/
Теги: радиотехника електротехника радиоелектроника телевизия списание радио и телевизия
Год: 1969
Текст
KN 34 RAD'O
НАМ РС
ра ааа
.. ....1I_8M:6..
1,,., И3/11113А ВСЕI(И МЕСЕЦ .. rОАИНА XVIII
.,
1. ,
\j
l' i2 1
.С
,
На kорuцаmа :
ОО
о
Q.
\о
...
..
J(
А'
,969
141
,
1 i'.
..с
"
I '
, .
.
.. '. ,
.
ИНИСТЕРСТВО НА МАШИНОСТРОЕНЕТО
СО .А r Р О ИНА" СОФИЯ
.
.'\,
аве
но
р TeneH зав,од
"
L.'
I 1 , ;;,..111
;;J " , '
'"\,
rp. КАРНОБАТ
о'
/
.
\'
\
Телефоии: Номератор 24-02, 24-03
Директор 24-11
Пласмеит 24-34
Разчети. CM TKa:
310002 при БНБ Кариобат
'\
ч!i
'Д!;;
3аводъ произвежда селскостопански почвообра
ботваши машини, както следва:
Култиватори навесни подхранващи 4,20 м и 5,60 м,
предназначени за междуредова обработка и подхран
ване на царевица и друrи окопни култури.
Култиватор за зеленчукови култури 3,60 м уни
версален, предназначен за междуредова обработка и
подхранване на зеленчукови култури, отrлеждани
върху лехообразна или равна повърхност с между-
редия от 20 до 85 см.
Култиватор Б 3,20, предназначен за слято
култивиране и предпосевна култиваци
Универсална лозарска машина УНЛМ 2,О, пред-
назначена за комплексна работа по почвообработка и
..
,.
rJH
,
..!!i
..
,.
.
...
paAuo
и "'EпEBи иa
.,
из 91Ojofal"f(Af?;y,d ',' ':G'
1. Постиженията на родната рз-
дwоелектроника на 25-ия юби-
леен международен мострен па-
наир в Пловдив 1969 r.. . 290
2. Междунаро"ната радиотехника
на юбилейния 25-ти междунаро-
ден панаир в П,10ВДИВ 1969 r. 291
3. Снабдяване на Софийското и
Пернишкото поле с втора и
трета телевизионна проrрама в
IV и V честотни обхвата . . 292
4. Дружески връзки между съвет-
ските и бълrарските радиолюби-
тели............ 293
5. Проб'lеми на развитието на
френската телевизионна про-
мишленост . . . . . . . . . 294
6. Микроелектроника. . . . . . 295
7. Приставка към мулцитет за из-
мерввне на траизистори. . . 296
8. Мноrопроrрамно телевизионно
предаввне на кабел . . . . . 297
9. feHepaTop !оз изпробване на
те,lевизионни приемници. . . 299
10. Схеми от радиоприемната полу-
проводникова техника. . . . 299
И. Система за дистанционно отва-
ряне вратата иа rаража.. 302
12. Металотърсачи . . . . . . . 305
13. Компресор за време. . . . . 307
14. Практически схеми на RC - re-
нератори . . . . . . . . . . 308
15. Разполаrане на тонколони за
стереозвук спрямо слушателите
в домашни условия. . . . . 311
16. Републикански състезания по
радиозасичане за пиоиери. . 312
17. Радиозасичане за жени и де-
войки '" . ., .... 312
18. Изложби . . . . . . . . . . 313
19. Радиомноrобойците в Ленин-
rрад . . .. ....... 314
20. Антена Gzound plane за един
обхват . . . . . . . . . . . 316
21. Индикатор за нивото на SSB
сиrнала ...... .,. 318
22. Нискочестотен дефазатор за фа-
зов SSB възбудител . . ., 319
23. Любителски .S. метри . . .
Реgоkц.uонно IcOAerult:
Недепчо Йовчев rлавен редактор,
йо Боянов, SI. Блъсков, Н. Велев, Сп.
ДеJlИСТОИИОВ, Ив. Иrнатов, Й. Мпа-
Аенов, Н. Маслев, д. Пармаклиеа,
Д. Рачев. П. Тотев, Е. ФИJlКUв,
Й. Ченrелов
Agpec ио реgоkЦUlfmо:
Улица .Ср. Иrнатиев. 18
Те..ефони: 87 0-46 и 87 91-58
Абоwамент 3 левв roдwшио за 12 киижки
Отделен брой 0,30 лв.
раааа
.. .".II..и:.....
11
КНИЖКА
10
1969
rОДИНА XVIII
МЕСЕЧНО СПPfСАНИЕ ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЦЕНТРАЛНИЯ
КОМИТЕТ НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ съюз
по ВЕРЕН път
Цеитралиият комитет иа нашата Партия, а след
това и Централиият комитет иа ДКМС разrледаха и
обсъдиха Сllоевремеиио животрептущи въпроси, изник-
нали от действителиостта на иашето съвремие.
С rолямо задоволство поrрещаме решеиията иа
СеПТt'мвриllския "леиум иа цк иа БКП, както и на
VIII меиум на цк на ДКМС н Комитета за младежта
и спорта.
Цеитралииtlт комитет иа ДИМИТРОВСКИII комуии-
стиче("ки младежки ("ъюз, цялата ком("омол('ка мла-
деж ("воевременио и този път ("е отзова за изП'Ьлие-
ние ив задачите, поставе"и от Септемвриltския плеиум
на БI<П. r иералиите въпро("и за иаучио-техииче("ката
революциtl у на(", коицентоациtlта и автоматизаuията
иа производ("твото, коицентрацията иа иаучноизследо-
ват л("ката работа и иитеrрацията иа иаУКАта и
производството, виедряваието иа автоматизвцията в
управлрнието и усъвършеиствуваие иа иовата ("истема
на народното стопанство и т. И. Ком("омолът прие за
свон първостепенни задачи иа ("80Я VIII плеиум.
Забележителиата Реч иа др. Тодор Живков, която
той произиесе пред VIII плеиум иа Ком("омола и на
Комитета за младежта и ("порта. беше често прекъс-
вана от бурии ръко,леСNаиия и възrла("и. Това от-
ново потвърждаваше колко допадат на младржта
творче("ките запачи, които предстоят за о("ъществя-
ваие. Автоматизацията, електроиизацията, кибериети-
зацията и. 06ще("Тltеиото производсmо и упр.влеиие.
математизацнята иа иаучните зиания. разкриване иа
нови енерrийии източници, иови материали и изделия
са проблеми, които лежат иа сърцето иа младите
учеии и ("пециали("ти, иа младежкия трудов аваиrард.
Комсомолът ще стане истин("ки орrаинзатор на мла-
дежта в иаучио-техиическата революция.
Движеиието за техиичеСl\О творчество и май-
сторство сред младото поколеиие ще се развива с
бързи темпове. Клубовете за техническо творчество
и майсторство на младежта ще стаиат ковачиица за
младежки кадри, които ще учаС1"вуват при провеж-
даието иа ваучио-техиичеСl\ата революция у иас.
Цеитралиият комнтет на ДКМС обявява комсомопска
проверl\а иа научио-теХНFlче("ките знания по електро-
ника и кибернетка за младежта от секторите, в които
се въвежда електроиио-изчи("лителиа теХНИl\" Във
всички сфери иа теХНИl\ата,автомаТИl\ата и киберне-
тиката радиолюбителите, които вече имат среn.но
ннво на подrотовка, ще бъдат изключително ценНИ. ,
Оттук произтича и ролята иа радиоклубовете за
подrО1"овката иа млади кадри, които cera ("амо ("а
завладеии от примамливо("тта иа елеКТРОНИl\ата и
радиотехииката. Чреа радиоклубовете Младежите
трябва да усвоят по-солидии знания. да овпадеят
rолям практиче("I\И опит. В радиоклубовете трябва Да
се разrръща все по-широка коиструкторска дейиост,
да ("е съзпават иовн модерни любителски апаратури,
като се обмеия и обоrатява опитът.
На ежеrодиите местни, окръжии и иациоиални
изложби иа техническото творчестао и майсторство
на младежта еl\спонатите на радиолюбителите трябва
да заемат достойно място. Указанията иа др. Тодор
Живков пред VIII пленум на цк на ДКМС за уча-
стието на младежта в научио техническия nporpec се
възприемат с еитусназъм от раnиолюбителите. fe
ще участнуват с всички сили за създаваие на ("'Ь-
временнн системи за автоматнзация на управлението
и произвоnството, за ("ъздаването на съвремении
аrреrати и машиии, за създаване иа нови техиолоrии в
материалиото производство и ще воюват за прилаrа-
нето им, ще се борят за високо качество на продук-
цията, за промишлена естетика.
В своята деllиост нснчки ще ползуват още no
задълбочено боrатия съветсин опит и научни дости-
жеН14Я.
В продължение иа близо две десетилетия иашата
редаl\ЦИЯ С'ЬдеАствуваше и раrуваше за създаването
на родна радио- и елеКТРОИliа промишлено("т, за из-
rраждането на радио- и телевизионна мрежа и тех-
ника у нас. За изrрвждането и nonroToBKaTa на млади
раднотехиически кадри сп. "Радио и телевизия" на-
прани миоrо в тези две десетилетия.
Не всички, от конто зависеше своевремеиното н
резултатно р шаване на редица въпроси, можеха да
оцеият бъдещето и ролята на радиотехниката и елек-
троииката и се отнасяха ие с охота към тях. Cera
ПОС1аНОВI\ата е друта. Нашите първи ръководители
нмат правилно отношение I\ЪМ пробяемите и rрижите,
които те lIC>JIатат, ни вдъхновят.
Ние приветствуваме решенията иа Септемв,рийския
плеиум на ЦК на БКП и решеиията на VIII IlJJенум на
Ком("омол" При проasежданеlО на иаучно-техннческата
р"волюция у нас електроника,а, раДИ01ехниката,
кибернетиката и изчислителната техника заемат из-
ключително ьажно място. С лице към тях, чрез тях
ние твърдо ще rрадим нашето КОМУНИL тнческо бъдеще.
Постижеиията на родната радиоеnектроника
иа 25.ия lOС5иnеен международен мострен панаир в Пnовдив, 1969 rодина
За 25 свободни rодини на творчески
труд няма отрасъл на наРI1ДНОТО сто-
панство, който да не е извършил истин
ски революционен скок в своето раз-
витие. Но смело може да се утвърждава,
че първенец във всестранния възход на
родината е рвдиоелектронната промиш-
леност. Непозната и дорн по-точно
неС ПlествуваПlа изобruо в капиталисти-
ческа Бълrария, днес тя е навлязла
дълбоко в стопанския и културния жи-
вот на страната и е основен показател
и фактор на техническия проrрес. В
изпълнение на основните директиви на
Партията за интензивно развитие на
икономиката проекто-конструктор ската
и производствената деJ!ност в областта
на радиоелектрониката бяха съсредото-
чени rлавно в предприятията на три
държавни стопански обединения: радио-
електронна и съобщителна промишле-
ност ДСО .РЕСПРОМ.; автомати-
зация и приборостроене ДСО АП;
изчислителна и орrанизационна тех-
ника ДСО .ИЗОТ".
На юбилейния 25-ти международен па-
наир в Пло"див експонатите, показваши
достиженията на над 50-хилядния ко-
лектив бълrарски радиоелектронни спе-
циалисти и работници, надхвърлиха
2000, заемайки плош от 5000 т 2 в две
самостоятеJrни изложбени палати. ДСО
.РЕСПР()М' представи над fЮО раДИ<r
електронни изделия, като от тях около
150 са нови разработки, завършени в
чест на Деня на свободата. Три нови
апаратури . Радиолокационен прием-
ник за rеометрична навиrация Лоран
тип НП-АС., конструиран в Института
по радиоелектроника, .Бутонен (клави-
шен) телефонен апарат тип ТА 3150",
разработен в Института по съ06ши-
телна промишленост, .Апаратура за
автоматична телефонна информация'
дело на специалисти в Института по
съобшенията, бяха удостоени с високо
lrhржавно отличие Златен медал на
25-ия панаир. Характерното за дейност-
та на Обединението е rолямото вни-
мание, което се отделя на развитието на
служебната (професионалната) електро-
ника, на производството на rрадивни
радиоелементи и възли, на средствата
за жична съобщителна Вр1-зка. Безпор-
но не е забравена и битова та радио-
електроника телевизори, радиоприем-
ници, маrнетофони, rрамофони. В об-
ластта на СЛУЖfбната апаратура се
открояват разработките на Института
по радиоелектроника : Серията радио-
локационни изделия Речна радиоло-
кационна станция тип Р 722, Указател
за ъrловата скорост при речно плаване,
навиrационна радиолокаиионна станция
тип РМ 711 .Кивач.; комплект от
радиотелефони за осъшесrвяване на
безжична връзка радиотелефон РТ
21 1 с един фиксиран канал, РТ 21 1O
с десет канала, команден пулт тип КП
221 със селективно повикване всеки
срешу всеки и възможност за включ-
ване до 66 абонати, схема на УКВ
радиотелефонна мрежа за разrоворни
290
връзки за цял строителен район; при-
ложна телевизионна уредба с повишена
разрешаваща способност ПТУ 200, съ-
ставена от телевизионна камера тнп
КТП 200 и видеоконтролен приемник
тип ВКП 200.
fрадивните елементи съпротивле-
ния, кондензатори, транзистори и дио-
ди, превключватели и съединители, сиr-
нални и дрyrи крушки, ферити, са про-
изводствена номенклатура на заводите
в Ай тос, Кюстендил, Ботевrрад, София,
Стара Заrора и Перник. Новост са си-
лиuиевите планарно-епитаксиални бързо-
действуваши диоди за дискретни и ин-
теrрални (хибридни тънкослойни) схеми;
монолитна биполярна интеrрална схема
от серията ДТЛ, поместена цялата в
корпуса на малък транзистор; силицие-
ви планарни безкорпусни транзистори
за хибридни схеми; мощни и бързо-
действуваши силициеви транзистори,
изработени по планарно-епитаксиалната
технолоrия. В Института по ради<r
електроника започна производство на
тънкослойни RС-схеми, намерили при-
ложение в телевизионната камера КТП
200, портативен радиоприемник, дж06на
радиостанция и др. Интерес предизвик-
ват и новите модели батерии (9 V пп
6/22, аНОдНа 12 V), феритни материа-
ли, микропревключватели. Епектроаку-
стиката е предстаllена както с утвър-
дените вече високоrоворители 12,5 W
Бас и Соло, Тембър, 2 W ВП 8249А,
така и със свръхминиатюриия високо-
rоворител 0.25 W с диаметър 40 тт.
Новост е озвучителното тяло с намален
обем тип СТ8/814. Производството на
нискочестотни усилватели от завода в
Михайловrрад обхваша мо дел и т е
75/150 W, 600 W, 120 W, стереоусилвател
2Х3,5 W, моноусилвател ]2 W. В
Ииститута по радиоелектроиика са раз-
работени нови видове транзисторни
усилватели (моно и стерео), смесител,
полупрофесионален електродинамичен
високоrоворител, двускоростен cTepe<r
маrнетофон. Оправдан интерес се проя-
вява към разработката на първия бъл-
rарски цветен телевизионен приемник
и на радИОПРllемник стерео и по-висока
честота способен да приема стерео-
радиопредавания.
В областта на далекосъобщителната
техника бяха показани различни типове
плоски релета, няколко типа телефонни
апарати, основните видове телефонни
централи и разновидностите на кон-
фереНтни и диспечерски системи. Тук
трябва да се изброят телефонният апа-
рат ТА 3000, телефонният апарат за
работа с електронна А ТЦ с бутонен
номеронабирател тип ТЕ 1000, коифе- .
рентна уредtа за 20 поста, сиrнална
конферентна уредба за нуждите на
БДЖ, учрежденска А ТЦ на коорди-
НlIтн<rрелеен принцип тип КРУ 100,
АТЦ за 200 поста тип КРС 101/202
разработени в Института по съобщи-
телна промишленост. Интерес пред-
извикват няколко апаратури, разработка
на нИИС измерител на изкри вява-
нията на телефонни избирателни импул-
си, устройство за таксуване на между-
народни те.пексни съобщения, за отде-
ляне на даден ред от те. евизионното
изображение. Институтът по радиоелек-
троника разработва серия нестандартни
из ерителни уреди, сред които се от-
кроява този за мноrоканален режимен
контрол на телевизионен екраи тип
УРК 50, както и редица перспективни
керамични материали и устройства за
автоматичен контрол при производство
на трансформатори и др. В завода за
телеrpафна и телефонна техника е ус-
воено производството както на rолеми
А ТЦ, така и на учрежденски центра-
ли с местна (60 поста) и централна
(112 поста) батерия, конферентна и
диспечерска уредба (за 60 поста).
Слаботоковият завод .София" rnpед-
лаrа боrата raMa от телевизионни прием-
ници с 47 ст и 59 ст диаrонал на
екрана (Плиска, Родопи, София, Хемус),
приложна телевизионна уредба (ком-
плект Камера, приемник, команден пулт
и панорамна rлава) тип ПТУ 130, радио-
телефони и първи бройки раднолока-
ционни станции. Заводът за радиоприем-
ници във В. Търново произвежда цяла
поредица от настолни радиоприемници,
радиошкафове и портативни транзистор-
ни приемници: Юби. ей, Bera (леки
приемниии с ДВ, СВ, КВ), Перла (пор-
тативен), Мелодия 20 Т стерео, Ме-
лодия 16, Тенор (портативен), Рила
(с УКВ, КВ, ДВ. СВ), Акорд 103, Лира
68. Завод .Светлина", Ст. 3aropa, про-
извежда мощни осветителни тела
прожектори с йод на лампа и др.
fолям брой експонати са показани на
шандовете на ДСО .Автоматизация и
приборостроене". Тук челно място зае-
ма продукцията на завод .Електрони-
ка". rлавното внимание е отделено на
цифровите измерителни уреди: цифров
брояч на импужи тип БС 100. цифров
волтметър тип ВС 100, промишлен елек-
тронен брояч реверсивен с два входа,
цифрови ампермстър и волтметър за
монтираJlе на табло тип АСТ 121 и
тип ВСТ 121, цифров волтметър тип
вс 5. Два от цифровите уреда волт-
метър тип ВСТ 121 и хронометърът
честотомер тип ЧС 140, са наrpадени
със златни метали.
Показани са също лампов волтметър
тип ИЛ 51; лампов миливолтметър т.,п
ВА 51 (с честотен обхва'l' от 10 Hz до
500 kHz); измерител на транзистори
тип ИТ 51; R-C reHepaTop на сиrнали
тип rH-4; осцилоскопи тип' ОН 52 и
ОН 3; характериоrраф тип ИХ 51;
мноrообхватни транзисторни стабилизи-
рани токоизправители тип ЗН 5 до
100 V, 0,2 А и 3 AB 2 Х 30 V, 1 А;
транзисторен стабилизатор тип 3П1
за промеюlИВО напрежение 50 V, НЮ V,
127 V и 220 V. Особен интерес пред-
извикват електронният аналоrов мало-
rабаритен реrулатор и комплектното
устройс:rво .машина за цеНТР8ЛИЗИ-
раН контрол Хемус 1".
Серията от електромедицински уреди,
Радио и телевизия, 1С1l.1 o 1969
.в:еМОRстрирани на отделен rолям щанд,
показва недвусмислено решителното Ha
стъпление на електрониката в медици-
ната. Тук интерес представляват ЙОRО-
форатор; интерферема; бипулсатор тип
МБ 2; унистат; 4-вентилен peHTreHoB
апарат, сонема; дефибрилатор; хеМОме-
тър; лоrичен ритмусов анализатор на
болестни състояния Андрос Р: аеройон,
ре06азиметър. ПоказаНИ бяха и редиuа
реrистриращи и реrУJ1иращи устрой-
ства номеиклатура на друrи Пред
приятия на Обединението, като пози-
ционен реrулатор тип ПС 37 а; меж
динен усилвател тип Пр 14 М; реrи-
стриращи прибори тип 1 рл 23 А;
3 рл 29 в; автореrистратор тип Ар 40;
проrрамно реле тип РВП 1 ХХ; аку-
стичен вакуум индикатор тип АВ 2.
fолям интерес предизвика демонстри-
раната система за единна безжична
rрадска чосовникова уредба тип .Радио-
Сl'Iнхрон'. Научният институт по аку-
стика НИИКР А бе преJlставен с две
изделия на професионалната електро-
ника висококачествен, трудиен зву-
ков монитор (озвучително тяло за радио-
и телевизионни студия) тип СМ-а и
мвrнетофои тип М 61О също за сту-
дийна работа.
В отделната палата за уникална науч-
на апаратура и орrанизационна и из-
числителна техника бяха представени
разработки на ДСО ИЗОТ и на редица
иаучни колективи на БАН. Отличите-
лен белеr на тези сложни изделия е,
че те са предназиачени да подпомоr-
нат активно научните, ръководни и ин-
женерни кадри в изпълнение на из-
ключително важните задачи за автома-
тизация на производствените процеси,
усъвършенствуване на управлението и
за повишаввне ефективността на науч-
ните изследвания. Показани бяха серия
машини за размножаване на докумен-
ти спиртопечатни апарати, хелио-
rрафни апарати, пишещи машини от
серията . Марица', бълrарска цифрова
елеКТpDнно-изчислителиа машина тип
3ИТ 151. Специално място бе отредено
на уникалните научни уреди,като .Фа-
милия мьосбауерови спеКТJIOметри', ана.
лизатор на калай тип АК 2, суперспек-
тромат тип 025, спектJIOСКОП, автома-
тичен кулонометър (измерител на елек-
трически заряди) тип 012, УРt'дба за
вакуумно метализиране тип УВМ 2.
вакуумен криоаrреrат тип ВКА 1 н др.
Показаните наrледно внушителни пости-
жеиия на родната елеКТJIOника са си-
rypHa rаранция за успешното решава.
не на една от най-важните задачи, стоя-
щи cera пред нашата страна, за раз-
витие на научното ръководство в на-
родното стопанство на база на елек-
тронно-изчислителна техника с цел
автоматизвция на производствените про-
цеси.
Л. Т.
Международната радноеnектроннка
на lOС5нnеАния 25.тн международен пананр в Пnовдив 1969 rодина
На юби"ейния 25-ти международен
панаир участвуваха над 50 страни. Всички
социалистически и редица развиващи
се страни. както и rлавните капитали-
стичес J<И държави показаха значителен
брой изделия на служебната и битовата
Рl'диоелектроника. В палатата на Съвет-
ския съюз бяха представени rоляма по-
редица от електронни измt'рителни
уреди като: рентreнодифраКТО\lетър
тип ДРД-l; автоматичен диференциа-
лен Dискриминатор; броител и измери-
тел на скоростта на броене тип ССД;
импулсен peHTreHoB апарат тип ИРА-1Ц
(за поставяне на ДИllrнози на дt'тайли в
труднодостъпни места); микрофокусен
peиrreHoB апарат за структурен анализ
тип МАРС 1; Бета-зондов радиометър
тип ,.Комета"; Dвулъчев масов спектро
метър ТИI1 МИ 1309; 128 канален тран-
зисторен амплитуден анализатор на
импулси с цифропечатащо УСТJIOlIство
тип АМ 128 11; осцилоrраф тип К 105
за фотозапиа на електрически импулси
от неелектрически величини; reHepaTOp
на стандартни сиrнали ТИI1 f 450; из-
мерител на нелинейни ИЗl<ривявания
(клирфактор) тип С 61 Д; осцилоскоп
със запомняне на КРИRите с честотна
лента 2MHz тиrт Сl-37; ултра вуков
импулсен дефектоскоп тип ЛУК 66;
измерител на честотни характеристики
(за телевизионни нужди от 0.5 до
1500 MHz) тип Хl-30; и мерители на
честотни характеристики (телевизионен
от 15 kHz до 40 MHz) тип Хl-27 и
тип ХI-19 (от 0,5 до 100 MHz); циф-
ров BOJJТMeTЪp тип ВК 710А; цифров
електронен честотомер тип 43 12;
серия or чувствителни електроизме-
рителни урt'ди (за ток милиамперметри,
мостове за измерване на СЪПРОТИRления,
1\апацитети и индуктивността); серия от
уреди за измерване на параметрите на
Jlазери ИЭК 1 за измерване енер-
Радио и телевизия, кн. 10 1969
rията на единични импулси в 06хваата
(по еиерrия) от 0,01 до 10 джаула при
дължина на вълната от 0,4 до 1,2 ми-
крона, ИЖК 1 за измерване на им-
пулси от 1),05 до 5 джаула при вълна
0,69 микрона, и ОИМI уред зз точно
измерване средната мошност на лазе-
рите. В областта на битовата радио-
електронна апаратура жив интерес Ilред-
извикват портативни те транзисторни ра-
диоприемници .Неllва" и .Сиrнал' с
два обхвата (СВ и ДВ) и теrло около
400 r, както и .Риrа' (УКВ, ДВ, СВ, 3
подобхвата КВ) и ВЕФ 12 (УКВ, СВ,
ДВ и в разлети подоохвата на КВ).
Новост е портативният транзисторен те-
левизионен приемник "Юность-2" с диа-
rонал на екрана 23 cm. Показани бяха те-
левизорите. Темп 7 М"; .ЭлектJIOН 2' ;
.Рекорд 68' ; цветният телевизор .Ру-
бин 401' ; промишлена "ВЗРИRозащите-
на" телевизионна уредба ПТУ 105;
стереорадиошкаф "Риrонда 101" и "Сим-
фония". Перспективни са предлаrаните
серия унифицирани лоrически схеми.
В палатата на Полската народна ре-
публика бяха показани редица електрон-
ноизмерителни уреди, като цифрови
честотомери, импулсен осuилоскоп тип
OS 102С, честотна лента о зо MHz,
мултивобулоскоп тип ТР 649 с честотен
обхват 10 kHz 12 MHz и изчисли-
телна система "Одра". YHrapcKaTa елек
троника бе представена със серия изде-
лия за професионални нужди компак-
тен транзистомер "Транзитест 085/Д",
получил златен медал; моноскоп (reHe-
ратор на телевизионно НЗlIИтателно из-
ображение)тип ТР 08171Д; телеRИЗИО-
нен синхроrенератор тип ТР 8822;
телевнзионен свипrенератор за цветна
телевизия тип ТР 0&50; импулсен reHe-
ратор тип ТР 0302 и др. Характерно за
показаните от f.1P измерителни елек-
тронни уреди бе тюtl!ОТО rрупиране във
вид на различни лабораторни комплект-
ни уредби, предназначени за цялостнlt
изпитания на телевизионни смущения,
електроакустически явления, вибрации и
на статистически величини.
Румънската електроника бе предста-
вена с телевизионен приемник с дивro-
нал 59 ст тип "МИ'1аж 2".
ЧССР бе представена от известната
фирма ТЕСЛД с няколко измерителни
уреди ВМ 447 измерител на пара-
метрите на транзисторите, ТМ 388
универсален волтметър, импулсен и ни-
скочестотен осцилоскоп и др.
В юrославската палата бяха демон-
стрирани няколко портативни транзи-
сторни радиоприемници, полупроводни-
кови прибори, транзистори и диоди,
радиолампи серия новал и двуканален
кардиоскоп тип Т8-2. Френската елек-
троника бе представена на първо място
с 8 цветни телевизора "ЕМО" и цве-
тен видеоконтролен приемник,работещи
по системата СЕКАМ. Провежданите
Ilемонстрации с диаП03ИТИRНИ и филмови
материали показаха високо качество и
стабилност. Показан.1 бяха електронно-
измерителна апаратура ("Интертехник")
и rpадивни елементи ("Сурио", .Сорал"
и др.). В павилиоиа на Великобритания
фирмата ИСЛ показа визуално изходя-
що устройство за електронно изчисли-
телна машина, а фирмата ПДЙ си-
стемата Уникап за анализ на материали
спектрофотометри, хроматоrрафи и др.
Италианската фирма "fалилео" пред-
стави медиuински измерителни уреди
(кардиоскоп, за анестезиен контрол и
др.), а "Дукати" (фИЛИIIЛ на френския
коноерн "Томсон CSF") боrата raMa
01' rраltивни елементи и възли за тран-
зисторни и цветни телевизори. Фирмата
"Филипс" (Холандия) показа серия MarHe-
тофоии, Hi-Fi тунери, усилватели и зву-
кови колОНИ, портативни транзисторни
291
радиоприемници, rрадивни елементи и
измерителна апаратура (импулсни ос-
ЦИJJоскопи, rеиератори, характериоrраф
"сиrнал трасер" за параметрите на тран-
зисторите и др). В палатата на fфР
електрониката бе застъпена на щандо-
вете на фирмите .Роде Швврц.. "Бек-
ман", , Хартман Браун", за електронно-
измери.телни уреди "Телефункен" пред-
стави поредица от битови апарати ра-
ДИОllриемници, звукови колони, MarHeTo-
фони, а фирмата BASF любит лски
и професионални М8rнетофонни ленти,
Електромедицинската техника бе пока-
заиа от "Сименс" и "Мюлер" с ком-
nлектни рентrенотелевизионни уредби.
Разнообразна raMa от електроизмери-
телни апарати показаха австрийските
фирми "fbOpru и Норма", Добри зъзмож-
ности има универсалният травзисторен
комбиниран волтаМ:Iер-ом метър Униroр
6е. Известните датски фирми "Вруел
Кер" и "Щорно" показаха ОCJIовните си
модели електроакустическа измерителна
апаратура и радиотелефони.
Л. Т.
СИlБJlАВlие иа софиАското и перииwкото попе
с втора и трета тепеВИlиоииа nporpaMa в IV и V честотни обхвата
Постоянно растящите културни по-
требности на нашия народ и развитието
на техническите средства, осиrуряввщи
взаимен обмен на телевизионни nporpa-
ми, увеличават възможността за MHoro-
проrрамно-телевизионно предаване и
създават предпоставки за реално осъще-
ствяване 118 ABynporpaMHO (иа първо
време) телевизионно предаване по цялата
територия на страната.
Внедряването на цветната телевизвя,
от друrа страна, в метровия обхват е
затруднено поради това. че орrаиизи-
раната предава ша телевизионна мрежа
е изrрадена в съответствие с изисквания-
та на системата за черно-бяла телевизия
при съответните защитни съотношения,
които не са приroдени за системаrа на
цветната телевизия и особено за rpанич-
ните райони на дадени страни, изпол-
зуващи различни телевизионни стандар-
ти, както е при нас.
Разрешаването на посочените нужди
и свързаните с тях проблеми може да
се осъшестви чрез изrраждането на 110-
вв предаваша телевизионна мрежа в IV
и V телевизионни обхвати.
С оrлеll да се иатрупа практически
опит и да се проверят реllица теорети-
чески изводи, а също така, за да се уско-
ри въвеждането на втора телевизионна
nporpaMa в страната, бе проучен райо-
нът на Софийското и Пернишкото поле
като най-rъсто населен и застроен и с
най-rолеми технически възможности в
момента за включваие на втора проrра-
ма.
Същевременно трябваше да се изясни
влиянието на rъстотата на застройване-
то в rолям rpад като София върху раз-
пространеиието на дециметровите вълни,
И!lменението на HanperHaToC1'Ta на полето
и деполяризацията.
fрафоаналитичното проучване на опре-
деления район подсказва десет възмож-
ни в 'рианта. От тях бяхq избрани три:
РРТС София, .Копитото' И .Камен
дел', от които да се извършват измер.
вания.
С оrлед да се определи защитното
отношение за всеки приемен пункт
бяха извършени измервания на деполя-
ризацията на приемания сиrнал, излъ-
чен с хпри онтална поляризапия. Депо-
ляризацията представлява разликата меж-
ду измереиите стойности в д' uибели на
HanperHaTocTTa на полето при хоризон-
талиа и вертикаJ1на поляризация на прием-
ната aHreHa.
Стойността на деполяризацията давв
СЪщо така и качествена представа за
292
очакваното качество на приеманото изо-
бражение, което при ниски стойностн
на деПOJJllризацията в децибели ще бъ-
де смущаввно от отразените сиrнали.
етодика на измерването
При измерванията на напреrнатостта
на полето в определените населенн ме-
ста на територията на Софийското и
Пернишкото поле бе възприет методът
за измерввне в отделни пунктове с на-
соч на антена (който дава и по-rоляма
точност) с височина 10 т.
Измррввнето бе извършено на често-
та 537,25 MHz.
Резултати от измернанията
Общо от трите предавателни пункта
бяха измерени напреrнатостта на поле-
то и деполяризацията в 311 приемни
пункта. Те бяха така подбрани, че да
са типични за своите микрораЯоиИ.
В София са провеждани измервания
в 38 пункта на нивото на покривите на
характерни здания в различни райони
и квартали.
ПРОRt'деният анализ на резу.'1татите от
практическите измервания се основавв-
ше ва следните В1 зприети норми:
8) минималва rpанична HanperHaTOCT
на полето в зоната обслужване при из-
ползуване на обикновени антени и
приемни устройства със средно каче-
ство 5500 J.I. V 1т;
б) минимална HanperHaтocт на полето
в rOn_M rpan при посочените усло-
вия 22 mV/m (за IV ТВ обхват) и
28 m V 1т (за V ТВ обхват);
в) минима1на стойност на деполяри-
запията 10 депибела.
Тъй като иапреrнатостта на полето
около предаввтелния пункт е статисти-
чески разпределена величина, зависеща
от местното разпределение на Hanper-
натостта на полето, следва и аиализът
да се извърши на основата иа стати-
стическото обработване на получените
резултати от измерванията.
За територията на София се получи-
ха следните резултаrи: ако се излъчва
мошност 5() kW от предавателен пункт
РРТС за 86 О/о от измерениrе пунктове,
HanperHaToCТTa на полето превишавв
22 mV/m, а съоrветните проценти от
местата за ПРf'давателните пунктове
.Копитото' и . Камен дел. са 95,3 U'n и
90,3 O/n (фиr. 1). При излъчена мощ-
ност 100 kW същите проценти са
съответно 91,4 %, 97 % и 91,8 %.
Превишаващата 10 dB деполяризация
за предаввтелните пунктове РРТС, .Ко-
питото. и .Камен дел' съответно се от
нася за 88,5 %, 97 У" и 97 О/о от места-
та на измерването (фиr. 2).
ОТ пр давателен пункт РРТС ще се
обслужват лошо някои части на кварта-
лите Княжево, Красно село, Земляне и
друrи, докато от .Коп"тото' ще се об-
служва по-лошо районът зад Слатинския
редут, а от .Камен дел' част от Кня-
жево,
Наличието на доста високи сrради на
териrорията на София създава множе-
ство отразени сиrнали, които се реrи-
стрират в по-ниските здания, Товв ще
трябвв да се има пред вид при устано-
вяване на приемните антени.
За обслужването на населените места
в Софийското поле се получиха следни-
те резултати: HanperHaTocTTa на полето
надвишавв нормата 5500 J.I. V 1т при из-
лъчена мощност 50 kW за 74 0 {, от из-
мерените пунктове от РРТС; за 80 %
от .Копитото. и за 91 О/о от .Камен
дел.. При излъчена мощност 100 kW
50ните на качествено приемане се раз-
ширяввт съответно на 78,5 %, 85 % и
92%.
ОТ предавателните ПУНКТ08е .Копи-
тото. и .Камен дел. съществува въз-
можност да се снабдява с телевизионна
проrpама и районът на Пернишкото
поле, където съответните проценти са
78 о/о и 81,5 О/о при излъчена мощност
50kW, а при 100kW се изравняват и
за двата пункта 83 D;a.
Може да се направи изводът, че по
отношение покритието на населените
пунктове в Софийското и Пернишкото
поле с телевизионна nporpaMa npРдава-
телните пунктове .Копитото. и .Камен
дел. са равностойни.
По отношение на измерената деполя-
ризация предаввтелен пункт .Копитото'
има определено предимство пред .Ка-
мен дел', от който се получиха по-ло-
ши резултати за Пернишкото поле по-
радИ допълнителното влияние на текто-
ничните образувания в близост на
.Ka\leH дел..
При решаввне на задачата за опти-
малНо снабдяване на територията на
Софийското и Пернишкото поле с теле-
визионна nporpaMa в IV и V обхввт
като възможни варианти за предавателен
пункт се очертават котите .Копитото.
и .Камен дел'. При такава ситуация би
възникнал и въпросът за евентуалното
премества ве VП телевизионен канал и
УКВ-ЧМ предавателните съоръжения
в една от тези ноти, което би довело
Радио и теАевиs"я. H. lO 19б9
до едно ДОПЪ1Jнителио разширение на
обслужваиата зона аа първа телевизион-
на проrрама и за укв-чм проrрами-
те. Поради по-rолемите наД\fОРСКИ ви-
сочиии на теаи коти би следвало да се
провери вероятността за смущення в
телевизионното изображение на VII ка-
нал на rраницата на полезната аона на
обслужване от предllвателен пункт
.Слънчев бряr". В резултат на извър-
шените проучвания се установи, че по-
лезната зона на обслужване на преда-
вателя .Слънчев бряr' е по-добре за-
щитена спрямо предавателен пункт
.Копитото' (66 109 dB). отколкото от
.Камен дел' (48.5 до 86 dB), което е
лоrично, като се имат пред вид топо-
rpафските характеристики Н6 двата пунк-
та.
В резултат на проведения анализ, въз
основа на получените дании от rрафо-
аналитичното проучване и от проведени-
те практически измерввния се уточниха
възможностите Н8 предавателните пунк-
тове РРТС .КопитtlТО' и .Камен дел"
по отнощение оптималното снабдяване
на населените места в Софийското и
Пернишкото поле с проrрама в 1 V и V
телевизионен обхват.
Най-rолеми техничеСКIJ възможности
имат предавателните пунктове .Копи-
тото' и .Камен дел' както по отноше-
ние на ма кснмалното покритие на
районите в Софийското и Пернишкото
поле, така и по отнощеиие свързването
им с всички близки радиорелеЙНrI и
телевизионни станции.
Изборът на най-удачния предавателен
пункт за оптимално снабдяване на на-
селените места в Софийското и Перниш-
кото поле с телевизионна проrрама в
IV и V обхват следва да се извърши
между предавателните пунктове ..Ко пи-
тото. и .Камен дел' след провеждане-
то на съответен икоиомичеСkИ аиализ
и при вземането под внимание съобра-
женията за защита на природата и дру-
rи и защитеността на полезната зона на
обслужване от бъдещите предаватели на
29-ти канал в Елхово и Преслав.
Инж. r. Пейчев
Дружеските връаки между съветските и t5ъnrарските раДИОnlOt5ите пи
И.ДЕМЬЯНОВ
иачалиик иа ЦеитрlU/ИИЯ радионлуб при ДОСААФ СССР
MHoroBeKoBHaTa и дълбока дружба
между нашия и бълrарския народ през
последните 25 roдини се разшири зна-
читеJiНО и доби ново качествено съдър-
жание. И това не е случайно. Нашите
държави имат еднаква система со-
циалистическата. Коренните интереси и
цели на нашите народи съвпадат, кому-
НИСтическите партии и в двете страни
се ръководят в СВuята дейност от Маркс-
ленинската теория.
С победата на народната власт в Бъл-
rария бяха съададt;ии широки възмож-
ности за развитието на радиолюбител-
ското движение в страната, създаден
беше централен радиоклуб. а в по-rо-
лемите rрадове радиоклубове. Всичко
това паде възможност да се разrърне
Illирока пропаraнда за п пуляризиране
на радиотехниката сред населението и
особено сред млапежите. В страната се
разrърна радиолюбителско творчество.
На тази основа радиолюбителнте в НРБ
успешно провеждат своята радиолюби-
телска дейност и достиrат зна"ителни
успехи при развитието на радиоспорта.
С провеждането и развитието на радио-
любителството в условията на сощш-
листическия строй в Бълrария се съз-
дадоха и бързо се развиха дружеските
връзки между съветските и бълrарските
радиоспортисти. Стана традиция съв-
местното им участие в различните между-
народНИ Мf'роприятия, к.эито провеждат
Централният радиоклуб на Бълrария и
Федерацията за радиоспорта в СССР.
Бълrарските радисти-скоростници, .лов-
ци на лисици., радиомноrобойци и къ-
совълновици успешно участвуват в съ-
сте анията в нашата страна и завоюват
призовите места. Така командата на
радиомноrобойците три пъти нече заема
второ място; радистите, др. f. Сълчев
и В. Борисов, заеха първи места по
приемане Нl радиоrрами с текст, за-
писаи на ръка, а vчастникът в .Лов нв
лисици' (Стефан Дунев) в състезанията
получи бронзов медал. Ежеrодно по-
вече от 50 бълrарски любителски радио-
станции участвуввт в нашия междуна-
Радио и телевивия, кн..lO 19б9
pO!leH контест на к'ЬСовълновиците и по-
казват виrоки спортно-технически резvл-
тати. Мжду тях са: Ll.1KSV. LZ2KSV,
LZ1CW. LL2ZZ LZ1 VM. LL1DZ, LZ1DL,
Ll2HK, LZ2DC, LZ1DV.
Не по-малко активно участвуват в
международните състезания и съвет-
ските радиоспортисти. KoraTo те се про-
веждат в Бълrария. През 1967 rодина
нашата команда на раДИО\lноrобойците в
състяв Ю. Старостин. И. Андреенко и
А. Хоменко стана победител и зае пър-
вото място. Съветските КЪСОIIЪЛНОВИЦИ,
участвували в VII и VIII межпунаро.tНИ
контести, орrанизираНIt от Централния
радиоклуб на НРБ в команднО и лич-
но първенство, заеха първите места,
като особено успешно се представиха
операторите на колективните и индиви-
дуалнитестанции: ИА3КА", UA9KAF,
tJA3KAF, I В5ККМ, UP2NK. UW9CP,
UL7BG. UW4HW, UB.')NS.
Успешно, с rолям политически подем,
повече от 95 съветски радиоспортисти
се състезаваха в международните съ-
стезания, орrанизирани от Централния
радиоклуб на НРБ. които бяха посве-
тени на славния юбилей на бълrарския
народ. В тях участвуваха 2 пъти по-
вече радиолюбители, отколкото в пре-
дишните контести. Независимо от това,
кой в края на краищата е победил при
теаи срещи, винаrи при тях печелеше
дружбата между съветските и бълrар-
ските радиоспортисти. В хода на тези
срещи винаrи се обоrатяваше опитът по
орrаиизацията на състезанията изра-
стването и тренировката на ралиоспор-
тистите, като винаrи това действуваше
блаrотворно за подrотовката на радио-
техническите кадри, за oropaнaTa и за
народното стопанство на нашите страни.
Едновременно с това участниците се аа-
познаваха на място с достиженията н
строителството на социализма и кому-
низма в страната, на която rocTYBaxa.
Съветските и бълrарските късовъл-
новипи, използувайки забележителното
IlOстижение на 20 век електроиика-
Ta, непрекъснато поддържат IllИРОКИ
връзки в ефира, които от rоnина на ro-
ди на стават Все по-rолеми. За това убе-
дително свидетелствузат цифрите за
ръста на обменените QSL К/tрТИЧ ки
между съветските и бълrарските радио-
любители. Ако в 1964 roдина те съста-
вляваха около 50 хиляди броя, то
в 1968 rодина тяхното число е
56 хиляпи броя, е през изтича-
щата rопина той вече nостиrна 71 хи-
ляди. Бълrарските и съветските радио-
любители ежедневно се борят в състе-
занията а ПОЛУ'lаване радиолюбител-
ските ДИПЛО\lИ на централните радио-
клубове в НРБ и СССР, За последните
5 rодини централният радиоклуб на СССР
връчи на участниците от Бълrария 310
ДИПJlOми. а нашите радиоспортисти спе-
челиха 300 дипломи от НРБ. Само през
1960 rодина бълrарскиre радиолюби-
тели ПО_ У'lиха 96 съветски ДИПЛО\lИ, в
това число: L7.2RF, Ll2RZ, Ll21M,
LZlВM, L72KWR, LZIWZ.
За да се получи товв количество ра-
диолю6ителски дипломи, беше необхо-
димо радиолюбителите от нашите стра-
ни да проведат десетки двустраннн ра-
диовръзки, като затова употребяваха от
едно денонощие до няколко rодини, и
безусловно трябва да се каже, че това
действува върху ръста на спuртнотех-
ническuто майсторство на късовълнови-
ците и З8 разширяване и задълбочаване
на дружбата между тях. fолямо зна-
чение в нашите взаимни връзки има
обмяната на опит чрез радиолюбител-
ските списания. Съветските читатели се
абонират за бълrарското списание .Ра-
дио и телевизия', а 4500 екземпляра
от съветското списание .Радио" са або-
нирани от бълrарски радиолюбители.
Публикуваните статии в дВете списания
за нашия опит предизвикват широк ин-
терес в радиолюбителите. Например в
статиите .Пред нас е бъдеше то' и .На-
стойчивост и упорство" на бълrарската
шампионка инж. Марrарита Петков, се
разказва за начина на поArмовката \'Ь.а
радисти в Бълrария. По "",Кlов Ha<qlH
се освети методи та на ли<lКa'r.а тОе-
)293
НИр08ка по увеличаване на скоростта За
предаване и приемане на радиоrрами.
Тези статии станаха достояние на де-
сетки хиляди съветски радиоспортисти,
които използуваха опита на Марrарита
Петкова и при личната си подrотовка.
През изтеклата rодина съветските pa
диолюбители заедно с всички съветски
народи разrърнаха широка дейност под
лозунrа .Да бъдем верни на заве-
тите на Ленин.. Те с rолямо желание
випаrи оказваха и продължават да оказ-
ват помощ на нашата промишленост.
OrpoMHB армия от ентусиасти радиотех-
ници, минали през радиолюбителскн
школи, с чест се трудиха в радиозаво-
дите, конструкторските бюра и в ин-
ститутите Всички те активно участву-
ват във B eHapOДHOTO социалистическо
съревнование, посветено на 1UО-rодиш-
нината от рождението на Ленин.
Във връзка със 1О0-rодишнината от
рождението на Ленин вече се орrанизира
Всесъюзен преrлед на радиолюбител-
ските творби на конструкторите, който
ще завърши през април, май 1970 ro-
дина в Москва. В този преrлед ще
участвуват десетки хилядн радиолюби-
тели, които в процеса му ще създадат
около 16 хиляди радиоприбори. В чис-
лото на тези конструкции има значи-
телно количество прибори, които cera
се изпол уват в народното стопанство и
само досеrа през 1969 roдина дадоха на
държавата икономически ефект за по-
вече от 9 милиона рубли.
Всички всесъюзни и международни
състезания, които ще орrанизира Феде-
раt1ията за радиоспорт в Съветския съюз
през 1970 rодина,се посвещават на 1oo-ro-
дишнииата на Ленинския юбилей. Учре-
ден е специален диплом .Юбилейни..
За HeroBoTo получаване участниците от
Бълrария трябва да проведат 50 дву-
странни радиовръзкя (наблюдения), в
това число непременно по 3 QSO с
нсеки от следващите 1, 2, 3, 4, 9 и
o радиолюбителски райони от СССР,
в КОИТ'О е живял и работил Ленин. За-
читат се радиовръзки от всеки вид рабо-
та от 1. 1.1970 roдини до 31. ХII. 1975 r.
Натрупаният боrат опит от на-
шите рапиолюбителски дружески връз-
ки се явява залоr за по-нататъшното им
разширение и ще оказва положително
въздействие за количествения и каче-
ствения растеж на радиоспорта в СССР
и НРБ.
Пробllеми 118 раЗВlIтието на фреllската теllеВИЗИОИll8 nРОМИWllеиост
През последнитЕ' четири rодини френ-
ският напионален пазар за радиотелеви-
зионии апараr>yри бе блокиран и про-
дажбите на телевизори и радиоприем-
ници се движеха СЪОТВl'тно между
1,3 млн. и 2,6 млн. броя. В края на
1968 r. в страната имаше в експлоата-
ция около 60 ооо цветни телевизионни
приемници, а на 31. VIII. 1968 r. в
експлоатаПИII бяха 8 940 UOO телевизори
аа приемане на черно-бяло и>ображение
(към тази дата паркът от черно-бели
телевизори в rФр и Анrлия възлизаше
съответно на 15 млн. броя).
През ноември 1968 r. продажбите на
цветии телевизори се изравниха с тези
на портативните телевизионни прием-
ници, т. е. възлязоха на около 7 О/о от
продажбите. Предвижданията за про-
дажбите на пветни телевизори за 1969 r.
noco,waT едно количество от 120 до 130
хиляди броя, или в края на 1969 r. се
очаква паркът от цветни телевизори да
достиrне 190 ооо броя.
В сравнение с rолемите западноевро-
пейски страни френската телевизионна
промишлеиост изостава в темповеТI: на
своето развитие. Ако реално се оценява
обстановката на френския пазар за те-
левизори, трябва да се каже, че тя не е
задоволителни. Постиrнатото равнище
на ПРОД8жбите фактически представлява
рецесия, като се има пред вид, че е
постиrнато за Сllетка на намаление на
продажните цени.
Потенциални възможности за разви-
тието на пазара за телевизионни при-
емиици във Франция съществуват. За
това rовори rолемият отиосителен дял
(37 \) на телевизорите, приrодени само
за работата по единия стандарт. Значи-
телни резерви съществуват и за про-
дажбите на първи телевизионни прием-
ници в rемействата, а така съшо и ва
обновяване на износените апаратури.
Един от факторите за разширяването
294
на ПрОll8жбите на битовите радиоелек-
тронни издеЛИII е равнишето на про-
дзжните цени. В тази насока индустри-
ята полаrа значителни усилия и през
последните 4 rодиии успя да снижи це-
ните на телевизиониите приемиици сред-
но с 20 О/о, а на радиоприемиипите
средно с 25 О/о. За сметка на това обаче
редица производители ппвишиха средно
с 3 О/о цените ва професионалната апа-
ратура.
В своите планове за развитието на
радиоелектрониката френските произво-
дители MHoro залаl'ат на цветната теле-
визия. За тях това развитие е еДН8 жиз-
нена Нl:обходимост, една възможност да
се злезе от депресията, да се внесе
един динамичен елемент в развитието на
пре мишлеиостта като цяло.
Трябва да се напомни по този повод,
че Френските конструктори за кратък
срок създадоха цветните телевизори,
приспособени за работа по съществу-
ващите два стандарта във Франuия
819 и 625 линии. В замяна на това пър-
вите образци имаха значително по-ви-
соки цени от тези на западноrерман
ските прои'lВОдители. През последните
две тодини в резултат на подобренията
в конструкциите Н8 цветиите телевизори
френските производители достиrнаха
равнището на цените на своите западни
коикvренти, разбира се, като се има
пред вид и допълнителното бреме. което
преДСТ8ВЛЯВВ поддържането на стан-
дарта 8 t 9 линии в конструкцията. От
март 1968 r. френската телевизионна
промишленост предлаrа телевизори с
rолям екраи 63 ст. двустандартии по
440) Франка, а в отделни случаи и при
по-ниски цени. След това се появиха и
цветни телевизори с IJО-Малък екран,
на по-ниски цени.
Социалиата криза, която Франция
преживя през май 1968 r., се отрази
значително на Р8звитието на цветната
телевизия. Тя блокира за продължител-
но време производството и продажбите
на телевизионни приемници.
Понастоящем върху пазара за теле-
визори, К8КТО и за друrиrе консума-
тивни радиоелектронни апаратури тежи
rолямото данъчно ,бреме. Данъчната
преса, най-rоляма при битовите радио-
електронни апаратури, влошава кон-
курентоспособиостта на радиоелектрон-
ната промишленост в условията на пре-
махнати митнически бариери между стра-
ните от Общия пазар.
НаПОСЛI:ДЪК все по-често представи-
телите на промишлеността изразяват
заrрижеността си от иедостатъчната по.
мощ, която правителството оказва на
френската радиоелектроника.
Политиката на индустрията е насо-
чена към осиrуряване на стабилии
инвестиции от страиа на държавата за
капиталното радиоелектронно оборуд-
ване (военна техиика, космическа, съ-
общителна, епектроннu-изчислителна и
пр.), полаrане на иепрекъснати уси-
лия за разширяване на експорта, разви-
тие на нови обласу и на техииката, пред-
ставляващи значителен потеициален па-
зар, и др.
Производителите на битови радио-
електРОННИ изделия напоследък призо-
вават консуматорите да подкрепят френ-
ската иидустрия. като дават предимство
при СRоите покупки на изделията на
фреиската промищленост и по ТIIЗИ на-
ЧИН да съдействуват за пълна заетосr'
на промиштеността и за ОТКРИRане на
нови работни места. за по-нататъшното
развитие на националната индустрия.
Всичко това безспорно rовори за труд-
ности, изживявани понастоящем от
френската радиоелектронна промишле-
иост, за търсене на ПЪТИЩ8 за изли-
зане от СЪздалото се кризисно положе-
ние.
Я. Стефанон
Радио и теле,иsия, Юt. 10 19б9
Приложение lIа МИIiроелеIiТРОllи"ата
Само преди няколко rодини, KoraTo
производството ка интеrрални схеми
беше в своя зародиш, наред с всички
трудности, срещани в орrанизацията и
технолоrията, ие малки бяха и трудно-
стите по приложението на тези схеми.
Тези трудности произтичаха както от
високата цена на ИС, така и от слож-
ното им въвеждане в проектираните
апаратури. Тези проблеми обаче бяха бър-
зо решеии и интеrраЛl1ите схеми масово
започнаха да навлизат в електронните
апаратури. Както илюстрация ще посо-
чим очакваното използуване на ИС в
електроннаJа апаратура, произвеждана в
Япония (табл. 3).
От таблицата се внжда, че една от
най.rолемите облаСТИ на приложение на
ИС е И.Jчислителната техника. Подобно
е приложението във всички развити
страни, включително и тези, които не
произвеждат, а внасят ис. Това се дъл
жи на rолемия брой еднакви, повтаря-
щи се елементарни схеми, и,шолзувани
в изчислителната техника, от една страна,
и в принципно новите възможности,
които се откриват с използуването на
ИС. Броят на активннте елементи в
една rоляма бързодействуваща ЦЕИМ
е тОлкова rОЛJ4М, че проблемите за на-
деждност, обем и разсейва на мощ на
такава машина правят вейното реализи
ране с дискретни компоненти почти
невъзможно. Единственото разрешение
е използуването на ИС, и то с колкото
се може по-малки размери. Последното
води до намаляване на времето на раз-
l1ростре.нение на еJJектрическия сиrнаll в
схемата, 8 с това до увеличаване на
нейното бързо действие
Една от първите ЦЕИМ, изпълнена с
хибридии ИС, е от серията .3.60', про-
изводство на 18М. Компонентите на
тази машина работят на честота 300
&00 MHz, което съответствува на
време на изпълнение на операциите
2 3 ns.
Две от машините от серията .Спектра
70. са изпълнени с монолитни ИС, а в
края на 1969 r. трябва да бъде завър
шена rолямата изчислителна машина
тип 1906А. Централното процесорно
устройство на тази машина съдържа
60 70 печатни платки с по 200 интеr
рални схеми. То ще преработва до
1 млн. команди за сек и предава на
периферното устройство до 5 млн. думи
в сек.
Интеrралните схеми започват да навли-
зат и в запомняшите устройства на уни-
версалните изчнслителни машини. Фир.-
мата "FairchiId" например произвежда
запомнящо устройство на МОНOJlИтна си-
лициева пластинка с размери 1,5/2,0 тт.
Устройстното е изпълнено на MOS ИС
и съдържа 256 бита. Активните MOS
прибори служат едновременно и като
запомнящи, и като лоrичии елемеити за
адресна дешифровка. Избирателното
време е 1 [15. Чрез използуване на ак-
тивни прибори с различен тип прово-
димосr то може да се намали значи-
телно.
Радио и телевизия, "H.1O J969
Компактно запомнящо устройство .на
ИС разработва и фирата .Buncer Ramo.,
Паметта на устройството има капацитет
1024 30-разрядни думи. В матриците
на запомняшите елементи са използу
вани MOS транзистори, а в електрон-
ните схеми на обслужване биполярни
ИС. Запомнящото устройство обезпечава
четене без разрушаване на информа-
цията с време на избор 0,1 [15 при пълен
цикъл на обръщение 1 [1S.
Приложение в битовата елеIiТРОННIiа
Разработването и производството на
линейни И е значително по-наЗIlД от
това на пифровите. Това се дължи
преди всичко на JОЛЯМОТО разнообра-
зие на използуваиите линейни схеми,
което силно затрудиява въвеждането
на функционална унифнкация в линей-
ните ИС, подобно на тази, въведена в
цифровите. Това оrраничава обема на
производството. Като се прибавят и
някои технолоrически трудиости, които
съшествуваха в производството на ли-
нейните ИС, то целесъобразността от
тяхното производство дълrо време беше
съмнителна. В послеDиите rодини обаче
все повече производители започват да
включват в своята листа и линейни ИС.
Най-често това са диференциални, опе-
рационни, видео- и друrи широколен-
тови усилватели.
Данните от таблица 3 сочат, че в
близките rодини се очаква силно Ha
растване на приложението на ИС в би-
товата електроника, прои. веждана в
Япония, а съrласно проrнозата през
1972 r. в САЩ се очаliва почти 100 %
но преминаване на електронните про
изведения ,за битовн иужди на ИС.
В апаратурите за битови нужди, които
се явяват като консуматор на ИС, на
първо място Са телевизорите и радио-
приемниците. През март 1966 r. фирмата
RCA е пуснала на паз'ра нова серия
телевизионии приемници. В канала на
звуковия Съпровод иа един от моделите
са използувани монолитни ИС. Интеr-
ралните схеми изпълняват функциите
усилване, АРУ, демодулиране на ч
стотно модулираните сиrнали и пред-
усилване по зву"овв честота.
МикроепеКТРОННК8
(продължение от кн. 9)
Фирмата. Mitsubishi Electric C()rp,' на-
сочва своите усилия към ИС. изпълиена
lIа две подложки, и е предназначена за
радиоприемници с амплитудна модула-
ция. Схемата ще осиrурява смесване,
усилране по междиниа честота, АРУ,
предусилване и крайно усилване. При
това всяка от двете пластинки може да
се използува поотделно. Схемата съ-
държа 17 транзистора н повече от ду-
зииа съпротивления Ji диоди. Макси-
малната разсеяна мощност е 700 mW.
При входен сиrнал около 200 [1 V схе-
мата осиrурява изходяща мощ 50 mW;
хармонични изкривявания, по-малки от
в О/о. Схемата може да работи в темпе-
ратурния интервал 10.;-- + 500 С.
За комплектуване на радиоприемник
освен тази ИС, която е оформена в
един корпус с размери приблизително
22 х 6,5 у 5 тт, е необходимо външно
да се доfавят 8 кондензатора, няколко
съпротивления, настройващият крЪJ' и
акустичн:!та система.
Sony Corp е разработила ИС, която
представлява тристъпален междинноче-
стотен усилвател, АРУ детектор и УСIIЛ-
вател по ниска честота. Схемата има
собствена температурна компенсация.
Междинночестотният усилвател е по
същеСТRО широколеитов усилвател с
обхват 0,1 -+ 10 MHz. Усилването в
зависимоСТ от захранващото напреже-
ние варира в rраниците 40 -+ 80 dB. Мак-
сималната изходяша мощ е 35 45 mW,
а рабuтиият температурен обхввт от
15 до + 500 С.
Особено rолямо приложение иа ИС се
очаква в автомобилната промишленост.
По миение на специалистите през 1969 r.
потребностите на автомобнлната про-
мишленост на САЩ от ИС ще до-
стиrнат 10 млн. бр. rодишно, с което
автомобилната промишленост ще стане
втори по rолемина пазар за ИС след
промишлеността, произвеждаща изчи-
слителни устройства.
Първото автомобилно устройство от
този тип ще бъде реrулатор на напре-
жението. който ще бъде изпълнен на
хибридни ИС. Освен това ИС може да
се използуват за създаване на минн-
атюрни мноrоканални системи, способни
Таблица 3
Очакваното използуване на ИС в апаратурата, произвеждана f! Япония, о/о
11968
АПАРАТУРА
Цифрови електронни изчислителни машини (ЦЕ ИМ)
НастOJIНИ електронни калкулатори
Стационерни комуникационни апаратури
Подвижни комуникационни апаратури
Радиоприемиици
Цветни и черно-бели телевизионни приемници
Маrнетофони, възпроизнеждащи апаратури
Стереоrрамофони
Приемно-предавателиа апаратура
Измерителна апаратура
Индустриални телевизионни апаратури
73
40
10
35
20
f1.
14
8
31
49
43
/1970 11973
85 90
76 87
25 35
51 65
45 61
20 40
25 38
16 35
51 63
80 88
67 83
295
!{а контролират до 50 основни параметъра
в автомобила, като температура на BO
дата, наляrане на маслото, наляrане на
въздуха в rумите и др. Тази система
МОже да предупреждава водача за въз-
НИКВ8ие на критическо или опасио по-
ложение.
В NeucMte1 Horlogical Еlесtrопiсs
Center е конструиран електронен ча-
СОвник иа ИС. Използуван е кварцов
reHeplTOp с честота 8,2 kHz. Основно
изискване, което конструкторите трябва
да изпълнят, е намаляване на консуми-
раната мощ до 10 10 р. W. Предвижда
се следваша серия от електронни ча-
совници да бъде ИЗrJълнена на ИС с
диелектрична изолапия.
Линейните ИС намират приложение
и в медицината. Те може да бъдат из-
ползувани с успех при имплатация в
тялото, Иешо, което с дискретни еле-
менти не може да се реализира. Де-
тектори, усилватели и импулсии reHepa-
тори, куплирани към съответните дат-
чици. може да бъдат използувани за
определяне иа диаrнозата и лечението.
Лри. ожение в бордова и ракетиа
апар..тура
fолямо приложение намират ИС в
бордовата и ракетната апаратура. Това
е лесно да се разбере, Karo се имат
пред вид високите изисквания за безот
казна работа и мини мална тежина на
тази апаратура. В таблица 4 е посочена
Насоки на развитие на микроелек-
трониката
Системи с висока степен на инте-
ерацШl
Нуждата от по-нататъшни ПО!lобрения
по оmошение иа цеиа, параметри и
надежднuст налаrа увеличаввне степента
на интеrрация. aKap да няма cTpora
дефИНИIlИЯ на поиятието .висока степен
на интсrрация., смята се, че товв ще
бъдат ИС с над 1000 елемента на под-
ложка. Най-вероятно тези ИС ще бъдат
използувани на първо място в запом-
нящите устройства, където изискванията
за малка мощ се съчетават с малък
брой периодично повтаряши се елемен-
тарни схеми. В лоrичните схеми ИС с
висока степен на интеrрация ше на-
мерят приложение rлавно във функции
те, които допускат по-rолt'МИ толе-
ранси. Товв ше ПОЗВОли да се получи
приемлив добив в производсmото на
тези ИС.
Неаристорц
Товв е едно от най-новите и перс-
пективни направления във функционал-
пата микроелектроника
Нейристорът представлява лоrическа
пълна система от елементи, което обез-
печава възможност за построяване на
СЛОжи и схеми и даже пели устройства
в един технолоrически цикъл. Цялата
схема се ОСъшествява в обема на моно-
Таблица 4
Стойност на 11fg собствено теrло на летателния апарат, извеиен в орбита, дол.
Тип на ракетата
Стойност на полета по
орбита 480 km
Стойност на космически
полет
Джуно 11
Делта
Bera (проект)
стойността на 1 kg собствено теrло иа
летателния апарат, изведен в орбита.
Маю р че тези данни не може да се
смятат за напълно достuверни поради
бързото изменение и поевтиняване на
апаратурата, все пак те MoraT да дадат
представа за изключителната важност,
която имат ИС за космическите полети.
Към' тази стойност трябва да се при-
бави и СТ(,ЙНОстта на земното оборуд-
ване, ремонтът, 8дМИllИстративните раз-
ходи и др.
33 поо
11 ооо
1300
220 ооо
11 О ооо
1000
кристала, прн което ВЪНШНите съедине.
ния почти ,ИЗIlЯЛО се изцяrввт.
На нейристорн МОЖе да се осъше-
ствят: устрuйство за безвакуумно ска-
нираие, което открива възможносr за
просто създаване на плоски приемни и
предаввтелни телевизионни екрани;
малоrабаrитни запомнящи устройства;
малоrабаритии ИЗчислителни системи с
малка консумирана мощ и rоляма на-
деждност и др.
vfto ..;e " ,,,"" ;' y/c,
Прмставка към МУllтицет аа мамерваме ма ТРaJIlМСТОРИ
HOTO често при работа с транзи-
стори трябва да бъдем убедени в тях-
ната изправност. Един от rлавните и
най-чесrо контролирани параметри, по
КОИтО съдим за rодността на даден
транзистор, е статичният коефициент
на усилването . За тази се използуват
малки уред'/ета (саморъчни), които все-
кн радиолюбител мtJже да си построи.
296
в следващите редове е описан такъв
уред приставка към всякакви видове
мултицети С Ri до 3,33 kQ.jV (300 р.А).
Принципът, на който работи при-
ставка та, е следният. Измерваният тран-
зистор Т и съпротивленията R", R 2 н
R4 образуват един Уитстонов мост
(фиr. 1). В единия диаrонал е включен
източник на захранващо напрежение,
Експериментирани са няколко вари-
анта нейристори на осковата на твър-
дото тяло, а също и на осиовата на
полупроводникови прибори с отрипа-
телно СЪПРОТИ8llение. Практическн до-
cera a получени само лабораторяи об-
разпи. fлавната трудиост при това е
необходимостта от разработка на съ-
вършено нова схемотехника.
Оптоел(!ктронuка
Лод оптоелектроиика се разбира въз-
можността за използуване иа електро-
маrнитни вълни от оптическия обхват
за съхранеиие, предаваие и обработка
на информацията, а също и тяхното
преобразуване в електрически сиrнал.
Като възможен елемент на оптоелек-
трониката се счита инжекционният ла-
зер. Иитензитетът на лъча eCHO се
управлява и при приложеннето му в
бързодействуваши лоrични схеми той
може да бъде модулираи с MHoro ви-
сока честота. При използуването на
инжекционния лазер като лоrически еле-
мент състоянието на лазf'ра .включено.
и .изключено' тряl)ва да съответствува
па лоrичната 1 и лоrичната о.
Особено перспективни са Qптическите
заПО\fНЯШИ устройства за получаване на
orpoMeH обем на запомняне при висока
плътност ив информацията и rрамадна
скорост. Построените на тозн принцип
запомняши vстройстра работят при стой-
на температура и поэволяват записване
и четене на инфпрмапия в една и съша
точка на слоя неоrраничен брой пътн.
При използуване на слоеве от МпВ; е
получено оптическо заПОМИЯIПО устрой-
ство с капапитет 1 млн. бита/сm 2 и
бързодействие 100 млн. бита на се-
КУНда.
Това са само някои от по-rлавните
направления в аЗRитието на микро-
електрониката. Каква ше бъде съдбата
на всеКИ от тях и дали след време
няма да се наложат нови, преценяванн
днес като второстепенни принпипи и
явления. е трудно да се предскаже. Мо-
же обаче със сиrурност да се твърди,
че микроелеК1рониката все повече ше
измества конвенциоиалната електроника
и с това ще nOMorHe за постиrане на
нови успехи във всички области на на-
уката н практнката.
r. СТОЯНО8
а в друrня диаrонал индикатор .И..
Ако по някакъв начин променим тока
в един от клоновете на моста, токът
в диаrонала на индикатора Ще се про-
мени пропорционално на Helo (това
важи само при високоомен индикатор).
В случая това може да се постиrне с
промяна на базисния ток на транзисто-
ра. Така че, ако този базисен ток е
Радио и телевизия, "Н. /О 19б9
постояина величина, ток'ы през тран-
зистора ше завнси от . ОТ това следвв,
че и ТО1(ЪТ П1)ез индикатора ще бъде
право пропорционален на .
Общата принципна ох ема на при-
ставката е показана на фиr. 2. Съпро-
тивлеиинта R 1 R 2 R5 IIЛИ R8 И транзи-
i:TopDT т образуват по-rоре спомена-
'ИЯ Уи'JI:ТОНОН мост. Той се захранва
16 rr=
Рб
1
+
Фиr. I
от батерия 4,5 V през съпротивлението
Rs потенциометър.
Тримерпотенпиометърът R4 служи
за ваrпасяваие чувствителиостта на ин-
дикатора. Съпротивленията R5 и R6
служат за наrласяване режима на нз-
мерване на транзистора. R7 и R8 опре-
делят обхвата на . Посредством R9
става уравновесяване H MOCTa. Това е
необходимо, за дв можем да измерва-
ме при различни kолекторнн токове.
Ред на настройка:
Приставката се настройва без тран-
зистор в следния ред:
1, Завъртва ме тримерпотенuиоме-
пра R4 на максимално съпротивление
(работи като реостат).
2. В краищата на R 2 включваме мулти-
пета и посредством Rs наrласяввме
UЯ2 == 2 V.
3. ПостаВ<1ме мултицета на най-мал-
кJlя обхват за измерване на ток и ro
включваме на мястото на индикатора.
4. Променяме R4, докато с rpелката
на уреда покаже най-rолямото делеиие
на правотоковата CKa!la. При условие,
че ползупаме едиН и съши уред към
приставката, MO)l(eM да з меним R4 с
постоянно съпротивление.
Едновременното предаване на няколко
телевизионни проrрамИ по кабел на
значителнн разстояния намира в послед-
ните rодини все по-rолямо приложение.
Кабелио предаввне се използува rлавно в
следните случаи:
1. При селИШИИ антенни vредби, об-
хващаши няколко хиляди абонати.
2. Пра колектиВни антенни устрой.
ства за жилищии блокове.
Радио и телевизия, "Н.l 19б9
С това настрОйката иа уреда е за-
вършена н CJIед OТBaJНIHe на К 1 е rOТOB
за работа. Настройката се извършва ед-
нократно сле.. констру"ране на при-
ставката.
Как става самото И!lмерване jI
1. Включваме измерв"ния транзистор
в съответните клеми.
2. Включваме бутона Кl н наrлася-
ваме посредством Rs стрелката на
уреда в края на скалата. Това е необ-
ходимо, тъй като напрежеиието на ба-
терията не остава постоянно с времето.
3. Отваряме К 1 и посредством К 2
избираме колекторния ток, при който
ще измерваме. В таблицата са дадени
Таблица
R1C kQ 4 2 1 0,41°,4 0,2
I
[1С тА 0,5 1 2 10
стойностите на R 1C , при които се полу-
чават необходимите колекторни токове
В случая са избрани pai. ТОQКИ 1 тА
и 10 шА. УА06но е съшо така, за да
се включя един ПО"leнциометър (реОСТ8Т),
иаrрафен направо в ст"йностите на [1С
(0,2 до 10 тА) със стойност R1C==1O kY.
4. nOсредством КВ включв 'ме R7 и_и
R6. което определя обхвата на ;
пр" R7 540 kg (360 k) 'тax ==
::::: 150 (100),
а при R8 ::::: 10 kQ Р"тах == 300.
5. Отчитаме директно от скалата за
постоянен ток, като получените деления
умножаваме с едИН коефициент: «. от-
ЧИТdнето да става, каК1 о при различни.
те обхвати за ток и напрежение при
мултицетите.
Например: Нека използуваме уреда
Ц 57, който има следните данни:
[HOMтlп == 150 р,А и п == 30 дел:
ПNН обхват ==150 отчитаме N==16 дел.
Константата на К на уреда е
К Р таХ 'тax 150 5
п п 30 '
== «. N == 5.16 == 80,
следователно за скала с п == 30 дел.
== 5. N при 'тax == 150 и за
., тах == 300 е == 10N.
Предимствата на схемата за:
1. Уииверсалност на използувания
уред.
При [НОМ == 300 р,А точността спря.
мо тази при отчитане с лампоВ волтме"
н
к,
R.r
/tY)
Фиr.2
тър е' 2%. т. е. с"ЛВ отчитама == 100,
а с уред [НОJlе == 300 (.I.A отчитаме == 98.
2. ВЪ1Iможносr за подбиране режима
на транзистора.
3. Липса на ДОПЪЛИМ1елна батерия за
компенсация, което намалява обема и
теrлото на приставката.
инж. Маи Михайлов
rr АеiJl.Aзиsl
, \
M"oronporpattKo теllеВИIНОННО предаваме по кабеll
3. За нуждите на индустриалната
телевизия.
Значително отдалечаване на приемния
пункт и в трите случая е възможно
само при И1ползуване на кабелни усил-
ватели, в ключенн на определени разстоя-
ния по rлавната кабелна мрежа. Съвре-
меннотО НIIВО иа техниката и специално
възможностите на транзисторната тех-
ника не позволяват изrраждането на ви-
сокочестотни свръхширОКОJlентови усил-
ватели с високи изходяши сиrналии на-
прежения. От своя страна допустимото
изходяшо напрежение на един усил-
вател определя в rоляма степен раз-
стоянието, на което може да се прене-
сат телевизионните сиrнали. OrpaHlI'Je-
ното изходящо непрежение прави не-
възыожно използуването на един един-
ствен усилвател, KoraTo трябва ца се
297
предават телевизионни сиrнали на зна-
чителни разстояния независимО от това,
колко rолямо е HeroBoTo уснлване.
В по-rолямата си част първите свръх-
широколентови усилват ели са построени
на принципа на т. и. верижии усилва-
тели или усилватели с разпределеии
пара\lетри. Както е известно, при такъв
усилвател .широколентовосtта' се полу-
Втората закъснител на линия, иари-
чана още изходна, по ПРИНЦIlП е еднаква с
входната и е свързана към колекторите
на транзисторите. Линията е затворена
от двете страни на вълновото й съпро-
тивление. 3а правилна работа иа схе-
мата е (Л съществено значеиие равен-
ството на скоростите по двете лииии, т. е.
L Bx . (,"'вx' L U8X . С uэх .
. б.!!!!/. [ f
t""i7' f'V"
18
18
Н2Л
Н2п
18
18
Н2п
Н2л
009 2п
1
[2
, I
r fO Т2
чава при" паралелно включване на ня-
колко радиолампи, коите се възбуждат
последователно във времето с помощта
на закъснителии линии. Подобно свърз,
ване довежпа до сумирене на динамич-
ните стръмиости на лампите и се избяrва
обикиовеиото събиране на входния и
изходния капацитет между две съседни
стъпала.
, .появата на редица нови транзистори с
rранична честота f2P > 2000 MHz позво-
лява верижните усилватели да се реа-
лизират и с транзистори. На фиr. 1 е
показана съвремеина схема на транзи-
сторен усилвател с разпределени пара-
f2{)Q
М,Q 1 .
' 2+02
..L '
. ...
"-............. ... __......................--o
"":" 1202
.
Фиr.2
метри. Сиrналното напрежение се подава
към входната линия, състояща се от
еднакви LС-звена и затворена на края
на вълновото й съпротивление. Към
всяко LС-звено е включен участъкът
база емитер на един транзистор. При
малки заrу6и в лиНията вълновото и
съпротивление определя вхс,дното съпро-
тивление на усилвателя независимо от
оБLЦИR брой на транзисторите.
298
'К
12 '.Вк
Фиr.l
Р' Постъпилият В даде" момент импулс
на базата на първия транзистор довежда
до измененне на колекторния му ток и
появата на напрежителен импулс на
КОЛЕктора. Този импулс се разпростра-
нява наляво и надясно по изходната
линия. Достиrайки края на линията от-
ляво, импулсът не предизвиква отразена
вълна. понеже лннията е затворена на
в'Ьлновото й съпротивление. Импулсът,
разпространяваLЦ се надясно, се намира
върху колектора на втория. транзистор в
момеит, KoraTo входният сиrнал е до-
стиrнал базата на същия транзистор и
управлява колекторния му ток. така че
се появява втори колекторен импулс,
съвпадаLЦ по фаза. Този процес на су-
миряне на сиrналите продължава по
същия начин и за следваLЦите транзи-
стори, като върху товарното съпротив-
ление на усилвателя се появява импулс
на напрежение
К S РиЭI<
==т. 2'
където
т е броят на включените транзи-
стори,
S 'l'Яхната динамична стръмност,
РиЗI< ВЪЛflОВОТО съпротивление на
изходната линия.
Показаният на фиr. 1 верижен усил-
вател има изходна линия с 240 L! въл-
ново съпротивлеиие. Наrаждането иа
изхода към 60 g се иввършва чрез спе-
циален широколентов трансформатор
(фиr. 2). В случая е използувана дву-
ПРОВОДНI! фндерна линия с 81,.'1Н080 съ-
пр(Ливлеиие 120 g. свързана по начин,
при който входът има 240 g, а изходът
60 g съпротивление.
Технически данни на уснлвателя: че-
стотен 05хват 25 -7- 71 MHz; усилване
20 dB t 0,6 ; максимално допустим и
сходящ сиrнал 111 dBI1V (350mV);
шумово чисдо (479) kТо;с'ЬrЛIСУ-
ване към входа S < 1,3; съrласуване
към изхода S < 2.
С тези технически възможности усил
вателят може успешно да бъде изпол-
зуван за нуждите на мноrоканалната
индустриална телевизия. Наред с посо-
ченнте предимства верижните уснлва-
тели показват If редица недостатъци, по.
rлавни от които са:
Усложнена схема (rолям брой ра
диочасти и активни елеменrи). Масовото
производство се затруднява и от факта,
че е необходимо cTporo спазване на
взаимното разположение на елеменrиrе.
Трудности при настройката броят
на вариращите елементи (тримери и по.
тенциометри) обн кновено надвишава 10.
Склонност ЪM самовъзбуждане и
неустойчивост на параметрите при нзме-
нение на околната температура.
Тези недостатъци водят до търсене
на нови схеми и решения за кабелни
свръхшироколентови усилватели. В по-
следните 2 3 rодини екс lеримеитите
се провеждат rлавио в областта на по-
знатите апериодични усилватели в съче-
тание с най-новите ПОСТr1ження на тран-
470 L
I..JK
BO
2N fOg
IОл
ti09
fJ
r fОЛ 1
1
220 Шп
+зоvj70тА/
Фиr. 3
зисторната техника. Пэказаният 'на 'фиr. 3
усилватрл е реаЛllзираи с транзистор
2N 51 09. 3а I10стиrане на зададените
параметри са използувани ПОДХОДЯLЦО 2
обратни връзки серийна по ток и па-
ралелиа по напрежение. Наrаждането
на изхода към 60 g става чрез транс.
форматор в съотиошение 2: 1.
Настройката е извънредно опростена.
Варира се с боби ната или кондензато-
рите във вериrите на обратните връзки.
При значителни отклонения на парамет-
рите на транзисторите може да се на-
ложи кондензаторът в емитерната ве.
риrа да бъде променлив.
Технически данни за усилвателя 01
фиr. 3 са следните:
Честотен обхват 20 -7- 90 MHz.
Усилване 13 dB + 0,5.
Максимално допустим ИЗХОДЯLЦ сиr-
нал 114 dB f.tV (500 mV).
lllумо!ю число 5 kTo.
Съrласуване на входа S < J ,2.
Съrласуваие иа изхода S < 1,8.
Повишените изисквания по отношеиие
на входното и изходното съrласуване
Радио ителевизия,ю'е.lf) 19б9
Параметри
при 38 dB усилване
3-каскаден
усилвател
Таблица
I 2-каскаден
верижен усилвател
Честотен обхввт
Усилване
Макс. допустим изходящ
Сиrнално ниво
Шумово число
Брой транзистори
28 86 MHz
39 .:1: 0,6 dB
114dBJ1V
5 kTo
1х3
25+70MHz
39 + 1 дВ
ll1dBJ1V
10 kTo
2х4
Уредът служи за проверка работата
на телевизионния приемник, KoraTo ня-
ма излъчване от предавателя. Състои се
от два reHepaTopa ВЧ reHepaTop, из
пълнен със съветския транзистор П-401,
и НЧ reHepaTop за хоризонтални и вер-
тикални ивици, който работи по схема
на муптивибратор с два транзистора
SFТ 321.
ВЧ reHepaTopnT работи на честота
около 30 MHz и излъчв! MHoro хармо-
нични, с които се покриват всички те-
левизионни канвли.
Бобината L 1 е навита от посребрен
меден проводник с диаметър 0,9 тт
и има 5 навивки с вънтен диаметър
8 тт и дължина 12 тт навита без
тяло. Изводът за колектора е направен
на една навивка от долния край, а из-
водът за изхода е направеи на една
навивка от rорния край на бобината.
Характерно за НЧ reHepaTopa е, че е
изпълнен с възможност за промяна на
честотите. а оттам и вида на нвиците
на екрана на телевизионния приемник.
Честотите се променят спревключване
на капаllитетите С 1 до С 4 . Използуван
е превключвател за смяна на вълните
от радИО:Jриемник .ЕХО 2".
Болшинството от радиолюбителите
желаят да си построят сами транзието-
рен радиоприемник, като най-често при-
бяrват до конструиране на линейни
приемници поради по-простата им из-
работка. Заrруднението при кочструн-
ране на СУПt'рхетеродпнен раllНОПрИ-
е\1ИИК се заключава преди вснчко в по-
строяването на TpaKTllвeTe за висока и
меЖдинна честота. Изхождаllки от това,
Радио и телевизия,)(1(,. JQ 19б9
позволяват последователно включване на
няколко такива усилввтеля. При това
съществени изменения от параметрите
на единичния усилвател не се наблюда-
ват, като общата честотна характери-
стика няма влошена неравномерност.
В приложената таблица е дадено срав-
нение на качествените показатели на
разrлежданите верижен и трансформа-
торен усилвател на базата на 38 dB
усилване (два последОввтелно свързани
верижни или три последователно свър-
зани трансформаторни усилватели).
инж. Й. Спивона
e.::rе .цо.u ;о е МОН УУ) vf
rеиератор аа иаnpоCSваие ивilтеllевиаиоиии приемници
МQI,тажът е изпълнен върху1'платка т.:и модулираното ВЧ напрежение, взето
с размери 120 Х 45 тт. За осъщест- ," от ИЗХОllа, може да служи за изследване
вяване подобие на печатан монтаж, за на ВЧ, МЧ и ВИllеочестотните стъ"ала
удобство.и преrледност за платка е на телевизионния приемник. Като cnp-
използувано орrанично стъкло с дебе- жем изхода на уреда с антената на те-
лина 2 тт, като цялата повърхност е телевизионния приемник можем по же-
- ...... .......... .
SFТ.J11
SFT.J2f
/Ir/
l
.РУ'
+)
...
А}
/.7к ;l
ti-I,lп
t2 "2
перфорирана с отвори 1,5 тт на раз-
стояние един от друr на 5 тт. Върху
платката с посочените размери са мон-
тирани всички елементн, включително
и захранващата батерия.
Полученото напрежение от мултнви-
братора се подава на базата на П.401
ЩIJI
h4
lllJK
tg-ltJ
R5
2/]1(
L,
се
I/](J
tl
IJ c 15
лание да наблюдаваме на екрана хо-
ризонтални или вертикални черни и
бели ивицн, придружени с НЧ сиrнал
от ОКOiIO 1 ООО Hz.
rеорrи M.;- Кузен
В. Търиово
7Т /\ уп!' о s о СТН (АН ofJC! .f
Схеми ОТ радиоприемиата nОllуnpоводиикова npактика
че почти не се среща радиолюбите без
ОПlIТ при построяване на н. ч. усилватели
на транзистор и, по-долу са предложени
шесr схе\!и на суперхетеродинни прием-
ници, включввщи всички необходнми етъ-
пма по получаването иа ЗRукова честота
след детектора. При по-внимателно ра-
зучаване на схемите всеки радиолюбн-
тел ще се убеди, че реализираието им
на практика е ИЗЦЯЛQ цо СIIЛlIте му.
На фиr. 1 е показана най-обикновена
входна част на суперхетеродинен при-
емник, изпълнена със съветски в. ч. тран-
зистори П401. Към н. ч. изход MOlI<e да
се включи подходящ... ч. усилвател.Пър-
витят транзистор Т 1 раб .ти като сме-
сител и оспилатор. На базата му по-
стъпва индуктираният в бобнната за
връзка L 2 сиrна от приеманата радно-
стаlЩИЯ. В емитерната вериrа се по-
299
дава сиrналът на местния хетеродин.
Получеиото в резултат иа смесване-
то напрежеиие с междиниа честота
465 kHI се отлаrа върху м. ч. леитов
филтър. Транзисторът Тз работи като
уСИlIвател на межднииа честота. След
i CD : r
" ,
'\..l
I ,
", I I
,рА I L I 6,8п
, "
I
,
,
,
I
I
от КОllектора J{bM трептящия Kpьr Ls
С 1 чрез бобината L40 а също така и
по броя на иsползуваните lIIежДИИИо-
честоти и KpbroBe. 3а товар в колектор-
ната вериrа на смесителя (Jpart:JI1\;}OP Т 1 )
се НЗDолзува еАИиичен трептящ Kpbr.
9V
({/А
6,8п
1 '.fK
1
1_.J?..x}f .. .. HH j
f.", +O KНz
+7К
(
l'
I
1
,
,
I
I I
I l'
J
200+ (ОО
усилввието сиrналът см. ч. се прехвърля
индуктивио към детектора. като върху
товариото сыJотивлеииеe 5,1 Н! се по-
лучава падеиие иа и. ч. иапрежеиие. Во-
бииките L5 и L8 са иавити иа феритио
пръстеиче С диаметър 8+10 тт. по-
ставено в екраи. а L 1 и L 2 се иавиват
иърху феритиа пръчка С диаметър
8 тт и дължииа около 65 тт. Всички
остаиали бобиии се иавиват върху ти-
пови тела с диаметър 7+8 тт и се
tIICТJIOIaaT с 'в. ч. t'Ьf'888R'lи. '1tмec8o
- Ls,-L, и L7 tIIOnT да б-'Д8Т IIзползуавlIИ
rОТtlВИ UID1;;lanl'" 606вwи -от paJUlO.
приемиик .Ехо. или всеки друr rранзи-
стореи приемник. Входиите кръrови 60-
биии може да се навият от литцен-
драт. като [1 съдържа 62 иавивки. а
Lз 8 иавивки, Останалите 6обиии се
навиват от проводник с емаАЛЛ&flова
изопаци а и ди..-метър 0.2 шm. както
следва: Ls 62 иавивки. L4 56 + 6
иавивки. L5 75 иавивки. Lr, 5 на-
вивки, L; 56 + 4 + 2 навивки.
На фиr. 2 е показаиа друrа схема
и-l входиа час]". отличаваща се 01 пър-
вата по построяваието иа ОСЦИJJатора
тук имаме иидуктивиа обратна връ-зка
300
Фиr.l
9V
fO
тр.
Е
r 20n
f,, 4-5jкНz
Фнr.2
fи-+-'.JкНz
като по този начин общият брой иа
Kpbr08eTe се намалява с един. Входният
и междиииочестотиият колебаlелеи
Kpbr се свързва ивдуК1 иви J С ба-
ЗlIте на траизисторите Т) и ТВ. Връз-
ката между TJ и м. ч. Kpbr е непълна за
съrllасуваие на импедансите. Усилва-
нето на транзистора Тз се ретулира
автоматично с П01llOщта на диода Дl и
съпротивлението R == 10 kQ. Бобииите
L 1 и Lз са навити върху фериl'И8- пр"ьч-
ка с размери '" 8 тт Х lCO тт
L1 90 иавивки. Lз 12 иавивки
(литцендрат). Вобииите Lз и L4 a иа-
вити иа едио ТЯЛО с диаметър 5.5 шт
и съдържат съответио Lз 134 + 4 иа-
вивки, L4 10 иавивки; останалите
б06иии са иа тела с '" 7+8 шт, като
Lr, 200 + 100 иав. и L8 30 пвв.
са на едио тяло. а L7 200 + 100 иав.
и Ls 50 нав. също заедно иа дрyro
тяло. На фиr. 3 е показаиа входна част.
изпълиеиа по рефлексиа схема, също
със съветски траизистори П401. Тук
осцвлаториата честота се получава по
същия иачии. както при фиr. 2. Разли-
ката е в това. че за товар иа Т 1 С' из-
ползувв м. Ч. двукръrов лrнтов филтър с
въишиокапацитивиа връзка между
кръrовете. Както се вижда от схемата,
траизисторът ТВ изпълиява двойиа РО:JЯ.
От м. Ч. леитов филтър м. ч. сиrиал по-
стъпва на базата -на Т.. след Кое1'О уси-
леи се подава към деМОДУЛ8тора. 01'-
делеиият нискочестотенL сиrиал обаче се
връща отиово иа базатci на Т 2 (през
RС-rрупата 10 Н!. 2 ""F), който в
случая вече ИЗПЪ1иява роля на и. ч. усил-
вател. С потеRциометъра 500 Q може
да се реrулира силата за 8вука.
Феритиата аитена и б06иииите тела
съответствуват на тези от фиr. 2
L] 1 ОО иав., [2 8 иав.. Ls
100 + 5 иав. L4 12 иав., 4.
115 иав; L8 100+15 иав., L, 115 нав.,
Lз 40 иав. Ннскочестотният траис-
форматор е навит иа сърцевииа от
трансформвroрио желязо с'ЪС сечение
O,7 l,5 ст 2 . като първичната_иаМО1'ка
съдържа 2000 иавивки от проводиик с
диаметър 0,1 mm. а вторичиата 500 на-
ВИ8КИ от проводник С диаметър 0,15 тт.
На фиr. 4 е показана рефлексиа схе-
ми на BXOДН8 част с иеутраllизация.
9V
AfA
,-'Ок
I<-и
11.'1.
1
Фиr.3
изп"ЬЛиеиа с бълrарски транзистори
SFT 308. Известно е, че при в. ч. усил-
ватели. съдържащи повече колебатетlИ
кр'Ьr08е. иастроени на едиа и съща че-
стота, често се появява самовъзбуЖ.ll.апе,
най-вече Koraтo обратното влияиие меж-
РадlIOUnteлевиslUl, кн. JО I9б9
пу KpDroBete е доста rолрмо. За да се
предпазим от подобно самоВ"Ьз6уждане,
се налаrа въвеждане иа неутрализация
в схеьшта, един от иачииите за което е
показан на тази фиrура. rорещнят край
. на втория м. ч. KpDr .(L 1 , С 2000 pF) се
6уЖJtаве. Заедно С неутраЛliзацияtа
тук е въведено рефпексно усилване,
т. е. транэисторът Т 2 усилва подадения
на базата сиrнал с междиНна честота,
последният се подава към детектора,
след което отделеният върху потеицио-
2х270
Фиr.4
(О (О
реrулира усилването По HlICKa честоtll.
Феритната антена е с размери 0 1 О mm
и дължииа 100 mm. Бобините се из-
ЛЪЛНJlват t,налоrично на тези от rope-
описаните схеми, като съдърж"т съот-
ветно :
L 1 70 нав., La 10 нав., L з
10 + 125 нав., Laa 20 нав.,
L4 2x50 нав.. L6 5 нав., Ls lO нав.,
L7 2 х 50 нав., L з 30 нав. Ниско-
честотният траНСфоРМ8ТОР има с-ьщите
данни. както този иа фиr. 3.
на фиr. 5 е показана схема с подо-
брена чувствителност за сметка на В"Ь-
веждане предусилване повисока честота.
Както се вижда от схемата, първото
стъпало с транзистор Tj П402, пред-
ставлява в. ч. усилвател, който капаци-
тивио е свързан спреобразователното
СТЪПIIЛО. 3аедио с повишената чувстви-
телност в тазн схема са взети мерки и
п пеJf,l)бpиВ8IIе на иs6иратеЛ80СТТ.,
Koe'fO\ както е известно, се постиrа ос-
Н88И8ВМ. Ч.ТINКТ. за ОТJ.li!ляие на меж-
диинатата честота тук се използува ТPh-
KpDroB лентов филтър. М. ч. колебателни
KpnrOBe са IIOставени в отде.llИИ екра-
f5. ;
f.k 3f)
I
I .
I
I
I
подава през тримеркондензатор 50 pF
Към Н8мотката L5. която е наRита на
едно тяло с б06ините от първия меж-
динночестотен KpDr.
Тримерът се Н8rласява така, че да не
може да се получи никакво С8МОВ'ЬЗ-
Радио телеtШЗин' "н..1O 1969
Фвr.5
Фиr.6
метъра 10 kQ н. ч. сиrнал отново се
връща на входа на Т 2 . Сред което се
усили, от колеКТI)ра на Та през част от
бобинката L7 той постъпва на п'Ьрвич-
ната намотка на н. ч. транеформатор. С
помощта на потеициометъра 10 kQ се
6,iл ОМ
SfOНJ6
9V
11.11.
Sff2f1.
ЙIi
нир.щи кутийки и имат въишнвкапа-
пи rИАна връзка помежду си.
След като се усили от ТВ, напреже-
нието с междиина честота постъпва иа
демодулатора, който е изпълнена с два
диода за УJ.8ояване на напрежението.
301
Както се вижда, в таэи схема има въ-
ведено н ав оматнчно реrУJ!иране
на усилването от детеКТОРНО10 стъпало
през R 15 k .
В случай че се получава СIмовъзбуж-
дане на схемата пореди наличието на
лентовня филтър, може да се въведе
неутралнзацията, показаиа на фИJ'. 4.
Феритната антена и бооинннте тела
имат данните от фиr. 3. Боонните съ-
държат, както следва: L 1 92 + 8 нав.,
La 100 + 5 нав., Ls 12 нав., L.
82 нав., L5 : 115 нав., L6
100 + 15 нав.
На фиr. 6 е показана интересна схема
на .вXOДHa част С ДВУСlъпален:м..ч. усил-
вател. t1роблем'ЪТ за неутра ИЭllциитА
тук е решен, както транзисторнте в
м. ч. тракт са вклюза .ени да рабо I ят по
схема с обща 6аза. 06ратняте влияння
са почти нищожни в сравнение със
схемите с 06щ е.,нтер, поради което
отпада не06ходимостта от специалната
неутраl1изация.
Усилването иа първия м,ч. усилвател
се реrулира от напреж.ението на детек-
тора през R 6,8 kQ.
Схемата е нзпълнена с немски тран-
зистори OF 105 и ОР 120, но биха
моrли да се използуват също така и
съветски от типа на П 401 и П 402
нли бълrарски SFT 308, SFT 317 и др.
cf:;п-,
Система аа дистаициоио отварllие иа вратата иа rаража
Оmарянето н затварянето ва вратата
на rаража е дocaJLНO задълженне; но-
сенето на ключове н страхът да не
6ъдат заrубени също не са прнятни.
Раднолюбителите, собственици на л и
коли, MoraT да си устроят систetdа за
отваряне и затваряне на вратата на ra-
ража чрез команд-и от колата. Такава
сист ма се състои по принцип от елек-
тронна част предавател и прнемник, и
нзпълннтелен меХ8низъм електродни-
r..тел и въжен прнвод. По-долу ще бъ-
дат пока .ани няколко способа и устрой-
ства за далечно комаидуване и примерни
конструкцки на изпълнителнн меха-
низми. Явно, конкретните изпълнення
ТfJя6ва да се съобразяват с наличните
у.словия и възможнОСТи.
Основните изисквання към такава си-
стема са: CHrypнo, беЗОТl<азно действие и
защи I еност срещу паразитни и злоу-
мишлен сиrнаJlИ. Те налаrат да се търси
проста, надеждна схема с малко елемен-
ти и да се проявн остроумие при ко-
днрането на предавателя и приеМl'ика.
Системата е устроена и работи по
следния начнн:
Пре!tавателят е в КOJIата, а приемни-
кът някъде по фаrадата на rаража (или
зад нея); изпълннтелният механизъм е
встрани, под или над вратата, в зави-
снмост от типа й. При приближаване на
колата се подава сиrнал, който се прие-
ма от приемника; той ОТ своя страна
задействува нзпьлнителния механизъм,
който отваря вратата.
След като колата е влязла в rаража,
затварянето на вратата може да се из>-
върши по двв начина: ипи чрез nOB'I'Op-
во подаване на сиrнал, И1lИ автоматич-
но след изтичаие ва определено
време. Механнзмът на излнзането от
rаража е същият.
Връзката между предавателя и прнем-
ника може да се осъществи чрез р;. дио-
выJ.и,' светлинни вълнн, инфрачервени
лъчи нли ултраЭБукови сиrнали. Всеки
or посоченнте начнНИ има предимства u
недостатъци, но всички може да бъдат
използYВ8'lИ.
302
Радновръзката е най-широко прнла-
raHa за подобни цели. Като единствен
недостатък може да се посочи необхо-
днмостта от антена върху колата. Ако
се използува антената на автомобнлння
РадИоприемннк, тря6ва да се постави
Фериtната Антена е размери gJ
8 тт и дължина 170 тт. Бобините съ-
държат следните навивки: L, 90 нав.,
La 9 иав., Ls 130 + 10 нав., L.
15 нав., L5 100 нав.. L6 8 нав.,
L7 150 нав., L8 10 иав., L&
200 нав., L 10 50 нав.
На изхода на схемата може да се
включи подходящ н. ч. усилвател.
Описанието на rорните схеми ще
подпомоrне всички радиолюбители, же-
лаещи да сн конструират преносим
транзисторен приемник с по-добрн ка-
чества.
инж. Ат. rеорrиев
добнват схемите на C CTeMaTa за далечно
управление на корабно моделче, поме-
стенн в кн. 2/69 на списанието Раз;nи-
ката е, че тук се използува само един
канал. Данните за 6обиннте н указа-
ннята за НIIстройката може да се пол-
Фиr. 18
превключвател някъде по свързващия
I<абел; макар да е възможно, таКива ре-
шенне не може да се приеме за 6лаrо-
прия11НО. На фиr. 1 са даденн схемите
на предавател и приемник за далечно
командуввие. Те. в rоляма степен Hano-
Фвr. lб
зуват от посочената статия. Връзката е
защитена срещу паразнтни снrнали
веднаж чрез из6нратеЛНQстта на вход-
ния Kpъr (която в случая не е ос06ено
rоляма) и второ чрез тази на н. ч. филтър.
Тази защита може да се приеме за до-
Радио и телевизия, 1Сн.lO 19б9
СТ8Тъчна. Ако пък се Жt'лае nо-rоляма
сиrурност среш у преднамерена н ква-
пнфиuирана интервенuия. може д' се НЗ-
ПОJ\зу ат нзuяло схемите на предавате-
ля и прнемннка от кн. 2. По желание МО9Ке
да се ползуват 2. 3 или 4 канала. Следва
С8Мо ра60тните контакти на релетата
(Ок
08tJ8
+
Pl P4 да се свържат последователно,
а един вторн ра60тен контакт на всяко
реле да e свърже като самозадържащ.
По тоз" начин се получава елементарна
лоrична схема .и', която се задейст-
вува при наличието на съответно 2, 3
или 4 определени сиrнала. Това прави
схемата защитена от паразитни и зло-
иамеренн сиrн"ли в MHoro roляма СТепен.
Ta,iH защита може да се за или допъл
нително чрез въвеждане на определена
последователност на модулиращите'че.-
стоти при което всекн следващ канал
(реле) получава захранващо напреженне
от предхождащия ro.
Още веднаж "ря6ва до се припомни,
че за построяването и ползуван<=то на
система за далечно командуване чрез
радиовълнн трябаа да се получн разре
шение от съответните обществени и
държавни орrанизаuии.
За връзка между колаТа и rаража може
да fiъдат използуванн 11 светлинни вълни
или ннфрачервени лъчи.
В колата тря6ва да се устрои нзточ-
ннк на такава енерrия, подходящо ко-
дJtран, а на фасадата на rаража да се
монтира прнемникът, в случая де-
TellTop на светлинна илн инфра енерrия и
уснлвател декодер. Този вид връзка
има предимствата на значителна просто-
та на предавателя и приемника, не по-
Радио ителевизия, КН. 1O 1969
пада под оrpаниченията на заюоиа, но
пък е с MHoro по-оrраничен район на
действне и по-сла60 заЩИ'l'ена срещу
смущаващи сиrналн. Налаrа се мощност-
та на излъчвателя да е по-rOJlяма
спрямо тази на аналоrичен радиопреда-
вател и кодирането по-сложно.
/PV
4;7п
12V/o.1A
'Оп
З,JIJ
!Ок
s +
Фиr. 2а
av
А
+
Фиr. 2б
На фиr. 2 са показани прнмерни схеми
на система a дистанционно командуване-
ИзлъчватеJJЯТ представлява муnтивн-
6ратор на звvкова честота. последван
от усилвателно стъпало. в чнйто нзход е
включена лампа. За 8 да може да следва
4!JIr 68к
SfTJJJ
fд @
+ 'Оn 'Рп
6-
8PX2J
'л 3,Зк
,.
нзменеНИЯТd ва тока, тя тря6ва да бъде
за ток, не по-rопям от 100 до 200 тА. С
потенциометъра Рl се реrулира често-
тата на мултиви6ратора, а с Р2 на-
rpяването на жичката на лампата с
оrлед попадане на дължнната на въл-
ната на излъчената светлннна енерrия в
облас1'Та на иай-високата чувствителност
на ФОТО./1иода във входа на прнемника.
Промяната на съпротивлението на пре-
хода на фото нода КФДМ (съветско)
производство) управлява транзистора
МП 111; диодът Д 223 ста6илизира ре-
жима му. Следва усилваreл с крайно
tтъпало, което реаrира само на често-
тата на кръrа L ф Оф. L ф нма около
700 навивкн от ПЕЛ 0,1 върху феритна
сърuевина тип .топфкерн' (феритно
rъpHe), а Сф около 0.1511Р ; очевндно
точните стоlIности раДНlлю6ителят ще
определи сам, 6е[< да rи съ06щава някому.
Предавателят може да се оформи кон-
структивно в дж06Н(J фенерче илн в
последното се монтира само лампа,та;
захранването се поема от акумулатора
на колата.
Фоточувствнтелннят елемент на прием-
ника следва да 6ъде монтиран във фо-
куса на проста оптическа система
06ектив на стар фотоапарат нли просто
лупа от джобно фенерче. За да се из-
6erHe влиянирто на околната светлина,
системата се монтнра в дъното на тръба.
матово почернена От вътрешната страна.
Аналоrичен вид имат схемите на си-
стема, която нзползува ннфрачервени
лъчи (фиr. 31. В тях мястото на лампата
се заема от електролуминесциращ полу_
4,5Y
SAf2
З9 b,-I7.It
Фиr. За
/2V
А
+
Ф8r. 3б
проводников днод, а това на фотодиода
от фототранзнстор. Основнн предимства
на такава система:
пълна дискретност r поради това, че
сиrн-алите са иевиднми;
възможност за МОДУЛIlРlне с широк
спектър честоти от постоянен ток
303
до ултразвук, поради тове, че луми.е-
сцирашнят диод е безни'!ртен;
чрез оптически филтър на входа
на приемиика може да се елиминира
влнянието на околиата светлина.
Неудобства:
8,2К
L,
.А.801
З,.9к /JK
(tJOк
O,f.JJ
SFТЗJJ
/ОК 51' 5K 2,2к
-;. +
Lf.Lф.80тН
Фиr. 46
нзходната мошност иа излъчва-
.теля е малка; иалаrа се по-сложиа оп-
тическа система иа изхода на излъчва-
теля и на входа иа приемиика;
електропуминесuираши полуIJ.fIO-
водиикови диоди и фототранзистори се
намират трудно; за информаuия все
пак MoraT да бъдат посочеин: GA 10,
GA 12 и МРХ 25 френско производ-
СТВ:>, OS 13 япоиско производство,
и др.
Ултразвукът може също да бъде из-
ползуваи като средство за връзка иа
иеrолемч разстояиия: на иеrовв осиовв
например бяха разработеии устройства
за далечно комаидуване на телевизионни
приемници и др. Схемата иа такавв сн-
стема е сравиителио проста (фиr. 4).
Мултивибратор rенерира електрнчески
колеl')аиия, последните се усвлват н по-
дават на преобразовател (излъчвател).
Преобразователят в случая може да бъде
пиезокристален илн електродииамичеи.
На практнка радиопюбнтелят ще тря6ва
да потърси високочестотеи високоrово-
рител, който може да възпроизведе с
иеrолемн заrуби честоти между 16 и
20 kHz. Обикиовено това са високоче-
стотни . твитери. илн просто малки ви-
сокоrОВОJ1ители за джобни радноприем-
ници. Преобразователят пък на ултра-
звукова еиерrия в електрическа иа входа
304
на приемника трябва да притежава за-
доволителна чувствителиост на същнте
честоти; това може да бъде микрофон
или отиово ВИСОКOI'OВирнтел. Прнrодиост-
та на преобразователите трябва да се
установи експеримента.аио. И3JIЪчвате-
I2V
o,fJJ
2,2К
s +
Фиr. 4а
о
f2/
А
+
о
ният се върти бавно, докато приемникъt
се задействува сиrурио.
Възможно е "рн тази връзка да се
използува нискочестотиата част на ра-
диоприемника на колата. Във входа
.rрамофон. или .маrнетофои' (а където
няма такива, паралелно иа потеицио-
меnра за снлата) се подава иаl1режение
от мултивибратора чрез кондеиза-
тора С и с-ьщевременио изходът на при-
емника се превключва към въишиня
високоrоворител. Макар това решеиие
да усложиява малко схемата, в експлоа-
тация то е MRoro удобио : комаидуваието
ще се нзвършва само с един бутон с
двв превключвателии контакта.
Накрая трябва да се отбележи, че сн-
стемата, използуваща ултразвук, е по-
малко защитеиа срешу иеправилиИ 38-
действуваиня в сравнение с изброеиите
предн иея; вероятността да се произ-
веде спучайио или съзнателио сиrнал с
такава честота е MHoro по-rОЛЯJdа. При
това нзбирателиостта иа филтрите в
приемиика е относителио ииска.
С това електронната част на системи-
те за дапечно управление е изчерпана.
Р8днолюбителят може да из'ере и нз-
пълии която н да е от тях. Остава да
се проектира изпълиителиият мехаинзъМ.
В най.rрубн линии той наподоБSlва асан-
сьорна уредба Съдържа релейиа rpyna н
задвнжване. Релейната rрупа има за
задача да предаде маломощните команди
не електроииата част Ди елеКТРWlвиrа-
теля. Една примериа схема на релейиа
rрупа е покаЗ8иа иа фиr. 5. Тя дейст-
вува по следиия иачии:
Прн получаваие на сиrнал иа иsхода
иа приемиика се задействува релето А ;
чрез работиия си коитакт 01 то се самО-
задържа (съпротиsлеиието R оrраиичава
тока до допустимата за бобииата стой-
ност) ; чрез Оа се включва маrиитният
включвател В, който пък включва по-
: ;1
: :А, а. L
) r .., ,
,.--Л ....,\....J
1"t: :
". ' I
'1 f2t
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
+ I
2 1 :?tJV i
2 r 1 цп
') AJ7l'
-5 пf, r.:: тп(Lr I
1 I
g
БРВ
r: п
rpп
лят се моитнра някъде зад декоратнв-
иата решетка на колата (пред радиа-
тора), като се осиrури пълиа водо- и
влаrозашитеност; това иай-лесио се по-
стиrа чрез полие1нленово платно. Пре-
образователят на входа на приемиика се
монтира на фасадата на rаража по въз-
можност по-високо н трябвв да бъде
съшо доtiре зашитен срешу вода, влаrа и
механични повреди.
Настройката иа предаватепя към при-
eMHикa се извършва чрез Р1; послед-
Фиr.5
средством В 1 електродвиrателя. Послед-
ннят е от типа едиофазеи с пускова
намотка ПН, н центробежеи прекъс-
вач цп. Двиrатепят задвижва вра-
тата. При наближаваие на rорио крайио
положеине тя !lздвижва чрез палец rop-
иия превключвател на посоката fПП ;
с товв се подrотвя вр-ьщаието на вра-
тата всяка следвата комаида ще за-
движи електродвиrателя в обратиа по-
сока. При достиrаие на ropHo крайио
попожение вратата задействува IIех8НИ-
Радио и телевизия, KH.lO 1969
че IaI rорниЯ КРllен прекъсват rKl1,
който прекъсва вериrата на релето А,
а с това разпада цялата схема и я до-
вежда до ИЗХОДНО положение.
Затварянето на вратата МОЖ8 да се
реализнра по същия начин, както от-
варянето: чрез предавателя и прнем-
ника, но по-лесно е чрез бутона за ръчно
включване БРВ, моН?иран някъде в
rаража.
При затварянето нзпълнителният ме-
ханизъм действува по същНJI начнн,
но и обратна nocoKL,
НЯКОЛКQ думи за елементите, които ro
съставят; те излизат от номенклатурата
на електронните елементн и имат свои
изисквания.
Маrнитният ВКJJючвател В "'.оже да
б1оJl,е стандартен за 6А или междннно
реле за променлнв ток, чиито контакти
да иsдържат поне 2А.
ПреВКJlючвателните на посоката
rпп и дпп, MoraT да се осъществят
чрез пакетни ключове (за електрически
печки) илн лостови прекъсвачи. На оста
им трябва да се монтнра вилка, която
да се задействува двупосочно от мнна-
ващ край нея палец. Последиият се за-
крепва върху вратата или върху теле-
иото въже (вериrата). rкп и ДКП са
крайии прекъсвачн, каквито се употре-
бяват в металорежещите машнни; в
случая са напълно приrодни прекъсва-
чите, които се използуват при хладил-
ниците за запалване лампата им.
Както вече бе споменато, електродвк-
rателят е еднофазен с пускова намотка н
центробежен прекъсвач с мощност от
няколко стотипи вата. Такива се изпол-
зуват в малки водни помпн, електрнче-
ски перални и др. и MoraT да се наме-
рят по маrазнните за резервни части.
Редукторът е от червячен тип с пре-
водно отношеиие поне 1: 100; на воде-
шия му ввл е куплиран барабан за
въжето (илн зъбно колело от вело-
сипед за rаловата вериrа). Конструк-
цията н схемата на привода завнсят от
вида на вратата. 3а препоръчване са
повдиrащи се вtJати, защото заемат най-
MIJlXO място. Най-широко приложенне
са добили врата-хармоника (фиr. 61 или
ШI'Ьзraша се врата (фиr. 7). ХаtJмони-
ката се състои от 4 плота, свързаии по
в редица броеве на сп. .Радно н те-
левизия. бяха помествани схеми и опи-
сання на уредн за откриване на ме-
тални предмети. Някои от тях са прн-
ведени в края на статията, като в [Л 1 )
металотърсачът е изпълнен на лампи, а
тези в [ЛI!) и [Лв) на транзистори.
Несъмнено транзнсторните металотър-
сачи имат реднца предимства както при
конструирането, така и в пропеса на
експлоатация. Тук привеждаме две нови
РaiJиo ит,./Uвuзия,нн..IO I969
цялата си дължина с шарнири (панти).
На оста на средната панта н на сво-
бодния и край на долння плот се мон-
тират ролки, конто се ТЪрkалят във во-
дещи вертнкални П-профили. Свобод-
ннят край на плота е закрепен с шар-
Фиr. б
ннр към рамката на вратата. Въжетата
се захващат към долните ролкн, отиват
Harope до барабана н се връщат към
същнте ролки през водещите неподвижнн
ролки, монтиранн по-ииско от водимите.
Получава се кннематичнасхема,подобна
на кордата на скалния механизъм на
радНОПРНf'мник. С нея се оснrурява
както двупосочно водене на вратата
(Harope и надолу), така и защита срещу
опити да се повдиrне вратата от зло-
сторници.
Няма защо да се указва, че е въз-
можно да се използува вместо тоан вид
врата ролетка от rофрираиа ламарнна,
каквнто се употребяват за маrазините.
Друrнят виц врата представлява цял
плот в рамка от ъrлова стомана (винкел) ;
в четирнте и края има ролки, !Юнто се
търкалят също във водещи П-профили.
Последните има' два осиовни участъка
схеми на транзнсrорни металотърсачи,
относително по. леки за нзпълнение и с
по-малък брой транзистори.
Болшинството схеми на металотър-
сачи (както и дадените тук) работят по
прннципа на биеИWlта и действието им
се основава на факта, че индуктивност-
та на бобина се променя, KoraTO се
постави близо до някакъв метал. Ако
се направи така, че тази бобина да бъде
част от трептящия KpIor ШI осцилатор,
вертиiCале" и хоризоlirli.1ен; IIреминава-
нето UT еднния в друrия става П,1авно ,
по дъrа. При издиrането на вратата
rорният Й ръб тръrва по дъrата н по
хорнзонталння участък. В крайно ropHo
положение долният ръб трябва да остане
във вертнкалния участък; това ще облt'к-
чава спускането надолу. Схемата на прн-
вода остава същата, както в първня
случай. Възможно е задвижването да
става отдолу, но ToraBa оста, която
свързва двата барабана (нли зъбни 1\0-
". .
O
Фиr.7
лела), трябва да минава под пода на ra-
ража.
Възможни са и дрyrи вариантн на
врати н задвижващн механизми. Авто-
любнтелят във всеки конкретен случай
може да намерн наЙ-ПОilХОДЯЩОТО ре-
шенне. Нанстина една система за дн-
станционно отваряне на вратата на ra-
ража е доста разнородна и тежка раз-
работка, но тя се .изnлаща' с удобст-
вото в експлоатацията и самочувствието
на тверчеството.
инж. димитърmармакпиев
. ;1!/
Л? ,( .,., "
e;rrel<:. ",?oHLAA cr
МЕJАЛОТЪРЕАЧИ
то работната му честота ще се про-
меня, KoraTo някакъв металически пред-
мет се цвижи в полето на бобиката.
Тази промяна в честотата може да бъде
използувана за получаване на слухова
или зрителна индикация за присъст-
внето на метален предмет. За открнване
на метал на определено разстоянне бо-
бнната трябва да нма достатъчно rоляtdо
поле и затова най-често тя има диаметър
от няколко сантиметра дО 20 O ст и
8об
ёё оформя като . търсачна рамка, която
се движи ръчно при търсеието.
Блоковата схема на металотърсач е
показана на фиr. 1. Търсещата бобииа
L 1 и полупроменливият кондензатор С 1
са монтирани в търсачиата рамка. Те
IlЬрю;нQl
J рОА/КО I
I I
I
I
I I
L J
стотата се получава ниска и "еподх
дяща за директио биене с Осц 11. Тази
трудност се преодолява чрез обезпеча-
ване иа това изходът на Осц 1 да
бъде боrат иа хармонични и една или
друrа от тях се изпо.qзувз за получа-
r ,
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
J
I
I
I
I
I
I
I
L........ ........
Фиr. I
r l
I /ЬpCOI/HO ром/(а I
I
I /!lIlОл. I
I
I I I 82к
:tOOниb I С5 L2 I С,
t; L, I I !ОО 401100. С6 I 5п
100 , I 82 I
:/5HOO ,
L ..J
,
O Jg
с.
2п f?;'J,JK HB-J.JK 2п
tK
заедно с променливия кондензатор Св,
вамиращ в самия уред, образуват
трептищия кръr на осцилатора за про-
меилива честота, OcnI. Изходите на
Осш и иа оспилатора на фиксираиа че
стота ОспIl се подават на смесителя СМ,
където се получава честотата на биеие,
равиа на разликата от честотите иа двата
осцилатора. Високочестотиите компо-
ненти, получени от смесИТeJIff, с.. от.
страняват чрез филтъра ф, а Чt>стотата
ва биене се подава 8а ннскочестотеи
усилвател н се иидикира със слушалки.
При работа С 1 и Са се иастройват за
получазаие на биеие с миоrо ниска
честота при отсъствие иа метал. Тър-
сещата I'лава се движи и при навпиза
нето или излизането на метал от по-
лето иа бобината се получавв бър о по-
качваие илн спадане на честотата на
биене.
Тъй като търсещата бобина има rолям
диаметър, то ИИДУl<ТИВИОСТТ8 Й при Д8-
ден брой навивки е rоляма. Освен това
за избяrваие смущаващото влияние на
паразитии капапитети капаnитетът иа
кондензатора в трептящия кръr трябва
да е достатъчио roлям. Ето защо че-
306
.ване на необходимото биене. ОТ дрyrа
страна, това обстоятелство има същест
вено предимство. Ако иапример схемата
работн на основна ч..,тота 20 kHz и
н"йната десета хармоиична се изпол-
зува за получаване на биеие, то про-
мяиа в основиата честота само с 10 не
ще даде промяна от 100 Hz в биеието и
по тозо1 начии се постиrа висока чувст-
вителност. Освеи това, тъй като е въз-
можио използуването на rолям брой
хармонични, не се изискаат rолеми rрижи
при коиструираие схемата да работи иа
clporo определеиа честота.
Пълиа прииципиа схема иа траизи-
стореи металотърсач съrласио ИЗJJоже-
иото no-rope е дадена на фиr. 2. Тук
чрез Т 1 е изпълнен ОСПlLlатор на фик-
сирана честота, а чрез Т 2 осцилатор
иа промеилива честота. Б06ината L 2 от
осцилатора на промеилива честота, както
и кондеизаroрите С 5 и Се са монтирани
на търсещата rлава, 8 СВ е в самия
уред и ПОзволява промяиата на работ-
ната чеС10та в определеии rраници по
време на работа при коикретии условия
(почва, влажност н т. н.). Изходът на Т 1
се подава чрез С 4 и R7 на смесителиия
.1.
.f9 MK
20/1
с,
.flл
Фиr.2
Тф
Н6
58/(
диод д. АиаJlОI'ИЧИО И9хоJJ.ъt и6 ОСl1ИJ\а-
тора на промеилива честота се подава
чрез cv и R8 иа същия дИод. Трябва
да се отбележи, че R7 и R8 служат като
б.vферии съпротивлеиия, което заедно с
о бстоятелството, че сиrналът се взема
от емитерите на Т 1 и Т2' иамалява влия-
нието между дввта осцилаroра. В про-
тивен случай би се появил ефект на
увличаие и не би моrло да се получи
ниска честота иа биеие.
При използуваие на металотърсача
биеието може да се настрои TIIKa, че
честотаrа или да се увеличава, или да
се намалява в присъствие на метал в
зависимост от това, от коя страна на
.нулевата' точка е поставеи промен-
ливият кондеизатор Св. за препоръч-
ване е иастройката да се направи така,
че ПРИСЪСТВl;lето иа метал да се инди-
кира чrез нарастваие на честотата на
биеие. Това се ПОСТllrа, като след мон-
тирането иа уреда СВ се постави на
ОУ
Н 16 1+
Jбк 8,2к
с" 2p
tfJ5
5,/JK
[.1.
С,.
'120/1
средно положение, а С 5 се настройва
за получаваие на нулево биеие при OT
съствие на метал, а след това С 8 се за-
върта леко по посока на увеличаввие
иа капацитета му до поява иа биеие.
Трябвв да се от6ележи, че roлемият
2.10
f.f
Фиr.3
брой бнеиия от различиите хармоиични
може да се селеК'tира "рез С 5 , като Сб
се Нl'.стройва до намиране на най-силното
биеие, което е възможио.
В ориrнналното изпълиеиие иа схемата
от фиr. 2 (сп. . Wlreless World) за Т] и
Радио и телевизия, кн. /О 19б9
Т 2 е използуван ТраНЗИСТОр 6С44, а за
Тз и Т4 транзистор ОС71. За Т 1 и
Т 2 може да се използуват бълrарските
SFT 307, SFT 308, както и съветски сред-
ночестотни маломощнн транзистори, а
за ТВ и Т4 бълrарските SFT 351 ..;-
SFT 353, SFT 321. SET 323, както и
съветски от типа на П13 и П15. За
диод Д може да се ИЗПОЛЗУIl8Т бълrар-
ските SFD 104 + SFD 112, както и съ-
ветските от серия Д2.
Всички съпроrивления MoraT да бъдат с
толеранс 100/0' Изпълнението на боби-
HaTd с извода L 2 на търсещата рамка е
пояснено на фиr. 3. За L 2 се използува
проводник ПЕЛ 0,5.
Описаният металотърсач открива по.
rолеми метални предмети, скрити на
дълбочина до 60 ст, монети на дълбо-
чина 5 1 О сш, както и оказвв He
оцеиима помощ при търсене на водо-
проводни тръби и кабели в стеин или
заровени в земята.
Друrа по-опростена схема на транзи-
стерен металотърсач е дадена на фиr.4.
Тук rенераторът на фиксирана честота е
изП'Ьлнен на Т2' като за трептящия кръr
L 1 СВ може да се използувв контур,
предназначен за междинна честота в
транзисторен радио приемник, стиrа бо-
бината да има извод.
fенераторът на променлива честота е
изпълнен с Тз, като боби ната L 2 е
монтираиа на търсещата rлава и е
навита на пластмасов, rетинаксов нли
дървен кръr С диаметър 250 mш от
в киното за показване на бавнн про-
цеси, чието развитие трае часове или
дни, използува така нареченият ме-
тод .скъсяване на време..
На фиr. 1 е показана принципна схе-
\48 на спусково устройство за включва-
проводник пf:л 0,38 --;- O, . [ 2 съдържа
31 навивки с отвод на десетата навивка
(оноре). Свързввнето на L 2 с основната
платка може да бъде със същия про-
водник. Екраниране на уреда не е не-
обходнмо.
тон на иене й след това paMKafa се ni>e-
мества паралелно на почвата за търсене.
Повече подробности за тази схема
(ако са необходими) MoraT да бъдат на-
мерени в съветското сп.чсание .Радио',
бр. 2 от 1968 r.
C>
.му с,
+1 З!
Зо/(
A's
!5к к
Ролята на смесител и н. ч. у. иrpае
стъпалото с Т 1 .
Пrи настройка с Сб' ако не се чувв
тонът иа биене, може да се увеличи
С 7 дО 200 pF или изобщо С 7 да се даде
накъсо. С 7 трябва така да се подбира,
че почти нулево биене да се получи
при средно положение на Сб'
При работа спед доближаване рамката
до почввта с Сб се наrласява най-нисъ!(
След интервал от 0.5 ..;.. 10 минути, за-
висещ от положениеrо на потенциоме-
пра R., мултивибраторът се преобръща
Транзисторът Т 2 се запушва. Нарасиа-
лото напрежение емитер колектор OT
пуща Т 1 . Рязко увеличилият се колек_
D,-А1Ж .Q4- 7K
р,
к. ; '
кьи
oct7enu
.fОNли
. e,,-221l
не на кинокамера в продължение на 1 се-
кунда през интерввл от 0,5 10 минути.
Транзисторите Т 2 и ТВ изrраждат ос-
новното стъпало иесиметричен мулти-
вибратор. При включване ва захранвв-
нето коиензаторът С 1 се зарежда така
че запушва Т:/,. Това състояние е иеста-
билно и след разреждане на ct TpaH
зисторът Т 2 се отпушвв. Потенциалната
разлика ем"тер колектор на Т 2 нама-
lIява дотолкова, 'е запушвв срецномощ-
ния транзистор Т 1 . В този момент КО-
ле"торният ток на Т 1 е малък и не е в
състояние да задеЙСlвува релето Рl'
Радио и mе.llевиsия, "Н. 1O 19б9
-gy
72.lj SП-J2f
Фиr.l
торен ток сработва релето. Контактиre
включват осветителните лампи н елек-
тродвнrатеllЯ на кинокамерата. Този
процес се развива MHoro бързо, тъй
като при протичане на емнтерен ток
през R 2 се създава положителна об-
ратна връзка. СъпротивлеННJlта Rt и R 2
са жични с мощност 2 W. Работният
ток на релето не трябва ца е по.rолям
от 70 ;-. 80 шА прн напрежение 9 V.
Монтажът е печатен. Фолираният
rетинакс се обработва в следната по-
следователност. Изрязва се платка с
размери 75х48 шш. За краищата на
Фdr.4
За Т 1 . Т 2 и ТЗ са бнлн използувани
съветските транзистори П13 .;. П16 с
около 30, но MoraT да се използуват и
t\ълrарските SFT 351, SFT 352, както и
SFТ 321 и SFТ 322.
Този металотърсач открива монети
на дълбочина 2 сш, а по.rолеми Пред-
мети на дълбочина няколко десетки
сантиметри.
инж. м. raHeo
..lCoMnpecop аа време"
/(
.fo
9У
11
т,
..q, R, /(4
4 OO@c:J
O t-зО
:0 0 1: с, 11
Фиr.2
детайлите се пробиват отвори с диаме-
тър 1 шт. С aueroHosa боя се нанася
печатиата снимка (фиr. 2). Платката се
промива във воден разтвор на железен
трихлорид в отношенне 1: 7. След
3 4 часа печатната схема е rOToBa.
Боята се изтрива с ацетон, калайдисва
се останалото фолио, като се ввимава
да не се запълнят отворите с калай.
И. Костов
807
Ра уи о и зцеfJJ3ан fI
Практически (хемн на RC-reкep атори
Твърде често в ежедневната си прак-
тика радиолюбителят чувствува необхо-
димост от източник на сиrнали от раз-
лични честотии обхвати. При ремонт
и настройка на повечето видове апара-
тури битови или любителски, не-
отменен помошник на радиолюбителите
са тонrенераторите и Сhrналните reHe-
ратори. За улеснение на самостоятелно
ката на първата система на двойния
триод ЕСС85 е свързана една пара-
л лна RC' rрупа, която изпълнява
ролята на честотно определяш елемент.
От изхода на втората система на ЕСС85
серийна RС-rpупа води към решет-
ката на първата система, изпълиявайки
функцията на вериrа за обратна връзка.
Мостът на Вин е съставен от двете
ПС& + EL84-
ff!)J ТаОАица
+З20V
2. 1rf '50к NP Oox6aт/J
f 25+"0 Hz
ЮМ "8М 2 {50 +900 Hz
3 o.g 5KHz
4- 5 : 32KHz
...
,
,
Пf: I 2
.
L
2.t.И 150к
10/1 f,8И
заНИМ8вашите се любители-конструкторн
в настоя шата статия са описаии пет
праКТИЧt:СКИ схеми на RC. rеtlератори,
които са лесни за изпълнеиие, не изиск-
ват rолямО количество строителни детай-
ли и в същото време с качествата си
биха задоволили и най-прецизните
изисквания.
ИзвеС1ИО е, че RС-rеиераторите носят
наимеllоввиието си от факта, че един-
ствено съпротивленията и кондензато-
рите са в тях честотнооп едеЛJ1щите
rpадивнИ елеме.нти. Липсата на LC-
колt:батеЛНh кръrове е преди'dСТВО за
този вид rеиератори, тъй като позво-
лява да се покриват по-rолеми честотии
обхвати, понеже ljeCTOTaTa при RC-
rенеРl'торите се намира в линейна за-
висимост от стойност ите на R и С. в
практиката се предпочитат най-вече RC-
rеиератори, при които чеСТОТНООllреде-
лящата rрупа и rрупата, създаваша
дефазиране на напрежението за обратна
връзка, са съвсем ОТД.:лени в схемата.
Такива са случаите при използуването
на мостова схема на Вин на основа на
rеиератора или използуване за замо-
стен Т-образен четириполюсник.
На фиr. 1 е показана схемата на RC-
reHepaTop с мост на Вин. Към решет-
308
Фиr.1.
RС-rрупи, пр(}менливото съпротивле-
ние 1,5 kll (с предсъпротивление I kl;l
и двете електрически лампички (115 V /8
W). Кuефициентът на усилване на две-
те стъпала , ЕСС85 е подбран сравни-
телно малък, ьа да може с помощта на
по-силна обратна връзка да се стабили-
зира аМПJJитудата на произвежданите
колебания. Отрицателната обратна връз-
ка се осъществява от съпротивленията
на лампичките. включени в катодната
вериrа на ЕСС85 поради това, че те не
са шунтирани с кондензатор и пред-
ставляват токозависими съпротивления.
Както се вижда от схемата, от изхода
на нтората система на двойния триод
синусоидалните колебания се подават
към управляващата решетка на EL8.J,
включена като катоден повторнтел. От
товарното катодно съпротивление уси-
леното н. ч. напрежение се подава към
атенlO8ТОР за получаввне на затихваие
в отношение 1: 10 и 1: 100.
Изходното напрежение (с максимална
стойност около 50 V) е реryлируемо и
се нзмерва с помощта на иидикаrорна
система. В последната са употребени
rерманиеви точкови диоди. ПЛlIвната
настройка на RC-rенератора се из-
вършва с двоен променлив кондензатор
2Х500 рР. Превключването на подоб-
хватите става чрез ПРI!ВКJJючвателя П],
Честотните rраници на четирите лодоб-
хвата са дадени в табличката към фиr.1.
На фиr.2 е показана схемата иа RC-
reHepaтop .Ю72Е" с производител фир
мата HEATHКIT. Той е конструиран с
лампи ЕР80 и EL84. Като честотно
определящ елемент е използуван едии
замостен Т-образен четириполюсник,
съставен от съпротивленията Rl' R 2 и
кондензаторите С], С 2 . Тук положител-
ната обратна връзка е осъшествена от
катодното съпротивление на повторителя
с а84, през конаензатор 20 J.LF и еле-
ментите на Т-образния четириполюс-
ник към управлявашата решетка на
ЕР80. 3а стабилизиране аМПJJитудата на
колебанията също е въведена реrули-
руема отрицателна обратна връзка (R
600 1;1). Установява ното на честотата в
тази схема става декадно, в обхват от
1 Hz д'О 100 kHz, с помощта на пре-
включвателите към замостения четири-
полюсник. Стойностите от 1 до 10 в
съответствие с таблицата към фиr. 2 се
устаиовяват чрез преВКJJючване на раз-
лични стойиости за съпротивленията R 2 .
За стойности на честотата от 10 до
100 (през 10) c превключват различни
по rолемииа сы1отивленияя R 1 . Умно-
жава нето на показанията, набрани чрез
комбинацията от RI и R2' се извършва
чрез превключване на различни стой-
ности на кондензаторите С] и C l пак в
съответствие с таблицата. На I:XeMaTa
(фиr. 2) за опростяване на чертежа са
показани съпротивления R] и Rl И кон-
дензатори С 1 иС 2 , включени само към
едно от положенията на превключвате-
лите. За да се покрие целият обхват,
посочен в началото, е необходимо към
всяко положение на четирите превключ-
вателя да се включат съответните по
таблицата съпротивления и конденза-
тори.
Изходното напрежение има максимал-
на стойност 10 V. С помошта на 8-
стъпален затихвател то може да се
намалява до 3 mV. Към reHepaTopa,
както и в първия случай, е предвидена
измерителна система за индикиране
CTOI4 ността на изходното напрежение
преди затихва теля.
На фиr. 3 е показана схема на
RC-rеllератор, подобна на тази от
фиr. 2. За разлика от предната фиrура
тук честотният обхват е разширен
от 10 Hz до 200 kHz или от 20 Hz до
1000 kHz. Сенераторът е построен със
съшнте лампи на базата иа един замо-
стен Т-образен четириполюсник. Плав-
ното установяваие на честотата се из-
вършва с помошта на двойния промен-
лив кондензаroр ?Х500 рР, а превключ-
ването на обхватите с двойния пет-
стъпа,ен превключвател Sl' rlревключ-
вателят S2 е поставен за разширяване
възможностите на уреда. Както се виж-
да от схемата, при натискане на S2 към
Радио и теле,uэия) кн.1О 19б9
Н80
1,.711' 12011'
дм
С, С.
хl J(}" 0,5;J
Х/О Jл J{}л
х/О{} .5/JOp З"
хlfЮО 1.7р 5000
+200
J.
с,
:...........
" " ": r P' Р, :"""
: : о p t 2 ' " L ' о
-4 .
о о I .
с о (> С".....
" I -:)
_ C
секциите на двойиия промеилив кондеи
затор се включват паралелно конденза-
тори по 500 pF. По този начии обхва-
тите иа reHepaTopa приемат иови rpa-
нични честоти, кякто е показано в таб-
лица В към фиr. 3. Към показаната
схема може да се включи също затих-
вател на нзхода за деление на изход-
иото напрежение в отношение 1: 10,
1: 100 и ]: 1000. Може също така ва
се включи и един мощеи усилвател
(ОКО:IO 2 W с лампи EL84 или EF86), а
съшо и е!lИН н. ч. лампов волтмер (от
.50 mV до 150 V с лампа ЕСС81). Така
ще се получи един комплексен н. ч. из-
мерителен уред, кпйто ще бъде MHoro
полезен в нискочестотната практика на
радиолюбителя.
На фиr. 4 е показана схема на друr
RC-rенератор, който прилича твърце
миоrо на тези от фиr. 2 и З, но в съ-
шото време притежава и съществеии
отличия. Както се вижда от схемата,
тук осиовата е съшо един замостен
Т-образен четириполюсник с тази раз-
лика, че плавиото установяване на че-
стотата се извършва в двойния потен-
llИОМетър 2х5 klJ. За тази цел потеи-
llиометрите трябва да бъдат спинейна
характеристика. Чрез превключваие на
коидеизаторите С 1 и С 2 се установяват
различиите подобхвати. Стойностите на
КОИllензаториre за всекн подобхват са
дадени в таблицата към фиr. 4.
Особсност на схемата е и използу-
ването на двойния триод ЕСС82. Лвете
.екции на лампата в същност работят в
Радио и m.tле.UМlR, КН. /О J9б9
(IOV ЗV fV аЗV OJV
,
1
1
: Атенюатс;о
: f,6K
r ,
: п !,IK ик и,.
: 1..!.
".
Таошц.1
р, ДI
10 10011' 11М)
20 JOK 2 l.5fOK 1
ЗО ЗЗ,3к з ЗЗОк
'-О 25К ;. {;'Ок
50 2011' J IО4к
60 1б.7к 6 IБJк
70 I{ЗК 7 13911'
80 12:;к 8 12211'
90 ff.#K 9 109к
ЮО 10.1( 10
т
560
5к
..L.
LA АА зо
rч "::"" ::L БJО
11 I 10к
У С!JШiJ).!А I
! . :t= '1 + . . I
. ....
32}/
Н
+
5,А
30М
Шк 1.711'
,
S,B
5М 5tЮк 5Ок 5к 51»
2М 2fЮк 20К 2к 200
...
противотакт, блаrодарение на което из-
кривяванията са сведени до минимум.
Например на изход 2, където се полу
чава н. ч. иапрежение със стойност 3,5 V,
кпирфакторът е под 0,01 О/о нзходът
е високоомен, а на изход 1, който е
нискоомен. кпирфакторът е около 0,06 О/о.
На изход 1 напрежението може стъ-
Фиr. З
Фиr.2
Таошца А
/S2 I1JКАю"ен/
N' оо.хМтl1
1 20+200 Hz
2 ?ОО 2{){J(JкНz
3 2 -+- 20KHz
4- 20 -+-200KНZ
5 'f)(J lfЮlJкlIz
Тао.шца В
/S2-6КАючен/
IN' 00)(6аl1l11
1 10 -+- 20Нz
2 100 +200НZ
3 I-+- 2KНZ
4- 10 -+- 20кнz
J 100 200кН!
палио ва се намалява от 3 V до 10 m V.
На фиr. 5 е показана друrа схема
иа RC-rенератор с MHoro интересен
начин за получаване на честотите. Като
честотио определяш члеи отново е из-
ползуван замостен Т-образен четирн-
полюсник. Установяването на честотите
ссава чрез включване на съпротивле-
309
+2JOV
I1лoiJ2
С
показанията съответно на 1, 10, 100 и
1000 се извършва чрез превключване
на кондензаторите с двойния превключ-
Dател П 1 , така че в крайна сметка на
изхода може да се получат иапреже-
ния с честоти от 15 Нzдо140 kНz. Из-
ходното напрежение е около 2 V н
може да се намалява чрез изходния
потенцнометър.
На фиr. 56 е показаи npyr вариант
насамостоятепен Т-образен четири полюс-
ник, който може да се включи към
схемата от фиr. 5а в точките А и В
ипи да се комбинира с някоя друrз
схема от фиr. 2. 3 или 4. Установява-
ването на честотите ставв анапоrично
на фиr. 5а с тази разлика, че тук въз-
можностите Са далеч по-rолеми. Както
се вижда от фиrурата. тук основните
честоти са 1, 2, 3 и 4 Hz, а също и
10, 20, 30 и 40 Hz, така че ще се
получат всички възможни комбинации
за плавно покриввне на подобхватите.
По същия нвчии чрез превключваие на
кондензаторите се умножават показа-
нията, набран-и чрез комбиниране на
ШОк
зООк
2к
4)1
с,
. о
.
о
о о
f.2K
.1к
1.2К
Ф"r.4
+ I50V I!slo!
IНz
2Hz
ЗНz
4Нz
А
ItlJK 3й7к
хl
I Jn
xlO 1 . I
xlOO : ..... ;оо
хlt'оо; . I 50
I
Ч IlJ'Р
. I JОл
I зп
500
. I
в
.Ollz
п
2х
2Ок
IJНz
ROHz
25Нz
.JIJНz
!ЮНz
Ф"r. 5а " 56
ния nOCpeJlcfBOM двойни преВКIIЮЧВВ-
тели. Както се вижда от схемата, при
натискане на всеки един превключва-
тел се установява точно определена
честота 15, 20, 25 Hz и Т. Н. При
комбииирано натискане се получават
комбинации на сумите от тези честоти,
например 15 Hz + 20 Hz == 35 Hz;
15 Н! + 25 Hz == 40 Hz; 15 Н! +
20 нz + 25 Hz == 60 Hz и т. н. По
този начин може да се установяват че-
стоти от 15 до 140 Hz. Умножаване на
основните честоти. С показаната схема
се покрнва обхваrът от I Hz до 110 kHz.
Двойният потенпиометър дава едно
варнране на честотата в rраници J:: 1 Hz. ·
иНЖ. А. rеорrиев
310
PrIOrю и fМ'uВII8I1Я, "Н. 1O 1969
{'ЛРАВОtfНИК J , r....
'qq,щ НС/t""uщеА'
Palnoпaratle 118 ТОJlкопОIlИ 18 стереОIВУК cnрямо СnУjJатеJlите в домашии успозиSl
HOMorpaMaTa, показана на фиr. 1, е
предназначена за определяне на място-
.то за оптнмално:слушане в звуково пояе,
обусловено от изroчници настереозвук.
което често се случва в домашнн ус-
ловия, е удобно Аа се зададат разстоя-
нията а, Ь н от HOMorpaMaTa да се от-
чете ъrълът 01.
e ....."
17
16
"
+
J
2
,LL'
f 2 J + " 6
На фиr. 2 е показано взаимното раз-
положение на слушателя н тон колоните.
Прн задаввне на една от величнннте а,
Ь н 01 от HOMorpaмaTa лесно и бързо
се определят останалнте две. Прн на-
J/И чие на оrраНИ'lения в разстоянията,
Новн транз"стори. Транзисторите
КТ 602 А- Б (СССР) са силнциеви, дифу-
знонни, п-р-п. Те са високочестотни
транзисroрн f m == 150 MHz за средна
мощиост, предназначенн за масовн ра-
диоустройства. Р1(. JIIONC == 2,8 W (сра-
диатор прн t" == + 20 :1:50 С. MoraT да
се използузат както за rенернрзне, така н
за усилване. Началният колекторен ток
при и1(Е == 100 V е J,," == 100 р.А ; обрат-
ният колекторен ток при U1(Б == 120 V е
J"o == 70 р.А ; J" == 75 тА; J". иАСn ==
== 500 тА; и"Е '= 100 V; Ре", о 20
80. Транзисторнте MoraT да работят прн
температура от 400 С + + 85"С и В!18Ж.
ност у5 + 98% при температура + 400с.
Издържат на внбрацни с ускорение до
7,5 g прн честота 1 О БОО Hz и MHoro-
кратни ударн с ускореине до 75 g.
Травзисторите КТ6()5А-Б, СИilИЦНеви,
n-р-n, високочестотни, меза.планарии, за
сре4на мощност. Предназначени са за
апаратури за широко употребление. На-
чалннят олекторен ток J"H == 50 A прн
иКЕ == 250 V; обратен ем"терен ТОК при
UЕБ == 5V е JEO == lОа p.A; cт == 10+40
за КТ6()5А и Cт == 30 -+ 120 за КТ605Б;
мошност, расеЙВlна от колектора Р1( ==
Радио и телевизия, "н.1О 19б9
78$lOff121J
o{т]'
Фиr.l
Най.добри резумати се получават,
ако разстояиието а, Ь и 01 се намират
в защрихованата област на фllr. 1.
Нека да разrледаме следния прнмер:
Разстоянията между двете ТОнколони
нека да бъде Ь == 2 т.
==0.4 W; и/(е == 250 V; J1(.trAln == 200 тА.
MoraT да работят при температурн
OTH. 25 + + lOООС. Ускоренията издър-
жат съответно като при КТ 602 А-Б.
*
... ...
Изчислително устройство джобен фор-
мат. Фирмата .Diakave Electronic'
Япония, в стремежа да създаде порта-
тнвнн, удобни за носене в чанта илн
джоб изчислителин устройства е раз-
работила модел на ннтеrрални схеми
за масово пронзводство. То съдържа
пет типа схеми с МОР структура. Тези
устройства се очаква да бъпат пуснати
на пазара преди края на rOAНHaT8.
*
* *
ТелеВtlзионна тръба с екран
0,6 Х 1,2 т. Фнрмата . Twentieth
Century. Анrлия, разработва експери-
ментални образци от телевизнонни тръби
с rолям екран и малка дебелнна от по-
рядъка иа 30 ст. Постиrнати са ек-
рани с размери 0,6 Х 1,2 m н считат,
че MoraT да С'Ыдадат дорн 1,2 Х 1,8 т.
От HOMorpaMaTa отчитаме:
01 [О] 90 170 60 50 40 ЗО
1 I 1,40 1,70 2,10 2,65 З,70
а [т]
I \
I \
I о!. \
I \
I \
I \
I \
toy
Фиr.2
в зависимост от размерите на поме-
щението, в което се слуша, нзбираме
от .rорните комбннации на а H:OI.
ннж. д. Котев
e vт '7>i./r cB>lrп
*
* *
Нова "морска аварийна радиостанция.
В раднозаВОllа в rAIHCK Полша, е
разработен нов тип авариен предавател
за случай на коро6окрушенне. Той е
предназначен за pat\oтa н спасителни
лодкн или салове. Схемата е осъщест-
вена с транзисторн. Защитена е в кутия
от полистирол, подсилен със стъкло.
Рапиостанцията може да работи при
буря, в силно вълнение н високи тем-
ператури.
*
* *
Броят на телевизионните приемнипи
в СССР в началото на 1967 roДo е нап-
минавал 16 милиона, а cera вече достиrа
25 мнлиона. Една трета от телевнзион-
ннте прнемннци са собственост на кол-
хозници и на селски клубове и учреж-
дения, т. е. ползуват се от селското на-
селенне. През 1968 rодинв се noлаrа
началото на цветната телевизня в Ун-
rарня. Очаква се през следващите 2-----3
rодини броят на приемниците за цветиа
телевизия да бъде ияколко хилядн. Пре-
даВВнията ще бъдат по системата
СЕКАМ.
311
IВI
. ' *..
xpDHuka
Репубllикаиски състезаииSl. Радиоа....ч-е аа ПllOIIepи
,. на 9 и 10 ЮJJИ т. r. в РIlЙОНlflIа За.
падния парк ва София се проведоха
Петите репубlIИК8НСКИ състезания o
радвоэаскчаие JIOВ на лисици. за пио-
нери. По своята масовост тези състе-
зания поставиха нов рекорд. Отбори от
17 окръrа с 46 състезатели и пионери
си дадоха среща за излъчване на най-
добрите за rодината .лисичари пионери'.
След откриването на състезанията, което
стана тържествено в Централната мето-
дическа школа на ЦК на ДКМС, и при-
ветствените думи на представителя на
отдел .Военно-техническа подroтовка на
младежта. полковник [\ветков състезате-
лите бяха отведени в района на състеза-
нията Западния парк. Тук СЪДИйската
комисия се беше поrpижила всичко да
бъде в ред. Предавателите .лисици.
бяха скрити в района на парка. В опре-
деленото време по реда на теrления
жребий пионерите състезатели започ-
наха да стартират. Не след дълro време
по служебната радиовръзка започнаха
да идват сведения за .открити лиСипи.
От тях явно личеше оспорваната борба,
която се водеше меЖАУ С"ЬСТезателите.
Таблицата на rлавния секретар ПОСl е-
.'3I чне.аа ....... --во..
\
\
, ?
1.
.,
1'1
f.
\i12
пенно се Изпълваше с цифри, означа-
ващи времената за откриване ва отдел-
ните лисицв. И KoraTO състезанието за-
върши, стана ясно, че най-добър в тези
състезания е бил пионерът Васил Трен-
дафилов от София. Той беше открил
трите лиСИЦИ за рекордно малкото време
25,3u минути. С отлично peMe на второ
място се класира пионерът Веицеслав
Маринов също от София. HelOBOТO
време е 26,45 минути. С време 27,50
минути третото място зае пионер'ьт от
Троян Милко Семерджиев. Отборио пър-
вото MIICTO С 52,15 минути зае отборът
.Ia София в състав ВаСИJl Треидафилов и
Веицеслав Маринов. На второ място с
65,20 минутизаствна отборът ва Троян в
състав Милко Семерджиев и Мирослав
Петков, а третото място със 74,30 мунути
!Jae отборът на В. Търново в състав
Илия Атанасов и Борис Филев.
Хубаво. вneчМ'лепие вапр"и фактът,
че lШЧТИ всички състезатели 1JИOн.ери
са се r01:llитl упорито през roдииата.
от 46 с"ЬСт а..eJJИ само 4 :ве .можаха
да OТJ[fll'lЯТ JПleИца, което е сравиRt'елно
малък процент. ЗSCJlужават похвапа 'вв-
вежцащите на окръжните радиоклубове
Четиридесет участнички от 14 окръrа
'срещу t5 .T 5 окръта през миналата
rодина. Един ,факт, който само може да
ни . радва.
Теренът на Люлин планина се оказа
доста труден за по.rолямата част от
С"Ьстeзa1'91CJt'1'e. SlIIИО Jlичеше .ТJlJlиата
слаба подrОТОВIaI. .Само 13 от тях УСПJlха
да открият и четирите ,.лвснци.. У6е-
ДИ1'елно се Н И отбо.ръ'J ва.t;oфия fK
-в СЪСТ8а Елmа Димитрова и Мария
Абаджиева. На второ място е otборът
на Толбухин Тодорка Марковв и
Венета Димова, а .иа 1'рето Пазар-
джик Пенка Стоянова и Велика На-
платанова.
В ИUДНВИДУUИ6ТО кааеираие начело
mrк са състезателките от София. Елена
Димитрова, Мария Абвджиева и м. с.
инж. Марrарита Петкова.
Повече 'Рренировки др. YL'S! 73 е! 881
По маreрН8JlИ ва UIPM
I
Рубриката BOJl,Ii
Николай НаНК08
LZIBN
в Софи!!, Троян, Н. Търиово, Плевен
Ст. з..ора, Толбухин, Смолян, Разrрад,
Пазарджик, Шумен и др., които въпреки
rОЛlIмата си заетост по изпълнение на
l.>азличиите мероприятия иа радиоклу60-
вете намериха време и възможности да
подrотвят състезатели пионери. Съще.
временно заслужават порицание ория
.1кръжни радиоклубове, като Сливен,
Ямбол, Силистра, МИХ8ЙJJовrpад, Бла-
rоевrpад, Кюстеядиа и др., които не
направиха нищо за развитието на тозв
така увлекателен спорт за пионерите в
своите окръзи.
Нека пожелаем на окичилите се с
високите ЗВВНI1Я първенци за 1969 ro-
дина да работят все така упорито и на
следва[Ците републикански състезания
дв покажат още по-добри резултати.
Да пожелаем на всички останали да
следват примера на първенците и да се
стремят да rи настиrнат. Да пожелаем
и на тези окръзи, които не участву-
ваха тази roдина, да се срещием на
слеДВIЦЦите Шести републикански съ-
стезания.
LZIPM
Ма иаwите раДИОКllубове
Радиоклубът в rp. Исперих се ползува с
roляма популярност между младежите и
девойките от rpu.a. В иеro работят
И1IКOIIКО учебни трупи от пионери, сре..;-
НОШК(),1Щи и младежи. Системни трени-
ревки IIOдят отборите по oтдeoRТe
спOJt1'lfR JtИCIIИПJlJПIИ. МпаJlИТе конструк-
тори СТEIЙ'IО Христов, НедIlIПtО Цеаков в
ННКOIПIЙ Николов работят упорито по
новия УКВ предавател.
на КJlу6ната радиостанция LZ2KPB
раЩи rолям операторски колектив. 3а
изтеклата учебиа rодина са устаиовени
иад 800() радиовръзки със 75 страии.
В репубпикаиските състезания за жени и
девойки през март т. r. екип в състав
Б. Христова. Р. Симеонова и В. Христова
за 6 часа установи 182 радиовръзки, а в
CQMCONTEST'A Никол.! ЙОРДlJНов
230.р8J1ИОВ}YЬЗКJI С 40 страни. Лравят
се иече и върви опити. за усвояваие
ка .ssв.
Ла се надЯваме, че добрата матеnиалва
база и пълиата подкрепа на fK на ДКМС
ще aIOMorнaT за постиrаие иа още по-
добри 'резултати в радиотобителсп!'а
дellНОСТ в rp. Исперих.
(по материали на АНЕм НuOJlO8)
РадUOЛIliJeМIШВUЯ, NН. ]()"""J9б9
;;
.'
"." . .
.. ''!r
,'h;,'-": ,
)
,
. \
..
.
11
""
",',."
' ., .
"
"""'" ,
,/., ."
! /,
..
-
--
Общ изrле,ц на О"'ръжната раJlиоизложба
lliIов,цив
Иа;tож8и
..
..,:През май т. r. ПпОВДНВСКИЯТ окръжен
радиокл.vб уреди самОСТоятепна радио-
изложба. посветена на 25 - rодишния
юбипей. В шесте раздела: .Първи стъп-
ки', .УКВ', . B', .Измерителна апа-
ратура' . Уреди за народното стопанство'
и . еди за бита', бяха изложени окопа
100 експонатв. дело на 69 радиопюби-
Tenн. Най-ввушитепен беше кътът иа
късовълновиците 10 предавателя,
иякопко коивертора, автоматичвв мор-
зови кпючове и пр.
Окръжната радиоизложба на радио-
nюбитепите от Пловдивски окръr показа,
че радиодисциплините будят все по-
roлям интерес сред младежта и посте-
пенно ",юбитепскnто lвлечение се пре-
връща в професионапно майсторство.
(по материали =на Вера:.. Сълчева)
11
" I .' .,
f' .,
\ - \.-,
t I I
.. \
...
....
II/k
.....,
"
,
...."'""'...,.
,,11,
'!8"
......::.-..'
'..,.
tf
.....,
.
РtuJuоuтедевuзuя, "н./О' /969
1
J;t;
'"''':;1'''''
, ; ,
.1
J
I t
,Il!
\,
,;
,
[,'" :'.,. /, ."
./
",1
'"
"
"
"
.
,
'"
'" '"
На окръжната изпожба .Мпа-
дежта и техническият проrрес" в rp. Спи-
вен първото място и rолямата HarpaAa
бяха присъдени на окръжния радио-
кпуб. Експонатите на радиокпуба бяха
подредени в отделен кът. Там беше
поставена н пюбитепската радиостанция
LZIKDZ, която работеше непрекъснато
по време на изложбата. ·
Между мноrобройните rocm бяха и
друrарите fеорrи Йорданов първи
.\
!
..
'
.........
'j {,
, .
. '1:' " 1 '
-I; I
!-..
i ,
li
/1
."
7
,1.
....
.;;;. 'l.
...... -...,
....
"Y1J;,j
1....... , I
k
I
/
l' /'/-
I
. "
.
1'1
,1.'
7''''-1:'
. 'i;1
"Y''I1ir .
'
· - "1Ji
'.; '-
-
..
....
"
Окръжна изложба lliIов.цив. С любопитство
посетител_те ра rлеЖА.Т експоиатнте иа иаА.
малк_т.
секретар на ОК и8 БКП, fеорrи Дан-
чев председател на ОНС, и Стоян
Савов първи секретар на ОК на
ДКМС.
Ние сме твърае радостни, че сливен-
ската обществеиост е оценипа така ви-
соко труда на радиопюбитепите.
ЧЕСТИТО OM'S, YL'S е! XYL'S I
(по материали d\ LZIBM).
К'Ът ОТ OКPЪJКHaTa ра.циОRзтожба в nllQBд118 \
кв апаратура
813
Редиомиоrоdоllците в JiеиииrраА
Международните състезания, прове
дени от 28 aBrycT до 4 септ",мври т. r.,
са вече исторически материал, но за
тях може да се rовори дни, седмици,
та дори и месеци и все още He o да не
е споделено, да не са направени изводи
за всичко.
KoraTo целият наш народ се rотвеше
да посрещне с нови трудови дела чет-
въртвековния юбилей на Социалистиче-
ската революция в Бълrария, и радио-
мноrобойците се включиха във всена-
родния поток.
Ще споделя най-откровено, сърдечно
своите чувства, вълнения и rолямата от-
rOBopRoCT, която ми бе поверена от ЦК
на ДКМС с определянето им като тре-
иьор на иационалните отбори (мъже и
юноши).
11 a8rycT, начало на тренировъч-
ния сбор. Първи ден, първи затрудне-
ния, първи разочарования, MHoro въ-
просителни l Бюрото на ЦРК и Репуб-
ликанската спортно-състезателна секция
бяха определили да се явят 17 състе-
зател,И изтъкнати спортисти 01' ця-
лата страна, от които трыбваше да се
излъчат представителните отбори
(мъже и юноши) за Международните
състезания.
Но. " за най-rолямо съжалеиие се
явиха само 8 четири мъже и четири
юноши, от които следваше ва се излъчат
пр трима за всяка възрастова трупа,
TЪ като новите условия не предвиж-
даха резервен състезател. Това бяха: мс
Петър Войи"в, Здравко Станев, Иван
Пулев и Пламен Цалков от Старозаrорски
OKpъr; мс Христо Христов и мс fеорrи
Сълчев от Пловдив; Пею Поnдон-
чев възпитаник на Карловския ра-
диоклуб, и 1fi-rодишният юноша от
Шумен ВеНЦИl::лав Тодоров, а нито един
от Софияl.11
Новите условия на състезанията, пред-
ложе ии от Федерацията на радиоспорта
в СССР, изискваха отработването на
MHoro иови елементи: скоростите по
приемане и предаване бяха завишени с
10 зн/мин В сравнение с предишните;
трябваше да се постиrне възможното
отлично безпоrрешно и без разбиване
предаване; условията на радиообмена
бяха доста различни от тези в нашия
правилник, а движеиието по азимут
съвсем ново.
Дните не вървяха, а летяха, макар
че тренирахме по 8 10 часа на ден.
15 дни бяха съвсем кратък период, в
който да се направи всичко необходимо,
като се има пред вид, че в този период
се проведоха и двете Републикански
състезания по ради"мноrобой, които
отнеха почти 6 дни, и до rоляма степен
нарушихме цикъла на тренировъчната
дейност.
Това подчертавам, като имам пред вид,
че монrолските друrари са би:1И два
,месеца на тренирвъчен сбор, а съвет-
ските колеrи са правили подбор за
своите състави от 40 човека. В тази
връзка не може да не отделим заслу-
женото на нашите момчета, които всич-
ки без изключеиие бяха със завидна
J.исциплина и висок морален дух, който
314
им донесе по-късно.И успехите. Друrар-
ството, братството, взаимопомощта, ro-
лямата амбиция и личната oTroBopHoCT
съпътствуваха всекиro и по всяко време.
Спомням си срещата преди заминаване
за СССР със заведущ отдела по
ВТПМ при ЦК на ДКМС др. Антоиов,
който ми каза: .И за хубавото, и за
лошото ти ще бъдеш виновен..
Последен ден, последни приrотовле-
ния. Бюрото на ЦРК реши: отборите
за Лениитрад ще се излъчват из сре-
дата на онези, които са бвли на трени-
ровъчния сбор. За всяка rрупа от че-
тиримата трима. А те бяха: В rpyna
.А. мс Петър Вой нов, мс fеорrи Съл-
чев и дебютантът Пею ПОПl(ончев, който
е неофициалният републикански пър-
венец за roдината; rрупа .Б' MHoro-
кратният участник Здравка Станев и
дебютантите Иван Пулев и Венцислав
Тодоров. От всичко пет три състеза-
кели за първи път ще мерят сили в
това roлямо изпитание.
За последен път, преди да напуснем
пределите на Родината,направихме пъ-
лен разбор (а такъв правехме след всяка
тренировка) и всички единодушно ре-
ШИХll'е да се зазърнем с достойно из-
пълнена зада"а.
27 aвrycT. Нашата спортна делеrация
ръководена от зав. сектор .Свързочен.
при ЦК на ДКМС др. полковник Цвет-
ков, който бе като баша за всички, ча-
каше вълнуващ момент да се качи на
прославения в цял свят . ТУ -104'. Не
усетихме колко скоро бяхме над
необятната съветска земя, на която
има един народ rерой, наш най-
верен брат и дрyrар. След това Киев,
а след Hero сърцето на великия СССР,
пламтящата и вечно туптяща Москва.
Срешнахме се с началника на ЦРК
др. Иван Дамянов какъв прекрасен
деловит човек, който намираше време с
всеки да сподели нещо и да не осrави
нито един въпрос неразрешен. След
няколко часа ние вече пътувахме за
rрада на великия Ленин Ленинrрад.
28 aBrycT. Ето ro и Лен:интрап.
Каква чудна красота. Впечатления, впе-
чатления, по-хубави от най-хубавите. Река
Нева с изящно направените мостове,
тук е и крайцерът . Аврора. , известил
новата ера ва човечеството. Тук са и
rлавният щаб на революцията, Зимният
дворец, Петропавловската крепост, Иса-
киевският площад. Петродворец, Фин-
ският залив и оше, още. .. . Никоrа
не ще забравим посещението иа Ленин-
rрадското rропвще, където лежат ко-
стите на 470 ООО души, дали живота
си за защитата на rрада.rерой. Това,
което ни разказаха за rероизма на ленин-
традчани, никоra не може да се забрави.
А как обичат нас бълrарите. Това
не са обикновени хора, а човеци с бо-
raTa руска душа, наши истински братя.
Не MoraT да се намерят подходящи думи.
за да се отрази прекрасна са руска душа.
Това, което са направили съветските
хора, нито един народ на света не би
направил. Двата дни, които ленинrрад-
чани ии предоставиха за запозиаване?0с
на Rсторията на rpaAa и околностите
му, са достатъчни, за да кажеш: .Виж
Ленинrрад и умри спокойно.'
30 aBrYCT. Настъпи Н8Й-тържеСl'ве-
ният и вълнуващ момент. Точно в 8 часа
в приказн:ия Дворец на отбраната в
изящно украсената зала заеха местата
си спортните делеrаЦilИ на осемте пред-
ставите.1НИ отБJра: Бълrария, f Дl?,
Монrолия, Полша, Унrария, СССР и
тези на Украйна и Ленинrрад. На три-
буната с Международното жури на-
чело с маршала на Съветския съюз
Пересипкин, rенерал полковник Фролов,
ръководи телите на всички делеrации,
известните иа всички ,бълrарски радио-
любители Казански и Русляков. Веят се
националните знамена на страните-
участнички и под звуците на военна
музика почетният майстор на спорта на
СССР Юрий Старостин вдиrа флаrа на
състезанието. Приветственото слово на
маршал Пересипкин кара всяко сърце
да се вълнува и всеки да си задава
един въприс как ще се представя,
как ще представя Родината си?
Състезанието започна със скоростно
приемане и предаване и в двете rрупи.
Ние стартирахме добре. По приемане в
rрупа .А. н шата команда зае 11 място
с 295 точки след тази на СССР. която
набра 299 от 300 възможни. Най-добре
се представи мс r. Сълчев, постиrнал
100 Т., слеДFlан от мс Петър Войнов
99 т. и дебютанта П. ПОПl(ончев 96 т..
при KOroTO рутината си казваше думата
и най-вече вълнението, което не бе
преодоляд. Но в следващите дисциплини
реваншът дойде бързо. С 'ед нашата
команда се нареди тази на fДР с 208 т.
При младежите ние се представихме
още по-добре, където нашият отбор зае
1 място с 299 точки, като само И. Пу-
лев напраRИ 1 трешка. Този път съвет-
ските друrари завоюваха 11 място с
298 Т., следвани от МНР 293 т.
Нач алото бе добро, резултатите окура-
'Жаващи. Какво ще направим по преда-
ване? Нали тук руснаците са фаворити,
нали за първи път предаването ще се
извършвв пред публика. Ця шта зала
е пълна с хора. Вълнението е още по-
rолямо. Прецизно МеЖJlународно жури.
В Hero са известният Дамбе от МНР и
изтъкнати съветски радиотелеrрафи:ти,
тук е и др. Русляков. Минават един,
два, пет. десет състезатели и все още от-
лични оценки ИЯМ3. На морзовия манипу-
латор застава бълrаринът Венцислав
Тодnров, съобщава roворителят. Жури-
то известява резултатите: 100 точки от
100 възможни. Първи ръкопляскания в
залата, възrласи .браво. . След Hero.;
Здравко Станев набра 91 Т., а Иван
Пулев 87. 3а бълrарския отбор 278 Т.,
Н място. Ах тези братушки 299,5 Т.,
добри са, няма "вк. На трето място от
ново застанаха "онrолците с 266 т.
Дойде ред и на мъжете. П. Поnдон-
чев вече се бе успокоил и скоро се
реваишира. При MHoro добро Ka'IeCTBO
той предаде 129 Зli/мин и иабра 92,5 т,
следван от П. Войнов 88, 5 т. и f. Съл-
чев 78,5 т. 3а отбора 259. 5 Т., с който
резултат и мъжкият ни отбор се нареди
на 11 място след съветския 295 т.
Радиоuтед.евus.UЯi "Н. JO J969
Далеч зад наС останаха поляците с
200 точки.
В крайното KOMIUleKcHo класиране по
радиотелеrрафия заехме П място и при
двата отбора, а на III място ПНР. 110
тази дисциплина б зспорно иай-добри
бяха съветските друrари, и то пре-
димно по предаване.
Но означава ли това, че ние, бълrа-
рите, не можем да се мерим с тях,
дори и да rи побеждава ме. Споделих с
треньора на СССР Иван Иванич на
какво се дължи техният резултат. Не-
двусмислеио заяви: rренировки, и то
целеrодиш ни без прекъсване. Нашата
бълrарска Illкола нма вснчки основаиия
да претендира за това и може да ro
постиrне.
от разбора, който направихме, стана
видно, че ние трябва да воюваме с още
по-rолям дух и в следвашите две дис-
циплини, и направихме извода, че не
трябва да изпускаме второто място, но и
само при един наудач ще отстъпим и
Hero. 3атова борба докрай, зашото ни
слепваха както монrолците, така и по-
ЛЯIJИте и немците.
На 1. IX на 60 km от Ленинrрад се
проведе радиообменът. Време, необик-
новено за нвс бълrарите. Студено, с
постоянно ръмящ пъжд. MHOro често се
случваше да се боричкаме, да бяrаме,
за да се стоплим. Ръката замръзваше,
а трябваше да командува морзовия
манипулатор. Маршал Пересипкин бе
пръв на бойното поле. Жребият опре-
дели нашият .А. отбор да стартира
първи. Отново вълнение, нови въпро-
сителнн. Ще запазим ли вчерашните
постижения. няма ли па се случи н що
непреJвидено. Последни указания нов
старт. На rлавнаТI\' радиостаиция за-
става мс Петър Вой нов сиrурен н
уверен, той наСТРUЙRа по най-бърз на-
чин и започва предаването на П1>рвата
радн rpaMa. След Hero мс Сълчев, Поп-
дончев. След тпва преминаване на за-
пасната вълн . Предават се и вторите
рапиоrрами. Но кондицията тук не бе
на желаната висота. Особено чувстви-
телната разлика в скоростта на преда-
ването кара минутите да вървят бързо.
И все пак с две-три разбивания през
целия обмен, сиrурно и вярно само с
една rрешка сеКУtlдомерите з,сякоха
25 минути. Тук не ТРЯ Rаше да риску-
ваме и rоним най-доброто време. Авансът
бе добър. И добре, и под възможно-
стнте. И по тази дисциплина на П място,
н пак след състезателите на СССР,
които направиха рапиообмена за 19 ми
нути. След нас се наредиха състеза-
'телите на [ДР с 29 минути и др.
Почти същото бе положението и при
юношите. При тях обаче можеше да се
дааат MHoro по-добри резултати. Ако
др. 3дравко CTdHeB ()е по-предвидлив, и
нашия отбор можеше да заеме 1 място.
Но състезание всичко се случва.
Дойде н р шаващнят ден, който да-
ваше отrовори на вснчки въпросн
движеии то по азимут. Отново сме на
50 60 km от Ленинrрад, отново се веят
националните !Jнамеиа. Прекрасен парк
с безброй алеи, рекички, МОСтчета. Хи-
ляди, народ. Тук си казваха думата уме-
нието да се работи с карта в непозиата
местност, бора.еието с компас н физи-
Радио и телевизия, "1t.lO 19б9
ческата издръжливост. Не бе никак
леко. Нали при новите условия, ако не
се открие само една вратичка (един
пункт), състезанието не се зачита. А те
са 6 с ДЪЛЖИflа на трасето от 6 до В km.
Решаващ момент. Отново консултации,
изводи, наПЪТСТ8ИЯ.
Стартът е даден и rоворителят от-
ново застава пред микрофона и възве-
стява: състезателят от. . . на старт.
Тук е известният на всички наши ра-
диолюбители Ка ански. Но стартнраха
един, двама, пет, десет, а на ф..нала е
пристиrнал само почетният майстор на
спорта на СССР, любимецът на ВСИ'IКИ
lOpий Старостин с време 47 минути.
Браво, ЮрК1 I Но по лицето на Старо-
стин се нзразяваше недоволство. Лнт-
нах се, както вече се казва при не-
удачи при азимута, но. . . случва се
и при вай-rолемите майстори. По-късно
това се повтори и при изтъкнатите съ-
ветски май,:тори на азимута: АН.1сиен-
ко направил 73 минути, Яковлев 60
минути, fурбачов и ДlJуrи. Вълнението
ставаше още по-rолямо. 3апочват най-
различни тълкувания за трудностите на
маршрута.
Бях!! стартиралй около 15 души, а на
финала са пристиrнали 5. Старостин,
двама монrОIJЦИ, Иван ПУЛt:в, който из-
мииа трасето за 77 минvти, и след Hero
3правко Станев за 59 мин. А друrите?
Колко пъти пробяrах разстоянието от
старта до фин-ла (то не бе повече от
200 т), не зная, но CHrypHo е равно на
едно съст"зате .но тр.се.
Скоро радпстта заппчна да се увели-
чава. С най-добро време от нашите
състезателн пристиrна. П. Попдончев
57 минути. След Ht:ro Сълчев 59 мин.
Преrръщаш всеки, целуваш ro като
рождено дете, което с rодини не сн
виждал; чувствуваш, че от рапост мо-
жеш да ПрИlJаднеш. Все още ro нямаше
Вой нов Той стартира последен. Нали
в Hl'ro ми бе най rолямата надежд, и
сам винаrи е би уверен в азимута.
Той си бе поставил за з'дача да по-
стиrне най-добро време знаеше вече
времето на Сrаростин, пък и в sмож-
ностите му даваха това основаиие.
Но и той, J<aIJ:TO MHOrO друrи от
изтъкнатите майстори. Не разчел д"бре
началните СИIIИ, задминава първия пункт
и времето, за което открива Hero, е
равно на това, за което открива всички
останали, в крайна сметка 73 "IПIУТИ,
но все пак бе10тказно. Всички от .А'
отбора финишираха, 11 място в тук си-
rYPHo. Но къде е малкият Венци
най-маJlКИЯТ от .сички, Jlюбимецът ва
всички. Минаха два часа! Нека му
простнм !
Той е едва 16-rодишен н зз първи
път участвува в такова rолямо изпита-
ние. Юношескнят отбор и той застана
на 11 място.
Последен финал. Няма въпросителни.
Всичко е ясно.
Отново сме в залата. Нацноналните
знамена още се веят. Високо се раз-
вява и флаrът на състезанието. Журито
е на подиума, а под Hero купите за
първенците rенерал-полковник Флоров
произнася заключинелното слово в
Hero като червена ивица се откроява
здравата и нерушима дружба между
социалистическите страни, rpaНtITHal а
опора на мира в целия свят, дружбата,
братството н единството на радиолюби-
теJ/Ите от нашия лаrер.
След това др. Руслаков , rлавен
секретар на съсrезанието, обявява край-
ните резултати: На I място са отбо-
ротите от трупа .А" и .n" на СССР,
след тях братска Бълrария, а на трето
място [ДР.
Купите са в ръцете На капитаните на
отборите; Вой нов и Пулев, а заедно с
техните туптят С1>рцата на всички.
Вълнуващото слово, произнесе ио от
името нв чуждестранннте делеrации,
предоставено на нашия ръководител
полкорник Цветков, TporHa най-мноrо
нас, бълrарите, защото тази чест бе по-
верена на бълrарин. Браво бълrари
братя навеки, това бяха възrласите на съ-
ветските хора, на ленинrрадчани Ha Ни-
колай UAlIA, UA1CX, UА1СК Володя,
Миша. . ., които оставиха в сърцета
ни най-хубавия спомен, който никоrа
не ще забравим.
Особено паметна ще остане прощал-
ната вечеря. Чувствуваш как десетки
хора са си стнсиали здраво ръцете, как
братски се преrръщат, сърдечнн дру-
жески тостове: за дружбата, за успе-
хите, за победата на социализма и кому-
низма.
Състезанието завърши, но дру.бата
между р,дномноrобойците на соииали-
стическите страни остана оше по-крепка,
по-нерушима, изпълнена с решимост на
следваш ата среща да се преАСТавим
оше по-достойно.
мс Ив. Карамихов треньор на нац.
отбор Ст. 3aropa ОК на дкмс
Подновете своевременно абонамента си за сп. .Радио и
телевизия" 1970 r.
rОДИШЕН АБОНАМЕНТ 3 ЛЕВА
Предимство имат целоrоn.ишните абонаменти
Поради оrраничения тираж в редакцияrа не се приемат
абонаменти
Абоннрането става във всички ПТТ станции
Краен срок за абониране 10 декември 1969 r.
3а ведомства и предприятия, абонира ни чрез реn.акцията,
rодишният абонамент е 6 лева
315
кв
Dffi) ж IМJ (у] с<{
Антена Oround plane lа едни обхват
Построяването на насочена въртяща
антена за късн вълни е все още труд-
но осъществима задача. Затова внима-
ннето на .бедннте. ловци на ОХ радио-
станции отnавна се привлича от ВЕ'рти-
калннте антенн, конто притежават ре-
днца добри качества.
Свойството им да нзлъчват под малки
ъrли спрямо хоризонта и кръrовата
диаrрама на насоченост в хорнзонтална
плоскост rи прави MHoro ефt:КТИВНИ "рн
работа с далечни станuни.
Тези антени заемат сравннтелно малко
място н са MHoro подходящи. KoraTo
радиолюбителят не може да намери до.
статъчно отдалече ии високи точки за
закрепване иа антените.
Освен това еднн от способнте за на-
маляване смушенията на съседннте теле-
визионни прнемницн от предавателите е
използуване иа предавателни антени с
вертикална поляризацня каквато е
тазн на вертикалннте антени. От вер-
тикалннте антенн наА,шнроко разпро-
странена за работа на любителскнте
късовълнови обхвати е антената Gcound
р1апе.
Тазн антена представлява вертнкален
внбратор, дължината на който е малко
по-къса от четвърт дължнна иа вълната
иа предавателя, и противовес ос()беи
внд заземяване .изкуствена земя' или
.зtмна равнина', откъдето антената
носи името си.
За противовес се използуват няколко
хорнзонтално разположенн проводника с
дължина, приблизите JHO равиа на )./4.
Те са радиално раЗПОJlоженн (понякоrа
rи наричат радиали) в основата на вер.
тикалиия вибратор, добре нзолираии са
от Hero и са свързани с оплетката на
захранващия коаксиален кабел.
Обикновено се използуват четирн или
повече проводницн, опънати равномерно
във всички направлення. Целесъобраз-
ио е да се използуват повече провод-
иицн, особено KoraTo антеиата е раз-
положена близко до повърхността на
земята. Трябва да се знае, че на края
иа тези проводиици се получава връх
(максимум) на напрежеиие и тр бва да
са добре изолирани.
816
Желателно е антената да се монтира
колкото е възможно по,високо над зем-
ната повърхност.
Вследствие значнтелната концентра-
цня на излъчваната високочестотна енер-
rия под малки ъrлн спрямо хорнзонта
антената нма коефнuиент на уснлване
околи 3 dB във всичкн посоки на света.
Това е така, ако щателно са подбрани
размерите на елемен'ите на антената н
същата е съrласувана със захранващня
коакснален кабел.
Антените Ground plane като правило
са предназначенн за работа на един
обхввт. rJредлаrаните мноrообхватни ан-
тени са сложни при коиструиране и
настройка.
В завнсимост от външния диаметър
на металната тръба (медна или дуралу-
миниева), от която е направен вибра-
торът, съпротивленнето на излъчване
на антената е от 28 до 32 g.
Ако тази антена се захранва с 50. или
75-0МОВ коаксиален кабрл, за сметка на
несъrласуването между антената и фн-
дера в последния ще се появят стояUlИ
вълни, а оттам и заrуба иа високоче-
стотна енерrия.
Понякоrа за подобряване на съrласу-
ването рядиалнте се монтират така, че
да образуват ъrъл с внбратора около
1350, при което импедансът на антеиата
се увелнчава на около 50-ома н може
направо да се захранва с 50 омов коак-
снален кабел. Тuзи начнн за съrласу-
ване е неприложн\!. ако коаксиалният ка-
бел е с вълиово съпротнвленне 75 ома
антената трябва да се превърне във
вертикален дипол.
у нас от пазара може да се купи
коаксиален кабел, употребяван за теле-
визионни антени РКШ-1, който има въл-
ново съпротивление 75 ома.
Най-често за съrласуване на антената
със захранващия кабел се нзползуват
допълнителни елементи бобина, кон-
дензатор или отрязък от коакснален
кабел с определеии параметри.
По-долу се дава опростен метод за
раЗЧt!т на Ground plane антена с хори-
зонталеи противовес и съrласуващ еле-
Рубрикат"
ВОАН
Костаитии
Чобанов
LZIWD
r
Ld
Фит. I
мент отрязък от коакснален кабел, да-
ден накъсо в единия краА.
Общнят внд на антената е даден Н8
фиr 1. За резул-rата е необходимо да
се знае диаметърът на металната тръба и
проводникът. от който ще бъдат напра-
венн вибраторът, н протнвовесът, н въл-
новото съпротнвление на коаксиалння
кабел, коАто ще бъде използуван за
фидер и съrласуващ елемент.
Изчисленнята се ИЗВЪРUlват в след-
ната СIOследователност.
1. Опреnеля се коефиuиентът М, ха
рактернзиращ отношеннето между дъл-
жината иа отдалечення от земята полу-
вълнов дипол и диаметъра на антената -
M 50000 ,
f.D
където
f средна честота иа обхвата,
на който ще работи антената
в MHz;
D ди метър на вибратора в ШШ.
2. ОТ rрафнка на фиr. 2 определяме
съпротнвлението на излъчване
R шм на четвъртвълновата антена в
омове.
Радио и темвизия, К1t.lО 19б9
3. Изчислява се истинското съпротнв-
ление иа излъчваие R' иаА на скъсенат8,
антен8, което за сметка на влиянието иа
земята и противовеса се отличавв от
Rиз,д:
z ·
J " иlI.4 == Rиз,д 4 R:II.4'
101JlJlJ
51J1J/J
iIJ/JO
IIJIJ/J
N
1 51JO
21JO
100
50
30
2О
10
24
20
20'
.JtJ .12
.и
Фнr.2
IIJIJIJ/J
,,1Ol
20flfl
IU/l/l
AI/JO/l
2/$
//lll
J/l
20
':]
?fJIJ
.J1Jt?
9.-'Yl
където Z" е вълново СЪПРОТИRЛение в
омове на lIоаксиалния кабел. койТо ще се
използува за фидер.
4. От rрафика на фиr. 3 с!' опреJtели
коефициентът Кс характеризиращ .из-
MeHtHHeTo на съпротивлеиието иа анте-
иата при изменение на иейната дължина.
5. от rрафика на фиr. 4 се определя
коефициентът Кв. отчитащ влиянието
иа противовеса и земната повърхност.
6. Дължината иа вибратора La в тт
се определя с израза
Радио u те.м6иаuя, "н. 9 19б9
75000 К з ,
L Q == (КС R UaAS).
1/ Z"
където S == r K ' 1.
иЗА
7. Определя се коефициентът М за
npoтивовеса
.J{.
.%'tl
Il.IJt1 v 7Ш
пc
I
./
/
/
/
1/
V
./
/'"'
/
/
/
/
/
7'
/
./
/' I
v l .J
Фнr.3
. . . - , i ;--
. _. ===
,
I
/
/
/
./
./
./
II//!JtJ
JIJt?f1
2tllJt?
1Il1l/l
Af
1 J/l/l
21Jt?
l/l/l
5О
2/J
IIJ IШ
IlШ
1/#.7
150 ООО
М== I.d .
където I средна честота на об-
хвата в MHz;
d диаметър на проводиика в тт.
от коlIто е иаправен "ротивовесът.
8. От rрафика на фиr. 4 се определя
коефициеНlЪТ К..
9. Дължината на ПРОВОДНIIците на
противовеса L" в тт се определя с
израза
L 7500 КВ .
,, I
10. Скъсенита антена освен 8Кl'ивно
има и реактивно съпротивлеиие с lIапа-
цитивен характер. за HeroBaTa компен-
сация паралелно на антената се съеди-
нява дадеи на края накъсо отрязък от
о.О4
o.!JJ 0.90
I.J
Фиr.4
аи 7
IlМ
J(оаксиаJlен кабел (жилото И оплетката
"е запояват). Дължииата му се подбира
така, че HeroBoTo реаКТИ8НО съпротив-
ление да има индуктивен характер с
необходимата величина.
Определя се величината на това ИВ-
дуктивио съпротивлеиие:
Х Z" .
S
11. Определя се ъrъл ot от израза
Х
tga. == 7:;'
където Zc е ВЪ1IИОВОТО съпротивленне а
омове иа кабела. от който ... иаправен
съrласуввщият елемент
С Jlоr рнтмична Jlииия ИJlИ таБJ!, ща за
танrеисите се определя стойността ва
ъrъпа а. (о ъrJlОВИ rрадуси).
12. Дължината на съrласуващия еле-
мент в тт се определя с израза
831.а..р
Lc == I '
където р е коефициент. характеризиращ
скоростта на разпростраиение на висо-
кочестотната енерrия по кабепа. 3а ко-
аксиалните кабели РКШ-l. РКШ-З,
които са с плътна изолация. Р == 0.64.
Пример: Да се изчисли аитеиа за
обхвата 21 МН! (/ср == 21.2 MHz). Диа-
метър на трьбата за вибратора D ==
== 25 mm. Диаметър иа проводника за
противовеса d == 2 тт. Фидt'рна Jlиння и
съrласуввщ елемент коаксиален ка-
бел РКШ-1 със Z" == 75 Q и Р == 0,64.
150000
М== 21,2.25 ...283;
817
R llзд == 30,4 ома;
75
R' llЗД-=: 30,4 4. 30,4 == 29,78 ома;
ке == 505 ;
Ка == 0,968 ;
,1 75
s == V 29,78 1 == 1,23;
L 7500.0,968 ( 505 29,78.1 , 23 ) ==
а 21,2.505
== 3185 тт.
Дължина на внбратора 2185 тт.
150000
М== 21, 2.2 ==3537;
Ка == 0,978;
75000. n,978
Lp == 21,2 == 3460 тт.
Дължина на проводницнте на противо-
веса 3460 тт;
Обхват, MHz
75
Х == == 60,97 ома;
60,97
tgx == 75 == 0,813 ;
а; == 390 ;
833 . 39 . 0,64
Lc == 21,2 == 981 тт.
Дължината иа съrласувашия кабел е
981 тт. На табл. 1 са посочени раз-
мерите на елементите на антената за
раЗЛl1ЧНИ обхвати и диаметри на тръ-
бата на вибратора. Изчисленнята са на-
правени при диаметър на проводниците
на противовеса 2 тт и фидер и съrла-
суващ елемент, изпълнен от коаксиален
кабел РКШ-1 или РКШ 3.
Побре изпълнената антена има малък
коефицнент на стояши вълни КСВ
1,3 -:-- 1,5, и прн използуване на фидер с
дължина 15 2O m заrубите в Ka
бела са нищожни.
7,05
14,2
На антените от този тип се натрупва
статическо електричеcrво, особено при
блнзка rръмотевична буря. Тъй като при
тази антена средният проводник и оп-
летката (ширмовката) на коаксиалния
кабел са rалванически свързани чрез
съrласувашия елемент, необходимо е
добре да се заземи само оплетката му.
Антената може да се монтира по раз
личен начин, ввжно е добре да е изо-
лирана н здраво укрепена.
Вибраторът мож да се монтира върху
изолацион:на чашка или тръба и да се
укрепи с 06тяжки. Те не трябва да
бъдат метални дори K(lraTO са секцио-
ниранн с изолатори. Най-добре е да
бъдат от синтетично въже.
Съшата антена беше опиr.ана през
1960 r. в сп. .Радио и телевизия', ио
пред вид отличиите резултати, които
показва в няколкоrодишната експлоа-
тация, отново я предлаrаме на внима-
нието на радиолюбителите.
Таблица
21,2
28,4
30 40 50 60 20 30 40 50 20 30 40 20 30 40
-1
I 96151 96651 96011 95391 47971 47601 47501 47251 31911 31851 I 23681 235з1
La тт 3160, 2336
Lp тт [10 042110042: 10 042/10 042/ 5165/ 5165/ 51651 5165/ 3460/ 3460/ 34601 25901 2690/ 2590
Lc тт I 3 0011 299з1 2 978\ 2 9701 148711 4751 14711 14631 986/ 9761 9681 7351 722) 720
Индикатор аа IIИВОТО lIa SSB сиrlluа
Изходящата мошност на н. ч. усилва-
тепи обикновено се нзмерва при опре-
делен коефициент на нелинейните из-
кривявания. След превишаване някакво
ниво на изходяшата мощност на усил-
вателя този коефициент започва бързо
да расте. Същото се отнася и за в. ч.
усилвател и, които се използуват в пре-
давателите за SSB.
Едно от важннте нзисквання към УСtfл
вателите (драйвера и изходяшня) на
еднолентовите предавател и е тяхната
линейносl' оттам и названието .ли-
нейнн усилватели' В идеалния линеен
усилвател изходящото напрежение е
crporo пропорционално на входяшото.
Нарушарането на линейността води до
появяване на вреднн излъчвания на ра-
ботната и съседни честоти, влоmава раз-
,бираемостта и подтискането на ненуж-
ната страНИlJ1На лента. Значително се
увеличават смушенията на съседните
телевизори.
318
По показания Та на милиампермера, из-
мерващ анодння или решетъчен ток, е
почтн невъзможно да се определи нн-
вото на изходящата мошност на линeII
ния усилвател, при която изкривяванията
не са надминали допустимите rраници.
В литературата са посочени различни
методи за настройка и определяне ни-
вото на максималната .неизкривена.
мощност на линейните уснлватели, но
при всички тях е необходимо използува-
нето на електронен осцнлоrраф.
За да се излъчва в етера винаrи ка-
чествен еднолентов сиrнал, е необхо-
димо постоянно да се контролира рабо-
тата на предавателя на осцилоrраф или
специално вrрадена към апаратурата ос-
цилоrрафна приставка.
Върху екрана на тръбата се очерта-
ват две успоредни лннии, оrраничаваши
амплитудата на неизкривения еднолен-
тов сиrнал. При rOBopeHe пред МИкро-
фона пиковете на сиrнала не трябва да
излизат извън двете линии в проти-
вен случай ще възникнат неприятните
явления, за които се спомена по-рано.
Явно не всеки радиолюбител има възмож-
ност да осъществн подобен контрол на
работата на своя предаватеп.
С предлаrаната лесно изпълннма схе-
ма (фиr. 1) може да се контролира ве-
лнчнната на пнковете на едноленrовия
сиrнал така, че те да не надминават
предварително определена величина, над
която линейният усилвател започва за-
бележимо да изкривява сиrнала.
Схемата се състои от високоволтов
капацнтивен делител, детектор и елек-
тронен индикатор.
От високоволтовия капацитивен дели-
тел се снема напрежение, пропорцно-
нално на високочестотното напрежение,
под което се намира анодът на мошния
линеен усилвател.
Полученото в. ч. напрежение върху
С 2 Са се детектира от детектора, рабо-
РаО"о и теЛ(!8u$UЯ, f'H.IO 1969
теш на ДИОД Дl SFD== 108, Д2Е н др.
подобни. Д Р l е обикновен в. ч. дросел с
индуктивност 2,5 m Н и служи да за-
Електронннят нндикатор ЕМ+84. е
отпушен (екранът е напълно зат'Ьмнен)
KoraTo управлявашата решетка има HY
AHт.
П !
D f 'SFDt08
+он
твори правотоковата съставна на детек-
тирания ток. Върху товара на детек-
тора R 1 се получава изправеиото н.апре
жение, отрицателният потенциал иа
което се подава на управлявашата ре-
шетка, а положителният иа катода
на електронния индикатор ЕМ-84.
Фазовият метод за формиране иа
еднолентов сиrнал завоюва rоляма пu-
пулярност сред радиолюбителите, тъй
като притежава някои основни предим
ства в сравнение с филтровия метод, а
именно: сравнително проста схема на
възбудителя, възможност за получаване
Ha еднолентов сиrнал на работната че-
стота без използуване на последова-
телни преоt\разования, евтина конструк-
ция,за която не е необходимо да се търсят
дефицитни елементи (кварцови филтри,
елеКТРО\lеханически фнлтри). Основна
задача при образуване на еДНGI1ентов
сиrнал по фазов метод е осъшествяваие
на фазово нзместване (дефа иране) между
два сиrнала високочестотен и ниско-
честотен. Такова дефазиране се из-
вършва с електрически вериrи, наре-
чени дефазатори.
В настояшата статия се разrлежда
практическо изпълнение на най-важния
възел в схемата на даден фазов възбу
дmел паСИRНИЯ нискочестотен RG- де-
фазатор. Оскъдните лнтературни данни на
познатите няколко схеми на пасивни н. ч.
дефа атори шокират конструкторите с
повишеното изискване за точност (;::: 10/0)
н стойностите на изrpаждашите елементи
R и С. в съшност практическата раз-
работка на коя да е от тези схеми е
правилно да се осъшестви не чрез .ro-
ирне' на точност > }О/о в стойностите
на елемеНТите, а като се осъшествн на-
стройка на отделните звена на дефаза-
тора, изrраден от елементи с по-малка
точност (> 5%).
Основни харак"'еристики:
фазово изместване, <р == 900 ;
точиост на фазовото зиместванr,
IX == l,b O ;
честотен спектър от 300 Hz до
зпоо Hz, в който се запазва за-
дадеиото фазово изместване от
900 ;
основна честота, Fo == 1225 Hz.
Радuo u теле(JuэиЯi "Н. JO 1969
/о70к
C J
'п
Фиr, 1
+J(){)V
лев потенциал спрямо катода, и запуше
(екранът напълно осветен), котато по.
тенциалът е около минус 22 V.
Реrулиращ елемент на схемата е
C2 350 pF, с измененне величината на
който се изменя коефициентът на де-
лене на капацитивния делител. По този
в
начин схемата може да се реrулира
така, че" почти пълното осветяване на
екрана на еле«тронния индикатор да
става при максимална неизкривена ам-
плнтуда на еднолентовия сиrнал.
Това реrулиране може да стане с
осцилоrpаф или като се следн за каче-
ството на сиrнала по близо разположен
прнемник или от рапортите на някой
кореспондент.
При по-нататъшна работа предавате
лят трябва така да се реrулира, че пи
ковете на еднолентовия сиrнал да не
осветяват иа!JbЛНО екрана на индикатора.
Лампата ЕМ-84 трябва добре да се
ширмова от влияние на въишии елек-
трични полета, особt'но ако се монтира
близо до крайната лампа или елементите
на П-филтъра. Кондензаторът С 1 може
да се направи от парче коаксиален кабел,
на който са свалени предпазният шлаух и
ширмовката и върху изолацията се на-
вият една-две навивки медеи проводник.
Н. Чобанов
Нмскочесrотеи дефазатор за фазов SSB възС5удитеп
в зададения честотен спектър пасив-
ният и. ч.дефазатор трябва cTporo да под-
държа постоянно фазово изместване,
което rарантира успешното потискане
иа нежеланата страничиа леита. 1l0ТИС-
кането, изразено в децибели, е равно на
2
"Вк
Р, ЮОКtt:'
вхоа
C 1 2 щ1к
t ' "!: tt
.f.
20 Ig ctg ,
2
където Q; точност на фазовото нзме-
стваие. Не е трудно да се пресметне,
че едно изменение иа фазовото измест-
ване с 10 води до потискане иа стра-
ничната лента, равно на 40 dB, с 20
30 dB и т. и.
В зададения честотен спектър дефа-
заторът трябва да поддържа постоянни
амплитуди на изходното напрежеиие или
постоянно отношение между амплиТУ-
дите на напреженията на двата изходни
канала.
Ако дефазаторът поддържа постояныо
фазово изместване, но различни напре-
жения на двата изходни канала, потис-
кането на страничната лента в деци-
бели ще бъде
20lg 200+К ,
К
където К разликата, изразена в про-
центи, между амnлитудите на двете из-
ходни иапрежения. Ако разликата е 10/o,
потискането на нежеланата страНИQна
леНТiI ше бъде 45 dB, при 2% 40 dB,
3% 37 dB.
f
11,
"
&-1
liIJ7,-' 4 f9.1,JK t /Х
tf,l
Фиr. 1
Схема и стоiiности на е",ементнте
Схемата иа н. ч. дефазатор не се от-
пИQава от класическата схема, предста-
вена иа фиr. 1. За получаване 'на иеоб-
ходимите стойности на R и С бяха из
ползува ни стандартни елементи с точ-
ност 50/0 и ,100/0' Стойностите на отдел-
ните кондензатори и съпротивления бяха
комбинира ии, както следва:
С 1 == С 1 ' + C ' == 4860 pF,
където С{ == 4700 рР, ::f: 5%, CTM- ,
С 1 " == 25.:. 175 рР, КПR-3.
== С 2 ' + " == 2430 рР,
където С 2 ' ==2200рР, + 10%,КСО-5.
С 2 " == 257175 рР, КПК-3.
С !! == C s ' + C s " == 1215 pF,
където C s ' == 1000 рР, ::1:- 5%, СТМ-3.
C s " == 257175 рР, КПК-3,
С 4 == С 4 ' + С 4 " == 607,5 рР,
31-9
ъдето С.' == 510 рР, :1:: 10%, КСО-2.
С.' == 25 + 175 рР, КПК-З.
Rl == R, == 94 ооо Q,
където R 1 ' == R,' == 100 kQ,:I:: 5%,
МЛТ-О,5,
R 1 " == Ri' == 1,5 Mg, :1:: 50/0'
МЛТ-О,5.
R;
.;
4
,
u,
4.
Фиr.2
Ra == R. == 1333OOQ,
където R'; == R. -= 150 kQ, .::1: 5%.
МЛТ-О,5,
Ra" == R.' == 1,2 MQ, :1:: [00/0'
МЛТ-О/J.
Схемата на naсивния н.ч. дефазатор във
вид, удобен за настройка на отделните
звена, е дадена иа фиr. 2.
[Настройка на RС-звената
RC-ввената са настроени при че-
стоти 327 Hz,490 Hz, 1306 Hz и 1960 Hz.
бсолютиите стойности на тезв честотн
ие са от значение, важно е да се запаsи
СЪOТRошението между тях. Съотноше-
нието може да се спазва по фиrypите
на Лнсажу чрез сравняване на rорните
честоти с честота 3920 Hz от опорен
reHepaTop. Получеиите съотношения
съответно са: 1: 12, 1: 8, 1: 3 н 1: 2.
на фиr. 3 е представеиа постановката
за настройка. На изходите А и Б се
установяват едиакви по амплитуда и про-
тивоположии по фаза иапрежения. Из-
равияването на амплитудиre се извърш-
ва с потенuиометъра Р, като се наблю.
дава екранът иа осцилоrрафа с израв-
нрно вертикално и хоризонталио уCИJl-
ваие.
820
При настройката на отделните RC-
звена се извършват едни н същи опе-
рации. Например звено R 2 C a при че-
стота Р,=,490 Hz се настройка така:
а) Изравнява се фазовата и амnлитудна
характернстнка на осцилоrрафа (фиr. 4).
включени серийно на който и да е от
входояете на осuиnоrрафа.
б) Настройката на Са' (фиr. 5) се из-
ВЪРШII8 в два етапа. През първия етап
Са" се настройва, докато на екраиа иа
осцилоrрафа се получи окръжност. На-
Фиr.3
..f
+зюv.
6 '.. фЕСС81
7 ..= С 5OO 5CIOOO
j 1 1J& "'--1
8." I У
: ll50к
L. -C ::J- ....,
l J
б
х
91
Фнr. 4
А,
'"",[1'
,
"
,
+JaJV
f
.., # ЕСС81
2 ..: .5IXJ 5lКJfX)
J.i .... ... ... 1
I 5Ок y
" -<: :J- ""
!...... J
gl
х
,
,
,
11,",'"
,,'
'
Ф8r. 5
Целта е да се отстрани разлнчнето във
фазовите характеристнкн на двата ка-
нала на осцилоrpафа заедно с катод-
ните п"вторители.
При лнпса на фазова разлика на ек-
рана се наблюдава права линия под на-
клон 450. Наличието на фазова разлика
се изразява в силно свита елипса. Ко-
рекцията до получаване ип права линия
се извършва чрез промяна на С или R,
преженията и. н и/' са деф8зирани на
900. Ако се получи елипса, чиито оси
са разположени точно вертнкално и хо-
ризонтално. слепва, че в по.rорната на-
стройка наклонът иа правата не е бил
точно 450. Необходимо е да се извърши
корекции съrласно т. а.
През вторня етап се сменят местата
иа извопнте J и 2, като извод 2 се по-
ставя в точка А, а извод J се включи
pf/iJ IQ и meмвиsия, "НolO 1969
към общата точка В. Окръжността на
екрана може да се измени в наведена
елипса, което изисква корекnия на три-
мера С 2 ". Изобщо С 2 " се оставя в
средно положение, при което незави-
симо от местата на изводите 1 и 2 елип-
u,
L
.,.зооv
ЕССВ!
'J
Л2
кън 80АI7Iнер
Фv.r.6
сите са наклонени в противоположии
посоки.
Ако се получи несиме'Iрична елипса,
с.1едва, че са се появили изкривявания,
внесени от TOHreHepaTopa, н. ч. трансфор-
матор, катодния повторител или осцило-
rрафа. Желателно е да се работи с ми-
нимално възможна амплитуда на напре-
жението от TOHreHepaTopa.
Аналоrично се настройват и остана-
лите звена. Звеното R. С 1 се настройва
при честота F == 327 Hz, R!! С з при
Р== 1307 Hz, R4 С 4 при р== 1960 Hz.
ИЗМЕрване точността на фазовото
изместване
3а да се провери как работи Настрое-
ният и монтиран RC. дефазатор, се
измерва точността на фазовото измест-
ване на различни честоти от 300 Hz до
3000 Hz. Ако не се раэполаrа с точен
фазомер, използува се С.1едният метод:
При оценка сиrналите на своите коре-
спонденти болшинството наши радио-
пюбители дават твърде субективни ра-
порти S за силата на приемания сиrнал
въз осиова единствено на субективното
възприятие, породено от акустичния
ефект в слушалките или високоrовори-
тел . По тази причина даването на
оценките винаrи представлява известна
трудност за радиолюбителя-късовълно-
вик, а заедно с това и не винаrи от-
rоваря на реалната сила ив приемании
сиrиали.
Построяването на уред, отчитащ
автоматично СИJ/ата на сиrнала, може
да се извърши с малко средства и
сравнително лесио, поради което пре-
поръчваме на радиолюбителите описа-
ните по-полу схеми на S-метри.
Най-удобни за построяване на S-Me-
тър са пентодиите лампи с удължеиа
характерИСТИК1i от 1ипа на съветските
6К7, 6К3, 6К lП, европейските ЕР85,
Et89, ЕР95, ЕР96 и др. Характери-
сравнява се сумарното напрежение от
двете фази с изходното напрежение на
един от каналите на дефазатора. За
пелта е удобно да се и_пълни схемата
на фиr. 6. Към изхода на катодния пов-
торител се ВКJlючва лампов волтмер. С
превключвателите П 1 и П 2 към решет-
ките на двойния триод се подават по-
редно напреженията и. и И 2 от изход-
ните канали на дефазатора. Тъй като
изходните напрежения и. и И 2 най-
често не са еднакви по амплитуда, след
дефазатора се налаrа включването . на
двуканален усилвател с реryлируемо
усилване на всеки канал. Цели се по-
лучаването на еднакви показания на
волтмера при поредно превключване на
двата канала. След това на решетките
и, 2
I
I
r
I
r
I
I
I
,
9"4;0'
u,,2=1!o
където ИО == У"2. и 1 == У"2. И 2 .
В тази форму.ла и 1 и И 2 са съответ-
ните показания на волтмера при поредно
подаване на входа на катодния повто.
рител напрежение от единия и друrия
канал, а и.,2 е показание на волтмера
при едновременно подаване на напреже-
нията И 1 и и 2 от двата каиала.
Ако се окаже, че И.,2 < ио, фазовото
изместване q> между напреженията и. и
и 2 е по-rолямо от 900 и обратно. Това
се вижда от веК1 ор ните диаrрами на
фиr. 7, обясняващи зависимостта на
сумарното напрежение от фазовото из-
местване <р.
Този метод позволява точно измер-
ване на фазовото отклонение от 900 при
u,
на лампата на катодния повторител се
подават едновременно и двете напре-
жения и. и и 2 и се отчита показанието
на .'1амповия ВО.'1тмер. ToraBa точността
на фазовото изместване може да се пре-
сметне по формулата
И.'2 ио
.а == 4
ИО
нА" 1l,-fООК
iID
11;
fИ
+
1l,J Il".
JlJК 2,7К
.1,
С'lИките на тези лампи дават възможност
да се получи скала с удооно за отчи-
тане раЗПOl,ожение на различните стой-
ности на S в доста широки rраници до
I
.
I
I
,
,
t
I
,
I
,
,
,
\
ft> >.9()О 1/;
!J,,2 lIO
Фиr..7
fI' <..900 lI;
и,,2 > lIO
условие;че точно се измерват напреже-
нията и., U l и и 1 '2' Обикновено се пра-
вят пет-шест измервания на различни
честоти от 300.1:0 3000 Hz.
Добрата работа на Rс.дефазатора
твърде MHoro зависи от рационалиия
монтаж на схемата, нейния топлинен
режим и температурната стабилност на
елементите.
инж. fайдарджиев, LZ\IUF
Лtoбитепски S-метри
+200У
Р,
.1.fK
HVAa
(1
117
20к
Фиr.l
40+50 dB. Необходимо е съшо така
приемникът да има добре работеша
система за автоматичното реrулиране
на усилването (АРУ).
На фиr. 1 е показана схема на S M -
тър, изпълнен с високочестоmия пен-
тод EF85. Управляващото напрежение
от системата "АРУ' на радиоприемника
през разделително съпротивлеRие се
подава на първата решетка иа лампата Л 1 ,
която работи като постояннотоков усил-
вател със слаба реrулируема отрицателна
обратна връзка. Схемата иа уреда може
да се разrлежда като еквивалентна мо--
СТОВI! схема, образувана от съпротивле
нията R., R5' R7. потенциометъра Рl
и вътрешното СЪПРОТИВ,lение на лам-
пата R j . В едиНИЯ диаrоиал на моста е
приложено захранващото напрежение
Е а ,== 200 V, а в друrия диаrонал е
включена чувствителна стрелкова систе-
ма с последователно оrраничаващо съ-
противлеиие R6' Ясно е, че при първо-
началн<.> балансиран мост с помощта на
потенциометъра Рl, т. е. устаиовеии
равни потенц.иали на точките А и В,
всяка промяна на съпротивлениеlО R j
на лампата Л 1 ще предизвнка разбалаи-
(K ;oy
iЩ . -";3 i,p: I ..,
l,J Rt- Ц:' . +,.'JK
t -= 2.7JA
j' R,-2,.5i! :
' 1 c::Jj
- i lo,2 . J l =
I = 1 l'
: ril r
Фвr.2
сиране на моста, респ. протичане на
ток през уреда и отклоняване на стрел-
ката му. Така че след конструирането
на S-метъра и включването му към
при е м н И к а най-напред е необхо--
димо да се настроим на произволна
СТIВПИЯ, в резултат на което стрелката
следва да се отклони надясно. При от-
клоняване в обратна посока трябва да
се смени поляритетът на включване на
стрелковата система. Първоначално е
необходимо променливото съпротивле-
ние R6 да бъде поставено на максимална
стойност. ЗахраН811IlОТО анодно НАпре-
жение може да бъде и по-rолямо от
200 V, например до 300 V, при което
се разширява обхватът на S-метъра
(до 60 dB над S9).
За калибриране на уреда е необхо-
димо да разполаrаме със сиrналrене-
ратор, който има на изхода си атеню
атор за rрубо преВКJJючване иа изход
ните нива, реrулатор за фино реryли-
ране и Сlрелкова система за точно OT
читане стойностите на напреженията на
изхода.
Калибрирането трябва да започне с
балансиране на моста, т. е. иаrласяване
стрелката на S метъра в нулево положе-
ние. За целта даваме входа на радио-
приемника накъсо и с потенциометъра
Рl установяваме стрелката на .нулата..
След това на входа на приемника по-
даваме сиrнал 50 J.I. V от сиrналrенера-
тора, при което реrулаторът за усил-
lJaHe по висока честота е поставен на
максимум. а системата за автоматично
реrулиране на усилването е включена.
Стрелката на S-метъра lIlе се отклони
надясно, след което с променливото
съпротивление R6 (реrулатор на чув-
ствителността) трябва да определим
точното й положение надясно ст
средата на скалата, като имаме пред вид,
че това lIlе отrоваря на сиrнал със
сила S9. Отбелязваме положението на
IsIO
[тА] 9
- t
6
8
3
2
1
О
"
1 J... ...
I ,'.Jo(""1
lF85 .,' ЕСС82
,
,
" J$ иетl1/1.f(и.)
I
,
,
24- 68/012/1.16182022
. ииИ
Haпpe eни, НfJ АР!/
фиr.3
9 "
+
АРУ 1М
fИ
Кън S ,.,eтbjJl1
стрелката върху скалата, след което
продължаваме rрадуирането по анало-
rичен начин, подавайки от сиrна.лrене
ратора напрежения съотвеmо 25 {.l. V за
S8, 12,5 J.I. V за S7 ит. Н. Точнн данни
за rрадуиране на цялата скала на
S-метъра са прнведени в таблицата.
Данните са на основата на входното
напрежение при входно съпротивление
50 Q на радиоприемника.
KoraTo раднолюбителят не разполаrа
с ПОДХОДЯlIlа пентодна лампа, може да
използува схемата, показана на фиr. 2.
Тя е изпълнена с двоен триод ЕСС82
и по принцип не се отличава съще-
ствено от тазн на фиr. 1. Разликата тук
се състои в това, че в мостовата схема
Сила на сиrиала
S J.l.V dB
О 0,1 О
1 0.2 6
2 0,4 12
3 0,8 18
4 1,7 24
5 3,4 30
6 6,7 36
7 12.5 42
8 25 48
9 50 54
9+ 6 dB 100 60
9+ 12 dB 200 66
9+ 18 dB 400 72
9+24 dB 800 78
9+30 dB 1600 84
9+36 dB 3200 90
9+42 dB 6400 96
9+48 dB 12800 102
9 + 54 dB 25600 108
са включени две променливи съпротив-
ления, измеНЯIIlИ се в зависимост от
силата на сиrнала R;' и R;,' BЪ
трешни съпротивления на двете триодни
части на Л 1 . Както се вижда от rрафи-
ките на фиr.3, първата схема дава по-
добри резултати (особено при по-слаби
сиrиали от кореспоидеита) блаrодарение
на по-rолямото усилване при пеитод-
ната лампа. За улеснение на радио--
любителите при свързваие на S-метъра
към приемиика на фиr. 4 е показано
ДI1
+Е I1
Фиr. .J
мястото за включване към системата за
автоматично реrулиране на усилването_
Предложените схеми на S-метъра са
лесни за изпыlениеe и биха моrли да
се оформят като отделна приставка за
включване към всеки радиоприемник.
ЕстеСТ8ено е, че за всеки приемник lIlе
се налаrа и отделно rрадуиране на
скалата. Въпреки своята простота всеки
такъв S-метър е твърде необходим и
полезен уред за радиолюбителя, тъй
като lIlе ro избави от затруднението
при даване на рапорта .S. и lIlе му
позволи да дава винаrи вярна оценка за
сиrиалите на своя кореспондент.
инж. Ат. rеорrиев
инж. Р. fайдарджиев
..;:;,.;'
......... .
i
...
. 'r =<
..- "O . "о
I
;,
й'
. ,1
..:
1:.
.,
. .. '\
&
"'::J,. .'":o
.........;;;;;:IIIIIt
,{
J ... f',
,
...' ,
t
.1,,01.
..........
..... ...,
) 'i>
'j..
'
''»;j- "
'"'J'.;", '
.. . \1
. 'y::., - -\,'
. - '5 \:: (li: .; :' 1 "
'."-',
....---
,
\
. , , ,
Авторемонтен завод
,J. КАЛЧЕВ"
ЯМБОЛ
Te.D. номер.тор .... 24-88
24-78
Директор 35-88
П асмент ....
r.D. С'lеТО80ДИте.п .... 88-96
Иэ.. РDl:ва осно:вен реион на rо:варви а т [)иобили
ЗИЛs150, 164, 16&А., .58.5, А.в буси зи 7i.- 6-4 и
ЛИАЗ-158, ,Ж,:виrаrели :kox. М
-....L t
."
...;r
.,J; ;
...... r-----
.t i i .J1>
: j .. \
"f"- ,
6' ;& - ,'" '1
,". J :
"
КОРАБ ОСТРО ИТ ЕЛЕН
И КОРАБОРЕМОНТЕН
СДВОД
...
"ИЛИЯ БОЯДЖИЕВ"
Бурrас
.
,
.,."
,
.... '
\ I '.
l .
.....
. .
-;t.
Строи пътнически и товарни кораби за крайбрежно плаване,
риболовни кораби, дълбачки, смукачки и друrи
плаващи съоръжения. Извършва кораборемонт.
..
--
ПРfД"РМНТМЕ 9 нrРАЕНИ
ИЗДЕЛИЯ ..... ВАРНА :
';110,.
.