/
Теги: радиотехника електротехника радиоелектроника телевизия списание радио
Год: 1954
Текст
ffH.3
,';
t\,...... ./
\ 1
. f
1954
L
......
..
.
КН. 3 1954 r. I
rОДИНА III . I
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ ИЗ.J,АНИJ:: НА МИНИСТЕРcrвото НА ПОЩИТЕ. ТЕЛЕ
rРАФИТЕ. ТЕЛЕФОНИТЕ И РАДИОТО И ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДОБРО
ВОЛНАТА орrAlШЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА ДОСО
I .
......
..
\
\ ';
]
,.
. )
. .
,
.....
.\
о)!
Преди едиа rодина почива великият Сталин
ВСИЧКИ СИЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТАВЕНИТЕ
ЗАДАЧИ
O pOMHOТO СОтц:иаJIИiСТИЧООКО строиreЛ1СТ1Вtо. >'
ноет" се 'разr:ры!,аa у 1ОО.С, Н31ю ва сш'УрНМ
Cp€ДCTBa .за свръзка Н .добре ,юдrотв-едщ IШ-
дри за ОСЪЩ(;DТВЯв.ап€ТOнм.
ОСВ"'!! пр.ед учебните З<авqд,"ШИЯ"""""'Техн'И.ку-
М!lте. важна заДlа:rа стои и пред ДоБРОRОЛ'
ната о,J)rаНI:rt3lадия за съд.'е.ЙlТFШ€ на 0'1 Gpa
:IaT,a .за !J10;l,roroBKa па CJ3Ър'ЗОЧНИЦИ ХJiЛЯДi1
М",DaД-ВЖИ :и дС!ООЙхи. irра.ждЮЕf и rражд8.Н:КИ
сс включват ОБ учебнИте звена HI3 ДОСО И
С. rо.лямо }к,е.J1ание. ИЗlучшв.ат СВЪР,'3041НУТО дe
до Н" "алко от тях, по. rот,,()нн 13 ДОСО
ка [о раДИ1спr, р"ыиоконструктори и тел-ефо-
ЮIСТИ, .работят като такива на стооо;н:.кия
фронт ЗНl3ч;{'F'eЛНИ у()п хи са доетиrнати ;r
в късовълновата д-ейност Почти .&:еКИ месец
.тrюбит-еJI{'.кнте lIр,и€.МПО lIрсдавателни рад,ио
СИJЩИИ се увеличават с eДНla или повече,
а 11УХ работят млади н надеЖдiн;r i!{.а",ри
Те.)и постижения се дължат И ,Н,а неумор-
i[aTa работа на Х>lлядиre U\о6РОIВОЛНИ съ.
Т У):ЮЩИ на ДОСО, които ръкооодят кръ'
ж-оци, ,юа.ruРО8П КУРСЮ;:'I}f\ IKOM3'M,H t f,]J'} п.и и пр
Мспсхш'е В р.аgвнти<.'То на .рМИО.JюБИ1'ел.
стВото В ш шl3Т3 С1;рана са безопорни Въ-
пр к';r 1'OBla обаче раДИOJIюfiwre.JIСl1"ОТО у :на"
!>се ОЩе изостаВа 'Н НС е ДОСТ;'Рfнало до иИ.
!IOТO На сroЯЩИ1т(' пред И€J'O задачи
НеИЗcrJълнеЯМето на 'у,ч"бния ПЛI3IН rrрез
1953 roдина ясно lroвори за 'Т{1ва Подценя.
ваНето ,ОО 'РG.Ii.иоевързочнaro дело от шшюи
оюръжн'И И ОКОЛИЙСКИ РЪ]{(J'ВОДИ'reJrИ не е
нзживяно. ОТ .което имат П{)J1за само B'PI3,rO-
Be-re на нашия иарод. КО ОКрЪЖНИТ€ И око-
лийските IС1>вети на Д;ОСО полаrахl3 повече
r.рижи, >положеНlИcro щеше да бъде съ!>сем
дi,9}'J'O .вОJJ ШИН ClJ1ВОТО от ОКОЛИЙС!<ИТе.!1 (Ж.
ръжни сывтии на д.оСО О"",це .в .началото на
'm'3И roдИна се с,.аеха се:рио"но,с набиранетu
на 'мръж!Очющи ПО ДИСДИiНЛИНИ're На раiJ.ИО-
св1.<Р:'ЮЧНОТ{) дело. нмй обаче окръжни съ.
ве1'И Ka1XJ Пловдивския, Врачанския, Сталин.
ски.я И др., КОИТО все оше не вземат ce-риоз,
ни мерки Те са изпълнили Iплюш си за pl3-
JJ:НOIК<JJl<CТрУIК11О'РС'ЛВО СЪ{)11ВСТНо. <-'ЪС 66%,
60% и 50%.
'ПЮКОСТНIQ е- са'МОУClПlQкоян ralнето На оне-зп
Qlii])ЪЖН>И съВ€Ти, които са >ИЗПЪЛНИ.пи crJлаиа,
об.а'lе ванятията -не с-е IThрОВ<'IЖдат pe, OBIf()
Причината за ра'3паl ан€'ro па уч<,б.ниТ€
q.ю'Р,.!'vI,.i-f ПОЧТИ във всички Iслучаи е 11H-=У,м'С-
НИ<'iТO И'а РЪКОВОДИТелнте да С1>здадат И.Н'F'e'
рее К"" преподаваНIfЯ м.а'Т' рlfал
СЪВ€'l'и-re па р аД;ЮКJlу60вете И ,с",кциитс П<J
радно,СВЪР l 30'ЧНо. ДСЛО към Ю!КрЪЖ'Н;I"fIe и: ОКО-
лийоките съвети на ДОСО 1'рябва ДI3 потър-
СЯТ помощта на ClП ll:НалИlC'Т'Ите iИнжеН€'рt!
те и те,х.иипите; р13.ботещи В областта 11 а ра-
диoTo Те ОТ DВОЯ СТ1рана трябва да QЮ-Щ!Ю-
MQI-Jtат р13'звитието .на ра,щ;юлюбителското
ДRЮООНlие HeollJPa:M<'lHO ще бъде 31а вC€IШ
2.
апеци,ал.иет JIJ3 С'ЮН настра'на :и наблюдава
до'пускаНWI1е сл,асостл и rреIПКИ от IПI1'\!JlJ-
ДИ11е И Ноопитнит.е.
Oк!pЪJf.,HI're раДJfоклубове трябва дЙ с"
ПР(;ВЪР,IfI3Т В център на ма,сова и метOI!IИ-
ч.еска деЙиост TI3,M трябва да се обсъждат
въ:про'Си, ('.lRЪiрэани IC М€IOда 112 ,ПРС!llс ав.а.
Нето И КJаче.стВ{)т{) На l!Iодrотов.ката
Почти .Във всички ОС 'ша ДОС О са изrр-а-
,(епи каБИlfе'ти И Ш къд-е да се съб:-fрат
радиолюбите.,lиre, да се УЧiЭ.Т, ДД Т:J€':-В9ат
в скоростно П iJ6:\!ан:е .на теле'l1рафПlf "ПСД".
ла КОН'С"ffруиnат рiЗ,'1.нознараТН 1 1Л'Тl("РИ<L'IН8
Та 6аз13 за IЮДJ'Ulхткзта иа Р2диолюБИТ€,1!--
те € вс,е още недост.атъчна, но в сраВН""Н'lе
с 1952(53 J". е значите.ЛНО fю.rоляМа
Р1адиомаТ€РИoil)шr:е са 'MHoro скъпи и при
тоЗta, ОСХЪДНИ. l рИЖlиre, КОНТО се [10.тra!t'aT за
ОII1ззваН€lro 1и,),1 от ПОiврезз, об2че ОН лоши
MHOro често в радиок бинеТИl'е ('е срещат
счупени морзови ключове. с.l)'l,;алruИ, радио-
лаlМПИ и lдp ценни ч,'з,сТ'и, ,бfJ..З J(ЛИl'О се cnъ
Ва учебнйта работа_ СЪiЩе.сТВУllа 1I<'(:00]]И3-
JП1стИrчес:ко {)тношени.с 'КН;И м а1'leр} й.лната
Ч<JСТ. Не се 'Iы(JятT ВИlювнидит€ аа причине-
ната повреда и Зiа въз,стаНОВЯlванеro На
'Iacna или аП1а,ратураl1а
Налож!!те. но € нашите ра.щИОК,jI'У'60ве и
юабинети час ПО ОКОрО да ,J1jРИв€;J,aТ в И3!IJJi3В
ност Ц>1JlaТI3 С1ВЪР,3QЧН1U'IМJaтериална ч,вст И
вземат мерки за доброто й съхранен;.rе. От
това rубят :радтюдюБИТР.JIИ'J'е, 'KOffiO Ж,,"Лl3ят
да се учат. да C€ ус.ъв ърш,,"и.ств)\ват .](I3'1'о ДО-
бри ,късо,вълновици И РIИ.дИОIЮНСТРУКТОР'1
За навременното изпълиеиие a
I'йЖНl! за,дачи .ПРедстои с,еrf>.иовна работl3 на
ОКрЪЖ!fИТ:е радиок.лубове. T€ це бива да бъ.
дат ;;тран;.rчни н.аблю;J,OJтесли п.ри н-еизпълие.
Н1Н.,"ТО JК' поcrа.в-еН.И're задачи. Омръ.ж.ният
р,миок. уб е длъжен да Оj{аЗRа ,помощ за
чзпълнеНИ€"I10 Н2 fI1Лан.а ПО раДИI()'СВЪРЗОЧJ[О
дедо, IИО 'съх анеиисто и.а .свъ])зочиата мате-
Риална част, за ,развити€'f() на радиоюоби-
телС'J'ВОТО R ою!'"rl3. Трябва ,ща бъде ""'ет '1
тордост за lвее!Кн р:аДИQклуб да И1'vIа 1 ОО %
ИЗПЪЛНfени-с На п.п:,аНlа. iЛовеЧ>е- КЪСOiЗ'ЪЛНОВН:
сдуша ски {;Т<J:!ЩИ'И, повече . юбf1'J'еЛ'OКll
rrриеМllO Пр€'дав.атеJlНИ СТШIДИИ, ПО13ече и
кач€С11ВСИИ експонати на о.Кlръжните и р".пу-
бликаискаТа Рlадиоиз,Л,ожби, по.вече участ-
нwци в ,р"пу6л.J11ка'нските състезаи.!1Я O...вtH
те:Х:Н'ИЧ'l'!О1{нre задачи 'важ€iН .iJ.ЯЛ ОТ р 1 аботf.J1'3
;';3 рl3ДИOlКЛуБОRете и ,ка<6инети1'(> е !юлити-
ЧOOКiOто :въз;плтанле н,а 'рад!юv юбнтмите
Вре'мвro до К1рая на учебнаТ,а rОДИ!l3 е
мадко_ <НообходИма е НЫПЫl моБИJlИЗI3ЦИЯ
.на оилfi're з,а ,ср<>чнО1'{) и КJi!ЧОС11Ве'ио иэпъл-
нение.на ,nюстз,вените З31IIачи.
о. Кукурцв
ПА ТРИОТКИ РАДИСТКИ
rЕРОИ ОТ ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА
По 60ЙНРТ>е фрorнтOIВ€ през Великата 01'е-
Ч€>C11В€Jна Iвойна в числото 'На .60йци-re от
разни-re Gпеци.алности от C q B€1'C.KaTa аРМШJ
уч aICTIBY'B аха 'и хиляди . жени.[]а11РОИО11К,и
Ра\!о до рамо с мъже1'е.боЙци 11е I1PO'
мяха ХiИтле:РИС11нште наШ€>Cl1В€Ни,ци, KaТlO по
TaJKЪoB 'НаЧiИН щ:адоха dВСЯ InрИ1!ЮС за []ОС11И'
raHCTo на крайната цел ОКОНЧlатесlн.ата
побед :над н.ена,висrnн:ия 'зраr.
Значи-reлна част от Ж€Jните..бойJ.l)И от СЛaJВ'
.ната СЪВel10юа аlрlМ.ИЯ бяха В'КJIючени в съ.
c11alВ.a на 'СВЪрЗОЧlните ча.сти Iи поделения
'ПРМИМ'НО .като ради,с."l1"И. Пов€ч€rТlO от тях
БЯХlа IПреМ.Иiнапи предоор.иreлно. през р,адио.
лю6И1'ЫIските KypcO:B1e в ДОСАРМ, където
бяха получили lН'еоБХОiIщмата Iим 'рад.ио.
СВЪрЗОЧОО []ОдJl'оroвка.
В р€дицат.а бойни IПРИМ€РИ ИЗ д€йността
на съвero"и-re :раiПiИСТИ, IDpeK'paICHO QПИСffilИ
(J]' маршала на СЪВ€:ТС,КИТ€ dВЪр.ЗОЧiНИ ой.
ски П€реоиПiКИН в стат,ията му "Р1ади.
С'ЛИ ,rерorи :На Великата O'l'еЧ€!C1100на вой-
на", знаЧiИ-reлно МЯС110 ,е отдел,ено .на []атр'и,
отюите.,р а,ди,С11Н'И.
QреоЛ1iТ 'На :веч!НаТlа ела.ва И 0030мъртие
ще ,БЛ€JС11И IВИJ!Ia.rи :Н8iд са.мОЮ'I'веР'Ж€lнтя []iO\lI.-
виr iИ СaJможертва на рtl\дИСТlката !Елен.а
СтеМ.ПЮDвска Попадайки ,в обкр'!>жеIНИ€ .nреэ
вреМе на IreрОИЧiнаТlа О'11бра.на ,на Сталwн-
rр.<Щ, тя п.рОДЪJТЖlаоола преда-ван:ето на .с'ве.
деlНИЯ 'по .ра:ДlИЮТО, 'като съще:вре\1енно оо.
дел,а .H€JpaIB€JH бой I!\оrатю чlисл€!но []Iр'евъз.
хо)Щ:],ащият прот,и.внИiК с ,нил обръча около
,нея, тя раЗlрушила паВСlр,енаТ1а и радиостан,
ция, IЗlа да. 'Нie попадне ,и nР'alВlна в ,ръце-re н.а
Bpara Пден€ната раДИС1'ка била ПOI)J,Ложе.
р,а На нечовешки 'мъчения, з,а да укаже M€.
СТОIНiахо,ж.де'ниеТ(J На своята част Тя обаче
предпочела r роЙоката IoMытT M<ecТlO да iИЗ'
дал;е воонната тайна и ,да стане iПредател
.на овоята Родина На храбра1'а .раДИСТI!<'} съ.
B€'roK01lO .!J1рalВIИТ€JIC11ВО crJ1РИОВOiило поомърт,
оо 'висакото IПОЧ ИЮ 3IВан:Ие "rерой оо Съ-
Вe"J10НJИЯ Съюз".
При .и3вышвaJн'ет(J .!J:a \1\юраюия досаlНТ на
бреrа .на !\еРЧ€JНiОКИЯ .полуос ров с първите
Д€JCантирали часТlИ 'се 'Пip.еXlВ'Ь!Рлила и р<а-
дисrквта младши С€lржаит !\ла,р.а Ершо-
ва ,Стъпвайки на б:рe.rа, тя Beд'Нara устро-
ила .радиостанцията 'и УСТaI!ювила Iрадио-
ОВ,РЪЗ1юата .!\oraТlO .на,чслникът на раiдИо.стан,
ЦИflта заТ'ина,л от IВражесюи куршум, ра-
д:и.стката Бршо.ва а.е-ла IHe[1aВiQ1'O МЯС110 В
ПрОДЪЛЖ5НI!ie на две Д€IНOIНOIЩИЯ, 6101'3 сы! И
почивка, тя .поддържала ,непреК1>снато дей-
с вуваща рад,ио,връз:ка на юом,аiНil!Jира на tJ.e.
сант%раЛiата част с юома-ндув,аlпеw на фл r.
мl3!ЩСКИЯ кора1б ВСЛЕЩС11В\Ие на П.РО>1J.ЪЛЖИ'
т.елната 'работа 110КiOИ311ОЧНИЦИте на ра.'то.
стаНЦИята БИJDИ изтощени. За да не се пре.
KЪCНie .радио>свръзюата, дq6леС'l1ната радист-
ка трябвало да потърси начин за снабдя'
ване с изп<ра<вни то'коизroЧНИlЩ За целта тя
предлоЖ'.иЛlа И3ВЪРШВ3Iнеw на на.паC'l€ние
в Н3Iмиращия се ОБ .непосредствеlна близост
х,итлеристюи .блИ/ндаж В1iDръжetНа със своя
aIB11Oi'llaT и OJqраня:вана от ма11роаа OCTaH€IН'
,КО, .С'llелата девойка Дf)!Iълзяла безшумно
ДiO н€Jм "ия блиндаж н,аДНИi)QJаЙJН:И ПР€!lLпа-
ЭЛИIВО ,в lнero, тя за.белязала ра.щИlOстанция-
та, уст.роена 13 едИIIJИЯ ъrъл, при която ;-€
НaJМИР.ал pa(Il;!fCT, а Д:р'Уrи дJE,alMa дpeM€JJC!
в дJру'rия 1ir'ЪЛ С €\l!)ИIIН albtoma-reJI рещ нем.
циre :били избити. [,ра1бвайюи радиост3IIНilIJИЯ-
та с ТОКОIИЗ aЧJниците И 'IIOпадооJliИ're И кар-
ти 'и I!(jltижа, самооТ'Верж.ената раднсТ){;}
успяла да .се IrnpOM'bIrne iН€iВреДИIМа ПрИ cJю-
ИТЕ', 'II,еообaIВНО сменила :изтощените roко-
източници с И3IDр:авни, В1iз>стаНО;ВlИл.а вре.
\leJHIIIO преустаНQiвеlDата рмиосвръзка и пре.
,дала н€заб.аIВНО обстановката. По та.КЪВ на.
чИ/и .смелата раlПJИС11ка БРШOiва JlОМOiI'нала
за ytCп€ш!Юто ИЗ\В"!Jр'ШВlане на морСКИЯ де.
са'нт
Особеl!Ю ,ваЖIНО бе значението на pac:I!lO-
{JВ:РЪЗlката IПРИ ПРОlвежща.не 'на паР11И:З 1 ански
д<еЙ1СWИЯ в llИла на 'Bpara И ТУ.К :съветски.
те паТlpИlOтюи'рад!ИlCТЮИ .бяXJa на бойния си
пост, iИзпълнявайки с ДОСТlOйнство И ч,ест
авоя ot-еЧ€>C11вен дълr.
На 18 aJI1рИЛ 1 942 'rо ин<i 'в ПiрОТИ.ВС ик(' '"
11ИЛ В .!района на 'С. Малка Буслав,юа заеД'!ю
с ВЪiЗЩушно.деClаитната' rРУlПа се спуснз-
ла с Irnal)J-amут от съветс&и са'моЛ:ет и ради-
С1'ка11а !\узнецава. Нейната задача била да
3
[1Q)!j..'П J ржа непреКЪiCнаТta 'рмиоовръ::>ка ме-
жщу \десантиралата 1r,р'У'Па .и IКOMI8lНiдyвaIHeт<J
УСl'аНОIВЯlвайки 'раIП:ИIOОВрЪiЗ'ка с' ща.ба оо
фронта, оо радиото .БИJJJИ палуче!Ш у,каза!ния
:з.а ']lО,натаТЪШJlОТО Дj&ижение и деЙСТJ3ие Нla
rРУlпа11а в.пос.mеДСТВlие ЗЭJe(Ц'НО с 'присъ.
€\''\ИН'ИЛИ1'е се към rру.пат,а ,па'ртМза'НI!
от MelCТHO'Т'O населеlние бил обраЗУ.в,а:н
паРТИЗiаооюr 011рЯД. ДвияreНИето, управл -
'НИ>е1'О ,на .паР11изан6ките деЙlc11В1ИЯ на отря-
да, арrа'Н'изацията на ана<б\дЯIВlа.н.ето с хра-
нителН'и и .бойни рипаси ,било 06езп.ечавачо
) мело .Иi3lКЛЮ ИrreJDНО UЮ раlil:ИОТО от ,радист'
IOaта .l()'I3IIOЦOlва. В резултат ,на това па.р.
тизаlНСШIИЯТ отряд ИЗМИiнал [над 60 км [10,те-
ритория, заero от ПРОТJiвника, нанасяйки
ОI1РОМНИ заrуби на съобщителните му възли
Съrласуооии're деЙlc.'I1ВlИЯ IПО lPадиО11О дали
IВЪЗМОЖНЮСТ iНa IпаРl1Иi3а'НСIШЯ от:ря.д да се
съеДИIНИ с IПОбei,щaнJOСНО ,наСТЪiПвадщите съ-
I3e'roIOИ 'ча'сl'И. .за !l!рОЯlIreНИ иеключитеJDНИ за.
СJVY'I'И а:11О обе3IЮчаlВlaJНе Iна 'раlПiИосвръзката
C"ЫВeТlCKOТO пр aJВИ'J1eJIС11В10 напр atЦило Д обле-
стната cыеток'аa Iпатриотка с иаоКlOТО бойно
отлич,и.:о Qlpt1le a "Чер,оо\W З:НтЗ.ме"
Чесщ ,Пр1И изпълнението ,ОО I()ВОИте слу-
жеБНlИ задължени.я 'сыe'i'clкитеe р адИiС'l'1КИ е
ТРЯlбвало \Да 'проявя'ват нахо.дчивост и съо-
бразwre.JrНОСТ nrpи 'пolд,д'ыpанe-ro IHa 'нооре-
Iкыotaп1о \деЙС11ВУ1ваща раlдJиос,връзка
сытemclкиl'еe lвоиакш оодели ожеоточени
rIСРЪООПр.олитни ,боеве Iна IIIOДСТЪ!1И'J1е към
I1Ра,д Речица, При паничeтCJКI011О 011стыленJиеe
и О&lОбени от .неYJCпехите, хнтлеристиre за.
ЛJaл,или QlIЮJIНlИте села. .Сел011О, в ОКРI8ЙНИ'
ната [на което бил Рl8з,положен .коt:vIaiН'д)НИЯТ
пункт на .съве110КЭ'l'а Iвойокова ча,ст, също
било оБXlJ3iаlНато от плаlМЪЦИ or непоноси,
.мата жар се пукналн и малкото оцеЛ,ели
стъкла .на Iполуразр)'lOOНrИте IКЪЩИ. В изба.
та Iна :ещна от rпостройш:ите Iработела на ра.
tLiJио'сТta.нщията 1деЖУ1РНarJ1а rраДИС'I1ка Мария
rПоцелуева. ОIЮрО и тази поетроЙJК? пла,м,
нала. През времето, докато СЪВСТС.К'И'I'е бой.
ци rаоели паЖlара, \доБJreCт,н.аТI8 раДИС1'ка
останала 'На своя боен пост въ:пр,жи опас.
.!ЮiCТТа, ;на коя1'О биЛla и,зложена, И продъл.
жавала да IIIOДДЪржа радиообмена. Извещ.
1НЪЖ .Мl8чтата 'на ра иостаlНцията била лре.
чупеНiа от парчеl1а на пръснал се наблизо
ПlРОiТiИiвни.КОв сна,ря,д Това II1lРИЧИН/иЛо пре.
късване 'На раДjИСВРЪЗlката -в .НiаЙ4НтЗпрerна.
'I1ИЯ момент на боя rПQД \ДЪЖЩ от 'nрОТИil НИ'
IЮВИ сн,аряди. съобразителната ра;щстка,
ло.щпамоrната от съвеТ1СКИ 'боЙци, /Ciпяла с1)3
ъзста'Но.J3iИ за iR'pal'KO 'време мачтата, слещ
KOeroo IПРО:ЦЪЛЖИJf,а 'по,на11атъшн011О преда,ва-
не 'На ове.g€>н'ия lи rnриеМlа-не НI8 разпорежща.
ния.
Подобни пример.и Из дейността на добле.
СТ1Н 1 И'J1e <;:ъ:веmки Ж>ВНiИ'lPадистК1И []рез вре:ме
,на Отече.ств.е:ната :война 'MOIrarr да ,се lизброят
още .МiНJ()ro ВаичКlИ те lroворят за 6езпри,мер.
lН.ия rпа11РИОТ1ИЗЪМ IHa еывюкJ!тe жени.,pia-
(ЩИС11К1И, /!"О.БОрят з1а. теJGНIfЯ [1РИНОС за поое-
,дата -над Bpara За,вещаните от тях бойни
mра(ЩИ.ции тр,ябва ,да СЛУЖlЗт за при.мер при
патриотичнот.о възпитание на нашите р;а.
,д ИС11КИ -!ДР roВКИ.
Б. П,
НЕ3АБР АВИlV1А СРЕЩА
Студено мартенско утро 11 ОIЧ'ЪЖIШ'l
рэ:диоклуб ПЛоОвдив, е необикновеноО ту-
'мно Още отраноО тук оа !l1ристиrнали
MHoro членове на радиоклуба. Между тях
са активисти, конструктори, късовълнови-
ци. Днес в залата на радиоклуба ще се
ПРOIВедат окръжните състезания по радио-
телеrрафия Всички се .ВЪv1НУБ2.Т Тук 'съ-
стезател.и от целия окръr Щ9 покажа,т ПОО-
стиженията си, ще се съревновават. Всеки
трябва да оправдае доверието и надежди-
те, които, му възлаl'а орrани:.ацията В
екипа на състезателите от Пазарджик са
др Людмил ЛевичароОВ, участник в репу-
.БЛI1.К>1Н'СКИ'I'Е' състезания .поо радиотелеrра-
фия през 1953 [, друnаритеШоОlПоОВ и r.elpa
симов, бойци от На,родна"l'а ар1l!ЧЯ, и др
Часът за започване на състезанията на-
ближаеа. Вълнение обзема ,И Мlюrо чле-
нове, неучаствуващи в състезанието
Само след започванffl10 на първия текст
всички се успокояват Те приемат един
..:лед дру, те кс ТООB{'Т€, при IKoeтo скоро.:ттз
се увеличава Първият етап от състезание-
то преоШН ,Вlа Кснтрольсрския' апар,ат
още в часа отчита псстиrнатите ре:,ултати
Предстоеше още e..lIJH ИЗПЪJlJIен с напреже-
ние ден.
Утрото на следващия ден беше мраЧI.о
Ва.п,еше СИ1'СН дъжд Но ЛОШCJто BpeVr.e не
попречи на доброто настроение на ,състеза-
lrлите ЗадушевнаТ,l атмосфе[Jа на дру-
l.apCKoTo състезание rи успокояваше Цел-
та на всички беше едн<j. и съща досrО!f-
но да представят окръr на р-епубликаt1-
ските състезания. Затова Те напряrат вси-
чки сили да пuлуч'ат наЙ-ДО р!l резУJlта JI
Състезанията завършиха МладеЖllте .
трепет очакват момента, KoraTo др Баба-
чев rла.вен съдия, щ-е обяви резултати-
те. Съдийската комисия още заседава Не
е така л-еко да с-е ПоОСоОчи първен-еu,а Тря-
бва да се изпратят най-досroйните на ре-
публиканските състезания. Др Бабачев
оповестява резултатит-е 3,а първенец в
проведените състезания се класира др
Людмил Левичаров от Пазарджик Бурни
ръкоплескания и възторr заливат при-
тихналаllа Зiала Втсро- 'Мя.сто в СЪС'reззние-
'1'0 заема др XlpИСТоО Назлев от Пловдив
Той е доволен, че оправда надеждите, КОО-
ито възлаrаше на Hero радиоклубът
Не OCTilHa наз<ад и боецът ст Народната
армия ст .сержант Шопов, заел тр-ето
мяCl10 при класиранеrrо Той с чест изпъл-
нява своята бойна з-адача, но не отстъпва
НИ10 крачка в мирнсто дру;!\3рою състеза-
ние.
Създалата се друrарска атмосфера за-
държа СЪС1'езатеJIИ11е още дъл-rо в рад'"о-
клуба. BOД T се ОЖИiвени разrовори еа
установените връзки по ефира с любители-
те от цял свят, за iПIР"ДСТОЯШИт€ състеза-
НI-!Я на съветските КЪСGВЪЛНОВИЦИ Лет,
волна младежка песен Нашите прекрас-
ни дюсOlЩИ знаят да работят и да се весе-
лят Със своя труд те 'rрадят мирния l1Ш-
стлив ЖИВот ,и с.а. .rотови, аКоО се наложи,
Да .ro защищават с всичките сИ ЗНаНИЯ и
сили
В. Лилова
ТЕ СЕ УЧИХА В РАДИОКЛУБА
Колко rоляМа беше раддстт,а на редници-
те от Н-ското ПоОделение, дрУI'ар:1Т' Илко
l'еорrиС1З Панов и Цветан Мп.'1уШОО, че
MoraT отново да приложат това, което са
,наjЧу,,"!И в IРJДИОК.1у5а' НЯМа веЧ.е HHKilKBH
пречки, за да се отда.д!f\Т всецяло на .),1,,"10-
Т€ж,rрафЮП<а. В р,адиоклуба 'др П.1НОВ
беше -еднн от най-добрите лектори, за KO
ето е наrраден. Думите на Ф. Рослякоо
"Воеки мож-е да стане доб"ЕIР r;:надист"
cera са цел за Hero Наред с раДИ{Jfl'елеrра
фията той упорито се занимава и с 'радио-
техника. Не изоста'ва назад и др Милу
шев той е пръв между друrарите си.
За ПЕ'I'О че{'"!'О к.юоот "Той е-е е учил в
радиоклуба".
Членовете на радиоклуба в Плевен и
радистите от армията др. др. МилушеlЗ и
Панов често кореспондират помежду си.
Макар далеч от радиоклуба, те се интере
суват ат всички подробности IВ живота на
радиюлюбителите. В едно от пис ата си др.
Панов пише ",н,ай-хубавиТ€ ми опом-ени,
наЙ-XlубаВИ1'е ми дни .досеr<а са свързани
с радиоклуба Cera почувстьувах ка [%0
му дължа Радиоклубът ме кали, в Hero се
научих да ж-ивея орrанизаЦИоОнен живот,
той ми .ПО1::ООЧИ най-,пр,авилния път Ж-елая Jja
дру.rарите от радиоклуба упорито да овла-
дяват знанията, за да служат до,стойно
на Родината"
Такива са членовете на ПлевеНСКIlЯ pa
диоклуб. В продължеН:lе па две rоднни те
се 'учиха и IВсдиха от прrщсра на Емил По-
пов, Ив Владк.ов и Иван Изатовски Ра.
ДИОКJIубът заС:lужено се [ордес с тях Те
отдават всичките си е!1ЛИ за изrраждането
на новия строй у нас и са rотOIВИ с всички
сили ,ца ['.о бранят от чужди посеrател-
ства. М. Донев
rАБРОВСКИТЕ ДОСОВЦИ
АКТИВНИ СЪСТЕЗАТЕЛИ
. . 3l1Ю\1ени ладежи и девоЙки от училища
и предприятиiЯ 6"Ь1рзат към морз.оваm зала
иа 'Р.здиоклуба на ОС на ДОСО [а6рово
Тук ще се проведат околийските съС'reз.аНШI
по раДИОl1елеnрафия, уредени от ЦС на
ДОСО
Часът е 10 ЗО Състез.атеЛИ11е са надян,а
ли слушалките и съ.с затаен дъх -очакват
С!f нал 'От радио Оофчя. м,падият радио-
любител у.ч>еЮJ;{ от техникума IПО ме-
xaho-елеКТРОl1l';Rника Христо I;'лухов казва
зaJCМЯНО: .Колюо ли състезатели от ЦЯЛlа-
та страна стОя'!' като нас и с вълнение.
очакват ,ща се .разнес>е по .етера "ЦЩ".
Разн,а.с.я се бодър марш С притаен ,дъх
състеза1'елите чуват равния и спокоен rлас
иа шпикерta от радио София, койro извест-
ява проrрамата за провеждане на CЪC1'€'-
занията
3а,почва предаването на състезателните
Текстоое'
,Радиолюбители, младежи и девойки,
П,1аменни патриоти, ежеД1JеВIНО Jвел чаваЙ-
те знанията си iВ областта На радиот'О..."
така запОЧва първият състеза'Т'6Лен: текст,
предаван със CКiOpOCT 100 знака в ,минута
След малко след!ва те.кст със С,ыорост 120
знака в МИнута, 140 знака и на края 150
знака в Минута.
Здраво 'СТИС.на,'! мосчива, работникът йор-
даН Милев от ДИП .Услех" уверено при-
ема TeКICTa и реди буквите една слieд дру-
ra Със същия w\J,п записват и друro
рите Димитър Cepr.eeB и Рачо Пашов от
ДИП .Болшевик". Наред с опитните и } o-
бре .подrorrlВWИ ра\ll.ИСТИ др CepreeB, Мля-
ков, Пашов и Анчев, в състезанията уча-
cTByBaT и завършилите напоследък курсо-
ве И КРЪЖОЦИ по радио'телеrрафия към
раДJЮlклуба др. Ст. Цвятков, М. Драrа-
Нова, ЕлеНКа Русева, oceB и MHoro друrи
Пр.иема'неro На е,МИСJЮВ'ИЯ "J1EJroCT завър-
ши. Състеза11eJIите прещават листовете със
е,мисловия теК!ст на председателя на съди
йоката Кiомисия др. П€'I1Ко Петков.
На д.рулия ден състеЗalнията 'ПРОДЪЛЖ<а
ват. СК!оросТТа на предаването постеПffil-
йосеувелич,а.ва от 100 до 150 знаыа в ,\JйНУ
та. Съст€затеJII1re УПОрИ110 в,алисват всеки
ПРfЩiадiен зн,ак Някои от тях IПРИ rоляма-
т,а скорост н,а,малиха ,броя на .прие\1аните
букви. След заlвършване на състезанията
по приемане На 'СЛУJ> се премина към cъ
стезания по предаване на ключ Тук мла
ДИ11е състезатели показаха MHoro добри
резултати. Скоростта на предаването на
ключ наД.М!1На 150 знака в минута T€;I се
изреждат е,дин след друr и постиженията
са все по-добри
Успехите, >КОИТО завоюваха нашите ра
ДИОJlюбитеЛ/l на те-зи СLСТс :',!Ия, се "ъ..-
жат на reхНI!я упорит труд. Седмици на-
ред преди състезанията в радиотелеrраф-
ния 'кабиН'ет дю късна /Вечер се разнасяха
С,Нlr!1а}1ите!:lа мqрзовата .азбу.ка Излезли
от работа и УЧИJIище, младите радисти ра-
ботят упорито на.ц ман:шпулатора. Те са
щастливи, че за тях са открити MHOro ра-
диоклуоове, построени са множ.ествю ра-
диостанции
Нашите МЛiЩИ радиолюбители оо учат
от rчРИ\1ер.а HI!I съветските радисти А Вол-
КioBa, Н 3ав"деЕ'.В, В Сомов и 'MHoro друrи.
Те .следват техния път и ще се борят от
j'.одина на rОД'И1На за по-rолеми успехи
Цонка П. Цонева
«
АКТИВИСТКИ НА Т ЛСКИЯ РАДИОКЛУБ
Из живота на сметските' радиолюбuтелu
3аI)(Щсюата сн'реиа BЪi3Вec11Н края 'nа 1!J1El'
ботния ден.
,I<сения Фе.лИКСО1>а, !работничка в едиrn от
цexo e o.eдll<,: c€ лриrотвил да си отива,
Ko'r.aтo 'при н<,:я дойде .;(руrа.рюатз. и Мария
I30робева С ВEl>C1'rIИК В РЪЮ!lта.
Ето чети ,I(сення, интересma стат.ия за
нашите радио юбиreли в .днеШIIИЯ 6ро! H
"Млади ко,муиари" юаза тя, [jоказ.ваики и
'I1ри 'колоаки 'с 'Няколко ОНИМКJI. Ка!Сва
увл<,:кателнв ра.бота! И приемню.\iИ С11рОЯТ,
И връзки На далечни 'ра3{;'ЮЯЮJЯ уст.ановя-
ват. Н<,: МОЖ.etМ лн И ние та.ка! мечтатм
но заш,рши девойка'!1И, [jQДиооi1юи вестника
На I<сония.
Така 'Ксения Фe.rIU'КСOВo<l и Марuя Вороб<':.
в.а постъп.иха в 'Iiулокия радиок.myб.
(Л,лача.ло учеНието fВървешс ТРУДНО: те
нямаха и'ИКaJква З1;Р(ЩС'!1ИВ!I от ,рl3дио'reл€'
rрафни връзки, а тря6ва.wе да 'И3'у'Jillват и
'reлerр:ыlшата <азбука, и е.леК11рорадиотехни,
KI3Ta, и Щ)J!lвилата аа\Х!бота иа станцията.
Но ,цeuюЙк;ите ,бяха 'У'nорити. Т<,: 'roряха от
Ж€'ЛI3!1Ие >по-бързо и ПО"!дооРе ща овладеят
люби,мата сН .слеЦН.алiНОСТ. П,};рве!IO!Щ в лjpеt:!..
нриятието, те се учиха И тук отлично
В КУРса rre Ое оопознаха и БЪip30 се СДРУ'
жиха с няколко .д€вой:ки, КП!rrо се учem
заеДIJЮ с тях. 313едно е>е учеха, заедно рав.
rлеждаха интеросунащите а-и въпроси по
радно-reхниКi3 н даж . 3ае,цно преЮЭjpваха
своБОJ\!10ТО си вреМе.
,[а.пнна .Мetrl:вещева, Нииа .А6ашrШна, Ла.
JIIша ,Антонова, .QJlra [. у1ШКО:ОО, Руфииа
Б"рковская тези имена бяXkl !добре иЗне.
стНIИ на Ку!р>еистнте от 'кл-уба.
Курсът заJ3ЪрШИ. Решили , a Не остават
На постнrнат<УТО r< .да ООЗlДравят '!ю.пучеНИ1'е
ЗНaJНИЯ. девой.КИте отидох,а иа колективнат.а
р.алиостандия и заяви:хщ, "lе искат да ра'бо-
тят на КЪСИ ,вълни.
Т"" С ВЪЗXJRЩБНИ<': rЛazJ:зха бързата и уве-
,реиа рабо'm На оп€раторl3 на .радиостанция.
та ,[,енl3дВЙ Мат.удевич, заешпв.айки .1'0 С въ.
проси И ,[енащий Q];ълrо им .разказва за
JX). Я.мата н полезна .р.абота 'ПI3 р;аJtИQЛюбит ,
лнте'късовълновип.и, за р.азпространенне'Ю
на ВЪЛНите, за съревнованият.а.
. . На ,ра.циостаицията ,.' тихо Ч ва. се
ОО':МО 1 1'ласът ,на МJDaДИЯ.-l оператор, К()И'f(}
пазКаЗ'!Jа с rолямо въодwn:еВJ1ени€ за рабо.
тата на съвет<:ките късовъпповиaJ,и Отв\ре.
M на.време от п.рИе\!:'!ика се IЮОЯТ Тихите
ЗВV,ци На телетрафната I3збука.
Начинаещите КЪСОВЪЛНОВИди молят M<lTY'
л€вич да ,провед" показна 'раДИОJ31РIOка .
С бързн И 11Очни щвижен.ИЯ, обръщ'lЙКИ
.Копчето На приемника, ооераторът наc-nрой.
'Б.а ращюстанцията.
8
Това е УА4ХИ. А.Чбксандър fеРGСИМО'
I!нч Б,аТУIР'НН казва rенадий, IGIТQ .Се об.
ръща (КЪМ обкръжилН"re '1'0 девойки. С
HerO ВИНI3J"И е И.нтересно д!! работиш' ще ти
'помо;-н,", и ()IПит.да 'Ни.nравищ. И недостатъ.
ците 'в раБОIJ1!1'I'IЭ. ще ти ,покаже. Сера ще )!з.
I!икам . Hero, . .
О'l"ТO!"IaБ.а вечер, а често сн iд HeM девоiiките
,идват нз :ЩZIИостандията. Те ocraooT с ча.
ООВе при приеМНJfка, ваписваllки в с[]ещиа. '
%0 з:>ведffiата тетрмк.а своите н>аблюдения.
. . . За MHOro от т.ях 'В!1оследствне <:;пед)!.
I3лността радист стаВ:а ОСН'()ВИ8. Така [М)!'
на Антонова, ОJIfIИ fлymко.ва, Руфин« Вер.
.кове.кая cera .рЗJботят успешно в УJ]равл '
нието На ВjpъзкИre, fалина M€двeдeвa
на ра.диocrаНIJ:ията .1113 11ръста "Мосооссу.rле_
I!'оолоrня" HHHI3 tA6ашкина на ж",-"те..,о.
пътната ;;ИIННЯ. и MHoro друrи iдеВОЙюr, за.
вършили юуроовете iЩJJИ Тулския ,радноклуб.
станаха 'pl3ДИС11КИ, НО всички те Jre забрl3ВЯТ
своята ра",l!останцня; НЯJКОII от тях ра,ботя:r
иа ноея като ооераroрки, ДР':I'rи .пишат ПИiCма
01' дал>еЧНИте ,краища 'R13 СЪБе11Ска11а страна
и съобщават за своите у<:ПeJёН, инте суват
-се QТ живота оо ТУЛСЮfI'е :късовъ.лно:вици.
Д Ксения ФеЛИКСОВ>а н cera, Пр.одължа-
ва1'!Jк;и ",а 'Работи в (Щии от Ту. СКи'!'е заООД!l.
е вJК'J'ИВllа 'член'Кй ам се'КЦИята къс.и Въ.1НП.
iВъзnитаВа .иовн Млади късо,в'ЬЛНОВJI'ЦИ, Изра.
<ботБ.а у тях необходwмите за ра.диста каче-
ст.ва.
iН<':M;aJ!iКO Девойки.активиmки са нЩ'р -
деня с д,иПЛОМИ и I"Pl3моти (>1' Тулекия об.
лаC'reН 'к(>митет на ДОСААФ оо ооcmнrИЗ'!1!f
ех:и в областта .на радиовръ'зкИТе И ра.
,цИОI1РИБМJ:1иеro.
.началнн ът 'Н.а и>диок.л:уба Владимир
Сем новиq Беля>ei3 ч сто ка вiЗ на девойки
te-'Р !iДнC'l1Ю11: .
ПOlМН1ИТе ли как се CTpaiXYBaxТ<e, че
това Ве е жеН.Dка (Jпедиалност? ii\ cera ни ,
"crn!Рдите". еДВа ли не И30стаВ3JМе от Вас.
. . Отчетливо тРака телефонни ят КЛЮЧ'
,,,ВООМ, BC€'>!, воом" РIQЩlостан;циwт
А3КЖ.Б на ТУJICкия областен ри.дио!wуб
'На ДОСААФ заПОЧJВа своя 'Р ботен ден. И
ОТНОВО ,за II1редавателя ео Ксения Фе. иксо,
ва. TjI провсжд/а fiр.ед своите възпнтаниди
JlюБИТeJJока Р JШОВрЪз.ка.
. . . Сде:д трудовия дел "радът з:а.СlП!fва.
СнеТЛИНlrте в ПрОЗ0рдите На ра",иоклv.ба из-
'!"a BaT. Раднолюби!'мнre 'Си 01'IIБаТ Те BЪp
.БЯт по притихиа,лИ'те улици на славния l1РIИД
и '>!иелят за утрешния :rIeJI, който CНJrYPH<J
Ще им донесв НОВИ нужни и .rюлезни зна-
\IПIЯ.
В. Сириrин
на'lа.ши,к на 'р13диостаНцията УА3ККБ
при ТУЛ.DЕИЯ ри.ди.ос<луб на ДОСААФ
ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ЛАМПИ
ПО Вр€iМетю, KoraTO изо6рет,а ят:на ра-
диото воелики '1Т р'уски физик А. С. .попo,j
е iдемон>стри.>ал действието :на първая
радиаприемник, било е труДНо .п.а се пр(щ
скаже каква блестящо БЪД-Бще очаква 'ТОва
изобретение. Разказът за радИО'ТО ба се
стр-уоол на. хораl1а ОТ миналото столетие
като вълшебна приказка, а iВ наши дни то'ва
е вече Д€ЙСl1вителност.
Труд.НО е да се ПОСОЧИ днес .щРУl1а пр.И-
,южна .наука, кая1'О да се е .раЗВИДа в Ta
къв кратък период ка1'О радиa-reхникаrа.
За 59 roдини ра)Jcиота навлезе дълбоко в
нашия бит.
КiЭКТО е известно, .радио1'О се основав'а
на използуването на .електричес'к:ите 1'Окове
с aJисака честота.
В първите rодини след :изабрет}!lването
на радиото з.а произвеждане на висакочее
'!'От.ни токове е била изпалзува,на >&Jlектр,и-
чосюата :искра, ,а ,по-късно еле.ктрическа
та дъrа и маШИННИ1'е l'eнератари. Револю-
ция в радиотехниката е н.аправило изнами-
РiЭнсто на радиолампата ОПJ)ачало тя е бил,з
използувана за изправяне .на .променлиJ3ИЯ
'!'ОК' iЭ по-късна за усилване 'и проИз.вежда-
НС на ВИСОКОЧ€С'ТОТНИ такове. .
Радиолампата предстаВ.l!яВra стъклен или
металически балон, въздухът от кой1'О е
ИЗl'еrлен. В балона са монтирани електроди:
катод, ано,д и решетки. Д€йствие'ТО на рiЭ
диоламп,ата се основава на движениета на
свобадните електрони, коита се излъчват от
катада, р€rулнрат се от решетката и попа-
,д.ат върху анода. В по-ново време на рiЭ.-
диол,ампата беш€ дадеНо едно по-научнiO
иазванИе елеК"l1ронна л-ампа Напосле-
дък тя нам€ри приложение 'не сама IВ ра-
:UJиотехниката, на и в друrи отр,асли на нау-
ката и техника11а
Успехит€ на физиката 'в края на ХIХ сто-
л€тие, корато се започна разрапотка11а на
електронна11а теария за страежа на мате-
рията, създадоха научн.ите предпоставки Зiа
изна\lир,ането и усъвършенствуването ша
електронните лаМПt:!.
В 1883 ,ro,д. Едисон lЗабелязал, че от На-
жежената ЖИ!JIка на електрическата освет-
литеп.на лампа се отделят малки не,видими
чвстички. Това той установил, като ПОС1'авил
в лампата едиа металическа плочка, КОЯ1'О
свързал с полажителния палюс на батери-
ята, 'с КОЯ'ТО се нажежава жичката. В Тi3З.И
'!ООО еле.КТfPическа Bep",ra той паставил rал-
aJaHoM<"ThP и констаТИiрал еднопосачНО про-
тичан€ ю\ електрически ток Това Ijвление
било наречеJ.1Q Едисонов ефект.
ОТ 1889 NТI: анrличiЗНИНЪТ Флемин-r Ba
lIоqнал ИЗСЛeдl!}i\неro на IЕдиоО'новия ефе.кт
I! изтъкнал >възможносттiЭ. за изпалзуването
<му при ИЗПРiЭ.вяж'ro на висо'Ч'с.сroтни токо-
ве В 1904 roJt. Флем.инr ,па.пучил патент за
двуелектронна лампа (диод) з>а детектиране
(изпр,авяне) ва високочестат.НИ 1'акове.
.в 1907 !'ОД. ЛИ де Форест поставил между
каТOiIlа и анода трети €J1€1lfТрОД във 'вид на
решетка Потенциалът на този електрод,
ОКJазал rолямо ВЛИЯ hе на силата на елек-
транния ПО1'ОК, течащ от катода към аНода.
Отнач-ало тази ТЪЙ наречена триелектродна
лампа (триод) е била използувана за детек-
ция .Hla високочестотни колебания и за
усн'л.ване на Н,Иl.жочестотни напре.жения.
Едва в 1913 rод. тя е била употребена от
Майснер оо произвеждане на ;,незатихващи
\вИСОКОЧ-БСТОТНИ трептения. ОТ тази rодина
започва бързо внедряване .ша '€Лектронните
лампи в Iрадиотех!ш.ката. .
По онова ,!}реме вакуумът iВ лампите не е
<бил .MHoro съвършен, и 'ТО не 1'ОЛlЮва Зiар3JUi
тава, че техниката тоrэва не разполаrала със
средства за получаване на -висок вакуум,
.колкото за то!}а, че 1'OraBa са с.МЯ11аЛИ за не-
обходимо наличието на разреден rаЗi .в лаlМ
ПiЭ.та. В 1914 r. Ричардсон доказал, че lНa-
личиета на rаз в .maМТlИте не само че не е
необхадимо, но дори е вредно. В 1915 rод.
Бонч-БIРУ€ВИЧ построил в Русия първата
лraмпа с висок вакуум и разработил Ha
чина за п'Олучаването на такъв.
.Въпреки тези успехи н-а Бонч-Бруевич н
.цруrи рус!\и специалисти, до 1918 rод. в Py
СИЯ не е било направено нищо за орrан.изИ-
'1юнето оо промишлено производство на pa
диал-ам.пи, iВслеДС11вие- на .каето Русия е
била в пълна зависимост от чуждестранни-
1'е в нооите.ли. .
Едва 'след ВеЛИ.каllа ОК1'Омврийска СОЦИ-
алист.ическа Iреволюция е запачнало създа-
ването .в СССР на истинска електровз.куум-
н-а промишленост. С декрет от 2 деке:l-Шрil
1918 r, подписан лично .от Ленин, CЪBeт
СКО'ТО пр.авите.пство предписало орrа.низира-
неro н,а. Нижеrародската радиалабараТОРИI1,
в' 'J{I()ЯТО с.е събр,али I1рупа радиоспециалисти
Iначело с М. А. Банч-Бруе,вич. Т'ук € била
,конструирана приемно-у.с.ИJIвателната л,ампа
ПР1 и орrанизирана серийнато и производ
<ство. Тази лампа е з.амеНИЛi\ наlпълна френ-
'С.ки'!'е лампи, с ' аито са БИЛIИ заредени вси-
ч'ки военни р,адиастанции
Най-ценни са обаче заслуrите на Нижеr'О-
'радската .раДИОЛiЭ.бар,а1'ОР'ИЯ и особено на
'Н<,йния 'ръководител Бонч-Бруе,вич IВ създа-
IBaHeT{) на мощни rеиераторни лампи.
В 1920 rод -Ча били вече ПОбlраени reH'epa-
торни лам.пи с мощност 1 квт, из'ползуваНJI
ва първи път в 'Опитния раДИОт<'..лефо.нен
9
аредаваТeJI'}! Moo /3IIl С МОЩН''ОСТ 2' квт. Прes
1922 ,rод. е била Iпостроеиа MO<-КQIВIСката
цеН11рална телефонна радиостанция, Нlа'рече-
на ,I(о,м:Инт<ерна Мощността на rr,аз;.r Рlадио-
станция е била 12 квт, а дължинаТlа 'На въл-
ната и 3,200 ,мо По ТОВа вреМе тази pla-
)ЩОС11анция е била най-мощната В света
Б 1923 'roд. Бонч-,Бруевич построява пър-
Ta лампа с 'външен меден анод, ОХЛ13ждан
с течаща 'вода. J\1аКОIмал.ната полезна мощ
ИОСТ Ji,a тази лампа била 35 квт, Чужд,е-
странната радиотехника не е познавала та-
кива лампи, и даже rермl3НИЯ, 'която е БИJI,а
по това .време най-!Ышредналата в техниче-
око отношение, се принусдила да си поръч,а
в Ниже.rородскаro л,аборатория мощни 25
квт лампи rолемите у.опехи, постиrнати в
разра60ткат.а на мощни 'р.адиолампи, са по-
зволили д,а се построи мрежа от МОЩНlI
раДИОРOlзпръсквателни станции и Да ое pe,a
лизира указанието н;? Ленин за cъ aBaHe на
,,:вестни.к без хартия и разстояние.
На Съветския Съюз ПiрИiнасдлежи Iпървен-
ството в създаваFе на .ClВРЪХМОЩ:iИ ренерl3-
торни лампи А Л. Минц, съв,местно с Н. И
OraHoB и М. И Б.асалаев, р,азработва в
1933-:';1 ['од разrло6яеми ла.мпи с поле.зча
;ощност 250 квт, а :впослеДС11Вие (1941 ['.)
и т.акива с мощност д;о 500 квт.
Успоредно с Нижеrородската раднолабо-
ра1'ОрИЯ се е провежсдалl3 в 1919 r интензив-
на рабо11З В'ЫрХУ създа:в.а.нето на ращ.иоламn:и
;R в лабораТОРИЯ'J1а .00 А А. Черн'иш в и М.
М Боrословски 'Б ПеТlрОl'рад ПО-.късно там
е ,бил орmнизиран електровакуумен завод.
който от 1923 ['од заПоОчва Maco.В<J прои:звосд-
ство .на приемно.у'силвател'ни лЭiмпи и ня-
колко типа .rенераторни лампи
В 1928 !'ОД. този ОО.ВоОд ое об€Динил със (щ-
вод,а "Светл.ина". който след 06единението
е 6ил съоръжен с нова теХНlика и СТl3нал на-
учна-технически център на СЪ'Беroката елек-
т.ровакуумна радиопромишленост Посд ръ-
КОВОДСТВО'J10 ,на С. А .БекшИ'нски Б то.зи 31а-
!вод се .разrърнала O'l'pOMHa Н1ау нй и J(l()H-
C'J1p'YKтo.pCKa рабоОта, 'в р'евултат н,а което съ-
Be'fICKaTa .радиотехника е 'ПОЛУЧИЛ1а ,всички
необходими и Т:ИПО.В€ напълно съвременни
раJ:(иолампи.
\В Iпосл.еДНИ11е две Ll!J€сетилетия раДJ;IОтех-
'liИiката реши оо,дачата за изполiЗ)'IВl3Н€"J1O J!Ia
ултракъс,ите вълни. выIllек!ии усъвършенст-
вуването на същеlствуващите т,ИIПОВ,€ елек-
11рОННИ лампи (rла,вно 11РИОД)И), -все па:к те
не са моrли напълно сдl3 Зl3довол.ят изисква-
н.ията на ултраКЪOOiВЪЛНОВiЭ.та -re,хника Сл.ед
I'олеми и продължите.mни 11€OреТИiчесКJИ и
€lКОП€iPименталн,и изсле.щва1llИЯ се СЪ3iДl3iдOXlа
10
ВiOIВIII електронни о1I3'М'ПИ със съвсем 11,0;
цринЦlИП на управление на eJ].ектронн.ия :по-
11ОК в ТЯХ създ,адени ,бяXJa клистрониre
и маrнетроните. С тях стана възможно
произвеждането и усилвв.нето на високоче
СТОТНИ .колебания, ,,!:остиrащи до милимет-
ровия обхв,ат на радиовълни-re.
При ,Р1аЗ'Р'аботването на -reзи лампи rоля<м
и същест'вен принос им,ат съветските учею!
Пръв предложил Д А. РОЖI3НСIКИ В 1932 Р.
.принципа на скоростната ,модулация, а пър-
вата конструкция на Лlамш, със скоростн..
модулаiЦИЯ (КЛИС'J1рО'Н} била описана в 1935
roд. от А. Арсе'нье.ва и О. Хеил. А. А
Слуцкин е един от п,ионери-re в областта на'
изследваН€1l0 на маrне1lРОНlНИЯ rенера-юр.
Съвременният IНOrOКia\!epeH 'Мl3rнетрои
ПР'ЩС11а.влява усъвършенствувана КоОНСТРУК.
иля на маrнетроните, разработени от Н. А
Апексеев и Д. Е Маля.рOiВ още в 1936 roд.
Едновременно с развитието на еЛ€lК"I1рОИ-
'НИ1'е лам,пи е вървяло и развитието на йон
ните лампи Откритият в 1908 т живачен
изправител е бил ПО .КЪСНIQ значително
усъвършенствуван от В. П. Волоrдин и
днес той нв.мира широК!О приложение в
техниката .на слабите и силните токове.
Появиха се rазотроните (йонни изправи-
телни лампи с rо'рещ катод) , IКОИТIQ изме-
стиха електронните изправи-reли там, къде-
то .беше не06ходимо изправянето на сили'И
токове Рraзра60тените ПО-.К1>СНО 'J1риелек-
тродни лазоразрядни лампи тиратрони
се УПО1lре6яват с успех ,в управляваните
'изправители, в различните релейни систеМIИ,
п,ри .п:рев'ръщането на ПОСТОЯННИЯ ток IВ про.
менлив .и пр.
Във ,връзка със съзсдаван€"J1O ,и р,азвитието
н.а опос05ите ;за електриче"ко ПреДl3ване на
образи е БИЛlа извършена orpOMHa работа по
усъвършеНС1'вуването на фотоелектронните
(и електроннолъчеви-re прибори. И тук roля-
ма ча,ст от пионероката !работа е И'з.вършена'
от руски и съветски учени.
,в 1887 rод. руският физик А ,r СТОЛ€ТОВ
ОТК;РИ външния фотоелектронен ефект н
iНl3'Прави първия фотоелемент. при.бор, кой-
110 пре:връша светлината в електрически ТOIK.
ПО-'КЪСНО фото.елементите са 'били усъвър-
шенствувани и използ'ув,ани .прИ меха'ниче-
СКОТО т.елевизионно предаване за Iпреlнръща-
не светлинните .импулси в елеКТDически
Днес ФОТО€\lIеМ.ffil11Ите намират широко ПiDИ-
ложение B 2,BV1KOBOТO кино и в 'разните кон-
11РОЛНИ и измероотелни Мlарraтур.И.
ИзползуваЙки външния фотоефектл! ПРИН-
.ципа на на'J1ру,пването .Н1а фотоелеКТР'И'J1ес-
1I:ите ЗiаlрЯJIJИ, проф С. И. KaТl3€IВ съвдасде в
1931 .r. НОВа Т'€JIеВИiЗионна IЩJедаlва11eJlНIЗ
..а па, която впосле:де'!1ВJlе полу'ш НIa.8.вани-
ето ИКОНОСКОП, ПО-Нlaтатъшнаl1а ра.бота 'На
IIIрОф. Катв,вв, проф. П. В. Шмаков JI проф.
П. в Тимuфеев доведе до вначи1'елно YBe
Jlичение ЧУ<ВСl1витеЛ.ността на Iи'коноскопа,
при което те вече използуват ВТIOР,ИЧНlaта
електрон,на емис!W. И. В. Кузнецо,в и Н. м.
rопштейн ПОС11рОИха първня съветски ОРТИ-
КОН преди още чуж.дестранните Ia.ВТIOр'И Дla
публикуват .своите секрети .по направата на
този прибор. Проф. [. В. БраУlде СЪ.Зiдаде
ориrиналната съвеl1Ск,а телевизиОнна оиете-
ldiЗ, която -в 1938 rод. бе приложена в Ле-
ИИн'rрадския телевиз'ионен център Тз:зи ра-
БО11а на проф. Бреуде З ИНТ>elресува т.върде
IdHoro задrраничните наУЧНО-ИЗiCЛедо.вател-
ск:и кръrове и особено БiРИТ13неката радио-
раЗПРЪСКВlaтеЛНIa Ю"J''II.пания, КОЯТlO в наве-
чериеТ'О ,на Вторат.а cBeroBHa <война е водила
преrовори за получаване патента за ИЗПОk
ву'в<ш<> системата ,Бр ау де ,в ЛОНДОНСНiия
телевизионен център_
, Прмложената .от проф. 'БраУlде елек
тродна система с полупроводяш.,а плочка
н CЪ3iДаденият от съветския изобретател
А А Кубецки фОТlOелектронен умножител
са или из,ползу,вани от американците за
направаТIa на свръхчувствителната телеви-
зионна IIiредавателна л,амп,а суперортикон,
Пионеlрската работа при разработва'Нето
и усъвършенствува нето на прием.ните те-
левизионни лампи ПРИНlадлежи също така
-На руските 'и съве1'СКИ учени. Трябва д.а се
O'I'бележи roзп общопризн,ат в еве110вната
литература факт, че идеята за употребата
'Ка ел'ект'ронния лъч при получаВlaне образiЗ
6 телевизионниТ€ ,прие.мни апаратури прина-
цлежи н.а !ру(жпя учен Б. Л, Розинr. В
1911 rolд Розинr успял да ПОСl1рОИ действу-
ващ модел на телевизионна у,станов,ка с
пщобпia meK11pohho-лъчева .лампа 11: a полу-
'!:и 'На нея Първото 'изобlPа.же ше.
След 'ПОjИ!ата ,на предложението на Ро-
З!fнr Cla правеи:и р€!Д:ица ОПИ11И .в разни C'J1pa-
'lJJИ за .използуването н.а елеК1'ронно-лъчеви-
те л м:пи.в телевизията. Особено I MHoro pa
,боти са били публи.кувани в пеРИlO,да 1925
1932 тод. и 110 rлавно .в rермания, Там е на-
мерила по :Hero време най-широко прилоЖ€
ние 1'елев,изионната лlа.МiЛ,а с тъй наречената
I1aзоВа фОКУСИрОВНiа. ПО СЪЩОТо вреые рабо-
reщият в САЩ учен.и'к наРозинr В. Зво-
рикин, ,разработил т.е.п.евизио'пна лампа с
електростатическа фокуС'ировка. Проф. С.
И. KameB рla3Jработил високовакуумна нис-
ково.лroва 1'€ЛеВИЗИонна л.ампа с маrllитна
ФОКУ'аировка В 1932 rO\д. пр,и експеримен-
rалните работи било убедително доказано
и ,демонстрирв,но неоспоримото преимуще
ст.ва :На ВИСОlковакуум'ните лампи пред тия
с пазов,а фокусировка. Немците н техните
последователи са били ПjJинудени да се от-
ка,жат от телевизионНИте ЛIaМПИ с rазова
фокуси.ровка и ДH€C в целчя с,вят с:е употре-
бяват в теле.в'Из,ионните приемници почти
изключително аисон;овакуумни лам'пи с
маlrнит,на фоку,С'иро.вКJa
С .всяКJa измината rодина непрекъснаТlO се
IРlaзширява употребата на Рlaзличните ,ВИiдове
електронни лампи не 'само в рlaдиовръзките,
но и ВЪВ всич.ки области на науката, техни-
'каl1а и промишлеността Таюа че ВЪПРОО/Jте
за теорията на електронните ЛIaМПИ, за тях-
нот.о производстВо и тех'ническо използува-
не се обособяват вече в е,ди'н самасroЯтелен
клон на 'IIayKam, Н;ойто получи наз,ваниеro
приложна .ел<еКТрО'НЧ1ка.
инж. Н. Бъчваров
! ,
5 + 1 ЛАМПОВ ПРИЕМНИК
Напо.сле,цък на паза:ра се появиха
радиолампи от миниатюрната серия,
които са новост за нашите радиолю
бители. Тук даваме описаНие J1
електрическата схема на един при-
емник от тази серия лампи. Разбира
се, те биха моrли да се използуват н
[10 стандартните, изпитанп вече схе.
ми, тъЙ каro електричеСКlIте им ШI
раметри са M.HOro близки до употрс-
"БЯ!ваните Aocera лампи.
Схемата на фиr. 1 показва, че при.
ем-никът IB обшност не представля-
ва никаква особеност и отrоваря на
суперХ'еТерuдин .с 'високочестотно
rrредусилване. rОJIямата СТ'Ръм.но r
на употребяваната за целта JIамп'l
6ВА6 (повече от 4 мав) .и стремежът
да не се УС.i1ОЖШЯlва бобинният блок,
ключът за вълните и променливият
настройваu кондензаroр озвол ха
високочестотното предусилване да
бъде "полунастрое!tО". По този на-
чин се получа.ва предварително усил-
ване около сro цъти (на ер. вълни).
Идващата от антената висока често-
та е прехвърлена индуктивно във ВХО
дя щите кръrове.Паралелно към всеки
от тях са поставени настройващи
l1римери, а бобините са с ПрОМt\НЛИВИ
железни сърцевини, които улесня-
ват и въобще правят 'възможНа точ-
ната настройка. Отделената от вхо-
дящия к'ръr висока честота е пода-
Aelia на първата лампа. За аноден
roвар на последната служи ,едно съ-
противление от 1000 ома, а' пред-
виденият дросел е специално за ICЬ-
си вълни. Свързването към <:JIe)J)Ba
.Щата смесителна лампа става чрез
ед.иН кондензатор от 100 пф. Неюво
то присъствие, както и качеств ност
та му са абсолютно наложителни
1П0рали правото напрежение ванода
на 6ВА6. Последната, както и смеси
телната лаjV!па получават реrулиру-
емо1'О си Пlреднапрежение през съпро-
12
'J1иsлен:ие от около 1,5 .МiЮма s пър-
,вата решетка.
Осцилаторът се 'свъ'рзва както
обикновено. На средни и дълrи въл
ни в серия с осцилаторния кръ! е по-
ставен и lПо един паДИНr-конде.нза
тор, КОЙ11О трябва да е . керамИ'чсн
или <:JIЮДСН. Теоретически такъв би
трябвало да се постави и на къси
lВълн,и. На практика обаче допусна-
тата трешка в синхронизма при лип
сата :>IY е малка и може да бъде пре-
.небреr.ната. Ако 'в КЪСОnЪЛНОВI,rя об-
хват при по-'висок;и честоти се явяват
разколсбаванlИЯ Iнеобходимо е Да се
'Включи едно сЪпротивление от 1 ОО
ома не жично в осцилаторната ре-
шетка. При изпробва ния от нас ме-
'юд такива не се появиха и то,кът бе-
ше Iприблизлтедно !ю.lIстантен.
Усилвансто на междинната често-
та стаВа чрез два междинночестот-
ии трансформатора и познатата %и
вече люта 6ВА6. Диодите на сдед-
ващата 6ЛТ6 СJlужат за висо-кочес-
'ютно иэпразяне и съответно за полу-
ча'ване на реrулируемо преднанреже-
пие за първите три радиолампи. По
следното е без закьснителпо дейст
вие, т. е. диодът за а.RТОЩНИЧНОТО ре-
rулиране на усил.ването работи без
предпапрежение.
Полученото Ч']Jез детектиране нис-
кочестО1НО напрежение, след като се
филтрира, се явЯ'ва в потенцио;v!етъ-
ра от 0,5 MeraoMa, който служи за ре-
rулатор H силата; по нататък то е
подадено в решетката на Iшскоче
стотното предусилване триодната
част 'на 6АТ6. Тази лампа получа:ва
.предна:прсжението си чрез BHCOKOOM
-ната утечка (5 меiЮама) , Която ни
спестява едно съпротивление в KaTO
да на същата лампа. Анод.ът {i е за-
храпен прсз един филтър от 150000
ома и 68000 пф за избяrване на He
[:J
'>
""
н
<>
......
'"
1 I J ! 'f
6 0000 .
Цr. i! ...
1 .
доизrладено мрежово влияние, а
евентуално .пР'ОНИКiналэ.та висока че
стота се от.вежда IПрез блокчета от
250 пф.
Кра.'rпата лампа 6AQ5 получава
нискочестотния сиrнал през блоКiКОН
дензатор от 10 ООО пф. В катода и
е поставено необходимото 150 ома
СЪiп ротивл ение, ШУН1iирано за ниски
те честоти с IDИСКOiВОЛТОВИя електро
литен кондензатор от 25 мкф. Чрез
една силна обратна 'Връзка от 2 меzo
ма от анода на юрайната лампа към
анода 6АТ6 при малко намаление
на изходящата .мощ се IКОРИI'ира че
СТОl1ната хара,кте.РИС1'И'ка на пrpием
НИiка. Паралелно на първичната CTpa
на на изходящия трансформатorp е
поставен един ,блоккондензатор, от
5000 пф за избяr.ваlне на нежелател
ни смущения. Освен 1'OIBa IИзходящи
ят трансформатор трябва да има по
възможност по roлямо сечение на
желнзото, за да може да прехвърли
действително ниските 'Честоти.
Мрежовата част има за изrлажда
не на анодното напрежение един
дросел от 400 ома правотоково cъ
противление, който 11рябва да е в
състояние да понесе тouза р от 70 ма.
:Цвата . изrлаждащи електролитни
1JY0ндензатори имат капацитет от по
25 мкф при маiКiсимално работно Ha
\ПIреже.ние 450 8. Като to-коизпра'В'И
телна лампа е поставена 6Х4, KO
ято има това преимущост,во, че не
изисква отделна отоплителна HaiМoT
ка, а е прикачена към отоплението
па останалите лампи от 6,3 8. AHOД
14
\Ната H MOTKa ни дава 2х280 8 при 70
ма. Пърн:ичната намотка на транс-
форматора е предвидена за обичай
ните мреЖОВИ.напреже.ния iИ е блоки-
рана с два Iкондензатора по 10000
пф за отстраняване на евентуални
мрежови модулации.
Конструкцията на приемника се ИЗ-
В'I:lршва абезателно 'Върху метално
ша.ои. Ка1'о.,се има пред вид roлямо']1()
усилване на апарата, трябва осqбе.но
да c€ .внимава за най блаrоприят,но-
то разположение на отделните кръ-
тове. 3а ,високочестотната част важи
правилото за най късите проводници,
а за нискочестотната част за
добро екраниране. Тъй като пресей-
вател.ният дросел от токоизправител
ната rрупа е неделим от приемника,
за препоръчване е изходящият TpaHC
форматор да бъде по тавен извы
ша'сиro, например върху ,самия висо-
КОI'Qварител. Тази мяр,ка ще понижи
значителнО' мрежовия брум. Блаrо
дарение на миниатюрните размери
!На радиолампите приемникът може
да бъде МОНl1иран върху сравнител
НО .малка площ (размерите на най
r');rя iата от раднолампите 6AQ5 са
65 х 18 мм).
На построения радиоапарат MOra1'
да бъдат направени редица !Подобре-
ния и допълнения rнезда за вто-
'ри високоrolворител, ва rрамофонно
усилване :и Т. н. Това оставаме на
творческата мисъл на нашИте радио
любители.
rp. Романов
БАТЕРИЕН ДВУЛАМПОВ ПРИЕМНИК
'['ози приемник е с пряко усилване.
Първото му стъпало е детекторно
с обратна връзка, която се осъщес
твява чрез бобината L3 и свърза
ния последователно с нея блоккон
дензатор C2 200 пф. Обратната
връзка се реrулира с потенциоме
търа P 1 от 0,5 меёаома. Анодната
бобина L 1 индуктивно е свързана
с решетъчната бобина L 2 . C 1 е Ha
Фu.
стройващ кондензатор с въздушен
диелек'l'РИК от 200 пф, Може да се
употреби и кондензатор с твърд
диелектрик. Ако стойността на С 1
е 500 пф, може да се получи по
широк обхват, като L 2 се намали
с 20 навивки. Желателно е С 9 в
решетката на първата лампа да бъде
керамичен или слюден. R7 в OTO
плителната вериrа служи да се за
хранва отоплението на лампите IJ
акумулатор' 2,4 е, но при положение,
че отоплението на лампата се за
хранва с елемент от 1,4 е, може и
без Hero. Съпротивлението R6 слу
жи за получаване преднапрежение
на крайната лампа, а С 6 е катоден
блою{ондензатор. Употребени са лам
пите ДF 22 и ДLL 21 . Високоrовори
телят е перманентен с мощност 1 ет.
Приемникът се захранва с бате
рия 90 е и консумира в анодната ве--
риrа 10 ,ка. Стойностите на KOHдeH
заторите и съпротивленията са по
казани на схемата.
Бобината е нави'rа на тяло с вч
сърцевина с d == 1 О мм. Намотката L 1
има 10 павивки със жица 0,2 с изо
лация коприна. Решетъчната Ha
мотка L 2 има 85 навивки със жица
литцендрат. Намотката за обратна
връзка има 12 навивки със жица
0,2 с копринена" изолация. Бобината
е монтирана върху плексиrласова
стойка.
\
H6
'.........0+ 1,41
10-... ., ........o+!lol
-,01
'!>ОУ
82,5
R6
'"
Фиr.2
llJ
Фиr. 2 a
(Следва на стр. 11)
I
ЕЛЕКТРИЧЕGКИ ФИЛТРИ ЗА ВИGокоrОВОРИТЕЛИ
НА НИСКИ И ВИGОКИ ТОНОВЕ
За подобряване чеСтотната xapaK
теристика (по звуковото наляrане)
на първокласните приемници и някои
усилвателни уредби за специални
цели се използуват често два отделни
високоrоворители за ниски и ви
соки тонове. Свързването на тези
високоrоворители към изхода на нц.
усилвател трябва да стане посред
ством подходящи филтри. които про
пускат само ниските, съответно само
високите честоти,
Нхоа С L 88Т
L
BHr
а;
На фиr. 1 а е показана схемата на
едно такова устройство. Във вери
raTa на високоrоворителя за високи
тонове (ВВТ) е свързан един r об
разен филтър, съставен от KOHдeH
затора С и саМОИНДУКЦИЯ'i'а L. Този
филтър пропуска добре честотите.
по високи от една определена "rpa
нична" честота f. Честотите, по
ниски от rраничната честота, пре
минават през филтъра с доста rолямо
затихване: Поради това този филтър
може да се нарече "висонопропус
нателен" . На фиr. 1 б е показана
rолемината на затихването на фил
търа при различни честоти от зву
новия обхват (крива А).
Висоноrоворителят за нисни TO .
нове (ВНТ) се свързва нъм изхода
на усилвателя през r образен фил
тър, съставен от самоиндунцията L
и нондензатора С. Този филтър
пропусна добре ниските честоти, а
16
за високите честоти оказва rолямо
затихване (нископропускателен фил
тър). Затихването му във функция
от честотата е показано на фиr. 16,
Кр'ива Б.
При практическото изпълнение на
устройство о двата филтъра се из
чцсляват така, че да има една и съща
rранична честота, която се избира
в средата на звуковия обхват (около
800 1000 херца). Стойностите на Ka,
пацитета С и самоиндукцията L
б , R "'i
о
-5 <: I
/' I ''''.
/
V I f '\
J -1.5 1"\' ,
,,;
::!
-
о-
100
1000
"остотО,ДI /ОQф
Фиr.
в този случай (за всеки Фил:rър) се
определят по формулите:
L Z.V 0,225 Z
2п! f хенри
1 0,1'3
С == 2nf Z f2 == [, z фаради
Ако изразим L в милихенри и С
в минрофаради. ще получим следни:rе
формули, ноито са по удобн:и за
прантичесно използуване:
L 225.Z
f МХН
C== OOO мкф
f.Z
z е стойността на импеданса (TO
вара) във вторичната страна на И3
Х0ДЯЩИЯ трансформатор (в омове), а
f е rраничната честота на филтрите
(в херци).
Пример:
Импедансът във вторичната страна
на изходящия трансформатор е Z === 15
ома. Да се изчислят елементите на
електрическите филтри за ниски и
високи честоти при rранична чес
тота f === 1 ооо ХЦ.
L 225.Z
f
225,15
1000
3:4 МХН
с 0= 113000
f.Z
113000 7,5 мкф
1000.15
Самоиндукциите L при тези фил
три трябва да бъдат с вч желязна
сърцевина или въздушни. Ако в
краен случай получената стойност
на самоиндукцията е толкова rоляма,
че нцлаrа използуването на желязна
сърцевина от обикновена силициева
ламарина, в този случай индукцията
в желязото не трябва да бъд по
rоляма от около 1000 rayca, с оrлед
избяrване увеличаването на клир
фактора. Кондензаторите, които ще
се използуват за филтрите, също
трябва да имат високо качество.
БОЯRОВ
БА ТЕРИЕН ДВУ ЛАМПОВ ПРИЕМНИК
(Продължение от стр. 15)
70
Фиr.3
Шаси. Шасито на приемника и
челната плоча са направени от алуми
ниева или желязна ламарина с дe
белина 1 до 1,5 мм. На фиr, 2 са
показани размерите на челната плоча
и шасито и разположението на час
тите върху Hero, а на фиr. 3 укреп
ващите винкели .
Резултати. Приемнинът работи
MHoro добре с антена 1 О до 15 м и
приема задоволително 1 О 15 CTaH
ции в средновълновия обхват. Мал
ните му размери позволяват да бъде
лесно преносим. Може да работи
и с по ниско анодно напрежение.
Р. Мицев
17
ИЗПРОБВАНЕ НА КОНДЕНЗАТОРИ
Един от наЙ употребяе!\штс е.ле-
,менти в радиотехниката е конденза-
ТО,рът.
Воеки радиолюбите.л и радиотех-
ник Ice Iнатъква в своята работа на
необходимостта да прецени дали да
ден кондензатор има пробив, 'Вло
шен д'иелеКТр'lfК (утечка), или е пре
къснат. Проверката за късо съеди
нение IHa променливи и ПОСТОЯНIНИ
капацитети може да стане с един
милиампер и ИЗТОЧН1ИК на право Ha
прежение (фиr. 1).
R
I
I
I
[х=*=
I
I
'- - t\l11\I1
8
мА
Фиr.
Предсъпротивлението R и източ-
никът В се подбират с оrлед чувст-
вителността на разполаrаемия стрел-
ков индикатор така, че при късо за
творена вериrа последният се ОТlкло
нява до краЙно положение. При из
прав,ен кондензатор в момента на
включването стрелката на индикаro
ра прави моментно отклонение
тока на зареждането (при капаци-
тети по-rолеми от 0,01 мкф), след
което тя се връща на нулевото дe
ление на скалата. При окъсен или
пробит кондензатор .стрелката се oT
КЛОН;1ва до края. По този начин МО-
[ат да се мерят утечки, ако чувстви-
1'елността на с'истемата е под 500
мка В случая можем да работим с
по-високи напрежения, като CЪOTBe
тно уве.л:ичим и предсъпротивл:ени-
ето R. j\ ко искаме да И:J'.1еrим утеч
ката на елеКI1РОЛИТНИ кондензатори,
подаваме нормалното им работно
напрежение и отчитаме тока. .Мак-
18
сималният допустим ток е 0,6
маjмкф.
Друr начин за изпробване на блок
кондензатори над 0,01 мкф е lПосо-
ченият H фиr. 2.
и т
r
8
Т ["
о - I --
r
Фиr.2
За източник на напрежение И3IПОk
зуваме електрическата мрежа, като
(последоваreлно на изпробвания кон.
дензатор включим осв,етителна KPy
Шка с малка мощност ,15 25 вт.
В зависимост от величината на из-
пробванlИЯ каюацитет крушката све,
ти по сл'або или по-силно, а при
IПо .оолеми капацитети почти
напълнq. За да се уверим, че
кондензаторът е изпра'вен, дава-
ме оо неколкократно накъсо по-
средством 'ключа К или с един
K'},jC ПрОВОдJник. При редовен кон-
дензатор крушката заIПочва да c'В'e
ти нормално. По rорния начин yдo
бно се ИЩIробват и проме.нливи KOH
дензатори по отношение [на късо съ-.
единение. Сле.д отстраняването на
късото съединение може да се повя-
ши напрежението IHa изпробване.
ToraBa във вериrата на лампата се
включва последов3'1'МНО един блок-
кондензатор от 1 2 мкф. Високо1'О
променливо напрежение може да се
В31еме от анода на токоизправит.ел-
ai:aTa лампа на пр'иемника. По този
начин всички проводими частици и
стружки, попаднали м.ежду лампи
те, изrарят !и кондензаторът отново
е l'Oден за ПОЛЗУlване Проверка на
утечка 'Или къса съединение може
да стане и с памощта на телефонна
слушалка. Ака периадически и K'Pa
TKaBpeMeHiНa прекъс-ваме и включва
ме ключа (акала 1 път на 2 3 C€K.
фиr. 3), при пър'вата затваряне на
L
'"
[х
J,{
Фиr. 3
I3CpIll'a I а кандензаторът С х ЩG' се
зареди и в слушалк;ата ще чуем пука
не. При павторна включване, ака
кшrщензатарът е :изправен, няма да
чуем П}'lкаiНе, тьй като за тава време
той няма да успее да се зареди. Ko
[ата кандензатарът е неизправен и
има rоляма утечка, при всяка нава
включване ще се чува пукат.
Ака раЗiПалаrаме с радиалампа,
можем да ои послужим и с нея за
проверка на кандензатори (фиr. 4).
о
r Сх
L .,
Фиr.4
При работа с прав ток лампата CBe
тва за момент и yra1cBa след малко.
Кал ката капаЦИl1e'IЪТ е па rалям,
талк ова па прадължителна щ€ CBe
ти лампата при зар ждан .
Естествена е, че ака кандензата
рът има Уl1ечка, лам\пата ще свети
пастоянНа и талкова Iпа силно, IКОЛ
кап) утеЧiКата е по rоляма. С Mak
ка практика лесна MoraT да се cpaB
{нят неизвестНИ капацитети с изве
стни такива ат 1000 пф до някол
ка мкф.
С праменлива напрежение MaraT
да се ИЗiПрабват и капаЦИl1ети, па
малки 0,1' 1000 пф, ката за величи-
ната им се съди па силата, с каята
ОВ€l1И лампата,
Електралитнит,е кондензатари се
праверяват с омметър, ката се съблю
дава ПQЛЯРИтетът пр.и включване.
:H
Сх::;:
I
,
' .... "'4
в
Фиr 5
",Съща и тук, макар и rруба, маже
да е-е прецени стайността ,на капа
цитета па степента на откланениета
на стрелката при зареждане (фиr.5)
Редавният електролитен кюнден
затор не трябва да има съпроти,в
ление по-малка от 100000 ома.
Н. Жаблеиски
19
ЗВУКОСНИМАТЕЛ ЗА ЕЛЕктрокитлРА
Описаният по долу звукоснимател
се закрепва на ropHaTa страна ,на
китарата и при трептенията на ней
ните струни в звукосниМ-ателя се
произвеждат електрически напре
жения със звукова честота. а именно
с такава честота, която произвеж
дат механически струните. След това
тези трептения се усилват посред
ством обикновен нискочестотен усил
ват ел или l<ато се използуват за
усилване само нискочестотните CTЪ
пала на един обикновен радиоприем
ник. По този начин свиренето на
китарата се усилва неколкократно
и се възпроизвежда от високоrо
ворителя.
КОНСТРУКЦИЯ
Основните части на ЗВУ1<оснима
теля са четирите постоянни маrнита
1 (фиr. 1), Те MoraT да се вземат
@
от стари и неrодни за употреба джобни
волтметри. Маrнитите са сложени
така, че едноименните им полю и да
са на едната страна, а друrите на
друrата страна. И На двата новообра
зувани полюси се наднпа по една
бобинr<а. Бобините се навиват с медна
жица с дебелина 0,08 М1I1, като двете
бобини се свързват последователно.
Съпротивлението на ВСЯ1<а навита
20
бобина поотделно трябва да бъде ш)
1250 ома.
Бобините, надянати на маrнитите.
плътно rи стяrат между себе си.
Маrнитите се снабдяват с полюсни
наставки (3) от меко желязо. С по
мощта на тези наС\fавки алуминиевата
скоба (4) и медните болтове с rайки
(5) осиrуряват плътно то стяrане на
цялата система на звукоснимателя.
Металните скобички (6) служат за
закрепване на звукоснимателя към
ropHaTa страна на китарата, както е
показано на фиr. 2,
Изводите от бобините на звуко
снимателя се извеждат на плочка с
rнезда. Последните се свързват с
екраниран и заземен проводник към
входа на усилвателя на ниска че
стота. Корпусът на звукоснимателя
(])
o
1:
Фиr.l
трябва да бъде съединен съсIзазе
мит ел ния проводник.
3вукоснимателят трябва да бъде
поставен на. китарата така, че раз
стоянието М (фиr. 1 б) от ropHaTa'
повърхност на полосните наставки
до струната да оъде МИНИll1ално,
обаче струните при свиренето не
трябва дз се допират до тях.
Описаният звукоснимател за ки
тара заедно с нискочестотната част
на един обикновен концертен радио
приемник осиrурява добро качество
на възпроизвеждане в стая със
средни ра"мери, "а работа в салон
или на ОТКрИТО с н обходим усилва
тел с изходяща мощност не по малко
ОТ 4......:.8 вата.
При срещане на трудности обръ
щайте се към редакцията, като също
така съобщавайте и вашите пости
жения,
Фиr.2
ОБМЯНА НА ОПИТ
НЯКОИ ДЕФЕКТИ В МЕЖДИННОЧЕСТОТНИТЕ
ТРАНСФОРМА ТОРИ
РаДlЮлюБИТ>е.lJИ'N' често пъти се одабиват
с М€lЖдинночестотни трансфарматори 0.1' CTa
'ри, разrла6ени апарати, имl3ЩИ дефекти,
които Не MaraT да се установят с абикна-
ве,н-и уредИ; паС1lPООНИ1'е 0.1' тях аШjlрl31'И
рабатят лошо или въобше не рraбатят, BЪ
j]реки че схемата е ИЗПЪЛlнена ПрI3JВИЛlна.
Тук ще .р'азrлед.аl\1е Ка нiцреченоТ'О "о'СтIЗ
ряване" НI3 пара.л.e.mни1'е блок или ДOlНl<l
Т.JOйващи кондензатори ,и юа ВИСOlкоче
C'l'отните ж-елезни сърцевини.
Обикновено nаралелнИ"Т'е ко:ндензатори в
Iмежди,нначостотните трансфqpматор'И са
слюдени или roeра.м'и"IOНИ. При ,първите вър-
ху слю,датra е нанесен слай аре6ра, а при
IВТОРИТ>е сребрОоТО е Иl3JнесеlЮ !Върху epa
м'ика.
Кl3lюro IПР'И еДните, TalKa и iПри IЩруr<ите
,с.л'ед Iпрадължи-reJIна УПO'llPеба или ILtРУI1И
пр,ичини слаят с'ребра се ОТiделя или
сушЬизио,а, в резултат на което капацитетът
оо JIOнщензаroра ее lНаМI<lJIЯiва IIШИ ,л,аРIИ се
прекъсва напълно..
В такъв' случай l1рябва ,да ва.мени'\! KaH
деmаroрите с нови. ОБИlкновеlЮ IВ iМ,еждiИН
lIIО'Честотните 11рансформатори се употребя
001' lюн,деизаТOlРИ ,с 'капацитет 0.1' 120 да
200 пф. В IИи,кой CJIуЧl8Й не БИIВа да се YiПо
'!:ребяоот <кондензаroри <с диелектрИlК ха,р-
тия Ака бобините Qa паостшрели. дабре е.
C'l'ОЙlЮCтта "На nара.ле.rnНiИЯ IКOIНДeJНза110р да
се уоо.личи с 1 О да 20 пф
В някои фабр.и:кати се )'па'!1ребя ат керlЗ
I.IIIIЧlIIIИ !щонаС'!1райващи IКlOщдеНЗlaroРIll, .!Ю'I!ТQ
също така MoraT ;да остареят и трябва да
се падменят.
Понастоящем меЖ.диннечестотН'и1'е 1'рl3нс-
фqpматори се -израбетоот с виоокеч и:и
сърцев.ини, с кеито се извършва донастрай
, aTa, и паралмн'и слюдени или керlа.МИЧН'И
'Кандензато,ри. ПРИ тях "остаряват" Кl3,кто
кондензаторите, тraKa .и железни1'е вч C1:Jp-
ц€вИ'ни И 'I1ряБВа да бъдат Зlaм.еиelНИ с Ta
iКива ет същия фабрикат.
ПроявиТ'е .на 11акиО!а по'вр,еди еа'
Сила11а на приемането е 'малка, и то в
ч.аст ет ередновълновия и iдълroВЪЛ.навия
юбхвати, 'па-късите вълии <ее чуват Clи.rnн'И
шумове и брум. ,а в някои случ,аи въобще
IJre се приемат станции, а оаМе шумор,е пе
ООИЧIШ юбювати. При llIастройка на доота
.меJNд,инни трансформаюри 'Не може Дla се
1I10ЛУЧ'И сыщcтБенаa настрай.ка или р;аз
С1<рОЙlюа. ПЪip'ВИЯТ наС'!1роен .юръr на ПЪ<рВИЯ
тра,неформато.р (в ЗIНО\д.а на см€Cи-reлJЫ'ОО
л,аМlПI3) не може дl3 с.е наст.реи, В1:Jпрек:и че
1IJj8ИЖИIМ сър.цеаинатra или iде'Н8Сl1раЙващия
.кq;ндензатар.
При nlpOBepKa 'На осцилаmРIНQТQ стыалаa
то Рlа,бо1'И реДоr&Но он 'прarв'иЛlЮ. Ако изклю-
.чим осuилатора, като 3l'l00м.ч:м стаroра и.а
о(щилатор:ния Jroнщеизатар (а,ко 'Не е пощ
напре.жени€). I!IР "У"м ('n.'mr> .n!ти M€CT?3Ta,
'Или някея дvуrа меШJlllа станu:ия прием-
%ИlКЪТ абе11И .като 11акъв с II1РЯIКО уrилВatН е .
Я. Блъсков
21
УСЪВЪРШЕНСТВУВАН ЕЛЕКТРОНЕН МОРЗОВ КЛЮЧ
Използуването на полуавтоматични
и автоматични морзови ключове
улеLнява до rоляма степен работата
на радиооператорите. С такива MOp
зови ключов MoraT да се постиrнат
rолеми скорости на предаване и
MHoro добро качество, което се при
блшкава ДО това на машинния пре
давател ("ауто"). Разбира се, необ
ходимо е известно обучение на опе
раторите, за да с икнат да работят
с тях. Докато полуавтоматичният
морзов ключ ("виброплекс") дава aB
томатично само точките, а броят на
тиретата и времетраенето им се опре
деля от ръката на оператора,- при
някои от автоматичните морзови клю
чове (електронен тип) автоматично
се определя и времетраенето на ти
ретата, Все пак досеrашният елек
тронен ключ има някои недостатъци:
МaIШр и да дава автоматично точ
IHIТe, съответно тиретата, Bpe1l1eTpae
нето между точките и тиретата и
обратно, както между отделните бук
ви И думи, е неравномерно и се опре
деля от ръката на оператора и Ka
чеството на манипУлацията зависи
от HeroBaTa опитност. В последните
] 2 rодини е разработена нова cxe
6Н8( '. +!OJ!.Jx +/JQ .
22
ма на електронен ключ, който-
автоматически кориrира тези HepaB
номерности, изправя допусканите
от оператора rрешки и осиrурява
напълно отсечена и правилна мани
пулация с качествата на ауто, Това
се постиrа с използуването на отдел
ни rенератори за точките, тиретата
и комбинациите точка тире и тире
точка. както и на отделно "задържа
що" устройство, което приема и за
държа за известно време преждевре
менно подадените от лостчето на
ключа импулси до настъпването на
момента за задействуването на CЪOT
ветния reHepaTop, с оrлед осиrуря
ване на нормално разстояние межщу
точките и тиретата. Обслужването
на такъв електронен ключ е MHoro
лесно: при натискане на лостчето
наляво в изхода на уреда aBTOMa
тичеGIШ се явява серия от тир та,
броят на които се определя от про
дъля{ителността на натискането, а
при задвижване лостчето надясно
серия от точки..
Схема
На фиr. 1 е показана схемата на
автоматичен електронен ключ, pa
-1'
Фиr,
оотещ по описания принцип. rлав
ните съставни елементи на уреда са:
3 двойни триодни лампи от типа
6Н8С и 7 едноконтактни релета
(или 2 двуконтактни и 3 eДHOKOH
тактни). Първата лампа в ляво
(Л 1 И Л 2 ) работи като мултивибра
тор. Произведените от нея право
ъrълни ИМПУ{IСИ посредством чле
на С 5 == 10000 пф и R ll == 0,15 МGOма
се превръщат в краткотрайни поло
жителни и отрицателни импулси,
които определят времетраенето -на
точките, тиретата и паузите. По
ради това се наричат "маркиращи
импулси" (фиr. 2а). Времето между
един положителен и следващия OT
рицателен импулс приемаме за еди
ница мярка (1 бод). С изменение на
съпротивлението R 1 може да се pe
ryлира броят на импулсите, CЪOT
ветно скоростта на предава ето.
Следващите две лампи служат за
произвеждане на точките СЛ'" и Л 5 )
и на тиретата (Л З и Л 6 ). 3адържане
то на точките се ИЗВЪРllIва от реле
S7' на тиретата от S6. И на. rрупите
точка тире и тире точка от pe
ле S5.
ВСИЧКIL релета, имащи правото
ково съпротивление по 8000 ома,
при спокойно положение дават по
сочените на схемата контакти (Ha
rope). Нормално през релетата про
тича ток съСо сила около 1,5 милиам
пери, който не е в състояние да rи
задействува (да привлече котвата
им). Този ток обаче е в състояние
да задържи котвата притеrлена, ако
релето се задействува от някакъв
токов импулс. Действието на' отдел
ните кръrове е следното:
renepaTOp за точки
При нормално ( средно) положение
на ключа К лампата Л 5 е заПУllIена
(аноден ток нула) и ПРИGтиrащите
върху реllIетката и маркиращи им
пулси не оказват никакво влияние
върху анодния ток. При озеМJIение
на линия PL посредством натискане
на ключа К надолу (или от релето
за задържане на точките S7) предна
прежението на лампата Л 5 се намалява
до 13 волта, при което следва
щият положителен 'маркиращ им
пулс причинява протичането на TO
ков импулс от 4 ма в анодната Be
риrа, който задействува релетата Sl
и S2. Следващият отрицателен Map
киращ имПулс отново заПУllIва лам"':
пите Л", и Л 5 . В промеждутъчното
време през Л"" съпротивлението R з
и двете релета протича нормалният
ток' 1,5 ма, който придържа котвите
им притеrлени. При задействуването
на релето S1 изходът на уреда се
дава накъсо (през долния контакт
на релето), при което в изхода се
получава точка с времетраене точно
единица време (1 бод), Следващата
точка може да се яви едва след
време 1 бод. при постъпването на
следващия положителен маркиращ
импулс (разбира се, ако ключът
К продължава да бъде натиснат
надолу).
renepaTOp за тирета
KoraTo се оземли линията SL, лам
пата Л 6 при положителен маркиращ
импулс задействува по същия начин
реле SЗ и S",. Първоначално двете
релета остават притеrлени от тока,
про тичащ от плюса през релетата,
съпротивлението .R", и. спокойния
контакт на реле Sl към llIаси. При
задействуване на реле S обаче pe
llIетъчната вериrа на лампата Л З
се прекъсва. Следващият отрица
телен маркиращ импулс, който за
ПУllIва лампите Л", и Л 6 , причинява
ПОВИllIаване на реllIетъчното напре
жение на лаипата Л З дотолкова,
че през нея протича ток около 4 ма.
който е достатъчен, за да задействува
реле Sl и S2. ToraBa релето S1 "отнема"
контакта към llIаси на реле Sз, а pe
ле SЗ и S", се връщат в нормално
положение (с известно закъснение,
поради зареждането на КQнденза
тора С 1 , с оrлед осиrуряване време
за смяната на контактите). Следва;-
щият положителен маркиращ им
пулс не оказва никакво влияние.
Едва четвър ият маркиращ импулс
23
-(отрицателен) отпуска котвата на pe
ле 81 и 82 кю<то при reHepaTopa за
. точките. По този начин се осиrурява
времетраене на тирето точно 3 бода.
Задържане на точките'/
Поради това, че rенераторът за
точките и този за тиретата се задей
ствуват едва при пристиrането на
положителен маркиращ импулс, при
краткотрайно натискане на КЛIоча К
в едната или друrата посока и OT
. пускането му преди положителния
маркиращ импулс да е задействувал
решетките на лампите Л5, и Л 6 ,
уредът няма да отдаде съответния
знак в изхода. За избяrването на
rрешни поради тази причина и за
осиrуряване на нормално BpeMeTpae
не на знаците и паузите е предвидена
отделна вериrа за задържане на
преждевременно дадените ТОЧI{И,
съставена от реле S7' съпротивле
нията R7 и R6 И кондензатора С 2 ,
То работи по следния начин:
При натиснане к.р:юча К надолу
(точни) релето S7 се притеrля поради
протичането на пълнителния тон на
С 2 (8 ма върхова стойност), След
зареждането на кондензатора pe
лето продължава да се задържа по
ради протичането на тон от плюса
през R 7 , S7' R6 И ключа К към шаси.
Долният контакт на релето свързва
към шаси линията PL и осиrурява
продължителното отriушване на лам
пата Л 5 даже KoraTo ключът К е
.отпуснат. При идването на положи
телен маркиращ импулс и задей
ствуването на реле SI и S2 послед
ното блокира кратнотрайно реле S7
(поради протичането на пълнител
ния ток на кондензатора С 4 ), което
обаче е достатъчно релето S7 да
се върне в нормално положение.
С то'ва УСТРОЙСТВОТО за cъxpaHe eTO
на точките се изключва.
Задържане на тиретата
По същия начин работи УСТРОЙ
ството за задържане на тиретата.
При натискането на ключа и зазем
24
ляването на' линията 8L се задей
ствува реле 86, което се изключва
при задействуването на reHepaTopa
за тиретата и реле 84'
Задържане на rрупите
1 случай: точка тире. В този
случай една след друrа се заземля
ват линията за точките PL посред
ством реле S7 и линията за тиретата
8L посредством реле S6 (при лоша
манипулация Преди появяването
на точка в изхода, съответно преди
появяването на първия положите
лен маркиращ импулс). Процесът за
почва с отдаването на точка в изхода,
при което реле S7 се изключва, а
релето за задържане на тиретата
остава задействувано. Едва след из
тичането на точната и паузата от
.1 бод започва отдаването на тире,
при ноето се изключва реле S6'
II С.!lучай: тире точка, Тази
комбинация се осъществява по трудно
За да не протече процесът кант о
в първия случай, е предвидено pe
лето S 5' KO TO прекъсва линията
на точките PL. Със задействуването
на реле S6 се отстранява. късото
съединение на нам от ната на реле S5
и протичащият през Hero ток със
сила 6 ма ro задействува и прекъсва
линията на точните. KoraTo непо
средствено след натискането на
ключа К за тиретата (Harope) cъ
щи ят се натисне за отдаване точни
(надолу), релето за задържане на
точките S7 се задействува и във
вериrата на реле S5 се включва
съпротивлението R 10 , което orpa
ничава тока в релето до 1,5 ма.
По този начин може да се осиrури
безпрепятствено отдаването на тире
в изхода на уреда, след което реле
S6 и S5 се освобождават, Задей
ствуването на реле S2 в този слу
чай непосредствено след реле S4
не предизвиква освобождаване на
релето за ;задържане на точките S7'
тъй като кондензаторът С 4 е ДOCTa
тъчно зареден и включването му
към съпротивление R7 не предиз
виква протичането на токов импулс.
По този начин след изтичането на
7ирето и паузата от 1 бод се осиrу
рява отдаването в изхода и на точ
ката, при което вече се изключва
релето за задържане на точките S7.
Интервал и ме жду буквите
и думите
На фиr. 2 е даден пример за дей
ствието на уреда при предаването на
буквите "Н" и "Д". Фиr. 2б показ
ва поrрешно предадените знаци от
ключа К, а фиr. 2в правилно
отдадените знаци в изхода на уреда,
имащи времетраене на тиретата 3 бо
да, на точките 1 бод, интервали Me
жду знаците 1 бод и интервали Me
жду буквите 3 бода. От фиrурата
11 ппп n n I11l,O/Шf(JII{U
u U U \J V U V U UI'IП!/РСU
о"
iНQЦII 0//1
I/ЛЮIIQ 1<
g
1m
"""""""" jнаЦlI1
и)Хоиа
Фиr, 2
се вижда, че ако начало.то на след
ващата буква се предаде между пър
вия и втория положителен марки
ращ импулс след края на предше
ствуващата буква, уредът aBTOMa
тически осиrурява интервал между
двете букви точно 3 бода. Същото
важи и за интервала ежду думите,
Необходимият интервал от 5 бода
в този случай се осиrурява, ако Ha
чалото на следващата дума попадне
между втория и третия положителен
маркиращ импулс.
Токоззхрзнване
Уредът се захранва с право Ha
прежение 150 волта около 20 мили
ампери. За стабилизиране знодното
напрежение на мултивибратора (лам
пи Л 1 и Л 2 ) се използува rазовият
стабилизатор на напрежение сrзс,
ОВ2 или друr тип с работно напре
жение около 105 волта. За токоза
хранване може да се използува оби
кновен двупътен или еднопътен лам
пов изправител, като на трансфор
матора се предвиди отделна HaJVlOTKa
6,3 в, 1 ,8 а за отопление на трите
лампи 6Н8С.
Уредът се монтира в кутия, от
предната страна на която се поставя
ключът К, а oTrope реrулаторът
за скоростите R 1 . При първоначално
то пускане трябва да се реrулира
раЗСТОЯНИj;:ТО между контактите на
релетата с оrлед правилното им
действие по описания вече начин.
Обслужване
ПриtJ"юдходящо реrулиране на R 1
и R 2 MoraT да се постиrнат скорости
-на предаване между 20 и 250 букви
в минута. Работата с този ключ е
извънредно лесна и получените pe
зултати са учудващо добри. За пре
даването на едно тире или точка
например е достатъчно само леко
докосване на лостчето в едната или
друrата страна и в изхода се полу
чават знаци с точно определено Bpe
метраене и нормален интервал, Бук
ва "а" или "н" може да се предаде
с този уред при MHoro бързо задей
ствуване на ключа последователно
в двете страни, при което уредът
предава тези знаци след известно
закъснение с точно определена CKO
рост и С качеството на машинен пре
давател. Изследването на фиr. 2
може да ни покаже възможностите
и rраниците на използуване на този
уред. Ясно е, че с Hero въобще не
може да се предава "ЛQШО", В най
неблаrоприятни случаи, KoraTO Ma
ни улацията на оператора е толкова
неправилна, че излиза извън rpa
ниците, в които се проявява кори
rиращото действие на уреда, вместо
един знак може да се предаде друr,
обаче също с качеството на машn-нен
предавател. LZIJB
25
ТЕМПЕРАТУРНА КОМПЕНСАЦИЯ НА СОБСТВЕНАТА
ЧЕСТОТА НА ТРЕПТЯЩИТЕ- КРъrОВЕ
(В ПОМОЩ НА КОНСТРУКТОРА-КЪСОВЪЛНОВИК)
Качеството на приемните, и пре
даващи апаратури зависи MHoro от
стабилността на собствената честота
на съдържащите се в тях трептящи
кръrове, Затова върху проектира
нето и направата, на тези кръrове
тряб а да се отделя особено внима
ние.
, Стабилността на честотата на треп
тящи е кръrове на захrанващите
предавателите и осцилаторите на
приемниците rенератори трябва да
отrоваря на най rолеми изисква
ния; по малки са ИЗИСI<вапията
към стабилността на честот:нiта xa
рактеристика на междинночестотните.
филтри на приемниците и най малки
са изискванията към стабилността на
I
Ч стотата на трептящите кръrове в
стъпалата за усилване на високата
чест'ота (както на предавателите, Ta
ка и на приемниците).
Един 61' основните дестабилизира
щи фактори се вява непостоянната
температура на кръrовете през време
на работа на апаратурата, което дo
вежда до изменение на тяхната индук
тивност и капацитет, Това се предиз
виква от температурните колебания
на окръжаващата среда (например
въздуха в помещещшта), заrряване
на апаратурата от топлината, излъч
вана от радиолампите и съпротивле
нията, и най после, частите на. треп
тящите кръrове се наrряват вслед
ствие преминаването през тях на
високочестотни токове.
Да разrлеДаме как влияе температу
рата на. параметрите на частите на
трептящия кръr.
Индуктивността на бобината е пра
во пропорционална на напречното
сечение (площта на една навивка)
и обратно пропорционал а на дъл
жината на намотката . Ако например
бобината е изпълнена така, че при
повишаване на температурата всич
26
ките нейни линейни размери Ha
растват еднакво, то при наrряване:
нейното напречно сечение се увели
Хl04
I!.C
6 С
4
z
80. tO
Фиr.l
чава по бързо. отколкото Дължина
н та на HaMOTI<aTa, и индуктивността
на бобината нараства.
Капацитетът на кондензатора е
право пропорционален на площта
на неrовите пластинки и обратно
проп рционален на разстоянието Me
жду тях, KoraTo пластините на KOH
дензатора на трептящия кръr са
направени от един и същ материал
и има за диелектрик въздух, то капа
цитетът на кондензатора при повиша
ване на температурата ще се увеличи.
Затова при нarряване на треп
тящия кръr, състоящ се от тези
части, HeroBaTa собствена честота
се понижава.
Изменението на параметрите на
трептящия кръr при нarряван става
не само вследствие увеличаването
на rеометрическите размери на' бо
бината и кондензатора, но и под влия
нието на друrи причини. Най rолямо
значение има изменението на диелек
трическата проницаемост на изола
ционния материал на кондензатора
и маrнитната проницаемост на cъp
цевината на бобината, ако тя е от
високочестотно желязо.
Капаците ът на кондензатора и
Индуктивнос.тта на бобината при из
менение на температурата MoraT да
нараснат, да се намалят или право
пропорционално на температурата
(ToraBa тяхната температурна зави
симост е линейна), или по по сложен,
нелинеен закон, Освен това след
темпераТУРI1ИЯ цикъл, т. е. след
наrряването или охлаждането на час
тите и възвръщането на тяхната TeM
пература към първоначалната, Ka
пацитетът на кондензатора или ин
дуктивността на бобината MoraT да се
ВЪЗВ1>рнат, но MoraT и да не се въз
върнат към първоначалните си стой
ности, В цървия случай частите на
кръrа се казват циклични, а във
втория нециклични ,
На фиr. 1 е ПОI<азана температур
ната зависимост на относителното
нарастване на капацитета на керами
чен кондензатор, Тяе линейна и
циклична, С кръrчета са показани
точките на измерване капацитета при
наrряване, а с кръстчета при
охлаждане. На фиr. 2 е изобразена
температурната зависимост на капа
цитета на слюден кондензатор. Тя
е нелинейна и нециклична.
Методи за повишаване темпе
ратурната ста илност на
честотата
Да се компе ICират температурните
изменения на честотата на трептя
щия кръr може само в този случай,
ако неrовите параметри се изменят
при колебания на температурата ци
клично, а още по лесно е да се Ha
прави компенсация, KoraTo та;зи за
ВИСИl'llОст е линейна. Затова KO
raTo е необходимо да се построи
трептящ кръr с висока температурна
стабилност за честота, в Hero преди
всичко трябва да се употребят висо
кокачествени детайли, параметрите
на които имат линейна циклична за
висимост от температурата.
За да се получи такава зависимост,
детайлите на кръrа MoraT да се из
пълнят конструктивно така, че при
наrряване да бъдат невъзможни В::Jа
им ните размествания и особените из
кривявания на техните конструктив
ни елементи. Например намотката
на бобината трябва плътно да при
лепва до тялото. Такова плътно при
лепване може да се постиrне или
чрез hавиваhе ьа бобината с неrоля
мо обтяrане от rол меден проводник,
наrрят до температура 800 1200 С,
върху керамично тяло, или (в произ
водствените условия) чрез нанасяне
на тялото посредством впръскване
на проводящ слой, като впослед
ствие този слой се падебелява по
електролитен път,
Линейността 11 цикличността на
параметрите на кондензатори с про
менлив капацитет се постиrа леко
по конструктивен път. като пласти
ните, оста, стойката и подставката
се направят от еднакъв материал, а
изолаторите от високочестотна Ke
рамика,
Керамичните кондензатори с по
стоянен капацитет почти всякоrа
имат линейна циклична температурна
зависимост на капацитета и затова
те се използуват lllИРОКО в трептя
щите кръrове.
Сыр;ествуват няколко метода за
температурна компенсация на соб
ствената честота на кръrовете. Един
от тях е така нареченият способ за
самокомпенсация, който се свеж
15
,0
9
5
О
5
10.
зо. 40. 50. 60. t.
Фиr.2
да до използуване в кръrа на детайли
със специална конструкция, Напри
мер ако бобината е изпълнена така,
че при наrряване нейната дължина
да се увеличава значително повече,
отколкото площта на намотката, то'
с ПОВИlllаване на температурата ин
27-
дуктивността на бобината не Ha
раства, а се намалява. Ано пласти
ните на Rондензатор с променщш
Rапацитет са направени от специална
сплав, наречена инвар, RОЯТО почти
не се разширява при наrряване, а
шайбите между пластините се нa
правят от бронз или от друrа сплав
със значителен Rоефициент на ли
нейно разширение, капацитетът на
таЕЪВ Rондензатор при нarряване ще
се намалява. С подобрение на CЪOT
ветните материали MoraT да се при
rотвят детайли, параметрите на които
при колебание на температурата праЕ
тичеСЕИ не ще се изменят. Затова
тези детайли се наричат CaMOI{OM
пенсиращи.
Възможн!1"са И ТJ;руrи принципи за
I<ОНСТРУRТИВНО разрешаване на caмo
компенсиращи бобини и конденза
тори. Обаче в повечето случаи тях
пата изработка е затруднена или те
имат по лоши параметри, ОТRОЛКОТО
детайлите с обикновена конструкция,
Затова те се използуват рядко.
Още по просто средство за полу
чаване на писока стабилност на соб
ствсната честота на трептящия кръr
е така наречената схемна TepMO
Rомпенсация. В този случай в
I{ръrа се ВК:Iючват спеп;иални TepMO
I<омпенсиращи I{ондензатори, капа
цитетът на които при наrряване се
намалява.
Cera като теРМОI{омпен.сиращи KOH
дензатори се използуват И3l{ЛЮЧИ
телно керамични кондензатори с дие
лектрик от тиконд. НаАшляването
на техния каruщитет при паrряване
става вследствие намаляването на
диелектрическата ПРОIlицаемост на
ТИI{онда.
. Третият начин се свежда към
поддържане на постоянна темпера
тура на трептящия кръr. За целта ro
поставяме в Tepl\lOCTaT, в RОЙТО има
слектронаrревател, който автомати
чеСI{И се включва при незначително
понижение на температурата и се
ИЗRлючва при повишаване на TeM
пературата. Термостатът е MHoro ефи
:касно средство за поддържане на
48
rоляма стабилност на честотата, но е
СRЪП и еRсплоатационно е неиконо
мичен; освен това той заема MHoro
място. Най мноrо се употребява
схемната теРМОКШ\I:nепсация,
Температурви коефициеити
За изчисление на температурната
стабилност на честотата и TepMOKOM
пепсиращите елементи е необходимо
да се знаят температурните Rоефи
циенти на детаЙЛИте на трептящия
кръr.
Температурен коефициент като фи
зическа величина се нарича отноше
нието на нейното парастване при
увеличаване на температурата с един
l'paдyc към първоначалното значе
ние на същата величина. Темпера
турният коефициент на индуктив
ността съкратено се пише с бунвите
ТКИ и се обозначава с aL, а на капа
цитета съответво ТКК и ас; линей
ното разширение ТКЛР и а е ;
дие"еКТРИЧССI<ата пропицаемост
ТКДП и ас. Температурният Koe
фициент на честотата (ТКЧ) се обо
значава с буквата а без инденс.
Ако схемата съдържа НЯКОЛRО кои
дензатора, то със ас се обозначава
температурният коефициент на об
Щия капацитет, а ТКК на съставля
-ващите отде"ни нондензатори се обо
значават с а 1 , а 2 ит. н. Капаците
тът на кондензатора за настройка
Аюже да се представи като състоящ
се от начална Ц промеlШива част.
ПромеlШината част от капацитета
ще обозначим с С., а непшия TeM
пературен коефициент с "'1'
Като знаеl\l значението на една фи
зичсска величина при нормална TeM
пература (20" С) и нейния темпера
турен Rоефициент, 1\10жем, като из
ПОЛЗУВaJ\lе формулата
Xt==Xto [1 +ax(t to)] (1)
да определим значението на тази Be
личина при ВСЯRа друrа температура.
В 'тази формула Х,О е първоначал
ното значение на физическата вели
чина при теl'4пература ,о' Х, е HOBO
ТО И значение при температура Е, а
ах е температурният коефициент.
Нека например при температура
200 С трептящият кръr е настроен
на честота 21.1 26 .м.сХЦ. Ако темпе
ратурният коефициент на честотата
(ТКЧ) на кръrа аж == 20.10 , то при
температура 700 С кръrът ще се OKa
же настроен на честота:
f70=f 20 [1 +a(C Eo)] ==21,126
[l+20.10 6(70 20)] ==21,147 .м.zXЦ.
По такъв начин честотата се е по
вишила с 0,021 .м.сХЦ или с 21 КХЦ.
Температурният коефициент на
честотата (ТКЧ) е свързан с ТКИ и
ТКК на кръrа с равенството
az + ас
a== 2 (2)
Ако кръrът съдържа два пара
лелно свързани кондензатора С 1 и
С} С ТКК съответно а 1 и а 2 , то об
щият температурен коефициент на Ka
пацитета ще бъде равен:
а аl С l+ а 2 С 2 (3)
с С 1 +С 2
в този случай, KoraTo в кръrа са
включени два последователно CBЪp
зани I<ондензатора, общият ТКК MO
же да се изчисли по формулата
а а 1 С 2 +а 2 С 1 (4)
C С 1 +С 2
При паралелно свързване на две
бобини L 1 и L 2 С ТКИ съответно аl1 и
aZ 2 общият ТКИ ще бъде равен:
aZ 1 1;-2 + aZ 2 L 1
az c=. - '
L 1 + L 2
Общият ТКИ' на две последова
телно свързани бобини 'се изчислява
по формулата
al1 L l +a z2 L 2
az -=
L 1 +L 2
Изчисляване на схемна TepMO
компенсация
Схемната терМОКО1\1пенсация позво
лява с помощта на кондензатори с
отрицателен ТКК да компенсират
положит лния ТКИ на бобината на
кръrа и да се получи температурен
коефициент на честотата, близък до
нулата.
Методът за изчисляване на схемна
термокомпенсация зависи от това,
дали кръrът е настроен на една че
стота. или той трябва да покрива
повече или по малко широк диа
пазон от честоти. Тук ние ще раз
rледаме изчисление на TepMOKOM
пенсация на кръr, работещ на една
честота' или в MHoro тесен диапазон
от честоти, например в един от лю
бителските късовълнови диапазони,
коефициентът на покриването на кои
то не превишава '1.03 ""7" 1,07.
За изчисление на термокомпен
сацията е необходимо да се знаят
температурните коефициенти на еле
ментите на схемата. ТКИ на eДHO
слойна бобина, навита в rорещо
състояние на цилиндрическо Kepa
мично тяло, представлява около
30.10 ; бобина с намотка, нанесена
чрез впръскване 20.10 6; ТКК на
променливата част на кондензатора
на кръrа, състоящ се от подвижна и
неподвижна система от цинкова сплав
е равен на около 30.1 0 6; KOHдeH
затор с подвижна и неподвижна
част от алуминиева сплав 20.1 0 6
и кондензатор със системи от ин
вар 2.1 0 6. ТКК на началния Ka
пацитет на кондензатор с изолация
от високочестотна керамика пред
ставлява около 150.1 o .
ТКК на тръбните (КТК) и диско
вите (КДК) керамични кондензатори
с постоянен капацитет, оцветени със
син цвят (rрупа С) е равен средно на
100.10 6; със сив цвят (rрупа Р)
30. J 0 6; С небесно син цвят (rpy
па М) минус 50.10 6; С оранжев
цвят (rрупа Ж) минус 600.1 O 6.
Задачата по изчисление на cxeM
ната термокомпенсация се свежда до
определяне капацитета на основния
и компенсиращия кондензатори, като
ни е известно тt:'хният ТКК и дaдe
ният пълен капацитет на кръrа.
Нека например кръrът (фиr. 3)
се състои от еднослойна бобина, Ha
вита в rорещо състояние, керамичен
29
кондензатор на кръrа С 1 с' ТКК
+ 1 00.10--41 и термокомпенсира
щия кондензатор (термокомпенса
тора) С 2 с ТКК 600.10--41. Пъл
ният капацитет 11а кръrа е 100 пф.
Трябва да се определи капацитетът
JШ кондензаторите С 1 и С!.
L C2
СХ'/. (xz
. ФИ!'.З
3а компенсация на ТКИ на боби
ната, който приемаме aL == 30.10 6,
е необходимо пълния капацитет на
кръrа да има ТКК ас == 30.10--41.
3а изчислението използуваме прило
жената диаrрама., По дължината на
ropHaTa хоризонтална скала на HOMO
rpaMaTa в лоrаритмичен мащаб е
нанесен пълният капацитет на кръrа
С, по дължината l1а .долната хори
зонтална скала капацитетът на
.основния . С 1 (или компенсиращия
С 2 ) кондензатор. На лявата верти
кална скала е нанесена разликата от
ас а 2 , на искания общ ТКК на
пълния капацитет на кръrа и ТКК
на термокомпенсиращия KOHдeH
затор С 2 (или разликата а 1 ас
на ТКК на основния кондензатор С 1
и търсения ТКК) и на дясната скала
разликата от а 1 а 2 на ТКК на
.основния и термокомпенсиращия KOH
дензатори.
Прецелите на скалите MoraT да
бъдат разширени чрез умножение
(или деление) с 1 О или всичките че
тири скали, или само хоризонтал
ните или вертикални скали, или
най после долната хоризонтална и
лявата вертикална скали.
В нашия пример тези разлики са
равни:
2c a 2 30,10--41+600,10--41 570.10 6;
21 a2 == 100.1 0--41+600.1 0--41 700.1 0--41.
Съединяваме точките 570.10 6 на
лявата скала и 700.10 6 на дясната
('кала на HOMorpaMaTa (пример 1)
30
. на една от страните на ъrълника и
преместваме ъrълника така, че He
rOBaTa друrа страна да пресече rop
ната хоризонтална скала в точка,
с'Ьответствуваща на капацитет 1 ОО пф,
Точката на пресичане на тази страна
на ъrълника с долната хоризонтална
скала дава стойността на капацитета
на основния кондеlратор С 1 == 82 пф,
Следователно кондензаторът С 2 ще
има капацитет 1 QO 82 == 18 пф.
Тази задача може да бъде решена
и така (пример 2): На лявата вертикал
на скала намираме разликата на ТКК
al ac 100.10 6+30.10 6 == 130.10 6;
съединяваме едната страна на ъrъл
ника с намерената точка с точката
al а 2 == 700.10--41 на дясната скала
и като продълж ваме страната на
ъrълника така, че друrата му CTpa
на да пресече ropHaTa хоризонтал
на скала в точката 100 пф, по дол-
ната хоризонтална скала определяме
капацитета на кондензатора С 2
(С 2 == 18 пф) .
На практика често се случва да
разрешаваме MHoro по сложни зада
чи, тъй като 'кръrът съдържа начален
капацитет или няколко I{онденза-
тори. Обаче в края на краищата
всяка задача се свежда до решаване
на по прости задачи, подобни на
разrледаната.
Ако в кръrа влизат няколко ин
дуктивни бобини, които имат раз
лични ТКИ, за да определим с по
мощта на посочената HOMorpaMa Ka
пацитета на tePMOI-(омпенсиращия
кондензатор, трябва, ползувайки се
от формулата (3 или 4), да определим
техния общ ТКИ.
L
o{z
Сн
C z
<X L
.сх н
ех,
ФИ!'. 4
KoraTo кръrът (фиr. 4) се състои
от индуктивна бобина L, конденза-
тор з,а настройка, който има начален
капацитет С Ю променлива част C 1
и термокомпенсиращ кондензатор С 2 ,
при определяне капацитета С 2 Koe
фициентът ас, за да се ползува HOMO
трамата, се определя по фор улата
СН
ас == al (aH al) С (7)
нато тук ас не е равен, както в
предишния случай. на al. а е из
числителен коефициент.
Нека С==100пф, С н ==20пф и He
rовият ткк ан-"=' 150,10 6; ТКК на
променливата част а 1 ==20.10 6; на
термокомпенсиращия кондензатор
а 2 == 600.10 6; ТКИ al ==30.10 6. За
опр деляне капацитета на TepMOKOM
пенсиращия кондензатор определяме
отначало коефициента:
. 20
а с == 30.10 6 (150 20),1 0 6 ' 100 ==
== 56,10 6
След това изчисляваме
.al ac 20,10 6 + 56.10 6 == 76.10 6;
а1та2 == 20.10 6+600,10 6==620,10 6
и по HOMorpaMaTa намираме. че
С 2 ==12пф,
Вследствие на приблизителността
на приетите значения на ТКИ на
бобината и ТКК на конден;затора
с променлив капацитет. разликата
в пределите на ТКК при произ
водство на керамичните KOHдeH
затори, трудно определяното влия
ние на капацитетите на лампата.
монтажа, екраните при посочените
по rоре методи за изчисляване. оби
кновено дава възможност да се по
лучи задоволителна, но не пълна
термокомпенсация. По точна TepMO
компенсация става или чрез допъл
нителен подбор на термокомпенси
ращия кондензатор (за основа се
взема полученият капацитет при из
числението), или чрез използуване
на реrулируем термокомпенсатор.
Най простите реrулируеми TepMO
компенсатори представляват от c
бе си система от два паралелно CBЪp
зани донастройващи кондензатори,
които имат различни ТКК. EДHOBpe
менното изменение на капацитета на
. тези кондензатори дава възможност.
плавно да се изменя общият ткк
на системата, _ запазвайки при това
неизменен своя 'общ капацитет.
Динамическа термокомпенсация
CKop ттa на наrряване на различ
ните детайли след включване на
апаратурата, а също така и изме
нението режима на лампите не е
еднаква. Най бързо се наrрява лам
пата, при което най съществено. из
менение на нейните параметри става
в първите няколко. минути след
включване на апаратурата (обикно
вено в първите 5 15 минути). Почти
също така бързо се наrряват боби
ната и кондензаторите с твърд дие
лектрик, вследствие заrубите в тях,
Изменението на честотата през
първите 5 15 минути се нарича из
местване. Неравномерността на за
rряването на детайлите през време
на изместването на честотата за
труднява схемната термокомпен
сация, ПОhеже ако се подберат TepMO
компенсиращите елементи от изчис
лението за компенсация на измес
тването на честотата, няма. да полу
чим термокомпенсация при еднакво
наrряване на всички детайли на
трептящия кръr.
На фиr. 5 а е показана rрафиката
на изместването на честотата при
некомпенсиран кръr. на фиr, 5 б
@ 1 " " .
4f1
fG\ o"o
f .
4f
@
О
'О D " f,o f,J 6ее н.
20 25 30 35 40 4S бе сIOl
.
"1
Фиr.5
при кръr със статическа TepMO
компенсация. т. е, термокомпен
сация, изчислена при температурен
31
HOMOrPRMr:I
'за изчисля6ане Jlапацuтето"
на осно8нl/Я U терНOJlомпен.сuращЦfl
IIOндензатори
;J
о!.. ;ш 7flI
0(>i'11Xz (X,z ud 2
f:Д:Nll.Jtll1D/lЗu!1JНE
(i"0мl1pllжрl J-
" ...1$ t, .JI/.ю SIJ 6If'ID (IJII fSP 2()D 3f)O 4.SН 7I1D fQtЮ
............ IIIilxЩUIllffl но tЮlрl", t; lf/Ill Л1f/IюltJН/Jl'нсирlШ/UR С,2
'\ \ JlQнkНj{1mtp/J пф
, f(J (О
\ xlO" xv 6
/'lputfFp 2 \ п 1$
,
\ 2()' 2fJ
\ 1 зо зо
\ -:r lfI 4Dj
. , )' .я; !Q
\ 68 M
\
.-:r I'"
rt. f!Ю t:;/ tНОС
i*б :1 <: J f 1
\
J{Ю" ,
daWНO '-
' : «, 1I «С \
\ {J(J(J tJodfl(D ,
7. ' 0Lt 11 dl
exE!'''!I; зl1. пl1llJlj!oнE
(I!IJH I1PUl'1epg)
O
.) с,«с
32
коефициент на честота, равен на нула
при бавно изменение на температу
рата. В този сучай изместването на
честотата почти не се намалява и
само след значително време след
включване на апаратурата че,стотата
на кръrа се възвръща към първона
чалното си значение. Опитът да се
компенсира първоначалното измест
ване на честотата чрез значително
увеличение на термокомпенсиращия
кондензатор довежда до CBpЪXKOM
пенсация (фиr, 5 в).
Най доброто средство за динами
ческа !{омпенсация е използуването
на два термокомпенсиращи KOHдeH
затори единият с малък капацитет
(2 5 пф.), предназначен специално
за компенсация първоначаЛНОТ9 из
местване на честотата, и втори с
изчислен капацитет за компенсиране
изменението на параметрите, предиз
викано от бавните колебания на TeM
пературата (статическа термокомпен
сация).
Термокомпенсаторът за първона
чалното изместване на честотата се
поставя непосредствено до най rо
рещите части на балона на лампата
или, което е още по хубаво, наrрява
се от специална нихромова спирала,
включена паралелно на отоплението
на лампата. Реrулиране степента на
компенсацията на изместването на
честотата става посредством изме
няне разстоянието между TepMOKOM
пенсиращия кондензатор и HarpeBa
теля или балона на лампата. След
отстраняване на изместването на чес
тотата се извършва точна TepMOKOM
пенсация със статическия компен
сатор.
Може да се направи динамическа
компенсация и с един термокомпен
сатор. В този случай капацитетът
на тер.мокомпенсиращия KOHдeH
эатор се. избира по изчислението за
получаване на статическа TepMOKOM
пенсация, а изместването на често
тата се отстранява, като се подбере
разположението на този KOHдeH
затор относно лампата, Обаче този
начин дава по лоши резултати, по
неже при Hero обикновено не може
да се отстрани изместването на че
стотата в първите 2 3 минути.
Динамическата термокомпенсация
се облекчава с намаляване връзката
на кръrа с лампата или използуване
на кръr с нисковълново съпротив
ление, т. е. с относително rолям Ka
пацитет и малка индуктивност. В
то:ои и в друr случай се намалява
влиянието на изменението на капа
циrета на лампата на пълния капа
цитет Jla кръrа, а следователно и
на HeroBaTa собствена честота, Освен
това лампата трябва да се поставя
в лек режим, което намалява ней
ното наrРЯl:щне и изменението на
междуелектродните и капацитети.
Д7 :'
33
УРЕД ЗА ИЗПРОБВАНЕ НА РАДИОЛАМПИ
Описваният уред за изпробване
на радиолампи е със сравнително
просто устройство и конструкция,
като същевременно притежава ДOCTa
тъчно високи качества, напълно за
доволяващи нуждите на ремонтните
работилници и особено нуждите на
радиолюбителите и радиокръжоците .
Същият може да се построи от всеки
радиотехник или по напреднал pa
диолюбител при сравнително малки
разходи и лесно намиращи се Ma
териали.
Технически даиии
Уредът дава пълна възмощност
за изпробване на всички видове
приемни радиолампи, както и на
предавателните с малки мощности.
При пробите ле но и MHoro бър,ЗО
MoraT да се локализират и открият
всички възможни повреДIJ, срещащи
се в радиопрактиката, а именно:
прекъсната отоплителна жичка, пре
къснат който и да било друr елек
трод, включително и катода, късо
съединение между електродите на
лампата, както и между отоплението
и като да на индирек,!-,ните лампи.
Същевременно уредът дава възмож
ност да се провери и състоянието на
емисията и с това напълно определя
rодна ли е лампата за по нататъшна
работа или не. Същият дава въз
можност за напълно отделяне и из
пробване самостоятелно отделните
части на сложните лаМJ!:И.
П риицип иа действието
Уредът е построен на принципа за
проверяване състоянието на е1l'!.И
сията чрез превръщане на лампата
в диод токоизправител, като същата
се заrрява с променлив ток, а aHO
дът и решетките, съединени накъсо,
се захранват също с променливо Ha
прежение от мрежата посредством
малък трансформатор (може и aBTO
трансформатор) .
При съставяне на електрическата
схема на уреда е използувано свой
ството на радиолампите. при което.
34
като се заrрее радиолампата с HOp
мално променливо напрежение, необ--
ходим о съrласно характеристиката И,
и като се превърне в ди од чреs
даване на електродите и накъсо,
при захранване с 50 волта промен
ливо напрежение и при аноден товар
11 оо ома за всички видове и сис
теми индирек'J'НИ лампи без диодите,
се установява минимална (критична)
емисия за неизтощена лампа 14
миJIИампера за новите модели на
европейските лампи и 13 милиамп
пера за съветските, американските
и старите модели на европейските
лампи.
При захранване с 30 волта про
менливо напрежение на всички б
терийни лампи и директните за про
менлив ток, превърнати в диоди,
критичната емисия се установява
на 9 милиампера. При аноден товар
2700 ома и захранване с променливо
напрежение 30 волта всички про
менливотокови диоди имат кри
тична емисия около 2 милиампера.
При същите условия правотоковите
диоди дават около 1. милиампер.
За откриването на всички Mexa
нически повреди, срещащи се в pa
диолампите, се използуват монти
раните в уреда щепселчета, клю
чета, бутони,сиrнални лампички и др,
Емисията се отбелязва с милиам:
перметър, включен съrласно дaH
ните в електрическата схема.
Електрическа схема иа уреда
Захранването на лампите с ток за
отопление и на всички електроди
става само. с променливо напрежение
чрез трансформатора (фиr, 1).
Лампичката ,,3" е индикатор, по
казващ присъствието на ток в уреда.
Лампичката ,,2" rлимлампа. по
казва изправността на отоплителната
жичка на измерваната радиолампа,
а лампичката ,,1" отбелязва налич
ността на евентуални къси съеди-
нения между електродите н& яа.м.
.пите.
35
е s ф
8868@888
j О"'QЧj'Л 4
Q) 00
фt 11 1 1 1 1 1
/2 Э" S 6 78 9
@ @(S)@ @ @ @ @ @ @е
Стойността на €мисията се измерва
с мициамперметъра, който посред
ством бутона "Б" и вълновия ключ,
означен с числата ,,1,2,3", се вклю
чва последователно в катода на из
мерваната радиолампа. Съпротив
лението R3 (1100 ома) се включва
като аноден товар на всички инди
ректни и директни лампи, а съпро
тивлението R4 (1600 ома) се включва
последователно ,със съпротивлени
нието R3 като аноден товар при Me
рене на всички диоди. Ключът "ЦК",
означен на таблото с числата o 1,
СЛУ)КИ за откриване на къси, съеди
нения ме)Кду катода и отоплителната
)Кичка на индиректните лампи. Cъ
противленш то R 2 шунтира милиам
перметъра за увеличаване изме
ряемостта му при измерване на ИlJДи
ректни радиолампи, а съпротивле
нието RJ при директните радио
лампи и всички диоди.
Коиструкция детайли и мои а1К
иа уреда
Необходими части: шаси (лама
ринена или пертинаI{сова плоча с
pa JН::!," 30/40 C.'l1 и необходимата дe
ф
Q 1 L 3
V@
@ /0 @)
36
белина. според 'I'върдостта й за
да не се оrъва); дървена кутия, по
добна на rрамоФонна с размери, озна
чени на черте)К А, фиr. 2; шнур за
мре)Ката с щепсел; качулка за eBpo
пейски и американски радиолампи
400
Фиr, 2
със шнур че ; антенни щекерчета 11
броя; лампичка за скала с Фасонка
2 броя; rлимлампа с Фасонка 1
брой; букси изолирани 38 броя
(ако шасито е от пертинакс, мо)Ке да
се поставят и rоли букси) ; ключе
"ЦК" обикновено един брой; бутон
d работен и спокоен контакти 1
брой, ключ за вълни; една плочка
с две rрупи 1х3; копче показалец
1 брой; цокли 'Зэ рндиолампи 10
е
IJ
@б
/0 ,/0 JO so 70 510 ио /26
@@@@@@@@
rл f ! 4 .s 6"з {IJ
@@@@@@@@
@... @
о
o
6)
Фиr,3
ороя (по един от всички серии и
одели на съветските, американ
ските и европейските лампи) чис
лото 10 може и да се увеличи в за
висимост от нуждите и желанията на
конструктора; ми лиамперметъ р за
прав ток с въртяща се макаричка l
и чувствителност от 1 до 6 милиам
пера за крайното отклонение на стрел
ката; трансформатор с малка мощ
ност и специално навита вторична
намотка (може и автотрансформа
тор) ; болтчета с rайки оноло 40 бр,;
rола монтажна жица с диаметър
0,8 мм около 10 метра; изолирана
монтажна жица 0,4 мм около 6
метра; калай 50 rp.; rумиран шнур
от антеноотвод около 5 метра.,
Изброените части се разполаrат на
шасито така, както е показано на фиr. 3.
Трансформаторът за захранваi'Iе на
лампите се нави ва с първична Ha
мотка, както обикновен трансфор
матор за радио, Вторичните са дJзе.
Едната. е обикновено за един или
един и половина волта и служи за
зах ранване на индикаторната лам
ПИЧка с напрежение от 2,5 или 3,5
Волта. Втората се навива за напре
жение до 120 волта с ИЗIjОДИ и раз
мери на жицата, I{aKTO е показано
на фиr. 4. Намотката с изводи от
r (J (J,3 ф 15О ? (J,25 Ф r 2 ,/0
ooooooooooo b oooQQ
r.l . 4J
Q a
Фиr.4
I до 1 О волта с междинните изводи
се навива на обратна посока на Ha
вивката от 1 до 120 волта, което
условие е необходимо за комбини
ране на напреженията за захранване
на всички лампи с отоплителен ток.
Действие с уреда
1. Ключът "ЦК" Harope.
2, Всички (9) щепселчета на ля
вата страна са в rорните букси.
3. Двете щепселчета на дясната
страна са в нулевите си букси.
4. Слаrа се щепселът за мрежата
в контакта. Лампичката ,,3" светва
слабо.
5. Поставя се лампата в CЪOTBeT
ния цокъл, а качулката, ако има
такава. се съединява със спецлал
ната качулка на уреда, изведена от
шасито със шнур че.
в. Ключът, поставен в ляво от
милиамперметъра, се поставя в CЪOT
ветното положение, а именно:
при индиректни лампи в по
ложение 1;
при директни лампи в поло
жение 3;
при ВСИЧ,IШ диоди В положение 2.
7, Долното дясно щепселче се из
вежда от нулевото му положение
и се поставя в първата долна букса,
означена с "rл". Ано при това по
ложение контролната лампичка 1
светне, това ще ни покаже, че из
MepB HaTa лампа има изправна OTO
плителна жичка, 1', е. не е прекъс
ната.,
8. Отоплителното напрежение за
захранване на пробващата се лампа
се избира посредством двете десни
щепселчета и ,десните букси, озна
чени с числа от 1 до 120 волта, като
се спазва следният ред: за лампи с
отоплително напрежение от 1 до
10 волта се манипулира само с дол
ното щепселче, като същото- бъде
поставено в съответната бущ:а. През
това време ropHoTo щепселче винаrи
стои на нула. Ако лампата Иl\Ш OTO
плително напрежение, отrоварящо
на напрежението, посочено в rорния
ред букси ]0,20, 30 и т. н., ToraBa
само ropHoTo щепселче се поставя
в съответната букса (в този случай
долното се оставя в нулево поло
жение). В случай че лампата има
отоплително напрежение, HeoTro
варящо нито на едно от отбелязаните
в двата реда букси, ToraBa се мани
пули ра така: избира се от rорния ред
най близкото по ниско напрежение
от това на лампата и в съответната
букса се поставя ropHoTo щепселче,
37
След това посредством долното щеп
селче се поставя допълнително CЪOT
ветното или най близко напре)Кение
от долния ред букси.
,Пример: а) лампата ЕР9 rop
ното щепселче на нула, долното в
буксата 6,3; б) лампата UF9 rop
ното щепселче в буксата ,,1 О" , а
долното в ,,2,5" общо 12,5 волта и т,н.
9, Избраното напре)Кение се по
дава към крачетата на лампата по
средств ом съответните щепселчета
от 1 до 9, отrоварящи на краката на
отоплението на лампата, по реда,
указан в таблицата, като посочените
щепселчета се поставят в двойката
букси ,,1 О" .
10. Съединяване електродите Ha
късо, подаване на напре)Кение за
захранването им и откриването на
късо съединение ме)Кду тях става
посредством същите девет щепсел
чета, като се преместват от ropHaTa
си букса в долната само ония, които
носят номерата на крачетата Jja из
MepB HaTa лампа, указани в табли
цата. Номерата на буксите и щепсел
четата отrоварят на номерацията на
крачетата на съвеТСI{ите лампи, като
номер 9 е качулката. Същият по
рядък се отнася и за ВСИЧI{И друrи
ш}мпи, С поставянето на щеспелче
тата в долните им букси фактически
електродите се дават накъсо и cъ
щевременно получават напре)Кение.
В случай че ме)Кду някои електроди
има късо съединение в лампата,
щом щепселчето се извади от rop
ната букса и се постави в долната
при обикновеното нипулиране с
уреда, лампичката ,,1 светва, а при
изва)Кдане на друrото щепселче,
носещо номера на накъсо съедине
ния електрод, лампичката yracBa,
По номерата на двете (запалващото и
уrасващото) щепселчета . съдим за
номерата на накъсо съединените елек
троди.
11. След rорните действия и при
зarрята лампа бу'I:ОНЪТ под мили
амперметъра се натиска. За добри
лампи отклоненията са:
38
'индиректни лампи от 0,7 до 1 .ма
директни лампи от 0,2 до 0,55 .ма
за всички диоди отО,1 до 0,40 .ма,
Тези данни са за уреkмилиампер
метър с увствителност 1 мили
ампер и вътрешно съпротивление
100 ома. При употреба на милиам
пер метър с друrи данни I{OHCTPYK
торът мо)Ке да си установи цифри,
като спазва принципа, описан при
построяването на уреда, и измени
стойностите на Rl и R 2 от електри
ческата схема.
rорните показания на милиам
перметъра са критични. Ако лам
пата няма механическа повреда и
ако не е работила, трябва да отклони
милиамперм.етъра към ropHaTa rpa
ница. КОЛКQТО повече лампата е pa
ботила, толкова ще се добли)Ки до
долната rраница, която ако се пре
мине. показва, че лампата е изто
щена и неrодна за по нататъшна
употреба.
12. KoraTo лампата показва откло
нение, близко до минималното, TO
raBa посредством щепселите за OTO
плението намаляваме малко OTO
плени ето. Ако стрелката почне Beд
Hara да се връща, това показва, че
лампата е изтощена и неrодна за по
ни)Кено 'напре)Кение на мре)Ката.
13. При изва)Кдане обратно на
щепселчетата едно по едно, ако
стрелката реаrира, това ПОI<азва, че
електродите са здрави и че не са
прекъснати.
14. Късо съединение ме)Кду Ka
тода и отоплението на индиректните
лампи се открива посредством ключа
"ЦК", който нормаЛНQ стои в поло
)Кени ,,1". При натиснат бутон и
отклонена стрелка се натиска надолу
към нулата. Стрелката трябва да се
върне веднаrа на нулевото си поло
)Кение. Ако запази някакво откло
нение, това показва, че ме)Кду катода
и отоплителната )Кичка има късо
съединение,
15. При проба на някои лампи
с особена конструкция определени
щекери трябва да се изва)Кдат и
да не се включват в никоя букса,
(Следва на стр. 41)
ИЗЧИСЛЕНИЯ
ОПРОСТЕН НАЧИН ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ
НА ИЗХОДЯЩИ ТРАНСФОРМАТОРИ
ОСlIовната задача на крайната лам
па в един радиоприемник е да усили
подаденото на решетката и звуково
напрежение и ro подаде с ДOCTaTЪ
чна мощност за задействуване на
високоrоворителя, който пък от своя
страна превръща електрическо то про
менливо напрежение със звукова
честота във въздушни трептения.
За да може да се получи най rоля
мата възможна отдава ема мощност
на радиолампата, в анодния и кръr
трябва да се включи товарно съпро
тивление с точно определена, KOH
кретно за всяка крайна лампа, стой
ност. Обаче при съвременните ви
сокоrоворители от динамичния тип
собственият импеданс на движе
щата се бобина на :високоrовори
теля, през който минава токът (шпул
ката на високоrоворителя) е от 2...;..-
30 ома, докато повечето крайни лам
пи, за да отдадат своята макси
мална мощност, се нуждаят от TO
варно съпротивле ие от порядъка
от 3000 до 7000 ома, Освен това в
анодната вериrа на крайната лампа
тече както променлив. така и прав
ток. Правият ток би товарил из
лишно шпулката на високоrовори
теля и полученият от правото напре
жение пад в краI:Iщата и е за сметка
на понижаване на полезното право
анодно напрежение на крайната лам
па. Ето защо в практиката високо
rоворителят не се включва дирек
тно към крайната лампа, а чрез TpaHC
форматор, наречен И:;JХОДЯЩ TpaHC
форматор.
При изчислението на ИЗХОДЯЩИЯ
трансформатор трябва най напред да
се определи преводното О'тношение
между навивките от първичната и
вторична намотки. Това преводно
отношение се дава от формулата:
п == v . : . .... . ; , . (1)
където n е търсеното преводно OT
ношение;
Ra е ОПТИl\lалната стойност на TO
варното съпротивление в анодния
кръr на крайната лампа, която за
всеки тип крайни лампи е cTporo
определена и дадена в катало}кните
данни на лампата;
R д е променливотоковото съпро
тивление (импедансът) на шпулката
на високоrоворителя, което може да
бъде изчислено от правотоковото
съпротивление чрез формулата
R д -==1,25 R . . . . . (lа)
За да бъде намерено числото на
навивките в първичната намотка на
трансформатора, трябва да се опре
дели коефициентът на сашощщук
ция на първичната HaM TKa.
Това става чрез формулата:
RIl
L 1 "'" 2nfl ,ХН . . . . , . . . . . (2)
където
R,Ra
R==
Il R,+Ra
Ra е оптималното товарно съпро
тивление;
R j е вътрешното съпротивление на
крайната лампа;
f] е най ниската пропускана чес
тота на трансформатора. Обикновено
f] варира в rраниците от 50 100 ХЦ.
След като бъде изчислена самоин
дукцията на първичната намотка,
може приблизително да се определи
броят на навивките на първичната
и вторична намотки от зависимостите:
Wl==1200
W 1
W2== . ,
n
Диаметърът на проводника,
който ще бъдат навити те, се
от формулите:
. . (3)
. (4)
от
дава
39
,
d 1 ==0.8VJa
а 2 == а 1 Уп
Тук d 1 е диаметърът на навивките
на първичната намотка в ММ.
d 2 е диаметърът на навивките на
вторичната намотка в .мм.
J а е постоянната съставляваща Шl
анодния ток на крайната лампа в
а1\шери. Стойността и се дава от Ka
талозите съответно за всеки ТЩI
крайна лампа.
След приблизителното изчисле
ние на диаметъра на проводниците
на първичната и вторична намотка
според форму ли 5 и б избираме
нормен диаметър най близката
по rолемина 'нормена стойност на
диаметъра от изчисленията по фор
мулите 5 и 'б. Нормените стой
ности. на диаметъра на емайлиран
проводник са дадени в таблица 3,
кн. 9/53 r. на сп. "Радио" статията
"Мрежови трансформатори".
Сечението на средната част на
желязната сърцевина, ВЪрХУ която
ще бъдат навити навивките на TpaH
сформатора, се определя от форму
лата
s 10 1 (N [ 2 ] ' )
f см ...... (7
у 1
където N е полезна мощност на
крайната лампа, към която ще бъде
включен изходящият трансформа
тор. Същата се дава от каталож
ните данни за всеки тип крайна
лампа;
f 1 е най ниската hропускана честота
на тра.нсформатора. За изходящи
трансформатори се употребяват пре
ДИ1\lНО ламели със "Ш".. форма, cъc
тоящц се от две части (фиr. 1).
Причината да се правят ламелите от
две части, е следната: през първич
ната намотка на изходящи:я TpaH
сформатор тече едновременно и прав,
'и променлив ток. За да се избеrне
насищането на маrнитната cъpцe
вина и се нашалят маrнитните заrуби,
маrнитната вериrа се прекъсва из
куствено, като ламелата се разделя
40
. (5)
. (б)
'на две части и се оставя процеп с
дебелина от 0,1 до 0,3 ММ.
Запълването на прозореца на cъp
,цевината се изчислява по същия
начин както и при мрежовите TpaH
сформатори, като се използува таб
fItJ
т
!/., 8 У,
"
Фиr. 1
лица 3. В случай че прозорецът на
избраната от нас сърцевина е малък
за побиране на навивките от Пър
вичната и вторична намотки, изби
ра се следващият по rолям нормен
размер на ламелите на сърцевината.
Числен пример: .
Да се изчисли изходящ трансфор
матор за радиоприемник с крайна
лампа БФБ при високоrоворител с
правотоково съпротивление на шпул
ката от 2 ома.
От каталожните данни за лампа
БФБ намираме
R i == 80000 ома
Ra == 7000 ома
J ао==. 3б ма
N == 7 вт
Импедансът (съпротивлението за
променлив ТОК) на шпулката на
високоrоворителя според формула
1 е .
I
R{) --= 1,25 R==I.25.2==2,5 ома
ToraBa за преводното отношение
на трансформатора намираме според
формула 1
п== y : о==. V 7g ; 0==.53
Самоиндукцията на първичната Ha
мотка се дава от формула 2
L RrJ
1 2пf1
където
R R,. Ra 7000 . '80000
е Ri+Ra 7000+80000
== 6400 ома
Приемаме за най ниската пропус
кана от трансформатора честота 80 хц
ToraBa
6400
Ll == 2п.80 ==12.6Н
Броят на навивките на първичната
намотка според формула 3 е
, W 1 == 1200 Y Ll == 1200 "У12.6 == 4260
навивки. .
Броят на навивките на вторичната
намотка според формула 4 е
W 1 4260
W 2 == n==sз==80навивки.
Респе'ктивно диаметрите на ървич
ната и вторичната намотки според
формули 5 и 6 са
d 1 ==d,8 fJ:" ==0,8у о,036 == 0,15 мм
d 2 == d 1 уп == 0,15 У 53== 1,1 мм.
Най малкото необходимо сечение
на сърцевината на трансформатора
се дава от формула 7 .
/ /
1/ N 1 4 2
S 10 V f; 10 80 2,23 см .
Приемаме общо се'!ение на желез
ния пакет (включително изолацията
на отделните ламели) == 3 см 2 (2Х 1.5
см). Проверката на запълването
,на прозорчето показва, че изчисле
ният брой навивки и изолацията може
да се съберат в разполаrаемото про
зорче.
Описаният метод за изчисление
на изходящите трансформатори, кой
то е приложим само за еднотактни
крайни стъпала, работещи в клас А,
дава задоволителна точност (при из
ползуването на силицие щ ламарина
със средно качество). "
К. Витаиов
УРЕД ЗА ИЗПРОБВАНЕ НА РАДИОЛАМПИ
(Продължение от стр. 38)
Това да се спазва cTporo, защото
иначе се дава високо напрежение в
отоплителната вериrа и лампата из
rаря. Такива" са за: А221 щепсел
5 за 3525 и 4525 щепсел 3 и
цялата серия лампи "Д11" щеп
сел 6. За измерването на лампата
UY1N да се изваждат щепселите
5 и 6, защото тия крачета фабричн()
са ,съединени накъсо с отоплението
и дават накъсо трансформаторните
намотки. Тази забеJlежка след?а да
се спазва и за всички радиолампи,
които ще излизат и за в бъдеще с
такива особености.
Цоию rаиев
41
КАТО ДЕН КОНДЕНЗАТОР'
Получаването на предписаното OT
:рицателно 'решетъчно преднапреже
ние на усилвателните лампи най че
<:то се извършва автоматически чрез
включването на съпротивление R K
в катодната вериrа. Общият еми
сионен ток Ie на лампата (аноден ток,
екранен ток и т. н.), преминавайки
през съпротивлението Rк,причинява
падение на напрежението Ек == Же R ю
при което катодът на лампата
.добива положителен потенциал Ек
'спрямо общия минус (шасито). Тъй
като управляващата решетка има нула
потенциал спрямо общия минус, тя
получава спрямо катода отрицателно
преднапрежение.
Включването на катодно то съпро
тивление R K обаче изменя ре,жима
на усилване Уа стъпалото. Коефи
циентът на усилване без катодно cъ
,съпротивление (RK ==0) е
fl. R.
R;+R.
v
R4
.о,
o" +
...
-!:i
Фиr.l
При включвiнето на катодното
съпротивление про енливият аноден
ток ia на лампата причинява паде
ние на напрежението върху R K
U,,==ia. R ю
което има противоположна фаза
спрямо входящото напрежение U g .
В резултат на тази "неrативна обра
тна връзка" напрежението, което oc
тава да действува между решетката
42
и катода, се намалява, а това води
до намаляване усилването на стъпа
лото.
U/==Ug Uю
Коефицентът на усилване в този
случай ще бъде
V' fl. Ra
R,+Ra+(l + fl)RK
От последната формула се вижда,
че колкото по rолеми са статичният
коефицент на усилване fl и съпро
тивлението R ю толкова по rолямо
е намалението на усилването. Да
поясним това с един.. пример.
Усилването на крайно стъпало с
пентода EL3 при номинален режим
(fl == 450, R,==50000 ома, Ra==7000
ома) 11 при отрицателно преднапре
жение Eg == 6в , получено от външен
токоизточник (R K == О) е
450 . 7000
v== 50000+7000 55пъти
При автоматично преднапрежение
с, катодно съпротивление R K == 150
ома, което осurурява получаването
на предписаното преднапрежение
Еg== 6в, усилванетО' ще бъде
v' .450.7000
50000+ 7000 +(1 +450)150
==25,2 пъти.
За избяrване намаляването на усил
ването пор"ади влиянието на KaTOД
ното съпротивление, паралелно на
Hero се включва кондензаторът С Ю
който има за задача да пропусне
променливотоковите компоненти на
,емисионния ток и по този начин да
се отстрани неrативната обратна
връзка и свързаното с нея намале
ние на усилването. Колкото е по
rолям капацитетът С к , толкова Ha
малението на усилването е по малко.
Поради това, че на практика се из
ползуват крайни стойнЬсти на С к ,
винаrи съществува известно HaMa
ление 'на усилването за най ниските
честоти от усилвания честотен диа
пазон. При изчислението на KaTOД
ЕИЯ кондензатор С" обаче трябва да
се внимава това намаление да бъде
в допустимите rраници.
Тук ще бъдат дадени нрактически
формули за определението на С" при
следните случаи:
а) при 30 О/о намаление на усил
:напето (3 децибела)
CK 159000 1 ' (
f H ,R" I
I+ R"' D \2 2
1 ооо )
б) при 10 О/О намаление на усил
:напето (0,9 дб)
с 318000 // ' ( 1 ". SD J 2
к f H . R" + 1 ооо 1 ,25
в) при 5 О/о намалеlJие на усил
вапето (0,45 дб)
С К == 4770.9 .Q 1 ( 1 + ."""" Q. ) 2 1 11
. f H . R K ! 10СО '
r) в общия случай, при какво
V'
да е намаление на усилването
V
С,,== 159
fH.R" I '1
1 (1 + R;ioS J ( , J2
в тези формули са означени:
С К катоден кондензатор в мкф
f" най ниската честота от усил
вания честотен обхват в херци.
R" катодно съпротивление в ом
SD динамична стръмност в ма/в.
Динамичната стръмно ст може да
се определи от
Ri
SD==S, R,+Ra '
където
S статична стръмност в ма/,в.
R i вътрешно съпротивление
в ом
. Ra аноден товар в ом.
При пентодни лампи динамичната
стръмност е приблизително равна на
статичната стръмно ст SD S.
Пример:
Да се изчисли стойността на Ka
тодния ко'ндензатор С" на крайно
стъпало с пентода EL3, работещ в
номинален режим, при допустимо
намаление на усилването 10 О/О и при
най ниска работна честота 50 хц.
(R,==50000 ома, R a =o7000 ома, S==
==9 ма/в, R,,== 150 ома).
Динамичната стръмност е
R i 50000
SD== S. R i +R : =о 9 50000+70.00
==7,9 ма/в.
Капацитетът на катодния KOHдeH
затор ToraBa т рябва да бъде
318000 I ( 150 . 7 9 ) 2
С,,== 50. 15 '0 , 1 +. 10СО' ' 1,25==
""- 80 мкф.
При допустимо намаление на усил
ването 30 О/О (3 дб) съответната стой
ност на катодния кондензатор е
С к ==35 мкф.
На практика ,може да се използува
в посочения случай нисковолтов
електролитен кондензатор с капаци
тет 50 100 мкф.
Й.Б.
43
ОБМЯУАuuОflИТ
ИЗПРОБВАНЕ НА РАДИОЧАСТИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ИЗДЪРЖЛИВОСТ
Пр,и произ,водството на радиоапа
ратури <мНоло от радиочастите т'ряб
Ва да бъдат подложени на ИЗПИТlване
на електрическа издържли ост. На
такова ИЗПИl1ване ,се подлаrат радио
час'tите при маСОВОта ПРО,изводство
кондензатори, съпротивления, TpaHC
форматори, дросели, преВКЛЮЧiвате
ли, цо,кли и т. н. При масовото про
ИЗ<ВОДС'J1во 'J10Ba ИЗПИl1ване iИrма r1Q>ЛЯ
мо значение. Изпитваc\:Iето става с
краТКО11j)айНо прилаrане на [юстоя'Н
ни или променли.ВlИ напрежения, при
което величината на изпитващо
то напрежение се установява в CЪOT
ветствие с техническите условия на
изпитвания детайл .оБИrкновено два
или три пъти по roлямо от работ:нота
тако,ва. На фиr.1 е дадена [IpiИНIЩIJI
41
ната схема на уреда за ИЗlПитване
на радиачастите на електрическа из-
държливост на постоянен (прав)
ток. ИЗПИllваните радиочасти iВ по
сочения случай са .кондензатори с по.
Сl'оянен капацитет (5), Включват се
наведнъж НЯIЮлко десетки парчета
паралелно 'в JJlинияТа за високо на.
прежени:е на и3.)юдите На изправите.
ля (3). Изпитващото напрежение се
IЮнтролира с волтметър (4), плав.
но реrулиращо се с автотранс.
форматора (1) , включен паралел-
на ла ПЪРiВичната намотка на
трансформатора за ,виоока наП'реже
ние (2). Отопдението на изпрarв.ител
ката (IB случая Irазо1'рОН (3) става от
.отделен трансформ.атор (8). После-
дователно на изпитваните радиача
:к:
1 7 7
...L.
Ч r ,
1,
'1'
.L.
q>иr.
<Сl1И (5) са .включени СЪПРОllи'вления
(6 и 7). С тезисъпр:ативл-еНiИЯ е CBЪp
заНа сиrнална релейна 'система, Bce
ки елемент на .каята се състаи 0'1' лам
па (9) и електромаrнитна реле (10)
с кантакт,ни I'рупи (11 и 12). Ака в
коЙто и да е 'От изпит,ван'ите ,К!oн.дieiН
затари (5) се яви пробив, наrrтри'мер в
к:райния ляв, атбелязан с начупена
-стрелка, та пр.ез СЪПРО11Ивленият-а
(6 и 7) ще протече ток. В ,краищата
на съпративлениета (7) ще имаме Ha
прежение, кае110 ще се ,пададе на pe
шетката ,на лаМlпата (9). Анадният
1'0'11{ на лампата рязка ще се у,величи,
1. '
f]l f,:' t . t '
8сл,мствие на .коета tpелето (1 О) ще
се задеЙСТ.вува, ще превключи KOH
та'ктите (11 iИ 12) в ляво ,палажеНlие
и <си'rналната лампа (13) ще оветне,
а на решетката ,на лампата (9) 0'1' ce
леновия изпtpавител (14) ще бъде
пададена ПОЛОЖИТ!еЛНо напреж.ение,
посредством Koe't(} такът, каито Пра
тича ,през релета(10) ще се паддърж-а
неизменен даТ'оrа,ва, докаro не се из
вади П'РQби'Т'ият К!ондензатор. Па Ta
къв начин ра.1I;ио'Частите, iНеи.здържа
ли ИЗiпитанието iНa електрическа. из
държливост, ще бъдат 'Определяни
па свеl1ването на сиrналната крушка.
ПреЗ.вр,еме на самия процес на изпи
тва.не с ВИiсака напреж.ение достъп
да радиочаСl1ите няма, коетО' се по
стиrа паста,вянета им IB специални
К3Iмер.и, ИЗI'аl1вени обикнавено 0'1' пра
зрачна орrанична стъкло, ката ПрИ
ат,ваlрянета им а'втома11ична пасред.
ством блокировачни .К'антактй (15)
ое изключ,ва .В!ИСО.Iюта напре.жен.ие.
На фиr. 2 е представена аналаrи'Ч'
на апаратура за изпитва.не радиача
сти на електр-ичоска издържливост
на п,роменлиlВ ток. Тази апаратура
ПQзвалява СЪЩа таКа eДHa peMeHHa
lIi
.f
.f
s
5
6
6
6
d
'.
1
1
7
.
v
t 'f
Фиr. 2
да се изпитват rалямо количеСl1ва pa
ДИ.оча.СllИ. В посочения случай, !КактО'
е дадено 'в схемата, ИЗПИтва,ните pa
диочасти с8 11>8нсформаюри (5 \
ИзпиТ'ващата напрежение се KOH1ipO
лиtpа с аЛ11метъра (4), ,включен ч'рез
селенО'в изпраВИ1'ел на Iвторичната
на ивка на трансформатара за ви'со
,ка напрежение (2), реrули'раща се с
помощта на а,втатра.нrсформатара
) Последоват.елно с Беяка 0'1' из.
rпитваНите радиочасти са IВключени:
две съпротивления (6 и 7), Ака IВ ня
кая .от нзпитваните tpадиачасти ое
45
яви пр.обив, T.ora-Ba пр.отича ток през
тези съпротивления и в краищата на
съпр.отивление'Ю (7) имаме напреже
Ние, каето се п.ода'ва /на решетката
на лампата (8) 'във фаза с а-нодна1'а
.напрелшние на таз'И лампа. Tora:Ba
релет.о (9) се задеЙС11ву.ва и прев
К!Iючва кантактите (1 О и 11) в лява
палажение. Контактът (1 О) прев
ключва решетката на лампата в сП.о
маrателната нави'в,ка ,на Тр Нсф.орма
тара (12), с !юе'J1а на реше'J1ката на
лампата се .падава напрежение, iНеоб
х.оДИМ.о да задържи ,релет.о (9). Сиr
налната лаМlПа (13) с'ветва и ще CBe
ти д.отО'rава, докато. не се махне He
доброкачественият елемент, И тук
дастъпът да 'висакота напрежение не
ос ,въЗм.ожен поради ПQiставеНИ1'е за
целта блокиращи КOIнтакти. Пачти
bc-ичКlИ ,ВИ,Lюве трансформато'р'и тря
бва Да бъдат изпитани на електриче
ока издържлив.ост между .отделните
навивки. В' такыв случай 11рансфор
матарът трябва да се п.оста,ви .в та-
кива УСЛQ'ВИЯ, щ.от.о изп.итващота Ha
прежение между коит.о и да е две
съседни на,ВИВЮI .от на'Мотката да
бъде два или 'при пъти па ви.сака, O
такът на -празен ХаД трябва да остане
неизменен. Тези условия :м.отат да бъ
дат лесн.о изпълнени, ак.о честотата
на 'J1alKa на зах'ранващия трансфарма.
110р се увеличи два или три пъти в
сравнение с Iна,рмалната рабатна че
С1'ата. При това паложение напреже.
нието на пър,вичната навивка може
'да бъде повишен.о Два пъти при УД:ВО.
ена честота и 'J1ри пъти при утроена
честота на захранващия так В такъв
случай токът 'на празния хад ще CCTa
не пршблизителна еднакъв. Контро.
лът на състоянието ,на изолацията
между .отделните навив'Ки се осъще.
С1'Бява с паltl.ощта на два ваЛ1'метъра
.от !Юито единият е в'ключ.ен в пър
,в-ичната намотка, а друrият във
вторичната. В мамента на праБИtВ
на изалацията м-ежду някои на:вИ1ВКИ
ще се наблюдава изменение в пака
за нията на ВО\J1тметрите (изменение
Iюефициента на транофармация).
Р. Иванов
ЗАМЯНА НА РАДИОЛАМПИТЕ БА7, БSА7 и 6AIO
С РАДИОЛАМПА БА8
Ф.т 1
В tрetllJиЦta раДИ<ЖIр:иемници е УI!IОl1реоона
jJlaдиолампатоа 6'SA7, 6А7 или 6AIO. Вместо
тях .е у.спех можем \Да УПО1'ребим ЛJaМlпата
6А8, ,коЯ11О I!IО-Л>ес.но се намироа на пазоара.
46
Но'.заМЯНl3та не може да С1'3Iне Н3IПРI3'IЮ, а
l1ря6ва да се .напр в<и JtЗООСТНО изменение
в СВРЪЗ1кarrа пOlpI3,ДИ това, че оецилаторният
К!pъr a тези пр'иеМ'!JlИЦИ ра>БO'I1И ПО 11Р'ИТОЧ'
кова схеМа и катощът ,ОО ла,мJlIата не се
Oiземля.В а, а се СiВI1>Р'ЗВlа iК'ЫM 011B>OIдia на ос.
ци,латор'ния ,юръr. Замяшата 'J1e%Нlичос,JШ ще
ое 'извърши iПО следIНlИЯ аЧinН: 011ПОЯIва се
ПрОВOlдии,кът, з поен на 'wра>че 8 от цOtкъл.а,
кюйто .ВQД'И от .НJa.C'I1pОЙВI3IЦИЯ R1Р'Н към IЮ-
манду.J3Jащата ро<ш!.етка, и .се даВ,а на ,качул.
ката на Лl3мrnа'l)a 6А8. ПРOtООЛНIИlКЪТ, запlО
на ,крачетата 1 и 6, се 011ПОЯВlа .и ое за.поя.
ва 'на ,юра'Че'Мm 8 и 6, 'Ironтo' се Дl3ват на
КЪСО,
Руси Д. Иванов Ст. Заroра
ОПРЕДЕЛЯНЕ КЪСО МЕЖДУ НАВИВКИТЕ В БОБИНИТЕ
НА ТРАНСФОРМАТОРИ И ДРОСЕЛИ
в MHoro случаи в 'процеса на на.
виване на 60бини за трансф.ормато
ри и дросели може да се ЯiВИ късо
Л'!:)!, J\' ..:ъседни навивки. Това явле
H,1 особено често се случ,ва, KoraTo
се навиват бобини със жица, ,която
има за изолация само емайл. Късо
между отделните навивки се обясня
ва с провеждане на 'изолацията
вследст,вие на най различни причини
Бобини с HaKЪiCo дадени навивки не
трябва да се пу,,:кат на пазара, за
щото не ще ИЗПЪJIнят предназначе
нието си, Затова необходимо е 'същи.
те да се проверят непосредствено
след навиването им за .късо между
отделните 'нави.ВКИ . За целта, в \за
водите се уп.отребяват различни при
бори. Тук ще дадем описаниет.о на
два прибора, позв.оляващи да се пра
вят измервания с I'ОЛЯiма roчност
На фи,r. 1/ е дадена принципната cxe
1
Фиr. I
Ма на прибора за .оlПределЯНе Ha,KЪ
со дадени навивки с ток с честота 50
периода. В .основата на прибора е
употребена Ш образна маrнитна cъp
IIевина (1) с накъсо дадена котва
(2) На средната час; на сЪtpцевина
та е разположена б.о6ина (3) за ВЪз'
буждане, захранванеТ9 на <която
става .от мрежата за променлив ток
с чесroта 50 периода На крайните
рамена на сърцевината са поста'вени
две съвсем еднаNВИ бобини (4 и 5),
включени П 'С,lеJ:О13ателно таю), че
OKOBeTe в тях да текат в пр.отивни
посоки. При пълна симетричност Ij.
системата волтметърът (6), измер
1.3
Фиr.2
ващ напрежениет.о на двете последо
вателни съединени 60бини (4 и 5),
трябва да не измерва Никакво Ha
прежение (нулево положение). Из
питваната, бобина (7) се надява
на дясното pa .o и цялата cъp
Цев:ина се за11ва'ря с ,Котвата. Ако
в 60бината няма късо между
на.ВIИ/Вlките, равновесието между бо
бините (4 и 5) не ще се Hapy
ши ив.олтметърът (6), както по
рано, ще показва нула Ак.о пък из
питваната 60бина има късо caYIo M
жду навивките, вследствие на проти
воположния маrнитен поток в боби.
ната (7), равновесието в системата
на бобините (4 и 5) ще се наруши и
'волтметърът ще даде от.клонение.
На фиr. 2 е дадена принципната схе.
ма на .вroрия прибор 'за .оlПределяне
късо между навив-ките, основан на
ДРJ11r IПринцип. В тази схема е упо
требен самовъзбуждащ се [енератор
за НИClка чест,ота (.около 2000 хер.
ца), ра.ботещ с лампа (14) с трептящ
кръr ванода, СЪСТО5rЩ ,се от бобина
(12) и капацитет (13). Захранването
на [енератора се осъществява .от
47
еЛClК'tрическата мрежа чрез транс-
формато.р (1), изпра,вителна лаМlпа
I ,И филтърна rРУlПа (3, 4 и 5).
Решетъч;.шяr 1иК на 1 eHeparopa, iПро
тичащ поо вериrата катода на лам
па .(14), М.ИКJроамперметъра (8),
.съпротивленията (9 и 1 О) се КоОМ'
пенсира от тока в ,обратното направ-
ление, IПротичащ IПО вериrата.съпро
тивление (6), съпроТ,ивление (7),
;\iИкроамперметъра (8), катод на лам.
па (14), общия мИНус. РеrулираЙки
ПР9менли,вите .СЪПРОl'ивления (7 и 9),
стрелката на мик:роамперметъра се
до,карва в нулево положение B1olp
ху сърцевината на бобйната (12) се
iПОСТalВЯ изпи,nваната бобина (15)
Ако в тази бобина няма навивки,
КОИТоО да са дали накъсо, стреЛ1ката
на микроаМlПерметъра ще по.казва
Нула. Ако в изпитван ата бобина се
о.кажат .навивки, дадени 'Накъсо, pe
жимът на [енератора ще се из,мени,
ще се измс::.ш и решетъчн,ият тюк и ми.
кроампе'Р'меrьръ;I' ще даде 'ОТКЛоОне.
ние. Чувствителността на описания
прибор е MHOiro rоляма. Той реаrира
при случай на една навивка, дадена
накъсо със съседната при диаметър
на жицата 0,1 1\11М, ,или на две н313ив,
ки при ЖIIца с диаметър 0,05 мм.
Руси Д. Иванов
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
Всички сили за изпълнението на поставените задачи 2
Терои от Отечествената война . , . . . . . , . ,. . 3
Състезан:и,е за окръжно първенство по радиотелеrрафия 5
Незабравима среща . . . . . . . . . . . . . 6
Те се учиха в радиоклуба . . . , . 6
rабровските досорци активни състезатели 7
Активис;rки на Тулския радиоклуб 8
Из истерията на електронните лампи 9
5+1 лампов прием,НИК 12
Батериен двулампов приемник . , . . . . . , . . . . 15
Електрически филтри за високоrоворители на ниски и високи тонове 16
Изпробване на кондензатори , . . . . .. ..... о' 18
Звукоснимател за електрокитара ....... 20
Някои дефекти в м<;:ждинночестотните трансформатори 21
у сьвършенствуван електронен морзов ключ . . . , . .. . 22
Температурна компенсация на собствената честота на трептящите кръrове 26
Уред за изпробване на радиолампи' . , . . . , , . 34
Опростен начин за изчисление на изходящи трансформатори . '9
Катоден кондензатор ..... . _ . . . . . " ..... 42
Изпробване на радиочастите на електрическа издържливост 44
Замяна на радиолампите БА7. БSА7 и БАI0 с радиолампа БА8. 46
Определяне късо l\lежду навивките в бобините на трансформатори и дросели 47
На l-ва страница на корицата радиотелеrрафТСТКIlте-ударнички Надежда 'Кънчева.
Тана Усовска, Радка Чикова, Димитрина Недева.
На 4-та страница на корицата курс ро радиотелеrрафия Търново,
Редакционна колеrия: Я Блъсков, о. KVKYPOB, Н. Велев и Й. Болнов
rлавен редактор i< Н. Й о в ч е в
Редакция ул. "Тр. Иrнатиев" 12 Тел. 7-БО 46
Абонамент 20 лв. rодишно за 12 ннитки
Пор. 1933 Печатница Държавно военно издателство Тираж 7500
I
'"
....
.....
...;::-.
.....
..
...
......
.. <!:.
....
\
'"
.....
. \
.
"
,
, I
\
"
....."..