МЛАД РАДИОКОНСТРУКТОР
С. ДЕЛИ СТОЯНОВ
НлИ-ПРОСТИ
ПРИЕМНИКИ ЗА
ЛОВНАЛИСИЦИ
ТЕХНИКА
ф
ПОРЕДИЦА „МЛАД РАДИОКОПСТРУКТО
СПАС ИВ. ДЕЛИСТОЯНОВ
Най-п рости
ПРИЕМНИЦИЗА
„Лов НАДИ сици"
KN34PC, 2.1.2008г.
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО .ТЕХНИКА-
СОФИЯ — 1965
УДК 621.396.722(023)
Книжката е предназначена за начеващи ,ловци‘
и има за цел да ги подпомогне при направата на
техните „пушки “—фадиоприемници за засичане на
къси и ултракъси вълни.
В нея са дадени практически данни за направата
на детектсрен пгиемник за 3,5 мгхц, на свръхреге-
неративен приемник за 144 мгхц, на антенн за
144 мгхц и някои практически указания за „лова
на лисици*.
Редакционна колегия на обществени начала:
А. Сокачев, А. Шишков, Гр. Баев, Д. Мишев,
Н. Маслев, Н. Нанков, Ст. Иванов.
РАДИОЗАСИЧАНЕ И „ЛОВ НА ЛИСИЦИ*
Едно от първите приложения на радиото е радиозасичането.
Радиозасичане означава в най-общия случай определяне на мя-
стото, откъдето излъчва някакъв предавател. Понякога обаче
при радиозасичането е необходимо да определим само посоката
мл а дори само направлението, в което се намира излъчващият
мредавател. Ако от две отдалечени на известно разстояние
Фиг. 1
точки определим посоките към предавателя и след това ги
нанесем върху карта, той се намира там, където двете посоки
се пресичат. Обратно, ако не знаем къде точно се намираме и
засечем посоките към два предавателя, на конто предварително
знаем местонахождение™, мястото, където се пресичат тези
две посоки, определи нашего положение върху картата. Раз-
3
бира се, и в двата случая трите точки не бива да са разполо-
жени върху една права линия. Най-голяма точност ще получим,,
когато ъгълът, определен от тези три точки, е около 90°.
Днес е немислимо да се осигури безопасно движение на
самолетите и корабите без помощта на радиокомпаса, изграден
върху принципите на радиозасичането. В основата на радиона-
вигацията съшо лежи радиозасичането. Принципът на радибза-
сиЧането се използува и в много други области. Така например
с помощта на радиото се следят метеорологичните балони-
сонди. В радиоастрономията учените определят с огромна точ-
ност източнипите на радиоизлъчване във Вселената. Чрез радио-
засичане се следят ракетите и спътниците. По този начин се
откриват източниците на индустриални смущения, конто пречат
на радио- и телевизионното приемане. Във време на война чрез
радиозасичане меже да се открие мястото на противникова ра-
диостанция и т. н.
Естествено според предназначението си апаратурата е раз-
лична. Най-характерни тук са антените. Те са основни елементи
в радиозасечната апаратура. За целите на радиозасичането се
използуват антенн с насочено действие. Досега са разработени
много видове такива антенн в зависимост от работната честота,
за която са предвиденй, а също и според изискванията за на-
сочено действие. Така различаваме насочени антенн за къси,
ултракъси и сантиметрови вълни, антенн с широка или тясна
диаграма на излъчване и пр. Впрочем насочена антена е и мно-
гоелементната телевизионна антена. Тя се обръща към телеви-
зионния предавател с тази страна, откъм която приемането е
максимално. Антена с насочено действие е и феритната антена
в новите модели концертин приемници. Феритни антенн се из-
ползуват и във всички транзисторни приемници. Ако завъртнте
транзисторния приемник в хоризонтална плоскост, ще устано-
вите, че станцията, на която е настроен приемникът, се чува
ту по-силно, ту по-слабо. При това тя се чува най-слабо, ко-
гато феритната антена е ориентирана по дължина към преда-
вателя. Така на открито място с компас и карта всеки може
да определи направлението на няколко станции и да ги свери
с истинските. Казваме направлението, а не посоката, защото
приемникът показва минимум и когато се обърне на 180°.
Разбира се, никои устройства за радиозасичане са извън-
редно сложни и скъпи. Така например в радиоастрономията
съществуват огромни антени във вид на параболични огледала,
монтирани върху масивни конструкции, тежки стотици тонове.
На фиг. 2 е показан сравнително малък радиотелескоп за дъл-
4
Фиг. 2
5
жина на вълната 3 см, Неговата точност на засичане е няколко
стотни части от градуса.
Радиолюбителите са измислили една много интересна игра,
която носи странного на пръв поглед наименование „лов на
лисици*. Играта е създадена в Швеция наскоро след края на
Втората световна война. Тази игра бързо се пренася веред радио-
любителите в Югославия, Съветския съюз и други страни на
Европа. Скоро играта се превърна в сериозен спорт. Израбо-
тени бяха международни правила. Тази година в Полша ще се
проведе четвъртият шампионат на Европа.
У нас първите състезания бяха организирани през 1959 г.
от ДОСО. В тях взеха участие малка трупа ентусиазирани лю-
бители. През 1960 г. се проведоха първите републикански
състезания. Днес българските лисичари имат зад гърба си зна-
чителен опит от участието си в редица международни срещи,
на конто са се представили достойно.
Какво представлява ловът на лисици? В същност това е
обикновено радиозасичане. За целта се избира един район с
радиус около 2 -ь 3 км> най-често в гориста пресечена мест-
ност. Определи се едно място за старт, а в гората се скриват
3 или 4 радиопредавателя, конто излъчват по определен ред.
Предавателите се скриват така, че състезателите да ги открият
трудно. При това често се използуват разни хитрости за за-
блуждение. Тези скрити предаватели приличат на хитри лисици,,
конто умело са заличили следите си. Оттук произлиза и найме-
нованието на играта. Всеки от ловците изработва предвари-
телГно своя „пушка* — приемник, с който да чува лисиците, и
насочена антена, с която да определи посоката им. Ловците се
стремят да направят „пушките* си по-леки, по-малки по обемг
с по-голяма чувствителност и с точно засичане на близки раз-
стояния. От старта обикновено ловците тръгват един по един
през пет минути. Всеки се стреми да открие лисиците за най-
кратко време. Най-трудно е засичането отблизо. Не рядко лов-
ците профучават на един-два метра от скритата лисица и из-
чезват в гъсталаците. Често радиовълните се отразяват от
големи метални конструкции, далекопроводи или от близки
високи хълмове. Тогава объркването става още по- гол я мо.
Разбира се, опитният лисичар познава от предварителни трени-
ровки и състезания всички тези особености в разпространението
на радиовълните и такива неща за него няма да бъдат изненада.
По правилник във време на състезание лисиците не сменят
мястото си, но за придобиване на по-голямо майсторство и за
да стане по-забавно самото съсгезание, понякога те са п^д-
6
вижни. Ето един такъв интересен случай, който ми разказа
шведският радиолюбител Тоба Янсон.
„Един неделен ден бяхме организирали състезание по лов
на лисици. За да бъде по-весело, решихме да се скрият десет
предавателя, но на сравнително близки разстояния. Десет души
от нас щяха да бъдат лисиците, а останалите около 20 души—
ловците. Единият от десетте излезе по-хитър и от лисица.
Предварително се уговорил с по-голямата си сестра, която ни-
кой от нас не познаваше, да монтира предавателя в една дъл-
бока детска количка, а сестрата да разхожда своето „бебе“ из
парка, където се провеждаше състезанието. В дръжката на
количката бе монтирнн бутон, с който се даваха сигналите.
В Швеция лисиците не излъч-
ват говор, а импулси като на
телеграфия. Времето беше малко
влажно и студено. Ние бяхме
решили, че ще завършим състе-
занието за един час. Действи-
телно след около час почти всич-
ки бяха открили по девет ли-
сици. Търсехме десетата. Скоро
всички се въртяхме около цен-
тралната част на парка, срещах-
ме се, разминавахме се и пак
се връщахме обратно. Хем ни
беше смешно, хем се ядосвахме.
Къде може да е тая хитра ли-
сица ? Всеки от нас по няколко
пъти минаваше покрай „майка-
та" с количката, но на никого
не му минаваше и през ум, че
бебето е лисица. Вече повече от
час търсехме последната хитру-
ша. Между нас ловците имаше
само едно момиче. То участву-
ваше сравнително птскоро в на-
Фиг. 3
шите състезания. И ето, че за голям срам и учудване за нас
„асовете", когато вече бяхме се отчаяли, момичето откри изма-
мата. Смяхме се до припадане. После ни разказа как се сетила.
Направило й впечатление, че в целия парк само една майка се
разхожда с количка, и то вече цели два часа. Времето явно
не било за такива разходки. Нали е момиче — смееше се Тоба—
разбира от тези работи. Усъмнила се и надникнала в колич-
7
ката. После на шега си казвахме — друг път, ако засечката ти
сочи в устата на лъва от зоологическата градина, и там над*
никни. Всичко се случва. Лисицата е хитро същество*.
Действително лисицата е хитро животно. Затова лисичарите
трябва да са по-хитри от нея. Но ловът на лисици не е само
една забавна, своеобразна криеница. В тази игра у ловците се
развиват редица ценни положителни качества. Пред» всичко те
стават добри техници (за да могат да конструират качествени
приемници), физически здрави и издръжливи, със силен състе-
зателен дух, съобразителни, не се плашат от случайни труд-
ности, лесно се ориентират в непознато място, научават особе-
ностите на разпространението на радиовълните и да си служат
с компас и карта, разработват си своя особена тактика в съ;
стезанията и т. н. Без да преувеличаваме — трудно би се на-
мерил спорт, който да е така всестранно полезен за един млад
човек.
Особено увлекателен е ловът на лисици веред пионерите.
Из средата на ловците-пионери ще израснат нашите бъдещи
майстори на спорта и национални състезатели.
С цел да подпомогнем бъдещите млади ловци в конструи-
рането на техните „пушки* ще дадем няколко прости и лесни
за изпълнение схеми. За съдействие във всяко отношение се
обрыцайте към местните радиоклубове на ДОСО и пионер-
ските домове.
ДЕТЕКТОРЕН ПРИЕМНИК ЗА РАДИОЗАСИЧАНЕ ЗА 3,5 МГХЦ
При пионерските състезания по радиозасичане лисиците са
предаватели със сравнително голяма мощност — около 50 вт
при 3,5 мгхц, а разстоянията от старта до лисиците и между
отделяйте лисици е не повече от 300 4-503 м. Това позволява
„пушките* на ловците да бъдат съвсем прости приемници.
Най-простият приемник е детекторният. Приемното устройство
се състои от антена, трептящ кръг от бобина и кондензатор,
детектор и високоомни слушалки. Комплекта за детекторни
приемници се продават по магазините, само че те не са под-
ходящи за нашата цел. Преди всичко трябва да построим
приемник не за средни, а за къси вълни. Освен това кой би
тачал из гората с 10 ч-15-метрова антена.
Антената е най важното нещо в радиозасичането. Тя трябва
да бъде ефективна, т. е. да улавя колкото може повече от из-
8
лъчената от предавателя енергия, да има добра насоченост и
да бъде с по-малки размери.
В описания тук приемник се използува рамкова антена. Тя
изпълнява същевременно ролята на бобина, така че рамката и
кондензаторът С от фиг. 4 образуват трептящия кръг на прием-
ника. Диаграмата на рамковата антена, както се вижда на
фиг. 5, има формата на осморка. Когато предавателят се намира
Фиг. 5
по направление на плоскостта на рамката, индуктираната в нея
енергия е максимална, а когато предавателят е по направление,
перпендикулярно на плоскостта й, приемането е най-слабо. Като
се използува минимумът или
максимумът, лесно може да се
определи направлението . на ли-
сицата.
За направата на приемника
са необходими следните мате-
риалы: две чамови летви 25 X
X 25 мм с дължини съответно
65 и 95 см, 15 м меден емай-
лиран проводник с диаметър
0,4 4-0,6 мм, бакелитова сапу-
ниерка, въздушен тример (квеч)
филипсов тип, какъв да е гер-
маниев точков диод, две букси,
тяло от полистирол с диаметър
8 мм и високоомни слушалки.	фиг*
Изрязваме двете летви по начина, посочен на фиг. 6, така
че да лягат добре една в друга под прав ъгъл, и ги съединя-
9
ваме с два винта за дърво. Със свредел 2 мм или с обикно-
вен детски маткап на всеки от трите къси края на кръста и
на същото такова разстояние от центъра върху дългата страна
пробиваме по осем дупки — на два реда по четири. На мя-
стото, показано на фиг. 6, с винтчета за дърво затягаме две
кабелни ушенца. Тях можем да направим от обикновено бяло
тенеке. Трябва да внимаваме винтчетата да не са много близо
до дупките за жицата. След това пристъпваме към навиване
на рамката. Най-добре е това да стане на открито. Необходими
са двама души. Първо закрепваме някъде двете сглобени летви,
така че при навиването двете ни ръце да са свободни. Опъ-
ваме добре проводника, след което го промушваме през ст-
вора 5 на фиг. 6, като от едната страна оставяме 6,5 м, а от
другата 8,5 м. От по-дългата част правим 4 навивки през вът-
решните отвори по следния начин. Като гледаме кръста откъм
страната, където са закрепени кабелните ушенца, промушваме
проводника през отворите 4 на всичките четири края. След
това от отвора 4 на дългата страна прекарваме проводника
през отворите 3 на всичките четири края и т. н. Последната
навивка завършва на отвора 1 от дългата страна. От остана-
лата част от проводника навиваме три навивки на външния ред
през съответните на 5, 6 и 7 отвори. Третата навивка завършва
на отвора S, като съответните на него отвори в останалите
три края оставят свободни. След това проверяваме дали навив-
ки те са действително 7, като при това те трябва да образу ват
две плоскости така, че във външната да има 3, а във вътреш-
ната — 4 навивки. Краят, излизащ от /, запойваме на горното
ухо. Опъваме добре по-
следователно всички навив-
ки и краят от 8 запойваме
на долното ухо. С това
рамката е готова.
Германиевия диод, бук-
сите и тримера монтираме
върху по-плитката полови-
на на сапуниерката. Дупки-
те пробиваме много внима-
телно, тъй като бакелитът
е крехък и лесно се пука.
Най-добре е кутийката да
се постави плътно върху
дървена подложка. Буксите и тримера поместваме в двата края,
така че в средата да остане свободно място 5,5 X 4,5 см. То ще ни
ю
трябва по-късно, когато решим към детектора да вградим усил-
вателя, описан по-нататък. За тримера са необходими три дупки
{фиг. 7). Средната дупка поавим така, че керамичната тръбичка
да влиза съвсем плътно. Двете странични ушички закривяваме
навън. След това изрязваме с ножче мястото, където ще мон-
тираме сапуниерката, така че тя да прилегне добре към дър-
вото, и я закрепваме с два винта. Двата края на рамката за-
нойваме с къси изолирани проводници за тримера. От долната
букса за слушалките запойваме един проводник към този край
на тримера, който е свързан с долното ухо. Зачистваме про-
водника от рамката на отвора 6, т. е. на втората навивка от
отвора S, и свързваме диода между горната букса и така за-
чистеното място. За да можем да настройваме приемника на
честотата на лисицата, трябва да можем да изменяме капаци-
тета на тримера. Тъй като не бива да го пипаме направо с
ръка, залепваме му един удължител от полистиролова тръ-
бичка. За целта отрязваме една тръбичка с дължина около
6 см от тяло за бобина, след това отвиваме горната част на
тримера и я нагряваме с поялника, като притискаме единия
край на тръбичката, докато се размекне и покрие и трите алу-
миниеви нитчета. При това внимаваме удължителят да е в една
ос с тримера. Чакаме 2-4-3 мин, докато полистиролът из-
стине и се втвьрди. Завиваме отново тримера и на капака на
сапуниерката пробиваме отвор за направената ос. Най-добре е
първо да пробием по-малка дупка и да я разпилим с кръгла
пиличка, за да не се измести оста встрани, и после да насилим
тримера.
Сега трябва да настроим „пушката" си. Затова отиваме в
близкия радиоклуб на ДОСО и помолваме оператора на люби-
телската радиостанция да излъчва за проба на телефония в
обхвата на 3,5 мгхц. Като въртим тримера, намираме положе-
нието, при което чуваме най-силно. Ако сме изработили точно
рамката, най-силно приемане на 3,5 мгхц се получава при
наполовина затворен тример.
В описаната конструкция има неща, конто подобряват чув-
ствителността на приемника. Рамката е навита с отдалечени
една от друга навивки, което намалява значително собственна й
капацитет. Това позволява да се увеличат навивките до седем,
с което значително се подобрява качественият фактор на треп-
тящия кръг. Също така диодът е включен към част от кръга,
с което се постига по добро съгласуване.
11
УСИЛВАТЕЛ КЪМ ДЕТЕКТОРНИЯ ПРИЕМНИК
Детекторният приемник дава задоволителни резултати - -
той може да приема 50-ватов предавател на разстояние 300-у
ч- 500 м. С такъв приемник трябва да започне всеки млад ли-
сичар. С него може да се участвува успешно в пионерски
състезания. Все пак по-добре е, когато приемникът има резерв
от чувствителност. Чувствителността на детекторния приемник^,
т. е. способността му да улавя слаби сигнали, можем да уве-
личим посредством един нискочестотен транзисторен у сил ва тел..
Той има извънредно проста схема и за направата му са необ-
ходими много малко части: един транзистор SFT 353 или някои
от посочените на фиг. 8 миниатюрен електролитен конденза-
тор от 1 до 20 мкф за 4 ч- 20 в, съпротивление около 200 ком?
което подбираме опитно, парче пресован картон 4,5 Х5,5 см*
плоска батерия 4,5 в за джобно фенерче и още една сапу-
ниерка като сапуниерката за детекторния приемник.
Преди да пристъпим към направата на усилвателя, трябва
да припомним някои правила за работата с транзисторите.
Преди всичко трябва да внимаваме да не объркаме трите
края — емитер, база и колектор. Различните типове транзи-
стори имат различно разположение на изводите. На фиг. 8 е
дадено разположението на изводите за всички транзистору,
подходящи за схемата. Ако използуваме друг транзистор, дан-
ните му ще намерим в някои от справочниците по полупровод-
ници. При запойване транзисторите не бива да се нагряват»
затова най-добре е да не скъсяваме изводите им и спойките
да правим с маломощен поялник. При това между транзистора
и спойката е добре да се отвежда топлината; за тази цел хва-
щаме проводника с малки клещи или пинцети. Много важно*
12
за транзисторните апаратури е да се внимава поляритеты на
захранващата батерия да не е обратен. При обратно включване
често транзисторите се повреждат.
След като монтираме транзистора и електролитния конден-
затор върху картонената основа, както е показано на фиг. 9,
трябва да подберем режима на работа на транзистора, т. е. да
подберем такова сопротивление /?, че усилването да бъде
максимално и възможно
най-стабилно. Това става
най-лесно, като на мястото
на съпротивлението вклю-
чим един потенциометър
0,5 или 1 мгом, свързан
като реостат (свързваме
средния и един от стра-
ничните изводи и после-
дователно на него едно
предпазно съпротивление
50 ком}. Настройваме де-
текторния приемник така,
че да приемаме слабо ли-
Фиг. 9
сицата, която излъчва за
проба. След това разпойваме диода и проводника от бук-
сите. Поставяме плочката в горната кутийка и запойваме
изводите към слушалките и към диода. Включваме батерий-
ката, като внимаваме кой край е положителен и кой отрицате-
лен. Като завъртим потенциометъра, намираме положението,
при което чуваме най-силно. Тази проба правим, след като по-
чакаме 5	10 мин, така че транзисторы да нормализира темпе-
ратурата си след спойките. На установеното вече положение
оставяие приемника да работи известно време. Ако силата не
отслабне, измерваме с омметър общата стойност на полученото
съпротивление и го заместваме с едно постоянно съпротивле-
ние. Най-вероятно е то да бъде около 200 ч-300 ком. Ако не
разполагаме с омметър, можем да подберем съпротивлението,
като пробваме последователно съпротивления с различии стой-
кости — 150, 200, 300 и 500 ком.
Добре построеният усилвател увеличава силата на приема-
нето няколко пъти, а с това се разширява и районы, в който
лисицата се чува добре. Когато сме близо до лисицата, ние я
чуваме толкова силно, че за да разберем кое е истинского й
направление, трябва да разстройваме малко приемника чрез
кондензатора.
13
Така построеният приемник се означава условно 0—V—L
Това означение е прието международно за линейните прием-
ници: от него веднага се вижда колко стъпала съдържа прием-
никът и всяко стъпало какво представлява. Цифрата пред бук-
вата V означава броя на високочестотните усилвателни стъпала,
V означава детектора, а цифрата след V—броя на нискочестот-
ните стъпала.
Рамковата антена има известии недостатъци. Преди всичко
тя приема почти еднакво от двете си страни, т. е. има два мак-
симума и два минимума. Това
затруднява търсенето на лиси-
цата, защото ние можем да опре-
делим само направлението, в
което чуваме по-силно, но дали
лисицата е пред нас или зад
нас, това не можем да разберем.
При такова двупосочно прие-
мане засичането се извършва по
начина, описан в последната
глава, но все пак при по-големи
разстояния то е много трудно,
а също така се губи ценно вре-
ме. За да имаме еднопосочно
приемане, трябва да използуваме друг вид антена. Тя е комби-
нация от рамкова и щирова антена. Такава антена има диаграма,
подобна на сърце, и пора ди това се нарича антена с кардио-
идна диаграма (фиг. 10). За да получим такава диаграма, необ-
ходимо е така да подберем размерите на рамката и щира, че
енергията, която приемаме само с рамковата антена, да е равна
на енергията, приета от щира, което ще рече двете антени да
имат еднаква ефективност. Само при такова изравняване се по-
лучава най-дълбок минимум. За да се получи обаче щир с
ефективност, каквато има антената на детекторния приемник,,
неговата дължина трябва да бъде няколко метра. Ето защо
трябва да направим рамка с по-малки размери Тъй като новата
рамка има по-малка ефективност, необходимо е да построим
приемник 1—V—2, което означава, че той се състои от едно
високочестотно стъпало и две нискочестотни. Освен предим-
ствата на кардиоидната диаграма приемникът има и по-голяма
чувствителност от предишния приемник 0 -V—1.
14
ПРИЕМНИК 1—V—2 ЗА 3,5 МГХЦ С РАМКА И ЩИР
За да получим идеална диаграма във вид на осморка (фиг. 5),
необходимо е рамката да действува само като магнитна антена.
За тази цел рамковите антенн се правят с електростатичен
екран от немагнитен проводник — мед или най-често алуминий.
Екранът обгръща всички навивки, като на едно място е пре-
къснат, така че да не образува навивка накъсо. В повечето слу-
чаи за екран се използува алуминиева тръба с подходящ диа-
метър, сгъната във вид на пръстен. Проводникът минава през
тръбата, като образува няколко навивки. При екранираните
рамкови антенн обикновено собственият капацитет е много по-
голям, отколкото при неекранираните. Това намалява качестве-
ния фактор на кръга. Все пак този капацитет може да се на-
мели, като се използува по-тънък проводник с подебела изо-
лация, така че отделяйте навивки да се отдалечат една от
друга, а екранът се прави от тръба с по-голям диаметър. В
новия приемник 1—V—2 ще използуваме такава екранирана
рамка с диаметър около 25 см. При това нейната ефективност
е около 10 пъти по-малка от ефективността на рамката на раз-
гледания детекторен приемник, но както казахме, това се ком-
пенсира с по-голямото усилване в новия приемник.
Ще ни бъдат необходими следните материали: алуминиева
тръба с дължина 90 см и вътрешен диаметър 10 мм, която
ще използуваме за екран; 5 м тънък проводник с поливинил-
хлоридна изоляция; 5 м шлаух с вътрешен диаметър 2 мм\
една пирографирана кутийка 9,5 X 19 X 5 си; две ключета „цк“;
един филпсов тример; три транзистора и два точкови диода;
кондензатори и съпротивления, дадени в схемата на фиг. 11.
Транзисторите, разбира се, могат да бъдат заменени с други.
Например вместо SFT308 могат да се използуват SFT317,
SFT319, SFT320 или съветските П401, П402, П403, а вместо
SFT353 — посочените в описанието на усилвателя към детек-
торния приемник транзистори. За щир ще използуваме алуми-
ниева тръбичка с външен диаметър 6 мм и вътрешен диаме-
тър 4 мм и четиримилиметров алуминиев тел за удължаване.
Можем да използуваме и други тръбички с по-голям диаме-
тър — например 8 и 6 мм, така че да влизат плътно една в
друга. На такъв щир можем да изменяме дължината, което е
необходимо, за да получим кардиоида. Понякога се използува
и друг начин. Дължината на щира се оставя фиксирана, а той
се свързва към трептящия кръг не направо, а през едно про-
менливо съпротивление. По този начин се регулира приетата
15
от щира енергия, докато се получи кардиоидна диаграма. Изби-
раме първия начин. За нас той е по-удобен.
Принципно схемата не се различава много от схемата на
обикновен транзисторен линеен приемник (фиг. 11). Сигналът,
приет от рамката, се по-
дава на в. ч. усилвателя.
Базата на 7\ е включена
нисокочестотно към пър-
вата навивка от началого,
тъй като входът е доста
нискоомен. Преднапреже-
нието се получава от де-
лителите и R2. Съпро-
тивлението подбираме
опитно при настройката с
цел да получим максимум
усилване, но .първоначално
можем да поставим стой-
ността, посочена в схема-
та. В колекторната верига^
е включен трептящият кръг
Ь2Съ настроен в средата
на обхвата — 3,55 мгхц.
Впрочем той е със силно
затъпена характеристика от
нискоомния товар на де-
тектора, така че лентата
му е много широка. Де-
текторът е направен с два
диода като удвоител на
напрежение. Следват два
нискочестотни усилвателя.
Съпротивленията 7?6 и /?9
се подбират също като /?2.
В схемата са дадени най-
вероятните средни стой-
кости. Приемникът се за-
хранва от батерийка 4,5 в
и консумира около 4 ма.
Първо ще пристъпим
кьм изработване на рамковата антена. Сгъваме алуминиевата
тръба във вид на пръстен с вътрешен диаметър 25 см, като
книмаваме да не я сплескаме. Най-добре е да направим това
16
около цилиндричен предмет със същия диаметър. Изрязваме
с ножовка по 5 — 6 см от двата края, така че да се получи
пълна окръжност. Тази окръжност разрязваме на две еднакви
полуокръжности. Това се прави по две съображения: първо,
така по-лесно се промушват проводниците и второ, по-добре
е, когато екранът е прекъснат в диаметрално противополож-
ното място на мястото, откъдето излизат краитата на на-
вивките. Така екранът се заземява в средата от дължината
си. В противен случай той представлява навивка, която ин-
дуктира във вътрешните навивки енергия, а самата тя е неекра-
нирана. Оттук се получава изкривяване на диаграмата на са-
мата рамкова антена.
След като сме приготвили екрана, нарязваме проводника на
Ъ1ет равни части. Същото правим и с шлауха, но частите ги на-
гласяваме с по 4<-5 см no-къси от проводниковите. Всички
кранца маркираме два по два с ня-
каква боя, така че, след като ги
вкаргме в пръстена, да можем да
определим кои са от един и същи
проводник. След това вкарваме про-
водниците в шлаухите, събираме ги
в сноп, засукваме единия край и го
промушваме през едната, а след това
и през дру!ата част на пръстена. От
левия и от десния отвор определяме
два извода с различна маркировка
за начало и край на рамката. Те
остават да стърчат около 6 н- 7 см.
Други* край на извода, който сме
определили за начало, също оставяме
толкова дълъг. Към неги свързваме
кой да е от останалите четири из-
вода, излизаши от същия отвор, къ-
дето е и началото. Останалите три
Фиг. 12
извода изрязваме съвсем късо и ги запойваме два по два (всеки
от единия отвор с някой от другия, стига да не е със същата
маркировка, тъй като в прстивен случай ще се получи навивка
накъсо). Така рамката има пет навивки с извод на първата.
Закрепваме я към кутията пс средством пластинка от алуминий
с дебелина 1,5 мм, както е показано на фиг. 12. На едно от
винтчетата, с конто сме затегнали пластинката към кутията,
отвътре и отвън слагаме по едно кабелно ухо. Началото на
рамката свързваме към външното ухо, а за другите два извода
2 Най-прости приемници
17
пробиваме отвор през кутията. Щира закрепваме с две винтчета
към кутията. За да не се допира до пластинката, на това място
нахлузваме парче шлаух. В мястото, където щирът се допира
до разреза на пръстена, също нахлузваме шлаух и го закреп-
ваме с найлонова корда. Едното ключе „цк“ за включване на
щира монтираме на дъното на кутията, както е показано на
фиг. 12, а другото в долния край на капака — за включване
и изключване на приемника. Могат да се използунат и бутони
за настолни лампи, но те са по-малко надеждни.
Монтажа извършваме върху гетинаксова плочка с размери
6,5 X 9 см. За променлив кондензатор използуваме тример,
който монтираме по същия начин, както при детскторния при-
Фиг. 13
емник. Поставяме му също ос от полистиролова тръбичка.
Предварителни отвън, върху долната цилиндричяа част на три-
мера, нахлузваме плътно пръстенче от гола медиа жица, така
че при затворено положение тримерът да се свързва накъсо.
По-нататък ще обясним защо е необходимо това. Обшият ка-
пацитет, за да се настрои рамката на 3,5 мгхц, е около 100 пф.
Допълнителният постоянен кондензатор С2 се подбира опитно
18
при настройката. Неговата стойност е около 80 пф и няма да
•се различава повече от ± 20 пф, ако сме спазили размерите
на рамката. Бобината Ц навиваме върху осеммилиметрова ос-
нова, производство на Слаботоковия завод. Тя съдържа 70 на-
вивки от проводник с диаметър 0,15 мм с памучна и емайлова
изоляция, навити плътно. Долиата част на полистироловата
Фиг. 14
основа изпиляваме така, че да остане само разширеният пръ-
стен. Като нагряваме с поялника,
вкарваме в створа обикновена три-
милиметрова шестоъгълна гайка. След
като изстине полистиролът, гайката
се задържа здраво и боб ин ат а можем
да закрепим към монтажната плочка
с винтче 3 мм.
Настройката на приемника е из-
вънредно проста. За целта можем
да използуваме както предавател,
така и сигналгенератор. Ако настрой-
ваме със сигналгенератор, на изхода
на кабела включваме една навивка
с диаметър 20 ч-30 см от изолиран
проводник. Това ще ни бъде антена-
та за излъчване. Първо проверява-
ме дали работа усилвателят по ниска
честота. Би трябвало, като пипнем
базата на първия транзистор, усил-
вателят да се възбуди и да чуем
пищене в слушалките. След това
поднасяме рамката близо до навивката от генератора или се
приближаваме към предавателя, докато го чуем и чрез на-
стройка на кондензатора и феритното ядро на бобината
получаваме максимум. Ако при това кондензаторът Q се окаже
съвсем затворен, без да се свързва накъсо, намаляваме по-
стоянния капацитет С2. Обратно, ако кондензаторът е отворен,
увеличаваме С2, така че сигнала с честота 3,55 мгхц да чу-
ваме най-силно при 2/3 затворен кондензатор Cv При това щи-
рът трябва да е изключен от кръга. Подбираме олитно съпро-
тивленията /?2, Rg и R& след което наново проверяваме дали
не се е изместила настройката и пристъпваме към проверка на
диаграмата на антената. Това можем да направим само като
използуваме лисица, разположена на открито място, без провод-
ници и постройки. Като застанем на 200-=-250 м от лисицата,
трябва да можем да я виждаме добре. Антената на предава-
19
теля е необходимо да е вертикална. Най-добре ше чуваме, ко-
гато сме обърнали рамката с едната й страна към предавателя^
и няма да чуваме нищо, когато плоскостта на рамката е пер-
пендикулярна на посоката към предавателя. Ако сме изпълнили
всичко добре, тези два максимума и минимума ще са разполо-
жени по на 180° един от друг и ще бъдат съвсем симетрични.
Включваме щира. Обръщаме по посока на предавателя ту ед-
ната, ту другата страна. Установяваме, че единият максимум
на рамката ре е, засадил, адругият е отслабнал. В положението,
когато имахме ну ла, ceia ще чуваме със средна сила. Поста-
вяме приемника с тази страна на рамката към предавателя^
където максимумът е отслабнал. Скъсяваме или удължаваме
щира, докато сигналът отслабне съвсем. Като обърнем рамката
на 180°, ще чуваме най-силно. Така вече сме получили кардио-
идна диаграма. Запомняме от коя страна чуваме по-сил но. Няма
да е чудно, ако за два еднакви приемника при единия макси-
мумът е от лявата, а при другия — от дясната страна, гле-
дано откъм лицето на кутията. Това зависи от посоката, в
която сме навили рамката, и от това, кой край сме определили
за начало. В опитния образец се оказа, че дължината на щира
трябва да е 82 см.
Ако предавателят, използуван за лисица, има голяма мсщ-
ност, на близко разстояние (40-£-50 м и по малко) ние ще го
чуваме толкова силно, че трудно бихме разбрали къде е мини-
мумът и къде е максимумът. Затова ще приложим една лиси-
чарска хитрина. Като изключим щира и оставим приемника само
на рамка, завъртаме кондензатора Сг в крайно затворено поло-
жение, така че да се свързва накъсо. Тогава паралелно на рам-
ката остава включен много голям капацитет — 500 пф, който
извънредно много разстройва трептящия кръг ЦС2 и поради
това приетата от антената енергия рязко спада. Въпреки това
обаче диаграмата във вид на осморка се запазва и минимумите
имат същата острота. Така ше чуваме лисицата доста слабо,
както сме я чували на голямо разстояние, и ще можем да я
засечем съвсем точно. Този начин е доста ефикасен и се прак-
тикува от някои майстори-лисичари в сериозни състезания. Раз-
бира се, така кардиоидата не може да се получи и наблизо се
засича само с рамка, но това не е голям недостатък. При та-
кова разстояние вие ще стигнете до лисицата за няколко се-
ку н ди.
20
СВРЪХРЕГЕНЕРАТИВЕН ПРИЕМНИК ЗА 144 МГХЦ
Засичането на ултракъси вълни е значително по-трудно, от-
колкото на къси. При разпространението на ултракъсите вълни
се получават често силни отражения. На места, понякога близо
до предавателя, са възможни т. нар. радиосенки. Тогава лиси-
ците почти не се чуват. Това създава грешни представи за
рззположението им и обърква лисичарите. Но затова пък съ-
стезанията на 144 мгхц са били винаги по-интересни, с по-го-
лямо напрежение. На ултракъси вълни не може да се засича с
рамкови и феритни антени, както при късите вълни. Тук „пуНи-
ките" обикновено се правят с антени, подобии на антените,
конто се използуват в телевизионното приемане. Това създава
известна трудност при движение в гората. Ето защо извънред-
но важно е поне приемникът да бъде сравнително лек и удо-
бен. Най-често приемниците се монтират заедно с антените, за
да няма излишни кабели, конто внасят известна несигурност в
зпаратуратаи пречат при движението. Изискванията към приемни-
ците за 144 мгхц за състезания между възрастни са сравнително
□ ежки. Преди всичко приемниците трябва да бъдат суперхетеро-
динни, за да не пречат на останалите с вредни излъчвания. За
пионерите такива норми не могат да се въведат. Техните при-
•емници трябва да се отличават със значителна простота на
конструкцията. За да използуваме само обикновен детектор
при 144 мгхц, трябва прецавателят, който ще бъде лисица, да
има мощност поне 30 ч-40 вт. Такива предаватели засега у
нас имаме малко. Тази е причината, която ни накара да пре-
норъчаме като начало за лисичарите-укависти един сравнително
лек за изпълнение, евтин, но с голяма чувствителност приемник.
Така с предаватели от около 1 вт, каквито се използуват в
състезанията за възрастни, ще могат да се провеждат и пио-
нерски състезания.
Приемникът е с една лампа — двоен триод ЕСС81, която
лесно се намира на пазара. Използуването на транзистори за
УКВ засега е все още луке, понеже транзисторите, конто ра-
ботят добре на 144 мгхц, са доста скъпи, а освен това извън-
редно трудно се намират. Освен това на УКВ с транзистори
<е работи по-трудно, откол кото с лампи. В дадената схема на
•фиг. 15 единият триод на ЕСС81 работи като свръхрегенера-
тивен детектор, а другият — като нискочестотен усилвател.
Свръхрегенеративните приемници се отличават с извънредно
голяма чувствителност при съвсем малък брой лампи. Чувстви-
телността на този приемник е около 4 ч- 5 мкв, нещо, което
21
при нормален суперхетеродинен приемник за УКВ бихме по-
стигнали с поне пет лампи. Голямата чувствителност осигурява
добро приемане на едноватов предавател средне на разстояние
2 4-3 км при пресечена местност. Тъй като разстоянията при
пионерските състезания са по-къси, съвсем сигурно е, че ще
имаме добра чуваемост. Захранването е доста икономично.
Необходими са три плоски батерии по 4,5 в и част от галетна
Фиг. 15
анодна батерия, която да дава около 30 в. Лампата е свързана
така, че напрежението за отоплението й да е 12,6 в. Това на-
малява отоплителния ток на 150 ма и осигурява нормална
работа с един комплект отоплителни батерии в продължение
на три часа. Схемата е така изчислена, че приемникът престава
да работи едва когато напрежението на отоплението спадне от
12,54-13 на 5 в. Това дава известен допълнителен резерв.
Анодният ток е от порядъка на 1,5 ма. което позволява 2/3 от
нормална галетна 90-волтова батерия да се използува 50	60 ч.
В същност трима ловци могат да използуват една цяла бате-
рия, като си я разделят.
Целия монтаж заедно с батериите ще поместим в метална
кутия 16X8X6 см. Ако не намерим подходяща кутия, можем
сами да си я направим от поцинкована или ка лайд и сана желез-
на ламарина. Така приемникът ще бъде екраниран, което е
важно при УКВ. Монтажа около лампата извършваме върху
плочка от плексиглас (фиг. 16). В схемата са посочени всички
стойности на кондензаторите и съпротивленията, но при У КЗ
апаратурите не можем да използуваме какви да е материали.
22
Така например кондензаторите С5, С6 и С7 трябва да бъдат
керамични — дискови. Такива кондензатори се продават по ма-
газините. Кондензаторът С4 също трябва да е керамичен. Изис-
кванията за съпротивленията не са толкова високи, но все пак
съпротивленията трябва да са по възможност малки по раз-
мери. Потенциометърът /?3 е със стойност 200 ком, но може
да се използува и потенциометър 0,5 мгом. Такъв потенцио
Фиг. 16
метър се намира по-лесно. На схемата за по-голямо улеснение
са номерирани крачетата на лампата и е показан цокълът, гле-
дан отдолу. Трябва да се внимава да не се заземи средният
извод на отоплението. Трептящият кръг на свръхрегенератив-
ния детектор се състои от бобината L2, тримера Сг и промен-
ливия кондензатор С2 с последователно включен малък капа-
цитет 3	4 пф. Ако нямаме подходящо малко блокче с такъв
капацитет, можем да засучем две жички с поливинилова изо-
лация, дълги по 3 см и зачистени само в единия им край.
Двете оголени крайчета запойваме като два извода от конден-
затор. Този последователно включен малък капацитет служи
„да разлее* обхвата, т. е. да настройваме от отворено до затво-
рено положение на променливия кондензатор в сравнително
тясна лента — например от 141 до 149 мгхц. За промен лив
кондензатор използуваме тример с ос, както в описаните КОН-
23
струкции. СА може да бъде също тример от филипсов тип.
Бобината L2 има четири навивки от меден емайлиран провод-
ник с диаметър 1 мм. Навиваме я върху цилиндрично тяло с
диаметър 8 мм, след което изваждаме тялото и разтеглямё
навивките така, че общата им дължина да стане 9 мм. Изво-
дите на бобината трябва
да бъдат съвсем къси,
зачистени и калайдиса-
ни. Антенната бобин-
ка L} правим по същич
начин, само че тя има
три навивки и дължи-
ната й е 7 мм. Високо-
честотният дросел Др е
важна част в свръхреге-
неративния детектор.
Обикновено от неговите
параметри се определи
оптималната работна че-
стота. Ето защо трябва
да го изработим точно
и грижливо. Върху по-
листиролово тяло с диа-
метър 8 мм навиваме
плътно 12 навивки от
емайлиран проводник с
диаметър 0,3 мм. През
полистирола с нагрява-
не промушваме два из-
вода от по-дебел калай-
дисан проводник. На тях
запойваме краищата на
дросела. В основата на
тялото вкарваме трими-
лиметрова гайка, както
при бобината Ц, от пре-
дишната схема.
Трябва да се стремим всички детайли да се свързват по
най-късия път. Това е особено важно за трептящия кръг и
дросела. При УКВ всеки излишен сантиметър проводник внася
нежелани индуктивности и капацитети в монтажа. В захранва-
нето двете батерии (отоплителната и анодната) са свързани
последователно, така че анодното напрежение става около 40 в.
24
След като проверим още веднъж дали не сме допуснали грешка,
в направата, можем да включим приемника. Първоначалните
проби правим без антена. Затваряме тримера Ct наполовина и
завъртаме потенциометъра. В слушалките трябва да чуем ха-
рактерния за свръхрегенератора шум, подобен на шума от во-
допад или по-точно от примус. Ако случайно не получим такъа
шум, правим няколко проби при различии положения на три-
мера. Обикновено такива приемници започват да работят много
лесно. Поставяме променливия кондензатор в средно положение.
С помощта на предавател или гриддипметър настройваме треп-
тящия кръг на 145 мгхц (средата на обхвата), като изменяме
капацитета на тримера Сг. При поява на сигнал свръхрегенера-
цията, т. е. характерният шум, изчезва. Включваме антената,.
като жилото на коаксиалния кабел запойваме за този край на
антенната навивка, който е по-близо до Л2> а оплетката — за
другия. Включваме един предавател да излъчва непрекъснато..
Настройваме приемника на честотата чрез кондензатора С2.
Постепенно се отдалечаваме на голямо разстояние, докато при
точна настройка шумът започне само да намалява, без да из-
чезва напълно. Като фиксираме посоката на антената, проме-
няме връзката между и Z2, дока^о намалението на шума
стане най-голямо. Свръхрегенерацията можем да регулираме с
потенциометъра. Най-голяма чувствителност се получава, когато
той се намира в положение, близко до пълното изчезване на
шума. Това положение е най-подходящо за приемане на слаби
сигнали. По-нагоре шумът става малко остър. Много важно е
при настройка на станция шумът да намалява плавно, без резки
преходи. Това се постига по-добре при по-силна генерация.
Тъй като приемникът няма високочестотно усилване и ан-
тената е свързана индуктивно към детекторния кръг, възможно
е при силна връзка честотата леко да се измества при прибли-
жаване на антената до масивни предмета. Затова се препоръчва
да жертвуваме съвсем малко от чувствителностга, но да от-
слабим тази връзка. Като завъртим насочената антена на 360°,
ще забележим, че шумът в слушалките е най-силен, когато
антената е с гръб към предавателя, и почти изчезнал, когато
е с лице към него. Ако се приближим, сигналът може да се
усили толкова, че при всяко положение на антената генерацията
да е изчезнала. Тогава, ако разстроим леко встрани кръга с
променливия кондензатор, можем да намерим положение, йри
което засичането отново да е нормално. Оставяме някой да
говори пред микрофона и се приближаваме на 50-4-60 м до
предавателя. Тук засичането е почти невъзможно. Тогава за-
25.
въртаме потенциометъра, така че шумът да изчезне съвсем.
При това първото стъпало става обикновен решетъчен детек-
тор с малка чувствителност. При настройка чуваме добре мо-
дулацията. По този начин можем да имаме добра засечка и на
разстояние 1 -ь 2 м от антената на предавателя.
АНТЕНИ ЗА 144 МГХЦ
Докато при 3,5 мгхц сме принудени да използуваме рам-
кова или феритна антена, при 144 мгхц изборът е много по-
богат. Причината е в това, че почти всички видове антени за
УКВ се правят с насочено действие и могат да се прилагат
при радиозасичането. В лова на лисици, а и изобщо в люби-
телската практика на УКВ най-много се използуват т. нар. ан-
тени на Яги.1 Те се отличават с голям коефициент на насочено
действие при сравнително малки размери. Наред с тях у нас
се наложи като много подходяща и една друга конструкция—
„двоен квадрат* или, както е известна още, „кюбикъл куад\
Фиг. 19
Преди да дадем подробно описание на една триелементна ан-
тена на Яги и на двойния квадрат, ще разгледаме никои общи
сведения за УКВ антените.
1 Тези антени са създадени от японеца Удо Яги. Понякога в литератур
рата те се наричат антени тип „въднов канал".
26
Най-проста, основна антена за УКВ е полувълновият дипол.
Той представлява проводник с дължина, приблизително равна
на от дължината на работната вълна. Така например дипол
за 144 мгхц трябва да има дължина 1,04 м. На практика тази
дължина е по-малка. Тя се получава, като умножим дължината
на вълната по коефициента 0,475; така вместо 1,04 м получа-
ваме приблизително 0,98 м. Полувълновият дипол е прекъснат
в средата. Там е включен коаксиалният кабел. Диаграмата на
тази антена е подобна на диаграмата на рамковата антена. Тя
има форма на осморка също с два максимума и два минимума
(фиг. 18). Ако използуваме такава антена за радиозасичане, ще
имаме същите затруднения, както при рамката. С нея можем
да определим само направлението на предавателя. За да полу-
чим еднопосочно приемане, тук няма да включваме щир, а ус-
лоредно на дипола на определено разстояние от него ще по-
ставим още един проводник с точно определени размери.
Разликата между дължините, грубо казано, трябва да е около
5 4-6%. Ако новият елемент е по-дълъг от дипола, той се
нарича р-флектор, а ако е по-къс—директор. Новият елемент
не се свързва към отвода на антената, затова се нарича паси-
вен елемент. Прибавянето му значително измени формата на
осморката, като максимумът от едната страна нараства, а от
другата намалява. Новата антена се нарича двуелементна ан-
тена на Яги. Ако тя се състои от дипол и рефлектор, макси-
мално приемане ще получим по посока на дипола, а при дипол
и директор — по посока на директора (фиг. 19). Ако сравним
силата на приемането между един полувълнов дипол и една
двуелементна антена, ще видим, че с втората ще чуваме по-
силно. Затова казваме, че антената има известно усилване. Раз-
бира се, то се отнася само за посоката с големия максимум.
Ако приеме м, че диполът няма усилване и го вземем за еди-
ница мярка, можем да измерим какво е усилването на всяка
антена. Често ще чуете да се казва „тази антена има усилване
7 децибела (дб) спрямо полувълновия дипол". Това значи, че с
тази антена откъм максимума ще приемем малко повече от
четири пъти по-голяма мощност, отколкото с дипол. Двуеле-
ментната антена дава усилване около 5 дб, т. е. приема около
три пъти по-голяма мощност. Отношението на приетата мощ-
ност откъм максимума към мощността откъм гърба на анте-
ната се нарича отношение „напред-назад" или още „фронт-
гръб". При антените за лов на лисици е от значение не тол-
кова усилването, колкото отношението „фронт-гръб". Колкото
с по-голямо това отношение, толкова по-сигурни ще бъдем в
27
истинската посока на лисицата. Това е особено важно при близ-
ките засечки, където сигналът е прекалено силен.
Най-подходяща е триелементната антена. Тя съдържа дипол.
рефлектор и директор. Усилването на антената е около 7,5 дб
при отношение „фронт—гръб“ 17 дб. Размерите на елементите
са дадени на фиг. 20. Разстоянията между тях са 0,15 от дъл-
жината на вълната. Носещата стрела се прави от алуминиева
тръба с диаметър между 12 и 20 мм. Елементите са също
алуминиеви тръбички с диаметър 6 или 8 мм. Може да се из-
ползува и алуминиев тел с диаметър 4 мм. Стрелата се закреп-
ва по начина, показан на фигурата. Трябва да се внимава при
пробиването на дупките те да бъдат в една равнина. Това се
постига, като след пробиването с бормашина на първата дупка
в нея се вкарва един от елементите и при пробиването на дру-
гите две той се държи перпендикулярно на масата с помощта
на триъгълник.
Свързването на коаксиалния кабел тук е малко по-особено.
Диполът остава цял. В центъра монтираме плексигласовата
плоча. От нея към едната страна пускаме тръбичка с дъл-
жина 12 см, която свързваме със скоба за дипола. Оплетката
на коаксиалния кабел затягаме към центъра на дипола, а жи-
лото през един тример от филипсов тип, монтиран върху плоч-
ката — към късата тръбичка. Този начин улеснява много съ-
глэсуването на кабела към антената. Свързваме антената към
приемника и на открито място, откъдето виждаме предавателя,
я обръщаме с максимума към него. Като завъртим тримера с
28
някакъв изолиран удължител, намираме положението, при което
чуваме най-силно. Обръщаме няколко пъти напред и назад, за
да се уверим, че получеиата диаграма е добра, и с това анте-
ната е готова. Добре е да фиксираме положението на тримера
с капка лак върху оста на капачката.
Другата конструкция, която препоръчваме на младите лиси-
чари, има някои предимства пред описаната. Преди всичко тя
е механически по-устойчива. Двойният квадрат е по-здрав от
триелементната антена на Яги. С него ловецът спокойно може
да си пробива път веред гъсталаците, докато антената на Яги
трябва да се пази от сгъване на елементите. Квадратът има
коефициент на усилване 7 дб, но отношението му „фронт—гръб*
е 25 дб, което е от голямо значение. Той има по-малки допъл-
нителни листенца в задната част на диаграмата, така че при
силен сигнал те трудно биха ни заблудили. Освен това диа-
грамата му е по-стабилна. При първата антена случайно вне-
сени отвън капацитети при докосването до клонки или прибли-
жаване до масивни предмети изместват резонансната честота
на елементите поотделно и поради това усилването се намалява
значително. При двойния квадрат това явление е много по-слабо.
Антената съдържа . два квадрата — по-малък и по-голям.
Малкият е активният елемент, а големият — рефлекторът. Пър-
вият има страна около г/4 дължина на вълната — 50,5 см, а
вторият — 56 см. Активният елемент е срязан в средата на
долната страна и към него е евързан коаксиалният кабел чрез
29
симетрирашо коляно, което описваме по-нататък. Рефлекторът
е непрекъснат. Разстоянието между двата квадрата е 30 см.
Средата на горните им страни и средата на долната страна на
рефлектора са нулеви точки, т. е. точки на възли на ток. Ето
зато те могат спокойно да се закрепят към двете напречни
носещи тръби, без да ни е страх от късо съединение. Квад-
ратите се правят от алуминиева тръбичка с диаметър 6 или
8 мм. Напречните свързващи тръби са с диаметър 14 4- 18 мм9
сплескани и пробити накрая, като за тях с винтчета се закреп-
ват квадратите. Срязаната страна на малкия квадрат се изолира
с керамична пръчка или парче плексиглас. Цялата антена се
носи от къса алуминиева тръба, удължена с дървена част в
мястото между двата квадрата. Удължението може да се на-
прави от обикновена точилка. Закрепването в двете точки става
с винтове 5 мм.
Свързването на антената с коаксиалния кабел не е така
просто, както при първата антена. Тъй като изходът на анте-
ната е симетричен, а коаксиалният кабел — несиметричен, на-
лага се включването на междинно симетриращо коляно. В про-
тивен случай, ако свържем малкия квадрат направо към кабелаг
диаграмата на антената се деформира от едната страна. Коля-
ното съдържа две парчета кабел РК1, дълги съответно 103,5
и 34,5 см. Начинът на свързване е показан на фиг. 21. По-
строената антена не изисква настройки. При изпробване тя
сигурно ще даде добри резултати, стига да сме изпълнили
всичко точно.
И двете описани антенн са с хоризонтална поляризация. С
тях не можем да засичаме предавател, работещ с вертикална
поляризация. Ето защо като излъчващи антенн в предавателя
се използуват най-често полувълнови или сгънати диполи.
Каквато и антена да построим за засичане на 144 мгхц*
много важно е добре да я познаваме. Това може да стане само
чрез многократни тренировки и проби. Добре е при това да
обикаляме лисицата, като сравняваме показанията на антената
и истинската посока. Трябва да наблюдаваме как се отразяват
върху диаграмата височината над земята, близките проводницу
мокрите храсти и пр. Само така можем да сме сигурни в за-
сечките си при състезэния.
30
КАК ДА ЗАСИЧАМЕ
Трудно е само от теоретически обяснения да се научим да
засичаме, така както е трудно да се научим да плуваме само
от една прочетена лекция. Опитът е основата на радиолюби-
телската дейност. Това важи особено при лова на лисици. За
разлика от много други спортове лисичарството дава широки
възможности за проява на индивидуалното творчество и наход-
чивост на всеки състезател. Все пак съществуват основни прин-
ципни неща, конто трябва да овладеем, преди да вземем уча-
стие в първото състезание. Това ще постигнем само чрез
натрупване на опит от тренировки и предварителни проби.
Нека предположим, че сме построили детекторен приемник
с рамкова антена и искаме да се научим да засичаме. Освен
приемника трябва да имаме обикновен компас, ръчен часовник,
лист хартия и молив. Върху хартията ще нанасяме посоките,
конто сме засекли. Така ще можем по-нагледно да си пред-
ставяме разположението на лисиците. Грешно е да се мисли,
че на всяка тренировка трябва да тичаме като на състезание
и да се стремим да открием лисицата за най-кратко време. От
това няма да имаме абсолютно нйкаква полза. Напротив, при
първите тренировки предавателят трябва обязателно да се
вижда от ловците, за да могат те да проверяват засечките си.
Най-напред да си припомним, че диаграмата на антената
има форма на осморка. Проверяваме това и установяваме, че
рамката действително има два максимума и два минимума, но
забелязваме също, че единият от максимумите е по-силен от
другая. Това значи, че ако засичаме внимателно, ще можем
да намираме не само направлението, но и посоката на лисицата.
На какво се дължи това? Не трябва да забравяме, че рамката,
която сме построили за детекторния приемник, не е екранирана.
Проводникът от навивките приема едновременно и като рамка,
и като щирова антена, така че се получава нещо средно между
осморка и кардиоида. Все пак получената диаграма е по-близка
до диаграмата, показана на фиг. 5. Нека приемем, че тя е дей-
ствително осморка. За да открием мястото на лисицата с та-
кава диаграма, трябва да направим две засечки (фиг. 22). Да
предположим, че сме стартирали от точка Л. Установяваме
направлението с приемника, като го определяме и с помощта
на компаса. След това, вместо да тръгнем в една от двете по-
соки, се изместваме в точка Б перпендикулярно на определе-
но™ направление на разстояние 40-4-50 м и правим нова за-
сечка. Мислено продължаваме двете прави и там, където те се
31
пресичат, би трябвало да е предавателят. Когато сме съвсем
близо, по-добре е да засичаме с минимума на рамката. Такова
засичане е по-остро и дава по-голяма точност. Дали се прибли-
жаваме към лисицата или се отдалечаваме, можем да устано-
вим и по изменението на силата на приемане. При малки раз-
стояния силата нараства много бързо и това ни подсказва до
известна степей мястото. Когато правим тренировки, добре е
да запомним с каква сила чу-
ваме на 10, 20, 50, 100 м. Това
ще ни помогне много за бързо
ориентиране по време на съ-
стезания.
Засичането с кардиоидна
диаграма е много по-бързо и
точно, отколкото само с рамка.
С приемника с рамка и щир тряб-
ва така да свикнем, че да не гу-
бим никакво време в настройки
и разсъждения относно това, в
коя посока е максимумът и в
коя минимумът. При засичането
всички -операции трябва да се
вършат почти инстинктивно. За
това са необходими много тре-
нировки и опити. Преди всичко
трябва да запомним от коя
страна на рамката се получава максимумът и от коя миниму-
мът на кардиоидата. За да свикнем бързо, можем да засичаме
със затворени очи и да проверяваме посоката. Да си предста-
вим как бихме засичали на една тренировка или състезание.
От старта ни пускат в точно определено време. Ние имаме
приемник, компас, часовник, контролен талон, хартия и молив.
Включваме приемника. Като използуваме кардиоидата, опреде-
ляме грубо посоката. Изключваме щира и завъртаме приемника
само с рамка с минимума към предавателя. Отбелязваме си по-
соката на компаса, вземаме за ориентир някои далечен предмет
по установената посока и тръгваме. В гората трябва да се
стремим да спазваме първоначалната посока на движение. Това
става, като последователно си избираме ориентири и гледаме
да се движим право към тях. При следващия сеанс, когато
лисицата се обади отново, ние ще я чуваме по-силно. Правим
нова засечка пак с кардиоида и рамка и тръгваме отново. Ко-
гато разберем, че сме вече близо до лисицата, след последната
32
засечка тръгваме 20 4-30° встрани от посоката, която сме по-
лучили, и докато се движим, правим бързо постоянни засечки
и следим как се променя ъгълът. Ако той се извърта бързо,
това означава, че се изравняваме с лисицата. Ако почти не се
променя, значи, че сме още далеч. Тогава тръгваме по послед-
ната засечена посока и се отклоняваме отново встрани при
следващия сеанс. По-лесно е да открием лисицата в момент на
предаване. Обикновено около нея се срещат други лисичари.
За да не им подскажем къде е мястото, подаваме бързо кон-
тролния си талон и като се преструваме, че още търсим, се
отдалечаваме.
Почти винзги когато минаваме под далекопровод или теле-
фонна линия, сигналът се усилва рязко. Това създава у нас
грешната представа, че сме минали близо до предавателя. Ня-
колко подобии опита при тренировки ще ни предпазят от такива
заблуждения.
За да можем да засичаме нормално, необходимо е антената
на предавателя да е вертикална. Обикновено тя представлява
гъвкав проводник, завързан вертикално за горните клони на
никое високо дърво. Проводникът може да се преметне също
така през някой клон с вързан на края му камък. Ако антената
на предавателя не е вертикална, ще забележим, че отблизо
засечката ни се изкривява встрани. При хоризонтална антена
засичането е почти невъзможно, защото от различии точки
около предавателя засечките ни ще показват ризлични посоки.
При състезания на 3,5 мгхц винаги се използуват антени с вер-
тикална поляризация, т. е. вертикални антени.
При тренировките се препоръчва лисичарите да стават ли-
сици. Това помага да се видят по-добре грешките, конто до-
пускат другите, а оттук да се направят и съответните изводи.
Добрият лисичар трябва да бъде и хитра лисица, така трудно
биха го изненадали на състезания. От голямо значение е т. нар.
сляпо засичане. Такива тренировки се правят нощем в малък
район. При тях ловците разчитат само на засечките си с прием-
ника и не се влияят от други странични фактори и догадки.
Това затвърдява у тях увереността в апаратурата. Друг също
хубав начин за тренировка е, като се остави малък предавател
да работа непрекъснато, без да има човек при него. Така мас-
кирането е много добро и ловците трябва да стигнат до анте-
ната на предавателя, за да го намерят.
Често се случва някой да мине съвсем близо до предава-
теля. Затиснал ушите си със слушалките, той се върти наоколо,
без да може да засече точно. Обикновено този, който е при
3 Най-прости прнемници
33
лисицата, говори така силно, че се чува без приемник на
15-т-20 л/, но ловецът не се сеща да си свали слушалките и
да чуе откъде се говори. Така че не забравяйте да държите
едното си ухо открито за всеки случай. Срамота е да стъпвате
по опашката на лисицата и да не я виждате.
При засичането на 144 мгхц, както споменахме, трудностите
са по-големи. Особеностите в разпространението на ултракъ-
сите вълни и обемистите антени забавят ловците. Силните от-
ражения са главного препятствие в лова на 144 мгхц. Ще
покажем един такъв характерен случай. Да предположим, че от-
далеч сме засекли лисицата (фиг. 23). Идваме в точка А в мо-
мента, когато започва новият сеанс. Правим засечка и устано-
вяваме, че чуваме най силно не от очакваната посока, а откъм
Фиг. 23
далекопровода, който се намира от дясната ни страна. В такъв
случай са възможни две положения: или лисицата се намира
по посоката, която преди сме засекли и сега получаваме отра-
жение от далекопровода, или тя действително е разположена
по новата посока. В такива случаи не бива да стоим на едно място
и да умуваме. Трябва бързо да разберем коя е истинската посока
Ако продължим по старата засечка, само след няколко метра от-
разеният сигнал ще отслабне и ще чуем лисицата от истинската й
посока. Ако все пак се съмняваме, защото почти навсякъде успо-
редно на далекопровода са възможни отражения, минава-
34
ме от другата му страна и от точка Б засичаме само
една посока — истинската. При такива отражения лисицата и
ловецът се намират от една и съща страна на отражателя. По-
добии случаи може да имаме около железопътни линии, близо
до стоманени и телени огради и др. Добре е при тренировките
на 144 мгхц виваги да се включва място със силни отражения.
Трябва да тренираме при труд ни условия, за да ни е леко на
състезания.
Състезанията винаги се правят с две или повече лисици.
Много важно е, когато търсим първия предавател, да засичаме
и останалите. Това ще ни улесни после в откриването им.
Накрая трябва да припомним, че състезанията по лов на
лисици се организират от радиоклубовете на ДОСО и кръжо-
ците по радиолюбителство към пионерските домове. Предава-
телите, който се използуват за лисици, трябва да имат разре-
шителни съгласно Правилника за радиолюбителската дейност.
Нека като истинските ловци си пожелаем — на слука!
СЪДЪРЖАНИЕ
Радиозасичане и „лов на лисипи*...................................... 3
Детскторен приемник за радиозасичане за 3,5 мгхц..................... 8
Усилвател към детекторния приемник.................................. 12
Приемник 1 — V — 2 за 3,5 мгхц с рамка с щир........................ 15
Свръхрегенеративен приемник	за	144 мгхц............................ 21
Антени за 144 мгхц.................................................. 26
Как да засичаме..................................................... 31
НАЙ-ПРОСТИ ПРИЕМНИЦИ ЗА „ЛОВ НА ЛИСИЦИ*
Спас Иванов Делистоянов
Редактор (научен) инж. Рафаел Рафаел
Художник на корицата Панет Баклаян
Художествен редактор Мария Димитрова
Технически редактор Цветана Шаркова
Коректор Райна Филипова
Дадена за набор на 16. VII. 1965 г.
Подписана за печат на 5. IX. 1965 г.
Формат 59/84/16 Тираж 3780
Печатни коли 2,25 Издателеки коли 1,87
Тематичен № 107 Излателски № 4556/Ш-1
Цена 0 2 лв.
*
Държавно издателство „Техника*, София, бул. Руски 6
Държавна печатница „В. Александров* — Враца, пор. № 1831.