ГОД. II. 1953 г.
КНИЖКА 10
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ — ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВО™ НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕГРАФИТЕ, ТЕЛЕФОНИТЕ И РАДИОТО И ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДОБРО-ВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА — ДОСО
ВЕЛИКИЯТ
Тридесет и нет годишнината на Ве-ликата Октомврийска социалистически революция народите от Сьветския Съюз чествуват с големи успехи на стопанския и културен фронт. Съ-ветският Съюз днес е могъща ин-дустриално-колхозна страна. Там съ-ветските народи изграждат вече оспе вит е на комунизма. Дружбата на народите Да СССР,тяхната сплотеност, съветският патриотизъм, това е мо-рално-политическа сила, конто обе-динява не само съветските народи, но и народите от целия свят.
Цели 36 години, още от деня на Велпката Октомврийска революция, съветските хора се борят последова-телно за мир, за дружба между народите. Мирният градивен труд на съветските хора, конто стоят начело в борбата за траен мир, вдъхновява милпоните борци от цял свят в борбата за мир и социализъм. Всички народно-демократични страни в света получават от Сьветския. Съюз неизмерима помощ. Нашата страна върви твърдо по пътт на социализма благодарение на съветската помощ. У нас животът става все по-красив, бъдещето все по-сигурно и богато, защото съветските хора са с нас.
Империалистите дрънкат оръжие срещу Сьветския Съюз и страните с народна демокрация. Те не са се поучили от норажението си в длите на интервенцията и от Отечествената Война. Те са вбесенп, че в Съвет-ския Съюз няма безработен, че хо-рата там живеят свободно и щастли-
ОКТОМВРИ
во. Измъчват ги огромните комунл-стически строежи, преобразуването на природата, грижата за по-богатия и щастлив живот на хората. Съветските хора се стремят към мир, за-тОва ръководителите на съветското правителство правят всичко въз-можно за отслабване на междуна-родното напрежение.
Но съветските народи знаят, че трябва да бъдат готови Да посрещнат обезумелите подпалвачи на нови вой- , ни. Във всесюзната Добрбволна организация за съдействие на ариията, авиацията и флотата се обучават милиони съветски хора. Те се готвят да строят по-добре и по-ускорено комунизма, но те се готвят при нужда да дадат помощ и на армията, авиацията и флотата. Наред с, общите победи организираните членове на ДОСААФ празнуват 36-годишни-ната на Великата Октомврийска со-циалистическа революция с достойни победи и големи постижения. Съветските радисти повишават своите знания и опит и стоят неуморно на стража на мира.
Наши другари—български радисти, в дните на 36-годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция са в Москва на другар-ско състезанйе със съветските радиста. От съветските радисти те ще научат много неща.	1
Под знамето на Ленин—Сталин, под мъдрото ръководство на КПСС и БКП, напред към социализъм и комунизъм!
1
ДА ПОДОБРИМ РАБОТАТА СЪС СЕКЦИИТЕ ПО РАДИО СВЪРЗОЧНО ДЕЛО
Доброволка та организация за сьдействие ка отбраната е масова патриотична организация .на -нрудещите ,се в .нашата страна. В многообразната дсйност, конто т" про-вежда по фабрики, заводи, учреждения, учебни заведения, ТК.ЗС и пр., нашироко се включ-ват работниц:!, селяни и ит.телиген-ция в изучаваието на дисциплините застъ-пени в ДОСО, една от .конто е и радиосвър-зочиото дело.
За пъл.юто развиване и разрастване а«а цялостката дейгост на ДОСО решаваща роля принадлежи на обществепия актив от доброволки сътрудници, който работи най-бллзб с членовете на организацията,
„Без актива е невъзможно да се надява-ме на успех — .казваше Сталин. — 'При умелого му 1използувапе той представлява велика сила, способна на чудеса.“
Секциите имат важно значение за успешного провеждаде Ня учебно-спортната и пропагандна дейгост по радиосвързочно дело. Изпраждат се към ОС, ГС и PC па ДОСО и работят под тяхното постоял но и Прижл.и>во ръководство и контрол. Те са обществен апарат с ожоко съзна-ние, п-ыгициа-тавност и самодейност.
•Съставът на секциите по радиоевьрзочно дело е от 5—15 души, в зависимост от ма-щаба на работала, от нуждите на организацията. В състав.а влизат -предимио дебри с.пециалистн-метод-ици, раДИсти, радиотехпи-ци и телефонии техници (мехап-ици), има-щи богат организациои'ен опит. Те са иай-добрият съветник и помощник .на ДОСО по провеждането :на различните мероприятия и задачи, евързани с радиосвързочнитс дис-циплини. Но въпреки воичко редина председатели <на ОС га ДОСО не дооценяват помощта, която могйт да оказват секциите по радиоевързочно дело.
Обикио-вено секциите съществуват форматно. Те се изграждат в начало™ на голи-«ята, а впослодствне бийат мзоспатипш, без да .им бъдат възлапаии концретни задачи за. изпълнекие, не се оказва контрол върхутях-ната дсйност .или по1мо.щза ор:га|ии-за'.11и,он!ю-то .им у креп ване.
В резултат на този лош метод на работа секциите се разладят, ле се събират н,я З'а-оеда.ния за разглеждане извършоната работа и да се ’-.абелязват нови мероприятия за излълиесше.
При такъв начин .на работа с доброволцля актив се спита до безплаповост в работала и .стмхмй.ност в и.З'Пълнението ня учебио-с.портната и пропагандна дейност.
Често явление е т> се търсят з^ работа предиМ'Но председателите на секциите, а не самите секции .иато пяло. Така напр. ОС па ДОСО—Хасково, с председател на сскяия-та др. Димитър Слатю®. ГС — Бургас, с
лрсдседател др. Петю Киряков и др. предо ставили изпълнеиието па плана по радио-свтрзочЕйте дисциплина само на председа-телнте .на секциите, дока то останалите чле-<.чове .н.апълно са откъснатм и не вземат ни-как'во участие в язпълие.-шето на таз.и пър-г>:к-т<.па;Щ|а и отговорна тяхна задача.
А и.ма « председатели на ОС, конто на-пьлно подценяват работата с доброволния актив, не работят за обхваЩането му в здрави, дегспособни секции, конто да ча в състояаде да изпълняваг сериозн-и задач.» от учебго-спсртен -и -пропаганде)! ха-ракт-ар. Такъв с -случ.аят с председак-ля на ОС --Харманлй, .др. Тенор Чакиров, конто не е •положил почт никакая усилия за органч-зирансто на една здрава активна секция, която да пр.идвижи и осГиури изпълн&нието .на учебж(я «лап, който ими още -иуда процента 1Нзцълпение. A rip. Харманл-а има до-статъчпо специалиста по тази дисциплина. Околийският сьвет разполага с радаокйби-нет с добра радио и телефонла материална част, .която е стояла почин пяла година ге-използуван'а.
Трябва да се отбележ-и, -че а резултат на недобр а га работа с добровол-ния актив и на псдооценявансто на радиоевързочното дело 'като оджиа тех-н-ическ-а. дисциплина о. допуск а то .члаиът по места да се изпълня-.ва едва !:ц)ез последиото тримесечме на го-дината. Така се случи «апц. м.ипалата година в ОС на ДОСО — Кърджали, Димит-ровград, Айтос и др. На това се дължн и недоброго .качество nia подготовката, получена от обучсните рад-истн, радиоконструк-гори и телефониста. -При липса г:а секции от добри спецпалисти-методици .не се следи за качествепото изнасяне .на лекциите. Допуска ср и сък|ращ|аване на часовете, пред-|»!ден;и по .програ.мйте, .какъвго е случаят с :н<«зн1асян-сто на адеЙЕО-лолитичесйата и общовойскова подготовка в учебните групи; не се лоиълеат ре.довно и правилно дневни-ците я протоколите на учебните звена, до-л-усг ато от ОС на ДОСО — Хас.ко-во, Елхо-:ю. ГС Бургас и Др.
Имай-к.,1 пред над тези допус.нати слабости в работата на -доброволнИя а.ктив, ко*и-то спомигат за -недобра планова, системна и качествена работа, -председателите на ОС )па ДОСО т|р‘ябва да обърнат сериозно вниманию за създавагето я укрепвалсто на съ-ществуващит;’ секции в здрави ц дееспособ-н,и та кива, -който да бъдат годни да се отразят със зададите, стоящи пред тях, иа пър-во' място с изпълиец'ие на учебник план. Налага се упражн,Я1ва|Нето -на системен контрол и г.рмжлиао оказв.ане помотц на секциите при провеж.дан-ето от тях на различии пропагандни мероприятия и особено в из-пъл1некие ла учебно-спорт-ния план. .
2
КЪМ ПОДГОТОВКА
ЗА VI РЕПУБЛИКАНСКИ СЪСТЕЗАНИЯ ПО РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
От няколко години у нас ежегодно се провеждат състезания по радиотелеграфия, на конто се зарстстркриат все по-пови постижения. Успоредно с това ее увелича-ва и броят на радиститс-състсзате.ли.
Задачитс, конто са поставени при про-веждането на тези състезания, са следните:
1.	Широко поп ул я риз кране на радиото, 'iie-говото огромйо значение като -бързо и еф.н-иасно евързочно дело. Подготовката на радиста за народного стопанство и отбраната на Роди-ната.
2.	Да излъчваме ежегодно из предала на радистите -найгдобре подготвения от тях и от получените (резултати при провеждане-то на състезанияла да направим съотеетн.и изводи откосно постнженията на нашите радиста в скоростного приемане .на слух и предаване на ключ морзови знаци.
3.	Да повишаваме степегта на -под-гогов-ката на веники радиста, с ко-ето се подобрав ат радиовръзиите в страната и у крепла отбраната на -Родинала.
Първата и основна работа на |радиоклу-бовете и околийските сьвети Ия ДОСО е сокците по |радиосвързоч1но дело и активът към тях да разгледат наредбата за провеж-дането на съсгезанията в -нейните най-го-леми подробности и се популяризира пред-стоящото провеждане на състезанията. Не
обходимо е рще при разглеждането на на-редбата Да бъдат сформирани скоростей команди, числеността .на конто не бива да надвишава 6-—8 души. За ръководител на командатд се определи пай-добрият радист-методик, като бъде обезпечено редовното ,'провеждане на заУятията. Методического майсторство не се добива изведнъж, нито е постоянна величина, конто важи за вси-чки времена и условия. То. изиоква от всеки ръководител да проявява творчество, да усъвършенству.ва похвалите и знанията си и видали Да тьре-и нового.
Пр,и сфо|рмирането на командата -трябва да ,се извърши подбор на .радистите, като най-голямо внимание се обръша на четли-вия. почерк, пр.иблизително еднакво ниво по приемане га -слух и музикален усет.
Голям процент от радистите нямат пра-вилно из-работени навици по иэписване ни знаците и особено на буквите. Те трябва да бъдат малки (дрсб-ии), евдрзапи едка с Друга, да не се правят излишни движения на .ръката, с коего се печели време з,а из-писвавето на змаците (букви и циф|ри)1 я повиигав.анс на скоростного приемане.
'Особено внимание радистите трябва да обърнат на- състоянието на риката. Тя не трябва да бъде напрегнапй и молнвът не
За, по-доброто съчетаване на рабе,дата и иоста-вянето на зд-рави основм секциите по ради-оавър.точно дело те трябва да работят по свои тримесечни и м-есечни планове, конто да бъдат ут.вържд1авани от съответння И'редседател на ОС. •
Добре е секц-иите Ла провеждат заседа-нията си, пай-малко 2 пъгн месечно. На тях членовете, отговаряшн зя различимте раздели «а работала, да давал кратки информации за |ИзпълнеН|Ието на възложените им задачи и получат -нови таюи-ва. Председа-телите на секциите пък да дават периодически отчет за дейпостла на секциите пред предсепателите на ОС, като набапязват нови мероприятия за бъде-.щата дейност.
Поради това, че съставът ,на ое-кпиите но радиоевързочно дело е обимновено от 5—7 души, те не са в състояни-е да провеждат всичките си задачи планово и ритмично. Особено толям дял /от тяхнйта дейност е у-чебната работа — обучението -на радиста, радио-конструктори и телефониста. Това палата настойчивого издирваие и привлича.не на актив от завършилите цеглтралните кур-
сове специалиста от различните предприятия, учреждения, служещи от MHO, МВР, демобилизирани евързочиэди и др., конто да бъдат вхл-ючени като лектори на учеб-ните звена. Това ще дадс възможност на секциите Да контролират цялостно учебната дейност, да окаэват организационна и ме-тодическа ломот и развият на «ужната ви-сота 1проиага'НднаТ|Я -работа и в първичните о|рган'изапй1и.
Особено широко трябва да се използуват съвместп'Иге решения с ЦК на профсъюзите на пошеиските служители за подготовка на кадри, за редовно и 'Качествено ионию де-жу|рст'В'О .в селата.
Постав-ена на такава основа, работала с доброволния актив неминуемо ше даде до-бри резултати в учебно-спортната. методи-ческа .и пропагандни дейност.
Да създадем акти-вни и дееспособни секции, годен да изпълня'ват планово и ритмично учебно-спортните и пропага-ндни задачи!
Д. Костов
3
бива да се натиска върху тетрадката, а само да се плъзга по нея.
Радистите упорнто трябва да работят над своя почерк, като помнят, че текстсвете и радиопрамите, конто се гари ем ат, ще бъдат четени от комисии или от йдресакта, до ко-гот/, е отправена радиола амапа. Не може « дуэ.р да става за собствен!! знаци, за соб-ствени изображения на никои букви, което се среша в много радисти. Азбуката — бъл-парската и латинската, ин са ясни и условности не може и ине трлбва да има. Радистите трябва да мислят по-скоро за това, как по-бързо Да напишат дадеи знак. ГЬре-поръчва се «а радибтите, конто лошо из-писват никои букви, да ги ниш ат по 50 или 100 пъти, с пел да добиит навик да ги из-пи св ат разбраио. В това отношение отлични резултати постигиаха радистите: Христо Стаинев, Веселик Борисов, Васил Крумов и др.
Сбириите стават организирано най-малко три пъти седмично по два часа и се води Д-.-2ВНИК за учебните групи и кръжоците.
Първиге два-три часа ръководитёлйт на командата предоставя за опознаване със състезателите, за техните макоимални постижении и допускали слабости, след което изработва програма. за по-нататыпната им подготовка.
Приемането на слух трябва да започне със скорост, при конто радистите допусюат най-малък брой грешки. РъководЬтелят на командата предава с тази скорост дото-гава, докато участниците в командата за-почнат да приемат безпогрешио, след което скюростга се увеличава планово — пай-,много с пет букви в минута.
Възможно е обаче обучаващите се състе-затели да приемат максималната скорост, конто ръководителят може да предава с ръ-ка. До такова положение сестигна при тре-нирюиката па Людмил Левичаров от Пазар-даоик за състезанинтя през тази година — нямйше кой да му предава със скорост над 140 знака в минута. Под ръководството на др. Славчо Неофитов замислиха”'и направи-ха специален апарат за предаване на големи скорости, който даде добри резултати.
Успоредно с тренировката в скоростно приемаие и.а слух трнбва да се работа за скоростного цредаване па ключ морзови знаци. За постигай е на това е необходимо както за обучаваните в скоростиите :комаи-ди, така. и в учебните групи и кръжоците да се научат да предават точно и однообразно всеки морзов знак, т. е, да предават ритмично точки н тирегга.
В .началото иа всеки час по маципулация първите 10 до 15 минута задължително да се даползуваг в цредаване ка комбйнациите: ЕИСХ5, ТМОШ 0, АУЖ4 5, НДБ65, след което се цреминава на текстове, съставени оу всички бу.кии.
На досегашните състезаиия по радиотелеграфия много радисти започват да преда-еат текстове с максимално възможната за
4
тях скорост, за да спестят вре.ме, което неминуемо довежда до 'изкривяване да мани-пулацията, да изкълчване на отделяйте знаци и до излишни прибивания.
Желательно е предав а щи ят да започне и завърши с постоянна скорост, при конто обучаемият е отделял цай-миого време за тренировка и допуска най-малък брой грешки.
Трябва да се води упорита борба за лик-видиране па собствения манипулационеи почерк и за цремахване на особеностите в работата на отделайте радисти.
След цриключване эанаягията за Деня ръ-ководителят прави разбор на постиженията и слабостите иа всеки участник в съетава на командата. Сцрямо всеки обучаем трябва да се установи постоянен .контрол, като допускайте от пего грешки се отстраняват по пътя .на индивидуалния подход чрез до-пълнителии указания и тренировки.
За .маляваяе ия 'нервната система и пре-махване до известна степень .на смущението в радистите задължително след всяко за-твърдяване на скорост да се провеждат кон-тролно-цроверочни състезания — едно на 15 дни.
- Резултатите от контролките .състезания се съобщават на подготвящите се състезате-ли и те виждат сами прешкиге си.
Ръководителите на командите задължително след всяко конт|ролно-проверочно съ-стезанйе подреждат поименно класиралите се на първо, второ, трето и т. н. място. За целта ,се изготвя диаграмма, където се нага-оят данните — скорост в минута и допус-иати грешки при предаване на ключ циф-ров текст н т. н.
С щел да се повит» интересът към изучав ането на радиоовързочното дело и по-кониретно .към радиотелеграфията необходимо е в .кратки беседи или съобщения по радиолранслационните уредби след всяко контролно състезание да се оповестяват последуйте резултати.
Още по-добра и мобилизирваща роля ще изи.грае популяризирането иа постижеяия-та в цялада страна 'Чрез списание „Радио“, вестник „Патриот" и др.
За ньавременното сформиране и редовната работа на скоростиите команда по подго-товиата на радистите за предстоящите състезания носят отговориост председатели-те на окръжните и околийски съвети на ДОСО. Сйстемннят коитрол и .навремедна-та помощ ще спомог.нат за резултатното провеждане на състезаниятя със скоросте й -те команда и за регистр ирьането на високи постижения.
Изпълиението на тези указания ще спо-мотне за подобряване квалификаци.ята не радистите и излъчване ка най-добрия радист в страиата — радист-шампион За 1954 година.
Радисти, на упорита работ.а чрез системки тренировки към високи резултати!
Огняи Кукуров
ЗА ОБРАЗЦОВЫ КАБИНЕТЫ ПО РАДИОСВЪРЗОЧНО ДЕЛО
Важно обстоятелство, коего значително подоври развитието на радиосвързоч!ните дисциплины, е създаването я обзавеждане-то на радиокабинети към околийските, град-оките, районните съвети, а така също и към лървичните организация на ДОСО. И.ма околмйски съвети, конто са обзавели свои радиокабинети и развиват добра учебно-спортна дейност, иато напр. ОС в Попово, Лом, Свилеиград, Казанлък, Пазарджик.
Важно значение за развитието Hia радио-свързочното дело имат отношението и пряжите от справа На околийските съвети за обезпечаваие на подходящи помещения, ма-териална част, техническа литература, лек-тори и т. F.
При провеждамата досега радиол юбител-ска дейност по места се среща особено затруднение в ритмичного изпълнение на плана за радиоконструктори, което се дължи цреди всичко .на липсата яр достатъчъа ра-диоматериална част, на г ле дни пособия и .инструмента, без конто.не може да се очак-ва добра и качествена подготов1ка. Това по-казва, че околийските съвети и секциите по |ри'диосвъ|рзочно . дело трябва да напрет -нат воички сили • за нздирване на подходящи помещения, обезпечвване на добра ра-диоматериална част, технически литература, учебки пособия и инструмента, осигу-ряващи създаването на истински образцово радиокабинети, конто да дават На обучава-щите се радио конструктор и и радисти ви-сока качествена подготовка.
Създаването на образцовите радиокабинети по места неминуемо Ще даде сериозен тласък за още по-масово радиолюбителсно движение в нашата страна. Те ще станат истннски център на учебно-спортната, тех; ническа и пропагандна дейност по радио-
свързочно дело от околмйски. градски или райоиен .мащаб.
При изграждането на та'Кива радиокабинети ще се създадат добр.и условия за из-пълнението на редица важни задачи през 1954 г. Планът за обучение на радиокон-структори, радисти и телефониста в учебни групи, .кръжопи и кадрови курсове ще бъде изпълнен, а някъде дори и преизпълнер.
Образцовите радиокабинети Ще създадат Добри условия за по-доброто организиране и качествено провеждане на състезанията по радиотелефония и въобще за повишава-не резултатите по тази дисциплина, Ще мо-гат да ое създадат м постояннн скоростям команд и от радисти, конто достойно ще представят ОС на оюръжки състезания по радиотелеграфия.
.Не по-малки успехи ще бъдат постигла-та в областта на радиоконструкторството юакто в учебната дейност, така и. в провеж- ' дането на хубави, мнтересни и наситета с експонатн радиоизложби.
Създаването на образцовите радиокабинети ще допринесе смного за построява1нето на слушателски и приемно-предавателни любителски радиостанции, конто от друга страна ще създадат основа за развитието на едка широка слушателска я оператор-ока дейност.
Ще се улестит до голяма стелен и провеж-дането на учебио-методическите сбброве, имащи важно значение з*а <юач1еството -на обучението и за повишаваие на методический похват на лекторите по радиосвързол-ните дисциплини.
Образцовите 'Радиокабинети ще спомог-нат много за развитието на широка гаропа-гаидна работа веред трудещнте се, за при-вличането им в учебните звена по рпдио-евързочно дело.
КАКВО Е НАЙ-НЕОБХОДИМО ЗА РАДИОКАБИНЕТИТЕ
За правилното футкционираяе яа образцовое радиокабинети са необходими на първо време две помещения — радиозала, където да се провеждат занятаята по радиотелеграфия, и зала по радиоконструк-торство за обучение и строеж на различии видове радиоапаратури, съгласно пропра-мите по радиоконструкторство.
За обзавеждането та радиозалата са необходима следния инвентар и материални част: маси с раз.мери и брой, съобразно ус-ловията, с цел да им.а 20—25 работки места, столове — 20—25, маса за лектора н пулт, зумер — 1, морзови менипулаторм и радиослушалкн по един брой на всяко работаю място. черна дъека, шкаф за библиотека с необходимата техттическа литература, портрета на открнвателя на радиото А. С. Попов и др.
За обзавеждането на зала по радиокон-структорство са необходими монтьорски маси с размери и брой, съобразно условпята, с цел да мо.пат да се занимават 20—25 души, груба маса, на конто да може да се мо.нтира бормашина, меггемета и др., маса за лектора, столове 20—25, контакта, мон-тирани на маоите 10—15 броя, поялници --10 броя, комплекта и разии часта за радио-апарата за обучение, схеми, табло и дей-ствуващи макета, черна дъека, шкаф аа съхранение на радиоматериалнте, меюгеме-та — 5, ръчна бормашина, иожици зя ря-зане л амарина— 2, отвертки големн, средни и малки по 10 броя, клещи разни видове — 10 броя, пили разни — 5 броя. бургии за метал различии дебелини — 40 броя; яз-мерите,тгн уреди: волтмер. милиам пермер п оммер по 1 брой.
5
ДРУГАРСКИ СЪСТЕЗАНИЯ
До късно през нощта радио любителите от България стоят пред любителските радиостанции. Откъснати от околната обстановка, вторачили поглед в апара турите, те се свързват с радиолюбителите от всички краища на земята. Изключително много връзки имаха те със съветските радиолюбители. С тях те се познават вече по етера, създаде се здрава дружба по радиото. българските радиоклубове се говори за съветските радиолюбители с любов и голя-мо уважение. Техните постижения са не-надминати. Знаменити сили .растат в Съ-ветския Съюз!
Ние имаме младо радиолюбителско движение. Нашите младежи работят системно едва от едпа-две години. Мечтата на българските радиолюбители е да догонят съветските. Но това може да стане само като се учим упорито от тях, като работим вни-мателно и търпеливо. Мечтата да се срещ-нат лице с лице съветските и българските радисти бе завладяла почти всички. „Колко ценна ще бъде една такава среща!“ си ми-слеха ентусиаститс. И мечтата се осъще-стви. Съветските радиолюбители отговориха на нашето предложение за една среща с българските радиолюбители, Те приеха по-кавата, но сметнаха, че ще бъде  по-добре българските радиолюбители да отидат в Москва. Това ще бъде по-полезно за тях. И младите български радиолюбители оти-доха да се състезават в Москва със све-товно изв'естните радиолюбители. . Срещу нашите радиолюбители ще излязат Росляков, Заведеев, Волкова, може би Прозоров-ски, Веремей . . ; При съвсем примитивни условия се готвеха за състезанието нашите състезатели. Клубното помещение не отго-варя на званието си Централен радиоклуб. Аутоапаратът не е прецизен. Материалната част е все още бедна. Но желанието и во-лята са голяма сила. От всички кандидати* състезатели заминаха за Сьветския Съюз другарите Веселии Борисов, Димитър Руж-ков, Симеон Симеонов, Радослав Коларов, Евг. Димитров,Васил Михалков, Ив.Иванов, Тодор Стоянов.	'
Треньорът др. Христо Сотиров се стираете да бъде максимално полезен. Много работиха състезателите. Времето дойде, но те все още нямат чувство, чс са готови за срещата. Мечтата става действителност, но тревогата за срещата не стихва. На 27 окто мври т. г. самолетът отнесе в Москва, в столицата на света, българската радиолюби-телска команда. Водач на командата е др. Илия Денев, подпредседател на ЦС на ДО СО. Съдия на командата е др. Огнян Кукуров, началник на отдел „Радиосвързочно дело“.
Последиите сведения, конто имаме преди свързване на книжката, гласят, че нашите радиолюбители са били сърдечно посрещнати. На 28 октомври т. г. са посетили Кремъл. Състезанията са открити на 29 октомври в И часа преди обед Централния аеро-клуб на СССР. Откриването на състезанията е било тържсствено. Присъствували са много гости-радиолюбители. Тук с а били и ръ-ководители от ДОСААФ—СССР. Състезанията са открити с националните химии на С ССР и HP България.Откриването ебило обявено от др. Трам, член на оргкомитета па ДОСААФ—СССР. Първите два дни са приемани текстове на слух и записване на ръка. Съветските радиолюбители срещат в лицето на българските състезатели достсйни партньори и другари. Българските радиолюбители се равняват по съветските си другари, като приемат приблизително колкото ‘тях знаци, записвани на ръка — 250 в минута, но правят повече грешки.
Др. Веселия Борисов се класира на трете място с 250 зн. — 222 точки; на четвъртс място др. Ружков с 250 зн. — 205 точки Естествено първо и второ място заеха съветските радиолюбители — др. Сомов — 250 зн. — 238 точки, др. Волкова—250 зн. —234 точки. Състезанията се следят с голям интерес. Чрез тях се слага началотс на постоянна и вечна дружба между българските и съветските радиолюбители.
В следващата книжка на списанието щс отделим специално място за състезанията.
6
ДА СЕ ГОТВИМ
ЗА ПЕТАТА РЕПУБЛИКАНСКА РАДИОИЗЛОЖБА
Прее .настоящата година бе 'Проведена чет-въртата ' |република'нсюа радиоизложба на радиолюбителите-жонструктори. Тя бе иред-шествувана от радиоизложби в околий-ски и оиръжги центрове. Тези изложби, йравнени с проведените през миналите го-дани, -оочат непрежъснитото развитие на техническата подготовки и майсторството н иашите радиолюбител и-кои стру жтори.
Те прнвлякоха вниманието иа широки кръгове от населението. Посетени от хилч-ди хора от ,н ай-различии, въэрасти и иро феей и, те спомогиаха за популяризира.и.е зададите к.а радиолюбителството и станаха мощен пропапандатор на радиото и радио-техниката у'нас.
Петата републиканска изложба трябва да се яви жато нов етап в творчеаката дей-иост на радиолюбмтелите-конструктори. То-ва задължава да се дадат точки насоки на констружторската дейност на радиолюбите-лите за повишаване на тсхиите познания, за овладяване на .късовълЕовите и ултра-късовълповн приемно-предавателни радиаа-паратури, за приложение на радиото в .народного стопан'ство, за засилваке радиофи-цирането на. страната и пр.
Досепашните изложби показаха, че ра-диолюбител'Нте, iroreeft.KH се за тях, недо-статъчно са работали над експо.натите иак-то по замисъл. така и по изпълге.н'ие. И осо-бено, жоето е важно, липсваше целенасо-ченост в подготовката. И.маше добре зами-слен.и апаратури, но лошо .изпълнени, как-то и т.акива, .конто въобще не бяха обми-сленм, а Еабързо сглобе.н.и. Копструираше се по хрумване Н случайност.
За да може творчество™ на конструктора да служи за образец в работата на дру-гите радиолюбители и дя може какой до бр и заимели да бъдат оползотворени в инду-стрията и народного стопанство, .кс1пстр'уж-пията на експоиатите трябаа да бъде ща-телно и всестранно обмислфна и технически обоснована. Най-ценЕИ за изложбата ще бъдат тези ..конструкции, в -конто всичко ще бъде добре разработено до .последиата частица.
Подготовката на изложбата трябва да бъде колективно дело, в иея трябва Да ®зе-мат активно участие веички —  от първич-
Еиге организации до Централния съвет на ДОСО, В периода на подготовжата органи-зациите -по 1Местя не трябва да се ограни-чават само с работата нй отделяй конструк-тори, а да привлекат .към участие веички радиолюбители. Тук полям дял се .пада на радиоклубовеге и особено иа радиожоЕ!-структорските секции. Именно ко.нструктор-ските секции трябва да станат основ ни центрове за оказване помощ .на радиолю-бителите в тяхната подготовка за изложба-та. Необходимо е радиоклубовете да построят работата си така, че радиолюбите-лите, готвейяси се за изложбата, да мопат да .използуват инструментите и уредите на клуба. Окръжните радиоклубоие трябва да активизират жонсултативните бюра >и да оказват 1навюемеиЕа и .ценна консултативиа помощ на готвещите се ‘за радиоизложбата радиолюбители от целия окръг. В .случай на невъз1можност да ©е даде иоканата кон-султация радиолюбителите мезабавно трябва да се обръщат за помощ към .Це.нтрал-ЯИ1Я радиоклуб.
. Цялата подготовка йа <изложбата трябва да протече по строго изработен план, да не ое допуска в никакъв случай самоутеха. При подготевкатя ,иа досепашиите изложби лмпенаха плановое? и целенасоченост, ,а и доколкото се правеха опити в тйзп осоке, не се довеждаха дотай. Не се използуваше интересът на радиолюбителите къ.м различайте области иа радиотехниката, доколкото Агатериалните условия позволяваха, не им се помапЛпе. Ко.нт|ролът се изразяваше в тона — да се търсят експонати в последимте дни 'предп изложбата. С това може да се обяыш и неучастието .или слабого участие на някои окръзи в изложбата..
Дело на чест за плетения и доброволен кадър от радиоклубовете и секциите при ОС на ДОСО е да построят своята работа така, щото в подготовката на петата излож-ба да привлекат масово радиолюбителите. да проведат цялата подготовка по план, да за'пбчпат и завършат ёкспон1атите в дадени-ге срокове. Експогатите да бъдат завтоше-пи, .изработе.ии качествено и грижливо. да личи прижата и към иай-малките подробности — от запойките и 'винтчетата До външ-ното оформление, да отразязат младежюия
7
жар, младежкия стремеж към хубавото, към красивою.
В подготовката «а 'изложбата згачителна помощ мопат да окажат и различайте служба иа М-во на• ПТТР и |радвдремоитните р аботал ни цн, като специалистите от тях 'ногат със своя опит и познания др окажат голяма помощ при изготвянето ка ёкспопа-тите. Те разполагат със значителен брой измерз ателии уреди н мог ат да окажат осо-беио важна помощ на радиолюбителите за завършеността и качествеиостга иа експо-натите: Тези специалиста трябва да се привлекал и в комисиите по оценка на-експо-натите от изложбите По места.
За успешною провеждаие иа изложбите голямо значение им а популяризирането на условията за участието в 1йзложбата и указ-вагето на теми за работала на радиокон-струкюрите. Тук трябва широко да се из-ползуват вестниците и списаиията, местните многотиражки и транслационните възли. Популяриэираието на условията за мзлож-бата, а след това поюазване хода на подго-тавката и провеждаието иа самите излож-би, трябва да носи .систематичен характер. Досега за подготовката иа изложбите, за работала на участниодте се пиШе чак в по-следните дни преди пзложбата, а това е вече беаполезко. Така се губи връзкат.а между радиолюбителите от нялата страна.
И в т.ази насока трябва да се учим от съветските радиолюбители, конто едва завершили едва изложба, започват подготовката за следващата. В своите вестиици и списания те постоянно сочат примери на готве-щите се, затвърдяват връзките на целия радиолюбителски колектив, създават дух из  съревкование между ст.роителите.
Петата републиюанска радиоизложба ше се предшествува от изложби в околийскитс и окръжн.ите центрове. Не бива в пикой случай те да бъдат просто сбор от експо-нати, както това бе на градската изложба в 'София и окръжната в Плевен, .а преглед, демонстрация на творчестеото на радиолю-бителите-коиструктори.
Подготовката и провеждаието на петата радиоизложба ще даде нов размах щ.а цна-диолюбителското движение, за разраетеане-то на редиците на ради?олюбителите-кок-структори.
1В наш ада страна им а широки възможно-ст,и за творчество. Пред нас. е пътят, начертан от съветските радиолюбители, пред рас е техният опит.
Да вложим повече старания, щото на Петата републиканойа радиоизложба да покажем нови постижения, ръста на нашите радиотехнически кадри, разпвста и .мощта га наипата скъпа социалистическа Родина.
Я. Блъскор
ТЕМИ
ЗА ЕКСПОНАТИТЕ НА ПЕТАТА РЕПУБЛИКАНСКА РАДИОИЗЛОЖБА
КЪСОВЪЛНОВИ ПРИЕМКИ И ПРЕДАВАТЕЛНИ АПАРАТУРИ
1.	Късовълнови приемници О—V—1 (за .тюбйтелскитс обхвати)
2.	Късовълнови приемници 1—V—1	»
3.	Късовълнови приемници — суперхете-родин — единично прсобразуван.
4.	Късовълнови приемници — суперхе-теродин — с двойно преобразуване.
Забележка. Захранване от мрежа'за про менлив ток, акомулатор, умформер, батерия.
5.	Любителски късовълнови предаватет с малка мощност — 0-5 вата.
6.	Любителски късовълнови предавался! с малка мощност — 5-10 вата.
7.	Любителски късовълнови предавался! с малка мощност <— 50 вата.
Забележка. За постройката на такива пре даватели се иска разрешение, съгласно при вилника за радиолюбителската дейност.
УЛТРАКЪСОВЪЛНОВИ ПРИЕМКИ И ПРЕДАВАТЕЛНИ УРЕДБИ
1. Приемници с пряко усилване. 
2. Суперхетеродинни приемници.
3. Маломощни УКВ предаватели.
4. УКВ предаватели до 50 вата.
5. УКВ приемно-предавателни уредби.
Забележка. Захранването на анаратурит може да бъде от мрежа за променлив то1 2 3 4 5 или от акомулатор и батерия.
6. Телемеханични приемно-предавателни апратури за управляване на кораби и само лети (модели) от разстояние.
8
КОНЦЕРТНИ ПРИЕМНИЦИ
1.	Детекторнн нриемници
2.	Едиолампови — 0-V-0
3.	Двулампови — 0-V-1
4.	Ключове за вълни, скални механизмы и др. нови самоделни разработки.
5.	Супсрхстеродиннп
а)	4Д- 1 и 4+ 2
б)	2+ 1
в)	рефлексии
РАДИОФИКАЦИОННИ (ТРАНСЛАЦИОННИ) СЪОРЪЖЕНИЯ
1.	Усилватели маломощны за училища, учреждения
2.	Усилватели мотни за села, заводи и други
3.	Приемшщи за усилватели
4.	Усилватели за музикални инструменту
5.	Автоматичны транслационни централи
6.	Помощни и други съоръжения къмтран-
•елационпите централи
ИЗМЕРИТЕЛЕН У РЕДИ
1.	Ми.шамперметри, волтметри и авометри
2.	Електропип лампови уреди
3.	Осцилатори за настройка
4.	L и С измерители
5.	Честотомери
6.	Нискочестотни генератори
7.	Осцилографи
ЗВУКОЗАПИС И ЕЛЕКТРОАКУСТИКА
1.	Магнитофоны и части към тях.
2.	Електрограмофони
3.	Микрофоны
4.	Звукосниматели
ПОМОЩНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ЛАБОРАТОРИИ ПРИБОРИ
I.	Зумери
2.	Цултове за морзови залы
3.	Ауто и перфораторы
4.	Машини за навиване на бобпни
5.	Машини за навиване на трансформаторы
6.	Поялници, удобны инструменты, приспособления и др.
НАГЛЕДНИ УЧЕБНИ ПОСОБИЯ
1.	Табла с части
2.	Приемници-табла
3.	Демонстрационки уреди
4.	Действуващи макета
ПРИЛОЖЕНИЕ НА РАДИОТО
В НАРОДНОТО СТОПАНСТВО И ИНДУСТРИЯТА
I. Уреди, с цомощта на конто да се правят различии изследвания, измсрвания и настройка при индустрпалпо производство, складовс, медицииско лечение и др.
2. Уредби, конто да улесняват работата и стопанството и индустрията — диспечерскв уредби, в заводи, гари, ТКЗС и др<
Посочените теми са ориентировании. Всекп радпо.побител може да прояви творчество и в наиравата на други радиоапаратурн. По
всяка точка от посочените в тематичныя план ногат да се разработват пай различны варианты.
9

Л31КПЗ— ПАЗАРДЖИК ИЗЛЕЗЕ В ЕТЕРА
Вече два месеца лю&ителоюата прием,но-предавателна радиостанция на ОС ва ДОСО Пазарджик, нэцраща своите ои-г-гали по четирлте краиша на света. Два месеца не оа много, но постиженията са значителни. С трепет радиолюбителите-опе-. ратори клас „С“ очакват часа на определено™ им дежурство, копато ще седнат до дълпата, побрита със синьосукно маса.вър-ху конто стой любимата им станция, плод на техЕйя упорит труд. Младежката им мечта е осъществена. Сега те заслужено се наслаждават на плодовете «а своя труд.
Многого опънати жици върху покриви на постройката правят впечатление на мину-вача. Това е 41-метровата антека на пре-давателя и нейиите обтежки, както и прием,чата аитена, дълга само 15 метра.
На вратата на това красиво помещение стой надпис: „Любителем лриемно-преда-В1ателна радиостанция на ДОСО Л31КПЗ“.
За два месеца Л31КПЗ е направила 1012 двустранни радиоовръзки с около 800 различии радиостанции от 68 страна, намяра-щи се .на петте континента на свепа.
Далечни връзки са напрасен: със Сьвет ския Съюз — У А / ККБ от Владивосток, конто .ни е чула с РСТ 579, УА/ КСБ от Чщ.утск, УА9КЦА - РСТ 589 и др. С ’иония КА7СЛ РСТ 579. УА1ВВ - РСТ 57/89, Австралия ЖКЗЬЛ - РСТ 459, Индия ЖУ2НГ от Бо.мбай — РСТ 559. Ирак БИ2АМ — РСТ 56/79. Саудитска Арабия X31X3 — 559, Южноафриканския съю; ЗС2БЦ — 579. Кения ЖЩ4ЕИ — 579. Зля тем бряг ЗД4БЙ — 559, Англоегчвютскн Судан СТ2ФМ —• 589, Северна Америка В6ВЖУ с РСТ 599, Аржентига ЛУ0 ДАВ — 599. Бразилия ПБ7ЛЙ — 569, остров Виржиния КЖ4ББ - 559, Коста Рик« ТЙ2ТГ -	559, Порто Рико КП4Ш.1 -
459, Венецуела, Канада и др
Л31КПЗ ччаствува в състезанието. o;pi а-низирано от Централина радиоклуб на ДОСО по случай Девгти септемири междч стратеге от демократия ни я лагер и .эд 24 часа .направи 113 връзки, от конто га 14 мгхц 15 връзки със средне РСТ 579. та 7 мгхц 55 връзки със средне, РСТ 57/89 и на 3,5 мгхц 43 връзки със пред но РСТ 579. като на всички обхвати порядке ни давят РСТ 599.
Л31КПЗ взе участие :: в съветското с :> стезание, уредечо от VA2 на 27 септемв-ри от 12 до 24 часа московско времс и натрави 57 връзки за 10 часа. Два часа Е.ямаше ток. Действително значителни успехи за
кратко време! Радиолюбителите ог Назар джин постиг,наха това с упорит труд.
Колко тежки, колко плахи бяха първите етъпки! Нямаше .нвкаква материална част, а за отделно помещение, където да се водят эдниманията, и дума не можете да става. Оформен бе първият кадрови курс :ю радиотелеграфия. Помещение™ бе едка работал лица. Материалиста част — един морзов ключ, един прост зумер, монтиран на дъечица. Лекторы Дюбен Иванов, отличен радист, с готовтост се отзова на пока ката на комитета и обучението эапочна.
Курсистите чакаха своя ред па единстве-имя ключ, решенн на всяка цена да овла-деят радиотелеграфията. Кадроьият куре завърши успешно. Междувременно матери-алната част се подобряваше. Комнтетът получи от ВС иа НССТ един зумер, няколкс ключа, часта за радиоапарнт и пр. Сдоби се ,и с помещение за провеждаио на зами-г.-аивята.
Активна помощници на комитета сеочер-гаха Димитьр Терзиев, техник от т. п. станция. Георги Ангелов, Георги Михайлов, Басил .Михайлов. Славейко Младенов.
Скоро а.ктивът се увеличи с още няколко члена •— Гено .Влайков. Свобода Ракова ученичка от девичеоката гимназия, Петър Гмрбев и др. На всеки бе поверен, по един, а на някои и ло два -кръжоюа. Младежитс-активисти с усърдие изпълняваха възложе-нате им задача-
През март 195! год. бе с'ьздалена Доб-рово.чната организация за съдействие на отбраната — ДОСО. Това даде нов тласък на.др-.'-д. Целите и задечите, стоящи пред ра-диолюбителите, станаха ясни. АЪадежита с още по-голямо усърдие почгаха ла изуча-ват мерзовите знаци.
Получихме помещение за кабинет. Към поетояннпя актив на секцията се присъе-.отн-иха Любом-ип Стойчев. Христо Христов. Ралко Раде®. Стоян Вучжов. Велчо Черта-ров и по-кьено Ангел Нестеров, Людмил Левича’р..:в. Иван Вучков -и др.
Тук .<;1 29 март 1952 г. залочив сл'.шате.ъ ската дейгост в Пл.чарджик от младежите-радталюбитета: Ангел Нес i оров. Любомир Стойчев. Ралко Радев. Стоян Вучков. Велчо Черпяров. Иван Вучков. Любомм:> Левича-ров и по-късно Ангел Нестеров. Людмил :цп се от любителскпте кодове и с.ъкраше-чия, младежите прекар-ваха дъ.тги часов:-около ко.тективния приемник в слушан? връзните между любптелските ралиостин-
10
цли от цял свят. Изпращаха и получаваха ЩСЛ картинки.
Бавно, но твърдо се оформяваше в мла-деЖ|Ите една мисъл, овладя.ваше ги одна мечта. Не може ли и тук да имя любител-ска |р.адидстад|Ция, да можем де само да слушаме, но и да се обедни, да кажем нашего ГД (добър ден) на никой советски iupyrap. чех, поляк...
Повечето от активистите бяха завершили куре за oiivpaToipiH клас Свободаото си Бреме през деня и вечер до късно използу-ваха в слушане да любителски ®ръзки. За една година слушателите-радисти изпрати-ха над 1500 картички на станции от нс.ичкв страни в света, чи-пто връзки бяха слушали. Радко ’Радев изпрати нал 600 картинки и получи 180, Велчо Чергаров идарати към 400 и подучи 90, Ангел Нестеров изпр.ати 300 .и получи 74, пионерът Иван Вучко.в 'изврати 300 -и получи 50 картички. Разменяха се с.ъшо писма m снимки
Упоритият труд получи евоята награда. На роп’бликанското състезание Людмил Лсзичаров предаде .и прие 130 знака в минута без грешка и бе обянек републ-нкащ ск)и първе.нец за 1952 г.
Иран Вучков, тогава пионер, предаде «: прие 80 знака в минута, като с това завою-ва първо мясю между пионерите з;а съшата година.
Към края на 1952 г. Паэарджик имаше вече грима души о,(вратари клас „В“ - Ди-митър Ми лев. Исаи Пзче.в и Лямит-ьр Радулов. Бяха на!П|раиет1и постъпки чрез Цек-гралнпя съвет на ДОСО до Министерство го на HTTP «а "тазрешаване строеж на лю бителска прИ1еМ|Но-П1Редавателна радиостанция с инициал Л31КПЗ и отговоопик Ди-митър Милев. Мошност на станцията 50 вата.
Минаха няколко месецд на трепетно очак-иане. Радиолюбителите не губеха вромето от напрасно. Слушателската дейгоег ее да гили още повече.
На 18 май 1953 г. разрешенлетх) за строеж та станцията се получи. Радостчата веет се разнесе със еветкавична бързи.на между ралио.тк>бител.ит\‘. Скоро помешението ни констпуктороката зала се оказа тяско ла събере псички. Решено бе оше съшата во ч-ер секцията да има пазширено заседание.
-актива за изготвяие пласт -и разпределяне шдачмте по строежа на станцията.
Закипя усилена дейност в р,а тио кабинета и говото помещение, в което щеше да го мо: гги-ра ю а диоста н п и ят а.
Ангел Нестеров бе произведен спешталтст гидар. Той сам зазида пели два. квадратни метра отвор, с което се отдели помешенного за станцията от другите блокове. Излит на се 41 -метпова антена ..Виндом" за nipe-давитм. Тук се прояви Радко Радев. Той се лесника се качваше и ня най-в-исок.чте места на покривите и заипешваШе мачтите на ачтечата. Все.ки г.тедаше д;> допринесе
с труда си ла i )о-скоро шно го н-уокане на станцията в действие.
В конструкторского отделение работеха младиге техгици В ла до Бланков, ксйто с готовност црие да помагэ -при посчройката на 'радиостанцията, Стоян Вучков, специ-а-ли-ст по навиване на трансформатори, Ангел Нестеров, вторм специалист -по навиване на тракеформаторлте, Дчмитър Терзиев <>! т. -п. станция ! а .и др.
ОС .на ДОСО постави на разгю-лежение на секцията знатателни суми, 'конто ложа ха да се отделят за закулуване на части и подготовка на помешентето за рад поста) цията.
Председателят на ОС на ДОСО др. Лазаю Сиракос живо се ингсресуваше от сттроежа ,на станцията и често идваше Да проверю до-къде е стигнала работата. Яви-ха -се почти непреодолима, пр-ечки. Голям .хчрежов трансферматор не можд да се намори, липсваха и електролити с високо пробивко нацрежение, а и оредставата се бяха вече начерпали. На помощ ни дойде ЦС на ДОСО, .конто се отзови незабавно из молбата ни.
В търсене на материали, проекгиране и направа на цредавателя протекоха близи два месеца.
Б -края на юли помещението та станцията бе готово — електричеството скачено, ;ш-тен-ите опънати, ириемникът — 6-лампои късовълнов супер — вече е поставец на часата в нового пом ей куше и е скачен Втжманието на всичкм се насочаа към кон-с прукторското отделение. Нас ты, а ат трепет .ни дни на очакване.
24 юли 1953 г. Оживлгн.ието в радиока-бинета е голямо. Тази вечер ще стане пър ното изпробнане на предав а тел я. Часът е 20, става 21, 22, ио станцията все оше не е готова, нещрее запъва. Я®яша -го въябужлале на 80-метров.ия обхват. Никой обаче не смята да си ходи. Прмем.Н1гкът в помещечието на станцията е пуснат. Около -него са радиол юбителите, и-зполэуващи впе.ме-го в слушано н-а любителски в-ръзкз.
Часът е 22.45. .Внезапно в ншиемипка се чу-ва с голяма сила ПЩ ДЕ Л31КГ13. Т<> ва бете първото излъчваге на Д31КПЗ бе -антена. от масата на -конструкторскат;, зала. кълето той бе иаправен. Сижчци, мла лежите нахълтват в ’Конструкторе ко то or.w-.кшие. Значи готово! Ще може ли ли го vno-требява.ме с антена?
Предаватепят беше поставен на м>асата и окачен. До ключа еяла Слав-ейко Младенов. един от пъР'ВИте сътрудници на секцията. конто и.ма голям принос за разраства.цето на 'рпдиолюбителското движение в Пазар-джи.к. Единствен той има опитност в уста-ковяването на лвустранни връзки. Студент в София, член на Централиия радиоклуб •гой вече многократно е рвботил на Л31КАБ. Славейко 'настройва предавателя и по пего приемника ;на съшата вълна. Па
1 I
ближаца полунищ. В 23 часа и 45 минута първото ЦШ ДЕ Л31К.ПЗ се отдели от ан-•гената и разнася по всички потоки със ско-.роегта :-ia светлината. След някол-хократно и редана не ,на : ши цианате е.тсдват АР. К а волчки затайват дъх. Чув.а се само пра-щенето на приемника. След секунда от приемника се додавят сигналите Л31КПЗ, Л31КГ13 ДЕ ХБ9К.Ц НВ9КС. Викат ни от Швейцария. Младежнте жскат да викат от радост, но всеки възд1>ржа да не смути слушапето. След връзката с ХБ9КЦ се накрав и «тара с ХБ9Н11 пак от Швейцария. 'Iv.ih пашите «(гнали. викат ни от Аржен-пша ,и Съединените щати. Поради напред-на.тото време съветските радиолюбители не работят, а толкова iini се «ска да влезем във връзка със Съветс-кия Съюз! „Това Ще стане утгре --- успокоявз ни Славейко, .— когато ще иагтробваме обхватите на 40 и 30 метра.“
Пободата о иълна. Предана iмаграоотн, а ю много добре. Уморени ог с ил ните прежи-вявания през тоз« дон, радиолюбителите се разотиват.
9-ти август, 9 часа иреди обяд. Диес ше стате откриването на любптелскатя тприем-.но-нредавателиа станция Л31КГ13 на ОС на ДОСО -- Пазарджик. Пристигал п|ред-ставителите на масовмте организации, представители па армията, ца М-во на ПТТР. След крагък доклад за раз&итието на ра-диолюбителското движение в Пазарджик всички минават при предавателя.
Сега до ключа е един от най-млйдите опе-рат.)|ри:-Ангел Нестеров. ВСЕМ, ВСЕМ ДЕ .’131 КПЗ. полита в прос ранството" АР, К-След миг ирисъствуващите чуват от вмсо-ко говор ител я ,на приемника Л31КПЗ /131 КПЗ ДЕ УА6КС.А. Връзката със С,им-феропол от Сьветскля Съюз е осъшсстве-иа. Оператоц Мария Токарева.
ГМ ДР тов - жь ТНЬ ФЕР ЦАЛЛ УР РСТ 589 =: ХР ЩТХ ИС ПАЗАРДЖИК ЕС ОП ИС АНГЕЛ = ХВ? АР . . . предав;! Ангел Нестеров
Р Р ОК ГМ ДР ТОВ АШЕЛ --
ЖЬ ГЛД ТО MEET - УР РСТ АЛСО 589 = ХР ЩТХ ИС СИМФЕРОПОЛ - ХР Oil МАРИЯ  ПСЕ УР ЩСЛ ТО Mb ПАМЕ =--• ЖЬ 73 ЕС ГООД ЛУЦК . . . предана Мария от Симферопол и връзка-та продължава. Предава отцово .Ангел, па* Мирин и просто 'пе ни се иска да прекъе-ваме връзката. Та.ка близки чувствуват съ-ветските си другари напште (радиолюбители, а и те отгови|рят със същата сърдечност.
Следва връзка с УБ5КБА от Лвов, къ-дето сигналите г:и са чути с РСТ 599, ЬОбЦД от Румъиия с РСТ 599, УА6КОБ от Ростов .на Доц с оператО|р Станислав . . .
13 есдтамври. Наново с установона «ръзка с УА6КОБ—’Оператор старпят наш позиай-itciK Станислав. Той ни цоедава, че има желание да направи връзка с гас па .,фоие“ и пита пригоден ли е ташият предавател за предавйне на говор. Съобшаваме му, че не е, обаче ще ди бъде много приятно да чуем' нетовня глас. Ведиата цревщртаме коячеге н,а пашня приемник на „фане“ и след кратко н апрели ато очакпанс от ви со ко говор и теля се разнеся на разбираем за нас jpveiCi е.зик:
Дорогие товарищи, я очень рад для на щей встречи! Большое спасибо для поздравления. Благодарю для всё Досвиданяе, дорогие товарищи !
Нашият предаватсл да работа на „(|х>не‘! Ето гозтата мечта Па радиолюбителите от Пазарджик.
Насърчени от своите успехи, радиолюб.и-телите от Пазарджик обещават и залапред да работят твърдо и неуморно, да не се за-доволяваг с 'постигпатото, а ежедневно, ежечасно да повишават своите знания в диолюбителствэто « рад1иос.въ|рзэч!юто дело. С товщ те ще дадат своя дял за ir.i-скзрошгото изграждане на социализма в нашата страна и те съдействуват на от-браната на гкъпаъа ни Родина.
Славчо Неофитов
,'|редсед1ател на секция ,.Радио-евтрзочно тело" при ОС на ДОСО
-  пр. Пазарджик
КАК ЗАВОЮВАХМЕ ПЪРВОТО МЯСТО
Подготовката за осмите всесъюзни соревнования .на късовълновините от ДОСААФ лредизвийа голямо оживление в работата насекцнята „Къси вълн:и“ при Са|рак>иския областей радиоклуб. В подготовката взеха активно участие не само опитни късэвълно-вици, но и млади (радиолюбители, конто нс много отдавив се трениратв цриемането на слух телеграфната азбука. Те помапаха за обзавеждакето на колективната радиостанция, при 'MonTHpiaHCTO на антените, при по-строяването на нов предавател.
Всыцност именно с постраядането на новин .предавател започпа и нашата подготовка за осмите всесъюзни съ|ревнования. На събра.п.ията на секцията се обсъждаше схе-мата на предавателя, вземаха се решения по конструктивното изпълноние на различимте му части. В процеса На построяването на предавателя трябваше да се преодолеят немалко трудности. Остро се чувствуваше недостигът в детайли и материала. Но това тс по.пречи за успешного завършнане на ра-ботата.
Но добрата работа по материалната част още далеч) ire е велико. Не в малка степей успехът в свревноианшето зависи и от качество™ на работата на операторите, от съ-гласувакостта на командите на радиостан-цията. Затона, народ с построяването .на новия предавател, операторите активно ра-богеха ,в ефира, усъвършенствуваха своего маисто.рство ,в приемане на слух .и пр-ед.а-иане на ключ, готвеха се за о.нази .напрег-пата борба, конто обикЕове.но се разгара при етревнованията. Само за 1952 година ко.тектизната радиостанция на Саратовская радиоклуб УА4КЦЕ установи повече от 1500 двуетрац.Щ| трт-рки, което превишава нриблизттелио два пъти числэго на ||.идио-връзките, проведен.;! през 1951 год. -Много от тези връзки бяха проведени от най-доб-рите оператори на радиостанцията Вениамин Кошаров и Владислав Гришин.
Практиката на мидалото .пято показа, че за участие в съргвнован.ията командата га колективпата радиостанция трябва Да се състаи най-малко от грима души, при коего двамата оператори трябва да работят одновременно, като използуват два приемника. Локотю те работят, тг.етият си почина. Смянатр става на два часа. След четпри часа (работа всеки от операторите има два часа ио чи в на.
Пър'вз!ят оператор изпълнява основната работа. Вто[м!Я1 оператор проверяла радио
станцията, с конто е установена радио-свръзката, отбелязва я в пре дв ариден.но из-готвеюия с1П,исък на областите, при нужда помага на първмя оператор да установи В|ръзка с желания кореспондент, настройва предавателя на чеговатд чсстота. При слаба чуваемост на сигнала и наличие на го-.томи смущения вторчят оператор wiomBia нриомагето заедно с първия, което позво-лявада се приеме предаваният текст без нз-•пущания. Освен тоаа вторият оператор наблюдала чуваемостга на радиостанцията на всички любителски обхвати ,и при подобре-нис разпростраяя.ването на вълните на то-зи или онзи обхват с.ъобшава за това на първия оператор.
Това разпределен.ие па задълженията между членовете на командата беше невед-нъж проверено от нас в процеоа на работата на радиостаицията УА4КЦА н е!ипълно се оправда.
Г1оследната седмица преди съревнованп-ята протече. в' и апрели ат труд. Водеха се систематически наблюдения за работата па любителоките късовълнови радиостанции, проверяваше се материалната част ед ра-диоста.н,цията, разработваше се подробен план и се .уточняв.атп.е-начинъг на работата в съревнова'нията.
Най-после деня~ на съревновагият,а .той-де. На любителските обхвати още от сут-рмита цареше голямо оживление. Особепо много |радиоста!Н.ции имаше на 40-мегровия обхват. Hia него за.почнахме да работам и ние. За първи оператор беше поставеп В Кошаров.
В първите часове е:ис предавахме пре д.И’Мно общи я призов ВСЕМ, ВСЕМ. Тази практика обаче .не даде желаните резулта-ти. тъй като с лея си служе.ха освен нас много други късовълновици. Наложи ее да ее преустройваме. Опитахме се да 'съче-таем общнте поизиви с призарвите на ко-реслондентите; дожато единият оператор проиеждаше радиосвръзката, другият нами-раше 1--.О.В кореспондент. Резултатите се по-добгоиха.
Трябва да се отбележп, че много кьео-въ.тновнци, конто имат свои определен)! любимц участъци от обхватите, оставят да •работят само ла тях- Даже при работа с предаване на общи позиви, при възможпчхт да се евържат с пай-голям брой участнини в еъревно.ва'нието. необходимо е с.исте.мйти чески да сменят вълпата. Това н« се от-нася до начина, конто е пай-удобен ча всеки
да се свърже с всички радиостанции на една и сына фиксир.ана вълна. При това .не е необходимо да се (работа на една честота е 'кореспондентите, к а кто това се прави в последно време; напротив, по-удобно е, когато вдреспондентът работи на друга често-па, тъй юато това позволява Да се осъще-с1вяват дуплексн.и радиосвръзки.
В първите при часа на съревнованието ио числото на предадепите свръзки ни из-цре.вариха деветнадесет радиостанции, в това число .пет колективн.ч. Особено внима-телно следяхме ние за работата на командам на радиостанцнята УАЗКВА -на Клуж-кия радиоклуб, .която в мин алите сърев-нования неведнъж показваше внсоко май-гторство. Първите три часа тази команда нзлсзе пред нас с три св|ръзки — интервал, крез който тя съумя да се откъсне от нас ирез първия час на работата.
В 13 часа и 15 .минута московско време тази разлика беше ликвидирана. С всеми следващ час разлиюата в количеството на проведег.ите свръзки растете вече в наша in >.тза.
И его първият тур завърши. За 12 часа ние проведоХ'Ме 262 радиосвръзки, като на 25-та свръзка надм.инахме всесъюзното достижение, установено през 1952 година. Пред нас оше три колективни и няколко индивидуали.и радиостанции също надми-маха миналогодншното достижение. Това свидетелствува за небивало високия темп на съревнованието.
Но борбатд още ме беше завершена — пред нас стоеше вторггят двадесет и четири-часов тур.
Двете седмици, конто отделяха първия тур от втория, минаха в 'калрегната подготовка. За да се определи предварително копа ще може да се свържем пай-бързо с късовълновиците на шестнадесетте съюзни републики, ние уточнихме в кое време от деноиощието най-добре се чуват радпо-станциите на всяка република. Отбелязвах-ме съшо работещите радиостанции в различайте райони на Съветския Съюз. про-веря.вахме апаратурите на радиостанцията.
Най-после настъпи вторият, заключителен тур на съревнованието. Особеностите в про-грамата га този tvd определи тактиката нм. Работехме почти без общи призиви. Тъй като вторият тур започна вечерта, когато раздоостранението :на радиовълните на 20-метровия обхват вече се прекратява, а доброго. разпространение иа 40-метровия обхват оше не беше вапочмало. затова както
първият, така и вторият оператор в чача-лото на тура следяха внимателно само радио ст анциите, работеши на 40-метр, >вия любителски обхват. За пър.вите два часа на съревнованието бяха установеим само 20 свръзки. В следващите часове резултатнте се оюазаха още по-лоши.
Нощната работа се водеше на смени на 40 и 80-метровия обхвати. От 6 часа сут-ринта вторият оператор периодически про-слушв-аше 20-метровмя обхват; на г его все още беше тихо. В 7 часа и 5*1 ми.нути на този обхиат с добре чуваемост се появи ра-двюстаицията УА<г КСБ ,-на Иркутская радиоклуб на ДОСААФ. Това с желан Корее пондент. Бързо настроихме предавателя и установихме радиосвръзката. След това подред установихме свръзка с още нет р,а-диостанции от иулевия район.
Минах,а повече от 12 чася в на прегнана работа. Бяха установенн 95 радиосвръзки с любителски радиостанции на 67 области на Съветския Съюз.
Настъпи най-благоприятното време за из-пълнението га третото условие на съревнованието — установяване ид свръзки с късовълновиците от шестнадесетте съюзни ре-публиии. За 3 часа и 18 минута ни се удаде да се евържем с радиостанциите На пет-Еадесет съюзни републики. Не беше уста-новена свръзка само с .късовълно.в.иците от Таджикска ССР. Мика час, още един ... нс нишо утешително. За да съкратим времето за провежда.нето на свръзки с късовълно-вицйте от всички съюзни републики, ние-повторго започнахме да установяваме свръзки. Най-после дългоочакваният призив на УЙ8АХ беше чути връзката устаяовена. С представнтелите на шестнадесетте съюзни републики ние се евързахме за 5 часа и 45 минута. Опитите да съкратим това време останаха безуспешни...
Съревнованието завърши. Заемайки в първпя тур четиърто място, във втория бях-ме трети по у ста тол яв а него на радиосвръз-ки с късовълновидите от пай-голям брой области за 24 часа непрекъсната работа и пъюви по проведените в най-кратко време радповръзки с представителите на пгестна-лесетте съюзни републики. Командатц на нашаъа радиостанция излезе в спор трата борба на първо място опед помандите на колективните радиостанции. На нея е присвоено почетного и много задължаващо звание шампиог на ДОСААФ за 1953 година по 'радиосвръзки.
В. Сеньков, начал.ник на радиостанцията УА4КЦА на Саратовоки-я областей радиоклуб на ДОСААФ-
^ОХОДЕН
Схема и конструкция
За разлика от обикновените прием-ници от този вид, описваният приемник работа с анодна батерия, и.маща нанрежение 9 волта. Напрежението, необходимо за отопление на лампите, също е памалено и не надвишава повече от 1,5 волта. Това позволява използуването на батерийки от джоб-но фснерче, което съкращава размерите на приемника почти до голе мината на едно фотоапаратче.
Предлаганата схема на приемника осигурява нормално слушане с радио-слушалки. Никои изменения в схе-мата дават разлика в силата на прие-мането, водещо към неоправдано уве-личаване на общин ток, 'чернен от батериите, което значително съкращава времетраенето на тяхното изпол-зуване.
Фиг. 1
Схемата на приемника (фиг. 1) е обикновен регенератор с радиолампи СБ-242, включени като триоди. Пър-ната лампа работа като решетъчен детектор. За увеличаване чувствител-ността на приемника в схемата се из-ползува така наречената обратна връз-ка, която се осъществява от бобина-
та L3 и кондензатора С4. Регулира-нето на обратната връзка става чрез промснливо съпротивление Rt (по-тенциометър). Във веригата на упрг-вляващата решетка па първата лампа е включен трептящият кръг, състоящ се от бобините Lj и Ь2 и променли-вия кондензатор С2- При приемане на дълги вълни двете бобини се свърз-ват последователно, а при приемане на средни вълни бобината Ь2 се затваря накъсо чрез превключвателя Пх. Трептящият кръг е свързан с антената на приемника чрез кондензатора Cj.
Кондензаторът С3 и съпротивле-ниетоД2обезпечават работата на първата лампа в режил! на решетъчна детекция .
Дроселът Др служи да спира про-никването на висока честота в другите вериги на приемника.
Съпротивлението R3 се явява като аноден товар на първата лампа. Треп-тенията със звукова честота, полу-чени при товара, се подават за усил-ване през разделителния кондензатор С6 на управляващата решетка на втората лампа. За аноден товар на втората лампа служат високоомнитс слушалки, включвагци се в буксите Т.
Кондензаторите Св и С7 служат за предпазване от преминаване през слу-шалките и анодната батерия на висока честота, която независимо от спиращс-то я действие на дросела отчасти по-пада в тези вериги.
Антената на приемника представля-ва обикновена многожична жица-шнур, дълга 6—7 метра. Необходимо
15
лацьва. плочка.
Фиг. 2
16
е антената по време на работа да се издига колкото се може по-високо, да се закачи на клон на някое дърво, на върха на някой храст или да се повдигне на колове.
За заземяване се употребява подобен проводник с дължина около 1,5 м. Накраянатози проводник се запоява медиа или месингова пръчка, която се забива в земята или се пуска във вода. Ако земята е суха, то за заземяване може да -служи проводник с такава дължина, като тази на антената. Този проводник се разстила по земята. Приемникът работа и без заземяване. В този случай сйлата на приемането се понижава, но все пак е достатъчна.
Приемникът се монтара на шаси, което се изготвя от алуминиеви ли-стове, дебели 1—1,5 мм.
След сглобяването на шасито се изготвя лицевата плоча на приемника. Тя се прави от изолационна материя (пертинакс, ебонит, плексиглас, па-рафиниран шперплати др.). Предната плоча се размерва, пробиват се всички необходими отверстия и се закрепват на шасито.
Общите размеры на шасито и предната (лицева) плоча, а също така и разполагането на отделяйте части завися много от намиращите се у радио-любителите материалы. Затова пред-лаганата конструкция не се явява окончателно определена- и наложи-телна. Може да се изменят както раз-положенията на радиочастите, така и размерите на конструкцията.
Части
Най-важните радиочасти за приемника, от конто зависят неговите размерила променливият кондензатор С2 и потенциометърът Rx.
В описваната конструкция се из-ползува кондензатор с твърд диелек-трик (така наречен кондензатор за обратна връзка),който има малки размеры. Ако няма такъв кондензатор, може да се използува обикновен про-менлив кондензатор с въздушен дие-лектрик, но тогава се налага да се
увеличат размерите на приемника. Максималният капацитет на конден-затора може да бъде от 350—500 пи-кофаради.
Желателно е потенциометърът да бъде с малки размеры и по възможност с ключ. Това ще позволи да се освободил! отмонтарането на отделен ключ. Максшналното съпротавление на този потенциометър е от 5—15000 ома. Останалите кондензатори и съиротив-ления се подбират по данните на схемата с възможно най-малки външни размеры.
За дросел Др се използува бсби-ната на високоомни радиослушалки, но такъв можем да си направим и сами. От картон или плътна дебела хартия се прави тяло във формата на Макара, на която се навива емайлиран проводник с диаметър 0,1—0,15 мм, дозапълваненатялото. След навива-нето му се залепва хартия около него, а краищата на проводника се зачи-стват и запояват с ушичките, зани-тени на горната пл очка на дросела, както е показано на чертежа.
Индукционната бобина Lx и La, а също така ибобината за обратна връз-ка се навиват на проводник с лако-ва изолация. Диаметърът на проводника е 0,15 мм. Бобините се навиват на общо тяло, за което може да послужи книжна ловджийска гилза 16-милиметрова (ако не намерите гилза, тялото може да се направи от хартия).
Бобината L2 се намотана между две картонени кръгчета, залепени не-посредствено към гилзата (тялото). Бобините Lx и L3 се навиват на отдерни книжки тръбички, в краищата на конто се залепват картонени кръгчета. Това се прави, за да. могат бобините Lx и Ls свободно да се движат по гилзата (тялото).
Бобината L2 има 300 навивки, а Lx и Ls по 80 навивки всяка една. Всички бобини се навиват в една по-сока „на куп“, без да се спазва пра-вилността за подреждане на навивки-те. Това е необходимо, за да имат бобините по-малък собствен капацитет.
2
Г/
След навиването на бобините краи-щата на проводниците се прекарват през дупките, направени на самата гилза (тялото) и отв^тре същите се изкарват към изхода на гилзата (гор-ния край), където са поставени мон-тажни. уши, направени от парчета гола монтажна жица с диаметър 0,5 мм и се запояват към тях.
При навиването и запояването обър-нете особено внимание на това, да не се сбърка къдееначалотоикъде краят на всяка бобина. От това ще завися нормалната работа на приемника. На принципната схема на приемника е указан редът за съединяване на бобините. Буквата Н означава началото на бобината, а буквата К — нейния край.
В описваната схема се използуват за превключватели nj и П2 обик-новени „ЦК“ ключета. Вместо тях могат да се използуват и различии други конструкции, в краен случай същите можем да си направим и сами.
Лампите, както се каза и в началото, са от типа СБ-242, макар и мон-тажът на схемата да позволява без каквито и да било изменения да се използуват и лампи от типа УБ-240 или СБ-244, включени сащо така като триоди. В случай на замяна не е необходим проводникът, водещ към качу лката на лампата СБ-242.
УБ-240	СБ-242	СБ-244
Фиг. 3
В случай, че се употребяват радио-лампи УБ-240, СБ-244 и СБ.-242, за улеснение даваме цоклите на тези лампи. Лампи от ,,D“ серията също могат да се употребят, като се работи с 1 в напрежение за отоплението.
Батерийното захранване се състои от три батерии за джобно фенерче. Две от батериите са предназначени за захранване анодите на лампи
те, като се съединят последова-телно.
Третата батерийка се преработва малко. С върха на нож внимателно изчистваме горния слой смола, до-като се покажат капачките на монта-жите на батерията (конто представля-ват пресован във формата на молив въглищен прах). В батерията има всичко три елемента и те са съеди-нени последователно. Отделяйте еле-менти съединяваме с пров'одници и ги свързваме паралелно. Необходимо е съединенията да се спояват, като пазим местата на спойките да не се прегряват. След свързването се полу-чава отоплителна батерия с напрежение 1,5 волта и капацитет три пъти по-голям от първоначалния капацитет на батерийката.
Всички остана л и части: гнезда, клейми,цокли са обикновените такива.
Монтаж на приемника
След подготовката и подбора на необходимите части се пристъпва към монтиране. Първо се закрепват цоклите, след това плочката с клеймите за подаване захранването. Захран-ването на останалите части се прави в обикновения за монтажа ред. Необходимо е да се обърне внимание на разположението на частите и краищата на излизащите от тях проводници от гледна точка на бъдещия монтаж.
На някои места в шасито закрепете няколко ушички, конто ще служат за точки за заземяване в схемата. При монтажа е удобно да се запояват към тях проводниците.
Преди да пристъпите към монтажа, размислете по него във всичките му детайли и само след това пристъпете към него.
Монтажът на приемника се прави с медиа или посребрена жица с диаметър 0,5—1 мм. За изолация се използуват намиращите се изолационни тръбички (черва) на пазара.
Минусовият (заземяващият) проводник се .монтира неизолиран. Монтажът трябва да се работи в такава последователност, щото всяка запое
18
на част или проводник да не пречи на следващия монтаж. Препоръчваме иреди всичко да се запоят всички минусови проводницы и проводниците на отоплението, а след тях всички останали.
Спойките да се правят след като се почисти добре провбдникът с колофон. Употребяването на киселини е недопустимо, тъй като това неизбежно допринася за окисляване местата на спойките, а оттук и за нарушаване работата на приемника.
След монтажа още един път ста-рателно да се провери неговата из-правност и се пристъпи към изпроб-ване на приемника.
Проверката на приемника се прави в такава последователност: отначало включете една батерия за отоплението, за да проверите правилността на монтажа на отоплителната верига, като използувате радиослушалки. В момента на допирането на слушалките към отоплителната верига трябва да се чуе пукане (не забравяйте да поставите превключвателя Па в- положение „включено").
След това приемникът се включва в анодната батерия и се проверява с помощта на радиослушалките нали-чието на напрежение на анодите на лампите. При тази проверка единият •от проводниците на слушалките се дава на шаси, а другият се допира до крачетата на анодите на лампо-вото гнездо. Батерийките се съеди-няват по време на пробите с помощта на проводниците и не се слагат на определен ото място в шасито.
След проверката на монтажа лампите се поставят, включва се антената в заземяването, а слушалките •се поставят в гнездата Т. Ключът на вълните Пх трябва да бъде в положение „дълги вълни“, а плъзгачът на потенцпометъра Rx в долно положение (по схемата).
След това със завъртване на коп-чето за настройка (променливият кондензатор С2) приемникът се настрой-ва на някаква станция. Настройката
трябва да се съпровожда със свис-тене, чийто тон трябва да се понижава при приближаване до честотата на станцията .Или когато свистенето изче-зне, постепенно трябва да се намалява съпротивлението R15 движейки плъз-гача, докато приеманата станция за-почва да се чува най-силно и без смущения.
При правилно регулиране на обрат-ната връзка плъзгачът на потен-циометъра трябва да се намира приблизите лно в средне положение. Ако се окаже, че за появата на генерация (свистенето) плъзгачът на потен-циометъра трябва да бъде в долно положение, това значи, че обратната връзка е слаба. В този случай бобината за обратна връзка Ls се прибли-жава до бобината L2 или се увелича-ва капацитетът на кондензатора С4.
Ако генерирането е почти непре-къснато при горно положение на по-тенциометъра, то това е признак, че обратната връзка е много голяма. За нейното намаление бобината на обратната връзка Ls се отдалечава от бобината La или се намалява капацитетът на кондензатора С4.
Възможен е и такъв случай, когато генерацията въобще не се поя-вява. Това зцачи, че са объркани краищата на бобината за обратна връзка. Необходимо е да се заменят местата им.
След настройка бобините се за-крепват на своите места с лепило иди разтопен парафин. Това трябва да се прави внимателно, за да не се изместят бобините от технитеместа.
При работа на приемника при ста-ционарни условия най-добре е да се направи постоянна антена и заземяване. Хоризонталната част на тази антена трябва да бъде не по-малка от 15—20 метра. За заземяване може да послужи воДопроводна тръба или тръба от централно отопление. На края на заземяването може успешно да се използува парче желязо или негодна металическа кофа, която се вкопава в земята до 1,5 метра..
19
АВТОМАТИЧЕН КЛЮЧ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ (АУТО)
На четвъртата радиоконструкторска изложба на ДОСО през м. май т. г. радиолюбителите от гр. Пазарджик • представиха колективно изработени ауто и перфоратор.
Интересът към аутото бе голям и непрекъснато се получаваха искания за конструктивни данни за построяването му. За да помогнем на обучава-щите се по телеграфия, даваме необходимого описание и чертежи.
Фиг. 1
Ако на показаната на фиг. 1 книжна лента изрежем думата „София", написана чрез морзовата азбука, като спазваме разстоянието между състав-ните части на една и съща буква да бъде равно на разстоянието, заемано от една точка — къс знак, тирето — дълъг знак, да бъде равно на три точки, разстоянието между отдел ните букви в думата да бъде три точки и разстоянието между отделяйте думи — пет точки, и ако прекараме надупче-ната лента през една така наречена портичка (фиг. 2), състояща се от една металическа пластинка, и срещу нея еднастоманена пружинка и почнем да движим лентата, пружинката през дупчиците на лентата ще прави контакт с металната пластинка. Двете жици, едната от пружинката, втората от металната пластинка, се скачват в един обикновен зумер в мястото, определено за манипулЗтор. Когато пружинката попадне в малко квадрат-че, зумерът ще даде къс сигнал, когато попадне в дългите изрези, ще даде три пъти по-дълъг сигнал, като местата, конто не са изрязани, ще бъдат паузи, тъй като книжната лента изолира пру-жината от металната пластинка. Това представлява един автоматичен мор-
зов ключ, който е в състояние да предаде перфорираните (изрязаните) знаци със скорост от 40 до 1000 знака в минута по наше желание, в зависимост от това, с каква скорост движим лентата в портичката. При по-малка скорост от 4Q знака, особено към 15— 20 знака, буквите излизат много про-точени и трудно се възприемат. За-това автоматичният предавател, който ще опишем, започва от 33 знака. За получаване по-малки скорости — от 10 до 33 знака, е необходимо да се перфорира отделна лента, в която разстоянието между съставните части на една и съща буква е една точка,, както на фиг. 1, обаче разстоянието между буквите и думите се увеличава двойно и тройно. С това увеличено разстояние се получава така, че ма-кар лентата да се движи със скорост
Фиг. 2
40 до 50 знака, с каквато скорост се предават и отделяйте букви, броят на буквите в минута е от 10 до 301 благодарение на голёмите паузи между буквите.
За да може автоматичният предавател да ни даде качествена минипула-ция, необходимо е да се спазват гриж-ливо следните условия:
20
1.	Всички точки и тирета да бъдат с определените размери,съгласно фиг.1, а не никои точки по-широки или никои тирета по-къси.
2.	Разстояниита между съставните частй на всяка буква, кактоиразстоя-нията между буквите и думите,- да
бъдат спазени еднакво по протеже-ние на цялата лента.
3.	Лентата да има равномерно движение на определената скорост без засечки и сътресения.
На една лента дълга 1320 см. ние събрахме482букви, като- размерит на
21
натрицата, която пробива точката, е квадратче със страна. .2,4 мм и усло-вията за разстоянията, описани в нача-пото и показани на фиг. 1, са спазени. Като разделим дьлжината на лентата — 1320 см на 482 букви, получаваме приблизително 2,75 см за една буква. Следователно, ако 'некале да преда-ваме перфорирани букви например с 50 знака в минута, необходимо е лентата да се движи със скорост 2,75 см по 50 равно на 137,5 см в минута. За сто знака скоростта на лентата ще бъде двойно по-голяма и т. н.
' Дотук описаното дава възможност на напредналия радиолюбител сам да построй ауто—собствена конструкция.
На фиг. 3 и 4 е прсдставена подробна ехема на изложения от нас на четвъртата национална изложба на ДОСО автоматичен предавател. Той се състои от една дървена кутия с 5 стени с външни размери: дължина —380 мм, височина — 286 мм и ширина—185 мм. Петата страна отгоре пред-ставлява една пертинаксова плочка' с дебелина 5 мм, а предната страна въобще липсва. На фиг. 3 даваме ауто, гледан ртгоре, а на фит. 4 той с даден, гледан отпред и на места в разрез. Перфорираната лента е нави-
Фмг. 5
та на дървена шайба с диаметър 45 мм и дебелина 12 мм с дупка в средата
8 мм. Шайбата е поставена върху диска „А“, направен от пертинакс, и дебелина 3 мм и диаметър 128 мм. Щифчето „Б“ предпазва дървената шайба да не се върти заедно с лентата самостоятелно, а само с диска. Дрьж-ката „В“ служи да се навие върху дървената шайба развитата вече лента и наново да се пусне през предавателя или да се смени с друга. Всяка лента си има отделна дървена шайба, върху която се съхранява. Дискът „А“ се движи на съчмен лагер, като е за препоръчване- лагерът на вто-
I
рия диск да бъде двуреден^в никакъв случай самонагаждащи се лагери), за да няма клатушкане на диска. При употреба на двуредни лагери две-те степеичати шайби може да се смъкнат малко иадолу. Шайбата „Г“ е желязна и върху нея се трие една спирачка с малка лентичка гьон (фиг. 5), която чрез пружинка се натиска повече или по-малко към шайбата. Това се прави, за да бъде отвиващата се лента винаги леко изопната — необходимо условие за равномерния ход на леитата, което осигурява равномерна манипулация.
Лентата от диска '„А“ минава върху ролката „Б“ (показана в детайл на фиг. 6), оттам през портичката „Б"1 (показана на фиг. 2), на ролката „Ж“> след което обхваща теглителния барабан, минава върху ролката „И“ и се навива на втория диск „К“ върху дървената шайба, същата като на диск „А“. На шайбата има врез, където се мушка началото на лентата прн започ-ване.
22
Теглителен барабан
Теглителният барабан е направен от алуминий с диаметьр 32 мм. Върху него, показано с черно, е надяната гумена шайба, изрязана напреко о^ вътрешна гума на велосипед с ширина 13 мм. Теглителният барабан е облечен с гума за сигурно сцепление с книжната лента. В -противен случай се получава плъзгане и вследствие на това — неравномерна манипулация. Дискът „К“ се привеждц в движение от оста на теглителния барабан чрез шайбите „Л“ и „М“. За каишче служи обикновен кръгъл ластик. Тъй като скоростта на диска „К“ намалява при навиване на повече лента върху него, ластичното каишче не се стяга много, за да може тя да се хлъзга по шайбите „Л" и „М“ и така се компенсира раз-ликата вскоростите. Понеже върху теглителния барабан няма ролки, конто да притискат лентата върху него, необходимо условие за равномерен ход на лентата е тя да бъде лекоизопната, т. е. да се отвива от барабана ,,А“ с малко издърпване, за което служи спи-рачката „Г“, и да е винаги изопната между теглителния барабан и диска „К‘с. Това се постига,като дървената шайба, на която се навива лентата, е с по-голям диаметьр от тази на теглителния барабан, а долните две шайби „Л“ и „М“ са с еднакъв диаметьр, така че винаги да има хлъзгане на каишчето, което именно държи лентата изопната.
Успоредно на горната пертинак-сова плоча, върху която са разполо-жени изброените -досега части, се намира втора пертинаксова плоча, закрепена върху две напречни дъсчи-ци, конто от своя страна са закрепени върху самата дървена кутия. На тази плоча също от пёртинкас с дебелина 5 мм е закрепен вторият лагер на оста на теглителния барабан, върху която е надяната дървена степенчата шайба „Н“ и една втора ос, на която се намира степенчата шайба „О“ от сухо орехово дърво. Шайбите се пре-стъргват върху самите оси, за да няма екцентричност. На долния край на
оста на шайбата „О“ е закрепено едно зъбно колело „П“, което е сцепено с друго малко зъбно колело „Р“, на-дянато на оста на едно електрическо грамофонно моторче DUAL — „С“, на което дискът за плочите е махнат.
Както казахме по-рано, една буква е вместена средно в 2,75 см при един оборот на теглителния барабан, кон го заедно с надянатата гума има диаметьр 34 мм и се изтегля 10,67 см. лента или около 4 букви. Веднага можем да си направим една таблица:два и половина оборота на теглителния барабан за една минута дават Юзнака, 5оборотадават 20 знака в минута и т. н. Може да се направи таблица до 100 знака в минута, когато теглителният барабан ще прави 25 оборота.
Като имаме пред вид вариацията на оборотите на грамофонното моторче от 70 до 95 и зъбната предавка, нами-раме, че степенчатата шайба ,,Q“ ще прави приблизително 9 оборота при двете крайни положения на регулятора на грамофонното моторче. Правим диаметъра на най-големия канал на степенчатата шайба „О“ 100 мм и го бележим с Д15 диаметъра на най-малкия канал на степенчатата шайба „Н“ — 20 мм и го бележим с Д2. Тогава оборотите на теглителния барабан ще бъдат:
Д2 *	20
60 оборота в минута. При 60 оборота в минута съгласно таблицата, която вече сме си съставили, ще имаме скорост 240 знака в минута. Като поставим регулятора в положение мо-торчето да се върти със 70 оборота, ще имаме на шайбата „О“ 9 оборота вместо 12 и като заместим 12 с 9, ще получим N3 = 45 оборота, на конто обороти отговаря скорост 180 знака. Следва, че с движение на регулатора от едното до другото крайне положение ще имаме една непрекъсната вариация от 180 до 240 знака в минута, без да местам каишчето по степенча-тите шайби. За пренасяне на движение™ от едната шайба на другата ние
23
с успех използуваме за каишче най-лоновата рибарска корда с диаметър от 0,5 до 0,7 мм, която вързапа стег-нато, благодарение на еластичността си осигурява добро предаване, без да се хлъзга.
Сега да пристъпи*м към изчисление на втория чифт диаметри. Изхождаме от положением, че теглителният барабан трябва да прави пак 45 оборота
в минута, но този път при регулатор на 'максимум, т. е. при 12 оборота на шайбата „О“, следователно N2 = 45 оборота. N', = 12 оборота, Д', — Д'а = 120. Ние взехме Д, = 100 мм и Д2 -- 20' мм. Сборът на тези два диаметъра трябва да се спази във всички чифтове степенки, понеже си служим във всички случаи с една и съща найлонова корда и в противен случай тя на места ще бъде отпусната,
N'2
а на други извънредно стегната.
Заместваме във формулата
Д'1 • N',
—=------- нашите нови раз-
Д 2
(120—Д'8).12
.мери и получаваме 45 -= -—   ...—;
Д 2
Д', "12°5412- = 26 мм; Д', = 120 - 26 -
= 94 мм.
Размерите на различните диаметри, дадени на чертежа, се различават малко от тези, конто ще изчислим по горния начин, което е направено с оглед да се припокриват крайните скорости.
Да се внимава при преместване на каишчето (кордата) от една скорост на друга. Първо тя се отпуска, като се почне от шайбата, където ще мине на по-малък диаметър, след това да се постави на другата шайба в сте-пенката с по-голям диаметър. Ако
това не се спази, кордата или се скъсва, или се разтяга и става негодна за по-нататъшно употребление.
Освен описания начин за прида-ванс движение на теглителния барабан може да се употребят и много други. Два варианта са показани на фиг. 7 и фиг. 8, конто не са чертани в ма-щаб, а е показан само принципът.
На фиг. 7 за двигател е употребено едно моторче за чистачка на стъклото пред шофьора на камион. Двата барабана са гладки и движението се предава от единия барабан на другая посредством едно колелпе с гума
също като тези при шевните машини, служещо за навиване на конците, което може да се движи нагоре и надолу между двата барабана за полу-чаване на различии скорости. На показания на фиг. 8 вариант движението се предава на една ос, на която по канал може да се движи едно колелце с гума, както описаното по-горе. Ко-лелцето предава движението на един диск, закрепен на оста, на която се намира теглителният барабан. Лагери-те във всички конструкции могат да
Фиг. 8
бъдат както съчмени, така и втулкови или пък от пертинакс. Съчмените са за предпочитане пред всички останали.
Моторче (двигател)
Електрическото моторче е поставено на трета пертинаксова плоча, дебела също както другите две. Плочата е мушната между два канала, конто са изрязани в.страничните дъеки на дър-вената кутин. По този начин плочата заодно с моторчето може да се издър-пва навън за преглеждане на моторчето пли когато искаме да върнем лентата от диска „К“ на диска „А“.
Вместо да издърпваме моторчето и с това да го отцепваме от останалия ме-ханизъм, може да откачим ластичното каишче при пренавиване на лентата.
Електрическото грамофонно мо-торче прави при затворен регулятор 70 оборота, а при отворен 95 оборота в минута. Зъбното колелце „Р“ има 15 зъба, зъбното колело „П“ има 115 зъба. Двете зъбни колела взехме от един стар развален грамофон с двойка пружина.
Чертежите са правени в мащаб 1:1 н като се използува дадената мярка на чертежа, получаваме истинските размери. Частите, конто трябва да имат точки размери, са нанесена на чертежа.
Портичка (контакт)
Портичката е представена на фиг. 2. На чертежа „А“ е гледана отпред, ,,В“ е страничен поглед в разрез, „Г“ е пружинката, „Б“ — поглед отгоре в разрез. Тя се състои от следните части:
1. Една металическа плочка, означена с 1, върху която се хлъзга перфорираната лента. Пластинката е дебела около 1,5 мм — гладка и по възможност от бронз с дължина 38 мм, ширина точно 12,2 мм навсякъде. От едната страна на тази пластинка има запоени два винта. Пластинката да не се пробива изцяло за закрепването на винтчетата, а да се направят плитки дупчици и да се запоят винтчетата с калай. Така приготвената пластинка се закрепва чрез винтчетата на една пертинаксова плочка — 3, дебела 5 мм — квадрат с размери на страната 38 мм на разстояние 17 мм от ръба (гледай чертеж ,,В“). Краищата на пластинката, откъдето влиза и излиза лентата, се закръгляват (черт.„Б“)- Две парчета пертинакс с дължина 38 мм се изрязват по формата на 4 и 5 на чертеж„В“, като между металната пластинка и двете парченца се оставя междина 0,4 мм, по която ще се движи лентата. В празнината между плочките -4 и 5 е поставена една стоманена пру
жинка, имаща форма, показана на чертежа „Г“—фиг. 2. Единиятйкрай е закрепен за ламаринено парченце по начин, показан на чертежа. Мя-стото, означено с 6 — краят на пру-жинката, се запойва на ламаринката, Така приготвената пружинка се закрепва с винтче върху пертинаксово парче — 7 с размери: височина 22, ширина 10 и дължина |2 мм, така че пружинката да минава в средата на перфорираните знаци върху лентата и през изрезите да прави контакт с металната пластинка. Пружинката се закрепва с винтчето в такова положение,че да не натиска много силно върху лентата, за да не я разваля.
Така приготвените части се скре-пяват помежду си, както е показано на чертежа, с винтчета или нитове и посредством ъгловите железца 9 и 10 се закрепват към главната плоча. Да се внимава при закрепване на портичката каналът да дойде така, че минаващата лента да не се огъва или трие о никой ръб, а да минава плавно. Същото се отнася и при поставяне на дисковете и водещите ролки. Навсякъде да се спазва разстоянието от плочата до лентата да бъде 17 мм (гле-дай фиг. 3).
Вместо пружинка може да се постави малко колелце на'лос^че, което да се издърпва от пружинка. По такъв начин се избягва изхабяването на лентата от триене на пружинката върху нея, понеже колелцето се търкаля върху лентата и прави контакт през дуп-чиците.
Описание на перфоратора, служещ за изрязване на морзовите знаци върху лентата, ще дадем в следващия брой. Радиолюбителите, конто ще правят ауто, може да се отнесат до радиокабинета на ДОСО — ул. „Глад-стон“ № 3 — гр. Пазарджик, за да им изпратим един-два метра готова перфорирана лента, която ще им бъде от голяма полза’ при направа на частите, центроване и изпробване на предавателя.
25
КВАРЦОВИТЕ ФИЛТРИ В РАДИО-ПРИЕМНИЦИТЕ
Когато се налага да работят срав-нително голям брой радиопредаватели в тясна лента от честоти, за да не си нречат взаимно,е необходимо предава-телите да имат много стабилна втулка, а приемниците на радиостанциите да бъдат с добра селективност, т. е. остра резонансна крива на трептящите кръ-гове.
Когато се говори за един приемник, че има добра селективност, а за друг— лоша, това означава, че с първия приемник може сигурно да се приема предаването на насрещния предава-тел при едновременна работа на други предаватели, излъчващи вълни, близки до тази на насрещния, а с втория приемник това би могло да се осыце-стви трудно или въобще е невъз-можно.
Селективността на един приемник се определи от неговите трептящи кръгове, т. е. от тяхното качество и количество. Качеството на един треп-тящ кръг или, както се казва, негс-вият коефициент на до^рокаче-ственост Q завися от отношението между индуктивното съпротивле-ние <oL на, бобината на трептящия кръг и неговото загубно съпротивле-нйе R3.
4 Rs
Трептящ кръг с голям коефициент Q притежава тясна лента или полоса на пропускане, или остра резонансна крива и следователно, както знаем от радиотехниката, той ще има и голяма селективност.
В зависимост от вида на работата на приемника се изисква и различна лента на пропускане. За приемане на обикновени телеграфии предавания е необходима тясна лента, напр. от 100 до 200 херца, а за приемане на телефонии предавания лентата трябва да бъде не по-тясна от 3 кхц.
Трябва да се знае обаче, че колкотое по-широка лентата на пропускане, толкова по-голяма е вероятността за смущения от станции, работещи на съседни вълни. Следователно, за да нямаме смущения в приемника, трябва да има колкото е възможно по-тясна лента, необходима за случая.
Стесняването на полосата на пропускане се извършва с помощта на филтри, конто представляват от себе си ред трептящи кръгове, включени по определен начин. В такива случаи се получава твърде сложно и обе-мисто устройство, което трудно би могло да се осъществи при приемниците отпо-ниска класа. А и за тези прием-ници изискването за висока селективност не се снема.
Безспорно е, че наличието в приемника на прост филтър на ниска често-та за приемане на телеграфна работа увеличава избирателността (селективността). Обаче такъв филтър не изключва смущенията от огледалната честота по отношение на втория хете-родин, без да се говори за това, че включеният филтър след детектора не може да избави приемника от ред други смущения, възникващи при детектирането. Ето защо филтърът за съответната честота е желателно да се включи преди детектора. Към такъв филтър при приемниците от по-нисък клас се предявява изискването за тясна полоса на пропускане и сигур-ност в работата, а така също и малки размери. На такива изисквания от-говаря кварцовият филтър, включен преди първото усилвателно стъпало при суперхетеродиннйя приемник.
Използуването на кварца за стабилизация На честотата при предавате-лите е общеизвестно. При филтрите в приемниците обаче назначението на кварца ё малко по-друго. Тук той се използува като кръг с много малки загуби. Еквивалентната схема на квар-
26
цовата пластинка, приготвена за една или друга честота, може да се пред-стави във вид на последователно свър-зана самоиндукция L, капацитет С и съпротивление г, шунтирани с ка-пацитета на държателя на кварца Cg (фиг. 1).
Фиг. 1
Последователно съединените еле-менти образуват трептящ кръг с голям коефициент Q, достигащ чйслото ня-колко хиляди, докато при обикнове-ните трептящи кръгове Q = 100—200. В резултат на това полосата на про-пускане се явява съвършено тясна. При резонансната честота кварцът притежава най-малкото съпротивление, а при незначително отклонение от резонанса съпротивлението рязко се покачва. Поради това смущенията, макар и малко да се отличават по че-етота от сигнала, ще отслабват'силно.
Шунтиращият кондензатор Cg е вреден, тъй като през него могат да преминат смущения, въпреки нали-чието на кварца. На фиг. 2 е показана една схема, на която действието на шунтиращия капацитет Cg е неутра-лизирано с помощта на един кондензатор Сн.
На тази схема с Lj е означена пър-вичната намотка на трансформатора на междинната честота, включена в анод-ната верига на смесителната лампа на суперхетеродина, с L2 е означена вто-ричната намотка на, същия трансфор-
Фиг. 2
матор, с CjCj — два кондензатора с равен капацитет'и с К — кварцът.
Смущаващото напрежение, имащо честота, различна от собствената честота на кварца, ще попадне в точка А по два пътя: чрез капацитета Cg и чрез фазиращия кондензатор Сн. При това фазите на това напрежение в споменатата точка ще се окажат противоположил, тъй като те съответ-ствуват на двата противоположим краища на бобината L2. При Cn = Cg напрежението на смущенията в точка А, а следователно и върху решетката на лампата П2, ще бъде равно на нула и по такъв начин капацитетът на държателя на кварца се неутра-лизира.
Друго ще бъде положението на сигнала, имащ честота, рарна на собствената честота на кварца. Напрежението през кварца, съпротивлението на който в този случай е най-малко.
се подава в точка А от едната страна на кръга. Капацитетът Cg ще се окаже като че ли зашунтиран от малкото съпротивление на кварца. Напрежението на сигнала ще постъпи на решетката на лампата П2. При това резонансната крива на филтъра ще има симетричен характер (фиг. 3) и полосата на пропускане ще бъде най-малка.
Ако капацитетът на фазиращия кондензатор Снне е равен на капацитета Cg, то резонансната крива на кварцо-вия филтър ще бъде несиметрична, а полосата на пропускане ще бъде много по-широка.
Изменяйки капацитета. на фазиращия кондензатор, може да се получи от филтъра не само кръг с последователен резонанс с най-малко съпротив-
27
ление за ре.зонансната честота, но и кръг с паралелен резонанс, при който съпротивлението е нац-голямо за тази честота. Последователният и па-ралелният резонанс са достатъчно близки по честота и с помощта на фазиращия кондензатор може да се получи единият или другият. Нека например едновременно с нужната нам станция се чува не по-малко силно прсчеща станция. При това разли-ката в техните честоти, макар и да не бъде голяма, съществува. В такъв случай трябва да се настрои филтъръг така, че той да се окаже като кръг с паралелен резонанс за смущенията. При това положение смущенията ще се потискат, а нужната станция ще се чува добре.
U
Фиг. 4
За потискане на смущенията квар-цбвият филтър трябва да се ползува внимателно и смислено —' в противен случай може да не се подобри, а да се влоши чуваемостта на прие-маната станция.
Въртейки ръчката на фазиращия кондензатор на една или друга посока от положението на баланс, ние ще получим несиметрични резонансни криви (фиг. 4 и 5).
Точките М и N на тези криви съот-ветствуват на най-много потисканите честоти. Можем да изместваме в известии граници точките М и N, като го установяваме на смущаващи често-; ти, конто желаем да потиснем. Кварцовият филтър дава стократно и по-вече потискане на смущенията, което
красноречиво говори за свойствата на един такъв филтър.
Кварцовият филтър дава също така широки възможности по отношение въвеждането на изменяема селективност в приемницит^. Изменяемата се-
лективност, т. е. възможността да се измени широчината на полосата на про-пускане, има големи преимущества. Да се работи с тясна полоса при от-съствие на смущения е нерационално, тъй като на оператора е необходимо особено внимание и много щателна настройка на вълната на приеманата станция. Значително по-добре е приемникът да има възможност за изме-няване полосата на пропускане например в граничите на 200—300 до 3—4 килохерца в зависимост от вида на работата и интензивността на смущенията .
От практиката се установява, че такава полоса може да се получи, и
. Фиг. 6
при това много просто, с помощта на кварца. Една от схемите на кварцо-вия филтър с променлива селективност е показана на фиг. 6. Тук с Сн е означен фазиращият диференциа-лен кондензатор, с П — превключва-тслят. Кръгът LC се явява като то
28
вар на кварца в решетъчната верига на лампата П2. В зависимост от положенного на превключвателя П фил-търът има една или друга полоса.
Изменяването на полосата се полу-чава за сметка на разстройката на кръга LC. Бидейки настроен в резонанс с честотата на приемания сигнал, а следователно и с честотата на кварца, кръгът притежава голямо съпротивление (паралелен резонанс) и внася при това най-голямо затихване в кварца. Врезултатна това се получава разширяване на полосата. По размера на. Разстройката на кръга LC полосата се стеснява.
В дадения случай, както това се вижда от схемата, разстройката на кръга се извършва скокообразно чрез изменяването на неговия капацитет. Не представлява трудност обаче да се получи и плавно-изменение на полосата по пътя на плавна разстройка на кръга LC.
Преминаването от широка полоса на тясна намалява не само смущенията, но и шумовете на приемника, като това намаление става право пропорционал-но на квадратния корен от значението на полосата. Намаляването на шумовете при включване на кварцовия
филтър създава впечатление на пони-жаване чувствителността на приемника, което всъщност не съществува. Поради тази причина никои радисти неохотно използуват филтъра. Отри-цателна роля играе тука и отсъствие-то на навика в настройката на прием ника при тясна полоса.
Когато работам с кварцовия филтър, трябва да имаме пред вид, че при'търсенето на насрегцната станция трябва да се използува широката полоса (не и най-тясната). Когато се открие станцията, но прйемането й е затруднено от стрнични смущения, следва да се включи филтърът с тясна полоса при телеграфна работа. По-нататък внимателно, но без ба вене, трябва в неголеми граници едно-временно да се върти ръчката на кон-дензатора за настройка и на фазира щия кондензатор, докато се добие лек металически тон и се потисне работата на пречещите радиостанции. Металическият тон на сигнала е указание, че прйемането му става по тясната полоса на пропускане.
Това са по-важните сведения, конто радиолюбителят трябва да знае за кварцовите филтри, употребяванн в. радиоприемниците.
Г. Тане в
29
!il ПЛЛ tr
РАДИ О И НДН С Т РИ®
ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ
Високоговорител 2 вата.
Предназначен е за озвучаване на училища, учреждения и др.
I. Конструктивно оформление
Външният вид на високоговорителя, ку-тията и техните размери са дадени на фиг. 1.
Кутията е както на високоговорител 0,3 вата.
(Електрическата схема на трансформатора е дадена на фиг. 2).
Фиг. 2
Ш . Акустически давни.]
1. Честотаият обхват е от 100 до 6000 ха (при неравномерност не по-голяма от 15 dR). Честотната характеристика по звуково наля-гане е дадена на фиг. 3.
2. Средното звуково налАгане на разстоя-ние 1 м по оста на излъчването е около 20 микробара.
II. Електрически давни
1.	Номиналы а електрическа мощ— 2 вата.
2.	Работай напрежения: 30 в; 60 в; 120 в.
3.	Входящ импеданс: 450 ома; 1800 ома: 7200 ома.
4.	Правотоково съпротивление на пър вичната намотка: 45 ома; 45 ома; 210 ома.
5.	Правотоково съпротивление на вторич-ната намотка: 0,6 ома.
6.	Импеданс на трептящата макаричка: 6 ома.
7.	Пасващ трансформатор’
а)	първична намотка:
Нг— 675 нав. d = 0,25 мм;
Н2— 675 нав. d— 0,25 mmJ
— 1350 нав. 0,12 мм;
б)	вторична намотка :
— 98 нав. d = 0,6 мм.
в)	желязо: вътрешно - заводски стандарт № 3 — дебелина на пакета 20 мм, силициева ламарина 0,35 мм.
Фиг. 3
3. Клирфакторът е не по-голям от 7*/0.
4. Резонансйата честота е под 120 хц.
* * *
Високоговорител 4 вата
Предназначен е за озвучаване на учреждения, салони и др.
30
I. Конструктивни Дании
рВъншният вид и размерите на високогово-ритепя и кутията са дадени нафиг. 4.
2. Средното звуково налягане на разстоя-ние 1 м по оста на [излъчвапето е около 40 микробара.
Фиг. 6
II. Електрически Дании
1.	Номинална електрическа мощ— 4 вата.
2.	Работай напрежения: 60 в; 120 в.
3.	Клирфакторът е не по-голям от 7°/„.
4.	Резонансната честота е под 100 хц.
*
3.	Входящ импеданс: 900 ома; 3600 ома.	Високоговорител 6 вата
4.	Правотоково съпротивление на първич*
мата намотка: 55 ома; 130 ома.	Предназначен е за озвучаваие на големи
5.	Правотоково сопротивление на вторич- салони и	озвучаване.
ната намотка: 0,25 ома.
Фиг. 5
I. Конструктивно оформление
6.	Импеданс на трептящата макаричка — 2,7 ома.
7.	Пасващ трансформатор:
а)	първична намотка:
/71 — 900 нав. d = 0,22 мм
//8 — 900 нав. d = 0,15 мм
б)	вторична намотка:
Н3 — 52 вав. d = 0,8 мм
в)	желязо: вътрешно-заводски стандарт № 3, дебелина на пакета 25 мм, силидиева ламарина 0,35 мм.	х
(Електрическата схема на трансформатора е показана на фиг. 5)
III. Акустически данни
1. Честотният обхват е от 100 до 6000 хц (при ^еравпомерност не по-голяма от 15 dB't Честотната характеристика по звуково налягане е дадена на фиг. 6.
Високоговорителят се произвежда в две конструктивни вариации:
в дървена кутия — фиг. 7 а,
в -метална кэмбана — фиг. 7-6.
П. Електрически данни
1.	Номинална електрическа мощ —6 вата.
2.	Работай напрежения : 60 в и 120 в.
3.	Входящ импеданс: 600 ома и 2400 ома.
4.	Правотоково съпротивление напървич-ната намотка: 20 ома и 55 ома.
5.	Правотоково съпротивление на вторич-ната намотка: 0,2 ома.
6.	Импеданс на трептящата макаричка: 47 ома.
7.	Пасващ трансформатор:
а)	първична намотка:
Нг — 730 нав. d = 0,3 мм
Н2 — 730 нав. d = 0,2 мм
б)	вторична намотка:
Н3 — 57 нав. d = 1 мм
в)	желязо: вътрешно-заводски стандарт № 3, дебелина на пакета 37 мм, силициева ламарина 0,35 мм.
3 1
1П. Акустически данни
1.	Честотният обхват е от 80 до 7000 хц (при неравномерност не по-голяМа от 15 dB).
Честотната характеристика по звуково налягане е дадена на фиг. 8.
Фиг. 8
2.	Средното звуково налягане на 1 м по оста на излъчването е около 60 микробара.
3.	Клирфакторът е не по-гог.ям от 7%.
4.	Резонансната честота е под 80 хц.
W" >П* ю° D* 10*	20"	30*
Фиг. 9
5.	Пространствената характеристика на високоговорителя в метална камбана е дадена иа фиг. 9.
Високоговорител 10 вата
Предназначен е за улично озвучаване.
I. Конструктивно оформление
Високоговорителят е оформен в метална фуния (рупор), формата и размерите на която
Фиг. 10
са дадени на фиг. 10. Рупорното оформление на високоговорителя подобрява кпд на същия и неговата пространствена харак
теристика. Мембраната на високоговорителя има екпоненциолна форма, която намалява внасянйте от високоговорителя изкривява-ния (параметричен резонанс — субхармо-нични). “
П. Електрически данни
1. Номиналната електрическа мощ е 10 вата.
2. Работай напрежения: 60 в и 120 в.
Фиг. И
вичната намотка: 40 ома и 45 ома.
5.	Правотоково съпротивление на вторич-ната намотка: 0,6 ома.
6.	Импеданс на трептящата макаричка : 6 ома.
7.	Пасващ трансформатор:
а)	първична намотка:
— 900 нав. 0,27 мм;
Нг-—900 нав. d = 0,27 мм;
Фиг. 12
б)	вторична намотка:
Н3— 144 нав. d = 0,7 мм;
в)	желязо: вътрешно-заводски стандарт Ла 3 (с), дебелина на пакета 35 мм, силицие-ва ламарина 0,35 мм.
Ш. Акустически данни
1.	Честотният обхват е от 80 до 7000 хц (при неравномерност не по-голяма от ISdB). . Честотната характеристика по звуково налягане е дадена на фиг. 11.
2.	Средиото звуково налягане на 1 м по оста на излъчването е около 100 микробара:
3.	Клирфакторът е не по-голям от 6°/0.
4.	Резонансната честота е под 80 xll
5.	Пространствената характеристика*1а високоговорителя е дадена на фиг. 12.
32

За нуждпте на жичвата радиофикация слаботоковият завод „Кл. Ворошилов" произвежда динамичен микрофон — тип „ДМ-1", който има следппте технически данни:
1. Конструктивно оформление
Микрофонът е оформен в красива металическа кутия, формата и размерите на която са да дени на фиг. 1. Мик-рофонната кутия е закрепена към
Фиг. 1
стойката посредством шарнир (фиг. I—4), който осигурява устаповява-нето на микрофона цод различен ъгъл спрямо изпълнителите.
Микрофонът с пригоден за поста-вяне на:
а; малка стойка — за маса (фиг. 1).
б) голяма стойка с телескопично устройство (стоящ).
Микрофонът се закрепи към едната или другата стойка чрез куплонга 5
(фиг. 1). Със същия триконтактен куплонг се извършва и превключ-ването па изходния импеданс. В гор-ната част на куплонга (към микрофона) има гравирана стрелка или чернена точка, а в долната част (към стойката) са гравирани стойностите на импеданса. Микрофонът се поставя в стойката в такова положение, щото стрел-ката да сочи към желания импеданс и след това прг.тягаме гайката 6 (фиг. 1).
2. Електрически данни и пас-ване
1.	Импеданс на трептящата мака-ричка — 15 ома.
2.	Изходящ импеданс—15 ома; 200 ома; 10000 ома.
3.	Пасващ трансформатор:
а)	желязо: вътрешно-заводски стандарт №1,дебелина на пакета 17 мм, силициева ламарина 0,35 мм.
б)	навивки: Hj = 250нав. d = 0,l мм правоток. съпротивл. 36 ома.
Н2 = 900 нав. d = 0,l мм. правот. съпротивл. 144 ома.
Н3 = 6000 нав. d = 0,05 мм, правот. съпротивл. 3820 ома.
Електрическата схема на пасващия трансформатор и превключването са дадени на фиг. 2.
Наличността на няколко изходящи импеданса позволява микрофонът да бъде включван към усилватели с различии входящи съпротивле-
Фиг. 2
НИЯ и нискоомни ЛИНИИ. При включ-ването на микрофона към усилвател с входящо съпротивление, по-голимо
3
33
от 20000 ома , сыцият включваме на 10000 ома. При това положение бро-нирапият проводник, който свързва микрофона с усилвателя, не трябва да бъде по-дълъг от 3—5 м. Когато разстоянието .между микрофона и усилвателя е по-голямо — 10—100*
Фиг, 3
м или усилвателят има ниско вхо-дящо съпротивление, превключваме микрофона на 200 ома. Изход 15 ома се използува при съвсем нискоомпи линии или входове на усилвателя.
* Импедансьт на .тинмята с брониран проводник с около 200 ома.
3. Акустически данни
1.	Чувствителност.При звуково на-лягане 2 микробара (2 дини см2), каквото имаме при нормален говор на разстояние 25—30 см. пред микрофона, получаваме следните напрежения при отворени клейми на пас-ващия трансформатор:
6 мв при изход 10000 ома 0,9 мв при изход 200 ома 0,24 мв. при изход 15 ома
2.	Посочената характеристика на микрофона при 400 хц е представена на фиг. 3. Както се вижда , тя има кьлбовидна форма.
3.	Честотен обхват — от 100 до 7000 хц (при неравномерност не по-голяма от ±15 dB).
Фиг. 4
Честотната характеристика на микрофона е представена на фиг. 4, П. Хотев
34
РАДИОТО В СЛУЖБА НА НАУКАТА
Радиото дълбоко проникна в науката и обогати нейните способи по изучаване на природата. При проверка на часа ни помага • радиото. За на-учните работници такава точност на времето не е достатъчна. За многото астрономически наблюдения, за точного измерване в геодезията и другите области с необходимо още по-точно-разчитане на времето. За тази цел се използуват специални предавания по радиото, наричани ритмични сигнали. По такива сигнали се проверяват и преносимите астрономически часов-ници-хронометри, конто се използуват от научните експедицйи и мореплавания. Развитието на радиотехниката помага на съветските учени да съз-дадат нови, съвършени, необикновени часовници — кварцови. За измерване на времето с тях се използува не колебанието на махалото, а специфичного свойство на кварца да съз-дава бързи електрически колебания — честота, която не се измсня. Квар-цовият часовник се счита като най-добър измерител на точного време. Той позволява да се отбелязва в даден момент времето с точност до дссетохилядна част от секундата. Астрономите считат, че отмерено™ време с такава точност позволява да се улови и най-слабото изменение при въртенето на земята около оста си. Трудно може да се оцени ролята, която играе радиото в метеорологията. То помага на метеоролога със свс дения за въздушния простор. Позволява му да получава бързо от всички краища на света сведения от метеорологичните станции, след което да съставя цялостна прогноза и да предава бъдещото състояние на времето на всички заинтересовани организации, института и всички радиослушатели. Радиото дава въз-можност на слушателя да изобрети, да построй метеорологични станции, конто да работят без хора — автомата. Такива станции се устроиха в пу-етините, по планинските върхове в
Арктика и на необитаваните остров: i. Те заместват човека там, където той не може да живее дълго, и предавал вместо него ценни сведения за времето. Автоматичнптс станции зорко бдят за всички капризи на времето, на въздушната стихия. Те успешно работят няколко години в отдалечени и малко достъпни места и така сами помагат на нашите учени да съставят пълни карта на атмосферните явления и да правят точни предсказания за времето. Интересно е пзползува-нето на науката в радиолокацията. С помощта на радиолокацията не е трудно да се следи за полета, конто се извършва за изучаване на въз-душните течения. Наблюденията за вятъра са иеобходими за предсказ-ване изменение™ на времето. При-емайки радиосигнала, отразен в дъж-довната капка, с помощта на радиолокатора преместването може да се следи от голямо разстояние Все нешироко започва да се използува радиолокацията в астропомията. Тя дава прекрасно средство за наблюдение па метеорите. Старите астрономи можеха да ги следят само нощно време, тъй като само през нощта може да се впди светлата диря при движение™ на метеора, летящ в атмосферата на Земята. За радиолокатора няма значение тази диря. Той прихваща ра-диовълпитс, отразени от това силно йопизирано пространство (от облака), което мстеорът създава в своя път. Иа осцилографа възниква яркопетно. ио което може да се узпае разсто-янието до метеора, неговата скорост, посоката на. полета, дори и масата. Такъв образ може да се наблюдава не само нощно време, но и през деня. Използувайки високочувстви-телен радиоприемник с насочепи антенн, астрономите извършват наблюдение за радиоизлъчването на слън-цето. Те използуват радиовълните, конто идват от далечни дьлбочиви на вселената. Радиолокацията дадс възможност да се измери разстоя-
35
нието до Луната с нов способ с помощта парадиовълните. Още в 1943 г. съветският учен Н. Д. Папалексп и Л. И. ДЪапделщайн направиха раз-чсти, конто показаха, че тези радио-сигнали, изпратепи на Луната, могат да се прихвапат чрез отраженията. Учените искали да проверят тези об-рази, разстоянието до нашия небесен спътник. Само след 3 години тези разчети се потвърдили. С помощта на радиолокатора било получено лунно ехо. Радиовълните покрилипътя, дълъг 769 хиляди километра. Разстоянието до пебесното светило за първи път било измерено с радиото. А по-рано то ее определите само по пътя на астрономическите изеледвания. За-това към различимте краищта наЗемята се отправиха две експедиции. Те точно и едновременно определиха под какъв ъгъл се вижда Луната от всеки пункт. Решавайки за целта тригоно-метричната задача, учените намерили разстоянието до Луната. Такова из-мерване даваголяма точност, но какъв труд представлява това. И колко сложно и интересно е! Радиотехниката измерва разстоянието до луната от една точка и без д'пълнителни начисления. Гледайки разстоянието на екрана па електроннолъчевата .лампа, учените без много труд могат да следят как се измени разстоянието до Луната и да забелязват нейния път.
В последно време радиотехниката проииква и в промишлеността и ней-ните отрасли. Високочестотните токове, конто се използуват за оформление на радиовълни, служат сега за отопление. Високочестният нагревател се използува в заводите за загряване и прнготвяне на сплави от метали, за подглаждане на материали, за заварки и дори за закаляване на металически изделия. Инициатор на това необикновено пзползувапе на високочестотните електрически колебания се явява член — корес-пондентът, академикът па СССР В. П. Вологдин и други сьветски учени. Нагревателното действие на
колебанието се използува и в меди-ципата. Отдавна е известно, че за-топлянето с ток с висока честота е способно да лекува много болести. Но как се затопля заболял орган, който се намира’ във вътрешността па тялото на човека? Тук може да номогпе високочестотното електри-ческо колебание. То леко проник-ва във вътрешността на тялото и може да затепли отделен орган. Високочестотното колебание се използува за леку ване на рак, облъч-ване части на тялото и всякаквй възпалителни и гнойни заболявания. С радиовълни може да се стерили-зират консерви, да се предпазват про-дуктите в селското стопанство от вредители. Благодарение успеха на радиото възникна говорящего кино и високоусъвършенствуваният звукозаписи Трудно може да се изредят всички отрасли на науката, техниката и промишлеността, където е проник-нала радиотехниката и където тя успешно се използува. Областта на пейното приложение се разширява все повече и повече. Всяко ново откритие и постижение в областта на радиото е ярко доказателство за неизмеримата сила на човешкия разум, който крачка по крачка раз-крива закипите па околния свят. Историята на науката и техниката и особено историята на радиото по-твърждават, че човскът е в състо-япие да изучи и опознае всички за-кони на явленията г; природата. В краткий курс на историята на ВКП(б) Сталин казна, че няма в света непознаваеми предмета, а има само още предмета неоткрити, конто ще бъдат открити и изучени със силата на науката и практи-ката. Проницателостта на човешкия ум няма граници. Изучавайки околния свят, човек се стреми стъпка по стъпка от неизвестного към из-
вестного и постепенно подчинява природата. Зпачението на радиотехниката расте с всеки изминат ден.
36
ОБМАНА НА ОПИТ
ПРОСТИ УДЕ Л ЖИТЕ ЛИ
Много често в практиката иа радиолюбителя става нужда да се удължават отите на потенциометри-ie и ключовете за вълни, за да мо-гат псследните да се кзведат извън кутнята на приемника Най-стаби.т-но е удължаването да стане със струговая удълж'ител (фиг. 1).
Фиг. 1
Такпиа удължители обаче cipj-нат скъпо и затова ще посопим и ло-евтини начини. Сравнително мно-ю добър е начинът с фъбичка (фиг. 2).
Лко нямаме възможност да направим винтО'Нарез, то можем да по-
<=------------
Фиг. 2
стъпим така: избираме тръбичка, която да има вырешен диаметър съвсем.еднакъв с диаметъра на оста и самото удължаващо’ парче. При това положение оста и сдължл селят не могат да влязат в тръбичката. За да ги вкараме в нея, ще трябва да я нагреем. При нагряването тя се разширява и ще може свободно' да се вкарат оста и удължазащото парче. След изстиването |ръбичката се евива и ако диаметрите на тръбичката, оста и удължаващото парче са били еднаквн, то ще стане естест-вено, здраво стягане. За сигурност против изваждане може тръбичката.
след като е стегната на ос га и \ дь, i-жителя, да се пробие с бургия 2,5 мм, НС' така, че да назлезе бургията в оста на удължителя и оста, както е показано на фиг. 3. След това туп-К'итс запълваме с разтопен капай.
Ако поради липса на подходящи материали не можем да приложим пито’ един от тези начини, то не би-ва да се отчайваме.
Изпиляваме под наклсн внимательно оста и удължителя по дължи-на на 2—2,5 с.м така, както е показано на фиг. 4.
с=-~-—
Фиг. 3
След каго ги поставим една върхз друга, навиваме медиа жица с диаметър 0,3—0,4 мм, предварнтелно изчистсна до метален блясък. При ।ова оста и удължителят също се зачистват и предварнтелно поотдел-но се калайдисват. Намотките правим плътно една до друга и по на 0,5 см навън он крайня го изрези.
I	т——1	i
Фиг 4
След това калайдисва.ме добре на-могките. Добре е да ее употреби по възможност по-силен поялник. Тук може да изаолзуваме за споиката и киселииа, но след това трябва много внимателно да се очпеги оста-тъкът от киселината. При сполучли-па наработка се получава дос га солидно удь.тжаване.
37
НАСТРОЙКА НА АНТЕННИ ФИЛТРИ
Настройването на антенните филтри на междинната честота става най-добре и бързо с помощта на генератор за стандартни сигнали (осци-латор). Не всички радиолюбители разполагат с осцилатор, а' настрой-ката може да стане лесно и без него.
В антенната верига и в апериодич-ните уси.чватели се употребяват филтри, спиращи (фиг. 1-а) или пропус-кащи (фиг. l-б) трептенията с определена честота.
Сппращият филтър се състои от наралелно свързани самоиндукция и капацитет. Такъв филтър не пропуска тези честоти, на конто е настроен. Следователно, ако настроим
Фиг. 1-а
Фиг. 1-6
спиращия филтър на междинната честота (или близка до нея), трептенията с тази честота няма да бъдат пропускани в антенния кръг и оттам в приемника. Обратно, пропуска-щият филтър свободно ще пропуска I олебанията с честота, близка до собствената му честота илц равна на вся, тъй като се състои от последова-телно съсдинени самоиндукция и капацитет.
За да настроим такъв филтър за междинната честота, трябва да го включим, както е дадено на фиг. 2, в усилвателното стъпало на междинната честота на настроения вече приемник, в който трябва да работи този филтър.
При точна настройка на филтъра на междинната честота енгналът на
вторичната намотка на междинния трансформатор в приемника не ще отиде в управляващата решетка на следващата лампа, понеже през про-пускащия филтър ще бъде даден на земя. За да извършим настройката
Фиг. 2
на филтъра, трябва да сме настроили приемника на някоя устойчиво ра-ботеща радиостанция. Практически самата настройка се извършва по следния начин:
Свързваме филтъра, както е посо-чсно на фиг. 2, и настройваме приемника на някоя станция, като нами-раме най-голяма сила на приемането. Започваме да изменяме самоиндук-цията или капацитета на филтъра и виждаме, че се получава постепенно намаляване на приемането, като се достига до пълното му из-чезване. След това продължаваме да изменяме в една и сыца посока самоиндукцията или капацитета. В резултат на това приемането на стан-цията пак се появява и нейната сила започва да нараства. Тогава вече започваме да изменяме в обратна посока до пълното изчезване на приемането. Спирането на последнего ще ни послужи като признак за точната настройка на филтъра. Абсолютно по същия начин се настройва и спи-ращият филтър, само че е необходимо да се помни следното: ако филтърът е включен наралелно, моментът на настъпване на резонанса се определи по максималното отваряне па детелг-пата, а при настройка па поглъщащия филтър, включен наралелно, по мак-си.малното свиванс на детелпната.
38
С развитието на гелевизията и преминаването й от лабораторчите във всекидневния живот се поставя въпросът за поевтиняванею и опро-стяването на тслевизионните прием-ници, така че най-голям брой тру-дещи се да .могат да се вьзползуват от тази нова културна и техиическа придобивка.
Опростяването конструкцията на телевизионните ириемници има свейте граница. Затова в Съветския Съюз, по подобие на обикновени-те радиотранслационни възли, се правят опити и са постигнати резул-тати за жичното телевизиране на блокови жилища и части от големи градове.
При телевизионния транслационен вьзел, по подобие на обикновсния радиотранслационен вьзел, се използува пълен телевизиоиен приемник и усилв.ттелни устройства, конто приемат, усилват и препредават към абонатиите телевизионни точки програмата на телевизионния преда-ватсл. Част от елементите на телевизионния приемник стават общи за всички абонатни телевизионни точки и могат да бъдат изпуснати при тях, е което значително се намалява стой-ността на всяка телевизионна або-натна точка. Колкото пе-опростени са тслевизионните абонатни точки, толкова по-усложнена е системата от проводники. конто ги свърлват с телевизионния транслационен възел. Вследствие голямото затихване на обикповените радиофикационни про-водиици за честотите, с конто се извършва телсвизнонното предава-не, същите не се употребяват за препредаване на видеопрограмата, а се използува специален концентри-чен кабе.т. Затова при всеки даден
случай трябва да ее прецени дали е гю-пкономично да се изготвят по сложни абонатни телевизионни гоч ки с гю-прости, свързващи елементи или обратного.
Наличието на по-голямо количество отводи по телевизионната транс-лационна линия влошава условията за разпространение на токовете по същата и може ла доводе до изкри-вяване на предавайте видеосигнала. Поради тази причина допустима-та дължина и натоварване на телевизионната транслационна линия са значително по-малки от тези за обикновената, използувана за радиофикационни цели линия. Досега са правени опити и са постигнати ре-зултати с натоварване най-много до 500 телевизионни точки.
Все пак жичното телевизиране има редина преимущества, конто особено за по-къси разстояния и за блокови жилища го правят из;клю-чително използувано масово средство за проникване на тслевизионните ппедавания в повече домове на тру-дещи се.
Едно от най-големите удобства за прите.жателя на абонатна телевизионна точка е значителното опростя-ване на обслужването на същата в сравнение с пълния телевизор, без да се влошава качеството на прие-тите върху екрана картини. На много места в градовете голяма пречка за качественото приемане от теле-визорите се явяват смущенията. причинени от трамваи, тролейбуси и пр., или пък от невъзможността ла се осигури директив видимост между предавателната антена' на телевизионния център и приемна-та антена на телевизора, поради
което <? необходимо за подобре-ние качествочо на приемами да бъдат издигнати сложим и високи нап-равляващи антенн. Това е почти не-вьзможно да бъде направено за обкновените телевизионпи приемници, докато за телевизионния транслационен възел се явява напълно ест есткено ,и изкгьлнимо. Освен това, докато при нзползуването на отделим телевизори е вьзможно да се появят смущения между близко разположени телевизори, при теле-визионните абонатии точки това е невъзможно.
Скелетиата схема на телевизионния транслационен възел е значи-телно ио-сложна от скелетиата схема на обикновеп радиотранслацио-нен възел, като що се отнася до препреда ване на съпътттвуващата видеосигналите звукова програма, то понищо не се отличава от това при обикновения радиотранслацио-нен възел.
При по-малки телевизионни транс-лационни възли, конто' биха служили за захранването на 10—100 телеви-зионни абонатии точки, апаратурите във възела могат да бъдат опросте-ни. Връзката между възела и точ-ките е сравнително проста, обаче кснструкцията на садгите точки се усложнява. Скелетиата схема на те-левизионен транслационен възел от гози вид е дадена на фиг. 1. Тук има две главки свързващи линии между възела и точките — едяата е за зву-ковия съпровод, а втората с за предаване на видеосигналите. Вълно-вото съпротивление на линията, респ. изходящото съпротивление на усилвателя във възела, е от около 50—300 ома, а за нормална работа на обикновена телевизионна тръба е необходим видеосигнал с ниво от около 15—20 волга. Такова напрежение може да се постигне при ток от около 400—500 ма, респ. при из-ходяща мощ на усилвателя от 8—10 вата. Тъй като коефициентът на полезно действие на усилвателя е много малък, то е необходимо доста го-
ляма вкарана мощност в усилвате-ля. Това го оскъпява значително и при малките телевизионни трансла-циопни възли е по-рентабилно сиг-налът по линията да е от около Г 2 волта, с което се спестява спе-
ху тпелеб. был
приемник	нискоиест.
— Зй збуковия - у-л Ja ig, СЪПро&од съпровоо
видеосигнал^ нч. 5идем -----------
гоВориты
пртмна тпреюа.
_\ПриСМник1А\ н. и. у-р
Л синхр.у-АЛ yrmpoucr-Цупрооцт ьабиуео-\—I Jo <g сигнала
ризвгргка
\тпрансф. 18исокс -отпспл \#0ЛТ€Н
1»а	| изпрдЗ,
| SuLOlfofauh
го fa OUT гл
5
“Wife (	—Ьидишг
I	I нпли
i
трансФ jfi отоплен.
ус Тротт-6о ja разбергга
— заЗидео-сигнала
Фиг. 1
цпа.чния усилвател към телевизора на възела. В замяна на това към всяка телевизионна точка се пос-тавя и по един усилвател на видеосигналите, разбира се, при ло-гслям брой на абонатии точки е по-рента-билно да се постави голям общ усилвател в телевизионния транслационен възел. Главного преимущество н.а досега описания тип на телевизп-онен възел е, че тук за всяка або-натна точка ее спеетяват в сравнение с телевизора елементите, необ-ходими за приемане на видеосигналите от телевизионния център и на звуковия съпровод, който' представ-ляват повече от половината елемен-1и на един телевизор.
Още по-голямо опрос гяване в абонатната точка може да се постигне, като синхронизирането на раз-вертките по линии и по картини
40
стане не с устройство в самата те-левизионна точка, а с общо устройство от възела. По такъв начин се опростява значително и. ма: нипулацията с телевизионната або-натна точка. Скелетната схема на възел от такъв, тип е дадена на фиг. 2.
При големите транслапионни те-левизионни възли с до около 500 те-левизионни абонатни точки може да се осигури и общо анодно захранване на точките централно от възела. като по такъв начин се' спестява и цялата сложна изправителна и фил-грова трупа за анодного напреже-ние към всяка телевизионна абонат-на точка. Скелетната схема на тран-слационен телевизионен възел от този тип е дадена на фиг. 3.
от захранващите сигнали се използува общ проводник. Звуковите сигнали и видеосипналите не трябва Да'имат общ проводник с оглед сил-
V тслеВ. бъз&г
говори гы
Фиг. 3
озирав.
говоритсл
_ приемник на fuBsocurH. ”
НУ
c«Mtp.yP\ jprrpouc. за	] ва pai&
. _______I L.
тяронгф. ducoko-щогоц.ч бортён калапп. иьприв.
пмяеЯ. ароматна точна
РисоНоР. h-t говорите
i нр. трьВа Г
ХтпансФ-отопл!
\наланп. |
угтрслПУ_______
зара\в. I-----
Фиг. 2
тгригнна трйВа
ните звукови сигнали да, не окажат някакво вредно влияние върху ви-деосигналите. Затова в по един общ проводник се комбинират сигналите за синхронизация и видеосигналите, заедно с минуса на анодного токо-захранване. Плюсът на анодного то-козахранване се подава по единия от проводниците за звуков съпро-вод, както е. дадено на фиг. 4.
синхр' по кар тин и видеосигнала
лвукоВ съпробод . анодно зажранвянс
S ft i
Фиг. 4
'При всички споменати дотук схе-ми свързващите линии са начерта-ни единично, обаче както знаем, за предаването на всеки сигнал са не-обходими по два проводника. Нама-ляването бро>я на проводниците би значително поевтинило мрежата до абонатните точки. Затова за никои
Дотук разгледаните начини на свързване елементите на телевизионная транслационен възел с теле-виэионните абонатни точки са част от възможностите за жйчна телеви-
зия.
К. Витанов
41
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МИНИАТЮРНИ ЛАМИИ (Европейски) БАТЕРИЙНИ
1 Лампа	।	ТИП	Отопление		Предна- i s' прежение! на Р, ;	Анод		1 1“ 1 		| Стръм-НОСТ	* Вътреш-но съпро-тивл. Ri (х.ома)	Аноден товар (х.ома)	Изходя-ща мощност (вт)	1 ' » 1	
		напре-жение (в)	ток (а)		напре-жение । (в)	ТОК (ма)	напре-жение (в)	ТОК (ма)					'Цокъл ; (№)	Лампа
Л L4	Пентод	1,4	0,05	0	90	4,5	90	2,0	1,025	350		—	I 1	1 L4
	ВЧ усилване			1 0	90	2,9	67,5	1,2	0,925	600	—-	—		
1R5	Хексод	1,4	0,05	0	90	1,6	67,5	3,2	0,3	600	—	—	2	1R5
	Смесителка			0	67,5	1,4	‘ 67,5	3,2	0,28	500	—	• —		
1S5	диод-пентод детектор—ВЧ усилвател	1,4	0,05	! 0	90	2,0	90	0,5	0,65	500	—	— •	> 3	1S5
				i о	67,5 !	1,6	67,5	0,4	0,625	600		—		
ГГ4	пентод—ВЧ	1,4	0,05	0	90	3,5	67,5	. 1,4	0,9	500	—	—	: 1	1Т4
	усилвател			i 0	67,5	3,4	67,5	1,5	0,875	250	—	—		
ЗА4	пентод НЧ	2,8	0,05	’ —8,3	150	13,3	90	2,2	I,9	100	8	0,7	1 4	ЗА4 .
	усилвател	1/ -	0,1	. —7,5	135	14,8	90	2,6	1,9	90	8	0,6		
3Q4	пентод—НЧ	2>	0,05	 —4,5	90	7,7	90	1,7	2,0	120	10	0,24	i | 5	304
	усилвател	1,4	0,01	—4,5	90	9,5	90	2,1	2,15	100	10	0,27		
		2,8	0,05	, -7	! 90	6,1	67,5	1,1.	1,425	100	8 •	0,235		
3S4	пентод			i -7	67,5	6,0	67,5	1.2	1,4	100	5	0,16 ’	5	3S4
	НЧ усилвател	1,4	0,1	1 ! —7	90	7,4	67,5	1,4	1,575	100	8	0,27		
	Л-.			—7	67,5	7,2	67,5	1,5	1,55	]00	5	0,18		
			Отопление		Предна-прежение на Р,
	e s	ТИП	напре-жение,	ток	
	л 4		(0)	(а)	(в)
	6AL5	двоен диод детектор	6,3	0,3	—
					-12,5
	6AQ5	тетрод	6,3	0,45	
		НЧ усилвател			— 15
	6AT6	двоен диод-триод детектор, НЧ ' усилвател	.. 6,3	0,3	—3
	6BA6	пентод — ВЧ усилвател	6,3	0,3	—20
	6BE6	хексод смесител	6,3 	— 0,3	— 1,5
	6J6	двоен триод	6,3	1 0,45	Rk= 100
		двутактно ус.			—10
					
	. 6X4	двоен диод мрежовизир.	6,3	• 0,6	
	6AK5.	пентод — ВЧ усилвател -	6,3»	0,175	—
A	6AU6	пентод усилвател	6,3	0,3	—1
МРЕЖОВИ
Анод		Р2		Стръм-ноет 1			Вътреш-но съпро-тивл. Ri (х.ома)	Аноден товар (х.ома)	Изходя-ща мощност ( вш )	Цокъл (№)	Лампа
напре-жение (в)	ТОК (ма)	напре-жение (0)	ТОК (ма)						
мах 330	мах 9	—	—	--		—	—	6	6AL5
250	45	250	4,5	4,1	52	5	4,5	7	6AQ5
250	70	250	5	3,75	60	,0	10		
250 ,	1	—	—	1,2	58	70		9	6АТ6
250	11	100	4,2	4,4	1500		—		6ВА6
250	3	100	7,1	0,475	1000	—	—	10	6ВЕ6
100	8,5	—	—	5,3	7,1 z	38	—		
							•	11	6J 6
150	30	—	-			—	3,5		
320 -	105	——	—	 —	—			6	6X4
180	7,7	 120	2,4	5,1	690	—	—	12	6АК5
250	0,8	150	4,3	5,2	1000			— .	8	6AU6
ч-
иьЗАьервателпи
ЛАМПОМЕР
(Експонат от 4-тата радиоконструкторска изложба)
Този уред за изпитване на лампи е проверен в работа и притежава ос-новните качества на скъпите фабрички уреди. С него може да се пробва не само емисията на радиолампите, но и всички остана ли дефекта, като къси съединения между решетките,
Фиг. 1
прекьсване на катода, резервна еми-сия на катода и пр. Възможността за изпитването на къси съединения между катод и отопление при режим на работа на лампата е ценно негово качество. Обслужването на уреда е просто и той е незаменим помощник в работата на всяка радиолабораторкя.
Основни части на уреда:
1)	Трансформатор.
2)	Ключовс за подаване на папре-жение.
3)	Милиамперметър 3 ма, 10 ма и 50 ма. \
4)	Волтметър — 30 в.
5)	12 бр. цокли (лампови гнезда).
6)	Разпределител за подаване напрежение на решетките.
7)	Ключ за превключване на уреда.
8)	Допълнителни съоръжения.
Ще разгледаме поотделно всяка съ-ставна част на уреда и функцията, която тя изпълнява.
Трансформаторът за мрежата има първична намотка за 110—125—220 —240 в и две вторични намотки озна-чени със Sx и S2. Вторичната намотка S] служи за отопление налампите и има отклонения за 1)3—2—2,5— 4-- 5 —6,3—7,5 — 12,6—20—25—30— 35 през 10 до 100 в. Вторичната намотка е навита до 7,5в със жица 1,2 мм, а останалото отопление е с 0,4 мм, тъй като лампите с високи отопли-телни напрежения не теглят повече от 300 ма ток.
Вторичната намотка S2 дава анод-но напрежение от 130 в.
Употребени са два ключа за подаване на напрежението към лампите. (Добре е да се употреби един с 18—19 положения.) Ключовете са от типа, който при превключване не дава късо между две съседни клеми.
Милиамперметърът е уред с въртя-ща макара 2 ма-. С превключвател Щ се включват шунтове и уредът има обхват 3, 10 и 50 ма. Освен това FIj превключва и съответното товар-но съпротивление на измерваните ламии: за крайни лампи и изправи-телки 2000 ома — 5 .вата, за междин-ночестотни усилвателки и смесителки 10000 ома — 2 вата и за диоди и ба-терийни лампи 30000 ома — 1 ват.
45
Тъй като неравномерностите на мрежата могат да се отразят върху верността на измерването, то във ве-ригата на отоплението е включен волтметър с два обхвата — до 30 волта и до 120 волта, като чрез него се установява точното напрежение, по-давано на лампата.
Ламповите гнезда (цоклите) са 12 бр. основни, конто ее монтират на нлочата и 3 бр. междини — за измср-ванс на лампи от типа на RV2P700, RV12P2000, RV12P4000 и др. Всички цокли са евързани паралелпо, като е спазепа номерацията, дадена в харак-теристиките. О г цоклите водят 8 линии към разпределителната плакета. Тя се състои от две плакети, поставит едва под друга с монтирани бук-си, така че с поставянето на щекера да се езързват горната и долната букса. Линиитс, идващи от цоклите, се евързват с топните два реда бук-си така, че всеки електрод е евързан с две букси. Долпите два реда букси. са евързани — единият ред от 8 букси към ключа за кзтодно ' прекъеване, а другият ред от 8 букси към ключа за превключване па уреда на „емисия“ и „проби“. При така раз-положени букси, ключове и евърз-ванкя всеки електрод на лампата може да бъде евързан под отопли-телно или анодно напрежение или пък да бъде евързан с уреда за из-мерване на. емисията.
При тези начин па евързване могат да се пзмерват абсолютно всички ти-пове лампи, особено съвстски и американски, където- много често отоп-лителяите изводи са изведени на крачетата не на обикновевите нм места (наир. 5Ц4С, 6Г2 и др.).
На лампомера има монтирана и не-онова лампичка, която показва здра-вината на отоплителната верига,и една крушка 2,6 волта (75 милпампера), която показва късите съединения между решеткитс и резервната е.мисия на катода.
Ключът Kj служи за изпробване на къси съединения между катода и отоплйтелната жичка. При натискано
той прекъева веригата на катода. Ако имаме късо, катодният ток минава през отоплителните жички.
Ключът за превключване на уреда на „проби“ или „емисия“ е важна част от него. Той има 2X2 положения. При положение ,,‘проба“ елек-тродите на лампата са евързани чрез 2,6 в крушка под напрежение, а отоплението — чрез неонова лампич-,ка под 100в напрежение. При положение „емисия“ електродите са евързани с милиамперметъра, а отоплението с отоплително напрежение. Това евързване позволяв?, да се работа и подготви уредът за изпробване на даден тип лампа без опае-ност за същата.
Ключът за мрежата-е монтиран в лявата страна на уреда. Всички съо ръжения са монтирани на дебела пер-тинаксова плоча, поставена в Поли-рапа дървена кутия.
Работа с лампомера
По характеристиката се памират данпите за лампата. Същата се по-ставя на съответно гнездо. Ключът „емисия" — „проба“ се постаг.я на положение „проба". Включва се капре-женисто на мрежата. При здраво отопление неоновата лампичка светва, С ключовете за подаваие на отопли-телното напрежение ес подана необходимого напрежение на лампата, което се отчита от волтмера. За да измерим ддли има късо съединение между решетките, поставяме щекери-те така: в реда А на букса 1 и в реда В на букса 2. При положение, че между решетките, чиито краища са изведени на 1 и 2, в цокъла има късо съединение, контролната крушка светва. По този начин мог£т да се установят не само къси съединения между съседни решетки, но и такива, възникнали между но-отдалечени. За точното означение между кои решетки е късото съединение необходимо е на всеки тип гнездо да се нанесат означения 1,2, Зит. н., като справ-ката ще стане чрез характерйетиките за лампи, където са означени разпо-
46
ложенията на електродите и техните изводи върху цоклите.
След като волтметърът е отчел необходимо™ напрежение за измерва-ната лампа, поставяме ключ съоб-разно анодния ток на 3, 10 или 50 ма. Уредът е готов за измерване. Съоб-разно измерваната лампа и разполо-жснието на извадените й електроди свързваме с щекери анода, заслона, решетката в линията А, а катода в пишите* В на съответната букса.
Фиг. 2 — FCH4
Превк.иочваме ключа на „емисия" и след запалване на лампата уредът отчита съответната катодна емисия.
Ншрпмер за измерване лампата ЕСН4постъпваме така: за да измерим триода, поставяме на линия В в букса 7 щекер, който затваря катодната ве
рига. В линия А в букси 4 и 6 поставяме два щекера (отоплението е свързано автоматично). За да измерим хексода, оставяме в линия В в букса 7 щекер, в линия А поставяме щекери в 2, 3 и 5, а в 1 поставяме щекер, който свързваме с качулката По този начин 1Ногат да сс мерят ио-отдслно системите на 'всички комби-нирани лампи. _
При измерване на изправители и крайни лампи, след като сс отчете, че лампата има нормална емисия, може да се изпробва дали има резервни такива. Преминавамс отвово на „проба". Ако лампичката, посочваща къси съединения, светнс, съобразно про-дължителността на светенето показва колко емисии има лаМпата при из-стиване.
Работата по измерването изглежда сложна, особено по поставянето на щекерите, обаче да се има пред вид, че почти всички обикновени лампи имат едно разположение на изве-дсните електроди в цоклите. Напр за аладиновите цокли — отопление 8 и 9, катод 6, 2, 3 и 4, заслон, решетка, 7 метализайия.
Кирил Найденов
гр. Сталин
РАДИО ЛЮ БИ ТЕЛИ!
Абонирайте се своевременно за сп. „РАДИО" 1954 г.!
Списание „РАДИО" е ценно помогало за всички, който се стремят да изучат радиотехниката и евързочното дело.
В списанието се отразява радиолюбителското движение у нас и в чужбина.
Съдейству войте за масовизирането на радиолюбителското движение! Запишете себе си и своите другари за або-нати на сп. „РАДИО"! Така вие ще им помогнете да станат истински радиолюбители.
Абонирането за сп. „РАДИО" става във всички пощенски станции. Краен срок 20. XII. т. г.
Породи ограничения тираж редакцията не ще може да абонира никого по изключение след тази дата.
Годишен абонамент 20 лв. за 12 книжки.
47

КАК ДА ИЗПОЛЗУВАМЕ ТЕЛЕФОНИИ СЛУШАЛКИ (НИСКООМНИ) В МОРЗОВА ЗАЛА
. Обикновено телефонните слушалки имат съпротивление от 200—300 одна. 
Зумерите, захранващи залите, са два вида: мрежови (лампови).и капсулни (батерийни). Ламповите зумери имат изход От 2,5 до 5 ома при 2,5 волта промеиливо напрежение. Слушалките в морзовата зала се включват пара-лелно. Колкото по-високоомни са те, толкова общото им съпротивление става по-високо и толкова по-малко е падението на напреже-нието в изхода и по-силен сигналът.Например ако включим 20 чифта слушалки по 2000 ома,
2000
общото съпротивление е £q =100 ома, при слушалки 1000 ома то е 50 ома. В първия случай ще имаме по-силен сигнал, във вторил по-слаб. Ако употребим телефонии слушалки от 300 ома, при 20 чифта общото 300
съпротивление ще бъде "2(Г= 15 ома, а при 30 чифта само 10ома, новее пак общото съпротивление ще бъде над това на изхода и резултатът задоволителен и ясен.
Цо-труден е вънросът с капсулните (ба-терийните) зумери — общото ниско съпротивление поема значителна част от тока на батерията, съгналът се прекратява,батерии-и. се изтощават. Тук може да се включи пър вичната намотка на един изкодящ трансформатор (2000—4000 ома импеданс) в букситс „слушалки", а към вторичната намотка да се включат слушалките, тъй като тя има също 3—5 ома съпротивление.
Старите типове телефонии слушалки, из пратени от ЦС, могат да бъдат използуванм именно така. Слушалките са единични. Едни от тях — бакелитни — имат каишки и .могат да се поставят на главата удобно. Други — по-големи по размер, нямат каишки, конто удобно могат да се използуват.За устойчивост е необходимо каишката да бъде раздвоена в горната част, а за под брадата да е единична.
Прикрепване на каишките към слушалките може да се направи също с една ламар инка с две винтчета, притегнати към външната страна на дъното на слушалките, като между дъното и ламаринката остане каишката.
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
Ведикият Октомври.................. 1
Да подобрим работата със секциите по радиоевързочно дело............... 2
Към подготовка за VI рейубликански съ-сгезания по радиотелеграфия ....	3
За образцови кабинета по радиоевързочно дело . . . ................. 5
Другарски състезания ...............6
Да се готвим за петата републиканска радиоизложба ....................  7
Теми за експонатите на петата републиканска радиоизложба .............. 8
Л31КПЗ—Пазарджик излезе в етера . 10
Как завоювахме първото място .... 13
Стр.
Походен радиоприемник .	..........15
Автоматичен ключ за обучение по радиотелеграфия ......................20
Кварцовите филтри в радиоприемшщите 26
Високоговорители ...................30
РадиомиркофонИ......................33
Катодни кондензатори................35
Настройка на антенни филтри .... 38
Жична телевизия ..........•.........39
Характеристики на миниатюрни лампи . 42
Лампомер............................45
Как да използуваме телефонните слушалки (нискоомни) в .морзова зала . . 48
Корицата — Из четвъртата републиканска радиоизложба
Редакционна колегия: Я. Блъсков, О. Кукуров, Н. Велев и И. Боянов Главен редактор -кН. Йовчев.
Редакция ул. „Гр. Игнатиев" 12	.	Тел'. 7-60-46
'	Абонамент 20 лв. годишно за 12 книжки
Пор. 2246	Печатница Държавно военно издателство	Тираж 5000