СЪДЪРЖАНИЬ
Стр.
I.	Радиото и технический прогрес . .	1
2.	LZ1KPZ в състезанието на 8 сеп-тември 1956 г. — Й. Готев ....	4
3.	Резултатите от състезанието за купат а на сп. „Радио" —	5
4.	Добра работа — добри резултати — Г. Сълчев........................... 7
5.	Какво показаха състезаниятага же-ните-късовълновички — П. Иванов 9
6.	Успехите радват но... — Ив. Кара-михов.............................. 10
7.	На остров Анна.................. 11
8.	Предмощно стъпало (възбудител) — Г. Несторов........................ 14
9.	Една нова УКВ антена — В. Тер-зиев............................... 16
10.	Обратна връзка във входящото стъпало на суперхетеродин — прев.
Я. Блъскон...................... 17
11.	Обпкновеният приемник като теле-
фон — Ив. Д. Камарашки .... 18
12.	Любителски усплватгл — 20 вата — Д. Димов...................• . . •	19
13.	Как да премахнем никои самовъз-буждания в концертппте приемники
— И. Пенчев..................... 20
14.	Приспособление за пробпвапе на отвори — Ст. Иванов................ 21
15.	Начисление на изходящи трансфор-матори — Ф. Димитров............... 22
16.	Пр эст лампомер — И. Чолаков .	23
17.	Усилватели със з.1земена решетка — инж. Ив. Демире в.................. 24
Стр.
18.	Стабилгзатсри на напрежение — Д. Парушев............................. 29
19.	Сухи токоизправители — инж. Е. Недевски...........................  32
20.	Нелинейните пзкрпвявания при нискоче-тотните усилватели — К.
Витанов.......................... 34
21.	Новости в последните модели европейски радиоприемници — инж. Б.
Петков........................... 36
22.	Особености и конструкции на сънре-меннпте портативни прпемници — Гр. Романов......................... 39
23.	Телевпзионии прпемници — виде-уси^ватели — инж. А. Ангелов . . 44
24.	Любителски телевизионен приемник Ст. Ковалев......................... 47
25.	УКВ пргемиик за звукония съпро-вод на телевизионния център в София — Д. Мишев................• . 49
26.	Видикон — нова телевизионна пре-давателна тръба — А. А.............. 50
27.	Причини за полна на мрежов фон в нискочестотното усилвателно стъ-пазо — прев. Я. Блъсков............. 51
28.	Маг ютофонни приставки RFT — „Тени" и „Тонко" — Ст. Бояджиен
— Хенц.........................•	52
29.	Изкривявания при мембранните ви-сокоговорители, породени от допле-ровия ефект — инж. И. Вълчев .	54
30.	RL 12 Р 35 - ватов предавателен пентод — К. Н.	.	57
31.	Въпрсси и отговори . .......... 58
32.	Характеристики на електронни лампи — инж. Й. Боянов •.................... 59
На I стр. на корицата — Обучение на радисти в полска обстановка
Снимки А. Станквв
Редакционна колегия: Я. Блъсков, О. Кукуров, Н. Велев, Й. Боянов
Главен редактор Н. Йовчев
Редакция ул. „Гр. Игнатиев" 12	Тел. 7-60-46
Абонамент 30 лв. годишно за 12 книжки — отделен брой 3 лв.
Поръчка 542	Печатница при Министерство на ПТТ	Тираж 11500
КН. 11 — 1956 ГОДИНА V
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ — ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВО!?© НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕГРАФИТЕ, ТЕЛЕФОНИТЕ И РАДИОТО И ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДОБРОВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СОДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА~— ДО СО
РАДИОТО И ТЕХНИЧЕСКИЯТ ПРОГРЕС
Живеем във века на радиото и атома. Тези две ценни открития на човешкия гений в ръцете на капиталистиТе са източник на печалби, служат за кре'пеие на тяхното господство. Радиото и атомната енергия са могыцо средство за развитието на социали-стическите и народнодемократичните страни. Грижата за човека тук е основиа цел н новата техника служи на трудещите се. Развитието на техниката, механизацията. и авто-матизацията на нсички произнодствени про-цеси подпомага човешката деятелност, облек-чана човешкия труд. Радиото в ръцете на свободните хора е неиз черпаема сила, раз-кринаща безкрайни възможности за технически прогрес.
Автоматизацията на всички съвременни производствени процеси е свързана с приложение на радиото—с радиоапаратури могат да се управляват от разстояние електростан-ции, да се ръководят и направляват всички производствени процеси в заводи и предприятия, да се движат транспортнн средства: кораби, самолети, влакове. Телемеханиката, т. е. командуването от далечно разстояние чрез радиото на всякакви машини, уреди и технически съоръжения, заема все по-голямо място в сложните производствени проц»си. Най-различни н многобройни агрегата изменят своя режим на работа по команда от едно централио командно място с помощта на радиосигнала. Един човек може одновременно да напранлява мвожество апарати без особен труд. Телевизионните устройства му дават нъзможиост да вижда и от далечни разстояния какво става с ма-шините и агрегатите, качеството и количест-вото на продукцията. В труднодостъпните за
човека или вредните за неговото здраве работай места телемеханиката дава великолепно разрешение на въпроса. Телемеханиката съкращава труда на хората, освобождена работна сила за други сектори. При това икономическият ефект е голям. Обемът иа постройките, в конто се монтират съоръжения и агрегата командувани от разстояние е по-малък: не е нужно да се правят по-мещенията с оглед да работят в тях хорами да се изчислява въздухът, снетлината и пр. в тая помещения. Тъй като не работят хора, а автомата, то не са нужни жилищни и други битови сгради, т. е. не се изразходнат средства и за тая цел. Ето никои примери: и Съветския съюз са преустроени 16 подстанции от Донбасеиерго на принципа на телемеханиката. Икономисани са от заплати на служащи 10 милиона рубли, а стойността на радиосъоръженията в телемеханиката е само 1 милион и 400 хиляди рубли. Автоматиза-пията и телемеханизацията на 12 во дни електрически станции в Узбекистан осво-бождава труда на 634 човека. Освен това постигнато е голямо съкращение на времепускането на агрегатите, използува се най-големият напор на водите, избягнатиса аварии, причинявани досега „по вина на служащите“. Затона понастоящем в Сънет-ския съюз въпросът за телемеханизацията в промишлеността, в селското стопанство, в нефтопромишлеността и т. н. стой на пре-ден план. Въпросите за телемеханизацията се разработват теоретически и практически в лабораториите и н самите предприятия.
Не са далечни времената, когато автомата ще превеждат с помощта иа радиото речта на оратора на няколко езика и ще я
предават своевременно по радиото. На теле-визионния екран ще може да се наблюдава автоматизираният производствен процес в заводите. Ето как си представя един съвет-ски учен бъдещето, когато автоматизацията и телемеханизацията ще намерят голямо приложение:
В светлата зала на централната автоматично управляваща станция на обединената енергосисгема по радиото и по високоче-стотнвте канали пристигат сведения за режима на работата във всичкц електростан-ции от страната, както и от всички потребители на електроенергия. Телеизмерител-ните системи дават пълна картина за работата на всичкя звена от обединената енерго-система. Високоволтните линии за далечно пренасяне на електричеството са свързани в една система с водноелектрическите елек-тростанции, с тези работещи с торф, с газ или с атомна енергия. Независимо от това дали са разположени в европейската част иа Съветския съюз. Сибир или Средня Азия, ще могат взаимно да се подпомагат. Чрез радиото се командуват електростан-циите, разпределя се електроенергията. В сыцата система са включени и малките, селските електроставции, конто са също ав-томатизирани, без персонал. При авария с хеликоптер се отправя бригада, конто своевременно отстранява повредата.
Но автоматизацията и телемеханиката ще намерят широко приложение в добиването на каменни въглища, всякакъв вид руди и подземни изкопаеми. Автоматизирани руд-нични комбайни ще копаят дълбоко под земята каменни въглища или ценни руди. Автоматични подземни влакове и съоръже-ния ще изнасят изкопаното на повърхността, автомата ще претоварват на редовни вла-кови композиции, а в заводите те автоматически ще се разтонарнат. В цеховете също ще има автоматизирано производство с
ограничен брой наблюдатели , и ръководи-тели на производството. Радиоапаратурите великолепно заменят човека, ваправляват сложните машини, отчитат количесгвото па производството, следят за качеството.
Възможна е автоматизацията на нефто-добивната промишлепост. Радиоимпулсни командни апаратури да направляват целия нефтодобинен процес, с автоматически из-числителни и управляващи устройства, с точни контролни апаратури и прибори да се автоматизира производството на метали. Безконтактни прибори с радиоактивни изо-топи измерват точно дебелината на лятите метали, автоматически се изпращат команди за необходимее изменения, конто трябва да станат в детайлите на прокатния стан. Напълно става възможен непрекъснатият процес на мета долее нею, получаването на химически чиста елементи, както и производството на специални сплави.
Автоматизацията и телемеханизацията е вече леко осыцествима с наличието на по-лупроводниковите кристални диоди и тетроди, с възможността да се строят сложни радиоапаратури с миниатюрни размери. Известки са вече електронни машини, конто извършват автоматически сложни и много-стравви действия. Скоро ще се осъществи и мечтата да се изучат на самого място лу-ната и други планета. Електронни машини, изпратени с многостъпални ракета, приго-дени за междупланетно пътуване, ще разучат планетите и с радиоимпулси ще разка-жат на земята онова, коего интересува уче-ните.
Мечтите стават действителност. Нужно е обаче всестранно и главно задълбочено изучаване на радиотехниката, за да може всеки радиолюбител да даде своя принос в бързия технически прогрес за огромния ръст на общестненото богатство и подобре-ние материалното състояние на трудещите се.
2
ГОДИШНОТО ОТЧЕТНО СЪБРАНИЕ’НА ОКРЪЖНИЯ РАДИОКЛУБ — ПЛОВДИВ
На 28. X. 1956 г. в салона иа клуба на културните дейци в гр. Пловдив бе проведено годищиого отчетио-изборно събраиие на окръжния радиоклуб иа ДОСО.
Председателях иа съвета иа клуба ст. лейтенант Карасавов отчете успехите и не-достатъците в работата на .Пловдивските радиолюбители. Наистина, имаше какво да се каже.
Една от осиовните задачи на радиоклуба бе неговата масовизация. Сайо за една година члеиският състав е иарасиал повече от два пъти и сега радиклубът брои вече 217 души. Условията, иъпреки че иепрекъс-нато се подобряват, са недостатъчни да се даде възможност на всички членове творчески да работят. Поради тази причина се стигна до положение, повече от другаоиуе да бьдат водеии само иа списък. Освен това иовоприетите са повече младежи, а девойките са само пет. Поради това, че по-вечето члеиове са ученици, през летиия период животът в радиоклуба рязко спада.
Друга, ие по-малко важна задача, бе превръщането на радиоклуба в методически център от окръжен мащаб. Първата реши-телна крачка в изпълиеиието иа тази задача е иаправена. В гр. Пещера е открит филиал иа радиоклуба с 40 члена. Открива-нето иа такнва филиали предстои и в гра-довете Пазарджик и Левскиград. Въпреки това, все още на много места радиолюбител-ското движение е много слабо. Особено много изостава Девииска околия.
Учебно-спортната дейност е протекла на високо равнище. През изтеклата учебна година работеха 10 учебни групи по радиотелеграфия и 9 по радиоконструкторство с общо 202 курсисти. Вснчки са завършили успешно и са получили добра подготовка. Лекторите на учебните групи се проявиха като добри педагози и ръководители и се справиха отлично със своята работа. На много високо равнище премииаха заиима-иията иа курса за радиоконструктори клас С, конто се ръководеха от радиоинженери от РГВ. Проведен бе първият изпит с 15 радиоконструктори клас С, а 20 девойки и младежи успешно завършиха курса за .опе-ратори клас С. 1
Радиостанциите в окръга установиха общо 12000 радиосвръзки с радиолюбителите от цял свят; само LZ1KSP има 4000 радиосвръзки. Най-добое са работили LZ1KSP, LZ1KPZ и LZ1KRF. Най-зле е работала LZ1KLD и личните станции LZ1CR и LZ1CF. Особено добре се представиха ра-диолюбителите от Пловдивски окръг в състезаниита по радиотелеграфия. Нормите за окръжии състезания покриха 45 души, но по финансови причини в окръжните
състезания участвуваха само 24 състезатели. В републиканските състезания участвуваха 4 души. На републиканските състезания пролича, че Пловдивски окръг има иай-много и иай-добре подготвеии радисти. Съ-стезателят Стефан Цоичев се класира втори и придоби правого да участвува и между-иародните състезания в Карлови вари. Радиостанциите се представиха добре във всички вътрешнн и междуиародни късо-вълнови състезания, a LZ1KSP с оператор Стефка Добрева се класира иа първо място в състезаиието за жеии-операторки, органи-зираио от Търиовския радиоклуб.
Отчете се, че пречка за доброю предста-вяне в международните късовълнови съ-стезаиия е и иепознаването иа чужди езици, което в най-скоро иреме трябва да бъде преодоляио.
За класирането на радиоклуба на второ място веред всички радиоклубове в Репуб-ликата особено много доприиесе секция „Радиокоиструкгорство". В иея непрекъсиато се строят иови апаратури и се извършват поправки на клубните апаратури. Членовете на секцията са построили 6 късовълнови предавателя и са моитирали ияколко радио-зали в града, провели са демонстративии радиосвръзки в с. Перущица и са участву-вали с радиостанции при провеждаие иа състезания от окръжния стрелкови клуб. Осиовиа слабост иа секцията е, че ие можа да обхваие в своята работа всички членове. Главиата причина за това е липсата иа ра-диокабинети, работилници (използува се само една стая) и материалиа част.
Секция „Агитация и пропаганда" е дала сравнително иай-слаба работа. Главна причина за неуспеха ва тази секция е неудачною избиране иа нейвия председател, който ие се иитересуваше от живота иа радиоклуба. Фактически работата на тази секции се вършеше от другари, конто са били негласно привлечени към ней.
За подобряване на работата през следва-щата година събраиието гласува резолюция, с конто постанови: с помощта на окръжния комитет на ДОСО Пловдивският радиоклуб да се превърне окоичателно в експеримеи-тален и методически център от окръжен мащаб; да се разшири лекционно-пропа-гандната работа, каю за целта се формира постоянна лектория и за четиригодишни-иата на радиоклуба да се издаде юбилееи албум. който да отразява досегашния живот иа клуба; да сетърси непрекъсиато помощта на Централния радиоклуб за оказване на материална помощ.
Нека пожелаем на Пловдивските радиолюбители успех в тяхното благородно дело.
Ив. Порязов
3
LZ1KPZ В СЪСТЕЗАНИЕТО НА 8 СЕПТЕМВРИ 1956 г.
При оповестяването края на състезанието за купата на сп. „Радио1* в 21 ч, LZ1KPZ беше завършила своята 109-а връзка. Този успех радваше не само състезателите, но и целия операторски колектив. Всички с интерес следяха всяка нова връзка и очакваха нетърпеливо крайний резултат. Той беше известен и като се съди по броя на устано-веиите връзки, може да се разчита на едно сравнително добро класиране.
Как LZ1KPZ извоюва едно от първите места в състезанието.
На първо място трябваше да се повиши мощността на предавателя, с което много добре и в срок се справи известният наш оператор Ангел Несторов. След много проби и подобрения в монтажа той постигла пълна настройка на почти всички любителски обхвати. Заедно с пробите трябваше да се проучи и CONDX, да се избере най-под-ходящият обхват за работа в състезанието.
Не се подценяваха и тренировките за приемане и предаване.
При откриването на състезанието на работаете място в LZ1KPZ заслужено заста-наха най-добрите оператори Ангел и Иван. Те съчетаваха добра манипулация на ключа, способност да записват бързо викащата ги станция и висок състезателен дух.
Уточнено беше да се работи на 40-метро-вия обхват, тъй като тамбяха почти всички радиостанции. В първата минута отговори LZ1KRB и даде оценка за силата на сигналите 7. Това показа, че има вещо вередно, но за мислене време няма; по-добре беше да се вземе аванс! . . Първите 40 минути бяха неуспешни за нас — имаме установени само 4 QSO. Да се продължава така всички разбраха, че не ще се постигне успех. За отказване и дума не можеше да става — нали и в YO-състезанието се случи да за-почнем работа с повече от един час закъс-нение и все пак първите бяха застт-гнати!
Оказа се, че предавателят не е настроен с подходяща антена за съответния обхват. През следващите 40 мивути бяха постигнати 16 QSO или 4 пъти повече. От рапортите стана ясно, че напред води LZ1KSZ. Те имаха добър аванс QSO, а освен това рабо-теше девойка и гласът й се отличаваше от останалите. Това беше много добра маневре-ност на старозагорци. Те запазиха аванса до края ва телефонния тур пред LZ1KPZ. Не трябваше да се подценява и LZ1KRB, конто ни следваше на 4—5 свръзки. За отбелязване е, че RX, който използувахме, не е много подходящ за телефонии сигнали, тъй като обхватът не е „разлят** и селек-тивността се влошава при наличието на толкова близки честоти. Трудно улозими бяха LZ1KDA и софиянецът LZ1WD. С чувствително QRP се чуваше LZ2KBR. Много рядко се чуваха LZ2KCS, LZ1KAA,
LZ2KST, a LZ2PA работеше с плитка мо-дулация. Най-сигурна (и в други състезания) по отношение на рапортите си остана LZ1KRB. Също безупречна работа имаха LZ1KSZ, LZ1KSP, LZ1WD. Най-лоша опенка за разбираемое! е дадена на LZ2KBA-R4, за сила LZ1KBD и LZ2KBR-S6, а за мо-дулация — на LZ2PA-mod 4. Най-лоша оценка е получена от LZ1WD RSM 565, най-добра от LZ1KSZ-595. Последната, както и първата, беше отново с LZ1KRB при съот-ношение на връзките 25:21 за LZ1KPZ.
Втората част от състезанието — телеграф-ният тур, както и в други състезания, беше по-благоприятна за нас. Много уместно вмъкнатата половинчасова почивка даде възможност да се проверят апаратурите, да се отпочине. Работата започна отново на 40 м. Първата QSO беше зарегистрирана с LZ1KBD, притри свръзки в повечезатях. Рапортът бе отличен — RST 589, следова-телно може да се работи QRQ. За отбелязване е, че много от станциите работеха на обикновен ключ, което при продължител-ната работа уморява ръката. От LZ1KPZ бяха употребени два местно изработени мехаяични ключа, конто позволяват лесно да се про-меня скоростта, съобразно чуваемостта за кореспондента и освен това са много прак-тични. Докато в началото например LZ1KBI> имаше 3 QSO повече от LZ1KPZ, в края съотношението беше промерено на 71:40.
Сега по-голямо внимание беше обърпато на LZ1K.SZ. Дванайсетте QSO аванс от телефонния тур трябва да се изравнят. Първата среща дойде в самото начало при резултат 11:7 в наша полза, по-късно в 18.19 LZT 22:19. Това съотношение на-прави борбата още по-оспорваяа, а в същото време LZ1КАА съобщи своя контролен номер с 2 QSO по-малко. Упорито догонваха изостаналите и LZ1KSP, LZ2PA. Това про-дължи до 19 ч„ когато LZ1KPZ решително поведе и запази първото място до края па състезанието. В 19.34 I 7.Т LZ1KSD даде контролен номер, но той не бе записан от наития оператор, а в същото вред е LZ1KSP настойчиво даваше „PSE К“. По-уместпо е да се „хваве“ и LZ1KSP, тъй като вторият оператор е записал рапорта на LZ1KSD Такива случаи в състезанията имаше ня-колко. Дублирането на дяевниците е винаги добър контрол.
Постепенно броят на свръзките за отделяйте часове започна да намалява. LZ1KPZ направи QSY на 80 м, но там бяха останали само LZ1KRB и LZ1KGZ, конто веднага след номера се преместиха ва 40 м. Тяхната инициатива да се препесе борбата на 80 м, където прохождението беше добро, не беше подета от останалите състезатели.
Наближаваше краят и борбата достигна разгара си. LZ1KPZ печелеше свръзка след.
4
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СЪСТЕЗАНИЕТО ЗА КУПАТА НА СПИСАНИЕ „РАДИО“
На 8. IX. т. г. се проведоха зздочни въ-треШни късовълнови състезания за купата на списание „Радио".
Услозията бяха обявени в кн. 6 на списа-нието и имаше достатъчно времеза разгла-сяване и подготовка за участие на всички наши любителски радиостанции.
'Поради неизвравност на радиостанциите LZIKAB състезанията бяха открити чрез LZ1KAA.
Участвуваха 22 радиостанции, от конто 12 клубни, 7 колективни и 3 лични.
Отчети се получиха от 21 радиостанции. Не е полуген отчеты само от LZ1KRU при М-вото на ПТТ — Радиоуправлението, с огговорник др. Асеп Бехтерев.
Докуме яти за водена слушателска дей-ност получихме от 3-ма радиолюбители.
Класирачето на радиостанциите и радио-любителите е като следва:
1.	LZ1KSZ —	Ст. Загора	291	т	I	м.
2.	LZIKPZ —	Пазарджик	250		II	м.
3.	LZ1KSP —	Пловдив	201	»	III	м.
4.	LZIKRB —	Бургас	188	»	IV	м.
5.	LZ1PA —	Плевен	172	»>	V	м.
6	LZ1KDA—	Хасково	171		VI	м.
7.	LZIKGZ—	Ст. Загора	152		VII	м.
8.	LZ1WD —	София	151		VIII	м.
9.	LZIKBD—	София	149		IX	м.
10.	LZ2KST—	Варна	142		X	м.
11.	LZ2KBA—	Т ърново	140		XI	м.
12.	LZIKAA—	София	132	»	XII	м.
13.	LZ2KBR—	Коларовград	ИЗ		XIII	м.
14.	LZ2KCS —Плевен
15.	LZ2KSB—Балчик
16.	LZ1KBL—Благоевград
17.	LZ1KSA—София
18.	LZ1KWR—Враца
1.9. LZ2KAD—Габрово
20.	LZ1DK —Ст. Загора
21.	LZ1KSD — Ст. Димитров
64 „ XIV м.
64 „ XIV м.
56 „ XV м.
47 „ XVI м.
43 „ XVII м.
40 „ XVIII м.
36 „ XIX м.
32 „ XX м.
В състезанието са взели участие 40 опе-ратори, от конто 4 девойки.
Класирането на слушателите е следното:
1.	Димитър Владимиров Галмадиев 386 точки — I място.
2.	Георги Цвстанов Сълчев 283 точки — II място.
3.	Димитър Петров Драчев 183 точки — III място.
Купата на списание „Радио" спечели ра-диостащията LZ1KSZ—радиоклубы Ст. Загора, флагчето—радиостанцията LZ1KPZ — Пазарджик и плаката — радиостанцията LZ1KSP — радиоклубы в Пловдив.
Редакцията на сн. „Радио" награждена радиолюблтелите слушатели, както следва:
1.	Др. Димитър Владимиров Галмад-жиев — с цялото течение на сп. „Радио" от 1952—1956 год.
2.	Др. Георги Цветанов Сълчев — с течение на сп. „Радио" от 1955 и 1956 год.
3.	Др. Дчмитьр Петров Драчев — с течение на сп. „Радио" от 1956 год.
свръзка и в последната среща с LZ1KSZ в 20.20 LZT узяахме, че авансы е добьр — 11 QSO. Според колтролните номера, стач-циите се нареждаха така: LZ1KPZ, LZ1KSZ, LZ1KSP, LZ2PA, LZ2KST, LZ1KDA и т. н.
В 20.56 ч. беше последната среща с LZ1KSZ при сьотношение на QSO 81:69. Последо-вателно LZ1KDA, LZ1KGZ и LZ1DK до-принесоха за увеличение броя на свръз-ките на 84.
Добри корес понденти в телеграфния тур бяха LZ1KSR, LZ1WD, LZ1KSP, LZ1KRB, LZ1KAA, L.Z2PA. Рядко се чуваха LZ1KWR, LZIKSA, LZ1KBL, L.Z1KSD, която единствена даде оценка за тона Т8 от проведените през т>зи ден около 100 QSO. В същност с лош тон работеше LZ1KSD и LZ2KSB. Прази впечатление, че много от радиостанциите не взеха участие в това популярно за LZ съсгезание. Така например LZ2KLR, LZ2KRS, LZ2K.ML (поради авария в RX) не се чуха изэбщо.
Без съмнение, интересы към състезанието щеше да бьде още по-голям, ако всички радиостанции вземеха участие и то сьс за-доволителна работа, тъй като имаше и никои оператори, конто се задоволиха с 15—20 свръзки. Те обикновеио са склоняй да не представят отчетите си а това се отразява върху работата на онези, конто са се отнесли сериоз ло към поставената им задача. Въз.можно е да се внесе и разнообразие й състезшията, като се отмени раз.мяната само на контролни номера. За да се повиши май-сгорството на всички състезатели, необходимо е да се устройват по-често състезания, което окръжните радиоклубове и ЦРК са в състояние да изпълнят, за да се предста-вяме добое и в международните състезания. Така в благородна га бэрба между радиолю-бителите ще се .посгигнат по-добри резул-тати, ще се подготвят кадри, достойни да защищаваг името на Родината.
Й. Готев оператор на LZ1KPZ
5
Радиолюбителите от цялата страна при-ветствуваха организираието на това състе-завие и желаят то да стане традиция в нашата кв дейност.
Трябва да отбележим обаче, че много малък брой радиостанции участвунаха н състезанието.
Това говори за слабата организатором работа на радиоклубовете.
Досега са разрешени 121 любителски радиостанции — клубни, колективни и личви, който отдавна трябваше да бъдат пуснати в действие.
В Ст. Загорски окръг са разрешени 9 радиостанции. Пуснати са в действие — 9, а са участвували само 3 радиостанпии. В Търнонски окръг — разрешени 11 радиостанции, пуснати в действие 11, а участвували в състезавието само 2 радиостанции; във Варненски окръг — разрешени 11 радиостанции, участвували 2 радиостанции и т. н.
От Южва България са участвували 15 радиостанции, а са разрешени 64; от Северна България са участвували 6 радиостанции, срещу 57 разрешени.
Тези данни показьат, че радиоклубовете и секцните не работят за участието на всички радиостанции н кв състезания. Работата на любителските радиостанции и участието им в за дочки кв състезания спомагат за нови-шаване квалификацията на радиолюбителите.
Заслужава голямо внимание въпросът, задавай от много радиолюбители — защо ие се изземат разрещителните на онези ко-митети и радиолюбители, на конто срокът за пускане на радиостанциите в действие
е изтекъл, а също така и на онези, конто не провеждат активна радиолюбителска операт орска дейност.
Крайно време е М-вото на ПТТ и ЦК на ДОСО да направят проверка по дей-ността на всички радиостанции и на не-активните да се отвеме разрешители ото за изпслзуване на радиостанциите.
Радиоклубовете трябва да нземат всза-бавни мерки за увеличаване на онератор-ските колективи към всички клубни и колективни радиостанции, а така също и утвърждаването на заместник-отговорници.
Ние сме убедени, че радиоклюбовете, секцните и радиолюбителите не ще донуснат за в бъдеще действуваша радиостанция да не вземе участие в състезанията.
У вас има зарегистриранн голям брон радиолюбители-слушатели, а в състезанието участвуваха само трима. Този фактсше един вът вотвърждава, че те подцепиват слушателската дейност. Основателна е кри-тнвата на радиолюбителите, че га новечето радиостанции работят слабо подготвени опе-ратори, не знаят как да започнат, нроведат и занършат радиссвръзката. Това се дължи на слабата подготовка на операторите. Не се вслушватв указанията — най-напредслу-шателска, а след това онераторска дейност.
В никой радиолюбители съществува страх даработят на любителскарадиостанция. Основателно се страхуват тези другари и им препоръчгаме да водят слушателска дейност. Чрез активна слушателска дейност, към уверена и св.гурна радиосвръзка!
На работа, другари, за активна радиолюбителска работа!
Радиолюбители,
Срокът за абониране за сп. „Радио и телевизия“ е про-дължен до 20 януари 1957 година. Не пропускайте последняя срок.
Абонирайте се в местните пощенски станции.
Годишен абонемент 30 лв. за 12 книжки.
6
ДОБРА РАБОТА — ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ
Великата дата 9. IX се ознаменува с още едва хубана проява на радиолюбителите на нашата страна. На 8. IX т. г. се проведе първото вътрешно задочно късовълново състезание за купата на списание „Радио**.
Състезанията бяха организирани от ре-дакцията на списание „Радио** и се про-ведоха н два тура — . телефония от 15.00—17.00 часй и телеграфия от 17.30—21.00 ча<Л. Такина състезания се провеждат за пърни път у вас и не е лошо те да стан ат традиция. Като се има пред вид, че състезанията са веобходими за подготвянена добри операторски колектинн на приемно-преда-нателните станции, то по-честите състезания са добри начинания.
Какно показах а самите състезания. В тях участвуваха 22 станции от цялата страна. По списък съществуват не по-малко от 60 радиостанции, но на състезанията работиха едва 1/3 от всички. За отбелязване е, че активно участие взеха пак старите радиостанции; много от новооткритите станции не работиха — LZ2KHN, LZ1KKZ, LZ2KAE, LZ1KPW и много други. Тези състезания бяха вътрешни и беше нужно броят на новооткритите радиостанции, участвунащи в състезанията, да бъде по-голям. Слабо беше участието и на личните станции, броят на конто достигла до 10, но в състезанията участвуваха само LZ1WD и LZ2PA.
Този път начинът за опонестянането на условияга за състезанията беше по-добър. Условията се оповестиха чрез книжка 6 на списанието, като бяха строго определени. Списание „Радио** се получава във нсички наши клубове и с това се избягнат редица неудобства и недоразумения между опера-торите на различните станции. Като се има пред вид, че списание „Радио** се явяна като наръчник на късовълновика и конструктора, не ще бъде лошо, ако и за напред се оповестяват състезания, било вътрешни или международни, пак чрез списанието.
Вън всяко състезание нашите късо-вълновици прояняват недисциплинираност, конто пак се повтори. Когато в 14.55 ч. софийската радиостанция L1KAA викаше: „Моля да бъдат прекратени излъчванията на тази честота, LZ1KAA ще предаде офи-циалното откриване на състезанията . .“
радиостанциите EZ1KGZ, LZ1KSP, LZ2KBA, и други данаха „wsem“.
До кога, другари, ще се повтарят все един и същи грешки?
Този път имаше и други непростими грешки на никои наши станции. Така например по средата на телефонния тур LZ1KGZ работеше на телеграфия, викаше ,,CQ“ и влезе нъв връзка с „Y(J“ станция на обхвата, на който се пронеждаха състезанията и значително пречеше на работата.
Личната радиостанция LZ2PA даваше много лошо своя инициал и вместо РА излизаше FA. Другарят Кишеи, н стремежа си да бърза, изкрнвяваше инициала си, а това е от много голямо значение. Инициа-лът трябна да се дава отмерено и точно.
Имаше и такива станции, конто не се настройваха добре, Така например LZ1KCS, LZ2KRB, LZ2KWR не можеха да чуват добре кореспондента си и се налагайте няколко пъти да викат „QRZ**. Тъкмо обратного. Операторският колектии на LZ1KPZ работеше безупречно, веднага от-говаряше на всеки повик. LZ1KPZ неедно-кратно е участвувала нъв нътрешни и международни късовълнови състезания и до сега се е нареждала все в първите ре-дици. Колективът иа тази станция работи бързо и много точно. Ние има да се поучим от тях. Тонът им е много добър. LZ1KPZ използува за състезания два приемника, като операторите си делят обхвата на половина. По този начин целият обхват постоянно бива прослушван и се издирват нужните станции. Те работят и с автоматичен ключ, което много ги улеснява в предаването. Благодарение на тяхната бърза и акуратна работа, на хубавата чунаемост, нсички им се обаждаха и броят на връз-ките им бързо нарасна.
От нсички радиостанции най-силна чу-ваемост имаха LZ1KPZ, LZ1KGZ, LZ1KSZ, LZ1KAA, LZ1KRB; това донякъде улесня-наше работата.
Пожелаваме на първенците успех в предстоящите състезания, а на още неукреп-налите станции — да се поучат от добрата. работа на пъриенците и за в бъдеще да заработят по-добре.
LZ1-13321
Г. Сълчев
7
КАКВО ПОКАЗАХА СЪСТЕЗАНИЯТА НА ЖЕНИТЕ КЪСОВЪЛНОВИЧКИ
Късонълновите състезания се очертанат като един от най-важиите момента н живота на радиолюбителите от тякната късонълнона дейност. Наред с „по-старите“ радиостанции .сега участнуват и много нони радиостанции.
В късовълновите състезания обикнонено участвуй ат само оператори и в много редки случаи и операторки. Тона показна, че нее още н радиоклубовете н иашата страна леко се поглежда на нъпроса за масоно участие на жеиите н радиолюбителския спорт.
Изхождайки от това, сънетът при окръжния радиоклуб н гр. Търново организира и проведе пърните нътрешни късонълнони състезания иа жените-операторки. Въпросът за тези състезания бе поставен от оператор-ките при радиоклуба с голяма сериозносг.
Проведените състезания показаха колко много жени-операторки имаме, а колко мелко от тях ргдонно работят на радиостанциите. В списъка на радиолюбителите от нашата страна ярко личат имената на много наши добри радиегки-операторки като Маргарита Петкона, Живка Иванова, Стефка Добрева, Мария Верчена, Захаринка Николона, Христина Белберона и други, конто се чунат доста често по любителските обхвати. Но нима само те са операторките, конто представят жените-радиолюбителки у нас!
Достатъчно беше да включим приемника си по нреме на състезанията, за да се убедим колко много са те.
Основните цели, конто се преследваха с това състезание, бяха укрепване на дружес ките връзки между бьлгарските късовълнонич-ки и повишанаве на тяхното спортно май-сгорство. Дружбата в етера сплотява късо-вълновиците. Двустранни задушении свръз-ки, QSL-картички, писма, обмяна на опит... как нсичко това нълнуна и мобилизира! То водикъмпонишаване натехническите знания, към понишаване на спортното майсгорсгно.
Състезанията постигнаха своята цел.
Близо две седмици преди това по обхватите на 40 и 80 метра започнаха редовно да работят операторките от Плевен, Пловдив, Хасконо, Чернен-Бряг, от почти нсички ко лектин ни радиостанции. В дневника на любителската радиостанция LZ2KAC близо 60% от записаните през това време радиосвръзки са с девойки и жеяи-олераторки. Пролича голямото старание за спокойна и уверена работа. На много радиостанции операторките още сьс смущение и неприну-дена предпазливост пристьпваха към повик-нането и пронеждането на свръзките. Но това не беше всичко. Готвейки се за своите пърни състезания, радиолюбителките-опера-торки от Търново заживяха с подготонката. Месец преди това те нече започнаха трени-ронките си. Тяхната любима радиостанция
беше единсгвеного място, където можеше да се намерят след работно нреме. И какна радост изпитваха те. когато на всяко тяхно повикнане им отгонаряше жена, като че ли нсички радиостанции бяха предоставени на тях. Радиолюбителите от цялата страна знаеха за тона и следеха работата им с особен интерес. И те нее повече и повече се стараеха, тре-нираха, учеха се. Несъмнено така са постъп-нали радиолюбителките от Пленен, София, Пловдив, Балчик, Сенлиено и много други градове. До последната нечер преди сьстеза-нието не стихваха сигналите на LZ1KPZ, LZ2KST, LZ2KBA, LZ2KML, LZ2KCS и LZ2KHN, където младата операторка Милка Шабанова с усърдие и настойчивост правеше пърните сгъпки н късонълновата дейност и работеше с голямо желание за постигане добри реузлтати в състезанието.
Така папреглати бяха нечерите преди състезанието. Двадесет и девети юли стана празник за българските късовълновички. След откринането на състезанията, отпачало нервно и бързо, а после спокойно и уверено започнаха да се разнасят повикванията на ЖинкаИнанона от LZIKSZ, Стефка Добрева от LZ1KSP. Тук нече пролича колко голяма е разликата н работата на радиостанцията между по-подготвените и начинаещите. Ею Стефка Добрена дава контролен номер 565016, а Недялка Бойдева от Хасково едва 585008. Тя е изосганала с осем свръзки. Но тона е още 54-та минута от началом. Време има. Тя дава край на сврьзката и отново про-дължана повикването. Интересно и приятно беше да се слуша свръзката мекду Милка Шабанона от LZ2KHN и Иванка Георгиева от LZ1KPZ. Между тях борбата сыцо е напрегната. Но какво ли ще стане по-нататък? В 10 часа и 43 минути шестокласничкатд Васка Ганчева от LZ1KRF дава на LZ1KSI контролен номер 595019 и получава същия номер. Значи тя може да се мери с добрите и поолитни операторки. Може би там работа Петранка Ковалева, която по всичко личи, че е по-добра, но това още нищо не зпачи. Напротив, темпът на работа растете, борбата за пьрвото място се засилваше. Така един след друг, спокойно и уверено предаваше контролните номера опитният началник на радиостанция Лиза Мешу ла и.
Интересно защо още н началом на състезанието замлъкна LZ2KBA. Може би там има повреда! Наистияа това голямо нещастие сполетя ентусиазираяите Христинка, Денка и Стефка. Позреда н преданателя, и то сериозна. Но те не се откъснаха от приемника. Те следяха двустранните свръзки на своите приятелки от цялата страна и мъка притис-каше сърцата им. Но и това се случвв! С колко жар и с каква страгт се проне>кдаха
8
свръзките една след друга. До последняя момент настойчиво, но вече спокойно и уверено, се разнасяха гласовесе на младите и належлни операторки Лилия Кирова и Ктя Марче а от LZ2KSB, Захарин на Николо а и Берислава Добрева от LZ2KST, Ci ежана Крумова и Лили Кръстева от LZ1KAA, Величка Николова и Иванка Георгиева от LZ1KPW и др. Колко неочаквано и бързо дойде краят на състезанието. Голяма-таподготовка дате своите резултати. Доволни са операторките, конто успяХа да установит повече свръзки. Операторките от Търновския радиоклуб очакват своя гост — Стефка Добрева. Тя ще им гостува три дии, защото зае първото място. С нея те ще обменят опит, ще се научат как работи тя, ще предадат своя и нейния опит на още по-мла-дите операторки.
В състезанията участвуваха 22 радиостанции с над з8 състезателки. Първите места се заеха от LZ1KSP — Пловдив със 170 точкя, с операторка Стефка Добрева, LZ1KCG — Пловдив (Перущица) 131 точки, с операторки Величка Петрова и Иванка Алмаджиева и LZ1KAM—Хасково със 122 точки, с операторки Недялка Бойдева, Радка Попова и Славка Димова. Както и при другите наши вътрешни късовълнови състезания, резулта-тите не са напълно реални, защото все още правилниците за провеждането им имат слаби страни и не могат да поставят състе-зателите при еднакви условия. Така например при това състезание за всяка свръзка се присъждаше по три точки, стига само радиостанциите да не са от едно и също населено място. Но какво се получи. Радиостанциите от Пловдивския окръг, конто са сравнително близко помежду си, се чуваха добре и се затвориха в окръга, което бе съвсем изгодно за тях и можаха да установят погоням брой свръзки. Така първенецът в това състезание LZ1KSP има от общо 63 свръзки 24 с радиостанции от своя окръг. На LZ1KCG, заела второ място, две трети от проведените свръзки са с радиостанции от Пловдивски окръг. Същото се отнася и за LZ1KPW—
Пещера и най-много за LZ1KRF, конто от 31 свръзки има само четири с радиостанции от други окръзи. В бъдеще за свръзка в окръга трябва да се присъжда само една точка.
Все още се намират наши състезатели, конто участвуват в състезанията, а не изпра-щат отлетите си. С какво ще се оправдаят другарите от LZ1KSI, LZIKKZ, LZ2KML и LZ2KRO, конто не благоволиха да изпратят отчети, докато LZ2KAD, конто има само една свръзка изпрати отчета си.
Че не са положени достатъчно грижи за широко участие на късовълновичките в това състезание говори факты, че не е участвувала нито една наблюдателка.
Състезанията на жените-късовълновички бяха истинско изпитание на техните въз-можности. В тях про лича колко много са напреднали. Те работиха по-добре и от много оператори. Преодолявайки всички трудности, конто им сервираха лощите условия за приемане, те показаха, че иаред с всички могат да участвуват с успех във все повече разрастващото се радиолюбителско движение, да бъдат достойни представители и ва меж-дународни състезания, особено при работа на телефония.
С нищо не е оправдано бездушною отношение на много щатни работники от ра-диоклубовете и комитетите на ДОСО към нашите радиолюбителки.
Факты, че след завършване на съсгеза-иието късовълновичките много рядко се срещат в етера говори, че не съумяхме да поддържаме създалия се у тях интерес, да им помогаем и да ги привлечем на редовиа работа, коего беше и главнатата цел на състезанието.
Необходимо е занапред все повече и повече да се привличат на работа в радио-клубовете и учебниТе групи по радиотелеграфия жени и девойки. Нека направим нашия радиолюбителски спорт широко популярен сред тях. Те доказаха, че са способни на това.
П. Иванов — LZ2KAC
Търново
9
УСПЕХИТЕ РАДВАТ НО
Не може да се отрече фактьт, че радио-любителството в нашата страна върви с бърэи крачки напред. Особено осезателна е радиолюбителската операторска и по-кон-кретно състезателната късонълнова дей-ност. Заслужен авторитет имат оператоо-ските колективи на LZ1KAB, LZ1KPZ, LZ1KDP и други, конто неведнъж са зае-мали завидни места на много кв състезания.
Независимо от тези успехи на българ-ското радиолюбителство, от доста време България не може да заеме по-добро място от третото. Естествено, за това има обективни причини—маломощните предава-тели (в която насока едва в последно време се взеха по-сериозни мерки от отдел Свързочен при ЦК на ДОСО), недоста-гьчната работа по антениите устройства и др. Неоправдано е обаче положението с лошите приемници на почти всички радиостанции в страната, което за момента е една от основиите причини за непредста-вянето на България в международните състезания по нейните възможности. Вина за това имат радиолюбителите—конструктори, инструкторите по радиоконструкторство към окръжните радиоклубове, а най вече ЦРК и отдел Свързочен при ЦК на ДОСО, конто не вземат действени мерки за ликвидиране на този недостатък в късо-вълновата състезателна дейиост. Отдавна остаря вече твърдението, че „българските радиолюбители трябва да работят с приемници, построен и лично от тях“ без да очакват фабрични. Имахме възможността да беседваме и със съветски радиолюбители, конто най-откровено ни признаха, че те работят предимно с фабрични апаратури. Защо тогава и българските късовълновици поне на състезания да нямат тази възмож-ност, независимо от това, че си остава тях-но задължение да повишават своята квалификация в областта на радиотехниката. Практиката достатъчно показа, че за състезания от такъв род са необходими не по един качествен приемник, а най-малко по два. В този случай за по-доброто предста-вяне на нашите късовълновици се палага и строеж на предаватели с две и три команд-ни места на осцилатора, за да могат да се печелят ценни минути и секунди, както правят доста колективи на радиостанциите в СССР.
Независимо от всички за сега същест-вуващи условия, основното си остава до-брата предварителна подготовка най-вече за международните състезания.
В чест на „Деня на радиото“, стотици радиолюбители от демократичните страни премериха силите си и изразиха своята признателност към откривателя на радиото А. С. Попов. Само три месеца след това, на 19 август, радиолюбителите трябваше
10
отново да се съревновават за още по-голе-ми успехи на международного състезание, организирано от Румънската народна република. В предсъстезателните дни се чуваха все по-мощни и повече радиостанции, едни от конто пробваха нови антенн, други — своите предаватели с увеличена мощност, а трети искаха да се убедят за стотен път в гоговността на своите апаратури.
Старозагорските радиолюбители, макар и в кратьк срок, извършиха известна пред-ваоителна подготовка. Трябва обаче да се отбележи, че още в самого начало имаше много неясни положения. Преди да получим правилника за състезанието, ние слу-шахме връзки на различяи радиолюбители, в конто се говореше за съревнованието. Едни казваха, че ще бъде на 18 август, други на 19 от 07.00 часа и пр. На кое следваше да се вярва, сами не знаехме. Ус-ловията получихме едва на 17 август. До тази дата ние почти бяхме готови. Прослу-шахме внимателно всички обхвати и се убедихме, че тежестта ще падне на 20-мет-ровия обхват. Затова и нагодихме предава-теля да работи в най-добър режим на този обхват. Желанието ни да се борим за едно от първите места бе голямо, независимо че LZ1KSZ не беше определена в представи-телния екип на страната. На 19 август старозагорските радиостанции бяха по местата си — LZ1KGZ в с. Змеьово, LZ1KFZ в с. Ягода, LZ1DK в с. Дъбрава, а в града остана само клубната радиостанция. На про-веденото заседание на секция „къси вълни" се уточнихме, че операторските колектяви трябва добре да си отпочинат и на 19 от 08.00 часа да бъда по местата си, като от 09.00 часа започнат състезателната дейност, както бе обявено в условието. Някои рано-будни обаче нарушиха решението и в 07.00 часа бяха вече по местата си.
Какво се случи? Началникът на Окръж-ния радиоклуб др. Савов отишъл много рано — в 06.45 часа, включил приемника да послуша любителски радиосвръзки. В 06.55 часа отишъл и състезателят Добро-мир Стефанов, спокоен, със закуска в ръка и попитал как е 20-метровият обхват. Отго-ворът бил очудващ. „Разменят контролни номера" — заявил Савов. „Но състезанието започва от 9 часа, а не от 7". След като взел слушалките и се убедил в действител-яостта, Стефанов се подвоумил малко и решил да се влее в обшия поток на по-рано започналите състезатели, та ако щат ру-мънците да признаят установените свръзки. Той направил две свръзки и решил да спре. „Може би са сгрешили някои други, защо да греша и аз“. В 07.15 часа отидох и аз. Вслушвам се и що? — Състезание, истинско оъстезание. Някои вече даваха 10-а поредна свръзка, Набързо разменихме мис-
НА ОСТРОВ АННА
С. Диковски
Погледнете тук. . . . Тия следи могат да се забележат даже под болта. Два куршума в гредата, един в пода. . .
По-рано от там така духаше, че лампата угасваше. Ние запушихме дупките с калчиша и ги замазахме с вар. Сега стаята служи за склад на зимовището ни.
Да, Новоселов е живял тук. Ние на-мерихме неговата фуражка, винчестера му 30 х 30 със счупен затвор и списанието „Солнце Росии“ от 1915 година.
През ония времена на острова е било скучно. Предстанете си: малка къщичка, по-крита с поцинкована ламарина, склад на стълбове и вместо щурец зад камината, на покрива скърца ръждясал ветропоказател. А там, където сега се издига магнитният павилион, е вися ла медиа камбана — по-дарък от Архангелския губернатор. Даже заповед имало: „В случай на мъгла, да се съобщава на корабите с често звънене".
В тази дървена дупка седем години жи-вяли двама души: радистът унтерофицер Новоселов и казанският, незавършил след-ването си, студент Войцеховски.
Войцеховски спиртосвал в стъкленици рачета, определял солеността на водата и изпращал дълги съчинения някъде в Петербург или Казан. Връзка с Голямата
земя поддържал Новоселов. Радиото до-насяло на острова странни, непознати думи: декрет, совдеп, ревком, продком, анексия, федерация, комисар. . . Мъчно можело да се разбере, какво става b града, в който по-рано се намирало началството на радиста. След обяда, поглъщайки твърдия сухар с мътно кафе от жълъди, Новоселов се опитвал да завърже разговор с мълчаливия Войцеховски.
— Е добре, федерацията си е федерация,— казал замислено той. А какво става о Ру-сия . . . Хенрих Антонович? . . . Товакак да се разбере?
— А вие по-добое не го разбирайте, — като се мръщел, отговарял Войцеховски. — Социалните катаклизми отблизо са ирацио-нални, т. е. въобще неразбираеми. . . .
Войцеховски седял жълт, небръснат, превързан на кръст, по женски, с голям шал и опипвал с мръсни пръста зъбите си.
Земята била далеч. Венците на Войцеховски — побелели и отекли. И той не искал за нищо да знае. . .
Три месеца преди нахлуването на англий-ските интервента Новоселов успял да отиде до града с помощта на един норвежки кораб, който изучавал хидрографията на океана. Казват, че преди да се яви в ревкома и
ли. Предположих, че е направена грешка в превода на времената и решихме да навак-саме 15-минутното изгубено време. Зареди-ха се свръзки с ОК2КТВ, DM2AEJ, UB5KAF, SP6BZ и др. До 8 часа установихме 14 свръзки. Настигнахме доста операторски колективи и много от тях задминахме. До 09.00 часа ние бяхме вече установили 32 свръзки. Но какво да правим по-нататък? Нали състезанието е в два тура: първият — телеграфен, който трябва да продължи два часа, а останалите два часа следва да пре-минат на телефония! Стоим „като в не-брано лозе"! Слушаме, вслушваме се, хо-рата си продължават. Какво да правим? Да попитаме някого за условията, сигурно не ще рискуват ц?нно време за такива излишни обяснения, пък може и да ни се изсмеят! — „Състезават се пък не знаят как и до кога!“ Вслушахме се още веднъж. Хаосът на 20 метра продължваше със съ-щото темпо. Добромир отново натисна мор-зовия ключ и отново се заредчха свръзки във „втория етап“ пак на телеграфии! Тъй като 20 метра бе благоприятен за нас, решихме докато трае състезанието да работам само на този обхват. В 10 00 часа LZT на UB5WF предадохме контролен номер 579050. Отново решихме да гадаем! Дали телеграф-ният тур не трае пък три часа, а след това
да има телефония? Но състезанието про-дължаваше все така. Продължихме с нови загубени в гадаене минута и ние. Последната си свръзка на 20 метра направихме с SP4KAI, на която дадохме 579062 и решихме да проверим какво е положението на 40 метра — дали там не продължават състезанието на телефония. Оказа се, че нашего предположение е грешно. За съвсем кратко време установихме още 4 свръзки с LZ станции, като предадохме последен контролен номер 589066 на LZ1KKZ. От всич-ко 66 свръзки набоахме 130 точки. Вслушахме се отново. След 11.00 часа LZT на този обхват българските станции станаха за смях, като продължаваха да обменят контролни номера на телефония. Едва след 10-мияутно викане LZ1GK извести, че теле-фонен тур няма да има. След тази „скръб-на вест" сигналите на българските преда-ватели заглъхнаха един след друг, недо-волни от неуспехите на деня. Навярно ко-ментариите бяха много сред операторските колективи. Ннма да бъде чудно, ако Бъл-гария заеме последното място.
Така печално завърши за нас това ху-баво състезание. Но эащо, кой е виновен? Сигурно „никой".
LZ—1418 Ив. Карамихов
И
да се запознае с новата власт, той дълго ходил по- улицйте, вглеждал се в хората и разговарял с тях.
Новоселов бил от Барабинските степи, а тамошните хора бавно се нажежават, но имат твърди убеждения. В ония години на съветската власт не й е било до полярни зимовиша. Новоселов обаче бил приет добре. В ревкома обешали да му построят по-го-ляма страда, да му изпратят нов впряг кучета, дали му даже няколко полушубки, сандък с тютюн и войнишки обувки. В разговорите някой между другого му казал, че за републиката метеорологическите сводки са . много важно нешо. Но радисты бил най-много трогнат от мандата, подписан от предревкома и началника на военния отряд Еременко. В него се казвало, че земята на остров Анна с всичките й постройки, с радностанцията, научната апаратура и лругия инвентар се поверява от републиката на Григорий Иванович Новоселов под иегова „личва отговорност".
. . .Рибарският кораб, който пренесъл до залива Глубоки десантния отряд, върнал нашия началник обратно на острова и Новоселов веднага пристъпил към работа.
Той започнал да предана два пъти сед-мично на континента пространни радиограмм. И във всяка от тях имало повече цифри, отколкото изчуква на ден касиерката на някой универмаг. Тогава аз служех като свърйочник в отряда на Еременко и помня как се усмихваха в щаба. като четяха чуд-гите донесения на началника на остров Анна. Имяше в тях данни и за температурата на въздуха, и за влажността му, й за размера на валежите, и за силата на'вятъра, определяйте се солеността и гъстотата на водата, а имаше и още нещо, непонятно за нашите радистки.
Трябва да се каже, че на континента вече никой не си спомняше за зимовника Новоселов. Пък и кого можеха да заинте-ресуват изотермите, когато хората по край-брежието ядяха ленено кюспе.
Островът лежеше на триста мили от брега, гол като длан и там живееха само двамата чудаки.
Впрочем,- понякога Новоселов разгова-ряше с брега на човешки език. Един път в разгара на опепациите на Северния фпонт на началник-щаба донесоха те леграма. „Днес в четири часа сутринта при температура 11° на северо-западния край на острона е от-крита неизвестна птица от типа на гмурците.“ В края на телеграмата началникът на остров Анна молеше да му се изпратят през про-летта четири кофи формалин за спиотосване на дълбоководни рачета. Него ден в отряда бяха останалн само по две пачки патрони на глава и началвик-щаба — човек рязък и суров, заповяда да пратят телеграфически Новоселов по дяволите. Но тази телеграфа не беше изпратена само благодарение на
началника на отряда — балтийский моряк Еременко.
Еременко беше човек със странности. Издържа без упойка когато му ампутираха раздробената китка на ръката, но беше по детски наплашен от лекпията на батальон-ния лекар за причинителите на тифа. Той обичаше още да разправя приказки. Не Си представяйте обаче Еременко като някакъв толстолист в моряшка блуза: омразата му към врага беше студена и здраво вкоренева, като същински лед в яма.
Но работата не е в това: важного е, че единствен Еременко приемаше като нещо сериозно донесенията на Новоселов. Той нареди да се заведе специална папка и сам написа на корицата й: „Поверително, ваучно" и нареди да се подреждат там всички донесения от остров Авна.
— Е, какво пък, нека си чука, нека — казваше той доста често. — Дявол. . . Може би и в главата му има нещо. А?
Радиогоамите на Новоселов, адресирани до ревкома, приемаше от другата страна на фоонта и белогвардейският полковник фон Нолкен. Прибалтийските дворяни се славят с рибешката си тъпота, а тоя беше от обеднелите дворяни, т. е. беше глупав и упорит като трескй. С подчичените си Нолкен разговаряше с някакво особено гвардейско-телеграфно наречие.
— Ясно? . . . Ясно . . . Мисъл.ясна . . . Действувайте! Дявол да го вземе. Точка.
В полковите архиви, заловени впослед-ствие от нашия отряд, са се залазили част от телеграмите, адресирани до зимовника Новоселов. По тях не е мъчно да се установи, колко фон Нолкен е бил лишен от чувство за хумор. Той предполагал, че радисты от остров Анна не е осведоиен добре за работите, конто стават на голямата земя, и телеграфирал на Новоселов.
„Болшевици на север няма тчк незабавно спрете да предавате донесения иа адреса на бандитите“.
Оня отговорил:
„Подчинявам се само на ревкома тчк бандитите ходят с нагони".
Следващите телеграми на фон Нолкен са написани доста енергично, макар и с шаблонен език:
„Вие сте освободени от длъжност зпт за измяна се предавате на съд“.
„Юда и хам тчк през пролетта ще ви обесят".
Отговоры на Новоселов напомня по тона си писмото на запорожците до султана и се състои от една фраза, дълга от острова до Голямата земн.
Така те се ругали един друг цял месец. Това било един вид дуел на разстояние триста мили. От една страна възпитаникът на пажеския корпус полковник фон Нолкеи, а от другато — началникът ва остров Анна, обикновен унтерофицер, човек не много учен, но твърд и честен, залазил даже В
12
Телеграмите СИ Точността в подробностите и хумора на сибирская мужик.
„Зеията . тук е малко, но цялата е наша —• чукал обйденият Новоселов. — Блате напролет. Нашите кучета скимтят, точат зъ-бите си за дворянска мърша".
През времето, когато ние си пробивахме с боеве път на север, като изтласквахме полковник Нолкен, зимовникът продъл-жаваше да ни чука своите пространна, донесения. Срещу Нова година,. през нощта, той неочаквано ии изпрати поздравление от жителите на остров Анна.
„Войцеховски нещо се е разстроил психически, — съобщи Новоселов, — скучае за елха. Лекувам го според възможностите“.
След това той млъкна. Това беше толкова необикновено, че в разгара на бойните операции Еременко си спомни за него и и запита Новоселов:
„Каква е температурата, чакаме донесение".
Новоселов отговори с подробно извинение. Оказа се че при обикалянето на острова го настигнала виелица. Той се заблудил и така измръзнали пръстите му, че не могъл да улови ключа.
Най-после Новоселов ни дотрябва се • риозно. Това беше през време на известного февруарско настъпление, предприето от ди-визията на генерал Наговицин. Докато белите стоварваха върху ни фронталния си удар, Еременко реши да ги поопипа откъм типа. Той запита Новоселов и като научи от него, че в района на острова ледът е разчупен, изпрати по околен път в тила на Наговицин два рибарски кораба с ле-доразбивача „Витяз". . . Вие можете да си представите, 'какво може да направи един батальон, който е слязъл на брега през нощта. и който се е промъкнал до се-лището без нито един изстрел! Тая иощ костува на белите сто и петдесет души. Полковник Нолкен се парил в банята. Той препускал дванадесет километра със шейна, само с една полушубка, облечена на мокро тяло. Прибрал го английски патрул и го размразил във вана като замразена бяла риба.
След тази разходка фон Нолкен изпратил на Новоселов телеграма:
„Мерзавец тчк с присъда на военно-полевия съд вие сте разстреляни задочво".
Оня незабавно отговорил:
„Благодаря за вниманието тчк погребете ме с музика".
През март Новоселов ни помоли да му изпратим при първа възможност лук. Из-глежда на острова беше се появил скорбут. Той не знаеше, че първият съветски кораб
щеше да приближй дО оСтрОва^’едва след пет- години.
След месец радистът късо съобщи, че самият той ходи с мъка, а неговият другар позимуване, студенты Войцеховски, починал. Гробы се намира в североизточната част на нашия остров, на две мили от пти-чия нос. Новоселов го изсякъл с брадва. Той бил изпълнителен и грижлйв човек.
. . . Сега мъчно можеш да се свържеш с брега, без да попаднеш на чужда вълна. А по-рано било тихо, като зиме в полето. Какво могъл да слуша Новоселов на острова? Изглежда, Архангелск. Може би нещо от Норвегия или от Германия и сположителност разни корабни пискуни: вопли за въглища, за ледове, за прясна вода, шйфрованите предавания на английските ескадрени ми-ноносци, поздравленията между лейтенантите им по случай коледа. В ефира още не се чувал човешки глас.
През април Новоселов вече не могъл да става от леглото. Аз си представим как този човек с чугунени крака и превърнати в дрипи венци, сам на голия остров е от-връщал на ругатните на полковник Нолкен.
Но той не умрял от скорбут. През Про-петта до острова се приближил минният за-срадител „Бедови". На мостика му стоял 5ял офицер. При забелязването на врага Новоселов намерил сили да разбие прием-гика и да повреди батериите. . ,
. . . Неговият креват бил тук до прозо-реца: два куршума в стената, един в пода. За болен от скорбут повече от достатъчно.
Те взели всичко: и трупа му, и книгите, и предавателя, кучетата, консервите, унтите.
Аз не зная какъв е бил той на външен вид. Брадат или бръснат, стар или млад. Телеграмите му са подробни и солидни, Отговорите му до полковник Нолкен дишат с достойнсгвото и гнева на човек, който е видял много през живота си.
Нашият хидролог Вера Михайловна ри-сува добре. Тя е изобразила Новоселов като Кренкел: голям, със светли очи и из-пъкнало чело, с кожена куртка и мечешки унти. До него се вижда приемник тип „КУБ—4“. Приемникът не е нарисуван вярно: тогава още не имало лямпи. Но това. не е важно. Важного е, че очите са излезли истински, новоселовски: честни и малко суров и.
Ние често си спомняме за радиста от остров Анна.
Всяка година на 22 май всички ‘зи-мовници се събираме на тая площадка. Спускаме знамето и даваме залп. Та нали Новоселов е бил първият началник на нашата станция.
13
в помощ на; КОНСТРУКТОРА НА
КВ ЛЮБИТЕЛСКИ ПРЕДАВАТЕЛИ
ПРЁДМОЩНО СТЪПАЛО (ВЪЗБУДИТЕЛ)
(продолжение от кн, 10)
в) Капацитивиа връзка
В миналия брой разгледахме случая на кондуктивна връзка на междинното сгъпало с крайнего.
При по-къси вълни капацитивната връзка (фиг. 2) е по-изгодна от кондуктивната, поради наличието на капацитет (Сев), евързан непосредствено между решетката и катода на крайното стъпало. С това до голяма стелен се улеснява борбата с паразитните колебания на ултракъси вълни. Освен това пресейването на хармоничните е по-добро, поради което възбудителното напрежение за крайното стъпало е почти синусоидално.
О бщият капацитет Собщ, участвуващ в анодния кръг на възбудителя съгласно схе-мата на фиг. 35 ще бъде
С1 С'« С«^-=С1,+ С1_1_-с,-в, където С'е.	Сев —|- Сех.
Входнилт капацитет Сех, както видяхме, има стойност от 15 до 30 пф. На практика се избира
Cj= (5 + 10) С'« и понеже трябва да се стремим към полу-чаване на високо резонансно съпротивление, Св трябва да е по възможност по-малък, за да се приближим до условием Собщ х X. Последното при IV и V честотна лента е неизпълнимо, затова тук можем да изоста-вим Св, настройката на кръга да се извърши с L, като за паралелен капацитет на кръга останат капацитетите Сг и Сев, евързани по-следователно. За по-нататъшно намаление на Соби) можем да изоставим и Ссв> като за свръзка служи входният капацитет Сех на крайното стъпало.
Нека да разгледаме принципа на начисление на капацитивната връзка, както е да-дена на фиг. 2.
След избиране Сех, определяме Ci като се стремим общият капацитет да е минимален и близък до условието C06u/«=»X. След това
_ 1 ь>*Собщ Хее*	1
И	Г«и =	— w2c<.<2Rj( ’
Гем от където ъ= -и+— •
400
И тук	rfc -Q-
Р1Р
от където	Р. =  ---•
По-нататък определяме:
Хаа	„ — и„
Вэ = -у- = R„, Uo = y2PjRo и Ео =	-
където £	0,95.
На практика чрез изменение^м в него-леми граници може да се измени и R„ и с това да се получи пренапрегнат режим за възбудителя при желаното възбудително напрежение за крайното стъпало. Тук също не трябва да се забравя, че всяка промяна
на Сев води до настройка на общия кръг, поради което Св трябва да се подстройва.
Пример:
Честотна лента III:
1.	f = 14,18 мгхц; Х«= 21,2л;
о = 8,9.10’ сгк-1-
2.	Сех— 15 пф.
Избираме Сев = 20 пф, поради което
С2 = 6.35 -= 210 пф.
С2 С'ев 210.35
Сх + С'е, ~ 210+35 — 3°
Св може практически да слезе до 20 пф, поради което Собщ = 50 пф.
1
L ~ (8,9.167)2. 50.10-12	2,5 МКХН’
Хева	1
3-	1вн ~ Rp — toC'c’Rp +
+ (8,9.10’. 35.10-12)2.9650 = 10,7 °М‘
Ген	Ю» 7	..п.
4‘	“ Ген-b Г* = 107 + 10 = 52/о’
400	400
където г*. = -Q- = — = 10 ом.
Р1р 1,45
5.	Р2 —	— 0 52 — 2,8 от.
X. 1
6.	R, _ г = (£оСа6и>)2г =
14
1
& (8,9.10’. 50.10->2/. 20,7 — 2450 0M'
7.	V, == У IPjR,, = У2 72^8.2450 = 117 в.
„ t.	U,	117
8.	Ee—	— q gj *= 124 e.
л т	U«	П7
9‘ Iel — R„ = 2450 “ 48 Ma-
От получените данни за Ри Еа и 1в1 може да се подбере най-подходяща лампа за възбудителя като за база се вземат макси-малните величини от петте честотни ленти.
г) Индуктивна връзка
Индуктивната връзка между стъпалата при къси вълни се избягва поради слож-ността на схемата и настройката, както и
Фиг. 3
поради склонността й~към'[самовъзбуждане вследствие високия импеданс решетка-катод на крайното стъпало. Тази връзка се изпол-зува единствено, когато крайното стъпало поради една или друга причина е отдале-чено от възбудителя. В такъв случай връз-ката между стъпалата се осъществява чрез две малки индуктивности, свързани посредством симетричен кабел или два осукани проводници, както е показано на фиг. 4.
За схемите на фиг. 3 и 4 важи:
1 _ , _ХД , w’C’Rp’ г* “° Q ’ г “г» + г* X8/ w8M8	„	„
Гея — -~г- — -	,; Ср <я=» (1 до 2)Х
•	гр“Ггк
X	_____
г —Гвн-f-rjj	= -q ; M«KyLeLp#
където К 0j3 до 0,4;
X8, г
_J__=sR
w8C.8r s iP.^-jU^P^RT;
Ген Гв« + Гк
ь.= f , Lel- R#
Индуктивна връзка с ненастроен вторичен кръг не се използува, поради голя-мата загуба на напрежението в индуктив-ността за връзка, както и поради особената склонност на схемата към самовъзбуждане.
д) Капацитивна връзка в Индуктивйия клон ‘на кръга]
В V честотна лента, където собствените капацитети на анодни я кръг на възбудителя и на решетъчния кръг на крайното стъпало са толкова големи, че далеч не може да се
Sui .	Фиг. 4	"	-- Г!
удовлетвори 'условием 'Coffu/'<=a’X, с? голям vcnex може да се използува капацитивната връзка в индуктивния клон на кръга. С такав? схема може да се работи даже до обхвата на ултракъсите вълни. Принципната схема на връзката е показана на фиг. 5а, а заместителната й схема на фиг. 56. За ано-ден капацитет служи собственият капацитет на анодчия кръг Св, а за връзка—входният капацитет на крайното стъпало Свх=Ссв-
При УКВ за индуктивност L може да послужи съединителният проводник между
Фаг. S
анода на възбудителя и решетката на крайното стъпало. Същият случай може [да се използува и при IV и V честотна лента, когато възбудителят е относително отдалечен от крайното стъпало.
Оразмеряването на схемата е подобно на разгледаните вече случаи. Внесеното съпро-тивление от решетъчния в анодння кръг ще бъде:
15
Хс?
r,H== Rp“’
където	X„ = w(-t"
и от тук определите т)&, Рр Ue и т. и.
Както се вижда от изложеното, за връзка между стъпалата могат да се използуват най-различни начини, основните от конто илю-стрирахме с николко числени примери. Не е възможно в рамките на настоящий цикъл статии да се спираме подробно върху всеки един от способите за всички честотни леити. Дадените упътвания за оразмеряваието на схемите обаче са достатъчии, за да може всеки средно подготвеи радиолюбител да се
справи С конкретниТе случаи, срещнати В неговата практическа работа.
При всички случаи на врьзка между стъпалата, нагаждането на възбудителя в пренапрегнат режим се извършва практически при настройката на предавателя, при което анодното работно съпротивление Ra се увеличава чрез изменение на Хс«, докато се получи желаното възбудително напреже-ние за крайното стъпало при минимален аноден ток на възбудителя, чието изменение се контролира чрез милиампермер. Прена-прегнатият режим на възбудителя е желан, поради по-голямата стабилност на възбуди-телното напрежение при промените в реше-тъчния кръг на крайното стъпало (модуляция, манипулация).
ииж. Г. Несторов
ЕДНА НОВА УКВ АНТЕНА
В английского радиолюбителско списание „Wireless world" беше помесгеиа интересна публикация, съобщаваща за един иов тип антена за двуметровия любителски обхват. Показателите за усилването на тази тьй наречена „СКЕЛЕТ-АНТЕНА" са много добри, като се има пред вид нейиата простота от конструктивна гледна точка и мал-киит разход на материали за изготвянето й. Специалии теоретична изследвания върху
Фиг. 1
действието на скелет-антената не са публи-кувани, но ние, любителите, се интересу-наме не само от нейното теоретично обосновав ане, ио и от практическите й възмож-ности. Затова смятам, че тази антена заслужена вниманието на нашите любители, конто смятат, че 2-метровиит обхват трябва да бъде усвоен от тях.
Скелет-антената е един много упростен вариант на тъй иаречената Шлитц (щелевая) антена. Ти представлява една рамка от алу-миниева тръба, която при работна честота 145—146 мгхц има размери 94 х 30 см. Връз-ката на фидера с рамката се осъществява с една Т-образна пасваща линии, позволя-ваща да нагаждаме плавно товарного съ
противление на антената с вълновото съпротивление на фидера и с това да получим максимално вкарване на енергия от предавателя в антената. Вариациита по импеданс, която ни позволява пасващата линия за простата скелет-антена, е от 0 ома (в точките ,,аа“) до 600 ома (в тэчките ,,бб“). По отношение на отдаваната мощност, според списанието тази антена е еквивалентна на трн, разположени една над друга „Ваги“-антеии, т. е. усилването й е около 12—14 децибела. С прибавянето на една мстали-ческа пръчка, дълга 102 см, на разстояние О,25Х, зад рамката се получава едно подобре-ние на усилването с още 3 до. При пробите с тази антена и една 8-елементна „Ваги", издигнати на едиаква височина и разстояние между станциите 120 км, скелет-антената е получила равна или по-добра оценка. Трябва да се отбележи, че при наличието на ре-
флектора възможностите за вариация по импеданс се намаляват — в този случай тя е от 0 ома до 480 ома.
Ако се построит 4 скелет-антени с ре-флектори и се разположат „2 иад 2“, както
16
е показано иа фнг. 3, получава се едиа „скелетна група", която има усилваие около 21 до 24 дб.
Опитите сьс скелетни групи, направеии с еднакви мощности на предавателите и еднакво изпълнеиие на антеиите от стаициите DL9VD, DJ1SB, DL9QA, DL1LQ и DL9HZ покаэват едно повишеиие иа силата иа приемането с 2 бала, спрямо простата скелет-аитена.
Измерваиията иа иапрежеиостта иа полете, иаправеии от DL1LS са показана за простата скелет-аитеиа при мощиост 25 вт около 200 мкв, а при 50 вт около 330 мкв — силата иа приемането се е повишила с половин бал. Скелет-групата е дала при 25 вт
500 мкв и повишеиието в силата иа приемането 1,5 бала.
Рамката иа скелет-антената се изпълнява от алуминиева или дуралуминиева тръба с диаметър 10 до 15 мм. Разбира се би могьл да се използува за целта и плътен проводник, ио коиструкцията ще се получи доста тежка и неудобна за закрепваие. Намалеиие иа сечеиието иа проводника от друга страна ие е препоръучателно, пенеже леитата от честоти, за конто антената ще бъде настроена» ще се стесни зиачително. За Т-образната пасваща линия може да се използува^ алуминиева жипа с диаметър 5 мм.
В.^Терзиев — LZ1 АВ
ОБРАТНА ВРЪЗКА ВЪВ ВХОДЯЩОТО СТЪПАЛО
НА СУПЕРХЕТЕРОДИИ
Осигуряваието иа суперхетеродинния приемник от смущения по огледалните честоти и кръстосана модулацня зависи много повече, отколкото избирателността от каче-ствата иа Входяшите кръгове. Качествата на кръговете могат съществеио да се подо-брят, ако се постигне иамаляване иа затих-ването иа тези кръгове и чрез това да се повиши селективиостта. За тази цел се предлагат„две интересии схеми. И в двата случая затихването в входящия кръг се намалява посредством обратна връзха от екраината решетка на смеснтелната лампа.
Токът иа екранната решетка (фиг. 1) протпча през бобината L,, която е свързаиа
галваничсски от управляващата решетка иа смесителиата лампа, за да може да се по-даде на тази решетка регулиращо иапреже-иие през съпротивлението R..
В схемата на фиг. 2 е предвидена капа-цитивна обратна връзка между екранната решетка.и входящия кръг. Коидеизаторът С, е общ за входящия и екрания кръгове. Протичащият от екранната решетка високо-честотеи ток създава иа съпротивлението Rt падение в а иапрежеиието и получеиото на екраината решетка високочестотно вапреже-ние се подава през С2 иа входящия кръг.
При суперхетеродии с повече обхвати посочеиите схеми трудно могат да се осъще-
Pte. папрезкениё'
Фвг. 1. Индуктивна обратна връзка от екранната решетка кък входная кръг
индуктивно с бобината L, иа входящия кръг. Степента иа обратната връзка при постоянна индуктивна връзка между L, и L, може да се регулира чрез изменение вели-чината на коидензатора С,. Чрез коидеи-затора С, входящият кръг L, С, е отделен
Фиг. 2. Капацитивна обратна връзка от екраината решетка кък входная кръг.
ствят. Напротив ще бъдем възнаградени, ако за опит употребим в приемник с един обхват или късовълнов суперхетеродии. В последний случай ще бъде даже целесъо-бразио, обратната връзка да се направи регулируема.
Прев.: Я. Блъсков
17
ЛЮБИТЕЛСКИ УСИЛВАТЕЛ — 20 ВАТА
По декане на много наши читатели тук даваче напитана схема на люэителски усил-вател 20 вата.
Данни за елемеитите в схемата:
Ci кондензатор електролитея 20 мкф125в
Са кондензатор книжен 0,05 мкф/500 в
Дросел Др
желязяа сърцевина — Ш-20 — набор 4см* намотки 5500 бр., проводник d = ОД мм въздушен процеп — 0,1 4- 0,2 мм.
Кын любителския уеялвател с мощност 20 вата може да се включи китара, грамо-фон, радио или микрофон. За да може да
С3 кондензатор електролитен 16 мкф1500в
С,	„	,,	16<ик$/500в
С6	„	„	20ж^/25 в
С,	„	книжен	0,1 мкф1500в
С,	„	кннже^.	0,1 Мкф1500«
С,	„ електролитен	20 *«$*50 в
С„	„	8	мкф15(Пв
С1((	„	„	16мкф150д'
S
[Мрежэв трансформатор Тр,
желязна сърцевина Ш-30	— набор 15сл2
първ ична намотка W!=700 навнв ки,4=0,9 мм d=0,32 мм d=O,32 мм d=l,2 d=l,2
вторична	„	W2=1100
вторична „	Ws=l 100
отопл. нам. на 5Ц4 W6= 18
отопл. нам. на лампите W6=22
мм мм
Изходящ трансформатор Тр, желязна сърцевина Ш-25 — набор 6 см* първична намотка	== 900 нав. d = 0,2 мм
„	„	= 900 „ d = 0,2 мм
Вторична намотка W, = 260 навив, d = 0,5 мм „	„	W', = 260	„ d — 0 5 мм
„	„	W, = 150 „ d = 0,16 мм
Изходящото напрежение се получава от две навивки по 60s, конто могат да рабо-тят в паралел за 60 в изход й последова-телно за 120 «.
се вклю.чва и микрофон (с високоомен изход) обаче, трябва на входа да се монтира още една лампа за микрофонен предусил-вател. Може да се използува лампа от типа 6Ж7 нлн 6Ж8. Ако се разполага с нискоомен микрофон, трябва да се употреби и пас-ващ трансформатор.
Изходящият трансформатор има две намотки по 60s, конто могат да бъдат евър-зани паралелно (за 60 в изход) и последова-телно за 120 в изход.
Трябва да се внимава при включването на намотката за отрицателната обратна връзка (W,). Ако при първоначалното евързване усилвателят прояви склояност към само-възбуждане, трябва да се разменят краи-щата на W,.
Д. Димов
19
КАК ДА ПРЕМАХНЕМ НЯКОИ САМОВЪЗБУЖДАНИЯ В КОНЦЕРТНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
Самовъзбуждането може да се раздели на два вида:
а)	Резонансно самовъзбуждане — по-явяващо се в последователно следващи стъпала, в анодните и решетъчните вериги на конто има иастройиани трептящи кръгове на една и сыца честота, т. е. са в резонанс. Обикновено този вид самовъзбуждане се появява пр»- усилвателите за висока честота (при кв предаватели, телевизионни приемници), но не е изключеио да се появи и при усилватели на ниска честота при непра-вилно разположение на дросели и трансфор-матори.
б)	Самовъзбуждане от релаксационни трептения, образуващи се в стъпалата, конто нямат самоиндукции, т. е. лишени са от ре-зонансни свойства. В линейни или в иякои типове суперхетеродинни приемници, в конто е употребена обратна връзка, преди всичко трябва да бъдем уверени, че излъчването на приемника не се дължи на силна обратна връзка. За пелта бобината за обратната връзка се дава накъсо. Ако след тази операция излъчването не се прекрати, прием-никът продължава да се самовъзбужда, а ако се прекрати, обратната връзка ще трябва да се намали. За да се намали капацитив-ната връзка между анодните и решетъчните вериги, е необходимо всички проводники на тези вериги да се разположат колкото се може по-далече една от друга и да не са паралелни, а в случай на необходимост да се разположат близо, да бъдат взаимно перпендикулярни или да се екранират (ширмоват). При самовъзбуждането близките станции се чуват много слабо, а далечните станции изобщо не се приемат. За забеляз-ване е че в суперхетеродинните приемници, в конто се е получило паразитно самовъзбуждане, приемането на местна станция доста се подобрява, ако докоснем с пръст или отверка анода на лампата, усилваща междинната честота. При докосване На аиода или решетката на тази лампа във високо-говорителя се чува едно пукане, което оз-начава прекъсване на излъчването (самовъзбуждането). В някои случаи самовъзбуждането е периодично. Тогава е достатъчно да се извадн и промени щепсълът точно в обратна посока в контакта от първоначално-то му. положение, или да се намалят връз-ките между отделяйте вериги и да се поправи разположението на монтажа. В много случаи самовъзбуждане се получава, ако метализацията на лампата не е въобще заземена или не е добре заэемена. Това се случва най-често при лампи от червената серия с разклатен стъклен балон от цокъла. При този случай лампата е чувствителна,
когато към нея се приближава метален предмет или когато се пипа с ръка; налага се да се заземи наново метализацията.
Ако радиоприемникът работи нестабилно когато приема слаби станции, а сраинително добре, когато приема силни станции, това се дължи на обстоителството, че при прие-мане на силни станции пъриата решетка на лампата получава от АРУ силво отрицагелно преднапрежение, коефициентът на усилва-нето иамаляиа и склонността на лампата към самовъзбуждане изчезва.
Като фактор на самовъзбуждането служи и иидуктивната връзка. Такъвтип самовъзбуждане обикнонено е непрекъснато. Такава връзка съшествува между бсбини или между бобиии и дросели, намиращи се в анодиата и решетъчната вериги. В този случай е необходимо частите да бъдат добре заслонени една от друга. Паразитната връзка между анодните и решетъчните вериги обикновево се получава за сметка на капацитнвната връзка между отделните части и проводници. Же-лателно е да бъде екраниран и прехвърля-щият блоккондензатор (от анода на преду-силвателната лампа към първа решетка на крайната лампа) със свързващите го проводници. Ако всичко това не доводе до добър резултат, трябва да се намали усилването, като намалим напрежението на заслона на лампата.
Когато самовъзбуждането не е много голямо, отстраняваието му може да се извър-ши, като към самия анод се включи едно съпротивление от 24-5000 ома. Когато самовъзбуждането се появява само в началото на обхвата, необходимо е да се постави кондензатор между анода и катода с малък капацитет (опитно определен за къси вълни от от 204-50 пф, а за средни и дълги вълни 504-500 пф). При отстраняване на самовъзбуждането е неправилно да се намалява анодното напрежение.
Самовъзбуждането на нч стъпала е съпро-водево с изкривявания и лишения при приемане на станциите. Премахването на тези нежелателни явления се свежда до намаля-ване стойностйте на анодните съпротивления и утечното съпротивление. Доста често се самовъзбужда крайне нч стъпало на радиоприемник, в който е използуван мещен краен пентод, като например ELI 2. Мярка против това самонъзбуждане е намаляването стойността на решетъчното утечно съпротивление.
При самовъзбуждане, освен неприятните свистове и шум в приемника, се скъсява животът на лампите.
И. Пенчев
20
ПРИСПОСОБЛЕНИЕ ЗА ПРОБИВАНЕ НА ОТВОРИ
Описваното механично приспособление е необходимо за работилници, лаборатории, радиоклубове, изобщо там, където често се налага изготвянето на механичната част на слаботокови апаратури. То дава възмож-ност да се пробиват отвори за цокли, из-мерителии уреди с диаметър 20 — 140 мм в ламарина, алумииий, гетииакс, плексиглас, дърво и др. листови материали с дебелина до 5 мм, а в мек материал и спепиалио заточен нож, до 10 мм.
нието на ножа от тялого и да получаваме желания диаметър иа отвора (фиг. 2).
Щангата и ножът, след нагласяването иа желания диаметър, се фиксират с два сто-манени болта. Част от цилиндъра, който иоси щангата, е отрязаи, с коего се постига намаляване иа минималния диаметър на отворите.
Най-съществеиата част иа приспособле-иието е ножът, чийго профил е даден на фиг. 3.
Приспособлението се състои от три части: тяло, щанга и нож (фиг. 1.)
ТЯлото се затяга в патронника иа ста-билна бормашина и то върти щангата с при-крепения иа нея нож. Гориата част иа тялото е пилиидрична с диаметър 12 мм — колкого е пределната възможиост на пат-ронииците на обикиовеиите бормашини. Тялото завършва с цилиидричен водач, който при работа влиза в преднарително иапра-веното отверстие в материала и фиксира оста, около която се върти приспособлением. Диаметърът иа водача е увеличен до 8 мм, пред вид бързото му износваие. Съ-щия диаметър трябва да има отверстието в материалт за водача.
В най-широката част иа тялото симет-рично е направен квадратен отвор, в който нлиза щангата, иосеща ножа. По този начин имаме възможиост да меиим отстоя-
Фиг. з
Вертикалната част на режещия ръб иа ножа трябва да остава към материал, в който се пробива отнорът, а скосяваието в изряззания кръг. Формата на режещата част зависи от дебелината и твърдостта иа обрабэтвания материал. Височииата на резеда (R) трябза да бъде по-голяма от де-белииата иа материала (фиг. 3). Твърд материал изисква по-голяма дебелина (в) иа ножа.
Тялото се израбэтва на струг от парче кръгла стомана. Водачът трябва да се закали, иначе лесио се износва. Квадратните отвори и щангата трябва да се изработят с плоска пила и то много внимателно. Луфт във вертикална посока не е допустим.
Ножът се изработва от ииструмеиталиа стомаиа и също трябва да се закали.
Пробиването на отвори става иа вертикална бормашина и то на малки обороти. Добре е пробиването да става и от двете страии така образуваиата се „брада" е не-значителна.
В края на изрязваието трябва да иама-лим подаването на ножа; иначе той може да „задоре" и да увлече във въртеие обработ-ваиия материал.
При изработването размерите иа при-способлеиието могат да се изменят съгласно иовите изискваиия и възможности.
Ст. Иванов
21
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИЗХОДЯЩИ ТРАНСФОРМАТОРЫ
За да може крайното усилвателно стъпало на един радиоприемник или нискоче-стотен усилвател да отдаде максимална промеиливотокова мощност ва ковсуматора (високоговорителя), необходимо е в анод-ната верига на крайната лампа да действува съпротввление с определена стойисст. Всяко отклонение от величина! а на този оптимален товар води до значвтелиа загуба в мощност, увеличение на честотните изкри-вявания и неправилен работен режим на крайвата лампа.
В характеристиките на радиолампите има предвидена графа, в която за всички лампи — усилвателки на мощност, е дадено оптималвото товарно съпротивление за режим клас А, понякога и за другите работай режими, както изанасрещно скачван^(пуш-пул). Така например заЕЬз, ELn, EBLi и др. това съпротивление е равно на 7000 ома, за 6П6С — 5000 ома, за 6ПЗС — 2500 ома и т. н.
Поради ксиструктивни причини трептя-щите бсбини на високоговорителите се правят нискоомни — 14-15 ома (изключват се магнетичните, кондензаторни и кристални високоговорители, конто не са снабдени с трептяща бобина). Поради тази причина не е възможно непосредственото им включ-ване към веригата на крайната лампа и се налага използуването на изходящ трансформатор. Първичната намотка ва изходя-щия трансформатор се включва към аводната верига на лампата, а към вторичната — ви-сокоговорителят. Поради голямото разнообразие на лампи и високоговорители, за всеки предварително подбран комплекс се изчислява и използува подходящ изходящ трансформатор. Това е особено често явление в практиката на радиолюбителите, което довежда до необходвмостта да бъдат опознати никои практически способи за из-числяване и изготвяие на различии видове изходящи трансформатори.
Изходящ трансформатор за крайио стъпало с една лампа илас А
В резултат на изчислението трябва да определим следните величини:
1.	Напречно сечение на желязната сърцевина — Q в кв. см.
2.	Врой яа нанивките в първичната намотка— п,.
3.	Диаметър на жицата за първичната намотка — dj в мм.
4.	Брой на навивките във вторичната намотка — nt.
5.	Диаметър на жицата за вторичната намотка — dt в мм.
6.	Оптималната въздушна междина — <1»э в см.
Преди да пристъпим към самого начисление, от таблици — характеристики на
радиолампите, извеждаме следните данни:
1.	Изходяща мощност на крайнатаетампа— W вата.
2.	Товарного (външно) съпротивление иа крайната лампа—Ro — ома.
3.	Постоянната съставна иа анодния ток— 1в — милиампера.
Освен това трябва:
1. Да знаем съпротивлението на треп-тящата бобинка на високоговорителя при честота 400 хц. В противен случай се определи по приблизителната формула:
Rcp;= 1,25R0, където:
Rep — средио звуково съпротивление на трептящата бобвна (за честота 4004-800 хи).
Ro—правотоково съпротивление на бо-бинката.
2. Да определим най-ниската проптсктема честота (взема се в пределите от 30 до 50 хц. Означава се f^tw).
Работни формули:
1	Определяне напречното сечение на желязната сърцевина — Q
Q = Ю l/-^-Г IMUH
2	. Определяне броя на ьавиките в първичната вамотка
Hi — -----q където = yW.Ra
3	Определяне диаметъра на жицата за първичната намотка
dj = 0,025 У 1„
4	. Определяне броя на навивките във вторичната намотка
п = —» където п = 1/ К-я
в	• Rep
и представлява преводното отношение на трансформатора.
Определяне диаметъра на жицата за вторичната намотка
d, = 0,8 У i , където i = I/ н пред-
*
ставлява максималния ток, протичещ през трептящата бобинка на високоговорителя, при който крайното стъпало отдана цялата си мощвост.
6. Определяне оптималната въздушна междина.
Чрез използуването па въздушната междина се намалява магнетизацията на желязната сърцевива, която се явява като резултат от протачан ето на постоянния аноден ток, получава се по-изправена магиетизи-раща крива и се намаляват честотните из-кривявания.
22
Въздушната междина нс бива да над-вишава начислената стойност, тъй като в противен случай самоиндукцията на пър-вичната намотка ще спадне под допустимата минимална стойност, което от своя страна ще затрудни прехвърлянето на ниските че-стоти.
Въздушната междина се осъшествява между пакета на затварящите пластинки (конто се набират от едната страна на трансформатора) и пакета на Ш-образните ламели.
Изходящ трансформатор за противо-тактово крайво стъпало клас А и ABt Изчисляването на изходящ трансформатор за противотактоно крайно стъпало прин-ципно не се различав а от това за единично крайно стъпало. Трябва да се имат пред вид само следните особености:
за W сс взема изходящата Гмощност^на цялото стъпало.	(рьел"
за Ra се взема съпротивлението от анод до анод ва крайните лампи, което е дадено в таблицитс-характеристики и с различно за различные работни режими (клас A ABj).
за Ja се взема постоянната съставна на анодния ток само за една лампа.
Като се вземат пред вид тези особености, изчислянането се извършва по същите фор-мули, като не бива да се забрав я, че из-числената стойност за nj се счита от анод до анод и средният край на първичната намотка се изнежда след като бъдат навити */, п, навивки.
Тук не се изчислява оптималната въз-душна междина и изобщо тя се пренебрегла, поради това, че при противотактовото скач-ване магнитните полета, създадени от двата анодни тока взаимно се унищожават.
Ф. Димитров
ПРОСТ ЛАМПОМЕР ЗА НАЧИНАЕЩИТЕ РАДИОЛЮБИТЕЛИ
Често в практиката на радиолюбителя се налага да се провери годността на дадена радиолампа. Лампомерът, който описваме е без измерителен уред и отделяй цокли за измерваните радиолампи.
Вместо измерителен уред е употребен« глимлампа, а вместо отделяй цок ля са изпол" зувани четири проводника. За Октатните цокли тези проволници завършват с цилиндрич-ни краища (фиг. 1а), а цоклите от дълбоката еерия—със щипки (фиг. 16), за да могатдасе прикрепват към крачетата на измерваните радиолампи.
Лампомерът дава възможност да се установи изгорял или прекъснат катод, късо между електродите и приблизително — еми-сията на дадена радиолампа.
Изпробването на радиолампа стана по следния начин (например за лампа EF9 — фиг. 1).
Най-напред преместваме ключа К в положение 6,3 в, колкото е отоплението на радиолампата. Включваме проводника, както е показано на схемата с пунктирани линии: fi f, към отоплението, К към катода и С към първа решетка на радиолампата.
Ако радиолампата е в изправност, кон-дензаторът С се зарежда и глимката започ-ва да свети. Емисията определяме приблизително чрез сравнение на светлината на глимката, като преди това сме измерили изправни радиолампи.
След това изпробваме и другите елек-троди (втора, трета решетка и анод) на радиЬлампата чрез проводника С. Снетлината иа глимлампата постепенно намалява при тези ёлектроди, поради отдалечеността им от
катода. Ако на два електрода се получи еднаква величина на снетене, между тях има късо съединение. Ако на даден електрод глимката не снети, този електрод е прекъснат или дава накъсо с катода.
Фиг, 1
По същия начин става изпробването на всички радиолампи с индиректно отопление, а при тези с директив отопление даваме буксите К и F накъсо.
Трансформаторът се навина на сърцевииа 6 кв, см. Броят на навивките на един волт е 10 навивки. Диаметърът на жицата е след-ният: първична 220 в—0,25 мм; вторична 60 в—0,3 мм, вторична отопление 2 4-12 в— 0,7 мм и от 20 4- 50 в—0,3 мм.
Ключът К може да се замени с букси, като (включването) превключването на отоплението става чрез едножилно шнурче.
Опасност от удар на електрически ток при свръзването нямаме, поради ниското напрежение 60 в.
И. Чолаков
23
ТЕОРИТИЧЕСКИ И ТЕХНИЧЕСКИ ТЕМИ
/ге*/ес*е«.
При класическата схема на ламповия усилвател сигналът, който следва да бъде усилен, се подава на входа на усилвател-ното стъпало между първата управляваща решетка и масата на усилвателя, като се приема, че потенциалы на която и да е за-земена точка на усилвателното стъпало има потенциал нула (фиг. 1).
Ако във веригата на катода липсва гру-пата от съпротивлението RK и конденза-
тора Ск , която дава автоматически пред-напрежението на лампата, катоды също ще има нулев потенциал. При сыцествува-нето на такъв комплекс от съпротивление и капацитет казваме, че потенциалы на катода е повдигнат по отношение на масата, тъй като анодният ток 1а отлага върху съпротивлението RK падение на напрежение la Rk , ориентирано с положителния си потенциал на катода, а с отрицателния си потенциал на маса. Ако кондензаторът Ск има много голям капацитет или нищожно малко
1 съпротивление ----- за усилваната честота,
<оСк
променливотоково потенциалы на катода също ще бъде нула, тъй като кондензато-ръ.т ще представ ля ва почти късо съедине-ние за тази честота. Същото се отнася и за
блокировъчния кондензатор С, на анодно-токовия източник. В такъв случай можем да смятаме, че напрежението на сигнала, действуващо в точките а, б, е приложено непосредствено на електродите на лампата аб', а анодният товар Za променлииотоково се явява включен между анод и маса. За такъв усилвател се казва, че е наградой па схема със заземен катод.
Друга разновидност на включване на усилвателната лампа е по схемата със заземен анод (фиг. 2). При нея анодът е заае-мен променливотоково през блокировъчния кондензатор на анодния токоизточник, вхо-дящото напрежение се довежда между решетка и маса (анод), а изходящото напрежение се отвежда между катод и маса (анод). Това е схемата на катодния повторится.
Третата разновидност на включване на усилвателната лампа е по схема със эаземе-
на решетка (фиг. 3). Тази схема, преддв-жена от съветския учен Бонч Бруевич, има значителни предимства при усилване на свръхвисоки честоти и намира приложение в приемниците за УКВ, телевизионнкте и
24
радарните приемници, радиопредавателите на УКВ и др.
Употребата на триода като усилвател в схема със заземен катод ие е уместно при усилване на високи честоти, поради значите лни я паразитен кипацитет СОр, който свързва променливотоково изхода на лампата (където напреженията са значително усилени) с нейния вход. Това вредно влияние на капапитета Сар се засилва при опит да се получат големи усилвания на високите честоти и се проявява в неустойчива работа на усилвателя, който започва да се самовъзбужда и се превръща в генератор. Това ограничава усилвателните въз-можности на стъпалото. Сифоров е доказал, че най-голямото устойчиво усилване,
Фаг. 3
което може да се постигне по такава схема със заземен катод, се определи от формулах»
К* макс <-^-тЛСар
К-макс — максималното стабилно усилване на усилвателя
S — стръмността и а лампата
f — честота на усилвания сигнал О* — паразитният капацитет между анод и решетка на лампата.
От формулата се вижда, че колкото по-гог.ям е паразитният капацитет Сар и колкото е по-висока честотата иа усилвания сигнал, толкова по-малко устойчиво усилване може да се получи. За да се избягват тези ограничения, трябва да се търси лампа с голяма стръмност и малък паразитен капацитет Сар > т. е. с голямо отношение с
----. В противен случай може да се на-с*
ложи да се прави неутралиэация на схема-та, което усложнява монтажа. За такива случаи по-удобни се явяват тетродите и пентодите, конто имат по-голяма стръмност и по-малък преходен капацитет Сар. Те обаче притежават по-голям собствен шум, което ги правд неудобии при усилване на сигиали с твърде ниски напрежения, как-вито са телевизионните сигнали и сигналите на входа на приемниците за УКВ. Този собствен шум се дължи на неравномериата емисия на катода (дробов ефект), което значи, че през еднакви интервали от време не се излъчват еднакво количество елек-трони от катода на лампата, което се изра-зява в колебания на емисията на катода около една средна стойност. Този ефект при усилване се схваща като шум. По начало триодите имат по-малък собствен шум, отколкото многоелектродните лампи (тетро-ди, пентода, хексоди и др.), но все пак тези шумове са високи в сравнение с нис-ките вива, с конто пристигат високочестот-ните сигнали до входящото устройство на приемника. Триодната лампа „шуми" 3—5 пъти по-малко от пентодната поради това, че в пеитодната лампа освен дробовия ефект става допълнителво преразпределе-ние на емисионния ток на катода между електродите на лампата, което прави много-електронните лампи по-шумни от триода.
Горните веудобства на усилвателя със заземен катод могат да бъдат значително намалени при употреба на схема със зазе-мена решетка. Тази схема е удобна за при-лагане във входящите стъпала на широко-левтовите високочестотни усилватели с настроен кръг в анода.
Характерной при нея е това, че входя-щият сигнал Up се подава между катод и маса на усилвателя н се явява в серия С усиления сигнал в анодната верига на усил-
вателя (p.Up ). По тази причина заместител-ната схема на стъпалото добива вида, посолен на фиг 4.
Амплитудата на променливия аноден ток, определен от заместителната схема, е
I = U₽ + А _ У# (1 и)
• R, + Ze R/-I-Z. ’
а амплитудата на променливото напрежение, отложено върху товара Z, ще бъде
25
и. z= i. . z„ =
Ki + откъдето коефициентът на усилване на стъпалото ще бъде
К = -Н®. = ~Ь
Up R, + Z.
Изразът за коефициента на усилване иа усилвателното стъпало със заземена решетка е твърде сходен с този на усилвателис стъпало със заземен катод, само че тук вместо р участвува 1 —}— р. При пеятодите, където р >» 1 и Rj > Za, коефициентът на усилването приема познатня вид
К = S . Z„
Тъй като променливият аноден ток съв-пада по фаза с възбуждагцото напрежение Up , в аиодната верига се в пася допълни-телиа променливотокова мощност на входа
u;a+^
+ Za
Р« = U₽ Ia =
Променливотоковата изходяща мощвост на стъпалото е
u;(i + ^*z.
Рюх = Iaza = ск< _J_ Za)t— Коефициентът на усилване на стъпалото по мощност е същият:
К = Рю»_ _ 0 + Iх) Z<^	С R,_____
Р« R, + Z. =	1 , 1
Z. R,
Вижда се, че коефициентът на усилване на усилватели със заземена решетка по напрежение и мощност се увелнчава при на-растването на S н Za. Обикновено Za не може да се увеличн неограничено, поради това че при високи честоти паразитният капацитет Сар увеличава шунтиращото си действие, тъй като самият аноден товар се явява включен между анод и решетка (ма-са) на усилватели. В случая управлянаща-та решетка се явява като разделителен екран между решет ьчната и анодната вериги. Електрическите заряди, индуктирани върху решетката от променливото анодио напрежение, по принципа на Фаоадей се отнеждат в земята и намаляват капацитета между анода н катода С&к, а заедно с това и възможността за обратна връзка. При схема със заземена решетка важна роля за стабилността на усилването играе паразитният капацитет между анода и катода Сак (а не Сар), който снързва входа и из-хода на усилватели. При триодите капаци-тетът Сак е много малък, а при специалии-те конструкции лампи (с дискови електро-ди) този капацитет е от порядъка на 2.10 пф. Тона дава нъзможност да се увеличи стабилният коефициент на усилна-не, който при усилнател със заземена решетка е
S
< KfCax
Това предимство на усилватели със эа-земена решетка дава възможност-да се получат зиачителии стабилни сигнали дор ж при малки съпротивления на товара, каквито са случайте при усилване на сигнали от метровия обхват.
Входящото съпротивление на усилватели може да се намери от заместителната схема на
R< + Z,
фиг. 5.
R« = U.x = U₽ 1«Х 1д
При пентодна лампа Rj >» Za и р >» 1
R.x = *£=_!_ р S
При последователно съединенне на усил-йателни стъпала с настроеии трептящи кръгове това входящо съпротивление ще оказва шунтиращо действие върху резонанс-ния кръг на предиото стъпало — шунти-
Фиг. 5
ращото действие е толкова по-голямо, кол-кото стръмността на лампата е по-голяма. Ниското нходящо съпротивление притъпява резонансната хаоактеристика на трептящия кръг на предшестнуващия усилнател и раз-ширява пропусканата честотна лента. То силно намалява коефициента на усилване. Малкият нходящ импеданс прани усилва-теля със заземена решетка удобен за изпол-зунане н първото уснлвателно стъпало по висока честота н телевнзионните приемници н случайте, когато сигналы от телевизион-ната антена се донежда до входа на приемника посредством коаксиален кабел, чийто характеристичен импеданс е ннскоомен (около 72 ома).
Входящнят капацитет на стъпалото е Сех = Срк -}- Сак (1 — К)
Този капацитет намалява с увеличение коефициента иа усилването.
26
Изходящото съпротивление на стъпалото се изчислява по формулата
R«x = R< + (1 + ix)Z.
Изходящото съпротивление на стъпалото се получава сравнително високо, което способствува за подобрение на фактора на шума на стъпалото.
Уснлвателят с решетка на маса има и това предимстно пред класическия монтаж, че неговата работа се характеризира със сравнително малък собствен шум. Това се дължн на обстоятелстното, че токът на шу-мовете, създаден от нерегулярною излъч-ване на електронння поток от катода, мина-на през катодния товар и създава 100% обратна връзка за собствените шумове. Така собственият шум на стъпалото е сведен до минимум.
На фиг. 6 е дадена принципната схема на едностъпзлен резонансен усилвател с ре-
тетка на маса с резонансен кръг в катода и анода. Възбуждащото напрежение е включено автотрансформаторио към част от намоткнте на бобината на трептящня кръг в катода. Такова включване допри-нася за повишаване на уснлването на стъпалото. Доказано е, че най-голям коефнпи-ент на усилване се получава при коефици-ента на включване.
ТПдот ==
а величнната на уснлването е
К лаке = ~2 S ]/R«x Z.
Групата RC определи преднапрежението иа лампата.___	,
На фиг. 7 се вижда схемата на входя-щото стъпало на един модерен УКВ приемник с лампа ЕСС85, прн което първият триод работа като усилвател на висока честота със заземена решетка. Връзката към антената е трансформаторна. Такава схема
осигурява голяма чувствителност на приемника при добро нагаждане и ниско ниво на собствен шум при уснлването на ултра-високите честота.
За да се получи по-голямо усилване, могат да се снържат последователно две и повече усилвателни стъпала с решетка на маса (фиг. 8) с парелелно захранване на аиодите. Трептящият кръг е евързан иепо-средствено към анода през разделителння
Фиг. 7
Фиг. 8 кондензатор Ср . Паралелно включено към кръга е съпротивлението R, което притъ-пява резонансната характеристика на кръга. През това съпротивление се подана постоянного напрежение на анода. Преднапрежението си лампнте получават чрез групата Rk Ск . За да се избегне шунтиращото влияние на R«x, се прибягна до частично включване на резонансния кръг, което не-
27
съмнено намалява уснлването на стъпалото (пунктира).
За да се унеличи коефициентът на пре-данането на входящия кръг и да се изпол-зува напълно входящото напрежение, пър-вата лампа може да се включи по схема със заземен катод, а втората по схема със заземена решетка. При такова включнане входящият трептящ кръг се товари с по-голямото входящо съпротинление на пър-вата усилвателна лампа и се избягва частичного включнане на кръга (фиг. 9). Това, което се печели при входа на лампата, се губи на нейния изход, където анодният трептящ кръг е шунтиран с входящото съпротивление на втората усилвателна лампа. По такъв начин еквивалентното тонарно съпротивление ва първото стъпало е
R __ Во •	;
Re + R«x
тъй като R>x << Ra, то R Rex = -2-О
Напрежението в краищата на това екви-валентно съпротивление ще бъде
Ue« I„. R =SU, U„, което показва, че не се извършва почти никакво усилване и следонателно устойчи-востта ва стъпалото ще бъде добра. За от-страняване вредното влияние на капацитета Сар и за постигане по-устойчина работа се прави неутрализация посредством включване на бобината Lap, серийно с разпреде-лителния кондензатор Ср между анода и решетката на първата лампа, конто заедно С междуелектродния паразитен капацитет Сар образуват паралелен резонансен кръг, настроен на усилваната честота. Едновре-менно с това самоиндукцията Lap осигурява преминаването иа постоянната съставна на анодния ток на втората лампа. Тъй като съпротивлението на резонансния кръг за усилвавата честота е голямо, то силно намалява паразитиите токове, конто при обик-новения случай биха протекли от анода (изхода), през кондензатора Сар към решетката (входа) на лампата и биха намалили
входящото съпротивление на стъпалото. Ако е необходимо, по аналогичен начин се извършва неутрализация на вредното влияние на проходния капацитет Сак на лампата
със заземена решетка, като паралелно на него се включна бобината Lax през разде-лителния кондензатор Ср, който заедно с паразитния капацитет Сак образува друг паралелен трептящ кръг, който силно намалява паразитиите токове, течащи между анод и катод, колкото и малки да са те. Бобината Lok одновременно довежда положителен потенциал до анода на втората лампа, която се захранва паралелно. Тази схема се нарича „заземен катод — заземена решетка". Коефициентът на усилване на днете стъпала (при еднакви триодни лампи) е
_ Ц (и+1). Rg.
К - (М-2) RH-R.,’
а изходящият импеданс
R;-. Rqa (М~2)
R“’X~Ra.+ (н+2) Ri
ииж. Ив. Демирев
28
*
СТАБИЛиЗАТОРи

Често се налага напрежението, С което се захранват никои електроннолампови устройства, да бъде стабилно както при промина на напрежението на мрежата, така и при изменение на товара.
Най-ефнкасно действие имат стабилиза-торите на напрежение от електроннолампов тип. Чрез тих лесно се постига висока ста-
Фиг, 1 билнзация, съчетана със сигурно действие. Като главен недостатък може да се посоли ниският им коефициент на полезно действие и необходимостта от значително количество радиочасти за тяхното изпъл-нение.
В настоящата статия се дават няколко практически, лесно досгъпни схеми на ста-билиз сгори. В зависимост от наличните ра-диоматериали или изискванията, може да бъде изпълнена една или друга схема, без да се отнема възможността от творческо прилагане на известии познания и опит.
Най-прост и достъпен е стабилизаторът, в който е иЗползувапо явлението отпицателна обратна връзка вследствие катодното съпротивление.
При повишаване на входящото напрежение (фиг. 1а) анодният ток на лампата, макар и слабо, се увеличава. Това довежда до увеличение на отрицателното преднапре-жение на управляващата решетка на „про-ходната“ лампа JIt и до намаленне на анодния ток. При спадане на напрежението явле-иието протича обратно. По сыция начин, в зависимост от консумацията (както се вижда Л, е свързана в серия на консуматора), по аналогичен начин се повтаря гореописаното
явление. При известно оразмеряване на стойностите на катодното съпротивление, в зависимост от типа на лампата Л2, спады на напрежението на клемите на катодното съпротивление Rfc ще остане постоянен. То-гава може успоредно на R* да се включи консуматор, чпето напрежение вече ще бъде стабилизирано.
За по-добра стабилизация трябва да се използуват лампи с голям коефициент на усилване, конто в случая имат съществен недостатък, че пропускат слаб ток. А от гореказаното следва, че общият допустим през лампата ток определи максималния ток, който консучаторът може да черпи.
В случайте, когато не са необходими строги изисквачия за стабилизаторною напрежение, успешно могат да се използуват лампи като 2СЗ (2АЗ), 6С6 (6В4), 6С4Б (6L6) 6ПЗ и до. Изходящото напрежение може да се регулира вдостатъчно широк интервал чрез Rt, което е изменяемо (фиг. 16, в). На фиг. 1в това стаза по-плавно. Лампата Л3 обик-новено работи като триод, ако не е по начало такъв.
Изправителят трябва да дава около 450 в изправено напрежение, за да получим 200—300 в стабилизирано напрежение. Елек-тролитният кондензатор на изхода, макар и желателен, може да се изостави.
Фиг. 2
Ако се разполага с електролитни кондея-затори с работно напрежение Up=Uex-|-30%,
29
може да се поставят по един на мястою на С, и С„ С, и С4. Тогава Ry R„ R3 и R. отпадат (фиг. la).
Катодного съпротивление от своя страна може да се замени с усилвател на прав ток, имаш голям коефициеп на усилваве. което позволява да се получи покрай ръчната регулировка ва U«3X (TJcmaB) и отлична ста-билизапия (фиг. 2).
На фиг 2 стабилизираното напрежение е около 180—200 в при входящо 350 в. Тук напрежението на управляващата решетка иа
Фиг. 3
Л, се регулира с пентода Л, от типа на 6Ж7. С неоновата лампа от около 1 ват се снема фиксираното упранляващо напрежение за решетката на Л3.
На фиг. 3 е дадена схемата на стабилизатор с управление на напрежението от из-ходяшата страна. Въвеждането в схемата на стабиловолта СГЗС (VR-105) заедно с ред преимущества може да доведе до появата на моментни върхови напрежения на стаби-лизирания изход, вследствие на престаби-лизчция. Затова трябва да се спазват дан-ните в схемата.
Стабилонолтът може в краен случай да се замени с неонова лампа за 100—120 в.
Изходящото напрежение може да се „управлява" както от към изхода чрез по-тенциометъра R,, така и от входа чрез изменение на входящото напрежение в широк интервал.
Фиг. 4
Екранната решетка на Л* се захрапва потенциометрично от входящото напрежение и също способствува за увеличение на сга-билизацията, защото действува като управ-ляваща решетка с малък коефициент на усилване.
Фиг. 5а
Фиг. 56
На фиг. 4а, б даваме характеристиките на стабилизатора, монтиран по схемата на фнг. 3. Понякога се предвижда въз-
можно регулиране на изсодящо-то напрежение (UB3X) от страна на входа. Гова се постига чрез изменение на екранното напрежение на усилвателната лампа Л, (фиг. 5а), за което в схемата въвеждаме спомагателна верига. Регулировката се осъществяна чрез изменение иа съпротивле-нието Rx (фиг. 5а)> което позволява значително намаление на брума (фона в изхода)
Регулируемо управление от
страната на входа имаме и в схемата на фиг. 56, в конто
50
част от напрежението на входа се подава иа първата решетка на уснлвателната лампа Л,. Връзката на Лх с входа на схемата позволяна няколкократно увеличение на нейния коефициент на стабилизация, като при това изходящото съпротинление не се измени.
Този метод дава нан-добър ефект в та-кива схеми, конто работят с постоянна, неизменна величина на изходящото напреже-
3 хЬПЗ
Фиг. 6
Стабилизаторы работи много устойчиво, позволявайки изменение на параметрите в достатъчно широки граници без съществено изменение на характернстиките си (прии-ципно същнте като на фиг. 4а,б).
Коефициентът на стабилизацията му е около 100, т е. с нзмеиение на захранва-щото мрежоно напрежение с ± 10%, ста-билизнраното се променя само с ± 0,1%. Изходящото му съпротивление е от порц-дъка на 10 ОМ.
В заключение на третнрання въпрос при-лагаме схема на модерен стабилизатор (фиг. 7). Тук изходящото напрежение не може да са' регулнра и остана постоянно 250 в н пре-делнте на 1лв при изменение на напреже-ннето в мрежата с ± 10%, т. е. дана стабилизация н отношение 25000 : 1. .Изходящото му съпротивление е по-малко от 1 ом.
За намаляване измененнето на работайте точки при евентуална промяна на темпера-турата, съпротннленнята R10 н R„ е жела-телно да бъдат жнчнн. „Шумонете", нъзннк-ващи от стабиловолта СГЗС, се подават чрез фнлтъра RltCa. При пърноначално включване стабилизаторы трябва да се регулнра с реостата R5 така, че да се получи минимум брум на нзхода. Такава регулировка се налага много рядко.
ние, защото при преминаване от ед-но към друго напрежение е необходимо да се измени и нръзката с входа,което услож-нянан нзнесгна степей работата със стабилизатора.
Вследствие намаляване емнсията на лампите, с течение на нремето се наблюдана банно изменение на ста-бнлизнраното напрежение, което практически почти ияма значение.
Най-после, с цел
Фиг. 7
да се увеличи токът, който е в състояние да даде стабилизаторы, могат да се включат 2-3 и повече проходни лампи от един и същи тип, н паралел.
На схемата (фиг. 6) е предстанеи стабилизатор с три паралелно работеши лампи 6ПЗ, но техният брой при необходимост може да се увелнчн.
Въведен е катоден повторител, с цел да ее отстрани влияиието на решетъчните токове иа лампите.
При нключване на повече от 3 проходни лампи е желателно отоплениита на Л4 и Л, да се захраннат от стабилнзираното напрежение.
За нзправителнч лампи, захранващи схе-мите на фиг. 6 и фиг. 7 (при означения брой проходни лампи), са достатъчни две лампи в паралел от типа 5Ц4С или една като 5Т4, 5X4G, 5V4G и пр,
Д. К. Парушев
31
СУХИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
При сухите токоизправители се изпол-зува принципът на студената електронна емисия между проводник и полупроводник, изолирани посредством много тънък изола-ционен пласт при сьответно електрическо поле (фиг. 1). Ако върху единия електрод— проводника, се приложи отрицателно напрежение, а върху другия — полупроводника — положително напрежение, свобод-ните електрони от проводника биват из-тегляни през изолационния слой, т. е. протича ток. При обратен поляритет, поради иезиачителиия брой свободни електрони в полупроводника, това прехвърляне на електрони през изолационния пласт е из-въиредно много слабо. Задействуването на токоизправители става при електрическо
поле от поридъка на 10’ г/см. Такова електрическо поле обаче може да се получи и при ниско напрежение, тъй като изола-ционният слой е много тънък — до 10-5 мм.
Токът, протичащ в пропускателната (правата) посока, е няколко хиляди пъти по-силен от този в спирателната (обратната) посока.
Наименованието си сухите токоизправи-аели носят от употребения основен метал. Известки са селенови, медни (медноокисни), германиеви и други видове сухи токоизправители. Най-голяма употреба, поради преимуществата си, са получили селеновите и медните сухи токоизправители, затова ще се спрем накратко само върху тях.
Селеновн токоизправители
Селеновите токоизправители (фиг. 2) се жзработват във вид на дискове (шайби) или квадратик плочи. Последните се правят рт алуминиева или стоманена никелирава ламарина, с дебелина от 0,8 мм до 1,5 мм. Диаметърът им е от 5 мм до 120 мм. Върху едната страна на диска се пресова тъвък слой селен. Нагрява се до 100°—200°С, при което той кристализира. Свободната му страна, не допираща до диска, се пре-
връща в селенов окис, който е изолацион-ният слой. Върху него се напластява олово или композиция с ниска точка иа топеие, от селен, бисмут и кадмий. Това е вторият електрод. Нанасянето му се извършва само върху 75% от повърхността на шайбата, като се оставя наоколо непокрит пръстен за избягване къси съединения между чистия метал и композицията.
Така изготвени, токоизправителните елементи (клетки), за по-големи експлоата-ционни удобства, за изправяне на по-ви-соки напрежения и възможиост за осъще-ствяване на по-сложни изправителнн схеми, се комплекту ват в изправителнн стълбове (фиг. 3). Един стълб се състои от няколко изправителнн шайби, нацянати върху изо-лиран болт. Между отделяйте клетки се поставят контактни и дистанционни шайби. Те имат канали за по-добро охлаждане. В краищата се поставят пружиниращи шайби за осигуряване добър контакт. Чрез кон-тактните шайби могат да се осъществяват различии свързвания на отделяйте клетки. Най-често се употребява мостовата скема на свързване.
дистанционно сиайЗа
Фиг. 3
Електрическите свойства на селеновия токоизправнтел ice илюстрнрат посредством волтамперната характеристика, давяща за-висимостта на протичащия ток от напрежението, което се прилага върху електро-дите му (фиг. 4). Тази характеристика се снема при постояннотоково напрежение и постоянна температура, тъй като електрическите свойства на сухите токоизправители са температурно зависими.' Допустимите температурки граници са -f- 75°С и —40”С. При по-висока температура композицията се разтопява. При повишена температура
32
се влошава и изправителното действие, поради отиосително по-бьрзото нарастване иа тока от пет до десет пъти в обратна по-сока, отколкото в права.
Максимално допустимият ток за селе-новия токоизправител в права посока е 150 ма/см2 при изкуствено охлаждане и 50 ма/сч2 без специапни мерки за охлаждане. Допустимого върхово напрежение за една клетка е 15 волта.
— Сиго*о
PS
При по-високи напрежения могат да се получат пробиви. В мястото на пробива кристалният селен се разтопява, като се превръща в аморфен, който е изолатор, поради което по-нататьшното използуване на токоизправитепната клетка е невъзможно.
Вътрешното съпротивление на селеновия токоизправител за 100 см2 е Ri«=s> 0.17 ома. С течение на времето то нараства и особено през първите 1000—2000 часа може да се увеличи с 25% — 30%. Това явление се нарича стареене на токоизправителя.
Meдни токонзправители
Клетката за меден токоизправител (фиг. 5) се изработва от медиа ламарина с дебелина от 1 мм до 1,5 мм от електролитна мед 99,96%. След щачповането на шайбите те се почистват с разредена азотна киселина и се измиват с 5°/0 разтвор от основа, а накрал и с вода. След подсушаването едната страна на диска се покрива с азбест, за предпазване при термичната обработка. Следва нагряване на шайбите до към 1050°С в продължение на 15 минути. При това повърхността на медта, която не е покрита с азбест, се окислява и се превръша в меден окис — СиаО, който е изолатор. Чрез по-нататъшното загряване при 55°С, мед-ният окис поема кислород от въздуха и се превръща в полупроводяйк. Само в до-пирната повърхност до чистата мед, поради не до стиг на кислород, се запазва граничен изола ционен слой. Медният окис се покрива с тънък Слой графит, върху който се по-ставя оловна шайба. Проводимата посока с от медния окис към медния диск.
Волтамперна характеристика на меден токоизправител за комбиниран измервателен уред „Мултигьорц" е дадена на фиг. 6. Максимално допусгимата гьсгота на тока за медния токоизправител, както при селеновия, е 150 ма/см2 при специално охлаждане и 50 ма1см2 без охлаждане за правата посока и 4 ма/см2 в обоатната посока.
Изправителното действие се влияе още по-силно от топлината, отколкото при селеновия изаравитеп. Употребява се в темпе-ратурни границн + 60° и — 20°С. Допустимого напрежение е от 9 до 13 в при добро охлаждане. При електрически пробив медлите токоизправителя не могат да бъдат повече употребявани, нито пък възстано-вявани.
За разлика от селеновите изправители, те не могат да се употребяват във влажна среда. При проникване на влага в медния
Z (ма)
Фиг. 6
слой настъпва пробив. За предпазване могат да се използуват различии лакове или пелият стълб да сепостави в трансформаторно масло.
Стареенето при медните токоизправители е още по-бързо, отколкото при селеновите. То е особено бързо в периода непосред-ствено след изготвянето на изправителя. При това чувствително се увеличава вътрешното му съпротивление. За да се стабилизисат качествата на медния токоизправител, той се подлага на изкуствечо стареене в продължение на 24 часа при температура 50°-г54°С.
При комплектуване на изправителни стълбове клетките за един и същи стълб трябва специално да се подбират да бъдат с еднакви характеристики. Въпреки едиак-вата технология, след наработка се наблю-дават големи различия в характеристиките на различните токоизправителни клетки. Допустимият толеранс е ± 10% за правого напрежение и ± 50% за обратного.
В заключение трябва да се подчертае, че от разгледаните селенови и медни сухи токоизправители селеновите притежават по-добри ейсплоатационни качества.
инж. Е. Недевски
33
НЕЛИНЕЙНИТЕ ИЗКРИВЯВАНИЯ ПРИ НЙСКО-ЧЕСТОТНИТЕ УСИЛВАТЕЛИ
Като нелинейни елементи прн усилвате-лите могат да се споменат:
а) нелинейната характеристика на лампите б) нелинейност на магнетизиращата крива иа желязната сърцевина на трансформато-рите в усилвателя
в) наличие на решетьчен ток (отнася се само за крайните усилвателнн стъпала, конто работят С такъв).
Лампите се явяват като нелинейни елементи както по отношение на анодния, така и по отношение на решетъчния си кръг. Нелннейността на електронната лампа по отношение на анодния кръг се проявява в непропорционална зависимост на анодния ток от моментните значения на променли-вите решетъчни напрежения. Както се знае от теорията на нискочестотиите усилватели, тази нелинейност може да се избегне или поне да се намали чрез изместване на ра-ботпата точка по характеристиката на лампата или чрез използуване на двутактна схема па свързвале паусилвателното стъпало.
Нелипейпостта на лампата по отношение на решетьчната верига се проявява в нелинейната завнсимост на решетъчния ток (ако . ачпата работи с такъв) от възбуж-дашото промен.,иво напрежение, приложено между решстката и катода на лампата.
Когато усилвателната лампа работи без решетъчен ток, преднапрежението, приложено между решетката и катода й, е по-малко от амплитудата на променливото напрежение на сигнала. Когато амплитудата на променливото напрежение е по-голяма от преднапрежението, се получава решетъчен ток с импулсна форма. Този ток дава до-пълнително падение на напрежението в ре-шетъчната верига на лампата, вследствие на което се измени преднапрежението, респ. работната точка върху характеристиката на лампата. Тази работна точка може да по-падне върху нелинейна част от характеристиката и усиленият сигнал да се получи със значителни изкривявания. За избяг-ване на това явление трябва внесените съпротивления в решетьчната верига на лампата да бъдат толкова малки, че евенту-ално полученото падение на напрежение при появата на решетъчен ток практически да не оказва влияние.
Нелинейността на трансформатора се определи от нелинейната зависимост иа кривата на магнетизиране на желязото от протичащия през намотките на трансформатора ток.
Характеры на нелинейните изкривявания •ависи и от това, дали е подадено синусо-дално напрежение с определена честота яли сложно колебание. И наистина, в пър-
вия случай, вследствие на описаните нелинейни елементи в усилвателя, на изход» му ще се получи несинусоидално иапреже-ние, което може да се разложи на трептение с основна честота и и на такива с хармо-нични честоти 2со, Зсо и т. н. Практически забележими нелинейни изкривявания се причиняват само от втората и третата хармонична на подаденото трептение.
Когато обаче на усилвателя е подадено сложно колебателно напрежение, състоящо се например от две честоти со, и ыа, т. е. при наличие на сигнал от следния математичек вид
Uo == U, Sin ci^t -f- Ua Sin coat на изхода на усилвателя освен трептенията с хармонични честоти ще се получат и комбинационни такива с честоти (взети до трети ред)
£01—соа
2£О,—соа 2coi+<оа 2со,-СО!
2coa+coi
При увеличение броя на подадените на входа на усилвателя трептения, броят на получе-ните на изхода му трептения с комбинационни честоти също се увеличава. Така, иапр. при сложно колебание, състоящо се от трептения с 10 различии честоти, комбина-ционните честоти само до втори ред са 90 на брой, а при сложно колебание, състоящо се от трептения с 30 различии честоти — 870' на брой, докато хармоничните трептения нарастват пропорционално с броя на подадените основни честоти.
Също така голямо различие има между трептенията с комбинационни честоти и трептенията с хармоничните честоти по отношение на мощността им. Докато при трептенията с хармонични честоти винаги с повишението на реда им мощността им намалява, прн трептенията с комбинационни честоти с увеличение на реда им мощността може да нарасне извънредно много и в чести случаи да стане заачително по-голяма от мощността на хармоничните трептения от същия ред. Така например прн подадено сложно колебание, състоящо се от трептения с 10 различии честоти, общата мощност на трептенията с комбинационни честоти само до втори ред аревишава 36 пъти мощността на хармоничните трептения на тези 10 честоти; при сложно колебание, състоящо се от трептения с 30 основни честоти, тази мощност превишава мощността на хармонич-иите трептения 348 пъти.
34
Електрическите колебания, конто въз-никват при предаване на музика, имат сложна форма. За определен интервал от в реме тези колебания могат да се разглеждат като съставени от мвого синусови трептения с различии честоти. Усилени от усилвателя, тези трептения дават освен хармоничните, и комбинационни честоти и то, както видяхме, със значителна мощност. Голяма част от тези комбинационни тре пения вли-зат в звуковия честотен спектър и изменят тембъра на предаваната музика. Докато хармоничните честоти, конто са с кратни честоти на основните честоти и са с по-слаби амплитуди, се проявяват като известна окраска на звука и ако не са с много големн амплитуди не се усещат така неприятно от човешкото ухо, трептениятас комбинационни честоти, конто не са кратни на основните честоти, а някой от тях са със сравнително голяма амплитуда, се ясно различават и извикват извънредно неприятно усещане. Особено неприятно се усещат трептевията с комбинационни честоти, когато честотите им са близко до някой от честотите на основните трептения. Ето защо, причинените изкривянания от трептенията с комбинационни честоти не трябва да се пренебрегает. Само с тяхното наличие може да се обясии фактът, че усилватели с малки нели-нейни изкривявания за хармоничните честоти все пак при подаване на входа им музика не я възпроизвеждат естествено. Такъв случай има например при някой от пре-работените усилватели за жична радиофикация с мощност 300 вата, конто имат малки нелинейни изкривявания за хармоничните честоти, обаче все пак не възпроизвеждат съвсем добре музикални произведения и не могат да задоволят изискванията за качество.
Измерването на нелинейните изкривявания, особено за нови усилватели, трябва да се извършва както при подадено едко синусоидално трептение на входа им, така и при подадено сложно колебание на входа им.
4 Някой от методите за измерване на нелинейните изкривявания по хармонични и комбинационни честоти са следните:
1. Метод за измерване на нелинейните изкривявания по хармоничните честоти.
При този метод нелинейните изкривявания се оценяват от отношението на ам-плитудите на трептенията с хармонични честоти към амплитудата на трептението с основната честота, съгласно формулата
„ Vw + u? + .. ~ -------------------- [%] Fw+w+u
гдето U„ U3 и т. н. са амплитудите на трептенията с хармоничните честоти.
Uj е амплитудата на трептенията с основната подадена честота.
При този метод на входа на усилвателя се подава само едно синусоидално трептение с определена честота от обхвата на честоти, пропускали от усилватели. Полученият на изхода на усилвателя звуков сигнал се пропуска през филтър, който не дава път само за основната честота. На стрелков уред се отчита известно показание. След това се измерва пълиият сигнал (заедно с основната честота), като със система съпротивления се постига показанието на стрелковия уред да е същото, както и при измерването, когато беше елиминирана основната честота. Чрез стойността на внесеното допълнително съпротивление, за да се получи еднакво показание на стрелковия уред, може да се определи степента на нелинейни изкривявания за хармоничните честоти ва подадената основна честота.
2. Метод за измерване на нелинейните изкривявания по комбинационни честоти.
Пълна преценка за влиянието на нелинейните изкривявания по комбинационни честоти може да бъде направена само на слух. Изпитванията по този иачии обаче са извънредно субективни, тъй като резултатите от тях се определят не само от нелинейните качества на усилвателя, но и от параметрите на източника на звук, акустическите особе-ности на помещението, в което се извършва изпитването, и най-накрая от субективните качества на лицата, конто извършват изпитването. Ето защо, цялостен метод за измерва-ве на нелинейните изкривявания по комби-национии честоти не съществува, а на практика се използува един метод, който е доста приблизителен.
При този метод нелинейните изкривявания се определят чрез подаване на входа на усилвателя само на две основни честоти <Oj и конто се подбират така, че да не са кратни една на друга. Нелинейните изкривявания се отчитат съгласно формулата
гдето U„ е напрежението, създадено от трептенията с Комбииционни честоти до втори ред.
UOi = Uw = Ue е напрежението на основните честоти.
Измерването се извършва при подобна постановка, както и това иа нелинейните изкривявания по хармоничните честоти с тази разлика, че тук на входа на усилвателя се подава не една, а две честоти.
К. Вжтаиов
35
ФАБРИЧНИ РАДИОЛ ИАРАТУРИ
НОВОСТИ В ПОСЛЕДНИТЕ МОДЕЛИ ЕВРОПЕЙСКИ РАДИОПРИЕМНИЦИ
През последните няколко години ра-диоприемната техника направи нов значителен напредък. Бяха разрешени редица проблеми по отношение на по-естестественото и качествено звучене, подтискане и из-бягване на разните смущения при радио-приемането. Познатият на всички ни обик-новен супер с амплитудна модулация беше изоставен. Премина се изцяло на нов тип — комбиниран приемник за амплитудна и че-стотна модулация. Този тип приемник на-мира вече широко приложение благодарение на редицата преимущества, конто има пред обикновеният супер. При честотната модулация се получава много по-качествено при-емане, вследствие възможността за преда-ване на много по-широка честотна лента, по-голям динамичен обхват, както и силно намаляване на радиосмущенията.
Но наред с развитието на радиотехниката по пътя на подобрение на качествените показатели на радиоприемниците, в последно време някои европейски фирми в своите нови модели приемници направиха още някои технически подобрения, отнасящи се главно до звученето на приемника, до по-тискане на AM при УКВ канал, простота и удобство при обслужване на приемника, изящно външно оформление и др.
УКВ
В почти всички ко.мбинирани АМ/ЧМ приемници, пуснати напоследък на европейский пазар, се забелязват редица подобрения, направени в канала на УКВ и по-спепиално
за потискане на паразитната амплитудна модулация при прием на ЧМ.
Фиг. 1
Фиг. 2
36
Едно подобно схемно решение на че-стотен детектор за потискане на амплитуд-ната модулация е показано на фиг. 1.
Тук в дробния детектор е поставено съпротивлението R, = 390 ом, което допри-нася за линеализиране на кривата на детектора. В схемата също така намира място и регулиращото съпротивление R2 = 2 ком. Посредством него при подходяще наглася-ване (оптимално положение) може да се получи максимално потискане на амплитуд-ната модулация, а от там и отсграняване на смущенията.
В други модели приемници е направено усъвършенствуване на дробния детектор (фиг. 2), като в първичния кръг на дробния
Фиг. з детектор е включен филтър, състоящ се от RC групата: R33 = 470 ком и С63=1 мкф (с времеконстанта 0,55 сек) за подобрение условията на приемане чрез потискане на AM.
Както показва опитът, при приемници с две междинночестотни стъпала се получава обхват от напрежение, в който огра-ничителните свойства на дробния детектор отслабват през времето, когато решетъчното ограничаване на последната междинноче-стотна лампа още не е напълно в действие.
В тази облает на малки напрежения с помощта на диода ОА85 става възможно да се подобри потискането на AM.
В някои приемници от по-нисока класа при приемане на слаби сигнали (УКВ пре-даватели) за потискане на собствените шумове, конто са особено неприятии в об-щ.егта на високите честоти, се употребяват допълнителни устройства. Такова едно ус-т ройство (фиг. 3) с допълнителния триод ЕАБС80 използува в своите нови модели приемници фирмата „Сименс".
Триодната част на лампата ЕАВС80 е включена така, че в зависимост от нейното решетъчно предсапрежение да работи като променлив капацитет. Този именно про-менлив капацитет, заедно с другия блок-
кондензатор 400 пф и съпротивлението R,= = 100 ком, представляв» филтриращ елемент. При приемане примерно на твърде слаб сигнал лампата получава малко преднапре-жение. Тогава капацитетът добива сгойност около 3000 пф, което в така избраната схема, води до значително понижение на високите тонове. От друга страна, ако пък се приемат силни станции, решетъчното преднапрежение добива големи отрицателни стойности и капацитетът намалява на около 500 пф. Еле-ментът, който служи за изравняване, получава нормална величина и по този начин може да се пропуске целият тонов спектър до 15 кхц, без всякакви паразитни смущения
Звуков регистър
Последните модели приемници се отли-чават не само с подобрените си електрически и акустични показатели, но и с някои допълнителни устройства, даващи възмож-ности за по-просто и удобно обслужване
Освен клавишите за вълновите обхвати,, някои приемници имат вече и допълнителен клавишей блок за превключване на различии звукови картини. Такова устройство не само че улеснява манипулацията на приемника, но дава възможност и на по-непросветен радиослушател правилно да нагласи своя приемник, съобразно прие-маната програма.
В приемника Филипс супер „Юпитер 463“ (фиг. 2) освен отделното регулиране на ниските (потенциометър 5 мгом) и високите честоти (потенциометър 0,2 мгом), е въведен и тристъпален звуков регистър: гоиор, концерт и джаз. Ако се натисне например клавишът „концерт", тогава и двата регу-латора са в действие. При натискане клавиша за говор басовиит регулатор ще бъде съединен накъсо (S,o, SH) и вместо регу-
Фиг. 4
латора на нисоките честоти се включва кондензаторът С„ = 1 мкф (Sj, S,, S3). В този случай S6 и S3 са отворени и чрез тези ключове н затворено положение ниските честоти през R43 и Ru достигат регу-латора на силата.
Чрез клавиша „говор" честотната лента се стеснява (отрязват се високите и ниските честоти).
Ако се натисне пък ключът „джаз", тогана отново се включват и двата регу-
37
латора на ниски <,исоки честоти (Ка — К, и К„—Ки). С помощф на ключовете К,—К9 се съединява накъсо съпротивлението R,, — вв 120 ком. Усилват се височите тонове, конто чрез кондензаторите 220, 180 и 150 гф се довеждат до регулатора на си пата. Чрез клавиша  „джаз“ е възможно да се подчер-таят силно високите честоти, както това се вижда и от дадените чест тни характеристики на нискочестотния усилвател (фиг. 4).
Стръмна тонбленда
При приемане на слаби сигнали, при конто отношението сигнал към шум е малко, се получават неприятии за ухото шумове. За избягването им, без да се влоши за-бележимо качество» на звученето, в но-вите си модели никои фирми употребяват така наречената „стръмна тонбленда", която потиска шумовете, без да влошана забе-лежимо звуковата картина. Тя се явява особено ефикасна и при просвирване па гра-мофонни плочи, където шумове te от иглата на мембоаната могат да се отрежат.
Действието на стръмната тонбленда ясно се вижда от представените на фиг. 5 ниско-честотни криви. Изтеглената крива с цяла линяя отговаря на кривата на възпроиз-веждане с пълни високи честоти, а кривите с пунктираните линии — възпроизвеждането с намалени или отрязани високи честоти.
С нормалната тонбленда се изрязват честотите в об tacrra над 1000—2000 хц в сравнение със соедните и ниските честоти, с което се намаляват и шумовете, но одновременно с това се получава много глух тон (фиг. 5а, прекъсиатата линия). Стръм-
Фиг. s
ната тонбленда в това отношение има по-благо приятно действие. Както се внжда от фиг. 5в (пэекъснатата линия), честогният ход на кривата за пълно завъртян регулятор до 1000 хц остана почти непременен, като същевременно честотите до 2000 хц се повдигат леко и след това стръмно спадат. Чрез употребата на стръмната тонбленда в приемниците се отрязва значително по-малко от звуковата лента и същевременно може да бьдат силно потиснати шумовете с по-високи честоти.
ииж. Б. Петков
ФАБРИЧНА СХЕМА
РАДИОПРИЕМНИК ЛЬОВЕ ОПТА 237 W
Схемата поместваме по искане на др. С. Караколев — гр. Пловдив
38
ОСОБЕНОСТИ И КОНСТРУКЦИИ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПОРТАТИВКИ ПРИЕМНИЦИ
№3 r	fwr
Портативните приемници са били винаги обект на особено внимание и интерес, поради обстоятелството, че могат да ии свърз-ват със света и в н а й-отдалечените кътчета през време на летуване, екс-курзия, спорт и пр. Това ап р ед ел я особеностите и тех-ническите изисква-ния, на конто трябва да отговаря един такъв приемник. Явно е, че те са коренно различии от изискванията за домашните приемници.
Първа и най-важна особеност на портативните приемници е това, че портативният приемник трябва да включва в себе си и източника на захранване, който заедно с приемника да има удобна н лесно преио-сима форма. Това вече определи характера на захранвачето на приемника, а именно батерийно. По-старите преносими прием-нипи представляваха батерийни приемници, в конто са поместени дната захран-ващи източника — сухи батерии за анодною и отоплителното напрежение. Макар и с не много големи размери, те имаха две големи неудобства: сравнително тежки, което идва-ше от теглото на анодната батерия и второ, липсата на възможност както за ползуване на приемника при наличието на осветли-телна мрежа, така и за акумулиране на електрическа енергия, или даже за частично възстановяване на включените към приемника токоизточници. Тяхната дейност беше тясно свързана с качествата и дълготрай-ността на батериите, а като се имат пред вид не много икономичните в отопление и аноден ток по-стари батерийни радиолампи, ползу-ването на приемниците станаше доста не-сигурно и скъпо. По-късно към тях бяха създадени отделки анодни апарати, конто улесняваха ползуването на приемника на мрежа.
През последните няколко годики, благодарение на усъвършенствуването на батернй-ннте радиолампи с отоплителен ток 25 ма и подобрени други параметри, в сТроежа на портативните приемници бе направен голям прогрес. Стана възможно всеки приемник да има и вградена токоизправителна група за захранване от мрежово напрежение, а
39
също така и за възстановяване на акумула-торите в приемника, обикновеио желязно-никедови. Анодните батерии значително намалиха размерите и теглото си, като въпре-ки това осигуряват една изходяща мощ ионе от 150 мет.
На фиг. 1 е представен един такъв приемник. Характерното за него е последовател-ното захранване на отоплението на лампите. Сухият селенов токоизправител доставя целия (отоплителен и аноден) ток, който чрез съпротивленията Rle и Re се разделя на два клона, респективно отоплителен и анодеи. Филтрирането става с RC-филтри, като благодарение на големите стойности на
Фиг. 2
съпротивленията се постига много добро изглаждане на пулсациите. Редът на после-дователното включване на отоплителните иишки се определи от преднапрежението на лампите. Така например като последна се поставя крайната лампа 3S4T, която изисква преднапрежение — 7 «, точно толкова, кол-кото е цялото отоплително напрежение. Малко по-сложен е въпросът с преднапрежението за първите две лампи. Чрез делителя на напрежение (R5, Re, R, и потен-циометьра 1 мгом') се постига, при отсъ-ствие на сигнал във входа управляващите решетки на 1R5T и 1Т4Т да имат малко отрицателно напрежение (— 1,7 и — 0,5 в). Нискочестотният предусилвател 185Тработи без преднапрежение. Неудобството при тази система иа включване (серийна) е това, че през отоплителните нишки на лампите текат и анодните токове, конто за крайната лампа вече са съизмерими с отоплителиия ток. Това налага включването на паралелни съпротивления, така че да се постигнет табличните данни за отоплителиия ток и
напрежение. Затова пък изправителната част е лека по тегло и изготвянето й не изисква специални детайли. Превключването от мрежа на батерия става посредством един двоен ключ. Отоплителната батерия е 7,5 в.
Захранване на портативен приемник, което предлага повече възможности, е пред-ставено на фиг. 2. Тук отоплителните нишки се загряват паралелно, като към отоплител-ния елемент е прибавен и един акумулатор. При паралелна работа на двата източника
Фиг. 4
се подобрява характеристиката на сухата батерия. Акумулаторът, освен че може да захранва приемника сам, изглажда изправе-иото напрежение при работа ца мрежа и благодарение иа малкото си вътрешно съпротивление не позволява покачването на отоплителното напрежение при колебание на осветлителната мрежа. Както се нижда, неговата роля е многостранна и ценна. При този вид захранване се избягват и всичките описани по-горе неудобства при получава-нето на нужните преднапрежения, а анодните токове не обременяват отоплителните нишки.
40
бсбог осьог	бсбог	асбо?	дсбог 6а6/	осьм
Известии са и конструкции на портатив-ни приемници, при конто една батерия от няколко (обикновено 4) желязно-никелови акумулатори е единственият токоизточник, който изцяло се зарежда при работа на приемника на мрежа. Отоплеиието на лампите се включва по подходящ иачин (паралелно или в серия по две) към батерията, а анодною напрежение се получава чрез вибратор, повишаващ трансформатор и сух токоизпра-вител (подобно на това на автомобилните приемнипи). Разноските по поддържането на такъв приемник са най-малки в сравнение с други, но в замяна на това той е доста тежък и скъп.
Горната система, усъиършенствувана и разработена с транзистори, е представена на фиг. 3. Тук източникът на напрежение е един 6 в акумулатор. Кристалният триод ОС76 осцилира на честота 15 кхц, като променливото напрежение се изправя от диода ОА85. С, и R, филтрират изправеното напрежение, а дроселите Др! и Др,, както С, и С3 възпрепятствуват проникването на вч в отоплеиието на лампите. Коефипиентът на полезно действие на тази изправителна трупа (70 %) е най-високият от всички познати системи.
Транзистор яте са намерили приложение и в крайните стъпала на съвременните портативяи приемници. Такова стъпало на един смесен лампов и транзисторен приемник е показано на фиг. 4. В анода на нискоче-стотния триод DC96 е включен входящият трансформатор (с импеданс 25 към 1,3 кома) на противотактовото крайно стъпало, изпъл-нено с двата кристални триода ОС72, рабо-тещи в клас В. Регулируемою съпротивление от 5 кома служи за установяване на тока при липса на сигнал от 1,7 ма при 6,5 в, а съпротивлението с отрицателен тем-пературен коефициент компенсира темпера-турните разлики, към конто транзисторите са много чувствителни. Приемникът има достатъчна взходяща мощ (200 мет). Тук захраиването е значително по-икономично  се извършва със 60 в за анодите на лампите и 6,5 в за отоплеиието и крайното стъпало.
Последна новост за тази година са прием-ниците, изцяло разработени с транзистори (фиг. 5). Поради нищожната им консумапия за токоизточник служи единствено една суха батерия от 22,5 в; захранване от мрежата не е предвидено. Приемникът е пригоден само за средни вълни, като входящата му бобина, както на всички модерни приемници, е навита върху феритна пръчка. Първите два транзистора изпълняват ролята на смесител и осцилатор. Следват три усилвателя на междинната честота. детекция с кристален диод и крайно стъпало с кристалния триод ОС604. Разработен с миниатюрни радиочасти, приемникът тежи само няколко стотии грама и представлява в пълния смисъл на думата преносим радиоприемник.
Гр. Ромамв
41
РАДИОПРИЕМНИК ТЕФАГ 4 А 12
РАДИОПРИЕМНИК ГРУНДИГ 126 W
ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРИЕМНИЦИ — ВИДЕОУСИЛВАТЕЛИ
Усилвателите на сигналите на изображением (видеосигналите), или както обикно-вено се наричат вндеоусилвателн (широко-лентови усилватели), съставляват голяма част от цялата телевизионна система. 'В предавателя те служат да усилят слабите сигиали от иковоскопа чак до модулатора, а в приемника усилват получения след детектора видеосигнал до подаването му н кинескопа. Качествата на видеоусилвателите
Фиг. 1
се определят от техните честотни и фазови характеристики. За основа на видеоусилвателите служи обикновеният усилва-тел, схемата на който е дадена на фиг. 1. За съвсем ииските честоти влиянием на паразитните капацитети Са и Ср е несыце-ствено и еквивалетната схема за ниски чесмти е тази, дадена на фиг. 1 в. От тази схема се вижда, че благодарение на наличности на С, и Rp усилването намалява за ниските честоти. За най-високите честоти пък влиянием на С, и Rp е несыцествено и еквивалентната схема сега има вида, показан на фиг. 1. г, където Со = Са -f- Ср. При увеличаване на чесмгата, поради шун-тиращом действие на Со усилването отново спада.
По такъв начин един RC усилвател има сравнително посмянно усилване в граничите на известна левта от средни честоти, извън коям това усилване постепенно намалява.
Видеоусилвателните стъпала обикновено се правят с пентоди, тъй че усилването за средни честоти се дава с израза
Ко = SR«,
.където S е стръмността на лампата, a Re е мварном с ьпротивление.
Съгласно еквивалентната схема за ниски честоти за коефициента на усилване полу-чаваме
К»
к = ,---------°----
г/1+Л L У '	\ со С, Rp /
От еквивалентната схема за високи чесмти пък се получава
където со е ъгловата честота на усилваном колебание.
От горните изрази се вижда, че чрез увеличаване времеконстантата Rp С, чесмт-ната лента може да бъде разширена към страната на ниските чесмти, а чрез нама-ление на времеконстантата Ra Со чесмтната
лента може да бъде разширена към страната на високите честоти. Това обаче не винаги е възможно Така например Rp не може да бъде увеличено прекомерно, тъй кам би се получила неустойчивост в работата на лампата и дори повредата й. Увеличением на капацитета С, води до нежела-телно увеличение на неговата утечка, а също и до увеличение ва размерите му и свързаяото с това увеличение на паразитния капацитет Со . Намалението на съпротивле-нием Re пък води до намаление на коефициента на усилването на схемата. Колкого до С» и при най-старателен монтаж винаги
44
Фиг. 3. Схема иа видеоусилвателя на телевизора^Т—? „Ленинград"
ще съществува някакъв паразитен капацитет, явява се сума от монтажния капацитет и паразитните капацитети на лампите.
По тези причини по-нататъшно увеличение на честотната лента се постига чрез включване на допълнителни реактивни елементи—бобини и кондензатори, тъй че усилвателната схема придобива вида, показан на фиг. 2. Бобината La > включена последователно с товарного съпротивление Ra, се определи тъй, че да влезе в резо-ванс с паразитния капацитет Са за оиези високи честоти, където честотната характеристика започва да пада. По този начин напрежението нър-ху Ra значително нараства и право-ъгълната част на характеристиката се удължава. Резонансы на коригира-щата бобина не трябва да бъде осгьр, тъй като се влошава фазовата характеристика, което създава до-пълнително изкри-вяване в изображен и ето и не поз-волява много голямо разширевие на лентата. За при-
тъпяване на резонансната крива коригираща-та бобина се шунтира със съпротивление от 10—15 кома.
Коригиращата бобина Lt служи за раз-деляне на паралелно дейстнуващите капацитети Са и Ср на две части. По такъв начин общият капацитет, включен паралелно на съпротивлението Ra , намалява. Благодарение на това може да се увеличи товарного съпротивление Ra > оттам и учипвапсто на стъпалото. Посредством правилен подбор на индуктивността L, може да се получи резонанс във веригата, образувана от L, и Ср за високите честоти, където усилването пада. Благодарение на този резонанс напрежението върху съпротивлението значително нараства, компенсирайки спадането на честотната харктеристика. И тук резонансы се прави силно притъпен.
Използуването на коригиращи бобини позволява разширение на усилваната честот-на лента около 1,5—2 пъти.
Източници на нзкривяване в областта на честоти под 300 хц се явяват междустъпал-ните разделителни кондензатори и конден-заторите, блокиращи съпротивленията във веригите на екранните решетки и катодите на лампите. От фиг. 1в се вижда, че напрежението на сигнала е разделево между прехвърлящия кондензатор С8 и съпротивлението Rp . Колкого по-ниска е честотата.
толкова по-голямо съпротивление представ-лява за иея коидензаторьт С, и толкова по-голяма част от приложеното напрежение пада върху него, от което следва, че усилването намалява.
Увеличението на Rp, с огЛед то да стане значително по-голямо от съпротивлението на кондензатора С, за най-ниските честоти, е възможно само до определена величина, над която се получава неустойчива работа на усилвателя. По тези причини корек-цията на характеристиката за ниски честоти се прави с помощта на филтьра, състоящ
се_от R^ и С^\ включен в анодната верига на лампата Л8. За средни и високи честоти съпротивлението на кондензатора Сф е малко и не оказва влияние върху усилването. Когато честотата на приложеното напрежение намалива, съпротивлението на конден-заторите С, и Сф нараства. Увеличението на съпротивлението на кондензатора Сф, както видяхме, намалява напрежението на решетката на лампата Л8, докато в същото време увеличението на съпротивлението на ковдензат <ра Сф води до намаление на не-говото шунтиращо действие. По такъв начин в товарного съпротивление на лампата Л8 влиза и съпротивлението R^ и усилването на стъпалото нарастил
Без да се впускаме в начисление, ще споменем, че най-добри резултати се полу-чават, когато времеконстантите тх = Rp С, и т8 = Ra Сф са равни помежду си.
Нискочестотната коригираща верига R^j Сф едновременно играе ролята и на разделителен филтър между отделяйте стъпала, който намалява склонността на стъпалото към самовъзбуждане.
Сега ще се спрем конкретно на ви-деоусилвателната част на някой съветски телевизиори. На фиг. 3 6 показана схемата на видеоусилвателя иа телевизора Т-2 „Ленинград". На управляващата решетка на лампата Л, смгмалът на изображението се подава в иегатжв, а на решетката на лам-
45
пата Л,—в позитив. Обвднкт усилване на двете стъпала е от порядьк». я» 120 при честотна лента 5,5 мгхц. Ёдната ведкедща на лампата Л„ сьединена с управлдмя(»зга, решетка на лампата Л„ работи като възс^ь. новител на пострянната съставяща. Дросе-лите Др„ Др, и Др, коригират честотната характеристика в областта на високите Честоти. Съпротивлението R, служи за Товарно съпротивление, а съярогивлението R, и кондензаторът С4 — като коригираща верига в областта на ниските честоти в анодната верига на първото стъпало. Сйг-
ф6 680	/?, яг,
1_____________
Фиг. 4 Схема на видеоусилвателя вателевизораКВН-49-4
налнте 7иа изображението се подават на катода на тръбата от последователно съеди-нените съпротивления R,, н Ru, а на селектора от съпротивлението Ru. Включената на изхода на видеоусилвателя последова-телна верига от дросела Др, и кондензатора С, образува режекторен филтър, настроен на честотата 6,5 мгхц. Този филтър отстра-иява паразитната модулация, която се поивява във вид на ситна решетка, следствие попадането върху модулиращия елек-трод на тръбата на детектираните биении между носещнте честоти на звука и изображението.
На фиг. 4 е показана схемата на видеоусилвателя в телевизора КВН-49-4. Сигналы на управляващата решетка на лампата Л, на първото стъпало се подава в позитив, а на решетката на лампата Л, на второю
стъпало — в негатив. Об(цото усилване на двете стъпала е от поридъка на 200, при честотна лента 5,5 мгхц. Внсокочестотната корекции става с помощта на дросела ДР] в решетьчната верига на лампата Л, и с дросела Др, в анодната верига на сыдата лампа.. Втората намотка на трансформатора L, и коиданзатора С„ образуват филтър, настроен тга междинната честота на звука (6,5 мгхц), която os отсейва в канала на звуковия съпроводг Анодният товар на лампата Л, са съпротнммцията R, и R„ конто образуват делител, о*, крйто през съпротивлението R, видеосигналу» се подават на селектора.
На фиг. 5 е показана, схемата иа дау-стъпалния видеоуснлвател на телевизйора „Авангард". Уснлването е от поридъка иа 200. В усилвателя .е употребена спецнална схема за корекция на честотната характе-
Фиг. 5. Схема на видеоусилвателя на телевизора „Авангард"
ристика, с помощта на дроселите Др,, Др, и Др3.
Принципы на тази корекция се заклю-чава в това, че на границата на пропуска-ната лента се създава подем на ввсоките честоти, който компенсира спадането на честотната характеристика в областта на най-високите честоти както в самия приемник, така и в телевизионнии център. В резултат детайлността на приеманото изображение значително се увеличава.
инж. А. Ангелов
46
ЛЮБИТЕЛСКИ ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРИЕМНИК’
Описаният телевизионен приемник е построен в Централния радиоклуб и е разче-тен да приема програмата на телевизонния предавател при МЕИ. Приемиикът работи добре в района иа София. Образы е устойчив и ясен.
. Приемиикът за картината (фиг. 1) е построен по линейна схема и съдържа: три
високочестотни усилвателни стъпала, диоден детектор н видеоуснлвател с проста корек-ция. Във вч усилвател са употребени лам-пите 6Ж4, като детектор работн лампата 6X6 (единият диод), а във видеоусилва-теля — 6П9. Общата чувствителност на приемника е не по-малка от 800 микро-волта при ширина на пропусканата лента
Фиг. 1
Фаг. 2
47
3,5 мегахерца, коего за тръбата 18ЛК15 е иапълно достатъчио. Модулацията се извършва в катода иа тръбата.
Отделянето иа синхроиизиращите импулси се осыцествява отлампига 6Н7С(Л, фнг. 2), като единият триод се използува за отдели не
Фиг. 3
иа кадровите синхронвзиращи импулси» а другият за синхроиипулсите на линиите. Лампата Л, — 6Н8С работа като несиметри-чен мултивибратор в генератора за хоризон-талната развертка. Трионообразно-импулс-ното напрежение се подава иа решетката иа крайната лампа .Jig Г—807. В анода й е включен резонансен кръг, настроен ва честотата на хоризонталната развертка 15625 херца. Като демпфер работи лампата Л, 6Ц5С. Енергията, отделена при демпфира-ието, се използува за увеличаване напреже-иието на анода на крайната лампа. За получаваие на високо напрежение за анода на тръбата се взползуват пиковете от високо-честотно напрежение, конто се получават в момента на запушването на крайната лампа. Тяхната стойност достига 5—6 кило-волта. Тези импулси се изправят от лампата Л10 1Ц1С, филтрират се от кондензатора С8в и се подават на анода на тръбата. Резонансният кръг в анода на Г—807 е еформен като високочестотен трансформатор
с феритна сърцевина. От него се получав* напрежение за захранване отоплението на лампата 1Ц1С. Бобината L, се настройка с помощта на феритна сърцевина също на 15625 херца. Отклоияващите бобини са високоомии и съдържат всяка по 400 навивки ПЕШО 0,2. Недостатък иа тази развертка е, че тя работи добре само в много тесни граници. В по-новата схема резонансният кръгще бъде заменен със специален трансформатор.
Лампата 6Н7 (Ли) работи като блокинг-генератор и разрядна лампа в схемата на кадровата развертка. Пилообразного им-пулсно напрежение с честота 50 херца. се подава на решетката на крайната лампа 6П6. В анода й е свързан трансформаторът Tpt. От иегов ата вторична намотка се захранват
Фиг. 4 кадровите отклоняващи бобини, конто са нискоомни (2 х 96 нав.)
Фокусиращата бобина (фиг. 3) е високо-омна за паралелно свързване. Яркостта се регулира с потенциометъра RM. Схемата на изправителя е показана на фиг. 4. Трансформаторът е за мощност 150 вата. Данните на другите детайли са дадени в долната таблица.
детайл	брой на навивките	жипа	диаметър на тялото	настройва се с:
Li	3	ПЕШО 0.3	8 мм	иесинг
L,	11	ПЕЛ 0,8	8 „	мссинг
L,	8	ПЕЛ 0,8	8 „	иесинг
ь4	8			
L,	8	ПЕЛ 0,8	8 „	иесинг
L,	500	ПЕШО 0,2	12 „	магнетит 0 10, дъл-
L,	750	ПЕШО 2,0	12 „	жина 4 см^
				магнетит „ „ „
ДР1	до попълване на съпротивление от 100 ком 0,25			вт жица ПЕЛ 0,1
Др,		у»	>»	»
Дркор	140	ПЕШО 0,2	на съпротивл.	
			100 ком 1 вт	намотка „Универсал'1
48
УКВ ПРИЕМНИК ЗА ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ЦЕНГЪР В СОФИЯ
Приемникът (фиг. 1) е свръхрегенерати-вен със самогасене. Употребата на високо-честотния усилвател дава възможност за от-
страняване на вредното излъчване на свръхрегенератора и за повиша-ване чувствителността иа приемника, като работата му става no-устойчива. При липса иа високо-честотен усилвател всички промени в параметрите на антевата ще влияят върху режима на работа и настройката на свръхрегенератора, защото тя е свързана непосредстве-ио с кръга.
Всички бобичи са навити върху тролитулови тела с диаметър 16 мм. Бобината L, е с 4 навивки от посребрен проводник с диаме-тьр 1,5 мм. Разтоянието между навивките (стъпката) е 4 мм. На същото тяло се вавива и бобината Lj. Тя има 2 навивки от посребрен проводник с диаметър 0,6 мм и се навива между навивките на боби-ната Ьг. Бобииите L, и L, съдържа по 4 навивки от посребрен проводник с диаметър 1,5 мм. Стъпката на намотката е 4 мм. Разстоянието между бобииите L, и Ь4, конто са иавити върху едно и също тяло, е 4 мм. За навиване на бобииите се употреби медей проводник.
Данните за трансформаторите Тр« , Трх са следните: Тр« — сечение на сърцевина 4 Смг, I 7000 навивки жица ПЕЛ-0,1; II 240 навивки ПЕЛ-0,56, с отводи през 60 навивки за подбиране вай-добьр коефициент на трансформация. Трх — сечение на сърце-вината 1,5 см*; анодната навивка съдържа 600 намотки жица ПЕЛ 0,1, а решетъч-ната — 2500 намотки ПЕЛ 0,1. Силовият трансформатор Тр (фиг. 4) е със сечение 15 см* с голям прозорец. Броят на навивките на всяка намотка се пресмята по обикновения начин. За указаиите напреже-ния трябва да се има пред вид, че отопле-нието на демпфера Л, се подава през трансформатор с коефицнент на трансформация 1:1.
Приемникът се иастройва най-иапред с гриддип, а след това непосред.твено по сигналите иа телевизионния предавател. За да се избягнат смущеннята от звуковия съ-провод върху канала на изображението, входящият кръг се настрой <а така, че да не покрива носещата на зв,ка. Този метод позвотява да се избегне употребага на режекторни кръгоне, но може да се приложи само тогава, когато приемникът иа звука е самостоятелен.
Ст. Ковачев
Дроселът е изпълнен по следпия начин’ Върху изгоряло 1 вт съпротивление, на което сме махнали проводящия слой, на-
Фиг. 1
може да
виваме 60 навивки от проводник 0,2 с
лакова изолация.
Най-добрият режим на работа на свърх-регенератора подбираме чрез изменение на анодното напрежение с помощта на потен-циометъра R = 100 ком. Връзката с ниско-честотния усилвател е RC, но може да се ваправи по желание и трансформагорна.
Постройкага на високочестотното стъпало може да се избегне, като точка А включим към нискочестотната част на обикновен радиоприемник. Тогава няма нужда от отделен изправител, защото захранване взе-маме от приемника.
В постройката на изправителя няма нищо особено.
Тъй като в горната схема имаме режим иа самогасене, при отсъствие на сигнал в говорителя се чува характерен шум, наречен „суперен", който изчезва при сигнал.
За лампа в свърхрегенератора може да се употреби всеки триод или пентод, който е пригоден да работи в обхвата иа метро-вите вълни.
Не трябва да се забравя, че звуковият съ-провод е на честотна модулация и за да прие-маме е необходимо да разстроим малко кръга.
Описаиият приемник има много добра чувствителност и устойчива работа.
Д. Мвшев
49
ЖЭ бр. 2 (1956 г.) на сп. „Радио“ разгле-дахме различните видове иконоскопи и ортикони. конто се използуват в телевизион-иите предаватели за преобразуване на свет-лиините характеристики на предаваното оп-тическо изображение в електрически сиг-иали. Във всички от тях се използуваше явлението външен фотоефект (фотоелек-тронна емисия), което че падащата върху повърхността на някои тела светлина отдели от тях електрони. При това броят на отделе-иите електрони е пропорционален на интен-зивността на падаща-
се състоеше в това,
та светлина.
В последно време са разработени висо-кокачествени преда-вателни тръби, в конто преобразуваието на
НОВА ТЕЛЕВИЗИОННА ПРЕДАВАТЕЛНА ТРЪБА
светлината в елек-
тричество се осъществява с помощта на явлението вътрешен фотоефект. Той се съ-стои в това, че някои вещества изменят съпротивлението си, когато се облъчват със светлина. Това е същото явление, което се използуваше в зората на телевизионната техника, в частност в първата телевизионна предавателна система на П. И. Бахметев1 от 1880 г.
Първата такава тръба е осъществена в 1950 г. и носи името видикон.
Фиг. 1
Използуването на вътрешния фотоефект позволява да се използува по-високата чув-ствителност на фотоелементите с вътрешен фотоефект (фотосъпротивление). Голямата чувствителност позволява да се упрости силно тръбата и да се намалят нейните размери.
Самата тръба представлява един стъклен балон, с монтиран в него електронен прожектор. С помощта на ускоряващите елек-троди и външната фокусираща бобина тес-
1 Руски учен, който още двадесетгодишен (1880 г.) е предложил проект за „телефотограф** — апарат за предаване на изображение на разстояние. По-късно, в продължение на 15 години, Бахметев е бил първият професор по физика в Софийския държавен университет, а сетне и в Московский университет. У нас той е известен още и с изследванията си в области а теките температуря и биологията.
ният сноп електрони се насочва към фото-съпротивлението, което има вид на тънък слой полупроводник (с дебелина около 5 микрона), който обладава вътрешен фотоефект (селен, сяра и др.). Този слой е нанесен върху друг прозрачен проводящ слой, който играе ролята на сигналната пластинка и е разположен върху вътреш-ната повърхност на предния край на стък-ления балон на тръ-бата.
Изображението на предавания обект се фокусира с помощта иа обектив и през про-зрачната сигналив пластинка достига върху
фотосъпротивлението, като повърхността й се описва от развърт-ващия електронен лъч с бавни електрони — аналогично на суперортикоиа.
Като описва всички елементи на фото-проводящия слой, електронният лъч до-вежда този слой до потенциал, равен на потенциала на катода. Токът на лъча е до-статъчно голям, а проводимостта на мише-ната е съвсем малка (специфичною им съпротивление на тъмно е от порядък на 101а ом1см. Ето защо на тъмно потенциалът на всеки елемент от повърхността иа ми-шената от обърнатата към блектронния прожектор страна става равен на потенциала на катода. Когато оптического изображение на обекта се проектира върху фотослоя, проводимостта на различните участъ-ци на последний се изменя според иитен-зивността на падналата върху тях светлина. Тези участъци от мишената, върху конто попала повече светлина, увеличават проводимостта си, и обратно. Материалът на мишената е подбран тгка, че за един период на вертикалната развертка да иастъпи почти пълното, възможно за дадения светли-нен поток изменение на съпротивлението.
На мишената се подава постоянно напрежение (10—30 в). Тъй като съпротивлението на всеки елемент на мишената завися от големината на светлииния поток, който пада върху него, при преминаване на развъртащия електронен лъч във веригата пред фотопроводящия слой (мишена) про-тича ток, който като протича и през товарною съпротивление, създава върху него напрежение, пропорционално на осветеност-та на съответния елемент. И тук, както в иконоскопите и ортиконите, се използува принцип ът за натрупване на зарядите, тъй каю всеки елемент на фотомишената е подложен на действието на светлината в течение на целия период на вертикалната развертка, докато иеговою описване става за много по-кратко време.
На пръв поглед това изглежда малко
50
Чудно, затова ще раЗгледаме малко по-по-дробно физическия процес, който протича при този случай.
Както видяхме, при осветяване на мишената проводимостта на елементите й се увеличава. Това позволява електрическият заряд, който се образува от електроните, оставени от развъртащия лъч, да се утече върху сигналната пластинка. По такъв начин тези места от мишената за времето между две последователни преминавания на електронния лъч придобиват потенциал от порядък на +1 до +2 в спрямо катода. При следващото докосване до този елемент на развъртащия електронен лъч, послед-ният оставя е тектрони в количество досга-тъчно, за да направи отново неговия потенциал равен :а потенциала на катода. В ре-зултат на това именно във веригата на фо-томишената (през нея) протича ток, моду-лиран със сигнала на изображением.
Цикълът заряд-разряд е идентичен с този в ортикона, с изключение само на това, че тук образуването на положителния
заряд (потенциален релеф) върху мишената става за сметка на проводимостта през мишената (от обърнатата към прожектора по-върхност през фотопроводящия слой към сигналната пластинка), а не за сметка на фотоемисията от повърхносгта на пластин-ката (както в ортикона). Съпротивлението на фотопроводящата мишена се прави много голямо, тъй че времекоистантата да е по-голяма от времето за развертката на една картина.
При средно осветени сцени чувствител-ността на видикона е близко до чувстви-телността на суперортикона.
Видиконът е прост и евтин за производство, има добра разделителна способност, малки собствени шумове, малки раз-мери и е стабилен в работата. Известен не-достатък на видикона е неговата повишена инертност, която при малки осветености затруднява предаването на изображенията на бързодвижещи се обекти.
А. А.
----ПОЯВА НА-- МРЕЖОВ фон В НЧН
Както е известно, придирчиво, твърде чувствително място за появата на мрежов фон е потенциометърът за регулиране на силата, от чийто плъзгач нискочестотните (със звукова честота) напрежения се подавят на решетката на нискочестотната пред-усилвателна лампа през разделителния кондензатор с капацитет обикновено 10 х пф. Прегледани бяха напоследък голям брой стари типове приемници и усилватели, конто, въпреки много доброто филтриране на мрежата и пьлиото ширмоване на провод-ниците към потенциометъра за силата, имат силен фон от променливия ток. Причините за тези смущения бяха във всички случаи проводниците, водещи към комбинирания с потенциометъра за силата ключ за включване и изключване на мрежата.
В един от случайте съпротивлението на утечката на решетката (*/4 eml) бе разполо-жено паралелно на около 3 мм до мрежовите проводници, водещи към ключа за мрежата. Чрез изменение на взаимното раз-положение на мрежовите проводници и решетъчното съпротивление беше напълно отстранен фонът от мрежата.
В други случаи потенциометърът има извод за включване на елементи за регули-р<>яе на качеството на тона. При тези при
емници фонът се усилва, когато плъзгачът на потенциометъра се движи в посока към извода. Тук мрежовите проводници мина-ваха паралелно на коригиращия елемент (10 х . пф + 20 х . ома). Тъй като двой-ният ключ беше свързан като единичен, мрежовите проводници от използувания ключ се прехвърлят на другая ключ, който бе по-далеч от коригиращите елементи. Освен това бе изменена посоката на мре-жовия проводник и в този случай фонът бе премахнат напълно.
В заключение може да се каже, че нискочестотната предусилвателна радиолампа ие трябва да се разполага близо до потенциометъра за силата. Разстоянието между нискочестотната предусилвателна радиолампа и потенциометъра за силата трябва да бъде иай-малко толкова, че разделителният кондензатор да се помести, поставен пара-лелио на шасито при най-къси проводници. Освен това трябва да внимаваме мрежовите проводници, водещи към ключа, да не минават паралелно на решетъчното съпротивление, съответио и с никой евентуално употребен коригиращ елемент. При иали-чието на двоен мрежов ключ, когато се използува като единичен, трябиа да се употреби по-далеч лежащият ключ.
51
МАГНЕТОФОННИ ПРИСТАВКИ RFT—„ТОНИ" И „ТОНКО"
Напоследък на нашия пазар бяха пуснати в продажба магнетофонните приставки „Тони“ и „Тонко", производство на радиозавода на Германската демократична република в Лайпциг. С производството на тези приставки се задоволява нуждата от
твърде слаби. Най-добър резултат се постига с грамофони с метален диск за плодите, тъй като инерцията на движението на металната маса осигурява равномерно движение.
В електрическо “отношение двете при-
. 6' без скоби измерено при .Запис"
6" бьбскоби измерено при. вьзпроизбеждане"
измерено г инструмент то т/б
един упростен и сигурен в действието си магнетофонен уред, чиято цена е сравни-телно ниска.
За разлика от приставката „Тонко", приставката „Тони" е лишена от собствен двигател и се движи от диска на обикно-вен електрически грамофон с нормални обороти (78 о/м). Новият тип грамофони, обикновеио с три скорости, в конто дви жението иа диска става посредством пре-даване от гумено колело, не са подходящи, тъй като моторите на тези грамофони са
ставки не се различават по нищо. По начало те са пригодени за апарати, захран-вани с променливо напрежение. В случай че се употребява приемник за прав и про-менлив ток, необходимо е да става пре-включване чрез мрежов трансформатор, за да се отдели електрически приставката от радиоприемника.
В тези приставки са употребеии две отделяй глави за записване и възпроизвеж-дане. При всяко ново записване старият запас бива автоматически заличаваи от
52
една изтриваща глава. Бързината ва движение на лентата е 19 см/сек, като за про-свирването на ролка от 180 м, с конто са снабдени тези приставки, са необходими приблизително 16 минути. Употребява се левта тип „С“, като приставките работят по системата на запис на горната и долната половина на лентата и по този начин с една ролка може да се постигне запис в продължение на 32 минути.
Начините на предаване движението от диска на електрическия грамофон на приставката са подробно означени ва сами-те приставки и за това не е необходимо да се спираме на тях.
Електрическото функциониране на приставките е следното:
Необходимата ниска честота за вамагне-тизирнане на лентата се получава от анода на крайната лампа на радиоприемника (гнездо за втори говорител), като пътят на правил ток е преграден от един блок от 0,1 мкф, пропускай! само нискочестотните колебания. Модулацията се предава на за-писващата глава посредством един спиращ кръг 40 кхи, на която по капацитивен начин също така се подава и необходимата за подм гнетизирване впсокочестотна енергия.
Спиращият кръг, съставен от дросела Дрг и блока С1в, възпрепятствува протичането на на вч енергия през входа и се нагласява при настройката на приставката на най-го-лямо възспиращо действие. Кръгът R, — С1а прехвърля по-добре високите честоти. За да се избегне претоварване при запи-са, като индикатор е употребена една глим-лампичка. Тъй като глимлампата се запалва при едно напрежение от 100 в, тя получала преднапрежение от 80—85 волта, така че при амплитуди от 15—20 волта свет-ва. Модулационната енергия се подава на глимлампата посредством един блок от 1С000 пф. При включването на кристален микрофон в съответното гнездо първата лампа ECC8I се използува като двустъпен усилнател. Така предварително усиленото микрофонно напрежение се подава чрез намиращото се между първата и втората лампа отклонение за буксите за грамофонно възпроизвеждане на радиоприемника. Там това напреженве се усилва допълнително и се връща отново посредством установения контакт с втория говорител н записващата част на приставката,
Усилвателят на приставката е снабден с два стръмни двойни триода ЕСС81 (в някои ЕСС81 и ЕСС83). В положение „А“ (Aufnahme — запис) на превключвателя записващият кръг се затваря, първата лампа като двустъпален усилвател се отдели
от втората лампа, двете \.истеми на втората лампа се поставят в паралел чрез контак-тите 15—16 и осцилирашият кръг бива включен. По такъв начин крайната лампа работи като вч генератор и дава необходимата енергия за заличаване и подмагнети-зирване с честота 40 кхц.
Изтривашата глава е включена пара-лелно на осцилиращата бобинка. При това включване изтриващата глава е съставна част от осцилиращия кръг. При честота 40 кхц и при индуктивност на главата 1,7 мхн, заличаващвят ток е 80—100 ма, който е достатъчен за изтриване при ленти от типа „С“. Необходимият за записващата глава ток за подмагнетизирване се взема капаци-тивно от анода ва генератора през един тример от 15—60 пф и има стойност според записващата глава от 1 до 1,7 ма.
При положение ,,W“ (Wiedergabe — възпроизвеждане) на превключвателя записващият кръг се отваря, първата лампа се включва към втората система на втората лампа (Л8), като първата система ва съ-щата, включително и осцилаторът, се из-ключват. При това положение приставката работи като тристъпален възпроизвеждащ усилвател.
Когато прекараме една записана лента покрай възпроизвеждащата глава, част от находящия се магнетичен поток в лентата индуцира в намотката нз главата напрежение, съгласно закона за индукцията, което се усилва от следващите усилвателни стъпала. Усилено нискочестотно напрежение от анода на последната лампа се подава на буксите „грамофон" на радиоприемника през кондензатор от 50000 пф.
Приставката се свързва посредством ка-бел (само за „Тони") със захранващата токо-изправителна трупа, която е поместена в отделна металическа кутия. Изпоавянето става с помощта ва сух токоизправител. Полученото анодно напрежение се филтри-ра двойно и тогава се подава ва анодите на първата лампа. За да се намали до минимум брумът от мрежата, в анодния кръг на първата лампа е поставен допълнителен филтър Re — 50 ком и С, — 1 мкф. От-клонението за анодно напрежение на втората лампа става след първата филтрова трупа. Отоплението на лампите става от една навивка от 6,3 в, в паралел на която е поставено жично съпротивление от 100 ома, с оглед да се получи вай-малкият възможен брум. Регулиращият винт на това съпротивление е изведен извън метал-ната кутия под включващия цокъл.
Ст. Бояджиев — Хеиц
53
ИЗКРИВЯВАНИЯ ПРИ МЕМБР АННИТЕ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ, ПОРОДЕНИ ОТ ДОПЛЕРОВИЯ ЕФЕКТ
През последние няколко години изиск-ването за висококачествено възпроизвеж-дане на говор и музика от радиоприемни-пите извънредно много нарасна. Това се дължи преди всичко на възможността да бъде предавана програма със шипока честотна лента и голям динамичен обхват посредством предавателите, работещи на честотна модулация.
За постигането на висококачествено възпроизвеждане модерните приемници притежават нискочестотни усилватели с приблизително следните показатели:
възпроизвеждана честотна лента................. 30—20000 хц
неравномерност на честот-
ната характеристика . .	1—2 дб
клирфактор................ 0,2%
ниво на шумовете . . .	—55 дб
В такъв случай качеството на възпроиз-веждането ще зависи изключително от елек-троакустичните показатели на използува-ните високоговорители, тъй като виасяните
l *__________
о	2	*
Фиг. 1
от тях изкривявания са по начало от по-голям порядък от тези на нискочестотните усилватели. С оглед да се разшири въз-произвежданата честотна лента, да се нама-ли неравиомерността на честотната характеристика, да се подобри пространствената характеристика и да се намалят изкривя-ванията, бе обърнато голямо внимание на конструкцията на различните типове високоговорители (електродинамични, електро-статични, кристални) и на начина на мон-тирането на високоговорителите в кутията на радиоприемника.
В иастоящата статия се разглеждат вна-сяните от високоговорителите изкривявания вследствие на Доплеровия ефект и се посочват методите за намалението на този вид изкривявания.
Доплеров ефект.
Нека предположим, че в точката О се намира един звуков източник, а в точката А на известно разстояние L е застанал един слушател (фиг. 1). Ако звуковият източник и слушателят са в покой, честотата иа изтъчвания от звуковия източник звук и честотата на възприемания от слушателя звук ще бъдат равни, тъй като за времето t, през точката А ще преминат толкова
звукови вълни, колкото са били излъчени от звуковия източник, намиращ се в точката О.
fetj = fot, — брой на звуковите вълни за време tv
f0 — честота на излъчвания от звуковия източник звук
fe — честота на възприемания от слушателя звук
Да предположим, че слушателят започне да се движи по правата ОА с постоянна скорост V„, която ще приемем за положи-телна, когато той се приближава към звуковия източник, и за отрицателна, когато се отдалечава. Тук трябва да се направи уговорката, че при по-нататъшните разглеж-дания ще приемаме, че скоростта на звуковите вълни във въздуха не зависи от движение™ на звуковия източник и слушателя. Това може да се допуске за случайте на разпространение на механични вълни в еластична среда, поради сравнително малката скорост на разпространение. За случая, когато слушателят се приближава към звуковия източник, за времето t, край него ще преминат повече звукови вълни, откол-кото когато е бил в покой. Като вземем пред вид, че за времето t, слушателят ще измине разстоянието sa . v^t, и че дължината на звуковата вълна е X, тогава броят на звуковите вълни, преминали край слушателя в повече, ще бъде
Sg Ml _ Vgtifp X = X “ с
където с — скорост на разпространението на звуковите вълни.
Фактът, че покрай слушателя ще преминат повече звукови вълни, показва, че той ше възприеме звук с по-голяма честота, отколкото излъчва звуковият източник. Тази честота може да се определи от равенството
или ако съкратим на t, и извадим f0 пред скоби
fa = f. (1 ±	(О
Знакът минус написваме за случайте, когато слушателят се отдалечава от звуковия източник. И така, при приближаване на слушателя към звуковия източник честотата на възприемания от него звук е по-голяма, отколкото на излъчения звук, и обратно при отдалечаване — по-малка.
Сыцият ефект се получава, когато слушателят е в покой, а звуковият източник се движи. Зависимостта, по която става
54
изменението на честотата на възприемания от слушателя звук, е
1в 1 ± у.	(2)
с
Знакът минус е за случайте, когато зву-ковият източник се приближава към слушателя, а плюсы — когато се отдалечана. Следонателно, когато звуковият източник се движи по посока на слушателя, честотата на възприемания от него знук се уне-личава, а когато се отдалечава — се намалява.
Потвърждение на Доплеровия ефект може лесно да се получи, ако се следи ви-сочината на тона на свирката на преми-наващия край нас в лак. Когато влакът се приближава — височината на тона на свирката е една, а когато влакът мине покрай нас — височината на тона се понижава.
Доплеровнят ефект при мембранните внсокоговорнтетш
Да разгледаме начина, по който става възпроизвеждането на звука при мембранните високоговорители.
Да предположим, че високоговорителят е задействуван само с една честота f« . В такъв случай неговата мембрана ше се ко-лебае около своето равновесно положение, както това е показано на фиг. 2а. Ако след това на високоговорителя се подадат едно-временно две честоти f« и fe (фиг. 26), мем-браната му ще извършва едно сложно ко-
Фиг, 1
лебание, равно на сумата от двете колебания, конто бихме получили, ако високого-ворителят се задействува по отделно с честотите fK и ft . Това, разбира се, предполага линейна зависимост между подаваното напрежение на високоговорителя и отклоне-нието на подвижната му система (мембрана, трептилка и бобина) — нещо, което при нор-малните работай условия на високоговори-телите е изпълнено.
Извърщнането от мембраната на две колебания едновременно може да се разгледа по отношение на високата честота, като че ли тя се излъчва от звуков източник, който се колебае около едно средно положе
ние с ниската честота. Като имаме пред вид Доплеровия ефект, лесно е да се види, че през половината период слушателят ще възприема знук с по-голяма честота, а през следнащия полупериод — с по-малка, Този случай е равностоен на честотна модулация на знука с по-нисоката честота с ниската честота. Математичното изследнането показ-ва, че по отношение на слушателя мембраната се колебае по следния закон
. f	ые Ди \
ха = a. sin (^ы, t 4-------J, (3)
където а« — амплитуда на високата честота ак — амплитуда на ниската честота с — скорост на разпространение на звуковата вълна
Но всяко честотно модулирано колебание може да се представи като една сума от синусоидални колебания
Фиг. з
ха = ае [Ад sin ые t -f- At [sin (ые + ык ) t— — sin fco« — Ын ) t-Ь
4- Aa [sin (ыв 2ыи ) t -|“ sin (ы, — — 2ыи ) t] 4”
4-...............................1	(4)
Стойностите на коефициентите A,, At, Aa,..
. . . ,A„ са функции на аргумента с
От тази формула се вижда, че освен знука с честота fe , слушателят ще възприеме и редица допълнителни знукове с честоти
f, 4- f«	f. — f«
fe - - 2fK	f« — 2fn
fe — 3fK	— 3f„
fe 4” n f« — n f«
Клирфакторът се дефинира като отношение на ефективната стойност на допъл-нително създадените честоти към ефективната стойност на основната честота. При «	Им
малки стойкости на аргумента z = —-—
55
С известно приближение клирфакторът, породен от Доплеровия ефект, може да се определи от формулата
v _	1 z
VT , +	<«
От нея се вижда, че колкого z =	а-—
с е по-голямо, толкова и клирфакторът е по-голям. На фиг. 3 е дадена зависимостта
К = F
Електродинамичните високоговорители, конто най- често се използуват, работят при постоянна колебателна скорост
соа = 2rtfa = const, т. е. амплитудата на мембрана е обратно-пропорционална на честотата. Следователно при тях клирфакторът от Доплеровия ефект ще бъде най-голям, когато на висо-коговорителя се подадат едновременно честоти от иай-долната и най-горната част на честотния обхват, което често се случва при възпроизвеждачето на музика.
Измерванията показват, че човешкото ухо схваща изкривяванията, породени от Доплеровия ефект, когато клирфакторът надхвърли 2—3%.
Начни за намаленне на нзкрнвяваннята вследствие на Доплеровия ефекг За намалението на клирфактог>а вследствие на Доплеровия ефект е необходимо ниските и високите честоти да се излъчват
от два независими високоговорители. В този случай за всеки високоговорптел по отделив аргументы z =: С1)*^аи ще бъде по-малък и следователно и изкривяванията ще бъдат по-малки.
Разделянето иа ниските от високите честоти в радиоприемниците, с цел да бъдат подадени на отделяй високоговорители, може да стане преди или след крайната лампа. Пьрвият случай предполага нискочестот-ният усилвател да има две крайни лампи (двуканален усилвател) — едната за ниските честоти, а другата за високите честоти.
На фиг. 4 е дадена схемата на крайните стъпала на радиоприемника Capella 643 (Филипс). Разделянето на ниските от високите честоти е извършено с RC филтри в решетъчните вериги на крайните лампи. Граничната честота между ниските и високите е 1000 х». За доброто възпроизвеждане на ниските честоти е използуван голям
Фиг. 5
овален високоговорител, който притежава ниска резонансна честота на колебателната си система. Високите честоти се възпроиз-веждат от един малък кръгьл високоговорител с диаметър 140 мм. Използуването на високоговорител с по-малка номинална мощ за възпроизвеждането на_ високите честоти е възможно поради факта, че при говор и музика по-голямата звукова мощ е съсредоточена в областта на ниските честоти. Освен това това за по-доброто възпроизвеждане на високите честоти е необходимо мембраната на високоговорители да бъде по-лека.
На фиг. 5 е дадена схемата на крайното стъпало на радиоприемника Грундиг 5050 W/3D, при който разделянето на ниските от високите честоти става в анодната верига на крайното стъпало. Както се вижда от схемата, радиоприемникът притежава пет броя високоговорители. От тях три са електродинамични и два електростатични. Високите честоти се подават на двата електростатични високоговорители, монтирани на фронтовата страна на радиоприемника, и на двата странични електродинамични високогорорителя. Ниските честоти се подават на един голям високоговорител, мон-тиран централно.
ннж И. Вълчев
56
35-ВАТОВ
ПРЕДАВАТЕЛЕН ПЕНТОД
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
4. ВЧ усилване (телеграфен режим)
1. Общи
отоплителен ток........... . 630 ±50 ма
отоплително напрежение . . . 12,6 в (от 10,0 до 13,5 в)
катод—оксиден с индиректно загряване
капапитети: входящ.......................16,5 ±1,3
изходящ..................10,4±0,6
I решетка/анод не надминава 0 05 пф
I решетка/екранна решетка . 5,7±0,7 пф
2. Статична данин
прохват: екранна решетка/1 решетка17—23% измерен прн Ев=600 в; Е,а=200; 1О=65 ма стръмност . . •............2,8.. 4,1 ма/в
измерена при
Ев=600 в; 1а=80 ма; Е,а=110—210 в
при X до 50 л 15 л 4,5 л
анодно напрежение .... 800 в 700 в 400 « напрежение на екранната
решетка.......... 200	в 200 в 200 в
решетьчно преднапреже-
ние..............—80в —80в —60 в
аноден ток.............90 ла 90 ла 90 ла
ток в екрана...........22 ла 23 ла 25 ла
решетъчен ток н I решетка 3 ла 3 ла 4 ла полезна мощност . . . . 50 вт 45 вт 20 вт
5. Анодна модулация (стойности за т=1)
анодно напрежение............ 600 в
напрежение II решетка	..120	в*
решетъчно преднапрежение	.	. —120 в
променливо напреж. на I	решетка 130 в
аноден ток.................около	60 ма
3. Макснмалнн работнн стойностн анодно напрежение за X
>20 л, 15—20 л, 11—15 л, 8—11 л, 4,5—8 л
800 в 700-800, 600-700,500—600, 400—500
напрежение на екранната решетка . . 200 в анодна разсеяна мощност...........30 вт
разсеяна мощност на II решетка . .	5 вт
катоден ток.......................150 ла
напрежение отопленне/катод .... 100 в
ток в екранната решетка . . . около 35 ма ток в I решетка.............. „	4 ла
управляваща мощност............  1,7	вт
полезна мощност ......	„	25 вт
съпротивление в екрана .... 8000 ом*
* При захраиващо напрежение 400 « предсъпро-тивпението в екранната решетка трябва да се избира от 7000 до 10000 ом, така че работного напреж»* вне на II решетка да се установява на 120—130 «.
57
в. Решетъчна модуляция
	оптимални	стойкости	граничил	стойкости
аиодно съпротивление ....		 600	в	800 в	600 в	800 в
напрежение II решетка . . .	.....	200 в	200 в	200 в	200 в
решетъчно преднапрежение .	.....	—85 в	—100 в	-60 в	—75 в
пром. напр. на I решетка . .		 85	в	90 в	85 в	90 в
аноден ток 				 50	ма	40 ма	100 ма	90 ма
ток в екрава	  .		6 ма	25 ма	20 ма
ток в I решетка			 0,5	ма	0,5 ма	4 ма	4 ма
полезна мощиост			 10	вт	12 вт	40 вт	50 вт
управляваща мощност ....		 0,4	вт	0,4 вт	0,4 вт	0,4 вт-
товарно съпротивление . . .	.....	3250 ом	4800 ом	3200 ом	4800 ом
. ..				
7.	Модуляция в Ш решетка			
	оптимален режим		граничил	стойности
аиодно напрежение		....	600 в	800 в	600 в	800 в
решетъчно преднапрежение .	.... —60 в	-80 в	—60 в	—80 в
решетъчно пром, напрежение	....	80 в	100 в	80 в	100 в
наир, на II решетка около . .	....	200 в	200 в	200 в	200 в
преднапр. III реш. „	. .	.... —200 в	-250 в	0 в	0 в
амплитуда в III р. „	. .	....	200 в	250 в		
аноден ток 	 „	....	50 ма	45 ма	95 ма	93 ма
ток в екрана . . . . „	. .	....	25 ма	23 ма	23 ма	21 ма
ток в I решетка		. . • .	4 ма	3 ма 	2 ма	2 ма
модулираща мощност ....	....	0,5 вт	0,5 вт	0,5 вт	0,5 вт
полезна мощност		•...	10 вт	12 вт	40 вт	50 вт
съпротивление в екрана . . .	.... 10000 ом	10000 ом	10000 ом	10000 ом
товарно съпротивление . . .	.... 3300 ом	4500 ом	3300 ом	4500 ом
К. Н.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
Другарят Митко Димчев — гр. Марица, пита: Може ли да се използува за изтриване иа стар запис от магнетофонна лента силен постоянен магнит, закрепен неподвижно.
—При изтриване с постоянен магнит феромагнитната лента се намагнитва до на-сищане, ио поради неравномерността на емулсията остагьчното иамагнитване ие е равномерно по цялата дължина на лентата. Тази иеравномерност довежда до допъл-иителни, и то сравнително големи шумове при възпроизвеждането. Затова се при-бягва до изтриването иа стария запис с електромагнитно поле, създадено от ток с честота, обикновено по-висока от звуковата. При този вид изтриване лентата постепенно се иамагнитва до иасищаие, ио също така постепенно намагиитеността й се довежда до нула. Така се избягват каквито и да е шумове при възпроизвеждане.
Позиати са обаче и конструкции на по-стоянни магиити за изтриване, при конто
лентата излнза също така след изтриването-почти напълно размагиитена. Тези магнити имат зигзагообразни полюсни обувки, така, че лентата при движението си последова-телно се намагнитва в противоположна посока с постепенно иамаляваща амплитуда. Такова изтриващо устройство притежава съветският магнетофои „Днепър 8“.
Съществува и метод на изтриване с електромагиит, захраиван от ток с честота. 50 херпа. Той се използува за грубо изтриване иа стари записи. За тази цел включения! в осветлителната мрежа електро-магнит плавно се доближава до ролката с лента, няколко пъти плавно се прндвижва в иепосредсгвеиа близост с иея, след което се отдалечава. иа разстояние 1 —1,5 м и тогава се изключва.
При включване и изключване иа електро-магнита в иепосредствена близост до лентата, има опасност тя да се намагиити-на дадено> място много силно, което ще доведе до много неприятен шум при възпроизвеждането.
58
ЕВРОПЕЙСКИ РАДИОЛАМПИ
(Допълнение към книгата „Характеристики на електронни лампи“ от инж. Й. Боянов)
Означение	Цокъл	Отопление		Приложение	Ев в	в	в	1а ма	Ijja ма	5 F	R» ком	S ма/в	И	Ra КОМ	вт	к %	Ра вт	С». пф
		в	а															
AL86O	XI	2,4Д 4,8д	0,56 0,28	изх. пентод	200	—7	150	35	6	—	—	6	—	5	3	—	7,5	0,09
Bas	Х2	\5Д	0,5	триод — нч телеф. усилв.	220	-6	—	3		—	25	0,6	15	25	—-	—	1,5	3,5
ВВ1	А1	16	0,18	двоен диод — детектор	200’	——	——	2x0,8	—	—	—	——	—	——	—	——	——	—
СЗш	ХЗ	20	0,125	пентод — телеф. усилв.	220	-4,8	150	16	3	250	250	Ь,5	—	10	1	——	3,5	0,015
СЗо	ХЗ	6,3	0,4	пентод—телеф. усилв.	220	-4,8	150	16	3	250	250	6,5	—— 	10	1	——	3,5	0,015
Cas	Х2	3,65д	1,1	триод — нч телеф. усилв.	220	-12	—	20	—	—	4,1	1,65	7	—	—	——	5	6,5
СН1	Д6	13	0,2	вч хексод смесител	200 200	—2 —2	100 100	4 3	1,1 3	500 500	2000 2000	2 0,55’	—	—	—	—	1,5	0,003
DC70	Л95	1,25д	0,2	укв триод	150	-4,5	—	12	—	—	4	3,4	14	—	0,451	—	2,4	—
DC93	М29	1,4д 2.8Д	0.2 0,1	вч триод	100	—5	—	10	—	—	3,5	2,4	8,4	—	—	—	1	3,2
DF64	ЛИ	0,625д	0,01	нч пентод	15	-0,62	15	0,06	0,02	—	1000	0,1	——		—	—		——
DL36	ело	1,2д	0,1	изх. пентод	120	-4,7	120	4,5	0,8		300	2,1	——	25	0,26	10	1	0,3
DL64	Л11	1,25д	0,01	изх. пентод	15	-1,5	15	0,16	0,04	—	400	0,18	—	100	0,001	—	0,025	——
E81L	Н19	6,3	0,45	изх. пентод	210	-3	210	20	5,3			——	——	15	2,1	——	4.5	——
E83F	Х4	6,3	0,3	вч пентод	210		120	10	2,1	165	500	9	——	Rm	= 750 ом		2,1	—
Е92СС	шз	6,3	0,4	двоен триод	150	-1.7	——	8,5		——	8.3	6	50	—	——	—		—
E180F	ни	6,3	0,3	широкол. пентод	190	+9	160	13	3	630	35	16,5	—•	—•	——	——	——	—
ЕА52	——	6,3	0,3	измерителен диод за честоти до 1000 мгхц														
ЕА76	Х5’	6,3	0,15	диод — детектор	200’	-	——	5’	——	——	——	——	——	—	—	—	—	21’
ЕА11	Х6	6,3	1.4	диод — детектор	250	—	——	80	——	——	——	——	—	—	—	—	—	—
ЕА962	А63	6,3	0,125	укв измер. диод									70					
ЕВС81	Н52	6,3	0,23	двоен диод-|-кч триод	250	-3	——	1	—	——	58	1.2		——	—	——	——	——
ЕВС90	017	6,3	0,23	двоен диод-|-нч триод	250	-3		1	——	3000	58	1,2	70	—•	—•	—•	0.5	1.3
EBF21	К41	6,3	0,33	двоен диод-[- вч пен-														
				тод с изм. стр.	250	-3	100	7,5	2	——	2000	2,2	——	——	—	——	——	——
Ес	П7	18	0,7	изх. триод	250	-23		90		250	0,68	10	6.8	——	——	——	2.3	7
ЕС56	Х7	6,3	0,65	укв дисков триод	180	-3,5	—	30		—	——	16	35	Хлюкс == 4000 мгхц				
ЕС57	Х7	6,3	0,65	укв дисков триод	180	— 1,8		60		—	——	19	35	(макс «= 4000 мгхц				
ЕС70	Х8	6.3	0,15	укв триод	100	—2	——	13		——	3,6	5,5	20	——	—	——	—	——
ЕС84	Н51	6,3	0.225	укв триод	125	-1.1		16	—	68	4,2	10	42	—	—	—	2	2.3
ЕСС84	Н22	6,3	0,34	двоен триод — укв каскаден усилв.	90	-1.8	—	12	—	—	4	6	24	—	—	—	2 1.5	1.1
ЕСС87	Н9	6.3	0,6	двоен триод	250	-5,5	—	6.6	—	—	Н.5	2,8	32	—	—	—		—*
8
Означение	Цокъл	Отопление		Приложение	Ев в	Е в
		e	a			
ECF82	H28	6.3	0,45	Триодна част — осцил. пентодна част—смесител	150 250	—
ECL81	H14	6.3	0,6	нч триод -|-изх. пентод	2005 200	
ECL82	X9	6,3	0,78	нч триод изх. пентод	100 170 200	—1
Ed	XI0	4д	1	изх. триод	250		
EF37A	.022	6,3	0,2	немикроф. пентод	250	
EF72	XI1	6,3	0,15	вч пентод	100	
EF73	X12	6,3	0,2	нч пентод	100	
EF83	H3	6,3	0,2	нч пентод с изм. стр.— RC усилв.	250’	
EF86	H3	6,3	0,2	безшумен нч пентод	250	
EF87	H3	6,3	0,3	вч пентод	250	
EF88	H3	6,3	0.3	вч пентод	250	
ELI 1/375	C12	6,3	0,9	изх. пентод — пр. т. 2 л.	315	
EL12N EL86	C12 H25	6,3	1,2	изх. пентод пр. такт АВ — 2 л. както UL86, пригодена	250 425 за сх	еми
EL88	H19	6,3	0,75	изх. пентод	200	—
EL89	H19	6,3	0,75	изх. пентод	250	—(
EL95	Ml 9	6,3	0,2	изх. пентод	250		
EM83	XI3	6,3	0,3	индикатор АМ/ЧМ	2506	
EM85	X14	6,3	0,3	индикатор	25 О5	—
HAA91	M14	12,6	0,1	двоен диод — дет., изпр.	117s	
НМ 34	028	8,5	0,15	индикатор	200s	
HM85	X14	12,6	0,15	индикатор	200s	
KB1	XI5	2д	0,065	двоен диод	50s	
К1658	A13	7	1,1	изх. пентод	440	
KI 668	A13	7	1.1	изх. пентод	440	
KI 678	A13	7	1,1	изх. пентод	440	
PCL82 .	X9	16.	0,3	нч триод изх. пентод	100 100 200	— —
PL38	027	30	0,3	изх. пентод	200		

1	Еи в	I. ма	1Р1 ма	R* ом	ком	S ма /в	(А	Ro КОМ	Риах вт	к %	р. вт	пф
			18	- -			5	8,5				_		—	2,7	1.8
1,9	по	10	3,5	—•	400	5,2	——					—.	2,8	0,01
,5	—-	0,5	——	——	——			55	200		—	1	1,5
	200	30	4,8	—	22	8,75		-	7	2,4	10	6,5	0,45
	——	3,5	—	——	——	2.5	70	—	—	—	1	4-5
1.5 6	170	41	8	—	16	7,5	——	3,9	3,3	10	7	0.3
	200	35	7	—	20	6,4		5,6	3,5	10		
19	—.	65	—	750	0,65	6	4		—	L	20	18
	100	3	0,8	—	2500	1,8	—	——				—.	0,002
',4	100	7	2,2	—й- •	250	5	—		—		—	——
	100	7,5	2,5	—	250	5,25	——			—		—	—•
0	390’	1,85 1,24	0,54 0,32	—	—-	—‘	85’ 12’	100	—	•*—	1	0,05
	140	3	0,55	—	2500	1,85	 -	—	——					—
	100	3,3	0,64	——	1500	1,9				——	—-	1,5	—
	100	7	2,1	—	900	2,1		.		.	——	——	2	—
	250	2x48	2x7	—	60						15е	12	—	9	—
	250	72	11	90	30	15	—	3,5	8	10	18	0,4
9	425	2x42	2x7	2x350				.	8«	25	4,2	—	—
на	пр. тактни стъпала			без изх. трансф.								
,5	200	33	4,6 1	—	48	9,75			——	2,6	—	6,26	——
	250	38	5,3	— 1	45	10,5	--	—	3,9		11	—
	250	24	4,5	320	75	5	—	—-	3	12	6	—
	—		—	—		..						.	—	0,5	—
8	—	0,5 0,12	2,1		—•	—	—	470	—	—	0,5	—
	—	2x9	—	—	——	—.	——	——	——	——	——	—-
			.	——	—	—>		.		1000	——	——	—	—
	——	—.	—	—-	—.	—	—	180		—-	0,8	—
				2x0,2	——	—	—.			.	—	——	——	——	——
5	220	50	10		—.	3,2			—	—	—	15	—.
5	220	50	10	—	—.	3,2	—-		——	—•	15	—•
5	220	50	10	—.	—	3,2	—	—	——	—	15	—•
			4		—		2,5	70	——		—	1	4,5
	100	26	5		15	6,8		-	3,9	1,05	10	7	0,3
6	200	35	7	—	20	6,4	—	5,6	3,5	10		1.2
.5	200	75	9	—	20	13,5	—	—	—	—	25	
Ознче-ние	Цокъл	Отопление		Приложение	Ео в	Е1р в
		в				
UB41	Р6	19	0,1	двоен диод — дет., изпр.	1503	--
UBC81	Н52	14	0,1	двоен диод + ич триод	170	-1,5
	Н6			RC усилвател	170s		
UBF89		19	0.1	двоен диод +	2003	—
				вч пентод с изм. стр.	100	— 2
UCL82	Х9	50	0,1	нч триод +	100	0
				изх. пентод	100	-6
					200	— 16
UM83	Х13	20	0,1	индикатор АМ/ЧМ	250s	
Z2a	П16	4	1,1	двоен диод — дет.5 изпр.	350s	—
4624	А19	7,2Д	1,1	изх. триод	800	-90
4630	А19	4,2Д	0,25	нч триод	130	-8,4
4631	А19	2д	0,25	нч триод	130	-1.5
4657	АЗ	4	1	нч триод	200	-1,5
4662	—	—	—	неонов индикатор	150	—-
4673	Д5	4	1,35	вч пентод	250	-2,5
4689	02 Д9	6,3	1,5	изх. пентод—пр.т. кл. АВ	375	—
4694	Д9	6,3	0,9	изх. пентод—пр. т.кл. АВ	375	—
6007	Л12	1,25д	0,013	данни — както DL67		
6008	Л12	0,625д	0,0133	данни — както DF67		
6084	НЗ	6,3	0,3	данни — както E80F		
6085	Н2	6,3 12,6	0,6 0,3	данни — както Е80СС		
6227	Н4	6,3	0,75	данни — както E80L		
6267	НЗ	6,3	0,2	данни — както EF86		
6375	Л95	1,25д	0,2	данни — както DC70		
18004	А16	4,4Д	0,97	изх. триод	130	-25
18040	Л1	18	0,27	широкол. пентод	210	—
18042	Х4	18	0,1	широкол. пентод	210	—
18045	Н19	18	0,135	изх. пентод	210		
18046	Н19	20	0,135	изх. пентод	210	—
в	I, ма	IjSl ма	R* ом	к, ком	S ма]в	X	Ra КОМ	Ршх вт	к %	р« вт	Сца пф
—	2x9 1,5	—	- —	42	1,65	70		—		—	—
—	0,45 0,8s 8,5	—	3,9	—	—	377	100	—	—	—	—
100		2,8	—	300	3,5		—					2,25	0.0025
—	3,5	—		——	2,5	70	—	—	—	1	3
100	26	5		15	6,8	——	3,9	1,05	10	7	0,3
200	35	7	—	20	6,4	—	5,6	3,5	10	1	0,3
	2x5 35									0,5	—
			—			3	2J	7	11	9			32		
—	8,5	—		5,5	1,3	—	6	—	—	1,1		
—	0,7	—.		55	0,5	—	600	—					
—	1	—	—	45	2,2	99	—	—	—	—	3
200	8	1,5	—	1500	5							___	—	0,012
275	2x48 2x62	2x5 2x9	165	—	—	—	6,5’	0 28,5		—	—
250	2x24 2x30	2x2,5 2x5	145		—	—	13*	0 12	-	—	—
	22			2,3	1		2,1	0,2	5		3,5
210	15	4	185	400	10	—	20		—	—	
120	10	2,1	165	500	9	—	—.			—	
210	20	5,3	120	—	11		15	1	5	—.	4,5
210	20	5,3	120	—	11	—	15	1	5	—	4,5
Забележки: 1.	При честота 500 мгхц.	5.
2.	Смесителна стръмност	Sc.	6.
3.	Максимална стойност.	7.
4,	Капацитет анод—катод,	8,
Захранващо напрежение
Товарно съпротивление Ra< (от анод до анод) Коефициент на усилване на стъпалото
Съпротивление между екранната решетка р, и -f-j ком.
«2
НОВОСТИ В РАДИОТЕХНИКАТА
МОДЕРНИ ЗАДАВАЩИ ГЕНЕРАТОРЫ
Д-р А. Ренарди
От задаващия генератор зависи стабил-ността на честотата и чистотата на тона на телеграфия на радиолюбителската станция. Генераторът е винаги най-голяма грижа и предмет на много търсения. През последното десетилетие станаха известии, особено Със стабилността си, някой нови схеми. Тук се съпоставят най-нови американски схеми на генератори.
Схемите на фиг. 1 и 2 са отпечатани в американский радиолюбителски наръчвик от 1955 год. И в двата случая имаме „клап-осцилатори", конто са разновидност на „кол-пит-осцилатора“, при който значително голям кондензатор е включен паралелно на капа-цитета решетка—катод. Характерно е значи-
телното отделяне от лампата на елементите, конто определят честотата. Настройващият се кръг и лампата с частите към нёя са на отделно екранирано шаси и са евързани по-между си с коаксиален кабел, при което раз-стоянието между тях може да достигне до 2,5 м. Тези схеми имат очевидно преимущество, което, разбира се, не е само това, че бобината, която определи честотата, и кондензаторите към ней са отделёни напъл-но сигурно от лампите, конто са топлинен източник; получава се възможиост преда-вателнт да може да се регулира в малки граници от работною място, непосредствено при приемника, например когато се касае да се избегне пречеща станция.
63
Схёмата на фиг. 2 се отличава с типа на разделителното стъпало между осцилатора и буферного стъпало. Тук е употребено стъпало със заземен високочестотен анод с лампа 6С4, която впрочем отговаря на една от триодните системи на двойния триод ЕСС82, но анодите на ЕСС82 са изведени само на по едно краче.
Накрая ще си позволим да посочим (фиг.4) схема за задаващ генератор, която е комби-нирана от цяла редица публикувани схеми, като насока на техническата фантазия на радиолюбителя. За основа е послужил „Франклин осцилаторът" с двойния триод ЕСС82, чнято верига на обратната връзка от анода на втория триод се включва в
Фиг. 1. Клап-осцилатор с отделно монтираи трептящ кръг; фиг. 2. Задаващ генератор е разделители» стъпало със заземен по-вжсока честота анод н буферно стъпало; фиг. 3. Клап-осцнлатор с отде"ен трептящ кръг; фиг. 5. Задаващ генератор-комбиниран.
Схемата на фиг. 3 е взета от радиона-ръчника (САЩ). Тук също е употребен „клап-осцилатор“, чнито определящи често-тата части са отделени надалеч от съобщи-телната лампа. В този случай обаче капаци-тивният делителна напрежение С7С8 остава при лампата, така че капацитетът на коакси-алния кабел напълно участвува в действува-щия капацитет на кръга. Посредством клю-чето S могат да се включат и други кон-дензатори (Сх и С,) паралелно на бобината Lj, така че различните честотни обхвати могат да се покрият с кондензатора С6.
В схемите са употребени и кондензатори със специални температурки коефициенти.
капацитивният делител, паралелен на капа-цитета решетка-катод вместо непосред-ствеио на решетката на първия триод. По-лучената висока честота се взема от нешунти-раното катодно съпротивление вместо от анода на втората лампа и се подава на буферного стъпало със лампа EF14, всичките напрежения на която са стабилизирани, както е случаят с анодного напрежение на двойния триод. Освен това и отоплителното напрежение на двойния триод е стабили-зирано в отношение 30:1, така че мрежовите колебания да не се отразяват върху огопле-ението.
Funkschau, бр. 5, 1956 год.
64
ЗА БЪЛГАРСКЙ Й СОВЕТСКИ ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ