Венециански
документа
3а история та
на България
и Българите
от XII-XV В.
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА APXUBUTE
ПРи МиниСТЕРСКиЯ СЪВЕТ
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АРХИВИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Венециански
документа
3а историята
на България
и Българите
от XII-XV В.
ГЛАВНО УПРАВЛЕНПЕ НА APXUBUTE
ПРи МиниСТЕРСКиЯ СЪВЕТ
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
ИЗДАТЕЛ НА ПОРЕДИЦАТА
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ:
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АРХИВИТЕ
ПРИ МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТ
Председател: ПАНТО КОЛЕВ
Издателски съвет:
БАСИЛ ПОЗЕЛЕВ, ГЕОРГИ МАРКОВ,
ДОЙНО ДОЙНОВ, ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ, ПЛАМЕН ЦВЕТКОВ,
СТЕФАН АНДРЕЕВ
Отговорен секретар: ГАЛИНА ПИНДИКОВА
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТ!! ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XI1-XV В
EDITEUR DE LA COLLECTION
LES ARCHIVES PARLENT:
LA DIRECTION GENERALE DES ARCHIVES
PRES LE CONSEIL DES MINISTRES
President: PANTO KOLEV
Comite d’edition:
VASSIL GUSELEV, GUEORGUI MARKOV,
DOING DOINOV, LATCHEZAR STOIANOV, PLAMEN TSVETKOV,
STEFAN ANDREEV
Secretaire en chef: GALINA PINDIKOVA
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АРХИВИТЕ
ПРИ МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТ
BEHEUUAHCKU ДОКУМЕНТУ
ЗА иСТОРНЯТА
НА БЪАГАРиЯ U БЪЛГАРиТЕ
ОТ XII-XV В.
ИЗДАВА БАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ
СОФИЯ, 2001
DIRECTION GENERALE DES ARCHIVES
PRES LE CONSEIL DES MINISTRES
DOCUMENTA VENETA
H1STOR1AM BULGARIAE ET
BULGARORUM ILLUSTRANTIA
SAECULIS XII-XV
EDIDIT VASSIL GJUZELEV
SERDICAE MMI
В помет на сестра ми Донка
In memoriam sororis meae Donka
Отговорен редактор на тома:
ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ
De editione curam agebat:
VASSIL GJUZELEV
Илюстрациите към настоящата книга са въз основа на фоторепродукциите,
изработени о' фотослужбата (Sezione di fotoriproduzione) към Венецианский държавен
архив (Archivio di Stato di Venezia) по наша поръчка № 1408 от 16.09.1975 г.
Отпечатването на илюстрациите стана с любезного официално разрешение
(прот. № 6600 от 2001 г.) на ръководството на същия архив.
© Главно управление на архивите при Министерския съвет - София 2001
© Басил Гюзелев-съставителство, предговор, коментар, терминологичен речник, библиография
и превод на документа № 1-4, 6-14, 16-18, 26-35, 45-49, 52-53, 55-56, 61-77, 80-4 . 85-88, 90-100.
© Александър Николов - набор на текста и превод на документа № 15,19-25,36-44,50-51,54,57-
60, 78-79, 83-84, 89, 101-109.
© Борислав Примов - превод на документ № 5.
ISBN 954-0800-22-9
ПРЕДГОВОР
Настоящият том включва 109 документа от Държавния архив на Венеция
(Archivio di Stato di Venezia), конто се отнасят директно или косвено до историята
на България и българския народ в периода 1198-1476 г.В по-голямата си част те за
пръв път се публикуват и по този начин стават достояние, както на специалистите,
така и на широк ръг от интересуващите се за историята на средновековна Бълга-
рия и Европа. Публикуваните в други издания пък за пръв път се включват в такъв
тематично и хронологически оформен сборник.
Издирването на тези документа започнах през 1975 г. под въздействието на
покойния академик Иван Дуйчев (1907-1986)-мой Учител в медиевистиката. Бла-
годарение именно на него по време на краткотрайните си, но твърде плодотворни
пребивавания в архива и библиотеките на прекрасната Венеция, имах подкрепата
на забележителния византинист-покойния проф. Агостино Пертузи, бившата ди-
ректорка на архива проф. Мария-Франческа Тиеполо и редица други венециански
колеги, на конто дължа голяма благодарност. Работата ми по този том приключи
през настоящата година, когато през април имах възможност благодарение на
съдействието на Германския център за венециански проучвания (Centro tedesco di
studi veneziani) и на Главно управление на архивите - София да работа отново в
богатая Венециански архив. Нека този том с документа да бъде своеобразен па-
метник на моята благодарност към всички, конто по един ли друг начин стимули-
раха и подпомагаха моята работа по неговото събиране, съставяне, превеждане и
публикуване.
В структурно отношение този том от една страна следва традицията, устано-
вена от поредиците „Гръцки извори за българската история" и „Латински извори
за българската история", издавани от Института за история към Българската ака-
демия на науките, а от друга - принципите в поредицата на Главно управление на
архивите - „Архивите говорят", установени в хода на издаването на отделните то-
мове. Уверен съм, че българската извороведческа школа и в издирвателската и в
публикационната си дейност е на прав път.Оригиналните текстове на документи-
те (само в отделни случаи, те се публикуват в извадки) са дадени в цялост (in
extenso) и са придружени от превод и коментар. Този коментар е твърде кратък и
обяснителен без излишка разточителност при посочване на литература и различ-
ии гледища, за да може да се центрира вниманието върху самите документи и
съдържащите се в тях сведения. Допълнителната информация се съдържа в тер-
7
минологичния речник на латински и венециански понятия и в библиографията,
където редом с посочването на ползваните архивни фондове са дадени основни
издания на венециански документа и изследвания върху историята на Венециане-
ката република и нейните многостранни отношения. Изтъкването на информаци-
ята на документите в съдържанието с оглед на българската история в известна
степей направи излишно съставянето на именен и географски показател.
Публикуваните документи са твърде разнообразии, както по форма, така и
по съдържание. Основното им деление е на официални и частни документи. Към
първата група принадлежат договорите на Венецианската република и получени-
те от нея дарствени грамота от различии владетели и държави; решения и разпо-
реждания на дожа, на Сената и други органи на управление™ в метрополията;
актове на дука на Кандия, неговия съвет и управата; съдебни решения и разеледва-
ния; официални писма и сведения; списък на владетели и държави, с конто репуб-
ликата поддържала контакти и взаимоотношения и др. Втората група се състои
главно от частни нотариални актове, съставени от венециански нотариуси в мет-
рополията, остров Крит, остров Кипър, Цариград и Тана; писма с частей характер
и прочутата „Сметководна книга на Джакомо Бадоер“, водена в Цариград през
1436-1440 г. За пръв път са направени цялостно извадки на всички сведения, съ-
държащи се в нея с отношение към историята на българските земи и градове за
този твърде слабо проучен период от нашето минало. Превеждането на тези откъ-
си създаде известии затруднения, чието преодоляване стана чрез много справки и
консултации. Характер на „домашни извори“ за българската история имат дого-
ворът на цар Иван Александър с Венеция от 1347 г. и неговата дарствена грамота,
дадена на венецианците през 1352 г. Те са и най-ценният източник за разкриване
на историята на българо-венецианските отношения.
Венецианските документи разкриват най-различни сфери, дейности, съби-
тия и съдби от историята на България и българите през най-активния период на
Средновековието (края на XII- XV в.). Значителна част от тях разкриват полити-
ческите отношения и мястото на Българското царство и самостоятелните българ-
ски владетели в политиката на Венецианската република. Цялостното издаване
на документите, отнасящи се за отношенията с Добруджанското княжество на
деспот Добротица (1360-1385 г.), битката при Никопол (1396 г.), походите от 1443-
1444 г. срещу турците, в голяма степей обогатява представите ни за политическата
история на България и българите и тяхното място в историята на Европа. Може
би с най-голямо значение е документацията, която се отнася до стопанската исто-
рия, тъй като досега известните сведения са доста оскъдни и едностранчиви. Ак-
тивната търговия на венецианците в българските земи в голяма степей съдейства
8
за развитието на българското селско стопанство и неговата ориентация към износ
в големи количества на зърнени храни, восък, кожи и други продукта. Както офи-
циални документа, така и многобройните частни нотариални актове разкриват
безрадостната съдба на редица българи, пленявани и продавани в робство от за-
падните рицари и търговци, каталаните, селджукските и османските турци. Тази
венецианска документация тук е представена частично и примерно (exempli causa).
Редица документа разкриват трудовата дейност на свободни българи във венеци-
анската метрополия и нейните колонии като воловари. мелничари, моряци и др. В
някои документи център на вниманието са отделни личности от български произ-
ход (известният пират Марин Българина, предприемчивият Михаил Българина от
остров Крит, протовестиарият Манол и др.).
За документите, сверени лично от мен с оригиналите, е указана само архив-
ната им сигнатура и местонахождение; а за тези, конто не съм лично видял - пол-
званото издаване.
В никакъв случай не смятам, че публикуваните тук документа изчерпват всич-
ко, което се съдържа във Венецианский архив за нашата средновековна история.
Има още много документи ( особено във фонда „Дука ди Кандия“, различии реше-
ния на Сената, Големия съвет, различии служби на Венецианската република и осо-
бено нотариални актове), конто очакват своите ревностни издирвачи и проучвате-
ли. Дано те се появят в скоро време, за да съставят и един следващ том с венециан-
ски документи.
В края на този предговор бих желал да изразя своята специална благодар-
ност към председателя на Главно управление на архивите Панто Корее за подкре-
пата при издирването и публикуването на тези документи, а също така и на моя
добър ученик и последовател на попришето на медиевистиката главният асистент
в Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски"
Александър Николов, който извърши компютърния набор на цялостния текст на
този том и преведе редица от документите в него.
6 май 2001 г. - Гергьовден
София
Басил Гюзелев
9
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
I. ДОКУМЕНТЫ
№ 1
ХРИСОВУЛ, ДАДЕН ОТ ЦАРИГРАДСКИЯ ИМПЕРАТОР АЛЕКСИЙ III
АНГЕЛ НА ВЕНЕЦИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1198 г.
+ Привилегиям на цариградския император Алексий.1
*
Обещавам им прочее и да имат позволение във всички области на моята
империя, както в тези, конто са край морския бряг, така и в онези, конто са на
сушата, айв тези по островите, и по-просто казано - във всички земи, конто са
под нашата свята власт, спокойно да продават и да купуват всяка стока, а също
така да продават всяка подправка, растяща в областите на моята империя, а и
докараната от други области - било с кораб по море, било с впрегатни животни
или талиги по суша; и да не се взема извън приетото обичайно нито кумерк или
пътнина, или за преминаване на проход, или самариатикон, или пристанищна
такса, или савуратикон, или за товарене, или скалиатикон, нито пък каквато и
да е друга искана такса за корабите, идващи в Романия2, или за впрегатните
натоварени животни, или талигите, преминаващи през всички области на моята
империя. Освен това, понеже в някои области на моята империя вернейшите на
моето царство венецианци имат немалко затруднение и несигурност, вече спо-
менатите благоразумии пратеници на Венеция Пиетро Микаел и Октавиано Кви-
рини помолиха моето царство да добави имената на онези области, конто ясно в
преди дадените хрисовули не са споменати; моето царство, желаейки да освобо-
ди вернейшите венецианци от това затруднение, реши да бъдат отбелязани всички
области, конто са в Романия, в конто могат да търгуват, в настоящий хрисовул.
Именно тези области са следните: тема3 Драч, заедно с онези владения на лица-
та и църквите, конто са в нея; тема Йерихо и Канина с всички съществуващи в
нея владения; тема Янина; тема Дринопол подобно; тема Девол; тема Колония;
тема Охрид; тема Преспа; тема Костур; тема Сервион; тема Триадица и Вел-
бъжд4; тема Ниш и Браничево; тема Скопие с епискепсис Коритон; тема Заго-
рия'1; тема Малешово и Моровизд; тема Струмица; тема Прилеп и Пелагония6 с
Молиск, както и Мъглен; тема Бер с катепаникион Петра; тема Волерон, Стри-
мон и Солун; тема Никопол със съществуващите в нея частни, църковни и ма-
настирски епискепсиси, подчинените на близки родственици на моето царство -
щастливейшите севастократори, кесари и обичните на царството ми дъщери, а
също така на моята възлюблена августа7; островите Кориф, Кефалини, Закин-
тос, Левка, Итака; орион Патра и Метон; орион Коринт, Аргос и Новимеон;
орион Тива и Еврипий; Ориона на островите Андрос и Користи, Кео, Мило и в
другите острови, конто са под Андро и Каристо: Додеканисос, Митилини, Хиос,
Самос, Родос, Кос, Стровилос, Крити. Кипрос; Атинския орион; тема Велехати-
ва; тема Влахия; епискепсис Димитриада; двете Алмири; епискепсис Еревени-
10
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
I. DOCUMENTA
№ 1
CHRYSOBULUM, DATUM VENETIAE АВ IMPERATORE
CONSANTINOPOLITANO ALEXIO III ANGELO NOVEMBRI A. MCXCVIII.
+ Privilegium Alexii constantinopolitani imperatoris.
*
Promittit eis etiam et licentiam habere in omnibus regionibus imperil mei, tam in iis ,
que circa litus sunt, quam et in ns, que infra terram, et in ipsis insulis, et simpliciter et m
omnibus partibus, que sub potestate nostre pie sunt tranquillitatis, omnem mercationem
exercere, et emere atque vendere omnem speciem in regionibus imperii mei nascentem, et ex
aliis regionibus in eas allatam sive per naves per mare, sive per samaria vel plaustra per
terram; et nec commercium aut pedagium vel passagium aut samariaticon vel portuaticon aut
savuraticon aut causa onerandi aut scalaticum, nec aliam aliquam census appetitionem a navibus
in Romanian! venientibus vel a samariis vel plaustris per omnes regiones imperii mei
transeuntibus ex consuteudine exactam exigentur.
Insuper et, quomam in quibusdam regionibus imperii mei molestiam et infestationem
non parvam Vencticos imperio meo fidelissimos iam dicti prudentissimi legati Venetie, Petrus
Michael et Octavianus Quirinus, meo suggessere imperio, eo quod clare in chrysoboliis prius
eis factis ipse non sint ordinate, imperium meum et a tali molestia volens fidelissimos et
Veneticos liberare, et nommatim omnes regiones, que sub Romania sunt, in quibus mercari
debent, ordinare in presenti chrysobulo, meo placuit imperio. Que hec sunt iste videlicet:
provincia Dirrachii cum illis, que in ea sunt personaruin et ecclesiarum immobilibus. provincia
Jericho et Caninon cum omnibus in ea immobilibus existentibus; provincia Joaninon; provincia
Drynupoleos similiter; provincia Dyavoleos; provincia Colome; provincia Achiydos; provincia
Prespe; provincia Castone; provincia Servion; provincia Tnadice e Velevusdii; provincia Nisi
e Vranisove, provincia Scopie cum episkepsi Coriton; provincia Sagorion; provincia Malesovii
et Morovisdii; provincia Strumice; provincia Prilapi et Pelagonie ac Molyscii, nec non et
Mogrenon; provincia Verryas cum catepanikio Cetri; provincia Voleri, Strimonos et
Thessalonicis; provincia Nicopolon cum episkepsibus in ea existentibus personalibus,
ecclesiasticis et monasterialibus, et cum ipsis episkepsibus subiacentibus intimis consanguineis
imperii mei, semper felicissimis sevastocratoribus, cesaribus et dilectis imperii mei filiabus,
ac desideratissime ipsi mee auguste; insula Coryphi, Kephalini, zakinthos, Leukas, Ithaki;
orion Patron et Methonis; orion Corinthii, Argus et Nauplii; orion Thebarum et Euripii, onon
insulis Andro et Cansto, Keo, Milo et in cetens insulis que sub Antro sunt et Cansto:
Dodecanissos, Mitilinin, Chyos, Samos, Rodos, Kos, Strovylos, Knti, Kypros; orion
Athenarum, provincia Velechative; provincia Valachie, episkepsis Dimitriados; duo Almyri;
episkepsis Erevennicon et Fersalon; episkepsis Domoku et Vesenis; chartularata Eqeros;
Dobrochuvysta, et que sub ipsa sunt ville; Tricala; provincia Larisse; episkepsis Platamonos;
provincia Thrakis et Macedonie, et que in ea sunt phiscales et personales episkepses; videlicet
11
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
кон и ферсалон; епискепсис Домоко и Весенис; хартуларата Езерос; Доброхуви-
ща и онези, конто са под това владение; Трикала; тема Лариса; епискепсис Пла-
тамон; тема Тракия и Македония и тези фискални и лични епискепсиси, конто
са в нея: именно епискепсис Хероваху, Силиврия; епискепсис Чорлу и Теодору-
пол, епискепсис Месина, Аркадиупол и Българофигон;тема Херсонес; тема Од-
рин и Димотика; тема Анхиало8; тема Пловдив, Берое, Мора и Ахридос9; тема
Мезолитиния; епискепсис Даматриос; тема Никомидия; епискепсис Пилон и
Питион; тема Опсикион и Егеу с епискепсис Лопадион и Аполониада; тема Ахе-
раус; тема Атрамити; тема Миласис и Мелануди; тема Меандър; тема Неокаст-
рон; тема филаделфия; тема Акалия, Селевкия, Антиохия, Лаодикия и чак до
същата Антиохия; и по-просто казано във всяко владение, което е под моя власт
- било край морето или пък навътре в сушата. Във всички прочее тези владения
на моята империя и в Романия - били те фискални или църковни, или подчине-
ни на тайните свещени дворове, или онези на близки родственной на моето цар-
ство - всички онези на щастливейшите севастрократори и кесари, тези на обич-
ните онези дъщери на царство ми, а пък и тези на моята любезнейша августа,
без забрана да бъдат търговците айв самата прочее столица от никого да ня-
мат никакво затруднение, не само за цялото, а чак до обол за кумерк или преми-
наване на проход или самариатикон, или скалиатикон, или пристанищна такса,
или изискани за някакъв друг повод; също така прочее те ще имат свобода за
себе си и за водените впрегатни животни и талиги и нищо от тях, който и да е, да
не търси за това. Също да преминават всички области на моята империя спо-
койни и без каквото и да е даване, и да не изискват някои не само от тези, конто
им водят впрегатните животни или талигите, но и от онези, конто им служат за
водачи; ако пък някои им продават каквато и да е подправка или купуват от тях,
то не се взема кумерк или пратикон за онази такава подправка; онова, което
трябва да получи фискът или практорът на онази облает, в която е стоката,
която тук се продава, кумерк да се дава от длъжните хора, а не от венецианците.
Моето царство повелява, щото никой от онези, конто са подвластни на Ромейс-
ката империя и търгуват с венецианците във всички области на моята империя
- било онзи, който продава на тях или този, който купува нещо, не дава каквото
и да е като кумерк или за някакво облагане; но те да бъдат свободни, както
търгуват и тези, на конто трябва да дават кумерк. Ако някой се осмели пък в
нещо да им попречи, или да ограби някой от тях, ще изпита такъв голям гняв от
царство ми, така че онова, което е ограбил, ще трябва да върне четворно. И с
настоящето вернейшите на моето царство венецианци да имат онази свобода,
каквато във всяко владение на империята ми.
*
Извършено през месец ноември на настоящий втори индикт на шест хиля-
ди седемстотин и седмата година, в която подписа и нашето свято и богопоста-
вено царство.
+ Алексий Ангел, в Христа Бога верен василевс и управник на ромеите.
12
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТЕ! ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
episkepsis Cherovachu. Silivria; episkepsis £urlu et Theodorupoleos; episkepsis Messinis,
Archadiupoleos et Vulgarophigi;. provincia Cheronissi; provincia Adryanupoleos et
Didimotichi; provincia Anchyali; provincia Philipupoleos, Verois, Moras et Achridus; prouincia
Mesothinie; episkepsis Damatrios; provincia Nicomidie; episkepsis Pilarum et Pithion;
provincia Opsikiu et Egeu cum episkepsi Lopadiu et Apolloniade; provincia Acheraus;
provincia Atramyti; provincia Milasis et Melanudii; provincia Meandri; provincia Neocastron;
provincia Philadelphie; provincia Acalie, Seleukie, Antiochice, Laudikie; et usque ipsam
Antiochiam; et simpliciter in omni tenumento, quod sub meo est imperio, sive secus litus, aut
infra terram. In omnibus enim talibus regionibus imperii mei et Romanic, vel phiscales sint
aut ecclesiastice vel subiecte secretis sacrarum domuum aut ipsis intimis cognatis impeni
mei, per omnia felicissimis sevastocratoribus et cesaribus, et ipsis dilectis filiabus imperii
mei, nec non et ipsi mee dilectissime auguste, sine inpedimento erunt mercantes, et in ipsa
etiam urbium regma nullam molestiam ab aliquo sustinentes, nec etiam ex toto usque ununi
obolum pro commercio vel passagio vel samariatico vel scaliatico vel portuatico vel pro aliquo
alio capitulo requisiti; eandem etiam libertatem habebunt et ab eis conducta samaria et plaustra,
et nec ab iis aliquid ab aliquo requiretur. Immo quiete et sine aliqua datione omnes regiones
imperii mei transibunt, et nec que ab eis conducentur samaria vel plaustra, vel qui eis servierunt
agogiate, requirentur aliquid; nec qui eis aliquam speciem vendiderint vel ab eis emennt,
exigentur commercium pro ilia tali specie vel pratikium, quod deberet accipere fiscus vel
praetor illius regionis, in qua fit mercatio, nisi Veneticis hoc venderetur, sed hominibus
comertium dare debentibus. Placet enim imperio meo nullum eorum, qui sub potestate imperii
Romanorum sunt et cum Veneticis mercantur, in omnibus regionibus imperil mei, sive cum
eis vendiderit aut adeo cum aliquo aliquid ement, dare quicquam pro commercio vel pro
aliqua alia exactione; sed eos esse liberos, tamquam et ipsi, qui commercium dare debentibus
mercantur. Si quis vero ausus fuerit in aliquo eos inquietare, vel aliquid ab eis auferre, qua
magna ira imperii mei erit infestandus, et quod auferetur, in quadruplum redditurus. Et hec
quidem de libertate fidelissimorum imperio meo Veneticorum, quam in omni tenumento imperil
mei habebunt.
*
Factum mense novembri presentis secunde indictionis sexmillesimi septingentesimi
septimi anm, in quo et nostrum pium et a deo promotum subsignavit imperium
+ Alexius, in Christo Deo fidelis imperator et moderator Romanorum Angelus.
ASV - Secreta, Patti - Liber pactorum I, c. 79 r, 82 v - 83 v, 85 r.
13
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
№2
ПОДЯЛБА НА РОМАНИЯ ПРЕЗ 1204 Г.:
ВЛАДЕНИЯ НА ВЕНЕЦИАНЦИТЕ10
Част първа на господин дожа и Венецианската република.
Град Аркадиопол, Месина, Българофигон; владение Аркадиопол, владе-
ние Путис и Никомидия, град Хераклея, владение Халкида с града Родосто и
Панидо и всички, конто са под (тяхна) власт; град Одрин с всички, конто са под
негова власт; владение Ганос; селище Хортокополи, селищата Хотрики, Кера-
сея, Мириофито; владение Перистаси, владение Галиполи, Лазо и Лакто, владе-
ние Муниманис и Сигопотамо с всички, конто са под тях.
Втора част на дожа и Венецианската република.
Тема Лакедемония, малките и големите епискепсиси, т.е. малките и голе-
мите владения Калаврита, Острово, Ореос, Каристос, Андрос, Егина и Кулурис,
Закинтос и Кефалиния; тема Колония с Цикладите, Нисиа; владение Лопади;
Орион, Патра и Метон с всякакви техни, именно владенията на Врана, владени-
ята на Кантакузин и с онези на госпожа Ирина, дъщеря на императора кир Алек-
сий11, с онези на Молинети, Пантократор и на другите манастири или на онези,
конто са в тях, именно от малките и големите владения, т.е. на малките и голе-
мите владения; Никопол с владенията на Арта, Ахело, Анатолико, Лезиани и
другите архонтства и манастири; тема Драч и Албания с хартуларатите Глави-
ница, Вагенеция; тема Янина; тема Дринопол; тема Охрид, Левка и Корифо12.
Първа част на господин императора.
От Златните врата и Влахерните и източно от Стенос до Мидия и Ахто-
пол. По същия начин и от същия град Виза до Чорлу и Теодорупол.
Първа част на кръстоносците.
Тема Малък и Голям Врисис, владение Геена, град Памфилион с всички
под същия; владение Кули, град Аакрос с всички, конто са под него; Димотика с
всички, конто са под него; владение Кипсела, владение Гарели, владение Либя-
хово; владение Вира; владение Макри и Траянопол със селището Врахон; владе-
ние Скифис и Пагади с всички, конто са под него; владение Мадит с всички,
конто са под него, т.е. Анафарто, Тинсакос, Иплагия, Потамия и Акрос с всич-
ки, конто са под него; владение фитото, владение Галанато, Молиното; владе-
ние Ялокастел и владение Сиролевки, катепаникион Енос със складовете за зър-
но, катепаникион Русион с всички, конто са под него и владението Агиовиварис.
Част втора на кръстоносците.
Тема Вардар; тема Бер и хартуларатите както Доброхубище, така и Стла-
ница; владение Гирокомион; владение Платамон; тема Молиск и Мъглен; тема
Прилеп и Пелагония със Стано; тема Преспа и Додеканисо; Орион, Лариса;
тема Влахия с личните и манастирските владения, съществуващи там; тема Сер-
вия, тема Костур и тема Девол; владение на императрицата - именно Весна,
ферсала, Домокос, Ревеница, двете Алмири с Деметриада; владение Неопатра,
облает Велехативо, владение Петрион, Келия, Дипотамон, Калакон, Пази и Ра-
довиш и Ориона на Атина с владението Мегара.
14
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
№2
PARTITIO ROMANIAE A. MCCIV: DOMINIA VENETORUM
Pars prima domini ducis et communis Venetiae.
Civitas Archadiopoli. Missini. Bulgarofigo.Pertinentia Archadiopoli. Pertinentia Putis
et Nicodemi. Civitas Heraclee. Pertinentia Chalkidos., cum civitate Rodosto et Panido, cum
omnibus, que sub ipsis. Civitas Adrianopoli cum omnibus, que sub ipsa. Pertinentia Gani .
Casale Chortocopli. Casalia Chotriki, Kerasea, Miriofitum., Pertinentia Peristasi., Pertinentia
Brachioli, Casalia de Raulatis et Examili. Emporium. Sagudai. Pertinentia Gallipoli. Lazu e
Lactu. Pertinentia de Muntimanis et Sigopotamo, cum omnibus, que sub istis.
Pars secunda domini ducis et communis Venetiae
Provintia Lakedemonie, micra et megali episkepsis, i.e. parva et magna pertinentia.
Kalabrita. Ostrovos. Oreos. Caristos.Andrus. Egina et Culuris. Zachintos et Kefalinia. Provintia
Colonie cum Cycladibus. Nisia. Pertinentia Lopadi. Orium Patron et Methonis, cum omnibus
suis, scilicet pertinentiis de Brana. Pertinentia de Cantacuzino, et cum villis Kyrehennis, filie
Imperatoris Kyrialexi, cum villis de Molineti, de Pantocratora, et de ceteris monasteriorum,
sive quibusdam villis, que sunt in ipsis, scilicet de micra et megali episkepsi, i.e. de parva et
magna pertinentia. Nicopolla, cum pertinentia de Arta, de Achello, de Anatolico, de Lesianis
et de ceteris archondorum et monasteriorum. Provintia Diracbn et Arbani, cum cbartolaratis
de Glaviniza, de Bagenetia. Provintia de Gianina. Provintia Drinopoli. Provintia Achridi.
Leukas et Coripho.
Parsprima domini Imperatoris
A Porta aurea et Blachemali et occidentali Steno usque ad Midiam et Agathopoli.
Similiter et ab ipsa civitate Vizoi usque ad Zurlo et Theodoropoli.
Pars prima Peregrinorum
Provintia micra et megali Bnssi. Pertinentia Gehenna. Civitas Panfili.cum omnibus
que sub ipsa. Pertinentia Culi. Civitas Apri cum omnibus, que sub ipsa Didimochium, cum
omnibus, que sub ipsa. Pertinentia de Kipsali. Pertinentia de Garelli.Pertinentia de
Lebuecho.Pertinentia de Bira. Pertinentia Macri e Traianopoli, cum casali de Brachon.
Pertinentia Scifis et Pagadi, cum omnibus, que sub ipsa. Pertinentia Maditi, cum omnibus,
que sub ipsa, i.e.Anafartus, Tinsaccos, Iplagia, Potamia et Aacros, cum omnibus, que sub
ipsa. Pertinentia de Phitoto. Pertinentia de Galanatom. Molinoto. Pertinentia de Jalocastelli.
Pertinentia Sirolefki.Catepanikium de Eno, cum apothikis. Catepanikium de Russa, cum
omnibus, que sub ipsa; et pertinentia de Agiovivano.
Pars secunda Peregrinorum
Provintia Vardarii. Provintia Verye, et cartularatis tarn Dobrochubisti, quam et Sthlaniza.
Pertinentia Girocomion. Pertinentia Platamonos. Provintia Moliscu et Moglenon. Provintia
Pnlapi et Pelagonie cum Stano. Provintia Presepe et Dodecanisos. Onon Larisse. Provintia
Blachie, cum personalibus et monasterialibus in eis existentibus. Provintia Servion. Provintia
Castorie et provintia Deavoleos. Pertinentia Imperatricis, scilicet Vesna, Fersala, Domocos,
Revenica, duo Almiri, cum Demetriadi. Pertinentia Neopatron. Provintia Velechative.
Pertinentia Petnon.Kelhae.Dipotamon. Calacon. Pazi et Radovisidon, et orium Athenarum,
cum pertinentia Megaron.
TTh, 1, p. 464 - 474,480 - 488.
15
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№3
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ТЪРГОВИЯ В ЧЕРНО МОРЕ,
СЪСТАВЕН В ЦАРИГРАД ПРЕЗ МАЙ 1206 Г.
В името на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос. В годината
Господня хиляда двеста и шеста, месец май, индикт девети, в Цариград.
Заявявам аз, именно Пиетро де ферагудо от енорията „Св. папа Лъв“13, че
получих с мойте наследници сега от тебе Закариа Станиарио от енорията „Св.
Йоан Евангелист4* и от твоите наследници сто претеглени златни перпера, с
конто отсега трябва да отида оттук за търговия в Голямото (Черно) море14 чак
до Солдая15 с кораба, на който капитан е Джорджо Барбасо Анконитанеца, за да
търгувам там, където ще мога по-добре; оттук пък трябва да се върна в Цариг-
рад със същия кораб и така ще инвестирам в това първо търговско плаване, че
друга търговия не ще трябва да търся. И тогава, петнадесет дни подир влизане-
то ми в Цариград, се задължавам лично или чрез изпратен от мене човек, на
тебе или на изпратен от тебе човек в Цариград да дам и да изплатя твоите горе-
описани сто златни претеглени перпера с тяхната придобивка и печалба истин-
но и изцяло три части с правдива и истинна сметка, без каквато и да е измама и
лош помисъл и за мен трябва да остане останалата истинска четвърта част от
тази придобивка без каквото и да е условие. Обаче трябва да е ясно, че ти, горев-
писаният, поемаш на своя отговорност (случилото се) поради морето и хората.
Ако прочее не спазя всички горевписани неща, тогава се задължавам с мойте
наследници да изплатя на теб и на твоите наследници всички твои горевписани
неща двойно от мойте земи и мойте къщи и от всички неща, конто ще имам на
този свят и отсега и по-нататък, така че тази главница и двойната придобивка
да правят пет- шест на година.
+ Знак на горевписания Пиетро де ферагудо, който помоли това да се
направи.
+ Аз Николай Караса Канапе, свидетел, подписях
+ Аз дякон Бартоломео Капут, свидетел, подписях.
Аз дякон и нотариус Доминико Суперанцио съставих и скрепих (акта).
16
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В
№3
CONTRACTUS PER COMMERCIUM IN MARI MAIORE,
COMPLETES CONSTANTINOPOLI MAII A. MCCVL
In nomine Domini Dei et Salvatoris nostri Ihesu Christi. Anno Domini millesimo
ducentesimo sexto, raense madii, indicione nona, Constantinopoli.
Manifestum facio ego quidem Petrus de Feragudo de confinio Sancti Leonis pape,
quia recepi cum meis heredibus de te namque Cacharie Staniario de confinio Sancti Iohannis
evangeliste et tuis heredibus perperos auri pensantes centum cum quibus ad prescens ire debeam
de hinc in taxegio in Mari Maiore usque ad Soldadea cum nave in qua nauclerus vadit Georgius
Barbano Anconitanus ad negociandum prout melius potero, deinde vero redire debeam in
Constantinopoli cum eadem nave et habere investito in istam primam muduam ita, quod alium
taxegium mutare non debeam. Et tunc infra dies quindecim quibus in Constantinopoli intravero,
debeam per me aut per meum missum dare et de iberare tibi aut tuo misso in Constantinopoli
totos tuos suprascriptos perperos auri pensantes centum cum eorum prode et lucru veras et
integras tres partes cum iusta et vera ratione sine omni fraude et malo ingenio et mihi remanere
debeat veram reliquam quartam partem de ipso prode sine omni conditione. Verumtamen
suprascriptum tuum habere in tuo periculo esse debeat clarefactum maris et gentis. Si igitur
omnia suprascripta non observavero, tunc emendare debeam cum meis heredibus tibi et tuis
heredibus omnia tua suprascripta in duplo de terris et casis meis et de omnibus que habere
visus fuero in hoc seculo et inde in antea ipsum caput et duplum prode laborent de quinque
sex per annum.
+• Signum suprascripti Petri de Feragudo qui hec fieri rogavit.
+ Ego Nicolaus Caraza Canape testis subscripsi.
+ Ego Bartholomeus caput diaconus testis subscripsi.
+ Ego Dominicus Superancius diaconus et notarius complevi et roboravi.
Morozzo della Rocca - Lombardo, II, p. 18-19.
17
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№4
ПРЕПИС НА ПРЕДНИЯ НОТАРИАЛЕН АКТ, СЪСТАВЕН
НА РИАЛТО ВЪВ ВЕНЕЦИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 1210 Г.
В името на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос. В годината
Господня хиляда двеста и шеста, месец май, индикт девети, в Цариград.
Заявявам аз, именно Пиетро де ферагудо от енорията „Св. папа Лъв“, че
получих с мойте наследници сега от тебе Закариа Станиарио от енорията „Св.
Йоан Евангелист11 и от твоите наследници сто претеглени златни перпера, с
конто отсега трябва да отида оттук за търговия в Голямото (Черно) море чак до
Солдая с кораба, на който капитан е Джорджо Барбасо Анконитанеца, за да
търгувам там, където ще мога по-добре; оттук пък трябва да се върна в Цариг-
рад със същия кораб и така ще инвестирам в това първо търговско плаване, че
друга търговия не ще трябва да търся. И тогава, петнадесет дни подир влизане-
то ми в Цариград, се задължавам лично или чрез изпратен от мене човек, на
тебе или на изпратен от тебе човек в Цариград да дам и да изплатя твоите горе-
описани сто златни претеглени перпера с тяхната придобивка и печалба истин-
но и изцяло три части с правдива и истинна сметка, без каквато и да е измама и
лош помисъл и за мен трябва да остане останалата истинска четвърта част от
тази придобивка без каквото и да е условие. Обаче трябва да е ясно, че ти, горев-
писаният, поемаш на своя отговорност (случилото се) поради морето и хората.
Ако прочее не спазя всички горевписани неща, тогава се задължавам с мойте
наследници да изплатя на теб и на твоите наследници всички твои горевписани
неща двойно от мойте земи и мойте къщи и от всички неща, конто ще имам на
този свят и отсега и по-нататък, така че тази главница и двойната придобивка
да правят пет- шест на година.
+ Знак на горевписания Пиетро де ферагудо, който помоли това да се
направи.
+ Аз Николай Карача Канапе, свидетел, подписях
+ Аз дякон Бартоломео Капут, свидетел, подписях.
Аз дякон и нотариус Доминико Суперанцио съставих и скрепих (акта).
+ Аз Андреа Елиодоро, презвитер и нотариус, след като видях оригинала,
свидетелствам за копието.
+ Аз Джакомо да Молино, съдия, след като видях оригинала, свидетелст-
вам за копието.
Аз Венерио Далмарио, презвитер и нотариус, направих този прение в го-
дината Господня хиляда двеста и десета, месец август, тринадесети индикт на
Риалто- ни повече ни по-малко, тъй както установих в оригинала, съставих и
утвърдих.
18
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪ.ЧГАРИЯ И ЬЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№4
EXEMPLUM CONTRACTUS PRAECEDENTIS COMPLETUM
RIVOALTI IN VENETIIS AUGUSTI A. MCCX.
In nomine Domini Dei et Salvatoris nostri Ihesu Christi. Anno Domini millesimo
ducentesimo sexto, mense madii, indicione nona, Constantinopoli.
Manifestum facio ego quidem Petrus de Feragudo de confinio Sancti Leonis pape,
quia reeepicum meis heredibus de te nanique Qacharie Staniario de confinio Sancti Iohannis
evangeliste et tuis heredibus perperos auri pensantes centum cum quibus ad presens ire debeam
de hinc in taxegio in Man Maiore usque ad Soldadea cum nave in qua nauclerus vadit Georgius
Barbano Anconitanus ad negociandum prout melius potero. Deinde vero redire debeam in
Constantinopoli cum eadem nave et habere mvestito in istam primam mundea ita quod aliud
taxegium mutare non debeam. Ettunc infra dies quindecim quibus in Constantinopoli intravero
debeam per me aut per meura missum dare et deliberare tibi aut tuo misso in Constantinopoli
totos tuos suprascriptos perperos auri pensantes centum cum eorum prode et lucru veras et
integras tres partes cum iusta et vera ratione sine omni fraude et malo ingemo et mihi remanere
debeat veram reliquam quartam partem sine omni condictione. Verumtamen suprascriptum
tuum habere in tuo periculo esse debeat clarefactum maris et gentis. Si igitur omnia suprascripta
non observavero, tunc emendare debeam cum meis heredibus tibi et tuis heredibus omnia tua
suprascripta in duplo de terns et casis meis et de omnibus que habere visus fuero in hoc
seculo et inde in antea ipsum caput et duplum prode laborent de quinque sex per annum.
Signum suprascripti Petri de Feragudo qui hec fieri rogavit.
Ego Nicolaus Caraza Canape testis subscripsi.
Ego Bartholomeus caput diaconus testis subsenpsi.
+ Ego Dominicus Superancius diaconus et notanus complevi et roboravi.
+ Ego Andreas Eliodorus presbiter et notarius sicut vidi in matre testis sum in filia.
+ Ego lacobus da Molino iudex ut vidi in matre testis sum in filia.
+ Ego Venerius Dalmarius presbiter et notarius hoc exemplum exeraplavi anno Domini
millesimo ducentesimo decimo, mense augusti. indicione tercia decima, Rivo Alto, nec minui,
nec auxi sicut in matre eius inveni, complevi et roboravi
Ibidem, p. 19-20.
19
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 5
ПИСМО НА ЛАТИНСКИЯ ЦАРИГРАДСКИ ИМПЕРАТОР ХЕНРИХ
ДО НЕГОВИЯ БРАТ ГОТфРИД, ПИСАНО КРАЙ ОДРИН
ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1206 Г.
Хенрих16, по Божия милост най-верен в Христа, коронясан от Бога импера-
тор, управник на ромеите и винаги август, изпрагца на своя най-скъп брат Готф-
рид, предстоятел на Свети Амат дьо Дуе, поздрави и му изразява братската си
обич.
Каква голяма чест и каква голяма слава спечелиха во веки земята на Флан-
дрия и Ено и целият наш род чрез завладяването на Цариградската империя, вяр-
ваме, че е било разпространено от Божието могыцество не само в нашата страна,
но дори из четирите краища на света. Всичко това беше извършено от Бога и е
чудно за очите ни, когато един преследва, хиляда и дванадесет хиляди да бягат и
да се преместват. На никого от нашите предшественици обаче (Бог) не даде тол-
кова голяма слава и чест, колкото дари и подари на нашия господар и брат импе-
ратор Балдуин и на нас. Затова ние дължим да отправим най-голяма благодар-
ност на самия Господ, от Когото идва всяка храброст и всяка победа, защото без
каквито и да било наши предишни заслуги неочаквано ни даде победата над така-
ва голяма и прекрасна империя. Не по-малка добродетел е да се стремим да зала-
зим завоюваното, отколкото да го спечелим. И макар Бог по чуден начин да ни
предаде Ромейската империя, ние не можем да я залазим без съвет и помощ от
страна на нашите приятели, особено когато върху тях повече, отколкото върху
всички други представители на цялото христианство е легнало задължението да
укрепват и защитават гореспоменатата империя за слава на Бога, за честта и
въздигането на нашия род, за отмъщаване на жестоко пролятата кръв на нашия
господар и брат императора и на другите наши роднини и князе.
При това смятаме, че не е тайна за теб, братко, как поради извършените
от нас грехове господарят цариградски император Балдуин, нашият брат и пред-
шественик, след като беше избита и пленена голяма част от неговите войници (
това не можем да кажем без сърдечна болка и най-голяма скръб) бе заловен и
задържан от куманите в битката при Одрин и бе жестоко хвърлен в затвор от
Йоаниций17, неприятел на Светил кръст. След това князете, рицарите и барони-
те избраха нас за ръководител на империята, ние излязохме от Цариград с войс-
ката си и подчинихме под властта на империята много градове и крепости, кон-
то бяха въстанали срещу нас, и след като укрепихме своите гранични земи, око-
ло празника на свети Ремигии се завърнахме в Цариград.
В укреплението на един град, който се казва Русион18, оставихме заедно с
много рицари и сержанти Теодорих от Тенремонде, човек особено решителен и
забележителен. Докато те пребивавали там, около празника на очистението на
света Мария, им било съобщено, че власите били завзели някаква крепост, нами-
раща се близо до Русион. Нашите излезли от Русион една нощ въоръжени, изби-
ли власите19, конто намерили там, разрушили крепостта и се отправили обратно
за своя град с плячка и с влашкия обоз. Когато те се връщали, близо до Русион
се появили из засада множество власи и кумани. И двете страни започнали сра-
20
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В.
№5
LITTERAE IMPERATORIS CONSTANTINOPOLITANI HENRICI
AD FRATREM SUUM GAUDEFRIDUM, DATAE APUD HADR1ANOPOLIM
SEPTEMBRI A. MCCVL
Henricus Dei gratia fidelissimus in Christo imperator a Deo coronatus Romanorum
moderator et semper augustus, carissimo fratri suo Gaudefrido, sancti Amati de Duaco
preposito, salutem et frateme dilectionis affectum. Quantum honorem quantamve gloriam
terra Flandrie et Hainonie, totaque progenies nostra in etemum in captione Constantinopolitani
imperii sit adepta, non solum in terram nostram, verum et am per quattuor mundi climata,
divina potentia credimus esse delatum:, et hoc a Domino factum est, et est mirabile in oculis
nostris, cum unus persecutus est mille et duodena millia fugarunt et transmoverunt. Nullis
etiara predecessoribus nostris tantam contulit gloriam et honorem quantam domino et fratri
nostro Balduino imperatori et nobis tradidit et donavit. De quo tanto ipsi Domino e quo omnis
et victoria venit. immensas tenemur grates referre, quanto nullis meritis nostris precedentibus,
de tarn magno et excellentissimo imperio ex insperato victoriam dedit. Et quia non minor est
virtus, quam querere parta tueri, licet Deus miraculose nobis tradiderit imperium Romanum,
non tamen illud possumus absque consilio et auxilio amicorum nostrorum conservare, presertim
cum eis pre omnibus aliis totius Christianitatis incumbat, manu tenere et defendere prefatum
imperium ad honorem Dei et nostre propaginis exaltationem et gloriam, ad ulciscendum
sanguinem domini et fratrtis nostri imperatoris et aliorum consanguineorum nostrorum ac
principum crudeliter effusum.
Ad hec fratemitati vestre credimus non latere qualter peccati nostris exigendibus
dominus imperator Constantinopolitanus Balduinus frater et predecessor noster, occisa et capta
magna parte suorum (quod sine cordis amaritudine et dolore maximo dicere non possumus) a
Cummannis in bello ante Adrianopolim captus fuerit et detentus, et a Johannicio, sancte crucis
inimico, crudeliter incarceratus. Postmodum, cum principes et barones et milites nos in imperii
bajulum elegissent, egressi ab urbe regia cum exercitu nostro, civitates et castella plurima,
que nobis rebellia fuerant, imperio subjugavimus, et munitis marchiis nostris circa festum
sancti Remigii Constantinopolim reversi fuimus.
In munitione vero cujusdam civitatis, que Rossa dicitur, Theodoricum de
Tenremonde, utique strenuum et discretum cum multis militibus et seijantes reliquimus;
et dum morarentur ibidem, circa purificationem beate Marie, nunciatum est eis Blacos
prope Rossarn castrum quoddam occupasse; qui de Rossa de nocte recedentes armati,
Blacos quos illic invenerunt, occiderunt, et castro dejecto cum preda et equitaturis
Blacorum versus civitatem suam rediere.Quibus recedentibus ex insidiis prope Rossam
occurrit multitude Blacorum et Commannorum et congressu facto ex utraque parte,
21
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
жение и за нещастие, по Божие наказание, почти всички от нашите били избити
или пленени. А тези, на конто била поверена охраната на града, на брой около
четиридесет рицари, през нощта се изтеглили заедно със сержантите и здрави и
живи се върнаха при нас. И тъй Бог, нанасяйки удар след удар, заради извърше-
ните от нас лоши постъпки ни показа там израза на своето недоволство.
Между това последваха други нещастия за нас. Пловдив, много голям и много
добре укрепен град, намиращ се близо до земята на Йоаниций, по нареждане на
нашия брат и предшественик император Балдуин беше приел като владетел мно-
го известния мъж Рение дьо Три. Като чул за нашите нещастия, градът коварно
застанал срещу него. И най-после, отхвърлен от гражданите на града извън самия
град, Рение дьо Три, след като положил немалко усилия, се оттеглил заедно с
малцина от своите хора в някаква крепост Станимака20, съседна на споменатия
вече град, която той бе преди това твърде добре укрепил. Споменатите жители
(на Пловдив) сключиха след това мир с Йоаниций. Оттогава нататък те, преду-
гаждайки неговото коварство, постепенно се отгеглиха от неговата власт и издиг-
наха едного измежду своите за свой управител. След като това стана и Йоаниций
узна, той дойде с безбройно множество власи и кумани до града, за който се биеха,
и го обсади. А жителите на този град, понеже можеха да окажат съвсем незначи-
телна съпротива, предоставиха на неговата воля както града, така и своята съдба.
Междувременно бе положена клетва, както от него, така и от страна на неговия
патриарх21, че няма да се случи никаква беда нито на тях самите, нито на града.
Йоаниций обаче веднага след като придоби власт над тях, влезе в града и пренеб-
регвайки, както е съвсем обичайно за него, клетвата си пред Бога, подложи на
различии видове мъчения тези, конто намери в града-от най-възрастните, та до
най-невръстните, а всички знатни коварно погуби- някои наказа с обесване, други
попари с вряла вода, трети подложи на други мъчения и страдания, конто едва ли
могат да се понесат от някой смъртен. След това отведе в страната си всички
незнатни както мъжете, така и жените, срина града до основи и после потегли с
войска от 100 000 души, и то повече власи и кумани. А те, като не зачитат никакъв
закон, са по-долни и от сарацините. Йоаниций плъзна с войската си по цяла Рома-
ния, срина както крепостите, така и градовете, на чиито жители беше дал клетва
за ненападение и вярност. Най-после той обсади Димотика и след като изби всич-
ки знатни, конто успя да подчини със сила или с измама, откара във Влахия заед-
но с цялата своя плячка всички незнатни с всичките им движими имущества.
При това жителите на Одрин и Димотика, конто първи му бяха дали клет-
ва, като виляха неговото коварство, изпратиха при нас, колкото можаха по-ско-
ро, свои пратеници и ни предложиха от своя страна мир, покорност и трайно
приятелство, а ние трябваше да ги приемем под наша закрила и в кратко време
да им се притечем на помощ. Предвиждайки, че е съвсем неизбежно покорява-
нето на страната, макар и да се бяха провинили пред нас, ние ги отпратихме
благосклонно. Като свикахме съветниците и бароните във връзка с тези въпро-
си, ние обсъдихме как да излезем от това положение. По наше всеобщо решение
ние напуснахме Цариград, съпроводени от малка войска, като все още подози-
рахме гърците в предателство. А нашият враг беше силен с безбройното мно-
жество на хората си. Ние бързо се отправихме към Димотика, която противни-
кът почти беше завладял. Врагът, забелязвайки нашето пристигане, изостави
крепостта, която обсаждаше, и се оттегли в бягство с цялата си войска. А ние,
опрени на Божията помощ, като преминахме Одрин и голяма част от България,
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
proh dolor! ultione divina, nostri fere omnes occisi sunt, vel capti; illi vero, quibus custodia
civitatis commissa fuerat, circiter XL milites de nocte cum serjantis suis recedentes ad nos
sane rediere et sic Domino flagello flagellum adjaciens meritis nostris perversis exigentibus,
ibt vultum indignationis sue nobis ostendit.
Inter hec autem et alia infortunia nostra: cum Philippopolis, civitas maxima et
munitissima, terre Johannicii vicina, ad mandatum imperatons Balduini fratris et predecessoris
nostri Reinienum de Trit, virum famosissimum in dominum recepisset, auditts mfortuniis
nostris contra eum dolore insunexit; et tandem a civibus civitatis extra earn ejectus in quoddam
castrum jam dicte civitatis vicinum, quod ante callide premuniverat, labore non modico
mediante, cum suis paucis tamen se recepit. Postmodum dicti cives pacem cum Johannicio
juraverant; deinde malitiam ejus presentientes ab ejus dominio se subtrahentes unum ex se
ipsis imperatorem creaverunt. Quod factum cum ad Johannicium pervenisset, Johannicius
cum infinita Blacorum et Commannorum multitudine ad prelibatam civitatem venians, earn
obsidit. Cives vero ejus minime resistere potentes, tarn civitatem quam se ipsos, interposito
tarn ab eo, quam ab ejus patriarcha juramento super hoc quod nullam eis vel civitati inferret
molestiam, voluntati ejus exposuerunt. Qui dum potestatem super eos haberet, civitatem
ingressus, religionem juramenti, sicut de consuetudine habet, contemnendo. quoscunque in
civitate invenit, a majori usque ad minimum, diversi tormentorum generibus affecit, nobiles
universes quosdam suspendio, quosdam aqua bullienti, quosdam aliis tormentorum penis,
que vix ab homine excogitari possent, subijciens nequiter interfecit. Deinde omnes plebeios,
tam masculos, quam feminas in tenam suam mittens, civitatem funditus subvertit, et paulo
post cum C millia hominum et eo amplius, utpote Blacorum et Commannorum, qui cum omni
lege careant, Sanacenis deteriores sunt, universam Romanian) discunens, tam castra, quam
civitates, quarurn habitatoribus tam super securitate, quam et fidelitate juramentum prestiterat,
prostemens, tandem Ditimoticum obsidit, et nobilibus omnibus, quos vi vel fraude opprimere
potuit interfectis, universes plebeios cum universa preda sua et omnibus eorum mobilibus in
Blakiam transmisit.
Cives vero de Adnanopoli et de Ditimotico, qui ei primitus juraverant ejus nequitiam
et infidelitatem considerantes, nuncios sues ad nos quam citius destinaverunt, nobis ex parte
sua pacem, subjectionem et perseverantem concordiam offerentes; nos vero, qui eos ad amorem
nostrum reciperemus, immo in brevi succuneremus, casum tene imminentem procul dubio
presentientes, quicquid in nos deliquerent, eis bentgne remisimus.
Ad hec, consilio cum consiliariis et baronibus inito, super exitu nostro deliberavimus, et
de communi consilio nostro regiam civitatem exeuntes, minimo tamen comitatu suffulti proditioni
semper Grecorum dubitantes, inimcum nostrum innumera multitudine gentium mumtum versum
Ditimoticum, quern jam fere expugnaverat, festinanter fuimus insecuti. Qui, adventum nostrum
presentiens, castrum quod obsederat derelinquens in fugam cum universe exercitu suo se
convertit. Nos vero, divino fulti subsidio, Adrianopolim et maximam partem Bulgarie
23
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
го преследвахме храбро чак до крепостта, в която пребиваваше почти като зат-
ворник Рение дьо Три. Там именно узнахме достоверно, както от споменатия
Рение, така и от сигурни пратеници, пък и от мълвата, че неприятелят на Хрис-
товия кръст Йоаниций бе безбожно и коварно убил нашия брат императора,
както и всички от нашите, конто беше задържал в плен (това ние не можем да
не споменем без горчивина на сърцето). След това, когато споменатият Рение
беше мъжествено спасен здрав и невредим, той се върна по общо решение на
нашите барони в Цариград, а ние, като оставихме някои от нашите войници,
макар и малко на брой, в земите около Одрин за отбрана на крепостите, се
завърнахме по Божия милост с голям триумф.
Когато графовете и бароните и целият народ на франция, който пребива-
ваше в Цариградската империя, се увериха в гибелта на императора и понеже в
съществуваше непрекъснато опасност Йоаниций да нахлуе с голямото си мно-
жество от власи и кумани по цяла Романия и да разруши навред крепостите и
градовете, те настоятелно молеха да имат вожд и управител. По съвета на гос-
подин Бенедикт, почитания кардинал, легат на апостолическия престол, те се
обърнаха към патриарха и поискаха от него да даде короната на нас, още пове-
че, че в Ромейската империя нямаше никой друг, комуто тя по право да принад-
лежи освен на нас. Патриархът22, който отначало заедно с венецианците наисти-
на се изказваше против нас, сетне бе убеден от уважавания господин кардинал,
легат на апостолическия престол, чието покровителство и благоволение винаги
сме имали. Той неведнъж е проявявал своята милост към нас и към цялата
империя. И така по наше и на бароните ни настояване, в неделята след Успение
на блажената владичица Мария23 той ни благослови за император и ни короняса
и ни облече във власт. Още на третия ден след нашата коронация ние достовер-
но узнахме, че Йоаниций отново е навлязъл в нашите земи и обсадил с безброй-
но множество Одрин. Като разбрахме това, ние напуснахме Цариград с нашата,
макар и малка войска. Когато се приближихме до гореспоменатия град, горека-
заният враг на папската курия и на светата Римска църква изостави този град,
като бягаше, колкото може. А ние, като прегрупирахме наличните си военни
сили, го преследвахме нататък през България, уверени, че ше го прогоним и
победим с Божията милост и с помошта на нашите приятели.
След всичко това, за да можем да управляваме тази империя за чест и
послушание към светата Римска църква и за благото на цялото христианство,
ние се обръщаме към Вас, брате, напомняме Ви и настоятелно Ви молим да се
погрижите и да дадете съвет и помощ с всички възможни средства, тъй като
всичко това се отнася не само до подкрепа за нас, но и за Светата земя и цялото
христианство, а също и за отмъщение за позорно пролятата кръв на нашия гос-
подар и брат, и на всички, конто се сражаваха в Романия за издигането на света-
та Римска църква, чиито тела са изложени за храна на земните зверове и на
небесните птици; отнася се също и за отмъщаване на нанесения позор и за съе-
динение на разкъсаната неръкотворна туника на нашия Господ Бог; за всичко
това настоявайте пред нашия брат филип, графа на Намюр и пред всички, пред
конто бихте могли, като знаете с положителност, че с 600 рицари и 10 000 сер-
жанта в цялата империя Романия с Божия помощ ние бихме защитили напълно
делото Господне и бихме могли да отмъстим за кръвта на нашия господар и
брат, както и за нанесения позор.
Дадено в Одрин, в нашия лагер, в годината Господня 1206, месец септември.
24
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
transeuntes usque ad castrum, in quo Reinierius de Trit quasi incarceratus morabatur, in manu
potenti viriliter fuimus insecuti, et ibidem, tarn per nominatum Reinierium, quam per certos
nuncios et famam publicam, quam nefande et nequiter dominum et fratrem nostrum
imperatorem, et universes, quos de nostris captives tenebat (quod sine cordis amaritudine
dicere non possumus), Johannicius, crucis inimicus, interfecerat, veraciter didicimus. Deinde
dicto Reinierio et sano et incolumi virilter recuperate, de communi baronum nostrorum consilio
apud Constantinopolim, quibusdam de nostris, paucis tamen, in Adrianopoli, terre adjacentis
ob munitionem relictis, cum maximo triumpho per Dei gratiam sumus reversi.
Verum, cum principes et barones et totus populus Francie in Constantinopolitano imperio
commorantes de obitu imperatoris essent certificati, et, jugiter videretur Johannicius cum
multitudine magna Blacorum et Commannorum universam discurrere Romaniam, et castella
civitatesque destruere circumquaque, petebant instanter caput habere et rectorem: qui de
consilio domini Benedicti venerabilis cardinalis apostolice Sedis legati, ad patriarcham
accedentes postulaverunt ab eo, ut nobis daret coronam, presertim cum nullus esset in imperio
Romano, cui de jure dari opporteret, nisi nobis. Patriarcha vero una cum populo Venetorum,
licet pnneipio contra nos disputaret, tamen ad persuasionem domini venerabilis cardinalis
apostolice Sedis legati, cujus patrocinium et favorem semper invenimus gratia sua nobis et
toti imperio non modicum esse paratuni, et ad nostram et baronum nostrorum instantiam,
dominica post Assumptionem beate Marie, nos in imperatorem benigne et coronavit et injunxit.
Sane die tertia post coronationem nostram veraciter audivimus, Johannicium terram
nostram iterate intrasse, et cum innumera populi multitudine obsedisse. His auditis, cum
exercitu nostro, modico tamen, regiam exivimus civitatem; et cum predicte civitati
appropinquassemus, prenominatus crucis et sancte Romane ecclesie inimicus dictam civitatem
fugiens quam citius dereliquit. Nos vero, in compositione presentium ad hue eum per Bulgarian!
insequebamur, de ejus dejectione et exaltatione nostra, divina mediante gratia et amicorum
nostrorum subsidio confidentes.
Ergo, ut ipsum imperium possumus ad honorem et obedientiam sancte Romane ecclesie
et salutem totius Christianitatis genere, fratemitati vestre mandamus, monemus et sicut
possumus exoramus, quatenus non solum in nostrum, sed in terre Sancte et Christianitatis
succursum necnon et ulciscendum sanguinem domini et fratris nostri nequiter effusum, et
aliorum. qui in Romania ad exaltationem sancte Romane ecclesie militabant, quorum corpora
bestiis terre et volatilibus celi in escam posita sunt. Et ad dedecus nostrum vindicandum, et
tunicam Domini in consutilem scissam uniendam, consilium et auxilium vestrum, modis
quibuscumque potestis, diligenter adhibeatis; maxime fratrem nostrum Philippum, marchionem
Namurcensem et omnes quoscumque poteritis ad hoc inducatis: scituri pro certo, quod DC
militibus et X milia seijantorum per universum Romanie imperium, divino mediante subsidio,
negotium Dei procul dubio plenarie promoveremus, et sanguinem domini et fratris nostri,
pariter et dedecus nostrum vindicare possemus.
Datum apud Adrianopolim in exercitu nostro, anno Domini MCCVI, mense septembri.
TTh, II, p. 37-42.
25
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
№6
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ТЪРГОВИЯ В ЧЕРНО МОРЕ,
СЪСТАВЕН В ЦАРИГРАД ПРЕЗ ЮЛИ 1212 Г.
В името на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос. В годината
Господня хиляда двеста и дванадесета, месец юли, петнадесети индикт, в Цариг-
рад.
Предавайки, предавам аз, именно Анджело Абриано от енорията „Свети
Тома", сега жител на Цариград, на тебе, именно Закариа Станиарио от енория-
та „Свети Йоан Евангелист", именно една моя уверителна разписка, проверена
и потвърдена, която ми състави Джовани Бланко да Канарекло, тук в Цариград
през тази настоящата година през месец април в горевписания индикт за дваде-
сет и пет златни претеглени перпера24, конто той получи от мене по мярката и
приетото в този град (тегло) от една страна. Цялата тази сума гореспоменатият
трябва да пренесе с кораба на провансалците, на който капитан е Жан Ланго-
бардецът, за да търгува, където може по-добре, в полза на нашата република,
оттук в пътуване до Симисо на Голямото море и другаде, както се чете в нея. И
тъй прочее предавам горната моя уверителна разписка, проверена и утвърдена,
на теб, с най-пълна сила и власт по всякакъв възможен начин да издирваш,
безпокоиш, опрогцаваш, наемаш застъпник и всичко, което се съдържа и пише
в нея да предизвикаш и да осигуриш валидността на разписката, както и аз бих
сторил същото. Каквато и да е прочее отсега валидност на разписката да сто-
риш твърдо да се запази завинаги от мене и мойте наследници. Ако прочее се
опитам да противодействам срещу изплащането на разписката, тогава с мойте
наследници трябва да изплатя на тебе - и каквато и да е валидност отсега напра-
вит на разписката- и на твоите и други наследници и продължители пет златни
либри, а пък валидността на разписката твърдо да остане.
+ Аз Анджело Абриано подписах собственоръчно.
+ Аз Лео Корнарио, свидетел, подписах.
+ Аз Марино Доро, свидетел, подписах.
Аз Николай Тинто, свещеник на (църквата) „Свети Николай" и нотариус,
попълних и потвърдих.
26
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I XV В.
№6
CONTRACTUS PER COMMERCIUM IN MARI MAIORE
COMPLETES CONSTANTINOPOLIIULII A. MCCXII.
In nomine Domini Dei et Salvatoris nostri Ihesu Christi. Anno Domini millesimo
ducentestmo duodecimo, mense iulii, indicione quinta decima, Constantinopoli.
Committens committo ego quidem Angelus Abriano de confinio Sancti Thome modo
habitatur in Constantinopoli, tibi namque Qacharie Staniario de confinio Sancti Iohannis
evangeliste, videlicet unam meant cautionis cartulam testatam et roboratam, quam lohannes
Blanco de Canareclo fecit mihi hie in Constantinopoli hoc present! anno, mense aprilis, sub
suprascripta indicione, pro perperis auri pensantibus viginti quinque, quos ipse a me recepit
ad rationem et consuetudinem istius civitatis pro una parte. Quod totum suprascriptum habere
tunc secum portare debet supra sallitus cum nave de Provenzalibus de qua nauclerus ivit
lohannes Langobardo ad negociandum prout melius potuisset ad nostrum commune prode, de
hinc in taxegio de Simisso Maris Maioris et cetera ut in ea legitur. Hanc namque suprascriptam
meant cautionis cartulam testatam et roboratam tibi committo plenissimam virtute et potetstate
a modo in antea inquirendi, interpellandi, placitandi, advocatorem tollendi et totum in ea
continetur et legitur excutiendi et securitatis exinde faciendi, sicut egomet facere deberem.
Qualemcumque enint securitatis cartulam exinde feceris a me meisque heredibus fimta
conservabitur in perpetuum. Si igitur contra hanc comntissionis cartulam ire temptavero, tunc
emendare debeam cum meis heredibus tibi et cuicumque securitatis cartulam exinde feceris et
tuis ac illorum heredibus et successoribus auri libras quinque et hec commissionis cartula
maneat in sua firmitate.
Ego Angelus Abriano manu niea subsenpsi.
+ Ego Leo Comario testis subscripsi.
+ Ego Marinus Aurio testis subscripsi.
Ego Nicolaus Tinto plebanus sancti Nicolay et notarius complevi et roboravi.
Morozzo della Rocca - Lombardo, II, p. 83-84.
27
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
N°1
ДОГОВОР ЗА ПРИМИРИЕ МЕЖДУ ЛАТИНСКАТА ЦАРИГРАДСКА
ИМПЕРИЯ И ИМПЕРАТОРА НА СОЛУНСКАТА ИМПЕРИЯ
ТЕОДОР КОМНИН ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 1228 Г.
На единадесетия ден от началото на декември, индикт втори. Напомняме
на нашия Съвет именно за същото писмо и дела, известени ни с писмото на
благородния мъж Джовани Квирини, подеста в Цариград, чието съдържание е
следното:
„Нарийо дьо Туси Цезар25, подеста и управител и байул на Цариградската
империя, и друтите барони се заклеваме в светите Божии евангелия и в честния
и животворен кръст, че ще имаме примирие теб, височайшия император на гър-
ците, господин Теодор, император Комнин Дука26, и се съгласяваме чрез насто-
ящето наше клетвено писание да спазваме примирие между твоята империя и
нас за една година, считано от празника на Светия кръст т.е. от четиринадесе-
тия ден на месец септември, индикт втори. И нека престанат нашествията и
набезите и всякакво друго зло, за да могат нашите търговпи, конто са от всички
наши земи и от същия този Цариград да търгуват без страх и без риск, и без
щета и да могат да идват във всички земи на твоята империя и да могат да
купуват и да продават стоки, каквито искат. Също така и търговците от всички
земи на твоята империя да могат да посещават Цариград и всички земи на на-
шата империя и да продават и да купуват стоки, каквито те искат - без спор, без
спънка, без щета, като не се накърняват правата на публичния пратеник за сно-
шение между двете страни, да могат да преминават през нашите земи без спън-
ка и с пълна свобода и да ходят там, където поискат. Людете от областите на
Виза, Брикси и Гена27, ако поискат да се върнат по своите домове, да не срещат
спънки от страна на твоята империя. А пък другите люде обаче да могат да
остават така, както днес се намират в земите на двете страни - твоята империя
и нашата, а ние не ще приемаме други люде от която и да е облает на твоята
империя, конто са от друга облает чак до изтичането на примирието. Между нас
е договорено и това, че ако господин Жофроа дьо Вилардуен и неговата страна
и всички други хора на Цариградската империя поискат да спазват това прими-
рие, то гърците от Пелопонес в каквото и положение да се намират сега, запаз-
вайки всякакво право и преотстъпвайки го на господин Жофроа дьо Вилардуен,
така да залазят и да преотстъпят това право на него до уговореното време на
примирието; ако пък отхвърлят, така да постъпи и той от своя страна. Ако раз-
бойник заграби нещо и отиде в другата страна, откраднатото да се възстанови
изцяло, а пък разбойникът да се накаже като разбойник/4
28
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№7
TREUGUA INTER IMPERIUM LATINUM CONSTANTINOPOLITANUM
ET IMPERATOREM IMPERII THESSALONICENSIS THEODORUM
COMNIANUM DIE XIV SEPTEMBRIS A. M CCXXVIII.
Die XI intrante decembre, indictione secunda Recordationem facimus cum nostro
Consilio de istis litteris seu factis nobis significatis sub litteris viri nobilis lo.Quirini in
Constantinopoli potestatis, quarum tenor sic est:
„Narzotus de Tuciaco Cesar, potestas et ordinator et baiulus imperii Constantinopolitani
(Constantinopolis), et ceteri barones iuramus ad sancta Dei evangelia ad honorem et vivicam
crucem, ut habeamus treuguam tecum altissimo imperatore Grecorum domino Teodero
imperatore Comniano Duca et convenimus per presens nostrum sacramentale scriptum, ut
teneatur treugua inter imperium tuum et nos per annum I , computatum a festo S. Crucis,
videlicet a XIIII die presentis mensis septembris, secunda indictionis, et ut taceant cursus et
cursa et quicquid aliud malum mercatores nostri, qui sunt de omnibus terns nostris et de ipsa
Constantinopoli, ut debeant ambulare sine timore et sine periculo et sine dampno, et debeant
intrare et extrahere in omnibus terris imperii tui, et comparent et vendant merces, que eis
placebunt Et similiter mercatores tui imperii de omnibus terris tui imperii debeant intrare et
extrahere in Constantinopoli et in aliis terris nostris, et vendant et comparent merces, que
nostris placebunt, sine lite, sine impedimento, sine dampno, salvis iuribus consuetudinis publici
legati de ambabus transmissi, debeant transire per nostras partes sine impedimento et cum
tota libertate, et vadant, ubicumque voluerint. Homines terrarum de Vizoi, de Brixi, de Germa,
si voluerint reverti ad casas eorum, non invenient impedimentum ex parte tui imperii. Alii
autem homines debeant remanere, sicut hodie sunt inventi, in terris ambarum partium tui
imperii et nostris, et non reccipiemus nos, vel pars tui imperii alios homines, qui erunt de alia
dominatione, usque ad complementum treugue. Conventum est et hoc inter nos, quod si dominus
Infredus de Villarduino et sua pars et alii omnes homines imperii Constantinopolitani
(Constantinopolis) voluerint tenere hanc treuguam, Greci de Peloponisso sicut hodie
inveniuntur, tenentes quodlibet ius et redentes hoc ad dominum Infredum de Villarduino, ita
teneant et redant et item hoc ius ad eum usque ad conventum tempus de treugua; et si noluerint
hanc treuguam ipse et pars sua. Si latro abstulerit aliquid et vadit ad aliam partem, furtum
restituatur integre, latro autem patiatur sicut latro."
Cessi, DMCV, I, p. 209-210.
29
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№8
ПРОЕКТ ЗА ДОГОВОР МЕЖДУ ЛАТИНСКАТА ЦАРИГРАДСКА ИМПЕ-
РИЯ И БИВШИЯ ЙЕРУСАЛИМСКИ КРАЛ ЙОАН ДЬО БРИЕН ОТ СЕП-
ТЕМВРИ-ДЕКЕМВРИ 1228 Г.
В името Господне - амин. На първо място да се сключи брачен договор на
Балдуин2* с дъщерята на крал Йоан2“ и бракът да се осъществи, когато той стане
пълнолетен, а господин кралят Йоан ще има империята и ще се короняса за
император и ще бъде император през целия си живот. И каквото и да направи
във владените (земи), така и в тези, конто ще бъдат завладени, да остане твърдо
и непокътнато завинаги, като запази държаните владения, който сегашните ла-
тинци или техните предшественици владеят от времето на (първите) латинци. И
подир кончината на краля бъдещият император ще има и ще държи владението
пълно и неотнимаемо, без да накърнява даренията, който кралят ще направи
както във феодите, така и в другите земи, т.е. във владените и в тези, конто ще
завладее, и без да накърнява наследството, което е приписано или ще бъде при-
писано на наследниците на краля. Разбира се господин кралят ще гледа Балдуин
и ще го напътства достопочтено според своего достоинство и достойнството на
Балдуин. И когато Балдуин достигне 20-годишна възраст, същият Балдуин да
получи във владение Никейското кралство с всичките му поданици и с цялата
земя, която някога латинците са владели отвъд протока, като се прибави към
това и херцогството Новикастро и се запази владяното от латинците, което те са
имали по право от времето на император Хенрих и неговите наследници чак до
загубата на земята с изключение на херцогството Никомидия, което ще остане
в ръцете на императора. И да се знае, че във властта на краля ще бъде да вземе,
каквото пожелае, за своите наследници:или цялата земя, която е отвъд протока
и някога са владели гърци и латинци, или цялата земя, която владее Комнин
чак до околностите на Димотика и на Одрин, и цялото херцогство Пловдив, от
когото и да бъде то владяно, и цялата земя на Слав30, и онази, която е била на
Отрез31, с изключение на онова, което Асен32 владее оттатък и с изключение на
Солунското кралство. По такъв начин, че след смъртта на краля наследникът
да положи на господин императора клетва за вярност и за задължителна служба
на своята земя без риск за нея с изключение на това, че не ще бъде задължен да
отива във войската, в която не участва лично императорът. И ако случайно ня-
кой би имал феод в земята отвъд протока и отсам протока, в земите на наслед-
ниците на краля и на императора, той да положи клетва за вярност на оня госпо-
дар, в чиято земя бъде по-голямата част от феода му. И така да е: докато би
имал наследник от собствената си плът, на който може да предаде феода след
смъртта си, той да не може да загуби феода по какъвто и да е начин.
Също ако някой някъде владее феод или владение на императора, неза-
бавно да положи клетва за вярност до живот и за преданост към крал Йоан за
всички люде, конто могат да бъдат живи или мъртви, с изключение на Балдуин,
който, когато навърши 20-годишна възраст, ще положи клетва на краля за спаз-
ване на гореспоменатите договорености. И самият Балдуин ще се задължи да
30
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№8
PROJECTUS TREUGUAE INTER IMPERIUM LATINUM
CONSTANTINOPOLITANUM ET EX-REGEM HIEROSOLYMITANUM
IOHANNEM DE BRIENNIO SEPTEMBRI-DECEMBRI A.MCCXXVIIL
In nomine Domini, amen.
In primis fiat contractus matrimonialis de Balduino cum filia regis Io., et consumabitur
matrimonium, cum venerit ad etatem, et dominus rex Io. habebit imperium et coronabitur
imperator et erit imperator ad totam vitam suam, et plenariam habebit potestatem et plenarium
dominium, tamquam imperator ad totam vitam suam, et quidquid faciet, tarn in acquisitis,
quam in acquirendis, firmum et steabile (sic!) in perpetuum permanebit, salvis iustis tenuitis,
quas modemi Latini vel antecessores sui tenuerunt a tempore Latinorum. Et post decessum
regis futurus imperator habebit et tenebit dominium plene et integre, salvis donationibus,
quas rex fecerit, tarn in fendis quam in aliis, videlicet in acquisitis et in acquirendis, et salva
hereditate assignata vel assignanda heredibus regis. Sane dominus rex tenebit Balduinum et
providebit ei honorifice ad honorem suum et ad honorem Balduini, donee Balduinus ad etatem
XX annorum devenerit; et cum Balduinus venerit ad etatem XX annorum, idem Balduinus
investiet de regno Niceno cum omnibus pertinentiis suis et de omni terra quam ultra brachium
tenuerunt unquam Latini, adiuncto adhuc ducatu Novicastri, salva tenuita Latinorum, quam
habuerunt de iure a tempore imperatoris Henrici et eius heredum usque ad amissionem terre,
excepto ducatu Nycomidiensi, qui remanebit in manu Imperatoris. Et sciendum est quod in
voluntate regis erit capere, quod maluerit pro heredibus suis, vel totam terram, que ultra
brachium sicut tenent, vel unquam tenuerunt Greci et Latini, vel totam terrain, quam tenet
Cumiano, usque ad pertinentias de Dimes et de Adrianopoli, et totum ducatum di Filopole et
quisque eum teneat, et totam terram de Sclave, et illam, que fuit de Straces, excepto illud quod
Assanus inde tenet, et excepto regno Thessaloniceno. Tali mode, quod heres facet homagium
ligium domino imperatori post decessum regis et servicium debitum pro terra sua sine periculo
terre sue, hoc excepto quod non tenebitur ire in exercitum, in quo. persona imperatoris propria
non erit; et si forte aliqui habebit feudura in terra ultra brachium et citra brachium in terris
heredum regis et imperatoris, faciet ligietatem illi domino, in cuius terra maior pars feudi
fuerit, donee habeat heredem in came propne, quibus possit, percipi feudum post decessum,
et hoc sit, ne possit perdi feudum ab aliqua parte.
Item quicumque tenebit feudum vel dominium ab imperio, immediate faciet regi Io. homagium
ligium ad vitam suam et fidelitatem contra omnes homines, qui possunt vivere atque mori, excepto
Balduino, qui cum venerit ad etatem XX annorum, regi tenebitur iuramento ad servandum ipsum
et suas conventiones superius annotatas, et ipse Balduinus tenebit facere servicium debitum
31
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
служи на империята чрез своите люде на земята, която му е предоставена. И
людете на Балдуин от земята, която той владее, ще положат клетва за вярност
на крал Йоан и ще се закълнат да спазват гореспоменатите договорености дото-
гава в земята, която ще се завоюва или отвоюва. Бароните се задължават да
дават рицари според прихода на земята. Също така на дъщерята на краля, която
ще бъде съпруга на Балдуин, ще се предоставят като зестра 20 хиляди перпера
по решение на господин патриарха и четиримата барони на империята. По-на-
татък на кралицата, именно на съпругата на краля, ще се предостави дарение в
земята, която кралят избере за своите наследници. И ако случайно смърт споле-
ти краля още преди земята на неговите наследници да бъде завладяна, то да се
предвидя за дарение на кралицата от земята, която най-напред ще бъде завладя-
на по препоръка на господин патриарха и четиримата барони при това поставе-
но условие, че щом земята на наследниците бъде отвоювана, тя ще получи вед-
нага своето дарение в същата, само че да бъде установено, че това е възможно
да стане по благоустроението на споменатите. И тогава тази земя ще се възвър-
не изцяло на бъдещия император. Разбира се, всички феодали в империята ще
се закълнат, че ще се стремят да съблюдават всички тези условия и договоре-
ности и ще приемат краля за господар и император, когато той, ако Бог даде,
дойде в земята. А кралят, когато бъде коронясан, ще се закълне в Светото Еван-
гелие, че ще спазва, държи и защитава правата на империята и достойнствата и
установените връзки добросъвестно, като запази правата и достойнствата на
венецианците и също и на църквите им.
№9
ДОГОВОР МЕЖДУ БИВШИЯ ЙЕРУСАЛИМСКИ КРАЛ ЙОАН ДЬО
БРИЕН И ЛАТИНСКАТА ЦАРИГРАДСКА ИМПЕРИЯ, СКЛЮЧЕН В
ПЕРУДЖА НА 9 АПРИЛ 1229 Г.
Ние Йоан, по Божията воля йерусалимски крал, правим достояние на всич-
ки, конто биха видели настоящото писание, че в присъствието на светейшия в
Христа наш отец Григорий, по Божия милост папа на светата Римска църква и
на господа кардиналите и на господин Симон, цариградски патриарх, конто ни
представят, и на господин Йоан, епископ на Мадит, и на знатните мъже Вилан
дьо Алнето и Понцио Лионски, пратеници на бароните на Цариградската импе-
рия, конто имаха пълна и неограничена власт, дадена им от същите тези баро-
ни, упълномощени да правят и да се разпореждат за споменатата империя, как-
то желаят, както се съдържа в представените писма на знатния мъж Нарийо дьо
Туси, байул на империята Романия и на другите барони на същата тази импе-
рия33 по наше съгласие и на споменатите пратеници, за същата империя бе ре-
шено по следния начин:
„В името на Господа. Амин.
На първо място да бъде сключен брачен договор на Балдуин с дъщерята
на крал Йоан, и да се консумира бракът, когато те навършат пълнолетие; и
32
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
imperio de hominibus suis pro terra sibi assignata. Et homines Balduini istius terre, quam
habebit faciant homagium ligium regi Io. et iurabunt ad servandum conventiones supradictas
adhuc in terra, qua acquiretur vel reacquiretur, barones secundum valorem terre milites se
feudabant.
Item filie regi, que erit uxor Balduini, assignabuntur pro dotatio XX milia yperperorum
ad considerationem domini patnarche et quattuor baronum impeni. Porro regine, videlicet
uxori regis assignabitur dotalium in terra, quam rex eliget pro heredibus suis, et si forte
contingeret regem decedere, priusquam terra heredum suorum fuerit acquisita, providebitur
regine de dotalicio in terra, que pnus acquiretur, de consilio domini Patnarche IIII baronum
istud condictionis interposito, quod tarn cito terra heredum regis erit acquisita, ipsa capiet
dotalicium suum in eadem, si inveniatur tantum, quod possit fieri ad arbitrium predictorum; et
tunc terra ilia ad imperatorem futurum revertetur absolute.
Sane omnes feudati in imperio iurabunt se tenere et servare omnes istas condictiones et
conventiones et recipere regem in dominum et imperatorem quando ad terram veniet, Deo
dante.
Rex vero, quando coronabitur, iurabit super sancta se servare, manutere et deffendere
imperium, iura imperii et honores et approbatas consuetudines imperii bona fide, salvis iuribus
et honoribus Venetorum et ecclesiarum ista fiant.
Ibidem, p. 210-211.
№9
TREUGUA INTER EX-REGEM HIEROSOLYMITANUM IOHANNEM DE
BRIENNIO ET IMPERIUM LATINUM CONSTANTINOPOLITANUM FACTA
PERUSIAE DIE IX APRILIS A. MCCXXIX.
Nos Johannes, divina permissione lerosolimitanus rex, totum facimus universis presentes
literas inspecturis, quod in presentia sanctissimi in Chnsto patns nostri Gregorii, Dei S.R.E.
summi pontificis, et dominorum cardinalium et domini Symonis, patriarche
Constantinopolitani, nobis presentibus, et domino Johanne, episcopo Manditense, et nobilibus
vins Villano de Alneto et Pontio de Lugdmo, nunciis baronum imperii Constantinopolitani,
qui plenam et liberam potestatem habebant ab eisdem baronibus sibi datam, faciendi et
ordinandi de dicto imperio, quicquid ipsis videtur expediens, prout in literis patentibus viri
nobtlis Naijoti de Tociaco, bajuh imperii Romanic, et aliorum baronum ejusdem imperii
continetur, de consensu nostro et dictorum nuntiorum de ipso imperio ordinatum existit in
hunc modum:
“In nomine Domini, amen.
In primis fiat contractus matrimonialis de Balduino cum filia regis
Joannis, et consumabitur matrimonium, cum venerit ad etatem; et
33
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
понеже същият Балдуин е малолетен, поради немощното състояние на импери-
ята - господин кралят Йоан ще управлява империята и ще бъде коронясан за
император, и ще бъде император през целия си живот, и ще има пълната власт
и пълното владение, като император през целия си живот; и каквото и да напра-
ви, както със завладяното, така и с това, което ще бъде завоювано, твърдо и
непокътнато ще остане завинаги, като се съхранят правно установените владе-
ния, който сегашните латинци или техните наследници, владеят от времето на
латинците; и след смъртта на краля Балдуин или неговите законни наследници
ще имат или ще държат владението на империята пълно и неограничено, като
се съхранят даренията, конто кралят ще направи както на феоди, така и на дру-
ги неща, разбира се - на това, което е заварено и на това, което ще бъде завою-
вано, с изключение на наследството, което е определено, или което ще бъде
определено за наследниците на краля.
Нека господин кралят да направлява Балдуин и да го ръководи благоприс-
тойно чрез своята почит и почитта на Балдуин, докато Балдуин достигне до
двадесетгодишна възраст; и когато Балдуин достигне двадесетгодишна възраст,
Балдуин да получи Никейското кралство с прилежащите му области и цялата
му земя, която здраво са владели някога единствено латинците, като се прибави
към това и херцогство Новикастро, с изключение на владяното от хората на
латинците, която имат по закон от времето на император Хенрих и на неговите
наследници чак до загубената земя, с изключение на херцогството Никомидия,
което ще остане във владение на императора.
И да се знае, че в правого на краля ще бъде да определи, каквото пожелае за
своите наследници - или цялата земя, която е здраво владяна, макар и да я владе-
ят или някога да са я владели гърците и латинците, или цялата земя, която владее
Комнин, чак до пределите на Димотика и Одрин, и цялото херцогство Пловдив,
който и да го владее, и цялата земя на Слав и онази, която била на Стрез, с изклю-
чение на онази, която сега владее Асен, и с изключение на Солунското кралство;
по такъв начин, че наследникът на краля да бъде васален на Балдуин или на него-
вия наследник, когато той стане император след смъртта на краля, и да изпълня-
ва задължителна служба за тази земя без опасност за своята земя - с това изклю-
чение, че не ще участва в поход, в който ще бъде императорската особа.
Също който, където и да владее феод или домен, принадлежал! на импера-
тора, ще положи васална клетва за вярност до живот на краля Йоан
срещу всички хора, конто могат да живеят или да умират, с изключение на
гореказания Балдуин, който, когато навърши двадесет години, ще положи клет-
ва за своята и на своите хора служба на краля и условията, отбелязани по-горе. и
същият Балдуин ще трябва да извършва задължителна служба в полза на импе-
рията със своите хора за земята, определена за него; и хората на тази земя, коя-
то ще владее Балдуин, ще бъдат васални на крал Йоан и ще спазват горните
условия. При това в земята, която се завладее или която се отвоюва, бароните
според стойността на земята, ще доставят воини.
Също на дъщерята на краля, която ще бъде съпруга на Балдуин, да се
отпуснат като зестра 20 000 перпера по решение на господин патриарха и на
четирима от бароните на империята.
Също на кралицата, а именно на съпругата на краля да се даде владение
върху земята, която кралят ще избере за своите наследници; и ако се случи кра-
лят да се оттегли преди да бъде завладяна земя за наследниците, да се предвидя
34
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
quia idem Balduinus minoris etatis est, propter debilem statum imperii, dominus rex Johannes
habebit imperium et coronabitur in imperatorem et erit imperator ad totam vitam suam, et
plenariam habebit potestatem et plcnarium dominium, tamquam imperator ad totam vitam
suam, et quidquid faciet, tam in acquisitis, quam in acquirendis, tirmum et stabile in perpetuum
permanebit, salvis iustis tenentis, quas modemi Latini vel successores sui tenuerunt a tempore
Latinorum; et post decessum regis Balduinus vel iusti heredes sui habebunt vel tenebunt
dominium imperii plene et integre, salvis donationibus, quas rex fecerit, tam in fendis, quam
in aliis, videlicet in acquisitis et in acquirendis, et salva hereditate assignata vel assignanda
heredibus regis. Sane dominus rex tenebit Balduinum et providebit ei honorifice ad honorem
suum et ad honorem Balduini, donee Balduinus ad etatem viginti annorum devenerit; et cum
Balduinus venerit ad etatem viginti annorum, i Balduinus investietur de regno Niceno cum
pertinenciis et de omni terra quam ultra brachium tenuerunt unquam Latini, adiuncto adhuc
ducatu Novicastri, salva tenenta hominum Latinorum, quam habuerunt de lure a tempore
imperatoris Henrici et eius heredum usque ad amissionem terre, excepto ducatu Nycomidiensi,
qui remanebit in manu imperatoris.
Et sciendum est quod in voluntate regis erit capere, quod maluerit pro heredibus suis,
vel totam terram, que est ultra brachium, vel unquam tenuerunt Greci et Latini, vel totam
terram, quam tenet Comnianus, usque ad pertmencias de Dimot et de Andrenoble, et totum
ducatum di Finepople et quisque eum tenet, et totam terram de Esclaves, et illam, que fuit de
Straces, excepto illud quod Assanus inde tenet, et excepto regno Thessalonicensi; tali modo,
quod heres regis facet homagium ligium Balduino vel ejus heredi quando veniet ad imperium
post decessum regis et faciet servitium debitum pro terra sua sine periculo terre sue, hoc
excepto quod non tenebitur ire in exercitum, in quo, persona imperatoris non erit;
Item quicumque tenebit feodum vel dominium ab imperio immediate, faciet regi Johanni
homagium ligium ad vitam suam et fidelitatem contra omnes homines, qui possunt vivere
atque mori, excepto predicto Balduino, qui cum venerit ad etatem viginti annorum, regi tenebitur
juramento ad servandum ipsum et suos et conventiones superius annotatas; et ipse Balduinus
tenebit facere servitium debitum imperio de hominibus suis pro terra sibi assignata. Et homines
istius terre, quam habebit Balduinus, faciant homagium ligium regi Johanni et jurabunt
conventiones supradictas. Adhuc in terra, que acquiretur vel que reacquiretur, barones
secundum valorem terre milites se feudabunt.
Item filie regi, que erit uxor Balduini, assignabuntur pro dotalicio viginti milia
yperperorum ad considerationem domini patriarche et quattuor baronum imperii.
Item regine, videlicet uxori regis assignabitur dotalicium in terram, quam rex elegit pro heredibus
suis, et si forte contingeret regem decedere, pnusquam terra heredum suorum fuerit acquisita, providebitur
35
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
за кралицата за дарение в земята, която най-напред ще бъде завладяна, по реше-
ние на господин патриарха и на четиримата барони, с това поставено условие,
че каквато по-бързо земя ще бъде завладяна за наследниците на краля, тя ще
получи своего дарение в същата, ако се случи след това, което може да се случи,
по решение на казаните; и тогава тази земя ще се върне изцяло на Балдуин.
Нека всички феодали в империята се закълнат да спазват и да изпълняват
всички тези условия и да приемат краля за владетел и император, когато той
дойде в земята по Божия воля. А пък кралят, когато ще се короняса, над тайнс-
твата ще се закълне да служи, да управлява и да брани империята, законите и
честта и установените обичаи на империята с добра воля за делото си, докато е
жив и за делото на Балдуин и неговите, след смъртта си, като спазва правата и
почестите на венецианците и църквите, каквито те са.
Но гореказаните Нарийо байула и другите барони и верни хора и васали
прибавиха към това съдържание само една точка, а именно относно дуката Плов-
див, та него, когото по право държеше любимият и верен техен другар и барон
на империята, господин Жерар дьо Стром и неговите предшественици, да го
държи свободно чрез изискваната служба от него, в чиято част гореказания ду-
кат преминава, именно тази на императора или на неговите наследници. Защо-
то вярваме, че никой не иска, сам да се лиши повече от права, отколкото остана-
лите. Когато значи това съдържание беше сметнато от тях за полезно и плодот-
ворно, похвалиха свършеното от пратениците им, като благодариха на онзи, който
не позволи да пропаднат в беда на смирените пред него от тях.
Заклеха се в самите условия в цялост, така, както са описани, като бяха
изцяло узаконени, да ги спазват, след като бяха докоснати светите евангелия,
твърдо и неотклонно и да ги изпълняват и да не им се противопоставят.
В свидетелство на това като си показаха писмата, наредиха да ги подпеча-
тат и потвърдят с печатите им. С конто ние се съгласихме, след като бяха пред-
ложени чрез благородните мъже Вилан де Алнето и Гийом дьо Дуе, пратеници
на речените барони, пред господин папата и пред нас.
Приехме съдържанието им, като прибавихме, и по-ясно обявихме, с наше
и на речените пратеници, именно на Вилан и Гийом, съгласие, когато още в
началото бяха узнати от нас и от господин папата речените споразумения: че
ако Балдуин или нашата дъщеря или и двамата, преди да се сключи брак между
тях или после, се случи да умрат или по друг начин се застраши бракът, приживе
нам, ние докато сме живи ще държим и ще управляваме империята и останало-
то, което е по-горе е изказано, както относно нашата съпруга, така и относно
нашите наследници, да остане твърдо и непокътнато.
Ние обаче лично се заклехме да спазваме твърдо, добронамерено всички
гореписани споразумения и да не им се противопоставяме. Като свидетелство за
това наредихме това наше писмо да се скрепи с нашия печат.
Съставено през 1229 лето Господне, месец април, в Перуджа."
Ние значи, след като бяха уредени тези неща, по Божие внушение, както
вярваме, като даваме съгласие, понеже нищо не трябва да създава трудности
пред правилните разпоредби, заповядахме това да се спазва твърдо, чрез силата
на настоящего, под заплаха от отлъчване на небрежните или ако някой се опита
да предприеме нещо срещу това и т.н. Но ако някой и т.н.
Дадено в Перуджа, пети ден от Априлските иди, в третата година на на-
шия понтификат.
36
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
regine de dotalicio in terra, que prius acquiretur, de consilio domini patriarche et quattuor
baronum hoc conditioms interposito, quod tarn cito terra heredum regis erit acquisita, ipsa
capiet dotalicium suum in eodem, si inveniatur tantum, quod possit fieri ad arbitrium
predictorum; et tunc terra ilia ad Baldumum revertetur absolute.
Sane omnes feudati in imperio jurabunt se tenere et servare omnes istas conventiones
et recipere regem in dominum et imperatorem quando ad terram veniet, Deo dante.
Rex vero, quando coronabitur, jurabit super sancta se servare, manutere et defendere
imperium, jura imperii et honores et approbatas consuetudines imperii bona fide ad opus
suum, quamdiu vivet, et ad opus Balduini et suorum post ipsius decessum, salvis juribus et
honoribus Venetorum et ecclesiarum, ut ista fiant.
Predicti autem Naijotus Bajulus et alii Barones et fideles ac feodati in hac forma unum
tantum punctum adjunxerunt, scilicet de Ducatu Phmepople, ut illud, quod de jure tenuit
dilectus et fidelis censors eorum et Baro Imperii, dominus Girardus de Stroim et antecessores
sui, libere teneat per debitum servitium ab eo , in cujus partem predictus Ducatus cesserit,
scilicet Imperatoris vel heredum suorum. Non enim alicujus intentionis fuisse credimus, quod
ipse suo jure plus, quam alii, privaretur. Cum igitur dicta forma eis visa fuerit et utihs et
fructuosa, factum suorum nuntiorum collaudaverunt, illi redentes gratias, qui suos humiles
ipsorum non permittit tribulationibus deperire.
Conventiones ipsas in omnibus, sicut prescripte sunt, ratas gratas et firmas habentes,
ipsas, sacrosanctis tactis Evangeliis, juraverunt firmiter et fideliter observare et complere et
non contra venire.
In cujus rei testimonium suas literas patentes fecerunt fieri sigillorum suorum munimine
roboratas. Quibus per nobiles viros Villanum de Alneto et Guillelmum de Doaio, supradictorum
Baronum nuntios, domino Pape et nobis oblatis, nos convenimus.
In eis contentas acceptavimus et recepimus, hoc adjecto, imo apertius declarato, de
nostro et dictorum nuntiorum, scilicet Villani et Guillelmi assensu, cum a domino Papa et
Cardinahbus, et nobis sic ab initio supradicte conventiones fuerint intellecte: quod, si
Balduinum, vel filiam nostram, sive utriumque. antequam matrimonium contrahetur inter ipsos,
vel post mori contingat, vel alio modo matrimonio impediri, nobis viventibus, nos toto tempore
vite nostre habebimus et tenebimus imperium; et alia, que tarn de uxore nostra, quam de
nostris heredibus superius sunt expressa, firma et integra in perpetuum remanebunt.
Nos autem omnes suprascriptas conventiones observare firmiter, bona fide, et non contra
venire proprio firmavimus juramento. In cujus rei testimonium presentes literas fecimus sigilli
nostri munimine roborari.
Actum Anno Domini MCCXXIX, mense Aprilis, in Perusio.”
Nos igitur, iis, tanquam inspirante Domino, sicut confidimus, ordinatis, gratum
impertientes assensum, quia rectis dispositionibus nil debet difficultatem afferre, ea statuimus
firmiter observanda, presentium auctoritate, sub репа excommunicationis districtius inhibentes,
aut quis contra ipsa quicquam attemptare presumat etc.; si quis autem etc.
Datum Perusii, V Id. Aprilis, Pontificatus nostri anno tertio.
TTh, II, p. 265-266.
37
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 10
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ТЪРГОВИЯ В ЧЕРНО МОРЕ, СЪСТАВЕН
В ЦАРИГРАД ПРЕЗ МАРТ 1232 Г.
В името на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос. В годината
хиляда двеста тридесет и втора, месец март, пети индикт, в Цариград.
Заявявам аз, именно Марко Романо, жител на Цариград, че получих с мо-
йте наследници от тебе, именно Марино Марчело от енорията „Свети Базилио“,
сега също жител на Цариград, и от твоите наследници шестнадесет златни пер-
пера с добро тегло, конто понастоящем отнасям със себе си в плаване със санда-
ла, с чийто капитан отивам за търговия и преуспяване по море и по суша в
цялото Голямо море обичайному, чак до идущия месец август на отбелязания
по-горе индикт и до същия срок или по-рано от горевписания трябва да се върна
тук в Цариград и тогава подир петнадесет дни, след като пристигна в Цариград,
трябва от мене или чрез човек, изпратен от мен, да дам и да изплатя на теб или
на изпратен от тебе човек цялата твоя горепосочена главница с три части от
цялата придобивка, която тогава Господ ще даде с правилна сметка, след като
се задържи от мен четвъртата част от тази придобивка. Същевременно ти, горе-
отбелязаният, трябва да поемеш на своя отговорност това, което може да се
случи в морето и от хората. Това, което е горенаписано, ако не спазя, тогава ще
трябва да изплатя с мойте наследници на тебе и на твоите наследници цялата
твоя гореотбелязана (сума) в двоен размер със земите и къщите ми и с всички
неща, конто ще имам на този свят и оттогава нататък тази главница и двоен
размер на печалбата донасят по пет и шест на година. Подпис на гореписания
Марко, който нареди да се направи.
+ Аз Керубино Гаузини, свидетел, подписах.
+ Аз Джовани Урсо, свидетел, подписах.
Аз Николай Джусто, презвитер на (църквата) „Свети Николай" и нотари-
ус, съставих и скрепих.
№ 11
ПИСМО НА ПАПА ИНОКЕНТИЙ IV ДО ПАТРИАРХА НА ИЕРУСАЛИМ,
АРХИЕПИСКОПИТЕ И ЕПИСКОПИТЕ НА ЙЕРУСАЛИМСКОТО
КРАЛСТВО ЗА РОБИ - БЪЛГАРИ, ГЪРЦИ, ВЛАСИ И РУТЕНИ,
ИЗПРАТЕНО ОТ ЛИОН НА 1 ОКТОМВРИ 1246 Г.
Инокентий, епископ и т.н.34
До йерусалимския патриарх, легат на апостолическия престол и до всич-
ки архиепископи и епископи, поставени в Йерусалимското кралство.
38
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРНЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№ 10
CONTRACTUS PER COMMERCIUM IN MARI MAIORE COMPLETES
CONSTANTINOPOLI MARTII A. MCCXXXIL
In nomine Domini Dei et Salvatoris nostri Ihesu Christi.
Anno Domini millesimo ducentesimo trigesimo secundo, mense marcii, indicione quinta,
Constantinopoli.
Manifestum facio ego quidem Marcus Romano, habitator in Constantinopoli, quia recepi
cum meis heredibus a te namque Marino Marcello de confinio Sancti Basilii, modo vero
habitatore in Constantinopoli, et tuis heredibus yperperos auri bonos pensantes sedecim quos
ad presens mecum porto in taxegio cum sandulo de quo nauclerus vado at negociandum et
procertandum per mare et per terram per totam Mare Maiorem amodo in antea usque per
mensem augusti prius venturum per indicionem suprascriptam et ad ipsum terminum vel antea
cum suprascripto habere redire debeam hie in Constantinopoli et tunc infra dies quindecim
postquam in Constantinopoli intravero, debeam per me vel per meum missum dare et deliberare
tibi vel tuo misso hie in Constantinopoli totam tuam suprascriptam capitaneam cum tribus
partibus de toto prode quod inde Dominus dederit cum iusta racione, retenta in me reliqua
quarta parte de eodem prode. Verumtamen suprascriptum tuum habere debet esse in tuo periculo
clarefactum maris et gentis. Нес autem que suprascripta sunt si non observavero, tunc emendare
debeam cum meis heredibus tibi et tuis heredibus. Omnia tua suprascripta in duplum de terris
et casis meis et de omnibus que habere visus fuero in hoc seculo et inde in antea ipsum caput
et duplum prode laborent de quinque sex per annum. Signum suprascripti Marci qui hec rogavit
fieri.
+ Ego Cherubino Gausini testis subscripsi.
+ Ego lohannes Urso testis subscripsi.
+ Ego Nicholaus lusto presbiter Sancti Nicholay et notarius complevi et roboravi
Morozzo della Rocca - Lombardo, II, p. 200- 201.
№11
LITTERAE INNOCENTIIIV. PAPAE AD PATRIARCHAM
HIEROSOLYMITANUM, ARCHIEPISCOPOS ET EPISCOPOS REGNI
HIEROSOLYMITANI, DATAE LUGDUNI DIE I OCTOBRIS A. MCCXLVI.
Innocentius episcopus etc.
Patriarche Jerosolimitano, Apostolice sedis legato, et universis archiepiscopis et
episcopis per regnum Jerosolimitanum constitutis.
39
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Както прочее научаваме, някои търговци-генуезци, пизанци и венецианци
от цариградските предели, плавайки към Йерусалимското кралство, докарвали
със себе си в корабите си твърде много християни- гърци, българи, рутени35 и
власи- както мъже, така и жени, и ги излагали на продан пред сарацините36,
така че мнозина от тях били превръщани от своите купувачи в роби; а те често
прибягвали в църквите и пред техните прелати твърдели, че са свободни и несп-
раведливо са поставени в робство и молели незабавно да се възстанови предиш-
ната им свобода.
Нареждаме на вашата съвкупност, доколкото това е така, когато предис-
поменатите християни, тъй незаконно пленени и изпаднали в позорно робство
по такъв начин потърсят помощта на църквата, да наредите на всеки един от
вашите свещенослужители в собствените им градове и диоцези внимателно и
учтиво да ги изслушат и да ги върнат към тяхната свобода. Срещу противореча-
щите и т.н.
Дадено в Лион на 1 октомври през четвъртата година (от нашия понтифи-
кат).
№ 12
РЕШЕНИЯ НА ВЕНЕЦИАНСКИ СЪДИИ ОТНОСНО ОЩЕТЯВАНИЯ
НА ВЕНЕЦИАНЦИ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ
ПРЕЗ АПРИЛ 1268-МАРТ 1278 Г.
В името на Господа наш Исус Христос. Амин.
Тук са вписани исканията...от всички венецианци и от намиращите се под
закрилата и защитата на Венецианската република за щетите ограбванията и
беззаконията, извършени им от хората...на Палеолог37 и от неговата империя по
време на договора, сключен между него и Венецианската република, установе-
ни, проверени и утвърдени от благородниците господата Гиберто Дандоло, Ма-
рино Градонико и Лоренцо Сегрето, служители и избрани съдии от славния гос-
подин... дожа38 и неговите съветници и Венецианската република за установени-
те щети и определените възмездявания до настоящата година от Рождеството
Господне хиляда двеста седемдесет и осма, индикт шести, месец март. Както
прочее господата съдии и служители разгледаха молбите, правата и свидетели-
те за станалите ограбвания и беззакония пред себе си и получиха заклевания за
тях и взеха върху тях прилежно решение; и както прочее правото повелява и
съответно се вижда, че в случайте на ограбвания трябва да се вярва на ограбе-
ния и на претърпелия беззаконие и да се отдаде вяра на казаното от него; пър-
вом като изрекоха името на Христос, единодушно и заедно казаха, известиха и
постановиха, според тук вписаното, че се заклеват вярно да го изпълнят.
40
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Cum sicut accepimus, nonnuli mercatores Januenses, Pisani et Veneti de partibus
Constantinopolitanis, navigantes in regnum Jerosolimitanum, quamplures Grecos, Bulgaros,
Ruthenos et Blacos Christianos, tam mares quam feminas, secum in navibus detulerunt eosque
venales quibuslibet etiam Sarracenis exponunt, ita quod multi de talibus detinentur a suis
emptoribus tamquam servi; et confugientes frequenter ad ecclesias et prelates ipsarum, se
liberos asseverent et contra justitiam in servitutem redactos, petuntque instanter pristinae
libertati restitui, universitati vestrae mandamus, quatinus, si est ita, praedictos Christianos, sic
injuste detentos et evadant servitude opprobrium, praesidium ecclesiae taliter postulates,
benigne, ac favorabiliter audientes, ad sua ipsos libertatem restitui singuli vestrum in propriis
civitatibus et dioecesibus faciatis. Contra dictores etc.
Datum Lugdini Kai. octobris, anno quarto.
A. Segr. Vat. - Reg. Vat XXI, f. 325 r.
№ 12
DECISIONES JUDICUM VENETORUM DE DAMPNIS FACTIS
VENETIS IN IMPERIO ROMANIAE
APRILIS A. MCCLXVIII - MARTII A. MCCLXXVIII.
In nomine Domini nostri Jesu Christi. Amen.
Нес inffascripta sunt provisiones...omnibus Venetis et subjectis et ded tis protectioni
et defensioni comunis Veneciarum, de dampnis et de robationibus et injuriis factis eisdem (ab
hominibus)...Paleologi et sui Imperii, durante treugua et existente inter ipsum et comune
Veneciarum, vise et approbate et late per nobiles viros dominos Gibertum Dandolum, Marinum
Gradonicum et Laurentium Segretum, officiales et judices electos per illustrem
dominum......Ducem suosque consiliarios et comune Veneciarum super videndis predictis
dampnis (et satisfactionibus) diffiniendis currente anno Domini a nativitate ipsi is millesimo
ducentesimo septuagesimo octavo, indictione sexta, mense Martii. Qui quidem domini judices
et officiales, visis petitionibus, juribus et testibus ab eis depredatis et injurias passis productis
coram eis, et sacramentis etiam super his receptis et habita super his omnibus diligenti
deliberatione; et cum jus etiam velit et videatur conveniens quod in casibus depredationum
credi debeat spoliate et injuriam passo et adhiberi tides dicto suo, prius Christi nomine invocato,
comuniter et concorditer dixerunt, pronuntiaverunt et sententiaverunt secundum infrascriptum
niodum, prout juraverant fideliter adiniplere.
41
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
Също се узка това, че когато венецианецът-благородник Пиетро Навалге-
ро идвал от Черно море с една своя тарета, където натоварил жито, към Цариг-
рад, когато бил по средата на Ларгиро, някакъв военен кораб дошъл при него и
споменатата тарета и го задържал; и подир това господин императорът заповя-
дал да задържат споменатата тарета с житото и да я отведат във Влахерните и
да се закупи от този Пиетро спроти неговата воля споменатото жито и по-точно
модий и кварта за един перпер, след като на сушата един модий минус кварта
вървял по един перпер, което жито било...големи; и така споменатият импера-
тор го ощетил за споменатото жито в теглото и чрез намаляване на цената, тъй
като то вървяло на сушата...и 400 перпера; и като задържал споменатата тарета
и моряците почти два [месеца]..., тъй че моряците му го изоставили; и ощетен за
това бил казаният Пиетро почти за 200 перпера и повече, извън важащите и
препоръчани цени от господин Марко Бембо, тогава байул в Цариград, и прочее
на господин байула Андреа Дандоло и на другите търговци, тъй като гореказа-
ните беззакония и щета били за господин Пиетро; и след като всички тези неща
бяха разкрити и проверени пред казаните съдии чрез заклевания на свидетели
за споменатия Пиетро, тук докарани за това; видяна и узната бе истината от
същите съдии; поради това, същите съдии постановяват: на същия този Пиетро
трябва да се възстановят за възмездяване на неговата щета за казаното жито
400 перпера и за щетата на таретата и за моряците 100 перпера.
*
Също за Антонио де Амизо,ограбен и пленен в морето от Кривичиота,
човек на господин императора, с много негови стоки и прибори и за опустоша-
ването на кораба, който изпратил в Турция39, натоварен с Платове; узнали за
това и разкрили истината, споменатите съдии постановяват: на казания Анто-
нио трябва да се възстановят за неговата щета 370 перпера.
*
Също, както установила казаните съдии, благородникът Пиетро Гризоно,
венецианец, когато бил в Цариград и докарал около 600 модия жито от Варненс-
ката облает в Цариград през текущата 1276 г., индикт 4, ден шестнадесети на
месец август, чрез Марино Билонго и тогава шял да продава житото от 160 до 170
перпера, императорът заповядал да го закупи за себе си само за 133 перпера; и
след като същият Пиетро отказал да го даде за толкова ниска цена, било му забра-
нено да продава това жито и му било запретено да отиде на тържищата, на конто
ще се предложи това жито, по заповед на казания император, и така стоял почти
месец и половина, след което отишъл в двореца заедно с господин Пиетро Бадоа-
рио, цариградски байул и помолил господин императора, щото да позволи....да го
продаде или най-малко да се съгласи да го закупи за тази цена, по която вървяло
на сушата и нищо да не променя...След като разпечатали и отворили житниците,
според нареждането, направено от страна на същия император, не можело да се
продава това жито на сушата, нито пък някой смеел да купи жито от който и да е
венецианец, за да не наруши условието; и така преминали почти три месеца; нак-
рал, точно три дни преди кончината на господин Пиетро от Цариград, той дошъл
с голямо количество жито в Цариград и поискал да получи позволение за продаж-
ба, като продал това жито по необходимост на цена 116 перпера, бадейки ограбен
и ошетен в голямо количество пари заради забавянето и забраната на господин
императора; узнали и напълно разкрили истината от господин дожа, тогава съ-
щите тези съдии постановяват: на споменатия Пиетро незабавно да се възстано-
вят за неговата щета 125 перпера.
42
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
*
Item cum hoc sit, quod, cum nobilis vir Petrus navaglenus Venetus veniret a Mare
Maiori cum una sua tareta, ubi fecerat caricum de frumento, versus Constantinopolim, cum
esset per medium Largiro, quoddam lignum armatum venerit ad eum et dictam taretam et
detinuerit ipsum; et postmodum dominus Imperator fecerit detinere dictam taretam cum
frumento et ducere at Blachemam, et accipi ipsi Petro contra ipsius voluntatem dictum
frumentum et specialiter modium et quartam ad yperperum cum curreret per terram modius
unus minus quarta ad yperperum, quod frumentum fuit...magna; et cum dampnificavent ipsum
dictus dominus Imperator de ipso frumento in mensura et in minoritate, preterquam quod
curreret per terram...yperpera CCCC; et cum detinuerit dictam taretam et marinarios bene per
duos...ita quod marinarii sui compleverunt; et dampnificatus ex hoc fuerit dictus Petrus bene
in CC yperpera et ultra, non valentibus nec proficientibus precibus domini Marchi Bembo,
Baiuli tunc Constantinopolis, et etiam domini Andree Dandoli Baiult et aliorum mercatorum,
quin predicta injuria et dampnum fierent domino Petro; et cum hec omnia nota fuennt et
manifesta et probata coram dictis iudicibus per sacramenta comissionis habentis pro dicto
Petro tunc productorum super hoc, visa et scita veritate per ipsos iudices; idcirco dixere ipsi
iudices, eidem Petro debere restitui pro emendatione dampni dicti frumenti yperpera CCCC,
et pro dampno tarete et marinariorum yperpera C.
*
Item Antonio de Annzo, derobato et capto m Mari a Cnviciota, homine domini
Imperatoris, de multis suis mercationibus et amesns et ligni devastatione, quod miserat in
Turchia. honerato lignamine;scita de hoc et cognita veritate, dixere dicti judices dicto Antonio
debere restitui pro suo dampno yperpera CCCLXX.
*
Item cum reperint dicti judices, nobilem virum Petrum Gnsonum Venetum dum esset
in Constantinopoli, et duxisset bene modios DC frumenti de partibus Varai Constantinopolitani
currente MCCLXXV1, indictione 1111, die sexte decimo, intrante Augusti per Marinum
Bilongum, et tunc venderetur frumentum ab yperperis CLX usque CLXX, et Imperator vellet
pro se facere accipi pro CXXXIII yperperis solum; et ipse Petrus noluerit sibi dare pro tam
parvo precio, fuisse prohibitum vendere ipsum frumentum, et clausas sibi fuisse ac bullatas
stationes, m quibus erat ipsum frumentum, mandate dicti Imperatoris, et stetisse sic bene
mensem et dimidium, eundo ad curiam una cum domino Petro Badoario, Baiulo
Constantinopohtano, et rogando dominum Imperatorem, ut permitteret ...vendere vel saltim
accipere dignaretur pro eo precio, quo currebat per terrain et nihil profuerit...desbollatis et
apertis stationibus, non potuisse vendidisse ipsum frumentum ob proclamationem factam per
terram ex parte dicti domini Imperatoris, ne aliquis auderet emere frumentum ab aliquo Veneto,
cuiuscunque foret condictionis, et sic bene permansisse per menses tres; demum forte per tres
dies ante discessum domini Petri de Constantinopoli, cum maxima quantitas frumenti venisset
Constantinopolim et opportereret diseedere, habita vix licentia de vendendo, vendito eo
frumento necessario ad rationem CXVI yperperorum, fuisse defraudatum et dampnificatum
in maxima quantitate pecunie ob moram et prohibitionem domini Imperatoris; de hoc scita et
plene cognita veritate a domino Duce et dictis iudicibus, idcirco dixere ipsi, eidem Petro fore
pro suo dampno restituenda yperpera CXXV.
43
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
Също за венецианеца Джовани Фускуло, жител на Кипър в Лимасол, ограбен
в някакъв кораб в кипърските земи до носа Грего от Булгарино, Йоан Далкаво и
Асаладин Мацацари, люде на господин императора през месец ноември на 1274
година за толкова негови стоки и неща, конто струват 125 и повече перпера; след
като бе разкрито и наистина се видя от писмата на господин Пиетро Зено, спомена-
тия байул в Цариград, и от клетвата на същия този Джовани, споменатите съдии
постановяват: за това може да се има пълна вяра и е узната истината, заради която
трябва да се възстановят за възмездяване на неговата щета 125 перпера.
*
Също както узнаха споменатите съдии, венецианецът Николай Скортега-
кано, пребиваващ в Цариград по времето на господин Пиетро Бадоарио, байул в
Цариград, с някаква иегова тарета, натоварена с жито, която идвала от Черно
море, продадено било някакво количество от това жито по 7 перпера за всеки
модий минус една кварта, продал го на господин императора спроти волята си
същият Николай, защото той не му позволил да продаде своето жито, както стру-
вало и вървяло на сушата, но заповядал да го затворят и пазят в къщата, гдето бил
същият Николай и взел от него от същата около 458 модия; и същият господин
император обещал и казал на господата г-н Андреа Дандоло, г-н Тома Дандоло,
на господин гореспоменатия байул и на Николай де Канале, конто отишли заради
този Николай, понеже той не можал да отиде, тъй като бил болен, при същия
господин император, във връзка със споменатото жито и за тях, конто били вмес-
то оня Николай, че ще даде и ще нареди да се даде на споменатия Николай за
всеки центенарий жито 160 перпера; и същият господин император не изплатил
на Николай колкото обещал за казаното жито, но задържал 267 перпера от цена-
та на същото жито, и с това го ощетил без разходите и с друга щета.
След като напълно се узка за всички тези неща и се откри и се разкри
истината от споменатия този Николай, предиспоменатия Франческо Гриджио-
ни и Николай де Канале, свидетели, доведени за това от същия Николай, закле-
ли се, че всичко е истина и го потвърдили с клетва, и прочее от писмата на
казания байул, изпратени до Венецианската република във връзка с предишно-
то и с много други неща; поради това казаните господа съдии, след като видяха
и узнаха истината, постановяват: на същия Николай трябва да се възстановят за
възмездяване на неговата щета и за удовлетворяване 267 перпера.
*
Също установиха казаните съдии, че когато Джовани Бембо отивал от Ниг-
ропонтската земя към Макри в Турция с един лигнум- оттогава са изтекли чети-
ри и повече години, през някакъв месец февруари, където бил той и Бонифачио де
Ломуто...за... кораба, в който били капитанът Доминико Тривизано, писарят Пи-
етро Дото, Бенедето Арканджело и Джовани Каноци Ломбардецът и много други
и превозвал жито и вино, отивал и се връщал със споменатия тъй натоварен ко-
раб, единствено с всички гореспоменати бил, закотвен в казаното пристанище
Макри, бил заловен от Кривичиота, човек на казания император, капитан от Ро-
дос, който дошъл там с една галера и три галеоти и заловил заедно всички, конто
били с него, ведно със споменатия кораб и с всички неща, конто били в него, и той
бил отведен в Родос и развеждан със съдружниците си по цялата облает, а след
това осъден в затвор с другите и стоял 9 месеца и между другото споменатият
44
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
*
Item Johanni Fuscolo Veneto, habitatori in Cipro in Limisso, derobato in quodam ligno
in partibus Cipri juxta caput de Grego a Bulgarino, Johanne dal Cavo et Asaladino Mazzazari,
hotninibus domini Imperatoris, currente MCCLXXII1, de mense Novembris, de tantis suis
mercadandiis et rebus que voluere yperpera CXXV et ultra, ut manifestum et verum esse
videbatur per litteras domini Petri Geno, dicto Bajulo Constantinopolis, et sacramento ac
dicto ejusdem Johannis, dixere dicti judices de hoc satis habita plena fide et veritate cognita,
restitui debere pro satisfatione sui dampni yperpera CXXV.
*
Item cum cognoverint dicti judices Nicholaum Scortegacanem Venetum , existentem
Constantinopoli tempore dicti domini Petri Badoarii, Baiuli Constantinopolis, cum quadam
sua tareta caricata frumento, quam duxerat a Mari Maiori, vendita quadam quantitate ipsius
furmenti Vll yperpera, minus quarta, per medium quo(J)libet, vendidisse domino Imperaton
contra voluntatem ipsi(w.v) Nicholai, cum non permitteret eidem vendere suum frumentum , ut
inceperat et currebat per terram, sed fecisset claudi et custodiri domum, in qua stabat idem
Nicholaus, et expelli ipsum de ipsa, usque in CCCCLVIII media; et ipsum dominum
Imperatorem promisisse et dixisse dominis Andree Dandolo, domino Thome Dandolo, domino
Baiulo predicto et Nicholao de Canali, qui iverant pro ipso Nicholao, cum non posset ire, cum
esset infirmus, ad ipsum dominum Imperatorem occasione dicti frumenti et eorum, que fiebant
ipsi Nicholao, se daturum et facturum dare dicto Nicholao pro quolibet centenano frumenti
yperpera CLX; et ipsum dominum Imperatorem non fecisse sibi Nicholao solvere, quantum
promiserat pro dicto frumento, sed retinuisse yperpera CCLXVII de precio ipsius frumenti; et
in hoc dampnificasse ipsum sine expensis et aho dampno. De his omnibus scita plene ac
inventa et cognita veritate per dictum ipsius Nicholai et Francisci Grigioni et Nicholai de
Canali predicti, testiuni introductorum super hoc per ipsum Nicholaum jurantium, omnia
vera esse, et suo sacramento affirmantium, et per litteras etiam dicti Baiuli missas comuni
Venetiarum occasione predicta et aliis multis; idcirco dixere dicti domini judices, sic visa et
cognita veritate, eidem Nicholao restitui debere pro emendacione sui dampni ac satisfacione
yperpera CCLXVII.
*
Item cum repererint dicti judices, Johannem Bembo, cum ivisset de terra
Nigropontis ad Marcem de Turchia cum uno ligno-iam fuerint IIII anni transact! et
ultra, de quodam mense Februarii-quod erat suum et Bonifacii de Lomuto... de... ligno,
in quo erant Dominicus Trivisanus nauclerius, Petrus Dotho scribanus et Benedictus
Archangelus et Johannes Lombardus Canozi et multi alii, et caricasset de frumento et
vino, ire et redire cum dicto ligno sic caricato similiter cum predictis omnibus vellet,
stando in dicto portu Macre, fuisse captum per Criviciotum, hominem dicti Imperatoris,
capitaneum de Rothe, venientem ibi cum una galea et tribus galiotis, et derobatum una
cum omnibus , qui cum eo erant, de dicto ligno et omnibus, qui erant in ipso, et toto
carico, et ductum in Rothe, et verberatum cum sociis per totam terram, et postea
positum in carceribus cum aliis, et stetisse per VIIII menses; et interim dictum
45
АРХ и ВИТЕ ГОВОРЯТ
Кривичиота ги карал да копаят ровове, да издигат валове и други много недостой-
ни и тежки работи, конто едва ли могат да се изрекат: и след излизането от затво-
ра отищъл при императора и получил писма до споменатия капитан, щото да
върне на себе си и сътрудниците си, всички техни имущества със споменатия ко-
раб и да ги представи на гореписания капитан и нищо да не вземе от тях и тогава
байул в Цариград бил господин Марко Микиел - и по тази причина същият Джо-
ванн бил ощетен за 990 перпера заедно със загубата на кораба; всички тези неща
били разкрити, проверени и установени до същите господа от писанията на байу-
ла на Негропонте и от казания този Джовани и от много свидетели, разпитани за
това, заклели се, че това всичко е истина; поради това същите господа, узнали и
установили истината за предиказаните неща, постановяват: на този Джовани Бембо
трябва да се възстановят за възмездяване на щетата за неговите неща и на товара
690 перпера и за загубата на кораба с неговите съоръжения 300 перпера.
*
Също за Доминико Бондомир, един от гореказаните съдружници, ограбен в
споменатия кораб от същия Кривичиота за толкова, колкото са 90 перпера; след
като узнаха истината чрез неговата клетва и от доведените свидетели, казаните
съдии постановяват, че трябва да се възмезди за неговата щета с 90 перпера.
*
Също за Джорджо от Крит, ограбен на 4 март 1276, когато идвал с една
своя ладия от Загора, натоварена със стоки и храни, когато бил в пристанището
Делиталдо, запътил се към Негропонте, от гърците от Лорео с една вакета, за
толкова, колкото са 10 перпера и 8 и половина гроша; след като узнаха истината
от него същия чрез клетва, че така било, казаните съдии постановяват: за него-
вата щета трябва да се възстановят 10 перпера и 8 и половина гроша.
*
Също за венецианеца Марко Арналдони, който през месец ноември на
1268 година, по времето на байула Марино Джустиниани бил обложен с кумерк...
в Несебър от Протаксимен и неговия доведен син Калоян и комеркиариите Ми-
хаил Стратигла и Константин Калавро за 17 перпера, след като се закле, че това
е истина, казаните съдии постановяват: за неговата щета трябва да се възстано-
вят 17 перпера.
*
Също за венецианеца Джакомо Магно, ощетен, когато бил в Цариград по
времето на господин...байул в Цариград, и изпратил дважди Платове до град Несе-
бър чрез Марино де Бона от Дубровник, а след това същият отишъл трети път с
негови Платове сам до същия град Несебър за три...взети му и на казания... за ку-
мерк от комеркиариите на същата облает; също и от друга страна бил ощетен по
времето на гореказания господин Марино, докато бил в същата облает за един свой
сандал, нает от него, оборудван и поправей... (против) волята му от Руха, тогава
господар на споменатата Несебърска облает, поставен от господин императора, и
от неговите чиновници-надзорници за житото, и бил изпратен товарът с житото в
Цариград за отчуждаване на този кораб и съоръженията или оборудванията, взети
от него, и за навлото на същия кораб и за щетата за него за 160 и повече перпера;
след като узнаха истината за тези неща от същия този Джакомо, уверяващ, че всич-
ко това е истина, казаните съдии постановяват: трябва да се възстановят за казани-
те две щети- именно за кумерка и за оня сандал - 175 перпера.
46
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Criviciotum fecisse eos fodere fossata, minare pancerias et alia multa turpia et gravia
servitia, que dici vix possunt; et post exitum carcerum ivisse ad Imperatorem, et habuisse
litteas ad dictum capitaneum, ut redderentur sibi et sociis omnia eorum bona cum dicto
ligno, et eas presentasse capitaneo suprascripto, et nichil profuisse eisdem-et tunc erat
dominus Marchus Michael, Baiulus Constantinopohs-et dicta causa ipsum Johannem
fuisse dampnificatum in DCCCCLXXXX yperpera cum dampno ligni; que omnia
manifesta et probata et nota ipsis dominis per scripturam Baiuli Nigropontis et dictum
ipsius Johannis et testium plurium receptorum super hec, iurantium, sic omnia esse
vera; idcirco dixerunt ipsi domini, scita et visa veritate de predictis, eidem Johanni
Bembo restitui debere pro satisfacione dampni suarum rerum et carighi yperpera
DCLXXXX, et pro dampno ligni cum coredis suis yperpera CCC.
*
Item Dominico Bondomiro, derobato in dicto ligno per dictum Criviciotum de tanto,
quod valuit yperpera LXXXX, una cum dictis sociis; cognita veritate per sacramentum eius et
testium productorum, dixere dicti judices, debere restitui pro suo dampno yperpera LXXXX.
*
Item Georgio de Crete, derobato die IIII intrante Marcio MCCLXXVI, dum veniret
cum una sua barca de Sagora caricata de mercimoniis et victualibus, cum foret ad pontam
Delitalde, veniendo Nigropontem, per Grecos de Loreo cum una vacheta de tanto, quod valuerit
yperpera X et grossorum VIII et dimidiumiscita veritate per dictum ipsius iurantis, sic fuisse;
dixere dicti judices, restitui debere pro suo dampno yperpera X et grossorum VIII et dimidium.
*
Item Marcho Amaldonis Veneto, comei clato de mense Novembri currente MCCLXVII1,
tempore domini Marini Justiniani Baiuli.in Mesembria per Protaximenem et Caloianni, so
figliastro, et Michili Stratiglam et Costantmum Calaurum comerclarios, in XVII yperperis,
iuranti, sic esse verurmdixere dicti judices, pro suo dampno restitui debere yperpera XVII.
*
Item Jacobo Magno Veneto, dampnificato dum esset Constantinopoli tempore
domini.....Baiuli Constantinopolis, et mississet suam drapariam ad civitatem Mesembrii per
Marinum de Bona de Ragusio bis. et ipsemet ivisset tercio cum draparia sua similiter ad
ipsam civitatem Mesembrii in tribus.acceptis sibi et dicto....de comerclo per comerclarios
ipsius terreptem et in alia parte dampni ficato tempore predicti domini Marini, dum esset in
ipsa terra, de uno suo sandalo empto ab ipso et aptato et reparato....suam voluntatem per
Rucham, dominum tunc dicte terre Mesembrie pro domino Imperatore, et suos officiales
costitutos super furmento, et misso caricato de frumento Constantinopoli pro distractione
ipsius ligni et amesiis sive corredis acceptis de ipso, et pro naulo dicti ligni et dampno ipsius
in yperperis CLX et ultra; scita veritate de his per dictum ipsius Jacobi, asserentis, sic omnia
vera fuisse:dixere dicti domini judices, debere pro dictis duobus dampnis, comercli scilicet et
ipsius sandalli, restitui yperpera CLXXV.
47
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
Също за Джовани Ардизоно, ограбен и ощетен по време на байулството
на господин Томазино Белини в Цариград, с един иегов кон и за толкова в асп-
ри, ножове и Платове, конто струват между другото 39 перпера, взети от едно
негово момче или прислужник в гората на Загора40 от войниците на господин
императора; също от друга страна бил ощетен за 20 перпера по времето на байу-
ла в Цариград Марко Микиел за това, което пренасял по Голямото море (Черно
море) за Цариград, именно от Солдая, за превозването на един пратеник на
господин императора;установили истината и узнали за тези неща аг същия този
Джовани и от свидетелите, доведени от него за същото, заклели се и потвърди-
ли с клетва, че е било така, казаните господа съдии постановяват: за тези споме-
нати щети трябва да се възстановят 59 перпера.
*
Също за Антонио Скуайа за взетия много пъти кумерк от него от комер-
киариите на Несебър и от тези на Анхиало и Понтохераклея и от тези на Кафа и
Кумания, конто не му позволявали да пренася своите стоки, и за щетата, нанесе-
на му за един иегов сандал и на Петро де фано, натоварен с много жито и ече-
мик, присвоен от мегатриарха, адмирал на флота на господин императора, кой-
то дошъл в тази облает, и за задържането, което извършил там за 8 дни, по
заповед на споменатия мегатриарх с другото зърно пряко волята му, и конто
всички казаки щети възлизат на 60 и повече перпера; след като узнаха истината
за тези неща от същия този, който увери, че е така, казаните господа съдии
постановяват: за всички тези щети трябва да се възстановят 60 перпера.
*
Също за Паскал, който бе от Бриндизи, от енорията „Свети Григорий"...
когато идва от Акра към Кипър за капитана на един кораб...от два пиратски
кораба, на конто кораби капитани били Булгарино от Родос и Саладин от Аниа,
и бил заловен и задържан от тях ...след като пътувал, от конто избягал по-късно
и дошъл в Цариград, и тогава бил ощетен от тях в оръжия, кожи и Платове,
конто възлизат на 40 сарацински бизанти, без да се смята неговото задържане и
щетата, нанесена нему; узнали истината от него самия и доведените свидетели,
заклели се, че е така, казаните съдии постановяват: за неговата щета трябва да
се върнат 40 сарацински бизанта.
*
Също за Леон от Иерусалим, венециански жител и поданик, ощетен за
някакво ограбване, извършено над съпругата му, когато идвал от земите на Три-
поли към Акра с една ладия от корсара Бургарино с един кораб, край Акра в
пристанището Маркизи в утринния час, по времето на господин Джовани Дан-
доло, байул в Акра и за пяла Сирия, с всички неща, вещи и дрехи, конто имали
там, струващи 290 сарацински бизанта; познали и узнали истината за тези неща
чрез писмата на казания байул и писмото изпратено до господин дожа и Вене-
цианската република, пред конто се заклели с клетва, че е така, казаните съдии
постановяват: за тази щета трябва да се възстановят 290 сарацински бизанта.
48
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XH-XV В.
*
Item Johanni Ardizonis, derobato et dampnificato tempore Baiulatus domini Thomasini
Beligni in Constantinopoli de uno suo equo et de tanto in aspris et cultris et pannis, qui valuerint
inter omnia yperpera XXXVIIII, acceptis uni suo puero sive servienti in nemore de lo Sagari
per soldaderios domini Imperatoris; item et in alia parte dampnificato de XX yperperis tempore
domini Marchi Michaelis, Baiuli in Constantinopolim quos habere debebat a domino Imperatore
pro eo, quod portaverat a Mari Maiori Constantinopolim , scilicet a Soldadia, pro portatura
unum nuncium domini Imperatoris:cognita veritate et scita de his per dictum ipsius Johannis
et testium productorum per ipsum, iurantium et sacramento asserentium, sic fuisse; dixere
dicti domini judices restitui debere pro dictis ornnbus dampnis yperpera LVIIII.
*
Item Antonio Squiaia, dampnificato per plures vices de comerclo sibi accepto per
comerclarios de Mesembria et per illos de Laquilo et de Pontaracla et per illos de Cufiu (et) de
le Comundie, qui non permittebant caricare suas mercadandias, et de dampno sibi facto de
uno suo sandalo et Petra de Fano caricato de furmento et ordeo pro comerclo, accepto sibi de
ipso blando per illos de Mesembria et de ordeo mullo sibi accepto per lo Mengatnarcha,
capitaneum exercitus domini Imperatoris, qui venerat ad ipsam terram, et propter moram,
quam fecerat ibi per VIII dies mandate dicti Mengatriarche cum alio blando contra suam
voluntatem, et que omnia dicta dampna ascenderant in yperperis LX et ultra; cognita veritate
de his per dictum ipsius , asserentis, sic fuisse:dixere ipsi judices, restitui debere pro dictis
omnibus dampnis yperpera LX.
*
Item Paschali, qui fuit de Brandicio contrate Sancti Gregorii.dum veniret de Acre in
Cipro pro nauclerio unius ligni....per duo ligna cursariorum , quorum lignorum erant comiti
Bulgarinus de Rode et Saladinus de Ania. et capto etiam per ipsos et detento per..navigandi,
a quibus aufugerat postea, et veniret Constantinopolim, et dampnificato tunc per ipsos inter
arma et bocaranos et drapos de tanto, quod valuerit XL besantos Saraxinatos, sine dicta ipsius
detentione et dampno, quod habuit propter hoc; cognita veritate per dictum eius et testium
productorum, iurantium, sic fuisse: dixere dicti judices, restitui debere pro suo dampno XL
besantos Saraxinatos.
*
Item Leoni de Yerusalem, burgensi ac fideh Veneto dampnificato de quadam derobatione
facta in uxorem ipsius et filium, dum venirent de partibus Tripolim m Aeon cum barca una,
per Burgarinum cursarium cum uno ligno caricato prope Aeon ad portam Marchisii in hora
matutinali tempore domini Johannis Dandoli, Baiuli in Aeon et tota Syria, de rebus omnibus
et bonis et vestimentis, quas ibi habebant , valentibus bizancios CCLXXXX Saraxinatos;
cognita et scita veritate de his per litteras dicti Baiuli et scripture missa domino Duci et comuni
Veneciarum, coram quibus sacramento firmantium , sic fuisse: dixere dicti judices, restitui
debere pro ipso dampno bizancios Saraxinatos CCLXXXX.
49
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
Също за венецианеца- благородник Карентано Зано от енорията „Света
Мария Богородица", който, когато бил в Солунската облает през месец септем-
ври на миналата година, бил обложен с кумерк 81 перпера и половина за някак-
во количество жито, което закупил там, за да го откара във Венеция, от комер-
киариите и надзорниците за житото, люде на господин императора, по 12 перпе-
ра и половина за всеки центенарий, взети от него от тях като кумерк за спомена-
тото жито; също и от друга страна бил обложен с кумерк- оттогава са минали
четири години - докато бил в Солунската облает като консул на венецианците,
за 10 перпера, взети от неговия слуга, когото изпратил в Мелник със свои Плато-
ве, от хората на същата облает за кумерк на споменатите Платове; узнали и
установили истината за всички тези неща от същия този Карентано и от свиде-
телите, доведени от него, заклели се, че е било така, същите господа съдии пос-
тановяват: за споменатите две щети от споменатите комеркиарии трябва да се
възстановят 91 и половина перпера.
№ 13
РЕШЕНИЯ НА ГОЛЕМИЯ СЪВЕТ ЗА ЖИТОТО,
ДОСТАВЕНО ОТ ЧЕРНО МОРЕ, ОТ 1289-1292 Г.
23 август41
Ако консулът на Солун боледува там дълго, да се постанови от съветници-
те на тамошните търговци, щото да изберат консул помежду си; и оня, който ще
бъде избран, нека да бъде при условията, при конто би бил (избран), ако бъде
избиран във Венеция; бе взето решение, че този консул на Солун, който тогава
се избере от предиспоменатите търговци, да бъде при онези условия, при конто
е бил оня, който се изпраща от Венеция, само колкого остане вместо него. И ако
съветът е против, нека бъде отменено, колкого се може по-скоро.
*
Ден 18 февруари42
И бе взето решение от тази страна да се разпорежда, че онези от Романия
и от Черно море могат да се връщат, като онези от Корон и Кларенца.
Съшо, че онези от Романия и Черно море могат да се връщат, както онези
от Корон и Кларенца, именно когато те биха пожелали, с изключение на по-
старите стоки.
50
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
*
Item provide viro Carentano Zannis Veneto, de confinio sancte Marie matris Domini,
dum esset de anno proximo elapso de mense Septembris in terra Salonich, comerclato de
LXXXI yperperis et dimidium pro quadam quantitate furmenti, quam emerat ibi causa ducendi
Venecias, per comerclarios et eos, qui supererant furmento, homines domini Imperatoris ad
rationem XII yperperorum et dimidii pro quolibet centenario, acceptis sibi per ipsos pro
comerclo dicti furmenti; item et in alia parte comerclato-iam sunt quatuor anni elapsi-dum
esset in terra Salonich pro Consule Venetorum, de X yperperis acceptis farnulo suo , quem
nuserat Melinicum cum sua draparia, per homines ipsius terre pro comerclo dictorum draporum;
scita et cognita veritate de his omnibus per dictum ipsius Carentani et testium productorum
per ipsum, iurantium, sic fuisse: dixere ipsi domini judices , restitui debere pro dictis duobus
dampnis dictorum comerclorum yperpera LXXXXI et dimidium.
TTh III, p. 159-160,171-172,173,179-180,187,189-190,196-197,219-220,238-239,
244-246,256,257,279-280.
№ 13
DELIBERATIONES CONSILII MAIORIS DE FRUMENTO
CONDUCTO A MARI MAIORE A. MCCLXXXIX-MCCXCII.
XXIII augusti
Cum Consul Thessalonice remanserit hie eger, et per Consiliarios dictum sit mercatoribus
euntibus illuc quod eligant Consulem inter se, et ille, qui erit electus, sit cum condicionibus,
cum quibus esset, si ivisset electus Veneciis; capta fuit pars quod ille Consul Thessalonice,
qui nunc eligetur per mercatores predictos, sit ad Illas condiciones, ad quas fuisset ille, qui de
Veneciis mittitur, quantum pro ista vice solum. Et si consihum est contra, sit revocatum quantum
in hoc.
*
Die XVIII februarii
Et capta hac parte, ponetur pars quod illi de Romania et de Mari Maiori possint reverti,
sicut illi de Corono et de Clarencia:
Item, quod illi de Romania et de Mari Maiori possint reverti, sicut illi de Corono et de
Clarencia, scilicet quandocumque ipsi voluerint, exepto cum mercatiombus vetitis.
51
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
2 август43
Също, че търговците от Леванта могат да докарват от Цариград и от цяла
Романия и от Черно море във Венеция, както ще могат от свободното море,
връщайки се от споменатите места на априлските календи и през целия месец
април.
*
На деня 13 ноември44
Също, взето бе решение, че който докара добро и продаваемо жито във
Венеция, идвайки с това жито тук през целия месец април, да получи, ако се
отправи с това жито от областите на Цариград или от Черно море 14 гроша за
старий, а ако се отправи от други области извън Залива, да получи 15 гроша за
старий, донасяйки ни документи от нашите управители за това жито. И да не
могат да го продават другаде, освен във Венеция (под заплаха) от глоба 20 солди
на старий. И да получат заплащане в течение на два месеца, след като то бъде
поставено в хамбарите на нашата Република. И освен това другого решение,
взето на деня 23 октомври относно житото, докарвано във Венеция, бъде утвър-
дено.
В деня 18 ноември45
Бе взето решение, че който докара добро и продаваемо жито във Венеция
от земите извън Залива, отправяйки се оттам до идния празник на свети Петър,
ако тръгне с това жито от областите на Черно море да получи 14 гроша за ста-
рий, със условията съдържащи се в друго решение на съвета, като изключат
корабите, конто презимуваха там.
*
В деня 20 декември46
Бе взето решение, Съветът за житото, който изключва онези, конто зиму-
ваха в Черно море, да се промени така, че те са в това положение, в което са
останалите, конто зимуваха другаде. Също, че Съветът за житото, разпореж-
дайки, че трябва да дадат 16 гроша на старий, променя това решение така, че
трябва да дадат 18 гроша на старий, с изключение на житото, което се пренася
от областите на Цариград и Черно море. И както срокът беше до празника на
свети Петър, тъй да бъде за Черно море и за Цариград до (празника) на свети
Михаил.
*
[17 януари 1292 г.]
Взето бе решение, че може да се отива свободно, комуто както харесва, в
Романия и до Черно море и могат да докарват стоки от Леванта и други стоки от
Цариград и от Черно море, пътувайки от априлските календи до средата на ок-
томври.
52
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В
*
Item quod mercatores de Levante possint conduci de Constantinopoli et de tota Romania
et de Mari Maiori Venecias, sicut poterant de Ultra mare, discedento a dictis locis a Kalendis
aprilis usque per totum mensem aprilis.
*
Die XIII novembris
Item, capta fuit pars quod quicumque adduxerit frumentum Venecias de extra Culfum,
bonum et mercadante, movendo cum ipso frumento hinc per totum mensem aprilis prius venturi,
habeat si moverit cum ipso frumento de partibus Constantinopolis aut de Mari Maiori, grosses
XIIII, pro stario, et si moverit de aliis partibus de extra Culfum, habeat grosses XV pro stario,
adducendo nobis litteras a nostris rectoribus de dicto frumento. Et non possint de ipso vendere
nisi Venecias sub репа soldorum XX pro stario. Et habeant solucionem infra duos menses
postquam positum fuerit in canipis nostri Comunis. Et nichilominus aliud consilium, captum
die XXIII octubris super frumento conducendo Venecias, sit firmum.
Die XVIII novembris
Capta fuit pars quod quicumque adduxerit frumentum Venecias de extra Culfum, bonum
et mercadante, movendo cum ipso frumento hinc usque ad festum sancti Petri prius venturi,
habeat, si moverit cum ipso frumento de partibus de Mari Maiori habeat grosses XIIII pro
stario cum condicionibus in alio consilio contends, salvis navibus, que hybemassent ibi.
*
Die XX decembris
Capta fuit pars quod Consilium frumenti, quod excludit illos qui invemaverunt in Mari
Maiori, revocetur in tantum, quod sint ad illam condicionem, in qua sunt illi qui invemaverunt
alibi.
Item, quod Consilium frumenti, continens quod dari debeant grossi XVI pro stario,
emendetur in tantum, quod dari debeant grossi XVIII pro stario, excepto de frumento quod
apportaretur de partibus Constantinopolis et Maris Maioris. Et sicut terminus erat usque ad
santum Petrum, ita sit de Maiori Mari et de Constantinopoli usque ad sanctum Michaelem
prius venturum.
*
Capta fuit pars quod possit iri libere, quandocumque placet, in Romaniam et ad Mare
Maius et possint adduci mercaciones de Levanti et alie mercaciones de Constantinopoli et de
Mari Maiori, movendo a kallendis aprillis usque ad medietatem octubris.
53
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
[7 февруари 1292 г.]
Тъй като бе взето решение, че могат да се докарват стоки от Леванта,
Цариград и от Черно море във Венеция, решено бе, че това трябва да се разбира
само за онези стоки, конто идват от Черно море, а не за други.
№ 14
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА РОБИНЯТА БУЛГАРА ОТ БЪЛ-
ГАРСКИ РОД, СЪСТАВЕН В КАНДИЯ НА 3 АВГУСТ 1301 Г.
На третия ден. Заявявам аз, генуезецът Мартино де Монико, че ведно с
мойте наследници давам, продавам, а също и прехвърлям на теб филипо Капе-
ло, жител на Кандия, и на твоите наследници, една моя робиня, на име Булгара49
от български род, както това е обичайно с пълна сила и власт и да се препредава
и т.н. Цената прочее беше десет перпера, конто ми бяха изплатени, с което на-
пълно се разплашам и т.н.
Свидетели: Виченцо, Джовани Равазио, Андреа от Валенция, подуправи-
теля Джакомо де Мезо. Да се попълни и да се даде.
№ 15
ПИСМО НА ДУКА НА КАНДИЯ ГУИДО ДЕ КАНАЛЕ
ДО ВЕНЕЦИАНСКИЯ ДОЖ ПИЕТРО ГРАДОНИКО ЗА ПИРАТСКИТЕ
ДЕЙСТВИЯ НА МАРИН БЪЛГАРИНА ОТ 13 ЮНИ 1304 Г.
До височайшия господар Пиетро Градонико50 по Божия милост прославен
дож на Венеция, Далмация и Хърватско, господар на една четвърт и половина
от цялата империя Романия, Гуидо де Канале, по иегова заповед дук на Кандия51
и неговият съвет с цялото си преклонение и уважение.
Новините, конто получихме от Александрия наскоро, не ще пишем на Ва-
ше Височество сега, понеже биха могли да са известии на Ваше Височество чрез
писмата на Вашия консул, който е там. Все пак отбелязахме като достойно по-
настоящем едно нещо, че през наскоро отминалия месец декември, един генуез-
ки кораб дойде от Цариград в пристанището на Кандия, чиито патрон беше
Поизино Поизи, комуто дадохме помощ и подкрепа срещу галерата на Марино
Булгаро, който пък преследва всички пътуващи за Александрия, и той реши
поради страх от казаната галера и поради лошото време по своя воля да разтова-
54
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
Cum captum sit quod mercaciones de Levanti possint conduci Venecias a
Constantinopoli et a Mari Maiori capta fuit pars, quod hoc intelligatur solum de illis
mercacionibus, que veniunt de Mari Maiori et non de aliis.
Cessi, DMCV, III, p. 243, 257,302,309-310,311,313.
№14
CONTRACTUS DE VENDITIONE SCLAVAE BULGARA DE GENERE
BULGARORUM COMPLETES CANDIDAE DIE III AUGUSTI A. MCCCI
Die Ш-a. Manifestum facio ego Martinus de Monigo, lanuensis, quia cum meis heredibus
do, vendi atque transacto tibi Phylippo Capello, habitatori Candide, et tuis heredibus unam
sclavam raeam nomine Bulgaram de genere Bulgarorum amodo in antea cum plena virtute et
potestate, et intromittendi et cet. Precium enim fuit perpera decern, que michi persolvisti,
unde te securum reddo et cet. Нес autem, et cet. Testes: Vicencius, Johannes Ravasii, Andreas
de Valencia, vicedominus Jacobus de Mezo. Complere et dare.
ASV- Notai di Candia, b. 141, not. Benvenuto de Brixiano, c.17 v.
№15
LITTERAE DUCHAE CANDIDAE GUIDONIS DE CANALE
AD DUCEM VENETIARUM PETRUM GRADONICO DE GESTIS PIRATICIS
MARINI BULGARI DIE XIIIIUNII A. MCCCIV
Excellentissirao domino eorum, domino Petro Gradonico, Dei gratia Venetiarum,
Dalmatie, atque Croatie inclito duci, domino quarte partis et dimidie totius imperii Romanie-
Guido de Canali, de suo mandato ducha Crete et eius consilium, cum omni reverentia et
subiectione seipsos.
Nova que habuimus de Alexandria his diebus magnificentie vestre non
scriberaus per presentes, quoniam per litteras vestri consulis, qui est ibi, excellentie
vestre poterunt esse nota; Unum tamen significandum duximus per presentes, quod
de mense decembris nuper preterito lignum unum Januensium venit de Constantinopoli
in portum Candide, cuius patronus erat Poysinus Poysi, Januensis, cui dediraus auxilium et
favorera contra galeam Marini Bulgari, qui persequebatur omnes Alexandnam properantes;
et sibi timore predicte galee et pro temporis asperitate apparuit sua sponte exonerate
55
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ри кораба и да продаде всичките си стоки, между конто нареди да се стоварят и
продадат някои роби, конто пожела. Сыдевременно Отобоно дела Волга, гену-
езец, също така бе в пристанището на Кандия, с един свой кораб, с който дойде
от Анкона и презимува в пристанището на Кандия. Той крадливо и тайно, без
оглед на честта, която му оказахме, купи от речените роби, както от онези, кон-
то бяха стоварени на брега, така от онези, конто останаха на гореказания кораб,
противно на доброго положение на християнската вяра, Вашата чест и нашите
разпоредби и забрани. Това беше за нас твърде тежко поради нуждата, която
имахме, както от хора, така и заради онези, конто изгубихме поради земетресе-
нието, както и поради многого служби, конто трябваше да извършваме.
И когато онзи кораб, който докара онези от Цариград, си замина, след много
дни ни беше дадено да разберем, как реченият Отобоно е получил в споменатия
кораб, който дойде от Анкона, казаните роби в нашето пристанище. Поради което
наредихме да го извикат и му заповядахме да нареди гореказаните роби да се прода-
дат и да плати глоба, с която бе наказан за действията си срещу нашите забрани. И
не му разрешихме да си замине, докато не нареди да дойдат речените роби на брой
35 мъже и жени. След като ги доведоха при нас се появи някакъв грък на име
Георги, който доказа, че от речените роби шест мъже и девет жени са негови. Ние
обаче като не обръщахме внимание на обидите, конто ни отправяше реченият Ото-
боно и онези от хората му, наредихме да се възстановят на казания Георги робите
му. Той, като ги продаде по своя собствена воля прие и получи цената им, и също
така се яви някакъв друг генуезец, писар на кораба на онзи Отобоно, който подобно
доказа, че трима от речените роби са били негови, а именно един мъж и две жени,
та наредихме да му се върнат и той, като ги продаде, прие и получи тяхната цена.
Казано им бе, че остатъкът от речените роби е на някой си Симеон от Сицилия. Той
като се боеше поради обидата и вината си, никак не пожела да се яви пред нас.
Същевременно пред нас се явиха мнозина от речения кораб, конто се оплакваха от
гореспоменатия Симеон, като казваха, че са му дали назаем пари за да купи казани-
те роби. Тях не пожелахме да чуем в отсъствието на ответната страна, която би
могла да защити правата си. Но двама бяха намерени за свободни, като нямаха
господари и тях пуснахме на свобода да вървят и да правят, каквото си искат. И това
е истината по делото и не се доказа, че било споменато, че речените роби са на
господаря султан, нито на другите му адмирали.
И като отидоха речените Отобоно и Симеон в Александрия, като премъл-
чаха истината и обявиха лъжата, съобщиха на емира на Александрия, че сме
взели от тях мамелюци, конто водели при речения господар султана. Поради
което този емир ни изпрати писмата си, съдържащи, че трябва да изпратим
речените мамелюци в Александрия. Но ние изпратихме в отговор на този емир
с онези почтителни слова, конто намерихме за уместни, като му изяснихме ця-
лата истина по делото. Но той като не се успокой от отговора ни, нареди да се
задържи според угодата му благородният Франческо де Канале, племенник на
нашия дук. За успокоението му като истински господар се погрижете, както се
види уместно на Ваше височество. Но организирахме речения процес, понеже
речените извършиха деяния срещу благого на католическата вяра, Вашата чест
и нашите забрани и наредби, конто, ако е угодно на Ваше височество, да съхра-
ним, както досега са били съблюдавани, пожелайте да ни наредите. Защото на
заповедите Ви сме готови да се подчиним с нужната почит.
Дадено в Кандия, 13 юни, II индикт.
56
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
lignum, et vendere omnes mercationes suas, inter quas fecit exonerate quosdam sclavos, quos
voluit; Verumtamen Octobonus della Volta, Januensis, erat similiter in portu Candide cum
una sua nave, cum qua venerat Ancona et hyemaverat in portu Candide: qui furtive et occulte
non respiciens honorem, quern feceramus ei, emit de predictis sclavis, tarn ex illis, qui exonerati
fuerant, quam de illis, qui remanserant in supradicta nave, contra bonum statum fidei christiane,
honorem vestrum et ordinamenta bannaque nostra; quod quidem habuimus valde grave ex
necessitate, quam ex hominibus habebamus, tarn pro illis, quos amiseramus ex terre motu,
quam pro multis servitiis, que nos facere opportebat; et recedente nave ilia, que eos de
Constantinopoli deportarat. post plures dies datum fuit nobis intelligi, qualiter predictus
Octobonus receperat in predicta nave, que venerat Ancona, predictos sclavos in portu nostro.
Unde nos fecimus eum vocari et precipi sibi, quod faceret vendi predictos sclavos et solveret
penam, quam incurrerat faciendo contra predicta nostra banna; nec ipsum recedere permisimus,
donee fecerit venire predictos sclavos numero XXXV inter mares et feminas, quibus coram
nobis conductis, comparuit quidam Grecus, vocatus Georgius, qui ostendit quod de predictis
sclavis sex mares et novem femine erant sui.
Nos autem, non attendentes ad offensione, quas nobis fecerat Octobonus predictus et
illi de sua nave fecimus restitui predicto Georgio suos sclavos; qui vendens eos sua propria
voluntate recepit et habuit pretium eorumdem, et similiter comparuit quidam alius Januensis,
scriba navis Octoboni eiusdem: qui ostendens similiter, quod tres de predictis sclavis erant
sui, scilicet unus masculus et due femine, eos reddi fecimus ei, et ipse vendens eos recepit et
habuit pretium eorumdem. Residium vero predictorum sclavorum dictum fuit nobis, quod
erat cuiusdam Symeonis de Sicilia; qui, timens offensionem et culpam suam, nunquam
comparere voluit coram nobis; verumtamen comparuerunt coram nobis plures de dicta nave,
qui conquerabantur de Symeone suprascripto, dicentes se mutuasse denarios ei pro emptione
predictorum sclavorum;quos audire noluimus in alterius partis absentia, que posset defendere
jura sua: duo autem soli fuerunt inventi liberi, dominos non habentes, quos dimisimus in
libertate sua ad eundum et faciendum, quod vellent. Et hec fuit rei veritas, nec unquam
invenietur, quod fuerit facta mentio, quod dicti sclavi essent domini soldani, nec aliquorum
armiraliorum suorum.
Et euntes predicti Octobonus et Symeon Alexandriam denuntiaverunt miro Alexandrie,
tacita veritate et asserto mendacio, quod nos acceperamus ab eis Mamulucos, quos portabant
ad dominum soldanum predictum; propter quod idem minis suas nobis litteras intimavit
continentes, quod dictos Mamulucos mittere Alexandriam deberemus; nos autem misimus
reddendo eidem miro per ilia honorifica verba, que vidimus convenire, exprimentes sibi totius
negocii veritatem; sed ipse non acquiescens responsioni nostre, nobilem virum Franciscum
de Canali, nepotem nostri duche, fecit sicut ei placiut detineri; ad relaxationem cuius tamquam
verus dominus providebitis, sicut excellentie vestre videbitur convenire; predictum autem
processum fecimus, eo quod predicti fecerunt contra bonum catholice fidei, honorem vestrum,
banna et ordinamenta nostra; que si excellentie vestre placet, quod observemus, sicut fuerunt
hactenus observata, nobis mandare velitis; nam vestris mandatis parati sumus debita reverentia
obedire.
Date Candide, die XIII junii, secunde indictionis.
ASV-Commemoriali II, c. 53 r-v.
57
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№16
СПИСЪК НА ИМПЕРАТОРИ, КРАЛЕ И ВЛАДЕТЕЛИ НА СКЛАВОНИЯ,
БЪЛГАРИЯ И РОМАНИЯ ОТ 1313 Г.
Титли на крале, барони и пр...
На Склавония53 и България и т.н....
Господин Урош54, крал на Сърбия, Захълмие, Диоклея, Албания и При-
морската облает.
Господин Стефан, син на крал Урош55, крал на Диоклея, Албания и При-
морската облает.
Господин Стефан, крал на Рашка и т.н., както по-горе.
Господин Владислав, иегов син.
Господин Михаил, деспот на България56, господар на Видин, зет на крал
Урош.
Господин Светослав, цар на България.57
На Романия.
Господин Андроник, в Христа Бога верен император и управител на роме-
ите, Дука, Ангел, Комнин, Палеолог-винаги август.58
Госпожа Ирина Дукена, Ангелина, Комнина, Палеологина в Христа Бога
верна императрица и управителка на ромеите - винаги августа, Монфератска
маркиза.
Госпожа Анна Комнина, верна в Христа деспина и дукеса.
Господин Николай, патриарх на светата Цариградска църква.59
Господин херцогът на Атина.
Господин Тома Комнин, по Божия милост деспот и дук.
Господин Тома, по Божия милост велик деспот на Романия, владетел на
Влахия, господар на Архангел, дук на Вигенция, граф на Ахило и Непанти и
господар на владетелската крепост Янина.
Господин Людовик, принц на Ахая.
Госпожа Матилда, принцеса на Ахая, иегова съпруга.
58
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТЕ! ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В
№ 16
NOTITIA IMPERATORUM, REGUM ET DOMINORUM DE SCLAVONIA,
BULGARIA El ROMANIA А. МСССХШ
Tituli regum et baronum et cetera...
De Sclavonia et Bulgaria.
Ser Urossius rex Servie, Chehnie, Dioclie, Albanie et maritime regionis.
Ser Steffanus regis Urossii filius, rex Dioclie, Albanie, Chelmie et maritime regionis.
Ser Steffanus rex Raxie et cetera ut supra
Ser Ladislaus filius eius.
Ser Michael despoti Bulgarie, dominus de Bidigno, gener regis Urossii.
Ser Vecelaus imperator Bulgarie.
De Romania.
Ser Andronicus in Christo Deo fidelis imperator et moderator Romeorum Duchas
Angelus Comnienus Paleologus semper Augustus.
Domina Erina in Christo Deo fidelis imperatrix et moderatrix Romeorum Duchena
Angelina Comniena Paleologina semper Augusta, de Montifferati marchionissa.
Domina Anna Christi fidelis despina Curanina ducissa.
Ser Nicolaus sancte Constantinopolitane ecclesie patriarcha.
Ser Dux Athenarum.
Ser Thomasius Dei gratia despoti Comninus dux.
Ser Thomas Dei gratia magnus Romanic despotus, princeps Blachie, Archangeli
dominus, dux Vigentie, comes Achilo et Nepanti ac regalis castri Joanine dominus.
Ser Ludoycus princeps Achaye.
Domina Mahalda, principissa Achaye, eius uxor.
ASV - Senato, Secreta - Patti, Liber pactorum, III, c. 82 v = Copia, c.126 v - 127 r.
59
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 17
РЕШЕНИЕ НА ГОЛЕМИЯ СЪВЕТ ЗА ЖИТОТО, ДОКАРВАНО
ОТ ЧЕРНО МОРЕ, ОТ 20 ЮЛИ 1318 Г.
Че господин дожът, съветниците, членовете на Четиридесетте и чиновни-
цитс от Службата за житото имат свободата да издават нареждания за житото
от Чсрноморието, Романия и Крит, както преценят те или по-голямата част от
тях. И ако Съветът е против, нека да се прегласува, относно това.
№18
СВЕДЕНИЕ ЗА ЖИТО ОТ НЕСЕБЪР И АНХИАЛО В ПИСМО
НА БАЙУ ЛА В ЦАРИГРАД МАРКО МИНОТО ОТ 3 МАРТ 1320 Г.
Също, че на венецианците не се позволява да продават в Цариград жито-
то, което докарват от Голямото море или от Несебър и Анхиало. И ако венеци-
анците продават такова жито, което превозват със себе си на своите кораби, се
налага кумерк на всички гьрци, купуващи жито от венецианците по шест кара-
та на всеки модий, така че венецианците понасят голяма несправедливост и
хората отиват първо при другите, преди венецианците. Казват също, че не обла-
гат с нищо венецианците, а своите хора. Но все пак е явно против споразумсни-
ята и многократно е известявано на императора.
№ 19
РЕШЕНИЕ НА ГОЛЕМИЯ СЪВЕТ ЗА ЖИТОТО, ДОКАРВАНО
ОТ ВАРНА И СОЛУН, ОТ 15 МАРТ 1323 Г.
На деня 15 март
Че всеки венецианец, който с венециански кораб докара във Венеция жи-
то, добро, годно за продажба и ново, а именно, което е поникнало в тази идуща
година из полята на областите край Черно море чак до Ларгиро60, с изключение
на житото от областта на Варна, да получи от нашата Комуна 12 гроша за вески
старий. Също от Ларгиро през империята Романия чак до Солун и областта на
60
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№ 17
DELIBERATE) CONSILII MAIORIS DE FRUMENTO CONDUCTO A MARI
MAIORE DIE XX IULII A. MCCC XVIII
Quod dominus dux , consiliarii et capita de quadraginta et Officiates frumenti habeant
libertatem dandi ordinem frumento de Mari maiori, Romania et de Creta, sicut eis, vel maiori
parti eorum videbitur. Et si Consilium est contra, sit revocatum quantum in hoc.
ASV-Maggior Consiglio, Deliberazioni, Fronesis (1318-1325), c.l r = Copia, c.52 r.
№18
RELATIO DE FRUMENTO MESSEMBRIAE ET ANCHIALI IN LITTERIS
BAJULI CONSTANTINOPOLITANI MARCI MINOTO
DIE II MARTII A. MCCCXX
Item quod Veneti non permittuntur vendere frumentum in Constantinopoli, quod ferunt
de Mari maiori vel de Mesenbria et de Achilo. Asserentes aliqui Greci emisse locum ubi
venditur frumentum. Et si vendunt Veneti huiusmodi frumentum, quod portant secuni cum
suis navigiis, impomtur comerclum omnibus Grecis ementibus a Venetis frumentum de sex
karratis pro quoltbet modio, ita quod Veneti portant maximam iniuriam et gens vadit ad alios
ante quam ad Venetos. Dicunt preterea quod non imponunt Venetis aliquod, sed suis. Tamen
est contra treuguas expresse et pluries notificatum est Imperatori.
ASV-Commemoriali, II, c.107 (106) v.
№ 19
DELIBERATIO CONSILII MAIORIS DE FRUMENTO CONDUCTO A
VARNA ET THESSALONICA DIE XV MARTII A. MCCCXXIII
Die XV marcn
Quod quilibet Venetus, qui cum navigio Venetorum ducet Venetias frumentum bonum et
mercadante novum de illo scilicet quod hoc anno future exhibit de campis de partibus Maris
Maioris usque ad Largum, excepto frumento contrate Vame, habeat a nostro Comuni grosses
XII de quolibet stario. Item a Larguo per imperium Romanic usque Thessalonicam et de contratis
61
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
Солун, като докара добро и продаваемо жито от новата реколта да получи от
нашата Комуна 13 гроша на старий, нареждам, че търговците на това гореказа-
но жито се задължават че трябва да се върнат с упоменатото жито и кораб от
областите, откъдето ще получат казаното жито до следващия празник на свети
Мартин и да се върнат по най-краткия път до Венеция, като не продават самото
жито, нито пък част от него на друго място, освен във Венеция, под глоба от 4
гроша на всеки старий, и онези, конто докарат от това жито, да се задължат и
трябва да донесат писма от управителите, откъдето ще тръгнат с това жито,
конто да съдържат количеството на самото жито и времето на потеглянето им.
И ако упоменатото жито е по-лошо, отколкото продаваемото, (всеки) да
получи толкова по-малко на вноска, колкото е преценено, че е по-лошо, откол-
кото продаваемото, и да получи заплащане съобразно практиката на Камерата.
И да могат докарващите свободно в рамките на три дни да предадат жито-
то или да го продадат съобразно цените на сушата.
Аз, Джустиниано Джустиниани, съветник.
Аз, Франческо Марипетро,съветник
Аз, Бененса де Чеки, нотариус на венецианския дож за речения Съвет,
понеже изтече и мандатът на канцелариите.
№20
НОВО РЕШЕНИЕ НА ГОЛЕМИЯ СЪВЕТ ЗА ЖИТОТО, ДОКАРВАНО
ОТ ЧЕРНО МОРЕ, ОТ 16 АВГУСТ 1323 Г.
На деня 16 август.
Че както е разпоредено за житото от Черно море за 12 гроша, така да
струва 13 гроша един старий, а онова, което е разпоредено да струва 13 гроша,
нека струва 14 гроша с условията и предписанията, конто се съдържат в другото
разпореждане, като се разбира, че цялото жито, което отсега-нататък се докар-
ва и е съобразно първата заповед, да има същата тази последна цена. И ако
Съветът е против, нека бъде върнато колкото може и всеки, който докара ново
жито от Романия отделу и отсам Корон, да получи 12 гроша за един старий, ако
е добро и продаваемо, с останалите условия и предписания, конто се съдържат в
другата заповед.
Аз Соаво Корнарио, съветник.
Аз Джустиниано Джустиниани, съветник.
Аз Бонинконето, писар на венецианския дож, по заповед, съобразно пис-
мена препоръка на канцелария.
62
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА ЬЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Thessalonice, adducendo frumentum bonum et mercadante de ipso novo futuri anni habeat de
nostro Comuni grosses XIII de quolibet stario addico quod mercatores prediceri ipsius frumenti
teneantur et debeant recedere cum dicto frumento et navigio de partibus unde accipient dictum
frumentum usque ad festum sancti Martini proxime venturi pro venire Venetias per rectam
viam, non vendendo ipsum frumentum, nec partem ipsius in aliquo loco nisi Venetiis, sub
репа grossorum quatuor pro quolibet stario, et illi, qui adducent de ipso frumento , teneantur
et debeant apportare litteras rectorum unde movebunt cum ipso frumento, continentis
quantitatem ipsius frumenti et tempus motus eorum.
Et si dictum frumentum esset minus bonum, quam mercadante, habeat tanto minus per
ratam, quantum fueri estimatum minus, quam mercadante, et recipiat solucionem secundum
usurn Camere.
Et sit in libertate adducentium infra tercium diem dandi frumentum vel vendendi ipsum,
secundum cursum terre.
Ego Justinianus Justiniano, consiliarius.
Ego Franciscus Maripetro, consiliarius.
Ego Benen^a de Checiis Venetiarum Ducatus notarius predictum Consilium, quia
expiravere de mandate et cancellaril.
ASV-Maggior Consiglio, Deliberazioni, Fronesis (1318-1325), c.106 r=Copia. c.213 r.
№ 20
DELIBERATE) NOVA CONSILII MAIORIS DE FRUMENTO CONDUCTO
A MARI MAIORE DIE XVI AUGUSTI MCCCXXIII
Die XVI augusti.
Quod sicut frumentum Mans maioris habet ordinem de grossis duodecim, ita habeat de
grossis XIII pro stario et illud, quod habebat ordinem de grossis XIII habeat de grossis XIV
cum condicionibus et temunis contentis m alio ordine, intelligendo quod totum frumentum,
quod adducetur de cetero et cum prime ordine habeat istud precium ultimum. Et si Consilium
est contra, sit revocatum quantum et quicunque adduxerit frumentum novum de Romania de
subtus a Corono citra habeat grosses duodecim pro stano, si fuent bonum et mercadante, cum
aliis condicionibus et terminis contentis in alio ordine.
Ego Soaves Comario, consiliarius.
Ego Justinianus Justiniano, consiliarius.
Ego Bonmconetus Ducatus Venetiarum scriba de mandate secundum scriptum consilium
cancellarii.
Ibidem, c. 122 r = Copia. c. 229 r.
63
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№21
ПИСМО НА ДОЖА ДЖОВАНИ СУПЕРАНЦИО ДО ДУКА НА КАНДИЯ
ЕНРИКО МИКИЕЛ ЗА ЦЕНАТА НА ЖИТОТО, ДОКАРВАНО ОТ ВАРНА,
СОЛУН И ОБЛАСТТА, ОТ 7 СЕПТЕМВРИ 1323 Г.
На първия ден на месец октомври, индикт VII. Долуизложеното писмо
беше обявено от Пиетро Видо, гасталд, чието цялостно съдържание е следното:
Джовани Суперанцио62, по Божията милост дож на Венеция, Далмация и
Хърватско, господар на една четвърт и половина от цялата империя Романия до
благородния и мъдър мъж Енрико Микиел, по иегова заповед дук на Кандия и
до благородните мъже-съветници, любими и верни нему поздрав и любов. По-
сочваме ви, че от нас и от нашите Малък и Голям съвет бе решено, че както
житото от Черно море е разпоредено да струва 12 гроша за един старий, така да
струва 13 стария. А снова, което струва 13 гроша да стане 14, с условията и
предписанията, конто се съдържат в друго разпореждане. Като се разбира, че
цялото жито, което се доставя отсега-нататък, също и с първото разпореждане,
да има тази последна цена. И всеки, който достави ново жито от Романия надо-
лу и отсам Корон да получи 12 гроша за един старий, ако е добро и продаваемо,
с другите условия и предписания, конто се съдържат в друго разпореждане. За-
това ви пишем и нареждаме от наше име и от името на речените съвети, та да
обявите публично това решение, което е изложено по-горе, в териториите, кон-
то са под ваше управление, като положите усилия да се достави изобилно жито
във Венеция. Условията на първото разпореждане са, че всеки венецианец, кой-
то достави с венециански кораб добро и продаваемо жито във Венеция от земи-
те на Черно море чак до Ларгиро, като се изключи житото от областта на Вар-
на, да получи от нашата Комуна 12 гроша за един старий. Също така от Ларгиро
през империята Романия чак до Солун и областта на Солун-13 гроша за старий.
Като се върне оттам до следващия празник на свети Мартин да дойде във Вене-
ция по най-краткия път, като не продава житото или част от него на друго мяс-
то, под глоба от 4 гроша за старий, и като достави писма от управителите от
онези места, за количеството в момента на потеглянето обратно. И докаралите
житото свободно да могат да предадат житото на Комуната в рамките на три
дни или да го продадат съобразно курса. Дадено в нашия дожески дворец, на 7
септември, VII индикт.
64
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В
№21
LITTERAE DUCIS IOHANNIS SUPERANCIO AD DUCHAM CANDIDAE
HENRICUM MICHAELE DE PRETIO FRUMENTI CONDUCTI A VARNA,
THESSALONICA ET REGIONIBUS VICINIS DIE VII SEPTEMBRIS A.
MCCCXXIII
Die primo mensis octubris , VII-e indicionis . Infrascripte lictere proclamate fuerunt
per Petrum Vido gastaidionem, quaruni tenor per omnia talis est.
Johannes Superancio Dei gratia Veneciarum , Dalmacie atque Croacie dux, dominus
quarte partis et dimidie tocius imperii Romanie nobili et sapienti viro Henrico Michaeli de
suo mandate duche Crete ac viris nobilibus consiliariis eius fidelibus dilectis salutem et
dilectionis affectum. Significamus vobis quod per nos et nostra consilia minus et maius captum
est quod sicut frumentum Maris Maioris habet ordinem de grossis XII pro stario, ita habeat de
grossis XIII. Et illud quod habet de grossis XIII habeat de XIIII-o, cum condicionibus et
terminis contends in alio ordine. Intelhgendo quod totum frumentum quod adducetur de cetero
etiam cum primo ordine habeat istud precium ultimum. Et quicumque adduxerit frumentum
novum de Romanie de subtus a Corono citra habeat XII grosses pro stario, si fuent bonum et
mercande, cum aliis condicionibus et terminis contentis in alio ordine. Quare vobis scribimus
et per nos et dicta consilia vobis precipiendo mandamus quatenus dictum consilium ut superius
continetur in partibus vestri regiminis faciatis puplice proclamari, dantes operam ut cupiose
frumentum Venecias conducatur. Condiciones vero pnmi ordinis sunt quod quicumque Venetus
adduceret cum navigio Venetorum frumentum bonum et mercadante Venecias de partibus
Maris Maions usque ad 1’Argiro, excepto frumentum contractarum Vame, haberet a nostro
comuni grosses XII pro stario. Item a L’Argiro per imperium Romanie usque ad Salonichi et
de contratis Salonichi grosses XIII. Recedendo inde usque ad festum sancti Martini proximum
pro venire Venecias per rectam viam non vendendo ipsum nec de ipso alibi, sub репа grossorum
IIII pro stario, adducendo etiam licteras rectorum de inde de quantitate in tempore recessus.
Et sit in libertate adducencium dandi frumentum comuni infra tercium diem vel vendendi
ipsum secundum cursum. Data in nostro ducali palacio, die Vll-o, septembris, VII-e indicionis.
ASV-Duca di Candia, Liber Neptunus, c. 196 v-197 r.
65
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№22
ПИСМО НА СЪЩИЯ ДО СЪЩИЯ ДУК НА КАНДИЯ ЗА ЦЕНАТА
НА ЖИТОТО ОТ ЧЕРНОМОРСКИТЕ ОБЛАСТИ, ВАРНА И ОБЛАСТТА,
СОЛУН И ОБЛАСТТА ОТ 1 АВГУСТ 1324 Г.
На седмия ден от месец септември, VIII индикт, това писмо беше огласено
от Пиетро Видо, гасталд, чието цялостно съдържание е следното:
Джовани Суперанцио и прочие, до мъдрия и благороден мъж Енрико Ми-
киел, по иегова заповед дук на Крит и до благородните мъже, негови съветници
и т.н. Обръщаме ви внимание, че през 1324 г., на 26 ден (от юни) беше взето
решение от нашия Голям съвет, че всеки венецианец, който докара с венециан-
ски кораб във Венеция добро и продаваемо ново жито от областите на Черно
море чак до Ларгиро, с изключение на жито от областта на Варна, нека получи
от нашата Комуна 12 гроша за всеки старий. Също от Ларгиро през империята
Романия чак до Солун и от областта на Солун, ако достави добро и продаваемо
ново жито да получи от нашата Комуна 13 гроша за всеки старий. Нареждам
това, че търговците на гореказаното жито да се задължат и трябва да се върнат
с реченото жито и кораб до идущия празник на свети Мартин да преминат по
най-краткия път до Венеция, като не продават житото или част от него на друго
място, освен във Венеция, под глоба от 4 гроша на старий. И онези, конто доста-
вят от това жито, да се задължат и да трябва да донесат писма от управителите,
откъдето ще потеглят, конто да съдържат количеството на житото и времето на
потеглянето им. И ако реченото жито е по-лошо, отколкото продаваемото, нека
(всеки) да получи и толкова по-малко от вноската, колкото е оценено, че е по-
лошо и да получи плашане съобразно обичая на Камерата за житото. И докара-
лите житото да могат свободно да го предадат на Комуната в рамките на три
дни или да го продават съобразно цените на сушата.
Също така всеки венецианец или чужденец, който е докарал ново, добро и
продаваемо жито от земите на Турция, с който и да е венециански кораб или
пък чужд, да получи от нашата Комуна 12 гроша за един старий съобразно горе-
казаните разпоредби и условия. Затова пишем на Ваше благоразумие и от наше
име и от името на нашите Голям и Малък съвет ви нареждаме, че да оповестите
публично гореизложената заповед в онези области. Дадено в дожеския ни дво-
рец, на първи август, VII индикт.
66
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№22
LITTERAE EIUSDEM DUCIS AD EUNDEM DUCHAM CANDIDAE DE
PRETIO FRUMENTI DE PARTIBUS MARIS MAIORIS, VARNAE ET
REGIONIS, THESSALONICAE ET REGIONIS DIE PRIMA AUGUSTI A.
MCCCXIV
Die septimo mensis septenibris, mdictioms VIII-o hec licteris proclamate fuerunt per
P (etrum). Vido gastaldionem, quarum tenor per omnia talis est.
Johannes Superantio et cetera, nobili et sapienti viro Hennco Michaeli de suo mandate
duche Crete et nobilibus viris consiliariis eius et cetera. Significamus vobis quod in millesimo
III-C XXIIII die XXVI captum fuit in nostro maiori consilio quod quilibet Venetus qui cum
navigio Venetorum ducet Venecias frumentum bonum et mercadante novum de partibus
Maris Maioris usque ad L’Argiro, excepto frumentum contractarum Vame, habeat a nostro
comuni grosses duodecim de quolibet stario. Item a L’Argiro per imperium Romanic usque
Salonicam et de contractis Salonice adducendo frumentum bonum et mercadante novum
habeat a nostro comuni grosses XIII pro quolibet stario. (Hoc) addito , quod mercatores
predicti ipsius frumenti teneantur et debeant recedere cum dicto frumento et navigio de
partibus unde accipietur dictum frumentum usque ad festum sancti Martini proxime venturum
pro venire Venecias per rectam viam, non vendendo ipsum nec partem ipsius in aliquo loco
nisi in Veneciis, sub репа grossorum IIII pro quolibet stario. Et illi qui adducent de ipso
frumento, teneantur et debeant apportare licteras rectoruni unde movebunt cum ipso frumento,
continentes quantitatem ipsius frumenti et tempus motus eorum. Et si dictum frumentum
esset minus bonum quam mercadante, habeat tanto minus per ratam quantum fuerit extimatum
minus quam mercadante et accipiat solucionem secundum usum camere frumenti. Et sit in
libertate adducencium infra tercium diem dandi frumentum comuni vel vendendi ipsum
secundum cursum terre.
Item quicumque Venetus vel forensis cum quocumque navigio Veneti vel forensis
adduxerit frumentum de partibus Turchie novum, bonum et mercadante, habeat a nostro
comuni grosses XII pro quolibet stario cum ordinibus et condicionibus supradictis . Quare
prudencie vestre scribimus et per nos et nostra consilia minus et maius vobis precipiendo
mandamus quatenus suprasenptum ordinem debeatis facere in illis partibus publicare. Data
in nostro ducali palacio. die prima augusti VIl-o mdicionis.
ASV-Duca di Candia, Liber Brutus , c.7 v.
67
AP X И В И ТЕ ГОВОРЯТ
№23
ПИСМО НА СЪЩИЯ ДО ДУКА НА КАНДИЯ ФИЛИНО БЕЛЕМО ЗА
СЪЩОТО ЖИТО ОТ 28 МАРТ 1327 Г.
На майските календи, текущо лето Господне 1327, индикт X, ден 2. Долу-
изложеното писмо беше огласено публично от Пиетро Видо, гасталд, чието съ-
държание е следното:
Джовани Суперанцио и прочие, до благородния и мъдър мъж Филипс Бе-
лемо, по иегова заповед дук на Крит и до мъдрите мъже-съветници, верни и
любими нему, поздрав и любов. Обърщаме внимание на Ваше благоразумие че
от нас и от нашите Малък и Голям съвет е решено и разпоредено, всеки венеци-
анец, който достави във Венеция с венециански кораб ново и продаваемо жито
от областите на Черно море чак до Ларгиро, с изключение на жито от областта
на Варна, да получи 14 гроша на старий от нашата Комуна. И от Ларгиро през
империята Романия чак до Солун и областта на Солун и чак до Нигропонте да
получи 13 гроша за старий. С условието, че търговците, конто доставят такова
жито, да се задължат да се върнат с реченото жито и кораб от областите, от
конто са взели гореказаното жито до идущия празник на свети Мартин, като
пристигнат направо във Венеция, без да продават самото жито или част от него
на друго място, освен във Венеция, под глоба от 4 гроша на всеки старий. И
също така да се задължат гореказаните търговци или доставчици да донесат
писмо от управителите на местата, откъдето са потеглили насам. И ако речено-
то жито е по-лошо от продаваемото, (всеки) да получи толкова по-малко от
вноската, колкото е оценено, че е по-лошо, от продаваемото; и да получат зап-
лащане съобразно обичая на Камерата, а именно в рамките на два месеца. Раз-
бира се да бъдат свободни доставчиците да предадат реченото жито на Комуна-
та в рамките на три дни или да го продадат съобразно цените на сушата. И ако
реченото жито е по-лошо, отколкото повече от продаваемото, повече от три
пъти, онова жито да не се приема съобразно разпореждането. Поради това ви
пишем и ви нареждаме от наше име и от името на нашите Голям и Малък съвет
да оповестите публично в подвластните ви земи реченото разпореждане, като
положите усилия да се достави изобилно жито във Венеция. Дадено в нашия
дожески дворец, на 28 ден от март, X индикт.
№24
ПИСМО НА СЪЩИЯ ДО ДУКА НА КАНДИЯ ДЖОВАНИ МОРОЗИНИ
ЗА СЪЩОТО ЖИТО ОТ 18 ЮЛИ 1328 Г.
Долуизложеното писмо беше оповестено от Пиетро Видо, гасталд, по за-
повед на властите, чието пълно съдържание е следното:
68
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№23
LITTERAE EIUSDEM DUCIS AD DUCHAM CANDIDAE PHILIPPUM
BELLIGNO DE FRUMENTO EODEM DIE XXVIII MARTII A. MCCCXXVII
Kalendis mensis rnaii, currente anno Domini M-o CCC-o XXVII-o, indictione X-a ,
die secundo. Infrascripta lictera puplice proclamata fuit per Petrum Vido gastaldionem, cuius
tenor talis est.
lohannes Superancio et cetera, nobili et sapienti viro Phylippo Belligno de suo mandate
duche Crete ac nobilibus et sapientibus viris consiliariis eius fidelibus suis dilectis salutem et
dilcctionis affectum. Prudentie vestre significamus quod per nos et nostra consilia minus et
maius captum et ordinatum est quod quicumque Venetus cum navigio Venetorum conducet
Venecias frumentum novum et mercadante de partibus Maris Maioris usque L’Argiro, excepto
frumento contrate Vame, habeat grosses XIII1, pro quolibet stario a nostro comuni. Et ab
Argiro per imperium Romanic usque Salonichum et de contratis Salonichi usque Nigropontem
habeat grosses XIII pro stario. Cum condicione quod mercatores apportates frumentum
huiusmodi teneantur recedere cum dicto frumento et navilio de partibus unde accipient
frumentum prefatum usque ad festum sancti Martini proximum pro veniendo directe Venecias,
non vendendo ipsum frumentum nec partem ipsius alibi quam Venetus, sub репа grossorum
Illi pro quolibet stario. Et teneantur etiam mercatores seu conductores prefacti apportare
licteram a rectoribus locorum un\nde recesserint cum dicto frumento continentes quantitatem
dicti frumenti et tempore quo recesserint inde. Et si dictum frumentum foret minus bonum
quam mercadante, habeat et recipiat tanto minus per ratam quantum foret extimatum minus
bonum quam mercadante et recipiant solucionem secundum usum camere, scilicet infra duos
menses. Verum sit in libertate conductorum de dando illud frumentum comuni infra tercium
diem vel vendendo ipsum secundum usum terre. Et si dictum frumentum foret minus bonum
quam mercadante ultra tercium, illud frumentum non recipiatur sub ordine. Unde vobis
scribimus et per nos et nostra consilia minus et maius vobis precipiendo mandamus quatenus
dictum ordinem in partibus vestri regiminis faciatis publice proclamari, dantes operam quod
de frumento copiose Venecias conducatur.
Data m nostro ducali palacio, die XXVIII-o, marcii, X-a indictione.
Ibidem, c. 50 v-51 r.
№24
LITTERAE EIUSDEM DUCIS AD DUCHAM CANDIDAE IOHANNEM
MAUROCENO DE FRUMENTO EODEM DIE XVIII IULII A. MCCCXVIII
Infrascripta lictera puplicata fuit per Petrum Vido gastaldionem de precepto
dominatioms, que per omnia tails est.
69
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Джовани ди Суперанцио, по Божията милост дож на Венеция, Далмация и
Хърватско, господар на една четвърт и половина от цялата империя Романия,
до благородния и мъдър мъж Джовани Морозини, по иегова заповед дук на
Крит и до благородните мъже- негови съветници, верни и любими нему, позд-
рав и любов. За да имаме изобилие от жито, дадохме разпореждане относно
житото, което се излага по-надолу, като ви пишем на вас и чрез вас и чрез пре-
поръките на нашия съвет нареждаме, че трябва да оповестите публично речена-
та заповед във подвластните ви територии, така че да стане известно на всички.
А това разпореждане е следното: всеки венецианец, който достави във Венеция,
с венециански кораб, ново, добро и продаваемо жито от областите на Черно
море до Ларгиро, с изключение на жито от областта на Варна, да получи 14
гроша за всеки старий от Комуната. И от Ларгиро през империята Романия до
Солун и от областта на Солун да получи 15 гроша за старий, при условие, че
търговците, конто ще доставят такова жито по описания начин, се задължат да
се върнат с казаното жито и кораб от областите, откъдето са го взели самото
жито до идущия празник на свети Мартин, като пристигнат направо във Вене-
ция, без да продават самото жито или част от него на друго място, освен във
Венеция, под глоба от 4 гроша за старий. И да се задължат казаните търговци
или доставчици да донесат писмо от управителите на местата, откъдето са от-
пътували със самото жито, съдържащо количеството на реченото жито и вре-
мето, в което са отпътували оттам. Също така всеки, който достави жито от
Сицилия да получи от Комуната 16 гроша за всеки старий. И ако гореказаното
жито е по-лошо от продаваемого, да получи и да има толкова по-малко от внос-
ката, колкого се прецени, че е по-лошо от продаваемого. И трябва да получи
своето плащане съобразно обичая на Камерата, а именно в рамките на два месе-
ца. Разбира се, нека свободно да могат речените доставчици да дадат самото
жито на Комуната в рамките на три дни след като са пристигнали във Венеция
или да го продадат съобразно цените на сушата. И ако самото жито се прецени,
че е по-лошо от продаваемого над три пъти, такова жито да не се приема съоб-
разно упоменатото разпореждане, да не може да се купува за Комуната нито от
петима съветници, 30 от 40-те, или две трети от Големия съвет
Дадено в нашия дожески дворец, на деня 18 юли, индикт XI.
№25
ПИСМО НА ДОЖА ФРАНЧЕСКО ДАНДОЛО ДО СЪЩИЯ ДУК
НА КАНДИЯ ЗА СЪЩОТО ЖИТО ОТ 28 ЮНИ 1329 Г.
Долуизложеното писмо от дожа беше огласено и оповестено официално
по нареждане на властите от Пиетро Видо, гасталд, чието пълно съдържание е
следното:
Франческо Дандоло63, по Божията милост дож на Венеция, Далмация и
Хърватско, господар на една четвърт и половина от цялата империя Романия до
70
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Johannes de Superantio Dei gratia Venetiarum, Dalmatie atque Croacie dux,
dominusquarte partis et dimidie totius imperii Romanie, nobili et sapienti viro Johanni
Mauroceno de suo mandate duche Crete et nobilibus viris consiliariis eius ftdelibus suis dilectis
salutem et dilectioms affectum. Ut frumenti copiam habere possimus ordinem frumento
dedimus, qui inferius denotatur, scribentes vobis et per vos et nostrum consilium precipiendo
mandantes quatenus dictum ordinem in partibus vestris regiminis puplicari facere debeatis,
ita quod sit omnibus manifestus. Ordo autem hie est, quod quicumque Venetus cum navigio
Veneti conduce! Venecias frumentum novum, bonum et mercadante de partibus Maris Maioris
usque L’Argiro, excepto frumentum contractarum de Varna, habeat grosses quatordecim pro
quolibet stario a comuni. Et ab Argiro per imperium Romanie usque Thensalonicam et de
contratis Thensaloniche habeat grosses quindecim pro stario, cum conditione quod mercatores,
qui conducent frumentum huiusmodi per modum predictum, teneantur recedere cum dicto
frumento et navigio de partibus unde acceperunt ipsum frumentum usque ad festum sancti
Martini proximum pro veniendo directe Venetias, non vendendo ipsum frumentum nec partem
ipsius alibi quam Veneciis, sub репа grossorum quatuor pro stario. Et teneantur mercatores
seu conductores prefati adducere licteram a rectoribus locorum unde dicesserint cum ipso
frumento, continentem quantitatem dicti frumenti et tempus quo inde dicesserint. Similiter
quoque quihbet adducens frumentum de Sicilia habeat a comuni grosses sexdecim pro quolibet
stario. Et si predictum foret minus bonum quam mercadante, recipiat et habeat tanto minus
per ratam quanto extimatum fuerit minus bonum quam mercadante. Et debeat recipere suam
solucionem secundum usum camere, scilicet intra duos menses. Verum sit in libertate eorum
prefactorum conductorum dandi ipsum frumentum comuni intra diem tercium postquam
Venetias applicabunt vel vendendi ipsum frumentum secundum cursum terre. Et si ipsum
frumentum extimatum fuerit minus bonum quam mercadante ultra tercium, tale frumentum
non recipiatur sub ordine prefato nec possit emi pro comune nec per V consiliarios XXX de
XL et duas partes maioris consilii.
Data in nostro ducali palacio, die XVIII-o iulii, indictione XI.
Ibidem, c. 83 r.
№25
LITTERAE DUCIS FRANCISCI DANDULO AD EUNDEM DUCHAM
CANDIDAE DE FRUMENTO EODEM DIE XXVIII IUNII A. MCCCXXIX
Infrascripta lictera ducalis clamata et puplicata fuit de precepto
dominationis per Petrum Vido, gastaldionem, cuius tenor per omnia talis est.
Franciscus Dandulo Dei gratia Venetie. Dalmacie atque Crohatie
dux, dominus quarte partis et dimidie totius imperii Romanie,
71
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
благородния и мъдър мъж Джовани Морозини, по иегова заповед дук на Крит и
до благоразумните мъже-неговите съветници, любими нему, поздрав и любов.
Съобщаваме ви, че в нашия Г олям съвет бе прието разпореждане относно
житото, както по-надолу се обяснява, като ви нареждаме от наше име и от име-
то на предиказания наш съвет, да оповестите публично реченото разпореждане
в подвластните ви територии, като положите усилия да бъде доставено жито в
изобилие във Венеция. Разпореждането е следното: всеки венецианец или чуж-
денец, който с някакъв кораб, било то венециански или чуждестранен, достави
във Венеция ново, добро и продаваемо жито от областите на Черно море до
Ларгиро, с изключение на областта на Варна, трябва да получи от Венецианска-
та комуна 15 гроша за всеки старий. И от Ларгиро през империята Романия чак
до Солун и от областите на Солун трябва да получи 16 гроша за старий. При
условие, че гореказаните, конто биха доставили реченото жито се задължат да
се върнат с упоменатото жито и кораб от областите, откъдето са го взели до
идущия празник на свети Мартин, като пристигнат направо във Венеция и не
продават реченото жито, нито пък част от него на друго място, освен във Вене-
ция, под глоба от 6 гроша на старий. Също да се задължат речените доставчици
да донесат писма от управителите на местата от конто потеглят с реченото
жито, в конто писма да се съдържа количеството на казаното жито и времето на
потегляне оттам. И ако реченото жито е по-лошо от продаваемото, нека достав-
чикът да получи и има толкова по-малко от вноската, колкото е оцененото за
по-лошо от продаваемото и трябва доставчиците да получат своето заплащане
съобразно обичая на Камерата, а именно в рамките на два месеца. И всеки дос-
тавчик да има правото свободно да предаде житото, което е доставил, на Кому-
ната в срок от три дни или да го продаде съобразно цените на сушата. И ако
реченото жито се оцени като по-лошо от продаваемото три пъти, да не се прие-
ма реченото жито по гореказаното разпореждане, нито да може да се купи за
Комуната, от петима съветници, 30 от 40-те или две трети от Големия съвет. Да
се разбира, че онези, конто доставят жито по това разпореждане, не трябва да
получават разпореждане за 1 грош на старий. Също така, който достави жито от
Турция трябва да получи 16 гроша за всеки старий, при гореказаните условия .
Дадено в нашия дожески дворец, на деня 28 юни, XII индикт.
№26
ДАРСТВЕНА ГРАМОТА НА СРЪБСКИЯ КРАЛ СТЕфАН УРОШ,
ДАДЕНА НА ВЕНЕЦИАНСКИТЕ ТЪРГОВЦИ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ
ЗЕМИТЕ НА НЕГОВОТО КРАЛСТВО И РОМАНИЯ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ
НА ЗЕМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, ОТ 1 МАЙ 1330 Г.
Прение на някакви писания на господин краля на Рашка, че нашите могат
да имат право на сигурно преминаване през неговите земи до областите на Ро-
мания и в Рашка.
72
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
nobili et sapienti viro lohanni Mauroceno de suo mandate duche Crete ac
prudentibus viris consilianis eius fidehbus suis dilectis salutem et dilectionis affectum.
Denotamus vobis in nostro maiori consilio ordinem captum esse super facto frumenti ut
inferius continetur, mandantes vobis per nos et nostrum consilium antedictum quatenus
dictum ordmem fatiatis in partibus vestri regirmnis puplican, dantes operam quod frumentum
copiosum Venetias conducatur. Ordo tabs est, quod quillbet tarn Venetus quam forensis qui
cum navigio aliquo tam Veneti quam forensis conducat Venecias frumentum novum, bonum
et mercadante de partibus Maris Maioris usque L’Argiro, excepto de contrate de Vame,
habere debeat a comuni Venetiarum.grossos quindecim pro quolibet stario. Et ab Argiro per
imperium Romame usque Salonichi et de contratis Salonichi habere debeat grosses sexdecim
pro stario. Cum condicione tamen quod predicti qui conduxerint frumentum predictum
teneantur discedere cum frumento predicto et navigio a partibus unde acceperint illud usque
ad festum sancti Martini proxime venturum pro veniendo directe Venecias, non vendendo
dictum frumentum nec partem ipsius alicubi quam in Veneciis, sub репа grossorum VI pro
Itario. Teneantur eciam dicti conducentes portare licteras rectorum illorum locorum a quibus
discedent cum frumento predicto, in quibus licteris contineatur quantitas dicti frumenti et
tempus quo inde discedent. Et si dictum frumentum esset minus bonum quam mercadante
habeat et recipiat conducens tanto minus pro rata quantum fuerit extimatum esset minus
bonum quam mercadante et recipere debeant conducentes suum pagamentum secundum
usum camere frumenti, scilicet in menses duos. Et sit in libertate cuiuslibet conducentis
dandi frumentum, quod conduxerint, comum infra tercium diem vel illud vendendi secundum
cursum terre. Et si dictum frumentum extimaretur minus bonum quam mercadante ultra
tercium, non recipiatur dictum frumentum sub ordine predicto nec possit emi pro comuni
aisi per quinque consiliarios., XXX de XL et duas partes maioris consilii. Intelligendo
uod illi qui conducent frumentum sub ordine isto non debeant habere ordinem grossi I pro
••tario. Item quicumque conducet frumentum de Turchia habere debeat grosses XVI pro
quolibet stario, condicionibus supradictis.
Data in nostro ducali palacio, die XXVIII iunii, indicione XII.
Ibidem, c. 105 r-v.
№26
PRTVILEGIUM REGIS SERVIAE STEPHANI UROSII DATUM
MERCATORIBUS VENETIS DE TRANSITU PER TERRAS REGNI SUI ET
ROMANIAE EXCEPTIS PARTIBUS BULGARIAE DIE 1 МАП A. MCCCXXX
Exemplum quarumdam litterarum domini regis Raxie, quod nostri possint per suas
terras habere transitum securum ad partes Romanic et in Raxia.
73
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
До славния и велелепен мъж господин Франческо Дандоло, по Божия ми-
лост дож на венецианците, от неговия най-близък Урош, със същата милост крал
на Сърбия64 - поздрав и чрез Бога нека да се умножат благополучните успехи.
Привързаността, която насочваме близо до Вас и Венецианската републи-
ка, ни води да насочим погледа си към вашего благоустроение и удобство. Как-
то прочее помним, че сме Ви писали и други (писма), ако ще бъде от полза за
вас да бъде отстъпено и ако вашите търговци желаят да достигнат областите на
Романия или да идат другаде и им се наложи преминаване през нашето кралст-
во или областите ни, то нека да имат свободно преминаване по тяхна воля. И в
тази връзка ви доверяваме, че ако на гореспоменатите ваши търговци харесва
да извършват преминаване до споменатите области, с изключение на областите
на България65, на тях предоставяме свободно преминаване и сигурно придружа-
ване и ако желаят да продадат стоки в нашето кралство, нека да ги продадат
свободно. Всичките тези неща гарантираме с нашата кралска вярност, както
Вам тези и други неша Вашият съгражданин, благородникът Джакомо Полани,
в чиито уста вложихме нашите думи.ше обясни по-пълно с устно изказване.
Дадено на първия ден от месец май, 13, индикт.
№27
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ОТНОСНО ОЩЕТЯВАНЕТО
НА ВЕНЕЦИАНСКИ ПОДАНИЦИ ОТ ХОРА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР
ОТ 19 ЮЛИ 1343 Г.
Решение.
Понеже благородниците Николо Пизани и Лоренцо фоскарини, наши граж-
дани и поданици, били ощетени, както казват, именно - самият Николо Пизани
на стойност 1000 перпера и казаният Лоренцо фоскарини на стойност 4000 пер-
пера, в стоки, взети от Франческо Драгоно, като по заповед на господин царя на
българите66 взел от нашия посредник на гореспоменатите благородници, който
е бил тогава както обикновено по търговия във Варненската облает, подвластна
на споменатия господин цар, движил делата от името самите благородници и
държал стоките им в ръцете си, а те подали иск за получаване на обезщетение и
удовлетворение за речените щети до дожеската управа, а управата писала от-
носно това на речения господин цар, но този господин цар никак не се погрижил
за възстановяване или удовлетворяване на гореказаните наши поданици, като
отговорил, че реченият Франческо приел някакъв негов човек при себе си и му
обещал безопасна доставка, но после го измамил. Като искаме обезщетение за
нашите ощетени граждани, както е редно и както е възможно, нека да се нареди
да се предвиди, съобразно съветите на провизорите, и така да се пише на байула
74
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕН ГИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
Illustri et magnifico viro domino Francisco Dandulo Dei gratia duci Veneciarum,
proximo suo carissimo, Urosius, eadem gratia Servie rex - salutem et prosperis successibus
in Domino habundare.
Affectus, quern ad vestram proximitatem et Comune Veneciarum gerimus, nos inducit,
ut ad vestra beneplacita et commoda nostros intuitus dirigamus. Cum igitur alias vobis
meminimus conscripsisse, si ad vestrum commodum deberet cedere, si ad partes Romanic
vellent mercatores vestri pergere vel alio, et placeret eis transitum facere per regnum seu
partes nostras, quod libere transitus pateat eis ad libitum voluntatis. Quare idcirco vobis duximus
mtimandum, quod si predictis mercatoribus vestris placuent, dictum facere transitum ad partes
predictas, excepto ad partes Bulgarie, quod ipsis damus transitum liberalem et conductum
securum, eciam si in nostro regno voluerint sua mercimonia exercere, quod libere exerceant.
Quos assecuramus super regia nostra fide, prout vobis hec et alia nobilis vir Jacobus Polani,
concivis vester, in ore cuius posuimus verba nostra, plenius vocis oraculo explicabit.
Datum prime die mensis madii, XIII Indictionis.
ASV-Commemoriali. III. c. 64(70) r.
№27
DELIBERATIO SENATES DE DAMPNO FACTO
VENETIS A HOMINIBLS IMPERATORIS BULGARORUM
DIE XIX IULII A. MCCCXLIII
Capta.
Cum viri nobiles Nicolaus Pisani et Laurentius Fuscarenus, cives et fideles nostri,
dampnificati fuerint, ut dicunt, ipse videlicet Nicolaus Pisani ad v alorem yperperorum M et
dictus Laurentius Fuscarenus ad valorem IIILm in boms acceptis Francisco Dragono cum a
nostro de mandate domini imperatoris Bulgarorum, factori nobilium predictorum. qui tunc in
terra de Vame more mercatorio, dicto domino imperatori subiecta, pro ipsis nobilibus negotia
sua exercabat et eorum bona in manibus suis habebat, et pro restitutione et satisfactione
obtinenda de dampnis predictis recurssum habuerunt ad ducale dominium et dominatio dicto
domino imperatori scripserit super inde, et nichil idem dominus imperator restituere seu
satisfien facere curavit fidelibus nostris antedictis, respondendo, quod dictus Franciscus
quedam suum hommem acccperat supra se et ipsum promiserat tute conducere, sed postmodum
deceperai eum. Volentes indempnitati nostrorum civium dampnificatorum prout debemus et
sicut convenit providere ordinetur, secundum consilium provisorum, et sic scribatur baiulo
75
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и съветника ни в Цариград, та те двамата, след като получат нашата заповед, да
обявят публично, че всеки венецианец или който се представи като венецианец,
или освобожденец, било то грък или латинец, конто идват от Варна, Несебър и
всички останали области на Българското царство и от тези области пренасят
някакви стоки, именно сребро, зърно или някаква суровина, да ги доставят в
Цариград и там да ги стоварят за продан, и трябва да им се плащат половината
на стоте, до пълното обезщетение на ощетените върху гореизложеното съобраз-
но облагането, което се говори, че се прави в Цариград наистина, и така докато
не бъде направено облагането за речените щети. Него трябва да извършат сами-
те гореказани байул и съветник и да се упълномощят речените байул и съветник
да съберат казаната половина на стоте или да наредят да бъде събрана от няко-
го, който им се струва, че ще свърши добре тази работа вместо тях и за това,
което ще остане изцяло по наша сметка да го отбележат и да наредят да се
запише в една тетрадка. И онова, което бъде събрано, да се подели в Цариград
между речените ощетени. Нека във всяко полугодие и при това условие да бъдат
и трябва да бъдат онези други ощетени наши верноподани, ощетени от речения
цар на България, конто да получат плащане на вноски от речената половина на
стоте, съобразно направено облагане или което ще се направи за тях от речени-
те байул и съветник в Цариград.
№28
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ЗА ОЩЕТЕН ВЕНЕЦИАНЕЦ ОТ ХОРА
НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 1343 Г.
Решено.
След като господин Урсато де Бонинсеня и други бяха ощетени от хората
на царя на българите и бе възложено на байула на Цариград да проучи и оцени
тези щети, а той не можа да стори това, реши се, да се възложи на провизорите
на републиката да извършат гореказаното проучване и оценка, както трябваше
да стори гореказания байул.
76
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
et consiliario nostris Constantinopolis, quod a duobus nostris in antea a nostri mandati
receptione faciant publice proclamari, quod quicumque Venetus vel qui pro Venetus distengitur,
vel affranchatus, tam Grecus quam Latinus, qui venennt de Vame, Mesembre et alijs
quibuscumque partibus imperii Bulgarie et de ipsis partibus ahquas mercationes apportavennt,
etiam argentum, bladum aut grassam aliquam, Constantinopoli conduxerint et ibidem
discaricaverint pro vendendo, solvere debeat mediam pro C-o usque ad integram satisfactionem
dampnificatorum super inde expressorum secundum taxationem que dicitur ibi in
Constantinopoli facta verum sic nundum ipsa taxatio de dictis dampnis facta esset. Ipsam
facere debeant baiulus et consiliarius antedicti et committatur insuper dictis baiulo et consiliario,
quod dictam mediam pro C-o exigant vel committant ipsam exigendam cui eis bene videbitur
faciendo sibi fien et de eo quid recepent omni nostris rationem et illud annotare et ordinare
scribi facere in uno quatemo. Et illud quod erit collectum, dividatur in Constantinopoli inter
dictos dampmficatos. Omni medio anno et ad istam condictionem sint et esse debeant aliqui
alij nostri fideles dampnificati per dictum imperatorem Bulgarie, qui recipiant solutionem per
ratam de dicta media pro C-o secundum taxationem factam vel que fiet de ipsis per dictos
baiulum et consiliarium Constantinopolis.
ASV - Senate, Misti, XXI, c. 48v-49r.
№28
DELIBERATIO SENATES DE DAMPNIFICATO VENETO A HOMINIBUS
IMPERATORIS BULGARORIJM DIE XV DECEMBRIS A. MCCCXLIII
Capta.
Cum ser Ursatus de Boninsegna et alij fuerunt dampnificati per gentem Imperatoris
Bulgarorum et sicut commissum baiulo Constantinopolis quod examinaret et taxaret ipsam
dampnam et ipse idem non potuerit facere, vadat pars quod committatur provisoribus Comunis
quod dictam examinationem et taxationem dictorum dampnorum faciant, sicut facere debebat
baiulus antedictus.
Ibidem, c. 82 r.
77
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№29
ДОГОВОР НА ЦАРЯ НА ЗАГОРА (БЪЛГАРИЯ)
С ВЕНЕЦИЯ ОТ 1347 Г.
Клетва и договор на господин императора на Загора Александър.
Моето царство дава препоръчително писмо на мойте приятели и братя
франките67-венецианци. И се заклева моето царство в Бога-Отец и Дева Мария
и в светия животворен Кръст и в света Петка Търновска, и в моята душа, че
всички венециански търговци могат да идват и да се връщат със своите кораби
през цялото мое царство читави и сигурни. Те трябва да плащат мито 3 на 100;
синът за бащата, както бащата за сина не може да носи наказание. Ако при
корабокрушение се случи да потъне някакъв кораб, да бъдат спасени имущест-
вото и хората; съшо за товар от 100 перпера да плащат четири гроша; за вмести-
мост от 100 модия - 3 гроша. За тегло на стоките за кантар - 1 и половина аспри.
За закотвяне на голям кораб - два перпера, за малък кораб- един перпер. Ако
стоките не се продадат по суша или по море, да идат, където им хареса и да не
плащат каквото и да било. Също (стоките) не могат да бъдат запечатвани, нито
задържани в къщата на който и да е венецианец, ако първо не се иде на съд.
Също, ако умре някой венецианец, никой не може да посяга на неговите иму-
щества, освен самите венецианци. Също могат да купуват и да си съграждат
църква и ложа, където им хареса, вътре в страната без някой да противодейства
на това разпореждане; и който пожелае да противодейства, той ще бъде измен-
ник на царството ми.
Това копие е изпратено от венецианеца Марко Лионардо, консул на вене-
цианците във Варна68, през октомври 1352 г., придружено от едно писмо на съ-
щия цар от октомври 1352 г., както е написано, с една бележка от същия консул,
а именно: „Напомням ви, че перперът на Варна е 16 карата и две трети и струва
шест гроша и пет аспри; перперът струва 8 аспри и един грош“.
№30
РЕГЕСТ НА СЪЩИЯ ДОГОВОР ВЪВ ВЕНЕЦИАНСКИ РЪКОПИС
ОТ XVIII В.
1346 или 1347 г. Клетва и договор на царя на Загора Александър с Венеци-
анската синьория, написан на наш език. Накрая: Споменатият препис е изпра-
тен от венецианеца Марко Лионардо, консул на венецианците във Варна през
октомври 1352 г., заедно с едно писмо на казания цар от октомври 1352 г., с една
78
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№29
PACTUM IMPERATORIS DE ZAGORA (BULGARIA)
CUM VENETUS A. MCCCXLVII
Sagramento et patto de messer iimperator Alexandre del Zagora
Lo mio Imperio da comandamento alii miei amici et fratelli Franchi Venitiani. Et giuro
lo mio Impeno per lo Dio padre et per la Vergine Mana et per la santa verasia croce et per la
santa Parasceve de Drenevo et sullanima mia, che tutti li marcadanti Venitiani possino andaret
benir con le lor nave et marcadantie per tutti lo imperio mio salvi et seguri.
Dieno paghar de commerchlo 3 per C-o : il fiol per il padre, nel padre per il fiol non
possa portar репа. Se per desaventura ocorrese che alcun nauilio perisse, sian salve 1‘haver et
le persone. Anchora - per peso de perperi C paghino grossi 4. Per mozzadego per mozza C
grossi 3. Per peso di marcantie per canter aspn 1,5.
Per alborazzo de nave grande perperi dui, per nave pichola perpero 1.
Se le marcantie non se vendessero per tera о per mar, vadan ove h piace et non paghi
cosa alcuna.
Anchora, non se possa hollar ne tuor pegno in casa alcun Venitian, non possa msun
rntrometter li suoi bem, se non Venitiani propnj.
Anchora possa comprar et far far chesia et loza ove li piace dentro delle tere senza che
alcun li contradica a questo comandamento. Et chi vollesse contradir sia traditor del mio
Imperio.
Mandata ditta copia per Marco Lionardo Venitian, console di Venitiani in Varna nel
1352 d’ottobre, insieme con una lettera del ditto imperator del 1352 d’ottobre ut puto con una
nota di esso console ut infra:
Vi ancordo, che lo perpero de Varna e karratti XVI et 2 terzi, et val grossi 6 aspn 5;a
perpero val grossi aspri 8 et grossi uno.
ASV-Codice Trey isaneo a. 1415-1418, c. 497 (446).
№ 30
REGESTA EILSDEM PACTI IN MANUSCRIPTO VENETO
SAEC. XVIII
1346 vel 1347. Sagramento e patto dell’ Imperator Allessandro del Zagora
con la Signoria di Venezia, e scritto in nostra lingua. In fondo: Mandata dicta
copia per Marco Lionardo Veneziano, console de Veneziani in Varna nel 1352 di
ottobre insieme con una lettera del detto Imperatore de 1352 di ottobre con una
79
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
бележка на същия консул, която гласи: Напомням ви, че един перпер от Варна е
16 карата и две трети и струва шест гроша и пет аспри.
Година 1346 или 1347 г.
№31
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА РОБ ОТ СТРАНА
НА ЯКОВ ОТ НЕСЕБЪР, СЪСТАВЕН В ЦАРИГРАД
НА 10 СЕПТЕМВРИ 1350 Г.
Същият ден.
Заявявам аз, Яков от Несебър, жител на Цариград, че заедно с мойте нас-
ледници давам, продавам и предавам на тебе Джакомо Васало, жител на Кан-
дия, понастоящем пребиваващ в Цариград, и на твоите наследници, един мой
роб на име Моалба, произхождащ от татарски род, както е обичайно с пълна
сила и власт да се въведе в притежание, владение, собственост, притежание,
продаване, даряване, повеляване, препродаване, отчуждаване, както и за право-
те върху живота му, както за твоя собствена вещ без никой да ти противоречи. А
цената пък за неговата продажба, която бе договорена при нашата спогодба,
беше двадесет и шест златни перпера по курса на Цариград, конто напълно имах
и получих от тебе, за което ти давам гаранция за спокойствие и сигурност, така
че отсега нататък нищо повече не останало, за което бих те търсил или безпоко-
ил по тази причина или повод. И да е знайно, че ще държа и се задължавам да
превардвам и предпазвам гореспоменатия роб от говоренето на каквото и да е
било против теб. Ако прочее и т.н. Заявявам, че при нарушение глобата е триде-
сет перпера.
Свидетели: Бернардино Беделото, Албертино де Конте и Николето Сану-
то. Да се попълни и даде.
80
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
nota di esso console, ut infra: Vi arricordo che lo perpero di Varna e karratti sedici e due terzi,
e val grossi sei, aspn cinque.
Anno 1346
vel 1347
Biblioteca del Museo Correr - Venezia, Mssxod. Cicogna 2851 (MMDLVIII), c.
166.
№31
CONTRACTUS DE VENDITIONE SCLAVI DE PARTE
JACOBI DE MESEMBRIA COMPLETES CONSTANTINOPOLI
DIE X SEPTEMBRIS A.MCCCL
Eodem die. Manifestum facio ego Jacobus de Misembria, habitator in Constantinopoli,
quia cum meis heredibus do, vendo atque transacto tibi Jacobo Vassalo, habitatori Candide,
prvseffliaiitercotmnot'amViiidiiuin’invdiirsViliVQiiriWimiw
Moalbiy, ortum de genere Tartarorum, a modo in antea, cum plena virtute et potestate
intromitendi, habendi, tenendi, possidendi, vendendi, donandi, perdonandi, transactandi,
commutandi, ahenandi atque pro anima judicandi, tamquam de re tua propria, nemme tibi
contradicente. Pretium vero vendicionis de quod iuxta nostre conventionis pactum fuit yperpera
aun in Constantinopoli currenta viginti sex, a te plene habui et recipi de quibus te securum
reddo pariter et quietuni, quia nichil inde remansit unde te amplius requirere seu compellere
valeam per ilium ingenium sive modum. Et est sciendum quia teneor et debeo suprascnptum
sclavum defendere et guarentare a quibuscumque contradicentibus tibi. Si igitur et cet. penam
yperperorum triginta contractum firmo. Testes: Bernardus Bedeloto, Albertinus de Conte et
Nicoleto Sanuto. Complere et dare.
ASV - Notai di Candia, b. 11, not. Antonio Brixiano, c. 3 v.
81
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№32
ДАРСТВЕНА ГРАМОТА НА ЦАРЯ НА ЗАГОРА (БЪЛГАРИЯ),
БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ ИВАН АЛЕКСАНДЪР, ДАДЕНА НА ВЕНЕЦИЯ
В НИКОПОЛ НА 4 ОКТОМВРИ 1352 Г.
Вътре: В името на Христа - амин. 1352 г., ден 4 октомври, в Никопол.
Йоан Александър, по Божия милост цар на Загора, на българите и гърците - до
велелепния и могъш приятел и брат, прескъпия господин Андреа Дандоло70,
дож на Венеция, с неговия благороден Съвет, поздрав и любов.
Получихме едно писмо, изпратено по благородния мъж господин Марино
фалиер71, което сега разбрахме и на което отговаряме, че винаги сме желали и
желаем да посрещнем вашето пратеничество, което и очакваме; и винаги моето
царство се е отнасяло и се отнася почтено към Ваше височество и към вашата
република и към всяко едно друго лице, което идва в моето царство. Също, ако
вашите търговци желаят да дойдат в моето царство със своите стоки, моето
царство обещава и се заклева във великославния Христос и Дева Мария и света
Петка Търновска, и в душата си, те да бъдат читави и сигурни - стоките и хората -
където пожелаят да идат и да стоят, съгласно договора и клетвата, която дадох
по-рано.
ЙОАН АЛЕКСАНДЪР, ЦАР НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ
Горенаписаните букви са от миниум и означават Йоан Александър, по
Божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчас-
ти български или персийски.
Отвън: Съдържанието на мал ките български или персийски букви, отчас-
ти гръцки, отчасти смесени с български, мисля, че означава: до прескъпия (гос-
подин) Андреа Дандоло, дож на Венеция.
№33
РЕГЕСТ НА СЪЩАТА ГРАМОТА ВЪВ ВЕНЕЦИАНСКИ РЪКОПИС
ОТ XVIII В.
1352 г., ден 4 октомври. В Никопол.
Йоан Александър, по Божия милост цар на Загора, на българи и гърци до
височайшия и велемощен приятел и брат господин Андреа Дандоло, дож на Ве-
неция, а също и на неговия Благороден Съвет, поздрав и любов.
82
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XI1-XV В.
№32
PRIVILEGIUM IMPERATORIS DE ZAGORA (BULGARIA),
BULGARORUM ET GRAECORUM IOHANNI ALEXANDRI DATUM
VENETUS NICOPOLI DIE IV OCTOBRIS A. MCCCLII
Intus. In nomine Christi, amen MCCCLij , die IIIj-a de octubrio in Nicopoli.
Joanne Alexandra per la Dio gratia imperator del Zagora, de Bolgari e de Griesi, al
magnifico et possente amigo e fratel carissimo messer Andrea Dandolo, doge de Vinegia, con
lo so nobele Conseglio, saludo et amor.
Recevessemo una lettera mandada per lo nobele homo messer Marin Fallier, laqual
nun intendessemo et de quello eo ve respondo, che sempre joe desirado e desiro de haver
habudo vostra ambassaria e quella aspetto. E sempre il mio Imperio ha trattado e tratta honor
e stado vostro e del vostro Comun e de zaschaduna altra persona, che vien in lo mio imperio.
Anchora se li vostri marcadanti vorra venir per lo mio imperio con le sue marcadantie,
lo mio Imperio ve inpromette e zuro per Christo glorioso et la Verzene Maria e santa Parasceve
de Drenevo e sullanima mia, che li vadan salvi e seguri 1’havere e le persone donde li vorra
andar e star segondo li patti e lo sagramento chi'o ve dado in prima.
1Ю(ДНЪ) АЛ6*|(А)НДРЪ Ц(Д)РЪ ВС-БАГЬ Блъгдридгь И ГРЪКМЛГЬ
Li soprascripti caracteri sono de minio et significano Jovan Alexandra per la Dio gratia
re de Bulgaria over del Zagora, e sono caracteri parte grechi et parte bulgari over persiani.
La mansion de caracteri picholi bulgari over persiani. parte grechi e parte bastardati
zoe bulgari et credo dica al carissimo domino Andrea Dandolo duge di Vinegia.
ASV - Codice Trevisaneo, c. 498(447).
№33
REGESTA EJUSDEM PRIVILEGII IN MANUSCRIPTO VENETO
SAEC.XVIII
1352, die 4 de octobrio. In Nicopoli.
Joanne Alessandro per la Dio grazia Imperator di Zagora, de Bolgari et de Griezi al
magnifico e possente amigo e fratello messer Andrea Dandolo Doge di Venezia con lo so
Nobele Conseglio, saludo e amor.
83
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Пише, че е получил писмо от дожа, с което дошъл в неговото царство
благородникът господин Марино фалиер, негов посланик, когото той приел бла-
госклонно, както всички венецианци, което направил, за да ви разбере.
Царят се е подписал с букви отчасти гръцки, отчасти български или изг-
лежда персийски. А именно:
Александър, по Божия милост цар на България и на Загора.
Г одина 1352
№34
СВЕДЕНИЕ ЗА ЩЕТИ, ИЗВЪРШВАНИ НА ВЕНЕЦИАНЦИТЕ
ОТ ГЕНУЕЗЦИ В ЗЕМИТЕ НА ЛИКОСТОМО, ОТ 1359 Г.
Девето и последно, че много венецианци се оплакват от генуезците, тър-
гуващи в областите на Ликостомо72, а също и в други области, където в Голямо-
то море са тържищата на жито; впрочем оплакват се, че споменатите генуезци
не позволяват да закупуват жито в тези области, нито пък се сдружават с тях в
общество или съюз за закупуване на жито. А ако се сдружават с тях в съюз,
споменатите генуезци ги измамват, понеже скришом закупуват жито и накрая
споменатите венецианци не получават нищо от това жито. И затова два венеци-
ански кораба през настоящата година си тръгнали от Ликостомо по вина на
споменатите генуезци, който като не позволявали на венецианците да закупу-
ват, както се известява, и ги освободили, така че тези кораби да нямат и полови-
ната от своята товаровместимост, което за нашите търговци и Венецианската
република е най-голяма щета и злина.
№35
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ЗА СЪЮЗ СРЕЩУ ТУРЦИТЕ
ОТ 13 ОКТОМВРИ 1360 Г.
Мъдреците.
+ Решение. Че господин пратеникът за съюза срещу турците, както
пише в писмото на дука и съвета на Кандия, относно съюза срещу турците,
който е спасение за християнството, да отиде с една от нашите галери в Крит
и с две галери от Кипър, в Кипър, с невъоръжената своя галера и с две гале-
ри на магистъра на хоспиталиерите и да остане само една наша галера
от Крит за обслужване на съюза, от който могат да последват най-големи
щети и опасности за християните, което е прочее е ясно срещу начина
84
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XH-XV В.
Scrive aver ricevuto una lettera del Doge con cui 1’avisava esser venuto ne suoi stati il
nobilomo sier Marino Valier, suo ambasciatore, e che egli 1’averebbe ricevuto volentieri, non
meno che tutti Veneziani, che fassero per capitarvi.
Il Re vi si sotoscrive con caratteri parte greci e parte bulgari о sia persiani.Gio:
Alessandro per la Dio grazia Re di Bulgaria e del Zagora.
Anno 1352
Biblioteca del Museo Correr - Venezia, Mss.cod.Cicogna 2581 (MMDLVUI), c. 166-167.
№34
RELATIO DE DAMPNIS FACTIS VENETIS DE PARTE JANUENSIUM IN
PARTIBUS LICOSTOMI A. MCCCLIX
Nono et ultimo, quod multi Veneti conquerentur de Januensibus conversantibus in
partibus Licostomi, et etiam in alijs partibus, ubi sunt caricatoria frumenti intra Mare Maius,
nam conquerentur, quod per dictos Januenses non permittuntur emere frumentum in ipsis
partibus, nisi ponant se in societate et iga cum eis ad emendum frumentum. Et si ponunt se
cum eis in liga, dicti Januenses decipiunt eos, quia latenter emunt frumentum et in fine dicti
Veneti de ipso frumento nichil habent. Et ex hoc due naves Venetorum discesserunt hoc anno
presenti de Licostomo, quia occasione dictorum Januensium, qui non permittentes Venetos
emere, ut prefertur, et decipiunt eos, ipse naves non habuerunt medietatem sui carichi, in
nostrorum mercatorum et Comunis Venetiarum dampnum maximum et sinistrum.
ASV - Commemoriali, VI, f.82 v.
№35
DELIBERATIO SENATUS DE UNIONE CONTRA TURCOS
DIE XIII OCTOBRIS MCCCLX
Sapientes.
+ Capta. Quia dominus legatus unionis contra Turchos, sicut habetur per litteras duche
et consilii Crete, relicta unione contra Turchos que est salvatio Christianorum, fuit cum una
ex galeis nostris Crete, et cum duabus galeis Cipri in Ciprum, disarmata galea sua et duabus
galeis magistri Hospitalis et remaneret solum una nostra galea Crete ad servicium unionis ex
quo sequi possent damna maxima et pericula Christianis, quod etiam expresse est contra formam
85
A Р X И В И Т Е ГОВОРЯТ
на съюза и срещу идеята, изразена от господин палата и нас; и за нашата позиция,
че непрекъснато влагаме най-големи средства за предиспоменатата акция, трябва
да се изтъкне правилно пред господин папата, кардиналите и пред всички, с което
да се види онова, което сме написали и разяснили на съшия пратеник за благото на
християнството; решено бе, че за дука, съвета и началниците се пишат предиказа-
ните писма, съдържащи разпореждания за всички действия на същия пратеник - в
такава форма и по начин, който на тях или на по-голямата част се сгори по-добър за
наша чест и за доброто на казания съюз.
№36
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА РОБИНЯТА МАРИЯ
ОТ БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВЕН ВЪВ ФАМАГУСТА (ОСТРОВ КИПЪР)
НА 27 НОЕМВРИ 1360 Г.
В името на вечния Бог.Амин. Година от въплъщението на нашия Господ
Иисус Христос 1360, месец ноември, ден 27, индикт XIV, Фамагуста, остров Ки-
пър. Заявявам аз Николо Донди, генуезец, жител на Родос, понастоящем търго-
вец във Фамагуста, че в името на Бога и Христа от мое име и от името на мойте
наследници, дарявам, подарявам, предавам и прехвърлям Вам, отличния и мо-
гъщ мъж господин Николо Барбадико, почтения байул на венецианците в крал-
ство Кипър, на Вашата особа и на Вашите наследници за вечни времена една
моя робиня на име Мария от България, с целокупните права, действие, власт и
юрисдикция, съобразно конто аз владея, владеех или бих могъл да владея по
някакъв начин тази робиня, но все пак за Вас при условието, което при такива
или подобии продажби на робини съобразно обичаите на тази страна се наблю-
дава, че се спазва изцяло за купувачите. А тази робиня, с цялата юрисдикция и
власт, както се каза, дарявам, про давам, предавам и прехвърлям аз, гореписани-
ят Николо Донди от мое име и от името на мойте наследници Вам, гореписания
господин Николо Барбадико и на Вашите наследници за вечни времена оттук-
насетне, с пълната мощ и сила относно тази робиня за пращане, притежаване,
държане, радване, затваряне, освобождаване, отпущане, продаване, даряване,
отчуждаване, съдене духовно и телесно и всякаква друга воля, полза и облага за
Вас и за Вашите наследници за правене както и за ваша лична работа, без мое
или на мойте наследници или на когото и да било другиго безпокойство, проти-
вопоставяне или претенции. Имах тук подходяще и пълно заплащане от Ваша
страна и получих 175 бели кипърски бизанта. Затова давам пълна и неотврати-
ма гаранция аз гореписаният Николо Донди с мойте наследници, Вам, горепи-
сания господин Николо Барбадико и на Вашите наследници оттук-насетне, как-
то за гореписаната робиня, така и за гореписана нейна цена от 175 бизанта,
получена и изплатена от Ваша страна, тук да останете завинаги гарантиран и
спокоен, понеже тук не остава никакъв остатък и пр.
Свидетели: господин Андреа Донадо,
господин Мафео Бониоло.
86
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗЛ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
unionis et contra intentionem domini pape et nostram, et pro statu nostro qui continue subimus
maximas expensas occasione predicta, faciat significare ordinate domino pape et cardinalibus
et aliis quibus videbitur ea que nobis scripta sunt et habemus de ipso legato pro salute
Christianitatis, vadit pars, quod per dominium, consilium et capita scribantur littere predictis,
narando ordinate omnia gesta per ipsum legatum, in ilia forma et modo qui eis vel maiori parti
videbitur, pro honore nostro et bono dicte unionis.
ASV - Senate, Misti, XXIX, c. 86 v.
№36
CONTRACTUS DE VENDITIONE SCLAVAE MARIAE
DE BULGARIA COMPLETUS FAMAGUSTAE (INSULAE CYPRI)
DIE XXVII NOVEMBRIS A.MCCCLX
Carta sclave domini Nicolai Barbarigo.
In nomine Dei etemi Amen. Anno ab incamatione domini nostri Yhesu Christi MCCCLX,
mense novembris die XXVII intrante, indictione XIIII, Famaguste, insule Cipri. Manifestum
facio ego Nicola Dondi ianuensis habitator Rodi nunc mercator in Famagusta quia in Dei et
Chnsti nomine per me et meos heredes do, vendo, delibero atque transacto vobis egregio et
potenti viro domino Nicolao Barbadico honorabih baiulo Venetorum in regno Cipri intuitu persone
vestre et vestrorum heredum in perpetuum quamdam meam sclavam nomine Mariam de Burgaria
cum omni pleno iure, actione, dominio et iurisdictione secundum quod ego habeo vel habebam
aut habere possem quocumque modo in sclava predicta, vobis tamen condictione que in talibus
vel consimilibus sclavarum vendicionibus secundum consuetudmem hums patrie emptoribus
observatur penitus reservata. Hanc autem sclavam cum omni iurisdictione et dominio, ut est
dictum, do, vendo, delibero atque transacto ego suprascriptus Nicola Dondi per me et meos
heredes vobis suprascripta domino Nicolao Barbadico et vestns heredibus in perpetuum amodo
in antea, cum plenissima virtute et potestate suprascriptam sclavam mtromittendi. habendi,
tenendi, gaudendi, incarcerandi, franchandi, liberandi, vendendi, donandi, alienandi, pro anima
et corpore iudicandi atque omnem aliam vestram et vestrorum heredum plenissimam voluntatem,
utilitatem et proficuum faciendi tamquam de re vestra propria, sine mea vel heredum meorum
seu alicuius altenus persone molestia vel contradictione aut requisitione. Precium autem
beneplacitum et completum a vobis inde habui et recepi bisantios centum LXXV albos de
Cipro.Quapropter plenam et irrevocabilem securitatem facio ego suprascriptus Nicola Dondi
cum meis heredibus vobis suprascripta domino Nicolao Barbadico et vestns heredibus, quatenus
amodo m antea tarn de suprascripta sclava, quam de suprascripta eius precio bisantiorum CLXXV
a vobis inde plene habito et recepto securus et quietus permaneatis in perpetuum, quia nichil
inde remansit et cetera..
Testes ser Andreas Donado
ser Maffeus Boniolo
ASV - Notai di Candia, b.18 not. Nicola de Boateriis, prot.I. c.6 r.
87
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№37
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА РОБА НИКОЛА ОТ
НИГРОПОНТЕ, СЪСТАВЕН ВЪВ ФАМАГУСТА НА 12 МАРТ 1361 Г.
В името на вечния Бог, амин! Година от въплъщението на нашия Господ
Иисус Христос 1361, месец март, ден 22, XIV индикт, Фамагуста, кралството на
остров Кипър. По силата и свойството на един документ за завещание на покой-
ния господин Джакомо де Бокази де ферариа, венецианец, жител на Кандия,
изготвен и заверен от ръката на Николо де Боатери от Мантуа, долуподписания
нотариус и канцлер, в годината от въплъщението Господне 1360, месец февруа-
ри, 24 ден, индикт XIV, в град Фамагуста, в кралството на остров Кипър, в кой-
то документ за завещание, гореказаният покоен господин Джакомино де Бока-
зи нареди и заповяда на своите пълномощници и изпълнителите на споменато-
то му завещание, ние Насимбено де ферариа, Бертучо де Джулиано и Бартоло-
то де Каварсере, жители на Фамагуста, гореказания град, и между другите си
нареждания, поиска и се разпореди чрез нас, гореказаните пълномощници, да се
изготви документ за освобождаването и свободата на роба му Никола де Нигро-
понте, както се съдържа по-обстойно в точката на реченото завещание относно
упоменатия Никола по повод на реченото освобождаване. Съдържанието на та-
зи точка изцяло е следното:
„Също така отпущам волен и свободен и напълно откупен от всякакво
робство роба си Никола от Нигропонте за душата ми, и нека се дадат от средст-
вата ми 500 безанта на същия този Никола. И искам и нареждам да му се изгот-
ви документ за освобождаване и свобода от упоменатите ми пълномощници".
Ние, гореказаните пълномощници Насимбено, Бертучо и Бартолото заявяваме
в името на гореписаното пълномощно, че в името на Господа и Христа чрез нас
и нашите наследници, с властта, която ни е дадена, което най-ясно е показано в
този упоменат документ за завещание, отпускаме, освобождаваме и обявяваме
за свободен и те правим волен и свободен тебе, гореписания Никола от Нигро-
понте, роб на упоменатия покоен господин Джакомо, наш упълномощител и те
освобождаваме от днес от всякакви окови, бреме и робски хомот и от всякакъв
данък, давания, ангария и налози и всички други робии от всякакъв род, в конто
и за конто си носил или си можел да носиш, освен ако не те отпусна волен и
свободен казаният покоен господин Джакомо, твоят досегашен господар. Като
те освобождаваме и изцяло те откупуваме и отпускаме с гореказаната власт,
тебе гореписания Никола, от нашата, от името, което е упоменато по-горе, власт,
господство и всякакво условие, тежест, труд и налагане на труд и от правото на
патроната и от връщане в робство поради каквато и да е неблагодарност, и като
отхвърляме от тебе всяко патронатно право и ти възстановяваме природните
древни права и като те обявяваме за римски гражданин и ти възстановяваме
първичните права, според конто всички хора се раждаха свободни и в онези вре-
мена не беше въведено отпущане на свобода, понеже робството беше непознато.
Като дадохме и присъдихме, с горепосочената власт, на тебе гореписания Нико-
ла чиста и пълноценна свобода и воля, така че без пречки от наша страна от
името на упълномощителя, когото посочихме по-горе, и от нашите наследници
да можеш да купуваш, продаваш, даряваш, договаряш и сключваш договори, да
88
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№37
CONTRACTUS LIBERTATIS SCLAVI NICOLAI DE NIGROPONTE,
COMPLETES FAMAGUSTAE DIE XII MARTII A. MCCCLXI
In nomine Dei etemi. Amen. Anno ab incamatione domini nostri Yhesu Christi
MCCCLXI., mense marcij, die .XILintrante, indictione.XIIIL, Famaguste, regni et insule
fori. Per virtutem et potestatem umus testamenti carte ohm ser lacobi de Bochasiis de
Ferraria veneti habitatoris Famaguste complete et roborate manu Nicolai de Boatenis Mantue
notani et cancellarii infrascripti anno dominice incamationis .MCCCLX.,mense februarii,
die .XXIIII intrante, indictione .XIIII., in civitate Famaguste, regni et insule Cipri, in qua
quidem testamenti carta dictus olim ser lacobinus de Bochasiis instituit et ordinavit suos
comissarios'bt dicti sui testamenti executores nos Nasimbenum de Ferraria, Bertucium de
fculiano et Bartholotum de Cavarqere habitatores Famaguste civitatis predicte et inter cetera
ordinata per euni voluit et iussit per nos Comissarios suprascnptos fieri Nicole deNigroponte
sclavo suo carta franchisie et libertatis, ut in clausula dicti testamenti tangente dicto Nicole
occasione dicte franchisie plenius continetur, cuius quidem clausule tenor per omnia talis
est: “Item dimitto franchum et liberum et ab omni penitus servitute exemptum Nicolam de
Nigroponte sclavum suum pro anima mea et quod dentur eidem Nicole de bonis meis bisantii
quinquaginta. Et volo ac lubeo quod per comissarios meos predictos fiat sibi carta franchisie
et libertatis.”, mamfestum facimus nos suprascripti Nasimbenus, Bertucius et Bartholotus
comissarii et comissario nomine quo supra, quia in Dei et Christi nomine per nos et
successores nostros auctoritate nobis attribute, ut in dicta testamenti carta evidentissime
demonstratur, manumittimus, franchamus et liberamus ac liberum et franchum facimus te
suprascriptum Nicolam de Nigroponte sclavum dicti quondam ser lacobi comissi nostri,
teque ex nunc absolvimus ab omni vinculo, honere et iugo servitutis et ab omni telloneo,
dacia, angaria et imposita ac ab omnibus aliis cuiuscumque generis servitutibus in quibus
et pro quibus dicto quondam ser lacobo domino tuo hactenus tenebaris vel teneri potuisses
nisi te franchum et liberum dimisisset. Liberantes et penitus eximentes ac dimittentes
auctoritate predicta te suprascriptum Nicolam a nostra, nomine quo supra, potestate, manu,
dominio et omni condictione, gravannne, operis et operarum impositione et а шге patronatus
ac a revocatione in servitutem ob quamcumque ingratitudinem, nec non remittentes tibi
omne uis patronatus et restituentes te natalibus antiquis et uiri ingenuitatis et denunciantes
te civem romanum atque restituentes te iuri primevo, secundum quod omnes homines liberi
nascebantur nec erat illis temponbus manumissio introducta cum servitus esset incognita.
Dantes et attribuentes, auctoritate qua supra, tibi suprascnpto Nicole puram et meram
hbertatem et franchitatem, ita quod sine obstaculo nostrum comissario nomine quo
supra nostrorumque successorum possis emere, vendere, donate, contrahere ac pacisci,
89
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
се явяваш пред съда, да правит завещание и да правит всичко и поотделно и да
го упражняваш свободно, което всеки природен римски гражданин, свободен и
пълноправен човек може да прави, все едно, че си бил роден от местни родите-
ли. И значи, ако се опитаме да вървим срещу този документ за обявяване, отпу-
щане, освобождаване и свобода, тогава ще трябва да обезщетим в името на упъл-
номощителя, когото посочихме по-горе, с нашите наследници, тебе гореписа-
ния Никола и твоите наследници с пет златни либри и нека този документ за
обявяване, отпущане, освобождаване и свобода да остане вечно валиден. Печат
на гореписаните господа Насимбено, Бертучо и Бертолото, пълномощници, с
чиято власт и пълномощно беше помолено да се извърши това.
Свидетели: Марко Морозини,
Николо Лунтано
№38
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕОРГИ ОТ ЗАГОРА
(БЪЛГАРИЯ) ОТ 13 МАРТ 1361 Г.
В името на вечния Бог.Амин. Година от въплъщението на нашия Господ
Иисус Христос 1361, месец март, ден 13, индикт XIV, Фамагуста, кралството на
остров Кипър. Чрез правомощията и властта на един документ за завещание на
покойния господин Джакомо де Бокази де ферариа, венецианец, жител на Фа-
магуста и т.н., както в предишния документ за освобождаване и свобода на горе-
писания Никола от Нигропонте чак до края на речения документ се съдържа
по-пълно, като се променя само името на речения роб, където там се казва в
казания документ „Никола от Нигропонте", заменяш в настоящий с „Георги от
Загора", като се изключи, че речената точка от реченото завещания, относно
казания Георги за казаното освобождаване изцяло съдържа „Също така отпус-
кам свободен и волен и откупен от всякаква власт и робство Георги от Загора,
мой роб за спасението на душата си и искам и нареждам, чрез мойте упоменати
пълномощници да му се изготви документ за освобождаване и свобода."
Свидетели: Марко Морозини,
Николо Лунтано
90
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
ludicio stare, testamentum facere et omnia et singula agere ac liberaliter exercere que
quilibet ingenuus romanus civis liber homo et sui iuris facere potest, ac si ab ingenuis
iparentibus natus esses. Si igitur contra hanc manifestationis, manumissionis, franchisie et
libertatis cartam ire temptaverimus, tunc emendare debeamus Comissario nomine quo supra
Cum successoribus nostris tibi suprascripto Nicole et heredibus tuis auri libras quinque et
hec manifestationis, manumissionis, franchisie et libertatis carta in sua semper maneat
ftrmitate. Signum suprascriptorum ser Nasimbeni, ser Bertucii et Bertholoti comissariorum
.;ui auctoritate et comissario quibus supra hec fieri rogaverunt.
Testes Marcus Mauroceno,
Nicolaus Luntanus.
Ibidem, c. 8 r-v
№38
CONTRACTUS LIBERTATIS GEORGII DE ZAGORA (BULGARIA) DIE XIII
MARTII A. MCCCLXI
In nomine Dei etemi. Amen. Anno ab incarnatione domini nostri Yhesu Christi
.MCCCLXI., mense marcii, die .Xlll.intrante, indictione.XIIIL, Famaguste, regni et insule
pri. Per virtutem et potestatem unius testamenti carte olim ser lacobi de Bochasiis de Ferraria
Veneti habitatoris Famaguste et cetera, ut in precedente instrumento franchisie et libertatis
suprascripti Nicole de Nigroponte usque ad finem dicti instrument! plenius continetur, mutando
*olum nomen dicti sclavi, quia ubi dicit in dicto instrumento “Nicola de Nigroponte” dicas in
resenti “Georgius de Xagora”, excepto quod clausula dicti testamenti tangente dicto Georgio
pro dicta franchisia sive per omnia continetur.” Item dimitto franchum et liberum et ab omni
potestate, servitute exemptum Georgium de Xagora sclavum meum pro salute anime mee et
volo ac mando quod per dictos Comissarios meos sibi fiat carta franchisie et libertatis”.
Testes Marcus Mauroceno,
Nicolaus Luntanus.
Ibidem, c.8 v.
91
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№39
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА РОБИНЯТА МАРУЦА ОТ НЕ-
СЕБЪР, СЪСТАВЕН ВЪВ ФАМАГУСТА НА 20 АПРИЛ 1361 Г.
В името на вечния Бог.Амин. Година от въплъщението на нашия Господ
Иисус Христос 1361, месец април, ден 20, индикт XIV, Фамагуста, кралството
на остров Кипър. Заявявам аз Конрадо Правензе от Генуа, понастоящем търго-
вец във Фамагуста, че в името на Бога и Христа от мое име и от името на мойте
наследници, дарявам, подарявам, предавам и прехвърлям Вам, благородния мъж
господин Андреа Донадо, венециански гражданин, сега търговец във Фамагуста
и на Вашите наследници за вечни времена една моя робиня на име Маруца от
Несебър, в земите на Романия, с целокупните права, действие, владение, почит
и юрисдикция съобразно която аз владея, владеех или бих могъл да владея в
бъдеще по някакъв начин тази робиня, но все пак за Вас при условието, което
при такива или подобии продажби на робини съобразно обичаите на тази стра-
на, кралството и острова Кипър, се наблюдава, че се спазва изцяло за купувачи-
те. А тази робиня, с цялата юрисдикция, права и власт, както се каза, дарявам,
продавам, предавам и прехвърлям аз, гореписаният Конрадо Правензе от мое
име и от името на мойте наследници Вам, гореказания господин Андреа Донадо
и на Вашите наследници оттук-насетне, с пълната мощ и сила относно тази ро-
биня за изпращане, притежаване, държане, радване, затваряне, освобождаване,
отпущане, продаване, даряване отчуждаване, съдене духовно и телесно, вечно
владеене и всякаква друга воля, полза и облага за Вас и за Вашите наследници
за правене както и за ваша лична работа, без мое или на мойте наследници или
на когото и да било другиго безпокойство, противопоставяне или претенции.
Имах тук подходяще и пълно заплащане от Ваша страна и получих 145 бели
кипърски безанта. Затова давам пълна и неотвратима гаранция аз, гореписани-
ят Конрадо Правензе с мойте наследници, Вам, гореписания господин Андреа
Донадо и на Вашите наследници, че оттук-насетне, както за гореписаната роби-
ня, която обещавам да браня и гарантирам от всекиго, така и за гореписана
нейна цена от 145 безанта получена и изплатена изцяло от Ваша страна тук, да
останете завинаги гарантиран и спокоен, понеже тук не остава нищо, за което
бих могъл да изисквам или да принуждавам повече Вас и или Вашите наследни-
ци по някакъв начин или мисъл. Та значи, ако аз се опитам да се обявя срещу
този документ-заявление за продажба и гаранция, тогава трябва да обезщетя,
заедно с мойте наследници Вас и Вашите наследници пет златни либрй и нека
този документ-заявление за продажба и гаранции остане вечно валиден. Подпис
на гореписания господин Конрадо, който помоли да се състави този документ.
Свидетели: Томазо Барбадико
Марко Бониоло.
92
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№39
CONTRACTUS DE VENDITIONE SCLAVAE MARUCAE DE MESEMBRIA
COMPLETES FAMAGUSTAE DIE XX APRILIS A. MCCCLXI
In nomine Dei etemi. Amen. Anno ab incamatione domini nostri Yhesu Christi .
MCCCLXL, mense aprilis, die.XX. intrante, indictione .XIIII., Famaguste, regni et insule
Cipri. Manifestum facio ego Conradus Pravensis de lanua nunc mercator in Famagusta, quia
in Dei et Christi nomine per me et meos heredes do, vendo, delibero atque transacto vobis
nobili viro ser Andree Donado civi Veneciarum nunc mercatori in Famagusta et vestris
heredibus in perpetuum quamdam meam sclavam nomine Maruqam de Missembria, partium
Romanie, cum omni pleno iure, actione, dominio, honore ac iurisdictione secundum quod ego
habeo vel habebam seu in future habere possem in dicta sclava quocumque modo, vobis
tamen condictione que in talibus vel consimilibus sclavarum vendicionibus secundum
consuetudinem huius patrie regni et insule Cipri emptoribus observatur penitus reservata.
Hanc autem sclavam cum omni pleno iure et dominio ac iurisdictione, ut dictum est, do,
vendo, delibero atque transacto ego suprascriptus Conradus Pravesinus per me et meos heredes
vobis predicto ser Andree Donado et vestris heredibus amodo in antea cum plenissima virtute
et potestate suprascriptam sclavam intromittendi, habendi, tenendi, gaudendi, incarcerandi,
franchandi, liberandi, vendendi, donandi, alienandi, pro anima et corpore iudicandi et perpetuo
possidendi atque omnem aliam vestram et vestrorum heredum plenissimam voluntatem,
utilitatem et proficuum faciendi tamquam de re vestra propria, sine mea vel heredum meorum
seu alicuius alterius persone molestia vel contradictione aut requisitione. Precium autem
beneplacitum et completum a vobis inde habui et recepi bisantios albos de Cipro centum
quadraginta quinque.
Quapropter plenam et irrevocabilem securitatem facio ego suprascriptus Conradus
Pravesinus cum meis heredibus vobis suprascripta ser Andree Donado et vestris heredibus
quatenus amodo in antea tam de suprascripta sclava quam ab omni persona legittime deffendere
et guarentare promitto, quam de suprascripta eius precio bisantiorum .CXLV. a vobis inde
plene habito et recepto secures et quietus permaneatis in perpetuum, quia nichil inde remansit
unde vos vel heredes vestros amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium
sive modum. Si igitur contra hanc manifestacionis, vendicionis et securitatis cartam ire
presumpsero, tunc emendare debeani cum meis heredibus vobis et vestris heredibus auri
libras.V. et hec manifestacionis, vendicionis et securitatis carta in sua semper maneat firmitate.
Signum suprascripti ser Conradi qui hec rogavit fieri.
Testes Thomadus Barbadico,
Marcus Boniollo.
Ibidem, c. 10 r.
93
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№40
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА РОБИНЯТА МАРИЯ ОТ БЪЛГА-
РИЯ, СЪСТАВЕН ВЪВ ФАМАГУСТА НА 28 МАЙ 1361 Г.
В името на вечния Бог.Амин. Година от въплъщението на нашия Господ
Иисус Христос 1361, месец май, ден 28, индикт XIV, Фамагуста, кралството на
остров Кипър. Заявявам аз Егидио Дория, генуезец, понастоящем търговец във
Фамагуста, че в името на Бога и Христа от мое име и от името на мойте наслед-
ници, дарявам, подарявам, предавам и прехвърлям Вам, благородния мъж гос-
подин Симонето Микеле, венециански гражданин, сега търговец във Фамагуста
и на Вашите наследници за вечни времена една моя робиня на име Мария от
България, с целокупните права, действие, власт, почит и юрисдикция съобразно
която аз владея, владеех или бих могъл да владея по някакъв начин тази робиня,
но все пак за Вас при условието, което при такива или подобии продажби на
робини съобразно обичаите на тази страна, кралството и острова Кипър, се наб-
людава, че се спазва изцяло за купувачите. А тази робиня, с цялата юрисдикция
и власт, както се каза, дарявам, продавам, предавам и прехвърлям аз гореписа-
ният Егидио Дория от мое име и от името на мойте наследници Вам, гореписа-
ния господин Симонето Микеле и на Вашите наследници за вечни времена от-
тук-насетне, с пълната мощ и сила относно тази робиня за пращане, притежава-
не, държане, радване, затваряне, освобождаване, отпущане, продаване, дарява-
не, отчуждаване, съдене духовно и телесно и всякаква друга воля, полза и облага
за Вас и за Вашите наследници за правене както и за ваша лична работа, без мое
или на мойте наследници или на когото и да било другиго безпокойство, проти-
вопоставяне или претенции. Имах тук подходяще и пълно заплащане от Ваша
страна и получих 165 бели кипърски бизанта. Затова и прочие, както в други
подобии документи. Подпис на гореписания господин Егидио Дория, който по-
моли да се състави този документ.
Свидетели: господин Франческо Рико,
господин Марино Пизани.
№41
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА РОБИНЯТА МАРИЯ ОТ КОЗЯК
(КОЗНИК) НА ЧЕРНО МОРЕ, СЪСТАВЕН ВЪВ ФАМАГУСТА НА 22
МАРТ 1362 Г.
В името на вечния Бог. Амин. Година от въплъщението на нашия Господ
Иисус Христос 1362, месец март, ден 22, индикт XV, Фамагуста, както по-горе.
94
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В.
№ 40
CONTRACTUS DE VENDITIONE SCLAVAE MARIAE DE BULGARIA
COMPLETUS FAMAGUSTAE XXVIII MAII A. MCCCLXI
In nomine Dei etemi. Amen. Anno ab incarnatione domini nostri Yhesu Christi
.MCCCLXI., mense maii. die .XXVIIL, indictione .XIIIL, Famaguste, regni et insule Cipri.
Manifestum facio ego Egidius De Auria ianuensis nunc mercator in Famagusta quia in Dei et
Christi nomine per me et meos heredes do, vendo, delibero, ac transacto vobis nobili viro ser
Simoneto Michaeli civi Veneciarum nunc mercatori in Famagusta et vestris heredibus in
perpetuum quandam meam sclavam nomine Mariam de Burgaria cum omni pleno iure, actione,
dominio, honore ac iurisdictione secundum quod ego habeo vel habebam aut habere possem
aliquo modo in dicta sclava, vobis tamen condictione que in talibus vel consimilibus sclavarum
vendicionibus secundum consuetudinem huius patrie regni et insule Cipri emptoribus
observatur penitus reservata. Hanc autem sclavam cum omni dominio et iurisdictione ut dictum
est do, vendo, delibero atque transacto ego suprascriptus Egidius de Auria per me et meos
heredes vobis suprascripta ser Simoneto Michaeli et vestris heredibus in perpetuum amodo in
antea cum plenissima virtute et potestate suprascriptam sclavam intromittendi, habendi, tenendi,
gaudendi, incarcerandi, franchandi liberandi, vendendi, donandi, alienandi, pro anima et corpore
iudicandi atque omnem aliam vestram et vestrorum heredum plenissimam voluntatem et
utilitatem et proficuum faciendi tamquam de re vestra propria, sine mea vel heredum meorum
seu alicuius alterius persone molestia vel contradictione aut requisitione. Precium autem
beneplacitum et completum a vobis inde habui et recepi bisantios centum sexaginta quinque
albos de Cipro. Quapropter et cetera, ut in aliis consimilibus cartis. Signum suprascripti ser
Egidii De Auria qui hec rogavit fieri.
Testes presbiter Franciscus Ri<?o,
ser Marinus Pisani.
Ibidem, c.ll r.
№41
CONTRACTUS DE VENDITIONE SCLAVAE MARIAE DE COSL4CHO
(COSNICHO) MARIS MAIORIS COMPLETUS FAMAGUSTAE DIE XXII
MARTII A. MCCCLII
In nomine Dei etemi. Amen. Anno ab incarnatione domini nostri Yhesu Christi
.MCCCLXI!., mense marcii, die .XXII. intrante, indictione .XV., Famaguste, ut supra.
95
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Заявявам аз, Паоло Емеричи от Анкона, понастоящем търговец във Фамагуста,
че в името на Бога и Христа от мое име и от името на мойте наследници, даря-
вам, подарявам, предавам и прехвърлям Вам, благородния мъж господин Бене-
дето Суперанцио, венециански гражданин, сега търговец във Фамагуста и на
Вашите наследници за вечни времена една моя робиня на име Мария от Козяк73,
в Черноморието, с целокупните права, действие, власт, почит и юрисдикция съ-
образно която аз владея, владеех или бих могъл да владея по някакъв начин
тази робиня, но все пак за Вас при условието, което при такива или подобии
продажби на робини съобразно обичаите на тази страна, кралството и острова
Кипър, се наблюдава, че се спазва изцяло за купувачите. А тази робиня, с цялата
юрисдикция и власт, както се каза, дарявам, продавам, предавам и прехвърлям
аз гореписаният Паоло от Анкона от мое име и от името на мойте наследници
Вам, гореписания господин Бенедето Суперанцио и на Вашите наследници от-
тук-насетне, с пълната мощ и сила относно тази робиня за пращане, притежава-
не, държане, радване, затваряне, освобождаване, отпущане, продаване, дарява-
не, отчуждаване, съдене духовно и телесно и всякаква друга воля, полза и облага
за Вас и за Вашите наследници за правене както и за ваша лична работа, без мое
или на мойте наследници или на когото и да било другиго безпокойство, проти-
вопоставяне или претенции. Имах тук подходяще и пълно заплащане от Ваша
страна и получих 115 бели кипърски бизанта. Затова давам пълна и неотврати-
ма гаранция аз гореписаният Паоло от Анкона с мойте наследници, Вам, горе-
писания господин Бенедето Суперанцио и на Вашите наследници, че оттук-на-
сетне, както за гореписаната робиня, така и за гореписана нейна цена от 115
бизанта получена и изплатена изцяло от Ваша страна тук, да останете завинаги
гарантиран и спокоен, понеже тук не остава нищо, за което бих могъл да изиск-
вам или да принуждавам повече Вас и или Вашите наследници по някакъв на-
чин или мисъл. Та значи, ако аз се опитам да се обявя срещу този документ-
заявление за продажба и гаранция, тогава трябва да обезщетя, заедно с мойте
наследници Вас и Вашите наследници пет златни либри и нека този документ-
заявление за продажба и гаранции остане вечно валиден. Подпис на гореписа-
ния Паоло от Анкона, който помол и да се състави този документ.
Свидетели: господин Томазо Барбадико,
господин Николо Лунтано.
96
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Manifestum facio ego Paulus Aimenci de Ancona nunc mercator in Famagusta quia in Dei et
Christi nomine per me et per meos heredes, do, vendo, delibero, atque transacto vobis nobili
мго ser Benedicto Superancio civi Veneciarum nunc mercatori in Famagusta et vestris
heredibus in perpetuum quandam meam sclavam nomine Mariam di Cosnicho pertinencie
Maris Maioris cum omni pleno iure, actione, dominio, honore ac iurisdictione secundum quod
ego habebam aut habere possem in dicta sclava quocumque modo, vobis tamen condictione
que in talibus vel consimilibus sclavarum vendictionibus secundum consuetudinem hums
patrie regni et insule Cipri emptoribus observatur penitus reservata. Hanc autem sclavam cum
omni dominio et iurisdictione, ut dictum est, do, vendo, delibero atque transacto ego
suprascriptus Paulus de Ancona per me et meos heredes vobis suprascripta ser Benedicto
Superancio et vestris heredibus amodo in antea cum plenissima virtute et potestate
suprascriptam sclavam intromittendi, habendi, tenendi, gaudendi, incarcerandi, franchandi
liberandi, vendendi, donandi, alienandi, pro anima et corpore iudicandi atque omnem aham
vestram et vestrorum heredum plenissimam voluntatem et utilitatem et proficuum faciendi
tamquam de re vestra propria, sine mea vel heredum meorum seu alicuius alterius persone
molestia vel contradictione aut requisitione. Precium autem beneplacitum et completum a
vobis inde habui et recepi bisantios albos de Cipro centum quindecim. Quapropter plenam et
irrevocabilem securitatem facio ego suprascriptus Paulus de Ancona cum meis heredibus
v obis predicto ser Benedicto Superancio et vestns heredibus quatenus amodo in antea tam de
suprascripta sclava quam de suprascripta eius precio bisantiorum .CXV.a vobis inde plene
habito et recepto securus et quietus permaneatis in perpetuum, quia nichil inde remansit unde
vos vel heredes vestros amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive
modum. Si igitur contra hanc manifestacionis, vendicionis et securitatis cartam ire presumpsero,
tunc emendare debeam cum meis heredibus vobis et vestris heredibus auri libras.V. et hec
manifestacionis, vendicionis et securitatis carta in sua permaneat firmitate. signum suprascnpti
Pauli de Ancona qui hec rogavit fieri.
Testes ser Thomas Barbadico,
Nicolaus Luntanus.
Ibidem, c. 21 r.
97
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№42
РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ДОЖА ЛОРЕНЦО ЧЕЛСИ КЪМ ПРАТЕНИЦИТЕ
И СИНДИЦИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ ЗА СЪЮЗ СРЕЩУ ТУРЦИТЕ С УЧАСТИ-
ЕТО НА РАЗЛИЧИИ ВЛАДЕТЕЛИ, МЕЖДУ КОИТО И ЦАРЯ НА ЗАГО-
РА (БЪЛГАРИЯ), ОТ 23 МАРТ 1362 Г.
Ние Лоренцо Челси, по Божията милост дож на Венеция и т.н....упълно-
мощаваме вас, благородните мъже Франческо Бембо и Доменико Микаел, обич-
ни граждани и наши довереници, посланици и синдици, да заминете за Цариг-
рад с четирите долуописани галери, а именно с адмирала на Залива, с неговата
галера, две галери от Крит, конто дойдоха в Залива и с четвъртата галера от
нашите, на която началник е благородникът Андреа Морозини, и като пристиг-
нете там, заедно с благородника Николо фалетро, третия наш посланик и син-
дик, трябва да се явите пред господин императора, комуто, като отдадете нуж-
ната почит, разкрийте с онези благи думи, конто ще ви се сторят подходящи, че
като познавате големите опасности, на конто са изложени неговата света импе-
рия и онези земи и като знаете, както от сведенията на нашите пратеници, така
и по друга линия, че самият господин император, както ви е добре известно,
иска много братство и съюз с нас и с генуезците, за спасението на светата си
империя, определихме, като призовахме Христа, да ви изпратим за наши посла-
ници, официални представители и синдици при него, с върховни пълномощия
по този повод, като ни съобщите достоверно, какво ще отстъпи за слава на Бога
Спасителя, светата си империя и за доброто на онези земи. И като обявите това,
погрижете да оповестите на началниците, че ще бъдем в съюз с господин импе-
ратора чрез нашите споразумения, конто ще се извършат през идущия октомв-
ри....
В речената лига, ако се организира, така както се надяваме, ще се погри-
жите господин императора да предостави четири галери, а ние - две и генуезци-
те - две, както многократно е преценявано. И самата лига и съюз да продължи
две години....
А в случай, че господин императорът на Трапезунд, или царят на Загора74,
господин кралят на Кипър, магистъра на хоспиталиерите75 или други общности,
светски барони и народи, пожелаят да се включат в речения съюз, отсега ви
даваме свобода и ви определяме за наши синдици с пълен мандат, както ще
видите, че се съдържа във вашите пълномощия, да изпълните онова, което е
нужно за да се включат, като участват с каквото е удобно и редко в това начина-
ние. Във ваше отсъствие, нека ви заместват нашите синдици и нашият адмирал
на галерите, който ще се намери там, и нашият байул в Цариград за изпълнение
на това, което е нужно за да се включат гореказаните, както бе упоменато. И
ако някой от тях, по някаква причина липсва, някой друг, който бъде открит там
да получи тези пълномощия.
98
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№42
DECRETUM DUCIS LAURENTII CELSI DE UNIONE CONTRA TURCOS
CUM PARTICIPATIONS IMPERATORIS DE ZAGORA (BULGARIA) DIE
XXIII MARTII ANNO MCCCLXII
Nos Laurentius Celsi, dei gratia dux Veneciarum, ecc.committimus vobis nobilibus
viris Francisco Bembo et Dominico Michaeli, dilectis civibus ac fidelibus nostris ac
ambaxatoribus et sindicis, quod cum quattuor galeis infrascriptis, videlicet cum Capitaneo
Gulfi, cum sua galee, II galeis Crete, que venerunt ad Culfum et cum quarta galea de nostris
cujus est supracomitus nobilis vir Andreas Mauroceno, ire debeatis Constantinopolim, et
ium ibi fueritis, simul cum nobili viro Nicolao Faletro, tertio ambaxatori et sindico nostro,
debeatis comparere coram domino Imperatore cui, facta reverentia sicut convenit, exposatis
urn Illis bonis verbis, que vobis utilia videbuntur, quod, cognoscentes maxima pericula
quibus subjacent sancti imperium suum et partes ille et habentes, tam per relationem
ambaxatorum nostrorum quam aliter, quod ipse dominus Imperator, tanquam bene dispositis,
multum cupit fratemitatem et ligam nobiscum et cum Januensibus, pro conservatione sancti
imperii sui, disposuimus, Christi nomine invocato, vos mittere nostros ambaxatores, sollentes
et sindicos ad presentiam ejus cum sindicatu et libertate ad plenum occasione predicta,
reddentes nos certos quod hoc cedet ad honorem Dei salvatoris, sancti imperii sui et bonum
partium predictarum. Et hiis dictis, pro dando principium facto procuretis quod simus in
concordio cum domino Imperatore de nostris treuguis, que complent in mense octobris
proximo...
In liga quidem predicta, si fiet sicut speramus, procurabitis quod dominus Imperator
ponat, .1111. galeis, nos.II. et Januenses duas, sicut multociens racioncinatum. Et quod ipsa
unio et liga duret per duos annos...
In casu vero quo dominus Imperator Trapesunde, vel Imperator del Zagora, dominus
rex Cipri, Magister Hospitalis vel alia comunia, barones et gentes mundi veilent recipi in
dicta unione, ex nunc damus vobis libertatem et constituimus vos sindicos nostros cum
mandate ad plenum, sicut in sindicatu vestro videbitis contineri, ad contentandum quod
recipiantur, participiantibus eis in eo quod sit conveniens atque justum. In absentia vero
vestra, substituatis sindicos nostros capitaneum nostrum galearum, qui ibisse reperiet, et
baiulum
nostrum Constantinopolis ad contentandum quod predicti recipiantur, ut dictum
est. Et si aliquis illorum aliquo casu defficeret, alter qui ibi se reperiet habeat libertatem
predictam.
99
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
За земите и местата от страната на Гърция, конто се владеят от турните и
бяха загубени преди около 25 години, ако бъдат завладели, нека се нареди и се
погрижете, да минат под властта на господин императора76, а другите всички
области, конто се овладеят и възвърнат и каквото и друго да се завземе или се
придобие, да се съберат и да се разделят на три, така че да има равенство между
участниците. А ако и други се включат в речената лига и съюз, погрижете се да
получат своя дял от благата и ползите, както им се пада по право...
Закълнете се да заминете, пребивавате и да се върнете за благото и честта
на Венеция и да представите при завръгцането си на писмен отчет при връщане-
то ви пред нашата курия и за имуществото и делата на нашата Комуна, конто да
се предадат на камерариите на Комуната в рамките на три дни. И всичко, което
ще ви наредим, да изпълните добросъвестно и онова, което постоянно ще се
случва, да се погрижите да ни стане известно.
Дадено в нашия дожески дворец, 23 ден на март, XV индикт.
№43
СВЕДЕНИЕ ЗА ПРОТОВЕСТИАРИЯ МАНОЛ ОТ НЕСЕБЪР ОТ 1362 Г.
Девето, че в Несебър има някой си Манол, протовестиарий, роден в Ца-
риград и грък, който се представя за венецианец77, когато търгува в Цариград и
чрез това се предпазва, от което вашата власт няма никаква полза, но същевре-
менно господин императорът понася голяма щета. Нека нему се позволи да се
представя или за грък, или за българин - както желае.78
№44
СВЕДЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИ-РОБИ В КОРАБ
НА ТУРСКИ КОРСАРИ В ДОКУМЕНТ, СЪСТАВЕН В ПЕРА
НА 27 АВГУСТ 1363 Г.
Акт за помирение за благородния мъж, господин Доменико Микаел, зае-
мащ поста адмирал на галерите от Залива, направен от Георги Гозофити, жител
на Цариград.
В името на Господа, амин. Георги Гозофити, който се представя като Пи-
гати, жител на Цариград, на улица Платеа, собственик и притежател на някакъв
кораб, на име „Свети Николаи" във връзка с 20 карата, и Джовани Рангоно и
Уголино Тариго за четири карата и още за 50 златни перпери, конто изповядаха,
юо
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
De terns vero et locis a latere Grecie, que possidentur per Turchos et fuissent amisse a
XXV annis citra, si acquirerentur, ordinetur et procurabitis quod sint domini Imperatoris; alia
vero omnia que quocumque acquirerentur et recuperentur et quodlibet aliud conquistum,
quocumque acquiratur, veniant ad montem et dividentur per tercium, ita quod sit equalitas
inter partes. Verum si alii participerent in dicta liga et unione, sitis contenti ut habeant partem
suam utilitatum et bonorum, sicut eos tanget de jure...
Jurastis proficuum et honorem Venetiarum eundo, stando et redendo, et de scripturis
nostre Curie in vestro redditu presentandis et reddendis, et de amesiis et rebus nostre Comunis
assignandis infra terciem diem Camerariis Comunis. Et omnia que vobis mandabimus,
adimplebitis bona fide et quecumque sequuntur continue, curabitis nobis faceri manifesti.
Data in nostro ducali Palacio, die.XXIII. marcii, XV-e indictionis.
ASV- Gelosie, Commission! di Rettori, b. 1, № 16, c. Ir - 3 r.
№43
RELATIO DE PROTOVESTIARIO MANOLI DE MESEMBRIA A. MCCCLXII
None, quia in Mesembria est quidam Manoli protovestiarius natus in Constantinopoli
et Grecus, expediens se pro Veneto quando traficat in Constantinopoli, et ita deffensatur, ex
quo dominatio vestra nullam sequitur utiulitatem, sed idem dominus Imperator sequitur
magnum dampnum. Dignemini ipsum dimittere se expediri aut pro Greco aut pro Bulgaro,
sicut vult.
ASV - Commemoriali, VI, c.129 (130) v.
№44
RELATIO DE BULGARIS SCLAVIS IN NAVE CURSARIORUM
TURCORUM IN DOCUMENTO COMPLETO PEYRAE
DIE XXVII AUGUSTI A. MCCCLXIII
Quietacio facta nobili viro ser Domenico Michaeli tunc existente capitaneo galearum
Culfi per Georgium Gozofiti, habitator Constantinopolis.
In nomine Domini amen.Georgius Gozofiti, qui se expedit pro Pigati, habitator
Constantinopolis ad Plateam stratam, d(ominus) et patronus cuiusdam ligni de orto,
vocati S. Nicolaus, quantum pro karatis viginti, et Johannes Rangonus et Ugolinus
Tarigo - per caratis quatuor et ultra pro yperperis quinquagenta auri, quos confessi
101
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
че са имали на речения кораб, който казват, че бил ощетен от венецианските
галери на Залива в Черно море над Мадит, дали под наем речения кораб в Гали-
поли, в земите на Романия, на някакви турски корсари, който натоварили на
речения кораб голямо количество българи-християни с много техни вещи и сто-
ки, като ги карали към фокея, в земите на Турция за да ги продадат на неверни-
те турци. Затова реченият собственик Георги и Джовани и Уголино платили в
брой за някои от тях, освободили ги и ги отстъпили на велелепния и взискателен
мъж, господин Доменико Микаел, адмирал на речените галери от името на ко-
муната Венеция и на другите останали венецианци, конто се намирали тогава на
речените галери, като те съобщават, че не правят изключение за това твърде-
ние, че не подхожда на това дело така да е злоумишлено и всякак се кълнат.
Затова речените Джовани. Уголино и Георги обещават лично и от името на
своите наследници, че завинаги за тези неща не ще се повдига въпрос или иск
срещу речените господин адмирал от името на Венецианската комуна и речени-
те венецианци и техните наследници и по повод стоките на речения кораб и
тяхната екипировка и на стоките, както при друг случай или както при делото в
съда или извън него, под глоба в размер, двоен на онова, за което предприемат
противодействие, за да не се зачита с възстановяването на всички щети и да
имат значение и разходите, понеже заради тях биха били в съда или извън него.
И внимателно забравиха всички свои притежавани блага и онези, конто биха
притежавали в залог, като освобождава речения господин адмирал, в името,
което бе упоменато по-горе, чрез тържествена клетва на твърденията за погася-
ване на дълга и равноправно договаряне и с всички клетви и оповестявания,
колкото се може по-добре.
Дадено в град Пера пред вратите на ложата на Комуната, в годината от
Рождество Христово хиляда триста седемдесет и трета, индикт първи, 27 ден на
август, надвечер, в присъствието на долуподписаните свидетели, специално по-
викани и помолени за това: благородния мъж Леонардо Микаел, изтъкнатия
мъж господин Бартоломео де Кабавизио, нотариус, Франчискино де Калкани-
но, всички венециански граждани.
Аз, Николо де феракани от Пиаченца, нотариус от Свещената империя,
направих всичко това, гореказано и помолено, по този начин.
№45
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ДАРЯВАНЕ НА РОБЧЕТО СИМОН
ОТ БЪЛГАРСКИ РОД, СЪСТАВЕН НА 15 МАРТ 1365 Г. ВЪВ ВЕНЕЦИЯ
И ПОТВЪРДЕН НАК ТАМ НА 11 ЮНИ 1372 Г.
В името на вечния Бог, амин. В годината на въплъщението на Господа
наш Иисус Христос хиляда триста седемдесет и втора, месец юни, ден единаде-
сети, десети индикт, на Риалто.
102
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
fuerunt habere in dicto ligno quem dicunt esse dapnifficatum per galeas Culfi Venetorum in
man maiori supra malito (?), eo quod nauhzaverunt dictum lignum in Galipoli parcium Romanie
quibusdam Turchis cursanis qui in dicto ligno honeraverant magnam quantitatem chnstianorum
Bulgarorum cum multis rebus et mercimonris ipsorum eos portantes ad Fochum partium Turchie
causa vendendi eos Turchis infidelibus.Quare dicti Georgius patronus et Johannes et Ugolinus
quilibet eorum in soldum contaverunt, libraverunt et absolverunt magnificum et petentem
virum dominum Dominicum Michaelem capitaneum dictarum galearum nomine et voce
Comunis Venecie et omnes alios Venetos tunc temporis in dictis galeis existentes renunciantes
exceptioni dicte confessionis non facere rei sic non esse doh mali et omni alii jurio. Quapropter
dicti Johannes et Ugolinus et Georgius promisunt se et sues heredibus quod in perpetuum iis
questio aut requisicio non movebitur contra dictos dominum capitaneum nomine Comunis
Venecie et dictos Venetos et eorum heredes et bona occasione dicti ligni et coredum eius et
mercandiarum ut alie occasionis ut cause in judicio et extra sub репа dupli eius de quo
contrafacere faciunt ut non observabitur cum restitucione omnibus dapnorum et interesse et
expensa cum que propterea fierent in judicio et extra. Et provide omnia sua bona habita et
habenda pignon obligaverunt, librans dictum dominum capitaneum nomine quo supra per
acceptulate et aquileam stipulate solempnem jurium positionum et omnibus et junbus et
intronibus quibus melius possunt,.
Actum in civitate Peyre ante portam Lobii Comunis, anno dominice nativitatis millesimo
trecentesimo septuagesimo tercio, indictione prima, die vigessima septima augusti, ora
vespertina, presentibus testibus infrasenptis ad hoc specialiter vocatis et rogatis: nobili viro
Leonardo Michaeli, provide viro ser Bartholomeo de Ca Bavisio notario, Francischino de
Calcagnino omnibus civibus Venecie.
Ego Nicolaus de Feracanis de Placentii sacri imperii notarius predictis omnibus interfici
et rogatis ita quod.
ASV - Commemoriali, VII, c.51(47) r.
№45
CONTRACTUS DONATIONS SCLAVUNCULI SIMONI DE GENERE
BULGARORUM, COMPLETUS DIE XV MARTII A. MCCCLXV VENETUS ET
CONFIRMATUS IBIDEM DIE XIIUNII A. MCCCLXXII
In nomine Dei etemi, amen. Anno ab incamatione domini nostri Jhesu Christi millesimo
trecentesimo septuagesimo secundo, mensis junii die undecimo intrante, indictione decima,
Rivo Alti.
103
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Тъй като Монако де Монацис, венециански нотариус, съкратено е записал
тук намиращия се нотариален акт в своя регистър, за да се документира оповес-
теното в този регистър, понеже смъртта го завари преди да го състави, поради
това аз, Марин, свещеник на църквата „Свети Гервазий“, тук вписан нотариус и
канцелариус, с позволението, повелението и нареждането на пресияйния госпо-
дар наш господин Андреа Контарини, по Божия милост понастоящем дож на
Венеция и т.н., на неговия Малък и Голям съвет, се опитах да съставя този нота-
риален акт според съкратената форма на споменатия нотариус, починал в годи-
ната, месеца, деня и индикта, конто се намират отбелязани в същата съкратена
форма, с добавките и условията, приети и възможни, според това, което може-
те да направи споменатият нотариус, ако беше жив и с подписите на двамата
свидетели, повикани там или поне на единия, следвайки същината на тази крат-
ка форма дума по дума, съставена и записана в следния вид:
„В името на вечния Бог, амин. В годината от превъплъщението на нашия
Господ Иисус Христос хиляда триста шестдесет и пета, месец март, ден петна-
десети, индикт трети, на Риалто.
Заявявам аз, Никола Марино, от енорията „Свети Мойсей“ заедно с мойте
наследници, че в името на Бога и Христа давам, предавам и дарявам на Вас,
господин Пиетро Санто, нотариус на енорията „Свети Мартин“ и на Вашите
наследници моето робче, наречено Симон, по място и рождение български, ко-
ето аз споменатият Никола съм придобил от някакъв турски кораб, заловен
тогава във водите на Галиполи от флотата за защита на Залива (Голфо), на
която бе адмирал господин Доменико Микаел, по начин, щото с най-пълна сила
и власт споменатият роб да бъде предавай, освобождаван, държан, даван, даря-
ван, продавай, освобождаван, управляван и завинаги притежаван и каквото и да
Ви е угодно на Вас и на Вашите наследници, като никой не Ви противоречи,
понеже се отказвам и го оставим във Ваша власт. Поради това давам пълна и
безпрекословна сигурност, аз същият Никола с мойте наследници на Вас, съ-
щия Пиетро Санто и на Вашите наследници, щото така за казания роб да оста-
нете сигурен и спокоен завинаги, понеже не остава нищо, с което да мога да
изисквам или да Ви принудя оттук-насетне по някакъв замисъл или начин. Ако
някой се опита прочее да се противи на това дарение и нотариален акт, тогава
трябва да изплатя с мойте наследници на Вас и на Вашите наследници пет либ-
ри злато.
И този документ за дарение и осигуряване да остане в него и т.н.
+ Знак на подписания Никола Марино, който чрез съподписалия Монако
де Монацис, починалия нотариус, помоли да се състави този документ.
+ Аз, свидетелят Николай, подписях."
+ Аз Марин, свещеник на църквата „Свети Гервазий“, нотариус и канце-
лариус в двора на почитаемия дож на Венеция, попълних и узаконих.
104
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
Cum Monachus de Monachis , notarius veneticus, abreviasset infrascriptam
manifestationis cartam in suo quatemo, ut manifeste constat per quatemum ipsius, et morte
jpreventus sane minime complevisset, idcirco, ego Marinus, plebanus sancti Gervasii, notarius
et cancellarius infrascriptus, de licentia, auctoritate et mandate serenissimi domini nostri
domini Andree Contareno, Dei gratia incliti ducis Venetiarum et cetera, suique minoris et
maioris consilii, ipsam manifestationis cartam secundum abreviaturam dicti notarii defuncti
sub millesimo, mense, die et indictione. quibus ipsa abreviatura reperitur annotata, cum
additionibus et clausulis consuetis et opportunis, secundum quod facere posset dictus notarius
si viveret et cum subscription duorum testium inde rogatorum vel saltern unius, inserendo
inferius ipsam abreviaturam de verbo ad verbum complendam et roborandam videlicet in
hac forma: In nomine Dei etemi amen. Anno ab incamatione Domini nostri Jhesu Christi
millesimo trecentesimo sexagesimo quinto, mensis martii die quinto decimo intrante,
indictione tercia, Rivo Alti. Manifestum facio ego Nichola Marino, de confinio Sancti Moysi
cum meis heredibus quia in Dei et Christi nomine, do, trade et done vobis ser Petro Santo,
notario de confinio Sancti Martini, et vestris heredibus unum meum sclavolinum vocatum
Simonem, ortum et genere Bulgarorum, quern ego dictus Nicola lucratus fui de quadam
navi Turcorum, capta olim per armatam custodie Culfi, cuius fuit capitaneus dominum
Dominicus Michael in aquis Galipoli, amodo cum plenissima virtute et potestate dictum
sclavum intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, vendendi, franchandi, dominandi
et imperpetuum possidendi et quicquid vobis et vestris heredibus placuerit faciendi, nemine
vobis contradicente, quia per omnia ne forisfacio et in vestra potestate relinquo. Quapropter,
plenam et irratam securitatem facio ego ipse Nicola cum meis heredibus vobis eidem Petro
Santo et vestris heredibus, quatenus a modo de dicto sclavo securus et quietus permanens
imperpetuum, quia nichil inde remansit unde amplius vos requirere aut compellere valeam
per ullum ingenium sive modum. Si igitur contra hanc donationis et securitatis cartam ullo
unquam ire temptavero, tantum emendare debeam cum meis heredibus vobis et vestris
heredibus auri libras quinque. Et hec donationis, securitatis carta in suo permaneat etc,
Signum suscripti Nichole Marino, qui per suscriptum Monachum de Monachis, notarium
defunctum, hec rogavit fieri.
Ego Nicolaus testis suscripsi
Ego Marinus, plebanus Sancti Gervasii, notarii et aule incliti ducis Venetiarum
cancellarius complevi et roboravi.
ASV - Cancelleria inferiore, Notai, b. 134 bis, not. Marinus plebanus S. Gervasii.
105
АРХ И ВИТЕ ГОВОРЯТ
№46
ВЕНЕЦИАНЦИ ОТ НЕСЕБЪР, СОЛУН И ДРУГИ СЕ ОПЛАКВАТ ОТ
СЛУЖЕН И ДАНЪЧНИ ЧИНОВНИЦИ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРА-
ТОР СПОРЕД РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ОТ 13 фЕВРУАРИ 1374 Г.
1374 година, индикт XIII, ден 13 февруари.
Да бъде изготвено пълномощно за благородния мъж Андреа Градонико,
наш послании при пресветлия господин император на Цариград в следната фор-
ма, а именно:
Решение.
Ние Андреа Контарини, по Божия милост дож на Венеция и др , упълно-
мощаваме тебе, благородния мъж Андреа Градонико, любим гражданин и наш
верноподаник по наша заповед да отидеш в наше официално пратеничество при
пресветлия господар император на Цариград, комуто след като бе отдадена по-
чит и поз драв от наша страна...
*
Решение.
Освен това, понеже господарят император не позволява на нашите да ос-
тавят жито в Цариград, което доставят там, съгласно договорите, което е в зна-
чителен ущърб на нашите венецианци и би било от още по-значителна вреда в
бъдеще, упълномощаваме те задължително така да уредиш това, че да не се
случва това съгласно тази заповед, и че на нашите да се разреши да оставят
житото, както могат съобразно речените споразумени. И ако господарят импе-
ратор се отметне от това преимущество, но разбира се и в случай, че не се отмет-
не, то нека искът да остане твърд по отношение на това. Искаме никой от наши-
те да не потвърждава споразуменията, но ги препиши и ги прегледай!
Решение.
Също така, понеже на венецианците и на нашите търговци, конто преби-
вават в земите на империята му (им) се причиняват много нововъведения и
изнудвания срещу съдържанието на споразуменията в техен ущърб и вреда и във
вреда на делата им и по-специално долуизложеното, а именно:
Първо. Нашите венецианци от Несебър се възпрепятстват от служители-
те и комеркиариите на господаря император.
Също самият господар император от известно време налага някакъв ку-
мерк на нашите върху осолените стоки, който кумерк нанася обилна щета на
нашите.
Също така, нашите венецианци от Солун се възпрепятстват в Солун от
служителите на самия господар император.
Също така, господарят император не позволява да получим една наша
таверна, която е празна.
Също така, че не позволява на други наши таверни да се променят от едно
място на друго и много други неша, за конто и подобно за гореизложените тук и
постоянно би могъл да се информираш подробно, упълномощаваме те , като
сме уверени в благоразумието ти, така да ги устроиш, че оттук-насетне на наши-
те да не им се налагат гореказаните нововъведения, но те да пребивават в свобо-
дите и волностите си, съгласно съдържанието на споразуменията, и то веднага...
106
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИС ТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XH-XV В.
№46
VENETI DE MESEMBRIA, THESSALONICA ET CETERA MOLESTANTUR
AB OFFICIALIBUS ET COMMERCIARIIS IMPERATORIS ROMANIAE IN
DELIBERATIONE SENATES DIE XIII FEBRUARII A. MCCCLXXFV
M-o CCCLXXIIII-o, indictione XIII-а, die ХШ-а februarii.
Quod fiat commissio nobili viro Andree Gradonico ambaxiatori nostro ad serenissimum
dominum Imperatorem Constantinopolis in hac forma, videlicet:
Capta.
Nos Andreas Contarenus, Dei gratia dux Venetiarum et cet., committimus tibi nobili
biro Andree Gradonico dilecto civi et fideli nostro quod de nostro mandate vadas in nostram
Bolempnem ambaxiatorem ad serenissimum dominum Imperatorem Constantinopolis, cui parte
'nostra facta reverentia et salutatione...
*
Capta.
Insuper, quia dominus Imperator non dimittit nostros ponere frumentum in
Constantinopoli quod ibidem conducunt sicut tenetur per treuguas, quid est in notabile
[dampnum Venetorum nostrorum et posset esse notabilius per tempera venture, committimus
tibi hanc parare debeas, quod hoc dicto non fiat, et quod nostris dimmittatur illud ponere sicut
Ipossunt per formam dictarum treuguarum. Et si d.(ominus) Imperator se removebit de hac
bonam quidem. in casu vero quo non removeret se sed veilent stare firmus in hac. Volumus
quod nullo nostro treuguas confirmare sed rescribe et experta.
Capta.
Item, quia Venetis et mercatoribus nostris conversantibus in partibus imperii sui faciunt
multe alie novitates et extorsiones contra formam treuguarum in dampnum et sinistrum suum
et agendorum suorum et specialiter infrascripta videlicet:
Primo. Veneti nostri de Mesembre molestantur per officiates et comerclarios domini
Imperatoris.
Item d(ominus) Imperator ab aliquo tempore citra imposuit unum comerclum super
marinatura, quid comerclum redundat in dampnum nostrorum .
Item, Veneti nostri de Salonico molestantur in Salonico per officiates ipsius domini
Imperatoris.
Item, d(ominus) Imperator non dimittit affectari unam nostram tabemam, qua vacua est.
Item, non dimittit alias nostras tabemas transmutari de uno sextercio in alium et multe
alie de quibus et similiter de superfactis hie et in constanter plene poteris informari,
committimus tibi confidentes de prudentia tua, sic parare debeas, quod de cetero nostris non
faciant novitates predicte, sed quod ipsi consequentur in franchisiis et libertatibus suis
secundum formam treuguarum, ut est in statim....
ASV7-Senate, Misti, XXXIV7, c. 161 r, 161 v-162 r.
107
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№47
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ЗА ДОБИВАНЕ НА НОВИНИ ЗА ВОЙНАТА НА
ГЕНУЕЗЦИТЕ ОТ ПЕРА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ ДЕСПОТ ДОБРОТИЦА
ОТ 18 ЮЛИ 1374 Г.
1374, индикт 12, ден 18 юли.
Решение:
Че е решено за една от галерите на Залива, или за една от военните галери
на Крит, ако те са в Нигропонте и ако галерата от Нигропонте отиде до Тене дос
и още по-далече. Ако адмирала на Залива прецени относно сблъсък с флотата
на господин императора и на Мурад79. И би могло да се случи, че когато споме-
натата галера плава да срещне предиспоменатата флота; тогава да не напада, а
да спре и да не плава по-нататък. И за всякаква изгода, по-специално за добива-
не на новини за генуезците от Пера и за войната с Добротица80 и за всякакви
новини от казаните области, би било добре споменатата галера да отиде в Ца-
риград. Ще се каже ясно на адмирала на Залива, да я изпрати до Цариград. И
нека му се изпратят много писма до тях, през Рипехостия и Кларенца, та да
тръгнат бързо.
№48
ДОГОВОР НА БЪЛГАРИНА НИКОЛА ПЕТРОВ ОТ ВАРНА
ЗА МЕЛНИЧАР В СЕЛИЩЕТО АГИОМИРО НА ОСТРОВ КРИТ,
СЪСТАВЕН В КАНДИЯ НА 2 ОКТОМВРИ 1374 Г.
През месец октомври на година Господня хиляда триста седемдесет и чет-
върта, индикт тринадесети, в Кандия...
На втория ден на горевписания месец. Заявявам аз, Никола Петров от
Варна, българин, заедно с мойте наследници, на тебе Алексий Папука, жител на
селището Агиомиро, и на твоите наследници, че се наемам за твой мелничар,
така че да меля неуморно в твоята мелница и да имам грижа и да върша всички
неща, конто подобават на мелничарите, съвестно без умисъл тук през идните
шест цели месеца. Ти пък ще се погрижиш да ми дадеш и трябва да ми изпла-
тиш като заплата или възнаграждение13 и половина гроша, всеки месец и ще
желая да имам ядене изцяло на твоя сметка. И извън това трябва да са възнаг-
ражденията, който ще ми се донесат от отделни лица. Ако прочее и т.н. Сключ-
вам договора при глоба 5 перпера. Присъстващи свидетели: Марко Дозорзи,
Тома де Ведисо и Джорджо Валесо. Да се попълни и да се даде.
108
I ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XH-XV В.
№47
DELIBERATIO SENATES PRO HABENDO NOVITATUM DE BELLO
JANUENSIUM PEYRAE CONTRA DESPOTUM BULGARORUM
DOBROTICAM DIE XVIIIIULII A. MCCCLXXIV
M-o CCC-oLXXIIII-o, indictione XII-а, die XVIII-a.Julii.
Capta.
Quia captum est pro una de galeis Culphy, sive una ex galeis armatis in Creta, si sunt in
Xigropontis, si galea Nigropontis, vadat usque Thenedum et magis ultra. Si videbitur capitaneo
Culphy pro sentiendo armate domini Imperatoris et Morati. Et posset ocurrere casus, quod
dicta galea eundo sentiret armatam predictam non predere sed cessare et sic non voet(?) magis
ultra. Et pro omni bono respectu specialiter pro habendo nova de lanuensibus Peyre et guerra
Dobrodice, et aliis novis dictarum partium, bonum sit, quod dicta galea dicto vadat usque in
Constantinopolim . Orabatur expresse capitaneo Culphy, ut ipsam mittat usque
Constantinopolim. Et mittatur sibi plures manus litterarum eas per viam Ripehostie et per
1am Clarentie ut cito vadant.
ASV - Senate, Misti, XXXIV, c. 125 v.
№48
CONTRACTUS BULGARI NICOLAI PETRI PRO MOLENDINARIO IN
CASALI AGYOMIRO INSULAE CRETAE COMPLETES CANDIDAE DIE II
OCTOBRIS MCCCLXXIV
Mensis octobris, anno Domini MCCC septuagesimo quarto, indictione
tresdecima.Candide....
Die secundo suprascripti mensis. Manifestum facio ego Nicola Petrus de Varna,
Bulgarus, cum meis heredibus, tibi Alexio Papuca, habitator casali Agyomiro, et tuis heredibus,
quia affirmo me tecum in tuum molendinarium, ita quod molam in tue molendino, de audelasu
et curam de illo habere et quique alia facere que pertinent ad molendinarios, bona fide, sine
ffaude hinc ad menses VI proxime ventures completes. Tu vero pro meo salario seu premie
laboris, michi dare et solvere debes grosses XIII /2 quodlibet mense et comedere possimus de
tuo ale sua in conti voluero. Et infra tempore debeam expensia (?) que michi apportabuntur a
specialibus personis. Si igitur et cet.penam yperperorum V. contractu firmo. Testibus
presentibus: Marco Do^or^i, Thomae de Vediso et Georgio Valeso. Complete et dare.
ASV - Notai di Candia, b. 11, not. Antonio Brixano, c.69 (426) v.
109
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№49
ДОГОВОР НА БЪЛГАРИНА ЯНИ ОТ ПЛОВДИВ ЗА ВОЛОВАР
В СЪЩОТО СЕЛИЩЕ, СЪСТАВЕН В КАНДИЯ НА СЪЩИЯ ДЕН
Същият ден. Заявявам аз, Яни от Пловдив, българин, заедно с мойте нас-
ледници на теб, горевписания Алексий Папука и на твоите наследници, че се
наемам при теб, като твой воловар, така че се задължавам да изора твоята земя
с воловете и да я засадя и да върша всичко, което подобава на воловаря добросъ-
вестно, без умисъл, отсега до завършване на твоята сеитба. Ти пък ще ми обе-
щает да ми дадеш и изплатиш като моя заплата или работно възнаграждение
17 гроша всеки месец и трябва да ме хранит с хранителни продукти.
Присъстващи свидетели Марко Сусто и Марко Дозорзи и Яни Казо. Да
се попълни и да се даде.
№50
РЕШЕНИЯ НА СЕНАТА ЗА ДЕЙСТВИЯ НА АДМИРАЛА НА ПРОЛИВИ-
ТЕ В ТРАПЕЗУНДСКАТА ИМПЕРИЯ В СЪЮЗ С ДЕСПОТ ДОБРОТИЦА
И ДЕСПОТА НА НЕСЕБЪР МИХАИЛ ПАЛЕОЛОГ
ОТ 12 МАРТ 1376 Г.
Мъдреците за Романия:
Господин Джакомо Моро.
Господин Микеле Морозини.
Господин Франческо Бембо.
Господин Джакомо де Прели.
Г осподин Леонардо Бембо.
Мъдреците по разпорежданията:
Господин фантино Джорджо.
Решение на 40-те
В земите на Трапезунд е нашего намерение и така нареждаме и искаме: С
шестте други наши галери, който ви останаха, трябва да отидете в онези земи. И
като стигнете там, да спазвате реда, че никой да не слиза по друг начин на сушата
под заплахата от наказания, конто ви се струва, че са свързващи и трябва да се
спазват. И сега да изпратите един пратеник на сушата, койно да се яви пред госпо-
даря император най-бързо или пред онзи, който го замества, ако той отсъства.
Този пратеник да каже на самия господар император, или на наместника му, от
110
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕН ГИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№49
CONTRACTUS BULGARI IANNI DE PHIL1PPOPOLI PRO BOARIO IN
EODEM CASALI, COMPLETES CANDIDAE EODEM DIE
Eodem die. Manifestum facio ego lani de Filopopoli, bulgarus, cum meis heredibus,
tibi suprascripto Alexio Papuca, et tuis heredibus, quia affirmo me tecum in tuum boarium, ita
quod revolvere debeam tenam tuam cum bovis, et seminare et alia facere que pertinent ad
boarium, bona fide, sine fraude hinc usque ad complementum seminationis tue. Tu vero teneris
dare et solvere michi pro meo salario seu labons premio grosses XVII.quolibet mense et me
nutrare debes in expensis oris.
Testibus M.(arco) Susto et M(arco) Do?or?i presentibus et Jani Ca?o. Complete et
dare.
Ibidem, c.69 (426) v.
№50
DELIBERATIONES SENATES DE ACTIONIBUS CAPITANEI CULPHI IN
IMPERIO TRAPEZUNTIS IN UNIONE CUM DESPOTO DOBROTICA ET
DESPOTO MESEMBRIAE MICHAEL PALAEOLOGO
DIE XII A. MCCCLXXVI
Sapientes Romanic:
Ser Jacobus Mauro,
Ser Michael Maurocenus,
Ser Franciscus Bembo,
Ser Jacobus de Proelis,
Ser Leonardus Bembo,
Sapientes ordmum;
Ser Fantmus Georgio
Capta de XL.
In partibus vero Trapesunde est nostra intentio et sic volumus et mandamus: Quod
cum sex aliis galeis nostris, qui vobis remanserint, ire debeatis ad partes illas. Et cum
apllicueritis ibi, teneatis modum, quod nullus descendat ullo modo in tenam sub illis penis
ligantibus et stieturis, que vobis videbuntur. Et de present! mittatis unum nuntium in tenam,
qui vadat ad presentiam domini Imperatoris cum rapido, vel illius qui esset loco eius
si esset absens. Qui nuntius dicat ipsi domino Imperatori, vel eius locum tenenti,
111
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
името на вашия капитан и на нашите надзорници, че сте дошли с гореказаните
галери от нашите владения в тези области за удовлетворение и обезщетение на
онова, в което е задължен на нашите господарят император, както се съдържа в
списъка на самите щети, който ще ви изпратим за ваша информация. И за обез-
щетяване на нашите разноски за изпращането на нашите галери двукратно по
този въпрос в онези области, понеже, който нанася щета трябва да я обезщети. И
с изискването за правосъдие и справедливост за нашите граждани и довереници,
конто трябва да я получат от поданиците и верните на господаря император. И че
нашето намерение е да узнаем намеренията му относно гореказаното и как тряб-
ва да живеем с него. И ако господарят император, или неговите наместници, бъде
съгласен да да поиска да се договори с нас, тогава вие, надзорниците, трябва да
слезете на сушата и да отидете при самия император и да се погрижите, че госпо-
дарят император плати веднага онова, което дължи на нашите граждани и дове-
реници. И освен това за незабавното получаване на всичко, направете всичко по
силите си, както очакваме от вас. Но когато господарят император се съгласи да
плати, но поради лошото си финансово състояние се извини, че не може веднага
да плаща всичко, тогава да се погрижите да плати веднага, колкото можете пове-
че или за размер от 800 номизми, да даде веднага добър залог за продукта за 800
номизми или за част от тях, ако няма понастоящем цялата тази сума, а остатъка
във възможно най-кратък срок, който можете, за получаване за добро на нашите
на залог, или дан, или кумерк за този остатък или друго, което най-добре можете
да получите за благото на нашите. Освен това нашето намерение и желание е да
се погрижите,че поради големите разход за галерите, конто понесохме, за изпра-
щането двукратно на наши галери в онези области, нашите венецианци и довере-
ници да плащат отсега-нататък половината кумерк от онзи, който са плащали
досега , а именно само две на сто, или каквото можете най-добре да договорите,
както при продан, така и при купуване. Освен това, искаме да се погрижите, че
другите наши венецианци и поданици, конто имат да получават от подвластните и
поданиците на речения император да получат правосъдие и справедливост за въз-
становяване и получаване на тяхното, както е справедливо. И ако реченият импе-
ратор се съгласи да поиска да се договори по гореказания начин, също така ще е
добре. Когато пък, след като установите възможното сътрудничество, не успеете
да сключите договор по този начин, то трябва тогава да се придържате към онзи
начин и път, който ви се стори подходящ за ощетяване и нанасяне на вреди на
господаря император и империята му за удовлетворение на самите наши хора по
онзи начин и както прецените, че е за наше добро и за доброто на нашите хора,
понеже се доверяваме на вашите особи и сме сигурни, че ще извършите гореказа-
ното с пълното съхранение, доколкото можете, на нашите хора и галери. И наше-
то намерение е да не оставате повече от 15 дни в земите на Трапезунд по друг
начин, с което време разполагате да имате в заповедта за провеждане на експеди-
ция по тези дела, понеже нашите галери ни трябват за други наши начинания. И
като тръгнете от земите на Трапезунд, върнете се към земите на Цариград.
За-47-48-46
112
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
ex parte vestn capitanei et provisorum nostrorum, quod venistis cum galeis predictis ex
parte nostrum dominii ad partes illas ad pretendum satisfactionem et emendam eorum in
quibus tenetur nostris dominus imperator, sicut tenetur in cedula dampnorum ipsorum, quam
vobis mittemus ad vestram informationem. Et ad pretendum expensas nostras de galeis
missis bis ad partes illas pro istis factis, quia qui causam dampni dat dampnum solvere
debet. Et ad precanidum quod fiat ius et iusticia aliis civibus et fidelibus nostris, qui debent
habere a subsidis et fidelibus domini Imperatoris. Et que intentio nostra est velle scire
intentionem eius super predictis et qualiter debemus vivere cum eo. Et si dominus Imperator,
vel eius locum tenentes, ent contentus velle se concordare nobiscum, tunc vos provisores
nostri descendere debeatis in terram et ire ad ipsum Imperatorem et procurare quod dominus
Imperator statim solvat id quod tenetur nostris civibus et fidelibus. Et super hoc de habendo
statim totum, faciatis totum posse vestrum ut speramus de vobis. Quando vero dominus
Imperator esset contentus solvere. Sed propter debilem condicionem suam, excusaret se,
quod non posset statim solvere totum, tunc procuretis quod solvat ad presens quam maiorem
partem poteritis, vel ad numis summos VIII-c, ut det statim bonum pignus pro opsis VIII c.
summis, vel parte, si non haberet ad presens totam ipsam pecuniam, et restum per quam
breviores termmos poteritis pro bono nostrorum accipiendo pro ipso resto pignus, vel datia,
vel comercia, vel alia que melius poteritis pro bono nostrorum. Insuper, est nostra intentio
et sic volumus, quod procuretis quod propter magnas expensas galearum, quas passi sumus
pro mittendo bis galeas nostras ad partes illas quod nostri Veneti et fideles de cetero solverant
medietate comercii, eius quod solvant ad presens, videlicet II pro centenario solum, vel
quod melius poteritis, tarn in vendendo quam in emendo. Insuper, volumus, quod procuretis
quod aliis nostris Venetis et fidelibus qui debent habere a subditis et fidelibus dicti Imperatoris
fiat ius et iusticia pro recuperando et habendo suum, ut iustum est. Et si dictus Imperator
erit contentus velle se concordare et componere per modum predictum bene quidem. Quando
vero facta coperentia possibili non possitis concludere per modum predictum, tunc debeatis
tenere ilium modum et viam, que vobis videbitur de dampnificando et offendendo dominum
Imperatorem et imperium suum in terra et in mari reahter et personaliter pro satisfaciendo
nobis ipsis per ilium modum et sicut vobis videbitur pro bono nostro et nostrorum quia
confidimus de personis vestris et sumus certi, quod predicta facietis cum plene salvamento
quod poteritis galearum et gentis nostre. Et est nostra intentio quod pro predictis non possitis
stare ullo modo in partibus Trapesunde ultra dies quindecim, in quo tempore ponatis vos
habere in ordine de dando expedicionem istis factis quia galee nostre sunt nobis necessarie
pro aliis factis nostris. Et expeditis de partibus Trapesunde, venietis versus partes
Constantinopolis.
De parte 47-48-46.
113
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Господин Лодовико фалетро.
Г осподин Донато Труно.
Мъдрепите по разпорежданията.
Решение.
А с останалите шест галери, вие, адмиралът и надзорниците, трябва да
заминете за осъществяване на пълномощията си в земите на Трапезунд съоб-
разно гореписаната заповед, а именно: Когато от страна на Добротица бяхме
помолени да се погрижим относно империята на Трапезунд за някакъв негов
зет, господин Михаил Палеолог81, син на господаря император на Цариград. По-
добно искане ни бе отправено и от някой си господин Андроник, на който се
говори, че принадлежи речената империя на Трапезунд , ви упълномощаваме,
след като сключите договора с господаря император на Цариград относно дру-
гите дела, за конто сте упълномощени, и не преди това по никакъв начин, тога-
ва, ако след това сте помолени от речения господар император, а ако не сте,
трябва да му предложите с онези цуми, конто ви се сторят подходящи предоста-
вяне на помощ и подкрепа за поставяне на самия негов син господин Михаил на
власт в империята на Трапезунд. И ако реченият господар император ви споме-
не за това, преди да се договорите с него по другите въпроси, за конто сте упъл-
номощени от нас, не обръщайте внимание на това, но после отговорете по най-
подходящия според вас начин.
Решение.
И ако от страна на някой от двамата гореказани господари Михаил и Ан-
дроник, ви се спомене относно това дело, след като сте се договорили с речения
господар император, както се упомена, тогава отговорете, както ви се стори за
уместно. Разбира се, ако реченият господар император ви направи предложение
по гореказания начин, и спомене за един от другите си синове, отговорете му, че
след като сме разположени да му се харесаме, нищо няма да направим срещу
речения му син господин Михаил в полза на някой от останалите; понеже при
завръщането ви бяхме информирани, че това е намерението му. Затова ви упъл-
номощаваме именно относно речения му син. И заради това вие не ще можете
да действате по друг начин.
Решение.
И ако се договорите за това, тогава обявете, че в случай, че Трапезундска-
та империя се овладее от речения господин Михаил, искаме, самият господин
Михаил да ни изплати изцяло всичко, което трябва да получат нашите гражда-
ни в тази империя по каквато и да е линия, веднага щом бъде на власт в това
място, в пари в брой, или в достатъчни залози, или в подходящ срок или другоя-
че, както ви се струва най-добре и подходяще. И освен това, в онази част за
направените от нас разходи за тази наша флота, което ви се стори разумно. И
освен това, вместо да се плаща от нашите в онези области четири на сто при
покупки и продажби за всичко, да се плаща само две на сто за всичко. И освен
това, изискайте и се погрижете да получите всичко друго, което ни се струва
подходяще за честта и благото ни и на нашите търговци, след като първо полу-
чим информация за това, което ви се струва подходяще за благото на делото.
114
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
Ser Lodovicus Faletro,
Ser Donatus Truno,
Sapientes ordinum.
Capta.
Cum alns vero sex galeis restantibus, vos capitaneus et provisores, ire debeatis ad
exequeundum vobis commissa in partibus Trapesunde secundum ordinem mfrascriptum,
videlicet: Cum pro parte Dobrodice rogati sumus quod de imperio Trapesunde, procuremus
pro quodam eius genero domino Michalj Paleologo, filio domini Imperatoris
Constantinopolitani. Similisque requisitio nobis facta sit pro quodam domino Andronico, ad
quern ipsum imperium Trapesunde spectare dicitur, committimus vobis. quod postquam fueritis
in concordio cum domino Imperatore Constantinopolitani super aliis factis vobis commissis,
et non ante ullo modo, tam si supennde a dicto domino Imperatore fueritis requisiti, quam
non, offere debeatis eidem cum illis verbis, que vobis videbuntur de dando auxilium et favorem
ad ponendum ipsum filium suum d.(ommum) Michalj in imperio et dominio Trapesunde. Et si
per dictum d.(ominum) Imperatorem fieret vobis mentio de hoc, antequam sitis concordio
secum de aliis factis nobis commissis, non attendatis ad hec, sed faciatis superinde illam
responsionem que vobis videbitur.
Capta.
Et si pro parte ahcuius istorum duorum dominorum Michalj et Andronici, vobis fieret
aliqua mentio super hoc facto antequam sitis in concordio cum dicto domino Imperatore, ut
est dictum, tunc respondeatis superinde prout vobis utilius apparebit. Verum si per dictum
d.(ominum) Imperatorem facta oblacione per vos per modum supradictum, fieret aliqua mentio
de uno ex aliis filiis suis, respondeatis quod postquam sumus dispositi sibi complacere, nullam
contram faceremus de dicto eius filio d.(omino) Michalj ad un urn ex aliis. Sed quia m recessu
vestro eramus informati, quod hec erat mtentio sua. Ideo vobis commissimus nominate de
dicto eius filio. Et quod propterea vos aliter facere non possitis ullo modo.
Capta.
Et si de hoc fueritis in concordio, tunc requiratis, quod in casu quo obtineatur imperium
Trapesunde pro dicto domino Michalj, volumus, quod ipse dominus Michalj nobis solvat
integraliter omne id quod habere debent cives nostri in illo imperio quomodocumque statim
cum fuerit in dominio dicti loci in pecunia numerata, vel in pignoribus sufficientibus, vel
per terminos competentes aut aliter, prout vobis melius et utilius apparebit. Et ultra hoc,
illam partem expensarum factarum in ista armata nostra, que vobis racionabilis apparebit.
Et insuper, quod sicut solvuntur per nostros in illis partibus quatuor pro centenario in
vendendo et emendo in totum, ita solvantur solum duo pro centenario in totum. Et ultra hoc
requiratis et obtmere procuretis omnia alia que nobis utilia videbuntur pro honore et bono
nostro et nostrorum mercatorum, habita prius superinde mformatione ab his, qui vobis
videbuntur pro bono facti.
115
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Решение.
И ако получите това и реченият господин Михаил не е в Цариград, но е в
областта на Несебър или на друго място наблизо, оставяме на вашата преценка,
ако ви се стори уместно за благото на нашите дела, да изпратите една галера в
самия Левант, като не оставате, защото трябва да продължите пътя си към Трапе-
зунд с други галери и да дадете заповед, речената галера да ви гюследва незабавно.
А ако не се договорите с речения господар император на Цариград за дру-
гите неща, за конто се упълномощени, или ако се договорите с него за условията
и не можете относно тези дела на Трапезунд във връзка с този господин Михаил
да постигнете нашето намерение, тогава искаме да преговаряте с речения госпо-
дин Андроник, комуто се говори, че се пада по описания начин Трапезундската
империя, както на речения господин Михаил. И ако постигнете с него гореказа-
ното, отведете го в Трапезунд по речения начин. И ако с един от тези двамата се
договорите, както се упомена, тогава незабавно се отправете за Трапезунд, като
се придържате към начина за отправянето ви незабавно така, че кораб или прате-
ник да не пристигне преди вас на това място, за благото на делата ни.
Решение.
А когато стигнете до земите на Трапезунд, тогава с всички средства, спо-
соби и умения, конто се сторят подходящи на мъдростта ви, се погрижете и
потрудете, настоящият император, да се свали от власт и да се отстрани от им-
перията. И онзи, който имате при себе си по тази причина, да приеме властта
над това място, като му внушите, да не се подиграва с вас и хората ви във въоръ-
жените начинания и при очевидната и ясна заплаха. Разбира се, ви напомняме,
онова, което смятаме, че ще бъде полезно за нашите дела, (именно) да имате
веднага наш укрепен лагер под наша охрана и отбрана с онова добро устроение,
което ви се стори подходяще.
Решение.
Като получите и имате нашето гореказано намерение и се изпълни онова,
което ви бъде обещано от речения господин Михаил или от речения господин
Андроник, когото от двамата сложите на трона, и след като бъдат дадени онези
нареждания относно нашите дела в тези земи и онези правила, конто ви се стру-
ват подходящи, както за вицебайула, така и за останалите, и също така ви се
струват подходящи за честта и благото на нашите хора, тогава се върнете благо-
получно в Цариград.
Решение.
Но в случай, че като се направи всичко необходимо, не успеете да постиг-
нете поставянето на един от гореказаните двама на трона на Трапезундската
империя по гореказания начин, понеже онези местните, не пожелаят да го сто-
рят, тогава трябва да поискате от императора на това място всичко, което тряб-
ва да получат нашите граждани в речената империя в каквато и да е връзка и
освен това онази част от разноските, направени за тази армада, която ви се сто-
ри уместна. И от нашите да се заплащат само две на сто в тези области, както се
каза, и всичко друго, което прецените за полезно. И ако успеете да постигнете
добре гореказаното, след като изобщо първо сте направили всичко възможно,
трябва да ощетите самия император и гореказаното място Трапезунд и всички
116
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
Capta.
Et si hoc obtinebitis et dictus dominus Michalj non esset Constantinopoli, sed esset in
partibus Mesembre vel alibi ibi prope, relinquimus in libertate vestra, si vobis videbitur pro
bono agendorum nostrorum, mittendi unam galeam ad Levandum ipsum, non stando propterea
de persequendo iter vestrum in Trapesundam cum aliis galeis, et dando ordinem, quod dicta
galea vos subito sequatur.
Et vero non essetis in concordio cum dicto domino Imperatore Constantinopolitano de
aliis vobis commissis, vel si essetis in concordio secum de condictis et non possetis super istis
factis Trapesunde cum isto domino Michalj obtinere intentionem nostram, tunc volumus, quod
tractatis cum dicto domino Andronico, ad quern spectare dicitur imperium Trapesunde per
modum quo dictum est de dicto domino Michalj. Et si secum obtinebitis, que dicta sunt,
ducatis ipsum in Trapesundam per modum predictum. Et si cum altero istorum duorum fueritis
in concordio, ut est dictum, tunc sine mora sequamini viam vestram in Trapesundam tenendo
modum de expediendo vos ita subito, quod navigium vel nuncius non vadat ante vos ad ipsum
locum pro bono agendorum nostrorum.
Capta.
Quando autem applicueritis ad partes Trapesunde, tunc toto posse vestro et cum illis
modis et viis. que sapientie vestre videbuntur, procuretis et operimini, quod Imperator, qui est
ibi ad presens, deponatur et removeatur de imperio. Et quod ille, quern vobiscum habebitis
hac de causa, recipiatur in dominium dicti loci, ponendo eum mentem, de non risicando vos et
gentem vestram in facto armorum ad evidens et manifestum periculum. Verum reducimus
vobis ad memoriam, quod putaremus fore utile pro factis nostris, quod haberitis subito castrum
nostrum in fortia et custodia nostra cum illo bono ordine, qui vobis videbitur.
Capta.
Habita vero et obtinentia intentione nostra predicta et adimpletis hiis, que vobis fiierint
premissa per dictum d.(ominum) Michalj vel per dictum d.(ominum) Andronicum, quern ex
psis possueritis in imperio, et datis super factis nostris in illis partibus illis ordinibus et regulis,
que vobis videbuntur, tarn de vicebaiulo quam aliis, que vobis videbuntur pro honore nostro
et bono nostrorum. Tunc in bona gratia redeatis usque Constantinopolim.
Capta.
In casu autem, quo facta omni experientia possibili non possetis obtinere, de
ponendo unum ex dictis duobus in dominio imperii Trapesunde per modum predictum,
quia illi de dicto loco id facere recusarent, tunc requirere debeatis ab Imperatore
ipsius loci omnem id quod habere debent cives nostri in dicto imperio quomodumque
et ultra hoc illam partem expensarum factarum in ista armata, que vobis videbitur. Et
quod per nostros solvantur solum duo pro centenario in dictis partibus, ut est dictum,
ac omnia alia, que vobis utilia videbuntur. Et si predicta effectualiter obtinebitis bene
quidem, alioquin facta prius per vos superinde omni experientia possibili,
dampnificare debeatis ipsum Imperatorem et locum predictum Trapesunde ac omnia
117
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
други негови места по брега и неговите поданици и кораби, както в пристанища-
та, така и в открито море, като наши неприятели, като отнемате всички блага и
получавате от тях в колкото се може по-голямо количество за продажба и удов-
летворение за нас и нашите граждани, като винаги внимавате, както се каза, за
сигурността ви и за сигурността на поверените ви хора. И като свършите това,
можете да се върнете в Цариград, като ви се дава срок за престой и отпътуване
от тези области на Трапезунд не повече от 15 дни. Разбира се, все пак ако преце-
ните изцяло, че е нужно, да останете свръх определения срок в тези области за
благото на начинанието, тогава имате свободата да останете общо 20 дни и не
повече по никакъв начин.
Решение.
В случай, че отпътувате от Цариград и с вас не е реченият господин Миха-
ил или реченият господин Андроник, тогава веднага се отправете за Трапезунд
и поискайте от императора на това място всичко гореописано по гореказания
начин. Което, ако постигнете изобщо добре, изцяло ошетявайте и отнемете не-
го, местата и поданиците му, както се упомена по-горе.
Решение.
И понеже нещата в света не стоят в застой и може да случи нещо лото,
което научите и дочуете от сигурни новини, както по пътя си, така и в Цариград
или другаде, и научите, че ще се промени положението и условията в Трапезунд,
тогава, като се доверяваме изцяло на вашия разум и вярност. Понеже ще при-
съствате в начинанието, макар и намерението да е наше, както казахме по-горе,
ви даваме пълна свобода и право на решения, предвиждания и разпореждания
относно речените дела в Трапезунд, както се стори по-добре и по-полезно на вас
или на по-голямата част от вас, за нашата чест и добото на нашите начинания,
като се придържате, възможно най-тясно към обявеното ни по-горе намерение.
За-43-44-48
Господин фантино Аримундо,
мъдрец по разпорежданията.
Иска да се възложи на адмирала и нашите надзорници, когато заминат от
Цариград, както ако се споразумеят с господаря император, както и ако не
се споразумеят понастоящем, веднага да заминат оттам и да се отправят направо
за земите на Трапезунд. И като пристигнат там, ако намерят, че господарят импе-
ратор и Трапезундската държава е такова, каквото е и е в такова състояние и
условие, което не позволява привличането на управлението, тогава да се изискат
от самия господин император всички неща, конто нашите трябва да получат в
онази империя и свръх това онази част от направените разходи по настоящата
флота, която им се стори подходяща. И да им изплащаме само половината от
това, което плащаме сега за кумерк в тези области, като получим веднага онова,
което нашите трябва да получат в пари или в достатъчни залози, или по друг
начин, колкото се може по-добре, така че да узнаем сигурно. И ако могат да пос-
тигнат това, изобщо да ощетят и навредят на речения господар император и мес-
118
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
loca sua a manna et eius subditos et navigia, tam in portu quam in mari, tanquam inimicos
nostros, intromittendo omnia bona et havere predictorum in quam maiori quantitate poteritis
pro emenda et satisfacere nostra et nostrorum civium, habendo semper respectum, ut est dictum,
ad secuntatem vestram et gentis nostre vobis commisse. Et his peractis poteritis
Constantmopolim redeatis, dando vobis terminum ad standum et expediendum vos de dictis
partibus Trapesunde usque dies XV et non ultra. Verum si videretis omnino fore necessarium,
quod staretis ultra dictum terminum in dictis partibus pro bono agendorum, tunc habeatis
libertatem standi in totum diebus viginti et non pluribus ullo modo.
Capta,
In casu vero quo recederitis de Constantinopoli non habendo in galeis dictum dominum
Vlichalj, vel dictum d.(ominum) Andronicum, tunc directe eatis in Trapesundam et requiratis
ab Imperatore dicti loci omnia suprascripta per modum predictum.Que si obtinebitis bene
quidem, ahoquin dampni ficetis et intromittatis ipsum loca et subditos sues, prout supenus
dictum est.
Capta.
Et quia condiciones rnundi non stant firme in uno esse et de levi posset occurrere. quod
per nova certa que habentis et sentiretis, tam in via vestra quam in Constantinopoli et alibi,
inveniretis fore mutatum statum et condicionem in Trapesunda, tunc confidentes plenissime
de sapientia et fidelitate vestra.quia eritis presentis factis, licet intentio nostra sit, ut superius
dictum est, damus vobis plenam libertatem et arbitrium faciendi, providendi et disponendi
super dictis factis Trapesunde, prout vobis vel maiori parti vestrum utilius et melius apparebit,
pro honore nostro et bono agendorum nostrorum, adherendo vos quam magis poteritis intentioni
nostre predicte.
De parte 43-44-48.
Ser Fantinus Anmundo
Sapiens ordinum,
Vult quod committatur capitaneo et provisoribus nostris, quod cum fuerint expediti
de Constantinopoli, tam si fuerunt in concordio cum domino Imperatore quam non de
presenti recedere debeat mde vadantque directe ad partes Trapesunde. Et cum fuennt
ibidem, si invenerint d.(ominum) Imperatorem et statum Trapesunde esse sic foret et in
tali esse et condicione, quod non sit pro invitando dominium, tunc requirant ab ipso domino
Imperatore omnia que nostri habere debent in illo imperio et ultra hoc illam partem
expensarum factarum m presenti armata, que sibi videbitur. Et quod solvamus solum
medietatem eius quod solvimus ad presens de comerclis in illis partibus, habendo statim
id quod nostri habere debent in pecumnia vel in pignoribus sufficientibus, vel per alium
modum, quam melius poterunt, ita quod scimus securi. Et si hoc poterunt obtinere bene
quidem, ahoquin dampnificent et intromittant dictum dominum Imperatorem et loca
119
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
тата и поданиците му реално и лично, както по море, така и в пристанищата и
където могат в по-голям размер, колкото могат за продан и удовлетворяване на
нас и нашите хора. И ако речените адмирал и надзорници открият, че положени-
ето на речения император е така немощно и в такова положение, че всякак може
да се замени властта, тогава за да не би да премине това място в ръцете на други-
го, в голяма вреда и ущърб за нас, нека да направят възможното по волята на
бароните от това място, за овладяване на това място и за сваляне от власт на
тамошния император. И ако могат да постигнат това, тогава да назначат за сигур-
ността и управлението на това място, онзи управител и началник, който преценят.
И с онова количество хора, което им се види необходимо и с онова добро устройс-
тво и правилник, което им се види полезно. Разбира се нека да се информират
добре речените адмирал и надзорници за условията, разположението, състояние-
то, достъпа и изхода от това място и по какъв начин би могло да се охранява и
дали може да се задържи от нас или не и за всичко останало, което е нужно, така
че при пристигането на самите венециански надзорници, да имаме пълна инфор-
мация за всичко и да можем да се погрижим, за онова което ни се стори по-полез-
но. Ако не успеят да овладеят реченото място, както се упомена, тогава да дейст-
ват и постъпват по гореописания начин.
За-10.
Против ;-5.
Въздържали се - 6-8-7.
Мъдреците за Романия:
Господин Джакомо Моро.
Господин Микеле Морозини.
Господин Франческо Бембо.
Господин Джакомо де Прели.
Г осподин фантино Аримундо.
Решение.
Мъдреците по разпорежданията:
Г осподин Лодовико фалетро.
Г осподин Леонардо Бембо.
Господин Бернардо Балби.
Г осподин Донато Труно.
Като заминете от земите на Трапезунд, насочете се към областите на Ца-
риград. И ако не сте се споразумели с господаря император на Цариград и гос-
подарят император на Цариград направи така, че да ви кажат, че той иска да
бъде с нас в начинанията, конто са възложени от нас, сме съгласни и ни се
нрави, вие нашите надзорници да отидете при него и да се погрижете с всички
сили за привличането му към нашия план. Ако господарят император не поже-
лае да направи така, че да ви кажат нещо, оставяме на вашата свобода, понеже
ще сте участвате в начинанието, вие надзорниците да можете да се явите пред
него с онези от нас, конто прецените, така че да се приключи това дело за него-
вото и на неговата империя благо.
Решение.
Като заминете от речените области към капитана на Венеция за охрана на
Залива и се погрижите колкото се може по-добре за възложеното ви, тогава
изпрати нашите надзорници с галерата му за да ни информират надлежно за
всичко, което сте извършили в гореказаните начинания и за всички новини от
онези места.
За-5.
120
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
et subditos suos realiter et personaliter, tam in mari quam in portu et ubicumque poterunt et in
maiori valore quo poterunt pro emenda et satisfactione nostra et nostrorum . Si vero dicti
capitaneus et provisores invenerint sttaum dicti Imperatoris esse ita debilem et in tali condicione,
quod omnino sit pro mutando dominium, tunc ne dictus locus perveniat ad manus aliorum, in
nostrum maximum dampnum et preiudicium, faciant posse suum voluntate baronum dicti
loci, de habendo ipsum locum in dominium et posse suum, et de deponendo Imperatorem, qui
ibi est. Et si hoc obtinere poterunt, tunc dimittant ad securitatem et regimine dicti loci, ilium
rectorem et caput, qui sibi videbitur. Et cum ilia quantitate gentis. que sibi necessaria videbitur,
et cum illo bono ordine et regula, que sibi utilia apparebit. Verum informent bene se dicti
capitaneus et provisores de condicione, situ, esse, introitu et exitu dicti loci, et per quem
modum teneri posset securus, et si faceret pro nobis tenere ipsum vel non, et de omnibus aliis
necessanis, ita quod in adventu ipsorum provisorum Venetorum, habeamus plenam noticiam
de omnibus et valeamus superinde prout nobis utilius videbitur providere, Si vero predictum
locum non possent habere, ut est dictum, tunc procedant ad requirendum et intromittendum
oer modum dictum superius.
De parte - 10.
Non-5
Non sinceri-6-8-7
Sapientes Romanie:
Ser Jacobus Mauro
Ser Michael Maurocenus
Ser Franciscus Bembo
Ser Jacobus de Proelis
Ser Fantinus Arimundo
Sapientes ordinum:
Ser Lodovicus Faletro
Ser Leonardus Bembo
Ser Bernardus Balbi
Ser Donatus Truno
Capta.
Expeditis vero vobis de partibus Trapesunde, venietis versus partes Constantinopolis.
Et si non ftiissetis in concordio cum domino Imperatore Constantinopolis et dominus Imperator
Constantinopolis faceret vobis dici, quod vellet esse nobiscum pro factis nobis commissis,
sumus contenti et placet nobis, quod vos provisores nostri vadatis ad presentiam suam, et
procuretis toto posse vestro de inducendo ipsum ad nostram intentionem. Quando voile dominus
Imperator non faceret vobis dici aliquod, relinquimus in libertate vestra, quia eritis presentes
factis , quod vos provisores possitis ire ad presentiam suam cum illis nobis, que vobis
videbuntur, ita quod hanc causam concludendi pro bono suo et imperii sancti sui.
Capta.
Expeditis autem vobis de partibus antedictis, et procurator quicquid boni poteritis in
factis vobis commissis, tunc in capitaneo Venetiarum ad custodiam Culphy et mittas nostros
provisores cum sua galea ad informandum nos ordinate, de omnibus, qui feceritis in factis
predictis et de omnibus novis illarum partium.
De parte-5.
ASV - Senate, Misti, XXXV, c.99 v-101 r.
121
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№51
ЗАВЕЩАНИЕ НА МАРИЯ, СЪПРУГА НА МИХАИЛ И ДЪЩЕРЯ НА
БЪЛГАРКАТА КАЛИ, СЪСТАВЕНО В КАНДИЯ НА 14 МАРТ 1376 Г.
В името на вечния Бог, амин. Година от въплъщението на нашия Господ
Исус Христос 1376, месец март, ден 14. индикт 14, в Кандия,на остров Крит. Тъй
като никому не е известен срокът на живота му и ншцо по-сигурно не знаем, освен
че не можем да избегнем присъдата на смъртта, изглежда редно за всекиго да
предпази себе си от предстоящото отлъчване, да не би смъртта да го настигне
беззащитен и да остави своите имущества неуредени и неразпределени. Затова аз
Мария, съпругата на Михаил, слуга на господин Кристофоро ди Бартоломео, жи-
телка на Кандия, нездрава телесно, но със здрав разсъдък, боейки се да не умра
без завещание наредих да се извика при мене Леонардо Кавизино нотариус, и го
помолих да ми състави завещание. В това състояние определям за моя единстве-
на доверена пълномощница българката Кали, майка ми, жителка на речената
Кандия, та съобразно това, което ще разпоредя и ще заповядам да се даде, така да
трябва да изпълни гова след кончината ми. Първо, понеже искам за всичко, което
имам, било обещано ми или под някаква друга правна форма и причина, да се
погрижи гореписаната моя майка и пълномощница, на която поверявам дъщеря
си Елена и душата си за изпълнение и извършване отсега за доброто и ползата на
казаната ми дъщеря и за душата ми, както прецени, че е най-добре да се постъпи,
така че относно това никога никое лице, да не може да навреди по някакъв начин,
форма или план. И също отпущам на речения нотариус за труда му по това мое
завещание два перпера, в присъствието на долупосочените свидетели, призовани
и помолени специално за това и на горепосочената моя майка и пълномощница.
Освен това след моята смърт давам. определям и възлагам пълна власт и сила на
горепосочената пълномощница да изисква, да интерпелира, да отхвърля нареж-
данията и забраните на адвокатите, да обжалва, да отговаря, да изисква от закона,
да изслушва и изпълнява присъдите, да устроява, да управлява и да приема цялото
ми имущество и да получи от всички мои длъжници, настояши и бъдеши, където
и да било и пред всеки или всички, у конто тези неша или от тях биха могли да се
открият, с документи и без документи, пред съда и извън съда, също документите
за гаранция и пълномощно и каквито и да било други нужни документи, или всич-
ко друго, което е нужно за извършване или за измолване да стане и ако се наложи,
да се кълне от името на душата ми, сякаш ако аз бях жива бих могла да го сторя и
би трябвало да го сторя. И отсъждам това мое завещание да остане стабилно и
непроменено во веки веков. Значи ако някой се опита да се противопостави на
този документ за моето завещание, нека си навлече презрението на Бога и освен
това да плати със своите наследници и потомци на моята горепосочена доверена
пълномощница и на нейните наследници пет златни либри. И този мой документ
за завещание да остане вечно валиден.
Подпис на гореписаната Мария, която помоли да се състави това.
+ Аз, Пиетро Кателано, свидетел, подписах.
+ Аз, Бернардо Кателано, свидетел, подписах.
(Знак на нотариуса): Аз, Леонардо Кавизино, нотариус, изпълних и утвърдих.
Свидетели Бернардо Кателано и Пиетро Кателано.
122
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XI1-XV В.
№51
TESTAMENTUM MARIAE, UXORIS MICHAELIS ET FILIAE BULGARAE
CALI, COMPLETUM CANDIDAE DIE XIV MARTII A. MCCCLXXVI
In nomine Dei etemi. amen.Anno ab incamatione domini nostri Yhesu Christi millesimo
trecentesimo septuagesimo sexto, mense march, die quartodecimo, inditione quartadecima,
Candide, insule Crete. Cum nemim pateat terminus vite sue et nichil certius habeamus quam
quod mortis iudicium evitare non possimus, merito convenit unicuique sibi previa discretione
iavere, ne casus mortis eum agrediatur incautum et sua bona inordinata et indisposita
derelinquat. Idcirco ego Mana, uxor Michaelis, famuhi ser Christofon de Bartholomeo,
habitatrix Candide, infirma corpora, Sana tamen mente, timens ne ab intestate decederem
rocari feci ad me Leonardum Cavisino, notarium, ipsumque rogavi ut hoc meum scriberet
, estamen turn. In quo quidem esse constituo meam solam fidei commissariam Calim, bulgaram,
•natrem meam, habitatricem dicte Candide, ut secundum quod hie ordinavero darique lussero
ic ipsa post meum debeat obitum adimplere. Primo namque volo quod totum id habeo turn
mee repromisse turn eciam quocumque alio iure forma et causa intromittat suprascripta mea
mater et commissaria, cui quidem reccomando Helenam filiam meam, atque animam meam
pro faciendo et adimplendo ex inde pro comodo et militate dicte mee filie atque pro anima
mea prout sibi videbitur pro meliori con venire, ita quod super inde necquaquam ulla persona
quepiam possit se aliquahter impedire ullo modo, forma vel ingenio. Item dimitto notano
suprascripto pro labore huius mei testamenti yperpera duo, in presentia testium inffascriptorum
ad hec specialiter vocatorum et rogatorum ac suprascripte mee matris et commisarie. Preterea
post mortem meam plenissimam virtutem et potestatem do, tribuo atque confero suprascripte
mee fidei commisarie inquirendi, interpellandi, advocates, precepta et interdicta tollendi,
placitandi, respondendi, legem petendi, sentencias audiendi et prosequendi, intronuttendi,
interdicendi, excuciendi atque recipiendi omnia mea bona et habere a cunctis meis debitoribus
presentibus et futuris ubicumque et apud quemeumque seu quoscumque ea vel ex eis inveniri
poterunt, cum cartis et sine cartis, per cunam et extra curiam,cartas quoque securitatis et
commissioms et quaslibet alias cartas neccessanas, seu quicquid aliud inde opus fuerit faciendi
et fieri rogandi et, si expedient, in anima mea rnrandi, sicut egomet vivens facere possem et
deberem. Et hoc meum testamentum firmum et stabile esse iudico imperpetuum. Si quis igitur
huic mei testamenti carte obviare presumpserit, indignationem Dei omnipotentis incurrat et
insuper componat cum suis heredibus vel successoribus suprascripte mee fidei commissane
suisque successoribus auri libras quinque. Et hec mei testamenti carta in sua permanent firmitate.
Signum suprascripte Mane que hec rogavit fieri.
+ Ego Petrus Chatelano testis subscripsi.
-r-Ego Bernardus Chatelano testis subsenpsi.
(S.N.) Ego Leonardus Cavisino, notarius complevi et roboravi.
Testes Bernardus Catellano et Petrus Catellano.
ASV- Notai di Candia, b. 295, not. Leonardo Cavisino, c. 7 r.
123
АРХИВ И ТЕ ГОВОРЯТ
№52
СВЕДЕНИЕ ЗА НАРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИНА КОСТА ОТ ВОЛОВАРЯ
ДЯКО НА ОСТРОВ КРИТ ОТ 23 МАРТ 1379 Г.
Коста Градонико, българин, роб на господарката Мандалучиа Градонико,
който бе изведен от смъртна опасност от магистрите Тома де фано, лекар, Джа-
комо де Бонивента и Леонардо де Вечере, хирург, от раните, една от конто от
човек, на лявата страна, за която той каза, че я нанесъл някой си воловар Дяко82
от селището Пацидес, чието име и презиме Коста не знае. И той бе под лечени-
ето на гореспоменатия магистър Джакомо де Бонивента. Дадено в Кандия, в
деня 23 март, индикт втори.
№53
ДОГОВОР НА БЪЛГАРИНА МИХАИЛ ЗА МЕЛНИЧАР В СЕЛИЩЕТО
ПЕНДАМОДИ НА ОСТРОВ КРИТ, СЪСТАВЕН В КАНДИЯ НА 4 МАЙ
1380 Г.
Ден четвърти. Заявявам аз, Михаил българинът, обитател на Кандия, ня-
кога роб на Йоан Скулуди, жител на селището Ставраки, заедно с мойте наслед-
ници, на теб, господин Стефан Сахлики81, жител на Кандия, и на твоите наслед-
ници, че се наемам при тебе като твой мелничар, така че да меля в твоята мел-
ница, намираща се на територията на твоето селище Пендамоди добре и вярно,
без измама според обичая на другите мелничари, за всякаква твоя полза и пе-
чалба отсега една цяла идуща година. Ти пък ще трябва да ми дадеш на мене
като заплата или награда за труда два перпера и три мери жито всеки месец.
Ако прочее и така нататък. ГлобаЮ перпера, уверявам за договора. Свидетели:
презвитер Матео Капела, Бартоломео де Медио и Франческо де Медио. Да се
попълни и да се даде.
124
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№52
RELATIO DE VULNERATIONE BULGARI COSTAE A BOARIO DIACHO
INSULAE CRETAE DIE XXIII MARTII A. MCCCLXXIX
Costas Gradonico, bulgarus, sclavus domine Mandalucie Gradonico, qui per magistros
Thomam de Fano, phisicum, Jacobum de Boniventa et Leonardum de Vencere cirurgus datur
fuit extra periculum mortis de vulneris uno quod homine super caput in parte sinistra, quod
sibi diceret scrisse quondam boarius Diacho de casalis Pacides, cuius nominem ut
supranominem dictus Costas nescit. Et ipsum habebat in curam magistri Jacobi de Boniventa
antedicti. Datum Candide, die XXIII marcii, indictione secunda.
ASV - Duca di Candia,XII. Memorial! (1370-1387), c.ll v.
№53
CONTRACTUS BULGARI MICHAELIS PRO MOLENDINARIO IN CASALI
PENDAMODI INSULAE CRETAE, COMPLETUS CANDIDAE DIE IV MAII
A.MCCCLXXX
Die quarto. Manifestum facio ego, Michali Bulgaro, habitator Candide, olim sclavus
Johannis Sculudi, habitatoris casalis Staurachi, cum meis heredibus, tibi, Ser Stephano
Saghlichi, habitatori Candide, et tuis heredibus, quia affirmo me tecum im tuum molendinarium,
ita quod molam in molendino tuo, posito in teritorio tuo casalis Pendamodi bene et fideliter,
sine fraude, juxta usum aliorum molendinariorum, ad omnem tuam utilitatem et lucrum hinc
ad annum unum proxime venturum completum. Tu vero pro meo salario seu premio laboris
dare michi debes yperpera duo et mensuras ties frumenti quolibet mense. Si igitur etcetera,
репа yperperorum X, contractu firmo, testes presbiter Matheus Capella, Bartholomeus de
Media et Franciscus de Medio. Complere et dare.
ASV-Notai di Candia, b. 12, not. Antonio Brixiano, c. 40 r.
125
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№54
РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА СМЪРТТА НА ВЕНЕЦИАНЦИ, ПРИЧИНЕНА ОТ
ЖИТЕЛИ НА КАНДИЯ, МЕЖДУ КОНТО И БЪЛГАРИНА МИХАИЛ,
ИЗВЪРШЕНО ОТ УПРАВАТА НА 23 АВГУСТ 1382 Г.
ДО ГОСПОДИН ПИЕТРО МОЧЕНИГО84
Хиляда триста осемдесет и втора (година), месец август, двадесет и трети
ден, индикт пети.
Разследване, направено от властите относно смъртта на Пиетро де Матео
Бутарио от Венеция и Джовани от Апулия, конто били пребити и убити на ня-
каква барка, която се намирала в някакво пристанище наречено Колакита, раз-
положено на остров Крит.
Орландо от Венеция от енорията Сан Джовани Браголе. който е момче на
около четиринадесет години, бе представен пред властите и разпитан без клетва
за смъртта на Пиетро де Матео Бутарио и неговия съдружник Джовани. Отго-
вори, че са изминали около 20 дни, откакто е напуснал Стара фокея с някаква
барка, която била купена там от гореписания Пиетро Бутарио, на която имало и
двама други, от конто единият се нарича Димитри, а другият Йоан и отишъл в
Хиос и там се качили още трима други мъже, от конто единият се наричал Йо-
ан, вторият Михали Българина, а името на третия не се споменава и оттам за-
минали и пристигнали на остров Ланго, за да вземат някакви неща, конто спо-
менатият Пиетро казал, че бил оставил там на сигурно място и там отпратили
единият от онези тримата, конто били качени на Хиос, именно онзи, чието име
не знае. и оттам после потеглили за Кандия и при насрещен вятър пристигнали
до някакво място, разположено в началото на този остров чието име не знае, и
като заминали оттам след това, достигнали до местност на име Колакита, раз-
положена в източната част на този остров, и оттам, като заминали, след това
достигнали до някаква скала, чието име не знае и там хвърлили котва в морето,
която скала се намира отвъд замъка Мирабел в посока към града. И там към
един часа през ношта гореписаният Димитри от Кипър му рекъл:“ Защо не идеш
да си починеш?" И тогава той му отвърнал: „Искам първо да хапна грозде". И
след като хапнал грозде, легнал да спи и преди да се разположи да спи на свой
ред, гореписаният Пиетро Бутарио и речения Йоан, който се качил на Хиос,
спели. И по време на първия ношен сън, докато той спял, бил ранен в главата с
много удари с един кинжал, но все пак не успял да види. кой го ударил, понеже
нападателят го издърпал като му метнал на лицето кърпа и му държал ръцете
вързани зад гърба му. И след като бил пуснат, му хрумнало да погледне да огле-
да барката и видял речения Димитри да се оттегля от мястото си, където той
самият бил ранен, и да отива към средата на барката и да държи речения кин-
жал в ръка. Затова той е твърдо убеден, че реченият Димитри го е ударил и като
сметная, че го е убил, го е освободил, а той пък веднага се хвърлил в морето
доплувал до сушата и избягал; и докато бил на сушата, се обърнал обратно към
барката и видял, че едно или две мъртви човешки тела били хвърлени в морето,
след което той веднага решил, че реченият Пиетро е умъртвен от останалите
съдружници, конто били на речената барка.
126
I ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№54
lENQUISITIO DE OCCIDIONE FACTA A HABITATORIBUS CANDIDAE CUM
PARTICIPATIONE BULGARI MICHAELIS DIE XXIII AUGUSTI A.
MCCCLXXXII
DOMINI PETRI MOCENIGO
MCCCLXXX secundo, mense augusti die vigesimo tertio indictione quinta.
Inquisitio facta per dominationem super morte Petri de Matheo Butarii de Veneciis et
Johannis de Apulea qui fuerunt percussi et interfecti super quadam barcha que erat in quodam
Iportu nomine Colachitha posito in hac insula Creta.
Rolandus de Veneciis de confineo sancti Johannis Bragole qui est puer etatis annorum
quatuordecim vel circa coram dominatione constitutus et interrogatus sine sacramento de
morte Petri de Matheo Butarii et Johannis socii sui. Respondit quod sunt circa dies viginti
quod iste recessit de Fogia Veteri cum quadam barcha que fuit ibi empta per soprascriptum
Petrum Butarium super qua erant duo alii quorum alter vocatur Dimitri et alter Johannes et
venit Chium et inde levaverunt alios tres viros quorum primus vocabatur Johannes, secundus
Michali Bulgarus et nomine tercii non recordatur, et inde recesserint et iverunt ad insulam de
Lango pro accipiendis certis rebus quas dictus Petrus dicebat ibi dimisisse in salvo, et ibi
dimiserunt unum ex illis tribus qui fuerunt levati in Chio, videlicet ilium cuius nomen ignorat,
et inde postea recesserunt pro veniendo Candidam et repugnante vento iverunt ad quendam
locum positum in capite huius insule, et inde postea recesserunt et iverunt ad quendam scopulum
cuius nomen ignorat, et ibi posuerunt ferrum in mari, qui quidem scopulus est a castro Mirabeli
citra versus civitatem. Et tunc circa horam primam noctis suprascriptus Dimitrius de Cipro
dixit huic:”Quare non vadis quiestere?”. Et iste tunc dixit ei? ’Ego volo prius comedere huvam.”
Et postquam iste comedit huvam posuit se dormire et ante quam iste poneret se ordine
addorm :ndum, suprascriptus Petrus Butarius et predictus Johannes qui fuerat elevatus in
Chio dormiebant. Et circa primum sompnum noctis dum iste donniret, fuit iste vulneratus in
capite pluribus ictibus cum una daga de ponta, tamen non poterat videre quis istum percuciebat,
quam percussor extenderat istum ponens vultum suum infra riproda et tenens manus suas
igatas retro schmeas suas. Et postquam fuit permissus iste voluit se ad aspiciens inter barcham
vidit dictum Dimitrium recedere de loco ubi iste fuerat vulneratus et ire in medio dicte barche
et tenere dagam predictam in manu. Et ob hoc iste habet firmiter dictum Dimitrium percussisse
istum et putans ipse interfecisse istum, permisit istum, et iste subito proiecit se in mari,
connatavit {in terra et aufugit et dum esset in terra iste involvit inversus barcham et vidit quod
unum vel duo corpora mortuorum hominum proiecta fuerunt} in mari , unde ste subito
imaginatus fuit dictum Petrum, fuisse mortuun a reliquis sociis qui erant in dicta barcha.
127
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Запитан, дали е видял някого другиго да удря или убива речения Пиетро и
неговия съдружник, отговори, че не е. Все пак каза, че се хвърлил в морето,
искал да вида речения Пиетро и не го видял и когато излязъл на сушата веднага
решил, че той е мъртъв.
Запитан, дали би познал гореписаните съдружници Димитри и Йоан, от-
говори, че ако ги види ще ги разпознае добре. И тогава му бяха показани някак-
ви мъже, конто той каза, че не са те. Но все пак му бяха показани двама мъже,
конто сега са в затвора на управата; каза, че те са гореспоменатите, от конто
единият, който е по-дребен, е Димитри, а другият, по-висок и по-млад, се нарича
Йоан и е неговият съдружник.
Запитан дали реченият Пиетро или неговият съдружник Джовани са има-
ли в себе си някакви пари или други някакви ценни вещи, отговори, че в Стара
Фокея видял, че казаният Пиетро имал 64 златни дуката, конто бил поставил в
някаква чантичка, поставена в пояса, който носел.
Запитан дали оттогава ясно е видял тези дукати в ръцете на речения Пиет-
ро и на кое място и кога, отговори, че не е.
Запитан, дали са имали някакви други неща освен казаните дукати, отго-
вори, че от Ланго, той е взел някакви перли, конто е премерил и са били тежки
две унции и тогава са оценили, че тези перли струват 10 дуката унцията, две или
три седефени миди и едно наметало от син плат, което му е струвало 10 дуката в
Ланго, една качулка на това синьо наметало от този плат и някакви ботуши. Все
пак, за казания Джовани, споменатия негов съдружник, не знае да е казвал не-
що, а именно, че преди това е имал или е нямал някакви вещи.
Запитан дали е видял или знае, че Михали Българинът е ударил речените
съдружници Пиетро и Джовани, отговори, че не, но все пак каза, че го чул про-
дължително да говори по ред с гореказаните Димитри и Йоан, съдружниците,
конто са в ръцете на властите, но не знае все пак, какво са говорили, понеже
говорили на гръцки, а той не разбира гръцки език.
Хиляда триста осемдесет и втора (година), месец август, двадесет и трети
ден, индикт пети.
Показания и признания на Димитри от Кипър и Йоан от Кипър, конто
бяха обвинени за смъртта на Пиетро де Матео Бутарио и Джовани от Апулия,
негов съдружник, конто бяха убити на някаква барка, която била в пристанище-
то на име Колокита, разположено на този остров Крит.
Димитри от Кипър, жител на Кандия, представен пред властите и разпит-
ван за смъртта на Пиетро де Матео Бутарио от Венеция и на неговия съдруж-
ник, като не каза нищо, беше подложен на мъчения с въже, и като не каза нищо
и като беше провесен на „кобилата“, тогава той помоли да бъде свален и като бе
свален, каза и си призна, че преди около 20 дни е напуснал Стара фокея с някак-
ва малка грипария, която била купена там с парите на казания Пиетро и също с
негови и на неговия съдружник Йоан от Кипър пари. И на тази грипария имало
и едно момче, чието име не знае, и оттам отишли на Хиос и там натоварили
някакъв мъж на име Йоан и някакъв българин на име Михали, така че общо на
грипарията имало шестима души заедно с гореказаното момче и оттам отишли
на остров Ланго, за да вземат някакви неща, конто имал там реченият Пиетро
Бутарио. Но все пак речените неща не му били дадени там и оттам потеглили, за
да отидат в Кандия и при насрещен вятър отишли в източната част на остров
128
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
Interrogates, si vidit aliquem percutere vel interficere dictum Petrum et socium suum,
respondit quod non. Tamen dicit quod quando iste proiecit se in man voluit videre dictum
Petrum et non vidit eum, et cum iste exivit in terra subito imaginatus fuit eum fuisse mortuum.
Interrogatus, si cognoscit suprascnptos Dimitrium et Johannem, socios, respondit quod
si videret illos bene cognosceret eos. Et tunc fuerunt sibi ostensi quidam viri quos iste dixit
non fore illos; tamen ostensis sibi duobus viris que presentaliter sunt in fortio dominationis,
dixit illos fore predictos, quorum alter qui est minor persona vocatur Dimitrius, altenus longior
et iunior vocatur Johannes socius suus.
Interrogatus, si dictus Petrus seu Johannes socius suus habebant penes se aliquam
pecuniam seu aliquas alias res alicuius valoris, respondit quod in Fogia Veteri vidit dictum
Petrum habere ducatos auri LXIV quos ipse habebat repositos in uno borseto facto in venteria
sua quam ferebat.
Interrogatus si ex tunc acra vidit dictos ducatos in manibus dicti Petri et in quo loco et
quando, respondit quod non.
Interrogatus, si habebat aliquas alias res ultra predictos ducatos, respondit quod de
Lango ipse accepit aliquas perlas, quas ipse fecit ponderari et fuerunt ponderis unciarum
duarum et tunc fuerunt extimare dicte perle valere ducatos decern pro qualibet uncia; duo vel
tria cocleana argenti et mantelum unum panni blavi qui costitit sibi ducatos decern in Lango,
componum unum blavum dicti panm et aliquas caligas. Tamen de dicto Johanne socio suo
nescit dicere aliquid, videlicet ante ipse habebat aliquas res vel ne.
Interrogatus, si vidit vel scit Michaelem Bulgarum percussisse dictos Petrum et
Johannem socios, respondit quod non, tamen dicit, quod audiebat eum continue loqui ad
invicem cum predictis Dimitrio et Johanne sociis qui sunt in forcia dominationis, tamen nescit
quid ipsi loquebantur, quam loquebantur grece, et iste non intelhgit linguam grecam.
Millesimo trecentesimo octuagesimo secundo mense Augusti die vigesimo tercio
indictione quinta.
Dicta et confessiones Dimitni de Cipro et Johannis de Cipro qui fuerunt inculpati de
pro morte Petri de Matheo Butani et Johannis de Apulea socii sui qui fuerunt interfecti super
quadam barcha que erat in portu nomine Colochitha posito in hac insula Creta.
Dimitrius de Cipro, habitator Candide coram dominatione constitutes et interrogates
de morte Petri de Matheo Butarii de Veneciis et socii sui, cum ipse nichil diceret posites fuit
ad tormentem corde, et cum nichil diceret, data fuit sibi cavala una, et tunc ipse petiit se depom,
et depositus dixit et confessus fuit quod sunt circa dies viginti quod iste recessit de Fogia Veteri
cum quadam gnparea parva que empta fuit ibi de denarns dicti Petri et etiam de denariis istius et
de denariis Johannis de Cipro socii sui, Et super dicta griparea erat eciam quidam puer nomine
cuius nescit, et inde iverunt Chium et inde levaverunt quendam virum nomine Johannem et
quendam bulgarum nomine Michali ita quod erant inter omnes super dicta griparea persone
sex simul cum puero predicto et inde iverunt ad insulam de Lango pro accipiendis certis rebus
quas suprascriptus Petrus Butanus ibi habebat. Tamen dicte res non fuerunt sibi date, et inde
recesserunt pro veniendo Candidam, et repugnante vento iverunt ad partes levantis insule
129
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Крит на някакво място на име Свети Сидер и като потеглили оттам искали да
отидат към пристанището на Кандия и достигнали до някакво място, чието име
не знае, но това място е разположенр край замъка Мирабел в посока на града. И
там след това неговият съдружник Йоан казал нему и на останалите им съдруж-
ници:“ Този Пиетро Бутарио не може да отиде в Кандия поради нарушение,
което е извършил, но той смята да вземе грипарията и да замине за Венеция,
поради което предлагам, да го убием и грипарията да остане за нас.“ И така
реченият Димитри се съгласил и един друг на име Михали, българин, който
също бил на барката, също така се съгласил. И около първия сън реченият Йо-
ан подбудил него и българина Михали, съобразно това, за което се съгласили да
убият казания Пиетро и съдружника му. И тогава, като реченият Пиетро спял
със своя съдружник, той с гореказаните Йоан и Михали, като взели големи ка-
мъни, конто се намирали на тази грипария за баласт, ударили речения Пиетро и
неговия съдружник по главите с тези камъни, така че те и двамата били убити.
И като сторили това, той и неговите съдружници, като се съмнявали, че момче-
то ще извести за това, искали също да убият и казаното момче, и тогава речени-
ят Михали, българинът, ударил и ранил реченото момче с един малък нож за
хляб и решил, че го е убил, както сам казал после, но реченото момче, след като
било ранено, се хвърлило във водата и доплувало до сушата и избягало. Й след
това той и двамата му съдружници хвърлили в морето телата на казаните Пиет-
ро и неговия съдружник, конто били убити. И след това, като се върнали от
реченото място с казаната грипария отишли на Сития и там я продали за 24
перпера, и като получили тези перпери, той и двамата му съдружници пристиг-
нали по суша в град Кандия.
Запитан, защо са убили гореказаните, отговорил, че направили това по
внушението на дявола.
Запитан дали са намерили други пари или някакви други ценни вещи в
Пиетро или в съдружника му, (казал) че не намерили нищо освен едно наметало
от син плат и един хитон от черен плат.
Запитан, дали той също е ударил тези хора, конто са били убити, отгово-
рил, че със собствените си ръце ударил двамата убити и по подобен начин ги
ударили и двамата му съдружници.
Запитан, колко струвала тази грипария във фокея, отговорил, че тя стру-
вала 9 дуката. Също казал този Димитри, че след като упоменатите били убити,
били открити някакви перли и две седефени миди, конто били на гореписания
Пиетро, конто перли и миди той и съдружниците му взели и продали перлите
тук в Кандия за седем перпера, а речените миди били оставени в дома му.
Също на третия ден от месец септември, индикт шести, 1382 г., гореказа-
ният Димитри бе изправен пред властите и разпитан, дали някой друг е ударил и
ранил реченото момче на име Орландо, което се намирало на казаната барка, и
отговорил, че самият той, Димитри, го ударил може би три пъти с един голям и
широк нож за хляб. Но не преценил точно къде го е ударил, понеже нощта била
тъмна и след него подобно го ударил и гореписаният българин Михали с няка-
къв друг нож за хляб, турска направа, с тънко острие. И при нанасянето на уда-
рите, онова (момче) се укротило, върнал се да го убие, но не направил нищо.
На гореписания трети ден от месец септември, гореказаният Димитри пот-
върдил пред властите с клетва, че всичко е вярно, което се съдържа в гореказа-
ното му признание.
130
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
Crete ad quendam locum nomine Sanctus Siderus, et inde recedentes venire volebant versus
yortum Candide et venerunt ad quendam locum cuius nomen ignorat, sed dictus locus positus
ей a castro Mirabelli citra versus civitatem. Et ibi postea Johannes socius istius dixit isti et
aliis sociis suis.:” Iste Petrus Butarius non potest ire Candidam occasione avendum excessus
»uem commisit, sed ipse immaginabatur accipere gripaream et ire Veneciis, unde consulo, ut
:cidamus eum et remanebit nobis griparea.” Et sic fuit contentus eciam iste Dimitrius et
q< idam alius nomine Michali bulgarus qui erat super dicta barcha similiter fuit contentus. Et
:irca horam primi sompni dictus Johannes eccitavit istum et predictum Michali bulgarum ita
quod omnes fuerunt content! interficere predictum Petrum et socium suum. Et tunc dormiente
dicto Petro cum socio suo iste cum predictis Johanne et Michali levantes lapides magnos, qui
erant in dicta griparea pro savoma, percusserunt dictum Petrum et socium suum in capite cum
ipsis lapidibus taliter quod ipsi ambo fuerunt interfecti. Et hoc facto iste et socii, dubitantes ne
puer manifestaret hoc factum , voluerunt interficere eciam dictum puerum, et tunc dictus
Michael bulgarus percussit et vulneravit dictum puerum cum uno cultello parvo a pane et
credidit eum interfecisse prout ipsemet dixit postea, tamen dictus puer postquam fuit vulneratus
proiecit se in aqua et natavit in terra et aufugit. Et post hec iste et alii duo socii sui proiecerunt
in man corpora dicti Petri et sui socii qui fuerunt interfecti. Et postea isti recedentes de dicto
loco cum dicta griparea iverunt Sithiam et ibi vendiderunt illam pro perperis viginti quatuor,
quibus perperis inde acceptis iste cum aliis duobus predictis venerunt per terram in civitatem
Candide.
Interrogatus, qua de causa interfecerunt predictos, respondit quod instigatione inimici
hoc fecerunt.
Interrogatus, si invenerunt aliquam pecuniam vel aliquam aliam rem alicuius valoris
penes ipsum Petrum vel socium suum, respondit quod non aliud nisi quendam mantelum de
panno blavo et unum qutonum de sarcia nigra.
Interrogatus, si iste eciam percussit illos hominos qui fuerunt interfecti, respondit quod
cum propriis suis manibus percussit dictos interfectos et simili modo percusserunt eciam alii
duo socii sui.
Interrogatus quid costitit dicta griparea in Fogia, respondit quod ipsa costitit ducatos
novem. Item dixit iste Dimitrius quod postquam predicti fuerunt interfecti, reperte fuerunt
certe perle et duo coclearia argenti que fuerunt suprascripti Petri, quas perlas et coclearia iste
et socii acceperunt et vendiderunt perlas hie Candide pro perperis septem et dicta coclearia
reposita fuerunt in domo istius.
Item die tertio mensis septembris indicione VI MCCCLXXX secundo suprascriptus
Dimitrius constitutus coram dominatione et interrogatus si aliquis alius percussitet vulneravit
predictum puerum nomine Rolandus qui erat in dicta barcha, respondit quod iste Dimitrius
percussit cum tribus ictibus vel circa cum uno cultelo a pane magno e grosso. Tamen non
perpendit in quo loco percussit eum quia nox erat obscura et post istum similter Michali
bulgarus suprascriptus percussit eum cum quodam alio cultello a pane turchesco cuius ferum
erat tenerum. Et in percussione ictuum domabatur illud, recedebat ipsum interfecisse a nichil
ipse fecit.
Die suprascripto tercio mensis septembris suprascriptus Dimitrius coram dominatione
affermavit sacramento omnia vera essere que continentur in suprascripta sua confessione.
Karpov, Trade and Crime in Venetian Crete, p. 317-323.
131
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№55
АКТ НА ДУКА НА КАНДИЯ И НЕГОВИТЕ СЪВЕТНИЦИ ЗА
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА РОБИНЯТА МАРИЯ ОТ БЪЛГАРСКИ РОД
ОТ 19 ЯНУАРИ 1383 Г.
Ден 19 на месец януари, индикт V, 1383 г.
Постановено бе от господин управителя и господин Матео Паоло, съвет-
ник и от господин Леонардо Донато, другия съветник, че Мария, от български
род, която бе робиня на Елена, вдовица на Бариканти де Медио, тъй като тя
напълно вярно твърди, че е освободена и свободна според формата на завещани-
ето на спомената Елена, написано и утвърдено от ръката на нотариуса Николо
Кауко в годината 1380, месец август, ден първи, индикт пети, в който се съдър-
жа разпореждане, чието съдържание е следното: „ Отпущам моята робиня Ма-
рия освободена и свободна...".
№56
АКТ НА ДУКА НА КАНДИЯ И НЕГОВИЯ СЪВЕТ ЗА
ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА РОБИНЯТА ТЕОДОРА БЪЛГАРКАТА
ОТ 2 МАЙ 1383 Г.
На деня 2 май 1383 г.
Постановено бе от господин управителя и неговия съвет единодушно и
твърдо, че Теодора, българката, която бе робиня на Антонио де Монтело, е и
трябва да бъде освободена и свободна, както чрез доведени и разпитани в канце-
ларията свидетели направил достояние споменатият Антонио де Монтело, кой-
то приживе определи и се съгласи да получи 80 перпера за нейното освобожда-
ване, от конто същия получил и имал приживе преди смъртта си 60 перпера,
дадени му от същата Теодора. А останалите 20 перпера се съгласил да получи
неговият брат Марко де Монтело, така че същата трябва да бъде освободена и
свободна.
132
I ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№55
ACTUM DUCHAE CANDIDAE ET SUORUM CONSILIARIUM LIBERTATIS
SCLAVAE MARIAE DE GENERE BULGARORUM
DIE XIX IANUARII MCCCLXXXII
Die XVIIII mensis januarii, indictione V-a 1383. Dictum est per dominum ducham et
Eominum Matheum Paolo consiliarem absque domino Leonardo Donato altero consiliario,
quod Maria de genere Bulgarorum, qua fuit sclava Helene relicte Barenthi de Medio, sicut
plene constitit, sit et esse debeat libera et franca, secundum formam testamenti dicte Helene
iscripti et robori manu Nicolai Caucho, notarii sub anno MCCCLXXX secundo, mense augusti,
die primo, indictione quinto, in quo continetur clausula huius tenoris, id est: “Dimitto Mariam
sclavam meam liberam et francam.”
ASV - Duca di Candia, XIX. Memorial! (1382-1383), c.19 v.
№56
ACTUM DUCHAE CANDIDAE ET CONSILII EIUS PRO LIBERTATE
SCLAVAE THEODORAE BULGARAE
DIE II MAII MCCCLXXXIII
die II mensis maii 1383
Dictum est per dominum ducham et eius consilium concorditer et firmaliter, quod
Theodota Bulgara, qua fuit sclava Antonii de Montello, sit et esse debeat libera et franca, cum
per testes productos et examinatos in curia plene probaverit dictum Antonium de Montello,
qui in vita sua pepigisse et fuisse contentum accipere yperpera LXXX pro redempcione ipsius,
de quibus ipse recepit et habuit in vita sua ante suum obitum yperpera LX sibi data per ipsam
Theodoram. Et reliqua yperpera XX fuit contentus recipere de Marco de Montello fratro suo,
tali quidem modo, quod ipsam erat et esse debebat libera et franca.
Ibidem, c. 82 r.
133
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№57
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА СРЕЩУ ЗАБРАНАТА НА ГЕНУЕЗЦИТЕ ОТ
ПЕРА ЗА ОТИВАНЕ В ЗЕМИТЕ НА ДЕСПОТ ДОБРОТИЦА ОТ 8 ЮНИ
1383 Г.
Реченият 8 ден на юни.
До мъдреците на Съвета и мъдреците по разпорежданията.
Решение.
Понеже тези новини, описани ни от господин Симоне Далмарио, наш пра-
теник в Цариград, отнасящи се до забрана наложена общо от генуезците от Пера
за всички отделни лица и хора, конто отиват в земите на Добротица, могат да
предизвикат големи неудобства и щети за нашите дела в земите на Тана и на
Голямото море и навсякъде в другите мореплавателни зони и сыцествуват опас-
ности, конто могат да са и повече и изискват незабавни мерки за подобряване на
нашето положение. Взема се решение, сега да се пише на нашите пратеници в
Генуа като им се изпрати копие от това писмо, както е достъпно и да им се разпо-
реди ефикасно, че трябва да изложат самата новина отново, както и когато преце-
нят, пред господин дожа и Съвета на Генуа, като се направи най-бързо всичко
възможно поради опасностите, конто може да се случат и да утежнят гореказано-
то обстоятелство с онези думи, конто се сторят най-полезни на тяхната мъдрост,
като кажат между другото, че по никакъв начин не вярваме, че гореказаното се е
случва или се случило със знанието или по заповед на нашия велелепен брат, но
твърдо вярваме, че това е явно срещу техните намерения и заповеди, понеже са
явно срещу условията на мира и биха могли да станат причина за голям скандал и
грешка, както най-подробно е известно. И в заключение трябва да помолят самия
господин дож и Съвета на Генуа, та за доброго на мира и спокойствието както се
харесва на Негово величество да се вземат такива мерки и да разпореди на всички
свои ректори, подеста, капитани и служители, каквито и да са в онези области,
напьлно да се въздържат и да се откажат от речените нововъдения и тем подобии,
както напълно вярваме в нашия велелепен брат. И каквото и да свършат и да
получат нашите пратеници, трябва бързо да ви известят и без забавяне, така, че да
сме предупредени за всичко и отлично информирани за нашите галери в Романия,
конто ще заминават наскоро и за другите ни дела.
Също да се възложи на нашите пратеници, да се погрижат най-добре в слу-
чай, че постигнат нашето гореказано намерение, за получаване на писмо от гос-
подин дожа и Съвета на Генуа, конто ние да изпратим оттук на неговите ректори,
подеста, капитани и всякакви служители в гореказаните земи. И че все пак сами-
те те да пратят оттам със свои кораби до за гаранция за доброго на мира.
А исканите от вас денарии, ше се погрижим да ви се изпратят чрез наши-
те галери от Романия, в онова количество, което можем да ви изпратим, та да
можете да издържате поверените ви хора от нашите галери.
За -108.
Против - 0.
Въздържали се -1.
134
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№57
DELIBERATIO SENATES CONTRA VETITUM IANUENSIUM PEYRAE DE
EUNDO AD PARTES DESPOTI DOBROTICAE DIE VIIIIUNII A
MCCCLXXXIII
Die dicto octavo Junii.
Sap. Consilii et Sap. Ordinum.
Capta.
Quia ista nova nobis scripta per ser Symoneni Dalmario, ambaxatorem nostrum
Constantinopoli, continentia de devetho facto genera/iter per Januenses Peyre contra omnem
personam et generacionem euntem ad partes Dobrodice, possent producere maximas
mconveniencias et preiudicium agendorum nostrorum in partibus Tane et Maris Maioris et
ubique in aliis locis navigabilibus, et sunt dubia quantum plus esse possunt et requirunt subitam
provisionem pro bono status nostri. Vadit pars, quod presenti scribatur nostris ambaxatoribus
Janue, nnttendo eis copiam dictarum litterarum, sicut jacent, et mandetur eis efficaciter, quod
debeant ipsam novitatem et nova exponere, sicut et quando videbitur, domino duel et Consilio
Janue, faciendo tamen hoc quam citius esse poterit propter dubia que possent occurrere et
aggravare factum predictum cum illis verbis, que sapientie sue utilia videbuntur, dicendo
inter alia quod nullo modo credimus predicta procedere nec processisse de conscientia vel
mandate sue Magnifice fratemitatis, ymo firmiter credimus, quod sint expresse contra eorum
intentionem et mandata, quia talia et similia sunt expresse contra formam pacis, et possent
esse causa magni scandali et erroris, sicut plenissime notum est. Et in concluxione debeant
rogare ipsum dominum ducem et Consilium Janue, quod pro bono pacis et quietis placeat
Magnitudini sue taliter providere et mandare omnibus suis rectoribus, potestatibus, capitaneis
et officialibus quibuscuraque illarum partium, quod omnino se abstineant et removeant a dictis
novitatibus et similibus, sicut plene speramus in magnifica fratemitate sua. Et, quicquid factient
et obtinuerint, nostri ambaxiatores, debeant vobis celeriter notificare et sine mora, ita quod
simus de omnibus avisati et plenissime informati pro galeis nostris Romanie in proximo exituris
et pro aliis factis nostris.
Item, committatur ambaxiatoribus nostris, quod suo posse procurent in casu quo
obtineant nostram intentionem predictam, de habendo literas domini ducis et Consilii Janue,
quas nos mittemus de hinc suis rectonbus, potestatibus. capitaneis et officialibus partium
predictarum. Et quod nihilominus ipsi etiam mittent de inde per navigia sua ad cantelam pro
bono pacis.
Denarios autem per vos requisites, procurabimus vobis mittere, per galeas nostras
Romanie, in ilia quantitate quam habiliter mittere poterimus, ut possitis hominibus galearum
nostrarum vobis commissarum subvenire.
De parte.......108
De non.........0
Non sinceri....1
ASV - Senato, Misti, XXXVIII, c. 42 r.
135
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№58
СЕНАТЪТ УПЪЛНОМОЩАВА ПРАТЕНИЦИТЕ СИ В ГЕНУА ЗА ДОБИ-
ВАНЕ НА ПРАВО ОТ ВЕНЕЦИАНЦИТЕ ДА ОТИВАТ В ЗЕМИТЕ НА
ЗАГОРА (БЪЛГАРИЯ), ПОДЧИНЕНИ НА ДОБРОТИЦА - 14 фЕВРУАРИ
1384 Г.
14 февруари 1384 г.
Също за пълномощията на пратеници в Генуа.
Господин Симоне Далмарио, съветник.
Решение.
Също ви информираме, че освен това от страна нашето правителство бе-
ше написано своевременно до господин дожа и Съвета на Генуа, че чрез техните
генуезци от земите на Леванта се забранява на нашите кораби, на гражданите и
верноподаните ни да не отиват в земите на Загора85, подчинени на Добротица, и
подобно беше възложено на нашите пратеници, устно да обяснят на същия гос-
подин дожа и на Съвета на Генуа, за която новост, самият господин дож и Съве-
тът на Генуа тогава благосклонно и любезно отвърнал, именно, че ще пишат и
ще наредят на своите ректори и служители в речените области, да се въздържат
от тази новост срещу нашите и така сме напълно уверени, че са писали и в добър
вид, но нищо не се случило, понеже неговите генуезци от речените области не
позволяват на нашите кораби, граждани и поданици да пътуват и да търгуват в
речените земи с голяма щета за нас, за нашите граждани и верноподани, конто
не биха отивали за друго, освен за търговия. И понеже това е за нас твърде
тежко и вредно, колкото е възможно повече да бъде и е срещу условията на
стария и новия мирен договор и би могло да бъде причина за скандал и грешки,
помолете и изискайте отново от Негово Величество от името на нашето прави-
телство, с тези и други слова, конто се видят подходящи на вашата мъдрост, че
да им се хареса относно гореказаното дело по този начин и така своевременно
да пишат и да наредят на своите ректори и служители от речените области, че да
видим от резултата, че от техните хора в Леванта се разрешава на нашите да
преминават, плават и търгуват в упоменатите области, както вярваме напълно
на нашия велелепен брат. И да се погрижите мощно да получите и имате от
господин дожа и Съвета на Генуа някакво количество от речените писма, конто
генуезците ще пишат до земите на Леванта относно реченото дело, конто да
изпратим сигурно оттук. Също с вашето усърдие да се погрижите да имате ко-
пие от онези писма, за наша информация.
За - 78.
Против - 21.
Въздържали се - 4.
136
I ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№58
SENATUS COMMISSIT SUIS AMBAXATORIBUS AD HABENDUM JURIS,
QUOD VENETI IRENT AD PARTES ZAGORAE (BULGARIAE) SUBDITAS
DOBROTICAE DIE XIV FEBRUARII A. MCCCLXXXTV
14 februarii 1384
Item de commissionibus ambaxatorum Janue.
Ser Simon Dalmario, consiliarius.
Capta.
Item informamus vos, quod alias ex parte nostri dominii efficaciter scriptum fuit domino
duci et Consilio Janue qualiter per suos Januenses de partibus Levantis prohibebatur nostris
navigiis et civibus et fidelibus, quod non irent ad partes del Zagora, subditas Dobrotice, et
similiter fuit commissum nostris ambaxatoribus, quod oretenus explicarent eidem domino
duci et Consilio Janue, super qua novitate ipse dominus dux et Consilium Janue tunc placide
et benigne respondit, videlicet quod, scriberent et mandarent suis rectoribus et officialibus
partium predictarum, quod abstinerent e tali novitate contra nostros, et sic sumus certissimi,
quod scripserunt, et in bona forma, sed nihil profuit. quia sui Januenses parcium predictarum
non permittunt nostra navigia, cives et subditos ire et mercari ad dictas partes cum maximo
dampno nostro et civium et fidelium nostrorum. qui de alio non iverunt, nisi de exercicio
mercacionum. Et, quia istud est nobis gravissimum et molestum, quantum plus esse potest, et
contra formam pacis veteris et nove, et posset esse causa scandali et erroris, rogabitis et
requiretis iterate Magnificenciam suam ex parte nostri dominii, cum hiis et aliis verbis que
sapiencie vestre utilia videbuntur, quod placeat eis super facto predicto, taliter et sic efficiter
scribere et mandare suis rectoribus et officio partium predictarum quod videamus per effectum,
quod per suos de partibus Levantis nostri permittantur ire, navigare et mercari ad dictas partes,
sicut de sua magnifica fratemitate plene speramus. Et procurabitis posse vestro habere et
obtinere a domino duce et Consilio Janue aliquam manum literarum predictarum, quas
Januenses scribent ad partes Levantis pro facto predicto, quas bene mittemus de hinc. Etiam
vestro posse procurabitis habere copiam illarum litterarum, pro nostra informacione.
De parte - 78
De non - 21
Non sinceri - 4.
ASV - Senate, Misti, XXXIX, c.49 v.
137
АРХИВИТЕ ГОВОРЯ^
№59
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ЗА ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА МИРА С
генуа от 17 Февруари 1384 г.
17 февруари.
До мъдреците на Съвета и мъдреците по разпорежданията.
Решение.
И понеже може да се случи, господин дожът и Съветът на Генуа да кажат
на нашите пратеници и да поддържат извършената необичайност, пред госпо-
дин Джовани де Бононио, извършена от тях юридически, както са казали на
нашия нотариус Джовани Бони. На това да отговорят нашите посланици и да
поддържат нашите права, като се опират на условията на мира и на други дово-
ди, конто сметнат за разумни. И с цялото си умение да отхвърлят това от души-
те им, както много разчитаме на техните личности. Като се направят всички
възможни опити и не могат да ги откажат от това противоречие по този въпрос,
нека ни пишат или ни пратят и изпълнят нашата заповед.
В случай, че господин дожът и Съветът на Генуа искат и кажат на нашите
пратеници, че са съгласни да се организира процес по реченото дело, а именно
условията на клаузите на мира, също и в този случай нашите пратеници да отс-
тоят нашите права, както сметнат за разумно, като положат всички усилия да
отстранят това от душите им с всички онези доводи и умения, конто им се сто-
рят подходящи. Като се направят всички възможни опити, и не могат да ги убе-
дят да се откажат, нито да ги насочат към ново мнение на края да се съгласят за
съд, именно условията на клаузите на мира, като се даде за юридическо обсъж-
дане на речения господин дожа на Генуа и неговия съвет, че нашето намерение
е също да се направи юридически оглед съобразно условията на мира по делото
на свидетелите, конто да се превозят от нашите от място на място в насрещните
области на Турция. И в този случай нашите пратеници с всички възможни сили
да се погрижат пред господин дожа и Съвета на Генуа, междувременно, докато
стане ясно, да се прекратят подобните необичайности и страните да се въздър-
жат от тях, като не се ощетяват заради това в нещо правата на страните. И
понеже е нужно. Като не може да се договорим, двама на двама, конто да се
изберат от двете страни, именно по условията на мира, та единият да се назначи
на мястото на господин графа на Савоя, сегашният господар маркиза на ферара
и господин графа на Виртуте и да се погрижат един от тях, както могат, че е по-
добре да са съгласни. И в този начин нашите пратеници, като приемат нужната
свита да се върнат във Венеция информирани най-подробно.
За-39.
Против -10.
Въздържали се - 9.
138
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№59
DELIBERATIO SENATES PRO FORMA ET TENORE PACIS CUM JANUA
DIE XVII FEBRUARII A.MCCCLXXXIV
17 februarii
Sap. consilii et Sap. ord (inum).
Capta.
Et quia posset occurrere, quod dominus dux et Consilium Janue dicerent nostris
ambaxatoribus et substinerent novitatem factam, ser Johani de Bononio fore factam per eos
juridice, sicut dixerunt Boni Johanni, notario nostro. Ad istud respondeant nostri ambaxatores
et substineant jura nostra, allegando formam pacis et alias voces, sicut sapientie sue videbitur.
Et toto posse sue removeat hoc de mentibus eorum, sicut plene speramus de personis suis.
Facta vero omni experiencia possibili, si non possent eos removere a dicta opposicione in hoc
casu, scribant nobis vel mittant et exponent nostrum mandatum.
In casu vero, quod dominus dux et Consilium Janue peterent et dicerent nostris
ambaxatoribus, quod sunt contenti stare juri de facto predicto, videlicet formam capitorum
pacis, eciarn in hoc casu nostri ambaxatores substinerant jura nostra, sicut sapientie sue
videbitur, faciendo posse suum de removendo hoc de mentibus suis cum omnibus illis rationibus
et verbis, qui eis utilia videbuntur. Factis vero experientiis omnibus possibilibus, non possendo
eos removere, nec novam intentionem abtinere. In fine sint contenti de stando juri, videlicet
formam capitolorum pacis, dando ad jurelligendum prefato domino duci Janue et suo Consilio,
quod intentio nostra est similiter stare juri secundum formam pacis de facto testarum, qui
transportantur per nostros de loco ad locum ad oppositas partes Turchie. Et in hoc casu procurent
nostri ambaxatores suo posse apud dominum ducem et Consilium Janue, quod interim, donee
cognitum fuit, cessent similes novitates, et quod partes ab eis se abstineant, non preiudicando
propter ea in aliquo juribus partium. Et quia est necessarium. Non possendo se concordare,
duos et duos, qui elligentur pro qualibet parte, videlicet formam pacis, quod deputetur alius
loco domini comitis Sabaudie, presens dominus marchio Ferrarie et dominus comes Virtutum,
et quod procurent de uno ex eis, sicut poterint, melius esse Concordes. Et in hoc casu nostri,
ambaxatores, accepto decent! comitatu Venecias revertantur de omnibus plenissime informati.
De parte - 39
De non - 10.
Non sinceri - 9.
Ibidem, c. 49 v-50 r.
139
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№60
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ЗА ОТГОВОР НА ГЕНУА ВЪВ ВРЪЗКА
С ДОБРОТИЦА И НЕГОВИТЕ ЗЕМИ ОТ 14 АПРИЛ 1384 Г.
1384, индикт 7.
ден 14 април
Господин (дожът), съветниците, 7-те глави, мъдреците по разпорежданията.
Решение.
Що се отнася до писмата, конто наскоро ни бяха пратени от господин до-
жа и Съвета на старейшините на Генуа, с дата първи април, относно случая с
Добротица в конто писма в заключение се съдържа, че на нас се разрешава с
обич, че от посещаването на Добротица и на неговите земи ние да се съгласим
да накараме нашите хора да се въздържат за известно време, и че въпреки това
относно този въпрос пишат и заповядват на своите служители в онези части, та
относно гореказаното, да направят да се спазват ефикасно и т.н. условията на
мира, сключен между нас и тях , както се съдържа ясно в самите писма. Нека
Джовани Бони отговори, че както Негово Величество добре знае други неща
поискахме от името на нашето правителство от самия господин дож и Съвета на
Генуа и чрез благородните мъже Леонардо Дандоло, военен предстоятел на Сан
Марко и Пиетро Аймо, тогава наши пратеници в онези земи, че да се съгласи да
им пише, да нареди и да заповяда на своите ректори и служители от онези об-
ласти, та нашите граждани, търговци и кораби да могат да пътуват, превозват и
търгуват в земите и местата на Добротица и т.н.
Понеже винаги сме смятали и смятаме, че нашето искане, като справед-
ливо и разумно, трябва да се изпълни, като се вземе предвид искрената любов и
братската привързаност която оттук да крепне. И понеже търговците и нашите
граждани, както е добре известно, живеят само от търговия из различии части
на света, без което не биха могли по никакъв начин. Молим Негово величество,
да се съгласи относно това дело и така и по такъв начин да вземе мерки и да
упълномощи и да заповяда на своите ректори и служители, че в резултат на това
нашите да могат да пътуват, плават и превозват стоки в тези земи, без никакви
щети или необичаиности, както могат по условията на мира, който мир ние сме
готови да спазваме твърдо и да накараме нашите хора да спазват ненарушимо.
И нека Джовани Бони се погрижи с всички сили да донесе със себе си
писмо от господин дожа и Съвета на Генуа относно този случай, което ние оттук
да пратим на ректорите и служителите си в онези области собственоръчно и
въпреки това те нека да пишат и да пратят оттам.
Господин дожът, съветниците, седемте глави и мъдреците по разпорежда-
нията.
Решение.
Когато тези пратеници от Кипър се явиха пред нашето правителство и
между другото изложиха в резултат най-мъдро, нашето правителство да приеме
140
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
№60
DELIBERATIO SENATES DE RESPONSO JANUAE SUPER FACTO
DOBROTICAE ET TERRARUM SUARUM DIE XIV APRILIS A.
MCCCLXXXFV
1384 Ind.7-a.
die 14 aprilis
Dominus (dux), Consiliarii, Capita 7, Sap.ordinum.
Capta.
Quod ad literas noviter nobis missas per dominum ducem et Consilium Ancianorum
Janue, datas primo mensis aprilis, super facto Dobrodice, in quibus literis in conclusione
continetur, quod nos affectuose permitantur, quod a conversatione dicti Dobrodice et terrarum
suarum nobis placeat gentes nostras pro aliquo tempore facere abstineri, et quod nichilominus
super dicta materia officialibus suis illarum partium scribunt et mandant, quod super predictis
continentiam pacis, facte inter nos et ipsos, faciant efFicaciter observari et cet., sicut in ipsis
literis distinctus continetur. Respondeat Boni Johannes, quod sicut magnificientia sua plene
novit alias fecimus requiri nomine nostri dominii ab ipso domino duce et Consilio Janue per
nobiles viros Leonardum Dandulo, milicie procuratorem sancti Marci, et Petrum Aymo, tunc
ambaxiatores nostros ad partes illas, quod placeret eis scribere, comittere et mandate suis
rectoribus et officialibus illarum partium. Ita quod nostri cives, mercatores et navigia possent
ire, trafichare et mercare in terns et locis Dobrodice et cet.
Quia requisitionem nostram tamquam justam et racionabilem semper putavimus et
putamus debere adimpleri, considerate sincere amore et fratema delectione, hinc in vigente.
Et quia mercatores et cives nostri, sicut plene notum est, vivunt ex solo exercitio mercium, et
per diversas mundi partes, sine quo facere non possunt nullo modo.
Rogamus Magnitudinem suam, quatenus placeat super dicto facto sic et taliter providere
et suis officialibus et rectoribus illarum partium committere et mandare cum effectu, quod
nostri possint ad ipsas partes ire, navigare et trafichare, sine aliqua molestia vel novitate, sicut
possunt per formant pacis, quam pacem nos sumus firmiliter dispositi obsequare et facere per
nostros inviolabiliter obsequari.
Et procuret Boni Johannes suo posse adducere secum literas domini ducis et Consilii
Janue super dicto facto, quas nos de hinc mittemus rectoribus et officialibus suis illarum
partium per duas manus, et quod quod nichilominus ipsi etiam scribant et mitant de inde.
Dominus dux, Consiliarii,
Capita 7, Sap. ordinum
Capta.
Cum isti ambaxatores Cipri comparuennt coram nostro dominio et inter
alia in effectu exposuerint sapientissime, quod placeat nostro dominio scribere
141
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
да пише на господин дожа на Генуа, че са дошли в тези земи за мирни преговори
между тях и Генуа и че са съгласни преговорите за мир да се водят в Савоя или
Флоренция, или пък в Пиза или другаде, и че ясно предчувстваме намеренията
на генуезците по този въпрос.
Взе се решение. Когато Джовани Бони, нашият нотариус, отиде в Генуа за
други дела на нашата Комуна, да му се възложи и това дело, а именно да напра-
ви изложение пред господин дожа и съвета на Генуа съобразно гореказаните
намерения на гореказаните пратеници.
И като узнае за волята и желанието на господин дожа и на Съвета на
Генуа и за заповедта, която искат да издадат за извършване на мирните прего-
вори и за мястото и сроковете и какво с направено и се има понастоящем, да ни
се извести незабавно. И съобразно гореказаните думи да се отговори на горека-
заните пратеници на Кипър.
№61
ПРИСЪДА СРЕЩУ БЛАГОРОДНИКА ЗАНАКИ МУДАЦО, КОЙТО
ПОДГОТВИЛ МАЛКА ГАЛЕРА ЗА ОТИВАНЕ ПРИ ДОБРОТИЦА,
ОТ 14 ЮЛИ 1384 Г.
Благородникът господин Занаки Мудацо**6, срещу който имало процес от
страна на господа застъпниците на републиката, обвинен в това и затова, че
същият господин Занаки съоръжил и наредил да се съоръжи една галеота за
отиване при Добротица противно на заповедите на Венеция и като следствие
срещу честта на управлението, така както наистина е ясно от процеса на кама-
рата, който бе воден и решен в Съвета на 40-те обвинители и от присъдата, в
който бе взета страна. Както ще видите относно тези неща, за конто бе речено и
присъдено, че бе воден процес срещу благородника Занаки Мудацо (той е в зат-
вора), понеже той съоръжил една галеота противно на заповедите на Венеция за
отиване при Добротица, както бе казано.... И прочее от подадени и преброени в
този Съвет 120 топки въздържали се бяха 16, против - 43 и за - 61. От което бе
решено за провеждане и за такова поставяне на различните страни, че този гос-
подин Занаки да стой една година затвор за по-нисши и да плати 500 флорина
понастоящем и за гореказаните неща да не може да получи милост от Господа,
опрощение, намаление или каквото и да е заявление под заплаха за глоба от
хиляда дуката, за която и да е изразена и съгласна в противното страна.
142
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В
domino duci Janue, qualiter venerunt ad istas partes pro facto pacis tractande inter ipsos et
Januam, et quod sunt contenti esse super tractatu pacis in Sabaudia vel Florencia, vel in Pisis,
vel alibi, et quod persentiamus intentiorum Januensium super facto predicto.
Vadit pars. Cum Boni Johannes, notarius noster, vadat Januam pro aliis factis nostn
communis, quod committerat etiam ei istud factum, videlicet quod exponat domini duci et
Consilio Janue secundum intentiarum predictarum ambaxatorum predictorum.
Et persentiati de voluntate et dispace domini ducis et Consilii Janue et de ordine quern
date vollent pro essendo super tractatu pacis et de loco et termino et quidquid fecent et habuent
de presenti, nobis notificetur sine aliqua mora. Et circa verba predicta respondeatur
ambaxatoribus Cipri predictis.
ASV - Senate, Misti, XXXVIII, c. 114 r.
№61
JUDICIUM CONTRA NOBILEM VIRUM ZANACHIUM MUDACIO QUI
ARMAVIT UNAM GALEOTAM AD EUNDUM AD DOBROTICAM
DIE XIV IULII ANNO MCCCLXXXIV
MCCCLXXXIIIJ, indictionis VH-a.
die quartodecimo mensis luli.
Nobilis vir ser Ganachius Mudacio contra quern processus fuit per dominos advocatores
comunis, m eo et pro quod ipse ser Zanachius armavit et armari fecit unam galeotam pro
eundo ad Dobrodiqam contra ordmes Venecie et per consequens contra honorem dominitionis
prout et sicut patet per processus camare ductus et placitatus fuit in Consilio Rogatorum XL
et addictionis , in quo posita fuit pars. Si videtur vobis pro ea quod dicta et recta est in carcere
fuerit quod procedatur contra nobilem virum ser Zanachium Mudacio, quia armavit unam
galeotam contra ordmes Venecie pro eundo ad Dobrodifam ut est dictum.... Et jam datis et
receptis in ipso consilio balotis. 12O.fuerunt non sinceri. 16.de non.43. et de parte.61. Ex quo
captum fuit de procedendo et tandem positis diversis partibus captum fuit , quod ipse ser
Zanachius stet uno anno in uno carcere infenorum et solvat florenos .V.-c praesens et de
predictis non possit sibi fieri gratis domini remissio subspensio vel declaratio aliqua sub репа
ducatorum mille pro quolibet ponente vel consentiente partem in contrario.
ASV - Avogaria di Comun, Raspe 3644, c. 68 v.
143
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№62
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА МАРИЯ И АНА
ОТ БЪЛГАРСКИ РОД ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 26 АПРИЛ 1390 Г.
На 26 ден от месец април, индикт 14
От управата бе дадено разрешение на Антонио Кавакури, жител на Кан-
дия, да има, продава или отчуждава тук записаните робини, конто той докарал
от Ново47; те, разпитани незабавно по обичайному, изповядаха, че ще бъдат ро-
бини на предиспоменатия Антонио.
Доситея от сръбски род.
Ирина от сръбски род.
Мария от български род.
Ана от български род.
Също, подобно разрешение бе дадено на Антонио Родоси да има, както
по-горе, една иегова робиня от албански род, която пък робиня доведе от Ново,
разпитана според обичая.
№63
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА МАРИЯ ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 15 ЮЛИ 1390 Г.
От управата бе дадено разрешение за Катерино Йалина, жител на Кандия,
да има, държи, продава или отчуждава тук записаните робини, конто му изпра-
тил от Теолого88 Антонио Йалина със спинака; разпитани незабавно по обичай-
ному, те изповядаха, че ще бъдат робини на предиспоменатия Катерино:
Ирина от сръбски род и
Мария от български род.
144
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В.
№62
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS MARIAE ET ANAE DE GENERE
BULGARORUM PER DOMINATIONEM CANDIDAE
DIE XXVI APRILIS MCCCXC
Die XXVI mensis aprilis indictione XIIII-a.
Per dominationem data fuit licentia Antonio Cavacuri habitatori Candie, habendi,
vendendi seu alienandi infrascnptas sclavas, quas ipse conduxit de Novo; que examinate
more solito confesse fuerunt se fore sclavas predicti Antonii.
& Dicitaija de genere Servorum.
& Herini de genere Servorum.
& Maria de genere Bulgarorum.
& Ana de genere Bulgarorum.
Item, simile licentia data fuit Antonio Rhodossi habendi, ut supra, unam ejus sclavam
nomine Maria de genere Arbanorum, quam quondam sclavam conduxit de Novo, examinata
juxta usum.
ASV-Duca di Candia, b.ll. Actorum (1368-1415), filza Nr.15, c. 32 v.
№63
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS MARIAE DE GENERE
BULGARORUM PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XV IULII A.
MCCCXC
Die predicto
Per dominationem data fuit licentia pro Katarino lalina, habitatori Candide, habendi,
tenendi, vendendi seu alienandi infrascriptas sclavas, quas sibi misit de Theologo Antonius
lalina cum spinaca; examinate more solito, confesse fuerunt se fore sclavas predicti Katerini:
& Herini de genere Servorum et
& Maria de genere Bulgarorum.
Ibidem, c. 41 v.
145
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№64
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТЕОДОРА ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД ОТ СЕЛИЩЕТО БОЛВАН ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 8 АВГУСТ 1390 Г.
На 8 ден от август, индикт 14
От управата бе дадено разрешение на Франческо Вастатера да има, държи
или продава една своя робиня от български род от селището, наречено Болван89,
която се зове Теодора; и същата докарал споменатият Франческо от Теолого с
кока, на която той е собственик; тази пък робиня, разпитана незабавно по оби-
чайному, изповяда, че ще бъде робиня на споменатия Франческо.
№65
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТРИТЕ БЪЛГАРКИ: МЕНА-
ФИСИЯ, ПЕТРИСА И РАДОСЛАВА ОТ СЕЛИЩЕТО ЛАЗАРИ ОТ УПРА-
ВАТА НА КАНДИЯ НА 5 ОКТОМВРИ 1390 Г.
1390 г., месец октомври, ден 5, индикт 14.
От управата бе дадено разрешение на благородника господин Марино Ку-
прине от Венеция да има, държи или продава тук записаните робини, конто му
изпратил господин Джовани Микаел от Теолого с коката на Микалето Урсио;
тези пък робини, разпитани незабавно по обичайному, изповядаха, че ще бъдат
робини на господин Марино.
А пък имената на споменатите са тези:
Кали от Албания.
Менафисия по рождение българка от селището, назовано Лазари.90
Петриса по рождение и по селище - предиспоменатите, на възраст 8 годи-
ни.
Радослава по рождение българка и от предишното селище, на възраст 10
го дини.
146
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
№ 64
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS THEODORAE DE GENERE
BULGARORUM DE LOCO BOLVAN PER DOMINATIONEM CANDIDAE
DIE VIII AUGUSTI A. MCCCXC
Die VIII augusti, indictione XIIII-a
Per dominationem data fuit hcentia Francisco Vastatera habendi, tenendi seu vendendi
unam ejus sclavam de genere Bulgarorum de loco vocato Bolva quam vocat Theodoram; et
ipsam aduxit dictus Franciscus de Theologo cum cocha cujus ipse est patronus; que quidem
sclava examinata more solito, confessa fuit se fore sclavam dicti Francisci.
Ibidem, c.43 r.
№65
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS TRIUM BULGARARUM VIDELICET
MENAFISIAE, PETRISSAE ET RADOSLAVAE DE LOCO LAZARI PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE V OCTOBRIS A. MCCCXC
MCCCLXXXX mensis octubris , die V, indictione XIIII-a
Per dominationem data fuit licencia nobili viro ser Marino Quirino de Venecia habendi,
tenendi seu vendendi infrascriptas sclavas, quas sibi misit ser Johannes Michael de Theologo
cum cocha Michaleti Urssio; Nomina vero dictarum sclavarum sunt hec:
Cali de Albania
Menafisia de generacione Bulgarorum de loco vocato Lafan (?).
Petrissa de generacione et loco predictis, etatis annorum VIII.
Rodoslava de generacione Bulgarorum et de predicto loco, etatis annorum X.
Ibidem, c.50 r.
147
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№66
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ЦВЕТЕ БЪЛГАРКИ: НЕРГИ-
СА И МАРИЯ ОТ СЕЛИЩЕТО ЛАЗАРИ ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА
12 ОКТОМВРИ 1390 Г.
На 12 ден от октомври, индикт 14
От управата бе дадено разрешение за Джовани Скиаво да има, държи или
продава или отчуждава тук записаните робини, който довел от Теолого с коката
на Микалето Урсо; тези пък робини, разпитани незабавно по обичайному, изпо-
вядаха, че ще бъдат робини на предиспоменатия Джовани Скиаво.
Имената на споменатите робини са тези:
На първо място Нергисе от селището Лазари, се зове на име Ирина.
Кераца по рождение гъркиня от селището, наречено Янина.
Мария по рождение българка от селището Лазари.
№67
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ДВЕТЕ БЪЛГАРКИ: ИРИНА
И КАЛИНКА ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 17 ОКТОМВРИ 1390 Г.
На предиспоменатия ден от предиспоменатия месец
От управата е дадено разрешение на господин Донато Труно, предиспоме-
натия, да има, държи или отчуждава или продава тук записаните робини, конто
той докарал от Теолого с коката на генуезеца Андреа Параваня; и като бяха
разпитани, те изповядаха, че ще бъдат робини на предиспоменатия господин
Донато.
А пък имената са следните:
На първо място, Ирина от български род.
Също, Калинка от български род.
Също, Марица от сръбски род.
Също, Марица от албански род.
148
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯ ГА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В.
№66
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS DUARUM BULGARARUM
VIDELICET NERGISAE ET MARIAE DE LOCO LAZARI PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XII OCTOBRIS A. MCCCXC
Die XII mensis octubris, indictione XIIII-a.
Per dominationem data fuit licentia pro Johanni Sciavo habendi, tenendi seu vendendi,
vel alienandi infrascriptas sclavas, quas aduxit de Theologo cum cocha Michaleti Ursso; que
quidem sclave examinate more solito, confesse fuerunt se fore sclavas predicti Johannis Sciavo.
Nomina dictarum sclavarum sunt hec:
In prima Nergise de loco Laqari, nunc nomine vocat Herini.
Cheracia de generacione Grecorum de loco vocato Janena.
Maria de generacione Bulgarorum de loco La?ari.
Ibidem, c.51 r.
№67
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS DUARUM BULGARARUM
VIDELICET HERINAE ET CALINCAE PER DOMINATIONEM CANDIDAE
DIE XVII OCTOBRIS A. MCCCXC
Die predicto, mense predicto
Per dominationem data licencia ser Donato Truno predicto habendi, tenendi vel
alienandi, seu vendendi infrascriptas sclavas, quas ipse aduxit de Theologo cum cocha Andree
Paravagna Januensis; et fuerunt examinate, confesse fuerunt se fore sclavas predicti ser Donati.
Nomina vero sunt hec:
In prima Herini de genere Bulgarorum.
Item, Calica de genere Bulgarorum.
Item, Mariqa de genere Servorum.
Item, Mariqa de genere Albanorum.
Ibidem, c.52 v.
149
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№68
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА БЪЛГАРКАТА МАРИЯ ОТ
СЕЛИЩЕТО КОС ГУР ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 17 ОКТОМВРИ 1390 Г.
На предиспоменатия ден
От управата е дадено разрешение на господин Марко Йалина, жител на
Кандия, да има, държи, продава и отчуждава тук записаните свои робини, конто
неговият син Пиетро докарал от Турция, именно от Теолого, с коката на предис-
поменатия собственик. Тези пък робини, разпитани според обичая, изповядаха,
че ще бъдат робини на споменатия Марко.
Имената пък на тях са тези:
Ирина от сръбски род.
Мария от селището, наречено Костур, по рождение българка.
Кали от селището Деспотато по рождение гъркиня.
Мария от албански род.
№69
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА КАЛИ, МАРИЯ И НЕЙНИЯ
ДВЕГОДИШЕН СИН - ТРИМАТА ОТ БЪЛГАРСКИ РОД ОТ УПРАВАТА
НА КАНДИЯ НА 27 ОКТОМВРИ 1390 Г.
На 27 ден от месец октомври, индикт 14
От управата бе дадено разрешение на Антонио Йалина, жител на Кандия,
да има, държи, продава или отчуждава тук записаните робини, конто довел от
Турция с коката на Микалето Урсо и с коката на Одорико от Генуа; разпитани
незабавно по обичайному, те изповядаха, че ще бъдат робини на предиспомена-
тия.
Кали от български род.
Мария от български род с едно мъжко чедо на възраст 2 години.
Кали от албански род с 1 мъжко чедо на възраст 10 години на име Йоан.
Мария от албански род.
150
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№68
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS BULGARAE MARIAE DE LOCO
CASTORIA PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XVII OCTOBRIS A.
MCCCXC
Die predicto
Per dominationem data est licentia ser Marco lallina, habitatori Candide, habendi,
tenendi, vendendi et alienandi infrascriptas suas sclavas, quas Petrus, filius ejus conduxit de
Turchia, videlicet de Theologo cum cocha predicti patroni (Andree Paravagna). Que quidem
sclave examinate juxta usum, confesse fuerunt se fore sclavas dicti Marci.
Nomina vero quarum sunt hec:
& Herini de genere Servorum.
& Maria de loco vocato Castoria de generacione Bulgarorum.
& Cali de loco Despotato de generacione Grecorum.
& Maria de genere Albanorum.
Ibidem, c.52 v.
№69
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS CALI, MARIAE ET SUI FILII
AETATIS ANNORUM DUO - TRIUM DE GENERE BULGARORUM PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XXVII OCTOBRIS A. MCCCXC
Die XXVII mensis octubris, indictione XIIII-a.
Per dominationem data fuit licencia Antonio lalina, habitatori Candide, habendi, tenendi,
vendendi seu alienandi infrascriptas sclavas, quas aduxit de Turchia cum cocha Michaleti
Urso et cum cocha Odorico de Janua; examinate more solito, confesse fuerunt se fore sclavas
predicti..
Cali de genere Bulgarorum.
Maria de genere Bulgarorum cum uno suo filio etatis annorum II.
Calli de genere Albanorum cum j. suo filio , etatis annorum X nomine Johanni.
Maria de genere Albanorum.
Ibidem, c.53 v.
151
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№70
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУ Т НА ИРИНА ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД ОТ СЕЛИЩЕТО СЕРВИЯ ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 1 фЕВ-
РУАРИ 1391 Г.
На деня първи от месец февруари, индикт 14
От управата бе дадено разрешение на Теофилакт Мамуриди, жител на кре-
постта Кандия, да има, притежава или отчуждава една иегова робиня на име
Ирина от българския род от селището, назовано Сервия, която купил в Родос,
разпитана според обичая, тя изповяда, че ще бъде робиня на предиспоменатия.
№71
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУ Т НА КЕРАНА БЪЛГАРКАТА ОТ
ОХРИД И ТЕОДОРА БЪЛГАРКАТА ОТ ВАЗОРА ОТ УПРАВАТА НА
КАНДИЯ НА 31 МАЙ 1391 Г.
На последняя ден от предиспоменатия месец
От управата е дадено разрешение на господин Джорджо де Кристенцио да
има, държи, продава, отчуждава, дарява и да притежава Керана Българката от
селището по име Охрид и Теодора Българката от селището назовано Вазора91, с
едно нейно невръстно мъжко дете на име Сперто, на около пет месеца; тези пък
робини споменатият Джорджо докарал от Теолого със своя кораб; и те, разпи-
тани незабавно по обичайному, изповядаха, че ще бъдат робини на същия Джор-
джо.
152
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№70
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS HERINAE DE GENERE
BULGARORUM DE LOCO SERVIA PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE
I FEBRUARII A. MCCCXC
Die primo mensis februarii, indictione XIIII-a
Per dominationem data fuit licencia Theofilacto Mamuridi habitatori burgi Candide
habendi, tenendi seu alienandi unam ejus sclavam nomine Herini de genere Bulgarorum de
loco vocato Servorum, quam emit in Rhodo; examinata juxta usum , confessa fuit se fore
sclavam predicti.
Ibidem, c.59 v.
№71
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS CHERANAE BULGARAE DE
ACHRIDA ET THEODORAE BULGARAE DE VAZORA PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XXXI MAII A. MCCCXCI
Die ultimo mensis predicti
Per dominationem data est licentia ser Georgio de Cristentio habendi, tenendi, vendendi,
alienandi, donandi et pro anima judicandi Cheranam Bulgaram de loco nomine Acrida et
Theodoram Bulgaram de loco vocato Vazora cum uno suo infantilo masculo nomine Sperto
circa menses quinque; quas quidem sclavas dictus Georgius conduxit de Theologo cum suo
navigio; que et examinate more solito, fuerunt confesse se fore sclavas eidem Georgio.
Ibidem, c.73 r.
153
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№72
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУ Т НА БЪЛГАРКАТА ПО РОЖДЕ-
НИЕ МАРИЯ ОТ СЕЛИЩЕТО МАЗАТ ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 9
ЮНИ 1391 Г.
На деветия ден на юни, индикт 14
От управата бе дадено разрешение на благородника Петро Корнарио, пре-
ди господин Андреа от Домо Майори, да има, държи, притежава или отчуждава
една своя робиня на име Мария по рождение българка от селището, назовано
Мазат92, която му докарал господин.от Цариград със своя кораб; разпитана
незабавно по обичайному, тя изповяда, че ще бъде робиня на предиспоменатия
господин Петро.
№73
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА АННА ОТ БЪЛГАРСКИ РОД
ОТ СЕЛИЩЕТО ОПЛАВА ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА
12 ЮЛИ 1391 Г.
На 12-ия ден от месец юли, предиспоменатия индикт
От управата бе дадено разрешение на господин Николи да има, държи,
продава или отчуждава една своя робиня Анна от български род от селището,
назовано Оплава93; разпитана според обичая, тя изповяда, че ще бъде робиня на
предиспоменатия господин Николи; нея той докарал от Турция.
154
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№72
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS MARIAE DE GENERATIONE
BULGARA DE LOCO MAZATH PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE IX
IUNII A. MCCCXCI
Die VIIII junii, indictione XIIII-a
Per dominationem data fuit licencia nobili viro Petro Comario quondam domini Andree
de Domo Maioris, habendi, tenendi, possidendi vel alienandi unam suam sclavam nomine
Maria de generacione Bulgarorum de loco vocato Macath, quam ejus conduxit ser...de
Constantinopoli cum suo navigio; examinata more solito, confessa fuit se fore sclavam predicti
ser Petri.
ASV-Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1415), filza Nr. 16.
№ 73
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS ANNAE DE GENERE
BULGARORUM DE LOCO OPLAVA PER DOMINATIONEM CANDIDAE
DIE XIIIULII A. MCCCXCI
Die XII mensis julii. indict one predicta
Per dominationem data fuit licencia ser Nicoli habendi, tenendi, vendendi seu alienandi
unam ejus sclavam nomine Anna de genere Bulgarorum de loco vocato Oplave; examinata
juxta usum , confessa fuit se fore sclavam predicti ser Nicoli. quam conduxit de Turchia..
Ibidem.
155
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№74
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ХРИУСА ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД, ПРЕИМЕНУВАНА НА КАЛИ, ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 19
ЮЛИ 1391 Г.
На същия ден
От управата е дадено разрешение на Баптиста де Кастела да има, държи
или продава тук записаните робини, конто довел от Романия, именно от Гали-
поли, с кораба на Никита Кавурки; тези пък робини, разпитани незабавно по
обичайному, изповядаха, че ще бъдат робини на същия.
Техните имена са тези:
Мария от сръбски род от селището на име Чурен.
Кали от сръбски род от селището на име Архангело.
Хриуси от български род, която сега се преименува Кали.
Галани от сръбски род от селището на име Дамба.
Какуба от черкезки род, сега не при кръщение, наречена Онегина.
№75
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА РОБИНЯТА СТАННА ОТ БЪЛ-
ГАРСКИ РОД, СЪСТАВЕН ВЪВ ВЕНЕЦИЯ НА 10 ЮНИ 1393 Г.
На десетия ден от месец юни 1393 г., индикт I, на Риалто.
Заявавам аз, Матео от Арките, другояче господин Антонио, от енорията
„Свети Варнава", заедно с мойте наследници и потомци, че давам, продавам и
също прехвърлям на вас господин Николето и господин Тебалдо Росо, братя и
синове на покойния господин Мафео Росо, от енорията „Свети Силвестър" и на
вашите наследници и потомци една моя робиня от български род, още непокръс-
тена94, която на своя език се зове Станна и трябва да се зове, когато стане христи-
янка Василия, и е на около 22 години, здрава, с всички свои членове, както скри-
ти, така и открити, а също и телесно, без каквото и да е заболяване, така че както е
обичайно да имате предиказаната робиня в най-цялостна добродетелност и сила -
за притежание, владеене, даряване, продаване, отчуждаване, разхищаване, раз-
меняне, освобождаване, отпущане и заповядване над душата и тялото и посто-
янно притежаване и каквото отсега вам и на вашите се нрави за правене, никой
да не ви противоречи, понеже отсега нея продавам и оставим във ваша власт.
156
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№74
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS CHRIUSSAE DE GENERE
BULGARORUM PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XIX IULII A.
MCCCXCI
Eodem die.
Per dominationem data est licencia Baptiste de Castella habendi, tenendi, seu vendendi
sclavas infrascriptas, quas ipse conduxit de Romania, videlicet de Galipoli, cum navigio Nichite
Cavurchi; que quidem sclave examinate more solito, confesse fuerunt se fore sclavas eidem.
Nomina earum sunt hec:
& Maria de genere Servorum de loco nomine Correno.
& Cali de genere Servorum de loco nomine Archangelo.
& Chriussi de genere Bulgarorum que nunc fuit denominata Calli.
& Galani de genere Servorum de loco nomine Lamba.
&Cacuba de genere Carcassorum, nunc non in baptismato vocata Onegina.
Ibidem.
№ 75
CONTRACTUS DE VENDITIONE SCLAVAE STANNAE DE GENERE
BULGARORUM COMPLETUS VENETUS DIE X IUNII A. MCCCXCIII
Die decimo mensis iunii, 1393, indictione prima, Rivoalti.
Manifestum facio ego Matheus ab Archis quondam ser Anthonii de confinio Sancti
Bamabe cum meis heredibus et successoribus quia do, vendo atque transacto vobis ser Nicoleto
et ser Tebaldo Rosso fratribus filiis condam ser Maphei Rosso de confinio Sancti Silvestri et
vestris heredibus et successoribus unam meam sclavam de genere Bulgarorum nundam
baptizatam, que in lingua sua vocatur Stanna et debet vocari quando efficietur Christiana
Baxilia et est annorum circha viginti duorum, sanam omnibus suis membris tam latentibus
quam patentibus et corpora atque a morbo caduco liberam, ita quod admodo in antea plenissimam
virtutem et potestatem habeatis predictam sclavam habendi, tenendi, dominandi, donandi,
vendendi, alienandi, baratandi, permutandi, liberandi, franchandi et pro anima et corpora indicandi
et imperpetuum possidendi et quicquid exinde vobis placuerit faciendi nemine vobis aut vestrum
cuilibet contradicente, quia exinde me foris facio et ipsam in vestrum potestate relinquo.
157
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Впрочем определената и приета цена - четиридесет и седем добри, златни и пра-
вилни дуката, венецианско тегло от вас господин Николето Росо взех и получих,
дадени и платени и от името на казания господин Тебалдо, ваш брат.
Аз гореписаният Матео от Арките, заедно с мойте наследници и потомци,
давам пълна и безпрекословна сигурност на вас, гореписаните господин Николето
и господин Тебалдо Росо и на вашите наследници и потомци, както за казаната
робиня, така за нейната цена, да останете сигурни и спокойни, така че отсега и
оттук нищо друго няма да остане за вас и някой от вашите наследници и потомци,
освен още по-пълно да изпитате или оцените стойността и чрез нейния характер
или държание. Освен това, обещавайки с мойте наследници и потомци на вас и
вашите наследници и потомци същата робиня по име Станна на нейния език, която
ще бъде наречена Василия в кръщението, от всеки човек и личност да се защитава,
покровителства, осигурява и отървава с мои собствени усилия и средства. Ако пък
прочее се опитам да тръгна срешу този договор за продажба и явност, тогава трябва
да изплатя с мойте наследници и потомци на вас и на всеки от вашите потомци и
наследници пет златни либри и този договор за продажба и явност да остане в сво-
ята постоянна валидност. Прочее към това аз, Джилбертс де Унгарелис от Арките
другояче господин Антонио от енорията „Свети Джулиано1' с мойте наследници и
потомци заявявам на вас и на гореписаните купувачи господин Николето и Тебалдо
и на вашите наследници и потомци, че се явявам упълномощено и доверено лице,
вместо казания продавач Матео от Арките именно, че когато от някого или някой
към и за същата робиня се направи затруднение или пък в нешо препятства поради
някаква понесена щета, несъгласие или средства, обешавам и в бъдеше, обещавам
вас предиказаните купувачи и който и да е от вашите да запазя незасегнати с всички
мои собствени усилия и средства. Ако прочее и т.н.
Свидетели: майстор Габриел, златар от Болоня. от енорията „Свети Джо-
вани Нови11, майстор Марино Венерио, златар от енорията „Свети Мойсей11
№76
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СЪЩАТА ПРОДАЖБА ОТ СПОМЕНАТАТА
ДАТА
На гореписания ден, на Риалто.
Тъй като Вие, господин Джилберто де Хунгарелис от Арките, другояче
господин Антонио, от енорията „Свети Джулиано11 се явявате доверено и упъл-
номощено лице от господин Матео от Арките, ваш брат, от енорията „Свети
Варнава11 пред господин Николето и господин Тебалдо, братя и синове на по-
койния господин Мафео Росо от енорията „Свети Силвестър11 за една робиня от
български род, наречена на нейния език Станна и която трябва да се зове при
кръщението, когато то се проведе Василия, закупена от предиказаните госпо-
дин Николето и господин Тебалдо от предиказания господин Матео от Арките
за цената от четиридесет и седем дуката, както е явно от актовете на вътревпис-
158
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XH-XV В.
iPreciuni autem placitum et diffinitum a vobis ser Nicoleto Rosso habui et recepi, dante et
solvente vestro et dicti ser Tebaldi fratris vestr nomine, ducatos quadraginta septem boni auri
et iusti ponderis Veneciarum.
Quapropter plenam et irrevocabilem securitatem facio ego suprascriptus Matheus ab
Archis cum meis heredibus et successoribus vobis suprascriptis ser Nicoleto et ser Tebaldo
Rosso et vestris heredibus et successoribus tam de dicta sclava quam de eius precio securi et
quieti inperpetuum permaneatis, quia nichil inde remansit unde vos aut aliquem vestrum et
heredes et successores vestros amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium
sive modum. Promittens insuper cum meis heredibus et successoribus vobis et vestris heredibus
et successoribus eandem sclavam nomine Stanna in eius lingua et nuncupatura Baxilia in
baptismo ab omni homine et persona deffendere, auctorizare, guarentare et desbrigare meis
propriis laboribus et expensis. Si igitur contra hanc venditionis et manifestationis cartam ire
tentavero, tunc emendare debeam cum meis heredibus et successoribus vobis et cuilibet vestrum
et successoribus et heredibus vestris auri ibras quinque et hec manifestacionis et venditionis
carta in sua perpetua permaneat firmitate. Ad hec autem manifestum facio ego Gilbertus de
Ungarellis ab Archis condam ser Anthonii de confinio Sancti luliani cum meis heredibus et
successoribus vobis suprascriptis ser Nicoleto et Tebaldo emptoribus et vestris heredibus et
successoribus quia constituo me plezium et fideiussorem pro dicto Matheo ab Archis venditore,
videlicet quod in casu quo per aliquem seu aliquos de et pro ipsa sclava molestaremini aut in
aliquo impedimini propter quod aliquod pateremini damnum, incomodum vel expensas,
promittendo promitto vos emptores predictos et vestrum quemlibet conservare indempnes
omnibus meis propriis laboribus et expensis. Si igitur et cetera.
Testes: magister Gabriel aurifex de Bononia de confinio Sancti Johannis Novi, magister
Marinus Venerio aurifex de confinio Sancti Moisis.
ASV - Cancelleria inferiore, Notai, b. 224, not. Bernardo de Rodulfis, c. 3 r
№76
CONTRACTUS DE EADEM VENDITIONE DIE
PRAEDICTO
Die suprascripto, Rivoalti.
Cum vos ser Gilbertus de Hungarellis ab Archis condam ser Anthonii de confinio
Sancti luliani fideiusseritis et plezium steteritis pro ser Matheo ab Archis fratre vestro
de confinio Sancti Barnabe ser Nicoleto et ser Tebaldo fratribus et filiis quondam ser
Maphei Rosso de confinio Sancti Silvestri pro una sclava de genere Bulgarorum vocata
in eius lingua Stanna et vocari debet in baptismo quando efficietur Christiana Baxilia
empta per predictis ser Nicoletum et ser Tebaldum a perdicto ser Matheo ab Archis pro
precio ducatorum quadraginta septem, prout de dicta emptione patet in inbreviaturis
159
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
нания венециански нотариус Бернардо де Родулфис при условието, именно че в
случай, при който предиказаните господин Николето и Тебалдо се затрудняват
или възпрепятстват от някого или някои за споменатата робиня, поради което
претърпят някаква щета или нещо неприятно или загубят средства, че вие ще
предпазите предиказаните купувачи и всеки от тях и техните наследници и по-
томци, невредими с всички ваши собствени имущества, усилия и средства. А
след казаното пълномощие, доверителство и защита от щета, направени от вас,
бихте желали едно срещуположно осигуряване, което да противостои на всякак-
ва щета или вреда в случай, че казаното доверителство, сторено така от вас,
както е казано, щото същото уверение да задължи да се изплатят изцяло на вас
онези средства, конто така сте вложили за тях от самия себе си.
Поради това аз, Констанций Полини, другояче господин Георги от енори-
ята „Свети Виталий" по молба на споменатия господин Матео, вашия често
споменаван брат, очаквайки да не се случи, каквото и да е премеждие, от което
да имате щета, обещавам и в бъдеще обещавам, заедно с мойте наследници и
потомци, на вас господин Джилберто Унгарелис от енорията „Свети Джулиа-
но", че се явявам пред вас като противозадължен и доверител, именно, че ако в
някой случай претърпите загуба на някакви средства, неблагополучие или вреда
по силата на казаното задължение и доверителство, направени от вас за споме-
натата робиня както е казано, така че да ви дам насрещна гаранция да ви изпла-
тя и с всякаква цялост да задоволя без каквато и да е жертва, тяжест или затруд-
нение от всички мои собствени движими и недвижими блага, конто сега имам и
ще имам, задължавайки се лично да бъда задържан в затвор, където и да е. Ако
прочее и т.н.
Свидетели: майстор Габриел, златар от Болоня, от енорията „Свети Джо-
вани Нови", майстор Марино Венерио, златар от енорията „Свети Мойсей"
№77
ПИСМО НА ДУКА НА БАР РОБЕР ДО ДОЖА НА ВЕНЕЦИЯ И ЦЯЛАТА
УПРАВА НА ГРАДА ЗА СИНА МУ АНРИ, ПЛЕНЕН ОТ ТУРЦИТЕ В
КРЕПОСТТА ВИДИН, ОТ 23 ДЕКЕМВРИ 1396 Г.
Велемощни господа и прескъпи приятели!
Както чрез писания на хора, достойни за вяра, така и по други пътища,
наскоро узнахме, че нашият син Анри95, понеже така пожела Всевишният, бил
пленен от турците в някаква битка или война и затворен в крепостта Бдин; а
пък за другия наш син филип няма сигурни новини. Тъй като велемощни госпо-
да и най-съкровени приятели, от все сърце желаем да чуем бъдни новини за
нашите чеда, то умоляваме вашата власт и приятелства, колкото може по-бър-
зо, ако някакви новини достигнат до вас за споменатите наши синове чрез пис-
160
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Bernardi de Rodulfis Veneciarum notarii infrascripti cum conditione, videlicet quod in casu
quo predicti ser Nicoletus et Tebaldus molestarentur seu impedirentur ab aliquo sive ab
aliquibus pro dicta sclava propter quod aliquod dapnum pateretur sive incomodum vel expensas,
quod vos conservaretis predictos emptores et eorum quemlibet et suos heredes et successores
indempnes omnibus vestris propriis sumptibus, laboribus et expensis. Et post dictam plezariam,
fideiussionem et conservationem indempnitatis per vos sic factam volueritis unum
contraplezium, qui quandocumque substineremini aliquod dapnum sive dalmagium occasione
dicte fideiussionis sic per vos facte ut dictum est quod idem contraplezius vobis in eisdem
expensis quas sic intulissetis ad easdem metipse vobis integraliter persolvere teneretur.
Idcircho ego Constancius Polini condam ser Georgi de confinio Sancti Vitalis precibus
dicti ser Mathei fratris vestri sepedicti, attendans ne aliqua eveniente controversia superinde
aliquod dapnum habeatis, promittendo promitto cum meis heredibus et successoribus vobis
ser Gilberto de Ungarellis de confinio Sancti luliam suprascnpto et vestris heredibus et
successoribus quia constituo me vobis contraplezium et fideiussorem, scilicet quod si in aliquo
casu pateremini aliquas expensas, incomodum sive dalmagium vigore dicte plezarie et
fideiussionis per vos facte de dicta sclava ut dictum est, tamquam contraplezium vobis dare,
persolvere et cum omni integritate satisfacere absque ulla lite, molestia vel controversia de
omnibus meis propriis bonis mobilibus et immobilibus que in hunc mundum habere visus
fiiero, obligando in super personam meam ad carceres ubilibet detineri. Si igitur et cetera.
Testes: magister Gabriel aurifex de Bononia de confinio Sancti Iohannis Novi, magister
Marinus Venerio aurifex de confinio Sancti Moysis.
Facta.
Ibidem, c. 3 v
№77
LITTERAE DUCIS BARENSIS AD DUCEM VENETORUM ET
DOMINATIONEM COMMUNIS DE FILIO EIUS HENRICO, САРТО A
TURCIS IN CASTRO VIDIN DIE XXIII DECEMBRIS A.MCCCXCVI
Magnifici domini et amici precarissimi.
Tam per scripta fide dignorum quam aha, nuper intelleximus filum nostrum Henricum,
in quodam conflictu seu bello contra inimicos fidei christiane, sicut altissimo placuit, a Turcis
fuisse captum et in castro de Bidin detineri, sed de Phylippo, cetereo filio nostro, non habebantur
certa nova. Cum autem, magnifici domini et amici confidentissimi, nova prospera de
progenibus nostris toto cordis affectu desideremus audire, dominationem et amicicias vestras
quanto carius possimus deprecamur ut, si que nova penes vos de dictis nostris filiis
161
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ма или по друг път, било чрез наши родственици или чрез упълномощени от тях
лица, чрез ваши сигурни пратеници, било с ваши писания да ни известите за
откупването на гореспоменатия Анри, което ще бъде отплата от нас, особено
като се знае при това, че духът ни се възбужда от естествена горест. Ако можем
да направим нещо за вас или вашите хора, можете това най-доверително да ни
пишете, понеже за цялостното му изпълнение сме изпълнени с желание, като
твърдо ще ви се доверим за малък или голям случай. Нека Всевишният благово-
ли да пази Вашата власт и Ваши приятелства щастливо и дълговечно.
Написано в Бар, 23 ден от месец декември.
Робер, дук на Бар, маркиз дьо Понт и господар на Каслето.
[Написано на гърба]: До велелепните мъже, господин дожа и цялото уп-
равление на благородния град Венеция, нашите най-скъпи приятели.
№78
РЕШЕНИЕ НА СЕНАТА ЗА ОТГОВОР НА ПРАТЕНИЦИТЕ НА КРАЛ
СИГИЗМУНД, ПРЕМИНАЛ СЛЕД БИТКАТА ПРИ НИКОПОЛ С КОРАБ
ПРЕЗ ЛИКОСТОМО, КАЛИАКРА, ЦАРИГРАД И ДУБРОВНИК, ОТ 26
ЯНУАРИ 1397 Г.
1397 г., индикт пети, 26 януари. Господин Паоло Дандоло, глава на 40-те,
господин Леонардо Дандоло, рицар, глава на Съвета по жалбите, господин До-
менико Зано, мъдрец по разпорежданията.
Решение: Понеже е нужно да се даде отговор и наставление на тези прате-
ници на господаря крал на Унгария96, конто са тук с големи разходи и изискват
решение. Взе се решение, да им се каже и отговори по следния начин, че ние
отлично знаехме и разбрахме тяхното пратеничество, ясно и разумно изразено,
на чиито части ще отговорим и първо на онази част, която засягат за начините,
употребени от адмирала на галерите да се представи с нашите галери пред Него-
во величество, когато пристигне в Цариград и да предложи себе си и нашите
галери на неговото разпсложение и заповеди и поради честта, оказана нему и на
неговите хора, както от него, така и от нашия супракомит, за конто и за другите
услуги, конто са направени свободно от нас не само в случая, но и в други случаи
на кралството му, самият господар кралят да ни се отблагодари и т.н. Така каз-
ваме онова, което Всевишният знаеше, комуто нищо не убягва, една от сърдеч-
ните белки, която усетихме от много време насам, беше когато чухме за нещас-
162
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
per litteras, aut alia, utinam felicia, supervenerint, per familiares nostros, aut eorum alterum
presentium vehitores per vestra scripta velitis nos reddere cerciores, ad predicti Henrici, casu
quo supra, redemptionem vices vestras interponendo, tenentes indubie quod maiorem
complacentiam nobis facere nequiretis, presertim cum ad hoc sciendum animus noster ex
naturali inclmatione afiiciatur. Si qua vero pro vobis aut vestris facere possemus, ea
confidentissime rescribere potitis, nam ad ipsa complendejuxta posse laborare volemus, velut
de roboris confideremus in casu simili vel majori. Altissimus dominationem et amicicias vestras
conservare dignetur feliciter et longeve.
Scriptum Bari, XXIII die mensis decembris.
Robertus dux Barensis, marchio de Ponte et dominus de Casleto.
[A tergo]: Magnificis viris domino duci ac toti dominio nobilis civitatis
Venetorum , amicis nostris carissimis.
ASV - Commemoriali, IX, c. 29 r.
№78
DELIBERATIO SENATES DE RESPONSO AD AMB AXATORES REGIS
SIGISMUNDI, PASSATI CUM NAVE POST PROELIUM NICOPOLIS PER
LICOSTOMIUM, CALIACRAM. CONSTANTINOPOLIM ET RAGUSAM DIE
XXVIIANUARII A.MCCCXCVII
M-o CCC-oXCVII indictione quinta, die XXVI ianuarii. Ser Paulus Dandulo caput
de XL, ser Leonardus Dandulo miles caput consilii rogatorum, ser Dominicus Zane sapiens
ordinum.
Capta: quia est necessarium dare responsionem et expeditionem istis ambasiatoribus
domini regis Hungarie, qui stant hie cum maxima expensa, et requirunt deliberationem:
vadit pars, quod dicatur et respondeatur eisdem in ista forma, quod nos plene notavimus et
intelleximus ambasiatam eorum ordinate et sapienter expositam, ad partes cuius respondemus,
et pnmo ad illam partem, quam tangunt, de modis servatis per capitaneum galearum nostrarumin
presentando se cum nostris galeis maiestati regie, quando venit Constantinopolim, et offerendo
se et nostras galeas ad omnia sua beneplacita et mandata, et de honore postea sibi et suis
impenso tam per eum quam per supracomitum nostrum, de quibus et de aliis servitiis
liberaliter factis per nos non tantum modo sed alias regno suo ipse dominus rex regratiatur
nobis et cet. Sic dicimus, quod novit altissimus, quern nil latet, una de cordialibus
passionibus, quam sensirimus a magno tempore citra, fuit quando audivimus infelicissimum
163
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
тния случай с Негово величество както поради искрената обич, която изпитва-
ме към личността му, така заради всеобщото благо на християнството, и ако не
знаехме и не узнахме за невредимостта на неговата личност, едва ли щяхме да
можем да се утешим за станалото. Но след като Всемогъщият го спаси, се надя-
ваме, че на съответното място и време тези неща така ще се променят, че ще
може да се възстанови и да се възроди честта на християнството, на короната и
на кралството му. И ако от нашия адмирал или другите наши хора е направено
нещо, което е било от полза и прието от Иегова светлост, от това приемаме
голяма утеха, понеже са били изпълнени нашите заповеди и неговия дълг.
Относно другата част на реченото тяхно пратеничество, в която разказват
ясно и подробно за мерките, взети от този светлейши господар крал в Ликосто-
мо, Калиакра и Цариград97, така ще кажем, че за тези и онези неща, макар и на
Всевишния да му хареса другояче да постъпи, от начина, на който се надявахме
ние, може да се разбере и да се види достатъчно ясна доблест, мъдрост и добро-
намереност и разположение на Негово величество относно тези дела, поради
която причина както при Господ, така и при крадете и владетелите на света
трябва да се възславя с достойни възхвали и се връшаме достатъчно уверени, че
Всемогъщият, чието дело основно се вършеше и се върши, ще разпръсне своята
светлина сега и за в бъдеще. Разбира се, онова, което засягат в една от частите,
че разноските, конто самият господин кралят направи в Цариград, беше, поне-
же така му казаха нашите хора, че да вярва, че ние не ще изоставим християнс-
твото, на това казваме, че Негово величество отлично знаеше онова, което бе
направено от нас по този въпрос и разноските, конто понесохме по гореказани-
те въпроси в настоящата година, конто в интерес на истината бяха огромни. И
въпреки това, като не искахме да изоставим християнството нито пък град Ца-
риград и след това и други места от нашата подкрепа, погрижихме се за въоръ-
жаването на нови осем галери, на конто избрахме капитан и супракомит и нап-
равихме така, че те бързо да заминат за запазване на нашите места и гореписа-
ните области, и подобно се договорихме и се погрижихме с генуезците, че те
самите да въоръжат в Генуа пет галери и да имат в онези области да имат от
своите места, както казват, други пет за запазване и подчиняване на гореказа-
ните места, така че от нас са взети и ще се вземат онези мерки, конто биха
могли да са достойни, та да могат тези места да се запазят за благото на христи-
янството. За другата част, за която самите те споменаха, че самият господар
кралят не смята да изоставя християнството, но възнамерява да отдаде всички-
те си сили за освобождението му, но поради щетите, конто е понесъл наскоро,
не ще може да осъществи до край това си намерение без чужда помощ, понеже
извън своето кралство не може да излезе с военно снаряжение срещу множест-
вото неверници без чужда помощ и затова, ако нашето намерение е, че искаме
да изпълним с него тази задача, да му изпратим наше пратеничество с генерал-
ки пълномощия за сключване на лига и за всичко останало, което трябва да се
свърши и т.н.. Отговаряме, че ние мислим по подобен начин за тези неща, конто
мисли истинно и разумно самият господар кралят, и както за щетите, конто е
понесъл и за положението на неговите хора, за конто скърбим извънмерно, така
и за голямата сила и брой на неверниците и виждаме и познаваме очевидно, че
164
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
casum maiestatis sue tam propter sinceram caritatem, qua afficimur ad personam suam,
quam pro universali bono totius christianitatis; et nisi sentissemus et sentiremus
incolumitatem sue persone, male de dicto casu consolari possemus. Sed postquam
omnipotens eum salvavit, speramus, quod suo loco et tempore ista negotia taliter
reformebuntur, quod procurari et recuperari poterit honor christianitatis, corone et regni
sui. Et si per capitaneum nostrum et alios nostros factum est aliquid, quod sit gratum et
acceptum sue serenitati, de hoc recepimus magnam consolationem, quia fecerunt et
adipleverunt mandata nostra et debitum suum.
Ad aliam partem dicte sue ambasiate, in qua narrant distincte et seriose provisiones
factas per ipsum serenissimum dominum regem in Licostomo, Chaliachera et in
Constantinopoli, sic dicimus, quod per ilias et alias, licet altissimo placuerit aliter providere,
quam sperabamus, comprehendi et videri potest satis clare virtus, sapientia et bona intentio
et disposito maiestati sue circha ista facta, propter quam causam turn apud deum, quam
apud reges et principes mundi est dignis laudibus extollendum, et reddimur satis certi, quod
omnipotens, cuius res principaliter agebatur et agitur, retribuet sue serenitati in hoc seculo
et in futuro. Verum quia in una parte tangunt, quod expensam, quam ipse dominus rex
fecit in Constantinopoli, fuit, quia nostri sibi dixerunt, credere, quod nos non deseremus
christianitatem, ad hoc dicimus, quod maiestas sua bene novit ea, que per nos facta fuerunt,
et expensam, quam passi fuimus ob causas antedictas anno presenti, que in rei veritate
magna fuit. Et nichilo minus nolentes deserere christianitatem nec civitatem
Constantinopolis nostro posse et alia loca deinde, providimus de armando adhuc de novo
octo galeas, quarum eligimus capitaneum et supracomitos, et faciemus illas presto exire
pro conservatione locorum nostrorum et parcium suprascriptarum, et similter tractavimus
et procuravimus cum Januensibus, quod ipsi armant in Janua quinque galeas et in illis
partibus de locis suis habebunt, ut dicunt, alias quinque pro conservatione et subventione
locorum predictorum, ita quod super hoc facte sunt et fiunt per nos ille provisiones, que
honeste fieri possunt, ut loca suprascripta pro bono christianitatis valeant conservari. Ad
alteram partem in qua ipsi faciunt mentionem, quod dominus rex non intendit deserere
christianitatem, sed intendere disponit totis vinbus ad hberationem ipsius, sed propter
damna, que noviter passus est, dictam intencionem sine alieno auxilio ad effectum
perducere non valerat, quia extra regnum suum cum apparatu bellico contra infidelium
multitudinem exire non posset sine alieno auxilio, et propterea si intencio nostra est,
velle hoc dactum amplecti secum, quod mittamus ad eum nostram ambasiatam cum plena
potestate tractandi ligam et quecumque alia faciendi et cet. Respondemus, quod nos
consideramus, similiter ea, que sapienter et veridice considerat ipse dominus rex, et tam
damna, que passus est, ac dispositionem gentium suarum, de quibus dolemus immense,
quam magnam potentiam et multitudinem infidelium et videmus et cognoscimus evidenter,
165
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
най-вече сега силата на реченият господар и крал и нашата не ще са достатъчни
за освобождението на християнството, което засяга и за преследването на рече-
ните неверници, конто виждаме, че са много въодушевени поради победата си.
И ако се вземат мерки за смазването им и те не са достатъчни, ни се вижда по-
опасно, отколкото полезно, и затова ни се струва нужно, за това дело да се прив-
лекат помощ и подкрепа от други крале, владетели и общности на християнст-
вото, та онова, което трябва да стане, да стане така по-мощно и подредено, че с
помощта на Бога повече да не се случва нищо лошо, понеже ако се случи, след
това със сигурност ще се компенсира много трудно. И понеже знаем достатъчно
ясно, че това не може да стане така бързо, не ни се вижда уместно сега за сега да
пращаме по този въпрос наше пратеничество при речения господар крал, въп-
реки, че казахме, че да се говори конфиденциално по този въпрос е добре, което
Негово величество нека поиска от другите светски крале и князе по този въп-
рос, като общо всички обедини и не иска да поеме целия този товар върху себе
си, което ще бъде важно за него и за нас, във времето, когато и ние ще поискаме
да се заемем с това дело. И въпреки това няма да престанем поради това да
организираме заминаването на нашите галери и нека така направят и генуезци-
те за подсилването и спасението на град Цариград, нашите места и другите хрис-
тиянски градове, конто са в капана на речените неверници. И за гаранция както
засягат в един раздел на пратеничеството си, взимаме мерки за изпращане сега
на една от речените наши галери в земите на Цариград в помощ на господаря
император и на другите след това и нека да са информирани за помощта, която
наскоро ще получат и след това, когато му дойде времето, и другите крале и
князе се приготвят и изпратят своите пратеничества и ние ще сме готови да
изпратим нашето и да се погрижим за нещата, конто биха могли да се свършат
от нас, както в подобии случаи винаги са постъпвали нашите предци.
За-56, 59.
№79
ДОГОВОР НА ТУРСКИЯ СУЛТАН СЮЛЕЙМАН I С ХРИСТИЯНСКАТА
ЛИГА (ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ, ВЕНЕЦИЯ, ГЕНУА И ДРУГИ) ОТ
ЯНУАРИ-ФЕВРУАРИ 1403 Г.
Копие от договора за мир с господин Сюлейман Челеби98, написано на
турски език и подписано с неговия подпис и на неговите барони, преведено от
господин Пиетро Зено.
В името на истинния Бог. Аз, Сюлейман Челеби, султан, син на великия сул-
тан император Баязид", след като великият император Калоян, император на гьр-
ците, мой отец, император Палеолог и империята на Цариград са съгласни с мене100
със заповедта на нашия Господ Бог и също така заедно с великите комуни, Родос с
неговите хоспиталиери, Венеция, Генуа, с остров Хиос и херцога на Наксос с всички
земи и острови и с другите им колонии и владения в Долното море и в Голямото
166
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
quod maxime in presenti poetntia dicti domini regis et nostra non esset sufficiens ad
liberationem christianitatis, ut tangit, et persecutionem infidelium predictorum, quos videmus
esse propter suam victoriam maxime exaltatos. Et ad faciendum provisionem et depressionem
eorum, et non facere illam sufficientem, videretur nobis damnosum potius quam utile, et
propterea apparet nobis necessarium, quod ad hoc concurrat auxilium et subsidium aliorum
regum, principum et communitatum christianitatis, ut illud, quod fieri debet, fiat ita potenter
et ordinate, quod cum dei auxilio amplius sinistrum aliquod non occurat, quia si occurreret,
certe postea difficiliter mendaretur. Et quia cognoscimus clare satis, quod istud ita presto
esse non potest, non videtur nobis expediens pro presenti mittere propter hoc nostram
ambasiatam ad presentiam dicti domini regis, imo ut diximus loquendo confidenter credimus
esse bonum, quod maiestas sua requirat de aliis regibus et principibus mundi ad istud fctum,
cum communiter omnes yangat, et non vellet assumere totum istud onus in se, quod
importabile sibi foret et nobis etiam, quando tempore et nos vellemus apprehendere tantum
factum. Et nichilominus non restabimus propterea de faciendo interim exire nostras galeas,
et ita facient Januenses suas pro conforto et conservatione civitatis Constantinopolis, locorum
nostrorum et aliorum civitatum christianitatis que sunt in faucibus infidelium predictorum;
et ad cautelam, sicut tangunt in uno capitulo sue ambasiate, providimus de mittendo de
presenti unam de dictis nostris galeis ad partes Constantinopolis pro conforto domini
imperatoris et aliorum deinde, et ut sint informati de subsidio, quod de brevi habebunt, et
postea, quando tempus erit, et alii reges et principes se disponent et mittent suas ambasiatas,
erimus parati mittere nostram et facere de rebus, que fieri per nos poterunt, sicut in similibus
casibus nostri progenitores semper fecerunt.
De parte, 56, 59.
ASV - Senato Secreta, E, c. 237 v-238 r.
№79
TREUGUA SOLDANI TURCORUM SIULEIMANI CUM LIGA CHRISTIANA
(IMPERIUM ROMANIAE, VENETIA, JANUA ETC.) IANUARIO-FEBRUARIO
A.MCDIII.
Copia pactorum pacis facte cum domino Musulman Zalabi, scripte in ydiomate turco e
signate signo suo et suorum baronum, reformata per ser Petrum Geno.
In nomine di Dio verasio. Mi che sum Musulman Zalabi, soldan, fio del gran
soldan Baysit imperador, dapuo che lo gran imperador Caloiani, imperador di Griesi,
mio pare. Paleologo imperador e lo imperio de Constantinopoli fo contenti quelli e mi
cum lo comandamendo del nostro Signor Dio, et etiandio cum li grandi comuni insembre,
Rodo cum lo (so?)hospital, Venetia, Genoa cum 1’isola di Sio e lo Ducha di Nicxia cum
tite le terre et isole che sum ali suo luogi e suo cose del Mar da Basso e del Mar Mazor
167
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
море и в земята на императора с всичките им колонии, конто има, и с лигата, която
е в съюз с него, се заклехме и сключихме добронамерено и честно истински мир
сега по волята на Господ Бог. Аз се заклевам в Онзи, който създаде небето и земята
и в моя Мохамед Мустафа и в седемте си мустафи'*11 и в моя най-велик пророк, в
който вярваме и в душата на дядо ми и в главата на баща си султана, а също в своята
душа, че сключих мир с всички тези, с мойте барони и с всичките си поданици и
люде, аз сключих този мир и също така с цялата страна, която Господ ще ми даде,
ако се появят други владетели, конто да ми станат поданици, с моя отец-император
и с империята на гърците и с общността на комуните, крепости и земите на импера-
тора и със съседните му земи и колониите и островите и селищата, конто са по
Долното море и по Голямото море102 и в земите, сключихме мир докато сме живи и
синовете на нашите синове да пребивават с тях в добър мир.
На моя отец император на гърците и на империята на Цариград аз предадох
Солун с Каламария с всичките им околии, както се уговорихме, и от Галико до
Паравардаро и до крайбрежието свободно и волно, и предадох Солун с неговата
кула, и което предадоха на баща ми, аз го връщам обратно и им отстъпих от
Панидо до Несебър, заедно с Парория103 и с крепостите и солниците и с всичко
прилежащо към тях, конто им дадох без никакви трибути на моя отец императора
и на империята на гърците. И в тези /селски/ области всички онези турци, конто
имат собственост трябва да бъдат отстранени оттам, а в онези градове, всички,
както гърци, така и турци, конто са купили нещо с парите си, да остане тяхно. И
предадох Цариград с всичките му територии свободни без никакъв трибут от Па-
раполия до Панидо и в тези места дадох на императора да може да изгражда
крепости и всякакви укрепления, където му се хареса изцяло по негово желание.
Също. Ако има някаква изненада от страна на Тамерлан, аз ще ви дам
мойте галери, колкото имам, за да отидат моряците в Цариград на мои разнос-
ки, ако се налага.
Също. В замяна на Солун аз предадох Скопелос, Скиатос и Скирос, и ги
предадох до 10 ноември, когато е плащането на данъка на тези места.
Също. Всички люде от Цариград, конто са напуснали могат да се върнат
без никакво препятствие в домовете си.
Също. Всички дела и спорове, конто са се случили от времето на дядо ми
и на баща ми там, нека да се оставят и опростят и не трябва да се търсят, освен
когато някой отделен длъжник трябва да даде на друг някой онова, за което
трябва да бъде обезщетен.
Също. За сина на Лазар, за територията му, която е имал по времето на
баща ми, не трябва да се безпокои за това и трябва да плаща трибута, който е
плащал преди това на баща ми и да праща свои хора за заложници, както е
давал досега. И ако иска да дойде лично, да може да дойде сигурно и когато не
иска, да прати своите хора, и в случай, че дойде със своите заложници, няма да
бъде ощетен по никакъв начин нито той, нито неговите хора, и ще го изпратя
здрав и невредим с хората му и от мене няма да му бъде нанесена никаква щета.
Също, че всички франки, венецианци, генуезци, от Родос, гърците и всич-
ки франки, всички търговци могат да идват в страната ми. И ако Господ ме дари
също с друга земя по море или по суша, никой да не бъде ощетен, и че това,
което е плащал обичайно досега ще плаща без повече утежнения.
168
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
et infra terra de lo imperador cum tutti i luogi che lo habia e de la liga che s’e in so compagnia,
I havemo zurado et havemo fato verasia paxe cum bona voluntade e dreta adeso cum la voluntade
de Miser Domenedio, Io zuro per quelo che ha fatto lo cieol e la terra et per lo mio Macometo
Mustafa e per le mie vij mustafi e per lo mio altissimo grande profeta che nuy credemo e per
anema de mio avo e per la testa de mio pare soldan e per 1’anema mia, cum tuti questi ho fato
paxie, cum li mie baroni e cum tuti li mie suditi et homenj io ho fatto questa paxe, e ancora
cum tuto lo paise che Dio me dara s’il vegnisse altri signori mie suzeti. cum mio pare lo
imperador e cum lo imperio di Griesi e cum la compagnia de li comuni, li castelli e terre de lo
imperador e de le convicine et cum li luogi e isole e casali che sum a lo Mar de Basso e a lo
Mar Mazor et infra terra, havemo fato la paxe fin a che seremo vivi e li fiuoli de nostri fiuoli
sia cum lor in bona paxe.
A mio pare imperador di Griesi e a lo imperio di Constantinopoli io ho dado Salonichi
cum la Calamarea cum tute le lor pertinentie, сото havemo parlado, e di lo Galicho fina lo
Paravardaro e fina la marina franco e libero, et ho dado Salonichi cum lo so cula, e quello che
li dava a mio pare io i lo dono, e ho li dado da lo Panido fina in Misembre e la Palateoria
insembre et le sue castelle e saline et con tute le lor pertinentie, io le ho dado senza alguni
tributi a mio pare lo imperador et a lo imperio di Griesi. Et in quelle contrade tuti quelli Turchi
che habia possesion io li die cazar via de la et in questi luogi tuti queli si Griesi сото Turchi
che habia comprado alguna cossa per la soa moneda che li sia soy. Et ho dado Constantinopoli
cum tute suo confine franche senza algun tributo de la Parapolia fino al Panido, et in questi
luogi che ho dado al imperador ch’el possa murar castelli et ogni forteza ondi li plaxe a tuto so
plaser.
Item.S’il sera alguna novitade de Tamberlan io ve daro le mie galie quante havero,
marinari a vegnir in Constantinopoli a le mie spexe si lo havera bisogno.
Item. Per contra Salonicho io li ho dado el Scopelo, el Sciato et lo Sciro, et ho li dado
fina X novembre in qua lo trabuto de li diti luogi.
Item. Tuti li homenj de Constantinopoli che sum inside possa tomar senza algun impazo
in le lor caxe.
Item. Tute cosse et differencie passade dal tempo de mio avo e de mio pare in qia sia
lasade et asolte, e non se debia cercar, salvo si algun debitor special dovesse dar un ad j-o altro
che lo i sia fato rasion.
Item. Lo fio de Lazaro lo teren so che lo havera in lo tempo de mio pare che lo non i se
dia briga, et debia dar lo tributo che lo dava per avanti a mio pare, et mandar la so zente a
1’oste сото lo iera dado. Et si cum la soa persona el voia vegnir ch’el possa vegnir securamente
e quando lo non voia che lo mandi la so zente, et in caso che lo vegnisse cum la so hoste che
lo non habia dano de algun membro de la soa persona ni de la soa zente et mandaro lo san e
salvo cum la soa zente che da mi non havera algun dano.
Item. Che tutti li Franchi, Veneciani, Genovesi, de Ruodo, Griesi e tutti i Granchi tuti i
mercadanti possa vegnir a lo mio paise. E si Dio me dara etiamdio altro paise per mar et per
terra che algun non habia dano, e che quelo che iera usanza di pagar per avanti che i paga
senza altra greveza.
169
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Също, че ако някой търговец извърши някакво нарушение, друг никой
търговец не бива да понесе глоба, освен онзи, който е извършил нарушението.
Също, ако в стран ата ми или във владенията ми се разбие някой кораб,
всичко, което оцелее, да се третира като лична собственост и да остане цяло и да
се върне.
Също, всички пристани, конто имам, нека да са отворени и те да взимат
колкото искат и могат жито и не трябва да им създават грижи мойте комерки-
арии, и че могат да го взимат, от всички места, от конто поискат, и че трябва да
се плаща за един цариградски модий по един перпер.
Също, че нито един мой кораб с гребла не може да излиза извън Проливи-
те, нито надолу, нито нагоре, без разрешението на императора и на цялата лига,
и ако случайно някой излезе и бъде намерен и му бъде нанесена щета, той не ще
бъде обезщетен, и че мирът ще остане ненарушен.
Също. Всички заложници от Цариград, конто са в мойте затвори или в
ръцете на мойте барони, или са в окови или имат вериги на шията си, конто се
намерят оттук-насетне у мене, трябва да ги оставя да си вървят.
Също ,че генуезките затворници, конто са при мене и в мойте затвори или
при мойте барони, ако се открият, трябва да ги оставя, и където се намери няка-
къв генуезец- затворник трябва да го оставя /да си върви/.
Също. Ако някой роб избяга от генуезците и е добър мюсюлманин, аз
трябва да го върна, с този договор, който имах след поражението от Тамерлан,
че всички мои, конто открих в ръцете им, те ги освободиха.
Също. За затвора на Хиос, че трябва да дадат 25 заложници.
Също за крепостите, конто имат генуезците в Черно море, нека не са за-
дължени да плащат данък.
Също за онези пет дуката, конто хиосците плащат на господаря на Алто
Луого, че не трябва да плащат нищо.
Също. За териториите на венецианците, ако са на сушата, крепости, сели-
ща, нито каквото и да е в техните земи, че трябва да ги върна и да им дам
Ситинес.
Също. Срещу остров Нигропонте на континента им давам на сушата ми
пет места, и ако в тях има солници или пристан, конто са мои и би могло да се
взима от време на време зърно от страната ми без да се плаща моя кумерк, та
онези от конто се взема да са чисти.
Също, че маркизът на Бонденица не е задължен с нищо повече, от онова,
което е бил задължен досега на баща ми.
Също, че нито един роб или слуга, който дойде за да се спаси в техните
колонии, трябва да ми го връщат, и подобно, ако някой техен роб или слуга
избяга на моя територия да не съм задължен да го връщам на тях.
И съшо за това, което плащат Наксос и Алто Луого и Палатия, тоест два
дуката, да не трябва да плащат нищо.
Също. За заложниците-венецианци, ще им дам пет заложници, конто те
поискат, с уговорката, че те ще ми върнат всички турци, конто имат.
170
I ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В.
Item. Si algun mercadante fesse algun fallo, che algun altro mercadante non debia
portar peno salvo quello proprio che haver fatto lo mal.
Item. A lo mio paise et luogi si algun navilio se rompesse, che tuto quelo che scapolasse,
|n haver сото persone, sia scapolo e reso.
Item. Tute le scale che ho sia averte e che quanto gran che li vora e li possa tuor, e che
|e mie comerchieri non li dia briga, e che in tuti li luogi onde eli vuol i possa prender, et per lo
comerchio di cadaum mozo de Constantinopoli debia pagar yperper j.
Item. Che algun mio navilio che vuoga remi non possa insir fuora de le boche hi de
Йога ni de soto senza parola de lo imperador e de tuta la liga e, si per aventura algun insisse et
fosse trovado et fosseli fato dano, che eli se ne habia lo dano e che la paxe romagna semper
ferma.
Item. Li amaloti de Constantinopoli tuti che e in le mie preson over in man de li mie
baroni, over che sia in li feri over che habia li feri al colo, che se truova apreso de mi che io li
debia lasar andar.
Item. Che li prisoni de Zenovesi che sia in mi et in le mie prison over in le mie baroni,
si li se truove e li debia lasar et onde i truova algun Zenovese prison che io el debia lasar.
Item. Si algun sclavo scampasse del Qenovesi e fosse ben Musulman, che io lo debia
dar, cum questo pato che dapuo che fo la rota del Tamberlan tutti queli mie che se trovasse in
li lor man che eli sia lasadi.
Item. De le prison di Syo che li debia dar XXV amaloti.
Item. Li castelli che ha Zenovesi in lo Mar Mazor che eli non sia tegnudi de pagar
trabuto.
Item. Queli V-e ducati che dara queli de Sio al Signor de Alto Luogo che li non debia
pagar niente.
Item. De le confine de Veneciani si le fosse preso terre, castelli, casali, ni alguna cossa
de le suo confine, che io le debia render e darli Sitines.
Item. Per contra 1’isola di Negroponte su la terra ferma li don infra terra mia cinque e si
in questi fosse saline ni scala ch’el si mio , e s’ il fosse tolto in trato gran del mio paise senza
pagar el mio comerchio che queli che lo trasesse sia castigadi.
Item. Ch’el Marchexe de la Bondeniza non sia tegnudo altro salvo quelo che lo iera
tegnudo per avanti a mio pare.
Item. Che si nesun sclavo ni servo vegnisse a scamoar a li lor luogi che eli me li debia
dar. e per simel si algun lor schiavo ni servo scampasse a li mie luogi che sia tegnudo doverli
li dar.
Item. Che quelo che dava Nicsin et Alto Luogo et la Palatia, <?oe dicati ij-e che eli non
debia dar niente.
Item. De li amatoli de Veneciani li daro V-e amaloti, qual che eli vora, cum questo pato
che eli me renda tuti li Turchi che li havera.
171
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Също. За трибута за Нова фокея оставим пет дуката.
Също, че ако се случи нещо или с проливане на кръв или с думи или по
друг някакъв начин, мирът да не се нарушава, но да остане ненарушен и че
спорът трябва да се реши приятелски между засегнатите страни.
Също за Салона с онези територии, конто пропили графинята, ги давам на
родоските хоспиталиери свободни и волни.
№80
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА БЪЛГАРИНА ГЕОРГИ БАЛА-
БАН ОТ ОБЛАСТТА НА ЛАЗАРИ ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 2
АПРИЛ 1403 Г.
На предиспоменатия ден
От управата е дадено разрешение на господин Балдуино Боно, жител на
Кандия, да има, държи, продава и отчуждава един иегов роб на име Георги Ба-
лабан Българина от земите на Лазари на възраст около осемнадесет години,
който му пратил господин Джорджо Стлано от Хиос с кока, на която е собстве-
ник....; той пък, разпитан незабавно по обичайному, изповяда, че ще бъде слуга
на предишния господин Балдуин.
№81
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТЕОДОРА ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД ОТ СЕЛИЩЕТО ВИДИН ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 7 АПРИЛ
1403 Г.
На 7ден на предишния (месец).
От управата е дадено разрешение на хлебаря Коста Туркопуло, жител на
крепостта Кандия, да има, държи, продава или отчуждава една иегова робиня.
наречена Теодора от български род от селището, назовано Видин, която то!
довел от Романия; тя пък, разпитана незабавно по обичайному, изповяда, че шс
бъде робиня на споменатия.
172
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XH-XV В
Item. De lo tributo de Foia Nuova laso ducati V-e.
Item. Si alguna casion intravegnisse о de sangue о de parole о per che altro muodo se
bsse che la paxe non se rompa ma remagna ferma, e che quello devision che fosse se debia
ordar amicabilmente entro mezane persone.
Item. La Salona cum quele confine che manzava la Contesse le ho dade a lo Hospedal
le Rudo franche et libere.
ASV - Senate, Secreta, Patti, VI, c.130 V.-132 r.
№80
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS BULGARI GEORGII BALABAN DE
PARTIBUS LAZARI PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE II
APRILIS A. MCDIII
Die VII predicti
Per dominationem data est licentia ser Balduino Bono, habitatori Candide habendi,
tenendi, vendendi et alienandi unum ejus sclavum nomine Georgium Palapano Bulgarum de
partibus Lafari, etatis annorum circha decern octo; quern misit sibi ser Georgius Stlano de
Chio cum cocha ejusdem est patronus...; qui quidem examinatus more solito, confesses fuit
se fore servum predicti ser Balduini.
ASV- Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1415), filza Nr. 18.
№81
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS THEODORAE DE LOCO VIDIN PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE VII APRILIS A. MCDIII
Die XII mensis julii. indictione predicta
Per dominationem data est licencia Coste Turchopulo, fumario, habitatori burgi Candide
seu alienandi unam ejus sclavam vocatam Theodora de genere
habendi,
tenendi, vendendi
Bulgarorum de loco vocato Vidini, quam ipse conduxit de Romania; que quidem examinata
more solito , confessa fuit se fore sclavam dicti.
Ibidem.
173
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№82
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ЧЕТИРИМА БЪЛГАРИ ОТ
ВИДИН: СТОЙКА, ТЕОДОРА, ИРИНА И СИНА И ВИТОМИР, ОТ УПРА-
ВАТА НА КАНДИЯ НА 12 АПРИЛ 1403 Г.
На 12 ден на предиспоменатия (месец).
От управата е дадено разрешение на благородника господин Анджело Бар-
бадико да има, държи, продава, отчуждава тук записаните робини, конто му
изпратил неговият син господин Лоренцо от Романия с кораба, на който собст-
веник е господин Йоан Костака; те, разпитани незабавно по обичайному чрез
преводач, изповядаха, че били пленени от турците и от тях били продадени и
сега са слугини и робини.
Стойка от Видин от български род.
Теодора от Видин от предиспоменатия род.
Марица от български род.
Маргарита от Унгария.
Ирина от Видин от български род с едно свое момче, наречено Витомир.
Маграби от албански род.
№83
РЕШЕНИЕ НА КОЛЕГИУМА ЗА ЗЪРНОТО НА ВЕНЕЦИЯ, ОТНОСНО
ЖИТОТО, ДОКАРВАНО ОТ ЧЕРНО МОРЕ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ТОВА
ОТ ВАРНА, НЕСЕБЪР И ПЕДИЯ, ОТ 11 ЮЛИ 1403 Г.
Решение на Колегиума по зърното, 1403,11 юли.
Всяко лице, както местей жител, така и чужденец, което достави или дейс-
твително предизвика доставката във Венеция на жито от реколтата на настоя-
щата 1403 година, от устието на Вада до Ларгиро от областите на Гърция, с
венециански кораби, повече от 100 стария, добро и продаваемо трябва да получи
от нашата Комуна три ливри и 12 солди в дребни монети от Комуната за всеки
венециански старий, ако иска да го предаде на Комуната...
*
Също всеки, както местен жител, така и чужденец, който достави жито с
венециански кораб от която и да е облает на Черно море, с изключение на Вар-
на, Несебър и Педия, нека да получи от нашата Комуна 3 ливри, в дребни моне-
ти за всеки венециански старий, ако желае да го предаде на Комуната. А ако не
желае да го предаде на Комуната, трябва да получи за него 3 гроша в дребни
монети за всеки венециански старий. И ако не иска да го предаде на Комуната.
нека да получи два гроша в монети за един венециански старий, с всички горео-
писани начини и разпореждания.
174
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
№82
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS QUATTUOR BULGARORUM DE
VIDIN VIDELICET STOYCHAE, THEODORAE, HERINAE ET FILII EIUS
VITOMIRI PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XII APRILIS A. MCDIII
Per dominationem data est licencia nobili viro ser Angelo Barbadico habendi, tenendi,
vendendi, alienandi sclavas infrascriptas, quas misit sibi ser Laurencius, filius suus, de Romania,
cum navi ser Johannis Costacha patronus; que examinate more solito per interpretem, confesse
fuisse captas per Turchos et per eos erunt venditas et nunc sunt servas et sclavas.
Stoycha de Vidini de genere Bulgarorum.
Theodora de Vidini de genere predicto.
Marina de genere Bulgarorum.
Margarita de Ungaria.
Herini de Vidini de genere Bulgarorum cum uno suo filio nominate Vithontiri.
Magrabi de genere Albanorum.
Ibidem.
№83
DELIBERATIO COLLEGII BLADI VENETIARUM DE FRUMENTO
CONDUCTO A MARI MAIORE EXCEPTIS VARNA, MESEMBRIA ET PEDIA
DIE XIIULII A. MCDIII
Capta in colegio bladi, MCCCIIL, die XI luio.
Che cascaduna persona, cosi terier come furistier che condura ho veramente fara condur
in Venexia formento de la recolta de 1’ano presente de 1403., da la boca da Veda fina al’Argiro
da la parte de Grecia, con navilii de Veneciani. da stera cento in suso, siando bon e marcadante
ele avera dal nostro comun livre tre, soldi XII. de picoli de monede da comun per fascadun
stera venecian, voyandolo dar a comun...
*
Item che cascadum si terier сото furistier che condura formento con navilio de Veneciani
de tute parte del Mar Ma^or eceto Varna, Mexambre e Pedia, avera dal nostro comun livre III.
picoli de monede per cascadun stera venecian, voiandolo dar a comun. E non lo vora dar ,
avera de don grossi, III. picoli de monede per cascadun stera venitian. E non lo voyando dar
a comun, avera de don grosi do de monede per cascadun stera venecian, con tuti li muodi et
ordeni sovrascriti.
175
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Също всеки, както местей жител, така и чужденец, който достави жито с
венециански или чуждестранен кораб от областта на Варна, Несебър и Педия от
реколтата от 1403 г., което е добро и продаваемо, ако иска да го предаде на Кому-
ната, трябва да получи от нашата Комуна 3 ливри и пет солди в дребни монети за
всеки венециански старий, с всички гореописани начини и разпореждания.
Също, че всеки, било местен жител или чужденец, който достави с венеци-
ански кораб жито от морето на Тана от реколтата на 1403 г., ако е добро и
продаваемо, нека да получи от нашата Комуна 3 ливри в дребни монети за всеки
венециански старий, ако иска да го предаде на нашата Комуна. А ако не иска, за
него да получи 10 солди в дребни монети за всеки венециански старий, с всички
гореописани начини и разпореждания.
№84
РЕШЕНИЕ НА СЪЩИЯ КОЛЕГИУМ ОТНОСНО ЖИТОТО, ДОКАРВА-
НО ОТ ЧЕРНО МОРЕ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ТОВА ОТ ВАРНА, НЕСЕБЪР
ИЛИ ПЕДИЯ, ОТ 21 ЮЛИ 1403 Г.
Решение в Колегиума по зърното от 1403 г., 21 ден на юли.
Че всяко лице, както местен жител, така и чужденец, което достави или
организира действителна доставка във Венеция на жито от реколтата от насто-
ящата 1403 година от устието на Вада до Ларгиро от областите на Гърция с
венециански кораби, повече от 100 стария, в добро и продаваемо качество, нека
да получи от нашата комуна 3 лири, 12 солди в дребни монети от Комуната за
всеки венециански старий, ако иска да предава на Комуната...
*
Също така, всеки, както местен жител, така и чужденец, който достави
жито с венециански кораби от всички части на Черно море, без Варна, Несебър
или Педия, да получи от нашата Комуна три лири, 12 солди в дребни монети, за
един венециански старий, ако иска да го предаде на Комуната. И ако не иска да
го предаде, трябва да получи за него три гроша в дребни монети за всеки венеци-
ански старий. И ако го достави с чуждестранни кораби да получи три лири,
седем солди в дребни монети за всеки венециански старий, с всички гореописа-
ни начини и разпореждания.
Също, че всеки, било местен или чужденец, който достави с венециански
кораби жито от морето Тана104 от реколтата от 1403 г., в добро и продаваемо
съетояние, нека да получи от нашата Комуна четири лири в дребни монети за
всеки венециански старий, ако иска да го предаде на нашата Комуна и ако не
иска да го предаде, да получи за него 10 солди в дребни монети за всеки венеци-
ански старий, с всички гореописани начини и разпореждания...
*
Дадено в нашия дожески дворец, на деня 22 юни, индикт XI.
Прието на деня 15 септември 1403 г.
176
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Item che cascadun si terier сото furistier che condura formento con navilio de Veneciani
сото de furistieri de la parte de Varna e Mexambria e Pedia de la recolta de 1403., siando bon
e marcadante, voyandolo dar a coniun, debia aver dal nostro comun livre III. soldi V. picoli de
monede per cascadun stera venecian; con tuti muodi et ordeni sovrascriti.
Item che cascadun si terier сото furistier che condura con navilii de Veneciani formento
del mar de la Tana de la recolta de 1403., siando bon e mercadante, avera dal nostro comun
livre IIII. picoli de monede per cascadun stera venecian, voyandolo dar al comun nostro. E
non lo voyando dar, avera de don soldi X. picoli de monede per cascadun stera venecian , con
tuti muodi e condicion sovrascrite.
ASV - Duca di Candia, Ducali e Lettere ricevute,II, c.29(72).
№ 84
DELIBERATE) EIUSDEM COLLEGII DE FRUMENTO CONDUCTO A MARI
MAIORE EXCEPTIS VARNA, MESEMBRIA
ET PEDIA DIE XI IULII A. MCDIII
Capta in colegio bladi in 1403, die XXI luio.
Che cadauna persona, cosi terier сото forestier che condura, о veramente fara condur
in Veniexia formento de la recolta del anno presente de 1403 da la bocha da Vada fina al
Gargiro de la parte de Grecia cum navih de Veneciani da stera C in suso, siando bon e
marcadanta, havera dal nostro comun lire 3., soldi XII de pizoh de monede da comun per
cadaun ster vinician, voiando dar a comun...
*
Item che cadauno si terier сото forestier che condura formento cum navilii de Veniciani
da tute parte del mar Maqor, ezeto Varna, Maxambre о Pedia, havera dal nostro comun lire tre,
soldi XII pizoli de monede per cadaun ster venician voiandolo dar a comun. Et non lo voiando
dar, havera de don grossi tre pizoli de monede per cadaun ster venician. E se li condura cum
navili de forestien havera lire tre, soldi VII pizoli de monede per cadaun ster venician, cum
tuti li muodi et ordeni suprascripti.
Item che cadaun si terier сото forestier che condura formento cum navilio de Venician
сото de forestien de le parte de Varna e Maxambre о Pedia de la recolta de 1403, siando bon
e marcadante, voiandolo dar a comun dieba haver da lo nostro comun lire tre, soldi zinche
pizoli de monede per cadauno ster venician e non lo voiando dar a comun dieba haver grossi
do pizoli de monede per cadaun ster venician cum tuti muodi et ordeni sovrascriti.
Item che cadaun si terier сото forestier che condura cum navilii de Veniciani formento
dal mar de la Tana de la recolta de 1403., siando bon e marchadante, havera dal nostro comun
lire quatro de pizoli de monede per cadauno ster venician, voiandolo dar a comun nostro et
non lo voiando dar, havera de don soldi X .pizoli de monede per zascadun ster venician cum
tuti muodi et ordeni suprascripti...
*
Data in nostro ducali palacio die XXII iulii, indictione Xl-a.
Recepta die XV. septembris 1403.
ASV - Duca di Candia, Ducali e Lettere ricevute, III, c.7v-8r.
177
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№85
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТЕОДОРА ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД ОТ СЕЛИЩЕТО ВИДИН ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 31 ОКТОМВРИ 1403 Г.
На предиспоменатия ден
От управата е дадено разрешение на господин Антонио Михалис да има,
държи, продава или отчуждава една иегова робиня, наречена Теодора по рожде-
ние българка от селището, наречено Видин, която господин Джакумуло Г рома-
ни изпратил от Романия; тя била продадена от турците и ше бъде робиня и слу-
гиня на споменатия господин Михалис.
№86
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА СОЛИМЕН /СЮЛЕЙМАН/
ОТ БЪЛГАРСКИ РОД ОТ СЕЛИЩЕТО СИЛИ ОТ УПРАВАТА НА КАН-
ДИЯ НА 24 ЯНУАРИ 1407 Г.
На 24 ден от предиспоменатия (месец).
От управата е дадено разрешение на генуезеца Бартоломео Стагно да има,
държи, продава или отчуждава един негов роб на име Солимен от български род
от селището Сили, който той докарал от Хиос с коката, на която е собственик
генуезеца Амбиасо Аредуненто; този пък роб, разпитан незабавно по обичайно-
му, изповяда, че бил пленен от турците и ще бъде роб на предиспоменатия Бар-
толомео.
№87
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА РОБИНЯТА КАТЕРИНА
ОТ БЪЛГАРСКИ ИЛИ ВЛАШКИ РОД, СЪСТАВЕН В ТАНА
НА 5 АПРИЛ 1408 Г.
Изведох на 11 април 1408 г.
В името на вечния Бог. Амин. Година от въплъщението на нашия Господ
Иисус Христос 1408, ден пети април, индикт първи, в Тана. Искам да известя и да
заявя на правоверните християни аз, Саломон Салвацо от Венеция, бивш търго-
вец на господин Джовани в Тана, с мойте наследници и приемници, че от любов
178
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№85
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS THEODORAE DE GENERE
BULGARORUM DE LOCO VIDIN PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE
XXXI OCTOBRIS A. MCDIII
Die predicto.
Per dominationem data est licencia ser Anthonyo Michallis, habendi, tenendi, vendendi
seu alienandi unam ejus sclavam nominatam Theodoram de generacione Bulgarorum de loco
vocato Vidini, quam ser Jacmulus Grimani misit de Romania; que fuit esse vendita a Turcis et
fore sclavam et servant dicti ser Michallis..
ASV- Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1415), filza Nr. 19.
№86
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS SOLIMENI (SULEYMANI) DE
GENERE BULGARORUM DE LOCO SILI PER DOMINATIONEM
CANDIDAE DIE XXIV IANUARII A. MCDVTI
Die XXIIII predicto.
Per dominacionem data est licencia Bartholomeo Stagno Januensi habendi, tenendi,
vendendi seu alienandi unum ejus sclavum nomine Solimen de genere Bulgarorum de loco
Sili, quern ipse conduxit de Chyo cum caucha cuius est patronus Ambiasus Aredunento
Januensis; qui quidem sclavus examinatus more solito, confessus fuit se fore captum a Teucris
et esse sclavum predicti Bartholomei.
ASV- Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1415), framento Nr. 15.
№87
CONTRACTUS LIBERTATIS SCLAVAE CATHERINAE DE GENERE
BULGARORUM VEL BLACHORUM COMPLETUS TANAE
DIE V APRILIS A. MCDVIII
Extraxi die XI. aprilis 1408.
In nomine Dei etemi.Amen. Ab incamacione domini nostri Ihesu Christi millesimo
quadrigentessimo octavo, die quinto ntensis aprilis, indicione prima, Tane. Notum et
manifestum fieri volo christifidelibus ego Salomon Salvazzo de Veneciis condam ser
lohanni mercator in Tana cum meis heredibus et sucessoribus quia pro divino amore
179
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
към Бога и за спасение на душата си отпускам свободна тази моя слугиня и роби-
ня на име Катерина на около 23 години от български или влашки род. И свободна
от всякакви окови на робството я освобождавам, така че отсега-нататък да бъде
свободна между свободните и да върви, където пожелае, и да стане римска и хрис-
тиянска гражданка и да не се държи от никакви робски окови. Освен това както
тя, така и всички, конто се родят от нея нека да бъдат свободни и волни во веки
веков; което придобият със своето усърдие и труд, нека да остане в техните ръце и
владение и да правят с него каквото пожелаят. Затова я поверявам на Бога и на
защитника на цялата света църква. Ако някой се опита да попречи със окови или
статус на тази свобода, нека си навлече гнева на всемогъщия Бог, Отец, Син и
Свети Дух и да се осъди на вечна гибел с предателя Юда и всички нечестивци,
освен това да изплати със своите наследници и приемници на речената Катерина
пет златни либри и нека този документ за освобождаване и отпущане да остане
във вечна валидност. Подпис на гореказания и т.н.
Свидетели: господин Пиетро де Бонавентура, господин Джакомо Феранте.
№88
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТРИМА БЪЛГАРИ: ГЕОРГИ,
МАРИЯ И СИНА И МАРТИН НА ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ОТ УПРАВАТА НА
КАНДИЯ НА 27 АПРИЛ 1408 Г.
На 27 ден.
От управата бе дадено разрешение на Микалето Мурбиско, жител на Кан-
дия, да има, държи, продава или отчуждава тук записаните свои роби и робини,
конто наскоро Михали Ласкарис докарал от земите на Хиос и Полиаро с кораба
на Манеа Диегрио; тези пък роби и робини, разпитани незабавно по обичайно-
му, изповядаха да бъдат роби на споменатия Микалето.
Георги от български род.
Мария от български род с едно свое момче, наречено Мартин на възраст 4
месеца.
Кали от български род.
Теодора от абхазки род.
180
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
et remedio anime mee dimitto hanc famulam meam et sclavam nomine Katerina de etate
annorum .XXIII. vel circa de genere Bulgarorum vel Vlachorum liberam. Et francam ab omni
vinchulo servitutis absolve, ita quod amodo in antea sit liberam inter liberas et vadat quocumque
sibi placuerit , civisque efficiatur romana et Christiana et nulo vinculo servitutis teneatur.
Insuper tam ipsam quam omnes qui ex ea nasitun sunt hben et franchi sint im perpetuo.
Quidquid vero suo studio et labore etquisierint totum in illorum manibus et potestate remaneant,
ad faciendum de eo ut placuerit. Quapropter earn comendo Deo et tocius ecclesie sancte
defensori. Si quis huic libertatis vinculo seu titulo obviare presumpserit, omnipotentis Dei
Patris et Filn et Spintus Sancti iram meurant et cum luda prodictore ac cum omnibus iniquis
perpetuo dapnetur incendio, insuper cumponat cum suis heredibus et sucessonbus supradicte
Chaterine auri libras quinque et hec libertatis ac franchixie carta in sua permaneat firmitate.
Signum suprascripti et cetera.
Testes ser Petrus de Bonaventura, ser lacobus Ferante.
ASV - Notai di Candia, b. 16, not. Moretto Bon, prot. II, c. 2 r.
№88
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS TRIUM BULGARORUM VIDELICET
GEORGII, MARIAE ET FILII EIUS MARTINI AETATIS IV-or MENSIUM
PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XVII APRILIS A. MCDVIII
Die XVII.
Per dominationem data fuit hcentia Michaleto Murbisco, habitatori Candide, habendi,
tenendi, vendendi seu alienandi infrascriptas suos sclavos et sclavas, quos et quas Michali
Lascaris conduxit nuper de partibus Chii et Poliarum cum navigio Manee Diegrio; qui quidem
sclavi et sclave examinate more solito, confessi fuerunt esse sclavi Michaleti dicti:
Georgi de generem Bulgarorum
Maria de genere Bulgarorum cum uno suo filio nomine Martino etatis mensium IHI-or.
Cali de genere Bulgarorum
Theodora de genere Augasorum
ASV-Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1415), framento Nr. 15.
181
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№89
ОТГОВОР НА СЕНАТА НА ПРАТЕНИЦИТЕ НА УНГАРСКИЯ КРАЛ ЗА
ГОЛЕМИ КОРАБИ ЗА ОТИВАНЕ И ОТВЕЖДАНЕ ОТ ЛИКОСТОМО ДО
ГАЛИПОЛИ ОТ 23 ОКТОМВРИ 1408 Г.
1408 г., индикт II, 23 октомври.
Мъдреците на Съвета и по разпорежданията, с изключение на господин
Леонардо Виктури.
Решение. На господин Гулиелмо де Прата, пратеник на светлейший крал на
Унгария105, който ни моли и ни увешава да изпратим наш пратеник за привличане
на господин палата и господа кардиналите, конто са отделени от господин папата,
да се соединят и помирят с Негово светейшество и за склоняване на речения гос-
подин папата, да утвърди и да не отлага събора, свикан и обявен на християнските
владетели, та на него да се реши, дали самият господин папа ще се задължи да
спази обещаното или не, и ако се реши, че не, тогава самият господин папа ще
трябва да застане всякак за решението на речения събор за отмяна на схизмата и
извършване на унията. Също иска и ни моли, да доставим самия господар крал с
някакви големи кораби на изток и да превози от Ликостомо срещу Галиполи сво-
ите въоръжени люде, за което дело да поиска от останалите християни, та да
може да изпълни задачата си, която има в Галиполи, И заключи нашето прави-
телство да се съгласи да поиска да сключи съюз със самия господар краля, чрез
което нашето правителство ще види и ще разбере вътрешната любов и обич, коя-
то той има към нашето правителство. Да му се отговори, че очевидно може и
трябва да се познае, че гореписаните намерения на речения господар краля произ-
хождат от горещата любов, милост и привързаност, която той изпитва към благо-
то на християнството, за което всеки христианин без съмнение е длъжен да напра-
ви колкото се може за нещата, конто са приети и поети от Негово величество.
Също ние знаем, че участието, което извършва с нас в гореказаните неща,
произхожда от вътрешната любов, която крепне между Негова светлост и нашето
правителство, откъдето като благодарим на Негово величество, колкото можем
за гореказаното участие, отговаряме на това, което се отнася до господин папата
и кардиналската колегия за извършване на църковната уния в тази форма, че
усещаме не малко утешение като слушаме намерението за това свято дело и да
помогнем на Негово величество да побърза и да бъде с нас в едно цяло и резултат.
Защото е истина, че сега е в курията един наш официален пратеник изпратен там
отново за постигане и подканяне на господин папата и колегията да се помирят
взаимно и за да бъдат доволни и двете страни да се свика един единствен събор на
някое място, който да е сигурен и приемлив и за двете страни и господин папата и
кардиналската колегия да обещаят да спазват всяко решение, което се приеме от
този събор за отмяна на схизмата и извършване на унията и специално самият
господин папа да обещае да се откаже от папството, ако се реши от този събор и
от гореказаното да се издадат були, конто да бъдат разпространени и от двете
страни. И така самият господин Гулиелмо, който казва, че има заповед да отиде в
курията по този въпрос, и също така пратениците от Бохемия и от земите на
182
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯ ГА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№89
RESPONSUM SENATUS AD AMBAXATORES REGIS HUNGARIAE DE
NAVIBUS GROSSIS PRO LEVANDO ET CONDUCENDO A LYCOSTOMO
AD GALIPOLIM DIE XXIII OCTOBRIS A. MCDVIII
M.CCCC.VIII, indictione II, die XXIII octobris.
Sapientes consilii et ordinum, excepto ser Leonardo Victuri.
Capta, quod domino Guilelmo de Prata oratori serenissimi domini regis Hungarie,
qui precatur et hortatur nos, ut mittamus nostrum oratorem ad inducendum dominum
papam et dominos cardinales, qui sunt separati a domino papa, quod se uniant et
reconcilient cum sua sanctitate, et ad hortandum dictum dominum papam, ut perseveret
et non proroget concilium vocatum et notificatum principibus christianitatis, ut in eo
determinetur, an ipse dominus papa teneatur observare promissa vel ne, et si determinaretur
de non, quod tunc ipse dominus papa stare debeat omnino determinationi dicti concilii
pro remotione scismatis et perfectione unionis; item requirit et precatur nos, ut
subveniamus ipsi domino regi de aliquibus navigiis grossis pro levando et conducendo a
Licostomo contra Galipolim gentes suas armigeras, ad quam fazendam requiret de aliis
christianis, ut possit implere intentionem, quam habet in Galipoli; et concludit, quod
placeat nostro dominio velle contrahere ligam cum ipso domino rege, per quam nostra
dominatio videbit et comprehendet amorem et caritatem intrinsecam, quam habet nostre
domination!; respondeatur, quod evidenter cognosci potest et debet suprascriptas
intentiones dicti domini regis procedere ex ardenti fervoris, cantatis et affectioms, quam
habet ad bonum christianitatis, de quo quilibet christianus non est dubium est debitor
quantum sit possibile facere de rebus, que sue maiestati sint grata et accepta.
Cognoscimus etiam nos, quod participatio, quam nobiscum facit in predictis,
procedit ab intrinseca dilectione vigente inter suam serenitatem et nostrum dominium,
unde regraciantes sue excellentie quantum possumus de participatione predicta,
respondemus ad ea, que tangunt dominum papam et collegia cardinahum pro facto unionis
ecclesie in hac forma, quod sentimus non modicam consolationem audiendo in hoc sancto
opere intentionem et parere sue maiestatis concurere et esse cum nostro in unam
substantiam et effectum; nam veritas est, quod ad presens est in curia unus noster solemnis
orator illuc missus de novo ad procurandum et hortandum, quod dominus papa et collegia
reconcilientur insimul, et quod utraque pars sit contenta convocare unum solum concilium
in aliquo loco, qui sit securus et gratus utriqie parti, et quod dominus papa et collegia
cardinalium promittant stare omni determinationi, que fiet per dictum concilium pro
remocione scismatis et perfectione unionis, et specialiter ipse dominus papa promittat
renuciare papatui, si per dictum concilium determinabitur, et quod de predictis appareant
bulle patentes utriusque partis ; itaque ipse dominus Guilelmus, qui dicit habere
mandatum eundi in curiam pro dicta causa, et similiter oratores Boemie et partium
183
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Алемания, конто трябва, както казва, да отидат там за уреждане на гореказаното,
ще видят, че това е истина и по иегова молба ще пишем и ще заповядаме на
нашия пратеник, когато този пратеник бъде в курията, че трябва да е с него и с
другите гореказани пратеници, конто ще са там за да постигнат гореспоменатото
добро намерение. И така трябва да се пише на нашия упоменат пратеник, какво
трябва да направи, като все пак съблюдава дадените му от нас заповеди.
По случая с Галиполи да се отговори, че на целия свят е известна упоритост-
та на нашите предци, показана в изминалите времена за изтреблението на невер-
ниците и подобно е известно на Негово величество, какво в негово и наше време
сме извършили за гореказаното. Дотолкова , че от наша страна в сравнение с
другите сме извършили дължимото, но въпреки почитта към Бога и съобразява-
нето с Негово величество, което знае, че неговата и нашата сила няма да са доста-
тъчни за това без помощта на другите християни, по цялата причина с която ще
видим, че самият господар крал и останалите християнски владетели, господари
и общности, конто Негова светлост казва, че иска да помоли по суша и море за
това, ще са готови и разположени да направят и да предложат на наша страна
онова, което е справедливо, подходяще и полезно за нашето правителство.
Денят 23 октомври. Мъдреците на Съвета и разпорежданията, като се из-
ключат двамата долуподписани, господин Николо Виктури, господин Николо
Мудацо. Решение: за създаването на лига и конфедерация да се отговори: че
искаме да помислим по това искане, докато реченият господин Гулиелмо де
Прата, реченият пратеник се върне и тогава ще дадем отговор. За- 67.
Господин Николо Виктури, господин Николо Мудацо, мъдреците на съве-
та и разпорежданията. За създаването на лигата и конфедерацията и т.н. да се
отговори, че любовта и сърдечната привързаност, конто съществуват между свет-
лейший господар краля и нашето правителство, са така оформени и вкоренени и
са явни чрез резултата на делата, че нека да не се обвързват с някакви други
вериги или декларация, поради което и понеже основата на истинската любов
повече се опира на проявите на добра воля, отколкото в писанията, някаква
лига или конфедерация не е необходима, понеже Негово величество би могъл и
трябва да се увери напълно, че винаги може да ни намери готови и подготвени
за каквото и да било, което можем да сторим в чест и за удоволствие на Негова
светлост, като приемаме за постоянно, че подобно и реципрочно на това и сами-
ят господар кралят ще бъде разположен и готов за нашето правителство.
За - 26, против - 1, въздържали се - 4 .
184
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Alemanie, qui debent, ut dicit, illuc accedere ad procurandum predicta, videbunt sic esse
xeritatem, et iuxta preces suas scribemus et mandabimus nostro oratori, quod cum ipse
orator in curia fuerit, debeat esse secum et cum aliis oratoribus predictis, qui ibi erunt, ad
procurandum suprascriptam bonam intentionem; et sic scribi debeat dicto nostro oratori,
quod facere debeat, observando tamen mandata nostra sibi facta.
Ad factum Gahpolis respondeatur, quod toti mundo constat perseverantia progenitorum
nostrorum ostensa temporibus elapsis ad exterminium infidelium, et similiter constat sue
excellentie, quid temporibus suis et nostris fecerimus in predictis. In tantum quod a parte
nostra fecimus inter alios bene debitum nostrum, nichilominus reverentia dei et contemplatione
sue maiestatis, que scit, quod potentia sua et nostra non foret sufficiens ad hoc sine adiutorio
alioruni christianorum, omni vice qua videbimus, quod ipse dominus rex et alii pnncipes,
domini et communia christianorum, quos sua serenitas dicit per terram et per aquam velle
requirere ad hoc, erunt parati et dispositi facere et ponere a parte nostra ea, que sint iusta,
pertinentia et convenientia nostro dominio.
Die XXIII octobris. Sapientes consilii et ordinum, exceptis duobus infrascriptis,
ser Nicolaus Victun, ser Nicolaus Mudacio. Capta: ad factum lige et confederationis
respondeatur: quod volumus cogitare super ista requisitione, donee dictus dominus
Guilelmus de Prata orator predictus reversus fuerit, et tunc dabimus et responsionem. De
parte 67.
Ser Nicolaus Victuri, ser Nicolaus Mudacio, sapientes consilii et ordinum. Ad factum
lige et considerationis ecc. respondeatur, quod amor et dilectio cordialis, qui sunt inter
serenissimum dominum regem et nostrum dominium, sunt ita formati et radicati ac patentes
per effectum operum, quod non egent aliquo alio, vinculo nec declaratione, propter quod et
quia fundamentum veri amoris plus stat in dispositionibus voluntatum quam in scripturis,
ahqua liga vel confederatio non est necessaria, cum sua maiestas possit et debeat se reddere
certissimam, quod semper inveniet nos promptos et paratos ad quelibet, que facere possimus
in honorem et complacentiam sue serenitatis, tenentes pro constanti, quod similiter ipse dominus
rex sit dispositus et paratus pro nostro dominio viceversa.
De parte 26, de non I, non sinceri 4.
ASV - Senato, Secreta, III, c. 120 г - 121 r.
185
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№90
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ЦИГНЕСИ ОТ „БЪЛГАРСКИ
РОД“ ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 15 ЯНУАРИ 1409 Г.
На 15 ден.
От управата бе дадено разрешение на Джорджо Ремундо, жител на кре-
постта Кандия, да има, държи, продава или отчуждава една иегова робиня, назо-
вана Цигнеси от български род106, която докарал от Романия с грипарията на
господин Антонио Карандино и съдружник, а нея закупил от турците; след обър-
кване същата Цигнеси е изповядала, че ще бъде робиня на предиспоменатия
Джорджо.
№91
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ЯНКА ОТ БЪЛГАРСКИ РОД,
НАРИЧАНА ТАКА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ПРЕИМЕНУВАНА ЛУЦИЯ,
ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 7 ФЕВРУАРИ 1409 Г.
На 7 ден от предиспоменатия (месец).
От управата е дадено разрешение на госпожа Агнеса Куирино, прислуж-
ница... да има. държи, продава или отчуждава една своя робиня от български
род, назована на български език Яника, сега пък наименувана Луция, която до-
карал от Цариград Тома Кандиопуло с кораба на Йоан Костака; тя изповяда, че
била пленена от турците, продадена е и сега ще бъде робиня на предиспомена-
тия господин.
№92
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА МАРГАРИТА ОТ БЪЛГАРС-
КИ РОД ОТ СЕЛИЩЕТО БОЖЕНА /БОЖЕНЦИ/ ОТ УПРАВАТА НА
КАНДИЯ НА 16 МАРТ 1411 Г.
На 16 ден от предиспоменатия (месец).
От управата е дадено разрешение от славния и мъдър господин Николо
Марочело, почетен нотонотарий на консисторията, да има, държи, продава или
отчуждава една своя робиня, наречена Маргерита от български род, от селище-
186
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№90
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS CIGNESSI „DE GENERE
BULGARORUM44 PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XV IANUARII A.
MCDIX
Die XV
Per dominationem data fuit licencia Georgio Remundo, habitatori burgi Candide
habendi, tenendi, vendendi seu alienandi unam ejus sclavam vocatam Cignesi de genere
Bulgarorum, quam conduxit de Romania cum griparia ser Antonii Carandino et socii; et ipsam
emit a Turchis ; per confessionem ipsa Cignessi est confessa se fore sclavam predicti Georgii.
ASV- Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1415), framento Nr. 16.
№91
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS IANICHAE DE GENERE
BULGARORUM, SIC VOCATAE IN LINGUA BULGARICA, DENOMINATAE
LUCIAE PER DOMINATIONEM CANDIDAE
DIE VII FEBRUARII A. MCDIX
Die VII predicti.
Per dominationem data est licentia done Agnesse Quirino robote...habendi, tenendi,
vendendi seu alienandi unam ejus sclavam de genere Bulgarorum vocatam in lingua burgarica
Janicha, nunc autem vocatam Lutiam, quam conduxit de Constantinopoli Thomas Candiopulo
cum navi Johannis Costacha; que confessa fuit captam fuisse a Turchis, venditam et esse
nunc sclavam predicte done.
Ibidem.
№92
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS MARGARITAE DE GENERE
BULGARORUM DE LOCO BOSENA (BOZENCI) PER DOMINATIONEM
CANDIDAE DIE XVI MARTII A. MCDXI
Die XVI predicti
Per dominationem data est licentia egregio et sapiente domino Nicolao
Marocello, honorio consistorii notonotario, habendi, tenendi, possidendi et
alienandi unam ejus sclavam vocatam Margerita de genere Bulgarorum de loco
187
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
то, назовано Божена"17; тя, разпитана по обичайному, изповяда, че ще бъде ро-
биня на предиспоменатия господар; нея му докарал от Романия Лоренцо Муда-
цио от Ретино.
№93
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ДОБРОСАНА ОТ БЪЛГАРС-
КИ РОД ОТ СЕЛИЩЕТО КОСТУР ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 16
МАРТ 1411 Г.
На 17 ден от юли
От управата бе дадено разрешение на господин Андреа Барбадико, син на
господин Джовани, да има. държи, притежава или отчуждава един роб от татар-
ски род на име Моамаум и някаква робиня, наименувана Добросана от българ-
ски род от селището, наречено Костур, нему изпратени от господин Бартоломео
Мауро, син на господин Николо, с кораб, на който е собственик Лукандо Бази-
лио; той и тя, разпитани незабавно по обичайному, изповядаха, че ще бъдат
роби.
№94
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТЕОДОРА ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД, ЗАЕДНО СЪС СИНА И ДИНЮ НА ДЕСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ ОТ
УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 27 АПРИЛ 1411 Г.
На същия ден.
От управата е дадено разрешение на Йоан Властун, жител на Кандия, да
има, държи и продава една своя робиня на име Теодора от български род с едно
нейно момче на име Диню, на възраст около 10 години, която докарал от Ца-
риград; тя, разпитана, изповяда, че ще бъде робиня.
188
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
vocato Bosena: que examinata more solito, confessa fuit se fore sclavam predicti domini,
quam sibi conduxit de Romania Laurencius Mudazio de Rethino.
ASV- Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1425), framento Nr. 22.
№93
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS DOBROSSANAE DE GENERE
BULGARORUM DE LOCO CASTORIA PER DOMINATIONEM CANDIDAE
DIE XVII IULII A. MCDXI
Die XVII julii.
Per dominationem data fuit licencia ser Andree Barbadico, filio ser Johannis, habendi,
tenendi, possidendi et alienandi sclavum unum de genere Tartarorum nomine Moamaum et
quandam sclavam nominatam Dobrossana de genere Bulgarorum de loco vocato Castoria sibi
missos per ser Bartholomeum Mauro, filium ser Nicoli, cum navi cuius patronus Lucandus
Basilio; qui et que examinati more solito, confessi fuerunt se fore sclavos.
Ibidem.
№94
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS THEODORAE DE GENERE
BULGARORUM CUM FILIO EIUS DINO AETATIS ANNORUM X PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XXI APRILIS A. MCDXI
Eodem die.
Per dominationem data est licencia Johanni Viastun, habitatori Candide, habendi, tenendi
et vendendi unam ejus sclavam nomine Theodoram de genere Bulgarorum cum uno suo filio
nomine Dinus, etatis circa annorum X, quam conduxit de Constantinopoli; que examinata,
confessa fuit esse sclavam.
ASV- Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1425), framento Nr.22a.
189
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№95
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА НУБИНА ОТ БЪЛГАРСКИ
РОД НА ДЕВЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 17
ЮЛИ 1411 Г.
На предиспоменатия ден.
От управата е дадено разрешение на Джорджо Фосколо, златар, жител на
Кандия, да има, държи, притежава, продава и отчуждава тук записаните робини
и роб, конто довел от Цариград с кораб, на който е собственик Лукандо Бази-
лио; те, разпитани незабавно по обичайному, изповядаха, че ще бъдат роби на
предиспоменатия Джорджо.
Именно:
Ума от черкезки род с едно нейно мъжко чедо на възраст три години или
на около.
Мария от руски род от селището, наречено Дарижан.
Нубина от български род на възраст 9 години или около.
Тамара от руски род, сега наричана Ям.
Василий от руски род, на възраст 10 години или около.
№96
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА 12-ГОДИШНАТА АЛЕНА
ОТ БЪЛГАРСКИ РОД, НАРЕЧЕНА ТАКА НА СВОЯ СОБСТВЕН ЕЗИК,
ПРЕИМЕНУВАНА КАЛИ, ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ
НА 5 ЮЛИ 1414 Г.
На деня 5 юли 1414 г.
От управата е дадено разрешение на Мидио Суерани, жител на Кандия, да
има, държи, продава и отчуждава една своя робиня от български род на възраст
около 12 години, наречена на своя език Алена, сега на име Кали, която той
довел от Цариград с кораб, на който собственик е Христодуло Амирато; тя, раз-
питана незабавно по обичайному, изповяда, че ще бъде робиня на предиспоме-
натия Мидио.
190
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№95
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS NUBINAE DE GENERE
BULGARORUM AETATIS IX ANNORUM PER DOMINATIONEM
CANDIDAE DIE XVIIIULII A. MCDXI
Die predicto.
Per dominationem data est licencia Georgio Foscolo, aurifici, habitatori Candide,
habendi, tenendi, possidendi, vendendi et alienandi infrascriptos sclavos, quas et quern conduxit
de Constantinopoli cum navi cuius est patronus Lucandus Basilio; que et qui examinati more
solito, confessi fuerunt se fore sclavos predicti Georgii.
Videlicet:
Unam de genere Zarcassorum cum uno eius filio masculo, etatis annorum
tres vel circha.
Mariam de genere Russorum de loco vocato Darizan.
Nubinam de genere Bulgarorum, etatis annorum VIIII vel circha.
Zamariam de genere Russorum, nunc nominatam lam.
Vassili de genere Russorum, etatis annorum X vel circha.
ASV-Duca di Candia, b.ll Actorum (1368-1425), framento Nr. 22.
№96
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS ALLENAE AETATIS XII ANNORUM
DE GENERE BULGARORUM, SIC NOMINATAE IN SUA LINGUA,
DENOMINATAE CALI PER DOMINATIONEM CANDIDAE
DIE V IULII A. MCDXIV
Die V julii 1414.
Per dominationem data est licencia Midio Suerani, habitatori Candide, habendi, tenendi,
vendendi et alienandi unam suam sclavam de genere Bulgarorum etatis annorum circa XII
nominata in suo idiomato Allent, nunc nomine Cali, quam misit de Constantinopoli cum navi
cuius est patronus Christodulus Anarendo; que examinata more solito, confessa fuit se fore
sclavam predicti Midii..
Ibidem.
191
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№97
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ВЕЛИ ОТ БЪЛГАРСКИ РОД
ОТ УПРАВАТА НА КАНДИЯ НА 19 ЮЛИ 1414 Г.
На деня 19 юли.
От управата бе дадено разрешение на продавача на Платове Николино,
жител на Кандия, да има, държи, продава или отчуждава тук записаните робини
и роби конто довел от Романия с коката, чийто собственик е Джорджо Г ало,
генуезец; те, разпитани по обичайному, изповядаха, че ще бъдат роби и робини
на предиспоменатия Николино.
Павел от руски род.
Марта от руски род.
Робиня Вели от български род.
Мартин от татарски род.
Г иамелики от черкезки род
Сукер от черкезки род
№98
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТРИ БЪЛГАРКИ: РАДА,
ЛАДА И НЕЙНАТА 11-ГОДИШНА ДЪЩЕРЯ ЕЛКА ОТ УПРАВАТА НА
КАНДИЯ НА 15 ЮЛИ 1415 Г.
На предиспоменатия ден.
От управата е дадено разрешение на господин Микеле Панталион да има,
държи, продава или отчуждава три свои робини, конто довел от Цариград с ко-
ката на Яне Костака; те, разпитани незабавно по обичайному, изповядаха, че ще
бъдат робини на предиспоменатия господин Микеле.
Рада.
Лада с една своя дъщеря, наречена Елка
на възраст 11 години или около.
от български
род
192
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№97
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS VELI DE GENERE BULGARORUM
PER DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XIX IULII A. MCDXTV
Die XVIIII julii.
Per dominationem data fuit licencia Nicohno drapiero, habitaton Candide, habendi,
tenendi, vendendi vel alienandi infrascriptos sclavos, quos et quas conduxit de Romania cum
caucha patronus Georgius Gallo Januensis; qui et que examinati more solito, confess! sunt se
fore sclavos et sclavas predicti Nicolini.
Paulus de genere Russorum.
Martha de genere Russorum.
Sclava Veli de genere Bulgarorum.
Martinus de genere Tartarorum.
Ghiamelichi de genere Zarcassorum.
Sucher de genere Zarcassorum.
Ibidem.
№98
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS TRIUM BULGARARUM VIDELICET
RADAE, LADAE ET SUAE FILIAE ELCHAE PER DOMINATIONEM
CANDIDAE DIE XV IULII A. MCDXV
Die predicto.
Per dominationem data est licencia ser MIchaeh Pantalion habendi, tenendi, vendendi
seu alienandi tres ejus sclavas, quas conduxit de Constantinopoli cum caucha ser Jane Costacha;
que examinate more solito, confesse fuerunt se fore sclavas predicti ser Michaeli.
Rada
Lada cum una sua fiha vocata Elcho.
etatis annorum XI vel circha.
Ibidem.
de genere
Bulgarorum
193
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№99
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ТРИМА БЪЛГАРИ: АНО-
НИМНА, РАДА И ОСЕМГОДИШНОТО И МЪЖКО ЧЕДО ОТ УПРАВАТА
НА КАНДИЯ НА 15 ЮЛИ 1415 Г.
На предиспоменатия ден.
От управата е дадено разрешение на благородника провизор господин Ан-
тонио Марко, нотариус, да има, държи, продава или отчуждава четирите тук
записани негови робини, конто нему докарал от Цариград синът му Джорджо;
те, разпитани незабавно по обичайному, изповядаха, че ще бъдат робини на спо-
менатия господин Антонио.
.... от руски род.
... от български род.108
Рада с едно нейно мъжко чедо на възраст 8-9 години или около.
№ 100
РЕГИСТРАЦИЯ НА РОБСКИЯ СТАТУТ НА ШЕСТ БЪЛГАРКИ: МАРИЯ,
ЙОВКА, КАТА, РАДАДРИАНДАфИЛИНА И АНКА ОТ УПРАВАТА НА
КАНДИЯ НА 18 ЮЛИ 1415 Г.
На деня 18 от предиспоменатия (месец).
От управата бе дадено разрешение на благородника господин Джакомо
Саркието да има, държи, продава или отчуждава тук записаните робини, конто
довел от Романия с коката на господин Йоан Костака; те, разпитани незабавно
по обичайному, изповядаха, че ще бъдат робини на предиспоменатия господин
Джакомо. И може би, една от тях изпратил с коката, на която собственик е
Франческо Десегала.
Мария от български род.	Триандафилина от предиспоменатия род.
Йовка от предиспоменатия род. Анка от предиспоменатия род.
Ката от предиспоменатия род. Гаусла от татарски род.
Рада от предиспоменатия род.
194
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№99
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS TRIUM BULGARORUM VIDELICET
ANONYMAE, RADAE ET FILII EIUS AETATIS VIII ANNORUM PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XV IULII A. MCDXV
Die predicto.
Per dominationem data est licencia provide viro ser Antonio Marci, notario, habendi,
tenendi, vendendi seu alienandi quatrarum infrascriptas suas sclavas, quas sibi conduxit de
Constantinopoli Georgius, ejus filius; que examinate more solito, confesse fuerunt se fore
sclavas dicti ser Antonii.
...de genere Russorum
...de genere Bulgarorum
Rada cum uno suo filio masculo, etatis annorum VIH- IX vel circha.
Ibidem.
№ 100
CONFIRMATIO STATUS SERVITUTIS SEX BULGARARUM VIDELICET,
MARIAE, JOVCHAE, САТАЕ, RADAE, TRIANDAFILINAE ET ANCHAE PER
DOMINATIONEM CANDIDAE DIE XVIII IULII A. MCDXV
Die XVIII predicti.
Per dominationem data fuit licencia nobili viro ser lacobo Sarcieto habendi, tenendi,
vendendi seu alienandi sclavas infrascriptas, quas conduxit de Romania
cum caucha ser Johannis Costacha; que exammate more solito , confesse fuerunt se
fore sclavas predicti ser lacobi. Et potius, quod unam earum misit de Constantinopoli cum
cocha patronus Franciscus Desegala.
Maria de genere Bulgarorum.
Jocha de genere predicto.
Cata de genere predicto.
Rada de genere predicto.
Triandafilina de genere predicto.
Anacha de genere predicto.
Gausla de genere Tartarorum.
Ibidem.
195
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 101
ОТГОВОР НА СЕНАТА ДО АДМИРАЛА НА ЗАЛИВА ПИЕТРО ЛОРЕДАН
ЗА ПОБЕДАТА, УДЪРЖАНА НАД ТУРЦИТЕ И ЗА ХИЛЯДА И СТОТЕ
РОБИ - ГЪРЦИ И БЪЛГАРИ, ОТ 5 ЮЛИ 1416 Г.
Денят пети юли.
Господин Леонардо Мочениго. Мъдреците на Съвета.
Господин Албано Бадоарио.
Господин Николо Виктури.
Господин Марино Каравело, прокуратор.
Господин Антонио Контарини, прокуратор.
Господин Франческо фоскари, прокуратор.
Да се отговори на благородните мъже господин Пиетро Лоредано, наш
адмирал в Залива, господин Делфино Венерио, наш пратеник и надзорник и др.
супракомит на Залива в следната форма:
С голяма душевна радост получихме писмото, дадено в Тенедос от 2 юни
тази година109, което разказва за щастливата победа постигната от вас, срещу
морската армия на неверните турци, и всичко, което бе изложено по ред в това
съдържание, разбрахме отлично, за конто всички неща, като отправяме най-
смирена благодарност, която можем към всемогыция ни Създател и на еванге-
листа Марко, нашия покровител, с нашите съвети на измолените и добавянето
и отдаваме заслуженото и нужното на вашата предвидливост и смелостта ви,
като възнамеряваме чрез вашите думи и думите, на който и да е от вашите
люде, за мъжествените и доблестните ви действия, показани с истинските ре-
зултати в оказването най-достойно и единодушно на почести на нашето прави-
телство в така жестоката война, като си съдействаме взаимно, да имаме в бъде-
ще приятии неща чрез милостиви и благосклонни услуги. И подобно възнамеря-
ваме да имаме милостиво упълномощени отново адмирал, комити, патрони оро-
сени моряци, балистарии и всичките ни верни, конто се проявиха като верни
граждани в речената война. И всички решения взети от вас, също така за ра-
зумните и зрели мерки, и по-специално за изгарянето на онези галери, и за зап-
лащането им, което трябва да извършим ние, на нас се харесаха и се харесват.
Като се молим на Всевишния, да закриля с благочестието си вас и поверената
ви наша войска, та нашите дела, конто сме ви поверили, да можете щастливо да
изпълните и да следвате съобразно нашето намерение. Разбира се, понеже във
вашето писмо се съдържа, че вие сте се задържали от онези, конто сте пленили!
1100 българи и гърци110, искаме, всички останали пленници, да се погрижите да
се доставят до нашия остров Крит, понеже ще дадем заповед на нашата управа в
Крит, как да постъпи с тези пленници. Но ако сред тези пленници има някой
наши поданици и довереници от нашите колонии, искаме на всички такива на-
ши поданици и довереници да им възстановите свободата, та да могат по своя
желание да се върнат по домовете си в нашите колонии. И понеже както писах-1
196
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№ 101
RESPONSUM SENATUS AD CAPITANEUM GENERALEM CULPHI
PETRUM LAUREDANUM DE VICTORIA OPTENTA CONTRA TURCOS ET
DE MC CAPTIVIS GRAECIS ET BULGARIS DIE V IULII A. MCDXVI
Die quinto Iulii.
ser Leonardos Mocemgo
ser Albanus Baduano
ser Nicolaus Victuri
ser Marinus Karavello procurator Sapientes
ser Antonius Contareno procurator consilij
ser Franciscus Foscari procurator
Quod respondetur nobilibus vins ser Petro Lauredano Capitaneo nostro generali Culphi
ser Delfino Venerio ambassiatori et provisori et.supracomitis Culphi in hac forma:
Cum maxima animi locunditate literas datas Tenedi, die secondo mensis lunii elapsi
recepimus continentes felicem victoriam per vos obtentam, contra exercitum maritimum
perfidorum Teucrorum, et omnia in dictis ordinate contentu, plene intelleximus, pro quibus
omnibus, omnipotenti creatori nostro humilimas quas possumus gratias referentes, et
evangeliste Marco, protectori nostro cum nostris consilijs Rogatorum et additionis,
providentiam viriltatem et animositatem vestram, digne et merito commendamus, intendentes
per sonas vestras, et cuiuslibet vestrum, ob vinles et virtuosas operationes vestras, vens
efiectibus demonstratas, in faciendo probissime honorem nostri dominij, et unanimiter, in
tam crudeli bello, unum alteri succurendo, habere in futurum, gratiosis et propitijs favoribus
commendatas. Et similiter intendimus, admiratum comitos, patronos, inratos nauclenos
ballistanos et omnes fideles nostros, qui fideliter se exercuerunt, in bello predicto, habere
gratiose recommissos. Et omnes terminationes per vos facte, tamquam prudenter et mature
deliberata, et specialiter de comburendo illas galeas, et de solutione earum per nos facienda,
nobis placuerunt et placent. Supplicantes altissimo, ut in futurum vos et exercitum nostrum
vobis commissum, sua pietate protegat, ut negotia nostra vobis commissa, vallatis
feliciter adimplere et secundum intentionem nostram exequi. Verum quia in dictis literis
vestris continetur, vos retinuisse ex illis quos cepistis Mille et Centum, inter Grecos et
Bulgaros, volumus quod omnes captivos restantes, conduci faciatis ad insulam nostram
Crete, quia dabimus in mandatis Regimini nostro Crete, quid de dictis captivis agere
habeat. Sed si in dictis captivis essent aliqui subditi et fideles nostri locorum nostrorum,
volumus quod omnes tales subditos et fideles nostros, restituatis sue libertati, ut possint
ad libitum suum ad loca nostra suarum habitacionum redire. Et quia sicut scribitis,
197
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
те, задържахте две напълно съоръжени галери и пет галеоти, искаме, че едната
от казаните оборудвани галери да изпратите в Нигропонте, който там да оста-
нат за действие в нашите начинания след това, а другата да изпратите в Крит.
Но за галеотите искаме едната да изпратите в Крит, другата в Тинос и Миконос,
третата в Неапол в Романия, четвъртата в Корон или Модон и петата в Корфу,
та да могат да действат в тези колонии в онова, което ще бъде нужно за начина-
нията на нашата Комуна.
№ 102
СМЕТКОВОДНА КНИГА НА ДЖАКОМО БАДОЕР, ВОДЕНА
В ЦАРИГРАД ПРЕЗ 1436-1440 Г.
1436 г.
В името на Бога и на доброта печалба, книга за мен Джакомо Бадоер, за
пътуването до Цариград, в което място пристигнах на 2 септември 1436 г. по
обяд с галерата на капитан господин Пиеро Контарини.
*
Кърмъзен фин плат, една бала, тоест 4 топа за сметка на господин Пиеро
Микиел и господин Антонио да ла Колона, получени с настоящата галера, а
именно галерата Контарина, трябва да се даде на 4 септември за разходите за
стоката; чрез разписка за свещеника, за капитана и за лодкарите на галерата
....................................................перпери	0 карати 2
и за доставка с кола за изпращане в къщи.......перпери	0 карати	9
и за мерене и теглене..........................перпери	1 карати	0
и за посредничество............................перпери	1 карати	О
и за магазия...................................перпери	1 карати	О
Обща сума........................на	лист 137, перпери 5, карати 17
И за едно на сто за нашата бала, средно по 150 перпера на топ.
.......................................лист	19, перпери 6, карати 0
и за комисионна по 2 на 100.........лист	121, перпери 12, карати 19
на 18 ноември 1437 г. за господин Пиеро Микиел и господин Антонио да
ла Колона за чистата дължина на споменатите Платове, когато бъдат навити
......................................на	лист 151, перпери 614, карати 3
Сума: перпери 638, карати 15
198
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
retinuistis galeas duas completas et quinque galeotas, volumus quod unam ex dictis galeis
completis, mittatis Nigropontem, que ibi remaneat operando in servitijs nostris deinde, et
aliam mittatis in Cretam. De galeotis autem volumus quod unam mittatis in Cretam unam
Thinas et Michonus, unam Neapolim Romanic, unam Coronum sive Mothonum, et quintam
Corfoy ut in dictis locis possint operari, in quis que erunt necessaria, pro negotijs nostri comunis.
ASV - Senato, Secreta, VI, c. 108 r-v.
№ 102
COMPUTUS JACOBI BADOARII, CONSTANTINOPOLI,
A. MCDXXXVI-MCDXL
1436
Al nome de Dio e de bon guadagno, libro de mi Jachomo Badoer del viazo da
Costantinopoli, nel qual luogo zunsi a di 23 setenbre 1436 a mezo zomo chon le galie chapetanio
miser Piero Chontarini.
*
Pani de grana fini baleta j, dixe eser peze 4 de raxon de ser Piero Michiel e ser Antonio
de la Cholona rezevudi per le prexente galie, zioe per la galia Chontarina, die dar a di 4
setenbre per spexe di marchadantia: per boleta al prete del chapetanio e barcharuoli di galia
................................................................perp.	0 car.2
e per bastaxi he chareta per mandar a caxa duchateli 4.................perp.O	car.6
e per pichar e tarizar..................................................perp.	0 car.9
e per sansaria..........................................................perp.	4 car.O
e per hostelazo.........................................................perp.	1 car.O
Suma in tuto................................................a	c. 137 perp. (5 car. 17
e per 1’una per c-o al nostro bailo, messi perp. 150 la pezza.a c.19 perp (6 car.O
e per provixion a 2 per c-o.................................a	c. 121 perp. (12 car. 19
a di 18 novenbre 1437 per miser Piero Michiel e ser Antonio da la Cholona per il trato
neto de i diti pani quando serano scosi........................a	c. 151 perp. (614 car.3
Suma perp. 638 car. 15
199
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
1436 г.
Платове на кредит трябва да се получат на 22 септември от кир Андроник
Василико на цена на един плат по 210 перпера топа, намалено с 4 пики по-малко
от споменатия (топ) по перпери 15, карати 10 и за по-малкото перпери 2, карати
14, остава нето, остава на кораба посредници Джорди даракчията и Костапин
.........................................лист	20, перпери 192, карати 0
На 19 ноември 1437 г. от господин Кристофал Бонифацио на стойност за
един топ, бяха 50 лакътя и две кварти, по 160 перпера топа, отбив за 3 лакътя и
две кварти, с конто бе по-къс, перпери 10, карати 9 и за липса перпери 0 карати
18, остава нето, срок до целия юли на 1438 и за Платове и други стоки дадени у
мен от казания Кристофал Бонифацио......лист 54, перпери 148, карати 21
На 21 ноември от Самуел Сапорта и майстор Елия, евреите за стойността
на два топа, 101 лакътя, по 160 перпера топа, отбив 1 и половина перпера за
тарата, посредник Бетин де Бартоле, срок целия юли, на лист 149, перпери 297,
карати 18
Сума: перпери 638, карати 15
*
Фини флорентински Платове на моя сметка 1 бала, тоест 8 топа долнока-
чествен кърмъз, един топ, зелени фестикини, 2 топа, морав-1, небесносин-4 (тур-
кин), лакти 351, кварти 0, получени с галерата на капитан Пиеро Контарини, да
се предаде на 4 септември за разходи за стоката: за разходите направени по
разтоварването....................................перпери	0 карати 8
и за навло, броено на господин Дарди Моро собственик на една от галери-
те, за речените Платове, поставени на галерата на господин Николо Контарини,
тегло 305 ливри, пресметнати по 5 дуката, 3 гроша, на стойност перпери 3 кара-
ти 6 за дукат................................./перпери/16 карати 16
и за направени разноски за изпращане
на 3 плата в Бурса...........................перпери	0 карати 4
и за кумерк за байула за 1 на 100,
средне по перпери 130 на топ.....на лист 19, перпери 10 карати 10
и за мерене и теглене........................перпери	1 карати 0
и за магазия.................................перпери	5 карати 0
за посредничество................на лист 137, перпери 23 карати 16
и за моя комисионна за продажба
и изпращане в Бурса 2 на 100.....на лист 170, перпери 26 карати 0
на 20 октомври 1437 г. за мен, Джакомо Бадоер за чистата дължина на
тези, когато ще са навити............... лист	6 перпери 1252 карати 16
Сума: перпери 1312 карати 18
200
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
1436
Pani a 1’inchontro die aver a di 22 setenbre per chir Andronicho Vasilicho per I’amontar
de pane uno a perp. 210 la peza, bate per pichi 4 mancho la dita perp. 15 car. 10, e per mendo
perp. 2 car. 14, resta neto, termene a le nave, sanseri Zorzi zimador e Costapin...
..............................................................c.20 perp. 192 car.O
a di 19 novenbre 1437 per ser Christofal Bonifazio per I’amontar de pano uno fo pichi
50 q-a 2, a perp. 160 la peza, bato per pichi 3 q-a 2 ch’el fo curto perp. 10 car. 9, e per mendo
perp. 0 car. 18, resta neto, termene tuto luio de 1438, e per pani e altre marchadantie tolte in mi
al dito Christofal Bonifazio..................................c. 54 perp. 148 car. 21
a di 21 novenbre per Samuel Saporta e maistro Elia zudii per I’amontar de peze 2 pichi
101a perp. 160 la peza monta batuto perp. 1 1/1 de tara, sanser Betin de Bartolle, termene per
tuto Into, a c. 149 perp. 297 car. 18.
Suma perp. 638 car. 15
*
Pani Fiorenza fini de mia raxon bala j, dixe eser peze 8, scarto de grana j, verdi festichmi
2, paonazo j, turchini 4, braza 351 a-q, rezevudi per le galie chapetanio miser Piero Chontarini,
die dar a di 4 setenbre per spexe de marchadantia : per spexe fate al descarga.....
........................................................................perp.	0 car. 8
e per nolo chontadi a ser Dardi Moro patron di una de le gahe per nolo de i diti
pani abudi su la galia di ser Nicholo Chontarini, pexo livre 305, monta duc.5, g-o. 3 val
a perp. 3 car. 6 el ducato.............................................[perp.]	16 car. 16
e per spexa fata per mandar pani 3 in Burssa......................perp.	0 car. 4
e per el chomerchio del bailo de j per c-о., messi
perp. 130 la peza........................................a	c. 19 perp. 10 car. 10
e per pichar e tarizar............................................perp.	1 car.O
e per ostelazo....................................................perp.	5 car.O
e per sansaria.........................................a	c. 137, perp. 23, car. 16
e per mia provixion de vender e mandar in Bursa a 2 per c-o..................
..............................................................a c. 170 perp. 23 car.O
a di 20 otobre 1437 per mi Jachomo Badoer per el trato neto de quei quando sera scoso
..............................................................c.	6 perp. 1252 car. 16.
Suma perp. 1312 car. 18
201
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
1436 г.
Платове на кредит трябва да получа в деня 22 септември от Андроник
Василико за стойността на един морав плат за 170 перпера, топът струва 170 перпера
и за една кварта, която беше повече от споменатия плат карати 18, общо перпери
170 карати 18, намалено поради щета карати 18 остава на кораба, посредник Джорджи
даракчията.........................лист 20, перпери 170 карати 0 кварти 0
На 17 ноември за Джорджи Монсуро от Кандия за стойността на един
турскосин плат, 54 и половина лакътя за 160 перпери топа, прави 166 перпери,
карати 13, намалено за щета според обичая, карати 16, остава чисто, посредник
Маненте даракчията, остава до връщане в галераталист 36, перпери 165 карати
21 кварти 0
22 февруари Жуан Зен за стойността на един зелен плат 53 лакътя и три
кварти за 158 перпера топа, посредник Пиеро даракчията, остава до връщането
на галерата, възлиза..............лист	46, перпери 157 карати 7 кварти 0
8 април от кир Димитри Нотара и Константин Палеолог за стойността на
един тъмносин плат, 53 и половина лакътя, по 160 перпера топа, в замяна на
жито, посредник Жуан дал Попо............лист 54, перпери 158, карати 2
16 май за пътуването до Бурса поръчано на Кристофал Бонифацио за
стойността на три плата - бяха два турскосини и един зелен, пресметнати около
150 перпера топа, възлиза на.............лист 61, перпери 450 карати 4
В деня 22 август за господин Доменико да Пезаро за стойността на един
ален плат, който той продаде на господин Томазо Бенивенти от мое име за 220
перпера, намалено за подкъсяване с 1 и 3/4 лакътя, перпери 7 карати 2, и за тара
2 перпера, остава нето, посредник Джорджи Куманина, остава на кораба....
.........................................лист 95 перпери 210 карати 22
Сума: перпери 1312, карати 18
*
На този ден [26 март 1437 г.[ чрез касата платени от Пиетро Капело за
застраховка направена от Алусиве да Рива на кораба с патрон Антонио Драго
оттук до Монкастро за перпери 150 по 3 на сто . лист 186, перпери 4, карати 12
На 28 март 1438 г. платени чрез касата от господин Тома Спинола за 200
перпера на кораба с капитан... от момента, в който отплава от пристанището на
Загора111 до тогава, когато благополучно ще пристигне в Кафа, по три на сто..
.........................................лист 171, перпери 13, карати 0
*
Синьорин, евреин, трябва да получи на 15 ноември за загорски восък по
сметката на господин Франческо Джорджи за стойността на 4 пити восък, те-
жат 9 кантара, 84 ротоли, тарата на едната е една трета от едното, 13 ротоли.
чисто 9 кантара 71 ротоли, възлизат по 25 перпера и 18 карата за кантар.I
.......................................лист 15, перпери 250, един карат.
*
202
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
1436
Pani a 1’inchontro die aver a di 22 setenbre per chir Andronicho Vasilicho per 1’amontar
de pane j paonazo a perp. 170 a peza monta, q-o.j fo piui el dito pano car. 18, suma perp. 170,
car. 18, suma perp. 170, car. 18, bate per mendo car. 18, resta, termene a le nave, sanser Zorzi
zimador.......................................................c.20	perp. 170 car.q-a.O.
17 novenbre per Zorzi Monsuro de Chandia per 1'amontarde pano j-o turchin pichi 54
1/1, a perp. 165 la peza, monta perp. 166 car. 13, bate per mendo, segondo uxanza, car. 16,
resta neto, sanser Manente zimador, termene al retomo de le galie.c.36 perp. 165 car.21q-a. 0
22 fever per Zuan Zen per I'amontar de pano uno verde pichi 53 q-a. 3 a perp. 158 la
peza, sanser Piero zimador, termene al retomo di le galie, monta. c.46 perp. 157 car. 7 q-a.0
8 april per chir Dimitri Notara he Costantin Paleologo per I’amontar de pano j turchin
pichi 53 1/1, a perp. 160 la peza, a barato di formento, sanser Zuan dal Pozo......
..............................................................c.54 perp.158 car. 12.
16 maze per el viazo de Bursa recomanda a Christofal Bonifazio per I'amontar de pani
3, fono 2 turchini e uno verde, metoli cao perp. 150 la peza, monta...a c.61 perp.450
car.4
a di 22 avosto per ser Domenego da Pexaro per I'amontar de pano un scarlato el qual el
vende a ser Tomaxo Beniventi per mio nome per perp. 220, bate per curto de pichi 1 3/4,
perp.7 car.2, e per tara perp.2, resta neto, sanser Zorzi Cumano, termene a le nave.c.95
perp. 210 car. 22
Suma perp. 1312 car. 18
*
a di dito [26 marzio 1437] per cassa chontadi da Piero Chapelo per segurta fata a
Aluxive da Riva su la nave patron Antonio Drago de qui fin a Monchastro per perp. 150 a 3
per. c..........................................................c.	186-perp. 4 car. 12
a di 28 marzo 1438 per casa chontadi a ser Toma Spinola de perp. 200 su la nave
patron... da poi che 1’avera fato vela del porto del Zagora fin che chorsalvamento la sera zonta
in Cha fa, a 3 per zento........................................c.	171 perp. 13 car. 0
*
Signorin zudio die aver a di 15 novenbre per zera zagora de raxon de ser Francesco
Zorzi per I’amontar de pani 4 de zera, pexa chant. 9 r-o 84, tara a a-j 1/3 per i-o, r-o.13, neti
chant. 9 r-o 71, a perp. 25 car. 18 el chanter monta..............c.15	perp. 250 car.I
*
203
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На 16, съшия месец (16 октомври 1437 г.] от Алесандро де Галеото от Фло-
ренция на името на кир Димитри Нотара и от речения кир Димитри за речения
Алесандро де Галеото........................лист	54, перпери 25, карати О
на 23-того, от кир Димитри Нотара.....лист 54, перпери 50, карати О
*
1436 г.
Господин Франческо Джорджи беше от името на господин Поло за смет-
ката за платовете от Флоренция, трябва да се дадат на 12 ноември за загорския
восък на негова сметка на стойност за 37 пити восък, натоварени на кораба с
капитан господин Пиетро Контарини - 16 пити и 21 пити на галерата с патрон
господин Дарди Моро, означени с клеймо отпред, възлизат с разноските..
.........................................лист 30, перпери 1980, карати 21
На 15-того за загорски восък на негова сметка по сметката на старите му
длъжници за стойността на 4 пити восък, възлизат с разноските, заедно с нато-
варването им на галерата Соранца, означени с клеймо отпред............
.........................................лист 15, 256 перпери, карати 18
Сума: перпери 2237, карати 15
Господин Франческо Джорджи беше от името на господин Поло, трябва
да получи на 15 ноември от длъжниците на своята лист, определена за мен от
господин Жуан де Приоли за сметката за 14 флорентински плата за чистото им
нето.........................лист	15, перпери 1881, карати 21, една кварта
*
Господин Марко и господин Лунардо Джустиниан трябва да дадат на12
ноември за развалени индига на тяхна сметка на стойността за 3 каси и един
барел индиго, пресметнат с разноските до натоварването на галерата с капитан
господин Пиеро Контарини, тоест в тази капитанска галера една каса и един
барел и на галерата Мора две каси, на стойност с разноските...........
.........................................лист 26, перпери 1723, карати 9
на 15 ноември 1437 г. за загорски восък на негова сметка на стойност за 2
пити восък, с разноските до крайното натоварване на галерата с капитан госпо-
дин Джорджи Соранцо, на стойност.........лист 136, перпери 143, карати 6.
На същия ден за този остатък, който оставим тук отгоре както е явно, за
една сметка изпратена там за речените галери..........................
...........................................лист 31, перпери 13, карати 5.
Сума: перпери 1879, карати 20
Господин Марко и господин Лунардо, срешуподписаните,трябва да дадат
на 20 октомври 1438 г. за господин Джеронимо Бадоер, брат ми, онова, което
той ги накара да опишат в банката на господин Франческо Балби и братя.
на 23 юли 1438 за остатъка по една сметка на стойност 4 дуката и полови-
на ......................................лист 263, перпери 13, карати 12
Сума...
204
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В.
a di 16 dito [16.ottobre 1437] per Alesandro de Galeoto da Fiorenza per nome de chir
Dimitri Notara, e per el dito chir Dimitri al dito Alesandro de Galeoto............
|..............................................................a c. 54, perp. 25 car.O
a di 23 dito per chir Dimitri Notara.....................a c. 54, perp. 50, car.O
*
1436
Ser Franzesco Zorzi fo de miser Polo per la raxon di pani da Fiorenza die dar a di 12
novenbre per zera zagora de so raxon per 1’amontar de pani 37 de zera, chargadi su la galia
chapetanio ser Piero Chontarini pani 16 e pani 21 su la galia patron ser Dardi Moro, signadi
de J’avanti segno, roonta chon spexe.............................c.30	perp. 1980 car.21
a di 15 dito per zera zagora de so raxon per la raxon de i so debitori vechi per 1’amontar
de pani 4 de zera, monta con spexe fin chargadi in galia Soranza, signadi de 1’avanti [segno]—
...............................................................c. 15 perp. 256 car. 18
Suma perp. 2237 car. 15
Ser Francesco Zorzi fo de ser Polo die aver a di 15 novenbre per debitori de so raxon
asignadime per ser Zuan di Priolli per la raxon dei pani 14 da Fiorenza per lo trato neto de
que ......................................................c. 15 perp. 1881 car. 21 q-a
*
Miser Marcho e miser Lunardo Justignan die dar a di 12 novenbre per endegi bagade
de so raxon per 1’amontar de casse 3 e baril j d’endego, monta chon spexe fin chargadi su la
galia chapetanio miser Piero Chontarini, zoe in dita galia chapetania baril j e cassa j, e su la
galia Mora casse 2, monta chon spexe.............................c.26	perp. 1723 car.9
a di 15 novenbre 1437 per zera zagora de so raxon per 1’amontar de pani 2 de zera,
chon spexe fin chargadi in galia chapetanio miser Zorzi Soranzo, monta.............
.................................................................c.136	perp. 143 car.6
a di dito per questo resto che meto qui de soto chome par per un chonto mandadoli per
dite galie........................................................c.31	perp. 13 car.5
Suma perp. 1879car.2O
Miser Marcho e m ser Lunardo chontrascriti die dar a di 20 hotobre 1438 per ser
Jeronimo Badoer mio fradelo, i qual lui i fexe scriver in bancho de ser Franzesco Balbi e
fradeli............................................................................
a di 23 luio 1438 per resto de un chonto due. 4 1)1 val..c. 263 perp. 13 car. 12
Suma...
205
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Восък на сметка на господин Пиеро Микиел и господин Марин Барбо тряб-
ва да дам на 13 ноември за майстор Елия евреина на стойностЮ пити загорски
восък тегло 23 кантара, 45 ротоли, тара на торбите по 1 и 1/3 на сто, остава нето
кантари 23. ротоли 13, възлиза по 25 перпера и 18 карата на кантар,.
........................................лист	24, перпери 595, карати 14
Восък на кредит трябва да получа на 15 ноември от господин Пиеро Ми-
киел и господин Марин Барбо на стойност за срещуописания восък с разноските
включително натоварването на галерата с патрон господин Поло Соранцо, смет-
нато....................................лист	35, перпери 2300, карати 16.
Сума...
*
1436
Загорски восък 7 пити на сметката на господин Джакомо Корнер беше
вместо господин Донадо, трябва да се дадат на 10 ноември за Константин Вата-
ци за стойността на казания восък, тегло кантари 16, ротоли 94, тара на торбите
и калъпите, по един и половина на стоте, ротоли 26, нето кантари 16, ротоли 68,
възлиза на кантар по 25 перпери и 5 карати..........................
.........................................лист 34, перпери 420, карати 2.
на 14 ноември за разноски за стоки: за теглене и измерване на тарата и
бакшиш на теглача по два карата на кантар..........перпер	1, карати 10.
и за канава и канап и шиене по 10 карата на пита...............
..................................................перпера	2, карати 22.
и за пазене, товарачи и лодка за изпращане на галерата по 2 и половина
карата на пита,...................................перпери	0, карати 18.
и за квитанция за свещеника по половин карат на пита, и бакшиш за съд-
ружниците на галерата, по 3 карата на пита, общо...перпери 1, карати 1
и за магазия по 3 карата на пита.............перпери	0, карати 21
и за посредничество по половин процент.......перпери	2, карати 3
Обща Сума: лист 17, перпери 9, карати 3
на речения ден за комисионна едно на сто.......................
.............................................лист 4, перпери 4, карати 7.
Сума: перпери 433, карати 21.
Восък на кредит трябва да получа на 14 ноември от господин Джакомо
Корнер от името на господин Донадо за стойността на срещуописания восък със
разноските включително натоварване на галерата капитан господин Пиеро Кон-
тарини ..................................лист	29, перпери 433, карати 21.
206
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Zera de raxon de ser Piero Michiel e ser Marin Barbo die dar a di 13 novenbre per
maistro Elia zudio per 1’amontar de pani 10 zera zagora pexa chant. 23 r-o.45, tara de fondi a
i i)3 per c-o, r-o 32 , resta neta chant. 23 r-o. 13., a perp. 25 car. 18 el chanter, monta.
.............................................................c.24 perp.595 car. 14
Zera a I’inchontro die aver a di 15 novenbre per ser Piero Michiel e ser Marin Barbo
per 1’amontar de la chontrascrita zera chon le spexe fin chargada su la galia patron ser Polo
Soranzo, monta..............................................c. 35, perp. 2300, car. 16
Suma...
*
1436
Zera zagora pani 7 de raxon de ser Jachomo Chomer fo de ser Donado die dar a di 10
novenbre per Chostantin Vatazi per 1’amontar de la dita pexo chant. 16 r-o.94, tara de fondi e
roti, a 1 1/1 per c-о., r-o 26, neta chant. 16 r-o 68, a perp. 25, car. 5 el chanter monta..
............................................................c. 34, perp. 420, car. II.
a di 14 novenbre per spexe de marchadantia: per pexar e tarizar e cortexia al pexador a
car.2 per chanter........................................................perp. I car. 10
e per chanevazo e spago e cuxir a car. 10 per pan..................perp. 2 car. 22
e per siagardenal, bastaxi e barcha per rnandar a galia a car. 2 1/1 per pan....
.........................................................................perp.O car. 18
e per boleta al prete a car 1/1 per pan, e manzaria ai chonpagni di galia car. 3 per pan,
in tuto.....................................................................perp.I	car.I
e per hostelazo a car. 3 per pan...................................perp.O car. 21
e per sansaria a 1/1 per c-o.......................................perp. 2 car. 3
Suma in tuto..................................................с. 17 perp. 9 car. 3
a di dito per provixion a una per c-o.........................c. 4 perp. 4 car. 7
Suma perp. 433 car. 21
Zera a I’inchontro die aver a di 14 novenbre per ser Jachomo Chomer fo de ser Donado
per 1’amontar de la chontroscrita zera chon le spexe fin chargada in galia chapetanio miser
Piero Chontarini......................................................c.	29 perp. 433 car. 21
207
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Загорски восък, 8 пити на сметката на господин Пиеро Соранцо, трябва да
се даде на 10 ноември от кир Константин Ватаци за стойността на речения во-
сък, тегло кантар 16, ротоли 52, тара на торбите и калъпите по 1 и половина на
100, 25 ротоли, него кантари 16, ротоли Z1, възлиза по 25 перпера и 5 карата
кантар....................лист	34, перпери 410, карати една четвърт.
На 14 ноември за разноските за стоките: за теглене, мерене на тарата и
бакшиш на теглача по 2 карата на кантар.............перпери	1, карати 9
и за канава и канал и шиене по 10 карата на пита.... перпери 3, карати 8.
и за пазене, товарачи и лодка за изпращане на 2 карата и половина на пита
..................................................перпери	0, карати 20.
и за квитанция за свещеника по половин карат на пита и съдружниците на
галерата по 3 карата на пита, общо..................перпери	1, карати 4.
и за магазия по 3 карата на пита...............перпери	1, карати 0.
и за посредничество по половин процент.........перпери	2, карати 2.
Обща сума...............................лист	17, перпери 9, карати 19
и за комисионна по един процент.........лист	4, перпери 4, карати 5.
Сума: перпери 424, карати 3
Восък на кредит трябва да се получи на 14 ноември от господин Пиеро
Соранцо от името на господин Антонио за стойността на срещуописания восък
заедно с разноските, включая товаренето на галерата с капитан господин Пиеро
Контарини, възлиза на........................лист 1, перпери 424, карати 3.
Сума...
Загорски восък, 10 пити на сметката на господин Пиеро Микиел, от името
на господин Лука трябва да се даде на 10 ноември от Константин Ватаци за
стойността му, тегло кантари 21, ротоли 4, тара на торбите и калъпите, ротоли
31, нето кантари 20, ротоли 73, възлиза по 25 перпера и 5 карата на кантар.
...........................лист	34, перпери 522, карати 14 и една четвърт.
На 14 ноември за разноските за стоката: за теглене и мерене на тарата по
2 карата на кантар................................перпери 1, карати 18
и за канава, канап и шиене по 10 карата на пита.перпери 4, карата 4.
и за пазене, товарач и лодка по 2 и половина карата на пита...........
..................................................перпери 1, карати 1.
и за квитанция за свещеника по 4 торнези на пита, и за съдружниците на
галерата, 3 карати на пита, общо..................перпери 1, карати И.
и за магазия по 3 карата на пита................перпери 1, карати 6.
и за посредничество по половин процент..........перпери 2 карати 15
Обща сума.............................лист 17, перпери 12, карати 7.
на речения ден за моя комисионна по едно на сто.......................
...........................................лист 4, перпери 5, карати 8.
Сума: перпери 540, карати 5.
208
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-KV В.
Zera zagora pani 8 de raxon de ser Piero Soranzo die dar a di 10 novenbre per chir
Chonstantin Vatazi per I’amontar de la dita pexo chant. 16 r-o.52, tara de fondi e roti, a 1 1)1
per c-о., r-o 25, neta chant. 16 r-o 27, a perp. 25, car. 5 el chanter monta..........
..............................................................c. 34, perp. 410, car. q-o.
a di 14 novenbre per spexe de marchadantia: per pexar, tarizar e cortexia al pexador a
car.2 per chanter.....................................................perp.	I car. 9
e per chanevazo e spago e cuxir a car. 10 per pan...............perp.	3 car. 8
e per siagardanal, bastaxi e barcha per mandar a galia a car. 2 1/1 per pan......
....................................................................perp.O car. 20
e per boleta al prete a car 1/1 per pan, e chonpagni di galia car. 3 per pan, in tuto....
.......................................................................perp.I car.4
e per hostelazo a car. 3 per pan.......................................perp.I car.O
e per sansaria a 1/1 per C........................................... perp.	2 car. 2
Suma in tuto...................................................c.	17 perp. 9 car. 19
e per provixion a una per c-o....................................c.	4 perp. 4 car. 5
Suma perp. 424 car. 3
Zera a 1’inchontro die aver a di 14 novenbre per ser Piero Soranzo fo de ser Antonio
per I’amontar de la chontrascrita zera chon le spexe fin chargada su la galia chapetanio miser
Piero Chontarini monta................................................с. I perp. 424 car. 3
Suma...
Zera zagora pani 10 de raxon de ser Piero Michiel fo de ser Lucha die dar a di 10
novenbre per Chostantin Vatazi per I’amontar de quela, pexo chant. 21r-o.4, tara de fondi e
roti, r-o 31, neta chant.20 r-o 73, a perp. 25, car. 5 el chanter monta................
............................................................c.	34, perp. 522. car. 14 q-a.
a di 14 novenbre per spexe de marchadantia: per pexar e tarizar a car.2 per chanter.
..........................................................................perp. I car. 18
e per chanevazo e spago e chuxir a car. 10 per pan..............perp. 4 car. 4
e per sagardanal e bastaxo e barcha a car. 2 1/1 per pan.......perp.I	car. 1
e per boleta al prete a tomexi 4 per pan, e chonpagni di galia car. 3 per pan, in tuto
.................................................................perp.I	car. 11
e per hostelazo a car. 3 per pan.......................................perp.I car.6
e per sansaria a 1/1 per c-o......................................... perp.	2 car. 15
Suma in tuto...................................................c.	17 perp. 12 car. 7
a di dito per mia provixion a j. per c-o.........................c.	4 perp. 5 car. 8
Suma perp. 540 car. 5
209
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Восък на кредит трябва да се получи на 15 ноември за господин Пиеро
Микиел от името на господин Лука за стойността на срещуописания восък с
разноските включая натоварването на галерата с капитан господин Пиеро Кон-
тарини, възлиза на........................лист	24, перпери 540, карати 5
Сума...
Кир Константин Ватаци трябва да даде на 13 ноември платени чрез касата
на гореказания, конто бяха платени за теглото, общо.................
.............................лист 16,перпери 13, карати 9 и една четвърт.
На 13 ноември за господин Карло Капело от банката за част от восъка .
.........................................лист 36, перпери 650, карати 0.
На речения ден за споменатия господин Карло, което записах в банката
.........................................лист 36, перпери 320, карати 0.
На речения ден за варак на моя сметка на стойност 6 модия, тегло 79
ливри и половина, по един перпер и 17 карата ливрата, възлиза на....
.........................................лист 13, перпери 135, карати 20.
На 18 ноември за кир Стефано Аргиро, което той обеша от мое име за
остатъка.................................лист 30, перпери 233, карати 22.
Сума: перпери 1353 карати 3
Кир Константин Ватаци трябва да получи на 10 ноември за загорски во-
сък на сметка на господин Пиеро Соранцо за стойността на 8 пити восък, чисто
тегло кантари 16, ротоли 27, по 25 перпера и 5 карата на кантар.....
.........................................лист 34, перпери 410, карати 3.
На същия ден за восъка на сметката на господин Джакомо Корнер за стой-
ността на 7 пити, чисто тегло кантара 16,68 ротоли, възлиза по 25 перпера и пет
карата на кантар.........................лист 34, перпери 420, карати 11.
На същия ден за восък на сметката на господин Пиеро Микиел за стой-
ността на 10 пити, чисто тегло, кантари 20, ротоли 73, възлиза по 25 перпера и 5
карата за кантар.........................лист 34, перпери 522, карати 14.
Сума: перпери 1353, карати 4.
*
На 12 октомври 1437 г. за загорски восък на негова сметка за стойността
на 6 пити восък, конто тежаха чисто 18 кантара и 74 и половина ротоли, излиза
с разноските включително натоварването на кораба с патрон Силвестро Бон .
.........................................лист 126, перпери 519, карати 23.
*
На 10 март [1437] за храни на моя сметка за стойността на 140 модия зър-
но с разноските включително натоварването в грипарията на патрон Поло да
Лоредо, който живее в Корфу, което зърно е натоварено в Ахтопол”3, възлиза на
.........................................лист 73, перпери 875, карати 0.
210
I ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯ ГА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
Zera a 1’inchontro die aver a di 15 novenbre per ser Piero Michiel fo de ser Lucha per
i’amontar de la chontrascrita zera chon le spexe fin chargada in galia chapetanio miser Piero
Chontarini monta.................................................c.	24 perp. 540 car. 5
Suma...
Chir Chostantin Vatazi die dar a di 13 novenbre per casa chontadi al dito he che pagi
per lui al pexo, in tuto......................................c. 16 perp. 13 car. 9 q-o
13 novenbre per ser Charlo Chapelo dal bancho per parte de zera...............
..................................................................c	.36 perp. 650 car.O
di dito per el dito ser Charlo che i fixi scriver in bancho.c. 36 perp. 320 car. 0
di dito per oropele di mia raxon per I’amontar de mazi 6, pexa livre 79 1/1. a perp, j car.
17 la livra, monta...............................................c.	13 perp. 135 car. 20
di 18 dito per chir Stefano Argiro che lui i promesse per mio nome per resto..
...............................................................c.30	perp. 233 car. 22
Suma perp. 1353 car. 3
Chir Chostantin Vatazi die aver a di 10 novenbre per zera zagora de raxon de ser Piero
Soranzo per I’amontar de pani 8 zera, pexa neti chant. 16 r-o. 27 a perp. 25 car. 5 el chanter
.................................................................c.	34 perp. 410 car. 3
a di dito per zera di raxon di ser Jachomo Chomer per I’amontar de pani 7, pexa neti
chant. 16 r-o 68, a perp. 25, car. 5 el chanter monta............c.	34 perp. 420 car. 11
a di dito per zera di raxon di ser Piero Michiel per I’amontar de pani 10, pexa neti
chant. 20 r-o. 73, a perp. 25 car. 5 el chanter monta------------------------c. 34 perp.
522 car. 14
Suma perp. 1353 car. 4
*
a di 12 hotobre [ 1437] per zera zagora de so raxon per I’amontar de pani 6 de zera che
pexo neta chant. 18 r-o. 74 1/1. monta chon spexe fin chargada in nave patron Silvestro Bon
..............................................................c.	126 , perp. 519 car. 23
*
di 10 marzo 1437 per vituario de mia raxon per I’amontar de moza 140 de formento
hon le spexe fin chargado in griparia patron Polo da Loredo che abita a Corfu, el qual el
chargo in Agatopoi, monta........................................c.	73 perp. 875 car. 0
211
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
1437 г.
Кир Димитри Нотара и Константин Палеолог трябва да получат на 5 ап-
рил за Платове на моя сметка, конто задържах у мене за стойността на един плат
черно кадифе, което им дадох в замяна на 150 модия зърно и 40 модия мед,
конто трябва да ми дадат в Ахтопол с всички разноски за превозване по море,
зърното по 6 перпера модия, а медът, сметнат по 4 перпера модия., посредник
Жуан дал Попо...........................лист	54, перпери 85, карати 0.
На 8 април за флорентински Платове на моя сметка за стойността на един
тъмносин плат - туркин, 53 лакътя и половина, излиза по 150 перпера топа за
тази размяна, посредник Жуан дал Поцо..лист 14, перпери 158, карати 12.
на 31 август за валенсийски Платове на сметката на господин Пиеро Со-
ранцо за стойността на 4 топа Платове, конто дадох на Константин Палеолог за
част от 407 и половина перпера, конто реченият кир Димитри ме накара да
обещая на речения Константин Палеолог за остатъка от неговата половина...
........................................лист	67, перпери 100, карати 0.
На речения ден за платове-„куарантини“ на сметката на Джеронимо Ба-
доер за стойността на 2 плата и 16 лакътя плат по 51 перпера топа.
........................................лист	68, перпери 103, карати 0.
На речения ден за господин Карло Капело от банката, което записах за
речения Константин......................лист	75, перпери 204, карати 12.
На 19 септември за господин Франческо ди Драпиери, който ме накара да
обещая от негово име-на..................лист 45, перпери 60 карати 0.
На 16 октомври за Никола Сардино, което записах за Алесандро де Гале-
ото от негово име........................лист 29, перпери 25, карати 0.
На 23 октомври за Никола Сардино, което записах за речения кир Димит-
ри ..................................на сметка 29, перпери 50, карати 0.
На 23 декември за господин Карло Капело от банката за остатъка и салдо-
то на всички сметки....................лист	141, перпери 232, карати 12.
Сума: перпери 1018 карати 12.
Кир Димитри трябва да получи на кредит на 10 май за храни на моя смет-
ка за стойността на 140 модия зърно, конто бяха дадени на консигнация на съ-
щия ден в Ахтопол на Поло да Лоредо, патрон на една грипария, от мое име,
съобразно онова, което ми писа реченият Поло, че го е получил, сметнато по 6
перпера на модий в замяна на нещата на кредит и за остатъка, срок 6 месеца от
консигнацията на зърното, посредник Жуан дал Поцо, възлиза на.....I
.........................................лист 73, перпери 840, карати-
На 10 юни за речените храни за стойността на 30 модия мед, конто ми ги
достави тук в Цариград попът скевофилакс от Ахтопол, който мед бях консиг-
нирал на Поло да Лоредо, сметнато по 4 перпера на модий, в уречения срок и за
други 10 модия, конто той трябваше да ми даде на консигнация се разбрахме, че
няма да ми даде нищо на консигнация......лист 73, перпери 120, карати 0.
212
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
*
MCCCCXXXVIJ
Chir Dimitri Notara е Chostantin Paleologo di£ aver a di 5 april per pani de mia raxon
|che ho tolto in mi per 1’amontar de pano un vervi morello dadoli a barato de formenti moza
150 , e meio moza 40, ch’el me die dar in Agatopoli a tute so spexe a marina, el formento a
iperp. 6 el mozo, el meio a 4, monta, sanser Zuan dal Pozo.....c.	54 perp. 85 car. 0
a di 8 dito per pani da Fiorenza de mia raxon per 1’amontar de pano j turchin pichi 53
1/1 a perp. 150 la peza al dito barato monta, sanser Zuan dal Pozo ... c. 14 perp. 158 car. 12
a di 31 avosto per pani valenzini deraxon de ser Piero Soranzo per 1’amontar de peze 4
de pani che di a Chostantin Paleologo per parte de perp. 407 1/1 ch’el dito chir Dimitri me
fexe prometer al dito Chostantin per resto de lo so mita.....a c. 67 perp. 100 car. 0
a di dito per pani quarantini de raxon de Jeronimo Badoer per 1’amontar de pani 2 e
pichi 16 de pano a perp. 51 la peza..........................a c. 68 perp. 103 car.O
a di dito per ser Charlo Chapello dal bancho, i qual fixi scriver al dito Costantin.
...............................................................75	perp. 204 car. 12
a di 19 setenbre per ser Franzesco di Drapieri, ch’el me fexe prometer per so nome. a
.............................................................. c.	45 perp. 60 car. 0
a di 16 otobre per Nichola Sardino, i qual fixi scriver a Alesandro de Galeoto per so
nome...........................................................c.	29 perp. 25 car. 0
a di 23 dito per Nichola Sardino, i quai fixi scriver al dito chir Dimitri..........
.............................................................a c. 29 perp. 50 car. 0
a di 23 dizenbre per ser Charlo Chapelo dal bancho per resto e saldo d’ogni raxon, a
...........................................................c.	141, perp.232 car. 12
Suma perp. 1018 car. 12
Chir Dimitri a I’inchontro die aver a di 10 mazo per vituarie de mia raxon per 1’amontar
de moza 140 de formenti che fono chonsignadi al dito zomo in Agatopoli a Polo da Loredo,
patron de una griparia, per mio nome, segondo che me scrise el dito Polo aver rezevudo,
monta a perp. 6 el mozo a barato de le cose a I’inchontro e, de lo resto, termene mexi 6 da poi
la chonsignazion di grani, sanser Zuan dal Pozo, monta.......a c. 73 perp. 840 car.-
a di 10 zugno per le dite vituarie per 1’amontar de moza 30 de meio che me chonduse
qui in Costantinopoli Papa Sciepofilacha d’Agatopoli, el qual meio 1’avea chonsignado a
Polo da Loredo, monta a perp. 4 el mozo, al dito termene, e de i altri moza 10 ch’el me dovea
chonsignar fosemo d’acordo ch’el non me ne chonsignase 0.....c. 73 perp. 120 car. 0
213
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На 22 август за храни на моя сметка за стойността на 10 модия зърно,
което ми достави....от Ахтопол с една барка, възлиза по 10 перпера модия..
..............................................лист	73, перпери 60, карати 0.
Сума: перпери 1020 карати 0.
*
Платове и други стоки, конто задържах в мене за сметка на монте майсто-
ри за да ги пратя до края трябва да получа на 5 април от кир Димитри Нотара за
стойността на един плат черно кадифе, даден там в замяна на зърно и мед.
............................................лист 54, перпери 85, карати 0.
*
Платове на кредит трябва да получа на 31 август 1437 г. от кир Димитри
Нотара, за стойността на 4 плата дадени на Константин Палеолог, по 25 перпе-
ра топа, срок 4 месеца, посредник Мамона....лист 54, перпери 100, карати.
На 15 януари /1438 г./ от Алдровандин ди Джусти за стойността на 28 Пла-
тове по 22 перпера топа в замяна на волски кожи от Монкастро114, по 9 перпера
на кантар, конто трябва да ми даде за целия месец август, посредник Николо
Пизани, сметнато...........................лист 172, перпери 616, карати 0.
*
1437 г.
Воали от креп, 3 вързопа тоест ПО кутии на сметката на господин Пиеро
Микиел и съдружници, тоест реченият господин Пиеро една трета, господин Ма-
рино Барбо за една трета и Джеронимо и Джакомо Бад эер за една трета, получе-
ни чрез кораба на Силвестро Бон два вързопа и чрез галеотата на Матио фачуол
един вързоп, трябва да се дадат на 19 април за разноските за стоките: за разноски-
те направени за разтоварване........................перпери 0, карати 10.
и за навлото за сандъците, конто имахме у Силвестро Бон, дукати 2 и по-
ловина, на стойност.................................перпери 8, карати 0.
и за навлото на един сандък, който имах на галеотата на Матио фачуол
....................................................перпери 3, карати 6.
и за магазия...................................перпери 6, карати 0.
и за посредничество по половин процент.........перпери 28, карати 0.
Сума...................................лист 78, перпери 45, карати 16.
и за кумерка за нашия баил за един процент, средно по 50 перпера на ку-
тия.........................................лист	19, перпери 55, карати 0.
на 20 август за този остатък, такса превоз......................I
.........................................лист	92, перпери 4006, карати 14.
Сума: перпери 4107, карати 0.
214
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
a di 22 avosto per vituarie de mia raxon per I’amontar de moza 10 de formento che me
chondusse...d’ Agatopoli chon una barcha monta a perp. 10 el mozo................
..............................................................a c. 73 perp. 60 car. 0
Suma perp. 1020 car. 0
*
Pani e altre marchadantie che tolto in mi de raxon de mie maistri per meterli fin did
aver a di 5 april per chir Dimitri Notara per I’amontar de pano uno vervi morelo dadoli a
barato de formenti e mei........................................c. 54 perp. 85 car.O
*
Pani a 1’inchontro die aver a di 31 avosto [1437] per chir Dimitn Notara, per I’amontar
de pani 4 dadi a Costantin Paleologo, a perp. 25 a peza, termene mexi 4, sanser Mamona .
..............................................................c. 54, perp. 100 car.-
a di 15 zener [1438] per Aldrovandin di Zusti per I’amontar de pani 28 a perp. 22 la
peza a barato de chuori de bocrudi da Moncastro, a perp. 9 el chanter, i qual el me die dar per
tuto el mexe d’avosto, sanser Nichold Pixan, monta............c. 172 perp. 616 car.O
♦
1437
Veh crespi coli 3 dixe eser casete 110 de raxon de ser Piero Michiel e chonpagni, zioe
el dito ser Piero per 1/3, ser Mann Barbo per 1/3 e Jeronimo e Jachomo Badoer per 1/3 ,
rezevudi per la nave de Silvestro Bon coli 2. e per la galiaza di Matio Faxiuol colo j-o, die dar
a di 19 april per spexe di marchadantia: per spexa fata al descargar........perp.O car. 10
e per nolo de casse	2 abude su Silvestro Bon due. 2 1/1 , val........perp.	8 car.	0
e per nolo de cassa	una che avi su la galiaza di Matio Faxuol........perp.	3 car.	6
e per hostelazo.......................................................perp.	6 car.	0
e per sansaria a 1/1 per c-o..........................................perp. 28 car. 0
Suma..........................................................a	c. 78 perp. 45 car. 16
e per el chomerchio del nostro bailo de j -a per c-о., mesi perp. 50 la caseta.
...........................................................a	c. 19 perp. 55 car.O
a di 20 avosto per questo resto porto.........................a	c. 92 perp. 4006 car. 14
Suma perp. 4107 car. 0
215
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
1437 г.
Воали на кредит трябва да получа на 19 юни от господин Джакомо Бени-
венти за стойността на 10 кутии воали, конто пратих в Одрин на речения госпо-
дин Джакомо на моя сметка, защото нямам възможност да плавам на този на
компанията, ще ги пратя там на вноски, когато продам другите, пресметнати по
52 перпера, 0 карата на кутия, за пътя до Одрин на моя сметка на речения Джа-
комо Бенивенти...........................лист 43, перпери 520, карати 0.
На 20 юни от Елиа флафлама, евреина, за стойността на 10 кутии по 52
перпера на кутия, и от Никола Сардино за речения Елиа, конто ми обеща от
негово име, и от господин Карло Капело от банката за Никола Сардино, което
ме накара да запита за речените воали.
На речения ден от Кристофал Бонифацио за стойността на 12 кутии воа-
ли, конто пратих с барката на Мангуцо в Бурса за магазина ми, защото нямам
възможност да плавам с тази на компанията и за да се разтоваря от сумата за
воалите смятам да получа цялата тази партида за магазина си и ще пратя цена-
та на вноски, когато продам другите, пресметнати по 52 перпера, карати 0 на
кутията и за пътя до Бурса на речения Кристофало.....................
.........................................лист 61, перпери 624, карати 0.
На 8 юли от майстор Елиа, евреина, за стойността на 17 кутии по 52 перпе-
ра кутията, посредник Хаим евреина, пресметнати......................
.........................................лист 24, перпери 884, карати 0.
На речения ден от....турчин за стойността на 9 кутии, за 53 и половина
перпера пресметнато на кутия, посредник Самария евреина, и чрез касата изп-
латени на речения........................лист 48, перпери 107, карати 0.
На 13 юли от Салайман евреина за стойността на 9 кутии воали по 54
перпера на кутия, срок до идущия месец октомври, посредник Пулисиото юдеи-
на, възлиза на...........................лист 81, перпери 486, карати 0.
На 14 август от господин Алвизе Булгаро за стойността на две кутии по 53
перпера кутията, посредник господин Джорджи да Гави в замяна на червен кър-
мъз, възлиза на..........................лист 90, перпери 106, карати 0.
На 20 август от Йосиф Салиа, евреина, за стойността на 10 кутии воали по
56 перпера кутията, трябва да дам чрез платец 300 перпера на посредника на
тези галери господин Закариа Контарини, от името на господин Етор, и за оста-
тъка срок 4 месеца, посредник Пулисиото евреинът.....................
.........................................лист 23, перпери 560, карати 0.
На речения ден от Хаджи Муси, турчин, за стойността на 4 кутии по 50
перпера кутията, и за Никола Сардино от банката за споменатия, което ме нака-
ра да запиша за воалите..................лист 29, перпери 200, карати 0.
На речения ден от Исмаил, турчин, за стойността на 2 кутии и платени от
касата на речения........................лист 88, перпери 100, карати 0.
Сума: перпери 4107 карати 0.
216
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
*
1437
Veli a 1’inchontro die aver a di 19 zugno per ser Jachomo Beniventi per I’amontar de
casete 10 de veli, le qual mandi in Andrenopoli al dito ser Jachomo per mia raxon perche non
ho liberta de navegar de quel de la chonpagnia, meteroli priexio per rata quel che venderd le
altre, montano a perp. 52 car.O о la caseta,e per el viazo d’Andrenopoi per mia raxon al dito
Jachomo Beniventi...............................................a	c. 43 perp. 520 car.O
a di 20 zugno per Elia Flaflama zudio per I’amontar de cassete 10 a perp. 52 la caseta,
e per Nichola Sardino al dito Elia ch’el me promesse per so nome, e per ser Charlo Chapelo
dal bancho a Nichola Sardino, i quai el me fexe scriver per i diti veli.
a di dito per Christofal Bonifazio per I’amontar de casete 12 de veli, le quai hi mandi
per la barcha de Manguzo in Bursa per mia ventura perche non ho liberta de navegar de quel
de la chonpagnia, e per descargarme de la soma de veli me truovo aver toio questo partido per
mia ventura, meteroi priexio per rataquel se vendera i altri, montano,a perp. 52 car. о la casseta,
e per le viazo di Bursa al dito Christofalo......................c.	61 perp. 624 car.-
a di 8 luio per maistro Elia zudio per I’amontar de casete 17 a perp. 52 la caseta, sanser
Chain zudio, montano............................................a	c. 24 perp. 884 car.O
a di dito per.....turcho per I’amontar de casete 9 a perp. 53 1/1 la caseta monta, sanser
Samaria zudio, e per cassa al dito chontadi.....................a	c. 48 perp. 107 car.O
a di 13 luio per Salaiman zudio per I’amontar de casete 9 de veli a perp. 54 la caseta,
termene fin mezo otobre prosimo,sanser Pulixoto zudio, monta.......a c. 81 perp. 486 car.O
a di 14 avosto per miser Aluvixe Bulgaro per I’amontar de casete 2 a perp. 53 la caseta,
sanser ser Zorzi da Gavi, a barato de cremexe rosesco, monta.......a c. 90 perp. 106 car.O
a di 20 dito per Joxef Salia zudio per I’amontar de casete X de veli a perp. 56 la caseta,
dieme dar per pagador de perp. 300 al zonzer de queste galie ser Zacharia Chontarini fo de ser
Etor, e de lo resto termene mexi 4, sanser Pulixoto zudio.........c.23	perp. 560 car.O
a di dito per Chazi Musi turcho, per I’amontar de casete 4 a perp. 50 la caseta, e per
Nichola Sardino dal bancho al dito ch’el me fexe scriver per velli.a c. 29 perp. 200 car.O
a di dito per Ismael turcho per I’amontar de casete 2, e per cassa al dito chontadi.
................................................................a	c. 88 perp. 100 car.O
Suma perp. 4107 car.O
217
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Венециански платове-“куарантини“, един вързоп, 6 топа: небесносини 2,
червени два, един син на сметката на Джеронимо, моя брат, получени от кораба
с патрон Силвестро Бон, трябва да дам на 20 юни за разноските на стоките: за
разноските, направени за разтоварване.............перпери	0, карати 3.
и за навло за речения, платени от Джакомо Салон.. перпери 1, карати 0.
и за посредничество по един перпер на топ....перпери 6, карати 0.
и за теглене и мерене на тарата и други разноски ... перпери 0, карати 22
Сума общо............................лист 174, перпери 8, карати 1.
На речения ден за един процент, платен на байула................
..........................................лист	100, перпери 2, карати 16.
На 28 юли от господин Джеронимо Бадоер, брат ми, за чистия отрязък на
срещуописаните Платове, когато ше бъдат нарязани.
Сума: перпери 279, карати 0
Платове на кредит трябва да получа на 31 август от кир Димитри Нотара
за стойността на един червен плат, беше 50 лакътя и един небесносин, беше 45 и
една четвърт лакътя, от който беше приспаднато за три обрезки, конто бяха 2
лакътя и една четвърт и за 16 лакътя от един друг небесносин топ, което прави
общо два топа и един лакът, по 51 перпера на топ, срок 4 месеца, посредник
Мамона, пресметнато.......................лист	54. перпери 103, карати 0.
На 19 февруари от кир Димитри Нотара за стойността на два плата, един
червен, който беше 50 лакътя и един небесносин, който беше 49 лакътя на смет-
ката по 55 перпера на топ, пресметнато чисти, срок целия идущ месец август,
посредник Марко Кастранселмо, конто Платове той нареди да се дадат и запи-
щат и ги маркира от името на кир....негов девер, сметнати............
..........................................лист	176, перпери 100, карати 0.
На 28 юли от Михали Калафиоти за стойността на един топ, беше 50 лакъ-
тя и един отрязък, беше 30 лакътя, който беше остатьк от топа, обрезки общо 30
лакътя, по 52 перпера на топ, срок 2 месеца, посредник Тодорин, пресметнато 77
перпера, карати 0, отбив за щета карата 24, остават чисто............
..........................................лист	177, перпери 76, карати 0.
Сума: перпери 279, карати 0.
*
Храни на моя сметка трябва да дам на 10 май за кир Димитри Нотара и
Константин Палеолог за стойността на 140 модия жито,за което ми писа Пол
да Лоредо патрон на една грипария, която изпратих за товарене в Ахтопол, че е
получил от гореказаните, пресметнато по 6 перпера модия, срок шест месеца от I
консигнацията на житото, посредник Жуан дал Поцо, сметнато...........I
..........................................лист	54, перпери 840, карати 0.
218
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
Pani de 40 da Veniexia bala j-a peze 6 sono: zelestri 3, scarlatini 2, azuro j de raxon de
Jeronimo mio fradelo, rezevudi per le nave patron Silvestro Bon, die dar a di 20 zugno per
spexe de marchadantia: per spexa fata al descargar............................perp.	0 car	3
e per nolo de la dita chontadi a Jachomo Salon.........................perp.	1 car	0
e per sansaria a perp, j per peza......................................perp.	6 car	0
e per pichar e tarizar e altre spexe.................................. perp.	0 car 22
Suma in tuto...................................................c.	174 perp. 8 car.l
a di dito per 1’una per C. pagada al bailo....................c.	100 perp. 2 car. 16
a di 28 luio per ser Jeronimo Badoer mio fradelo per el trato neto de i chontrascriti pani
quando serano scossi..............................................с.	154 perp. 268 car. 7
Suma perp. 279 car.O
Pani a 1 ‘inchontro die aver a di 31 avosto per chir Dimitn Notara per 1’amontar de
pano j scarlatin, fo pichi 50, e un zelestro, fo pichi 45 %, del qual fo batii per 3 scavazature
1’avea pichi 2 % , e per pichi 16 de un’altra peza zelestra, che soma peze 2 e picho j , a perp.
51 la peza, termene mexi 4, sanser Mamona, monta........................................
...................................................................a	c. 54 perp. 103 car.O
a di 19 fever per chir Dimitri Notara per 1’amontar de pani 2, un scarlatin che fo pichi
50 e un zelestro che fo pichi 49, a raxon de perp. 55 la peza, monta neti, termene per tuto
avosto prosimo, sanser Marcho Chastranselmo, i quai pani el fexe dar e scriver e 1 marcha in
nome de chir....so zenero, montano..................................c.	176 perp. 100 car.O
a di 28 luio per Michali Chatafioti per 1’amontar de peza j-a, fo pichi 50, echavezoj, fo
pichi 30, che fo el resto de la peza scavazi, in tuto pichi 30 , a perp. 52 la peza, termene mexi
2, sanser Todorin, monta perp. 77 car.O, bato per mendo car. 24, resta neti.............
....................................................................c.	177 perp. 76 car.O
Suma perp. 279 car. 0
*
Vituarie de mia raxon die dar a di 10 mazio per chir Dimitri Notara he Chostantin
Paleologo per 1’amontar de moza 140 de formento, che me scrise Polo da Loredo patron de
una griparia che avea manda a chargar in Agatopoli aver rezevudo da i diti, monta a perp. 6 el
mozo, termene mexi 6 da poi la chonsignazion di formenti, sanser Zuan dal Pozo, monta...
...................................................................a	c. 54 perp. 840 car. 0
219
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На 10 юни за гореказаните за стойността на 30 модия мед, конто ми доста-
ви тук в Цариград попът скевофилакс от Ахтопол и другите 10 модия мед, конто
трябваше да ми дадат, се разбрахме, че ще останат там, сметнато по 4 перпера
модия.....................................лист 54, перпери 120, карати 0.
На 11 юни чрез касата платени на кир Константин Криницопуло от Ахто-
пол от името на Палеолог, кефалия на Ахтопол за скалиатикум или вноска за
гореказаните храни по 6 карата на модий, и платих за 180 модия, оставих си за
бакшиш 5 перпера, платих на гореказания...........перпери 40, карати 0.
Равностойно за една собственоръчна разписка на гореказания кир Конс-
тантин................................................................
И за разноските направени за разтоварване и доставка до дома на 30 мо-
дия мед...........................................перпери 3, карати 18.
И за разноските направени за отиване до Трепеа за плащане на навло за
една грипария.....................................перпери 0. карати 12.
и за навло за гореказания мед, платено на попа скевофилакс от Ахтопол
тук...............................................перпери 30, карати 0.
и платени на гореказания поп, конто той трябваше да плати за мен за един
дървен метър......................................перпери 0, карати 6.
и броени на комеркиариите за кумерка на обложеното с навло на горека-
зания поп.........................................перпери 0, карати 15.
Сума общо............................лист 48, перпери 75, карати 3.
На 15 юли чрез касата за хамали за пренасяне на 26 модия в барка.
..................................................перпери 1, карати 14.
и за хамали и кумерк за 10 модия жито, което ми бе доставено от Ахтопол
..................................................перпери 0, карати 12.
и за навло на гореказаните 10 модия жито, броени на патрона на барката
по един перпер на модий...........................перпери 10, карати 0.
Сума общо............................лист 88, перпери 12, карати 2.
На 22 август за кир Димитри Нотара и Константин Палеолог за стойност-
та на 10 модия жито, конто ми достави.патронът на една барка от Ахтопол
по 6 перпера модия, пресметнато...........лист 54, перпери 60, карати 0.
Сума: перпери 1107 карати 5.
Храни на кредит трябва да получа на 10 март за пътуването до Трапезунд,
възложено на господин Григуол Контарини за стойността на 140 модия жито,
което прави със разноските, включително до натоварването в грипарията на
господин Поло да Лоредо...................лист 51, перпери 875, карати 6.
На 6 юли от господин Томазо Беневенти за стойността на 3 модия мед, по
5 и половина перпера модия, пресметнато...............................
..........................................лист 40, перпери 16, карати 12.
220
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
a di 10 zugno per i diti per I’amontar de moza 30 de meio, i qual me chonduse qui in
Costantinopoli Papa Sciepofilacha d’Agatopoli, e i altri moza 10 de meio che i me doveano
dar fosemo d’acordo che li hi romagniseno, monta a perp. 4 el mozo...................
.................................................................a	c. 54 perp. 120 car.O
a di 11 dito per cassa chontadi a chir Chostantin Crinizopulo d’Agatopoli per nome de
Paleologo chiefali d’Agatopoli per scaliaticho hover trata de le dite vituarie a charati 6 per
mozo, e pagi per moza 180, lasome di cortexia perp.5, pagi al dito.......perp. 40 car.O
chome par per un scrito de man del dito chir Chostantin........................
e per spexa fata per far descargar e portar a caxa moza 30 di meio.perp. 3 car 18
e per spexa fata per andar a la Trepea per nolizar una griparia....perp.O car. 12
e per nolo de i diti meii chontadi a Papa Sciepofilacha d’Agatopoli qui........
....................................................................... perp.30	car.O
e chontadi al dito Papa che 1’avea paga per mi per una mexura di legno.........
.........................................................................perp.O	car.6
e chontadi ai chomerchieri per chomerchio del nolizado del dito Papa...........
.........................................................................perp.O	car. 15
Suma in tuto...............................................a c. 48 perp. 75 car. 3
a di 15 luio per casa per camali per far portar moza 26 di meio in barcha......
........................................................................ perp.I	car. 14
e per chamai e chomerchio di moza 10 di formento che me fo chonduto d’Agatopoi
......................................................................... perp.O car. 12
e per nolo d i diti moza 10 de formento chontadi al patron de la barcha a perp.j per
mozo.....................................................................perp. 10 car.O
Suma in tuto...............................................a c. 88 perp. 12 car. 2
a di 22 avosto per chir Dimitri Notara he Chostantin Paleologo per I’amontar de moza
10 de formento che me chondusse...patron de una barcha d’Agatopoi, a perp.6 el mozo ,
monta............................................................a c. 54 perp. 60 car. 0
Suma perp. 1107 car. 5
Vituarie a 1’inchontro die aver a di 10 mazo per el viazo de Trabexonda rechomanda a
ser Griguol Chontarini per I’amontar de moza 140 de formento che monta chon spexe fin
chargado in la griparia patron Polo da Loredo....................c. 51 perp. 875 car. 6
a di 6 luio per ser Tomaxo Beneventi per I’amontar de moza 3 de meio, a perp. 5 1/1 el
mozo, monta.................................................... a c.[40] perp. 16 car. 12
221
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На15 юли за пътуването до Трапезунд възложено на господин Григуол
Контарини за стойността на 492 трапезундски писомиарии мед, конто предпо-
лагай, че са 26 модия от Цариград, сметнати с разноските включително до на-
товарването на грипарията.................лист 51,перперА141,карати 18.
На 22 септември чрез касата за частта от 6 мери мед..................
...........................................лист 88,перпери 2, карати 6.
На речения ден от Бортоламео Марнело за 3 мери мед...................
...........................................лист 115, перпер 1, карати 3.
И за разноските от къщи за 4 мери мед, държани в къши................
..........................................лист 41, перпери 1, карати 12.
На уречения ден от Николоно да Казал за стойността на 6 модия зърно по
5 и половина перпера модия в замяна на сухари,посредник Антонио Портонари.
..........................................лист 119 перпери 17, карати 5.
На 4 декември от Николоцо да Казал за стойността на 3 модия и 2 четвър-
тини от реченото зърно по 5 и половина перпера модия, сметнато............
..........................................лист 119, перпери 17, карати 5.
На речения ден за ползи и загуби, за загуби вследствие на тези храни.
..........................................лист 65, перпери 18, карати 15.
Сума: перпери 1107 карати 5.
*
На 31 споменатия [31 август 1437 г.] от кир Димитри Нотара, онова, което
наредих да се запише от Константин Палеолог за остатъка от житото.........
........................................лист 54, перпери 204, карати 12.
*
1437
Загорски восък на сметката на господин Пиеро Микиел и съдружници
трябва да се даде на 19 юли от Данил Анастасе евреин, за стойността на 5 плата
, тегло 11 кантара, ротоли 61, тара по 1 и половина на сто, ротоли 16, чисто тегло
кантари 11, ротоли 45, по 25 перпера и 18 карата на един кантар, сметнато и
изплатено чрез касата за гореказания восък................................
........................................лист 48, перпери 294, карати 20.
На речения ден за разноските за стоките:за бакшиш за теглача от гърци-
те-................................................0 перпери, карати 3
И за пазене и хамали за пренасяне вкъщи.......перпери 0, карати 8.
и за канава, канап и ушиване, по 12 карата на пита и за магазия и изпра-
щане на кораба............................перпери 7, карати 13, карати 0.
На речения ден от господин Джорджи Хумба за стойността на 6 пити,
тегло 16 кантара, ротоли 14, тара по 1 и половина на сто, ротоли 24,нето кантари
15, ротоли 90, по 26 перпера на кантар, сметнато..........................
...........................................лист 7, перпери 413 карати 9.,
222
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
a di 15 luio per el viazo de Trabexonda rechomanda a ser Griguol Chontarini per 1’
amontar de pisomiarii 492 trabexondiei de meio che meto siano moza 26 da Costantinopoli,
rnontano chon le spexe fin chargadi in la griparia..............a	c. 51 perp. 141 car. 18
a di 25 setenbre per casa per el trato de mexure 6 de meio. a c. 88 perp. 2 car. 6
a di dito per Bortolamio Marzelo per mexure 3 de meio......a c. 115 perp. I car. 3
e per le spexe de chaxa per mixure 4 di meio tegnude per caxa.................
.................................................................a c. 41 perp. I car. 12
a di dito per Nicholoxo da Chaxal per 1’amontar de moza 6 di formento a perp. 5 1)1 el
mozo a barato de biscoto, sanser Antonio Portonari..............a	c. 119 perp. 17 car. 5
a di 4 dizenbre per Nicholoxo da Chaxal per 1’amontar de moza 3 q-a 2 del dito formento
a perp. 5 1/1 el mozo, monta....................................a	с. 119 perp. 17 car. 5
a di dito per utel e dano, per dano seguido de queste vituarie........................
..................................................................a	c. 65 perp. 18 car. 15
Suma perp. 1107 car.5
*
a di 31 dito [31 avostol437] per chir Dimitri Notara i qual fixi scriver a Costantin
Paleologo per resto di formenti..................................c.	54, perp.204 car. 12
*
1437
Zera zagora de raxon de ser Piero Michiel e chonpagni die dar a di 19 luio per Danil
Anastaxo zudio per 1’amontar de pani 5, pexa chant.ll r-o 61, tara, a 1 1/1 per c-o. , r-ol6,
neta chant. 11 r-o 45, a perp. 25 car. 18 el chanter, monta, e per el dito a cassa chontadi.
.................................................................c.	48 perp. 294 car. 20
a di dito per spexe de marchadantia: per cortexia al pexador de Griexi.. perp.O car. 3
e per siagardanal e chamai per portar a caxa........................perp.	0 car. 8
e per canevazo, spago he cuxir, a car. 12 per pan, e per ostelazo e mandar a nave.....
..........................................................................perp.	7 car. 13
a di dito per ser Zorzi Chunba per 1’amontar de pani 6, pexa chant. 16 r-o 14, tara, a 1
1/1 per c-о., r-o 24 , neta chant. 15 r-o 90, a perp. 26 el chanter, monta..................
..................................................................a	c. 7 perp. 413 car. 9
223
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На речения ден за разноските за стоките, за половината на посредничест-
во™, понеже нямаше посредник,..............лист	78, перпери 1, карати 18.
и за моя комисионна по един процент............................
...........................................лист	77, перпери 7, карати 4.
На 6 октомври от Салайман евреина за стойността на 7 пити восък, тегло
ротоли 2124, тара на торбите по 1 и една трета на сто, ротоли 28 и половина, по
27 перпера на кантар, пресметнато, посредник Пулисиото евреинът - лист 81,
перпери 55, карати 18.
И за разноските за стоките: за претеглянето при гърците пб1 карат на
кантар и бакшиш на теглача........................ перпери 1, карати 2.
и за носачи за изпращане вкъщи по 1 и половина карата на пита..ч
..................................................перпери	0, карати И.
И за 27 лакътя канава за опаковка на казания восък и половин ливра ка-
нал и ушиване......................................перпери	4, карати 0.
и за посредничество по половин процент.......перпери	2, карати 20.
и за хамали и барка за изпращане на кораба..перпери 0, карати 16.
и за магазия по 3 карата на пита.............перпери 0,карати 21.
Сума общо.............................лист	78, перпери 9, карати 22.
и за комисионна по един процент......лист 121,перпери 5, карати 18.
Сума: перпери 1306, карати 13.
Восък на кредит трябва да получа на 27 юли от господин Пиеро Микиел и
съдружници, за стойността на срещузаписаните 11 пити восък, конто възлизат с
разноските включая натоварването на кораба с патрон господин Пиеро де Бел-
ведер ....................................лист 85, перпери 725, карати 3
На 12 октомври от господин Пиеро Микиел и съдружници за стойността
на 7 пити восък с разноските, включая натоварването на кораба с патрон Сил-
вестре Бон, в каютата на патрона, от който той трябва да получи за навло още
два дуката в повече.......................лист 85, 581 перпери, карати 10.
*
1437 г.
Восък в купи по сметката на господин Пиеро Микиел и съдружници тряб-
ва да се даде на 20 август от Йорги мингрелеца за стойност за стойността на 3
питки восък от Севастопол115, тегло кантар 3, тара 3 на сто, ротоли 9, остава
чисто кантари 2, ротоли 91, по 23 перпера кантара сметнато, и за речения от
Никола Сардино, банкира, което иписах на Жуан де Ребелла от негово име ...
...............................................лист	29, перпери 68, карати 4.
и за разноските по стоката: за зеглене по един карат на кантарий.....
....................................................... 0	перпера, 3 карата
224
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
a di dito per spexe di marchadantia, per la meta de la sansaria perche non ne fo sanser
.............................................................. a c. 78 perp. I car. 18
e per mia provixion a una per c-o........................a	c. 77 perp. 7 car. 4
a di 6 hotobre per Salaiman zudio per I’amontar de pani 7 de zera, pexa r-o 2124, tara
de fondi. a 1 1)3 per c-o., r-o 28 1/1 a perp. 27 el chanter, monta sanser Pulixoto zudio....
..............................................................a c. 81 perp. 565 car. 18
e per spexe de marchadantia: per pexo ai Griexi a car. j per chanter e cortexia al pexador
......................................................................perp.I	car. 2
e per bastaxi per mandar a chaxa a car. 11/1 per pan...........perp.	0 car. 11
e per pichi 27 di chanevazo per invoiar la dita e livra 1/1 di spago e far cuxir.
.....................................................................perp.	4 car. 0
e per sansaria a 1/1 per c-o....................................perp. 2 car. 20
e per chamai e barcha per mandar a nave..........................perp.O	car. 16
e per hostelazo a car. 3 per pan..................................peip-	car. 21
Suma in tuto...............................................a	c. 78 perp 9 car. 22
e per provixion a una per c-o...........................a	c. 121 perp. 5 car. 18
Suma perp. 1306 car. 13
Zera a 1 ‘inchontro die aver a di 27 luio per ser Piero Michiel e chonpagni, per I’amontar
de hi chontrascriti pani 11 de zera, che monto chon spexe fin chargadi in nave patron ser Piero
de Belveder..........................................................c.	85 perp. 725 car. 3
a di 12 otobre per ser Piero Michiel e conpagni per I’amontar de pani 7 de zera chon
spexe fin chargadi in nave patron Silvestro Bon, in la chamera del patron, de la quai el die
aver di nolo due. 2 del mier, monta................................a	c. 85 perp. 581 car. 10
Suma perp. 1306 car. 13
*
1437
Zera in scudelle de raxon de ser Piero Michiel e chonpagni die dar a di 20 avosto per
Gierge mingrego per I’amontar de paneti 3 di zera de Savastopoi, pexa chant.3 , tara 3 per c-
o., r-o 9, resta neta chant. 2 r-o 91, a perp. 23 el chanter monta, e per el dito a Nichola Sardino
banchier, i quai fixi scriver a Zuan de Rebella per so nome......a c. 29 perp. 68 car. 4
e per spexe de marchadantia: per pexar a car. j per chanter.........perp.O	car. 3
225
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за канава, канап и ушиване..................перпери 1, карати О
и за лодка и хамали за изпращане в къщи и от вкъщи до кораба...
..............................................перпери 0, карати 6
и за магазин по 3 карата на пита..............перпери 0, карати 9
и за половината от посредничеството...........перпери 0, карати 6
Сума общо..............................лист	78, перпери 2, карати О
На първи октомври от господин Агустин Ското за стойността на 13 канта-
ра и 57 ротоли восък от Русия в големи парчета, тара, ротоли 2 и една трета на
кантар, ротоли 31 и две трети, тара на един чувал, 3 ротоли, чисто 13 кантара, 22
ротоли и една трета, по 25 перпера кантара, посредник Николо Пизани, сметна-
то, и чрез гореказания за господин Карло Капело от банката,..........
.........................................лист 101, перпери 330, карати 12
На речения ден от господин Кристофал Палавичини за стойността на 11
кантара, 66 ротоли восък от Севастопол, тара на чувалите 24 и две трети, тара
на торбите по 3 и половина на сто, ротоли 41 и една трета, остава чисто за пла-
тане кантари 11, ротоли 0, по 24 перпера 9 карата кантара, сметнато, посредник
Николо Пизани и чрез гореказания господин Кристофал за господин Франчес-
ко ди Драпиери от банката, което записях за 9 октомври...............
.........................................лист 47, перпери 268, карати 3.
и за разноските по стоката, за теглене в Пера, по един карат за кантар и
бакшиш на теглача....................................перпер	1, карати 5.
и за хамали и лодка за пренасяне у дома........перпери	1, карати 5.
и за канава за опаковката му и въжета за връзването и канапа и ушиване-
то..................................................перпери	5, карати 0.
и за товарачи и лодка за изпращането му на кораба...............
....................................................перпери	1, карати 0.
и за посредничество по половин процент......перпери 4, карати -
и за магазия по един карат на кантар........перпери 1, карати 1
Сума общо...........................лист 78, перпери 13, карати 22.
На 9 октомври чрез касата за стойността на един кантар восък от Турция,
чисто по 25 перпера на кантар..............лист 88, перпери 25, карати 0.
На речения ден от господин Франческо ди Драпиери за стойността на 4
кантара и 47 ротоли чист восък, по 24 и половина перпера на кантар, посредник
Николо Пизани, сметнато..................лист 45, перпери 109, карати 12.
Сума: перпери 817, карати 5
Восък на кредит трябва да получа на 12 септември от господин Пиеро
Микиел и съдружници за стойността на срещуописаните 3 питки восък, натова-
рен в два денка на кораба със собственик фелипо Труп, сметнато с разноските
...........................................лист	85, перпери 72, карати 0
226
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XU-XV В
е per canevazo е spago е cuxir,......................................perp.	I car.O
e per barcha [e] chamali per mandar a caxa, e da caxa a nave.........perp. 0 car. 6
e per ostelazo a car. 3 per pan......................................perp.	0 car. 9
e per la mita de la sansaria.........................................perp.	car. 6
Suma in tuto..................................................a	c. 78 perp. 2 car.O
a di primo otobre per ser Agustin Scoto per I’amontar de chant. 13 r-o 57 de zera de
Rosia in pezi grandi, tara, r-o 2 1/3 per chanter, r-o 31 2/3, tara de j saco, r-o 3 , neta chant. 13
r-o 22 1/3, a perp. 25 el chanter, sanser Nicholo Pixano, monta, e per el dito a ser Charlo
Chapelo dal bancho,........................................... c.	101 perp. 330 car. 12
a di dito per ser Christofal Palavexin per I’amontar de chant 11 r-o 66 de zera de
Savastopoi, tara de sachi 24 2/3, tara de fondachi, a 3 1/1 per c-о., r-o 41 1/3, resta neta a
pagamento chant. 11 r-o 0 , a perp. 24 car. 9 el chanter, monta, sansei Nicholo Pixano, e per el
dito ser Christofalo a ser Franzesco di Drapieri dal bancho, i quai i fixi scriver a di 9 hotobre
...................................................................c	.47perp. 268 car. 3
e per spexe di marchadantia, per pexar in Pera, a car. j per chanter, e cortexia al pexador
........................................................................ perp.	I car. 5
e per chamali e barcha a portar a caxa.............................perp.	I car. 5
e per chanevazo per invoiar quela he horde per hgar e spago e far cuxir........
.........................................................................perp.	5 car. 0
e per bastaxi e barcha per mandar a nave................................perp.	I car. 0
e per sansaria a 1/1 per c-o............................................perp.	4 car.-
e per ostelazo a car. j per chanter.....................................perp. I car. I
Suma in tuto..................................................a	c. 78 perp. 13 car. 22
a 9 otobre per cassa per I’amontar de chant, j di zera de Turchia, neta a perp. 25 el
chanter............................................................a	c. 88 perp.25 car. 0
a di dito per ser Franzesco di Drapieri per I’amontar de chant. 4 r-o 47 di zera neta, a
perp. 24 1/1 el chanter, sanser Nicholo Pixano. monta...........a	c. 45 perp. 109 car. 12
Suma perp. 817 car. 5
Zera a 1 ‘inchontro die aver a di 12 setenbre per ser Piero Michiel e chonpagni, per
I’amontar de hi chontrascriti paneti 3 de zera, chargada in choli 2 in la nave patron Felipo
Trun, monta chon spexe....................................................c.	85 perp. 72 car. 0
227
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На 12 октомври от господин Пиеро Микиел и съдружници за стойността
на 6 чувала восък в купи който тежи 1497 либри, по венецианската мерна систе-
ма и за стойността на 5 денка восък в кръгли пити, тегло 13 кантара и 57 ротоли,
сметнато общо с разноските включително натоварването на кораба със собст-
веник Силвестро Бон в каютата на собственика, за който той трябва да получи
за навло още 2 дуката, сметнато..........лист 85, перпери 605, карати 0
На 4 ноември от този остатък внасям..............................
.......................................лист 132, перпери 140, карати 5.
Сума: перпери 817, карати 5
Елиа Дедимари евреинът, трябва да даде на 21 август в аспри по сметката
на господин Антонио Контарини за стойността на 5100 аспри, по И аспри за
един перпер, за част от пипера, 20 кантара от 25, който той ми продаде на вере-
сия за консигнация на настоящите галери по 60 перпера на кантар, посредници
Жуан дал Гропо и евреинът Пулисиото, който пипер продадох за сметка на гос-
подин Антонио Контарини от името на господин Марин, конто аспри той изпра-
ти да се вземат от Исхак Чанакчи, евреина.............................
...................................по сметка 92, перпери 463, карати 15
На 27 август, броени, конто изпратих чрез Исхак Чанакчи за част от восъ-
ка.......................................лист 88, перпери 230, карати 0.
на 2 септември за касата, конто изпратих чрез гореказания Исхак..
.........................................лист 88, перпери 80, карати 0.
На 17-того чрез Салайман евреина, конто той ми обеща от свое име.
.........................................лист 81, перпери 50, карати 0.
На 26 септември чрез касата, конто изпратих чрез Исхак, иегов пълно-
мощник, за остатъка за стойността на восъка...........................
.........................................лист 88, перпери 182, карати 0.
На речения ден за Карло Капело от банката за част от пипера......
.......................................лист 101, перпери 400, карати 0.
На 2 октомври за воали от креп, три денка, получени от кораба, за сметка
на господин Пиеро Микиел и съдружници за стойността на 14 кутни по 54 пер-
пера на кутия, срок половината на кораба и другата половина на посредник от
галерата, сметнато.......................лист 92, перпери 756, карати -
На речения ден за воали от креп, 5 денка, получени от галерата с капитан
господин Джорджи Соранцо за стойността на 20 кутин воали по 54 перпера на
кутия, в речения срок, сметнато........лист 108,1080 перпера, карати 0
На речения ден, гореказаните воали за стойността на 10 кутни по 50 пер-
пера на кутия, броени..................лист 108, перпери 500, карати 0.
На речения ден за варак за моя сметка за стойността на 20 модия варак
тегло 284 либри и 9 унции по един перпер и 18 карата либрата, срок 20 дни след
завръщането на настоящата галера.........лист 80 перпери 498, карати 8
Сума: перпери 4239, карати 23
228
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
a di 12 otobre per ser Piero Michiel e chonpagni per 1’amontar de sachi 6 de zera in
scudele, che pexo livre 1497 al pexo sotil de Veniexia, e per 1’amontar de choli 5 de zera in
pani roti, pexa chant. 13 r-o 57, monta in tuta chon le spexe fin chargada in nave patron
Silvestro Bon in la chamera del patron, de la qual el die aver de nolo due. 2 del mier grosso,
monta............................................................a	c. 85 perp. 605 car. 0
a di 4 novenbre per questo resto porto...................a c. 132 perp. 140 car. 5
Suma perp. 817 car. 5
Elia Dedimari zudio die dar a di 21 avosto per asperi de raxon de ser Antonio Chontarini
per 1’amontar de asp. 5100, a asp. 11 a prepare, per parte de piper chantera 20 in 25, el qual el
me a vendudo a dovermel chonsignar per le prexente galie a perp. 60 el chanter, sanseri Zuan
dal Gropo e Pulixoto zudio, el qual piper ho chonprado per raxon de ser Antonio Chontarini
fo de ser Marin, i qual asperi el mando a tuor per Ixach Chanachi zudio.....................
...............................................................a c. 92 perp. 463 car. 15
a di 27 avosto chontadi, i qual mandi per Ixach Chanachi per parte de zera............
.................................................................a	c. 88 perp. 230 car.O
a di 2 setenbre per cassa, i qual hi mandi per el dito Ixach..........................
.................................................................a	c. 88 perp. 80 car.O
a di 17 dito per Salaiman zudio, ch’el me promesse per so nome........................
.................................................................a	c. 81 perp. 50 car. 0
a di 26 setenbre per cassa, i qual io li mandi per Ixac so fator per resto de 1’amontar de
la zera..........................................................a	c.88 perp. 182 car. 0
a di dito per Charlo Chapello dal bancho per parte de piper...........................
..............................................................a	c. 101 perp. 400 car. 0
a di 2 hotobre per veli crespi coli 3 rezevudi per le nave, di raxon di ser Piero Michiel
e chonpagni. per 1’amontar de casete 14 a perp. 54 la caseta, termene la mita a le nave e la mita
al zonzer de le galie, monta.....................................a	c. 92 perp.756 car-
a di dito per velli crespi coli 5 rezevudi per le galie chapetanio ser Zorzi Soranzo per
1’amontar de casete 20 de veli a perp. 54 la caseta, al dito termene, monta.................
..............................................................a	c. 108 perp. 1080 car.O
a di dito per i diti veli per I’amontar de casete 10 a perp. 50 la caseta a chontadi,.
..............................................................a	c. 108 perp. 500 car.O
a di dito per oropele di mia raxon per I’amontar de mazi 20 d’oropele pexa livre 284
onze 9 a perp, j car. 18 la livra, termene zomi 20 da poi el retomo di le prexente galie....
................................................................c.	80 perp. 498 car. 8
Suma perp. 4239 car. 23
229
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Елиа Дедимари трябва да даде на 19 август за стойността на загорски во-
сък за сметка на господин Франческо Балби и господин Бернардо Зано за стой-
ността на 6 пити восък, тегло кантара 11, ротоли 70, тара на торбите, по един и
половина процента, ротоли 18, чисто тегло 11 кантара и 52 ротоли, по 26 перпе-
ри и половина на кантар, сметнато........лист 94, перпери 305, карати 6.
На 23-того за загорски восък за сметка на господин Франческо Балби за
стойността на 9 кантара, ротоли 12 восък, бяха 4 пити, отбив за тара, по един и
една трета процент, ротоли 12, и за тара на една кръгла пита и за опаковката 6
ротоли, остава чисто за плащане 8 кантара, 96 ротоли, по 26 перпера и половина
кантара, сметнато........................лист 95, перпери 237, карати 18
На 9 октомври за пипер за сметка на господин Антонио Контарини за
стойността на ...фунта пипер, чисто тегло, 19 кантара, 31 ротоли по 60 перпера
на кантар, сметнато...................лист 126, перпери 1158, карати 12
На ...октомври за пипер за речената сметка за стойността на 0 кантара и 0
ротоли пипер, нето по 60 перпера на кантар, сметнато, аз съм пресметнал всич-
ки тези, поставени два пъти в онзи отгоре..лист 126, перпери 0, карати 0
На 25 ноември за пипер за сметка на господин Пиеро Микиел и съдружни-
ци за стойността на 2 фунта пипер, чисто тегло 6 кантара, 86 и половина ротоли,
по 62 перпера на кантар, сметнато........лист 144, перпери 424, карати 7.
На речения ден от майстор Елиа, евреина. за стойността на половината от
20-те модия варак, за който го задължих на кредит, сметнати.........
......................................сметка 24, перпери 249, карати 4
На ...май 1438 г. от кир Никола Сардино от банката за част.....
.........................................лист 201, перпери 25, карати 0
На ...май за восък в купи, конто купувам за сметка на повече лица за стой-
ността на 8 кантара, 40 и половина ротоли за чист восък, по 25 перпера на кан-
тар, сметнато............................лист 200, перпери 210, карати 3.
На същия ден за този остатък внасям авансово...................
......................................лист 205, перпери 1629, карати 21.
Сума: перпери 4239, карати 23
1437
Загорски восък за сметка на господин Франческо Балби и господин Бер-
нардо Зано трябва да се даде на 19 август чрез Елиа Дедимари за стойността 6
пити восък, тегло 11 кантара и 70 ротоли, тара 16 ротоли, чисто 11 кантара и 54
ротоли, по 26 перпера и половина на кантар, сметнато..................
..........................................лист 93, перпери 305, карати 19
и за разноските по стоката: за бакшиш на гръцкия теглач..........
.....................................................перпери	0, карати 6
и за канава, лакътя...канап и ушиване и хамали.3 перпера и 0 карата
и за половината от посредничеството.............перпери	0, карати 18
и за магазия по 3 карата на пита................перпери	0, карати 18
и за хамали за пренасяне на лодка...............перпери-,	карати 4
Сума общо............................на	лист 78, перпери 4, карати 22
230
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
Elia Dedimari die dar a di 19 avosto per zera zachora de raxon de ser Franzesco Balbi
e ser Bernardo Zane per I’amontar de pani 6 di zera pexa chant. 11 r-o 70, tara de fondi, a 1 1/
1 per c-o., r-o 18 , neta chant. 11 r-o 52, a perp. 26 1/1 el chanter monta.............
.................................................................a	c. 94 perp. 305 car. 6
a di 23 dito per zera zagora de raxon de ser Franzesco Balbi per I’amontar de chant. 9
r-o 12 di zera, fo pani 4, bate per tara, a 1 1/3 per c-o., r-o 12 , e per tara de un pan roto e de
1’invoia r-o 6, resta neta a pagamento chant. 8 r-o 96, a perp. 26 1/1 el chanter monta.
............................................................... c.	95 perp. 237 car. 18
a di 9 hotobre per piper de raxon de ser Antonio Chontarini per I’amontar de pondi...de
piper, pexo neto chant 19 r-o 31 a perp.60 el chanter monta...a c. 126 perp. 1158 car. 12
a di ....hotobre per piper de dita raxon per I’amontar de chant. 0 r-o о de piper neto a
perp. 60 el chanter monta, 6 meso tute queste poste 2 in quela de sora..................
.................................................................. c. 126 perp. 0 car. 0
a di 25 novenbre per piper de raxon de miser Piero Michiel e chonpagni per I’amontar
de pondi 2 piper, pexa neti chant. 6 r-o 86 1/1, a perp. 62 el chanter monta............
.................................................................a	c. 144 perp.424 car. 7
a di dito per maistro Elia zudio, per I’amontar de la mita de hi mazi 20 d’oropele che a
1’inchontro 1’6 fato debitor, montano.............................c.	24 perp. 249 car. 4
a di ...maze 1438 per chir Nichola Sardino dal bancho per parte...................
..................................................................c.	201 perp. 25 car. 0
a di ...maze per zera in scudele che chonpro per raxon de piu persone per I’amontar de
chant. 8 r-o 40 1/1 de zera neta. a perp. 25 el chanter monta...........................
................................................................c.	200 perp. 210 car. 3
a di dito per questo resto porto avanti...................c.	205 perp. 1629 car. 21
Suma perp. 4239 car. 23
*
1437
Zera zagora di raxon de ser Franzesco Balbi e ser Bernardo Zane die dar a di 19 avosto
per Elia Dedimari per I’amontar de pani 6 di zera pexa chant. 11 r-o 70, tara r-o 16 , neta
chant. 11 r-o 54 , a perp. 26 1/1 el chanter monta......................................
.................................................................a	c. 93 perp. 305 car. 19
e per spexe de marchadantia: per cortexia al pexador de Griexi......... perp. 0 car. 6
e per chanevazo pichi....spago e cuxir e charnai.......................perp.	3 car. 0
e per la mita de la sansaria...........................................perp.	® car- 18
e per ostelazo a car. 3 per pan........................................perp.	0 car. 18
e per charnai a portar in barcha..........................................perp-	car- 4
Suma in tuto...................................................a	c. 78 perp. 4 car. 22
231
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за комисионна един процент
Сума: перпери 313 карати 20
лист 77, перпери 3, карати 3
Восък на кредит трябва да получа на 26 август от господин Франческо
Балби и господин Бернардо Зано за стойността на срещузаписаните пити восък
с разноските включително натоварването на кораба със собственик фелипо Трун,
............................................лист	81, перпери 313, карати 20
Сума...
*
Загорски восък за сметка на господин Франческо Балби трябва да дам на
23 март чрез Елиа Дедимари, евреина, за стойността на 4 пити восък, тегло 9
кантара, 12 ротоли, тара на торбите по едно и една трета на сто, ротоли 12, тара
на една кръгла пита и на опаковката, която имах наоколо, 5 ротоли, остава чис-
то за плащане, 8 кантара, 95 ротоли, по 26 и половина перпера на кантар, смет-
нато ......................................лист 93, перпери 237, карати 5
и за разноските за стоката: за теглене и мерене на тарата по......
.................................карата	на кантар - 0 перпери и 4 кантара
и за хамали за пренасяне и канава и канап за опаковката им и за ушиване-
то и...............................................перпери	1, карати 15
и за магазия по 3 карата на пита..............перпери	0, карати 12
и за половината от посредничеството, защото нямаше посредник, по една
четвърт на сто........................................перпери	0, карати 14
Сума общо............................лист	78, перпери 2, карати 21
и за комисионна по един процент......лист	77, перпери 2, карати 9
Сума: перпери 242, карати И
Восък на кредит трябва да получа на 26 август от господин Франческо
Балби за стойността на срещуописаните 4 пити восък с разноските включител-
но натоварването на кораба със собственик фелипо Трун..................
...........................................лист	24, перпери 242, карати 11.
Сума...
На 22 декември 1438 г. от кир Димитри Нотара, комеркиарий, което има-
ше да ми дава за остатъка на два плата „куарантини", конто дадох на зет му и ми
каза, че ще трябва да се приспадне от тази сметка за кумерка...........
...........................................лист	176, перпери 40, карати 0
232
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В
е per provixion a una per c-o.
а с. 77 perp. 3 саг. 3
Suma perp. 313 car. 20
Zera a 1’inchontro die aver a di 26 avosto per ser Franzesco Balbi e ser Bernardo Zane
per I’amontar de i chontrascriti pani 6 de zera chon le spexe fin chargadi in nave patron Felipo
Trun ,...................................................................a	c. 81 perp. 313 car. 20
Suma...
*
Zera zagora de raxon de ser Franzesco Balbi die dar a di 23 marzo per Elia Dedimari
zudio per I’amontar de pani 4 de zera pexa chant. 9 r-o 12, tara de fondi, a 1 1/3 per c-o.., r-
o 12, tara de un pan roto e de 1’invoia che 1’avea atomo r-o 5, resta neta a pagamento chant.8
r-o 95 , a perp. 26 1/1 el chanter monta..........................a c. 93 perp. 237 car. 5
e per spexe de marchadantia: per pexar e tarizar a car..per chanter.............
.........................................................................perp.	0 car. 4
e per chamali a portar e chanevazo e spago per invoiar quei e per cuxirli.......
.........................................................................perp.	I car. 15
e per hostelazo a car. 3 per pan...................................perp.	0 car. 12
e per la mita de la sansaria perche non ne fo sanser. a % per C.................
.........................................................................perp.	0 car. 14
Suma in tuto....................................................a	c. 78 perp. 2 car. 21
e per provixion a una per c-o.
a c. 77 perp. 2 car. 9
Suma perp. 242 car. 11
Zera a 1’inchontro die aver a di 26 avosto per miser Franzesco Balbi per I’amontar de hi
chontrascriti pani 4 di zera chon spexe fin chargadi in nave patron Felipo Trun................
.......................................................................c.	24 perp. 242 car. 11
Suma....
*
a di 22 dixembre 1438 per chir Dimitri Notara chomerchier il qual el me doveva dar per
resto de do pani quarantini, che di a so zenero, e disieme che i dovese meter a questa raxon
del chomerchio.................................................c.	176 perp. 40 car. 0
233
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
*
1437 г.
Загорски восък за сметка на господин Пиеро Микиел и господин Марин
Барбо трябва да се даде на 6 октомври от Салайман евреина за стойността на 6
пити восък, тегло кантари 19, ротоли 0, тара по едно и една трета на сто, остава
чисто тегло 18 кантара, ротоли 74 и половина, по 27 перпера на кантар, сметна-
то, посредник Пулисиото евреина.........лист	81, перпери 506, карати 3
и за разноските по стоката: за теглене по един карат на кантар и бакшиш
на теглача, обшо..................................перпери	1, карати
и за хамали за изпращане вкъщи по 1 и половина карата на пита.
..................................................перпери	0, карати 9
и за 24 лакътя канава за опаковка по 8 лакътя за един перпер..
..................................................перпери	3, карати 0
и за канап и обшиване на питите..............перпери	0, карати 9
и за посредничество по един процент..........перпери	2,	карати	13
и за товарачи и лодка за изпращането му на кораб. перпери 0, карати 15
и за магазия по карати 3 на пита............ перпери	0,	карати	18
Сума обшо............................лист	78 перпери 8, карати 16
и комисионна един процент............лист	77 перпери 5, карати 4
Сума: перпери 519, карати 23
Восък на кредит трябва да получа на 12 октомври от господин Пиеро Ми-
киел и господин Марин Барбо за стойността на срещуописаните 6 пити восък с
разноските, включително натоварването на кораба със собственик Силвестро
Бон, в каютата на собственика.............лист	35, перпери 519, карати 23
*
1437
Загорски восък за сметка на господин Пиеро Микиел и господин Марин
Барбо трябва да се даде на 8 октомври от господин Барнаба Чентурионе за стой-
ността на 16 пити восък, тегло кантари 39, ротоли 79, тара на торбите, по едно и
една трета на сто, ротоли 53, тара на две кръгли пити, 2 ротоли, остава чисто за
плащане, 39 кантара и 24 ротоли, по 28 перпера на кантар, сметнато.....
.......................................лист 136, перпери 1098, карати 17
и за разноските за стоките: за теглене по половин карат на кантар.
................................................... перпери	0, карати 20
и за хамали за изпращане в къщи по един дукатело на пита..........
....................................................перпери	1, карати 0
и за 64 лакътя канава за опаковка, по 8 лакътя за перпер..........
....................................................перпери	8, карати 0
234
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
*
1437
Zera zagora de raxon de ser Piero Michiel e ser Marin Barbo die dar a di 6 hotobre per
Salaiman zudio per I’amontar de pani 6 de zera, pexa chant. 19 r-o 0, tara a 1 1/3 per c-o.,
resta neta chant. 18 r-o 74 1/1 , a perp. 27 el chanter monta, sanser Pulixoto zudio.
..........................................................a c. 81 perp. 506 car. 3
e per spexe de marchadantia: per pexar a car.j per chanter e cortexia al pexador, in tuto
...................................................................perp. I car. -
e per chamali per mandar a caxa a car. 1 1/1 per pan................perp. 0 car. 9
e per pichi 24 di chanevazo per invoiarla, a pichi 8 a perparo......perp. 3 car. 0
e per spago e far cuxir i pani........................................perp.O	car. 9
e per sansaria a l/l per c-o........................................perp.	2 car.	13
e per bastaxi e barcha per mandar a nave............................ perp.	0 car.	15
e per hostelazo a car. 3 per pan....................................perp.	® car-	18
Suma in tuto..................................................a	c. 78 perp. 8 car. 16
e per provixion a una per c-o.................................a	c. 77 perp. 5 car. 4
Suma: perp. 519 car. 23
Zera a 1’inchontro die aver a di 12 otobre per ser Piero Michiel e ser Marin Barbo per
I’amontar de hi chontrascriti pani 6 di zera chon le spexe fin chargadi in nave patron
SilvestroBon, in la chamera del patron..........................a c. 35 perp. 519 car. 23
*
1437
Zera zagora de raxon de ser Piero Michiel e ser Marin Barbo die dar a di 8 novenbre
per ser Bemaba Zenturion per I’amontar de pani 16 de zera, pexa chant. 39 r-o 79, tara de
fondi, a I 1/3 per C., r-o 53, tara de do pani roti r-o 2, resta neta a pagamento chant.39 r-o 24
, a perp. 28 el chanter monta,...............................a c. 136 perp. 1098 car. 17
e per spexe de marchadantia: per pexar a car.l/I per chanter........PcrP- 0 car. 20
e per chamali per mandar a caxa a d.[uchatelo] j per pan............perp. I car. 0
e per pichi 64 de chanevazo per invoiar quei, a pichi 8 a perparo...perp. 8 car. 0
235
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за обшиване на питите и канал по един дукатело на пита.......
...................................................перпери	1, карати О
и за магазин по 2 карата на пита............. перпери	1, карати 4
и за хамали и лодка за изпращане на галерата и квитанция за тях и бак-
шиш за съдружниците, общо......................... перпери	2, карати О
и за посредничество по половин процент....... перпери	5, карати 12
Сума общо...........................лист	137, перпери 19, карати 12
и за комисионна по един процент
Сума: перпери 1129, карати 5
лист 121, перпери И, карати О
Восък на кредит трябва да получа на 16 ноември от господин Пиеро Ми-
киел и господин Марин Барбо за стойността на срещуописания восък с разнос-
ките, от който не бяха натоварени 14 пити на галерата с капитан господин Джор-
джи Соранцо, и 2 пити ми бяха откраднати от склада, сметнато общо.....
..........................................лист	35, перпери 1129, карати 5
Сума...
*
1437
Восък в купи за сметка на господин Пиеро Микиел и съдружници трябва
да дам на 4 ноември за остатъка............лист	93, перпери 140, карати 5
На същия ден за восък в купи на моя сметка за стойността на 97 ротоли
восък, тара 3 на сто, 3 ротоли, чисто 0 кантари, 94 ротоли, по 25 перпера на
кантар, сметнато...........................лист	96, перпери 23, карати 12
На 8 ноември чрез Салайман евреина за стойността на загорски восък,
който беше една кръгла пита на повече парчета, тегло кантари 2, ротоли 21,
тара на чувала 7 ротоли, тара на торбите по 2 на сто, 4 ротоли, чисто 2 кантара
и 0 ротоли, по 26 перпера на кантар, сметнато.........................
..........................................лист	234, перпери 54, карати 14
и за разноските за стоката: за теглач.........перпери 0, карати 4
и за хамали и лодка за изпращане вкъщи........перпери 0, карати 10
и за хамали за изпращането и за регистриране, теглене и изпращане вкъ-
щи..................................................перпери 0, карати 10
и за регистрирането на този остатък от 5 пити, по един и половина перпе-
ра на кантар........................................перпери 13, карати 0
236
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В
е per far cuxir i pani e spago a d.[uchatelo]j per pan..............perp.	I car. 0
e per ostelazo a car. 2 per pan.....................................perp.	I car. 4
e per chamali e barcha per mandar a galia e boleta al prete e cortexia ai chonpagni, in
tuto......................................................................perp.	2 car. 0
e per sansaria a 1/1 per c-o........................................perp.	5 car. 12
Suma in tuto..............................................a c. 137 perp. 19 car. 12
e per provixion a una per c-o.............................a c. 121 perp. 11 car. 0
Suma perp. 1129 car. 5
Zera a 1’inchontro die aver a di 16 novenbre per miser Piero Michiel e ser Marin Barbo
per I’amontar de la chontrascrita zera chon le spexe, de la quai ne fo charga pani 14 in galia
chapetanio miser Zorzi Soranzo, e pani 2 me fo robadi de magazen, monta in tuta.......
................................................................a c. 35 perp. 1129 car. 5
Suma...
*
1437
Zera in scudelle de raxon de miser Piero Michiel e chonpagni die dar a di 4 novenbre
per resto.......................................................c.	93 perp. 140 car. 5
a di dito per zera in scudele de mia raxon per I’amontar de r-o 97 de zera, tara a 3 per c-
o., r-o 3,neta chant. 0 r-o 94,a perp. 25 el chanter monta......c.	96 perp. 23 car. 12
a di 8 novenbre per Salaiman zudio per I’amontar de zera zagora. che fo un pan roto in
asa pezi, pexa chant. 2 r-o 21, tara de sacho r-o 7 , tara de fondi, a 2 per C., r-o 4, neta chant 2
r-o , a perp. 26 el chanter monta...............................c.	134 perp. 54 car. 14
e per spexe de marchadantia: per pexador...........................perp.	0 car. 4
e per chamali e barcha per mandar a chaxa..........................perp.	0 car. 10
e per chamali per mandarla a regitar e pexar e mandar a caxa.......perp.	0 car. 10
e per far regitar questo resto in pani 5 a perp. 11/1 per chanter..perp.	13 car. 0
237
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за канава, канап и обшиване на речените 5 пити и един чувал от канава
за поставянето на една крыла пита, общо.............перпери	3, карати 6
и за товарачи, лодка за изпращането на галерата и квитанция за свещени-
ка и бакшиш за съдружниците от галерата, общо......перпери 1, карати 3
и за магазин по 3 карата на пита..............перпери	0, карати 18
и за посредничество по половин процент........перпери	1, карати О
Сума общо..........................лист	137, перпери 20, карати 3
и за комисионна за целия восък за стойността на 1056 перпери по едно на
стопо сметка 77,............................... перпери 10, карати 14
Сума: перпери 249, карати 0
Восък на кредит трябва да получа на 16 ноември от господин Пиеро Ми-
киел и съдружници за стойността на 5 пити восък, конто чисто тежат 8 кантара
и 53 ротоли и един чувал, който тежи 2 кантара и 10 ротоли, който беше остатъ-
кът от целия този восък, който идва за пресмятане, с разноските включително
натоварването на галерата със собственик господин Алувизе Контарини......
........................................... лист	85, перпери 249, карати 0
Сума...
*
1437 г.
Глави роби за сметка на Нофри ди Калци трябва да се дадат на 12 ноември
от господин Николоцо де ла Порта за стойността на една робиня от женски пол
и руска народност, на възраст около 18 години, ниска на ръст, на име Катарина,
за 110 перпери, срок 4 месеца, посредник Пиеро дал Поцо..................
............................................лист	136, перпери 110, карати 0
На същия ден чрез Лодовиго Куасего, генуезец, за стойността на една ро-
биня от женски пол от татарски народност, на възраст около 18 години, едра на
ръст, наричана на своя език Ораси, за 135 перпери, срок 2 месеца, посредник
господин Франческо Дзеволин и чрез споменатия Лодовиго за господин Фран-
ческо ди Драпиери, което той ми поръча, че трябва да се остави в неговата
сметка, сметнато............................лист	143, перпери 135, карати 0
На 21 ноември от Поло Доджа, генуезец, за стойността на един татарски
момък, на възраст около 26 години, с обикновено телосложение, наричан на
езика си.... за 100 перпери, посредник господин Пиеро дал Поцо, сметнато.
............................................лист	143, перпери 100, карати
На същия ден чрез Ованес Циамалото, арменец, за стойността на един
момък от руска народност, на възраст около 20 години, евнух, за 100 перпера,
посредник упоменатият, сметнато...........лист 143, перпери 100, карати 0
238
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
е per chanevazo, spago е cuxir i diti pani 5 e un sacho de chanevazo per meter un pan
roto, in tuto.............................................................perp.3 car. 6
e per bastaxi, barcha per mandar a galia, e boleta al prete, e cortexia ai chonpagni de
galia, in tuto............................................................perp.1 car. 3
e per ostelazo a car. 3 per pan.....................................perp. 0 car. 18
e per sansaria a 1/1 per c-o........................................perp. I car. 0
Suma in tuto...............................................a	c. 137 perp. 20 car. 3
e per provixion de tuta la zera per amontar de perp. 1056 a j per c-o............
..................................................................a	c. 77 perp. 10 car. 14
Suma perp.249 car. 0
Zera a 1’inchontro die aver a di 16 novenbre per miser Piero Michiel e chonpagni per
I’amontar de pani 5 de zera, che pexo neti chant. 8 r-o 53, e sacho j che pexo chant. 2 r-o 10,
che fo el resto de ruta questa zera, la qual vien a montar , chon spexe fin chargada in galia
patron ser Aluvixe Chontarini,....................................a	c. 85 perp. 249 car. 0
Suma...
*
1 437
Teste de raxon de Nofri da Chalzi die dar a di 12 novenbre per miser Nicholoxo da la
Porta per I’amontar de testa j temena de nazion rosa , de etade de zircha ani 18, de persona
basa, chiamada Chatarina, per perp. 110, termene mexi 4 . sanser Piero dal Pozo...........
..................................................................a c. 136 perp. 110 car-
a di dito per Lodovigo Cuazego zenoexe per I’amontar de testa j femena de nazion
tartara, de etade de ani zircha 18, de persona granda, chiamada in so lengia Oraxi, per perp.
135, termene mexi 2, sanser Franzesco Zevolin, e per el dito Lodovigo a ser Franzesco di
Drapieri, i qual el me chomesse che dovesse meter a so chonto, monta......................
.................................................................. c. 143 perp. 135 car. 0
a di 21 novenbre per Polo Doxia zenoexe per I’amontar de un balaban tartaro, de etade
de ani zircha 26 , de comuna statura, chiamado in so lengua..., per perp. 100, sanser ser Piero
dal Pozo, monta...................................................a c. 143 perp. 100 car. -
a di dito per Ovanes Ziamaloto armin per I’amontar de un balaban de nazion rosso, de
etade de zircha ani 20, desgreziado, per perp. 100, sanser el dito, monta.................
..................................................................a c. 143 perp. 100 car. 0
239
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за разноски по стоката: за лодка за изпращането на въпросните роби на
кораба на няколко пъти............................перпери	1, карати 16
и за 14 лакътя платно за две ризи за робините.перпери 2, карати О
и за 3 елека от кожа и 3 наметки и един чифт обувки, общо.....
...................................................перпери 13, карати О
и за 2 чифта окови за оковаване на момците....перпери 2, карати О
и за посредничество по 2 перпера на глава.....................
..........................................лист	121, перпери 8, карати О
и за кумерка за императора”6 по един процент..................
..........................................лист	100, перпери 4, карати 0
Сума: перпери 479, карати 16
Роб на кредит трябва да получа на 24 ноември от господин Нофри да Кал-
ии за стойността за срещуописаните 4 глави роби с разноските включително
натоварването им на кораба със собственика господин Джакомо Марчело, с
нареждането, че трябва да ги предаде в Сарагоса на онзи, за когото са изпратени
от господин Нофри да Калци, за което ще трябва да получи като навло 6 дукати
за всеки един.............................лист	117, перпери 479, карати 16
Сума...
*
Загорски восък за сметка на господин Марко и Лунардо Джустиниан, 2
топа трябва да дам на 8 ноември чрез господин Барнаба Чентурионе за стой-
ността им, тегло кантари 5, ротоли 3, тара за едно и една трета на сто, ротоли 6
и две трети, остава чисто 4 кантара и 96 ротоли и една трета, по 28 перпера на
кантар, сметнато...........................лист	136, перпери 139, карати 5
и за разноските за стоката: за теглене по половин карат на кантар и мере-
не на тарата, общо..................................перпери 0, карати 3
и за хамали за изпращане у дома по един дукатело на пита......
..................................................перпери	0, карати 3
и за 8 лакътя канава за опаковка и канал и обшиване на питите.
..................................................перпери	1, карати 3
и за посредничество по половин процент.......перпери	0, карати 17
и за товарачи, лодка за изпращане на галерата и квитанция за него и бак-
шиш за съдружниците от галерата, сметнато общо 4 и половина дукатели на
пита..............................................перпери	0, карати 14
и за магазия по 2 карата на пита.............перпери	0, карати 4
Сума общо..........................на лист 77, перпери 2, карати 20
и за комисионна един процент
Сума: перпери 143, карати 6
лист 121, перпери 1, карати 10
240
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
е per spexe de marchadantia: per barcha per mandar le dite teste a nave in piu fiade
..............................................................perp.	I car. 16
e per pichi 14 de tela per 2 chamexe a le sciave...................perp.	2 car. 0
e per pelize 3 e sciavine 3, e scarpe para j, in tuto..............perp.	13, car.O
e per para 2 de feri per meter ai balabani..........................perp. 2 car.O
e per sansana a perp, uno per testa.................................perp. 4 car 0
Suma in tuto...............................................a	c. 137 perp. 22 car. 16
e per provixion a perp. 2 per testa........................a	c. 121 perp. 8 car. 0
e per el chomerchio de 1’Inperador a una per c-o............ с.	100 perp. 4 car. 0
Suma perp. 479 car. 16
Teste al inchontro die aver a di 24 novenbre per ser Nofri da Chalzi per I’amontar de le
contrascrite 4 teste chon spexe fin chargade in nave patron ser Jachomo Marzelo, chon hordene
che le debia dar a Saragoxa a chi per ser Nofri da Chalzi fose , de le qual el die aver de nolo
due. 6 per zascuna.................................................c.	117 perp. 479 car. 16
Suma...
*
Zera zagora de raxon de miser Marcho e Lunardo Justignian pani 2 die dar a di 8
novenbre per ser Bernabe Zenturion per I’amontar de quei, pexa chant. 5 r-o 3, tara , a j-a 1/3
per c-o., r-o 6 2/3, resta neta chant.4 r-o 96 1/3 , a perp. 28 el chanter monta,........
....................................................................a	c. 136 perp. 139 car. 5
e per spexe de marchadantia: per pexar a car. 1/1 per chanter e tarizar, in tuto..
............................................................................perp.	0 car. 3
e per chamali per mandar a caxa a d.[uchatelo] j per pan.............perp.	0 car. 3
e per pichi 8 de chanevazo per invoiar e spago e far cuxir i pani.....perp. I car. 3
e per sansana a 1/1 per c-o..........................................perp.	0 car. 17
e per bastaxi, barcha per mandar a galia e boleta al prete e cortexia ai chonpagni di
galia , monta in tuto d[uchateli] 4 1/1 per pan............................ perp.	0 car. 14
e per ostelazo a car. 2 per pan......................................perp.	0 car. 4
Suma in tuto.................................................a	c. 77 perp. 2 car. 20
e per provixion a una per c-o................................a	с. 121 perp I car. 10
Suma perp. 143 car. 6
241
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Восък на кредит трябва да получа на 15 ноември от господин Марко и
господин Лунардо Джустиниан за стойността на срещуописания восък със раз-
носките включая натоварването на галерата с капитан господин Джорджи Со-
ранцо, сметнато...........................лист 31, перпери 143, карати 6
Сума...
*
на 23-того [декември1437] от кир Димитри Нотара за остатъка от житото
и меда...................................лист 54, перпери 232, карати 12
*
1437 г.
Кир Димитри Нотара, комеркиарий, трябва да даде на 19 февруари за пла-
тове-“ куарантини“ за сметка на Джеронимо Бадоер, моя брат, за една оферта,
която той ми направи чрез кир...., негов зет, за стойността на 2 плата, един ален
плат 50 лакътя и един небесносин 49 лакътя, по 55 перпера топа, срок през це-
лия идущ август, посредник Марко Кастранселмо, сметнато..............
..........................................лист 68, перпери 100, карати 0
На 2 януари чрез Салахая Хоматиано, евреин, за едно обещание, което
направих за речения Салахая от негово име............................
.......................................лист 277, перпери 1017, карати 14
Кир Димитри на кредит трябва да получи на 21 май 1438 г. за разноските
на мен, Джакомо Бадоер за стойността на един сив кон, който той ми продаде
..........................................лист 187, перпери 60, карати 0
На 16 декември за пипер, 6 фунта за сметка на господин Пиеро Микиел и
господин Марин Барбо за стойността му, който тежи чисто 16 кантара и 96 ро-
толи, по 60 перпера на кантар, срок целия юли, и направих там един собствено-
ръчен запис за речения пипер...........лист 300, перпери 1017, карати 14
На 22-того за кумерк за императора за салдото листта за платовете-„куа-
рантини", конто пари той ми каза, че трябва да се внесат по сметката за кумер-
ка........................................лист 100, перпери40, карати 0
Сума: перпери 1117, карати 14
Пътуване от Кафа за моя сметка, възложено на господин Андреа да Кале
трябва да се даде на 18 февруари чрез господин Жуан да Мар, чрез едно писмо за
размяна на 50 соми, изпратени за получаване в Кафа от господин Жуан Спино-
ла, по 9 перпера и 13 карата едно сомо, което писмо изпратих чрез Мартин
Чентурионе, генуезец чрез кораба на Жуан Монталдо, сметнато.........|
.........................................лист 176, перпери 477, карати 2
242
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Zera a I’inchontro die aver a di 15 novenbre per miser Marcho e miser Lunardo Justignan
per I’amontar de la chontrascrita zera chon spexe fin chargada in galia chapetanio miser Zorzi
Soranzo, monta..................................................a	c. 31 perp. 143 car. 6
Suma...
*
a di 23 dito [dicembre 1437] per chir Dimitri Notara per resto de fromenti e meio....
...............................................................c.	54 perp. 232 car. 12
*
1437
Chir Dimitri Notara chomerchier die dar a di 19 fever per pani quarantin de raxon de
Jeronimo Badoer mio fradelo, per una proferta ch'el me fexe per chir..so zenero, per I’amontar
de pani 2. un scarlatin pichi 50, e un zelestro pichi 49,a perp. 55 la peza, termene per tuto
avosto prosimo, sanser Marcho Chastranselmo, monta...............c.	68 perp. 100 car. 0
a di 2 zener per Salachaia Chomatiano zudio per una promesa che fixi al dito Salachaia
per so nome....................................................c.	277 perp. 1017 car. 14
Chir Dimitri a I’inchontro die aver a di 21 mazo 1438 per spexe de mi Jachomo Badoer
per Г amontar de un chaval liardo ch’el me vende................ с.	187 perp. 60 car. 0
a di 16 dizenbre per piper pondi 6 de raxon de ser Piero Michiel e ser Marin Barbo per
I’amontar de quelo che pexo neto chant. 16 r-o 96,a perp. 60 el chanter, termene tuto luio, et
holi fato un scrito de mia man del dito piper................. c.	300 perp. 1017 car. 14
a di 22 dito per el chomerchio de 1’Inperador per saldo de la raxon de i pani quarantini,
i quai denari lui me dise che dovese meterli a chonto del chomerchio................
.................................................................c.	100 perp. 40 car.O
Suma perp. 1117 car. 14
Viazo de Chafa per mia raxon rechomandado a ser Andrea da Chale die dar a di 18
fever per ser Zuan da Mar, per una letera de chanbio de somi 50 mandadi a rezever in Cafa da
ser Zuan Spinola, a perp. 9 car. 13 el somo, la quai letera i mandi per Martin Zenturion zenoexe
per la nave de Zuan Montaldo, monta..............................c.	176 perp. 477 car. 2
243
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На същия ден чрез касата за една лодка, която отиде на кораба за да пре-
даде писмото............................лист 171, перпери 0, карати 18
На 16 август от Бранка Спинола чрез едно писмо за размяна за 967 перпе-
ра, конто той изпрати за плащане на Тома Спинола и за получаване от казания
Андреа да Кале по 9 перпера и 6 карата за едно сомо, което прави 104 соми и 109
аспри, конто изпратих през Монкастро, на стойност.................
.......................................лист 230, перпери 967, карати 0
На 10 декември за хартия за сметка на господин Закариа Контарини за
стойността за един вързоп хартия, конто пратих чрез кораба със собственик
Николо Пулаки...........................лист 265, перпери 35, карати 0
На 22 декември 1438 за приходи и щети, за приход от речената операция за
обмяна, която извърших..................лист 306, перпери 28, карати 10
Сума: перпери 1508, карати 6
Пътуване на кредит трябва да получа на 16 юни 1438 г. от господин Анд-
реа да Кале за стойността на 50-е срещуописани соми, за конто той ми писа в
много свои писма, че са получени, което прави, по 202 и половина аспри за едно
сомо, аспри 10125, конто са на стойност 20 аспри за перпер........
.......................................лист 210, перпери 506, карати 6
На 28 август от Империал де Грималдо за обмяната на кредит на 104 соми
и 109 аспри, за конто бях известен от господин Андреа Кале, че не трябва да се
изпълнява волята на речения господин Империал, сметнато по 9 перпера и 6
карата за едно сомо.....................лист 218, перпери 967, карати 0
На 22 декември 1438 за приходи и щети, за приход от речената операция за
обмяна, която извърших...................лист 306, перпери 0, карати 0
На 22 декември за този остатък внасям, което е за вързопа хартия, който
ми остана...............................лист 307, перпера 35, карати 0
Сума: перпери 1508, карати 6
*
+ 1438 г.
Прана вълна на моя сметка трябва да дам на И септември чрез Мавроди
от Емона117 за стойността на 26 кантара и 88 ротоли вълна, тара по пет на сто,
един кантар, 34 ротоли, тара на чувалите, 35 ротоли, чисто кантари 25, ротоли
16, по 3 и половина перпери на кантар, и чрез гореказания за касата...
	лист	221, перпери 88, карати 0
и за разноски за стоката: за 7 големи чувала.перпери 10, карати 0
и за теглене и мерене на тарата................перпери	0, карати 19
и за лодка и хамали за изпращането и от къщи на грипарията.......
	перпери	0, карати 5
и за посредничество и бакшиш..........................перпери.2, карати 0
Сума общо.............................лист	232, перпери 13, карати 0
Сума...
244
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
a di dito per cassa per una barcha che ando a nave per dar letere..............
..................................................................c. 171 perp. 0 car. 18
a di 16 avosto per Brancha Spinola per una letera de chanbio de perp. 967 ch’el mando
a pagar a Toma Spinola e a rezever al dito Andrea da Chale a perp. 9 car. 6 el somo, che monta
somi 104 e asp. 109, la quai i mandi per via de Monchastro, val......................
.................................................................c.	230 perp. 967 car. 0
a di 10 dizenbre per charte de raxon de ser Zacharia Chontarini, per I’amontar de bala
j de charte che i mandi per la nave patron Nicholo Pulachi........c. 265 perp. 35 car. 0
a di 22 dizenbre 1438 per utel e dano, per utel seguido del dito viazo del chanbio che
remisi...........................................................c.	306 perp. 28 car. 10
Suma perp. 1508 car. 6
Viazo a I’inchontro die aver a di 16 zugno 1438 per ser Andrea da Chale per I’amontar
de hi somi 50 chontrascriti, ch’el me a scrito per piu so letere aver rezevudi, che monta, a asp.
202 1/1 el somo, asp. 10125 che val a asp. 20 a perparo..........c.	210 perp. 506 car. 6
a di 28 avosto per Inperial de Grimaldo per el chanbio a I’inchontro de somi 104 e asp.
109, del quai chomisi a ser Andrea Chale che ne dovesse far la volonta del dito ser Inperial,
monta a perp. 9 car. 6 el somo...................................c.	218 perp. 967 car. 0
a di 22 dizenbre 1438 per utel e dano, per utel seguido del dito viazio del chanbio che
remisi............................................................c. 306 perp. 0 car. -
a di 22 dizenbre per questo resto porto, che son per la bala de charte che de li me resta,
..................................................................c. 307 perp. 35 car. 0
Suma perp. 1508 car. 6
*
+ 1438
Lana lavada de mia raxon die dar a di 11 setenbre per Mavrodi da Limene per I’amontar
de chant. 26 r-o 88 de lana, tara a 5 per c-о., chant, j r-o 34. tara de sachi r-o 35, neta chant. 25
r-o 16 , a perp. 3 1/1 el chanter, e per el dito a cassa............c.	221 perp. 88 car. 0
e per spexe de marchadantia: per sachi 7 grandi......................perp.	10 car. 0
e per pexar e tarizar................................................perp.	0 car. 19
e per barcha e chamali per mandarla a caxa a la griparia.............perp.	0 car. 5
e per sanssaria e chortexia.........................................perp.	2 car. 0
Suma in tuto................................................c.	232 perp. 13 car. 0
Suma...
245
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Вълна на кредит трябва да получа на 23 септември за пътуването от Родос
и Баруто, възложено на Франческо от Албиците, за стойността на половината
от гореказаната, включая натоварването на грипарията със собственик Джорд-
жи от Карпатос............................лист	243, перпери 50, карати 12
На 16 септември чрез Франческо от Албиците, за стойността на другата
половина от речената вълна, сметка 243, перпери 50, карати 12
Сума...
Два топа дамаскини за сметка на господин Пиеро Микиел и съдружници,
взети за плащане от господин Виелмо Портела, наш длъжник, трябва да се да-
дат на 16 септември чрез речения господин Виелмо за стойността на речените
два плата, първият беше бял дамаскин, брокат от злато и коприна 38 лакътя, по
10 и половина перпера на лакът, прави 399 перпера и раздърпан зелен дамаскин
46 лакътя, по 6 перпера лакътя, като ни остави 10 перпера за стойността на
онзи, прави 266 перпера, което е общо.....лист 46, перпера 665, карати 0
*
Напомням, че дадох белия дамаскин от златен брокат на Джакомо да Кан-
пи, който той отнесе с него в Одрин, който дамаскин надипли майстор Пиеро,
даракчията и го даде на консигнация на речения Джакомо на октомври 1438 г.
На 12 март 1438 г. за моя комисионна, за комисионна за закупуване, про-
даване и пращане в Одрин и за разваляне на пари и разноските, направени за
навосъчения плат и за канава и за разкрояване и за връзване на броката от
Дамаск, общо..............................лист	312, перпери 10, карати 0
На същия ден от господин Пиеро Микиел и господин Марин Барбо за
онези две трети от прихода от гореказаното,...........................
...............................лист 317, перпери 13, карати 7 и половина.
И от господин Джеронимо Бадоер, брат ми , за една шеста от приходите
от тях.....................................лист	297, перпери 3, карати 8
и за приходи и загуби, за моята една шеста, която ми се пада от гореказа-
ните ......................................лист	306, перпери 3, карати 8.
Сума: перпери 694, карати 23 и половина.
Дамаскини на кредит трябва да получа на 10 октомври от майстор Елиа,
евреина, за стойността на един топ зелен дамаскин, 46 лакътя, по 6 перпера
лакътя, срок до завръщането на настоящата галера от Черно море, прави.
........................................лист	203, перпери 276, карати 0.
На 5 март 1439 г. чрез касата за стойността на 3000 аспри, конто Джакомо
да Канпи ми изпрати от Одрин на 16 януари, за част от количеството за белия
златен брокат от Дамаск за срещузаписания, курс на 10 и половина аспри и две
торнези за един перпер..................лист	316, перпери 282, карати 18.
246
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИС ТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Lana а 1’ inchontro die aver a di 23 setenbre per el viazo de Rodi e Baruto rechomanda
a Franzesco de i Albizi, per I’amontar de la mita de la dita fin chargada in la griparia patron
Zorzi da Scarpanto.............................................c. 243 perp. 50 car. 12
a di 16 setenbre per Franzesco de i Albizi, per I’amontar de 1’altra mita de la dita lana,
.............................................................c. 243 perp. 50 car. 12
Suma...
Damascini peze 2 de raxion de ser Piero Michiel e chonpagni, tolti in pagaraento da ser
Vielmo Portela nostro debitor, die dar a di 16 setenbre per el dito ser Vielmo per I’amontar de
i diti do pani, fo prima damascin biancho brocha d’oro e de seda pichi 38, a perp. 10 1/1 el
picho monta perp. 399, e damascin verde scieto pichi 46 a perp. 6 el picho, lasandone perp. 10
de I’amontar de quelo, monta perp. 266, che suma in tuto........c.	46 perp. 665 car.O
*
Fazo memoria chome ho dado el damascin biancho brocha d’oro a Jachomo da Chanpi,
ch’el porti chon lui in Andrenopoli, el qual damascin piego maistro Piero cimador e chonsignolo
al dito Jachomo a di hotobre 1438.
a di 12 marzo 1438 per la mia provixion, per provixion de achatar e vender e mandar in
Andre [nopoli] e scuoder la moneda, e spexa fata in pano inzerado e canevazo e taole e per far
ligar el damascin brocha, in tuto..............................c. 312 perp. 10 car. 0
a di dito per ser Piero Michiel e ser Marin B[arbo] per hi 2/3 de 1’utel seguido de i diti,
...........................................................c.	317 perp. 13 car. 7 1/1
e per ser Jeronimo Badoer mio fradelo, per 1/6 de 1’utel seguidi de i diti..
................................................................c. 297 perp. 3 car. 8
e per pro e dano, per el mio 1/6 che a mi tocha de i diti.c. 306 perp. 3 car. 8
Suma perp. 694 car. 23 1/1
Damascini a I’inchontro die aver a di 10 hotobre per maistro Elia zudio per I’amontar
de peza j de damascin verde, pichi 46, a perp. 6 el picho, termene al retomo de le prexente
galie de Mar Mazor, monta.....................................c.	203 perp. 276 car. 0
a di 5 marzo 1439 per cassa, per I’amontar de asp. 3000 che Jachomo da Chanpi me
mando d’Andrenopoli a di 16 zener, per parte del trato del damascin biancho brocha d’oro a
1 ‘inchontroscrito, val a asp. 10 1/1 e tomexi 2 a perparo... c. 316 perp. 282 car. 18
247
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На 12-того за господин Карло Капело от банката, за 1461 аспри, конто ми
изпрати Джакомо да Канпи за предаване на речения Карло, за остатъка от чис-
тоте количество от белия дамаскин на кредит, който чрез своята сметка той ми
определи, че е 39 лакътя, продаден по 120 аспри един лакът, прави 4680 аспри,
отбив за разходите и най-напред за кумерк две на сто, аспри 93, и за посредни-
чество по половин процент, аспри 23, и за магазия аспри 10, и за комисионна
аспри 93, което прави общо 219 аспри, остават чисто 4461 аспри, при курс на
тези 1461 аспри по 10 и половина аспри и 4 торнези за един перпер, според нас-
тоящий курс...................лист 319, перпери 136, карати 5 и половина.
Сума: перпери 694, карати 23 и половина
Пило де Джакомо трябва да даде на 20 септември за вино за сметка на
Марко филомати за стойността на 15 бъчви вино, 780 митри по 48 перпера цен-
тнер, срок 4 месеца, посредник Николо Пизани, платил и платец Николо Пиза-
ни посредникът..........................лист 242, перпери 374, карати 10
На 20 февруари от този Пипо, по сметката, която той ми определи за пъту-
ването от Цариград, за салдото на тази партида, което внасям на сметката му
.........................................лист	230, перпери 25, карати 14
Сума: перпери 400, карати 0.
Пипо де Джакомо трябва да получи на 28 декември за фина вълна от Од-
рин за сметка на господин Пиеро Микиел и съдружници за стойността на 14
чувала вълна, конто тежат чисто 40 кантара и 0 ротоли, по 10 перпера на кантар,
сметнато.................................лист	292, перпери 400, карати 0.
Сума...
*
На 29 септември [1438] от Калояни от Василико, за стойността на 2 черве-
ни плата от Флоренция, 101 лакътя, 0 кварти, по 185 перпера топа, броени, смет-
нато перпери 370, карта 0, остават чисто, посредник господин Виелмо Портела,
.........................................лист	269, перпери 344, карати 0.
*
+ 1437 г. в Цариград
Восък в купи и регистриран за сметка на господин Пиеро Микиел и госпо-
дин Марин Барбо трябва да се даде на 8 октомври от Лучиан да Гайан, за стой-
ността на 8 кантара, 96 ротоли чист восък, от който имаме 3 на сто тара, по 25 и
половина перпера за кантар, сметнато, и от речения Лучиан за кир Константин
Критопуло от банката....................лист 239, перпери 228, карати 12
На 20 ноември за восък в купи, купена за сметка на няколко души за стой-
ността на 3 пити регистриран восък, тегло 6 кантари и 4 ротоли, тара по едно и
една трета на сто, ротоли 8, остава чисто 596 ротоли по 27 перпера и 18 карата
на кантар, сметнато......................лист	200, перпери 165, карати 9.
И за разноски по стоката: за регистриране на 8 и три четвърти кантара от
горезаписания восък, по перпер и половина на кантар.перпери 13, карати 5
и за теглене за купуване и получаване от регистратора, по 2 карата на
кантар.............................................перпери	0, карати 22
248
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
a di 12 dito per ser Charlo Chapelo dal bancho, per asp. 1461 che Jachomo da Chanpi
me mando a rezever dal dito Charlo, per resto del trato neto del damascin biancho al’inchontro,
el qual per so chonto el me asigna eser sta pichi 39, vendudo a asp. 120 el picho, monta assp.
4680, bate per spexe, e prima per chomerchio ha 2 per c-o.., asp. 93 , e per sansaria a 1/1 per
c-o.., asp. 23, e per ostelazo asp. 10, e per provixion asp. 93 , che suma in tuti asp. 219, resta
neto asp. 4461, val questi asp. 1461 aasp. 10 1/1 tomexi 4 a prepare, chome i chore al prexente
.............................................................c.	319 perp. 136 car. 5 1/1
Suma perp. 694 car. 23 1/1
Pipo de Jachomo die dar a di 20 setenbre per vini de raxion de Marcho Filomati per
I’amontar de bote 15 de vin, mitri 780, a perp. 48 el zentener, termene mexi 4, sanser Nicholo
Pixan, piezo e pagador Nicholo Pixan sanser......................c.	242 perp. 374 car. 10
a di 20 fever per eso Pipo, per raxon ch’el me asigna del viazo da Costantinopoli, per
saldo de questa partida la qual porto a so chonto................c.	230 perp. 25 car. 14
Suma perp. 400 car. 0
Pipo de Jachomo die aver a di 8 dizenbre per lana fina d’Andrenopoli de raxon de
miser Piero Michiel e chonpagni, per I’amontar de sachi 14 de lana che pexo neti chant. 40 r-
o 0, a perp. 10 el chanter monta.................................c.	292 perp. 400, car. 0
Suma...
*
a di 29 setenbre [1438] per Chaloiani di Vasilicho, per I’amontar de pani 2 scarlati da
Fiorenza, pichi 101 q-a 0,a perp. 185 la peza a chontadi monta perp. 370 car.O, resta neti,
sanser ser Vielmo Portela,.......................................c.	269 perp. 344 car.O
*
+MCCCCXXXVIIJ in Costantinopoli
Zera in scudelle e regitada de raxon de ser Piero Michiel e ser Marin Barbo die dar a di
8 hotobre per Luzian da Gaian, per I’amontar de chant. 8 r-o 96 de zera neta, de la qual se ave
3 per c-o. de tara, a perp. 25 1/1 el chanter monta, e per el dito Luzian a chir Chostantin
Critopulo dal bancho.............................................c.	239 perp. 228 car. 12
a di 20 novenbre per zera in scudele achatada per raxon de piu persone, per I’amontar
de pani 3 de zera regitada, pexa chant. 6 r-o 4, tara a 1 1/3 per c-о., r-o 8, resta neta r-o 596 a
perp. 27 car. 18 el chanter monta................................c.	200 perp. 165 car. 9
e per spexe de marchadantia: per regitar chant. 8 % de la sorascrita zera , a perp. 1 1/1
per chanter..............................................................perp.	13 car. 5
e per pexar al chonprar e rezever dal regitador, a car. 2 per chanter.perp. 0 car. 22
249
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за хамали няколко пъти.....................перпери 0, карати 12
и за канава и канап и обшиване на питите, по 12 карата на пита.
..................................................перпери 3, карати 12
и за лодка и товарами и квитанция за трите пити и бакшиш за онези от
галерата..........................................перпери 0, карати 14
и за посредничество по половин процент.........перпери	2, карати О
и за магазин по 3 карата на пита.............перпери 0, карати 21
Сума общо...........................лист	232, перпери 21, карати 14
и за комисионна.......................лист	279, перпери 4, карати 4
Сума: перпери 419, карати 15
Восък на кредит трябва да получа на 15 октомври от господин Пиеро Ми-
киел и господин Марин Барбо, за стойността на 4 пити восък, конто тежат 8
кантари и 46 ротоли, конто регистрирах в Пера, чисто сметнати с разноските,
включая натоварването на галеотата със собственик господин Пандолфо Кон-
тарини.................................лист 212, перпери 236, карати 12.
На 26 ноември от господин Пиеро Микиел и господин Марин Барбо за
стойността на 3 пити регистриран восък с разноските включително натоварва-
нето на галерата Дуода...................лист	268,перпери 183, карати 3
Сума: перпери 419, карати 15
Загорски восък за сметка на господин Пиеро Микиел и господин Марин
Барбо трябва да се даде на 10 октомври от господин Джорджи Конба, за стой-
ността на 10 пити восък, тегло 23 кантара, 75 ротоли, тара по едно и една чет-
върт на сто, 30 ротоли, чисто тегло 23 кантара и 45 ротоли, по 28 перпери на
кантар, сметнато........................лист	127, перпери 656, карати 14.
На 22 ноември от господин Томазо Бенивенти, за стойността на 10 пити
загорски восък, тегло 17 кантара, 67 ротоли, тара по една трета на сто, ротоли
24, чисто тегло 17 кантара и 43 ротоли, по 28 перпери, карати 21 на кантар,
сметнато.................................лист	209, перпери 503, карати 7.
На съшия ден за восък за сметка на господин Франческо Тривизано, купе-
на авансово, за стойността на 3 пити восък, тегло 6 кантара, 20 ротоли, тара на
9 кожени меха, тара по едно и една трета на сто, ротоли 8, остава чисто 6 канта-
ра и 3 ротоли, по 28 перпера и 20 карата на кантара, сметнато.......
........................................лист	284, перпери 173, карати 21
На 24, за восък на сметка на господин Пиеро Соранцо, за стойността на 12
пити загорски восък, тегло 22 кантара, ротоли 20, тара на 7 кожени мехове.
ротоли 23, тара по едно и една трета на сто и свръх тарата 3 ротоли,общо бяха 32
ротоли, остава чисто 21 кантара, ротоли 65, по 28 перпера и 18 карата сметнато
на кантар, отбив по един и половина перпера тара на една регистрирана пита
тук, от който восък не останаха пити, освен три меха и останалите бяха отнесе-
ни.......................................лист	286, перпери 621, карати 0
250
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
е per chamali in pin fiade........................................ perp.	0 car. 12
e per canevazo e spago e far cuxir i pani, a car. 12 per pan.....perp.3	car. 12
e per barcha e bastaxi e boleta de i pani 3, e cortexia a quei di galia,.....
.....................................................................perp............................................................0 car. 14
e per sansaria a 1/1 per c-o..........................................perp.	2 car. 0
e per hostelazo a car. 3 per pan...............................perp.	0 car. 21
Suma in tuto............................................c.	232 perp. 21 car. 14
e per provixion............................................c. 279 perp. 4 car. 4
Suma perp. 419 car. 15
Zera a I’inchontro die aver a di 15 hotobre per ser Piero Michiel e ser Marin Barbo, per
I’amontar de pani 4 de zera, che pexo neti chant. 8 r-o 46, i quai fixi regitar in Pera, neto monti
chon spexe fin chargada in la galiaza patron ser Pandolfo Contarini,..................
.................................................................c.	212 perp. 236 car. 12
a di 26 novenbre per miser Piero Michiel e ser Marin Barbo, per I’amontar de pani 3 de
zera regitada chon spexe fin chargada in galia Duoda.............c.	268 perp. 183 car. 3
Suma. perp. 419 car. 15
Zera zagora de raxon de ser Piero Michiel e ser Marin Barbo die dar a di 10 hotobre per
ser Zorzi Chonba, per I’amontar de pani 10 de zera. pexa chant. 23 r-o 75 , tara a j-a % per c-
o., r-o 30, neta chant. 23 r-o 45 , a perp. 28 el chanter monta.a c. 127 perp. 656 car. 14
a di 22 novenbre per ser Tomaso Beniventi. per I’amontar de pani 10 de zera zagora,
pexo chant. 17 r-o 67, tara a 1 1/3 per c-o., r-o 24, neta chant 17 r-o 43, a perp. 28 car. 21 el
chanter monta,...................................................c.	209 perp. 503 car. 7
a di dito per zera de raxon de ser Franzesco Trivixan achatada per zivanza, per I’amontar
de pani 3 de zera, pexo chant. 6 r-o 20, tara de chuori r-o 9, tara a j-a 1/3 per c-о., r-o 8, resta
neta chant. 6 r-o 3, a perp. 28 car. 20 el chanter monta.........c.	284 perp. 173 car. 21
a di 24 per zera de raxon de ser Piero Soranzo, per I’amontar de pani 12 de zera zagora,
pexo chant. 22 r-o 20, tara de chuori 7, r-o 23, tara a 1 1/3 per c-o. e r-o 3 oltra la tara, fo in tuto
r-o 32, resta neta chant 21 r-o 65, a perp 28 car. 18 el chanter monta, batudo perp. 1 1 /1 de tara
de un pan regitado qui, de la quai zera e ne romaxe pani chon 3 i chuori, e i atri fo tolti via
................................................................ c.	286 perp. 621 car. 0
251
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за разноски за стоката: за теглене по един карат на кантар..
...................................................перпери	3, карати О
и за пазене за един слуга.....................перпери	0, карати 6
и за канава и канап и обшиване по 12 карата на пита...........
.................................................перпери	17, карати 12
и за хамали и лодка за изпращане на галерата и на фустата.....
...................................................перпери	3, карати 9
и за квитанция за горного по половин дукатело на пита и за съдружниците
от галерата по един и половина карата на пита, сметнато, за онези, поставени на
галерата...........................................перпери	3, карати 8
и за посредничество по половин процент, за онзи, който е купен с посред-
ник, и за онзи, който е купен без посредник по една четвърт на сто, прави всичко
...................................................перпери	8, карати О
и за магазия по 3 карата на пита..............перпери	4, карати 9
Сума общо..........................лист 232, перпери 39, карати 20
и за комисионна....................
Сума: перпери 2014, карати 14
лист 279, перпери 20, карати 0
Восък на кредит трябва да получа на 13 октомври от господин Пиеро Ми-
киел и господин Марин Барбо за стойността на 10 пити восък, конто тежат
чисто 23 кантара и 45 ротоли, която пресмятам с разноските включително нато-
варването на галеотата със собственик господин Пандолфо Контарини...
.......................................лист 212, перпери 676, карати 16
На 26 ноември от господин Пиеро Микиел и господин Марин Барбо за
стойността на 25 пити загорски восък с разноските включително натоварването
на галерите с капитан господин Лоренцо Минио, тоест на капитанската галера
15 пити и на галерата Дуода 10 пити....лист 268, перпери 1337, карати 22
Сума: перпери 2014, карати 14
*
+ 1438 г.
Господин Жуан Тривизано, от името на господин Марин трябва да даде на
12 декември за загорски восък на иегова сметка, за стойността на 22 пити восък
с разноските включително натоварването на галера, тоест на галерата с капи-
тан господин Лоренцо Минио, 16 пити и на галерата със собственик господин
Андреа Тиеполо 6 пити, сметнато........лист 280, перпери 1403, карати О
Сума: перпери 1403, карати 0
Господин Жуан Тривизано от името на господин Марин трябва да получи
на 20 октомври от различии Платове на иегова сметка два вързопа за чистото
им количество, когато бъдат разкроени.................................
........................................лист	253, перпери 1087, карати 23.
252
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
е per spexe de marchadantia: per pexar a car.j per chanter..........perp.	3 car. 0
e per siagardana a un fameio........................................perp.	0 car.6
e per chanevazo e spago e far cuxir a car. 12 per pan...........perp. 17 car. 12
e per chamah e barcha per mandar a galia e a la fusta...............perp.	3 car. 9
e per boleta al prete a dfuchatelo] 1/1 per pan e chonpagni de galia a car. 1 1/1 per pan,
monta, de quei mesi in galia..............................................perp.	3 car. 8
e per sansaria a 1/1 per c-o, de quela achatada chon sanser, e de quela achatada zenza
sanser a % per c-о., monta in tuto-.......................................perp.	8 car. 0
e per hostelazo a car. 3 per pan....................................perp.	4 car. 9
Suma in tuto..............................................c.	232 perp. 39 car. 20
e per provixion............................................c.	279 perp. 20 car. 0
Suma perp. 2014 car. 14
Zera a I’inchontro die aver a di 13 hotobre per miser Piero Michiel e ser Marin Barbo,
per I’amontar de pani 10 de zera, che pexa neta chant. 23 r-o 45, la qual meto montar chon
spexe fin chargada in la galiaza patron ser Pandolfo Chontarini,.c. 212 perp. 676 car. 16
a di 26 novenbre per miser Piero Michiel e ser Mann Barbo, per I’amontar de pani 25
de zera zagora chon spexe fin chargada in galie chapetanio ser Lorenzo Minio, zioe in galia
capetania pani 15, e in galia Duoda pani 10.................—c. 268 perp. 1337 car. 22
Suma. perp. 2014 car. 14
*
+ 1438
Ser Zuan Trivixan fo de miser Mann die dar a di 12 dizenbre per zera zagora de so
raxon, per I’amontar de pani 22 de zera chon le spexe fin chargadi in galia , zoe in galia
chapetanio miser Lorenzo Mimo pani 16, e in galia patron ser Andrea Tiepolo pani 6, monta
................................................................ c.	280 perp. 1403 car. 0
Suma perp. 1403 car. 0
Ser Zuan Trivixan fo de miser Marin die aver a di 20 hotobre per pani bastardi de so
raxon bale 2, per el trato neto de quei quando serano scosi....c. 253 perp. 1087 car. 23
253
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На 14 декември от този остатък, който поставим за даване, като равносто-
ен за една сметка, посочена там за галерата с капитан господин Лоренцо Минио
........................................лист 269, перпери 315, карати 1
Сума: перпери 1403, карати 0
Платове на кредит трябва да се дадат на 26 ноември за господин Франчес-
ко Тривизано, за чистого им количество..................................
........................................лист 241, перпери 1753, карати И
Платове, 19 топа на сметка на господин Франческо Тривизано трябва да
получа на ....октомври за остатъчното количество........................
.......................................лист	146, перпери 1491, карати 23.
На 24 октомври за Калояни от Василико за стойността на 2 плата, един
турскосин от Флоренция, 53 лакътя 0 кварти и един разрязан ален плат, 38 ла-
кътя и една кварта, по сметка от 220 перпера за двата топа, сметнато 187 перпе-
ра и 6 карата, отбив 18 карата, срок 4 месеца...........................
........................................лист 269. перпери 186, карати 12
На 26 ноември чрез касата за чистото количество на един зелен плат на
петна, който беше продаден на търг по нареждане на господин Антонио Конта-
рини, главният от кредиторите му, за перпери 75, така както си беше, без отбив
..........................................лист 289, перпери 75, карати 0
Калояни от Василико трябва да даде на 24 октомври за Платове на сметка
на господин Франческо Тривизано, за стойността на 2 плата, бяха един турско-
син от Флоренция, 53 лакътя и 0 кварти и един разрязан ален плат, 38 лакътя,
една кварта, за сметка от 220 перпера и двата топа пресметнати, срок 4 месеца,
перпери 187, карати 6. отбив за шета перпери 0, карати 18, остава чисто.
........................................лист 269, перпери 186, карати 18
На същия ден за алени Платове на сметка на господин Жуан Тривизано, за
стойността на 2 алени плата, 105 лакътя, кварта 0, по 150 перпера на топ, смет-
нато, перпери 291, карати 16, отбив за щета един перпер и 18 карата, остават
чисти за плащане в уречения срок........лист 259, перпери 289, карати 18
на ....септември 1439, за Платове на сметка на господин Жуан Тривизано,
за стойността на 2 алени плата, 101 лакътя по 185 перпера топа в брой, сметнато
чисто.....................................лист 254, перпери 344, карати 0
На същия ден за копринени Платове на моя сметка, за стойността на един
топ копринен червей кърмъзен златен брокат, 38 лакътя, 3 кварти, по 18 перпе-
ра лакътя, срок до завръщането на галерата от Черно море................
........................................лист 61, перпери 697, карати 12
Сума: перпери 1517, карати 18
Калояни от Василико трябва да получи на 19 ноември от Елиа Дедимари.
евреина, което обеща на Сарахая Хоматиано от мое име....................
........................................лист 205, перпери 476, карати 6.
254
ВЕНЕЦИАНСКИ документи за ИСТОРИЯТА на българия и българите ОТ XII-XV в.
a di 14 dizenbre per questo resto, che meto in dar, chome par per un chonto asignadoli
per le galie chapetanio miser Lorenzo Minio...................... c. 269 perp. 315 car. I
Suma perp. 1403 car. 0
Pani a 1’inchontro die dar a di 26 novenbre per ser Franzesco Trivixan, per il trato neto
de quei....................................................... c.	241 perp. 1753 car. 11
Pani peze 19 de raxon de ser Franzesco Trivixan die aver a di...hotobre per resto
trato,.........................................................c.	146 perp. 1491 car. 23
a di 24 hotobre per Chaloiani Vasilicho per I’amontar de pani 2, un turchin da Fiorenza
, pichi 53 q-a o, e un scarlato scavazado, pichi 38 q-a j-a, a raxon de perp. 220 tute do le peze
monta perp. 187 car. 6, per mendo car. 18, termene mexi 4............................
...............................................................c. 269 perp. 186 car. 12
a di 26 novenbre per cassa per el trato neto de un pano verde machiado, el qual fo
vendu a 1 ‘ inchanto de hordene de ser Antonio Chontarini, chavo di so crededori, per perp.
75, cusi chome el stava, zenza mendo.............................c. 289 perp. 75 car. 0
Chaloiani Vasilicho die dar a di 24 hotobre per pani de raxon de ser Franzesco Trivixan,
per I’amontar de pani 2, fo un turchin Fiorenza, pichi 53 q-a o, e un scarlato scavazado, pichi
38 q-a j-a, a raxon de perp. 220 tute do le peze monta, termene mexi 4, perp. 187 car. 6, bato
per mendo perp. 0 car. 18, resta neti..........................c.	269 perp. 186 car. 12
a di dito per pani scarlati de raxon de ser Zuan Trivixan, per I’amontar de pani 2 scarlati,
pichi 105 q-a-—, a perp. 150 la peza monta perp. 291 car. 16, bato per mendo perp, j car. 18,
resta neti a pagamento al dito termene.........................c.	259, perp. 289 car. 18
a di....setenbre 1439 per pani de raxon de ser Zuan Trivixan , per I’amontar de pani
2 scarlati, pichi 101, a perp. 185 la peza a chontadi monta neti.c. 254 perp. 344 car. 0
a di dito per pani de seda de mia raxon , per I’amontar de peza j-a de zetanin raxo
cremexi brocha d’oro, pichi 38 q-a 3, a perp. 18 el picho, tenpo al retomo de la galia de Mar
Mazor............................................................c. 61 perp. 697 car. 12
Suma perp. 1517 car. 18
Chaloiani Vasilicho die aver a di 19 novenbre per Elia Dedimari zudio, i qual el promese
a Sarachaia Chomatiano per mio nome..............................c. 205 perp. 476 car. 6
255
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
На 2 октомври 1439 г. за господин Карло Капело от банката за част от
алените Платове.........................лист 356, перпери 300, карати 0
На 10 за Никола Сардино за остатъка от два топа алени Платове..
........................................лист 201, перпери 44, карати 0
На 9 януари 1439 г. за касата в брой от господин Кристофало и господин
Бабилан Палавичини от негово име, аспри 3483, по 10-12 аспри на перпер, прави
........................................лист 371, перпери 326, карати 13
На 11-ти, за господин Франческо ди Драпиери, за едно обещание, което
ме накара да му направя за остатъка от стойността на срещузаписания копри-
нен плат................................лист 323, перпери 370, карати 23
Сума: перпери 1517, карати 18
*
+ 1438 г.
Загорски восък за сметка на господин Пиеро Соранцо, купен авансово,
трябва да се даде на 18 ноември от Соломон евреина, за стойността на 2 пити
восък, конто тежат чисто 4 кантара и 10 и половина ротоли, по 33 и половина
перпера на кантар, сметнато.............лист 280, перпери 137, карати 12
На 20, за Елиа Дедимари, евреина, за стойността на 12 пити восък,тежат
чисто 21 кантара 65 ротоли, по 33 перпера и 12 карата на кантар, срок от месец
октомври 1439 г., сметнато, отбив по 1 и половина перпера тара за една пита .
........................................лист 205, перпери 723, карати 18
Сума: перпери 861, карати 6
Восък на кредит трябва да получа за восък на сметка на господин Пиеро
Микиел и господин Антонио де ла Колона, за стойността на двете пити восът от
срещуописаните, тегло чисто 4 кантара и 10 и половина ротоли, по 28 перпера и
18 карата на кантар, в брой.............лист 281, перпери 118, карати 0
На 24, за загорски восък на сметка на господин Пиеро Микиел и господин
Марин Барбо за стойността на 12 пити восък, чисто тегло 21 кантара, 65 ротоли,
по 28 перпера и 18 карата на кантар, сметнато, отбив по 1 и половина перпера на
пита от регистрирания, който беше сред него....................... I
........................................лист 257, перпери 621, карати 0
На 12 декември за господин Пиеро Соранцо за салдото от речения.
........................................лист 150, перпери 122, карати 6
Сума: перпери 861, карати 6
Восък на сметка на господин Франческо Тривизано, от името на господин <
Бенедето, купен авансово, трябва да се даде на 20 ноември за Елиа Дедимари, за<
стойността на 3 пити загорски восък, чисто тегло 6 кантара и 3 ротоли, по 30
перпера и 6 карата на кантар, за срок от 4 месеца от писмото от Василико, който]
имаше един негов турскосин и един ален плат.........................
........................................лист 205, перпери 182, карати 10
256
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
a di 2 hotobre 1439 per ser Charlo Chapelo dal bancho per parte di scarlati......
..................................................................c.	356 perp. 300 car. 0
a di 10 dito per Nichola Sardino per resto de peze 2 de scarlati.................
....................................................................c. 201 perp. 44 car. 0
a di 9 zener 1439 per cassa chontadi da ser Christofalo e ser Babilan Palavexin per so
nome asp. 3483, a asp. 10 t-o 12 a perparo monta..................c.	371 perp. 326 car. 13
a di 11 dito per ser Franzesco di Drapieri, per una promessa ch’el me fexe far al dito per
resto de I’amontar del chontrascrito pano de seda.................c.	323 perp. 370 car. 23
Suma perp. 1517 car. 18
*
+ 1438
Zera zagora de raxon de ser Piero Soranzo, achatada per zivanza, die dar a di 18 novenbre
per Sulaiman zudio, per I’amontar de pani 2 de zera, che pexo neta chant. 4 r-o 10 1/1, a perp.
33 1/1 el chanter monta...........................................c.	280 perp. 137 car. 12
a di 20 dito per Elia Dedimari zudio per I’amontar de pani 12 de zera, pexo neta chant.
21 r-o 65, a perp. 33 car. 12 el chanter, termene a mezo hotobre de 1439, monta, batudo perp.
1 1/1 de tara de un pan...........................................c.	205 perp. 723 car. 18
Suma perp. 861 car. 6
Zera a 1’inchontro die aver per zera de raxon de ser Piero Michiel e ser Antonio da la
Cholona, per I’amontar de i pani 2 de zera a 1’inchontroscnti, pexo neti chant. 4 r-o 10 1/1 , a
perp. 28 car. 18 el chanter, a chontadi.............................c. 281 perp. 118 car.O
a di 24 dito per zera zagora de raxon de ser Piero Michiel e ser Marin Barbo. per
I’amontar de pani 12 de zera, pexo neta chant. 21 r-o 65, a perp. 28 car. 18 el chanter monta,
batudo perp. I 1/1 per pan j de regitada che iera in quela........c.	257 perp. 621 car. 0
a di 12 dizenbre per ser Piero Soranzo per saldo de la dita......................
..................................................................c.	150 perp. 122 car. 6
Suma perp. 861 car. 6
Zera de raxon de ser Franzesco Trivixan fo de miser Benedeto, achatada per zivanza,
die dar a di 20 novenbre per Elia Dedimari, per I’amontar de pani 3 de zera zagora, pexo neta
chant. 6 r-o 3, a perp. 30 car. 6 el chanter, a tenpo de mexi 4 a la scrita de Vasilicho, che ave un
so pano turchin e un scarlato.....................................c.	205 perp. 182 car. 10
257
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за комисионна...................................................
Сума...
Восък на кредит трябва да получа на 20 ноември за восък на сметка на
господин Пиеро Микиел и господин Марин Барбо, за стойността на срещуопи-
саните 3 пити восък, по 28 перпера и 20 карата на кантар в брой, по курс.
.........................................лист	257, перпери 173, карати 21
На същия ден за господин Франческо Тривизано за щетата, която се полу-
чава от речения восък.....................лист 241, перпери 8, карати 13
Сума...
*
+ 1438 г. в Цариград
Восък на сметка на брат ми, господин Джеронимо Бадоер трябва да се
даде на 18 ноември за господин Тома Спинола, за стойността на една пита и
една малка питка восък, конто тежат общо 2 кантара и 5 ротоли чисто, по 27
перпера на кантар, сметнато................лист	141, перпери 55, карати 6
На 20 ден, за купен восък, на сметка на няколко лица, за стойността на 5
пити регистриран восък, тегло кантара 10, ротоли 35, тара по едно и една трета
на сто, ротоли 14, чисто ротоли 1021, по 27 перпера и 20 карата на кантар, смет-
нато ....................................лист	200, перпери 284, карати 5
На речения ден за майстор Елиа, евреина, за стойността на 4 пити загорс-
ки восък, тегло 650 ротоли, тара по едно и една трета на сто, ротоли 9, остава
чисто, по 29 перпера на кантар, сметнато.................................
.........................................лист	203, перпери 185, карати 22
и за разноски по стоката: за теглене по един карат на кантар........
...................................................перпери	0, карати 19
за хамали и канава, канал и обшиване..........перпери	5, карати 0
и за квитанция за гореказаното по половин дукатело на пита, и за съдруж-
ниците от галерата един дукатело за пита...........перпери	0, карати 23
и за хамали, лодка за изпращане на галерата и за бакшиш на вратите ....
...................................................перпери	1, карати 8
и за посредничество по половин процент, и бакшиш, общо..............
...................................................перпери	2, карати 19
Сума общо...........................лист	290, перпери 10, карати 21
и за комисионна по един процент
Сума: перпери 541, карати 14
лист 279, перпери 5, карати 8
258
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
е per provixion..................................................................
Suma...
Zera a 1’ inchontro die aver a di 20 novenbre per zera de raxon de ser Piero Michiel e
ser Marin Barbo, per I’amontar de hi chontrascriti pani 3 de zera, a perp. 28 char. 20 el chanter
a chontadi, val..................................................c.	257 perp. 173 car. 21
a di dito per ser Franzesco Trivixan per dano se siegue de la dita zera..........
....................................................................c. 241 perp. 8 car. 13
Suma...
*
+ 1438 in Costantinopoli
Zera de raxon de mio fradelo ser Jeronimo Badoer die dar a di 18 novenbre per miser
Toma Spinola, per I’amontar [de] pan uno e un paneto picholo de zera, che pexo in tuta chant.
2 r-o 5, neta a perp. 27 el chanter monta...........................c. 141 perp. 55 car. 6
a di 20 dito per zera achatada per raxon de piu persone, per I’amontar de pani 5 de zera
regitada, pexo chant. 10 r-o 35, tara a 1 1/3 per c-o.., r-o 14, neta r-o 1021, a perp. 27 r-o 20 el
chanter monta, c. 200 perp. 284 car. 5
a di dito per maistro Elia zudio, per I’amontar de pani 4 de zera ziagora che pexa r-o
650, tara a 1 1/3 per c-o.., r-o 9, resta neta, a perp. 29 el chanter monta............
.................................................................c.	203 perp. 185 car. 22
e per spexe de marchadantia: per pexar a car. j per chanter..........perp.	0 car. 19
e per chamali e chanevazo, spago e far cuxir.........................perp.	5 car. 0
e per boleta al prete a d[uchatelo] 1/1 per pan, e ai chonpagni di galia duc[hatelo] j per
pan....................................................................... perp.	0 car. 23
e per chamali, barcha per mandar a galia e cortexia a la porta........perp. I car. 8
e per sansaria a 1/1 per c-о., e chortexia, in tuto..................perp.	2 car. 19
Suma in tuto...............................................c.	290 perp. 10 car. 21
e per provixion a una per c-o.................................c. 279 perp. 5 car. 8
Suma perp. 541 car. 14
259
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Восък на кредит трябва да получа на 14 декември за господин Джеронимо
Бадоер, брат ми, за стойността на срещуописания восък с разноските включи-
телно натоварването на галерите с капитан господин Лоренцо Минио, тоест на
капитанската галера 6 пити и галерата Тиепола 4 пити, сметнати с разноските
......................................лист	277, перпери 541, карати 14
Сума........................................................
Загорски восък на сметка на господин Пиеро Микиел трябва да дам на 8
декември за майстор Елиа евреина, за стойността на 2 пити восък, конто тежат
3 кантара и 84 ротоли, тара по едно и една трета на сто, 5 ротоли чисто ротоли
379, по 29 перпера на кантар, сметнато.лист 203, перпери 106, карати 22
за разноски по стоката: за теглене и за хамали за изпращането и вкъщи
.................................................перпери	0, карати 8
за канава, канап и обшиване.................перпери	1, карати 0
и за квитанция и за бакшиш за съдружниците от галерата......
.................................................перпери	0, карати 6
и за лодка и хамали за изпращане на галерата...перпери 0, карати 6
и за посредничество.........................перпери	0, карати 12
и за магазия и охрана на слугата............перпери	0 карати 10
и за комисионна............................ перпери	1, карати 4
Сума...............................лист	290, перпери 3, карати 22
Сума: перпери 110, карати 20
Восък на кредит трябва да получа на 12 декември за господин Пиеро Ми-
киел за стойността за срещуописаните 2 пити восък с разноските включително
натоварването на галерата със собственик господин Андреа Тиеполо.....
.........................................лист 296, перпери 110, карати 20
*
+ 1439 г. в Цариград
Моруни на сметка на господин Пиеро Микиел и Джеронимо и Джакомо
Бадоер трябва да се дадат на първи октомври от Михали от Несебър118 за стой-
ността на 4 бъчви моруни, тегло кантари 44, ротоли 60, тара на бъчвите кантари
6, ротоли 60, тара на солта, ротоли 150, тара по 5 процента, кантар един, ротоли
72, остава чисто кантари 34, ротоли 78, по 3 перпера на кантар, сметнато 104
перпера и половина и за солта, която той плати за мен по 2 и половина перпера,
обща сума, и за казания Михали за разни Платове на сметка на господин Пиеро
Микиел и Джеронимо и Джакомо Бадоер......лист 367, перпери 107, карати 1
и за разноските по стоката за 4 бъчви и за поставянето им.......
...................................................перпери 6, карати 0
260
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
Zera a 1’inchontro die aver a di 14 dizenbre per ser Jeronimo Badoer mio fradelo, per
I’amontar de la chontrascrita zera chon le spexe fin chargada in galia chapetanio miser Lorenzo
Minio, zoe in galia capetania pani 6 e in galia Tiepola pani 4, monta chon spexe.........
...................................................................c.	277 perp. 541 car. 14
Suma...
Zera zagora di raxon di ser Piero Michiel die dar a di 8 dizenbre per maistro Elia zudio,
per I’amontar de pani 2 de zera che pexa chant. 3 r-o 84 tara a 1 1/3 per c-о., r-o 5 neta r-o 379
, a perp. 29 el chanter monta..................................c.	203 perp. 106 car. 22
e per spexe de marchadantia: per pexar e chamali per mandar a caxa.... perp. 0 car. 8
e per canevazo, spago e cuxir.......................................perp.	1, car.—
e per boleta e cortexia ai chonpagni de galia.......................perp. 0 car. 6
e per barcha e chamali per mandar a galia...........................perp. 0 car. 6
e per sansaria e i..................................................perp.	0 car. 12
e per ostelazo e siagardanal al fameio..............................perp.	0 car. 10
e per provixion.....................................................perp.	1 car. 4
Suma.........................................................c.	290 perp. 3 car. 22
Suma perp. 110 car. 20
Zera a 1’inchontro die aver a di 12 dizenbre per miser Piero Michiel, per I’amontar de
hi chontrascriti pani 2 de zera chon le spexe fin chargadi in gaha patron ser Andrea Tiepolo
...................................................................c. 296 perp. 110 car. 20
*
+ 1439 in Costantinopoli
Morone de raxon de miser Piero Michiel e Jeronimo e Jachomo Badoer die dar a di
primo otobre per Michali de Mesevria per I’amontar de bote 4 de morona, pexa chant. 44 r-o
60, tara de bote chant. 6 r-o 60, tara del sal r-o 150, tara, a 5 per c-о., chant, j r-o 72, resta nete
chant. 34, r-o 78, a perp. 3 el chanter monta perp. 104 1/1, e per sal ch’el page per mi perp. 21/
1; suma in tuto , e per el dito Michali a pani bastardi de raxon de ser Piero Michiel e Jeronimo
e Jachomo Badoer............................................c.	367 perp. 107 car. 1
e per spexe de marchadantia: per bote 4 per meter le dite......perp.	6 car. 0
261
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за хамали за изпращане за вземане на бъчвите от Пера и лодка..
..............................................перпери	0, карати 15
и за теглене по половин дукатело на кантар............перпери 1, карати 9
и за кола за изпращането им в къщи и за хамали за разтоварване..
..............................................перпери	1, карати 15
и за натъпкването им бъчвите и броенето и окачването на стените.
.............................................перпери 3, карати О
и за 44 обръча и майстор, който да преброи и поправи бъчвите....
................................................перпери	2, карати
и за посредничество.....................................перпери 1, карати 12
и за мерачи на тарата и определяне на тарата по един карат на кантар...
................................................перпери 1, карати 12
и за кола и хамали за изпращане на пристанишето.
.............................................перпери 1, карати 12
и за магазин по 6 карата на бъчва............перпери 1, карати О
Сума общо...........................лист /339/, перпери 20, карати 3
и за комисионна..................... лист 349, перпери 3, карати 0
Сума: перпери 130, карати 4
Моруни на кредит трябва да получа на първи октомври за господин Пиеро
Микиел и господин Джеронимо и Джакомо Бадоер, за стойността на срегцуопи-
саните моруни с разноските включително натоварването на кораба със собстве-
ник господин Жуан Мантело, в 4 бъчви......лист 269, перпери 130, карати 4
Восък на моя сметка трябва да се даде на 28 октомври от Калояни влаха,
за стойността на 4 пити загорски восък, тегло кантари 13, ротоли 51, тара 23
ротоли, чисто тегло 13 кантари и 28 ротоли, по 27 перпера и половина на канта-
ри, в замяна на Платове-майорикини, посредник Тодорин, и за речения Калояни
за Платове майорикини, сметнато...........лист 370, перпери 365, карати 6
На 22 ноември [1439] от Яков евреина от София119 за стойността на 8 пити
загорски восък, тегло 18 кантара, 30 ротоли, тара на два обръча, конто бяха на
една кръгла пита, ротоли 2, тара на торбите по 1 и 1/3 на сто, ротоли 24, нето
кантари 18, ротоли 4, по 27 перпера на кантар в замяна на Платове „майорики-
ни“, възлиза на 487 перпера, отбив за тара на 9 кръгли пити, перпери 1, карати
18, остава нето перпери 485, карати 6, и за речения Яков от Платове „майорики-
ни" за моя сметка, лист 370, перпери 479, карати 6, и за речения, платени в брой
чрез касата за рестото му, лист 371, перпери 6, обща сума, посредник Пулисиото
евреина...............................................................
...............лист	370, 371 перпери 485, карати 6 и за разноски за стоките:
за теглене по 9 карата на кантар.................перпери	1 карати 8
и за хамали за пренасянето му вкъщи.............перпери	0 карати 20
и за канава, канап и връзване по 15 карата на пита . перпери 7 карати 12
и за магазия и за охрана от слугата.............перпери	2 карати 0
262
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЬЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
е per chamali per mandar a tuor le bote de Pera, e barcha...........perp.	0 car. 15
e per pexar a d[uchatelo] 1/1 per chanter...........................perp.	1 car. 9
e per un charo per mandarle a caxa a chamali e descargar............perp.	1 car. 15
e per farle stivar in le bote e chonzar e farli suxo le muora.......perp.	3 car. 0
e per zerchi 44, e maistro che chonzo e fondro le bote................perp.	2 car.
e per sansaria......................................................perp.	1	car.	12
e per tarizadori le zemi e tarizo a car. j per chanterO.............perp.	1	car.	12
e per charo e chamali e mandarle a marina............................perp	1	car.	12
e per hostelazo, a car. 6 per beta..................................perp.	1 car. 0
Suma in tuto................................................c.	[339] perp. 20 car. 3
e per provixion ha...........................................c.	349 perp. 3 car. 0
Suma perp 130 car. 4.
Morone a 1’inchontroscrite die aver a di prime hotobre per miser Piero Michiel e ser
Jeronimo e Jachomo Badoer, per I’amontar de le chontrascrite morone chon le spexe fin
chargade in nave patron ser Zuan Mantelo, im bote 4.................c. 269 perp. 130 car. 4
Zera de mia raxon die dar a di 28 hotobre per Chaloiani vlacho, per 1 ‘amontar de pani
4 de zera zagora, pexo chant. 13 r-o 51, tara r-o 23, neta chant. 13 r-o 28, a perp. 27 1/1 el
chanter, a barato de pani maiorichini, sanser Todorin,e per el dito Chaloiani a pani maiorichini,
monta..................................................................c.	370 prp. 365 car. 6
a di 22 novenbre [1439] per Jachop zudio de Sofia per I’amontar de pani 8 de zera
zagora, pexo chant. 18 r. 30, tara de 2 zerchi ch’era a un pan roto r. 2, tara de fondi, a 1 1/3 per
c-о., r. 24, neta chant. 18 r. 4, a perp. 27 el chanter, a barato de pani maiorichini, monta perp.
487, bate per tara de 9 pan roto perp, j car. 18, resta neta perp. 485 car. 6, e per el dito Jachop
a pani maiorichini de mia raxon, c. 370, perp. 479 car. 6 , e per el dito a cassa chontadi per so
resto, c. 371, perp. 6, suma in tuto, sanser Pulixoto zudio................................
...............................c.	370, c. 371 perp. 485 car. 6 e per spexe de marchadantia.
per pexar a car. 9 per chanter..................................perp.	1 car. 8
e per chamali per mandarla a caxa...............................perp.	0 car. 20
e per canevazo e spago e far cuxir, a car 15 per pan............perp.	7 car. 12
e per ostelazo e sagardanel a farneio...........................perp.	2 car. 0
263
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и за хамали и лодка за превозване до галера или кораб.............
..................................................перпери 1 карати 12
и за квитанция за свещеника и за съдружниците от галерата...........
	перпери	1 карати12
и за посредничество..................................перпери	4 карати О
Обща сума............................лист 372 перпери 18 карати 16
и за комисионна едно на сто..........лист 404 перпери 8 карати 12
Сума: перпери 877 карати 16
*
Восък от срещузаписания трябва да получа на 4 ноември за пътуването от
Венеция, възложено на брат ми, за стойността на срещузаписаните 4 пити восък
с разноските, включително натоварването на кораба със собственик Франческо
де Томадо...........................по сметка 346, перпери 373, карати 0
На [26] февруари за пътуването от Венеция, възложено на мен, Джакомо
Бадоер, за стойността на срещузаписаните 8 пити восък с разноските, включи-
телно натоварването на галерата Грита, сметнато........................
.......................................лист 406, перпери 504, карати 16
Сума: перпери 877, карати 16
*
На 22 ноември [1439] за Яков от София за стойността на 9 плата по 53
перпера и една четвърт на топ, в замяна на восък от Загора по 27 перпера на
кантар, посредник Пулисиото евреина, и за восък на моя сметка за речения Яков
евреина......................................лист	359, перпери 6, карати
*
На речения ден [27 ноември 1439 г.] за Яков евреина от София, в брой на
речения за остатъка от восъка и за восък на моя сметка за речения Яков.
..........................................лист 369, перпери 6, карати 0.
264
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
е per chamali е barcha per mandar a galia e nave...................perp.	1 car. 12
e per boleta al prete e chonpagni di galia.........................perp.	1 car. 12
e per sansaria.....................................................perp.	4 car. 0
Suma in tuto...............................................a	c. 372 perp. 18 car. 16
e per provixion a una per c-o..............................a	c. 404 perp. 8 car. 12
Suma perp. 877 car. 16
*
Zera a 1’inchontroscrita die aver a di 4 novenbre per el viazo de Veniexia rechomanda
a mio fradelo, per I’amontar de hi chontrascriti pani 4 de zera chon spexe fin chargadi in nave
patron Franzesco de Tornado...................................a c. 346 perp. 373 car. 0
a di [26] fever per el viazo de Veniexia rechomandado a mi Jachomo Badoer, per
I’amontar de hi chontrascriti pani 8 de zera chon spexe fin chargadi in galia Grita, monta ..
..............................................................c. 406 perp. 504 car. 16
Suma perp. 877 car. 16
*
a di 22 novenbre (1439) per Jachop de Sofia per I’amontar de pani 9 a perp. 53 % la
peza, a barato de zera zagora a perp. 27 el chanter, sanser Pulixoto, e per zera de mia raxon al
dito Jachop zudio..................................................c. 359 perp. 6 car.
*
a di dito [27 novenbrel439] per Jachop zudio de Sofia chontadi al dito per resto de
zera, e per zera de mia raxon al dito Jachop...................sa c. 369 perp. 6 car. 0
Dorini-Bertele, Il libro dei conti di Giacomo Badoer, p. 20-21,28-29,45,55,59,62-
63,68-69,70,102,108-109,135,138-139,148-149,153,170-171,188-189,190-191,192-193,
202,254-255,266-267,272-273,274-275,285,354-355,490-491,511,516-517,540-541,570-
571,574-575,740-741,743,745.
265
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 103
ПИСМО НА СЕНАТА ДО ДУКА НА БУРГУНДИЯ ЗА ПОХОД СРЕЩУ
ТУРЦИТЕ ОТ 2 ЯНУАРИ 1442 Г.
1442 г., 2 януари (по венецианския календар), индикт VI
До светлейший господар дука на Бургундия12" и т.н.
Светлейши княже и височайши господарю. Винаги сме получавали от Ва-
ше сиятелство най-любезни писма по какъвто и да е въпрос, писани до нас, но
това писмо, което получихме сега, датирано от 6 декември 1441 г. чрез онзи Ваш
пратеник, получихме с оше по-голяма благодарност, понеже от него разбрахме,
онова, което винаги ни е било най-ясно, че Ваше най-християнско височество, е
изцяло наклонен за съхраняването и спасението не само на град Цариград, но и
на цялата християнска религия, за което писмо благодарим с отговор най-вече
на Ваше сиятелство, който с такава милост и благоволение иска да се осведоми
от нас за новостите и положението на Цариград и на останалите източни земи
от нас, и към нас винаги показва така голяма човечност, и възхваляваме въз-
можно най-силно онази Ваша естествена привързаност и най-горещо желание
за спасението и ползата на християнската обшност, поради което, за да разбере-
те условията в онези области, ще кажем, че е вярно това, което беше известено
на Ваше височество и по-рано, а именно, че Цариград беше обсаден за няколко
месеца от враговете на християнското име, турците и беше тежко притиснат, но
с помощта на Божията милост, чрез която се ръководеха събитията, като обса-
дата от турците беше установена по този начин, всемогъщият Бог протегна дес-
ницата Си за спасението на Своя народ и за унищожение на турците. Защото,
както не се съмняваме, че беше известено на Ваше сиятелство, както от Унга-
рия, така и от други земи, тези турци, конто нахлуха с мощна войска и многоб-
ройни военни машини, навлязоха в кралството Унгария в трансилванските му
области и в провинцията Влахия, и вече като започнаха да опустошават и уни-
щожават онези области с плячкосване, меч и огън, бяха избити и подхвърлени
на голямо нападение и унищожение от унгарските народи на трансилванците и
власите и от другите съседни области, конто се събраха срещу турците, увлечени
от Божие чудо, както личи от писмото на светлейший крал на Унгария и Полша
и на неговия главнокомандващ, който присъстваше лично, чието копие си при-
помняме, че пратихме на Ваше височество преди в писмото си от 30 октомври
1441 г. И все пак из пратихме копие на това писмо и обратно, приложено към
тях, за да разберете цялата и достоверната същност на случилото се, така както
и ние, следо което, поради това нещастие за турците и поражението им, войска-
та, която дотогава обсаждаше Цариград, отстъпи незабавно и се оттегли. Също
по това време се случи, че пресветлият деспот Константин Драгаш, брат на свет-
лейший император на Цариград, като потегли от провинция Ахая на път за Ца-
риград, та да може да помогне и на брат си и на империята лично, по пътя си
беше обсаден в течение на много дни на острова и крепостта Сталимене от тур-
ска флота, която изскочи внезапно от турската крепост Галиполи, така че нито
можеше да отиде в Цариград, нито да отстъпи от там, нито пък изобщо се надя-
ваше за спасението си. Междувременно, ние, като узнахме за това, изпратихме
266
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№ 103
LITTERAE SENATES AD DUCEM BURGUNDIAE DE PASSAGIO CONTRA
TURCOS DIE IIIANUARII A. MCDXLII
MMCCCCXLII., die II Januarii (more veneto). Indictione VI.
Illustrissimo domino duci Burgondie et cet.
Illustrissime princeps et Excellentissime domine. Habuimus omni tempore gratissimas
literas celsitudinis vestre pro quacunque causa nobis scriptas, sed eas quas nunc accepimus
datas die sexto decembris elapsi per hunc nuncium vestrum tanto gratiores habuimus quanto
ex illis vidimus quod tamen semper exploratissimum nobis fuit Excellentiam vestram velut
christianissimam ad conservationem et salutem non solum urbis Constantinopolitane, sed
totius christiane religionis tota mente promptissimam esse, pro quarum literarum responsione
In primis Celsitudini Vestre, que tanta caritate et benivolentia de novis et statu illius urbis
Constantinopolitane et aharum partium orientalium a nobis certif cari petit ac nobiscum tanta
humanitate se habet immense regratiamur, Illamque vestram naturalem affectionem et
ardentissimum desiderium ad salutem et comodum Reipublice christiane quammmaxime
laudamus, subinde ut condictiones partium llarum intelligatis, verum fuisse dicimus id quod
excellentie vestre iam antea nunciatum fuit videlicet Constantinopolitanam urbem ab hostibus
christiani nominis Teucris per aliquot menses fuisse obsessam et graviter stimulatam, sed
auxiliante divina dementia cuius res agebatur stante eiusmodi teucre gentis obsidione,
omnipotens deus dexteram sue Maiestatis ad salutem populi sui, et excidium teucrorum
extendit. Nam sicut celsitudini vestre tam ex partibus Hungarie quam aliunde nunciatum fuisse
non dubitamus teucri ipsi qui potentissima manu, maximisque bellicis apparatibus Regnum
Hungarie in partibus Transivanis ac Valachie provinciam subintraverant, iamque preda ferro
et igne partes illas vastare et evertere ceperant a gentibus hungaricis Transilvanis ac Vlachis
et aliis convicinis partibus christianis, que ad oppositum Teucrorum convenerant divine
miraculo fusi cesi et in extremum conflictum et excidium versi sunt, sicut constat per literas
Serenissimi Regis Hungarie et Polonie eiusque Capitanei, qui in facto fuit, quarum exemplum
alias in literis nostris datis XXX mensis octobris elapsi ad excellentiam vestram misisse
recolimus. Et tamen earundem literarum exemplum rursus mittimus his inclusum ut totam ac
veram rei essentiam sicut et nos habuimus intelligat, unde propter hanc adversam Teucrorum
fortunam et cladem Eorum exercitus qui ad obsidionem Constantinopolis dudum steterat repente
discessit, et evanuit. Evenit quoque eo ipso tempore ut Illustris despotus Constantinus dragassi
frater Serenissimi Imperatoris Constantinopolitani, dum ex provincia Achaye discessisset
Constantinopolim profecturus, ut et fratri et imperio personaliter opem feret in eius itinere a
classe Teucrorum, que ex improvise de Galipoli opido Teucrorum exiverat in insula et castro
Stalimene per plurimos dies obsessus fuit, Ita ut nec Constantinopolim ire posset, nec inde
discedere, neque vix de salute sua speraret. Interea nos habentes de re ista noticiam,
267
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
осем от нашите въоръжени и добре екипирани галери на това място, за да осво-
бодят този пресветъл деспот от тази опасност и да направят пътя му до Цариг-
рад безопасен. И така чрез чудотворного милосърдие на Господа стана така, че
почти по едно и също време и турската армия в Унгария беше унищожена, и
този пресветъл деспот беше освободен от тази опасност, когото онези наши га-
лери заведоха в Цариград и не се съмняваме, че са го оставили там невредим;
това е истинският и съществен резултат от тези неща, за конто Ваше височество
желае да получи сигурни сведения от нас, конто със същата онази душевна иск-
реност и справедливи намерения, конто притежаваме ние и нашите предшест-
веници за спасението и благото на християнството винаги досега и конто вижда-
ме и у Ваше сиятелство, с това наше писмо, както искахте, обявяваме, че ще ги
запазим като истински християни, разположени с искрен и готов дух.
От гореказаното преценяваме с голяма вероятност, че тези опасности са
отхвьрлени, но все пак се надяваме да получим истинна и пълна информация за
всичко ново и за положение™ в онази Цариградска империя и в Града, а също и
за другите области там при връщането на нашите галери, конто заминаха в оне-
зи земи и конто очакваме да се върнат скоро. За което ще уведомим и ще извес-
тим Ваше сиятелство. И ако по някакъв план е възможно, ще се погрижим за
нашите галери, конто Ваше височество на свои разноски поиска да се въоръжат
и екипират от нас на справедлива и разумна цена. Бъдете уверени, че както
относно галерите, така и относно почтената и разумна цена, а също и по отно-
шение на другите благодеяния за Ваше височество и на ползите за цялото хрис-
тиянство, възможни за нас, като истински християни и най-благоразположени
към Ваше сиятелство ще се съхраним искрено разположени.
И нека отсега се реши, че от Колегиума да може да се напишат писма на
гореказания господар, дука на Бургундия по делото на Пиетро Марчело, във
форма, която се види подходяща на казания Колегиум.
За-110.
Против - 0.
Въздържали се - 2.
268
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
octo ex galeis nostris armatis et bene munitis ad locum ipsum misimus ut ipsum Illustrem
dispotum ab eo periculo liberarent, ac eius iter usque Constantinopolim tutum facerent. Sicque
per miram Dei clementiam factum est ut uno eodem ferme tempore et Teucrorum exercitus in
Hungarian! delectus (sic) fuerit , et ipse Illustris despotus ab illo periculo liberatus quem
galee ille nostre Constantinopolim conduxerunt, eumque iam illuc incolumen attigisse non
dubitamus, hie est verus et substantialis effectus eorum de quibus excellentia vestra a nobis
certificari petit que ea ipsa animi sinceritate eaque recta intentione quam et nos et predecessores
nostri ad salutem et commoda christianitatis continuis temporibus habuimus quem admodum
et celsitudinem vestram habere videmus per has nostras literas sicut requiritis declaramus,
reperiemur tanquam veri christiani sincera et prompta mente dispositi.
Ex quibus supemaratis verisimiliter arbitramur pericula ilia sublata esse, Nichilominus
per reditum galearum nostrarum, que ad partes illas profecte sunt quas in proximo expectamus
de omnibus novis et condictionibus illius imperii et urbis Constantinopolitane ceterarumque
partium illarum veram et integram informationem habere speramus. De quibus vestram
celsitudinem consciam et participem facimus. Et si qua provisione galearum nostrarum quas
vestra Sublimitas suis sumptibus per nos armari et muniri iusto et rationabili precio requisivit
expediens esse videbimus. Reddat se certain, quod tam in facto galearum quam in precio
congruo et honesto, ac in reliquis excellentie vestre gratis, et christianitati comodis nobis
possibilibus, tanquam veri christiani ac vestre celsitudinis benivolentissimi reperiemur sincere
dispositi.
Et ex nunc sit captum. Quod per collegium scribi possint litere prefato domino duci
Burgondie pro factis Petri Marcello in ilia forma que videbitur dicto collegio.
De parte 110.
De non 0
Non sinceri 2
ASV - Senato, Mar, I, c.138 r-v.
269
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 104
ПИСМО НА СЕНАТА ДО ПАПСКИМ ЛЕГАТ, КАРДИНАЛ НА САНТ
АНДЖЕЛО, ДЖУЛИАНО ЧЕЗАРИНИ ЗА ОСЕМ ИЛИ ПОВЕЧЕ ГАЛЕРИ,
КОНТО ПО ДУНАВА ЩЕ ОТИДАТ ДО НИКОПОЛ, ОТ 4 ЮЛИ 1444 Г.
1444 г., ден 4 юли.
До достопочтения господин кардинал на Сант Анджело122, апостолически
легат.
Достопочтени отче,
На човечното Ваше писмо, достопочтени отче, датирано от 5 юни, настоя-
щата година, отговорихме с друго наше писмо, доколкото узнахме, че трябва от-
поено някои неща, съдържащи се в него, което все пак като прочетохме, изпра-
тихме, заедно с това писмо, но казахме, че относно тези неща, конто преценихме,
че са важни, ще отговорим с друго наше писмо. След това получихме друго писмо
от Вас, достопочтени владико, на 25 -ия ден от същия месец. Чрез него, тъй като
известяваме на Вас, достопочтени отче, че след изпращането на това наше писмо,
именно на 22-ия ден от същия месец юни, достопочтеният господин кардинал,
вицеканцлер и легат в името на Иисуса Христа отпътува с последната си галера,
та да я подбуди да замине за Проливите, заедно с другите седем папски галери,
въоръжени тук, и с осем други наши галери и фусти, конто са в открито море. За
изпращането оттук на четирите галери, наети от нас от светлейший господин дук
на Бургундия галери, е положено цялостно и постоянно усърдие, така че в рамки-
те най-много на два-три дни, всички те да могат да са готови без грешка за отпъ-
туване. Но имахме доста разногласия да дадем отговор на това Ваше писмо, дос-
топочтени отче, в онази му част, където се говори за изпрашане на някакви гале-
ри по река Дунав за осигуряване на най-лесен преход на християнската армия
през самата река,като оценихме, че не би било безполезно, като се обърне внима-
ние на важността на това начинание, в него да се действа разумно, но като насо-
чим изцяло духа си към доброто изпълнение на това свето начинание и като же-
лаем в чест на всемогъщия Бог Вам, достопочтени отче и на онзи светлейши крал
и на цялото христианство да се спечели обещаният резултат, макар и с речения
достопочтен господин кардинал, вицеканцлера, преди отпътуването му оттук, да
говорихме по този въпрос, решихме все пак да му пратим копие от Вашего упоме-
нато писмо от деня пети юни, отнасящо се до този въпрос, а също и другого пис-
мо, което получихме от Вас, достопочтени отче, изпратено до самия господин
кардинал, легата. Напомняме и насърчаваме него, достопочтения отец, като стигне
до Галиполския пролив, като сподели това с адмирала на напеките галери, кому-
то също писахме да прати подходящего за по-доброто изпълнение на делото и да
станат по-добре нещата, конто трябва да станат, осем или повече галери с онази
заповед, която се прецени, че е подходяща за оказване на възможно най-голямо
съдействие, конто по река Дунав или откъдето е нужно, да отидат до Никопол или
където е нужно, да отидат за оказване на възможно най-голямото съдействие, та
християнската армия да може да премине Дунава, в което преминаване смятаме,
че се крие победата в това славно начинание. И това казахме, доколкото
270
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В
№ 104
LITTERAE SENATUS AD LEGATUM APOSTOLICUM CARDINALEM
SANCTI ANGELI JULIANUM CESARINI DE OCTO VEL PLURIBUS
GALEIS, QUAE PER DANUBIUM IRENT APUD NICOPOLIM DIE IV IULII
A. MCDXLIV
MCCCCXLIIIL, die IIII. Iulii.
Reverendissimo domino Cardinali, Sancti Angeli Legato Apostolico.
Reverendissime pater,
Ad humanissimas litteras Vestre Reverendissime Patemitatis datas V lunii novissime
lapsi respondimus aliis literis nostris quantum ad non nulla in eis contenta opportere
cognovimus quas tamen replicatas mittimus his adiunctas diximus tamen quod ad quedam
que nobis importare videbantur per alias nostras responderemus. Deinde etiam alias literas a
Reverendissima dominatione vestra suscepimus diei XV mensis eiusdem. Per has siquidem
nunciamus vestre Reverendissime Paternitati quod post earum litterarum nostrarum
expeditionem videlicet die XXII ipsius mensis lunii Reverendus dominus Cardinalis
vicecancellarius legatus. in nomine Yhesu Christi cum ultima galea sua itineri se commisit ut
simul cum aliis septem galeis nomine Romani Pontificis hie armatis ac cum octo aliis nostris
galeis et fustis que sunt in mari in strictum ire solicitet. Ad expeditionem vero hinc quatuor
galearum mutuatarum per nos Illustrissimo domino duci Burgondie omnis assidua diligentia
adhibita est, Ita ut infra duos vel tres dies ad longius omnes ipse infallibiliter itineri erunt
exposite. Distulimus autem aliquanto dare responsum ad ipsas litteras Vestre Reverendissime
Patemitatis circa earn partem, ubi agitur mentio de mittendis aliquibus galeis per flumen
Danubn pro reddendo magis facilem transitum exercitus christianorum ultra flumen ipsum
cum existimaverimus non esse inutile attenta huiusce rei importantia, in ea consulte procedere
dirrigentes tamen omnes spiritus nostros ad bonam executionem illius sancte impresie
desiderantesque quod in honorem omnipotentis Dei, Vestre Reverendissime patemitatis, et
illius Serenissimi Regis, totiusque christianitatis, votivum sortiatur effectum, licet cum
prefato Reverendissimo domino Cardinali Vicecancellano ante suum hinc discessum
contulerimus de re ista, statuimus, tamen sibi mittere exemplum litterarum vestrarum
prefatarum diei quinti, loquentium de re ista, nec non alias literas, quas postea a
Reverendissima Patemitate vestra suscepimus, dirrectivas ipsi domino Cardinali legato.
Commemoramusque et hortamur suam Reverendissimam Patemitatem, ut cum erit in stnctu
Galipolis comunicata re ista cum Capitaneo galearum summi Pontificis cui etiam nos
scripsimus opportune mittat pro meliori executione facti utque potentius fiant quecunque
fienda sunt, octo vel plures galeas cum illo ordine qui videbitur opportunus que per Danubium
seu quo opus erit, vadant usque Nicopolim, seu quo opus erit, vadant ad omnem favorem
possibilem impendendum, ut exercitus christianorum Danubium transire possit, in quo
transitu consistere videmus victoriam illius gloriose impresie. Et hoc dicimus in quantum
271
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
достопочтеният господин кардинал на Венеция или водачите на галерите, конто
отиват по Дунав от Ваше име, достопочтени отче, нямат нищо против. И за доб-
рого изпълнение на това начинание, се срещнахме по този въпрос с велелепния
господин дьо Ваврен, капитан на галерите на светлейшия господин, дука на Бур-
гундия123 и го убедихме ефикасно по този въпрос да бъде готов и подготвен за
всичко, което се отнася до обещания резултат на това свято начинание. Освен
това за по-пълна информация за Вас, достопочтени отче, му пратихме приложе-
ното копие на писмото, което писахме до достопочтения господин кардинал, ле-
гат, вицеканнлер и до адмирала на флота по гореказаните въпроси.
За-97.
Против - 4.
Въздържали се -1.
№ 105
ПИСМО НА СЕНАТА ДО КАРДИНАЛА НА ВЕНЕЦИЯ, ВИЦЕКАНЦЛЕР
НА ПАПСКИЯ ЛЕГАТ, ЗА СЪЩОТО ОТ ГОРЕУКАЗАНАТА ДАТА
1444 г., денят 4 юли.
До достопочтения господин кардинал на Венеция, вицеканцлер, апосто-
лически легат.
Достопочтени отче,
Не е непознато Вам, достопочтени отче, с какво усърдие и старание се
грижихме галерите на палата, съоръжени тук и предоставени на Вашата лега-
ция, да заминат бързо оттук, за да могат бързо да завземат Галиполския про-
лив, за успешного изпълнение на святого начинание, насочено срещу неверните
турци. И макар и да знаем, че Вие, достопочтени отче, не по-малко желаете това
от нас самите, като все пак преценяваме, колко време и удобство е пропуснато
досега, молим и настояваме Вас, достопочтени владико, макар и да не смятаме
това за нужно, да се положат енергични усилия, да се отправите към Галиполс-
кия пролив, колкото се може по-бързо. Освен това, макар и да бяхме говорили с
Вас, достопочени отче, преди отпътуването Ви оттук, по това, което и Вам и нам
писа един ден по-рано достопочтеният господин кардинал на Сант Анджело и
легат за някакви галери, конто да се изпратят по река Дунава за да превозят
християнските военни сили, та да могат по-лесно да преминат, все пак наредих-
ме, поради важността на задачата, понеже в това прекосяване на Дунава,
272
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Reverendissimus dominus Cardinalis Venetus, seu ductores galearum in Danubium iturarum
a Vestra Reverendissima dominatione aliud in contrarium non haberent. Et pro bona executione
huius negotii, fuimus super hoc, cum Magnifico domino de Wahrin Capitaneo galearum
Illustrissimi domini ducis Burgondie, sibique efficaciter persuasimus rem istam qui etiam
promptus et paratus erit ad omnia concementia votvum exitum, et bonam executionem illius
sancte impresie. Preterea ad informationem pleniorem Vestre Reverendissime Patemitatis eidem
mittimus insertam copiam literarum quas scripsimus prefato Reverendissimo domino Cardinali
legato Vicecancellario et Capitaneo Classis super materia antedicta.
De parte 97.
De non 4.
Non sinceri 1.
ASV - Senate, Secreta, XVI, c.103 r.
№ 105
UTTERAE SENATES AD CARDINALEM VENETIARUM
VICECANCELLARIUM LEGATI APOSTOLICI DE EODEM DIE
PRAEDICTO
MCCCCXLIIII., die IIII. lulii.
Reverendissimo domino Cardinali veneto Vicecancellario legato Apostolico.
Reverendissime pater,
Non est incognitum Vestre Reverendissime Patemitati, quanto studio et diligentia,
optaverimus, ut galee, nomine Romani pontificis, hie armate, vestreque legationi supposite,
hinc cito expedirentur, ut pro votiva executione sancte Impresie, adversus perfidos teucros
sumpte strictum Galipolis celeriter occupare possent. Et licet sciamus Reverendissimam
Patemitatem Vestram istud non minus appetere, quam nos ipsi, considerantes tamen quantum
hactenus comoditatis et temporis pretermissum est, hortamur et rogamus Reverendissimam
dominationem vestram, licet id non expedire putemus, ut adhibita solicita opera, in strictum
Galipolis, quo celerius sit possibile, se recipiat. Preterea et si ante vestrum hinc discessum
contulerimus cum Reverendissimam Patemitatem vestram circa ea que et vobis et nobis
pridie scripsit Reverendissimus dominus Cardinalis sancti Angeli legates super aliquibus
galeis mittendis per flumen Danubii ad ferendam opem exercitui christianorum, ut facilius
transire possit statuimus tamen propter importantiam facti cum in hoc transitu Danubii
273
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
преценихме, че се крие победита на това свето начинание, да изпратим с тях
приложено копие от писмото, което същият достопочтен господин кардинал и
легат ни написа по-рано по този въпрос, заедно с друго писмо, което същият
достопочтен господин легат наскоро писа на Вас, достопочтени отче, конто смет-
нахме,че да се отворят и да се прочетат с голяма поверителност и за по-добро
изпълнение на задачата, не е неуместно. Значи молим Вас, достопочтени отче,
комуто поверяваме целия този товар, понеже от това преминаване на Дунава
зависи християнската победа и затова преценяваме като извънредно важен дос-
тъпът до Дунава на онези галери, след като Вие, достопочтени отче, достигнете
до Галиполския пролив, като се обсъди този въпрос с адмирала на папските
галери, да пратите с най-подходящата заповед, която се прецени, осем или пове-
че галери от този морски флот по Дунава до Никопол, или докъдето е нужно за
най-добра възможна помощ, та християнската армия да може да прекоси. И
това казваме, доколкото Вие и водачите на галерите, конто ще потеглят към
Дунава от достопочтения господин кардинал на Сант Анджело и легат, нямат
нищо против. Писахме също на капитана на папските галери по този въпрос,
като преценихме, доколко е нужно. Освен това се посъветвахме по този въпрос
и с велелепния господин дьо Ваврен, адмирал на галерите на светлейшия дук на
Бургундия, който е готов да се подчини във всичко на Вас, достопочтени отче.
Прочее за по-пълна информация за Вас, достопочтени владико, му пратихме с
това писмо и приложено копие от отговора, който съставихме на достопочтения
господин кардинал на Сант Анджело и легат по тези въпроси.
За-109.
Против - 2.
Въздържали се -1.
№ 106
ПИСМО НА СЕНАТА ДО АДМИРАЛА НА ПАПСКИЯ фЛОТ АЛОЙЗО
ЛОРЕДАН ЗА ОТПЛАВАНЕ ДО НИКОПОЛ НА ДУНАВА ОТ ГОРЕСПО-
МЕНАТАТА ДАТА
1444 г., ден 4 юли.
До господин Алойзо Лоредан, настоятел на църквата Свети Марко, адми-
рал на галерите на папата.
След отпътуването Ви оттук, получихме писмо от достопочтения госпо-
274
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
consistere videamus victoriam illius sancte inipresie. mittere istis implicitum exemplum
litterarum quas idem Reverendissimus dominus Cardinalis legatus super hac materia pridie
nobis scripsit simul cum aliis litteris quas etiam idem Reverendissimus dominus Legatus
Reverendissime Patemitati vestre novissime scribit, quas sumpta confidentia et pro meliori
execucione facti aperiri et legi facere non inconveniens esse putavimus. Hortamur igitur
Reverendissimam Patemitatem vestram, cui totum reliquinius onus istud ut cum in transitu
isto fluminis Danubii, christianorum dependat victoria ideoque omnino necessarium
iudicemus accessum in Danubium eiusmodi galearum postquam Reverendissima Paternitas
vestra aplicuerit in strictum Galipolis. comunicata hac materia cum Capitaneo galearum
Romani Pontificis mittat cum illo meliori ordine, qui videbitur, octo vel plures galeas illius
maritime classis per Danubium usque Nicopolim, seu quo opus erit, ad omnem favorem
possibilem impendendum, ut exercitus christianorum transire possit. Et hoc dicimus in
quantum Reverendissima Paternitas vestra seu ductores galearum in Danubium iturarum a
Reverendissimo domino Cardinale Sancti Angeli legato, aliud in contrarium non haberent.
Scripsimus etiam Capitaneo galearum summi Pontificis circa rem istam quantum oportere
cognovimus. Contulimus preterea de re ista cum Magnifico domino de Wahrin Capitaneo
galearum Illustrissimi domini ducis Burgondie, qui promptus erit Vestre Reverendissime
Patemitatis in omnibus obedire.
Ceteruni ad informationem pleniorem Vestre Reverendissime dominationis mittimus
eidem istis insertam copiam responsionis quam fecimus Reverendissimo domino Cardinal!
Sancti Angeli in materia antedicta.
De parte 109.
De non 2.
Non sinceri 1.
Ibidem, c. 103 r-v.
№ 106
LITTERAE SENATE’S AD CAPITANEUM GENERALEM CLASSIS SUMMI
PONTIFICIS DE EUNDO APUD NICOPOLI DANUBII
DIE PRAEDICTO
MCCCCXLIIII. die IIII lulii.
Ser Alvisio Lauredano procuratori ecclesie Sancti Marci Capitaneo galearum Summi
Pontificis.
Post vestrum hinc discessum, accepimus literas a reverendissimo domino
275
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
дин кардинал на Сант Анджело и апостолически легат, чието копие изпращаме
за Ваша информация, приложено с това писмо. И понеже, както ше видите,
Негово достопочтение владиката ни убеждава, че за добър и щастлив изход на
предприетото начинание срещу турците, за да може християнската войска да
премине при Никопол река Дунав по-удобно, искаме да се изпратят и някакви
галери по речената река за да подпомогнат гореказаното преминаване, от което
е спирана /войската/, от тази армада или кораби Вие да се отдалечите, за да се
избегне всякакъв вид нередкости. И ако случайно реченият велелепен адмирал,
което все пак не вярваме, поради обещанието, което ни даде, реши или поиска
нещо друго, да изпълните под страх от упоменатото наказание в пълен обем
тази наша заповед.
Освен това Ви нареждаме по никакъв начин да не влизате в тайно обще-
ние с Родос под страх от реченото наказание чрез отстраняване или ако случай-
но другояче прецени реченият велелепен адмирал, което впрочем е недопусти-
мо, поради даденото пред нас обещание, искаме подобно на това, да не му се
подчинявате под страх от реченото наказание.
Но когато, с Божията помощ, достигнете в Галиполския пролив, ако се слу-
чи така че, се съберат случайно някаква флота, фусти или други кораби на султа-
на в този пролив, за да помагат на турците, в такъв случай искаме и Ви нарежда-
ме, ако се реши от достопочтения господин кардинал и легат и от благородния
мъж Алойзо Лоредан, настоятел и адмирал, да се предприеме нещо срещу речени-
те галери или кораби на султана, трябва да се подчините на речения велелепен
Ваш адмирал и другояче не. Искаме освен това и онова, което ще съхрани нужна-
та скромност и благоразумие с речения велелепен адмирал, посредством онези
блага и съответни начини, конто Ви се сторят уместни, да улесните достьпа си до
пролива, с което би могло да се побърза, защото, както знаем е нужно. Припомня-
ме също и Ви нареждаме, че както в местата, където ще попаднете при това Ваше
навлизане, също и от корабите на всяка нация да се пазите да не понесете или да
не позволите да не понесат никакви щети, за което бихте се лишили от милостта
ни.
За-115
Против - 2.
Въздържали се - 0.
276
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XI1-XV В.
Cardinale Sancti Angeli legato Apostolico quarum copiam ad vestri informationem mittimus
his insertam. Et quoniam sicut videbitis sua Reverendissima dominatio nos suadet, ut pro
bono et felici exitu sumpte impresie contra Teucros, ut christianorum exercitus apud Nicopolim
flumen Danubii comodius transire possit mittantur alique galee per flumen predictum ad
dandum favorem transitui antedicto, in quo consistit volumus, quod a tali armata seu navigiis,
vos longiquetis ut tollatur omnis materia novitatis. Et si forte prefatus Magnificus Capitaneus,
quod tamen non credimus, propter promissionem quam nobis fecit, aliter sentiret, aut vellet,
volumus, quod sub репа predicta, hoc nostrum mandatum inviolabiliter observetis.
Mandamus insuper vobis, quod nullo modo Rhodum vos conferatis sub dicta репа
ammittendi capita, et si forte aliter videretur prelibato Magnifico Capitaneo, quod tamen non
est tenendum, propter promissionem quam nobis fecit, volumus similiter, quod ei non obediatis
sub репа predicta.
Quando autem, Deo dante, eritis in strictu Galipolis, si forte contingeret, quod aliqua
armata, fuste, aut alia navigia Sultani in strictum ipsum se conferrent, pro dando favorem
Teucris, in hoc casu volumus et mandamus vobis, quod si per Reverendum dominum
Cardinalem legatum ac per virum nobilem Aluisium Lauredano procuratorem Capitaneum,
deliberaretur aliquid agere contra predictas galeas sive navigia Sultani, obedire debeatis prefato
Magnifico Capitaneo Vestro, et aliter non.
Volumus preterea, quod servata opportuna modestia et prudentia cum prefato Magnifico
Capitaneo, illis bonis et pertinentibus modis qui vobis videbuntur, solicitetis accessum vestrum
in strictum, quo festinantius esse poterit, sicut summe necessarium esse cognoscimus.
Commemoramus etiam et mandamus vobis, quod tam in locis ad que capitabitis, in hoc accessu
vestro, quam etiam navigiis cuiuslibet nationis, caveatis inferre aut inferri permittere damna
aliqua, pro quanto nostram graciam caripenditis.
De parte 115.
De non 2.
Non sinceri 0.
Ibidem, c.105 r-v
277
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 107
ПИСМО НА КРАЛЯ НА УНГАРИЯ И ПОЛША ВЛАДИСЛАВ III ДО
ВСИЧКИ ЗА ПОХОД СРЕЩУ ТУРЦИТЕ ЧРЕЗ ПРЕМИНАВАНЕ НА
ДУНАВА ПРИ ОРШОВА, ИЗПРАТЕНО ОТ СЕГЕД НА 4 АВГУСТ 1444 Г.
1444 г., ден 4 август.
Ние, Владислав, по Божията милост крал на Унгария, Полша, Далмация,
Хърватско и др., велик княз на Литва и наследник на Русия124. Известие до всички.
По-рано на общото събрание на прелатите, бароните и благородниците на това
наше кралство Унгария, наскоро състояло се в Буда, в чест на всемогъшия Бог и
за защита и увеличение на християнската вяра и за доброто на цялата католичес-
ки църква и особено за освобождение на това наше кралство и околните земи,
конто самите турци в много предходни години нападаха най-жестоко и не преста-
ват и сега да нападат, наредихме, утвърдихме и постановихме с единодушна воля
и съгласие на цялото гореказано събрание, да заминем лично и с нас да поведем
това лято или година мощна армия към земите на Гърция и Романия и с Божията
помощ, с всичките ни сили, да работам за унищожението на безбожните турци. И
това се заклехме заради по-голяма здравина на делото да изискаме чрез изпълне-
нието в ръцете на достопочтения во Христе отец господин Джулиано, кардинал
на Сант Анджело, легат на Светия престол, за утешение на цялото христианство,
това наше благочестиво намерение и решение чрез наше писмо, подписано собс-
твеноръчно, посочихме на светия во Христе отец и господар, господин папата
Евгений IV и на светлейшите крале и християнски владетели, поради което никой
по никакъв начин не трябва да умува, защо ние искахме това така свято и тържес-
твено решение под клетва и публично обявено и всякак сме разположени, с Божи-
ята помощ, да го доведем до изпълнение и до желания край. Но понеже все пак
някой. поради посешението на пратениците на Мурад, турският император, при
нас, конто искаха от нас да сключим с речения турски император Мурад прими-
рие за известно време, поради това изглежда, се съмняват дали искаме да изпъл-
ним взетото под клетва гореказано решение от Буда и затова, за да изличим от
душите на всички хора всяко съмнение и подозрение или скрупулозно двоумене и
особено, щото достопочтените отци во Христе и господа господин Франческо Ве-
нето и речения господин Джулиано, главен покайник на Светата Римска църква,
кардинали и легати на Апостолическия престол, а също и велелепните капитани
на галерите, както на светлейший господин дука на Бургундия, така и на Светлей-
шего правителство на Венеция, най-вече да се уверят и осигурят за искреността и
целостта на духа ни и здравината на нашето предложение и относно спазването на
гореписаното наше решение и обещание, за съвета и съгласието на нашите прела-
ти и барони, намиращи се при нас, както тези, конто ще трябва да дойдат с нас в
армията, така и онези, конто ще останат в нашето кралство, за кралската дума и
чест и за вярата Христова, в която приехме свето кръщение и се надяваме да
следваме вечен живот, над тези свети Божии евангелия пред гореказания
278
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В.
№ 107
LITTERAE WLADISLAUI REGIS HUNGARIAE ET POLONIAE AD
UNIVERSOS DE PASSAGIO CONTRA TURCOS PER TRANSITUM DANUBII
APUD ORSOVAM, DATUM SEGEDINI, DIE IV AUGUSTI A. MCDXLIV
MCCCCXLIIIL, die IIILAugusti.
Nos Wladislaus. Dei gratia Hungarie, Polonie, Dalmacie, Croacie etc. Rex Lythwanieque
princeps supremus et heres Russie. Ad Universorum notitiam. Dudum in congregatione generali
prelatorum et baronum ac nobilium huius regni nostri Hungarie, Bude novissime celebrata,
pro honore omnipotentis Dei ac pro defensione et augmento fidei christiane et pro bono totius
ecclesie catholice presertim pro liberatione huius regni nostri et partium circumstantium ,
quas ipsi Turci multis retroactis annis attrocissime persecuti sunt, et de presenti persequi non
cessant, decrevimus.firmavimus et stabilirimus unaninimi voluntate et consensu totius predicte
conventionis, Ire personaliter et nobiscum ducere ista estate seu anno potentem exercitum
versus partes Grecie et Romanie et cum Dei adiutorio totis viribus nostris laborare ad
exterminium impiorum Turcorum. Idque pro maiori rei firmitate iuravimus in manibus
Reverendissimi in Christo patris domini luliani Cardinalis sancti Angeli Apostolice sedis
legati executioni demandare ad consolationemque totius christianitatis hanc nostram piam
intentionem ac deliberationem nostris litteris manu nostra subscriptis. Significamus Sanctissimo
in Christo patri et domino, domino nostro Eugenio Papa (quarto et Serenissimis Regibus ac
principibus christianitatis, propter quod nemo quoquomodo cogitare deberet quin nos tam
sanctam et solemnem deliberationem iuratam et ubique publicatam velimus et omnino
disponamus, Deo propiciante, ad executionem et optatum finem deducere. Nihilominus quia
nonnulli propter adventum oratorum Amorati Imperatoris Turcorum ad nostram presentiam,
qui a nobis treuguas ad certum teinpus cum dicto Amorato Imperatore Turcorum fieri
postularunt adhuc dubitare videntur An predictam deliberationem Bude factam ac iuratam
exequi velimus, Idcirco ad tollendum de animis quorumcumque hominum omnem dubitationem
seu suspitionem, aut ambiguitatis scrupulum, et presertim, ut Reverendissimi in Christo patres
et domini, domini Franciscus Venetus ac Vicecancellarius et predictus dominus lulianus
Surnmus penitentiarius sancte Roniane ecclesie Cardinales et Apostolice sedis legati nec non
Magnifici Capitanei galearum tam Illustrissimi domini ducis Burgondie quam Illustrissimi
dominii Venetiarum per amplius de sinceritate et integritate nostre mentis ac firmitate nostri
propositi ac observatione prescripte nostre deliberationis et promissionis certificentur et
assecurentur., de consilio et assensu nostrorum prelatorum et baronum apud nos existentium,
tam eorum qui nobiscum ad exercitum venire debent, quam illorum qui in regno nostro
remanent in verbo regio et honore nostro ac sub fide Christiana in qua sacrum baptisma
recepimus et vitam consequi speramus eternam, super hec sacra Dei Evangelia coram
279
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
господин кардинал на Сант Анджело, легата и речените прелати и барони, се
кълнем и обещаваме и се кълнем и се обричаме на Светата Троица, Отец, Син и
Свети Дух и на славната Дева Мария, Богородица и на всички ангели и Господни
светци и особено в блажените крале Стефан и Ладислав125, патрони на това наше
кралство, да изискваме ефективно изпълнение за реченото решение и обещание,
направено в Буда и до идущия първи септември да сме с армията си на брода на
Дунава при Оршова или до-други бродове и места по-навътре и веднага да започ-
нем преминаване и после да продължим ефективно без прекъсване преминаване-
то с армията и да навлезем навътре в земята, която владеят речените турци и да
продължим навътре без коварство или някакво друго необмислено действие пътя
си в Романия и Гърция и другите земи, конто турците държат чак до морето и да
направим всичко възможно по силите си, та турците в тази година да бъдат про-
гонени от християнските земи отвъд морето, като не ще ни попречат никакви
договори, действия или решения или клаузи на примирия, направени вече или,
конто ще се сключат с турския император или неговите пратеници или речените
посланици от негово име под каквато и да е словесна форма, потвърдени вече или
конто ще бъдат потвърдени с клетва. От всичко това, посредством това настояще
наше обещание, клетва и оброк, желаем открито и специфично да се откажем и
да бъде отменено. Така щото по никакъв умисъл и претекст, с който по някакъв
начин да се мисли, че може и е в състояние да се наруши, заплати, насили или
измени това наше настояще обещание, клетва и оброк, като в свидетелство на
това, наредихме да се напише това настояще писмо и да се размножи и да се
подпечата с полагане на нашия печат, който използваме като крал на Унгария.
Дадено в Сегед, 4 август, лето Господне 1444.
И ние Шимон де Рожгон, епископ на Агрия, върховен канцлер на Негово
кралско величество, Йоан, епископ на Варадин, Рафаел Херцег де Зеге, прате-
ник в Босненския епископат и Янош Хуняди, войвода на Трансилвания, конто
ще заминем с речения наш господар краля, обещахме, заклехме се и се обрекох-
ме в гореизложената форма. И ние Петер, епископ на Чанад, Лоренц де Хедер-
вари, палатин на кралство Унгария, Георги де Рожгон, съдия от Кралския съд и
граф на Пожон, Шимон де Палоц, началник на кралската хазна, Михаил Ер-
зайш де Гурт, върховен ковчежник на господаря крал, Емерик, син на гореказа-
ния воевода на Марицал, граф Смугийски, Павел, син на бан на Алшолиндва,
Шимон Зудай де Олвод, главен кралски виночерпец, Янош де Лошонц, Павел
Херцег де Серете, Руптус де Тауданц де Макадониа и Силвестър де Тирна, граф
де Раде, конто ще останем в това кралство в знак на този наш съвет и съгласие
с гореказаното положихме и нашите печати редом с печата на речения господар
краля.
Дадено, като по-горе.
280
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
prefato domino Cardinale sancti Angeli legato, et prefatis prelatis ac baronibus spondemus et
pollicemur iuramusque et votum facimus sancte Trinitati patri et filio et spiritui sancto et
gloriosissime Virgini Marie Dei genetrici ac omnibus angelis et sanctis Dei et presertim beatis
Regibus Stephano et Ladislao, patronis huius regni nostri, predictam deliberationem et
promissionem Bude factam executioni efiectualiter demandare et infra primam diem Septembris
proxime sequentis esse cum nostro exercitu super vadum Danubii apud Orsovam vel apud
alia vada et loca inferiora et inmediate incipere transfretare et successive continuare efiectualiter
sine intermissione temporis transfretationem exercitualiter et in continent! intrare terram quam
occupant predicti Turci et continuare exercitualiter, sine dole fraude vel alio quocumque
excogitate colore iter nostrum in Romaniam et Greciam et alias partes quas tenent Turci citra
mare et facere quicquid nobis est possibile pro viribus et potentia nostra, ut Turci isto anno
expellantur de partibus christianitatis ultra mare Non obstantibus quibuscumque tractatibus
aut praticis seu conclusionibus aut capitulis treugarum factis vel fiendis cum Imperatore
Turchorum vel eius nuntiis seu ambasiatoribus predictis ipsius nomine sub quacumque forma
verborum etiam iuramento firmatis vel firmandis. Quibus omnibus per hanc presentem nostram
promissionem iuramentum et votum volumus expresse et specifice derogare et derogatum
esse, Ita ut nullo ingenio colore vel pretextu quo quoquomodo cogitari possit huiusmodi nostra
presens promissio iuramentum et votum infringi violari impediri aut difieri valeat sive possit
in cuius rei testimonium presentes litteras fieri fecimus et duplicari, ac nostri sigilli quo ut
Rex Hungarie utimur appensione muniri. Datum Zegedini quarta die Augusti anno Domini
millesimo quadmgentesimo quadrigesimo quarto.
Et nos Simon de Rozsgon Episcopus Agriensis Regie maiestatis Summus cancellarius,
lohannes Episcopus Waradiensis, Raphael Herczeg ed Zewgehew ad Episcopatum Boznensem
postulates, et lohannes de Hwnyad Wayvoda Transilvanus qui cum prefato domino nostro
Rege ituri sumus promisimus iuravimus et vovimus in forma superius expressa. Et nos Petrus
Episcopus Chanadiensis, Laurentius de Hedrchwara Regni Hungarie palatinus, Georgius de
Rozsgon iudex curie Regie et comes Posoniensis, Simon de Palocz magister agazonum
regalium, Michael Erzais de Gwrth summus thesaurarius domini Regis, Emericus filius
Wayvode de Marizali predicti comes Smugiensis, Paulus filius Bani de Alsowlindwa, Simon
Zwdai de Olvod magister pincemarum Regalium, lohannes de Losoncz, Paulus Herczeg de
Zewrethew Ruptus de Taudantz de Machadonia et Silvester de Thima comes de Rade, qui in
hoc regno remanemus in signum huius nostri consilii et assensus ad predicta nostra et sigilla
penes sigillum dicti domini Regi apponi fecimus.
Datum ut supra.
ASV - Commemoriali, XIII, c. 161 r-v.
281
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 108
ПИСМО НА ДЕСПОТА НА АРТА ЛЕОНАРДО ДО ДОЖА НА ВЕНЕЦИЯ
ЗА ПОХОД НА ТУРЦИТЕ ПРЕЗ ЗАГОРА /БЪЛГАРИЯ/, ИЗПРАТЕНО ОТ
САНТА МАУРА НА 4 ЮЛИ 1475 Г.
Светлейши княже и височайши господарю. След смирена препоръка.
За да продължим нашето задължение и дълг да информираме Вашата
светлейша Синьория, за онова, което чуем за действията и приготовленията на
този безсрамен Турчин, обръщаме внимание на Вашата светлейша Синьория, че
на деня 30 юни пристигла тук на Санта Маура126 нашият съгледвач, когото посто-
янно държим в Цариград за да разбере ясно, какво прави Турчинът и той разказа,
че на деня 2 май пристигнал в Цариград и прекарал там 17 дни и видял армадата
на Турчина, която отивала в Кафа; и били 180 съвършено съоръжени галери, три
галеоти, 170 фусти, 120 тафарии, в конто тафарии били натоварени 3000 коня и
имало натоварени 100 коли с хляб, и в една от речените галеоти влязъл Ахмед
паша, който е капитан-генерал на цялата флота. А в една друга от речените гале-
оти влязъл Джагарджи Ягуби, санджакбей /фламбурарий/ на Галиполи, а третата
галеота била натоварена с оръжие и муниции. Реченият съгледвач казва, че упо-
менатата флота, както галерите, така и фустите, галеотите, парандариите и всич-
ки останали съдове били отлично въоръжени и напълно в ред. И че е виждал
галери на Вашата светлейша Синьория и също и на каталаните, но не е виждал
никога така добре въоръжени и екипирани галери, като тези на речения Турчин.
Като заминала речената армада от Цариград на 19 май, казва още този наш
съгледвач, като се качил на галерата на Ягуби Субаша от Апотеро, отишъл с
речената галера от Цариград до фенер, където е проливът за Голямото море
/Черно море/, заедно с цялата армада, само за да види и разбере, какъв път ще
поеме речената армада.
И на 27 същия месец, също ни разказва реченият наш съгледвач, като видял
че армадата потеглила от фенер 27, се върнал в Одрин в едно място, което се
нарича Цукалохори, където се била събрала и цялата войска на Турчина и като
останал там, на 3 юни дошла новина от Синоп, че армадата пристигнала в Синоп
благополучно и щастливо на 27 май, реченият наш съгледвач останал и прекарал
в тази войска до 8 юни, и докато останал там дошла новина за Великия Турчин, че
Узун Хасан е пристигнал с повече хора в Ерзинджан. Също там, дошла новина, че
Влахът бил подготвил добре местата си и се намирал добре укрепен на полето. И
войската на Турчина била многобройна, но не била добре организирана, понеже
цветът на хората си той бил поставил на речената флота. Тази армия потеглила от
реченото място на име Цукалохори, като нашият съгледвач бил там, и заминала
за Загора, за да премине Дунава и да се отправи срещу Влаха128. И като пристиг-
нал този наш съгледвач, се намерил на пътя с един свой приятел, който той бил
оставил в Загора и му казал, че дошла новина до Великия Турчин, че със сигур-
ност армадата е нападнала Кафа и като пристигнал този наш съгледвач в Арта,
дошъл при него един друг човек от лагера на Турчина, на име Петро Панда, който
беше слуга и протеже на приснопаметния наш баща и светлейши синьор, който
282
ВЕНЕЦИАНСКИ ЛОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№ 108
LITTERAE DESPOTI ARTAE LEONARDI AD DUCEM VENETORUM DE
EXERCITU TURCORUM PER ZAGORAM (BULGARIAM) TRANSIENTE,
DATUM SANCTAE MAURAE DIE IV IULII A. MCDLXXV
Serenissime Princeps et Excellentissime Domine.
Post humillimam commendationem. Per continuar al debito et obligatorio nostro in dar
adviso et intelligentia alia Vostra Illustrissima Signoria, de quanto sentimo de la pratiche et
apparati de questo insolentissimo Turcho, adonche notificamo ala Vostra Illustrissima Signoria,
сото a di 30 de Zugno zonse qui in Sancta Maura lo speculator nostro, lo qual seriose teniamo
in Constantinopoli per intender distincte, quanto fa el Turco, et recita, come adi duy de maze
si trovo in Constantinopoli et dimori li Zomi 17 et vide 1’armata de Turcho, la qual ando in
Caffa, erano galie compile cento octanta, galeaze tre, fuste cento septanta, tafarie 120, in le
qual tafarie foron posti cavalli 3000 et erano marani cento carezi de pani, et in una de dicte
galeaze intro Achmath Bassa, lo qual e Capitano General de tuta la armata; et in 1’altro de
dicte galeaze intro Diagarzj lagubi, flabularo de Garipoli; et la terze (sic) galeaza era carga de
arme et munitione. Dice lo dicto Speculator, che la dicta armata, cussi galie, сото fuste,
galeaze, parandarie et tutti altri legni erano optimamente armate, et ben in puncto. Et che avea
visto galie de Vostra Illustrissima Signoria et anche de Catelani, ma non haveva mai visto si
bene in puncto, ne si ben armato, come quelle del dicto Turco.
Uxio la dicta armata da Constantinopoli adi 19 de Mazo, dixent anche esso nostro
speculatore, сото montando in la galia de lagubi Subassi de lo apotero, ando cum la dicta
galia da Constantinopoli infino a lo fanaro, dove e lo strecto de mar mazor, insieme cum tuta
1’armata solum per veder et intender, che via faria la dicta armata.
Et adi 27 del dicto mese recitone etiam el dicto nostro speculator, che vedendo 1’armata
esserse partita da lo fanaro luy, si ritomo in adrianopoli in uno loco, nominate Zujchalochotj (sic),
dove era raccolto tutto lo esercito del Turcho, et stando li, adi 3 de Zugno venenj nova di Sinopi,
сото 1’armata era zonta a Sinopi salva et feliciter adi 27 de Mazo, stette lo dicto nostro speculator
et сотого in quello exercito in fine adi VIII de Zugno, et mentre stetti li vene nova al gran
Turco, сото Ussun Cassam era venuto a Larzingan cum gente assai. Ancor li, li vene nova,
сото lo Valacho havea ben preparato lo loco suo et se trovava ben fortificato in lo campo; et
exercito del Turco eran gran moltitudine de gente; ma non era ben in ordine, imperoche lo flor
de la sua gente havea posto in sua armata; lo qual exercito se parti de lo dicto loco nominate
Zucchalochorj, essendo lo nostro speculatore li, et ando a Zagora per passar lo Danubio et per
andar contro lo Valacho. Et venendo esso nostro speculator, se trovo in lo camino con uno suo
amico, lo quale luj haveva lassato a Zagora et li disse, сото era venuta nova allo gran
Turcho, сото certamente la sua armata havea totto Caffa, et zongendo esso nostro speculator
al arta, vene apresso luj un altro homo da lo campo del Turcho, поте Petro Panda, lo qual
homo fo servitor et create de la recolenda memoria Illustrissimo Signor nostro padre,
283
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
разказал, че като заминал от лагера на Турчина на 17 юни и оставил лагера на
Турчина там в Загора... и като този Петро потеглил от този лагер, била пристиг-
нала някаква галера, изпратена в Цариград...
Ахмед паша, капитан-генералът на гореспоменатата флота, и на тази упо-
мената галера бил ... от този капитан-генерал, който дошъл от Цариград до Заго-
ра на кон...лагера на Турчина, и носел новина, че армадата на този Турчин има-
ла...която новина предизвикала голям празник. И този вестител, за да има... Вели-
кият Турчин за награда, го направил санджакбей /фламбурарий/ и реченият Пет-
ро Панда с...речените новини и видял празниците, конто били огромни и за да
достави тези новини в Арта, конто са вече от осем дни, че е организиран официал-
но голям празник; също така реченият Петро разказал, че галерата, която донес-
ла казаната новина на Турчина, получила заповед, да се върне незабавно при ар-
мадата и да нареди тази армада да замине незабавно за Аспрокастро129 и сухопът-
ният лагер да се отправи към Дунава, за да премине срещу Влаха. Друго не се е
случило и т.н.
Дадено в Санта Маура, 4 юли 1475 г.
Леонардо, деспот на Арта, херцог на Левкада и комит на Кефалония, пала-
тин и др.
[Отвън]: До светлейший княз, славен дож на Венеция.
№ 109
ПИСМО НА УПРАВИТЕЛЯ НА ДУБРОВНИК ДО ДОЖА НА ВЕНЕЦИЯ
ЗА ДЕЙСТВИЯ НА ТУРСКАТА ФЛОТА В ЧЕРНО МОРЕ, ПРЕВЗЕЛА
КАфАДАНА И ДВЕ ДРУГИ КРЕПОСТИ,
ОТ 18 ФЕВРУАРИ 1476 Г.
Светлейши княже и височайши господарю, уважаеми господарю.
След смирена препоръка. Нека изцяло получи Ваше Височество онова,
което съобщават нашите пратеници от Цариград.
В Евксинския Понт, който наричат Голямото море, през изминалата година
турците имаха 440 съда. Този флот, както е известно на Ваша светлост, завзе Кафа,
с други седем крепости, конто бяха подчинени на Кафа130.500 семейства на генуезци
и други латинци, суровият дракон нареди да се изселят от Кафа в Цариград. Освен
това превзе две християнски крепости до Тана. Това, което казахме за турския флот
се случи в Голямото море. С наближаването на декември турците в Голямото море
победиха някакъв комит Алекса, който имаше непревзимаем по природа и допъл-
нително укрепен град, който простонародно наричат Тодорица. Този комит владее-
ше крепостта и притежаваше в своя комитат, както се говори, 30 /господарски/
дома. Като не можаха да го победят, обсадиха го и с глад го принудиха да се предаде
284
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X1I-XV В.
lo quai recitava, haversi partite dal campo del Turco adi 17 de Zugno et haveva lassato el campo
del Turco li alo Zagora et.esso Petro se partisse de lo dicto campo, era zonta una galea in
Constantinopoli mandata....
Achmath Bassa, Capitaneo Generale de la supradicta armata, et era supra la dicta
galea....de esso Capitano General, lo quai era venuto a cavallo da Constantinopoli infino a
Zagora...campo del Turcho, e porta nova, сото 1’armata d’esso Turco haveva.quai nova
foron facte grandissime feste; et esso prothogero per haver..gran Turcho per premio, lo
fece Flambulario, et lo dicto Petro Panda com.le dicte nove, et haver visto le feste, le quai
sono sta facte grandissime, et per haverse servito, queste tale nove in Lartha son za zomi 8,
che sie facta grandissima festa publicamente, anchor lo dicto Petro recito(?), сото la galea,
che haveva portato la dicta nova allo Turcho, fo comandata, che subito si ritomasse al armata
e che li comandasse, che essa armata dovesse andar subito al Aspro Castro et lo campo da
terra se ne va allo Danubio per passar contro lo Valacho. Altro non occore, etc.etc.
Datum in Sancta Maura, Julij quarto MCCCCLXXV
Leonardus Arte Despotus Dux Leucate
Comesque Cephalonie Palatinus etc.
Serenissimo Principi, Duci Inclyto Venetorum.
MHH, AE, V, p. 268-269.
№ 109
LITTERAE RECTORIS RAGUSAE AD DUCEM VENETORUM DE
ACTIONIBUS CLASSIS TURCORUM IN MARI MAIORE, QUAE CAPHAM,
TANAM ET DUO ALIA CASTELLA CEPIT DIE XVIII FEBRUARII A.
MCDLXXVI
Serenissime princeps, et excellentissime domine, domine observandissime.
Post humillimam comendationem. Accipiat summatim Celsitudo vestra que oratores
nostri Constantinopoli reportarunt.
In Ponto Euxino, quern mare maius vocant transacto anno fuerunt turcorum vela 440.
Classis hec, ut Serenitati vestre notum est, chapham cepit, cum alijs septem oppidis, que
caphe subdita erant. Quingentas Januensium et aliorum latinorum familias Capha
Constantinopolin migrare iussit truculentus drago. Cepit insuper duo ad tanam christianorum
castella. Hec que diximus per classem turchorum in mare maiori gesta sunt. Decembri vero
prope exacto ipsorum turcorum gentes in ipso man maiori devicerunt quandam communitatem
Alexam, que (sic) urbem natura loci inexpugnabilem et industria munitam habebat, quam
vulgo thodorezam vocant. hie comes inter urbem, et comitatum suum possidebat, ut ferunt
.domes 30-m. Quem cum vi debellare non possent fame obsessum, ad deditionem coegerunt,
285
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
и превзеха града и господаря на града с целия комитат, като му наложиха вярата на
тирана. Пленен с цялото си семейство и отведен в Цариград, го убиха, а жената и
дъщерите му, тиранинът задържа за своя употреба или злоупотреба.
Неговото намерение беше през миналата година да иде в Молдавия, но го
отказа от този план страхът, който има от краля на Унгария.131 Защото чул, че
кралят ще помогне на молдавский владетел Стефан.132 Изглежда, че през тази годи-
на е отложил всичко друго за обмисляне. Всичките му планове са насочени към
Дунава.
Защото го мъчи и го безпокои придвижването на краля, появи се слух, че
през целия месец февруари ще иде с пашата на Романия в Одрин, та след като
събере там хората, който са нужни за войната, да може да подготви флот, че
сега не строи никакъв. Но турците, за конто се говори, че знаят тайните на тира-
на, открито говорят, че първият флот, който се приготви от тях, ще си опита
късмета в самото това Адриатическо море. Това прибавят от новините нашите
пратеници.Останалото от Марин де Бона, наш благороден съгражданин и наш
търговец, приносител на това, със сигурен разсъдък и т.н.
В Рагуза, 18 февруари 1476 г.
Най-предани слуги на Ваша светлост, ректор и Съвет на Рагуза със смире-
на препоръка.
[На гърба]: До светлейшия княз и височайши господар, уважаемия Пиет-
ро Мочениго, по Божията милост славен држ на Венеция.133
286
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
ceperuntque urbem, et urbis dominum cum toto comitatu, interposita tyranni fide. Captum
cum tota familia et Constantinopolim traductam iugularunt, exceptis uxore et filiabus, quas
tyrannus in usum suum, sive in abusum, retinuit.
Eius intentio fuit anno transacto in Moldoviam ire, sed revocavit eum a proposito metus
quem de maiestate regis hungarie tenebat. Audiebat enim regem Stephano Moldovie corniti
fauere. Presenti anno videtur omnes alias cogitationem postposuisse. Versus Danubium omnia
eius consilia diriguntur.
Coquunt enim eum, et sollicitant regij moms rumor (sic), erat cum toto februario presenti
cum Bassa Romanie Adrianpolim venturum esse, ut ibi contractis gentibus, que bello necessaria
sunt, queat parare classem, nunc molitur nullam. Turci autem. qui archanorum tyranni participes
dicuntur, aperte loquuntur quod prima que per ipsos parabitur classis in ipso hoc mari acdriatico
fortunam experietur. Hec de novis oratores nostri attulere . Ccterum Marinus de Bona nobilis
concivis, et mercator noster, istie agens, certain rationem suam etc.
Ex Ragusio die XVIII februarij 1476.
Eiusdem Serenitatis Vestre devotissimi servitores Rector, et consilium Ragusii cum
humili comendatione.
[A tergd\: Serenissimo principi, et excellentissimo domino, observandissimo Petro
Mocenigo, dei gratia inclito venetiarum duci.
Ibidem, VII, p. 345.
287
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
II.	КОМЕНТАР - COMMENTARIUM
В настоящий коментар към отделимте документи се дават пояснителни
бележки относно исторически лица, събития, географски наименования (топо-
ними, хидроними, ороними и др.) и кратки интерпретации. Характеристиката и
определенията за длъжностни титли, служби, данъци, такси и употребявани тер-
мини със специфично значение са дадени в латинските или италианските (на
венециански диалект) форми в „Терминологичния речник" към изданието. Ко-
ментарът е направен с оглед за ползване на документите и техните преводи с
оглед преди всичко на българската средновековна история. Неговата краткост
в обясненията бе обусловена от ограничение в обема на изданието.
1.	Византийският император Алексий III Ангел (1195-1203 г.).
2.	С понятието „Романия" във венецианските документи се обозначават
Византийската империя и нейните владения в най-широк географски смисъл.
Понякога в това понятие се включват и български земи или територии на Бъл-
гарското царство.
3.	Латинският термин provincia в дадения случай се превежда с „тема", но
в смисъл на „облает", равностойно на по-късно употребяваното понятие „хора".
4.	Съответно Сердика (дн. гр. София) и Кюстендил.
5.	Включвала е областта между Мелник и Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев).
6.	Снаименованието „Пелагония" се обозначава дн. гр. Битоля в Републи-
ка Македония и прилежащото му широко поле.
7.	Византийската императрица, съпруга на император Алексий III Ангел.
8.	Дн. гр. Поморие. Тогава той е бил средищен град на черноморската
облает на юг от Балкана.
9.	Тази голяма по обхват облает е включвала Северна Тракия и Родопите
(Източните - Мора и Средните - Ахридос) през 1197 г. е била дадена във владе-
ние на избягалия при византийците, сестреник на тримата Асеневци (Петър,
Асен I и Калоян) Иванко, преименуван на Алексий; тя била владяна от него до
1201 г.
10.	Тази подялба на владенията на Романия, т.е. на Византийската импе-
рия е станала през март 1204 г., преди завладяването на Цариград от латинските
рицари на 13 април 1204 г.
И. Има се предвид Алексий III Ангел.
12.	От посочването става ясно, че венецианският дож Енрико Дандоло
(1192-1205 г.) и Венецианската република получили територии, конто обхваща-
ли Източна Тракия, част от Македония и адриатического крайбрежие; владени-
ята, предназначени за императора обхващали черноморского крайбрежие от Ца-
288
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XU-XV В.
риград до Мидия и Ахтопол и част от Източна Тракия; онези за кръстоносците
обхващали земи в Източна и Западна Тракия, Македония и част от същинска
Гърция. Обстоятелството, че част от тези територии били обитавани от българ-
ско население и към тях имало претенции възобновеното Българско царство,
правело неизбежен неговия конфликт с Латинската цариградска империя и ве-
нецианците.
13.	Свързването на обитателите на градовете с енорийската църква е оби-
чайно за Средновековието.
14.	Обозначението на Черно море като „Голямото море" е обичайно не
само във венецианската документация, но и в редица западни извори.
15.	Дн. гр. Судак на Кримския полуостров.
16.	Латинският цариградски император Хенрих (1206-1216 г.).
17.	Българският цар Калоян (1197- 1207 г.), наричан във византийските и
западните извори също Йоаница.
18.	Дн. с. Рускьой в Източна Тракия.
19.	В изворите от XII- XIII в. понякога българите са обозначавани като
власи.
20.	Крепостта край дн. гр. Асеновград, наричана сега Асенова крепост.
21.	Архиепископът на Търново и примас на Българската църква Василий
I (1186-1232 г.), който неправилно е титулуван тук като патриарх.
22.	Латинският цариградски патриарх венецианецът Томазо Морозини
(1204- 1211 г.).
23.	22 август 1206 г., когато Хенрих I бил коронясан за император.
24.	Т.е. по приетата преди това във Византийската империя система за
теглото на сечените от нея златни монети - перпери = 4, 28 г.
25.	След оттеглянето и смъртта на латинския цариградски император Ро-
бер дьо Куртене (1221-1228 г.) върховната власт преминала временно в ръцете
на един от изтъкнатите барони Нарийо дьо Туси, проявил голяма ловкост при
преодоляването на кризата, в която империята изпаднала.
26.	Теодор Комнин първоначално е епирски деспот (1215 - 1224 г.), а по-
дир това в Солун е провъзгласен за император (1224 -1230 г.) на ромеите, т.е. за
наследник на Византийската империя. Тази титла запазил до битката при Кло-
котница (9 март 1230 г.), когато бил пленен от българите.
27.	Съответно дн. гр. Визие, Пънархисар и с. Кайнарджа в Източна Тра-
кия, в южните поли на планината Странджа.
28.	Малолетният Балдуин II, бъдещ император на Латинската цариградс-
ка империя (1237 - 1261 г.), който през 1228 - 1231 г.бил попечителстван от
Нарийо дьо Туси и бароните, а от 1231 г. до 1237 г. от Йоан дьо Бриен.
289
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
29.	Крал Йоан дьо Бриен, който през 1218 - 1229 г. бил владетел на кръс-
тоносното Йерусалимско кралство, а от 1231 до 1237 г. - владетел на Латинска-
та цариградска империя.
30.	Българският деспот Алексий Слав, самостоятелен владетел на Родоп-
ско-Пиринската облает от 1207 до 1230 г. с първоначален център крепостта Це-
пина (край дн. с. Дорково, Пазарджишко), а подир това - Мелник.
31.	Севастократор Стрез, брат на цар Борил (1207- 1218 г.), който бил от
1207 до 1230 г. самостоятелен владетел в Македония с център крепостта Просек
по средното течение на река Вардар.
32.	Българският цар Иван Асен II (1218-1241 г.).
33.	Вж. по-горе бел. 25.
34.	Римският папа Инокентий IV ( 1243-1254 г.).
35.	С това етническо наименование в западните извори се отбелязват ру-
сите.
36.	Така във византийските и западните извори се обозначават арабите и
източните народи с ислямско вероизповедание.
37.	Византийският император Михаил VIII Палеолог (1259- 1282 г.).
38.	Венецианският дож Якопо Контарини (1275-1280 г.).
39.	През втората половина на XIII - XV в. във венецианските извори с
това наименование се обозначава обикновено Мала Азия.
40.	С това наименование във венецианските. генуезките и някой западни,
руски и сръбски извори през XIII - XV в. се обозначава България. В конкретния
случай не е ясно какво трябва да се разбира под израза „гората на Загора14; може
да се предположи, че се има предвид гористата Странджа.
41.	23 август 1289 г.
42.	18 февруари 1290 г.
43.	2 август 1290 г.
44.	13 ноември 1291 г.
45.	18 ноември 1291 г.
46.	20 декември 1291 г.
47.	17 януари 1292 г.
48.	7 февруари 1292 г.
49.	Едва ли това е било истинското име на робинята; тя е наречена така
поради българския си произход.
50.	Венецианският дож Пиетро Градонико (1289- 1311 г.).
51.	Венецианският управител на остров Крит, който е резидирал в Кандия
(дн. гр. Ираклион), е бил назначаван с избор от Сената от дожа на републиката.
290
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Възловото и важно стратегическо положение на острова в отношенията с Ви-
зантия, страните на Балканите и Черноморието и Леванта, е определяло пози-
пията на дука на Кандия и неговата управа. Едва ли е случайно, че редица упра-
вители на Кандия са били избирани по-късно за венециански дожове.
52.	Става дума за султана на мамелюкски Египет със столица Кайро.
53.	Под това наименование се подразбират Сръбското кралство и свърза-
ните с него княжества.
54.	Сръбският крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321 г.).
55.	Неговият син Стефан Урош III Дечански.
56.	Видинският деспот Михаил Шишман, който през 1323 - 1330 г., заемал
търновския престол.
57.	Българският цар Тодор Светослав (1300- 1321 г.).
58.	Византийският император Андроник II Палеолог ( 1282- 1328 г.).
59.	Не е ясно за кой цариградски патриарх става дума; през 1310-1314 г. на
патриаршеския престол в Цариград е стоял Нифон, а подир него Йоан XII Гли-
кис (1315 - 1319 г.) Вероятно става дума за католический цариградски патриарх
Николай (1308-1331 г.), резидиращ в Тива.
60.	Всъщност това е членуваното име на Аргирокастро (дн. Гирокастър) в
Епир.
61.	Т.е. 11 ноември 1323 г.
62.	Венецианският дож Джовани Соранцо (1312-1328 г.).
63.	Венецианският дож Франческо Дандоло (1329 - 1339 г.).
64.	Сръбският крал Стефан III Урош Дечански (1322 - 1331 г.).
65.	Причината за това е, че Българското царство и Сръбското кралство са
се намирали във влошени отношения, довели до избухването на война, в която
българите претърпели тежко поражение в битката при Велбъжд (28 юли 1330
г.).
66.	Цар Иван Александър (1331-1371 г.).
67.	В средновековните български извори от XIII-XV в. западните народи
се обозначават със събирателните имена „франки" или „фруги“.
68.	Учредяването на венецианско консулство във Варна е станало през
1347 г. и по всичко изглежда, че Марко Лионардо е първият консул, който изп-
раща в метрополията копие от договора.
69.	Роденият в Несебър Яков е пребивавал по това време в Цариград.
70.	Венецианският дож Андреа Дандоло (1343-1354 г.).
71.	Тогава Марино фалиер е бил адмирал на Венецианската флота. През
1355-1356 г. той станал венециански дож.
291
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
72.	Средновековна крепост и пристанище, което се намирало срещу дн. гр.
Вълково (Вилков) на десния бряг на Килийския ръкав на река Дунав.
73.	Средновековна българска крепост край днешния черноморски град Об-
зор, северно от Емона.
74.	Има се предвид българския цар Иван Александър, с когото по всяка
вероятност са били водени преговори. На практика идеята за антитурска лига и
съюз не е била реализирана.
75.	Има се предвид магистъра на Ордена на хоспиталиерите на остров
Родос.
76.	Византийският император Йоан V Палеолог (1354-1376;1379-1391 г.).
77.	За венецианци конто са обитавали в Несебър, Варна и други българс-
ки черноморски градове се споменава в изворите от XIII-XV в.
78.	Не е ясно дали Манол е бил протовестиарий в Българското царство
или във Византийската империя. Той се е представял за венециански поданик,
за да избегне данъците и таксите.
79.	Турският султан Мурад I (1359 - 1389 г.).
80.	Българският владетел на Добруджанското княжество деспот Доброти-
ца (1360-1385 г.), чиято резиденция е била крепостта Калиакра.
81.	Деспот Михаил Палеолог е бил владетел на византийско апанажно
владение с център Несебър (1367-1377 г.). В съюз с деспот Добротица и венеци-
анците, той двукратно направил опит да свали императора на Трапезундската
империя Алексий III Комнин. Бил женен за дъшерята на деспот Добротица.
През 1377 г. бил убит в Дръстър (дн. гр. Силистра) от своя шурей Иванко Тер-
тер.
82.	По всичко изглежда, че воловарят Дяко също е бил българин, но ране-
ният от него Коста не е знаел на кого той е бил роб.
83.	Известен критски средновековен поет и благородник.
84.	Той тогава е бил дука на Кандия и затова именно разследването е изп-
ратено до него.
85.	Това сведение недвусмислено показва, че Добруджанското княжество
на деспот Добротица е било неразделна част от земите на Загора, т.е. на Бълга-
рия.
86.	Венецианският управител на остров Тенедос, който е бил ,ключ към
Проливите", благородникът Занаки Мудацо по силата на Торинския мирен до-
говор от 1381 г. е трябвало да предаде острова на генуезците, но той дълго време
отказвал да стори това и направил опит с малка галера (галеота) да се отправи
към резиденцията на българския деспот Добротица, Калиакра, но бил заловен
от венецианските власти и хвърлен в затвора. След ведения срещу него процес,
той бил осъден на едногодишен затвор и заплащане на глоба от 500 флорина.
292
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
87.	Вероятно крепостта Новокастро в Епир.
88.	Така се нарича в редица венециански и други извори гр. Ефес в Мала
Азия.
89.	Вероятно с. Балван, Великотърновско.
90.	Вероятно гр. Лазарополе в Република Македония.
91.	Очевидно е, че посоченото селише е в Македония, но неговата иденти-
фикация създава затруднение.
92.	Това селище не може точно да се идентифицира. Вероятно е с. Мазали-
те (дн. с. Живково), Габровско.
93.	Вероятно с. Оплава (дн. с. Друган), Пернишко.
94.	Това е твърде интересно упоменаване. Във Венеция и Генуа за непок-
ръстени са били смятани онези роби от областите на Източноправославната
църква, конто са били богомили, манихеи или павликяни т.е. еретици..
95.	По всяка вероятност френският благородник Анри дьо Бар е бил пле-
нен при отвоюването на Видинската крепост от турците, непосредствено подир
битката край Никопол (25 септември 1396 г.) и тук е бил затворен.
96.	Унгарският крал Сигизмунд (1387- 1437 г.).
97.	Спасяването на крал Сигизмунд след Никополската битка е станало
благодарение на венециански кораби, с конто той отплавал първоначално към
генуезката крепост-пристанище Ликостомо, оттам към намиращата се изглеж-
да още в ръцете на добруджанския деспот Иванко Тертер (1385-1396 г.) крепост
Калиакра и през Черно море - към Цариград.
98.	Турският султан Сюлейман I Челеби (1402-1410 г.) през 1393 г. е прев-
зел столицата на Българското царство Търново.
99.	Турският султан Баязид I Йълдъръм (1389 - 1402 г.).
100.	Византийският император Йоан VII Палеолог (1390 г.), който сключ-
ва договора като управител на империята в отсъствието на Мануил II Палеолог
(1391-1425 г.), който тогава се намирал в Западна Европа, за да търси помощ
срещу турците.
101.	Арабската дума „мустафа“ означава „избранник" и е един от епитети-
те на пророка Мохамед; „седемте мустафи" са избранниците-пророци, негови
предшественици.
102.	Ако е ясно, че с „Голямото море“ е обозначено Черно море, то под
Долното море трябва да се разбира Егейско (Бяло) море.
103.	Наименованието „Палатеория" изглежда трябва да се разбира като
Парория, т.е. планината Странджа и областта около нея - наименование, което
се среща във византийски и старобългарски извори от XIV-XV в.
104.	Азовско море, на което е разположена венецианската колония Тана.
293
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
105.	Крал Сигизмунд.
106.	Това едва ли е лично име. По-скоро означава „Циганка11. Интересно-
го е това. че тук тя се определи, че е от „български род“.
107.	Има две възможности за идентификация на това селищно наименова-
ние: с. Боженци. Габровско; с. Боженица, Ботевградско.
108.	И в този, и в горния случай имената на двете робини не са записани.
109.	Венецианската флота под командването на Пиетро Лоредан на 29 май
1416 г. разбила турска ескадра, предвождана от Чалъ-бей. Писмото, известило
дожа и Сената за удържаната победа е изпратено от остров Тенедос на 2 юни
1416 г.
110.	Пленените гърци и българи вероятно са моряци и роби-гребци на тур-
ските галери, конто били пленени или потопени от венецианците.
111.	Във венецианските извори като основно пристанище на българския
черноморски бряг (Загора) обикновено се смята Варна.
112.	„Загорският (български) восък“ е бил един от основните артикули,
изнасяни от венецианци и генуезци и то в твърде голямо количество. Той бил не
само търсен, но и винаги с доста висока цена.
113.	Износът на зърно от пристанището на Ахтопол показва, че след заво-
еванието на българските земи от турците настъпва период на стопанско съжи-
вяване, траело от 1413 до 1443-1444 г.
114.	С това наименование понякога се обозначава Маврокастро (дн. гр.
Белгород Днестровски) на Черно море.
115.	С това се обозначава восъкът от Кримския полуостров, който се от-
личава от „восъка от Русия“ т.е. от южноруските степи; между тях има разлика
и в цените.
116.	Този „кумерк на императора11 изглежда е такса, събирана при покуп-
ко-продажбата на роби на цариградското тържище.
117.	Селището е обозначено като „Лимене11; така в някои писмени извори,
портолани и портоланни карти се обозначава българската черноморска кре-
пост-пристанище Емона.
118.	Доставката на риба, хайвер и особено сол (от анхиалските солници)
от Несебър за Цариград през XV в. е доста често срещано явление.
119.	Доставката на „загорски восък11 от евреина Яков от София и областта
е твърде интересен факт, който потвърждава стопанското оживление в българ-
ските земи.
120.	Бургундският дук Филип III Добрият.
121.	Деспотът на Морея Константин Драгаш, по-сетне последен визан-
тийски василевс (1449-1453 г.), брат на император Йоан VIII Палеолог (1425-
294
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
1448 г.).
122.	Кардинал Джулиано Чезарини е бил главен вдъхновител и организа-
тор на кръстоносните походи от 1443- 1444 г. срещу турците на полско-унгарс-
кия крал Владислав III Ягело и трансилванския воевода Янош Хуниади.
123.	Валеран дьо Ваврен, адмирал на флотата на бургундския дук филип
III Добрия. Неговите галери, конто е трябвало да пренесат през 1444 г. кръсто-
носците на Владислав III Ягело и Янош Хуниади, по време на битката при Вар-
на (10 септември 1444 г.) се намирали близо до Цариград и не могли да окажат
никаква помощ. През 1445 г. те навлезди в Черно море и Дунава и акостирали в
редица пристанища (Несебър, Варна, Ликостомо, Браила, Силистра, Тутракан,
Гюргево, Русе, Никопол) и чрез обсада превзели редица крепости, намиращи се
в ръцете на турците.
124.	Полско-унгарският крал Владислав III Ягело (1440-1444 г.). С това
свое писмо той всъщност известява за разтрогване на сключеното примирие с
турския султан Мурад II ( 1421-1451 г.) и обявява началото на своя втори поход
срещу турците, завършил с катастрофалното поражение край Варна.
125.	Унгарските крале, обявени за светци - Стефан V (997-1038 г.) и Ла-
дислав I (1074-1095 г.).
126.	Остров Левкада, един от Йонийските острови.
127.	Селище в околностите на Одрин, гдето е била съсредоточена турска-
та войска.
128.	Турската армия е настъпила през източностаропланинските проходи
и Североизточна България, откъдето е преминала Дунава, за да навлезе във
Влахия и Молдова.
129.	Освен с името „Маврокастро“ днешният град Белгород Днестровски
на Черно море е бил обозначаван и с наименованието „Аспрокастрон". Първото
означава „Черната крепост", а второто - „Бялата крепост“.
130.	Най-голямата генуезка колония в Черно море, разположена на Крим-
ския полуостров Кафа (дн. гр. Феодосия), която е била превзета от турците през
1475 г.
131.	Унгарският крал Матиаш Хуниади (1458-1490 г.).
132	Молдавският воевода Стефан III Велики (1457-1504 г.).
133.	Венецианският дож Пиетро Мочениго (1476 - 1478 г.).
295
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
III. БИБЛИОГРАФИЯ - BIBLIOGRAPHIA
1. Архивны фондове и ръкописи
A. Segr. Vat., reg. Vat., XXL
ASV - Avogaria di Comun, Grazie, XXIV-XXV; Raspe 3644.
-Cancellena inferiore, Notai, b. D 4, 6, 54, 71, 105, 168-169, 174, 194, 224, 1063.
-	Cinque Savi alia mercanzia, ser.I. Diversorum, b. 958.
-	Codice Trevisaneo.
-	Commemoriali, II-III, VI-VII, IX, XIII.
-	Duca di Candia. I-III. XI, XIX. XXVI, XXIX, XXXI; Liber Brutus; Liber Neptunus.
-	Gelosie, Commissioni di Rettori, b. 1.
-	Notai di Candia, b.2,8-13, 16, 18,54, 101, 134bis, 141-143,189,233,244,295.
-	Maggior Consiglio, Deliberazioni-Fronesis (1318-1325).
-	Secreta, Patti, VI; Liber pactorum, I-III.
-	Senate: Mar, I; Misti XXI, XXVIII-XXIX, XXXIV-XXXV, XXXVIII-XXXIX;
Secreta, III, VI, XVI, E.
-	Sentenzia e Giustizia (1365-1390).
-	Signori di Note al Criminal, XII.
Biblioteca del Museo Correr-Venezia, Mss. cod. Cicogna, 2851 (MMDLVIII).
2.	Публикации на извори, справочници, каталози и речници
Андреев Й. - Ив. Лазаров - П. Павлов. Кой кой е в средновековна България?
С.1994.
Войнов М. - Ал. Милев. Латинско-български речник. С. 1971.
Гагова Кр. Тракия през българското Средновековие (Исторически география).
С. 1995.
Гюзелев В. Chronicon Mesembriae (Бележки върху историята на българското
Черноморие в периода 1366-1448 г.). В: ГСУ-Иф,ЬХУ1, 3,1975.
Гюзелев В. Нови извори за средновековната история на град София (XIV-XVII
в.). - В: Сердика - Средец - София. С. 1976, с. 165-205.
Гюзелев В. - П. Петров. Христоматия по история на България, II (XIII-XIV в.)
С. 1978.
Гюзелев В. Средновековна България в светлината на нови извори. С., 1981.
Гюзелев В. Извори за средновековната история на България (VII-XV в.) в
австрийските библиотеки и архиви, I-II.C. 1994-2000 г.
296
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XI1-XV В.
Дворецкий И. X Латинско-руский словарь, М. 1976.
Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол, превод от
старофренски, предговор и бележки Ив. Божилов. С. 1985.
Карпов С. П. Источники по истории Причерноморья и Древней Руси в
итальянских архивах. - Вестник Московского университета, серия 8. История,
1994, №1.
Коледаров П. Политическа география на средновековната българска държава,
I-II.C. 1979-1989.
ЛИБИ, III-IV. С. 1965-1981.
Сакъзов Ив. Новооткрити документи от края на XIV век за българи от Македония,
продавани като роби - МПр., VII, 2-3 (1932), с. 1-62.
Тодорова Е. За търговията на Варна през XV в.-ИНМВ, XVIII (33), 1982, с.79-85.
Шмурло Е. Ф. Россия и Италия. Сборник исторических материалов. СПб. 1907.
Acta Albaniae veneta saeculorum XIV et XV, HI (1396-1406), ed. J. Valentini. Monaci 1968.
Acta et diplomata res Albaniae mediae aetatis illustrantia, ed. L. de Thalloczy, C. Jirecek et E.
de Sufflay, I-II. Vindobonnae 1913-1918.
Alte Masse, Munzen und Gewichte. Ein Lexikon von H. Kahnt und B. Knorr. Mannheim -
Wien - Zurich. 1987.
Archivio di Stato di Venezia - In: Guida generale degli archivi di stato italiani. Roma 1994,
p.859 - 1148.
Baroni, M. Notaio di Venezia del sec.XIII (1290-1292). Venezia 1977.
Bartol, A. Glossarium mediae et intimae latinitatis regn Hungariae. Lipsiae 1901.
Baschet, A. Les archives de Venise. Histoire de la Chancellerie secrete etc. Paris 1870.
Bautier. R. H. Notes sur les sources de Г histoire economique medievale dans les archives
italiennes. - Melanges d’archeologie et d’ histoire, LX, 1948, p. 181-210.
Bautier, R. H. Les relations economiques des occidentaux avec les pays d’ Orient au Moyen
age. Points de vue et documents. - In: Societes et compagnies de commerce en Orient e dans
ГОсёап Indien. Actes du huitieme colloque intemationale a 1’histoire maritime (Beyrouth, 5-
10 septembre 1966).Paris 1970. p.263-331.
Bautier, R.H. et J. Somay. Les sources de 1’histoire economique et sociale du Moyen age, I-II.
Paris 1968-1971.
Benvenuto de Brixiano, notaio in Candia 1301 -1302, a cura di R. Morozzo della Rocca. Venezia
1950.
Bernardo de Rodulfi , notaio in Venezia (1392-1399), a cura di G. Tamba. Venezia 1974.
Bertele, T Moneta veneziana e moneta bizantina (secoli XII-XV).- Venezia e il Levante fino
al secoli XV, vol. I- II. Firenze 1973, p. 3-146.
Bibliografia delle fonti e delle ricerche sui rapporti fra Genova e Venezia e le regioni del Mar
Nero durante il Medioevo, a cura di E. Todorova-P. Mitchkovska. Sofia 1982.
Bizzari D. Imbreviature notarili, I-II. Torino 1934.
297
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Blaise A. Lexicon latinitatis rnedit aevi. Brepols 1975.
Blatt F. Novum glossarium mediae latinitatis ab anno DCCC usque ad annum MCC. Hafniae
1957.
Boerio G. Dizionario del dialetto veneziano. Venezia 1856.
Capelli A. Dizionario di abbreviature latine ed italiane. Milano 1967.
Cessi R. Documenti finanziari della Republica di Venezia, I. Padova 1937.
Cessi R. Deliberazioni del Maggior Consiglio di Venezia, I-III. Bologna 1931-1950.
Cessi R. - P. Sambin. Le deliberazioni del Consiglio dei Rogati, serie “Mixtorum”. Venezia
1980.
Cessi R.-M. Binnetti, Le deliberazioni del Consiglio dei Rogati. Venezia 1961.
Comer Fl. Creta sacra seu de episcopis utriusque ritus graeci et latini in insula Cretae, I-IV.
Venetiae 1755.
Chinazzo Daniele de. Cronica della guerra di Veneziani e Zenovesi, a cura di V. Lazzarini.
Venezia 1958.
Cristea O. Bibliografia istorica romaneasca a Mari Negre. Bibliografie selectiva. Bucure§ti
1996.
Le deliberazioni del Consiglio del XL della republica di Venezia, I-III (1342-1368), a cura di
A. Lombardo. Venezia 1956-1967.
Dennis G. T. The Byzantine-Turkish Treaty of 1403 - OChrP, XXXIII (1967), p. 72-88.
Dinzelbacher P. (Hrsg.). Sachworterbuch der Mediavistik. Stuttgart 1992.
Diplomatarium veneto-levantinum , I (1300-1350), ed. G. Thomas; II (1351-1454), ed. R.
Predelli. Venetiae 1880-1899.
Document! della colonia veneziana di Creta. I. Imbreviature di Pietro Scardon (1271), a cura
di A. Lombardo. Torino. 1942.
Dolger Fr. Regesten der Kaiserurkunden des Ostromischen Reiches, III (1204-1282), IV (1282-
1341), V( 1341-1453). Munchen und Berlin. 1932 -1965.
Domenico prete di S. Maurizio, notaio in Venezia (1309-1316), a cura di F. Tiepolo. Venezia
1970.
Duca di Candia -Bandi (1313-1329), a cura di Paola Ratti -Vidulich. Venezia 1965.
Duca di Candia -Quatemus Consiliorum (1340-1350), a cura di Paola Ratti- Vidulich. Venezia
1976.
Duca di Candia- Ducali e lettere ricevute (1358-1360; 1401-1405), a cura di F.Thiriet. Venezia
1978.
Du Cange Ch. du Fresne. Glossarium mediae et infimae latinitatis, editio nova L. Favre, I-X
Paris 1937- 1938.
Durante D - Gf. Turato. Dizionario etimologico veneto- italiano. Padova 1975.
Edler de Roover F. Glossary of Medieval Terms of Business (1200-1600). Cambridge-
Massachusetts 1934.
298
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Engel А. - R. Semite.Traits de numismatique du Moyen age, I-III. Paris 1890-1905.
Forcellini Ae. Lexicon totius latinitatis. I-IV. Patavii 1805.
Franciscus de Cruce, notaio in Candia, 1338-1339, a cura di Ch. Gasparis. Venezia 1999.
Gemert A.F. van. 'O Zretpavog Еа%Х1кг]д ка( г] албут] too (niv. 6-119).- Thessauris-
mata, XVII (1980), p.36-130.
Gerland E. Das Archiv des Herzogs von Kandia im koniglichen Staatsarchiv zu Venedig.
Strassburg 1899.
Gerola G. Monumenti veneti dell’ isola di Candia. I-IV. Venezia 1905-1932.
Giomo G. I “Misti” del Senato della repubblica veneta 1292-1331. Venezia 1887.
Giomo G. Lettere Segreti del Collegio, rectius Minor Consiglio 1308-1310. In: Miscellanea
di storia veneta, serie III, t.I (1910), p. 269-403.
Guilhiemoz P. Notes et remarques sur les poids et mesures du Moyen age. - Bibliotheque de
1’Ecole des chartes, LXVII (1906), p. 169-233, 402-450; LXXX (1919), p. 5-100.
Hinz W. Islamische Masse und Gewichte. Leyden 1955.
Jal A. Archeologie navale, 1-11. Paris 1840.
Jal A. Glossaire nautique. Paris 1848.
lordanov P. La Bulgaria in Italia. Bibliografia delle publicazioni italiane sulla Bulgaria (1870-
1941). Roma 1943.
lorga, N. Notes et extraits pour servir a 1’histoire des croisades au XV-e siecle, I-VI. Paris-
Bucarest 1899-1916.
loiga N. Venetia in Mare neagra. In: Analcle Academiei romane. Memoriile sectiunii istorice,
ser. 2, XXXVI (1913-1914). Apendice, p. 1043-1118.
Kahane H.-A. Tietze. The lingua franca in the Levant. Urbana 1958.
Karpov S.P. Trade and Crime in Venetian Crete (according to an Unknown Document of
1382). - In: H KaOipcpivT] ^cof] ото Bu^avrio. Athens 1989, p. 311-323.
Koder J. Negroponte (Untersuchungen zur Topographic und Siedlungsgeschichte der Insel
Euboia wahrend der Zeit des Venezianerherrschaft). Wien 1976.
Krekic B. Dubrovnik (Raguse) et le Levant au Moyen age. Paris 1961.
Leonardo Marcello, notaio in Candia (1278-1281),a cura de M. Chiaduno -A. Lombardo.
Venezia 1960.
Lexicon latinitatis medii aevi Jugoslaviae. Zagrabiae 1969.
Il libro dei conti di Giacomo Badoer (Constantinopoli 1436-1440). Testo a cura di U. Dorini
e T. Bertele. Roma 1956.
Loenertz, R-J. Les Ghisi. Dy rastes venitiens dans 1’Archipel 1207-1390, ouvrage public avec
I’aide de P. Schreiner. Firenze 1975.
Lopez R.-I.W. Raymond, Medieval Trade in the Mediterranean World. Illustrative Documents,
translated with Introductioi and Notes. New York-London 1961.
Lunardi G. Le monete delle colonie genovesi. Genova 1980.
299
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Mas-Latrie L. de. Histoire de 1’ ile de Chypre sous la Maison de Lusignan, I-III. Paris 1852.
Mas-Latrie L. de. Listes des princes et seigneurs de divers pays dressees pour Г expedition
des lettres de la chancellerie des doges de Venise au XIV-е siecle - Bibliotheque de 1’Ecole
des chartes, XXVI (1865), p. 43-64.
Mas-Latrie L. de. Commerce et expeditions militaires de la France et de Venise au Moyen
age- In: Melanges historiques, III. Paris 1880, p. 1-240.
Mas-Latrie, L de. Documents concemant divers pays de 1’Orient latin (1382-1413).- In:
Bibliotheque de 1’Ecole des chartes. LVIII (1897), p. 78-125.
Melis F. Aspetti della vita economica medievale. Studi nell’archivio Datini di Prato, I. Siena
1962.
Melis, F. Suite fonti della storia economica, I-II. Firenze 1963-1964.
Melis, F. Document! per la storia economica dei secoli XIII-XVI. Firenze 1972.
Mertzios K. MvegEia paKESovuofc tatopiag. Thessaloniki 1947.
Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalium, I-X, ed. S. Ljubic. Zagrabiae 1868-
1891.
Moravcsik, Gy. Byzantinoturcica, I-II, Berlin 1918.
Moretto Bon, notaio in Venezia, Trebisonda e Tana, a cura di S. de Colli. Venezia 1963.
Morozzo della Rocca R.-A. Lombardo. Document! del commercio veneziano nei secoli XI-
XIII, I-II.Torino 1940.
Morozzo della Rocca R.-A. Lombardo. Nuovi document! del commercio veneto dei secoli
XI-XIII. Venezia 1953.
Morozzo della Rocca R. Lettere di mercanti a Pignol Zucchello (1336-1350), Venezia 1957.
Mosto A. da. L’Archivio di Stato di Venezia. Indice generale, storico, descritivo ed analitico,
I-II. Roma 1938-1940.
Muller G. Document! sulle relazioni delle citta toscane coll’ Oriente cristiano e con Turchi
fine all’anno 1531. Firenze 1879.
Mutinelli M. Lessico veneto. Venezia 1851.
Nicola de Boateriis, notaio in Famagosta e Venezia (1355-1365), a cura di A. Lombardo.
Venezia 1973.
Niermeyer J.F. Mediae latinitatis lexicon minus. A Medieval Latin-French-English Dictionary.
Leiden 1976.
Noiret H. Documents inedits pour servir a 1’histoire de la domination venitienne en Crete de
1380 a 1485. Paris 1892.
Papadopoli N. Le monete di Venezia descritte ed illustrate, I. Venezia 1893.
Pegolotti Francesco Balducci. La pratica della mercatura, ed. A. Evans. Cambridge-
Massachusetts 1936.
Pertusi A. La caduta di Costantinopoli, I-II, Verona 1976.
Pietro Pizolo, notaio in Candia, I (1300), ed. S. Carbone. Venezia 1978.
Pignol Zucchello. Lettere ricevute (1366-1380) de Tana, Alexandria ed Candia, a cura di R.
300
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Morozzo della Rocca. Venezia 1957.
Pozza M. - G. Ravegnani. I trattati con Bisanzio (992-1198) = Pacta veneta 4. Venezia 1993.
Pozza, M. - G. Ravegnani. I trattati con Bisanzio (1265-1285) = Pacta veneta 6. Venezia 1996.
Pozza M. Gli atti original! della cancelleria veneziana, I-II. Venezia 1996.
Predelli R. Il Liber communis detto anche Plegiorum del reale Archivio generale di Venezia -
regesti. Venezia 1872.
Predelli R. I libri commemoriali della repubblica di Venezia- regesti, I-VIII. Venezia 1876-
1914.
Riant P. Exuviae sacrae Constantinopolitanae, I-II. Geneviae 1877-1878.
Rocca G. Pesi e misure antiche di Genova e del Genovesato. Genova 1871.
Rubio i Lluch A. Diplomatari de Г Orient catala (1301-1409). Barcelona 1947.
Santschi E. Regestes des arrets civils et des memoriaux (1363-1399) des archives du due de
Crete. Venise 1976.
Sathas G. N. Documents inedits relatifs a 1’histoire de la Grece au Moyen age, I-IX.Paris
1880-1890.
Schreiner P. Die byzantinischen Kleinchroniken, I-III. Wien 1975-1979.
Schilbach E. Byzantinische Metrologie. Munchen 1970.
Soustal P- J. Koder. Nicopolis und Kephallenia. Wien 1981.
Soustal P. Thrakien (Thrake, Rodope und Haimimontos). Wien 1991.
Tafel T.L.F.- G.M Thomas. Urkunden zur alteren Handels- und Staatsgeschichte der Republik
Venedig mit besonderen Beziehungen auf Byzanz und Levante, I-III. Wien 1856-1857.
Thiriet E Regestes de deliberations du Senat de Venise concemant la Romanie, I-III. Paris
1958-1961.
Thiriet E Deliberations des asemblees venitiennes concemant la Romanie, I-II. Paris 1966 -
1971.
Thiriet F. Etat des publications sur la Crete venitienne - Byzantinische Forschungen, V (1977),
p. 391-403.
Tiepolo M.-F. Note sui riordino degli archivi del Duca e dei notai di Candia nell’ Archivio di
Stato di Venezia - Thessaurismata, X (1973), p. 88-100.
Tiepolo M.-F. Fonti archivistiche meno note sui rapporti tra Venezia e le regioni del Mar
Nero. - BBg, VII (1981), p. 99-102.
Tucci U. Lettres d’un marchand venitien: Andrea Berengo. Paris 1957.
Wills from Late Medieval Venetian Crete (1312-1420), ed. S. McKee, I (Nos. 1-361)- II (Nos
364-790). Washington 1998.
Zaccaria de Fredo, notaio in Candia (1352-1357), a cura di A. Lombardo. Venezia 1968.
Zachariadou E. Prix et marches des cereales en Romanie (1343-1405).-Nuova rivista storica,
LXI (1977), p. 291-306.
Zago F. Consiglio dei Dieci - deliberazioni miste. Registri I-II (1310-1325), III-IV (1325-
1335). Venezia 1962-1967.
301
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
3.	Общи съчинения
Божилов Ив. - В. Гюзелев. История на средновековна България (VI1-XIV в.). С.
1999.
Златарски В.Н. История на българската държава през средните вековер I-III. С.
1918-1940.
История на България, П-Ш. С. 1981-1982.
Соколов Н.П. Образование венецианской колониальной империи. Саратов 1963.
Юрданов Ю. История на българската търговия до Освобождението. С. 1938.
Aymard М. Venise au temps des galeres. Paris 1968.
Bailley A. La republique de Venise. Paris 1946.
Balard M. La Romanic genoise (Xlle- debut du XVe siecle), I-II. Genova-Roma 1888.
Braunstein R. - R. Delort. Venise - portrait historique d’ une cite. Paris 1971.
Bratianu G.I. La Mer Noire des origines a la conquete ottomane. Munich 1969.
Carli F. Storia del commercio italiano, II. Il mercato nell’eta del Comune. Padova 1934.
Cessi R. Storia della republica di Venezia, I-II. Milano 1944-1946.
Cessi R. Venezia Ducale, I-II. Venezia 1951-1952.
Cessi R. Venezia nel Duecento: Tra Oriente ed Occidente. Venezia 1985.
Cibrario L. Della economia politica del Medio evo, I-II. Torino 1861.
Cronia A. La conoscenza del mondo slave in Italia. Bilancio storico- bibliografico in un
millenio. Padova 1958.
Depping G. B. Histoire du commerce entre le Levant et Г Europe depuis le croisades jusqu’a
la fondacion des colonies d' Amerique, I-II. Paris 1830.
Doren A. Italienische Wirtschaftsgeschichte, I. Jena 1934.
Formaleoni V. Storia filosofica e politica della navigazione del commercio e delle colonie
antichi nel Mar Nero, I-II. Venezia 1788-1789.
Graeco G. Venezia nel Medioevo dal secolo X al secolo XIV. Torino 1986.
Hazlitt W.C. The Venetian Republic: its Rise, its Growth and its Fall (421-1797). I-II. London
1915.
Heers J. L’Occident aux XlVe et XVe siecles. Aspects economiques et sociaux. Paris 1963.
Heyd W. Histoire du commerce de Levant au Moyen age, I-II. Leipzig 1885-1886.
Hill G. A History of Cyprus, II. The Frankish Period (1192-1432). Cambridge 1948.
Hopf C. Geschichte Griechenlands vom Beginn des Mittelalters bis auf unserer Zeit, I-II.
Leipzig 1867-1868.
Kemp P. The History of Ships. New York 1976.
Koder J. Der Lebensraum der Byzantiner. Historisch-geographischer Abriss ihres
mittelaterlichen Staates im ostlichen Mittelmeerraum. Graz-Wien-Koln 1984.
Kretschmayr H. Geschichte von Venedig. I-III. Gotha 1905-1934.
302
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Kulischer J. Allgemeine Wirtschaftsgeschichte des Mittelalters und der Neuzeit, I. Munchen
und Berlin 1928.
Lago G. dal. Sulle relazioni della republica Venezia coll’ Oriente. Feltre 1872.
Lane F.C. Venice and History. Baltimore 1966.
Lane F.C. Venice. A Maritime Republic. Baltimore-London 1973.
Lognon J. L’empire latin de Constantinople et la principaute de Moree.Paris 1949.
Lopez R. S. La revolution commerciale dans 1’ Europe medievale. Paris 1974.
Luzzato G. Storia economica di Venezia dall’ XI all’ XVI secolo. Venezia 1961.
Luzzato G. Storia economica d’ Italia. Firenze 1963.
Manfroni C. Storia della marina italiana, I-II. Livorno 1898-1902.
Marin C.A. Storia civile e politica dell commercio dei Veneziani, I-II. Vinegia 1798-1799.
Mondadini G. Moneta, credito e banche attraverso i tempi. Roma 1942.
Nicol D. M. Byzantium and Venice. A Study in Diplomatic and Cultural Relations. Cambridge
1988.
Norwich J.J. Venice. The Rise to Empire. London 1978.
Ostrogorsky G. Geschichte des byzantinischen Staates. Miinchen 1963.
Pertusi A. La storiografia veneziana fino al secolo XV. Aspetti e problemi. Firenze 1970.
Romanin S. Storia documentata di Venezia, I-X. Venezia 1853-1861.
Sakazov Iv. Bulgarische Wirtschaftsgeschichte. Berlin-Leipzig 1929.
Sansovino M. Venezia citta nobilissima e singorlare deserita in 14 libri, emendata dallo Stinga,
I-VI. Venetia 1604.
Sapori A. Le marchand italien au Moyen age. Conferences et bibliographic. Paris 1952.
Schaube A. Handelsgeschichte der romanischen Volker des Mittehneergebietes bis zum Ende
der Kreuzziige. Munchen - Berlin 1906.
Setton K. A History of the Crusades, I-III. Madison-London. 1969-1975.
Setton K. The Papacy and the Levant (1204— 1571), I-II. Philadelphia 1976-1978.
Surdich F. Genova e Venezia fra Tre e Quattrocento. Genova 1970.
Thiriet F. La Romanie venitienne au Moyen age (le developpement et 1’ exploitation du domaine
colonial venitien, Xlle-XIVe siecles). Paris 1959.
Thiriet F. Histoire de Venise. Paris 1961.
Verlinden Ch. L’ esclavage dans 1’ Europe medievale, II. Italie, colonies italiennes du Levant,
Levant latin, Empire byzantine. Gent 1977.
Zakythenos D. A. Crise monnetaire et crise economique a Byzance du XHIe au XVe siecle.
Athenes 1948.
303
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
4.	Монографии, студии и статии
Близнюк С.В. Мир торговли и политики в королевстве крестоносцев на Кипре
(1192-1373). М. 1994.
Близнюк С.В. Крестоносцы позднего средневековья: король Кипра Пьер I
Лузиньян. М 1999.
Брун ф. Черноморье, I-II. Одесса 1879-1880.
Български средновековни градове и крепости, I. Градове и крепости по Дунав и
Черно море, съставители Ал. Кузев и В. Гюзелев. Варна 1981.
Гюзелев В. Очерк върху историята на град Несебър в периода 1352-1453 г - ГСУ-
ФИФ, LXIV, 3 (1972).
Данчева А. България и Латинската империя (1204-1261). С. 1981.
Карпов С.П. Венецианско-трапезундский конфликт 1374-1376 гг. и неизвестный
мирный договор 1376 г - ВВр XXXIX (1978), с. 102-109.
Карпов С.П. Трапезундская империя и западноевропейские государства в XIII-
XV вв. М. 1981.
Карпов С.П. Итальянские морские республики и Южное Причерноморье в XIII-
XV вв. Проблемы торговли. М. 1990.
Карпов С.П. Путями средневековых мореходов. Черноморская навигация
Венецианской республики в XIII-XV вв. М. 1994.
Коларов Хр. Към въпроса за външнотърговските връзки на България през XII-
XIV в. (Въз основа на писмени извори).- Трудове на Великотърновския
университет, Исторически факултет, VIII, 2 (1973), с. 133-160.
Лишев С. Българският средновековен град. Обществено-икономически облик.
С. 1970.
Овчаров Н. Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие ( XIV-
Х1Хв.).С. 1992.
Сакъзов Ив. Българската търговия през XII-XIV в,- СпБИД, XXI, 1-2 (1922),
с.39-87.
Сакъзов Ив. Областното име Загора по нови извори. - В: Сборник в чест на
Анастас Иширков. С. 1933, с. 353-358.
Сакъзов Ив. Стопанските връзки на България с чужбина през XIV в. - ГСУ,
Юф, XXX ( 1935), с. 3-94.
Тализына А.А. Венецианские нотариальные акты: Новые возможность! старых
источников - BS1, LX, 2 (1999), с. 459-468.
Тодорова Е. Статутът на италианските колонии в българските земи през
Средновековието. - В: България 1300. Институции и държавна традиция, И. С.
1982, с. 367-374.
Фер)анчи11 Б. Деспота у Византи) и )ужнословенским земдьама. Београд 1961.
Г1ук Р. Србгуа и Венеци) а у XIII и XIV веку. Београд 1986.
304
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Ченцова В.Г. Венецианские купцы в Романии в XIII-XV вв. - В: Византия между
Западом и Востоком. СПб. 1999, с. 239-261.
Черно море - сборник. Варна 1978.
Шитиков М.М. Константинополь и венецианская торговля в первой половине
XV-oro в. по данным Книги счетов Джакомо Бадоера. - ВВр XXX (1969), с. 48-
62.
Abrate М. Creta-colonia veneziana nei secoli XIII-XIV. Economia e storia. Venezia 1957.
Angelov D. Wichtigste Momente in der politischen Geschichte des Schwarzmeergebietes
vom 4. bis zur Mitte des 15. Jh- BBg, VII (1981), S.25-42.
Antoniadis-Bibicou H. Recherches sur les douanes a Byzance. L’ “octava”, le “kommerkion”
et les “commerciaires”. Paris 1963.
Ahrweiler H. Byzance et la mer. La marine de guerre, la politique et les institutions maritimes
de Byzance aux Vile -XVe siecles. Paris 1966.
Ashtor E. Histoire de prix et de salaires dans Г Orient medievale. Paris 1969.
Ashtor E. The Venetian Supremacy in Levantine Trade : Monopoli or the Precolonialism? -
Journal of European Economic History, III, 1 (1974), p. 5-53.
Ashtor E. Observations on Venetian Trade in the Levant in the 14tb Century. Ibidem, V (1976),
p. 533-585.
Ashtor E. Levant Trade in the Later Middle Ages. Princeton 1983.
Balard M. Apropos de la bataille du Bosphore. L’ expedition genoise de Paganino Doria a
Constantinople (1351-1352).- TM. IV(1970), p. 431-469.
Barker J. Manuel II Palaeologus 1391-1425. A Study in Late Byzantine Statesmanship. New
Jersey 1969.
Borsari R. Studi sulle colonie veneziane in Romania nell’ XIII secolo. Napoli 1966.
Carile A. Partitio terrarum Imperii Romanic. - StV, VII (1965), p. 125-305.
Carile A. La cronachistica veneziana (secoli XIII-XVI) di fronte alia spartizione della Romania
nell 1204. Firenze 1969.
Chrysostomides J. Venetian Commercial Privileges under the Palaeologi. - StV, XII (1970),
p. 267-356.
Cornelius F. Creta sacra. I-II. Venetiis 1725.
Costa M.M. Sulla battaglia del Bosforo (1352).- StV XIV (1972), p. 197-210.
Dudan В. Il dominio veneziano di Levante. Bologna 1938.
Fedalto G. Ricerche storiche sulla posizione giuridica ed ecclesiastica dei Greci a Venezia nei
secoli XV e XVI. Firenze 1967.
Fenster E. Zur Fahrt der venezianischen Handelsgalereen in das Schwarze Meer 1362. - BS1
XXXIX, I (1978), S. 161-195.
Gerland E. Creta als venezianische Kolonie (1204-1669). - HJ, XX (1899), S.l-24.
305
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Gjuzelev V. La Bulgarie. Venise et 1’Empire latin de Constantinople au milieu du XHIe siecle.
-BHR, 1114(1975), p. 38-49.
Gjuzelev V. Les relations bulgaro-venitiennes durant la premiere moitie du XlVe siecle
(Sagramento et patto de meser limperator Alexandra del Zagora). - EH, IX (1979), p. 39-76.
Gjuzelev V. Il mar Nero ed il suo litorale nella storia de Medioevo bulgaro.- BBg, VII (
1981).
Gjuzelev V Forschungen zur Geschichte Bulgariens im Mittelalter. Wien 1986.
Gjuzelev V Le citta della costa bulgara del Mar Nero nei secoli dall XIII alia meta del XV-
In: Bulgaria pontica, II. Sofia 1988.
Gjuzelev V. Medieval Bulgaria-Byzantine Empire- Black Sea-Venice- Genoa. Villach 1988.
Iliescu O. La monnaie venitienne dans les pays roumaines de 1202 a 1500.- RESEE, XV, 2
(1977), p. 355-361.
Imhaus B. Le minoranze oriental! a Venezia 1300-1510. Roma 1997.
lorga N. La politique venitienne dans les eaux de la Mer Noire, I. Dobrotitsch. - Bulletin de la
section historique, Il 2-4 (1914), p. 289-307.
Kedar B. Merchants in Crisis. Genoese and Venetian Men of Affairs and the Fourteenth Century
Depression. New Haven and London 1976.
Laiou A. E. Constantinople and the Latins. The Foreign Policy of Andronicus II (1282-1328).
Cambridge-Massachusetts 1972.
Laiou A. E. Quelques observations sur I’economie et la societe de Crete venitienne (ca. 1270-
ca. 1305). - In: Bisanzio e 1’Italia. Raccolta di studi in memoria di Agostino Pertusi. Milano
1985, p. 177-198.
Lopez R. Venise et Genes: deux styles, une reussite. - Diogene, LXXI (1970), p. 43-51.
Maltezou Chr. О 0EO|i6q tod ev KmvotavTtvoujioXsi Bevetou BaiXou (1268-1453).
Athens 1970.
Maltezou Chr. Il quartiere veneziano di Costantinopoli (scali maritimi).- Thessaurismata,
XV (1978), p. 30-61.
Martin M. E. The Venetians in the Black Sea: A General Survey. - Rivista di bizantinistica, III
(1993), p. 227-248.
Matschke K.-P. Geldgeschafte, Handel und Gevverbe in spatbyzantinischen Rechenbiichem
und in der spatbyzantinischen Wirklichkeit. - Jahrbuch fur Geschichte des Feudalismus, III
(1979) S. 181-204.
Morgan G. The Venetian Claims- Commissions of 1278. - BZ, LXIX 2 ( 1976), p. 411-438.
Nistazopoulou-Pelekidis M. Venise e la Mer Noire du Xie au XVe siecle. - Thessaurismata,
VII (1970), p. 15-51.
Oikonomides N. Hommes de’affaires grecs et latins a Constantinople ( XIIIe-XVe siecles).
Montreal-Paris 1979.
Papacostea S. Venise et les pays roumains au Moyen age. - In: Venezia ed il Levante fino al
secolo XV, vol. 1. 2. Firenze 1973, p. 599-624.
306
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Schreiner Р. Studien zu den ВРАХЕА XPONIKA. Munchen 1962.
Thiriet F. Les Venitiens a Thessalonique dans la premiere moitie du XlVe siecle- Byz. XXII
(1953), p.323-332.
Thiriet F. Venise et 1’ occupation de Tenedos au XlVe siecle - MAH, LXV (1953), p. 219-
245.
Thiriet F. Una proposta di lega antiturca tra Venezia, Genova e Bisanzio nell 1363 - ASI,
CXIII' 407,( 1955).
Thiriet F. Etudes sur la Romanic greco-venitienne. London 1977.
Thiriet F. Les Venitiens en Mer Noire. Organisation et trafics (XIIIe-XVe siecles). -
Ap/F.iov IIovtou , XXXV (1979), p. 38-53.
Thiriet F. Les itineraires de vaisseaux venitiens et le role des agents consulaires en Romanie
grcco-vcnitienne aux XlVe-XVe siecles.- In: Le genti del Mare Mediterraneo. Napoli 1981,
p. 587-608.
Todorova E. The Black Sea Interests of the Italians and the Bulgarian Ports (13th -15Ih Centuries).
- BBg, VII (1980), p. 229-237.
Venezia e 1’ Europa. Venezia 1955.
Venezia e 1’Oriente fra tardo Medioevo e Rinascimento, I. Firenze 1966.
Venezia e il Levante fmo al secolo XV, vol. I-II. Firenze 1973.
Venezia centra di meditazione tra Oriente e Occidente (secc. XV-XVI). Aspetti e problemi. I.
Firenze 1977.
Zachariadou E.A. Prix et marches des cereales en Romanie (1343-1405). - Nuova rivista
storica, LXI (1977), p. 291-306.
Zachariadou E.A. Trade and Crusade (Venetian Crete and the Emirates of Menteshe and Aydin,
1300-1415). Verin 1983.
Zachariadou E.A. Romania and the Turks (c. 1300-c. 1500). London 1985.
307
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
IV. СЪКРАЩЕНИЯ - ABBREVIATIONS
ВВр ГСУ-Иф	Византийский временник, Москва. Годишник на Софийския университет - Исторически факултет, София.
ГСУ - фиф	Годишник на Софийския университет - философско- исторически факултет, София.
ГСУ-Юф	Годишник на Софийския университет - Юридически факултет, София.
ГИБИ, I-XI ИБИД ИПр инмв ЛИБИ, I-IV МПр м. СПб. с. СпБИД ТВТУ ASI A.Segr.Vat. ASV b. BHR BBg BS/ BZ	Гръцки извори за българската история, София. Известия на Българското историческо дружество, София. Исторически преглед, София. Известия на Народния музей - Варна. Латински извори за българската история, София. Македонски преглед, София. Москва Санкт-Петербург София Списание на Българското икономическо дружество, София. Трудове на Великотърновския университет, Велико Търново. Archivio storico italiano, Roma. Archivio Segreto Vaticano Archivio di Stato di Venezia busta Bulgarian Historical Review, Sofia. Byzantinobulgarica, Sofia. Byzantinoslavica, Praha. Byzantinische Zeitschrift, Miinchen-Koln.
car.	carati
c. Cessi, DMCV, I-III	carta Cessi R. Deliberazioni del Maggior Consiglio di Venezia, I-III. Bologna 1931-1950.
c-o. cod.	cento codex
308
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Dorini-Bertele, Il libro dei conti di Giacomo Badoer DOP EH EO f. FRA-DA	Il Libro dei conti di Giacomo Badoer (Costantinopoli 1436-1440), testo a cura di U. Dorini e T. Bertele. Roma 1956. Dumbarton Oaks Papers, Washington. Etudes historiques, Sofia. Echo d’Orient, Paris. folium (folio) Fontes rerum austriacarum-Diplomata et acta, Vindobonna.
g-o. JOB Ms. (ms.) MAH MHH-AE,V Morozzo della Rocca - Lombardo OChrP	grossi Jahrbuch der Osterreichischen Byzantinistik, Wien. manusscriptum Melanges d’archeologie et d’histoire, Rome. Monumenta Hungariae historica- Acta extera, V. Budapestini 1878. Morozzo della Rocca A.-A. Lombardo. Document! del commercio veneziano nei secoli XI-XIII, vol.Il. Torino 1940. Orientalia Christiana periodica, Roma.
P- q-a. r.	pagina (page) quarta recto
reg. r-o. REB RESEE	registrum rotolo Revue des etudes byzantines, Paris. Revue des etudes sud-est-europeens, Bucarest.
ser. StV TIB,I-XI TTh, I-III	series Studi veneziani, Venezia. Tabula Imperii byzantim, Wien. Tafel T.L.F.- G.M. Thomas. Urkunden zur alteren Handels-und Staatsgeschichte der Republik Venedig mit besonderen Beziehungen auf Byzanz und Levante, I-III. Wien 1856-1857.
TM	Travaux et memoires, Pans.
V.	verso
309
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
V. ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК -
GLOSSARIUM TERMINOLOGICUM
admiratus- адмирал; командващ на морска ескадра в основни венециански
пристанищни зони.
advocator communis - магистрат, упълномощен да води делата в защита
на интересите на Венецианската република.
agogiates - предводител; водач на търговски керван, керванджия.
alborazo de nave, arboragium - закотвяне на кораб, такса за правото на
закотвяне на кораб.
ambassaria - пратеничество.
ambactiator, ambayator- пратеник.
armiger - кормчия, оръженосец.
arnesium, arnesio - сечиво, съоръжение, инструмент.
aspero, aspro - византийска и българска средновековна сребърна монета.
bajulus, bailo- титла на управителите на венецианските колонии,
обикновено с нея се титулува венецианският управител на колонията в Цариград.
bala, baleta- вързоп, бала.
ballista - метателна машина, арбалет.
ballistarius, ballisterius - арбалетчик, стрелец на метателна машина.
balaban - дългуч, едър, голям човек.
banchier - банкер, сарафин.
bancho - банка, сарафско бюро.
bannum, banno - парична глоба, забрана, присъда.
barca, barcha -малък кораб, ладия, в някои случаи лодка.
barcaruolo -лодкар, веслар, притежател на барка (малък кораб).
baril, barile- барел, мярка за вместимост за течности (вино, зехтин и др.).
baro, barones (pl.)-господар, владетел, болярин, аристократ.
bastaxo - преносвач, хамалин.
biacha - карбонат, основа; смесен със зехтин, този оловен прах служи като
бяла боя за боядисване, която била много устойчива.
biscoto - сухар.
bizanti, bezanti - златни монети, сечени от византийските императори от
династията Палеолози през XIV в. Също така са били в обращение в Египет,
Сирия, Крит, Родос и т.н. със същото наименование.
boarius - воловар.
boleta - квитанция.
beta, botta - бъчва, мярка за вместимост за вино.
botegier - бъчвар.
brazo - „лакът“, мярка за дължина = 0,6 м.
brocha d’oro - златен брокат.
310
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕН ГИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
burgensis - жител на град или крепост.
cabella - данък, мито, в никои случаи данък върху солта.
camalo, chamalo, camaio - хамалин, преносвач.
cambio, chan bio - обмяна, полииа.
camera frumenti - служба за снабдяване с жито, която изкупувала
доставяното във Венеция зърно от различии места.
camerarius - чиновник, упълномощен да води финансовите дела.
camucha - син дамаски копринен плат със златен брокат.
cancelarius - чиновник, задължен да поддържа документацията и архива.
canna, channa - мярка за дължина, четири лакти, 2,4 м.
cantarium, cantaro, chanter - мярка за тежест.
cantela - корабостроителница, пристанищен док.
caratum, charato - карат, 1/24 от златна пропорция. Като въображаема
монета, част от перпера, се употребява в сметките и сметководните книги
carta franchisie et libertatis -документ за освобождаване на роб.
cartula manifestationis - уверителна разписка
capitaneus, capitaneo - капитан, командир на кораб; военен предводител;
военен увравител на град и др.
capitaneo generale - главнокомандващ.
capitaneo generale del mare - извънреден магистрат, натоварен с
ръководството на морски операции.
capitaneus Gulphi - командващ флотата, която бдяла над Синьо
(Адриатическо), Бяло (Егейско) море и Проливите.
capitularium - сборник, в който са записани правата и задълженията на
венецианските магистрати.
careza - талига, каруиа: понякога мярка за товар.
caricatoria frumenti - тържища за жито; скеля за товарене на жито.
carichum, caricho - товар, карго
cartula cautionis - регистър за депозит.
casale - селище, село.
cassa - сандък.
cassetta - кутия.
catepanikium - византийска административна единица, подразделение на
тема.
causa onerandi - такса за товарене на стока.
cavo di crededori - главен кредитор.
centenarium, zentener - мярка за тежест.
сега, zera -пчелен восък.
cesar - „кесар“- византийска почетна титла, цезар; първоначално втората
след тази на императора (августа), а през XII-XV в. вече с по-ниска рангова
стойност.
311
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
chamexa - риза.
chanevazo - зебло, канава.
chanella - малка кана; оловен или керамичен съд за вода и др. течности.
charatello - буре (бъчва) за вино, мед, солена риба и пр.
charo - двуколка за пренасяне на товар
charta - хартия за писане.
chartularatum - малка византийска административна единица; селска
община.
chaxa, caxa - къша.
chaval liardo - сив кон.
chesia - църква.
chiefali - византийска и старобългарска титла, кефалия, градски управител.
chir - господин, от гръцкото kyrios.
chonpagnia - виж compagnia
chonsignazion - консигнация.
chorda - въже.
cholo- вързоп, пратка.
chuor - кожа, гьон.
cimador, zimador - мутафчия.
civis - гражданин.
clausula - разпореждане, заключение, точка от документ.
coclearium- мида, лъжица.
cocha - кръгъл транспортен кораб с голям тонаж за пренасяне на стоки и
зърнени храни.
colleganza - двустранен търговски договор за съвместна дейност. Виж и
commenda.
Collegium bladi - служба, натоварена да се занимава с въпросите за
снабдяване със зърнени храни и търговията с тях.
comitus - борден офицер, комендант на кораб.
commenda - търговско сдружение, при което един или няколко души
влагали пари в стока, а я реализирал партньорът им, който след това делял
печалбата с тях . Двустранен търговски договор, при който единият от
партньорите парично авансира търговията (socius stans, commendator), а другият
(socius tractans, tractator) получава парите, за да води търговия. Получената
печалба се дели, като първият получава - 2/3, а вторият - 1/3 . Разновидност на
commenda е colleganza.
commerciarius, comerclarius, chomerchier - комеркиар, събирач на данъци
и такси във Византия.
commercium, commerclum, chomerchio - търговска такса за облагане на
стоки при пренасяне и търговия, търговско мито; в средновековна България е
„кумерк". Венецианци и генуезци водели в пределите на Византийската империя
обикновено безмитна търговия; анконци, каталани, провансалци, флорентинци
и др. плащали по два процента при износ и толкова при внос.
312
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XH-XV В.
commissarius, commissaria - доверится, доверителка.
commissio - упълномощаване, решение или нареждане с инструкции на
Сената за пратениците и служителите на Републиката.
compagnia - търговско сдружение, морски екипаж.
concivis - съгражданин.
conductor - превозвач, капитан на кораб, пренасящ стоки.
confinium - църковна енория; съседство граница тържише.
conpagni di galea - съдружници на галерата.
consiliarius - съветник, член на някои от венецианските съвети.
Consiglio dei dieci - Съвет на Десетте. Върховен орган на полицията във
Венецианската република с компетенции в административната и финансовата
облает. Той е бдял за спазване на законността и имал големи пълномошия.
consul, consolo- консул, венециански пълномощник, служител в колонии
или дебушета, с по-малка численост на венециански поданици и с по-малко
значение, като например Варна, Тана, Кларенца и др. Задължен бил да брани
интересите на венецианските поданици пред местните власти; венециански
консул имало във Варна от 1347 г.
cortexia - бакшиш, възнаграждение.
crededor - кредитор.
cultellum - малък нож, кама.
curator - попечител, настойник наблюдател; лечител.
curia - владетелски двор, дворец; канцелярия.
daga de ponta - понтийска (черноморска) къса сабя; кинжал.
damaschini - Платове от Дамаск.
dampnum, dano - щета, вреда, загуба.
datium, dazio - митническа такса; непряк налог.
debitor - длъжник.
denarius, denario, denaro - денарий, дребна медиа монета, с тегло 3,3 гр.
Това е една дванайсета от солида.
dominatio - управление; собственост.
dominus - господин, господар; понякога в значение на византийската титла
„деспот".
dotalicium - зестра; дар.
ducatum, ducato - златна монета, сечена във Венеция от 1284 г., насетне с
тегло 3 гр. 559 и стойност 24 карата; обикновено не влиза в пряко и реално
монетно обращение и стойността и се определи спрямо сребърни монети;
равностойна е на флорина във всяко отношение.
ducha di Candia - управител на венецианската колония на остров Крит.
duchatello - дукат
dux - дож; върховният управител на Венецианската република, разполагаш
с големи правомощия.
endego - индиго.
313
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
episkepsis - термин за обозначаване на феодално владение във
Византийската империя.
factor, fator- пълномошник за извършване на търговията, упълномощено
от собственик лице за негов представител.
famulus, fameio, famuline - прислужник, слуга, домашен роб.
ferrum - желязо, оръжие, котва.
Fidelis - важен човек, подчинен, поданик, васал.
flambularius - висш военачалник и управител на голяма облает; в някой
случаи титлата е равнозначна на турската титла санджак-бей.
florinus, fiorino - златна монета сечена във Флоренция от 1252 г. насетне.
fondaco. fondacho - торба.
forensis - уличен търговец.
fornarius - хлебар. пекар.
franchisia -освобождаване
frumentum, fromento, formento - жито, зърно, пшеница.
furestier - чужденец, чужд поданик.
fusta - кораб от типа на галерите с по-малки размери.
galea, galia - широкоразпространен нискоборден, военен и транспортен
кораб, каран от гребци; на всеки борд имал по 25-28 банки за гребци ( когато те
били двамина на банка галерата се нарича бирема, а по трима - трирема).
Галерите били малки, (с дължина на палубата 38-41 метра и товароподемност
до 150 тона) и големи (с дължина на палубата 42 -48 метра и товароподемност
до 240 тона).
galea armata - военна галера; галера, съоръжена с бойни средства и
войскови единици.
galeota, galiaza - вид галера с по-малки от стандартните размери.
gastaldius - управител, висш служител в колониалното управление.
Gran Turcho - турският султан.
granum, grano - зърно.
griparia - малък едномачтов кораб, подобен на галера, с двамина гребци
на банка, вид бирема.
grippo - малък едномачтов кораб, подобен на каик.
grossum, grosso - сребърна монета, сечена във Венеция от 1202 г. насетне;
тегло 2 грама и 18, проба 965/1000 чисто сребро, парична мярка за голяма либра
(libra grossa); един дукат е равен на 24 гроша; една голяма либра е равна на 240
гроша; в някой случаи това е мярка за тегло.
habitator - жител, обитател.
horden - повеля, нареждане.
hostelazo, ostelazo - магазия; такса за престой на стока в магазия.
imbreviatura - бележник, съкратен регистър на нотариални актове.
Imperator Constantinopolitanus (Constantinopolis)- цариградски
император, василевсът на Византийската империя.
314
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
Imperator (Imperador) del Zagora - българският цар.
Imperium Romanie - Византия
incanto - търг, продажба на търговските галери на търг.
indictio - индикт, контролно число при обозначаване на хронологията.
instrumentum - нотариален акт, договор, делово писание, писмено
свидетелство.
letera de chanbio - полица, менителница.
libra, livra - мярка за тежест с различно измерение в отделните страни.
libra grossa - мярка за тежест = 477 грама във Венеция.
libra sottile - мярка за тежест = 301, 23 грама във Венеция.
liga -съюз, свързване, споразумение.
lignamen - Платове, одежди.
loza, loggia - лоджа, седалище на венециански консул.
lucrum - печалба, полза.
lignum, ligno - малък транспортен кораб с платно и издигнати бордове,
управляван с гребци с товароподемност от 50 до 100 тона.
magazen - сктад.
Maggior Consiglio, Consilium Maius - Голям съвет, основен законодателен
орган на Венецианската република с най-широки компетенции. Състоял се от
1000- 1200 члена, представители на венецианската аристокрация.
magister agazonum regalium - началник на кралските конюшни в
Унгарското кралство.
magister cirurgicus - лекар- хирург.
magister phisicus - лекар.
magister pincernatum - началник на виночерпците в Унгарското кралство.
Mar Mazor, Mare Majus, Mar Major - Голямото море; едно от названията
на Черно море в западните документи и наративни извори от XIII -XV в.
manumissio - юридически процедура за освобождаване на роб.
manzaria - бакшиш, възнаграждение.
marano - лодка, използвана за превоз на стоки.
marcadante, mercadante - търговец.
marina - морско крайбрежие, морски бряг.
marinarius - моряк.
marinatura - съвкупност от кораби и свързаните с тях неща.
mastro lasia - ковач.
megatriarcha -адмирал на флотата на Византийската империя.
meio -пчелен мед.
mendo -липса, шета.
mensura, mixura - мярка за вместимост.
mercatio - товар, стока.
mercator -търговец.
315
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
mercimonium - стока, търговия, покупка.
messer, misser -господин.
meta, mita - половина.
miglaio, migliaio - мярка за тежест; във Венеция = 477 кг.
mina - генуезка мярка за вместимост за измерване на зърно = 82 кг., 3
мини са равни на 1 генуезки модий.
Minor Consiglio, Consilium Minus - Малък съвет, постоянно
представителство на Венецианската република, което се състояло от дожа,
шестимата съветници и тримата предводители на Съвета на Четиридесетте. Той
разполагал с голяма изпълнителна власт и подготвял проектите и предложенията
за обсъждане в Големия съвет и Сената.
minis - арабска титла, управител.
mistato - мярка за вино, използвана на остров Крит= 15, 79 л.
mitro, miro - мярка за вино и зехтин = 15 л.
mixura, missura - мярка за измерване на зърнени храни, използвана във
Византия и на остров Крит.
mixura di legno -дървен метър.
mixura di meio - мярка за мед.
modium, moggio, mozo - мярка за вместимост, във Венеция = 333, 27 л.;
във Варна = 71, 647 л.
molendinarius -мелничар.
molendinum - мелница.
morona -моруна, вид риба.
mos mercatorius -търговски обичай.
mozzadego -данък върху тегло един модий.
muda, mudua - конвой на венецианските търговски кораби при плаванията
им към Романия.
nauclerius - капитан на кораб.
navigium - морски плавателей съд, кораб; плаване в море.
navilium, nauilio - плавателей съд; плаване в море.
nobilomo -благород ник.
nolo - навло; такса за превозване на стока по море.
nummus - монета, пара; курс на пари.
nuncius - пратеник, посланик.
officiates rationum - финансови чиновници, ковчежници.
officialis - служител; чиновник.
orator - говорител; пратеник; молител.
ordinamentum - заповед, наредба.
ordinator - разпоредител; заповедник.
orion - малка византийска административна единица.
oropele - варак, вид боя.
316
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
pagador - платец.
pan de zera - восъчна пита с голям размер.
paneto de zera - по-малка восъчна пита.
pani azuri - сини Платове.
pani damaschini - Платове от Дамаск.
pani festichini -светлозелени Платове.
pani da Fiorenza - Платове от Флоренция.
pani di grana - яркочервени Платове.
pani lombardeschi - ломбардски Платове.
pani maiorichini - Платове от Майорка.
pani paonazi - морави Платове.
pani scarlati - яркочервени копринени Платове.
pani de seda - копринени Платове.
pani turchini - тъмносини Платове.
pani valenzini - Платове от Валенсия.
pani veluti - кадифени Платове.
pani de Veniexia - венециански Платове.
pani verdi - зелени Платове.
pani verdi machiadi - зелени Платове на петна.
pani zelestri - небесносини Платове.
pannus blavus - син плат.
papa - поп, свещеник.
para - чифт.
parandaria - кораб с транспортно предназначение.
parochia - църковна енория.
pars - част; страна; околност; облает.
passagium - такса за преминаване на търговски кервани през проходи.
passo - „крачка", мярка за дължина, 1, 74 м.
patron - собственик и капитан на кораб.
pecunia - пари; имущество; собственост, имот.
pedagium - такса за преминаване на търговски кервани през пътищата.
peliparius - кожухар.
peliza - кожа, кожен елек, мех.
репа - глоба; наказателна такса.
perperum, perparo, yperperum - перпер, византийска златна монета, 4,55
грама, 24 карата.
pexador - кантарджия, мерач.
pexo, pesso - тегло.
pexo sotil de Veniexia - венецианска мярка за тегло.
pezza - мярка за дължина; топ плат.
317
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
peza scavazada - нарязан топ плат.
picho, picco - „лакът“, мярка за дължина при мерене на Платове
picoli (pizoli) de monede - дребни сребърни монети (аспри, малки грошове),
съдържание 250) 1000 сребро.
piede - „стъпка“, мярка за дължина.
pilotus, piloto - водач; кормчия на кораб; лоцман.
pisomiarii trabexondiei - трапезундска мярка за зърнени храни и мед = 17,
327 л.
plaustrum - натоварена със стока кола, талига.
plezaria - гаранция, сигурност.
pondus, pondo - фунт, мярка за тегло,; тежест; тегло.
Ponto Euxino - Черно море.
porto - превоз, такса за превоз
portuaticum, portuaticon - прпстанищна такса.
portulanus - морска карта; военачалник на пристанище.
potestas, podesta - управител на генуезката колония в Цариград, Пера.
praetor - византийски държавен данъчен чиновник.
pratikium - византийска търговска такса
precium - цена, стойност, оценка.
privilegium - привилегия; дарствена грамота (когато е снабдена със златен
печат е хрисовул)
procurator - управител; пълномощник.
proferta - предложение, оферта.
protovestiarius - византийска титла, дворцов ковчежник.
provincia - облает, тема (в случайте, когато се отнася за административна
облает във Византия).
provisio, provixion - комисионна, заплащане за посредничество, искане,
предвиждане.
provisor communis - магистрат, упълномощен с решение на Сената да
извърши разеледване или наблюдение на територията на Романия.
quaderno - сметководна книга, бележник, тетрадка.
quaesitio - разеледване, разпит, анкета.
Quarantia, Consiglio dei XL - Съвет на Четиридесетте. Орган на
Венецианската република с юридически функции. Неговите трима предводители
(capi) влизали в състава на Синьорията и активно участвали в изпълнителната,
законодателната и съдебната власт.
quarta - мярка за вместимост при измерване на зърнени храни.
quietacio - помирение, успокояване, съгласие.
rata - сметка, вноска, изплашане на вноски.
raxon - сметка, доказателство, потвърждение.
Regimen - ръководство, управление; съвкупност от органите за управление
на Венецианската република.
318
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ X11-XV В
regitador - управител, стопанин.
requisitio - проучване, разпитване, изземване.
Romania - Романия. С този политико-географски термин се обозначава
Цариградската латинска империя (1204-1261 г.), а също така Левантът
(Византийската империя, балканските и черноморските държави, островите в
Егейско и Черно море и други).
roto - кръг, окръжност.
rotolo, ruotolo - мярка за тежест; във Венеция..
sacco; sacho - чувал, понякога мярка за зърнени храни.
sagium; saggio - мярка за тежест. При измерване на скъпоценности = 1/6
от унцията.
salina - солник, солнипа; място за добиване на сол.
salma - „товар14, мярка за зърно.
samarium - натоварено със стока животно (най-често кон).
samariaticum, samariaticon - византийска търговска такса върху товар
стока.
sandalus - кораб, използван главно за транспортни цели.
sanser; zonzer; zonser - търговски посредник.
sansaria - посредничество в търговията.
sapientes - длъжностни лица, натоварени от Сената за разследване и
проучване на специални въпроси, те са били делегирани от Сената към
Синьорията.
Sapientes consilii - Шестте члена на Сената, постоянно делегирани към
Синьорията, упълномощени с разглеждане и решаване на въпросите по
цялостната политика на Венецианската република.
Sapientes ordinum - „Мъдреците за разпореждания". Тези петима, излъчени
от Сената съветници решавали въпроси, свързани с корабоплаването, търговията
и колонните на Венецианската република.
sarcia - дебело въже.
sartor - шивач.
savorna - баласт.
scarlatini, scarlati - виж pani scarlati.
scavazatura - отрязано парче плат.
scaliaticho, scaliaticum - пристанищна такса за ползване на пристанищните
товарища за стоки.
scarto di grano - лошокачествен яркочервен плат.
sciavina - наметка; покривка.
sciavo (schiavo), sciava - роб, робиня.
sciepofilacha - скевофилакс, монах или свещеник, който бил пазител на
църковните одежди, утвар и книги.
scopulus - подводна скала, канара, морски нос.
scriba navis - корабен писар, служител, водещ документацията на кораба.
319
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
scudella - сандък, тава.
seda - коприна.
segno - знак; лечат; тамга.
Senato, Consilium rogatorum - Сенат. Съвет на просителите. Първостепенен
орган в управлението на Венецианската република, който определял с решенията
си нейния цялостен живот. Числеността му е била различна. В средата на XV в.
броял около 200 члена. В състава му влизали Синьорията (Малкия съвет),
Съветът на десетте и др.
ser - господин.
sevastokrator - византийска почетна титла, давана на императорски
родственици ( братя и т.н.).
Signoria - така се нарича Малкият съвет на Венецианската република,
който разполагал с голяма изпълнителна власт.
sindicus, sindico - длъжностно лице, упълномощено за разследване на дела,
свързани с Романия и тамошните венециански колонии.
socium - търговско сдружение.
socius - съдружник; придружител; съюзник.
soldo - монетна единица; 1 солдо = 12 денара; 2 солди = 1 дукат.
sommo, sum mo, sumo - мярка за тежест, в Черноморието се употребява за
пресмятане на монети.
speculator - разузнавай, наблюдател; доносник
spago - канап, въже, конец.
spinaca - плавателей съд, подобен на кока.
spizier - аптекар, продавач на подправки.
stario (staio), ster - мярка за вместимост.
stava - стреме, шийка, скоба.
sterlino - дребна сребърна монета, която била в обращение в Романия; 1
перпер = 24 стерлини.
stipendiarius - войник в гарнизоните на отделяйте колонии и дебушета ;
наемник.
subassa - субаша, турска военна титла.
summus cancellarius - началник на канцеларията на унгарския крал,
summus thesaurarius - главен ковчежник в Унгарското кралство.
supracomitus - адмирал на морска ескадра; главнокомандващ.
taberna - кръчма, гостилница, винарна.
tafaria - плоскодънен кораб с транспортно предназначение.
taola - кройка, скрояване.
tareta, tarida - еднопалубен малък транспортен кораб с една-две мачти и
два странични руля.
tarizador - мерач на тарата.
taxatio - облагане.
taxegio - път, плаване.
tela - платно.
320
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИС ТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
tenor - съдържание на документ.
terier - местен жител, поданик.
testis - свидетел.
thema - тема, военно-административна единица във Византийската
империя.
tolta - удръжка, данък.
tormentum corde - щурмово въже на кораб.
tornexi, tornesi, Turonenses - дребни монети, сечени в Тур (Франция), конто
се разпространяват из цяла Европа; някои от тях са сечени в Кларенца; 4 торнези
— 1 стерлин.
trabuto - трибут, данък.
treugua - договор, споразумение.
Turcia, Turchia - название на Мала Азия в западноевропейските извори
от XII -XV в.
uncia, onza - мярка за тежест във Венеция.
utel - полза.
vacheta - телешка кожа; юфт, приготвен от такава кожа.
vadium, vadum - залог; бас; парична глоба.
velo crespo - воал от креп.
velutarius - майстор-шивач на кадифе.
velutum - кадифе.
venture- дюкян; магазин за продажба на дребно.
viazo - пътуване с търговска цел.
vicecancellarius - помощник на началника на канцеларията на
средновековен западен владетел или във италианските републики.
villa - владение; домен; селище.
vir nobilis - благородник.
Zagora, Sagora, Xagore - обозначение на България и Българското царство
във византийски, западни, сръбски и други извори от XIII - XV в.
zenero - зет.
zera de Rosia - руски восък; восък, доставян от южноруските степи.
zera de Savastopol - севастополски (кримски) восък.
zera de Turchia - восък от Мала Азия.
zera Zagora (zachore) - загорски (български) восък.
zercho - обръч на бъчва.
zerna - отбор, подбор.
zetanin - копринен плат.
zetanin raxo cremexi brocha d’oro - копринен атлазен яркочервен златен
брокат.
zivanza - аванс.
zudio - юдей, евреин.
zuparius - готвач.
321
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
VI. ВЕНЕЦИАНСКА СРЕДНОВЕКОВНА МЕТРОЛОГИЯ -
METROLOGIA MEDIAEVALIS VENETIAE
1.	Мерки за вместимост
anfora = 600, 93 л
bigoncia = 150, 23 л
botte = 751, 17 л
burchio = 45 000 л
gotto = 0,16 л
mastello -- 75 л
miglaio = 631, 19 л
miro (mitro) = 15 л
salma = 242, 128 л (Апулия); 264, 57 л (Сицилия),
secchia = 10, 73 л
2.	Мерки за дължнна
braccio, brazo, picco. picho = 0.60 м; 0,57 м (Цариград); 0,62 м (остров Крит)
canna, channa = 2,2 м
passo = 1, 73 м
pezza = 22 м
piede = 0, 34 м
3.	Мерки за тяжест
cantaro, chantaro, chanter etc. = 45,150 кг; 48,478 кг (остров Хиос); 39,762 кг
(Солун).
cargo = 120 кг
cento, centinaio = 30,1 кг; 32 кг (Цариград).
collo = 120 кг
grosso = 477 кг
libra grossa = 477 г
libra sottile = 301 г; 308,466 г (Солун); 315,454 г (остров Крит); 320 г (остров
Родос); 333.571 г (остров Кипър).
moggio, moza = 336,26 л; 327,5 л (Пера); 71,647 л (Варна); 79,367 л (Солун).
oncia, onza = 39 г; 27,8 г (остров Кипър); 29,7 г (остров Родос).
peso = 7,5 г
quarto = 26,82 л
rotolo, ruotolo = 452 г; 484,8 г (остров Хиос); 565,7 г (Кафа).
sacco, sacho = 120 кг
sagio = 3,5 г
sommo = 157,5 г
sottile = 301 кг
sporta = 217 кг
stario, staio, ster = 76,9 л (за сол); 83,31 л (за зърно).
tomino = 4,85 г
322
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
VIII. ИМЕНЕН И ГЕОГРАфСКИ ПОКАЗАЛЕЦ -
INDEX NOLINUL ET LOKORUM
В настоящий показалец са включени лични, географски и етно-политически
наименования от преводите на документите според българската им транскрипция. В
него са използвани следните съкращения:
бълг.	български
венец.	венециански
виз.	византийски
гр.	град
имп.	император
А
Адриатическо море - 286
Акра гр.-48
Албания, албанци- 14,58,146
Александрия, гр. 54,56
Александър, вж. Иван Александър
Алексий III Ангел, виз. имп. - 10,12
Алексий Папука, гръкото. Крит - 108,110
Алексий Слав, бълг деспот - 30,34
Алемания, немци -184
Алена-Кали, невръстна робиня-българка -
190
Алойзо Лоредан, венец, благородник и
адмирал - 274,276
Ана, робиня от бълг. род -144
Анджело Абриано, венец, търговец - 26
Анджело Барбадико, венец, благородник -174
Андреа Градонико, венец, благородник -106
Андрей Дандоло, венец, байул в Цариград - 42
Андрей Дандоло. венец, дож - 82
Андрей Донадо. венец, търговец - 92
Андрей Елиодоро, венец, нотариус -18
Андрей Контарини, венец, дож -104,106
Андреа Морозини, венец, благородник - 98
Андрей Параваня, генуезец-корабопритежа-
тел -148
Андроник от Василико, грък-търговец - 200,
202
Андроник Комнин, трапезундски имп. -144,
116
Андроник II Палеолог, виз. имп. - 58
Анка, робиня-българка -194
Анкона, гр. - 56,96
Анна, робиня-българка от с. Оплава -154
Анри, син на дука на Бар - 160,162
Антонио де Амизо, венец, търговец - 42
Антонио Скуайо, венец, търговец - 48
Анхиало вж. Поморие
Аркадиопол, гр. - 12,14
кр.	крепост
лат.	латински
о.	остров
обл.	облает
р.	река
с.	село, селище
Арта, гр. - 282,284
Архангело. с. -156
Асен вж. Иван Асен II
Аспрокастро, гр. - 284
Атина, гр. -14
Ахая, обл. - 266
Ахмед паша, турски адмирал - 282,284
Ахридос, обл. -12
Ахтопол, гр. - 210,212,214,220
Б
Балдуин I, лат. имп. - 20
Балдуин II, лат. имп. - 30,32,34
Баязид I. - турски султан - 166
Бдин вж. Видин
Бенедето Суперанцио, венец, благородник и
търговец - 96
Бенедикт, кардинал - 24
Бененса де Чеки, нотариус на венец, дож -
62
Бер, гр. -10
Бернардо де Родулфис, венец, нотариус -160
Берое вж. Стара Загора
Битоля, гр. - 10,14
Божена, с. -188
Бонинконето, писар на венец, дож - 62
Бохемия, чехи -180
Браничево, кр. -10
Буда, гр. - 280
Булгара, робиня-българка - 54
Булгарино (Бургарино), корсар - 44,48
Бургундия, бургундци - 266,268,270,272,274,
278
Бурса, гр. - 202,216
България. Българско царство, българи - 20,
22.40, 46, 48, 58, 74, 76, 78, 82, 84, 86, 94, 98,
100,196,202,264,282,284
Българофигон, кр. - 12,14
Бяло (Егейско) море -166,168
337
\ Р X И В И ГЕ ГОВОРЯТ
в
Вазора, с. -152
Вада, р. - 174,176
Вардар, р. - 14
Варна, Варненска обл. - 42,64,66,68,70, 72,
76,78.80.108,174. 176
Василий, невръстен роб-руснак- 190
Василико. гр. - 200,254,256
Велбъжд вж. Кюстендил
Вели, робиня-българка - 192
Венериод Далмарио, венец, нотариус - 18
Венеция, Венецианска република,
Венецианска синьория - 10,40.44.48.50,52,
54. 60,62,64.66, 68. 70,72, 74, 78,82,84,100,
102, 104,106. 126,138. 142, 162. 166, 168,170,
174, 176,178.264,272,284.286
Видин, гр. - 58,160 172.178
Вилан де Алнето, лат. барон - 32,36
Виртуте, гр. - 138
Витомир, невръстен роб - българин - 174
Владислав III Ягело. полско-унгарскп крал -
278
Власи (в никои случаи) вж. българи
Влахия. обл. в Гърция - 10
Влахия власи - 266,282
Волерон. виз- тема - 10
Врана, виз. род - 14
Врисис. кр. -14
Г
Палани, робиня-сръбкиня-156
Галиполи. гр. -14.102,104,156.182,184,266,
282
Галиполски пролив - 270,272,274, 276
Гаусла, робиня-татарка -194
Генуа. генуезци- 102,108,134, 136, 138,140,
142," 160.164,168,170
Г еорги, роб-българин -180
Георги Балабан Българин, роб - 172
Георги Гозофити, грък-корабопритежател -
100.102
Георги от Загора, роб-българин - 88,90
Гиамелики, робиня-черкезка -192
Г иберто Дандоло, венец, благородник - 40
Г ином дьо Луе. лат. барон - 36
Главиница. кр. - 41
Голямото море вж. Черно море
Готфилд д’Ено, фландърски граф - 20
Григорий IX. папа - 32
Гуидо де Канале, венец, дук на Кандия - 54
Гулиелмо де Прата. унгарски пратеник -182
Гърция. гърци - 40, 100. 168, 174, 196, 224,
278,280
Д
Далмация, обл - 54,64,70,278
Дамаск, гр. - 246
Девол, кр. - 10,14
Делфино Венерио, венец, благородник -196
Деспотато. с. -150
Диню, невръстен роб-българин - 180
Джакомо Бадоер. венец, търговец и банкер -
198,200.264
Джакомо Де Бонивента, венец, лекар -124
Джакомо Магно, венец, търговец - 46
Джакомо Полани, венец, благородник - 74
Джовани Бембо, венец, търговец - 46
Джовани Бони, венец, нотариус - 138.140
Джовани Дандоло, венец, байул в Цариград -
48
Джовани от Апулия, корабопритежател -126
Джовани Квирини, венец, подеста в
Цариград - 28
Джовани Морозини, венец, дук на Кандия -
70, 72
Джовани Суперанцио, венец, дож - 64,66 68,
70
Джовани фускуло, венец, търговец - 44
Джорджо Барбасо Анконитанеца, капитан
на кораб - 16,18
Д жорджо де Кристенцио, венец, благородник -
152
Джорджо от Крит, венец, търговец - 46
Джорджо Хосколо, венец, златар -190
Джулиано Чезарини, кардинал - 278
Джустиниано Джустиниани, венец,
благородник - 62
Димитриада, гр. 10,14
Димитри Нотара, виз. благородник и
комеркиарий - 202,204,212,214,218,220,222,
232.242
Димотика. гр. - 12,22,30
Диоклея, обл. - 58
Добросана робиня-българка от Костур -188
Добротица, бълг. деспот- 108,114,134,136,
140, 142
Долното море вж. Бяло (Егейско) море
Доменико Микаел, венец, благородник и
адмирал - 98,100,104
Доминико Суперанцио, венец, нотариус -16,
18
Донато Труно, венец, благородник - 148
Доситея, робиня-сръбкиня -144
Драч, гр. - 10.14
Дринопол, гр. - 10,14
Дубровник, гр. - 46,286
Дунав, р. - '270,272,274,276 282,286
Дяко. воловар-българин -124
Е
Евксински понт вж. Черно море
338
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Атидио Дория, генуезки търговец - 94
Елка гевръстна робиня-българка -192
Емона. кр. - 244
Енрико Микиел, венец, дук на Кандия - 64,
66
Ефес, гр. - 144,146, 148,150,152
Ж
Жан Лангобардецът, капитан на кораб - 26
Жерар дьо Стром, лат. барон - 36
Жофруа дьо Вилардуен, лат. барон и историк -
28
3
Загора вж. България
Загория, обл. в Гърция -10
Закариа Станиаро, венец, банкер- 16. 18,26
Занаки Будацо, венец, благородник -
управител на о. Тенедос - 142
Захълмие, обл. - 58
И
Иван (Йоан) Александър, бълг. цар - 74,76,
78,82,84
Иван Асен II, бълг. цар - 30,34
Империя Романия вж. Латинска империя
Инокентии IV, папа - 38
Ирина (Иоланта) Монфератска. виз.
императрица - 58
Ирина, робиня-българска от Видин-174
Ирина, робиня- българска от Сервия - 152
Ирина, робиня от бълг. род - 148
Ирина - робиня-сръбкпня - 142
Й
Йерихо, кр. - 10
Иерусалим, гр. - 48
Йоан дьо Бриен, йерусалимски крал и лат.
имп. - 30,32,34
Йоаниций вж. Калоян
Йовка, робиня българска - 194
144, 172,180,186,190,192,202
Канина, гр. -10
Кантакузин, виз. род - 14
Карентано Зено, венец, благородник и
търговец - 50
Ката, робиня-българка -174
Катерина, робиня от бълг. или влашки род -
180
Кафа, гр. - 48,202, 242,282,284
Керана Българката от Охрид, робиня -152
Кераца. робиня-гъркиня - 148
Кефалония, о. -184
Кипсела, кр. -14
Кипър, о. - 44,48.84,86,88,90,92.94, 96,98,
126,128,140,142
Кларенца, гр. - 50,108
Козяк, кр. 96
Колония, гр. - 10.14
Конрадо Правензе. генуезец - търговец - 92
Калоян от Василико, търговец-грък - 254
Константин Ватаци, виз. благородник и
търговец - 206,208,210
Константин XI Драгаш-Палеолог, деспот на
Морея и последен виз. имп. - 266
Константин Критопуло.търговец-грък - 248
Константин Криницопуло от Ахтопол,
търговец-грък - 220
Константин Палеолог, виз. благородник -
кефалия на Ахтопол и търговец - 202, 212,
218,220, 222
Константинопол вж. Цариград
Коритон, кр. -10
Корон, гр. - 50, 62 64,198
Корфу, о. - 198,210
Коста-Градонико, роб-българин -124
Костур, гр. - 10, 14, 150,188
Кривичиота, виз. служител - 42,44.46
Крим, о. - 60, 68, 70, 84, 98,108, 122,128,130,
198
Кумания, кумани - 20,22,48
Кюстендил, гр. -10
К
Какуба-Анегина, робиня-черкезка -156
Кали от Албания, робиня - 146
Кали, робиня-албанка -150
Кали, българка - жител на кандия - 122
Кали, робиня от бълг. род - 150
Кали, робиня от бълг. род -180
Кали, робиня-гъркиня -150
Кали, робиня-сръбкиня -156
Калиакра, кр. -164
Калинка, робиня-българка -148
Калоян, бълг. цар - 20.22, 24
Кандия, гр. - 54,56, 64,84, 122. 126.128.130.
Л
Лада, робиня-българка -192
Лазар, сръбски княз -168
Лазари, с. - 146
Лакедемония, обл. -14
Ларгиро - 42,60, 64,66,68, 70,72,174
Лариса, гр. -12
Левант - 52,54,136
Левкада, о. - 282, 284
Леон от Йерусалим, венец, търговец - 48
Леонардо, деспот на Арта - 284
Леонардо де Вечере, венец, хирург - 124
Леонардо Кавизино, венец, нотариус - 122
339
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Либяхово, кр. -14
Ликостомо, кр. - 84,164,182
Лимасол, гр. - 44
Лион, гр. - 40
Лоренцо Сегрето венец, благородник - 40
Лоренцо фоскарини, венец, благородник - 74
Лоренцо Челси, венец, дож - 98
Людовик, лат. принц на Ахая - 58
М
Мавроди от Емона, тьрговец-грък - 244
Маграби, робиня-албанка -174
Мадит, кр. 102
Мазат, с. -154
Македония, обл. -12
Мала Азия - 42,44,72,102
Малешево, кр. -10
Манол, бълг. протовистиарий - 100
Маргарита от Унгария, робиня - 174
Маргарита, робиня-българка от Вожена -186
Марин, венец, свещеник и нотариус - 104
Марин де Бона, дубровнишки търговец - 286
Марино де Бона, дубровнишки търговец - 46
Барино Булгаро, корсар - 54
Марино Джустиниани, венец, байул в
Цариград - 46
Марино Куирино, венец, благородник -146
Марино Марчело, венец, банкер - 38
Марино фалиер, венец, адмирал и дож - 82,84
Марица, робиня-албанка -148
Марица, робиня-българка -174
Марица, робиня-сръбкиня -148
Мария, освободена робиня-българка - 132
Мария, робиня от България - 86,94
Мария от Козяк, робиня-българка - 96
Мария, робиня-албанка -150
Мария, робиня-българка -144
Мария, робиня-българка -150
Мария, робиня-българка -180
Мария, робиня-българка -194
Мария, робиня българка от Костур - 150
Мария, робиня-българка от Лазари - 148
Мария, робиня-българка от Мазат -154
Мария, робиня-рускиня -190
Мария, робиня-сръбкиня -156
Марко Арнолдони, венец, търговец - 46
Марко Бембо, венец, байул в Цариград - 42
Марко Йалина, венец, благородник -150
Марко Лионардо, венец, консул във Варна -
78
Марко Микаел, венец, байул в Цариград -
46,48
Марко Романо венец, търговец - 38
Марта, робиня-рускиня -192
Мартин, невръстен роб-българин -180
Мартин, роб-татарин -190
Мартино де Монико, генуезец-търговец - 54
Матилда, лат. принцеса на Ахая - 58
Маруца от Несебър, робиня-българка - 92
Мелник, гр. - 50
Менефисия, робиня-българка от Лазари -146
Миконос, о. -198
Михаил Българин, мелничар-жител на
кандия -124
Михаил Палеолог, виз- деспот на Несебър -
114,116,118
Михаил VIII Палеолог, виз. имп. - 40
Михаил Шишман, бълг. деспот и цар - 58
Михаил Българин, жител на Кандия - 126,
128,130
Михаил Калафиоти, виз. търговец - 218
Михаил от Несебър, тьрговец-грък - 260
Моалба, роб-татарин - 80
Моамаум, роб-татарин -188
Модон, гр. -198
Молдавия, молдавци - 286
Молиск, кр. - 10,14
Монако де Монацис, венец, нотариус -104
Монкастро (Маврокастро), гр. - 202,214,244
Мора, обл. -12
Моровизд, кр. -10
Мурад I, турски султан - 108
Мурад II, турски султан - 278
Мъглен, кр. -10,14
Н
Наксос, о. - 166, 170
Нарийо дьо Туси, лат. барон и байул - 28,32,
36
Неапол, гр. -198
Нергисе, робиня-българка от Лазари -148
Несебър, Несебърска обл. - 46,48,60,76,80,
92,100,106,116,168,174,176,260
Нигропонте (Негропонте), о. - 46,68,108,170,
198
Никола де Боатерис, венец, нотариус - 88
Никола от Нигропонте вж. Георги от Загора
Никола Петров, мелничар-българин от
Варна -108
Николай, католич. цариградски патриарх -
58
Николай Джусто, венец, нотариус - 38
Николай Скортегакано, венец, търговец-44
Николай Тинто, венец, нотариус - 26
Николо Барбадико, венец, байул на о. Кипър
-86
Николо Донди, геиуезки търговец - 86
Николо Кауко, венец, нотариус -132
340
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
Николо Марино, венец, благородник и
търговец - 104
Николо Пизани, венец, благородник и
адмирал - 74
Николо фалетро, венец, благородник - 98
Николо де феракани, нотариус -102
Никопол, гр. (в Епир) - 10
Никопол, гр. (в България) - 270,274,276
Ниш, гр. -10
Новокастро, кр. -144
Нубина, невръстна робиня-българка -190
О
Одрин, гр. - 12,14,20,22,24,30,34,216,246,
286
Октавиано Квирини, венец, благородник -
10
Оплава, с. -154
Оршова. кр. - 280
Острово, кр. -14
Отобоно дела Болта, генуезки капитан на
кораб - 56
Охрид, гр. 10,14,152
П
Павел, роб-руснак -192
Паоло Емеричи, търговец от Анкона - 96
Парория, обл. 168
Паскал от Бриндизи, венец, търговец - 48
Педия, о. - 174, 176
Пелагония вж. Битоля
Пелопонес, обл. - 28
Пера - 102. 108,134
Перуджа, гр. - 36
Петка Търновска, светица - 78.82
Петриса, невръстна робиня-българка от
Лазари -146
Петро Корнаро, венец, благородник - 154
Пиетро Бадоарио, венец, байул в Цариград -
42,44
Пиетро Видо, венец, гасталд - 64, 66,68,70
Пиетро Градонико, венец, дож - 54
Пиетро Гризоно, венец, благородник - 42
Пиетро Зено, венец, байул в Цариград - 44
Пиетро Лоредан, венец, благородник и
адмирал -196
Пиетро Микаел, венец, благородник -10
Пиетро де Матео Бутарио, венец,
корабопритежател - 126,128
Пиетро Мочениго, венец, дож - 286
Пиетро Навалгеро, венец, благородник и
търговец - 42
Пиетро Санто, венец, нотариус -104
Пиетро де ферагузо, венец, търговец -16,18
Пиза, гр. -142
Пловдив, гр. - 12,22,30,36
Поизино Поизи, генуезец-капитан на кораб -
54
Полша, поляци - 266,278
Поморие, гр. - 12,48,60
Понцио Лионски, лат. барон - 32
Преспа, гр. - 10,14
Прилеп, гр. - 10,14
Р
Рагуза вж. Дубровник
Рада, робиня-българка -192
Рада, робиня от бълг. род - 194
Рада, робиня - българка с невръстно мъжко
чедо -194
Радовиш, гр. -14
Радослава, невръстна робиня-българка от
Лазари - 146
Рашка вж. Сърбия
Рение дьо Три, лат. барон - 22,24
Робер, дук на Бар -162
Родос, о* - 44,48, 86,152,166
Родосто, гр. -14
Романия - 10,12, 22,24,32,50,52,58,60,62,
64, 66, 72, 74, 92, 102,134, 156,174, 186, 192,
194,198,278,280,286
Русион, гр. - 14,20
Русия, руснаци - 226,238,278
рутения, рутени - 40
Руха, виз. управител на Несебърска обл. - 46
С
Савоя-138,142
Саламон Салвацо, венец, търговец - 178
Санта Маура вж. Левкада
Сарагоса, гр. - 240
Светослав вж. Тодор Светослав
Сегед, гр. - 280
Сервия, гр. 10,14
Сили, с. -178
Силиврия, гр. - 12
Симисо, кр. - 26
Симон, лат. цариградски патриарх - 32
Симон, невръстен роб-българин -104
Симоне Далмалио. венец, благородник -134
136,142
Симонето Микеле, венец, благородник и
търговец - 94
Синоп - 282
Сирия - 48
Сицилия, о. - 56
Склавония - 58
Скопие, гр. -10
Слав вж. Алексий Слав
Соаво Корнарио, венец, благородник - 62
341
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Солдая, гр. - 14,45
Солимен, роб-българин от Сили - 178
Солун, Солунска обл - 10, 50, 60, 62. 64, 66.
68, 70, 72, 106,168
София, гр. - 10,262.264
Сперто, невръстен роб-българин - 152
Сталимене, кр. - 266
Станимака, кр. - 22
Станка-Василия, робиня-българка -156,158
Стара Затора, гр. - 12
Стефан I, унгарски крал - 280
Стефан Аргиро, виз. търговец - 210
Стефан Велики, молдавски воевода - 286
Стефан Сахлики, известен критски поет -124
Стефан Урош II Милутин. сръбски крал - 58
Стефан Урош III Дечански, сръбски крал - 74
Стойка, робиня-българка от Видин -174
Стрез, бълг. севастократор - 30,34
Струмица, гр. -10
Стримон (Струма), р. - 10
Сукер, роб-черкезин -192
Сърбия, сърби - 59,72, 74
Сюлейман Челеби, турски султан - 166
Т
Тамара-Ям. робиня-рускпня -190
Тамерлан, монголски хан - 168,170
Тана, гр. - 176,178,284Тенедос, о. - 108,196
Теодор Комнин, епирски деспот и солунски
имп. - 28
Тедора, робиня-абхазка -180
Теодора, робиня-българка -188
Теодора Българката от Вазора, робиня -152
Теодора, робиня-българка от Болван - 146
Теодора робиня-българка от Видин - 172,
174,178
Теодора Българката, освободена робиня -
132
Теодорих от Тенремонде, лат. барон - 20
Теолого вж. Ефес
Тинос, о. -198
Тодор Светослав, бълг цар - 58
Тома Комнин, виз. деспот - 58
Тома де фано, венец, лекар - 124
Томазино Белинп, венец, байул в Цариград -
48
Тракия, обл. -12
Трансилвания, обл. - 280
Трапезунд, гр. - 98,110,112,114,116,118,120,
222
Триадица вж. София
Триандафилина, робиня-българка -194
Трикала, гр. - 12Триполи, гр. - 48
Турция - во Мала Азия
Тодорица, кр. - 284
Турция, турци-84.102,138,150,160,178,216,
282,2&1, 286
У
Ума, робиня-черкезка - 190
Унгария, унгарци -162,174,182,266,268,278,
280,286
Урсато де Бонинсеня, венец, благородник и
търговец - 76
Ф
Фамагуста, гр. 86,88. 90,92,94, 96
Ферара, гр. -138
Филип, граф на Намюр - 24
Филип, син на дука на Бар - 160
филипо Белемо. венец, дук на Кандия - 68
фнлипопол вж. Пловдив
Флоренция, гр. - 124,204, 248
Фокея (Стара и Нова), гр, -102.126,130,172
Франческо Бембо, венец, благородник - 98
Франческо Дандоло, венец, дож - 70, 74
Франческо Драгоно, венец, търговец - 74
Франческо де Канале, венец, благородник -
Франческо Марипето, венец, благородник -
62
Франция, франки - 24,168
X
Хенрих I д’Ено, лат. имп. - 20,30,34
Хиос, о. - 126,166,170,172,178,180
Хриуси-Кали, робиня-българка -156
Хърватско, хървати - 54,64, 70, 278
Ц
Цариград, Цариградска империя -16,18,20,
22, 24, 28, 38, 42, 44, 46, 48, 52, 54, 56 60, 76,
80, 98. 100, 106, 108, 112, 114, 116, 118, 120,
134, 154, 162, 164,166,168,170, 186. 190, 192,
194,198, 212, 220, 222,266,282,284,286
Цигнеси, робиня-българка -184
Цукалохори, с. - 282
Ч
Черно море - 16, 26, 38,44, 50, 52,54, 60, 62,
64, 66. 68. 70, 72, 84, 102, 134, 166, 168, 174,
176,254,282, 284
Черноморце, обл. - 60,96
Чорлу, гр. - 12,14
Чурен, с. -156
Я
Яков от Небебър - 80
Яков евреина от София, търговец - 262,264
Яни от Пловдив, воловар-българин -110
Яника-Луция, робиня-българка -186
Янина, гр. - 10,14,148
342
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XI1-XV В.
СЪДЪРЖАНИЕ - CONSPECTUS VOLUMINIS
ПРЕДГОВОР-PRAEFATIO.................................8
I. ДОКУМЕНТИ - DOCUMENTA
№ 1. Хрисовул, даден от цариградския император Алексий III Ангел на
Венеция през ноември 1198 г - Chrysobulum, datum Venetiae a imperatore
Constantinopolitano Alexio III Angelo novembris a.MCXCVIII.........................10
№ 2. Подялба на Романия през 1204 г.: владения на венецианците - Partitio
Romaniae a. MCCIV: dominia Venetorum.........................................14
№ 3. Нотариален акт за търговия в Черно море, съставен в Цариград през май
1206 г. - Contractus per commercium in Man Maiore, completus
Constantinopoli maii MCCVI...................................................16
№ 4. Прение на предния нотариален акт, съставен на Риалто във Венеция
през август 1210 г. - Exemplum contractus praecedenti, completum
Rivoalti in Venetiis augusti a. MCCX.........................................18
№ 5. Писмо на латинския цариградски император Хенрих до неговия брат
Готфрид, писано край Одрин през септември 1206 г.-Litterae imperatoris
Constantmopolitani Hennci ad fratrem suum Gaudefridum, datae apud
Hadnanopolim septembns a. MCCVI....................................................20
№ 6. Нотариален акт за търговия в Черно море, съставен в Цариград
през юли 1212 г. - Contractus per commercium in Mari Maiore, completus
Constantinopoli iulii a. MCCXII....................................................26
№ 7. Договор за примирие между Латинската цариградска империя и
императора на Солунската империя Теодор Комнин от 14 септември
1228 г. - Treugua inter Imperium Jatinum Constantinopolitanum et
imperatorem Imperii Thessalonicicnsis Theodorum Comnianum
die XIV septembris a. MCCXXV1II....................................................28
№ 8. Проект за договор между Латинската цариградска империя и бившия
йерусалимски крал Йоан дьо Бриен от септември-декември 1228 г. -
Projectus treuguae inter Imperium latinum Constantinopolitanum et ex-
regem Hierosolymitanum lohannem de Bnennio septembris-decembris
a. MCCXXVIII.......................................................................30
№ 9. Договор между бившия йерусалимски крал Йоан дьо Бриен и Латинската
цариградска империя, сключен в Перуджа на 9 април 1229 г.-
Treugua inter ex-regem Hierosolymitanum lohannem de Briennio et
Imperium latinum Constantinopolitanum, facta Perusii die IX aprilis a.
MCCXXIX....................................................................32
№ 10. Нотариален акт за търговия в Черно море, съставен в Цариград през
март 1232 г. - Contractus per commercium in Mari Maiore, completus
Constantinopoli martii МССХХХП....................................................38
№ 11. Писмо на папа Инокентий IV до патриарха на Иерусалим,
архиепископите и епископите на Йерусалимското кралство
за роби-българи, гърци, власи и рутени, изпратено от Лион
на 1 октомври 1246 г.-Litterae Innocentii IV. рарае ad patriarcham
Hierosolymitanum, archiepiscopos et episcopos regni Hierosolymitani de
sclavis Bulgaris, Graecis, Blacis et Ruthenis, datae Lugduni die I octobris
a. MCCXLVI........................................................................38
343
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 12. Решения на венециански съдии относно ощетявания на венецианци във
Византийската империя през април 1268 - март 1278 г.-Decisiones judicum
Venetorum de dampnis factis Venetis in imperio Romaniae aprilis
a. MCCLXVIII-martii a.MCCLXXVIII........................................40
№ 13. Решения на Големия съвет за житото доставено от Черно море, от
1289-1292 г. - Deliberationes Consilii Maioris de frumento, conducto
a Mari Maiore a. MCCLXXXIX-MCCXCII............................................50
№ 14. Нотариален акт за продажба на робинята Булгара от български род,
съставен в Кандия на 3 август 1301 г. - Contractus de venditione
sclavae Bulgarae de genere Bulgarorum completus Candidae die III
augusti a. MCCCI..............................................................54
№ 15. Писмо на дука на Кандия Гуидо де Канале до венецианския дож
Пиетро Градонико за пиратските действия на Марин Българина
от 13 юни 1304 г.-Litterae duchae Candidae Guidonis de Canale ad
ducem Venetiarum Petrum Gradonico de actionibus piraticis
Marini Bulgari die XIII iunii a. MCCCIV.................................54
№ 16. Списък на императори, крале и владетели на Склавония. България и
Романия от 1313 г.-Notitia imperatorum. regum et dominorum de Sclavonia,
Bulgaria et Romania a. MCCCXIII.........................................58
№ 17. Решение на Големия съвет за житото докарвано от Черно море, от 20
юли 1318 г. - Deliberatio Consilii Maioris de frumento. conducto a Mari
Maiore die XX iulii a. MCCCXVIII........................................60
№ 18. Сведение за жито от Несебър и Анхиало в писмо на байула в Цариград
Марко Миното от 3 март 1320 r.-Relatio de frumento Mesembriae et
Anchiali in litteris bajuli Constantinopolitani Marci Minoto die III martii
a. MCCCXX ....................................................................60
№ 19. Решение на Големия съвет за житото докарвано от Варна и Солун,
от 15 март 1323 г.-Deliberatio Consilii Maioris de frumento, conducto a
Varna et Thessalonica die XV a. MCCCXXIII.....................................60
№ 20. Ново решение на Големия съвет за житото, докарвано от Черно море, от
16 август 1323 г. - Deliberatio nova Consilii Maioris de frumento, conducto a
Mari Maiore die XVI augusti a. MCCCXXIII................................62
№ 21. Писмо на дожа Джовани Суперанцио до дука на Кандия Енрико Микиел
за цената на житото докарвано от Варна, Солун и областта, от 7
септември 1323 г. -Litterae ducis Iohannis Superancio ad ducham Candidae
Henricum Michaele de pretio frumenti conducti a Varna, Thessalonica et
regionibus vicinis die VII septembris a.MCCCXXIII.............................64
№ 22. Писмо на същия дож до същия дука на Кандия за цената на житото от
черноморските области, Варна и областта, Солун и областта от 1 август
1324 г. - Litterae eiusdem ducis ad eundem ducham Candidae de pretio
frumenti de partibus Maris Maioris, Vamae et regionis, Thessalonicae et
regionis die I augusti a. MCCCXXIV............................................66
№ 23. Писмо на същия дож до дука на Кандия филипо Белемо за същото жито
28 март 1327 г. - Litterae eisdem ducis ad ducham Candidae Phillippum
Belligno de frumento eodem die XXVIII martii a. MCCCCXVII...............68
№ 24. Писмо на същия дож до дука на Кандия Джовани Морозини за същото
жито от 18 юли 1328 г. - Litterae eiusdem ducis ad ducham Candidae
lohannem Mauroceno de frumento eodem die XVIIII iulii a. MCCCXXVIII.....68
№ 25. Писмо на дожа Франческо Дандоло до същия дук на Кандия за същото
жито от 28 юни 1329 г. - Litterae ducis Francisci Dandulo ad eundem
ducham Candidae de frumento eodem die XXVIII iunii a. MCCCXXIX..........70
344
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№ 26. Дарствена грамота на сръбския крал Стефан Урош, дадена на
венецианските търговци за преминаване през земите на неговото
кралство и Романия с изключение на земите на България от 1 май
1330 г. - Privilegium regis Serviae Stephani Urossi, datum mercatoribus
Venetis per transitum per terras regni sui et Romaniae, exceptis partibus
Bulgariae die I maii a. MCCCXXX................................................72
Ns 27. Решение на Сената относно ощетяването на венециански поданици
от хора на българския цар от 19 юли 1343 г. - Deliberatio Senatus de
dampno facto Venetis a hominibus imperatoris Bulgarorum die XIX iulii
a. MCCCXLIII.................................................................  74
№ 28. Решение на Сената за ощетен венецианец от хора на българския цар
от 15 декември 1343 г - Deliberatio Senatus de dampnificato Veneto a
hominibus imperatoris Bulgarorum die XV decembns a. MCCCXLIII..................76
N« 29. Договор на царя на Загора (България) с Венеция от 1347 г. - Pactum
imperatoris de Zagora (Bulgaria) cum Venetiis a. MCCCXLVII.....................78
Ns 30. Регест на същия договор във венециански ръкопис от XVIII в. - Regesta
eiusdem pacti in manuscripto veneto saec. XVIII................................78
Ns 31. Нотариален акт за продажба на роб от страна на Яков от Несебър,
съставен в Цариград на 10 септември 1350 г. - Contractus de venditione
sclavi de parte Jacobi de Mesembria, completus Constantinopoli die X
septembris a. MCCC1............................................................80
№ 32. Дарствена грамота на царя на Загора (България), българите и гърците
Иван Александър, дадена на Венеция в Никопол, на 4 октомври 1352 г. -
Privilegium imperatoris de Zagora (Bulgaria), Bulgarorum et Graecorum,
datum Venetiis Nicopoli die IV octobris a. MCCCLII.............................82
Ns 33. Регест на същата грамота във венециански ръкопис от XVIII в. -
Regesta eiusdem privilegii in manuscripto veneto saec. XVIII.............82
№ 34. Сведение за щети, извършвани на венецианците от генуезци в земите
на Ликостомо от 1359 г. - Relatio de dampnis factis Venetis de parte
lanuensium in partibus Licostomi a. MCCCIX...............................84
№ 35. Решение на Сената за съюз срещу турците от 13 октомври 1360 г. -
Deliberatio Senatus ad unionem contra Turcos die XIII octobris
a. MCCCLX................................................................84
Ns 36. Нотариален акт за продажба на робинята Мария от България, съставен
във Фамагуста (остров Кипър) на 27 ноември 1360 г. - Contractus de
venditione sclavae Mariae de Bulgaria, completus Famagustae (insulae Cypri)
die XXVII novembris a. MCCCLX..................................................86
Ns 37. Нотариален акт за освобождаване на роба Никола от Негропонте,
съставен във Фамагуста на 12 март 1361 г. - Contractus libertatis sclavi
Nicolai de Nigroponte, completus Famagustae die XII martii a. MCCCLX...........88
Ns 38. Нотариален акт за освобождаване на Георги от Загора (България) от 13
март 1361 г. - Contractus libertatis Georgii de Zagora (Bulgaria) die XIII
martii a. MCCCLXI..............................7...............................90
№ 39. Нотариален акт за продажба на робинята Маруца от Несебър, съставен
във Фамагуста на 20 април 1361 г. - Contractus de venditione sclavae
Marucae de Mesembria, completus Famagustae die XX aprilis a.MCCCLXI............92
№ 40. Нотариален акт за продажба на робинята Мария от България, съставен
във Фамагуста на 28 май 1361 г. - Contractus de venditione sclavae Mariae
de Bulgaria, completus Famagustae die XXVIII maii a. MCCCLX....................94
Ns 41. Нотариален акт за продажба на робинята Мария от Козяк (Козник) на
Черно море, съставен във Фамагуста на 22 март 1362 г. - Contractus de
venditione sclavae Mariae de Cosiacho (Cosnicho) Mans Maioris, completus
Famagustae die ХХП martii a. MCCCLXII..........................................94
345
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 42. Разпореждане на дожа Лоренцо Челси за сключване съюз срещу турците
с участието на царя на Загора (България), от 23 март 1362 г. - Decretum
ducis Laurentii Celsi de untone contra Turcos cum participatione imperatoris
de Zagora (Bulgaria) die XXIII martii a. MCCCLXII......................................98
№ 43. Сведение за протовестнария Манол от Несебър от 1362 г. - Relatio de
protovestiario Manoh de Mesembria a.MCCCLXII..........................................100
№ 44. Сведение за българи-роби в кораб на турски корсари в документ,
съставен в Пера на 27 август 1363 г. - Relatio de Bulgaris-sclavis in nave
cursariorum Turcorum in documento, complete Peyrae die XXVII augusti
a. MCCCLXIII........................................................................  100
№ 45 Нотариален акт за дарение на робчето Симон от български род,
съставен на 15 март 1365 г. във Венеция и потвърден пак там на 11 юни
1372 г. - Contractus donationis sclavunculi Simoni de genere Bulgarorum,
completus die XV martii a. MCCCLXV Venetiis et confirmatus ibidem die XI
iunii a. MCCCLXXII....................................................................102
№ 46. Венецианците от Несебър, Солун и други, се оплакват от служби и
данъчни чиновници на византийский император, според решение на
Сената от 13 февруари 1374 г. - Veneti de Mesembria, Thessalonica et cetera
molestantur ab officialibus et commerciariis imperatoris Romaniae in
deliberatione Senatus die XIII februarii a. MCCCLXXXIV.........................106
№ 47. Решение на Сената за добиване на новини за войната на генуезците от
Пера срещу българския деспот Добротица от 18 юли 1374 г. - Deliberatio
Senatus pro habendo novitatum de bello Januensium Peyrae contra
despotum Bulgarorum Dobroticam die XVIII iulii a. MCCCLXXIV.......................... 108
№ 48. Договор на българина Никола Петров от Варна за мелничар в селището
Агиомиро на остров Крит, съставен в Кандия на 2 октомври 1374 г. -
Contractus Bulgari Nicolai Petri pro molendinario in casali Agyomiro
insulae Cretae, completus Candidae die 2 octobris a. MCCCLXXIV........................108
№ 49. Договор на българина Яни от Пловдив за воловар в същото селище,
съставен в Кандия на същия ден. - Contractus Bulgari Jani de Philippopoli
pro boario in eodem casali, completus Candidae eodem die..............................110
№ 50 Решения на Сената за действия на адмирала на Проливите в
Трапезундската империя в съюз с деспот Добротица и деспота на
Несебър Михаил Палеолог от 12 март 1376 г. - Deliberationes Senatus de
actionibus capitanei Culphi in imperio Trapezuntis in unione cum despoto
Dobrotica et despoto Mesembriae Michael Palaeologo die XII martii a.
MCCCLXXVI......................................................................110
№51. Завещание на Мария, съпруга на Михаил и дъшеря на българката Кали
съетавено в Кандия на 14 март 1376 г. - Testamentum Mariae, uxoris
Michaelis et filiae Bulgarae Cali, completum Candidae die XIV martii
a. MCCCLXXVI..........................................................................122
№ 52. Сведение за нараняване на българина Коста от воловаря Дяко на
остров Крит от 23 март 1379 г. - Relatio de vulneratione Bulgari Costae
a boario Diacho insulae Cretae die XXIII martii a. MCCCXXIX...........................124
№ 53. Договор на българина Михаил за мелничар в селището Пендамоди на
остров Крит, съставен в Кандия на 4 май 1380 г. - Contractus Bulgari
Michaelis pro molendinario in casali Pendmodi insulae Cretae, completus
Candidae die IV maii a. MCCCLXXVI.....................................................124
№ 54. Разследване за убийство, причинено от жители на Кандия,
с участието на българина Михаил, извършено на 23 август 1382 г. -
Inquisitio de occidione facta a habitatoribus Candidae, cum participatione
Bulgari Michaelis die XXIII augusti a. MCCCLXXXII.....................................126
346
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII XV В.
Кв 55. Акт на дука на Кандия и неговите съветници за освобождаване на
робинята Мария от български род от 19 януари 1383 г. - Actus duchae
Candidae et suorum consilianorum libertatis sclavae Manae de genere
Bulgarorum die XIX ianuarii a. MCCCLXXX1II..................................
№ 56. Акт на дука на Кандия и неговия съвет за освобождаването на робинята
Теодора Българката от 2 май 1383 г - Actus duchae Candidae et eius
Consilii pro libertate sclavae Theodorae Bulgarae die II maii a.
MCCCLXXXI..........................5.................................
№ 57. Решение на Сената срещу забраната на генуезците от Пера за отиване в
земите на деспот Добротица от 8 юни 1383 г.-Deliberatio Senatus contra
vetitum Januensium Peyrae de eundo ad partes despoti Dobroticac die VIII
iunii a. MCCCLXXXIII........................................................
№ 58. Сенатът упълномощава пратениците си в Генуа за добиване на право от
венецианците да отиват в земите на Загора (България), подчинен!! на
Добротица - 14 февруари 1384 г.-Senatus commissit suis ambaxatoribus ad
habendum juris quod Veneti irent ad partes Zagorae (Bulgariae) subditas
Dobroticae die XIV februarii a. MCCCLXXXIV..................................
№ 59. Решение на Сената за формата и съдържанието на мира с Генуа от 17
февруари 1384 г. - Deliberatio Senatus pro forma et tenore pacis cum Janua
die XIV februarii a. MCCCLXXXIV.............................................
№ 60. Решение на Сената за отговор на Генуа във връзка с Добротица и
неговите земи от 14 април 1384 г. - Deliberatio senatus de response Januae
super facto Dobroticae et terrarum suarum die XIV aprilis a.
MCCCLXXXIV...........................................................
№ 61. Присъда срещу благородника Занаки Мудацо, който подготвил малка
галера за отиване при Добротица, от 14 юли 1384 г. - Judicium contra
nobilem virum Zanachium Mudacio qui armavit unam galeotam ad eundum
ad Dobroticam die XIV iulii a. MCCCLXXXIV...................................
№ 62. Регистрация на робския статут на Мария и Ана от български род от
управата на Кандия на 26 април 1390 г - Confirmatio status servitutis
Mariae et Anae de genere Bulgarorum per dominationem Candidae die
XXVI aprilis a. MCCCXC......................................................
№ 63. Регистрация на робския статут на Мария от български род от
управата на Кандия на 15 юли 1390 г - Confirmatio status servitutis
Mariae de genere Bulgarorum per dominationem Candidae die XV
iulii a. MCCCXC.............................................................
№ 64. Регистрация на робския статут на Теодора от български род от
селишето Болван от управата на Кандия на 8 август 1390 г-
Confirmatio status servitutis Theodorae de loco Bolvan de genere
Bulgarorum per dominationem Candidae die VIII augusti a.
MCCCXC...............................................................
№ 65. Регистрация на робския статут на трите българки: Менафисия, Петриса
и Радослава от селището Лазари от управата на Кандия на 5 октомври
1390 г. - Confirmatio status servitutis trium Bulgararum videlicet
Menafisae, Petrissae et Radoslavae de loco Lazari per dominationem
Candidae die V octobris a. MCCCXC...........................................
№ 66. Регистрация на робския статут на двете българки Нергиса и Мария от
селището Лазари от управата на Кандия на 12 октомври 1390 г. -
Confirmatio status servitutis duarum Bulgararum Nergisae et Mariae
de loco Lazari per dominationem Candidae die XII octobris
a. MCCCXC...................................................................
132
132
134
136
138
140
142
144
144
146
146
148
347
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 67. Регистрация на робския статут на двете българки Ирина и
Калинка от управата на Кандия на 17 октомври 1390 г. -
Confirmatio status servitutis duarum Bulgararum videlicet Herinae et
Mariae per dominationem Candidae die XVII octobris a.
MCCCXC.............................................................148
№ 68. Регистрация на робския статут на българката Мария и Дна от селището
Костур от управата на Кандия на 17 октомври 1390 г. -
Confirmatio status servitutis Bulgarae Mariae de loco Castoria
per dominationem Candidae die XVII octobris a. MCCCXC....................150
№ 69. Регистрация на робския статут на Кали, Мария и нейния двегодишен
син - тримата от български род от управата на Кандия на 27 октомври
1390 г. - Confirmatio status servitutis Cali, Mariae et sui filii aetatis annorum
duo-trium de genere Bulgarorum per dominationem Candidae die XXVII
octobris a. MCCCXC.......................................................150
№ 70. Регистрация на робския статут на Ирина от български род от селището
Сервия от управата на Кандия на 1 февруари 1391 г. - Confirmatio status
servitutus Herinae de genere Bulgarorum de loco Servia per dominationem
Candidae die I februarii a. MCCCXCI......................................152
№71. Регистрация на робския статут на Керана Българката от Охрид и
Теодора Българката от Вазора от управата на Кандия на 31 май
1391 г. - Confirmatio status servitutis Cheranae Bulgarae de Acrida
et Theodorae Bulaarae de Vazora per dominationem Candidae die
XXXI maii a. MCCCXCI.....................................................152
№ 72. Регистрация на робския статут на българката по рождение Мария
от селището Мазат от управата на Кандия на 9 юни 1391 г. -
Confirmatio status servitutis Bulgarae de generatione Mariae de loco
Mazath per dominationem Candidae die IX iunii a. MCCCXCI.................154
№ 73. Регистрация на робския статут’ на Анна от български род от
селището Оплава от управата на Кандия на 12 юли 1391 г. -
Confirmatio status servitutis Annae de genere Bulgarorum de loco
Oplava per dominationem Candidae die XII iulii a. MCCCXCI................154
№ 74. Регистрация на робския статут на Хриуса от български род,
преименувана на Кали, от управата на Кандия на 19 юли
1391 г. - Confirmatio status servitutis Chriussae de genere
Bulgarorum per dominationem Candidae die XIX iulii a.
MCCCXCI............................................................156
№ 75. Нотариален акт за продажба на робинята Станна от
български род, съставен във Венеция на 10 юни 1393 г. -
Contractus de venditione sclavae Stannae de genere
Bulgarorum, completus Venetiis die X iunii a. MCCCXCIII............156
№ 76. Нотариален акт за същата продажба от споменатата дата. -
Contarctus de eadem venditione die praedicto.............................158
№ 77. Писмо на дука на Бар, Робер до дожа на Венеция и
цялата управа на града за сина му Анри, пленен от турците
в крепостта Видин, от 23 декември 1396 г. - Litterae ducis Barensis
Robert! ad ducem Venetorum et dominationem Communis de filio eius
Henrico, capto a Turcis in castro Vidin, die XXIII decembris a.
MCCCXCVI...........................................................160
№ 78. Решение на Сената за отговор на крал Сигизмунд, преминал след
битката при Никопол с кораб през Ликостомо, Калиакра, Цариград и
Дубровник, от 26 януари 1397 г. - Deliberatio Senatus de response ad
ambaxatores regis Sigismundi, passati cum nave post proelium Nicopolis
per Licostomium, Caliacram, Constantinopolim et Ragusam, die XXVI
ianuarii a. MCCCXCVII....................................................162
348
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В
№79.
№80.
№81.
№82.
№83.
№84.
№85.
№86.
№87.
№88.
№89.
№90.
Договор на турския султан Сюлейман I с християнската лига
(Византийската империя, Венеция, Генуа и др.) от януари -
февруари 1403 г. - Treugua soldani Turcorum Siuleimani I cum
Liga Christiana (Imperium Romaniae, Venetia, Janua etc.) ianuario-
februario a. MCDIII.......................................................166
Регистрация на робски статут на българина Георги Балабан от
областта на Лазари от управата на Кандия на 2 април 1403 г. -
Confirmatio status servitutis Bulgari Georgii Balaban de partibus
Lazari per dominationem Candidae die II aprilis a. MCDIII.................172
Регистрация на робския статут на Теодора от български род
от селището Видин от управата на Кандия на 7 април 1403 г. -
Confirmatio status servitutis Theodorae de genere Bulgarorum
de loco Vidin per dominationem Candidae die VII aprilis a. MCDIII.........172
Регистрация на робския статут на четирима българи от Видин:
Стойка, Теодора, Ирина и сина и Витомир от управата на Кандия
на 12 април 1403 г. - Confirmatio status servitutis quattuor Bulgarorum
de Vidin videlicet Stoychae, Theodorae, Herinae et filii eius Vitomiri per
dominationem Candidae die XII aprilis a. MCDIII...........................174
Решение на Колегиума за зърното на Венеция относно житото,
докарвано от Черно море, с изключение на това от Варна, Несебър и
Педия, от 11 юли 1403 г. - Deliberatio Collegii bladi Venetiarum de
frumento conducto a Mari Maiore exceptis Varna, Mesembria et Pedia,
die XI iulii a. MCDIII....................................................174
Решение на същия Колегиум относно житото, докарвано от Черно
море, с изключение на това от Варна, Несебър или Педия, от 21 юли
1403 г. - Deliberatio eiusdem Collegii de frumento, conducto a Mari Maiore
exceptis Varna, Mesembria aut Pedia, die 21 iulii a. MCDIII...............176
Регистрация на робския статут на Теодора от български род от
селището Видин от управата на Кандия от 31 октомври 1403 г. -
Confirmatio status servitutis Theodorae de genere Bulgarorum de loco
Vidin per dominationem Candidae die XXXI octobris a.MCDIII................178
Регистрация на робския статут на Солимен (Сюлейман) от български
род от селището Сили от управата на Кандия на 24 януари 1407 г. -
Confirmatio status servitutis Solimeni (Siuleimani) de genere Bulgarorum
de loco Sili per dominationem Candidae die XXIV ianuani a. MCDVII.........178
Нотариален акт за освобождаване на робинята Катерина от български
или влашки род, съставен в Тана на 5 април 1408 г. - Contractus libertatis
sclavae Caterinae de genere Bulgarorum vel Blacorum, completus Tanae die
V aprilis a. MCDVIII......................................................178
Регистрация на робския статут на трима българи Георги, Мария и сина
и Мартин на четири месеца от управата на Кандия на 17 април 1408 г.-
Confirmatio status servitutis trium Bulgarorum videlicet Georgii, Mariae,
et filii eius Martini aetatis IV-or mensium per dominationem Candidae die
XVII aprilis a. MCDVIII...................................................180
Отговор на Сената на пратениците на унгарския крал за големи кораби
за отиване и отвеждане от Ликостомо до Галиполи от 23 октомври 1408 г. -
Responsum Senatus ad ambaxatores regi Hungariae de navibus grossis pro
levando et conducendo a Licostomo ad Galipolim die XXIII octobris a.
MCDVIII...................................................................182
Регистрация на робския статут на Цигнеси от „български род“ от
управата на Кандия на 15 януари 1409 г. - Confirmatio status servitutis
Cignesi de „genere Bulgarorum11 per dominationem Candidae die XV
ianuarii a. MCDIX.........................................................186
349
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№ 91. Регистрация на робския статут на Янка от български род, наричана
така на български език, преименувана Луция, от управата на Кандия
на 7 февруари 1409 г - Confirmatio status servitutis Janichae de genere
Bulgarorum sic vocatae in lingua Bulgarica, denominatae Luciae, per
dominationem Candidae die VII februarii a. MCDIX.............................
№ 92. Регистрация на робския статут на Маргарита от български род от
селището Вожена (Боженци) от управата на Кандия на 16 чарт 1411 г. -
Confirmatio status servitutis Margaritae de genere Bulgarorum de loco
Bozena (Bozenci) per dominationem Candidae die XVI martii a.MCDXI............
№ 93. Регистрация на робския статут на Добросана от български род от
селището Костур от управата на Кандия на 16 март 1411 г. -
Confirmatio status servitutis Dobrossanae de genere Bulgarorum de loco
Castoria per dominationem Candidae die XVI martii a. MCDXI...................
№ 94. Регистрация на робския статут на Теодора от български род заедно
със сина и Диню на 10-годишна възраст от управата на Кандия на
27 април 1411 г. - Confirmatio status servitutis Theodorae de genere
Bulgarorum cum filio eius Dino aetatis annorum X per dominationem
Candidae die XXI aprilis a. MCDXI .	.............. ....
№ 95. Регистрация на робския статут на Нубина от български род на 9-
годишна възраст от управата на Кандия на 17 юли 1411г.—
Confirmatio status servitutis Nubmae de genere Bulgarorum aetatis
IX annorum per dominationem Candidae die XVII iulii a. MCDXI.................
№ 96. Регистрация на робския статут на 12-годпшната Алена от български
род. наречена така на своя собствен език. преименувана Кали, от
отуправата на Кандия на 5 юли 1414 г. - Confirmatio status servitutis
Allenae aetatis XII annorum de genere Bulgarorum, sic nominatae in sua
lingua, denominatae Cali, per dominationem Candidae die V iulii a.
MCDXI V...............................................................
№ 97. Регистрация на робския статут на Вели от български род от управата на
Кандия на 19 юли 1414 г. - Confirmatio status servitutis Veli de genere
Bulgarorum per dominationem Candidae die XIX iulii a. MCDXIV.................
№ 98. Регистрация на робския статут на три българки: Рада. Лада и неината
11-годишна дъщеря Елка от управата на Кандия на 15 юли 1415 г. -
Confirmatio status servitutis trium Bulgararaum videlicet Radae. Ladae et
suae filiae Elchae per dominationem Candidae die XV iulii a. MCDXV...........
№ 99. Регистрация на робския статут на трима българи: анонимна, Рада и
8-годнтното и мъжко чедо от управата на Кандия на 15 юли 1415 г. -
Confirmatio status servitutis trium Bulgarorum videlicet anonymae, Radae
et filii eius aetatis VIII annorum per dominationem Candidae die XV iulii
a. MCDXV.....................................................................
№ 100. Регистрация на робския статут на шест българки: Мария. Йовка, Ката
Рада. Триандафилина и Анка от управата на Кандия на 18 юли 1415 г. -
Confirmatio status servitutis sex Bulgararum videlicet Mariae. Jovchae,
Catae, Radae. Triandafilmae et Anchae per dominationem Candidae die
XVIII iulii a. MCDXV.........................................................
№ 101. Отговор на Сената до адмирала на Залива Пиетро Лоредан за победата,
удържана срещу турците и за хиляда и стоте пленници-гърци и
българи. от 5 юли 1416 г - Responsum Senatus ad capitaneum generalem
Culphi Petrum Lauredano de victoria obtenta contra Turcos et de mille et
cento captivis Graecis et Bulgaris, die V iulii a. MCDXVI....................
186
186
188
188
190
190
192
192
194
194
196
350
ВЕНЕЦИАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XII-XV В.
№ 102. Сметководна книга на Джакомо Бадоер, водена в Цариград през 1436-
1440 г. - Computus Jacobi Badoarii, Constantinopoli a. MCDXXXVI-
MCDXL.................................................................198
№ 103. Писмо на Сената до дука на Бургундия за поход срещу турците от 2
януари 1442 г. - Litterae Senatus ad ducem Burgundiae de passagio contra
Turcos die II ianuarii a. MCDXLII.....................................266
№ 104. Писмо на Сената до папския легат кардинала на Сант Анджело
Джулиано Чезарини за осем или повече галери, конто по Дунава ще
отидат до Никопол, от 4 юли 1444 г. - Litterae Senatus ad legatum
apostolicum cardinalem Sancti Angeli Julianum Cesarini de octo vel
pluribus galeis quae per Danubium irent apud Nicopolim, die IV iulii
a. MCDXLIV............................................................270
№ 105. Писмо на Сената до кардинала на Венеция, вицеканцлер на папския
легат, за същото от гореуказаната дата. - Litterae Senatus ad cardinalem
Venetiarum vicecancellarium legati apostolici de eodem die supradicto.272
№ 106. Писмо на Сената до адмирала на папския флот за отплаване до
Никопол на Дунава от споменатата дата - Litterae Senatus ad
capitaneum generalem classis summi Pontificis de eundo apud Nicopolim
Danubii die praedicto.................................................274
№ 107. Писмо на краля на Унгария и Полша Владислав III до всички за поход
срещу турците чрез преминаване на Дунава при Оршова. изпратено от
Сегед на 4 август 1444 г. - Litterae Wladislaui III regis Hungariae et
Poloniae ad universes de passagio contra Turcos per transitum Danubii
apud Orsovam, datum Segedini die IV augusti a. MCDXLIV................278
№ 108. Писмо на деспота на Арта Леонардо до дожа на Венеция за поход на
турците през Загора (България), изпратено от Санта Маура на 4 юли
1475 г. - Litterae despoti Artae Leonardi ad ducem Venetorum de passagio
Turcorum per Zagoram (Bulgarian!) transiente, datae Sanctae Maurae die
IV iulii a. MCDLXXV...................................................282
№ 109. Писмо на управителя на Дубровник до дожа на Венеция за действия
на турската флота в Черно море, превзела Кафа. Тана и две други
крепости от 18 февруари 1476 г. - Litterae rectoris Ragusae ad ducem
Venetorum de actionibus classis Turcorum in Mari Maiore, quae cepit
Capham. Tanam et duo castella alia die XVIII februarii a. MCDLXXVI....284
II.	KOMEHTAP- COMMENTARIUM................................................288
III.	БИБЛИОГРАФИЯ - BIBLIOGRAPHIA..........................................296
IV.	СБКРАЩЕНИЯ - ABBREVIATIONS............................................308
V	ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК -GLOSSARIUMTERMINOLOGICUM.......................310
VI.	ВЕНЕЦИАНСКА СРЕДНОВЕКОВНА МЕТРОЛОГИЯ - METROLOGIA
MEDIAEVALIS VENETIAE..................................................322
VII.	фАКСИМИЛЕТА НА ДОКУМЕНТИ - FIGURAE DOCUMENTORUM.......................323
VIII.	ИМЕНЕН И ГЕОГРАфСКИ ПОК АЗАЛЕЦ -
INDEX NOLINUL ET LOKORUM..............................................337
351