове из долините на Стряма и Тополннца, София, 1915, стр. 74.
107
От надписите върху камък, конто Ст. Захариев публикува в Описанието си, досега са били обект на проучваие гръцките надписи, отбелязани на стр. 58, 59, 60, 76 и иа чертежи 1, 2, 15, 16 от таблицата в края на Опнсаиието и надписа на старобългарски, публикуван на стр. 65.
Споменатите гръцки надписи са проучени от Георги Михайлов в неговия труд за гръцките надписи в Бъл-гария* 1, както следва:
у Ст. Захариев стр. 58	у Г. Михайлов	
	стр. 118	№ 1114
стр. 59 втори надпис	167—168	№ 1302
стр. 60 първи надпис	164	№ 1285
стр. 60 втори иадпис	164	№ 1286
стр. 60 трети надпис	165	№ 1287
стр. 60 четвърти надпис	165	№ 1288
стр. 60 лети надпис	165	№ 1289
стр. 60 шести надпис	165	№ 1290
стр. 76	103	№ 1069
чертеж 1 от таблицата,		
спомеиат иа стр. 57	164	№ 1284
чертеж 2 от таблицата,		
спомеиат на стр. 58	166	№ 1293
чертеж 15 от таблицата,		
споменат на стр. 78	108	№ 1076
чертеж 16 от таблицата,		
спомеиат на стр. 78	106—107	№ 1075
Надписът на старобългарски език на стр. 65 в Опи-саннето според Ив. Гълъбов е в руска редакция и може да произлиза едва от XVIII—XIX век.2
1 Inacriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Edidit Georgius Mihailov, Volutnen III, Inscriptiones inter Haemus et Rhodopem repertae, fasciculus prior. Territorium Philipoppolis, Serdicae, A. MCMLXI
(Гръцките надписи, намерени в България от Георги Михайлов, том III. Надписи, намерени между Стара плаиина и Родоните, част I: Територцята иа Фмлипопол, София,	—1964)
1 С о и । Георгиева и Недялка Гиздова, Среди овековиата крепост Цепина (Археологически проучвания 1961—1964 г.). Известия на Археологически я институт, XXIX, София. 1966, стр. 54.
108
Предполага се, че „Ст. Захариев предана свободно съдържанието на по-ранен надпис, евентуално на иад-пис от XVI в., конто е бил вграден в църквата на кре-постта при едно от нейните късни нейни престроявания и който от своя страна предана съдържанието на друг ранен надпис от X в.‘“
Стр. 76, з а б. 37. Петко Славейков съобщава, че е виждал публикувания от Ст. Захариев надпис на тази страница, който надпис по-късно според свидетелст-вото на ветренци, бил отвлечен от един порой.* 2
За чертеж 2 Петко Славейков съобщава следното: „Един от паметниците, взети от Баткун, за който г. Захариев споменува, че бил пренесен в Аджиларските гробища, днес се намира пред черквата и училището в селото Аджи лари. Той ако и да се вижда, че е от язычески времена, не се вижда да е твърде отколешен и не показва някакво изкуство въ ваянието нито пък да е от великолепии някои развалини. Освен надпис на тоя паметник има и два кръста изглибени, но в снемането писмата от тоя паметник съ незабеле-жени в чертежите на г. Захариева.3
Стр. 56, з а б, 17, Б е ш я фара. Петко Славейков отхвърля сведен ията на Сг. Захариев за Бешя фара и съобщава следната интересна подробност: „Нам е днес известно, че това предание за Бешяфарае съобшено г-ну Захариеву от бившийть в това време учител, а после и свещеник в Т. Пазарджик отца Върбанова, който до колкого можем да съдим сега за съобщава-ните от него сведения, позволявал си е да се увлича доста; тъй що можем да оставим на страна незначи-телните развалнни при Б^левскит* лозя“4
Стр. 56, В и с с а п а р а. След Ст. Захариев редица наши и чу жди изследователи изказват различии предположения за местоположеннето на тракийското селище Бесапара (според Захариев Виссапара).
' Цит. съч. стр. 54.
2 П. Р. С., Нешо за Виссапара, Наука, периодично списание, Пловдив, год. II, 1882, стр. 377, заб. 8.
3 Цит. съч. стр. 374—375, заб. 3.
4 Цит. съч., стр. 373—374.
109
Едва в по-ново време Димитьр Цончев успя съвсем точно да определи къде е била Бесапара.1
Според изследванията на Д. Цончев „Останкитр на Bessaparra заеМат днес следи ите местности, конто се намират южио, югозападно югоиэточно и непо-средствено до с. Синитево, Пазарджишка околия, т. е. на 8 км югоизточно от гр. Пазарджик: Ибрям-дере, Среша (лозята), Долния далнък Черковките — всички по северните склонове на Бабабаири и местата долу в низината до училището и гробищата на селото, както и неговата южна част, през конто общо протича р. Вада"?
В своята студия (стр. 77) Д. Цончев споменава всички изказани мнения за местоположението на Бесапара до неговото изследване.
Стр. 67—68. Летописен разказ за п о-мохамеданчване на чепинските българи.
Летописният разказ на поп Мето-днй Дратинов, чийто оригинал за съжаление е загубен, има важно значение за българската история, за българската литература и за българския език. Той е използуван и изследван в редина научни трудове. До днес е издаван няколко пъти1 * э и е препечатван многократно. Изследванията върху този паметник показват, че поп Методий Драгинов е описал действително станали събития и не може да има съмнение в автен-тичността на разказа му.4
1 Вж. Д. Цончев, Римският път — Philippopolis—Tugu-gerum, Годишник на народния археологически музей Пловдив, книга II, София, I960, стр 69—81.
1 Цит. съч. стр. 76.
’ Б. Ц о н е в. История на българский език, том първи, София, 1919, стр. 309—310. Вж. и второ посмъртно издание на сыдия труд, София, 1940 стр. 256—257.; Р. Ч о л а к о в. Поп Мето-диевий летописен разказ за потурчването на чепинските българи, Духовна култура, кн. 24 и 25, София, 1925, стр. 81—96; Й о р. Ив а нов, Старобългарски разкази, София, 1935, стр. 80—81.
4 М. Д р и н о в, Български летописен разказ от края на XVII век, Периодическо списание, кн. III, Средец, 1882, стр. 8; Петър Хр. Петров, Българските летописни сведения за
110
Видни наши учени и специалиста по история на български език като М. Дринов, Б. Цонев. Й. Иванов, Р. Чолаков и К. Мирчев са единодушии, че разкаэът е написан на новобългарски народен език от ХУП век.1 Някои от тях обаче обрыцат внимание на факта, че в иэдадения от Ст. Захариев разказ в езиково отношение са допуснати отклонения от оригинала.
Така М. Дринов пише: „Но за голяма жалост тая „достопамятна" бележка ие е издадена с поТребната за филолозите точност".2
А мнението на най-добрия нзлател на разказа Р. Чолаков е следното: „Паметникът не е издаден абсолютно точно според изискванията на филологията, но, от друга страна, смятам, че издателят не се е отдаления твърде много от първообраэа**.1
К. Иречек съобщава за мнението на Петко Сла-вейков по този въпрос следното: „Г-н Славейков е распитвал в Бедово за този запис и е иэдирил, че той е съвършено истински само че у Захарйева езика е малко поиэменен**.4
По-късно като цитира отново мнението на СлаМйков, според който „този запис е автентичен, само че у Захариев езикът е малко променен", К. Иречек добавя: „при все това аз мисля, че той не е от едко и също време с събитието".* *
А Р. Чолаков допуска, че някои особености в правописа на Попметодиевия разказ се дължат на пропуски при отпечатването на текста му във Вяена.*
помохамеданчването в Чепиио, Родопски сборник, том I, София, 1965, стр. 11—40.
* М. Дринов, цит. съч. стр. 13; Б. Цо ив в, ЦИТ. съч. стр. 309—310 и второ издание стр. 256—257; Йор. Иванов, цит. съч. стр. 80; Р. Чолаков, цит, съч. стр. 81, 87; П с т ъ р X р. Петров, цит. съч. стр. 15.
1 М. Дринов, цит. съч. стр. 13.
1 Р. Чолаков, цит. съч. стр. 82.
4 Д-р Конст. Иречек, Пътни бележки за Средня гора и за Родопските планини, Периодическо списание, кн. X, Средец, 1884, стр. Заб. 4.
’Колет. Иречек, Пътувания по България, Пловдив, 1899, стр. 409, заб. 59.
‘ Р. Чолаков, цит. съч. стр. 86.
Ill
Той e на мнение, че намерениях от Ст. Захариев разказ е прение на оригинала, направен през първата половина на 19 век.1
Освен летописния разказ на поп Методий Дра-гинов, за помохамеданчването на чепинските българи свидетелствуват още 2 летописни разказа от Пазар-джишко. Първият от тях е открит в Баткунския мана-стир „Св. Петър и Павел“, а вторият е открит в село Голямо Бельово (днес квартал на град Белово).
Баткунският летописен разказ е публикуван най-напред от Христо Попконстантинов във вестник Свобода, бр. 1070 от 7 април 1893 г. в един от поредицата му материали, озаглавени „Писма от Родолите, Писмо XIV, Исторически преглед на покрай-нината Чепино.“
За пронзхода на споменатия летописен разказ Христо Попконстантинов съобщава следното: „Тоя хронограф е виждал г. Д-р Владос1 2 от Пловдив и си е снел — ала доста погрешно, види се, по неразбиране дотам язика — един превод на гръцки. Съдържанието се различава от онова на обнародваната от Захариев паметна бе-лежка. Привеждаме съдържанието на превода от г. Д-р Владоса, който има добрината да ни даде един препис."
Споменатият хронограф е по-къс от разказа на поп Методий Драгинов и потвърждава неговото съдържание, но с известии отлики и без някои подробности.
За разлика от попметодиевия разказ тук се сочи, че помохамеданчването станало през 1670 г., а не през 1657 г., че през морето били изпратени 105 кораба войска, а не 105 000 войска, че били опустошени от Станимака до Самоковското село Баня вместо до Костеней 218 черкви и 32 манастира, вместо 33 мана-стира.
В езиково отношение прави впечатление употребата на ненародната дума „ислямизъм" и името на ходжата
1 Р. Чолаков, цит. съч. стр. 87.
2 Д-р Михаил Владос е бил градски лекар на гр. Пловдив непосредствено преди Освобождението.
112
„Хадна" вместо Хасан, както е във всички остан ал и летописни разкази.
Тези особености на текста несъмнено се дължат на д-р Владос, който вместо вероятного ислям нлн ис-лямска вяра в оригинала е употребил в своя превод книжовната дума ислямизъм и погрешно е прочел името Хасан на Хадна.
Упрекът на Христо Попконстантинов,че д-р Владос „доста погрешно“ е превел разглеждания хронограф, няма основание, тъй като това не е препис от разказа на поп Методий Драгинов, а отделен разказ, чиито данни се потвърждават от първия публикуван летописен разказ от Голямо Белово.
Една година по-късно Г. Димитров в своя труд „Княжество България в историческо, географическо и етнографско отношение11, ч. I, София, 1894, стр. 111 публикува същия летописен разказ от Баткунския манастир, но с незначителни промен и.
Докато в разказа, публикуван от Христо Попкон-стантинов, се говори за 105кораба, то при Г. Димитров се споменават 105 000 души войска по море и вместо Хадна ходжа, както е при Христо Попконстантинов, в текста на Г. Димитров стой Хасан ходжа. Последимте изречения в разказа при Г. Димитров са слети в едно, при което са изпуснати думи, но това различие може лесно да се обясни с грешка при печатането на текста. По всичко останало, включително и по употребата на книжовната дума „ислямизъм", двата текста са на-пълно еднакви.
Макар че Г. Димитров не отбелязва откъде знае и откъде е ползувал текста на летописния разказ, съвсем ясно е, че той е препечатал публикувания от Христо Попконстантинов разказ, като си е позволил само да промени 105 кораба на 105 000 души войска и Хадна ходжа на Хасан ходжа. Несъмнено Г. Димитров е на-несъл тези проправки, като е изхождал от добре по-знатия му летописен разказ на поп Метоий Драгинов, който е цитирал в книгата сн.
Христо Попконстантинов отново публикува споменатия летописен разказ в своего изследване „Чепино
113
(Едно българско краише в северозападните разклонения на Родопските планини”), (СбНУ, кн. XV, 1898. стр. 230. бел 3).
Тексты на разказа е буквално съшият, както при първата публикация, с единствената разлика, че броят на корабите тук е 150. а не 105, както в първия текст. Тази разлика в двата текста явно се дължи на печатна грешка
Б^льовският летописен разказ е известен в два преписа. Първият от тях е обнародван от Н. Начов в неговата статия „Лист от хроника”, намерен вс. Го-лямо Б’лово, Български преглед, год. V. кн. 2, София. 1898, стр. 149—151, а наскоро бе публикуван за втори път от Хр. Кодов в неговия „Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките”, София 1969, стр. 256—258 под № 101. Вто-рият препис е публикуван от Петър Мутафчиев в кни-гата му „Стари градиша и друмове из долините на Стряма и Тополница”, София, 1915, стр. 73.
Летописните разкази от Голямо Бельово твърде много си приличат. Те разказват за съшите събития. известии от първите два летописа, но за разлика от тях сочат, че помохамеданчването на чепинци станало през 1620 г. И в тези разкази липсват някои сведения от разказа на поп Методий Драгинов, но се съобшават интересни подробности за манастира Възнесение Христово край Голямо Бельово, разрушен след помохамеданчването. Както при Баткунския летописен разказ и в тези разкази се споменава Бана Самоковска вместо Костенец и броят на разорените манастири е 32. а не 33, както е в Попметодиевия разказ.
Двата разказа се различават по това, че в първия се говори за 105 гемин, а във втория се говори за 105-хилядна войска по море. Освен тоза летопнсният разказ, публикуван от Н. Начов и Хр. Кодов се придру-жава и от други летописни бележки. една от конто съдържа много важното известие, че едновременно с чепинци се помохамеданчили по планини, по Гюмюр-джинско и Пловдивско 74 села.
В редица изследвания и сборници на наши авторн, Описание	8
114
специално посветени на родопските българомохамедани или засягащи тяхното минало, освен разказа на поп Методий Драгинов се споменават или цитират и някои от останалите разкази за насилственото помохамедан-чване на чепинските българи, правят се съпоставки и изводи.1 Пръв Петър Хр. Петров разглежда всички споменати летописни разкази в своя труд „Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино“, Родопски сборник, том 1, София, 1965. стр. II—40. Извън неговия поглед обаче е останала първата публикация на летописния разказ от Баткунския ма-настир „Св. Петър и Павел"'.
В своего обстойно и задълбочено изследване Петър Петров много внимателно и критично съпоставя всички летописни разкази, с вешина анализира и обяснява различията между тях, всички споменати факти, съби-тия, лица и дати. Той убедително доказва автентично-стта и достоверността на всички разглеждани летописни разкази и правилно отбелязва, че изразът 105 ладии. както е било в оригинала, е бил заменен със 105 хиляди в някои от разказите, поради смесване на думата ладии с илади, т. е. хиляди.2
Петър Петров подробно се спира и на въпроса за годината на помохамеданчването на чепинските българи и привежда редица доказателства, че това е 1666 година.’
Въпреки мотивираните доводи на Петър Петров
1 Ст. Н. Ш и ш к о в. Поманите в трите български области: Тракня, Македония и Мизия, I част, Пловдив, 1914, стр. 39—40, 43—44; Ст. Н. Шишков, Българомохамеланите (помани), Историко-земеписен и народоучен преглед с образи, Пловдив, 1936, стр. 39—41.; Кирил Василев, Родопските българи мохамедани. първа част, Пловдив. 1961, стр. 115—121; Родопа българска твърдина, учебно помагало, София, 1961, стр. 62—64; Петър Петров, Асимилаторската политика на турските завоеватели, София, 1962, стр. 131—134.
’Петър Петров. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино, Родопски сборник, том I, София. 1965, стр. 17, забележка 20.
’Петър Петров, цит. съч. стр. 19—24.
1 15
не всички факти са в съгласие с неговия извод, че чепинии са помохамеданчени през 1666 година.
Вера Мутафчиева, като разглежда Граничния акт (худуднаме) на селата Корова, Каменица, Баня. Рашитово, Костандово и Дорково1, обръша внимание на интересная факт, че „прение от първообразното худуд-Наме е бил поискан в края на 1657 или началото на 1658 г."2 След като напомня съобщението на Иречек. че чепинии притежавали някакъв документ за грани-ците на имотите им, издаден при тяхното помохаме-данчване. тя заключава: „Безусловно съображенията. конто изтъква П. Петров и конто са възприети от К. Василев в новата му монография върху родопските българи мохамедани, за предатиране на помохамеданчването на Чепинско от 1657 на 1666 г. имат своите основания. Обаче, без да се счита, че съвпадението на датите от приписката и преписа на худуднамето решава въпроса за годината на помохамеданчването, това е един аргумент срешу предлаганата от Петров нова датировка.**’
Някои факти. останали досе га незабелязани от изеледвачите на Попмётодиевия летописен разказ, показват, че Ст. Захариев е бил запознат с летописен разказ за помохамеданчването на чепинии по съдържа-иие твърде близък с голямобельовския разказ. публи-куван от Петър Метафчиев.
Тези факти са следните:
1.	В една анонимна дописка от Пазарджик с дата 1 юни 1860 г., отпечатана във вестник България, брой 65 от 15 юни I860 г., авторът наред с другите въпроси, конто разглежда, пише: „Ные имаме честь да си по-хвалимъ обшеството, че сме ся по^зували отъ единъ изводъ кратъкъ. изваденъ отъ н^кой ветхъ рукопись.
1 X р. П. Константинов. Чепино (Едно българско краише в северозападните разклонения на Родопските планини). Сб НУ. кн. III. София. 1890, стр. 357—359.
1 Вера П. Miy т а ф ч пев а, Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт, Родопски сборник, том I, София. 1965, стр. 121 —123.
‘Вера П. Мутафчиева, иит. съч. стр. 123.
116
който изволь накосо описуна н< колко ipcHiiocin. за конто ви съобшаваме и ные н’какно оипснаше за нпхь:"
След това авторы иакражо сьобшана сьльржа-нието на въпросния ..извод". познаю ни 01 осыпали re разкази за помохамеданчването в Чепино Сьбиизсго според този разказ е станало през 1620 i. В разказа се споменават следните имена и игфрп: Сулин Ахмет. 6 паши. Мехмет паша. Оджа Хасан. 105 000 войска по море. 150 000 войска по суша и ра зруцгенн 2IX пкриви и 33 манастира от Станпмька ю Самоковска Баня
По-нататьк авторы дава подробна сведения за манастира ..Св. Спас“ (Възнесение Христово) в око.т-ностите на Голямо Бельово. Сыците тези сведения, но по-съкратени, се намират в публикувания от Пстьр Мутафчиев разказ
2.	В своето Описание стр. 54. 55 Ст. Захариев сьоб-шава споменатите сведения за манастира ..Св. Спас", но в друг ред, като дава и някои нови подробности. А така може да пише само човек. който прыежава оригинала, споменат в дописката.
3.	По език и стил дописката от вестник Бьлк<рня твърде много напомня писанията на Ст. Захариев. Освен това в нея се разглеждат вьпроси за черковната управа в Пазарджик и накрая се съобщава. че бьлтар-ското население в Пазарджик отказало да ладе несправедливо събирани владишки данъни А Ст Захариев е бил най-добре осведоменото лине по черковнте вьпроси в Пазарджик и края и сам в свои писма по сыцото време изразява възмушението си от събираните владишки данъпи в града и околните села1
Гореизброените факти показват. че Ст. Захариев е автор на въпросната дописка във в-к „България”. но не се е подписал вероятно поради острия изобличителен тон срешу гръцките владиии. с който завьршва допи-ската му.
1 Ат. Шопов, Документа из архивата на л-р Ст. Чомаков. Сборник на Бьлгарската академия на науките. кн. XII, София. 1919, стр. 205 206, писмо № 141, стр. 206—207 писмо № 142. стр. 207—208 писмо № 143.
J17
Явно Ст. Захариев е открил разказа на поп Методий Драгинов по-късно, но този разказ му е направил по-силно впечатление със своите факти и подробности и затова е предпочел него в своето Описание.
Във връзка с това трябва да напомним, че досега съвсем безкритично се възприемаше почти от всички. че Ст. Захариев е получил летописния разказ на поп Методий Драгинов 34 години преди да напише своята книга, т е. преди 1865 г. (Описание стр. 67). Оше на времето Хр. П. Константинов отхвърля това твърде-ние, като пише: ..Този ръкописен паметник Захариев е намерил на пергаментния требник, даден нему от поп Илия в около I860 год."1
Независимо от Хр. П. Константинов аз съшо дойдох до извода, че не е възможно Ст. Захариев 34 г. преди завършването на Описанието или през 1831 г., когато е бил около 21-годишен, да е получил споменатия летописен разказ.1 Най-вероятно е, че в случая цифрата 34 стой на мястото на 3—4 (три-четири) поради печатна грешка.	,
Стр. 76. заб. 37. С а р д и к и я. Петко Славейков основателно изразява несъгласие с предположенного на Ст. Захариев, че развалините на 3 км източно от Ветрен при потока Асардере са останки от старата Сардикия, седалише на вселенския събор през 347 г. Славейков предполага, че на въпросното място е била средновековната крепост Морри Мура. Той обяснява заблуждението на Ст. Захариев така: „Това поточе в най-първото си по тия страни пътуване ние бехме записали Масар дере вероятно по недочувание от Асар дере. Г. Захариев го е записал Сардан дере, веро
1 Хр. П. Константинов, Чепино (Едно българско краише в северозападннте разклонения на Родопските планини). Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. кн. XV, 1898, стр. 230, заб. 3.
’Ал. Арнаудов, „Географико-историко-статистическо Описание на Татарпазарджишката каза" от Ст. Захариев, Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий" и библиоте-ката на Софийския университет „Климент Охридски", т. 7 (13). София, 1967, стр. 124.
118
ятно от Асардан дере, защото според разправянията на местните жители, това поточе се образувало от во дата, която ня кота текла в лежашата тука в раз-валини твърдина, и от нея се стичала в долинката. Това погрешно записване от Г. Захариева го е навело на още по-погрешното заключение да предполагаг че тука е била някога Сардикия, което не е и не може да бъде.“*
Предположението на Петко Славейков, че погре-шното заключение на Ст. Захариев за мястото на Сар* дикия се дължи на неточно записване името на потока Асар дере, не е вярно. Ст. Захариев в свое писмо от 10 февруарн 1864 г. споменава: ... „. . .потокът Сар* дикийски Исар дере турски . . ,“2
Следователно според Ст. Захариев Исардере е турски изговор на Сардикийския поток. Може би Ст. Захариев е свързал Исарджик, Исардере, Асардере със Сардикия само въз основа на звуковата близост, която съществува между тях.
Стр. 77. к н я з С м и л е ц. Ст. Захариев нарича княз Смилец Елтимиров зет, но в действителност е било обратного. Елтимир е бил женен за една от дъ-щерите на Смилец.
* П. Р. С., Нешо за Виссапара. Наука, Пловдив, год. II, 1882, стр. 377, за б. 7.
'Дарина Велева и Трифон Вълов, Документи за Българското възраждане от Архива на Стефан И. Веркович, София, 1969, стр. 99, док. 67.
РЕЧНИК НА ПО-ОСОБЕНИТЕ И НЕПОЗНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ'
Аби (тур.), мн. ч. на аба — груб вълнен плат или връхна дреха от съшия плат
Актарлък (тур.) — колониални стоки
А к т а р и (тур.) — търговци на колониални стоки на дребно
Амира (тур.) от emir — началннк, командир, господар. заповедник
Ангария (тур.) — принудителен труд, безплатно
Апостол (гр.) — Богослужебната книга Деяния апостолскм или Апостолски послания
Арабаджии (тур.) — лииа, прекарваши стоки с кола; ка-рунари. ки раджи и
Архимандрит (гр.) — титла на отличил се монах, средна между Иеромонах и епископ
Асии (тур.) — бунтовници
А ш а р к я тиби (тур.) — писар на десятъка
Б а р а б о И (патати) — картофи
Бахчевани (тур.) — градинари
Бач (тур.) — вид налог върху стоки, внасяни в далеко селише
Б е г л и к (тур.) — данък върху овни и кози
Б е к ч и аскери (тур.) — войници пазачи. войниии за охрана Бент (тур.) — яз, преграда
Б е р а т (тур.) — султанска заповед или грамота
Б е р б е р и (тур.) — бръснари
Б и л я р и н (врач) — който лекува с билки. който врачува. бае Б и т в и — битки
В а к ъ ф (тур.) — имот. завешан за благотворителна или богоугодна иел
‘ Обясненията на думите и изразите се ограничаваг само до гяхното конкретно значение в текста.
Като турски са отбелязани и не турски по произход думи. но мннали в българския език посредством турски език.
Ценна помош при тълкуването на някои трудни турски думи и изрази ми оказа известният наш познавач на турски език Гъ.зьб Гълъбов, комуто изказвам своята благодарност.
120
Васа л (лат.) — феодал, зависим от друг феодал /сеньор) В е де и и е — ръководство	(
Верг и я (тур.) — лаиък	(
Верим (тур.) — Вж. Вергия	/
В е р у г и — вериги	/
Видии (л и в и и ни) — леярни
В и т р и о л (с а ч и к а б рус) (лат.) — сярна кисели на В л е ч а т — водят
В ь л х в и, мн. ч. от вльхва — мьдрец, магьосник; везучая разбойник
/ Га ва з и (тур.) — телохранители, пазачи на сграда Глъбоко — дьлбоко
Грош (тур.) — монета, равняваша се на одна стотна част от турската лира	_
Горячка (тере от у) — копър. Lepidium Г р о з и о — лошо
Г юрджии (тур.) — грузин ни; скитнипи разбойници, волен и от Гюрлжи паша
Делибашии (тур.) — нередовии турски войнипи, иасилници Демирджии (тур.) — железари
Деспот (гр.) — феодален княз, управник. владетел Дервишко гекке (тур.) — Обитател на дервиши (моха-медаиски калугери)
Дерзнах — лрьзиах. осмелих се
Джаилари (тур.) — стражари. полицаи
Д же лепи (суватчии), (тур.) — Търговпи на лобитьк иа елро (овце, волове и пр.)
Джон (poitekov) —, (тур.) — тояга
Д ж и з д а р (тур.) от диздар — началник на крепост Динка (тур.) — воленица, където се чука ориз, за да се отделят люспите му
Дограмаджии (тур.) — дърводелци
Дозволение — позволение
Долма к а б а пи (тур.) —- тиквички Д р у й л и или ж р ъ и и — жреци ' Достопамятно — забележително
Д у р а к и и, мн. ч. от дуракия (тур.) — вид праскова Екмекчии (тур.) — продавачи на хляб, хлебари Е л и и с к и (гр.) — грьпки
Елинизьм (гр.) — гьрцизъм
121
\
Е л и н с г и язык — гръцки език
Е м с т в о — поръчителство
Е и г и и 1а р (тур.) — ангинар (вид зеленчук)
Енкол Лион (гр.) — скъпоценна украса за гърди на епископ; нагръдник
Епироти (гр.) — епирцн, лица от Епир (Гърния)
Епископ (гр.) — внеш сан в църковната иерархия, владнка Епитропи (гр.) — църковни настоятели Забит, забитии (тур.) — офицер Зюбмелеци (тур.) от земберек (перс.) — пружина И д ж а р (тур.) — наемане, наем Истурча — помохамеданча Иста — сыца
Йеннчере (тур.) — еничари; войннци от постояииата пе-хотна войска в стара Турция, съставена от насилствено взети н ломохамеданчени деца на покореното християнско население
К а а з а (тур.) — каза, околия
Кавафи (тур.) — про да вами на готови недоброкачествени обувки
К а д н я (тур.) — съдня
К а п ъ д ж и башня (тур.) — началник на отряд от султан-ската гвардия
Карабашот, от карабаш (тур.) — черноглав, черно-капец, владика
К а с а п е (тур.) — месари, касапи
Кауре (тур.) — неверници
Кашмер (тур.) — подигравка. присмех, тавра
К е р е с т е (тур.) — дървен строителен материал
Керестеджии (тур.) — търговци на дървен строителен материал
Кило (фр.) — мярка за зърненн храни К у м а ш е (тур.) — Платове, тькани Кундураджин (тур.) — обущари, търговци на обувки Кираджии (тур.) наематели на помещения
К н о ш к (тур.) — лятна къща, вила; постройка без стени, а с покрнв
Коджабашия (тур.) — старейшина
Кола (н а х и н), (тур.) — дялове, подразделения Клас — обществен слой, класа
122
£2 555 55555 222 2* ЯЙ Ж X X X Ж
К о д н ц н (гр.) мн. ч. от кондика — летописи^ книга, преднмно при църковни учреждения	/
Конайн (тур.) мн. ч. от к о н а к — държавно учреждение, правнтелствено здание; дворец	у
о и е ц — край	'
ормит (сова и) — кромвд р ъ м с к и — кримски уюмджи башня (тур.) — първомайстор на златарите ърджалие (тур.) — кърджалии, турскн разбойннци, дей-ствуващи на големн групн е с о в е — гори ива л ък (тур.) — по-малка административна тернторнална единица, поделение на вилает, санджак и в и и ц и — леярници а д а и и (тур.),мн. ч. от м а д а н — пещ за топене же РУДа а й д а и о с (гр.) — магданоз а к и и а (тур.) — съоръжение, машина, механизъм аликяне с а й б и и (тур.) — пьлни собственник на по-землен имот ал кятибн (тур.) — финансов писар анифактура (лат.) — тъкани, текстилки изделия а р о и и т (гр.) — сириец христианин а х л ю л а т (тур.) — без наследство, без наследники ашала, мелек г ибн хатун! (тур.) — Прекрасно, жена като ангел!
е д р е с е (тур.) — Мюсюлманско духовно училище е з л и ш (тур.) — сьвет, заседание ензилджня (тур.) — надзорник, отговорник на попътна станция ензилхане (тур.) — станция есарифи мутеферика на сандъка (тур.) — разни разходн на ковчежничеството
Метод (гр.) — Имот на манастир в друго селище; Малък манастир или жилище на монаси, което принадлежи на някой манастир и се намира в друго селище
М е х т е п (тур.) от мектеп — училище
М е ч и т (тур.) — малка джамия, в която не се служи в петые и през байрама
М е ш н н (тур.) — добре ошавена тьнка животинска кожа
123
М и л у в a — обича
Мири тарл а-с ъ (тур.) — лържавна нива
Мири челтиклери (тур.) — държавнн оризища Мирури убур тескереси (тур.) — пътен лист Митра (гр.) — позлатеиа и украсена със скъпоценнн камъни корона на епископ
Митрополия (гр.) — учреждение, здание, седалище на митрополит
М о з а й к ъ. (ит.) — мозайка
Мулязимн (тур.) — духовни лица, стажантн при кадийскнте съдилища за добиваие званнето наиб (заместник-кадня)
М у м д ж и и (тур.) — свешари
М у т а ф и (тур.) — майсторн, конто нзработват торбн за зоб, чулове и други предметн от кознна; мутафчнн
Мутавчнн — Вж. мутафн
М ю д и р и н (тур.) — директор, административен управител М ю л к (тур.) — (недвижим) имот Надлежат — се използуват, принадлежат Н а й-п а ч е — най-много, най-вече Налбаити (тур.) — подковачи на добнтък
Н а трапа з (тур.) от Матрапаз — препродавач иа стока Н а т е р а — иакара
Н а х н и (тур.) мн. ч. от нахия — административна единица, подразделение на каза.
Начналн — започнали Нечто — нешо Ничто — иншо Н о х у т (тур.) — нахут Нравията — правите Нужда ради, — поради нужда, от нужда Нуфус тефтерн (тур.) — регистрн за населеиието Н ъ — ио
Отечество — родно място, ролен край
Оки (тур.), мн. ч. от о к а — мярка за тежина =1 кг и 225 г или I кг н 289 г.
О и б а ш и и (тур.), мн. ч. на о и б а ш и я — десетннк на 10 войиици или стражари (полицаи)
Орган алтъ (тур.) — Вж. Мирн тарласъ Орта колу (тур.) — среден дял Откъсче — късче
124
Отлуккьой колу (тур.) — Отлуккьойски (Панагюрски)дял О т р и в к ы откъси
Пазванти (гур.), мн. ч. от пазвант — ношей пазач, пазач на чаршия
П а з и я — вид грева: дедови лисаги, овчаров стаи
П а и д у ре(гур.). мн. ч. отпаидур — пазач. християнски стражар в турско времс
Па иел иниз ьм (гр.) — Учение, че културата лроизхожда от Гърция и че 1рьиката култура и гръцкнят език трябва да господствуют навред
Панелинисти (гр.) — поддръжниии	иа панелннизма
Пар а лама (тур.) — на дребно Папукчии (тур.) — конто изработват	или п рода ват чехли
Пастърма (тур.) — осолено сушено	месо
Патлнджени (тур.) — сини домати.	патладжанк
Паша (тур.) — титла на висши граждански и воеини чиновники	
в Османската империя
П е н я з — сребърна монета, пара Пешаиы джандары — пеши стражарн
П о в е л е — заповяда
Повестност — писание, летопис
Повръхно — повърхиостно
Подстълпнипы (К ю р с и и) — основнн камънн, вьрху конто се поставят стълбове, колони
Понятия — разбирания. знания
Попущение — допускане, иедоглеждане Почто — след като, щом П о ш о — вж. почто Праведно — с право, правилио П р а с с а — праз Предвидение — предсказание Пределн — владения, граиицн Представление — представяне пред бога, умиране, смърт Приснопамятннй — вииаги помнення, незабравимия Прнуготвително — подготвително Провал — отвор, дупка
Протопоп (гр.) — почетна титла на свещеник за усърдна работа; протоиерей
Развалил — разбил
Растет — мярка за дължина
125
Рая (тур.) — (букв, стадо), експлоатирано н безправно население
Резницы (6 и ч к н н) — дърворезници
Резницъ (тарапхане) — монетарница, монетен двор Репа — ряпа
Рож — рык
Росситы — русите
Русумн ихтнсап (тур.) — данъци, налози на градската община
Сам ок о в — помещение със съоръжения, движени от вода, за изработване на желязо
Самоскрытский (ннд.) — санскритски
С а р а ф (тур.) — който разменя пари
Сарафлък (тур.) — занятие на сарафин
С а р а ч и (тур.) — майстори на хамути, седла, юзди и подобии
С а х т и я и (тур.) — тънка и фино обработена козя кожа
С е р е и ц н (тур.) — мн. ч. на серен — подвижно напречно дърво към мачтата на кораба, където се поставят платната
С е ф е р (тур.) — война
С к о р у ш и, мн. ч. наскоруша — горско и домашне дърво от рода на крушите
С п а х н и (тур.) — конни войници, кавалериста; феодалн владетели на тимари
Списателят — авторът, пишещият, писателят Старинар — археолог, антиквар
С т ъ л п — стълб, колона
С у-a л т ъ н ъ (тур.) — водно злато, речно злато
Суварин джандары (тур.) — конни стражари, конни полицаи
С у з е р е н (фр.) — господар
Счет — сметка
Т а б а н е (тур.) — дялани дървета, нзползувани при покриви за полагане върху тях мертеците
Табакханы (тур.) — работилници за щавене на кожи
Т а б а ц н (тур.) — кожарн, щавачн на кожи
Таннат (тур.) от Таин — дневна или месечна определена храна на служится като заплата
Таксндиоти (гр.) — монаси, събиращн помощ за манастир нлн канещн поклонники
Т а л и м (тур.) — учение, обучение; военни упражнения
126
Т а л н р (нем.) — от талер, стара немска сребърна монета, равна на 3 марки
Танзнмат (тур.) — реформа, преобразование; реформата на султан Абдул Меджнд през 1839 г.
Тапии (тур.) — документа за владеене на земя Таракчии (тур.) — гребенари Тарапхане (тур.) — Вж. резницъ
Тахрират кятиби (тур.) — пясар, завеждащ кореспон-денцията
Т е л я л и (тур.) — глашатаи
Т е р з и и (тур.) — шивачи
Т и м а р (тур.) — феодално владение от едно или няколко селски землища с годишен доход от 1 000 до 19 999 акчета
Т и р о в е (тур.) — прегради от пръст в оризищата
Т о л у н б ы (тур.) — вид греди
Т о м р у ц и (тур.) — оковн за краката от две дебели, врязани и заключена дървета
Тонисани — нотиранн
Триод (гр.) — Вж. Трипесник
Трипесник (Триод) — Богослужебна книга с молитви от по три песни, която се чете прели и след Великден
Тулунбаджие (тур.) — пожарникари
Тутуи гюмругн (тур.) — мито за тютюн
У б о — прочее
У н д ж и и (тур.) — брашнарн
Уста калфарусаттескереси (тур.) — разрешително .удостоверение на майсторнте и кал фиге
Фармасонин (фр.) — от франкмасон през турски език безбожник, безверннк
Ферман (тур.) — султанска заповед
Ф р а н г н — латинцн (в случая участниците в IV. кръстоносен поход, конто основали Латинската империя) французи
Френк (тур.) — французин, западноевропеец
X а в р а (евр.-тур.) — еврейски молитвен дом, синагога
X а в у з (тур.) — басейн
X а з н а (тур.) — дьржавно съкровище
X а и и л а р (тур.) — предатели
X а й т н (тур.) — скитници, безделннци
X а л а ч и (тур.) — дръндарн
Халсплия — от гр. Халеб, днес Алепо в Сирия
127
Ха ма мы (тур.) — бани
X а р а ч (тур.) — даиък, събнраи от мъжкото немохамеданско население в замена на воениата повннност в стара Туриня
X а р б а (тур.) — късо широко копие
Харбаджне (един внд късн и широки копия), (тур.) — българи, въоръжени с харбн, задълженн да воюват в турската войска
Харбин (тур.) — протривателн за чнстене цевнте иа пушките и за пълиене стари леки огнестрелни оръжня отгоре
Хайти гюрджин (тур.) — скитинци, безделницн грузинцн или Гюрджиевите (на Гюрджи паша) скнтници, безделннци, конто се занимавали с разбойничество и грабеж
Хазне тохумларъ (тур.) — гнездо, легло иа тохумите X е р г е л е (тур.) — стадо
Царнево — данък
Царски берат — царска грамота (в случая султанска грамота)
Ц е с а р (лат.) — иезар, император
Чаръкчии (тур.) — конто произвеждат или продават цървули
Ч а у ш ы (тур.) — старши стражарн Человеци — човеци
Ч е л тн цы (тур.) — орнзени ииви, орнзиша
Челтнкчии (тур.) — конто владеят или обработает оризнша
Ч е р ч и и (тур.) — търговци иа кинкалерня (мъннста, гребени, копчета и под.)
Ч и и и о — подред, последователи©
Ч и ф л и к (тур.) — голям недвижим нмот за земеделие и ското-въдство
Чохаджи башня (тур.) — главен чохаджня; първомайстор на чохаджните
Чохаджин (тур.) — шивачи на чоха (сукно)
Чюдех ся — чудех се
Ч ю д о — чудо
Ч т о т о — шото
Шадърван (тур.) — водоскок, шадраван
Ш а л г а м (тур.) — гулня, земни ябълкн
Ш а я ц и (тур.) ми. ч. на шаяк — груб вълнен плат
Ю з б а ш и я (тур.) — началннк иа сто души войници или полицаи
Я д р и — едри
• 128
Яка колу (тур.) — дял по склоновете (в случая на Родопите). краен дял
Янболскн — ямболски, пр. от гр. Ямбол
Яничарн — вж. йеничере
Я н я л н я — янинец, от гр. Янниа в севзап. Гърцмя Язык — език
Ястеливн и-е ш а — ядливи ие'ща, продукти, неша за ядене Я г х а и а (тур.) — маслобойни, работнлиица за добиваие дър-вено масло от орехи Я х а н и — Вж ягхана
ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА
Али бей, капължибашия 42, 44
Абдилобат паша 50
Агатоникийски епископ 49, 51, 66
Акакий, протосиигел 51
Алексаидър, бълг. пар 65
Александър велики, македонски пар 8
Александър Мих., български пар (?) 54
Алексий I, друго име на пареубиепа Иванко 65
Алексий Комнен 111, гръцки император 65
Алн Осман патишиа 67
Анастасий Дикора, гръцки император 9, 57, 65
Арсений, пловлнвскн митрополит 75
Асан олжа 68
АтанасМиленов Шишков, средецки болярни 65—66
Атанасий, иеролякон 50
Атанасий V, патриарх 43
Ахмед IV, султан 53
Бан Велю 67
Б а т а й (fiortjidiaj), български вожд 9
Б а т о я, цепииски -войвода 65
Б а я з н д II, султан 41, 74, 76
Б е р и л и к (яврв'.хас), пар 8
Богдан, български княз 71
Б о л г 10
Борне, хуиски вой вода 8, 65
Вениамин Страшинов, иеромонах от Царско село
Попово 75
Веркович Стефан, босиенски археолог и фолклорнст 70
Власий Скорделн, грък станимаченин 9
Гавриил, калугер 55
Гавриил, пловдивскн митрополит, 67, 69
Гази Даут паша 54, 55
Георги, български войвода 75
Георги, княз, брат иа Петър II Делян 54, 55
Описание
9
130
Георги, свети великомъчеиик 54
Георги Тертер, български пар 77
ГеоргиЦукалаЗакинтяиин, грък, автор на Описание
иа Пловдиве ката епархия 4, 9, 10, 47, 56
Георгиев X. Захари, кюркчюбашия 52
Г е н а л и й. калугер 48	
Г е р м а н. поп 76	
Г ригорий, византийски	велможа 59
Г рикентий, иеромонах	50
Г румоша — Вж. Крум	
Г ю р г е, поп 67
Г юмужгердаи М., грыжи предводител, е извести ит Ми-
халаки Гюмюшгердаи. богат и влиятелен грък от Пловдив 47
Гюрджи паша, разбойнически предводител 54
Даут паша — вж. Гази Даут паша
Деребейлери Каваиозоглар, т.	е.	Деребейове
Каваиозовпи S3 Днмитър 49 Д и м и т ъ р, поп 67 Дионисий Агатоникийски, българин.		епископ в
Пазарджик 43, 49, 50, 51, 52. 61 Д о и ч о 54 Е в м ъ л п ъ («ицоХяо£)_ мъдрец 6 Загорски Стефа и, учител 48 Замълкъ (ZdpolJij), мъдреи 6 Зафир чорбаджи. българин 62 3 е в с 60 3 о с и м 6, 9 Ибрахим паша 42 Иван, поп от Чепино 69 Иван, поп от Баткуи 74 Иван Богослов 55 Иван Дука, иикейският император Иван	Дука	Ватаци 65
Иван Чичи, грънки учител 48 Иван Шишман. български нар 39, 53, 65,	79	
И в а и к о, пареубиец 65
Иванииа, български пар (Калоян) 8
Икономовнч Илия, главен учител казаилъчании 48
131
И к о н о м поп Ко нстантин, гръцкн свешеник от Пловдив, автор на Описание на Пловдивска епархия 3	>.
Измор („’'Норврее), тракийски пар 8
Илия, поп 67, 69
Иоан деспот 70
Иоаннкнй III, цариградски патриарх 49
Исманл паша S0
Иисус Христос 70
Каванозовнн, управители на Т. Пазарджишката каза 42, 43, 51. 53, 75
Каванозоглу, управител на Т. Пазарджишката каза,51, 52, 53
Каванозоглу Исмаил бей 42
Каванозоглу Хасан бей 44
К а л и н н к, пловдивски митрополит 43
Калнянчо — Вж. Кало-Иваница
Калоиван — Вж. Иванииа
Кал о-И в а н н и а, българският пар Калоян 60
К а л о м а н II, български цар 65
Канун султан Сулейман 62
Кара имам Хасан ходжа 67
К и р и л, епископ грък 50
Костадинов Ннкнфор П., учител, еленченнн 18, 57
Костантин, протопоп 67
Костантинов Никифор П.—Вж. Костадинов Никифор П. Костантин Сантнди, гръцкн учител, цннцарнн 47, 48. 57 Ко нстантнновХ. Михалаки X., българин от Пазарджик 18
К р у м о с — Вж. Грумош н Крум
Крум, български владетел 9
К у р к у а, гръцкн военачалник 59
Курта, български юнак 66
Лала Шахбеднн, везир 42, 66
Левкнйскн епископ 51
Лясков Наум, чохаджибашия в Пазарджик 52
Методий Драгинов, поп 68
М е х а ме т п а ш н а 67 Мехаметамира цар (67
Мехмед II, султан 79
Мехмед IV, султан 68
Миле 65
Милош кнр поп 54
132
Мирков Боя и, учнтел 48
Митрофан, Агатоникийски епископ 51
М итрофан лъжеепископ — Вж. Митрофан, Агато-никнйскн епископ
Михаил Куркуа, гръики патриарх 59
Мохамед 1 — вж. Челеби султан
Муса кеседжия (Муса паша), брат на Челебн султан
Мохамед 1, 75
Муса паша — вж. Муса кеседжия
Мустафа III, султан 43
Мустафапаша49
Ненов Юрдан, подучител и учител 48
Неофит, владнка в Пловдив 61
Н и к и ф о р, учнтел Никифор П. Костадииов 47, 48
Никифор, пловднвски митрополит 47, 49, 52
Н о й 4
Паисий, пловднвски владнка 53
П е т ь р, български цар, брат на нар Асей 65
Петър II Делян, български цар (?) 54
Петър Симеонов, пар Петър, сни на пар Симеон 65
Пешовхаджн Вълчо, коджабашия в Пазарджик 51
П р о з ю, батаченин 72
Прокопий, архимандрит 52
Романеи 54
Салчо чорбаджн Салчо Чомаков 47
Самоковски владнка 51
Самуил, пловднвски митрополит н екзарх от Ямбол 49, 51
Самуил, грък наместник на българскня митрополит Самуил 51
Саръхан бей, татарски предводнтел 41, 44
Селим II, султан 42
Сергий Петровнн 66
С и в а 6
С м и л е и, княз Елтнмироа зет (sic) 77
Софроний II, патриарх 51
Страбон античен автор 5, 7
Сулейман II, султан 42
Сюлейман — Вж. Канун султан сулейман
Тир, Яфетов сни н внук на Ной 4, 5
Тодор2 император, снн на Иван Дука 65
Троян, цесар, римски император 78
133
Търън (Тирись — Т6р>]£), одриски цар 6
Филип Македонски 7, 8, 10, 60
Хаджи Насъри, халеплия тьрговец маронит 42
Херодот 6, 7
Христа и Хр. 5, 54
Хрнстодул, протопоп пиниарин 61
Цукала Георги — Вж. Георги Цукала Закиитяиин
Челеби султан Мохамед 1 75
Шиттър ага, чиновник 42
Шаттърин 53 — вж. Шиттър ага
Я я паша 76
ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА* *
Али ходжа. Аали ход ж а л ъ. оше: Аликочово, с., от 1934 г. Капитан Димитриево — 27, 73
Аали х о д ж а л ъ, вж. Али ходжа
А б д а л а р, вж. Бодерово
Абу сем е т л и. оше: Семитлнй, Симитлий, с., изселено — 37
Аврамова п л а и и и а. пл. — 29
Аврамово, пл. — 13
Аджем хан — 42
А з ня — 5. 8. II, 53, 59
А й в а д ж и к. с. от 1934 г. Дюлево — 13
А къджи, вж. Акъиджи
А к ъ и д ж и. с., погрешно отбелязано Акъджн, ди. Акаиджнево— 36
Алабах, п., започва от върха Алабак, мииава покрай мест-иостта Оро л ей иа р се влива в Чепинската река [Ели дере]1 в местиосттаЛакът. Още: Л а ба ч ко дере, А лаба ч к о дере — 46
Аладжалар, оше: А д ж и л а р е, с. от 1934 г. Светогорци. от 1937 г. Алехо Коистантииов, от 1966 г. Алехо Константиново — 27
Ариаутлук [Албания] — 49
Асълханлъ, оше: Хаджилий, Аджилнй, с., от 1934 г. Юна-ците — 37
Ахър челебн, вж. Ксантнйска облает
1 Тукса включени имеиата на планиии, реки, води, местности, крепости, граднща, черквн, маиастнрн, селиша, махали и хаиове. Прн селишата са отбелязани хронологнчио всички техин други имена от времето на Ст. Захариев до днес. Место това са имена, дадени по административен път след Освобожденнето н най-вече през 1934 г.
* Текстът в малките скоби е от Стефан Захариев, а в ъгловите скоби са даденн наши пояснения.
Изказвам благодарност на всички музейни работинии и други лниа, конто ми дадоха сведения за уточняваие променнте при някои местнн имена.
135
Баба баир, х., ди. Бесапарски хълмове — 31, 32
Баба баир и, вж. Баба баир — 63
Бакърджиски лупки, м. 63
Балабанлие, оше Б а л а б а и, с. от 1934 г. Ягодина, днес в См. окр. — 12
Б а л д ю в о, оше: Балдьово и Балдев о, с., от 1934 г. Росен — 37
Баия, оше: Чепииска баня и Баня Че пи но, с., от 1934 г. Чепино, а от 1948 г. квартал на Велинград, образу ван от сливането на трите села Чепино, Лъджене и Камеинца — 28
Баня, оше: Бъта Баня, офицналио Б а и я, с. [Панагюрско] — 38
Б а р у т у и (Ч е р и а бар*), с„ ди. Барутин, См. окр. —29
Барцигово, оше: Брацигово, с., след Освобожденнето град Брацигово — 31
Б а т а к, с., от 1964 г. град Батак — 29, 69, 70
Б а т а ш к о е з е р о, ез. На мястото му днес е язовнр „Батак**— 46, 64
Баткун, гр. — 9
ратхоииоу, гр. — 26
Б а т ь е в о, селище — 68
Баткун, с., от 1955 г. квартал на с. Пателеница — 26, 42, 58, 59, 60, 74
Б а- т к у и с к н маиастир Свети Апостол н, май. нвд Баткун, дн. само Баткунски маиастир или „Свети Петър** — 61
Банковски маиастир, ман. край с. Бачково, Пловдив-ско — 65
Баши карал ъ,още: Башикарово,с.,от 1934 г. Главинниа—27
Б е г л и к, м. — 71
Б е г л и к хан (Куршум хан) — 68
Белотруп, пл. д. — 79
Б е л ю в о, с. — 55
Бястрица, р. — 28, 46, 70
Боденов маиастир, м. — 71
Б о де р о в о (Абдалар), оше: Абдаларе и Абдуларе, с., от 1934 г. Априлии — 34
Божие блато, ез. — 64
Б о ш у л я, с. дн. Бошуля — 36
136
Б ос и а [дн. с Херцеговина съставляват република в/Югославия] — 47	/
Братании а, пл. д. — 79	/
Бръшляиниа, оше: Енимахленска река, ди. Новомахаленска река, р. — 64
Б у и а я, пл. д. — 79
Б я г а, с. — 31, 32, 74
Бяла р я к а, р. — 27, 60
Бяла черкова, ч. дн. Бяла църква — 69
България [Обикиовено през Възраждаието под България се разбирала тернторияга, разположена между Черно море, Сърбия, Дунава и Балкана (Стара плаинна) или нала Северна България и част от Западна България, включитслно и София] — 4
България, вж. -Долна Мнзия
Б ъ т а, с. — 38
Варвара, с. — 25, 60
В а р о ш, мах. — 43
Варош махала — 50
Ваткуннон — вж. Баткун
В е и е т и я, гр. в' Италия, дн. Венеция — 9
Ветрен (Хисарджнк), оше: Еннкьой, с., дн. Ветрен — 36, 37
В и с с а п а р а, гр. — 56
Волга, р. в СССР — 5
В ъ с п о р ъ, прот., дн. Босфор — 5
Възкресенне Христово, пар. — 55
Гелик — вж. Голак — 35
Г илдълар (Щърково) — вж. Йолдълар
Гиоз тепе, вр., дн. Г ь о з т е п е — 7, 72, 73
Говедаре (Съгърджнк), с., ди. Говедаре — 32
Г о л а к, с., в кннгата погрешно отпечатано Гелик. Вж. печат-иите грешки — 35
Голямо Бел юво, оше: Голямо Бельово, от 1966 г. Голямо Бедово, с., а от 1969 г. квартал на град Белове, образуван от сливането иа с. Голямо Белово, с. Малко Белове и Гара Белово — 25, 56, 66
Град, кр. — 38
Г ю л е м е и, с. ди. Гелеменово — 34
Г р ъ м и и к, кр. вж. Крумииц — 65
Гърцня — 53, 68
137
Г ю р г ц> в о кале, кр. — 78
Дебърщица, оше: Дереджиккьой и Дереджи к, с., дн.' Дебрашииа — 27
Д е в л е н (Девно), оше: Дьовлен. с., от 1934 г. Девин, ди. град в См. окр. — 30
Д е в л я н и, с. ди. неизвестно — 12
Д е в и о, вж. Девлен
Демнр калия, пр. — 9
Деннзбеглн, с. изселеио — 34
Дере харман, вж. Речии гумна.
Деспот балкан, пл. д. дн. Доспат — 71
Деспотово (Деспот махалесн,Деспот махала),с. дн. Доспат
в См. окр. — 29, 71. 73
Деспот махалесн — 71, вж. Деспотово
Джафарлъ, с. населено, дн. запазено като м. н. край с. Бо-
рнмечково — 38, 39
Джниевре, град. — 73
Джумаалъ, оше: Д ж у м а я, Д ж у м а я т а, с., от 1934 г.
Сбор — 37, 38
Джурковнца, р. дн. Асанчовско дере — 27
Д н н к, с. дн. Дннката — 34
Дълбочипа, р. — 64
Добра вода, .п. — 60
Д о г а и, оше: Доганово, с., изселеио — 33
Долиа Мнзия (България) — в древността с това име е
нарнчана Северна България — 9, 64
Д о р к о в о, с. — 28
Доспат махала — вж. Деспотово
Доспат хаи — 71
Драгулнн, мах. — 80
Д у в а н л ъ, с., изселеио, запазено като м. и. край с. Боримеч-ково — 38
Д у н а в, р. — 9
Д р ъ г л я н (ДрбурХоу) кр. — 7
ApifpXov вж. Д р ъ г л я н
Д я д о в р ъ т, дн. Дяда — 79
Европа — 5, 8, II
Е д н и ю в о, с. изчезнало — 75
Е д р е н е — вж. Одрии — 6, 46
Еленина черкова, обр. — 74
138
Ел л н де ре, с. от 1934 г. Ветрен дол — 26	,/
Елин дере, р. — така се нарича Чепинската Стара река, която прибнра водите на Чепинското корито, слрй с. Корово до влнването и в Марина — 56, 64
Е л ш и н а, оше: А р н а у т к ь о й, с., дн. Елшица — 34
Е м н р л и, с. нзчезиало — 37
Ем — вж. Стара плаиииа
Е н е с, ди. гр. Енос в Турция — 46
Еннмахала — 19
Е н и м а х а л а, с., след Освобождението Нова махала — 30, 73
Ени махале — 74, вж. Еии махала
Е п и р, обл. в Северозападиа Гърция — 8, 9
Е р е л и е, оше Ерелий, с., от 1934 г. Смилен, дн. в Паз. окры — 13
Е т р о п о л е, ез. — 63
Железни врата, пр. — 44, вж. Таш боаз
3 а г о р о в о, гр. — 25, вж. Загорово
Загорово (С а р ъ хан бей кюйнСаръ хан бей) с. — 41, 53, 55
Западиа Европа — 5
Земии орман, оше: Айдииьово, Айдиново, с., от 1934 г.
Исперихово — 31,32
Златина, гр.’ дн. в Соф. окр. — 79
Злокучеие, с. — 25
Зографски манастир, м. [в Света гора, Гърция] — 49, 50
Иверски манастир, м. [в Света гора, Гърция] — 52 И з г а р л ъ, още 3 г а р л и й, с., от 1934 г. Велнчково — 36, 37 Източиа Европа — 5
Иланджи (Змиярник), още: А л а и д ж и е в о, с., от 1934 г. Змеина, дн. в См. окр. — 30
Индия — 5, 69
И и е л е р, с. изселено — 36
И с к ъ р, р. — 6, 55
Йолдълар (Щ ъ р к о в о) с. [В кннгата погрешно отпечатано Гилдълар, дн. Щърково — 34, вж. печатайте грешки.]
К а л о м а и, п. — 24, 25
139
Калугерово, оше: Гел вере, с., от 1952 г. Сребримо, от 1968 г. отново Калугерово — 34
К а м а рци, с., споменато като иеразселено село, от което след време се разселнли Горно Камарци и Келяво Камарци. Основного село е Долно Камарци, дн. в Соф. окр — 13 Камеиица, с. от 1948 г. квартал на Вели и град, образуваи от слнването на селата Чепино, Лъджене и Камеиица — 28 Камьниец, с. — 68 Канлъкавашкъ черкова. ч. [Това е черквата „Св. Константин и Елена" в махалата Каи ль кавак или може бн между махалите Канлъ кавак и Силук кавак, зашого на стр. 19 Захариев пише, че тя се иамира а Снлук кавак махала.] — 78
Капамаджн хан — 42
К а п ч а, пл. д. — 79
Капъджик, прох. — 36. Вж. Капъджнк дервент Капъджик девент (Траяиовн врата), прох. — 13. 35 Карабулак (Черни дол), с. Кара булак, а от 1934 г Борино, дн. в См. окр. — 30
Карабунар. с. — 36
Караджа дереси — вж. Сура
Кара Илия с. оше: Каразлнй н Карезлий, с., от 1934 г. Добровница — 33
К а р а л а р, оше К а л а г л а р, с., от 1934 г. Долно Левскн — 37, 38
Карамюрсел, още: Кара м у с а л, с., от 1934 г. Внно-градец. — 36
Кара ормаи. м. — 71
КараЯкуплу, оше: К а р а п л н й, с., от 1934 г. Цар Асей — 37, 74
К а р к а р и я, пл. д. — 12, 27, 43, 64
Карпатски планинн, пл. вер. в Централна Европа — 5
К а с а п л ъ, оше: Касаплий, а наскоро след Освобождението и Кула Касаплий след слнването му със с. Кула, с. от 1934 г. Ивайло — 33
К а с ъ м л ъ, с. изселено — 37
К е м а х, гр. в Турция — 53
Кермит пара, град. — 77
Кешншлеме, град. — 65
140
Ковачево, оше: Демирджилер, дн. Ковачево — 24
К о в а ч е в ц и, с., дн, Ковачевица, Благ. окр.— 13
К о з в р к а, р. дн. Луда — 31, 64
К о з а р с к о, с. — 31 Коломан — вж. Каломан.
Конаре, вж. Кору
Константин н Елена, ч. — 65
Корова, оше: Корово, с. от 1971 г. Драги ново — 28, 68, 70
Костантово, оше: О р т а к ь о й, с., дн. Костандово — 28, 67
Костена могила, рът — 63
Костеней, с. дн. в Соф. окр. — 53
Костьнецъ, вж. Костенец — 68 Костенско блато — 13 Костено поле, м. — 53
Кору (Конаре), оше: Доганско Конаре, Доганово Конаре, с., от 1934 г. М а л о Конаре — 32, 33.
Копрившнца, с. дн. гр. в Соф. окр. — 46
К о ч а к л ъ, с., след Освобожденнето мах. Кочагово, от 1934
г. с. Алеково, от 1937 г. с. Стария нзвор, дн. влах, на с. Алеко Константиново — 27
Ко юн тепе, х., дн. Овчн хълмове — 12, 74, 75
Красна, кр.. дн. Красен, оше: Калето — 79
Крумннца (Г ръмннк) кр. — 65
К р у ш е в о, с. дн. името му е запазено като м. н. край с. Ви-ноградец — 77
К р ъ с т, град. — 71
Ксантийска облает (Ахърчелеби) — 6
Кула, оше: Кула Касапли наскоро след Освобожденнето, когато се слива със с. Касаплий, от 1934 г. Ивай-ло — 33
Куршумхан — 42, вж. и Беглнк хан
Къзкулесн, дн. Момина куда, намираша се на 6 км западно от с. Филипово на десния бряг на р. Места на шосето Разлог—Годе Делчев, град. — 13
Късъклъ (Рнбнино), оше: Касъка, от 1934 г. Късак, дн. с. в См. окр. — 29
К ю пел и, оше: Кепелий, с., от 1934 г. Цар Борис, от 1947 г.
Свобода — 37
141
К юсе М у р а т л ъ, още: Кюсемуратово, с. от 1934 г.
Братаница — 42
Л а б ч и, с., дн. с. Любча, См. окр. — 13
Латинскасв. Богородица, ч. дн. Света Богородица — 69
Левка гора, м. — 54
Лесичево, оше: тур. Десичовв, с. дн. Леснчево и Ле-сячово — 34, Х5
Л и с е и. пл. д. — 79
Луда Я н а, р. — 33, 37, 38, 39. 80
Лукавнй град (novipounoXij) — 8
Луковица, р. — 64
Л ъ д ж е н а, оше: Лъджене, с. от 1948 г. квартал на град Велнн-град, образуван от слнването на селата Чепино, Лъджене и Каменица — 28
Л я х о в о, оше: тур. Ясъджа, с., дн. Ляхово — 26 Македония — 4, 8, 9, 10, II, 44, 53, 71 Малорусня — т. е. Украйна — 5 Мала Азия — 47
М а л ко Белюво, с. от 1966 г. Малко Бедово, а от 1969 г. квартвл ив град Бедово, образуван от слнването на Го-лямо Бедово, Малко Беловой Гара Б е-л о в о — 25,56,60.
М а р а ш, мах. — 80
М а р р а ш, м. — 79
М а р в ш к ъ р, м. — 47
М а р н ц а, р. — 6, 36, 46, 53, 64, 80
Мелек хату и, оше: М е л и к а д ъ н о в о. с., от 1934 г.
Драгор — 33, 34, 49
Менентлн. с. дн. Мененкьово — 36
М е ч к а (Павлово), с. от 1950 г. Оборнше. — 39
М и р к о в о, с. дн. в Соф. окр. — 13
Мисир [Египет] — 67
М о л д о-В л а х и я. [Това е обшо название на двете дунавски княжества Молдова и Влахи я, оше В л а ш к о, обе-дннени през 1856 г. с Парижкия мирен договор.) — 47
М о л д о-В л а ш к о — вж. Молдо-Влахия — 47
Момнна клисура, оше: Къзкьой, Къздербенд, с., дн. Момина клисура — 25, 53, 54
Момина клисура, пр. — 41
142
Мора — 67, Вж. Морея
М о р е я. облает в Гърция — 9
М у с е л и м, ошс: Меселиме, с., от 1934 г. Мирянин — 32
М у с л у, оше: Мусиево, с., от 1934 г. Крали Марко — 33
М ъ с т р ъ (gaaztipav) р. — 7
gaawpav — вж. Мъстръ
М ъ т и в и р. р. — 46
Найплне (Попово и Царско село), оше: Неапли, с., от 1934 г. Буйново ли. в См. окр. — 29, 30
Неврокопски села, прил. от г. Неврокоп. дн. Гоце Делчев — 13
О д р и н, гр. в Турция — 5, 6
Одринска облает — 6
О к ч у л у, с. След Освобождението в него се преселнлн жителите на селата Оручлу, Джвфарлъ и Дуванлъ. Оттогава до 1934 г. се нарнчало Юру цн те, в от 1934 г. Борнмечково — 38
Ономасийско поле — 12
Оручлу, с. изселеио. 38
О с е н о в а (О с е н о в о), с„ изселеио — 30
О с о я, кр. Вж. Татарската осоя — 79
Осина, с. дн. в Благ. окр. — 13
О т ч у ш а, с. дн. Очуша в Соф. окр. — 45
Охридска облает — 7
Павел дервенди, пр., дн. Павел — 39
Павлово, вж. Мечка
Палатов о. вж. Полатово — 46
П а л а н к а, с. изселеио — 35, 36
Панагюрнще, с. тур. Отлук н Отлуккьой, след Освобождението град — 39, 40, 47, 76, 79
Паннчаре, с. — 31, вж. Чанвкчи
П а н и ч е р е, с. — 30, вж. Чанакчи
Пателенча, оше: П а т е л е н и ц а, с., дн. само второто име. Първото е тур. изговор на Пателеница — 26
Пелопонес, обл. в Гърция — 9
Пернн планина, т. е. Пнрин планина — 7
П е р н и к, кр. — 65
Перунова гора, оше: Перин или П и р и н, м.. дн.
Пирин — 63
Песне поле, м. — 64
Петел дере, д. — 80
143
Петри ч, с. от 1934 г. Средногорец, дн. в Соф. окр. 38, 39
П е щ е р а, с. след Освобождението град — 9, 27, 31,40,63, 64, 67
Пика калеси, тур. име на с. Бига и име на крепост край същото с. — 31
Пишигово, още: Айгьркьой, Чифчикъз, с., дн. Пишигово —33
П о и б р е н, с. ди. Поибрене — 39
П о л а т о в о, с. дн. квартал на гр. Нови Кричим, Пл. Окр. — 13 xovlp4uKoXi{— вж. Лукавый град
Понтийска скития— 9
Попово — вж. Наиплие и Царско село
Попинци, с. — 38, 79
П о с и р и н к а м ъ к, м. дн. Посири камък — 63
Плетена, с. дн. в Благ. окр. — 13
Пловдив, гр. — 4, 8, 9, 46, 47, 48, 51, 56, 61
Плъдънъ — Вж. Пловдив
Пулпудени — гр. (Пловдив) — 11
Пулпудеи, гр. (Пловдив) — 4
Преображение Христово, ч. — 54
П р и ш и ц а (П е р у щ и ц а), кр. — 65
Р а г у з а, гр. [Дубровник във Ф Н Р Югославия) — 9
Ради л о во, с. — 27
Р а д о й л, с. днес Радуил в Соф. окр. — 45
Р а з л о г, г. о. — 68
Разложко, г. о. — 13
Р а к о в и ц а, пл. вр. — 54
Р а к о в и ц а, кр. — 55, 66
Русин [дн. РСФСР в СССР) 47
Р а к и т о в о, с. от 1969 г. град — 28, 68
Рахман калеси — Вж. Осоя
Речни гумна (Дере харман), с. от 1934 г. Долно
Вършило — 35
Рилла, пл. — 6, 12, 21, 29, 64, 66
Рилла планина — 43, 45, 53, 70
Р у д о п а, пл. — 5, 6, 7, 29, 44, 46, 53. 57, 63, 64, 70, 71, 73
Рудопа, р. дн. Караджа дере — 29
Р у д о п и, пл. — 75
Р у с а л и н, рът — 79
Ръжево Конаре, с. в Пл. окр. — 13
Сагър коджа. Сарай, с. дн. Сарая — 33
С а й т л и, с. още Сайтово от 1934 г. Симеоновец 25
144
С а л а х а д и н, с., още: Саладиново, от 1937 г. Марина, от 1949 г. Огняново — 32
Сарай — Вж. Сагър коджа
Сарднкия, гр. погрешно ©тождествеи с развалини край с.
Ветрен — 76
С а р д ъ к дере. р. дн. Дерето — 36
Саръ хан б е й, с. — 25, 56 — вж. Саръ хан бей кюй
Саръ хан бейкюйиСаръ хан бей, с. оше: Сарамбей, Сараньово, от 1949 г. Септември, а от 1964 г. заедно с Гара Септември обявено за град Септември — 41
Свети Апостол н, пар. — 55
Свети Атанас, ман. — 75
Свети Първоапостоли, ман. Вж. Бактунски манастир
Свети Архиднякон Стефан, пар. — 55
Свети Иван Богослов, пар. — 56
Свети 40 мъченици, ч. — 54
Свети Арахангел, пар. — 52
Свети апостол Андре й, ч. — 68
Света	Богородица, ч. — 19
Света гор, (Атонски полуостров в Гърция] — 49, 50 51, 52.
Света Кутрулящица, ч. дн. ч. „Свети Димитър" в Па-теленица — 59
Свети Никола, ч. — 61
Свети Никола, ман. край с. Калугерово — 75, 80
Света Огняиа Мария, м. — 57
Свети Паиталеймон, ч. — 59
Баткунски манастир Свети Петър и Павел.
м. оше: Баткунски манастир и Свети Петър — 59
Света Петка, ч. в Костандово — 68
Света Петка, ч. край Пещера — 64
Света Петка, ч. край Панагюрище — 39
Света Петка, ч. в Пешера — 61, 62
Свети Пророк Иеремия, ч. — 74
Свети Пророк Или я, ч. — 74
Света Тройца, ман. — 71
Седмопрестолеи манастир, м. — 55
С е м ч и н а, с. дн. Семчнново — 25
Серес, гр. (Сяр, Сере в Сев. Гърция] — 57, 70, 71
Сестримо, с. дн. в Паз. окр. — 13
145
Си л у к кавак махала, мах. — 19
Симентлие Вж. Синитюво
Синитюво, с. в кннгата погрешно отпечатано Симентлие, вж. печатните грешки, оше: Синнтьово дн. Синитево — 32 С к и т и я [древно име на земите северно от Черно-море между р. Дон и устието на Дунав, обнтавани в старо време от ски-тите] — 9
Славовица, още: Я н ъ к х а р м а н, с., дн. Славовица — 35 Сливе и, гр. — 9
Смилцев манастир, м. — 76
С е л ч а (Селище), с. дн. Селча, См. окр. — 30
С о л у н (гр. в Гърция) — 68, 72
София, гр. 76
Софийско окружие — 55
Спасовски мънастир, м. — 55
Сред на г о р а, пл. — 12, 35, 36, 53, 75, 76, 77, 80
Средни гюл, ез, дн. Средни гьол — 79
С т а н и м ъ к а, гр. от 1934 г. Асеновград, дн. в Пл. окр. — 68
С т а н и м ъ к а, кр. — 65
Стара планина (Ем), пл. — 5, 9, 46
Стара река, р. [Б а т а ш к а] — 37, 29, 64, 73
Стара риека, р. [вероятно Чепинска] — 68
Старо градише, м. — 56
Старо Ц е р о в о, кр. — 35
Стражата, рът — 12, 77
Страшинова дупка, м. — 62
С т р е л ч а, с. от 1969 г. град — 40
Стърчи крак, извор, кладенец — 61
Сулу Дервент, пр. дн. Момин проход — 53
Сура, р. турски Караджа-дереси, р. още: Рата, Доспат дере, Доспат, Доспатска река. Днес името Рата се е залазило от с. Барутин до влнването на реката в река Места. — 29, 30
Съгърджик — вж. Говедаре
Сънлива могила, вр. — 78
С ъ р б и я [дн република в Югославия] — 47
Сърт харман — вж. Церовски гумна
С ъ р ъ яр, кр., почти забравено, дн. повече Жълтия сипей и Сиповето — 79
Описание
10
146
Татар Пазарджик, гр., още предн Освобожденнето и Пазарджик, а от 1934 г. офнциално само Пазарджик — 12, 41, 50, 56
Та та рек а ос о я, кр. дн. оше Татарска осой на и Душко-вченнн — 79
Таш б о а з, пр. — 13
Т е к и р, с. от 1934 г. офнциално Трн Водица, но нзговаряно и писано повече Трн воднцй, от 1959 г. в Пл. окр. — 32
Т е к н р, р. — 32
Т е с а л и я, [обл. в Гърцня]
Т о п о л н н ц а, р. — 35, 46, 77, 79
Траболус, [Триполи] — 67
Т р а к и я — 4, 5, 6, 9, 11, 44, 45, 53, 56
Тракнйска Скнтня — 6
Тремонте [xpipovnov], гр., т. е. Пловдив — 8
tpm6vziov вж. Тремонте
Т р н я д н ц а, гр. — 76
Траянов град, м. — 60, 77
Турция — 49
Т у и о с — днес Тунис — 67
Т ъ м.б р а гора, дн. само Тъмра — 63
Tip л о, м. — 72
Т ъ р и о в о, гр. — 47
Търкулица, пл. д., дн. Турколица — 79
Узунхан — 42
Узун чаршня, м. — 31
Ур д ж а л а р, с. През 1902 г. слято с Ешикашлнй (Ясъкъшла) под името Лозен
У с к о к, и. — 63
Успение пресвятия Богородиц и, пар. — 55
Успение пресвятня Богородиц и, ч. — 43
Ф и л и б е, гр. (Пловдив) — 67
Филипов град (qpiXinncnoXij) гр. [Пловдив] — 7
Ф и л и п о п о л, гр. (Пловдив) — 11
Ф о р ц е в о, вж. X о р с у в а qpiXucnonoXcc, Вж. Филипов град
Ф о т у и. (Ф а т ь и о в о),още: Фотен, с.,от 1934 г. Фотиново—30
147
Фригия (сега М е д и я х) [Древна страна в северозападната част иа Мала Азия, крайбрежна на Бяло море, Мраморно море и Черно море] — 5
Ф о к и й с к а облает [Областта около град Фокея, един от 12-те големи ионийски градове на Мала Азия в древно-стта ] — 7
Хаджи Кълъч, мах. — 41
Хаджиеве, с. дн. Хаджиеве — 32
Харманлий, с. дн. гр. в Хасковски окръг
Хархарий, вж. Каркария
X и с а р, с. еще: Хисаря, от 1964 г. град, дн. в Пл. окр. — 9 Хисарджик — вж. Ветрен
X о р с у в а (Форцево), с. оше: Фориово, изселено — 30 Цалапица, с. В книгата погрешно отпечатано Цялапица, дн. в Пл. окр. 13
Цариград, гр. в Турция — 49, 51, 55, 80
Ц а р и г р а д с к а т а джамия Света София — 44
Царски слив и, пл. д. дн. Царево сливе — 75
Царско село (Найплие), с. — 29, 30, 75
Целина, пл. о. — 9, 27, 28, 44, 46, 49, 64, 66, 67, 68, 70
Целина, кр. 55, 65
Цепинска река — 26, 56
Ц е р о в о, с. — 35
Церовски г у м н а (С ъ р т х а р м а н), с. от 1934 г. Горно Вършило — 35
Чавдарлъ (Р ъ ж о в о), още: Чавдар махале, с. от 1934 г.
Чавдарнца, дн. в См. окр. — 29
Ч а н а к ч и (Паничере), оше: Чанакчнево, с., от 1934 г. Розово — 30, 31
Чарганлъ, още: Чангарлий, с., от 1934 г. Звъиичево — 24
Черна бара, вж. Барутун
Черни дол, вж. Карабулак
Черногоров о, с. — 33
Черно море — 5
Ч и й ъ (Чая), оше: Дамлъдере, р., дн. Девинска река — 30 Чиксалън махала — 19
Чиксалънска черкова (черквата „Св. Арахангел Михаил" в махалата Чнксалън в Пазарджик) — 78
Чърница, с. дн. Црънча — 26, 27, 31
148
Шах л ар, още: Шахларе, с., от 1934 г. Царско, а от 1947 г.
Памидово — 37
Шишманец, кр. — 79
ЦЬя нтовн лупки, още: Ушатови дупки, дн. Шатови дудки — 62
Щ ъ р к о в о, вж. Гилдълар
Я в о р и ц а, р. — 35
Ягодника, р. дн. Стара река — 28, 46, 70
Язницаили Азница, пещ. — 29
Ялънъсча газ и, т. — 75
Я м у р л а р, още: Я мурчово, с., от 1934 г. Мокрище — 24
Я н б о л, гр. дн. Ямбол — 49
Я с е и и ц а, р. дн. Яденица — 25, 46, 56
Ясъ къшла, еще: Ешн кашляй, с., през 1902 г. слято със
с. Урджалар под име Лозен — 26
СЪКРАЩЕНИЯ
Благ. окр. — Благоевградски окръг Вж. — внж вр. — връх гр. — град г. о. — географска облает град. — градище д. — дол дн. — днес ез. — езеро и. — нзвор кр. — крепост м. — местност ман. — манастир м. и. — местно название мах. — махала обл. — облает обр. — оброчище п. — поток
Паз. окр. — Пазарджишки окръг пар. — параклис пещ. — пещера пл. — планина пл. вр. — планински връх пл. д. — планински дял пл. о. — планинска облает Пл. окр. — Пловднвски окръг пр. — проход прот. — проток р. — река с. — село
См. окр. — Смолянски окръг Соф. окр. — Софийски окръг т. — теке х. — хълм
150
ч. — черква Вж. — виж гр. — гръцкн евр. — еврейски инд. — индийски ит. — италиански лат. — латински мн. ч. — множествено число нем. — немски тур. — турски фр. — френски

СЪДЪРЖАНИЕ
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА КНИГАТА И ИЗДАНИЕТО ... V СТЕФАН ЗАХАРИЕВ, ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ . IX Към ученолюбявяте читатели...................... 3
Предговор .....................................	5
Местоположение...................................12
Предали..........................................12
Пространство....................................  12
Качество на земята ..............................13
Реки ............................................13
Климат........................................  14
Произведения....................................  14
Жители..........................................17
Характер........................................17
Обраэованост....................................  17
Число на жителнте ..............................18
Вероизповед или религия ........................19
Промишленост или гьрговия........................20
Местна власт.....................................21
Местна фянанцяя..................................21
(Описание на селяшата) ..........................24
Яка колу.........................................24
Орта колу........................................32
Отлук кьой колу .................................34
Потребил забележвания за изяснение на Географяческо-исто-рико-статистнческото опис е и пеон стари н. дпж 41
БЕЛЕЖКИ ЗА ЕЗИКА И ПРАВОПИСА НА ОПИСАНИЕТО 83 ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ..................................87
ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА . . 92 ПОЯСНЕНИЯ ЗА НЯКОИ ИМЕНА, ФАКГИ, СЬБИТИЯ, ДАТИ, ЦИФРИ, НАДПИСИ И ДРУГИ....................96
СЕЛИЩНИ ИМЕНА И ДРУГИ...........................102
РЕЧНИК НА ПО-ОСОБЕНИТЕ И НЕПОЗНАТИ ДУМИ
И ИЗРАЗИ.....................................119
ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА .....................129
ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА.................134
СЬКРАЩЕНИЯ .....................................149
Материалите на коментара са написани, както следваг. от Иван Батаклиев:
Стефан Захариев, живот и дейност Пояснения за някои географски имена
от Александър Арнаудов:
Бележки за езика п правописа на Описанието
Печатни грешки
Пояснения за някои имена, факти, събития, дати, цифры, надписи
Речник на по-особени и непознати думи и изрази Показалец на личните имена
Показалец на географските имена
ГЕОГРАФИКО-ИСТОРИКО-СТАТИСТИЧЕСКО ОПИСАНИЕ НА ТАТАР ПАЗАРДЖИШКАТА КААЗА Стефан Захариев Второ юбилейно фототипно издание
* * *
Научен коментар и редакция | Проф. Ив. Батаклиев |
Ал. Арнаудов
Редактор Есто Везеиков Художник Б. Икономов Худож. редактор П. Добрев Технич. редактор Н. Панайотов Коректор П. Ч а к о в а
Печатни коли 10.75 Формат 1/32от 84|108 Поръчка 2621
Издателски коли 8.17 Тираж 3000 Ведомствено
Издателство иа Отечествения фронт — София