Извори за средновековната история на България. Том 2 - Гюзелев В.

Автор: Гюзелев В.

Теги: средновековната история

ISBN: 954-9800-09-1

Год: 2000

Похожие

Венециански документи за историята на България и юлъгарите

Български средновековни градове и крепости. Том I. Градове и крепости по дунам и черно море

История на Средновековния свят. Том 2

Известия на музеите в Северозападна България. Том 2

Текст

APXUBUTE ГОВОРЯТ
На моя учител
в медиевистиката
проф. Джео Пистпарино
ИЗДАТЕЛ НА ПОРЕДИЦАТА
„АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ4:
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АРХИВИТЕ
ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЬВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Председател: ПАНТО КОЛЕВ
Издателски съвет:
БАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ, ГЕОРГИ МАРКОВ,
ДОЙНО ДОЙНОВ. ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ, ПЛАМЕН ЦВЕТКОВ,
СТЕФАН АНДРЕЕВ
Отговорен секретар: ГАЛИНА ПИНДИКОВА
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ
НА АРХИВИТЕ
ПРИ МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТ
Басил Гюзелев
U3BOPU
ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА
UCTOPUfl НА БЪАГАРиЯ
(VlbXV В.)
В аВстрийските ръкописни
сВирки иархиВи
ТОМ ВТОР И
италиански, латински и немски и$Вори
>В,
СОФИЯ, 2000
Толгът е реализиран
с финансовото съдействие на Австрийская институт
за Източна и Юго-Източна Европа
QUELLEN ZUR MIT TELALTERLICHEN GESCHICHTE BULGARIENS (7. - 15. JH.)
AUS DEN OSTERREICHISCHEN HANDSCHRIFTEHSAMMLUNGEN UND ARCHIVE
В. II
ITALIENISCHE, LATEINISCHE UND DEUTSCHE QUELLEN
И з в о р и т е са преведени от:
Александър Николов
Басил Гюзелев
Стела Драгомирова
| Срашимир Лишев ]
Христа Белчева
-Кв 95,105,108,111-112,115,116,121.
- № 83-85,87-89, 92-94, 96, 968, 100-102, 104. 106, 109.114.117-119,
122,124-126,131.
- № 86, 90-91,97,99,107,110,113,120.
- № 103.
- № 123,127-130.
© Главно управление на архивите при Министерский съвет
© Васил Гюзелев, 2000
ISBN 954-9800-09-1
4
ПРЕДГОВОР
Настоящият т. Ина „Изворзз за средновековната история на Ьългария (VII-
JH.) XV в.) в австрийскитеръкописнзз сбирки и архива" трябваше да вида бял свят озце
1IVE през 1994 г. Редина причини и обстоятелства забавиха с ззяколко години неговото
издаване. Именно зпова закъснение продиктува необходилюстта от тоззз кратък
предговор, който цели да продължзз и изяснзз някои от съжденията и консзпатаци-
ите, изразени в увода към първия тол/ в една доста съкратена, почти фрагментар-
на форма.
Ако първият том отчасти разкриваше чрез изворзз различии страни. съби-
тззя и исторически лица от средновековната история на България от славяно-
византийска гледна точка, този тол/ дава възлюжност да се види българското
присъствие в информация та на Средна и Западна Европа, от позициите на евро-
пейским католически свят.
Един кратък преглед на поместените в тома и звори зце даде възлюжност да
се откроят онези от тях, конто или за пръв път се публикуват, или пък за пръв
17-119, път Чрез Прево^и стават достояние на специалистизпе и на един по-изирок кръг от
интересуваиаз се за средновековното ни лтнало.
Италианските извори (три венециански хроники) за пръв път се публикуват
и превеждат. Техните сведения, изградени върху докулзентални източници. освет-
ляват различии събития от историята ни през XIII-началото на XVв.
Латинските извори са представени от 36 откъса от различна по жанр съчи-
нения (протоколе, списъци на илзена, договори, пислза, истории, хроники, живопю-
писи, стихотворни творби, разкази и др.). Не салю лшогоброиността им, но и тях-
ното съдържание привлича вниманието. Тяхната информация е доста плътна и
най-последователна от 681 г. чак до края на XV в. Ако известна част от тях вече
са стачали достояние на науката, а пък някои са и преведени в поредицата „Ла-
тински извори за бьлгарската история", то редица докулзентални и наративни
свидетелства за пръв път се въвеждат в активно научно обращение. Сред тях на
първо място трябва да бъдат споменати „Книгата на люнашеското братство"
на манастира „Св. Петър" в Залцбург, „Виенска илюстрована хроника", анонимен
австрийски разказ за битката при Накопил (1396 г.), географскопю описание на
архиепископ Иоан от 1404 г., писмата на Иоан Рагузки и Силвио Енеас Пико.юми-
ни (бъдеищят папа Пий II), няколко австрийски хроники. „Свепговна хроника" на
бавареца Леонард Хефт, поелза за битката край Варна (1444 г.), договора наунгар-
ския крал Владислав IVсъс султан Баязид II от 1503 г. и др. На някои от известни-
те вече извори са направени нови, значително по-прецизни и верни преводи. Особено
значение и.ма новззяпг превод на известната „Тайна книга на богомилите".
За пръв път се обръща внимание и са преведени на български език 10 нежски
извора за българската история от Xlll-XVe. Тяхната уникална и понякога единст-
вена по рода си информация в голяма степей обогатява нашите познания за бъл-
гарското средновековно минало и разкрива връзките на австро-германската сред-
новековна общност с българите в отдалечените векове.
При издирването на изворшпе и сверяването на текстовете с оригиналите
ми се наложи продължителна и доста трудоемка работа в Държавния и Военная
архив - Виена, Архивът на Долна Австрия (сыцо във Виена), Тиролския архив - Ин-
сбрук, Архива на манаспшра „Св. Петър“ в Залцбург. ръкописната сбирка на Авст-
рийската наиионална библиотека - Виена, университетските библиотеки в Грац и
Инсбрук, .манастирите в Клостернойбург и Мелк, а сыцо така и в библиотеките на
различии австрийски научна института (Института за византинистика и ново-
гърциспшка и Института за австрииско историческо проучване - и двата към Ви-
енския университет) Някои от изворите бяха издирени от .мен в Баварската дър-
жавна библиотека - Мюнхен и в научная институт „Монумента Германне хисто-
рика“, по.иещаващ се в сградата на съииипа тази библиотека. В хода на своята
работа получавах ценна информация, напътствия и препоръки от редица колеей и
приятели (австрийските професори X. Хунгер, Й. Кодер, X. Волфра.н и Е. Га.мил-
шек. д-р П. Сустал, дои. д-р А. Шварц и др., немските професори П. Шрайнер. А.
Холвег, Г. Принципе), а сыцо така и от сътрудниии на споженатите архива и биб-
лиотеки. Към всички тях отправям своята искрена и сърдечна благодарност. Не-
ка тя бъде израз на люята голяма признателност за всичко онова, което те сто-
риха за .мен, за да .ни подпомогнат и улеснят работата.
Дължа да изразя благодарност на австрийската инициатива „Културкои-
такт“ - Виена, представителството на Австрийская институт за Източна и
Югоизточна Европа в София и лично на г-жа магиапър И. Берка и на Главно управ-
ление на архивите и лично на геиералния директор г-н Пинто Колев за оказаната
материална и люрална помощ при подготовками и реализирането на този mo.it.
За някои от преводите сын задължен на мойте възпитаници, добра ученица
и последователи ст.н.с. д-р Илия Илиев, д-р Стела Драго.мирова и глав, action.
Александър Николов; преводачката Христа Белчева.
Изразявам надежда, че този том със своето интересно сьдържание те доп-
ринесе в известна степей за обогатяване и разширяване на изворната база са исто-
рията на българското Средновековие. Ако той стажу шра нови проучвания, то
пюгава това наистина ute бъде .ноже би най-голямата отплата за положените от
Aieii усилия.
Дължа да изразя накрая своята голяма благодарност на Австрийската на-
ционална библиотека и особено на директора на Ръкописната и инкунабулна сбирка
проф. д-р Е. Галтлшек за предоставеното ми право да възпроизведа листове от
някои от публикуваните в настоящая толе ръкописи. Гези фотоси дават възлюж-
ност всеки читател да добие известна представа за оригиналите, а на спеииалис-
тите до контролират разчитането на някои текстове.
6
III.
ИТАЛИАНСКИ ИЗВОРИ
ИЗВОРИ ЗА С РЕ Д НО В Е КО В Н А ТА ИСТОРИЯ НА ЬЪЛГАРИЯ (VII XV я ) т II
№83
ИЗ „ВЕНЕЦИАНСКА ХРОНИКА 4
НА ДЖАН ДЖАКОМО КАРОЛДО (XVb.)
ONB.HIS - Wien, cod.Vind.lat.6153(G.G.Caroldo.Cronaca Veneta). f.53v, 54r, 87v, 183v, 263r-v,
264v-265r, 322r, 343r.
La fine de Murcipho fu tale, ghe fuggitosi da Constantinopoli se n’ando d’Alessio
suo socero, ch’era in Adrianopoli, il quale non posendo toilerar 1’arrogantia del genero gli
fece cavar gli occhi, et dapo capitato nelle forze de Latini til fatto morir in Constantinopoli
vituperosamente. Hebbe Bonifacio Marchese di Monfera in dono 1’isola de Candia d’Alessio
giovene figliolo de Isaakio, et ritrovandosi il Marchese all’assedio di Adrianopoli insieme
con Balduino. Imperatore et altri baroni Francesi 1’eccelsio Messer Henrico Dandolo,
ch’era rimaso a Constantinopoli mando a sua Imperial maiesta...
1204 Balduino era andato all’impresa di quella citta [Adrianopoli], lontana da
Constantinopoli giornate cinque, e vi pose 1’assedio. Il Re di Vlacchi e de Bulgari con gran
numero d’infideli, invitati da Greci forausciti assalirono il campo de Latini da quella parte
dove era Ludovico Conte di Bles, il qual combattendo fu fatto nell’insidie poste per quattro
leggi distanti dal campo, et fu morto dagli nemici, non molto dopo morse’ Balduino. Al
qual successe neH’Imperio Henrico suo fratello di Thoma Moresini havuta la confirmatione
del Pontifice del Patriarcato di Constantinopoli si torno a Vinetia.
A questo tempo messer Giacomo Dauro con dieci galee entro nella Propontide, et
prese la citta chiamata Selimbria, et passando piu oltra pervenne a Constantinopoli facendo
infiniti danni a Genovesi, hebbe dalla chiesa di santa Sophia il corpo di S. Theodoro
martire, il qual dopo da messer Marco Dauro fu condutto a Venetia, et nella chiesa di S.
Salvator della parochia sua fu devotamente collocato.
1352 Venne a Venetia un’orator dell, Imperator di Russia il qual dipoi le amorevoh salutationi
offense alia Signoria che persereverando 1’Imperator di Constantinopoli in amicitia
con lei le mandarebbe delle sue genti quella quantita che gli fusse dimandata quan
1’habbi securo passaggio. Ma se 1’Imperator li fusse contrario sperava ottener da
Orchan Imperator de Turchi suo genero chea’l mandarebbe sue genii contra di lui,
et contra Genovesi. L’eccelso Duce Dandolo rengratio 1’Imperator di Russia con
parole affettose, et convementi, et all’ orator fu dato in dono un’ricco presente.
•
1365 II Conte di Savoglia mando una sua ambasciata all’inclito Duce Cornaro per la qual
ricercava favor et aiuto per il passaggio delle sue genti, che 1’haveva deliberato
condur seco in sussidio dell ‘Imperator de Constantinopoli suo congionto di sangue
contra Turchi. Fu deputato Capitolo delle cinque galee messer Sarazin Dandolo
sopra le quali ando il Conte di Savoglia, et il segnor Luchin dal Verme con vinti
valurosi soldati. Partiti di Venetia all principio di luglio andorono in Romania, dose
se ridusse buon numero de combattenti et capitani da guerra aspettando 1’Imperator
de Constantinopoli perseguir 1’impressa. Il signor Luchino ritrovandosi con il Conte
04 я 0й fc >e H 5
A PX И В ИТЕ ГОВОРЯТ
di Savoglia, il qual haveva bisogno de donari propose alia ducal Signoria che
1’Imperator gli daria Galipoli, dalla quale gli fu risposto, che a lei non pareva entrar
in prattica alcuna de Galipoli, la qual citta non molto dipoi pervenne in mano de
Turchi, ma potendo concluder di Tenedo d per pegno over altramente lo dovesse
fare con volunta dell’Imperatore.
Il Re d’Ungaria vedendo ill pericolo nel quale si ritrovava il Greco imperio, per le
continue inscursioni de Turchi, percioche sendo passato de qua dalla Propontide soltan
Solyman, figliolo di Orchan, et havendo preso molti lochi nella Europa devenivano ogni
giorno piil potenti, et intendento, che ‘1 conte di Savoglia et altri segnori christiani volevano
prestar aiuto all ‘Imperator di Constantinopoli mando due suoi oratori a Venetia ricercando
poter armare alcune galee in Venetia et mandare in sussidio di queH’Imperio, fu risposto,
che la regia maiesta vederebbe effetualmente la bona volunta della Republica Veneta per
un suo ambasciatore, il qual le farebbe tai offerta, che sua maesta harebbe da contentarse.
Et fu al hora mandato in Ungaria messer Lunardo Dandolo, Cavallier, il quale dopo le
riverente salutatione a quella maiesta le espose, che alia Republica Veneta era sta gratissima
Bayo inteso il sencero amore de Sua maiesta per le affettuose salutationi fatte dalli suoi
oratori et per Lo commandamento di Sua maiesta, che Venetiani siano ben trattati nel
Regno di Ungaria, della qual cosa quanto piil si poteva et con ogni riverentia rengratiavano
la celsitudine sua. Et quanto alle galee di qella dimandava poter armar in Venetia a spese
sue per andar contra Turchi, che per lo singular amor et osservantia le portava il Veneto
Senate, atesso etiam dio, che cio sarebbe di appiacer all’Imperator di Constantinopoli,
come havevano affermato limoratori di sua regia maiesta offeriva per nome della republica
Veneta due, tre, sino a cinque galee armate a tutte spese del Veneto Dominio per mesi sei;
et tanto piil voluntieri. quanto che sua maiesta diceva voler andar personalmente in sussidio
dell’Imperatore.La maiesta sua rispose, essergli grata tai offerta, et che piil a pieno farebbe
intender alia Ducal Signoria la intentione sua. Onde messer Lunardo Dandolo tolta licentia
da sua maiesta venne’ a repatriare, la quale dipoi per il mezo di messer Lucano di Grimaldi
et di messer Piero di Mezo, oratori suoi, fece instantia di haver solamente li corpi di tre,
sino cinque galee per non aggravar la Signoria di maggior spesa, et accio la non rompa i
patti, che ella haveva con li Turchi della Palatia, alche quella rispose, che la non haveva
alcun rispetto alia spesa per far piacer a Sua maiesta. Et meno a patto alcuno chel’havesse
con Turchi, sendo liberi, et potendo compiacerla, che pero pregava la maiesta Sua ad
accettar 1’offerta Г era sta fatta liberamente, la qual da novo faceva, se essi’oratori havevano
liberta di accetarla, la quali risposeno non haver comissione di accetar tai offerta, tutta
fiata per deliberation del Senato furono posti ad ordine li corpi delle galee con li loro
fornimenti. Et fil mandato un nuntio a quella maiesta, alia qual fece infender, che altre
fiate 1’era sta fatta 1’offerta de cinque galee armate per sei mesi, andando sua maiesta in
persona in aiuto dell’Imperio di Romania contra Turchi, la qual offerta per lettere regie fil
per avanti la quella accettata. Ma havendo inteso dagli oratori suoi il rispetto che egli
haveva et per non dar spesa et cargo al Veneto Dominio de romper li patti con Turchi dalla
Palatia, che la desiava li corpi delle galee solamente, che se ben 1’offerta fusse libera, et
senza rispetto, pur sendo cosi il voler della maiesta sua d’haver li corpi, che sarebbeno
all’ordine sempre a lei piacesse. Dipoi qualche giornio il le di Ungaria scrisse all’inclito
Duce, none voler piil le’ galee offerte in sussidio del Greco Imperatore contra Turchi,
havendo sua maiesta intentione mover guerra al Re di Servia et all’Imperator di Bulgaria,
et forse contra 1’Imperator di Constantinopoli, quando il non voglia osservar li patti, che
haveva seco, il qualle non cessava machinar contra sua regia maiesta, havendo fatte molte
innovation!. Per la qual cosa a lei sarebbe molto grato esser compiacciutta delle galee
armate per li suoi denari. Fu risposto a sua maiesta, che la Republica Veneta haveva le loro
convention! con 1’Imperatore di Constantinopoli, fermate con Sacramento, et che il Re di
fi
d
tr
c
\
a
E
c
(
$
c
€
f
i
10
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т II
Rassia over di Servia era cittadin veneto, con il qualle haveva patti et oblige di trattarlo
amichevolmente, et haveva etiam dio pace con 1’Imperator de Bulgari, nel paese delle
qualli li mercanti veneti conversavano et negotiavano securamente, pero piacesse a sua
maiesta haverla iscusata da queste discordie, ch’erano tra il Re di Ungaria, con 1’Imperator
di Constantinopoli, e quelli Principi, etiam dio tra loro. Toise all’hora ottima occasione il
Turco di accrescer diffonder le forze sue nella Europa, et come si ё veduto, et tutta fiata si
vede con manifesto pericolo della christianita.
La veneta Republica era divenuta a pace con Ludovico Re de Ongaria. La pace a
fine solamente di liberate el Waivoda di Transilvania serenissimo Barone di Ongaria, non
di meno 1’animo del uno, e dell’aloro era di rovinare lo stato Veneto, ma faceva loro
impossibile, che tai pernicioso dasegno savese loco senza le forze maritime, pero aspettavano,
che Genovesi alhora potentissimi nel mare savesero cogione di unersi con loro contra
Venetiani. Questo Re Lodovico come se detto fii ambitrocissimo di stato, et molto intento
a dominare Italia, conquisto il Regno de Napoli, fece guerra aH’Imperator di Bulgari, et al
Despoto di Servia, et era poco amico del’Imperator di Constantinopoli dando miserabil
ocine con le perverse sue operatione ad Orchan di mandar Turchi nella Gretia, invitato di
Christiani, et al figliolo Amurat di passare il stretto, et conquestar Galipoli.
Hebbe ordine esso Capitano di retrovarsi con Sultan Amorato per intender I’animo
suo se gli piacesse deputare a Venetiani una terra, overo loco niercato con il porto. et con
qual condure, et hebbe liberta di far un presente a Sultan de Yperperi 700.
Hebbe eliandi comisione. che gionbo in Trapesonda deponer dovesse quel Imperatore,
et in loco suo metter in quel Imperio d.(omino) Michal Paleologo suo genero, il qual era
figliolo del Imperatior di Constantinopoli. overo 1’altro figliolo chir Andronico.
Такъв бе краят на живота на Мурзуфул1: след като побягнал от Цариград,
той отишъл при тъета си Алексий2, който бил в Одрин, но този не можел да понася
нахалството на зетя си, та наредил да му избодат очите и след това бил пленен от
латинската войска и убит по позорен начин в Цариград. Маркизът на Монферато
Бонифаций3 беше получил от Алексий, малкия син на Исак4, в дар остров Кандия'.
Когато маркизът вземаше участие в обсадата на Одрин заедно с Балдуин импера-
тора'1 и други французи, височайшият [дож] Енрико Дандоло , който беше останал
в Цариград, изпрати пратеничество до негово императорско величество...
Балдуин беше потеглил на поход срещу този град [Одрин], който е отдалечен
от Цариград на пет дни път, и започна обсадата. А царят на власите и българите4 с
голям брой неверници4, извикани от гръцките беглеци, нападнаха стана на латин-
ците откъм онази страна, гдето беше граф Луи дьо Блуа"’, който, като се сражава-
ше, бе увлечен в засада, устроена на четпри левги далеч от лагера и там бе убит от
неприятелите, а скоро подир това умря и Балдуин. Него го наследи като император
брат му Хенрих” чрез Тома Морозини, който, като получи от палата титлата пат-
риарх на Цариград, се върна във Венеция.
Тялото на св. Теодор12, донесено от Цариград, бе положено в църквата „Св.
Спас“13.
11
А РХ И В ИТ Е ГОВОРЯТ
По онова време месер Джакомо Доро'4 навлезе с десет галери в Пропонтида
и превзе града, наречен Селимврия15, и като премина по-нататък, пристигна в Ца-
риград, причинявайки безброй щети на генуезците, взе от църквата „Св. София"16
тялото на светия мъченик Теодор, което след това месер Марко Доро17 докара във
Венеция и го положи благочестиво в църквата „Св. Спас" на своята енория.
•
1352 г. Във Венеция пристигна пратеник на царя на Рашка|К, който след любезните
поздравления, отправени към правителството, заяви, че ако цариградският
император19 бил поддържал приятелски връзки с него, [царят] щял да изпра-
ти толкова своя войска, колкото оня искал, стига само преминаването й да
бъде безопасно. Ако императорът бил против, той се надявал, че може да
убеди султана на турците Орхан, негов зет2", да изпрати своята войска срещу
него и генуезците. Височайшият дож Дандоло21 благодари на царя на Рашка
с любезни и подходящи думи, а на пратеника бе даден драгоценен дар.
•
1365 г. Графът на Савоя22 изпрати свое пратеничество до славния дож Корнаро23,
чрез което искаше подкрепа и помощ за отплаването на войската, която бе
решил да поведе в подкрепа на цариградския император24... За предводител
на петте галери бе назначен месер Саразин Дандоло и на тях се качиха
съшо графът на Савоя и господарят Лукино дал Верме с двадесет /?/ храбри
войници. Потеглили от Венеция в началото на юли25, те пристигнаха в Ро-
мания, където се съсредоточили голям брой войници и началници, конто
очаквали цариградския император, за да започнат действията. Господин
Лукино се върнал обратно заедно със савойския граф, който, като имал
нужда от пари, предложил на венецианското правителство да получи от
императора Галиполи26, на което то отговорило, че не смятало за целесъо-
бразно да влиза в преговори за Галиполи, но би могло да преговаря за Те-
недос или за нещо друго, което би могло да стане с волята на императора.
Кралят на Унгария27, като видя опасного положение, в което се намираше
Гръцката империя поради непрекъснатите нашествия на турците (защото след ка-
то султан Сюлейман, син на Орхан2к, преминал отсам Пропонтида, превзел много
места и турците станали по-могъщи) и като узна, че графът на Савоя и други хрис-
тиянски владетели имали желание да окажат помощ на цариградския император,
изпратил двама свои пратеници във Венеция, за да преговарят за съоръжаването
на няколко галери, конто щял да изпрати в помощ на онази империя. Отговорът
бе, че кралското височество щяло да се убеди в добрите намерения на Венецианс-
ката република, когато пристигне един неин пратеник, натоварен да направи пред-
ложения. конто щели да задоволят негово величество. И тогава бе изпратен в Ун-
гария месер Леонардо Дандоло, сенатор, който след почтителните поздравления
към негово величество, посочил, че на Венецианската република е много приятно
да се увери чрез приятелските поздравления на неговите пратеници, че негово ве-
личество наистина обича Венецианската република, което дичало и от разпореж-
данията на негово величество венецианците да бъдат добре приемани в Унгарско-
то кралство. за което те с голяма почит благодарели на Негово величество. Що се
отнасяло до галерите, конто той искал да бъдат съоръжени във Венеция на негови
разноски, за да воюва срещу турците, то Венецианският сенат поради изключител-
ната обич и почит, конто изпитвал към него, и освен това, като имал предвид, че
това щяло да зарадва цариградския император, както това било подчертано от
пратениците на негово величество, предоставил от името на Венецианската репуб-
12
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНЛТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ [VII - XV в ) 111 II
тика две, три и дори пет галери, съоръжени със средства на републиката, и то за
шест месеца; но това се правело с още по-голямо удоволствие, защото Негово ве-
личество твърдяло, че щял да тръгне лично в помощ на императора.
Негово величество отговори, че предложено™ му било приятно и щял по-из-
черпателно да осведоми венецианского правителство за своите намерения. След то-
ва месер Леонардо Дандоло, като поиска разрешение от Негово величество, се за-
върна [във Венеция]. Подир това чрез своите пратеници месер Лукано ди Грималди
и месер Пиеро ди Медзо, поискал да получи само корпусите на от три до пет галери,
за да не се увеличават разходите на републиката и да не се нарушават споразумени-
ята, които били в сила, между нея и турците от Палатия29; на това било отговорено,
че за да се удовлетвори Негово величество, републиката не обръщала внимание ни-
то на разходите, нито на каквито и да е до говорености с турците, тъй като такива не
били сключвани с тях, и следователно имала възможност да го удовлетвори; поради
това тя молела Негово величество да приеме предложението, което тогава било нап-
равено и сега се правело, ако пратениците са упълномощени да го приемат. Те отго-
ворили, че не били натоварени с това, но въпреки това с решение на сената било
наредено корпусите на галерите и техните съоръжения да бъдат приготвени. И бил
изпратен пратеник до Негово величество, който му пояснил, че предния път са му
предложили пет съоръжени галери за шест месеца, тъй като той възнамерявал лич-
но да отиде в помощ на империята Романия31’ срещу турците, което предложение по-
рано било прието с кралски писма. Но след като републиката разбрала от неговите
пратенци, че той се притеснявал било поради разходите, било във връзка с наруша-
ването на договореностите с турците от Палатия от страна на Венецианската държа-
ва и че искал само корпусите на галерите, макар Неговото предложение да било
спонтанно и чистосърдечно, то тъй като такова било желанието на Негово величес-
тво, той щял да получи само корпусите и идяло да се изпълни само това, което нему
харесва...
Подир няколко дни кралят на Унгария написал в [писмо] до височайшия
дож, че повече не иска галерите, предложени за помощта спрямо гръцкия импера-
тор, тъй като имал намерение да отвори война на краля на Сърбия31 и царя на
България32 и евентуално на цариградския император в случай, че последният, кой-
то постоянно кроял интриги срещу Негово величество и в много неща променял
своята политика, не спазвал договорите, сключени с него. Затова щяло да му бъде
много приятно [републиката] да му предостави галери. съоръжени за иегова смет-
ка. На това бе отговорено, че Венецианската република имала свои договори с
цариградския император, подписани и потвърдени с клетва, и че кралят на Рашка
или на Сърбия бил венециански поданик, с когото и.мало договори и задължения
да го третират приятелски, и освен това тя [Венеция] имала мирен договор с царя
на българите, в чиято страна венецианските търговци живеели и търгували в пъл-
на безпечност. Следователно, нека Негово величество извинял републиката, че тя
не искала да се меси в разногласията, които съшествували между унгарския крал и
цариградския император и другите владетели, или пък помежду тях. Тогава турчи-
нът използвал случая, за да увеличи своите военни сили и да ги разпростре из
Европа, както се видя и се вижда, и това бе очевидна опасност за християнството.
•
Венецианската република сключи мир33 с краля на Унгария Людовик. Ми-
рът имаше единствен© за цел да освободи войводата на Трансилвания, най-верния
барон на Унгария, макар че желанието на единия и на другия бе да опустошат
Венецианската държава, но за тях това бе невъзможно; понеже това пъклено дело
13
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
не можело да стане без морска сила, поради това очакваха, щото най-могъщнте
тогава по море генуезци да се съюзят с тях срещу венецианците. Този крал Людо-
вик, както се казва, бе по природа най-амбициозен и много искаше да владее Ита-
лия, завзе Неаполското кралство, стори война на царя на българите и на деспота
на Сърбия34, и беше малко приятел на цариградския император, като даде лош
повод с извратените си походи на Орхан да изпрати турците в Гърция, поканен от
християните, и да повели на сина си Амурат да премине Проливите и да завладее
Галиполи35.
Излезе заповед този адмирал да се срещне със султан Амурат, за да го скло-
ни, ако този пожелае, да предостави на венецианците територия или пазарно сре-
дние с пристанище и с правото за управление; той имал свободата да подари на (
султана 700 перпера.
Взето било решение, щото чрез преврат в Трапезунд трябва да се свали ту-
кашният император и на негово място да се постави в тази империя неговият зет
господин Михал Палеолог36, който беше син на цариградския император, или дру- |
гият му син кир Андроник37.
№84
СВЕДЕНИЯ В АНОНИМНИ
„ВЕНЕЦИАНСКИ ДНЕВНИЦИ“ ЗА 1412-1442г.
ONB.HIS - Wien. cod.Vmd.lat.6205(Diarii veneti, 1412-1442) f 14 v, 15v 16r, 16 v, 18 r, 28 v, 31 r,
47 r. 50 r. 61v, 82 r, 88 r,
In dicto tempo 1423 mori Michiel Paleologo imperator di Constantinopoli.
In el 1423 a di 15 decembrio zonse a Venetia 1’Imperator Joanne Paleologi da v
Constantinopoli, fiol dell’imperator Manoli, a domandar soccorso contra il Turco, et anda
poi a Roma, et in Franza a domandar soccorso.
In questo tempo 1423 de fevrer si have come messer Pipo Filorentino de Ungeri, et
Volachi have datti una grandissima rotta a Turchi.
Avesino a di VIII gener per una lettera fata a di 31 dicembre chomo lo signor
Valcho quello abie dado una grandissima quantitade rota al Thurco in questo modo: che
siando vegnudo la dita zente at avese pasado la Danoia con una grandissima quantitade de
Turchi, lo dito Valcho mostra de fuzir ale montagnie con la soa zente e per simel Pipo con
li Ungari E siando pasadi li diti Turchijo dito Valcho con Pipo con tuta la soa zente, li *
chargase adoso per modo, che lolli rompe et messeli in rota, et non ave altro, che le spale,
esendo de morti et prexi, et anegadi di loro da XX'" in suxo. E, vegando el dito Valcho aver
sy fatta vittoria, lui passa dala Danoya e avo preso de molti luogi dal Turcho et tolto
asaisino teren et messo in fortezia, et venie segnando la vittoria. E disese esser sta morto
horer anagado in guesta bataia el suo grande signor, perche lo non se trova.
In el 1424 Calloiani imperator de Costantinopoli fecce pace con Amurato Turcho
con molti capitoli, fra li quali Calloiani desse ogn’anno al dicto Turcho aspri cento milla.
я z u
14
ПЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ IVII XI « ) m. II
[A di 18 novembre 1425]. Si have nuova, come Turchi recupero Christopoli con
gran occision de’nostri. Per la morte dell’imperator di Costantinopoli fu gran discordia fra
I’imperator sacceso et il nostro Bailo, tandem si adatorno.
In detto tempo [ottobre 1425] messer Fantin Michiel, capitano general, fece la pace
con Amuratto Turcho. Il qual messer Fantin Michiel venhe a desarmar e zonse a Venexia
a di 17 dicembre 1425 e disse circa la pace, che se hanno datti obstasi fra loro; puer el
debito non succedera.
•
A di 14 ottobre (1426) si have lettere da mar, come il signor di Valachia con Pipo
capitano d’Ungari, con il signor de Zagora et allri haver passado con gran potentia il
Danubio dicto Laidonia, et occupattia la citta di Gravatini, et esser messo all’assedio della
citta di Tristria, la qual ё sopra il passo del Danubio, et che’ al prender de Gravatini forno
morti da 15m Turchi, et che Amurato Turcho andava in persona per reaquistar detto sua
luogo. Item, che il Paca d’Arcipelago ha fatto pace con dicto Amurato Turcho.
A di 6 dicembrio 1426... Si have anco, come il Turcho sul Danubio haveva rotto
Pipo Fiorentin capitano dell’Ungaro, e taia a pelli assai zente, si che la fu una gran rotta.
A quelli zorni [a di 2 april 1430] zonse a Venetia un ambassator dell’imperator de
Costantinopoli. il qual andava a Roma per far saper al Papa, che dicto imperator voleva
vegnir per dechiarir molti articoli circa la fede. Et cosi siando tra alii zorni in questa terra
ben aiuto et honoratto, ando poi a Roma.
A di tre decembre [1432] si have nuova. come messer Silvestro Moresini, il qual era
anda alia parte di Romania con 15 galee, lui esser partido da Costantinopoli per esser tra
mal trattado da quel imperator, il qual non 1’haveva lassa fornir di biscotto, ne 1’havar
voluto dar aleana vectoaria, si che 1’haveva convegno partir, et andar a Negroponte, poi a
Modon, poi a Corfu ad aspettar, il qual nel tempo stava a Costantinopoli 1’haveva molte
volte scaramussa con quelli di Pera per esser queli di Pera fortificadi.
По това време през 1423 година умря цариградският император Михаил Па-
леолог1.
На 15 декември 1424 година дойде във Венеция императорът на Цариград
Иоан Палеолог, син на император Маноли3, за да проси помощ срещу Турчина, а
после отиде в Рим и във франция, за да проси помощ.
По това време, през февруари 1423 година, се разчу как месер Пипо флорен-
тинеца3 с унгарците и власите нанесли величайшо поражение на турците.
Научихме на 8 януари от писма, писано на 31 декември [1423 г.], как госпо-
дин Вълко4, когото по-горе споменахме, нанесъл величайшо поражение на Турчи-
на по следния начин: че дошла войска с голям брой турци и преминала Дунава, а
споменатият Вълко се престорил, че бяга със своята войска към планините и съ-
щото сторил Пипо с унгарците. И когато казаните турци преминали, споменатият
15
A Р X И В И Т Е ГОВОРЯТ
Вълко с Пипо и цялата си войска се нахвърлил върху им по такъв начин, че ги
разбил и премазал, та не им оставил никаква сила, като от тях били избити. плене-
ни и отведени около 20 хиляди души. И споменатият Вълко, като видял, че е удър-
жал победа, преминал през Дунава и превзел много селища на Турчина и не оста-
нала земя и крепост, където да не била известена победата му. И се разправяло, че
умрял, след като бил ранен в тази битка, турският велик везир, защото не го наме-
рили.
През 1424 г. цариградският император Калоян5 сключи мир с Мурад Турчи-
на1’ с много клаузи, между които и задължението на Калоян да изплаща на споме- <
натия Турчин всяка година 100 хиляди аспри.
(
[На 18 ноември 1425] г.]. Дойде новина, че турците отвоювали Христопол7, (
избивайки голямо множество от нашите хора. Поради смъртта на цариградския ,
император имаше голямо неразбирателство между императора-наследник8 и на- (
шия байул, но двоицата се помириха.
По това време [октомври 1425 г.] месер фантин Микиел, адмиралът, сключи
мир с Мурад Турчина. Този месер фантин Микиел бе снет [от длъжност] и се вър-
на във Венеция ма 17 декември 1425 година и каза относно мира, че имало причини ।
за него; можело станалото да не се случи.
• t
В деня 14 октомври [1426 г.] дойде писмо от морето, че владетелят на Вла J
хия9 с предводителя на унгарците Пипо, с владетеля на Загора'" и други преминал; -
с голяма войска Дунава, наречен Лайдония, и завладели града Граватини" и под
дожили на обсада града Тристрия12, който е разположен на брода на Дунава, и че
при превземането на Граватини били избити 15 хиляди турци и че Мурад Турчин;
лично тръгнал, за да си отвоюва този свой град. Също, че пашата на Архипелаг;
сключил мир със споменатия Мурад Турчина.
• г
На деня 6 декември 1426 година... Дойде вест също, че Турчина разгромил н<
Дунава предводителя на унгарците Пипо флорентинеца, обграждайки почти цяла I
та му войска, така че там поражението било голямо.
През тези дни [на 2 април 1430 г.] пристигна във Венеция пратеник на цариг 1
радския император, който отиваше в Рим, за да извести палата, че споменатия' I
император е на път да признае много клаузи относно вярата. И така, като прекар;г
няколко дни в тази земя добре подпомогнат и почитан, после тръгна към Рим. f
• с
На деня трети декември [1432 г.] дойде новината, че месер Силвестро Моро с
зини, който беше отишъл на помощ на Романия с 15 галери, напуснал Цариград
понеже бил лошо третиран от страна на този император, който не се разпорежда.
да доставят сухар, не искал да даде други съдове, така че го накарал да замине и д
отиде в Негропонте, после в Модон, после да спре в Корфу; а по времето, когат«
той бил в Цариград, имал много пъти сблъсък с тези от Пера, защото тези от Пер 1
били укрепени.
16
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГДРИЯ (VII - AV в ) т. II
ГИ
ie- № 85
Pl
га- ИЗ „ХРОНИКА44 НА АНТОНИО МОРОЗИНИ (ХУв.)
4t
IC-
ONB,HIS - Wien, cod.Vind.lat.6587(Cronaca del N.U.Antonio Morosini, parte seconda), II, f. 125
r. 130 r, 150 v, 162 r.
[и- E, avesemo per letera per la via da Modon fata a XXXI dezenbrio, et valco abia
ie- dado al Turcho molte rote, e a questy dy, lo dito Turcho pasa la danoia molto posentimente,
el perche et valco lo lasase pasar, e retirasete ale montagne, e pasada tuta la zente lo dito
valco de compagnia chon pipo chavo de la zente de ungary asaltate el turcho per muodo
che lo ronpe, e taiase de la soa zente da XX1’1, e plu de XXm apar de sia anegadi, e tiense lo
л dito turcho sia morto, in peroche de lu non seu de sa novele, dove el se sia per la dita
и5! vituoria, da laltra banda, e fato a certy pasy de molte forteze, e branchado molto teren, e
ia chon grando sforzo de zente chorer per ogny ziorno sovra i Turchi...
Corando M’CCCC’XXVJ" a XHIJ otubrio.
чи Novele abude per lo zionzer de la nave de Candia, dai vini dale vendeme, e da la
’P' cania abude i nostri per letere de la parte da Stalimene, in sustancia con queste, avesemo
Hl il signor de Blachia chon pipo fiorentino, con el signor del Zagora, altri hano pasado con
gran potencia la danoia e ocupada la citade dita gravitini, e avra asiedia la citade dita
tristria, che sul passo de la danoia, e dixe, che nel prima de la dita citade vitrini fo morty plu
[a de turchi XXVm et che per questa caxon e desleguada tuta larmada de galipoli, e che
Л1 Morato ne va in persona con tuta la soa posanza per restorar questo so dano et liberar e
)Д rechontrar le dite sue citade.
4f •
Corando anv M'CCCC’XXVIJ", XXVIIJ avosto.
ra
Apreso avemo per la via dongaria, el Re predito over la ziente soa insida a canpo
con grandisimo esercito de ongary e todeschi, bosignexi e letuani per eser aleman con
meso turchi e vlachi ale parte dela Turchia contra el gran turchode che ve se comprende i
H; pasera la danoia, e dixese, сото e stado scrito a Veniexia infra la parte sera da numero de
ia persone CCCC milia, che Christo per soa gratia aida la cristantade.
Domenega dy XXX de mazio de Ml,CCCC'XXVIIJ'’ per uno bergantin vegnudo da
Ir Corfu mandado per lo capetanio nostro del Colfo miser Vido da Canal de S.Polo fato a
я saver al rizimento de Corfu quelo aver sapudo de Romania chomo el signor turcho s’ando
P‘ molto molestado da i vlachi in viachia, et sy apreso dal signor di tartari dito per поте...",
fio de tauberlan, vegnudo dele parte de Rosia con Lm tartary per pasar el danubio su la
Turchia, e lu per dubio de tanta molestia de brasia cercheria de aver volentiera de far paxe
con la dogal Signoria, scrivando la Signoria i debia mandar anbasada. che chomo constreto
>o dubitandose volentiera condesenderia a lacordo plu cha may.
1Д
a.
И научихме от писмо от 31 декември [1423 г.], дошло през Модон1, че Вълко
D имал много битки с Турчина, а тези дни споменатият Турчин преминал Дунава с
н голяма сила, поради което Вълко го оставил да мине и се оттеглил в планините; и
когато цялата войска преминала, споменатият Вълко заедно с Пипо Каво с унгар-
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
ската войска нападнал Турчина така, че го разбил и загинали от неговата войска
20 000 и повече от 20 000 изглежда били пленени, а споменатият Турчин2 намерил
смъртта си, поради което нищо за него не се чуло. След като удържала казаната
победа, другата войска успяла да завладее много крепости, опустошила много зе-
ми и с голяма войскова сила внасяла всеки ден ужас сред турците.
•
През текущата 1426 година на 14 октомври.
Получихме новини от пратеник, дошъл с кораб от Кандия3 по време на гроз-
добера, а и от Кандия нашите бяха уведомени с писмо от страна на Сталимене,
чието съдържание бе следното: научаваме, че владетелят на Влахия с Пипо фло-
рентинеца, с владетеля на Загора и други преминали с голяма войска Дунава и
завладели града, наречен Гравитини, и обсадили града, наречен Тристрия, който се
намира на брода на Дунава; и се казва, че при първия споменат град Витрини били
убити повече от 25 000 турци и поради тази причина била вдигната цялата флота от
Галиполи, и че Мурад лично тръгнал с цялата си войска, за да възстанови това
свое владение и да освободи и възстанови споменатите свои градове.
•
През текущата 1427 година, 28 август.
Наскоро получихме вест през Унгария, че нейният крал извикал цялата си
войска на бойното поле заедно с голяма войска от унгарци и немци, босненци и
литовци, за да се сражава срещу турците и власите, конто били на страната на
Турция, т.е. срещу Великия турчин4, който, както се узнало, ще премине Дунава, и
се казва, както е писано във Венеция, от иегова страна ще бъде броят на хората 400
хиляди; нека Христос със своята милост помогне на християнството.
Неделя, ден 30 от март 1428 г. от една бригантина5, дошла от Корфу по на-
реждане на нашия адмирал на Голфа6 месер Гвидо да Канал от Св. Поло, бе извес-
тено за новината от Корфу, която била узната от Романия: че турският владетел
бил притеснен много от власите във Влахия, а също и от владетеля на татарите,
наречен по име ...7, син на Тамерлан”, дошъл откъм Русия с 50 000 татари, за да
премине Дунава при Турция. И той, бидейки уплашен от това притеснение от раз-
личии страни, бил склонен доброволно да сключи мир с дожовата Синьория, пи-
шейки на синьорията да изпрати пратеничество, което, което се предполага, без
съмнение ще пожелае сключването на договор най-скоро.
18
IV.
ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ
ИЗВОРИ ЗА С РЕДНО ВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV о ) т. II
№86
ПРОТОКОЛ НА ШЕСТНАДЕСЕТОТО ЗАСЕДАНИЕ
НА ШЕСТИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР В ЦАРИГРАД
(9 АВГУСТ 681 г.)
ONB.HIS - Wien, cod. Vind lat. 418, f. 139r -141v
ActioXVI™.
In nomine domini et dominatoris Jesu Christi,Dei et salvatoris nostri, Imperantibus
st a Deo coronatis, et tranquillissimis nostris dominis Flaviis Constantino quidem piissimo
et a Deo decreto magno principe, perpetuo Augusto et imperatore, anno vigesimo VIII", et
post consulatum eius a Deo instructe mansuetudinis, anno XIII". Heraclio vero atque Tiberio
Deo conservandis eius fratribus, anno vigesimo tertio, IX die mensis augusti, indictione
nonae. Preposito sacratissimo sesso Constantini piissimi et Christo amabilis magni
imperatoris in secretario sacri palatii, quod appellatur Trullus, et per jussionem eius a Deo
instructe serenitatis, ex persona eius presentibus et audientibus, Constantino glorioso
exconsule patricio, et curatore imperialis domus Hormisde, Anastasio glorioso exconsule
patricio, et loci servatori comitis imperialis excubiti. Polyeucto glorioso exconsule, Petro
glorioso exconsule.
Conveniente quoque, etiam sancto, ac universal concilio, quod ex imperiali sanctione
congregatum est in hac acto conservanda regia urbe, hoc est, Theodoro et Georgio
reverendissimis presbyteris, et Joanne reverendissimo diacono, locum representantibus
Agathonis, sanctissimi ac beatissimi archiepiscopi antique Rome, et Georgio venerabili
atque sanctissimo archiepiscopo huius magne Constantinololeos nove Rome, et Petro
reverendissimo presbytero monacho, et vicario pontificalis sedis Alexandrie magne civitatis,
et Theophane venerabili atque sanctissimo archiepiscopo Theopoleos Antiochie, et Georgio
religiose presbytero, monacho, et apocrisiario Theodori venerabilis loci servatoris sedis
Hierosolymorum, loanne episcope Thesalonicensi. Theodoro reverendissimo presbytero
et loci servatore Theodori reverendissimi archiepiscopi Ravennatium, loanne episcopo
civitatis Portuensis, Basilio episcopo civitatis Gortine. insule Crete, Abundantio episcopo
civitatis Paternensis, et loanne episcopo civitatis Regitane, locum representantibus CXXV
venerabilium episcoporum, sancti concilii antique Rome, qui etiam per subscriptiones suas
demonstrantur in suggestione que ab eis facta est ad Constantinum piissimum principem:
Philalethe episcopo Cesaree Capadocie. Theodoro episcopo Ephesi, Theodoro episcopo
civitatis Trimithuntorum, locum representante Epiphani venerabilis archiepiscopi insule
Cypriorum, Sisinnio Heraclee Tracie, Platone episcopo Ancyre Galatie, Georgio episcopo
Cyzici, Marino episcopo Sardeorum, Petro episcopo Nicomedie, Photio episcopo Nicee.
loanne Chalcedonis, loanne episcopo Sidensi, loanne episcopo Amesie, Theodoro episcopo
Melitene, lustino episcopo Tyanorum, Alypio episcopo Gangrorum, Cypriano episcopo
Claudiopolitano, loanne episcopo Pessinuntis, Polyeucto episcopo Myrorum Lycie,
Theodoro episcopo Stauropolitano Carie, Tiberio episcopo Loadicee Phrygie, Cosma
episcopo Synatorum, Constantino episcopo Barate, locum exhibente Paulo episcopo Iconii,
Stephano episcopo Antiocie Pisidie, loanne episcopo Pergensi, Theopempto episcopo
Justinianopoleos, sive Mucissi, Isidoro Rhiodi, Sisinnio episcopo Hierapolitano Phrygie,
Theodoro episcopo Tarsensis, Stephano episcopo Anasbatensi, Macrobio episcopo Seleucie
Hisaurie, Georgio episcopo Byzie Traciensis, Theodoro episcopo Pompeiopolitano, Zacharia
episcopo Lentopolitano Hisaurie, Gregorio episcopo Mitylinensi, Geogio episcopo Mileti,
21
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Sergio episcopo Silymbrie, Andrea episcopo Methymnensi, Theogonio episcopo Ciesi
Alexandro episcopo Cotradorum, Epiphanio episcopo Euchaitorum, loanne episcop J
Hecliepoli sive Pidactores, Petro episcopo Mesembrie, Petro episcopo Sozopolitano Trade
loane episcopo Stoborum, loanne episcopo Athenatorum, loanne episcopo Argorum
Theodosio episcopo Lacedemoniensi, loanne episcopo Nyseno, Theodoro episcop
imperialium Thermarum, Georgio episcopo Camulianorum, Theodori episcop
Ecclenzinensi, sive Justinianopolitano Magne Armenie, Georgio episcopo Daranaliensn
sive Camachorum, Zoito episcopo Christopolitano Asie, sive Chonerensi, TheodorJ
episcopo Pergameno, Theodoro episcopo Mastaurorum, Patricio episcopo Magnisie
Antonio episcopo Hypeporum, loanne episcopo Ancorum, Sisinnio episcopo Nysorum
Stratonico episcopo Solonesi, et Tychone episcopo Citiense, utrisque ex synodo existentibul
Christo dilecte Cypriorum insule, loanne episcopo Lapreno, Gregorio episcopo Cantino^
Regino episcopo Paniensi, Martyrio episcopo Juliopolitano Galatie, Michaele episcopo
Asponensi, Platone episcopo Cinnensi, Genesio episcopo Anastasiopolitano, Stephane
episcopo Verinolitano, Andrea episcopo Mizeno, Georgio episcopo Pymanino, loanne
episcopo Militopolitano, Cyrico episcopo Hadrianiensi, loanne episcopo Philadelphie
Andrea episcopo Silandi, loanne episcopo Sitorum, Theodoro episcopo Daldeneno, loanne
episcopo Dasclino Theodoro episcopo Prenetino, loanne episcopo Hadrianorum Bithynie
Georgio episcopo Galli, Sisinnio episcopo Basilinopolitano, Polychronio episcope
Theopolitano sive Pruseno, Anastasio episcopo Theotocianorum sive Apolloniadis
Theodoro episcopo Cesarie Bythinie, Theodoro episcopo Justinianopoleos, Gordimena
episcopo Carallie Pamphylie, Cosma episcopo Magnagorum, Niceta episcopo Coracifiano
Theodoro episcopo Verisse Armenie, Callinico episcopo Colonie Armenie, Tiberic
episcopo Amiseno, loanne episcopo Andraporum, Theodoro episcopo Hibororum, Sergit
episcopo Sinopeno, Georgio episcopo Arces, loanne episcopo Faustinopolitano, Georgk
episcopo Vinopolitano, Phoca episcopo Dabybrorum, Platone episcopo Adrianopolitano
Georgio episcopo Tratier, Domitio episcopo Prusiadis, Stephano episcopo Heraclie Ponti
Longino episcopo Tieno, Anastasio episcopo Polemobiensi, loanne episcopo Comanorum
Theophylacto episcopo Cerafuntorum, Salomone episcopo Clanei, Theodoro episcopo
Amarino, Zacharia episcopo Sidymorum, Georgio episcopo Cenondorum, loanne
episcopo Erizorum, loanne episcopo Myndi, Patricio episcopo Hilozorum, Cyrico episcopo
Ancyrosimano, Petro episcopo Appiae, Alexandro episcopo Nacoliae, Domitio episcopo
Prymneseno, Theodoro episcopo Persivicorum, Paulo episcopo Sozopolitano Pisidie,
Marino episcopo Philomilino, Constantino episcopo Tybriadorum, Platone episcopo
Magidorum, Plusiano episcopo Sylleno, Theodoro episcopo Nazyanzeno, Theodore
episcopo Duarorum, Georgio episcopo Coensi, Georgio episcopo Chiensi, Stephane
episcopo Pario, Georgio episcopo Naxie, Demetrio episcopo Tinensis, Eutychio episcope
Melensi, loanne episcopo Adanorum, loanne episcopo Cyryci, Georgio episcopo Flaviadis
Eululio episcopo Zynonapolitano, Constantino episcopo Dalisandi, Theodoro episcope
Olbes, Georgio religiose presbytero, et monacho monasterii Renati, quod situm est apuc
antiquam Romam, Conone et Stephano presbyteris et monacis monasterii, quoc
cognominatur domus Arsiciae, quod situm est similiter apud antiquam Romam
Residentibus quidem gloriosissimis patriciis, et exconsulibus, omnibusque venerabilibu:
et Deo amabilibus episcopis juxta ordinem in eodem secretario, propositis in medio sanctis
atque inmaculatis Christi Dei nostri evangeliis: Theodoro Deo amabilis diaconus huiui
sanctissimae magnae ecclesiae, et primicerius Deo amabilium notariorum Georgi
sanctissimi archiepiscopi huius a Deo conservandae regiae urbis, dixit: „Edocemus vestran
gloriam, et sanctum ac universale vestrum concilium, quod Constantinus, qui se dici
esse presbyterum sanctae Dei ecclesiae, quae est in Apamie fecunde Syrorum provinciae
prae vello assistit, rogans ingressu adipisci quatenus instruat vestrum sanctum conciliun
22
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪДГАРИЯ (VII - XV а.) т. II
. quaedam, quae ad presentem dogmaticam pertinent motionem, et suggerimus juxta quod
Sl ?iacuerit.“
Gloriosissimi judices et sancti conciliu dixerunt: „Introeat memoratus Constantinus
religiosus presbyter14, et ingressus est. Sancta synodus dixit: „Constantinus religiosus qui
,1 fuit cognitionem edicat et causam ob quam obvenit." Constantinus religiosus dixit:
э -Constantinus dicor, presbyter sum sanctissime Dei Apimiensis ecclesie fecundae Syrorum
йя provinciae, ordinatus ab Abrahamo episcopo Arethusio. Veni ad sanctum vestrum concilium
r,J in instruam vos, que si auditus essem quae passerunt hoc anno non habuissemus perpeti
ie hoc est quod passi sumus in prelio Bulgarie. Volui enim ingredi in synodo, et rogare ut pax
m fieret, quatenus aliquod enoticum, id est, adunatorium fieret in medio, ut neque illi, neque
u. illi contristarentur, hoc est, qui dicunt unam voluntatem, et qui dicunt duas voluntates. Et
10 profectus sum ad Theodorum patricium strategum, et rovagi eum, quatenus ipse pro me
,4 loquiretur ad synodum, et fieret caritas et pax, quia pacem et caritatem plus omnibus diligit
Deus. Et nunc, si jubetis, ut quod mihi Deus dedit de fide, et conscribam Syriace, et
n, interpretetur Grece”.
ie Sancta synodus dixit: „Quemadmodum proprietatis indicia insinuasti nobis Grece,
n. similiter et quae fidei tuae sunt, die tu.“
*e Constantinus presbyter dixit: „Inducias, domini, accipiam sex dierum, et scribo apud
M me fidem meam, et defero earn ad sanctum vestrum concilium."
1S, Gloriosissimi judices et sancta synodus dixerunt: „Juxta propositionem tuam advenisti
ad nos, ud deberes que fidei tuae sunt dicere: necessarium ergo existitum, ut confestim,
.. quae fidei tuae sunt edicas nobis, et modum enodici, id est adunatorii, quod dixisti, fieri."
>i. Constantinus religiosus presbyterst dixit: „Ego duas naturas dice, sicut dictum es in
Chalcedona, et duas proprietates, et duae operationebus contentionem non habeo, sicut
’o proprietatis eas dicitis. Voluntatem vero unam dico persone Dei Verbi ipsus subsistentie.
^jl Nam si volueritis edificere veritatem bene, quid sit ypostasis, idem grece nescio. Voluntatem
L vero dico esse personae Dei Verbi et post incarnationem: Patris quippe, Filii et Spiritus
LI sancti una est voluntas."
Ine Gloriossimi judices et sancta synodus dixerunt: „Ipsam voluntatem quam dicis in
pc dispensatione incarnationis domini nostri Jesu Christi, divinae eius naturae est, an humanae
оси eius naturae?"
ie Constantinus religiosus dixit: „Divinitatis dico esse voluntatem."
X Gloriosissimus judices et sancta synodus dixerunt: „Humana natura domini nostri
I/ Jesu Christi habuit voluntatem, an non?"
no
L- Constantinus religiosus dexit: „Naturalem etiam habuit namque ab utero esque ad
is] crucem, et proprietatem hanc dico, et proprietas est."
po Gloriosissimi judices et sancta synodus dixerunt: „Quid ergo ab ipsa cruce naturam
ud humahum deseruit Christus?"
Constantinus religiosus dixit: „Non mansit cum eo humana voluntas, sed mansit
т cum sanguine, et carne, quia non indiget neque comedere, neque bibere, neque dormire,
У5 neque ambulare."
uS Gloriosissimi judices et sancta synodus dixerunt: „Ante hoc effatus es, quod unam
voluntatem habuit persona Dei Verbi, et post hoc dixisti, quia naturalem habuit voluntatem
humanitas eius? Unde sequndum sermones tuos habiut unam personalem voluntatem, et
cjt unam naturalem, et quomodo tu unam voluntatem sentis in Christo?"
ie. Constantinus religiosus dixit: „Christus deseruit et exuit earn cum carne et sanguine."
im
23
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
Gloriosissimi judices et sancta synodus dixerunt: „Ubi itaque remansit ipsa caro et
sanguis?"
Constantinus religiosus dixit: „Exuit earn."
Gloriosissimi judices et sancta sinodus dixerunt: „Quis exuit carnem?"
Constantinus religiosus dixit: „Christus."
Gloriosissimi judices et sancta synodus dixerunt: „Et humanum voluntatem simul
exuit cum came?"
Constantinus religiosus dixit: „Etiam, domine, voluntatem illam."
Gloriosisimi judices et sancta synodus dixerunt: „Macarius qui fuit patriarcha
Antiochiae, sic credebat ut dicis?"
Constantinus religiosus dixit: „Etiam, domine, sicut ego dico unam voluntatem, ita
et Macarius dicebat. Sic namque et ex eo audivi."
Sancta synodus dixit: „Ita sentis, et it perseveras usque ad finem in hac secta?"
Constantinus religiosus dixit: „Etiam, domine, sic sento, et sic credo, et non est
possibile aliter."
Santa synodus exclamavit: „Haec secta Manichaeorum est, haec tides Apollinarii
est. Anathema illi cum dogmatibus suis. Novo Manichaeo anathema. Novo Apollinario
anathema. Foras mittatur Manichaeus, omnibusque haereticis anathema. „Et postquam
expulsus est idem Constantinus, Georgius sanctissimus archiepiscopus huius a Dei
conservandae regiae urbis dixit: „Ego et quidam pauci, qui sub sede mea sunt venerabiles
episcopi, propter dispensationem rogamus, ut si possibile est, nommatim non
anathematizentur persone in exclamationibus, it es, Sergus, Pirrus, Paulus et Petrus".
Sancta synodus dixit: „Eos que semel condemnabiles demonstrati sunt, et secundum
sententiam nostram jamdudum ejecti de sacris diptychis, opportunum existit, etiam in
exclamationibus hos nominatim anathematizari."
Georgius sanctissimus archiepiscopus huius regiae Civitatis dixit: „Quoniam
multitudinis sive multorum ubique concilium obtinet, necessarium est nominatim memoratas
personas anathematizari."
Et exclamaverunt universi: „Multos annos imperatori, Constantino magno imperatori
multos annos, orthodoxo imperatori multos annos, pacifico imperatori multos annos,
Constantino novo Theodosio multos annos, Constantino novo Marciano multos annos,
Constantino novo Justiniano multos annos, conservatori recte fidei multos annos.
Firmamentum ecclesiarum domine custodi, conservatorem fidei domine conserva. Agathoni
papae Romano multos annos, Georgio patriarche Constantinopolitano multos annos,
orthodoxo concilio multos annos, orthodoxo senatui multos annos. Theodoro haeretico
Pharanitano, anathema, Sergio haeretico anathema, Cyro haeretico nathema, Honorio
haeretico anathema, Pyrrho haeretico anathema, Paulo haeretico anathema, Petro haeretico
anathema, Macario haeretico anathema, Stephano haeretico anathema. Polichronio
haeretico anathema, Apergio Pergensi anathema. Omnibus haereticis anathema. Augeatur
fides Christianorum orthodoxorum, et universal! concilio multos annos".
Gloriosissimi judices dixerunt: „Edicat sanctum et universale vestrum concilium, si
quidquam de his, quae ad scrupulosiorem indagationem pertinent, relictum est super presente
capitulo, et debeat ampliorem scrutationem et inquisitionem circa id adhibere sanctitas
vestra."
Sancta synodus dixit: „Sufficienter quidem habent quaeque usque nunc ac gestus
decertatas, et ad presentem dogmaticam inquisitionem intendunt. In sequenti vero
24
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
-- ratione sancti et vivifici Spiritus, definitionem rectae fidei convenientem synodaliter
I emus.“
XVI заседание
В името на нашия Господ и повелител Иисус Христос, наш Бог и спасител.
[В присъствието] на нашите коронясани от Бога владетели и преблаги госпо-
Яари флавиите, преблагочестивия Константин1, поставен от Бога за върховен уп-
р«вник, винаги август и император двадесет и осем години след консулството му,
белязано от Бога с благост тринадесет години, а също така и на неговите братя
Иэаклий и Тиберий, Бог да ги пази, на девети август от двадесет и третата година
кт царуването му], индикт девети; също на почитаемия секретар на благочестивия
любим в Христа велик император Константин, поставен начело на канцеларията
• . светия дворец, наричан Трулски2, и на негово височество, въздигнат от Бога по
заповед от негово име пред присъстващите и слушащите, и на славния патриций
ексконсула Константин, интендант на императорския дворец Хормисд, и на слав-
• ;< - патриций Анастасий, ексконсул и управител на стражата на императорската
.вита, и на преславния ексконсул Полиевкт, на преславния ексконсул Петър.
Също и на свикания Свети Вселенски събор, който бе призован с импера-
торско постановление, за да бъде почетен по този начин престолният град, т.е. на
техни преосвещенства презвитерите Теодор и Георги, и на негово преосвещенст-
во дякон Йоан - пълномощници на пресветия и преблажен епископ на стария
Рим Агатон, на почитаемия и пресвят архиепископ на великия Цариград, този
Нов Рим, и на негово преосвещенство презвитер Петър, монах и викарий на пап-
ския престол във Великия град Александрия, и на пресветия и почитаем архие-
пископ на Божия град Антиохия, и на набожния презвитер монах Георги, апокри-
Ьарий на почитаемия Теодор, наместник на Ерусалимския престол, на Солунс-
кия епископ Йоан, на негово преосвещенство Теодор, почитаем презвитер и пъл-
номощник на Негово преосвещенство архиепископа на Равена Теодор, на епис-
копа на Порто Йоан, на епископа на град Гортина на остров Крит Василий, на
епископа на Регион на Регио пълномощници на 125-те почитаеми епископи на
стария Рим на Светия събор, които дори чрез подписите си изразиха подкрепа на
эва, което биха извършили за преблагочестивия император Константин; на епис-
копа на Кападокийска Кесарея филалет, на Ефеския епископ Теодор, на еписко-
па на град Тримитунт Теодор, пълномощник на почитаемия Епифаний, архие-
пископ на остров Кипър, на епископа на Тракийска Хераклея Сисиний', на епис-
копа на Галатийска Анкара Платон, на епископа на Кизик Георги, на епископа
ва Сарди Марин, на епископа на Никомидия Петър, на епископа на Никея фо-
гий, на епископа на Халкедон Йоан, на епископа на Сида Йоан, на епископа на
Амасия Йоан, на епископа на Мелитене Теодор, на епископа на Тиана Юстин, на
гпископа на Гангра Алипий, на епископа на Клавдиопол Киприян, на епископа
ва Песинунт Йоан, на епископа на Мира в Ликия Полиевкт, на епископа на Став-
ропол в Кария Теодор, на епископа на Фригийска Лодикея Тиберий, на Синайс-
гия епископ Козма, на епископа на Барата Константин, на наместника и еписко-
за на Иконион Павел, на епископа на Антиохия в Пизидия Стефан, на епископа
за Пергам Йоан, на епископа на Юстинианопол или Моцис Теопемит, на еписко-
а на Родос Исидор, на епископа на Иераполис във Фригия Сисиний, на епископа
за Тарсос Теодор, на епископа на Аназарв Стефан, на епископа на Селевкия в
Исаврия Макробий, на епископа в Тракийска Визия Георги4, на епископа на
25
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Помпейопол Теодор5, на епископа на Леонтопол в Исаврия, на Митиленски»
епископ Григорий, на Милетския епископ Георги, на епископа на Силимврия
Сергий6, на епископа на Метимна Андрей, на епископа на Киос Теогоний, н .
епископа на Котрада Александър, на епископа на Евхаита Епифаний, на епис
копа на Ираклиопол или Пидакторес Йоан, на епископа на Несебър Петър7, н:
епископа на Тракийския Созопол Петър8, на епископа на Стоби Йоан9, на епис
копа на Атина Йоан, на епископа на Аргос Йоан, на епископа на Лакедемог
Теодосий, на епископа на Ниса Йоан, на епископа на имперските Терми Тео
дор, на епископа на Камулиани Георги, на епископа на Еклесия или Юстиано
пол във Велика Армения Теодор, на Зоит, епископ на Христопол или Хони «
Азия, на пергамския епископ Теодор, на епископа на Маставра Теодор, на спис
копа на Магнезия Патриций, на епископа на Ипепа Антоний, на епископа н
Ани Йоан, на епископа на Ниса Сисиний, на епископа на Сора Стратоник, н .
епископа на Ктий Тихон - двамата присъстващи на събора от любимия на Христ
остров Кипър, на епископа на Лапа Йоан, на епископа на Кантан Григорий, н.
епископа на Панион Регин, на епископа на Юлиопол в Галатия Мартир, на епис
копа на Аспона Михаил, на епископа на Кина Платон, на епископа на Анаста
сиопол Генезий, на епископа на Веринопол Стефан, на епископа на Мизен Анд
рей, на епископа на Пименина Георги, на епископа на Милетопол Йоан, на
епископа на Адриания Кирик, на филаделфийски епископ Йоан, на епископ
на Силанда Андрей, на епископа на Сита Йоан, на епископа на Далда Теодор
на епископа на Даскалион Йоан, на епископа на Пренет Теодор, на епископа н
Адриани във Витиния Йоан, на епископа на Гал Георги, на епископа на Васили
нопол Сисиний, на епископа на Теуполис или Бруса Полихроний, на епископ
на Теотокиани или Аполониада Анастасий, на Теодор, епископ на Кесарея въг
Витиния, на епископа на Юстианопол Теодор, на епископа на Каралия в Пам
филия Гордимена, на епископа на Манойя Козма, на епископа на Корик Ники
та, на епископа на Вериса в Армения Теодор, на епископа на Клония в Армении
Калиник, на епископа на Амасея Тиберия, на епископа на Андрапол Йоан, hi
епископа на Ивора Теодор, на Синопс;кия епископ Сергий, на епископа на Арк?
Георги, на епископа на фаустинопол Йоан, на епископа на Йнопол Георги, н;
епископа на Дадибра фотий, на Одринския епископ Платон, на епископа н.
Тракия Георги10, на епископа на Прусиада Домиций, на епископа на Хераклс
Понтийска Стефан, на тианския епископ Лонгин, на епископа на Полемон Ана
тасий, на епископа на Комана Йоан, на епископа на Керасунт Теофилакт, н
епископа на Кланеос Соломон, на аморийския епископ Теодор, на епископа н
Сдима Захария, на епископа на Енианда Георги, на епископа на Ериза Йоан, н.
епископа на Миндос Йоан, на епископа на Илаза Патриций, на епископа н
Анкира в Синай Кирик, на епископа на Алия Петър, на епископа на Наколи'
Александър, на епископа на Примна Домиций, на епископа на Персивекор Те
одор, на епископа на Созопол в Пизидия Павел, на епископа на Филомелио
Марин, на епископа на Тавриада Константин, на епископа на Магидос Платов
на епископа на Силион Плусиан, на Назианския епископ Теодор, на епископ
на Доара Теодор, на епископа на Ценен Георги, на хиоския епископ Георги, н
пароския епископ Стефан, на саксонския епископ Георги, на епископа на Тинг
Деметрий, на епископа на Мелангий Евтихий, на епископа на Адана Йоан, н
епископа на Кирик Йоан, на епископа на флавиада Георги, на епископа на Зе
нонополис Евлулий, на епископа на Дамасандос Константин, на епископа н
Олбия Теодор, на набожния презвитер и монах от манастира Ренати, който
разположен край стария Рим, Георги, на презвитерите Конон и Стефан, монас
от манастира, наричан „Дом на Арсиция“, който също е разположен край ста
рия Рим.
26
ИЗВОРИ ЗА СРЕД ИО ВЕКО ВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV п.) m. II

С
а
3.
и
д
ь
м
и"
н
к
н
н|
ter
ас
н
н
Н
н
[И
Ге
IO
он
)П
н
«и
н
Зе
н
’О
ас
:та
Пред присъстващите преславни патриции и ексконсули, пред всички почита-
еми и обични на Бога епископи според сана им в съшата канцелария, пред изложе-
ните пред всички светии, пред неопетнените евангелия на нашия Бог Христос лю-
бимият на Бога Теодор, дякон на пресветата Велика църква и първенец на обични-
Ь от Бога писари на Негово светейшество архиепископа на този храним от Бога
престолен град Григорий, каза: „Известяваме Ваше величество и Вашия пресвят
Вселенски събор, че Константин, който се обявява за презвитер на Светата Божия
църква, която се намира в Апамея" във Втората Сирийска провинция, стой пред
входа с молба да бъде допуснат да влезе, за да уведоми Вашия Свят събор за някои
неша, конто засягат настоящий спор относно догмите, а ние да решим, както ни е
годно.”
Преславните съдници и Светият събор казаха: „Да влезе споменатият набо-
жен презвитер Константин.” И той влезе.
Светият събор рече: „Набожният Константин да обяви произхода си, какъв е
бил, и причината, поради която е дошъл.”
Набожният Константин каза: „Наричам се Константин, презвитер съм на
Светата Божия църква на Апамея във Втора Сирийска провинция, ръкоположен
съм от епископа на Аретуза Аврам. Дойдох пред Вашия Свят събор, за да ви уведо-
ми, че ако бях изслушан за нещата, конто станаха през тази година, нямаше да
Г п несем това, което претърпяхме в битката с България. Пожелах да вляза в събо-
ра, за да помоля да се установи мир, така щото да се извърши нещо, което да бъде
соединение около средината, та нито едните, т.е. тези, конто твърдят, че има една
воля, нито другите, т.е. тези, конто твърдят, че има две воли, да не се наскърбяват.
Пристигнах при стратега патриций Теодор и го помолих сам той да говори за мен
пред синода и да се установи мир и любов, зашото Бог най-много от всичко обича
мира и любовта. А сега, ако ми наредите, ще напиша на сирийски и ще преведа на
гръцки това, което Бог ми даде като вяра.”
Светият събор каза: „Както ни изложи основните белези на положените си,
така ни кажи и тези на вярата си.”
Презвитер Константин каза: „Ако получа отсрочка от шест дни, ще опиша
вярата си и ще я донеса пред Вашия Свят събор.”
Преславните съдници и Светият събор казаха: „Ти дойде при нас по твое
предложение, така че трябва да ни кажеш какви са положенията на твоята вяра;
следователно необходимо е незабавно да ни оповестиш принципите на твоята вяра
и същността на противоречието. което е, както казваш, за разрешение.”
Набожният презвитер Константин каза: „Заявявам, че има две природи, как-
то бе казано в Халкедон, и две същности, а не се опълчвам и срещу двете деятел-
ности, доколкото ги считате за присъщи на същностите. Но твърдя, че волята на
Божието лице, на същността на самото Слово, е една. Но ако искате да постигна
задоволително истината какво представлява ипостасата, на гръцки не зная съот-
ветствието. Но твърдя, че волята е на Божието лице Словото и след въплъщение-
то, защото волята на Отца и Сина и Светия Дух е една.”
Пресветите съдници и Светият събор запитаха: „Божествена или човешка е
природата на тази воля, която споменаваш при разделение™ на въплъщението?”
Набожният Константин отвърна: „Твърдя, че волята е божествена “
Пресветите съдници и Светият събор попитаха: „А човешката природа на
нашия Господ Иисус Христос имаше ли воля или не?”
Набожният Константин отговори: „Тя имаше естествена воля от рождение-
то чак до кръста и това наричам аз същност, и то си е съшност.”
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
Преславните съдници и Светият събор казаха: „Тогава какво, от самия кръст
Христос изостави ли човешката си природа?"
Набожният Константин каза: „Човешката същност не се намираше в него, а
в кръвта и плътта му, защото той не изпитва нужда нито да яде, нито да пие, нито
да спи. нито да се разхожда."
Преславните съдници и Светият събор запитаха: „Преди това каза, че Божи-
ето лице на Словото има една воля, а след това каза, че човешката му природа има
естествена воля, така ли? Как според твоето изказване то има една лична воля и
една естествена и как схващаш едната воля у Христос?"
Набожният Константин каза: „Христос я изостави и напусна заедно с плътта
и кръвта си."
Пресветите съдници и Светият събор запитаха: „Тогава къде остана самата
плът и кръв?"
Набожният Константин отвърна „Изостави я."
Преславните съдници и Светият събор попитаха: „Кой изостави плътта?"
Набожният Константин отговори: „Христос."
Преславните съдници и Светият събор попитаха: „И човешката си воля ли
изостави заедно с плътта?"
Набожният Константин отвърна: „Да, господари, и тази воля."
Преславните съдници и Светият събор попитаха: „И Макарий, който бе пат-
риарх на Антиохия, така ли вярваше, както говориш ти?“
Набожният Константин отговори: „Да, господари, както аз твърдя, че има
една воля, така твърдеше и той. Така чух от него."
Светият събор попита: „Така ли смяташ и така ли упорстваш в това учение
докрай?"
Набожният Константин отвърна: „Да, господари, така смятам и така вярвам
и иначе не е възможно."
Светият събор възкликна: „Това е учението на манихеите, това е вярата на
Аполинарий. Анатема на него и на догматите му. На новия манихеец - анатема. На
новия Аполинарий - анатема. Да се изгони навън манихеецът, на всички еретици -
анатема."
След като същият този Константин бе изгонен, Негово светейшес гво епис-
копът на този пазен от Бога престолен град Георги каза: „Аз и неколцина почита-
еми епископи под моя престол молим за разделяне, така че, ако е възможно, някои
лица, а именно Сергий, Пир, Павел и Петър, да не се анатемосват поименно във
възгласите."
Светият събор каза: „Удачно е тези, които веднъж са осъдени открито и са
изхвърлени от светите списъци, вече по наше решение да се анатемосват поименно
във възгласите."
Негово светейшество архиепископът на престолния град Георги каза: „Тъй
като надделява решението на мнозинството или на повечето, необходимо е споме-
натите лица да се анатемосват поименно."
И всички извикаха: „Многая лета на императора, многая лета на великия
император Константин, многая лета на православния император, многая лета на
императора миротворец, многая лета на Константин, новия Теодосий, многая лета
на Константин, новия Марциан, многая лета на Константин, новия Юстиниан, мно-
28
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪДГАРНЯ IVll - XV в.) т II
гая лета на пазителя на правата вяра. Охранявай, Господи, твърдта на църквите,
пази, Господи, пазителя на вярата. Многая лета на Римския папа Агатон, многая
зета на цариградския патриарх Георги, многая лета на православния събор, мно-
гая лета на православния сенат.
На фаранитанския еретик Теодор - анатема, на еретика Сергий - анатема, на
еретика Кир - анатема, на еретика Хонорий - анатема, на еретика Пир - анатема.
еретика Павел - анатема, на еретика Петър - анатема, на еретика Макарий -
анатема, на еретика Стефан - анатема, на еретика Полихроний - анатема, на Апер-
н от Перге - анатема. На всички еретици анатема. Да крепне вярата на правос-
- тите християни и многая лета на вселенския събор.“
Преславните съдници казаха: „Вашият Свети Вселенски събор нека оповес-
т дали относно настоящата глава е останало нещо от въпросите, конто се отнасят
до едно по-задълбочено проучване, и дали трябва Ваше светейшество да приложи
едно по-обширно издирване и разследване.“
Светият събор отвърна: „До момента основните положения имат достатъч-
ообсъждания и засега налагат догматическо проучване. Но впоследствие ще пос-
тановим съборно с вдъхновението на живителния Свети Дух подходящото за пра-
вата вяра определение."
№87
СЛАВЯНСКИ, ПРАБЪЛГАРСКИ И АВАРСКИ ИМЕНА
В „КНИГА НА БРАТСТВОТО“ В ЗАЛЦБУРГ ОТ VIII-IX в.
Archiv von St.Peter Salzburg, cod.A 1, f.5,6,7,8, 9, 10,11,12,14,15,16, 18,19. 20. 21.22. 23.24,
25. 27, 28.
rodlech, ladinno, gozni, hiltni.
milo m.(onachus), Uatil m.(onachus), hotto m.(onachus), hitto m.(onachus), Godo
m.(onachus), Ruppo, Gunzi m.(onachus), kaganhast.
dignisslao, liutpirc, cotani, hroddrud. chuntilo, ititto, cuozo, mundo, kuno diac.(onus).
Chagandus, Pirin
alchoz. Horsco, cotani, Kozni. uuoladeo, liutinl, Lozzo.
cotani, hrodrtid, zunduco, nodimar, Pezili pr.(esbyterus), milo, liupni, ruodilo,
uuachilo.
atula, hrodila, hitta, adalni, cunza, hittila, hrodni, hrodpirin, adalni, mahalni. hrodlint,
tupa, horsco. liupota, tetta, hunolt, liuthari, hunolt, liutto, roduvat, hun, lepa, rudila, hanolt.
29
А Р ХИ В И ТЕ ГОВОРЯТ

liuthari, huno, hilti, liuza.
richica, pernicho.
uuizo prebyterus et alio nomine pernfrid, cunzo m.(onachus), hitto m.(onachus),
cenzo p.(resbyterus) m.(onachus), zeizo, nitto, aotila, rh uuicco m.(onachus), zuzo
m.(onachus), leczio m.(onachus), cozilo.
hotto m. (onachus), chuchinadpulgar, coranzan, pyrin, herigoz. hunolt, lupisina, lutta. |
liuthari, huno. Liuzi obitus, Liniza obita.
Kozol diac.(onus), m.(onachus), atula, liutgoz, gozuun
zozzdo, hricho, hoilo, cunzo. atula, zemigneu, cazan, sinuato, mosiz, tichomira,
dabramuzh, prebila, pazrih, liutiuin, hroninc. nendilo, tepizo, cozni, kozihilt, hato, cunza,
uuazo, wicili, hizza.
huna, liupinihrodrud, kysala.
*
hicho presbyterus, horcso presbyterus, hitto presbyterus, pisin presbyterus, liudo,
heril presbyterus, citilo presbyterus, adalgaoz presbyterus, richo presbyterus, hato presbyterus,
kogo, hittilo presbyterus et m.(onachus), osprin, ogast, cotani abbas, tisa, hunolt, milo,
theotni, tito tisa, takko, uuvalni.
nandilo, milo, pazzo, hato, hitto, caozilo, cunzo, luuto, mimilo, hunilo, tapizo, caozilo,
cunzo, hrodio, tiso, cunzo, cunzo, tato, cotoni, cotoni, podal, penno, utto, kaganhart,
madalgaoz.
hetin, hrodunc, hapizo, pato, aostargaoz, patucho, hunolt, hringolt, haohuni, salucho,
liuto, horsco, tisa, hatlo, tattuli, kaozilo, cantulo, rodunc, kaganhart.
hunholt. liuto, nizoliubzez, comir, hacco, caozilo, richiza, hatto, liuto, ekkila, uuiza,
cunza, nezza liubzez.
aostargoz,cozia. pezila, musula, richiza, cunzo, hohilo, aruna, Syrmon, liuza, dragabon,
zerno, goldpyrin, liutin, irinpirin, azala,liuza, truza, gozuuin, aruna, adala, adalni, liutin,
onila.
30
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (Vll - XV в ) m. II
hroddrut, cotuvar, tisa, uualtni, uualtni, adalni, caozni, attila, hratan, trudni, cotouuar,
irtcni, adalni, hrodni, cotani, mazola, odalni, cotouuar, caozni, uualtni, paldila, adalni,
I huuisni, hittila, cotani, alaruna, hroduni, aata, cundni, uualtni, aasni, alahila, teotni,
ila, lozia, haohni, kaila, uualni, turdila, adalni, adalni, kozilo, cartila, alhila, odala,
adalni.
atta, liutla, cunza, liutina, rihni, rihni, liutin, grazan, perinna, Uuazo, Hezo, Pezo,
Zc mir, Trebel, Dobresit, liuza, liuboma, rihni, Vvizemir, Zemidond, Liuza, Hetilo, Pezela,
I _ Г luzo, Zebon.
Nomina monachorum de Mozabyrga:
Folchun presbyterus, Pazzun diaconus, Eigil presbiterus m.(onachus), Liupotin
r (onachus), Chuno m.(onachus), Eparun m.(onachus), Hantu m.(onachus),
Nomina quiscencium:
Hanto, Aschrim, Tuksko m.(onachus), Toozo, Eparuni.
Hie nomina fratrum ex monasterio s.Petri in cenobio Tricasium:
Bozo, item Boso, Bodo, Ladinno, Trutin, Hetto, Odola
Hie nomina fratrum in loco nuncupate Tricasino, congregatio s.Petri:
Zuuiuial presbyterus m.(onachus), Uuinni, Amil, Heza, Rantuuic presbyterus, Horin
cfcricus.
Родлех, Ладино, Гозни, Хилтни.
Монах Мило1, монах Уватил, монах Хото, монах Хито, монах Кого, Руло,
монах Гунци, Каганхаст2.
Дигнислав, Лиутбирк. Котани, Хроддруд, Хунтило, Итито, Кунцо, Мундо, дя-
кон Куно.
Кагандус, Пирин3.
Алхоц4, Хорско, Котани, Козни, Уволадев, Лютинл, Лоно.
Котани, Хродруд, Зундуко5, Нодимар, презвитер Пезили, Мило. Любни. Руо-
дило, Вуахило.
Атула, Хродила, Хита, Адални, Кунца, Хитила, Хродни, Хродпирин, Адални.
Махалин, Хродлинт, Тупа, Хорско, Любота, Тета, Хунолд, Людари, Хунолт. Дюдо,
Родуват, Хун, Лепа, Хахолт.
31
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Людари, Хуно, Хилти, Люца.
Рихица, Пернико.
Вуйзо презвитер и с друго име Парнфрид6, монах Кунцо, монах Хито, презви
тер-монах Кенцо, Зейзо, Нито, Аотила, монах Вуйко, монах Зузо, монах Лечио
Козило.
Монах Хото, Хухиндбулгар7, Коранзан, Пирин, Херигож. Хунолт, Лубизина
Лута.
Людари, Хуно, починалият Люзи, починалата Линица.
Козол дякон-монах, Атула, Лютгож, Гозун.
•
Зоздо, Хрихо. Хоило, Кунцо, Атула, Земигнев, Казан, Сивуато, Мозиц, Химо
риа, Дабрамуж, Пребила, Пазрих, Людин, Людин, Хрохинц, Нендило, Тепизо, Коз
ни, Козихилт, Хато, Кунца, Вуацо, Вицили, Хижа.
Хуна, Любинихродруд, Кузала.
Презвитер Хихо, презвитер Хорско, презвитер Хито, презвитер Пизин, Лю
до, презвитер Херил, презивтер Цитило, презвитер Адалгаож, презвитер Рихо, през
витер Хато, Кого, презвитер и монах Хитило, Осприн, Огаст, абат Котани, Тиса
Хунолт, Мило, Теотни, Тито, Тиса, Тако, Вувални.
Нандило, Мило, Пацо, Хато, Хито, Каожило, Кунцо, Людо, Мимило, Хуни-
ло, Тапизо, Коажило, Хродио, Тисо, Кунцо, Тато, Котони, Котони, Подал, Пено
Уто, Каганхарт, Мадалгож.
Хетин, Хродунц, Хапизо, Пато, Аостаргож, Патухо, Хунолт, Хринголт, Хао
хуни, Салухо, Людо, Хорско, Тиса, Хатло, Татули, Каожило, Каттуло, Родунц, Ка
ганхарт.
Хунхолд, Людо, Низолюбжеж, Комир*, Хако, Таожило, Рихица, Хато, Люде
Екила, Вуйца, Кунца, Незалюбжеж.
Аостаргож, Козиа, Пецила, Мусула, Рихица, Кунцо, Хохило, Аруна, Сирмон
Люца, Драгабон, Жерно, Голдпирин, Людин, Иринпирин10, Азала, Люца, Гозувиг
Аруна, Адала, Адалин, Людин, Онила.
32
ИЗВОРИ ЗА С РЕД НО В Е КО В Н А ТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) m. II
Хродруд, Котувар, Вуалтни, Тиса, Вуалтни, Адални, Каозни, Атила, Хратан,
у дни, Котовуар, Хродни, Адални, Хродни, Котани, Мацола, Одални, Котовуар,
Каозни, Вуалтни, Палдила, Адалин, Козия, Хвуисни, Хитила, Котани, Аларуна,
Хродуви, Ааата, Кундни, Вуалтни, Ааасни, Аланила, Теотни, Кунзула, Лозия, Хао-
жни. Кайла, вулни, Турдила11, Адални, Адални, Козило, Картила, Алхила, Сдала,
Хита, Адални.
Ата, Ладла, Кунца, Людина, Рихни, Людин, Гражан, Перина12, Вуацо, Хецо,
leno, Комир, Требел13, Добрееит, Люца, Любона, Рихни, Виземир, Люца, Хетило,
Пепела, Турдуцо14, Зебон.
Имена на монаси от Блатноград:
Презвитер фолхун, дякон Пацун, презвитер-монах Ейгил, монах Люботин,
ы нах Хуно, монах Епарун, монах Ханто.
Имена на починали:
Ханто, Ашрих, монах Туко, Тооцо, Епаруни.
Тук са имена на братя от манастира „Св. Петър", които са в Триказийката
обител:
Божо, също Безо, Водо, Ладино, Трутин, Нито, Одола.
Тук са имена на братя в селището, наречено Триказино, в конгрегацията на
[манастира] „Св. Петър":
Жививал презвитер-монах, Увини, Амил, Хижа, презвитер Рантивик, кли-
рик Хорин.
№88
ИЗ ВИЕНСКИ ФРАГМЕНТ
НА „КРАТКИТЕ ЛОРШКИ АНАЛИ“
ОТ НАЧАЛОТО НА IX в.
ONB,HIS - Wien, cod.Vind.lat.515, f.2 г.
DCCXCVI. In ipso estate transmisit rex carolus pippinum filium suum cum suis
quos in italia secum habebat et paioarios cum aliqua parte alamaniae in finibus auaorum
et coadunatus est pippinus cum omnibus quos pater eius ei transmisit in solatium et trasito
danouio cum exercito suo peruenit ad locum ubi reges auarorum cum principibus suis
э sedere consueti erant quem et in nostra lingua hringe nominant. et inde tulit thesauros
multiplices et transmisit patri suo et ipse postea cum exercitu suo et magnis thesauris auaorum
peruenit in francia. et ipso anno ipse rex carolus demoratus est in saxonia cum duobus filiis
suis idest carolo et clodoueo circuiuit terram saxanorum ubi rebelles fuerunt incedendo et
[4 uastando earn et captiuos inde ducebat uiros et mulieres et paruulos et preda innumerabtlem
H’multitudinem. et tercium exercitum suum carolus rex in eadem aestate transmisit in fines
saracinorum cum missuis que et ipsi ibi fecerunt simileter uastaurunt terram illam et redierunt
cum pace ad regem carolum ad aquis palacium.
33
A PX И В ПТЕ ГОВОРЯТ
796 г. По това време крал Карл1 изпрати своя син Пипин2 с цялата си войска,
която имаше само в Италия, и с баварците заедно с известна част от Аламания
към аварските предели и Пипин се отправи с всичката войска, която баща му пове-1
ри на юг, и като премина Дунава с войската си, дойде до мястото, където крадете
на аварите заедно със своите князе били привикнали да обитават, което и на наш
език наричат Хринг3. И тук намери множество съкровища и ги изпрати на баща си,
а самият той след това с войската си и огромни аварски съкровища дойде във
Франкия. И през същата година този крал Карл бе в Саксония с двамината си
синове, именно Карл и Хлодвиг4, обиколи саксонската земя, където имаше бунто-'
ве, като я опожари и опустоши и отведе оттук като пленници мъже и жени и нев-
ръстни деца и плячка в неизброимо множество. А третата си войска по същото!
време крал Карл изпрати към сарацинските предели5 с поръчения, конто тези тук
извършиха едничко да опустошат онази земя и да се върнат с мир при крал Карл в
двореца в Аахен.
№89
ИЗ „КРАТКИ ЛОРШКИ АНАЛИ“ ОТ НАЧАЛОТО НА IX в.
ONB.HIS - Wien. cod.Vind.lat.430,f.8r.
Facta est conturbatio non minima in monasterio sancti bonifatii, et fratres XII ex
ipsa familia perrexerunt simul cum abbate ratgario ad indicium imperatoris Karli, nec
tamen ita commotio ilia quievit, sed post riholfus archiepiscopus magontiacensis et bernharius|
episcopus civitatis wangionum et hanto episcopus augustansis et wolgarius episcopus ecclesiej
wirzaburg cum ceteris fidelibus qui simul ad ilium placitum convenerunt iussi imperatorisJ
sanaverunt commotionem illam in monasterio sancti bonifatii. Eo anno dedicata est ecclesial
sancti iohannis baptiste in australi parte monasterii iuxta flumen gisalahha...
Karlus imperator moritur ad aquis II kalendis februarii die sabbati anno dominicel
incarnationis DCCCXIIII indictione III. Et regnavit hlodoveus filius eius pro eo. Eo anno
placitum suum cum francis imperator hludowihus habuit kalendis augusti mensis, et legal i
grecorum auxilium petebant ab eo contra bulgares et ceteras barbaras gentes. Eo tempore
hierusolima vastata est a persis, et persecutionem magnam in orientalibus partibus christiani*
habebant.
В манастира „Св. Бонифаций"1 настъпил голям смут и дванадесет братя ОТ|
самото братство били избити заедно с абат Ратгарий по заповед на император Карл|
но и така вълнението не затихнало. След това майнцкият архиепископ Рихолф и]
епископът на град Елванген Бернхарий и епископът на Регенсбург Ханто и епис
копът на Вюрцбургската църква Болгарий2 заедно с останалите вярващи, конто се
били стекли на събора, уталожили вълнението в манастира „Св. Бонифаций. През
тази година била осветена църквата „Св. Йоан Кръстител" в южната част на ма-1
настира край река Гизалаха.
Император Карл умрял в Аахен на петия ден от февруарските календи, я
събота, в 814-а година от Въплъщение Господне, индикт трети3. И вместо него се
възцарил синът му Людовик4. През тази година на календите през август5, когатс
той свикал събор на франките, гръцките пратеници поискали от него помош срещ)
34
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т II
ц рите и другите варварски племена6. По това време град Иерусалим бил опус-
я рве. -Н от персите и християните в източните земи били подложени на голямо прес-
- зк.не.
е I
и №90
В ИЗ „АНАЛИ“ НА фРАНКСКИЯ ЛЕТОПИСЕЦ
“ АЙНХАРД (IX в.)
о ONB, HIS - Wien, cod. Vind. lat. 510, f. 55r - 132 v.
КI
Niciforus imperator post multas et insignes victorias in Moesia provincia commiso
m Bulgaris proelio moritur, et Michael gener eius imperator factus, legatos imperatoris
К .qui ad Niciforum missi fuerunt. in Constantinopoli suscepit et absolvit; cum quibus
I suos legatos direxit, Michaelem scilicet episcopum, et Arsafium atque Theognostum
В tospatharios, et per eos pacem a Niciforo inceptam confirmavit. Nam Aquisgrani, ubi
. | imperatorem venerunt, scriptum pacti ab eo in ecclesia suscipientes, more suo, id est
всаса lingua, laudes ei dixerunt, Imperatorem eum et Basileum appellantes. et revertendo
It man; venientes, in basilica sancti Petri apostoli eundem pacti seu foederis libellum a
Lr' ®e papa denuo susceperunt.
x
c At Michael imperator Bulgaros bello adpetens, haud prosperis succesibus utitur, ac
isp inde domum reversus, deposito diademate monachus efficitur; in eius locum Leo. Bardae
iel .tricii filius, imperator constituitur. Crumas, rex Bulgarorum, qui Niciforum imperatorem
s,i* e duos annos interfecit, et Michaelem de Moesia fugavit, secundus rebus elatus cum
iatxrrcitu usque ad ipsam Constantinopolim accessit, et iuxta portam civitatis castra posuit.
Qbem moenibus urbis obequitantem Leo imperator, eruptione facta, incautum exepit, et
;efraviter vulneratum fugiendo silbi consulere ac patriam turpiter redire coegit.
0
ti
-el Imperator per Ratumagum et per Ambianos et Camaracum Aquasgrani ad
.rnandum reversus, cum Heristallium veniset, obvios habuit legatos Sigonis, ducis
i neventanorum, dona deferentes, eumque de nece Grimoldi ducis antecessoris sui
. isantes. Erant ibi et aliarum nationum legati Abodritonim videlicet ac Bornae. ducis
S duscanorum, et Timocianorum, qui nuper a Bulgarorum societate descriverant et ad
» >'tros fines se contulerant simul et Liudewiti, ducis Pannoniae inferioris, qui res novas
)Tr -liens, Cadolaum comitem et marcae Foroiuliensis praefectum crudelitatis atque
n'« lentiae accusare conabatur. Quibus ibi auditis atque dimmisis, imperator Asquasgrani
и I hiemandum profectus est.
c-
-3 Iterumqe conventus mense lulio apud Ingilenheim palatium habitus, et exercitus de
a‘lalia in Pannoniam propter Liudewiti rebellionem missus, qui rebus parum prospere gestis.
nfecto репе negotio, regressus est. Et Liudewitus superbia elatus, legatos quasi pacem
fcrtendo ad imperatorem misit, conditiones quasdam proponens, ad quarum concessionem
B:a quae iuberentur se facturum pollicebatur. Quas cum imperator non reciperet, aliasque
, per suos legatos proponeret, permanendum sibi inchoata perfidia velut optimum iudicans.
romssis circumquaque legatis, vicinas iuxta se gentes ad bellum sollicitare curavit.
jyTimocianorum quoque populum, qui dimissa Bulgarorum societate ad imperatorem venire
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
ас dicioni
inlexit, ut
eius se permittere gestiebat, ne
omisso quod facere cogitabat,
hoc efficeret, ita intercepit ac falsis persuasionibu
perfidiae
illius socius et auditor existaret. Exercit
vero de Pannonia reverso, Cadolah, dux Foroiuliensis, febre correptusin ipsa marca decessi
Cui cum Baldricusesset subrogatus, et in Carantanorum regionem, quae ad ipsius cur;
pertinebat, fuisset ingressus. obvium ibi habuit Liudewiti exercitum, quem iuxta Dravui
fluvium iter agentem parva manu adgressus, pluribus interfectis, et avertit, et de ilia provinci
fugavit.
Rex Bulgarorum Omortag velut pacis faciendae gratia legatos ad imperatorem cui
litteris misit,
non inmerito
quos ille cum audisset, ac litteras quae adlatae fuerant legisset,
permotus, ad explorandam diligentius insolitae et numquam prius
rei novitat
in Franciai
venientis legationis causam Machelmum quendam de Baioaria cum ipsis legatis a
memoratum regem Bulgarorum direxit. Interea hiems aspera valdeque prolixa facta es
quae non solum caetera animalia, verum etiam homines quosdam inmanitate frigoris extinxi
Luna defecit 3. Nonas Mart, hora noctis secunda.
Nam et
ilhuc legatos
Michaelis
impratoris qui ad eum
mittebantur
sibi
ocurrer
iussit ...ipse Aquasgrani, ubi hiemare statuerat, profectus est. Quo cum venisset, et ii
natalem Domini celebrasset, adlatum est ei, quod legati regis Bulgarorum esse nt in Baioari
quibus obviam
mittens ipsos quidem usque ad tampus congruum ibidem
fecit
openr
Caeterum legatos Abodritorum qui vulgo Praedenecenti vocantur, et contermini Bulgar
Daciam Danubio adicentem incolunt, qui et ipsi
adventare nuntiabantur,
ilico venire
permtsi
Qui cum de Bulgarorum iniqua infestatione quererentur, et contra eos auxilium sibi fer
deposcerent, domum ire, atque iterum ad tempus Bulgarorum legatis constitutum redii
iussi sunt.
Sacro paschali fecto solemniter Aquisgrani celebrato, arridente etiam vema temperi
imperator venadi gratia Noviomagum profectus, legatos Bulgarorum circa medium Maiui
Aquisgrani venire praecepit. Nam sic illo reverti statuit, habiturus ibi conventum, quem d
Brittania regressus. eo se tempore ibidem habere velle, optimatibus indicaverat. Quo cun
peracta venatione, fuisset reversus, Bulgaricam legationem audivit; erat enim de termin
ac finibus inter Bulgaros ac Francos constituendis... Imperator vero, audita Bulgarorui
legatione, per eosdem qui ad eum missi fuerunt legatos regi eorum missis litteris, pro,
videbatur respondit, dimissoque conventu, in Vosegum ad Rumerici montem venandi grati
profectus, filium suum Hlotharium ex Italia regressum ibique ad se venientem suscepit, a
peracta venatione Aquasgrani rediens, generalem populi sui conventum more solemni men*
Augusto habuit.
Cum regi Bulgarorum legati sui quid egerint renunciassent, iterum eum, quem prim
miserat, ad imperatorem cum litteris remisit, rogans ut sine morarum interposition
terminorum definito fieret, vel si hoc non placeret, suos quisque terminos sine pacis foedei
tueretur. Cui imperator, quia fama erat Bulgarorum regem a suo quodam optimate ai
regno pulsul aut interfectum, respondere distulit; illoque expectare iusso,propter fanrj
certitudinem comperiendam Bertricum palatii comitem ad Baldricum et Geroldum comit
et Avarici limitis custodes in Carantanorum provinciam misit, qui cum reversus nihil cer
super his quae fama vulgaverat reportasset, imperator legatum ad se exocatum sine litter
remeare fecit. Interea Pippinus rex, filius imperator, ut iussus erat, cum suis optimatibus -
Hispanici limitis custodibus circa Kalendas Februarias Aquasgrani- nam ibi tunc imperat
36
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XI в.) m II
iaverat - venit, cum quibus cum de tuendis contra Sarracenos occidentalium partium
bus esset tractatum atque dispositum, Pippinus in Aquitanium regressus, aestatem in
>utato sibi loco transegit. Imperator vero medio mense Maio Aquis ergesus, circa Kalendas
ii ad Ingilunheim venit, habitoque ibi conventu non modico, multas et ex diversis terrarum
tibus missas legationes audivit et absolvit... Baldricus vero et Geroldus, comites ac
inonici limitis praefecti, in eodem conventu adfuerunt et adhuc de motu Bulgarorum
ersum nos nihil se sentire posse testati sunt.
Bulgari quoque Sclavos in Pannonia sedentes, misso per Dravum navali exercitu,
ro et igni vastaverunt, et expulsis eorum ducibus, Bulgaricos super eos rectores
istituerunt.
Conventus Aquasgrani mense Februario factus est, in quo cum de multis aliis causis,
praecipue de his quae in marca Hispanica contigerunt, ratio habita, et legati qui exercitui
eerant culpabiles, inventi, et iuxta merita sua honorum amissione multati sunt.Similiter
Baldricus, dux Foroiuliensis, cum propter eius ignaviam Bulgarorum exercitus terminos
inoniae superioris inpune vastasset, honoribus quos habebat privatus, et marca quam
is tenebat, inter quatuor comites divisa est.
След много и славни победи в провинция Мизия император Никифор заги-
т в завързалото си сражение с българите1. Неговият зет Михаил2, който станал
лератор, приел в Цариград изпратените до Никифор пратеници на император
рл и ги пуснал да си отидат. Заедно с тях той проводил и свои пратеници, а
енно епископ Михаил и протоспатариите Арсафий и Теогност, чрез конто пот-
р>ил сключения от Никифор мир. В Аквегранум, където се явили пред импера-
эа, приемайки от него текста на договора в църквата, те по свой обичай, т.е. на
ъцки език, му изказали похвали, като го нарекли император и василевс На връ-
ане, като дошли в Рим, те приели в базиликата на св. ап. Петър от папа Лъв?
ново същия свитък на договора или съглашението.
•
А император Михаил, воювайки срещу българите, нямал големи успехи и
това, като се завърнал от похода, снел императорската си диадема и станал МО-
v. На негово място бил поставен за император Лъв4, синът на патриция Варда,
зум, царят на българите5, който две години преди това погубил император Ники-
р и прогонил Михаил от Мизия, възгордян от успехите си, стигнал с войската си
к до самия Цариград и разположил стана си край портите на града. Император
ов излязъл неочаквано, изненадал Крум, който яздел непредпазливо около град-
ите стени, и го принудил, тежко ранен, да се спаси с бягство и позорно да се
рне в родината си.
•
Когато императорът'1 се връщал през Ратумагум, Амбиани и Камеракум. за
зимува в Аквегранум, и бил пристигнал в Херисталиум, срещнал пратениците
Сигон, дук на беневентците, конто му носели дарове, за да извинят своя дук за
ийството на предшественика му, дук Гримоалд. Там били и пратениците на дру-
народи, именно абодритите, пък и на Борна, дук на гудуските, и на тимочаните,
ито наскоро били се отцепили от съюза си с българите и били дошли до нашите
37
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
граници7, а и пратениците на Людевит, дук на Долна Панония, който, кроейк
преврат, се стараел да обвини Кадолах, граф и управител на фриулската марка,
жестокост и необузданост. След като ги изслушал там и ги пуснал да си отида-
императорът отишъл да зимува в Аквегранум.
Съборът бил свикан отново през месец юли в двореца Ингиленхайм и пор;
ди бунта на Людевит*4 от Италия и Панония била изпратена войска, конто се завъ{
нала след незначителни успехи без да изпълни задачата си. А Людевит, възгордя!
проводил пратеници при императора, уж да иска мир, предлагайки някои условщ
срещу чието приемане обещавал да направи това, което му бъде заповядано. Ког:
то императорът не приел тези условия и чрез свои пратеници му предложил друп
Людевит, считайки, че е най-добре да постоянства в замислената измяна, се пост:
рал да тласне към война със седните племена и изпратил навред пратеници. Дор
племето тимочани, което след отцепването си от съюза с българите искало да mi
не на страната на императора и да се постави под иегова власт, така било подвещ
но от Людевит и привлечено с лъжливи увещания да не прави това, че изоставил
предишните си намерения и му станало съюзник и помощник във вероломно!
дело’. Когато войската се завърнала от Панония, Кадолах, дукът на Фриули, заб<
лял от треска и се поминал в самата марка. А избраният на негово място Балдери.
когато навлязъл в областта Каринтия, която се намирала под негово попечителе
во, срещнал там войската на Людевит. Той я нападнал с малък отряд, както <
движела край река Драва, и като избил мнозина, я отблъснал и прогонил от пр
винцията1".
Българският владетел Омуртаг" под предлог, че ще сключи мир, проводе,
пратеници с писмо до императора. След като ги изслушал и прочел донесено!
писмо, той останал твърде основателно учуден от тази неочаквана постъпка. Зат
ва изпратил един баварец Махелм заедно със самите пратеници при споменатг
български владетел, за да проучи по-внимателно причините за това необичайно
невиждано по-рано пратеничество във франкската държава12. В това време нае л
пила сурова и твърде продължителна зима, която изтощила с необикновените (
студове не само животни, но и някои хора. На пети март в седем часа вечер!
станало лунно затъмнение.
Понеже той заповядал да го срещнат там и пратениците на император Мих
ил, конто били изпратени от него... Сам императорът заминал за Аквегранум
където бил решил да зимува. Когато пристигнал там и отпразнувал Рождесп
Христово14, било му донесено, че пратениците на българския владетел се намир^
в Бавария; тогава той пратил да ги посрещнат и наредил да изчакат там удобно
среща време. Но императорът позволил да дойдат веднага при него пратеници'
на абодритите, наричани обикновено преденеценти, конто са съееди на българи
и обитават Крайдунавска Дакия, тъй като също му било съобщено, че тези пран
ници са пристигнали. Когато те започнали да се оплакват от несправедливите вра
дебни отношения на българите и поискали помощ срещу тях, било им заповядан
да се върнат в страната си и отново да дойдат във времето, което било определен
на българските пратеници.
След като отпразнувал тържествено светия великденски празник в Аквегр
38
ИЗВОРИ ЗА С Р ЕД НО В Е КО В Н АТ А ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) <«. //
уч при твърде хубаво пролетно време, императорът отишъл на лов в Новиома-
гуч и наредил българските пратеници да дойдат в Аквегранум към средата на май,
яищото той бил решил да се върне там с намерение да свика на това място събора.
-.1 който бил съобщил на първенците при завръщането си от Британия: че желае да
съде свикан по това време на същото място. Когато свършил това и се върнал там,
мператорът изслушал българското пратеничество. То било дошло, за да се уста-
вят границите и пределите между българи и франки... А императорът, като изс-
лушал българското пратеничество. отговорил на владетеля им, както намерил за
2» бре чрез писмо, изпратено по същите пратеници, които били проводени при не-
Г А като разпуснал събора, той отишъл на лов във Вогезите, в Румерицимонс и
т вел там сина си Лотар, който се бил завърнал от Италия и идвал при него. След
ривършването на лова се завърнал в Аквегранум и през месец август според тър-
вения обичай общенароден събор.
Когато пратениците на българския владетел му съобщили какво са направи-
ли. той отново пратил с писмо до императора онзи пратеник, когото най-напред
бит изпратил, молейки го незабавно да се определят границите, или, ако това не му
угодно, всеки да пази границите си и без мирен договор16. Но императорът отло-
• л отговора си, защото се носел слух, че българският владетел бил свален от
- -.стола или убит от един свой болярин17. След като заповядал на пратеника да
чака, той изпратил придворния граф Бертрих в провинция Каринтия при графо-
ете Балдерих и Геролд, пазители на аварската граница, за да проверят истинност-
I на този слух. А когато той се върнал и не донесъл нищо сигурно относно това,
което мълвата разпространявала, императорът приел пратеника и го изпратил об-
-атно без писмен отговор. Междувременно крал Пипин, син на императора, заед-
ио със своите първенци и с пазителите на испанската граница, дошъл около първи
.вруари в Аквегранум, както му било заповядано, защото императорът зимувал
огава там. След като с тях били разисквани и решени въпроси за защита на запад-
айте граници срещу сарацините, Пипин се върнал в Аквитания и прекарал лятото
на мястото. което си бил избрал. А императорът към средата на месец май напус-
нал Акве и около първи юни отишъл в Ингиленхайм, свикал там голям събор и
кзелушал и отпратил много пратеничества, изпратени от различии области на стра-
ната му... Графовете Балдерих и Геролд, управители на панонската граница, при-
съствали на същия събор и потвърдили, че до момента не са могли да узнаят нищо
за някакво придвижване на българите срещу нас.
Също и българите, като изпратили с лодки войска по река Драва, разбили с
огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили князете им и им назна-
чили български управители18.
През месец февруари19 в Аквегранум бил свикан събор, на който наред с мно-
го други въпроси били разгледани особено събитията, станали в Испанската мар-
ка. Военачалниците, които командвали там войската, били намерени за виновни и
поради постъпките си били наказани с разжалване. Също и фриулският дук Балде-
рих бил лишен от чина, който имал, тъй като поради бездействие™ му българска-
та войска безнаказано опустошавала пределите на Горна Панония, и марката. ко-
нто самият той управлявал, била поделена между четирима графове2".
39
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№91
ИЗ „ЖИВОТОПИС НА ИМПЕРАТОРА КАРЛ ВЕЛИКИ"
ОТ АЙНХАРД ОТ НАЧАЛОТО НА IX В.
ONB,HIS - Wien. cod.Vind.lat.529, f.5r-v, 6v.
Maximum omnium, que ab illo gesta sunt bellorum, preter saxonicum, huic bello
successit, illud videlicet, quod contra avares vel hunos suseptum est. Quod ille et animosius
quam cetera, et longe maiori apparatu administravit. Unam tamen per se in pannoniam.
Nam hanc provintiam ea gens turn incolebat expeditionem fecit. Cetera filio suo pippino
ac prefectis provinciarum, comitibus etiam atque legatis, perficienda commisit. Quod cum
ab his strenuissime fuisset administratum, octavo tandem anno completum est. Quod proelia
in eo gesta quantum sanguinis effusum est, testatur vacua omni habitatore pannonia. Et
locus in quo regia kagani erat, ita desertus, ut nec vestigium quidemin eo humane habitationis
appareat. Tota in hoc bello hunorum nobilitas periit.Tota gloria decidit. Omnis pecunia et
congesti ex longo tempore thesari direpti sunt. Neque ullum bellum contra francos exortum
humana potest memoria recordari, quo illi magis ditati et opibus aucti sunt. Quippe cum
usque in id temporis репе pauperes viderentur. Tantum auri et argenti in regia repertum
tot spolia pretiosa in proeliis sublata, ut merito credi possit, hoc francos hunis iuste eripuisse.
quod huni prius aliis gentibus iniuste eripuerunt. Duo tantum ex proceribus francorum eo
bello perierunt: aericus dux foroiulianus, in liburnia iuxta tharsaticam maritimam civitatem,
insidiis oppidanorum intercoeptus, et geroldus baioarie prefectus, in pannonis cum contra
hunos preliaturus aciem instrueret, incertum a quo, cum duobus tantum, qui eum ob
equitantem ac singulos hortantem comitabantur, interfectus est. Ceterum incruentum репе
francis hoc bellum fuit, et prosperrimum exitum habuit, tametsi diutius magnitudine sui
traheretur.
Нес sunt bella, que rex potentissimus per annos XLVII tot enim annis regnaverat in
diversis terrarum partibus, summa prudentia atque felicitate gessit. Quibus regnum
francorum, quod post patrem pippinum magnum quidem et forte susceperat. ita nobiliter
ampliavit, ut репе duplum illi adiecerit. Nam cum prius non amplius quam earn pars galie,
que inter rhenum et ligerim, ocenumque, ac mare balearicum iacet, et pars germanie, que
inter saxoniam et danubium, rhenumque ac salam fluvium, qui turingos et sorabos dividit,
postea a francisqui orientales dicuntur, et preter hec alamanni atque baioarii ad regni
francorum potestatem pertinerent, ipse per bella memorata primo aquitaniam et wasconiam
totumque pirinei montis iugum, et usque ad hiberum amnem, qui apud navarros ortus, et
fertissimos hispanie agros secans, sub dertose civitatis menia balearico mari miscetur. Deinde
italiam totam, que ab augusta pretoria usque ad calabriam inferiorem, in qua grecorum ac
beneventanorum constat esse confinia, decies centum et eo amplius pasuum milibus
longitudine porrigitur. Turn saxoniam, que quidem germanie pars non modica est, et eius,
que a francis incolitur, duplo in lato habere putatur, cum ei longitudine possit esse consimilis.
Post quam utramque pannoniam et ad positam in altera danubii ripa datiam, histriam
quoque et liburniam atque dalmatiam, exeptis maritimis civitatibus, quas ob amititiam et
iunctum cum eo foedus constantinopolitanum imperatorem habere permisit. Deinde omnes
barbaras ac feras nationes, que inter rhenum ac visulam fluvios ocenumque ac danubium
posite, lingua quidem similes, moribus vero atque habitu valde dissimiles,germaniam
incolunt, ita perdomuit, ut eas aquis tributarias efficeret. Inter quas fere precipue sunt
welatabi. sorabi, abodriti, boemani, cum his namque bello conflixit. Ceteras, quarum multo
maior est numerus, in deditionem suscepit. Auxit etiam gloriam regni sui quibusdam regibus
et gentibus sibi per amititiam conciliatis.
40
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Imperatores etiam constantinopoiitani niciforus, michael et leo, ultro amicitiam ac
кг Лет eius expetentes cum plures ad eum misere legatos. Cum quibus tamen susceptum
к imperatoris nomen, et ob hoc quasi qui imperium eis eripere vellet, valde
etctum,foedus firmissimum statuit. ut nulla inter partes cuiuslibet scandali remaneret
хачо. Erat enim semper romanis et grecis francorum suspecta potentia, unde et illud
term extat proverbium. TON <DPANKON OIAAAON EXIC, TITONA OYK EXIC.
Най-голямата от всички войни, конто той1 е водил, освен Саксонската2, е
• кследвалата след нея война, именно тази, която била предприета срещу аварите
3 bi хуните3. Тази война Карл водил по-разгорещено, отколкото останалите, и с
1 р г по-добро въоръжение. Сам той застанал начело на един поход към Панония
1 - и.лото тази облает обитавало тогава това племе. Той предоставил на сина си
1 Г' ин, на областните управители, на графовете и на легатите да довършат остана-
s v Тъй като те водели войната твърде енергично, тя била завършена най-сетне
*• Ьеэ осмата година. Колко сражения били водени по време на тази война, колко
1 * - иго кръв била пролита - за това свидетелстват лишената от цялото си население
1 В иония и местността, където се намирал дворецът на хагана, която е толкова
1 Ж'устяла, че там не се вижда нито следа от човешко жилище. В тази война загина-
’ Ь пялата знат на хуните, цялата им слава пропаднала. Всичките пари и събирани-
’ к от дълго време съкровища били разграбени. И човешката памет не може да си
’ жпомни никоя война, избухнала срещу франките, в която те повече да се забога-
1 - - и да са увеличили имущество™ си. Наистина, от тези, конто дотогава изглеж-
3 х почти бедняци, било намерено толкова злато и сребро в двореца, била задиг-
". к. толкова скъпоценна плячка в сраженията, че с право би могло да се смята, че
1 фр ките справедливо са отнели на хуните това, което хуните преди това неспра-
1»с_тиво са отнели от други народи. От франките първенци само двамина загинали
1 1зи война: фриулският дук Ерик4, попаднал в засадата на жителите на Либурния
1 L" морския град Тарзация5, и Геролд, управителят на Бавария, който бил убит
г •• вестно от кого в Панония, когато строявал войската си за сражение срещу
’ ииите и яздел наоколо, придружен само от двама души, за да насърчава отделните
- (киан. Тази война била почти безкръвна за франките и завършила съвсем успеш-
.’ Ь. въпреки че се проточила твърде дълго поради обхвата си.
1 Тези са войните, конто най-могъщият владетел водил премъдро и успешно в
t ptt лични части на земята в продължение на 47 години - защото той царуват толко-
години. Чрез тях той така славно разширил Франкското кралство, което бил
I >. ледил наистина голямо и силно от баща си Пип ин”, че почти го удвоил. Преди
s Вего под властта на Франкското кралство се намирали само частта от Галия, коя-
- лежи между Рейн, Лигерис, Океана и Балеарското море; частта от Германия,
Ео се намира между Саксония, Дунав, Рейн и разделящата тюрингите от сора-
река Зале, и е населена с т. нар. „източни" франки; а освен това и аламаните и
рците. Чрез споменатите войни самият Карл покорил напълно и заставил да
s му плащат данък следните страни: първо Аквитания, Гаскония и цялото било на
! Пиренеите, чак до река Хебър, която извира при Навара, пресича твърде плодо-
1 I 'дните полета на Испания и се влива в Балеарското море под крепостта Дертоза;
t ед това цяла Италия, която се простира на дължина над сто мили от Августа
э -атория до Долна Калабрия, където, както е известно, е границата между гърци-
s ге и беневентците; след това Саксония, която представлява значителна част от
'ермания, и то тази, която е населена с франки и се предполага, че се простира
41
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
двойно на ширина, а на дължина е може би колкото Германия; после двете Пано-
нии и лежащата на отвъдния бряг на Дунава-Дакия; също така Истрия, Либурния
и Далмация с изключение на приморските градове, конто оставил под властта на
цариградския император поради приятелството си с него и по силата на сключе-
ния договор; след това всички варварски и диви племена, конто обитават Герма-
ния и са заселени между реките Рейн и Висла, между Океана и Дунава. По език те
наистина са твърде близки, но по нрави и характер се различават твърде много.
Между тях по-забележителни са велатабите, сорабите, абодритите и боеманите7 - с
тях именно Карл водил война. А останалите племена, чийто брой е много голям,
сами му се покорили. Нараснала прочее славата на неговото кралство, към което
чрез приятелство били приобщени редица крале и народи.
Прочее, цариградските императори Никифор*, Михаил9 и Лъв'° драговолно
търсели неговото приятелство и съюз чрез много изпратени до него пратеници. Но
понеже приел титлата император" и бил подозиран, че иска да им отнеме властта
той сключил с тях най-здрав съюз, за да няма никакъв повод между двете страни з;
спречкване. Прочее за ромеите и гърците мощта на франките бе винаги подозри
телна, откъдето идва и гръцката поговорка: „Да имаш франките за приятели, но hi
и за съседи.“
№92
ИЗ „ЖИВОТОПИС НА ИМПЕРАТОР ЛЮДОВИК“
ОТ ТЕГАН ОТ 835 г.
ONB, HIS - Wien, cod. Vind. lat. 408, f.8v
Anno sequenti imperator perexit alia vice in britaniam et omnem terram illam magn
plaga vastavit, propter infidelitatem eorum.
Alio anno erat aquis palatio cum magno exercitu, et ibi venerunt legati bulgaricorui
portantes donaquos benigne suscipiens, dimisit ire ad propria. Sequenti vero anno er;
palatio ingilheim.
Следващата година императорът1 прекарал в Британия и опустошил с голям
сеч цялата тази земя заради тяхната измяна.
На другата година2 той бил в двореца в Аахен заедно с голяма войска и та
пристигнали български пратеници, конто носели дарове. Той, като ги прие
благосклонно, отпратил ги да си отидат в своята страна. На следващата пък годин,
той бил в двореца Ингиленхайм.
42
ИЗВОРИ ЗА С Р ЕД Н О В ЕКО В Н АТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV и.) т. //
№93
„ЖИВОТОПИС НА ИМПЕРАТОР ЛЮДОВИК"
ОТ АНОНИМЕН АВТОР (IX в.)
ONB. HIS-Wien, cod Vind.lat.529. f.23r.25r 28v,29r.30v.
In eo etiam commorans palatio ad se venientem missum suscepit leonis
I mstantinopolitani imperatoris nomine nicifori. Legatio autem excoepta amicitia et societate
Brat. De finibus dalmatorum, romanorum et sclavorum et quia nechi presentis erant.
•
Quibus peractis imperator a finibus britanie pedem retulit, et andegavarum urbrem
petivit. Ubi dum hirmengardis regina longo fatigaretur incommodo duobus post
gressionem imperatoris diebus supervixit. et tertio dieobiit, V nonas octobris. Quo anno
psis contigit soils VIII idus iulii. Curata autem regine sepultura, imperator per rotomagum
ambianorum urbem recto itinere ad hiberna se aquis contulit. Cui revertenti et heristallum
Jatiurn missi occurrere sigonis beneventam ducis dona quam maxima deferentes
iminumque suum a more grimoaldi precessoris sui purgantes. Preterea aliarum aderant
si nationum abotritorum videlicet et goduscanorum et timocianorum, qui bulgarum
•delate relicta nostris se nuper sociaverant. Sed et liuteviti rectoris inferioris pannonie
idem aderant missi accusantes cadalum falso, ut post patuit, eo quod inmanitas illius
portabilis sibi foret. Quibus auditis, conpositis ac demessis, in eodem palatio imperator
<.undum suam dispositionem ad hiemandum se contulit.
Tempore susequenti dominus imperator conventum a populo suo celebrare iussit
mpore mai mensis aquisgrani. Quo consistenti legatio bulgarum, que diu in baioaria
cundum preceptum eius subsisterat, ei adducta est audienta. Cuius maxime post pacis
nstitutionem de terminis fuit terrarum inter bulgarios francosque custodiendis.
•
Dimissis ergo imperator tarn bulgarorum missis quamque britannis exercitio se
enandi commisit vosagi secretis a diu agendum credens usque quo mense augusto iuxta
tnductum generalem populis aquisgrani reversus est. Quo tempore pacemque a normannis
ctebatur mense iussit octubrio confirmari. Ab noc conventu regredientibus burgarorum
missis literasque defendentibus imperatoris, rex eorum minus grate que scripta sunt tulit,
eo quod petita non impetravit. Cum quadam ergo stomachatione eundem remittens nuntium,
mandavit ut aut communis statueretur terminus finium , aut quacumque poterat virtute
leretur limites finium suorum. Sed cum fama rumorem sparsisset, regem talia mandantem
regno caruisse. Imperator tarn diu legatum tenuit, quousque misso brettone comite palatii
falsa essi que iactabantur comperisset. Rescita autem veritatem missum infecto renisit
negotio.
Mense februario sequentis hiemis conventus habitus publicus aquisgrani, ubi cum in
alliis turn maxime fervebat res in marcha hispamca nuper timorose ignominioseque peracta.
Qua ventilecta et enucleatissime investigata, hi reperti sunt huius culpe auctores, qui ab
imperatore perfecti sunt duces. Hos ergo solummodo honoribus ademptis, luere iussit
imperator culpam huius ignavie.Itidemque baldrico duci Foroiulensidura obiceretur et
43
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
probatum eius sit, eius ignavia et incuria vastatam a bulgaris regionem nostram, pulsus est
ducatu, et inter quattuor comites eiusdem est potestas dissecta. Et quidem imperatoris
animus natura misericodissimus semper peccantibus misericordiam prerogare studuit.
Когато пребиваваше в този дворец', той прие дошлата при него пратеничес-
тво на цариградския император Лъв от името на Никифор2. Прочее, пратеничест-
вото бе в израз на приятелство и съюзничество. Бяха дошли за граничите с далма-
тинците, ромеите и славяните и други подобии.
Като свършил тези неща, императорът се оттеглил от граничите на Брета-
ния3 и се установил в града на андегавите4. Там императрица Хирменгарда, която
била мъчена от продължително заболяване, живяла още два дни след императорс-
кото завръщане и на третия ден починала, на 5 нони на октомври5. През тази.
година на 8-те юлски иди6 станало слънчево затъмнение. И тъй, като извършил
погребен пето на императрицата, императорът през Ротомагум7 и града на амбиа-
ните по правил път се установил за зимуване в Акве6. На връщане, когато влизал в
двореца Херисталиум, посрещнали го пратениците на дука на Беневент Сигон, ко-
нто носели премного дарове, оправдавайки своя господар за смъртта на предшест-
веника му Гримоалд. Освен това там били и пратениците на други народи, именно
на абодритите9, гудуските"1 и тимочаните", конто отхвърлили съкрза си с българи-
те" и се приобщили към нас неотдавна. Но там присъствали съЩо пратеници на
управителя на Долна Панония Людевит, конто обвинявали Кадолах12, и то лъжли-
во, както по-късно се установило, че неговата жестокост спрямо тях била непоно-
сима. След като ги изслушал, успокоил и отпратил, императорът, според своето
разпореждане, се установил да зимува в същия този дворец.
Подир това господарят-император заповядал да се свика народен събор през
месец май в Аквегранум13. Докато той заседавал, българското пратеничество, кое-
то по негово нареждане дълго чакало в Бавария, било доведено при него и изслу-
шано. След сключване на мир най-важното за това пратеничество било установя-
ването на граничите на земите между българите и франките.
Прочее, императорът, като отпратил българските пратеници, а пък и бре-
тонците, заминал на лов в дебрите на Вогезите, като престоял дълго, поверявайки
другиму воденето на народния събор чак до месец август, когато се завърнал в
Аквегранум. Когато българските пратеници се завърнали от този събор, донасяй-
ки писмата на императора, техният цар не останал доволен от писаното, понеже не
получил исканото. С гняв той отново изпратил същия пратеник с устна заръка -
или да се определи общата граница на земите, или всеки, както може, да защитава
границите на своите територии14. Но тъй като плъзнал слух, че царят, който искал
това, бил свален от престола, императорът задържал пратеника толкова дълго,
докато чрез своя пратеник дворцовия комит Бретон15 узнал, че не е вярно онова,
което се мълвяло. Узнал истината. той пуснал пратеника да се върне, без да уреди
въпроса.
През месец февруари16 на следната зима се състоял народен събор в Аквегра-
нум. Там, наред с другите неща, особено оживено били разгледани военните дейс-
твия, проведени неотдавна в Испанската марка страхливо и безчестно17. След като
44
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
разгледани и основно изяснени, за виновни в случая били определени ония,
к» m били поставени от императора за дукове. Императорът заповядал те да из-
г г вината си за тази нехайност само с лишаване от титла. Сыцо така и фриул-
с т граф Балдрих18 бил отстранен от длъжността си, а властта му била поделена
и - четирима комити, тъй като бил укорен, пък и се доказало, че поради неб-
юстта му нашата облает била опустошена от българите19. И понеже по приро-
IB императорът бил твърде милостив, той винаги се стараел да проявява милосър-
е към провинилите се.
№94
ИЗ фУЛДЕНСКИТЕ АНАЛИ (IX в.)
ONB.HIS - Wien, cod. Vind.lat. 615, f.l3v, 14г, 19v, 21v-22r, 22v, 23v, 24r, 30 r-v, 34r. 42v-43v;
Mad Vind.lat. 451, f.7v, llr, 13r, 12v-13r.
DCCCXII.
Niciforus imperator Grecie post multas victorias et res prospere gestas a Vulgaribus
Mc ’isus, Michaelem successorem accepit.Qui legatos Karoli ad Niciforum missos,
C stantinopoli audivit et absolvit. Cum quibus et suos legatos direxit, et pacem a Niciforo
bt oeptam confirmavit. Qui etiam ubi ad imperatorem Aquisgrani venerunt. Scriptum pacti
Лео in ecclesia suscipientes more suo id est greca lingua laudes ei direxerunt, Imperatorem
. -T. et Basileum appelantes.
DCCCXX.
Tres exercitus contra Liudevitum in Pannoniam mittuntur unus de Italia per Alpes
V ncas, alter de Saxonia per Carantanicem provinciam, tercius Francorum per Baioariam
I Pannoniam Superiorem; ingressi cum in unum venerunt totam penex regionem ferro et
э vastantes.
•
DCCCXXIIII.
Rex Vulgarum Omortag pacis faciende gratia ad imperatorem legatos et litteras
sit, quos rex auditos remisit, et cum eis Machelmum de Baioaria ad memoratum regem
.firexit...
DCCCXXV.
Iterum rex Vulgarum alios legatos ad imperatorem misit de terminis videlicet ac
finibus inter Francos et Vulgaros constituendis. Quibus rex auditis per eosdem, qui ad se
~'.ssi fuerant legatos regi eorum missis litteris, prout videbatur respondit.
DCCCXXVI.
Cum regi Vulgarum legati sui quod egerint renuntiassent, iterum eum, quem primum
45
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
miserat ad imperatorem cum litteris remisit rogans ut sine in dispositione terminorum
diffinitio fieret, vel si hoc non placeret, suos quisque terminos sine pacis federe tueretur
Quem imperator susceptum et auditum sine litteris remeare fecit.
DCCCXXII.
Interea Vulgari Sclavos in Pannonia sedentes misso per Dravum navali exercitu
ferro et igne vastaverunt, et expulsis eorum ducibus Vulgaricos super eos rectores
constituerunt.
DCCCXXVII.
Hlotarius cum exercitu ad marcam Hispanicam missus est. Similiter et Hludowicus
iuvenis contra Vulgaros.
DCCCXXVIIII.
Vulgari navibus per Dravum fluvium venientes quasdam villas nostrorum flumini
vicinas incenderunt.
DCCCXLV.
Tempore vero autumni in Saxonia apud Padrabrunnon generale placitum habuit,
ubi fratrum suorum, et Nordmannorum, Sclavorum quoque, et Vulgarorum legationes
suscepit, audivit et absolvit.
DCCCLII.
Habita est autem et synodus ex voluntate atque precepto eiusdem serenissimi principis
in civitate Mogontia metropoli Germanie, presidente Rhabano venerabili eiusdem urbis
archiepiscopo cum omnibus episcopis atque abbatibus orientalis Francie, Baioarie et
Saxsonie. Et illi quidem de absolvendis questitionibus ecclesiasticis tractatum habebant.
Rex vero cum principibus et prefectis provinciarum publicis causis litibusque componendis
insistens, postquam synodalia eorum dexreta suo iudicio comprobavit. Et legationes
Vulgarorum Sclavorumque audivit et absolvit, Baioariam reversus est, ubi ordinatis atque
dispositis, que vibebantur eidem necessaria.
•
DCCCLXIII.
Carlmannus filius regis, qui prelatus erat Carantanis tarn multis criminibus et tarn
magnis apud patrem absens accusatus est.ut merito reus maiestatis haberi debuisset, si ea
que in eum dicta sunt ab accusatoribus probar potuissent. Quod regis animum adeo
commovit, ut per se ipsum coram frequentia populi sui protestatis est, Carlmannum filium
suum ab eo tempore et deinceps, donee ipse viverent et regnaret, sua voluntate publicis
honoribus numquam esse potiturum. Quo audito Carlmannus ab itinere quo ad palatium
ire ceperat perterritus in Carinthiam se recepit, ibi tutari apud suos quos sibi fideles arbitratus
est volens, donee patris ira requiesceret, et ipse per internuntios veraces sibi fallacitei
obiecta purgaret. Interea rex collecto exercitu specie quidem quasi Rastizen Marahensium
Sclavorum ducem cum auxilio Vulgarum ab oriente venentium, ut fama fuit, domaturus re
autem vera ad Carantanos filium expugnaturus accessit. Qui revera se ad id temporis
46
ИЗВОРИ ЗА С Р Е Д Н О В Е КО В И А Т А ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
mderet, nisi proditione Gundacari comitis sui deciperetur in cautis, qui totum robur
c itus secum habens quasi vada fluminis Swarzahe hostibus prohibiturus cum omnibus
transivit ad regem, et prelatus est Carantanis sicut ei prius occulte promissum est, si
unum suum fraude decepisset. Et hie quidem prefecture dignitatem hoc modo promeruit..
DCCCLXVI
Legati Bulgarum Radesponam ad regem venerunt dicentes regem illorum cum populo
modico ad Christum esse conversum simulque petentes, ut rex tdoneos predicatores
r> iane religionis ad eos mittere non differret.
DCCCLXVII.
Rex Hludowicius Bulgarum petitionibus annuens, Ermenricum episcopum presbiteris
d-conibus ad propagandam fidem catholicam prefate genti destinavit. Sed cum illuc
nenissent episscopi a pontifice Romano missi totam illam terram predicando et
ndo iam tunc repleverant. Quapropter isti accepta a rege licentia, redierumt in sua.
DCCCXXXIIII.
Igitur eodem anno, quo illi pueri predictum comitem, id est Erbonem, a rege
►rendatorum ex sortem fieri honorum impetraverunt, Zuentibaldus dux Maravonum
0^ doli et astucie cerebrum, non immemor utique ab antecessoribus istorum puerorum
nr gente sua,usque dum ad illos terminum Baioariorum pretenderunt, passus sit mala,
^bper etiam amicitie ac iuramenti, que cum Erbone iniit pepigitque ad hoc vindicate
вб sc ur et perfecit. Nam de septentrionali parte Histri fluminis apprehenso Werinhario
te mens Engilscaldi, que tres habuit mediocri, Vezziloni quoque comiti, qui illorum
фг. г quus erat, dexteram manum cum lingua, et monstrum simile verenda vel genitalia,
I - ec signaculo desistente absciderunt. Homines vero illorum quosdam dextra levaque
tv: 'iunt. Exercitus scilicet iussu ducis igne devastat omnia.Insuper ultra Danubium missis
herJatoribus ubicumque proprietas vel substantia predictorum fit puerorum igni tradita
К mora est. Hoc scandalum antefacti pueralis consilii spacio unius anni sentitur. Hine
ф. iem non confedentibus a rege pueris alicuid boni propter delictum, quod in Erbone
Bw~ ' isere recesserunt statueruntque fieri homines Arnulfi Karlmanni regis filii, qui tunc
1. oniam tenuit. Quo audito, Zuentibaldus dux misit nuncios ad eum ait illi:“Inimicos
r. | sustentas. Si eos non dimiseris, nec me pacificatum habebis.“ Alteram vero occasionem
• - rsus cum protulit:“Tui homines in vitam meam, nec minus in regnum meum, dolose
I Bulgariis conciliaverunt, qui priori anno suum regnum vastavere. Hoc volo mihi cum
uramento verum non esse contestari.“Quorum neutrum umquam se facturam Arnulfus
ra^ntiat. Itaque dux nam diu collectis ex omni parte Sclavorum copiis cum magno exercitu
* dit Pannoniam, inmaniter ac cruenter more lupi mactat, igne et ferro maximam partem
J rastat, deterit et consumit...
DCCCXCII.
Rex de Francia cum victoria in Alamannia curte regia Ulma honorifice natalem
mini celebravit. Inde orientem profiscitur, sperans ibi Zuentibaldum ducem obviam
i . re. Sed illi more solito ad regem venire reunnit, fidem et omnia ante promissa mentitus
Inde rex irato animo in Hengisfeldon cum Brazlavone duce colloquium habuit. Ibi
•ter alia querens tempus et locum, quommodo possit terram Maravorum intrare, consilium
h enim, ut tribus exercitibus armatis regnum illud invaderet. Rex equidem assumptis
m Francis, Baioariis, Alamannis mense iulio Maravam venit. Ibi per ШГ’Г domadas
С-,- tanta multitidine Ungaris etiam ibidem ad se cum expeditione venientibus, omnem
I m regionem incendio devastabandam versabatur. Missos etiam suos inde ad Bulgarios
:t regem eorum Laodomur ad renovandam pristinam pacem cum muneribus mense
47
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
septembri transmisit. Et ne coemptio salis inde Maravanis daretur exposcit. Missi autem
propter insidias Zuentibaldi ducis terrestre iter non valentes habere, de regno Brazlavonis
per fluvium Odabra usque ad Gulpam dein per fluente Osave fluminis navigio in Bulgaria
perducti. Ibi a rege honorifice suscepti, eadem via, qua venerant, cum muneribus mense
maio reversi sunt.
DCCCXCV.
Avari terminos Bulgarorum invadentes ab ipsi preventi sunt, et magna pars eorum
exercitus interfecta est.
DCCCXCVI.
Pacem ergo Greci eodem anno cum Avaris facientes, quod eorum concives Bulgari
in pravum vertentes, hostili expeditione contra eos insurgunt, et omnem regionem
illorumusque portam Constantinopolitanam devastando insecuntur. Quod ad ulciscendum
Greci astucia sua naves illorum contra Avaros mittunt, ac eos in regnum Bulgarorum ultra
Danubium transponunt. Illi transpositi, manu cum valida gentem Bulgarorum ingressi,
maximam partem cedendo neci tradiderunt. Hoc audientes, posit in expeditione Bulgaris
cum omni festinatione patriam deliberare ab infesto hoste recurrent. Consertoque ilico
proelio, victi sunt. Iterum pari tenore recuperare nitentes secundo camerunt victoria. Tandem
miseri, insii quam conslationis causam vel remedii potuissent invenire,currant omnes ad
vestigia illorum regis Michaelis, qui eos primum ad Christiane religionis veritatem convertit,
inquirentes quid est imminent! periculo evadendum consuleret. Qui, indicto triduano ieiunio,
penitentiam de inlata christianis iniuria agere, dein auxilium a Deo querendum esse
premonuit. Quo peracto, durum inierunt certamen. Pugnantibus vero ambabus accerrime
partibus, ad ultimum misericordia Dei victoria, quamvis cruenta, christianis concessa est.
Quis enim gentilium Avarorum strages tantis congressionibus enumerando possit exponere,
cum Bulgarorum, ad quos victoria concessit numero XX milia equitum cesa inveniuntur.
812 r.
Императорът на Гърция Никифор след много победи и успехи бил убит от
българите; наследил го Михаил. Той приел и изслушал пратенипите на Карл, изп-
ратени при Никифор1- С тях проводил и свои пратеници и потвърдил предложения
от Никифор мир. Те прочее дошли там в Аквегранум при императора. След под-
писването на договора те били приети от него в църквата и по свой обичай, т.е. на
гръцки език, му изразили похвали, наричайки го император и василевс2.
•
820 г.
Изпратил три войски срещу Людевит в Панония’: една от Италия през Но-
рикските Алпи, втора от Саксония през Карантанската провинция, трета от Фран-
кония през Бавария и Горна Панония; като напреднали като един, те дошли, опус-
тошавайки с огън и меч почти цялата провинция.
•
824 г.
Царят на българите Омуртаг изпратил пратеници и писма при императора,
48
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т II
да сключат мир; императорът, като ги изслушал, ги отпратил, а с тях изпратил
делм от Бавария до споменатия цар...
825 г.
Царят на българите отново изпратил други пратеници при императора, имен-
за определяне на границите между франките и българите; за тези граници импе-
•?ът чул от онези, конто били изпратени при него като пратеници, и отговорил
го намерил за добре чрез писма до техния цар.
826 г.
Когато на царя на българите било известно за стореното от неговите прате-
1и, той отново изпратил оня, когото пръв проводил до императора с писма4,
вейки незабавно да стане определяне на границите, или ако това не му е изгод-
то всеки да пази своите граници без договор. Императорът, като го приел и
лушал, го изпратил обратно без писма.
827 г.
Междувременно българите изпратили войска на лодки по река Драва, опусто-
яи с огън и меч славяните, обитаващи в Панония, и като прогонили техните
lie, поставили им български управители.
827 г.
Лотар5 бил изпратен с войска в Испанската марка. Също и младият Людо-
? - срещу българите.
828 г.
Българите, като дошли с лодки по река Драва, опожарили някои наши сели-
съседни на реката.
845 г.
А пък по време на есента той7 свикал в Саксония при Падерборн общ събор,
гп> приел, изслушал и изпратил пратениците на братята си, норманите, а също и
славяните и българите8.
852 г.
Прочее, по желание и разпореждане на същия този пресияен владетел9, бил
кан църковен събор в град Могонциакум10 под ръководството на достопочтения
непископ на същия град Рабан11 с участието на всички епископи и абати от
"чна франкия, Бавария и Саксония. И те се съвещавали за разрешението на
ковни дела. А пък кралят заедно с велможите и управителите на областите
эдно уреждал светски дела и спорове; след това, потвърдил решенията на цър-
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ковния събор. И като изслушал и отпратил пратеничествата на българите12 и ела
вяните, завърнал се в Бавария.
•
863 г.
Синът на краля Карломан13, който бе управител на карантанците, по врем
на отсъствието си бил обвинен пред своя баща в толкова много и толкова голем,
престъпления, че заслужено трябвало да бъде съден за обида на кралската особа
ако се докажело от обвинителите всичко снова, което се мълвяло за него. Тов
така разгневило краля, че той самият заявил пред насъбралия се народ, че отсег
нататък, докато той е жив и царува, никога не ще позволи неговият син Карлома,
да заема държавни длъжности. Като чул това Карломан, уплашен, прекъснал пъ
туването, което бил предприел към двореца, и се завърнал в Каринтия, гдето въз
намеривал да се запази сред своите верни хора, дордето премине бащиният му гня
и сам опровергае чрез достоверни пратеници повдигнатите срещу него лъжлив
обвинения. Междувременно кралят събрал войска под предлог, както се мълвял
за да усмири княза на моравските славяни Растица14 с помощта на българите, koi
то идвали от изток15, а в действителност кралят се придвижил към карантините, з
да залови сина си. Този пък по същото това време наистина щял да се брани, ако н
бил измамен поради непредпазливост от предателството на своя комит Гундака;
който разполагал с цялата му войска, уж за да пази срещу враговете бродовете н
река Шварцаха'*’, а минал с цялата си войска на страната на краля и бил назначе
от него за управител на карантанците, както тайно му било обещано, ако измен
на господаря си. И така по този начин той заслужил длъжността на управител.
•
866 г.
Пратениците на българите дошли в Ратисбона при краля, известявайки м
че техният цар заедно с немалко народ приел християнството17; същевременно
по.молили, щото кралят да побърза да им изпрати дебри проповедници на христ
янската вяра.
•
867 г.
Крал Людовик, като изпълнил молбата на българите, определил еписк<
Ерменрих1* заедно с презвитери и дякони за разпространение на правата вяра ср
споменатия народ. Ала когато пристигнали там, заварили епископите, изпрате!
от ри.мския първосвещеник, вече масово да проповядват и да кръщават по цяла
страна. Поради това те, като получили позволение от краля, завърнали се в род
ната си.
•
884 г.
И тъй, през същата тази година, през която онези младежи издействали сп
менатият комит Ербон да бъде лишен от длъжността, която кралят му поверил
князът на моравците Свентибалд211, изпълнен с хитрост и лукавшина, като помн
какви големи злини понесъл заедно с народа си от предшествениците на същи
тези младежи, докато те били управители на баварската граница, а освен тов
като оставал верен на установеното приятелство с Ербон21 и на дадената нему клетв
отишъл да го защити и имал успех. Така на северния бряг на Дунава той залов ,
средния от тримата синове на Енгискалд, именно Веринхар, и комит Вецилон, бл
50
ИЗВОРИ ЗА С РЕДНО В Е КО В Н А ТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m II
лк техен човек, и им отрязал лесните ръце, езиците и това, което е чудовищно -
эс.товите им органи, без да остане и помен от тях. А някои от техните хора се
*рнали по своите места без лява и дясна ръка. Разбира се, войската по нареждане
княза опожарила всичко. Освен това той изпратил съгледвачи отвъд Дунава,
• гго незабавно предали на огън всички тамошни владения на споменатите мла-
Ежи. Това бедствие, предизвикано от осъществения по-рано младежки план22, се
вствало в течение на една година. Поради това, че не очаквали от краля нищо
□обро поради провинението си спрямо Ербон, младежите се оттеглили и решили
. I минат на страната на Арнулф23, син на крал Карломан, който тогава владеел
ония. Като чул това, княз Свентибалд проводил пратеници при Арнулф и му
т: „Ти поддържаш мойте неприятели. Ако не ги отстраниш, не ще имам мир с
5." Обърнал му внимание и върху друг един случай и добавил: „Твоите хора лука-
се съюзиха срещу моя живот и срещу княжеството ми с българите, като предна-
година опустошиха княжеството ми. Искам да ми докажеш с клетва, че това не
» вярно.“ На това Арнулф отвърнал, че никога няма да изпълни което и да е от тези
;кания. Тогава князът, който отдавна бил събрал славянски войски отвсякъде, с
тяма войска нахлул в Панония, убивал като вълк безмилостно и жестоко, по-
алямата част установил с огън и меч, разорил я и я съсипал...
•
892 г.
Кралят24, след като се завърнал победоносно от франкия25, отпразнувал тър-
I ~гвено Рождество Господне в Аламания2*1, в двореца в Улм. Оттук отпътувал на
ок, надявайки се да срещне там княз Свентибалд, ала последният по стар навик
гказал да отиде при краля и не удържал на честната си дума и на всички обеща-
Ья. дадени по-рано. Оттам кралят отишъл разгневен в Хенгистфелд и разговарял
с княз Брацлав27. Там между другото се осведомил за времето и мястото, през кое-
то би могъл да навлезе в земята на моравците. Решено било да нападне това кня-
ство с три добре въоръжени войски. Кралят, като взел със себе си франките,
Тчарците и аламаните, дошъл през месец юли в Моравия. Там в течение на 4
седмици с тази тъй голяма армия и с унгарците, които били дошли с отряд при него
а същото място, подложил цялата страна на пожари и опустошения. След това
-ез месец септември проводил свои пратеници с дарове при българите и при тех-
♦ цар Лаодомур28 за възобновяване на предишния мир29. И поискал да не позво-
X аа на моравците да закупуват сол от там311. Пратениците, прочее, като не могли
пътуват по суша поради засадите на княз Свентибалд, били пренесени с кораб от
СI вжеството на Брацлавон до България по реката Одагра31 до Кулпа32 и от там по
ттчението на река Осава33; там те били приети от царя с почести и се върнали през
.й34 обратно с подаръци по същия път, по който дошли.
895 г.
Аварите35 нахлули в пределите на българите, но били изпреварени от тях и
тчхтяма част от тяхната войска била избита.
896 г.
През същата година гърците сключили мир с аварите. Което пък: техните
гъседи - българите, сметнали за враждебно действие, вдигнали се на война срещу
тях и преследвайки ги, опустошили цялата им земя чак до портите на Цариград. За
51
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
да си отмъстят, гърците с присыцата си хитрост изпратили свои кораби на аварите
и ги пренесли през Дунава в царството на българите. Пренесени там, те нападнали
народа на българите с голяма войска и избили твърде голяма част от него. Бълга-
рите, конто тогава се намирали на поход311, узнавайки това, с най-голяма бързина
се върнали назад, за да освободят родината си от връхлетелия ги враг. Ала в завър-
залото се сражение били победени. Когато отново се опитали със същия устрем да
подобрят положението си, повторно били разбити.
Тогава, бедните, като не знаели как биха могли да се окуражат и да си помог-
нат, всички отошли при стария си цар Михаил37, който пръв ги обърнал в истината
на християнската вяра, и го помолили да ги посъветва как да се избавят от споле-
тялата ги опасност. Той наредил тридневен пост, напомнил им да се покаят заради
неправдата, която причинили на християните3* и след това да измолят подкрепа от
Бога. Като било изпълнено всичко това, те завързали жестоко сражение. И двете
страни се сражавали свирепо, докато най-после по Божия милост победата, ако и с
голямо проливане на кръв, била предоставена на християните. Кой би могъл да
изчисли загубите на езичниците авари по време на тези толкова големи сражения,
когато само сред българите, на конто принадлежала победата, били намерени уби-
та 20 хиляди конници...

№95
ИЗ „ДЕЯНИЯТА НА КАРЛ ВЕЛИКИ“
ОТ НОТКЕР БАЛБУЛУС (IX в.)
ONB.HIS - Wien, cod.Vinci lat.610, f.66v-67r. 67v.
Ne vero ab imperitis argiiar imperitie, quia mare, quod nomine gurgituli maximus
appellavit imperator, inter nos et Grecos ex eius ore situm retulerim, noverint qui volunit;
abhuc Hunos et Wlgaros, et plures alias immanissimas gentes intactas et integras iter ad
Greciam terrestre ncgare. Quas tamen postea bellicosissimus Karolus vel terre coequavit.
ut omne genus Sclavorum et Wigarum, vel penitus eradicavit, ut ferreorum adamantinorumve
et nomen Hunorum. De quibus mox docebo, si prios de edificiis. que cesar augustus Karolus
apud Aquasgrani iuxta sapientissimi Salomonis exemplum Deo vel sibi, vel omnibus
episcopis, abbatibus, comitibus et cunctis de toto orbe venientibus hospitibus mirifice
construxit, iuxta pauca satis et minima commemorem.
Cum strennuissimus imperator Karolus aliquam requiem habere potuit, non ocio
torpere, sed divinis servitiis voluit insudare, adeo ut in genitali solo basilicam, antiqui
Romanorum operibus prestantiorem, fabricare propria dispositione molitus, in brevi se
compotem voti sui gauderet. Ad cuius fabricam de omnibus cismarinis regionibus magistros
et opifices omnium id genus artium advocativit. Super quos quendam abbatem cunctorum
peritissimum ad executionem operis, ignarus eius fraudium constituit. Qui, mox ut augustus
quoquam secessit, precio accepto, quos volebat ad propria remisit. Qui vero se redimere
nequiverunt vel a dominis suis absoluti non sunt, sicut quondam Egiptii populum De
iniquis operibus afflixerunt, ita inmensis laboribus oppressit, ut nunquam eos aliquantulurn
requiescere pateretur. De tali igitur fraudulentia cum infinitum pondus auri vel argenti
sericorumque palliorum congregasset, et viliora suspendens in camera, preciosiora queque
in arcis vel in scriniis absconsa concluderet. ecce repente domus eius inflammata
referentibus illi nunciata est. Qui, concitus accurrens et per medios flammarum globes in
conclave, quo scrinia auro plena servabantur, irrampens, et cum uno tantum exire nolens
52
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
la singulis imposuit humeris, et exire cepit. Inter ea trabes una pergrandis ignibus
:a cecidit super eum, et corpus quidem materiali combussit incendio, animam vero
nisit ad ignem...
Ad has ergo munitione per ducentos et eo amplius annos qualescunque omnium
entalium divitias Huni congregabant, ubi cum et Gothi et Wandali quietem mortalium
rbarent, orbem occiduum репе vacuum dimiserunt. Quos videlicet circulos protamen
us Karolus ita in annis VIII perdomuit, ut de eis nec minimas quidem reliquias rcmanere
iserit. A Vulgaribus autem ideo manum retraxit, quia videlicet Hunis exstinctis, regno
corum nichil nocituri viderentur. Porro predam in Pannonia repertam per episcopia
monasteria liberalissima divisione distribuit.
Но за да не бъда обвинен в невежество от невежите, загдето пиша, че море-
което великият император нарече с думата ,,моренце“’, е разположено между
• и гърците, нека да знаят, конто щат, че и досега хуните2 и българите и много
ги жестоки племена, дордето все още били с пресни и неизразходвани сили,
шречвали сухоземния път до Гърция. Тях все пак след това най-войнственият
з или изравни със земята, както целият народ на славяните и българите, или
е. ълно изтреби, както потомството и името на железните и стоманенотвърди
гунн. За тези неща едва ли ще мога да поуча, ако първо не припомня накратко и
I -ого късо за постройките, конто цезарят, августът Карл по примера на премъд-
Соломон3 съоръжи чудотворно за всички епископи, абати, комити, пък и за
ички онези, конто идват от целия свят като гости.
Когато най-могъщият император Карл успя най-сстне по някакъв начин да
амери покой, искаше не да безделничи в почивка, а да се изпоти с богоугодни
. та, дори бе подтикнат да построй със собствено иждивение на родна земя по-
' .дставителна базилика4 от сградата на древните римляни, та да може да се въз-
I ва, че е изпълнил желанието си. За построяването й повикал учени и майстори
всякакъв род и занаят от всички отсамморски области. Над тях поставил един
бат, най-вещ в извършването на такава работа от всички, без да знае за хитрината
Едва що си отишъл августът и той определил цена за онези, конто искали да
Вьдат пуснати да си отидат у дома, а онези, конто не можели да се откупят или пък
|. били освободени от господарите си, така притискал с непосилен труд, че за
(икого нимало дори най-малко почивка, подобно на египтяните, конто товарели
Божия народ с непосилни дела. И тъй поради това коварство той събрал огромно
отчество злато, сребро и дрехи от Серика5, като по-евтините оставил в стаята си,
. някои по-скъпи скрил и заключил в шкафове и ковчежета; ето, че му било извес-
ено от осведомители, че внезапно домът му е пламнал. Той изтичал като ужилен
нахълтал през кълбото от пламъци в стаята, гдето се пазели пълните със злато
сандъци. И понеже не искал да излезе само с един сандък, сложил няколко на
собствените си рамене и тръгнал да бяга. Междувременно една греда, обхваната от
огромни пламъци, паднала върху му и подпалила тялото му като истински пожар,
I душата му предала на огън, който не се загасва...
В тези укрепления6 за повече от двеста години хуните трупали всякакви бо-
гатства от всички западни страни, където и готите, и вандалите нарушавали спо-
койствието на хората, и почти изцяло обезлюдили западния свят. Въпреки това
непобедимият Карл така ги покорил за 8 години, че не позволил да остане и най-
53
A Р X И В И Т Е ГОВОРЯТ
малък спомен за тях. А пък българите изоставил тогава, защото именно след като
хуните били изтребени не изглеждало, че те ще навредят с нещо н Франкското
кралство. Впрочем добитата в Панония плячка той най-щедро раздал на епископ-
ствата и манастирите.
№96
ИЗ „ПОКРЪСТВАНЕ НА БАВАРЦИТЕ
И КАРИНТИЙЦИТЕ“ (IX в.)
ONB, HIS - Wien, cod.Vind.lat.596, f. 5r-6r, 14r-v, 10v-llv,12r-13v, 15r-v, 17r-v; cod.Vind.lat.423.
f.8r-v.
Hactenus prenotatum est, qualiter Bogoarii facti sunt christiani, seu numerus
episcoporum et abbatum conscriptus in sede luvavensi. Nunc adici endum est qualiter
Sclavi, qui dicuntur Quarantati, et confines eorum fide sancta instruct! christianique effecti
sunt, seu quomodo Huni Romanos et Gothos atque Gepidos de inferiori Pannonia expulerunt
et illam possederunt regionem, quousque Franci et Bawari cum Quarantinas continuis
affligendo bellis eos superaverunt. Eos autem, qui obediebant fidei et baptismum sunt
consecuti, tributaries fecerunt regum, et terram, quam possident residui, adhuc pro tribute
retinent regis usque in hodiernum diem. Nunc recapitulandum est de Quarantanis.
Temporibus gloriosi regis Francorum Dagoberti Sarno nomine quidem Sclavus manens in
Quarantanis fuit dux gentis illius. Qui venientes negotiatores Dagoberti regis interficere
iussit et regia expoliavit pecunia. Quod dum comperit Dagobertus rex, misit exercitum
suum et damnum, quod ei idem Sarno fecit, vindicare iussit. Sicuti fecerunt, qui ab eo et
regis servitio subdiderunt illos. Non multo post tempore ceperunt Huni eosdem Quarantanos
hostili seditione graviter affligere. Fuitque tunc dux eorum Boryth nomine, qui Hunorum
exercitum contra eos iturum Bawarris nunciari fecit rogavitque eos sibi in auxilium venire...
Idem anazephaleos de Avaris. Antiquis enim temporibus ex meridiana parte Danubii
in plagis Pannonie inferioris et circa confines regiones Romani possederunt ipsique ibi
civitates et munitiones ad defensionem sui fecerunt aliaque edificia multa, sicut adhuc
apparet. Qui etiam Gotos et Gepidos sue ditioni subdiberunt. Sed post annos nativitatis
domini CCCLXXVII et amplius Huni ex sedibus suis in aquilonari parte Danubii in desertis
locis habitantes, transfretantes Danubium, expulerunt Romanos et Gothos atque Gepidos.
De Gepidis autem quidam adhuc ibi resident. Tunc vero sclavi post Hunos inde expulsos
venientes coeperunt istis partibus Danubii diversas regiones habitare. Sed nunc qualiter
Huni inde expulsi sunt et Sclavi inhabitare coeperunt et ilia pars Pannonie ad diocesim
luvavensem conversa est, edicendum putamus.
Igitur Carolus imperator anno nativitatis domini DCCXCVI Aericum comitem
destinavit et cum eo inmensam multitudinem Hunos exterminare. Qui minime resistentes
reddiderunt seper prefatum comitem Carolo imperatori. Eodem igitur anno misit Carolus
Pippinum filium suum in Hunia cum exercitu multo. Qui perveniens usque ad celebrem
eorum locum, qui dicitur Rinch, ubi iterum omnes eorum principes se reddiderunt Pippino.
Qui inde revertens partem Pannonie circa lacum Pelissa inferioris ultra fluvium, qui dicitur
Hrapa, et sic usque ad Dravum fluvium et eo, usque Dravus fluit in Danubium, prout
potestatem habuit, prenominavit cum doctrina et ecclesiastico officio procurare populum,
54
ИЗВОРИ ЗА СРЕД НО В Е КО В НА ТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
:mansit de Hunis et Sclavis in illis partibus, Arnoni luvavensium episcopo usque ad
vrntiam genitoris sui Karoli imperatoris. Post modum ergo anno DCCCIII Karolus
’.rator Bagoariam intravit et in mense Octobrio Salzburc venit et prefatam concessionem
sui iterans potestative multis adstantibus suis fidelibus adfirmavit et in evum inconvulsam
i concessit
Interim contigit anno videlicet nativitatis domini DCCXCVIII Arnonem iam
ipiscopum a Leone papa accepto pallio remeando de Roma venisse ultra Padum
obviasse missum Caroli cum epistola sua mandans illi ipso itinere in partes Sclavorum
et exquirere voluntatem populi illius et predicare ibi verbum dei. Sed quia hoc facere
livit, antequam responsum referret sue legationis, festine perrexit ad imperatorem et
t ei, quicquid per eum dominus Leo papa mandavit. Post expletam legationem ipse
rator precepit Arnoni archiepiscopo pcrgere in partes Sclavorum et providere omnem
regionem et ecclesiasticum officium more episcopali colere populosque in fide et
tianitate predicando confortare. Sicuti ille fecit illuc veniendo, consecravit ecclesias,
lavit presbyteros, populumque predicando docuit. Et inde rediens nuntiavit imperatori,
magna utilitas ibi potuisset effici, si quis inde habuisset certamen. Tunc interrogavit
imperator, si aliquem habuisset ecclesiasticum virum, qui ibi lucrum potuisset agere
Et ille dixit se habere talcm, qui deo placuisset et illi populo pastor fieri potuisset.
nc iussi imperatoris ordinatus est Deodericus episcopus ab Arnone archiepiscopo
•avensium. Quern ipse Arn et Geroldus comes perducentes in Sclaviniam dederunt in
ius principum commendantes illi episcopo regionem Carantanorum et confines eorum
identali parte Dravi fluminis, usque dum Dravus fluit in amnem Danubii, ut potestative
tulum regeret sua predicatione et evangclica doctrina doceret servire deo et ut ecclesias
istructas dedicasset, presbyteros ordinando constituisset, totumque ecclesiasticum officium
illis partibus, prout canonicus ordo exposcit, perficeret, dominationem et subiectionem
bens luvavensium rectorum. Sicuti ille fecit, quamdiu vixit.
Enumeratis itaque episcopis luvavensium conamur, prout veracius in chronicis
peratorum et regum Francorum et Bagoariorum scriptum repperimus, scire volentibus
r. nifestare. Postquam ergo Karolus imperator Hunis reiectis episcopatus dignitatem
1 .navensis ecclesie rectori commcndavit, Arnoni videlicet archiepiscopo et suis successoribus
’.enendi perpetualiter atque regendi perdonavit, coeperunt populi sive Sclavi vel Bagoarii
mhabitare terram. Unde illi expulsi sunt Huni, et multiplicari; tunc primus ab imperatore
constitutus est confinii comes Goterammus, secundus Verinharius, tertius Albricus, quartus
Gotafridus, quintus Geroldus. Interim vero dum predicti comites orientalem procurabant
plagam, aliqui duces habitaverunt in illis partibus ad iam dictam sedem pertincntibus. Qui
comitibus prefatis subditi fuerunt ad servitium imperatoris. Quorum nomina sunt: Privizlauga,
Cemicas, Ztoimar, Etgar. Post istos vero duces Bagoarii coeperunt prodictam terram dato
egum habere in comitaturmnomine Helmuvinus, Albgarius et Pabo. His ita peractis
Ratbodus suscepit defensionem termini; in cuius spacio temporis quidam Priwina exulatus
a Moimaro duce Maravorum supra Danubium venit ad Ratbodum. Qui statim ilium
presentavit domno regi nostro Hludowico, et suo iussi fide instructus baptizatus est in
ecclesia sancti Martini loco Treisma nuncupate, curte videlicet pertinenti ad sedem
Juvavensem. Qui et postea Ratbodo commissus aliquod cum illo fuit tempus. Interim exorta
est inter illos aliqua dissensio, quam Priwina timens fugam iniit in regionem Vulgariam
cum suis, et Chozil filius eius cum illo. Et non multo post de Vulgariis Ratimari ducis adiit
regionem. Illoquc tempore Hludowicus rex Bagoariorum misit Ratbodum cum exercitu
multo ad exterminandum Ratimarum ducem. Qui diffusus se defendi posse in fugam versus
est cum suis, qui cedem evaserunt. Et predictus Priwina subsistit et cum suis pertransivit
55
A Р X И В ИТ Е ГОВОРЯТ
fluvium Sawa ibique susceptus a Salachone comite pacificatus est cum Ratbodo. Aliqua
vero interim occasione percepta rogantibus predictis regis fidelibus prestavit rex Priwine
aliquam inferioris Pannonie in beneficium partem circa fluvium, qui dicitur Sala. Tunc
coepit ibi ille habitare et munimen edificare in quodam nemore et palude Sale fluminis et
circumquaque populos congregare ac multum ampliari in terrra ilia. Cui quondam
Adalrammus archiepiscopus ultra Danubium in sua proprietate loco vocato Nitrava
consecravit ecclesiam. Sed postquam prefatum munimen edificavit, construxit infra primitus
ecclesiam, quam Luiprammus archiepiscopus, cum in ilia regione ministerium sacerdotale
potestative exercuit, in illud veniens castrum in honore sancte dei genitricis Marie consecravit
anno videlicet DCCCL. Ibi fuerunt presentes: Chezil, Unzat, Chotemir, Liutemir, Zcurben,
Siliz, Wlkina, Witemir, Trebiz, Brisnuz, Zuemin, Zeska. Crimisin, Goimer, Zistilo, Amalrih,
Altwart, Wellehelm, Fridepercht, Scrot, Gunther, item Gunther, Arfrid, Nidrich, Isanpero,
Rato, Deotrih, item Deotrih,Madalperht, Engilhast, Waltker, Deotpald. Ipsi viderunt et
audierunt complacitationem illo die inter Liuprammum et Priwinonem, quo ilia dedicata
est ecclesia, id est VIIIl Kalendas Februarias. Tunc dedit Priwina presbyterum suum nomine
Dominicum in manus et potestatem Liuprammi archiepiscopi, et Liuprammus illi presbitero
licentiam concessit in sua diocesi missam canendi commendans illi ecclesiam illam et
populum procurandum, sicut ordo presbiteratus exposcit. Indeque rediens idem pontifex et
cum eo Chezil consecravit ecclesiam Sandrati presbyteri, ad quam Chezil territonam et
silvam ac prata in presentia prefatorum virorum tradidit et circumduxit hoc ipsum terminum.
Tunc quoque ad ecclesiam Ermperht presbyteri, quam memoratus presul consecravit, ad
qua tradidit Chezil, sicut Engildeo et filii eius IF et Ermperht presbyter ibi habuerunt, et
circumduxit prefatos viros in ipsum terminum.
Transactis namque fere duorum aut trium spatiis annorum ad Salapiugin consecravit
ecclesiam in honore sancti Hrodberti. Quam Priwina cum omni supraposito tradidit deo et
sancto Petro atque sancto Hrodberto perpetuo in usum fructuarium viris dei Salzburgensium
habendi.
Postmodum vero roganti Priwine misit Liuprammus archiepiscopus magistros de
Salzpurc murarios et pictores, fabros et lignarios, qui infra civitatem Priwine honorabilem
ecclesiam construxerunt, quam ipse Liuprammus edificari fecit officimque ecclesiasticum
ibidem colere peregit. In qua ecclesia Adrianus martyr humatus pausat. Item in eadem
civitate ecclesia sancti Iohannis baptistc constat dedicata et foris civitatem in Dudleipin, in
Ussitin, ad Businiza , ad Bettobiam, ad Stepiliperc, ad Lindolveschirichun, ad Keisi, ad
Wiedheresechirichun, ad Isangrimechirichun, ad Beatuseschirichun, ad Quinque Basilicas
temporibus Liuprammi ecclesie dedicate sunt; et ad Otacharschirichun et ad
Paldmunteschirichun ceterisque locis ubi Priwina et sui voluerunt populi. Que omnes
temporibus Priwine constructe et sunt consecrate a presulibus luvavensium.
Pervenit ergo ad notitiam Hludowici piissimi regis, quod Priwina benivolus fuit erga
dei servitium et suum. Quibusdam suis fidelibus sepius ammonentibus concessit illi in
proprum totum, quod prius habuit in beneficium, exceptis illis rebus, que ad episcopatum
luvavensis ecclesie pertinere videntur, scilicet ad sanctum Petrum principem apostolorum
et beatissimum Hrodbertum, ubi ipse corpore requiescit, ubi tunc ad presens rector
venerabilis Liuphrammus archiepiscopus preesse dinoscitur. Ea ratione diffmivit domnus
senior noster rex easdem res, que tunc ad ipsum episcopum in ipsis locis conquesite sunt et
que inantea deo propitio augeri possunt, sine illius hominis contradictione et iudiciaria
consignatione illibate ad ipsa loca supra dictorum sanctorum perpetuahter perseverare
valeant.
Isti fiebant presentes: n(omine)Liuphrammus, archiepiscopus, Erchanbertus
episcopus, Erchanfridus episcopus, Hartwigus episcopus, Karolomannus, Hludowicus,
Ernust, Ratpot, Werinheri, Pabo, Fritilo, Tacholf, Deotrich, Waninc, Gerolt, Liutolt,
Deotheri,Wolfregi, lezo, Egilolf, Puopo, Adalperht, Megingoz, item Adalperht, Odalrih,
56
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в ) т. II
iger, Managolt. Actum loco publico in Reganespurc anno DCCCXLVIII, indictionc
sub die IIII Idus Octobris.
Quamdui enim ille vixit, nihil minuit ecclesiasticarum rerum nec subtraxit de potestate
cte sedis, sed ammonente archiepiscopo, prout valuit, augere studuit, quia ad
entum servitii dei primitus post obitum Dominici presbyteri Swarnagal presbyter et
arus doctor illuc missus est cum diacoms et clericis. Post ilium vero Altfridum
aerum et magistrum quiusque artis Liuphrammus direxit; quern Adalwinus succesor
irammi archipresbyterum ibi constituit, commendans illi claves ecclesie curamque
ilium totius populi gerendam. Similiterque eo defuncto Rihpaldum constituit
presbyterum. Qui multum tempus ibi demoratus est exercens suum potestative officium,
illi licuit archiepiscopus suus, usque dum quidam Grecus Methodius nomine noviter
tis Sclavinis litteris linguam Latinam doctrinamque Romanam atque litteras auctorales
as philosophice superducens vilescere Fecit cuncto populo ex parte missas et evangelia
iasticumque officium illorum, qui hoc Latine celebraverunt. Quod illi fere non valens
1 repetivit luvavensem.
Anno igitur DCCCLXV venerabilis archiepiscopus luvavensium Adalwinus
itatem Christi celebravit in castro Chezilonis noviter Mosapurc vocato, quod ille succesit
ente patre suo Priwina, quern Maravi occiderunt. Ibique illo die officium celebravit
siasticum sequentique die in proprietate Wittimaris dedicavit ecclesiam in honore
i Stephani protomartyris. Die vero Kalendis lanuariis ad Ortahu consecravit ecclesiam
more sancti Michaelis archangeli in proprietate Chezilonis. Item eodem anno ad Weride
honore sancti Pauli apostoli Idibus ianuariis dedicavit ecclesiam.
Item in eodem anno XVIIII Kalendas Februarias ad Spizzun in honore sancte
garete virginis ecclesiam dedicavit. Ad Termperch dedicavit ecclesiam in honore sancti
irentii.
Ad Fizkere eodem anno dedicavit ecclesiam et singulis proprium dedit presbyterum
esiis.
Sequenti quoque tempore veniens iterum in illam partem causa confirmationis et
iicationis contigit ilium venisse in locum, qui dicitur Celia, proprium videlicet Unzatonis
ue apta fuit ecclesia consecrandi, quam dedicavit in honore sancti Petri principis
stolorum constituitque ibi proprium presbyterum. Ecclesiam vero Ztradach dedicavit
honore sancti Stephani. Item in Weride ecclesia dedicata floret in honore sancti Petri
cipis apostolorum.
Postea vero tres consecravit ecclesias, unam ad Quartinaha in honore sancti Iohannis
geliste, alteram ad Muzziliheschirichun. Tertiam ad Ablanza, quibus constituit proprius
byteros.
Est summa ecclesiarum XXXII et amplius.
•
A tempore igitur, quo dato et precepto domni Karoli imperatoris orientalis Pannonie
ulus a luvavensibus regi cepit presulibus, usque in presens tempus sunt anni LXXV,
.' nullus episcopus alicubi veniens potestatem habuit ecclesiasticam in illo confinio nisi
burgenses rectores, neque presbyter aliunde veniens plus tribus mensibus ibi suum
js est colere officium, pruisquam suam dimissoriam episcopo presentavit epistolam.
enim ibi observatum fuit, usque dum nova orta est doctrina Methodii philosophi.
•
Karentanis primo predicavit Modestus episcopus missus et consecratus a beato
57
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Virgilio sub Pippino Francorum rege. Post hunc missus et consecratus est Theodoricus
episcopus in presentia Karoli imperatotis ab Arnone archiepiscopo. Post hunc Otto episcopus
consecratus ab Abeldrammo archiepiscopo. Post hunc Hosbaldus episcopus sub Liupramno
et Adelwino archiepiscopis. Huie Osbaldo scripcit Nicolaus papa duos canones, qui in
corpore decretorum inveniuntur. Post hunc interiecto aliquo tempore supervenit quidam
Sclavus ab Hystrie et Dalmatic partibus nomine Methodius, qui adinvenit Sclavicas literas
et Sclavice celebravit divinum officium et vilescere fecit Latinum. Tandem fugatis a
Karentenis partibus intravit Moraviam ibique quescit.
Tempore Dagoberti regis Francorum preerant Karentanis dux Sarno, post quern
Boruch, post quern Karastus, et post hunc Chenmarus, et post hunc Waltunc. Item sub
Karolo et eius successoribus Priwizlauga, Cemicas, Zpoimar, Etgar.
In orientali etiam parte Bawarie expulsis Hunis hii comites ab imperatore Karolo et
eius successoribus sunt constituti: Geroldus, Goterammus, secundus Wereharius, tertius
Albricus, quartus Gotfridus, quintus Geroldus, et post hoc duces Helmwinus, Albarius,
Pado, et duces Carentanorum suprascripti sub istis comiitbus et ducibus erant.
Дотук бе описано как баварците станаха християни и какъв е съставът на
епископите и абатите, включен в Залцбургския [епископски] престол. Сега ще бъ-
де добавено как славяните, който се наричат каринтийци, и техните съседи бяха
запознати с християнската вяра и станаха християни, а също така по какъв начин
хуните прогониха от Долна Панония римляните, готите и гепидите и владяха земя-
та, докато франките и баварците заедно с каринтийните чрез постоянни войни ги
разбиха и победиха. Обаче онези, конто се присъединиха към вярата и приеха Све-
тото кръщение, станаха данъкоплатци на кралете и земята, в която обитават, при-
тежават оттогава до днес заради трибута, който плащат на краля.
Сега накратко [да известим] за каринтийците. По времето на славния крал
на франките Дагоберт1 живял сред каринтийците някакъв славянин на име Само и
бил вожд на това племе2. Той заповядал да бъдат избити търговците на крал Даго-
берт и заграбил кралските пари. Като узнал това, крал Дагоберт изпратил своята
войска и заповядал, щото да бъде възмездена щетата, която този Само причинил.
Така сторили онези, конто били изпратени, за да ги подчинят на кралската власт.
Скоро след това хуните започнали чрез враждебна разпра да нападат жестоко съ-
щите каринтийци. И тогава техен княз бил някои си на име Борут, който известил
на баварците чрез пратеник, че войската на хуните ще дойде срещу тях и помолил
да му дойдат на помощ...
Също така накратко [да известим] за аварите. В древни времена римляните
завладяха откъм южната страна на Дунава в равнините на Долна Панония и окол-
ните съседни области и там сами изградиха за своя защита градове и укрепления и
различии други сгради, както и досега личи. Те също подчиниха готите и гепидите.
Ала подир 377 и повече години от Рождество Господне хуните, конто живееха на
северната страна на Дунава в пустинни места, напуснаха своите местоживелища
преминаха Дунава, прогониха римляните и готите, а също така и гепидите. Прочее
някои от гепидите и досега живеят там. Тогава пък, когато хуните били прогонени
от там, дошли славяните и започнали да обитават различии области от тези страни
на Дунава. Но сега ще се опитаме да разкажем как хуните били прогонени от там
и славяните започнали да живеят тук и как тази част от Панония е била включена
към Залцбургския диоцез.
58
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV <1.1 in. II
Прочее император Карл3 в годината от Рождество Христово 796 изпратил
~ ф Ерик и с него голяма войска, за да прогонят хуните. Те, като оказали малка
-ьпротива, се подчинили през споменатия граф на император Карл. През същата
гмина Карл изпратил своя син Пип ин4 в Хуния с голяма войска. Той нахлул чак до
тогото прочуто място, което се нарича Ринк5, където всички техни князе отново
. | предали на Пипин. Той, като се върнал, упълномощил залцбургския епископ
Арно да управлява народа, който оделял от хуни и славяни в тези места чак до
Кистигането на баща му император Карл чрез [Христовото] учение и църковна
- дба в онази част на Долна Панония около езерото Балатон отвъд реката, която
а нарича Рааб, така чак до река Драва и оттам чак до мястото, където Драва се
тива в Дунав, доколкото имал възможност. След това пък в годината 803-а импе-
зтор Карл навлязъл в Бавария и през месец октомври дошъл в Залцбург и повто-
рит и потвърдил гореказаното упълномощаване на сина си в присъствието на мно-
) свои верни хора и разпоредил властнически да остане ненарушимо вовеки.
Междувременно случи се така в годината от Рождество Христово 798-а, че
Арно, вече архиепископ, след като получил палиум от папа Лъв, връщайки се от
Ь'М, достигнал отвъд По и тук го пресрещнал пратеник на Карл с негово писмо, с
което му нареждал да отиде по този път в земите на славяните и да проучи волята
। онзи народ и да проповядва там Божието слово. Но понеже не желаел да стори
това преди да даде отговор на неговото послание, бързо се отправил при императо-
? и му известил снова, което чрез него съобшавал господарят папа Лъв\ След
зпълнената мисия самият император наредил на архиепископ Арно да отиде в
кмитс на славяните и да се погрижи за цялата тази облает и да организира цър-
ковния живот по епископски ред и да укрепи населението във вярата и християнс-
~в >то чрез проповед. Като отишъл там, той така и направил, освещавал църкви,
•ькополагал презвитери, просвещавал народа чрез проповед. И като се върнал от
Там, съобшил на императора, че би имало голяма полза, ако някой постоянно пре-
вава там. Тогава императорът го попитал дали има някой църковник, който да
де полезен за Божието дело. И той казал, че има такъв, който е угоден Богу и би
могъл да бъде пастир на този народ. Тогава със заповед на императора архиепис-
опът на Залцбург назначил за епископ Тещерих. Самият Арно и граф Геролд,
като го довели в Склавиния. предали го в ръцете на князете, поверили на този
епископ областта на каринтийците и съседните им [области] от западната страна
sa река Драва чак до там, където Драва се влива в река Дунав, за да управлява
нълновластно народа чрез проповедта си и да го учи чрез евангелското учение да
служи на Бога и да освещава построените църкви, да ръкополага свещениците по
да и да урежда целия църковен живот в тези области според каноничния ред,
като се намира под властта и подчинението на залцбургските предстоятели. Тъй
той правел, дордето бил жив.
След като изброихме залцбургските епископи, ще се опитаме да изложим
пред любознателните това, което намерихме описано по точно в хрониките на им-
ператорите и кралете на франките и баварците. Когато император Карл след про-
гонването на хуните удостоил с епископско достойнство предстоятеля на Залцбур-
гската църква и, разбира се, предоставил на архиепископ Арно и на приемниците
му правото да заемат и управляват за вечни времена този престол, някои народи
като славяните и баварците започнали да се заселват в земята, откъдето били изго-
59
А РХ И В ИТЕ ГОВОРЯТ
нени онези хуни и да се умножават. Тогава за пръв пограничен граф бил назначе
от императора Готерам, за втори - Веринхар, за трети - Албрик, за четвърти - Гс
тафрид, за пети Геролд. Но междувременно, когато гореказаните графове управля
вали Източната облает, в тези земи, включени към гореказания вече престол, Ж!
веели никои князе. Чрез споменатите графове те били приведени в служба на импе
ратора; имената им са: Първослав, Цемикас, Стоимер и Етгар. След тези кня
баварците на име Хелмвин, Албгар и Пабо започнали да управляват като графст
во, дадено от крадете, споменатата земя. След като станало това, Ратбод поел за
щитата на границата. По това време никой си Привина7, изгонен от княза на м
равцитс Моймир отвъд Дунава, дошъл при Ратбод. Той веднага го представил н
нашия господар крал Людовик* и по негова заповед [Привина] бил запознат с хрис
тиянската вира и покръетен в църквата „Св. Мартин“ в селишето. наречено Трет
ма9, в резиденция, конто именно принадлежала на Залцбургския престол. След т
ва бил изпратен отново при Ратбод и бил известно време с него. Междувремен!
помежду им възникнала някаква свада, от конто Привина се уплатил и избягал
приближените си в българската земя, а заедно с него и синът му Коцел11’. И не сл<
дълго от България той преминал в земята на княз Ратимир11. По това време бава
ският крал Людовик изпратил Ратбод с голяма войска да прогони княз Ратими
Като не вярвал, че може да се защити, той избягал с приближените си, които избе
нали смъртта. Споменатият Привина също оцелял и с приближените си премии
река Сава и там бил приет от граф Салахон и се помирил с Ратбод.
Между другото, във връзка с молбите на споменатите свои верни кралят д
като бенефиций на Привина онази облает в Долна Панония край реката, конто
нарича Зала. Оттогава той започнал да обитава тук, построил крепост в онази
риста и блатиста облает на река Зала, събрал отвсякъде народ и станал голям г
подар в тази земя. Някога отвъд Дунава в селището, наречено Нитра на иегов
владение, архиепископ Адалрам осветил църква нему. Той обаче, след като по
роил споменатата крепост, въздигна в нея църква, която архиепископ Лиупр
освети именно през годината 850-а в чест на Светата божия майка Мария, идва|
в тази крепост, когато той свещенодействаше пълновластно в тази облает. Т
присъстваха: Коцел, Унзат, Хотимир, Лютемир, Скърбен, Жилиз, Вълкина, Ви
мир, Требич, Бриснуц, Жвемин, Жеска, Кримизин, Гоймир, Жистило, Амалр
Алварт, Велехелм, фридеберхт, Скрот, Гюнтер, другият Гюнтер, Арфрид, Нидр
Изанберо, Рато, Деотрих, другият Деотрих, Мадалберт, Енгилхаст, Валткер, Де
балд. Те видели и чули споразумението, което тогава било сключено между Ли
рам и Привина, когато била освещавана тази църква, именно на IX февруа?>
календи12. Тогава Привина предал своя свещеник на име Доминик в ръцете и влас
на архиепископ Лиупрам и Лиупрам предоставил на онзи свещеник правоте
служи литургия в своя диоцез, поверил му онази църква и грижата за народа, Kai
предполага свещеническият ред. Същият понтифекс оттук се върнал заедно с
цел и осветил църквата на свещеника Сандрат, на която Коцел в присъствието
споменатите мъже дарил земята, гората и ливадите и сам определил границ.
Тогава прочее Коцел дарил на църквата на свещеника Ермберт, която помена
първосвещеник осветил, снова, което Енгилдео и двамината му синове и свеш
кът Ермберт владеели там, и сам определил със споменатите мъже границ.
След това, като минали около две или три години, той [Лиупрам] осветил в Зала
угин една църква в чест на свети Руперт. Тази [църква] Привина дарил с цялс
владение на Бога, свети Петър, а също и на свети Руперт, така щото божиите
жители на Залцбургската църква да се ползват вовеки от плодовете им. След
пък по молба на Привина архиепископ Лиупрам изпратил от Залцбург строите
художници, ковачи и дърводелци. Те построили в града на Привина една чес
60
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV a.) m. II
църква, която онзи Лиупрам заповядал да построят и там наредят да устроят бо-
-тужението. В тази църква лежат мощите на мъченика Адриан13. Също така в
ви град има църква, посветена на Иоан Кръстител, извън този град по времето
Лиупрам били осветени църкви в Дудлейпин, Ужитин, Божиница, Бетобия, Ште-
ииберг, Линдолвеширикун, Кейзи, Виедхерезехирикун, Изангримеширикун, Бе-
жг.зеширикун, Петте църкви; също така в Отакарширикун и в Палдмунтесшири-
сун и на други места, където Привина и неговите народи пожелаха. Всички тези
гъркви] са построени по времето на Привина и са осветени от залцбургските пред-
. тоятели.
Известено бе прочее на благочестивейшия крал Людовик, че Привина драго-
•слно се поставя в служба на Бога и нему. Някои от неговите приближени често го
соканвали да му предаде в собственост всичко, което по-рано получил като бене-
: впий, „с изключение на онези неща, конто очевидно принадлежат на епископст-
В'то на Залцбургската църква, именно на княза, на апостолите свети Петър и на
р .блажения Руперт, където лежат неговите мощи, където тогава почитаемият
'хиепископ Лиупрам като управител е признат. По този начин господарят-сеньор
ашият крал определи тези владения, конто тогава от споменатия епископ в онези
места са получени и конто чрез Божията милост могат да се увеличат, така че да
вс 1 анат винаги към тези места на споменатите светци без каквото и да е човешко
>тиводействие или някакво взето съдебно решение. Тези бяха присъстващите:
?* менно - архиепископ Лиупрам, епископ Ерханберт, епископ Ерханфрид, епис-
коп Хартвиг, Карломан, Лудвиг, Ернст, Ратбод, Веринхери, Пабо, фритило, Та-
1 пф, Деотрих, Ванинк, Геролд, Лиутолт, Деотери, Волфреги. Йежи, Егилолф, Пу-
эпо, Адалберт, Мегингоф, още един Адалберт, Одалрих, Пернгер, Манаголт. Из-
ършено в кралския двор в Регенсбург в година Господня 848, XI индикт, в деня на
IV октомврийски иди“14. Докато пък Привина живял, той никак не намалил цър-
ковните владения, нито упражнил насилие спрямо гореказания престол, но се ста-
ел да подпомага архиепископа, да разширява [владенията му], колкото можел,
онеже той за подобрение на богослужението непосредствено подир смъртта на
.-вешеника Доминик изпратил Сварнагал, онзи свещеник и прочут учител, заедно с
: =кони и клирици. След него пък Лиутрам изпратил свещеника и майстора във
всяко изкуство Алтфрид, когото наследникът на Лиупрам Адалвин ръкоположил
I архипрезвитер там, поверявайки нему ключовете на църквата и освен това ду-
ховного попечителство на целия народ. По същия начин той [Адалвин] след него-
вата смърт ръкоположи за архипрезвитер Рипалд. Този живял там дълго време,
•иражнявайки пълновластно своята служба, така както го упълномощил неговият
фхиепископ, чак докато най-после някой си грък по име Методий15 изнамерил
главянските букви и преьел мъдро от латински език учението на Римската църква
и свещените латински книги, което накарало целия народ от страната да пренеб-
егне литургиите, евангелията и църковното служение на онези, конто ги пропо-
вядвали на латински. Тъй като той [Рипалд] не можал да понесе това, се завърнал
в Залцбургската епархия.
Прочее в годината 865-а почитаемият залцбургски архиепископ Адалвин из-
вършвал литургия на Рождество Христово в крепостта на Коцел, наречена отскоро
Мозабург16, която той наследил след смъртта на баща си Привина, когото убили
моравците. Докато там в този ден извършил богослужение, на следния ден той
[Адалвин] осветил църквата в чест на светия първомъченик Стефан във владение-
то на Витимар. В деня на януарските календи в Ортаху пък осветил църква в чест
на свети Архангел Михаил във владението на Коцел. Също през същата година
през януарските иди17 във Вериде осветил църква в чест на светия апостол Павел.
Също през същата година на XIX февруарски календи"1 в Спицун осветил църква в
61
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
чест на Светата Дева Маргарита. В Термберг осветил църква в чест на свети Лав-
рентий. Във фицкере през същата година осветил една църква. И на всяка една
църква ръкоположил собствен свещеник. Подир това, следвайки пътя си в онази
облает, за да покръетва и проповядва, случило се, че дошъл в едно селище, което се
нарича Целла и било във владение на Унцато и там осветил църква. Нея посветил
в чест на княза на апостолите свети Петър, ръкополагайки й собствен свещеник
Осветил също църква в Цтрадак в чест на свети Стефан. Също така цъфти във
Вериде църквата, осветена в чест на княза на апостолите свети Петър. После пък
осветил три църкви: едната в Кваринаха в чест на свети Йоан Евангелиста, другат
- в Муцелихеширикун, третата - в Абланица. на конто поставил собствени свеще
ници.
Броят на църквите е 32 и повече.
От времето, когато по воля и разпореждане на господаря император Кар.
народът започнал да се управлява от залцбургските предстоятели, до днес са изми
нали 75 години, понеже никой епископ, дошъл от някъде другаде, не е имал цър
ковната власт, освен залцбургските управители, нито пък някой свещеник, който
дошъл от другаде, се е осмелявал да извършва там богослужение повече от тр
месеца, преди да е представил на епископа писмено позволение. Това там бил
съблюдавано чак докато се появило нового учение на Методий философ.
Сред каринтийците най-напред проповядвал епископ Модест, ръкоположе,
и изпратен от блажения Виргилий19 по времето на франкския крал Пипин. Сле
него тук бил изпратен Теодорик, след като бил ръкоположен за епископ в присъс
твието на император Карл от архиепископ Дрно. А след него за епископ бил ръко
положен Ото от архиепископа Аделрам. След него пък [бил ръкоположен] за епис
коп Хосбалд от архиепископите Лиупрам и Адалвин. За този Хосбалд папа Нико
лай написал два канона, конто се намират в сборника на декретите. Известно вре
ме подир него дошъл от пределите на Истрия и Далмация някой си славянин п
име Методий, който изнамерил славянските букви и изпълнявал богослужениет.
на славянски и така направил да се изостави латинският. Накрая, прогонен от ка
ринтийските предели, отишъл в Моравия, гдето и се поминал.
По времето на франкския крал Дагоберт княз Само управляваше
каринтии
ците, след него Борух, след него Карастус, и след него Кенмар и след него Войтун
Също по времето на Карл и неговите наследници Привислав, Цемикас, Зпоима’
Етгар.
В източната част на Бавария след прогонването на хуните от император Кар
и неговите наследници бяха поставени следните графове: Геролд, Готерам, кат
втори Верехарий, като трети Албрик. четвърти Готфрид, пети Геролд и след тез
графове - Хелвин, Албарий, Падо и гореспоменатите князе на каринтийците стоз
ха [под властта] на тези графове и херцози.
62
ИЗВОРИ ЗА С Р ЕД Н О В Е КО В Н А Т А ИСТОРИЯ ИА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
№ 97
ИЗ „ХРОНИКА4 НА РЕГИНО ( X в.)
ONB. HIS - Wien. cod. Vind. lat. 408, f.65 r-v, 70v, 84v, 85v - 86r, 108r - 109v.
Anno dominici incarnationis DCCCV Caganus princeps avarorum imperatorem
*iiit, postulans sibi dari locum ad habitandum in Sabariam et Carantanum, quem a propter
estationem sclavorum in pristinis sedibus manere non poterant. Quem imperator benigne
- ;epit eidem parcitus favit.
In eo proelio anno DCCCX cecidisse memorantus nicoforus imperator. Post multas
-ignas victorias in mesia provincia commisso cum bulgans proelio moritur, et michael
ner eius imperator factus legatos domini imperatoris, qui ad nicoforum imperatorem
~nssi fuerunt, suscepit in constantinopoli et absolvit. Cum quibus et suos legatos direxit:
r.ichaelem episcopum, et arsavium, atque theognostum protospatarium, et per eos pacem
inicoforo coeptam confirmavit. Nam aquisgrani ubi ad imperatorem venerunt cum scripture
ctum ab eo m ecclesia suscepissent, more suo, id est greca lingua laudes ei dixerunt
rrperatorem eum et basileum appelantes.
Anno domini incarnationis DCCCLXVIII Nicolaus sanctissimus et beatissimus papa
ist multos pro Christo labores...
His temporibus gens Ulgarum feroctissima ac bellicosa, relictis ydolis abrenuntiatisque
pentilium supersticionibus, in Christum expro maxima parte credidit, et abluta salutari
ptismatis unda, in rehgionem chnstianam transiit. Directi sunt autem a sede apostolica
In eandem gentem sacerdotes ac viri religiosi, qui populum rudem divinis informarent
preceptis, et incultam barbariem sacris dogmatibus excolentes Christo gratum habitaculum
prepararent, ut huius vero sancte devotionis opus prosperum obtineret effectum. Hlodowicus,
christianissimus rex, qui germanis imperabat, non mediocre prebuit suppiementum Ferunt
autem de huius gentis rege quod lanta perfectione post perceptam baptismi gratiam ceperit,
quod diebus ornamentis regis indutus coram populo procederet, noctibus vero sacco vestitus
latenter ecclesiam intrans super pavimentum ipsuis ecclesie substrato sibi cilicio prostratus
in oratione iaceret. Non post multum divina inspiratione commonitus regnum terrenum
dimisit, ut in coelo sublimatus regnaret cum Christo et ordinato in suum locum regenti filio
suo maiore natu, comam capitis deposuit, habituque sancte conversationis suscepto,
monachus effectus est, eleemosynis. vigiliis et orationibus die nocteque intentus. Interea
filius eius quem regem constituerat, longe a paterna intentione et operatione recedens,
predas cepit exercere, et ebrietatibus, comessationibus et libidinibus vacare. Quod cum
pater audisseet, nimio zelo accensus sacrum habitum deposuit, et milicie cingulum resumpsit,
et cultu regio indutus, assocoatis sibi deum timentibus, filium persecutus est. Quem roox
absque difficultate coepit, oculusque eius erutis, in carcerem misit. Deinde convocato omni
regno suo, filium iuniorem regem constituit, mterminatus coram omnibus simiha fore
passurum, si in aliquo a recta christianitate deviaret. His ita patratis deposito cingulo et
resumpto sancte religionis habitu monasterium ingressus, in sancta conversatione reliquum
vite presentis tempus deduxit.
63
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
DCCCLXXXV1III.
Gens Hungarorum ferocissima et omni belua crudelior, retro ante seculis idea
inaudita, quia nec nominata, a scythicis regnis et a paludibus quas Thanais sua refusione in
immensum porrigit, aggressa est. Sed priusquam ipsius gentis acta crudelia stilo persequamur
non superfluum videatur, si de Scithie situ scytharumque moribus historiographorum dictj
sequentes aliud commemoremus. Scythia ut aiunt in orientem extensa includitur, ab un<J
latere Ponto, ab altero montibus Ripheis, a tergo Asia et Ethasis flumine...
Ex supradictis igitur locis gens memorata a finitimis sibi populis, qui PecinaJ
vocabantur, a propriis sedibus expulsa est, eo quod numero et virtute prestarent, et genitaleJ
ut praemisimus, rus exuberante multitudine non sufficeret ad habitandum. Horum itaqud
violentia effugati ad exquirendas quas possent incolere terras, sedesque statuere, valedicentcj
patrie iter arripiunt. Et prime quidem Pannoniorum et Avarum solitudine pererranted
venatu et piscatione victum cottidianum quaeritant. Deinde carantanorum, marahensiua
ac bulgarum fines crebris incursionum infestationibus irrumpunt, perpaucis gladio, multi
milia sagittis interimunt. Quas tanta arte ex corneis arcubus deregunt, ut earum ictus vd
precaveri possit. Cominus enim in acie proeliari aut obsessas expugnare urbes nesciunc
Pugnant autem procurrentibus equis, aut terga dantibus. Sere etiam fugam simulant. N J
pugnare diu possunt. Ceteris intolerandi forent, si quantus est impetus, vis tanta a
perseverantia esset.
През 805 година от Въплъшение Господне предводителят на аварите Кагав
се яви пред императора2 с искането да му се даде място за обитаване в Сабария ;
Карантания, зашото поради набезите на славяните не можеха да останат по прс
дишните си места. Императорът го прие благосклонно, смили се над него и г
подпомогна.
В това сражение през 8103 година падна и достопаметният император Ники
фор4. Той загина след много забележителни победи в провинция Мизия5 в сраже
ние, завързано с българите. Неговият зет Михаил6, избран за император, прие;
пратениците на нашия господар императора, конто били проводени при импера
тор Никифор в Цариград и ги освободил. Заедно с тях изпратил и свои пратенищ
епископ Михаил, Арсафий, протоспатария Теогност и посредством тях потвърди
мира, подет от Никифор. Като дойдоха при императора в Аквегранум и след каЛ
получиха в църквата подписания от него договор, те му изказаха похвали по сво
обичай, т.е. на гръцки език, като го нарекоха император и василевс.
През 869 година от Въплъщение Господне почина негово преосвещенство i
блаженство папа Николай7 след много усилия за Христа...
В това време твърде силният и войнствен български народ в по голямата а
част изоставил идолите, отрекъл се от езическите суеверия, повярвал в Христа |
като се умил със спасителната вода на кръшението, преминал към християнскаЦ
вяра8. А от апостолическия престол били изпратени за този народ свещенипи i
благочестиви мъже, конто да възпитат непросветения огце народ според Божии!
64
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV aj т. II
юни и, облагородявайки необразованите варвари чрез своите догми, да пригот-
за Христа приятно жилище А за да преуспее делото на това свето благочести-
начинание
прехристолюбивият
крал ЛюдовикВ 9,
конто повелявал
над немците,
,ал значителна помощ. Князът на този народ, както разказват, като приел бла-
атта на кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред
за в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в църква и,
грян върху пода на самия храм, прекарвал в молитва, като си постилал отделу
една власеница. Не след дълго време по Божие внушение той изоставил зем-
царство, за да царува въздигнат с Христа на небето; и като поставил на своето
о за княз по-стария си син, подстригал се, приел одеждата на светото подвиж-
ство и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и мо-
м10 *. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отс-
ал на баща си по ревиост и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва
мето си в пиянство. пиршества и разврат.
Когато баща му узнал това, пламнал в силен гняв, свалил монашеската дре-
тново препасал бойния пояс, облякъл нареките дрехи и като взел със себе си
и, конто се боели от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруд-
ню той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал
юто си царство и поставил за княз по-младия си син, като го заплатил пред
чки, че ще го сполети същото наказание, ако отстъпи в нешо от истинското
стиянство. След като уредил това по този начин, кой си свалил пояса, отново
- гянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото
»'сме от земния си живот в своето подвижничество".
В 889 година от Въплъщение Господне унгарското племе, извънредно диво и
~ жестоко от всякакъв звяр, толкова неизвестно, че дори и неспоменавано през
м | палите векове, напускало скитските си владения и блатата, конто река Дон об-
? }ва нашироко чрез разливането си. Но преди да опишем извършените от това
племе жестокости, не би било излишно, както ми се струва, да споменем нещо за
естоположението на Скития и за правите на скитите, като се придържаме към
к аното от историците12. Скития, както казват, се простира на изток и се заграж-
: i от ецната страна от Черно море, а от другата - от Рифейските планини, а изотзад
-от Азия и река Етазис.
И така споменатото племе било прогонено от своите селища в гореказаните
Бтасти от съседните нему народи, наречени печенези, тъй като последните го
а ъминавали по численост и по храброст и родната им земя поради изобилното
-..•селение не им била достатъчна за живеене. И тъй, прогонени от техните наси-
лия, те решили да потърсят земи и селища, в конто биха могли да се настанят, и,
рощавайки се с родината, тръгнали на път. Откачало те скитали из степите на
Панония и Авария и изкарвали всекидневната си прехрана с лов и риболов13. След
това с чести нападения нахлували в пределите на Каринтия, Моравия и България14
и там избивали малцина с меч, а хиляди със стрелите си, конто пускали от рогови-
те си лъкове с такава изкусност, че ударът им едва можел да се избегне. Те не
знаели нито да се бият отблизо в боен ред, нито да превземат градове чрез обсада,
а се сражавали, като препускали напред с конете си или обръщали гръб и често
дори се престрували, че бягат. Те не можели дълго време да се сражават. Впрочем
те щяха да са непобедими, ако силата и упоритостта им бяха толкова големи, кол-
кого бил устремът им при нападение.
65
АРХИВ If ТЕ ГОВОРЯТ
№98
ИЗ ,АНТАПОДОЗИС“ НА ЛИУТПРАНД (X в.)
Stift Klosterneuburg Stiftsbibliothek, cod.741, f.83v-84r, 94v, 105v, 106r, 107v-r.
Nunc autem non pigeat libellulo huic res duas, quas eisdem Basili filius, memorat
Leo imperator augustus, memoria risuque dignas egit, inserere. Constantinopolitana urt
que prius Bizantium, Nova nunc dicitur Roma, inter ferocissimas est gentes constitut
Habet qutppe ab aquilone Ungarios, Pihenacos, Chazaros, Rusios, quos alio nos nomi
Nordmannos apellamus, atque Bulgarios nimium sibi vicinos.Ab oriente Bagdas; int
orientem et meridiem Egipti Babilonieque incolas; a meridie vero Africam habet
nominatam illam vicinam sibique contrariam insulam Crete. Cetere vero que sub eode
climate nationes, Armeni scilicet, Perses, Chaldei, Avasgi, huic deserviniunt. Incole deniqi
civitatis huius, sicut memoratas gentes divitiis, ita etiam sapientia superexellunt.
Paucis igitur interpositis annis, cum nullus esset, qui in Bulgaria orientali australi
Bulgaria plaga eis resisterent, nam Bulgariorum gentem et Grecia atque Grecoru
et Crecta trubutariam fecerant, ne quit inexpertum his esset, que sub meridiano atq
occidentali degerent climate, visere satagunt nationes.
Leo denique, Grecorum piissimus imperator, cuius supra fecimus mentionem, corpoi
humani debitum solvens viamque carnis universe ingrediens regni sui heredem Alexandrui
fratrem germanum, unicumque suum Constantinum, qui nunc superest et feliciter regn
parvulum et, ut Greci aiunt ,,alalon“ dereliquit. Quibus ad tuendum palatium tutadamq
rem privatam, ut istic moris est, eunuchum officio „parakinumenon" dedit,“Fokan“, hi
est terresttris ducem exercitus fecit. Romanum autem non claro natalium hortu, sed core
magnamitate“tis ploos“, hoc est navalis exercitus principem fecit. Alexander post modicu
-defunctus soli Constantino parvulo imperium reliquit. Denique tempore, quo magn
imperator Leo migravit ad Dominum, prefatus ,,Focas“ domesticus, terrestris dux exerciti
contra Simeonem Bulgariorum regem duxerat copias eique Constantinopoli cupienti veni
non inviriliter repugnarat. Romanus vero, ut non incallidus, audito imperatorum, Le<
scilicet atque Alexandri, interitu, haud longe ab urbe collecto classium exercitu fugit atq
in insulam parvam iuxta Constantinopolim, ita ut e palatio videri poene posset, ratib
collectis advenit.
Ad
palatium autem minime
transfetavit,
laudes iuxt
consuetudinem“Porphyrogenito“ minime decantavit. Que res eunucho „parakinumen
cunctisuque Constantinupoleos principibus stuporem timorenve parvum non adtu
Internuntiis itaque, quid hoc monstri sit, quod regem non adieri laudesque debitas ni
persolverit, sciscitatur. Hisque a Romano respondetur, quod proprie vite timens palatii
declinarit; et adiecit, quia si ,,parakinumenos“ ceteris cum princibus se non adiret vitamc
illi et honorem iureiurando promitteret, mox se ad Cretensium Saracenorum regem confei
regnumque Argivorum sui auxilii fortitudine debellaret.
Pugnanti preterea cum Bulgaribus ,,Phoca“ domestico, qui et ipse pater Basille
ardenter fieri cupiebat, ipso in bello de hostibus iam triumphum tenenti, quid a Roma
actum sit, nuntiatur. Qui mox animo consternatur nimioque dolore compulsus victoi
signum, quo hostes insequebatur, proiecit, terga vertit, fugam suos inire fecit. Repar;,
66
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т II
ie Bulgarii Simeonis hortatu animos, et quos prius adverse Marte fugerant, prospero
nodum insecuntur, tantaque tunc Achivorum strages efficitur. ut longo post tempore
CMrpus plenus ossibus videretur. Omni denique cum festinatione iam nominatus ,,Phocas“
ftunesticus Constantinopolim redit, palatium ingredi cupit, vi et non arte pater basileos
Ben satagit. Sed quia „vis consilii expers mole ruit sua“, et, Flaccus dicit, „Dii temperatam
ovehunt in maius“, a Romano domesticus iste capitur atque utroque lumine privatur.
H Igariis non minima vis augetur hisque Grecos depopulandi vicissitude dupla rependitur.
Hunc etenim Simeonem“emiargon“, id est semigrecum, esse aiebant, eo quod a
recia Bizantia Demostenis rhetoricam Aristotelisque sillogismos didicerit. Post hec autem
Bctis artium studiis, ut aiunt, conversationis sancte habitum sumpsit. Verum paulo post
Bgnandi cupiditate deceptus ex placida monasterii quiete in seculi procellam transivit
ieeitque potius apostatam lulianum , quam beatissimum Petrum celestis regni sequi
Иhvigerum. Qui duos filios habuit, unum nomine Baianum, alterum, qui nunc usque superest
pxenterque Bulgariis principatur, nomine Petrum. Baianum autem adeo ferunt magicam
isse, ut ex homine subito fieri lupum quamvecumque cerneres feram.
Denique Romano imperatore constitute“Christoforon“, quern ante imperii dignitatem
?uerat, imperatorem constituit; post imperii vero sui ordinationem uxor eius ei filium
terit nomine Stefanum...
Eodem tempore Simeon Bulgarius Argos cepit vehementer afligere. Quern Romanos,
ii sui Christofori filia filus illius Petro, qui nunc superest, uxore data, ab incepto furore
pescuit sibique foedere placito sociavit. Unde et puella mutato nomine ,,Irini“, id est
pax. vocata, eo quod per earn inter Bulgarios et Grecos pax sit firmissima constituta.
Сега, прочее, не заслужава в тази книжка па се вмъкнат две неща, достойни
напомняне и смях, конто споменатият император август Лъв', синът на Васи-
лий2, извърши. Цариград, който преди се наричал Византион, а сега се нарича Нов
Рим, е разположен сред най-жестоките племена. Прочее, от север има за съседи
арците, печенегите, русите, конто наричаме с друго име норманн3, а има за не-
осредствени съседи българите. На изток - Багдад; между изток и юг - обитателите
а Египет и Вавилон; на юг има [за съсед] Африка и споменатият срещуположен и
твърде близък до нея остров Крит. Тези са пък народите, конто са в същия климат4
- именно арменците, персите, халдейците, абасгите и те служат тук5. А пък жители-
Те на този град, многобройни като споменатите народи, така ги превъзхождат по
разум.
И тъй, подир няколко години, когато от югоизточната страна нимало ни-
България кой, който да бъде във възможност да им противостои*’, и заставили да им
Гьрция плащат данък народите на българите и гърците7, те пожелали да видят
какви народи живеят в югозападната посока.
Най-сетне преблагочестивият император на гърците Лъв, за когото по-горе
споменахме, платил дълга на смъртното си тяло и поел пътя на всяка плът, оста-
вяйки за наследник на империята родния си брат Александър8 заедно с единстве-
ния си невръетен син Константин9, който тогава бил още „алалос“|(|, както казват
гърците, т.е. не можел да говори. За управител на двореца и на частното си иму-
67
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
щество, както това там е обичайно, поставил евнух с длъжността „паракинумен"'
а пък фока назначил за „доместикос мегас“12, което значи началник на сухопътни
те войски. Роман13 пък, който не бил от благороднически род, но се отличавал
голямо честолюбие, назначил за „друнгар тис плоос“, което ще рече началник н
морската войска. Твърде скоро Александър починал14 и оставил империята на неь
ръстния си син Константин. И тъй, по времето, когато великият император Лъв с
преселил при Господа, споменатият доместик фока, началник на сухопътните войс
ки, повел армията срещу царя на българите Симеон, който искал да стигне до Цг
риград15, и му оказал храбра съпротива. Роман пък, като твърде вероломен чове|
когато узнал за смъртта на императорите, т.е. на Лъв и Александър, съсредоточи
морската войска недалеч от града и отишъл с нея на един малък остров близо д
Цариград, така че едва да може да бъде наблюдаван от двореца. Той обаче не пос,
тил двореца, нито пък произнесъл обичайните възхвали спрямо „порфирогенета“
Това, че не дошъл при невръстния император, довело смут и уплаха у евнуха-пар.
кинумен и цариградските велможи. И тъй, те чрез пратеници се опитали да узна
какво е това чудо, дето оня не посетил императора и не му отдал дължимите поче,
ти. А Роман им отвърнал, че се боял за собствения си живот и. добавил, че ак
паракинуменът и другите първенци не дойдат при него и не му гарантират живо?
и службата, веднага щял да мине на страната на царя на критските сарацини17
щял да завоюва гръцката империя с помощта на неговата сила.
Доместикът фока, който също така желаел да стане „василеопатор“|К, научи
за извършеното от Роман на самото бойно поле, когато воювал срещу българите
когато вече държал в ръцете си победата над неприятелите. Силно раздразнен
обзет от горчивина, тутакси захвърлил знамето на победата, с което преследвал npi
тивника, обърнал гръб и оставил своите да побегнат. И тъй, българите се съвзел
насърчени от Симеон, и подгонили успешно онези, конто преди били покровителе
вани от Марс; такова поражение претърпели тогава гърците, че дълго време под,
това полето се виждаше покрито с кости19. А пък споменатият вече доместик Фен
най-голяма бързина се завърнал в Цариград, имал силно желание да нахлуе в двор
ца и се опитвал не с хитрост, а насила да стане „василеопатор". Но тъй като „сил
лишена от благоразумие, рухва от само себе си“, както казва флак2(| - „боговете въ
дигат само умереността", този доместик бил заловен от Роман и лишен от зренп
Българите все повече засилвали своите нападения, ала двойно заплащали за опуст
шенията, конто нанасяли на гърците21.
А пък за този Симеон казвали, че е „емиаргос“, което ще рече полугръ
понеже още в младостта си изучавал във Византион22 риториката на Демостен ’’
силогизмите на Аристотел24. А подир това, оставяйки заниманията си с изкуств
та, както казват, отдал се на свято подвижничество25. Но не подир дълго, обзет I
желанието да управлява, преминал от манастирския покой в светския живот, пре
почитайки да следва по-скоро Юлиан Отстъпника26, отколкото преблажения П
тър, ключоносеца на небесното царство. Той имал двама сина, единият на ил
Боян, другият, който и досега е жив и властно управлява българите, на име П
тър27. Впрочем, разказват, че Боян дотолкова изучил магията, че изведнъж мож
да се превръша от човек във вълк и всякакъв друг звяр2*.
Тогава Христофор29, който преди това имал императорска длъжност, 61
поставен от Роман за император; след императорството му възвеждане иегова
съпруга родила син на име Стефан... По същото време Симеон Българинът запо
нал усилено да напада гърците. Ала Роман укротил обхваналата го ярост, давай,
68
ИЗВОРИ ЗА С Р ЕД НО В Е КО В И АТ А ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
рята на своя син Христофор за съпруга на неговия син Петър, който и досега
= и го приобщил към себе си с дружески договор. Затова и невестата промени-
•ето си и била наречена „Ирина", т.е. „мир“, понеже благодарение на нея меж-
оългарите и гърците бил установен най-твърд мир.
№99
ИЗ „ДЕЯНИЯТА НА ХАМБУРГСКИТЕ АРХИЕПИСКОПИ“
НА АДАМ БРЕМЕНСКИ (Х1в.)
ONB, HIS - Wien, cod.Vind. lat. 521, f 26r.
Sclavania igitur amplissima Germanie provintia, a Winulis incolitur, qui olim dicti
Wandali. Decies maior esse fertur quam nostra Saxonia, presertim si Boemiam et eos
trans Oddaram sunt Polanos, quia nec habitu, nec lingua discrepant, in partem adieceris.
c autem regio cum sit armis, viris et frugibus opulentissima, firmis undique saltuum vel
Binis fluminum clauditur. Eis latitude est a meridie usque in boream, hoc est ab Albia
(io usque ad mare Scythicum. Longitude autem ilia videtur, que initium habet ad nostra
maburgensi parrochia, et porrigitur in orientem, infinitis aucta spatiis usque in Beguariam,
gariam et Greciam.
И тъй,Славянин, най-обширната провинция на Германия, се обитава от
(улите1, които някога се наричали вандали. Казват.че тя е десет пъти по-голяма
юлкото нашата Саксония, особено ако се включат в нейните предели и Бохемия
тези поляни, които живеят оттатък Одер, понеже те не се отличават от другите
гго по език, нито по външен вид. Тази страна изобилства с оръжие, войници и
ани, а освен това тя отвсякъде се огражда от здрави граници - гори и реки,
рочината й е от юг към север, т.е. от река Елба до Скитското2 море. Дължината
пък изглежда започва от Хамбургската епархия и се простира на изток и
гродължава, обхващайки безпределни пространства, чак до България Унгария и
Гърция.
№100
ИЗ „СВЕТОВНА ХРОНИКА “
НА МОНАХА ЕКЕХАРД ОТ НАЧАЛОТО НА XII в.
ONB,HIS-Wien, cod.Vind.lat.413, f.79r, 94r, 102v, 103v, 107v, 114r, 115r-v, 135v, 138r, 139r-140v.
Egressus igitur a Constantinopoli Theodericus ad Ostrogothas revertitur hortaturque
Bos continue, ut quam primum parati sint. Et quasi possessuri Italiam proficiscantur. Qui
cum omnes leti obedirent, profectus cum omni multitudine Ostrogotharum et cum omni
suppelectili, priusquam ad Italiam perveniret, Trapestilam Gepidarum regem insidias sibi
molientem, belle superans extinxit, Busan quoque Bulgarorum regem cum suis agminibus
'rosternit.
69
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Post hec Justinianus regnum suum per auditorium Terebelli regis Bulgarum
et Leonem atque Tyberium coram populo in medio circo decollari fecit.
recep
Anno D.CC V". Beda Venerabilis presbyter Anglorum chronicarum minoris lib
sui hucusque perduxit.
Anno dominice incarnationis D CC VI" , urbis condite mil (esimo). CCCC.L.VII
Justinianus filius Constantini, quern superius a Leone expulsis diximus, per auditoriu
Terbellis regis Bulgarum expugnata Contantinopoli regnum recepit, et postea sex ani
regnavit. Recepto autem regno, multa dona et regalia vasa Terbelli misit eumque in pace
dimisit.
Anno dominice incarnationis D.CC.XVIII"
urbis
autem
condite M.
cccc
LXVIII
Leo pretor orientalium genere Syrus LXIIII loco ab Augusto Romanorum provehitur
imperium regnatque annis ХХШГ’г. Hie a Justiniano cum prius regnaret exiliatus est
Mesembriam Trace regionis. Posteriore vero tempore cum secundo regnaret, veniens
obviam unacum Bulgaribus, obtulit ei munera, oves scilicet quingentas placatusq
Justinianus fecit ilium spatharium, et habuit hunc sicut germanum amicum.
A Vulgaribus vero ideo manum retraxit, quia videlicet Hun is extunctis reg
Francorum nichil nocituri viderentur.
Anno D.(omini) D.CCC.XII. Niceforus imperator Constantinopolitanus pugn
contra Bulgares occiditur, et Michahel gener eius imperio potuit. Qui legatos Kar
imperatoris, scilicet Hardonem episcopum Basiliensem et Hugonem comitem Taronetise
et Willarium ducem Venetie, ad Nicephorum missos, suscepit et absolvit, cum quibus
legatos suos direxit Michahelem episcopum et Arsafium
protospatharium, per quos pacem a Nicephoro ceptam firmavit.
atque Theognostu
Anno D(omini) D.CCC.XIIL..Michahel imperator Bulgares bello appetens et
prosperis successibus utitur, ac proinde domum reversus, deposito diademate, monach
efficitur, in cuius locum Leo filius Bardi patricii constituitur.
Anno D.(omini) D.CCC.XXV". Habito Aquisgrani conventu, legati Bulgarum r
constituendis terminis inter Francos et Bulgares venerunt, responsosque accepto redieru
Anno D.(omini) D.CCC.LXV". Huni cristianitatis nomine agressis.
Anno D.(omini) M.XCVII"...Interea Gotfridus dux Lotharingie, vir genere, armis
ingenio clarissimus. qui priori anno cunctis, que possidebat in precium redactis, militil
copiosis tideque non modica instructus, iter per orientalem Franciam fecerat, neque ip
ab Ungaria fugientibus territus, sed tarn imperatoris Hainrici, quam regis Colomar
permissione Pannonias Bulgariasque permearat, Constantinopolitano federatur imperati
eisque presidiis fultus, Romaniam attigit...
70
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
Anno D.(omini) M.XCVIIH'’...Paleis tamen ex area dominica huismodi ventilabro
jussis, vidimus grana triticea naturalis soliditatis gravitate perdurantia, Gotfridum sciliet
Iceerosque prenominatos vere dominice milicie duces cum suis singuli super omnem stellarum
fcpositionem speciosis castris ab universis, quas pertransibant gentium principibus pacem
1. favorem, humilitatis atque caritatis exemplo, ut vere discipuli Christi, consequentes,
donee diversis itinerum difficultatibus Bulgaria permeata, Constantinopolitanas attigerant
trees.
Anno D.(omini) M.CI"...Mox profectio populosa, et que priori posset numero
umtaxat aequirari, subsequitur, que post auditas ultra spem res Hierosolime prospere
Ipstas, a residuis totius occidentis gentibus, maxime ab his quorum prius votis timor vel
diffidentia, inopia vel inbecillitas obstiterant, denuo parabatur. Primum ab episcopis
Vfediolanensi, Papigensi coterisque Longobardorum populis ad Lamilia signatis, deinde
diversarum provinciarum Theutonicis, postremo ab Aquitanicis, quibus Willihelmus
r'ictaviensis preerat, preter vulgus ad XXX milia loricatis. Longobardorum plebes permissu
H(eirici) ducis Karinthia permeata, dum post Ungros tergo relictos in Bulgarie civitatibus
jemarent numero rarescere ceperunt, tamdemque Constantinopolim pervenientes in alteram
ripam, ilud enim beneficium maledictus Alexius peregrinis accelerare solet, transposite
sunt, ymmo paganorum sagittis exposite. Thurci enim explorata Longobardorum inertia,
tipularum eos terebant more in tantum ut exercitus Theutonicus, qui eadem via susecutus
circa junii K(alendas) ad eandem metropolim pervenit, quid de precedentibus se gestum
sit, nullo modo, utpote nullo superstite de Romania redeunte, posset investigare. Ab ingressu
quippe vel prima civitate Bulgarie usque ad sedem A(lexii), semper nobis eius pacifici
nuncii occurebant, qui tamen aliquando nos precedentes vel comutantes favillarum
evanescentium more disparebant. Militum etiam suorum, quos Pincenatos vocitant. exericitus
nunc nobis a tergo damphum intulit, nunc a latere vim inferre. nunc a fronte directa acie
manum conferre, nunc per noctes castra irrumpere disposuit, semper tamen nobis per XX
dies vicinus et infestus fuit, donee statione fruentes prenominata cum turma Welfonis ducis
evercituque Willehelmi, diversis quoque confluentibus copiis, per dies XV ad C congrebatur.
E quibus omnibus singularum turmarum principes A(lexius) more suo sub appellatione
filiorum suscepit, eisdemque post manus acceptas sacramentaque firmata, sicuti prioribus
exercitibus, munera dispectivit pauperibus vero extra civitatem elemosinam largiri
mercatumque parari precepit. Nam obsistente suspicione, paucissimis personis, et ipsis
precio furtimque, cuiusdam urbis vel castri sive munitionis per totum imperium eius
permitebatur ingresus. Qua etiam causa dum Willihelmus cum exercitu per mediam
Adrianopolim, qua regia strata ducit, transire prohiberetur, Aquitani mox genitali
tumescentes fastu, sombola conclamant.suburbana succendunt, civitatem invadunt, cuius
oppugnationi dum acriter insistunt, Pincinatorum exercitum, qui semper, ut premissum est.
iter ipsum iussu cesaris obervat, a tergo suscipiunt, cum quibus congressi, multos sternunt,
multos amittunt, tandem via dudum contempta vadunt.
Прочее, като излязъл от Цариград, Теодерих' се върнал при остготите и не-
забавно ги подканил да бъдат колкото може по-скоро готови да тръгнат да превзе-
мат Италия. Всички те с радост му се подчинили; с цялото множество готи и с
цялата покъщнина той тръгнал, но преди да дойде в Италия убил, побеждавайки в
сражение, краля на гепидите Трапстила2, който му устройвал засади, а също така
унищожил заедно с войската му краля на българите Бузан’.
71
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
След това Юстиниан4 с помощта на краля на българите Тервел възвърнал
империята си и заповядал да бъдат обезглавени пред народа насред цирка Лъв и
Тиберий5.
Г едина 705-а. Английският презвитер Беда Преподобии'' дотук прикючва хро-
нологичните си бележки в малката книга.
Година Господня 706-а, от основаването на града7 хиляда 458-а. Синът на
Константин8 Юстиниан, за когото по-горе казахме, че бил свален от трона от Лъв
с помощта на краля на българите Тервел, като превзел Цариград, си възвърнал
властта, изпратил на Тервел много дарове и царски съдове и го отпратил с мир.
Година Господня 418-а. от основаването награда 1469. Лъв, претор на Изто-
ка9, по род сириец, поел властта като 69-и перед владетел подир римския импера-
тор Август и царувал 24 години. Той по време на първото царуване на Юстиниан"'
бил заточен в Несебър в областта Тракия, по-късно при второто му царуване".
когато идвал заедно с българите, му поднесъл дарове, именно петстотин овце, и
омилостивеният Юстиниан го направил спатарий и го имал като верен приятел.
А пък срещу българите не вдигнал ръка12, понеже било видно, че след унищожа-
ването на хулите13 те не можели с нищо да навредят на Франкското кралство.
Година Господня 81214. Цариградският император Никифор, като воювал сре-
щу българите, бил убит, а неговият зет Михаил наследил властта. Той приел и
отпускал пратениците на император Карл, именно епископа на Базел Хардуин.
графа на Тарой Хуго и княза на Венеция Вил арий, с които изпратил и своите пра-
теници епископ Михаил, Арсафий и протоспатарий Теогност, чрез които потвър-
дил сключения от Никифор мир.
Година Господня 813... Император Михаил15, като отворил война срещу бъл-
гарите и нямал никакъв успех, поради това се завърнал у дома, захвърлил диадема-
та и станал монах, а на негово място бил поставен Лъв16, син на патриций Варда.
Година Господня 825. Когато в Аахен имало събор, дошли български прате-
ници за установяване на границите между франки и българи, които, като получили
отговор, се завърнали.
Година Господня 865. Хуните станали християни17.
Година Господня 1097... Между другото, херцогът на Лотарингия Готфрид18,
мъж най-славен по род, герб и ум, който предната година обърнал в пари всичко.
което притежаваше, придружен от много войници и обладай от вяра, поел пътя
през Източна Франкия, без да се уплаши от онези, които бягали от Унгария19, с
позволението както на император Хенрих20, така и на крал Коломан21, пребродил
72
ИЗВОРИ ЗА С РЕДНО ВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) in. И
«ските и българските земи, съюзил се с цариградския [император] и като пре-
вал в неговите укрепления, достигнал до Романия.
•
Година Господня 1099... И така от Божия харман сламата бе отвята с такава
ка22 и виждаме пълните пшенични зърна, устойчиви поради естествената си
1на, които именно са Готфрид и другите преди споменати истински вождове на
ията армия със своите красиви биваци, надминаващи всяко разположение на
дите, да печелят като истински Христови ученици чрез примера на смирението
илосърдието мир и благоразположение от страна на владетелите на всички
ми, през които преминаваха, докато с различии затруднения по пътя прекоси-
България, достигайки цариградските укрепления.
•
Година господня 1101... Скоро последва поход, който поне по численост мо-
ше да се сравнява с предишния; след като се разнесе мълвата. че Йерусалимско-
дело е извършено успешно свръх очакванията, той започна да се готви от всич-
западни народи, най-вече от онези, на чието желание преди попречиха било
эахът или недоверието, било бедността или немощта. най-напред се стекоха от
рана] на епископите на Милано, Павия и другите ломбардски области около 50
тяди кръстоносци, после от различии тевтонски области, подир това от Аквита-
я. които предвождаше Гийом от Поатие; освен обикновения народ [имаше] око-
to 30 хиляди [воини] с ризници. Лангобардският народ с разрешението на херцог
Кенрих премина Каринтия и след като остави подир себе си Унгария, презимува в
" довете на България, като започна числено да намалява, най-сетне достигла Ца-
Ьрад, бидейки пренесени на отвъдния бряг - онзи проклет Алексий23 обикновено
рскорява това благодеяние за поклонниците на Божи гроб, постоянно изложени на
стрелите на езичниците. Прочее, осведомени за бездействието на лангобардците,
эурците така ги изтребваха, че тевтонската войска, която следваше същия път,
э toe около юнските календи24 в съшата столица, по никакъв начин не можа да
•.лчи какво е станало с тръгналите преди, понеже никой не се връщаше от Рома-
ия. Наистина от навлизането ни или от първия град в България чак до резиденци-
•та на Алексий винаги ни срещаха неговите миролюбиви пратеници, които също
така, като вървяха пред нас или като ни следваха, изчезваха като гаснещи искри.
Даже войската от негови войници, които се зоват печенеги, ту ни нанасяше загуби
зтзад, ту ни нападаше отстрани, ту воюваше направо в редовно сражение, ту нахлу-
«аше нощем в бивака, та винаги в продължение на 20 дни ни беше в съседство и
враждебна, дордето, почивайки си при гореспоменатия престой, най-сетне заедно с
гряда на херцог Велфон и войската на Гийом и с различните стичащи се ежеднев-
» отреди след 15 дни се събрахме около 100 хиляди. Според обичая си Алексий
рие предводителите на всички отделни отреди с обръщението „синове“ и след
что се споразумяха и дадоха клетва, връчи им дарове както на предишните войс-
га, а на бедните заповяда да се раздаде милостиня и да се устрой пазар извън града.
Наистина подозрението тегнеше и влизането в който и да е град, крепост или ук-
репление в цялата империя се позволяваше на малцина срещу заплащане и тайно.
Именно поради тази причина, понеже на Гийом и войската му се възбранило да
реминат сред Одрин, през който върви царският път, аквитанците, които са из-
бухливи поради вродената им гордост, надават бойни викове, подпалват предгра-
тията, нахлуват в града и докато залягат ожесточено за превземането му, биват
ападнати в тил от войската на печенегите, която винаги, както бе казано, по запо-
тел на императора пази този път; като се сражават с тях. те повалят мнозина,
мнозина свои загубват, докато поемат по определения преди път.
73
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№101
„ТАЙНАТА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ“
ИЛИ „ОТКРОВЕНИЕ ЙОАНОВО“ (XII в.)
ONB. HIS -Wien, cod.Vind.lat. 1137, f.158 v-160r.
In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti. Amen.
Interrogatio Iohannis et apostoli et evangeliste in cena secreta regni celorum de
ordinatione mundi istius et de principe et de Adam.
Ego lohannes particeps in tribulatione et regno Dei ut essem particeps qui et
recumbens in cena supra pectus Ihesu Christi domini nostri dixi: Domine, quis tradet te?
Et dominus dixit mihi: Qui intinxerit manum in catino et introibit in eum Sathanas, ilia
tradet me.
Et dixi: Domine, antequam Sathanas cecidisset, in qua gloria assistebat apud patrem?
Et dixit: In virtutibus celorum et in trono patris invisibilis et ordinator erat omnium!
Et sedebam ego apud patrem meum. Ille erat ordinans virtutes celorum et illos qui secuti
sunt patrem. Et descendebat de celis usque ad infernum et ascendebat usque ad tronurrJ
Dei invisibilis patris et custodiebat illas glorias que erant supra omnes celos.
Et cogitavit volens ponere tronum suum super nubes et esse similis altissimo. Et cuml
descendisset in aerem:i, invenit angelum sedentem super aerem et dixit ei: Aperi mihi portas]
aeris. Et aperuit ei.
Et descedens invenit angelum qui tenebat aquas et dixit ei: Aperi mihi portas aquarurn.
Et aperuit ei.
Et descedens invenit totam terram coopertam de aquis et ambulans per subtus invenit
duos piscesb iacentes super aquas et erant quasi iuncti substinentes totam terram perl
preceptum patris invisibilis.
Et descedens desubtus invenit magnas nubes tenentes pelagum maris.
Et descendit subtus et invenit suum infernum hoc est geenna ignisc. Postea vero non
valuit descendere subtus propter flammam ignis qui ardebat.
Tunc reversus est Sathanas retro implens se de malitiis et ascendit ad angelum qui
erat super aerem et ad ilium qui erat super aquas dicens eis: Omnia sunt mea; si me
audieritis, ponam tronum meum super nubes et его similis altissimo. Et substolam aquas
supra firmamentum istum et ceteras aquas in loca maria congregabo et postea non erit
aqua super faciem omnis terre. Regnabo vobiscum in secula seculorum.
Et hoc dixit angelis et ascendebat ad illos celos usque ad tertium celum, subvertensl
angelos invisibilis patris et dicens singulis eorurn:
Quantum debes domino tuo? Et primus respondit: C chados olei. Et dixit ei: Accipei
cautionem et sede et scribe L. Et alii dicit: Tu vero quantum debes domino tuo? Qui ait: C
chores tritici. Et ait illi: Tolle cautionem tuam et sede et scribe cito octuaginta. Et ascendebat!
ad alios celos ita dicens adscenditque usque ad quintum celum seducens angelos invisibilis!
patris.
Et exivit vox de trono patris dicens: Quid facis, deiecte, subvertens angelos patris.’!
Factor peccati, cito fac quod cogitasti.
Tunc pater precepit angelis suis: Deponite stolas et tronos et coronas ab omnibus!
angelis audientes eum. Et tulerunt angeli vestimenta et tronos et coronas omnibus angelis!
audientes eum.
74
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИИ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) т. И
Iterumque ego Johannes interrogavi dominum dicens: Quando Sathanas cecidit, in
। habitavit? Et respondens dixit mihi: Precepit pater mens et transfiguravit se propter
ionem suam et abstulit lumen glorie sue ei, et facies eius sicut ferrum fuit fervens ab
!d et tota species faciei eius fuit siqut hominise; et habuit VII caudas1 trahentes tertiam
em angelorum dei.
Et eiectus fuit a trono dei et a villicatione celorum*.
Et descedendes de celo Sathanas in firmamentum hie nullam requiem poterat facere
ue hii qui cum eo erant. Rogavitque patre dicens: Peccavi, patientiam habe in me ;
lia reddam tibi. Pater misertus est eius et dedit ei requiem facere quod vult usque ad
m septimum.
Et tunc sedit super firmamentum preceptique a gelo qui erat super aerem et illi qui
1 super aquas et elevaverunt duas partes aquarum sursum in aerem et de tertia parte
erunt maria. Et fuit divisio aquarum per preceptum patris invisibilis. Et precepit iterum
gelo qui erat super aquas: Sta super duos pisces. Et elevavit capite suo terram et apparuit
da.
Et fuit quando accepit coronam ab angelo qui erat super aerem media fecit tronum
.um et medium lumen solis accipiensque coronam ab angelo qui erat super aquas
medietatem fecit lumen lune et medietatem lumen diei. Et de lapidibus fecit ignem et de
gne fecit omnem militiam et Stellas et de illis fecit angelos spiritus ministros suos secundum
’оплат ordinatoris altissimi fecitque tonitura et pluvias et grandinem et nivem et misit
ministros angelos suos super ea.
Precepitque terre ut educeret omne vivens, animalia, arbores et erbas et mari precepit
educeret pisces et aves celorum.
Et cogitavit facere hominem in servitio sibi et tulit limun de terra et fecit hominem
'imilem sibi. Et precepit angelo secundi celi introire in corpus luti et tulit de eo et fecit
alium corpus in forma mulieris precepitque angelo primi celi inttroire in ilium. Angeli
ploraverunt multum videntes super se formam mortalem ese in divisis formis.
Pricipiebatque eis carnalia opera facere in corporibus luti, et illi nesciebant facere
peccatum.Initiator autem peccati cum sua seductione ita fecit: plantavit paradisum" et
misit homines intus et precepit eis ne comederent ex eo.
Diabolus intravit in paradisum et plantavit arundinem in medio paradisi et de sputo
suo fecit serpentem et precepit ei in arundine manere et sic diabolus ascondebat sapientiam
sue fraudis ut non viderent deceptionem suam. El introibat ad eos dicens: De omni fructu
comedite qui est in paradise, de fructu iniquitatis ne comedatis. Postea malignus diabolus
intrans in serpentem malum et decepit angelum qui erat in forma mulieris et effudit super
caput eius concupiscentiam peccati; et fuit concupiscentia Eve sicut fomax ardens. Statimque
diabolus exiens de arundine in forma serpentis' fecit concupiscentiam suam cum Eva cum
cauda serpentis'. Ideo non vocantur filii dei sed filii diaboli et filii serpentis voluntates
patris facientes diabolicas usque ad seculi finem.
Postea diabolus effudit suam concupiscentiam super caput angeli qui erat in Adam,
et ambo inventi sunt in concupiscentia luxurie simul generando filios diaboli et serpentis
usque ad consummationem seculi.
Et postea ego Johannes interrogavi dominum dicens: Quare dicunt homines:“Adam
et Eva a Deo sunt formati et in paradise positi fuerunt custodire mandata eius et ipsi
propter transgressionem precepti patris morti traditi sunt“? Et dominus dixit mihi: Audi,
lohannes karissime, insipientes homines sic dicunt quoniam in prevaricatione pater meus
lutea corpora fecit, sed de spiritu sancto omnes virtutes celorum fecit, ipsi autem propter
transgressiones et propter casum eorum inventi sunt habentes lutea corpora et morti traditi
sunt.
75
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Et adhuc ego Johannes interrogavi dominant dicens: Domine, quomodo incipitur
homo de spiritu in corpore camali? Dixitque mihi dominus: De lapsis spiritibus celorum
ingrediuntur in corpora feminea lutosa et carnem accipiunt de concupiscentia carnis et
nascitur spiritus de spiritu et caro de carne et ita finitur regnum Sathane in hoc mundo.
Et interrogavi dominum dicens: Usque quo regnabit Sathanas in hoc mundo super
existentiam hominum? Dixitque mihi dominus: Pater meus permisit illi regnare VII dies
qui sunt VII secula.
Et iterum ego lohahhes interrogavi dominum dicens: Quale erit hoc seculum? Et
dixit mihi: Ex quo cecidit diabolus de gloria patris et propriam gloriam voluit seditque
supra nubes et posuit ministros suos, ignem urentem et in terra (ad) homines ab Adam
usque ad Enoc. Et misit ministrum suum et assumpsit eum supra firmamentum et ostendit
illi deitatem suam et precepit illi dari calamum et atramentum; et sedens scripsit septuaginta
VI libros. Et precepit ei eos deferri in terram. Detulit autem Enoc libros et tradidit filiis et
docuit eos facere formam sacrificiorum et locum sacrificiorum. Et fecerunt ita et clauserunt
regnum celorum ante homines. Et dicebat eis: Videte quia ego sum Deus et non est alius
deus prefer me.
Ideo misit me pater meus in mundum istum ut manifestem nomen suum hominibus
et ut cognoscant eum et malitiosum diabolum. Cum autem cognovisset Sathanas quod
descenderem in hunc mundum, misit angelum suum et accepit de tribus arboribus et dedit
Moysi prophete ad crucifigendum me que lignak mihi custodiuntur usque nunc. Et ipse
annuntiabat ei deitatem precepitque ei legizare filiis Israel et ita eduxit eos per siccum per
medium maris.
Quando cogitavit pater meus mittere me in mundum ipsum, misit ante me angelum
suum per spiritum sanctum ut reciperet me qui vocabatur Maria mater mea. Et ego
descendens per auditum introivi et exivi.
Et scivit Shatanas princeps huius mundi quod ego veni querere et salvare quod
perierat et misit angelum suum Elyam prophetam baptizantem in aqua qui vocatur lohannes
Baptista. Elyas autem interrogavit principem huis mundi quomodo poterit eum cognoscere.
Et ipse dixit ei: Super quern videritis spiritum sanctum descedentem in specie columbe et
manentem super eum, ipse qui baptizat in spiritu sancto et igni. Ideo hoc dicebat lohanni
quia non cognoscebat eum. Sed ille qui misit eum baptizare in aqua, ille dixit ei. Testificatur
lohannes: Ego baptize in aqua in penitentiam, ille autem baptizat vos in spiritu sancto in
remissionem peccatorum. Ille est qui potest perdere et salvare.
Et iterum ego lohannes interrogavi dominum: Potest homo habere salvationem per
baptismum? Sine meo baptismate quo baptize in remissionem peccatorum, inquam, solum
potest habere salvationem dei. Ex quo ego sum panis vite descendens de septimo clo, quod
qui manducat carnem meam et bibit sanguinem, hii dei filii vocabuntur. Et interrogavi
dominum:Quid est caro tua et quid est sanguis tuus?
Et dixit mihi dominus: Antequam cecidisset diabolus cum tota militia angelica patris,
angeli patris orantes glorificabantur patrem meum hanc orationem dicentes: „Pater noster
qui es in celis."1 Ita hie cantus ascedebat ante tronum patris. Sed angeli ex quo ceciderunt,
iam non potuerunt glorificare deum in hac oratione.
Et iterum interrogavi dominum: Quomodo totus mundus accepit baptismum Iohannis,
tuum autem non omnes accipiunt? Respondit mihi dominus: Ideo quia opera eorum mala
sunt et non veniunt ad lucem.Discipuli Iohannis nubunt et nubentur, discipuli autem mei
non nubunt neque nubentur, sed sunt sicut angeli dei in celo in regno celorum. Et ego dixi:
Si ita est peccatum cum mulieribus, non expedit nubere. Et dominus ait: Non omnes capiunt
verbum istum, sed quibus datum est. Sunt enim eunuchi qui de utero matris sic nati sunt et
sunt eunuchi qui facti sunt ab hominibus et sunt eunuchi qui se ipsos castraverunt propter
regnum celorum.
76
ИЗВОРИ ЗА С Р ЕД Н О В Е КО В Н А Т А ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
Et postea ego interrogavi dominum de die iudicii: Quod signum erit adventus tui?
-1 respondens dominus ait: Et erit cum consumebitur numerus iustorum secundum numerum
I onarum cadentium.
Tunc solvetur Sathanas de suo carcere habens iram magnam et faciet bellum cum
ns. Et clamabunt iusti ad dominum deum suum.
Et statim precipiet dominus deus archangelo ut tuba cantet, et exiet vox archangeli
celism et usque ad interiora audietur.
Et tunc obscurabitur sol et luna non dabit lumen suum et stelle cadent de celis.
Et solventur IIII venti" magni a constitutione eorum, et tremet terra et mare montesque
e colles insimul.
Et tunc revelabitur signum filii.
Et plangent omnes tribus terre.
Statimque celum tremet et obscurabitur et sol lucet usque ad horam nonam".
Et tunc manifestabitur filius hominis in gloria sua omnesque sancti et angeli cum eo
series ponentur supra nubes sedebitque supra sedem glorie sue cum XII apostilis supra
XII sedes sue glorie. Et libri aperientur et indicabunt omnes gentes orbis terre.
Tunc predicabitur fides.
Tunc mittet filius hominis angelos suos et colligent electos suos a summis celorum
_'que ad fines eorum. Et adducent eos secum sua in obviam mihi super nubem in aerem.
Tunc mittet filius dei demones males et eiciet eos cum ira et omnes linguas que
rrediderunt in eos: Venite et... qui dicebatis „manducemus et bibamus et recepiamus de
que hie sunt“. Et videamus quale adiutorium habebunt de hiis.
Et confestim (stabunt) omnes gentes ante indicium timide. Et aperientur duo libri et
manifestabunt omnes gentes cum predicatione eorum, et glorificabunt iustos in sufferentia
irum cum operibus bonis. Gloria et honor inaccessibilis custodientibus angelicam vitam,
et obedientes iniquitati iram et furorem et angustiam et endignationem accipient.
Et separabit filius hominis iustos suos de medio peccatorum dicens eis: Venite,
benedicti patris mei, percipite paratum vobis regnum a constitutione mundi. Et tunc dicet
eccatoribus: Discedite a me, maledicti, in ignem eternum paratum diabolo et angelis eius.
Et ceteri videbunt novissimam separationem et convertentur peccatores in internum.
Et per licentiam patris exibunt de carcere spiritus increduli aliquando.
Et vocem meam audient et erit unum ovile et unus pastor.
Et tunc per licentiam patris exiet de inferior! terre obscuritas tenebrosa et geenna
ignis et ardebit omnia inferiora terre usque ad aerem firmamenti. Erit ignis affic...
Маргиналии бележки към ръкописа:
a: ste ange (1) us semper... in servi (t) io principis et...e fuit (H) enoc et Moyse et (Is)
aya et Io (hannes). Et isti ...nio . s. que (i) gms aeris (terre) aquarum a deo (ere) ati
sunt...quod omnes ...os ...nent et supra principibus . s ....ignis.
b: Verum est quod sunt pisces et non est aliud. Sed significant evangelium et epistolam
que substinent ecclesiam sicut illi substinent terram que ecclesia manet in VII columpnis id
est septem candelabris.
c: Vallis Josaphat. Idem sunt scilicet oseph et asco et internum tartarus et generatio
ignis sed secundum diversas linguas nominatur. None est spiritus nec aliquid vitale sed
locus est sicut est Bosnia et Lombardia et Tuscia.
d: ...in aliquo malo opere a domino suo et facies eius mutatur in alium colorem.
77
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
е: Mutata est facies eius sicut hominis qui amisit lumen quod habebat et fuit tenebrosus
propter malum quod cogitaverat.
f: Septem caude VII peccata sunt vel vitia quibus abhuc seducti homines, scilicet
menacium, adulterium, rapacitas, furtum, blasfemia, invidia, dissensio.
g: Volucres et pisces non habent spiritum nec bestie neque habcnt spiritum hominis
sed volucres et pisces ab aquis et bestie a terra et aere recepiunt quod habent.
h: Plantavit paradisum id est ortum fructiferum XX arboribus scilicet nucibus et
malis, punicis et cotanis et aliis pomis et vite, et circumdedit omnia paradisino igne. Et
misit intus Adam et Evam. Et adhuc manet ad deceptionem hominum qui credunt ea esse
bonum locum sed malus est. Vitis vetita non fuit mors sed diabolus latenter misit saporem
suum in vitem ut posset decipere eos: non tamen esset liberatus a morte si non comedisset.
sed diabolus fecit hoc totum ut deciperet eos.
i. Serpens non fuit ut serpens sed sicut homo. Fecit enim se sicut pulchrum
adolescentem et preceptum diaboli introvit in paradisum per canam et decepit mulierem et
fornicatus est cum ea cum cauda. Quod diabolus cum dormiret, cecidit de bava eius: ex ill
creatus est ille serpens.
k: Etiam fuerunt hgna ilia cum quibus divisit mare Moyses. Cum autem venerun
filii Israel ad aquas amaras quas qui gustabant moriebantur, erat tunc angelus Moysi dicens
Tolle ligna et iunge insimul et planta ea iuxta aquam dicens: ista ligna erunt salus mundi c
defensio mundi, remissio peccatorum mundi... erit confessus in illo qui... enim de ... Mari
virgine. Quod significat lidem sancte trinitatis. Quicumque enim crediderit in fidem sanci
trinitatis, salvus erit, sicut homines bibentes postea illam aquam per plantationem illai
salvi fuerunt.
1: Cantabant angeli hanc orationem dicentes. Sed Pater noster ideo dixerunt que
ipsi peccata haberent, sed pater providens nostra delicta futura quia nos dicturi erami
hsne orationem sic placuit ei esse dicendum.
m: Sol id est princeps et tronum suum, luna id est lex Moysi; stelle spiritus sui minist
qui amplius non halelunt locum ut p (ossint) regnare, sed Christus filius Dei qui est s(
septuplum lucens regnabit.
n: Quatuor venti reges sunt qui persequentur ecclesiam que tunc erit et alios bell
Occident sine misericordia.
o: (usque ad) oram nonam id est usque M. annos. Postea vero amittet lumen suur
Post oram nonam sol Christis lucebit in secula seculorum, amen.
В името на Отца и Сина и на Светия дух, амин.
Запитване на Йоан апостола и евангелиста по време на тайната вечеря о
носно небесното царство, уредбата на този свят, Творена и Адам'.
Аз, Йоан, когато бях съпричастен на страданието и на царството Божие, 61
дейки облегнат по време на тайната вечеря върху гърдите на Господа наш Писа
Христос, казах: „Господи, кой ще те предаде?" И Господ ми рече: „Който потог
ръка в блюдото и в него се всели сатаната, той ще ме предаде."
И рекох: „Господи, преди да беше паднал, каква слава имаше при Отца сат
ната?“
И той рече: „Той беше сред небесните сили и до трона на невидимия Отец
заповедник на всички неща. А аз седях до моя Отец. И той управляваше небесна
сили и онези, конто придружаваха Отца. И слизаше от небесата чак до ада и <
възкачваше чак до трона на Бога невидимият Отец и пазеше онези славни неш
конто бяха над всички небеса.
78
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
А като пожела, намисли да постави своя трон над обладите и да бъде подо-
ен на Всевишния. И като слезе във въздуха, намери ангела, който повелителства-
е над въздуха, и му рече: „Отвори ми портите на въздуха.“ И той му ги отвори.
И като слезе, намери ангела, който владеете водите, и му рече: ..Отвори ми
ите на водите." И той му си отвори.
И като слезе, намери цялата земя, залята с вода, и като проникна под нея,
«мери два кита, легнали върху водата, конто поддържаха цялата земя по повеля
В» невидимия Отец.
И като проникна по-надолу, намери големи облаци, конто поддържаха мор-
жата шир.
И слезе надолу и намери своя пъкъл, който е геена огнена. След това пък не
ежа да слезе по-надолу поради пламъка на горяшия огън.
Тогава сатаната се завърна, изпълнен от злоба, и се възкачи при ангела,
Вс>«то повелителстваше над въздуха, и при оня, който повелителстваше над води-
К. казвайки им: „Всичко е мое; ако ме послушате, ще поставя моя трон върху
блаците и ще бъда подобен на Всевишния. И ще издигна водите над тази твърд, а
- тите води ще събера в морета и подир това не ще има вода върху цялата земна
овърхност. С вас ще царувам во веки веков."
И това рече на ангелите и възлезе на онези небеса, та чак до третото2, низ-
ергвайки ангели на невидимия Отец и казвайки на някои от тях: „Колко дължиш
«твоя господар?" И първият отговори: „100 делви масло." А той му каза: „Вземи
юл и цата, седни и напиши 50." А на другия рече: „А ти пък колко дължиш на гос-
паря си?" Оня каза: „100 крини пшеница." И нему рече: „Вземи полицата си,
дни и бързо напиши осемдесет." И като възлизаше към другите небеса тъй гово-
сше, та се възкачи чак на петото небе, примамвайки ангелите на невидимия Отец.
И се чу глас от трона на Отца, който рече: „Какво правиш, окаяний, ти който
тзвергваш ангелите на Отца? Грехотворецо, бързо направи каквото си намис-
В1Л."
Тогава Отец повели на своите ангели: „Снемете одеждите, троновете и коро-
мате от всички ангели, конто му се подчиниха." И ангелите смъкнаха дрехите, тро-
овете и короните на всички ангели, конто му се подчиниха.
И отново аз, Йоан, попитах Господа, като рекох: „Когато сатаната падна,
Жъде заживя?" А той, като ми отговори, рече: „Моят Отец повели и оня се промени
оради своето падение и отне светлината на своята слава от него, и лицето му се
ажежи като желязо от огъня, и по целия си вид лицето му заприлича като на
човек, и имаше 7 опашки, конто влачеха третината от Божиите ангели.
И беше изхвърлен от Божия трон и от управлението на небесата.
И сатаната, като слезе от небето на земята, не можа да намери покой, нито
|<гьк онези, конто бяха с него. И помоли Отца, казвайки: „Съгреших, имай милост
спрямо мене, всичко ще ти върна." Отец се смили над него и му даде покой да
извърши каквото же лае чак до седмия ден.
Тогава той седна на земната твърд и заповяда на ангела, който повелителст-
ва над въздуха и на онзи., който беше над водите, и те повдигнаха две части от
водата над въздуха и от третата част създадоха моретата. А разделението на води-
те бе станало по повеля на невидимия Отец. И също повели на ангела, който бе
заповедник над водите: „Застани върху двата кита!" И той повдигна с главата си
земята и се появи сушата.
И като взе короната от ангела, който повелителстваше над въздуха, от поло-
79
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
вината направи своя трон, а половината - светлината на слънцето; и вземай
короната от ангела, който заповядваше над водите, половината направи светли
на луната и половината светлина на деня. И от камъните сътвори огъня, а от огъ
направи цялото воинство и звездите, и от тях направи ангелите духове, негови
служители по подобие на Всевишния господар, и сътвори гръмотевиците и дъжд
вете, градушката и снега, и изпрати ангелите - свои служители, да ги управляват
Повели и на земята да се създаде живата природа - животни, дървета и тр
ви, а нареди в морето да се създадат риби и птици небесни.
И намисли да сътвори човека, за да му служи, и взе кал от земята и напра,
човека по свое подобие. И повели на ангела от второто небе да се всели в глинен
то му тяло и откъсна от него и направи друго тяло във формата на жена и заповя
на ангела от първото небе да се всели в него. Ангелите плакаха много, кога
видяха, че върху тях има тленна обвивка в различии изваяния.
И им нареди да вършат плътски деяния чрез глинените си тела, а те не зна
ха. че сторват грях. Обаче първопричинителят на греха така ги прелъсти: заса
рая и изпрати човеците вътре и им нареди да не ядат нищо от него.
Дяволът влезе в рая и засади тръстика в средата на рая, а от слюнката
създаде змията и заповяда да остане в тръстиката; и така дяволът скрои хитрое
на своето прелъстяване, за да не видят неговата измама. И влезе при тях, казвайк
„Яжте от всеки плод, който е в рая, но от плода на несправедливостта не яжте
След това коварният дявол влезе в злата змия и прелъсти ангела, който беше в
формата на жена и вля в главата й желанието за съгрешение; а Евината пох
беше като горяща пещ. И веднага дяволът, като излезе от тръстиката във вид
змия, задоволи своята похот с Ева посредством змийска опашка. Именно зара
това хората се наричат не Синове Божии, а изчадия дяволови и змийски чеда, з
щото изпълняват дяволските желания на баща си чак до евършека на света
След това дяволът вля своята похот в главата на ангела, който беше в Ада'
след което и двамината бяха обхванати от необуздана страст единствено да създ
ват чеда на дявола и на змията чак до края на света’.11
И след това аз, Йоан, запитах Господа, казвайки „Защо хората казват: Ад
и Ева били създадени от Бога и настанени в рая, за да пазят неговите повели
самите те заради престъпване на повелите на Отца са осъдени да бъдат смъртни
И Господ ми рече: „Слушай, прескъпи Йоане, неразумните хора казват така,
поради вероломство моят Отец сътворил глинени тела, а от Светия дух направ!
всички небесни сили. но именно заради прегрешенията си и заради своята вина
са придобили глинени тела и са тленни.“
И отново аз, Йоан, запитах Господа, казвайки : „Господи, как човек се п
върна от дух в плътско тяло?“ И рече ми Господ: „Низвергнати небесни ангели
вселяват в женски глинени тела и приемат плът от плътската похот и плът
плътта и така евърши царството на сатаната на този свят.“
И аз запитах Господа, казвайки: „Докога ще царува Сатаната в този св
върху човешкото съществование?" И рече ми Господ: „Моят Отец му позволи
царува 7 дни, които са 7 века."
И отново аз, Йоан, запитах Господа, казвайки: „Какво ще бъде това веку
не?" И той ми рече: „Откакто дяволът отпадна от славата на Отца и пожела со(
твена слава, седна над облаците и постави свои служители - горящ огън, а и
80
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV п.) т. II
ята при хората от Адам до Енох“. И него изпрати за свой служится и го прие
твърдта, показа му божествеността си и повели да му дадат перо и мастило; и
седна, той написа 76 книги. И повели му да ги занесе на земята. А Енох4
есе книгите и ги предаде на синовете и ги научи да извършват свещенодействия
жертвоприношения. Те и така направиха и скриха царството небесно от хората.
той им казваше: „Виждате, че аз съм Бог и няма друг Бог освен мене.“
Поради това моят Отец ме изпрати на този свят, за да разкрия пред хората
его име, та те [да] опознаят него и злия дявол. Когато пък Сатаната узна, че
зам на този свят, изпрати свой ангел и той получи три дървета и ги предаде на
рок Мойсей, за да ме разпнат на кръст и тези дървета се пазят чак досега. А
ият той разкриваше неговата божественост и му повели да законодателства
)аилевите синове и така ги изведе по сушата и през морето.
Когато моят Отец намисли да ме изпрати на този свят, тоя изпрати преди
te свой ангел чрез Дух Свети, за да ме приеме, който се наричаше Мария - моята
ка. А аз, като слязох, влязох и излязох през ухото му.
А Сатаната, повелителят на този свят, знаеше, че аз съм дошъл да издиря и
спася онова, което погиваше, и изпрати своя ангел пророк Илия, кръщаващ във
а, който се нарича Йоан Кръстител5. А пък Илия запита заповедника на този
как ще може да го познае. И оня му рече: „Над когото видите да слиза Дух
ети във вид на гълъб, който застане над него, този е, който кръщава чрез Дух
-ти и огън.“ Затова казваше това Йоан, понеже не го познаваше. Но оня, който
изпрати да кръщава във вода, му рече (така свидетелства Йоан): „Аз кръшавам
в вода за разкаяние, а пък Той ви кръщава чрез Дух Свети за опрощение на
^ .ховете. Той е онзи, който може да погубва и спасява.“
И отново аз, Йоан, попитах Господа: „Може ли човек да получи спасение
рез кръщение?" - Без моето кръщение, чрез което кръщавам за опрощение на
ховете, каза той, никой не може да има Божието опрощение. Защото аз съм
.ябът на живота, слизащ от седмото небе, и който яде моята плът и пие кръвта
• , той ще се нарича син Божий. И запитах Господа: „Какво значи „твоята плът“ и
пкво значи „твоята кръв“?
И рече ми Господ: „Преди да бъде низвергнат дяволът, с цялото си войнство
Отца, ангелите на Отца, молителствайки, славеха моя Отец, произнасяйки тази
I титва: „Отче наш, ти, който си на небесата. Така това пение се възнасяше пред
Вона на Отца. Но откакто ангелите бидоха низвергнати, те не могат да славят
А га с тази молитва."
И отново запитах Господа: „Как целият свят прие кръщението Йоаново, а
ето не всички приемат?" Отговори ми Бог: „Защото техните дела са лоши и те
се приближават към светлината. Учениците Йоанови женят и се женят, а пък
I ите ученици нито женят, нито се женят6, но са като ангели Божии на небето в
IВството на небесата." И аз рекох: „Ако е грешно свързването с жени, тогава не е
- ^обходимо бракосъчетанието." И Господ рече: „Не всички разбират това слово,
само онези, на конто това е дадено. Впрочем, има евнуси, конто от утробата на
майката така са родени, и има евнуси, конто са скопени от хората, и има евнуси.
жоито самоволно се скопяват заради царството небесно."
И след това запитах Господа за деня на Страшния съд: „Какъв ще бъде зна-
гьтза твоето пришествие?" И като отговори, Господ рече: „Това ще стане, когато
?ивърши броят на праведниците според броя на падналите корони.
Тогава сатаната ще бъде освободен от своя затвор, обзет от голям гняв и ще
81
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
започне война срещу праведниците. И ще нададат вик за помощ към своя Бог праве
нините.
И Господ Бог незабавно ще нареди на архангела да свири с тръба, и ще из
ръби гласът на архангела от небесата и ще се чуе чак до бездната адова.
И тогава ще помръкне слънцето, а луната не ще излъчва своята светлина
звезди ще падат от небесата.
И ще се изтръгнат 4-те големи вятъра от своята уредба, и ще затрепер:
едновременно земята, морето, планините и хълмовете.
И тогава ще се появи знакът на Сина.
И ще ридаят всички родове на земята.
И веднага небето ще затрепери и ще притъмнее, а слънцето ще засвети ч
до деветия час.
И тогава ще се разкрие синът човешки в своята слава и всички светии
ангели заедно с него, и ще положат престоли над облаците и той ше седне вър
престола на своята слава заедно с 12-те апостоли върху дванадесетте престола
тяхната слава.
И ще се разтворят книгите и ше бъдат съдени всички народи по цялата зем
Тогава ще се прослави вярата.
Тогава ще изпрати синът човешки своите ангели и те ще съберат свои
избраници от върховете на небесата чак до техните предели. И ще ги доведат зае
но със себе си пред мен върху облак по въздуха.
Тогава ще отпрати синът Божий лошите дяволи и ще ги прогони с гняв
всички народи, конто са вярвали в него: „ Елате и... вие, конто казвате „да ядем
да пнем и да получим тези неша, конто са тук.“ И да видим каква подкрепа
имат от тях.
И тутакси всички народи ще застанат пред Страшния съд. И ще се разтвор
двете книги и те ще разкрият всички народи чрез тяхната молитва и ще прослав
праведниците заради търпението и добрите дела. Тачещите ангелския живот
получат изключителна слава и почит, а подчинявашите се на неправдата гняв
ужас, мъка и безчестие.
И синът човешки ще отдели своите праведници от средата на грешници
казвайки им: „Елате, благословени от моя Отец, приемете подготвеното още
сътворението на света царство за вас.“ И тогава ще каже на грешниците: „Махи
се от мен, проклетници, идете във вечния огън, подготвен от дявола и иегов!
ангели.4*
И останалите ще видят последното отлъчване и грешниците ще бъдат з
върлени в ада.
И с позволението на Отца ше излязат от тъмницата неверните духове.
И те ще чуят моя глас и ще има само едно стадо и само един пастир.
И тогава с позволението на Отца ще излязат от земната бездна черният м$
и геената огнена и ще загори цялата земна бездна чак до небесната твърд и
бъде огънят възпламенен...**
а: Този ангел... винаги в служба на княза и... Енох и Моисей, и Исай и Йо
И тези, конто... на огъня, въздуха. земята и водите бяха създадени от Бога... вс
ки... и върху князете... на огъня.
82
ИЗВОРИ ЗА СРЕД НО ВЕКО ВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) ги. II
Ь: Истина е, че това са два кита а не нещо друго. Ала те означават Евангели-
и Посланието, които поддържат църквата така, както тези поддържат земята,
|то църква се крепи на седем стълба, тоест на седем канделабъра.
с: Долината Йосафат7. Това е същото като „осеф“ и „аско“, „адски пъкъл“ и
Иеена огнена“, но така се нарича на различии езици. Нито е дух, нито пък нещо
Шушевено, но е облает като Босна, Ломбардия и Тоскана.
d: ... при някакво лошо дело от Господа неговото лице се променя в друг цвят.
е: Неговото лице се променя като на човек, който е загубил светлината, коя-
*?е имал, и потъмнява поради злината, която е замислял.
f: Седемте опашки са 7-те гряха или порока, чрез които дотогава прелъстява-
~ г хората, именно: лъжа, прелюбодеяние, грабеж, кражба, богохулство, завист и
|Вздор.
g: Птиците и рибите нямат душа, нито пък животните имат човешка душа,
•о птиците и рибите приемат това, което имат от водата и въздуха, а животните -
V земята и въздуха.
h: Засади рая, тоест овощната градина с 20 дървета, именно: орехи и ябълки,
ши и дюли и други плодове и растения, а подир това огради всичко с райски
(Тьн И постави вътре Адам и Ева. И досега той остава за прелъстяване на хората,
што вярват, че той е хубаво място, но всъщност е лошо. Забраненият плод не бе
«ъртоносен, ала дяволът скришом всели своята лакомия в забранения плод, за да
)же да ги измами: и да не беше ял, човекът не би бил освободен от смъртта, но
1волът направи всичко това, за да ги измами.
i: Змията не е била като змия, а като човек. Впрочем тя се престорила като
красив младеж и по повеля на дявола влязла в рая през тръстиката и прелъстила
жената, и се съвъкупила с нея чрез опашката. Защото, когато дяволът спял, изхлу-
шл се от своята кожа: от нея била създадена онази змия.
к: Впрочем, тези дървета били онези, с които Мойсей пресякъл морето. Ко-
:то пък Израилевите синове дошли до Горчивите води, от които пили, умрели;
тогава на Мойсей се явил ангел, казвайки: „Вземи дърветата и ги евържи заедно и
П засади край водата, казвайки: „Тези дървета ще бъдат спасението на света и
защитата на света, опрощението на греховете на света... онзи, който бъде покръе-
тен в това, което... Богородица. Това означава вярата в Светата троица. И онзи,
който ще повярва във вярата на Светата троица, ще бъде спасен, както хората,
които пиейки тази вода, ще бъдат спасени от това насаждение.14
1: Ангелите пеели тази молитва, произнасяйки я. Но те не казвали „Отче
аш“, защото имали грехове, но Отец, предвиждайки нашите бъдни прегрешения,
•онеже ние ще бъдем грешни, намери за добре така тази молитва да бъде произна-
гяна.
ш: Слънцето, което е князът и неговият трон; луната, което е Мойсеевият
закон; звездите - духовете на неговите служители, които не ще имат повече място,
където могат да царуват, но Христос, синът Божий, който е седмото слънце, све-
I :-йки, ще царува.
п: Четирите вятъра са царете, които ще преследват църквата, която тогава
ше съшествува, и ще убият във война други без милост.
о: Чак до деветия час, което означава 1000 години. След това пък той ще
загуби своята светлина. След деветия час ше заблести Христовото слънце през
вековете, амин.
83
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 102
ИЗ „ГРАДИШКИ И ОПАТИИСКИ АНАЛИ“ ОТ XII в.
ONB, HIS - Wien, cod.Vind.lat.395, f,131v, 137 г, 138 г DC139 г, 140 г.
Anno domini DCCXXI” . Sarraceni Constantinopolim obsident et parteminui i
morantes, multosque provincias devastantes, tandem populo ad dominum clamante fan
pesteque, depulsi sunt multique; frigore et ferro naufragioque perierunt. Theodoricus regna\
in Francia annorum XVI.
Anno domini DCCCXIP’. Nicephorus imperator constantinopolitanus pugnans cont
Bulgares occiditur, et Michael gener eius imperio potuit. Qui legatos Karoli imperatoris
Nicephorum missos suscepit et absolvit; cum quibus et legatos suos direxit, per quos pace
a Nicephoro ceptam firmavit.
Anno domini DCCCXXV" . Habito Aqui grani conventu legati Bulgarorum p
constituendis terminis inter Francos et Bulgares ad imperatorem venerunt; responsoq
accepto redierunt.
Anno domini DCCCLXV” . Huni christianitas agressi sunt.
Anno DCCCXCIIII” . Borivoi est baptizatus primus dux Boemie catholicus, pat
nomine Goztivit filius, qui originem duxit a PremizL.Ante cuius tempora Arnolph
Zvatopluk filio suo Moravensium et Boemiensium anno domini DCCCXC conces
ducatum;hac ipsa tempestate Cyrillus et Methudius inventis Bulgarorum litteris verbi
dei predicaverunt Moravicis. Eodem vero anno quo dux Boemie prefat us Borivoi
baptizatus, Zvatopluk predictus rex Moravie, monachus factus est in Zober quodam ceno
Pannonie, sed quos annis ibi vixerit posteritas certitudinem non accepit...
Година Господня 721'. Сарацините2 обсадили Цариград и като пребивава
там известно време, опустошили много области, но след като вярващият народ
помолил на Бога, много от тях измрели от глад и чума, а други загинали от ст
оръжие и при корабокрушение3. Теодерих4 царувал във франкия 16 години.
Година Господня 8125. Цариградският император Никифор, като се сра;
вал срещу българите, бил убит, неговият зет Михаил наследил империята. Той npi
изпратените при Никифор пратеници на император Карл и ги пуснал да си върв
с тях изпратил и свои пратеници. чрез конто потвърдил включения от Ники<|
мир6.
Година Господня 825. По време на състоялия се в Аахен събор, при импе
тора дошли български пратеници за установяване на границите между франк
българи. Като ги приел, той им отговорил и ги пуснал да се върнат7.
84
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. 11
Година Господня 865. Хуните” приели християнството.
Г одина 894. Боривой, син на баща по име Г оставит, водещ потеклото си от
Г-гмисл, бил покръстен и станал първият правоверен княз на Бохемия9... Преди
Kta време в годината господня 890 Арнулф"* предоставил княжеството на морав-
с е и бохемците на неговия син Святополк11: именно по това време Кирил и Ме-
Iкий, след като открили азбуката за българите12, проповядвалн Божието слово на
Ь* >равците. А пък през същата тази година, през която князът на Бохемия Боривой
покръстен, преди споменатият крал на Моравия Святополк станал монах в
•якакъв си манастир в Панония Зобер, но колко години е живял там впоследствие,
LC! с сигурност не узнах...
№ 103
ИЗ „ИСТОРИЯТА НА ПОХОДА
НА ИМПЕРАТОР фРИДРИХ“ (ХПв.)
Universitatsbibliothek - Graz, Abteilung fiir Sondersammlungen, cod.lat.membr.411( olim 39/41),
45r-151v.
Anno incarnationis domini M.C.LXXX.VIIII, indictione VII, anno imperii sui
XXX.V, regni vero XXX.VIIII. Fridericus Romanorum imperator victoriosissimus ordinatis
В peditioni transmarine necessariis et conmendatis filio sui illustri Romanorum regi Hainrico
perii negotiis V. idus maii movit a Ratispona cum exercitu signatorum Christi et navigio
I cundo per Danubii alveum usque Wienam est transvectus, parte maxima exercitus terrestri
iinere antea illo usque premissa. In ea navigatione vicum qui Muthusen dicitur, in ripa
Danubii situm, iusto dedit incendio, quoniam cives eiudem loci vectigal insolitum a
ranseuntibus peregrinis signatis videlicet Christi novo superbie fastu exegerant.
A Wienna civitate profectus terram Ungaricam que extra portas dicitur, VIIII kal.
fenii cum exercitu domini intravit et in planitie camporum qui vulgo Viervelde dicuntur
uxta Bosonium urbem castra metati per IIIIor dies ibi consederunt, donee omnis ibi
peregrinorum exercitus adunaretur. Interim tamen domnus imperator non feriabatur, sed
nunc de itinere peregrinorum ordinans, nunc litigantium controversias discutiens, inter
quos et binos duello coram se decertantes, priusquam alteruter occumberet, pia lenitate et
misericordi potestate litem diremit et concordavit. Sanctum ergo diem pentecostes inibi
cum exercitu sollempnizavit habens secum qui eum comitati fuerant nonnullos princips
preter signatos, scilicet episcopos Babenbergensem et Frisigensem et ducem Austrie
pluresque comites et barones. Ibi ergo nuntios gloriosi regis Ungarorum Bele magnifice se
suscipientis et invitantis obvios habuit et deinceps ipsos duces et comites itineris secum
duxit. In predicta igitur camporum latissimorum mansione computati sunt isti in exercitu
Christi primores et celebriores: Fridericus Romanorum imperator augustus et fihus eius
Fridericus dux Suevie, episcopi Rodolfus Leodicensis germanus ducis de Zaringen,
Gottfridus Wirzburgensis, Diepoldus Pataviensis, Chonradus Ratisponensis, Hainricus
Basilienis, Martinus Mihssinensis, Arnoldus Osinburgensis et duo illi qui supervenerunt,
Haimo archiepiscopus Tarentasianus et Hainricus episcopus Leucorum,* episcopus
* Празно място на пропуснат текст, id est Tullensis
85
АРХИ ВИТЕ ГОВОРЯТ
laharensis de Ungaria, Hermannus preterea Monasteriensis qui tamen tunc ibi non erat,
quia in legatione domini imperatoris ad Constantinopolitanum regem cum sociis suis
precesserat, venerabilis quoque abbas Isenricus Admundensis. Preterea Perhtoldus dux
Dalmatie idemque marchio Istrie, Pertholdus marchio de Vochburch, Hermannus marchio
de Padin, comes magnus de Hollant Florentius et filii eius et frater eius Otto comes de
Pantheim, Hainricus comes de Seine, Hainricus comes de Spanhaim, et frater eius Symon,
Hainricus comes de Cvich, Dietricus comes de Uvidem, Engelbertus comes de Perge, qui
in itinere apud Cowin in fine Ungarie rebus excessit humanis, Hainricus comes de Sarbrukke,
Fridericus comes de Abinberch, Poppo comes de Hennenberch. De Suevia Chonradus
comes de Otingen, Olricus comes de Chibruch et frater eius Adalbertus de Dilinge,
Perhtoldus comes de Niwenburch, Hainricus comes de Ueringe. De Bawaria: Gebehardus
comes de Tollenstein, Sifridus comes de Lubnowe, Chonradus comes de Dorenberch.
Chono comes de Valchenstein. De Saxonia: Adolfus comes de Schovenburch, Christianus
comes de Altenburch, Liutoldus comes de Holrmunt et frater eius Willibrandus, Burchardus
comes de Vualtinrode; item Ropertus comes de Nassowe et cognatus eius Walrab comes.
Hainricus comes iunior de Dietse, qui cum episcopo Monasteriensi functi erant legatione
imperatoris in Greciam. Preterea comes de Salma et frater comitis de Viant. qui exercitum
subsecuti apud Brandiez primo supervenerunt, et cum eis plures civium Mettensium; item
Gubertus de Aspermont, cum suis sociis qui cum episcopo Tullense in fine Bulgarie
supervenerunt. Isti vero de nobilibus meliores fuere: de Saxonia - prefectus Maideburgensis
et Uvitichint de* , Liutgerus de Waldenberch; de Austria-Fridericus advocatus.
Otto de Rammesperch; de Karinthia et Marchia-Liutoldus de Walstein, Adalbertus de
Wiselberch; de Bawaria-Diepoldus de Liukin** , Hainricus de Gruneberchc.
Hadbrannus de Arnsperch, Poto de Massingen, Chonradus de Horbach, Adalbertus de
Prukiberch, de Sveuia et Alsatia-Chonradus de Swarzinberch, Hermannus de Hirzekke,
Perhtoldus de Chunisperch, Hainricus de Isinburch; de Franconia: Adalbertus de
Hiltenbruch, Adalbertus de Grumbach, Adalbertus*** Ministerialium vero et
aliorum electorum militum terribilem et ordinatum aciem per singulos quis dinumerare
sufficiet? Isti vero proh dolor, ex principibus signatis Christiane militie diversis occasionibus
bellorum domesticorum et antiqui hostis irritamentis retro abierunt et voti sui violatores et
radicem non habentes a via Christi in tempore temptationis recesserunt: Phylippus rex
Francie, Hainricus rex Anglie, comes Flandrie. Otto dux Boemie, dux de Lovuen, dux de
Lintpurch, episcopus Spirensis, episcopus Cameracensis, comes de Lon, comes de Gulich,
comes de Lar, comes de Duraz, comes de Hohenstat, comes**** qui tamen a
nostris signatis et animo constantissimis et queque pericula subire paratis, qui in corde
bono et optimo verbum dei retinentes, et fructum condignum id est proprio corpore
oblationem domino offerentes admodum parvi pendebantur.Bremensis vero archiepiscopus
et lantgrauis Thuringe et comes de Gelre et comes de Tekilinburch navigationem
transmarinam elegerunt. Quod tarn in eis quam in aliis multis nostratibus, quos pudor est
nominate fuit notabile quod laborem expeditionis huius laudabilis detrectavere,
conpendiosam navigationem que minus hostilis timoris paganorum habuit huic preferentes,
dum in aliqua civitatum christianis relictarum nostrum ignaviter operiebantur adventum,
licet postea preclara virtutum insignia de lantgravio in lerosolimitanis partibus audierimus.
Нес pretereundum puto memorabilem constantiam Tarentasiani archiepiscopi et episcopi
Leucorum, id est Tullensis, sociorumque eorundem, qui dum diverse tempore multis sociis
militibus comitati ex Burgundia et Lothoringia exercitum Christi subsecuntur, nonnunquam
* Празно място: Swaienberch.
** Празно място: berch
*** Празно място: de Hohinioch, Eberhardus et Reinoldus de Rifenberch, Heinricus de Hagen.
**** Празно място: de Pfirrit.
86
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (Vll - XV в ) т. II
is rumoribus sunt lacessiti, quasi videlicet nostri ab Ungaris seditione mota graviter
iriti et fame cruciati in summa coartarentur egestate. Inde denique, dum omnes репе
Ji Tarentasiani archiepiscopi perterriti versus mare recto tenderent, ipse inperterritus
que ad exercitum accesit, sicut nichilominus Tullensis episcopus post sex ferme septimanas
nstanter advolavit et uterque oculata fide falsa sibi fuisse relata perspexit.
Horum denique omnium consilio principum in prenotata mansione domnus imperator
timis et pernecessariis ac discretis legibus exercitum informavit et Sacramento ad has
'servandas astrinxit per singulorum contubernia iudicibus designatis qui transgressores
gitime punirent.Quas leges ad posterorum notitiam et edificationem huic operi inseruimus..
Ab illustri rege Ungarie Bela iocunde tarn domnus imperator quam omnis exercitus
e>t susceptus et mutuum sibi aspectum et colloquium domnus imperator et memoratus rex
in vicinia Strigonie que et grania dicitur metropoli prima Ungarie in octava pentecostes
scilicet II. None iunii cum maximo utriusque populi et gentis tripudio exhibuerunt. Regina
etiam Ungarie Margarita, soror regis Francie, tentorium duplex admirantde venustatis et
:agnitudinis, interims quidem quadricameratum et rubeo panno decenter coopertum, exterius
его obpansum super illud quod dixi quadricameratum, obtulit imperatori. Insuper rex ei
et suis naves onustas, et plaustra conferta panibus, vino et ordeo ab pabulum equorum et
ves et oves copiose multis diebus exhibuit cum tribus camelis. Preterea in insula sua
amiliari et venatica que Danubio cingente satis late extenditur, per duos dies imperatorem
detinuit et exercitum per omnem terram suam in fertilissimo gramine collocavit et in Strigonia
civitate duas domes, alteram farina, alteram plenam avena pauperibus distribuit peregrinis.
Sollempni quoque processione et magno apparatu in civitatibus et episcopatibus domnum
imperatorem suscipi mandavit. Sed hec omnia, utrum simplici oculo an secus, id est utrum
imore vel amore fecerit, nondum liquido ipsis diebus clarebat, quia postmodum in
controversia nostra cum Grecis nonnunquam se suspectam reddidit. In sola conmutatione
nariorum vel argenti graviter Ungari nostros angariaverunt, quippe qui pro duobus
coloniensibus quinque tantum suos et pro duobus Frisacensibus 1111™ dabant Ungaricos
denarios, et pro Ratisponense seu Chremsense unum tantum Ungaricum qui vix Ueronensem
valebat.
In transeundo navibus Dravium fluvium qui vulgo Tra dicitur, plurirum omnibus
laboravit exercitus, ubi et aliqui homines cum equis gurgite eiusdem fluminis cunctis
spicientibus sunt submersi. Nativitatem sancti Iohannis Baptiste in marchia que est inter
Ungariam et fines Grecie in vico ad sanctum Georgium dicto, miliare unum a Franca villa
istantem, celebravimus. Inde Sirmium, famosam quondam civitatem nunc paret ruinis sat
miserandum transeuntes in vigilia vero apostolorum Petri et Pauli Savum seu Sovuam
fluvium, ubi Danubium influit, felicius quam Dravum transivimus et mox in terra ditionis
Grecorum sumus constituti, quinta exeunte septimana, postquam apud Prespurch terram
Ungaricam attigimus. Festum ipsum beatissimorum apostolorum inibi id est in litore ipsius
Sovue in civitate Semidiruta et greca, teutonice Vuizzinburch dicta, grece vero Pelgranum,
ex opposite Govin civitatis sita sollempnizavimus. In maxima denique tranquillitate et aeris
temperie plus solito mitiore nobis arridente in tantum, ut culices per oestra musce serpentes,
que in Ungaria estivo tempore iter in equis agentes graviter inquietant,non solum nos vel
animalia non lederent, verum etiam raro a nobis visa sint, Ungariam permeavimus.
Kalendis julii fluvium transivimus. Sexta nonarum julii pervenimus ad Brandiez per
silvestria, ubi naves omnes dimisimus, et currus seu plaustra onerare cepimus. Quas etiam
naves omnium Christi peregrinorum exquisite studio artificis fabricatas gloriosus imperator
regi Ungarie imperial! largitate donavit, maiora equidem beneficiis eius reconpensans. Ibi
Fridericus bone indolis iuvenis, comes de Abinberch gladio est accinctus. Ibi comites illi
quos prediximus et cives Metenses cum archiepiscopo Tarentasiano exercitui nostro sunt
adiuncti. In ea quoque mansione comes Engilbertus de Perge apud Govin diem exclausit
87
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
extremum. Ibi etiam rex Ungarie muneribus pergratis domnum imperatorem per nuntios
honoravit. Dux de Brandiez quantum ad oculum bene suscepit imperatorem, sed quita
exitus acta probat, quantum in sequentibus claruit, subdolum se et nequissimum erga ipsum
et omnem exercitum exhibuit, tarn ipse quam omnes Greci. Ab ipsa enim, quam dicunt
Tritam Semitam seu Stratam publicam Bulgarie, aliquibus locis nos averterat et insuper
earn, in quam nos deduxerat, saxosam et non publicam mandate domini sui imperatoris
Grecie obstruxerat. Sed Ungari signati et conperegrini gnari viarum ipsarum duabus aut
tribus dietis exercitum precedentes, viam ipsam laboriose aperiebant, Greculis resistere
non valentibus, et sic perfidis Grecis mentita est iniquitas sibi. Sed nec hoc malicie ipsorum
suffecit, quin in ipsa silva longissima Bulgarie, quam V. idus iulii a Brandiez permetientes
intravimus, Greculos, Bulgares, Servigios et Flachos semibarbaros in insidiis ponentes, ut
ex abditis repentinis incursibus extremes in castris, sed et servientes in gramine seu pabulo
equorum colligendo progredientes sagitis toxicatis ferirent. Quorum plures, dum
conprehenderentur, confessi sunt iussu domini sui ducis de Brandiez et principaliter
imperatoris Grecorum edicto ad hec se perpetranda coactos, qui etiam mox debitas penas
dignis suspendiis exsolvebant. Plurimum denique in ipsa silva laboravit omnis exercitus
peregrinorum, dum in dies fiebat strages pabulariorum occisorum, turn rapine erumpentium
latronum e Grecis, anferentium equos incessabiliter et currus absque militaribus presidiis
euntes depredantium, turn viarum mira difficultas, turn peditum etiam et quorumque
pauperum cibos quoslibet inconsulte sumentium assidua mortalitas. Et tamen in his periculis
nostri omnes semper animosiores in manu forti procedebant intrepidi.
In prenotate Bulgarie silvestribus, cum deserte репе civitati Rabnel dicte
appropinquaremus, iterum nuntius regis Ungarie missus ad imperatorem supervenit, per
quern signavit imperatorem Constantinopolitanum generum suum e Grecia ultra mare,
quod brachium sancti Georii dicitur, necessitate belli dudum egressum et prolixe vie interstillo
in obsidione Filadelfie conmorantem ideoque minus oporteret eum mirari, quod nullis
adhuc nuntiis ab ipso esset salutatus et honoratus. Nuntiavit preterea militum peregrinorum
et signatorum agmen e Teutonia nostro sociari volentium exercitui regnum suum iam intrasse.
Interea etiam nuntius cancellarii ipsius Constantinopolitani imperatoris cum litteris venit
ad imperatorem Romanorum, quarum litterarum tenor hie erat indolo: Revera dominum
suum imperatorem admodum mirari, quod non dudum per certos nuntios adventum suum
et exercitus ipsi notificasset, ut eo accuratius splendidis suorum occursibus et boni fori
preparatione eum et exercitum conduxisset. Attamen cum iam introitum ipsius in regnum
suum conperisset, misisse in occursum eius, qui etiam in civitate Straliz ipsius operiretur
adventum. Ad hec sapiens imperator pro verbis verba reddens breviter respondit:
Honorabiles legatos scilicet episcopum Monasteriensem et comitem de Nasowe, sed et
camerarium suum se dudum premisisse ideoque frustra hanc eum pretendere occasionem.
Littere quoque predictorum venerabilium legatorum domino imperatori nichilominus
supervenerunt significantes, se laborioso progressu usque in vicinia Constantinopolis
incolomes transisse ibique se conmorantes Greci quoque imperatoris absentiam, ut predictum
est, declarantes. His etiam diebus preambuli magni comitis de Servigia et Crassia eiusque
germani eque comitis prepotentis venerunt nuntiantes eorundem dominorum suorum
comitum adventum in serenissimi imperatoris occursum et omnimodum servitium ac
subiectionem ipsi promittentium. Cum igitur ad Nisam civitatem aliquando munitam, sed
a rege Ungario sepefato Bela sub Andronico Grecie tyranno ex parte dirutam cunctus
convenisset exercitus ibique per triduum et ultra propter mercatum moraretur, idem magnus
comes Neaman dictus ac germanus suus Chrazimerus dictus in magna pompa domino
imperatori occurerunt et ab ipso seu principibus exercitus VI. kal. augusti honorabiliter
sunt suscepti. Ipsi quoque in indicium sue devotionis vinum et ordeum seu farinam, oves et
boves domino imperatori splendide et copiose obtulerunt, et inter cetera munera eos quos
dicunt boves marinos seu focas VI et aprum mansuetum et tres cervos vivos itidem mansuetos
88
ИЗВОРИ ЗА С РЕ Д НО В Е КОВ Н АТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) ш. II
bderunt. Singulos quoque principum imperatori familiariorum pari modo in vino bubus et
•ribus munifice honoraverunt,. Se ipsos nichilominus et omnes suos cum armis offerebant
ftvota instantia presentis expeditionis et specialiter adversus imperatorem Grecie, si forte
«ntingeret adversarii eum Christi exercitui, sicut ipsi de eo tunc opinabantur propter
imissos a suis latrunculos, nostros in dies, ut premissum est, infestantes. Et nos dispendio
• rsonarum et rerum experti sumus. Idem preterea comites cum tertio fratre suo Marcilao
x upaverant in gladio et arcu suo Nissam civitatem et circa earn ac deinceps usque ad
liz omnem terram illam ex ditione Grecorum prereptatm sibique earn vendicaverant,
_erius etiam quaquaversum dominum suum et potestatem extendere intendentes, et pro
Ььа terra bellica virtute sua conquisita de manu ipsius imperatoris Romanorum percipienda
to minium et fidelitatem ipsi offerebant ad perpetuam Romani imperii gloriam, nullo quidem
jfcnore coacti, sed sola ipsius et Teutonic! regni dilectione invitati. Sed domnus imperator
Aid perpendens, qui ambulat simpliciter, ambulat confidenter, alieni belli occasione
ipositum iter contra invasores sancti domini sepulchri nolens vel inmutare vel protelare,
CDtnitibus quidem illis gratiarum actionibus premissis benigne respondit: Se pro amore
। Christi peregrinationem laboriosam contra oppressores terre lerosolimitane suscepisse,
‘ullumque se malum fastu alicuius ambicionis adversus quemlibet christianum regem
Bchinari, similiter nec adversus regem Grecie, ita tamen, si ipse fidum conductum, ut
жре promiserat, et bonum forum exercitui prepararet, alioquin contra falsos Christianos
sidiatores peregrinorum Christi eque ut contra paganos se armari et viam ferro cum suis
ctururm. Aliud vero negotium primitus agitatum domino imperatori aperuerunt agentes
cibus ut in sui presentia imperial! auctoritate terminaretur, scilicet ut filia illustris ducis
Dalmacie que et Chroatia seu Merania dicitur, eiusdemque marchionis Histrie Perhtoldi
filio fratris sui Merziali comitis et principis Chelmenis et Grazzie, que provincie contigue
ant Dalmacie, in matrimonio daretur. Que peticio ad beneplacitum imperatoris et consilium
ncipum dignum sortita est effectum, quoniam prenotatus dux Perhtoldus iuravit ipsam
m filiam iry proximo sancti Georgii festo in partibus Histrie memorata iuveni Tolni
cto se assignaturum eo pacto, quod idem Tolni et sui ex filia ducis Perhtoldi heredes
eortuo patri in plenitudine potestatis pre omnibus suis fratribus succederent. Quod etiam
pactum ipsi comites dextris datis firmaverunt. Quod autem prescript! comites partem regni
Grecie eo tempore tarn confidenter invaserant, hec eis fuit materia. Manuele imperatore
Constantinopolitano defuncto filioque suo Alexio adolescentulo sceptra regni per tutores
bos tenente, cui etiam pater non multo antea regis Francie Philippi germanam
desponseverat, surrexit quidam de sanguine eius nomine Andronicus, impius et scelestus
nnus, qui primitus a Manuele de regno Grecie fuerat profligatus, hicque auxilio Turcorum
et aliarum gentium imperium Constantinopolitanum invasit regeque puero et tutoribus
eius occisis ac germana ipsius regis Alexii Maria cum suo marchionis Reinheri de
Monteferrato filio veneno extinctis iose sex репе annis tyrannicidem in Grecia exercuit.
Sub eo denique imperium Grecie multis modis est laceratum, dum rex Ungarie aliique
reges et principes partes sibi contiguas de terra eius vendicabant et exercitus regis Apulie
-raritimas Grecie civitates vastabant. Qui etiam Andronicus crudelitate seu invidia ductus,
dum omnes репе regni sui principes ad interificiendum perquireret, contigit, ut quendam
Ysakium principem nobilem quidem sed pauperem, cuisdam Andronici alterius filium,
dolo vocatum occidere intenderet. At ille premonitus cum aliis coniuratis principibus et
militibus irruit in eum et plagis cruentatum cameloque turpiter inpositum per totam
circumduxit civitatem, omni populo lapides et lutum congestum in eum inicientibus sicque
id portum maris deductus et decollates incidit miser in foveam quam paraverat. Peremptor
haque eius Ysakius Angelus imperium arripiens in loco ipsius regnavit atque ad
confirmandum regnum suum filiam Bele regis Ungarie que antea duci Styrie Otakario erat
desponsata, in matrimonium accepit hicque exercitum Apulie proditione quorundam de
exercitu ipso pecunia corruptorum dolo circumventum penitus delevit. Attamen regni
89
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Grecorum vires de die in diem pessumbant et iuxta veritatis testimonium; omne regnum in
se ipsum divisum desolabitur, quadrifariam regnum ipsum divisum omnimodis erat
attenuatum et inminutum ipsis diebus, quibus illic transiebamus. In Cypro enim quidam de
regio sanguine et ipse Ysaakius dictus, regiam sibi dignitatem usurpabat; ultra mare
Ellesponticum quod brachium sancti Georgii vulgo dicitur, circa Phyladelfiam quidam
Theodorus rebeliabat; in Bulgarie maxima parte ac versus Danubium, quousque mare
influat, quidam Kalopetrus ac Flachus ac frater eius Assanius cum subditis Flachis
tyrannizabat.
In ea fluctuatione regni Grecie prefati comites de Sarvigia et Grazzia eo tempore,
quo exercitus crucis Bulgarian! transmeabat, occasione accepta partem Bulgarie sue ditioni
subiugaverat, federe inito cum Kalopetro adversus imperatorem Constantinopolitanum.
Qui scilicet Kalopetrus dominum imperatorem scriptis et nuntiis officiose salutans debita
reverentia et fidelis auxilii contra hostes sponsione maiestati eius inclinabat.
Ea etiam tempestate quidam princeps Grecie Alexius nomine patruelis imperatoris
Constantinopolitani legatione transmissa dominum imperatorem ex parte domini sui
imperatoris simuiatorie apud Nissam salutavit, bonum conductum ac mercatum per totam
promittens Greciam, si tamen pacificus ipsius et exercitus esset introitus ; ducem quoque
de Brandiez plurimum deliquisse, quod non fideliter ipsum conduxisset et nullum sibi
servitium iuxta constitutum sibi a domino suo impenderit. Significavit etiam se cum exercitu
armatorum contra comites de Sarvigia regni Grecie pervasores apud Straliz clusas illius
terre observare indeque nullam adversus se vel Grecos suspicionem belli habendam ; sed
corde et corde locutus est et mentitus est, quodcumque dixit tarn ipse quam cancellarius
Constantinopoleos.
Interea cum apud prescriptam Nissam militia Christi usque in quadriduum feriaretur,
dominus imperator, pacis et veritatis sectator videns servientes ac pueros exercitus in rapink
districtius inhibitis occasione pabuli colligendi paulatim insolescere et legum sanccita pro
pace apud Grecos observanda violare, habito cum principibus consilio et convocatis militum
alis per episcopum Wirzburgensem, virum discretum et eloquentem, omnes constanter
redarguit pro transgressione iuris iurandi et pacis violatione in frumenti seu mellis et
leguminum per singulorum pueros facta rapina. Qui episcopus inter cetera hoc sermone
exorsus est: Pollutus est populus anathemate, non его cum eis nisis mundentur, illud videlicet
innuens et proponens de anathemate furti lerichontini Achan, quando unius peccato
universus populos corruit, ubi videlicet dominus legitur dixisse. Anathema in medio tui est
Israel, non poteris stare contra inimicos tuos. Itaque domino aspirante ipso sermone pe
milites specialiter redargutos omnium generaliter servientium que nuper excreverat non
modicum sopita est insolentia.
Prudenti deinde circumspectione in futurum exercitum per turmas et agmina divisit,
ne quandoque hostis superveniens imparatos et exordinatos milites Christi inveniret. El
primam quidem institu it aciem filii sui Friderici illustris ducis Swevie et cum eo Ratisponensis
episcopi Chonradi et marchionis de Vohburch Perhtoldi itemque marchionis de Padin
Hermanni militiam et quinque comitum ex Sveuia et III" ex Bawaria, cuius aciei vexillariu:
placuit esse Parhtoldum comitem de Niwenburch. Secundam autem aciem Boemorum e
Ungarorum, utraque gente proprium habente signiferum. Tertiam aciem egregii ducii
Dalmatie Perhtoldi et sex episcoporum venerabilium scilicet Wirzburgensis eiusdemqu
ducis orientalis Franconie Gotfridi, Leodicensis Rodolfi, Pataviensis Diepold
Monasteriensis Hermanni, Basiliensis Hainrici, Osinburgensis Arnoldi, cuius vexillarii
designatus est ipsimet dux Meranie et alter Wirzburgensis episcopi specialiter Poppo videlic
comes de Henniberch. Quartam preterea constituit suimet imperialem aciem, in qua er
archiepiscopus Tarentasianus et episcopus Mihssinensis, et comes de Hollant cum german
suo, et alii circiter sedecim comites ac reliquum robur exercitus, cuius signifer electus e
90
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
Ropertus comes de Nassowe, in bellicis rebus exercitatus et manu promptus, qui tamen
ibhuc in captivitate apud Constantinopolim cum aliis nuntiis domini imperatoris detinebatur.
Quinta postmodum acies apud Phylippolim instituta est peditum et fortiorum ex pueris
exercitus.
His ita dispositis castra Dei de Nissa promoverunt et amicis nostris comitibus magnis
de Servigia valefacientes per asperas et duras vias silvarum progrediabamur et rediviva
nsidiarum et incursionum fortioraque certamina ab hostibus Grecie et Flachis incurrimus,
sicut ab imperatore Grecorum Ysakyo procuratum dinoscitur et in rapinis rerum ac occisione
'abulariorum non modicum sustinuimus detrimentum.
Nam iterum quidam latrunculi Sagittarii secus stratam publicam in condensis veprium
latitantes ex inproviso sagittis toxicatis plerosque ex nostris inermes et minus caute inedentes
affligere non cessarunt, donee maturiori consilio balistariis et militibus vallati, et sic flagrante
maleficio deprehensi condignas meritis penas suspendiis exolverunt. Contigit denique, ut
episcopum Pataviensem et eius consanguineum ducem Meranie cum sarcinis suis armata
manu ob earn necessitatem euntes idem latrunculi repente ex insidiis invaderent, quos illi
statim viriliter excipientes magna cede ultra* prostraverunt, equibus ХХ1Ш caudis
equorum alligatos et ad castra reductos uno in patibulo vidimus a pedibus deorsum lupino
more suspenses. Fridericus quoque advocatus de Perge in persequendis eiuscemodi
latrunculis constantissimus quendam in summitate cuiusdam arboris nostros ad sagittandum
inherere conspicatus debita talione sagitta de arbore propulsans arbori, cui prius minus
firmiter inheserat, firmo suspendio appendit, alios nichilominus VI simili репа ad terrorem
aliorum turpi suspendio delevit. Illustris etiam dux Svevie qui patrem imperatorem cum
suis agminibus svevorum scilicet et Bawarorum preibat antiqua videlicet iuris institutione,
qua Svevi seu Alamanni et Baioarii, qui et Norici in omni publico bello primi propugnatores
in acie prelii hostiles semper impetus debent excipere, perplures e Bulgaris latrunculos
conprehensos ignominioso suspendio enecavit.
Preterea comitem de Seien cum suis ob viarum miram difficultatem imperatorem
precedentem dum insilirent ipseque illos similiter constanter resistendo prosterneret, ita ut
XII ex eis in momento caderent, accidit, ut quidam miles eger admodum qui in bastema
iam dudum portabatur, prorumpentibus latrunculis animo receptis viribus iuxta illud: iustus
ut leo confidit, de lecto audacter prosiliret et viliriter pugnans unum ex eis in ore gladii
daret, ceteros in fugam verteret moxque illis fuga dispersis iterum lecto recidivo dolore
recumberet. Eiusmodi certamina in dies agitabantur et erumpentes hostes Greci a nostris
gladiis cominus et balistis eminus excepti horribili cede perturbabantur. Nichilominus residui
malefactores ex latere per devexa montium, nos per totum Bulgarie nemus prosequentes
nocturnis rapinis molestaverunt, quamvis innumeris tormentorum generibus ab exercitu
nostro sint afflicti. In ea via venerabilis in Christo abbas Agmuntensis Isenricus, vir morum
probitate operibus misericordie ac religiose vite ab ineunte etate preconiis merito
conmendandus, IIII idus augusti id est in festo beati martiris Laurentii, in bona confessione
et divinarum laudum ymnizatione migravit ad dominum sequentique die secus vitam tritam
communi sepultura peregrinorum a reverendo Mihsinensi episcopo Martino honorabiliter
est sepultus. De quo non inmerito illud sapientis possumus protestari. Raptus est, ne malitia
mutaret intellectum illius aut ne fictio deciperet animam illius, quern videlicet dominus de
medio iniquitatum rapuit, antequam in exercitu Christi turn necessitatis causa turn in
quibusdam avaricie cupidine generalis per omnes predandi abusio subrepsisset et antequam
varitas multorum post aliquod temporis refriguisset. Itaque postquam a Nissa moveramus,
XIIII die id est idus augusti ad Straliz oppidum pervenimus, quod vacuum et omni solatio
humane indigentie destitutum invenimus, tuneque liquido doli et periuria Greci imperatoris
et suorum ceperunt patescere. Promissum denique forum sub iuramento atque concambium
Празно жясто: quadraginta
91
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
sub interminatione репе periurus imperator subtrahi iussit et insuper eum occursum, quem
tam cancellarius eius lohannes, quam conanguineus item Greci imperatoris sebaston Alexius
domino imperatori Romanorum dudum promiserant, nullatenus exhibuerunt, sed et forum
nullum invenimus, nisi quod omni conamine modisque omnibus foderunt foveam anime
nostro.Arta quoque viarum siccisis arboribus et saxis mire quantitatis obvolutis iussu
imperatoris precluserant et antiques clausuras sancti Basilii in berfredis et propugnaculis
renovando contra honorem Dei in exicidium peregrinorum Christi communiverant. Nostri
vero calesti suffulti presidio ignem machinamentis Grecorum apponentes saxa cum roboribus
in favillam et cinerem redegerunt.
Postquam a Straliz promovendo insequenti die castra metati sumus, novo cum
peregrinorum nostrorum adventu admodum sumus exhilarati, qui per Ungariam et Bulgarian!
grandi labore nos e vestigio secuti tunc primo supervenerunt, scilicet episcopus Tullensis
Hainricus et Gubertus nobilis de Aspirmont et aliorum electorum nobilis caterva militum,
quos tam imperator quam omnis vivifice crucis exercitus magno cum tripudio susceperunt.
Exinde in manu forti procedentes tandem ad clusas ultimas et firmissimas Bulgarie dolosis
Grecorum artif iciis, ut predictum est, prestructas devenimus, ubi dominus imperator, audiens
Grecorum exercitum introitum nostrum in campestribus Grecie observare, assumptis equitum
armatorum alis, parte exercitus in castris relicta, clusas transivit gloriose pugne conpendio
inpedimenta quelibet a Grecis intentata sapienter volens decidere, sed illi retro abierant et
terga per fugam verterant, imperatorie maiestati ac tironibus Christi de cetero nusquam
nostrorum ausi expectare adventum. Ipsa die reversus imperator transitum nostrorum per
clusas competenter ordinavit. Igitur XIII kal. septembris clusas illas multiplices et perosas
succensis machinis Grecorum exivimus, VI ebdomadibus in Bulgaria de Brandiez
transmensis, sive a festo apostolorum Petri et Pauli VII ebdomadibus et dimidia transactis,
quando videlicet Sovvam transivimus, el reperimus terram planam vinetis et omnibus bonis
habuntantam, Circwiz dictam, in qua, sicut fessus umbra, fonte sitiens omnis inopia exercitus
per divinam gratiam est relevata. Nono kal. septembris scilicet in festive die beati apostoli
Bartholomei ad civitatem Philippolim accedentes, tam natura loci quam opere artificis
munitissimam inibique castra metantes vacuam earn et a Greci nostrorum timore derelictam
invenimus. Sequenti die litteras Greci imperatoris Ysaky fastu et arrogantia plenas ac
transitum nobis penitus denegantes dominus imperator solita suscepti modestia, omnimodam
humilitatem illius infronite superbie opponens. Tuncque primo de captivitate venerabilium
nuntiorum suorum videlicet Monasteriensis episcopi et sociorum suorum liquido est
certificatus, quos denique pro bono pacis et amicicie ad se missos imperator Ysakius novo
et inaudito scelere ac preter jus et consuetudinem omnium nationum tam christiane religioni
militantium, quam etiam barbararum rebus et bonis nudatos et diversis affectos contumeliis
careen mancipaverat ad ignominiam sancte crucis exercitus et totius christianitatis, hanc
amico confederato suo Salahdino Sarraceno inimico crucis et omnium christianorum prestare
volens gratiam. Quamobrem omnis infremuit exercitus et bona Grecorum extunc libere
diripiebant, reliqua pessumdabant.
Septimo kalendas septembris Philippoli tamquam a Deo nobis destinatam summa
cum alacritate intrantes, plura exercitui commoda inea reperimus. Et quia transitus per
mare a Greco imperatore fuerat denegatus, ipsam interim velut propriam et domesticam
incolere cepimus, vindemiam terre illius colligentes et exprimentes et fruges deffosis specubus
extrahentes et quilibet designate sibi hospitio ad sufficientiam reponentes. In hac denique
civitate XI ebdomadas prope peregimus, quia silvit terra in conspectu nostro et domino eos
deterrente non erat Satan neque occurus malus. In eo temporis spatio Fridericus illustris
dux Sueuie, audiens exercitum Grecorum per tria fera milliaria a nobis commorantem non
quidem punico bello nos appetentem, sed latenter nostrorum exercitum observantem,
assumptis lectissimis militibus de node consurgens summo diluculo consurgens in eos bellica
manu irruere fecissetque votis satis, si non illi premoniti mortis discrimen celeri fuga
92
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
icumque evitassent. Е castris namque ipsos pro fugam prorumpentes nostri e latere
insillentes letalibus vulneribus sauciaverunt, quorum statim plus quam quinquaginta unacum
signifero suo ceciderunt, reliquos optata fuga mortis exemit periculo. Post earn victoriam
rursus ex definite consilio imperatoris et principum idem gloriosus dux unacum consanguineo
suo Perhtoldo duce Meranie maiori parte exercitus delecta civitatem opulentissimam Veroi
dictam et a paganis Turcis tributariis imperatoris Constantinopolitani possessam destinatus
est expugnare. Dumque porte civitatis die quadam martis appropinquaret et milites per
turmas ad congressionem hostium sive ad expugnationem civitatis ordinaret, ecce conspiciunt
hostes armatos pro portis nostros observantes, quasi magni aliquid facturos et opiate pugne
conflictum nostris exibituros, sed longe aliter statim ad strepitum servientium et puerorum
«nilitarium cum clamore in eos subito irruentium turpiter terga dederunt et per aliam portam
civitatis montana conscedentes salutem sibi conquisierunt. Nostri civitate potiti frumentum
et ordeum, farinam, vinum, boves et oves habundantissime repererunt diversarumque copiam
vestium репе usque ad fastidium collegerent et per ШГ,Г dies inibi considentes ad nostros
onusti preda sunt reversi.
Marschalcus nichilominus imperatoris Hainricus de Chalintin, vir strenuus in bello,
inpiger quoque in otio, castellum munitissimum ac famosum Scribention dictum, supra
quod etiam claustrum monachorum erat situm, civibus ad deditionem inopinatam coactis
domino imperatorie maiestatis subiecit custodiamque militarem in eo collocavit, abbatem
preterea monasterii eiusdem ex Hibernia ortum ad imperatorem adduxit, quern deinceps
imperator familiariter penes se habuit et insperato honore studuit tractare. Pataviensis
quoque episcopi ac ducis Meranie Marschalchus socio domini sui militari agmine civitatem
quandam Brandouei dictam bello agressus est. Gives vero cum nostris acerbiter congredientes
aliquandiu pugnando restiterunt, sed tandem more solito terga dantes et in urbem se
conferentes lapidum ictibus et sagittarum iaculis nostros a muris arcebant. Nostri urbem
obsidione cingunt et nuntium ad dominum suum ducem super auxilio conferendo dirigunt,
sed priusquam ille adveniret, cives desperatione ducti urbem dediderant et opibus confertam
vita tantum donati nostris rehquerant. Similiter urbs Pernis dicta firma admodum nostrorum
se arbitrio dedidit. Ita in brevi tres quas prediximus civitates et decern circiter castella cum
omne circumiacente regione obtinuit Christi ac sancte crucis exercitus. Igitur Armenii et
quidam ex Bulgaris, qui partem terre illius sub tribute incolebant, dominum imperatorem
et principes exercitus adeuntes cum omni humilitate magnaque precum instantia prestito
quoqiie fidelitatis ac subiectionis Sacramento pacem firmam sibi suisque vicis impetrarunt
eo pacto, ut forum rerum venalium apud Phylippolim exercitui, quamdiu ibi consisteret,
prepararent. Quod et illi fideliter perfecerunt. Interea serenissimus imperator ut fidelis et
prudens dispensator domini familie de statu sancte crucis exercitus in dies sollicitus prefecit
eidem pentarchos seu quinquagenarios magistros militum, ut videlicet milites universi in
suis societatibus per quinquagenos divisit singulis regerentur magistris sive in bellicis negotiis,
sive in disceptationum controversiis, salvo iure marschalci imperatoris. Sexaginta quoque
meliores ac prudentiores de exercitu delegit, quorum consilio et arbitrio cuncta exercitus
negocia perficerentur, qui tamen postea solleritis cautele dispensatione et certi causa
magisterii pauciori numero designati sedecim de sexaginta sunt effecti.
Dum hec ita aguntur, sepefatus imperator de captivitate illustrium virorum nuntiorum,
videlicet suorum anxius, dissimulate pro tempore Greci imperatoris fastuosa de Romano
imperio admodum indigna legatione ac dolosa versutia, binos discretos nuntios, scilicet
Werinherum canonicum sancti Victoris Maguntie et Gotfridum militem rursus, transmisit
Constantinopolim, fide prius accepta a quibusdam Grecis, principibus securitatis vie
eorundem, qui videlicet nuntii congrue satisfacerent super obiectis a Constantinopolitano
imperatore nostro Romanorum imperatori, scilicet quod comiti magno de Servigia,
adversario Grecie, qui nobis apud Nissam Bulgarie occurerat, nunquam ut Bulgarian!, ut
aliquam terram ditionis Grecorum in beneficio dedisset nec cum aliquo regum aut principum
93
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
adversus regnum Grecie conspirasset, quas denique occasiones seu cavillationes ad
excusandas excusationes in peccatis et ad velandam nequitiam suam ac fraudulentam
captivitatem innocentum nuntiorum imperatoris et exercitus Christi versipellis ille adversus
nos excogitaverat. Prescripti quoque nuncii in mandatis acceperant, ut ad memoriam
reducerent Grecorum imperatori Ysakio sacramentum a cancellario suo ex parte apud
Nuorenberchc domino imperatori Romano et exercitui Christi confirmatum pro securitate
vie ac transfetationis eiudem gloriosi exercytus, qualiter hoc iniquam ab ipso esset omnimodis
violatum, inauditum quoque a ipsis facinus vinculationis legatorum suorum, ut scilicet in
his omnibus fame et honori suo, saluti ac quieti regni sui consuleret. Duobus itaque istis
secundariis nuntiis pari modo per longum tempus usque ad desperationem penitus ipsorum
detentis , tandem post multas ambages et dolosa figmenta litterarum et nuntiorum ex parte
Grecorum preoptatos diu nuntios, episcopum videlicet Monasteriensem Hermannum et
comitem Ropenum de Nassowe et cognatum eius Walrab comitem et comitem Hainricum
iuniorem de Dieste et Marquardum kamerarium imperatoris cum aliis electis militibus a
vinculis absolutes cum duobus secundariis legatis per divinam potentiam recepimus, qui
etiam cum ingenti totius exercitus tripudio et sollempni omnium occursu V. kal. novembris,
id est in festo apostolorum Symonis et lude apud Philippolim nobis sunt associati. O,
quantas ibi lacrimas magnitude leticie fuderat, quando plurimi voce, plurimi corde illud
evangelicum sepius ingeminibat: Oportet te fili gaudere, quia frater tuus mortuus fuerat et
revixit, perierat et inventus est. Ipse quoque imperator a lacrimis continere non pojterat,
dum exoptatos et pemecessarios in Christi exercitu viros a mortis nexibus et luporum faucibus
prereptos preter spem receperat. Venerunt et cum eis honoratiores Grecorum, scilicet
kancellarius imperatoris Constantinopolitani et alii quatuor proceres. quos Greci sebaston
soliti sunt nuncupare, transmissi a domino suo, qui tamquam rebus omnibus bene gestis
transitum per Ellesponticum mare et promissum diu mercatum et iustum concambium
exercitui in instanti preparatum in dolo pollicebantur. Subdolus enim Greens imperator
transitum peregrinorum Christi in asperitate hyemis prolongeverat, insuper in transfretando
tripliciter nobis velut ignaris et inprovidis insidias per Turcos et Commanos suos preparaverat,
ut quasi penuria navium cogente exercitus noster in transmeando divisus hac et iliac, id est
ex utraque parte brachii sancti Georgii bello invaderetur itemque in mari remigantes galeis
eorundem hostium circumventi neci darentur. Verum quia frustra iacitur rete ante oculos
pennatorum et iuxta vulgare proverbium: Ustus timet uri, doli Grecorum tarn per nuntios
nostros sepefatos quam per Armenios fideliores victoriosissimo imperatori multis indiciis
significati non nos latebant ideoque dolosis figmentis eorum prudens imperator fidem adhuc
minime adhibebat, nisi certis et lectissimis obsidibus datis ad fidem roboraretur. Secundo
die festivi reditus desideratorum nuntiorum scilicet Illi kal. novembris coadunatis principibus
et clero ac militibus recitabant idem nuntii miserabilem tragediam sue ignominiose
captivitatis despolationis famis illusionis et multimode insultationis et qualiter Grecus
imperator super dolorem ipsorum adiciens equos emissarios quos meliores habebant, nuntiis
Saladini Sarraceni dono dederit, quos etiam illi ascedentes et hac illacque girantes super
cervices eorum insultando reflectebant. Referebant preterea, qualiter patriapcha
Constantinopolitanus pseudoapostolus tunc temporis festis diebus in declamatione ad
populum peregrinos Christi canes nominaret, et quia solitus fuerit predicate, quod,
quiqumque Grecorum reatum homicidii decern virorum incurisset, si centum peregrinos
occidisset, a reatu priorum homicidiorum et omnium delictorum suorum liber esset et
absolutus.
His itaque lugubriter recitatis legati Grecorum admissi sunt, inter quos kancellarius
premissa solita salutatione protulit epistolam plenam fallaciis et dolis, in qua quidem fori
apparatus et transitus per Ellespontum inter Abydon et Syston civitates exercitui Christi
verbotenus promittebatur, sed in ore eorum non erat veritas ideoque virum sanguineum et
dolosum abhominatur dominus. In fronte namque salutationis ipsius epistole omnium
94
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ ИА БЪЛГАРИЯ (VII - XV п.) т. II
tudientium aures non mediocriter offendit. Denique solito fastu idem Greculus imperator
К mendose imperatorem Romanorum, ipsum vero dominum nostrum serenissimum
augustum non imperatorem Romanorum, sed regem tantum Alamannie nuncupavit. Qua
istola recitata et exposita dominus imperator divina se illustrante gratia ulterius dissimulare
aon valens temerarium fastum stulti regis et usurpativum vocabulum falsi imperatoris
Romeon, hec inter cetera exorsus est. Omnibus, qui sane mentis sunt, constat, quia unus
est monarchos imperator Romanorum, sicut et unus est pater universalis pontifex videlicet
Romanus, ideoque cum ego Romani imperii scepsta plus quam triginta annos absque
omnium regum vel principum contradictione tranquille tenuerim et in Romana urbe a
summo pontifici imperial! benedictione unctus sim et sublimatus, quam denique monarchiam
predecessores mei imperatores Romanorum per plus quam quadrungientos annos mihi
gloriose transmiserint, utpote a Constantinopolitana urbe ad pristinam sedem imperii caput
orbis Romam acclamatione Romanorum et principum imperii, auctoritate quoque summi
pontificis et sancte katholice ecclesie translatam propter tardum et infructuosum
Constantinopolitani imperatoris auxilium contra tyrannos ecclesie, mirandum est admodum,
cur frater meus dominus vester Constantinopolitanus imperator usurpet inefficax sibi
indebitum vocabulum et glorietur stulte alieno sibi prorsus honore, cum liquido noverit me
et nomine dici et re esse Fridericum Romanorum imperatorem semper augustum. Preterea
fraterne dilectionis societate me scriptis salutat, cum prorsus a fraterna fide, immo etiam a
Christiane pietatis religione semetipsum excluserit, qui nuntios meos fideles et nobiles viros
ac Christi peregrinos et sancte crucis karactere insignitos absque omni culpa rebus suis
spoliates captivavit et incarceravit, fame afflixit et diversis contumeliis affecit. Nisi ergo
ablata nuntiis meis resituerit et pre illata sine causa iniuria congrue satisfecerit et nisi in
epistolis suis debita reverentia me nomine Romani imperatoris salutateverit et lectissimis
obsidibus fidem nobis fecerit iusti fori et concambii ac fidi transitus per mare, quod brachium
sancti Georgii dicitur, nullatenus de cetero vel nuntios vel epistolas ad nos dirigere presumat.
Nos autem divina fretos gratia procul dubio noverit viam ferro facturos. Neque hoc, inquit,
dissimulabo, quod idem dominus vester stulta elatione priori sua legatione gratiam suam
mihi demandaverit, cum ego teste omni mundo nullius quidem hominum sed solius Dei
omnipotentis gratia indigeam et bonorum hominum apud Deum intercessionibus.
Cumque nuntii ad obiecta minime se sufficere respondere assererent et par varias
ambages et incertas promissiones animum imperatoris temptarent illidere nec proficerent
sub specie prescripte responsionis imperialis, inefficaciter ad sua sunt reversi. Ipso vero
sermone vel response suo dominus imperator Constantinopolitanum imperatorem
aliquantum correxit, it, cum in prima epistola sua idem Grecus imperator dominum nostrum
Romanorum augustum regem tantum Alamannie vocare presumpserit, in secunda epistola
generosissimum imperatorem Alamanie ac demnum in tertia et deinceps nobilissimum
imperatorem antique Rome scripserit, ut infra in rescripto salutationis epistole ipsius
perspicuum est cemere: Ysakius in Christo fidelis divinitus coronatus sublimis potens excelsus
heres Constantini magni corone et moderator Romeon Angelus nobilissimo imperatori
antique Rome regi Alamannie et dilecto fratri imperii sui salutem et fratemam affectionem
et dilectionem et cetera.
Interea cum definite consilio a Phylippoli pararemus promovere, nuntius regis Ungarie
cum epistola venit ad imperatorem, in qua prudens quisque tacite poterat advertere, quia
idem rex minus quidem domino imperatori et toti exercitui Christi appareret fidelis, genero
vero suo Greco imperatori fautor seu instigator esset indefessus ad nostrorum omnium
perniciem, minus etiam perpendens, quod et in Christi exercitu nobilissimum haberet
generum, scilicet illustrem ducem Svevie, virtutum ac probitatum insigniis egregie decoratum.
Petebat autem memoratus rex in epistola transmissa, ut, quoniam minime nobis liceret
progredi, omnibus Ungaris qui nobiscum essent Christi signati cruce, licentia retroeundi
ad propria non denegaretur, quasi illis recedentibus infirmior Christi et sancti crucis exercitus,
95
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
cum nos ex eorum postmodum recessu nullam senserimus iacturam. Cuius verbi responsum I
dostulit interim dominus imperator, quia occupatus erat in dispositione egressus nostri a I
Phylippoli et de statu eiusdem civitatis ne, si omnibus simul adeuntibus vacua omnimo I
relinqueretur, ab hostibus iterum possideretur essetque illis presidio, nobis autem in Satan I
et damnum. Delecti sunt igitur de exercitu ad custodiendam civitatem quinque episcopi I
cum suis omnibus, scilicet episcopus Leodicensis, episcopus Pataviensis, episcopus I
Monasteriensis, episcopus Tullensis, archiepiscopus Tarrentassianus et alii ergegii milites I
cum electa militia, relictis quoque ibi ex magna parte oneribus sarcinarum et stipendiorum I
exercitus.
His ita ordinatis nonis novembris exivimus a Phylippoli et versus Adrianopolim iter I
arripuimus, in cuius confiniis iterum exercitus Grecorum adunatus consistebat, et tertia die
venimus ad oppidum Blisimos...
В година 1189 от въплъщението Господне, в VII индикт, през 35-а година от I
коронясването си за император и в 39-а година откак бил коронясан, победоносни-
ят римски император Фридрих1 уредил всичко необходимо за презморския поход,
поверил държавните работа на своя син, славния римски крал Хенрих, и на 11 май
потеглил от Регенсбург с кръстоносната войска на Христа. С благополучно плава-
не по река Дунав той пропътувал чак до Виена, а по-голямата част от войската |
преди това била отправена дотам по суша. През време на плаването императорът
справедливо наредил да бъде отжарено селището, наречено Маутхаузен, разполо-
жено на брега на Дунава, тъй като жителите му нечувано дръзко били изнудили
преминаващите оттам кръстоносци на Христа с необикновено голямо мито. Като
отплувал от града Виена, на 25 май той навлязъл с войската Господня в унгарската
земя, наречена „предверие“. В плоската равнина, наричана обикновено фирфелд,
край град Бозониум2 кръстоносците се разположили на лагер и отседнали там за 4
дни, докато се събере наедно цялата кръстоносна войска. Все пак през това време
господарят император не стоял без работа, но ту давал разпореждания във връзка
с похода, ту разглеждал възникнали спорове. При такива случаи той с благочести-
ва кротост и със силата на милосърдието разтървал и помирил двама души, конто
в негово присъствие се сражавали на дуел, преди един от двамата да загине. Светия
ден на Петдесетница пък отпразнувал на същото място с войската си. При него
били освен кръстоносците и някои други сановници, конто го придружавали, а имен-
но бабенбергският и фрайзингенският епископ, австрийският херцог и мнозина
графове и барони. Там го посрещнали пратениците на славния унгарски крал Бе-
ла3, който му устроил великолепен прием и угощение. Същите пратеници той за-
държал след това при себе си като водачи по пътя и спътници в похода. При прес-
тояването пък на споменатото широко поле във войската Христова били преброе-
ни следните благородии и славни мъже: августейшият римски император Фридрих
и неговият син - швабският херцог Фридрих, епископите Рудолф Леодикийски, брат
на херцога от Царинген, Готфрид Вюрцбургски, Дитполд Патавийски, Конрад Ре-
генсбургски, Хайнрих Базелски, Мартан Михсинийски, Арнолд Озинбургски, съ-
що и онези двамата, конто пристигнали по-късно, архиепископ Хаймо Терента-
зийски и епископ Хайнрих Левкийски, който е и Тулински, епископа на Северин от
Унгария, освен това Херман Мюнстерски, който по това време не бил там, понеже
преди това бил отпътувал заедно със своите другари в посолството на господаря
император при цариградския владетел, също и достоуважаемия абат Изенрих Ад-
мундийски. Освен това там били и Бертолд, херцог на Далмация, който бил и мар-
кграф на Истрия, маркграф Бертолд от Вохбург, маркграф Херман от Баден, вели-
кият граф флорентин от Холандия, синовете му и брат му - граф Ото от Бентхайм,
96

ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV п.) т. II
таф Хайнрих от Зайн, граф Хайнрих от Шпанхайм, брат му Симон, граф Хайнрих
Куик, граф Дитрих от Вид, граф Енгелберт от Берг, който се поминал през вре-
ve на похода в Кубин - на унгарската граница, граф Хайнрих от Саарбрюкен, граф
Юридрих от Абенберг, граф Попо от Хенеберг От Швабия били граф Конрад от
Отинген, граф Улрих от Кибург заедно с брата си - граф Адалберт от Дилинген,
~эаф Бертолд от Нивенбург, граф Хайнрих от Вьоринген. От Бавария участвали:
граф Гебехард от Толенщайн, граф Зигфрид от Либенау, граф Конрад от Дорнберг,
граф Куно от фалкенщайн. От Саксония участвали: граф Адолф от Шаумбург,
граф Христиан от Алтенбург, граф Лудолф от Халермунд, неговият брат Вилиб-
г анд, граф Буркард и Волтингероде, също така граф Рупрехт от Насау и неговият
чднина граф Валраб, по-младият граф Хайнрих от Дийц, конто заедно с мюнстер-
кия епископ участвали в посолството до императора в Гърция. Освен това участ-
вали в графът от Салм и братът на графа от Виант, конто вървели след войската и
два пир Брандиц4 пристигали, а заедно с тях и твърде много граждани на Мец.
У частвал също и Гауберт от Аспремонт със своите другари, конто пристигнали по-
късно при българската граница заедно с тулския епископ. От знатните пък участ-
вали следните по-способни мъже: от Саксония - магдебургският префект, Види-
кинд от Сваленберг, Лиутгер от Валденберг; от Австрия - адвокатът Фридрих, Ото
от Рамсберг; от Каринтия и Щирия - Лиутолд от Валщайн, Адалберт от Виселберг;
от Бавария - Дитполд от Лиукинберг, Хайнрих от Грюнеберг, Хаудбранд от Айс-
берг, Пото от Масинген, Конрад от Харбах, Адалберт от Брукберг. От Швабия и
тлзас участвали: Конрад от Шварценберг, Херман от Хирцике, Бретолд от Кьо-
нигсберг. Хайнрих от Изинбург. От Франкония участвали: Адалберт от Хилтен-
бург, Адалберт от Грубмах, Адалберт от Хохенлое, Еберхард и Раинолд от Рифен-
берг, Хайнрих от Хаген. Кой ли пък би смогнал да преброи поединично страшните
и добре подредени бойни редици от оръженосци и други отбрани рицари? Тези пък
от кръстоносците, владетели на християнското войнство, подбудени от древния
враг и възползвани от разни удобни за тях случаи на вътрешни размирици, за съ-
жаление се върнали назад, нарушили своя обет и бидейки неустойчиви в уповани-
ето си, отстъпили от пътя Христов през време на изпитанието: френският крал
Филип, английският крал Хайнрих, фландърският граф Ото, херцогът на Бохемия,
херцогът на Льовен, херцогът на Лимбург, спирийският епископ, камеракският епис-
коп, лонският граф, юлихският граф, ларският граф, драчкият граф, хохщадският
граф, пфиртският граф. Но те били презирани от нашите кръстоносци, конто били
хстойчиви духом, готови да посрещнат всякакви опасности, пазели словото Божие
в прекрасните си сърца и предоставили Господу достоен дар, като му предложили
собствения си живот. Бременският пък архиепископ, ландграфът на Тюрингия,
гелрийският граф и теклинбургският граф предпочели да пътуват по море. Както
за тия, така и за мнозина други наши хора, конто ме е срам да споменавам, бе
забележително това, че те отбягнаха трудностите на тоя достоен за похвала поход
и предпочетоха пред него краткия морски път, по който можеха по-малко да се
боят от враговете безбожници. След това те лениво очакваха пристигането на на-
шите хора в един от градовете, оставени под властта на християните, въпреки че
по-сетне чувахме за прекрасните прояви на доблест от страна на ланграфа в йеру-
салимските предели. Не считам, че трябва да премълча и достопаметното постоя-
нство на тарентазийския архиепископ, на левкийския, т.е. тулския епископ и на
техните другари. Докато в различно време те, придружени от мнозина другари ри-
цари, потеглили от Бургундия и Лотарингия и последвали войската Христова, по-
някога били обезпокоявани от лъжливи слухове, че нашите били тежко пострада-
ли от разбунтувалите се унгарци, че били измъчвани от глад и че били притеснени
от крайна нужда. И най-после, докато почти всички другари на тарентазийския
архиепископ били обзети от страха и се отправили назад към морето. самият той
97
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
неустрашимо стигнал чак при войската. Също така и тулският епископ след около
шест седмици с постоянство пристигнал и двамата със собствените си очи се уве-
рили, че са им били съобщили неверии неща. Най-сетне, след съвещание с всички
тия първенци през време на гореспоменатото престояване, господарях император
установил за войската добри, твърде навременни и подробни наредби и я обвързал
с клетва за тяхното спазване. За отделните шатри били определени съдии, които
законно да наказват провинилите се. Ние приложихме тези наредби към настоя-
щото съчинение за знание и назидание на потомството...
Славният унгарски крал Бела любезно посрещна както господаря импера-
тор, така и цялата му войска. На осмия ден от Петдесетницата, т.е. на 4 юний, при
най-голяма радост от страна на двата народа, господарят имперахор и споменахи-
ях крал си дадоха взаимно свиждане и разговор близо до Есхергом, главен град на
Унгария, койхо се нарича и Гран5. Също и унгарскаха кралица Маргариха, сесхра
на френския крал, поднесе на имперахора двойка палатка, чудно хубава и голяма,
отвътре разделена на четири свода и добре подплатена с виненочервено сукно, а
отвън снабдена с покривка върху онова четирисводие, за което споменах. Освен
това кралят много дни наред предоставил на императора и на хората му кораби и
коли, натоварени с хляб, вино, ечемик за храна на конете, волове и овце в голямо
изобилие заедно с три камили. При това той задържал императора два дни в своя
собствен остров, предназначен за лов и простиращ се доста нашироко посред Ду-
нава. Войската пък, докато преминавала през земята му, настанявал винаги сред
буйни ливади и в град Есхергом разпределил между бедните кръстоносци два скла-
да: единият пълен с брашно, другият - с овес. Също така наредил господарях импе-
ратор да бъде посрещан в градовете и епископствата с тържествени шествия и
големи приготовления. Но дали той направи всичко това от сърце или по друга
причина, т.е. дали от страх или от любов, тогава още не беше съвсем ясно, тъй като
след това по време на разпрата ни с гърците неведнъж изглеждаше подозрителен.
При самата размяна пък на денарите или среброто унгарците тежко изнудиха на-
шите хора, тъй като срещу два кьолнски денара те даваха само пет свои, срещу два
фризингенски даваха четири унгарски денара и срещу един регенсбургски или крем-
зийски - само един унгарски, който едва имаше стойността на един веронски6.
При преминаването с кораби на река Драва, която обикновено се нарича
Тра, цялата ни войска твърде много се измъчи. Там, пред очите на всички ни,
някои от хората заедно с конете си бяха погълнати от дълбочините на същата река.
Рождението на свети Йоан Кръстител7 отпразнувахме в марката, която се намира
между Унгария и гръцката граница, в сел ото, наречено на свети Г еорги и отстоящо
на една миля от франкавила. След това, като задминахме Сирмиум8, някога про-
чут град, а сега достоен за съжаление с развалините си, в деня срещу Петровден
преминахме реката Сава или Сова там, гдето се влива в Дунава, и то по-благопо-
лучно, отколкото при Драва. Веднага след това ние се намерихме на земя, подвлас-
тна на гърците, в края на петата седмица от стъпването ни на унгарска земя при
Пресбург9. Самият празник на преблажените апостоли10 отпразнувахме пак там.
т.е. на брега на самата Сава, в един гръцки полуразрушен град, наричан по тевтон-
ски Вицинбург, а на гръцки - Белгранум, разположен срещу град Г овин1
Най-сетне пребродихме Унгария при най-голямо спокойствие и хубаво вре-
ме, което беше за нас необикновено благоприятно - дотолкова, че комарите, стър-
шелите, мухите и змиите, които в Унгария лятно време налитат на конете и силно
им досаждат, сега не само не закачаха нас или животните, но и рядко се явяваха
пред нас. На първи юли преминахме реката. На втори юли през гориста места
пристигнахме до Брандиц12, гдето изоставихме всички кораби и започнахме да това-
98
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) in. II
м вещите си на коли и каруци. И тия кораби, собственост на цялото Христово
ъстоносно опълчение, иостроени с майсторско усърдие, славният император по-
ри на унгарския крал с императорска щедрост и тъй се отплати за услугите му с
зе по-големи дарове. На това място доблестният младеж граф Фридрих от Абин-
рг препаса меч. Там се присъединиха към нашата войска ония графове, за конто
че споменахме, и гражданите от Мец заедно с тарентазийския архиепископ. През
= ме на престоя на това място граф Енгилберт от Берг завърши своя земен живот
ри Кубин13. На това място унгарският крал посредством пратеници почете госпо-
: ря император с твърде щедри дарове. Управителят на Брандиц, колкото за очи,
бре посрещна императора. Но понеже „краят определи делото“, както стана яс-
о по-сетне, и той и всички гърци се проявиха като подли и безчестни спрямо
самия император и спрямо цялата войска. И то защото той ни отклони от истинс-
кия път, който се нарича утъпкан или държавен път на България, и ни заблуди в
някакви други места. Отгоре на това по заповед на своя господар - гръцкия импе-
тор - той бе задръстил тоя скалист и затънтен път, в който ни бе отвел. Но
унгарците-кръстоносци и спътници, конто познаваха пътищата, вървяха пред войс-
ката на разстояние два или три дни път и с усилие откриваха правил път, а гърците
нямаха сили да им се противопоставят. Така вероломните гърци се излъгаха в без-
честните си намерения. Но тяхната злоба не се задоволи с това. В самата твърде
пространна Българска гора, гдето навлязохме на 11 юли, идвайки от Брандиц, те
поставяха в засада полуварвари гърци, българи, сърби и власи, за да обстрелват с
отровни стрели от скривалищата си във внезапни нападения намиращия се в лаге-
ра ариергард, както и прислужниците, конто излизаха напред да събират трева и
фураж за конете. Мнозина от тях, заловени, признаваха, че били принудени да из-
вършват това по заповед на своя господар - управителя на Брандиц - и въобще по
нареждане на гръцкия император. Веднага те изтърпяха следуемото наказание на
бесилката, която бяха заслужили. Изобщо цялата кръстоносна войска твърде мно-
го се измъчи в тая гора. Всекидневно се случваха избивания на фуражири, извърш-
ваха се грабежи от нападащи гръцки разбойници, конто непрекъснато отвличаха
коне и ограбваха колите, конто вървяха без военна охрана.Към това се притуряха и
извънредната непроходимост на пътищата, и непрекъснатите смъртни случаи сред
пехотинците и някои бедняци, конто непредпазливо приемаха каква да е храна. Все
пак и при тия опасности всички наши хора, винаги неустрашими и все по-въодуше-
вени, вървяха напред, проявявайки личната си храброст.
В споменатата Българска гора, когато наближавахме до един полузапустял
град, наречен Равно14, втори път неочаквано пристигна при императора пратеник,
проводен от унгарския крал. Чрез него той съобщаваше, че неговият зет - цариг-
радският император - неотдавна е напускал Гърция поради избухване на война,
преминал отвъд морето, наречено „Ръкав на свети Георги", и се спрял посред дъл-
гия път, зает с обсадата на филаделфия, и затова никак не е нужно императорът да
се учудва, задето досега не е поздравей и почетен от него посредством пратеници.
Освен това той съобщил, че вече в царството му пристигнал отряд рицари кръсто-
носци от Тевтония, конто искали да се присъединят към нашата войска. Между
това при римския император пристигна с лукаво писмо и пратеник от страна на
самия канцлер на константинополския император15. Това писмо имало следното
съдържание: „Наистина неговият господар император твърде много се учудвал, че
римският император не му е съобщил своевременно чрез сигурни пратеници за
своето пристигане, както и за пристигането на войската си, та той самият толкоз
по-старателно да устрой бляскаво посрещане и да приготви добър пазар за него и
за войската му. Но все пак, след като узнал, че императорът пристигнал вече в
царството му, той бил изпратил да го посрещнат хора, конто наистина очаквали
пристигането му в град Стралиц"|6. На това мъдрият император отговорил кратко,
99
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
като му отвърна с подходящи думи: че той неотдавна бил изпратил напред почтени I
пратеници, а именно мюнстерския епископ, графа от Насау, както и собствения си I
интендант, затова онзи напразно предлага тези извинения. До господаря импера- I
тор достигна също така писмо от гореспоменатите достопочтени пратеници, в ко- I
ето се съобщаваше, че след мъчително пътуване те невредими пристигнали чак до I
околностите на Цариград, гдето понастоящем се намирали. В писмото се съобща- I
ваше и за отсъствието на гръцкия император, за което вече се спомена. През тези I
дни дойдоха пратеници от страна на великия жупан на Сърбия и Рашка и от страна
на неговия брат също могъщ жупан. Те съобщиха, че същите им господари жупани
пристигнали да посрещнат преславния император и да му обещаят всякакви услу- I
ги и повиновение. И когато цялата войска се събра при Ниш, град някога укрепен,
но през времето на гръцкия тирании Андроник17 разрушен от често споменавания
унгарски крал Бела, и се забави три и повече дни поради пазаруване, същият велик
жупан на име Неман18 и неговият брат на име Срацимир1’ посрещнаха господаря
император с голямо тържествено шествие. На 27 юли те бяха приети с почести от
самия император и велможите на войската. Също и те самите, изразявайки своята
преданост, поднесоха на господаря император тържествено и в изобилие вино, ече-
мик, брашно, овце и волове. Между другите дарове те дадоха и шест от тъй нарече-
ните морски волове или тюлени, опитомен глиган и живи елени, също така опито-
мени. По същия начин те почетоха с дарове от вино, волове и овце и някои от
велможите, приближени до императора. Освен това те предлагаха себе си и всички
свои хора заедно с оръжието и се обричаха в помощ на предприетия поход и особе-
но срещу гръцкия император, ако се случи той да се противопостави на войската I
Христова.
Последното те очакваха тогава от него предвид на обстоятелството, че него-
вите хора изпращаха напред разбойници, конто ежедневно нападаха нашите, както
вече споменахме, и това ни причини загуби в хора и материали. Освен това същите
жупани заедно с третия си брат Мирослав бяха завзели с въоръжена сила града
Ниш, бяха изтръгнали от гърците земята около него, а след това и цялата оная
земя чак до Стралиц и я бяха подчинили под своята власт. Те се стараеха да разп-
ространят своето владичество и могъщество и по-нататък във всички посоки. За
вечна слава на Римската империя те предлагаха на самия император васална клет-
ва и вярност, за да приемат от ръцете му земята, придобита чрез собствената им
войнственост и храброст. И това правеха без принуда от някакъв страх, но подбуде-
ни само от обич към императора и към тевтонското царство. Но господарят импе-
ратор имаше предвид поговорката „Който пътува в непорочност, пътува в безопас-
ност" и не искаше заради друга някаква война да отмени или изостави предприе-
тия поход срещу завоевателите на Светия гроб Господен. След като се отблагодари
на ония жупани, той им отговори любезно, че заради любовта Христова той е пред-
приел труден поход срещу потисниците на Йерусалимската земя и че няма лоши
намерения спрямо когото и да било християнски владетел от някакви лични амби-
ции. Той няма лоши намерения спрямо гръцкия владетел при условие, че той оси-
гури за войската благополучно преминаване и добър пазар, както често бил обеща-
вал, но в противен случай сам ще обърне оръжието си срещу лъжехристияните -
зложелатели на поклонниците Христови, също както срещу безбожниците, и с меч
в ръка ще си пробие път заедно със своите хора.
Но те откриха на господаря император и друг един замисъл, за пръв път
тогава поставен на разглеждане, като настояваха с молба в тяхно присъствие да
бъде решено от императорския авторитет, шото дъщерята на Бертолд, славен дук
на Далмация, наричана още Хърватия и Мерания, и маркграф на Истрия, да бъде
дадена за жена на сина на брата на Стефан Неман - жупан Мирослав, който бил
в.
и
Bi
С1
CI
о
в
и
|в|
р
л
TI
т<
т
н
р
с<
р
н
т
с<
Г1
д
с
б
с
в
Г1
н
в
т
к
л
п
в
т
т
п
и
р
б
д
п
п
п
р
т
т
п
100
ИЗВОРИ ЗА СРЕД НО ВЕКО ВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
•ладетел на Захълмие и Рашка, области съседни на Далмация. С одобрение на
императора и със съгласието на велможите тази молба получи достойно удовлет-
I рение. Гореказаният херцог Бертолд даде клетва, че на предстоящий празник на
ети Георги в пределите на Истрия той ще венчае собствената си дъщеря със
оменатия младеж на име Тихомил с условие същият Тихомил и наследниците му
«г дъщерята на херцог Берхтолд да наследят бащата след смъртта му с пълни пра-
върху властта и с предпочитание пред всички свои братя. Жупаните потвърдиха
тоя договор, като подадоха десниците си. А това, че споменатите жупани по това
еме бяха навлезли тъй самоуверено в част от гръцкото царство - това бе тяхна
I бота. Когато след смъртта на цариградския император Мануил2" неговият мало-
летен син Алексий2' държеше скиптъра на царството, подпомаган от настойници-
IЕ си, чийто баща неотдавна го бе сгодил за сестрата на френския крал филип22,
тогава се дигна един негов родственик на име Андроник - нечестив и престъпен
тиран, който бе изгонен от гръцкото царство от Мануил още в началото на царува-
нето му. С помощта на турците и други племена той нахлул в Цариградската импе-
рия, погубил малолетния император и неговите настойници, премахнал с отрова
сестрата на самия император , Алексий заедно с нейния съпруг, сина на маркграф
Райнер Монфератски, и сам почти шест години наред управлявал Гърция като тира-
нии. Най-сетне под неговата власт гръцката империя твърде много пострадала.
Тогава унгарският крал и други владетели и князе си присвоиха от земята му съ-
седните там области, а войската на Апулийския крал опустошаваше приморските
градове на Гърция. Докато този Андроник, подбуден от жестокост иди завист, из-
дирваше почти всички първенци на царството си, за да ги избие, случи се да повика
с измама с цел да го убие и някого си Исак23, благородник, знатен наистина, но
беден, който бил син на един друг Андроник. Но онзи, предупреден за това, заедно
с други велможи и войници-съзаклятници го напада и окървавен от удари, го нато-
вари на една камила, за да го опозори, и тъй го разведе през целия град. А всички
граждани хвърляха върху него камъни и буци кал. Така той бил отведен до приста-
нището, след това обезглавен и позорно натикан в ямата, която сам си бе пригот-
вил. И така неговият убиец Исак Ангел завзе властта вместо него, стана импера-
тор и за да закрепи царството си, ожени се за дъщерята на унгарския крал Бела,
която преди това бе сгодена за щирийския херцог Отокар. След това той заобико-
ли с измама и съвсем унищожи войската на апулийския крал, благодарение на
предателството на неколцина от самата войска, които бяха подкупени с пари. Но
все пак силите на гръцкото царство от ден на ден отпадаха и според свидетелство-
то на истината: „Всяко царство, което се разпада от само себе си, ще запустее"; и
това царство, разделено на четири части, бе твърде много изтощено и намалено
през дните, в които пристигнахме там. В Кипър някой си от царска кръв, също на
име Исак, се домогваше до императорския престол. Отвъд Хелеспонтийското мо-
ре, което обикновено се нарича „ръкав на свети Георги“, около филаделфия се
бунтуваше някой си Теодор. В по-голямата част от България и откъм Дунава чак
дотам, гдето той се влива в морето, господаруваха със своите власи някой си Кало-
петър Влах и брат му Асен-4.
При това разклатено положение на гръцкото царство гореспоменатите жу-
пани на Сърбия и Рашка през времето, докато кръстоносната войска преминаваше
през България, се възползваха от случая, подчиниха под властта си част от Бълга-
рия и сключиха съюз с Калопетра против цариградския император. Както е извес-
тно, този Калопетър поздрави официално господаря император чрез писмо и пра-
теници, отдаде му дължимата почит, обеща му сигурна помощ срещу неприятеля и
по този начин се приближи до неговата особа.
По същото това време един гръцки велможа на име Алексий-, братовчед на
101
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
цариградския император, посредством пратеници лицемерно поздрави при Ниш
господаря император от името на своя господар император и обеща улеснения и
добър пазар за войската при преминаването й през цяла Гърция, ако само преми-
наването на императора и на войската му бъде миролюбиво. Освен това изтъква-
ше, че управителят на Брандиц твърде много е сгрешил. гдето не е улеснил импе-
ратора при преминаването му и не му е оказал никаква услуга, с което не е изпъл-
нил нареждането на господаря си. Най-сетне му съобщаваше и това, че самият той
с войска е заел позиция в проходите на оная земя при Стралиц срещу сръбските
жупани-нападатели на гръцкото царство, и че поради това той не трябва да има
никакви подозрения за война спрямо него или гърците. Но всичко това, което каз-
ваше и самият той, и канцлерът на цариградския император, бе казано от устата
им, а в сърцето си те лъжеха.
Между това, докато при гореспоменатия Ниш Христовото войнство цели че-
тири дни прекара на почивка, господарят император, бидейки привърженик на ми-
ра и на истината, като виждаше, че рицарските прислужници и фуражирите от
войската стават все по-дръзки в необузданите грабежи, конто вършат при събира-
не на фураж, и нарушават установените договорни задължения за спазване на мир-
ните отношения с гърците, събра велможите на съвещание. След това свика рицар-
ските поделения и посредством вюрцбургския епископ, мъж остроумен и красно-
речив, решително изобличи всички в престъпване на клетвата и в нарушение на
мира чрез заграбване на жито, мед и зеленчуци от страна на фуражирите на отдел-
яйте рицари. Този епископ каза между другого: „Народът е осквернен от анатема,
аз не ше бъда с тях, ако не се очистят." Очевидно той отбеляза и посочи случая с
анатемата заради кражбата на Ахан в Иерихон26, когато поради греха на едного
пропадна цял един народ. Тогава, както е известно, Господ казал: „Анатема се е
загнездила в недрата ти, Израел; не ще можеш да устоиш срещу враговете си.“ И
тъй по Божие внушение, благодарение на тази реч, държана нарочно за изоблича-
ване на рицарите, невъздържаността изобщо на всички прислужници, която неот-
давна се бе засилила, в значителна степей бе обуздана.
След това с мъдра предвидливост към бъдещето той разпредели войската на
отделения и на отряди, за да не би неприятелят да изненада Христовите войни и да
ги намери неподготвени и разпръснати. И като авангарден отред определи дружи-
ната на своя син Фридрих, славния швабски херцог, а заедно с него и дружината на
регенсбургския епископ Конрад, маркграфа Бертолд от Вохбург, също така войнс-
твото на маркграф Херман от Баден, на петима графа от Швабия и на четирима
графа от Бавария. За знаменосец на този отред бе определен граф Бертолд от Ни-
венбург. Втори по ред вървеше отредът на чехите и на унгарците; всяка една от
тези народности си имаше собствен знаменосец. Като трети по ред бе определен
отредът на отличния далматински херцог Бертолд и на шестима достопочтени епис-
копи, а именно Готфрид Вюрцбургски (същият бе и херцог на Източна Франко-
ния), Рудолф Леодикийски, Дитполд Патавийски, Херман Мюнстерски, Хайнрих
Базелски, Арнолд Озинбургски. За знаменосец на този отред бе избран самият ме-
рански херцог, а като втори знаменосец специално за дружината на вюрцбургския
епископ бе избран, както е известно, граф Попо от Хенниберг. Като четвърти по
ред той определи своя императорски отред, в който бяха тарентазийският архие-
пископ, михсинският епископ, графът от Холандия заедно със своя брат, други
шестнадесетина графове и останалата отбор войска. За негов знаменосец бе изб-
ран граф Роберт от Насове, опитен във военните работи и лично храбър. Но той
все оше бе задържан в Цариград като пленник заедно с другите пратеници на гос-
подаря император. След това при филипопол27 бе образуван пети отред от пехо-
тинци и от по-храбрите измежду пажовете на войската.
102
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
След като работите бяха уредени по тоя начин, кръстоносците потеглиха от
Ниш. Ние се сбогувахме с нашите приятели - сръбските велики жупани - и потег-
лихме напред по стръмните и трудни горски пътища. Там се натъквахме на непре-
къснати засади и нападения от страна на враговете гърци и власи и имахме с тях
упорити сражения. Това бе предварително нагласено, както узнахме, от гръцкия
император Исак и като понесохме твърде големи загуби от разграбване на снаря-
жението и избиване на фуражирите ни.
Защото някои разбойници-стрелци, скрити в гъстите храсталаци настрана от
главния път, не преставаха да обстрелват с отровни стрели от засада мнозина от
нашите хора, конто вървяха без оръжие и непредпазливо. Най-сетне след вземане
на по-сериозни мерки те биваха обкръжавани от рицари и стрелци на каменохвър-
гачни машини, по този начин претърпяваха съответните наказания на бесилката,
която бяха заслужили. Случи се дори същите разбойници да нападнат неочаквано
от засада патавийския епископ и неговия роднина меранския херцог заедно с бага-
жа им, конто по необходимост вървяха с оръжие в ръка. Но ония веднага храбро ги
притиснаха и в ожесточена сеч повалиха повече от 40 души, а 24 от тях навързаха
за опашките на конете и тъй ги доведоха в лагера. Там ги впдяхме обесени на една
бесилка с краката надолу като вълци. Също и адвокатът Фридрих от Берге бе твърде
настойчив в преследването на такива разбойници. Когато съгледа едного да стой
на върха на едно дърво, за да обстрелва оттам нашите, той със заслужено възмез-
дие го свали от дървото със стрела и го обеси със здраво въже на дървото, на което
онзи преди това бе се прикрепил слабо. Освен това с подобно наказание той погу-
бил и други 6 на позорната бесилка, за да сплаши останалите. Също и славният
швабски херцог, който вървеше пред своя баща-император със своите отреди от
шваби и баварци, излови мнозина от българските разбойници и ги умъртви чрез
позорно обесване. Очевидно той правеше това съгласно древния обичай, според
който швабите или аламаните и баварците, конто се наричат оше норийци, във
всяка една обща война имат задължението винаги да посрещат нападенията на
врага като първи бранители в разгара на сражението.
Освен това те нападнаха и графа от Сейн, който заедно с хората си вървеше
пред императора поради извънредната непроходимост на пътищата, но той със
същата упоритост им се съпротивляваше и ги поваляше, така че наведнъж падаха
по дванадесет души от тях. В това време, когато разбойниците се втурваха, случи се
следното. Един тежко болен рицар, когото отдавна носеха на носилка, се въодуше-
ви, събра силите си съгласно поговорката „Праведният е самоуверен като лъв“,
смело скочи от леглото си и, сражавайки се храбро, погуби с меч едного от тях. а
останалите обърна в бягство. Веднага, след като ги прогони, той отново се тръшна
на леглото с тежки болки. Такива сражения се водеха ежедневно. Нападащите вра-
гове - гърците. биваха надвивани от нашите отблизо с меч, а отдалеч - с каменох-
въргачки и биваха разбивани в страшна сеч. Все пак бяха останали още злодеи,
конто ги преследваха отстрани в планинските урви през цялата Българска гора и
ни обезпокояваха с нощните си грабежи, въпреки че биваха печално погубвани от
нашата войска чрез безбройни видове мъчения. През време на този поход достоу-
важаваният в Христа абат Изенрих Агмунтски, мъж достоен за похвала с добрите
си нрави, с милосърдните си дела и с религиозния си живот, известен още от детс-
твото му, на 10 август, т.е. на празника на блажения мъченик Лаврентий, след като
бе изповядан, сред божествени песнопения се пресели при Господа. На следния ден
той бе погребай достопочтено от уважаемия михсински епископ Мартин настрана
от пътя при всеобщо участие на кръстоносците в погребението. За него ние можем
напълно заслужено да изкажем онова мъдро изречение: „Бе грабнат, за да не би
103
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
злобата да промели разума му и да не би коварството да прелъсти душата му.“
Очевидно Господ го грабва от средата на ненравдите, преди всеобщото увлечение
към грабителства да бе обхванало всички във войската Христова както под натис-
ка на нуждата, така и поради прекомерната алчност у никои, и преди „любовта у
мнозина да бе охладила" след известно време. И тъй, след като потеглихме от Ниш,
на 14-ии ден, т.е. на 13 август, пристигнахме при град Стралиц. който намерихме
празен и лишен от всикакви хранителни припаси. Тогава именно започна да излиза
наиве измамата и вероломството на гръцкии император и на хората му. Току-речи
със занлашвании вероломниит император заповида най-сетне да бъде отменено
обещаното под клетва уреждане на пазар и парична размина. Отгоре на това те
никак не уредиха онова посрещане, което както канцлерът на гръцкии император -
Йоан, така и роднината му севаст Алексий неотдавна биха обещали на господари
римски император. Ние не намерихме никакъв пазар освен това, че те със всички
сили и по всикакъв начин се стараеха да „копаят яма за нашите души". По заповед
на императора те дори бяха преградили теснините на пътишата с отсечени дървета
и с натъркаляни там огромни скали и бяха отново укрепили с крепости и кули
стария проход „Свети Василий"28 против честта Господня и за гибел на поклонни-
ците Христови. Но нашите, подкрепени от небесната защита, подложиха огън на
гръцките постройки и превърнаха на прах и пепел камъните и дърветата.
След като потеглихме от Стралиц нататък и на следния ден се разположихме
на лагер, бяхме извънредно много зарадвани от пристигането на нови наши кръс-
тоносци, които при големи трудности вървяха по следите ни през Унгария и Бълга-
рия и едва тогава ни застигнаха. Това бяха, както е известно, тулският епископ
Хайнрих, благородникът Губерт от Аспримонт и множество други отбрани и бла-
городии рицари, които както императорът, така и цялата войска на животворния
кръст посрещнаха с голяма радост. След това, придвижвайки се храбро напрел,
пристигнахме най-сетне до последните и най-мъчнодостъпни проходи на Бълга-
рия, които бяха преградени, както вече се спомена, от хитро построените гръцки
укрепления. Там господарят император, като узна, че гръцка войска следи нашето
навлизане в равнините на Гърция, остави част от войската в лагера, взе със себе си
отделения въоръжени конници и славно премина проходите. Той мъдро желаеше в
едно кратко сражение да съкруши всички препятствия, които гърците бяха поста-
вили. Но онези се бяха оттеглили назад и бяха отстъпили в бягство, като не можеха
да устоят срещу императорското величие и срещу новобранците Христови. и по-
нататък никъде не се осмелиха да чакат пристигането на нашите. Същия ден им-
ператорът се завърна и надлежно уреди преминаването на нашите през прохода. И
тъй, на 20 август, ние изгорихме гръцките препятствия и преминахме през опия
криволичещи и досадни проходи, след като прекарахме 6 седмици в България от
Брандиц насам или 7 седмици и половина, считано от празника на апостолите Пе-
тър и Павел29, когато преминахме Сава, както е известно. След това навлязохме в
земя равна и изобилстваща с лозя и всякакви блага, наречена Църквица3'1. В тая
земя както умореният под сянката, както жадният на извора, така и войската бе
облекчена от всички лишения чрез божествената благодат. На 24 август, т.е. на
празника на блажения апостол Бартоломей, ние се приближихме до града фили-
попол, твърде добре защитен както от самата природа, така и от човешка ръка, и
там се разположихме на лагер. Града намерихме празен и изоставен от гърците
поради страх от нашите. На следния ден господарят-император получи от гръцкия
император Исак писмо пълно с надменност и дързост, с което той съвсем отказва-
ше да ни пропуске през земята си. Но императорът го прие със свойствената си
сдържаност, като противопостави всячески своето смирение на неговата безраз-
съдна гордост. Тогава за пръв път той бе ясно осведомен за задържането на своите
104
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
.“ И яочтени пратеници - Мюнстерския епископ и другарите му. Допускайки ново и
ie иечувано престъпление против правото и обичая на всички народи, воюваши било
И варади християнската вяра, било за интересите на варварските религии, император
у | Исак бе задържал в затвора голи и оскърбени с разни обиди онези пратеници,
к И който бяха проводени при него в името на мира и приятелството. Това той направи
е В позор на войската на Светия кръст и на цялото християнство, за да угоди на своя
а И приятел и съюзник сарацина Саладин31, враг на кръста и на всички християни.
и I Поради това цялата войска възнегодува и оттогава кръстоносците започнаха сво-
э ^В бодно да разграбват имотите на гърците и да унищожават всичко останало.
е И На 26 август с голяма радост влязохме във филипопол. който като че от
I Бога ни бе отреден, и намерихме в него много припаси за войската. И тъй като
1 гръцкият император бе отказал да ни позволи да преминем през морето, ние се
1 I настанихме в тоя град.
В това време славният швабски херцог Фридрих узна, че гръцката войска се
В намира почти на три мили от нас и няма намерение да ни нападне в открито сраже-
I ние, но тайно преследва нашата войска. Като взе със себе си най-отбрани рицари,
В той се дигна през ношта и реши на разсъмване да ги нападне с въоръжена сила и
| теше да изпълни решението си, ако ония не бяха предупредени и не бяха избегнали
I мъртната опасност с бързо бягство. Все пак, когато те с бягство се втурнаха навън
I от лагера, нашите ги нападнаха във фланг и им нанесоха смъртоносни рани. Ведна-
I га повече от петдесетина от тях бяха повалени заедно със своя знаменосец, а оста-
налите само чрез бягство се спасиха от смъртната опасност. След тая победа отно-
во по обшоприето решение на императора и велможите същият славен херпог зае-
дно със своя роднина меранския херцог Бертолд и с една по-голяма част отбрана
войска бе натоварен да завладее богатия град, наречен Верой32, който бе владян от
варвари турци - поданици на цариградския император. И когато през един мартен-
I ски ден той се приближаваше до вратите на града и нареждаше рицарите си по
I отделения за сражение с неприятеля или за превземане на града, ето че нашите
I съгледаха въоръжени неприятели да ги чакат пред вратите, като че с намерение да
I предприемат негцо важно и да дадат на нашите желаното сражение. Но работата
I излезе съвсем другояче. При шума на слугите и на рицарските пажове, конто с вик
I се втурнаха внезапно срещу тях, те веднага позорно се обърнаха в бягство и през
I други врати на града се изкачиха в планината и там потърсиха спасение. Нашите
I пък завладяха града и намериха там в най-голямо изобилие жито, ечемик, брашно,
I вино, волове и овце, и събираха почти до пресишане огромно количество разнооб-
разни дрехи. Като престояха на същото място четири дни, те се завърнаха при
войската ни, натоварени с плячка.
Също така маршалът на императора - Хайнрих от Калинтин, мъж твърде
войнствен и работлив дори във време на почивка, неочаквано принуди да се преда-
дат жителите на твърде укрепената и прочута крепост, наречена Скрибенцион33,
над която се намираше един манастир. и я подчини под власт та на императорско-
го величие. Той постави в нея стража от рицари и освен това доведе при императо-
ра абата на същия манастир, който бе родом от Иверия34. След това императорът
го задържа при себе си като приятел и се стараеше да му оказва необикновено
големи почести. Също маршалът на Патавийския епископ и на меранския херцог
със съюзния рицарски отряд на своя господар нападна един град, наречен Брандо-
вей35. Но жителите му влязоха в ожесточено сражение с нашите и известно време
оказаха въоръжена съпротива. Все пак най-сетне по стар навик те се обърнаха в
I бягство, оттеглиха се в града и с хвърляне на камъни и стрели държаха нашите
далеч от стените му. Нашите обсадиха града отвсякъде и проводиха пратеник до
I своя господар херцога, за да им изпрати помощ. Но преди той да пристигне, жите-
105
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
лите изпаднаха в отчаяние и предадоха града, като го предоставиха на нашите пъ-
лен с припаси, само за да им се пощади животьт. Също и твърде укрепеният град,
наречен Перннс36, се предаде на нашите. Така войската на Христа и на Светия
кръст в кратко време завладя трите града, конто споменахме, и около десетина
крепости заедно всичката земя около тях. Тогава арменците и някои от българите,
конто обработваха част от земята срещу данък, дойдоха при господаря-император
и при началниците на войската и с пълно смирение, с настойчиви молби, дори с
клетва за вярност и подчинение успяха да получат здрав мир за себе си и за селата
си при условие да уреждат за войската ни пазар за продукта при филипопол, дока-
то тя се намира там. Наистина, те вярно изпълниха това.
В това време знаменитият император се грижеше ежедневно за благосъсто-
янието на войската на Светия кръст като предан и разумен домакин на челядта
Господня. Той постави начело на войската началници пентархи или петдесетници,
та по този начин всички рицари в своите дружини, разпределени по петдесетина.
да бъдат ръководени от отделяй началници както във военните предприятия, така
и при разглеждането на спорове, без да се нарушават правата на императорский
маршал. Също така избра от войската шестдесет по-добри и по-умни мъже, с чий-
то съвет и мнение да бъдат уреждани всички работи във войската Но по късно от
шестдесет те бяха намалени на шестнадесет избрани мъже, за да се постигне по
голяма подвижност и предпазливост в ръководството и по-голяма сигурност в ко-
мандването. Докато се извършваше всичко това, често споменаваният император
бе очевидно обезпокоен от задържането на своите славни пратеници. Затова, без
да обръща в момента внимание на високомерното и твърде недостойно за Римска-
та империя посолство на гръцкия император и на подлото му двуличие, той отново
проводи в Константинопол двама нарочни пратеници, а именно Веринхер, кано-
ник от „свети Виктор Магунтийски“, и рицаря Готфрид, след като по напред полу-
чи уверения от някои гръцки велможи за безопасното им пътуване. Както е извес-
тно, тези пратеници надлежно щяха да опровергаят обвиненията, отправени от ца-
риградския император срещу нашия римски император, и да уверят, че той никога
не е давал нито България, нито друга някоя подвластна на гърците земя като фео-
дално владение на сръбския велик жупан - врага на Гърция, който ни бе посрещнал
при българския град Ниш, нито пък се е договарял с някой владетел или княз
против гръцкото царство. Впрочем онзи подлец бе измислил срещу нас тези уго-
ворки и закачки, за да измисли оправдания на своите прегрешения и за да прикрие
безчестието си и измамническото задържане на невинните пратеници на импера-
тора и на войската Христова. На споменатите пратеници също тъй бе поръчано да
припомнят на гръцкия император Исак за клетвата, която канцлерът му от негово
име бе дал в Нюрнберг пред римския господар-император и пред войската Христо-
ва, клетва за осигуряване на пътуването по суша и през море на съшата славна
войска. На пратениците бе поръчано и да му припомнят как тази клетва бе враж-
дебно и всячески нарушавана от него и бе извършено нечувано от векове престъп-
ление с оковаването на пратениците му във вериги, за да се погрижи най-сетне
след всичко това за своето име, за своята чест и за безопасността и спокойствието
на царството си. Но и това второ посолство бе задържано по същия начин за дълго
време - чак до пълно загубване на надеждата за връщането му. Най-сетне след
много хитрувания и лукаво интригуване чрез писма и пратеници от гръцка страна
ние получихме по волята Божия дългоочакваните пратеници, а именно мюнстерс-
кия епископ Херман, граф Руперт от Насове, роднината му граф Валраб, по-мла-
дия граф Хайнрих от Диц, императорския интендант Марквард и други избрани
рицари, конто бяха освободени от затвора заедно с последните двама пратеници.
На 28 октомври, т.е. на празника на апостолите Симон и Юда, те се присъединиха
106
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНО ВЕКО ВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) ш. //
към нас във филипопол, посрещнати тържествено от всички ни, за голяма радост
на цялата войска. О, колко много сълзи проляхме ние там от радост! Тогава мно-
зина гласно, а твърде много и негласно в душата си често повтаряха онова евангел-
ско изречение: „Трябва да се радваш, сине, защото твоят брат бе умрял и оживя, бе
агубен и се намери." Дори самият император не можете да сдържи сълзите си,
когато неочаквано получи обратно желаните и твърде необходими за войската Хрис-
това мъже, изтръгнати от прегръдките на смъртта и от гърлото на звяра. Заедно с
тях дойдоха и знатни гърци, а именно канцлерът на цариградския император и
други четирима велможи, които гърците наричат обикновено с титлата „севаст“.
Те бяха изпратени от своя господар и като че след благополучно уреждане на всич-
ко лукаво ни обещаваха позволение да преминем през Хелеспонтийското море, а
те пък да уредят в близко бъдеще отдавна обещавания пазар и надлежна парична
размяна за войската. И то защото подлият гръцки император бе отложил преми-
наването на Христовите поклонници, та то да се извърши през суровата зима. От-
горе на това при преминаването на морето той ни устроил тройна засада със свои-
те турци и кумани като че ние не знаехме и не предвиждахме това, та под предлог
на липса на достатъчно кораби нашата войска да премине на части и оттатък, т.е.
да бъде нападната от двете страни на протока „Свети Георги", а също и тези, които
плават през протока, да бъдат обкръжени от галерите на същите неприятели и да
бъдат избити. Но тъй като „напразно се хвърля ловна мрежа пред очите на птици-
те" и според общоприетата поговорка „парен каша духа", и хитростите на гърците
бяха съобщени на всепобеждаващия император чрез много указания на нашите
честоспоменавани пратеници, както и от страна на верните арменци, и не останаха
скрити за нас. Затова и съобразителният император никога досега не даваше вяра
на лукавите им сплетни, ако не биваше осигурен чрез представяне на надеждни и
най-отбрани заложници. На втория ден от тьржественото завръщане на очаквани-
те пратеници, т.е. на 29 октомври. пред събранието на князете. духовенството и
рицарите същите пратеници разказаха за жалката трагедия на своето позорно за-
държане, ограбване, гладуване, унищожаване, за всевъзможните издевателства над
тях и за това, как гръцкият император за тяхно още по-голямо оскърбление пода-
рил породисти жребци на пратениците на сарацинина Саладин, а те ги възседнали,
препуснали с тях наоколо и ги наклонявали върху вратовете им за подигравка.
Освен това разказваха как по това време цариградският патриарх - лъжеапостол в
проповедта си пред народа в празнични дни наричал Христовите воини кучета и
имал обичай да проповядва, че ако някой грък, обвинен в убийство на десет души,
убие сто кръстоносци, щял да бъде освободен и опростен от обвинението за пре-
дишните убийства и за всички свои престъпления.
След тоя тъжен разказ бяха доведени гръцките пратеници. Между тях бе и
канцлерът, който след обикновените поздравления прочете писмо, пълно с лъжи и
лукавства, в което на Христовата войска изрично се обещаваше уреждане на пазар
и преминаване през Хелеспонта между градовете Абидос и Систос. Но „на устата
им нямаше истина и затова Господ се гнуси от кръвожадния и коварния." Защото
още в началото на писмото в самото поздравление той твърде силно раздразни
ушите на всички, които го слушаха. Най-сетне със свойственото си високомерие
същият този грък наричаше себе си неправилно „римски император", а нашия зна-
менит августейши господар назоваваше не „римски император", а само „крал на
Аламания". След прочитането на писмото господарят-император, озарен от Божи-
ята благодат, не можа повече да понася безразсъдното високомерие на глупавия
владетел и производно прикачената му титла на мним „римски император" и каза
между другото и следното: „На всички, чийто ум е на мястото си, е известно, че
има един-единствен монарх - римски император, тъй както има и един всеобщ
баща римския първосвещеник. И ето вече повече от тридесет години аз спокойно
107
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
държа скиптъра на Римската империя без каквото и да било възражение от страна
на никой владетел или княз. Аз съм въздигнат, помазан и благословен за импера-
тор от върховния първосвещеник в града Рим и това самовластие ми е славно пре-
дадено от мойте предшественици - римските императори - преди повече от чети-
ристотин години. С одобрението на римляните и на князете от империята под пок-
ровителството на върховния първосвещеник и на Светата вселенска църква тая
власт бе пренесена от Цариград в древното селище на империята - в Рим, столица-
та на света поради това, че цариградският император оказваше бавна и безплодна
помощ срещу притеснителите на църквата. Ето защо твърде чудно е защо моят
брат, вашият господар - цариградският император, произволно си прикачва една
незаслужена титла и глупаво се хвали с една съвсем чужда нему чест, когато много
добре знае, че аз и по титла се наричам и в действителност съм винаги августейши-
ят римски император Фридрих. Освен това в писмата си той ме поздравява с връз-
ките на братската любов, а пък сам себе си напълно изключи не само от братската
вярност, но и въобще от християнското благочестие, когато без всяка вина уязви с
различии обиди, подложи на глад, задържа, ограби и хвърли в затвора мойте верни
пратеници, тези знатни мъже - поклонници Христови, конто бяха приели знака на
Светия кръст. И тъй за в бъдеще той по никакъв начин да не си позволява да
праша до нас било пратеници, било писма, ако не възвърне на мойте пратеници
отлетите им неща и не даде надлежно удовлетворение заради нанесените им без
причина обиди, ако в своите писма не ме поздрави с дължимото уважение и с тит-
лата „римски император" и ако чрез най-отбрани заложници не ни увери в намере-
ние™ си да ни уреди подходящ пазар, парична размяна и сигурно преминаване
през морето, което се нарича „ръкав на свети Георги". Нека той да не се съмнява и
да знае, че ние, облегнати на Божието благоволение, ше си проправим път с въоръ-
жена сила. И на това, каза той, ще обърна внимание, че съшият ваш господар,
глупаво възгордян, ми бе предложил благосклонността си посредством по-предиш-
ното си посолство. Но аз, свидетел ми е целият свят, не се нуждая от ничие човеш-
ко благоволение, а само от благодатта на всемогъщия Бог и от съдействието на
добрите хора в името Господне."
Но тъй като пратениците заявиха, че не са в състояние да отговарят на тези
упреци, чрез разни хитрувания и несигурни обещания се опитаха да подмамят им-
ператора и като нямаха успех предвид на гореизложения императорски отговор,
завърнаха се безрезултатно в страната си. Наистина, с тази си реч или отговор
господарят-император значително укори цариградския император. Така, докато в
първото си писмо същият гръцки император си беше позволил да назовава нашия
господар и римски август само „крал на Аламания", във второто си писмо „преб-
лагороден император на Аламания", най-сетне в третото и в следващите вече пи-
шеше „преславен император на Древния Рим". Това ясно се вижда от долуприло-
жения препис от поздравлението в самото писмо: „Верният в Христа, богоувенчан,
възвишен, могъщ, издигнат наследник на короната на Константин Велики и гос-
подар на ромеите Исак Ангел праща поздрав и израз на братски чувства и братска
обич на своя любим събрат по власт - преславния император на Древния Рим и
крал на Аламания и пр.
Между това, когато съгласно взетото решение се готвехме да потеглим от
филипопол, при императора пристигна пратеник на унгарския крал с писмо. От
това писмо всеки разумен човек можеше да подразбере, че същият крал се проявя-
ва като не твърде предан на господаря-император и на цялата Христова войска, а
изпъква като доброжелател и неуморим подстрекател на своя зет - гръцкия импе-
ратор, за гибел на всички нас. Той малко се замисляше за това, че и в Христовата
войска има свой знатен зет, славния херцог на Швабия - мъж, великолепно украсен
с отличията на добродетелта и доблестта. В писмото си споменатият крал молеше
108
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
I 22 се позволи на всички унгарци, конто заедно с нас бяха приели знака на кръста
а I Кристов, да се върнат в страната си. тъй като не би било възможно да вървим по-
I жататък. Като че с тяхното оттегляне войската на Христа и Светия кръст шеше да
I ыуби от силата си! А пък ние не почувствахме никаква загуба от тяхното завръ-
I шане по-късно. Между това господарят-император отложи отговора на това пис-
I мо, тъй като беше зает с уреждането на нашето излизане от филипопол. Той об-
1 В мисляше какво ще стане и със самия град - да не би, ако всички едновременно го
I вапуснат, да остане съвсем празен, да бъде завладян наново от неприятеля и да
1 И бъде в иегова помош, а в - наша вреда и несполука. Ето защо за охрана на града
г В бяха избрани измежду войската пет епископи заедно с всичките им хора, а именно:
1 Н леодикийският, патавийският, тулският, тарентазийският и други отлични рицари
) В заедно с отбрано войнство. Там бе оставена и голяма част от тежкия багаж с даж-
В бите на войската.
След като всичко това бе уредено по този начин, на 5 ноември излязохме от
филипопол и потеглихме към Одрин, в чиито околности отново се бе съсредото-
I чила и отседнала гръцката войска. На третия ден пристигнахме до крепостта Бли-
I зимос37...
№ 104
ИЗ „КРАТКА АВСТРИЙСКА ХРОНИКА" ОТ XIII в.
ONBJIIS -Wien, cod.Vind.lat.2733, f. 121 r-v.
Anno domini M.CC.XXX. leopoldus dux austrie et stirie obiit.
Anno domini М.СС.ХХХПГ’. sancta elizabet miracuhs claruit.
Anno domini М.С.ХТГ’. tartari totam ungariam et ex parte austriam devastabunt;
eodem vero anno in octavam sancti michahel sol obscuratur est.
Anno domini M.CC.XL.VI0. fridericus dux austrie et stirie occisus est.
Anno domini M.CC.LI”. otocarus filius regis bohemie possedit austriam et duxit
margaretam filiam leopoldi ducis austrie in uxorem, qua olim henrici regts romanorum
uxor extiterat; eodem anno pelagius rex ungarie possedit stiriam
Anno domini M.CCLXE. predictus otocarus rex bohemie, dux austrie et stirie inivit
bellum cum pellagio rege ungarie et obtinuit victoriam in festo sancte margarete; eodem
anno circa natale domini venerunt flagellatores.
Anno domini M.CC.LXH0. predictus otocarus rex boemorum repudiavit margaretam
quondam reginam romanorum, et duxit in uxorem filiam regis roscie.
Anno domini M.CC.LXVI". margareta regina romanorum obiit in festo symonis et
iude.
Anno domini M.CC.LX IX°. in festo sancti Andree apostoli duo domicelli scilicet
cunradus filius chunradis regie et fridericus de baden interfecti sunt a rege caroio dicto
ottone.
Година Господня 1230. Почина херцогът на Австрия и Щирия Леополд1.
Година Господня 1233. Света Елисавета извърши чудеса.
Година Господня 1241. Татарите опустошиха цяла Унгария и част от Авст-
109
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
рия2; а пък през същата тази година на осмия ден след празника на св. Михаил
имаше слънчево затъмнение3.
Година Господня 1246. Убит бе херпогът на Австрия и Щирия Фридрих4.
Година Господня 1251. Отокар5, син на краля на Бохемия, наследи Австрия и
водеше за съпруга Маргарита, дъщеря на херцога на Австрия Леополд6, която пре-
ди беше съпругата на римския крал Хенрих7; през същата година кралят на Унга-
рия Бела8 наследи Щирия.
Година Господня 1261. Предиспоменатият крал на Бохемия и херцог на Авс-
трия и Щирия Отокар започнал война с краля на Унгария Бела и постигнал победа
на празника на св. Маргарита9; през същата година около Рождество Христово111
дошли братята-мъченици.
Година Господня 1262. Предиспоменатият Отокар, крал на бохемците, изос-
тавил някогашната римска кралица Маргарита и взел за съпруга дъщерята на кра-
ля на Расция".
Година Господня 1266. Римската кралица Маргарита почина в деня на праз-
ника на Симон и Юда12.
Година Господня 1269. На празника на апостола св. Андрей двамата млади
владетели - именно синът на крал Конрад - Конрад и Фридрих Баденски, бяха
убити от крал Карл Отон.
№ 105
ИЗ АНТИЕРЕТИЧЕСКИ СБОРНИК (XIII в.)
Cod.Scotor.Vienn.-in: I.von Dollinger, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters, B.2.
Dokumente zur Geschichte der Valdesier und Katharer. MOnchen 1890, S.612-613.
Quidam alii de Bulgaria credunt tantum unum Deum omnipotentem sine principio,
qui creavit angelos et quatuor elementa et dicunt, quod Lucifer et complicessni peccaverunt
in zcoelis, sed unde processuit eorum peccatum dubitant. Quidam dicunt, arcanum est. Alii
dicunt, quod quidam spiritus habens quatuor facies, unam hominis, aliam volucris, terciam
piscis, quanam animalis, tuit sine prinipio et manebat in hoc chaos nullam habens potestatem
creandi, et Lucifer adhuc bonus descendit et videns speciem hujus spiritus admiratus est et
collusione et suggestione illius spiritus maligni seductus est et revertens in coelum seduxit
alios, et project! sunt de coelo. et dona naturalia non perdiderunt; et dicunt, quod Lucifer
et ille spiritus nequam volebant distinguere elementa et non poterant, sed Lucifer impetravit
a Deo bonum angelum coadjutorem et ita concessione et adjutorio boni angeli et virtute et
sapientia sua distinxerunt elementa, et dicunt, quod Lucifer est ille Deus, qui dicitur in
Genesi creasese coelum et terram et opera sex dierum et qui formavit Adam de limo terre
et in ilia formainsufflavit bonum angelum et fecit ei etiam (mulierem), ut per earn faceret
eum peccare, et dicunt, quod comestio ligni prohibit! fuit fornicatio. Et quidam istorum
dicunt quod pars illorum qui ceciderunt salvandi sunt, scilicet quia non ex voluntate sed
quasi coactione peccaverunt, et qui ex deliberation peccaverunt, damnandi sunt, et dicunt,
quod alii spiritus creati sunt a Deo, qui dicuntur supplere locum illorum non salvandorum.
Albigenses dicunt, quod Lucifer fuit filius mali dei et ascendit in coelum et invenit
uxorem illius superni regis sine viro suo idest Deo et ibi tantum fecit quod jacuit cum e, et
ipsa primo defendente se dixit ei Lucifer...quod si filium procrearet, faceret eum Deum in
regno suo et faceret eum adorari tanquam Deum, et sic acquievit ei,et indicunt illud
110
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА ЬЪЛГАРИЯ (VII - X V в.) т. II
Apocalipsis: Factum est regnum hujus mundi etc. Et sic dicunt Christum natum et ipsum
sic duxisse carnem de coelo, et illud est magnum secretum ipsorum. Volunt etiam dicere,
I quod non fuit verus homo, sed angelus incarnatus et quod non fuit filius Beate Marie et sic
non sumsit carnemexea quod non comedit neque bibit corporaliter.
Някои други от България вярват1, че има само един Бог, всемогъщ и безна-
чален, който създал ангелите и четирите елемента и казват, че Луцифер и съдруж-
ниците му съгрешили в небесата, но се колебаят откъде произтича грехът им2.
Някои казват, че това е тайна. Други казват, че някакъв дух имал четири лица,
едно човешко, второ птиче, трето рибешко и четвъртото животинско, бил безнача-
лен и пребивавал в този хаос, като нямал никаква творческа сила. И Луцифер,
дотогава праведен, слязъл и като видял лика на този дух, се учудил, и уговорен и
изкусен от този зъл дух, бил съблазнен и като се върнал на небето, съблазнил други
и били изхвърлени от небето и не загубили природните дарби; и казват още, че
Луцифер и онзи дух съвсем не искали и не можели да отделят елементите, но Луци-
фер измолил от Бога добър ангел за помощник и така чрез съгласието и помощта
на добрия ангел и със своята смелост и мъдрост разделили елементите. И казват.
че Луцифер е онзи Бог, за който се говори в Битие, че е създал небето и земята с
шестдневен труд и който сътворил Адам от земна кал и в тази форма уподобил
добрия ангел и му направил също жена, та чрез нея да го принуди да съгреши; и
казват, че яденето на забранения плод било развращение. И някои от тях казват, че
част от онези, конто са паднали, трябва да бъдат спасени, тъй като, както е извес-
тно, са съгрешили не по своя воля, а като че по принуда, а конто са съгрешили
съзнателно, трябва да бъдат наказани; и казват, че други духове са създадени от
Бога, конто, говори се, че попълват мястото на онези, конто не трябва да бъдат
спасени3.
Албигойците4 казват, че Луцифер бил син на злия Бог и се качил на небето и
срещнал тук жената на онзи внеш цар, т.е. на Бога, и там направил така, че се
сношил с нея; и понеже тя отначало се противяла, Луцифер й казал, че ако роди
син, ще го направи Господ в царството си и ше направи той да се почита като
Господ и така я убедил; и създали снова от Апокалипсиса (гдето е казано): „Създа-
дено бе царството на този свят...“ И така казват, че бил роден Христос и по този
начин той донесъл плътта от небето. И това е голямата им тайна. Искат също да
кажат, че той не бил истински човек, но въплътил се ангел и че не бил син на Дева
Мария, не е приел плътта от нея и не ядял и не пиел телесно.
№ 106
ИЗ „ИЗ ВИЕНСКА ИЛЮСТРОВАНА ХРОНИКА»
ИЛИ „ХРОНИКА ЗА ДЕЯНИЯТА НА УНГАРЦИТЕ» (XIV в.)
ONB, HIS-Wien, cod.Vind.lat.405( nunc in Bibliotheca Szecheniana-Budapest, cod.lat.medii aevi
404), f.lOv, 14r-v, 18v, 21v-22r, 37v-38v, 39r, 48r, 56r, 63r-v.
Postquam autem filii Athyle in prelio Crumhelt cum gente Scytica fere quasi
deperissent, Pannonia extitit decern annis sine rege, Sclavis tantummodo, Grecis, Vlachis.
Teutonicis advenis, Messianis remanentibus in eadem, qui vivente Atyla populari servitio
sibi serviebant. Surrexit post hec quidam princeps Zuatapolug nomine Moroti filius in
111
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Polonia, qui Bracta subiugando Bulgaris Messianisque imperabat, incipiens similiter in
Panonia dominari post Hunorum exterminium.
•
Hungari devastant Bulgarian!
Anno autem quatro Hungari Bulgariam invaserunt, ex ea thezaurum et arma
unnumerabilia adduxere castra ipsorum occupantes et civitates eorum destruentes, que
Domino concedente et nunc habent et possident.
•
Greci devincuntur per Hungaros
Annis vero viginti sine motu in Panonia permanserunt, vicesimo autem prime anno
egressi in Bulgariam intraverunt et inde Ydropolim venientes ipsa expugnata
Constantinopolim tandem obsederunt. In obsidione igitur urbis memorate Hungaris
constitutis quidam Grecus, sicut gygas, emissus de urbe ad luctandum, cum eo duos Hungaros
inpetebat altercari dicens, quod si ambos non devinceret, Grecorum imperator censu Hungari
teneretur.
Tertium bellum sancti regis Stephani contra Kean ducem
Post hec autem movit exercitum super Kean ducem Bulgarorum et Sclavorum, que
gentes loca naturali situ munitissima inhabitant. Unde etiam multis laboribus et bellicis
suboribus predictum ducem vix tandem devicit et occidit et inestimabilem copiam
thezaurorum et precique in auro et gemmis ac pretiosis lapidibus accepit et locavit ibi
unum proavum suum nomine Zoltan, qui postea hereditavit illas partes Transiluanas et
ideo vulgariter sic dici solet: Erdeelui Zoltan.
De edificatione templi per Sanctum Stephanum regem
in Veteri Buda pro canonicis
Deinde sanctus rex venit in civitatem, que Vetus Buda vocatur una cum filio suo
Sancto Emerico et regina. Et cum ibi non invenisset aliquod pium opus in Christo, in quo
possit laudari Creator omnium, statim sanctissimus rex de thezauro predicti Kean ducis
Bulgarorum et Sclavorum, quern occiderat, cepit in medio civitatis edificare grande cenobium
in honore apostolorum Petri et Pauli, ditando illud multis preciliis et simili libertate Romane
ecclesie fulciendo, in memoriam et honorem curie Romane, quam corporaliter visitarat.
•
De adventu Bissenorum in Hungariam
Factum est autem tertio anno post adventum Cunorum, Bisseni per Albarn Bulgariam
venientes transnataverunt flumen Zaua in campum Buzias, et non modicam gentem
captivorum et predarum diripientes, in suam terram abduxerunt. Rex autem et dux
imposuerunt crimen traditionis Albe Bulgarice, eo quod pace defraudata voluntarie
permisisset latrunculos Bessorum depredari Hungariam. Collectis itaque exercitibus
convenerunt in Zalankemen, ubi consilio deliberantes decreverunt Albarn tradicem obsideri
oportere et expugnari. Inde castra moventes descenderunt circa flumen Zaua in directo
Nandorfeirwar. Exiit autem edictum a rege et duce, ut universus exercitus Hungarorum
quantotius transiret fluvium Zauam in Bulgariam. Greci autem et Bulgari navigantes in
celonibus suis per ingenia sufflabant igne sulphureos in naves Hungarorum et eas in ipsis
aquis incendebant. Victi sunt autem ignivomi Greci ab Ungaris pre multitudine navium,
112
ИЗВОРИ ЗА С Р ЕД НО В Е КО В Н А Т А ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) m II
quibus flumen operuerant. Fugientibus autem Grecis ac Bulgaris transierunt Hungari et
erminos Bulgarorum ocupaverunt.
Rex autem et dux secunda feria transierunt Zauam et mane facto ordinaverunt acies
suas et plenis manipolis suis universaliter per turmas suas insertis umbonibus obsederunt
civitatem. Greci igitur et Bulgari ex obsidione periculum sibi inminere, rogaverunt Bissenos
per clam destinatos nuncios, ut sine pavore venirent in adiutorium ipsorum, eo quod nec
rex, nec dux civitatem eorum obsedisset, sed tantum comes Vid cum Bachiensibus militibus
eos invasisset. Bessi ergo fraudulentibus verbis eorum seducti festinanter venerunt in
adiutorium ipsorum et cupiditate prede allecti, quam de comite Vyd devicto sperabant se
habere, precipites irruerunt super agmina Suproniensium , quorum rector erat comes Ian
nomine. Hie autem insultus Bessorum virihter et fortiter cum Supruniensibus superavit
plurimis eorum ibidem in ore gladii prostratis, residius autem eorum in captivitate subactis.
Princeps Bissenorum nomine Kasar cum paucissimis fugiendo manus Hungarorum vix
evasit. Rex igitur et dux eidem militi Ian munera regalia condignasque grates liberaliter
contulerunt, eo quod ipse multa milia Bissenorum tamquam lapis limpidissimus vasa fictilia
contrivisset, priusquam rex et dux cum exercitu suo de gentaculis capita levassent. Regi
autem et ducibus Geysa et Ladislao super rupem, que eidem civitati proxima est, residentibus
ceperunt Hungari presentare captos Bissenos et capita interfectorum et equos et supellectilia,
que in quarta feria a mane usque ad inclinationem meridiei plene perficere non potuerunt.
Hoc autem ideo factum est, ut Greci et Bulgari qui obsidebantur, videntes Bissenos, in
quibus sperabant, tam crudeliter ab Hungaris obtrunctos, timerent et semet ipsos cum
civitate regi et ducibus contraderent...
In tertio vero mense obsidionis quedam puella Hungarica olim iHue per captivitatem
abducta in quarta feria civitatem succendit. Flabat autem subsolanus vehementissime,
cunctaque edificia occupaverunt incendia. Exercitus itaque Hungarorum irruit in civitatem
ea parte, qua muri eius per tormenta iam corruerant et Grecos, Saracenos atque Bulgaros
crudeliter trucidarunt. Qui autem residui fuerant cum Nicota duce eorum fugierunt in
arcem. Hungari ergo capta civitate sequenti die postquam ignis resederat, videntes scrobes
Grecorum deiscentes tulerunt exinde aurum multum et argentum, lapides pretiosos
gemmasque prelicidas et thezaurum fere inestimabilem... Et porro in arce inclusi rogaverint
regem et duces, ut eis vitam et libertatem donarent, arcem et invisasibi vendicarent. Manibus
itaque regem et ducem in fidei pignus extentis, quod eos amplius non ledirent omnes, qui in
arce erant, descenderunt. Ac dux Nycota portans argenteam yconam sanctissime gentricis
Dei semper virginis Marie cum magna institutine populi veniens in potestate ducis Geyse
se contulit. Sciebat enim Geysam ducem devitum Domini, et captivos seu afflictos inie
iusceribus refoventem. Ad manus autem regis Salomonis pauci venerunt, quia novitatem
ipsum esse austerum et pessimis consiliis Vyd comitis in omnibus ascultantem.
At rex Salomon cum latrunculis Cunorum invasit Bulgariam et confinia Grecie, ubi
ab exercitu imperatoris Grecie miserabiliter sunt percussi, e quibus pauci valde evaserunt.
Post hoc tertio anno fines polonicis missis exercitibus devastavit. Deinde misit
exercitum solummodo falangos aulicorum suorum partes Bulgarie et Servie devastarunt...
Habebatque rex secum septingentos milites Francos, cum quibus Bulgariam
devastabat et per eorum ingenia muros castrorum Grecie destruebat.
Stephanus filius Bele coronatur
Post ipsum anno Domini M-o CC. LXX. cepit regnare filius eius Stephanus super
113
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
totam Hungarian!. Qui Othacarum regem Bohemorum in Hungarian! cum Bohemis,
Australibus, Bramburgensibus ac ceteris mixtis gentibus cum potentia venientem ante fluvium
Rapcha devicit viriliter ac fugavit. Preterea Budun civitatem Bulgarorum expugnavit et
Bulgaros superavit, regem eorum conpulit sibi deservire. Regnavit autem duobus annis et
mortuus est in anno tertio regni sui in Magna insula et sepultus est in ecclesia Beate Virginis
in insula Budensi, in loco Bcginarum.
След това обаче синовете на Атила1 били почти напълно унищожени в битка
със скитското племе Крумхелт2 и Панония останала десет години без цар и само
славяни, гърци, власи и пришълци тевтонци и мизийци останали в нея, конто при-
живе на Атила му служели като роби. Появил се след това някакъв княз на име
Зватаполуг3, син на Морот4 в Полония, който след покоряването на Бракта владеел
българите и мизийците, а след изчезването на хуните започнал да властва и в Па-
нония.
•
Унгарците опустошават България
На четвъртата година5 обаче унгарците нахлули в България и отнесли оттам
безбройни богатства и оръжия, а техиите крепости завладели и разрушили градо-
вете им, конто с Божие позволение владеят и до днес*'.
•
Гърците са победени от унгарците
Те останали на едно място в Панония двадесет години, но на двадесет и пър-
вата година7 потеглили и нахлули в България, а след като превзели самия Идро-
пол8, идвайки до него, обсадили и Цариград. Когато унгарците се приготвили да
обсаждат този прочут град, някакъв грък, съшински гигант, като излязъл от града,
за да се бори и призовавайки двама унгарци да се срещнат с него, казал, че ако не
ги победи и двамата, гръцкият император ще дава данък на унгарците.
•
Третата война на светия крал Стефан9 срещу вожда Кеан"1
След това обаче обърнал войската си срещу Кеан, княз на българите и славя-
ните; тези народи обитавали природно добре защитени места. След това обаче с
много труд и войнска мъка най-сетне победил споменатия княз и го убил, и придо-
бил неизброимо множество богатства и ценности в злато, медальони, скъпоценни
камъни и поставил там един свой прадед на име Золтан, който след това наследил
тези части на Трансилвания и затова по народному така се наричат: Ердели Зол-
тан.
За построяването на храм от свети Стефан
в старата Буда за канониците
След това светият крал дошъл в града, който се наричал Стара Буда, със
сина си свети Емерик" и с кралицата. И като не намерил там никаква свята в
Христа постройка, в която да може да възхвали създателя на всички неща, веднага
взел този светейши крал от съкровището на споменатия Кеан, княза на българите
и славяните, когото убил, и започнал да строи в средата на града голям манастир в
чест на апостолите Петър и Павел, обогатен с многобройни ценности и приличаш
114
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
* 1 катедралата в Рим по пищност и блясък, в памет и чест на римския престол,
който лично бил посетил.
•
За нашествието на бисените12 в Унгария
След като изминали три години от нахлуването на куманите, бисените, като
| минали пред Алба Булгарика13, преплували река Сава при полете Бузиас и като
Ьграбили немалко пленници и плячка, завърнали се в земите си. Кралят и князът
обаче обвинили онези от Алба Булгарика в предателство, понеже мирът бил нару-
шен, и доброволно били допуснати бисенските разбойници да ограбват Унгария.
(Затова, като били събрани войски, потеглили за Заланкемен14, където направили
съвегцание и решили, че трябва да обсадят и превземат предателката Алба. След
това преместили своя лагер и се настанили около река Сава по посока на Нандор-
$ейрвар15. След това била издадена заповед от краля и княза цялата унгарска войс-
ка колкото се може по-бързо да премине река Сава и да навлезе в България. Гър-
[пите и българите пък, плавайки със своите кораби, майсторски разпалили огньове
от сяра по унгарските кораби, както и такива в самите води. Но след като били
надвити огнебълващите гърци от унгарците, поради множеството на техните кора-
би, с конто покривали реката, гърци и българи побегнали, а унгарците преминали
и завзели България.
Кралят и князът преминали Сава във вторник, разстроили своя боен ред и
с пълни манипули и с турми, прикрити зад шитовете си, отвсякъде обсадили гра-
да. Гърците и българите, изплашени от заплахата на тази обсада, повикали бисе-
ните чрез тайни пратеници без страх да им дойдат на помощ, понеже нито кра-
лят, нито князът обсаждал техния град, ами само княз Вид16 бил нахлул със свои-
те воини от Бачка. И така бисените, подлъгани от техните фалшиви приказки,
побързали да им дойдат на помощ, и подтикнати от жажда за плячка, която вяр-
вали, че ще вземат след победата над княз Вид, хвърлили се презглава върху ре-
диците на шопронците, чиито предводител бил княз на име Ян. Той храбро и
крепко надвил устрема на бисените с помощта на своите шопронци и мнозина от
тях хвърлил в устата на меча, а останалите били отведени в робство. Вождът на
бисените на име Казар чрез бягство заедно с малцина от своите се отървал от
ръцете на унгарците. А кралят и князът дали на онзи войн Ян царски дарове и
почести и благодарности с царска щедрост, понеже той лично като блестящ ка-
мък смазал множество бисени като глинени гърнета, преди още кралят и князът
да вдигнат глави с войската си. На една скала близо до онзи град били настанени
кралят и князете Гейза и Ласло и на тях били представени пленените бисени,
главите на убитите и конете им, и тяхното имущество в четвъртък, и като започ-
нали от сутринта, до пладне не могли напълно да свършат. Щом това станало по
този начин, гърците и българите, конто били обсадени, като видели как жестоко
били изклани от унгарците бисените, на когото те се надявали, побояли се и се
предали заедно с града си на краля и князете...
През третия месец на обсадата някаква унгарска девойка, която била дове-
дена тук в робство, запалила града през един четвъртък. Понеже духал силен
източен вятър, всички сгради били обхванати от пожара. Тогава унгарската войс-
ка се втурнала в града през онази част от стените, където те били ве че срутени от
стенобойните машини, а гърците, сарацините и българите били жестоко изкла-
ни. Тези от тях, конто останали живи, избягали в цитаделата заедно със своя княз
115
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Никота17. А унгарците, на следващия ден от превземането на града, след като
огънят утихнал, като видели разрушени гръцки гробове, взели оттам много зла-
то, сребро, скъпоценни камъни и блестящи медальони и богатства, почти непод-
даващи се на описание...
И тогава обсадените в крепостта помолили краля и князете да им пощадят
живота и свободата, като вземат крепостта и всичко останало. След като кралят и
князът им подали ръка и ги уверили, защото не искали повече да рушат, тези.
които били в крепостта, се предали. И княз Никота, носейки сребърната икона на
пресветата Богородица, приснодевата Мария, с по-голямата част от народа се пос-
тавил под властта на княз Гейза|Х. Той прочее знаел, че княз Гейза е богобоязлив и
милосърден спрямо пленниците и подчиняващите му се. Малцина се предали на
крал Саломон19, защото било известно, че той е жесток и винаги се вслушва в ло-
шите съвети на княз Вид.
А крал Саломон нахлул в България с куманските си разбойници и достигнал
до гръцките предели, където бил страшно отблъснат от армията на гръцкия импе-
ратор и малцина от тях едвам се за върнали.
След това на третата година той211 изпратил своята войска да опустоши пол-
ските предели. Тогава изпрати и друга войска, която се състоеше от неговата Двор-
цова стража и опустошил България и Сърбия. Кралят водел със себе си седемсто-
тин франкски войници, с които опустошавал България и чрез техните обсадни ма-
шини разрушавал стените на гръцките крепости21.
След него в година Господня 1270 започнал да управлява синът му Стефан22
над цяла Унгария. Той победил Отокар, краля на Бохемия23, който потеглил срещу
Унгария с бохемци, австрийци, бамбергци и разни други смесени народи и със си-
ла, но бил храбро победен при река Рапха и избягал. Освен това превзел българс-
кия град Видин и победил българите24, а техният цар принудил да му служи. Но той
царувал две години и на третата година от своето царстване починал на Големия
остров и бил погребай в църквата на Блажената Дева на Будинския остров, в мес-
тността на бегинарите25.
№ 107
АНОНИМЕН РАЗКАЗ ЗА НИКОПОЛСКАТА БИТКА ОТ 1396г.
ONB.HIS - Wien, cod.Vind.lat.3471, f.93r - 94 г.
Anno domini 1396.
Cum Beisaites, turcorum imperator, igne et ferro fines Panonie inferori adiecentes
popularetur, Sigismundus. romanorum imperator, contractis indique viribus, hostem finibus
suis arcere statuit, ac, cum ingenti agmine sexaginta scilicet milibus equitum delectorum.
apud Ferream Portam, que Hungariam a Vulgaria secernit, Danubium transmittit et
civitatem precipuam in Vulgaria, vocatam puden, ditioni sue reparat ac tricentos arma
ferentes ad earn servandam illic relinquit, deinde alteram civitatem obsidet. Quinque diebus
in ea et turcorum et christianorum permixta fuit multitude, sed factio religionis nostre.
116
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) in. II
vincens, turcos eicit civitatem Schiltaw, qui partim ceduntur, partim capiuntur, civitatem
anui imperatoris subicit. Deinde terciam civitatem, Nicopolim, dura obsidione cingit
Idiebus XVI, donee Baisaietes cum ducentis milibus armatorum ad liberandam civitatem
veniret. Quo audito, imperator, ordinato exercitu suo, turco fit obviam, misso Macer Baivod,
domino Balachie, exploratum copias hostium. Qui, reversus, imperatori nunciat hostium
turmas esse XX singulas singulis distinctas vexillis, neque dibium esse quin hodierno
fcongrassu per leta sequatur victoria, modo singulis rebus debitumordinem ministret seque
hi prima acie hostibus obiici petit ut sinat imperator. Concessisset hoc Sigismundus, nisi,
glorie nimium cupidus. dux Burgundie primum congressum sibi dari vehementissime
instraret; aiebat enim esse ducem, cum sex milibus armatorum, et longinquis terris in auxilium
Sigismundo profectum, non sine magnis et amplissimis sumptibus, quare neminem esse,
cui pocius quam sibi acies prima committeretur.
Sigismundus imperator vero, qui hungarorum suorum naturam optime calleret, duci
iterum suadet a proposito avertatur et hungaros primes in prelium ire mittat, quia timidi
cito fugas e redimunt; si autem acies primas tenuerint, quo se recedant diffugium non esse
proinde firmos stare necesse esset. Sed, nulla ratione dux Burgundie motus, sine ordine
debito turcos primus aggreditur ac prime agmine fracto* cum per idem redire vellet suos
репе omnes equis destitutes cognoscit. Turci enim, qui primas acies tenebant, summa
astucia se dividi sinebant, ut christianorum exercitus, intra eos clausus, nusquam abire
posset. Sequitur deinde Sigismundus imperator ас XII milia peditum starnit. quos turci
equitibus premiserant, deinde equitum cuneos invadit. Quern cum turcus feliciter pugnantem
videret, fugam parabat, sed Nephandus dispotus, dux Servie, in auxilium turco cum XV
milibus armatorum veniens, fugam avertit et animum turco addidit. Interea, dum Sigismundus
pugnaret, dux burgundie fugam petebat, sed is, ab hostibus circumseptus, capitur ; dux
Servie vero vexilla imperatoris manu forti starnit. Hoc cum imperator videret et de victoria
actum esse, auxilio comitis de cilia et Johannis, purkgraffi de nurenberga, navim ascendit
ac vela Constantinopolim versus dirigit; pars exercitus sui ferro teritur, pars captivitate
vitam redimit pars fuga celeri Danubium petit, ubi nova exoritur cedes. Cum enim naves
conscendere metu hostium festinarent, qui priores partes navium obtinebant, verentes ne
nimio pondere dimergantur, sociorum manus, naves tenentes, resecabant; illi, collapsi,
submergebantur. In hoc bello Lienhardus Reichhartinger, Bernnardus Pientzenauer,
Udalricus Kuchler, quidam Klainsteiner, domini de Baioaria, interficiuntur; sed dux
Burgundie, loannes Piczenkardo et Centumaranto, domini de Francia, palatinus regni
Hungarie et multa militum manus capiuntur.
Prelio finite, turcus exercitum suum apud Nicopolim sistit ac cum quibusdam locum,
ubi facta fuit strages, revidit; illic, cum de suis tantam multitudinem vidit occisam, accensus
in iram, iuravit sanguinem suorum habunde ulcisci ac, mandate edito, precipit omnes
captives altera die sibi presentari. Quo facto, vocavit ad se ducem burgundie, ut videret
sanguinem christianorum suos ulcisci. Dux Burgundie, cum tantam turci adverteret
indignationem, precibus suis XII dominos terre sue et lohannem de Potendorff a morte
iberavit. Postea mandavit turcus omnes captives interfici preter illos qui XX annos non
haberent, et inter alios occidendos, dominus lohannes Greiffen de Baioaria, cum tantam
videret crudelitatem, secies consolando, alta voce clamat: „О socii, mittite animum tristem
ac leto vultu morti properate; hodie enim pro sancta fide et religione nostra morimur et vite
eterne premium accepturi sumus.“ Hoc cum dixisset, caput trunco avulsum est. Нес feritas,
a solis ortu usque dum iterum orizonti properarit durans XII milia christianorum absumpsit,
neque adhuc interficiendi finem dedisset, nisi precibus suorum admonitus, iam satis suoerque
effusam esse sanguinis, ne simili plaga deus ipsum puniret. Captivi igitur qui supererant
* На полето са написани имената на турски султана от XTV-XVe.: Ottmanus; Ammirates;
Calopinus; Baisetes; Machumetes cirix; Ammirates; Machumetes.
117
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
dominis dividebantur. Turcus captivos suos misit in Andronopoiim, deinde in Calippolim.
et postea trans mare, in civitatem dictam Bursa. Post alteram cedem, in vindicta suorum
occisorum factam, ivit turcus cum exercitu suo in Hungariam, traiciens Savum; cum ingenti
preda domum reversus est.
Is est Beisaites quern statim post hanc victoriam quidam turcus Termelanus captivum
tenuit XII annis ih cavea ferrea. Calopinus in Europam primus venit.
1396 година Господня.
Когато Баязид1, турският султан, опустошаваше с огън и меч земите, съсед-
ни на Долна Панония, Сигизмунд2, римският император, след като събра сили от-
всякъде, реши да отблъсне врага от своите предели и с огромна армия, около шей-
сет хиляди отбрани конници, премина Дунава при Железни врата, която дели Ун-
гария от България, върна под своя власт известния град в България, наричан Бдин,
и остави там триста войници, за да го охраняват, а после обсади друг град1. В про-
дължение на пет дни в него се събраха множество турци и християни, но трупа хора
от нашата вяра, като победи, изгони турците от града, конто отчасти бяха избити,
отчасти плени, и подчини града на императора. След това в продължение на шес-
тнадесет дни той [императорът] подложи на силна обсада трети град, Никопол =
Шилтав. докато Баязид с дванадесет хиляди войници дойде, за да освободи града.
Щом чу това, императорът строи войската си и излезе срещу Турчина, след като
изпрати Мирчо войвода, господаря на Влахия4, да проучи вражите войски. Като се
върна, той извести на императора, че вражите турми са 20, всяка от конто се разг-
раничава от другите по знамената, и че несъмнено при сблъсък оше през същия
ден ще последва твърде щастлива победа, стига само да спази задължителния ред
в отделните дела и [и да му даде] да се хвърли срещу врага в първата редица, ако
императорът позволи. Сигизмунд щеше да се съгласи, ако дукът на Бургундия5,
прекалено жаден за слава, не бе настоял да му се повери първият сблъсък. Той
заяви, че е дук, с шест хиляди воини, че е дошъл на помощ на Сигизмунд от далеч-
ни земи с огромни, преизобилни разходи, и затова никому не подобава повече.
отколкото на него самия, да се сражава в първите редици.
А пак император Сигизмунд, който отлично познаваше нрава на своите ун-
гарци, отново убеди дука да се откаже от предложението си и да пусне в боя първо
унгарците, защото в страха си те бързо щяха да побегнат, но ако са в първите
редици, не ще имат накъде да отстъпят и следователно ще трябва да устоят. Но
дукът на Бургундия, който не се поддаваше на никакво разумно убеждаване, без да
съблюдава реда, пръв тръгна срещу турците*, но още при първия сблъсък, когато
поиска да се върне обратно, осъзна, че почти всичките му конници са разпръснати.
Турците, конто бяха в първите редици, много хитро се оставиха да бъдат разделе-
ни, за да не може християнската войска, обградено от тях, да се измъкне. Импера-
тор Сигизмунд ги последва, разпръсна 12 хиляди пехотинци, изпратени от турците
пред конниците, после нападна клина на конниците. Турчинът, когато го видя, че
се сражава успешно, започна да се готви за бягство, но нечестивият деспот, князът
на Сърбия6, като дойде на помощ на Турчина с 15 хиляди воини, предотврати бяг-
ството и окуражи Турчина. Междувременно, докато Сигизмунд се сражаваше, ду-
кът на Бургундия се опитваше да избяга, но обкръжен от враговете, падна в плен.
*На полета са написана имената на турски султана от XTV-XV в.: Осман (1288-1326).
Мурад I (1362-1389), Челеби, Баязид I (1389-1402), Мехмед I (1413-1421), Мурад II (1421-1451) и
Мехмед II (1451-1481).
118
ИЗВОРИ ЗА С РЕ Д И О В Е КО В И А ТА ИС ТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Князът на Сърбия със силната си десница повали знамената на императора. Кога-
то императорът видя, че лишен от победата, с помощта на графа на Цили и на
Йоан, бургграфа на Нюрнберг, се качи на кораб и вдигна платна към Цариград7.
Една част от войската му бе избита, друга хвърлена в робство, а трета се устреми в
бърз бяг към Дунава, където се надигна нова сеч. Понеже бързаха поради страх от
враговете да се качат на корабите, тези, които завзеха първи част от корабите,
боейки се да не потънат поради прекомерната тежест, започнаха, щом завладяха
корабите, да посичат тълпата от ранени. А те, падайки, потъваха. В тази битка
бяха убити Лиенхард Райххартингер. Бернард Пиентденауер, Удалрик Кухлер. ня-
кой си Клайнщайнер, господар от Бавария. Дукът на Бургундия, Йоан Пиценкард
и Центумаранд, някой господари от Франция, палатинът на кралство Унгария и
много воини бяха пленени.
След края на сражението Турчинът разположи войската си при Никопол и
огледа с неколцина други мястото, където бе станала сечта. Когато видя, че там е
избито толкова голямо множество от хората му, пламнал от гняв, се закле да от-
мъсти щедро за кръвта на своите и, след като издаде заповед, нареди всички плен-
ници да се явят пред него на другия ден. След като това стана, повика при себе си
дука на Бургундия, за да види как ще отмъсти с християнска кръв за своите хора.
Дукът на Бургундия, щом усети силния гняв на Турчина, с молбите си спаси от
смърт 12 господари от своята земя и Йоан от Потендорф. После Турчинът нареди
да бъдат избити всички пленници с изключение на онези, които нямаха 20 години.
А сред останалите, които трябваше да бъдат избити, господин Йоан Грайфен от
Бавария, за да успокой съюзниците си, когато видя невероятната жестокост, изви-
ка силно: „О, съюзници, оставете печалния дух и с весело лице се устремете към
смъртта, защото днес умираме в името на нашата свята вяра и религия и ще полу-
чим за награда вечен живот." Щом изрече това, главата му бе отсечена от тялото.
Тази жестокост, продължила от изгрева на слънцето чак до залеза му към хоризон-
та, унищожи 12 хиляди християни и Турчинът нямаше да сложи край на избиване-
то, ако не бе подсетей от молбите на своите хора, че вече е пролята достатъчно и
предостатъчно кръв, та може Бог да го накаже с подобна погибел. И тъй, пленни-
ците, които останаха живи, бяха разпределени между господарите. Турчинът изп-
рати своите пленници в Одрин, оттук в Галиполи и накрая отвъд морето в града на
име Бурса. След една друга сеч, предприета за отмъщение на собствените му изби-
ти хора, Турчинът отиде с войската си в Унгария, като премина Сава. Завърна се у
дома си с огромна плячка.
Това бе Баязид, когото веднага след тази победа един турчин Тамерлан8 дър-
жа в плен 12 години в желязна клетка. Челеби9 дойде пръв в Европа.
№ 108
ИЗ „ЗЕМЕОПИСАНИЕ“ НА АРХИЕПИСКОПА
НА СОЛДАНИЯ ЙОАН ОТ 1404г.
Universitatsbibliothek - Graz, Abteilung fur Sondersammlungen, cod.lat. 1221. f. 59r-60r, 66r-v,
67v-68v, 126v-127r.
Libellus de hereticis et scismaticis
Incipit libellus brevis de noticia orbis et superfilicitier, ac de gentibus habitantibus in
119
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
eo, de sectis, ceremoniis atque novitatibus ipsorum et specialiter que extra ecclesiam
katholicam sunt..
Dicto autem de secta Sarracenorum et deceptionibus, principio et fine pseudo
prophete, nunc dicendum videtur de ceteris Christianis hereticis sive scismaticis aliarum
partium, qui Christiano nomine censentur, tamen in multis deviant a veritate catholice
fidei. Et quia inter omnes orientales scismaticos Greci sunt deteriores, multorumque causa
defiacionis a fidei catholica et ecclesia Romana, tamquam ab omnium malorum neffaris
capite incipio... Omnes Chnsticolas preter ipsos reputant dampnatos, semelque in anno, in
prima dominica de XL omnes Christianos et specialiter Latinos anathematizant ille
antipatriarcha et specialiter illos, qui noviter convertuntur ad nos, sicut fecerunt istis diebus
de aliquibus nobilibus et monachis conversis per unum fratrem nostrum de Hispania. Inter
ceteros fuit unus doctor, qui apud eos vocabatur quasi alter Crisostomus, qui cum multis
conversus ad catholicam fidem didicit linguam latinam sive gramaticam et transtulit libros
Contra gentiles sancti Thome. Finaliter ipse et omnes sui sequaces fuerunt publice
anathematizati et exules, vementesque in Ytaliam propter fidem passi sunt...
Nunc autem de sequacibus Grecorum et modis et ceremoniis ipsorum et specialiter
habitantibus in Ewroppa et differentiis, literis et linguis et provinciis eorum, et deinde,
ultra Dalmaciam sive Ungariam continuando, dicti aliquid de hiis que foris sunt, id est
hereticis, deinde de Asya et Affrica ac provinciis et linguis eorum scribam etiam interferendi
de aliis.
Et prime ultra katholicos Christianos ut dixi est Albania, magna patria vel fuit et
qua maior pars Scitie promitur. Maior locus Duracium quern tenet Christiani; sita est in
maritimis Adriatic! seu Egei maris vel circa. Pro nunc male habitata ex quod Turci
destruxerunt et depopulati sunt, ducentes multos ipsorum in capotivitatem, et in ceteris
vexationibus consumpserunt Et nisi haberent monies altos ad nichilum devenissent. In
quibus montibus meliores falcones inveniuntur et fere maxime. Divicias et policias civiles
non habent, gentes bestiales. Habent linguam et literam propriam. Sec tarn habent Grecorum,
licet etiam multi sequuntur Latinos et specialiter in maritimis, et hiy habent sacerdotes in
forma ecclesie. Sunt etiam ibi religiosi predicatores et minores. Нес provincia ab oriente
habet Greciam, ab occidente Dalmaciam sive mare Adriaticum, a meridie mare lonicum
sive Barbariam, ab aquillone Rasciam. Magno tempore dominatus est eis Turcus Baasica.
Nunc liberati per Thimurelo sperant reduci ad primum statum per comitem Lazari si poterit.
Item ultra ipsarum usque Ungariam est Bosnia, parva provincia et montuosa, et
habet fortes passus. Et licet Turcus multos exhiis habuit in captivitate, nunquam omni
cepitur. Habuit fortalicia. Habent regulum dominium per se, alium consueverunt esse sub
rege Ungarie. Habent maximam copiam argenti, quia ab idem inveniuntur et minere. Habent
linquam et literam per se, que sclavonicam esse sint confines. In sectam aliquibus sequntur
grecos, aliqui manicheos. Sunt maximi heretici inter omnes. Plures conversi ad fidem
katholicam per religiosos et convetentur. Ab oriente habet Bulgariam, in occidente
Sclavoniam, ad meridiem mare Egeum, in aquilonem Rassiam...
Item ultra istam ad orientem sunt Rassi, eo modo sub Thurco imperatibus. Ultra ad
aquilonem est Volgaria et fuit bona patria, sed devastata per Turcos. Ipsi habent linguam
propriam et quasi latinam et, ut fertur, ipsi exiverunt de Romanis. Quidam imperator romanus
obtinisset illas terras, scilicet Macedoniam, quedam societas Romanorum videntes bonam
patriam, recipientes uxores, remanserunt ibidem. Ideo vocantur Bulgari a lingua vulgarica
120
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Romana. Ipsi ideo iactant se esse Romanos, et patet in lingua quia locuntur quasi Romani;
f in spiritualibus sequntur Latinos et Grecos nisi quia etiam Greci habent confines, et cito
»nvertuntur ad nos ut probavimus.
Ultra istos circa mare Magnum sive Ponticum est Volaquia, magna provincia. Habet
dominium per se et licet Turcus multos ipsorum ceperit et tribulaverit, non tamen obtinuit
dominium huius et ceterorum. Volaquia dicitur maior et minor. Per istam provinciam
pansit Danubius, fluvius maximus in orbe terrarum, descedens de Almania per Ungariam,
ode Volaquiam, et intrat mare Magnum circa Nicostomum, quern habent lanuenses, et
licitur Nicostomus, id est os lupi, quia intrans mare facit multas insulas et ora. Isti non
labent magnas civitates sed villas multas et animalia multa. Fertilis terra, modicum de
vino, magnas aquas et planicies. Isti communiter sequuntur Grecos in secta, licet etiam nos
labemus plura loca ordinis predicatorum et minorum et multos Theutonicos habitantes in
risdem partibus Dominus ipsorum aliquando conversus fuit ad fidem nostram catholicam
Й specialiter mater sua domina Margaretha per unum fratrem predicatorem vicarium
_?neralem illarum partium. Ista provincia habet ab oriente mare Magnum, ad meridiem
Constantinopolim, ab occidente Almaniam, ab aquilone Russiam sive Lituaniam. Iste omnes
rentes dicte erant sub rege Ludwico Ungarie, qui fuit vir mirabilis et regnavit quasi annis
quinquaginta. Omnes fuerunt tributari usque ad Tartarian! et Turci non erat ausi intrare
ipsorum timore dicti regis. Post mortem, propter divisionem, subtraxerunt obedienciam et
Turcus dominatus est eis preter Voloquiam, ut dictum est. De supradictis provinciis usque
Venecias Turcus Baazica promisit per nuncios me presente domino Themurlano mittere
omni anno .C. milia Christianorum captivorum si promitteret eum in pace et non intraret
patriam suam. Ipse autem non quievit, sed intravit et destruxit eum, ut notum est, et dixit
fecisse amore Christianorum quia erant in ligua secum.
Ultra ad aquilonem est Russia sive Rutenia, maxima patria. Et sunt duo, maior et
minor; habent plures dominatores etcet. Sed maior inter ipsos est imperator Russie et in
lingua sua dicitur Susmanos. Est etiam Russia interior et exterior. In Russia interior! est
civitas magna que dicitur Mosco. Inde possunt et transeunt mercatores versus Catay, et est
via brevis. Alique partes Russie consueverunt dare tributum et gentes amore magno Kay
sive imperatori tartarorum, nunc autem domino Witoldo sive regi Polonie, qui olim fuerunt
Lituani et pagani, nunc autem boni Christiani licet non omnes, et in omnibus partibus
suorum subditorum constituerunt archiepiscopos et episcopos ceterosque religiosos et
inquisitores de ordine predicatorum et appellantur sive intitulantur inquisitor Russie et
Volaquie. Ista Russia est frigidissima terra...Isti habent propriam linguam et literam et sunt
devoti Christiani, nisi sequerentur Grecos, et a patriarcha Constantinopolitano recipiunt
benedictionem, id est archiepiscopi per eum consecrantur et in hoc valde sunt simplices
circa divinum cultum et multum devoti...Habent confines ab oriente Tartarian!, in meridie
Volaquiam sive Greciam, ab occidente Poloniam, ab aquilonem Ultramontaniam sive mare
Congelatum et nichil amplius et facit finem mundi in parte aquilonari. Fratres predicatores
et minores habent plura loca in illis partibus inquisitoremque predicatores.
Lituania retro ipsos ad occidentem, parva patria. Aliquando pagani, nunc autem
gratia Christi Christiani licet non omnes. Ideo transeo quia notum est omnibus.
It igitur sit finis huius opusquli mei Iohannis archiepiscopi Soltaniensis sive tocius
Orientis ordinis fratrum predicatorum compositum anno Domini M“CCCC ШГ’ ad notitiam
nostrororum ordoxorum atque doctorum fidei qui longe lateque a dictis gentibus, nec
conversati, nec commorati cum eis, ignorantes novas errores et ceremoniis eorum. Et ad
huius remedia et ad perpetuam rei memoriam ex zelo fidei composui ista pauca de omnibus
hiis supra nominatis gentibus, que vidi et que audivi a fide dignis, cum quibus etiam
commoratus pluribus annis et temporibus, cum quibus etiam tractavi per disputacionem et
121
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
vertitatem quesivi, et qualiter reducerentur ad ovile Domini crebre scire optavi. ut ex hoc
manifestetur veritas fidei catholice derideturque falsitas eorum, et ut audientes hec fabulos^
katholici confirmentur in sua veritate, scandalizenturque illorum tali enormitate. Item l
nostri maiores excitentur in salutem illorum et pro ovibus perditis curent mittere predicatore.
veritatis, et ulrimo, qui voluntarii sunt ire ad gentes apostatores meditentur quod eis medi.
necesse. Tu igitur lector prudens hie devota quid tibi placet et arma te scuto fidey et verbe
Dei ad confundendum qui extra sint veritatem, confortandi que infra sunt veritatem e:
mementote mei dicti in vestris oracionibus.
Deo gracias!
Книга за еретиците и схизматиците
Започва кратката книга за опознаване на света и повърхността, за народите,
които го обитават, за сектите и ритуалите и особеностите им, и по-специално за
тези, които са извън католическата църква...
След като бе разказано за сектата на сарацините1 и за измамите, раждането
и края на лъжепророка, сега изглежда, че трябва да говорим за другите християни-
еретици или схизматици от други области, които, колкото и да се числят към Хрис-
товото име, все пак в много отношения се отклоняват от истинната вяра. И тъй
като сред всички източни схизматици гърците са най-лоши и са причина за откло-
нението на мнозина от католическата вяра и от Римската църква, започвам от тях.
сякаш от нечестивата глава на всички злини... Този антипатриарх2 смята, че всич-
ки християни, освен неговите, са осъдени и веднъж в годината, именно в първата
неделя на Четиридесетницата3, анатемосва всички християни и по-специално лати-
ните, и най-вече онези, които наскоро се приобщиха към нас, както направиха тези
дни някой благородници и монаси, покръетени от един наш брат от Испания1. Между
другите имаше и един учен, който сред тях бе четен като втори Златоуст5. Той, като
се покръети с мнозина други в католическата вяра, изучи латинския език и грама-
тиката и преведе книгите на св. Тома „Срещу езичниците“б. Накрая той и всички
негови следовници бяха официално анатемосани и изгонени; и като дойдоха в Ита-
лия, страдаха много за вярата...
Сега обаче продължавам за последователите на гърците и за обредите и ри-
туалите им и по-специално за обитаващите в Европа, за различията в писмената и
езиците и областите им. След това, като минавам край Далмация и Унгария, нека
спомена нещо за онези, които са извън църквата, т.е. за еретиците. След това ще
напиша за Азия и Африка и за областите и езиците им, вмъквайки също и за други
неща.
И най-напред от извънкатолическите християни е, както споменах, Албания,
която бе голямо отечество и за която се казва, че е по-голямата част от Скития.
По-голямо селище е Дурациум7, който християните владеят; разположен е край
адриатическия бряг или Егейско море или около него. Обаче сега е слабо населена
поради това, че турците я разрушиха и обезлюдиха, като отведоха много от тях
[албанците] в робство, а другите изтормозиха с грабежите си. И ако нямаха високи
планини, от тях не би останало нищо. В тези планини се намират прекрасни соколи
и много дивеч. Нямат богатства и държавна уредба, бидейки зверски и невежест-
вен народ. Имат собствен език и писменост. Също са към гръцката секта, въпреки
че мнозина следват латинците и по-специално тези от крайбрежието и имат свеще-
ници според църковния ред. Там има също добросъвестни братя-проповедници8 и
122
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. 11
минорити9. Тази провинция граничи на изток с Гърция, на запад с Далмация или
Адриатическо море, на юг с Йонийско море или Барбария1", на север с Рашка.
Дълго време ги управляваше турчинът Баязид11. Сега, освободени от Тимурлан, се
надяват, че могат да се върнат към предишното си положение, ако би могло чрез
княз Лазар12.
Също така над тях чак до Унгария е Босна, малка и планинска облает, която
има укрепени проходи. Изглежда, че мнозина от тях [босненците], Турчинът е от-
вел в робство, сега пък залавя почти всеки. Имат укрепления. Имат собствена уре-
дена власт, а други от тях се повинуват на унгарския крал. Имат голямо количест-
во сребро, което също намират и изкопават. Имат собствен език и писменост, ко-
нто са сходни със славянските. От някои се следва сектата на гърците, други са
манихеи13. Между всички еретици те са най-големите. Доста са покръетени в като-
лическата вяра от духовници и се покръщават. На изток граничи с България, на
запад със Славония, на юг с Егейско море, на север с Рашка...
Също там над нея [Босна] на изток са расците, конто по същия начин са
владени от турците. Накрая на север е Болгария и бе добро отечество, но бе опусто-
шена от турците. Те имат собствен език и като че ли е латински, и както се говори,
самите те произхождат от римляните14. Някой си римски император завзел тези
земи, именно Македония, с някаква дружина римляни, конто, като видели, че е
добро отечество, взели оттук съпруги и останали. Те поради това се наричат „вул-
гари“ - заради народния романски език. Затуй се хвалят, че са римляни и това личи
от езика, понеже те самите говорят така, като че да са римляни; и в духовните дела
следват латинците и гърците, но поради това, че гърците са им съседи, и бързо ще
се обърнат към нас, както опитахме15.
Над тях около Великото или Понтийското море е Волакия16, голяма облает.
Има собствено управление и въпреки, че Турчинът залови и зароби мнозина от
тях, все пак те не признака властта му, нито тази на други. Волакия се нарича Мала
и Велика. През тази облает тече най-голямата река в света Дунавът, която тече от
Аламания през Унгария, след това през Волакия и се влива във Великото море
около Никостомо17, който е владян от генуезците, и се нарича Никостомо, т.е. Въл-
че устие, понеже, вливайки се в морето, прави много острови и устия. Те [власите]
нямат големи градове, но много селища и добитък, плодородна земя, малко лозя,
големи реки и равнини. Те най-общо следват гърците по отношение на сектата,
впрочем и ние имаме много места на ордена на проповедниците и на миноритите
и много тевтонци, живеещи в тези земи. Владетелят им нявга бе покръетен в като-
лическата вяра и по-специално майка му, господарката Маргарита, от един брат
доминиканец, генерален викарий на онези области18. Тази провинция на изток гра-
ничи с Великото море, на юг с Цариград, на запад с Аламания, на север с Русия или
Литва. Всички тези народи се управляват от унгарския крал Людовик19, който бе
чутовен мъж и управляваше близо петдесет години. Всички му бяха данници чак до
Татария и турците не смееха да нахлуят в земите му от страх пред този крал. След
смъртта му заради разделението тези области отхвърлиха зависимостта и Турчи-
нът завладя всичко, освен Волакия, както по-горе бе казано. От гореупоменатите
области чак до Венеция20 турчинът Баязид обеща чрез пратеници в мое присъствие
на господаря Тимурлан да праща ежегодно по 100 хиляди роби-християни, ако го
пусне в мир и не нахлуе в отечеството му21. Той обаче не се смири и нахлу и го
разби, както се знае, и казваше, че го е направил от любов към християните, поне-
же бил в съюз с него.
Нагоре на север е Русия или Рутения, голямо отечество. И има две - Мала и
Велика; те имат много владетели и т.н. Но по-голям сред тях е царят на Русия и на
техен език се нарича Сусманос22. Съшо има и Външна и Вътрешна Русия. Във Вът-
123
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
решна Русия има голям град, който се нарича Москва. Оттам могат да минат и
минават търговците за Китай и пътят е кратьк. Някой области на Русия обичайно
даваха данък и воини на великия хан или татарския цар23, но сега са подвластни на
краля на Полша Витолд24; те някога бяха литовци и езичници, но сега са добри хрис-
тияни, макар и не всички, и във всички области поставиха на поданиците си архие-
пископи и епископи и други добросъвестни духовници и свещенослужители от орде-
на на проповедниците и наричат или титулуват [първосвещеника си] „заповедник на
Русия и Волакия". Тази Русия е най-мразовитата страна... Те [русите] имат собствен
език и писмена и са предани християни, макар и да следват гърците и да получават
благослов от цариградския патриарх, т.е. от него се ръкополагат архиепископите им
и заради това са прости25. За съседи имат на изток Татария, на юг - Волакия или
Гърция, на запад - Полша, на север - Ултрамонтания или Леденото море и нищо
повече; и тук е краят на света в северната част. Братята-проповедници и миноритете
имат много мисии по тези места, а проповедниците и заповедник.
Зад тях [русите] на запад е Литва, малко отечество. Някога бяха езичници, но
сега благодарение на Христа, макар и не всички, са християни. Затова я отмина-
вам, понеже това е известно на всички.
•
Това е прочее краят на моя труд, на мен, епископа на Солдая Йоан или на
целия Изток от ордена на братята-проповедници, съставен в година Господня 1404
за знание на нашите правоверии, а също и за вещите във вярата за тези народи,
които са надлъж и нашир, за да не говорят и да не се спират с тях, без да знаят
новите им заблуди и ритуали. И за изцелението му и вечно възпоминание на дело-
то му от ревност към вярата съчиних тези малки неща за всички тези гореспомена-
ти народи, каквото чух от достойните за вярване и каквото видях при онези, при
които прекарах много години и време и с тях обмислях чрез спорове и търсех исти-
ната и исках да узная как по най-кратьк начин да се върнат към Господнята коша-
ра, та чрез това да блесне истината на католическата вяра и да се изобличи заблу-
дата, та като чуят тези басни, католиците да укрепнат в истината си и да се възму-
тят от тъй голямата неправедност [на еретиците и схизматиците]. Също като пред-
шествениците си да се възпламенят за спасението им и да се погрижат да изпратят
проповедници на истината за загубените овце, а накрая онези, които доброволно
желаят, да отидат при народите-отстъпници, т.е. да се замислят какъв лек им е
нужен. 14 тъй, ти, благоразумии читателю, жертвай снова, което ти се нрави и се
въоръжи с щита на вярата и Божието слово за привличане на тези, които са извън
истината, и за укрепването на онези, които са в нея; и поменете мен, споменатия
във вашите молитви.
Хвала Богу!
№109
ИЗ „РАЙСКА ГРАДИНА НА РИМСКИТЕ
ИМПЕРАТОРИ И КРАЛЕ“ ОТ ТЕОДОРИК (ДИТРИХ)
ОТ НИХАЙМ (НАЧАЛОТО НА XV в.)
ONB, HIS -Wien, cod.Vind.lat.5069, f.328v-329r, 338r-v.
Conradus quartus Romanorum imperator, consanguineus Frederici primi augusti
tunc adolescentuli, in subsidium terre Sancte proficiscitur per Ungariam, Bulgariam et
124
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ {VII - XV в ) т. II
Greciam transitum faciendo cum LXXX milibus equitibus, galeis, fereis loncis, clipeis,
lanceis, ensibus bene fulcitis bellatoribus ex Alamania electis, et in eodem exercitu fuit
Fredericus. Prefatus Conradus imperator perveniens demum post multa itinens labores et
dispendia ad Siriam, ubi reperit exercitus regis Francorum, inductus per capitaneos dicti
exercitus Gallicorum obsedit per plures sedes Damascum...
•
Predicti vero magister et milites Templi eciam, qui diu ante erant potentissimi in
partibus illis Jerusalimitanis et in diversis christianorum provinciis atque regnis in Italia,
Gallia,Hispania et Portugalia, qui solet in auctorem репа redire suum, procurante rege
Francie, qui tunc erat, nam declinarunt de terris aliquamdiu residerunt, ipsi et ordo eorum
per Clementem papam V. una die dampnati et multi eorum prestanciores seculari iudicio
seu curia traditi publice Parisius et diversis aliis locis in regno Francie precipiente anno
Domini MO.CCC*’.VII°. Et sic milites Templi et eorum ordo huismodi defecerunt, cuius
causa fuit, quod in odium dicti Frederici II. augusti factas treugas deccenales per suum
capitaneum et exercitum in eodem regno Jerusalimitano cum soldano Babilonie illis ipsi et
Acconenses cives consentire noluerunt, ex quo dissensu dicti regni Jerusalimitani amisso et
destructio sequebantur. Et expost non fuit aliquod passagium generale, notabile saltern, in
eiusdem terre Sancte subsidium efficaciter subsecutum, licet super hoc aliqui summi
pontifices postea, quod fieret, operam inutiliter dedissent, et huius causa permaxime fuit et
est, quod dicta regna Jerusalem et Sicihe pervenerunt ad Gallicos sic ordinantibus aliquibus
Romanis pontificibus pro beneplacito eorundem.Nempe regales Gallici, scilicet Karolus
comes Provincie, frater regis Francie illius temporis, in quern Clemens papa IV. transtulit
ipsum regnum Sicilie, non erat de illis viris, per quos salus facta fuit in Israel sicuti per
duces Suevie, qui eadem regna Jerusalem et Sicilie diligencius respexerunt. Propter quod
subsequenter eciam ipsa Grecia pro maiori parte necnon Bulgaria, Bosne et aliqua regna
tunc christianorum vicina sub dicione Turcorum infidelium pervenerunt. Et videtur, quod
modica cura sit regnantibus et potentibus christianis eorum pace salva, quod ilia de manibus
eorundem infidelium eripiant aliquando, in quo tamen ipsi potentes seculi multum errare
videntur iuxta illud:Scienti bonum facere et non facienti peccatum est illi. Omnes enim
catholici ad orthoxe fidei defensionem, non solum sacerdotes obligantur, verum eciam
laici quicumque equites et pedestres, qui eciam per pugnam corporalem, si casus occurrant,
illi maxime, qui sunt magis ydonei, cum et per papam vel imperatorem aut regem
Romanorum seu eorum ducem super hoc fuerint requisiti, debent ad hoc unanimiter et
constanter esse parati.
Четвъртият римски император Конрад1, родственик на августа Фридрих Пър-
ви2, който тогава бе младеж, тръгнал в помощ на Светата земя, като преминал
през Унгария, България и Гърция с 80 хиляди конници с шлемове, железни ризни-
ци, щитове, копия, подкрепени с добре подбрани мечоносци от Аламания; в тази
войска беше Фридрих3. Споменатият император Конрад най-после дошъл в Сирия
след много трудности и загуби по пътя, гдето намерил войската на французите;
подведен от предводителите на тази армия на галите, той обсаждал дълго време
Дамаск4...
А пък споменатите магистър и воини-таплиери5, конто допреди това били
най-могъщите в онези йерусалимски земи и в различии християнски области, а
също и в кралствата Италия, Галия, Испания и Португалия, понеже трябва на Съз-
дателя да се отдаде дължимото, през управлението на тогавашния крал на Фран-
ция6, впрочем се завърнали от отвъдморските земи в Галия7 по снова време; но
125
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
след като пребивавали там известно време, те и техният орден един ден били нака-
зани от папа Климент V8 и мнозина по-знатни от тях били предадени публично на
светски съд или на съда на курията и били изгорени злощастно в Париж и на раз-
личии други места във Френското кралство. Това било сторено от същия онзи
крал на Франция през настъпилата 1307 година Господня4. И тъй воините-тампли-
ери и техният орден по този начин отслабнали, причината за което беше тази, че те
в омраза спрямо споменатия август Фридрих II1" отказали да сключат десетгодиш-
но примирие чрез своя предводител и войската си в същото снова Йерусалимско
кралство със султана на Вавилония; от това неразбирателство последвало погива-
нето и разрушението на казаното Йерусалимско кралство". И оттогава нямало
никакъв по-сетнешен общ кръстоносен поход, пене достоен за отбелязване, в по-
моги на онази Света земя; изглежда поради това, че някои папи по-сетне го смята-
ли за безполезно дело, и тази била и е най-голямата причина, щото кралствата
Йерусалим и Сицилия да преминат в ръцете на французите според разпореждани-
ята на някои римски първосвещеници и с тяхно благоволение. Именно галският
крал, всъщност графът на Прованс Шарл12, брат на френския крал по това време,
комуто папа Климент IV13 прехвърлил това Сицилийско кралство, не бил от тези
мъже, за конто спасението е станало в Израел, така както били князете на Шва-
бия, конто най-старателно охранявали тези кралства - Йерусалимското и Сици-
лийского. Поради което прочее последователно онази Гърция, в по-голямата си
част България, Босна и други съседни на християните кралства преминали под
властта на неверните турци14. И се вижда, че малка грижа била за царуващите и
могъщи християни да им осигурят мира, който тогава можел да ги изтръгне от
ръцете на неверниците; чрез което също тези могъщи светски мъже много съгре-
шиха според казаното [Евангелието]: „Добро да се прави на знаещия, а не на оня,
който съгрешава“. Впрочем всички католици, не само свешенослужителите, нека
се заемат със защита на правата вяра, именно светските лица - било то конници,
било пешаци, конто да влязат в телесна схватка, ако случаят наложи; онези най-
много, конто са най-способни, когато бъдат призовани за това било от палата,
било от императора или краля на римляните или пък от техния княз, трябва да
бъдат готови за това дело единодушно и постоянно.
№ ПО
ПИСМО НА ЙОАН РАГУЗКИ ДО БАЗЕЛСКИЯ
ЦЪРКОВЕН СЪБОР ОТ 17 НОЕМВРИ 1436 г.
ONB. HIS - Wien, cod. Vind. lat 3520, f. lr -3v.
Sacrosancte generah sinodo Basiliensi in Spiritu Sancto legitime congregate
universalem ecclesiam representanti, suis dominis et patribus metuendissimis .
Reverendissimi in Christo patres et domini mei prestantissimi. Post humilimas et
devotissimas recommendaciones de mense septembri inmediate preterite receptis literis
sinodi vestre per nuncium ab illis de Medicis missum, per viam Duratii, saltern per eundem
curavi de singulis occurentibus in illis partibus sanctam Synodum informare, vielicet de
obitu bone memorie venerabilis magistri Symonis, magistri et consocii mei, de optima
disposocione ad execucionem eorum que pro unione ecclesiarum Christi conclusa sunt
Serenissimi imperatoris Romeorum, Reverendissimi patriarche et tocius ecclesie orientalis,
qualiter eciam cum maximo gaudio bullam sancte sinodi vestre ratificacione eorum que
126
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНО ВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ {VII XV в.) т. 11
per nos hie promissa fuerant susceperunt, que iterum nunc replicare longum esset, et forte
fcdiosum. Tantum est autem bona voluntas et bona disposicio predictoru taliterque parati
I «unt quod, si hodie essent galee hie, hobie intrarent et incipirent iter, eciam si bellum ab
etis nephandissimis paganis et infidelibus turcis instaret civitati, quod deus avertat, quia
tantum turbati sunt ipsi turci et infideles de huiusmodi adversus nomen christianum, deus
ft.it. O, utinam,sanctissimi patres, quihbet vestrum saltim oculis cordis et spiritualibus
rerneret, que ego miser, in hiis partibus constitutus, corporeis oculis cottidie et incessanter,
non sine maxima amaritudine cordis et anxietate spiritibus video. Video enim cottidie
eciam per istam civitatem, quia aliter hie imperator, in faucibus leonum constitutus, facere
non potest, prefactos infideles in miserabilem servitutem Machmeti filios sancte, atris ecclesie
Christi sanguine redemptos cattervatim ducere intueor, miserabiles gemitus et ullulatus
captivorum audio debencium nomen Christi blasfe emare et abnegare fidem eius. Et revera
tot sepe et tanta video et audio fieri in obprobrium nominis christiani et in confusionem
fidei nostre, quod pocius vellem pro tunc quam videre que video et audire que aures mee
audire perhorrescunt. Et, ut aliquid particularis dicam, ecce post illam magne partis regni
Ungarie deflebilem et miserabilem depopulacionem anno preterito factam de qua alias
scripsimus, nunc iterum, paucis elapsis septimanis, contra maiorem Walachiam spe quiusdam
vani adjutorii contra eosdem turcos iam rebellantem. Nam antea solvendo eisdem turcis
tributum, in pace, more ecclesie grecorum, Christo domino serviebant, acies suas dirigentes
ipsamque репе ad nichilum redigentes, innumerabilem populi miltitudinem in miserabilem
servitutem machmeti abduxerunt; quos jam distrahi et vendi veluti pecudes videntur, et
alios quidem duris illulatibus blasfemare predesperacione Christum, et alios abnegare atque
inter verbera et tormenta deficere maxime miserie est et impietatis. O, si vidissent reges
nostri, principes et alii utriusque status domini crudele spectaculum et flagiciosum malum
quod estate preterita captis ungaris fecit fieri coram se hie amuratis dominus Turcorum in
Adrianopoli, ad distanciam trium dierum ab urbe, in contumeliam fidei, obliviscerentur
injuriam confratrum et concivium suorum et ab intestinis guerris deficerent, et armarent
atque in fervore spiritus procederent ad ulciscendum et vindicandum injuriam Christi et
gentis sue et sanctorum, et mallent pocius mori quam tantam nominis christiani ignominiam
ferre.
Nam capta et interfecta ingenti multitudine ungarorum, dum victores cum preda ad
dominum suum reverterentur, ipse dominus, convocata suorum multitudine in loco publico
apto et spacioso, pro ostentacione sue glorie et virtutis, et omnibus christianis qui in dicta
civitate erant, tam grecis, quam nostris, jusu eiusdem interessentibus, Timarbey, et eciam,
it vulgo dicitur Tamberlani, Tartarorum principis et domini, et multarum aliorum Orientis
parcium ambassiatoribus, voluit ut captivi ungarorum presentarentur ut prede secundum
ordinem dividerentur.
Igitur, baronibus primo, deinde nobibilibus, deinde innumeris aliis singulis cum equis
et armis, et taliter ut capti fuerant, presentatis, novissime multos currus, quod abhominabile
est dictu et inhumanum, plenos capitibus mortuorum christifidelium, sevissimi ministri
crudelissimo principi obtulerunt. Qui, ut amplius crudelitatem suam incrassaret et astantibus
Christifidehbus majus obprobrium inferret et horrorem, jussit ut singillatim dicta fetentia
capita in medium multitudinis et padedes christianorum qui aderant proicerentur, que non
solum cruore sed eciam fetore majorem astantibus inferrent abhominacionem.
Quanta autem in tam miserabili spectaculo exultacio et leticia infidelium fuerint,
quantus gemitus, confusio et lacrime fidelium, nec illi qui affuerunt fideles sciunt aut valent
exprimere.
Post hec sevissimus princeps astantes alloquitur: „Нес sunt, inquit, provincie
ungarorum que mentis et precibus sui maximi prophete Machmeti nobis deus ceh condonavit,
et speramus quod eciam, juxta ejusdem prophete oraculum, non solum regnum ungarie,
127
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
sed et tocius christianitatis residuum, succesive, in potestatem prefati magni prophete dei
et nostram nostrorumque succesorum reducet. Et ipse deus, qui ad cultum et legem su
prophete jam репе totum reduxit orbem, narrans et designans репе totam Asiam et totam
Affricam et pro magna parte Europam cultui et legi Machmeti subditam et subactam,
eciam id quod restat modicum sine difficultate reducet.“
Deinde ad ambassiatores orientis, et precipue Tamberlani, qui ad aliquas inter eos
componendas differencias venerant, ait: „Ecce, inquit, ostendens pulchritudinem et
eleganciam atque magnitudinem parsonalem captivorum et armorum diversa genera et
potenciam, cum quibus, non hominibus, sed pocius ferocibus et silvestribus bestiis, pugnare
cottidie et incessanter habeo pro argumento fidei et cultus magni prephete omnipotentis
dei. Profecto nemo orientalium principum, et precipue dominus noster et pater Timerbechus.
magnus tartarorum princeps et devotissimus magni prophete cultor, deberet nos infestare.
aur aliquam nobis inferre molestiam. Quinymo, tanquam propugnatori et propagatori fidei
omnipotentis dei et ipsius prophete maximi, omnes deberent nobis omni possibili favore et
adjutorio assistere.“
Et circa hoc magnum et longum fecit sermonem variis linguis, juxta gencium que
aderant, spectaculo multitudinem interpretando.
Quo finite, jussit ut pulchriores et formosiores atque magis strenui captivorum usque
ad numerum duorum milium segregarentur ab aliis cum armis suis et equis, prout quisque
captus fuerat in bello.
Ex quibus trecentos ambasiatoribus imperatoris tartarorum assignavit, volens ut ipsos
ducerent ad dominum ipsorum et ostenderent cum quibus et qualis forme atque virtutis
hominibus, ipse cottidie pro cultu augendo maximi prophete pugnaret, ut ipsum per hoc
mitigaret et ab benevolenciam sui atque pacem induceret.
Reliquos autem ex predictis duobus milibus ad alios sue secte principes orientis cum
similibus verbis et sentevia divisim transmisit. Multitudinem vero reliquam captivorum
vilissimo precio jubens venum dari, dure et miserabili servituti subegit. O, quam durum et
miserabile erat videre maritos a propnis uxoribus dividi, filios a parentibus distrahi, fratres
et sorores cum inexplicabilibus lamentis et gemitibus ab invicem separari, fortes et perfecte
etatis viros et feminas XXX aspris monete turcorum, qui minus valent quam unus ducatus,
vendi' Predicta, sanctissimi patres, non semel tantum facta sunt, sed cottidie fiunt et sicut
anno preterite de ungaris, ita nunc et de Walachia factum est, et alias de albanensibus et
wlgaribus et grecis aliisque Christiane fidei nacionibus, in maximam desolacionem Christiane
religionis et fidei. Et revera nisi per sanctum synodum vestrum occuratur, et cito, peramplius
timendus est in future vere de regno ungarie. Nam hie sevissimus princeps totam sui exercitus
virtutem congregat, et ultimum tarn in oriente, in asia, in Romania et Grecia deinde
potenciam fecit, et jam paucis elapsis diebus, personaliter per Galipolis transivit in asiam
ad congregandum exercitum profecturus, licet ut consuevit, aliud simulet, future vere, ut
dictum est, ad ungariam, nisi deus illius dissipaverit consilia et potenciam atque virtutem
destruxerit.
Valde eciam timendum est ne inoponate, propter displicenciam horum tractatuum,
in hanc urbem irruat, quod deus sua pietate non permittat.Paucis elapsis mensibus, videlicet
in estate preterita, despotus de Rassia, propter redimere proprii dominii et patrie vexacionem
coactus, dedit in uxorem prefato tyranno filiam suam virginem, cum quasi innumerabili
quantitate pecunie. Nam in numerata pecunia dedit quandringenta milia ducatorum, absque
vestibus et jocalibus filie, et donis ac muneribus datis principibus et servitoribus prefati
tiranni que ad minus ad ducenta milia ducatorum ascendunt.
Que profecto quantitas peccunie sufficeret in veritate ad expelenadum prefatum
tiranum de tota Ewropa, ita quod nec reliquie ipsius remanerent. Et hoc de disposicione
128
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
!que novis harum parcium sufficient, que utinam tali fervore spiritus a cunctis Christi
delibus perciperentur, qualia conscripta sunt.
Serenissimus hie imperatir Romeorum et Reverendissimus patriarcha dederunt
reputatos utriusque status viros solennes, qui non super defensione partis eorum, sed super
iodo fiende unionis cogitarent, exhortantes eciam me ut vestris paternitatibus scriberem.
Quotquot, inquiunt, usque nunc scripserunt, utriusque partis, ad manumtenendum
iscordiam et fovendum scisma inter partes suas intenciones et opera direxerunt. Quod
:ique nos, qui concordiam et unionem desideramus, et pro ipsa tantopere laboramus.
icere non debemus, sed sicut corde desideramus pacem, ita ipsam et verbis et scriptis
que operibus procu ramus. Mirum est autem et valde deflendum quod propter duas
preposiciones, ,,ex“ videlicet ut ipsi dicunt, et ,,dya“ quod apud nos sonat ,,per“ fides catolica
et religio Christiana debeat funditus extirpari. Necesse est ergo quod aut una preposicio
cedat alteri, quod ut spero deus dabit aut salva fide cogitetur de medio pro pace et unione
consequenda, ne ex harum preposicionum varietate ad nichilum reducatur Christiana religio.
Mirantur infideles et gaudent quod tot sapientes utriusque partis christianorum nequent
duas in voce differentes preposiciones ad unitatem reducere et dicunt hoc esse divinum
judicium.
Agite iritur, reverendessimi patres, vos agite et cogitate quantum cum deo fieri potest
et salva fide ut unio sequatur in Christi eccleia, ex qua profecto refloresceret divinus cultus
et religio, ac nomen christianum maximum accipient incrementum. Al ioquin, nisi deus
provideat et id modicum quod restat, ruine patebit et desolacioni.
De patriarchis orientalibus, videlicet Allexandrino, Anthioceno et Jerosolimitano,
habentur nova, quod quantum possunt instant apud Soldanum ut dimittantur venire
personaliter, et spes est quod venient. Verumtamen ad omnem cautelam instituerunt
procuratores cum plenissimo mandate, ex quibus jam duo sunt hie in urbe regia Ambasiatores
ipsorum dominorum. Veniunt bona et recta intencione prout reverendissimo domino nostro
legato describe. Verumtamen in conclusione, tanquam coram deo et Synodo vestra
constitutus, dico, quod nisi hec res habeant unanimem protectionem et effectum optatum,
tota ecclesia nostra et christianitas pacietur indelibile et irrecuperabile damnum, quod
neque a nobis, neque a successoribus nostris poterit recuperari, quod deus sua pietate non
permittat. Qui et Synodum vestram conservare dignetur feliciter et devote, amen.
Scriptum in Constantinopoli, die XVII Novembris, anno domini MCCCCXXXVI.
larumdem Pater notatum humilis servitor frater Johanes de Ragusio, ordinis
predicatorum.
До негово преосвещенство владиката на Базелския Синод', законно и вку-
пом представят вселенската църква в Светия Дух, до своите господари и вдъхва-
щи страхопочитание отци.
Преосвешени в Христа отци и Ваши превъзходителства, господари мои. След
най-смирените ми и предани пожелания безпрепятствено получих през миналия
септември писмото на вашия синод, изпратено от вас по вестителя за Медичите по
пътя към Драч, и се погрижих по същия вестител да уведомя Светия синод за от-
делки събития в тези области, а именно за кончината на почитаемия магистър
Симон, лека му памет, мой учител и другар, за доброто разположение към осъщес-
твяването на споразуменията между Иегова светлост императора на ромеите2, Не-
гово преосвещенство патриарха3 и цялата Източна църква в полза на обединение-
то на Христовите църкви, а също така как приеха с огромна радост булата на ва-
шия Свети синод, като потвърдиха нещата, конто бяха обещани от нас тук и конто
129
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
сега би отнело много време да повтаряме, а вероятно би било и досадно. Волята и
благоразположението на гореспоменатите са толкова добри и те самите са толко-
ва готови, че ако днес галерите бяха тук, още днес щяха да се качат и да потеглят.
пък дори над града да беше надвиснала война от тези безчестни езичници и невер-
ии турци. Дано Бог предотврати това, защото самите турци и неверници са толкова
объркани от преговорите за подобно обединение и Бог знае какво обмислят, кроят
и планират срещу християнското име. О, светейши отци, де да можете да види
пене един от вас с очите на сърцето и на душата си това, което аз, нещастният,
установен в тези земи, виждам с телесните си очи ежедневно и непрестанно с ог-
ромна мъка в сърцето и безпокойство в духа. Понеже ежедневно виждам дори в
столицата, че императорът, оказал се в пастта на лъвовете, не може да стори нищо
друго, гледам, че гореспоменатите неверници отвеждат вкупом в тежкото робство
на Мохамед синовете на Светата майка-църква, откупени с Христовата кръв, чу-
вам печалните стенания и ридания на пленниците, принудени да проклинат Хрис-
товото име и да се отричат от вярата в него. И наистина толкова често и толкова
много неща виждам и чувам, че се случват за поругание на християнското име и за
объркване на нашата вяра, че бих искал по-скоро да умра предварително, отколко-
то да виждам това, което виждам, и да чувам това, което ушите ми с ужас чуват.
И за да ви кажа нещо по-подробно, ето че след скръбното и печално опусто-
шение на голяма част от унгарското кралство, станало миналата година, за което
вече писахме другаде, сега отново само след няколко седмици Голяма Влахия вою-
ва срещу същите тези турци с напразно упование в нечия подкрепа4. По-рано, като
плащаха на турците данък, те служеха на нашия Господ Христос в мир по обичая
на гръцката църква, но като мобилизираха войските си и си възвърнаха Влахия
почти без щети, турците отведоха неизброимо множество хора в тежкото робство
на Мохамед. Видно е, че те вече се разкарват и разпродават като добитък, че други
с жестоки викове проклинат Христос в отчаянието си, а трети се отричат и загиват
сред побоища и изтезания, а това е най-голямото нещастие и безчестие. О, ако
нашите крале, князе и другите господари от всякакъв ранг можеха да видят жесто-
кото зрелище и гибелното зло, което този Мурад5, предводителят на турците, запо-
вяда да сполети пленените унгарци пред очите му в Одрин на три дни път от Ца-
риград, при нанесената на вярата обида те щяха да забравят неправдата на събра-
тята и съгражданите си и щяха да се откажат от вътрешните си разпри, щяха да се
въоръжат и с пламенен дух да потеглят, за да отмъстят и възмездят за неправдата,
нанесена на Христос, на техния народ и светци. Те щяха да предпочетат по-скоро
да умрат, отколкото да понесат такъв позор за християнското име.
След като голямо множество унгарци бе пленено и избито, докато победите-
лите се връщаха с плячката при господаря си, той самият свика многобройните си
хора на удобно и просторно място, за да демонстрира славата и мъжеството си.
Пред всички християни, които бяха в споменатия град, както гърци, така и наши
сънародници, пребиваваши там по личната заповед на Тимур бег, наричан на прос-
тонароден език Тамерлан, предводителя и владетеля на татарите, и пред послани-
ците на много други източни страни, той пожела да се представят унгарските плен-
ници, за да се разпредели плячката, както си му е редът.
И така, първо на велможите, след това на по-знатните, после и на безброй
други поотделно били предоставени доспехи заедно с конете така, както били пле-
нени. А най-накрая на най-жестокия управник на най-свирепия министър поднес-
ли много коли, пълни с глави на мъртви християни - дори да се изрече е нечовеш-
ко. А той, за да увеличи жестокостта си повече и за да ужаси и опозори още повече
130
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
присъстващите християни, заповядал споменатите зловонии глави, конто предиз-
викали силен ужас сред присъстващите не само с кръвта, но и с миризмата си, да
бъдат хвърлени пред множеството в краката на стоящите там християни.
Дори онези вярващи, конто присъствали там, не могат и нямат сили да обле-
нят колко големи били ликуването и радостта на неверниците при това жестоко
зрелище, колко големи са били плачът. объркването и риданието на вярващите.
След това свирепият владетел заговорил на присъстващите: „Това са про-
винциите на унгарците, конто Небесният бог ни дари като награда за заслугите ни
пред неговия пророк Мохамед. Надявам се, че според предсказанието на същия
пророк не само кралство Унгария, но и земите на цялото християнство постепенно
ще преминат под властта на споменатия велик пророк на Бога, под наша власт и
под властта на потомците ни. Сам Бог, който доведе вече почти целия свят до
почитането и закона на своя пророк.“ Той посочи и описа почти цяла Азия, цяла
Африка и голяма част от Европа, подчинена и покорена на култа и закона на Мо-
хамед. Той лесно и без никакво затруднение ще доведе дотам и всички останали.
После се обърна към посланиците от Изтока и най-вече към тези на Тамер-
лан, конто бяха дошли за да уредят помежду си други недоразумения, и като изтък-
на красотата, изяществото и великолепието на пленниците, различните родове дос-
пехи, а и могъществото им, той каза: „Ето с кои, не хора, а по-скоро диви горски
Звереве, трябва да се сражавам ежедневно и непрестанно в защита на вярата и
преклонението пред великия пророк на всемогъщия Бог. Всъщност никой от из-
точните князе и най-вече нашият господар и баща Тамерлан, могъщият предводи-
тел на татарите и предан почитател на великия пророк, не би трябвало да ни безпо-
кои или да ни причинява някаква тревога. Нещо повече, всички би трябвало да ни
оказват всякаква възможна помощ и подкрепа като на поборник и застъпник на
вярата на всемогъщия Бог и на самия велик пророк."
На тази тема той произнесе дълга и пространна реч на различии езици зара-
ди множеството народи, конто присъстваха, като им разтълкува зрелището.
Щом евърши, нареди по-красивите, по-добре сложените и по-силните плен-
ници на брой до две хиляди да бъдат отделени от другите заедно с доспехите и
конете им, всеки както бе пленен във войната.
Триста от тях отреди за посланиците на военачалника на татарите, като по-
жела да ги отведат при господаря му и да му покажат с колко красиви и мъжестве-
ни хора той се сражава ежедневно, за да увеличава почитта към великия пророк, та
чрез това да го умилостиви и да си издейства мир и благосклонността му. С подоб-
ии думи и намерения разпредели поотделно на другите източни предводители от
своята вяра останалите от двете хиляди. Нареди останалото множество пленници
да бъде разпродадено на най-евтина цена и го обрече на жестоко и тежко робство.
О, колко жестоко и тежко бе да гледаш как съпрузи се разлъчват от съпругите си,
как синове се откъеват от родителите си, как братя и сестри се разделят помежду
си с неизразими ридания и вопли, как силни мъже и жени в цветуща възраст се
разпродават за тридесет турски аспри, конто струват по-малко от един дукат.
Светейши отци, гореописаните неща ставаха не веднъж, те стават ежедневно
и както миналата година се случиха с унгарците, така се случват с Влахия, а и с
албанците, българите, гърците и с други християнски народи за силно опустоше-
ние на християнската вяра и религия. И наистина, ако вашият Свети синод не се
притече на помощ и то бързо, ще трябва за в бъдеще много да се страхуваме за
Унгарското кралство. Понеже този изключително свиреп владетел сбира цялата
131
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
мощ на войската си и установи господство™ си над Изтока, над Азия, Романия и
после над Гърция, а след няколко дни лично премина през Галиполи в Азия, за да
свика войската си, но той замисля нещо друго, както обикновено, а именно поход
срещу Унгария, както бе казано, освен ако Бог не провали плановете му и не срази
мощта и мъжеството му.
Трябва много да се страхуваме да не би поради неосъществяването на тези
замисли той неочаквано да нахлуе в този град, което Бог не допуска в своето благо-
честие. Преди няколко месеца, по-точно през миналото лято, деспотът на Рашка6,
принуден да даде откуп поради опустошаването на собствените му владения и на
родината му, даде за жена на гореспоменатия тирании дыцеря си, още девица, зае-
дно с неизброимо количество пари7. Към наброените пари той добави 400 хиляди
дуката отделно от дрехите и гиздилата на дъщеря си, след като даде и на първенци-
те и служителите на гореспоменатия тирании дарове, конто възлизат на близо два-
десет хиляди дуката.
Това количество пари наистина щеше да стигне, за да бъде прогонен споме-
натият тирании от цяла Европа така, че от него да не остане ни следа. И това щеше
да стигне поради състоянието и новините от онези земи, конто са обладани от
такъв силен духовен трепет у всички вярващи в Христа, както бяха описани.
Негова светлост императорът на ромеите и Негово преосвещенство патриа-
рхът излъчиха упълномощени лица от всички рангове, знатни мъже, конто да мис-
лят не за защитата на страната си, а само над осъществяването на унията, като ме
насърчиха да пиша на вас, отци. „Колкото и да пишеха досега и от двете страни,
казват те, те насочваха усилията и делата си към поддържане на раздора и към
подпомагане на разединението между двете страни.“ А ние, конто желаем съгла-
сие и единство и работам толкова усърдно за тях, не бива да правим това, а както
от сърце желаем мира, така да се погрижим за него и с думи, и с писма, и с дела.
Учудващо и твърде печално е, че заради два предлога, а именно заради „ех“ [от],
както самите те казват, и заради ,,dia“ [чрез], което на наш език звучи „рег“ [чрез],
православната вяра и християнската религия трябва да бъдат изкоренени из осно-
ви. Следователно трябва или единият предлог да отстъпи пред другия, което Бог,
надявам се, ще позволи, или със здрава вяра да се обмисли средство за постигане
на мир и единство, за да не би поради противоречието между тези предлози да бъде
унищожена християнската религия. Неверниците се чудят и се радват, че толкова
мъдри християни и от двете страни не съумяват да доведат до единство два предло-
га от два различии езика, и твърдят, че това е Божия присъда!
Действайте, преосвешени отци, действайте и мислете, доколкото може с Бо-
жията помощ и при съхраняване на вярата да се постигне обединението на Христо-
вата църква, след което наистина да процъфти религията и почитта към Бога, а
християнското име силно да укрепне. В противен случай, ако Бог не се погрижи и
за малкото, което е останало, то ще бъде изложено на гибел и опустошение.
За източните патриарси, по-точно за Александрийския, Антиохийския и Йе-
русалимския, има новини, че доколкото могат, настояват пред султана да ги пусне
да дойдат лично и има надежда да дойдат. Все пак за всеки случай те удостоиха с
абсолютни пълномощия представители, двама от конто вече са тук, в столицата,
като посланици на самите господари. Те идват с добри и справедлив!! намерения,
както ще опиша и пред почитаемия наш господар посредством пратеник. В заклю-
чение, като назначен пред Бога и пред вашия синод заявявам, че, ако делата не
получат единодушна подкрепа и желания изход, цялата наша църква и християнс-
твото ше понесат непоносима и непоправима щета, която не ще можем да възста-
132
ИЗВОРИ ЗА С Р ЕД НО В Е КО В Н А ТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV п.) т. II
ловим нито ние, нито потомците ни - дано Бог в своето благочестие да не допуска
това. Да благоволи да пази щастливо и предано вашия синод, амин.
Написано в Цариград, на 17 ноември 1436 година Господня.
Смирен слуга на Ваши преосвещенства брат Йоан от Рагуза, от ордена на
проповедниците.
№ 111
ИЗ ПИСМО НА ЕНЕЙ СИЛВИЙ ПИКОЛОМИНИ ДО
ДЖОВАНИ КАМИЗИО ОТ 13 ЯНУАРИ 1444 г.
BSB, HIA -Milnchen, elm. 12725,. f.86r-v.
Eneas Silvius poeta salutem plurimam dicit summo philosopho domino lohanni
Campisio.
Aliorum litteras, que ad me scribuntur, semel dumtaxat lego idque cursim. tuas cum
recipio nunquam satis legisse videor. Redeo iterum atque iterum, nunc istam, nunc illam
patnculam attingo, erge illas ex meis manibus abire sino. Facit hoc ornatus scribendi et
raritas, turn quod cum illis tanquam cum te ipso loquor, quo nemo mihi suavior est. Nunc
cum Guido tabellarius tuas mihi litteras redderet quantum voluptatis acceperim non possum
conjunctim expromere, sed partes epistule tue singulas referentem me magis intelliges et
quantum attuleris gaudii intueberis melius. Pretereo res Insubres nec enim mihi suasum
est, te quicquam absque consilio facere, tam etsi jocans magis quam arguens de parcitate
fecerim verbum. Quod de politicis scribis, admodum placet, nec te mirari oportet. si tibi
librum empturo prospicere volui...
Vegium mihi salutes dicere voluptati est. Nam et illius memor sum, sed optassem
que fortuna sit eius, sicut de Petro scire; timeo namque sibi. Nam omnes poete jacent
surguntque theologi, quorum inscitia summa putatur scientia. Poeta vero exurit, intactam
Paridi ni vendat Agaven. Arbitror tamen, quia pius est vir, deum ilium respicere et aliquid
jam tribuisse, quo sit sibi tuta senectus a tegete et baculo. Nichil modo plus esset scribendum,
nisi, quod te scire volo, reverendissimum dominum cardinalem sancti a angeli cum rege
Polonie atque despoto jam intrasse Bulgariam, quo in loco bassa Teucrorum cum XX
milibus equitum obviam venit premissisque levis armature militibus Christianorum exercitum
infestabat Turn Johannes, Transsilvanorum dux, qui Hungarica lingua, ex Sclavis accepta,
dicitur vayvoda, receptis X milibus equitum expeditorum, Moravam flumen trajecit relictisque
impedimentis bassam petebat, prelium initurus. Timuit bassa retrocessitque. Johannes vero
urbem Nisam profectus est eamque militibus cinxit nec magno negotio expugnavit. Exinde
relatum est, bassam cum exercitu reversum bellum poscere, quo accepto obviam Johannes
perrexit atque, ut in propinquo fuit, structis aciebus, certamen iniit. Mira res. Ex Teucris
duo miha cesa dicuntur, capta quatuor milia. Ex Christianis solum decern cecidere, quibus
pro Christi nomine certantibus bene putandum est obvenisse. Signa militaria novem
intercepta sunt, multa preda asportata et spolia ditissima. Reliqui, quos fuga morti eripuerat,
incolarum insulto periisse dicuntur. Нес acta sunt ad diem III novembris sicut regi nostro
per ipsum cardinalem et regiis litteris scriptum est. Ajunt hoc magnum esse initium et spem
hinc suscipi, qua Teucri ex Europa pellantur, quod faxit Deus, turn propter Christiane
religionis augmentum, turn propter nomen et gloriam cardinalis ipsius, quem dignum honore
quovis depute, cum fidem catholicam defensurum tantis se discriminibus objectet. Vale et
amicorum quicquit habeo salvum dicito. Ex sancto Vito in Carinthia, die XIII januarii
anno MCCCCXXXXIV.
133
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Поетът Еней Силвий поздравява най-горещо великия философ господин Джо-
ванн Камизио'.
Писмата от други хора, конто ми се лишат, чета само един път, и то набързо,
но когато получавам твоите, никога не ми се струва, че съм ги чел достатъчно.
Връщам се отново и отново, докосвам ту тази, ту онази част и трудно ги оставим да
излязат от ръцете ми. Това се дължи на рядко красивия стал, понеже тогава така
беседвам с тях, сякаш че с тебе самия, от когото никой не ми е по-приятен.
Сега, когато куриерът Гвидо ми донесе писмата ти, не мога да известя свър-
зано с какво удоволствие ги приех, но ще го разберет по-добре, че аз си припом-
ним отделни части от писмото ти и ще осъзнаеш по-добре колко радост си ми
донесъл. Пропущам инсубрийските неща2, защото не съм убеден, че трябва да пра-
вит нещо без обмисляне, ако и да подхванах дума за пестеливостта по-скоро на
шега, отколкото за порицание. Това, което пишет за държавното устройство, твърде
много ми се нрави и не трябва да се чудит, че исках да се погрижа за тебе - ти,
който трябва да купит книгата...
Приятно ми е да поздравя и Вегий3, когото си спомням, но бих желал да е тъй
щастлив, както се знае, че е Петър, и защото се боя за себе си. Тъй като всички
поети са пренебрегнати, а се издигат теолозите, чието незнание се смята за висше
знание. Наистина поетът изгаря, ако не продаде недокоснатата Агава на Парис4.
Все пак смятам, понеже е благочестив човек, че Бог се грижи за него и вече нещо
е предопределил, което нека да е за него старост, защитена от постеля и тояга.
Нищо повече дори не би трябвало да се пише, освен онова, което искам да знаеш,
че достопочтеният господин кардинал на Сан Анджело заедно с полския крал и
деспота5 вече е навлязъл в България, където турският паша6 е дошъл насреща им с
20 хиляди конници, и след като изпратил напред лековъоръжени бойци, е застра-
шил християнската войска. Тогава Йоан, трансилванският херцог7, който с унгарс-
ка титла, възприета от славяните, се нарича войвода, след като взел 10 хиляди
лековъоръжени конници, преминал река Морава и като изоставил обоза, нападнал
пашата, започвайки битката. Пашата се уплатил и отстъпил назад. Но Йоан дос-
тигнал град Ниш, обсадил го със своите воини и го превзел без много усилия. Пос-
ле било известено, че пашата се връщал отново с голяма армия, за да влезе в бой.
А като узнал това, Йоан излязъл насреща му, като построил войската, и понеже
оня бил наблизо, влязъл с него в сражение. Чудно нещо. Говори се, че 2 хиляди
турци били избити, а 4 хиляди заловени в плен. От християните били убита 10
души, за конто трябва да се смята, че сражавайки се за Христово име, добре са
сторили.
Заловени били 9 знамена, отнесена била голяма плячка и богато снаряже-
ние. Онези, конто бягството спасило от смъртта, казват, че умрели от нападенията
на местните жители. Това станало на третия ден на ноември6, както е написано в
писмо до краля ни и от самия кардинал и чрез писма на [полския] крал. Казват, че
това е велико начало и че оттук се подема надежда, с която да се прогонят турците
от Европа, което Бог иска да бъде сторено, както за разширяване на християнската
вяра, така и за името и славата на този кардинал, който смятам, че е достоен за
всякаква почест, понеже, за да защити католическата вяра, се излага на тъй голе-
ми опасности. Бъди здрав и нека да се каже онова, което имаш за-пазено само за
приятелите.
От Санкт Вит в Каринтия, на 13-ия ден от януари 1444 г.
134
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИС ТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (Vll - XV в.) т. 1!
№ 112
ПИСМО НА ЕНЕЙ СИЛВИЙ ПИКОЛОМИНИ
ДО МИЛАНСКИЯ ХЕРЦОГ фИЛИПО МАРИЯ ВИСКОНТИ
ОТ 13 ДЕКЕМВРИ 1444г.
BSB, HIA - Miinchen, elm.12725, f.l21r-122v.
lllustrissimo principi ac exellentissimo domino Philippo Marie Angelo, duci
Mediolanensi, Papie Anglerieque comiti ac Janue domino, domino suo precipuo Eneas
Silvius, poeta imperialisque secretarius, humillime sese commendatum facit.
Etsi favoris mihi non multum hactenus vestra celsitudo impenderit, que post traditam
mihi ecclesie sancti Laurentii majoris Mediolanensis possessionem spoliatorem meum preter
jus et contra litteras regias in meum favorem sepius scriptas tuetur, in tantum tamen illustri
celsitudini vestre sum deditus, ut pretermittere nullatenus possim, quin novitates ad nos
delatas eidem significem, que tametsi non hujusmodi sint, ut audiri libenter debeant, expedit
tamen et secunda et adversa cognoscere. Accipite igitur ex servulo vestro, non tamen apud
vestram illustrem dominationem pro servulo reputato, que apud nos nova feruntur
Quindecim aut eo plures sunt dies, quibus hue fama delata est. Fama? Malum inquam, quo
non aliud velocius ullum mobilitate viget et que vires, ut Virgilius inquit, aquirit eundo.
Нес igitur Wladislaum Polonie regem, qui regnum Hungarie occupaverat ac serenissimum
principem Ladislaum Hungarie ac Bohemie regem paterno et avico regno spoliaverat, in
bello cum toto exercitu prostratum vulgavit. Quia tamen nulle venerant littere nullusque
certus auctor habebatur, ficta res credita est. Nec multo post epistole ex Hungaria misse
sunt, regem Polonie superatis conflictisque Teucris victorem reverti, eratque non parva
trepidatio, ne, sicut est victoria sui natura insolens et superba, rex idem cum Hungaris
adversus Austriam et Stiriam castra moveret. Janque vir magni nominis Dyonisius
archiepiscopus Strigoniensis et alii, qui Ladislai regis partibus favent, auxilia Romanorum
regis efflagitabant. Studuerant enim, qui regem Polonie apud Hungaros manu tenebant,
conflictum eius tegere, sive quod redeunti ex bello regi quamvis fugato consulere volebant,
sive quod statum suum eo melius interim putabant posse dirigere. Sed nichil est mendacio
instabilius nichilque veritate constantius. Advenerunt enim hodie, mirabile dictu est, ex
diversissimis remotissimisque regionibus una in hora diversi nuntii, non tamen diversa sed
eadem nova portantes. Scripsit illustris Cilie comes, scripserunt ex partibus Transsilvanis
alii et rursus alii ex Hungaria barones novitates istas regie majestati, que licet Christiano
populo lugubres sint et admodum novice non tamen taceri debent, sed tanto diligentius
inter Christicolas divulgari, quanto Catholice fidei majus imminet periculum, nisi
religiosissimi principes in unum convenientes de modis resistendi sancte crucis inimicis et
hostibus Christi cogitaverint. Nova igitur ista sunt. Ajunt omnes nuntii uno ore, regem
Polonie cum cardinali sancti Angeli multisque Hungaris sed pluribus Walachis et Bulgaris
atque Ruthenis in Romaniam usque profectos tot belando successus habuisse, ut non longe
ab Adrinopoli castra posuerint. Quod postquam, Teucrorum imperator accepit, collecto in
Asia exercito quadraginta milium pugnatorum, mare trajecit. Classis nanque in Elespontum
ad prohibendum ex Asia in Europam transitum hac estate preterita missa, ut isti referunt,
jam retrocesserat, patronis ejus pecunia et Asiatica gaza corruptis, quod mihi non fit
verisimile, nec persuaderi mihi poterit, tanta perfidia usos illos fuisse, ut Christianum
sanguinem Machometiscis auro vendiderunt. Illud autem credibilius est deficiente commeatu
classem ulterius non potuisse procedere, sicut jam suis litteris timere se Julianis cardinalis
significaverat. Utcunque sit, liberum mare Teucris patuit, qui transeuntes in Greciam
135
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
junctique suis cis mare manentibus cum magno exercitu Christianos aggresi sunt. Nec
nostri detractavere certamen, sed in ipsa sancti Martini festivitate bellum commissum est.
quod tarn atrox et asperum fuit, ut raro inter mortales tale fuisse putetur. Diu prelium
anceps extitit diuque viribus utrinque paribus est pugnatum. Atque dum nostri pro Christo
et illi pro Maumeto contendunt, tarn acres utriusque partis animi fuerunt, ut lesis inter
utrumque exercitum circiter quindecim milibus hominum, cum pugna par esset, adhuc
cessare noluerint, sed quo plus sanguinis fundebatur, eo ferociores utrinque acies turmeque
preliabantur. Defecerunt tamen utrisque vires fessisque brachiis nec versare gladios amplius
nec archus tendere valebant, que res quiescere ambas partes ad magnam horam coegit.
donee resumptis viribus ac spiritibus redeuntibus instauratum est prelium, in quo vicit ad
extremum Teucromum sive virtus fuit sive fatum, sive quod numero plures erant. Affirmant,
qui ex bello fugerunt, patrum nostrorum memoria nullum tota Europa tarn cruentum bellum
esse commissum. Nec pauciores ex Teucris quam ex Hungaris cecidisse et, si verus est
rumor, octoginta milia virorum in hac pugna sunt cesa. De rege Polonie incerta vox est.
Quidam occubuise eum ferunt, quidam captum putant. Illud inter omnes constat, regem
Polonie ad Hungaros non esse reversum, nec desunt, qui eum in facie vulnus suscepisse
inter preliandum asserunt, quo fit, ud adolescenti tarn nobili tantique animi admodum
condolendum sit, qui non suo judicio, non enim propter etatem alicua regna cupiebat, sed
suorum suasu ex pacifico regno in alienum, non ad pacem sed ad bellum, non ad opes
possidentes sed ad mortem vel captivitatem est tractus. Murmur etiam est, in hoc prelio
virum nostri temporis cum eloquentissimum turn prudentissimum Julianum, cardi nalem
sancti angeli, cecidisse ac suum ilium nobilissimum spiritum ad omnia quecunque ageret
divinitus aptum exalasse. Quidam astruunt, eum cum Johanne waiwoda Transsilvano, viro
magnifico et nisi timiditate victus aufugerit animosissimo, cum paucis evasisse, quod magis
optaverim. Sed mors sua mihi probabilior est, quia non fuit in bellis fortunatus. Nam et
adversum Bohemos cum exercitu profectus fugatus est, nisi forsitan et idem sibi nunc
accidisse arbitrari velimus. Sed assuevit fortuna, quos uno ex bello fugatos fecit in alio
interemptos reddere. Quecunque sors ejus fuerit, non puto male actum cum eo, qui pro
Christi fide pugnavit, pro qua, si mortuus est, ut isti ferunt, nulli dubium esse debet, quin ad
eum transient, cujus causam tutabatur. Occisi cum eo sunt Agriensis et Varadiensis episcopi,
Steffanus de Wader, Johannes de Lasmuz, Nicolaus de Perin, Henricus de Thamasii,
Johannes Orsais, Pangratius de Szleid, Nicolaus de Saltzburg et Mathiocanus, bani frater,
Frencho multique alii barones, quorum nondum nomina sunt transcripta. Plures in hoc
prelio illustres anime vel in celum vel ad inferos transierunt. Insignis est hie annus multis
cladibus. Nam et Svicenses apud Basileam cesi sunt et dalphinus complures Almanie civitates
occupavit et rex Francie Tullum Verduniumque cepit, Nicolaus Piceninus vita funczus est
et alii quamplures viri mortui sunt, qui vestre illustri dominationi quam mihi sunt notiores.
Hungari jam incipiunt Ladislaum regem repetere. Res nova est et recens nec magis
explicanda quam tradita sit. Nova in dies certiora mittentur, que non omittam scribere, si
scivero, neas litteras in conspectu celsitudinis vestre acceptas esse et non magis adversarium
meum quam me in ecclesia sancti Laurentii, que mea est, confoveri. Ex Nova civitate, die
XIII decembris, MCCCCXXXXIV.
Еней Силвий, поет и имперски секретар, най-смирено се препоръчва на своя
необикновен господар, светлейший княз и превъзходен господар, господин фили-
по Мария Анджело1, милански херцог и владетел на Генуа.
Въпреки че Ваша светлост е проявявал неголяма част от благосклонността си
към мене, а с нея защитава, след като ми бе поверено управлението на миланската
църква „Св. Лаврентий Стари“2, моя грабител в разрез със справедливостта и кралс-
ките писма, писани по-често в моя полза, все пак съм толкова предан на Ваша висо-
чайша светлост, та не бих могъл никак да пропуска да Ви запозная с представените
136
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) in. II
ни новини, които обаче не са от такъв род, че трябва да се чуят с удоволствие, ала все
пак е полезно да се знаят и щастливите, и неприятните неща. И тъй, научете от
Вашия роб, макар и той да не е третиран като роб на светлейшето Ви господство,
какво ново се носи сред нас. От 15 иди повече дни тук се разпространява слух. Слух?
Нека да река - злина, с която нищо друго не може да се сравни по разрушителност и
която, както казва Виргилий3, набира сила в ход. Този слух известяваше, че полският
крал Владислав, който владеете Унгарското кралство й бе отнел от светлейшия
владетел Ладислав4, краля на Унгария и Бохемия, бащиното му и дядово наследство,
загинал във войната с цялата си войска. Ала понеже все пак не дойдоха никакви
писма и нямаше никакъв сигурен източник, лъжата стана достоверна. Не след дълго
бяха изпратени писма от Унгария, че полският крал се връща като победител след
като надвил и разгромил турците и имаше немалък страх да не би, тъй като победа-
та е високомерна и надменна по природата си, този крал да е потеглил на поход
срещу Австрия и Щирия. И вече прочутият мъж архиепископът на Естергом Диони-
сий и други, които подпомагаха партията на крал Ладислав, поискаха настойчиво
помощ от римския крал. Тъй като тези от унгарците, които възпираха с войска пол-
ския крал, искаха да отразят удара му; или понеже искаха да помогнат на връщащия
се от война крал, макар и да бе побегнал [от бойното поле]; или понеже смятаха, че
могат междувременно да управляват по-добре от него държавата му. Но нищо не е
по-нетрайно от измамата и нищо не е по-постоянно от истината. Защото днес дойдо-
ха, чудно е да се каже, от най-различни и най-разбунени области едновременно раз-
личии вестоносци, които донесоха не различии, но точно тези новини. Пишете свет-
лейшият граф Цили, пишеха и други от земите на Трансилвания, а също и други
барони от Унгария тези новини за негово кралско височество, които възможно е да
са печални за християнския народ и твърде вредни, но все пак не трябва да се пре-
мълчават, а да се разпространяват сред християните толкова по-благоразумно, кол-
кото по-голяма опасност застрашава католическата вяра, освен ако най-христолю-
бивите владетели, събрани заедно, не обсъдят начините за защита на Светия кръст
от неприятелите и враговете на Христа. И тъй, новините са следните. Всички весто-
носци заявяват единогласно, че полският крал заедно с кардинала на Сан Анджело,
мнозина унгарци и още повече власи, българи5 и рутени, стигнал чак до Романия и
имал такъв военен успех, че се разположил на стан недалеч от Одрин6. След като
научил това, турският султан преминал морето, като събрал в Азия армия от чети-
ридесет хиляди бойци. И понеже била изпратена предварително флотата през това
лято, за да прегради пътя от Азия към Европа, той се върнал и подир това подкупил
капитаните й с пари и азиатски богатства7, което на мен не ми изглежда вероятно,
нито пък бих могъл да бъда убеден, че те са използвали такова вероломство, за да
продадат за злато християнска кръв на мохамеданите. Обаче по-вероятно е, че фло-
тата не могла да се придвижи по-нагоре, защото й липсвали припаси, както впрочем
и кардинал Юлиян посочваше в писмата си, че той се бои от това. Както и да е -
свободното море се открило пред турците, които, като преминали в Гърция и се
съединили със своите, намиращи се отсам морето, нападнали християните с голяма
армия. Нашите не избегнали сблъсъка и започнали сражение навръх празника на св.
Мартин8, което било така ожесточено и свирепо, че се смята, че рядко е имало тако-
ва между смъртните. Дълго битката изглеждала нерешена и дълго се сражавали с
равни сили и едните, и другите. И тъй като нашите се биели за Христа, а онези - за
Мохамед, така се ожесточили духовете на едните и на другите, че след като от двете
армии били ранени около петнадесет хиляди души, понеже битката била равностой-
на, не искали да спрат дотам, ала колкото повече кръв се леела, толкова по-свирепо
се биели и едните, и другите отреди и тълпи. Все пак силите им се изтощили, и като
отпаднали мишците и не можели вече нито да размахват мечовете, нито да опъват
тетивата на лъковете, двете страни се принудили да се усмирят за известно време,
дордето възстановили силите си и възвърнали духа си; след това битката се възобно-
137
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
вила, понеже в нея победила турската доблест или орис или затова, че те били по-
многобройни. Тези, конто избирали от битката, твърдят, че от времето на башите ни
не се помни в цяла Европа да е ставало такова кърваво сражение, че не по-малко
турци, отколкото унгарци са избита, и ако е верен слухът, осемдесет хиляди са изкла-
ни в тази битка9. Сведенията за полския крал са несигурни. Някои казват, че е убит,
други смятат, че е пленен. Сред тях е известно това, че полският крал не се е върнал
при унгарците, но не липсват и такива, конто твърдят, че е получил рана в лицето по
време на боя. От туи следва, че трябва да се оплаче тъй благородния и сърцат мла-
деж, който не по своя воля, понеже поради възрастта си не желаеше никакви кралс-
тва, но чрез увещанията на хората си бе тласнат от мирно кралство в чуждо - не към
мир, а към война, не към владеене на богатства, а към погибел и плен. Също върви
слух, че в това сражение е убит кардиналът на Сан Анджело Юлиан - този най-
красноречив и най-сведущ мъж в наше време, и че той предал своя най-благороден
дух, годен за всичко снова, с което се захващаше. Някои добавят, че той заедно с
трансилванския воевода Йоан10, величав мъж и най-сърцат, макар и побегнал от
страх, се оттеглил с малцината, което твърде бих желал. Ала смъртта му ми се стру-
ва по-вероятна, понеже той не бе щастлив във войните. Защото, когато отиде срещу
бохемците с войска, побегна, освен ако не искаме да смятаме, че може би и сега това
му се е случило. Късметът обаче е свикнал, щото тези, на конто е помогнал да избя-
гат от една война, да връща убита от друга. Какъвто и да е бил жребият му, не
смятам, че с него се е случило нещо лошо. Ако е мъртъв, както казват, той, който се
сражава за Христовата вяра, не може да има каквото и да е съмнение, ще отиде при
този, чието дело бранеше. Заедно с него са убити епископите на Загреб и Варадин,
Стефан от Вадер, Йоан от Ласмуц, Николай от Перин, Хенрих от Тамаш, Йоан Ор-
сайс, Панкратий от Слайд, Николай от Залцбург и Матиокан, брат на бан Френко и
много други барони, чиито имена още не са изписани. Много души на благородници
преминаха в рая или ада. Тази година е знаменита с много поражения. Защото и
швейцарците са разбити при Базел, и дофинът завладя много градове в Аламания, а
френският крал превзе Тул и Вердюн, почина Николай Пиденински и умряха много
други мъже, по-добре познати на Ваша светлост, господарю, отколкото на мен. Ун-
гарците отново започват да искат крал Ладислав. Това е прясна новина и не трябва
да се коментира повече, отколкото е предадено. Нека да се получат нови и по-сигур-
ни данни тези дни, конто няма да пропуска да опиша, ако узная, че писмата ми са
достигнали до погледа на Ваша светлост и че вече няма да бъде подкрепян вместо
мен противниците ми за църквата „Св. Лаврентий*1, която е моя.
От Нойщад", на 13-ия ден от декември 1444 г.
№113
СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА БИТКАТА КРАЙ ВАРНА (1444г.)
ОТ ПОЕТА НИКОЛАЙ ПЕТШАХЕР
BSB, HIA - Munchen, clm.563, f.84r-86v.
Planctus super morte Bladislay regis Polonie
Plangite me cell, me plangunt omnia mundi
Entia, me casum flete subis.se malum.
Christicole fratrem cuncti me flete per orbem.
138
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
Ac regem vestrum sic cecidisse pium.
Plungite Lituani, pariter me flete Poloni.
Rex morior vester filius atque pater.
Sum Wladislaus rex victor sepe colendus,
Sepe fuge sceleri millia multa dedi.
Florrida quam cicius periit mea morte iuventus,
Intrepidus vixi, pronus ad arma fui.
Ecce meum roseum pro Christo fundo cruorem,
lam tibi do vitam rex, deus alme, meam.
Descriptio belli
Ct canapi silve sic stabant agminis haste,
Grando sagittarum sic ferit ymber humum.
Ct bombardarum tonitru sic fulmine flatu,
Aurea sic scuta sanguine facta rubra.
Armorum genera splendentia plurima tela,
Sic tentoria stant, urbibus equa micant.
Castrorum gentes, acies multe gradientes.
Tympana Turcorum tantaque turba canum.
Aerea multrarum resonant clangore tubarum,
Sic equus alter equum, vir premit inde vimm
Cotpore, sic multi stemuntur messe manipli,
Sed plures Turcos mors necat ense reos.
Aniplius
Нес quando vidi, timui nil, omnia sprevi
Ad bellum socios provocitando meos.
Jherusalem capere volui tumulumque videre,
Quo fuerat positus rex Jhesus ipse deus.
Constantinopolim Troyam sic fortis adissem,
Hectoris aut ossa forte videre sua.
Magnus Alexander honim Macedonia Teucer
Regnicole metuunt, me placitare petunt.
Mali consiliarii
Quidam dant Huni modo consilimque Poloni,
Nummis nos dita, tu sacra bella para.
Rex miser utfias, tu nobis omnia prestas.
Ex servis dominos fac tibi, stulte, novos.
Tu rex mendica, viles si ponis ad alta,
Post te derident, qui tua castra tenent.
In domibus servi maneant, rex tu miser exi
Ad campos terras pacificare tuas.
Qui primum iusti facti sunt inde tyranni,
Crescentes dominos decipiendo suos.
Qui fuit ante brutus, volat ut de stercore parvus,
Omnes tunc ledet, nam super alta sedet.
Post hoc sacrilegi facti rapiunt bona cleri,
139
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Ecclesias vastant, perdere claustra iuvant.
О quot iam reges terras ac oppida leges
Consilium tale iecit ad yma male.
Ideo
Tardabant Huni, Greci Venetique Poloni,
Omnes hij populi nempe iuvare michi.
Credebam, vellent sua quod promissa tenerent,
Sed non adveniunt meque perire sinunt.
Amplius
In me tunc multa suigit paganica turma,
Prevaluit fesum.calcat adusque lutum.
Maurorum nigre circumdare castra katerve
Ad mea concuirunt, hec penetrando premunt.
Ceduntur lassi victores, sunt modo victi,
Ней tunc katholici succubuere viri.
Tunc vexilla cadunt arcus clipei requiescunt,
Balistas galeas sub pede calco meas.
Non sub lorica, thorace fuit caro tuta,
Nec fit secura casside tecta coma.
En casus est factus iste marts prope litus,
Hosti subsidium, nauta dabatque fretum.
Exultant Turci, deflent sua funera iusti,
Vertas in risum, tu deus, omne malum!
Alii sic
Sed narrant bellum reliqui sic esse peractum:
Curribus aggressus rex fuit arte scius.
Turcorum multas superaverat inde katervas,
Strage ruunt hostes iam quasi quinque dies.
Secum tunc celeres de curribus artat equestres,
Hostes per longas exut adire vias.
Quos pedites habuit in curribus ecce reliquit,
Letus ait victor: est michi grandis honor.
Ethiopes validi veniunt tunc per mare multi,
Currus unvadunt, hos ibi valde premunt.
Occidunt cunctos, non minim, sed modo fessos,
Ac ibi solemnis tu, Juliane, peris!
Tunc venit remeans, hec vidit rex leo certans,
Cunibus extinctos strage fuisse suos.
Aiunt sublimes ad eum duo nempe barones
Forte Polonus erat, Ungants alter erat
Unicus ex nostris denos percussit in illis,
Accrevit multa tetra katerva canum.
Sufficit hoc nobis, rex inclite, iam cito fessis,
Tecum sic equites cautus abire potes.
Non erit hos vere, lato tunc increpat ore,
140
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (Vll - XV п.) in. И
Non cedam timidus, rex ait iste pins.
Qualiter occisos possnm dimittere iustos?
Lande licet mortar, victor ad astra ferar.
A patre gentili, sed converso pululavi
Cum grege katholico transeo fine bono.
Ac me Theutunici facti plangent ut amici,
Vivere me veilent et necis acta dolent.
Me Kazimir frater deplangent me pia mater,
lam mihi si possent, oscula grata darent.
Flent rex Romanns, Australis me Fridericus
Frater et Albertus, carnis id ecce sumus.
Sic non abduci poterat verbis neque cum vi
Rex Josue sancti morte quievit ibi.
О premesta dies Martis mihi das modo fines.
Victus Martini vespere strage fid!
Octodecim mecum quasi millia sunt sociorum
Cesa, super summos se statuere polos.
Inter quos magnus est, Roma tuus Julianus
Passus legatus miles ad astra datus.
Secum pontifices cesi sunt audio plures,
Certamen Christi fortificando dei.
Suscipe Martine presul nos sanctificate,
Martirtbus statues, sanguine iunge pares.
Mille quandringentique quadraginta modo Christi
Quatuor ac anni talia bella tuli.
О sol fiammigeros proprios absconde colores,
Tempore quo tanti succubuere viri.
Et locus is rores pluvias ut Gelboe montes
Numquam sustineat, sed mala multa ferat.
Alii sic
Tunc iterum bellum reliqui sic esse peractum
Narrant sub numero quod pertere noto.
Hostes occisi bis centaque millia strati
Sunt et ex horum corpora facta lutum.
Septuaginta sunt ex iustis millia cesa,
De quibus est panels vite retente virts.
Qui certe vinunt etiam campos obtinuerunt,
Nemo superfuerat, hos quis abionde fugat.
De capite dicti regis
О lacrimosa nimis sunt hec homo que modo dicis,
Et si sunt vera, sunt nova valde mala.
Rex est Turcorum quasi mango vel canis horum,
Deposuit sanctum tarn caput atque pium.
Almi septrigeri Wladislavi benedicti
Corporis a trunco desecat ense suo.
Inde duel misit Dispot, cui nuncius inquit:
Ecce caput, princeps, credere namque potes,
141
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Quod Wladislaus noster preceps inimicus
Sic est occisus, ut caput ipse vides.
О caput almificum sacro cum crismate tinctum
Atque coronatum lylia ferto patrum!
Exhortatio pro laude cum valedictione
Omnis plebs lauda iuvenis tarn strenua gesta,
Huius adhuc casti cor habuisse viri.
Milicie sceptmm, magnanime floscule regum,
О Wladislae, iam sine fine vale!
Excusatio metriste
Sicut percepi sic scribens prelia dixi,
Si quod obetravi, partite posco mihi.
Hos versus caris cecini Nicolaus amicis,
Znoymensis primo sum notulator ego.
Жалба по смъртта на Владислав, краля на Полша
Оплаквайте Ate, небеса, всичко живо на света да ме жали,
плачете, задето съдба зла Ate Atene споходи.
Веи по света християни като ваш брат ме жалете,
че като ваш крал паднах тъй благочестиво.
Плачете, литовца, жалете ме също, поляци,
като крал аз умиралц ваш брат и баща.
Крал Владислав съм, победител често почитан,
хиляди,даже безброй, често аз в бърз бяг обрыцах.
Колко по-бързо погина цъфтяща младеж от елгьртта ми,
неустрашим аз живях, готов за бой вечно бях.
Моята алена кръв - ето, за Христа я пролях,
дава п ти вече живота си, царю, Боже хранителю.
Описание на войната
Също кат горски поля тъй стърчаха войнските копия,
град от стрела - тъй отнася пороят зелтята.
Гръмовните взривове бяха кат пориви мълниеносни,
сякаш в позлата аленеят щитове в кърви обагрена.
Искрят безбройните копия, всички видове оръжия,
палатки се вдигат, сияят, на градове цели подобии.
Лагерна гмеж приижда и войска многобройна,
турски зурли и огромна глутница псета.
Множество медни тръби с ека си звънък отекват.
Кон един с тяло притиска друг кон, мъж един -
друг мъж, както се стелят по жътва снопа и падат.
Турци безчестни безброй смъртта с Л1еча погазва.
142
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV а.) т. II
Добавка
Щом туй видях, аз не трепнах, всичко напълно презрях,
своите верни другари бързо на бой призовах.
Иерусалим закопнях да превзема и гроба да видя,
дето Иисус бе положен - царят, салшят наш Бог.
В Цариград бих влязъл храбро сякаш във Троя
костите на Хектор' да зърна или пък може би своите.
Александър Велики2 е в Македония техният Тевкър,
поданиците се боят, да ми се понравят се стремят.
Лоши съветници
Дават ми някои хуни3, а и поляци съвети:
„ Ти, обсипи ни с пари, свещена война подготви.
Нещастен крал за да станет, ти всичко на нас повери.
От робите си, глупако, нови господари си направи.
Ти, кралю, проси, щом нищожества высоко въздигаш.
а те ти се после присмиват. замъка щом ти завземат.
Робите у дома да останат, а ти, кралю нещастни, излез
по бранни поля земите си да омиротворяваш. “
Отначало справедлива, после те стават тираны
и се издигат, господарите свои кат малгят.
Който е бил първо груб, щом от калта се издигне,
смазва тогава той всички, защото седи нависоко.
Стават след туй светотатци, грабят благата на клира,
църквите опустошават, хранилища с радост разравят.
О, що царе, и земи, и крепости, и закона
чак в дълбините на злото съвет такъв е запращал.
Причината
Бавеха се хуни, гърци, венецианца, поляци
всички тези народи всъщност на мен да помогнат.
Вярвах, че своя обет искат те да изпълнят,
ала те не дойдоха и допуснаха аз да загина.
Продължение
Огромна езическа гмеж срещу ми тогаз са надигна,
изтощен ме надви, тя във калта чак ме стъпка.
Черни пълчища от мавра4 лагера обкръжавапг,
те върху мойте връхлитат, проникват и ги премазват.
Изнурена, победителите отстъпват, сякаш са победени,
но уви, мъже правоверна робско им се покоряват.
Падат знамената тогава, лъкове, щитове замират,
тъпча в краката си шлема и свойто снаряжение.
Нито под ризница тялото ми е защитено,
нито главата ми сигурна е, покрыта със шлема метален.
Близо до морская бряг това поражение стана,
даде моряк на врага подкрепа, морето открыто5.
Турци ликуват, оплакват правоверны своята гибел.
В смях обърни ти, о, Боже, цялото зло!
143
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Други пък така [разказват]:
Други разказват, че битката протекла по следния начин:
кралят бил вещ и изкусен в нападането с колесница.
Затова и надви многобройните турски пълчища,
около пет дена вече падат във сеч враговете,
конница бързи тогаз от колесница със себе си сбира.
Бърза врага да нападне по пътища отдалечени,
колкото има пешаци, по колесниците той ги оставя.
Щастлив, победителят казва: „Велика е люята почат. “
Но през морето тогава етиопци силни пристигат,
те колесница нападат, здраво там ги притискат,
всички избиват - нищо чудно - твърде са те изтощени.
И ти, Юлиане светлеиши6, и ти там загина!
Връща се кралят, лъв борбен, тогава и всичко туй вижда.
Хората негови в битка по колесниците гинат.
Ето че го заговарят височайши двама барона,
поляк единият беше, другият бе пък унгарец:
„Салю един от нашите срещу десет от тях се изстъпва.
На псетата гнусната г меж все още и още нараства.
Стига ни, кралю прочути, щом изтощени са вече,
ловко ти да успееш с конницшпе да се изплъзнеш.“
„Не ще е почетно това.“, отвръща тогаз той високо,
„Няма страхлив да отстъпя!“, благочестивият крал отговаря.
„Как бих могъл да оставя избитшпе правоверии?
Нека със слава умра, победил, към звезда да се понеса.
Роди ме езичник баща, но сетне той беше покръстен,
заедно с православното паство преминавам в края добър.
Нека тевтонците станат приятели и да ме жалят,
да копнеят аз да съл1 жив и по смъртта ми да страдат.
Да Ate оплакват брат Казимир и благочестна ми майка,
ако люжеха, с обични целувки щяха да ме дарят.
Мене оплакват Фридрих7, римски крал и австрийски,
и брат Алберт8, ето колко съм скъп тям. “
Тъй ни насила, ни с думи неуспяха да отклонят
Цар Иосия, който почива там в покой на светец.
О, прескърбен ден мартенски, дай лш най-сетне края,
срещу нощта на Мартин^ в битка аз бях победен!
С мене загинаха близо осемнадесет хиляди другари'0
и на възвишени пиедестали застанаха те.
Бе между тях и твоя, Риме, Юлиан величав,
изпратен кат войн той загина, на звездите бе поверен.
С него свещеници много, чувалц били са избити,
задето били подкрепили боя за Бога Христос.
Подкрепи ги, Мартине, наш покровителю свети,
нареди ги сред мъчениците. къл! достойни по кръв причисли ги.
В хиляда четиристотин четиридесет и четвърта
година Христова такива война тежки аз водах.
О, слънце, скрий своите ярки багри плал1ъконосни
в този миг, в който загинаха толкова силни мъже.
Нека връз местността кат връз планините на Гелба
нивга не пада роса, тя само злини да понася.
filii
144
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в ) т. II
Други така [разказват]:
Други отново разказват, че войната така е протекла:
и колко на брой тогава се знае, че са загинали:
двеста хиляди врагове избити били там прострени,
всичките техни тела на земна пръст се превърнали.
От правоверните седелгдесет хиляди били избити.
На лтлцина от тези мъже бил животът запазен.
Никой не бе оцелял, който сетне да гони
тези, който живеят сигурно и земи владеят.
За главата на споменатия крал
Твърде печално е туй, що току-що, човече, разказа,
и ако вярно е то, твърде лоши са тез новини.
Царят на турците е зъл търгаш или пък куче,
толкова свята глава и благочестива отне той.
От тялото на Владислав, покровителя, скиптроносеца,
благословения, той я отсече със меча си.
После на деспота я прати, а вестителят тъй нему рече:
„Ето главата, владетелю, вече можеш да вярваш,
че Владислав, нашият враг, тази наша угроза
беше посечен така, че главата му сам ти да видиш. “
О, глава покровителка,със светия елей помазана
и увенчана с гирлянда от лилии на отците!
Насърчени за възхвала и прощаване
Подвизите на младежа, народе, ти вкупом хвали,
дето и досега пазиш сърцето на тоз праведен мъж.
Ти, войнски жезъл, великодушен цвят на царете,
ти, Владиславе, живей вечно и вечно, без край!
Извинение на поета
Битките тъй аз описах, както за тях и научих.
Ако във нещо сгрешил съм, моля, над мен се смилете.
За скъпи другари изпях аз, Николай, тези стихове,
който съл1 пръв писател в Зноймо".
№ 114
ИЗ „КРАТКА УНГАРСКА ХРОНИКА “ ОТ XV в.
ONB, HIS - Wien, cod Vind. lat 3471, f. 112v
Mortuo Alberto remansit Elizabet regiam conthoralis earn pugnans, et nesciebatur
filium et filiam eiusque partitura.Interim prelati et barones miserunt pro Vladislao rege
145
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Polonie.Et antequam ipse introducerentur, regina peperit filium Ladislaum, et contradixil
electioni de rege Polonie facta, et coronari fecit Ladislaum puerum trimestrem. Nichilominus
inductus fuit Wladilaus rex Polonie, coronatusque corona alia de capite reliquiarum sancti
Stephani sumpta. Quibus habitis regina Ladislaum filium simul cum corona regni tradidn
ad manus Federici romanorum regis et ducis Austrie. Regnavit autem ipse Wladislaus in
dissensione regni annis prope quatuor et in bello contra turcos iuxta mare prope castrum
Varna periit anno 1444.
Hie fuit princeps optimis moribus, institutus, religiosus, pius. casus verax et magnus
in armis.
След смъртта на Алберт1 Елизабет2 остана да живее в кралския дворец, би-
дейки бременна от него; не бе известно какво тя ще роди - син или дъщеря. Меж-
дувременно прелатите и бароните изпратиха делегация за Владислав, краля на Пол-
ша’. Но преди да го доведат, кралицата роди син Ладислав4, противопостави се на
осъществения избор на полския крал и уреди тримесечното момченце Ладислав
да бъде коронясано. Но кралят на Полша Владислав все пак бе доведен и короня-
сан с друга корона, взета от главата на мощите на свети Стефан5. Щом стана това,
кралицата предаде сина си Ладислав заедно с кралската корона в ръцете на римс-
кия император и австрийски дук Фридрих*1. В раздор на кралството си самият Вла-
дислав управлява почти четири години и загина във войната срещу турците край
морето близо до крепостта Варна през 1444 г.
Той бе владетел с възвишени нрави, принципен, религиозен, благочестив,
почтен, искрен и много храбър.
№ 115
ИЗ ПИСМО НА ЕНЕЙ СИЛВИЙ ПИКОЛОМИНИ
ДО ЕПИСКОПА НА ПАСАУ ЛЕОНАРД ЛАЙМИНГ
ОТ 28 ОКТОМВРИ 1445г.
ONB. HIS - Wien. cod. Vind. lat. 3520. f. 160r - 163v
Reverendissimo in Christo patn et illustri principi, domino Leonardo episcopo
Pataviensi, domino suo colendissimo, Eneas Silvius, secretarius imperialis, se ipsum
recommendat ac salutem plurimam dicit.
Quamvis res Hungaricas post obitum divi Sigismundi partim videritis partim
audiveritis usque in hac diem, quo pacto sunt geste, scripturus tamem ego nunc aliqua de
Hungaris, cui magis quam vestre dignationi talia dirigam, non csio. Nam et si vera scripsero
auctoritatem epistole dabitis et si falsum aliquid intercident, lima vestra eradetur. Referam
ergo brevissime, quod menti sedet, ut sciant posteri, et a quibus impugnatur Ladislai regis
Hungarie jus fuerit et a quibus defensum, ac ipse postea, cum grandiusculus fuerit, nostra
leget scripta, si quando ilia in manus suas devenerint, qui de se bene et qui male sint meriti
sciat, ut illis premia et istis, si se humiliaverint, veniam tribuat, pertinaces autem in penam
rapiat. Est enim principis officium, parcere subjectis, debellare superbos. Sed ne modum
preposite brevitatis excedam, narrationis hie principium erit.
In Hungaria mortuo Sigismundo gener ejus Albertus, dux Austrie, regnum suscepit...
Sed quia nec leges pacis offerebantur, que Ladislao regi conducerent nec tutum erat, id
146
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Jlum juvare, in quo rex Polonie principatum teneret, qui post triumphum - sicut insolentes
mines victoria facit - adversus Austriam signa verteret, infectis rebus Julianus atque
liege missi sunt. Facte fuerunt paulo post ad biennium indutie, quibus cautum est nec
: .rtibus Ladislai regis per Wladislaum suosque dari nocumentum nec rursus turbari debere,
i Polonum sequerentur. Si quis violator federis esset, hunc ambe partes compescerent.
lex autem Polonie Juliani suasu et instigatione regnicolarum cum exercitu in Teucros
rajecit cumque ad flumen venisset, quod Moravam incole vocitant, auditum est in propinquo
exercitus hostium delitescere. Itum est igitur in prelium ac cum bassa conflicatum. Quo
ricto duo milia hominum cesa fuerunt, quatuor milia capta, inter quos ductores tredecim
ere, signa militaria novem. Sic enim Julianus suis litteris cesari, qui tunc in Carinthia fuit,
significavit quamvis Wladislaus more Polonorum, qui de magnis majora loquuntur. triginta
milia cecidisse suis epistolis annotaverit. Turn quoque et Sophia, urbs Bulgarorum,
'onnullaque opida et castella hominum in deditionem recepta sunt. Exin, cum fame laboraret
.xercitus nec angustias Romanic transire liceret, nam Teucro milite custodienbatur, dimissis
ropiis Budam reventum est, quam Wladislaus cum magna totius populi letitia quasi
trimphator intravit. Sed hujus victorie preter auspicium nichil ad eum pertinuit, nam solus
Johannes, vaivoda Transsilvanus rei militaris peritissimus, cum decern millibus expeditorum
militum hoc bellum confecit. Fracti hac pugna Teucri - nam et in Asia confligere cogebantur
- indutias petunt, quas traditis quibusdam arcibus firmatas obtinuerunt. Sed audito paulo
post classis adventu, quam pontifex maximus Eugenis ac Philippus, Burgundorum dux, in
Elespontum transmiserat, tanquam ex Asia in Europam transire Teucros prohibitura foret,
elati prioris victorie succsibus Hungari suadenteque Juliano, qui treugas nullius momenti
fore dicebat, injusso sedis apostolice cum hostibus Christiani nominis factas, pacem ruperunt
collectoque grandi exercitu terras hostium ingrediuntur vastantesque ferro et igne, quecunque
obviam fiunt, non longe ab Adrinopoli castra locant. Quibus cognitis et ipse magnus Teucer
mgentes copoias congregat ac, si vera est fama, centum millium virorum exercitum conflavit,
transitoque mari, ut quidam volunt, circa Bosforum Tracie non sine magna Januensium
mfamia in Europam venit, nam et quedam Januensium naves prebuisse transitum illis
referebantur. Cujus tamen veri periculum ad me non recipio nec mihi persuasum est, tanta
quemquam avaritia fore, ut Christianum sanguinem pecunia vendat, nisi quem diabolus in
modum Jude sibi subjecerit. Adventus Teucrorum tam subitus fuit, ut prius venisse visi sint
hostes quam auditi venire. Ubi ergo in conspectu fuere visaque multitudo est pugnatorum
longe major quam putaretur, ingens terror Christianos invasit, ut fit, quando ex inopinato
pugnandum est. Non tamen detractavere certamen Hungari nec regio sanguini defuit animus,
sed structis ordinibus aciem educunt, committiturque durum et atrox prelium.Ac dum nostri
pro fide et illi pro perfidia pugnant, tantum sanguinis utrinque effunditur, ut in modum
lacus campi stagnarent. Diu certatum est equis viribus, dum Christiani suas acies virtute
sustentsat, Teucri vero numero supplent. Cumque per plures horas nunc illi nunc isti cederent,
ad extremum inclinata Christianorum acie victores evadunt Teucri juramentaque non solum
domesticis fidei sed etiam hostibus servanda demostrant. In hoc prelio clarus adolescens
aut captus est aut occisus rex Polonie. Nec enim adhuc equata est notitia veritati.Penas
tamen certum est eum dedisse usurpati alieni regni, qui dum spoliare paterno regno
Ladislaum querit, suum amittit. Ceca est nimirum cupiditas hominum, qui, non contenti
civitatibus dominari, provincias querunt, post regnum, nec sic expleti etiam regnis regna
cumulare nituntur, nescientes quia parva res est, que vitam eripit homini et omnibus pompis
ac dominiis nudum in momento reddit. Corpuscula nostra, ubi spiritus evolavit, modico
sarcofago contentantur et tam leta sunt inter aurum gemmasque recondita, quam inter
feces hominum ferarumque collocata. Quod si Wladislaus animadvertisset, quietus in regno
suo - nam satis divitiarum possidebat - nunquam Hungariam attidisset. Sed secuti sunt eum
Varadiensis et Agriensis episcopi, qui regnum in divisionem adduxerunt, pluresque alii
proceres dominique potentes, viri qui, dum inconsultius quam audacter preliantur, hostium
147
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
gladiis occubuerunt. Cesa ex ambabus partibus circiter quadraginta milia referentur, nam
et cruenta lugubrisque victoria hostibus fuit, qui ut erant numero plures sic etiam ex suis
plures desiderarunt.Julianus cardinalis in bello vulneratus est ac dum fugit emisso sanguine
deficiens apud paludem quandam impiis Hungarorum manibus non ex voluntate nobilitatis
sed ex furore plebis occisus est, clarumque ilium spiritum emisit, qui quondam suavi oratione
generale concilium cunctosque patres Basileecongregatos ex arbitrio suo gubernavit.
Paucissimi ex tanto exercitu superfuerunt, eosque non tantum fuga liberavit quantum
hostium timor, qui dum se victos arbitrantur perseque fugientes negligunt. Diu post mors
Wladislai et Juliani incredita fuerat. Quidam nanque ut invicte virtutis illos sciebant sic et
immortales esse rebantur, que res per plures menses absque novitate regnum suspendit.
Laurentius preterea palatinus Hungarie, acri vir ingenio. novas in dies litteras confingebat,
quibus populi mentes pasceret, nunc Wladislaum in Polonia sospitem esse, nunc intra dies
paucos venturum asserens. At ubi demum comperta mendacia auctori abrogarunt fidem
sic enim plectitur mendax, ut, dum credi sibi falsa vult, etiam in veris repellatur - conventurr
regni haberi placuit, et quia palatinus Budam clauserat, in Peste, qui locus pars Bude trans
Danubium censetur, congregatio facta est...
Dionisius autem cardinalis magnam auri coppam in manus regis dedit osculatusque.
heu quot, inquit, pro te labores subivi, quot dampna sustinui, quot me periculis objeci, sed
omnia mihi dulcia forent, si te semel in regno viderem, mansitque triduo apud cesarem. Sic
res acta cum Hungaris est. Accepi exinde conventum regni apud Albarn regalem brevi
habendum esse, ubi responsum cesaris ad notitiam regnicolarum deducatur. Faxit deus, ut
quod Pestis reliquit infectum, Alba ipsa perficiat et pro regni salute et pro jure pueri, de
qua re non despero, cum dispotus Rascie, comes Cilie, Giscra, archiepiscopus Strigoniensis,
comes Georgius Rosgoniensis tarn firmiter pueri partes teneant, ul nulla regnicolarum
possint suasione nullaque violentia mutari. Nec video, quern possint Hungari regem habere
nisi Ladislaum puerum, que et avito et paterno atque materno jure Hungaris imperare
debet. Ex Hungaria post hec novitates allate sunt, Johannem, vaivodam Transsilvanum.
adversus Teucros conflictasse et quamvis telici bello quedam castella prius obtinuisset ad
extremum tamen mutata fortuna, que nulli perpetuo bona est, ingentem gloriam, quam
prioribus annis adeptus pugnando fuerat, victum occisumque macculase. Veritas tamen rei
adhuc in obscuro est. Classis Eugeniana, quam in Ponto fuisse diximus. per Histrum contra
fluminis impetum navigando Christianis,dum hec fiebant, opitulabatur. Nunc quid rerum
agat, incertum est. In Bohemia per eos, qui parum fidei habent, nove res parantur, que nisi
prepediantur in earum ortu, postquam creverint, difficile poterunt emendari. Malum cum
nascitur cumque recens est, absque negotio raditur, cum adultum est difficile extinguintur
In Italia contra Franciscum comitem Eugenius armis regis Aragonum pugnat estque superior.
Sed omnis eventus belli dubius est. Sepe, qui victus videtur, victor exurgit. Nemo vere vicit,
nisi qui domum reversis sibi suisque subditis pacem fecit. Bononienses post occisionem
Anibalis Bentivolii et Baptiste Cannetuli per ducem Mediolani obsidione cincti sunt, Veneti
et Florentini eos juvant.Si cesar cum aliquo exercitu Italiam peteret, omnium harum rerum
moderatorexisteret. Sed non sapiunt hec nobis nec nos aliis sapimus. Ut homines imperare
sciunt, sic subditos habent obedientes. Nisi vos Germani, ad quos imperium translatum est,
majorem rei publice curam habueritis, timeo, ne dives ilia et insignis Italorum tellus, que
quondam imperii caput fuit et adhuc sub imperio se fore fatetur, in alias deducta manus et
nomen mutet et jugum. Hec fuerunt, que nunc vestre reverendissime paternitati scribenda
putabam. Cetera que apud nos aguntur ex magnificis Gaspare cancellario, Johanne de
Neitperg ac Johanne Ungnad, viris prestantibus ac cinsiliariis regiis, qui nunc in Bavariam
et in Sueviam legati mittuntur, audire poteritis. Nam et per Pataviam ut arbitror viam
facient. Ego me vestre assidue parere pronus. Ex Vienna, quinto kalendis novembris
MCCCCXXXXV.
148
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Еней Силвий, имперски секретар, се препоръчва на почитаемия в Христа
тец и светъл княз. негов многоуважаем господар господин Леонард, епископ на
асау, и горещо го поздравява.
Макар отчасти да видяхте, отчасти да чухте по какъв начин се уредиха не-
ата в Унгария след смъртта на божествения Сигизмунд1 та чак до наши дни, все
так ще опиша сега някои неща за унгарците, не знаейки кому повече да поверя
тези неща, освен на Ваше достоинство. Зашото, ако вярно напиша, ще приемете
гасмото за достоверно, и ако нещо невярно се промъкне, то ще го изтрие пилата
Ви. Нека накратко да разкажа това, което е заседнало в ума ми, та да знаят по-
омците от кои бяха нарушени правата на унгарския крал Ладислав и от кои
защитени; а и самият той подир това, след като порасне, нека прочете написано-
то от нас, та като попадне това [писмо] в ръцете му, да знае кои заслужават от
его добро и кои зло, та на едните да отсъди награда, на други, ако не са се сми-
рили - да прости, а пък твърдоглавите да подложи на наказание. Зашото задъл-
жение е на владетеля да щади подчинените и да прекършва горделивите. Но за да
не се отклонявам от стила на предпочитаната краткост, това ще е началото на
моя разказ:
В Унгария, след като умрял Сигизмунд, кралството поел зет му Алберт2,
херцог на Австрия... Но понеже нито законите на мира бяха спазени, за да полз-
ват крал Ладислав, нито бе безопасно да се подпомага тази война, по време на
която полският крал3 завзе властта, той след триумфа си, понеже победата прави
хората надменни, насочи армията срещу Австрия. След като нешата се влошиха,
изпратени бяха Юлиан и колегите4. Малко подир втората година бе сключено
примирие, чрез което бе определено, че не трябва да се нанася вреда от Владис-
лав и хората му на земите на крал Ладислав, нито пък от другата страна да създа-
ват смутове тези, конто преследваха поляка. Ако някой би станал нарушител на
договора, него и двете страни да обуздаят. Обаче полският крал, убеден от Юли-
ан и подстрекаван от поданици на кралството, справил с армия срещу турците, и
като стигнал до реката, която тамошните жители наричат Морава, се чуло, че
наблизо се крие вражата войска. Той влязъл в сражение и се сблъскал с пашата.
Като го победил, две хиляди души били избити, а 4 хиляди били пленени, между
конто имало тринадесет предводители и девет бойни знамена. Защото така Юли-
ан посочил в писмото си до императора, който тогава бил в Каринтия; макар че
Владислав не обичал поляците, конто за голямото говорят като за още по-голя-
мо, съобщил в писмата си, че унищожил тридесет хиляди. Тогава също били зав-
ладени градът на българите София и някои други крепости и замъци, предадени
от местните хора. После, понеже армията страдала от глад и не можела да пре-
мине клисурите към Романия, защото били охранявани от турските войници, ка-
то разпуснал войските си, завърнал се в Буда. Тук Владислав влязъл като триум-
фатор при голямо веселие на целия народ, но за тази победа нищо не се дължало
на него, освен началото, тъй като трансилванският войвода Йоан’, твърде опитен
във военното дело, сам довършил тази война с десет хиляди лековъоръжени вои-
ни. Разбитите в това сражение турци, понеже били принудени да воюват в Азия,
поискали примирие и го подписали, предавайки някои крепости. Но след като
чули малко по-късно за идването на флота, която изпращали папа Евгений6 и
бургундският херцог филип в Хелеспонта, за да прегради преминаването на тур-
ците от Азия към Европа, унгарците, увлечени от сиянието на предишната побе-
да и убедени от Юлиан, който казвал, че този договор е загубил значение, тъй
като е сключен без нареждане от апостолическия престол с врагове на християн-
ското име, нарушили мира и като събрали огромна армия, навлезли във вражес-
149
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ките земи; и като опустошавали с огън и меч всичко по пътя си, установили се н
стан недалеч от Одрин. Узнавайки това, самият Велик турчин7 събрал големи
войски и, ако е верен слухът, струпал армия от сто хиляди души и като ми нал
морето, както някой твърдят, преминал в Европа около Тракийския Босфор, но
не без голямо безчестие за генуезците, защото се разказва, че някой генуезки
кораби им осигурили преминаването^. Все пак не мога да приема достоверността
на тази мълва, нито пък съм убеден, че някой може да е така алчен, та да продава
за пари християнска кръв, освен ако дяволът не го е подчинил на себе си, подобно
на Юда9. Пристигането на турците било така внезапно, че враговете били видени
малко преди да дойдат, а не били чути, че идват. Така там се появило и било
видяно множество от воини, много по-голямо, отколкото се предполагало. Както
се случва, когато трябва да се сражаваш ненадейно, голям ужас обхванал христи-
яните. Все пак унгарците не избегнали битката, нито пък на кралската кръв лиц-
евала смелост; като построили редовете, повели армията и започнало жестоко и
кръвопролитно сражение. И докато нашите се биели за вярата, а онези за изма-
мата, проляла се толкова кръв и от двете страни, че полетата се наводнили като
езеро. Дълго се били с равни сили и дордето християните поддържали с храброст
бойния си дух, турците го попълвали с нови сили. И когато в течение на много
часове ту едните, ту другите отстъпвали, накрая като разколебали християнските
редици, турците излезли победители и показали, че трябва да се спазват клетвите
не само към събратята по вяра, но и към враговете. В тази битка добрият момък.
кралят на Полша, бил или пленен, или убит. Защото досега още не е установена
достоверна новина. Сигурно е обаче, че е бил наказан за завзетото чуждо кралст-
во - той, който дордето се опитвал да заграби от Ладислав бащиното му кралство,
изпуснал своето. Без съмнение сляпа е страстта на хората, които недоволни от
владеенето на градове, се домогват към области, после към кралство, а като не
са задоволени и от това, също се стремят да добавят към кралствата други крал-
ства, като не знаят колко малко нещо е снова, което отнема живота на човека и,
оголен от целия блясък и придобитите неща, го връща към началото. Нашите
телеса, из които излита духът, се поставят в скромен саркофаг и са толкова ра-
достей, скрити между злато и скъпоценности, колкото да ги поставиш между
човешки и животински нечистотии. Затуй, ако Владислав бдеше спокойно в крал-
ството си, никога не би докоснал Унгария, понеже имаше достатъчно богатства.
Последвали го и епископите на Варадин и Загреб, които докараха кралството до
разделение, и много други знатни и могъщи господари - мъже, които, като се
биели повече безразсъдно, отколкото смело, били посечени от мечовете на вра-
говете. Казват, че от двете страни загинали около четиридесет хиляди души, за-
щото и за враговете победата била кървава и печална; бидейки по-многобройни,
те също загубили мнозина от своите. Кардинал Юлиан бил ранен в боя и докато
бягал, отпаднал от изтеклата кръв и бил убит край някакво блато от нечестиви
унгарски ръце - не по волята на знатните, но поради гнева на народа, и напуснал
света този светъл дух, който някога със сладка реч управляваше според решени-
ето си общия събор и всички събрани в Базел отци.
Много малко от тази голяма армия оцелели, но и тях ги спасило не толкова
богатство, колкото страхът на враговете, които, докато се смятали за победени,
се отказвали да гонят бегълците. Дълго подир това не се вярвало, че Владислав и
Юлиан са мъртви. И защото някой, както знаели, че те са с непобедима доблест,
така и смятали, че те са беземъртни, което пък дълги месеци държало кралство-
то без обновление. Освен това унгарският палатин Лаврентий, много умен мъж,
измислял всеки ден нови писма, с които успокоявал духовете на хората - ту, че
150
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) т. II
ладислав е спасен в Полша, ту уверявал, че ще дойде подир няколко дни. След
като най-после узнали измамата на съчинителя, те снели доверието си от него,
•ащото така се наказва лъжецът, че като иска да се вярва на лъжите му, се отх-
ърлят и истините му: решено било да се свика конвентът на кралството, и поне-
же палатинът затворил Буда, събранието станало в Пеща, което селище се смята
за част от Буда отвъд Дунава...
Обаче кардинал Дионисий дал в ръцете на краля"1 голямата златна корона
и като го целунал, рекъл: „Ох, колко мъки претърпях заради теб, колко щети
издържах, колко се натъквах на опасности, ала всичко ще ми стане сладко, ако
веднъж те видя на трона." И останал три дни при императора. Така се уредили
нещата с унгарците. Научих също, че подир това ще трябва да се състои кратък
конвент на кралството в Алба регалис11, където да се изработи отговорът на за-
писката на императора от страна на унгарските поданици. Нека Бог помогне,
понеже остана нещо недовършено в Пеща - дано да се свърши в самата Алба и да
бъде за спасението на кралството и за правоте на момчето, за делото на което не
се отчайвам, защото деспотът на Расция12, граф Цили, Гискра, архиепископът на
Естергом, граф Георги Рожгони тъй здраво държат страната на момчето, че не
биха могли да се променят под въздействието на никакво убеждение или натиск
от страна на поданиците. Не виждам кого унгарците биха могли да имат за крал,
освен момчето Ладислав, което трябва да управлява унгарците и по дядово, и по
бащино, и по майчино право. След това от Унгария се получиха тези новини, че
трансилванският воевода Йоан е влязъл във война срещу турците и с колкото и
щастливи сражения откачало да завзел някои крепости, накрая все пак, след като
се променило щастието, което за никого не е постоянно добро, бил победен и
убит, опетнявайки голямата слава, която в предишните години спечелил в боя.
Все пак истината за това и досега е неясна13. Докато това ставало, флотата на
Евгений, за която казахме, че е в Понта, помогнала в плаването на християните
през Истъра14 срещу течението на реката. Какво да се прави сега не е ясно. В
Бохемия от онези, конто нямат достатъчно вяра, се подготвя метеж, който, ако
не се спре в зародит и се увеличи, трудно ще се оправи. Злото, когато е ужасно и
когато се ражда, се унищожава без труд, но когато съзрее, се унищожава трудно.
В Италия папа Евгений се бие срещу граф Франциск чрез оръжието на арагонс-
кия крал и надвива, ала крайният изход на войната е неясен. Често този, който
изглежда победен, излиза победител. Никой не побеждава истински, ако връщай-
ки се у дома, не дари нещо от себе си и на поданиците. След убийството на Ани-
бал Бективолно и Батиста Канетули болонците са обсадени от миланския херцог,
а венецианците и флорентийците им помагат. Ако императорът нахлуе в Италия
с някаква армия, тогава ще стане укротител на всички тези неща. Но те нехаят за
нас, както ние за другите. Както умеят да управляват, така послушни са и пода-
ниците им. Ако вие, германците, към конто е пренесена империята, нямате по-
голяма грижа за общите дела, боя се да не би онази изобилна и прочута италийс-
ка земя, която някога бе глава на империята и досега се признава, че е под импер-
ска власт, предадена в други ръце, ще смени и името си, и ярема. Това бяха неща-
та, както сега сметнах, че трябва да Ви се напишат, достопочтени отче. Другите
неща, конто стават при нас, ще може да чуете от големите изтънчени мъже и
кралски надзорници канцлера Гаспар, Йоан от Нойберг и Йоан Унгнад, конто
сега бяха изпроводени като легати в Бавария и Швабия. Защото, както предпола-
гам, те ще минат и през Пасау. Аз пък съм склонен постоянно да Ви се подчиня-
вам.
От Виена, пети ден от ноемврийските календи'5 1445 година.
151
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 116
ПИСМО НА ЕНЕЙ СИЛВИЙ ПИКОЛОМИНИ
ДО ПАПА НИКОЛАЙ V ОТ 24 НОЕМВРИ 1448г.
Stift Melk - Stiftsbibliotek, cod.736, f.23Or-231v.
Domino beatissimo et vere sancto, domino Nicolao V., pontifici maximo, Eneas
sacerdotum minimus in Christo salutem.
Longa taciturnitas brevi nequi epistola compensari. Dabit igitur veniam tua beatitudo,
si ad te post diutina silentia scribens pluribus utar, quam tue sinant occupationes. Nam et
res non parve sunt, quas attingam et tuo indigne consistorio. Si vales, dicebant veteres, et
nos valemus. Ego vero, si vales, inquam, valet Petri navicula, valet archa Noe, salva est
domus Dei, valet ecclesia, misticum Christi corpus, quia si quedam membra putrescunt,
valente capite vel curari posunt vel resecari. Ipsa tota est Candida et sine macula sponsa
Christi, sed tempus adest pericolosum, seviunt undique procelle, nautarum perifia in
tempestate cognoscitur. Nondum sedati sunt Basilienses fluctus, sub aqua luctantur ventuli
et ad nos usque fistulis latentibus perflant. Mille artifex diabolus in angelum sese lucis
quandoque transfigurat. Nescio, quid in Gallia queritur, adhuc concilium pectoribus insidet.
Inducias belli, non pacem habemus, potentie cessimus, aiunt non rationi, quod semel
induimus etiam hodie retinemus. Campus expectatur, ubi rursus de maioritate certetur. Tu,
si pugnandum est, illic decerne, ubi nec venti noceant nec sol adversetur, nec loci conta te
pugnet iniquitas. Turn, vero insidias cave et vafros nostro tempore Gallos. Nos sumus, in
quos fines seculi devenerunt, et, cum fluctuemus omni vento doctrine, nec fontem signatum
adimus, nec conclusum querimus hortum. Videri docti quam essemaluimus. Nec magister
est, cui magistro opus est. Togarus omnia novit interrogare, quippiam cuculatum dedecet,
cujus est inflatis buccis de celo, de sideribus, de angelis, de trinitate unitateque disputare.
At Hieronymus in heremo atque in extremis Syrie finibus constitutis. quibus in oriente
communicare debeat, Damasum in occidente consulit, nec hyphostasion, quo pacto dicere
liceat, interrogate veretur. Ad summum forsitan hodie doctrina pervenit et Paraclito directore
scholarum subsellia, non apostolice sedis tribunalia gaudent. Hine Hussitarum perfidia
nihil Romane sedi preter ceteras datum asserit, hinc pestifer Rokizana, tenebrarum filius,
confessor diaboli et Antichristi propheta, iniussu tuo et contra canonicas sanctiones Pragensis
ecclesie presulatum invasit. Nostri ista iam et occupatam Pragam sapientissimi patris
cardinalis Sancti Angeli litteris didicisti. Nunc heretici conventum cum catholicis querunt
et apud Pragam coloquia sunt habituri, in habentibus symbolum falicis et transitus. Quod
olim fuit, iterum esse potest. Si consonant animi, non video, quibus modis heresis armata
vincatur, nisi rursus grandis exercitus et totius Alamannie vires conveniant. Sed hoc certe
desperatum est, nisi tu manus apponas, nisi legatos mittas, nisi prelates invites et principes.
Inaudita res est, horrenda, detestanda. Archiepiscopum se nominat et metropolim regit,
qui nec vocatus est, nec missus, et, ut, quidam asserunt characterem presbyteri nunquam
suscepit. Proh, tantumque flagitium tua sanctitas inpunitum dimittat? Oziam legimus lepra
percussum, quia temere se sacris inmisit et quoniam ilium Isaias in templum irruentem non
corriperat nec iuxta Helie exemplum libera voce impium designarat, inmunda labia dicitur
habuisse et ad tempus prophetie spiritu caruisse. Exurgat igitur tui culminis gladius et
conterat draconis capuit. Recentia vulnera facilius quam inveterara curantur. Index ego
has litteras non monitor scribo, vulnus ostendo, remedium ex te pendet. Que morbo medicina
conveniat, pastor ovis melius quam ovis intelligit. Sed accipe gravius dampnum. Epistolam
quasi Micheam audi, filium Jembla, de quo inquit Achab rex: Odi eum, quia non prophetizat
mihi bonum, sed malum omni tempore.Invitus refero invitusque audio at, quando felicia
152
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т II
desunt, quid nisi tristia scribere possumus? Ceciderunt in Hungaria fortissimi, prostrata est
Christianorum acies, sacratissime crucis vexillum a porcis concuicatur, ingens aperta est in
nos porta malorum. Non ut doleas scribo, sed ut scias, et, ne peiora contingant, uti caveas,
oro. Infelix nuncium ad regias delatum est aures scriptisque plurimus affirmatum, in vigilia
sancti Luce victores Turcos Christianum exercitus prostravisse. Nunc rei seriem uti predicatur
agnosce. Audita, non visa narramus. Quartus hie annus est ab eo, quo Juliani sancte Sabine
cardinalis et Wladislai Polonie regis felicis anime cum pluribus aliis, in bello corporibus
perditis, ad patres migrarunt. Cecidisset eciam tunc Johannes vayvoda Transsilvanis, nisi
fuga salutem quesivisset, ac homo Valachus, regionis gnarus et ingenii calidi, periculum,
quo ceterus irretivit, absque negotio declinavit. Hie postmodum regni gubernator creatus,
grandem exercitum in hac estate coegit atque adversus imperatorem Turcorum profectus
est. Quamplures eum Teutones ac Bohemi secuti sunt, quos stipendio conduxerat. Nec
Turcus orientali sapientia fretus medio tempore deses fuerat, sed ratus, quod erat, Hungarus
minime quieturos, donee ulcisci temptarent, innumerabilem Asia tota comparat exercitum.
At Johannes suam magis quam hostium mentitus multitudinem, neminem sibi comparem
arbitrabatur et quasi feminarum acies adversaries contempnebat, quamvis militaris disciplina
sit, nec timere hostes nimium nec parvi pendi oportere, ut comici quoque versus meminisse
conveniat - ne quid nimis. Jam campos tenebant Moesie. que nunc Bulgaria appelatur,
explorata jam erant Turco Johannis consilia et, quamvis superiorem se nosset, fugam tamen
simulabat. Sic enim hostes vel insidiis capiuntur vel successibus elati minus considerationis
habere solent. Ajunt unum ex Turcis exploratorem captum, qui prioris exemplo Scipionis
monstrari singula Johannes iussit et hominem impune dimissum referre Turco, que vidisset.
Soleo ego, cum similia priscis audio nunc fieri, conflicta magis quam vera existimare. Nam
et Anglici quendam historicum habent, qui egregia quevis Romanorum facinora ex Livio
mutuatus contibulibus suis conscribit. Sed pergo ceptum iter. Terruit hostes Johannis factum,
remisso tamen homine renuntiant Turci, belli se copiam facturos, incensisque undique
circa se mapalibus amplius fugiunt. Locum fortasse oportuniorem querebant, ut adversaries
tanto inconsultiores redderent quanto securiores se judicarent. Insequitur Johannes cumque
jam proximus esset nec posse ulterius detractari prelium videretur, oratores VIII. ex
primoribus Turcorum advenerunt, qui humanis sanguinis effusionem detestati pacem
perpetuam et impensas belli aurique centum milia promittunt. Sic me presente regio culmini
junior Sillaceus comes asseruit, cui ex socero Rascie dispoto illarum partitum novitates
facile conscribuntur, licet errare, falli, decipi atque mentiri eciam principes conveniant.
Johannes vero, succesibus elatus, vendi pacem sanguine melius quam auro putans, singula
contempsit, quod postquam Turco relatum est, tester, inquit, superos, pugnam invitus ineo
nec humanum sitio sanguinem. Verum quanto nos gessimus humilius, tanto nobis hera
bellorum, Fortuna, secundior erit, hortatusque suos, pro patria, hberis ac conjugibus forti
animo prelientur, hoc bello finem imponi laboribus dicit, quoniam victi duobus certaminibus
Hungari restaurare tertium minime possint. Numerositatem sui exercitus ante oculos ponit,
hostium paucitatem extenuat, cum eis quoque pugnandum asseverat, quorum germanes in
eisdem feri locis ante triennium delevissent. Contra Johannem hodie, commilitones, inquit,
aut violenta Turcorum dominatione liberabimus Europam aut pro Christo cadentes martyrio
coronabimur. Quis non ei bello libenter intersut, ubi et vincere pulchrum est et vinci beatum?
Non morabor vos orationibus, quia virtutem viris verba non addunt. Qantusquisque est,
tantum in acie se solet ostendere. Ex remotis ultro regionibus pugnatum venistis, armati
stabitis versus inermes, Christiani adversus infideles educetis gladium. Defendite Christum
hodie vestris brachiis, et Helespontum reijeite Machmetum. Tota vos Christiana religio
venerabitur, quamvis at predam pocius quam ad bella descendimus, qui Asie totius hodie
reportabimus opes.
Sic animatus utrinque militibus initur bellum,quindecim milia Turcorum, quibus
candide erant vestes, primo concursu cesa feruntur, quorum loco ceteri succedentes
153
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
atrocissimum commiserunt bellum ac dum Turchi multitudine, Christiani virtute pugnant.
tantum sanguinis funditur, ut torrentis instar sub pedibus equorum rivuli cruore decurrerent. | t
Sed occidente sole prelium nox perobscura diremit, exercitibus ad jactum sagite separatis
ac tota se nocte missilium turbine infestantibus. Interea non parva Hungarorum manus per
tenebras elapsa est, que securitate lucis noluit experiri fortunam. Ea res Johanni vires et
animum ademit.Ceterum, ubi sequens dies illuxit, adurata m cuneos Turcorum multitude
tarn repente munitiones curruum, quibus imitati Bohemos Hungari confidebant, ensibus | 1
invasit et lanceis, ut nullus posset offendi missilibus, sed omnem manu conserere pugnam, H
quominus oporteret, ut pes pede et vir viro premeretur et sic multitudine fatigati magis I
quam victi, inconsulti certaminis Hungari penas dederunt et Turci fuerint multitudine potiti. I 1
Teutones atque Bohemi ad unum obcubuisse narrantur, ex Hungaris circiter triginta milia I
cesa ex Turcis ter totidem, sed hoc vere mihi videtur unicum, ne gratis hostibus victoriam I 2
dimisisse credantur. J ohannem quidam fuga salvatum ac montanis se nonnulis tueri, quidam I 1
inter alios neci datum inter fugiendum, alii despoti fraude captum adstruunt, veritas apud I *
tardiores reperietur Sunt, qui dicunt, arte quadam camelos ingentibus tlammis ardentibus I 1
in Christianos irruere vises, equitatum Johannis universum perturbasse. Nonnuli putant, I (
Hungaros ducis temeritate subactos, qui extra munitiones curruum pugnare voluerit, tanquam I I
in munitionibus vinci non posset, quod mihi nulla ratione dictum videtur. Sunto enim in I 1
curribus Hungari, quis Turcos pugnare compelleret, nisi equites redarum cursu, nec pedites I
circumveniri possent. Ergo, arbitrium pugne in Theucris erit. Illi, ut sunt oculati et hasti I 1
providi, Augusti cesaris sentencie meminerunt, qui voluntarie prelium sine prerogativa et I 1
spe certa victorie committentem aureo piscantem hamo comparat, cui certe plus instat
dampni quam lucri. 1
Cum igitur Johanni pugna necessaria videretur, qui tantum exercitum diu retinere I (
non poterat, extra munitiones preliari oportuit. Ingentibus insuper Turcorum copiis haud I j
magnum erat, impletis cadaverum fossis, ad currus prolabi munitionesque dissipare. Nec
enim decet milia hominum magni inducunt Theucri in bello relinquere. Ex Persarum quidam I ]
regibus tantas Scyhiam traiecit copias, ut amissionem septuaginta milium, inter dampna
non duceret. Sic superasse Turcos, cecidisse Hungaros constat. Quamplures ex baronibus
Hungarie desiderantur. Aiunt, qui de magnis maiora locuntur, Johannis exercitum
septuaginta milium, Turcorum ducentorum milium extitisse. Indocitor plebs celestia I
quodammodo redarguit, que crucis faverint inimicis, nec in divino conspectu, quid nostra
mereantur scelera, pensat. Ac causam iustam, inquit, habuimus. lusta eciam Israel ira
contra Beniamin fuit, quando turpissime interemptat Levite coniugem adversus Saba
profectus, primo die duo et viginti, secundo ducem et octo milia pugnatorum amisit. Erat I (
aliquid in populo Dei hac censura dignum. Quid scimus nos, qua mente in Turcos est itum.
Quidam stipendia, quidam spolia sequebantur, nonnuli vel inviti profecti fuerant, alii propter
millitiam secularem et inane militis nomen incorruptibilem glorie coronam cum aureis I ,
commutaturi calcaribus erant. Wladislaus, Polonie quondam rex, superatis Turcis, stabilire
in Hungaria, Johannes acquirere, ut rumor est, regnum putabat et Ladislaum pupilium
atque orphanum, indolis nobilissime regem, paterno avique regno spoliare nitebatur. Sed
est Domino in altissimis ejus cura, scriptura testimonium perhibente. Tibi derelictus est
pauper, orphanus tu eris audiutor. Ceterum, si tertio adversus Turcorum perfidiam jam
non Hungarie solius sed totius Christiane rei publice viribus bellum instauretur, favile
Deus, nostri misertus, sicut Israelitis tribum Beniamin delere sceleratam dedit, sic et nobis
ad internetionem Turcos prosternere dabit. Sed hoc efficere, sicut et Hussitas corripere, tui
muneris est et opus iubilei. Tui est atque cesaris pro comuni omnium excubare salute. Ideo
supplex oro Deum, ut te cum cesare sospitem tueatur et in adversis fortem prebeat animum,
quia valente capite Christiana res publica periclitari non potest. Vale optime in Christo,
Domino nostro, et que a nobis scribuntur, fidelibus servis, in meliorem suscipto partem.
Ex Nova civitate Austrie, VII. Calendas decembris, anno Domini M.°CCCC.OXL.° VHI.°
154
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Най-нищожният от свещениците Еней изпрата поздрав на преблажения и
наистина свят господар, господин папа Николай V.
Дългото мълчание не може да се замести от кратко писмо. И тъй, твое бла-
женство ще даде прошка, ако, пишейки до теб след дълго мълчание, спомена пове-
че неща, отколкото позволяват задълженията ти. Защото и делата, конто ще засег-
на, не са дребни и не са недостойни за твоя съвет. Древните казваха: „Ако ти си
добре, и ние сме добре.“ Но аз ще кажа. „Ако ти си добре, добре е ладията на св.
Петър, добре е Ноевият ковчег, спасен е Божият дом, добре е църквата, мистично-
го тяло на Христа, понеже ако някои органи се разболеят. когато главата е здрава,
те могат да се излекуват или да се отрежат. Самата тя е чистобялата и неопетнена
Христова невеста, но времето е опасно, навсякъде свирепстват бури, а умението на
моряците проличава в бурите.'1 Още не са успокоени Базелските смутове2, под во-
дата се борят подмоли и достигат чак до нас чрез криещи се циреи. Хиляди пъти,
всякога изкусителят дявол се представя за пратеник на светлината. Не зная какво
се търси в Г алия3, но досега съгласието се намира в сърцата. Имаме военно прими-
рие, ала не и мир, отстьпихме, казват, пред силата, а не пред разума. Това, което
веднъж приехме, и до днес задържахме. Очаква се полесражение, гдето да има
борба за надмощие. Ако се наложи сражение, ти го насочи там, където нито ветро-
вете да пречат, нито слънцето да е насреща, нито пък неравността на мястото да
почне да воюва против нас. Но ти се пази от засади и от хитрите в наше време гали.
Ние сме тези, срещу конто се изпречи краят на света, и понеже се смущаваме от
всеки вятър за учението, не достигаме посочения извор и не търсим затворената
градина. Желаехме да се видим по-учени, отколкото сме. Не е учител онова, което
е нужно на самия учител. Облеченият в тога знаеше да попита за всички неща и не
подобава на нещо качулато, което е негово, да спори с издути бузи за небето, звез-
дите, ангелите и за троичността на единството. И Иероним4, захвърлен в пустинята
и най-далечните краища на Сирия, се допита до Дамазии на Запад с кого трябва да
общува на Изток и не се побоя по какъв начин трябва да се нарича ипостасионът5.
Днес може би учението достига до най-висшата си точка и под ръководството на
Параклет Утешителя се радват процесите на училищата, а не трибуналите на апос-
толическия престол. Оттук хусистката вероломност твърди, че нищо не е дадено
на Римския престол в повече, отколкото на другите. Оттук чумавият Рокизана, син
на мрака, изповедник на дявола и пророк на Антихриста, без твоя заповед и срещу
каноническите предписания нападна върховенството на Пражката църква6. Ти зна-
еше вече това и си получил завзетата Прага чрез писмата на най-мъдрия отец,
кардинал на Сан Анджело. Сега еретиците търсят сътрудничество с католиците и
ще проведат разговори край Прага и преходът им в хора, имащи символ, е лесен.
Онова, което бе някога, отново може да се повтори. Ако се съединят духовете, не
виждам по какъв начин ще се победи въоръжената ерес, освен ако пак не се събе-
рат голямата армия и силите на цяла Аламания7. Ала това сигурно е безнадеждно,
ако ти не прострет ръце, ако не пратиш легати, ако не поканиш прелатите и кня-
зете. Нечувано нещо е, ужасяващо и достойно за анатема. Този, който нито е приз-
ван, нито проведен, и както някои уверяват, никога не е достигнал до презвитерс-
кия сан, се титулова архиепископ и управлява митрополия. О. дали твое светей-
шество ще остави ненаказано такова безчестие? Четем, че Озийк бил поразен от
проказа, понеже необмислено се натъкнал на светините и понеже Исай9 не го за-
държал, когато се втурнал в храма, нито пък с все глас не посочил нечестивеца,
говори се, че според примера на Илия10 имал мръсна уста и известно време бил
лишен от пророческата си дарба. И тъй, нека излезе мечът на твоего величие и да
унищожи главата на дракона. Пресните рани се лекуват по-лесно от застарелите.
Пиша това писмо не като съветник, а като осведомител, посочвам раната, но ле-
155
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
карството зависи от теб. Какво лечение е необходимо на болестта, по-добре разби-
ра овчарят, отколкото овцата. Но приеми присърце щетата! Чуй писаното, изглеж-
да бе Михеевото до сина му Иембла, за което цар Ахав казва: „Мразя го, понеже не
ми предсказва добро, а през цялото време лошо!“ С нежелание докладвам, с неже-
лание слушам, но когато липсват щастливи вести, какво можем да описваме, ако
не тъжните? Най-силните бяха убити в Унгария, разбита е християнската войска,
пресвещеното знаме на кръста се стьпква от свинете, огромната порта на злините
е срещу нас. Пиша не за да скърбиш, а за да знаеш, и моля да се пазиш, за да не би
да се случат по-лоши неща. Нещастна вест достигна в кралския двор до ушите ни и
тя бе потвърдена от много писма, че в навечерието на деня на св. Лука11 победонос-
ните турци разбили християнската армия. Сега узнай нещата по реда, както се
разгласяват. Разказваме не видяно, а чуто. Това е четвъртата година от онази, в
която щастливите души на кардинала на св. Сабина Юлиан и на полския крал
Владислав с много други, след като изгубиха телата си във войната, преминаха при
предците си. Тогава щеше да загине и Йоан, трансилванският воевода, ако не бе
потърсил спасение в бягство, и като влах, познаващ областта и притежаващ буен
нрав, отклони без усилие опасността, в която въвлече другите12. След това, като бе
избран за управник на кралството, събра през това лято голяма армия и се отправи
срещу турския султан. Твърде много тевтонии и бохемци го последваха, които той
събра срещу заплашане. Ала Турчинът, опрян на източната мъдрост, междувре-
менно не бе бездеен, но обмисли какво ставаше и събра безбройна рат от цяла
Азия, за да не остави в покой унгарците, докато се опитват да си отмъстят. А Йоан
се излъгал, че неговото множество е почти толкова голямо, колкото снова на вра-
говете, смятал, че никой не е нему равен и пренебрегвал противниците като женс-
ка армия и смятал, че каквато и да е военната дисциплина, не трябва много да се
боим от враговете, но и не трябва малко да се обмисля. Както е редно, нека също
си припомним стиха на комика: „Нищо прекалено!“13 Вече достигнали полята на
Мизия, която сега се нарича България, когато плановете на Йоан били узнати от
Турчина и въпреки че знаел, че е колкото ще по-силен, престорил се, че бяга. Защо-
то така враговете или попадат в клопки, или, възгордени от успехите, обикновено
са по-непредпазливи. Казват, че бил заловен един турски съгледвач. Йоан по при-
мера на Сципион Стари14 заповядал да му се покажат някой неща и човекът да се
пусне безнаказано, за да извести на Турчина какво е видял. Свикнал съм, понеже
чувам сега, че подобии неща са ставали у древните, да оценявам измисленото по-
високо от вярното. Защото и англичаните имат някакъв историк, който, като заел
от Ливий15 колкото щеш блестящи дела на римляните, приписал ги на съплемен-
ниците си. Но да вървя по поетия път. Направеното от Йоан уплатило враговете,
но все пак, след като човекът се върнал, турците известили, че ще създадат въз-
можност за сблъсък и побегнали още повече, като междувременно подпалили нав-
сякъде около себе си шатрите. Може би търсели по-удобно място, та да дадат от-
пор на противниците, толкова по-безразсъдни, колкото се смятали за по-уверени.
Йоан ги последвал и когато бил вече близо, изглеждало, че повече не може да
избегне сражението; 8 пратеници на турските велможи пристигнали и като прок-
лели проливането на човешка кръв, обещали вечен мир и военна контрибуция от
сто хиляди жълтици. Така в мое присъствие по-младият граф Силаги, комуто лес-
но се донасят новините от тези области чрез тъста му, деспота на Расция16, свиде-
телстваше пред негово кралско величество. Може да се случи князете да сгрешат,
да се излъжат, а също и да се подмамят. Но Йоан, възгордян от успехите, сметнал,
че е по-добре да се продаде мирът с кръв, а не със злато. Той пренебрегнал подроб-
ностите, което после било докладвано на турците, и рекъл: „Призовавам за свиде-
тели всевишните, влизам без желание в боя и не жадувам за човешка кръв. Но
156
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
колкото ние сме се държали по-смирено, толкова по-благосклонна ще е за нас
господарката на войните Фортуна17." И насърчил своите да се сражават дръзнове-
но за отечеството, чедата и съпругите си. Казал, че с тази война се поставя край на
мъките, понеже победените в две битки унгарци ни най-малко не биха могли да
започнат трета. Построил пред себе си безбройна армия, омаловажил малоброй-
ността на враговете и уверявал, че трябва да има сражение с тези, чиито братя в
тези същите места преди три години били разкъсвани от зверовете. Йоан казал:
..Напротив! Днес, съратници мои, или ще освободим Европа от насилническата
власт на турците, или, умирайки за Христа, ще се увенчаем с мъченичество. Кой не
би участвал на драго сърце в тази битка, където и да победим е хубаво, а да бъдем
победени е блаженство? Но не ще ви бавя с речи, тъй като думите не прибавят
доблест за мъжете. Кой какъв е, редно е да се показва в бойните редици. Дойдохте
от разбунените оттатък земи за сражение, застанахте въоръжени срещу невъоръ-
жени християни, извадихте меч срещу неверниците. Защитете днес Христос с миш-
ците си и отхвърлете Мохамед оттатък Хелеспонта. Цялата християнска вяра ще
ви почита. Колкото и повече да сме наклонни към плячката, отколкото към вой-
ните, ние сме тези, конто днес ще донесем богатството на цяла Азия."
И тъй, след като се въодушевили воините от двете страни, започнала битка-
та. Петнадесет хиляди турци в снежнобели одежди понесли загуби при първия сблъ-
сък. На тяхно място обаче се появили други и подели най-свирепо сражение. И
докато се сражавали, турците чрез многобройност, а християните чрез мъжество,
толкова кръв се проляла, че като порой течали реки от кръв под нозете на конете.
Но на залез слънце твърде тъмната нощ прекъснала сражението и след като войс-
ките били разделени на един хвърлей със стрела, през цялата нощ се тормозели с
вихрушки от стрели. Между това немалък унгарски отряд избягал в мрака, защото
не искал да изпита късмета си на следната утрин. Тази случка отнела силите и духа
на Йоан. Прочее, когато просветнал следващият ден, подреденото в клин турско
множество нападнало с мечове и копия тъй ненадейно укреплението от коли, чрез
конто унгарците смятали, че наподобяват бохемците, че никой да не може да се
брани със стрели, а да влезе изцяло в ръкопашен бой, което не трябвало да става,
та трябвало крак да се пребори с крака и мъж с мъжа: и така, повече изтощени от
многолюдието, отколкото победени, безразсъдните в битка унгарци побегнали, а
турците надделели с многобройност. Говори се, че тевтонците и бохемците били
избити до крак, от унгарците били изклани тридесет хиляди, а от турците - три
пъти по толкова, но това била изглежда единствената утеха за победените. за да не
смятат, че даром са дали победата на враговете. Някои добавят че Йоан се спасил
с бягство и се криел с някакви планинци, други, че бил убит по време на бягството,
трети, че бил заловен в плен поради коварството на деспота. Истината обаче ще се
разкрие по-късно18. Има такива, конто разправят, че чрез някакво лукавство били
видени да връхлитат срещу християните горящи с огромни пламъци камили, пора-
ди което цялата конница на Йоан се объркала. Други мислят, че унгарците били
подведени от неблагоразумието на вожда си, който пожелал да се бие извън укреп-
лението от коли, като че ли не би могъл да бъде победен и в него. Това ми се вижда
казано без каквото и да е основание. Тъй като, ако унгарците бяха в колите, кой би
принудил турците да се бият, ако не конниците чрез бега на колите, нито пък пеша-
ците биха могли да бъдат обградени. Значи решението за битка би било у турците.
Те, конто са зорки и предвидливи във военната хитрост, напомнят за сентенцията
на цезар Август19: „Който подготвя доброволно започващото сражение без добър
знак и сигурна надежда за победа, ловейки риба със златна кука, нему предстои
сигурно повече загуба, отколкото печалба."
И тъй като битката изглеждала надлежаща за Йоан, който не можел да за-
157
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
държи дълго такава голяма армия, трябвало да се бие извън укрепление™. Освен
това, за многобройните турски пълчиша не било трудно, след като запълнят с тру-
пове рововете, да се доберат до колите и да разрушат укрепленията. Защото турци-
те се хвалят, че извеждат десет хиляди души, за да ги загубят във войната. Някой си
персийски цар прехвърлил толкова войска в Скития, че не смятал загубата на се-
демдесет хиляди за щета20. Така е известено, че победили турците и погинали ун-
гарците. Колко много унгарски барони липсваха! Онези, конто говорят за големи-
те неща като за още по-големи, казват, че войската на Йоан брояла седемдесет
хиляди, а на турците - двеста хиляди. По-необразованата тълпа всячески опровер-
гава божествената намеса, която би подпомогнала враговете на кръста и не оценя-
ва какво са сторили пред Божия поглед престъпленията ни. Казват: „Имахме спра-
ведлива кауза!“ Справедлив бе и гневът на Израил срещу Вениамин21, когато подк-
репи унищожената по най-срамен начин съпруга на Левит срещу Сава. През пър-
вия ден загуби двадесет и две хиляди, а във втория - вожда си и осем хиляди воини.
Имаше нещо у Божия народ достойно за това ограничение. Ние знаем защо и с
какъв дух се тръгна срещу турците. Някои жадуваха заплата, други - доспехи, трети
потеглиха с нежелание, други пък заради светската войнска суета тръгнаха да за-
менят за празното име на воина неразрушимия венец на славата заедно със златни-
те си шпори. Някогашният полски крал Владислав смяташе, като победи турците,
да се установи в Унгария, Йоан - да овладее кралството, както твърдеше мълвата,
и се стремеше да отнеме бащиното и дядовото кралство от малолетния сирак Ла-
дислав, крал от най-благородно потекло22. Ала на Бог се пада грижата за най-вис-
шите дела, като Светото писание предоставя свидетелство за това: „На теб е преда-
ден бедният, ти ще бъдеш помощник на сирака." Прочее, ако за трети път се въ-
зобнови войната срещу турците, но вече не само чрез силите на Унгария, а на цяло-
то християнство, Бог лесно, щадейки ни, тъй както позволи на израилтяните да
унищожат скверното племе на Вениамин, така и на нас ще даде да повалим турци-
те за изтребление. Но да свършим с това: да се хулят хуситите подобава на твоята
служба и е нужно за юбилея. На тебе и на императора подобава да бдите за общото
спасение на всички. И затуй моля коленопреклонно Бога да те запази незасегнат
заедно с императора и да ви даде силен дух срещу трудностите. понеже, когато
главата е здрава, християнството не може да се подхвърли на риск. Бъди здрав,
най-велики в Христа, нашия Господ, и предай на верните слуги това, което е писа-
но от нас в по-добрата му част.
От Нойщад в Австрия33, на седмия ден на декемврийските календи, година
Господня 1448.
№ 117
ИЗ „АВСТРИЙСКА ХРОНИКА44 НА ТОМАС
ЕБЕНДОРфЕР ОТ СРЕДАТА НА XVb.
ONB, HIS - Wien, cod. Vind. lat. 7583, f.222 - 225.
Soldanus ergo obsidione cingit Accaron exercitu, qui per unam dietam omnes monies
et valles sicut arena maris occupabat. Non legitur ab inicio nascentis ecclesie tam numerosam
fuisse obsidionem, que fortiter civitati dietim cum nocte incumbebat, et ilia fortissime
resistebat. Templarii et Hospitalarii differenter et arroganter erga Theotunicorum ordinem
se gerebant Sarracentis instantibus, qui et unum et alterum fossatum cadaveribus, terra,
158
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV « ) т. II
lapidibus et lignis solo reliquo equaverunt, ad que plures cecati Sarraceni amore sui pseudo
Machumet se dederunt sponte precipicio. Inter que et pluribus in locis civitatem suffoderunt
et terram et ligna incendio conflagrantes ipsam ad ruinam ducere machinati sunt. Qua
propter, qui in civitate degebant, inito consilio dignius arbitrati sunt mori in prelio ad dei
misericordiam quam manibus tradi circumcisorum cum dedecore. Mane igitur apertis portis
erecto vexillo Crucifixi fidenter in Christo manus conserunt cum paganis et XVIII milibus
ex eis neci datis ad quadringentos in numero christianorum mortui reperti sunt.
Advesperascente igitur die Christi pugnatores ad civitatem redeunt. Frater vero Bertrandus,
dum quereretur, defuit. qui nocte inter cadavera simulans se defunctum degebat et intempesta
nocte surgit, unius arma pagani induit prostrati, in quibus ad canopeum nobilius, quod
vidit, accesit et Sarracenum inibi gravatum sopore iugulavit. Deinde ad tentorium unius
regis veniens lignum ori suo imposuit et sic ipsum sub silencio detentum ad civitatem usque
perduxit; pro cuius erepcione omnes capti christiani pristine dati sunt libertati. Altera die
iterum factus est congressus altrinsecus, in quo fortiter utrimque dimicatum est et ex utraque
parte plures involuti periculis.
Interea Veneti magnam invisam et indecentem Christiano nomini fraudem
pretenderunt. Alloquuntur siquidem, ut fertur, diciores Accaronitarum, quatenus se et sua
preciosa suis navibus dignarentur commendare et ipsi salvos eos ab hiis educerent pariculis.
Quod dum primum in auro et argento factum esset, venientes cives cum uxoribus et liberis
undis iniecerunt et sic cum facultatibus eorundem abierunt.
Sicque soldanus XXXX diebus et noctibus acies dirigit in civitatem. In quorum
intervallo soldanum quondam movit ipsum ducentem magnam in ammiracionem, cur
christiani crebro, pauci numero, magnum in bello devincunt et prosternunt Sarracenorum
exercitum. Cui quidam paganus: „Non mirum, quia ego quodam perspexi die, quando
christiani ceciderunt in prelio, quod in uno corpore duo latuerunt homines et uno moriente
astiterunt eidem decori iuvenes, qui ex eius ore susceperunt venustum puerulum." Нес
audiens frater Hermannus de Saxonia apostata ab ordine Thetonicorum iam sordescens
multis ab annis et profugus ad inimicos crucis Christi una cum alio fratre nomine Mayus
compunctus ad ordinis sui processit magistrum et suscepta penitencia inantea viriliter pro
Christi fide decertans multos ipsius hostes suo millitari gladio in mortem coegit.
Cum autem post multorum civitatis Accaron auxiliatorum abscessum fratrum trium
ordinum prefatorum usque ad CCC numerus dumtaxat redactus extitisset perpederentque,
civitatem ulterius quod tueri non possent, conscendentes naves abierunt. Propter quod
soldanus perfidus hanc opinatissimam civitatem fidei et sanctorum locorum auilum et peltam
ingreditur, clericos tripartiri iussit, mares muris affixes sagittis interimi, generaliter omnes
laycos, parvulos cum matribus utriusque sexus, quos in Christi fide stabiles comperit, diversis
tormentis actos occidit ad octoginta milia christianorum et civitatem una cum duobus castellis
Pilgrami et Sunders funditus evertit, quousque propter yemalis aure inclemenciam coactus
est ad propria cum omnibus remeare recepta sponsione, quod ad estivum tempus redirent
in id ipsum, quod et factum est anno Domini MCCLXXXXI. Multorum hodie fragrat
opinio, quod, si fratres trium ordinum Templariorum, Hospitaliorum et Theutonicorum
cum populo in caritate concordassent, hec preclara civitas ad perfidorum manus minime
devenisset. Revertentibus igitur estate futura Sarracenis fortissima olim Tripolis vallatur et
ad solum usque prosternitur deiectis fortissimis turribus una cum muro eiusdem, Christianos
vero ad labores aptos vinculatos abduxit et residues morel pro Christo affecit et dampnavit.
Sed a sancta civitate Bethleem propter questum abstinuit et ea de causa civibus eius pepercit
una cum suo episcopo Gallico ordinis Predicatorum, sed et ipse ad negandum Christium
non parvum, ut fertur, fuit attentatus.
Hec tristia omni evo deflenda, omni pio cordi medullitus deplangenda flagicia iuste
a iusto iudice ob christianorum admissa scelera audiens potens rex in Ethiopia, quem
159
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
lohannem presbyterum vocant hystorie. Christianus nomine, sed Nestoriana pollutus fece,
fluvium Ewfratem, unum de quator paradisi fluminibus, quis pars Nilus, que stagnate quatuor
anni temporibus usque influxit Egiptum, divertit, ne Egiptum influeret, unde tota terra sua,
quia pluviis caret, suscipit irrigua, sed unam partem, ut per Tartarian! flueret ad Bulgariam,
aliam vertit per convalles, terciam divertit ad Greciam. Propter quod clamare coacti sunt
Egipcii ad regem se terram relinquere coactos, nisi Nili fluentis et irriguis fecundaretur.
Султанът1 с войската си стегна Акра в обсада2. За един ден той бе превзел
всички хълмове и долини като морски пясък. От самото възникване на църквата
не може да се прочете за толкова многобройна обсада, която застрашително над-
висваше над града денонощно, но и градът се съпротивляваше храбро. Тамплиери-
те и хоспиталиерите се отнасяха безразлично и надменно към тевтонския орден
под натиска на сарацините, конто изравниха с останалата земя и единия, и другия
ров чрез трупове, пръст, камъни и дървета, за което много сарацини, заслепени от
любовта си към своя лъже-Мохамед, се предадоха доброволно на унищожение.
Прокопаха града между рововете и на много други места и замислиха да го сринат
до основи, като подпалиха пръст и дървета. Затова жителите на града свикаха съ-
вет и решиха, че е по-достойно да умрат в бой за Божието милосърдие, отколкото
позорно да се предадат в ръцете на обрязаните. Рано сутринта те разтвориха пор-
тите, вдигнаха знамето с Разпятието и с упование в Христа завързаха сражение с
езичниците. Осемнадесет хиляди от тях се предали на погибел и около четиристо-
тин християни били намерени мъртви. Привечер Христовите воини се върнаха в
града, потърсиха Бертранд3, но той бе изчезнал. Той прекара нощта сред трупове-
те, като се престори на умрял, надигна се в бурната нощ, надяна доспехите на един
мъртъв езичник, в конто подобен по-скоро на египтянин, се приближи и закла
един сарацинец, потънал там в дълбок сън. После дойде в палатката на царя, втък-
на в устата му дърво и така го отведе чак до града при пълна тишина. Заради
неговото отвличане всички заловени през изминалия ден християни бяха освободе-
ни. На следния ден отново стана сражение, в което и двете страни се биха храбро и
от двете страни мнозина се подхвърлиха на рискове.
Междувременно венецианците извършиха голяма измама, противна и непо-
добаваща на името „христианин". Те предложиха на управниците на Акра, както се
говори, да благоволят да поверят себе си, и скъпоценностите си на техните кораби,
а те да ги избавят от опасността. Сториха това първо със златого и среброто, но
когато гражданите дойдоха с децата и жените си, те ги хвърлиха в морето и отпла-
ваха с имущество™ им.
Така султанът насочваше армията си срещу града в продължение на четири-
десет денонощия. В този период султанът бе доведен до силно учудване защо хрис-
тияните често печелят много в битката, макар че са малобройни, и разбиват войс-
ката на сарацините. Един езичник му каза: „Няма нищо чудно, защото един ден,
когато християните падаха в боя, забелязах, че в едно тяло се криеха двама души и
щом единият умря, до героя застанаха младежи, конто приеха от устата му прелес-
тен младенец." Щом брат Херман от Саксония, отстъпник от ордена на тевтонци-
те, вече осквернен от дълги години и изгнаник при враговете на Христовия кръст,
чу това заедно с един друг брат на име Май, съжали за всичко, отиде при магистъ-
ра на своя орден, покая се и започна храбро да сражава за Христовата вяра и с
войнския си меч изби много Христови врагове.
След оттеглянето на многото подкрепления на град Акра, тъй като броят на
братята от трите споменати ордена бе сведен едва до триста души, те прецениха,де
не могат повече да защитават града, качиха се на корабите и отплаваха. Затова
160
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) /л. //
коварният султан, влезе в този най-славен град, подстъп и щит на вярата и на
' етите места. Той нареди клириците да бъдат разкъсани на три части, мъжете да
। бъдат приковани със стрелите към стените и избити. Въобще погуби около осем-
;есет хиляди християни: всички миряни, децата и от двата пола заедно с майките
им, като подложи на изтезание всички, конто откри, че са непреклонни в Христо-
вата вяра. Разруши до основи града заедно с двете укрепления Пилграми и Сун-
дерс. Но поради безмилостния зимен вятър бе принуден след като получи залог, да
отплава с все хората си в земите си така, че на лято да се върнат на същото място,
което направиха през 1291 година Господня. Мнозина днес са на мнение, че ако
братята от трите ордена на тамплиерите, хоспиталиерите и тевтонците се бяха спо-
разумели с народа, този преславен град нямаше да попадне в ръцете на неверници-
те. Когато сарацините се върнаха на следващото лято, силно укрепеният град Три-
поли бе обграден с ров и сринат да основи, след като най-яките му кули бяха разру-
шени заедно със стените му. Султанът отведе в окови годните за труд християни, а
останалите изби и унищожи заради Христос. От жалост той се въздържа от светия
град Витлеем и затова пощади жителите му заедно с неговия епископ Галик от
ордена на проповедниците, но и той бе не малко насилван, както разправят, да се
отрече от Христос.
Могъщият цар на Етиопия, наричан „христианин", когото историците назо-
вават презвитер Йоан, но който бил осквернен от несторианската зараза4, чу за
тази скръб, достойна за оплакване от всеки век, за това безчестие, достойно за
искрено окайване от всяко благочестиво сърце. Тогава той отклони река Ефрат,
една от четирите райски реки, чиито приток Нил четири години се разливаше и
напояваше Египет, за да не напоява и тя Египет, а след това напои цялата си земя,
защото бе лишена от дъждове. Той отклони една част, та да тече през Татария към
България, друга насочи през долините, а трета към Гърция5. Затова египтяните се
почувстваха длъжни да заявят пред царя, че са принудени да напуснат земята, ако
тя не се оплодява от напоителните води на Нил.
№118
ИЗ „УНГАРСКА ХРОНИКА",
СЪСТАВЕНА В БУДА ОТ АНДРЕАС ХЕС (ХУв.)
6NB.HIS - Wien, cod.Vind.Iat.3445, f.lllv-112r, 113v- 114r, 128r-130r, 139v-140v, 165r-167r,
170r-v.
Annis vero XX. sine motu in Pannonia perrnanserunt. Vicessimo autem prime anno
egressi, in Bulgariam intraverunt, et inde ad Ydropolim venientes, ipsa expugnata,
Constantinopolim tandem obsnderunt. In obsidione igitur urbis memorate Hungaris
constitutis, quidam Grecus sicut gigas emissus de urbe, quod si ambos devinceret, imperator
Grecorum Hungaris id репе dare teneretur...
Post hec movit exercitum super Kean ducem Bulgarorum et Sclavorum, que gens
loca naturali munitissina inhabitat. Unde etiam multis laboribus et sudoribus predictum
ducem vix tandem devicit et occidit et inestimabilem copiam thesaurorum eius, precipue in
auro et gemmis ac preciosissimis lapidibus accepit, et locavit ibi unum proavum suum
nomine Zoltan, qui postea hereditavit illas partes Transilvanas, et ideo vulgariter dici solet
Erdeeli Zoltan...
161
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Deinde sanctus rex venit in civitatem, que Vetus Fuda vocatur, unacum filio suo
sancto Emerico et regina. Cum ibi (non) invenisset aliquod pium opus in Christo, in quo
possit laudari Creator omnium, statim sanctissimus rex de tesauro predicti Kean ducis
Bulgarorum et Sclavorum, quem occiderat, cepit in medio civitatis edificare grande cenobium
in honore apostolorum Petri et Pauli, ditando illud multis prediis et simili libertate romane
ecclesie fulciendo, in memoriam et honorem curie romane, quam corporaliter
visitaverat.Dum igitur edificaretur, magistri lapicide de Grecia ducti erat, et sanctissimus
rex et regina ratione devotionis ibidem degebant. Regina autem cruces, tabulas et ornamenta
procurabat...
De pugna Hungarorum cum Grecis, Bulgaris et Bessenis.
Factum est autem tercio anno post adventum Cu norum Besseni per Albarn
Bulgaricam venientes, transnatauerunt flumen Zava in campum Bozias, et non modicam
gentem captivorum et predarum diripientes in suam terram abduxerunt. Rex autem et dux
imposuerunt crimen traditionis Albe Bulgarice, eoquod pace defraudata voluntarie
permisisset latrinculos Bessorum depredari Hungariam. Collectis itaque exercitibus.
convenerunt in Zalonkemen, ubi consilio deliberantes decreverunt Albarn traditricem
obsideri oportere et expugnari. Inde castra moventes, descenderunt circa flumen Zava in
directo Nandurfeyrvar. Exiit autem edictum a rege et duce universus exercitus Hungarorum
quamtocius posset transivet fluvium Zava in Bulgariam. Greci autem et Bulgari navigantes
in celonibus suis, ingenia sustabant ignes sulfureos in naves Hungarorum, et eas in ipsis
aquis inscendebant. Victi sunt autem igniuomi Greci ab Hungaris pre multitudine navium.
quibus flumen operuerant, fugientibus autem Grecis ac Bulgaris, transierunt Hungari et
terminos Bulgarorum occupaverunt. Rex autem et dux secunda feria transuerunt Zavam,
et mane facto ordinaverunt acies suas, et plenis manipulis universaliter per turmas suas
infertis umbonibus obsiderunt civitatem. Greci itaque et Bulgari timentes ex obsidione
periculum sibi imminere, rogaverunt Bessenos per clandestinos nuncios, ut sine pauore
venirent in auditorium ipsorum eoque nec rex, nec dux civitatem eorum obsedisset, sed
tamen comes Wid cum bachiensis militibus eos invasisset. Bessi autem fraudulentibus verbis
eorum seducti, festinanter venerunt in auditorium ipsorum, et cupiditate prede allecti, quam
de comite Wid devicto sperabant se habere, precipites irruerunt super agmina Soproniensium,
quorum rector erat comes Ian nomine. Hie autem insultus Bessenorum viriliter et fortiter
cum Soproniensibus superavit, plurimis eorum ibidem in ore gladii prostratis, residuis autem
ipsorum in captivitatem subactis.Princeps vero Bessenorum nomine Kazar cum paucissimis
fugiendo manus Hungarorum vix evasit. Rex igitur et dux eidem militi Ian munera regalia
condignasque grates regia liberalitate contulerunt, eoquod ipse multa milia Bessenorum
tanque lapis limpidissimus vasa fictilia construisset, propriusque rex et dux cum exercitu
suo de gentaculis capita levassent. Regi autem et ducibus Geysa et Ladislao super rupem
que eidem civitati proxima est residentibus, ceperunt Hungari presentare captos Bessenos
et capita interfectorum, et equos, et superlectilia, que in quarta feria a mane usque ad
inclinationem meridiei plene perficere non potuerunt. Hoc autem ideo factum fuit, ut Greci
et Bulgari, qui obsidebantur, videntes Bessenos in quibus sperabant, tam crudeliter ab
Hungaris obtruncatos timerent, et semepsos cum civitate regi et ducibus traderent. Porro
rex et duces ad expugnandum civitatem convenientiora loca prospicientes, preceperunt
carpentariis.ut ibi turres ligneas octo altitudinem murorum duplo superantes fabricarent.
Dnde milites in medium civitatis lapides et sagitas super homines iacularent. Inter turres
vero totidem tormenta ad destruendum muros erexerunt. Longos etiam pluteos ad
defendendos introitus turrium ceteraque instrumenta bellica composuerunt. In quibusdam
itaque locis destruxerunt muros eius usque ad fundamentum, sed civitatem non poterant,
quia earn intrinsecus fortissimi bellatores defendebant. Obsederunt civitatem duobus
mensibus, infra quos sepe congressi sunt cum Sarracenis de civitate egredientibus, et ex eis
162

ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
alios occiderunt, alios autem fugaverunt. In tercio vero mense obsidionis, quedam puella
ungara olim illuc per captivitatem abducta, in quarta feria civitatem succendit. Flabat
autem subsulanus vehementissime cunctaque edificia occupaverunt incendia. Exercitus
aque Hungarorum irruit civitatem ea parte qua muri eius per tormenta iam corruerant, et
Grecos, Sarracenos atque Bulgaros crudeliter trucidarent. Qui autem residui remanserunt
?um Nichota duce eorum fugerunt in arcem. Hungari ergo capta civitate sequenti die
• istquam ignis resederat, videntes scrobes Grecorum descendentes, tulerunt exinde aurum
multum et argentum, lapides preciosos, gemmasque prelucidas , et thezaurum fere
inestimabilem. Nullusque fuit ex Hungaris, qui ibi locupletatus non fuisset. Porro in arce
inclusi, rogaverunt regem et duces, ut eis vitam et hbertatem donarent, arcem autem et
universa sibi vendicarent. Manibus itaque regis et ducum in fidei pignus extelsis, quod eos
alterius non lederent, omnes, qui in arce erant descenderunt. At dux Nichota argenteam
vconam sanctissime genetricis Dei semper virginis Marie cum magna multitudine veniens,
in potestatem ducis Geyse contulit. Sciebat enim Geysam ducem esse devotum Deo, et
captives seu afflict os misericordie visceribus refoventem. Ad manus autem regis Saiomonis
pauci venerunt, quia noverant ipsum esse austerum et pessimis consiliis Wyd comitis in
omnibus asculiantem, qui Wyd et Deo, et hominibus detestabilis erat. Cumque vidisset rex
plures ad ducem ex illis confugisse, paucos autem ad se, plurimum indignatus est. Et eos,
qui ad fidei manus venerant volebat dividere in tres partes, et duas sibi tollere, terciam vero
duci. Dux autem non permisit hec fieri. Hec ergo fuit causa malorum et seminarium discordie
inter eos.
•
De coronatione regis Stephani quinti filii regis Bele quarti.
Post ipsum anno Domini Milesimo ducentesimo septuagesimo prime cepit regnare
filius eius Stephanus super totam Hungariam, qui Othocarum regem Bohemorum in
Hungariam cum Bohemis, Australibus et Branburgensibus cum potentia venientem ante
fluvium Rabcha devicit viriliter ac fugavit. Postea Bodun civitatem Bulgarorum et Bulgaros
superans, regem eorum sibi compulit deservire. Regnavit autem duobus annis et mortuus
est in anno tercio regni sui in Magna insula, et sepultus est in ecclesia beate Virginis in
insula Budensi, in loci beginarum.
De secundo adventu Tartarorum in Hungaria.
Eandem postea pauci de ipsis Cumanis, qui evaserant ad Tartaros fugientes, quorum
instinctu Tartari anno Domini Millesimo ducentesimo octuagesimo quinto secunda vice in
Hungariam advenerunt...
•
De exercitu in Bulgariam.
Nempe regnum Bulgarie sacre corone Hungarie subiectum, cum magna potentia
intravit, et Budon civitatem capiens, regnum sibi subiugavit, principem ipsius nomine
Strachmerum, qui se imperatorem Bulgarorum nominabat capiens, in Hungariam
transmittens, per aliqua tempora in castro episcopatus Zagrabiensi Sonmech vocato sub
custodia decenter et honeste conservatum, in Budunum ad regendum ipsum regnum sub
nomine et titulo sue maiestatis sub ceriis pactis et servitiis cum gaudia remisit. Sicut tandem
eciam idem princeps fidelitatem et obedienciam repromissam sue maiestati observavit.
•
De baptizatione Sclavorum.
Item Sclavi districtus de Lippua, dure cerviciis populus, ad fidem erat conversus et
163
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
baptizatus, cui sacerdotes catholici secundum translationem Hieronymi doctoris sancte
matris ecclesie sacramenta ecclesiastica ministrabant. Sed nunc, ut narratur, in apostasiam
et prist inum error em sunt elapsi, et multo peiores essent.
De coronatione Ladislai quinti filii regis Alberte, et quomodo Vladislaus rex Polonie
ad coronandum inducitur.
Mortuo Alberto, remansit Elisabeth regina contoralis eius pregnans, et nesciebatur
filium aut filiam esset paritiucare. Interim prelati et barones miserunt pro Vladislao rege
Polonie. Sed ante quern ipsem introducerunt, regina peperit filium Ladislaum et contradixit
eleccioni de rege Polonie facta, et coronari fecit Ladislai puerum trimestrem. Nichilominus
inductus fuit Vladislaus rex Polonie coronatusque corona alia de capite reliquarum sancti
Stephani sumpta. Quibus regina Ladislaum filium simul cum corona regni tradidit ad manum
Friderici Romanorum regis et ducis Austrie. Regnavit autem ipse Vladislaus in dissensione
regni annis prope quatuor, et in bello contra Turcos iuxta mare prope castrum Varna
periit, anno Dominini millesimo quadringentesimo quadragesimo quarto. Hie fuit princeps
optimus moralis, institutus, religiosus, casus verax et magnaminus in armis.
Те1 останали на едно място в Панония 20 години. Но на двадесет и първата
година потеглили и нахлули в България, а след като дошли до Идропол, превзе-
майки го, обсадили и Цариград. Когато унгарците се приготвили за обсадата на
този прочут град, някакъв грък, истински гигант, като излязъл от града, [казал], че
ако не победи двамина [унгарци], императорът на гърците ще се задължи да дава
данък...
След това обърнал войската си срещу Кеан, княз на българите и славяните,
който народ обитава природно защитени места. След това обаче с много труд и
войнска мъка най-сетне победил споменатия княз и го убил и придобил неизброи-
мо множество негови богатства предимно в злато, медальони и прескъпоценни
камъни, и поставил там един свой прадед на име Золтан, който след това наследил
тези трансилвански области и заради това по народному така се нарича: Ердели
Золтан...
След това светият крал дошъл в града, който се нарича Стара Буда, със сина
си свети Емерик и с кралицата. И като не намерил там никаква свята в Христа
постройка, в която да може да възхвали Създателя на всички неща, веднага този
светейши крал взел от съкровището на споменатия Кеан, княза на българите и
славяните, когото убил, и започнал да строи в средата на града голям манастир в
чест на римския престол, който лично бил посетил. Прочее, за да бъде построен,
били докарани каменоделци от Гърция, а светейшият крал и кралицата поради
благочестието си пребивавали там. Кралицата пък заръчала кръетове, плочи и
орнамента...
За войната на унгарците с гърците, българите и бесените.
След като изминали три години от нахлуването на хуните2, бесените3, като
минали през Алба Булгарика, преплували реката Сава при полето Бозия, и като
заграбили немалко пленници и плячка, се завърнали в своята земя. Кралят и кня-
164
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. //
зът обаче обвинили онези от Алба Булгарика в предателство, понеже мирит бил
нарушен и доброволно били допуснати бесенските разбойници да опустошават Ун-
гария. Затова, като били събрани войските, потеглили към Заланкемен, където
направили съвещание и решили, че трябва да обсадят и да превземат предателката
Алба. След това преместили своя стан и се настанили около река Сава по посока
на Нандорфейрвар. След това била издадена заповед от краля и княза цялата ун-
гарска войска, колкото може по-бързо да премине река Сава и да нахлуе в Бълга-
рия. Гърците и българите пък, плавайки със своите кораби, майсторски разпалили
огньове от сяра по унгарските кораби, както и такива в самите води. Но след като
били победени огнебълващите гърци от унгарците поради множеството на техните
кораби, с които покривали реката, гърците и българите побягнали, а унгарците
настъпили и завзели България. Кралят и князът преминали Сава във вторник,
построили своя боен ред и с пълни манилули и турми, прикрити зад щитовете си,
обсадили града. Гърците и българите пък, уплашени от заплахата от тази обсада,
повикали чрез тайни пратеници бесените без страх да им дойдат на помощ, понеже
нито кралят, нито князът обсаждал техния град, а само княз Вид със своите воини
от Бачка. И така бесените, подлъгани от техните неверии приказки, побързали да
им дойдат на помощ, подтикнати от жажда за плячка, която те вярвали, че ще
вземат подир победата си над княз Вид, хвърлили се през глава върху редиците на
шопронците, чийто предводител бил княз на име Ян. Той храбро и крепко надвил
устрема на бесените с помощта на своите шопронци и мнозина от тях хвърлил в
устата на меча, а останалите били отведени в робство. А пък вождът на бесените
на име Казар чрез бягство ведно с малцина от своите едва се отървал от ръцете на
унгарците. Прочее кралят, и князът дали на онзи воин Ян царски дарове и почести
и благодарност с царска щедрост, понеже той лично като блестящ камък смазал
множество бесени като глинени гърнета, преди още кралят и князът да успели да
вдигнат глава с войската си. Кралят и князете Гейза и Ласло били настанени на
една скала близо до онзи град и унгарците представили на тях пленените бесени,
главите на убитите, конете, имуществата в четвъртък, и като започнали от сутрин-
та, не могли до пладне да свършат. Щом като това станало по този начин, гърците
и българите, които били обсадени, като видели как жестоко били изклани от ун-
гарците бесените, на които те се надявали, се уплашили и се предали заедно с града
си на краля и на князете. След това кралят и князете се доближили до съответните
места за превземането на града и наредили на майсторите да изработят дървени
кули, които двойно превишавали височината на стеките. Оттам воините изхвърли-
ли в средата на града върху хората камъни и стрели. Между купите поставили
също толкова стенобитни машини. За защита на изходите на купите и на другите
обсадни съоръжения направили дълъг плет от кожи. Впрочем на някой места раз-
рушили стените им до основа, но не могли да превземат града, защото го защита-
вали самоотвержено най-храбри воини. Обсаждали града два месеца, през които
често се сражавали със сарацини4, които излизали от града, и някой от тях избили,
а други избягали. През третия месец на обсадата някаква унгарска девойка, която
била доведена тук в робство, запалила града през един четвъртък. Понеже духал
силен източен вятър, всички сгради били обхванати от пожара. Тогава унгарската
войска нахлула в града през онази част, гдето стената била вече срутена от маши-
ните, а гърците, сарацините и българите жестоко изклали. Тези от тях, които оста-
нали живи, избягали в цитаделата заедно със своя княз Никота. А на следващия
ден след превземането на града, след като огънят утихнал, унгарците, като видели
разрушени гръцки гробове, взели оттам много злато и сребро, скъпоценни камъ-
ни, блестящи медальони и несметно богатство. И нимало нито един от унгарците,
който там да не се обогатил. И тогава обсадените в крепостта помолили краля и
князете да им пощадят живота и свободата, като вземат крепостта и всичко ос-
165
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
танало. След като кралят и князете им подали ръка и ги уверили, че повече няма да
ги унищожават, всички, конто били в цитаделата, се предали. И княз Никота, но-
сейки сребърната икона на пресветата Богородица приснодевата Мария с по-голя-
мата част се поставил под властта на княз Гейза. Той прочее знаел, че княз Гейза
е богобоязлив и милосърден спрямо пленнипите и повинувагците му се. Малцина
се предали на крал Саломон, защото било известно, че той е жесток и винаги се
вслушва в лошите съвети на княз Вид, който Вид на Бога и на хората бил омразен.
Кралят пък, като видял. че мнозина от тях се подчинили на княза, а малцина нему,
много се разгневил. И тези, конто доброволно се предали, пожелал да раздели на
три части, като двете да вземе за себе си, а третата даде на княза. Князът не позво-
лил това да стане. Това прочее станало причина за злините и разсадник на раздора
помежду им.
•
За коронацията на крал Стефан Пети, син на крал Бела Четвърти.
След него в годината Господня хиляда двеста седемдесет и първа започнал
да управлява над цяла Унгария неговият син Стефан, който победил храбро при
река Рабха и прогонил тръгналия с войска от бохемци, австрийци и бранденбургци
бохемски крал Отокар. След това превзел българския град Видин и победил бълга-
рите, а техния цар принудил да му служи. Той царувал две години и на третата
година от своето царуване умрял на Големия остров и бил погребай в църквата на
блажената Дева на Будинския остров, в местността на бегинарите.
За второто нашествие на татарите в Унгария.
Също след това малцина от същите тези кумани, конто се спасили от татари-
те чрез бягство, разгневени, заради конто татарите за втори път в годината Гос-
подня хиляда двеста осемдесет и пета нахлули в Унгария...
•
За похода в България.
Тогава с голяма войска нахлул5 в царство България, подчинено на светата
унгарска корона6, и като превзел град Видин, си подчинил царството, а пък него-
вия владетел Срацимир7, конто се титулувал цар на българите, отвел в Унгария и
известно време го държал под стража прилично и почетно в крепостта Сомнех8 в
Загребското епископство, а подир това при известии условия и задължения го пус-
кал във Видин за управление на това царство от името и чрез титлата на негово
величество9. Така прочее този владетел спазвал обещаната вярност и подчиненост
спрямо негово величество.
•
За покръстването на славяните.
Също славяните от областта Липа10, народ твърдоглав, привел към вярата и
покръстил; на този народ католическите свещеници изпълнявали църковните тайн-
ства според преданието на Йероним", отец на Светата майка - Църквата. Ала сега,
както се разказва, те се върнали в апостазията и в предишната грешност и станали
много по-лоши12.
За коронацията на Ладислав Пети, син на крал Алберт, и по какъв начин
кралят на Полша бе доведен за коронация13.
166
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. И
След смъртта на Алберт кралица Елизавета остана временна от него и не се
знаеше дали ще роди син или дъщеря. Междувременно прелатите и бароните изп-
ратиха [делегация] до краля на Полша Владислав. Но преди да го доведат, крали-
цата роди сина си Ладислав и се противопостави на извършения избор на краля на
Полша и уреди тримесечното момченце Ладислав да бъде коронясано. Все пак
кралят на Полша бе доведен и коронясан с друга корона, взета от главата на мощи-
те на свети Стефан. Щом стана това, кралицата предаде сина си Ладислав заедно с
кралската корона в ръцете на римския император и австрийски херцог Фридрих. А
пък самият този Владислав при раздора в кралството управлява почти четири го-
дини и загина във война срещу турците край морето, близо до крепостта Варна
през годината хиляда четиристотин четиридесет и четвърта. Той бе владетел изк-
лючително морален, принципен, набожен, извънредно искрен и много храбър.
№119
ИЗ „СВЕТОВНА ХРОНИКА" НА ЛЕОНАРД ХЕфТ (XV в.)
Universitatsbibliothek -Innsbruck, Abteilung far Sondersammlungen, cod.2, f. 105r, 477v-479r, 535v-539v.
Imperatores Romanorum
DC0 Constantinus Hujus temporibus:
LXX XVII annis, Sextum concilium generale.
vir catolicus, filius Constantia eo dicta.
Constantini 3" Regnum Bulgarorum. Leo Degarius epist. Rolianus episcopus etc.
Constantinus
annis 17.
Anno Domini DCLXX Constantinus Constantini filius imperium adeptus regnat
annos XVII. Hie fuit vir catolicus et modestus. Sapienti quo usus consilio cum Arabibus,
qui Damascum inhabitant, et cum Bulgaribus pacem firmissimum fecit...
Hoc tempore ad honorem Constantini IIII*' civitas Constantia super Stagnum vulgo
Podensee ex nomine suo condita est et est franca...
Gens itaque Bulgarorum ultra Meotidas paludes habitantes ubi est Magna Bulgaria,
que et ipsam a Scithia egrediens passim debachabatur per Traciam Bathagia duce grassatur.
Temporibus Constantini imperatoris occurens exercitus ab eis turpiter fugatus graviter est
attritus. Et adeo per Romanam res publicam eorum invaluit excursus, ut imperator cum eis
facta pace annuam pactam eis prebere sit coactus. Ab huic igitur Sigibertus inquit regnum
Bulgarorum adnotandum est, quorum rex Bathagias erat cui adnotandus annis 20. Post
hunc Terbelius - 21, Cormesius - 33, Thelesis - 2, Sabinus - 7 annis, Paganus -7, Thelerigus
-8, Cardamus - 29, Chrunius - 13. In quo finitur huius regni annotatio...
DC° Justinianus
LXXX annis X.
VII.
Anno Domini DCLXXXVII. Mortuo apud urbem regiam Constantino orthodoxo
167
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
augusto filius eius Justinianus succedens imperavit X. annis. Hie, ut ait Hugo, cum esset
quasi XVI annorum temeritate usus, pacem, quam enim cum Abymelech Arabum principe
fixerat, solvit. Et pacem cum Bulgaribus nexam perturbans.
•
M.CCCC. Adalbertus
XXXVIII. II annis.
Anno Domini M.CD.XXXVIII. Albertus gener imperatoris Sigismundi, nunc electus
rex Hungarie, eligitur in die sancti Johannis Baptiste Prage in regem Boemie atque
Romanorum et regnat tamen duos annos...
Anno Domini M.CD.XXXV. Greci Christiani concilia habuerunt in Russia, in
Bulgaria, in Constantinopoli, in Trapesunda, in Hierusalem et in Alexandria. Tunc eciam
Eugenius papa concilio Florencie celebrate ipsos Grecos ad fidei obedientiam ecclesiarum,
que Romanam reduxit.Armeni et Indi in eodem concilio cum Romana ecclesia uniti
sunt.
Anno Domini M.CD.XXXVIII. imperator Grecorum de Constantinopoli et Joseph
patriarcha cum .CCC. Grecorum ad Ferrariam veniunt. Tunc etiam Judei de Damasco.
de Alexandria et Rhodo. de Syria et Judea per suos ocultos ambasiatores concordat! sunt
quomodo montem et castrum Syon obtinere possint, ob id quia multi reges Judee ibi
sepulti sunt...
•
M.CCCC. Fridericus
XXXIX.
Anno Domini M°.CD.XXXIX. bienali principum eleccione Fridericus dux Austrie,
rex Hungarorum ac Romanorum eligitur. Regnat in hunc annum usque M.CD.LXXV.
annis XXXVI...
Anno Domini M°.CD0.LIII°. imperator Turcorum congregate maximo exercitu
per terram et magna classe proposuit delere nomen christianum viribus suis. In primis
ergo obsedit civitatem, que Pera dicitur, quam post plurima certamina cepit XXVIII. die
mail Et intrans eandem civitatem crudelissime occidit omnes Christianos a sexto anno
et supra. Et sequenti die, scilicet XXX. intravit portum Constantinopolitane urbis vigore
belli et pluribus artibus obsedit. Ergo, Constantinopolim per mare et per terram
potentissime et earn angusturus sine intermissione finaliter earn devicit et cepit. Et ingressus
civitatem invicibilem cedem fecit in Christianos. Alios vero pedibus et manibus ligatos in
captivitatem duxit. Monachos etiam et moniales consecrates vituperose ex monasteriis
extractas ac simentrites et prostibulo institute essent trahebant, contra eas peragens et
talia qualia de pedibus quis sine rubore vix dicere audent. Adolescentulos verso a decennio
et infra cogebant sue spurtissime fidei adoratores existere. Et ultra hoc intraverunt Thurci
in illo eximio et claro templo sancte Sophie et ymagines sanctorum pedibus concultaverent
et omne quoque vituperii super ea fecerunt et in sacra altaria saliebant vociferando
iubilantes et Machometum ymnis et laudibus extollentes ascenderent. Et illi nepharii
Thurci ad sublime regimen eiusdem alte et famose ecclesie et crucem eius cacumeni
infixam deieterunt et disruperunt. Sacra vero sanctorum corpora dilaniabant et
devastabant, plurima etiam vituperia fecerunt in sacris crucibus et calicibus. Etiam in
tamen eorum vesana rabies exarsit, qua a prima hora diei usque ad meridiem totam
urbem vidatam et desertam relinquerunt, sic ut non Latinum, non Grecum. non Armenium,
non Judeum, nec aliquem de habitatoribus civitatis intra earn dimiserunt. Hec ex epistola
Ysidori cardinalis Ruthenensis, qui presens fuit in excidio civitatis et Francisci Rostaxii
168
i e I
ue
in
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
ducis Venetorum transmissa ad Nicolaum papam V., ut de remedio in futurum provident
contra hunc Turcorum imperatorem, qui se vocat inimicum crucis Christi et in tamen
odio habet Christianos; qui cum aliquem viderit, existimet se in visu deturpatum et
sordidatum, priprios oculos abluit, ut elicit perdictum cardinalis. Hec ille, quod autem et
qualis quinta ve hec fuerit antiquitus, hec regalis Constantinopolitana civitas sane videri
poterit superius sub Ammon rege Jerusalem quarte etatis ubi de eius conditori, situ et
laude dictum est. Et quia duxior lapide hominorum Dei et Christi fidelium iniurias et
ignonimias percipiens corde intimo non ingemiscat eius viscera, non ardeant pro tristicia
intima cordis, cui denique cum et sequencia intelliget Christianorum excidia, provinciarum,
civitatum, castrorum ac villarum desolationes non exidant pre amaritudine lacrime.
Cum enim sub anno verbigene celestis M°.CDLXI in castro Forem Chremniciensis
regis Hungarie rogatu cuiusdam viri fide digni orthodoxi, quod Adalbert! de Dacia
quondam per annos XVIII. inter Thurcos degentis eiusdem castri noster capitaneus victus,
quatenus domino Mathie invictissimo regi Hungarie etc., hanc que equitur paginule
formam lamentabilem in ydeoma latinum de eius ore materno ymo propria manu
conscribere nomine suo conatus sim. Cuius talis est tenor:
Sequntur provincie, necnon ville, quas imperator Thurcorum ab incarnationis Christi
M°.CDXL vel circa usque ad annum eiusdem milium CDLXI inclusive contra Christianos
obtinuit et sue vendicionis subiecit.
Est itaque civitas in Turcia olim famosissima prefer Constantinopolim Adria, quam
Greci Adrianopolim vocant, in qua sedes modo est imperatoris Thurcorum. Continet in
se LX. milia domorum, distat a Constantinopoli quoque dietas. Constructa ab Adriano
Romanorum augusto, ut insuperius, circa annum Domini CXX. tactum est.
De hinc dieta una cum dimidia sita est civitas Gelippel, qua Greci vocant Thopolim,
hec porta Thurcorum, per quam mercimonia mittuntur de Macedonia in Troyam. Ibidem
ut plurimum molendine sunt, que gyrantur vento.
De qua una dieta cum dimidia sita est Enos civitas piscibus habundans, cuius
capitaneus est quidam Januensis.
Apud eandem civitatem castrum est fortissimum nomine Damoticho in Macedonia
situm.
Tribus quos dietis a predicto castro sita est magna civitas Seres, quam quondam
ipse imperator Thurcorum pro sede imperii sui inhabitat. Ubi nunc plures Christiani
quam Thurci commemorantur. Est autem hec civitas porta maris plurima, quia illuc de
paganis mercimonia adducuntur.
De qua una dieta cum dimidia sita est magna urbs Thessalonica in Macedonia,
civitas quidem populosa iuxta maris littus, velud Colonia Agrippina cis Rhenum posita,
quam quidem Thurci contra Venetos obtinerant, quoniam Venetorum erat. Quia autem
Grecorum eandem obsidionis Thurcorum defendere nec servare potuerat, ideo tradidit
eis spontane absque sanguinis curenta effusionem. Ecce civitas nobilis doctrina doctorum
gentium Pauli Christo desponsata iam nostris temporibus inimiter Christi facta est subiecta
et tributaria. In eadem sunt varia de sericis mercimonia.
De qua una dieta cum dimidia sita est alia civitas nomine Pfirdsi cum magno
quidem monte, de quo aqua defluens ad cuislibet civitatis subintral latera. Due partes
huius civitatis sunt de Christianis.
De qua tribus dietis cum dimidia civitas Fenerik, in qua gladii Thurcorum
fabricantur optimi. Due partes de Christianis, omnesque villani nundinas seu forum adentes
sunt Christiani.
De qua una dieta est civitas Damicho, in qua maior pars de Christianis.
169
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
De qua dimidia dieta civitas Sidum portus usque maris ubique naves applicantur.
que mittuntur ex insula Nigropontho.
Est autem Nigropontho insula seu civitas Venetorum per grandis populosa ac
munitissima in corde pelagii situata. Sed et hec a crudelissimis Thurcis iam nonissimis
diebus sub anno M°.CDLXX. detenta ac depopulata. Interemptis in eadem, ut refertur.
C. milia utriusque sexus hominum ultra decennium ibidem repertis. Ve, autem, huius
indite urbis perditori! De hinc non alonge situm est monasterium quoddam ordinis
s.Francisci cuius fratres appelantur Oppiniani, tamen Christiani sunt.
Ibidem denique adhuc apparet vestigium et portio civitatis nobilissime matris
philosophorum Athenarum de cuius situ, condicionem et comendacionem dixinque supra
sub patriarcha Jacob.
Ibidem prope sunt civitates Abedya, Salana, in quibus maior pars de Christianis.
Ibi circumiacet quedam provincia Morya occupans per circumferenciam miliaria
lombardica DCC. In eadem provincia quodam dominus Dysbotus, frater imperatoris
Grecorum de Constantinopoli nomine Dragas residere solebat, qui et eandem provinciam
amiserat. Mortuo denique fratre eius imperatire ipse imperium adeptus urbem
Constantinopolim amisit, ut supra narratur est.
In hac provincia sita est civitas Semilii, quam Greci Heximilion vocant, ubi murus
cingens mare.
Ibi civitas Quaranth, in qua olim monasterium maior sancti Johannis.
Ibi civitas Mesytra, in qua sedes domini Disboth.
Circa quam due civitates Venetorum Madhun et Chron.
Ibi alia civitas Chlarentz, in qua unius de fratribus imperatoris Grecorum residet
consueverans. Nam anno Domini M.CDXLIIII. regnabat imperator Grecorum nomine
Basilius cum IIII fratribus Thodor, Dragas, Dymithro, Tamas.
Post prenominatam urbem Klarentzem est alia civitas nomine Patras in Achaya
cis mare, in qua per multam temporem curriclat corrus sancti Andrea apostoli extitit.
Reconditum cuius etiam caput sanctum hiis disturbiis Romam est translatum sub papa
Pio, ut infra dicemus.Hec urbs quondam domini pape. In hac denique fuerunt quondam
tria castra dominorum Theuthonicorum de Prussia
Una quoque dieta a Patras sita est quedam insula Venetorum Dechrapho
Plurineque alie insule modice domini Dyspoth de Albonya, que sunt Siphlonya, ibi
episcopatus fuit, et Sirmaur, circa quam sita est magna civitas Arth, ex qua urbs Troiana
tres fagis longis retroactis temporibus desolata legitur.
Circa quam situm est castellum sancti Luce Evangeliste, in quo, ut refertur, eius
sepultum est corpus sanctum, ibique brachium ostendabatur sancte Anne matris Marie
est.
In hanc suprascriptam provinciam Moriam et eius civitates et castra iam nonissimus
diebus imperator Thurcorum vi obtinuit post mortem domini Dispoth. Thurci quoque
filium domini Dispoth expellentes dederunt ei unam civitatem Sand Daniel una cum
prelibatis insulis.
De hinc una dieta situata est civitas Janina potens, nobilis, speciosa multumque
famosa, que fuit domini Dyspoth de Arth,que est quassi introitus et porta Lombardie
Tuscie provincie.
De qua sita est civitas Trichel, in qua princeps residet quidam de quattuor
170
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
Thurcorum principibus, qui ipsi regi Thurcorum necessitatis tempore cum XIIIL
armatorum subsidium facere solitus est.
De qua duabus dietis magna civitas Castoria in corde aque dulcis situata inter
montana. In hiis etiam iam pretactis civitatibus domini Dysboth et allis semper tertia
pars est de Cristianis et quarta de Thurcis, et omnes villani forum accedentes sunt
Christiani. In Castoria civitate supradicta est lingwa Bulgarica, que est Sclavonica.
De qua duabus fere dietis civitas magna Acharida iuxta aquam dulcem sita. In ea
viget studium Judeorum generale. Tres partes civitatis sunt de Judeis, una terciam de
Christianis. Ibi montana Albonya provincia.
Ibi porta maris Abulon, de qua navigatur in Apuliam, in civitatem Lecze, que est
Brinnice.
Ibi Duratzii porta Venetorum. Albonyam denique provinciam subiugavit imperator
Thurcorum anno Domini M°.CDLI.
De civitate quoque Acharida prelibata sita est civitas Priliopo, de qua una dieta
sequitur civitas magna Schopio, ubi mercimonia tractantur a paganis, attingit provinciam
regis de Bosna, similiter ad provinciam domini Dysboth de Servia.
De qua una dieta sequitur Nobardo, Scipo, Chratan, in qua alchimia optima et
maior pars de Christianis in utrisque.
Ibi forum quoddam nomine Sophia, ubi ecclesia in honore s.Sophie condita
quondam a gubernatore Joanne Weyda combusta est distans a fluvio Hystri seu Danubii
una dieta cum dimidia. Ibi quoque castrum regis Thurcorum munitissimum. In altera
parte Danubii attingit Balachia.
De civitate Vidin iuxta Danubium una dieta sita est civitas Nicopolis, circa quam
imperator Sigismundus pugnando vincitur, in qua maior pars de Christianis.
Item in Bulgaria Ultramontana sita est civitas magna Philippis, quam Philippus
pater Alexandri Magni condidit, ut etiam superius dictum est sub alvero.Hec in fertilli
terre plavicie constructa plurima diversarum rerum tractat mercimonia, quam etiam
apostolus Paulus magno labore Christo lustri faciens iam in fine sanctorum pressures
patitur non modicas. Distat quam per dietas a civitate Adria in pido hie nominata.
De civitate autem Nicopoli, que et Schiltaw, dimida dieta civitas Serbanoh ibi
castrum Gordiaboh, iuxta Danubium, quod quidem gubernator Hungarie post bellum
regis Polonie sibi subiugaverat. Sed nunc imperator Thurcorum fortiter restauravit.
De quo in montanis Dernapo et Diamboloh.
De lordiaboh castro prelibato navigatur per Danubium ad civitatem Baru.
In altera parte Danubii attingit tota Balachia usque ad mare. Ibi posite sunt Brill,
Kylia, Albratz et brachium Danubii decurens in mare Altum seu oceanum prope
Constantinopolim. Moderns itaque Thurcorum imperator duas nostris temporibus obtinuit
victorias, unam circam Adriam, aliam in Serviya, subiugatt que itaque sibi imperator
Thurcorum etiam duas provincias Christianorum Moryam videlicet et provinciam domini
Disboth de Arth, unacum tota Albonya.
Hec ibi quis est ergo, qui tantum Christianorum plagam et Dei fragellum ignemque
ex utraque parte, partis nostris exigentibus exirentem ex intimis cordis non deplangat.
Merendo, que dicat: Respire, sancte Patre, de exelso celorum habitaculo, et contere in
fortitudine brachii tui has gentes, que in sua feritate confidunt. Ne fideles Tui precioso
filii Tui Domini nostri sanguine redempti tot? Tantisque disturbiis treberimis occupati
deficient, dicanteque: Gentes, ubi est, deorum eorum de allis, qui interim preocupate
coacti sunt, require infra per temporem successum.
171
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
670 г.
Римски императори
Константин1
17 години,
мъж правоверен,
син на
Константин III2
По неговото време:
Шести вселенски събор.
Констанция, наречена нему.
Българското царство.
Писмо на Леон Дегариус.
Епископ Ролиан и т.н.
Константин
17 години.
В годината Господня 670 след като Константин, синът на Константин, нас-
ледил империята и царувал 17 години. Той беше мъж правоверен и скромен. Като
узнал от съвета, че има нужда, сключил с арабите, конто обитават Дамаск, и с
българите най-траен мир...
По това време в чест на Константин IV на Стагнум, обикновено наричан
Боденско езеро, на негово име бил основан, градът Констанция3 и е свободен...
И тъй народът на българите, който обитавал отвъд Метидското езеро4, гдето
е Голяма България, след като излязъл от Скития, свирепствал навсякъде и под
предводителството на Батай5 върлувал в Тракия. По това време армията на импе-
ратор Константин, която се опълчила срещу тях, позорно побягнала и била тежко
разгромена. И оттогава техните набези над ромейската държава толкова се усили-
ли, щото императорът бил принуден да сключи с тях мир и да плаща ежегоден
данък. Оттогава, прочее, казва Зигиберт6, трябва да се отбележи Българското цар-
ство, чийто цар беше Батай, който царувал 20 години. След него Тервел - 21, Кор-
месий - 33, Телец - 2, Сабин - 7, Паган - 7, Телериг - 8, Кардам - 29, Круний -137. С
него свършва сведението за това царство...
•
Юстиниян8.
10 години.
В година Господня 687. След като в столицата умрял правоверният август
Константин, наследил го синът му Юстиниян, който управлявал 10 години. Този,
както казва Хуго9, когато бил около 16 години, необмислено нарушил мира, който
някога бил сключен с арабския владетел Абимелех. И сключения с българите мир
нарушил...10
•
1438 г. Адалберт11
2години
В година Господня 1438 Алберт, зет на император Сигизмунд12, сега избран
за крал на Унгария, бе избран в деня на свети Йоан Кръстител13 в Прага за крал на
Бохемия и на римляните и царува така две години...
В година Господня 1435. Гърците-християни имали събори в Русия, Бълга-
рия14, Цариград, Трапезунд, Иерусалим и Александрия. Тогава папа Евгений15, ка-
то свикал събор във Флоренция, привел църквите на същите гърци към верско
подчинение на римската вяра1*’. На същия събор арменците и индусите влезли в
уния с Римската църква.
172
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
В година Господня 1438 гръцкият император на Цариград и патриарх Йо-
сиф17 заедно с 300 гърци дошли във ферара. Тогава прочее евреите от Дамаск,
Александрия, Родос, Сирия и Юдея чрез свои срещнали се пратеници се споразуме-
1и по какъв начин биха могли да си извоюват планината и крепостта Сион, понеже
там били погребани много юдейски царе...
•
1439 г. Фридрих18
През година Господня 1439 с двукратно гласуване на владетелите бил избран
херцогът на Австрия Фридрих за крал на унгарците и римляните. Той царувал от
тази година до 1475 общо 36 години...
В година Господня 1453 императорът на турците19, като събрал голяма сухо-
пътна войска и огромна флота, заповядал на своите люде да затрият християнско-
то име. Най-напред обсадил града, който се нарича Пера, и го превзел след много
сражения на 28 май. И като влязъл в този град, най-жестоко избил всички христи-
яни от шест години нагоре. И на следния ден, именно на 30 [май], нахлул в приста-
нището на Цариград с войнска мощ и с много хитрини обсадил града. Й така, като
притиснал най-мощно по море и по суша Цариград, най-накрая го надвил и прев-
зел. И като навлязъл в града, извършил невиждано клане над християните. Други
пък с отсечени крака и ръце отвел в робство. Монасите и монахините, посветени
на Бога, заловени непристойно, били изведени от манастирите, разсъблечени и
отведени и поставени за поругание; бити били по краката до зачервяване така, че
едва можели да промълвят нещо. Децата към десет години и по-малки принудили
да станат почитатели на тяхната мръсна вяра. А освен това турците нахлули в онзи
чудесен и блестящ храм „Света София" и стьпкали с краката си иконите на светци-
те и извършили над тях някакви скверности, а в светите олтари срали, изричайки
псувни, и славели Мохамед, пеейки химии и възхвали. И тези безсрамни турци,
като се възкачили на върха на тази висока и хубава църква и изтръгнали кръста от
нейния връх, го разчупили. Светите мощи на светците разкъсали и унищожили,
много скверности извършили в светите кръстове и съсъди. И след толкова техни
безразсъдни безумия от първия час на деня до обяд оставили целия град празен и
пуст, така че нито латинец, нито грък, нито арменец, нито евреин, нито какъвто и
да е друг от жителите на града не останал в него. Това е според писмото на руския
кардинал Исидор20, който бил очевидец на превземането на града, и на венецианс-
кий дож Франческо Ростацо21, изпратено до папа Николай V,22, за да се предвиди
средство срещу този турски император, който се нарича враг на Христовия кръст и
храни такава омраза към християните; той, когато види някого, придобива жесток
и страховит вид, облещва очите си, както казва гореспоменатият кардинал. А пък
снова относно предсказанието за оня четвъртък в старо време, когато този престо-
лен Цариград не ще може да се види, е казано по-горе през четвъртата година от
йерусалимския цар Амон23 за неговия основател, разположение и възход. И понеже
повествувам накратко за неправди и злочестини на Божии люде и верни на Хрис-
та, възприемайки от все сърце, кому не се повдигат вътрешностите, кой не е обхва-
нат от вътрешна сърдечна жалост, особено когато се узнаят последвалите унищо-
жения на християни, опустошенията на области, градове, крепости и села, кои не
проливат горчиви сълзи?
Когато прочее в годината от Божието въплъщение 1461 в крепостта форем
Кремницки24 на унгарския крал бе разкрито от някакъв достоен за доверие правос-
лавен мъж, че той е Адалберт от Дакия, който 18 години живял сред турците, при-
думан от коменданта на същата крепост за господин Матиаш25, непобедимия крал
на Унгария и т.н., опитах се да запиша от негово име собственоръчно това, което
173
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
следва в тези странички в плачевна форма на латински език от неговия майчин
език. Неговото съдържание е следното:
Следват областите, както и градовете, конто турският император от година-
та на въплъщението на Христа 1440 чак до същата година хиляда 461 или прибли-
зително, завладя от християните и подчини на своята власт.
И тъй, има град в Турция, който някога беше чудесен, Адрия, разположен
близо до Цариград, който гърците наричат Адрианопол, в който обикновено е сто-
лицата на турския император26. Той има 60 хиляди къщи, отдалечен е от Цариград
няколко дни. Построен е от римския август Адриан27, както бе казано по-горе, око-
ло 120-а година Господня е споменат.
Оттук на разстояние ден и половина е разположен град Гелипел, който гър-
ците зоват Тополим28; той е портата на турците, през която изпращат стоки от
Македония в Троя. Там има много мелници, конто се движат от вятъра.
От него на ден и половина е разположен Енос, град богат с риби, чийто упра-
вител е някакъв генуезец29.
Близо до този град е разположената в Македония най-укрепена крепост Ди-
мотика.
На някакви три дни от споменатата крепост е разположен големият град
Серес, който някога същият турски император имаше за столица на своята импе-
рия. Там сега живеят повече християни, отколкото турци. Прочее, този град е голя-
мо пристанище, понеже оттук за езичниците се доставят много стоки.
От него на един ден и половина е разположен големият град Солун в Маке-
дония, това е многолюден град, разположен край морето, подобен на Колония Аг-
рипина30, който е разположен край Рейн; този град турците превзеха от венециан-
ците, зашото принадлежеше на венецианците. И понеже по време на неговата об-
сада от турците той не можете да бъде защитаван или обслужван от гърците. по-
ради това им се предаде внезапно без голямо проливане на кръв. Наистина благо-
родният град още от Павел бе обвързан чрез учението на учените народи с Христа,
но по наше време стана враждебен на Христа и бе подчинен и стана даннически. В
него има различии копринени стоки.
От него на един ден и половина е разположен друг град на име Пфирдзи3’ с
някаква голяма планина, от която една река, извирайки, се влива по-широка край
някакъв град. Две части от този град са християни.
От него на три дни и половина е градът фенерик32, в който се произвеждат
превъзходни турски мечове. Две части са християни; всички селяни, конто идват в
пазарните дни или на панаира, са християните.
От него на един ден е град Дамико33, в който по-голямата част са християни.
От него на половин ден е градът Сид34, пристанище край морето, където се
закотвят корабите, конто идват от остров Негропонте.
Прочее, Негропонто е остров или град на венецианците, извънредно много-
люден и най-укрепен, разположен в средата на морето. Но и той за девет дни през
годината 1470 бе завладян и обезлюден от прежестоките турци. Като нахлули в
него, както се известява, те избили 100 хиляди души от двата пола над десет годи-
ни, конто били там намерени. Горко на предателя на този знаменит град! Оттук
недалеч е разположен някакъв манастир на ордена на св. Франциск, чиито братя
се наричат опиниани; те също са християни.
Пак там най-после се извиеява форумът и обиталището на благороднейший
174
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. Н
град, майка на атинските философи35, чието разположение, основаване и разхуба-
вяване, казахме по-горе, станало при патриарх Яков.
Пак там близо са градовете Абедия, Салана, в които по-голямата част са
християни.
Там наоколо е разположена онази облает Мория, която заема площ 700 лом-
бардски милиария36. В тази облает обикновено резидира един господин деспот, брат
на гръцкия император в Цариград, на име Драгаш37, който и напусна тази провин-
ция. Когато най-после неговият брат умря, той наследи империята и загуби Цариг-
рад, както по-горе бе разказано.
В тази облает е разположен градът Семили, който гърците наричат Хекси-
милион, там крепостната стена навлиза в морето.
Там е градът Кварант, в който някога имаше голям манастир „Свети Йоан“.
Там е градът Меситра38, в който е столицата на господин деспота.
Около него има два града на венецианците Модон и Крон.
Там има друг град Кларенц, в който резидира обикновено от братята на им-
ператора на гърците. Прочее, в годината Господня 1444 царуваше император на
гърците на име Василий39 с четиримата си братя Тодор, Драгаш, Димитро и Томас.
След гореспоменатия град Кларенц има друг град на име Патрас в Ахея край
морето, в който много време бе изложено тялото на свети Андрей. Съхранената му
свята глава по време на тези неуредици бе пренесена в Рим при папа Пий4", както
по-нататък ще кажем. Някога този град бе на палата. Освен това в него някога
имаше три крепости на господата тевтонци от Прусия.
А пък на един ден от Патрас е разположен някакъв остров на венецианците
Декрафо.
Много други малки острови принадлежат на господин деспота на Албания,
от които са Сифлония. където имаше епископа, и Сирмаур, около който е разполо-
жен големият град Арта, от който, казва се, че бил разрушен Троянският град в
миналите времена с три дълги бука.
Около него е разположен кастелът на свети Лука Евангелиста, в който, как-
то се известява, е погребано неговото свято тяло, и там се намира ръчицата на
света Анна, майката на Мария.
Тази гореописана облает Мория и нейните градове и крепости вече за девет
дни със сила подир смъртта на господин деспота завладя турският император. Тур-
ците, като прогонили сина на господин деспота, му дали един град Сан Даниел
заедно с един от предиспоменатите острови.
Оттук на един ден е разположен градът Йоанина - голям, благороден, красив
и много прочут, който беше на господин деспота от Арта, който е като входа и
портата за Ломбардия - областта Тусция.
От него е разположен градът Трихел41, в който резидира някакъв управител
на четири князе, който е задължен при необходимост да окаже помощ на турския
султан с 14 войскови отряда.
До него на два дни е големият град Кастория42, разположен под планина в
средата на езеро. Прочее, в тези предиспоменати градове на господин деспота и в
другите, трите части са християни, а четвъртата - турци, и всички селяни, които
идват на панаира, са християни. В гореспоменатия град Кастория се говори бъл-
гарски език, който е славянски.
От него на почти два дни път е големият град Ахарида43, разположен край
175
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
езеро. В него процъфтява учението на юдеите. Три части от града са евреи, а една
четвърт - християни. Там е планинската обдаст Албания.
Там е пристанището Абулон44, от което се отплава към Апулия, в града Лече,
който е Бринице.
Там е Дурадо45 - пристанище на венецианците. Турският император най-пос-
ле си подчини областта Албания в годината Господня 1451.
А недалеч от предиспоменатия град Ахарида е разположен градът Прилио-
по46, от който на един ден следва големият град Скопие, където се доставят стоки
за поганците; тук се достига до областта на босненския крал, също до областта на
господин деспота на Сърбия.
От него на един ден път следва Ново Бърдо, Щип, Кратово, в който има
превъзходна алхимия и по-голямата част са християни от двата пола.
Там е някакъв пазарен град на име София, където е създадената в чест на св.
София църква, изгорена някога от управителя Йоан войвода47, и отстой от реката
Истър или Дунав на ден и половина. Там прочее има здраво укрепена турска кре-
пост48. На другия бряг на Дунава се простира Влахия.
От града Видин край Дунава на един ден е разположен град Никопол, край
който, след като се, сражава, император Сигизмунд49 бе победен; в него по-голяма-
та част са християни.
Също в отвъдпланинска България е разположен големият град филипис50,
който бащата на Александър Велики Филип основа, както прочее по-горе бе каза-
но под заглавка. Тук се добиват много неща в изградените множество оризища и
плодородната земя; тук прочее апостол Павел, жертвайки се за великото дело на
Христа, вече в края на светите дела, претърпя немалко страдания. Отдалечен е
този град на два дни от града Адрия, споменат тук в началото.
А пък от град Никопол, който е Шилтав, на половин ден път е градът Чер-
вей, където е крепостта Гюргево край Дунава, която някакъв управител на Унга-
рия си подчини подир войната на полския крал. Но сега турският император здра-
во я възстанови.
От него в планините са Търново и Ямбол.
От преди споменатата крепост Гюргево се плава по Дунава към града Бару51.
На другия бряг на Дунава се простира цялата Влахия чак до морето. Там са
разположени Браила, Килия, Албрац52 и дунавското устие, което се влива в Голя-
мото море или океана до Цариград. Турският пък император Мурад53 в наше време
удържа две победи: едната край Одрин, другата в Сърбия; и така турският султан
си подчини две области на християните - именно Морея и областта на господин
деспота на Арта заедно с цяла Албания.
Значи, това е положението там, което за толкова християни от двете стра-
ни е участ, бич Божий и огън, което не трогва излизащото от дълбините на наши-
те сърца. Справедливо е казаното: „Виж, Свети отче, от небесните си селения, и
запази чрез силата на мишците си тези народи, конто вярват в твоята справедли-
вости Нима толкова много вярващи в тебе трябва да изкупят кръвта на твоя
прескъп син, нашия Господ? И обхванати от толкова опустошения и унищоже-
ния, те загиват и казват: „Хора, гдето и да сте, конто сега сте принудени да се
обърнете към техните богове на друговерците, по-нататък през времето намере-
те спасение.“
176
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
№ 120
„ПО КОИ ПЪТИЩА ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРВИ КЪМ ТУРЦИЯ?"
НА ФЕЛИКС ПЕТАНЧИЧ ОТ 1502г.
ONB , HIS - Wien, cod. Vind. lat. 8559, f.49v - 71r.
Felicis Petancii cancellarii Segniae Quibus intineribus Turciae sint aggrediendi ad
Vladislaum Hungariae et Bohemiae regem libellus.
Accepimus, serenissime rex, maiores nostros, cum de inferendo bello consularent,
prius itinera, quibus tuto in hostes pergerent, multorum et scriptis et documentis accuratius
investigasse. Qua ex re saepe compertum est eos fusis validioribus copiis amplissima regna
atque opulentissimas provincias ocius fuisse adeptos. Ea propter opere precium erit
Maiestatem Vestram commonuisse quos terrarum limites, quasve gentium regiones adeat
in Turcas expeditionem effectans. Et quamvis decenti et matura persuasione ad provisionem
ruine christianae opus esset exordiri prolixioribus verbis, tamen status perturbatissimus
rerum me prohibet, eoque, quod maiores nostri, quorum exemplis innitimur, in huiusmodi
ardius et mature navandis rebus impigri ac semper citissimi extiterunt. Igitur dimissis oris
maritimis, quae versus Asiam navigantibus patent, referam qui tramites ex septentrionali
plaga in Thraciam et Orientem derigant.
Primum igitur ex Pannonia ad Istri et Savi confluentem traijcitur in Superiorem
Mysiam prope Belgradum oppidum, ubi duae concurrunt vie: altera superior in Thraciam
sive Romaniam, altera inferior ad Dardanos et Macedones mittens. Sed superiorem viam
sequendo, patentibus campis Godomiri,preter celebre phanum Ressave, regum atque
princirum illustratum sepulchris, non procul pertransito amne maioris Murave relictisque
sinistrorum agris Bardilove per pagum Branicerum pergitur ad Nisum, olim (ut ruinis
cernitur) civitatem peregregiam, nunc instar vici redactam, a Turcia et Bulgaris habitatam.
Adiacet altissimis montibus ex finitimo Rhodope progressis fluvio Nisava a quo denominatur
magnaque copia venalium rerum inter alias Mysie et Tribalorum pagos censetur praeclara.
Abest a traiectu Belgradi CXX milibus passuum. Ex ea ascendendo ad vicum Pirothi,
situm in montanis, peragrato vasto montis Cunorovice iugo, arduo atque difficili. Cum ob
profunda corcumeminentium rupium concava, turn propter densissimum nemus longioresque
anfactus, fit per quinquaginta miliaria accessus ad Sophiam Metropolim Tribalorum,
emporium nostris seculis memorandum. lacet in piano spectans ab oriente inferiorem
Mysiam, hoc est Sagoriam, ex Chyabro flumine, circa Bidinum et Nicopolim oppidum,
porrectam per limites Istri ad mare Ponticum. A meridie Thraciam, ab occasu et septentrione
Cordiscos, Tribalos et excelsas montis Vasiglice alpes. Hinc Rhodope pre aliis quam plurimis
quos habet verticibus est eminentior, quasi omnibus finitimis montibus imperitans, quod
ex ipsa greca denominatione plane innuitur, per cuius asperos et angustissimos aditus biduo
pertransitur ad plana Philippopolis vel Romanic. Нас Romani Asie quondam imperium
sibi vendicantes iter habuere, quorum insigne ad hec usque tempora in montis medio
marmoreis erectum columnis conspicitur. Hinc et Gotifredum de Bulgonis, dum terram
promissionis recuperatururs pergeret, ad Hellespont! sive Callipolis traiectum ex superior!
Mysia transcendisse memorie proditum est. Hisce etiam angustiis Vladislaus, Pannonie et
Polonie rex, olim ab Amuratho Turcarum principe obsesus retrocedere, et in Pannoniam
ire fuit compulsus. Ex Philippopoli via tridui et campestri continue ad latus Marine sive
Hebri fluminis pervenitur ad Drinopolim, vocatam apud Priscos Odrysum sive Horestida.
Ea quantum pulchritudine et gestarum gloria rerum inter omnes Thracie urbes semper
claruit, hinc vel maxime deprehenditur. Quod eius fecunditate veteres Bithynie reges allecti,
ex Asia in Europam commigrantes, ipsam sibi in domicilium atque imperii sedem diu ante
177
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Byzantii expugnationem tenuere. Ab ea in Propontidem et Hellespontum sive Callipolim
miliaria sexaginta, in Constantinopolim vero CXX computantur.
Altera via inferior quae ex eodem Belgrade per Dardanos et Tribalos montes Aemum
transgressa prope Hebrum cum superiori via coniungitur. Altera inferior via est accessu
perfacilis. Patet enim ex Belgrade ad limites Mysiae et Dardanorum ex Belgrado CCLXXX
millibus passuum progrediens circa Ost ermice oppidum et Ravanicense monasterium adducit
primo ad Moravam, olim Moschium dictum, ad latus arcis Crusceve fluentem, quondoque
imbrium exundatione invadabilem. Dehinc ad Basilicam albam et Apennini montes Mysiam
invicem separans. Rasciani enim primi huius provincie populi, feroces ac bellicosi, earn
partem incolunt quae ad Dravum, Savum et Istrum flumina spectat. Valachi montana,
genus agreste hominum hi gregibus tantum pollent et armentis - aliam autem, quae ad
Dardanos, Macedones et Tribalos vergit. Serviani gentes usu mitiores et siderum aspectu
benigniori, eo quod magis ad meridiem tendant et frequentia commeantium mercatorum.
Pertransitis itaque montibus sequitur plahum Dubotice, frequenter inhabitatum. Sed dimisso
aliquantisper ad levam tramite, qui ad villam magnam Procopiae, et Nisum dirigit, non
procul offert se vallis Cossovisa cum Labo flumine per medium eius deccurente procedens
ad latissimum Cossovum campum celebratum toties diversarum gentium certaminibus.
Verum ex multis que hie preclare gesta in antiquis narrantur annalibus. Раиса in huius
campi memoriam repetam, Galli olim Graeciam atque Asiam occupaturi, illic primo
tumultuantes cum circumfinitimis populis prelium iniere, non sine magna strage, ut ex
eorum monumentis apparet, precibus namque vix inducias obtinuerant donee traditis
sepulturis occisorum corporibus a provincia abirent. Preterea anno iam CL Amoratho
Turcarum regi, magna cum barbarorum multitudine ex Thracia in Mysiam irruenti, Lazarus
despotus huic cum multis millibus obvians, fuit occisus paucis ex suo exercitu superstitibus,
apud Turcos victoria remanente, non incruenta tamen prempto ibidem eorum rege, ubi
eius adhuc intestina marmoreo condita tumulo iacent. Cadaver enim in Bursam Bithynie
metropolim deportatum est. Cum aliis ex Othomanorum familia regibus sepehendum.
Postremo hie fuit ilia infausta et omnibus seculis execranda clades Iohannis Huniadis,
genitoris divi Matthie Pannoniorum regis, ex conflictu habito cum Amorathe et Mahumete
Celepino eius filio. Qui fuit pater modemi Turcarum imperatoris. Huius campi planities
protenditur circiter LXX millia passuum usque ad viam Cusamici et fauces clissure, que ad
Scopiam ducit, posita inter flumina Sithnizum et Labum vallata undique montibus, quorum
extrema perabundant vicis et pagis, habens ad latus opulentissimum pagum Pristinam, qui
ob, maximam ubertatem fuit quondam Mysie dominis in summis deliciis. Est insuper ad X
miliaria Novomontana civitas, Germanorum colonia. In principio namque Saxones in Mysie
partibus metalla et argenti materiam reperere. Ceterum iuxta Horavice lacum et paludes,
divertendo ab ea via que ducit per Binzum, Moravam ad montes Crivicine infra Mysiam et
Dardanos iacentes, itinere unius diei ab ingressu clissure, patet accessus ad Scopiam, caput
Dardanorum et terminum Macedonie. Haec civitas est ferax et abundans omnibus preciosis
terre fructibus, plena divitiis, diversorium peculiare principis, irrigua salubri flumine Vardaro
scaturiente ex iugis altissimis Orbelli mentis qui imminet Macedonie, Tribalis Mysie et
Dalmatie ac Epiro. Propterea oportuna ad convocandum exercitum. Inde iter arripiendo
per planitiem Gegligove vallem Conopnize, Balnea Beobusci pontemque Strymonis,
dirimentem Macedones a Tribalis sive Bulgaris prope villam Ripe Rubee, perlustratis campis
Samocovi sylvis et vastis solitidinibus mentis Aemi vocati, apud Tribalos eius accolas
Costegnazo, difficili admodum via descenditur ad Marizam, hoc est Hebrum fluvium, et
campos Philippopolis sive Romanic. Ubi haec via inferior, distans a Scopia CCXXX millibus
passuum, coniungitur cum superiore ex monte Vasigliza sive Rhodope ad haec plana
progrediente Tractatus de cognomine et situ Romanic. Romania autem de qua paulo superius
mentionem fecimus, est regio aprica, affluens omnibus quae ad humanum expediunt usum.
Ab Romanis olim ob magnam situs amenitatem diu habitata. Unde propter frequentes in
178
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. //
-.a provincia Romanorum colonias et presertim Constantinopolim, que quasi altera Roma
vulgo nominari consuevit. Eius longitude a httoribus Aegei equoris et Strymone fluvio
CCCLXXXX millibus passuum progressa, ab oriente Ponto, a septentrione Istri ambitu,
non longe a Rhodope, iuxta Ciabrum amnem, cum inferiori Mysia finitur. Latitude vero ex
Kcinis Aemi lateribus incipiens ad meridiem versus Callipolim CLXXX protenditur.
Alius locus unde ex Pannonia in Mysiam iuxta Saslon oppidum traiectus est. Secundus
autem locus unde ex Pannonia transitus in Mysiam est prope Saslon sive Sabacum oppidum,
non procul inde ubi Drina ex Dalmatia deccurens Save immiscetur. Ultra Savum due
sequuntur provincie, Beligna et Maza, relictis ad dextram, flumine Albo et his montibus,
Sacero Chirbernico, Crupno, Saeza. Et tunc itur ad tamosum vicum Vagben montesque
Larzi exercitibus propter currus et alia impedimenta immeabiles. Ex parte sinistra fit
progressus ad vadum Murave maioris abluentis ibidem Crussevam arcem, adherendo semper
aliis intineribus superius memoratis.
Via quae ex Pannonia per Transsylvaniam mittit versus Thraciam et Pontum.
Est et tertium iter, oportunus minusque laboriosum, ducens ex Pannonum finibus in
Thraciam et ad alia loca vicina Ponto. Verum quia tam ipsos Pannones quam reliquos
trans Danubium commorantes populos illud minime latet cum ex concursu commeantium
invicem hinc inde civium et mercatorum, turn ob continuum bellum quod circa oram Istri
et eas regiones Turcas propulsando exercent, pauca tantummodo ab hanc viam necessaria
aggrediar. Buda itaque abest a Varadino LXXX millibus passuum interiacentibus
Cumanorum locis et flumine Tibico. Hinc ad Rhium oppidum prope Crissiam amnem est
via unius diei semper campestris. Ex eo pater accessus per vallem longam in Colusvar sive
Themisvar. Inde ad Sibinium pari spacio itineris et perfacili. Haec civitas est principalis ex
Septem Castris: que regio vulgo Transsylvania sive Herdelia appelari consuevit, bello
insuperabilis.
Parit enim strenuos ac fortissimos milites. Est in ea Huniad oppidum loci natura
munitissimum, unde lohannes, pater divi Matthie regis, oriundus fuit, qui hie primum Turcis,
eorum duce Mecrisbecho interfecto, melioribus semper auspiciis victoriam prosequendo
adeo hostibus terrori et sui admirationi extitit, ut omnium sententia in regni gubernatorem
deposceretur. Ex Sibinio sequitur Corona sive Bresovia, ultimum oppidum Transsylvanie
adiacens montibus qui dividunt eandem provinciam a maiori Valachia seu Dacia. Hinc
tertia die aditur Tragoviscus. metropolis Valachorum et sedes peculiaris principum
inaccessibilis non muro, non moenibus cincta, sed fossa, vallo et aggeribus tantum cum
sudibus preacutis exterius positis sita inter paludes obductas lutosis sylvis et lacunis aquarum,
ita quod hyeme tota репе circumfinitima regio immeabilis sit. Hec est provincia Dacia
dicta apud veteres, Romanorum colonia, unde eius aborigenes hac etiam nostra tempestate
passim latino utuntur colloquio. Est ea gens barbara, crudelis, divinationibus et augurns
dedita, rapinis semper et prede inhians. Ex his locis declinando viam ad traiectum Bidini et
Nicopolis dirigentem, ad levam offert se Vasillum castrum medium ferme consistens inter
Valachiam maiorem et monorem sive Moldaviam, ubi sepe cum Turcis certatum est. Dracula
enim cum paucis sed electis Machumetum Turcarum imperatorem, potitum iam maiori
Valachia, et ad minorem occumandam maturantem, hie ad secundam vigiliam noctis
aggressus, conversum in fugam ad Danubium cum magna suorum cede et ignominia regredi
coegit. Hie denique Stephanus, Moldavie princeps, Suleimanum bassam et ducem Romaniae
sic prostravit, ut ex XXX Turcarum millibus pauci admodum, qui forte velocioribus equis
insederant, evaserint. Ex Vasillo circiter XXX millia pasuum pertransitur Ister ad Brilagum
sive Braillovum oppidum, ultra quod occurrit Graecia, procedens ultra septem ora Danubii
usque ad Pontum, ubi est campus Varnae, celebratus primo conflictu imperatoris Sigismundi
et ducis Burgundie. Postmodum cede Vladislai, Pannonie et Polonie regis, atque Legati
Apostolici.
179
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Via per quam ex Varhosania itur versus mare et montes Corbaviae.
Reliquum est ut quam brevissime narretur ex quibus Dalmatiae partibus Turci irruant
in Germaniam et in alias circumfinitimas nationes. Est igitur in ea provincia locus qu
Varbosania dicitur, caput et sedes principalis ducis eius gentis, quo omnes ex Asia et Europa
barbari praedae ac rapinarum avidi confluunt, propterea quod inde facilius discuritur sive
ad oram maritimam, seu per Licham et montes Corbaviae, in Liburnos, Istros, Lubianam
et Forum Lilium, vel ex monte Adno, qui ferme medius Bosnam et sinum Adriaticum
consistit. Ad Croatiam declinando in Carniolam, Ciliam, Carinthiam, Stiriam usque ad
Austrie penetratur fines. Sed ex declinatione itinerum quibus ad eas transitur gentes, ubi
quaeque dictarum, plenius apparebit. Hostes itaque ex Varbosania ad planitiem Thimae
sive Sethiae distantem CLXXX millibus passuum, et ad alia loca proxima mari discurrere
volentes, etsi plures aditus habeant. Duos tamen continuis excursionibus sibi magis cognitos
et quasi faciliores frequentant, altero circa Visochii Ganzan et Prosor oppida descedunt ad
Clissam, Spaletum, Tragurium et Scibenicum; altero autem longius ad Cluci arcem porrecto
praeter Bistrizam intrant in ladrae plana patentia usque ad gretum dirimens insulas ad
invicem a promontorio Corbaviae. Ceterisque mediterraneis locis, verum regrediendo ex
istis campis ad Cluci oppidum et montes unde in haec litora divertitur, duae offerunt se
viae: alia versus Bichachium et Hun sive Unam fluvium pergens Alpinum Corbaviae per
angustias plerisque in locis transitu difficili et arcto vix pedibus peragrando, dimissis ad
laevam Novii et Buchari oppidis cum Istria, Tergesto et Montefalcon, feruntur ex limitibus
Bosnae CCCXX milibus passuum ad Hissunitium amnem.
Via quae ex Cluci oppido versus Hun fluvium progreditur et per quam itur in
Germaniam.
Sed superiorem viam tendendo traicientes Hun fluvium ad latus Bichachii, relicta
Cruppa ad dextram, semper locis campestribus spatio L miliarium, offendunt omnem
regionem Croatiae circa Modrusium usque ad Cruppam et Savum fluvios. Hinc etiam in
Lubianam excursiones fieri possunt, per eosdem montes Corbaviae, via stricta, lapidosa et
aspera. Post Cuppam amnem sequitur Methlica, in cuius finibus est mons arduus, transitu
difficilis porrectus et quatuor miliaria, ubi pauco admodum presidio, iter hostibus
praecluderetur. Inde ad Savum et Carniolam transcurrunt et ultra Savum per Ciliam,
Carinthiam et Stiriam provincias, Dravo flumini adiacentes depopulaturi dextera Muram
fluvium et Austriam adoriuntur.
Via Egnatia ex Epiro sive Dyrrachio per Aemathiam in Thraciam progrediens.
Duxi praeterea peroportunum fore si nostrae aetatis hominibus simul atque posteris
notum fieret per quae itinera olim Romani exercitus ex Epiro in Macedoniam sive in
orientem transibant, praesertim cum et assidua bellorum vastitate et temporum vicissitudine
nomina urbium atque locorum obliterata omninoque hodiernis christianis militibus incognita
existans. Proinde duae sunt viae, altera Egnatia ex Dyrrachio in orientem, quam Strabo
geographus ad Hebrum fluvium Thraciae per millia passuum D atque XXXV mensus est;
altera autem ex Apollonia, que Candavia a monte Illyrici denominatur, in Macedoniam
CCLXVII Thessalonicam usque progrediens. Sed prior Egnatia ex Dyrrachio per Pharsalicos
et Aemathiae campos, linquendo sinistrorum Fandam fluvium et montes Ducagmorum,
circa Lisum Aemathiae quondam nobilissimam civitatem, et frequentissimos Vrachiae et
Dibri pagos, pergens ad Belgradum oppidum, ferme medium inter Aemathiam, Thessalos
et Macedones, dimissis ex parte dextera Thessaliae montibus, laexa vero Drina fluvio,
peragratis sylvis et nemoribus finitimorum montium, descendit in planitiem Macedoniae
extensam versus Hebrum et Thraciam. Via Candavie maritima. Ex Apollonia ad fauces
Propontidis extensa.
Secunda vero via, que Candavia dicitur, ex Apollonia, unde sumit initium Epirus, ad
180
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т И
чпит Ambracium praeter Aulonis, sive Valone lacum procedens. Dextrorsum adiacent
sibi gentes Epiroticae, quas Siculum mare alluit.
Haec regio vulga Arbanus nuncupatur, diu sub Aranitorum dominio habita cum
Acheloo vel, secundum accolas, Pachicolamo amne e Pindo decurrente coniungitur. Illic
terminus Epiri, ab eo per Acarnanes ad Evium seu Phidarim fluvium, qui in os sinus
Corinthiaci influit dirimentis Aetholiam a Peliponneso, ad Anthirium flumen Isthmo pertinet.
Verum tota haec via superius memorata continue extenditur per oram maritima aditu
quibusdam in locis aspero et longius a mari ambiendo ob crebros prominentes in haec
littora montes. Ea post Isthmum ab Aegeo excepta pelago per Locros Phocenses, Boeocios,
Atticos et Megarenses, Graeciae maritimos populos, circa Euboeae atque Thessalonicae
sinus dimissa ad levam Larissa descendit usque Thessalonicam, clarissimam Macedoniae
urbem. Dehinc rursus ad latus eiusdem freti versus meridiem Athon montem declinando
per plana et montes Strymonem transgrediens (qui Macedones a Thracibus dividit), locis
semper maritimis ad Aemio oppidum extenditur, ubi Hebrus, Thraciae fluvius, Aegeo
immergitur equori. Hine duo patent itinera: alterum per LX miliaria versus Adnanopolim,
alterum autem ad levam per pontem Aegine supra paludes et lacus miro artificio tribus
millibus passuum extensum prebetur accessus ad Callipolim; ex ea in occasum divertendo
facile ad fauces pervenitur Propontidis sive Dardanellum.
Epilogus exhortatorius ad invadendum Turcos.
Haec sunt itinera a Romanis olim toties peragrata exercitibus, nunc a Christianis
obnixius affectanda, si pulsis ex Europa barbaris perpetua pace potiri concupiscunt. Non est
itaque exspectandus hostis neque dimicandum cum eo in limitibus et gremio Italiae, in Epirum
sive Macedoniam transportandae sunt copiae uno atque eodem momento. Hine et ex
Pannoniae oris bellum Thraciae inferendum esse, nemo iam ambigit. Non defuturum enim
militem, neque commeatum omniaque necessaria praesto fore. Aderunt et ex circumfinitimis
provinciis indique fideles solam christianam expeditionem prestolantes, parati hostes undique
aboriri quam primum senserint Christianorum castrum Istrum et ex Italia exercitum Adriae
fretum traiecisse. Haec est una atque extrema via debellandi hostem. Legimus namque
Alexandrum Magnum cum Dario Persarum rege in Asia decertasse. Xerxes, ne ab
Atheniensibus in regno suo circumveniretur, prior ipse Graeciam invasit. Hannibalis quoque
una atque eadem sententia semper erat, ut in Italiam bellum gereretur, neque ab ea iam
victor prius revocari potuit, quam translate in Aphricam bello. Caesari etiam tanta in
opprimendis hostibus celeritas inerat, ut plerumque ipse famam sui adventus preveniret. Sed
pretermittenda sunt tot exterarum gentium exempla. Solummodo unum relinquitur dignum
memoria ac celebrandum posteris documentum Iohannis Huniadis, qui nunquam passus est
Turcos adversus Christianos expeditionem movisse, quin eos in ipsa Thracia eggrederetur.
Cuius praeclara ac sanctissima pro defensione orthodoxe reipublicae incepta nostrae
tempestatis principes imitari Dominus lesus Christus Deus Optimus Maximus faxit.
Книжка от Феликс Петанций до краля на Унгария и Бохемия Владислав1
„По кои пътища трябва да се върви към Турция"
Светлейши кралю, научихме, че нашите предци, когато са се съветвали за
обявяване на война, най-напред грижливо са проучвали по описания и документа
на мнозина пътищата, по които сигурно да се отправят срещу враговете. Разкри се,
че по тази причина те често са превземали твърде бързо най-обширни царства и
най-богати провинции, след като са разбивали много силни армии. Затова ще си
струва да напомним на Ваше Величество към кои гранични зони и през кои райони
на различните племена да върви този, който предприема поход срещу Турция. И
макар че е редно с оглед на една подобаваща и зряла убедителност да започнем
увода към предвиждането за християнския погром с по-обстойни слова, все пак за
181
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
това ми пречи твърде обърканото положение на нещата, а и фактът, че нашите I 15
предци са се проявявали като твърде устремни и прибързани в подобии дела, конто I г
трябва да се осъществяват по-бавно и обмислено. И *
Затова, като оставя морските брегове, конто се откриват пред плаващите I
към Азия, ще изложа кои пътища се откриват от северните земи към Тракия и към I 1
Изтока.
Първо, при сливането на Истър и Сава се преминава от Панония в Горна I
Мизия близо до крепостта Белград, където се срещат два пътя. Единият е горният, I (
водещ към Тракия или Романия, а другият е долният, водещ към дарданите и маке- I I
донците. Ако следваме горния път, след като се ширнат полята на прочутия бан на I г
Ресава Годомир2 - гробници на известии крале и владетели, недалеч след прекосява- I j
нето на река Голяма Морава и като се оставят вляво земите на Бардилово3, се пре- I i
минава през селището Браничево към Ниш, някога процъфтяващ град (както личи
по развалините), а сега сведен до селце, обитавано от турци и българи. Той лежи в I ;
подножието на възвишения, конто започват от граничещата с Родоните река Ниш,
чието име носи градът. Голямото изобилие от стоки за търговия между другите I i
райони на Мизия4 и трибалите се счита за забележително. Ниш отстой на 120 мили <
от Белград. От него се върви нагоре към селището Пирот, разположено в планини- I ,
те, след като се премине огромното било на планината Куновица, стръмно и непро-
ходимо. Както поради дълбоката пропаст сред извисяващите се наоколо канари,
така поради гъстата гора и твърде голямото заобикаляне, пътят за София, столица-
та на трибалите, забележителен търговски център по наше време, става около 50
мили. Тя лежи в равнина, от изток гледа към Долна Мизия, т.е. Загория5, простира-
ща се от река Марица край укрепленията Видин и Никопол през пределите на Ис-
тър6 до Черно море, от юг гледа към Тракия, от запад и север - към кордиските,
трибалите и високите хълмове на планината Василица7. Тук се издигат Родопите с
многобройните си била, сякаш властват над всички съседни планини, което ясно
личи и от гръцкото им наименование. През стръмните им и непроходими подстъпи
за два дни се преминава в равнината на Пловдив или в Романия. През нея някога
пътували римляните, когато отстоявали властта си над Азия. И досега паметникът
им се вижда издигнат върху мраморни колони посред планината. Помни се, че и
Готфрид Булонски* е преминал оттук на път от Горна Мизия към Хелеспонта и
Галиполи, когато тръгнал да освобождава Светата земя. През тези теснини отстъ-
пил и Владислав, кралят на Панония и Полша9, обсаден от турския властелин Му-
рад10, и бил принуден да се върне в Панония. От Пловдив пътят продължава три дни
през полето до брега на река Марица до Хебър и стига до Одрин, наричан от Приск”
Одрис или Хорестида. Оттук става още по-ясно с каква красота и славни дела се е
отличавал той винаги сред всички тракийски градове. Привлечени от плодородието
му, древните царе на Витиния се преселили от Азия в Европа и си го задържали като
резиденция и столица дълго преди превземането на Византион12. От него до Пропон-
тида и Хелеспонта или до Галиполи се наброяват 60 мили, а до Цариград - 120.
Единият долей път, който също от Белград през Дарданските и Трибалските
планини прекосява Балкана, се съединява с горния път край Марица. Другият до-
лен път е по-проходим. Открит е от Белград до пределите на Мизия и дарданите,
започва на 280 мили от Белград, покрай крепостта Островица и манастира Равани-
ца води първо до Морава, наричана някога Мосхий, до брега на реката, течаща под
крепостта Крушево, понякога непроходима поради проливните дъждове. Оттук раз-
дели Мизия на две части - към бялата Базилика и към Алпите. Рашките сърби,
първоначалното население на тази провинция, диви и войнствени, обитават тази
част, която гледа към Драва, Сава и Истър. Власите, селски народ, който разбира
много от стада и добитък, обитават другата част, която е насочена към дарданите,
182
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
македонците и трибалите13. Сръбските племена са по-кротки по обичаи и по-бла-
госклонни поради разположението си спрямо звездите, тъй като клонят повече на
юг и по-често общуват с търговци. И тъй, щом се превалят планините, следва рав-
нината на Дуботица, гъсто населена. Но щом се свърне малко вляво от пътя, който
води към голямото селище Прокопле и се насочи към Ниш, недалеч се ширва
долината Косовица с река Лаба, която тече посред нея, и стига до просторното
Косово поле, прочуто с толкова много сражения на различии племена. Наистина
мнозина разказват за славните тукашни подвизи в древните истории. Ще припом-
ни някои неща в памет на това поле. Г алите, конто някога решили да завладеят
Гърция и Азия, първо тук влезли безразборно в бой със съседните народи. Но голя-
мата сеч не им се разминала, както личи по паметниците им, защото те едва изме-
нили примирие, колкото да погребат телата на избитите и да се оттеглят от про-
винцията. Освен това преди 150 г.14, срещу турския султан Мурад15, който нахлул от
Турция в Мизия с голямо множество варвари, излязъл деспот Лазар16 с много хиля-
ди, но бил убит. Малцина от войската му оцелели, победата била на страната на
турците, но не била безкръвна, защото там загинал и султанът им, където вътреш-
ностите му и досега лежат под мраморна могила. Трупът му бил пренесен в Бруса,
столицата на Витиния, за да бъде погребай там заедно с други султани от Отоман-
ската фамилия. Най-сетне тук стана и онази печална и достойна за проклятие от
всички векове гибел на Йоан Хуниади, бащата на божествения Матиаш, крал на
Панония17, след сблъсъка му с Мурад и неговия син Мохамед Челеби18 , който е
бащата на днешния турски султан19. Ширината на това поле се простира на около
70 мили чак до пътя за Кузамици21’ и до началото на клисурата, водеща към Ско-
пие, разположена между двете реки Ситица и Лаб, обградена отвсякъде с хълмове,
чиито склонове са пълни със села и махалички Отстрани е твърде богатото село
Прищина, което поради голямото си плодородие бе някога любимо на господари-
те на Мизия. Десет мили нагоре е град Ново бърдо, германската колония. Откача-
ло саксонците открили в областите на Мизия метали и сребро. В близост до езеро-
то и блатата на Хоравица, като се свърне от пътя, който води през Биначка, Мора-
ва към планините на Кривичина, извиеяващи се над Мизия и Дардания, на един
ден път от навлизането в клисурата се открива входът към Скопие, столица на
дарданите и граница на Македония. Този град е плодороден и изобилства с всякак-
ви скъпоценни земни блага, пълен е с богатства, той е специална резиденция на
владетеля и се напоява от целебните води на река Вардар, която се спуска от висо-
ките била на планината Орбел, извиеяваща се над Македония, над трибалите, над
Мизия, Далмация и Епир. Затова градът е подходящ за свикване на войската. Пос-
ле, като се хване пътят през равнината Жеглигово и долината Конопница през
баните Бообусци21 и моста над Струма, който дели македонци от трибали или бъл-
гари близо до Червени бряг22 през прочутите поля и гори на Самоков и през без-
людните пространства на Балкана, наричани от неговите жители трибалите Кос-
тенец, по труден път се слиза към Марица, т.е. Хебър, и към полята на Пловдив
или Романия. Там този долей път, отстоящ от Скопие на 230 мили, се слива с
горния, който минава от планината Василица или Родопите до тази равнина, изве-
ден от прозвището и разположението си в Романия. А Романия, за която споменах-
ме малко по горе, е слънчева облает, богата на всичко нужно на човека. Тя била
отдавна населена от римляните поради чудната красота на местоположението си.
Затова в тази провинция възникнали многобройни римски колонии, а най-вече
Цариград, който обикновено се нарича „втория Рим“. На дължина Романия се про-
точва на 390 мили от бреговете на Егейско море и река Струма, на изток граничи
с Черно море, на север - с меандрите на Истър, а недалеч от Родопите, край река
Цибрица - с Долна Мизия. На ширина тя започва от близките склонове на Стара
планина и се простира на 180 мили на юг до Галиполи.
183
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Друг път преминава от Панония към Мизия край крепостта Заслон23. А друг
представлява преходът от Панония към Мизия до крепостта Заслон или Сабакум,
недалеч от там, където река Дрина, извираща от Далмация, се слива със Сава.
Отвъд Сава следват две провинции - Белина и Мачва, вдясно оставят река Лаба и
планините Сребърничка гора, Крупно и Зайеча. Тогава се стига до прочутото сели-
ще Вагбен24 и до планините Ланци, непроходими за войска заради колите и другия
товар. Отляво се минава за река Голяма Морава, която мие крепостта Крушево,
като се следват непрекъснато другите споменати пътища.
Пътят от Панония през Трансилвания води към Тракия и Черно море.
Има и трети път, удобен и по-лек, който води от границите на Панония към
Тракия и към други местности, близки до Черно море. Но понеже той е открит
както за самите панонци, така и за останалите народи поради стичането на пътува-
щи насам-натам граждани и търговци, и поради продължителната война, която
водят около брега на Истър и турските области, за да ги отблъснат, аз бих пътувал
по този път само рядко, при необходимост. И тъй, Буда отстой от Варадин на 80
мили, а между тях лежат земите на куманите и река Тиса. Оттук до укреплението
Риум край река Руисия пътят е един ден и е непрекъснато равнинен. От там през
дълга долина се открива достъпът до Колошвар или Темешвар25. А от там се върви
към Сибиниум26 по също толкова дълъг и твърде лек път. Този град е столицата на
Седмоградско. Тази облает обикновено се нарича Трансилвания или Херделия на
просторечие и е непобедима във война, понеже ражда силни и храбри войни. В нея
се намира естествено укрепеният град Хунияд27, където бе роден Йоан, бащата на
божествения крал Матиаш, който пръв в устрема си към победа се изстъпи срещу
турците след отлични предзнаменования и след смъртта на предводителя им Мех-
рис бег, като внуши такъв страх на враговете и такова преклонение пред самия
себе си, че по всеобще решение бе избран за крал. След Сибиниум следва Корона28
или Брашов, последното укрепление на Трансилвания, разположено под хълмове-
те, конто делят тази провинция от Голяма Влахия или Дакия. От тук на третия ден
се влиза в Търговище, столицата на влахите и специална резиденция на кралете,
непристъпна, защото е опасана не със стени, а само с ров, вал и насипи. Отвън са
поставени остри колове, а градът е разположен сред блата, обградени с тинести
гори и водни лагуни, така че през зимата почти цялата облает наоколо е непрохо-
дима. Древните наричали тази провинция Дакия, римска колония, където дори в
наше време местното население тук-там говори латински. Народът е варварски,
жесток, отдаден на прорицания и птицегадания, вечно жаден за грабежи и плячка.
Като се евърне от тези местности по пътя, водещ към Видин и Никопол, отляво се
показва крепостта Василум29, която се намира почти по средата между Голяма и
Малка Влахия, или Молдавия, където често се водят боеве с турците. Тук Дракула30
с малцина. но отбрани воини нападнал около втората нощна стража турския пред-
водител Мохамед, който вече бил завладял Голяма Влахия и се готвел да превземе
и Малка Влахия. Обърнал го в бягство към Дунава и го принудил да отстъпи с
голяма сеч и позор за своите хора. Най-сетне тук молдавският владетел Стефан31
така разбил Сюлейман паша и военачалника на Романия, че от тридесет хиляди
турци се спасили само малцина, конто случайно яздели по-бързи коне. На около 30
мили от Василум се прекосява Истър при крепостта Брилаго или Браила, отвъд
която започва Гърция, която се простира отвъд седемте ръкава на Дунава чак до
Черно море, където е Варненското поле, прочуто първо със сблъсъка между импе-
ратор Сигизмунд и дука на Бургундия32, а после с гибелта на Владислав, краля на
Панония и Полша, а също и на апостолическия легат.
Пътят, по който се върви от Варбозания към морето и планините на Корба-
вия33.
184
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Остава да се разкаже колкото може по-накратко от кои части на Далмация
турците нахлуват в Германия и в други съседни народи. В тази провинция има една
местност, наричана Варбозания3"', столица и основно седалище на предводителя на
това племе, в която се стичат всички варвари от Азия и Европа, жадни за плячка и
грабежи, защото след това лесно се разбягват било към морския бряг, било през
Лиха и планините Корбавия към Ливорно, Истър, Любляна и форум Юлиум, било
към планината, която се намира почти по средата между Босна и Адриатическия
залив. Като се свърне към Хърватско, се стига до Карниола, Цили, Каринтия, Щи-
рия и чак до границите на Австрия. Вследствие разклоняването на пътищата по
които се преминава към тези народи, ще стане по-ясно къде се намира всеки от
споменатите пътища. И тъй, враговете в желанието си да се разбягат от Варбоза-
ния към долината на Тима или Сетия, която отстой на 180 мили, и към крайморс-
ките местности, макар че имат много подстъпи, все пак често пътуват в продъл-
жителни походи по тези два пътя, които са им по-познати и сякаш по-леки: по
единия се спускат край крепостите Високий Ганза и Прозор към Клиса, Спалато,
Трагуриум и Шибеник, а по другия, който стига по-надалеч до крепостта Ключ,
навлизат покрай Бистрица в долината на Ядра, ширнала се чак до морето и разде-
ляща островите от нос Корбавия. В останалите Средиземноморски области на връ-
щане от полетата към Ключката крепост и към планините има два пътя, по които
човек се връща по тези брегове: единият в посоката към Бихач и Хун или река
Унам прекосява през теснините Алпийска Корбария с труден на много места пре-
ход, едва осъществим пеша, и след като крепостите Новий и Бихар заедно с Ист-
рия, Тергесто и Монтефалкон останат вляво, от границата на Босна до река Хиси-
ниция се наброяват 320 мили.
Пътят, които минава от Ключката крепост към река Хун и по който се отива
до Германия.
Като следват горния път, тези, които прекосяват река Хун при склона на
Бихач, като оставят Кулпа вдясно, на 50 мили разстояние през равнинни местнос-
ти, опустошават цялата облает на Хърватско около Модризиум чак до реките Кул-
па и Сава. Оттук могат да се предприемат походи до Любляна през същите плани-
ни на Корбавия по тесен, каменист и стръмен път. След река Кулпа следва Метли-
ца, в чиито предели има стръмен хълм, трудно проходим, разпрострян на 4 мили,
където пътят на враговете се прегражда от укрепление, макар и малко. След това
преминават към Сава и Карниола, и отвъд Сава през провинциите Цили, Карин-
тия и Щирия, приближават се към река Драва и се появяват при река Мур и в
Австрия с намерение да я опустошат:
Егнациевият път минава от Впир или Драч през Ематия към Тракия.
Сметнах, освен това, че ще бъде твърде удобно, ако стане известно на наши-
те съвременници и заедно с това и на католиците по какви пътища някога римски-
те армии преминаваха от Епир в Македония или на изток, особено когато имената
на градове и местата са предадени на забрава поради постоянното опустошение от
войните и поради хода на времето, а има и такива, които изцяло са непознати на
съвременните християнски воини. Там има два пътя - единият Егнациев35, от Драч
на изток, географът Страбон36 е измерил, че до река Хебър в Тракия има 535 рим-
ски мили; другият пък е от Аполония, който се нарича Кандавски по Илирийската
планина; той достига в Македония на 267 мили чак до Солун. Но първият, Егнаци-
евият, като тръгва от Драч, минава през полетата на фарсала и Ематия, оставяйки
отляво реката фанда и планините Дукагморум, около Леш някакъв най-знатен
град в Ематия и преизобилните селища Врахия и Дебър, достигайки чак до кре-
постта Белград37, почти в средата на Ематия; след като бъдат отминати тракийци-
185
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
те и македонците, вдясно оставит Тесалийските планини, а вляво река Дрина; след
като се отминат горите и лесовете на граничните планини, слиза в Македонската
низина38, разпростряна към Хебър и Тракия.
Крайбрежният Кандавски път. Простира се от Аполония до теснините на
Пропонтида.
Вторият пък път, който се нарича Кандавия39, се простира от Аполония40,
отгдето започва Епир, до залива Амбрация покрай Авлонското или Авлонското
езеро. Отдясно се намират епирските племена, конто мие Сицилийското море.
Тази облает на простонароден език се нарича Албания. Тя дълго време била
под господството на аранитите. Тя завършва с река Ахмюи или според местните
жители Пахиколамо, която извира от Пиндос. Там е границата на Епир. От там
през земите на акарнанците се стига до река Акарнанес до Евинум или фидарим,
която се влива в Коринтския залив, и след като раздели Етолия от Пелопонес, се
влива в река Антириум на Истмийския провлак. Всъщност целият този път, опи-
сан по горе, дълго се вне покрай морския бряг, като на някои места е трудно достъ-
пен и се отклонява недалеко от морето поради многото извиеяващи се по брегове-
те хълмове. След Истъм той поема от Егейско море през земите на локрийците,
фокидците, беотийците, атиняните и мегарците, крайморските народи на Гърция,
покрай заливите на Евбея и Солун, оставя Лариса вляво и се спуска към Солун,
прочутата столица на Македония. От тук тръгва обратно към брега на морето, на
юг, към планината Атон, отклонява се през долини и хълмове, прекосява Струма,
която дели македонци от траки, насочва се през крайморските области към кре-
постта Аемио41, където тракийската река Марица се влива в Егейско море. От тук
се откриват два пътя: единият е дълъг 60 мили в посока към Одрин, а другият,
който с удивително майсторство е прокаран на три мили вляво през моста на Еги-
на над блата и езера, води към Галиполи. На запад от него лесно се стига до проли-
вите на Мраморно море или Дарданелите.
Епилог, насърчаващ към нападение на турците.
Тези са пътищата и християните трябва да ги поемат твърде решително, ако
искат да осигурят вечен мир, като изгонят варварите от Европа. И тъй, не бива да
се чака врагът, нито да се води с него бой в пределите или центъра на Италия.
Войските трябва в един и същи момент да се прекарат в Епир или в Македония.
Оттам и от пределите на Панония войната трябва да се пренесе в Тракия - в това
вече никой не се съмнява. Не ще липсват нито бойна сила, нито продоволствия, а
всичко необходимо ще бъде доставено. Отвсякъде от съседните провинции ще се
стекат вярващи в очакване на християнския поход, готови да нападнат враговете
отвред веднага щом разберат, че християнската войска е прекосила Истър и се е
прехвърлила от Италия през Адриатическо море. Това е единственият и последен
начин за бой срещу врага. Четем, че Александър Велики се сражавал с персийския
цар Дарий в Азия. И Ксеркс сам пръв нахлул в Гърция, за да не би атиняните да го
обкръжат в царството'му. Убеждението на Ханибал винаги било едно и също -
войната да се води в Италия. Така победителят в нея не можа да се определи преди
тя да се пренесе в Африка. Цезар толкова бързо смазвал враговете си, че в повече-
то случаи сам изпреварвал вестта за пристигането си. Но трябва да се подминат
толкова много примери за чужди народи. Достопаметно и възпявано от потомците
остава само единственото свидетелство на Йоан Хуниади, който никога не можа
да понесе, че турците са предприели поход срещу християните, и избяга от тях в
Тракия. Иисус Христос, всеблагият и всемогъщ Бог, да накара владетелите в наше
време да последват неговите преславни и пресвети начинания в защита на правос-
лавната държава.
186
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
№ 121
ДОГОВОР НА УНГАРСКИЯ КРАЛ ВЛАДИСЛАВ IV
С ТУРСКИЯ СУЛТАН БАЯЗИД II ОТ 20 АВГУСТ 1503 г.
Haus - Hof - und Staatsarchiv - Wien, Algemeine Urkundenreihe, 1503. VIII. 20, f.lr-3r.
Nos Wladislaus dei gracia Hungarie, Bohemie, Dalmacie, Croacie, Rame, Seruie,
Gallicie, Lodomerie Bulgarieque Rex ac Slesie et Luyenburgensis, dux Marchioque Morauie
et Lusacie et aliarum multarum terrarum dominus etc. Notum facimus quibus expedit universis
presentes litteras nostras patentes visuris et audituris, quod quamvis ilia pax et amicicia atque
fratemitas que inter nos et serenissimum ac potentissimum principem dominum Amiyr Zwlthan
Bayazyth Turcorum Cesarem, multorumque aliorum regnorum et terrarum dominum,
regnaque et terras atque dominia utriusque nostrum, aliquamdiu erat, propter certas res per
hec tempora intermissa fuerit, ad apertumque bellum atque hostilitates devenerimus. Tamen
ex quo prefatus Turcorum Imperator optavit, et rursus cum eodem ac terris et dominijs suis
sicuti prius pacem et amiciciam iniremus ac invicem in bona quiete et vicinitate viveremus.
Nos sicuti antea ita et nunc eiusdem Cesaree Maiestatis pacem, amiciciam et fraternitatem
non aspemandum duximus et cum Maiestate Sua ad hos infrascriptos articulos pacis et
treugarum in nomine maximi dei devenimus.
Imprimis, quod nos rex Hungarie facimus et firmamus cum prefato Serenissimo Cesare
Turcorum pro nobis et universis principibus, regibus et potentatibus christianis preterea pro
illustrissimo domino Venetorum similiter confederatis nostris et universa christianitate, et
pro omnibus nobis confederatis terrisque regnis et dominijs nostris ac prefatorum regum
principum et potentatuum ac eciam prefati illustrissimi dominy Venetorum et universa
christianitate, firmam pacem et amiciciam, ita quod a modo in antefiatet sit inter nos et
dictos omnes principes, reges et potentatus Christianos et similiter Illustrissimum dominum
Venetorum universamque christianitatem ab una, et inter prefatum Cesarem Thurcorum ac
cum omnibus suis sibi subiectis et adherentibus, parte ex altera, regna quoque terras, insulas
et dominia utriusque partis sit firma et vera pax et amicicia duratura per septem integros
annos, et incipiat a vigesima die mensis augusti, anni presentis. Ita videlicet quod si infra vel
ante dictos septem annos aut Maiestatem nostram, aut Maiestatem Cesaream, ex quo omnes
morituri sumus, mori contingeret (quod deus longe differat, et averat) pax quoque ista eo
casu finita et expirata esse intelligatur.
Item quod ista pax sit pro nobis et regnis nostris precipue Hungarie, Bohemie, Dalmacie,
Croacie, Sclauonie etc. et eciam pro toto domino Moravie et pro utroque ducatu Slesie ac
dominio Lusacie et terris Moldauie quam etiam Transalpine cum eorum Waywodis Kara
Bogdan, et Radwi, et cum omnibus fUits et successoribus eorum. Ita quod isti Waywode et
terre eorum penes nos Regem Wladislaum in hac pace inclusi intelligantur. Et quod tributum
ac munus et servicia, que hactenus Cesaree Maiestati solverunt. ita et deinceps serviant, et
plus ab eis non expetatur . Neque aliqua Calompnia ad eos imponatur, similiter que nobis
hactenus solverunt, et deinceps ea solvant, et plus ab eis non expetamus. Insuper Ragusium
civitas nostra Dalmacie cum omnibus castris, civitatibus, terris pertinencijs et metis eiusdem
ac eciam insula tota cum suo dominio similiter penes nos Regem Wladislaum in ista pace sit,
sed tributum et servicia que hactenus Cesaree Maiestati solverunt et servierunt, et deinceps
quod serviant, et plura servicia ab eis non expetantur, que prius non fuerunt. Item partes
Transsilvanie et Regnum Bozne cum castro laycza et aliis castris, partibusque et pertinenciis
ad ipsum spectantibus preterea pro castro glorioso Belgrad sive Nandoralba, similiterque pro
castro Zeweryn et Zrebernyk et cum castro Sabacz et pertinenciis ac metis eorundem, et
denique pro reliquis omnibus nostris finitimis castris et ceteris universis dominijs nostris et
subditis quibuscunque nominibus nominatis, et in quibuscunque locis habitis et existentibus,
187
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ex nostra parte. Item ex parte Cesaree Maiestatis pro ipsa Maiestate et pro toto Imperio
eiusdem ac tetris et dominijs ac eciam subiectis eiusdem, necnon dominijs et confinia tenentibus I c
ac terra ducis cum eiusdem pot estate, et penes terram ducis cum castris Prolosacz, Ymoczky, p
Bog, lerogwcza, Lywbesna, Mozthar, Porchycel, Blagay, Nowy, Ryzna, Klywch, Zamobor, I t
Mileresowa, ac cum oppidus et civitatibus, eorum, ex una, et ultra hoc cum terra Bozne, et И c
quod ad earn pertinet, in eiusdem Bozne confinibus cum castris Kamengrad, Klywch, Hlewna, I i
Belgrad, Wenchacz, Komothyn, Wrathnyk, lerbelijcza, Thrawnyk, Dobowy, Maglay et aliud I ;
Belgrad, Zwed, Thorychan, Fewarlak, Prozor, Bobowacz, Dwbrownyk. unacum civitatibus I j
et oppidis et item cum castro Zwonyk, et cum eorundem pertinenciis et item penes Danubium
pro terra Rascie et castro Zmederew, cum castro Hawal, Kwylych, Hram, Golwbacz et cum I
ipsorum oppidis et civitatibus et pro terra Branychewa, et Castris Florenthyn, et Bdyn, cum
oppidis et tota terra Bdyn, et item pro terra Cesaris Sysman hoc est Bolgororzag et confinibus
eiusdem, ac castris Orahovor et Nykopolye, Iwrgevo, et Rwz cum oppido et eorundem
pertinencijs. Item pro castris Agyrme, hoc est Neztherbelgrad, et Kylye, et cum omnibus
eorum pertinencijs et ultra suas terras a mari usque ad aliud mare, que ad ilia pertinent,
omnia in simul in istis treugis et pace, ut habeantur et contineantur.
Similiter fiat et sit ista pax pro universal! statu sancte Romane Ecclesie, necnon regibus
et principibus ac potentatibus predictis, videlicet Romanorum Francie, Hispaniarum, Anglie,
Portugalie, Polonie regibus, item pro dicto Illustrissimo domino Leonardo Lauredano duce
et ipso dominyo Veneciarum, necnon tota Italia et Regno Nepolitano et insula Sicilie, ac
Magno Magistro Rody et insula Chw, ceterisque principibus et potentatibus christianis ipsaque
universa christianitate, et cunctis ipsorum regnis, terris, dominijs castris civitatibus, portubus
villis et alijs quibuscunque locis eisdem medietate sive immediate subiectis ipsorumque statibus,
ducibus feudatariis, gubernatoribus et vassalis et quibuscunque ipsorum subditis, ita quod
ipse universalis statut sancte Romane Ecclesie atque omnes principes et potentates christiani,
et inter alios dictum illustrissimum dominum Venetorum et universa christianitas penes nos
in istis threugis et pace includantur et habeant cum terris, dominijs et subditis eorum, eandem
pacem, atque amiciciam cum dicta Cesarea Maiestate terrisque, dominijs ac subditis et
adherentibus, eiusdem. Quam nos cum terris regnis, et dominijs nostris cum eadem habemus,
ipse Imperator Thurcorum nos et dicta regna ac dominia nostra dicteque sancte Romane
Ecclesie statum provincias et duces, Marchiam videlicet Anconitanam, et Romandiolam,
ceterosque principes Reges et potentatus pretactos, ipsorumque illustrissimum dominium et
universam christianitatem, omnesque penes nos inclusos eorumque regna, provincias, terras
et dominia, castra, civitates, insulas, portus, villas et alia quecunque loca, et ipsorum subditos
et ad eos pertinentes, palam vel occultate, directe vel indirecte, per se vel per alios, sive per
mare, sive per terram, in nullo penitus offendat, aut impediri facial. Et nos tandem huiusmodi
pacem hoc modo confectam, deduci faciemus ad noticiam omnibus predictis regibus et
principibus ac potentatibus christianis, ut si in pace ista nobiscum permanere voluerint, unus
quisque eorum infra spacium unius anni litteras et sigilla sua ratificacionis et recognicionis
cum nuncio suo ipsi Cesari Turcorum mittat, pro universali vero statu sancte Romane Ecclesie.
Nos sponte promittimus, qui autem infra illud tempus non miserit, ab hac ordinacione et
extra pacem nominetur et in telligatur ac in pace ne fit.
Item, casu quo per aliquem principum seu regum et potentatum christianorum
predictorum, ista pax violaretur, nihilominus ista pax inter nos et alios principes Christianos,
Qui hanc pacem ratificaverint et qui earn non violaverint, ipsum quoque Illustrissimum
dominium Venetorum firma et inviolata atque in vigore suo permanent, et tantummodo illi
violatori et non alijs ista pax violata intelligatur.
Item, quod ab utraque parte hoc est tarn ex parte ipsius Cesaree Maiestatis, quam
eciam ex parte nostra et dictorum principum christianorum et ipsius Illustrissimi dominy
Venetorum, et maxime confinium sue Cesaree Maiestatis commitatur seriose et districte
subditis omnibus confinia tenentibus, ut hanc pacem firmiter observent. Neque aliqua dampna
committant, sub репа capitali. Et si qui subditorum aliqcuius partis, contra huiusmodi
mandatum facerent, репа debita puniantur.
188
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Quod si alique differencie vel dampna, aut rapine tempore medio hinc inde fierent, vel
committerentur, que tamen ne fiant, cauendum providendumque erit. Ista pax nihilominus
propterea rupta et violata non intelligatur sed ad reuisionem eiuscemodi dampnorum teneatur
tarn Cesarea Maiestas, quam nos rex et dicti principes christiani. Quibus foret huiusmodi
dampna illata fuerint ipsumque Illustrissimum domynum Venetorum homines et indices suos
ad confinia mittere, qui tandem in confinibus ipsa dampna commissa, revideant et rectificent
ac perpetratores eorundem debita dignaque репа puniant et propterea ut prefertur ipsa pax
per hoc non videatur esse violata et rupta, sed maneat in vigore suo.
Item, quod ex utraque parte provideatur et caveator et taliter confinia tenentibus
committatur atque precipiatur, quod nulle penitus incursiones eciam leves et parve et neque
rapine vel furta, que per chathos et marthaloczos fieri solent, deinceps fiant, et unde hec fieri
contingerent. Non solum illi talia facere auderent, sed eciam officiates et confinia tenentes
unde scilicet taha committerentur debita репа puniantur, et insuper ad resarciendum omnia
dampna commissa compellantur, et donee pax ista fuerit ex ambabus partibus, ut castra de
novo non erigantur.
Item, quod durente iste pace et amicicia Cesarea Maiestas per regna, terras et dominia
ad nos regem prefatum qualitercumque pertinentia, ad alicuis principis seu potentatus christiani,
regna, terras, dominia, et subditos, exercitum seu magnus sive parvum, absque nostra regis
scilicet prefati, aperto consensu, et voluntate In nullo casu, nullaque racione et occasione
transmittal, et neque suis bassis, consiliarijs, wayvodis, officialibus vel capitaneis transmittere
permittat.
Item,quod deinceps durante pace ista sine treugis oratores et nuncij utrisque partis
libere et secure sine omnibus litteris assecuracionis et absque obsidibus aliquibus hincinde
vadant, et redeant, et nemo sit ausus ipsos impedire sed tales oratores et nuncios semper per
officiates confinia tenentes cum honore usque ad presenciam illius principis ad quern missi
sunt, conducantur.
Item, quod mercatores tarn nostri et dictorum principum nobiscum in hac pace
inclusorum et hanc pacem ratificancium ipsiusque Illustrissimi dominy Venetorum quam
eciam Cesaree Maiestatis et suorum adherencium libere pacifice et sine omni Impedimento
et absque aliqua formidine, ambulent et proficiscantur, ex ambabus partibus. Et quod eis sit
libertas mercandi et negociandi iuxta consuetudinem illius patrie seu terre ad quam venerint,
solutis de more tamen solvendis, et quod libere semper ubicumque voluerint cum rebus et
mercibus eorum stare morari et tandem abire permittantur.
Que omnia et singula supradicta huiusmodi pacem et amiciciam ac fraternitatem
concernentia, Nos Wladislaus rex prefatus promissimus in verbo nostro regio ac fide nostra
Christiana, iuramusque per deum vivum, qui celum et terram creavit et per gloriosam eius
Genitricem, virginem Mariam ac per quatuor euangelistas, omnesque sanctos et sanctas dei
firmiter et Inviolabiter sine omni dolo et fraude, nec velle illis palam vel oculte directe, vel
indirecte. quovis quesito colore contraire, donee et quosque sua Cesarea Maiestas, earn ipsam
pacem, recte tenebit et observabit harum nostrarum quas ob maiorem firmitatem omnium
supradictorum dupplici maiori sigillo nostro communiri fecimus vigore et testimonio litterarum
mediante.
Datum Bude XX. die mensis augusti supradicta, anno domini millesimo quingentesimo
tercio, regnorum nostrorum anno Hungarie quartodecimo, Bohemie vero tricesimo quarto.
Ние, Владислав1, no Божия милост, крал на Унгария, Бохемия, Далмация, Хър-
ватско, Рама [Босна], Сърбия, Галиция, Лодомерия [Владимир] и България и херцог
на Силезия и Люксембург, маркграф на Моравия Лужица [Лаузиц] и господар на
много други земи и т.н. Известяваме на всички онези, конто ще видят и чуят нашето
настоящо открито писмо, че ако и онова в еднаква степей и приятелство, и братство,
189
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
което така дълго съществуваше между нас и светлейший и най-могъщ княз господар ли
амир султан Баязид2, цар на турците и повелител на много други кралства и земи и I зо{
между кралствата и земите и владенията ни, поради добре известии събития да бе Зв<
прекъснато напоследък, стигнахме до открита война и враждебност, все пак откак I по
реченият император на турците помоли, та отново да се върнем с него и земите и до:
владенията му, както преди, към мир и приятелство, и взаимно да живеем в добър I и г
покой и съседство. Ние, както преди, така и сега, смятахме, че не трябва да се пре- I ца
небрегват мира, приятелството и братството на Негово Императорско Величество и И Ю
преминахме към тези долуизложени членове на мира и на договорите в името на кр
Всевишния Бог. те
Първо, понеже Ние, кралят на Унгария, сключваме и подписваме договор с
речения светлейши император на турците от наше име и от името на всичките й
князе и крале и християнски сили и освен това от името на светлейшото венедианс-
ко правителство, както и на нашите съюзници и на цялото христианство и от името
на всичките съюзни земи и кралства и владенията ни и на гореказаните крале, князе
и сили и също на гореказаното светлейшо венецианско правителство и на цялото
христианство така, щото да се установи здрав мир и приятелство между нас, всички-
те християнски князе, крале и сили и също светлейшото венецианско правителство и
цялото християнство - от една страна, и гореказания турски цар и с всичките му
поданици и съюзници - от друга страна, а също кралствата, земите, островите и
владенията на двете страни за срок от седем пълни години и да започне от 20-ия ден
на месец август на настоящата година; ако след или преди тези Казани седем години
или Наше Величество, или Императорското величие, доколкото и двамата сме смър-
тни, се случи да умре (което Господ нека по-дълго да забавя и отклонява) също и
този мир по този случай да се разбира, че е приключил и свършил.
По същия начин, както да се отнася този мир за нас и нашите кралства и по-
специално Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватско, Словения и т.н. и също за цяло-
то владение Моравия и за едното и другото херцогство Силезия, владението Лужица
и за земите на Молдовия и също за Трансалпийската земя [Влахия] с войводите им
Кара Богдан и Радул3 и с всичките им синове и наследници. Така, понеже тези войво-
ди и земите им са на страната на нас, крал Владислав, се разбира, че се включват в
този мир и какъвто данък и служба и повинност, които плащат досега на царското
величие, така и занапред да служат и повече да не се изисква от тях нито пък да им
се налага каквато и да е глоба и подобно на това, което досега плащаха на нас, да
плащат и занапред и повече да не чакаме от тях: свръх това нашият град Рагуза в
Далмация4, с всички подвластни крепости, градове и земи и пунктовете му и също
целият остров с владението му подобно от страната на нас, крал Владислав, да е в
този мир, но и занапред да дават толкова данък и повинност, колкото преди са слу-
жели и плащали на Царското величество и повече повинности да не се чакат от тях,
които преди не ги е имало, така също областите на Трансилвания и кралство Босна
с крепостта Яйце и другите крепости и области и съседните им, обърнати към него
[Тургма], освен това за прочутата крепост Белград или Нондоралта подобно за кре-
постта Северин и Сребърник и с крепостта Шабац и околностите и пунктовете им и
най-сетне за всички останали наши гранични крепости и други всякакви владения и
поданици, както и да се наричат и където и да обитават и съществуват от наша
страна. Така също, от страна на Царското величество, за самото величество и за
цялата му империя и земи и владения и също поданици: и също така владенията,
обхващащи границите на Херцеговина с мощта й от страната на Херцеговина с кре-
постите Проломац, Имацкий, Бог, Йероговица, Любезна, Мостар, Похицел, Блогай,
Нови, Ризна, Ключ, Самобор, Милересова и с крепостите и градовете им, от една
страна, и свръх това със земята Босна и което се отнася към нея в границите й с
крепостите Каменград, Ключ, Хлевна, Белград, Венчац, Комотин, Вратник, Иербе-
190
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
лица, Травник, Добови, Маглай и другия Белград, Звлед, Торихан, феварлак, Про-
зор. Бобовац, Дубровник заедно с крепостите и градовете и така също с крепостта
Зворник [Звоник] и околностите й така също откъм Дунава за земята Рашка и кре-
постта Смедерево с крепостта Хавал, Куплич, Храм, Голубаш и с крепостите и гра-
довете им и за Браничевската земя5 и крепостите флорентин и Бдин с укреплението
и за цялата Бдинска земя6 и така също за земята на цар Шишман, т.е. Българското
царство [Болгаршаг]7 и границите й крепостите Крахонор [Оряхово] и Никопол и
Юргено [Гюргево] и Рус [Русе] с укреплението и околностите им така също и за
крепостите Акерман, т.е. Днестър, Белград [Белград Днестърски] и Килия и всички-
те им околности и свръх това своите земи от морето чак до другото море, конто се
отнасят към тях, всички заедно да се имат и включат в тези договори и мир. Подоб-
но да стане и да е за този мир за цялата държава на светата Римска църква и освен
това за гореказани крале, князе и сили, т.е. именно кралете на римляните, на Фран-
ция, на Испаниите, на Англия, на Португалия, на Полша. Така също за казания
светлейший господар дожа Леонардо Лоредан и за самото венецианско правителст-
во, освен това за цяла Италия и Неаполитанского кралство и остров Сицилия и за
Великия магистър на Родос и за о. Хиос и за другите християнски князе и сили и
самото целокупно христианство и всичките им кралства, земи, владения, крепости,
градове, пристанища, селища и други каквито и да е места, подчинени на тях пряко
или непряко и техните държави, херцози, феодали, губернатори и васали и каквито и
да е техни поданици и така също самата целокупна държава на светата Римска цър-
ква и всички християнски князе и сили и между другите, реченото светлейшо вене-
цианско правителство и цялото християнство от наша страна в тези договори и мир
да се включват и да се имат със земите, имотите и поданиците им в такъв мир и
приятелство с реченото Царско Величество и със земите, владенията и поданиците и
съюзниците им.
Доколкото ние със земите, кралствата и нашите владения имаме с този мир,
щото самият този турски император да не ни заплашва съвършено с нищо или да
прави да се застрашаваме чрез него или чрез други, било по море или по суша, ние и
казаните кралства и наши владения и държавата на речената света Римска църква,
провинциите и херцозите, именно Анконската марка и Романдиола и другите горе-
посочени князе, крале и сили и самото светлейшо правителство и цялото християн-
ство и всички включени откъм нас и техните кралства, провинции, земи и владения,
крепости, градове, острови, пристанища, селища и всякакви други места и подани-
ците им и свързаните с тях явно или тайно, пряко или непряко и ние най-сетне нека
да направим да се доведе този мир, така изготвен, до знанието на всички гореказани-
те крале и князе и християнски сили, та ако искат да останат с нас в този мир, всеки
един от тях в разстояние на една година нека да изпрати писма и своите печати за
ратификация и признаване със свой пратеници на самия турски император, от името
на целокупната държава на светата Римска църква, ние доброволно обещаваме; кой-
то обаче не би изпратил в този срок [това], нека се упоменава от това определение
извън мира и да се разбира и да не бъде в мира.
Също така. В случай, че чрез някой от гореказаните християнски князе и кра-
ле или сили се наруши този мир, все пак нека той да остане твърд и ненарушен и в
силата си сред нас и другите християнски князе, конто ратифицираха и не са наруши-
ли този мир, а също и самото светлейшо венецианско правителство и този мир нека
да смята, че е нарушен само от онзи насилник и не от други. Така също. Това е така
от двете страни, което от страна на самото царско величество, по същия начин от
наша страна и на речените християнски князе и на самото Венецианско правителст-
во и най-вече границата на негово царско величество да се съблюдава сериозно и
строго от всички поданици, охраняващи границата, та да спазват най-твърдо този
мир, нито да нанасят някакви щети под най-строго наказание.
191
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
И ако някои от поданиците на някоя от страните направят нещо срещу така
установеното, да се възмездят със заслужено™ наказание, затова, ако оттук-оттам
произлязат някакви разлики или щети или грабежи в този отрязък от време или се
причинят, все пак, за да не стават, трябва да се предвиди и да се запази; и все пак да
не се разбира, че този мир е нарушен и разбит поради това, но с поправката на този
род щети да се заемат както Царското величество, така и ние, кралят, и казаните
християнски князе. На онези, на конто чрез сила биха били нанесени такива щети и
самото светлейшо венецианско правителство да прати свои хора и съдии към грани-
ците, конто накрая да разгледат и поправят самите нанесени по границите щети и да
накажат със заслужено и достойно наказание извършителите им и поради това, как-
то се посочи по-горе, самият мир да не изглежда, че е нарушен и разбит чрез това, но
да остане в силата си.
Също така да се предвиди и охранява от двете страни и така да се възложи и
предпише на граничарите, та занапред да не стават навътре никакви нахлувания.
дори леки и малки, нито пък грабежи и кражби, конто обичайно се вършат чрез чети
и мартолоси и когато се случи да станат такива неща, не само тези, конто са дръзна-
ли да извършат това, но и служителите и граничарите, [мястото], откъдето именно
се предприемат тези неща, да се накажат със заслужено наказание и свръх това да се
принудят да поправят всички нанесени щети и докато този мир се спазва от двете
страни да не се издигат никакви крепости.
Също така, докато трае този мир и приятелство, царското величество чрез
кралства, земи и владения да не насочва в никакъв случай по никакво съображение
и в никакъв момент голяма или малка армия към нас, гореказания крал, както и
към отнасящите се към нас неща, към кралствата, земите, владенията и поданиците
на някой християнски княз или владетел, без нашето, т.е. на гореказания крал откри-
то съгласие и воля, и да не разрешава на своите съветници, лоши войводи, служите-
ли и капитани да [ги] насочват.
Също така занапред, докато трае този мир, говорители и пратеници от двете
страни без договори, свободно и сигурно без всякакви осигурителни писма и без
никакви заложници да идват и си отиват насам и натам и никой да не се осмелява да
ги заплашва, но такива говорители и пратеници винаги да се съпровождат от гра-
ничните чиновници с почести чак до местонахождение™ [присъствието] на самия
владетел. при когото са изпратени.
Също така търговците, както нашите и на речените князе, включени с нас в
този мир и ратифицирали го и също самото светлейшо венецианско правителство,
така също и на царското величество и съюзниците му свободно, мирно и без всякак-
ва заплаха и без никакъв страх да се движат и разхождат от двете страни и да имат
свобода на търговията и сделките съобразно обичая на страната им или на земята,
където са пристигнали, все пак като трябва да плащат обичайните такси; и всичко
свободно да им се позволява, да стоят където искат, да се бавят и най-сетне да отпъ-
туват с нещата и стоките си. Всичките тези гореказани неща накуп и поотделно
засягат този мир и приятелство и братство, ние, Владислав, гореказаният крал, обе-
щаваме с нашата кралска дума и християнската ни вяра и се кълнем в живия Бог,
който създаде небето и земята и в славната му родителка Дева Мария и четиримата
евангелиста и във всички Божии светци и светици твърдо и ненарушимо без всякак-
во коварство и лъжа че, не искаме да вървим срещу онези явно или тайно, пряко или
непряко, навсякъде чрез изискването положение, докато и докогато негово царско
величество държи и съблюдава правилно самия този мир, тези от нещата им, конто
поправихме да се скрепят с по-големия ни двоен печат за по-голяма твърдост на
всички казани по-горе неща посредством силата и свидетелството на писмената.
Издадено в Буда, на гореказания 20 ден от месец август, година Господня 1503,
от управление™ ни - 14-а година за Унгария, а за Бохемия - 34-а.
192
НЕМСКИ ИЗВОРИ
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
№122
ИЗ „СВЕТОВНА ХРОНИКА" НА ЯНС ЕНИКЕЛ (ХШ в.)
ONB, HIS - Wien, cod. Vind.lat.3060, v.25903-25914, 25939-25954.
Zehant er daz pfert gewan
sinem schribaer an,
und reit des morgens tougenlich,
der edel kiinic rich,
hinz Rab, ais im der engel seit.
da sach er die warheit.
was daz nicht ein stark reis,
daz er reit mit grozene Jreis,
daz er von der Bulgari
reit also gemaches fri
hin ze Rab in die stat,
als in der engel riten bat

Der kiinic sprach: „ ich wil inch biten
immer durch den dienst min.
daz ir den voln lat min sin,
und gebt mir in kurzerfrist. ”
Er sprach: „ Sit er in Hep ist,
so sol er iu nicht sin verseit. ”
do kouft er in mit staetikeit
urn guldin pfenning rot.
daz pfert er im ze litkouf bot,
daz er het dar geriten
von der Bulgari mit guoten siten.
ez was ein Wunderlich geschiht,
daz ez im was erlegen niht,
wan daz selb wunder
daz schribt man billich besunder
След като взе коня
на своя писар
и препусна утринта тайно
благородният богат крал1
отиде в Раб2, летейки като ангел.
Там той видя истината.
195
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Това ли бе онова голямо пътешествие,
по време на което той препускаше силно,
което той през България
бе направил преди,
за да отиде в Раб, в града,
когато летеше като ангел?
•
Кралят каза: „Искам да ви помоля
винаги да сте на моя служба,
винаги да сте в моята свита,
и за най-кратко време ми помагайте. “
Той рече: „Докогато ви е угодно,
дотогава не ме напущайте. “
Там той трябваше да купува
за златни червени пфениги
коня, който в страноприемниците се предлага,
за да го язди
през България с добри намерения
Ако станете чудо,
което не е предвидено,
ако станете някакво чудо,
той евтино щеше да се откупи.
№ 123
ИЗ „ЩИРИЙСКА СТИХОТВОРНА ХРОНИКА"
НА ОТОКАР ОТ НАЧАЛОТО НА XIV в.
ONB, HIS -Wien, cod. Vind. lat.3040, f.!27v, 176v-177r.
horet, wie ez nam ein ende,
manic hundert tusent hende
phlagen mt wan des,
daz si den phluem Eufrates
manigen enden griieben ab.
darzu willichlihen gap
ze leide der heidenschaft
koste und bereitschaft
mer denne genuoc,
der der Moren krone truoc.
196
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
do Eufrates wart entrant,
ein teil rinnund wart gesant,
in die Taterie
und sa zetal in die Pulgrey
der ander teil floz.
mit manigem schaden groz
so ran ein teil in Greciam.
von dem grozen phhteme kam
kleiner bech so vil.
daz in kurzem zil
der griez wart wazzers bloz
da Eufrates der groz
was sie gerunnen
do sich die herren versunnen.
•
Mit dyser herrzen ser
wol vier wochen oder mer
der kunig ott rang
nu gestund damach unlang,
daz der kunig von Survey
und der von Pulgrey
fur dye warhait vernomen
von kawleoten dy dar chomen,
daz der selb man
sew von sypp gehort an,
wann sy warn auch an underwant,
kunig welans tochter chynd,
als auch der kunig ott was
und de man ym vor las
dy sypp und dy maisthaft
do teten sy in potschaft
dem latizla vaywoten,
tat er dem chunig otten
fiirpas deheynen peyn
so wolten sy ymer dye sein.
die darauf trachten
wye sis geachten
daz er von irer macht
wurde ze layde pracht
und an ern entworcht.
dy red er do ervorcht.
197
АРХИВИТЕ ГОВОРИТ
пи sant der hertzog uber vald
seyn poten palt
zu den walachen,
der an alien sachen
herre ob den andern was.
dem selben man vorlas
und tet (von) chunt seynen wegen,
er het in seynen phlegen
gefangen aynen man,
der het dem lant getan
gross und schedleich tat;
der chron und dem chlaynat
dye man da fur mag
daz des landes er dran lag,
dye hiet er verholm
dem kinigreich verstoln
dem wolt er уm senden dat;
also daz sem des namen war,
нуе sy im getaten,
daz sy dy chron von ym hatten,
und wem sy so versunnen,
daz sy von ym gewunnen.
des hetens ymer mer
payde foum und er
von dem chunig chunftigen,
sahen sy’ icht umbyn ligen,
an dez daz ir wer gelagen,
des muest in von des chunigs wegen
werden undertan.
Hayst uns senden den man,
sprachen dy walachen
wir wellen das machen,
het er dye klaynat tangen
alter hindist in den augen,
er must sew herfur geben
der verlyesen das leben.
Do dewpotschaft cham
und der lasla vernam
der walachem miiet
do sant der unguet
den kunig otten paid
198
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
hyn uber wald
den walachen in irgewalt
dew dro was manig fait,
dy sy gegen ym hetten,
wyevil sy des teten
doch mochten sy mit dhaynen dyngen
ym des nicht angewynnen
des er nicht en het.
Da man im laydes vil ge tel,
da begunden yn lern
dy walachen irn hern,
daz eryn zehant
hyes spannen ayn want
and hyes an der weyl
schyessen in yn pheyl
des ersten zu den gliden
oben und nyden,
das sindfues und hent:
so ist das unwent,
er mues dye klaynat ewgeben;
wolt aber er der wider streben,
somer wirym den scherzen
und schyessen zu dem herzen.
Do Sv des he ten gedacht,
in der selben nacht
dem selben walach
von siechtum so we geschach,
daz er wolt sem gestorben.
und auch nahen verdorben.
Do dyengen vil friie
dy frawen alle ziie
und spachen: „ Wyl du genesen,
so la durch gut ledig wesen
den man der an dyserfrist
umb sunst hie gefangen ist.
Der walach do gepot,
daz man aus der not
kunig often ledig lyes
und yn fam hyes,
welich end er wolt.
Do enwest er wo er solt.
199
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Do das ergye
und man vn ledig lye,
an derselben stand
der walach wart gesunt.
Do derposwirt des emphant,
do hyes er zu hant
chunig otten wyder vahen
undyn den pant slahen.
Чуйте как свърши всичко това:
неколкостотин хиляди ръце
не се мъчиха много,
за да подкопаят на някои места
бреговете на река Ефрат.
Още и истински дарове
за сметка на езичниците,
а също и пари и готовност
повече от достатъчно
струваше това на мавърския крал'.
Така Ефрат беше отклонен:
една част бе насочена
да тече към Татария,
а друга част надолу
към България потече.
Причинявайки големи щети,
друга част потече към Гърция;
от голямата река тръгнаха
толкова много малки поточета,
че за кратко време
остана само пясък,
а водата на големия Ефрат
изтече и чак тогава
господарите се опомниха.
•
С тези тежки мисли на сърцето
крал Отон2 се бори
четири седмици или повече
и скоро след това призна,
че кралят на Сърбия3
и този на България4
200
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
са узнали истината
от търговци, дошли при тях,
че същият човек
е от техник род
и че са роднини -
дете на дъщерята на крал Бела5
и на крал Отон също,
като лгу представиха
рода и велможите,
изпрапшха пратеничество
до Владислав войвода6,
че ако стори на крал Отон
някаква неприятност,
те ще бъдат със сигурност онези,
които се задължават
и ще се погрижат,
така че той от тяхната войска
да понесе нещастие
и да бъде лишен от чест.
Получил тази вест,
херцогът изпрати през горите
скоро свой вестоносец
при власите,
че той е господар
над всички и във всичко.
На същия човек това прочете
и му съобщи,
че държи в плен
и пази зорко един човек,
който е извършил на страната
големи злини;
съобщи му за короната и останалото,
които човекът при това имаше
от страната, лежаща отвъд,
и че я държи скрита,
след като я е откраднал от царството.
И нека му изпратят този човек,
чието име е Сем,
как да постъпят с него,
че да си върнат короната;
и както така се замислили
201
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
да си получат отиетото.
От имането му повече да имат
и двете страны
от бъдеищя крал
смятаха за всичко те,
и твърдяха. че
заради краля
трябва да го пленят.
„Заповядваме да ни изпратите човека.
казаха власите,
искаме да направим това,
кой посегна на короната
пред очите на всички
затова той трябва да я върне
или да се прости с живота си. “
Когато пратеничеството пристигна
и Владислав узна
за усилията на власите,
тогава този лош човек
изпрати веднага крал Отон
през гори
и го предаде на власите,
чиято омраза към него
беше голяма и разностранна,
колкото те можеха,
толкова искаха от неговите неща
да иAiam за себе си,
каквито той нямаше.
След като му причиниха много мъки,
власите започнаха да поучават
своя господар
и го караха веднага
да го разпъне на стената
и да заповяда начаса
да стрелят по него със апрели
най-напред към членовете на тялото
горе и долу -
това са краката и ръцете -
и да не се колебаят.
той трябва да върне
и ако пак се противи,
да не се шегуват,
202
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV а.) т. II
а да стрелят право в сърцето.
Когато намислиха това,
сыцата нощ
същият влах,
който искаше Сем да умре,
се разболя не на шега
и гибелта му беше близка.
Много рано сутринта
при него дойдоха всички жени
и казаха: „Искаш ли да оздравееш,
освободи този човек,
когото държиш тук
и напразно си го пленил. “
Тогава влахът заповяда
да освободят от оковите
крал Отон
и да го пуснат да си върви
както и той самият иска
и накъдето иска.
Когато това стана
и го освободиха,
в сыция час
влахът оздравя.
Когато злодеят научи за това,
заповяда веднага
да заловят крал Отон
и да го вържат.
№ 124
ИЗ СТИХОТВОРЕНИЕТО
„НА ГОСПОДИН ФРИДРИХ КРОЙЦПЕК“
ОТ ПЕТЕР ЗУХЕНВИРТ (XIV в.)
ONB, HIS - Wien, cod.Vind.lat. 13045, f.111-112
Von hern Fridreichen dem Chreuzzpekch
Tzu hantder werde fuer dar nach,
Daz er dy dritten vart gesach
Daz heilig grab der selichait.
203
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Von dan was er zu hant berait
Gen Kunstantinopel hin.
Von dan lert in sein edel sin,
Daz er fuer in in Puelgarey,
Von dan filer er in Walachey,
Den wazzer waid er do gesuecht.
In Sibenwuergen er geruecht
Tzu varn und durch Unger lant.
Dem edlen ritter was bechant
Waz christentum beraichen mag.
Wer nicht gelauben wel, der vrag
Dy pesten ritter di nu leben,
Di nach fitters orden streben
In wirdichait mit heldes Kraft,
In christentum in haidenschaft,
Wo er nicht gewesen sey,
Do man der besten martschen krey
Schol suchen durch den fitters nam.
На господин Фридрих Кройцпек1
След това той скоро реши,
Щото при третото си пътешествие
Светия гроб на блаженството да навести2.
Оттам той скоро се подготви
Да мине през Цариград.
Хрумна му мъдра мисъл: оттам
Да премине през България3,
Оттам отиде във Влахия4,
Където потърси тучна паша.
В Седмоградско3 той отдъхна
За прехода си през Унгария.
На благородная рицар бе известно
Какво може да сполети християнството'’.
Който не ще да повярва, да пита
Най-добршпе рицари, които още са живи,
Които воюват за рицарска награда
Истински с юнашка сила.
204
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Заради християнството против поганщината,
Где ли той не е бил,
Където най-добрият воински жребий
Трябва да се търси с рицарско име.
№125
ИЗ СТИХОТВОРЕНИЕТО
„НА ГРАФ УЛРИХ ФОН ЦИЛИ“
ОТ ПЕТЕР ЗУХЕНВИРТ
ONB, HIS - Wien, cod.VindJat. 13045, f.199-200.
Von graff Ulreichen von Tzili
In Syrvey zoch der ern fruet
Durich ritterschaft mit stoltzem muet,
Und wolt mit wernden handen
Den chayser haben bestanden
Von Syrvey mit des chuenigez macht
In Ungerlant. Der het gedacht.
Er solde mit im streyten.
Nicht lenger wolde peyten
Der chayser und ward fluechtig!
Zu hunt der erntzuechtig
Gen Wozzen mit dem chunige rait
In Ungerlant, der nicht vermait.
Er tet den veinden schaden groz.
Dez witiben, waisen ser verdroz,
Die grozze flust da namen.
Er chund der veinde ramen
In Wozzen lant, als ich ew sag
Darnach der chuenig sich verwag
In Puelgrey mit vil strenger wer,
Und fuert ein uebermaechtig her
Dem lant zu schaden auf der vart,
Do ritterlich gestuermet wart
Puedeyn di werd haubetstat
In Puelgrey, do maniger mat
Ward an lebenz chrefte.
205
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Vil werder ritterschefte
Der chuenichpracht mit ern dar:
Dez nam der hochgetewret war
Durich frechen muet mit stoltzer gyer,
Und trang mit seinerpanir
Den veinden also nahen,
Daz maniger muest enphahen
Wuerff und schuezz auf todez tzil.
Man tet den veinden schaden vil
Mit sturm, als ich vernomen hub,
Das sich dez chueniges sun ergab
In Puelgrey und auch die stat.
Der degen ritters orden hat
getragen also wirdichleich!
Von dann tzogt der muetez reich
Tzu land, do er mit ern lebt
Nu hat der tod in ueberstrebt1
На граф Улрих фон Цили1
Срещу Сърбия2 потегли в ранно лято
Улрих с рицарството с горда храброст
и желаете с въоръжена сила
да си подчини царя
на Сърбия3 с кралската войска
на Унгария. Оня полтсли,
че с нея може да се сражава.
Не трябваше дълго да се чака,
за да побегне царят.
Скоро честолюбивият потегли
срещу Босна4 с кралското рыцарство
на Унгария, което не прощава.
Той нанесе на враговете голялю поражение,
мнозина останаха вдовицы и сираци -
голяма река от имена.
Той възвести погролш на враговете
в Босна5, както вече споменах.
След туй кралят'' се захвана
с лтого люта война срещу България7
206
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
и поведе една свръхсилна войска
на поход, за да покори страната,
гдето рицарски бе атакуван
Видш/, който бе столица
на България; там бяха много
сили пожертвани.
Много бяха рицарите, конто
кралят поведе тогава достойно.
Най-прославеният по име беше
Улрих Страшният, прочут със славен лгеч;
и той притисни с ризницата си
враговете тъй отблизо,
че някой трябваше да получат
пробождания и смъртоносни рани.
Нанесено бе на враговете голямо поражение,
с атака, както узнах,
Синът на царя на България^
се предал, а също и градът.
Заради това той заслужено получи
рицарската си награда!
Оттам се върна прославен и богат
в страната, гдето с достойнство живее.
Не ложа смъртта да го достигне!
№ 126
ПОЕМА ЗА НИКОПОЛСКАТА БИТКА (1396г.)
НА ПЕТЪР ОТ РЕЦ
BSB, HIA - Munchen, Cgm.113, f.76r-78v.
Schlacht bei Schiltarn
Maniger der wagt leib und guet,
das er durich eren widen tut,
und reist aufi in fromde land,
dafi im werd ritterschaft pechant.
Recht als die herren habent getan,
ich main den filrsten von Burgan,
der ist mit grofier macht gezogt
207
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
und hat leut und guet gewogt.
Si wolten mit den haiden streiten
und dem chilnig zehilf reiten;
die edeln filrsten frein und grafen
die zogten zue dem chilnig den Oven.
Der chilnig ward mit in perait,
si hueben sich auf in wirdichait,
Franzoisen, Deutschen mit ir chraft
di zugen auf di haidenschaft.
Do wir fueren an disen chraif,
was ich dorinne waif?
Neunhofen und Slanchmund
und Semelaw ist mir wol chund,
dann ein wafer, das ist di Saw genant,
da hebt sich an der veind land,
das Gebein und das Chlam,
dar zue Tolobenpiirig mit nam,
das ist ein vest also guet,
di haben di scharfen in ir huet.
Da ist hochs gepirg und gar eng,
dafi di Tuenaw rinnt so streng.
Do muefi man sich wol pewaren;
der durich das eisenein tor wil varen,
der hab sich auf di tenken hand
und lueg auf des wafers rand,
und wer auf den rechten fof nicht vert,
der hat leib und guet verhert.
Es ist snell und wuetet vast
und weder tag noch nacht gerast.
Czuerein pei dem wafer leit
Da zue Pudein ist di Tuenaw weit,
da sizt ein chaiser in der stat;
der ergab sich also drat
Zue der purig lag wir in sorgen
Chreissen Nufidorf unverporgen;
man schof und sturmt vast hinan,
her auf erworfen ward manig man,
daf er muest schaiden von dem leben;
iedoch so muest si sich ergeben.
Darnach so fuer wir hin gen Schiltarn;
da ward leib und guet verlorn.
208
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА Б Ъ Л Г АГЩЯ\\(<М IJ -ЗЯИШЛУ*. ЧГк
Da lag wir in die dritten wochen;
die stat hiet man wol zeprochen
dafi nicht gewunnen ward di stat,
das macht der grofien herren rat.
Schiltarn aut ainem perig left.
An einem montag geschach der streit,
dafi man aufireiten wold.
Ir waren vil. die truegen gold,
got der chan seu wol erchennen!
Den von Purgoni den wil ich nennen,
den constafel an der schar,
ein first her Philipp von der Par
und der edel von Cussin
der rait auch mit den herren hin
Si lebten auch in reichem schall.
Ein first der hieb der Drymal,
der edel herr von der sunn,
der von Meran mit grofier wunn,
der von leben und der von vischen,
die Deutschen und die Englischen,
der Stywar und der von Tomespurg
und der purgraf von Nilrenburg
und der edel graf von Zill.
Die zogten aufi mit freuden spil,
pauker, pheufer zue ieder zeit,
pusaunen hort man allweg weit,
des heten die herren allweg genueg.
Di haiden di waren in do zue chlueg,
mit iren posen listen
umb zugen si di werden christen.
Ir waren vil mit valscher chunst
und mit maniger Unger gunst,
die mit in riten an den streit.
do es cham an die rechten zeit,
do man solt die swert ziechen,
do wurden di posen Unger fliechen
und liefien di piderleut in not,
dafi si muefiten leiden den tot.
Doch pestandens und sluegen gar vast hin
manigen pdsen haiden nider.
War man in helfleich pestanden pei,
hi wAriinr t tomtosz \г reytow oz
у ViVnnsg tog rem'to Ytoii
.mg AtosXziw toy-н ztoy
‘ nig, Хяге v > '.AnAsA rev? reto oz
Ashw wto уг.Хш remA mgtoj siG
,re>vsg vto niv? mAsnX\ i?.X\ito
.inVyirvyy tom Xtoto insXs to Atoz sto
.\mto*w mini retoito iz ге-Дэпге z'to
Awtoreygn J to gitdiAs hsXj tonw Ato
.A'toXX tvvygivJ reyg re>gisres«
А лк retototo twtotsn to -ra (to
.nsiXysto ni Ason retotoA to Ysmi
retoytoX\ revtomi reto Vim чэ <to
,A >»g to oyu nz reto\uk
A'liiti retotoA retoss ksAawX sto
8p\X gv\s<\ w^Xs Vun KOW 'G
l\s»\ tislsusX Alto 4s\y Xtoii
yum wssis4\ to \wr ustosX sto
jsss А asiAjsa to itXsm Xsms
Vs’ys zist? toton ?X\n геучп-п zsto
.to^z ns "tog reto'ito zms taw? zeX
X>XvM\\wn\o'w,« iretosz l\sto /
"'toXwir reto to nsitutos toszVsnrav sto
\iito 'Vj\i Ajiz AsiiA gnss\ tvto \sto.
\siis viw\;vto num ’isYisi
.retosz hs\i X\sin livvmwsguu
uslXsgns 'razto'H izsuto zsY> ,tossz
reto’toXsvw oXs tvssA’is 'isb zreN
nsA’toiz A-izrstnito wsXXb к» to Xtoii
,\A jtoA) sto iXssro Xsmi isUrs нъч»чг ziAs
XiAsszsgmi X’n tvto’wto'm ‘isb
.XXstosz tssXs to'« rioA izmsXXk
toi sue A rej\sw iz^sto
AhsA Vitin zXito tstoXsg \zsure zs ito
AissX Vims Х\оч svjXXwr Asnz mtof.
iss\siui\ XV'S mgisX to S\sto
rei\iito Ximi traiis’i Asnz mtof.
.A-jtoXi XsAtoto tos \w retoiito
wider A-jsto zsgnss\ zsh An twXsiv to
Ymwrtotoz A joA sto ssAG
Xmto ?»\у\нп 4s5\wr swto
29Й
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
so waren si schanden warden vrei
und hieten got geruefet an,
das war weisleich getan,
so hieten seu behabt er und guet.
Die Unger heten valschen muet,
dafi si fluchen von den gesten,
die sich in dem land nicht verwesten,
des mueften si haben rnmer schand,
ich main den chilnig in Ungerland,
dafi maniger gen Ungern floch,
do er di andern fliechen sach
und di haiden noch in ziechen,
do muefit er mit den andern fliechen.
Auf den perg so was in gach,
die Tiirken eilten hinden nach.
Di man auf dem perig Heft
und der hab hueten hiefi,
die lebten wol in freiem muet
und nicht in rechter huet,
das waren alls nicht weis rat.
Es ward tins laider gar zu spat,
dafi man schrai „ wol auf paid!
die veind sein chomen in den wald!"
Auf den perig hueb sich der lauf
ieder man der fuer auf
ungewarnit aufi den zelten,
secht, des muest wir ser engelten.
Was der erbern do verdorben
und di an alien harnasch storben,
das waren ritter und auch die chnecht,
der verdorben vil ungesecht!
Allererst hort wir den schall,
dafi si vielen her zue tai,
da es muest gelten hals und heut.
Man sach vallen rofi und lent,
dafi ir lagen grqft haufen.
Man sach reiten und laufen
haiden vil ein michel dinch
di vielen ab des periges finch
Uber die hoch stainwand
zue dem wafier auf das land.
210
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Wafen heut der posen mar!
Gar laut schrieren di schaffer;
„irfuert uns von gestad hindann
und chainen Unger lat her an!
Si tnuefien uns die mar sagen,
wie di herren sein erslagen
und di davon chomen sind!"
Die Unger ranten also swind
zue dem wafier tief hin in,
an di schiffung stuend ir sinn
und verdorben in laster schand.
Ross und leut und guet gewand
das sach man rinnen weit und ven:
Menich ungerechts er hete,
der nam zue ygleichem sein end,
wann man slueg in ab ir hend,
si wdren alt oder jung,
all di sich hiengen an die schiffung.
Di Tiirken all mit gemainem rat,
der liefen vil aufi der stat
under die edlen zelt,
daraufi so namens hab und geld;
si schrieren und sluegen in di hersumer.
Allrest muest wir leiden chumer;
ieder man hueb sich davon,
di reitunden vor an,
was das nicht ein ungeheur?
Vil mer denn tausent few,
die man auf dem perig sach,
also pranten si uns hinden nach.
Herr, lafi es nicht ungerochen!
Di ir terw an uns habent zebrochen,
das sind di aufi der Walachei.
Herr,durich deiner hochen namen drei,
du gib den christen voile chraft.
Zuehand so wirt man sighaft,
dafi man den posen ungelaub
in iren landen prenn und raubl
Herr, des Uber seu verheng!
Da wir chamen in ir eng,
sie namen uns all unser hab
211
АРХИВИТЕ. [VSOPXT
und zugen uns mueter nacchat ab,
davon ich eu nue sagen wil.
Es wat wind und regent vil,
wirmuesten waten wafer graft,
maniger mensch dahin fl oft.
Si wurfen vor uns ab di steg,
dtirich hochs gepirig di posen weg
uber stocch und uber stain
muest wir laufen all gemain,
grofie veld und leiten wild,
ist das nicht ein unpild?
Di so freundleich mit uns riten
und so valschleich an uns teten,
von den so muest wir leiden not;
wir heten weder fleisch noch prot
noch darzue chain ander chost,
man starb vor hunder und vor frost,
das ist sicherleich geschechen!
Wir often ampher und die slechen,
wir riben wenig auft den tolden,
das wir vor hunger eften scholden.
Di Unger mit den langen parten
die often das chraut auft den garten.
Vil mer, denn ich sein sag!
Es wert mer denn siben tag,
herr wie chranch was unser stercch <
Lauterpurg leit auf ainem gemercch,
Pattolmezei in ainem turm rot.
Da chamen wir gen der Hermanstat
in Sibenbiirgen zu den christen.
Chlausenburch got mues seu fristen!
Man gab uns zeften und alts gewand,
das pracht wir aub Ungerland!
Es ist uns ubeleich gegangen!
Si sein erslagen und gevangen!
Irfiirsten, das lat euch wesen laid,
ich main in alter christenhait,
ir edlen grafen und ir frein,
irziecht ritterleich hin wider ein,
di Walachei schiilt ir nbten,
darin stet di posen toten;
ViA.l A'v - .. v- : /р.Му.У I,.
5 iv.ftiuAj V>nu
• V . V.'IV »'li /ft.! \f.
• i m-ri • m >A r.j - ir
>1<i Ч ИЙ Л: -lift
il/'llll jll\,
\;.4 .'ft \ ftl'\lfti
. -. . V, . u.’.V. ,.
...I-.. ...A Ift’V -
лА'э .i w
. . * W •" Aj
" i An ts • un
.’.JJlUI ' 1 -
••viv-Vi.,>t л ..j;
Лил i 1 i(\
ft -iV • ..
1 -и <.„А n i,. лА,
У...." i I • ' • . llVf.
-ft.Aiu.'.i
.ft,, . A
iv in II
;ii A vi si A . I
у.
tl ’.Vil ?l’il
п и'- n-i'i tin ' A ,i’.i \\ I
.1' I-к itiid Ift'iv ..ft nil llu '.w. ft 1''1 I
' iAj.AllU Л i.\l! ;. V- \ftl. /'.A.
ч iiftv.v iv-ft y-A -ftniVA. s- ivi it ’ 'й j
ft>’ii\ > j'Av.'f i-'A'ift’v. ft Ai v.\i В
i\l-Ami. si-iift'ft .t v. ViiftuVifti. I
tVirA iv>v?«\ft'Ai ftitv
'Aft . ft.i tin !'д vAiiiiA tip.', tv.
Vft iA l i-r ii'j. ,1> ,'i'.
-ft's ti tn i- ni-v'i . 'I.1 iOi |
.•uiv
212
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛТК РИЯ>'(У II - XV-в:) nt.il
ir fuert seu lasterleich gepunden
an den stricchen als die hunden,
- (WOHimiUf) J 'JJ smsss'.iiGfcw
WA1H1SB ВМШНЛЯ1М "> H'lll.'lH .SSSVSSHBC^
was ir ir tott oder vacht!
Es sei tag oder nacht,
so schblt ir sein pei ewer wer
und schazet das haidnisch her!
Pitt got, daft ir in an gesigt
und den veinden ob geligt.
Chainen streit gwint ir allain,
euch well denn got sein hilf tuen.
Jedoch habt di rechten spech,
dafi ew icht also geschech.
als den piderleuten do geschach,
di muesten leiden ungemach,
das ist sicherleichen war,
.Гйпаняус.мло?. астр vnxv.s мной
ДИЮ.ОП НГОШ iSSjH HI..7ЛЧШ1.М\!1 'jtidAHlO
SiftOSH V>S RftlW l й Oa’AOH
Онт.илшЗ is ivhVvhvaAA
Н{П»1'.ГОП ')<\<И>11 ISM. SS> ’"/IH.ati.si 11
.nan J umwjc\iih « ssjis
- RH-AS 1.«У,д)т/. 1У_МД1Н’МЛ\Н 'S3 ZA/StUVAi
SS tl'A'JHHS’.BRH
3H.ss о» 'styzdnsoos.o'Y naoso sstys
,’Л\ЗОНЧЦЛ МВИОП. IS BDSR\6v S OlflMffl
.nits Aqssvj ino mot»»
.UHS1HU1.11 ПНЗНН1 OSuHkl >1 Й'ЛОЗНВ 11H.H H.S>\
.'М'ЗИ'. OHIWO ikVHl OSSH'/Ja OIHROA W.\H
nach Christipiirt drezehen hundert Jar ,вя»н .ина чз isG siesGiuyni млД
in deni sechs und neunzgisten zue 8№№U; n ssrsisiqa ishsss.'sAy Г'хрл ossidwa
dafi geschechen ist der streit. iWBivno ынурнз bhibbr!'. sv.<tas«O osviroa
Jarzal ist schon gemefien, .вгивмъс\ ssw sr<\G ruh.b's issstps вцнн.вн з'з ss
der warhait schull wir nicht vergeJS&lWW™ i»«hbsv3RG « «ahso nantwn ohshoaH
si vachten umb di grechtichait.
Got der wend in all ir laid,
Maria ir aller sei infreuden sez!
also redt uns Peter von Rez.
Битката край Шилдарн
StRHKU U HSOSMDM. S.HOVSBf 4 НОГП
iir/G H'-.BHisa is ns t\dd a хли вшваэЧ
.RpSOH ISIS .H.SHuG WH Bblll'OH YH 11
.НЧТКЛМрДИЧ SW\ S i'SSRV» ?S1S1W\<V
.'Aoqiiisj ч bbhtJX hsi(ih& ньцл mjsY
,ЛЦВ11 SSllto DWISJH'.H b61R\S b IRBin
.sGnG'jqn .hi1 him. .оплГкуя
Мнозина рискуваха живота и имане ’.OKsntpsino вн ,»hsmsk\s’< ^iKXROsra
по повеля на дълга r si эмлли-ллуто
и тръгнаха към чуждата страна, .^vwaflviixw bxrG 'зншунпн гпо hhufohr.
за да им бъде признато pui{d^№idmo. msussxs^n ээ i>6 sv is<sm
Господарите извършиха npaee'^t^dWld^^ uihdbGr^ih rw наот нячцп<ге
мисля, за дука на Бургундия1, '/'«ЧибннШ н.дя эн.хшллтон bbohs 6зО
който тръгна с голяма войска .ihom-.u is hsobutr aiK/.HG/snt w.»in
и заложи хора и имот. .щшъМъх nsmqm эмэь iwa.Rom3
Те искаха да се бият срещу поганци ъи'лгжомл .ав вн знн1м»'м\ оП
и да се притекат на помощ на краля2; H\dGiK\s
благородна херцози, барона и графове лп'маъцм sGdG w пб ns
потеглиха към краля в Пеща. мх л к тлцдо нъжокопик\ э нцвбкнПХ
Кралят се подготви с тях, ,»ss\ijrs«isG пнвпгз анш.ъЬзнои S
2Н
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
надигнаха се с достоинство -
француза, немца с тяхната войска
потеглиха срещу поганщината.
Откъде преминахме при този поход,
какво аз зная за това?
Нойнхофен и Сланхмунд
и Земелау3 са ми добре познати,
та I е реката, наречена Сава,
оттук се простира хубава зел1я -
планинска и враждебна,
при това Толобенбург4 по име,
която е здрава и хубава крепост,
пазена от стрелци.
Там има высока и много тясна планина,
през която Дунав тъй буйно тече.
Там трябва да се внимава,
когато през Железни врата се преминава,
която откъм лявата страна остова
и се намира край самия бряг на реката.
И който пътува откъм дясната страна,
той е загубил живот и имот.
Реката тук е бърза и винаги бучи
и не почива ни денем, ни нощя.
Чурайн5 край реката е разположен.
Там край Видин Дунав е широк,
там в града имаше един цар6,
който, знача, бързо се предаде.
Край крепостта Крайсен Нусдорф7
стояхме угрижени, на открыто;
стреляхме и я атакувахме,
мнозина от нашите бяха изхвърлени,
тъй четрябваше да се простят с живота;
вънреки това тя трябваше да се предаде.
След товя потеглкхме към
там звгубкхме живот и имот.
Стояхме вече трегпа седмица;
По решение на велможите
градът бе разрушен,
за да не бъде превзет.
Шилдарн е разположен върху хълм.
В понеделник стана битката,
214
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (Vil - XV в.) т. И
когато трябваше да потеглим.
Имаше мнозина, който носеха злато,
за да ги разпознае Господ по-добре!
Искам да спомена този от Бургундия,
констабъла на войската,
господин графа Филип от Бар
и благородника от Кусин,
който яздеше също с господарите.
Те живееха също с богата свита.
Един граф, който се казваше Дримал,
благородник под слънцето,
онзи от Меран, който обичашеудоволствията,
кой убит, кой от рибите изяден,
немците и англичаните,
Стюар и онзи от Томесбург,
и бургграфът на Нюренберг,
и благородният граф фон Цили.
Те потеглиха с весела свирня,
барабани и пищялки по всяко време,
навсякъде се чуваха тромбони.
от който господарите имаха премного.
Неверниците бяха твърде хитри
със своите подлости
и казаха, че ще станат християни.
От тях много бяха измамници
и с благоволението на някои унгарци,
конто с тях яздеха в битката:
когато настана време
да се изводят мечовете,
тогава лошите унгарци побегнаха
и оставиха в беда благородниците,
конто намериха смъртта си.
Но те удържаха и се втурнаха
и повалиха мнозина лоши поганци.
Ако би се помогнало на французите,
те не биха понесли позора
и биха призовали Бога,
ако това беше сторено,
то те биха залазили честта и имота си.
Унгарците имаха присторена храброст,
така че избягаха от гостите,
215
^агХйПт^Ч»ЧЬрйт ssHnacsju янао/
конто не загинаха в страната им, " налз-нои г.6 зтинонцт оаньчоа
това ще бъде вечен позор за тя£!к'лл пхззон оипгол .тииони амнзиАА
Илшм предвид краля на Унгария: 'афоб-ои бои мА ans«ons.ns\ и-. ьб nt
щом като мнозина унгарци повёгнаха, и'п шоик пнзн онз nt. п.плЛА
той видя и другите тогаз да бягат, .нкнуазноь пи ns аопилзиоа
а поганците да ги преследват, ’\и<^ и'п HinasQl п<\пму; ннбоину.
тогава и той беше принуден да бяга. ,ннэ/>\ или пАнибощзмнАА и
Върху хълма беше станът, .ъиииуИчмпоч > ормз asnaGt R oshhoa
турците се устремиха къл1 него. -шиню пинлоо a osn<n пхазаиж аА
Оставените върху хълма ' Л1Н iK\V* asssnat пл аз оаинсул А\>му. hhGA
и получили заповед да го пазят А>тзнн<и (.mass AHs\6o<\nsni О
живееха в пълно 6e3zp№ffl&mwnM™^asssssvssGo onsuo'A .ипцаХЛ mo issho
и не го пазеха добре, AsabRtss зтпбнц то нал .imsGa нал
но не постъпиха умно. .amssHmm* >nss и amssnu.an
Жалко, за нас бе твърде късно, лщб’заи.оТ то huso и цпони3
когато се извика: „Ставайте бързо! дс\аонацоЛА пн тлФ1м\'.'д\ч6 к
Враговете са дошли до гората!" sss.ss\A но<\> <\нл\' тиинбоцр'лн.а is
На хълма настана суматоха, .кицшуэ ns.a зап з й7Л1.гйиюп зА
всички се стреснаха и изскочиха •'*"•'*¥' омкза ои si'as.rshhh is ннпдп«\пй
без заповед от шатрите, .sshooss зк\т ш.ипту аз 3(marjo»h
вижте, това заплатихме скъпоУ‘'л'л 1(А!' WJM* is зтнцпбоизоа опто» mo
Каквото бяхме постигнали. го загубИхМё:1 абцдат h/ro атниннфюН
И в пълно снаряжение загинаха нтзо! бои атноаз зб з
рицари и пажове, .ннинкгмкр тпнптз asss 'js1 луупупа si
мнозина изчезнаха без вест! ussnHw.nss.vss syxro osohu. /,ч,т и\О
Най-напред чухме шума, sssssyss ;нч иоали. пи oiss'hsivjs onosns .u •> и
че те нападаха откъм долината, '.nsun'AiHiid а пу.ъб» к лкт о ohsssoa
битката беше на живот и смърт. >и.кл\а пипгиупч оим.ол
Виждаше се да загиват коне и хора, jnvyaos'sss. ткбпм и vs пб
конто се натрупваха на камари. пхничадои uiis\n';sv( ynssssisos. nansom
Виждаше се да препускат и да тичат ».п(»6ч1\п''.п16 й(ую a n/ssansss jo н
лудешки много неверници; лп питщбиз nxissysst пи usuhoa
мнозина откъм крепостта на хълма '^/.пиопиа аз и пхишутбч ат <Л\
през високата каменна стена [тичаха} >о!' "usus- nsusvoHn пх.и люоп и
към б)рега на реката. ,amHS' ossu’A\i.\j nil os пичоиahi уз ни ол/\
Това беше една тъжна история! вцогон ш.узнои пу.нб ан аш
Високо крещяха водачите на колоните: .нчой ns.naovsssys пхнб н
„Отведете ни далеч оттук Апгм\ои\а ans >6 naosss oasi
и никакъвунгарец да не ocmaftd!^WWAi u ntnunas1 sss su nnnv пхни asu от
Те трябва да разкажат прикаУКйта Ф- HHas\omasst\n nxnn.ss anusyqni.ss I
как са избита господарите amssttnos то пхпчяб'уп as* папка

ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) Ш. Н
и как те оттук са побегнали!“ ,nuir> . .*» м'я -«.у-'н чл« нглкм
Унгарците бягаха стремглаво н.л yy 1 \‘Лп i v\n
надолу към реката, «л?'н •' и -л- >»< гн»мн«м
достыгнаха до корабите yyy .вннуг/п н »hy\sy.ih» yyyi.yy. ,
и загиваха в голямо безчестие. v кян р > Ay
Коне и хора и красивы одежды - пн > Y»r>os R нлилпиянци иплпмл ,v.i чнО
това се виждаше да плава надлъж и нашир \ н я л орчнинопци mush yy
Малко безгрешна е ымало, »<>'«> osoyhv. и пздои пб чшвяокци’ ».ryu ни
защото всеки номера злощастния си край, hyyyyy .о-уж oshhu syy fahi.rH
Когато се гледахаръцете им, ww\i. yysk\o ч но пялн/ нн
били те стари или млади, Ь лн y и (ни s п«> > i •hhw\»h t
всички се протягаха към корабите. '.yyhyyyh yyyhyy yyy’ty у п yrmhh
Всички турци решиха на общ съвет j nwiuwim и момл» ннзнщ» mmo.rGR.
да пуснат много от града - ») sshyjjyy ол п«> ол».пн. он эмджнф.
измежду благородниците, за да Ограбят л то ннзЬ/пжух он /ко hyyoiyy
от шатрите им имущество и пари н6п<\6 -jmkr.v.db > 'япннцнчнУ
и ровеха, тършуваха навред. jhyyjyyyy(yv><\s то ohysksv ш.н(™к5 п
Най-напред и ние пострадахме? vw w\ нн оиюлеолию .(мпи-лм-оп syyysA
всеки си тръгна оттам нн<' н >(т mo hw y лбоцн нни\
и най-напред конниците. \jhui и yyihsyyysyyh > ykybyo олко'л ,yi(iohso1
Не беше ли това ужасно? здннкжчг oyyGb н нээдлм .от yx\ э “ЧцтйцчтпЛд.
Имаше повече от хиляда огнъове, лм.тл пнздц-н» нн(л н ''шнгнеллиигЛА
които се виждаха на хълма, yyyyyuh'yyh -Ф^ а ч\(.7.вн'»»\?чзн<.\1'. wyyyyA
така те изгаряха всичко след нас. 'wwwwvwmAwvg пцн в
Господи, не отминавай това безнаказан®.1 mw. os h(y soA нмур»гм /yh.'^
Тези, които погазиха верността къмта$, yi<.\yhh j и w j<yr »6 yhy yyxoCyyyC,
бяха ония от Влахия^. '.ry!'\yy<>iyV yho jyy./.o j >yyo(> myoyh
Гоаюди, чрез твоите три висши имена '.ysoso osoyyyy. ни iyxrhysi.oh.)
дай на християните сила, '.ysyy шоки yy yhhysoy;yy vyv.ryy SI
за да станат веднага победоносны yyozhyy у/ yyu sod yyzsyy .svryyz inft
срещу мръените неверници, зада й>ионкд1н\знц7 yhhyyy.yuy hyo os
палят и грабят в техните земи/ oyy .y sh syyh о ‘j»o\yyyy\s yyyyGoyvysyjy.Cy jyyo
Господи, дай им възмездие! ,н> oy'.g nYYSip ya.'MYYYStnyn yuy >y\yh,yyyy\ syw
Тъй като минахме близо край тях, - ьгл<ш. swyyiymywy yiyuhha\h юплд.й
те ни взеха цялото имущество, .ssiyyjyyyy/ yjhhy ((yy su ihrsyyydk yvyyy h
съблякоха ни както майка ни e родила,yxi ,yybs>oy\oh huiyyys w ‘нпнбоо soft
за което искам да разкажа. - yyyyvyy- (;w os’yyyz yywmйг
Духаше вятър и валеше силно, \ss5WMYiY\s yy y'.H/nnYYm oshyyor yyyyy .syiiy
ние трябваше да преминем реката, ,yy syyyoyy yyy.yy yy sy\s(y oyh oy.yjS
която отвлече някой хора, xyyyvybyy yjsyyyyyyb syhs(mo ho syyjyyyxYry\yy'. b^yysya
Те хвърлиха мостчето, 'лулэйов bhyyw^syhyyk^yy'yyy ч$™<нчизцп yy6 yy
•217
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
пътят вървеше през высоки планини,
през зъбери и калгьнаии,
затова вървяхме без път и брод
през големи полета и пущинаци.
Не е ли това несгода??
Онези, конто приятелски яздеха с нас
и така приспюрено към нас се отнасяха,
от тях трябваше да понесел! лтого беды.
Нямахме нито Aieco, нито хляб,
ни каква да е друга храна;
умираше се от глад и студ -
това се случи наистина!
Ядяхме щавени кожи и лайната си,
гризехме по малко от кожите си -
това бяхл1е принудени от глад да ядем.
Унгарците с дългите бради
изяждаха зелето от градините.
Беше по-ужасно, отколкото ви разказвам.
Това продължи повече от седем дни.
Господи, колко слаба е нашата плът!
Лаутербург,п е разположен в едно землище,
Патолмецай'1 в една червена кула.
Така пристигнахме в Херманщат'2
в Седмоградско при християните.
Клаузенбург'3 Бог да го поживи!
Дадоха ни да ядем и стари дрехи,
това донесохл1е от Унгария!
Сполетяха ни много беди!
Те бяха избити и пленены!
Вне, князе, нека Бог ви успокой,
казвал1 го от цялото християнство,
вие благородны графове и вие велможи,
вие рыцарски тръгнахме срещу онези,
Влахия причини вашите мъки -
в нея живеят бездушны убийцы.
Вие водите живот порочен, вързани
за верижка като кучета -
вие, вие, който убивахте и грабехте!
Било то денем или нощем,
така трябваше да бъдете винаги нащрек
и да прецените неверническата войска!
218
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
' колете Бога, щото да победите
и да сразите враговете.
Никоя битка не ще спечелите салш,
ако Бог не рече да ви помогне.
А и имахте лош късмет,
че с вас така се случи;
когато това сполетя знатните,
те трябваше ужасно да страдат
и това е салюта истина,
тринадесет века след Рождеството на Христа
в деветдесет и шестата година,
тогава стана битката.
Годината е вече посочена,
ала не трябва да забравяме истината:
те се бориха за правдата.
Бог да им прости всички грехове,
Мария да всели радост в душите им!
Така ни разказа Петер от Рец.
№ 127
ИЗ ,АВСТРИЙСКА ХРОНИКА ЗА 95 ЦАРУВАНИЯ" ОТ
ГРИГОРИЙ ХАГЕЩХУ в.)
ONB.HIS - Wien, cod.Vind.lat.3081, f.57v-58r,58v,140v-142r.
Von chaiser Constantin.
Constantin ward chaiser nach Christi gepurd sechs hundert und zway und sibenczig
iar. Zu den zeiten beraubten die haiden das gancz land Syciliam. Auch cham des chunigs
weib von Persia gen Constantinopel zu dem kayser, und liez sich da tauffen. Der kayser
wart ir gefatter. Sie empot irem mann, daz sie getauft wer, und wolt zu im nicht chomen.
Nua er liezz sich dann auch tauffen. Darumb cham auch gen Constantinopel der kunig von
Persia, und nam dii heilig tauff mit christenleichen glauben. Her Constantin der kayser
vertraib alle ketzer. Die Wulger verwusten die zeit der Romer reich. Das chund der chayser
nicht understehen. Sunder er must in zinsheftig darnach wesen. Zu den zeiten war auch
sand Beda der lerer, der wolt aines tages predigen. Den furt sein knecht zu einem
stainhauffen, wan Beda nicht wol gesach. Er predigt gotes wort loblich und emstleich. Die
stain da sprachen. Beda, du hast sicherleich wol gepredigt...
Item von den chaisern
Justinianus des fumfften Constantini sun hat das reich czwer gehalden nach Christi
gepurt sechs hundert und newn und achtzig iar. Der hielt sich zu der ketzerey. Er ward von
gotes gewalt veraubt der zungen, nasen und des reiches. Er cham zu einem fursten in
Turken des swester er do nam. Dem hulfen die Burger das er cham hinwider zu dem Reich.
219
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ П «'ДЧо' )П ! ' ' V ,ОЛ
1’.И.1У
•йш'16'и«>и гл1 чинш» ,hs<wl чигм nW
Damach an dem andern summer fuer chunig soldan fur Trlpoi und besaz die selb
gute stat, die er auch twang und zerstort und liez zeprechen die ringmawr und die schon
turen darinne, und was er christen da gewan, die noch haidnisch moghten geJcrnen und
arbaiten, die furt er mit im gefangen und liez die andern all toten. Darnach zoch er fur
Betlahem. Da ward dem selben chunig soldan geraten. Er solt die selb stat nicKt zestorn
durch des opfers und geniesses willen, den die christen da teten. Daz er hlsb tfet urid liez die
christen da leben, und im dienstleich nett wesen. Denbischof daselbst mochten nicht die
haiden pringen auf Machmets glauben. Der was des ordens der prediger. Er fuer von dann
gen Frankchreich, den der chunig daselbs auf nam, wanp, er von dann purtig was. Do
diesem mer alle, was chunig soldan an der christenhait het begangen, chamen fur den
chunig in Ethiopia, daz ist in Morenland, der wolt daz hinez chunig soldan rechen und
besant die weisisten in seinem chunigreich und fragt fdtz, Wiit welicheh Sacheh rtihii mocht
die haiden in not pringen. Do ward fur gelegt, wie von Egiptenland sich muest nern die
haidenschafft. Wann daz ist daz fruchtperigist land, das gese.in «nag, wan es da nimmer
regent. Aber durch das land get der vier wa.5scr; ajp,es, die auz depi paradeis fljess^nt, das
haisset Eufrates; das zeprait sich vierstund in dem jare und feuchtet das erdreich; den
pflawm liez der selb chunig von Morenland nach rat der weiseh ab graben und ain tail
ward rinnen in dy Tatrey und ze tai in die Pulgdrfey; das ander' fail iUri'irt Chriechenland.
Die von Egipptenland teten daz dem soldan ze wissenund liessen'im'sagergprecht-Ur nicht
ze weg, das der pflawn Eufrates wider runne durch Egipptenland» Si П№Шедл,д11е von
dann entrinnen und daz land muest sicherleich gar verderben. Chunig soldan sant seinen
rat zu dem chinig von Ethiopia. Die da mi£ipi alz lang taidingten, daz er den phlawm wider
durch Egippten liez rjnnen. Darumb soit'dAihlng soldan Akers und ander christen stett,
й1 штмдашвдк
pabst Honorium gen Rom, bah in Г chaft sant uber mer, die dy
gelegenhait der tayding beschauten und was ze tuen der christenhait wer das niicz wer oder
ist. Do die poten gen Rom chamen, dohut-der^abst groz mdcumb4hz (djanipbiuicfy Cecili
gen dem chunig von Arrogonia und hiet daz gern in sein gewalt pracht. Darumb er zu der
zeit vertigt die poten in der mazz, daz er selb nicht mocht uber mer, potscbaft da hit senten.
Do die poten daz sagten dem chunig von Morenland, d'd VH/hW ёг sictffii&rrht'Hfei' seinen
riiitEhuhib^bldah irfde? rtliftsd, 'daz’ ef hiiiwidef 'duhch EgipptuhfiezrjnnCh den pflawm
Ebfrif Us. End datTSrH^s^lhinbd'imifumfffhusent rtia’rkcH golden Voh E^ipptenlahgjferleicli
idhddn,'6leridiililb^sbJ^eib,be’ff tyatd Veltithlerch rind X'ethafltfehf.1 D&jiSFbe^cheheh
nach Zffensti.&put'd. z^eieffhurldert Und neivneZig jar. 1 mj1‘ J"4m t ai2 ru nbg i Jtkw
no/ giriua т.гРГУ'ОлипЕРлоЭ njg Поль mtn j drmndcl nattum rloui; плвЬ rhp xsarl ia nuH
lab nitnaPnoD иП .nadualg narfoiakigp.iirb firn Hub] giliarl iib rnari bnu .вклэЯ
laavBfFi т.п । Huii/ir.! U rbiai тэгпоЯ iab Jus gib ngpuwuviggluW aid лэ.мэЯ alia diaiJia/
daub ibvz natias nab uX nazaw йэвтвЬ giftadznis ni izum ia iabnu2 пэгклилэЬпи trbin
™r,i^ zanis How 1ЭЬ лэла! лаЬ вЬэЯ bnaz
aid .rigialJzmawfw пэПоси now aalog fc-bain 13 .йэтаэа low tdain вЬэЯ nw n-Ttir.iniKt?
Константин стана имиерадард 6^2 p^^JIo.jq₽^^pef^!e^p^ftw^rrp рляч-
косаха цялата страна Сицилия. И царицата на Персия цойде в Константинопол при
императора и се покръсти. Тя съобщи на съпруга си, че се е покръстила и йе иска
да се върне при него, освен ако и той не се покръстягВайова'ЛтероийскЖт цар
дойди-.BEpupTOUjmioqou Ufnphp^BejT^jSPMppii^ вдрд. Император
Константин лредледваидимия^ рр^таод. ПЬ'ТОД^йремР Йадгариэ^р^устошадаха
Ромейскатадаржаваг, ИмПератЬрът не гйежииеда.разЬире адвт.А исвец товицък
той fpHbBainefHa HM &HHd дгнникгДЗо ЛовЬ врЬм£(СЖТшЁедаЬ учцтеЛ йийвди
220
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - ХИ в.) т. 1.1
ден поиска да проповядва. Но слугата му го-'заведе пред една купчина камъни, тъй
като Беда не виждаше добре. Той проповядваше Божието слово, славословейки
Бога исерйо^но. ТЬгавакамъните прОгойо^их&гБёда'-гй на'нстййа хубаво пропо-
вядваш...
• ,(л. /< ‘ i УА , ./!;<>) f <ЛН .UI4O
Пак за императорите
Юстиниан4, пеТият сип’ на Константин, получи империята в 689 годиИа след
ракдането на Христа. Той беше еретик. Божията сида му оТне език^, носа и импе-
рията. Тогава Той отиде при един тюркски владетел и се ожени за сестра му. Бурге-
рите [българите] му помог'нахй да си възвърне^мпёрията5.
пж • rhi ji Дни/! /. Jrf Ьг и S и/л тп>5 ilnul irii На; hiri г<;Ь .nd ючО по/ ?Ьнчн!
ni i <)jii t . ’. .)••• . , i ' tui Jt f i. ' _ I :
Hq другого ляго судтанът6 за мина за Триполи и завзе този хубав град,
подчини го и го разруши ,И1 накара да разбият градските степи и красивите цм
порти и каквито християни намери там, кодто искахд да учат и работяткато
езичници, ри отведе в пдец, а всички други нареди да бъдат у^ити. След това
замина за Витлеем., Тогава посъветваха султана да н,е разрушавд тази държава
заради жертвата и страданието, конто, християните са изтърпели тук. Той. така
и сгори. Остайи християните да живеят и не гинакара Да му олугуват. Иоганни-
те не пожелаха еИископът да приеме Мохамедовата вяра. Той беше от ордена
на проповедниците. ЮТтук Той замина за Франция и кралят йа тази страна го
прие, защото беше родом оттам. После всички, конто бяха пострадали от султа-
на, се еъбраха при краля на Етиопия, това е страната на маврите, зашото той
искаше дй отМъёти на султана и събра мъдреците- от своего кралсТво и ги попи-
та засЪветкак дй приТйсне езичнйците. Решиха КаК ДагприобщяТёзйчнициТе от
Египет, п'онеже това: ёнай-плодорбдната земя, коятб сыДествува, Стйга да не
вали. Но през страната мйнавйт четирй реки: едната, която извцра от рая, се
казва, Ефрат; тя сё разлйва четири пъти в Тодцната и ндпоява земята: по съвет
на мъдреците същият крал на страната на маврите накара да прокфпаят корито
и една частот ре ката да цртече към Татария и към България7; другц част тече-
те към Турция. Ёгиптя^ите йздестцха трва иа султана и му казауа,да церре-
къева пътя Й,'за да цочете реката Е<|)рат ртноро през Египет, Иначе всичко би
пресъхнало.и страна^ сигурно би загорала. Султанът изпрати съвет ра, краля
на Етиопия. Но там (му се разгневиха, понеже е пуснал реката да течц отново
през Египет. Затова.султанът трябваше да разруши. Акра и някои други христи-
янски градове отвъд морето и след седем години да ги построй отново и да ги
направи така богати,както са били преди. Кралят на Етиопия изпрати-свое до-
верено пратеничество при папа Хонорий8 в Рим и го помоли да дойде сам или
да изпати свое доверено пратеничество през море, kq^to да разгледа случая с
тази разправия и да реши кой. кой е и какво^а правят с християнството. Когато
пратениците дристигнаха в Рим, дапата положи големи уедлия за, кралство Си-
цилия против краля на Аригон идо държа под сдоя власт.,,Цо тази,причина пр
същото време подготви подходящи пратеници, понеже не искаще да.иде сам
пре? море и изпрати пратеничество. Когато пратениците казаха това да, краля
на страната на маврите» той пр съвет на своите се обедини със султана и пак
накара реката Ефрат да тече през Египет. И затова трябваше да му изпратцат
пёт хиляди марки в злато годишно. Договорът беше записан тържествеио и
утвърден. Това се случи в 1290 година след раждането на Христа, н ътгшн-н а
221
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 128
ИЗ „АВСТРИЙСКА ХРОНИКА" НА ЯКОБ УНРЕСТ(ХУв.)
ONB. HIS-Wien, cod.Vind. lat.8007, f.99v-100r.
Nwn hort und merckht, was die Turckhen Kristenhait und cristenleichen lanndt
genott und zerstort haben. In der zeyt, als man nach Christi gepuert gezallt hat
vierczenhundert und in dem funfftzigisten jar, darinne das genadenreich jar was, von erst
das kayserthumb Const? ntinopel, das kayserthumb Trapisanda, das kunigreich Wlgalia,
des dispotten lanndt. genannt Seruey mit vil goldt und silber artzent, des anndem dispotten
lanndt von Chriehn, das hat gehabt funff gemawrt stet und geschloss, das kunigreich Wossen
denselben kunig hat der Turckh auf trew aufgenommen und gelaidt geben, lieb man im in
dem fridt und gelait den choph abschlagen, das hertzogtumb, genannt Gandader und das
hat ingehabt ein hertzog, was genannt Offitisch, ein grosse Herrschaft bey Wossen, darinn
was der herre genant Remisch; etlich und vill machtig stet, die ain genannt Metallin und
aine Pera. Der herschafft von Venedig die stat Nigrapont und die gannz innsel daselbs, die
ist sybennhundert walisch meil lang, die stat Fotoloum, die statt Schyati, die stat Scapoli,
die statt Loredo, die stat Nembrum und die stat Schalonianum. Und ainem hayden ein
machtige stat, genannt/Candalacea, da di Christen mit kauffmanschafft zulenndten; ainem
machtigen herrn in der haidenschafft, genant Carinaden, hat der Turckh den maisten taill
seiner stet und geschlos angewungen; der herrschafft von Venedig hat er das land Albonia
verprannt, perawbt und das volckh verfuert, allain die geschloss, die halten sich noch; das
Krabaten lanndt vast ganz verprannt, perawbt und das volckh verfilhrt untz an etlich stet
und geschloB, die noch haiden; einen grossen taill in dem Lannd Ysterreich verprannt und
lewt und guet berawbt: einnen grossen taill an dem Kast verprannt und an lewt und giit
perawbt. In dem landt Krain woll halben taill verprannt und an lewdt und guet perawbt; an
der graffschafft Cily einen grossen tail verprannt und lewdt und guet verfuert; inn der
wanschafft inn Windischen Lannden vill verprannt und lewdt und guet verfuert; in Vnngern
lanndt, als man schatz, woll den vierden taill berawbt an lewdt und guet. Inn der Waldy,
genannt die Wallachey, den maisten tail an lewdt und guet berawbt. Inn Sibenburgen
einen grossen tayl verderbt. In Khernndten ainen grossen taill verprannt und an lewdt und
guet perawbt. Und der Turckhisch kayser hat inn denn landen all stet lassen abmallen und
ist unterweist worden von ainem vertiben pfarrer und von zwain prelaten, die der Turckh
heymleich ausgeschickt hat, in den lannden all stet lassen abmallen. Merckht, ein Kernd,
genannt Michel Zwitter ist der Turckhn wegfuerer merdann ain rais gewessen und hat sew
auch durch die Kannker gein Kernndten gefiirt, als ir oben vernomen habt.
А сега чуйте и запомнете как турците завладяха и избиха християнството и
християнските държави. По времето, когато се броеше 1450 година след рождени-
ето на Христа и която беше благодатна година1, нападнаха първо империята Кон-
стантинопол, после империята Трапезунд, царството България, деспотството, на-
речено Сърбия, с много злато и сребро2, другого деспотство на Гърция, което има-
ше пет укрепени града и замъци, царството Босна - неговият крал3 посрещна турс-
кия султан4 благосклонно и го придружи, за да го остави на мира, но оня нареди да
му отсекат главата; херцогството, наречено Гандадер, което имаше херцог, наре-
чен Эфитиш, и едно голямо владение до Босна, неговият господар се казваше Ре-
’; също и други могъщи градове - един, наречен Митилене и другият - Пера. От
.мята на Венеция градът Негропонте и целия му остров, който е дълъг седем-
_2
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
стотин италиански мили, град фотолоум, град Скиати, град Скаполи, град Лоредо,
град Нембрум и град Шалонианум. А на една мощна езическа държава. наречена
Канделоро5, с която християните търгуваха, с могъщ владетел-езичник, наречен
Каринаден. Турският султан остави по-голямата част от градовете и крепостите;
от владенията на Венеция той опожари и оплячкоса страната Албания и оплени
народа, само крепостите са запазени още; страната Хърватско бете почти напъл-
но опожарена, ограбена и народът опленен и останаха още други градове и к, :пос-
ти; голяма част от страната Австрия беше опожарена, хората опленени, имоти
ограбени. От страната Краина половината беше опожарена, оплячкосана и хората
опленени; голяма част от графството Цили беше опожарена, добитъкът и хората
опленени; в славянските земи много беше опожарено и хората и добитъкът опле-
нени; в Унгарската земя, както се преценява, дена четвърт беше ограбена от към
хора и добитък. Във Валди, наречена Влахия, по-голямата част от имуществото бе
ограбена, а хората опленени. В Седмоградско беше унищожена голяма част. В Ка-
ринтия опожариха голяма част и оплениха хора и имущество. А турският султан
нареди да се сринат [всички градове и беше напътстван от един изгонен пастор и
двама прелати, които Турчинът тайно бе изпратил, за да разрушат] всички градове
в страната. Забележете - един каринтиец, наречен Михел Цвитер, е бил водач на
турците, а после ги е превел през Канкер до Каринтия, както вече видяхте по-горе.
№129
ИЗ „УНГАРСКА ХРОНИКА" НА ЯКОБ УНРЕСТ(ХУв.)
ONB,HIS-Wien,cod.Vind.lat.8007,f.46r-v.
Hie vindet man geschriben von dem gromachtign und reychen landt Vngern weylandt
Pannonia genannt; das ist groBmachtig an landt vnd lewten, wan es ist getzelk fur den
dritten tail der kristenhait, gewirdigt mit der kron von hymelreich an golt vnd silbern. Von
erst vindet man, wie die heyn yetz Vngern genant in das lanndt Pannonia komen sein,
darnach von den grossn kriegn, daraus von den heyn beschehen, vnd zw welhen zeytten
das land zw kristenlichm gelauben khomen sey.
Als man zaltt nach Christi gepiirt vierhundert vnd xvij jar, zu kaysers Valenteinani
zeytten vnd des pabst Celestini, wurden die Heyn vertryben aus dem Schicia von den fiirstn
desselben landes. Pey demselbn land ligt nahent ein klayns landt, genant Hiina, dauon sy
von allter genant warn Huni, das warn die heyn; die khomen inn flucht gen Pannonia, yetz
Vngern genant, vnd von erst in Sybenburgn, da haben sy das landvolck ausgetribn vnd
fiirtn sy zw wappen ein weisses ross mit ainem rotten sattl. Do hettn sy noch kaynen kunig
noch fiirsten sunder haubtlewdt, der warn sex ее, vnd sy ainen kiinig erwelten. Der erst
haubtman was genant Ethyle, der ander Kewe, der dritt Buda, der vierd Bela, der fiinfft
auch Kewe, der sechst Radicha. Die warn von erst ein wilds vngclaubigs volckh. Sy assen
rohes vnd vngesotens fleysch; da notten sy zw vndertanigkaitt ettlich land, die nachst an
Pannonia riirten vnd auch hernach volgen mit namen. Darnach, als man zalt nach der
Heyn eigangk in Pannonia xxviij jar vnd nach Christi gepiirt vierhundert und xlv jar, da
erwelten vnd machtn die Heyn einen kiinig, genant Athyla, den nam in den gemayn nennet
kiinig Entzel, der liess sich kronen nach der Romer gewonhait, der was dur Hayn hauptman
vor funff jaren gewesn; vnd von kiinig Entzel gepiirdt wil ich hie nicht schreibn von wegn
der wiinderlichn gepiirdt, als die gemayn sag ist, wan ich der warhayt nit gruntlich vnderricht
pin vnd beuilch es den, die der sach ein wares wissn haben.
223
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
<>! Athyla, der erst kiinig zu Vngern» ein scharffer achter der Kristenhait, lange zeyt ein
vnparmhertziger pluetvergiesser der menschn, ein geborner haydn von Scicia; er wardt so
machtig an landt und lewtn, wan von den sechs genanten haubtlewten vnd von kiinig Etzel
wiirdn all umbgelegne landt, die an Vngernlandt anruerttn, gemain zu vndertanigkait. Der
erst anfangk was zu Sybenbiirgen, da von wart genott Pannonia, das ist Vngerland, darnach
die andern landt: Wurtzenlannd, da, am jiingstn Trakoi Wayda herzog ist gewesn vnd riirt
an Sybenbiirgen, die klayin Balachey, genantt die Molda^riirt mit ainem ortt an Sybenbiirgn
vnd mit dem anndern ortt an die Tiirekey-, vnd auff dem pymarch ligt ein stat genant
Sophia; darnach das kiinigreich Bulgarey, das wart zw ainem reych zu kayser Justini zeitten,
da von ist dem Romischen reych vil vngemach urid schadens beschehen;.ein herttess staynings
land, die nun liederlich vnd von ires nutz wegen sind Turckn [wordtn], vnd ruert an die
Walchey; darnach das kunigreich Wossn; die Syrwey, Albanesn stossn all,an Vngerland;
Czyschn landt lig zwischn Wossen vnd Krabatten, Htissarn oder Ratzen stost auch an
Vngerlandt, nicht verr von Wossn. Die vnd mer landt nach lawtt ein kiinigs von Vngern
Tytiila haben die Heyn inn kurtzn jarn all zw vntertanigkait genott. Und da kiinig Athyla so
grosmachtig was an kiinigreichen landen vnd lewtn, da vnderstuend er sich grosser krieg
wider die Romische kirchn, wider das Romisch reych vnd gantze Kristnhait; darumb liess
ensein machtigkait erscheynen. Er macht drew veld mit volckh: das erst liess er zu Vngern,
darinn hiet er hiindert tausnt man; das ander veld het er in Walchn auch mit hiindert.
tausent manen; das drytt veldtt macht am lest an dem Reyn, darin waren auch hiindert
tausent man. In dem ersten zug kam er gen Karotein, nun Karndtn genant, da zerprach er
von erst die grosse stat Lybiirnia, da nun vnser frawnkirchn, genant im Sall, stet vnd vberzoch
das lanndt mit swarm schadn. Vnd zw pabst Leo des ersten vnd kayser Theodosio zeittn
zoch kiinig Athyla in walschej l^ndt .vnd gewan davor erst ZXyl^, djtj jdje haubstat in
Dalmacia, da von pekriegt er die walschnlanddreir jar.
. .1, fV.i, rv iv/-?in.ano
Тук e писано за могъщата и богата страна Унгария, наречена Панония; тя е
богата на земя И хора и се счита за една трета от християнството, удостоена с
короната от сребро и злато на царството небесно!. Най-напред се описва как хуни-
те, йарииани сега унгарци, дойдоха в Панония, после - големите войнй. какво стана
с хуните и по кое време страната прие християнството. -я/ л - ьЬпйиэ
Когато се броеше 417-та гбдина след раждането на Христа,'Йо времето на
император Валено2 и папа Целестин3 хуййТё бяха проГонени отСкйтия от владете-
ля на тази страна. Близо до същата страна се намира една малка земя, наречена
Хюна, наричана от стари времена Хюни, това бяха хуните; те побягнахд към ПднОг
ния, наричана сега Унгария, и оттам в Седмеградско, огкъдето изгониха местнотр
население, а гербът им беше бял жребец с червено седло. Тогава те нямаха -още,
нито крал, нито княз, а управители, шест на брой, докатоси избераткрац. Първият
управител се наричаше Етийе, втория - Кеве, третият - Буда, четвъртият - Бела,
петият - също Кеве, шестият - Радика. Откачало те бяха див, невернически народ,
Ядяха сурово и несварено месо; те подчиниха всички земи, които граничеха с Пач
иония, изброени по-долу по име. Когато изминаха 28 години от влизането на Хуни-
те в Панонйя и 445 години след рождението на Христа, хуните избраха крал, наре-
чен Атила4, на когото всички казваха Енцел, и той се короняса по римски обичай;
същият пет години по-рано беше управител на хуните. За раждането на крал Енцел
не искам да пиша тук, а то е било необикновено, понеже не съм запознат добре с
това и го предоставим на онези, конто по-добре знаят истината. ' Ьхиг! ’ Я
п- ' Атила, първият крал на Унгария, върл противник на християнството, дълго
време безжалостно проливал кръвта на хората, езичник, родом от Скития, стана
толкова бога на земя и хора, когато шестте споменати управители и край Енцёл
224
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - ХТ«.) т. II
завладяха и подчиниха всички земи, граничещи с Унгария. Откачало Седмоградс-
ко, след това Панония - това е Унгария - а после и другите земи; Влахия, на която
напоследък владетел беше Дракула войвода5, и която граничи със Седмоградско,
Мала Влахия, наречена Молдавия, която граничи от едната страна със Седмоград-
ско, а от другата - с Турция, а на границата се намира един град, наречен София,
след това царството България, което по времето на император Юстиниан6 беше
станало империя и причини на Римската империя много злини и вреди; здрава,
планинска земя, която сега за съжаление по принуда е станала турска и граничи с
Влахия; после кралството Босна, Сърбия, Албания бяха присъединени към Унга-
рия, земята Херцеговина, разположена между Босна и Хърватско, Хюсар или Раш-
ка също до Унгария, недалеч от Босна. Тези и много други земи - според един
унгарски крал, Тотила - хуните са завладели за кратко време. И тъй като крал
Атила беше толкова могьщ с царства и хора, поведе война срещу Римската църква,
Римската империя и цялото християнство; така показа своята мощ. Той събра три
лагера войска: първия остави в Унгария, там държеше сто хиляди души; другият
лагер [беше във Влахия, също със сто хиляди души; третият лагер] направи най-
накрая на Рейн, в него също имаше сто хиляди души. Първият поход тръгна към
Каротайн, сега наричана Каринтия, тук най-напред разруши големия град Либур-
ния, където сега се издига прочутата ни църква „Марияцел", и нанесе тежки пора-
жения на страната. А по времето на папа Лъв I7, и император Теодосий* Атила
тръгна но поход към италианската земя и завладя първо Айла, това е столицата на
Далмация, след това три години води война в италианската земя.
№130
ИЗ „ХРОНИКА НА ЦИЛИ“(ХУв.)
Universitatsbibiiothek - Graz, Abteilungfur Sondersammlungen, cod.lat.1240, f.78-79, 79-83, 95-96.
Damach nit lang zog konig Wladislaw von Hungern in die Tiirckey und satzt einen
haubtimann fiber das volgk Hunadt Janusch genandt; der verfiirt den gutten konig, das er
von den heyden wardt nieder gelegt und zu todt erschlagen und mit ihm viel landtherrn
und ein cardinal Julianus genandt, ein pischoff von Erlau des geschlechts von Rossgen und
viel andere, die all mit dem konig von den Turcken waren erschlagen. Aber Hunadt Janusch
der haubtmann, der kam mit einem kleinen zeug darvon und wardt darnach zu einem
gubemator in Ungern aufgeworffen und wardt mechtigk und nahm auf an landt und an
leuthen und hatt darnach viel wunder gethan, und bracht zuwegen, das graff Ulrich von
Cilli tochter seinem suhn genandt Mathias wardt versprochen zu einer gemahl. Es wardt
auch hernach graff Ulrich von Cilli von seinem eltern suhn Lassla zu todt erschlagen, als
vor ein wenig angeriiret ist und hernach in dieser cronigken eigntlicher gesagt ist. Item
auch ist zu wissen, das dieser Hunadt Janusch aus dem landt Walachey purtig und eines
geringen rittermessigen geschlechts was.
Wie die Ungern hinwieder mit grosser macht zugen den von Cilli in ihre
herschafften und sy beschedigten.
Solch schaden und schanden der von Hungern von den von Cilli was ergangen, das
ein kleiner zugk der Cillier so ein grosses her der Ungern nieder gelegt hetten, wolten die
Ungern an den von Cilli auch nicht ungerochen lassen, wan etlicher da seinen vatter,
225
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
etlicher seinen suhn, etlicher seinen bruder oder freundt het verlorn. Do erwehlten sy den
vorbenandten Hunadt Janusch, der konig Wladislaum von Polln mit andern mechtigen
herrn in die Turnkey verfiirt und da gelassen hett, zu einem haubtmann und gubernator in
Ungern und besambleten sich hinwieder, das ihr als aut funffzehn tausendt zusammen
kamen; und darundter waren ein theill Turckhen und Wallachen, die sy aufbrachten; und
die warn all undterthanig dem vorbenandten Hunadt Janusch als ihrem haubtmann und
gubernator.
•
Wie und in welchen jahr die edl mechtig stadt Constantinopel in Griechenlandt
von dem Tiircken gewunnen wardt und was gross bludtvergiessen da beschechen.
Als nun ergangen waren nach Christi geburdt 1453 jahr, do wardt die edl mechtig
stadt Constantinopel in Gnechen-landt von den Tiircken gewunnen, davor dieselben heyden
als bey neun jahren seindt gelegen und die gearbeit. Und das ist ein grosser schlagk der
christenheit, wann Griechen ist ein grosses haubtgelid des christlichen glaubens gewesen.
Und das haben die unglaubigen heiden bey pabst, kayser und alien christlichen kunigen
und fiirsten angezogen, und doch der griechisch kayser unsem h. vatter den pabst, unsern
herrn, den romischen kayser, und all christlich konig und fiirsten, auch herrn umb hiilff und
beystandt angeruffen hatt; die all haben im kein hiilff und beystandt gethan, und haben
den laider hinziehen lassen. Und das ist ein solcher schlagk und schad der heilligen
christenheit, der hart immer bracht wider mdcht werden. Es ist zu wissen, das nun die
Tiircken in die stadt kommen waren, do haben sy erst die mechtigen heuser stiirmen mussen.
Das hatt gewehrt 15 gantzer tag und do sy gewonnen, do haben sy den griechischen kayser
und alles das volgk in der stadt, das iiber sieben jahr gewesen ist, zu todt erschlagen. Sy
haben auch alles heilligkthumb, des da ein michel theil gewesen ist, in das koth geworffen
und mit ihren fussen getretten, das goldt und silber dabon genommen. Sy haben auch
etlicher heiligen hailthumb und leichnamb, die da gewesen und gelegen sindt, in das meer
geworffen; da sicht nun ein ieder christen-mensch, ob das ein grosser jammer und schlagk
der christenheit sey oder nicht.
Скоро слеп това крал Владислав1 тръгна от Унгария към Турция и постави
на народа един управител, наречен Януш Хунияди; той измами добрия крал, така
че да бъде победен от поганците- и убит, а заедно с него и много феодали и един
кардинал, наречен Юлианус, и един епископ от Урлау от рода фон Росгони и много
други, конто заедно с краля бяха убити от турците. Но Януш Хунияди, управителят,
се отърва леко и след това се издигна до губернатор в Унгария, стана могъщ и се
сдоби с много земя и хора, а след това стори много чудеса и стигна дотам, че граф
Улрих фон Цили обеща дъщеря си за жена на сина му Матиаш. Заради това граф
Улрих фон Цили беше убит от по-големия си син Владислав, нещо, което е малко
известно и всъщност не се казва в тези хроники. Също така да се знае, че този
Януш Хунияди е родом от Влахия и от неименит рицарски род3.
•
Как унгарците нападнаха владенията на фон Цили и ги победиха.
Толкова големи поражения и позор причиниха воините на Цили на унгарци-
те, като един малък отряд на цилийците победи такава голяма унгарска войска, че
унгарците искаха да си отмъстят, тъй като много от тях бяха загубили баща си,
други - сина си, други брат си или приятеля си. Тогава те избраха споменатия Януш
Хунияди, който беше завел в Турция крал Владислав Плоски и други могъщи вла-
детели и ги беше изоставил там, за управител и губернатор на Унгария и се събра-
226
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪДГАРИЯ (VII - XV в ) т. II
ха отново, така че броят им достигла петнадесет хиляди; а една част от тях бяха
турци и власи4, конто го предадоха; и всички те бяха подвластни на Януш Хунияди
като техен управител и губернатор.
Как и през коя година благородният и могыц град Константинопол
в Гърция беше завладян от турците и какво голямо кръвопролитие стана
Когато бяха изминали 1453 години от рождението на Христа, благородният
и могыц град Константинопол в Гърция беше завладян от турците, а преди това
същите езичници бяха го обсадили и го нападаха девет години. И това беше голям
удар върху християнството, тъй като Гърция е голяма част от християнската вяра.
А неверните поганци разчитаха на равнодушието на папата, императора и всички
християнски крале и князе; а пък гръцкият император5 помоли за помощ и подкре-
па Светия ни отец6, [папата, нашия господар - римския император и всички христи-
янски] крале и князе, а също и владетели; всички те не се отзоваха и за съжаление
позволиха на турците да го превземат. И това бе такъв удар и поражение за светото
християнство, че заслужава да бъде описано. Трябва да се знае, че когато турците
влязоха в града7, първо нападнаха големите сгради. Това продължи цели 15 дни и
когато победиха, убиха гръцкия император и всички жители на града над седемго-
дишна възраст. Те хвърлиха също така всички светини, конто бяха много, в калта
и ги потъпкаха с крака, взеха само златото и среброто. Освен това хвърлиха всички
свети светини и мощите, конто намериха там, в морето; и нека всеки христианин
да проумее не е ли това голямо нещастие и удар по християнството.
№ 131
ИЗВЕСТИЕ ОТНОСНО ТУРЦИТЕ ОТ 1483 г.
Tiroler Landesarchiv - Innsbruck, Pestarchiv, fasz.XXXIX, f.110.
1483. Newzeiten Turckenhalb.
Die Turcken sein vast starckh auf, der Wascha aus Natalia, Wulgaria und anndern
Herrschafften, die der Turck unnder jme hat, und ligen mit XLM zu Sanndro. Das in der
Here, zu vier grossen mechtigen streyperen Hewffen, ist im Nachzug. Der Turckh selbst
ligt mit seinen Janitschaeren zu Soffia.
Item, der Turckh hat durch sein Pottschafft begert an den Kunig zu Hunngern und
Behein, das er jme Friden gebe, durch Hunngern und annder cristenliche Lanndt zu ziehen.
So wolt er dem Kunigreich Hunngern an Schaden ziehen. Das hat jme der Kunig zu
Hunngern und Beheim abgeslagen, unnd ist mit grosser Macht auf, dem Turcken
Widerstanndt zu thunn. Man fuert auch, das pluetig Swert allennthalben umb in Hunngern.
Das bedewtet, das albeg zwen Man den Dritten ausfertigen mussen bey Verliesung Leibs
unnd Guts. Unnd, wiewol es vil Volcks bringt, so ist doch zu besorgen, wo nicht Hilff und
Rettung aus dem Heiligen Romischen Reich kumbt, so werde Hunngern verloren, nach
dem der Turckh mit yderman sunst ytzo Friden haltet, unnd der Hunngern jme zu krannck
sein.
Item, Zuber Martin, des Kunigs von Hunngern unnd Behein Bot, der auf desselben
Kunigs zu Hunngern Bevelch die gemelten vier Hewffen gesehen het, unnd bey den Turckhen
bey gewesen ist, der sagt gleuplich, daz der Turckhen bey zweymal hundert tausennt und
LXM wol sein, poss und guts Volcks, unnd daz sy auch huben geclaidet und wol gerurt
227
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
seien. Sy fueren auch mit jnen bey VIIIм Camelthier, die Glockpeys traden, Puchssen zu
giessen, unnd anndem Zewg mer so zu schiessen gehoert. Sy fueren auch mit jnen bey
XVIIIе Wagen, darauf gross Guet und Rechtummb ligt, dann gemeniclich alle. Turcken,
welch nit gross Herrschafthaben, fueren Leib und Gut miteinander.
Unnd, sodie Hunngem sehen, daz sydem Turcken zu schwach seien, ist ain gross
Murmeln unnder jnen, daz syden Romischen Kunig nit zu jrem Kunig haben angenomen.
Unnd geschehen vil seltzamen Reden unnd Disputatzen darummb. Der Kunis zu Hunngern I jv<
und Beheim schreybt, bih und ermandt auch fur unnd fur den Romischen Kayser unnd
Kunis ummb hilff Rehuns wider die Turcken.
1483 г. Новини относно турците
Турците събрали цялата си военна мощ, пашата на Анадола, България1 и
други владетели, които Турчинът2 имал под властта си, са разположени с 40 000 до
Сент-Ендре3. Другата част от войската, начело с четири мошни боеготови предво-
дители е в поход. Самият Турчин е разположен със своите еничари край София4.
Също така Турчинът чрез своето пратеничество обещал на краля на унгар-
ците и бохемците5, че ще го остави на мира, ако му позволи да мине през Унгария
и останалата християнска земя. Така той желаел да отърве Унгарското кралство
от щети. Кралят на унгарците и бохемците отказал това и се подготвил с голяма
войска да се противопостави на Турчина. Има опасение, че кървав меч ще свиреп-
ства над унгарците. Това означава, че двама от трима души ще бъдат погубени при
загуба на живот и имот. И колкото повече народ се избива, толкова повече нарас-
тва грижата, че никъде няма помощ и спасение, ако не дойде от Свещенната Рим-
ска империя; така че Унгария ще бъде загубена, след като Турчинът установи с
другите мира, а на унгарците причинява зло.
Също Мартин Зубер, пратеник на краля на унгарците и бохемците, който по
заповед на същия унгарски крал видял четирите споменати войски и бил при тур-
ския бей, казва достоверно, че турският бей има около 260 000 боеготова и добра
войска и че тя била облечена в ризници и добре въоръжена. Те водели със себе си
8 000 камили, които влачели бронзови и железни оръдия и други неща за стреляне.
Те водели със себе си 1 800 коли, върху които има голямо имущество и богатство,
както е общоприето, щото всички турци, които не са знатни, да носят живота и
имота със себе си.
И тъй като унгарците виждат, че са слаби, за да се противопоставят на Тур-
чина, има голямо недоволство сред тях, че не са признали римския крал за свой
крал. И има много приказки и спорове за това. Кралят на Унгария и Бохемия
пише, моли и увещава, също и умолява римския император и крал за помощ и
спасение срещу турците.
228
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII . XV в.) т. II
БЕЛЕЖКИ
III. Италианскн извори
№ 83. Из „Венецианска хроника" на Джан Джакомо Каролдо (XV' в.)
Венецианският хронист Джан Джаколю Каролдо (+1538 г.), живял през втората
половина на XV - първите десетилетия на XVI в., е автор на хроника, запазена в
лтогобройни преписи. Тя се слсята за важен извор за историята на Византия и
обкръжаващите я държави и народи особено за периода 1350-1382 г. - вж. Thiriet F„ Les
chroniques venitiennes de la Marcienne et leur importance pour I'histoire de la Romanic greco-
venitienne. - Melanges d’archeologie et d’histoire, LXVI (1954), 262-267; ChrysostomidesJ., Studies
on the Chronicle ofCaroldo with special reference to the History of Byzantium from 1370 to 1377.
- OChrP, XXXV (1969), 123-182.
1. Алексей V Мурзуфул, който за кратко време през 1204 г. бил провъзгласен за
византийски император.
2. Византийският император Алексей III Ангел (1195-1203), който отнел императорската
корона от своя брат Исак II Ангел (1185-1195; 1203-1204) и заповядал да го ослепят.
3. Маркиз Бонифаций Монфератски - един от най-главните предводители на IV
кръстоносен поход.
4. Византийският император Алексей IV Ангел (1203-1204), който управлявал кратко
време заедно със своя баща Исак II Ангел.
5. Ос тров Крит.
6. Латинският цариградски император Балдуин I фландърски (1204-1205).
7. Веницианският дож Енрико Дандоло (1195-1205).
8. Българският цар Калоян (1197-1207).
9. Въпросът за участието на турски наемници във войската на цар Калоян остава
неизяснен.
10. френският граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен бил един от изтъкнатите участники в
четвъртия кръстоносен поход, загинал в битката срещу българите край Одрин на 13
април 1205 г.
11. Латинският цариградски император Хенрих фландърски (1206-1216).
12. Св. Теодор Стратилат, чиято памет в Цариградската църква и в България е чествувана
на 8 февруари, а в Римската църква - на 7 февруари. неговите мощи са се намирали до
1257 г. в Несебър - вж. Гюзелев В., Нови данни за историята на България и на град
Несебър през 1257 г. - Векове, I, 3 (1972), 10-15.
13. Църквата „Сан Салвадор" във Венеция, срещу моста Риалто, в която и досега се
намира тялото на св. Теодор Стратилат.
14. Джакомо Доро е бил тогава адмирал на венецианската флота.
15. Името на града тук е сгрешена. В по-ранните извори е споменат Несебър, който бил
нападнат от венецианската флота през 1257 г.
16. Всъщност това е църквата в Несебър, известна като Старата митрополия.
17. Брат на Джакомо Доро.
18. Сръбският цар Стефан Душан (1331-1355); царска титла получил от 1345 г.
229
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
19. Византийският император Йоан VI Кантакузин (1347-1354).
20. Емирът на османските турци Орхан (1326-1362), който бил зет на византийский
император Йоан VI Кантакузин.
21. Венецианският дож Андреа Дандоло (1343-1354).
22. Граф Амедей VI Савойски.
23. Венецианският дож Марко Корнаро (1365-1368).
24. Византийският император Йоан V Палеолог (1341-1391).
25. Юли 1353 г.
26. Стремежът за владеенето на Галиполи от страна на венецианците, генуезците и
турците бил изключително силен. През март 1354 г. турците успели да завладеят
крепостта и да я превърнат в спорен пункт на своите завоевания в Източна Тракия.
27. Унгарският крал Лайош I Велики (1342-1382).
28. Първородният син на емира Орхан-Сюлейман.
29. Става дума за турците от Айдънския емират.
30. Византия.
31. Сръбският крал Стефан V Урош (1355-1371).
32. Българо-венецианският договор е сключен през 1347 г. - вж. Гюзелев В.,
Средновековна България в светлината на нови извори, С., 1981,174 сл.
33. Става дума за договор, сключен през 1358 г.
34. През май 1359 г. унгарският крал Лайош I Велики повел война срещу Сърбия и
успял да превземе северните й области. През май 1365 г. той повел огромна войска
срещу Видинското царство на Иван Срацимир и в продължение на няколко месеца успял
да го покори - вж. Гюзелев В., Из историята на България през 1358 и 1365 г., - ИПр,
XXXV, 3 (1975), 104-110.
35. Тук има известно смесване на събития и исторически личности. Крепостта Галиполи
е било превзета през 1354 г. от Орхановия син Сюлейман Челеби, а не от Мурад I (1362-
1389).
36 Михаил Палеолог е деспот и владетел на византийското черноморско княжество
със средище Несебър, създадено подир 1367 г. През 1373 г. той извършил поход срещу
трапезундския император Алексей III Комнин с цел да го свали от престола. Опитът му
нс успял. Подробности относно това и по-сетнешните събития у Гюзелев В., Chronicon
Mesembriae (Бележки върху историята на българското Черноморие в периода 1366-1448
г.). - ГСУ, ИФ, LXVI, 3 (1975), 155 сл.
37. Бъдещият византийски император Андроник IV Палеолог (1376-1379).
№ 84. Сведения в аноннмни „Венециански дневници“ за 1412-1442 г.
1. Византийският император Мануил II Палеолог (1391-1425 г.). Малкото му име и
годината на смъртта са погрешни - вж. за неговото управление Barker J. W., Manuel II
Palaeologus (1391-1425). A Study in Late Byzantine Statesmanship, New Brunswick-New Jersey,
1969.
2. Бъдещият византийски император Йоан VII Палеолог (1425-1448). Вж. за него Джурик
Ив., Сумрак Византийе (Време Йована VIII Палеолога) 1392-1448, Београд 1984.
3. Италианският кондотиер Пипо Спано, който активно учатвувал през първите
десетилетия на XV в. във войните на Унгарското кралство срещу турците.
230
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
4. Сръбският деспот Вук Бранкович.
5. Византийският император Йоан VIII Палеолог, който на 22 февруари 1424 г. сключил
договор с турския султан Мурад II (1421-1451) - вж. Dolger F., Regesten der Kaiserurkunden
des Ostromischen Reiches von 565-1453, V. Teil. Regesten von 1341-1453 unter verantwortlichen
Mittarbeit von P. Wirth, Munchen u. Berlin 1965, Nr 3415, 112.
6. Турският султан Мурад IL
7. Дн. гр. Кавала в Беломорска Тракия.
8. Т.е. между византийския император Йоан VIII Палеолог и венецианския байул в
Цариград.
9. Влашкият воевода Дан II (1422-1431).
10. Синът на цар Иван Шишман (1371-1395) Фружин, който активно участвувал във
войните на Унгарското кралство срещу турците през първата половина на XV в. - вж. за
него Кузев Ал., Востание Константина и фружина. - BHR, II, 3, (1974), 53-60.
11. Дн. гр. Ви дин.
12. Дръстър - дн. гр. Силистра.
№ 85. Из „Хроника" на Антонио Морозини (XV в.)
Венецианският историк Антонио Морозини е живял в края на XIV - първата половина
на XVв. Неговата хроника върху историята на Венецианската република, която в много
отношения наподобява дневници върху историческшпе събития, достига в изложението
си до 1433 г.
1. Пристанищен град в Пелопонес, който тогава е бил венецианско владение.
2. Великият везир Ибрахим паша.
3. Остров Крит.
4. Турският султан Мурад II.
5. Вид средновековен кораб.
6. Адмирал на венецианската флота, която обикновено била разположена в пристанишата
на остров Негропонте (Евбея).
7. Името не е написано.
8. Монголският владетел Тимур, известен и като Тамерлан (1370-1405).
IV, Латински извори
№ 86. Протокол на шестнадесетото заседание на Шестия Вселенски събор (9 август 681 г.)
Този протокол е много важен за българската история, тъй като в него за пръв път се
споменава с името „България" Аспаруховото ханство, създадено в североизточните
кратца на Балканская полуостров - вж. Gjuzelev V., Medieval Bulgaria-Byzantine Empire-
Black Sea-Venice-Genoa, Villach, 1988, 5.
1. Византийският император Константин IV Погонят (668-685).
2. Този вселенски събор още е известен и като Трулски, тъй като заседанията му се
провеждали в Трулския дворец в Цариград.
3. Този град още е известен като Ираклия (дн. Ерегли в Източна Тракия).
231
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
4. Дн. гр. Виза в Източна Тракия.
5. Не е ясно кой от двата града с името Помпейоопол - този в Киликия, или онзи в
Пафлагония.
6. Дн. гр. Силиври в Източна Тракия.
7. На Цариградския събор от 692 г. е присъствувал друг епископ на Несебър: „Мамалос,
недостоен епископ на месемврийския град от Химимонтска епархия, като видях,
подписах" - Ohme Н., Das Concilium Quinisextum und seine Bischofsliste. Studien zum
Konstaninopeler Konzil von 692, Berlin-New York, 1990, 152
8. На събора в Цариград от 692 г. епископът на тракийския Созопол не присъствува, а
този на Созопол в Пизидийската епархия - Ohme Н., ор., 166.
9. Развалини край дн. с. Пустоградско във Вардарска Македония.
10. Създаването на църковна епархия Тракия малко преди събора от 680-681 г. напълно
съответствува на учредяването на тема Тракия. Нейният управител присъствува на едно
от заседанията на този събор: „Теодор, комит на Опсикион и подстратег на Тракия"
(Mansi D., Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio, XI, Flororentiae-Venetiae 1759,
209) За укрепването на военно-административната власт на Византия в източната
половина на Балканския полуостров във връзка с настъпилитс промени и активното
присъствие на Аспаруховите прабългари вж. Lilie R.-J., ,,Thrakien“ und Thrakesion. Zur
byzantinischen Provinzorganisation am Ende des 7. Jahrhunderts. - JOB, XXVI (1977), 7-47;
Ditten H., Die Veranderungen auf dem Balkan in der Zeit von 6. bis 10. Jh. im Spiegel der
veranderten Bedeutung von „Thrakien". - BBg, VII, 157-179; Коледаров П., Името Македония
в историческата география, София, 1985, 32 сл.
11. В малоазийската провинция Витиния. Неговите думи, че нимало да се случи това,
което византайците претърпели в „битката с България" и присъствието на император
Константин IV Погонат на заседанието на събора показва, че мирът между Византий и
хан Аспарух, за който отбелязват и византийските хрониста Теофан Изповедник и
Патриарх Никифор, е бил сключен преди 9 август 681 г.
№ 87. Славянски, прабългарски и аварски имена
в „Книга на братството" в Залцбург от VHI-IX век
Книгата на монашеското братство на манастира „Св. Петър“в Залцбург заема особено
място сред книгите от този род. Тя е свързана с дейността на залцбургския епископ
Виргил (710-784) в баварско-франкско-славянско-аварско-прабьлгарското пространство
и разкрива ролята на Залцбургското епископство през VIII-IX в. като средшце на
християнизацията на различии племена и народи. Ономастичният материал. който
тя предлага, е важен извор за ранната история на славяните и прабългарите. Досега
той само частично е използван от филолозите и историците.
1. Името очевидно е славянско.
2. Името изглежда е аварско.
3. Името е славянско.
4. Името е прабългарско.
5. Името е прабългарско. За неговата интерпретация и тази на другите имена вж.
Попконстантинов К., Българските имена в „Liber confraternitatum vetustior от манастира
„Св. Петър" в Залцбург. - ГСУ, ЦСВ „Иван Дуйчев", I (1990), 123-133.
6. Името е готско.
7. Името е прабългарско.
2.32
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) т. II
8. Това име също изглежда прабългарско.
9. Това име напомни твърде много на името на българския воевода от XI в. Сермон -
вж. за него Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, I, I,
С., 1927, 686-687.
10. Това славянско лично име и появата му в толкова ранен паметник заслужава особено
внимание от страна на филолозите.
11. Името изглежда също прабългарско.
12. Името е славянско.
13. Това име напомни името на българския хан Тервел (701-718).
14. Относно това име вж. разсъжденията у Попконстантинов, пит. съч., 128.
№ 88. Из Виеиски фрагмент на „Кратките лоршки аиали“ от началото иа IX в.
Този фрагмент е особено важен, тъй като дава точна представа за първоначалната
форма на аналите в кралството - империя на Каролинтите. използувани и преработени
по-късно от Айнхард (IX в.).
1. франкският крал Карл Велики (168-814), който през 800 г. бил провъзгласен за
император.
2. Пипин (817-838), провъзгласен по-късно за крал на Аквитания.
3. Така аварите наричали своите укрепления - вж. Тъпкова-Заимова В., Първоначалното
българско селище и въпросът за аулите. - ИИБИ, VI (1956), 445-446.
4. По-сетнешните крале Карл Плешиви (840-877) и Хлодвиг.
5. Т.е. към Испания, завладяна от арабите.
№ 89. Из „Кратки Лоршки анали“ от началото на IX век
1. В околностите на Могонциакум (дн. гр. Майнц в Германия).
2. Това лично име съдържа в себе си етнонима на прабългарите.
3. Имп. Карл Велики починал на 28 януари 814 г.
4. Имп. Людовик Благочестиви (814-840).
5. Т.е. на 1 август 814 г.
6. Византийците поискали помощ срещу българите, конто под предводителството на
хан Крум (803-814) подготвяли поход срещу Цариград. Тъй като междувременно ханът
починал (13 април 814 г.), франкско-византийският съюз не влязъл в действие - вж.
Gjuzelev V., Forschungen zur Geschichte Bulgariens im Mittelaltcr, Wien, 1986,144 ff.
№ 90. Из „Аиали“ на франкския летописец Айнхард (IX в.)
Айнхард (ок. 770-840) получил образованието си в манастира във Фулда, гдето по-късно
станал иучител. Бил в много бли зки отношения с императорите Карл Велики и Людовик
Благочестиви. През 830 г. прекъснал връзките си с императорским двор и се оттеглил
в основания от него манастир в Зелигенщад, гдето и починал. Сред най-известните му
трудове е „Животописът на Карл Велики", една от най-ранните средновековни
биографии. С неговото име се свързват и „Аналите на франкската империя “. Някои
изследвачи изразяват сълтение относно неговото авторство на това произведение
напоследък.
233
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
1. Византийският император Никифор I Геник (802-811), който загинал в битка срещу
българите на 26 юли 811 г - Dujcev Iv.,Medioevo bizantino-slavo, II, Roma, 425-489; Wortley
J.. Legends of the byzantine Disaster of 811. - Byz., L, 2 (1980), 533-562.
2. Византийският император Михаил I Рангаве (811-813).
3. Римският папа Лъв III (795-816).
4. Византийския император Лъв V (813-820).
5. Българският хан Крум.
6. Франкският император Людовик Благочсстиви.
7. Отцепването на славянскою племе тимочани от съюза с българите, т.е. от Българското
ханство е станало проз 818 г.
8. Хърватският жупан Людевит, който през 819 г. вдигнал бунт срещу Франкската
империя
9. Славянскою племе тимочани изменило на съюза с Франкската империя.
10. Т.е. от Каринтия.
11. Българският хан Омуртаг (814 831)
12. Българското пратеничество дошло във Франкската империя през 824 г.
13. Дн. гр. Аахен.
14. Т.е. на 25 декември 824 г.
15. Великден тогава е бил на 9 април 825 г.
16. Т.е изпратен е бил пратеникът, който бил проводен през 824 г
17. Слухът за убийството на хан Омуртаг през 826 г., достигнал до франкския
императорски двор, подсеща, че тогава в Българското ханство е имало някаква
междуособица. За съжаление това известие не може да бъде засечено от друг исторически
извор.
18. Това известие е много важно и показва, че установеният първоначално принцип в
Българското ханство за автономия на влизашите в състава му славянски племена е бил
нарушен за пръв път през 827 г. - Gjuzelev. Forschungen, 28-29, 153-154.
19. Този събор е бил свикан през февруари 828 г.
20. Фриулската марка била разделена на четири нови марки. Две от тях - Долна Панония
(областта между Драва и Сава) и Каринтия били поставени под върховенството на
Людовик Немеки (840-876), сина на имп. Людовик Благочестиви, който през 826 г. станал
крал на Бавария. Той именно поел воденето на военните действия срещу българите.
№ 91, Из „Животопис на императора Карл Велики" от Айнхард от началото на IX век
L. Имп. Карл Велики.
2. Саксонската война е била водена от Карл Велики около 30 години с известии
прекъевания (772-804).
3. Войната срещу аварите започнала през 791 г. и завършила с пълен успех на франките
през 804 г. Подробности за нея вж. у Pohl W., Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa
567-822 n. Chr., Munchen, 1988, 308 ff.
4. Маркграфът на Фриулската марка Ерик извършил поход през 795 г.
5. Гр. Тарсато на р Фиуме.
234
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
6. франкският крал Пипин Къси (751-768).
7. Славянските племена лютичи (вилци), лужички сърби, балтийски абодрити и бохемци
(чехи).
8. Византийският император Никифор I Геник.
9. Византийският император Михаил I Рангаве.
10. Византийският император Лъв V.
11. На 25 декември 800 г. Карл Велики бил коронясан от папа Лъв III в римската църква
„Св. Петър" за император според византийския церемониал за коронация - Ostrogorsky
G., Geschichte des byzantinischen Staates, Miinchen, 1963, 154.
№ 92. „Животопис на император Людовик" от Теган от 835 г.
Теган е живял през първата половина на IX в. Бил е епископ на Трир. През 835 г. съставил
кратка биография на имп. Людовик Благочестиви във формата на анали.
1. През 818 г. имп. Людовик Благочестиви извършил поход срещу Британия.
2. През 825 г.
3. Имп. Людовик Благочестиви пристигнал в Ингиленхайм на 1 юни 826 г.
№ 93. Анонимен автор - „Животопис на император Людовик" (IX в.)
Авторът е неизвестен монах, който изглежда е бил твърде близък на императорская
двор. Неговото произведение фор мира нов, трети ст ил в биографичная жанр през
Каролингската епоха: докато Айнхард следва античната традиция на Светоний
Транквил (75-150). а Теган избира формата на аналите, този неизвестен автор права
опит за съчетание между стала на два.ната.
1. В двореца в Аахен.
2. Преговорите между Византия и франкската империя относно съперничеството им за
Венеция и далматинското крайбрежие започнали още през 810 г. по времето на имп.
Никифор I Геник.
3. След потушаването на брожението в Британия.
4. Дн. гр. Анже, Франция.
5. Т.е. на 3 октомври 818 г.
6. Т.е. на 8 юли 818 г.
7. Дн. гр. Руан, франция.
8. Дн. гр. Амиен, франция.
9. Абодритите, известии още с името преденеценти, били славянско племе, съседно на
тимочаните.
10. Гудуските са славянско племе, населявало далматинското крайбрежие.
11. Тимочаните се отцепили през 818 г. от Българското ханство, но на следната година
се присъединили към бунта на хърватския жупан Людевит.
12. Кадолах бил маркграф на фриулската марка.
13. Съборът бил свикан в Аахен през май 824 г.
14. Имп. Людовик Благочестиви проводил своя пратеник през 827 г.
235
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
15. Бертрих е бил дворцов граф, т.е. маршал на двореца и се занимавал с посрещането и
изпращането на чуждите пратеничества.
16. Т.е. през февруари 828 г.
17 През 827 г. франките неуспешно воювали в Испания срещу арабите. Вината за това
била стоварена върху графовете на Тур и Орлеан Хуго и Матфрид.
18. Фриулският маркграф Балдрик бил обвинен в това, че водел безуспешно военните
действия срещу българите.
19. През 828 г. българската войска проникнала по долината на река Драва в Горна
Панония.
№ 94. Из фулденските анали (IX в.)
Манастирып в гр. Фулда (Германия) играел огромна роля в живота на Франкската
империя. Негови монаси са съставители на известните Фулденски анали, който се
състоят от 5 части: I (до 838 г.), приписвана на Айнхард; II (838-863), съставена от
монаха Рудолф; III (863-882 г.) от неизвестен автор; четвърта (882-887 г.) - също от
неизвестен автор и V (882-901 г.) - също от неизвестен автор. Свързани с императорских
двор, монасите от Фулда били добре осведомени за събитията, който описват.
1. Пратениците на Карл Велики пристигнали в Цариград през 811 г., подир гибелта на
византийския имп. Никифор I Геник в България (26 юли 811 г.).
2. Византийските пратеници дошли в Аахен през 812 г. и по същество признали
императорската титла на Карл Велики. Една от основните причини за това били
претърпените от българите поражения - вж. Gjuszelev, Forschungen, 143-145.
3. За потушаване на въстанието на хърватския жупан Людевит, който обединил редица
славянски племена около себе си.
4. Т.е. пратеника си от 824 г.
5. франкският владетел Лотар I (823-855), син на Людовик Благочестиви.
6. Тогавашният крал на Бавария Людовик Немеки, син на Людовик Благочестиви.
7. През есента на 845 г. крал Людовик Немеки свикал събор на кралството в своята
кралска резиденция в Падерборн.
8. Причините за българското пратеничество, пристигнало при крал Людовик Немеки в
Падерборн не са твърде ясни.
9. Крал Людовик Немеки.
10. Дн. гр. Майнц в Германия, гдето през 852 г. бил свикан съборът.
11. Рабан Мавър (ок. 780-856) - известен франкски книжовник от Фулденския манастир,
който през 847 г. по предложение на крал Людовик Немеки бил въздигнат за епископ
на Майнц.
12. Предполага се, че пратеничеството на българите пристигнало през 852 г. в Майнц,
за да възвести за възкачването на хан Борис I на българския престол - вж. Гюзелев В.,
Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век, С., 1969, 51-52.
13. Карломан е бил най-големият син на крал Людовик Немеки, който първоначално
бил управител на Каринтия, а през 865 г. бил провъзгласен за крал на Бавария, а през
870 г. получил и властта над Източната марка на кралството, в която се включвала и
Моравия.
14. Великоморавският княз Ростислав (846-870).
236
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
15. През 853 г. влязъл в действие българо-немският съюз.
16. Р. Шварцсава, която извира от Шнееберг в Австрия и тече на юг към Виена.
17. Това българско пратеничество е било изпратено през лятото на 866 г. успоредно с
друго пратеничество до папа Николай I в Рим.
18. Ерменрих Елвангенски (814-874), учител в Райхенау и Санкт-Гален, от 866 г. епископ
на Пасау. Той бил известен проповедник и църковен писател, който отлично владеел
славянски език. Вж. за неговата тогавашна мисия Гюзелев, Княз Борис Първи, 212 сл.
19. Т.е. властта, поверена му от крал Людовик Немеки.
20. Князът на Великоморавия Светополк (870-894).
21. Тези младежи били синовете на маркграфовете на Източната марка (дн. Австрия)
Вилхелм и Енгилскалк.
22. Този план се състоял в изгонването на комит Арбон от Източната марка.
23. Бъдещият немски крал Арнулф (887-899), син на Карломан.
24. Крал Арнулф.
25. Франкония, облает в Германия.
26. Облает по средното течение на р. Рейн.
27. Хърватският княз Браслав или Братислав, който тогава бил немски васал.
28. Българският княз Владимир-Расате (889-893).
29. За възобновяване на съюзните отношения, който съществували между България и
Немското кралство при княз Борис I - Михаил и крал Людовик Немски.
30. Изнасяната от България сол за Великоморавия е била добивана от рудниците в
Горна Тиса и Марамуреш. Границата между двете държави тогава е минавала по реката
Хрон - вж. Коледаров П., Политически география на средновековната българска държава,
ч. I (от 681 до 1018 г.), С„ 1979, 39-40.
31. Р. Одра, приток на р. Сава.
32. Р. Кулпа също е приток на р. Сава.
33. Р. Сава.
34. Май 892 г.
35. Всъщност това са унгарците.
36. По същото това време княз Симеон Велики (893-927) с основната част от българската
войска се намирал на поход в Източна Тракия - Божилов Ив., Цар Симеон Велики (893-
927): Златният век на средновековна България, С., 1983, 89 сл.
37. Борис I - Михаил (852-889; + 907).
38. Т.е. българите, конто наскоро били приобщени към християнството; към тях
фулденският летописец се отнася в цялото си изложение с видима симпатия, която
изглежда е била продиктувана от отношението към тях в самия кралски двор.
№ 95. Из „Деянията на Карл Велики" от Ноткер Балбулус (IX в.)
Ноткер Балбулус (ок. 840-912) получил образованието си в манастира в Санкт-Гален,
гдето подир това бил учител. Бил приближен на кралския двор и това свое произведение
написал по внушение на Карл III. Деянията на имп. Карл Велики той е разкрил в
анекдотична форма.
237
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
1. Става дума за Адриагическо море.
2. Унгарците в дадения случай.
3. Библейският цар Соломон, с който средновековните писатели често сравни ват
владетелиге от своето време.
4 Базиликата в Аахен.
5. Копринени дрехи.
6. Става дума за войната, водена от 791 до 804 г. срещу аварите.
№ 96. Из „Покръстване на баварците и каринтийците (IX в.)
Това повествувание, съставенокъж871 г., сенарича още „Бялата книга на За.щбургската
църква". Неговият автор е неизвестен монах, приближен на залцбургския епископ
Адалвин (859-873). Цента на повествуванието е да се докаже. че със своята активна
мисионерска дейност нелккото духовенство е заслужило да има в ръцете си църковната
и духовна власт над Панония. Каринтия и Алпийската облает, т.е. над Източната
марка, гдето славянският етнически ележент бил доминиращ.
1. Меровингският крал Дагоберт (623-639).
2. Само е франкски търговец, който успял да създаде държава на каринтийските славяни
около 626 г. През 630 г. крал Дагоберт се опитал да си подчини държавата на Само.
Подир смъртта на Само (658 г.) неговата държава постепенно се разпаднала и влязла в
състава на Аварски я хаганат.
3. Имп. Карл Велики.
4. Пипин, син на имп. Карл Велики, загинал през 811 г.
5. Така аварите наричали своите укрепления.
6. Римският папа Лъв III.
7. Панонският славянски княз Привина (ок. 830-846) през 835 г. бил прогонен от
великоморавския славянски княз Моймир и потърсил убежище при маркграфа на
Източната облает на франкската империя Ратбод (832-854).
8. Имп. Людовик Благочестиви.
9. Мести, в близост до австрийската столица Висна, гдето р Тразен се влива в Дунава.
10. Бягството на княз Привина и сина му Коцел (861-876) обикновено се датира между
833-836 г. (Dujcev Iv., Slavia orthodoxa, London, 1970, XVII, 21). Като се има предвид, че
хърватският княз Ратимир е бил прогонен през 838 г. от своето владение, то по-горното
събитие би трябвало да се датира между 836 и 838 г. С други думи Привина и Коцел са
пребивавали в България през управлението на хан Персиан (836-852). В една залнбургска
хроника от 1666 г. в повествуванието за епископ Лиупрам (836-859) за тези събития е
записано следното: Nach dem Kayser Carl der Grosse die Hunnen aus Karnten und
umbilgenden Lander vertriben heben die Schavonier und Bayrn dero hinterlassene ode Lander
bezogen. Denen von dem Kayser ein Marafraf sie zu regiren und vorfeindlichen Einfall
zubeschiitzen vorgesetzt worden, deren Namen, wie sie einander in der Regirung gefolft, so vil
noch bey den Geschichtsschrebern zu finden, sein gewessen: Gonteram, Bernharius, Albricus,
Fottefridus, Geroldus. Aber zu Zeiten Koonig Ludwigs Hochstgedachtes Carls Anithels regiert
Radbodus. Alda begab es sich, daB Pruno oder Prinina von Mayomaro der Maren Hertzog
vertriben bey Radbodo sein Zrfkucht, bey Konig Ludwig Schutz desucht und erhalten. Bevorab
da er sich Taufen lassen, und ein Christ worden. Verblei also ein gute Zeit bey Radbodo in
grosser Freundschaft. Entlich aber erhub sich zwischen ihnen ein Unwillen, also daB Primima
238
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
mit seinen Leuten zu Ratigarn Hertzog gewicjen... - Duckner von Hasslau zu Winckl F.,
Saltzburgische Chronica, Saltzburg, 1666, 51.
11. Князът на хърватите Ратимир, който бил прогонен през 838 г.
12. Т.е. на 24 януари 850 г.
13. Християнски светец и мъченик, решен в Никомидия и живял по времето на римския
имп. Максимиан (306-308); паметта му се чествува на 26 август.
14. Т.е. на 12 октомври 848 г.
15. Славянският първопросветител и апостол Методий (+885).
16. Резиденцията на панонските князе Блатно (Блатноград) на Балатонского езеро, сега
развалини в Унгария.
17. 13 януари 865 г.
18. 14 януари 865 г.
19. Виргил (746-784), абат и епископ на Залцбург.
№ 97. Из „Хроника" на Регино (IX в.)
Регино (ок. 840-915). монах и книжовник, който през 892 г. стонал абат на Прюмския
манастир (Трирска архиепископия), а през 899 г. - абат на манастира „Св. Мартин" в
Трир. Съставил е хроника, която обхваща събитията от Рождество Христово до 906
г. Използувал е сведенията на редица no-ранни хроники. Продължител на неговата
хроника е лотарингският монах Адалберт Магдебургски (+981), който довел
изложението до 967 г.
1. Това е титлата на аварския предводител, възприета като лично име. Всъщност става
дума за аварския кавхан Теодор (+805), който след покоряването на Аварския хаганат
от франките приел християнството.
2. Имп. Карл Велики.
3. Годината е сгрешена. Византийският имп. Никифор I Геник е бил убит от българите
в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811г.
4. Византийският имп. Никифор I Геник.
5. Регино употребява античного наименование на дн. Северна България, което
сравнително по-рядко се среща у западните ранносредновековни автори.
6. Византийският имп. Михаил I Рангаве.
7. Римският папа Николай I (858-867).
8. Покръстването на българите погрешно е поставено от Регино под годината 868.
9. Крал Людовик Немски.
10. Причините за доброволното оттегляне от престола на княз Борис I - Михаил и
замонашването му през 889 г. не са много ясни. Най-вероятно това да е станало поради
някакво заболяване - вж. Гюзелев, Княз Борис Първи. 448 сл.
11. Широко разпространеният в западната средновековна историопис разказ за разпра-
вата на княз Борис I - Михаил със сина му Владимир-Расате от някои съвременни
изследвачи се подлага на известно съмнение - вж. Трифонов Ю.. Достоверен ли е разказът
за ослепяването на Борисовия син Владимир? - УПр, XXVI, 5-6 (1927), 864-890.
12. Не е ясно върху кои историци опира своя разказ Регино.
13. Унгарците са водели номадски начин на живот и основният им поминък е било
239
л
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
скотовъдството, докато ловът и риболовът са играели ролята на спомагателни източници
за препитаване.
14. Унгарските опустошителни походи в Североизточна България започнали през
пролетта на 895 г. - вж. Божилов, Цар Симеон Велики, 90 сл.
№ 98. Из „Антаподозис“ на Лиудпранд (X в.)
Лиудпранд Кремонски (ок. 920-972) произхождал от лангобардски аристократичен род.
Възпитанието и образованието си получил в двора на краля на Италия Хуго. По-късно
станал дякон в Павия и канцлер на крал Беленгар II. Поради влошаване на отношенията
си с него избягал при немския император Ото I (936-973), по настояване на който през
961 г. бил ръкоположен за епископ на Кремона. Многократно .ну били възлагани трудна
дипломатически мисии. През 968 г. като пратеник на немския император посетил
Цариград и в тази връзка написал подробен доклад за своята мисия. Между 958 и 962 г.
написал своя интересен исторически труд „Антаподозис" (Възмездие), който обхваща
периода от 888 до 949 г Той бил насочен срещу крал Беренгар II и съпругата му Вила.
1. Византийският император Лъв VI Мъдри (886-912).
2. Византийският император Василий I Македонец (876-886).
3. Още се наричат и варяги. Из техните среди били и първите князе на Киевска Русь.
4. Седми климат според средновековните географски представи.
5. Не е ясно какво има предвид Лиудпранд.
6. Става дума за унгарците.
7. Вероятно се има предвид унгарското нападение в България през 895 г.
8. Византийския император Александър (912-913 г.).
9. Бъдещият византийски високообразован император Константин VII Багрянородни
(913-959).
10. „Алалос" в превод буквално означава „ням“.
11. Византийска дворцова длъжност.
12. Велик доместик.
13. Византийският император и василеопатор Роман I Лакапин (920-944).
14. Византийският император Александър починал на 6 юни 913 г.
15. Великият доместик Лъв фока, който до 919 г. командувал византийските сухопътни
войски.
16. „Багрянородния", т.е. Константин VII.
17. Арабите, конто тогава владеели остров Крит.
18. Буквално преведено „баща на императора".
19. Става дума за битката при Ахелой (20 август 917 г.), по време на която византийската
армия била предводителствувана от доместика Лъв фока.
20. Римският поет Валерий флак (първата половина на I в.), автор на „Аргонавтика".
21. Става дума за походите на цар Симеон Велики срещу Византия подир 917 г., по
време на конто са били дадени големи жертви от българска страна.
22. Цариград.
23. Прочутият древногръцки оратор Демостен (384-322 г. пр. Хр.).
240
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
24. Древногръцкият философ Аристотел (384-322 г. пр. Хр.).
25. Т.е. замонашил се.
26. Римо-византийският император Юлиан Отстьпник (361-363).
27. Българският цар Петър (927-969).
28. Симеоновият син Боян бил представител на магьосничеството и лъжливите науки,
проникнали в България особено след покръстването - вж. Дуйчев, Ив., Проучвания
върху българското средновековие, С., 1945, 9-19.
29. Христофор е син на византийския император Роман I Лакапин.
№ 99. Из „Деянията на хамбургските архиепископи** на Адам Бременски (XI в.)
1. Според Павел Дякон (VIII в.) винулите първоначално заселвали Скандинавский
полуостров и по-сетне при придвижването си на юг били наречени лангобарди.
2. Интересно и рядко срещано наименование в средновековната книжнина на Черно
море.
Xs 100. Из „Световна хроника** на монаха Екехард от началото на XII век
Екехард (+1125 г.) немски люнах в лшнастирите в Тегернзее и Бал1берг. През 1101 г.
взел участие в кръстоносния поход, а през 1108 г. станал абат на бенедектинския
лшнастир в Аура (Долна Франкония). При участието си в кръстоносния поход лшнал и
през българските зелш. Автор е на класическа средновековна световна хроника, която
достига в изложението си до 1125 г. Това негово съчинение е било широкоразпространено
и често използвано в Западна Европа.
1. Остготският крал Теодорих Велики (471-526).
2. Гепидският крал Трапстила, който имал за резиденция Сирмиум (дн. гр. Сремска
Митровица), бил убит през 504 г.
3. Българският вожд Бузан е принадлежал към панонските прабългари. Неговото
убийство от страна на отстготите също трябва да бъде отнесено към 504 г. Сведението
е заето от „История на лангобардите** на Павел Дякон.
4. Византийският император Юстиниан II Носоотрязаният (685-695); 705-711).
5. Византийският император Тиберий II (698-711).
6. Прочутият английски книжовник и историк Беда Преподобии (673-735), чиято „Голяма
хроника" често е била използвана от по-късните средновековни автори като източник
на инфромация.
7. Т.е. от основаването на Рим.
8. Византийският император Константин IV Погонат.
9. Бъдещият византийски император Лъв III Сириец (717-741) бил назначен от император
Анастасий II (713-715) за стратег на малоазийската тема Анатолии.
10. Т.е. между 685-695 г.
И. През 705 г.
12. Става дума за франкския император Карл Велики.
13. Имат се предвид аварите, често обозначавани с етнонима „хуни“.
14. Годината е погрешна.
241
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
15. Византийският император Михаил I Рангаве.
16. Византийският император Лъв V (813-820).
17. Това сведение се отнася за българите, а не за хуните. Среща се с употребата на
етнонима „хуни“ и при други ватори.
18. Готфрид Булонски, който бил, херцог на Долна Лотарингия.
19. Става дума за кръстоносците от Първия кръстоносен поход (1096 г.), конто влезли в
стълкновение с унгарците, били разбити и принудени да се разбягат.
20. Германският император Хенрих IV (1050-1106).
21. Унгарският крал Коломан (1096-1114).
22. Изразът се отнася за участниците от Първия кръстоносен поход.
23. Византийският император Алексий I Комнин (1081-1118).
24. 1 юни 1101 г.
№ 101. „Тайната книга на богомилите“ или „Откровение Йоаново“ (XII в.)
„Откровение Йоаново" е може би най-важният богомилски апокриф, възникнал в
България, и през XI-XII в. силно разпространен в Италия и Франция. Авторът му е
неизвестен. Първоначалната българска редакция не е достигнала до нас. Запазени са
два преписа на латински език - Виенски и Каркасонски. В края на последния е запазена
следната бележка: „Тайната книга на еретиците от Конкорецо пълна със заблуди,
донесена от България от техния епископ Назарий".
1. Това е същинското заглавие на „Тайната книга".
2. Богомилските представи за устройство™ и състава на небесното царство съществено
се различават от библейските представи на официалната църковна книжнина.
3. Според богомилските схващания хората са „чеда на дявола и на змията" и тяхното
преобразяване чрез добродетели щяло да стане едва след „второто пришествие" и
свършека на света на сатаната. Това щяло да стане подир „седем дни", равни на „седем
века".
4. Енох е един от най-известните библейски пророци. Отношението към него на
богомилите е било отрицателно, както към целия библейски период от човешказа
история.
5. Богомилите са смятали, че Йоан Кръстител кръщава „във вода". Това кръщение
според тях не било праведно; истинското кръщение трябвало да става „чрез дух свети и
огън".
6. Тук е изразен ярко строгият и аскетичен морал на „съвършените богомили" и
богомилските ересиарси, конто Христови ученици и последователи и за разлика от
учениците на Йоан Кръстител „нито женят, нито се женят".
№ 102. Из „Градишки и Опатийски анали" от XII в.
1. Годината е сбъркана.
2. Арабите обсадили Цариград по суша и по море през 717-718 г.
3. Решителна роля за спасяването на византийската столица от арабите изиграли
българите - вж. Гюзелев В., Участието на българите в отблъскването на арабската
обсада на Цариград през 717-718 г. - ИПр, XXIX, 3 (1973), 28-47.
242
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
4. Вероятно се има предвид готския крал Теодорих Велики.
5. Годината е сгрешена.
6. Византийско-франкските отношения през този период по-подробно са разкрити в
аналите на Айнхард.
7. По-подробно и точно е изложение™ в аналите на Айнхард за българо-франкските
отоншения.
8. С този етноним са обозначени българите и в дадения случай се има педвид тяхното
приобщаване към християнството.
9. Покръстването на чешкия княз Боривой (ок. 870-890) е станало всъщност между 874
и 885 г. Той е неговата съпруга Людмила били покръстени във Велехрад от славянския
апостол и първопросветител епископ Методий.
10. Немският крал Арнулф.
11. Великоморавският княз Светополк (870-894).
12. В дадения случай авторът е проявил хронологическа несъобразност, тъй като през
894 г. Кирил и Методий, починали съответно през 869 и 885 г., вече отдавна са били
покойници. Интересного сведение, че създадената от тях азбука е била предназначена
за българите се среща и в други извори - вж. Теодоров-Балан Ал., Кирил и Методи, II,
С„ 1934, 203, 208.
№ 103. Из „История на похода на император Фридрих" (XII в.)
Тачи история с право се смята за най-важния и наи-достоверен извор за Третия
кръстоносен поход (1189- 1190г.). Предполага се, че нейн автор е австрииският каноник
Ансберт. Авторът на историята очевидно е не само участник в самия поход, но и
твърде приближен на германская илтератор Фридрих I Барбароса. Сведенията му за
преминаването на кръстоносците през българските земи имат уникален характер.
1. Германският император Фридрих I Барбароса (1152-1190).
2. Дн. столица на Словакия Братислава.
3. Унгарският крал Бела III (1173-1186).
4. Средновековната българска крепост Браничево, сега развалини край гр. Костолац,
Сръбия.
5. Тогавашната столица на Унгарското кралство, дн. гр. Естергом.
6. Това сведение е доста интересно с оглед на паричната размяна, която тогава е била
извършвана от страна на кръстоносците с поданиците на Унгарското кралство.
7. Денят на рождението на св. Йоан Кръстител е твърдо установен християнски
религиозен празник - 24 юни (1189 г.). На този ден кръстоносците са преминали при
големи трудности р. Драва и са отпразнували празника в пограничного селище „Св.
Георги" на унгаро-византийската граница.
8. Дн. гр. Сремска Митровица, Сърбия.
9. Немското наименование на дн. Братислава, Словакия.
10. 29 юни 1189 г.
11. Вицинбург-Белгранум е дн. гр. Белград, срещу който се е намирал гр. Говин или
Кубин (дн. Земун край Белград).
12. На 2 юли 1189 г. кръстоносната войска най-после достигнала до крепостта Браничево.
243
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Придвижването й е ставало сравнително бавно. За преминаването на III кръстоносен
поход през българските земи, вж. напоследък Eickhof Е., Friedrich Barbarossa im Orient
Kreuzzug und Tod Friedrichs I., Tubingen, 1975, 57 ff.; Opll F., Das Itinerar Kaiser Friedrich
Barbarossas (1152-1190), Wien-Koln-Graz, 1978, 97 ff.; Der dritte Kreuzzug (1189-1190) und
die Bulgaren. - MBFO, VIII. 2 (1986), 83-88; Gjuzelev V., Federico Barbarossa nei paest bulgari.
- In: Il Barbarossa e i suoi alleati liguri-piemontesi, Gavi, 1987,111-121.
13. Друго наименование на крепостта Говин - дн. Земун.
14. Дн. гр. Чуприя, Сърбия.
15. Т.е. от страна на великия логотет на византийския император Исак II Ангел.
16. С това рядко срещано наименование, калка от Средец, е наречена дн. българска
столица София.
17. Византийският император Андроник I Комнин (1183-1185).
18. Сръбският жупан Стефан Неман (ок. 1166-1196).
19. Освен този брат великият сръбски жупан Стефан Неман имал и друг брат Мирослав
- вж. Lesni J., Studia nad poczatkami serbskiej monarchi Nemaniczow (polowa Xl-koniec XII
wieku), Wroclaw-Warszawa-Krakow-Gdansk-Lodz, 1989,117,119-120,157,174-180,187,198,
207 etc.
20. Византийският император Мануил I Комнин (1143-1180).
21. Византийският император Алексей II Комнин (1180-1183).
22. Френският крал Филип II Август (1180-1223).
23. Става дума за бъдещия византийски император Исак II Ангел.
24. Българските царе Теодор-Петър (1186-1190; 1196-1197) и брат му Асен I - Белгун
(1190-1196).
25. Византийският севаст Алексей Ангел, братовчец на император Исак II Ангел.
26. Според библейския разказ Ахан, син Хармиев, не се вслушал в повелята на Господа
и откраднал някои неща от плячката, взета в Иерихон, заради което бил убит с камъни
заедно с цялото си домочадие от народа.
27. Дн. гр. Пловдив.
28. Прохода „Траянови врата“ - вж. за него съдържателното изследване на Мутафчиев
П., Старият друм през „Траянова врата". - СпБАН, LX (1937), 19-148.
29. Т.е. от 29 юни до 20 август 1189 г.
30. Наименованието на тази „земя" в българските предели е създало затруднения на
изследвачите. Напоследък К. Гагова остроумно дешифрира загадката, предполагайки.
че Circuiz прозилиза от circa + Vic (Wiz)n е латинизиран превод на българското
наименование „край Въча", т.е. това е била долината на р. Въча при вливането й в
Марица - вж. Gagova К., The Third Grusade in Thrace. Toponyma. - EH, XIII (1985). 102
sq.; Soustal P., op. cit., 231.
31. Селджукският султан Саладин.
32. Бероя - дн. гр. Стара Загора.
33. Отъждествява се с крепостта край дн. гр. Асеновград (Стенимахос, Станимака).
34. Става дума за тогавашния игумен на Бачковския манастир, който е бил от иверски
(грузински) произход.
35. Средновековна крепост, известна още като Воден - сега развалини край едноименното
село, - Асеновградско - вж. Soustal Р., op. cit., 210-211, 218.
244
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (Vfl - XV в.) т. И
36. Вероятно крепостта край дн. гр. Перущица.
37. Вероятно крепостта край дн. гр. Димитровград на река Марина.
№ 104. Из „Кратка австрийска хроника" от XIII в.
1. Австрийският херцог Леополд VI (1194-+ 28 юли 1230).
2. Татарите начело с хан Вату през пролетта на 1241 г. нападнали и опустошили
Унгарското кралство и Австрийского херцогство. - вж. Spuler В., Die Goldene Horde. Die
Mongolen in Ruland (1223-1502), Wiesbaden, 1965, 21 ff.
3. Т.е. на 8 октомври 1241 г.
4. Австрийският херцог Фридрих II (1230-1246).
5. Чешкият крал Отокар II (1247-1278).
6. Маргарита е била дъщеря на австрийский херцог Леополд VI.
7. Германският крал Хенрих (1222-1242).
8. Унгарският крал Бела IV (1235-1270).
9. 20 юли 1261 г.
10. 25 декември 1261 г.
11. Става дума за дъщерята на сръбския крал Стефан Урош I (1243-1276).
12. 29 октомври 1266.
№ 105. Из антиеретически сборник (XIII в.)
1. Става дума за българските богомили, и техните възгледи, изразени в „Тайната книга"
или „Откровение Йоаново" (вж. тук № 101).
2. За различията у богомилите откосно прегрешенията на дявола в небесата - вж. Ангелов
Д., Богомилството в България, 192 сл., Borst A., Die Karharer, Stuttgart, 1953, 151 ff.
3. Възгледът за спасението на съгрешилите ангели, конто са паднали, но трябва да
бъдат спасени е застъпен в богомилското учение и от него е преминал у катарите.
4. Вж. за тях Примов Б., Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи, С.,
1970, 239 сл.
№ 106. Из „Виенска илюстрована хроника"
или „Хроника за деянията на унгарците (XIV в.)
Виенската илюстрована хроника е един от най-богато украсените с миниатюри,
заставки и заглавии унгарски средновековни ръкописи. Нейният текст е съставен през
1358 г. от дворцовая капелан Маркус от Калт по желание на крал Лайош I Велики
(1342-1382) чрез използване на сведенията на no-старите унгарски хроники.
Художественото и оформление е дело на изтъкнати унгарски художница от XIV в.,
използували за прототип илюстрациите на френски хроники. Тази хроника се нарича
„Виенска", понеже дълговреме се е сьхранявала в австрийската Дворцова библиотека
(сега Австрийска национална библиотека). Едва през 1932 г. тя е била предадена на
Унгарската национална библиотека „Сечени", гдето се намира и досега.
1. Хунският вожд Атила (+453) в средновековната унгарска историческа традиция е
смятан за родоначалник на унгарските владетели.
245
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
2. Става дума за готите.
3. Великоморавският княз Светополк.
4. Унгарското наименование на моравците, станало в дадения случай епоним на техен
легендарен княз.
5. Четвъртата година от завладяването и осядането на унгарците в Панония е 900 г.
6. Става дума за унгарските владения в Трансилвания и на север от Дунава.
7. Двадесет и първата година от заселването на унгарците в Панония е всъщност 917 г.
Вж. Мутафчиев П., Маджарите и българо-византийските отношения през третата четвърт
на X в. - ГСУ, Ифф, XXXV (1935), 3-35. който оспорва достоверността на това сведение.
Има сведения, които показват, че унгарците са били тогава привлечени на страната на
антибългарската коалиция, организирана от Византия - Божилов, Цар Симеон Велики,
122 сл.
8. Преиначено наименование на гр. Одрин в Източна Тракия.
9. Унгарският крал Стефан I Свети (994-1038).
10. Относно идентификацията на българския вожд Кеан съществуват различии гледища.
Унгарският историк Gyorffy G., Zur Geschichte der Eroberung Ochrids durch Basileos II. -
Actes du XIIе Congres international des etudes byzantines, II, Beograd, 1964, 149-154 ro
идентифицира с българския цар Самуил (991-1014).
11. Унгарският св. Емерик, убит на 2 септември 1031 г.
12. Това е унгарското наименование на печенегите.
13. Дн. столица на Сърбия Белград.
14. Дн. гр. Сланкамен.
15. Унгарското име на Белград: от „нандор" = българин и „фейрвар" = бял град, т.е.
Българският Белград.
16 Този Вид бил от унгарския род Гуд-Келет и тогава бил управител на комитата Мачка
и пълководец на крал Саломон.
17. Вероятно княз Никота е бил от български произход. Събитието се отнася към
1074 г.
18. Унгарският княз Гейза I (1074-1077).
19. Унгарският крал Саломон (1063-1074).
20. Унгарският крал Стефан II (1114-1131).
21. Събитието се отнася към 1124 г.
22. Унгарският крал Стефан V (1270-1272).
23. Чешкият крал Отокар II.
24. Походът на крал Стефан срещу Видин е през 1266 г., а битката при река Рапха, ляв
приток на Рааб, вливаш се в нея западно от Гор, е станала на 22 май 1271 г.
25. Унгарски еретици.
№ 107. Анонимен разказ за Никополската битка (25 септември 1396 г.).
1. Турският султан Баязид I Илдъръм (1389-1402).
2. Сигизмунд I, германски император и крал на Унгария (1378-1437).
246
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) т. II
3. Оряхово.
4. Влашкият воевода Мирчо Стари (1386-1418).
5. Жан дьо Невер.
6. Сръбският деспот Стефан Лазаревич (1389-1427), който при Търново се присъединил
към турската армия на султан Баязид 1 - вж. Тютюнджиев Ив., Българската анонимна
хроника от XV век, Велико Търново, 1992, 114.
7. Първородният син на султан Орхан (1326-1362) Сюлейман Челеби, който пръв стъпил
на европейския континент, завладявайки последователно крепостите Цимпе (1352 г.) и
Галиполи (1354 г.).
№ 108. Из „Земеописание" на архиепископа на Солдания Йоан от 1404 г.
Архнепископът на Солдания Йоан е доминикански монах, живял през втората половина
на XIV - началото на XV в. Той е един от пратениците на монголския предводител
Тамерлан, проводени от него при европейските владетели подир битката при Анкара
(28 юли 1402). Трактатът му за държавите и народите от Изтока и техните верско-
религиозниразличия е бил написан към 1404 г. по настояване на френския крал Шарл VI
(1380-1422), тъй като ил1енно подир споменатата битка източният въпрос силно
привлякъл вниманието на Париж.
1. Ислямската вяра.
2. Става дума за цариградския патриарх.
3. Т.е. в неделята, в която се празнува Св. Троица.
4. Доминикански монах от Испания.
5. Известният византийски книжовник Димитър Кидон (1323-1398), който е бил изгнаник
във Венеция (1390-1396) и е починал във венецианската колония на остров Крит.
6. Т.е. известният труд на Тома Аквински (1224-1274) „Summa contra gentiles".
7. Дн. гр. Драч (Дуръс), Албания.
8. Монаси от ордена на доминиканците.
9. Монаси от ордена на францисканците.
10. Епир.
11. Сърбия.
Па. Турският султан Баязид I.
12. Сръбският деспот Стефан Лазаревич, син на княз Лазар (1371-1389).
13. Става дума за босненските богомили.
14. Тук авторът е направил грешка. Неговите сведения по-скоро се отнасят до власите,
а не до българите.
15. Кога е бил напарвен опит за обръщането на това население към католическата вяра
от архиепископа на Солдания Йоан не е ясно.
16. Влахия.
17. Ликостомо на устията на Дунава.
18. Става дума за майката на влашкия воевода Мирчо Стари.
19. Унгарският крал Лайош I Велики.
247
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
20. С други думи, турският султан Баязид I е смятал земите от Влахия чак до Венеция за
свое владение.
21. За отношенията им и последиците от битката при Анкара през 1402 г. за Византия и
балканските народи вж. Matschke К. -Р., Die Schlacht bei Ankara und das Schicksal von
Byzanz. Studien zur spatbyzantinischen Geschichte zwischen 1402-1422, Weimar, 1981, 9 ff.
22. Употребата на името на българска царска династия по отношение на царя на Русия
предизвиква интерес и представлява странен факт в този контекст.
23. След разгрома на хана на „Златната орда“ Тохтамъш (1377-1395; + 1407) от
монголския предводител Тамерлан през 1395 г. нейни владетели са били Тимур Кутлуг
(1395-1400) и Шади бек (1400-1407).
24. Литовско-киевският княз Витолд (1392-1430).
25. Това обяснение на автора изглежда не само тенденциозно, но и твърде наивно и
невярно. Тъкмо тогава митрополит на Киев и на цяла Русия е бил високообразованият
книжовник от български произход Киприян (1381-1406).
№ 109. Из „Райека градина на римските императоры и крале"
на Теодорих (Дитрих) от Нихайм (началото на XV в.)
Теодорих (Дитрих) от Нихайм (ок. 1340-1418) е немски теолог и историк, който от
1378 г. е работал в папската канцелария, за реформирането на която е имал особени
заслуги. Свързан с дейността и политиката на редица римски първосвещеници, той
изиграл важна роля за свикването и провеждането на Констанцкая събор (1414-1418).
Своя исторически труд завъришл към 1415 г. и го връчил на император Сигизмунд.
1. Германският император Конрад III (1136-1152), който бил един от организаторите и
предводителите на Втория кръстоносен поход (1147-1149).
2. Бъдещият германски император Фридрих I Барбароса.
3. Изрично е споменато участието на младия Фридрих Барбароса във Втория кръстоносен
поход.
4. През 1148 г.
5. Магистърът и воините от известия Орден на тамплиерите (храмовници), основан
през XII в.
6. Френският крал Филип IV Хубави (1286-1316).
7. Провинция във Франция.
8. Римският папа Климент V (1305-1314).
9. Още повече на гонения и унищожение са били подложени тамплиерите през 1311 г.
10. Германският император Фридрих II Хохенщауфен (1220-1250).
И. Ерусалимското кралство погинало през 1225 г.
12. Става дума за Карл I Анжуйски (1265-1285), който чрез съпругата си Беатриче през
1265 г. станал крал на Неапол и Сицилия.
13. Папа Климент IV (1265-1268).
14. Завладяването на Балканския полуостров от турците станало едва през втората
половина на XIV-XV в., но в дадения случай авторът смята, че една от причините за
успехите на турците била нехайството на някой римски папи и крале при защитата ан
Ерусалимското и Сицилийского кралства.
248
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
№ ПО. Писмо на Йоан Рагузки до Базелския църковен събор от 17 ноем ври 1436 г.
1. Т.е. до тогавашния римски папа Евгений IV (1431-1447).
2. Византийският император Йоан VIII Палеолог (1425-1448).
3. Цариградският патриарх Йосиф II (1416-1439).
4. За турските походи срещу Унгария и Влахия през 1436-1437 г. вж. Decei A., Istoria
Imperului otoman pina la 1656, Bucure§ti, 1978, 86-89.
5. Турският султан Мурад II (1421-1451).
6. Сръбският деспот Георги Бранкович (1427-1456).
7. Вж. за това подробности у М)иатовий Ч., Деспот Tiypah Бран копий. I, Београд, 1907,
215 сл.
Ns 111. Из писмо на Еней Силвий Пиколомини до Джовани Камизио от 13 януари 1444 г.
Еней Силвий Пиколомини (1405-1464), станал по-късно папа Пий II (1458-1465), е един
от най-голелште хуманисти на XV в. След завършване на учението си в Сиена и
Флоренция бил известно време епископски и папски секретар. През 1442 г. станал
секретар в канцеларията на германских император Фридрих III, а по-късно епископ на
Триест и Сиена. Като папа се застъпвал за единението на християнството в борбата
му срещу турците. Автор е на множество произведения с историчеки, географски,
естествонаучен и богословски характер. Особено ценен исторически извор е
изключително богатата му кореспонденция.
1. Джовани Кампизио е италиански философ-хуманист, живял през първата половина
на XV в.
2. Т.е. любезностите, празните приказки.
3. Матео Вегио (1406-1458), близък приятел на Еней Силвий Пиколомини, смятан за
основоположник на изеледванията в областта на християнската археология.
4. Герои от Омировата „Илиада11.
5. Кардинал Джулиано Чезарини (+1444), полско-унгарският крал Владислав III Ягело
(1434-1444) и сръбският деспот Георги Бранкович.
6. Вероятно се има предвид Касъм пата - Цветкова Б., Паметна битка на народите,
Варна 1979, 266-267.
7. Управителят на Трансилвания Янош Хуниади, по-късно и управител-наместник на
Унгария от 1444 до 1453 г.
8. 3 ноември 1443 г.
№112. Пнсмо на Еней Силвий Пиколомини до миланския херцог
филипо Мария Висконти от 13 декември 1444 г.
1. Херцогът на Милано филипо Мария Висконти (1412-1447), с когото Еней Силвий
Пиколомини бил в твърде близки отношения.
2. Известна и досега църква в Милано.
3. Публий Виргилий Маро (70-19 пр. Хр.), прочут древноримски поет.
4. Владислав, малолетен син на /Алберт Австрийски (14337-1439) и Елизабета.
5. За участието на българите в походите на Владислав III Ягело и Янош Хуниади в
249
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
походите им от 1443-1444 г. вж. Kolarov Hr., Die Teilnahme der Bulgaren am „Langen
Feldzug" des Konigs Wladislaw III Jagiello von 1443-1444. - BHR, 1,1 (1973), 65-72; Гюзелев
В., „Дългият поход" на полско-унгарския крал Владислав III Ягело от 1443-1444 и
българите. - В: 550 години от похода на Владислав Ягело (Варненчик) с Януш Хуняди
(1443-1993), Белово, 1993, 3-18.
6. Това е очевидно преувеличение на успехите на кръстоносците, конто достигнали не
до Одрин, а до Варна.
7. Според едни версии вината за това се хвърля на венецианската, а според други на
генуезката флота.
8. 11 ноември 1444 г.
9. Броят на убитите е бил твърде голям, но обикновено твърде много се преувеличава
от съвременниците на битката.
10. Трансилванският воевода Янош Хуниади.
11. Писмото е писано в намирагция се близо до Виена град Нойшад.
№113. Стихотворение за битката край Варна (1444 г.) от поета Николай Петшахер
Николай Петшахер е австрийски поет от славянски произход, живял през първата
половина на XV в. в Зноймо. Своето стихотворение-епитафия той е написал между
1444 и 1452 г.
1. Герой от Омировата „Илиада".
2. Древномакедонският цар Александър Велики (356-323 г. пр. Хр.).
3. Унгарците.
4. Турската армия е била доста пъстроплеменна и участието на маври в нея не е
изключено.
5. Това отново е намек за предателството, извършено от венецианската или генуезката
флота.
6. Става дума за кардинал Джулиано Чезарини.
7. Германският император Фридрих III (1440-1493).
8. Алберт VI Австрийски (1444-1446).
9. 11 ноември 1444 г.
10. Тази цифра изглежда напълно реална.
11. Оттук именно се узнава где е протекъл творческият период на поета Николай
Петшахер.
№ 114. Из „Кратка унгарска хроника" от XV век
1. Алберт Австрийски, крал на Унгария, починал на 27 октомври 1439 г.
2. Дъщеря на германский император и унгарски крал Сигизмунд.
3. Полско-унгарският крал Владислав III Ягело.
4. Син на Алберт Австрийски и Елизабет.
5. Унгарският крал Стефан I Свети.
6. Германският император Фридрих III.
250
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
№ 115. Из писмо на Еней Силвий Пиколомини до епископа
на Пасау Леонард Лайминг от 28 октомври 1445 г.
1. Римският император и унгарски крал Сигизмунд I.
2. Алберт Австрийски, крал на Унгария подир Сигизмунд.
3. Полско-унгарският крал Владислав III Ягело.
4. Кардинал Джулиано Чезарини и други папски духовници.
5. Трансилванският воевода Янош Хуниади.
6. Папа Евгений IV.
7. Султан Мурад II.
8. Както по-горе е вече отбелязано, вината за прехвърлянето на турската армия чрез
кораби била хвърляна ту на генуезците, ту на венецианците.
9. Уподобяването на това предателство с предателството на Юда спрямо Исус Христос
е пресилено.
10. Малолетният Владислав IV, който царувал от 1453 до 1457 г. и чийто наместник
през 1453 г. бил трансилванският поевода Янош Хуниади.
11. Гр. Алба Юлия в Трансилвания.
12. Сръбският деспот Георги Бранкович.
13. Дълго време подир гибелта на Владислав III Ягело се разпространявала в цяла Европа
мълвата, че той е още жив.
14. Р. Дунав.
№116. Писмо на Еней Силвий Пиколомини до папа Николай V от 24 ноември 1448 г.
1. Римският папа Николай V (1447-1455).
2. Т.е. пренията и сблъсъците във връзка с Базелския събор (1431-1437).
3. Има се предвид франция.
4. Йероним Блажени (+430 г.), светец-мъченик на католическата църква, чествуван на
30 септември.
5. Ипостаза - обозначение за една от божествените съшности на светата Троица.
6. Става дума за действията на хуситите в църквата на Бохемия.
7. Т.е. на Германската империя.
8. Според библейската легенда първият от 12 малки пророци.
9. Библ, пророк Исай.
10. Библ, пророк Илия.
11. На 17 срещу 18 октомври 1448 г. в битката на Косово поле войската на Янош Хуниади
претърпяла тежко поражение от турците, предводителствувани от султан Мурад II - вж.
Радоний., Западна Европа и балкански народи према турцима у npooj половини XV
века, Нови Сад, 1905, 254-258; Гюзелев, Chronicon Mesembriae, 150 и посочената тук
литература.
12. Подир Варненската битка през 1444 г. Янош Хуниади успял да се спаси с бягство от
мястото на полесражението.
13. Древногръцкият комедиограф Аристофан (445-386 г. пр. Хр.).
251
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
14. Римският държавен дееп и пълководец Сципион Стари (235-183 г. пр. Хр.).
15. Римският историк Тит Ливий (59 г. пр. Хр. -17 г. след Хр.), чието известно изложение
върху римската история е от времето на основаването на града (ab urbe condita - оттук
и известният често употребяван и от средновековните историци и хронисти в Западна
Европа израз). Английският историк, за който е упоменато, че следвал маниера на
изложението на Тит Ливий, това е Беда Преподобии (672-735).
16. Сръбският деспот Георги Бракович.
17. Богиня на щастието в древноримската митология.
18. Янош Хуниапи успял с бягстпо да се спаси след претърпяиото.
19. Древноримският император Октавиан Август (27 г. пр. Хр. - 14 г. след Хр.).
20. Става дума за персийския цар Дарий I (558-486 г. пр. Хр.).
21. Според библейската легенда Вениамин е дванадесетият и последен син на Яков
22. Т.е. от малолетния унгарски крал Владислав, чийто настойник и наместник е бил
Янош Хуниади.
23. Разположеният недалеч от Виена дн. гр. Нойщад.
№ 115. Из „Австрийска хроника" на Томас Ебендорфер от средата иа XV в.
Томас Ебендорфер (1388-1464) е известен австрийски хуманист и историк, ректор на
Виенския университет, съветник в императорская двор на Фридрих III и участник в
Базелския събор. Автор е на редица исторически и богословски трудове, сред конто най-
голяма известност имат „Австрийска хроника" „Хроника на римските императора",
една история на римските папи до Пий II и др. Чрез неговото творчество австрийската
средновековна историопис достигнала върховата точка в развитието си.
1. Султан Халил.
2. Обсадената Акра е била прсвзета на 18 май 1291 г.
3. Рицар от ордена на тамплиерите.
4. Несторий (428-431) е цариградски патриарх, чието гностическо учение за същността
на Бога - „несторианската зараза" било обявено за ерес.
5. Разказът за отклоняването на река Ефрат се среща и в други по-ранни исторически
съчинения. Той е указание за голямата суша, която е имало ппрез 1291 г. в Северна
Африка и Източна Еворпа. Изглежда тя е била особено унищожителна за Белканския
полуостров. Това интересно известие се нуждае от допълнително, по-обстойно проучване.
№ 116. Из „Унгарска хроника" съставена в Буда от Андреас Хес (XV в.)
Андреас Хес е малко известенунгарски хронист от нелюки произход, който през 1473 г.
съста&я кратка хроника на основните събития от унгарската история по модели,
установен през XIV в. от авторите на Братиславската хроника и Виенската
илюстрована хроника.
1. Унгарците.
2. Тук под етничекото име „хуни“ са обозначени куманите.
3. Печенегите. Събитието се отнася към 1071 г.
4. Вероятно селджукски турци-наемници.
252
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
5. Унгарският крал Лайош I Велики, който през пролетта на 1365 г. нахлул във
Видинското царство.
6. В титулатурата на унгарските крале името на Българското царство започнало да
фигурира от 1202 г. насетне.
7. Българскитя цар Иван Срацимир - вж. за него Божилов Ив,, фамилията на Асеневпи.
Генеалогия и просопография, С., 1985, 197-210.
8. Крепост край дн. с. Босилково в Хърватско.
9. Цар Иван Срацимир бил възстановен през 1369 г. на своя престол и признал васалитета
си спрямо унгарския крал и изпратил като заложници двете си дъщери в унгарския
кралски двор.
10. Областта Липа е съвпадала частично с дн. Арадска облает на север от Дунава. Тя е
била населена с българско население, което през 1365 г. било покатоличено от
францисканското монашество.
11. Св. Йероним Блажени.
12. Т.е. от католицизма българското население отново се върнало в лоното на
православието.
13. Разказът е за събитията, евързани с провъзгласяването на Владислав III Ягело през
1440 г. за крал на Унгария. Харктеристиката, която в края на зиложението му е дадена
в изключително положителна светлина не е твърде типична за унгарските историци и
политици от XV в.
№ 119. Из „Световна хроника" на Леонард Хефт (XV в.)
Леонард Хефт (ок. 1420-ок. 1475) е малко известен немски хронист и богослов. Роден е
в Айхщет, Бавария. През 1459 г. е студент във Виенския университет, гдето получава
титлата бакалавър. За по-дълго време сеустановява в Регенсбург, гдето е тясно евързан
с местното висше духовенство и патрициата. Първоначално превежда прочутата
„Хроника на папите и императорите" на Андреас Регенсбургски от латински на немски
език. Между 1472-1475 г. съставил самостоятелно своята световна хроника, чието
изложение започва от сътворението на света и достига до 1475 г.
1. Византийският император Константин IV (668-685).
2. Всъщност става дума за византийския император Констанс II (641-668), а не за
царувалия кратко време Константин III (641 г.).
3. Дн. гр. Констанц, Германия.
4. Каспийске море.
5. С това име в редица западни хроники от периода XII-XV в. се обозначава българският
хан Аспарух (680-701).
6. Зигиберт (ок. 1030-1112 г.) - един от най-значителните хронисти на своего време,
чийто световна хроника много често била използвана като източник на информация в
Западна Европа.
7. Българският хан Крум.
8. Византийският император Юстиниан II Носоотрязаният.
9. Хуго от фльори ( +1120), известен монах-историк.
10. Византийският император Юстиниан II нарушил сключения през 680 г. мир с
българите през 688 г.
253
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
11. Алберт или Адалберт Австрийски, крал на Унгария през 1438-1439 г.
12. Германският император и унгарски крал Сигизмунд, за чиято дъщеря Елизабет
Алберт Австрийски бил женен.
13. 24 юни 1438 г.
14. Сведението за свикването на събор на източните църкви през 1435 г., на който е бил
обсъждан въпросът за уния с Римската църква (вероятно в Цариград) е изключително
важно и нитересно. Упоменаването на предстоятеля на българската църква показва
важното място, което продължавал да заема митрополитът на Търново. Това се
потвърждава и от други извори.
16. На събора във ферара-флорениця (1438-1439 г.) била провъзгласена унията между
източните църкви в Рим. Това станало на тържествено заседание във флорентийската
църква „Санта Мария дел фиоре“ на 6 юли 1439 г. когато кардинал Джулиано Чезарини
на латински език и архиепископ Висарион Никейски на гръцки език прочели акта на
сключената уния.
17. Цариградският патриарх Иосиф II, който бил от български произход - вж. за него
Дуйчев в., Образи на българин от XV в във Флоренция (=Проучвания върху
средновековната българска история и култура), С., 1981, 121-126).
18. Германският император Фридрих III.
19. Турският султан Мехмед II Завоевател (1451-1481).
20. Той преминал в лоното на католицизма и признал унията от 1438-1439 г.
21. Венецианският дож Франческо Ростацо-фоскари (1423-1457).
22. Римският папа Николай V (1447-1454).
23. Според библейското предание Амон е бил четиринадесетият цар на Юдея, възцарил
се в 642 г пр. Хр. на 22-годишна възраст.
24. Вероятно крепостта Крашо в Банат.
25. Унгарският крал Матиаш Корвин (1458-1490), син на Янош Хуниади.
26. След превземането му от турците през 1369 г. дълго време Одрин е бил столица на
турците.
27. Римският император Адриан (117-138).
28. Гр. Галиполи (дн. Гелибол) в Източна Тракия.
29. Генуезкият благородник Салагрузо ди Негро.
30. Гр. Кьолн, Германия.
31. Дн. ферсалон, Гърция.
32. Вероятно дн. гр. Тива, Гърция.
33. Дн. Домоко, Гърция.
34. Дн. Стилида, Гърция.
35. Атина.
36. Областта Морея. Според Адалберт от Дакия тя заемала около 1050 км2 (1 ломбардски
милиарий = 1.488 м2).
37. Византийският император Константин XII Драгаш Палеолог (1449-1453).
38. Дн. гр. Мистра.
254
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
39. Информацията е погрешна. През 1444 г. византийски император е бил Йоан VIII
Палеолог (1425-1448).
40. Римският папа Пий II (Еней Силвий Пиколомини).
41. Дн. гр. Трикала, Гърпия.
42. Дн. гр. Костур (Кастория), Гърция.
43. Дн. гр. Охрид.
44. Дн. гр. Авлона.
45. Гр. Драч (дн. Дуръс), Албания.
46. Дн. гр. Прилеп.
47. Става дума за трансилванския воевода Янош Хуниади. Известието има уникален
характер.
48. Очевидно става дума за крайдунавска крепост, вероятно Видин.
49. Отбелязано е поражението, претърпяно от кръстоносната армия начело с император
Сигизмунд през 1396 г. при Никопол.
50. Дн. гр. Пловдив.
51. Изглежда преиначена фрома на Браила.
52. Трудно еда се уточни за кой град или крепост става дума.
53. Турският султан Мурад II.
№ 120. „Книга за пътищата в Турция** на феликс Петанчич (около 1502 г.)
Дубровничанинът Феликс Петанчич бил библиотекар и секретар в двора на унгарски»
крал Матиаш Корвин от 1487 до 1490 г., а после и на неговия наследник Владислав И
(1490-1516) от 1501 г. до смъртта на владетеля. Именно по настояване на този крал
той е съставил този свой трактат. Той се е пол звал от трактата на епископа на
Долчино Мартин Сегоно от Ново бърдо (втората половина на XVв.), съставен л1ежду
1480 и 1481 г.
1. Унгарският крал Владислав II.
2. Сръбски местен владетел.
3. С. Бардилово в Моравската облает, Сърбия.
4. Ниш и Нишава и през XV в. се смятат за погранична облает между българите и
сърбите.
5. В редица западни, сръбски и византийски извори България се нарича Загора (Загория).
6. Р. Дунав.
7. Най-западният дял на Родопите.
8. Готфрид Булонски, който от 1096 г. бил херцог на Долна Лотарингия, един от най-
изтъкнатите водачи на Първия кръстоносен поход.
9. Полско-унгарският крал Владислав III Ягело.
10. Турският султан Мурад II.
И. Ранновизантийският философ и държавник Приск Тракиец (+472 г.).
12. Цариград.
13. Сърбите.
255
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
14. Става дума за битката на Косово поле (15 гони 1389 г.)
15. Турският султан Мурад I (1362-1389).
16. Сръбският деспот Лазар (1371-1389).
17. Всъщност в битката на Косово поле през 1448 г. Янош Хуниади не погинал, а
предовжданата от него восйка претърпяла тежко поражение.
18. Бъдещият турски султан Мехмед II Завоевател.
19. Турският султан Баязид II (1481-1512).
20. Дн. Качаник.
21. Вероятно Велбъждка (Кюстендилска) баня. Мостът на Струма е известният Кадин
мост.
22. Селището Ripa Rubea (Червени бряг) се е намирало между с. Крайний, Кюстендилско
и Дупнипа.
23. Дн. с. Шабач, Сърбия.
24. Дн. с. Валево, Сърбия.
25. Дн. гр. Тимишоара, Трансилвания.
26. Дн. гр. Сибиу, Трансилвания.
27. Дн. гр. Хунедоара, Трансилвания.
28. Дн. гр. Брашов.
29. Дн. с. Васлуи, Румъния.
30. Влашкият воевода Влад Дракула.
31. Молдавският воевода Стефан Велики (1456-1504), който през 1475 г. нанесъл голямо
поражение на турската аримя в битката при Васлуи.
32. Всъщност тук е допусната контаминация на две решаващи съдбата на балкансикя
полуостров сражения, станали на българска земя - битката при Никопол през 1396 г. и
битката на Варненското поле през 1444 г.
33. Плешевица планина в Босна.
34. Врхбосна, дн. столица на Босна Сараево.
35. Егнациевият път е свързвал Цариград през Солун с Драч, т.е. с адриатического
крайбрежие.
36. Древногръпкият географ Страбон (63 г. пр. Хр. - 19 г. сл. Хр.).
37. Дн. гр. Берат, Албания.
38. Всъщност това е Тракийската равнина.
39. Дн. Кикеш, Албания.
40. Дн. Авлона (Валона), Албания.
41. Крепостта Енос, Източна Тракия.
№ 121. Договор на унгарския крал Владислав IV
с турския султан Баязид II от 20 август 1503 г.
1. Унгарският крал Владислав II (1490-1516).
2. Турският султан Баязид II.
256
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) m. II
3. Молдавският воевода Богдан - Влад (1494-1503) и влашкият воевода Радул IV Велики
(1495-1508).
4. Дн. гр. Дубровник.
5. Областта с център крепостта Браничево (дн. гр. Костолац, Сърбия), която през XIII-
XV в. е била самостоятелно българско, а после сръбско владение.
6. Областта с център крепостта Видин, която през XIII-XVI в. е била първоначално
княжество, а подир това и царство.
7. Отбелязването на Шишмановата земя, т.е. владението на българския цар Иван
Шишман (1371-1395) като „Българско царство" в този официален договор показва, че
то дълговреме е продължавало да фигурира като политико-географска единица в
книжовния и устния спомен на Европа.
V. Немеки извори
№ 122. Из „Световна хроника" на Янс Еникел (XIII в.)
Австрийският поет Янс Еникел (ок. 1230-1280) е роден във Виена в семейство на
аристократы. Получил много добро образование той станал придворен поет на
австрийская херцог Фридрих IJ. Неговата „Световна хроника", която съдържа 28.958
стиха, достига в изложението си до царуването на Фридрих И Хохенщауфен.
1. Германският император Фридрих I Барбароса.
2. Дн. гр. Гьор, Унгария.
№ 123. Из „Щирийска стихотворна хроника" на Отокар от началото на XIV в.
Австрийският поет-историк Отокар (ок. 1260) - между 1319(21) е роден в Щирия в
семейство на дребни феодалы. Странствувал из различны владетелски дворове в Австрия,
Бохемия, Германия, Фландрия, Арагон и др. Изложението му в неговата „Щирийска
стихотворна хроника" обхваща събитията от 1250 до 1309 г. в общо 98.595 стиха -
своеобразен рекорд в австрийското средновековно стихоплетство.
1. Египетският султан Халил. Легендарного отклоняване на река Ефрат в други хроники
е поставено под 1291 г.
2. Ото III (1290-1312), херцог на Долна Бавария, който кратко време бил крал на Унгария
(1305-1308). За него повествува също и друга хроника - вж. Die Kolner Weltchronik 1273/
88-1376, hrsg. von R. Sprandel, Munchen, 1991, 65.
3. Сръбският крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321).
4. Българскитя цар Тодор Светослав (1300-1321).
5. Унгарският крал Бела IV (1235-1270).
6. Трансилванският воевода Ладислав (1291-1315) - вж. за него Pascu St., Voievodatul
Transilvaniei, I, Cluj, 1972,195-198.
№ 124. Из стихотворението „На господин Фридрих Кройцпек"
от Петър Зухеивирт (XIV в.)
Австрийският поет Петер Зухенвирт (ок. 1320-1395) принадлежи към странствуващите
придвории майстерзингери. Пребивавал е в дворовете на унгарския крал Лайош I Велики,
257
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
на нюрнбергская бургграф Албрехт и австрийская херцог Албрехт III. Стихотворните
му творби съдържат интересна исторически инфорлищия и са пропиши със силна
възхвала на възпяваните от него герои. Той е типичен дворцов поет от XIV в.
1. Известна австрийски странствуващ рицар, починал през 1360 г., Надгробният му надпис
се намира във виенската Катедрала „Щефансдом".
2. Т.е. да посети Ерусалим.
3. През България е преминал през есента на 1358 г.
4. Пътят, по който е преминал от България към Влахия, е бил следният: Търново -
Свищов - Гюргево - Търговигце: вж. Гюзелев, Из историята на България през 1358 и
1365 г., 104, бел. 12.
5. Трансилвания.
№ 125. Из стихотворението „На граф Улрих фон Цили“ от Петер Зухенвирт
1. Щирийски благородник, поставил се в служба на унгарската корона.
2. Унгарският крал Лайош I Велики потеглил на поход срещу Сърбия през пролетта на
1359 г. и успял да превземе северните й области.
3. Сръбският цар Стефан Урош (1355-1371).
4. Унгарският поход срещу Босна започнал през пролетта на 1365 г.
5. Войната срещу Босна била възобновена през 1365 г.
6. Унгарският крал Лайош I Велики извършил голяма подогтовка за похода срещу
Видинското царство, ръководен лично от него.
7. Унгарската войска потеглила на поход срещу България на 16 май 1365 г. от Арад и
при Оршова премипала през „Железни врата".
8. Видин е бил столица на Видинското царство. Като столица на България той е посочен
и в други извори от XIV - XV в.
9. Цар Иван Срацимир (1356-1396), който е син на цар Иван Александър (1331-1371) от
първия му брак.
№ 126. Поема за Никополската битка (1396 г.) на Петер от Рец
Австрийският средновековен поет Петер от Рец, е живял през последната четвърт на
XTV-началото на XVв. Той е бил участник в битката край Никопол, която е отразил и
в една поема, която трябва да бъде смятана за един от най-достоверните разкази на
очевидца и да й се отдаде доверие като източник на информация.
1 Жан дьо Невер.
2. Германският император и крал на Унгария Сигизмунд.
3 Изброени са последователно крепостите Новград, Саланкемен (Солнок) и Землин
(Земун).
4. Гълъбец (дн. Голубац), Сърбия.
5. Крепостта Чернец (дн. Кладово, Сърбия).
6. Българският цар Иван Срацимир.
7. Немското наименование на крепостта Оряхово.
8. Немското наименование на Никопол.
258
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
9. Става дума не само за измяната на влашкия отряд по време на битката, но и за
отношението на власите към спасилите се и бягащи през земите на кръстоносци.
10. Не е ясно коя крепост е обозначена с това немско име.
11. Погранична крепост между Влахия и Трансилвания.
12. Дн. гр. Сибиу.
13. Дн. гр. Клуж.
№ 127. Из „Австрийска хроника на 95 владичества" на Григорий Хаген (XV в.)
Австрийският хронист Григорий Хаген (края на XIV- началото на XVв. е съвременник
на херцог Албрехт III (1365-1395) и неговите наследници. Хрониката му има
компилативен характер и следва инфорлгацията и принципите на другите световни
хроники.
1. Византийският император Константин IV Погонат. По-нататък погрешно е посочена
годината на неговото възкачване на престола, която е не 672, а 668.
2. Става дума за похода на Аспаруховите прабългари през 680 г.
3. Известният богослов и историк Беда Преподобии.
4. Византийският император Юстиниан П Носоотрязаният, който е получил империята
не през 689, а през 685 г.
5. През 705 г. Юстиниан II с помощта на хан Тервел отново се възкачил на византийская
трон.
6. Султан Халил.
7. Събитията са на 1291, а не от 1290 г., както е отбелязано по-нататък в хрониката.
№ 128. Из „Австрийска хроника" на Якоб Унрест (XV в.)
Австрийският хронист Якоб Унрест е роден около 1430 г. (според някои изследвачи в
Каринтия, а според други в Бавария). По-голямата част от жовота лгу е протекла
като свещеник в Каринтия. Автор е на три основни исторически труда - хроника на
Каринтия, „Австрийска хроника" и унгарска хроника. И трите му труда са написани на
немски език. Починал през 1500 г.
1. Годината е посочена погрешно. Всъщност става дума за 1453 г., когато е превзет
Цариград от турците.
2. В смисъл, че в Сърбия тогава било добивано много злато и сребро.
3. Босненският крал Стефан Томаш (1443-1461).
4. Турският султан Мехмед II Завоевател.
5. Вероятно става дума за Карамания, покорена от турците през 1465 г.
№ 129. Из „Унгарска хроника" на Якоб Унрест (XV в.)
1. Т.е. че унгарската корона е от Бога дадена.
2. Източноримският (византийският) император Валент (364-378).
3. Римският папа Целестин (423-432).
4. Хунският вожд Атила е смятан за първият крал на Унгария според унгарската устна
и летописна традиция.
259
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
5. Влашкият воевода Влад Дракула.
6. Не е ясно кой византийски император се има предвид - Юстиниан I (527-565) или
Юстиниан II. По-скоро изглежда се има предвид втория от тях.
7. Римският папа Лъв I Велики (440-461).
№ 130. Из „Хроника иа Цили" (XV в.)
Тази австрийска хроника обхваща събитията от 1341 до 1458 г. В центъра на
изложението са деянията на графовете на Цили (Целе), но са отбелязани и събития
от „световната история"
1. Полско-унгарският крал Владислав III Ягело.
2. Турците.
3. За произхода на Янош Хунияди вж. Палаузов Сп., Избрани трудове, т. I, под редакцията
на В. Гюзелев и Хр. Коларов, С., 1974, 363-368.
4. Има се предвид предателското поведение на власите по време на Варненската битка
през 1444 г.
5. Последният византийски император Константин XII Драгаш Палеолог.
6. Римският папа Николай V.
7. Турците влезли в Цариград след продължитслна обсада на 29 май 1453 г.
№131. Известие относно турците от 1483 г.
1. Под името на България в дадения случай е огбелязано бейлербейството Румили.
2. Турският султан Баязид II (1481-1512).
3. Град, недалеч от Будапеща.
4. През XV-XVI в. София нерядко е използвана от турските султани като място за
съсредоточаване на тяхната аримя при походите им.
5. Унгарският крал Матиаш Корвин.
260
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
БИБЛИОГРАФИЯ
I. Ръкописи и архиви
Archiv von St. Peter - Salzburg, cod. A 1.
BSB, HIA - Mtinchen, elm. 113, elm. 563, 12725.
Haus-Hof-und Staatsarchiv - Wien, Allgemeine Urkundereihe, 1503. VIII. 20; Registraturbiicher,
reg. D; cod. lat. 285.
Kriegsarchiv - Wien, Kriegsarchiv von 1323 bis 1499 betreffend Kriegseinrichtung und Kriegsrijstung
gegen die Tiirken unter Kaiser Friedrich Ш-ten und Maximilian dem I-ten.
ONB, HIS - Wien, cod. Vind. lat. 342, 352, 395,405 (nunc in Bibliotheca Szecheniana - Budapest,
cod. lat. medii aevi 404), 408, 413, 418, 423, 430, 510, 515, 529, 539, 596, 610, 615, 926,
1137,2733,3060, 3068,3081,3445, 3471,3520,3522, 5069, 5278, 6153, 6205,6208, 6587,
7583, 8007, 8559, 13045.
Stift Klosterneuburg, Stiftsbibliothek, cod. 741.
Stift Melk, Stiftsbibliothek, cod. 736.
Tiroler Landesarchiv - Innsbruck, Sigmund. 1.12; Pestarchiv, fasz. II, XXXIX; Maximiliana I. 36.
Tiirkish-ungarische Kriege 1483-1504.
Universitatsbibliothek - Graz, Abteilung fur Sondersammlungen, cod. lat. 411, 1221, 1240.
Universitatsbibiiothek - Innsbruck, Abteilung fur Sondersammlungen, cod. lat. 2.
II. Публикации на извори
Гюзелев В., Българската държавност в актове и документа, С. 1981.
Гюзелев В., Самият Тьрновград ще разтръби победите (Средновековни поета за България),
С. 1981.
ЛИБИ, I-IV, С. 1958-1981.
Теодоров-Балан Ал., Кирил и Методи, II. С. 1934.
Тютюнджиев Ив., Българската анонимна хроника от XV век. Велико Търново 1992.
1396 - Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа, съст. и ред. Басил
Гюзелев, С. 1999.
Acta conciliorm oecumenicorum, ed. E. Schwartz, J. Strauh, StraBburg-Berlin 1914-1984. Senes
secuoda 1984 sq.
Acta conciliorun oecumenicorum, series secunda vol. II, partes I-II. Concilium universale
Constantinopolitanum rercium, ed. R Riedinger, Berolini 1990-1992.
Adam, Gesta Hannerburgensis ecclesiae pontificium. - MGH, SS, VII, Hannoverae 1846,267-389.
Annales Fuldenses. - MGH, SS, I, Hannoverae 1826, 337-415.
Annales Gradicenses et Opatowienses. - MGH, SS, XVII, Hannoverae 1861,643-653.
Annales Laurissenses et Einhardi. - MGH, SS, I. Hannoverae 1826,124-218.
261
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Bilderchronik (Chronicon pictum, Chronica de gestis Hungarorum, Wiener Bilderchronik), В. I.
Faksimiledruck, В. II. Kommentar. Hanau Main 1968.
Der Briefwechsel des Enaeas Silvius Piccolomini, hrsg. von R. Wolkan, I Abt., I, I В., II. Abt. Wien
1909-1912 (=FRA, DA, B. LXI, LXVII).
Cecconi E., Studi storici sui concilio di Firenze con document! inediti о nuovamente dati alia luce sui
manoscripti di Firenze et Roma, parte I. Antecedent! del Concilio. Firenze 1869.
Chronica Hungarorum, finita Bude anno Domini MCCCCLXXIII in vigilia Penthecostes per Andreas
Hess. Budapest 1973.
Chronicon Budense, ed. I, Podhradczki. Budae 1838.
Ghroust A., Monumenta palaeographica, I series, vol. II. Monachii 1904.
Dietrich von Nieheim, Historic de gestis Romanorum principun et Chronica; Gesta Karoli Magni
imperatoris, hrsg. von K. Colberg und J. Leusch. Stuttgart 1980.
Documente privitore la istoria romanilor, culese de L. de Hurmuzaki, vol. II parte 1 (1451-1575).
Bucuresci 1894.
Dollinger J. von, Beitrage zur Sektengescichte des Mittelters, II Teil. Dokumente vomemilch zur
Geschichte der Valdesier und Katharer. Munchen 1890.
Einhardus, Vita Caroli Magni. - MGH, SS, II. Hannoverae 1829, 426-463.
Ekkehardus Uraugiensis, Chronicon iniversale. - MGH, SS, VI. Hannoverae 1844,1-267.
Forster K., Das Verbriiderungsbuch von St. Peter in Salzburg. Volstandige Faksimile Ausgabe im
Originalformat der Handschrift A 1 aus dem Archiv von St. Peter in Salzburg. Graz 1974.
Die Gedichte des Michael Beheim, В. I, hrsg. von H. Gille und I. Spriewald. Berlin 1968.
Gombos Z., Catalogus fontium historiae Hungariae (800-1301), I-III. Budapestini 1937-1943.
Hahn S. - F., Collectio monumentorum veterum et recentium ineditorum, I. Braunschweig 1724.
Die historischen Volkslieder der Deutchen vom 13. bis 16, Jahrhundert, gesammelt und erlautert
von R. von Liliencorn, 1.1. Leipzig 1865.
Huemer J., Historische Gedichte aus dem XV. Jahrhundert. - MIOG, XVI (1895), 633-652.
Jansen Enikels, Werke, hrsg. von Ph. Strauch. Hannover und Leipzig 1950 (=MGH, DChr, III),
lorga N., Acte si fragmente cu privire la istona rominilor, III. Bucuresti 1897.
lorga N., Notes et extraits pour servir a I'historie des croisades au XVе sie cle, I-VI. Paris - Bucarest
1899-1916.
Karajan Th. G. von, Zehn Gedichte Michael Beheims zur Geschichte Osterreichs und Ungems mit
Erlauterungen. - In: Quellen und Forschungen zur vaterlandischen Geschichte, Litteratur
und Kunst. Wien 1849. 3-65.
Karajan Th. G. von, Das Verbriiderungs-Buch des Stiftes S. Peter zu Salzburg. Wien 1852.
Kaiserchronik eines Regensburgen Geistlichen. Hannover 1892 (=MGH, DChr, I).
Kern A., Der „Libellus de notitia orbis“ Johannes III (de Galonifontibus?), О. P. Erzbischof von
Sultanyech. - AFP, VIII (1924), 82-123.
Die Kdlner Weltchronik 1273/88-1376, hrsg. von R. Sprandel. Munchen 1991 (=MGH, SRG nova
series, XV).
Die Kreuzfahrt des Landgrafen Ludwigs des Fromen von Thflringien (1152-1190). Berlin 1923
(=MGH, DChr, IV, 2).
262
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
Krones F., Die Cillier Chronik. Kritische Untersuchungen ihres Textes und Gehaltes. Wien 1873.
Krones F., Die Freien von Saneck und ihre Chronik als Grafen von Cilli. Graz 1883.
Kronsteiner O., Die Alpenslawishen Personennamen. Wien 1981.
Liutprandus Cremonensis, Opera, ed. J. Becker. Hannoveriae et Lipsiae 1915 (MGH, SRG in
usum scholarium).
Le Livre secret des Cathares Interrogatio Johannis. Apocriphe d'origine bogomile, edition critique,
traduction et commentaire par E. Bozoky. Paris 1981.
Magnae Moraviae fontes historici, I-V. Brno 1966-1977.
Mansi D., Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio, Х1-ХП. Flotentiae-Venetiae 1759.
MGH, Necrologia Germaniae, t. II. Diocesis Salisburgensis, ed. S. Herzberg-Frankel. Berolini 1904.
Notkerus Balbulus, Gesta Karoli Magni imperatoris, ed. H. F. Haefele. Berolini 1959 (=MGH,
SRG, nova series XII).
Osterreichische Chronik von den 95 Herraschaften. Hannover und Leipzig 1909 (=MGH, DChr, VI).
Ottokars Osterreichische Reimschronik, hrsg. von J. Seemiiller. Hanover 1890 (=MGH, DChr, V, 1).
Pertusi A., Martino Segono di Novo Brdo Vescovo di Dulcigno, un umanista serbo-dalmato del
tardo Quattrocento - vita et opere. Roma 1981.
Quellen zur Geschichte Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I., hrsg. von A. Chroust. Berlin 1928 (=MGH,
SS, nova series V).
Quellen zur Karolingischen Reichsgeschichte, I-III. Berlin 1955-1960.
Regino, Chronicon, ed. G. Pertz. - MGH, SS, I, Hannoverse 1826, 537-629.
Rerum hungaricarum arpadiana, ed. S. L. Endlicher. Sangalli 1849.
Rohricht R. und H. Meisner, Deutsche Pilgerreisen nach dem Heiligen Lande. Berlin 1880.
Salzburgische Chronica, verfasst durch Franciscum Diickher von Halsau zu Winckl. Salzburg 1666.
Scriptores rerum hungaricarum tempore ducum regumque stirpis Arpadianae gestarum, I-П, ed. E.
Szentpetery. Budapestini 1937-1939.
Peter Suchenwirt's Werke aus dem vierzehnten Jahrhunderte. Ein Beitrag zur Zeit - und
Sittegeschichte..., hrsg. von A. Primisser. Wien 1827.
Theganus, Vita Hludowici imperatoris. - MGH, SS, II. Hannoverae 1829, 585-604.
Thomas Ebendorfer, Chronica regum Romanorum, ed. A. Fr. Pribram. - MIOG, Erg. B. Ill, 1-2
(1980-1894)
Thomas Ebendorfer, Chronica Austriae, ed. A. Lhotsky. Berolini et Tirici 1967 (=MGH, SRG,
nova series XIII).
Unrest Jakob, Bruchstiick einer deutschen Chronik von Ungam, veroffentlicht und kritisch erlautert
von Dr. R. v. M. Krones. - MIOG, I (1882), 338-372.
Unrest Jakob, Osterreichische Chronik, hrsg. von K. Grofimann. Weimer 1957.
Vita Hludovici imperatoris. - MGH, SS, Hannoverae 1829, 604-648.
Das Wiener Fragment der Lorscher Annalen, Christus und die Samariterin, Katechese des Niceta
von Remesiana (Codex Viindobonensis 515 der Osterreichischen Nationalbibliothek -
Faksimile Ausgabe), Einfuhrung und Transkription Fr. Unterkircher. Graz 1967.
Wolfram H., Conversio Bagoarioum et Carantanorum. Das WeiObuch der Salzburger Kirche uber
die erfolgreiche Mission in Karantanien und Pannonien. Wien-Koln-Graz 1979.
263
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
III. Общи съчинения, справочники н каталози
Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, I-Ш. С., 1918-1940
История на България, II-III. С., 1985-1995.
Кой кой е в средновековната история на България (Исторически справочник), съст. Й.
Андреев, Ив. Лазаров и Пл. Павлов. С., 1994.
Старобългарска литература - енциклопедически справочник, съст. Д. Петканова, С., 1992.
Altere deutsche Literatur. Eine EinfUhrung, hrsg. von A. Ebenbauer und P. Kramer. Wien 1990.2
Belzani U., Le cronache italiane nel medio evo, Milano 1909.’
Bernath M. und G. Krallert, Historische BUcherkunde Siidosteuropas, В. I. Mittelaler, Teil 1.
MUnchen 1978.
Bartonek E., Codices latini medii aevi. Budapestini 1940.
Bittner L., Gesmtinventar des Wiener Haus-Hof-und Staatsarchiv, III, 1. Wien 1938.
Blatt F., Novum glossarium medaie latinitatis ab anno DCCC usque ad annum MCC. Hafuae 1957.
Brincken A. - D. von den, Kartographische Quellen: Welt-, See- und Regionalkarten. Turhnout
1988.
Capelli A., Cronologia, cronografia e calendario perpetuo. Dal principio del'era cristiana ai giorni
nostri. Milano 1930.
Capelli A., Dizionario di abbreviature latine ed italiane, usate nelle carte e codici specialmente del
medio evo, riprodotte con oltre 14000 segni incisi. Milano 1973.6
Gognasso F., Storiografia medioevale. Milano 1946.
Die deutsche Literatur des Mittelalters - Verfasserlexikon, I-VIII. Berlin-New York 1978-1992.
Dictionnaire d'archeologie chretienne et de litourgie, I-XV. Paris 1924-1953.
Dictionnaire d’histoire et de geographic ecclesiastique, I-XVIII. Paris 1909-1975.
Dictionnaire des miniaturistes du Moyen age et de la Renaissance les differents contrees de 1'Europe.
Milane 1949.
Dolger F., Regesten der Kaiserurkunden des ostromischen Reiches von 565-1453,1-IV. Berlin und
MUnchen 1924-1960; V(unter verantwortlichen Mitarbeit von P. Wirth). Berlin und
MUnchen 1965.
Du Cange C. du Fresne, Clossarium mediae et infimae latinitatis, I-III. Parisiis 1678.
Diimmler E., Geschichte des Ostrrankischen Reiches. I-III. Leipzig 1887.2
Habel E. und F. Grobeel, Mittellateinisches Glossar. Paderborn 1989.
Handbuch der Ostkirchenkunde, В I. hrsg. von W. Nyssen, H. J. Schultz und P. Wiertz. Dusseldorf
1984.
Heinzle J., W. Haubrichs u. a., Geschichte der deutschen Literatur von den Anfangen bis zum
Beginn der Neuzeit, В. I-П. Konigsstein 1984-1985.
Jacob K., Quellenkunde der deutschen Geschichte im Mittelaler (bis zur Mitte des 15. Jhs.), I-II.
Berlin 1943.
Kaser K., EinfUhrung in die sUdosteuropaische Geschichte und Geschichtswissenschaft. Wien -
Koln 1990.
264
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) т. II
Kern A., Die Handschriften der Universitatsbibliothek Graz, I-II. Graz-Wien 1942-1956.
Lexikon der christlichen Ikonographie, I-VII. Freiburg 1968 ff.
Lexikon des Mittelalters, I-VIII. Miinchen und Zurich 1980-1998.
Lexikon fur Theologie und Kirche, I-X. und Registerband. Freiburg 1957-1965.
Lhotsky A., Ouellenkunde zur mittelalterlichen Geschichte Osterreiches. Wien 1963 (=MIOG,
Erganzungsband XIX).
Loschburg W., Alte Bibliotheken in Europa. Leipzig 1974.
Manitius, Geschichte der lateinischen Literatur des Mittelalteres, I-III. Miinchen 1911-1931.
Neuhauser W., Katalog der Handschriften der Universitatsbibliothek. Innsbruck, Teil I (Cod. 1-
100). Wien 1987.
Niermeyer G. F., Mediae latinitatis lexicon minus. Leiden 1976.2
Onasch K., Kunst und Liturgie der Ostkirche in Stichworten unter Beriicksichtigung der Alten Kirche.
Wien-Koln-Graz 1981.
Orbis latinus. Lexikon lateinischer geographischer Namen des Mittelalters und der Neuzeit, bearb.
und hrgs. von H. Plecht. Braunschweig 1972.
Ostrogorsky G., Geschichte der byzantinischen Staates. Miinchen 1963?
Pochlatko H. u. a., Einfiihrung in die Literatur des deutschen Sprachraums on ihren Anfangen bis
zur Gegenwart mit besonderer Beriicksichtigung des osterreichischen Schrifttums, I. Wien
1969.
Prosospographischhes Lexikon der Palaiologenzeit, Fasz. I-XII. Wien 1976-1994.
Quirin H., Einfiihrung in das Studium der mittelalterlichen Geschichte. Stuttgart 1985.4
Repertorium fontium historiae medii aevi, I. Series collectionum. Romae 1957.
Sachworterbuch der Mediavistik, hrsg. von P. Dinzelbacher. Stuttgart 1992.
Sleumer A., Kirchenlateinisches Worterbuch. Miinchen 1926?
Soustal P., Thrakien (Thrake, Rodopemund Haimimontos). Wien 1991.
Tusculum-Lexikon griechischer und lateinischer Autoren des Altertums und des Mittelalters, hrsg.
von W. Buchwald, A. Hohlweg und O. Prinz. Miinchen und Zurich 1982.’
Unterkircher F., Inventar der illumierten Handschriften, Inkunabeln und Friihdrucke der
Osterreicheischen Nationalbibliothek В. I. Die lateinischen Handschriften, Wien 1958.
Wattenbach W., Das Schriftwesen im Mittelalter. Graz 1958.4
Wattenbach W., W. Levinson und H. Lowe, Deutschlands Geschichtsquellen im Mittelalter. Vorzeit
und Karolinger, H. I-III. Weimar 1952-1957.
IV. Монографични изследвания, студии и статии
Ангелов Д., Богомилството в България. С., 1969?
Божилов Ив., Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на средновековна България. С.,
1093.
Божилов Ив., фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография. С., 1985.
Гюзелев В., Княз Борис Първи (България през втората половина на IX век). С., 1969.
265
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Гюзелев В., Участието на българите в отблъскването на арабската обсада на Цариград през
717-718 г. - ИПр, XXXI, 3 (1973), 28-47.
Гюзелев В., Из историята на България през 1358 и 1365 г. - ИПр, XXXI, 3 (1975), 104-110.
Гюзелев В., Chronicon Mesembriae (Бележки върху историята на Българското Черноморие в
периода 1366-1448 г.) - ГСУ, Иф, LXVI (1975), 147-192.
Гюзелев В., Средновековна България в светлината на новите извори. С., 1981.
Гюзелев В., Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV в. С., 1985.
Гюзелев В., „Дългия поход“ на полско-унгарския крал Владислав III Ягело от 1443-1444 г. и
българите. - В: 550 години от похода на Владислав Ягело и Янош Хунияди (1443-
1993). Белове 1993, 3-18.
Дуйчев Ив., Проучвания върху българското средновековие. С., 1945.
Дуйчев Ив., Проучвания върху средновековната българска история и култура. С., 1981.
Коледаров П., Политическа география на средновековната българска държава, I-П, С., 1979-
1989.
Кузев Ал., Востание Константина и фружина. - BHR, II, 3 (1974), 53-69.
Мщатович. Деспот Джурач Бранкович, I, Београд 1907.
Мутафчиев П., Маджарите и българо-византийските отношения през третата четвърт на X
в. - ГСУ, Ифф, XXXI (1931), 3-35.
Мутафчиев П., Старият друм през „Траянови врата". - СпБАН, LX (1937), 19-148.
Палаузов Сп., Избрани трудове, т. I, под ред. на В. Гюзелев и Хр. Коларов. С., 1974.
Попконстантинов К., Българските имена в „Liber confratemitatum vetustior" от манастира
„Св. Петър" в Залцбург. - ГСУ, ЦСВ „Иван Дуйчев", I (1990), 123-133.
Примов Б., Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970.
Радоиич Й., Западна Европа и балкански народи према турцизма у прво] половини на XV
века. Нови Сад 1905.
Трифонов Ю., Достоверен ли е разказът за ослепяването на Борисовия син Владимир? -
УПр, XXVI, 5-6 (1927), 864-890.
Тъпкова-Заимова В., Първоначалното българско селище и въпросът за аудите. - ИИБИ, VI
(1956).
Цветкова Б., Паметна битка на народите. С., 1979.
Barker J. W. Manuel II Palaiologus (1391-1425). A Study in late Byzantine Statesnanship. New
Brunswick - New Jersey 1969.
Borst A„ Die Katharer. Stutgart 1953.
Carile A., La cronachistica veneziana (secoli XIII-XVI) di fronte alia spartizione della Romania
1204. Firenze 1969.
Chrysostomides J., Studies on the Chronicle of Caroldo with special reference to the History of
Byzantium from 1370 to 1377. - ОСгР, XXXV (1969), 123-182.
Chroust A., Tageno, Ansbert und die Historia peregrinorum. Graz 1892.
Decei A., Istoria Imperului ottoman pina la 1656. Bucuresti 1978.
Ditten H., Die Veranderungen auf dem Balkan in der Zeit vom 6. bis 10. Yh. im Spiegel der veranderten
Bedeutung von „Thrakien". - BBg, VII (1981), 157-179.
266
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII XV в.) т. II
Dujev Iv., Medioevo bizantino-slavo, I-IV. Roma-Sofia 1965-1998.
Dujev Iv., Slavia orthodoxa. London 1970.
Eickoff E., Friedrich Barbarossa im Orient. Kreuzzug und Tod Friedrichs I. Tiibingen 1975.
Gagova K., The Third Crusade in Thrace. Toponyms. - EH, XIII (1988).
Gyorfty G., Zur Geschichte der Eroberung Ochrid durch Basileos II. - Actes du XIГ Congres
international des etudes byzantines, II. Beograde 1964, 149-154.
Gjuzelelv V., Forschungen zur Geschichte Bulgariens im Mittelalter. Wien 1986.
Gjuzelelv V., Frederico Barbarossa nei paesi bulgari. - In: Il Barbarossa e suoi alleati liguri-piemontesi.
Gavi 1987, 111-121.
Gjuzelelv V., Medieval Bulgaria-Byzantine Empire-Black Sea-Venise-Genoa. Villach. 1988.
GroBmann K., Eine neugefundene Handschrift der drei Chroniken Unrests (+1500). - MIOG, XXXIX
(1923), 368-371.
Heilig K. J., Leopold Staireuter von Wien, der Verfasser der sog. Osterreichischen Chronik von den
95 Herrschaften. - MIOG, XLVII (1933), 225-289.
Kolarov Hr., Die Teinahme der Bulgaren am „Langen Feldzug" des Konigs Wladislaw III. Jagiello
von 1443-1444. BHR, I, 1. (1973), 65-72.
Loehr M., Der steirische Reimchronik: her Otacker ouz der Geul. - MIOG, LI (1937), 89-130.
Lilie R. - J., ,,Thrakien“ und „Thrakesion". Zur byzantinischen Provinzorganisation an Ende des 7.
Jahrhunderts. JOB, XXVI (1977), 4-47.
Matschke К. - P., Die Schlacht bei Ankara und das Schicksal von Byzanz. Studien zur
statbyzantinischen Geschichte zwischen 1402-1422. Weimar 1981.
Ohme H., Das Concilium Quinisextum und seine Bischfsliste. Studien zum Konstantinopoler Konzil
von 692. Berlin - New York 1990.
Oppl F., Das Itinerar Kaiser Friedrich Barbarossas (1152-1190). Wien-Koln-Graz 1978.
Pascu St., Voievodatul Transilvaniei, I, Cluj 1972.
Pertusi A., Laurent de Monacis, chancelier de Crete (1388-1428) et les sources byzantines de son
ouvrage historique. - Kritika hronika, XV, 2 (1968), 207-211.
Pohl W., Die Awaren. Ein Steppenvolk im Mitteleuropa 562-822 n. Chr. MUnchen 1988.
Schramm P. E., Herrschaftszeichen und Staatsymbolik, I-III. Stuttgart 1954-1956.
Schreiner P., Studia byzantino-bulgarica. Wien 1986.
Spuler B., Die Goldene Horde. Die Mongolen in RuBland (1223-1502). Wiesbaden 1965.2
La storiografia veneziana fino al secolo XVI. Aspetti e problemi, a cura di A. Pertusi. Firenze 1970.
Thiriet F., Les chroniques venitiennes et leur importance pour 1'historie de la Romanic greco-
venitienne. Melanges d'archeologie et d'historie, LXVI (1954).
Wiesflecker H., Kaiser Maximilian I. Das Reich, Osterreich und Europa an der Wende zur Neuzeit,
В. I. Jugend, burgundisches Erbe und Romisches Konigtum bis zur Alleinherrschaft 1459-
1493. Wien 1971.
Wortley J., Legends of the byzantie Disaster of 811. - Byz, L, 2 (1980), 533-562.
267
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ
ГСУ, иф ГСУ, ифф ГСУ, цсвп Годишник на Софийский университет, Исторически факултет Годишник на Софийский университет, Историко-филологически факултет Годишник на Софийский университет, Центьр за славино-византийски проучваний
ИИБИ ИПр ЛИБИ СпБАН С. УПр AFP BBg BHR BSB, HIA Byz cod. lat. cod. Vind. lat. EH FRA, DA JOB MBFO MGH, DChr MGH, SRG MGH, SS ONB, HIS OChrP Известии на Института за българска истории Исторически преглед Латински извори за българската истории Списание на Българската академий на науките Софии Училищен преглед Archivum fratrum praedicatorum Byzantinobulgarica Bulgarian Historical Review Bayerische Staatsbibliothek, Handschriften-und Inkunabelabteilung Byzantion codex latinus codex Vindobonensis latinus Etudes historiques Fontes rerum austriacarum, Diplomataria et acta Jahrbuch der osterreichischen Byzantinistik Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Osterreich Monumenta Germaniae historica, Deutsche Chroniken Monumenta Germaniae historica, Scriptores rerum germanicarum Monumenta Germaniae historica, Scriptores Osterreichische Nationalbibliothek, Handschriften-und Inkunabelsammlung Orientalia Christiana periodica
268
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в ) т. II
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор...............................................................5
III. Италиански извори
№ 83 Из „Венецианска хроника11 на Джан Джакомо Каролдо (XVb.).......9
№ 84 Сведения в анонимки „Венециански дневници" за 1412-1442г.......14
№ 85 Из „Хроника" на Антонио Морозини (XVb.).......................... 17
IV. Латински извори
Кв 86 Протокол на шестнадесетото заседание на шести
Вселенски събор в Цариград (9 август 681г.)............................21
№ 87 Славянски, прабългарски и аварски имена
в „Книга на братството" в Залцбург от VIII-IX в........................29
№ 88 Из Виенски фрагмент на
„Кратките Лоршки анали“ от началото на IX в............................33
Ns 89 Из „Кратки Лоршки анали“ от началото на IX в..................34
№ 90 Из „Анали“ на франкския летописец Айнхард (IX в.)..............35
№ 91 Из „Животопис на императора Карл Велики"
от Айнхард от началото на IX в.........................................40
Ns 92 Из „Животопис на император Людовик" от Теган от 835 г............42
Ns 93 „Животопис на император Людовик" от Анонимен автор (IX в.).......43
Ns 94 Из фулденските анали (IX в.).....................................45
Ns 95 Из „Деянията на Карл Велики" от Ноткер Балбулус (IX в.)..........52
Ns 96 Из „Покръстване на баварците и каринтийците" (IX в.).............54
№ 97 Из „Хроника" на Регино (X в.).....................................63
Ns 98 Из „Антаподозис" на Лиутпранд (X в.).............................66
№ 99 Из „Деянията на хамбургските архиепископи"
на Адам Бременски (Х1в.)...............................................69
Ns 100 Из „Световна хроника" на монаха Екехард от началото на XII в.69
Ns 101 „Тайната книга на богомилите" или „Откровение Йоаново" (XII в.).74
269
УТУ
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 102 Из „Градишки и Опатииски анали“ от XII в...................84
№ 103 Из „Историята на похода на император Фридрих" (ХПв.).......85
№ 104 Из „Кратка австрийска хроника" от XIII в....................... 109
№ 105 Из Антиеретически сборник (XIII в.)............................ 110
№ 106 Из „Из Виенска илюстрована хроника"
или „Хроника за деянията на унгарците" (XIV в.)...................... 111
№ 107 Анонимен разказ за Никополската битка от 1396г............. 116
№ 108 Из „Земеописание" на архиепископа
на Солдания Йоан от 1404г.............................................119
№ 109 Из „Райека градина на римските императори
и крале" от Теодорик (Дитрих) от Нихайм (началото на XV в.).......... 124
№ 110 Писмо на Йоан Рагузки до Базелския
църковен събор от 17 ноември 1436 г.................................. 126
№ 111 Из писмо на Еней Силвий Пиколомини
до Джовани Камизио от 13 януари 1444 г................................133
Ns 112 Писмо на Еней Силвий Пиколомини
до миланския херцог филипо Мария Висконти от 13 декември 1444 г..135
№113 Стихотворение за битката край Варна (1444 г.)
от поета Николай Петшахер............................................ 138
№ 114 Из „Кратка унгарска хроника" ОТ XV в............................145
№ 115 Из писмо на Еней Силвий Пиколомини
до епископа на Пасау Леонард Лайминг от 28 октомври 1445 г........... 146
№ 116 Писмо на Еней Силвий Пиколомини
до папа Николай V от 24 ноември 1448 г............................... 152
№ 117 Из „Австрийска хроника"
на Томас Ебендорфер от средата на XVb.................................158
№ 118 Из „Унгарска хроника", съетавена в Буда от Андреас Хес (XV в.). 161
№ 119 Из „Световна хроника" на Леонард Хефт (XV в.)...................167
№ 120 „По кои пътища трябва да се върви към Турция?"
на Феликс Петанчич от 1502 г......................................... 177
№ 121 Договор на унгарския крал Владислав IV
с турския султан Баязид II от 20 август 1503 г....................... 187
V. Немеки извори
№ 122 Из „Световна хроника" на Янс Еникел (XIII в.).................. 195
270
ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (VII - XV в.) т. II
№ 123 Из „Щирийска стихотворна хроника11
на Отокар от началото на XIV в................................... 196
№ 124 Из стихотворението „На господин
Фридрих Кройцпек" от Петер Зухенвирт (XIV в.).....................203
№ 125 Из стихотворението „На граф Улрих фон Цили“
от Петер Зухенвирт................................................205
№ 126 Поема за Никополската битка (1396г.) на Петър от Рец........207
№ 127 Из „Австрийска хроника за 95 царувания“
от Григорий Хаген(ХУ в.)........................................ 219
№ 128 Из „Австрийска хроника" на Якоб Унрест (ХУв.)...............222
№129 Из „Унгарска хроника" на Якоб Унрест (ХУв.)..................223
№130 Из „Хроника на Цили" (ХУв.)..................................225
№ 131 Известие относно турците от 1483 г..........................227
Бележки...........................................................229
Библиография......................................................261
Списък на използваните съкращения.................................269
271